Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
38
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
Намерени са
54125
резултата от
1788
текста в
55
страници с части от думите : '
Век
'.
На страница
38
:
1000
резултата в
25
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Възгледите, за които говоря тук, изхождат оттам, че както за художника е необходимо да си усвои способност за наблюдение, която се проявява като дейност на ръцете, на душата и духа му, способност за наблюдение на цветовете и формите, така за художника-възпитател е необходимо да може да проследи цялата същност на чо
век
, както тя се проявява в детето.
Първо - нека за пример да вземем художника, добра способност за наблюдение на формите и цветовете. Той трябва да може да твори, изхождайки от същността на цветовете и формите. Той не може да изхожда от теоретичното познание, а само от живото навлизане в същността на формата и цветовете. Едва тогава следва това, което трябва да усвои на второ място - самата техника. Възпитанието не се схваща от антропософската наука за духа като наука, не и като теоретично познание, а като истинско изкуство, което има работа с най-благородния материал, който имаме в света - със самия човек, с детето, което по толкова прекрасен начин ни разкрива най-дълбоките мирови загадки, когато от година на година, бих казал, от седмица на седмица ни оставя да виждаме как от физиономията, от жестовете, от всички прояви на живота на детето се проявява навън духовното, душевното, което е заключено дълбоко в детето като божествена зестра от духовните светове.
Възгледите, за които говоря тук, изхождат оттам, че както за художника е необходимо да си усвои способност за наблюдение, която се проявява като дейност на ръцете, на душата и духа му, способност за наблюдение на цветовете и формите, така за художника-възпитател е необходимо да може да проследи цялата същност на човек, както тя се проявява в детето.
Това обаче не е възможно, ако той не се издигне от наблюдението на това, което обикновеното съзнание на човека поднася на човешкото наблюдение, до истинско наблюдаване на душевния и духовния живот. А това го иска точно антропософската наука за духа. Каквото днес се нарича познание, всъщност може да се занимава само с телесното, което се представя пред сетивата. Как днес учим да познаваме душевността, щом не се издигаме до истинското духовно познание? Всъщност само като опознаваме външните прояви на душевността.
към текста >>
Това обаче не е възможно, ако той не се издигне от наблюдението на това, което обикновеното съзнание на чо
век
а поднася на човешкото наблюдение, до истинско наблюдаване на душевния и духовния живот.
Той трябва да може да твори, изхождайки от същността на цветовете и формите. Той не може да изхожда от теоретичното познание, а само от живото навлизане в същността на формата и цветовете. Едва тогава следва това, което трябва да усвои на второ място - самата техника. Възпитанието не се схваща от антропософската наука за духа като наука, не и като теоретично познание, а като истинско изкуство, което има работа с най-благородния материал, който имаме в света - със самия човек, с детето, което по толкова прекрасен начин ни разкрива най-дълбоките мирови загадки, когато от година на година, бих казал, от седмица на седмица ни оставя да виждаме как от физиономията, от жестовете, от всички прояви на живота на детето се проявява навън духовното, душевното, което е заключено дълбоко в детето като божествена зестра от духовните светове. Възгледите, за които говоря тук, изхождат оттам, че както за художника е необходимо да си усвои способност за наблюдение, която се проявява като дейност на ръцете, на душата и духа му, способност за наблюдение на цветовете и формите, така за художника-възпитател е необходимо да може да проследи цялата същност на човек, както тя се проявява в детето.
Това обаче не е възможно, ако той не се издигне от наблюдението на това, което обикновеното съзнание на човека поднася на човешкото наблюдение, до истинско наблюдаване на душевния и духовния живот.
А това го иска точно антропософската наука за духа. Каквото днес се нарича познание, всъщност може да се занимава само с телесното, което се представя пред сетивата. Как днес учим да познаваме душевността, щом не се издигаме до истинското духовно познание? Всъщност само като опознаваме външните прояви на душевността. Ние се учим да познаваме нашето мислене, чувстване и воля, като се стремим към себенаблюдение.
към текста >>
И чрез духовното съзерцание чо
век
се учи да опознава тази душевност така, както се учи да познава сетивните цветове чрез очите, сетивните звуци чрез ушите.
Антропософската наука за духа, както я имам предвид тук, не изхожда от това обикновено съзнание, а търси систематично да развие дремещите сили в човешката душа така, че от това да се породи - моля да не се плашите от израза - един вид екзактно ясновидство. Чрез него през свойствата на душевността се прозира истинската душевност.
И чрез духовното съзерцание човек се учи да опознава тази душевност така, както се учи да познава сетивните цветове чрез очите, сетивните звуци чрез ушите.
Обикновеното съзнание обаче познава духа, който се намира в света, само чрез преценки, чрез заключения. Когато оставаме в обикновеното съзнание, ние можем само да кажем, че виждаме природни явления и душевни прояви. От тях правим заключения, че в основата им се намира нещо духовно. Нашите мисли изваждат заключенията, че в основата на тялото се намира нещо душевно и духовно. Антропософската наука за духа развива дремещите сили в душата, духовните сетивни, възприемателни органи, ако мога да се изразя така парадоксално, чрез които не само могат да се правят заключения за духа, а самият той живо да се изживее.
към текста >>
Едва когато виждаме душата и можем да изживеем духа в живото мислене, тогава можем да имаме истинското познание за чо
век
а.
Едва когато виждаме душата и можем да изживеем духа в живото мислене, тогава можем да имаме истинското познание за човека.
Тогава чрез науката за духа се стига до такова живо човешко познание, което може да проникне човека така, че той всеки момент от живота да вижда в израстващото дете как духовността и душевността действат в него. Той не само вижда детето, бих казал, външно, чрез сетивата, а вижда как душевността се проявява в сетивните откровения. Защото той изхожда от това, което не са само душевни откровения, а е непосредствена душевна субстанция, която може да бъде възприета, както цветовете се възприемат от очите. Той изхожда от това как духът действа в детето, понеже познава, понеже това познание му предоставя една наука, която в живото мислене обхваща самия дух.
към текста >>
Тогава чрез науката за духа се стига до такова живо човешко познание, което може да проникне чо
век
а така, че той всеки момент от живота да вижда в израстващото дете как духовността и душевността действат в него.
Едва когато виждаме душата и можем да изживеем духа в живото мислене, тогава можем да имаме истинското познание за човека.
Тогава чрез науката за духа се стига до такова живо човешко познание, което може да проникне човека така, че той всеки момент от живота да вижда в израстващото дете как духовността и душевността действат в него.
Той не само вижда детето, бих казал, външно, чрез сетивата, а вижда как душевността се проявява в сетивните откровения. Защото той изхожда от това, което не са само душевни откровения, а е непосредствена душевна субстанция, която може да бъде възприета, както цветовете се възприемат от очите. Той изхожда от това как духът действа в детето, понеже познава, понеже това познание му предоставя една наука, която в живото мислене обхваща самия дух.
към текста >>
Едва когато по този начин се прозре, бих казал, най-благородната материя, която можем да имаме за едно изкуство, материалът за възпитателското изкуство, когато наистина се прозре чо
век
ът и възпитателски се действа върху него, тогава се виждат съвсем други неща, отколкото може да види обикновеното съзнание.
Така възпитателското изкуство, за което говоря тук, произлиза от живото човешко познание, от схващането на развитието в детето във всеки момент от живота.
Едва когато по този начин се прозре, бих казал, най-благородната материя, която можем да имаме за едно изкуство, материалът за възпитателското изкуство, когато наистина се прозре човекът и възпитателски се действа върху него, тогава се виждат съвсем други неща, отколкото може да види обикновеното съзнание.
И тогава, изхождайки от една такава наука, ние можем да дадем указания на учителите и възпитателите как в непосредственото практическо общуване с детето те могат да образоват това, което се съзира като самата душа, изживява се като самия дух.
към текста >>
Живото наблюдение показва, че духът не се намира в детето в по-малка степен, отколкото във възрастния чо
век
, но този дух е заключен дълбоко вътре в детето, той първо трябва да овладее тялото.
Живото наблюдение показва, че духът не се намира в детето в по-малка степен, отколкото във възрастния човек, но този дух е заключен дълбоко вътре в детето, той първо трябва да овладее тялото.
И ние узнаваме по какъв прекрасен начин духът, даден на детето като божествена зестра, действа в детския организъм, когато сами можем да възприемем този дух, преди той да ни заговори чрез езика, преди да може да се прояви и ни се покаже чрез интелектуалното мислене. Тогава разбираме как изобщо не може да се каже, че физическата природа на човека е едно, а духовността е друго. В детето физическата природа се вижда така, че се възприема как непосредствено, много повече, отколкото е възможно това някога при възрастния човек, духовността работи вътрешно върху физическото, духовността изцяло прониква физическото. Като възрастни хора имаме дух, когато се нуждаем от него, за да мислим за света. Детето има дух, когато само се нуждае от него, за да изгражда подобно на духовен скулптор своя собствен организъм.
към текста >>
Тогава разбираме как изобщо не може да се каже, че физическата природа на чо
век
а е едно, а духовността е друго.
Живото наблюдение показва, че духът не се намира в детето в по-малка степен, отколкото във възрастния човек, но този дух е заключен дълбоко вътре в детето, той първо трябва да овладее тялото. И ние узнаваме по какъв прекрасен начин духът, даден на детето като божествена зестра, действа в детския организъм, когато сами можем да възприемем този дух, преди той да ни заговори чрез езика, преди да може да се прояви и ни се покаже чрез интелектуалното мислене.
Тогава разбираме как изобщо не може да се каже, че физическата природа на човека е едно, а духовността е друго.
В детето физическата природа се вижда така, че се възприема как непосредствено, много повече, отколкото е възможно това някога при възрастния човек, духовността работи вътрешно върху физическото, духовността изцяло прониква физическото. Като възрастни хора имаме дух, когато се нуждаем от него, за да мислим за света. Детето има дух, когато само се нуждае от него, за да изгражда подобно на духовен скулптор своя собствен организъм. И много повече, отколкото се вярва, физическият организъм на човека е създание на това, което като заключена в детето духовност гради през целия следващ земен живот именно в този човешки организъм. Позволете ми най-напред, за да не говоря само с абстрактни мисли, а с конкретни, да дам някои примери.
към текста >>
В детето физическата природа се вижда така, че се възприема как непосредствено, много повече, отколкото е възможно това някога при възрастния чо
век
, духовността работи вътрешно върху физическото, духовността изцяло прониква физическото.
Живото наблюдение показва, че духът не се намира в детето в по-малка степен, отколкото във възрастния човек, но този дух е заключен дълбоко вътре в детето, той първо трябва да овладее тялото. И ние узнаваме по какъв прекрасен начин духът, даден на детето като божествена зестра, действа в детския организъм, когато сами можем да възприемем този дух, преди той да ни заговори чрез езика, преди да може да се прояви и ни се покаже чрез интелектуалното мислене. Тогава разбираме как изобщо не може да се каже, че физическата природа на човека е едно, а духовността е друго.
В детето физическата природа се вижда така, че се възприема как непосредствено, много повече, отколкото е възможно това някога при възрастния човек, духовността работи вътрешно върху физическото, духовността изцяло прониква физическото.
Като възрастни хора имаме дух, когато се нуждаем от него, за да мислим за света. Детето има дух, когато само се нуждае от него, за да изгражда подобно на духовен скулптор своя собствен организъм. И много повече, отколкото се вярва, физическият организъм на човека е създание на това, което като заключена в детето духовност гради през целия следващ земен живот именно в този човешки организъм. Позволете ми най-напред, за да не говоря само с абстрактни мисли, а с конкретни, да дам някои примери. Който погледне детето само външно с физическата наука, разгледа го както масата за сециране или както обикновената физиология показва неговата организация - не духовно разгледана, той не вижда как всички отделни жестове, засягащи детето, въздействат върху физическия организъм, изживяват се в него.
към текста >>
И много повече, отколкото се вярва, физическият организъм на чо
век
а е създание на това, което като заключена в детето духовност гради през целия следващ земен живот именно в този човешки организъм.
И ние узнаваме по какъв прекрасен начин духът, даден на детето като божествена зестра, действа в детския организъм, когато сами можем да възприемем този дух, преди той да ни заговори чрез езика, преди да може да се прояви и ни се покаже чрез интелектуалното мислене. Тогава разбираме как изобщо не може да се каже, че физическата природа на човека е едно, а духовността е друго. В детето физическата природа се вижда така, че се възприема как непосредствено, много повече, отколкото е възможно това някога при възрастния човек, духовността работи вътрешно върху физическото, духовността изцяло прониква физическото. Като възрастни хора имаме дух, когато се нуждаем от него, за да мислим за света. Детето има дух, когато само се нуждае от него, за да изгражда подобно на духовен скулптор своя собствен организъм.
И много повече, отколкото се вярва, физическият организъм на човека е създание на това, което като заключена в детето духовност гради през целия следващ земен живот именно в този човешки организъм.
Позволете ми най-напред, за да не говоря само с абстрактни мисли, а с конкретни, да дам някои примери. Който погледне детето само външно с физическата наука, разгледа го както масата за сециране или както обикновената физиология показва неговата организация - не духовно разгледана, той не вижда как всички отделни жестове, засягащи детето, въздействат върху физическия организъм, изживяват се в него. Искам да кажа например, че на детето му се вика; то се занимава с нещо и възрастният го навиква. Съвсем друго въздействие има върху детето, ако възрастният му викне, отколкото ако ние викнем на някой възрастен човек. Когато се викне на детето, трябва да помислим, че то още не е организирано като възрастния.
към текста >>
Съвсем друго въздействие има върху детето, ако възрастният му викне, отколкото ако ние викнем на някой възрастен чо
век
.
Детето има дух, когато само се нуждае от него, за да изгражда подобно на духовен скулптор своя собствен организъм. И много повече, отколкото се вярва, физическият организъм на човека е създание на това, което като заключена в детето духовност гради през целия следващ земен живот именно в този човешки организъм. Позволете ми най-напред, за да не говоря само с абстрактни мисли, а с конкретни, да дам някои примери. Който погледне детето само външно с физическата наука, разгледа го както масата за сециране или както обикновената физиология показва неговата организация - не духовно разгледана, той не вижда как всички отделни жестове, засягащи детето, въздействат върху физическия организъм, изживяват се в него. Искам да кажа например, че на детето му се вика; то се занимава с нещо и възрастният го навиква.
Съвсем друго въздействие има върху детето, ако възрастният му викне, отколкото ако ние викнем на някой възрастен човек.
Когато се викне на детето, трябва да помислим, че то още не е организирано като възрастния. Възрастният има своите сетивни органи на повърхността на своя организъм. Той владее това, което му предават сетивните органи със своя интелект. От вътре навън той противопоставя на сетивните впечатления напълно развитата воля. Детето е изцяло отдадено на външния свят.
към текста >>
Погледнем ли го с външното познание, ни се струва, като че ли то чувства, разглежда света точно както възрастния чо
век
, само неговият интелект и волята му още не са така изградени както при възрастния.
Той владее това, което му предават сетивните органи със своя интелект. От вътре навън той противопоставя на сетивните впечатления напълно развитата воля. Детето е изцяло отдадено на външния свят. То е, ако мога така да се изразя не образно, а съвсем реално, изцяло сетивен орган. Искам съвсем ясно да кажа: Нека наблюдаваме едно кърмаче.
Погледнем ли го с външното познание, ни се струва, като че ли то чувства, разглежда света точно както възрастния човек, само неговият интелект и волята му още не са така изградени както при възрастния.
Възрастният чувства вкуса само с езика и небцето. Това, което при възрастния се намира вече на повърхността на организма, при детето то пронизва организма много по-дълбоко навътре. Детето в известна степен става изцяло вкусово усещане, когато възприема храната, става изцяло светлинно усещане, когато проникнат в очите му светлината и цветовете. Не говоря само образно, това е реалност. Когато детето е изложено на светлината, тя вибрира не само през нервната му система, а вибрира в дишането, в кръвоносната система, вибрира през целия организъм така, както светлината действа в окото на възрастния.
към текста >>
Здравето на възрастния чо
век
до късна възраст лежи в нашите ръце, според това как се държим в присъствието на детето.
То носи духа в себе си, за да поеме с целия си организъм това, което живее в неговото физическо обкръжение. Затова, когато викнем на детето, неговият организъм се поставя в напълно определена дейност. Чрез това, че го навикваме, вътре в детето нещо вибрира много по-силно, отколкото при възрастния, който има противопоставящи се сили, раздвижващи се вътре в него. И това, което като стрес се отразява на душевно-духовния живот на детето, се пренася непосредствено върху телесната организация. Често се случва да навикаме едно дете, да го уплашим и тогава не въздействаме само върху душата на детето, а върху цялата му физическа организация.
Здравето на възрастния човек до късна възраст лежи в нашите ръце, според това как се държим в присъствието на детето.
към текста >>
Защото в първата жизнена епоха на чо
век
а детето е това, което бих искал да нарека подражаващо на цялото си обкръжение същество също и по отношение на това, което то трябва да прави в душевността и морално.
Ако то е живяло в изпълнена със стрес обстановка, в която всичко е протичало с прекалена бързина, в която впечатленията постоянно са се сменяли, детето пристъпва с тиха крачка. Начинът как детето възприема своето обкръжение се отпечатва във физическата му организация до крачката, до ходенето. Ако детето е израснало в обкръжение, което не му е дало достатъчно импулси, а е било изпълнено със скука, виждаме обратното, как детето върви в по-късния си живот с прекалено тежка стъпка. Споменавам тези примери, понеже са особено фрапантни и показват как може да се изфини човешкото наблюдение. От тях се вижда какво бихме могли да дадем на детето, ако можем правилно да наблюдаваме през първата жизнена епоха.
Защото в първата жизнена епоха на човека детето е това, което бих искал да нарека подражаващо на цялото си обкръжение същество също и по отношение на това, което то трябва да прави в душевността и морално.
И за това искам да дам един пример.
към текста >>
Когато се наблюдават свойствата на някой чо
век
в по-късна възраст, се говори, че повечето от тях той е наследил по пътя на чисто физическото препредаване от поколение на поколение.
С нашите днешни знания надценяваме извънредно много това, което наричаме наследено.
Когато се наблюдават свойствата на някой човек в по-късна възраст, се говори, че повечето от тях той е наследил по пътя на чисто физическото препредаване от поколение на поколение.
Който истински познава хората, вижда обаче как мускулите на детето се изграждат според впечатленията от неговата околност, според това дали тя е нежна и топла, изпълнена с любов, или то се третира по друг начин; наблюдава как дишането и кръвообращението се нагласят на чувствата, които детето изживява. Ако детето често изживява, че някой човек в неговото обкръжение се обръща с любов към него, така че от инстинктивно съчувствие с детето извършва нещата с темпото, което изисква вътрешното същество на детето, тогава по отношение на по-фината си организация детето получава здрави дихателни органи. Запитате ли откъде идват заложбите за един здравословен физически организъм при израсналия човек, за да получите отговора на въпроса си, погледнете кое от обкръжението на детето, което е един единствен голям сетивен орган, какво от думите, от жестовете, от цялото поведение в обкръжението на детето е въздействало и е навлязло в мускулите, кръвообращението и в дишането.[4] Ще видите, че детето не подражава само при ученето си да говори, почиващо изцяло на подражанието - като във физическия организъм то първо образува и укрепва своята говорна организация, но че с целия си организъм и то във финото разчленяване на този организъм детето е физически отпечатък на това, което ние извършваме около него.
към текста >>
Ако детето често изживява, че някой чо
век
в неговото обкръжение се обръща с любов към него, така че от инстинктивно съчувствие с детето извършва нещата с темпото, което изисква вътрешното същество на детето, тогава по отношение на по-фината си организация детето получава здрави дихателни органи.
С нашите днешни знания надценяваме извънредно много това, което наричаме наследено. Когато се наблюдават свойствата на някой човек в по-късна възраст, се говори, че повечето от тях той е наследил по пътя на чисто физическото препредаване от поколение на поколение. Който истински познава хората, вижда обаче как мускулите на детето се изграждат според впечатленията от неговата околност, според това дали тя е нежна и топла, изпълнена с любов, или то се третира по друг начин; наблюдава как дишането и кръвообращението се нагласят на чувствата, които детето изживява.
Ако детето често изживява, че някой човек в неговото обкръжение се обръща с любов към него, така че от инстинктивно съчувствие с детето извършва нещата с темпото, което изисква вътрешното същество на детето, тогава по отношение на по-фината си организация детето получава здрави дихателни органи.
Запитате ли откъде идват заложбите за един здравословен физически организъм при израсналия човек, за да получите отговора на въпроса си, погледнете кое от обкръжението на детето, което е един единствен голям сетивен орган, какво от думите, от жестовете, от цялото поведение в обкръжението на детето е въздействало и е навлязло в мускулите, кръвообращението и в дишането.[4] Ще видите, че детето не подражава само при ученето си да говори, почиващо изцяло на подражанието - като във физическия организъм то първо образува и укрепва своята говорна организация, но че с целия си организъм и то във финото разчленяване на този организъм детето е физически отпечатък на това, което ние извършваме около него.
към текста >>
Запитате ли откъде идват заложбите за един здравословен физически организъм при израсналия чо
век
, за да получите отговора на въпроса си, погледнете кое от обкръжението на детето, което е един единствен голям сетивен орган, какво от думите, от жестовете, от цялото поведение в обкръжението на детето е въздействало и е навлязло в мускулите, кръвообращението и в дишането.[4] Ще видите, че детето не подражава само при ученето си да говори, почиващо изцяло на подражанието - като във физическия организъм то първо образува и укрепва своята говорна организация, но че с целия си организъм и то във финото разчленяване на този организъм детето е физически отпечатък на това, което ние извършваме около него.
С нашите днешни знания надценяваме извънредно много това, което наричаме наследено. Когато се наблюдават свойствата на някой човек в по-късна възраст, се говори, че повечето от тях той е наследил по пътя на чисто физическото препредаване от поколение на поколение. Който истински познава хората, вижда обаче как мускулите на детето се изграждат според впечатленията от неговата околност, според това дали тя е нежна и топла, изпълнена с любов, или то се третира по друг начин; наблюдава как дишането и кръвообращението се нагласят на чувствата, които детето изживява. Ако детето често изживява, че някой човек в неговото обкръжение се обръща с любов към него, така че от инстинктивно съчувствие с детето извършва нещата с темпото, което изисква вътрешното същество на детето, тогава по отношение на по-фината си организация детето получава здрави дихателни органи.
Запитате ли откъде идват заложбите за един здравословен физически организъм при израсналия човек, за да получите отговора на въпроса си, погледнете кое от обкръжението на детето, което е един единствен голям сетивен орган, какво от думите, от жестовете, от цялото поведение в обкръжението на детето е въздействало и е навлязло в мускулите, кръвообращението и в дишането.[4] Ще видите, че детето не подражава само при ученето си да говори, почиващо изцяло на подражанието - като във физическия организъм то първо образува и укрепва своята говорна организация, но че с целия си организъм и то във финото разчленяване на този организъм детето е физически отпечатък на това, което ние извършваме около него.
към текста >>
И така можем да кажем, че както до късна възраст чо
век
ът крачи в живота с по-силен или по-слаб физически организъм, доколко той може да се опре на него, го дължи в положителен или отрицателен смисъл на въздействието, което са упражнили върху него впечатленията от обкръжението, докато е бил съвсем малкото дете.
И така можем да кажем, че както до късна възраст човекът крачи в живота с по-силен или по-слаб физически организъм, доколко той може да се опре на него, го дължи в положителен или отрицателен смисъл на въздействието, което са упражнили върху него впечатленията от обкръжението, докато е бил съвсем малкото дете.
към текста >>
Това, което ви казах по отношение на израстващия чо
век
като подражателно същество, се отнася за първата жизнена епоха на детето, която се вижда от правилното човешко познание като протичаща от раждането до смяната на зъбите, приблизително до седмата година.
Това, което ви казах по отношение на израстващия човек като подражателно същество, се отнася за първата жизнена епоха на детето, която се вижда от правилното човешко познание като протичаща от раждането до смяната на зъбите, приблизително до седмата година.
През седмата година детето се променя повече, отколкото обикновено се мисли. Това, което настъпва тогава в развитието на детето и трябва да се прозре като основа за истинската възпитателска практика и изкуството на възпитанието, искам да го обясня през втората част на лекцията, след като първата част бъде преведена.
към текста >>
Там действа не само това, което чо
век
си е усвоил като умение във възпитанието и др.п., а там преди всичко действа нагласата, чувството, цялото душевно отношение на учителя.
Това е трудно при детето, което започва училище на шест или седем години, но трудността се преодолява. Тя се преодолява като по правилния начин стоим до детето с нашия авторитет така, че детето действително да почувства, че това, което възпитателят извлича от цвета, от формата, то иска да го наподоби, защото иска да стане като него. По този заобиколен път трябва да се учи всичко. То може обаче да се научи, когато не само външно, но и вътрешно наистина има отношение между учителя и ученика, което излива художествеността над всичко, преподавано като знания и възпитание. Защото между възпитателя и детето действат именно невидими неща.
Там действа не само това, което човек си е усвоил като умение във възпитанието и др.п., а там преди всичко действа нагласата, чувството, цялото душевно отношение на учителя.
То обаче може да получи съответната насока, когато човек е в състояние да се издигне като учител до духовността на света.
към текста >>
То обаче може да получи съответната насока, когато чо
век
е в състояние да се издигне като учител до духовността на света.
Тя се преодолява като по правилния начин стоим до детето с нашия авторитет така, че детето действително да почувства, че това, което възпитателят извлича от цвета, от формата, то иска да го наподоби, защото иска да стане като него. По този заобиколен път трябва да се учи всичко. То може обаче да се научи, когато не само външно, но и вътрешно наистина има отношение между учителя и ученика, което излива художествеността над всичко, преподавано като знания и възпитание. Защото между възпитателя и детето действат именно невидими неща. Там действа не само това, което човек си е усвоил като умение във възпитанието и др.п., а там преди всичко действа нагласата, чувството, цялото душевно отношение на учителя.
То обаче може да получи съответната насока, когато човек е в състояние да се издигне като учител до духовността на света.
към текста >>
Когато чо
век
ът пристъпи през портата на смъртта, душата напуска организма и се движи в духовния свят.
Душевното почива на невидимите неща, които трябва да действат между учителя и детето. Аз мога да предам на детето картинно, чрез символи, художествено като картина, какво следва да изживее то относно безсмъртието на душата. Мога да му кажа: «Погледни пашкула на пеперудата, пеперудата пробива този пашкул, полита навън в слънчевата светлина. Така става и с човешката душа. Тя се намира в човешкия организъм, както пеперудата в пашкула.
Когато човекът пристъпи през портата на смъртта, душата напуска организма и се движи в духовния свят.
към текста >>
Ако чо
век
е можел да изпитва такова преклонение към някого, това е нещо дълбоко вкоренило се в човешката душа, от което той ползва плодовете и в най-късна възраст!
С един пример бих искал да онагледя силата, която трябва да се появи. Който прозира такива неща, знае какво щастие е за живота на някого до късна възраст, ако през детството си е имал възможността да чуе от обкръжението си за някой много уважаван роднина, който още не е виждал. Един ден той го посещава, след като е чул разказаното от роднините за него и си е изградил неговия образ. Той го посещава със страхопочитание и с трепет вижда вратата да се отваря. Нещо невероятно има в такова поглеждане към нещо достойно за преклонение.
Ако човек е можел да изпитва такова преклонение към някого, това е нещо дълбоко вкоренило се в човешката душа, от което той ползва плодовете и в най-късна възраст!
Така е с всичко, което се дава на детето като подвижни живи понятия, а не се натъпква в него. Който при някое дете постигне то наистина да поглежда към възпитателя като саморазбиращ се авторитет с такова боязливо преклонение, той създава в детето нещо за най-късна възраст, което искам да изразя по следния начин. Знаем, че има хора, които, достигнали определена възраст, стават благословение за своето обкръжение, не е необходимо те да говорят много, но техните думи действат като балсам. Нещо прониква гласа, не е само съдържанието на думите. Благословение е хората да са се намирали в детството си близо до такива хора.
към текста >>
Погледнем ли назад в живота на такъв петдесет-шестдесетгодишен чо
век
до детството му между смяната на зъбите и половата зрялост, видим ли какво му е било дадено, какво е научил морално, ще констатираме, че той е учил да уважава, да почита по правилния начин, което го е научило да поглежда религиозно нагоре към висшите мирови сили.
Така е с всичко, което се дава на детето като подвижни живи понятия, а не се натъпква в него. Който при някое дете постигне то наистина да поглежда към възпитателя като саморазбиращ се авторитет с такова боязливо преклонение, той създава в детето нещо за най-късна възраст, което искам да изразя по следния начин. Знаем, че има хора, които, достигнали определена възраст, стават благословение за своето обкръжение, не е необходимо те да говорят много, но техните думи действат като балсам. Нещо прониква гласа, не е само съдържанието на думите. Благословение е хората да са се намирали в детството си близо до такива хора.
Погледнем ли назад в живота на такъв петдесет-шестдесетгодишен човек до детството му между смяната на зъбите и половата зрялост, видим ли какво му е било дадено, какво е научил морално, ще констатираме, че той е учил да уважава, да почита по правилния начин, което го е научило да поглежда религиозно нагоре към висшите мирови сили.
Той е човек, който по правилен начин е научен да се моли. Който е научил да се моли по правилния начин, при него това, което вътрешно е научил като почитание, се преобразява в по-късна възраст в благословение, в сили, чрез които той може да носи благословение на обкръжението си. За да се изразя възможно най-образно, искам да кажа, че този, който като дете никога не е учил да скръства ръцете си за молитва, той никога не може да развие в своя живот силата да простре ръка, за да благославя.
към текста >>
Той е чо
век
, който по правилен начин е научен да се моли.
Който при някое дете постигне то наистина да поглежда към възпитателя като саморазбиращ се авторитет с такова боязливо преклонение, той създава в детето нещо за най-късна възраст, което искам да изразя по следния начин. Знаем, че има хора, които, достигнали определена възраст, стават благословение за своето обкръжение, не е необходимо те да говорят много, но техните думи действат като балсам. Нещо прониква гласа, не е само съдържанието на думите. Благословение е хората да са се намирали в детството си близо до такива хора. Погледнем ли назад в живота на такъв петдесет-шестдесетгодишен човек до детството му между смяната на зъбите и половата зрялост, видим ли какво му е било дадено, какво е научил морално, ще констатираме, че той е учил да уважава, да почита по правилния начин, което го е научило да поглежда религиозно нагоре към висшите мирови сили.
Той е човек, който по правилен начин е научен да се моли.
Който е научил да се моли по правилния начин, при него това, което вътрешно е научил като почитание, се преобразява в по-късна възраст в благословение, в сили, чрез които той може да носи благословение на обкръжението си. За да се изразя възможно най-образно, искам да кажа, че този, който като дете никога не е учил да скръства ръцете си за молитва, той никога не може да развие в своя живот силата да простре ръка, за да благославя.
към текста >>
Който се е научил да познава чо
век
а чрез истинско душевно и духовно съзерцание на чо
век
а, ще може по фин начин да наблюдава и от наблюдението ще почерпи възпитателското изкуство.
Който се е научил да познава човека чрез истинско душевно и духовно съзерцание на човека, ще може по фин начин да наблюдава и от наблюдението ще почерпи възпитателското изкуство.
Да предположим, че имаме едно дете, което много твърдо стъпва с краката си по земята. Това произлиза оттам, че от смяната на зъбите върху детето е въздействано душевно по неправилен начин. Но ние можем да поправим някои неща, като чрез картинните образи, които му поднесем от вътре навън, го срещнем с изкуството и по-късно оживим това, което е изградено до смяната на зъбите.
към текста >>
И когато можем да вникнем в чо
век
а така, във всеки отделен случай можем да кажем как да му поднесем това, което формираме като образ.
Оттам този, който истински познава човешката природа, ще занимава едно твърдо стъпващо на земята дете преди всичко, като го привлече към рисуването, чертането. А при дете, което има лека, танцувателна крачка, цялото по-късно формиране на характера му, невероятно дълбоката моралност е зависима от това, такова дете да се занимае повече с музика.
И когато можем да вникнем в човека така, във всеки отделен случай можем да кажем как да му поднесем това, което формираме като образ.
към текста >>
Така от истинското познаване на чо
век
а можем да почерпим до детайлите, до непосредствената помощ в практиката какво да направим възпитателски и преподавайки на детето.
Така от истинското познаване на човека можем да почерпим до детайлите, до непосредствената помощ в практиката какво да направим възпитателски и преподавайки на детето.
Ако се възпитава по този начин, ще се разбере, че всъщност може да изглежда, че си въобразяваме какво детето следва да учи в определена възраст, какво да го научим и как да го занимаваме. Но този, който знае, че детето може да вземе от своето обкръжение само това, което е вложено в неговия организъм, ще си каже: Да предположим, че детето е предразположено да не се занимава във външния свят непрекъснато и по груб начин, а да прави нещо малко, да се занимава с изкуство. Ако такова дете се остави външно грубо да работи, понеже сами сме така устроени, тогава се повреждат именно заложбите, които са в детето по отношение на фината работа, а заложбите, които искаме да развием, понеже сами си въобразяваме, че те са общи за всички хора, понеже трябва да ги развием при всеки човек, именно те напълно се повреждат. Детето не се грижи за това, то извършва работата между смяната на зъбите и половата зрялост, но нищо не остава в него, нищо не израства в детето от това, което по такъв начин е натъпкано в него. Навсякъде при възпитателския принцип, за който става въпрос, е важно възпитаващият да притежава финото чувство за намиращото се в детето и от това, което той наблюдава в детето като телесно, душевно и духовно, да знае да прави правилното във всеки момент от своя учителски инстинкт.
към текста >>
Ако такова дете се остави външно грубо да работи, понеже сами сме така устроени, тогава се повреждат именно заложбите, които са в детето по отношение на фината работа, а заложбите, които искаме да развием, понеже сами си въобразяваме, че те са общи за всички хора, понеже трябва да ги развием при всеки чо
век
, именно те напълно се повреждат.
Така от истинското познаване на човека можем да почерпим до детайлите, до непосредствената помощ в практиката какво да направим възпитателски и преподавайки на детето. Ако се възпитава по този начин, ще се разбере, че всъщност може да изглежда, че си въобразяваме какво детето следва да учи в определена възраст, какво да го научим и как да го занимаваме. Но този, който знае, че детето може да вземе от своето обкръжение само това, което е вложено в неговия организъм, ще си каже: Да предположим, че детето е предразположено да не се занимава във външния свят непрекъснато и по груб начин, а да прави нещо малко, да се занимава с изкуство.
Ако такова дете се остави външно грубо да работи, понеже сами сме така устроени, тогава се повреждат именно заложбите, които са в детето по отношение на фината работа, а заложбите, които искаме да развием, понеже сами си въобразяваме, че те са общи за всички хора, понеже трябва да ги развием при всеки човек, именно те напълно се повреждат.
Детето не се грижи за това, то извършва работата между смяната на зъбите и половата зрялост, но нищо не остава в него, нищо не израства в детето от това, което по такъв начин е натъпкано в него. Навсякъде при възпитателския принцип, за който става въпрос, е важно възпитаващият да притежава финото чувство за намиращото се в детето и от това, което той наблюдава в детето като телесно, душевно и духовно, да знае да прави правилното във всеки момент от своя учителски инстинкт.
към текста >>
Исках да ги дам относно втората жизнена епоха на чо
век
а.
Това са само насоки.
Исках да ги дам относно втората жизнена епоха на човека.
Как тогава цялото се получава като основоположно възпитание, не само като възпитание в детската възраст само за момента, а за целия човешки живот, ще представя в третата кратка част от лекцията, след като втората част бъде преведена.
към текста >>
Доколко чрез описаното тук възпитателско изкуство пра-вилно се въздейства от детската възраст върху целия живот на чо
век
а между раждането и смъртта, ще забележите най-добре в отделния случай на възпитанието чрез така нареченото евритмично изкуство.
Доколко чрез описаното тук възпитателско изкуство пра-вилно се въздейства от детската възраст върху целия живот на човека между раждането и смъртта, ще забележите най-добре в отделния случай на възпитанието чрез така нареченото евритмично изкуство.
Това, което като евритмично изкуство беше показано тези дни и в публични представления в Лондон, е нещо, което има и една педагогично-дидактическа страна.
към текста >>
Евритмичното изкуство се състои в това, че от дълбините на човешката природа така се призовават движения на отделния чо
век
или човешки групи, че всичко, което се появява като такива движения, закономерно произлиза от човешкия организъм по същия начин, както човешкият говор или пеенето.
Евритмичното изкуство се състои в това, че от дълбините на човешката природа така се призовават движения на отделния човек или човешки групи, че всичко, което се появява като такива движения, закономерно произлиза от човешкия организъм по същия начин, както човешкият говор или пеенето.
В това евритмично изкуство всеки отделен жест, всяка отделна мимика не е нещо своеволно, а в нея имаме действителен видим говор, така че евритмично, това ще рече видимо, също така може да се пее чрез определени движения, както може да се говори. Това, което в говора се задържа като възможности за движение на целия човек и метаморфозира в изговорените звуци, се изработва в евритмичното изкуство като видим говор. Във Валдорфското училище въведохме евиртмията от първите до последните класове. В нея се вижда, че детето действително се потапя в този видим говор, в който всяко движение на пръстите, ръцете и цялото тяло е действителен говорен звук, както гласните и съгласните представляват определен душевен израз в обикновения говор. Вижда се, че във възрастта на смяната на зъбите и малко по-нататък до половата зрялост детето се вживява саморазбиращо се в този видим говор, както съвсем малкото дете се е ориентирало в гласните и съгласните на говора.
към текста >>
Това, което в говора се задържа като възможности за движение на целия чо
век
и метаморфозира в изговорените звуци, се изработва в евритмичното изкуство като видим говор.
Евритмичното изкуство се състои в това, че от дълбините на човешката природа така се призовават движения на отделния човек или човешки групи, че всичко, което се появява като такива движения, закономерно произлиза от човешкия организъм по същия начин, както човешкият говор или пеенето. В това евритмично изкуство всеки отделен жест, всяка отделна мимика не е нещо своеволно, а в нея имаме действителен видим говор, така че евритмично, това ще рече видимо, също така може да се пее чрез определени движения, както може да се говори.
Това, което в говора се задържа като възможности за движение на целия човек и метаморфозира в изговорените звуци, се изработва в евритмичното изкуство като видим говор.
Във Валдорфското училище въведохме евиртмията от първите до последните класове. В нея се вижда, че детето действително се потапя в този видим говор, в който всяко движение на пръстите, ръцете и цялото тяло е действителен говорен звук, както гласните и съгласните представляват определен душевен израз в обикновения говор. Вижда се, че във възрастта на смяната на зъбите и малко по-нататък до половата зрялост детето се вживява саморазбиращо се в този видим говор, както съвсем малкото дете се е ориентирало в гласните и съгласните на говора. Вижда се, че целият му организъм като тяло, душа и дух - защото евритмичното изкуство е същевременно душевно-духовна гимнастика - се ориентира в този евритмичен говор също така естествено, както става в обикновения говор. То усеща, че му се дава нещо, което произлиза непосредствено от целия му организъм.
към текста >>
Така редом с гимнастиката, която извлича същността си повече от наблюдението на външното физическо тяло, в евритмията се представя нещо чрез наблюдението на духовно-душевното, където чо
век
ът се усеща във всяко движение не само като тяло, като одушевено тяло, но като одухотворена душа във формираното от душата тяло.
Във Валдорфското училище въведохме евиртмията от първите до последните класове. В нея се вижда, че детето действително се потапя в този видим говор, в който всяко движение на пръстите, ръцете и цялото тяло е действителен говорен звук, както гласните и съгласните представляват определен душевен израз в обикновения говор. Вижда се, че във възрастта на смяната на зъбите и малко по-нататък до половата зрялост детето се вживява саморазбиращо се в този видим говор, както съвсем малкото дете се е ориентирало в гласните и съгласните на говора. Вижда се, че целият му организъм като тяло, душа и дух - защото евритмичното изкуство е същевременно душевно-духовна гимнастика - се ориентира в този евритмичен говор също така естествено, както става в обикновения говор. То усеща, че му се дава нещо, което произлиза непосредствено от целия му организъм.
Така редом с гимнастиката, която извлича същността си повече от наблюдението на външното физическо тяло, в евритмията се представя нещо чрез наблюдението на духовно-душевното, където човекът се усеща във всяко движение не само като тяло, като одушевено тяло, но като одухотворена душа във формираното от душата тяло.
Това, което човекът изживява като евритмично изкуство, от една страна, действа по невероятно жив начин върху всичко, което се намира като заложби в него и въздейства, от друга страна, също в своята плодотворност, в своето влияние върху целия живот.
към текста >>
Това, което чо
век
ът изживява като евритмично изкуство, от една страна, действа по невероятно жив начин върху всичко, което се намира като заложби в него и въздейства, от друга страна, също в своята плодотворност, в своето влияние върху целия живот.
В нея се вижда, че детето действително се потапя в този видим говор, в който всяко движение на пръстите, ръцете и цялото тяло е действителен говорен звук, както гласните и съгласните представляват определен душевен израз в обикновения говор. Вижда се, че във възрастта на смяната на зъбите и малко по-нататък до половата зрялост детето се вживява саморазбиращо се в този видим говор, както съвсем малкото дете се е ориентирало в гласните и съгласните на говора. Вижда се, че целият му организъм като тяло, душа и дух - защото евритмичното изкуство е същевременно душевно-духовна гимнастика - се ориентира в този евритмичен говор също така естествено, както става в обикновения говор. То усеща, че му се дава нещо, което произлиза непосредствено от целия му организъм. Така редом с гимнастиката, която извлича същността си повече от наблюдението на външното физическо тяло, в евритмията се представя нещо чрез наблюдението на духовно-душевното, където човекът се усеща във всяко движение не само като тяло, като одушевено тяло, но като одухотворена душа във формираното от душата тяло.
Това, което човекът изживява като евритмично изкуство, от една страна, действа по невероятно жив начин върху всичко, което се намира като заложби в него и въздейства, от друга страна, също в своята плодотворност, в своето влияние върху целия живот.
към текста >>
Този факт, в зряла възраст да си припомним нещо възприето преди, което не е било напълно прозряно, но сега то оживява, доставя едно вътрешно удовлетворение, засилва волята, която не бива да отнемаме на чо
век
а, когато имаме необходимото уважение към неговата свобода и го възпитаваме като свободно същество.
Трябва да бъде така, че детето да има възможността да възприеме неща, които още да не прозира интелектуално, а да ги приеме, защото то обича учителя. Тогава не отнемаме на детето възможността да има изживявания в по-късно време, които иначе няма да ги има. Ако всичко го разбера още като дете, тогава няма да имам следното изживяване. Да приемем, че в тридесет и петата си година нещо се появява така, че някога съм го възприел от някой любим учител, от някой обичан авторитет, на когото някога съм вярвал; сега съм по-зрял, сега се появява съвсем ново разбиране по въпроса.
Този факт, в зряла възраст да си припомним нещо възприето преди, което не е било напълно прозряно, но сега то оживява, доставя едно вътрешно удовлетворение, засилва волята, която не бива да отнемаме на човека, когато имаме необходимото уважение към неговата свобода и го възпитаваме като свободно същество.
Да възпитаме човека като свободно същество, лежи в основата на възпитателския принцип, който имаме предвид тук. Затова и не бива да насаждаме в детето едно развитие на волята чрез интелектуални морални преценки. Трябва да сме наясно, че ако в периода между седмата и четиринадесетата година развиваме морални възгледи в детската душа чрез симпатията и антипатията, когато детето узрее полово и в живота прозре интелектуално-моралното чувство и своите желания, то ще разбере, че импулсите на волята, оживяващи развитото някога чувство към моралността и възпламенявайки се от свободата в живота, дават сила и вътрешна сигурност.
към текста >>
Да възпитаме чо
век
а като свободно същество, лежи в основата на възпитателския принцип, който имаме предвид тук.
Трябва да бъде така, че детето да има възможността да възприеме неща, които още да не прозира интелектуално, а да ги приеме, защото то обича учителя. Тогава не отнемаме на детето възможността да има изживявания в по-късно време, които иначе няма да ги има. Ако всичко го разбера още като дете, тогава няма да имам следното изживяване. Да приемем, че в тридесет и петата си година нещо се появява така, че някога съм го възприел от някой любим учител, от някой обичан авторитет, на когото някога съм вярвал; сега съм по-зрял, сега се появява съвсем ново разбиране по въпроса. Този факт, в зряла възраст да си припомним нещо възприето преди, което не е било напълно прозряно, но сега то оживява, доставя едно вътрешно удовлетворение, засилва волята, която не бива да отнемаме на човека, когато имаме необходимото уважение към неговата свобода и го възпитаваме като свободно същество.
Да възпитаме човека като свободно същество, лежи в основата на възпитателския принцип, който имаме предвид тук.
Затова и не бива да насаждаме в детето едно развитие на волята чрез интелектуални морални преценки. Трябва да сме наясно, че ако в периода между седмата и четиринадесетата година развиваме морални възгледи в детската душа чрез симпатията и антипатията, когато детето узрее полово и в живота прозре интелектуално-моралното чувство и своите желания, то ще разбере, че импулсите на волята, оживяващи развитото някога чувство към моралността и възпламенявайки се от свободата в живота, дават сила и вътрешна сигурност.
към текста >>
Който иска да приложи по описания начин правилното възпитателско изкуство, той не взима под внимание само детската възраст, а чо
век
а и в най-късната му възраст.
Който иска да приложи по описания начин правилното възпитателско изкуство, той не взима под внимание само детската възраст, а човека и в най-късната му възраст.
Защото той иска това, което всажда в човека, да е подобно на цветето, което израства и разцъфтява от вътрешните природни условия. Когато посадим цветето, не можем да искаме то да се развие бързо, а чакаме свободно и бавно да се развие от корените към стъблото, през листата и да се разгърне в цвета и плода с помощта на слънчевата светлина. Това си поставяме за цел за правилното възпитателско изкуство. Ние искаме да се грижим в детето за корените на живота, но така, че животът постепенно подвижно да се преформира физически, душевно и духовно от това, за което се грижим в детството и в младежката възраст. Тогава можем да бъдем сигурни, че с пълно уважение към човешката свобода чрез нашето възпитание ще поставим човека като свободно същество в света, така че наистина свободно да се развият корените на възпитанието - не чрез поробването му чрез натъпкването на нашите възгледи в него, а така, че и в по-късния си живот той да се развива по съответния начин при различните обстоятелства, ако иска да бъде свободен човек.
към текста >>
Защото той иска това, което всажда в чо
век
а, да е подобно на цветето, което израства и разцъфтява от вътрешните природни условия.
Който иска да приложи по описания начин правилното възпитателско изкуство, той не взима под внимание само детската възраст, а човека и в най-късната му възраст.
Защото той иска това, което всажда в човека, да е подобно на цветето, което израства и разцъфтява от вътрешните природни условия.
Когато посадим цветето, не можем да искаме то да се развие бързо, а чакаме свободно и бавно да се развие от корените към стъблото, през листата и да се разгърне в цвета и плода с помощта на слънчевата светлина. Това си поставяме за цел за правилното възпитателско изкуство. Ние искаме да се грижим в детето за корените на живота, но така, че животът постепенно подвижно да се преформира физически, душевно и духовно от това, за което се грижим в детството и в младежката възраст. Тогава можем да бъдем сигурни, че с пълно уважение към човешката свобода чрез нашето възпитание ще поставим човека като свободно същество в света, така че наистина свободно да се развият корените на възпитанието - не чрез поробването му чрез натъпкването на нашите възгледи в него, а така, че и в по-късния си живот той да се развива по съответния начин при различните обстоятелства, ако иска да бъде свободен човек.
към текста >>
Тогава можем да бъдем сигурни, че с пълно уважение към човешката свобода чрез нашето възпитание ще поставим чо
век
а като свободно същество в света, така че наистина свободно да се развият корените на възпитанието - не чрез поробването му чрез натъпкването на нашите възгледи в него, а така, че и в по-късния си живот той да се развива по съответния начин при различните обстоятелства, ако иска да бъде свободен чо
век
.
Който иска да приложи по описания начин правилното възпитателско изкуство, той не взима под внимание само детската възраст, а човека и в най-късната му възраст. Защото той иска това, което всажда в човека, да е подобно на цветето, което израства и разцъфтява от вътрешните природни условия. Когато посадим цветето, не можем да искаме то да се развие бързо, а чакаме свободно и бавно да се развие от корените към стъблото, през листата и да се разгърне в цвета и плода с помощта на слънчевата светлина. Това си поставяме за цел за правилното възпитателско изкуство. Ние искаме да се грижим в детето за корените на живота, но така, че животът постепенно подвижно да се преформира физически, душевно и духовно от това, за което се грижим в детството и в младежката възраст.
Тогава можем да бъдем сигурни, че с пълно уважение към човешката свобода чрез нашето възпитание ще поставим човека като свободно същество в света, така че наистина свободно да се развият корените на възпитанието - не чрез поробването му чрез натъпкването на нашите възгледи в него, а така, че и в по-късния си живот той да се развива по съответния начин при различните обстоятелства, ако иска да бъде свободен човек.
към текста >>
Можем ли изобщо да предположим, че това, което в този свят, тук, на Земята, е най-съвършеното същество, чо
век
ът, може да бъде третирано по най-прост начин, без да проникнем в своеобразностите на това същество с най-голямо задълбочаване?
Но тези възпитателски принципи поставят най-големите изисквания към учителя.
Можем ли изобщо да предположим, че това, което в този свят, тук, на Земята, е най-съвършеното същество, човекът, може да бъде третирано по най-прост начин, без да проникнем в своеобразностите на това същество с най-голямо задълбочаване?
Не би ли следвало да вярваме, че това, което правим точно по отношение на човека, трябва да е нещо като почитание, като един вид религиозна служба? Ние трябва да вярваме, че възпитателското изкуство изисква от нас най-голямата всеотдайност, че трябва напълно да се забравим и да потънем в същността на детето, като още в него видим какво във възрастния човек следва да израсне благодатно за света. Основните предпоставки за истинското възпитателско изкуство са самоотвержена тактичност и воля наистина да се потопим в човешката природа, за да придобием истинско познание за човека.
към текста >>
Не би ли следвало да вярваме, че това, което правим точно по отношение на чо
век
а, трябва да е нещо като почитание, като един вид религиозна служба?
Но тези възпитателски принципи поставят най-големите изисквания към учителя. Можем ли изобщо да предположим, че това, което в този свят, тук, на Земята, е най-съвършеното същество, човекът, може да бъде третирано по най-прост начин, без да проникнем в своеобразностите на това същество с най-голямо задълбочаване?
Не би ли следвало да вярваме, че това, което правим точно по отношение на човека, трябва да е нещо като почитание, като един вид религиозна служба?
Ние трябва да вярваме, че възпитателското изкуство изисква от нас най-голямата всеотдайност, че трябва напълно да се забравим и да потънем в същността на детето, като още в него видим какво във възрастния човек следва да израсне благодатно за света. Основните предпоставки за истинското възпитателско изкуство са самоотвержена тактичност и воля наистина да се потопим в човешката природа, за да придобием истинско познание за човека.
към текста >>
Ние трябва да вярваме, че възпитателското изкуство изисква от нас най-голямата всеотдайност, че трябва напълно да се забравим и да потънем в същността на детето, като още в него видим какво във възрастния чо
век
следва да израсне благодатно за света.
Но тези възпитателски принципи поставят най-големите изисквания към учителя. Можем ли изобщо да предположим, че това, което в този свят, тук, на Земята, е най-съвършеното същество, човекът, може да бъде третирано по най-прост начин, без да проникнем в своеобразностите на това същество с най-голямо задълбочаване? Не би ли следвало да вярваме, че това, което правим точно по отношение на човека, трябва да е нещо като почитание, като един вид религиозна служба?
Ние трябва да вярваме, че възпитателското изкуство изисква от нас най-голямата всеотдайност, че трябва напълно да се забравим и да потънем в същността на детето, като още в него видим какво във възрастния човек следва да израсне благодатно за света.
Основните предпоставки за истинското възпитателско изкуство са самоотвержена тактичност и воля наистина да се потопим в човешката природа, за да придобием истинско познание за човека.
към текста >>
Основните предпоставки за истинското възпитателско изкуство са самоотвержена тактичност и воля наистина да се потопим в човешката природа, за да придобием истинско познание за чо
век
а.
Но тези възпитателски принципи поставят най-големите изисквания към учителя. Можем ли изобщо да предположим, че това, което в този свят, тук, на Земята, е най-съвършеното същество, човекът, може да бъде третирано по най-прост начин, без да проникнем в своеобразностите на това същество с най-голямо задълбочаване? Не би ли следвало да вярваме, че това, което правим точно по отношение на човека, трябва да е нещо като почитание, като един вид религиозна служба? Ние трябва да вярваме, че възпитателското изкуство изисква от нас най-голямата всеотдайност, че трябва напълно да се забравим и да потънем в същността на детето, като още в него видим какво във възрастния човек следва да израсне благодатно за света.
Основните предпоставки за истинското възпитателско изкуство са самоотвержена тактичност и воля наистина да се потопим в човешката природа, за да придобием истинско познание за човека.
към текста >>
Не би ли трябвало да изглежда правилно за всеки разумен чо
век
, че щом се служи на човечеството така, че на младото поколение се поднася като жертва най-доброто и красивото от старото поколение, тогава и възпитателското изкуство се прилага по най-хубавия и достоен за чо
век
а начин?
Това представлява напредъкът. Този напредък, за който се грижим чрез възпитанието, изисква дарените ни от божествените светове млади поколения да се развиват чрез това, което ние сме развили в нас като по-старо поколение, така че това по-младо поколение да направи още по-голяма крачка напред в човешкото развитие.
Не би ли трябвало да изглежда правилно за всеки разумен човек, че щом се служи на човечеството така, че на младото поколение се поднася като жертва най-доброто и красивото от старото поколение, тогава и възпитателското изкуство се прилага по най-хубавия и достоен за човека начин?
към текста >>
[4] Колкото повече едно дете обича определен чо
век
, толкова повече то имитира поведението му, мислите, чувствата и дори физическите му недъзи.
[4] Колкото повече едно дете обича определен човек, толкова повече то имитира поведението му, мислите, чувствата и дори физическите му недъзи.
- Бел. пр.
към текста >>
2.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
ОТНОШЕНИЕ НА ЗЕМНИЯ ЖИВОТ НА ЧО
ВЕК
А КЪМ ЖИВОТА МЕЖДУ СМЪРТТА И НОВОТО РАЖДАНЕ
ОТНОШЕНИЕ НА ЗЕМНИЯ ЖИВОТ НА ЧОВЕКА КЪМ ЖИВОТА МЕЖДУ СМЪРТТА И НОВОТО РАЖДАНЕ
към текста >>
Тогава говорих за отношението на чо
век
а към духовния свят, доколкото той може да бъде опознат чрез проясняване на несъзнателно протичащите за обикновеното съзнание процеси по време на сън и доколкото те могат да се изяснят чрез това, че духовно-научно се осветят изживяванията, които чо
век
ът има в духовния свят между смъртта и новото раждане.
Чувствам се дълбоко удовлетворен, че по време на пътуването ми отново мога да говоря пред вас и искам да използвам тази възможност, за да изложа по-нататък в определена насока някои неща, предмет на последните две лекции, които ми беше позволено да изнеса тук.
Тогава говорих за отношението на човека към духовния свят, доколкото той може да бъде опознат чрез проясняване на несъзнателно протичащите за обикновеното съзнание процеси по време на сън и доколкото те могат да се изяснят чрез това, че духовно-научно се осветят изживяванията, които човекът има в духовния свят между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Днес искам да говоря как животът, който чо
век
ът прекарва между раждането и смъртта тук, на Земята, в известно отношение е преобразуван отпечатък на изживяваното в духовните светове между смъртта и новото раждане.
Днес искам да говоря как животът, който човекът прекарва между раждането и смъртта тук, на Земята, в известно отношение е преобразуван отпечатък на изживяваното в духовните светове между смъртта и новото раждане.
Човешкият живот на Земята се разбира само тогава, когато отделни прояви на този живот могат да се отнесат към това, което им съответства в духовния свят, в който човекът, бих казал, прекарва главната част от своето съществуване.
към текста >>
Човешкият живот на Земята се разбира само тогава, когато отделни прояви на този живот могат да се отнесат към това, което им съответства в духовния свят, в който чо
век
ът, бих казал, прекарва главната част от своето съществуване.
Днес искам да говоря как животът, който човекът прекарва между раждането и смъртта тук, на Земята, в известно отношение е преобразуван отпечатък на изживяваното в духовните светове между смъртта и новото раждане.
Човешкият живот на Земята се разбира само тогава, когато отделни прояви на този живот могат да се отнесат към това, което им съответства в духовния свят, в който човекът, бих казал, прекарва главната част от своето съществуване.
към текста >>
Най-напред бих желал да говоря предимно за душевните прояви на чо
век
а, доколкото като земни душевни прояви те могат да бъдат отнесени към изживявания в духовния свят.
Най-напред бих желал да говоря предимно за душевните прояви на човека, доколкото като земни душевни прояви те могат да бъдат отнесени към изживявания в духовния свят.
От двете последни лекции, които изнесох тук, можете да си спомните, че изживяванията на човешката душа в духовния свят между смъртта и едно ново раждане са съществено различни от тези, които човекът има тук, между раждането и смъртта. Тук, между раждането и смъртта, той има своите изживявания чрез посредничеството на тялото си, било физическото или етерното тяло. Нищо от изживяното от човека тук, на Земята, не може да се изживее, без то да се опира на тялото. Лесно може да се вярва, че например мисленето е чисто духовен акт и така, както то се проявява на Земята в човешката душа, няма нищо общо с телесното съществуване. От една страна, е така, но колкото и мисленето на човека да е духовно самостоятелно, то не би могло да протича в земното съществуване, ако човекът не се опира на своето тяло и неговите процеси.
към текста >>
От двете последни лекции, които изнесох тук, можете да си спомните, че изживяванията на човешката душа в духовния свят между смъртта и едно ново раждане са съществено различни от тези, които чо
век
ът има тук, между раждането и смъртта.
Най-напред бих желал да говоря предимно за душевните прояви на човека, доколкото като земни душевни прояви те могат да бъдат отнесени към изживявания в духовния свят.
От двете последни лекции, които изнесох тук, можете да си спомните, че изживяванията на човешката душа в духовния свят между смъртта и едно ново раждане са съществено различни от тези, които човекът има тук, между раждането и смъртта.
Тук, между раждането и смъртта, той има своите изживявания чрез посредничеството на тялото си, било физическото или етерното тяло. Нищо от изживяното от човека тук, на Земята, не може да се изживее, без то да се опира на тялото. Лесно може да се вярва, че например мисленето е чисто духовен акт и така, както то се проявява на Земята в човешката душа, няма нищо общо с телесното съществуване. От една страна, е така, но колкото и мисленето на човека да е духовно самостоятелно, то не би могло да протича в земното съществуване, ако човекът не се опира на своето тяло и неговите процеси. Ще дам едно сравнение, което често съм употребявал в такъв случай.
към текста >>
Нищо от изживяното от чо
век
а тук, на Земята, не може да се изживее, без то да се опира на тялото.
Най-напред бих желал да говоря предимно за душевните прояви на човека, доколкото като земни душевни прояви те могат да бъдат отнесени към изживявания в духовния свят. От двете последни лекции, които изнесох тук, можете да си спомните, че изживяванията на човешката душа в духовния свят между смъртта и едно ново раждане са съществено различни от тези, които човекът има тук, между раждането и смъртта. Тук, между раждането и смъртта, той има своите изживявания чрез посредничеството на тялото си, било физическото или етерното тяло.
Нищо от изживяното от човека тук, на Земята, не може да се изживее, без то да се опира на тялото.
Лесно може да се вярва, че например мисленето е чисто духовен акт и така, както то се проявява на Земята в човешката душа, няма нищо общо с телесното съществуване. От една страна, е така, но колкото и мисленето на човека да е духовно самостоятелно, то не би могло да протича в земното съществуване, ако човекът не се опира на своето тяло и неговите процеси. Ще дам едно сравнение, което често съм употребявал в такъв случай. Когато един човек върви по земята, земята, естествено, не допринася нищо съществено за същността на човека. Човекът носи своето същество в кожата си.
към текста >>
От една страна, е така, но колкото и мисленето на чо
век
а да е духовно самостоятелно, то не би могло да протича в земното съществуване, ако чо
век
ът не се опира на своето тяло и неговите процеси.
Най-напред бих желал да говоря предимно за душевните прояви на човека, доколкото като земни душевни прояви те могат да бъдат отнесени към изживявания в духовния свят. От двете последни лекции, които изнесох тук, можете да си спомните, че изживяванията на човешката душа в духовния свят между смъртта и едно ново раждане са съществено различни от тези, които човекът има тук, между раждането и смъртта. Тук, между раждането и смъртта, той има своите изживявания чрез посредничеството на тялото си, било физическото или етерното тяло. Нищо от изживяното от човека тук, на Земята, не може да се изживее, без то да се опира на тялото. Лесно може да се вярва, че например мисленето е чисто духовен акт и така, както то се проявява на Земята в човешката душа, няма нищо общо с телесното съществуване.
От една страна, е така, но колкото и мисленето на човека да е духовно самостоятелно, то не би могло да протича в земното съществуване, ако човекът не се опира на своето тяло и неговите процеси.
Ще дам едно сравнение, което често съм употребявал в такъв случай. Когато един човек върви по земята, земята, естествено, не допринася нищо съществено за същността на човека. Човекът носи своето същество в кожата си. Но той изобщо не може да съществува на Земята без нейната опора.
към текста >>
Когато един чо
век
върви по земята, земята, естествено, не допринася нищо съществено за същността на чо
век
а.
Тук, между раждането и смъртта, той има своите изживявания чрез посредничеството на тялото си, било физическото или етерното тяло. Нищо от изживяното от човека тук, на Земята, не може да се изживее, без то да се опира на тялото. Лесно може да се вярва, че например мисленето е чисто духовен акт и така, както то се проявява на Земята в човешката душа, няма нищо общо с телесното съществуване. От една страна, е така, но колкото и мисленето на човека да е духовно самостоятелно, то не би могло да протича в земното съществуване, ако човекът не се опира на своето тяло и неговите процеси. Ще дам едно сравнение, което често съм употребявал в такъв случай.
Когато един човек върви по земята, земята, естествено, не допринася нищо съществено за същността на човека.
Човекът носи своето същество в кожата си. Но той изобщо не може да съществува на Земята без нейната опора.
към текста >>
Чо
век
ът носи своето същество в кожата си.
Нищо от изживяното от човека тук, на Земята, не може да се изживее, без то да се опира на тялото. Лесно може да се вярва, че например мисленето е чисто духовен акт и така, както то се проявява на Земята в човешката душа, няма нищо общо с телесното съществуване. От една страна, е така, но колкото и мисленето на човека да е духовно самостоятелно, то не би могло да протича в земното съществуване, ако човекът не се опира на своето тяло и неговите процеси. Ще дам едно сравнение, което често съм употребявал в такъв случай. Когато един човек върви по земята, земята, естествено, не допринася нищо съществено за същността на човека.
Човекът носи своето същество в кожата си.
Но той изобщо не може да съществува на Земята без нейната опора.
към текста >>
Накратко, в земното битие няма нищо в чо
век
а, което да не се опира на телесното съществуване.
Само когато се разгледат нещата в смисъла на този образ, се изгражда правилна представа за духовността и ролята на тялото при човешкото мислене.
Накратко, в земното битие няма нищо в човека, което да не се опира на телесното съществуване.
По отношение на телесното си битие ние имаме в нас нашите органи - бели дробове, сърце, мозък и т.н. В обикновения здравословен живот нашето съзнание не е изпълнено с възприятията от вътрешните органи. Всъщност ние ги осъзнаваме, когато някой орган се разболее, и то по много несъвършен начин. Не можем никога да кажем, че узнаваме за някой вътрешен орган от непосредствено наблюдение, ако не изучаваме анатомията, но тогава имаме представа за мъртвия, а не за живия орган. Никога не можем да кажем, че възприемаме някой вътрешен орган, както възприемаме някой външен предмет.
към текста >>
Тук, на Земята, чо
век
ът най-малко познава това, което обикновено приема за най-ценното в телесното си битие, вътрешността на своето тяло.
Тук, на Земята, човекът най-малко познава това, което обикновено приема за най-ценното в телесното си битие, вътрешността на своето тяло.
Защото, когато той започне да го опознава, по правило това е най-неприятното запознанство, например главоболие и всичко свързано с него. В духовното битие между смъртта и новото раждане е точно обратното. Там наистина опознаваме нашата вътрешност. Там е така, като че ли тук, на Земята, освен нас, не бихме виждали навън дърветата и облаците, а бихме гледали главно навътре и бихме казвали: «Това са белите дробове, това са сърцето и стомахът.» В духовния свят ние гледаме навътре в нас. Само че това, което виждаме, е светът на духовните същества, светът, който опознаваме от нашата антропософска литература като свят на висшите йерархии.
към текста >>
Трябва да се запитаме какво се отразява тук, в земния живот също като спомен - което чо
век
ът го няма в обикновеното съзнание, но като спомен, който биха имали съществата на висшите йерархии, архангелите, какво се разиграва във физическото земно битие, което е като спомен за това вживяване в света на духовните същества и изживяването на собственото си същество в духовния свят?
В духовния свят ние ту възприемаме себе си, ту духовните същества. Този ритмичен процес, който постоянно се повтаря, можем да го сравним с две неща от физическото земно съществуване. Можем да го сравним с вдишването и издишането, но също и със сън и будност. И двата процеса са ритмични процеси във физическото земно битие, и двата процеса могат да се сравнят с описаното. Само че става въпрос за процеси в духовния свят, които протичат между смъртта и новото раждане, не само абстрактно да знаем и да задоволим духовното си любопитство, а да опознаем земния живот като отражение на надземния.
Трябва да се запитаме какво се отразява тук, в земния живот също като спомен - което човекът го няма в обикновеното съзнание, но като спомен, който биха имали съществата на висшите йерархии, архангелите, какво се разиграва във физическото земно битие, което е като спомен за това вживяване в света на духовните същества и изживяването на собственото си същество в духовния свят?
Какво е то?
към текста >>
Склонността към моралния живот е толкова по-силна при чо
век
а, колкото повече той е изживял в светла яснота взаимния живот с духовете на висшия свят по времето между смъртта и новото раждане.
Ако през времето между смъртта и новото раждане не бихме имали това изживяване, чрез което гледаме в нас и изживяваме света на духа, то на Земята не би имало никакъв морал. Това, което съхраним от изживяването на духовната мирова същност, когато преминем през ембрионалния живот и навлезем в земното съществуване, е склонност към морала.
Склонността към моралния живот е толкова по-силна при човека, колкото повече той е изживял в светла яснота взаимния живот с духовете на висшия свят по времето между смъртта и новото раждане.
А който разглежда тези неща с правилното духовно чувство, знае, че неморалността на някои хора тук, на Земята, е следствие от предишен техен живот, в който са имали само смътни изживявания в своето духовно битие. Но ако между смъртта и новото раждане бихме изживявали само взаимността със съществата на висшия свят, ако никога не бихме осъзнавали себе си, никога не бихме могли да стигнем на Земята до свободата, до свободното съзнание, съзнанието за нашата личност, което е идентично със съзнанието за свободата. Когато тук, на Земята, развиваме морала и свободата, те са спомени от онзи ритъм, който по описания начин изживяваме в духовния свят между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Как самоотвержено се отнасяме към другия чо
век
, това означава как можем да бъдем морални в любовта, това е главно отзвук от взаимния живот с духовните същества в духовния свят между смъртта и новото раждане.
Как самоотвержено се отнасяме към другия човек, това означава как можем да бъдем морални в любовта, това е главно отзвук от взаимния живот с духовните същества в духовния свят между смъртта и новото раждане.
А какво ни остава от, бих казал, самотното изживяване - защото то изглежда така, от самотното изживяване на себе си в духовния свят? Защото ние се чувстваме самотни, когато в известен смисъл издишваме. Вдишването е като изживяване на духовните същества, издишването е като изживяване на самите нас. Но чувството на самотност, отзвукът на това чувство на самотност тук, на Земята, е способността на паметта, на спомнянето. Ние не бихме имали памет, ако тя не би била отзвук от това чувство на самотност.
към текста >>
Често се случва хора да казват: «Е, добре, последния път ни описа какво изживява чо
век
ът между заспиването и събуждането, а сега разказва нещо друго.» Да, скъпи приятели, когато веднъж ви разкажа какво е изживял един съветник в своята канцелария, това не е противоречие с разказаното следващия път, какво той изживява в кръга на своето семейство.
От една страна, ви описах това състояние на сън последния път, когато бях тук. Сега искам да прибавя още нещо към процесите, които тогава описах. Знам, че такива неща лесно могат да доведат до неразбиране.
Често се случва хора да казват: «Е, добре, последния път ни описа какво изживява човекът между заспиването и събуждането, а сега разказва нещо друго.» Да, скъпи приятели, когато веднъж ви разкажа какво е изживял един съветник в своята канцелария, това не е противоречие с разказаното следващия път, какво той изживява в кръга на своето семейство.
Нещата се преливат едно в друго. Трябва да сте наясно, че когато ви разказвам за изживяванията между заспиването и събуждането, се случва още нещо, както е в живота на съветника в бюрото, но също и в семейния живот. И така, между заспиването и събуждането човекът действително изживява един вид ретроспективно повторение на това, което е извършил през деня. Не е само така, че от заспиването до събуждането - сънят може да е кратък, тогава нещата се сгъстяват - той вижда ретроспективно своите дневни изживявания, има несъзнателно ретроспективно изживяване, би трябвало естествено да е несъзнателно ретроспективно изживяване. Когато душата наистина стане ясновиждаща по време на съня или когато тя си спомня ясновидски това, което е изживяла между заспиването и събуждането, се вижда, че човекът наистина изживява ретроспективно това, което е изживял от последното събуждане.
към текста >>
И така, между заспиването и събуждането чо
век
ът действително изживява един вид ретроспективно повторение на това, което е извършил през деня.
Сега искам да прибавя още нещо към процесите, които тогава описах. Знам, че такива неща лесно могат да доведат до неразбиране. Често се случва хора да казват: «Е, добре, последния път ни описа какво изживява човекът между заспиването и събуждането, а сега разказва нещо друго.» Да, скъпи приятели, когато веднъж ви разкажа какво е изживял един съветник в своята канцелария, това не е противоречие с разказаното следващия път, какво той изживява в кръга на своето семейство. Нещата се преливат едно в друго. Трябва да сте наясно, че когато ви разказвам за изживяванията между заспиването и събуждането, се случва още нещо, както е в живота на съветника в бюрото, но също и в семейния живот.
И така, между заспиването и събуждането човекът действително изживява един вид ретроспективно повторение на това, което е извършил през деня.
Не е само така, че от заспиването до събуждането - сънят може да е кратък, тогава нещата се сгъстяват - той вижда ретроспективно своите дневни изживявания, има несъзнателно ретроспективно изживяване, би трябвало естествено да е несъзнателно ретроспективно изживяване. Когато душата наистина стане ясновиждаща по време на съня или когато тя си спомня ясновидски това, което е изживяла между заспиването и събуждането, се вижда, че човекът наистина изживява ретроспективно това, което е изживял от последното събуждане. Ако редовно спим през нощта, изживяваме ретроспективно това, което сме извършили през деня. Последното събитие се разиграва непосредствено след заспиването и така нататък. Целият сън действа при това особено уравняващо.
към текста >>
Когато душата наистина стане ясновиждаща по време на съня или когато тя си спомня ясновидски това, което е изживяла между заспиването и събуждането, се вижда, че чо
век
ът наистина изживява ретроспективно това, което е изживял от последното събуждане.
Често се случва хора да казват: «Е, добре, последния път ни описа какво изживява човекът между заспиването и събуждането, а сега разказва нещо друго.» Да, скъпи приятели, когато веднъж ви разкажа какво е изживял един съветник в своята канцелария, това не е противоречие с разказаното следващия път, какво той изживява в кръга на своето семейство. Нещата се преливат едно в друго. Трябва да сте наясно, че когато ви разказвам за изживяванията между заспиването и събуждането, се случва още нещо, както е в живота на съветника в бюрото, но също и в семейния живот. И така, между заспиването и събуждането човекът действително изживява един вид ретроспективно повторение на това, което е извършил през деня. Не е само така, че от заспиването до събуждането - сънят може да е кратък, тогава нещата се сгъстяват - той вижда ретроспективно своите дневни изживявания, има несъзнателно ретроспективно изживяване, би трябвало естествено да е несъзнателно ретроспективно изживяване.
Когато душата наистина стане ясновиждаща по време на съня или когато тя си спомня ясновидски това, което е изживяла между заспиването и събуждането, се вижда, че човекът наистина изживява ретроспективно това, което е изживял от последното събуждане.
Ако редовно спим през нощта, изживяваме ретроспективно това, което сме извършили през деня. Последното събитие се разиграва непосредствено след заспиването и така нататък. Целият сън действа при това особено уравняващо. Не мога да ви разкажа нищо друго освен това, което може да се изследва чрез науката за духа. Ако спите четвърт час, в началото на съня се знае кога настъпва края.
към текста >>
За обикновеното съзнание тя е несъзнателно изживяване на това, което чо
век
ът ще преживее в душевния свят, както го описвам в книгата си «Теософия».
И това ретроспективно изживяване е нещо, което лежи между пълната действителност и отражението. Когато имаме спомен за нещо, което сме изживели във физическия живот преди двадесет години, като нормални разумни хора нямаме представата, че го изживяваме сега, а самият спомен показва, че става въпрос за минало събитие. Който прозира ясновидски това, което душата изживява ретроспективно в съня, не го отнася към настоящето, а към бъдещето след смъртта, и също като този, който си спомня какво е изживял преди двадесет години, знае, че събитието е протекло преди двадесет години, така и ясновидски прозиращият съня, знае че това няма значение за настоящето, а е предварителна картина за това, което ще се изживее след смъртта. Той знае, че ние ще трябва да изживеем ретроспективно всички дела, които сме извършили на Земята. Затова тази картина в съня е полуистина, полуотражение, защото се отнася до бъдещето.
За обикновеното съзнание тя е несъзнателно изживяване на това, което човекът ще преживее в душевния свят, както го описвам в книгата си «Теософия».
Интуитивното и инспирираното съзнание, описани в моята книга «Как се постига познание за висшите светове», черпят от наблюдението на съня какво човекът ще преживее в първия стадий след смъртта. Тези неща не са конструирани чрез фантазията, а са неща, които просто се наблюдават, когато човек си е изградил способността за наблюдението им. Човекът изживява без своето тяло това от заспиването до събуждането, което е извършил с него в будното си състояние.
към текста >>
Интуитивното и инспирираното съзнание, описани в моята книга «Как се постига познание за висшите светове», черпят от наблюдението на съня какво чо
век
ът ще преживее в първия стадий след смъртта.
Когато имаме спомен за нещо, което сме изживели във физическия живот преди двадесет години, като нормални разумни хора нямаме представата, че го изживяваме сега, а самият спомен показва, че става въпрос за минало събитие. Който прозира ясновидски това, което душата изживява ретроспективно в съня, не го отнася към настоящето, а към бъдещето след смъртта, и също като този, който си спомня какво е изживял преди двадесет години, знае, че събитието е протекло преди двадесет години, така и ясновидски прозиращият съня, знае че това няма значение за настоящето, а е предварителна картина за това, което ще се изживее след смъртта. Той знае, че ние ще трябва да изживеем ретроспективно всички дела, които сме извършили на Земята. Затова тази картина в съня е полуистина, полуотражение, защото се отнася до бъдещето. За обикновеното съзнание тя е несъзнателно изживяване на това, което човекът ще преживее в душевния свят, както го описвам в книгата си «Теософия».
Интуитивното и инспирираното съзнание, описани в моята книга «Как се постига познание за висшите светове», черпят от наблюдението на съня какво човекът ще преживее в първия стадий след смъртта.
Тези неща не са конструирани чрез фантазията, а са неща, които просто се наблюдават, когато човек си е изградил способността за наблюдението им. Човекът изживява без своето тяло това от заспиването до събуждането, което е извършил с него в будното си състояние.
към текста >>
Тези неща не са конструирани чрез фантазията, а са неща, които просто се наблюдават, когато чо
век
си е изградил способността за наблюдението им.
Който прозира ясновидски това, което душата изживява ретроспективно в съня, не го отнася към настоящето, а към бъдещето след смъртта, и също като този, който си спомня какво е изживял преди двадесет години, знае, че събитието е протекло преди двадесет години, така и ясновидски прозиращият съня, знае че това няма значение за настоящето, а е предварителна картина за това, което ще се изживее след смъртта. Той знае, че ние ще трябва да изживеем ретроспективно всички дела, които сме извършили на Земята. Затова тази картина в съня е полуистина, полуотражение, защото се отнася до бъдещето. За обикновеното съзнание тя е несъзнателно изживяване на това, което човекът ще преживее в душевния свят, както го описвам в книгата си «Теософия». Интуитивното и инспирираното съзнание, описани в моята книга «Как се постига познание за висшите светове», черпят от наблюдението на съня какво човекът ще преживее в първия стадий след смъртта.
Тези неща не са конструирани чрез фантазията, а са неща, които просто се наблюдават, когато човек си е изградил способността за наблюдението им.
Човекът изживява без своето тяло това от заспиването до събуждането, което е извършил с него в будното си състояние.
към текста >>
Чо
век
ът изживява без своето тяло това от заспиването до събуждането, което е извършил с него в будното си състояние.
Той знае, че ние ще трябва да изживеем ретроспективно всички дела, които сме извършили на Земята. Затова тази картина в съня е полуистина, полуотражение, защото се отнася до бъдещето. За обикновеното съзнание тя е несъзнателно изживяване на това, което човекът ще преживее в душевния свят, както го описвам в книгата си «Теософия». Интуитивното и инспирираното съзнание, описани в моята книга «Как се постига познание за висшите светове», черпят от наблюдението на съня какво човекът ще преживее в първия стадий след смъртта. Тези неща не са конструирани чрез фантазията, а са неща, които просто се наблюдават, когато човек си е изградил способността за наблюдението им.
Човекът изживява без своето тяло това от заспиването до събуждането, което е извършил с него в будното си състояние.
към текста >>
Ако в любовта чо
век
ът може истински да излезе извън себе си, в известен смисъл да обича ближния си като самия себе си, тогава той научава това, от което се нуждае в съня, за да изживява ретроспективно без мъка това, което трябва да изживее.
Сега стигаме до една извънредно деликатна представа. Представете си, че трябва още веднъж външно да изживеем нашите дела с нашия аз и с астралното тяло. Способността да го направим я усвояваме толкова повече, колкото повече можем да разгърнем любовта. Това е тайната на живота по отношение на любовта.
Ако в любовта човекът може истински да излезе извън себе си, в известен смисъл да обича ближния си като самия себе си, тогава той научава това, от което се нуждае в съня, за да изживява ретроспективно без мъка това, което трябва да изживее.
Защото там той трябва да се намира изцяло извън себе си. Ако човекът е същество, което не може да обича, това създава напрежение, когато той отново трябва да изживее извън себе си своите извършени в безлюбие дела. Това го притеснява. Хора, които не обичат, спят, ако мога образно да се изразя, тесногръдо, астматично. Когато спим, за нас, хората, става особено плодоносно това, което чрез любовта сме всадили в нас по време на живота.
към текста >>
Ако чо
век
ът е същество, което не може да обича, това създава напрежение, когато той отново трябва да изживее извън себе си своите извършени в безлюбие дела.
Представете си, че трябва още веднъж външно да изживеем нашите дела с нашия аз и с астралното тяло. Способността да го направим я усвояваме толкова повече, колкото повече можем да разгърнем любовта. Това е тайната на живота по отношение на любовта. Ако в любовта човекът може истински да излезе извън себе си, в известен смисъл да обича ближния си като самия себе си, тогава той научава това, от което се нуждае в съня, за да изживява ретроспективно без мъка това, което трябва да изживее. Защото там той трябва да се намира изцяло извън себе си.
Ако човекът е същество, което не може да обича, това създава напрежение, когато той отново трябва да изживее извън себе си своите извършени в безлюбие дела.
Това го притеснява. Хора, които не обичат, спят, ако мога образно да се изразя, тесногръдо, астматично. Когато спим, за нас, хората, става особено плодоносно това, което чрез любовта сме всадили в нас по време на живота. И в протичащото между заспиването и събуждането - то се вижда от току-що описаното - имаме това, което преминава през портата на смъртта и продължава да живее в духовния свят. Взаимният живот с духовните същества на висшите светове се изгубва в състоянията между смъртта и новото раждане, но чрез любовта ние отново го постигаме като зародиш по време на земния си живот.
към текста >>
Защото любовта разкрива своя смисъл, когато със своя аз и с астралното си тяло чо
век
ът е извън физическото и етерното си тяло по време на съня.
Това го притеснява. Хора, които не обичат, спят, ако мога образно да се изразя, тесногръдо, астматично. Когато спим, за нас, хората, става особено плодоносно това, което чрез любовта сме всадили в нас по време на живота. И в протичащото между заспиването и събуждането - то се вижда от току-що описаното - имаме това, което преминава през портата на смъртта и продължава да живее в духовния свят. Взаимният живот с духовните същества на висшите светове се изгубва в състоянията между смъртта и новото раждане, но чрез любовта ние отново го постигаме като зародиш по време на земния си живот.
Защото любовта разкрива своя смисъл, когато със своя аз и с астралното си тяло човекът е извън физическото и етерното си тяло по време на съня.
Между заспиването и събуждането човешката същност се разширява, ако е любвеобилна, и добре се подготвя за това, което следва да се случи с нея. Същността на човека се стеснява, когато не обича, и той се подготвя зле за това, което следва да се случи с него след смъртта. В разгръщането на обичта лежи предимно зародишът за случващото се след смъртта.
към текста >>
Същността на чо
век
а се стеснява, когато не обича, и той се подготвя зле за това, което следва да се случи с него след смъртта.
Когато спим, за нас, хората, става особено плодоносно това, което чрез любовта сме всадили в нас по време на живота. И в протичащото между заспиването и събуждането - то се вижда от току-що описаното - имаме това, което преминава през портата на смъртта и продължава да живее в духовния свят. Взаимният живот с духовните същества на висшите светове се изгубва в състоянията между смъртта и новото раждане, но чрез любовта ние отново го постигаме като зародиш по време на земния си живот. Защото любовта разкрива своя смисъл, когато със своя аз и с астралното си тяло човекът е извън физическото и етерното си тяло по време на съня. Между заспиването и събуждането човешката същност се разширява, ако е любвеобилна, и добре се подготвя за това, което следва да се случи с нея.
Същността на човека се стеснява, когато не обича, и той се подготвя зле за това, което следва да се случи с него след смъртта.
В разгръщането на обичта лежи предимно зародишът за случващото се след смъртта.
към текста >>
Но аз трябваше да сравня изживяването на чо
век
а заедно с висшите същества на духовния свят, сменяйки го със своето самоизживяване в духовния свят, с дишането - вдишване и издишване.
Но аз трябваше да сравня изживяването на човека заедно с висшите същества на духовния свят, сменяйки го със своето самоизживяване в духовния свят, с дишането - вдишване и издишване.
В определен смисъл в нашето дишане и в това, което е свързано с него, в говора и пеенето, в процесите при говорене и пеене, можем да опознаем отражението на това дишане в духовния свят. И то по следния начин. Нали животът ни в духовния свят между смъртта и новото раждане протича по следния начин. Разглеждане на собствената вътрешност, сливане със същността на висшите йерархии; поглед навън от нашата собствена вътрешност, сливане със самите нас. Това протича като вдишване и издишване.
към текста >>
Преди това чо
век
ът се прави скован и душевно склерозирал за бъдещия му живот, ако прекалено силно се разчита на спомените му.
Първоначално тя е напълно елементарна. Детето има известни спомени, но едва при смяната на зъбите това спомняне става самостоятелна сила. Невероятно интересно е да се наблюдава как силата на спомнянето се изработва през първия жизнен период. Тя е изцяло готова, когато детето е вече зряло да тръгне на училище. Едва тогава може да се разчита на спомените.
Преди това човекът се прави скован и душевно склерозирал за бъдещия му живот, ако прекалено силно се разчита на спомените му.
При детето до смяната на зъбите е важно да са правилни настоящите впечатления. На спомените бива да разчитаме едва между смяната на зъбите и половата зрялост.
към текста >>
И ние можем да кажем, че говоренето и пеенето при чо
век
а са взаимно проникване на силата на спомена със силата на любовта.
Тук имате двата елемента заедно. Отгоре имате това, което физиологично лежи в основата на спомена, а отдолу - това, което физиологично лежи в основата на любовта, те изграждат говорния и пеещия тон. Тук имате взаимната дейност. В известна степен това е едно дишане, протичащо през целия живот. Както вдишваме кислород и издишваме въглероден двуокис, така в нас се свързва силата на спомена със силата на любовта, срещат се в говора и в тона.
И ние можем да кажем, че говоренето и пеенето при човека са взаимно проникване на силата на спомена със силата на любовта.
В това лежи нещо извънредно важно за разкриването на същинската тайна на тоновете и звуците на говора. Има нещо вярно в това, което древните езици изразяват, като наричат Логос сумата от мировите сили и мировите мисли, защото отвъдното, надсетивното е това, което физически се изразява чрез говора.
към текста >>
Защото това, което изразяваме в пеенето и в говора, е собствената същност на чо
век
а.
Когато сме в състояние да се слеем със съществата на духовния свят, ние ги съзерцаваме макар и в самите нас. Когато се отделим от тях и се вглъбим в себе си, имаме ехото, тогава сме самите ние. Там те отпечатват своята собствена същност в нас, казват ни какво представляват, там Логосът живее в нас. Когато на Земята се вглъбим в нас, е обратното. Тук ние изразяваме нашата собствена същност, когато говорим и пеем.
Защото това, което изразяваме в пеенето и в говора, е собствената същност на човека.
Цялата наша същност я изразяваме в процеса на дишането, а цялата същност на света я получаваме в Логоса, когато се отделим от взаимното битие с духовните същества във времето между смъртта и новото раждане.
към текста >>
И ако можем да познаем как споменът е отзвук на това, което сме имали в живота си преди раждането, как разгръщането на любовта е зародишът на това, което ще имаме след смъртта, когато в известен смисъл чрез духовното познание осъзнаем миналото и бъдещето на човешкото съществуване, то в изкуството - доколкото е възможно за чо
век
а, намиращ се в своята физическа организация - ние извикваме в настоящето това, което ни свързва с духа.
Ние си създаваме правилна представа, като си кажем: «Преди да слезеш на тази Земя, ти беше в духовния свят, живя там така, както е описано по-горе. Премина през голямото забравяне. В това, което изразява твоята уста, ти познаваш какво си спомня твоята душа, как тя обича, как живее, а не отзвука от това, което си бил в духовния свят.» Но в изкуството ние пристъпваме в известен смисъл няколко крачки назад от живота и се приближаваме към това, което сме били преди раждането си и което ще бъдем в живота си след смъртта.
И ако можем да познаем как споменът е отзвук на това, което сме имали в живота си преди раждането, как разгръщането на любовта е зародишът на това, което ще имаме след смъртта, когато в известен смисъл чрез духовното познание осъзнаем миналото и бъдещето на човешкото съществуване, то в изкуството - доколкото е възможно за човека, намиращ се в своята физическа организация - ние извикваме в настоящето това, което ни свързва с духа.
Това, че по наивен начин то ни пренася през непосредственото настояще в духовния свят, придава същинския блясък на изкуството. Този, който успява да прозре вътрешния човешки живот, си казва: «Човекът обикновено си спомня само нещата, които е преживял в непосредствения си преминал земен живот. Но силата, чрез която той си спомня за земните си преживявания, тази сила е само отслабената сила на неговото същинско съществуване в предземния му живот. А любовта, която човекът може да разгърне тук като общочовешка обич, е отслабената зародишна сила на това, което напълно ще разцъфти след смъртта: минало, бъдеще. И както например в пеенето и в рецитирането трябва истински да се свърже това, което представлява човека, да се свърже именно споменът с това, как човекът се отдава на света, т.е.
към текста >>
Този, който успява да прозре вътрешния човешки живот, си казва: «Чо
век
ът обикновено си спомня само нещата, които е преживял в непосредствения си преминал земен живот.
Ние си създаваме правилна представа, като си кажем: «Преди да слезеш на тази Земя, ти беше в духовния свят, живя там така, както е описано по-горе. Премина през голямото забравяне. В това, което изразява твоята уста, ти познаваш какво си спомня твоята душа, как тя обича, как живее, а не отзвука от това, което си бил в духовния свят.» Но в изкуството ние пристъпваме в известен смисъл няколко крачки назад от живота и се приближаваме към това, което сме били преди раждането си и което ще бъдем в живота си след смъртта. И ако можем да познаем как споменът е отзвук на това, което сме имали в живота си преди раждането, как разгръщането на любовта е зародишът на това, което ще имаме след смъртта, когато в известен смисъл чрез духовното познание осъзнаем миналото и бъдещето на човешкото съществуване, то в изкуството - доколкото е възможно за човека, намиращ се в своята физическа организация - ние извикваме в настоящето това, което ни свързва с духа. Това, че по наивен начин то ни пренася през непосредственото настояще в духовния свят, придава същинския блясък на изкуството.
Този, който успява да прозре вътрешния човешки живот, си казва: «Човекът обикновено си спомня само нещата, които е преживял в непосредствения си преминал земен живот.
Но силата, чрез която той си спомня за земните си преживявания, тази сила е само отслабената сила на неговото същинско съществуване в предземния му живот. А любовта, която човекът може да разгърне тук като общочовешка обич, е отслабената зародишна сила на това, което напълно ще разцъфти след смъртта: минало, бъдеще. И както например в пеенето и в рецитирането трябва истински да се свърже това, което представлява човека, да се свърже именно споменът с това, как човекът се отдава на света, т.е. любовта, то във всяко изкуство е така, че човекът изживява в настоящето съзвучието на своя аз с външното обкръжение и без той да е способен да прояви своята вътрешност - било звука, било тоновете, умението да рисува или каквото и да било друго изкуство, без човекът да е способен да изнесе на повърхността това, което е, което животът е направил от него, което всъщност е съдържанието на спомените му, той не може в определен смисъл да бъде човек на изкуството. Той не е истински човек на изкуството, който в извънреден смисъл иска да бъде егоист в своето изкуство.
към текста >>
А любовта, която чо
век
ът може да разгърне тук като общочовешка обич, е отслабената зародишна сила на това, което напълно ще разцъфти след смъртта: минало, бъдеще.
В това, което изразява твоята уста, ти познаваш какво си спомня твоята душа, как тя обича, как живее, а не отзвука от това, което си бил в духовния свят.» Но в изкуството ние пристъпваме в известен смисъл няколко крачки назад от живота и се приближаваме към това, което сме били преди раждането си и което ще бъдем в живота си след смъртта. И ако можем да познаем как споменът е отзвук на това, което сме имали в живота си преди раждането, как разгръщането на любовта е зародишът на това, което ще имаме след смъртта, когато в известен смисъл чрез духовното познание осъзнаем миналото и бъдещето на човешкото съществуване, то в изкуството - доколкото е възможно за човека, намиращ се в своята физическа организация - ние извикваме в настоящето това, което ни свързва с духа. Това, че по наивен начин то ни пренася през непосредственото настояще в духовния свят, придава същинския блясък на изкуството. Този, който успява да прозре вътрешния човешки живот, си казва: «Човекът обикновено си спомня само нещата, които е преживял в непосредствения си преминал земен живот. Но силата, чрез която той си спомня за земните си преживявания, тази сила е само отслабената сила на неговото същинско съществуване в предземния му живот.
А любовта, която човекът може да разгърне тук като общочовешка обич, е отслабената зародишна сила на това, което напълно ще разцъфти след смъртта: минало, бъдеще.
И както например в пеенето и в рецитирането трябва истински да се свърже това, което представлява човека, да се свърже именно споменът с това, как човекът се отдава на света, т.е. любовта, то във всяко изкуство е така, че човекът изживява в настоящето съзвучието на своя аз с външното обкръжение и без той да е способен да прояви своята вътрешност - било звука, било тоновете, умението да рисува или каквото и да било друго изкуство, без човекът да е способен да изнесе на повърхността това, което е, което животът е направил от него, което всъщност е съдържанието на спомените му, той не може в определен смисъл да бъде човек на изкуството. Той не е истински човек на изкуството, който в извънреден смисъл иска да бъде егоист в своето изкуство. Само този, който има чувството да се разлее в известен смисъл в света, да стане едно с нещо друго, да разгърне любовта, той може да слее това разгръщане на любовта със своята собствена същност. Алтруизъм и егоизъм се сливат в едно.
към текста >>
И както например в пеенето и в рецитирането трябва истински да се свърже това, което представлява чо
век
а, да се свърже именно споменът с това, как чо
век
ът се отдава на света, т.е.
И ако можем да познаем как споменът е отзвук на това, което сме имали в живота си преди раждането, как разгръщането на любовта е зародишът на това, което ще имаме след смъртта, когато в известен смисъл чрез духовното познание осъзнаем миналото и бъдещето на човешкото съществуване, то в изкуството - доколкото е възможно за човека, намиращ се в своята физическа организация - ние извикваме в настоящето това, което ни свързва с духа. Това, че по наивен начин то ни пренася през непосредственото настояще в духовния свят, придава същинския блясък на изкуството. Този, който успява да прозре вътрешния човешки живот, си казва: «Човекът обикновено си спомня само нещата, които е преживял в непосредствения си преминал земен живот. Но силата, чрез която той си спомня за земните си преживявания, тази сила е само отслабената сила на неговото същинско съществуване в предземния му живот. А любовта, която човекът може да разгърне тук като общочовешка обич, е отслабената зародишна сила на това, което напълно ще разцъфти след смъртта: минало, бъдеще.
И както например в пеенето и в рецитирането трябва истински да се свърже това, което представлява човека, да се свърже именно споменът с това, как човекът се отдава на света, т.е.
любовта, то във всяко изкуство е така, че човекът изживява в настоящето съзвучието на своя аз с външното обкръжение и без той да е способен да прояви своята вътрешност - било звука, било тоновете, умението да рисува или каквото и да било друго изкуство, без човекът да е способен да изнесе на повърхността това, което е, което животът е направил от него, което всъщност е съдържанието на спомените му, той не може в определен смисъл да бъде човек на изкуството. Той не е истински човек на изкуството, който в извънреден смисъл иска да бъде егоист в своето изкуство. Само този, който има чувството да се разлее в известен смисъл в света, да стане едно с нещо друго, да разгърне любовта, той може да слее това разгръщане на любовта със своята собствена същност. Алтруизъм и егоизъм се сливат в едно. Те се сливат вътрешно най-естествено в тоновите изкуства, но също и в изобразителното изкуство.
към текста >>
любовта, то във всяко изкуство е така, че чо
век
ът изживява в настоящето съзвучието на своя аз с външното обкръжение и без той да е способен да прояви своята вътрешност - било звука, било тоновете, умението да рисува или каквото и да било друго изкуство, без чо
век
ът да е способен да изнесе на повърхността това, което е, което животът е направил от него, което всъщност е съдържанието на спомените му, той не може в определен смисъл да бъде чо
век
на изкуството.
Това, че по наивен начин то ни пренася през непосредственото настояще в духовния свят, придава същинския блясък на изкуството. Този, който успява да прозре вътрешния човешки живот, си казва: «Човекът обикновено си спомня само нещата, които е преживял в непосредствения си преминал земен живот. Но силата, чрез която той си спомня за земните си преживявания, тази сила е само отслабената сила на неговото същинско съществуване в предземния му живот. А любовта, която човекът може да разгърне тук като общочовешка обич, е отслабената зародишна сила на това, което напълно ще разцъфти след смъртта: минало, бъдеще. И както например в пеенето и в рецитирането трябва истински да се свърже това, което представлява човека, да се свърже именно споменът с това, как човекът се отдава на света, т.е.
любовта, то във всяко изкуство е така, че човекът изживява в настоящето съзвучието на своя аз с външното обкръжение и без той да е способен да прояви своята вътрешност - било звука, било тоновете, умението да рисува или каквото и да било друго изкуство, без човекът да е способен да изнесе на повърхността това, което е, което животът е направил от него, което всъщност е съдържанието на спомените му, той не може в определен смисъл да бъде човек на изкуството.
Той не е истински човек на изкуството, който в извънреден смисъл иска да бъде егоист в своето изкуство. Само този, който има чувството да се разлее в известен смисъл в света, да стане едно с нещо друго, да разгърне любовта, той може да слее това разгръщане на любовта със своята собствена същност. Алтруизъм и егоизъм се сливат в едно. Те се сливат вътрешно най-естествено в тоновите изкуства, но също и в изобразителното изкуство. И когато чрез известно задълбочаване на нашите познавателни сили открием как според миналото и бъдещето човекът е свързан с надсетивния свят, ние можем да си кажем, че в настоящето човекът предчувства тази взаимовръзка всъщност в произведенията на изкуството и насладата от тях.
към текста >>
Той не е истински чо
век
на изкуството, който в извънреден смисъл иска да бъде егоист в своето изкуство.
Този, който успява да прозре вътрешния човешки живот, си казва: «Човекът обикновено си спомня само нещата, които е преживял в непосредствения си преминал земен живот. Но силата, чрез която той си спомня за земните си преживявания, тази сила е само отслабената сила на неговото същинско съществуване в предземния му живот. А любовта, която човекът може да разгърне тук като общочовешка обич, е отслабената зародишна сила на това, което напълно ще разцъфти след смъртта: минало, бъдеще. И както например в пеенето и в рецитирането трябва истински да се свърже това, което представлява човека, да се свърже именно споменът с това, как човекът се отдава на света, т.е. любовта, то във всяко изкуство е така, че човекът изживява в настоящето съзвучието на своя аз с външното обкръжение и без той да е способен да прояви своята вътрешност - било звука, било тоновете, умението да рисува или каквото и да било друго изкуство, без човекът да е способен да изнесе на повърхността това, което е, което животът е направил от него, което всъщност е съдържанието на спомените му, той не може в определен смисъл да бъде човек на изкуството.
Той не е истински човек на изкуството, който в извънреден смисъл иска да бъде егоист в своето изкуство.
Само този, който има чувството да се разлее в известен смисъл в света, да стане едно с нещо друго, да разгърне любовта, той може да слее това разгръщане на любовта със своята собствена същност. Алтруизъм и егоизъм се сливат в едно. Те се сливат вътрешно най-естествено в тоновите изкуства, но също и в изобразителното изкуство. И когато чрез известно задълбочаване на нашите познавателни сили открием как според миналото и бъдещето човекът е свързан с надсетивния свят, ние можем да си кажем, че в настоящето човекът предчувства тази взаимовръзка всъщност в произведенията на изкуството и насладата от тях. И изкуството никога не се проявява в пълното си значение, ако в определен смисъл няма някаква връзка с религиозността.
към текста >>
И когато чрез известно задълбочаване на нашите познавателни сили открием как според миналото и бъдещето чо
век
ът е свързан с надсетивния свят, ние можем да си кажем, че в настоящето чо
век
ът предчувства тази взаимовръзка всъщност в произведенията на изкуството и насладата от тях.
любовта, то във всяко изкуство е така, че човекът изживява в настоящето съзвучието на своя аз с външното обкръжение и без той да е способен да прояви своята вътрешност - било звука, било тоновете, умението да рисува или каквото и да било друго изкуство, без човекът да е способен да изнесе на повърхността това, което е, което животът е направил от него, което всъщност е съдържанието на спомените му, той не може в определен смисъл да бъде човек на изкуството. Той не е истински човек на изкуството, който в извънреден смисъл иска да бъде егоист в своето изкуство. Само този, който има чувството да се разлее в известен смисъл в света, да стане едно с нещо друго, да разгърне любовта, той може да слее това разгръщане на любовта със своята собствена същност. Алтруизъм и егоизъм се сливат в едно. Те се сливат вътрешно най-естествено в тоновите изкуства, но също и в изобразителното изкуство.
И когато чрез известно задълбочаване на нашите познавателни сили открием как според миналото и бъдещето човекът е свързан с надсетивния свят, ние можем да си кажем, че в настоящето човекът предчувства тази взаимовръзка всъщност в произведенията на изкуството и насладата от тях.
И изкуството никога не се проявява в пълното си значение, ако в определен смисъл няма някаква връзка с религиозността. Не че трябва да е благочестиво религиозно, едно весело изкуство също може да има наклонност, усещане за нещо религиозно.
към текста >>
Това, което чо
век
ът е формирал като образи на своите божества, е изворът на скулптурата.
Убедително доказателство за това е как се развива това, което представлява изкуството. Първоначално то е било едно цяло с религиозния живот. Това, което представлява изкуството, в древните времена е било изцяло вплетено в култа, в религиозния култ.
Това, което човекът е формирал като образи на своите божества, е изворът на скулптурата.
Нека припомним например самотракските мистерии, с които Гьоте прави връзка във втората част на своя «Фауст»[1], където говори за кабирите. В моето ателие в Дорнах аз се опитах да изобразя тези кабири. Какво се получи? Нещо много интересно. Аз просто си поставих за задача да изследвам чрез съзерцание как сред самотракските мистерии са изглеждали кабирите.
към текста >>
Това го можем само когато в човешката цивилизация, в човешкото развитие отново се завърнем към духа, когато сериозно приемем отношенията, които съществуват между чо
век
а тук, в неговото физическо земно битие, и духовния свят.
Но това знание може да се простре в света само върху това, което разбира от рисуването само смесващият боите. Когато в химията или във физиката се напуснат границите на простото смесване на боите - говоря образно, вие разбирате какво имам предвид, тогава науката ще се превърне в изкуство. И ако художественото се схване по правилния начин в своята духовност, то постепенно ще премине в религиозното. Изкуство, религия и наука някога са били едно. Но ние можем да предположим техния общ произход.
Това го можем само когато в човешката цивилизация, в човешкото развитие отново се завърнем към духа, когато сериозно приемем отношенията, които съществуват между човека тук, в неговото физическо земно битие, и духовния свят.
Това трябва да го направим наше познание, изхождайки от най-различните гледни точки.
към текста >>
Исках да заема една от тези гледни точки днес, за да опиша от определена страна как чо
век
ът е свързан с духовния свят.
Исках да заема една от тези гледни точки днес, за да опиша от определена страна как човекът е свързан с духовния свят.
Надявам се, че в близко време ще можем тук да допълним това разглеждане.
към текста >>
3.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
ИЗЖИВЯВАНИЯ НА ЧО
ВЕК
А В ЕТЕРНИЯ КОСМОС
ИЗЖИВЯВАНИЯ НА ЧОВЕКА В ЕТЕРНИЯ КОСМОС
към текста >>
Бих искал от определена гледна точка да говоря за отношенията на чо
век
а към надсетивния свят.
Много се радвам отново да говоря пред вас, в клона на нашето Антропософско общество, в който в продължение на много години ми беше възможно да разгърна главната част от моята дейност.[1] Днес бих искал да говоря за някои неща, за които вярвам, че точно в настоящето е много важно те да бъдат разгледани.
Бих искал от определена гледна точка да говоря за отношенията на човека към надсетивния свят.
към текста >>
Знаете също, че по време на съня членовете на човешката същност, които означаваме като физическо и етерно тяло, или тялото на изграждащите сили, астралното тяло и аза са разделени, така че в земното съществуване в известен смисъл чо
век
ът изоставя физическото и етерното си тяло, а със своето астрално тяло и своя аз води първоначално несъзнателно съществуване извън физическото и етерното тяло.
Вие знаете, което се узнава от духовнонаучното разглеждане, как по време на земното битие човешкият живот се разделя на две състояния: съзнателното будно състояние и съня.
Знаете също, че по време на съня членовете на човешката същност, които означаваме като физическо и етерно тяло, или тялото на изграждащите сили, астралното тяло и аза са разделени, така че в земното съществуване в известен смисъл човекът изоставя физическото и етерното си тяло, а със своето астрално тяло и своя аз води първоначално несъзнателно съществуване извън физическото и етерното тяло.
Когато се издигнем до по-висши познания, печелим толкова малко чрез самото издигане, чрез знанието за човешката същност, колкото малко печелим нещо за нашето храносмилане чрез теоретичното знание относно това храносмилане или поне относно непосредствената същност на храносмилането, както то протича в нормално организираното човешко същество. Можем да кажем, че висшето познание не внася нищо ново в човека. Всичко, което дава висшето познание, вече се намира в човека. Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото познание като такова, а изживяването на това познание. Така обаче посочих това, което искам да представя като нещо трикратно в антропософския стремеж.
към текста >>
Можем да кажем, че висшето познание не внася нищо ново в чо
век
а.
Вие знаете, което се узнава от духовнонаучното разглеждане, как по време на земното битие човешкият живот се разделя на две състояния: съзнателното будно състояние и съня. Знаете също, че по време на съня членовете на човешката същност, които означаваме като физическо и етерно тяло, или тялото на изграждащите сили, астралното тяло и аза са разделени, така че в земното съществуване в известен смисъл човекът изоставя физическото и етерното си тяло, а със своето астрално тяло и своя аз води първоначално несъзнателно съществуване извън физическото и етерното тяло. Когато се издигнем до по-висши познания, печелим толкова малко чрез самото издигане, чрез знанието за човешката същност, колкото малко печелим нещо за нашето храносмилане чрез теоретичното знание относно това храносмилане или поне относно непосредствената същност на храносмилането, както то протича в нормално организираното човешко същество.
Можем да кажем, че висшето познание не внася нищо ново в човека.
Всичко, което дава висшето познание, вече се намира в човека. Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото познание като такова, а изживяването на това познание. Така обаче посочих това, което искам да представя като нещо трикратно в антропософския стремеж. Първо е ясно, че трябва да има отделни хора, които така да усвоят духовнонаучните методи, че чрез висшето съзерцание в надсетивните светове да могат да стигнат до познание за тези надсетивни светове. Как наричаме постигането на тези познания по време на земното съществуване, не е особено важно.
към текста >>
Всичко, което дава висшето познание, вече се намира в чо
век
а.
Вие знаете, което се узнава от духовнонаучното разглеждане, как по време на земното битие човешкият живот се разделя на две състояния: съзнателното будно състояние и съня. Знаете също, че по време на съня членовете на човешката същност, които означаваме като физическо и етерно тяло, или тялото на изграждащите сили, астралното тяло и аза са разделени, така че в земното съществуване в известен смисъл човекът изоставя физическото и етерното си тяло, а със своето астрално тяло и своя аз води първоначално несъзнателно съществуване извън физическото и етерното тяло. Когато се издигнем до по-висши познания, печелим толкова малко чрез самото издигане, чрез знанието за човешката същност, колкото малко печелим нещо за нашето храносмилане чрез теоретичното знание относно това храносмилане или поне относно непосредствената същност на храносмилането, както то протича в нормално организираното човешко същество. Можем да кажем, че висшето познание не внася нищо ново в човека.
Всичко, което дава висшето познание, вече се намира в човека.
Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото познание като такова, а изживяването на това познание. Така обаче посочих това, което искам да представя като нещо трикратно в антропософския стремеж. Първо е ясно, че трябва да има отделни хора, които така да усвоят духовнонаучните методи, че чрез висшето съзерцание в надсетивните светове да могат да стигнат до познание за тези надсетивни светове. Как наричаме постигането на тези познания по време на земното съществуване, не е особено важно. Можем да говорим за ясновидско познание, ако с понятието ясновидство не свързваме мъглявите мистични представи, които много често се свързват с него.
към текста >>
Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в чо
век
а, ни насочва към нещо, което остава непознато за чо
век
а с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото познание като такова, а изживяването на това познание.
Вие знаете, което се узнава от духовнонаучното разглеждане, как по време на земното битие човешкият живот се разделя на две състояния: съзнателното будно състояние и съня. Знаете също, че по време на съня членовете на човешката същност, които означаваме като физическо и етерно тяло, или тялото на изграждащите сили, астралното тяло и аза са разделени, така че в земното съществуване в известен смисъл човекът изоставя физическото и етерното си тяло, а със своето астрално тяло и своя аз води първоначално несъзнателно съществуване извън физическото и етерното тяло. Когато се издигнем до по-висши познания, печелим толкова малко чрез самото издигане, чрез знанието за човешката същност, колкото малко печелим нещо за нашето храносмилане чрез теоретичното знание относно това храносмилане или поне относно непосредствената същност на храносмилането, както то протича в нормално организираното човешко същество. Можем да кажем, че висшето познание не внася нищо ново в човека. Всичко, което дава висшето познание, вече се намира в човека.
Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото познание като такова, а изживяването на това познание.
Така обаче посочих това, което искам да представя като нещо трикратно в антропософския стремеж. Първо е ясно, че трябва да има отделни хора, които така да усвоят духовнонаучните методи, че чрез висшето съзерцание в надсетивните светове да могат да стигнат до познание за тези надсетивни светове. Как наричаме постигането на тези познания по време на земното съществуване, не е особено важно. Можем да говорим за ясновидско познание, ако с понятието ясновидство не свързваме мъглявите мистични представи, които много често се свързват с него. Чрез него се стига първоначално до това, което в съвремието все повече трябва да навлезе в душевността на хората като съдържание на живота.
към текста >>
Често съм подчертавал, че не е необходимо чо
век
да е ясновидец, за да разбере разкритията на ясновидското изследване.
Второто е, че чрез обикновения, както се казва, здрав човешки разум, само ако е достатъчно непредубеден, може да се разбере това, което се разкрива чрез ясновидското познание.
Често съм подчертавал, че не е необходимо човек да е ясновидец, за да разбере разкритията на ясновидското изследване.
Но и за този, който сам стига до ясновидското съзерцание, е важно да превърне в обикновените човешки понятия това, което съзерцава. Защото точно това е значението, което съзерцанието има за съвременния човек, а именно то да се предаде с онези понятия, които изобщо имаме като понятия на човека в днешната цивилизация. Следователно човек трябва да разбере това, което се разкрива чрез ясновидското изследване, независимо дали е ясновидец или не е ясновидец.
към текста >>
Защото точно това е значението, което съзерцанието има за съвременния чо
век
, а именно то да се предаде с онези понятия, които изобщо имаме като понятия на чо
век
а в днешната цивилизация.
Второто е, че чрез обикновения, както се казва, здрав човешки разум, само ако е достатъчно непредубеден, може да се разбере това, което се разкрива чрез ясновидското познание. Често съм подчертавал, че не е необходимо човек да е ясновидец, за да разбере разкритията на ясновидското изследване. Но и за този, който сам стига до ясновидското съзерцание, е важно да превърне в обикновените човешки понятия това, което съзерцава.
Защото точно това е значението, което съзерцанието има за съвременния човек, а именно то да се предаде с онези понятия, които изобщо имаме като понятия на човека в днешната цивилизация.
Следователно човек трябва да разбере това, което се разкрива чрез ясновидското изследване, независимо дали е ясновидец или не е ясновидец.
към текста >>
Следователно чо
век
трябва да разбере това, което се разкрива чрез ясновидското изследване, независимо дали е ясновидец или не е ясновидец.
Второто е, че чрез обикновения, както се казва, здрав човешки разум, само ако е достатъчно непредубеден, може да се разбере това, което се разкрива чрез ясновидското познание. Често съм подчертавал, че не е необходимо човек да е ясновидец, за да разбере разкритията на ясновидското изследване. Но и за този, който сам стига до ясновидското съзерцание, е важно да превърне в обикновените човешки понятия това, което съзерцава. Защото точно това е значението, което съзерцанието има за съвременния човек, а именно то да се предаде с онези понятия, които изобщо имаме като понятия на човека в днешната цивилизация.
Следователно човек трябва да разбере това, което се разкрива чрез ясновидското изследване, независимо дали е ясновидец или не е ясновидец.
към текста >>
И третото е, че това, което от ясновидското изследване се превръща в понятия, което може да се осмисли, трябва да стане вътрешно жизнено съдържание, за да може чо
век
ът да разбере: «Аз съм същество, което не само е свързано със земното съществуване между раждането и смъртта, но за което земното битие е само една фаза, само временна метаморфоза.» И в душата трябва да навлезе всичко, което може да стигне до човешката душевност така, че в този смисъл антропософията да и стане жизнено съдържание.
И третото е, че това, което от ясновидското изследване се превръща в понятия, което може да се осмисли, трябва да стане вътрешно жизнено съдържание, за да може човекът да разбере: «Аз съм същество, което не само е свързано със земното съществуване между раждането и смъртта, но за което земното битие е само една фаза, само временна метаморфоза.» И в душата трябва да навлезе всичко, което може да стигне до човешката душевност така, че в този смисъл антропософията да и стане жизнено съдържание.
към текста >>
Чо
век
ът първо се схваща като принадлежащ към духовните светове и чрез това узнава, че земното съществуване трябва да получи своите задачи от духовните светове.
Човекът първо се схваща като принадлежащ към духовните светове и чрез това узнава, че земното съществуване трябва да получи своите задачи от духовните светове.
Като второ, човекът се чувства поради това отговорен пред духовните светове. Всичко това го издига над простото земно съществуване, но не така, че той да го напусне мечтателно-мистично и да не го уважава достатъчно, а като точно от надсетивния свят си извлича задачите за земното си съществуване и с това повлиява целия стил, цялото състояние на земното си съществуване.
към текста >>
Като второ, чо
век
ът се чувства поради това отговорен пред духовните светове.
Човекът първо се схваща като принадлежащ към духовните светове и чрез това узнава, че земното съществуване трябва да получи своите задачи от духовните светове.
Като второ, човекът се чувства поради това отговорен пред духовните светове.
Всичко това го издига над простото земно съществуване, но не така, че той да го напусне мечтателно-мистично и да не го уважава достатъчно, а като точно от надсетивния свят си извлича задачите за земното си съществуване и с това повлиява целия стил, цялото състояние на земното си съществуване.
към текста >>
След като с тези думи представям нюанса, който следва да приемат моите днешни разяснения, бих искал отново да изложа нещо ново относно отношенията на чо
век
а с надсетивния свят.
В нашето време е особено важно първо да се научим да се вслушваме в това, което може да ни бъде казано от ясновидското изследване, и да се постараем чрез здравия човешки разум да разберем съдържанието на изследването, да го превърнем в жизнена задача, да просветлим задачите си в живота, да повишим отговорността си пред духовните светове.
След като с тези думи представям нюанса, който следва да приемат моите днешни разяснения, бих искал отново да изложа нещо ново относно отношенията на човека с надсетивния свят.
към текста >>
Чо
век
ът, който живее тук, на Земята, отваря своите сетива за физическия свят.
Човекът, който живее тук, на Земята, отваря своите сетива за физическия свят.
Той възприема в определен смисъл своето мислене, чувстване и воля, когато поглежда в себе си. Това, което той възприема чрез сетивата си и което го прави съдържание на душата си, той го нарича свое земно обкръжение. Забележете, че когато като земни хора стоим в това физическо обкръжение, ние много добре опознаваме външния естествен свят, доколкото той се простира в нашия хоризонт, но много малко познаваме чрез непосредствено осъзнаване - дори често физически - лежащото в нашата собствена същност. Човекът се учи да познава своите вътрешни органи чрез една външна наука, но едва тогава, когато той е превърнал тези вътрешни органи във външни същности на масата за сециране. Човекът не може да опознае своите бели дробове, сърце и т.н.
към текста >>
Чо
век
ът се учи да познава своите вътрешни органи чрез една външна наука, но едва тогава, когато той е превърнал тези вътрешни органи във външни същности на масата за сециране.
Човекът, който живее тук, на Земята, отваря своите сетива за физическия свят. Той възприема в определен смисъл своето мислене, чувстване и воля, когато поглежда в себе си. Това, което той възприема чрез сетивата си и което го прави съдържание на душата си, той го нарича свое земно обкръжение. Забележете, че когато като земни хора стоим в това физическо обкръжение, ние много добре опознаваме външния естествен свят, доколкото той се простира в нашия хоризонт, но много малко познаваме чрез непосредствено осъзнаване - дори често физически - лежащото в нашата собствена същност.
Човекът се учи да познава своите вътрешни органи чрез една външна наука, но едва тогава, когато той е превърнал тези вътрешни органи във външни същности на масата за сециране.
Човекът не може да опознае своите бели дробове, сърце и т.н. с обикновеното познание, гледайки в себе си. Ние познаваме своите вътрешни органи, най-многото като ги чувстваме, когато са болни. Когато са здрави, не ги усещаме. Човекът живее в себе си, действа в себе си.
към текста >>
Чо
век
ът не може да опознае своите бели дробове, сърце и т.н.
Човекът, който живее тук, на Земята, отваря своите сетива за физическия свят. Той възприема в определен смисъл своето мислене, чувстване и воля, когато поглежда в себе си. Това, което той възприема чрез сетивата си и което го прави съдържание на душата си, той го нарича свое земно обкръжение. Забележете, че когато като земни хора стоим в това физическо обкръжение, ние много добре опознаваме външния естествен свят, доколкото той се простира в нашия хоризонт, но много малко познаваме чрез непосредствено осъзнаване - дори често физически - лежащото в нашата собствена същност. Човекът се учи да познава своите вътрешни органи чрез една външна наука, но едва тогава, когато той е превърнал тези вътрешни органи във външни същности на масата за сециране.
Човекът не може да опознае своите бели дробове, сърце и т.н.
с обикновеното познание, гледайки в себе си. Ние познаваме своите вътрешни органи, най-многото като ги чувстваме, когато са болни. Когато са здрави, не ги усещаме. Човекът живее в себе си, действа в себе си. Но точно когато живее в себе си, в известен смисъл се самосъзнава, той не възприема така, както външния свят, който не е самият той.
към текста >>
Чо
век
ът живее в себе си, действа в себе си.
Човекът се учи да познава своите вътрешни органи чрез една външна наука, но едва тогава, когато той е превърнал тези вътрешни органи във външни същности на масата за сециране. Човекът не може да опознае своите бели дробове, сърце и т.н. с обикновеното познание, гледайки в себе си. Ние познаваме своите вътрешни органи, най-многото като ги чувстваме, когато са болни. Когато са здрави, не ги усещаме.
Човекът живее в себе си, действа в себе си.
Но точно когато живее в себе си, в известен смисъл се самосъзнава, той не възприема така, както външния свят, който не е самият той.
към текста >>
И този, който описва тези същества на висшите йерархии, всъщност ги описва като външни възприятия на чо
век
а между смъртта и новото раждане.
Само когато тук, на Земята, поглеждаме външния свят, около нас ние имаме съществата на трите или четирите царства, съществата на минералното, растителното, животинското и човешкото царство. Ние ги имаме около нас, както те ни се представят със сетивно съдържание. Когато между смъртта и новото раждане поглеждаме в споменатото време в самите нас, около нас нямаме нещата на природата, а един свят от същества, от онези същества, които описваме като съществата на висшите духовни йерархии. Тук имаме външни мирови възприятия от нещата, а в духовния свят имаме вътрешни възприятия, възприятия на същества. Ние се оглеждаме около нас, но не виждаме органи като тези, които носим в нас тук, на Земята, а откриваме цял свят от същества, ако имаме правилното съзнание за това.
И този, който описва тези същества на висшите йерархии, всъщност ги описва като външни възприятия на човека между смъртта и новото раждане.
И ако така, както тук можем да отдръпнем поглед от външния свят и да го насочим в себе си, между смъртта и новото раждане, където намираме съществата на висшите йерархии в нас, можем да насочим поглед навън и да открием самите нас, тогава можем да дойдем до самите нас. Външен свят там е всъщност вътрешен свят, вътрешната същност там е външна същност по начина, по който вече обясних.
към текста >>
Така се поражда ритмичната смяна в изживяването на чо
век
а между разширяването в цялото мирово битие и вглъбяването в себе си.
Ако винаги бихме били в това състояние в духовния свят, ние никога не бихме се вглъбили в нас, а винаги щяхме да се чувстваме едно със света на висшите йерархии. Но това не може да бъде така. То би било точно както ако на Земята бихме искали само да вдишваме и никога да не издишваме. Нашият живот между смъртта и новото раждане се състои в ритмичната смяна на живот с космическото съзнание в тези висши йерархии и съзерцание навън, там това означава вглъбяване в нас самите. Както тук имаме ритмична смяна на вдишване и издишване - мога да кажа също будност и сън, така там сменяме изживяването на йерархичния духовен свят с изживяването на самите нас, където самотни се вглъбяваме в нашата собствена душа, където се връщаме към самите нас.
Така се поражда ритмичната смяна в изживяването на човека между разширяването в цялото мирово битие и вглъбяването в себе си.
към текста >>
И работата, която извършваме там, където между смъртта и новото раждане чо
век
ът работи заедно със съществата на висшите йерархии, за да изработи духовната форма на физическото земно тяло, тази работа наистина е по-богата, по-разнообразна от културните занимания във физическото битие, макар и физическото човешко тяло да не ни показва веднага, че то е резултат от работата на божествени същества заедно с чо
век
а през времето между смъртта и новото раждане.
Представете си, че цялата тази цивилизация с нейните плодове от време на време би била събирана като резултат в една съвсем друга област, например на Слънцето. Там със слънчевото съзнание не бихме веднага познали от намиращото се на Слънцето, че то е резултат от земната цивилизация. Да предположим, че всичко, което се създава тук, на Земята, представлява на Слънцето резултат в много екземпляри. Така е наистина с това, което вършим между смъртта и новото раждане в описаните различни взаимовръзки със съществата на висшите йерархии. Там ние работим с тези същества върху духовната форма на нашето физическо тяло.
И работата, която извършваме там, където между смъртта и новото раждане човекът работи заедно със съществата на висшите йерархии, за да изработи духовната форма на физическото земно тяло, тази работа наистина е по-богата, по-разнообразна от културните занимания във физическото битие, макар и физическото човешко тяло да не ни показва веднага, че то е резултат от работата на божествени същества заедно с човека през времето между смъртта и новото раждане.
Но по-древните мирогледи съзнателно са знаели какво казват, когато са наричали човешкото тяло «храм на боговете». Защото човешкото тяло действително е най-сложното нещо, което съществува изобщо в Космоса, макар и ние да не му отдаваме внимание с обикновеното си земно съзнание. А отделното човешко тяло представлява именно взаимната работа на безброй същества, към които сами принадлежим, защото ние работим върху тялото, с което се обличаме в отделната земна инкарнация, само че не можем да го изработим сами, а трябва да го изработваме заедно с безброй духовни същества от различни рангове.
към текста >>
Когато това, което чо
век
ът изработва между смъртта и новото раждане го наричаме духовен зародиш на физическото тяло, трябва да кажем, че този духовен зародиш е толкова голям, колкото Космоса, и като преминава през ембрионалния живот на чо
век
а, той става «малък» във физическия живот.
Когато говорим от гледната точка на земния живот, ние сме свикнали да наричаме зародиш това, което в началото е малко и след това става голямо във физически смисъл.
Когато това, което човекът изработва между смъртта и новото раждане го наричаме духовен зародиш на физическото тяло, трябва да кажем, че този духовен зародиш е толкова голям, колкото Космоса, и като преминава през ембрионалния живот на човека, той става «малък» във физическия живот.
В малкия човешки зародиш се съдържа образът на големия духовен зародиш, който е изработен от човека заедно с висшите същества. Така че, когато ясновидски поглеждаме в света, в който човекът живее между смъртта и новото раждане, всъщност виждаме как от задачите на Макрокосмоса се формира микрокосмосът, човешкото тяло в различни нови екземпляри. Това е по-възвишена задача от всякаква цивилизаторска дейност, която човекът извършва между раждането и смъртта. И животът, който човекът изживява, работейки от Всемира върху човешкия зародиш, този живот е по-многостранен, по-богат от това, което правим на Земята, когато произвеждаме обувки, дрехи, учим деца, управляваме държави и т.н., бих могъл дълго да изброявам. Който иска да прозре света, трябва да знае, че е нещо невероятно възвишено да се изгради от задачите на Всемира човешкото тяло, както тук то съществува като физическо съответствие, и че изживяването на това изграждане е нещо изключително по отношение на възвишеността и изобщо не може да се сравни с извършваното тук, когато във физическия земен живот човекът произвежда дори най-скъпоценните произведения на културата.
към текста >>
В малкия човешки зародиш се съдържа образът на големия духовен зародиш, който е изработен от чо
век
а заедно с висшите същества.
Когато говорим от гледната точка на земния живот, ние сме свикнали да наричаме зародиш това, което в началото е малко и след това става голямо във физически смисъл. Когато това, което човекът изработва между смъртта и новото раждане го наричаме духовен зародиш на физическото тяло, трябва да кажем, че този духовен зародиш е толкова голям, колкото Космоса, и като преминава през ембрионалния живот на човека, той става «малък» във физическия живот.
В малкия човешки зародиш се съдържа образът на големия духовен зародиш, който е изработен от човека заедно с висшите същества.
Така че, когато ясновидски поглеждаме в света, в който човекът живее между смъртта и новото раждане, всъщност виждаме как от задачите на Макрокосмоса се формира микрокосмосът, човешкото тяло в различни нови екземпляри. Това е по-възвишена задача от всякаква цивилизаторска дейност, която човекът извършва между раждането и смъртта. И животът, който човекът изживява, работейки от Всемира върху човешкия зародиш, този живот е по-многостранен, по-богат от това, което правим на Земята, когато произвеждаме обувки, дрехи, учим деца, управляваме държави и т.н., бих могъл дълго да изброявам. Който иска да прозре света, трябва да знае, че е нещо невероятно възвишено да се изгради от задачите на Всемира човешкото тяло, както тук то съществува като физическо съответствие, и че изживяването на това изграждане е нещо изключително по отношение на възвишеността и изобщо не може да се сравни с извършваното тук, когато във физическия земен живот човекът произвежда дори най-скъпоценните произведения на културата.
към текста >>
Така че, когато ясновидски поглеждаме в света, в който чо
век
ът живее между смъртта и новото раждане, всъщност виждаме как от задачите на Макрокосмоса се формира микрокосмосът, човешкото тяло в различни нови екземпляри.
Когато говорим от гледната точка на земния живот, ние сме свикнали да наричаме зародиш това, което в началото е малко и след това става голямо във физически смисъл. Когато това, което човекът изработва между смъртта и новото раждане го наричаме духовен зародиш на физическото тяло, трябва да кажем, че този духовен зародиш е толкова голям, колкото Космоса, и като преминава през ембрионалния живот на човека, той става «малък» във физическия живот. В малкия човешки зародиш се съдържа образът на големия духовен зародиш, който е изработен от човека заедно с висшите същества.
Така че, когато ясновидски поглеждаме в света, в който човекът живее между смъртта и новото раждане, всъщност виждаме как от задачите на Макрокосмоса се формира микрокосмосът, човешкото тяло в различни нови екземпляри.
Това е по-възвишена задача от всякаква цивилизаторска дейност, която човекът извършва между раждането и смъртта. И животът, който човекът изживява, работейки от Всемира върху човешкия зародиш, този живот е по-многостранен, по-богат от това, което правим на Земята, когато произвеждаме обувки, дрехи, учим деца, управляваме държави и т.н., бих могъл дълго да изброявам. Който иска да прозре света, трябва да знае, че е нещо невероятно възвишено да се изгради от задачите на Всемира човешкото тяло, както тук то съществува като физическо съответствие, и че изживяването на това изграждане е нещо изключително по отношение на възвишеността и изобщо не може да се сравни с извършваното тук, когато във физическия земен живот човекът произвежда дори най-скъпоценните произведения на културата.
към текста >>
Това е по-възвишена задача от всякаква цивилизаторска дейност, която чо
век
ът извършва между раждането и смъртта.
Когато говорим от гледната точка на земния живот, ние сме свикнали да наричаме зародиш това, което в началото е малко и след това става голямо във физически смисъл. Когато това, което човекът изработва между смъртта и новото раждане го наричаме духовен зародиш на физическото тяло, трябва да кажем, че този духовен зародиш е толкова голям, колкото Космоса, и като преминава през ембрионалния живот на човека, той става «малък» във физическия живот. В малкия човешки зародиш се съдържа образът на големия духовен зародиш, който е изработен от човека заедно с висшите същества. Така че, когато ясновидски поглеждаме в света, в който човекът живее между смъртта и новото раждане, всъщност виждаме как от задачите на Макрокосмоса се формира микрокосмосът, човешкото тяло в различни нови екземпляри.
Това е по-възвишена задача от всякаква цивилизаторска дейност, която човекът извършва между раждането и смъртта.
И животът, който човекът изживява, работейки от Всемира върху човешкия зародиш, този живот е по-многостранен, по-богат от това, което правим на Земята, когато произвеждаме обувки, дрехи, учим деца, управляваме държави и т.н., бих могъл дълго да изброявам. Който иска да прозре света, трябва да знае, че е нещо невероятно възвишено да се изгради от задачите на Всемира човешкото тяло, както тук то съществува като физическо съответствие, и че изживяването на това изграждане е нещо изключително по отношение на възвишеността и изобщо не може да се сравни с извършваното тук, когато във физическия земен живот човекът произвежда дори най-скъпоценните произведения на културата.
към текста >>
И животът, който чо
век
ът изживява, работейки от Всемира върху човешкия зародиш, този живот е по-многостранен, по-богат от това, което правим на Земята, когато произвеждаме обувки, дрехи, учим деца, управляваме държави и т.н., бих могъл дълго да изброявам.
Когато говорим от гледната точка на земния живот, ние сме свикнали да наричаме зародиш това, което в началото е малко и след това става голямо във физически смисъл. Когато това, което човекът изработва между смъртта и новото раждане го наричаме духовен зародиш на физическото тяло, трябва да кажем, че този духовен зародиш е толкова голям, колкото Космоса, и като преминава през ембрионалния живот на човека, той става «малък» във физическия живот. В малкия човешки зародиш се съдържа образът на големия духовен зародиш, който е изработен от човека заедно с висшите същества. Така че, когато ясновидски поглеждаме в света, в който човекът живее между смъртта и новото раждане, всъщност виждаме как от задачите на Макрокосмоса се формира микрокосмосът, човешкото тяло в различни нови екземпляри. Това е по-възвишена задача от всякаква цивилизаторска дейност, която човекът извършва между раждането и смъртта.
И животът, който човекът изживява, работейки от Всемира върху човешкия зародиш, този живот е по-многостранен, по-богат от това, което правим на Земята, когато произвеждаме обувки, дрехи, учим деца, управляваме държави и т.н., бих могъл дълго да изброявам.
Който иска да прозре света, трябва да знае, че е нещо невероятно възвишено да се изгради от задачите на Всемира човешкото тяло, както тук то съществува като физическо съответствие, и че изживяването на това изграждане е нещо изключително по отношение на възвишеността и изобщо не може да се сравни с извършваното тук, когато във физическия земен живот човекът произвежда дори най-скъпоценните произведения на културата.
към текста >>
Който иска да прозре света, трябва да знае, че е нещо невероятно възвишено да се изгради от задачите на Всемира човешкото тяло, както тук то съществува като физическо съответствие, и че изживяването на това изграждане е нещо изключително по отношение на възвишеността и изобщо не може да се сравни с извършваното тук, когато във физическия земен живот чо
век
ът произвежда дори най-скъпоценните произведения на културата.
Когато това, което човекът изработва между смъртта и новото раждане го наричаме духовен зародиш на физическото тяло, трябва да кажем, че този духовен зародиш е толкова голям, колкото Космоса, и като преминава през ембрионалния живот на човека, той става «малък» във физическия живот. В малкия човешки зародиш се съдържа образът на големия духовен зародиш, който е изработен от човека заедно с висшите същества. Така че, когато ясновидски поглеждаме в света, в който човекът живее между смъртта и новото раждане, всъщност виждаме как от задачите на Макрокосмоса се формира микрокосмосът, човешкото тяло в различни нови екземпляри. Това е по-възвишена задача от всякаква цивилизаторска дейност, която човекът извършва между раждането и смъртта. И животът, който човекът изживява, работейки от Всемира върху човешкия зародиш, този живот е по-многостранен, по-богат от това, което правим на Земята, когато произвеждаме обувки, дрехи, учим деца, управляваме държави и т.н., бих могъл дълго да изброявам.
Който иска да прозре света, трябва да знае, че е нещо невероятно възвишено да се изгради от задачите на Всемира човешкото тяло, както тук то съществува като физическо съответствие, и че изживяването на това изграждане е нещо изключително по отношение на възвишеността и изобщо не може да се сравни с извършваното тук, когато във физическия земен живот човекът произвежда дори най-скъпоценните произведения на културата.
към текста >>
Така чо
век
ът стои в духовния свят между смъртта и новото раждане.
Така човекът стои в духовния свят между смъртта и новото раждане.
Като външен свят той има самия себе си, погледът му се насочва към бъдещия земен живот и в съзирането, в перспективата на този бъдещ земен живот лежи това, че той сам се концентрира, сам идва на себе си. Той се намира в себе си в момента, когато съзнанието му е изпълнено със съзерцанието на своя бъдещ земен живот и със съзерцанието на своя изминал земен живот. В момента, когато той работи със съществата на висшите йерархии, за да формира сложното физическо тяло като духовен зародиш, тогава в известен смисъл той е извън себе си, но е единен с духовната същност, той живее извън себе си заедно с духовните същества. Точно в тази кулминация на изживяването между смъртта и новото раждане, която в една от моите мистерийни драми[2] аз нарекох среднощието на човешкото битие, човекът изживява като своя вътрешност това, което тук той вижда като отражение, а именно постоянните звезди. Небето на постоянните звезди или неговият представител Зодиакът - както са го наричали древните мирогледи, виждан оттук, е физическото съответствие на духовния свят, в който човекът живее между смъртта и новото раждане и който той изживява като свой вътрешен свят.
към текста >>
Точно в тази кулминация на изживяването между смъртта и новото раждане, която в една от моите мистерийни драми[2] аз нарекох среднощието на човешкото битие, чо
век
ът изживява като своя вътрешност това, което тук той вижда като отражение, а именно постоянните звезди.
Така човекът стои в духовния свят между смъртта и новото раждане. Като външен свят той има самия себе си, погледът му се насочва към бъдещия земен живот и в съзирането, в перспективата на този бъдещ земен живот лежи това, че той сам се концентрира, сам идва на себе си. Той се намира в себе си в момента, когато съзнанието му е изпълнено със съзерцанието на своя бъдещ земен живот и със съзерцанието на своя изминал земен живот. В момента, когато той работи със съществата на висшите йерархии, за да формира сложното физическо тяло като духовен зародиш, тогава в известен смисъл той е извън себе си, но е единен с духовната същност, той живее извън себе си заедно с духовните същества.
Точно в тази кулминация на изживяването между смъртта и новото раждане, която в една от моите мистерийни драми[2] аз нарекох среднощието на човешкото битие, човекът изживява като своя вътрешност това, което тук той вижда като отражение, а именно постоянните звезди.
Небето на постоянните звезди или неговият представител Зодиакът - както са го наричали древните мирогледи, виждан оттук, е физическото съответствие на духовния свят, в който човекът живее между смъртта и новото раждане и който той изживява като свой вътрешен свят. Това продължава известно време и тогава човекът напуска тази в известен смисъл жива, активна, гледано от земната гледна точка, възвишена непосредствена работа с духовете на висшите йерархии. И следващото му изживяване е взаимният живот с висши същества, които са откровенията на по-висшите същества. От определен момент човекът знае, че непосредствената работа с по-висшите същества е приключила, но те му се показват в отраженията. От гледната точка на Земята може да се каже, че човекът се намира в прехода от света на постоянните звезди в планетния свят.
към текста >>
Небето на постоянните звезди или неговият представител Зодиакът - както са го наричали древните мирогледи, виждан оттук, е физическото съответствие на духовния свят, в който чо
век
ът живее между смъртта и новото раждане и който той изживява като свой вътрешен свят.
Така човекът стои в духовния свят между смъртта и новото раждане. Като външен свят той има самия себе си, погледът му се насочва към бъдещия земен живот и в съзирането, в перспективата на този бъдещ земен живот лежи това, че той сам се концентрира, сам идва на себе си. Той се намира в себе си в момента, когато съзнанието му е изпълнено със съзерцанието на своя бъдещ земен живот и със съзерцанието на своя изминал земен живот. В момента, когато той работи със съществата на висшите йерархии, за да формира сложното физическо тяло като духовен зародиш, тогава в известен смисъл той е извън себе си, но е единен с духовната същност, той живее извън себе си заедно с духовните същества. Точно в тази кулминация на изживяването между смъртта и новото раждане, която в една от моите мистерийни драми[2] аз нарекох среднощието на човешкото битие, човекът изживява като своя вътрешност това, което тук той вижда като отражение, а именно постоянните звезди.
Небето на постоянните звезди или неговият представител Зодиакът - както са го наричали древните мирогледи, виждан оттук, е физическото съответствие на духовния свят, в който човекът живее между смъртта и новото раждане и който той изживява като свой вътрешен свят.
Това продължава известно време и тогава човекът напуска тази в известен смисъл жива, активна, гледано от земната гледна точка, възвишена непосредствена работа с духовете на висшите йерархии. И следващото му изживяване е взаимният живот с висши същества, които са откровенията на по-висшите същества. От определен момент човекът знае, че непосредствената работа с по-висшите същества е приключила, но те му се показват в отраженията. От гледната точка на Земята може да се каже, че човекът се намира в прехода от света на постоянните звезди в планетния свят. След като по пътя си към земното битие е прекрачил в планетната сфера, той повече не чувства живота на по-висшите същества като свой вътрешен живот.
към текста >>
Това продължава известно време и тогава чо
век
ът напуска тази в известен смисъл жива, активна, гледано от земната гледна точка, възвишена непосредствена работа с духовете на висшите йерархии.
Като външен свят той има самия себе си, погледът му се насочва към бъдещия земен живот и в съзирането, в перспективата на този бъдещ земен живот лежи това, че той сам се концентрира, сам идва на себе си. Той се намира в себе си в момента, когато съзнанието му е изпълнено със съзерцанието на своя бъдещ земен живот и със съзерцанието на своя изминал земен живот. В момента, когато той работи със съществата на висшите йерархии, за да формира сложното физическо тяло като духовен зародиш, тогава в известен смисъл той е извън себе си, но е единен с духовната същност, той живее извън себе си заедно с духовните същества. Точно в тази кулминация на изживяването между смъртта и новото раждане, която в една от моите мистерийни драми[2] аз нарекох среднощието на човешкото битие, човекът изживява като своя вътрешност това, което тук той вижда като отражение, а именно постоянните звезди. Небето на постоянните звезди или неговият представител Зодиакът - както са го наричали древните мирогледи, виждан оттук, е физическото съответствие на духовния свят, в който човекът живее между смъртта и новото раждане и който той изживява като свой вътрешен свят.
Това продължава известно време и тогава човекът напуска тази в известен смисъл жива, активна, гледано от земната гледна точка, възвишена непосредствена работа с духовете на висшите йерархии.
И следващото му изживяване е взаимният живот с висши същества, които са откровенията на по-висшите същества. От определен момент човекът знае, че непосредствената работа с по-висшите същества е приключила, но те му се показват в отраженията. От гледната точка на Земята може да се каже, че човекът се намира в прехода от света на постоянните звезди в планетния свят. След като по пътя си към земното битие е прекрачил в планетната сфера, той повече не чувства живота на по-висшите същества като свой вътрешен живот. Преди той го е чувствал като свой вътрешен живот.
към текста >>
От определен момент чо
век
ът знае, че непосредствената работа с по-висшите същества е приключила, но те му се показват в отраженията.
В момента, когато той работи със съществата на висшите йерархии, за да формира сложното физическо тяло като духовен зародиш, тогава в известен смисъл той е извън себе си, но е единен с духовната същност, той живее извън себе си заедно с духовните същества. Точно в тази кулминация на изживяването между смъртта и новото раждане, която в една от моите мистерийни драми[2] аз нарекох среднощието на човешкото битие, човекът изживява като своя вътрешност това, което тук той вижда като отражение, а именно постоянните звезди. Небето на постоянните звезди или неговият представител Зодиакът - както са го наричали древните мирогледи, виждан оттук, е физическото съответствие на духовния свят, в който човекът живее между смъртта и новото раждане и който той изживява като свой вътрешен свят. Това продължава известно време и тогава човекът напуска тази в известен смисъл жива, активна, гледано от земната гледна точка, възвишена непосредствена работа с духовете на висшите йерархии. И следващото му изживяване е взаимният живот с висши същества, които са откровенията на по-висшите същества.
От определен момент човекът знае, че непосредствената работа с по-висшите същества е приключила, но те му се показват в отраженията.
От гледната точка на Земята може да се каже, че човекът се намира в прехода от света на постоянните звезди в планетния свят. След като по пътя си към земното битие е прекрачил в планетната сфера, той повече не чувства живота на по-висшите същества като свой вътрешен живот. Преди той го е чувствал като свой вътрешен живот. Тук, във физическия свят, ние чувстваме кръвообращението си, дишането и т.н. като наш вътрешен живот.
към текста >>
От гледната точка на Земята може да се каже, че чо
век
ът се намира в прехода от света на постоянните звезди в планетния свят.
Точно в тази кулминация на изживяването между смъртта и новото раждане, която в една от моите мистерийни драми[2] аз нарекох среднощието на човешкото битие, човекът изживява като своя вътрешност това, което тук той вижда като отражение, а именно постоянните звезди. Небето на постоянните звезди или неговият представител Зодиакът - както са го наричали древните мирогледи, виждан оттук, е физическото съответствие на духовния свят, в който човекът живее между смъртта и новото раждане и който той изживява като свой вътрешен свят. Това продължава известно време и тогава човекът напуска тази в известен смисъл жива, активна, гледано от земната гледна точка, възвишена непосредствена работа с духовете на висшите йерархии. И следващото му изживяване е взаимният живот с висши същества, които са откровенията на по-висшите същества. От определен момент човекът знае, че непосредствената работа с по-висшите същества е приключила, но те му се показват в отраженията.
От гледната точка на Земята може да се каже, че човекът се намира в прехода от света на постоянните звезди в планетния свят.
След като по пътя си към земното битие е прекрачил в планетната сфера, той повече не чувства живота на по-висшите същества като свой вътрешен живот. Преди той го е чувствал като свой вътрешен живот. Тук, във физическия свят, ние чувстваме кръвообращението си, дишането и т.н. като наш вътрешен живот. Там, в живота между смъртта и новото раждане, чувстваме живота и същността на висшите йерархии като наш вътрешен живот.
към текста >>
Всичко това става, когато в предишния си земен живот чо
век
ът си е изработил такава карма, чрез която при завръщането си в земната сфера той идва в по-тесен контакт със сатурновите сили.
Това изживяване съм го описал от друга гледна точка в моята «Теософия» като преход от живота в душевния свят в духовния свят. Тези две описания са подобни на фотографиите на едно дърво, снимано от различни страни, то е винаги същото, но изглежда различно. При завръщането в новия земен живот ние имаме това влияние на сатурновата същност. Хората, които поради предишния си земен живот имат такава карма, че при завръщането им в новото земно съществуване сатурновите сили упражняват голямо влияние върху тях, лесно стават отчуждени от Земята хора, хора, които говорят, че земното всъщност не е ценно и бленуват, като строят понятийни въздушни замъци, или понеже виждат човешките условия само повърхностно, развиват склонност към спиритически сеанси и др. подобни, в които се тълпят най-различни духовни същества.
Всичко това става, когато в предишния си земен живот човекът си е изработил такава карма, чрез която при завръщането си в земната сфера той идва в по-тесен контакт със сатурновите сили.
към текста >>
Когато обаче чо
век
ът навлиза в планетната сфера и се приближава към слънчевата сфера, той изпада под влиянието на противните сили на Сатурн, т.е.
Когато обаче човекът навлиза в планетната сфера и се приближава към слънчевата сфера, той изпада под влиянието на противните сили на Сатурн, т.е.
на духовните същества, които имат своето обиталище на Луната. Тези същества преди всичко имат за задача да въведат човека в земното битие, така че човек, който възприема повече от въздействието на лунните сили, стои твърдо в земното битие, макар че, от друга страна, лунните сили могат да са тези, които прекалено силно проникват човека с чисто физическото битие, това означава с предпочитанието, със склонността към това чисто физическо битие.
към текста >>
Тези същества преди всичко имат за задача да въведат чо
век
а в земното битие, така че чо
век
, който възприема повече от въздействието на лунните сили, стои твърдо в земното битие, макар че, от друга страна, лунните сили могат да са тези, които прекалено силно проникват чо
век
а с чисто физическото битие, това означава с предпочитанието, със склонността към това чисто физическо битие.
Когато обаче човекът навлиза в планетната сфера и се приближава към слънчевата сфера, той изпада под влиянието на противните сили на Сатурн, т.е. на духовните същества, които имат своето обиталище на Луната.
Тези същества преди всичко имат за задача да въведат човека в земното битие, така че човек, който възприема повече от въздействието на лунните сили, стои твърдо в земното битие, макар че, от друга страна, лунните сили могат да са тези, които прекалено силно проникват човека с чисто физическото битие, това означава с предпочитанието, със склонността към това чисто физическо битие.
към текста >>
Както тук можем да кажем какво става с чо
век
а, като се храни със зеле, яйца или телешко месо - защото от това зависи земното му съществуване на Земята, така навсякъде има съответните отношения в духовните светове, чийто резултат се проявява във формирането и вътрешните земни преживявания на чо
век
а.
Това означава, че гледано от Земята, виждате пълнолуние, осветения лунен кръг, но при слизането си на Земята отзад виждате Луната черна. Изберете ли си момента за приближаването си към Земята така, че върху вас в определен смисъл въздейства черната, неповлияната от Слънцето лунна сфера, когато на Земята има пълнолуние, тогава ще се появите на Земята като жена. Изберете ли обаче момента, когато тук, на Земята, не виждате Луната, когато е новолуние и слънчевите въздействия се разпръсват свободно на всички страни в мировото пространство, тогава си приготвяте съществуване на Земята като мъж. Виждате, че трябва да изведем до формата на мъжа и жената, до физическото тяло на Земята това от изживяванията, което в определен смисъл имаме в звездната сфера, това означава в духовната сфера, гледано между смъртта и новото раждане от другата страна. Тези неща могат да се проследят във всички подробности.
Както тук можем да кажем какво става с човека, като се храни със зеле, яйца или телешко месо - защото от това зависи земното му съществуване на Земята, така навсякъде има съответните отношения в духовните светове, чийто резултат се проявява във формирането и вътрешните земни преживявания на човека.
Тук ние ядем телешко месо или яйца; в духовния свят между смъртта и новото раждане, според това как съответства на нашата карма, ние си избираме времето на новолунието или пълнолунието и поради това сме мъж или жена. Цялото човешко съществуване във взаимовръзката му с мировото битие може да се разбере, когато не само обхванем с поглед какво се разиграва тук между раждането и смъртта, а когато можем да преценим разиграващото се в земния живот във връзката му с изживяванията на човека между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Цялото човешко съществуване във взаимовръзката му с мировото битие може да се разбере, когато не само обхванем с поглед какво се разиграва тук между раждането и смъртта, а когато можем да преценим разиграващото се в земния живот във връзката му с изживяванията на чо
век
а между смъртта и новото раждане.
Изберете ли обаче момента, когато тук, на Земята, не виждате Луната, когато е новолуние и слънчевите въздействия се разпръсват свободно на всички страни в мировото пространство, тогава си приготвяте съществуване на Земята като мъж. Виждате, че трябва да изведем до формата на мъжа и жената, до физическото тяло на Земята това от изживяванията, което в определен смисъл имаме в звездната сфера, това означава в духовната сфера, гледано между смъртта и новото раждане от другата страна. Тези неща могат да се проследят във всички подробности. Както тук можем да кажем какво става с човека, като се храни със зеле, яйца или телешко месо - защото от това зависи земното му съществуване на Земята, така навсякъде има съответните отношения в духовните светове, чийто резултат се проявява във формирането и вътрешните земни преживявания на човека. Тук ние ядем телешко месо или яйца; в духовния свят между смъртта и новото раждане, според това как съответства на нашата карма, ние си избираме времето на новолунието или пълнолунието и поради това сме мъж или жена.
Цялото човешко съществуване във взаимовръзката му с мировото битие може да се разбере, когато не само обхванем с поглед какво се разиграва тук между раждането и смъртта, а когато можем да преценим разиграващото се в земния живот във връзката му с изживяванията на човека между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Това е нещо, което чо
век
ът днес още не го схваща в неговото пълно реално значение също и за земния живот.
Това е нещо, което човекът днес още не го схваща в неговото пълно реално значение също и за земния живот.
Но днес познаваме човека само така, както къртицата познава музеите. Къртицата, която разравя земята под музеите, вероятно може да изброи своите опитности, но в тях няма да има много от това, което се намира горе. Така приблизително изглежда светът по отношение на това, което една земна наука може да бъде, когато заема такава «къртичина гледна точка». Само че къртицата може да живее и без музеите - те нямат много общо с нея, но човекът е вътрешно свързан с надсетивния свят, той е зависим от него. Човечеството трябва отново да осъзнае това.
към текста >>
Но днес познаваме чо
век
а само така, както къртицата познава музеите.
Това е нещо, което човекът днес още не го схваща в неговото пълно реално значение също и за земния живот.
Но днес познаваме човека само така, както къртицата познава музеите.
Къртицата, която разравя земята под музеите, вероятно може да изброи своите опитности, но в тях няма да има много от това, което се намира горе. Така приблизително изглежда светът по отношение на това, което една земна наука може да бъде, когато заема такава «къртичина гледна точка». Само че къртицата може да живее и без музеите - те нямат много общо с нея, но човекът е вътрешно свързан с надсетивния свят, той е зависим от него. Човечеството трябва отново да осъзнае това. Някога е имало смътно, потиснато съзнание за тези неща, в които са прониквали лъчите на древните мистерии, но с древните методи.
към текста >>
Само че къртицата може да живее и без музеите - те нямат много общо с нея, но чо
век
ът е вътрешно свързан с надсетивния свят, той е зависим от него.
Това е нещо, което човекът днес още не го схваща в неговото пълно реално значение също и за земния живот. Но днес познаваме човека само така, както къртицата познава музеите. Къртицата, която разравя земята под музеите, вероятно може да изброи своите опитности, но в тях няма да има много от това, което се намира горе. Така приблизително изглежда светът по отношение на това, което една земна наука може да бъде, когато заема такава «къртичина гледна точка».
Само че къртицата може да живее и без музеите - те нямат много общо с нея, но човекът е вътрешно свързан с надсетивния свят, той е зависим от него.
Човечеството трябва отново да осъзнае това. Някога е имало смътно, потиснато съзнание за тези неща, в които са прониквали лъчите на древните мистерии, но с древните методи. Тези древни мистерии не са били само едностранчиви култови места. Склонност към едностранчиви култови места има всъщност едва по-новото човечество. То дори извършва отделни култове, понеже е станало егоистично и иска да има застраховка за безсмъртието на собствения си аз.
към текста >>
Но чо
век
ът днес е склонен да отделя всичко едно от друго.
Някога е имало смътно, потиснато съзнание за тези неща, в които са прониквали лъчите на древните мистерии, но с древните методи. Тези древни мистерии не са били само едностранчиви култови места. Склонност към едностранчиви култови места има всъщност едва по-новото човечество. То дори извършва отделни култове, понеже е станало егоистично и иска да има застраховка за безсмъртието на собствения си аз. Тя може да бъде дадена, тя е факт.
Но човекът днес е склонен да отделя всичко едно от друго.
По времето на Парацелз не е било така, тогава лечителството е било служба към Бог.
към текста >>
Необходимо е обаче днес по време на земното си битие чо
век
ът в известен смисъл да изживее земните събития откъснато от духовния свят.
Макар че е необходимо да имаме преходи, ние отново трябва да стигнем дотам да виждаме всяка земна дейност като завършек на духовна дейност.
Необходимо е обаче днес по време на земното си битие човекът в известен смисъл да изживее земните събития откъснато от духовния свят.
Иначе той не би постигнал съзнанието за своята свобода. Но времето, през което човекът трябва да бъде откъснат от духовното битие, е приключило. Той отново трябва да проникне съзнанието си с вътрешно просветление относно духовното битие и затова днес не може да използва старите методи. Той трябва да го направи чрез това, което в настоящето може да му бъде разкрито в тази насока.
към текста >>
Но времето, през което чо
век
ът трябва да бъде откъснат от духовното битие, е приключило.
Макар че е необходимо да имаме преходи, ние отново трябва да стигнем дотам да виждаме всяка земна дейност като завършек на духовна дейност. Необходимо е обаче днес по време на земното си битие човекът в известен смисъл да изживее земните събития откъснато от духовния свят. Иначе той не би постигнал съзнанието за своята свобода.
Но времето, през което човекът трябва да бъде откъснат от духовното битие, е приключило.
Той отново трябва да проникне съзнанието си с вътрешно просветление относно духовното битие и затова днес не може да използва старите методи. Той трябва да го направи чрез това, което в настоящето може да му бъде разкрито в тази насока.
към текста >>
Представете си, че някой чо
век
се разболява.
Защото, представете си, че някоя мистерийна школа обслужва с мистериите някоя област. Грижата на тази мистерийна школа се е отнасяла до всички работи на хората, живеещи наоколо, до всички дела, които могат да бъдат изпълнени, да бъдат подредени само чрез взаимовръзката на земния живот с духовния свят.
Представете си, че някой човек се разболява.
В онези древни времена не са питали: «Какво сме изпробвали като вещества, които са показали някакво въздействие върху човека в тази или в онази насока? » Най-малко е било запитвано за въздействието на вещества, изпробвани върху животни и т.н. Днес човек трябва да изживее всичко това. Не става въпрос за критикуване на медицината, а само за подреждането по правилен начин на развитието на Земята и човечеството. Болният в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството.
към текста >>
В онези древни времена не са питали: «Какво сме изпробвали като вещества, които са показали някакво въздействие върху чо
век
а в тази или в онази насока?
Защото, представете си, че някоя мистерийна школа обслужва с мистериите някоя област. Грижата на тази мистерийна школа се е отнасяла до всички работи на хората, живеещи наоколо, до всички дела, които могат да бъдат изпълнени, да бъдат подредени само чрез взаимовръзката на земния живот с духовния свят. Представете си, че някой човек се разболява.
В онези древни времена не са питали: «Какво сме изпробвали като вещества, които са показали някакво въздействие върху човека в тази или в онази насока?
» Най-малко е било запитвано за въздействието на вещества, изпробвани върху животни и т.н. Днес човек трябва да изживее всичко това. Не става въпрос за критикуване на медицината, а само за подреждането по правилен начин на развитието на Земята и човечеството. Болният в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството. Изкуство, религия и наука са били едно, това е било практикувано в мистерийните центрове.
към текста >>
Днес чо
век
трябва да изживее всичко това.
Защото, представете си, че някоя мистерийна школа обслужва с мистериите някоя област. Грижата на тази мистерийна школа се е отнасяла до всички работи на хората, живеещи наоколо, до всички дела, които могат да бъдат изпълнени, да бъдат подредени само чрез взаимовръзката на земния живот с духовния свят. Представете си, че някой човек се разболява. В онези древни времена не са питали: «Какво сме изпробвали като вещества, които са показали някакво въздействие върху човека в тази или в онази насока? » Най-малко е било запитвано за въздействието на вещества, изпробвани върху животни и т.н.
Днес човек трябва да изживее всичко това.
Не става въпрос за критикуване на медицината, а само за подреждането по правилен начин на развитието на Земята и човечеството. Болният в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството. Изкуство, религия и наука са били едно, това е било практикувано в мистерийните центрове. В онези древни времена човекът е имал още един общ мироглед. Знаело се е, че когато някой човек в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си битие.
към текста >>
В онези древни времена чо
век
ът е имал още един общ мироглед.
» Най-малко е било запитвано за въздействието на вещества, изпробвани върху животни и т.н. Днес човек трябва да изживее всичко това. Не става въпрос за критикуване на медицината, а само за подреждането по правилен начин на развитието на Земята и човечеството. Болният в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството. Изкуство, религия и наука са били едно, това е било практикувано в мистерийните центрове.
В онези древни времена човекът е имал още един общ мироглед.
Знаело се е, че когато някой човек в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си битие. Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където същевременно се е лекувало. Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити. Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст!
към текста >>
Знаело се е, че когато някой чо
век
в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си битие.
Днес човек трябва да изживее всичко това. Не става въпрос за критикуване на медицината, а само за подреждането по правилен начин на развитието на Земята и човечеството. Болният в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството. Изкуство, религия и наука са били едно, това е било практикувано в мистерийните центрове. В онези древни времена човекът е имал още един общ мироглед.
Знаело се е, че когато някой човек в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си битие.
Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където същевременно се е лекувало. Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити. Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя.
към текста >>
Като че ли изобщо може да се лекува някой чо
век
, когато липсва точна представа за неговата възраст!
В онези древни времена човекът е имал още един общ мироглед. Знаело се е, че когато някой човек в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си битие. Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където същевременно се е лекувало. Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити. Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят.
Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст!
Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно. Така трябва да се разглежда и човешкият живот. Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят. Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн.
към текста >>
Защото във всяка възраст чо
век
ът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя.
Знаело се е, че когато някой човек в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си битие. Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където същевременно се е лекувало. Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити. Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст!
Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя.
На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно. Така трябва да се разглежда и човешкият живот. Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят. Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн. Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в битието между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на чо
век
а през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят.
Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно. Така трябва да се разглежда и човешкият живот.
Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят.
Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн. Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в битието между смъртта и новото раждане. Тогава той е познавал какво от външните неща и същества тук, на Земята, стои във връзка със съществата на висшите йерархии, съответно с техните съответствия, звездите. Определени планети на Земята са по-тясно свързани със Слънцето, отколкото някои други, а други са тясно свързани със Сатурн и т.н. Избуяващите, кълнящите цветни растения например ще ги причислите инстинктивно към Слънцето, за разлика от гъбите и лишеите на някое дърво.
към текста >>
Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на чо
век
а при слизането му през сферата на Сатурн.
Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно. Така трябва да се разглежда и човешкият живот. Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят.
Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн.
Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в битието между смъртта и новото раждане. Тогава той е познавал какво от външните неща и същества тук, на Земята, стои във връзка със съществата на висшите йерархии, съответно с техните съответствия, звездите. Определени планети на Земята са по-тясно свързани със Слънцето, отколкото някои други, а други са тясно свързани със Сатурн и т.н. Избуяващите, кълнящите цветни растения например ще ги причислите инстинктивно към Слънцето, за разлика от гъбите и лишеите на някое дърво. И ако някой човек на възраст между четиринадесет и двадесет и една години се разболее например от болест на стомаха или сърцето, положително няма да го лекувате с билков чай, както и древните мистерийни лекари не са го лекували с билков чай, а със сроден със Слънцето растителен сок, но изхождайки от познанието на взаимовръзката на човешкия живот с Всемира.
към текста >>
Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на чо
век
а в битието между смъртта и новото раждане.
Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно. Така трябва да се разглежда и човешкият живот. Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят. Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн.
Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в битието между смъртта и новото раждане.
Тогава той е познавал какво от външните неща и същества тук, на Земята, стои във връзка със съществата на висшите йерархии, съответно с техните съответствия, звездите. Определени планети на Земята са по-тясно свързани със Слънцето, отколкото някои други, а други са тясно свързани със Сатурн и т.н. Избуяващите, кълнящите цветни растения например ще ги причислите инстинктивно към Слънцето, за разлика от гъбите и лишеите на някое дърво. И ако някой човек на възраст между четиринадесет и двадесет и една години се разболее например от болест на стомаха или сърцето, положително няма да го лекувате с билков чай, както и древните мистерийни лекари не са го лекували с билков чай, а със сроден със Слънцето растителен сок, но изхождайки от познанието на взаимовръзката на човешкия живот с Всемира.
към текста >>
И ако някой чо
век
на възраст между четиринадесет и двадесет и една години се разболее например от болест на стомаха или сърцето, положително няма да го лекувате с билков чай, както и древните мистерийни лекари не са го лекували с билков чай, а със сроден със Слънцето растителен сок, но изхождайки от познанието на взаимовръзката на човешкия живот с Всемира.
Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн. Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в битието между смъртта и новото раждане. Тогава той е познавал какво от външните неща и същества тук, на Земята, стои във връзка със съществата на висшите йерархии, съответно с техните съответствия, звездите. Определени планети на Земята са по-тясно свързани със Слънцето, отколкото някои други, а други са тясно свързани със Сатурн и т.н. Избуяващите, кълнящите цветни растения например ще ги причислите инстинктивно към Слънцето, за разлика от гъбите и лишеите на някое дърво.
И ако някой човек на възраст между четиринадесет и двадесет и една години се разболее например от болест на стомаха или сърцето, положително няма да го лекувате с билков чай, както и древните мистерийни лекари не са го лекували с билков чай, а със сроден със Слънцето растителен сок, но изхождайки от познанието на взаимовръзката на човешкия живот с Всемира.
към текста >>
Описах ви слизането на чо
век
а до навлизането му в планетната сфера.
Описах ви слизането на човека до навлизането му в планетната сфера.
Следва известно време, когато се проявява лунното влияние, всъщност току-що започва, когато човекът изгубва духовния зародиш на физическото си тяло, който обаче вече силно се е концентрирал - изразите, естествено, са груби, но вие ще ги разберете.
към текста >>
Следва известно време, когато се проявява лунното влияние, всъщност току-що започва, когато чо
век
ът изгубва духовния зародиш на физическото си тяло, който обаче вече силно се е концентрирал - изразите, естествено, са груби, но вие ще ги разберете.
Описах ви слизането на човека до навлизането му в планетната сфера.
Следва известно време, когато се проявява лунното влияние, всъщност току-що започва, когато човекът изгубва духовния зародиш на физическото си тяло, който обаче вече силно се е концентрирал - изразите, естествено, са груби, но вие ще ги разберете.
към текста >>
Този духовен зародиш на физическото тяло слиза долу по-рано от самия чо
век
, той бива предаден на една родителска двойка, потапя се в оплодения човешки зародиш, образува там растежния елемент преди чо
век
ът сам да е слязъл.
Този духовен зародиш на физическото тяло слиза долу по-рано от самия човек, той бива предаден на една родителска двойка, потапя се в оплодения човешки зародиш, образува там растежния елемент преди човекът сам да е слязъл.
Следователно той е известно време там, където човекът вече е предал този физически зародиш на земния живот, където в определен смисъл той гледа надолу към Земята - «това следва да стане човек, към когото аз принадлежа» - където обаче човекът сам остава да живее още кратко време в Космоса. Тогава човекът извлича от етерния свят на Космоса силите за своето етерно тяло, така че според своята същност той се състои от азовата същност, астралното тяло и етерното тяло. И след като така е получил своето етерно тяло, той се съединява с това, което е станал неговият физически зародиш, който той сам е изпратил предварително долу.
към текста >>
Следователно той е известно време там, където чо
век
ът вече е предал този физически зародиш на земния живот, където в определен смисъл той гледа надолу към Земята - «това следва да стане чо
век
, към когото аз принадлежа» - където обаче чо
век
ът сам остава да живее още кратко време в Космоса.
Този духовен зародиш на физическото тяло слиза долу по-рано от самия човек, той бива предаден на една родителска двойка, потапя се в оплодения човешки зародиш, образува там растежния елемент преди човекът сам да е слязъл.
Следователно той е известно време там, където човекът вече е предал този физически зародиш на земния живот, където в определен смисъл той гледа надолу към Земята - «това следва да стане човек, към когото аз принадлежа» - където обаче човекът сам остава да живее още кратко време в Космоса.
Тогава човекът извлича от етерния свят на Космоса силите за своето етерно тяло, така че според своята същност той се състои от азовата същност, астралното тяло и етерното тяло. И след като така е получил своето етерно тяло, той се съединява с това, което е станал неговият физически зародиш, който той сам е изпратил предварително долу.
към текста >>
Тогава чо
век
ът извлича от етерния свят на Космоса силите за своето етерно тяло, така че според своята същност той се състои от азовата същност, астралното тяло и етерното тяло.
Този духовен зародиш на физическото тяло слиза долу по-рано от самия човек, той бива предаден на една родителска двойка, потапя се в оплодения човешки зародиш, образува там растежния елемент преди човекът сам да е слязъл. Следователно той е известно време там, където човекът вече е предал този физически зародиш на земния живот, където в определен смисъл той гледа надолу към Земята - «това следва да стане човек, към когото аз принадлежа» - където обаче човекът сам остава да живее още кратко време в Космоса.
Тогава човекът извлича от етерния свят на Космоса силите за своето етерно тяло, така че според своята същност той се състои от азовата същност, астралното тяло и етерното тяло.
И след като така е получил своето етерно тяло, той се съединява с това, което е станал неговият физически зародиш, който той сам е изпратил предварително долу.
към текста >>
Ако бихме искали неутрално да разглеждаме растенията според природните закони, то в разглеждането на природата лесно биха се вмъкнали мисли като следните: «Ах, що за лош чо
век
беше ти като седемнадесет годишен, какви лошотии си направил!
Какво би се случило? Точно чрез това, че можем да знаем какво би могло да се случи, започваме изключително да се възхищаваме на мъдрото ръководство на Всемира. Защото, ако беше станало другото, при всяка мисъл, която схващаме, пред нас постоянно би заставала склонността, която имаме към злото. Същевременно у нас би съществувал постоянен жив спомен за това, което бихме извършили на Земята дори като най-малкото зло също в мислите и в чувствата. Ние бихме били задушени от съдържанието на съвестта и особено от нейната зла страна и не бихме могли да произведем нито една неутрална мисъл, например не бихме стигнали до никакво природознание.
Ако бихме искали неутрално да разглеждаме растенията според природните закони, то в разглеждането на природата лесно биха се вмъкнали мисли като следните: «Ах, що за лош човек беше ти като седемнадесет годишен, какви лошотии си направил!
» Това би се вляло в разглеждането на природата и човек не би стигнал до никакви неутрални възгледи. Че можем да държим нашата неутрална разсъдливост отделена от това, което се намира в нас като морални и неморални инстинкти, го дължим на факта, че първо изпращаме надолу нашия физически духовен зародиш и едва тогава, след като сме събрали етерното тяло, се свързваме с физическото тяло. Чрез това разделяме двете така, че паметта може да се спре във физическото тяло, да не е винаги налице, така че да ни остави свободни, целият ни морален живот да не стои постоянно пред нас и ние да можем да изградим в етерното тяло мислите на неутралната разсъдливост. Сега ви описах слизането на човека от духовния свят до момента, когато той се съединява с физическата земна субстанция, за да живее по-нататък на Земята. Какво се случва, когато сме стигнали дотук?
към текста >>
» Това би се вляло в разглеждането на природата и чо
век
не би стигнал до никакви неутрални възгледи.
Точно чрез това, че можем да знаем какво би могло да се случи, започваме изключително да се възхищаваме на мъдрото ръководство на Всемира. Защото, ако беше станало другото, при всяка мисъл, която схващаме, пред нас постоянно би заставала склонността, която имаме към злото. Същевременно у нас би съществувал постоянен жив спомен за това, което бихме извършили на Земята дори като най-малкото зло също в мислите и в чувствата. Ние бихме били задушени от съдържанието на съвестта и особено от нейната зла страна и не бихме могли да произведем нито една неутрална мисъл, например не бихме стигнали до никакво природознание. Ако бихме искали неутрално да разглеждаме растенията според природните закони, то в разглеждането на природата лесно биха се вмъкнали мисли като следните: «Ах, що за лош човек беше ти като седемнадесет годишен, какви лошотии си направил!
» Това би се вляло в разглеждането на природата и човек не би стигнал до никакви неутрални възгледи.
Че можем да държим нашата неутрална разсъдливост отделена от това, което се намира в нас като морални и неморални инстинкти, го дължим на факта, че първо изпращаме надолу нашия физически духовен зародиш и едва тогава, след като сме събрали етерното тяло, се свързваме с физическото тяло. Чрез това разделяме двете така, че паметта може да се спре във физическото тяло, да не е винаги налице, така че да ни остави свободни, целият ни морален живот да не стои постоянно пред нас и ние да можем да изградим в етерното тяло мислите на неутралната разсъдливост. Сега ви описах слизането на човека от духовния свят до момента, когато той се съединява с физическата земна субстанция, за да живее по-нататък на Земята. Какво се случва, когато сме стигнали дотук? Вече казах, че става така, че ние трябва да си кажем: «Узная ли, че човекът първо изпраща формиращите сили на своето физическо човешко тяло долу и тогава го последва, непременно ще стигна до възхищението пред мъдрото ръководство на мировите събития.
към текста >>
Сега ви описах слизането на чо
век
а от духовния свят до момента, когато той се съединява с физическата земна субстанция, за да живее по-нататък на Земята.
Ние бихме били задушени от съдържанието на съвестта и особено от нейната зла страна и не бихме могли да произведем нито една неутрална мисъл, например не бихме стигнали до никакво природознание. Ако бихме искали неутрално да разглеждаме растенията според природните закони, то в разглеждането на природата лесно биха се вмъкнали мисли като следните: «Ах, що за лош човек беше ти като седемнадесет годишен, какви лошотии си направил! » Това би се вляло в разглеждането на природата и човек не би стигнал до никакви неутрални възгледи. Че можем да държим нашата неутрална разсъдливост отделена от това, което се намира в нас като морални и неморални инстинкти, го дължим на факта, че първо изпращаме надолу нашия физически духовен зародиш и едва тогава, след като сме събрали етерното тяло, се свързваме с физическото тяло. Чрез това разделяме двете така, че паметта може да се спре във физическото тяло, да не е винаги налице, така че да ни остави свободни, целият ни морален живот да не стои постоянно пред нас и ние да можем да изградим в етерното тяло мислите на неутралната разсъдливост.
Сега ви описах слизането на човека от духовния свят до момента, когато той се съединява с физическата земна субстанция, за да живее по-нататък на Земята.
Какво се случва, когато сме стигнали дотук? Вече казах, че става така, че ние трябва да си кажем: «Узная ли, че човекът първо изпраща формиращите сили на своето физическо човешко тяло долу и тогава го последва, непременно ще стигна до възхищението пред мъдрото ръководство на мировите събития. Ако схвана това съвсем живо, няма да стоя като сламена глава, изработила една машина, без да е необходимо да и се възхищава, защото би трябвало да съм съвсем сух човек, който узнава такава невероятна мъдрост на мировото ръководство и не изпитва възхищение към нея! » И така е с всички антропософски знания.
към текста >>
Вече казах, че става така, че ние трябва да си кажем: «Узная ли, че чо
век
ът първо изпраща формиращите сили на своето физическо човешко тяло долу и тогава го последва, непременно ще стигна до възхищението пред мъдрото ръководство на мировите събития.
» Това би се вляло в разглеждането на природата и човек не би стигнал до никакви неутрални възгледи. Че можем да държим нашата неутрална разсъдливост отделена от това, което се намира в нас като морални и неморални инстинкти, го дължим на факта, че първо изпращаме надолу нашия физически духовен зародиш и едва тогава, след като сме събрали етерното тяло, се свързваме с физическото тяло. Чрез това разделяме двете така, че паметта може да се спре във физическото тяло, да не е винаги налице, така че да ни остави свободни, целият ни морален живот да не стои постоянно пред нас и ние да можем да изградим в етерното тяло мислите на неутралната разсъдливост. Сега ви описах слизането на човека от духовния свят до момента, когато той се съединява с физическата земна субстанция, за да живее по-нататък на Земята. Какво се случва, когато сме стигнали дотук?
Вече казах, че става така, че ние трябва да си кажем: «Узная ли, че човекът първо изпраща формиращите сили на своето физическо човешко тяло долу и тогава го последва, непременно ще стигна до възхищението пред мъдрото ръководство на мировите събития.
Ако схвана това съвсем живо, няма да стоя като сламена глава, изработила една машина, без да е необходимо да и се възхищава, защото би трябвало да съм съвсем сух човек, който узнава такава невероятна мъдрост на мировото ръководство и не изпитва възхищение към нея! » И така е с всички антропософски знания.
към текста >>
Ако схвана това съвсем живо, няма да стоя като сламена глава, изработила една машина, без да е необходимо да и се възхищава, защото би трябвало да съм съвсем сух чо
век
, който узнава такава невероятна мъдрост на мировото ръководство и не изпитва възхищение към нея!
Че можем да държим нашата неутрална разсъдливост отделена от това, което се намира в нас като морални и неморални инстинкти, го дължим на факта, че първо изпращаме надолу нашия физически духовен зародиш и едва тогава, след като сме събрали етерното тяло, се свързваме с физическото тяло. Чрез това разделяме двете така, че паметта може да се спре във физическото тяло, да не е винаги налице, така че да ни остави свободни, целият ни морален живот да не стои постоянно пред нас и ние да можем да изградим в етерното тяло мислите на неутралната разсъдливост. Сега ви описах слизането на човека от духовния свят до момента, когато той се съединява с физическата земна субстанция, за да живее по-нататък на Земята. Какво се случва, когато сме стигнали дотук? Вече казах, че става така, че ние трябва да си кажем: «Узная ли, че човекът първо изпраща формиращите сили на своето физическо човешко тяло долу и тогава го последва, непременно ще стигна до възхищението пред мъдрото ръководство на мировите събития.
Ако схвана това съвсем живо, няма да стоя като сламена глава, изработила една машина, без да е необходимо да и се възхищава, защото би трябвало да съм съвсем сух човек, който узнава такава невероятна мъдрост на мировото ръководство и не изпитва възхищение към нея!
» И така е с всички антропософски знания.
към текста >>
И който все повече и повече опознава истини, които се отнасят до живота на чо
век
а между смъртта и новото раждане, при него се ангажират чувствата, а след това и волята.
Но никой не би казал, че това е само субективно, че Рафаеловата мадона не е обективна. Защото става въпрос не за това, че не трябва да изпитваме симпатия или антипатия в душевността, ако гледаме нещо обективно, а за това да не пречим на обективното чрез нашата субективност. Когато, естествено, признаем нещо за това, че ни пасва да приемем нещо за обективно, тогава не сме обективни, защото в този случай приемаме нещо, понеже ни харесва. Но когато пред нас се представи нещо като такива знания и ние изпитаме възхищение, тогава това възхищение съвсем сигурно не нарушава обективността на знанието. Това е същественото при антропософските духовнонаучни познания, че те ангажират не само нашия разум, нашата глава, а цялото ни човешко същество.
И който все повече и повече опознава истини, които се отнасят до живота на човека между смъртта и новото раждане, при него се ангажират чувствата, а след това и волята.
Това означава, че човекът се прониква с импулси за дела чрез това, което той узнава от духовните светове. Тук, на Земята, той се чувства като изпълнител на това, което е бил в духовния живот между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Това означава, че чо
век
ът се прониква с импулси за дела чрез това, което той узнава от духовните светове.
Защото става въпрос не за това, че не трябва да изпитваме симпатия или антипатия в душевността, ако гледаме нещо обективно, а за това да не пречим на обективното чрез нашата субективност. Когато, естествено, признаем нещо за това, че ни пасва да приемем нещо за обективно, тогава не сме обективни, защото в този случай приемаме нещо, понеже ни харесва. Но когато пред нас се представи нещо като такива знания и ние изпитаме възхищение, тогава това възхищение съвсем сигурно не нарушава обективността на знанието. Това е същественото при антропософските духовнонаучни познания, че те ангажират не само нашия разум, нашата глава, а цялото ни човешко същество. И който все повече и повече опознава истини, които се отнасят до живота на човека между смъртта и новото раждане, при него се ангажират чувствата, а след това и волята.
Това означава, че човекът се прониква с импулси за дела чрез това, което той узнава от духовните светове.
Тук, на Земята, той се чувства като изпълнител на това, което е бил в духовния живот между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Така произлизащото от изживяната антропософия има сила да изпълни целия чо
век
, както някога инстинктивното ясновидство е изпълвало целия чо
век
, т.е инстинктивната връзка с духовния свят, съществувала при древното човечество.
Така произлизащото от изживяната антропософия има сила да изпълни целия човек, както някога инстинктивното ясновидство е изпълвало целия човек, т.е инстинктивната връзка с духовния свят, съществувала при древното човечество.
към текста >>
Защото древните хора са познавали произлязлото като насоки от целия чо
век
.
Чрез какво днес сме станали такива интелектуалисти и защо древните хора не са били такива?
Защото древните хора са познавали произлязлото като насоки от целия човек.
Днес човекът учи например геометрия. Там му става ясно какво е вертикалът. Само че това, което е вертикал, се носи, не може дори да се каже, във въздуха, а се носи така в идеалното, но не се познава взаимовръзката. Човекът никога не би стигнал до чувството за вертикала, ако в течение на своя живот сам не би се изправил, така че това, което представлява вертикалът, той го чувства в процесите на своите движения. И каквото така се изживява от целия човек, го съизживява и главата му и го превръща в мисълта за вертикала.
към текста >>
Днес чо
век
ът учи например геометрия.
Чрез какво днес сме станали такива интелектуалисти и защо древните хора не са били такива? Защото древните хора са познавали произлязлото като насоки от целия човек.
Днес човекът учи например геометрия.
Там му става ясно какво е вертикалът. Само че това, което е вертикал, се носи, не може дори да се каже, във въздуха, а се носи така в идеалното, но не се познава взаимовръзката. Човекът никога не би стигнал до чувството за вертикала, ако в течение на своя живот сам не би се изправил, така че това, което представлява вертикалът, той го чувства в процесите на своите движения. И каквото така се изживява от целия човек, го съизживява и главата му и го превръща в мисълта за вертикала. По същия начин това, което човекът изживява в разтварянето на ръцете, се превръща в изживяване на хоризонталната линия.
към текста >>
Чо
век
ът никога не би стигнал до чувството за вертикала, ако в течение на своя живот сам не би се изправил, така че това, което представлява вертикалът, той го чувства в процесите на своите движения.
Чрез какво днес сме станали такива интелектуалисти и защо древните хора не са били такива? Защото древните хора са познавали произлязлото като насоки от целия човек. Днес човекът учи например геометрия. Там му става ясно какво е вертикалът. Само че това, което е вертикал, се носи, не може дори да се каже, във въздуха, а се носи така в идеалното, но не се познава взаимовръзката.
Човекът никога не би стигнал до чувството за вертикала, ако в течение на своя живот сам не би се изправил, така че това, което представлява вертикалът, той го чувства в процесите на своите движения.
И каквото така се изживява от целия човек, го съизживява и главата му и го превръща в мисълта за вертикала. По същия начин това, което човекът изживява в разтварянето на ръцете, се превръща в изживяване на хоризонталната линия. Човекът, който първоначално е бил деен в душевния си живот като цял човек, постепенно се ограничава до главата, която може да си представя всичко само образно. И как го прави главата на човека? Да, когато вървя, аз живея различно от когато карам кола.
към текста >>
И каквото така се изживява от целия чо
век
, го съизживява и главата му и го превръща в мисълта за вертикала.
Защото древните хора са познавали произлязлото като насоки от целия човек. Днес човекът учи например геометрия. Там му става ясно какво е вертикалът. Само че това, което е вертикал, се носи, не може дори да се каже, във въздуха, а се носи така в идеалното, но не се познава взаимовръзката. Човекът никога не би стигнал до чувството за вертикала, ако в течение на своя живот сам не би се изправил, така че това, което представлява вертикалът, той го чувства в процесите на своите движения.
И каквото така се изживява от целия човек, го съизживява и главата му и го превръща в мисълта за вертикала.
По същия начин това, което човекът изживява в разтварянето на ръцете, се превръща в изживяване на хоризонталната линия. Човекът, който първоначално е бил деен в душевния си живот като цял човек, постепенно се ограничава до главата, която може да си представя всичко само образно. И как го прави главата на човека? Да, когато вървя, аз живея различно от когато карам кола. Тогава се движи колата, а аз не се движа.
към текста >>
По същия начин това, което чо
век
ът изживява в разтварянето на ръцете, се превръща в изживяване на хоризонталната линия.
Днес човекът учи например геометрия. Там му става ясно какво е вертикалът. Само че това, което е вертикал, се носи, не може дори да се каже, във въздуха, а се носи така в идеалното, но не се познава взаимовръзката. Човекът никога не би стигнал до чувството за вертикала, ако в течение на своя живот сам не би се изправил, така че това, което представлява вертикалът, той го чувства в процесите на своите движения. И каквото така се изживява от целия човек, го съизживява и главата му и го превръща в мисълта за вертикала.
По същия начин това, което човекът изживява в разтварянето на ръцете, се превръща в изживяване на хоризонталната линия.
Човекът, който първоначално е бил деен в душевния си живот като цял човек, постепенно се ограничава до главата, която може да си представя всичко само образно. И как го прави главата на човека? Да, когато вървя, аз живея различно от когато карам кола. Тогава се движи колата, а аз не се движа. Така прави всъщност и главата на човека.
към текста >>
Чо
век
ът, който първоначално е бил деен в душевния си живот като цял чо
век
, постепенно се ограничава до главата, която може да си представя всичко само образно.
Там му става ясно какво е вертикалът. Само че това, което е вертикал, се носи, не може дори да се каже, във въздуха, а се носи така в идеалното, но не се познава взаимовръзката. Човекът никога не би стигнал до чувството за вертикала, ако в течение на своя живот сам не би се изправил, така че това, което представлява вертикалът, той го чувства в процесите на своите движения. И каквото така се изживява от целия човек, го съизживява и главата му и го превръща в мисълта за вертикала. По същия начин това, което човекът изживява в разтварянето на ръцете, се превръща в изживяване на хоризонталната линия.
Човекът, който първоначално е бил деен в душевния си живот като цял човек, постепенно се ограничава до главата, която може да си представя всичко само образно.
И как го прави главата на човека? Да, когато вървя, аз живея различно от когато карам кола. Тогава се движи колата, а аз не се движа. Така прави всъщност и главата на човека. Тя е мързелива, има своя носител в моя организъм и се оставя да бъде носена, тя остава спокойна, както когато аз седя във влака.
към текста >>
И как го прави главата на чо
век
а?
Само че това, което е вертикал, се носи, не може дори да се каже, във въздуха, а се носи така в идеалното, но не се познава взаимовръзката. Човекът никога не би стигнал до чувството за вертикала, ако в течение на своя живот сам не би се изправил, така че това, което представлява вертикалът, той го чувства в процесите на своите движения. И каквото така се изживява от целия човек, го съизживява и главата му и го превръща в мисълта за вертикала. По същия начин това, което човекът изживява в разтварянето на ръцете, се превръща в изживяване на хоризонталната линия. Човекът, който първоначално е бил деен в душевния си живот като цял човек, постепенно се ограничава до главата, която може да си представя всичко само образно.
И как го прави главата на човека?
Да, когато вървя, аз живея различно от когато карам кола. Тогава се движи колата, а аз не се движа. Така прави всъщност и главата на човека. Тя е мързелива, има своя носител в моя организъм и се оставя да бъде носена, тя остава спокойна, както когато аз седя във влака. Затова всичко става образно, абстрактно.
към текста >>
Така прави всъщност и главата на чо
век
а.
По същия начин това, което човекът изживява в разтварянето на ръцете, се превръща в изживяване на хоризонталната линия. Човекът, който първоначално е бил деен в душевния си живот като цял човек, постепенно се ограничава до главата, която може да си представя всичко само образно. И как го прави главата на човека? Да, когато вървя, аз живея различно от когато карам кола. Тогава се движи колата, а аз не се движа.
Така прави всъщност и главата на човека.
Тя е мързелива, има своя носител в моя организъм и се оставя да бъде носена, тя остава спокойна, както когато аз седя във влака. Затова всичко става образно, абстрактно. До тази абстрактност сме стигнали в течение на земното съществуване. Ние трябва обаче отново да стигнем до това, което ни оставя да обхванем духовността в битието. А тогава то ще обхване целия човек.
към текста >>
А тогава то ще обхване целия чо
век
.
Така прави всъщност и главата на човека. Тя е мързелива, има своя носител в моя организъм и се оставя да бъде носена, тя остава спокойна, както когато аз седя във влака. Затова всичко става образно, абстрактно. До тази абстрактност сме стигнали в течение на земното съществуване. Ние трябва обаче отново да стигнем до това, което ни оставя да обхванем духовността в битието.
А тогава то ще обхване целия човек.
Това е обратният процес на този при древния човек, но чрез този обратен процес ние отново можем да стигнем до изследване на целия човек. По този начин ще стигнем до една култура, която отново ще изпълва целия човек.
към текста >>
Това е обратният процес на този при древния чо
век
, но чрез този обратен процес ние отново можем да стигнем до изследване на целия чо
век
.
Тя е мързелива, има своя носител в моя организъм и се оставя да бъде носена, тя остава спокойна, както когато аз седя във влака. Затова всичко става образно, абстрактно. До тази абстрактност сме стигнали в течение на земното съществуване. Ние трябва обаче отново да стигнем до това, което ни оставя да обхванем духовността в битието. А тогава то ще обхване целия човек.
Това е обратният процес на този при древния човек, но чрез този обратен процес ние отново можем да стигнем до изследване на целия човек.
По този начин ще стигнем до една култура, която отново ще изпълва целия човек.
към текста >>
По този начин ще стигнем до една култура, която отново ще изпълва целия чо
век
.
Затова всичко става образно, абстрактно. До тази абстрактност сме стигнали в течение на земното съществуване. Ние трябва обаче отново да стигнем до това, което ни оставя да обхванем духовността в битието. А тогава то ще обхване целия човек. Това е обратният процес на този при древния човек, но чрез този обратен процес ние отново можем да стигнем до изследване на целия човек.
По този начин ще стигнем до една култура, която отново ще изпълва целия човек.
към текста >>
Когато чо
век
иска да узнае какво означава духовното познание - именно това, което в съобщенията на духовния изследовател може да се разбере от здравия човешки разум, той най-добре успява да го опознае, когато от страна на духовното изследване му се обясни как се постига първата степен на надсетивното, имагинативното познание.
Има хора, които днес чуват какво може да се представи от страна на науката за духа и казват: «Там има особени хора, които днес оповестяват една духовнонаучна истина и смятат, че тя е необходима за човечеството. Ние не се съмняваме, че може да е истина, че има такива светове, за които говори науката за духа, но какво ни засягат те? Можем спокойно да изчакаме да умрем и тогава ще видим какво е вярно. Защо тук да се напрягаме да разбираме какво има в духовния свят? » Но нещата не стоят така.
Когато човек иска да узнае какво означава духовното познание - именно това, което в съобщенията на духовния изследовател може да се разбере от здравия човешки разум, той най-добре успява да го опознае, когато от страна на духовното изследване му се обясни как се постига първата степен на надсетивното, имагинативното познание.
За него искам да кажа няколко думи.
към текста >>
Както чо
век
ът живее обикновено, той има съзнание само за настоящето.
Както човекът живее обикновено, той има съзнание само за настоящето.
Това съзнание той го има чрез своето физическо тяло. То е в пространството. Пространството се представя в настоящето с неговите три измерения. Оттам човекът винаги има съзнание за настоящето. А когато някой има спомен, той има спомен в настоящето, той не се вживява в това, което е изживял преди десет години, а само в образа на изживяното тогава.
към текста >>
Оттам чо
век
ът винаги има съзнание за настоящето.
Както човекът живее обикновено, той има съзнание само за настоящето. Това съзнание той го има чрез своето физическо тяло. То е в пространството. Пространството се представя в настоящето с неговите три измерения.
Оттам човекът винаги има съзнание за настоящето.
А когато някой има спомен, той има спомен в настоящето, той не се вживява в това, което е изживял преди десет години, а само в образа на изживяното тогава. Затова споменът е подобен на сянка и е абстрактен (отделен от реалното изживяване). Ако човек сериозно прави упражненията, описани в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» относно постигането на имагинативното съзнание, се стига дотам не само да се живее в настоящето, а постепенно да се преодолее сянката на спомена и човек да живее в своите предишни изживявания, така че през 1922 година да изживее случилото се през 1911 година така, както го е изживял тогава. И който направи особено усилие да живее в мислите - това не е живот в абстракции, а напълно в конкретното, чрез което се стига дотам да се схване как животът в мисли донася съдбоносни обрати и всичко възможно, дълбока симпатия и антипатия, както иначе само грубият материален земен живот, той стига и дотам, да изживее своето времево тяло, както с обикновеното съзнание изживява своето пространствено тяло. Ако например си порежа палеца, боли, и в главата си аз нямам само спомена за тази болка, понеже главата стои далеч от палеца, а имам непосредствено изживяваното усещане на болката.
към текста >>
Ако чо
век
сериозно прави упражненията, описани в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» относно постигането на имагинативното съзнание, се стига дотам не само да се живее в настоящето, а постепенно да се преодолее сянката на спомена и чо
век
да живее в своите предишни изживявания, така че през 1922 година да изживее случилото се през 1911 година така, както го е изживял тогава.
То е в пространството. Пространството се представя в настоящето с неговите три измерения. Оттам човекът винаги има съзнание за настоящето. А когато някой има спомен, той има спомен в настоящето, той не се вживява в това, което е изживял преди десет години, а само в образа на изживяното тогава. Затова споменът е подобен на сянка и е абстрактен (отделен от реалното изживяване).
Ако човек сериозно прави упражненията, описани в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» относно постигането на имагинативното съзнание, се стига дотам не само да се живее в настоящето, а постепенно да се преодолее сянката на спомена и човек да живее в своите предишни изживявания, така че през 1922 година да изживее случилото се през 1911 година така, както го е изживял тогава.
И който направи особено усилие да живее в мислите - това не е живот в абстракции, а напълно в конкретното, чрез което се стига дотам да се схване как животът в мисли донася съдбоносни обрати и всичко възможно, дълбока симпатия и антипатия, както иначе само грубият материален земен живот, той стига и дотам, да изживее своето времево тяло, както с обикновеното съзнание изживява своето пространствено тяло. Ако например си порежа палеца, боли, и в главата си аз нямам само спомена за тази болка, понеже главата стои далеч от палеца, а имам непосредствено изживяваното усещане на болката. Разбира се, главата е пространствено свързана с палеца, но времето не се изживява така. Ако като тридесетгодишен човек аз си спомня това, което съм изживял като седемнадесетгодишен, откогато съм се отдалечил във времето, това е избледняло. Колко силно е било изживяването на болката, когато преди тринадесет години сте загубили някой обичан човек, в сравнение със спомена сега?
към текста >>
Ако като тридесетгодишен чо
век
аз си спомня това, което съм изживял като седемнадесетгодишен, откогато съм се отдалечил във времето, това е избледняло.
Затова споменът е подобен на сянка и е абстрактен (отделен от реалното изживяване). Ако човек сериозно прави упражненията, описани в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» относно постигането на имагинативното съзнание, се стига дотам не само да се живее в настоящето, а постепенно да се преодолее сянката на спомена и човек да живее в своите предишни изживявания, така че през 1922 година да изживее случилото се през 1911 година така, както го е изживял тогава. И който направи особено усилие да живее в мислите - това не е живот в абстракции, а напълно в конкретното, чрез което се стига дотам да се схване как животът в мисли донася съдбоносни обрати и всичко възможно, дълбока симпатия и антипатия, както иначе само грубият материален земен живот, той стига и дотам, да изживее своето времево тяло, както с обикновеното съзнание изживява своето пространствено тяло. Ако например си порежа палеца, боли, и в главата си аз нямам само спомена за тази болка, понеже главата стои далеч от палеца, а имам непосредствено изживяваното усещане на болката. Разбира се, главата е пространствено свързана с палеца, но времето не се изживява така.
Ако като тридесетгодишен човек аз си спомня това, което съм изживял като седемнадесетгодишен, откогато съм се отдалечил във времето, това е избледняло.
Колко силно е било изживяването на болката, когато преди тринадесет години сте загубили някой обичан човек, в сравнение със спомена сега? Но който стигне чрез упражненията, описани в «Как се постигат познания за висшите светове» до имагинативното познание, така че да може да живее в мисли, именно в чистите, свободни от сетивността мисли, както съм описал във «Философия на свободата», тогава, както тук живее във всяка част на пространственото си тяло, там ще живее едновременно и с всичка сила във всяка част на своето времево (етерно) тяло. Когато като петдесет или шестдесет годишен или дори като осемдесетгодишен човекът се пренесе не само пет години назад - защото настоящото битие се простира над целия живот, се вижда, че човекът се намира непосредствено във всеки отделен момент. Само че това присъствие си го изкупваме чрез беглостта (чрез сянката на спомена - бел. пр.). Ако сте в състояние живо да имате някакво изживяване, случило се през осемнадесетата си година, то не изчезва така бързо като сън, но вие не можете да го задържите.
към текста >>
Колко силно е било изживяването на болката, когато преди тринадесет години сте загубили някой обичан чо
век
, в сравнение със спомена сега?
Ако човек сериозно прави упражненията, описани в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» относно постигането на имагинативното съзнание, се стига дотам не само да се живее в настоящето, а постепенно да се преодолее сянката на спомена и човек да живее в своите предишни изживявания, така че през 1922 година да изживее случилото се през 1911 година така, както го е изживял тогава. И който направи особено усилие да живее в мислите - това не е живот в абстракции, а напълно в конкретното, чрез което се стига дотам да се схване как животът в мисли донася съдбоносни обрати и всичко възможно, дълбока симпатия и антипатия, както иначе само грубият материален земен живот, той стига и дотам, да изживее своето времево тяло, както с обикновеното съзнание изживява своето пространствено тяло. Ако например си порежа палеца, боли, и в главата си аз нямам само спомена за тази болка, понеже главата стои далеч от палеца, а имам непосредствено изживяваното усещане на болката. Разбира се, главата е пространствено свързана с палеца, но времето не се изживява така. Ако като тридесетгодишен човек аз си спомня това, което съм изживял като седемнадесетгодишен, откогато съм се отдалечил във времето, това е избледняло.
Колко силно е било изживяването на болката, когато преди тринадесет години сте загубили някой обичан човек, в сравнение със спомена сега?
Но който стигне чрез упражненията, описани в «Как се постигат познания за висшите светове» до имагинативното познание, така че да може да живее в мисли, именно в чистите, свободни от сетивността мисли, както съм описал във «Философия на свободата», тогава, както тук живее във всяка част на пространственото си тяло, там ще живее едновременно и с всичка сила във всяка част на своето времево (етерно) тяло. Когато като петдесет или шестдесет годишен или дори като осемдесетгодишен човекът се пренесе не само пет години назад - защото настоящото битие се простира над целия живот, се вижда, че човекът се намира непосредствено във всеки отделен момент. Само че това присъствие си го изкупваме чрез беглостта (чрез сянката на спомена - бел. пр.). Ако сте в състояние живо да имате някакво изживяване, случило се през осемнадесетата си година, то не изчезва така бързо като сън, но вие не можете да го задържите. Трябва да го забравите.
към текста >>
Когато като петдесет или шестдесет годишен или дори като осемдесетгодишен чо
век
ът се пренесе не само пет години назад - защото настоящото битие се простира над целия живот, се вижда, че чо
век
ът се намира непосредствено във всеки отделен момент.
Ако например си порежа палеца, боли, и в главата си аз нямам само спомена за тази болка, понеже главата стои далеч от палеца, а имам непосредствено изживяваното усещане на болката. Разбира се, главата е пространствено свързана с палеца, но времето не се изживява така. Ако като тридесетгодишен човек аз си спомня това, което съм изживял като седемнадесетгодишен, откогато съм се отдалечил във времето, това е избледняло. Колко силно е било изживяването на болката, когато преди тринадесет години сте загубили някой обичан човек, в сравнение със спомена сега? Но който стигне чрез упражненията, описани в «Как се постигат познания за висшите светове» до имагинативното познание, така че да може да живее в мисли, именно в чистите, свободни от сетивността мисли, както съм описал във «Философия на свободата», тогава, както тук живее във всяка част на пространственото си тяло, там ще живее едновременно и с всичка сила във всяка част на своето времево (етерно) тяло.
Когато като петдесет или шестдесет годишен или дори като осемдесетгодишен човекът се пренесе не само пет години назад - защото настоящото битие се простира над целия живот, се вижда, че човекът се намира непосредствено във всеки отделен момент.
Само че това присъствие си го изкупваме чрез беглостта (чрез сянката на спомена - бел. пр.). Ако сте в състояние живо да имате някакво изживяване, случило се през осемнадесетата си година, то не изчезва така бързо като сън, но вие не можете да го задържите. Трябва да го забравите. Като духовен изследовател човек би изпаднал в доста неприятно положение, ако няма друга помощ. Могат да се изградят условията, при които да се възприеме нещо от етерния свят, но то веднага се забравя.
към текста >>
Като духовен изследовател чо
век
би изпаднал в доста неприятно положение, ако няма друга помощ.
Но който стигне чрез упражненията, описани в «Как се постигат познания за висшите светове» до имагинативното познание, така че да може да живее в мисли, именно в чистите, свободни от сетивността мисли, както съм описал във «Философия на свободата», тогава, както тук живее във всяка част на пространственото си тяло, там ще живее едновременно и с всичка сила във всяка част на своето времево (етерно) тяло. Когато като петдесет или шестдесет годишен или дори като осемдесетгодишен човекът се пренесе не само пет години назад - защото настоящото битие се простира над целия живот, се вижда, че човекът се намира непосредствено във всеки отделен момент. Само че това присъствие си го изкупваме чрез беглостта (чрез сянката на спомена - бел. пр.). Ако сте в състояние живо да имате някакво изживяване, случило се през осемнадесетата си година, то не изчезва така бързо като сън, но вие не можете да го задържите. Трябва да го забравите.
Като духовен изследовател човек би изпаднал в доста неприятно положение, ако няма друга помощ.
Могат да се изградят условията, при които да се възприеме нещо от етерния свят, но то веднага се забравя. Затова трябва да си помогнем по различни начини. Подробности за това описах в «Как се постигат познания за висшите светове», за да не се изплъзне веднага това, което по този начин човек придобива като духовно-етерно съзерцание. То изчезва съвсем сигурно след няколко дни и това, което човекът носи като свое етерно тяло след смъртта си, също изчезва много бързо.
към текста >>
Подробности за това описах в «Как се постигат познания за висшите светове», за да не се изплъзне веднага това, което по този начин чо
век
придобива като духовно-етерно съзерцание.
Ако сте в състояние живо да имате някакво изживяване, случило се през осемнадесетата си година, то не изчезва така бързо като сън, но вие не можете да го задържите. Трябва да го забравите. Като духовен изследовател човек би изпаднал в доста неприятно положение, ако няма друга помощ. Могат да се изградят условията, при които да се възприеме нещо от етерния свят, но то веднага се забравя. Затова трябва да си помогнем по различни начини.
Подробности за това описах в «Как се постигат познания за висшите светове», за да не се изплъзне веднага това, което по този начин човек придобива като духовно-етерно съзерцание.
То изчезва съвсем сигурно след няколко дни и това, което човекът носи като свое етерно тяло след смъртта си, също изчезва много бързо.
към текста >>
То изчезва съвсем сигурно след няколко дни и това, което чо
век
ът носи като свое етерно тяло след смъртта си, също изчезва много бързо.
Трябва да го забравите. Като духовен изследовател човек би изпаднал в доста неприятно положение, ако няма друга помощ. Могат да се изградят условията, при които да се възприеме нещо от етерния свят, но то веднага се забравя. Затова трябва да си помогнем по различни начини. Подробности за това описах в «Как се постигат познания за висшите светове», за да не се изплъзне веднага това, което по този начин човек придобива като духовно-етерно съзерцание.
То изчезва съвсем сигурно след няколко дни и това, което човекът носи като свое етерно тяло след смъртта си, също изчезва много бързо.
към текста >>
Чо
век
ът опознава цялата същност на етерното от това изживяване, както сега го описах.
Човекът опознава цялата същност на етерното от това изживяване, както сега го описах.
Нещата, които се описват за живота след смъртта, не са измислени, а са спечелени от едно живо познание. Когато обаче искаме да използваме помощ, никога не е достатъчна само дейността на главата. Аз не се боя да говоря за собствения си опит, когато забелязах колко бегли са такива изживявания в етерния Космос. Колкото и човек да съзерцава, трябва да прибегне до нещо друго, за да разкаже след една седмица своите изживявания на други хора. Но тази помощ не идва от способностите на главата.
към текста >>
Колкото и чо
век
да съзерцава, трябва да прибегне до нещо друго, за да разкаже след една седмица своите изживявания на други хора.
Човекът опознава цялата същност на етерното от това изживяване, както сега го описах. Нещата, които се описват за живота след смъртта, не са измислени, а са спечелени от едно живо познание. Когато обаче искаме да използваме помощ, никога не е достатъчна само дейността на главата. Аз не се боя да говоря за собствения си опит, когато забелязах колко бегли са такива изживявания в етерния Космос.
Колкото и човек да съзерцава, трябва да прибегне до нещо друго, за да разкаже след една седмица своите изживявания на други хора.
Но тази помощ не идва от способностите на главата. Подходящо се оказа да се записва изживяното, още докато то не беше изчезнало, така че дейността не беше предизвикана от главата, а чрез пишещата ръка. В този случай не става въпрос за медиумистично писане, не и просто да се запишат нещата. Записването - също и след лекциите - е нещо извънредно несимпатично и без човек да стои в духовната област. Но човек си помага, като фиксира изчезващото, фиксира го, като участва целият организъм, както иначе когато рисува или чертае.
към текста >>
Записването - също и след лекциите - е нещо извънредно несимпатично и без чо
век
да стои в духовната област.
Аз не се боя да говоря за собствения си опит, когато забелязах колко бегли са такива изживявания в етерния Космос. Колкото и човек да съзерцава, трябва да прибегне до нещо друго, за да разкаже след една седмица своите изживявания на други хора. Но тази помощ не идва от способностите на главата. Подходящо се оказа да се записва изживяното, още докато то не беше изчезнало, така че дейността не беше предизвикана от главата, а чрез пишещата ръка. В този случай не става въпрос за медиумистично писане, не и просто да се запишат нещата.
Записването - също и след лекциите - е нещо извънредно несимпатично и без човек да стои в духовната област.
Но човек си помага, като фиксира изчезващото, фиксира го, като участва целият организъм, както иначе когато рисува или чертае.
към текста >>
Но чо
век
си помага, като фиксира изчезващото, фиксира го, като участва целият организъм, както иначе когато рисува или чертае.
Колкото и човек да съзерцава, трябва да прибегне до нещо друго, за да разкаже след една седмица своите изживявания на други хора. Но тази помощ не идва от способностите на главата. Подходящо се оказа да се записва изживяното, още докато то не беше изчезнало, така че дейността не беше предизвикана от главата, а чрез пишещата ръка. В този случай не става въпрос за медиумистично писане, не и просто да се запишат нещата. Записването - също и след лекциите - е нещо извънредно несимпатично и без човек да стои в духовната област.
Но човек си помага, като фиксира изчезващото, фиксира го, като участва целият организъм, както иначе когато рисува или чертае.
към текста >>
Вие трябва да фиксирате изживяното чрез нещо, което ангажира целия чо
век
.
Тогава то остава в собствения организъм, не е нужно отново да се усвоява. Става въпрос само да се фиксират нещата. Но за това не помага главата. Ако сте духовен изследовател, не можете да фиксирате с помощта на главата.
Вие трябва да фиксирате изживяното чрез нещо, което ангажира целия човек.
Такова средство би било, когато записвате изживяното. Но не се съобразявайте с това, че внасяте интелектуална дейност, важна е само дейността на писането. Можете да си направите символична скица или нещо подобно.
към текста >>
От това виждате колко е свързано с целия чо
век
това, което трябва да стане, за да се пренесе съзерцанието от духовния свят в обикновените представи (мисли).
От това виждате колко е свързано с целия човек това, което трябва да стане, за да се пренесе съзерцанието от духовния свят в обикновените представи (мисли).
Когато обаче бъде пренесено, то може да се сподели с други хора, които не виждат духовно и те могат да го разберат с обикновения си здрав човешки разум чрез същите представи, чрез които то им е било поднесено. Тогава те имат същите представи за това, което им представя ясновидецът. За да се открият духовнонаучните истини, са необходими ясновидските способности. За да се живее с тези истини, е необходимо само здравословното разбиране на разказаното.
към текста >>
Това, което чо
век
ът представлява духовно в етерното си тяло, не живее в пространството, а във времето.
От изложеното тук виждате още нещо.
Това, което човекът представлява духовно в етерното си тяло, не живее в пространството, а във времето.
Разгледайте физическия организъм, например очите, с които виждате видимите неща. Затворите ли очите, не ги виждате. Когато поглеждате духовния човек, той е в известна степен цял поток, който преминава от живот на живот, който ту живее в битието между смъртта и новото раждане, ту във физическия живот между раждането и смъртта, и пак обратно и т.н. Това е едно единство. Хората от древните времена са внасяли инстинктивно ясновидство в земния си живот, т.е.
към текста >>
Когато поглеждате духовния чо
век
, той е в известна степен цял поток, който преминава от живот на живот, който ту живее в битието между смъртта и новото раждане, ту във физическия живот между раждането и смъртта, и пак обратно и т.н.
От изложеното тук виждате още нещо. Това, което човекът представлява духовно в етерното си тяло, не живее в пространството, а във времето. Разгледайте физическия организъм, например очите, с които виждате видимите неща. Затворите ли очите, не ги виждате.
Когато поглеждате духовния човек, той е в известна степен цял поток, който преминава от живот на живот, който ту живее в битието между смъртта и новото раждане, ту във физическия живот между раждането и смъртта, и пак обратно и т.н.
Това е едно единство. Хората от древните времена са внасяли инстинктивно ясновидство в земния си живот, т.е. взаимовръзка с духовния свят чрез самите природни сили, и то така се е преобразявало, че отново са можели да го пренесат през смъртта. Знанието за духовността не е трябвало да изчезне. При по-новото човечество също не бива да изчезне.
към текста >>
Тук на Земята чо
век
трябва да си усвои знанието за духовността, защото самият той представлява един непрекъснат поток.
Това е едно единство. Хората от древните времена са внасяли инстинктивно ясновидство в земния си живот, т.е. взаимовръзка с духовния свят чрез самите природни сили, и то така се е преобразявало, че отново са можели да го пренесат през смъртта. Знанието за духовността не е трябвало да изчезне. При по-новото човечество също не бива да изчезне.
Тук на Земята човек трябва да си усвои знанието за духовността, защото самият той представлява един непрекъснат поток.
Когато сте напуснали един земен живот, в който нищо не сте знаели за духовното, за духовния живот, това е същото, както ако извадят очите от физическия ви организъм. Защото, каквото тук, на Земята, си спечелите като знание за духовния живот, това ви принадлежи, то е вашето око, с което ще «виждате» по-късно между смъртта и новото раждане. А ако тук, на Земята, останете в «мрака» по отношение на знанието за духовния живот, тогава след смъртта нямате очи и ще преминавате в живота между смъртта и новото раждане като през тъмна долина. Защото тези очи трябва да ги получите чрез това, което сте постигнали тук. Вие изваждате очите на духа, когато изключвате знанието за духовния свят.
към текста >>
От това можете да разберете колко неправилно е, когато чо
век
ът си повтаря като догма, че не се нуждае да се погрижи за надсетивното битие още в земния си живот.
Това е знание, което трябва да проникне в човечеството. Сега, когато старото инстинктивно съзерцание на духовността напълно е потиснато, на човечеството трябва да му стане ясно, че по пътя, по който се стреми да се движи антропософското движение, отново трябва да бъдат придобити органи за духовния живот. Не става въпрос да си кажем: «Ние ще чакаме смъртта, за да разберем духовните светове, сега още не ни трябва да се напрягаме, защото след смъртта ще видим какви са те.» Сигурно ще ги видим след смъртта, но душата ще се намира като в тъмен затвор, ако тук, в живота между раждането и смъртта, не си изградим очите за живота в духовните светове.
От това можете да разберете колко неправилно е, когато човекът си повтаря като догма, че не се нуждае да се погрижи за надсетивното битие още в земния си живот.
Защото ние все повече ще живеем във време, когато своя надсетивен дълг към мирозданието изпълнява в истинския смисъл на думата този човек, който казва: «Тук, в живота между раждането и смъртта, трябва да изградиш духовните си очи, за да не е тъмно около теб в духовния свят след смъртта, а да можеш да изживееш също и светлината, която ще е наоколо.
към текста >>
Защото ние все повече ще живеем във време, когато своя надсетивен дълг към мирозданието изпълнява в истинския смисъл на думата този чо
век
, който казва: «Тук, в живота между раждането и смъртта, трябва да изградиш духовните си очи, за да не е тъмно около теб в духовния свят след смъртта, а да можеш да изживееш също и светлината, която ще е наоколо.
Това е знание, което трябва да проникне в човечеството. Сега, когато старото инстинктивно съзерцание на духовността напълно е потиснато, на човечеството трябва да му стане ясно, че по пътя, по който се стреми да се движи антропософското движение, отново трябва да бъдат придобити органи за духовния живот. Не става въпрос да си кажем: «Ние ще чакаме смъртта, за да разберем духовните светове, сега още не ни трябва да се напрягаме, защото след смъртта ще видим какви са те.» Сигурно ще ги видим след смъртта, но душата ще се намира като в тъмен затвор, ако тук, в живота между раждането и смъртта, не си изградим очите за живота в духовните светове. От това можете да разберете колко неправилно е, когато човекът си повтаря като догма, че не се нуждае да се погрижи за надсетивното битие още в земния си живот.
Защото ние все повече ще живеем във време, когато своя надсетивен дълг към мирозданието изпълнява в истинския смисъл на думата този човек, който казва: «Тук, в живота между раждането и смъртта, трябва да изградиш духовните си очи, за да не е тъмно около теб в духовния свят след смъртта, а да можеш да изживееш също и светлината, която ще е наоколо.
към текста >>
Когато преди известно време говорих тук, в този кръг,[3] представих от определена гледна точка чо
век
а с неговите отношения към духовния свят и завърших, като казах, че от всичко това виждаме как в настоящата епоха сме стигнали до точката, където трябва да се формира ядро от хора, които разбират необходимостта от духовнонаучното познание.
Когато преди известно време говорих тук, в този кръг,[3] представих от определена гледна точка човека с неговите отношения към духовния свят и завърших, като казах, че от всичко това виждаме как в настоящата епоха сме стигнали до точката, където трябва да се формира ядро от хора, които разбират необходимостта от духовнонаучното познание.
От това, което казах днес, можете още повече да разберете тази необходимост. Днес живеем в епоха, когато светлината на духовния свят иска да се разкрие също и по време на земния живот. Не бива да и затваряме вратите и прозорците, през които тя иска да влезе. Ние трябва да позволим да навлезе светлината на духовния свят, заради земния живот, трябва да я пуснем да навлезе заради живота, който изживяваме между смъртта и новото раждане. Човекът трябва да чуе гласовете, които говорят на човека от духовния свят по духовен начин и да си каже: «Време е човекът да възприеме светлината на духа, да чуе гласа на духа.» И ако сме се запознали с това, което по този начин може да се приеме от духовнонаучното познание като необходимостта на времето, тогава в такава работна зала цари правилната нагласа, когато човек се чувства задължен да води човечеството към разбирането, че сега е времето да се види светлината на духа, да се чуе и разбере гласът на духа.
към текста >>
Чо
век
ът трябва да чуе гласовете, които говорят на чо
век
а от духовния свят по духовен начин и да си каже: «Време е чо
век
ът да възприеме светлината на духа, да чуе гласа на духа.» И ако сме се запознали с това, което по този начин може да се приеме от духовнонаучното познание като необходимостта на времето, тогава в такава работна зала цари правилната нагласа, когато чо
век
се чувства задължен да води човечеството към разбирането, че сега е времето да се види светлината на духа, да се чуе и разбере гласът на духа.
Когато преди известно време говорих тук, в този кръг,[3] представих от определена гледна точка човека с неговите отношения към духовния свят и завърших, като казах, че от всичко това виждаме как в настоящата епоха сме стигнали до точката, където трябва да се формира ядро от хора, които разбират необходимостта от духовнонаучното познание. От това, което казах днес, можете още повече да разберете тази необходимост. Днес живеем в епоха, когато светлината на духовния свят иска да се разкрие също и по време на земния живот. Не бива да и затваряме вратите и прозорците, през които тя иска да влезе. Ние трябва да позволим да навлезе светлината на духовния свят, заради земния живот, трябва да я пуснем да навлезе заради живота, който изживяваме между смъртта и новото раждане.
Човекът трябва да чуе гласовете, които говорят на човека от духовния свят по духовен начин и да си каже: «Време е човекът да възприеме светлината на духа, да чуе гласа на духа.» И ако сме се запознали с това, което по този начин може да се приеме от духовнонаучното познание като необходимостта на времето, тогава в такава работна зала цари правилната нагласа, когато човек се чувства задължен да води човечеството към разбирането, че сега е времето да се види светлината на духа, да се чуе и разбере гласът на духа.
към текста >>
4.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
ЧО
ВЕК
ЪТ И НАДСЕТИВНИТЕ СВЕТОВЕ.
ЧОВЕКЪТ И НАДСЕТИВНИТЕ СВЕТОВЕ.
СЛУШАНЕ, ГОВОРЕНЕ, ПЕЕНЕ, ВЪРВЕНЕ, МИСЛЕНЕ
към текста >>
Последния път[1] можах да ви говоря за някои духовни факти, отнасящи се до отношението на чо
век
а към надсетивните светове, бих могъл също така да кажа, за отношението на човешкото земно съществуване към съществуването между смъртта и новото раждане.
Последния път[1] можах да ви говоря за някои духовни факти, отнасящи се до отношението на човека към надсетивните светове, бих могъл също така да кажа, за отношението на човешкото земно съществуване към съществуването между смъртта и новото раждане.
Защото от човешката гледна точка е така, че животът на човека между раждането и смъртта, чрез неговото вплитане във физическо-сетивния свят, представя главно този физическо-сетивен свят, но животът на човека между смъртта и новото раждане, понеже е изцяло вплетен в духовния над-сетивен свят, гледано от човешката гледна точка, представя именно надсетивния свят.
към текста >>
Защото от човешката гледна точка е така, че животът на чо
век
а между раждането и смъртта, чрез неговото вплитане във физическо-сетивния свят, представя главно този физическо-сетивен свят, но животът на чо
век
а между смъртта и новото раждане, понеже е изцяло вплетен в духовния над-сетивен свят, гледано от човешката гледна точка, представя именно надсетивния свят.
Последния път[1] можах да ви говоря за някои духовни факти, отнасящи се до отношението на човека към надсетивните светове, бих могъл също така да кажа, за отношението на човешкото земно съществуване към съществуването между смъртта и новото раждане.
Защото от човешката гледна точка е така, че животът на човека между раждането и смъртта, чрез неговото вплитане във физическо-сетивния свят, представя главно този физическо-сетивен свят, но животът на човека между смъртта и новото раждане, понеже е изцяло вплетен в духовния над-сетивен свят, гледано от човешката гледна точка, представя именно надсетивния свят.
към текста >>
Чрез антропософската наука за духа можем преди всичко много добре да осъзнаем как за чо
век
а, намиращ се във физическия свят, този физически свят е истинско отражение на надсетивния свят.
Днес бих желал да продължа това разглеждане с някои други факти и няколко важни човешки изисквания.
Чрез антропософската наука за духа можем преди всичко много добре да осъзнаем как за човека, намиращ се във физическия свят, този физически свят е истинско отражение на надсетивния свят.
Когато разглеждаме минерала, не можем да кажем, че както застава пред нас, той е непосредствено образ, отражение на надсетивното. Какво е той, можете да почерпите от моята книга «Теософия». При човека обаче можем да кажем, че в много отношения той не може да бъде разбран от това, което виждаме около нас във физическо-сетивния свят. От намиращото се около нас във физическо-сетивния свят можем да разберем защо формата на солта е кубична. Разбира се, такива неща днес са още напълно неясни за науката, но от това, което науката вече прозира, може да се каже, че един кристал от сол може да бъде разбран от това, което може да се изследва непосредствено в областта на сетивно-възприемаемото.
към текста >>
При чо
век
а обаче можем да кажем, че в много отношения той не може да бъде разбран от това, което виждаме около нас във физическо-сетивния свят.
Днес бих желал да продължа това разглеждане с някои други факти и няколко важни човешки изисквания. Чрез антропософската наука за духа можем преди всичко много добре да осъзнаем как за човека, намиращ се във физическия свят, този физически свят е истинско отражение на надсетивния свят. Когато разглеждаме минерала, не можем да кажем, че както застава пред нас, той е непосредствено образ, отражение на надсетивното. Какво е той, можете да почерпите от моята книга «Теософия».
При човека обаче можем да кажем, че в много отношения той не може да бъде разбран от това, което виждаме около нас във физическо-сетивния свят.
От намиращото се около нас във физическо-сетивния свят можем да разберем защо формата на солта е кубична. Разбира се, такива неща днес са още напълно неясни за науката, но от това, което науката вече прозира, може да се каже, че един кристал от сол може да бъде разбран от това, което може да се изследва непосредствено в областта на сетивно-възприемаемото. Човешкото око или ухо не могат да се разберат от възприемаемото с физическите сетива от физическо-сетивния свят. Човекът си е донесъл като заложба чрез раждането както вътрешната форма, така и външната конфигурация на окото или ухото, той не ги получава чрез силите, които действат при оплождането или в тялото на майката. Но всичко, което в това отношение не се разбира, се натъпква в думата «наследственост».
към текста >>
Чо
век
ът си е донесъл като заложба чрез раждането както вътрешната форма, така и външната конфигурация на окото или ухото, той не ги получава чрез силите, които действат при оплождането или в тялото на майката.
Какво е той, можете да почерпите от моята книга «Теософия». При човека обаче можем да кажем, че в много отношения той не може да бъде разбран от това, което виждаме около нас във физическо-сетивния свят. От намиращото се около нас във физическо-сетивния свят можем да разберем защо формата на солта е кубична. Разбира се, такива неща днес са още напълно неясни за науката, но от това, което науката вече прозира, може да се каже, че един кристал от сол може да бъде разбран от това, което може да се изследва непосредствено в областта на сетивно-възприемаемото. Човешкото око или ухо не могат да се разберат от възприемаемото с физическите сетива от физическо-сетивния свят.
Човекът си е донесъл като заложба чрез раждането както вътрешната форма, така и външната конфигурация на окото или ухото, той не ги получава чрез силите, които действат при оплождането или в тялото на майката.
Но всичко, което в това отношение не се разбира, се натъпква в думата «наследственост». С това обаче човек се отдава на една илюзия. Защото истината е, че във вътрешното формиране на окото или ухото има нещо заложено, в известен смисъл предварително изработено в духа по времето на предземното човешко съществуване, и то заедно с висшите духовни същества на висшите йерархии. Между смъртта и новото раждане човекът си изработва физическото тяло в духовна форма, като духовен зародиш, и след като в известен смисъл го е смалил колкото е необходимо, той го потапя във физическата наследствена линия. И чрез това духовното се изпълва с физическо-сетивна субстанция и става сетивно-физически зародиш.
към текста >>
С това обаче чо
век
се отдава на една илюзия.
От намиращото се около нас във физическо-сетивния свят можем да разберем защо формата на солта е кубична. Разбира се, такива неща днес са още напълно неясни за науката, но от това, което науката вече прозира, може да се каже, че един кристал от сол може да бъде разбран от това, което може да се изследва непосредствено в областта на сетивно-възприемаемото. Човешкото око или ухо не могат да се разберат от възприемаемото с физическите сетива от физическо-сетивния свят. Човекът си е донесъл като заложба чрез раждането както вътрешната форма, така и външната конфигурация на окото или ухото, той не ги получава чрез силите, които действат при оплождането или в тялото на майката. Но всичко, което в това отношение не се разбира, се натъпква в думата «наследственост».
С това обаче човек се отдава на една илюзия.
Защото истината е, че във вътрешното формиране на окото или ухото има нещо заложено, в известен смисъл предварително изработено в духа по времето на предземното човешко съществуване, и то заедно с висшите духовни същества на висшите йерархии. Между смъртта и новото раждане човекът си изработва физическото тяло в духовна форма, като духовен зародиш, и след като в известен смисъл го е смалил колкото е необходимо, той го потапя във физическата наследствена линия. И чрез това духовното се изпълва с физическо-сетивна субстанция и става сетивно-физически зародиш. Но цялата форма, вътрешната форма на окото и ухото са се породили от работата, която човекът извършва между смъртта и новото раждане заедно с надсетивните духовни същества. И затова можем да кажем, че когато разглеждаме човешкото око, не бива да твърдим, че то е разбираемо както кристалът на солта от това, което можем да възприемем сетивно около нас, или също, че ухото е разбираемо от сетивно-възприемаемото, намиращо се около нас.
към текста >>
Между смъртта и новото раждане чо
век
ът си изработва физическото тяло в духовна форма, като духовен зародиш, и след като в известен смисъл го е смалил колкото е необходимо, той го потапя във физическата наследствена линия.
Човешкото око или ухо не могат да се разберат от възприемаемото с физическите сетива от физическо-сетивния свят. Човекът си е донесъл като заложба чрез раждането както вътрешната форма, така и външната конфигурация на окото или ухото, той не ги получава чрез силите, които действат при оплождането или в тялото на майката. Но всичко, което в това отношение не се разбира, се натъпква в думата «наследственост». С това обаче човек се отдава на една илюзия. Защото истината е, че във вътрешното формиране на окото или ухото има нещо заложено, в известен смисъл предварително изработено в духа по времето на предземното човешко съществуване, и то заедно с висшите духовни същества на висшите йерархии.
Между смъртта и новото раждане човекът си изработва физическото тяло в духовна форма, като духовен зародиш, и след като в известен смисъл го е смалил колкото е необходимо, той го потапя във физическата наследствена линия.
И чрез това духовното се изпълва с физическо-сетивна субстанция и става сетивно-физически зародиш. Но цялата форма, вътрешната форма на окото и ухото са се породили от работата, която човекът извършва между смъртта и новото раждане заедно с надсетивните духовни същества. И затова можем да кажем, че когато разглеждаме човешкото око, не бива да твърдим, че то е разбираемо както кристалът на солта от това, което можем да възприемем сетивно около нас, или също, че ухото е разбираемо от сетивно-възприемаемото, намиращо се около нас. А трябва да кажем: «Искаме ли да разберем човешкото око, искаме ли да разберем човешкото ухо, трябва да се обърнем към онези тайни, които можем да изследваме в надсетивния свят, трябва да сме наясно, че човешкото ухо например - нека да останем при него - е образувано от страна на надсетивния свят и едва когато е формирано, неговата сетивна задача да чува тонове и звуци по физичен начин започва във въздушната сфера, изобщо в земната сфера. Ние можем да кажем, че в това отношение човекът е отражение на процесите и същностите на сетивния свят.
към текста >>
Но цялата форма, вътрешната форма на окото и ухото са се породили от работата, която чо
век
ът извършва между смъртта и новото раждане заедно с надсетивните духовни същества.
Но всичко, което в това отношение не се разбира, се натъпква в думата «наследственост». С това обаче човек се отдава на една илюзия. Защото истината е, че във вътрешното формиране на окото или ухото има нещо заложено, в известен смисъл предварително изработено в духа по времето на предземното човешко съществуване, и то заедно с висшите духовни същества на висшите йерархии. Между смъртта и новото раждане човекът си изработва физическото тяло в духовна форма, като духовен зародиш, и след като в известен смисъл го е смалил колкото е необходимо, той го потапя във физическата наследствена линия. И чрез това духовното се изпълва с физическо-сетивна субстанция и става сетивно-физически зародиш.
Но цялата форма, вътрешната форма на окото и ухото са се породили от работата, която човекът извършва между смъртта и новото раждане заедно с надсетивните духовни същества.
И затова можем да кажем, че когато разглеждаме човешкото око, не бива да твърдим, че то е разбираемо както кристалът на солта от това, което можем да възприемем сетивно около нас, или също, че ухото е разбираемо от сетивно-възприемаемото, намиращо се около нас. А трябва да кажем: «Искаме ли да разберем човешкото око, искаме ли да разберем човешкото ухо, трябва да се обърнем към онези тайни, които можем да изследваме в надсетивния свят, трябва да сме наясно, че човешкото ухо например - нека да останем при него - е образувано от страна на надсетивния свят и едва когато е формирано, неговата сетивна задача да чува тонове и звуци по физичен начин започва във въздушната сфера, изобщо в земната сфера. Ние можем да кажем, че в това отношение човекът е отражение на процесите и същностите на сетивния свят.
към текста >>
Ние можем да кажем, че в това отношение чо
век
ът е отражение на процесите и същностите на сетивния свят.
Между смъртта и новото раждане човекът си изработва физическото тяло в духовна форма, като духовен зародиш, и след като в известен смисъл го е смалил колкото е необходимо, той го потапя във физическата наследствена линия. И чрез това духовното се изпълва с физическо-сетивна субстанция и става сетивно-физически зародиш. Но цялата форма, вътрешната форма на окото и ухото са се породили от работата, която човекът извършва между смъртта и новото раждане заедно с надсетивните духовни същества. И затова можем да кажем, че когато разглеждаме човешкото око, не бива да твърдим, че то е разбираемо както кристалът на солта от това, което можем да възприемем сетивно около нас, или също, че ухото е разбираемо от сетивно-възприемаемото, намиращо се около нас. А трябва да кажем: «Искаме ли да разберем човешкото око, искаме ли да разберем човешкото ухо, трябва да се обърнем към онези тайни, които можем да изследваме в надсетивния свят, трябва да сме наясно, че човешкото ухо например - нека да останем при него - е образувано от страна на надсетивния свят и едва когато е формирано, неговата сетивна задача да чува тонове и звуци по физичен начин започва във въздушната сфера, изобщо в земната сфера.
Ние можем да кажем, че в това отношение човекът е отражение на процесите и същностите на сетивния свят.
към текста >>
Охлювът в ухото е всъщност много хубаво формирани вътрешности, преобразени вътрешности, така че можете да си представите, че вътре в ухото в действителност лежи един чо
век
.
Продължите ли навътре, откривате така наречения ушен охлюв. Този ушен охлюв е изпълнен с течност. Всичко това е необходимо за чуването. Това, което крачето докосва при тъпанчето, трябва да бъде продължено до лежащия в ушната кухина охлюв. Над бедрата ни се намира скутът с вътрешните органи.
Охлювът в ухото е всъщност много хубаво формирани вътрешности, преобразени вътрешности, така че можете да си представите, че вътре в ухото в действителност лежи един човек.
Главата е положена в собствения ни мозък. Ние изобщо носим в нас няколко повече или по-малко метаморфозирали човеци. Там лежи един от тях.
към текста >>
Който не изучава развитието на чо
век
а само чрез грубата сетивна наука, а знае, че човешкият зародиш, формиран в тялото на майката, е съответствие на предшествалото в предземния живот, той също знае, че през първите стадии на ембрионалното развитие е най-изявена главно главата.
Да, какво всъщност е налице там?
Който не изучава развитието на човека само чрез грубата сетивна наука, а знае, че човешкият зародиш, формиран в тялото на майката, е съответствие на предшествалото в предземния живот, той също знае, че през първите стадии на ембрионалното развитие е най-изявена главно главата.
Останалото са малки заложби на органите. Заложбите, които са като кочанчета и които стават по-късно човешките крака и стъпала, ако опира само до вътрешните възможности, до зародиша в майчиното тяло, биха могли всъщност да станат един вид уши. Те наистина имат заложбата да станат уши. Това означава, че човекът може да расте така, че не да има тук и тук ухо, а да има едно ухо надолу. Това е парадоксално казано, но този парадокс е пълната истина.
към текста >>
Това означава, че чо
век
ът може да расте така, че не да има тук и тук ухо, а да има едно ухо надолу.
Да, какво всъщност е налице там? Който не изучава развитието на човека само чрез грубата сетивна наука, а знае, че човешкият зародиш, формиран в тялото на майката, е съответствие на предшествалото в предземния живот, той също знае, че през първите стадии на ембрионалното развитие е най-изявена главно главата. Останалото са малки заложби на органите. Заложбите, които са като кочанчета и които стават по-късно човешките крака и стъпала, ако опира само до вътрешните възможности, до зародиша в майчиното тяло, биха могли всъщност да станат един вид уши. Те наистина имат заложбата да станат уши.
Това означава, че човекът може да расте така, че не да има тук и тук ухо, а да има едно ухо надолу.
Това е парадоксално казано, но този парадокс е пълната истина. Човекът би могъл да стане ухо и надолу. Защо той не става ухо надолу? Защото в определен стадий още на зародишното му развитие той изпада под влиянието на гравитацията. Гравитацията, която оставя камъка да пада на земята, която означава тежестта, тази гравитация тежи върху това, което иска да стане ухо, преобразува го и от това се формира целият долен човек.
към текста >>
Чо
век
ът би могъл да стане ухо и надолу.
Останалото са малки заложби на органите. Заложбите, които са като кочанчета и които стават по-късно човешките крака и стъпала, ако опира само до вътрешните възможности, до зародиша в майчиното тяло, биха могли всъщност да станат един вид уши. Те наистина имат заложбата да станат уши. Това означава, че човекът може да расте така, че не да има тук и тук ухо, а да има едно ухо надолу. Това е парадоксално казано, но този парадокс е пълната истина.
Човекът би могъл да стане ухо и надолу.
Защо той не става ухо надолу? Защото в определен стадий още на зародишното му развитие той изпада под влиянието на гравитацията. Гравитацията, която оставя камъка да пада на земята, която означава тежестта, тази гравитация тежи върху това, което иска да стане ухо, преобразува го и от това се формира целият долен човек. Под въздействието на земната гравитационна сила ухото, което иска да порасне надолу, става долния човек. Защо ухото не прави от своите ушни костици хубавички крака отляво и отдясно?
към текста >>
Гравитацията, която оставя камъка да пада на земята, която означава тежестта, тази гравитация тежи върху това, което иска да стане ухо, преобразува го и от това се формира целият долен чо
век
.
Това означава, че човекът може да расте така, че не да има тук и тук ухо, а да има едно ухо надолу. Това е парадоксално казано, но този парадокс е пълната истина. Човекът би могъл да стане ухо и надолу. Защо той не става ухо надолу? Защото в определен стадий още на зародишното му развитие той изпада под влиянието на гравитацията.
Гравитацията, която оставя камъка да пада на земята, която означава тежестта, тази гравитация тежи върху това, което иска да стане ухо, преобразува го и от това се формира целият долен човек.
Под въздействието на земната гравитационна сила ухото, което иска да порасне надолу, става долния човек. Защо ухото не прави от своите ушни костици хубавички крака отляво и отдясно? Защото поради положението на човешкия зродиш в майчиното тяло ухото е предпазено да изпадне в областта на гравитационната сила така, както кочанчетата на крачетата. То не попада в областта на гравитационната сила.
към текста >>
Под въздействието на земната гравитационна сила ухото, което иска да порасне надолу, става долния чо
век
.
Това е парадоксално казано, но този парадокс е пълната истина. Човекът би могъл да стане ухо и надолу. Защо той не става ухо надолу? Защото в определен стадий още на зародишното му развитие той изпада под влиянието на гравитацията. Гравитацията, която оставя камъка да пада на земята, която означава тежестта, тази гравитация тежи върху това, което иска да стане ухо, преобразува го и от това се формира целият долен човек.
Под въздействието на земната гравитационна сила ухото, което иска да порасне надолу, става долния човек.
Защо ухото не прави от своите ушни костици хубавички крака отляво и отдясно? Защото поради положението на човешкия зродиш в майчиното тяло ухото е предпазено да изпадне в областта на гравитационната сила така, както кочанчетата на крачетата. То не попада в областта на гравитационната сила.
към текста >>
Така че, ако правилно разберем формирането, изграждането на чо
век
а, винаги ще можем да кажем, че някоя органова система показва как се е нагодила към Земята, но друга органова система показва, че още е останала нагодена към предземното съществуване.
За това често съм говорил. Музиката на сферите е една реалност и щом навлезем в духовния свят, лежащ зад душевния свят, ние попадаме в един свят, който живее в звуци, тонове, мелодии, хармонии и съзвучия. И от тези съзвучия и тонове се формира човешкото ухо. Затова можем да кажем, че в нашите уши имаме спомен за духовното си предземно съществуване. В долната ни човешка организация сме забравили предземното съществуване и организмът се е нагодил към земната гравитационна сила, към всичко идващо от тежестта.
Така че, ако правилно разберем формирането, изграждането на човека, винаги ще можем да кажем, че някоя органова система показва как се е нагодила към Земята, но друга органова система показва, че още е останала нагодена към предземното съществуване.
Представете си, че и когато вече сме родени, продължим това, което е заложено още в зародишното състояние. Да стоим изправени, напълно да се поставим в гравитационната сила, да се ориентираме в трите измерения на пространството се учим след като вече сме се родили. Но ухото се изтръгва от тези три измерения на пространството и запазва разчленяването, нагаждането в и към духовния свят. Като хора ние винаги сме така оформени, че отчасти сме жив паметник за това, което заедно с висшите същества сме правили между смъртта и новото раждане, от друга страна, свидетелство сме за това, че се вчленяваме в земното битие, където цари гравитационната сила, тежестта. Такива преобразувания обаче не протичат само в посоката, която посочих сега, а също и в обратна посока.
към текста >>
Но в края на краищата за движенията на краката на Земята първоначално е все едно дали чо
век
върви към добри или към зли дела.
Но ухото се изтръгва от тези три измерения на пространството и запазва разчленяването, нагаждането в и към духовния свят. Като хора ние винаги сме така оформени, че отчасти сме жив паметник за това, което заедно с висшите същества сме правили между смъртта и новото раждане, от друга страна, свидетелство сме за това, че се вчленяваме в земното битие, където цари гравитационната сила, тежестта. Такива преобразувания обаче не протичат само в посоката, която посочих сега, а също и в обратна посока. С краката си вие ходите по земята. И вие ходите, извинете, към по-добри и към по-лоши дела.
Но в края на краищата за движенията на краката на Земята първоначално е все едно дали човек върви към добри или към зли дела.
Но както е вярно, че от заложба за ухо долният човек се е преобразувал в това, което стои на Земята с двата си крака, също така е вярно, че всяка моралност, предизвикана чрез вървенето, дали сте отишли към добри или зли дела, се преобразува в звуци и тонове, след като човекът премине през портата на смъртта - не веднага, но след известно време.
към текста >>
Но както е вярно, че от заложба за ухо долният чо
век
се е преобразувал в това, което стои на Земята с двата си крака, също така е вярно, че всяка моралност, предизвикана чрез вървенето, дали сте отишли към добри или зли дела, се преобразува в звуци и тонове, след като чо
век
ът премине през портата на смъртта - не веднага, но след известно време.
Като хора ние винаги сме така оформени, че отчасти сме жив паметник за това, което заедно с висшите същества сме правили между смъртта и новото раждане, от друга страна, свидетелство сме за това, че се вчленяваме в земното битие, където цари гравитационната сила, тежестта. Такива преобразувания обаче не протичат само в посоката, която посочих сега, а също и в обратна посока. С краката си вие ходите по земята. И вие ходите, извинете, към по-добри и към по-лоши дела. Но в края на краищата за движенията на краката на Земята първоначално е все едно дали човек върви към добри или към зли дела.
Но както е вярно, че от заложба за ухо долният човек се е преобразувал в това, което стои на Земята с двата си крака, също така е вярно, че всяка моралност, предизвикана чрез вървенето, дали сте отишли към добри или зли дела, се преобразува в звуци и тонове, след като човекът премине през портата на смъртта - не веднага, но след известно време.
към текста >>
Да предположим, че чо
век
ът е вървял към извършването на едно зло дело.
Да предположим, че човекът е вървял към извършването на едно зло дело.
Тук е най-многото така, че можем само да отбележим как се движат краката. Но към движенията на краката е залепено злото дело, когато преминавате през портата на смъртта. Там всичко, свързано с движението на краката, след като човекът е напуснал физическото тяло и е отделил етерното тяло, се преобразува в духовния свят в дисонанс. А целият долен човек се преобразува обратно в главова организация. Начинът, по който се движите тук, на Земята, когато вземем под внимание моралните нюанси, се превръща след вашата смърт в организация на главата.
към текста >>
Там всичко, свързано с движението на краката, след като чо
век
ът е напуснал физическото тяло и е отделил етерното тяло, се преобразува в духовния свят в дисонанс.
Да предположим, че човекът е вървял към извършването на едно зло дело. Тук е най-многото така, че можем само да отбележим как се движат краката. Но към движенията на краката е залепено злото дело, когато преминавате през портата на смъртта.
Там всичко, свързано с движението на краката, след като човекът е напуснал физическото тяло и е отделил етерното тяло, се преобразува в духовния свят в дисонанс.
А целият долен човек се преобразува обратно в главова организация. Начинът, по който се движите тук, на Земята, когато вземем под внимание моралните нюанси, се превръща след вашата смърт в организация на главата. И с тези уши вие чувате как сте се държали морално тук в земния свят. Вашата моралност е красива музика, а вашата неморалност става грозна музика. И от хармоничните или дисхармоничните тонове се пораждат думи, изговорени от висшите йерархии като съдии над вашите дела, които се чуват от вас.
към текста >>
А целият долен чо
век
се преобразува обратно в главова организация.
Да предположим, че човекът е вървял към извършването на едно зло дело. Тук е най-многото така, че можем само да отбележим как се движат краката. Но към движенията на краката е залепено злото дело, когато преминавате през портата на смъртта. Там всичко, свързано с движението на краката, след като човекът е напуснал физическото тяло и е отделил етерното тяло, се преобразува в духовния свят в дисонанс.
А целият долен човек се преобразува обратно в главова организация.
Начинът, по който се движите тук, на Земята, когато вземем под внимание моралните нюанси, се превръща след вашата смърт в организация на главата. И с тези уши вие чувате как сте се държали морално тук в земния свят. Вашата моралност е красива музика, а вашата неморалност става грозна музика. И от хармоничните или дисхармоничните тонове се пораждат думи, изговорени от висшите йерархии като съдии над вашите дела, които се чуват от вас.
към текста >>
Така от самия чо
век
можете да видите как чрез промяна и преобразуване става преходът от духовния свят към сетивния и отново от сетивния към духовния свят.
Така от самия човек можете да видите как чрез промяна и преобразуване става преходът от духовния свят към сетивния и отново от сетивния към духовния свят.
Вашата организация на главата се изчерпва в сегашната земна инкарнация. Тук тя е затова, за да възприема духовното вътре в сетивността. Но главата се разпада след смъртта. След смъртта останалият човек отново се преобразува духовно в глава, в организация на главата и този друг човек в следващия си земен живот отново става глава. Така още в човешката форма се отразява фактът на повтарящия се земен живот.
към текста >>
След смъртта останалият чо
век
отново се преобразува духовно в глава, в организация на главата и този друг чо
век
в следващия си земен живот отново става глава.
Така от самия човек можете да видите как чрез промяна и преобразуване става преходът от духовния свят към сетивния и отново от сетивния към духовния свят. Вашата организация на главата се изчерпва в сегашната земна инкарнация. Тук тя е затова, за да възприема духовното вътре в сетивността. Но главата се разпада след смъртта.
След смъртта останалият човек отново се преобразува духовно в глава, в организация на главата и този друг човек в следващия си земен живот отново става глава.
Така още в човешката форма се отразява фактът на повтарящия се земен живот. Никой не разбира главата на човека, ако не я разгледа като преобразуване на тялото от предишния земен живот. Никой не разбира сегашното тяло, ако не вижда в него зародиша на главата в следващия земен живот. А за пълното разбиране на човека е необходимо прозирането на това, което възприемаме сетивно с възгледи за надсетивното.
към текста >>
Никой не разбира главата на чо
век
а, ако не я разгледа като преобразуване на тялото от предишния земен живот.
Вашата организация на главата се изчерпва в сегашната земна инкарнация. Тук тя е затова, за да възприема духовното вътре в сетивността. Но главата се разпада след смъртта. След смъртта останалият човек отново се преобразува духовно в глава, в организация на главата и този друг човек в следващия си земен живот отново става глава. Така още в човешката форма се отразява фактът на повтарящия се земен живот.
Никой не разбира главата на човека, ако не я разгледа като преобразуване на тялото от предишния земен живот.
Никой не разбира сегашното тяло, ако не вижда в него зародиша на главата в следващия земен живот. А за пълното разбиране на човека е необходимо прозирането на това, което възприемаме сетивно с възгледи за надсетивното.
към текста >>
А за пълното разбиране на чо
век
а е необходимо прозирането на това, което възприемаме сетивно с възгледи за надсетивното.
Но главата се разпада след смъртта. След смъртта останалият човек отново се преобразува духовно в глава, в организация на главата и този друг човек в следващия си земен живот отново става глава. Така още в човешката форма се отразява фактът на повтарящия се земен живот. Никой не разбира главата на човека, ако не я разгледа като преобразуване на тялото от предишния земен живот. Никой не разбира сегашното тяло, ако не вижда в него зародиша на главата в следващия земен живот.
А за пълното разбиране на човека е необходимо прозирането на това, което възприемаме сетивно с възгледи за надсетивното.
към текста >>
Последния път, когато говорих тук пред вас, казах, че във времето между смъртта и новото раждане чо
век
ът изживява състоянието, че в своята вътрешност той изцяло става едно със съществата на висшите йерархии.
В тази посока можем да изложим още конкретни неща.
Последния път, когато говорих тук пред вас, казах, че във времето между смъртта и новото раждане човекът изживява състоянието, че в своята вътрешност той изцяло става едно със съществата на висшите йерархии.
Там той всъщност забравя себе си. Той сам е висшите йерархии. Но той не би се завърнал никога към себе си, ако не би могъл да угаси в себе си това чувстване на висшите йерархии. Тогава в известен смисъл той излиза извън себе си, но именно чрез това се връща към себе си. Тук, на Земята, се завръщаме към себе си, когато се откъснем от външния свят и се концентрираме навътре в нас.
към текста >>
И отново виждаме как нещо, което принадлежи към средния чо
век
, същевременно се подрежда в две посоки, към небесното и към земното.
Това са направили старите евреи. Те само са загатнали гласните, а са писали съгласните. Накратко, в нашия език звучи заедно небесното и земното.
И отново виждаме как нещо, което принадлежи към средния човек, същевременно се подрежда в две посоки, към небесното и към земното.
Главата е изцяло обърната към небесното, останалият човек - към земното, но се стреми към небесното, и то така, че той става глава, когато премине през портата на смъртта. Средният човек с дишането, в което се включва пеенето и говорът, свързва небесното със земното. Оттам този среден човек във всяко отношение е предимно свързан с изкуството, което винаги свързва небесното със земното. Така можем също да кажем: «Когато наблюдаваме развиващия се човек, виждаме, че той се ражда без ориентация в света, не може още да върви и да стои. Той има заложбата да се постави в гравитационната сила, получил я е още преди раждането, като гравитационната сила го е завладяла извън главата.
към текста >>
Главата е изцяло обърната към небесното, останалият чо
век
- към земното, но се стреми към небесното, и то така, че той става глава, когато премине през портата на смъртта.
Това са направили старите евреи. Те само са загатнали гласните, а са писали съгласните. Накратко, в нашия език звучи заедно небесното и земното. И отново виждаме как нещо, което принадлежи към средния човек, същевременно се подрежда в две посоки, към небесното и към земното.
Главата е изцяло обърната към небесното, останалият човек - към земното, но се стреми към небесното, и то така, че той става глава, когато премине през портата на смъртта.
Средният човек с дишането, в което се включва пеенето и говорът, свързва небесното със земното. Оттам този среден човек във всяко отношение е предимно свързан с изкуството, което винаги свързва небесното със земното. Така можем също да кажем: «Когато наблюдаваме развиващия се човек, виждаме, че той се ражда без ориентация в света, не може още да върви и да стои. Той има заложбата да се постави в гравитационната сила, получил я е още преди раждането, като гравитационната сила го е завладяла извън главата. Ушите и очите са се изплъзнали от гравитацията.
към текста >>
Средният чо
век
с дишането, в което се включва пеенето и говорът, свързва небесното със земното.
Това са направили старите евреи. Те само са загатнали гласните, а са писали съгласните. Накратко, в нашия език звучи заедно небесното и земното. И отново виждаме как нещо, което принадлежи към средния човек, същевременно се подрежда в две посоки, към небесното и към земното. Главата е изцяло обърната към небесното, останалият човек - към земното, но се стреми към небесното, и то така, че той става глава, когато премине през портата на смъртта.
Средният човек с дишането, в което се включва пеенето и говорът, свързва небесното със земното.
Оттам този среден човек във всяко отношение е предимно свързан с изкуството, което винаги свързва небесното със земното. Така можем също да кажем: «Когато наблюдаваме развиващия се човек, виждаме, че той се ражда без ориентация в света, не може още да върви и да стои. Той има заложбата да се постави в гравитационната сила, получил я е още преди раждането, като гравитационната сила го е завладяла извън главата. Ушите и очите са се изплъзнали от гравитацията. Ориентирането ни в пространството се отразява в изправянето и стоенето.
към текста >>
Оттам този среден чо
век
във всяко отношение е предимно свързан с изкуството, което винаги свързва небесното със земното.
Те само са загатнали гласните, а са писали съгласните. Накратко, в нашия език звучи заедно небесното и земното. И отново виждаме как нещо, което принадлежи към средния човек, същевременно се подрежда в две посоки, към небесното и към земното. Главата е изцяло обърната към небесното, останалият човек - към земното, но се стреми към небесното, и то така, че той става глава, когато премине през портата на смъртта. Средният човек с дишането, в което се включва пеенето и говорът, свързва небесното със земното.
Оттам този среден човек във всяко отношение е предимно свързан с изкуството, което винаги свързва небесното със земното.
Така можем също да кажем: «Когато наблюдаваме развиващия се човек, виждаме, че той се ражда без ориентация в света, не може още да върви и да стои. Той има заложбата да се постави в гравитационната сила, получил я е още преди раждането, като гравитационната сила го е завладяла извън главата. Ушите и очите са се изплъзнали от гравитацията. Ориентирането ни в пространството се отразява в изправянето и стоенето. Ние ги учим, след като сме вече родени.
към текста >>
Така можем също да кажем: «Когато наблюдаваме развиващия се чо
век
, виждаме, че той се ражда без ориентация в света, не може още да върви и да стои.
Накратко, в нашия език звучи заедно небесното и земното. И отново виждаме как нещо, което принадлежи към средния човек, същевременно се подрежда в две посоки, към небесното и към земното. Главата е изцяло обърната към небесното, останалият човек - към земното, но се стреми към небесното, и то така, че той става глава, когато премине през портата на смъртта. Средният човек с дишането, в което се включва пеенето и говорът, свързва небесното със земното. Оттам този среден човек във всяко отношение е предимно свързан с изкуството, което винаги свързва небесното със земното.
Така можем също да кажем: «Когато наблюдаваме развиващия се човек, виждаме, че той се ражда без ориентация в света, не може още да върви и да стои.
Той има заложбата да се постави в гравитационната сила, получил я е още преди раждането, като гравитационната сила го е завладяла извън главата. Ушите и очите са се изплъзнали от гравитацията. Ориентирането ни в пространството се отразява в изправянето и стоенето. Ние ги учим, след като сме вече родени. От духовния свят още не сме поставени така, че напълно да се ориентираме в пространството.
към текста >>
Но вземете един чо
век
, едно човешко лице.
Тук е мястото, където с антропософската наука за духа, от една страна, свързваме с Гьотеанизма това, което Гьоте е знаел, където ние обаче продължаваме напълно в стила на Гьоте. Често съм цитирал казаното от Гьоте: «Окото е създадено от светлината за светлината»[2]. Да, но не от светлината и за светлината, която виждаме. От светлината, която виждаме, не може да се изгради окото със своите вътрешни формиращи сили.
Но вземете един човек, едно човешко лице.
Вземете това човешко лице, благородно чело, изпъкнал навън нос, очите, физиономията. Да прибавим жестовете. Ако бихме снимали всичко това пространствено, бихме получили формите. Но когато погледнем един човек, не сме доволни, че можем пространствено да снимаме формите, а през пространствените движения на жестовете ние търсим душевното, лежащо зад тях. Слънчевата светлина идва към нас.
към текста >>
Но когато погледнем един чо
век
, не сме доволни, че можем пространствено да снимаме формите, а през пространствените движения на жестовете ние търсим душевното, лежащо зад тях.
От светлината, която виждаме, не може да се изгради окото със своите вътрешни формиращи сили. Но вземете един човек, едно човешко лице. Вземете това човешко лице, благородно чело, изпъкнал навън нос, очите, физиономията. Да прибавим жестовете. Ако бихме снимали всичко това пространствено, бихме получили формите.
Но когато погледнем един човек, не сме доволни, че можем пространствено да снимаме формите, а през пространствените движения на жестовете ние търсим душевното, лежащо зад тях.
Слънчевата светлина идва към нас. Навън е Слънцето и слънчевата светлина идва към нас. Това е предната страна. Задната страна на слънчевата светлина, духът на слънчевата светлина е отзад. В тази душа и в този дух се намираме между смъртта и новото раждане.
към текста >>
В целият чо
век
виждаме преобразената духовна същност, която отново се връща назад.
В целият човек виждаме преобразената духовна същност, която отново се връща назад.
Със смъртта вие предавате физическите си сетивни органи на Земята. Но това, което живее във физическите сетивни органи, свети между смъртта и новото раждане и става вашето взаимно съществуване с духовните същества на висшите йерархии. И сега разбирате, доколко земният звучащ свят е физическият отблясък на небесните хармонии на сферите и как човекът не е резултат на тези земни сили, а е резултат на небесните сили и се поставя сред тези земни сили. Ние виждаме как той е поставен. Той би станал ухо надолу и би трябвало, ако остане в тази ситуация, не да върви, а да има някакъв друг вид на движение, щеше да се движи по вълните на мировите хармонии, както в малкото копие на ушните костици се движи по вълните на тъпанчето.
към текста >>
И сега разбирате, доколко земният звучащ свят е физическият отблясък на небесните хармонии на сферите и как чо
век
ът не е резултат на тези земни сили, а е резултат на небесните сили и се поставя сред тези земни сили.
В целият човек виждаме преобразената духовна същност, която отново се връща назад. Със смъртта вие предавате физическите си сетивни органи на Земята. Но това, което живее във физическите сетивни органи, свети между смъртта и новото раждане и става вашето взаимно съществуване с духовните същества на висшите йерархии.
И сега разбирате, доколко земният звучащ свят е физическият отблясък на небесните хармонии на сферите и как човекът не е резултат на тези земни сили, а е резултат на небесните сили и се поставя сред тези земни сили.
Ние виждаме как той е поставен. Той би станал ухо надолу и би трябвало, ако остане в тази ситуация, не да върви, а да има някакъв друг вид на движение, щеше да се движи по вълните на мировите хармонии, както в малкото копие на ушните костици се движи по вълните на тъпанчето. С ушите се учим да чуваме, с ларинкса и органите в гърлото до устата се учим да говорим и пеем.
към текста >>
И когато трептенията отвън се срещнат с трептенията отвътре и се слеят, вътрешният чо
век
разбира това, което идва отвън.
Третото обаче е нещо друго, което не се взима достатъчно под внимание. Когато чувате думата «дърво», тихо я изговаряте с етерното си тяло - не с физическото си тяло, а с етерното. И през така наречената евстахиева тръба, която отива от устата в ухото, думата «дърво» звучи етерно срещу идващата отвън дума «дърво». Иначе бихте чули това и то би било нещо си. Вие го разбирате поради това, че идващото отвън го произнасяте чрез евстахиевата тръба.
И когато трептенията отвън се срещнат с трептенията отвътре и се слеят, вътрешният човек разбира това, което идва отвън.
към текста >>
Представете си, че имате намерението да опознаете чо
век
а по отношение на ушната му организация, очите, носа и т.н. Добре.
Виждате как чудесно се преплитат нещата в човешкия организъм. Но с това е свързано още нещо и то е следното.
Представете си, че имате намерението да опознаете човека по отношение на ушната му организация, очите, носа и т.н. Добре.
Вие си казвате, че науката е напреднала грандиозно и този напредък на науката днес струва малко скъпо, но може да се купи, когато човек има необходимите пари. Тогава си купува учебник по физиология или анатомия, в зависимост от това дали иска да изучи изграждането или функциите, или се записва в Университета и слуша какво се казва за очите или ушите. Така можете много да научите, но аз вярвам, че при това душата ви ще остане в известен смисъл студена. Така е наистина, тя остава студена. Чуйте да ви се опише ухото от външната физиология.
към текста >>
Вие си казвате, че науката е напреднала грандиозно и този напредък на науката днес струва малко скъпо, но може да се купи, когато чо
век
има необходимите пари.
Виждате как чудесно се преплитат нещата в човешкия организъм. Но с това е свързано още нещо и то е следното. Представете си, че имате намерението да опознаете човека по отношение на ушната му организация, очите, носа и т.н. Добре.
Вие си казвате, че науката е напреднала грандиозно и този напредък на науката днес струва малко скъпо, но може да се купи, когато човек има необходимите пари.
Тогава си купува учебник по физиология или анатомия, в зависимост от това дали иска да изучи изграждането или функциите, или се записва в Университета и слуша какво се казва за очите или ушите. Така можете много да научите, но аз вярвам, че при това душата ви ще остане в известен смисъл студена. Така е наистина, тя остава студена. Чуйте да ви се опише ухото от външната физиология. Вашата душевност остава студена, не се ангажира.
към текста >>
Чо
век
би трябвало наистина да е вътрешно изсушен, ако от такова изложение - разбира се, то днес е несъвършено, би могло да се разкаже по-добре и тогава ще изпъкне още по-силно - чо
век
не изпита възхищение пред света и поставянето на чо
век
а от духовния във физическия свят.
Така е наистина, тя остава студена. Чуйте да ви се опише ухото от външната физиология. Вашата душевност остава студена, не се ангажира. В това отношение нещата са съвсем обективни. Но когато аз ви опиша нещата, както описах сега как се получава разбирането на думата «дърво», как ухото е копие на небесната дейност, бих искал да видя тази душа, която при това не се вълнува, не чувства прекрасното в това, не усеща нищо при такова изложение.
Човек би трябвало наистина да е вътрешно изсушен, ако от такова изложение - разбира се, то днес е несъвършено, би могло да се разкаже по-добре и тогава ще изпъкне още по-силно - човек не изпита възхищение пред света и поставянето на човека от духовния във физическия свят.
към текста >>
Вторият член на човешкия душевен живот, който е в тясна връзка с това, какво представляваме като цял чо
век
, бива ангажиран при това.
Това е, което има да каже антропософската наука за духа. Тя представя нещата също така обективно, както другата наука. Защото няма нищо внесено субективно, когато описвам, че ухото е формирано от небесните сфери. Но същевременно бива ангажирано чувството, душевността.
Вторият член на човешкия душевен живот, който е в тясна връзка с това, какво представляваме като цял човек, бива ангажиран при това.
С други думи това, което главата постига чрез такава наука, същевременно ангажира и сърцето. Чрез това антропософската наука за духа стига до сърцето на човека, тя не е само наука на главата, а е наука, която навлиза в сърцето; не изпълва само главата, а изпълва човека, който има кръвообращение и сърце. И ако приемете сериозно това, което казах, когато движим краката си, да, днес може да се изследва механизмът на движението на краката, но вземете един учебник по физиология и изучете механизма на движенията на краката. Едно със сигурност няма да бъде развълнувано при вас - чувството за отговорност. В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент знанието за човека се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това волевите действия.
към текста >>
Чрез това антропософската наука за духа стига до сърцето на чо
век
а, тя не е само наука на главата, а е наука, която навлиза в сърцето; не изпълва само главата, а изпълва чо
век
а, който има кръвообращение и сърце.
Тя представя нещата също така обективно, както другата наука. Защото няма нищо внесено субективно, когато описвам, че ухото е формирано от небесните сфери. Но същевременно бива ангажирано чувството, душевността. Вторият член на човешкия душевен живот, който е в тясна връзка с това, какво представляваме като цял човек, бива ангажиран при това. С други думи това, което главата постига чрез такава наука, същевременно ангажира и сърцето.
Чрез това антропософската наука за духа стига до сърцето на човека, тя не е само наука на главата, а е наука, която навлиза в сърцето; не изпълва само главата, а изпълва човека, който има кръвообращение и сърце.
И ако приемете сериозно това, което казах, когато движим краката си, да, днес може да се изследва механизмът на движението на краката, но вземете един учебник по физиология и изучете механизма на движенията на краката. Едно със сигурност няма да бъде развълнувано при вас - чувството за отговорност. В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент знанието за човека се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това волевите действия. И не само нашите чувства, но и нашата воля се ангажират от това, което също така обективно учим първо за главата, както външната наука. Но то навлиза в чувстващия и във волевия човек.
към текста >>
В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент знанието за чо
век
а се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това волевите действия.
Вторият член на човешкия душевен живот, който е в тясна връзка с това, какво представляваме като цял човек, бива ангажиран при това. С други думи това, което главата постига чрез такава наука, същевременно ангажира и сърцето. Чрез това антропософската наука за духа стига до сърцето на човека, тя не е само наука на главата, а е наука, която навлиза в сърцето; не изпълва само главата, а изпълва човека, който има кръвообращение и сърце. И ако приемете сериозно това, което казах, когато движим краката си, да, днес може да се изследва механизмът на движението на краката, но вземете един учебник по физиология и изучете механизма на движенията на краката. Едно със сигурност няма да бъде развълнувано при вас - чувството за отговорност.
В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент знанието за човека се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това волевите действия.
И не само нашите чувства, но и нашата воля се ангажират от това, което също така обективно учим първо за главата, както външната наука. Но то навлиза в чувстващия и във волевия човек. Оттам антропософската наука за духа говори на целия човек, докато сега ние все повече разглеждаме като знание това, което ангажира само главата. Но това, което говори само на главата, оставя душевността студена и изобщо не ангажира волята.
към текста >>
Но то навлиза в чувстващия и във волевия чо
век
.
Чрез това антропософската наука за духа стига до сърцето на човека, тя не е само наука на главата, а е наука, която навлиза в сърцето; не изпълва само главата, а изпълва човека, който има кръвообращение и сърце. И ако приемете сериозно това, което казах, когато движим краката си, да, днес може да се изследва механизмът на движението на краката, но вземете един учебник по физиология и изучете механизма на движенията на краката. Едно със сигурност няма да бъде развълнувано при вас - чувството за отговорност. В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент знанието за човека се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това волевите действия. И не само нашите чувства, но и нашата воля се ангажират от това, което също така обективно учим първо за главата, както външната наука.
Но то навлиза в чувстващия и във волевия човек.
Оттам антропософската наука за духа говори на целия човек, докато сега ние все повече разглеждаме като знание това, което ангажира само главата. Но това, което говори само на главата, оставя душевността студена и изобщо не ангажира волята.
към текста >>
Оттам антропософската наука за духа говори на целия чо
век
, докато сега ние все повече разглеждаме като знание това, което ангажира само главата.
И ако приемете сериозно това, което казах, когато движим краката си, да, днес може да се изследва механизмът на движението на краката, но вземете един учебник по физиология и изучете механизма на движенията на краката. Едно със сигурност няма да бъде развълнувано при вас - чувството за отговорност. В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент знанието за човека се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това волевите действия. И не само нашите чувства, но и нашата воля се ангажират от това, което също така обективно учим първо за главата, както външната наука. Но то навлиза в чувстващия и във волевия човек.
Оттам антропософската наука за духа говори на целия човек, докато сега ние все повече разглеждаме като знание това, което ангажира само главата.
Но това, което говори само на главата, оставя душевността студена и изобщо не ангажира волята.
към текста >>
Затова е необходимо чрез целия чо
век
да се постигне и знанието за надсетивните светове.
Ние се намираме вече в тази криза.
Затова е необходимо чрез целия човек да се постигне и знанието за надсетивните светове.
Още като се издигнем към имагинативното познание, трябва дейно да постигнем това имагинативно съзнание.
към текста >>
Чо
век
си спечелва обикновеното познание в някои кръгове, които са особено подходящи да го направи.
Човек си спечелва обикновеното познание в някои кръгове, които са особено подходящи да го направи.
То се постига и се запазва в паметта. Стигнем ли чрез такива упражнения, каквито описвам в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», до постигането на имагинативни познания, или ако някой човек е предразположен да му бъде даден духовно-понятийният свят като заложба, както описах в книгата си «Гьотевият мироглед», намира ли се той поради това в етерното познание, което същевременно е изживяване, тогава човек не се отдава така пасивно на света. Духовно-научните познания не можем да си ги натъпчем просто в главата, затова тези, които са свикнали с това, презират науката за духа. Духовната наука трябва да се придобие и овладее активно. Човек трябва вътрешно да направи нещо, да бъде деен и при това е така, че когато първоначално нещо се спечелва в имагинации, скоро се изгубва.
към текста >>
Стигнем ли чрез такива упражнения, каквито описвам в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», до постигането на имагинативни познания, или ако някой чо
век
е предразположен да му бъде даден духовно-понятийният свят като заложба, както описах в книгата си «Гьотевият мироглед», намира ли се той поради това в етерното познание, което същевременно е изживяване, тогава чо
век
не се отдава така пасивно на света.
Човек си спечелва обикновеното познание в някои кръгове, които са особено подходящи да го направи. То се постига и се запазва в паметта.
Стигнем ли чрез такива упражнения, каквито описвам в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», до постигането на имагинативни познания, или ако някой човек е предразположен да му бъде даден духовно-понятийният свят като заложба, както описах в книгата си «Гьотевият мироглед», намира ли се той поради това в етерното познание, което същевременно е изживяване, тогава човек не се отдава така пасивно на света.
Духовно-научните познания не можем да си ги натъпчем просто в главата, затова тези, които са свикнали с това, презират науката за духа. Духовната наука трябва да се придобие и овладее активно. Човек трябва вътрешно да направи нещо, да бъде деен и при това е така, че когато първоначално нещо се спечелва в имагинации, скоро се изгубва. То е мимолетно, скоро изчезва. Не остава лесно в паметта.
към текста >>
Чо
век
трябва вътрешно да направи нещо, да бъде деен и при това е така, че когато първоначално нещо се спечелва в имагинации, скоро се изгубва.
Човек си спечелва обикновеното познание в някои кръгове, които са особено подходящи да го направи. То се постига и се запазва в паметта. Стигнем ли чрез такива упражнения, каквито описвам в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», до постигането на имагинативни познания, или ако някой човек е предразположен да му бъде даден духовно-понятийният свят като заложба, както описах в книгата си «Гьотевият мироглед», намира ли се той поради това в етерното познание, което същевременно е изживяване, тогава човек не се отдава така пасивно на света. Духовно-научните познания не можем да си ги натъпчем просто в главата, затова тези, които са свикнали с това, презират науката за духа. Духовната наука трябва да се придобие и овладее активно.
Човек трябва вътрешно да направи нещо, да бъде деен и при това е така, че когато първоначално нещо се спечелва в имагинации, скоро се изгубва.
То е мимолетно, скоро изчезва. Не остава лесно в паметта. След три дни е изчезнало всичко, което човек е постигнал като имагинация само чрез обикновеното усилие. Затова след смъртта след три дни изчезва и ретроспективната панорама на спомените в етерното тяло. Това е същата дейност.
към текста >>
След три дни е изчезнало всичко, което чо
век
е постигнал като имагинация само чрез обикновеното усилие.
Духовно-научните познания не можем да си ги натъпчем просто в главата, затова тези, които са свикнали с това, презират науката за духа. Духовната наука трябва да се придобие и овладее активно. Човек трябва вътрешно да направи нещо, да бъде деен и при това е така, че когато първоначално нещо се спечелва в имагинации, скоро се изгубва. То е мимолетно, скоро изчезва. Не остава лесно в паметта.
След три дни е изчезнало всичко, което човек е постигнал като имагинация само чрез обикновеното усилие.
Затова след смъртта след три дни изчезва и ретроспективната панорама на спомените в етерното тяло. Това е същата дейност. След смъртта човек си спомня чрез своето етерно тяло около три дни. Има малка разлика при различните хора. Можете да прочетете за това в книгата ми «Въведение в тайната наука».
към текста >>
След смъртта чо
век
си спомня чрез своето етерно тяло около три дни.
То е мимолетно, скоро изчезва. Не остава лесно в паметта. След три дни е изчезнало всичко, което човек е постигнал като имагинация само чрез обикновеното усилие. Затова след смъртта след три дни изчезва и ретроспективната панорама на спомените в етерното тяло. Това е същата дейност.
След смъртта човек си спомня чрез своето етерно тяло около три дни.
Има малка разлика при различните хора. Можете да прочетете за това в книгата ми «Въведение в тайната наука». Но обикновено, докато се намира в етерното тяло, човек си спомня в продължение на три дни. Този, който е постигнал етерното (имагинативното) познание, знае, че то изчезва след три дни, ако той не направи максимални усилия да го превърне в обикновените понятия.
към текста >>
Но обикновено, докато се намира в етерното тяло, чо
век
си спомня в продължение на три дни.
Затова след смъртта след три дни изчезва и ретроспективната панорама на спомените в етерното тяло. Това е същата дейност. След смъртта човек си спомня чрез своето етерно тяло около три дни. Има малка разлика при различните хора. Можете да прочетете за това в книгата ми «Въведение в тайната наука».
Но обикновено, докато се намира в етерното тяло, човек си спомня в продължение на три дни.
Този, който е постигнал етерното (имагинативното) познание, знае, че то изчезва след три дни, ако той не направи максимални усилия да го превърне в обикновените понятия.
към текста >>
Ако не се направят такива усилия, чо
век
би могъл да говори за това най-много на следващия ден, след това всичко би изчезнало, също както ретроспекцията след смъртта изчезва след три дни.
Когато бях в Берлин, аз отново видях колко много бележници са се събрали там. Ако трябваше да ги чета, нямаше да мога, защото съм или в Дорнах, или в Щутгарт. Става въпрос не за четене от бележките, а да се остане в активност, която да е дейност на главата. Тогава имагинативното мислене се свързва с обикновеното мислене. Тогава то може да се припомни и да се изнесат лекции.
Ако не се направят такива усилия, човек би могъл да говори за това най-много на следващия ден, след това всичко би изчезнало, също както ретроспекцията след смъртта изчезва след три дни.
към текста >>
Оттук виждате, че имагинативното мислене се опира на целия чо
век
и че целият чо
век
трябва да живее в такова имагинативно познание.
Оттук виждате, че имагинативното мислене се опира на целия човек и че целият човек трябва да живее в такова имагинативно познание.
При по-висшите познания това още повече важи. Не е чудно, че тогава още едно познание засяга целия човек. Тогава се забелязва, че в света има още много други неща, освен възприемаемото само от външните сетива. Преди всичко човек забелязва как е възможно да се живее в един свят, в който пространството няма повече значение. Музиката е едно предчувствие за непространственото.
към текста >>
Не е чудно, че тогава още едно познание засяга целия чо
век
.
Оттук виждате, че имагинативното мислене се опира на целия човек и че целият човек трябва да живее в такова имагинативно познание. При по-висшите познания това още повече важи.
Не е чудно, че тогава още едно познание засяга целия човек.
Тогава се забелязва, че в света има още много други неща, освен възприемаемото само от външните сетива. Преди всичко човек забелязва как е възможно да се живее в един свят, в който пространството няма повече значение. Музиката е едно предчувствие за непространственото. Защото пространството е всъщност навън, външно е налице. Но вътре в душата, в това, което се реализира чрез музиката, пространството играе роля най-многото като ехо.
към текста >>
Преди всичко чо
век
забелязва как е възможно да се живее в един свят, в който пространството няма повече значение.
Оттук виждате, че имагинативното мислене се опира на целия човек и че целият човек трябва да живее в такова имагинативно познание. При по-висшите познания това още повече важи. Не е чудно, че тогава още едно познание засяга целия човек. Тогава се забелязва, че в света има още много други неща, освен възприемаемото само от външните сетива.
Преди всичко човек забелязва как е възможно да се живее в един свят, в който пространството няма повече значение.
Музиката е едно предчувствие за непространственото. Защото пространството е всъщност навън, външно е налице. Но вътре в душата, в това, което се реализира чрез музиката, пространството играе роля най-многото като ехо. При имагинативното познание обаче пространственото престава да съществува. Всичко става времево.
към текста >>
Чо
век
отново става осемнадесетгодишен, когато вече е остарял.
Всичко става времево. Времевото в имагинативното има значение, както пространственото във физическия свят. И това води да се разбере, че времевото всъщност е нещо оставащо, постоянно. Времевото е наистина нещо постоянно. Този, който се издигне до имагинативното познание, постепенно се учи първоначално да възприема всеки момент от изминалото си земно съществуване.
Човек отново става осемнадесетгодишен, когато вече е остарял.
Младостта се възприема със същата жизненост, както е била възприемана, когато човек е бил осемнадесетгодишен. Представете си, че когато сте били на осемнадесет години, сте изгубили някой близък. Представете си колко живо е било всичко, което сте изживели тогава. Помислете колко бледо изглежда то в спомена след тридесет години, не е нужно и да са тридесет години. То избледнява.
към текста >>
Младостта се възприема със същата жизненост, както е била възприемана, когато чо
век
е бил осемнадесетгодишен.
Времевото в имагинативното има значение, както пространственото във физическия свят. И това води да се разбере, че времевото всъщност е нещо оставащо, постоянно. Времевото е наистина нещо постоянно. Този, който се издигне до имагинативното познание, постепенно се учи първоначално да възприема всеки момент от изминалото си земно съществуване. Човек отново става осемнадесетгодишен, когато вече е остарял.
Младостта се възприема със същата жизненост, както е била възприемана, когато човек е бил осемнадесетгодишен.
Представете си, че когато сте били на осемнадесет години, сте изгубили някой близък. Представете си колко живо е било всичко, което сте изживели тогава. Помислете колко бледо изглежда то в спомена след тридесет години, не е нужно и да са тридесет години. То избледнява. Дори и при най-интензивно чувстващите хора то избледнява.
към текста >>
И чо
век
действително може отново да се пренесе, и се пренася в него след смъртта.
Помислете колко бледо изглежда то в спомена след тридесет години, не е нужно и да са тридесет години. То избледнява. Дори и при най-интензивно чувстващите хора то избледнява. Във външния земен живот трябва да е така. Но макар и да угасва така в по-късно време, то остава като част от човешката същност.
И човек действително може отново да се пренесе, и се пренася в него след смъртта.
Тогава се изживява същото със същата интензивност. Това принадлежи към човека. Това, което той е преживял, остава, само че за сетивното наблюдение то е нещо минало. Поради това то има и своето значение.
към текста >>
Това принадлежи към чо
век
а.
Дори и при най-интензивно чувстващите хора то избледнява. Във външния земен живот трябва да е така. Но макар и да угасва така в по-късно време, то остава като част от човешката същност. И човек действително може отново да се пренесе, и се пренася в него след смъртта. Тогава се изживява същото със същата интензивност.
Това принадлежи към човека.
Това, което той е преживял, остава, само че за сетивното наблюдение то е нещо минало. Поради това то има и своето значение.
към текста >>
Оттам и във възпитанието в началното училище имаме толкова голямо влияние върху моралното възпитание на чо
век
а.
Само че ние предаваме това настроение върху нещо друго. В първите седем години имаме склонността да подражаваме на всичко, което ни обкръжава. По-късно то е същото настроение за отдаване на духовно-душевното. Ако бихме се родили на четиринадесет години, веднага полово зрели, никога не бихме станали морални хора. Защото моралността трябва да я постигнем във вътрешното изграждане на ритъма между седмата и четиринадесетата година.
Оттам и във възпитанието в началното училище имаме толкова голямо влияние върху моралното възпитание на човека.
Това го носим по-късно в нас. Ние винаги носим всичко в нас. Ако порежете палеца на крака си, той е много далеч от главата, но вие изживявате чрез главата болката, която чувствате. Ако днес чувствате религиозно, във вас действа това, което сте изживели душевно само по отношение на външното до вашата седма година, до смяната на зъбите. Както чувствате болката на палеца в дейността на главата, така това, което до седмата си година сте изживели, е дейно във вашите четиридесет години.
към текста >>
Не чрез ясновидство, това е работа на отделния чо
век
, но чрез разбиране със здравия човешки разум на това, което се открива чрез ясновидското изследване.
То вече не съществува. В един междинен стадий хората трябва да постигнат чувството за свобода. Хората се намират отново в стадий, когато се нуждаят от очи за духовния свят, в който ще преминат след смъртта. И тези очи те няма да ги имат, ако не ги изградят тук, на Земята. Както физическото око трябва да се изгради в предземното съществуване, така окото за възприемане на надсетивното след смъртта трябва да се изгради тук, чрез науката за духа, чрез духовното познание.
Не чрез ясновидство, това е работа на отделния човек, но чрез разбиране със здравия човешки разум на това, което се открива чрез ясновидското изследване.
Не е вярно, когато се казва, че човек трябва сам да вижда в духовния свят, за да повярва в нещата, които споделя ясновидецът. О, не, не е така. Достатъчен е здравият човешки разум и човек ще разбере, че ухото всъщност е небесен орган, това ще го разбере със здравия си човешки разум. Такъв факт може да се открие само чрез ясновидското изследване, но когато вече е открит, той може да бъде прозрян. Само че е необходимо човек да осмисли и да почувства нещата.
към текста >>
Не е вярно, когато се казва, че чо
век
трябва сам да вижда в духовния свят, за да повярва в нещата, които споделя ясновидецът.
В един междинен стадий хората трябва да постигнат чувството за свобода. Хората се намират отново в стадий, когато се нуждаят от очи за духовния свят, в който ще преминат след смъртта. И тези очи те няма да ги имат, ако не ги изградят тук, на Земята. Както физическото око трябва да се изгради в предземното съществуване, така окото за възприемане на надсетивното след смъртта трябва да се изгради тук, чрез науката за духа, чрез духовното познание. Не чрез ясновидство, това е работа на отделния човек, но чрез разбиране със здравия човешки разум на това, което се открива чрез ясновидското изследване.
Не е вярно, когато се казва, че човек трябва сам да вижда в духовния свят, за да повярва в нещата, които споделя ясновидецът.
О, не, не е така. Достатъчен е здравият човешки разум и човек ще разбере, че ухото всъщност е небесен орган, това ще го разбере със здравия си човешки разум. Такъв факт може да се открие само чрез ясновидското изследване, но когато вече е открит, той може да бъде прозрян. Само че е необходимо човек да осмисли и да почувства нещата. А познанието, постигнато чрез разбирането със здравия човешки разум на даденото от духовния свят, не ясновиждането, а познанието, то изгражда духовните очи след смъртта.
към текста >>
Достатъчен е здравият човешки разум и чо
век
ще разбере, че ухото всъщност е небесен орган, това ще го разбере със здравия си човешки разум.
И тези очи те няма да ги имат, ако не ги изградят тук, на Земята. Както физическото око трябва да се изгради в предземното съществуване, така окото за възприемане на надсетивното след смъртта трябва да се изгради тук, чрез науката за духа, чрез духовното познание. Не чрез ясновидство, това е работа на отделния човек, но чрез разбиране със здравия човешки разум на това, което се открива чрез ясновидското изследване. Не е вярно, когато се казва, че човек трябва сам да вижда в духовния свят, за да повярва в нещата, които споделя ясновидецът. О, не, не е така.
Достатъчен е здравият човешки разум и човек ще разбере, че ухото всъщност е небесен орган, това ще го разбере със здравия си човешки разум.
Такъв факт може да се открие само чрез ясновидското изследване, но когато вече е открит, той може да бъде прозрян. Само че е необходимо човек да осмисли и да почувства нещата. А познанието, постигнато чрез разбирането със здравия човешки разум на даденото от духовния свят, не ясновиждането, а познанието, то изгражда духовните очи след смъртта. Ясновидецът също трябва да си изгради тези духовни очи, като и другият човек. Това, което се постига чрез имагинативното съзнание, което се съзерцава, изчезва за съзнанието след няколко дни.
към текста >>
Само че е необходимо чо
век
да осмисли и да почувства нещата.
Не чрез ясновидство, това е работа на отделния човек, но чрез разбиране със здравия човешки разум на това, което се открива чрез ясновидското изследване. Не е вярно, когато се казва, че човек трябва сам да вижда в духовния свят, за да повярва в нещата, които споделя ясновидецът. О, не, не е така. Достатъчен е здравият човешки разум и човек ще разбере, че ухото всъщност е небесен орган, това ще го разбере със здравия си човешки разум. Такъв факт може да се открие само чрез ясновидското изследване, но когато вече е открит, той може да бъде прозрян.
Само че е необходимо човек да осмисли и да почувства нещата.
А познанието, постигнато чрез разбирането със здравия човешки разум на даденото от духовния свят, не ясновиждането, а познанието, то изгражда духовните очи след смъртта. Ясновидецът също трябва да си изгради тези духовни очи, като и другият човек. Това, което се постига чрез имагинативното съзнание, което се съзерцава, изчезва за съзнанието след няколко дни. То не изчезва само когато се сваля до гледната точка на обикновеното разбиране. Тези неща също така трябва да бъдат разбрани от духовния изследовател, както ги разбира този, на когото те се съобщават.
към текста >>
Ясновидецът също трябва да си изгради тези духовни очи, като и другият чо
век
.
О, не, не е така. Достатъчен е здравият човешки разум и човек ще разбере, че ухото всъщност е небесен орган, това ще го разбере със здравия си човешки разум. Такъв факт може да се открие само чрез ясновидското изследване, но когато вече е открит, той може да бъде прозрян. Само че е необходимо човек да осмисли и да почувства нещата. А познанието, постигнато чрез разбирането със здравия човешки разум на даденото от духовния свят, не ясновиждането, а познанието, то изгражда духовните очи след смъртта.
Ясновидецът също трябва да си изгради тези духовни очи, като и другият човек.
Това, което се постига чрез имагинативното съзнание, което се съзерцава, изчезва за съзнанието след няколко дни. То не изчезва само когато се сваля до гледната точка на обикновеното разбиране. Тези неща също така трябва да бъдат разбрани от духовния изследовател, както ги разбира този, на когото те се съобщават. Защото това, което е задачата на човека на Земята, не е непосредствено ясновидството. Ясновидството трябва да е налице, за да се открият надсетивните истини.
към текста >>
Защото това, което е задачата на чо
век
а на Земята, не е непосредствено ясновидството.
А познанието, постигнато чрез разбирането със здравия човешки разум на даденото от духовния свят, не ясновиждането, а познанието, то изгражда духовните очи след смъртта. Ясновидецът също трябва да си изгради тези духовни очи, като и другият човек. Това, което се постига чрез имагинативното съзнание, което се съзерцава, изчезва за съзнанието след няколко дни. То не изчезва само когато се сваля до гледната точка на обикновеното разбиране. Тези неща също така трябва да бъдат разбрани от духовния изследовател, както ги разбира този, на когото те се съобщават.
Защото това, което е задачата на човека на Земята, не е непосредствено ясновидството.
Ясновидството трябва да е налице, за да се открият надсетивните истини.
към текста >>
Но това, което е задачата на чо
век
а на Земята, е разбирането на надсетивните истини с обикновения здрав човешки разум.
Но това, което е задачата на човека на Земята, е разбирането на надсетивните истини с обикновения здрав човешки разум.
към текста >>
Тези неща са много характерни, защото не засягат нищо друго освен когато хората казват: «Който твърди нещо духовно, има болен разум.» Не е необходимо чо
век
да се издигне до по-голяма мъдрост, освен до тази.
Това е изключително важно. Именно него не искат да признаят някои умове на съвремието. Когато преди известно време обяснявах това в една открита лекция в Берлин[3], там някой твърдеше, че би било особен грях, когато казвам, че науката за духа следва да се разбере със здравия човешки разум, защото - той го изрече като една догма - разумът, който е здрав, той не вижда нищо духовно, а този, който вижда духовното, за него не може да се каже, че е здрав. Това наистина се каза като критика.
Тези неща са много характерни, защото не засягат нищо друго освен когато хората казват: «Който твърди нещо духовно, има болен разум.» Не е необходимо човек да се издигне до по-голяма мъдрост, освен до тази.
Но тази мъдрост за съжаление днес е много разпространена. Така ще разберете колко е вярно казваното винаги от мен, че днес е настъпило времето, когато човечеството зависи от това да приеме духовното, да го усвои, да живее с него. Затова не би следвало само теоретично да учим антропософската наука за духа, а да ни е ясно, че тези, които изучават науката за духа, трябва да осъзнават, че следва да образуват ядрото в човечеството, което все повече и повече ще се разраства и че може да бъде изцяло човек този, който осъзнава своята взаимовръзка с духовното. Тогава сред човечеството ще се разпространи великолепното чувство, което преди всичко е важно да се обработи педагогически и дидактически. Обикновеното знание с главата е всъщност морално неутрално.
към текста >>
Затова не би следвало само теоретично да учим антропософската наука за духа, а да ни е ясно, че тези, които изучават науката за духа, трябва да осъзнават, че следва да образуват ядрото в човечеството, което все повече и повече ще се разраства и че може да бъде изцяло чо
век
този, който осъзнава своята взаимовръзка с духовното.
Когато преди известно време обяснявах това в една открита лекция в Берлин[3], там някой твърдеше, че би било особен грях, когато казвам, че науката за духа следва да се разбере със здравия човешки разум, защото - той го изрече като една догма - разумът, който е здрав, той не вижда нищо духовно, а този, който вижда духовното, за него не може да се каже, че е здрав. Това наистина се каза като критика. Тези неща са много характерни, защото не засягат нищо друго освен когато хората казват: «Който твърди нещо духовно, има болен разум.» Не е необходимо човек да се издигне до по-голяма мъдрост, освен до тази. Но тази мъдрост за съжаление днес е много разпространена. Така ще разберете колко е вярно казваното винаги от мен, че днес е настъпило времето, когато човечеството зависи от това да приеме духовното, да го усвои, да живее с него.
Затова не би следвало само теоретично да учим антропософската наука за духа, а да ни е ясно, че тези, които изучават науката за духа, трябва да осъзнават, че следва да образуват ядрото в човечеството, което все повече и повече ще се разраства и че може да бъде изцяло човек този, който осъзнава своята взаимовръзка с духовното.
Тогава сред човечеството ще се разпространи великолепното чувство, което преди всичко е важно да се обработи педагогически и дидактически. Обикновеното знание с главата е всъщност морално неутрално. Навлезем ли в духовната област, навсякъде я чувстваме като пронизана с моралност. Достатъчно е да си спомните казаното, че заедно с висшите йерархии изграждаме любовта. Моралността на Земята е само отражение на изживяването в небесните сфери.
към текста >>
Ние го изживяваме така, че казваме: «Чо
век
ът в действителност не е само физическо, той е и духовно същество.
Обикновеното знание с главата е всъщност морално неутрално. Навлезем ли в духовната област, навсякъде я чувстваме като пронизана с моралност. Достатъчно е да си спомните казаното, че заедно с висшите йерархии изграждаме любовта. Моралността на Земята е само отражение на изживяването в небесните сфери. Но как изживяваме тогава това, което наричаме «добро»?
Ние го изживяваме така, че казваме: «Човекът в действителност не е само физическо, той е и духовно същество.
Когато наистина се вживее в духовния свят, той учи с духа да поема в себе си доброто.»
към текста >>
Чо
век
ът учи да поема доброто с духа.
Това е и основната мисъл на «Философия на свободата».
Човекът учи да поема доброто с духа.
Ако не поеме доброто, той не е пълноценен човек. Той е осакатен човек, все едно, че двете му ръце липсват. Ако двете му ръце липсват, той е физически сакат човек. Ако му липсва доброта, той е душевно-духовно осакатен. Пренесете тази мисъл с нейното въздействие върху чувството и волята педагогически-дидактично и насочете възпитанието така, че когато човекът стане полово зрял, да получи живото чувство: «Аз не съм пълноценен човек, нямам право да се наричам човек, ако не съм добър.» Тогава сте предали един добър морален урок, един морален човешки урок, докато всяко морализаторстване с проповеди и др.под.
към текста >>
Ако не поеме доброто, той не е пълноценен чо
век
.
Това е и основната мисъл на «Философия на свободата». Човекът учи да поема доброто с духа.
Ако не поеме доброто, той не е пълноценен човек.
Той е осакатен човек, все едно, че двете му ръце липсват. Ако двете му ръце липсват, той е физически сакат човек. Ако му липсва доброта, той е душевно-духовно осакатен. Пренесете тази мисъл с нейното въздействие върху чувството и волята педагогически-дидактично и насочете възпитанието така, че когато човекът стане полово зрял, да получи живото чувство: «Аз не съм пълноценен човек, нямам право да се наричам човек, ако не съм добър.» Тогава сте предали един добър морален урок, един морален човешки урок, докато всяко морализаторстване с проповеди и др.под. е едно нищо.
към текста >>
Той е осакатен чо
век
, все едно, че двете му ръце липсват.
Това е и основната мисъл на «Философия на свободата». Човекът учи да поема доброто с духа. Ако не поеме доброто, той не е пълноценен човек.
Той е осакатен човек, все едно, че двете му ръце липсват.
Ако двете му ръце липсват, той е физически сакат човек. Ако му липсва доброта, той е душевно-духовно осакатен. Пренесете тази мисъл с нейното въздействие върху чувството и волята педагогически-дидактично и насочете възпитанието така, че когато човекът стане полово зрял, да получи живото чувство: «Аз не съм пълноценен човек, нямам право да се наричам човек, ако не съм добър.» Тогава сте предали един добър морален урок, един морален човешки урок, докато всяко морализаторстване с проповеди и др.под. е едно нищо. Когато възпитате човека така, че той да смята моралността на своето човешко същество за принадлежаща към неговата индивидуалност и да се чувства сакат, ако не е морален, да не се чувства напълно човек, накратко, когато той открие моралността изцяло в себе си, тогава някои философи ще го намерят за ужасно и не по немски[4], или ще го нарекат както си искат, докато точно това във всеки случай е най-чистият немски продукт.
към текста >>
Ако двете му ръце липсват, той е физически сакат чо
век
.
Това е и основната мисъл на «Философия на свободата». Човекът учи да поема доброто с духа. Ако не поеме доброто, той не е пълноценен човек. Той е осакатен човек, все едно, че двете му ръце липсват.
Ако двете му ръце липсват, той е физически сакат човек.
Ако му липсва доброта, той е душевно-духовно осакатен. Пренесете тази мисъл с нейното въздействие върху чувството и волята педагогически-дидактично и насочете възпитанието така, че когато човекът стане полово зрял, да получи живото чувство: «Аз не съм пълноценен човек, нямам право да се наричам човек, ако не съм добър.» Тогава сте предали един добър морален урок, един морален човешки урок, докато всяко морализаторстване с проповеди и др.под. е едно нищо. Когато възпитате човека така, че той да смята моралността на своето човешко същество за принадлежаща към неговата индивидуалност и да се чувства сакат, ако не е морален, да не се чувства напълно човек, накратко, когато той открие моралността изцяло в себе си, тогава някои философи ще го намерят за ужасно и не по немски[4], или ще го нарекат както си искат, докато точно това във всеки случай е най-чистият немски продукт. То обаче е нещо, което доближава духовното колкото е възможно по-близко до човека, и то както днес трябва да го приближим непосредствено до отделната човешка индивидуалност, защото само отделното човешко същество, човешкият индивид в днешното време идва до своята пълна отговорност.
към текста >>
Пренесете тази мисъл с нейното въздействие върху чувството и волята педагогически-дидактично и насочете възпитанието така, че когато чо
век
ът стане полово зрял, да получи живото чувство: «Аз не съм пълноценен чо
век
, нямам право да се наричам чо
век
, ако не съм добър.» Тогава сте предали един добър морален урок, един морален човешки урок, докато всяко морализаторстване с проповеди и др.под.
Човекът учи да поема доброто с духа. Ако не поеме доброто, той не е пълноценен човек. Той е осакатен човек, все едно, че двете му ръце липсват. Ако двете му ръце липсват, той е физически сакат човек. Ако му липсва доброта, той е душевно-духовно осакатен.
Пренесете тази мисъл с нейното въздействие върху чувството и волята педагогически-дидактично и насочете възпитанието така, че когато човекът стане полово зрял, да получи живото чувство: «Аз не съм пълноценен човек, нямам право да се наричам човек, ако не съм добър.» Тогава сте предали един добър морален урок, един морален човешки урок, докато всяко морализаторстване с проповеди и др.под.
е едно нищо. Когато възпитате човека така, че той да смята моралността на своето човешко същество за принадлежаща към неговата индивидуалност и да се чувства сакат, ако не е морален, да не се чувства напълно човек, накратко, когато той открие моралността изцяло в себе си, тогава някои философи ще го намерят за ужасно и не по немски[4], или ще го нарекат както си искат, докато точно това във всеки случай е най-чистият немски продукт. То обаче е нещо, което доближава духовното колкото е възможно по-близко до човека, и то както днес трябва да го приближим непосредствено до отделната човешка индивидуалност, защото само отделното човешко същество, човешкият индивид в днешното време идва до своята пълна отговорност.
към текста >>
Когато възпитате чо
век
а така, че той да смята моралността на своето човешко същество за принадлежаща към неговата индивидуалност и да се чувства сакат, ако не е морален, да не се чувства напълно чо
век
, накратко, когато той открие моралността изцяло в себе си, тогава някои философи ще го намерят за ужасно и не по немски[4], или ще го нарекат както си искат, докато точно това във всеки случай е най-чистият немски продукт.
Той е осакатен човек, все едно, че двете му ръце липсват. Ако двете му ръце липсват, той е физически сакат човек. Ако му липсва доброта, той е душевно-духовно осакатен. Пренесете тази мисъл с нейното въздействие върху чувството и волята педагогически-дидактично и насочете възпитанието така, че когато човекът стане полово зрял, да получи живото чувство: «Аз не съм пълноценен човек, нямам право да се наричам човек, ако не съм добър.» Тогава сте предали един добър морален урок, един морален човешки урок, докато всяко морализаторстване с проповеди и др.под. е едно нищо.
Когато възпитате човека така, че той да смята моралността на своето човешко същество за принадлежаща към неговата индивидуалност и да се чувства сакат, ако не е морален, да не се чувства напълно човек, накратко, когато той открие моралността изцяло в себе си, тогава някои философи ще го намерят за ужасно и не по немски[4], или ще го нарекат както си искат, докато точно това във всеки случай е най-чистият немски продукт.
То обаче е нещо, което доближава духовното колкото е възможно по-близко до човека, и то както днес трябва да го приближим непосредствено до отделната човешка индивидуалност, защото само отделното човешко същество, човешкият индивид в днешното време идва до своята пълна отговорност.
към текста >>
То обаче е нещо, което доближава духовното колкото е възможно по-близко до чо
век
а, и то както днес трябва да го приближим непосредствено до отделната човешка индивидуалност, защото само отделното човешко същество, човешкият индивид в днешното време идва до своята пълна отговорност.
Ако двете му ръце липсват, той е физически сакат човек. Ако му липсва доброта, той е душевно-духовно осакатен. Пренесете тази мисъл с нейното въздействие върху чувството и волята педагогически-дидактично и насочете възпитанието така, че когато човекът стане полово зрял, да получи живото чувство: «Аз не съм пълноценен човек, нямам право да се наричам човек, ако не съм добър.» Тогава сте предали един добър морален урок, един морален човешки урок, докато всяко морализаторстване с проповеди и др.под. е едно нищо. Когато възпитате човека така, че той да смята моралността на своето човешко същество за принадлежаща към неговата индивидуалност и да се чувства сакат, ако не е морален, да не се чувства напълно човек, накратко, когато той открие моралността изцяло в себе си, тогава някои философи ще го намерят за ужасно и не по немски[4], или ще го нарекат както си искат, докато точно това във всеки случай е най-чистият немски продукт.
То обаче е нещо, което доближава духовното колкото е възможно по-близко до човека, и то както днес трябва да го приближим непосредствено до отделната човешка индивидуалност, защото само отделното човешко същество, човешкият индивид в днешното време идва до своята пълна отговорност.
към текста >>
5.
Указания към това издание.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
и една открита лекция «Възпитателско изкуство чрез познание за чо
век
а» по покана на «Educational Union for the realisation of spiritual values» в Morley Hall.
Събраните в този том лекции на Рудолф Щайнер в Щутгарт, Дорнах, Хага и Берлин са предназначени за членове на Ан-тропософското общество; също и лекциите в Лондон на 12, 16 и 19 ноември 1922 г. Редом с тях Рудолф Щайнер изнася по време на престоя си в Лондон три полупублични лекции в Steinway Hall (17, 18 и 19 ноември 1922 г.) и на 20 ноември 1922 г.
и една открита лекция «Възпитателско изкуство чрез познание за човека» по покана на «Educational Union for the realisation of spiritual values» в Morley Hall.
към текста >>
6.
Рудолф Щайнер за записките на лекциите.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Редом с тези изисквания - да изградя антропософията и при това да служа само на това, което става, когато чо
век
предава съобщения от духовния свят на общообразования свят днес - се прибави и другото: да се съобразя с идващото от членовете на Обществото и разкриващото се като душевни нужди и духовни копнежи.
Редом с тези изисквания - да изградя антропософията и при това да служа само на това, което става, когато човек предава съобщения от духовния свят на общообразования свят днес - се прибави и другото: да се съобразя с идващото от членовете на Обществото и разкриващото се като душевни нужди и духовни копнежи.
към текста >>
А за повечето от тези публикации това е най-малкото да се познава антропософското познание за чо
век
а и Космоса, доколкото същността им е представена в антропософията, както и това, което се намира като „антропософска история“ в сведенията от духовния свят.
Правото за преценка на съдържанието на такива частни публикации обаче може да се признае само на този, който познава предпоставките за такава преценка.
А за повечето от тези публикации това е най-малкото да се познава антропософското познание за човека и Космоса, доколкото същността им е представена в антропософията, както и това, което се намира като „антропософска история“ в сведенията от духовния свят.
към текста >>
7.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
„Възгледите за света и живота през деветнадесети
век
“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
1900 г.
„Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин. „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
Въведение в свръхсетивното познание на света и чо
век
а (Събр.
1904 г. „Теософия“.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 9).
към текста >>
1911 г „Духовното ръководство на чо
век
а и човечеството“ (Събр.
1911 г „Духовното ръководство на човека и човечеството“ (Събр.
съч. 15).
към текста >>
40), „Път към себепознание на чо
век
а“ (Събр.
1912 г. „Антропософски календар на душата“, „Максими“ (Събр. съч.
40), „Път към себепознание на човека“ (Събр.
съч. 16).
към текста >>
8.
Отношението на звездния свят към човека и отношението на човека към звездния свят
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
НА ЗВЕЗДНИЯ СВЯТ КЪМ ЧО
ВЕК
А
НА ЗВЕЗДНИЯ СВЯТ КЪМ ЧОВЕКА
към текста >>
НА ЧО
ВЕК
А КЪМ ЗВЕЗДНИЯ СВЯТ
НА ЧОВЕКА КЪМ ЗВЕЗДНИЯ СВЯТ
към текста >>
9.
Съдържание
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Отношението на звездния свят към чо
век
а.
Отношението на звездния свят към човека.
Борбата на луциферическите и ариманически Същества за надмощие върху човека по време на неговия сън.
към текста >>
Борбата на луциферическите и ариманически Същества за надмощие върху чо
век
а по време на неговия сън.
Отношението на звездния свят към човека.
Борбата на луциферическите и ариманически Същества за надмощие върху човека по време на неговия сън.
към текста >>
Съвместният живот със Съществата на висшите Йерархии по време на живота между смъртта и новото раждане като основа на моралното съзнание, което чо
век
изгражда на Земята.
Съвместният живот със Съществата на висшите Йерархии по време на живота между смъртта и новото раждане като основа на моралното съзнание, което човек изгражда на Земята.
Любов, памет и чувството за свобода. За невъзможността да се проникне в истините на моралния свят без антропософската Духовна наука.
към текста >>
Одухотворяване на знанието, което чо
век
извлича от пространството.
Задачите на човечеството през съвременната епоха.
Одухотворяване на знанието, което човек извлича от пространството.
Мисията на Михаил.
към текста >>
Дори и като сетивно същество, чо
век
ът принадлежи към свръхсетивния свят.
Дори и като сетивно същество, човекът принадлежи към свръхсетивния свят.
Това, което се разиграва в сетивата, може да бъде обект само на едно имагинативно познание. Заспиването и пробуждането като обект на инспиративното познание. Силата на спомнянето възниква при събуждането чрез „сгъстяване" на това, което живее във времето.
към текста >>
Летните и зимни действия се неутрализират взаимно в будността и съня на чо
век
а.
Летните и зимни действия се неутрализират взаимно в будността и съня на човека.
Човешкото сърце като уравновесяващ орган за дихателния и кръвноциркулаторен ритъм. Природна необходимост и човешка свобода. Духовното познание е едно действително Причастие и началото на нов космически култ, съответствуващ на съвременния човек.
към текста >>
Духовното познание е едно действително Причастие и началото на нов космически култ, съответствуващ на съвременния чо
век
.
Летните и зимни действия се неутрализират взаимно в будността и съня на човека. Човешкото сърце като уравновесяващ орган за дихателния и кръвноциркулаторен ритъм. Природна необходимост и човешка свобода.
Духовното познание е едно действително Причастие и началото на нов космически култ, съответствуващ на съвременния човек.
към текста >>
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за чо
век
а и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на « антропософска история» се съдържа в съобщенията от духовния свят.
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на « антропософска история» се съдържа в съобщенията от духовния свят.
към текста >>
Някога звездите говореха на чо
век
а,
Някога звездите говореха на човека,
към текста >>
може да е страдание за Земния чо
век
.
може да е страдание за Земния човек.
към текста >>
което самият чо
век
има да каже на звездите.
което самият човек има да каже на звездите.
към текста >>
може да се превърне в сила за Чо
век
а-Дух.
може да се превърне в сила за Човека-Дух.
към текста >>
10.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Предстоящите лекции са замислени така, че да осветлят пътя на чо
век
а от духовния свят към физическия свят, с други думи, неговият път от живота между смъртта и поредното ново ражда не към живота във земния физически свят, протичащ между раждането и смъртта.
Скъпи мои приятели!
Предстоящите лекции са замислени така, че да осветлят пътя на човека от духовния свят към физическия свят, с други думи, неговият път от живота между смъртта и поредното ново ражда не към живота във земния физически свят, протичащ между раждането и смъртта.
към текста >>
Аз често се обръщах към Вас и казвах: След своята смърт чо
век
пребивава в духовния свят.
Днес бих желал да започна с нещо, на което в хода на последните лекции тук в Дорнах, душите ни често се натъкваха.
Аз често се обръщах към Вас и казвах: След своята смърт човек пребивава в духовния свят.
И в най-важната част на пътя между смъртта и поредното си ново раждане той притежава едно много по-могъщо съзнание от това, което има тук по време на своя физически земен живот. Докато сме в нашето физическо тяло, земното сетивно съзнание зависи от цялостната организация на човека. Ние носим, тъй да се каже, вътре в нашата кожа всичко онова, което можем да наречем: мозъчна система, белодробна система, сърдечна система и т.н. За всичко това ние можем да заявим: То съществува вътре в нашето тяло.
към текста >>
Докато сме в нашето физическо тяло, земното сетивно съзнание зависи от цялостната организация на чо
век
а.
Днес бих желал да започна с нещо, на което в хода на последните лекции тук в Дорнах, душите ни често се натъкваха. Аз често се обръщах към Вас и казвах: След своята смърт човек пребивава в духовния свят. И в най-важната част на пътя между смъртта и поредното си ново раждане той притежава едно много по-могъщо съзнание от това, което има тук по време на своя физически земен живот.
Докато сме в нашето физическо тяло, земното сетивно съзнание зависи от цялостната организация на човека.
Ние носим, тъй да се каже, вътре в нашата кожа всичко онова, което можем да наречем: мозъчна система, белодробна система, сърдечна система и т.н. За всичко това ние можем да заявим: То съществува вътре в нашето тяло.
към текста >>
Нашето външно обкръжение това е самия чо
век
, обаче с тази важна особеност, че всичко това, което е неговия външен свят, практически изгражда онзи духовен зародиш, от който трябва да се развие бъдещото физическо тяло на чо
век
а.
И какво застава пред нас в духовния свят като обкръжение, като външен свят? Да, скъпи приятели, тогава пред нас застава това, което сега са нашите вътрешни органи и системи.
Нашето външно обкръжение това е самия човек, обаче с тази важна особеност, че всичко това, което е неговия външен свят, практически изгражда онзи духовен зародиш, от който трябва да се развие бъдещото физическо тяло на човека.
Ние работим върху този духовен зародиш заедно със Съществата на висшите Йерархии*1. Да, този зародиш ясно може да бъде разграничен в определен момент от съществуванието между живота и смъртта и поредното ново раждане. Той носи в себе си онези сили, които после ще се включат в организацията на физическото човешко тяло, също както и растителният зародиш, т.е. семето, носи в себе си онези сили, които по-късно ще се проявят в израстващото растение. Само че както многократно съм споменавал: растителният зародиш ние трябва да си представим като съвсем малък по размери, а растението голямо; докато при човека е обратно: Духовният зародиш на човешкия физически организъм е един цял универсум с неизмеримо величие и големина, макар и в точния смисъл на думата да не е съвсем правилно да говорим за „големина" при тези състояния.
към текста >>
Само че както многократно съм споменавал: растителният зародиш ние трябва да си представим като съвсем малък по размери, а растението голямо; докато при чо
век
а е обратно: Духовният зародиш на човешкия физически организъм е един цял универсум с неизмеримо величие и големина, макар и в точния смисъл на думата да не е съвсем правилно да говорим за „големина" при тези състояния.
Нашето външно обкръжение това е самия човек, обаче с тази важна особеност, че всичко това, което е неговия външен свят, практически изгражда онзи духовен зародиш, от който трябва да се развие бъдещото физическо тяло на човека. Ние работим върху този духовен зародиш заедно със Съществата на висшите Йерархии*1. Да, този зародиш ясно може да бъде разграничен в определен момент от съществуванието между живота и смъртта и поредното ново раждане. Той носи в себе си онези сили, които после ще се включат в организацията на физическото човешко тяло, също както и растителният зародиш, т.е. семето, носи в себе си онези сили, които по-късно ще се проявят в израстващото растение.
Само че както многократно съм споменавал: растителният зародиш ние трябва да си представим като съвсем малък по размери, а растението голямо; докато при човека е обратно: Духовният зародиш на човешкия физически организъм е един цял универсум с неизмеримо величие и големина, макар и в точния смисъл на думата да не е съвсем правилно да говорим за „големина" при тези състояния.
към текста >>
Нещата са устроени така, че този зародиш се спуска на Земята, преди съответният чо
век
да е развил своите духовни и душевни качества; а това означава, че дари и след като сме инкарнирани под формата на ембрион в утробата на майката, ние прекарваме известен период от време в духовния свят.
Аз обърнах вниманието Ви и върху това, че в определено време този духовен зародиш, тъй да се каже, ни напуска. От определен момент нататък ние ясно чувствуваме: Сега вече над духовния зародиш на нашия физически организъм работят и други сили на Вселената, а именно Съществата от висшите Йерархии. Ние носим този зародиш до определен момент; после обаче той се откъсва от нас, за да потъне в земните физически сили, които ще му се предоставят от майката и бащата, т.е. от родителската двойка. С други думи, духовният зародиш се свързва с наследственото течение.
Нещата са устроени така, че този зародиш се спуска на Земята, преди съответният човек да е развил своите духовни и душевни качества; а това означава, че дари и след като сме инкарнирани под формата на ембрион в утробата на майката, ние прекарваме известен период от време в духовния свят.
към текста >>
И ако всеки от Вас, скъпи мои приятели, проучи внимателно и точно този процес, ще знае съвсем ясно как е поставен чо
век
ът в своите отношения спрямо Космоса.
И ако всеки от Вас, скъпи мои приятели, проучи внимателно и точно този процес, ще знае съвсем ясно как е поставен човекът в своите отношения спрямо Космоса.
Преди всичко той трябва да обърне внимание на три особени качества на човешкото същество, които и преди са били обект на нашето антропософско разглеждане; едва чрез тези качества, едва чрез тези проявления, човекът се превръща в онова същество, кое то трябва да изпълни своите задачи в условията на физическия план.
към текста >>
Преди всичко той трябва да обърне внимание на три особени качества на човешкото същество, които и преди са били обект на нашето антропософско разглеждане; едва чрез тези качества, едва чрез тези проявления, чо
век
ът се превръща в онова същество, кое то трябва да изпълни своите задачи в условията на физическия план.
И ако всеки от Вас, скъпи мои приятели, проучи внимателно и точно този процес, ще знае съвсем ясно как е поставен човекът в своите отношения спрямо Космоса.
Преди всичко той трябва да обърне внимание на три особени качества на човешкото същество, които и преди са били обект на нашето антропософско разглеждане; едва чрез тези качества, едва чрез тези проявления, човекът се превръща в онова същество, кое то трябва да изпълни своите задачи в условията на физическия план.
към текста >>
Чо
век
ът се ражда като едно безпомощно дете и едва по-късно се превръща строго погледнато в истински чо
век
.
Човекът се ражда като едно безпомощно дете и едва по-късно се превръща строго погледнато в истински човек.
Едва на Земята ние се научаваме да вървим, да говорим и да мислим. Между раждането и смъртта човек има своята воля макар и по един притъпен, смътен начин; той има своите чувства макар и не толкова притъпени както волята. Тези качества са налице и при съвсем малките деца. Чувствата, дори и да израстват от вътрешните функции, са налице при малките деца; волята също. Доказателства за волята са движенията на малкото дете, колкото и хаотични да са те в началото.
към текста >>
Между раждането и смъртта чо
век
има своята воля макар и по един притъпен, смътен начин; той има своите чувства макар и не толкова притъпени както волята.
Човекът се ражда като едно безпомощно дете и едва по-късно се превръща строго погледнато в истински човек. Едва на Земята ние се научаваме да вървим, да говорим и да мислим.
Между раждането и смъртта човек има своята воля макар и по един притъпен, смътен начин; той има своите чувства макар и не толкова притъпени както волята.
Тези качества са налице и при съвсем малките деца. Чувствата, дори и да израстват от вътрешните функции, са налице при малките деца; волята също. Доказателства за волята са движенията на малкото дете, колкото и хаотични да са те в началото. А причината, че по-късно чувствата и волята стават нещо съвсем друго, е скрита в обстоятелството, че човекът постепенно развива своето мислене. Мисленето прониква в чувствата, прониква във волята и по този начин те стават все по-съвършени.
към текста >>
А причината, че по-късно чувствата и волята стават нещо съвсем друго, е скрита в обстоятелството, че чо
век
ът постепенно развива своето мислене.
Едва на Земята ние се научаваме да вървим, да говорим и да мислим. Между раждането и смъртта човек има своята воля макар и по един притъпен, смътен начин; той има своите чувства макар и не толкова притъпени както волята. Тези качества са налице и при съвсем малките деца. Чувствата, дори и да израстват от вътрешните функции, са налице при малките деца; волята също. Доказателства за волята са движенията на малкото дете, колкото и хаотични да са те в началото.
А причината, че по-късно чувствата и волята стават нещо съвсем друго, е скрита в обстоятелството, че човекът постепенно развива своето мислене.
Мисленето прониква в чувствата, прониква във волята и по този начин те стават все по-съвършени.
към текста >>
Ако чо
век
има достатъчно дълбокия усет за това, по какъв начин детето напредва чрез своя вървеж, чрез своя говор и чрез своето мислене, тогава той ще има представа и за огромната роля на тези три качества – вървеж, говор, мислене в хода на цялото човешко развитие при условията на физическия план.
Ако човек има достатъчно дълбокия усет за това, по какъв начин детето напредва чрез своя вървеж, чрез своя говор и чрез своето мислене, тогава той ще има представа и за огромната роля на тези три качества – вървеж, говор, мислене в хода на цялото човешко развитие при условията на физическия план.
Обаче човекът е не само земно същество; както принадлежи на Земята с нейните сили и субстанции, така той принадлежи също и на духовния свят, на Съществата от висшите Йерархии. С една част от своята същност човек принадлежи на земния свят; с другата част от своята същност той принадлежи на свръхсетивния свят.
към текста >>
Обаче чо
век
ът е не само земно същество; както принадлежи на Земята с нейните сили и субстанции, така той принадлежи също и на духовния свят, на Съществата от висшите Йерархии.
Ако човек има достатъчно дълбокия усет за това, по какъв начин детето напредва чрез своя вървеж, чрез своя говор и чрез своето мислене, тогава той ще има представа и за огромната роля на тези три качества – вървеж, говор, мислене в хода на цялото човешко развитие при условията на физическия план.
Обаче човекът е не само земно същество; както принадлежи на Земята с нейните сили и субстанции, така той принадлежи също и на духовния свят, на Съществата от висшите Йерархии.
С една част от своята същност човек принадлежи на земния свят; с другата част от своята същност той принадлежи на свръхсетивния свят.
към текста >>
С една част от своята същност чо
век
принадлежи на земния свят; с другата част от своята същност той принадлежи на свръхсетивния свят.
Ако човек има достатъчно дълбокия усет за това, по какъв начин детето напредва чрез своя вървеж, чрез своя говор и чрез своето мислене, тогава той ще има представа и за огромната роля на тези три качества – вървеж, говор, мислене в хода на цялото човешко развитие при условията на физическия план. Обаче човекът е не само земно същество; както принадлежи на Земята с нейните сили и субстанции, така той принадлежи също и на духовния свят, на Съществата от висшите Йерархии.
С една част от своята същност човек принадлежи на земния свят; с другата част от своята същност той принадлежи на свръхсетивния свят.
към текста >>
И както често съм споменавал, в този свръхсетивен свят чо
век
ът подготвя своя духовен зародиш.
И както често съм споменавал, в този свръхсетивен свят човекът подготвя своя духовен зародиш.
Ние трябва да сме напълно сигурни: Нито една от земните култури, нито една от земните цивилизации не може да се мери по сложност, съвършенство и величие с онова чудо, което човекът и Съществата на висшите Йерархии постигат в духовния свят при изграждането на човешкия физически организъм. Обаче всичко, което е вече изградено на Земята преди нашето слизане, то е организирано по съвсем друг начин и изобщо не прилича на човешката организация, каквато е тя тук на Земята между раждането и смъртта.
към текста >>
Ние трябва да сме напълно сигурни: Нито една от земните култури, нито една от земните цивилизации не може да се мери по сложност, съвършенство и величие с онова чудо, което чо
век
ът и Съществата на висшите Йерархии постигат в духовния свят при изграждането на човешкия физически организъм.
И както често съм споменавал, в този свръхсетивен свят човекът подготвя своя духовен зародиш.
Ние трябва да сме напълно сигурни: Нито една от земните култури, нито една от земните цивилизации не може да се мери по сложност, съвършенство и величие с онова чудо, което човекът и Съществата на висшите Йерархии постигат в духовния свят при изграждането на човешкия физически организъм.
Обаче всичко, което е вече изградено на Земята преди нашето слизане, то е организирано по съвсем друг начин и изобщо не прилича на човешката организация, каквато е тя тук на Земята между раждането и смъртта.
към текста >>
Духовният зародиш, от който чо
век
ът изгражда своя физически организъм, разполага със свои собствени сили.
Духовният зародиш, от който човекът изгражда своя физически организъм, разполага със свои собствени сили.
И така, духовният зародиш на човека се съединява с физическия човешки зародиш, за да се превърне в новородено бебе, което има в себе си елементите и субстанциите на своите родители; то разполага с всевъзможни качества и сили; от духовния свят обаче то не сваля онези сили, с които ще може да развие мисленето, говора и вървежа. Мисленето, говорът и вървежът остават специфично човешки задачи, осъществими единствено в условията на земния физически свят.
към текста >>
И така, духовният зародиш на чо
век
а се съединява с физическия човешки зародиш, за да се превърне в новородено бебе, което има в себе си елементите и субстанциите на своите родители; то разполага с всевъзможни качества и сили; от духовния свят обаче то не сваля онези сили, с които ще може да развие мисленето, говора и вървежа.
Духовният зародиш, от който човекът изгражда своя физически организъм, разполага със свои собствени сили.
И така, духовният зародиш на човека се съединява с физическия човешки зародиш, за да се превърне в новородено бебе, което има в себе си елементите и субстанциите на своите родители; то разполага с всевъзможни качества и сили; от духовния свят обаче то не сваля онези сили, с които ще може да развие мисленето, говора и вървежа.
Мисленето, говорът и вървежът остават специфично човешки задачи, осъществими единствено в условията на земния физически свят.
към текста >>
Нека вземем например походката, вървежа, нека вземем всичко, което е свързано с походката и най-вече, тъй да се каже, с ориентацията на чо
век
а в рамките на неговия физически земен живот.
Нека вземем например походката, вървежа, нека вземем всичко, което е свързано с походката и най-вече, тъй да се каже, с ориентацията на човека в рамките на неговия физически земен живот.
Защото ако аз повдигна рамото си, ако повдигна главата си, това са все неща, които са сродни с механизмите на походката. Самото изправено положение, до което човек достига в детската възраст, е резултат на определена ориентация. А всичко това, скъпи приятели, е свързано със силата, която наричаме земна гравитация; защото всичко, което физически живее на Земята, има едно или друго тегло. Обаче за духовния зародиш, който се образува между смъртта и новото раждане за него съвсем не може да се говори, че има някаква тежест, че се подчинява на някаква гравитация.
към текста >>
Самото изправено положение, до което чо
век
достига в детската възраст, е резултат на определена ориентация.
Нека вземем например походката, вървежа, нека вземем всичко, което е свързано с походката и най-вече, тъй да се каже, с ориентацията на човека в рамките на неговия физически земен живот. Защото ако аз повдигна рамото си, ако повдигна главата си, това са все неща, които са сродни с механизмите на походката.
Самото изправено положение, до което човек достига в детската възраст, е резултат на определена ориентация.
А всичко това, скъпи приятели, е свързано със силата, която наричаме земна гравитация; защото всичко, което физически живее на Земята, има едно или друго тегло. Обаче за духовния зародиш, който се образува между смъртта и новото раждане за него съвсем не може да се говори, че има някаква тежест, че се подчинява на някаква гравитация.
към текста >>
Ако се чувствувам душевно близък за въздействията на определено Същество от Йерархията на Ангелои или пък на Екскузиаи с които чо
век
ът работи съвместно в духовния свят, тогава аз осъществявам и определена ориентация в живота между смъртта и новото раждане.
Когато повдигаме единия крак, за да направим следващата крачка, ние се включваме в процесите на гравитацията. Всичко това ние имаме да усвоим тук на Земята; то не съществува в живота между смъртта и новото раждане, макар и да има там свой аналог, свое съответствие. В духовния свят ние също имаме известна ориентация, само че тя не се осъществява в дадено гравитационно поле, тъй като там изобщо няма гравитация, няма „тежест". Там ориентацията е изключително от духовен порядък. Така че ако например тук имаме повдигане на единия крак, ако тук имаме намеса и участие в процесите на гравитацията, в духовния свят като тяхно съответствие ще имаме едно засилващо се родство с едно или друго от Съществата на висшите Йерархии, например Ангелои или Архангелои.
Ако се чувствувам душевно близък за въздействията на определено Същество от Йерархията на Ангелои или пък на Екскузиаи с които човекът работи съвместно в духовния свят, тогава аз осъществявам и определена ориентация в живота между смъртта и новото раждане.
Когато тук на Земята ние се съобразяваме с нашата тежест, така и там, в духовния свят ние се съобразяваме с това, което се излъчва като сили на привличане и симпатия между нашата собствена същност и отделните Същества на висшите Йерархии.
към текста >>
Когато например заедно със Съществата на висшите Йерархии чо
век
ът има да изгражда своите бели дробове или някоя друга система за своя бъдещ физически организъм, той може да каже: Ето сега аз съм привлечен от третата Йерархия, а сега съм привлечен от първата Йерархия.
Нещата там са съвсем различни, а не както тук на Земята, където гравитацията има само една посока. Това, което в духовния свят съответствува на гравитацията, има всевъзможни посоки, защото духовните Същества на висшите Йерархии не са разположени централно, те са навсякъде и там ориентацията не е, тъй да се каже, геометрична, както тук, където тя неизбежно сочи към средищната точка на Земята; ориентацията там се осъществява по всички възможни посоки и направления.
Когато например заедно със Съществата на висшите Йерархии човекът има да изгражда своите бели дробове или някоя друга система за своя бъдещ физически организъм, той може да каже: Ето сега аз съм привлечен от третата Йерархия, а сега съм привлечен от първата Йерархия.
Той се чувства, тъй да се каже, разпилян на всички страни, само че не физически, какъвто е случаят с гравитацията, а духовно разпилян: Едни Йерархии го привличат, други Йерархии го отблъскват. Точно това е аналогичното съответствие на физическата ориентация според гравитационното поле на Земята.
към текста >>
Тук на Земята чо
век
ът трябва да усвои говора, това е една специфично земна човешка задача.
Тук на Земята човекът трябва да усвои говора, това е една специфично земна човешка задача.
По време на живота в духовния свят между смъртта и новото раждане ние не сме в състояние да говорим. За тази цел е необходим физическият говорен апарат. А той, както можем да се досетим, там не съществува. Обаче в духовния свят между смъртта и новото раждане ние имаме следната опитност: Там ние се усещаме един вид ритмично прибирани в нашето собствено човешко същество и после отново изкарвани навън. Така нашето по-висше съзнание се свива, после то отново се разширява.
към текста >>
Обаче този дихателен процес протича по такъв начин, че бихме могли да допълним: Ако трябва да представим нещата в духовния свят с помощта на представи, взети от земния живот, ще се получи примерно следната картина: Като чо
век
в духовния свят аз върша едно или друго действие.
Така ние сме участници в един духовен процес на вдишване и издишване.
Обаче този дихателен процес протича по такъв начин, че бихме могли да допълним: Ако трябва да представим нещата в духовния свят с помощта на представи, взети от земния живот, ще се получи примерно следната картина: Като човек в духовния свят аз върша едно или друго действие.
Аз имам съзнанието за това благодарение на онези възприемателни възможности, които са ми присъщи в духовния свят между смъртта и новото раждане. Аз усещам себе си като една определена индивидуалност. В условията на земния свят аз например издишвам, т.е. в душевен смисъл, след смъртта, по този начин аз прониквам в целия Космос, аз ставам едно цяло с Космоса. Тук на Земята аз вдишвам; там обаче аз приемам в себе си всичко онова, което съм изживял в моето „разширено" съзнание.
към текста >>
Вземете например как чо
век
ът е затворен в себе си; после той се разширява в просторите на Космоса.
Вземете например как човекът е затворен в себе си; после той се разширява в просторите на Космоса.
Той се разширява в това, което е навън около него. Той е ту прибран в своето собствено същество, ту разширен в просторите на Космоса. Ето сега той отново прибира това, което е навън, вътре в себе си, така че един вид „сгъстява" своята същност, също както при физическите условия той вдишва и вкарва въздух навътре в своето тяло.
към текста >>
Впрочем, когато чо
век
следва духовната енергия на Кармата и се инкарнира тук или там във физическия план макар всички ние да оставяме и нещо горе в духовния свят, тогава съвсем не можем да твърдим, че от духовния свят той сваля и навика да се мисли в земни категории, навика да се говори в земни звуци, навика да се ходи според законите на гравитацията; не, чо
век
е по-скоро така устроен, че започва да се ориентира и движи всред Съществата на висшите Йерархии.
Впрочем, когато човек следва духовната енергия на Кармата и се инкарнира тук или там във физическия план макар всички ние да оставяме и нещо горе в духовния свят, тогава съвсем не можем да твърдим, че от духовния свят той сваля и навика да се мисли в земни категории, навика да се говори в земни звуци, навика да се ходи според законите на гравитацията; не, човек е по-скоро така устроен, че започва да се ориентира и движи всред Съществата на висшите Йерархии.
Той не е подготвен за говора, той е подготвен да чуе Логоса в себе си. Той не е подготвен за мрачните мисли на земния живот, той е подготвен за светлите мисли, които може да приеме от Космоса.
към текста >>
А сега, представете си живо как след смъртта си чо
век
навлиза в просторите на Космоса.
А сега, представете си живо как след смъртта си човек навлиза в просторите на Космоса.
Първоначално той минава през планетарните сфери, които обкръжават Земята. Върху тези неща аз се спрях подробно на последните си лекции тук в Дорнах. Да, човек минава през сферите на Луната, Венера, Меркурий, Юпитер, Сатурн. Помислете си само как той е излязъл навън в пределите на Космоса... как наблюдава звездите откъм „обратната" им страна. От Земята ние гледаме звездите от долу на горе; когато сме в духовния свят, ние гледаме звездите от вън на вътре.
към текста >>
Да, чо
век
минава през сферите на Луната, Венера, Меркурий, Юпитер, Сатурн.
А сега, представете си живо как след смъртта си човек навлиза в просторите на Космоса. Първоначално той минава през планетарните сфери, които обкръжават Земята. Върху тези неща аз се спрях подробно на последните си лекции тук в Дорнах.
Да, човек минава през сферите на Луната, Венера, Меркурий, Юпитер, Сатурн.
Помислете си само как той е излязъл навън в пределите на Космоса... как наблюдава звездите откъм „обратната" им страна. От Земята ние гледаме звездите от долу на горе; когато сме в духовния свят, ние гледаме звездите от вън на вътре. Онези сили, които ни правят способни да гледаме към звездите, ни дават физическия образ на звездите. Силите, които ни позволяват да гледаме звездите от „другата страна", ни ги разкриват не като физически тела, а като духовни Същества. А когато преминем извън пределите на Земните планети естествено и тук се налага да си служа с представи от физическия свят тогава, както това е присъщо на сегашната космическа ситуация (изразът „сега" следва да се разбира като едно космическо „Сега" с огромна продължителност), тогава, в разширеното съзнание между смъртта и новото раждане, ние си казваме: Да, най-висше благо е за нас, че Сатурновите сили се проявяват не само в планетарното обкръжение на Земята, а също и в необятните простори на Космоса.
към текста >>
В живота между смъртта и новото раждане, Сатурн е най-големия благодетел на чо
век
а.
Онези сили, които ни правят способни да гледаме към звездите, ни дават физическия образ на звездите. Силите, които ни позволяват да гледаме звездите от „другата страна", ни ги разкриват не като физически тела, а като духовни Същества. А когато преминем извън пределите на Земните планети естествено и тук се налага да си служа с представи от физическия свят тогава, както това е присъщо на сегашната космическа ситуация (изразът „сега" следва да се разбира като едно космическо „Сега" с огромна продължителност), тогава, в разширеното съзнание между смъртта и новото раждане, ние си казваме: Да, най-висше благо е за нас, че Сатурновите сили се проявяват не само в планетарното обкръжение на Земята, а също и в необятните простори на Космоса. Там те са нещо много повече от слабите и незначителни синкави лъчи на Сатурн, които могат да се наблюдават от Земята. Там те ни заливат отвсякъде, там ние сме потопени в духовното сияние на Сатурн и това духовно сияние престава вече да е свързано с пространството; то свети в нещо което е много повече от пространство, и ни озарява по такъв начин, че между смъртта и новото раждане, ние си казваме: с каква голяма благодарност поглеждаме сега към най-външната планета от нашата Слънчева система (защото строго погледнато Уран и Нептун не са Земни планети; те идват много по-късно), сега ние знаем, че Сатурн грее не само надолу към Земята, той грее и навън към необятните простори на Космоса; и тъкмо на Сатурновото духовно сия ние дължим неописуемата благодарност за това, че ще се освободим от Земната тежест, за това, че ще се освободим от физическите говорни сили, от силите на физическото мислене.
В живота между смъртта и новото раждане, Сатурн е най-големия благодетел на човека.
От духовна гледна точка Сатурн е зареден с такива сили, които са противоположни на Лунните сили.
към текста >>
Тук на Земята Лунните сили са от особено значение за чо
век
а; аз многократно съм обяснявал каква е тяхната роля при ежедневното пробуждане.
Духовните Лунни сили ни приковават към Земята. Духовните Сатурнови сили ни позволяват да живеем в най-отдалечените предели на Космоса. Тази е разликата.
Тук на Земята Лунните сили са от особено значение за човека; аз многократно съм обяснявал каква е тяхната роля при ежедневното пробуждане.
Макар и да звучи странно, обаче е така: Това което са за нас Лунните сили тук на Земята, същото са за нас и Сатурновите сили след смъртта, когато те се носят на просторите на Космоса. Защото звездните отношения съвсем не са такива, че да ни позволят елементарната представа: ето, Сатурн има една предна страна, с която огрява Земята, и една задна страна, с която огрява далечния Космос. Обаче това не е вярно. Напротив, физическото тяло на Сатурн ако мога така да се изразя трябва да си представим като една дупка в огромната сфера на мировия, универсален Сатурн, през която минава духовното сияние на Сатурн. И от определен момент след смъртта, това духовно сияние заличава всеки наш спомен от земния живот, заличава го и го покрива със светлина.
към текста >>
Виждате ли, космически погледнато, нещата стоят така: Тук на Земята, чо
век
ът е под въздействието на духовните Лунни сили; между смъртта и поредното ново раждане той е под въздействието на Сатурновите сили.
Виждате ли, космически погледнато, нещата стоят така: Тук на Земята, човекът е под въздействието на духовните Лунни сили; между смъртта и поредното ново раждане той е под въздействието на Сатурновите сили.
И когато човек отново се отправи към Земята, той се откъсва от Сатурновите сили и постепенно навлиза в сферата на Лунните сили. Докато човекът е свързан със сферите на Сатурновите сили а на Сатурн, ако мога така да се изразя, помагат Юпитер и Марс, изпълнявайки една особена задача, за която ще говоря в най-скоро време и така, доколкото човек е под въздействието на Сатурн, Юпитер и Марс, той се стреми да стане едно същество, което няма нищо общо със земните качества, каквито са вървежа, говора и мисленето; едно същество, което се стреми да се ориентира в духовния свят, да изживее в себе си космическия съзидателен грохот на Логоса, да долови в себе си сиянието на живите мирови мисли. И фактически, при слизането си във физическия земен организъм, духовният зародиш на човека е подчинен на този дълбок свой вътрешен порив.
към текста >>
И когато чо
век
отново се отправи към Земята, той се откъсва от Сатурновите сили и постепенно навлиза в сферата на Лунните сили.
Виждате ли, космически погледнато, нещата стоят така: Тук на Земята, човекът е под въздействието на духовните Лунни сили; между смъртта и поредното ново раждане той е под въздействието на Сатурновите сили.
И когато човек отново се отправи към Земята, той се откъсва от Сатурновите сили и постепенно навлиза в сферата на Лунните сили.
Докато човекът е свързан със сферите на Сатурновите сили а на Сатурн, ако мога така да се изразя, помагат Юпитер и Марс, изпълнявайки една особена задача, за която ще говоря в най-скоро време и така, доколкото човек е под въздействието на Сатурн, Юпитер и Марс, той се стреми да стане едно същество, което няма нищо общо със земните качества, каквито са вървежа, говора и мисленето; едно същество, което се стреми да се ориентира в духовния свят, да изживее в себе си космическия съзидателен грохот на Логоса, да долови в себе си сиянието на живите мирови мисли. И фактически, при слизането си във физическия земен организъм, духовният зародиш на човека е подчинен на този дълбок свой вътрешен порив.
към текста >>
Докато чо
век
ът е свързан със сферите на Сатурновите сили а на Сатурн, ако мога така да се изразя, помагат Юпитер и Марс, изпълнявайки една особена задача, за която ще говоря в най-скоро време и така, доколкото чо
век
е под въздействието на Сатурн, Юпитер и Марс, той се стреми да стане едно същество, което няма нищо общо със земните качества, каквито са вървежа, говора и мисленето; едно същество, което се стреми да се ориентира в духовния свят, да изживее в себе си космическия съзидателен грохот на Логоса, да долови в себе си сиянието на живите мирови мисли.
Виждате ли, космически погледнато, нещата стоят така: Тук на Земята, човекът е под въздействието на духовните Лунни сили; между смъртта и поредното ново раждане той е под въздействието на Сатурновите сили. И когато човек отново се отправи към Земята, той се откъсва от Сатурновите сили и постепенно навлиза в сферата на Лунните сили.
Докато човекът е свързан със сферите на Сатурновите сили а на Сатурн, ако мога така да се изразя, помагат Юпитер и Марс, изпълнявайки една особена задача, за която ще говоря в най-скоро време и така, доколкото човек е под въздействието на Сатурн, Юпитер и Марс, той се стреми да стане едно същество, което няма нищо общо със земните качества, каквито са вървежа, говора и мисленето; едно същество, което се стреми да се ориентира в духовния свят, да изживее в себе си космическия съзидателен грохот на Логоса, да долови в себе си сиянието на живите мирови мисли.
И фактически, при слизането си във физическия земен организъм, духовният зародиш на човека е подчинен на този дълбок свой вътрешен порив.
към текста >>
И фактически, при слизането си във физическия земен организъм, духовният зародиш на чо
век
а е подчинен на този дълбок свой вътрешен порив.
Виждате ли, космически погледнато, нещата стоят така: Тук на Земята, човекът е под въздействието на духовните Лунни сили; между смъртта и поредното ново раждане той е под въздействието на Сатурновите сили. И когато човек отново се отправи към Земята, той се откъсва от Сатурновите сили и постепенно навлиза в сферата на Лунните сили. Докато човекът е свързан със сферите на Сатурновите сили а на Сатурн, ако мога така да се изразя, помагат Юпитер и Марс, изпълнявайки една особена задача, за която ще говоря в най-скоро време и така, доколкото човек е под въздействието на Сатурн, Юпитер и Марс, той се стреми да стане едно същество, което няма нищо общо със земните качества, каквито са вървежа, говора и мисленето; едно същество, което се стреми да се ориентира в духовния свят, да изживее в себе си космическия съзидателен грохот на Логоса, да долови в себе си сиянието на живите мирови мисли.
И фактически, при слизането си във физическия земен организъм, духовният зародиш на човека е подчинен на този дълбок свой вътрешен порив.
към текста >>
Чо
век
ът, който слиза от духовния свят за да се инкарнира в едно земно тяло, не притежава дори най-малкото желание да се свързва със Земната тежест, той няма никакво желание да ходи и да предизвиква механични вибрации в своя говорен апарат, нито пък да размишлява със физическия си мозък за едни или други материални процеси.
Човекът, който слиза от духовния свят за да се инкарнира в едно земно тяло, не притежава дори най-малкото желание да се свързва със Земната тежест, той няма никакво желание да ходи и да предизвиква механични вибрации в своя говорен апарат, нито пък да размишлява със физическия си мозък за едни или други материални процеси.
Тези желания у него липсват. Обаче след като се освободи от сферата на Сатурновите сили, на път към Земята, духовният зародиш на човешкото същество минава през Слънцето, а после и през планетарните сфери на Меркурий, Венера и Луна. В сферите на Меркурий, Венера и Луна става нещо много важно. Там космическите заложби, които съществуваха под формата на духовна ориентация и опитности свързани с Логоса и мировите мисли, се преобразяват в нещо дълбоко и интимно-човешко, преобразяват се в заложбите за говор, мислене и ходене. И това цялостно „обръщане" на заложбите се осъществява от Слънцето, от духовното Слънце.
към текста >>
Да, чо
век
ът минава през Лунната сфера а на Лунните сили, тъй да се каже, се притичват на помощ Венерините и Меркуриевите сили така че в последна сметка небесните заложби, свързани с духовната ориентация, Логоса и мировите мисли, се преобразяват в чисто човешки и земни заложби.
Да, човекът минава през Лунната сфера а на Лунните сили, тъй да се каже, се притичват на помощ Венерините и Меркуриевите сили така че в последна сметка небесните заложби, свързани с духовната ориентация, Логоса и мировите мисли, се преобразяват в чисто човешки и земни заложби.
към текста >>
Впрочем към всяко прохождащо дете, ние бихме могли да се обърнем приблизително със следните думи: Ти, малки чо
век
о, преди да се потопиш в силите на Меркурий, Венера и Луна, обитаваше още по-горе в небесните сфери на Йерархиите.
Впрочем към всяко прохождащо дете, ние бихме могли да се обърнем приблизително със следните думи: Ти, малки човеко, преди да се потопиш в силите на Меркурий, Венера и Луна, обитаваше още по-горе в небесните сфери на Йерархиите.
Там горе ти трябваше да се проникнеш с процесите на духовната ориентация, с космическия съзидателен грохот на Логоса, с небесното сияние на мировите сили. Ти трябваше да минеш през цялата метаморфоза на небесните заложби в земни заложби и това стана докато ти слизаше през сферите на Меркурий, Венера и Луна.
към текста >>
Докато слиза от духовния свят в земния физически свят, чо
век
ът изживява само едната страна на етерните сили.
В същото време обаче се извършва и друго забележително събитие.
Докато слиза от духовния свят в земния физически свят, човекът изживява само едната страна на етерните сили.
Етерните сили пулсират от край до край в планетарните и звездните сфери. Обаче в мига, когато небесните заложби се трансформират в земни заложби, в този миг човекът изгубва изживяването за своя космически морал. Духовната ориентация всред Съществата на висшите Йерархии се изживява от човека не като събитие подчинено на някакви природни закони, а като събитие, подчинено на морални закони. Там всичко е морално. Логосът не говори на човека с езика на природните явления (защото техният език е аморален, не антиморален, а аморален), Логосът говори с езика на моралното съзнание.
към текста >>
Обаче в мига, когато небесните заложби се трансформират в земни заложби, в този миг чо
век
ът изгубва изживяването за своя космически морал.
В същото време обаче се извършва и друго забележително събитие. Докато слиза от духовния свят в земния физически свят, човекът изживява само едната страна на етерните сили. Етерните сили пулсират от край до край в планетарните и звездните сфери.
Обаче в мига, когато небесните заложби се трансформират в земни заложби, в този миг човекът изгубва изживяването за своя космически морал.
Духовната ориентация всред Съществата на висшите Йерархии се изживява от човека не като събитие подчинено на някакви природни закони, а като събитие, подчинено на морални закони. Там всичко е морално. Логосът не говори на човека с езика на природните явления (защото техният език е аморален, не антиморален, а аморален), Логосът говори с езика на моралното съзнание. Мировите мисли също просветват в смисъла на едно морално съзнание.
към текста >>
Духовната ориентация всред Съществата на висшите Йерархии се изживява от чо
век
а не като събитие подчинено на някакви природни закони, а като събитие, подчинено на морални закони.
В същото време обаче се извършва и друго забележително събитие. Докато слиза от духовния свят в земния физически свят, човекът изживява само едната страна на етерните сили. Етерните сили пулсират от край до край в планетарните и звездните сфери. Обаче в мига, когато небесните заложби се трансформират в земни заложби, в този миг човекът изгубва изживяването за своя космически морал.
Духовната ориентация всред Съществата на висшите Йерархии се изживява от човека не като събитие подчинено на някакви природни закони, а като събитие, подчинено на морални закони.
Там всичко е морално. Логосът не говори на човека с езика на природните явления (защото техният език е аморален, не антиморален, а аморален), Логосът говори с езика на моралното съзнание. Мировите мисли също просветват в смисъла на едно морално съзнание.
към текста >>
Логосът не говори на чо
век
а с езика на природните явления (защото техният език е аморален, не антиморален, а аморален), Логосът говори с езика на моралното съзнание.
Докато слиза от духовния свят в земния физически свят, човекът изживява само едната страна на етерните сили. Етерните сили пулсират от край до край в планетарните и звездните сфери. Обаче в мига, когато небесните заложби се трансформират в земни заложби, в този миг човекът изгубва изживяването за своя космически морал. Духовната ориентация всред Съществата на висшите Йерархии се изживява от човека не като събитие подчинено на някакви природни закони, а като събитие, подчинено на морални закони. Там всичко е морално.
Логосът не говори на човека с езика на природните явления (защото техният език е аморален, не антиморален, а аморален), Логосът говори с езика на моралното съзнание.
Мировите мисли също просветват в смисъла на едно морално съзнание.
към текста >>
След като трансформира своите космически заложби в импулси за ходене, говор и мислене, чо
век
ът изгубва всякакви морални ингредиенти.
Наред с физическите си сили, Сатурн, Юпитер и Марс носят в себе си макар и това да звучи ужасно за днешните физици огромен заряд от сили, които са морални; сили, които са морално ориентиращи.
След като трансформира своите космически заложби в импулси за ходене, говор и мислене, човекът изгубва всякакви морални ингредиенти.
към текста >>
Обаче нещата са така устроени, че като земно същество, чо
век
ът не е напълно изоставен от силите, всред които той пребиваваше между смъртта и новото раждане.
Обаче нещата са така устроени, че като земно същество, човекът не е напълно изоставен от силите, всред които той пребиваваше между смъртта и новото раждане.
Нека погледнем тези процеси и от друга гледна точка. Космическата еволюция можеше да бъде така насочена, щото на земния човек да липсваше каквото и да е предчувствие, че наред с физическите, той има и морални свойства, че неговите вървеж, говор и мисли имат своите небесни съответствия под формата на духовната ориентация, Логоса и мировите мисли. Да, ако те не се пробудят по някакъв начин у него, човек остава в неведение спрямо небесните първо образи на своите земни качества. И все пак човекът носи в себе си далечни спомени и предчувствия за небето. Ако спомените и последствията от небето не бяха тук, човекът напълно би забравил всичките си връзки с духовния свят и съвестта никога не би проговорила в душата му.
към текста >>
Космическата еволюция можеше да бъде така насочена, щото на земния чо
век
да липсваше каквото и да е предчувствие, че наред с физическите, той има и морални свойства, че неговите вървеж, говор и мисли имат своите небесни съответствия под формата на духовната ориентация, Логоса и мировите мисли.
Обаче нещата са така устроени, че като земно същество, човекът не е напълно изоставен от силите, всред които той пребиваваше между смъртта и новото раждане. Нека погледнем тези процеси и от друга гледна точка.
Космическата еволюция можеше да бъде така насочена, щото на земния човек да липсваше каквото и да е предчувствие, че наред с физическите, той има и морални свойства, че неговите вървеж, говор и мисли имат своите небесни съответствия под формата на духовната ориентация, Логоса и мировите мисли.
Да, ако те не се пробудят по някакъв начин у него, човек остава в неведение спрямо небесните първо образи на своите земни качества. И все пак човекът носи в себе си далечни спомени и предчувствия за небето. Ако спомените и последствията от небето не бяха тук, човекът напълно би забравил всичките си връзки с духовния свят и съвестта никога не би проговорила в душата му. Аз искам да продължа нататък, изхождайки от съвсем ясни и определени позиции. Това което сега ще Ви кажа, може да изглежда на пръв поглед парадоксално, обаче то съответствува на добре проверените духовни факти.
към текста >>
Да, ако те не се пробудят по някакъв начин у него, чо
век
остава в неведение спрямо небесните първо образи на своите земни качества.
Обаче нещата са така устроени, че като земно същество, човекът не е напълно изоставен от силите, всред които той пребиваваше между смъртта и новото раждане. Нека погледнем тези процеси и от друга гледна точка. Космическата еволюция можеше да бъде така насочена, щото на земния човек да липсваше каквото и да е предчувствие, че наред с физическите, той има и морални свойства, че неговите вървеж, говор и мисли имат своите небесни съответствия под формата на духовната ориентация, Логоса и мировите мисли.
Да, ако те не се пробудят по някакъв начин у него, човек остава в неведение спрямо небесните първо образи на своите земни качества.
И все пак човекът носи в себе си далечни спомени и предчувствия за небето. Ако спомените и последствията от небето не бяха тук, човекът напълно би забравил всичките си връзки с духовния свят и съвестта никога не би проговорила в душата му. Аз искам да продължа нататък, изхождайки от съвсем ясни и определени позиции. Това което сега ще Ви кажа, може да изглежда на пръв поглед парадоксално, обаче то съответствува на добре проверените духовни факти.
към текста >>
И все пак чо
век
ът носи в себе си далечни спомени и предчувствия за небето.
Обаче нещата са така устроени, че като земно същество, човекът не е напълно изоставен от силите, всред които той пребиваваше между смъртта и новото раждане. Нека погледнем тези процеси и от друга гледна точка. Космическата еволюция можеше да бъде така насочена, щото на земния човек да липсваше каквото и да е предчувствие, че наред с физическите, той има и морални свойства, че неговите вървеж, говор и мисли имат своите небесни съответствия под формата на духовната ориентация, Логоса и мировите мисли. Да, ако те не се пробудят по някакъв начин у него, човек остава в неведение спрямо небесните първо образи на своите земни качества.
И все пак човекът носи в себе си далечни спомени и предчувствия за небето.
Ако спомените и последствията от небето не бяха тук, човекът напълно би забравил всичките си връзки с духовния свят и съвестта никога не би проговорила в душата му. Аз искам да продължа нататък, изхождайки от съвсем ясни и определени позиции. Това което сега ще Ви кажа, може да изглежда на пръв поглед парадоксално, обаче то съответствува на добре проверените духовни факти.
към текста >>
Ако спомените и последствията от небето не бяха тук, чо
век
ът напълно би забравил всичките си връзки с духовния свят и съвестта никога не би проговорила в душата му.
Обаче нещата са така устроени, че като земно същество, човекът не е напълно изоставен от силите, всред които той пребиваваше между смъртта и новото раждане. Нека погледнем тези процеси и от друга гледна точка. Космическата еволюция можеше да бъде така насочена, щото на земния човек да липсваше каквото и да е предчувствие, че наред с физическите, той има и морални свойства, че неговите вървеж, говор и мисли имат своите небесни съответствия под формата на духовната ориентация, Логоса и мировите мисли. Да, ако те не се пробудят по някакъв начин у него, човек остава в неведение спрямо небесните първо образи на своите земни качества. И все пак човекът носи в себе си далечни спомени и предчувствия за небето.
Ако спомените и последствията от небето не бяха тук, човекът напълно би забравил всичките си връзки с духовния свят и съвестта никога не би проговорила в душата му.
Аз искам да продължа нататък, изхождайки от съвсем ясни и определени позиции. Това което сега ще Ви кажа, може да изглежда на пръв поглед парадоксално, обаче то съответствува на добре проверените духовни факти.
към текста >>
Всяко негово отклонение означава за чо
век
а някаква болест.
Тези неща действително изглеждат така, скъпи мои приятели: Ето тук е Земята в нейното непосредствено обкръжение. Ние живеем във въздуха, ние разгръщаме нашия дихателен ритъм във въздуха. Този ритъм е извънредно правилен.
Всяко негово отклонение означава за човека някаква болест.
Там навън минавайки през едно „междинно" космическо пространство ние живеем в морално-претъкания космически етер, там ние изживяваме космическия ритъм. Това са два различни ритъма: човешкият ритъм и космическият ритъм; впрочем и двата са еднакво човешки; защото космическият ритъм всъщност е човешкия ритъм между смъртта и новото раждане.
към текста >>
По същия начин земният чо
век
е поставен и по отношение на гравитацията.
По същия начин земният човек е поставен и по отношение на гравитацията.
Той организира своята походка, както и всяко друго движение в силовото поле на гравитацията. Навън нещата изглеждат съвсем иначе; там те са организирани, както вече стана дума, по всички възможни посоки, там ориентиращите линии са изтеглени между отделените Същества на висшите Йерархии. И сега отново възниква същият въпрос: Какво лежи между двете области? Между небесния ритъм и човешкия ритъм се разиграват въздушните явления на метеорологията. А какво се разиграва между антигравитацията на Космоса и тежестта на Земята?
към текста >>
С помощта на метеорологията, земният чо
век
може да извлече много подробности от света, в който той ще попадне след своята смърт.
Това, което хората приемат за едно случайно събитие, в сферата на Духа показва истинските си и закономерни причини.
С помощта на метеорологията, земният човек може да извлече много подробности от света, в който той ще попадне след своята смърт.
И ако се обърнем съвсем конкретно срещу хилядите абстракции, които днес ни заобикалят отвсякъде, ние трябва да заявим: В небесните зони човекът е поставен в мрежата на една строга закономерност, която обаче от земна гледна точка е напълно скрита от него, макар и той да е интимно вплетен в метеорологичните явления на атмосферата.
към текста >>
И ако се обърнем съвсем конкретно срещу хилядите абстракции, които днес ни заобикалят отвсякъде, ние трябва да заявим: В небесните зони чо
век
ът е поставен в мрежата на една строга закономерност, която обаче от земна гледна точка е напълно скрита от него, макар и той да е интимно вплетен в метеорологичните явления на атмосферата.
Това, което хората приемат за едно случайно събитие, в сферата на Духа показва истинските си и закономерни причини. С помощта на метеорологията, земният човек може да извлече много подробности от света, в който той ще попадне след своята смърт.
И ако се обърнем съвсем конкретно срещу хилядите абстракции, които днес ни заобикалят отвсякъде, ние трябва да заявим: В небесните зони човекът е поставен в мрежата на една строга закономерност, която обаче от земна гледна точка е напълно скрита от него, макар и той да е интимно вплетен в метеорологичните явления на атмосферата.
към текста >>
Изобщо метеорологичните явления са разграничителната стена между това което чо
век
изживява на Земята и това, което той изживява между смъртта и поредното си ново раждане.
Изобщо метеорологичните явления са разграничителната стена между това което човек изживява на Земята и това, което той изживява между смъртта и поредното си ново раждане.
към текста >>
Изобщо метеорологичните явления са разграничителната стена между това което чо
век
изживява на Земята и това, което той изживява между смъртта и по-редното си ново раждане.
Изобщо метеорологичните явления са разграничителната стена между това което човек изживява на Земята и това, което той изживява между смъртта и по-редното си ново раждане.
към текста >>
11.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Лекциите ми през последните седмици имаха най-вече задачата да покажат как чрез своя духовен живот чо
век
взема участие и се намесва активно в това, което бихме определили като „звездния свят", също както чрез своя физически земен живот взема участие в Земните процеси и събития.
Скъпи мои приятели!
Лекциите ми през последните седмици имаха най-вече задачата да покажат как чрез своя духовен живот човек взема участие и се намесва активно в това, което бихме определили като „звездния свят", също както чрез своя физически земен живот взема участие в Земните процеси и събития.
В съгласие с основните възгледи на Антропософията, ние трябва да погледнем на човека като на едно свръх сетивно същество, изградено от силите на своето физическо и етерно тяло (или тяло на строителните сили), и от друга страна изградено от силите на своето астрално тяло и своя Аз. Вие вече знаете, че по време на нощния сън човек отделя една от друга тези две части на своето същество. Нека да насочим нашето внимание към спящия човек.
към текста >>
В съгласие с основните възгледи на Антропософията, ние трябва да погледнем на чо
век
а като на едно свръх сетивно същество, изградено от силите на своето физическо и етерно тяло (или тяло на строителните сили), и от друга страна изградено от силите на своето астрално тяло и своя Аз.
Скъпи мои приятели! Лекциите ми през последните седмици имаха най-вече задачата да покажат как чрез своя духовен живот човек взема участие и се намесва активно в това, което бихме определили като „звездния свят", също както чрез своя физически земен живот взема участие в Земните процеси и събития.
В съгласие с основните възгледи на Антропософията, ние трябва да погледнем на човека като на едно свръх сетивно същество, изградено от силите на своето физическо и етерно тяло (или тяло на строителните сили), и от друга страна изградено от силите на своето астрално тяло и своя Аз.
Вие вече знаете, че по време на нощния сън човек отделя една от друга тези две части на своето същество. Нека да насочим нашето внимание към спящия човек.
към текста >>
Вие вече знаете, че по време на нощния сън чо
век
отделя една от друга тези две части на своето същество.
Скъпи мои приятели! Лекциите ми през последните седмици имаха най-вече задачата да покажат как чрез своя духовен живот човек взема участие и се намесва активно в това, което бихме определили като „звездния свят", също както чрез своя физически земен живот взема участие в Земните процеси и събития. В съгласие с основните възгледи на Антропософията, ние трябва да погледнем на човека като на едно свръх сетивно същество, изградено от силите на своето физическо и етерно тяло (или тяло на строителните сили), и от друга страна изградено от силите на своето астрално тяло и своя Аз.
Вие вече знаете, че по време на нощния сън човек отделя една от друга тези две части на своето същество.
Нека да насочим нашето внимание към спящия човек.
към текста >>
Нека да насочим нашето внимание към спящия чо
век
.
Скъпи мои приятели! Лекциите ми през последните седмици имаха най-вече задачата да покажат как чрез своя духовен живот човек взема участие и се намесва активно в това, което бихме определили като „звездния свят", също както чрез своя физически земен живот взема участие в Земните процеси и събития. В съгласие с основните възгледи на Антропософията, ние трябва да погледнем на човека като на едно свръх сетивно същество, изградено от силите на своето физическо и етерно тяло (или тяло на строителните сили), и от друга страна изградено от силите на своето астрално тяло и своя Аз. Вие вече знаете, че по време на нощния сън човек отделя една от друга тези две части на своето същество.
Нека да насочим нашето внимание към спящия човек.
към текста >>
И в този случай бихме могли да поставим въпроса: Съществува ли по време на съня някаква връзка между тези две лишени от съзнание части на чо
век
а?
При него от една страна имаме лишените от съзнание физическо тяло и етерно тяло, а от друга лишените от съзнание астрално тяло и Аз.
И в този случай бихме могли да поставим въпроса: Съществува ли по време на съня някаква връзка между тези две лишени от съзнание части на човека?
Ние знаем, че състояние то на будност, т.е. обикновеното съзнание на днешния човек се проявява чрез неговите мисли, чувства и воля. И ние трябва да си представим нещата така, сякаш Азът и астралното тяло се потопяват в етерното и физическо тяло и едва след тяхното взаимно проникване се разгарят функциите на мисленето, чувствата и волята.
към текста >>
обикновеното съзнание на днешния чо
век
се проявява чрез неговите мисли, чувства и воля.
При него от една страна имаме лишените от съзнание физическо тяло и етерно тяло, а от друга лишените от съзнание астрално тяло и Аз. И в този случай бихме могли да поставим въпроса: Съществува ли по време на съня някаква връзка между тези две лишени от съзнание части на човека? Ние знаем, че състояние то на будност, т.е.
обикновеното съзнание на днешния човек се проявява чрез неговите мисли, чувства и воля.
И ние трябва да си представим нещата така, сякаш Азът и астралното тяло се потопяват в етерното и физическо тяло и едва след тяхното взаимно проникване се разгарят функциите на мисленето, чувствата и волята.
към текста >>
В спящия чо
век
мисли, чувства и воля не съществуват.
В спящия човек мисли, чувства и воля не съществуват.
Ако обаче и насочим поглед към земното физическо тяло, ние трябва да си кажем: В това земно физическо тяло действуват всички онези сили, които формират и нашите човешки възприемателни способности. Ако спрем вниманието си на човешкото физическо тяло, ние ще установим, че то има една определена тежест. Спрямо това физическо тяло ние можем да предприемем или поне хипотетично да предвидим определени изследвания, които да ни осветлят разиграващите се в него материални процеси. И тогава ние бихме установили, че тези материални процеси са едно продължение на онези процеси, които се разиграват навън в земната природа и които под формата на „изхранване" продължават своето развитие вътре в човешкото тяло. Във физическото тяло на човека откриваме също и онези процеси, които се осъществяват в неговото дишане.
към текста >>
Във физическото тяло на чо
век
а откриваме също и онези процеси, които се осъществяват в неговото дишане.
В спящия човек мисли, чувства и воля не съществуват. Ако обаче и насочим поглед към земното физическо тяло, ние трябва да си кажем: В това земно физическо тяло действуват всички онези сили, които формират и нашите човешки възприемателни способности. Ако спрем вниманието си на човешкото физическо тяло, ние ще установим, че то има една определена тежест. Спрямо това физическо тяло ние можем да предприемем или поне хипотетично да предвидим определени изследвания, които да ни осветлят разиграващите се в него материални процеси. И тогава ние бихме установили, че тези материални процеси са едно продължение на онези процеси, които се разиграват навън в земната природа и които под формата на „изхранване" продължават своето развитие вътре в човешкото тяло.
Във физическото тяло на човека откриваме също и онези процеси, които се осъществяват в неговото дишане.
Само че всичко, което тръгва от човешката глава, всичко което принадлежи към нервно-сетивната система е значително смекчено, заглушено, и дори ако мога така да се изразя потънало в дълбок мрак.
към текста >>
Ако сега насочим вниманието си върху етерното тяло, което пронизва открай до край физическото тяло на чо
век
а, няма да ни бъде съвсем лесно да си представим как всъщност действува това етерно тяло по време на съня.
Ако сега насочим вниманието си върху етерното тяло, което пронизва открай до край физическото тяло на човека, няма да ни бъде съвсем лесно да си представим как всъщност действува това етерно тяло по време на съня.
И все пак, ако някой от Вас е навлязъл малко или много в Антропософията, той ще може да разбере как макар и спящ чрез своето етерно тяло човек живее в етерните сили които обвиват нашата Земя отвсякъде. Вътре в спящото физическо тяло на човека ние откриваме всичко, което пулсира в етерния свят около Земята.
към текста >>
И все пак, ако някой от Вас е навлязъл малко или много в Антропософията, той ще може да разбере как макар и спящ чрез своето етерно тяло чо
век
живее в етерните сили които обвиват нашата Земя отвсякъде.
Ако сега насочим вниманието си върху етерното тяло, което пронизва открай до край физическото тяло на човека, няма да ни бъде съвсем лесно да си представим как всъщност действува това етерно тяло по време на съня.
И все пак, ако някой от Вас е навлязъл малко или много в Антропософията, той ще може да разбере как макар и спящ чрез своето етерно тяло човек живее в етерните сили които обвиват нашата Земя отвсякъде.
Вътре в спящото физическо тяло на човека ние откриваме всичко, което пулсира в етерния свят около Земята.
към текста >>
Вътре в спящото физическо тяло на чо
век
а ние откриваме всичко, което пулсира в етерния свят около Земята.
Ако сега насочим вниманието си върху етерното тяло, което пронизва открай до край физическото тяло на човека, няма да ни бъде съвсем лесно да си представим как всъщност действува това етерно тяло по време на съня. И все пак, ако някой от Вас е навлязъл малко или много в Антропософията, той ще може да разбере как макар и спящ чрез своето етерно тяло човек живее в етерните сили които обвиват нашата Земя отвсякъде.
Вътре в спящото физическо тяло на човека ние откриваме всичко, което пулсира в етерния свят около Земята.
към текста >>
Но сега за нас е съвсем недопустимо да си мислим, че астралното тяло на чо
век
а и неговият Аз имат нещо общо със физическата Земя, че имат нещо общо с етерния свят около Земята.
Нещата обаче се усложняват твърде много, ако ние насочим вниманието си естествено става дума за душевно внимание върху това, което се простира извън физическото и етерното тяло, т.е. върху астралното тяло и Азът.
Но сега за нас е съвсем недопустимо да си мислим, че астралното тяло на човека и неговият Аз имат нещо общо със физическата Земя, че имат нещо общо с етерния свят около Земята.
към текста >>
Когато погледнем един чо
век
в лицето, когато уловим неговия поглед, мимика, жестове и т.н., ние всъщност проникваме зад физическата обвивка в областите на душата и Духа.
Тази обаче е само едната страна от процесите на растителния свят. Според физическата наука, пролетният цъфтеж и есенното увяхване са свързани със Слънцето. Освен това науката ни показва, че хлорофилът може да се образува само под действието на Слънчевата светлина. Изобщо физическата наука ни описва какво се разиграва във физическите процеси; тя обаче не ни показва какво става зад цъфтежа и увяхване то, тя не ни показва само те духовни процеси на растителния свят. Но точно както кръвната циркулация прониква навсякъде и човешкия физически организъм, точно както етерните процеси се манифестират в този физически организъм като съдови явления, и точно както човешкият физически организъм е пронизван с душевно духовни сили, по същия начин в.разлистването, цъфтежа и увяхването на растенията се разиграват такива физически процеси, които също са пронизани от всякъде с духовни и душевни космически сили.
Когато погледнем един човек в лицето, когато уловим неговия поглед, мимика, жестове и т.н., ние всъщност проникваме зад физическата обвивка в областите на душата и Духа.
По същия начин трябва да свикнем, също и зад физическата обвивка на растенията, зад тяхната ако ми позволите този израз „физиогномия", да търсим душевно духовния план на нещата.
към текста >>
Ако обаче обърнем всичко това с духовен поглед, ако се обърнем към растителната физиогномия на Земята както се обръщаме към физиогномията на чо
век
а, тогава ни се открива нещо, което аз бих желал да назова с една определена дума, защото практически тя най-добре отразява нещата, които се разиграват там.
Доколкото искаме да останем верни на физическото познание ние сме длъжни да твърдим: Да, Слънчева та светлина и топлина се проявяват в растенията като формират растителните сокове, хлорофила и т.н.
Ако обаче обърнем всичко това с духовен поглед, ако се обърнем към растителната физиогномия на Земята както се обръщаме към физиогномията на човека, тогава ни се открива нещо, което аз бих желал да назова с една определена дума, защото практически тя най-добре отразява нещата, които се разиграват там.
Хората са свикнали да си представят Слънцето като едно огромно газово кълбо, което изпраща своята светлина към Земята. Обаче тази представа не отговаря на истината. Вярно е, че Слънцето изпраща лъчите си надолу към Земята, но ако се вгледаме правилно в нашето Слънце, ние ще открием, че неговите лъчи имат както външна, така и вътрешна страна. Ако един човек би могъл да прозре през Слънчевата светлина, ако успее да види какво има под нейната външна обвивка, той ще стигне до душевните качества на Слънцето, до душевната мощ на Слънцето. Впрочем с обикновено съзнание ние гледаме на Слънцето по същия начин, както бихме гледали и фигурата на един човек направена от картон.
към текста >>
Ако един чо
век
би могъл да прозре през Слънчевата светлина, ако успее да види какво има под нейната външна обвивка, той ще стигне до душевните качества на Слънцето, до душевната мощ на Слънцето.
Доколкото искаме да останем верни на физическото познание ние сме длъжни да твърдим: Да, Слънчева та светлина и топлина се проявяват в растенията като формират растителните сокове, хлорофила и т.н. Ако обаче обърнем всичко това с духовен поглед, ако се обърнем към растителната физиогномия на Земята както се обръщаме към физиогномията на човека, тогава ни се открива нещо, което аз бих желал да назова с една определена дума, защото практически тя най-добре отразява нещата, които се разиграват там. Хората са свикнали да си представят Слънцето като едно огромно газово кълбо, което изпраща своята светлина към Земята. Обаче тази представа не отговаря на истината. Вярно е, че Слънцето изпраща лъчите си надолу към Земята, но ако се вгледаме правилно в нашето Слънце, ние ще открием, че неговите лъчи имат както външна, така и вътрешна страна.
Ако един човек би могъл да прозре през Слънчевата светлина, ако успее да види какво има под нейната външна обвивка, той ще стигне до душевните качества на Слънцето, до душевната мощ на Слънцето.
Впрочем с обикновено съзнание ние гледаме на Слънцето по същия начин, както бихме гледали и фигурата на един човек направена от картон. Естествено, ако Вие пожелаете да си направите едно копие, една отливка, която би предала само формата, мъртвата форма, тогава отливката ще бъде нещо съвсем различно от действителния човек.
към текста >>
Впрочем с обикновено съзнание ние гледаме на Слънцето по същия начин, както бихме гледали и фигурата на един чо
век
направена от картон.
Ако обаче обърнем всичко това с духовен поглед, ако се обърнем към растителната физиогномия на Земята както се обръщаме към физиогномията на човека, тогава ни се открива нещо, което аз бих желал да назова с една определена дума, защото практически тя най-добре отразява нещата, които се разиграват там. Хората са свикнали да си представят Слънцето като едно огромно газово кълбо, което изпраща своята светлина към Земята. Обаче тази представа не отговаря на истината. Вярно е, че Слънцето изпраща лъчите си надолу към Земята, но ако се вгледаме правилно в нашето Слънце, ние ще открием, че неговите лъчи имат както външна, така и вътрешна страна. Ако един човек би могъл да прозре през Слънчевата светлина, ако успее да види какво има под нейната външна обвивка, той ще стигне до душевните качества на Слънцето, до душевната мощ на Слънцето.
Впрочем с обикновено съзнание ние гледаме на Слънцето по същия начин, както бихме гледали и фигурата на един човек направена от картон.
Естествено, ако Вие пожелаете да си направите едно копие, една отливка, която би предала само формата, мъртвата форма, тогава отливката ще бъде нещо съвсем различно от действителния човек.
към текста >>
Естествено, ако Вие пожелаете да си направите едно копие, една отливка, която би предала само формата, мъртвата форма, тогава отливката ще бъде нещо съвсем различно от действителния чо
век
.
Хората са свикнали да си представят Слънцето като едно огромно газово кълбо, което изпраща своята светлина към Земята. Обаче тази представа не отговаря на истината. Вярно е, че Слънцето изпраща лъчите си надолу към Земята, но ако се вгледаме правилно в нашето Слънце, ние ще открием, че неговите лъчи имат както външна, така и вътрешна страна. Ако един човек би могъл да прозре през Слънчевата светлина, ако успее да види какво има под нейната външна обвивка, той ще стигне до душевните качества на Слънцето, до душевната мощ на Слънцето. Впрочем с обикновено съзнание ние гледаме на Слънцето по същия начин, както бихме гледали и фигурата на един човек направена от картон.
Естествено, ако Вие пожелаете да си направите едно копие, една отливка, която би предала само формата, мъртвата форма, тогава отливката ще бъде нещо съвсем различно от действителния човек.
към текста >>
При действителния чо
век
Вие долавяте неговата духовно-душевна същност.
При действителния човек Вие долавяте неговата духовно-душевна същност.
По отношение на Слънцето, обикновеното човешко съзнание постъпва по същия начин: то си изработва един картонен макет на Слънцето и не може да проникне по-дълбоко от външния светлинен пласт.
към текста >>
От физическа гледна точка чо
век
разсъждава така: Слънцето сгрява Земята и се отразява в скалите, почвата и т.н.
Ако успее да проникне макар и малко зад този външен светлинен пласт, човешкото съзнание вижда пред себе си истинската духовно-душевна същност на Слънцето. И в своето проявление тази истинска духовно-душевна Слънчева същност може да се открие на съзнанието, също както и картонения макет на Слънцето.
От физическа гледна точка човек разсъждава така: Слънцето сгрява Земята и се отразява в скалите, почвата и т.н.
По този начин възниква светлината, изобщо по този начин става видим целия минерален свят. Слънчевите лъчи проникват и в растенията, правят ги зелени, карат ги да израстват. Тази обаче е само външната страна на нещата. Ако сега погледнем на същите неща от духовна гледна точка, ние съвсем не можем да защитим предишното си мнение: Ето, Слънчевата светлина се отразява от минералите, след което прониква в растенията и те стават зелени. В този случай ние трябва да кажем: Слънцето и разбира се ще имаме предвид неизброимите духовни Същества, които обитават Слънцето „Слънцето сънува и неговите прекрасни сънища обвиват Земята и придават облика на растенията".
към текста >>
И виждате ли, Азът и астралното тяло на чо
век
а когато те са извън физическото му и етерно тяло се намират точно в този елемент, в който се развиват имагинациите на Слънцето.
Когато напролет снегът се топи и Слънцето отново усилва своята лъчезарна мощ, неговите имагинации имагинациите на Слънцето обгръщат Земята отвсякъде. И тези Слънчеви имагинации като съзидателни имагиниращи сили изтъкват вълшебната тъкан на целия растителен свят. И този имагинативен свят, тази имагинативна атмосфера, които обгръщат Земята, са особено живи там, където дадена местност се намира между годишните сезони на пролетта и есента. Разбира се този сънищен елемент на Слънчевото действие е налице също и през зимата. Само че през зимата ако мога така да се изразя Слънчевите сънища стават неясни и смътни; докато през лятото те са бързи, подвижни и ясни.
И виждате ли, Азът и астралното тяло на човека когато те са извън физическото му и етерно тяло се намират точно в този елемент, в който се развиват имагинациите на Слънцето.
към текста >>
Обаче древният чо
век
знаеше, че със своя Аз и своето астрално тяло, е непосредствен участник в този пулсиращ и жив имагинативен свят.
В по-древните епохи от развитието на човечеството хората можеха да правят твърде точна разлика между зимния сън и летния сън. Те знаеха също и какво е конкретното значение на зимния и летния сън върху самите тях. Древните хора добре знаеха, че естеството на летния сън им дава правото да са напълно сигурни: да, през лятото цялата Земя е обвита от образни мисли. И тези древни хора имаха непосредственото усещане: По време на лятото „горните" Богове слизат и обгръщат Земята от всякъде; по време на зимата „долните" Богове се изкачват горе и на свой ред обгръщат Земята от всякъде. Този имагинативен свят различен зиме и лятос беше възприеман като една промяна в съотношението между горните и долните Богове.
Обаче древният човек знаеше, че със своя Аз и своето астрално тяло, е непосредствен участник в този пулсиращ и жив имагинативен свят.
към текста >>
Ако погледнем на тези факти от антропософска гледна точка, ние ще се доближим и до отношението на чо
век
а към извънземния свят, което той градеше докато се намираше още в своето физическо тяло.
Ако погледнем на тези факти от антропософска гледна точка, ние ще се доближим и до отношението на човека към извънземния свят, което той градеше докато се намираше още в своето физическо тяло.
Виждате ли, през лятото, докато е потънал в своя сън, човекът е обгърнат от една ясно очертана космическа имагинация. По време на лятото имагинациите са ясно очертани и включват най-разнообразни фигури. Вътре в тези имагинации пребивават докато спим нашият Аз и нашето астрално тяло. През зимата обаче нещата се променят. Тогава около Земята се носят неясни, откъснати една от друга и разлети фигури, което има за последица това, че винаги с настъпването на есента, човешкият Аз и човешкото астрално тяло докато спим се отделят от физическото и етерно тяло и проникват далеч в просторите на Космоса.
към текста >>
Виждате ли, през лятото, докато е потънал в своя сън, чо
век
ът е обгърнат от една ясно очертана космическа имагинация.
Ако погледнем на тези факти от антропософска гледна точка, ние ще се доближим и до отношението на човека към извънземния свят, което той градеше докато се намираше още в своето физическо тяло.
Виждате ли, през лятото, докато е потънал в своя сън, човекът е обгърнат от една ясно очертана космическа имагинация.
По време на лятото имагинациите са ясно очертани и включват най-разнообразни фигури. Вътре в тези имагинации пребивават докато спим нашият Аз и нашето астрално тяло. През зимата обаче нещата се променят. Тогава около Земята се носят неясни, откъснати една от друга и разлети фигури, което има за последица това, че винаги с настъпването на есента, човешкият Аз и човешкото астрално тяло докато спим се отделят от физическото и етерно тяло и проникват далеч в просторите на Космоса. По време на горещото лято, това което живее в нашия Аз и в нашето астрално тяло остава, тъй да се каже, по скоро в духовно-душевната атмосфера на човека.
към текста >>
По време на горещото лято, това което живее в нашия Аз и в нашето астрално тяло остава, тъй да се каже, по скоро в духовно-душевната атмосфера на чо
век
а.
Виждате ли, през лятото, докато е потънал в своя сън, човекът е обгърнат от една ясно очертана космическа имагинация. По време на лятото имагинациите са ясно очертани и включват най-разнообразни фигури. Вътре в тези имагинации пребивават докато спим нашият Аз и нашето астрално тяло. През зимата обаче нещата се променят. Тогава около Земята се носят неясни, откъснати една от друга и разлети фигури, което има за последица това, че винаги с настъпването на есента, човешкият Аз и човешкото астрално тяло докато спим се отделят от физическото и етерно тяло и проникват далеч в просторите на Космоса.
По време на горещото лято, това което живее в нашия Аз и в нашето астрално тяло остава, тъй да се каже, по скоро в духовно-душевната атмосфера на човека.
По време на зимата, това което живее в нашия Аз и в нашето астрално тяло, е изнесено далеч навън в просторите на необятния Космос. И ние можем да потвърдим, не алегорично, а съвсем конкретно: Това, което човек душевно поражда в себе си и това, което той изнася навън докато спи чрез своя Аз и своето астрално тяло, всичко то се натрупва и „складира" по време на летните месеци, за да се изнесе по време на зимата далеч в просторите на Космоса.
към текста >>
И ние можем да потвърдим, не алегорично, а съвсем конкретно: Това, което чо
век
душевно поражда в себе си и това, което той изнася навън докато спи чрез своя Аз и своето астрално тяло, всичко то се натрупва и „складира" по време на летните месеци, за да се изнесе по време на зимата далеч в просторите на Космоса.
Вътре в тези имагинации пребивават докато спим нашият Аз и нашето астрално тяло. През зимата обаче нещата се променят. Тогава около Земята се носят неясни, откъснати една от друга и разлети фигури, което има за последица това, че винаги с настъпването на есента, човешкият Аз и човешкото астрално тяло докато спим се отделят от физическото и етерно тяло и проникват далеч в просторите на Космоса. По време на горещото лято, това което живее в нашия Аз и в нашето астрално тяло остава, тъй да се каже, по скоро в духовно-душевната атмосфера на човека. По време на зимата, това което живее в нашия Аз и в нашето астрално тяло, е изнесено далеч навън в просторите на необятния Космос.
И ние можем да потвърдим, не алегорично, а съвсем конкретно: Това, което човек душевно поражда в себе си и това, което той изнася навън докато спи чрез своя Аз и своето астрално тяло, всичко то се натрупва и „складира" по време на летните месеци, за да се изнесе по време на зимата далеч в просторите на Космоса.
към текста >>
Ето защо от антропософска гледна точка можем да сме сигурни: В разгара на лятото, по времето на Еньовден, чо
век
може да се скрие от духовните Същества, така че да изгради в себе си безбожни и осъдителни чувства, гъстата мрежа от имагинации над него не им позволява да нахлуят в Космоса.
Да, скъпи мои приятели, ако бяхме затворени в сферата на Зимния свят без каквато и да е възможност за проникване в духовния Космос, ние като земни хора изобщо не бихме могли да разсъждаваме. Това би било невъзможно.
Ето защо от антропософска гледна точка можем да сме сигурни: В разгара на лятото, по времето на Еньовден, човек може да се скрие от духовните Същества, така че да изгради в себе си безбожни и осъдителни чувства, гъстата мрежа от имагинации над него не им позволява да нахлуят в Космоса.
Те остават тук. С настъпването на зимата обаче и особено по време на Коледната седмица, Боговете жадно отправят своя взор към Земята; човешката душа се отваря и това, което живее в Азът и астралното тяло се изнася навън в Космоса. Пред нашето въображение израства следната картина: Сякаш с настъпва нето на зимата, Земната планета отваря своите прозорци, за да погледнат Ангелои и Архангелои към земните хора.
към текста >>
Но в известен смисъл, висшите Същества си остават „поети", и затова чо
век
не може да стигне до истинската им същност, ако ги описва с разсъдъчни и студени думи; ето защо той често трябва да търси думи, подобни на тези, които употребих току-що: По време на Рождество Христово, по време на Коледната седмица, Земята отваря своите прозорци, и сега Ангелои надничат през тези прозорци, за да видят как се подготвят хората за цялата следваща година.
Разбира се, в съвременната епоха всички ние, скъпи мои приятели, постепенно свикваме да се отнасяме към човешкото познание филистерски, трезво и непоетично.
Но в известен смисъл, висшите Същества си остават „поети", и затова човек не може да стигне до истинската им същност, ако ги описва с разсъдъчни и студени думи; ето защо той често трябва да търси думи, подобни на тези, които употребих току-що: По време на Рождество Христово, по време на Коледната седмица, Земята отваря своите прозорци, и сега Ангелои надничат през тези прозорци, за да видят как се подготвят хората за цялата следваща година.
Дори и когато мислят, Съществата от висшите Йерархии, остават поети и художници. Логиката според начина по който сме свикнали да я развиваме е само една далечна последица от Земната тежест; естествено това не означава, че тук на Земята логиката е излишна напротив, тя е необходима в най-висша степен.
към текста >>
А всичко, което мислим то остава на Земята; Ангели и Архангели изобщо не се интересуват от него; да, когато надничат през Коледните прозорци, те се интересуват от нещо съвсем друго, защото ако ми позволите този израз сега те разполагат с по-високия „карат злато", който могат да получат от духовно-душевната същност на чо
век
а.
А всичко, което мислим то остава на Земята; Ангели и Архангели изобщо не се интересуват от него; да, когато надничат през Коледните прозорци, те се интересуват от нещо съвсем друго, защото ако ми позволите този израз сега те разполагат с по-високия „карат злато", който могат да получат от духовно-душевната същност на човека.
И тези по-ценни монети се отливат не другаде, а в „монетния двор" на чувствата, там където живее и страда човешката душа. За Космоса, скъпи мои приятели, мислите са само нищожни разменни монети. Но всяка нощ в тези нищожни разменни монети се вглеждат долните Богове. И така, всяка нощ Космосът не далечният Космос, а непосредственото космическо обкръжение на Земята, съставено от подчинени и елементарни Същества се вглежда и вслушва в нашите умствени качества: дали сме глупави или умни хора! Денонощният кръг на Слънцето е този, който осведомява близкия Космос за качеството на нашите мисли.
към текста >>
Обаче в чо
век
а живее и нещо трето, това е волята.
Обаче в човека живее и нещо трето, това е волята.
Волята е свързана с чувствата, а те не могат друго, освен да се обръщат към определени човешки действия и да казват: ето, това е морално добро, а това морално зло. Обаче волята може да импулсира както морално добри дела, така и дела, които не са морално добри. Тук няма ритъм, няма подреждане, няма закономерности. Отношението на волята към Азът в никакъв случай не е фиксирано и закономерно, както съответните отношения на мислите и чувствата. Ние не можем да окачествим една лоша постъпка като добра или пък една добра по-тъпка като лоша; ние не можем да определим една логична мисъл като нелогична или една нелогична мисъл като логична.
към текста >>
Тук на Земята, където чо
век
ът прекарва своя живот в илюзия, той би могъл при определени обстоятелства да се изрази по този начин, обаче между смъртта и поредното ново раждане, той никога не би могъл да каже това.
Тук на Земята, където човекът прекарва своя живот в илюзия, той би могъл при определени обстоятелства да се изрази по този начин, обаче между смъртта и поредното ново раждане, той никога не би могъл да каже това.
Защото между смъртта и новото раждане самият той е в онези сфери, където неговите неправилни мисли пораждат определена беда, определено нещастие и той е длъжен да понесе това нещастие. Така че между смъртта и новото раждане, човекът пребивава в онези сфери, в които са „инплантирани" негови те душевни състояния. Обаче от земна гледна точка, човек би могъл отново да възрази: Ето там в Космоса замира всичко онова, което живее в моите чувства; но всичко което би могло да причини чрез мен някаква беда или нещастие него аз предоставям на Боговете.
към текста >>
Така че между смъртта и новото раждане, чо
век
ът пребивава в онези сфери, в които са „инплантирани" негови те душевни състояния.
Тук на Земята, където човекът прекарва своя живот в илюзия, той би могъл при определени обстоятелства да се изрази по този начин, обаче между смъртта и поредното ново раждане, той никога не би могъл да каже това. Защото между смъртта и новото раждане самият той е в онези сфери, където неговите неправилни мисли пораждат определена беда, определено нещастие и той е длъжен да понесе това нещастие.
Така че между смъртта и новото раждане, човекът пребивава в онези сфери, в които са „инплантирани" негови те душевни състояния.
Обаче от земна гледна точка, човек би могъл отново да възрази: Ето там в Космоса замира всичко онова, което живее в моите чувства; но всичко което би могло да причини чрез мен някаква беда или нещастие него аз предоставям на Боговете.
към текста >>
Обаче от земна гледна точка, чо
век
би могъл отново да възрази: Ето там в Космоса замира всичко онова, което живее в моите чувства; но всичко което би могло да причини чрез мен някаква беда или нещастие него аз предоставям на Боговете.
Тук на Земята, където човекът прекарва своя живот в илюзия, той би могъл при определени обстоятелства да се изрази по този начин, обаче между смъртта и поредното ново раждане, той никога не би могъл да каже това. Защото между смъртта и новото раждане самият той е в онези сфери, където неговите неправилни мисли пораждат определена беда, определено нещастие и той е длъжен да понесе това нещастие. Така че между смъртта и новото раждане, човекът пребивава в онези сфери, в които са „инплантирани" негови те душевни състояния.
Обаче от земна гледна точка, човек би могъл отново да възрази: Ето там в Космоса замира всичко онова, което живее в моите чувства; но всичко което би могло да причини чрез мен някаква беда или нещастие него аз предоставям на Боговете.
към текста >>
Материалистичният чо
век
, който се съобразява единствено с живота между раждането и смъртта никога не може да стигне до мисъл та, че неговата воля има космическо значение.
И все пак в условията на Земята моята воля е безпорядъчна и нерегулирана.
Материалистичният човек, който се съобразява единствено с живота между раждането и смъртта никога не може да стигне до мисъл та, че неговата воля има космическо значение.
Впрочем той не достига и до усещането, че неговите мисли и чувства също имат някакво космическо значение. Само онзи, който добре знае, че мислите проявяват космическото си действие чрез дневния цикъл, а чувствата чрез годишния цикъл на Слънцето, само той вижда как това, което се разиграва чрез добрата или зла воля на земния човек, се пренася горе в Космоса. И точно това, скъпи мои приятели, което действува в човешката воля, точно него човек трябва да пренесе горе в Космоса, и той го пренася в мига, когато минава през Портата на смъртта. Да, за да пренесе последиците от своята добра или зла воля, човек няма нужда от дневния или годишен ритъм, а от Портата на смъртта.
към текста >>
Само онзи, който добре знае, че мислите проявяват космическото си действие чрез дневния цикъл, а чувствата чрез годишния цикъл на Слънцето, само той вижда как това, което се разиграва чрез добрата или зла воля на земния чо
век
, се пренася горе в Космоса.
И все пак в условията на Земята моята воля е безпорядъчна и нерегулирана. Материалистичният човек, който се съобразява единствено с живота между раждането и смъртта никога не може да стигне до мисъл та, че неговата воля има космическо значение. Впрочем той не достига и до усещането, че неговите мисли и чувства също имат някакво космическо значение.
Само онзи, който добре знае, че мислите проявяват космическото си действие чрез дневния цикъл, а чувствата чрез годишния цикъл на Слънцето, само той вижда как това, което се разиграва чрез добрата или зла воля на земния човек, се пренася горе в Космоса.
И точно това, скъпи мои приятели, което действува в човешката воля, точно него човек трябва да пренесе горе в Космоса, и той го пренася в мига, когато минава през Портата на смъртта. Да, за да пренесе последиците от своята добра или зла воля, човек няма нужда от дневния или годишен ритъм, а от Портата на смъртта.
към текста >>
И точно това, скъпи мои приятели, което действува в човешката воля, точно него чо
век
трябва да пренесе горе в Космоса, и той го пренася в мига, когато минава през Портата на смъртта.
И все пак в условията на Земята моята воля е безпорядъчна и нерегулирана. Материалистичният човек, който се съобразява единствено с живота между раждането и смъртта никога не може да стигне до мисъл та, че неговата воля има космическо значение. Впрочем той не достига и до усещането, че неговите мисли и чувства също имат някакво космическо значение. Само онзи, който добре знае, че мислите проявяват космическото си действие чрез дневния цикъл, а чувствата чрез годишния цикъл на Слънцето, само той вижда как това, което се разиграва чрез добрата или зла воля на земния човек, се пренася горе в Космоса.
И точно това, скъпи мои приятели, което действува в човешката воля, точно него човек трябва да пренесе горе в Космоса, и той го пренася в мига, когато минава през Портата на смъртта.
Да, за да пренесе последиците от своята добра или зла воля, човек няма нужда от дневния или годишен ритъм, а от Портата на смъртта.
към текста >>
Да, за да пренесе последиците от своята добра или зла воля, чо
век
няма нужда от дневния или годишен ритъм, а от Портата на смъртта.
И все пак в условията на Земята моята воля е безпорядъчна и нерегулирана. Материалистичният човек, който се съобразява единствено с живота между раждането и смъртта никога не може да стигне до мисъл та, че неговата воля има космическо значение. Впрочем той не достига и до усещането, че неговите мисли и чувства също имат някакво космическо значение. Само онзи, който добре знае, че мислите проявяват космическото си действие чрез дневния цикъл, а чувствата чрез годишния цикъл на Слънцето, само той вижда как това, което се разиграва чрез добрата или зла воля на земния човек, се пренася горе в Космоса. И точно това, скъпи мои приятели, което действува в човешката воля, точно него човек трябва да пренесе горе в Космоса, и той го пренася в мига, когато минава през Портата на смъртта.
Да, за да пренесе последиците от своята добра или зла воля, човек няма нужда от дневния или годишен ритъм, а от Портата на смъртта.
към текста >>
И виждате ли, тук е скрито нещо много особено в отношението на чо
век
а към Космоса.
И виждате ли, тук е скрито нещо много особено в отношението на човека към Космоса.
За нашите мисли ние казваме: Да, ние разполагаме с мислите, но те не са оставени на нашия произвол; когато мислим, ние трябва да следваме световните закономерности, иначе ще влизаме в постоянен конфликт с едно или друго явление. Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал един старец, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произвол спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят. И така, по отношение на нашите мисли ние не сме независими, понеже чрез дневния цикъл на Слънцето те се пренасят горе в Космоса. По отношение на нашите чувства ние също не сме независими: те се пренасят горе чрез годишния цикъл на Слънцето. С други думи: по време на земното съществуване нашите мисли и чувства живеят не само в нашите глави и сърца, те имат не само земно, но и космическо съществуване.
към текста >>
И ето чо
век
ът прекрачва Портата на смъртта, натоварен с последиците от своите волеви импулси.
И ето човекът прекрачва Портата на смъртта, натоварен с последиците от своите волеви импулси.
По време на земния си живот той е обкръжен доколкото ги различава на външната светлина от минерали, растения, животни, от света на нашите облаци, реки, скали, планини и т.н. Но след като отхвърли своето физическо и етерно тяло, т.е. след като мине през Портата на смъртта, човекът се вижда обграден от един друг свят. И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства. „Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства.
към текста >>
след като мине през Портата на смъртта, чо
век
ът се вижда обграден от един друг свят.
И ето човекът прекрачва Портата на смъртта, натоварен с последиците от своите волеви импулси. По време на земния си живот той е обкръжен доколкото ги различава на външната светлина от минерали, растения, животни, от света на нашите облаци, реки, скали, планини и т.н. Но след като отхвърли своето физическо и етерно тяло, т.е.
след като мине през Портата на смъртта, човекът се вижда обграден от един друг свят.
И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства. „Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства. Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства. Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ". Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост.
към текста >>
„Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Чо
век
изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства.
И ето човекът прекрачва Портата на смъртта, натоварен с последиците от своите волеви импулси. По време на земния си живот той е обкръжен доколкото ги различава на външната светлина от минерали, растения, животни, от света на нашите облаци, реки, скали, планини и т.н. Но след като отхвърли своето физическо и етерно тяло, т.е. след като мине през Портата на смъртта, човекът се вижда обграден от един друг свят. И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства.
„Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства.
Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства. Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ". Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост. Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност. Топлината и поривът към живот т.е.
към текста >>
Всичко, което чо
век
изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност.
И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства. „Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства. Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства. Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ". Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост.
Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност.
Топлината и поривът към живот т.е. поривите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо. Както тук ние живеем чрез лятната топлина и зимния студ, така и след смъртта нашите добри чувства ни стоплят, а нашите лоши чувства ни смразяват. След като минем през Портата на смъртта, ние попадаме в измеренията на съвършено нови духовни „дни" и „години". И там ние се превръщаме в последиците от нашите морални действия на Земята.
към текста >>
Да, тук на Земята чо
век
ът може постепенно да научи как ще протича неговият живот след смъртта.
Да, тук на Земята човекът може постепенно да научи как ще протича неговият живот след смъртта.
Има хора, които заявяват: Защо трябва да зная всичко това? Нали след смъртта и без друго ще го видя! Да, скъпи мои приятели, в този случай нещата изглеждат приблизително така, сякаш човекът се съмнява в стойността на своето зрение; защото в хода на Земното развитие, той е създаден като едно същество, което може да работи заедно с духовните космически сили, само ако тук на Земята съумее да си изгради ясни и логични мисли за свръхсетивния свят. Ако земният човек отхвърли познанието за духовните светове, това означава духовно-душевна слепота за живота след смъртта. И ако на този свят човекът откаже да приеме познанието за духовния свят, след като мине през Портата на смъртта, той ще влезе в духовния свят като един инвалид.
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, в този случай нещата изглеждат приблизително така, сякаш чо
век
ът се съмнява в стойността на своето зрение; защото в хода на Земното развитие, той е създаден като едно същество, което може да работи заедно с духовните космически сили, само ако тук на Земята съумее да си изгради ясни и логични мисли за свръхсетивния свят.
Да, тук на Земята човекът може постепенно да научи как ще протича неговият живот след смъртта. Има хора, които заявяват: Защо трябва да зная всичко това? Нали след смъртта и без друго ще го видя!
Да, скъпи мои приятели, в този случай нещата изглеждат приблизително така, сякаш човекът се съмнява в стойността на своето зрение; защото в хода на Земното развитие, той е създаден като едно същество, което може да работи заедно с духовните космически сили, само ако тук на Земята съумее да си изгради ясни и логични мисли за свръхсетивния свят.
Ако земният човек отхвърли познанието за духовните светове, това означава духовно-душевна слепота за живота след смъртта. И ако на този свят човекът откаже да приеме познанието за духовния свят, след като мине през Портата на смъртта, той ще влезе в духовния свят като един инвалид. Защото свободата, добре запомнете това, скъпи мои приятели, е една от крайните цели на човечеството. И за човечеството ще става все по-ясно, че познанието за духовния свят е една историческа необходимост.
към текста >>
Ако земният чо
век
отхвърли познанието за духовните светове, това означава духовно-душевна слепота за живота след смъртта.
Да, тук на Земята човекът може постепенно да научи как ще протича неговият живот след смъртта. Има хора, които заявяват: Защо трябва да зная всичко това? Нали след смъртта и без друго ще го видя! Да, скъпи мои приятели, в този случай нещата изглеждат приблизително така, сякаш човекът се съмнява в стойността на своето зрение; защото в хода на Земното развитие, той е създаден като едно същество, което може да работи заедно с духовните космически сили, само ако тук на Земята съумее да си изгради ясни и логични мисли за свръхсетивния свят.
Ако земният човек отхвърли познанието за духовните светове, това означава духовно-душевна слепота за живота след смъртта.
И ако на този свят човекът откаже да приеме познанието за духовния свят, след като мине през Портата на смъртта, той ще влезе в духовния свят като един инвалид. Защото свободата, добре запомнете това, скъпи мои приятели, е една от крайните цели на човечеството. И за човечеството ще става все по-ясно, че познанието за духовния свят е една историческа необходимост.
към текста >>
И ако на този свят чо
век
ът откаже да приеме познанието за духовния свят, след като мине през Портата на смъртта, той ще влезе в духовния свят като един инвалид.
Да, тук на Земята човекът може постепенно да научи как ще протича неговият живот след смъртта. Има хора, които заявяват: Защо трябва да зная всичко това? Нали след смъртта и без друго ще го видя! Да, скъпи мои приятели, в този случай нещата изглеждат приблизително така, сякаш човекът се съмнява в стойността на своето зрение; защото в хода на Земното развитие, той е създаден като едно същество, което може да работи заедно с духовните космически сили, само ако тук на Земята съумее да си изгради ясни и логични мисли за свръхсетивния свят. Ако земният човек отхвърли познанието за духовните светове, това означава духовно-душевна слепота за живота след смъртта.
И ако на този свят човекът откаже да приеме познанието за духовния свят, след като мине през Портата на смъртта, той ще влезе в духовния свят като един инвалид.
Защото свободата, добре запомнете това, скъпи мои приятели, е една от крайните цели на човечеството. И за човечеството ще става все по-ясно, че познанието за духовния свят е една историческа необходимост.
към текста >>
12.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
В хода на тези лекции бих желал да покажа по най-убедителен начин, че чо
век
принадлежи не само на Земния свят, на Земното съществуване, но и на космическия, на звездния свят.
Скъпи мои приятели!
В хода на тези лекции бих желал да покажа по най-убедителен начин, че човек принадлежи не само на Земния свят, на Земното съществуване, но и на космическия, на звездния свят.
Аз вече описах някои подробности свързани с този важен факт. За да не възникнат недоразумения, днес бих желал да направя едно малко уточнение. Ние винаги сме изложени на упрека, че когато говорим за връзките между човека и звездния свят, сме склонни да приемаме и напътствията на днешната дилетантска астрология. Ако обаче човек внимателно проучи това, което ние изнасяме по този въпрос, той веднага ще схване огромната разлика между антропософската концепция за света и ужасното дилетантство, което иска да се приближи до древните астрологически традиции.
към текста >>
Ние винаги сме изложени на упрека, че когато говорим за връзките между чо
век
а и звездния свят, сме склонни да приемаме и напътствията на днешната дилетантска астрология.
Скъпи мои приятели! В хода на тези лекции бих желал да покажа по най-убедителен начин, че човек принадлежи не само на Земния свят, на Земното съществуване, но и на космическия, на звездния свят. Аз вече описах някои подробности свързани с този важен факт. За да не възникнат недоразумения, днес бих желал да направя едно малко уточнение.
Ние винаги сме изложени на упрека, че когато говорим за връзките между човека и звездния свят, сме склонни да приемаме и напътствията на днешната дилетантска астрология.
Ако обаче човек внимателно проучи това, което ние изнасяме по този въпрос, той веднага ще схване огромната разлика между антропософската концепция за света и ужасното дилетантство, което иска да се приближи до древните астрологически традиции.
към текста >>
Ако обаче чо
век
внимателно проучи това, което ние изнасяме по този въпрос, той веднага ще схване огромната разлика между антропософската концепция за света и ужасното дилетантство, което иска да се приближи до древните астрологически традиции.
Скъпи мои приятели! В хода на тези лекции бих желал да покажа по най-убедителен начин, че човек принадлежи не само на Земния свят, на Земното съществуване, но и на космическия, на звездния свят. Аз вече описах някои подробности свързани с този важен факт. За да не възникнат недоразумения, днес бих желал да направя едно малко уточнение. Ние винаги сме изложени на упрека, че когато говорим за връзките между човека и звездния свят, сме склонни да приемаме и напътствията на днешната дилетантска астрология.
Ако обаче човек внимателно проучи това, което ние изнасяме по този въпрос, той веднага ще схване огромната разлика между антропософската концепция за света и ужасното дилетантство, което иска да се приближи до древните астрологически традиции.
към текста >>
Ние често казваме, че тук между раждането и смъртта, чо
век
ът е свързан със Земята и нейните явления.
Ние често казваме, че тук между раждането и смъртта, човекът е свързан със Земята и нейните явления.
Какво имаме предвид? Ние имаме предвид, че между раждането и смъртта човекът изгражда своето съществуване като включва различните Земни вещества в своя веществообмен. Това става чрез процесите на храненето. Благодарение на дишането и на процесите, които се присъединяват към него, човекът влиза в отношение и с въздушния пояс около Земята. По-нататък ние казваме, че благодарение на своите сетива*5, човекът възприема най-далечните подробности на Земния свят, дори и едно отражение на извънземния свят, макар и то да е много по-земно, от колкото обикновено предполагаме.
към текста >>
Ние имаме предвид, че между раждането и смъртта чо
век
ът изгражда своето съществуване като включва различните Земни вещества в своя веществообмен.
Ние често казваме, че тук между раждането и смъртта, човекът е свързан със Земята и нейните явления. Какво имаме предвид?
Ние имаме предвид, че между раждането и смъртта човекът изгражда своето съществуване като включва различните Земни вещества в своя веществообмен.
Това става чрез процесите на храненето. Благодарение на дишането и на процесите, които се присъединяват към него, човекът влиза в отношение и с въздушния пояс около Земята. По-нататък ние казваме, че благодарение на своите сетива*5, човекът възприема най-далечните подробности на Земния свят, дори и едно отражение на извънземния свят, макар и то да е много по-земно, от колкото обикновено предполагаме. Така че в общи линии, ние твърдим: Благодарение на своите сетива, на своята ритмична и веществообменна система, човекът приема цялата Земя в себе си, и че в себе си той има продължението на онези процеси, които се извършват в огромния планетарен организъм на Земята. По същия начин обаче в човека се намира и продължението на космическите, на извън-Земните процеси.
към текста >>
Благодарение на дишането и на процесите, които се присъединяват към него, чо
век
ът влиза в отношение и с въздушния пояс около Земята.
Ние често казваме, че тук между раждането и смъртта, човекът е свързан със Земята и нейните явления. Какво имаме предвид? Ние имаме предвид, че между раждането и смъртта човекът изгражда своето съществуване като включва различните Земни вещества в своя веществообмен. Това става чрез процесите на храненето.
Благодарение на дишането и на процесите, които се присъединяват към него, човекът влиза в отношение и с въздушния пояс около Земята.
По-нататък ние казваме, че благодарение на своите сетива*5, човекът възприема най-далечните подробности на Земния свят, дори и едно отражение на извънземния свят, макар и то да е много по-земно, от колкото обикновено предполагаме. Така че в общи линии, ние твърдим: Благодарение на своите сетива, на своята ритмична и веществообменна система, човекът приема цялата Земя в себе си, и че в себе си той има продължението на онези процеси, които се извършват в огромния планетарен организъм на Земята. По същия начин обаче в човека се намира и продължението на космическите, на извън-Земните процеси. Обаче когато говорим за тези неща, съвсем не трябва да си представяме, че например от Луната, Венера или Марс се упражняват някакви въздействия върху човека, като че ли от Луната, Венера или Марс се спускат някакви лъчи, вълни и т.н., които пронизват човешкия организъм. Когато казваме, че човекът е свързан и подложен на Лунните въздействия, това трябва да се разбира като аналогичното твърдение, че човекът е свързан със Земята и нейните субстанции.
към текста >>
По-нататък ние казваме, че благодарение на своите сетива*5, чо
век
ът възприема най-далечните подробности на Земния свят, дори и едно отражение на извънземния свят, макар и то да е много по-земно, от колкото обикновено предполагаме.
Ние често казваме, че тук между раждането и смъртта, човекът е свързан със Земята и нейните явления. Какво имаме предвид? Ние имаме предвид, че между раждането и смъртта човекът изгражда своето съществуване като включва различните Земни вещества в своя веществообмен. Това става чрез процесите на храненето. Благодарение на дишането и на процесите, които се присъединяват към него, човекът влиза в отношение и с въздушния пояс около Земята.
По-нататък ние казваме, че благодарение на своите сетива*5, човекът възприема най-далечните подробности на Земния свят, дори и едно отражение на извънземния свят, макар и то да е много по-земно, от колкото обикновено предполагаме.
Така че в общи линии, ние твърдим: Благодарение на своите сетива, на своята ритмична и веществообменна система, човекът приема цялата Земя в себе си, и че в себе си той има продължението на онези процеси, които се извършват в огромния планетарен организъм на Земята. По същия начин обаче в човека се намира и продължението на космическите, на извън-Земните процеси. Обаче когато говорим за тези неща, съвсем не трябва да си представяме, че например от Луната, Венера или Марс се упражняват някакви въздействия върху човека, като че ли от Луната, Венера или Марс се спускат някакви лъчи, вълни и т.н., които пронизват човешкия организъм. Когато казваме, че човекът е свързан и подложен на Лунните въздействия, това трябва да се разбира като аналогичното твърдение, че човекът е свързан със Земята и нейните субстанции.
към текста >>
Така че в общи линии, ние твърдим: Благодарение на своите сетива, на своята ритмична и веществообменна система, чо
век
ът приема цялата Земя в себе си, и че в себе си той има продължението на онези процеси, които се извършват в огромния планетарен организъм на Земята.
Какво имаме предвид? Ние имаме предвид, че между раждането и смъртта човекът изгражда своето съществуване като включва различните Земни вещества в своя веществообмен. Това става чрез процесите на храненето. Благодарение на дишането и на процесите, които се присъединяват към него, човекът влиза в отношение и с въздушния пояс около Земята. По-нататък ние казваме, че благодарение на своите сетива*5, човекът възприема най-далечните подробности на Земния свят, дори и едно отражение на извънземния свят, макар и то да е много по-земно, от колкото обикновено предполагаме.
Така че в общи линии, ние твърдим: Благодарение на своите сетива, на своята ритмична и веществообменна система, човекът приема цялата Земя в себе си, и че в себе си той има продължението на онези процеси, които се извършват в огромния планетарен организъм на Земята.
По същия начин обаче в човека се намира и продължението на космическите, на извън-Земните процеси. Обаче когато говорим за тези неща, съвсем не трябва да си представяме, че например от Луната, Венера или Марс се упражняват някакви въздействия върху човека, като че ли от Луната, Венера или Марс се спускат някакви лъчи, вълни и т.н., които пронизват човешкия организъм. Когато казваме, че човекът е свързан и подложен на Лунните въздействия, това трябва да се разбира като аналогичното твърдение, че човекът е свързан със Земята и нейните субстанции.
към текста >>
По същия начин обаче в чо
век
а се намира и продължението на космическите, на извън-Земните процеси.
Ние имаме предвид, че между раждането и смъртта човекът изгражда своето съществуване като включва различните Земни вещества в своя веществообмен. Това става чрез процесите на храненето. Благодарение на дишането и на процесите, които се присъединяват към него, човекът влиза в отношение и с въздушния пояс около Земята. По-нататък ние казваме, че благодарение на своите сетива*5, човекът възприема най-далечните подробности на Земния свят, дори и едно отражение на извънземния свят, макар и то да е много по-земно, от колкото обикновено предполагаме. Така че в общи линии, ние твърдим: Благодарение на своите сетива, на своята ритмична и веществообменна система, човекът приема цялата Земя в себе си, и че в себе си той има продължението на онези процеси, които се извършват в огромния планетарен организъм на Земята.
По същия начин обаче в човека се намира и продължението на космическите, на извън-Земните процеси.
Обаче когато говорим за тези неща, съвсем не трябва да си представяме, че например от Луната, Венера или Марс се упражняват някакви въздействия върху човека, като че ли от Луната, Венера или Марс се спускат някакви лъчи, вълни и т.н., които пронизват човешкия организъм. Когато казваме, че човекът е свързан и подложен на Лунните въздействия, това трябва да се разбира като аналогичното твърдение, че човекът е свързан със Земята и нейните субстанции.
към текста >>
Обаче когато говорим за тези неща, съвсем не трябва да си представяме, че например от Луната, Венера или Марс се упражняват някакви въздействия върху чо
век
а, като че ли от Луната, Венера или Марс се спускат някакви лъчи, вълни и т.н., които пронизват човешкия организъм.
Това става чрез процесите на храненето. Благодарение на дишането и на процесите, които се присъединяват към него, човекът влиза в отношение и с въздушния пояс около Земята. По-нататък ние казваме, че благодарение на своите сетива*5, човекът възприема най-далечните подробности на Земния свят, дори и едно отражение на извънземния свят, макар и то да е много по-земно, от колкото обикновено предполагаме. Така че в общи линии, ние твърдим: Благодарение на своите сетива, на своята ритмична и веществообменна система, човекът приема цялата Земя в себе си, и че в себе си той има продължението на онези процеси, които се извършват в огромния планетарен организъм на Земята. По същия начин обаче в човека се намира и продължението на космическите, на извън-Земните процеси.
Обаче когато говорим за тези неща, съвсем не трябва да си представяме, че например от Луната, Венера или Марс се упражняват някакви въздействия върху човека, като че ли от Луната, Венера или Марс се спускат някакви лъчи, вълни и т.н., които пронизват човешкия организъм.
Когато казваме, че човекът е свързан и подложен на Лунните въздействия, това трябва да се разбира като аналогичното твърдение, че човекът е свързан със Земята и нейните субстанции.
към текста >>
Когато казваме, че чо
век
ът е свързан и подложен на Лунните въздействия, това трябва да се разбира като аналогичното твърдение, че чо
век
ът е свързан със Земята и нейните субстанции.
Благодарение на дишането и на процесите, които се присъединяват към него, човекът влиза в отношение и с въздушния пояс около Земята. По-нататък ние казваме, че благодарение на своите сетива*5, човекът възприема най-далечните подробности на Земния свят, дори и едно отражение на извънземния свят, макар и то да е много по-земно, от колкото обикновено предполагаме. Така че в общи линии, ние твърдим: Благодарение на своите сетива, на своята ритмична и веществообменна система, човекът приема цялата Земя в себе си, и че в себе си той има продължението на онези процеси, които се извършват в огромния планетарен организъм на Земята. По същия начин обаче в човека се намира и продължението на космическите, на извън-Земните процеси. Обаче когато говорим за тези неща, съвсем не трябва да си представяме, че например от Луната, Венера или Марс се упражняват някакви въздействия върху човека, като че ли от Луната, Венера или Марс се спускат някакви лъчи, вълни и т.н., които пронизват човешкия организъм.
Когато казваме, че човекът е свързан и подложен на Лунните въздействия, това трябва да се разбира като аналогичното твърдение, че човекът е свързан със Земята и нейните субстанции.
към текста >>
Ако чо
век
мине покрай едно ябълково дърво, откъсне ябълка и я изяде, ние можем да твърдим, че ябълковото дърво има определени въздействия върху този чо
век
; обаче не и произволно да си мислим, че например ябълковото дърво изпраща своите лъчи към чо
век
а.
Ако човек мине покрай едно ябълково дърво, откъсне ябълка и я изяде, ние можем да твърдим, че ябълковото дърво има определени въздействия върху този човек; обаче не и произволно да си мислим, че например ябълковото дърво изпраща своите лъчи към човека.
Или пък ако друг човек прекоси една ливада, където пасе крава и след седем дни той намазва своята филия с масло, получено от кравата в този случай не трябва да си представяме, че кравата е упражнила едно пряко въздействие върху човека. По същия начин стоят и нещата, свързани с въздействията на звездния свят върху човека. Отношението на звездния свят към човека и на човека към звездния свят е толкова реално, колкото и отношението на човека към кравата, чието масло той приема седем дни след като я вижда тук или там по полето.
към текста >>
Или пък ако друг чо
век
прекоси една ливада, където пасе крава и след седем дни той намазва своята филия с масло, получено от кравата в този случай не трябва да си представяме, че кравата е упражнила едно пряко въздействие върху чо
век
а.
Ако човек мине покрай едно ябълково дърво, откъсне ябълка и я изяде, ние можем да твърдим, че ябълковото дърво има определени въздействия върху този човек; обаче не и произволно да си мислим, че например ябълковото дърво изпраща своите лъчи към човека.
Или пък ако друг човек прекоси една ливада, където пасе крава и след седем дни той намазва своята филия с масло, получено от кравата в този случай не трябва да си представяме, че кравата е упражнила едно пряко въздействие върху човека.
По същия начин стоят и нещата, свързани с въздействията на звездния свят върху човека. Отношението на звездния свят към човека и на човека към звездния свят е толкова реално, колкото и отношението на човека към кравата, чието масло той приема седем дни след като я вижда тук или там по полето.
към текста >>
По същия начин стоят и нещата, свързани с въздействията на звездния свят върху чо
век
а.
Ако човек мине покрай едно ябълково дърво, откъсне ябълка и я изяде, ние можем да твърдим, че ябълковото дърво има определени въздействия върху този човек; обаче не и произволно да си мислим, че например ябълковото дърво изпраща своите лъчи към човека. Или пък ако друг човек прекоси една ливада, където пасе крава и след седем дни той намазва своята филия с масло, получено от кравата в този случай не трябва да си представяме, че кравата е упражнила едно пряко въздействие върху човека.
По същия начин стоят и нещата, свързани с въздействията на звездния свят върху човека.
Отношението на звездния свят към човека и на човека към звездния свят е толкова реално, колкото и отношението на човека към кравата, чието масло той приема седем дни след като я вижда тук или там по полето.
към текста >>
Отношението на звездния свят към чо
век
а и на чо
век
а към звездния свят е толкова реално, колкото и отношението на чо
век
а към кравата, чието масло той приема седем дни след като я вижда тук или там по полето.
Ако човек мине покрай едно ябълково дърво, откъсне ябълка и я изяде, ние можем да твърдим, че ябълковото дърво има определени въздействия върху този човек; обаче не и произволно да си мислим, че например ябълковото дърво изпраща своите лъчи към човека. Или пък ако друг човек прекоси една ливада, където пасе крава и след седем дни той намазва своята филия с масло, получено от кравата в този случай не трябва да си представяме, че кравата е упражнила едно пряко въздействие върху човека. По същия начин стоят и нещата, свързани с въздействията на звездния свят върху човека.
Отношението на звездния свят към човека и на човека към звездния свят е толкова реално, колкото и отношението на човека към кравата, чието масло той приема седем дни след като я вижда тук или там по полето.
към текста >>
Днес бих желал да говоря за определени връзки, които съществуват както между чо
век
а и Земята, така и между чо
век
а и Космоса.
Днес бих желал да говоря за определени връзки, които съществуват както между човека и Земята, така и между човека и Космоса.
Ако отново насочим поглед върху човешкия живот, протичаш в ритмичната смяна между будност и сън, ние ще се съгласим, че в състоянието на будност се разиграват предимно взаимодействията между човека и Земните субстанции, между човека и Земните сили. Денем човек възприема света благодарение на своите сетива. Нощем докато спи човек не си служи със сетивата така, както през деня. По правило той приема храна и течности само в своето будно съзнание, макар че би могъл да го прави при определени обстоятелства и докато спи. Само дишането и кръвната циркулация като ритмични процеси се разиграват в човека и в будност, и в сън.
към текста >>
Ако отново насочим поглед върху човешкия живот, протичаш в ритмичната смяна между будност и сън, ние ще се съгласим, че в състоянието на будност се разиграват предимно взаимодействията между чо
век
а и Земните субстанции, между чо
век
а и Земните сили.
Днес бих желал да говоря за определени връзки, които съществуват както между човека и Земята, така и между човека и Космоса.
Ако отново насочим поглед върху човешкия живот, протичаш в ритмичната смяна между будност и сън, ние ще се съгласим, че в състоянието на будност се разиграват предимно взаимодействията между човека и Земните субстанции, между човека и Земните сили.
Денем човек възприема света благодарение на своите сетива. Нощем докато спи човек не си служи със сетивата така, както през деня. По правило той приема храна и течности само в своето будно съзнание, макар че би могъл да го прави при определени обстоятелства и докато спи. Само дишането и кръвната циркулация като ритмични процеси се разиграват в човека и в будност, и в сън. И все пак те се различават, в зависимост от това дали човек спи, или е буден.
към текста >>
Денем чо
век
възприема света благодарение на своите сетива.
Днес бих желал да говоря за определени връзки, които съществуват както между човека и Земята, така и между човека и Космоса. Ако отново насочим поглед върху човешкия живот, протичаш в ритмичната смяна между будност и сън, ние ще се съгласим, че в състоянието на будност се разиграват предимно взаимодействията между човека и Земните субстанции, между човека и Земните сили.
Денем човек възприема света благодарение на своите сетива.
Нощем докато спи човек не си служи със сетивата така, както през деня. По правило той приема храна и течности само в своето будно съзнание, макар че би могъл да го прави при определени обстоятелства и докато спи. Само дишането и кръвната циркулация като ритмични процеси се разиграват в човека и в будност, и в сън. И все пак те се различават, в зависимост от това дали човек спи, или е буден. Върху разликата между дишането в будност и сън ще се спра по-късно.
към текста >>
Нощем докато спи чо
век
не си служи със сетивата така, както през деня.
Днес бих желал да говоря за определени връзки, които съществуват както между човека и Земята, така и между човека и Космоса. Ако отново насочим поглед върху човешкия живот, протичаш в ритмичната смяна между будност и сън, ние ще се съгласим, че в състоянието на будност се разиграват предимно взаимодействията между човека и Земните субстанции, между човека и Земните сили. Денем човек възприема света благодарение на своите сетива.
Нощем докато спи човек не си служи със сетивата така, както през деня.
По правило той приема храна и течности само в своето будно съзнание, макар че би могъл да го прави при определени обстоятелства и докато спи. Само дишането и кръвната циркулация като ритмични процеси се разиграват в човека и в будност, и в сън. И все пак те се различават, в зависимост от това дали човек спи, или е буден. Върху разликата между дишането в будност и сън ще се спра по-късно. Нека засега обърнем внимание, как чрез своите сетива и веществообмен, човек влиза в определено отношение с външния свят, с онези негови части, които са известни на всеки.
към текста >>
Само дишането и кръвната циркулация като ритмични процеси се разиграват в чо
век
а и в будност, и в сън.
Днес бих желал да говоря за определени връзки, които съществуват както между човека и Земята, така и между човека и Космоса. Ако отново насочим поглед върху човешкия живот, протичаш в ритмичната смяна между будност и сън, ние ще се съгласим, че в състоянието на будност се разиграват предимно взаимодействията между човека и Земните субстанции, между човека и Земните сили. Денем човек възприема света благодарение на своите сетива. Нощем докато спи човек не си служи със сетивата така, както през деня. По правило той приема храна и течности само в своето будно съзнание, макар че би могъл да го прави при определени обстоятелства и докато спи.
Само дишането и кръвната циркулация като ритмични процеси се разиграват в човека и в будност, и в сън.
И все пак те се различават, в зависимост от това дали човек спи, или е буден. Върху разликата между дишането в будност и сън ще се спра по-късно. Нека засега обърнем внимание, как чрез своите сетива и веществообмен, човек влиза в определено отношение с външния свят, с онези негови части, които са известни на всеки.
към текста >>
И все пак те се различават, в зависимост от това дали чо
век
спи, или е буден.
Ако отново насочим поглед върху човешкия живот, протичаш в ритмичната смяна между будност и сън, ние ще се съгласим, че в състоянието на будност се разиграват предимно взаимодействията между човека и Земните субстанции, между човека и Земните сили. Денем човек възприема света благодарение на своите сетива. Нощем докато спи човек не си служи със сетивата така, както през деня. По правило той приема храна и течности само в своето будно съзнание, макар че би могъл да го прави при определени обстоятелства и докато спи. Само дишането и кръвната циркулация като ритмични процеси се разиграват в човека и в будност, и в сън.
И все пак те се различават, в зависимост от това дали човек спи, или е буден.
Върху разликата между дишането в будност и сън ще се спра по-късно. Нека засега обърнем внимание, как чрез своите сетива и веществообмен, човек влиза в определено отношение с външния свят, с онези негови части, които са известни на всеки.
към текста >>
Нека засега обърнем внимание, как чрез своите сетива и веществообмен, чо
век
влиза в определено отношение с външния свят, с онези негови части, които са известни на всеки.
Нощем докато спи човек не си служи със сетивата така, както през деня. По правило той приема храна и течности само в своето будно съзнание, макар че би могъл да го прави при определени обстоятелства и докато спи. Само дишането и кръвната циркулация като ритмични процеси се разиграват в човека и в будност, и в сън. И все пак те се различават, в зависимост от това дали човек спи, или е буден. Върху разликата между дишането в будност и сън ще се спра по-късно.
Нека засега обърнем внимание, как чрез своите сетива и веществообмен, човек влиза в определено отношение с външния свят, с онези негови части, които са известни на всеки.
към текста >>
И така, нека тръгнем от факта, че чо
век
ът приема хранителните вещества от външния свят по време на своето будно дневно съзнание.
И така, нека тръгнем от факта, че човекът приема хранителните вещества от външния свят по време на своето будно дневно съзнание.
По време на това будно състояние в него се извършват определени процеси, които оказват влияние върху преработката на хранителните вещества. Обаче не трябва да отминаваме обстоятелството, че точно в този момент вътрешните физически и етерни процеси в човешкия организъм са прониза-ни от човешкият Аз и човешкото астрално тяло.
към текста >>
С други думи: докато чо
век
е буден, неговите Аз и астралното тяло завладяват всичко онова, което се присъединява към нахранването във физическия и етерен чо
век
.
С други думи: докато човек е буден, неговите Аз и астралното тяло завладяват всичко онова, което се присъединява към нахранването във физическия и етерен човек.
Обаче това, което става под влиянието на Азът и астралното тяло, то не може да продължава и по време на съня. По време на съня, в етерното и физическо тяло на човека се разиграват такива въздействия, които водят началото си не от Земята, а от космическото обкръжение на Земята, от звездния свят.
към текста >>
По време на съня, в етерното и физическо тяло на чо
век
а се разиграват такива въздействия, които водят началото си не от Земята, а от космическото обкръжение на Земята, от звездния свят.
С други думи: докато човек е буден, неговите Аз и астралното тяло завладяват всичко онова, което се присъединява към нахранването във физическия и етерен човек. Обаче това, което става под влиянието на Азът и астралното тяло, то не може да продължава и по време на съня.
По време на съня, в етерното и физическо тяло на човека се разиграват такива въздействия, които водят началото си не от Земята, а от космическото обкръжение на Земята, от звездния свят.
към текста >>
Бихме могли да кажем, и то не символично, а в най-конкретен смисъл: Денем чо
век
ът е свързан със субстанциите на Земята, нощем чо
век
ът приема в себе си това, което му дават звездите.
Бихме могли да кажем, и то не символично, а в най-конкретен смисъл: Денем човекът е свързан със субстанциите на Земята, нощем човекът приема в себе си това, което му дават звездите.
Така че доколкото е буден, човекът е свързан със Земята; а нощем по време на съня той е, ако мога така да се изразя откъснат от Земята и в неговото физическо и етерно тяло се разиграват не земни, а небесни процеси.
към текста >>
Така че доколкото е буден, чо
век
ът е свързан със Земята; а нощем по време на съня той е, ако мога така да се изразя откъснат от Земята и в неговото физическо и етерно тяло се разиграват не земни, а небесни процеси.
Бихме могли да кажем, и то не символично, а в най-конкретен смисъл: Денем човекът е свързан със субстанциите на Земята, нощем човекът приема в себе си това, което му дават звездите.
Така че доколкото е буден, човекът е свързан със Земята; а нощем по време на съня той е, ако мога така да се изразя откъснат от Земята и в неговото физическо и етерно тяло се разиграват не земни, а небесни процеси.
към текста >>
Материалистическата наука си въобразява, че когато чо
век
заспи, приетите от него хранителни вещества разгръщат своята собствена активност; докато в действителност нещата са така устроени, че по време на съня хранителните вещества се обработват с помощта на сили от Земното обкръжение, с помощта на космически сили.
Материалистическата наука си въобразява, че когато човек заспи, приетите от него хранителни вещества разгръщат своята собствена активност; докато в действителност нещата са така устроени, че по време на съня хранителните вещества се обработват с помощта на сили от Земното обкръжение, с помощта на космически сили.
Нека да си представим, че сме приели определено количество белтъчини. Тези белтъчини са в устойчиво състояние само поради това, че по време на бодърствуването ние сме проникнати от нашият Аз и нашето астрално тяло. След като заспим, върху тези белтъчини започва да действува цялата планетарна система от Луната до Сатурн, както и света на неподвижните звезди. И ако един химик би пожелал да изследва вътрешните процеси на спящия човек, той би трябвало да познава не само земната химия, но и една друга, духовна химия, понеже процесите в спящия човек са съвсем различни от процесите в будния човек.
към текста >>
И ако един химик би пожелал да изследва вътрешните процеси на спящия чо
век
, той би трябвало да познава не само земната химия, но и една друга, духовна химия, понеже процесите в спящия чо
век
са съвсем различни от процесите в будния чо
век
.
Материалистическата наука си въобразява, че когато човек заспи, приетите от него хранителни вещества разгръщат своята собствена активност; докато в действителност нещата са така устроени, че по време на съня хранителните вещества се обработват с помощта на сили от Земното обкръжение, с помощта на космически сили. Нека да си представим, че сме приели определено количество белтъчини. Тези белтъчини са в устойчиво състояние само поради това, че по време на бодърствуването ние сме проникнати от нашият Аз и нашето астрално тяло. След като заспим, върху тези белтъчини започва да действува цялата планетарна система от Луната до Сатурн, както и света на неподвижните звезди.
И ако един химик би пожелал да изследва вътрешните процеси на спящия човек, той би трябвало да познава не само земната химия, но и една друга, духовна химия, понеже процесите в спящия човек са съвсем различни от процесите в будния човек.
към текста >>
По сходен начин стоят нещата с Азът и астралното тяло на чо
век
а, които по време на съня са отделени от физическото му и етерно тяло.
По сходен начин стоят нещата с Азът и астралното тяло на човека, които по време на съня са отделени от физическото му и етерно тяло.
Те влизат в непосредствена връзка не със звездния свят, а с онези Същества, чиито физически облик имаме в лицето на Слънцето, Луната и звездите; с други думи със Съществата от висшите Йерархии. Изобщо спящият човек е олицетворение на една двойственост, неговите Аз и астрално тяло, бих могъл да кажа също: Неговите Дух и душа са обърнати към духовните Същества на висшите Йерархии. Неговите тела, неговите физическо и етерно тяло са обърнати към физическите копия, към космическо-физическите копия на тези Същества. Но човек е изгубил усещането за всичко това. Доколкото земният човек напредва в своето материалистическо познание, под влияние на интелектуализма, той все повече и повече се превръща в един завършен филистер.
към текста >>
Изобщо спящият чо
век
е олицетворение на една двойственост, неговите Аз и астрално тяло, бих могъл да кажа също: Неговите Дух и душа са обърнати към духовните Същества на висшите Йерархии.
По сходен начин стоят нещата с Азът и астралното тяло на човека, които по време на съня са отделени от физическото му и етерно тяло. Те влизат в непосредствена връзка не със звездния свят, а с онези Същества, чиито физически облик имаме в лицето на Слънцето, Луната и звездите; с други думи със Съществата от висшите Йерархии.
Изобщо спящият човек е олицетворение на една двойственост, неговите Аз и астрално тяло, бих могъл да кажа също: Неговите Дух и душа са обърнати към духовните Същества на висшите Йерархии.
Неговите тела, неговите физическо и етерно тяло са обърнати към физическите копия, към космическо-физическите копия на тези Същества. Но човек е изгубил усещането за всичко това. Доколкото земният човек напредва в своето материалистическо познание, под влияние на интелектуализма, той все повече и повече се превръща в един завършен филистер. Определяйки нашата епоха като епоха на научно-интелектуален подем, бихме могли да я назовем и епоха на всеобщото филистерство. Защо то човекът не стига до съзнанието: Ето, сега аз съм в зависимост от нещо друго, както и тук на Земята съм зависим от моите сетивни впечатления.
към текста >>
Но чо
век
е изгубил усещането за всичко това.
По сходен начин стоят нещата с Азът и астралното тяло на човека, които по време на съня са отделени от физическото му и етерно тяло. Те влизат в непосредствена връзка не със звездния свят, а с онези Същества, чиито физически облик имаме в лицето на Слънцето, Луната и звездите; с други думи със Съществата от висшите Йерархии. Изобщо спящият човек е олицетворение на една двойственост, неговите Аз и астрално тяло, бих могъл да кажа също: Неговите Дух и душа са обърнати към духовните Същества на висшите Йерархии. Неговите тела, неговите физическо и етерно тяло са обърнати към физическите копия, към космическо-физическите копия на тези Същества.
Но човек е изгубил усещането за всичко това.
Доколкото земният човек напредва в своето материалистическо познание, под влияние на интелектуализма, той все повече и повече се превръща в един завършен филистер. Определяйки нашата епоха като епоха на научно-интелектуален подем, бихме могли да я назовем и епоха на всеобщото филистерство. Защо то човекът не стига до съзнанието: Ето, сега аз съм в зависимост от нещо друго, както и тук на Земята съм зависим от моите сетивни впечатления. Да, по този начин човекът изобщо не разбира как е поставя всъщност в космическия свят. А неговото място в космическия свят съвсем не е лесно за разбиране.
към текста >>
Доколкото земният чо
век
напредва в своето материалистическо познание, под влияние на интелектуализма, той все повече и повече се превръща в един завършен филистер.
По сходен начин стоят нещата с Азът и астралното тяло на човека, които по време на съня са отделени от физическото му и етерно тяло. Те влизат в непосредствена връзка не със звездния свят, а с онези Същества, чиито физически облик имаме в лицето на Слънцето, Луната и звездите; с други думи със Съществата от висшите Йерархии. Изобщо спящият човек е олицетворение на една двойственост, неговите Аз и астрално тяло, бих могъл да кажа също: Неговите Дух и душа са обърнати към духовните Същества на висшите Йерархии. Неговите тела, неговите физическо и етерно тяло са обърнати към физическите копия, към космическо-физическите копия на тези Същества. Но човек е изгубил усещането за всичко това.
Доколкото земният човек напредва в своето материалистическо познание, под влияние на интелектуализма, той все повече и повече се превръща в един завършен филистер.
Определяйки нашата епоха като епоха на научно-интелектуален подем, бихме могли да я назовем и епоха на всеобщото филистерство. Защо то човекът не стига до съзнанието: Ето, сега аз съм в зависимост от нещо друго, както и тук на Земята съм зависим от моите сетивни впечатления. Да, по този начин човекът изобщо не разбира как е поставя всъщност в космическия свят. А неговото място в космическия свят съвсем не е лесно за разбиране. И докато плътната завеса пред човешкия поглед не му позволява да види духовния свят, който се простира зад видимия сетивен свят, нашият човешки живот ще изглежда като нещо извънредно сложно, извънредно комплицирано.
към текста >>
Защо то чо
век
ът не стига до съзнанието: Ето, сега аз съм в зависимост от нещо друго, както и тук на Земята съм зависим от моите сетивни впечатления.
Изобщо спящият човек е олицетворение на една двойственост, неговите Аз и астрално тяло, бих могъл да кажа също: Неговите Дух и душа са обърнати към духовните Същества на висшите Йерархии. Неговите тела, неговите физическо и етерно тяло са обърнати към физическите копия, към космическо-физическите копия на тези Същества. Но човек е изгубил усещането за всичко това. Доколкото земният човек напредва в своето материалистическо познание, под влияние на интелектуализма, той все повече и повече се превръща в един завършен филистер. Определяйки нашата епоха като епоха на научно-интелектуален подем, бихме могли да я назовем и епоха на всеобщото филистерство.
Защо то човекът не стига до съзнанието: Ето, сега аз съм в зависимост от нещо друго, както и тук на Земята съм зависим от моите сетивни впечатления.
Да, по този начин човекът изобщо не разбира как е поставя всъщност в космическия свят. А неговото място в космическия свят съвсем не е лесно за разбиране. И докато плътната завеса пред човешкия поглед не му позволява да види духовния свят, който се простира зад видимия сетивен свят, нашият човешки живот ще изглежда като нещо извънредно сложно, извънредно комплицирано.
към текста >>
Да, по този начин чо
век
ът изобщо не разбира как е поставя всъщност в космическия свят.
Неговите тела, неговите физическо и етерно тяло са обърнати към физическите копия, към космическо-физическите копия на тези Същества. Но човек е изгубил усещането за всичко това. Доколкото земният човек напредва в своето материалистическо познание, под влияние на интелектуализма, той все повече и повече се превръща в един завършен филистер. Определяйки нашата епоха като епоха на научно-интелектуален подем, бихме могли да я назовем и епоха на всеобщото филистерство. Защо то човекът не стига до съзнанието: Ето, сега аз съм в зависимост от нещо друго, както и тук на Земята съм зависим от моите сетивни впечатления.
Да, по този начин човекът изобщо не разбира как е поставя всъщност в космическия свят.
А неговото място в космическия свят съвсем не е лесно за разбиране. И докато плътната завеса пред човешкия поглед не му позволява да види духовния свят, който се простира зад видимия сетивен свят, нашият човешки живот ще изглежда като нещо извънредно сложно, извънредно комплицирано.
към текста >>
Защото в определен момент, чо
век
разбира: върху него имат влияние не само онези Същества, чиито физически тела можем да наблюдаваме под формата на звездите; по време на земния му живот върху него действуват и такива свръхсетивни Същества, които са сродни със звездните Същества, само че са избрали за своя арена именно Земния свят.
Защото в определен момент, човек разбира: върху него имат влияние не само онези Същества, чиито физически тела можем да наблюдаваме под формата на звездите; по време на земния му живот върху него действуват и такива свръхсетивни Същества, които са сродни със звездните Същества, само че са избрали за своя арена именно Земния свят.
към текста >>
И сега тези Същества упражняват върху спящия чо
век
определени въздействия, както и самите космически Същества, само че тези въздействия са подчертано опасни и вредни.
Впрочем в подкрепа на Лунните Същества застанаха и други Същества; те се оказаха като един вид „помощници". Тези помощници принадлежат на Меркурий и Венера, също както Лунните Същества принадлежат на Луната. Така се образува един вид триединство от Съществата на Луната, Меркурий и Венера. Космическите Същества от този род, които са минали през едно правилно развитие, принадлежат точно на тези звезди. Обаче както в телуричния, така и във водния елемент на Земята, действуват такива Същества, които макар и да са от същата категория, принадлежат тъй да се каже към една друга епоха и които не напуснаха космическото тяло на Земята, докато навън в Космоса се обособяваха Луната, Венера и т.н.
И сега тези Същества упражняват върху спящия човек определени въздействия, както и самите космически Същества, само че тези въздействия са подчертано опасни и вредни.
Аз бих могъл да Ви дам известна представа за това опасно и вредно действие, като кажа: Тези неправилно развити Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, тъй да се каже, „нападат" спящия човек и си поставят задачата да го убедят, че злото е нещо добро, и че доброто е нещо зло.
към текста >>
Аз бих могъл да Ви дам известна представа за това опасно и вредно действие, като кажа: Тези неправилно развити Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, тъй да се каже, „нападат" спящия чо
век
и си поставят задачата да го убедят, че злото е нещо добро, и че доброто е нещо зло.
Тези помощници принадлежат на Меркурий и Венера, също както Лунните Същества принадлежат на Луната. Така се образува един вид триединство от Съществата на Луната, Меркурий и Венера. Космическите Същества от този род, които са минали през едно правилно развитие, принадлежат точно на тези звезди. Обаче както в телуричния, така и във водния елемент на Земята, действуват такива Същества, които макар и да са от същата категория, принадлежат тъй да се каже към една друга епоха и които не напуснаха космическото тяло на Земята, докато навън в Космоса се обособяваха Луната, Венера и т.н. И сега тези Същества упражняват върху спящия човек определени въздействия, както и самите космически Същества, само че тези въздействия са подчертано опасни и вредни.
Аз бих могъл да Ви дам известна представа за това опасно и вредно действие, като кажа: Тези неправилно развити Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, тъй да се каже, „нападат" спящия човек и си поставят задачата да го убедят, че злото е нещо добро, и че доброто е нещо зло.
към текста >>
И всъщност, скъпи мои приятели, това е една разтърсваща и ужасно болезнена истина, която Посвещението дава на чо
век
а; както и друг път съм споменавал; да се прониква зад прага на обикновеното съзнание, съвсем не е нещо безопасно за чо
век
а.
И всъщност, скъпи мои приятели, това е една разтърсваща и ужасно болезнена истина, която Посвещението дава на човека; както и друг път съм споменавал; да се прониква зад прага на обикновеното съзнание, съвсем не е нещо безопасно за човека.
Материалистично ориентираният светоглед изобщо не може да се добере до някаква правдоподобна представа за явленията, които настъпват в спящия човек. А той по време на сън е действително открит за онези Същества, които се мъчат да го убедят, че доброто е зло и че злото е добро. Защото земният морален ред всъщност се крепи на човешкото етерно тяло, и докато човек спи, той оставя моралните си завоевания в леглото. Издигайки се над своето спящо тяло, човекът изобщо не е въоръжен със своите морални качества.
към текста >>
Материалистично ориентираният светоглед изобщо не може да се добере до някаква правдоподобна представа за явленията, които настъпват в спящия чо
век
.
И всъщност, скъпи мои приятели, това е една разтърсваща и ужасно болезнена истина, която Посвещението дава на човека; както и друг път съм споменавал; да се прониква зад прага на обикновеното съзнание, съвсем не е нещо безопасно за човека.
Материалистично ориентираният светоглед изобщо не може да се добере до някаква правдоподобна представа за явленията, които настъпват в спящия човек.
А той по време на сън е действително открит за онези Същества, които се мъчат да го убедят, че доброто е зло и че злото е добро. Защото земният морален ред всъщност се крепи на човешкото етерно тяло, и докато човек спи, той оставя моралните си завоевания в леглото. Издигайки се над своето спящо тяло, човекът изобщо не е въоръжен със своите морални качества.
към текста >>
Защото земният морален ред всъщност се крепи на човешкото етерно тяло, и докато чо
век
спи, той оставя моралните си завоевания в леглото.
И всъщност, скъпи мои приятели, това е една разтърсваща и ужасно болезнена истина, която Посвещението дава на човека; както и друг път съм споменавал; да се прониква зад прага на обикновеното съзнание, съвсем не е нещо безопасно за човека. Материалистично ориентираният светоглед изобщо не може да се добере до някаква правдоподобна представа за явленията, които настъпват в спящия човек. А той по време на сън е действително открит за онези Същества, които се мъчат да го убедят, че доброто е зло и че злото е добро.
Защото земният морален ред всъщност се крепи на човешкото етерно тяло, и докато човек спи, той оставя моралните си завоевания в леглото.
Издигайки се над своето спящо тяло, човекът изобщо не е въоръжен със своите морални качества.
към текста >>
Издигайки се над своето спящо тяло, чо
век
ът изобщо не е въоръжен със своите морални качества.
И всъщност, скъпи мои приятели, това е една разтърсваща и ужасно болезнена истина, която Посвещението дава на човека; както и друг път съм споменавал; да се прониква зад прага на обикновеното съзнание, съвсем не е нещо безопасно за човека. Материалистично ориентираният светоглед изобщо не може да се добере до някаква правдоподобна представа за явленията, които настъпват в спящия човек. А той по време на сън е действително открит за онези Същества, които се мъчат да го убедят, че доброто е зло и че злото е добро. Защото земният морален ред всъщност се крепи на човешкото етерно тяло, и докато човек спи, той оставя моралните си завоевания в леглото.
Издигайки се над своето спящо тяло, човекът изобщо не е въоръжен със своите морални качества.
към текста >>
Обаче в действителност нещата са така устроени, че по време на сън, чо
век
не изнася горе в духовния свят нито следа от моралното устройство на своето етерно тяло; докато спи, обаче той е изложен на въздействията, които упражняват върху него онези Същества, за които стане дума преди малко.
Естествените науки често се докосват до тези неща, които по необходимост трябваше да бъдат изнесени на света от Духовната Наука. Напоследък Вие може би срещнахте едно интересно съобщение в печата, което е статистически достоверно и се основава на съвсем точни наблюдения. В него се казва, че престъпниците които лежат в затворите, имат възможно най-здравия сън; да, ако са истински и закоравели престъпници, по време на своя сън те изобщо не се измъчват от лоши сънища или нещо подобно. Терзанието се появява, едва след като те отново се потопят в своето етерно тяло; моралната преценка се връща на мястото си. Тъкмо на онзи, който се стреми да бъде морален, би могло до хрумне: ето, чрез особено морално устройство на моето етерно тяло, аз ще изнеса и нещо горе в моето астрално тяло, така че вероятно ще бъда измъчван от лоши сънища, дори и поради незначителни морални грешки.
Обаче в действителност нещата са така устроени, че по време на сън, човек не изнася горе в духовния свят нито следа от моралното устройство на своето етерно тяло; докато спи, обаче той е изложен на въздействията, които упражняват върху него онези Същества, за които стане дума преди малко.
към текста >>
Те имат задачата да приковат чо
век
а колкото е възможно по-здраво към Земята.
Тези Същества са идентични с онези, които аз винаги съм причислявал към категорията на ариманическите Същества.
Те имат задачата да приковат човека колкото е възможно по-здраво към Земята.
От описанията в моята „Тайна наука" Вие знаете, че след определено време Земята ще се разпадне и ще премине в „Бъдещия Юпитер". Тъкмо на това се стремят да попречат тези Същества. Те на всяка цена искат да попречат на онзи човек, който е решил: ето, аз неотклонно ще напредвам по своя път и заедно с развитието на Земята ще стигна до нейния край, за да премина по един нормален начин в Бъдещия Юпитер. Да, тези Същества искат да „консервират" Земята, да спрат нейното развитие, да приковат човека към една застинала и умираща Земя. И следвайки тази цел, ариманическите Същества по най-упорит начин правят следното.
към текста >>
Те на всяка цена искат да попречат на онзи чо
век
, който е решил: ето, аз неотклонно ще напредвам по своя път и заедно с развитието на Земята ще стигна до нейния край, за да премина по един нормален начин в Бъдещия Юпитер.
Тези Същества са идентични с онези, които аз винаги съм причислявал към категорията на ариманическите Същества. Те имат задачата да приковат човека колкото е възможно по-здраво към Земята. От описанията в моята „Тайна наука" Вие знаете, че след определено време Земята ще се разпадне и ще премине в „Бъдещия Юпитер". Тъкмо на това се стремят да попречат тези Същества.
Те на всяка цена искат да попречат на онзи човек, който е решил: ето, аз неотклонно ще напредвам по своя път и заедно с развитието на Земята ще стигна до нейния край, за да премина по един нормален начин в Бъдещия Юпитер.
Да, тези Същества искат да „консервират" Земята, да спрат нейното развитие, да приковат човека към една застинала и умираща Земя. И следвайки тази цел, ариманическите Същества по най-упорит начин правят следното. Виждате ли, тези процеси се разиграват зад кулисите на видимия външен свят, и то едва от тогава, когато човешкият род насели Земята. След като заспи, човекът издига „нагоре" своя Аз и своето астрално тяло. физическото му и етерно тяло оставят „долу".
към текста >>
Да, тези Същества искат да „консервират" Земята, да спрат нейното развитие, да приковат чо
век
а към една застинала и умираща Земя.
Тези Същества са идентични с онези, които аз винаги съм причислявал към категорията на ариманическите Същества. Те имат задачата да приковат човека колкото е възможно по-здраво към Земята. От описанията в моята „Тайна наука" Вие знаете, че след определено време Земята ще се разпадне и ще премине в „Бъдещия Юпитер". Тъкмо на това се стремят да попречат тези Същества. Те на всяка цена искат да попречат на онзи човек, който е решил: ето, аз неотклонно ще напредвам по своя път и заедно с развитието на Земята ще стигна до нейния край, за да премина по един нормален начин в Бъдещия Юпитер.
Да, тези Същества искат да „консервират" Земята, да спрат нейното развитие, да приковат човека към една застинала и умираща Земя.
И следвайки тази цел, ариманическите Същества по най-упорит начин правят следното. Виждате ли, тези процеси се разиграват зад кулисите на видимия външен свят, и то едва от тогава, когато човешкият род насели Земята. След като заспи, човекът издига „нагоре" своя Аз и своето астрално тяло. физическото му и етерно тяло оставят „долу". И сега идва ред на „нелегитимираните" Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, които живеят на Земята.
към текста >>
След като заспи, чо
век
ът издига „нагоре" своя Аз и своето астрално тяло.
Тъкмо на това се стремят да попречат тези Същества. Те на всяка цена искат да попречат на онзи човек, който е решил: ето, аз неотклонно ще напредвам по своя път и заедно с развитието на Земята ще стигна до нейния край, за да премина по един нормален начин в Бъдещия Юпитер. Да, тези Същества искат да „консервират" Земята, да спрат нейното развитие, да приковат човека към една застинала и умираща Земя. И следвайки тази цел, ариманическите Същества по най-упорит начин правят следното. Виждате ли, тези процеси се разиграват зад кулисите на видимия външен свят, и то едва от тогава, когато човешкият род насели Земята.
След като заспи, човекът издига „нагоре" своя Аз и своето астрално тяло.
физическото му и етерно тяло оставят „долу". И сега идва ред на „нелегитимираните" Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, които живеят на Земята. Те обсебват Земния етер и след като човек заспи, както става всяка нощ, те се опитват да му дадат друго етерно тяло. Впрочем това не им се отдава почти никога. В редки случаи, за които ще говоря по-късно, те успяват, но тези случаи са изключение.
към текста >>
Те обсебват Земния етер и след като чо
век
заспи, както става всяка нощ, те се опитват да му дадат друго етерно тяло.
И следвайки тази цел, ариманическите Същества по най-упорит начин правят следното. Виждате ли, тези процеси се разиграват зад кулисите на видимия външен свят, и то едва от тогава, когато човешкият род насели Земята. След като заспи, човекът издига „нагоре" своя Аз и своето астрално тяло. физическото му и етерно тяло оставят „долу". И сега идва ред на „нелегитимираните" Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, които живеят на Земята.
Те обсебват Земния етер и след като човек заспи, както става всяка нощ, те се опитват да му дадат друго етерно тяло.
Впрочем това не им се отдава почти никога. В редки случаи, за които ще говоря по-късно, те успяват, но тези случаи са изключение. И все пак те не прекъсват своите опити, защото никога не губят надеждата: Ето, сега човекът заспива и оставя своето етерно тяло в леглото, обаче ние ще си послужим със Земния етер и ще подменим човешкото етерно тяло с друго етерно тяло! Такова е постоянното и страстно желание на тези Същества.
към текста >>
И все пак те не прекъсват своите опити, защото никога не губят надеждата: Ето, сега чо
век
ът заспива и оставя своето етерно тяло в леглото, обаче ние ще си послужим със Земния етер и ще подменим човешкото етерно тяло с друго етерно тяло!
физическото му и етерно тяло оставят „долу". И сега идва ред на „нелегитимираните" Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, които живеят на Земята. Те обсебват Земния етер и след като човек заспи, както става всяка нощ, те се опитват да му дадат друго етерно тяло. Впрочем това не им се отдава почти никога. В редки случаи, за които ще говоря по-късно, те успяват, но тези случаи са изключение.
И все пак те не прекъсват своите опити, защото никога не губят надеждата: Ето, сега човекът заспива и оставя своето етерно тяло в леглото, обаче ние ще си послужим със Земния етер и ще подменим човешкото етерно тяло с друго етерно тяло!
Такова е постоянното и страстно желание на тези Същества.
към текста >>
И ако все пак на едно ариманическо Същество би се отдало с течение на времето да подмени изцяло етерното тяло на спящия чо
век
, тогава след смъртта докато чо
век
е още в своето етерно тяло той ще прояви една голяма устойчивост в това етерно тяло.
И ако все пак на едно ариманическо Същество би се отдало с течение на времето да подмени изцяло етерното тяло на спящия човек, тогава след смъртта докато човек е още в своето етерно тяло той ще прояви една голяма устойчивост в това етерно тяло.
Вие знаете, че обикновено етерното тяло се разпада няколко дни след смъртта. Обаче в този случай човекът би се оказал извънредно устойчив, извънредно резистентен в своето етерно тяло и на Земята би се развил един подчертано етерен човешки род. Точно такъв е стремежът на тези духовни Същества. Обаче всичко това би причинило едно консервиране на Земята. Фактически в твърдия и течен елемент на Земната планета е скрито цяло войнство от свръхсетивни Същества, които с напредване на времето биха дали всичко, за да превърнат човечеството в огромна тълпа от призраци, от уродливи етерни призраци, така че нормалната крайна цел на Земното развитие изобщо да не бъде постигната.
към текста >>
Обаче в този случай чо
век
ът би се оказал извънредно устойчив, извънредно резистентен в своето етерно тяло и на Земята би се развил един подчертано етерен човешки род.
И ако все пак на едно ариманическо Същество би се отдало с течение на времето да подмени изцяло етерното тяло на спящия човек, тогава след смъртта докато човек е още в своето етерно тяло той ще прояви една голяма устойчивост в това етерно тяло. Вие знаете, че обикновено етерното тяло се разпада няколко дни след смъртта.
Обаче в този случай човекът би се оказал извънредно устойчив, извънредно резистентен в своето етерно тяло и на Земята би се развил един подчертано етерен човешки род.
Точно такъв е стремежът на тези духовни Същества. Обаче всичко това би причинило едно консервиране на Земята. Фактически в твърдия и течен елемент на Земната планета е скрито цяло войнство от свръхсетивни Същества, които с напредване на времето биха дали всичко, за да превърнат човечеството в огромна тълпа от призраци, от уродливи етерни призраци, така че нормалната крайна цел на Земното развитие изобщо да не бъде постигната. И всяка нова нощ тези Същества се изпълняват с надежда и смелост; те винаги и непоколебимо вярват, че усилията им ще възтържествуват.
към текста >>
И от своя страна чо
век
ът не би трябвало да си каже: Да, явно тези Същества са ужасно тъпи!
Виждате ли, скъпи мои приятели, ние трябва да сме наясно: Ние хората особено в днешната епоха на все общо филистерство имаме твърде съмнително разбиране за нещата около нас, макар и да го хвалим при всеки удобен случай. Обаче това разбиране съвсем не е достатъчно за да ни обясни намеренията на голяма част от висшите Същества, за които вече стана дума.
И от своя страна човекът не би трябвало да си каже: Да, явно тези Същества са ужасно тъпи!
Не, те не са нито тъпи, нито глупави. Доколкото упражняват своите действия само върху спящия човек, те са напълно убедени, че още преди края на Земното развитие, ще попречат на голяма част от човешкия род да се свърже с бъдещата си съдба от следващата планетарна инкарнация, каквато е за нашата Земя Бъдещия Юпитер.
към текста >>
Доколкото упражняват своите действия само върху спящия чо
век
, те са напълно убедени, че още преди края на Земното развитие, ще попречат на голяма част от човешкия род да се свърже с бъдещата си съдба от следващата планетарна инкарнация, каквато е за нашата Земя Бъдещия Юпитер.
Виждате ли, скъпи мои приятели, ние трябва да сме наясно: Ние хората особено в днешната епоха на все общо филистерство имаме твърде съмнително разбиране за нещата около нас, макар и да го хвалим при всеки удобен случай. Обаче това разбиране съвсем не е достатъчно за да ни обясни намеренията на голяма част от висшите Същества, за които вече стана дума. И от своя страна човекът не би трябвало да си каже: Да, явно тези Същества са ужасно тъпи! Не, те не са нито тъпи, нито глупави.
Доколкото упражняват своите действия само върху спящия човек, те са напълно убедени, че още преди края на Земното развитие, ще попречат на голяма част от човешкия род да се свърже с бъдещата си съдба от следващата планетарна инкарнация, каквато е за нашата Земя Бъдещия Юпитер.
към текста >>
Защото болестите, които сполетяват чо
век
а, имат една строго определена страна и тя изисква от нас да направим всичко възможно, за да се справим с нея, всичко възможно, за да постигнем оздравяване.
Обаче ако някой е в състояние да различава нещата зад кулисите на сетивния свят, той може да се убеди, че един ден тези Същества ще се окажат разочаровани, укротени и изпълнени със страх. Впрочем това става и сега. Само че тези Същества се виждат измамени не нощем в тяхното царство, а денем, в чистата и ясна светлина на деня. И ние сме в състояние да си изградим една представа за това как те изживяват тази измама тогава, когато се срещнем с ариманическите Същества например в нашите болници.
Защото болестите, които сполетяват човека, имат една строго определена страна и тя изисква от нас да направим всичко възможно, за да се справим с нея, всичко възможно, за да постигнем оздравяване.
Обаче от друга страна ние сме длъжни да попитаме: как всъщност се пораждат човешките болести от тъмната утроба на природния свят?
към текста >>
Онези болести, които се пораждат не от външните въздействия, а от самият човешки организъм, са тясно свързани с обстоятелството, че ариманическите Същества почти напълно постигат своята задача: Ето, сега този или онзи чо
век
, наред със своето собствено етерно тяло приема и едно друго етерно тяло.
Онези болести, които се пораждат не от външните въздействия, а от самият човешки организъм, са тясно свързани с обстоятелството, че ариманическите Същества почти напълно постигат своята задача: Ето, сега този или онзи човек, наред със своето собствено етерно тяло приема и едно друго етерно тяло.
Хората, които при събуждането вмъкват етерните закономерности от нощта в своето физическо тяло и в своето собствено етерно тяло, внасят в своя организъм и самите болестотворни причини. С помощта на тези болестотворни причини „легалните" Венерини, Меркуриеви и Лунни Същества се предпазват от вредните влияния на изостаналите духовни Същества. Да, ние трябва да знаем, че когато човек не се разболява от една или друга болест, той все пак е изложен на опасността, за която става дума сега. Ако обаче приетите от него чрез ариманическите влияния „неправилни" етерни процеси, тъй да се каже, „избият" навън, тогава тялото му рухва в една или друга болест.
към текста >>
Да, ние трябва да знаем, че когато чо
век
не се разболява от една или друга болест, той все пак е изложен на опасността, за която става дума сега.
Онези болести, които се пораждат не от външните въздействия, а от самият човешки организъм, са тясно свързани с обстоятелството, че ариманическите Същества почти напълно постигат своята задача: Ето, сега този или онзи човек, наред със своето собствено етерно тяло приема и едно друго етерно тяло. Хората, които при събуждането вмъкват етерните закономерности от нощта в своето физическо тяло и в своето собствено етерно тяло, внасят в своя организъм и самите болестотворни причини. С помощта на тези болестотворни причини „легалните" Венерини, Меркуриеви и Лунни Същества се предпазват от вредните влияния на изостаналите духовни Същества.
Да, ние трябва да знаем, че когато човек не се разболява от една или друга болест, той все пак е изложен на опасността, за която става дума сега.
Ако обаче приетите от него чрез ариманическите влияния „неправилни" етерни процеси, тъй да се каже, „избият" навън, тогава тялото му рухва в една или друга болест.
към текста >>
Друга реакция, която може да се получи, в случай че даден чо
век
избегне ариманическите влияния, това е възможността му да се заблуждава.
Друга реакция, която може да се получи, в случай че даден човек избегне ариманическите влияния, това е възможността му да се заблуждава.
А на трето място тук следва да поставим егоизма. Според първоначалния замисъл човекът не трябваше да боледува, не трябваше да изпада в заблуждение, нито пък в прекален егоизъм. Като феномен, егоизмът е едно придържане на човека към правилното Земно развитие, въпреки атаките на ариманическите Същества.
към текста >>
Според първоначалния замисъл чо
век
ът не трябваше да боледува, не трябваше да изпада в заблуждение, нито пък в прекален егоизъм.
Друга реакция, която може да се получи, в случай че даден човек избегне ариманическите влияния, това е възможността му да се заблуждава. А на трето място тук следва да поставим егоизма.
Според първоначалния замисъл човекът не трябваше да боледува, не трябваше да изпада в заблуждение, нито пък в прекален егоизъм.
Като феномен, егоизмът е едно придържане на човека към правилното Земно развитие, въпреки атаките на ариманическите Същества.
към текста >>
Като феномен, егоизмът е едно придържане на чо
век
а към правилното Земно развитие, въпреки атаките на ариманическите Същества.
Друга реакция, която може да се получи, в случай че даден човек избегне ариманическите влияния, това е възможността му да се заблуждава. А на трето място тук следва да поставим егоизма. Според първоначалния замисъл човекът не трябваше да боледува, не трябваше да изпада в заблуждение, нито пък в прекален егоизъм.
Като феномен, егоизмът е едно придържане на човека към правилното Земно развитие, въпреки атаките на ариманическите Същества.
към текста >>
За другата категория Същества можем да си изградим представа, само ако знаем, че върху чо
век
а действуват не само Луната, Венера и Меркурий, но и намиращите се зад Слънцето планети на Марс, Юпитер и Сатурн.
Това е едната категория Същества, които са скрити зад кулисите на външния сетивен свят.
За другата категория Същества можем да си изградим представа, само ако знаем, че върху човека действуват не само Луната, Венера и Меркурий, но и намиращите се зад Слънцето планети на Марс, Юпитер и Сатурн.
към текста >>
„френски курс", който изнесох наскоро тук, Вие помните, че Луната преди всичко е физически образ на онези Същества, които вкарват чо
век
а във физическия образ на онези Същества, които отново изтръгват чо
век
а от физическия Земен свят, за да го поверят на Космоса.
От лекциите на т.нар.
„френски курс", който изнесох наскоро тук, Вие помните, че Луната преди всичко е физически образ на онези Същества, които вкарват човека във физическия образ на онези Същества, които отново изтръгват човека от физическия Земен свят, за да го поверят на Космоса.
Луната сваля човека от Космоса на Земята. Сатурн отново го връща на духовния Космос. Както Лунният бог Яхве имаше свои те помощници в лицето на Венера и Меркурий, така и Сатурн в своя стремеж да върне човека обратно в духовния свят има своите помощници в лицето на Юпитер и Марс. Тези влияния действуват върху човека по съвсем противоположен начин, от колкото Луната.
към текста >>
Луната сваля чо
век
а от Космоса на Земята.
От лекциите на т.нар. „френски курс", който изнесох наскоро тук, Вие помните, че Луната преди всичко е физически образ на онези Същества, които вкарват човека във физическия образ на онези Същества, които отново изтръгват човека от физическия Земен свят, за да го поверят на Космоса.
Луната сваля човека от Космоса на Земята.
Сатурн отново го връща на духовния Космос. Както Лунният бог Яхве имаше свои те помощници в лицето на Венера и Меркурий, така и Сатурн в своя стремеж да върне човека обратно в духовния свят има своите помощници в лицето на Юпитер и Марс. Тези влияния действуват върху човека по съвсем противоположен начин, от колкото Луната.
към текста >>
Както Лунният бог Яхве имаше свои те помощници в лицето на Венера и Меркурий, така и Сатурн в своя стремеж да върне чо
век
а обратно в духовния свят има своите помощници в лицето на Юпитер и Марс.
От лекциите на т.нар. „френски курс", който изнесох наскоро тук, Вие помните, че Луната преди всичко е физически образ на онези Същества, които вкарват човека във физическия образ на онези Същества, които отново изтръгват човека от физическия Земен свят, за да го поверят на Космоса. Луната сваля човека от Космоса на Земята. Сатурн отново го връща на духовния Космос.
Както Лунният бог Яхве имаше свои те помощници в лицето на Венера и Меркурий, така и Сатурн в своя стремеж да върне човека обратно в духовния свят има своите помощници в лицето на Юпитер и Марс.
Тези влияния действуват върху човека по съвсем противоположен начин, от колкото Луната.
към текста >>
Тези влияния действуват върху чо
век
а по съвсем противоположен начин, от колкото Луната.
От лекциите на т.нар. „френски курс", който изнесох наскоро тук, Вие помните, че Луната преди всичко е физически образ на онези Същества, които вкарват човека във физическия образ на онези Същества, които отново изтръгват човека от физическия Земен свят, за да го поверят на Космоса. Луната сваля човека от Космоса на Земята. Сатурн отново го връща на духовния Космос. Както Лунният бог Яхве имаше свои те помощници в лицето на Венера и Меркурий, така и Сатурн в своя стремеж да върне човека обратно в духовния свят има своите помощници в лицето на Юпитер и Марс.
Тези влияния действуват върху човека по съвсем противоположен начин, от колкото Луната.
към текста >>
Втората категория Същества също има огромно влия ние върху чо
век
а по време на неговия сън.
До към нашата 17 или 18 година ние сме зависими най-вече от големия кръг на кръвообращението. По-късно ставаме зависими от малкия кръг на кръвообращението. Впрочем към тези неща ще се върнем в по-късните лекции. Сега трябва да ни интересува нещо друго: по какъв начин изостаналите Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества изграждат образно казано своите обиталища в твърдите и течни елементи на Земята, и по какъв начин изостаналите Същества на Марс, Юпитер и Сатурн намират подходящи условия за живот съответно в топлината и въздуха.
Втората категория Същества също има огромно влия ние върху човека по време на неговия сън.
Обаче това влияние е с обратен знак. Тези Същества биха жела ли да превърнат човека в един морален автомат; те биха го накарали да пренебрегне своите подтици и инстинкти, да пренебрегне зова на своята кръв, да отблъсне всичко това и да приеме внушенията на изостаналите Марсови, Юпитерови и Сатурнови Същества, да се превърне наистина в един морален автомат без никаква перспектива за лична свобода. Това искат тези Същества. И тяхното влияние е силно, извънредно силно.
към текста >>
Тези Същества биха жела ли да превърнат чо
век
а в един морален автомат; те биха го накарали да пренебрегне своите подтици и инстинкти, да пренебрегне зова на своята кръв, да отблъсне всичко това и да приеме внушенията на изостаналите Марсови, Юпитерови и Сатурнови Същества, да се превърне наистина в един морален автомат без никаква перспектива за лична свобода.
По-късно ставаме зависими от малкия кръг на кръвообращението. Впрочем към тези неща ще се върнем в по-късните лекции. Сега трябва да ни интересува нещо друго: по какъв начин изостаналите Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества изграждат образно казано своите обиталища в твърдите и течни елементи на Земята, и по какъв начин изостаналите Същества на Марс, Юпитер и Сатурн намират подходящи условия за живот съответно в топлината и въздуха. Втората категория Същества също има огромно влия ние върху човека по време на неговия сън. Обаче това влияние е с обратен знак.
Тези Същества биха жела ли да превърнат човека в един морален автомат; те биха го накарали да пренебрегне своите подтици и инстинкти, да пренебрегне зова на своята кръв, да отблъсне всичко това и да приеме внушенията на изостаналите Марсови, Юпитерови и Сатурнови Същества, да се превърне наистина в един морален автомат без никаква перспектива за лична свобода.
Това искат тези Същества. И тяхното влияние е силно, извънредно силно.
към текста >>
Ако зависеше само от тях, те биха принудили чо
век
а да се открива всяка нощ на звездните влияния и да не се връща повече към Земния свят.
Ако зависеше само от тях, те биха принудили човека да се открива всяка нощ на звездните влияния и да не се връща повече към Земния свят.
Те биха поискали изцяло да откъснат човека от Земята. Те искат впрочем още от възникването на човешкия род на Земята нещо страшно: те искат човека да презре Земята, така че да не израсне до индивидуалната свобода, а да остане един морален автомат, какъвто беше в хода на Земното развитие още преди отделянето на Луната.
към текста >>
Те биха поискали изцяло да откъснат чо
век
а от Земята.
Ако зависеше само от тях, те биха принудили човека да се открива всяка нощ на звездните влияния и да не се връща повече към Земния свят.
Те биха поискали изцяло да откъснат човека от Земята.
Те искат впрочем още от възникването на човешкия род на Земята нещо страшно: те искат човека да презре Земята, така че да не израсне до индивидуалната свобода, а да остане един морален автомат, какъвто беше в хода на Земното развитие още преди отделянето на Луната.
към текста >>
Те искат впрочем още от възникването на човешкия род на Земята нещо страшно: те искат чо
век
а да презре Земята, така че да не израсне до индивидуалната свобода, а да остане един морален автомат, какъвто беше в хода на Земното развитие още преди отделянето на Луната.
Ако зависеше само от тях, те биха принудили човека да се открива всяка нощ на звездните влияния и да не се връща повече към Земния свят. Те биха поискали изцяло да откъснат човека от Земята.
Те искат впрочем още от възникването на човешкия род на Земята нещо страшно: те искат човека да презре Земята, така че да не израсне до индивидуалната свобода, а да остане един морален автомат, какъвто беше в хода на Земното развитие още преди отделянето на Луната.
към текста >>
И сега аз бих желал отново да припомня: Чо
век
ът е поставен между тези две воюващи сили, между тези две космически войнства, разположени съответно в земния и воден елемент от една страна и в топлинния и въздушен елемент от друга.
И сега аз бих желал отново да припомня: Човекът е поставен между тези две воюващи сили, между тези две космически войнства, разположени съответно в земния и воден елемент от една страна и в топлинния и въздушен елемент от друга.
И само обстоятелството, че той е инкарниран във физическо тяло, скрива от него факта, че за душата му се води една ужасяваща битка в Космоса.
към текста >>
Днешният чо
век
впрочем трябва да се устреми към духовното познание напълно съзнателно; защото той е чо
век
в истинския смисъл на думата само поради обстоятелството, че за него спорят и воюват силите на духовния свят.
Днешният човек впрочем трябва да се устреми към духовното познание напълно съзнателно; защото той е човек в истинския смисъл на думата само поради обстоятелството, че за него спорят и воюват силите на духовния свят.
Днешният човек трябва да изгради най-после представа за своето истинско достойнство, за своето космическо достойнство.
към текста >>
Днешният чо
век
трябва да изгради най-после представа за своето истинско достойнство, за своето космическо достойнство.
Днешният човек впрочем трябва да се устреми към духовното познание напълно съзнателно; защото той е човек в истинския смисъл на думата само поради обстоятелството, че за него спорят и воюват силите на духовния свят.
Днешният човек трябва да изгради най-после представа за своето истинско достойнство, за своето космическо достойнство.
към текста >>
" Да, въпреки цялото днешно филистерство, чо
век
ът е направил голяма крачка напред и той би имал още по-пълно право за такава критика, ако се окаже в състояние да говори ясно и точно за тази ужасяваща битка, която се води заради него от силите на духовния свят.
Несъмнено един ден хората ще гледат с пренебрежение към мрачния и безутешен материалистичен светоглед на днешното човечество; занапред те ще знаят много повече за духовния свят, скрит зад завесата на външния сетивен свят. Днес ние също имаме известно право да кажем за древните гърци: „О, колко детински изглеждат техните естествени науки! Та те са просто деца! Колко далеч сме напреднали от тогава!
" Да, въпреки цялото днешно филистерство, човекът е направил голяма крачка напред и той би имал още по-пълно право за такава критика, ако се окаже в състояние да говори ясно и точно за тази ужасяваща битка, която се води заради него от силите на духовния свят.
към текста >>
Обърне те се към литературата на 19
век
; вземете остроумните хипотези на такива теолози като Давид Фридрих Щраус, Калтхоф и т.н., вземете техните подражатели и епигони като например Артур Друс и ще се убедите, че всички те застъпват възгледа: Христос е една митологична фигура, Христос е само един символ, създаден и утвърден от фантазията на хората.
Луциферическото войнство вдъхновява преди всичко днешната остаряла теология. Един далечен отблясък на тази луциферическа мощ в нашия културен живот, ние откриваме в онези твърдения, които искат да превърнат Христос в някакъв мит. Обаче чрез Мистерията на Голгота, Христос слезе на Земята като една реална човешка личност. Естествено, това се оказва съвсем неприемливо за онези Същества, които искат да превърнат хората в морални автомати, лишени от индивидуалната свобода. Ето защо: да зачеркнем реалното съществуване на Христос, Христос е само един мит!
Обърне те се към литературата на 19 век; вземете остроумните хипотези на такива теолози като Давид Фридрих Щраус, Калтхоф и т.н., вземете техните подражатели и епигони като например Артур Друс и ще се убедите, че всички те застъпват възгледа: Христос е една митологична фигура, Христос е само един символ, създаден и утвърден от фантазията на хората.
Да това войнство знае какво прави! Обаче това е само едната и то първата ударна вълна.
към текста >>
Обявяването на Христос за мит е чисто луциферически похват; превръщането на Онзи, който дойде чрез Мистерията на Голгота, в един обикновен чо
век
, е чисто ариманически похват.
Обявяването на Христос за мит е чисто луциферически похват; превръщането на Онзи, който дойде чрез Мистерията на Голгота, в един обикновен човек, е чисто ариманически похват.
Евангелията и „скромният мъж от Назарет" са вътрешно несъвместими! И все пак: този специалитет на теологията е само израз на това, че ариманическата ударна вълна нахлува в човешката култура.
към текста >>
Ако чо
век
иска да се ориентира правилно в тези неща, той трябва да ги проследи чак зад кулисите на материалния свят.
Ако човек иска да се ориентира правилно в тези неща, той трябва да ги проследи чак зад кулисите на материалния свят.
Ако човечеството пренебрегне всичко онова, което днес може да се каже за духовния свят, занапред то ще се ориентира все по-слабо и по-слабо в тези явления, така че те постепенно ще обсебят цялото му подсъзнание. Ако обаче човечеството повери своето бъдеще на подсъзнанието, това ще се окаже извънредно опасно. Човечеството се нуждае не от друго, а от ясно и чисто мислене, от верен усет за действителния свят.
към текста >>
А наближава една друга епоха, през която чо
век
ът ще копнее за вестите от духовния свят; той ще копнее за тях дори с оглед на обикновения си социален живот.
Точно в същото положение се оказват и онези хора, които отказват да приемат познанието за духовния свят. Те искат, ако ми позволите този израз да подковат коня си с целия свят, тъй като не виждат в този свят никакви свръхсетивни сили; да подковат коня си, а не да разберат и приложат скритите в нашия свят свръхсетивни сили. Естествено, имаше и такива времена споменът за тях не е чак толкова далечен кога то с подобни железни парчета хората подковаваха своите коне и не усещаха нищо нередно, нищо смущава що. Обаче днес нещата изглеждат съвсем различно.
А наближава една друга епоха, през която човекът ще копнее за вестите от духовния свят; той ще копнее за тях дори с оглед на обикновения си социален живот.
към текста >>
13.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Нека отново да си припомним описанията, които съм Ви давал за изживяванията на чо
век
а между смъртта и поредното му ново раждане.
Скъпи мои приятели!
Нека отново да си припомним описанията, които съм Ви давал за изживяванията на човека между смъртта и поредното му ново раждане.
От години насам ние стигахме по един или друг начин до факта, че по време на живота между смъртта и новото раждане, човекът изгражда една общност с онези Същества, които в моята „Тайна Наука" са назовани като Същества от висшите Йерархии. Този съвместен живот с Йерархиите е подобен на живота, който човешкото физическо тяло води всред трите природни царства на Земята. В общи линии, цялото ни земно обкръжение е съставено от елементи на минералното, растителното и животинското царство. Човекът разполага със своите сетива и благодарение на сетивните впечатления устройва живота си заедно със съществата на трите природни царства.
към текста >>
От години насам ние стигахме по един или друг начин до факта, че по време на живота между смъртта и новото раждане, чо
век
ът изгражда една общност с онези Същества, които в моята „Тайна Наука" са назовани като Същества от висшите Йерархии.
Скъпи мои приятели! Нека отново да си припомним описанията, които съм Ви давал за изживяванията на човека между смъртта и поредното му ново раждане.
От години насам ние стигахме по един или друг начин до факта, че по време на живота между смъртта и новото раждане, човекът изгражда една общност с онези Същества, които в моята „Тайна Наука" са назовани като Същества от висшите Йерархии.
Този съвместен живот с Йерархиите е подобен на живота, който човешкото физическо тяло води всред трите природни царства на Земята. В общи линии, цялото ни земно обкръжение е съставено от елементи на минералното, растителното и животинското царство. Човекът разполага със своите сетива и благодарение на сетивните впечатления устройва живота си заедно със съществата на трите природни царства.
към текста >>
Чо
век
ът разполага със своите сетива и благодарение на сетивните впечатления устройва живота си заедно със съществата на трите природни царства.
Скъпи мои приятели! Нека отново да си припомним описанията, които съм Ви давал за изживяванията на човека между смъртта и поредното му ново раждане. От години насам ние стигахме по един или друг начин до факта, че по време на живота между смъртта и новото раждане, човекът изгражда една общност с онези Същества, които в моята „Тайна Наука" са назовани като Същества от висшите Йерархии. Този съвместен живот с Йерархиите е подобен на живота, който човешкото физическо тяло води всред трите природни царства на Земята. В общи линии, цялото ни земно обкръжение е съставено от елементи на минералното, растителното и животинското царство.
Човекът разполага със своите сетива и благодарение на сетивните впечатления устройва живота си заедно със съществата на трите природни царства.
към текста >>
Да, между раждането и смъртта, чо
век
ът е дълбоко свързан с това, което неговите сетива извличат от трите природни царства.
Всичко онова, което се развива в неговите чувства между раждането и смъртта също е свързано с тези три природни царства. Това се отнася и за човешката воля, за човешкото поведение.
Да, между раждането и смъртта, човекът е дълбоко свързан с това, което неговите сетива извличат от трите природни царства.
към текста >>
По същия начин обаче, в определено време между смъртта и новото раждане, чо
век
ът се свързва и със Съществата от висшите Йерархии.
По същия начин обаче, в определено време между смъртта и новото раждане, човекът се свързва и със Съществата от висшите Йерархии.
И практически този съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии е едно действие, една непрекъсната дейност. Ние вече видяхме, че духовният зародиш на физическото тяло възниква в хода на съвместната работа с тези Същества от висшите Йерархии. Когато сме тук на Земята и възприемаме трите природни царства, или когато осъществяваме едно или друго поведение в земния свят, ние се чувстваме ясно разграничени от другите същества. По време на живота между смърт та и новото раждане обаче, ние се чувстваме поставени вътре в тези Йерархии. Ние сме безрезервно отдадени и поверени на техните грижи.
към текста >>
Впрочем когато в този случай говоря за любовта и особено за всеобщата човешка любов, Вие трябва да си представите цялото значение на едно действително проникновено разбиране на другия чо
век
.
Защото това, което тук на Земята развиваме като сила на любовта, е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от съвместния ни живот с висшите Йерархии между смъртта и новото раждане. Фактът, че тук на Земята можем да разгърнем силите на човешката любов, че изобщо можем да стигнем до разбирането на едно друго човешко същество, се обяснява само с това, че между смъртта и новото раждане ние сме живяло заедно със Съществата от висшите Йерархии. Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора. Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора. Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен живота в условията на Земята.
Впрочем когато в този случай говоря за любовта и особено за всеобщата човешка любов, Вие трябва да си представите цялото значение на едно действително проникновено разбиране на другия човек.
И ако към всеобщата човешка любов прибавите това разбиране на другия човек, за което става дума сега, Вие ще се изправите пред самия човешки морал. Защото земният човешки морал ако той не се вдъхновява от голи фрази и красиви речи се основава на интереса, който един човек може да изпита към друг човек, на възможността да се съзерцава другия човек.
към текста >>
И ако към всеобщата човешка любов прибавите това разбиране на другия чо
век
, за което става дума сега, Вие ще се изправите пред самия човешки морал.
Фактът, че тук на Земята можем да разгърнем силите на човешката любов, че изобщо можем да стигнем до разбирането на едно друго човешко същество, се обяснява само с това, че между смъртта и новото раждане ние сме живяло заедно със Съществата от висшите Йерархии. Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора. Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора. Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен живота в условията на Земята. Впрочем когато в този случай говоря за любовта и особено за всеобщата човешка любов, Вие трябва да си представите цялото значение на едно действително проникновено разбиране на другия човек.
И ако към всеобщата човешка любов прибавите това разбиране на другия човек, за което става дума сега, Вие ще се изправите пред самия човешки морал.
Защото земният човешки морал ако той не се вдъхновява от голи фрази и красиви речи се основава на интереса, който един човек може да изпита към друг човек, на възможността да се съзерцава другия човек.
към текста >>
Защото земният човешки морал ако той не се вдъхновява от голи фрази и красиви речи се основава на интереса, който един чо
век
може да изпита към друг чо
век
, на възможността да се съзерцава другия чо
век
.
Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора. Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора. Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен живота в условията на Земята. Впрочем когато в този случай говоря за любовта и особено за всеобщата човешка любов, Вие трябва да си представите цялото значение на едно действително проникновено разбиране на другия човек. И ако към всеобщата човешка любов прибавите това разбиране на другия човек, за което става дума сега, Вие ще се изправите пред самия човешки морал.
Защото земният човешки морал ако той не се вдъхновява от голи фрази и красиви речи се основава на интереса, който един човек може да изпита към друг човек, на възможността да се съзерцава другия човек.
към текста >>
Онзи, който има вътрешното разбиране за чо
век
а, ще получи от това разбиране и истинските социално-морални импулси.
Онзи, който има вътрешното разбиране за човека, ще получи от това разбиране и истинските социално-морални импулси.
Целият морален живот е извоюван от човека още в сферите преди неговото слизане на Земята, преди неговото физическо раждане; и от съвместния си живот с Боговете, човек запазва порива да изгради подобен съвместен живот също и на Земята, ако не по цялата Земя, то поне в сферите на човешката душа. Пътят към един истински морален живот на Земята включва в себе си изграждането на такъв съвместен живот, при който единият човек се превръща за другия в първостепенна земна задача, в мисия. И така, ние виждаме, че любовта и действията на любовта, моралът, са една последица от духовните опитности на човека в свръхсетивния свят между смъртта и поредното му ново раждане.
към текста >>
Целият морален живот е извоюван от чо
век
а още в сферите преди неговото слизане на Земята, преди неговото физическо раждане; и от съвместния си живот с Боговете, чо
век
запазва порива да изгради подобен съвместен живот също и на Земята, ако не по цялата Земя, то поне в сферите на човешката душа.
Онзи, който има вътрешното разбиране за човека, ще получи от това разбиране и истинските социално-морални импулси.
Целият морален живот е извоюван от човека още в сферите преди неговото слизане на Земята, преди неговото физическо раждане; и от съвместния си живот с Боговете, човек запазва порива да изгради подобен съвместен живот също и на Земята, ако не по цялата Земя, то поне в сферите на човешката душа.
Пътят към един истински морален живот на Земята включва в себе си изграждането на такъв съвместен живот, при който единият човек се превръща за другия в първостепенна земна задача, в мисия. И така, ние виждаме, че любовта и действията на любовта, моралът, са една последица от духовните опитности на човека в свръхсетивния свят между смъртта и поредното му ново раждане.
към текста >>
Пътят към един истински морален живот на Земята включва в себе си изграждането на такъв съвместен живот, при който единият чо
век
се превръща за другия в първостепенна земна задача, в мисия.
Онзи, който има вътрешното разбиране за човека, ще получи от това разбиране и истинските социално-морални импулси. Целият морален живот е извоюван от човека още в сферите преди неговото слизане на Земята, преди неговото физическо раждане; и от съвместния си живот с Боговете, човек запазва порива да изгради подобен съвместен живот също и на Земята, ако не по цялата Земя, то поне в сферите на човешката душа.
Пътят към един истински морален живот на Земята включва в себе си изграждането на такъв съвместен живот, при който единият човек се превръща за другия в първостепенна земна задача, в мисия.
И така, ние виждаме, че любовта и действията на любовта, моралът, са една последица от духовните опитности на човека в свръхсетивния свят между смъртта и поредното му ново раждане.
към текста >>
И така, ние виждаме, че любовта и действията на любовта, моралът, са една последица от духовните опитности на чо
век
а в свръхсетивния свят между смъртта и поредното му ново раждане.
Онзи, който има вътрешното разбиране за човека, ще получи от това разбиране и истинските социално-морални импулси. Целият морален живот е извоюван от човека още в сферите преди неговото слизане на Земята, преди неговото физическо раждане; и от съвместния си живот с Боговете, човек запазва порива да изгради подобен съвместен живот също и на Земята, ако не по цялата Земя, то поне в сферите на човешката душа. Пътят към един истински морален живот на Земята включва в себе си изграждането на такъв съвместен живот, при който единият човек се превръща за другия в първостепенна земна задача, в мисия.
И така, ние виждаме, че любовта и действията на любовта, моралът, са една последица от духовните опитности на човека в свръхсетивния свят между смъртта и поредното му ново раждане.
към текста >>
Нека се обърнем и към другото състояние, когато чо
век
ът заглушава своето съзнание за съвместния си живот със Съществата от висшите Йерархии, когато подобно на земния сън впечатленията от света замлъкват, когато утихва и съвместният волев живот, когато чо
век
ът между смъртта и новото раждане се приближава до себе си.
Нека се обърнем и към другото състояние, когато човекът заглушава своето съзнание за съвместния си живот със Съществата от висшите Йерархии, когато подобно на земния сън впечатленията от света замлъкват, когато утихва и съвместният волев живот, когато човекът между смъртта и новото раждане се приближава до себе си.
И нали се досещате? това състояние също има едно ехо, едно продължение тук в земния живот. А то не е нищо друго, освен силата на спомнянето, силата на паметта.
към текста >>
Вие знаете, че когато тук на Земята ние заспиваме, нашето физическо и етерно тяло остават в леглото; нашето астрално тяло и нашият Аз са вън от физическото и етерно тяло, като по този начин те се потопяват несъзнавано в духовно-душевното обкръжение на чо
век
а.
Вие знаете, че когато тук на Земята ние заспиваме, нашето физическо и етерно тяло остават в леглото; нашето астрално тяло и нашият Аз са вън от физическото и етерно тяло, като по този начин те се потопяват несъзнавано в духовно-душевното обкръжение на човека.
Между заспиването и пробуждането човек губи своето съзнание. През този интервал между заспиване и пробуждане човек не е лишен от изживявания, само че те не се регистрират от неговото съзнание. В условията на земния живот трябва да бъде точно така. Защо? Защото, скъпи мои приятели, ако по времето между заспиване и пробуждане ние запазвахме изживяванията в нашия Аз и нашето астрално тяло, тогава при всяко пробуждане ние щяхме да отпечатваме тези силни изживявания също и в нашето физическо и в нашето етерно тяло, така че всеки път щяхме да внасяме промяна в етерното и физическо тяло, всеки път ние щяхме да искаме да ги правим други.
към текста >>
Между заспиването и пробуждането чо
век
губи своето съзнание.
Вие знаете, че когато тук на Земята ние заспиваме, нашето физическо и етерно тяло остават в леглото; нашето астрално тяло и нашият Аз са вън от физическото и етерно тяло, като по този начин те се потопяват несъзнавано в духовно-душевното обкръжение на човека.
Между заспиването и пробуждането човек губи своето съзнание.
През този интервал между заспиване и пробуждане човек не е лишен от изживявания, само че те не се регистрират от неговото съзнание. В условията на земния живот трябва да бъде точно така. Защо? Защото, скъпи мои приятели, ако по времето между заспиване и пробуждане ние запазвахме изживяванията в нашия Аз и нашето астрално тяло, тогава при всяко пробуждане ние щяхме да отпечатваме тези силни изживявания също и в нашето физическо и в нашето етерно тяло, така че всеки път щяхме да внасяме промяна в етерното и физическо тяло, всеки път ние щяхме да искаме да ги правим други.
към текста >>
През този интервал между заспиване и пробуждане чо
век
не е лишен от изживявания, само че те не се регистрират от неговото съзнание.
Вие знаете, че когато тук на Земята ние заспиваме, нашето физическо и етерно тяло остават в леглото; нашето астрално тяло и нашият Аз са вън от физическото и етерно тяло, като по този начин те се потопяват несъзнавано в духовно-душевното обкръжение на човека. Между заспиването и пробуждането човек губи своето съзнание.
През този интервал между заспиване и пробуждане човек не е лишен от изживявания, само че те не се регистрират от неговото съзнание.
В условията на земния живот трябва да бъде точно така. Защо? Защото, скъпи мои приятели, ако по времето между заспиване и пробуждане ние запазвахме изживяванията в нашия Аз и нашето астрално тяло, тогава при всяко пробуждане ние щяхме да отпечатваме тези силни изживявания също и в нашето физическо и в нашето етерно тяло, така че всеки път щяхме да внасяме промяна в етерното и физическо тяло, всеки път ние щяхме да искаме да ги правим други.
към текста >>
Практически нощем, докато спи, чо
век
ът изживява копията или образите на Космоса.
Да, понякога тези неща звучат гротескно, почти комично, но въпреки всичко те са неумолимо сериозни.
Практически нощем, докато спи, човекът изживява копията или образите на Космоса.
Поради тази причина, сънят винаги се явява за него като едно изкушение: Ето, сега аз трябва да си придам съвършено друг облик. Ако това, което остава неуловимо за съзнанието, успее да проникне в съзнанието на човека, тогава той непрекъснато би искал да променя своето лице, понеже лицето, което има, непрекъснато ще му напомня за предишните земни съществувания, за греховете през миналите земни животи. Представете си живо този неудържим напор, представете си как сутрин човек би искал да постъпи с физическото си тяло, сякаш му навлича едни или други дрехи. Да, всеки от нас, който би стигнал до някакво познание за тези неща, трябва да формулира и своя категоричен отказ, в противен случай той би се оказал в един хаос; той непрекъснато би изпитвал едно бясно желание да променя целия си организъм, особено онези негови час ти, които са не съвсем здрави и т.н.
към текста >>
Ако това, което остава неуловимо за съзнанието, успее да проникне в съзнанието на чо
век
а, тогава той непрекъснато би искал да променя своето лице, понеже лицето, което има, непрекъснато ще му напомня за предишните земни съществувания, за греховете през миналите земни животи.
Да, понякога тези неща звучат гротескно, почти комично, но въпреки всичко те са неумолимо сериозни. Практически нощем, докато спи, човекът изживява копията или образите на Космоса. Поради тази причина, сънят винаги се явява за него като едно изкушение: Ето, сега аз трябва да си придам съвършено друг облик.
Ако това, което остава неуловимо за съзнанието, успее да проникне в съзнанието на човека, тогава той непрекъснато би искал да променя своето лице, понеже лицето, което има, непрекъснато ще му напомня за предишните земни съществувания, за греховете през миналите земни животи.
Представете си живо този неудържим напор, представете си как сутрин човек би искал да постъпи с физическото си тяло, сякаш му навлича едни или други дрехи. Да, всеки от нас, който би стигнал до някакво познание за тези неща, трябва да формулира и своя категоричен отказ, в противен случай той би се оказал в един хаос; той непрекъснато би изпитвал едно бясно желание да променя целия си организъм, особено онези негови час ти, които са не съвсем здрави и т.н.
към текста >>
Представете си живо този неудържим напор, представете си как сутрин чо
век
би искал да постъпи с физическото си тяло, сякаш му навлича едни или други дрехи.
Да, понякога тези неща звучат гротескно, почти комично, но въпреки всичко те са неумолимо сериозни. Практически нощем, докато спи, човекът изживява копията или образите на Космоса. Поради тази причина, сънят винаги се явява за него като едно изкушение: Ето, сега аз трябва да си придам съвършено друг облик. Ако това, което остава неуловимо за съзнанието, успее да проникне в съзнанието на човека, тогава той непрекъснато би искал да променя своето лице, понеже лицето, което има, непрекъснато ще му напомня за предишните земни съществувания, за греховете през миналите земни животи.
Представете си живо този неудържим напор, представете си как сутрин човек би искал да постъпи с физическото си тяло, сякаш му навлича едни или други дрехи.
Да, всеки от нас, който би стигнал до някакво познание за тези неща, трябва да формулира и своя категоричен отказ, в противен случай той би се оказал в един хаос; той непрекъснато би изпитвал едно бясно желание да променя целия си организъм, особено онези негови час ти, които са не съвсем здрави и т.н.
към текста >>
С нея е свързан и един друг факт: Че тук на Земята чо
век
живее преди всичко със самия себе си.
С нея е свързан и един друг факт: Че тук на Земята човек живее преди всичко със самия себе си.
Паметта обаче има нещо много общо и с това, което от едната си страна се изправя пред нас като човешкия егоизъм, а от другата си страна като човешката свобода.
към текста >>
Свободата ще възникне за онзи чо
век
, който след раждането си живее съобразно споменатия вече ритъм от духовния свят: Сливане със Съществата от висшите Йерархии, освобождаване от Йерархиите, после от ново сливане.
Свободата ще възникне за онзи човек, който след раждането си живее съобразно споменатия вече ритъм от духовния свят: Сливане със Съществата от висшите Йерархии, освобождаване от Йерархиите, после от ново сливане.
Разбира се тук на Земята този ритъм не съществува. Вместо него ние виждаме двете толкова близки една с друга човешки способности: Способността да обичаме и способността да си спомняме. И все пак за човека може да остане едно не малко наследство от този ритъм в духовния свят. Едва тогава силите на паметта и силите на любовта ще намерят своите правилни съотношения в един или друг земен живот. От една страна човекът ще може да развие истинско и безкористно разбиране за другия човек, от друга страна в своето протъкано от спомени мислене, той неизбежно ще укрепи своето собствено съвършенство, ще укрепи цялата си личност с помощта на другия човек, с помощта, която може да бликне от едно общо съизживяване на света в неговите безкрайни богатства, в неговото развитие, в съдбите, които хората намират тук на Земята.
към текста >>
И все пак за чо
век
а може да остане едно не малко наследство от този ритъм в духовния свят.
Свободата ще възникне за онзи човек, който след раждането си живее съобразно споменатия вече ритъм от духовния свят: Сливане със Съществата от висшите Йерархии, освобождаване от Йерархиите, после от ново сливане. Разбира се тук на Земята този ритъм не съществува. Вместо него ние виждаме двете толкова близки една с друга човешки способности: Способността да обичаме и способността да си спомняме.
И все пак за човека може да остане едно не малко наследство от този ритъм в духовния свят.
Едва тогава силите на паметта и силите на любовта ще намерят своите правилни съотношения в един или друг земен живот. От една страна човекът ще може да развие истинско и безкористно разбиране за другия човек, от друга страна в своето протъкано от спомени мислене, той неизбежно ще укрепи своето собствено съвършенство, ще укрепи цялата си личност с помощта на другия човек, с помощта, която може да бликне от едно общо съизживяване на света в неговите безкрайни богатства, в неговото развитие, в съдбите, които хората намират тук на Земята.
към текста >>
От една страна чо
век
ът ще може да развие истинско и безкористно разбиране за другия чо
век
, от друга страна в своето протъкано от спомени мислене, той неизбежно ще укрепи своето собствено съвършенство, ще укрепи цялата си личност с помощта на другия чо
век
, с помощта, която може да бликне от едно общо съизживяване на света в неговите безкрайни богатства, в неговото развитие, в съдбите, които хората намират тук на Земята.
Свободата ще възникне за онзи човек, който след раждането си живее съобразно споменатия вече ритъм от духовния свят: Сливане със Съществата от висшите Йерархии, освобождаване от Йерархиите, после от ново сливане. Разбира се тук на Земята този ритъм не съществува. Вместо него ние виждаме двете толкова близки една с друга човешки способности: Способността да обичаме и способността да си спомняме. И все пак за човека може да остане едно не малко наследство от този ритъм в духовния свят. Едва тогава силите на паметта и силите на любовта ще намерят своите правилни съотношения в един или друг земен живот.
От една страна човекът ще може да развие истинско и безкористно разбиране за другия човек, от друга страна в своето протъкано от спомени мислене, той неизбежно ще укрепи своето собствено съвършенство, ще укрепи цялата си личност с помощта на другия човек, с помощта, която може да бликне от едно общо съизживяване на света в неговите безкрайни богатства, в неговото развитие, в съдбите, които хората намират тук на Земята.
към текста >>
Например може да се получи така, че един чо
век
да се увлича единствено от своите собствени изживявания.
Да, ние често можем да наблюдаваме подобни правилни съотношения като последици от ритъма в духовния свят. Обаче тези съотношения могат да бъдат и тежко смутени.
Например може да се получи така, че един човек да се увлича единствено от своите собствени изживявания.
В този случай той не изпитва никакъв интерес към изживяванията на другите хора около него и малко по малко губи способността да ги разбира; той съсредоточава интересите си изключително в сферите на своето собствено спомняне, а те са дълбоко свързани с неговия Аз; всичко това укрепва егоизма.
към текста >>
Подобен чо
век
рано или късно стига до конфликт със самия себе си, до безредие и хаос, понеже между смъртта и новото раждане той не е навлязъл в споменатия ритъм с Йерархиите.
Подобен човек рано или късно стига до конфликт със самия себе си, до безредие и хаос, понеже между смъртта и новото раждане той не е навлязъл в споменатия ритъм с Йерархиите.
И в същото време, докато човек се ограничава само с личните си космически изживявания, само с това, което се натрупва в неговата собствена душа между смъртта и новото раждане, в същото време ако ми позволите този израз в него се натрупва и една ужасна посредственост, едно пълно бездарие, да, тази е думата една ужасна посредственост спрямо опитностите, които човек може да получи от духовния свят между смъртта и новото раждане. Тази „себичност" се явява като една голяма пречка за съвместния живот на човека със Съществата от висшите Йерархии. Обаче онзи, който запази правилни съотношения между силите на спомняне то и силите на любовта, вместо егоизма, той развива специфичното чувство за човешката свобода. Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии. Да, в земните условия нормалното и здраво изживяване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното изживяване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма.
към текста >>
И в същото време, докато чо
век
се ограничава само с личните си космически изживявания, само с това, което се натрупва в неговата собствена душа между смъртта и новото раждане, в същото време ако ми позволите този израз в него се натрупва и една ужасна посредственост, едно пълно бездарие, да, тази е думата една ужасна посредственост спрямо опитностите, които чо
век
може да получи от духовния свят между смъртта и новото раждане.
Подобен човек рано или късно стига до конфликт със самия себе си, до безредие и хаос, понеже между смъртта и новото раждане той не е навлязъл в споменатия ритъм с Йерархиите.
И в същото време, докато човек се ограничава само с личните си космически изживявания, само с това, което се натрупва в неговата собствена душа между смъртта и новото раждане, в същото време ако ми позволите този израз в него се натрупва и една ужасна посредственост, едно пълно бездарие, да, тази е думата една ужасна посредственост спрямо опитностите, които човек може да получи от духовния свят между смъртта и новото раждане.
Тази „себичност" се явява като една голяма пречка за съвместния живот на човека със Съществата от висшите Йерархии. Обаче онзи, който запази правилни съотношения между силите на спомняне то и силите на любовта, вместо егоизма, той развива специфичното чувство за човешката свобода. Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии. Да, в земните условия нормалното и здраво изживяване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното изживяване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма. Както съвместният живот с Йерархиите между смъртта и новото раждане е в основата на земния човешки морал, на човешката нравственост, така и всяко „отклонение", всяка „автономия" спрямо съвместния живот с Йерархиите които сами по себе си са необходими!
към текста >>
Тази „себичност" се явява като една голяма пречка за съвместния живот на чо
век
а със Съществата от висшите Йерархии.
Подобен човек рано или късно стига до конфликт със самия себе си, до безредие и хаос, понеже между смъртта и новото раждане той не е навлязъл в споменатия ритъм с Йерархиите. И в същото време, докато човек се ограничава само с личните си космически изживявания, само с това, което се натрупва в неговата собствена душа между смъртта и новото раждане, в същото време ако ми позволите този израз в него се натрупва и една ужасна посредственост, едно пълно бездарие, да, тази е думата една ужасна посредственост спрямо опитностите, които човек може да получи от духовния свят между смъртта и новото раждане.
Тази „себичност" се явява като една голяма пречка за съвместния живот на човека със Съществата от висшите Йерархии.
Обаче онзи, който запази правилни съотношения между силите на спомняне то и силите на любовта, вместо егоизма, той развива специфичното чувство за човешката свобода. Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии. Да, в земните условия нормалното и здраво изживяване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното изживяване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма. Както съвместният живот с Йерархиите между смъртта и новото раждане е в основата на земния човешки морал, на човешката нравственост, така и всяко „отклонение", всяка „автономия" спрямо съвместния живот с Йерархиите които сами по себе си са необходими! същевременно се превръщат в основа за човешката неморалност на Земята, в причина за трагичното разминаване между хората, в причина за това, че едно човешко поведение застава срещу друго човешко поведение.
към текста >>
Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която чо
век
постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии.
Подобен човек рано или късно стига до конфликт със самия себе си, до безредие и хаос, понеже между смъртта и новото раждане той не е навлязъл в споменатия ритъм с Йерархиите. И в същото време, докато човек се ограничава само с личните си космически изживявания, само с това, което се натрупва в неговата собствена душа между смъртта и новото раждане, в същото време ако ми позволите този израз в него се натрупва и една ужасна посредственост, едно пълно бездарие, да, тази е думата една ужасна посредственост спрямо опитностите, които човек може да получи от духовния свят между смъртта и новото раждане. Тази „себичност" се явява като една голяма пречка за съвместния живот на човека със Съществата от висшите Йерархии. Обаче онзи, който запази правилни съотношения между силите на спомняне то и силите на любовта, вместо егоизма, той развива специфичното чувство за човешката свобода.
Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии.
Да, в земните условия нормалното и здраво изживяване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното изживяване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма. Както съвместният живот с Йерархиите между смъртта и новото раждане е в основата на земния човешки морал, на човешката нравственост, така и всяко „отклонение", всяка „автономия" спрямо съвместния живот с Йерархиите които сами по себе си са необходими! същевременно се превръщат в основа за човешката неморалност на Земята, в причина за трагичното разминаване между хората, в причина за това, че едно човешко поведение застава срещу друго човешко поведение. Да, тук са изворите на всяка човешка неморалност. Вие добре разбирате: човекът винаги трябва да се съобразява с обстоятелството, че една „негативност" в условията на земния физически план може да има определено значение за висшите светове.
към текста >>
Вие добре разбирате: чо
век
ът винаги трябва да се съобразява с обстоятелството, че една „негативност" в условията на земния физически план може да има определено значение за висшите светове.
Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии. Да, в земните условия нормалното и здраво изживяване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното изживяване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма. Както съвместният живот с Йерархиите между смъртта и новото раждане е в основата на земния човешки морал, на човешката нравственост, така и всяко „отклонение", всяка „автономия" спрямо съвместния живот с Йерархиите които сами по себе си са необходими! същевременно се превръщат в основа за човешката неморалност на Земята, в причина за трагичното разминаване между хората, в причина за това, че едно човешко поведение застава срещу друго човешко поведение. Да, тук са изворите на всяка човешка неморалност.
Вие добре разбирате: човекът винаги трябва да се съобразява с обстоятелството, че една „негативност" в условията на земния физически план може да има определено значение за висшите светове.
А на Земята, скъпи мои приятели, нещата са така устроени, че вдишаният въздух е здрав, а издишваният въздух болестотворен, защото всички ние издишваме една отрова, издишваме въглероден двуокис.
към текста >>
Ако чо
век
се опитва да ги обясни като резултата от земните отношения, той винаги ще изпада в грешки.
Да, тези зависимости трябва да бъдат проучени основно, защото категориите „морално" и „неморално" изобщо са необясними от земна гледна точка.
Ако човек се опитва да ги обясни като резултата от земните отношения, той винаги ще изпада в грешки.
Тъй като в зависимост от това, дали е морален или неморален, човекът се поставя в известни отношения спрямо един свят, който лежи в свръхсетивните области. И всички ние трябва да сме наясно: доколкото антропософската Духовна Наука насочва човека към процесите и събитията в свръхсетивния свят, тя му помага да разбере правилно същността на моралните закони. За естественонаучния подход към света, моралът се явява под формата на илюзии.
към текста >>
Тъй като в зависимост от това, дали е морален или неморален, чо
век
ът се поставя в известни отношения спрямо един свят, който лежи в свръхсетивните области.
Да, тези зависимости трябва да бъдат проучени основно, защото категориите „морално" и „неморално" изобщо са необясними от земна гледна точка. Ако човек се опитва да ги обясни като резултата от земните отношения, той винаги ще изпада в грешки.
Тъй като в зависимост от това, дали е морален или неморален, човекът се поставя в известни отношения спрямо един свят, който лежи в свръхсетивните области.
И всички ние трябва да сме наясно: доколкото антропософската Духовна Наука насочва човека към процесите и събитията в свръхсетивния свят, тя му помага да разбере правилно същността на моралните закони. За естественонаучния подход към света, моралът се явява под формата на илюзии.
към текста >>
И всички ние трябва да сме наясно: доколкото антропософската Духовна Наука насочва чо
век
а към процесите и събитията в свръхсетивния свят, тя му помага да разбере правилно същността на моралните закони.
Да, тези зависимости трябва да бъдат проучени основно, защото категориите „морално" и „неморално" изобщо са необясними от земна гледна точка. Ако човек се опитва да ги обясни като резултата от земните отношения, той винаги ще изпада в грешки. Тъй като в зависимост от това, дали е морален или неморален, човекът се поставя в известни отношения спрямо един свят, който лежи в свръхсетивните области.
И всички ние трябва да сме наясно: доколкото антропософската Духовна Наука насочва човека към процесите и събитията в свръхсетивния свят, тя му помага да разбере правилно същността на моралните закони.
За естественонаучния подход към света, моралът се явява под формата на илюзии.
към текста >>
Представете си само, че в началото на сътворението действително лежи Кант-Лапласовата мъглявина с нейните механични сили и механични закони; представете си как от тези подвижни и променливи маси постепенно се раждат земните природни царства с техните обективни и неутрални природни закони, за да се стигне до появата на чо
век
а.
Представете си само, че в началото на сътворението действително лежи Кант-Лапласовата мъглявина с нейните механични сили и механични закони; представете си как от тези подвижни и променливи маси постепенно се раждат земните природни царства с техните обективни и неутрални природни закони, за да се стигне до появата на човека.
В този случай неговите морални импулси биха били просто сънища. Защото всичко онова, което той нарича „морално", би изчезнало наред с неизбежното унищожение на Земята според механичните закони на тази космогония. Ако искаме да погледнем честно в тази космогония, ние трябва да признаем, че там никога не може да възникне някакво оправдание на един или друг морален живот. Строго погледнато, морален живот може да възникне само в онези области на съществуването, където „моралното" придобива най-конкретни и реални очертания, подобни на реалните природни феномени от живота между раждането и смъртта. Когато човекът е поставен между Боговете в духовния свят, там могат да възникнат определени действия, също както тук растенията израстват и цъфтят.
към текста >>
Когато чо
век
ът е поставен между Боговете в духовния свят, там могат да възникнат определени действия, също както тук растенията израстват и цъфтят.
Представете си само, че в началото на сътворението действително лежи Кант-Лапласовата мъглявина с нейните механични сили и механични закони; представете си как от тези подвижни и променливи маси постепенно се раждат земните природни царства с техните обективни и неутрални природни закони, за да се стигне до появата на човека. В този случай неговите морални импулси биха били просто сънища. Защото всичко онова, което той нарича „морално", би изчезнало наред с неизбежното унищожение на Земята според механичните закони на тази космогония. Ако искаме да погледнем честно в тази космогония, ние трябва да признаем, че там никога не може да възникне някакво оправдание на един или друг морален живот. Строго погледнато, морален живот може да възникне само в онези области на съществуването, където „моралното" придобива най-конкретни и реални очертания, подобни на реалните природни феномени от живота между раждането и смъртта.
Когато човекът е поставен между Боговете в духовния свят, там могат да възникнат определени действия, също както тук растенията израстват и цъфтят.
В тези действия е истинският морален свят. Да, там е действителният морал, докато тук на Земята съществува само един далечен отблясък от истинския морал. Обаче човекът принадлежи и на двата свята. Моралът става за него една реалност само ако Антропософията пробуди в душата му предчувствие и разбиране за тези неща. Моралът никога не може да бъде разбран от земните отношения.
към текста >>
Обаче чо
век
ът принадлежи и на двата свята.
Ако искаме да погледнем честно в тази космогония, ние трябва да признаем, че там никога не може да възникне някакво оправдание на един или друг морален живот. Строго погледнато, морален живот може да възникне само в онези области на съществуването, където „моралното" придобива най-конкретни и реални очертания, подобни на реалните природни феномени от живота между раждането и смъртта. Когато човекът е поставен между Боговете в духовния свят, там могат да възникнат определени действия, също както тук растенията израстват и цъфтят. В тези действия е истинският морален свят. Да, там е действителният морал, докато тук на Земята съществува само един далечен отблясък от истинския морал.
Обаче човекът принадлежи и на двата свята.
Моралът става за него една реалност само ако Антропософията пробуди в душата му предчувствие и разбиране за тези неща. Моралът никога не може да бъде разбран от земните отношения.
към текста >>
Така ние стигаме до необходимостта от антропософското познание, защото без Антропософията чо
век
не може да остане честен пред своето познание; ако той не проучи онези области, където моралният свят става една конкретна реалност, той не може да има правилен поглед върху света и себе си.
Така ние стигаме до необходимостта от антропософското познание, защото без Антропософията човек не може да остане честен пред своето познание; ако той не проучи онези области, където моралният свят става една конкретна реалност, той не може да има правилен поглед върху света и себе си.
Изключително важно е, това изречение да бъде правилно разбрано. Обаче и в един съвсем друг смисъл, днес бих желал да Ви посоча каква необходимост е за човека да приеме Антропософията. В този случай ние отново трябва да се спрем на един съвсем друг свят.
към текста >>
Обаче и в един съвсем друг смисъл, днес бих желал да Ви посоча каква необходимост е за чо
век
а да приеме Антропософията.
Така ние стигаме до необходимостта от антропософското познание, защото без Антропософията човек не може да остане честен пред своето познание; ако той не проучи онези области, където моралният свят става една конкретна реалност, той не може да има правилен поглед върху света и себе си. Изключително важно е, това изречение да бъде правилно разбрано.
Обаче и в един съвсем друг смисъл, днес бих желал да Ви посоча каква необходимост е за човека да приеме Антропософията.
В този случай ние отново трябва да се спрем на един съвсем друг свят.
към текста >>
Виждате ли, дори и да се издигнем само до имагинативното познание, до онова познание, което позволява на чо
век
а да живее вместо във физическия свят в етерния свят, т.е.
Виждате ли, дори и да се издигнем само до имагинативното познание, до онова познание, което позволява на човека да живее вместо във физическия свят в етерния свят, т.е.
вместо физическите предмети да възприема етерните действия защото те са именно действия дори и да се издигнем само до имагинативното познание, тогава пространството изчезва. Да, триизмерното пространство изчезва. В този случай няма никакъв смисъл да говорим за триизмерно пространство, понеже ние живеем във времето. Ето защо макар и по друг повод аз наскоро Ви описах етерното тяло като един организъм, свързан с времето, като един „времеви организъм". Тук ние гледаме например на главата, като на един пространствен организъм; ако убодем крака, той е долу, а главата тук горе.
към текста >>
Спомнете си онези лекции върху педагогиката, където например казах: ако в детската си възраст един чо
век
се научи да почита и боготвори, да се прекланя пред своя възпитател, в по-късната възраст тази сила на преклонение ще се преобрази в една благословяща нежност към другите хора, докато ако в детството си един чо
век
е лишен от възможността да боготвори някого, в по-късната си възраст той не може да бъде истински нежен, нито пък да благославя другите хора.
Спомнете си онези лекции върху педагогиката, където например казах: ако в детската си възраст един човек се научи да почита и боготвори, да се прекланя пред своя възпитател, в по-късната възраст тази сила на преклонение ще се преобрази в една благословяща нежност към другите хора, докато ако в детството си един човек е лишен от възможността да боготвори някого, в по-късната си възраст той не може да бъде истински нежен, нито пък да благославя другите хора.
Както главата и крайниците са свързани в пространствения организъм, така е свързана младостта със старостта, а още по-добре казано: старостта с младостта. От гледна точка на външното, физическо наблюдение, светът протича в посока от миналото към бъдещето; от по-висша гледна точка обаче, съществува и обратната посока от бъдещето към миналото. След нашата смърт, ние тръгваме точно в този обратна посока. И тогава нещата се оказват свързани именно според законите на „времевия организъм", според законите на етерното тяло.
към текста >>
В нашия пространствен организъм ние съвсем не можем произволно да отдалечим един или друг орган, например не можем да отдалечим част от нашето лице, без да разкъсаме самото тяло; по същия начин ние не сме в състояние да отделим от чо
век
а нещо, което протича в едната или друга посока на времето.
В нашия пространствен организъм ние съвсем не можем произволно да отдалечим един или друг орган, например не можем да отдалечим част от нашето лице, без да разкъсаме самото тяло; по същия начин ние не сме в състояние да отделим от човека нещо, което протича в едната или друга посока на времето.
към текста >>
Да, чо
век
минава през смъртта, дори и тук на Земята да не е развил никакво познание за свръхсетивния свят; само че по този начин той влиза в духовния свят, без да вижда каквато и да е негова подробност, той влиза в духовния свят пипнешком.
Представете си за миг, че там където се намират очите във Вашия пространствен организъм, започне един друг растежен процес, така че възникнат не очи, а някакви подутини. Тогава Вие изобщо няма да сте в състояние да виждате. Както в пространствения организъм очите са разположени в точно определено място, така и във „времевия организъм" имам предвид не само времевия организъм между раждането и смъртта, а времевия организъм, който се простира над всички човешки реинкарнации е включено всичко онова, което в живота между раждането и смъртта чрез понятията, представите и мислите се развива като зародиш на един бъдещ духовен свят. И това, което се развива в този случай, са именно очите за свръхсетивния свят. Ако тук между раждането и смъртта Вие не развиете никакво познание за свръхсетивния свят, това означава в свръхсетивния свят между смъртта и новото раждане една истинска слепота, както и липсата на очи в пространствения организъм не означава нищо друго, освен слепота.
Да, човек минава през смъртта, дори и тук на Земята да не е развил никакво познание за свръхсетивния свят; само че по този начин той влиза в духовния свят, без да вижда каквато и да е негова подробност, той влиза в духовния свят пипнешком.
към текста >>
Той добре знае какво означава за духовния свят това потъване в материализма; то означава простете ми жестокия израз едно изтръгване на очите, така че чо
век
ът влиза в духовния свят след смъртта напълно сляп.
Скъпи мои приятели, за онзи, който днес притежава една или друга степен на Посвещение, всичко това се явява като ужасна болка и тази болка всъщност е огледалният образ на нашето материалистическо свето усещане. Посветеният вижда как земните хора попадат в примките на материализма.
Той добре знае какво означава за духовния свят това потъване в материализма; то означава простете ми жестокия израз едно изтръгване на очите, така че човекът влиза в духовния свят след смъртта напълно сляп.
В древните епохи от развитието на човечеството съществуваше едно инстинктивно знание за свръхсетивния свят, така че хората минаваха през Портата на смъртта не пипнешком, а с малко или много отворен поглед. Постепенно това древно знание за свръх-сетивния свят изчезна напълно. Днес човекът трябва съзнателно да воюва за духовно знание; да, той трябва да се опира на духовното знание, а не на инстинктивното ясновидство. Аз многократно съм подчертавал: Човекът може да стигне и до ясновидство, обаче не то е важното, а разбирането на това, до което стига изследването на ясновидеца; то се потвърждава не от друго, а от здравото и ясно човешко мислене.
към текста >>
Днес чо
век
ът трябва съзнателно да воюва за духовно знание; да, той трябва да се опира на духовното знание, а не на инстинктивното ясновидство.
Скъпи мои приятели, за онзи, който днес притежава една или друга степен на Посвещение, всичко това се явява като ужасна болка и тази болка всъщност е огледалният образ на нашето материалистическо свето усещане. Посветеният вижда как земните хора попадат в примките на материализма. Той добре знае какво означава за духовния свят това потъване в материализма; то означава простете ми жестокия израз едно изтръгване на очите, така че човекът влиза в духовния свят след смъртта напълно сляп. В древните епохи от развитието на човечеството съществуваше едно инстинктивно знание за свръхсетивния свят, така че хората минаваха през Портата на смъртта не пипнешком, а с малко или много отворен поглед. Постепенно това древно знание за свръх-сетивния свят изчезна напълно.
Днес човекът трябва съзнателно да воюва за духовно знание; да, той трябва да се опира на духовното знание, а не на инстинктивното ясновидство.
Аз многократно съм подчертавал: Човекът може да стигне и до ясновидство, обаче не то е важното, а разбирането на това, до което стига изследването на ясновидеца; то се потвърждава не от друго, а от здравото и ясно човешко мислене.
към текста >>
Аз многократно съм подчертавал: Чо
век
ът може да стигне и до ясновидство, обаче не то е важното, а разбирането на това, до което стига изследването на ясновидеца; то се потвърждава не от друго, а от здравото и ясно човешко мислене.
Посветеният вижда как земните хора попадат в примките на материализма. Той добре знае какво означава за духовния свят това потъване в материализма; то означава простете ми жестокия израз едно изтръгване на очите, така че човекът влиза в духовния свят след смъртта напълно сляп. В древните епохи от развитието на човечеството съществуваше едно инстинктивно знание за свръхсетивния свят, така че хората минаваха през Портата на смъртта не пипнешком, а с малко или много отворен поглед. Постепенно това древно знание за свръх-сетивния свят изчезна напълно. Днес човекът трябва съзнателно да воюва за духовно знание; да, той трябва да се опира на духовното знание, а не на инстинктивното ясновидство.
Аз многократно съм подчертавал: Човекът може да стигне и до ясновидство, обаче не то е важното, а разбирането на това, до което стига изследването на ясновидеца; то се потвърждава не от друго, а от здравото и ясно човешко мислене.
към текста >>
Ако някой твърди, че обикновеното, здраво и ясно човешко мислене не отваря очите му за свръхсетивния свят, и че за тази цел той се нуждае от ясновидство ясновидството е необходимо за да се изследват фактите, обаче чо
век
далеч не се нуждае от него за да изработи способността си за виждане в свръхсетивния свят след смъртта тогава той може също да твърди, че не би могъл да мисли, тъй като очите не могат да мислят.
Ако някой твърди, че обикновеното, здраво и ясно човешко мислене не отваря очите му за свръхсетивния свят, и че за тази цел той се нуждае от ясновидство ясновидството е необходимо за да се изследват фактите, обаче човек далеч не се нуждае от него за да изработи способността си за виждане в свръхсетивния свят след смъртта тогава той може също да твърди, че не би могъл да мисли, тъй като очите не могат да мислят.
Както тук на физическия план очите нямат никаква нужда от мислене, така и познанието за свръх сетивния свят няма никаква нужда от ясновидство. Естествено, ако не би имало ясновидство, на Земята нямаше да съществува и никакво свръхсетивно познание. Впрочем ясновидецът е длъжен да превръща своите свръхсетивни опитности в обикновени и ясни понятия. Дори и тук на Земята един човек да постигне ясновидство от най-висш порядък, дори и да прониква дълбоко навътре в духовния свят ако поради леност или други причини той не си дава труда да превръща духовните си опитности в правилни, логично издържани мисли, тогава след смъртта, той също би бил заслепен в духовния свят.
към текста >>
Дори и тук на Земята един чо
век
да постигне ясновидство от най-висш порядък, дори и да прониква дълбоко навътре в духовния свят ако поради леност или други причини той не си дава труда да превръща духовните си опитности в правилни, логично издържани мисли, тогава след смъртта, той също би бил заслепен в духовния свят.
Ако някой твърди, че обикновеното, здраво и ясно човешко мислене не отваря очите му за свръхсетивния свят, и че за тази цел той се нуждае от ясновидство ясновидството е необходимо за да се изследват фактите, обаче човек далеч не се нуждае от него за да изработи способността си за виждане в свръхсетивния свят след смъртта тогава той може също да твърди, че не би могъл да мисли, тъй като очите не могат да мислят. Както тук на физическия план очите нямат никаква нужда от мислене, така и познанието за свръх сетивния свят няма никаква нужда от ясновидство. Естествено, ако не би имало ясновидство, на Земята нямаше да съществува и никакво свръхсетивно познание. Впрочем ясновидецът е длъжен да превръща своите свръхсетивни опитности в обикновени и ясни понятия.
Дори и тук на Земята един човек да постигне ясновидство от най-висш порядък, дори и да прониква дълбоко навътре в духовния свят ако поради леност или други причини той не си дава труда да превръща духовните си опитности в правилни, логично издържани мисли, тогава след смъртта, той също би бил заслепен в духовния свят.
към текста >>
И за чо
век
а, който е напреднал в тази наука, наистина представлява ужасна болка, когато той трябва да си каже: Да, ако хората са приели материализма, те минават през Портата на смъртта напълно слепи.
Науката за Посвещението днес е един факт.
И за човека, който е напреднал в тази наука, наистина представлява ужасна болка, когато той трябва да си каже: Да, ако хората са приели материализма, те минават през Портата на смъртта напълно слепи.
И сега ние отново се доближаваме до нещо изключително важно а именно от какво огромно значение за целия Космос е, дали човекът ще потърси свръхсетивното позна ние или не. Епохата, през която той е длъжен да го потърси, вече настъпи. Човечеството трябва да се устреми към свръхсетивното познание; от този устрем зависи и неговата по-нататъшна еволюция.
към текста >>
И сега ние отново се доближаваме до нещо изключително важно а именно от какво огромно значение за целия Космос е, дали чо
век
ът ще потърси свръхсетивното позна ние или не.
Науката за Посвещението днес е един факт. И за човека, който е напреднал в тази наука, наистина представлява ужасна болка, когато той трябва да си каже: Да, ако хората са приели материализма, те минават през Портата на смъртта напълно слепи.
И сега ние отново се доближаваме до нещо изключително важно а именно от какво огромно значение за целия Космос е, дали човекът ще потърси свръхсетивното позна ние или не.
Епохата, през която той е длъжен да го потърси, вече настъпи. Човечеството трябва да се устреми към свръхсетивното познание; от този устрем зависи и неговата по-нататъшна еволюция.
към текста >>
14.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Качествата, необходими на чо
век
а за да се противопоставя на света и да работи в него по време на земния си живот, зависят от действията на чо
век
а в духовния свят между смъртта и новото раждане.
Скъпи мои приятели!
Качествата, необходими на човека за да се противопоставя на света и да работи в него по време на земния си живот, зависят от действията на човека в духовния свят между смъртта и новото раждане.
По този начин обаче, земният човек е вплетен в такива отношения, които придобиват осезаема действителност едва когато минем в свръхсетивния свят.
към текста >>
По този начин обаче, земният чо
век
е вплетен в такива отношения, които придобиват осезаема действителност едва когато минем в свръхсетивния свят.
Скъпи мои приятели! Качествата, необходими на човека за да се противопоставя на света и да работи в него по време на земния си живот, зависят от действията на човека в духовния свят между смъртта и новото раждане.
По този начин обаче, земният човек е вплетен в такива отношения, които придобиват осезаема действителност едва когато минем в свръхсетивния свят.
към текста >>
Сега бих желал да насоча Вашето внимание към онези три категории, които впрочем обхващат всяка една от земните дейности на чо
век
а.
Сега бих желал да насоча Вашето внимание към онези три категории, които впрочем обхващат всяка една от земните дейности на човека.
Най-напред бих желал да насоча Вашето внимание към мислите, благодарение на които човек се чувствува привлечен от прекрасния свят на истината. После бих желал да се спрем на чувствата, доколкото чрез тях човек изживява красотата, и накрая да кажем нещо за волевата природа на човека, доколкото чрез волята човек може да напредва в света на доброто.
към текста >>
Най-напред бих желал да насоча Вашето внимание към мислите, благодарение на които чо
век
се чувствува привлечен от прекрасния свят на истината.
Сега бих желал да насоча Вашето внимание към онези три категории, които впрочем обхващат всяка една от земните дейности на човека.
Най-напред бих желал да насоча Вашето внимание към мислите, благодарение на които човек се чувствува привлечен от прекрасния свят на истината.
После бих желал да се спрем на чувствата, доколкото чрез тях човек изживява красотата, и накрая да кажем нещо за волевата природа на човека, доколкото чрез волята човек може да напредва в света на доброто.
към текста >>
После бих желал да се спрем на чувствата, доколкото чрез тях чо
век
изживява красотата, и накрая да кажем нещо за волевата природа на чо
век
а, доколкото чрез волята чо
век
може да напредва в света на доброто.
Сега бих желал да насоча Вашето внимание към онези три категории, които впрочем обхващат всяка една от земните дейности на човека. Най-напред бих желал да насоча Вашето внимание към мислите, благодарение на които човек се чувствува привлечен от прекрасния свят на истината.
После бих желал да се спрем на чувствата, доколкото чрез тях човек изживява красотата, и накрая да кажем нещо за волевата природа на човека, доколкото чрез волята човек може да напредва в света на доброто.
към текста >>
Когато говорим за мислите, ние попадаме в онази област, където чо
век
може да бъде привлечен към прекрасния свят на истината.
Когато говорим за мислите, ние попадаме в онази област, където човек може да бъде привлечен към прекрасния свят на истината.
Обаче самите мисли тук на физическия план не притежават каквато и да е реалност. Представете си за миг, скъпи мои приятели, че се натъквате на Вашите мисли по същия начин, по който се натъквате на Вашия мозък или Вашето сърце в този случай мислите биха имали някаква реалност. Но това не е така. С изразните възможности на обикновения човешки език не може да се стигне до каквато и да е реалност. Когато изговаряме дадено изречение, от устата ни съвсем не излиза някаква материална действителност.
към текста >>
Обстоятелството, че мислите не са идентични с действителността, е за чо
век
а една необходимост.
Обстоятелството, че мислите не са идентични с действителността, е за човека една необходимост.
Представете си само, че мислите се тълпят в главите Ви като малки оловни фигурки; в този случай Вие бихте усещали нещо действително, само че тези оловни мисли не биха „означавали" нищо за Вас, тъй като биха представлявали самата действителност. Така че мислите, както и красотата, както и доброто, изобщо не съдържат някаква непосредствена действителност; и все пак тази действителност в земния физически свят е нещо необходимо, за да имаме мислите, за да осъществяваме красотата в произведенията на изкуството, за да осъществяваме доброто.
към текста >>
И попадайки в царството на ариманическите Същества, ние твърде скоро бихме започнали да вярваме без това да има нещо общо с истината, че тъкмо ариманическите Духове помагат на чо
век
а и не допускат неговите мисли да се разлетят наоколо и, направо казано, да изчезнат.
Само че за нас е изключително трудно да открием тези елементарни Същества, понеже ако мога така да се изразя те постоянно се крият. Ако зададем въпроса: Как става така, че задържаме тази или онази мисъл, макар и тя да няма нищо общо с действителността, кой ни се притичва на помощ? ние можем да бъдем лесно подведени тъкмо с един от инструментите на духовно-научното познание. Защото в същия миг, когато питаме: Кой задържа човешките мисли? поради силния стремеж да проникнем в духовния свят, ние изведнъж попадаме, или по-добре: Бихме могли да попаднем в царството на ариманическите Същества.
И попадайки в царството на ариманическите Същества, ние твърде скоро бихме започнали да вярваме без това да има нещо общо с истината, че тъкмо ариманическите Духове помагат на човека и не допускат неговите мисли да се разлетят наоколо и, направо казано, да изчезнат.
Обаче човекът не трябва да избързва с една неуместна благодарност, защото практически по отношение на своя мисловен свят той е задължен на съвсем друг вид Същества, които нямат нищо общо с Ариман.
към текста >>
Обаче чо
век
ът не трябва да избързва с една неуместна благодарност, защото практически по отношение на своя мисловен свят той е задължен на съвсем друг вид Същества, които нямат нищо общо с Ариман.
Ако зададем въпроса: Как става така, че задържаме тази или онази мисъл, макар и тя да няма нищо общо с действителността, кой ни се притичва на помощ? ние можем да бъдем лесно подведени тъкмо с един от инструментите на духовно-научното познание. Защото в същия миг, когато питаме: Кой задържа човешките мисли? поради силния стремеж да проникнем в духовния свят, ние изведнъж попадаме, или по-добре: Бихме могли да попаднем в царството на ариманическите Същества. И попадайки в царството на ариманическите Същества, ние твърде скоро бихме започнали да вярваме без това да има нещо общо с истината, че тъкмо ариманическите Духове помагат на човека и не допускат неговите мисли да се разлетят наоколо и, направо казано, да изчезнат.
Обаче човекът не трябва да избързва с една неуместна благодарност, защото практически по отношение на своя мисловен свят той е задължен на съвсем друг вид Същества, които нямат нищо общо с Ариман.
към текста >>
И все пак те могат да бъдат открити, ако например се наблюдава поведението на един подчертано умен чо
век
.
Както вече споменах, дори и напредналият ясновидец е силно затруднен да открие тези Същества в духовния свят.
И все пак те могат да бъдат открити, ако например се наблюдава поведението на един подчертано умен човек.
Ако ясновидецът се вгледа в действията и в цялото поведение на един подчертано умен човек, той ще различи около него една подвижна и неуловима свита. Този човек никога не е сам, около него винаги се носи една подвижна и неуловима свита от духовни Същества, които притежават забележителни качества. Ние се научаваме да ги виждаме едва след като сме свикнали да наблюдаваме един друг вид духовни Същества, принадлежащи към ариманическото царство. Разбира се, те не са достъпни за сетивата, а се проявяват там, където в природата възникват формите, например кристалите и т.н. Всяка външна форма зависи от дейността на тези Същества.
към текста >>
Ако ясновидецът се вгледа в действията и в цялото поведение на един подчертано умен чо
век
, той ще различи около него една подвижна и неуловима свита.
Както вече споменах, дори и напредналият ясновидец е силно затруднен да открие тези Същества в духовния свят. И все пак те могат да бъдат открити, ако например се наблюдава поведението на един подчертано умен човек.
Ако ясновидецът се вгледа в действията и в цялото поведение на един подчертано умен човек, той ще различи около него една подвижна и неуловима свита.
Този човек никога не е сам, около него винаги се носи една подвижна и неуловима свита от духовни Същества, които притежават забележителни качества. Ние се научаваме да ги виждаме едва след като сме свикнали да наблюдаваме един друг вид духовни Същества, принадлежащи към ариманическото царство. Разбира се, те не са достъпни за сетивата, а се проявяват там, където в природата възникват формите, например кристалите и т.н. Всяка външна форма зависи от дейността на тези Същества. Впрочем тях Вие ще намерите описани и в моите Мистерийни драми*6 като Същества, които изковават здравите и установени форми.
към текста >>
Този чо
век
никога не е сам, около него винаги се носи една подвижна и неуловима свита от духовни Същества, които притежават забележителни качества.
Както вече споменах, дори и напредналият ясновидец е силно затруднен да открие тези Същества в духовния свят. И все пак те могат да бъдат открити, ако например се наблюдава поведението на един подчертано умен човек. Ако ясновидецът се вгледа в действията и в цялото поведение на един подчертано умен човек, той ще различи около него една подвижна и неуловима свита.
Този човек никога не е сам, около него винаги се носи една подвижна и неуловима свита от духовни Същества, които притежават забележителни качества.
Ние се научаваме да ги виждаме едва след като сме свикнали да наблюдаваме един друг вид духовни Същества, принадлежащи към ариманическото царство. Разбира се, те не са достъпни за сетивата, а се проявяват там, където в природата възникват формите, например кристалите и т.н. Всяка външна форма зависи от дейността на тези Същества. Впрочем тях Вие ще намерите описани и в моите Мистерийни драми*6 като Същества, които изковават здравите и установени форми. Ако в една от Мистерийните драми проследите Гномите и подобните на тях" Същества, Вие ще получите известна представа за Съществата, които улесняват възникването на едни или други форми.
към текста >>
Ако ясновидецът се вгледа внимателно в аурата на един подчертано умен чо
век
, той наистина ще открие подвижната и неуловима свита, за която вече споменах.
Ако ясновидецът се вгледа внимателно в аурата на един подчертано умен човек, той наистина ще открие подвижната и неуловима свита, за която вече споменах.
В нея той ще различи цяло войнство от такива Същества, към които Гномите се отнасят извънредно снизходително и без никакво зачитане, защото те са несръчни и тромави, но преди всичко, защото те са невероятно глупави. Глупостта е тяхното отличително качество. И ние можем да сме напълно сигурни: тъкмо над най-умните хора се носят цели тълпи от Духове-Глупци, които идват от духовния свят. А те не искат нищо друго, освен да обсебят този или онзи умен човек. Както вече казах, тези Духове-Глупци са постоянно пренебрегвани от духовните Същества, които изработват формите в духовния свят.
към текста >>
А те не искат нищо друго, освен да обсебят този или онзи умен чо
век
.
Ако ясновидецът се вгледа внимателно в аурата на един подчертано умен човек, той наистина ще открие подвижната и неуловима свита, за която вече споменах. В нея той ще различи цяло войнство от такива Същества, към които Гномите се отнасят извънредно снизходително и без никакво зачитане, защото те са несръчни и тромави, но преди всичко, защото те са невероятно глупави. Глупостта е тяхното отличително качество. И ние можем да сме напълно сигурни: тъкмо над най-умните хора се носят цели тълпи от Духове-Глупци, които идват от духовния свят.
А те не искат нищо друго, освен да обсебят този или онзи умен човек.
Както вече казах, тези Духове-Глупци са постоянно пренебрегвани от духовните Същества, които изработват формите в духовния свят. Всичко това Ви е познато от моите Мистерийни драми. Така че нека обобщим: в един от световете, които засега са недостъпни за обикновеното съзнание, обитава цял народ от Духове-Глупци, които са бясно устремени към човешката мъдрост, към човешкия ум.
към текста >>
Защото ако проследим онзи подчертано умен чо
век
, за когото стана дума преди малко, ние ще установим, че той успява да запази контрол над своите мисли само с помощта на Духовете-Глупци.
Едва когато успеем да надзърнем в някои от тези светове, ние добиваме представа, колко безкрайно плътно и гъсто е населен духовният свят, скрит зад физическия план; колко различни и многообразни са категориите от духовни Същества и как те са дълбоко свързани с нашите човешки способности.
Защото ако проследим онзи подчертано умен човек, за когото стана дума преди малко, ние ще установим, че той успява да запази контрол над своите мисли само с помощта на Духовете-Глупци.
Те се впиват в неговите мисли, разчленяват ги, придават им известна тежест, така че да не се разлетят около него като подплашено ято птици.
към текста >>
И все пак те могат да бъдат открити как то вече казах ако вникнем в аурата на един умен чо
век
.
Преди малко стана дума за Съществата от категорията на Гномите и за това как те презират Духовете-Глупци. Впрочем, макар и да се отблъскват взаимно, в известен смисъл те принадлежа на едно и също царство. Между войнството на Гномите и войнството на Духовете-Глупци се води постоянна битка. Вие помни те, че човешката мъдрост става възможна едва с помощта на Духовете-Глупци, в противен случай мъдростта би била твърде мимолетна, би отлитала още в мига на своето възникване и изобщо не би могла да се задържи тук на физическия свят. Отново повтарям: Извънредно трудно е да бъдат открити тези Същества, защото те моментално изчезват зад ариманическите Същества.
И все пак те могат да бъдат открити как то вече казах ако вникнем в аурата на един умен човек.
Там са притаени цели тълпи от тези свръхсетивни Същества. Ако обаче човекът не е достатъчно умен, тогава тези Същества се прикрепват към всевъзможните паметници на мъдростта, можем да ги срещнем например в библиотеките, макар че и там е изключително трудно да бъдат разпознати всред другите свръхсетивни Същества. Ако в книгите има мъдрост тези Същества са наблизо, ако има само думи и изречения те не са там.
към текста >>
Ако обаче чо
век
ът не е достатъчно умен, тогава тези Същества се прикрепват към всевъзможните паметници на мъдростта, можем да ги срещнем например в библиотеките, макар че и там е изключително трудно да бъдат разпознати всред другите свръхсетивни Същества.
Между войнството на Гномите и войнството на Духовете-Глупци се води постоянна битка. Вие помни те, че човешката мъдрост става възможна едва с помощта на Духовете-Глупци, в противен случай мъдростта би била твърде мимолетна, би отлитала още в мига на своето възникване и изобщо не би могла да се задържи тук на физическия свят. Отново повтарям: Извънредно трудно е да бъдат открити тези Същества, защото те моментално изчезват зад ариманическите Същества. И все пак те могат да бъдат открити как то вече казах ако вникнем в аурата на един умен човек. Там са притаени цели тълпи от тези свръхсетивни Същества.
Ако обаче човекът не е достатъчно умен, тогава тези Същества се прикрепват към всевъзможните паметници на мъдростта, можем да ги срещнем например в библиотеките, макар че и там е изключително трудно да бъдат разпознати всред другите свръхсетивни Същества.
Ако в книгите има мъдрост тези Същества са наблизо, ако има само думи и изречения те не са там.
към текста >>
И все пак, ако тя е положителна, чо
век
може напълно да разчита на Съществата от царството на Гномите и техните „показания", според които Духовете-Глупци са извънредно тъпи, нахални, нагли и дръзки.
Изобщо това свръхсетивно царство съществува, също както съществуват и природните царства, и то е дълбоко свързано с нашите човешки качества. Разбира се, преценката на тези неща е изключително трудна.
И все пак, ако тя е положителна, човек може напълно да разчита на Съществата от царството на Гномите и техните „показания", според които Духовете-Глупци са извънредно тъпи, нахални, нагли и дръзки.
към текста >>
Ако си зададем въпроса: как става така, че красивата илюзия на изкуството примамва целия ни интерес, как става така, че при определени обстоятелства една статуя може да породи у нас по-силни чувства, и по-голямо удоволствие отколкото един жив чо
век
удоволствие от съвсем друг вид, но все пак много по-голямо как става така, че можем да изграждаме мелодични или хармонични съчетания от музикални тонове и да им се радваме от дъното на душата си още със задаването на подобни въпроси, ние веднага потъваме в опасния водовъртеж на едно друго царство, на едно луциферическо царство.
Но по правило, ясновидецът открива тези Същества много трудно.
Ако си зададем въпроса: как става така, че красивата илюзия на изкуството примамва целия ни интерес, как става така, че при определени обстоятелства една статуя може да породи у нас по-силни чувства, и по-голямо удоволствие отколкото един жив човек удоволствие от съвсем друг вид, но все пак много по-голямо как става така, че можем да изграждаме мелодични или хармонични съчетания от музикални тонове и да им се радваме от дъното на душата си още със задаването на подобни въпроси, ние веднага потъваме в опасния водовъртеж на едно друго царство, на едно луциферическо царство.
Обаче не са само луциферическите Същества тези, които поддържат огъня на изкуството; към тях се присъединяват елементарните Същества на едно друго царство и те не позволяват по никакъв начин човек да изгуби интересите си към изкуството, а той винаги е склонен да се откаже от изкуството; понеже то не е свързано с физическия свят.
към текста >>
Обаче не са само луциферическите Същества тези, които поддържат огъня на изкуството; към тях се присъединяват елементарните Същества на едно друго царство и те не позволяват по никакъв начин чо
век
да изгуби интересите си към изкуството, а той винаги е склонен да се откаже от изкуството; понеже то не е свързано с физическия свят.
Но по правило, ясновидецът открива тези Същества много трудно. Ако си зададем въпроса: как става така, че красивата илюзия на изкуството примамва целия ни интерес, как става така, че при определени обстоятелства една статуя може да породи у нас по-силни чувства, и по-голямо удоволствие отколкото един жив човек удоволствие от съвсем друг вид, но все пак много по-голямо как става така, че можем да изграждаме мелодични или хармонични съчетания от музикални тонове и да им се радваме от дъното на душата си още със задаването на подобни въпроси, ние веднага потъваме в опасния водовъртеж на едно друго царство, на едно луциферическо царство.
Обаче не са само луциферическите Същества тези, които поддържат огъня на изкуството; към тях се присъединяват елементарните Същества на едно друго царство и те не позволяват по никакъв начин човек да изгуби интересите си към изкуството, а той винаги е склонен да се откаже от изкуството; понеже то не е свързано с физическия свят.
към текста >>
Да, наред с „въздушните" и „водни" Същества, той трябва да различи и други Същества, които се проявяват при възторженото приемане на красотата от страна на чо
век
а, или иначе казано при опиянението от красотата.
За да ги различи по един нормален начин, ясновидецът трябва да насочи своя поглед към другите свръхсетивни Същества, които са описани в същата сцена като Същества от рода на Нимфите или Силфите; те също присъстват в елементарните природни царства, така че ясновидецът трябва да се пренесе за известно време в тяхната обичайна среда.
Да, наред с „въздушните" и „водни" Същества, той трябва да различи и други Същества, които се проявяват при възторженото приемане на красотата от страна на човека, или иначе казано при опиянението от красотата.
И понеже това е изключително трудно, ние можем да си помогнем по един друг начин. За щастие, тези Същества могат да бъдат лесно разпознати, ако се вслушаме в приятния глас на един човек, който говори красиво; ние не разбираме добре значението на неговите думи, но звуците милват ухото и това е достатъчно. Да, ако се вслушаме в един красив и мело-дичен говор за тази цел трябва да се говори с вдъхновение и говорът да звучи като оратория дори и да не разбираме всичко, ние постепенно стигаме до способността една неописуемо нежна и интимна способност да виждаме тези Същества.
към текста >>
За щастие, тези Същества могат да бъдат лесно разпознати, ако се вслушаме в приятния глас на един чо
век
, който говори красиво; ние не разбираме добре значението на неговите думи, но звуците милват ухото и това е достатъчно.
За да ги различи по един нормален начин, ясновидецът трябва да насочи своя поглед към другите свръхсетивни Същества, които са описани в същата сцена като Същества от рода на Нимфите или Силфите; те също присъстват в елементарните природни царства, така че ясновидецът трябва да се пренесе за известно време в тяхната обичайна среда. Да, наред с „въздушните" и „водни" Същества, той трябва да различи и други Същества, които се проявяват при възторженото приемане на красотата от страна на човека, или иначе казано при опиянението от красотата. И понеже това е изключително трудно, ние можем да си помогнем по един друг начин.
За щастие, тези Същества могат да бъдат лесно разпознати, ако се вслушаме в приятния глас на един човек, който говори красиво; ние не разбираме добре значението на неговите думи, но звуците милват ухото и това е достатъчно.
Да, ако се вслушаме в един красив и мело-дичен говор за тази цел трябва да се говори с вдъхновение и говорът да звучи като оратория дори и да не разбираме всичко, ние постепенно стигаме до способността една неописуемо нежна и интимна способност да виждаме тези Същества.
към текста >>
И тогава ние вече ясно долавяме тези духовни Същества, които са навсякъде където грее красотата; те насърчават чо
век
а и не позволяват да угасне копнежа му към красотата.
Да, ние трябва да усвоим тази дарба на Силфите и да я подсилим с онази друга дарба, която се развива, ако продължително се вслушваме в един прекрасен човешки глас, ако се вслушваме в неговата мелодия, а не в неговото съдържание.
И тогава ние вече ясно долавяме тези духовни Същества, които са навсякъде където грее красотата; те насърчават човека и не позволяват да угасне копнежа му към красотата.
към текста >>
Ако закалим духовния си поглед за непоносимата тежест на тази гледка, и ако с този закален духовен поглед надникнем в някое ателие, в което се създава картина, портрет или нещо друго, ние веднага ще съзрем тези отвратителни Същества, подобни на унесени в своята работа паяци; те са там, за да поддържат преклонението на чо
век
а пред красотата.
И сега идва ред на едно огромно разочарование, на един истински шок. Защото тези Същества са всъщност ужасяващо гнусни и противни, те са отвратителни и отблъскващи, безнадеждно грозни; те са първообразите на грозотата.
Ако закалим духовния си поглед за непоносимата тежест на тази гледка, и ако с този закален духовен поглед надникнем в някое ателие, в което се създава картина, портрет или нещо друго, ние веднага ще съзрем тези отвратителни Същества, подобни на унесени в своята работа паяци; те са там, за да поддържат преклонението на човека пред красотата.
Ако в своята душа човекът не би бил оплетен в грозната и отблъскваща мрежа на Духовете-Паяци, той нямаше как да носи в себе си преклонението пред красотата.
към текста >>
Ако в своята душа чо
век
ът не би бил оплетен в грозната и отблъскваща мрежа на Духовете-Паяци, той нямаше как да носи в себе си преклонението пред красотата.
И сега идва ред на едно огромно разочарование, на един истински шок. Защото тези Същества са всъщност ужасяващо гнусни и противни, те са отвратителни и отблъскващи, безнадеждно грозни; те са първообразите на грозотата. Ако закалим духовния си поглед за непоносимата тежест на тази гледка, и ако с този закален духовен поглед надникнем в някое ателие, в което се създава картина, портрет или нещо друго, ние веднага ще съзрем тези отвратителни Същества, подобни на унесени в своята работа паяци; те са там, за да поддържат преклонението на човека пред красотата.
Ако в своята душа човекът не би бил оплетен в грозната и отблъскваща мрежа на Духовете-Паяци, той нямаше как да носи в себе си преклонението пред красотата.
към текста >>
Обикновено чо
век
няма дори предчувствие, какво става с него, когато той минава през една картинна галерия това което разказвам е замислено само като една помощ за „демаскирането" на тези Същества, а те са винаги там, където чо
век
се опива от красотата да, чо
век
изобщо не предполага, как неговото възхищение пред най-великите и прекрасни картини се крепи на отблъскващия факт, че от всички образи, от всички уши и ноздри веднага изскачат тези чудовища грозни и страшни паяци.
Обикновено човек няма дори предчувствие, какво става с него, когато той минава през една картинна галерия това което разказвам е замислено само като една помощ за „демаскирането" на тези Същества, а те са винаги там, където човек се опива от красотата да, човек изобщо не предполага, как неговото възхищение пред най-великите и прекрасни картини се крепи на отблъскващия факт, че от всички образи, от всички уши и ноздри веднага изскачат тези чудовища грозни и страшни паяци.
към текста >>
Чо
век
се нуждае от дълбокото ужилване на грозотата, за да развие усета си за красотата.
От отвратителната бездна на грозотата неудържимо изригва екстазът на красотата. Това е една велика тайна, скъпи мои приятели.
Човек се нуждае от дълбокото ужилване на грозотата, за да развие усета си за красотата.
И великите художнически натури бяха така устроени, че за да създадат Сикстинската мадона или нещо подобно, техните силни и издръжливи тела трябваше цял живот да понасят хипнотизиращите движения и непрекъснатите подскоци на неуморните чудовищни паяци. Каквото и да изниква в необгледния свят на красотата, преди това е било прекарано от човешкия ентусиазъм през морета и океани от ужасна грозота.
към текста >>
Ние съвсем не трябва да вярваме, че когато пристъпи зад завесата на сетивния свят, когато пристъпи в областта зад „прага", чо
век
попада в една възвишена и чиста красота.
Ние съвсем не трябва да вярваме, че когато пристъпи зад завесата на сетивния свят, когато пристъпи в областта зад „прага", човек попада в една възвишена и чиста красота.
Не си мислете, че на онзи, който познава тези неща, току така е хрумнало да каже: Ако хората не са добре подготвени, те трябва да спрат пред прага на духовния свят. Защото зад завесата, те изведнъж ще се окажат без здрава почва под краката си. Ако Вие навлезете с духовно отворен поглед в елементарния свят, принадлежащ на въздуха и водата, ще се изумите от яростната борба между неуловимия свят на Силфите и Ундините с Духовете-Паяци, с тези истински първообрази на грозотата. Всъщност те възникват от елементите на водата, на водните изпарения и от елементите на въздуха. Неуловимите Духове-Паяци засилват своята грозота, защото всяка нова секунда те притежават друга грозота, и човек има чувството, че новата грозота израства от старата, че става все по-голяма и все по-страшна.
към текста >>
Неуловимите Духове-Паяци засилват своята грозота, защото всяка нова секунда те притежават друга грозота, и чо
век
има чувството, че новата грозота израства от старата, че става все по-голяма и все по-страшна.
Ние съвсем не трябва да вярваме, че когато пристъпи зад завесата на сетивния свят, когато пристъпи в областта зад „прага", човек попада в една възвишена и чиста красота. Не си мислете, че на онзи, който познава тези неща, току така е хрумнало да каже: Ако хората не са добре подготвени, те трябва да спрат пред прага на духовния свят. Защото зад завесата, те изведнъж ще се окажат без здрава почва под краката си. Ако Вие навлезете с духовно отворен поглед в елементарния свят, принадлежащ на въздуха и водата, ще се изумите от яростната борба между неуловимия свят на Силфите и Ундините с Духовете-Паяци, с тези истински първообрази на грозотата. Всъщност те възникват от елементите на водата, на водните изпарения и от елементите на въздуха.
Неуловимите Духове-Паяци засилват своята грозота, защото всяка нова секунда те притежават друга грозота, и човек има чувството, че новата грозота израства от старата, че става все по-голяма и все по-страшна.
Да, ето как изглеждат нещата, които ни радват, ето как изглеждат нещата в света на въздуха и водата.
към текста >>
Обаче в момента, когато чо
век
ът реши да развие ентусиазъм и стремеж към доброто, нещата в свръхсетивния свят веднага се променят.
Обаче в момента, когато човекът реши да развие ентусиазъм и стремеж към доброто, нещата в свръхсетивния свят веднага се променят.
Виждате ли, за другите Същества може да се каже, че малко или много, те са тук, докато за Съществата, които бих желал да опиша сега, трябва да заявим: Те постоянно се развиват, и те се развиват тогава, когато човекът има вътрешна топлина, вътрешен огън за едно или друго добро дело. В тази топлина се развиват определени духовни Същества и те притежават топлинна или огнена природа; те живеят в сегашната епоха, но тъкмо поради своята огнена природа, те са сродни с това, което в моята „Тайна Наука", аз описвам като Сатурновото съществувание на човека.
към текста >>
Виждате ли, за другите Същества може да се каже, че малко или много, те са тук, докато за Съществата, които бих желал да опиша сега, трябва да заявим: Те постоянно се развиват, и те се развиват тогава, когато чо
век
ът има вътрешна топлина, вътрешен огън за едно или друго добро дело.
Обаче в момента, когато човекът реши да развие ентусиазъм и стремеж към доброто, нещата в свръхсетивния свят веднага се променят.
Виждате ли, за другите Същества може да се каже, че малко или много, те са тук, докато за Съществата, които бих желал да опиша сега, трябва да заявим: Те постоянно се развиват, и те се развиват тогава, когато човекът има вътрешна топлина, вътрешен огън за едно или друго добро дело.
В тази топлина се развиват определени духовни Същества и те притежават топлинна или огнена природа; те живеят в сегашната епоха, но тъкмо поради своята огнена природа, те са сродни с това, което в моята „Тайна Наука", аз описвам като Сатурновото съществувание на човека.
към текста >>
В тази топлина се развиват определени духовни Същества и те притежават топлинна или огнена природа; те живеят в сегашната епоха, но тъкмо поради своята огнена природа, те са сродни с това, което в моята „Тайна Наука", аз описвам като Сатурновото съществувание на чо
век
а.
Обаче в момента, когато човекът реши да развие ентусиазъм и стремеж към доброто, нещата в свръхсетивния свят веднага се променят. Виждате ли, за другите Същества може да се каже, че малко или много, те са тук, докато за Съществата, които бих желал да опиша сега, трябва да заявим: Те постоянно се развиват, и те се развиват тогава, когато човекът има вътрешна топлина, вътрешен огън за едно или друго добро дело.
В тази топлина се развиват определени духовни Същества и те притежават топлинна или огнена природа; те живеят в сегашната епоха, но тъкмо поради своята огнена природа, те са сродни с това, което в моята „Тайна Наука", аз описвам като Сатурновото съществувание на човека.
към текста >>
Както чо
век
ът беше поставен в старото Сатурново състояние, така са поставени и тези Същества днес.
Както човекът беше поставен в старото Сатурново състояние, така са поставени и тези Същества днес.
Естествено, те не са оформени като човека, обаче природата им е близка до неговата. За тях съвсем не можем да се произнесем само от позицията на човек, който има известна представа за тези елементарни топлинни Същества. Изобщо цялото духовно изследване е нещо изключително тежко. Ето например тези Същества те живеят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно. Тази среща може да стане в близост до човек, който е повален от висока температура, който има треска или друго фебрилно състояние.
към текста >>
Естествено, те не са оформени като чо
век
а, обаче природата им е близка до неговата.
Както човекът беше поставен в старото Сатурново състояние, така са поставени и тези Същества днес.
Естествено, те не са оформени като човека, обаче природата им е близка до неговата.
За тях съвсем не можем да се произнесем само от позицията на човек, който има известна представа за тези елементарни топлинни Същества. Изобщо цялото духовно изследване е нещо изключително тежко. Ето например тези Същества те живеят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно. Тази среща може да стане в близост до човек, който е повален от висока температура, който има треска или друго фебрилно състояние. Но в случая не може да става дори и дума за някакво обективно наблюдение.
към текста >>
За тях съвсем не можем да се произнесем само от позицията на чо
век
, който има известна представа за тези елементарни топлинни Същества.
Както човекът беше поставен в старото Сатурново състояние, така са поставени и тези Същества днес. Естествено, те не са оформени като човека, обаче природата им е близка до неговата.
За тях съвсем не можем да се произнесем само от позицията на човек, който има известна представа за тези елементарни топлинни Същества.
Изобщо цялото духовно изследване е нещо изключително тежко. Ето например тези Същества те живеят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно. Тази среща може да стане в близост до човек, който е повален от висока температура, който има треска или друго фебрилно състояние. Но в случая не може да става дори и дума за някакво обективно наблюдение. Тук по-скоро става дума да се разширят и приложат онези похвати за духовно наблюдение, които са подробно описани в моите книги.
към текста >>
Ето например тези Същества те живеят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един чо
век
е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно.
Както човекът беше поставен в старото Сатурново състояние, така са поставени и тези Същества днес. Естествено, те не са оформени като човека, обаче природата им е близка до неговата. За тях съвсем не можем да се произнесем само от позицията на човек, който има известна представа за тези елементарни топлинни Същества. Изобщо цялото духовно изследване е нещо изключително тежко.
Ето например тези Същества те живеят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно.
Тази среща може да стане в близост до човек, който е повален от висока температура, който има треска или друго фебрилно състояние. Но в случая не може да става дори и дума за някакво обективно наблюдение. Тук по-скоро става дума да се разширят и приложат онези похвати за духовно наблюдение, които са подробно описани в моите книги. Обаче тези топлинни Същества влизат в определена връзка с онези свръхсетивни Същества, които възникват в случай, че един или друг човек развие горещия ентусиазъм и стремеж към доброто. Само че тази връзка е твърде особена.
към текста >>
Тази среща може да стане в близост до чо
век
, който е повален от висока температура, който има треска или друго фебрилно състояние.
Както човекът беше поставен в старото Сатурново състояние, така са поставени и тези Същества днес. Естествено, те не са оформени като човека, обаче природата им е близка до неговата. За тях съвсем не можем да се произнесем само от позицията на човек, който има известна представа за тези елементарни топлинни Същества. Изобщо цялото духовно изследване е нещо изключително тежко. Ето например тези Същества те живеят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно.
Тази среща може да стане в близост до човек, който е повален от висока температура, който има треска или друго фебрилно състояние.
Но в случая не може да става дори и дума за някакво обективно наблюдение. Тук по-скоро става дума да се разширят и приложат онези похвати за духовно наблюдение, които са подробно описани в моите книги. Обаче тези топлинни Същества влизат в определена връзка с онези свръхсетивни Същества, които възникват в случай, че един или друг човек развие горещия ентусиазъм и стремеж към доброто. Само че тази връзка е твърде особена. Нека хипотетично да приемем а нещата могат да бъдат описани само по този начин че нормалните Същества от тези категории произлизат от физическата топлина на човека, която надвишава топлината на околния свят.
към текста >>
Обаче тези топлинни Същества влизат в определена връзка с онези свръхсетивни Същества, които възникват в случай, че един или друг чо
век
развие горещия ентусиазъм и стремеж към доброто.
Изобщо цялото духовно изследване е нещо изключително тежко. Ето например тези Същества те живеят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно. Тази среща може да стане в близост до човек, който е повален от висока температура, който има треска или друго фебрилно състояние. Но в случая не може да става дори и дума за някакво обективно наблюдение. Тук по-скоро става дума да се разширят и приложат онези похвати за духовно наблюдение, които са подробно описани в моите книги.
Обаче тези топлинни Същества влизат в определена връзка с онези свръхсетивни Същества, които възникват в случай, че един или друг човек развие горещия ентусиазъм и стремеж към доброто.
Само че тази връзка е твърде особена. Нека хипотетично да приемем а нещата могат да бъдат описани само по този начин че нормалните Същества от тези категории произлизат от физическата топлина на човека, която надвишава топлината на околния свят. Човекът има собствена топлина. Така че тези Същества възникват само в непосредственото обкръжение на човека. Но ето че в един човек, който е ентусиазиран и устремен към доброто, ще започнат да възникват и други топлинни Същества, топлинни Същества от друга категория.
към текста >>
Нека хипотетично да приемем а нещата могат да бъдат описани само по този начин че нормалните Същества от тези категории произлизат от физическата топлина на чо
век
а, която надвишава топлината на околния свят.
Тази среща може да стане в близост до човек, който е повален от висока температура, който има треска или друго фебрилно състояние. Но в случая не може да става дори и дума за някакво обективно наблюдение. Тук по-скоро става дума да се разширят и приложат онези похвати за духовно наблюдение, които са подробно описани в моите книги. Обаче тези топлинни Същества влизат в определена връзка с онези свръхсетивни Същества, които възникват в случай, че един или друг човек развие горещия ентусиазъм и стремеж към доброто. Само че тази връзка е твърде особена.
Нека хипотетично да приемем а нещата могат да бъдат описани само по този начин че нормалните Същества от тези категории произлизат от физическата топлина на човека, която надвишава топлината на околния свят.
Човекът има собствена топлина. Така че тези Същества възникват само в непосредственото обкръжение на човека. Но ето че в един човек, който е ентусиазиран и устремен към доброто, ще започнат да възникват и други топлинни Същества, топлинни Същества от друга категория. Ако обаче се окажат в близост до нормалните топлинни Същества, те веднага се отдръпват и потъват в най-дълбоките сфери на човека. Опитаме ли се да ги опознаем от гледната точка на нормалните топлинни Същества, ние с удивление ще установим, че те имат едно ужасно силно чувство на срам.
към текста >>
Чо
век
ът има собствена топлина.
Но в случая не може да става дори и дума за някакво обективно наблюдение. Тук по-скоро става дума да се разширят и приложат онези похвати за духовно наблюдение, които са подробно описани в моите книги. Обаче тези топлинни Същества влизат в определена връзка с онези свръхсетивни Същества, които възникват в случай, че един или друг човек развие горещия ентусиазъм и стремеж към доброто. Само че тази връзка е твърде особена. Нека хипотетично да приемем а нещата могат да бъдат описани само по този начин че нормалните Същества от тези категории произлизат от физическата топлина на човека, която надвишава топлината на околния свят.
Човекът има собствена топлина.
Така че тези Същества възникват само в непосредственото обкръжение на човека. Но ето че в един човек, който е ентусиазиран и устремен към доброто, ще започнат да възникват и други топлинни Същества, топлинни Същества от друга категория. Ако обаче се окажат в близост до нормалните топлинни Същества, те веднага се отдръпват и потъват в най-дълбоките сфери на човека. Опитаме ли се да ги опознаем от гледната точка на нормалните топлинни Същества, ние с удивление ще установим, че те имат едно ужасно силно чувство на срам. Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека.
към текста >>
Така че тези Същества възникват само в непосредственото обкръжение на чо
век
а.
Тук по-скоро става дума да се разширят и приложат онези похвати за духовно наблюдение, които са подробно описани в моите книги. Обаче тези топлинни Същества влизат в определена връзка с онези свръхсетивни Същества, които възникват в случай, че един или друг човек развие горещия ентусиазъм и стремеж към доброто. Само че тази връзка е твърде особена. Нека хипотетично да приемем а нещата могат да бъдат описани само по този начин че нормалните Същества от тези категории произлизат от физическата топлина на човека, която надвишава топлината на околния свят. Човекът има собствена топлина.
Така че тези Същества възникват само в непосредственото обкръжение на човека.
Но ето че в един човек, който е ентусиазиран и устремен към доброто, ще започнат да възникват и други топлинни Същества, топлинни Същества от друга категория. Ако обаче се окажат в близост до нормалните топлинни Същества, те веднага се отдръпват и потъват в най-дълбоките сфери на човека. Опитаме ли се да ги опознаем от гледната точка на нормалните топлинни Същества, ние с удивление ще установим, че те имат едно ужасно силно чувство на срам. Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека. Ето защо те могат да бъдат открити само с големи усилия.
към текста >>
Но ето че в един чо
век
, който е ентусиазиран и устремен към доброто, ще започнат да възникват и други топлинни Същества, топлинни Същества от друга категория.
Обаче тези топлинни Същества влизат в определена връзка с онези свръхсетивни Същества, които възникват в случай, че един или друг човек развие горещия ентусиазъм и стремеж към доброто. Само че тази връзка е твърде особена. Нека хипотетично да приемем а нещата могат да бъдат описани само по този начин че нормалните Същества от тези категории произлизат от физическата топлина на човека, която надвишава топлината на околния свят. Човекът има собствена топлина. Така че тези Същества възникват само в непосредственото обкръжение на човека.
Но ето че в един човек, който е ентусиазиран и устремен към доброто, ще започнат да възникват и други топлинни Същества, топлинни Същества от друга категория.
Ако обаче се окажат в близост до нормалните топлинни Същества, те веднага се отдръпват и потъват в най-дълбоките сфери на човека. Опитаме ли се да ги опознаем от гледната точка на нормалните топлинни Същества, ние с удивление ще установим, че те имат едно ужасно силно чувство на срам. Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека. Ето защо те могат да бъдат открити само с големи усилия. И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблюдение спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно.
към текста >>
Ако обаче се окажат в близост до нормалните топлинни Същества, те веднага се отдръпват и потъват в най-дълбоките сфери на чо
век
а.
Само че тази връзка е твърде особена. Нека хипотетично да приемем а нещата могат да бъдат описани само по този начин че нормалните Същества от тези категории произлизат от физическата топлина на човека, която надвишава топлината на околния свят. Човекът има собствена топлина. Така че тези Същества възникват само в непосредственото обкръжение на човека. Но ето че в един човек, който е ентусиазиран и устремен към доброто, ще започнат да възникват и други топлинни Същества, топлинни Същества от друга категория.
Ако обаче се окажат в близост до нормалните топлинни Същества, те веднага се отдръпват и потъват в най-дълбоките сфери на човека.
Опитаме ли се да ги опознаем от гледната точка на нормалните топлинни Същества, ние с удивление ще установим, че те имат едно ужасно силно чувство на срам. Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека. Ето защо те могат да бъдат открити само с големи усилия. И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблюдение спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно. Представете си например, че държите в ръцете си роман или някаква пиеса; и там изведнъж прочитате нещо вълнуващо; Вие не сте сантиментален човек, но сега се трогвате до сълзи.
към текста >>
Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на чо
век
а.
Човекът има собствена топлина. Така че тези Същества възникват само в непосредственото обкръжение на човека. Но ето че в един човек, който е ентусиазиран и устремен към доброто, ще започнат да възникват и други топлинни Същества, топлинни Същества от друга категория. Ако обаче се окажат в близост до нормалните топлинни Същества, те веднага се отдръпват и потъват в най-дълбоките сфери на човека. Опитаме ли се да ги опознаем от гледната точка на нормалните топлинни Същества, ние с удивление ще установим, че те имат едно ужасно силно чувство на срам.
Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека.
Ето защо те могат да бъдат открити само с големи усилия. И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблюдение спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно. Представете си например, че държите в ръцете си роман или някаква пиеса; и там изведнъж прочитате нещо вълнуващо; Вие не сте сантиментален човек, но сега се трогвате до сълзи. В романа е описана една героична постъпка и Вие сте трогнати до сълзи! И ако в този момент се самонаблюдавате по един добър и правилен начин, Вие ще видите как цяло войнство от такива Същества които са проникнати от едно безкрайно нежно чувство на срам и не искат да бъдат погледнати от което и да е духовно Същество се свиват ужасени във Вашите гърди, във Вашите сърца, като че ли дирят там последна защита от другите топлинни Същества и изобщо последна защита от всички други Същества на елементарните духовни светове.
към текста >>
Представете си например, че държите в ръцете си роман или някаква пиеса; и там изведнъж прочитате нещо вълнуващо; Вие не сте сантиментален чо
век
, но сега се трогвате до сълзи.
Ако обаче се окажат в близост до нормалните топлинни Същества, те веднага се отдръпват и потъват в най-дълбоките сфери на човека. Опитаме ли се да ги опознаем от гледната точка на нормалните топлинни Същества, ние с удивление ще установим, че те имат едно ужасно силно чувство на срам. Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека. Ето защо те могат да бъдат открити само с големи усилия. И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблюдение спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно.
Представете си например, че държите в ръцете си роман или някаква пиеса; и там изведнъж прочитате нещо вълнуващо; Вие не сте сантиментален човек, но сега се трогвате до сълзи.
В романа е описана една героична постъпка и Вие сте трогнати до сълзи! И ако в този момент се самонаблюдавате по един добър и правилен начин, Вие ще видите как цяло войнство от такива Същества които са проникнати от едно безкрайно нежно чувство на срам и не искат да бъдат погледнати от което и да е духовно Същество се свиват ужасени във Вашите гърди, във Вашите сърца, като че ли дирят там последна защита от другите топлинни Същества и изобщо последна защита от всички други Същества на елементарните духовни светове.
към текста >>
Да, между нормалните топлинни Същества и тези с прекалено силно развито чувство на срам, действуват невероятни сили на отблъскване; впрочем последните съществуват само в моралните сфери на чо
век
а и веднага се скриват, още преди другите духовни Същества да отправят своя взор към тях, „срамежливците".
Да, между нормалните топлинни Същества и тези с прекалено силно развито чувство на срам, действуват невероятни сили на отблъскване; впрочем последните съществуват само в моралните сфери на човека и веднага се скриват, още преди другите духовни Същества да отправят своя взор към тях, „срамежливците".
Тези Същества са много повече, отколкото можем да си представим и всъщност те са, които вдъхновя ват човека за моралната доброта. И ако тези Същества не му се притичваха на помощ, човекът изобщо не би могъл да усети порива за морална доброта. Да, ако човекът обича моралните стойности, той практически е в съюз, в несъзнателен съюз с тези Същества.
към текста >>
Тези Същества са много повече, отколкото можем да си представим и всъщност те са, които вдъхновя ват чо
век
а за моралната доброта.
Да, между нормалните топлинни Същества и тези с прекалено силно развито чувство на срам, действуват невероятни сили на отблъскване; впрочем последните съществуват само в моралните сфери на човека и веднага се скриват, още преди другите духовни Същества да отправят своя взор към тях, „срамежливците".
Тези Същества са много повече, отколкото можем да си представим и всъщност те са, които вдъхновя ват човека за моралната доброта.
И ако тези Същества не му се притичваха на помощ, човекът изобщо не би могъл да усети порива за морална доброта. Да, ако човекът обича моралните стойности, той практически е в съюз, в несъзнателен съюз с тези Същества.
към текста >>
И ако тези Същества не му се притичваха на помощ, чо
век
ът изобщо не би могъл да усети порива за морална доброта.
Да, между нормалните топлинни Същества и тези с прекалено силно развито чувство на срам, действуват невероятни сили на отблъскване; впрочем последните съществуват само в моралните сфери на човека и веднага се скриват, още преди другите духовни Същества да отправят своя взор към тях, „срамежливците". Тези Същества са много повече, отколкото можем да си представим и всъщност те са, които вдъхновя ват човека за моралната доброта.
И ако тези Същества не му се притичваха на помощ, човекът изобщо не би могъл да усети порива за морална доброта.
Да, ако човекът обича моралните стойности, той практически е в съюз, в несъзнателен съюз с тези Същества.
към текста >>
Да, ако чо
век
ът обича моралните стойности, той практически е в съюз, в несъзнателен съюз с тези Същества.
Да, между нормалните топлинни Същества и тези с прекалено силно развито чувство на срам, действуват невероятни сили на отблъскване; впрочем последните съществуват само в моралните сфери на човека и веднага се скриват, още преди другите духовни Същества да отправят своя взор към тях, „срамежливците". Тези Същества са много повече, отколкото можем да си представим и всъщност те са, които вдъхновя ват човека за моралната доброта. И ако тези Същества не му се притичваха на помощ, човекът изобщо не би могъл да усети порива за морална доброта.
Да, ако човекът обича моралните стойности, той практически е в съюз, в несъзнателен съюз с тези Същества.
към текста >>
И все пак мислите, които изразяват и „означават" истината се нуждаят от Духовете-Глупци; красота, която блика от чо
век
а, се нуждае от отблъскващо грозни Духове-Паяци; добротата се нуждае от Духовете-Срамежливци, които изгарят от срам и по този начин запалват ентусиазма за доброто.
Разбира се, тези Същества притежават и други качества, но аз не бих желал да се докосвам до тях, защото и без друго може да се види колко странно действува върху човешките души дори самото име на Духовете-Паяци. Позволете ми, скъпи мои приятели, да не се спирам на техните други качества. Обаче ние видях ме как това, което се развива тук на физическия план като истина, красота и доброта, черпи сили от онези свръхсетивни сфери, от които се нуждаят и трите описани от мен царства, също както и ние, земните хора, се нуждаем от твърдата почва, за да ходим по Земята. Разбира се, това съвсем не означава, че тези Същества непосредствено пораждат истината, красотата и добротата.
И все пак мислите, които изразяват и „означават" истината се нуждаят от Духовете-Глупци; красота, която блика от човека, се нуждае от отблъскващо грозни Духове-Паяци; добротата се нуждае от Духовете-Срамежливци, които изгарят от срам и по този начин запалват ентусиазма за доброто.
към текста >>
И за да е правилно свързан с чудесата на видимия природен свят, чо
век
трябва да познава тази вътрешна необходимост на живота.
Да, точно този е природният аналог, когато във фекалните маси, в животинския тор, духовният поглед открива не друго, а напиращия свят на красотата. Вгледайте се в този напиращ свят на красотата, опитайте се да проникнете в него, като оставите настрана всичко онова, което „биологично" присъствува в трите природни царства на Земята; задръжте под Вашия поглед само това, което израства от Земята като свят на красотата. И всеки път, когато минавате през една поляна и погледът Ви попадне на най-прекрасните и цветя, не забравяйте да си спомните за гнилата плесен, за „Лунния естествен тор", който носи в себе си злокобните паяци. Както Вашите картофи и зеле няма да израснат, без да ги наторите, така и красотата няма да се възцари на Земята, ако Боговете не я „наторят" с грамади от тежка и отблъскваща грозота. Такава е вътрешната необходимост на живота.
И за да е правилно свързан с чудесата на видимия природен свят, човек трябва да познава тази вътрешна необходимост на живота.
към текста >>
Ако някой вярва, че красотата в изкуството може да възникне без мощните фундаменти на тази тежка и отблъскваща грозота, той прилича на чо
век
, който казва: колко ужасно е, че хората се занимават с наторяване; те трябва да оставят прекрасните цветя и растения без никакъв тор.
Ако някой вярва, че красотата в изкуството може да възникне без мощните фундаменти на тази тежка и отблъскваща грозота, той прилича на човек, който казва: колко ужасно е, че хората се занимават с наторяване; те трябва да оставят прекрасните цветя и растения без никакъв тор.
към текста >>
Да, ако чо
век
не иска да се отдава на илюзии, а се стреми към истинското опознаване на света, той е длъжен да вникне в природата на тези неща.
Само че това е изключено красотата не може да се роди без ужасите на тежката и отблъскваща грозота.
Да, ако човек не иска да се отдава на илюзии, а се стреми към истинското опознаване на света, той е длъжен да вникне в природата на тези неща.
Днес това е много по-необходимо, отколкото преди. И който си въобразява, че изкуството няма нищо общо с отблъскващата грозота, той въобще не се е докоснал до изкуството и не го разбира ни най-малко. Защо? Защото, скъпи мои приятели, пред произведенията на изкуството може да застане само онзи, който има предчувствие за тези неща и знае на каква цена са възникнали тези произведения. И който застава пред произведенията на изкуството без това предчувствие, той прилича на човек, който би желал да премахне наторяването и по Земята красивите цветя да израстват от краси ви цветя и нищо друго. Този човек няма усета за реалния свят, той е поставен всред някакви изкуствени, картонени цветя.
към текста >>
И който застава пред произведенията на изкуството без това предчувствие, той прилича на чо
век
, който би желал да премахне наторяването и по Земята красивите цветя да израстват от краси ви цветя и нищо друго.
Само че това е изключено красотата не може да се роди без ужасите на тежката и отблъскваща грозота. Да, ако човек не иска да се отдава на илюзии, а се стреми към истинското опознаване на света, той е длъжен да вникне в природата на тези неща. Днес това е много по-необходимо, отколкото преди. И който си въобразява, че изкуството няма нищо общо с отблъскващата грозота, той въобще не се е докоснал до изкуството и не го разбира ни най-малко. Защо? Защото, скъпи мои приятели, пред произведенията на изкуството може да застане само онзи, който има предчувствие за тези неща и знае на каква цена са възникнали тези произведения.
И който застава пред произведенията на изкуството без това предчувствие, той прилича на човек, който би желал да премахне наторяването и по Земята красивите цветя да израстват от краси ви цветя и нищо друго.
Този човек няма усета за реалния свят, той е поставен всред някакви изкуствени, картонени цветя. Да, ако човек няма предчувствието за отблъскващата грозота, той е лишен и от вълшебния трепет, който идва от красотата.
към текста >>
Този чо
век
няма усета за реалния свят, той е поставен всред някакви изкуствени, картонени цветя.
Да, ако човек не иска да се отдава на илюзии, а се стреми към истинското опознаване на света, той е длъжен да вникне в природата на тези неща. Днес това е много по-необходимо, отколкото преди. И който си въобразява, че изкуството няма нищо общо с отблъскващата грозота, той въобще не се е докоснал до изкуството и не го разбира ни най-малко. Защо? Защото, скъпи мои приятели, пред произведенията на изкуството може да застане само онзи, който има предчувствие за тези неща и знае на каква цена са възникнали тези произведения. И който застава пред произведенията на изкуството без това предчувствие, той прилича на човек, който би желал да премахне наторяването и по Земята красивите цветя да израстват от краси ви цветя и нищо друго.
Този човек няма усета за реалния свят, той е поставен всред някакви изкуствени, картонени цветя.
Да, ако човек няма предчувствието за отблъскващата грозота, той е лишен и от вълшебния трепет, който идва от красотата.
към текста >>
Да, ако чо
век
няма предчувствието за отблъскващата грозота, той е лишен и от вълшебния трепет, който идва от красотата.
Днес това е много по-необходимо, отколкото преди. И който си въобразява, че изкуството няма нищо общо с отблъскващата грозота, той въобще не се е докоснал до изкуството и не го разбира ни най-малко. Защо? Защото, скъпи мои приятели, пред произведенията на изкуството може да застане само онзи, който има предчувствие за тези неща и знае на каква цена са възникнали тези произведения. И който застава пред произведенията на изкуството без това предчувствие, той прилича на човек, който би желал да премахне наторяването и по Земята красивите цветя да израстват от краси ви цветя и нищо друго. Този човек няма усета за реалния свят, той е поставен всред някакви изкуствени, картонени цветя.
Да, ако човек няма предчувствието за отблъскващата грозота, той е лишен и от вълшебния трепет, който идва от красотата.
към текста >>
15.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Често съм споменавал пред Вас, че от първата третина на 15
век
в развитието на човечеството настъпи една забележителна епоха.
Скъпи мои приятели!
Често съм споменавал пред Вас, че от първата третина на 15 век в развитието на човечеството настъпи една забележителна епоха.
Знаем, че Гръцко-римската епоха започна от 8 век преди Христа и продължи до първата третина 15 век, след което в развитието на човечеството се включи и нашата съвременна епоха. Във връзка с този факт днес бих желал да поговорим за определени задачи, които стоят за решаване пред съвременното човечество.
към текста >>
Знаем, че Гръцко-римската епоха започна от 8
век
преди Христа и продължи до първата третина 15
век
, след което в развитието на човечеството се включи и нашата съвременна епоха.
Скъпи мои приятели! Често съм споменавал пред Вас, че от първата третина на 15 век в развитието на човечеството настъпи една забележителна епоха.
Знаем, че Гръцко-римската епоха започна от 8 век преди Христа и продължи до първата третина 15 век, след което в развитието на човечеството се включи и нашата съвременна епоха.
Във връзка с този факт днес бих желал да поговорим за определени задачи, които стоят за решаване пред съвременното човечество.
към текста >>
от раждането до смъртта, чо
век
ът сваля в своето физическо, душевно и духовно развитие плодовете на космическото си съществувание преди раждането.
Вие добре знаете, и то не от другаде, а от последните ми лекции тук в Дорнах, че в хода на своя земен живот, т.е.
от раждането до смъртта, човекът сваля в своето физическо, душевно и духовно развитие плодовете на космическото си съществувание преди раждането.
Ние говорихме за това как социално-моралният живот се проявява като едно наследство от дълбоките взаимодействия между човека и Съществата от висшите Йерархии. От този съвместен живот който човек ритмично сменя с едно съвсем друго състояние той извлича и сваля долу силата на любовта и тази сила на любовта е в основата на земния морал, на земната нравственост. Другото състояние, за което споменах, е това, при което човекът се насочва и поглежда навътре към самия себе си, като по този начин извлича своя цялостен облик от съвместния си живот със Съществата на висшите Йерархии. От това състояние човекът сваля долу силата да си спомня, силата на паметта; тук тя се проявява от една страна под формата на егоизма, а от друга страна като предпоставка за свободата, като предпоставка за всичко онова, което дава на човека вътрешна устойчивост, вътрешна самостоятелност.
към текста >>
Ние говорихме за това как социално-моралният живот се проявява като едно наследство от дълбоките взаимодействия между чо
век
а и Съществата от висшите Йерархии.
Вие добре знаете, и то не от другаде, а от последните ми лекции тук в Дорнах, че в хода на своя земен живот, т.е. от раждането до смъртта, човекът сваля в своето физическо, душевно и духовно развитие плодовете на космическото си съществувание преди раждането.
Ние говорихме за това как социално-моралният живот се проявява като едно наследство от дълбоките взаимодействия между човека и Съществата от висшите Йерархии.
От този съвместен живот който човек ритмично сменя с едно съвсем друго състояние той извлича и сваля долу силата на любовта и тази сила на любовта е в основата на земния морал, на земната нравственост. Другото състояние, за което споменах, е това, при което човекът се насочва и поглежда навътре към самия себе си, като по този начин извлича своя цялостен облик от съвместния си живот със Съществата на висшите Йерархии. От това състояние човекът сваля долу силата да си спомня, силата на паметта; тук тя се проявява от една страна под формата на егоизма, а от друга страна като предпоставка за свободата, като предпоставка за всичко онова, което дава на човека вътрешна устойчивост, вътрешна самостоятелност.
към текста >>
От този съвместен живот който чо
век
ритмично сменя с едно съвсем друго състояние той извлича и сваля долу силата на любовта и тази сила на любовта е в основата на земния морал, на земната нравственост.
Вие добре знаете, и то не от другаде, а от последните ми лекции тук в Дорнах, че в хода на своя земен живот, т.е. от раждането до смъртта, човекът сваля в своето физическо, душевно и духовно развитие плодовете на космическото си съществувание преди раждането. Ние говорихме за това как социално-моралният живот се проявява като едно наследство от дълбоките взаимодействия между човека и Съществата от висшите Йерархии.
От този съвместен живот който човек ритмично сменя с едно съвсем друго състояние той извлича и сваля долу силата на любовта и тази сила на любовта е в основата на земния морал, на земната нравственост.
Другото състояние, за което споменах, е това, при което човекът се насочва и поглежда навътре към самия себе си, като по този начин извлича своя цялостен облик от съвместния си живот със Съществата на висшите Йерархии. От това състояние човекът сваля долу силата да си спомня, силата на паметта; тук тя се проявява от една страна под формата на егоизма, а от друга страна като предпоставка за свободата, като предпоставка за всичко онова, което дава на човека вътрешна устойчивост, вътрешна самостоятелност.
към текста >>
Другото състояние, за което споменах, е това, при което чо
век
ът се насочва и поглежда навътре към самия себе си, като по този начин извлича своя цялостен облик от съвместния си живот със Съществата на висшите Йерархии.
Вие добре знаете, и то не от другаде, а от последните ми лекции тук в Дорнах, че в хода на своя земен живот, т.е. от раждането до смъртта, човекът сваля в своето физическо, душевно и духовно развитие плодовете на космическото си съществувание преди раждането. Ние говорихме за това как социално-моралният живот се проявява като едно наследство от дълбоките взаимодействия между човека и Съществата от висшите Йерархии. От този съвместен живот който човек ритмично сменя с едно съвсем друго състояние той извлича и сваля долу силата на любовта и тази сила на любовта е в основата на земния морал, на земната нравственост.
Другото състояние, за което споменах, е това, при което човекът се насочва и поглежда навътре към самия себе си, като по този начин извлича своя цялостен облик от съвместния си живот със Съществата на висшите Йерархии.
От това състояние човекът сваля долу силата да си спомня, силата на паметта; тук тя се проявява от една страна под формата на егоизма, а от друга страна като предпоставка за свободата, като предпоставка за всичко онова, което дава на човека вътрешна устойчивост, вътрешна самостоятелност.
към текста >>
От това състояние чо
век
ът сваля долу силата да си спомня, силата на паметта; тук тя се проявява от една страна под формата на егоизма, а от друга страна като предпоставка за свободата, като предпоставка за всичко онова, което дава на чо
век
а вътрешна устойчивост, вътрешна самостоятелност.
Вие добре знаете, и то не от другаде, а от последните ми лекции тук в Дорнах, че в хода на своя земен живот, т.е. от раждането до смъртта, човекът сваля в своето физическо, душевно и духовно развитие плодовете на космическото си съществувание преди раждането. Ние говорихме за това как социално-моралният живот се проявява като едно наследство от дълбоките взаимодействия между човека и Съществата от висшите Йерархии. От този съвместен живот който човек ритмично сменя с едно съвсем друго състояние той извлича и сваля долу силата на любовта и тази сила на любовта е в основата на земния морал, на земната нравственост. Другото състояние, за което споменах, е това, при което човекът се насочва и поглежда навътре към самия себе си, като по този начин извлича своя цялостен облик от съвместния си живот със Съществата на висшите Йерархии.
От това състояние човекът сваля долу силата да си спомня, силата на паметта; тук тя се проявява от една страна под формата на егоизма, а от друга страна като предпоставка за свободата, като предпоставка за всичко онова, което дава на човека вътрешна устойчивост, вътрешна самостоятелност.
към текста >>
Обаче всичко онова, което позволи на чо
век
а да основе Гръцко-римската културна епоха, в известен смисъл също беше едно наследство от космическия живот между смъртта и новото раждане.
Обаче всичко онова, което позволи на човека да основе Гръцко-римската културна епоха, в известен смисъл също беше едно наследство от космическия живот между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Дори и да се пренесем в някоя от още по-древните епохи като Египетската, Древноиндийската и Древноперсийската, ние навсякъде ще открием как познанието блика навън от самия чо
век
, но в същото време то остава здраво свързано с живота между смъртта и новото раждане.
Дори и да се пренесем в някоя от още по-древните епохи като Египетската, Древноиндийската и Древноперсийската, ние навсякъде ще открием как познанието блика навън от самия човек, но в същото време то остава здраво свързано с живота между смъртта и новото раждане.
В Древноиндийската епоха ние откриваме, че човекът имаше едно ясно космическо съзнание, което го доближаваше по-скоро до духовните Същества от другите Йерархии. И човекът от индийската култура се чувствуваше по-скоро поданик на света, в който пребивават божествено-духовните Същества, отколкото поданик на Земята. Той се чувствуваше, тъй да се каже, откъснат от духовните Същества и свален долу на Земята. И докато изграждаше своята цивилизация долу, праиндиецът ясно усещаше, че земните дела и дори земните предмети трябва да се формират в съответствие с духовните Същества, в съответствие с техните качества и импулси.
към текста >>
В Древноиндийската епоха ние откриваме, че чо
век
ът имаше едно ясно космическо съзнание, което го доближаваше по-скоро до духовните Същества от другите Йерархии.
Дори и да се пренесем в някоя от още по-древните епохи като Египетската, Древноиндийската и Древноперсийската, ние навсякъде ще открием как познанието блика навън от самия човек, но в същото време то остава здраво свързано с живота между смъртта и новото раждане.
В Древноиндийската епоха ние откриваме, че човекът имаше едно ясно космическо съзнание, което го доближаваше по-скоро до духовните Същества от другите Йерархии.
И човекът от индийската култура се чувствуваше по-скоро поданик на света, в който пребивават божествено-духовните Същества, отколкото поданик на Земята. Той се чувствуваше, тъй да се каже, откъснат от духовните Същества и свален долу на Земята. И докато изграждаше своята цивилизация долу, праиндиецът ясно усещаше, че земните дела и дори земните предмети трябва да се формират в съответствие с духовните Същества, в съответствие с техните качества и импулси.
към текста >>
И чо
век
ът от индийската култура се чувствуваше по-скоро поданик на света, в който пребивават божествено-духовните Същества, отколкото поданик на Земята.
Дори и да се пренесем в някоя от още по-древните епохи като Египетската, Древноиндийската и Древноперсийската, ние навсякъде ще открием как познанието блика навън от самия човек, но в същото време то остава здраво свързано с живота между смъртта и новото раждане. В Древноиндийската епоха ние откриваме, че човекът имаше едно ясно космическо съзнание, което го доближаваше по-скоро до духовните Същества от другите Йерархии.
И човекът от индийската култура се чувствуваше по-скоро поданик на света, в който пребивават божествено-духовните Същества, отколкото поданик на Земята.
Той се чувствуваше, тъй да се каже, откъснат от духовните Същества и свален долу на Земята. И докато изграждаше своята цивилизация долу, праиндиецът ясно усещаше, че земните дела и дори земните предмети трябва да се формират в съответствие с духовните Същества, в съответствие с техните качества и импулси.
към текста >>
За да извърши едно или друго действие, чо
век
ът трябваше да се допита до звездите.
По време на Древноперсийската епоха това усещане за идентичност и съпринадлежност с духовния свят значително намаля; но дори и персиецът имаше за свое истинско отечество небето и по-точно това, което той наричаше „царство на светлината"; да, към това царство той се отправяше по времето между смъртта и новото раждане и когато слизаше в поредната си инкарнация на Земята, той искаше да действува като воин от царството на светлината. Той искаше да се бори с онези Същества, които идваха от мрака на Земята; да, той виждаше своята задача в това да подкрепя Духовете на светлината срещу Духовете на мрака. И ако се пренесем в следващата Египетско-халдейска културна епоха, ние ще видим, че цялата египетска наука беше съобразена с небето и движенията на звездите. Съдбите на хората се измерваха с това, което показваха звездите.
За да извърши едно или друго действие, човекът трябваше да се допита до звездите.
Дори онези науки, които регламентираха чисто практически и земни въпроси, бяха смятани като един наследствен дар от живота на човека между смъртта и новото раждане, когато човекът изживява себе си като едно цяло с движенията и констелациите на звездите, също както тук на Земята той живее в единство с минералите, растенията и животните.
към текста >>
Дори онези науки, които регламентираха чисто практически и земни въпроси, бяха смятани като един наследствен дар от живота на чо
век
а между смъртта и новото раждане, когато чо
век
ът изживява себе си като едно цяло с движенията и констелациите на звездите, също както тук на Земята той живее в единство с минералите, растенията и животните.
По време на Древноперсийската епоха това усещане за идентичност и съпринадлежност с духовния свят значително намаля; но дори и персиецът имаше за свое истинско отечество небето и по-точно това, което той наричаше „царство на светлината"; да, към това царство той се отправяше по времето между смъртта и новото раждане и когато слизаше в поредната си инкарнация на Земята, той искаше да действува като воин от царството на светлината. Той искаше да се бори с онези Същества, които идваха от мрака на Земята; да, той виждаше своята задача в това да подкрепя Духовете на светлината срещу Духовете на мрака. И ако се пренесем в следващата Египетско-халдейска културна епоха, ние ще видим, че цялата египетска наука беше съобразена с небето и движенията на звездите. Съдбите на хората се измерваха с това, което показваха звездите. За да извърши едно или друго действие, човекът трябваше да се допита до звездите.
Дори онези науки, които регламентираха чисто практически и земни въпроси, бяха смятани като един наследствен дар от живота на човека между смъртта и новото раждане, когато човекът изживява себе си като едно цяло с движенията и констелациите на звездите, също както тук на Земята той живее в единство с минералите, растенията и животните.
към текста >>
Гръцко-римската епоха, която се простира от 8
век
преди Христа до 15
век
след Христа, хората започнаха да се чувствуват като поданици на Земята.
След навлизането на 4 следатлантска епоха, т.е.
Гръцко-римската епоха, която се простира от 8 век преди Христа до 15 век след Христа, хората започнаха да се чувствуват като поданици на Земята.
В своето мислене и в своите представи тук между раждането и смъртта, те не усещаха по толкова интензивен начин отзвука от духовното си съществувание между смъртта и новото раждане. Хората започнаха да се стремят, тъй да се каже, към един земен уют. Ако един човек проникне в духа на гръцката и ранната римска цивилизация, той ще потвърди, че тогавашните хора си казваха: Ние искаме да си обясним всичко, което става тук на Земята в трите природни царства, но по такъв начин, че в нашето знание да проникнат всички подробности от духовното съществувание на човека между смъртта и новото раждане. Древният грък имаше ясното усещане: Чрез познанието, с което човек ръководи своите земни дела, той трябва да има в себе си и един тъмен спомен за божествено-духовния свят. Древният грък знаеше, че той може да изгради своите науки от елементите на земния свят, но в същото време имаше и ясното усещане: Това, което той вижда в минералите, растенията, животните, в звездите, планините, реките и т.н., е само едно отражение на друг, божествено-духовен свят, който може да бъде изживян не тук, а в една друга свръхсетивна действителност.
към текста >>
Ако един чо
век
проникне в духа на гръцката и ранната римска цивилизация, той ще потвърди, че тогавашните хора си казваха: Ние искаме да си обясним всичко, което става тук на Земята в трите природни царства, но по такъв начин, че в нашето знание да проникнат всички подробности от духовното съществувание на чо
век
а между смъртта и новото раждане.
След навлизането на 4 следатлантска епоха, т.е. Гръцко-римската епоха, която се простира от 8 век преди Христа до 15 век след Христа, хората започнаха да се чувствуват като поданици на Земята. В своето мислене и в своите представи тук между раждането и смъртта, те не усещаха по толкова интензивен начин отзвука от духовното си съществувание между смъртта и новото раждане. Хората започнаха да се стремят, тъй да се каже, към един земен уют.
Ако един човек проникне в духа на гръцката и ранната римска цивилизация, той ще потвърди, че тогавашните хора си казваха: Ние искаме да си обясним всичко, което става тук на Земята в трите природни царства, но по такъв начин, че в нашето знание да проникнат всички подробности от духовното съществувание на човека между смъртта и новото раждане.
Древният грък имаше ясното усещане: Чрез познанието, с което човек ръководи своите земни дела, той трябва да има в себе си и един тъмен спомен за божествено-духовния свят. Древният грък знаеше, че той може да изгради своите науки от елементите на земния свят, но в същото време имаше и ясното усещане: Това, което той вижда в минералите, растенията, животните, в звездите, планините, реките и т.н., е само едно отражение на друг, божествено-духовен свят, който може да бъде изживян не тук, а в една друга свръхсетивна действителност.
към текста >>
Древният грък имаше ясното усещане: Чрез познанието, с което чо
век
ръководи своите земни дела, той трябва да има в себе си и един тъмен спомен за божествено-духовния свят.
След навлизането на 4 следатлантска епоха, т.е. Гръцко-римската епоха, която се простира от 8 век преди Христа до 15 век след Христа, хората започнаха да се чувствуват като поданици на Земята. В своето мислене и в своите представи тук между раждането и смъртта, те не усещаха по толкова интензивен начин отзвука от духовното си съществувание между смъртта и новото раждане. Хората започнаха да се стремят, тъй да се каже, към един земен уют. Ако един човек проникне в духа на гръцката и ранната римска цивилизация, той ще потвърди, че тогавашните хора си казваха: Ние искаме да си обясним всичко, което става тук на Земята в трите природни царства, но по такъв начин, че в нашето знание да проникнат всички подробности от духовното съществувание на човека между смъртта и новото раждане.
Древният грък имаше ясното усещане: Чрез познанието, с което човек ръководи своите земни дела, той трябва да има в себе си и един тъмен спомен за божествено-духовния свят.
Древният грък знаеше, че той може да изгради своите науки от елементите на земния свят, но в същото време имаше и ясното усещане: Това, което той вижда в минералите, растенията, животните, в звездите, планините, реките и т.н., е само едно отражение на друг, божествено-духовен свят, който може да бъде изживян не тук, а в една друга свръхсетивна действителност.
към текста >>
Причината за всичко това беше тази, че през онези епохи чо
век
ът ясно разбираше: с най-добрата част от своето същество той принадлежи на свръхсетивния свят.
Причината за всичко това беше тази, че през онези епохи човекът ясно разбираше: с най-добрата част от своето същество той принадлежи на свръхсетивния свят.
Впрочем в хода на времето човешкото наблюдение изгуби ясния си поглед върху този свръхсетивен свят, макар човекът да мечтаеше: дори и през земния си живот аз трябва да се боря срещу затъмнението на духовния свят. В древен Египет и Халдея човешкото поведение се определяше от движението на звездите; през Гръцко-римската епоха именно поради затъмнението на духовния свят за човешкия поглед хората се стремяха да вникнат поне във волята на божествено-духовните Същества.
към текста >>
Впрочем в хода на времето човешкото наблюдение изгуби ясния си поглед върху този свръхсетивен свят, макар чо
век
ът да мечтаеше: дори и през земния си живот аз трябва да се боря срещу затъмнението на духовния свят.
Причината за всичко това беше тази, че през онези епохи човекът ясно разбираше: с най-добрата част от своето същество той принадлежи на свръхсетивния свят.
Впрочем в хода на времето човешкото наблюдение изгуби ясния си поглед върху този свръхсетивен свят, макар човекът да мечтаеше: дори и през земния си живот аз трябва да се боря срещу затъмнението на духовния свят.
В древен Египет и Халдея човешкото поведение се определяше от движението на звездите; през Гръцко-римската епоха именно поради затъмнението на духовния свят за човешкия поглед хората се стремяха да вникнат поне във волята на божествено-духовните Същества.
към текста >>
Да, макар и в един замъглен и неясен вид, тези свещени места които по-късно се превърнаха в нашите абстрактни лаборатории и кабинети можеха да приближат чо
век
а на 12, 13
век
и да му дадат знание, което съдържаше в себе си не друго, а волята на божествения свят.
От историята Вие добре знаете, че жриците и гадателките в древните мистерийни центрове имаха основната задача да проникват във волята на Боговете. Впрочем този стремеж за проникване във волята на Богове те беше разпространен не само в Южна Европа. В германските и северноевропейски земи гадателките бяха свято почитани фигури, от чиито екстатични състояния хората можеха да научават нещо от волята на Боговете.
Да, макар и в един замъглен и неясен вид, тези свещени места които по-късно се превърнаха в нашите абстрактни лаборатории и кабинети можеха да приближат човека на 12, 13 век и да му дадат знание, което съдържаше в себе си не друго, а волята на божествения свят.
В тези свещени центрове работеха и т.нар. алхимици, опитвайки се да стигнат до първичните сили на веществата в природните процеси. Ако отворим техните книги, ние ще установим, че навсякъде в тези древни „изследователски" центрове се проявяваше стремежът, щото духовните сили на веществата да се вкарат в ретортата, фиолата и т.н.
към текста >>
Едва в края на 14 и началото на 15
век
в западноевропейския свят възникна едно ново настроение, което позволи на чо
век
а да гради своята цивилизация сам, без непосредствената намеса на божествено-духовния свят.
И като един отзвук на всичко това, ние виждаме как Гьоте оставя Вагнер да търси в лабораторията своя хомункулос.
Едва в края на 14 и началото на 15 век в западноевропейския свят възникна едно ново настроение, което позволи на човека да гради своята цивилизация сам, без непосредствената намеса на божествено-духовния свят.
Едва през тази епоха възникна едно чисто човешко знание, еманципирано от божествено-духовната воля. И това чисто човешко, еманципирано от Боговете знание се прояви в учението на Галилей и Коперник. Това знание стигна до един твърде абстрактен образ на света. Според днешния модерен светоглед ние трябва да си представим едно огромно пространство, в което кръжат материалните тела на звездите. Един огромен механизъм движи и нашата Земя.
към текста >>
Обаче целият този свят е един въображаем свят, до който чо
век
достига благодарение на външното наблюдение и експеримента; божествено-духовният свят тук е напълно закрит от материалния свят.
И това чисто човешко, еманципирано от Боговете знание се прояви в учението на Галилей и Коперник. Това знание стигна до един твърде абстрактен образ на света. Според днешния модерен светоглед ние трябва да си представим едно огромно пространство, в което кръжат материалните тела на звездите. Един огромен механизъм движи и нашата Земя. За да си обясним нашата планета, ние трябва да изчислим нейната траектория в един абстрактен механизъм.
Обаче целият този свят е един въображаем свят, до който човек достига благодарение на външното наблюдение и експеримента; божествено-духовният свят тук е напълно закрит от материалния свят.
към текста >>
Едва през първата третина на 15
век
човешките представи станаха чисто човешки.
Този модерен светоглед, изкован от чисто човешки представи, показва едно грандиозно различие от досегашните светогледи на човечеството.
Едва през първата третина на 15 век човешките представи станаха чисто човешки.
И това, което човек всъщност разви от тогава насам в своето мислене, беше пространството.
към текста >>
И това, което чо
век
всъщност разви от тогава насам в своето мислене, беше пространството.
Този модерен светоглед, изкован от чисто човешки представи, показва едно грандиозно различие от досегашните светогледи на човечеството. Едва през първата третина на 15 век човешките представи станаха чисто човешки.
И това, което човек всъщност разви от тогава насам в своето мислене, беше пространството.
към текста >>
Припомнете си гръцкия светоглед и светогледа на европейския Север от същите
век
ове и Вие ще откриете, че в тях представата за времето играеше наистина могъща роля.
Ако се обърнете към онези древни епохи, за които стана дума днес, към Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха, Вие ще установите, как в своята „златна" епоха например хората искаха да общуват с Боговете; как в своята „сребърна" епоха те можеха да изживяват на Земята само Слънчевото сияние на духовния свят и т.н. В светогледите на древните епохи времето и неговото протичане играеха могъща роля.
Припомнете си гръцкия светоглед и светогледа на европейския Север от същите векове и Вие ще откриете, че в тях представата за времето играеше наистина могъща роля.
Древният грък се обръщаше назад до онази прадревна епоха, когато Уран и Гея ръководеха събитията в Космоса. После той се взираше в епохата, когато властвуваха Кронос и Рея, в епохата на Зевс и останалите Богове, които знаем от гръцката митология. Същото откриваме и в германската митология. Навсякъде в тези митологии или тези светогледи, времето играеше една могъща роля.
към текста >>
Това, до което днес се стига, е съвременното подреждане на звездите в Космоса, а за древните светогледи за тях чо
век
може само да се досеща как са възникнали те в съответните древни епохи.
Нека вземем германския Север с великана Ямир и митичния ясен колко тъмно остава пространството тук. Че в хода на времето нещо става, това е съвсем ясно. Обаче пространствените представи тънат в мрак, те не могат да произведат нищо. Едва с епохата на Галилей, Коперник и Джордано Бруно, пространството започва да играе своята голяма роля в човешкия светоглед. Дори и Птоломеевата система, макар и да работеше с пространството, беше замислена в тясна връзка с времето.
Това, до което днес се стига, е съвременното подреждане на звездите в Космоса, а за древните светогледи за тях човек може само да се досеща как са възникнали те в съответните древни епохи.
Представата за пространството, пространственият светоглед се превърна в нещо основно. И по този начин, скъпи мои приятели, всяко човешко съждение се оказва ориентирано спрямо пространството. Съвременният човек започна да се съобразява все повече и повече с пространството, не само по отношение на Космоса, но и по отношение на своето мислене. И днес ние сме застанали ако мога така да се изразя във върховата точка на това пространствено мислене.
към текста >>
Съвременният чо
век
започна да се съобразява все повече и повече с пространството, не само по отношение на Космоса, но и по отношение на своето мислене.
Едва с епохата на Галилей, Коперник и Джордано Бруно, пространството започва да играе своята голяма роля в човешкия светоглед. Дори и Птоломеевата система, макар и да работеше с пространството, беше замислена в тясна връзка с времето. Това, до което днес се стига, е съвременното подреждане на звездите в Космоса, а за древните светогледи за тях човек може само да се досеща как са възникнали те в съответните древни епохи. Представата за пространството, пространственият светоглед се превърна в нещо основно. И по този начин, скъпи мои приятели, всяко човешко съждение се оказва ориентирано спрямо пространството.
Съвременният човек започна да се съобразява все повече и повече с пространството, не само по отношение на Космоса, но и по отношение на своето мислене.
И днес ние сме застанали ако мога така да се изразя във върховата точка на това пространствено мислене.
към текста >>
Помислете само, колко трудно би било за днешния чо
век
да следва във времето една дискусия, един спор.
Помислете само, колко трудно би било за днешния човек да следва във времето една дискусия, един спор.
Когато се намеси и пространството Вие с облекчение въздъхвате: вземате си бележника и означавате не що тук или там. Онагледяването, т.е. цялостната физическа характеристика на пространството ето към какво се стреми модерният човек. Всичко свързано с времето, се явява за него нещо крайно неудобно. На истина, той го оставя да тържествува в музиката, но дори и там, в музикалните елементи, той се стреми по-скоро към пространствените съотношения.
към текста >>
цялостната физическа характеристика на пространството ето към какво се стреми модерният чо
век
.
Помислете само, колко трудно би било за днешния човек да следва във времето една дискусия, един спор. Когато се намеси и пространството Вие с облекчение въздъхвате: вземате си бележника и означавате не що тук или там. Онагледяването, т.е.
цялостната физическа характеристика на пространството ето към какво се стреми модерният човек.
Всичко свързано с времето, се явява за него нещо крайно неудобно. На истина, той го оставя да тържествува в музиката, но дори и там, в музикалните елементи, той се стреми по-скоро към пространствените съотношения.
към текста >>
Необходимо е само да се обърнем към един от характерните елементи на съвремието, за да видим големия стремеж на модерния чо
век
да се придържа към пространствения свят.
Необходимо е само да се обърнем към един от характерните елементи на съвремието, за да видим големия стремеж на модерния човек да се придържа към пространствения свят.
В киното за това става дума му е съвсем безразлично дали времето е намесено тук или там. Той се задоволява с едно нищожно присъствие на времето. Той изцяло е обърнат към пространствения свят.
към текста >>
И ако чо
век
правилно вниква в съвременната култура и цивилизация, той навсякъде ще открие тази едностранчива ориентация.
Тази едностранчива ориентация на душата към пространствения свят, е една от характеристиките на съвременната епоха.
И ако човек правилно вниква в съвременната култура и цивилизация, той навсякъде ще открие тази едностранчива ориентация.
към текста >>
Да, в стремежа си да се приближим към духовния свят, ние се противопоставяме на самия пространствен копнеж на чо
век
а.
Обаче от друга страна чрез това, което наричаме антропософска Духовна Наука ние се стремим към едно преодоляване и напускане на пространствения свят.
Да, в стремежа си да се приближим към духовния свят, ние се противопоставяме на самия пространствен копнеж на човека.
За всички нас това е един вид помощ. И все пак трябва да сме наясно: Това е само едно онагледяване, а истинският стремеж е или поне би трябвало да бъде едно пълно преодоляване на пространствения свят.
към текста >>
Ние не искаме да се връщаме към древните душевни състояния, ние искаме да развием съвсем нови душевни състояния, да уловим техния зародиш в сляпата привързаност на чо
век
а към пространствено-материалния свят и да го пренесем в сферите на Духа.
Обаче отново трябва да изтъкнем: изключително трудно е за Антропософията да насочи пространствено ориентираното човешко мислене, това чисто човешко мислене, еманципирано от божествено-духовния свят отново към Боговете.
Ние не искаме да се връщаме към древните душевни състояния, ние искаме да развием съвсем нови душевни състояния, да уловим техния зародиш в сляпата привързаност на човека към пространствено-материалния свят и да го пренесем в сферите на Духа.
Ние искаме да сменим тона, ние искаме да говорим за веществата, силите и Духа с други думи, а не с тези на Галилей и Коперник. Макар и практически Антропософията да израства от онези духовни сили, които след първата третина на 15 век се проявиха под формата на едно съвсем ново светоусещане отново да си припомним Галилей и Коперник тя, Антропософията, е устремена към такова духовно познание, което въпреки че е сродно с това природознание му се противопоставя по всички линии, тъй като в последна сметка е отправено към свръхсетивния свят.
към текста >>
Макар и практически Антропософията да израства от онези духовни сили, които след първата третина на 15
век
се проявиха под формата на едно съвсем ново светоусещане отново да си припомним Галилей и Коперник тя, Антропософията, е устремена към такова духовно познание, което въпреки че е сродно с това природознание му се противопоставя по всички линии, тъй като в последна сметка е отправено към свръхсетивния свят.
Обаче отново трябва да изтъкнем: изключително трудно е за Антропософията да насочи пространствено ориентираното човешко мислене, това чисто човешко мислене, еманципирано от божествено-духовния свят отново към Боговете. Ние не искаме да се връщаме към древните душевни състояния, ние искаме да развием съвсем нови душевни състояния, да уловим техния зародиш в сляпата привързаност на човека към пространствено-материалния свят и да го пренесем в сферите на Духа. Ние искаме да сменим тона, ние искаме да говорим за веществата, силите и Духа с други думи, а не с тези на Галилей и Коперник.
Макар и практически Антропософията да израства от онези духовни сили, които след първата третина на 15 век се проявиха под формата на едно съвсем ново светоусещане отново да си припомним Галилей и Коперник тя, Антропософията, е устремена към такова духовно познание, което въпреки че е сродно с това природознание му се противопоставя по всички линии, тъй като в последна сметка е отправено към свръхсетивния свят.
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, ако дори и за миг се пренесем в мислите на онези духовни Същества, в чиито редици сме живели между смъртта и новото раждане и ако с техния духовен взор погледнем към еволюцията на човечеството преди известно време аз подробно описах тук в Дорнах средствата за постигането на подобни цели, ние веднага ще установим: През древните епохи от развитието на човечеството Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха тези духовни Същества внимателно наблюдаваха поведението на чо
век
а както в природата, така и в социалния живот.
Но в един строг и вътрешен смисъл каква е нашата далечна цел?
Да, скъпи мои приятели, ако дори и за миг се пренесем в мислите на онези духовни Същества, в чиито редици сме живели между смъртта и новото раждане и ако с техния духовен взор погледнем към еволюцията на човечеството преди известно време аз подробно описах тук в Дорнах средствата за постигането на подобни цели, ние веднага ще установим: През древните епохи от развитието на човечеството Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха тези духовни Същества внимателно наблюдаваха поведението на човека както в природата, така и в социалния живот.
И тогава Боговете, ако ми позволите този израз, се вглеждаха в представите и действията на хората, и си казваха: Всъщност там долу те постъпват напълно според спомените си за това, което са изживели между нас тук горе. За халдейците и египтяните беше съвсем ясно, че земните хора могат да осъществят долу само това, което Боговете са решили или замислили горе. Когато Боговете поглеждаха надолу към Земята за да вникнат в мислите на своите, тъй да се каже, „родственици", те виждаха мисли и действия, които бяха сродни с техните мисли и действия.
към текста >>
Но след първата третина на 15
век
всичко се промени.
Но след първата третина на 15 век всичко се промени.
Ако след време, и особено в нашата съвременна епоха, божествено-духовните Същества поглеждаха надолу към Земята, те навсякъде откриваха общо взето нещо, което им беше съвършено чуждо. Земните хора само комбинираха и замисляха неща, които те черпеха от природните процеси. А за Боговете, всред които хората живееха между смъртта и новото раждане, това беше един чужд елемент.
към текста >>
Там в духовния свят, от първата третина на 15
век
насам, Боговете се изпълниха с убеждението, като че ли там долу хората са заети само със своите нелепости и вършат неща, които Боговете вече не разбират.
Да, алхимикът се затваряше в своята лаборатория и се опитваше да вникне в божествената воля, която съединява и разделя веществата. Обаче Бог надничаше в тази лаборатория и там, в действията на алхимиците откриваше нещо свое, нещо сродно. Ако днес Боговете надзърнат в една лаборатория, всичко, което се прави там, ще им се стори безкрайно чуждо.
Там в духовния свят, от първата третина на 15 век насам, Боговете се изпълниха с убеждението, като че ли там долу хората са заети само със своите нелепости и вършат неща, които Боговете вече не разбират.
Да, онези Богове, които насочваха делата и мислите на хората от Гръцко-римската епоха ли са в състояние да разбират днешния човек. Тези божествено-духовни Същества едва ли биха проявили някакъв интерес към това, което се прави в днешните лаборатории, в днешните клиники. И както преди време се изразих, ако Боговете можеха да надзърнат през прозорците на Земята, те най-малко биха се загледали в научните постижения на т.нар. професорско съсловие. И този факт засяга особено живо онези, които са докоснати от съвременното Посвещение.
към текста >>
Да, онези Богове, които насочваха делата и мислите на хората от Гръцко-римската епоха ли са в състояние да разбират днешния чо
век
.
Да, алхимикът се затваряше в своята лаборатория и се опитваше да вникне в божествената воля, която съединява и разделя веществата. Обаче Бог надничаше в тази лаборатория и там, в действията на алхимиците откриваше нещо свое, нещо сродно. Ако днес Боговете надзърнат в една лаборатория, всичко, което се прави там, ще им се стори безкрайно чуждо. Там в духовния свят, от първата третина на 15 век насам, Боговете се изпълниха с убеждението, като че ли там долу хората са заети само със своите нелепости и вършат неща, които Боговете вече не разбират.
Да, онези Богове, които насочваха делата и мислите на хората от Гръцко-римската епоха ли са в състояние да разбират днешния човек.
Тези божествено-духовни Същества едва ли биха проявили някакъв интерес към това, което се прави в днешните лаборатории, в днешните клиники. И както преди време се изразих, ако Боговете можеха да надзърнат през прозорците на Земята, те най-малко биха се загледали в научните постижения на т.нар. професорско съсловие. И този факт засяга особено живо онези, които са докоснати от съвременното Посвещение. Те си казват: Ами да, през последните столетия ние хората станахме съвършено отчуждени от Боговете.
към текста >>
И точно това се получава, скъпи мои приятели, когато чо
век
приеме в себе си импулса на Антропософията.
И както преди време се изразих, ако Боговете можеха да надзърнат през прозорците на Земята, те най-малко биха се загледали в научните постижения на т.нар. професорско съсловие. И този факт засяга особено живо онези, които са докоснати от съвременното Посвещение. Те си казват: Ами да, през последните столетия ние хората станахме съвършено отчуждени от Боговете. Ние отново трябва да открием небесните мостове към божествено-духовния свят.
И точно това се получава, скъпи мои приятели, когато човек приеме в себе си импулса на Антропософията.
Ние искаме да преобразим нашите непонятни за Боговете мисли и представи, и да ги превърнем в мост към духовния свят.
към текста >>
Обаче когато днешният чо
век
вземе една оптическа леща и означи фокусната точка и после лъчите, които се пречупват и т.н., той говори на един пространствен език, който не може да бъде разбран от никакъв Бог; този език е не-божествен и анти-божествен, за Боговете той няма никакъв смисъл.
В тази връзка трябва да сме наясно, че в светлината например в персийската култура това е особено под чертано живее нещо божествено.
Обаче когато днешният човек вземе една оптическа леща и означи фокусната точка и после лъчите, които се пречупват и т.н., той говори на един пространствен език, който не може да бъде разбран от никакъв Бог; този език е не-божествен и анти-божествен, за Боговете той няма никакъв смисъл.
И всичко това трябва да се промени из основи, душевната нагласа на човека трябва да се промени из основи, иначе мостът към духовния свят едва ли ще може да бъде намерен. Бездуховните понятия трябва да бъдат преобразени. Тази е една от главните задачи на съвременната епоха.
към текста >>
И всичко това трябва да се промени из основи, душевната нагласа на чо
век
а трябва да се промени из основи, иначе мостът към духовния свят едва ли ще може да бъде намерен.
В тази връзка трябва да сме наясно, че в светлината например в персийската култура това е особено под чертано живее нещо божествено. Обаче когато днешният човек вземе една оптическа леща и означи фокусната точка и после лъчите, които се пречупват и т.н., той говори на един пространствен език, който не може да бъде разбран от никакъв Бог; този език е не-божествен и анти-божествен, за Боговете той няма никакъв смисъл.
И всичко това трябва да се промени из основи, душевната нагласа на човека трябва да се промени из основи, иначе мостът към духовния свят едва ли ще може да бъде намерен.
Бездуховните понятия трябва да бъдат преобразени. Тази е една от главните задачи на съвременната епоха.
към текста >>
Боговете, с които чо
век
живее между смъртта и новото раждане имат поглед върху нещата, който е свързан предимно с времето, а не с пространството.
Впрочем нашата епоха се основава на един изключително важен космически факт. По начало пространственият възглед е един човешки възглед.
Боговете, с които човек живее между смъртта и новото раждане имат поглед върху нещата, който е свързан предимно с времето, а не с пространството.
Боговете изобщо нямат „възгледи", свързани с пространството, каквито човек развива тук на Земята. Този пространствен възглед е нещо специфично човешко. Собствено, човекът навлиза в пространството едва когато напусне божествено-духовния свят и слезе долу във физическия земен свят. Разбира се, от тази гледна точка всичко изглежда разположено в една пространствена перспектива. Обаче всяка преценка, всяко съждение в условията на пространствените измерения, е нещо земно.
към текста >>
Боговете изобщо нямат „възгледи", свързани с пространството, каквито чо
век
развива тук на Земята.
Впрочем нашата епоха се основава на един изключително важен космически факт. По начало пространственият възглед е един човешки възглед. Боговете, с които човек живее между смъртта и новото раждане имат поглед върху нещата, който е свързан предимно с времето, а не с пространството.
Боговете изобщо нямат „възгледи", свързани с пространството, каквито човек развива тук на Земята.
Този пространствен възглед е нещо специфично човешко. Собствено, човекът навлиза в пространството едва когато напусне божествено-духовния свят и слезе долу във физическия земен свят. Разбира се, от тази гледна точка всичко изглежда разположено в една пространствена перспектива. Обаче всяка преценка, всяко съждение в условията на пространствените измерения, е нещо земно.
към текста >>
Собствено, чо
век
ът навлиза в пространството едва когато напусне божествено-духовния свят и слезе долу във физическия земен свят.
Впрочем нашата епоха се основава на един изключително важен космически факт. По начало пространственият възглед е един човешки възглед. Боговете, с които човек живее между смъртта и новото раждане имат поглед върху нещата, който е свързан предимно с времето, а не с пространството. Боговете изобщо нямат „възгледи", свързани с пространството, каквито човек развива тук на Земята. Този пространствен възглед е нещо специфично човешко.
Собствено, човекът навлиза в пространството едва когато напусне божествено-духовния свят и слезе долу във физическия земен свят.
Разбира се, от тази гледна точка всичко изглежда разположено в една пространствена перспектива. Обаче всяка преценка, всяко съждение в условията на пространствените измерения, е нещо земно.
към текста >>
От 15
век
насам чо
век
ът на съвременната културна епоха навлизаше все по-дълбоко в структурата на пространството Ако обаче одухотвореното пространствено мислене послужи на чо
век
а като мост към духовния свят, ако тази велика задача бъде схваната от него по един правилен начин, тогава се оказва, че това, което чо
век
ът развива като пространствено мислене в своя еманципиран от Бога свят и то тъкмо от 15
век
насам е нещо важно не само за чо
век
а, но и за духовния свят.
От 15 век насам човекът на съвременната културна епоха навлизаше все по-дълбоко в структурата на пространството Ако обаче одухотвореното пространствено мислене послужи на човека като мост към духовния свят, ако тази велика задача бъде схваната от него по един правилен начин, тогава се оказва, че това, което човекът развива като пространствено мислене в своя еманципиран от Бога свят и то тъкмо от 15 век насам е нещо важно не само за човека, но и за духовния свят.
Да, ако човекът не остане в пространството, а го преобрази със силите на Духа, тогава той, човекът, завладява един нов къс от Всемира в полза на Боговете. Защото, какво става всъщност сега?
към текста >>
Да, ако чо
век
ът не остане в пространството, а го преобрази със силите на Духа, тогава той, чо
век
ът, завладява един нов къс от Всемира в полза на Боговете.
От 15 век насам човекът на съвременната културна епоха навлизаше все по-дълбоко в структурата на пространството Ако обаче одухотвореното пространствено мислене послужи на човека като мост към духовния свят, ако тази велика задача бъде схваната от него по един правилен начин, тогава се оказва, че това, което човекът развива като пространствено мислене в своя еманципиран от Бога свят и то тъкмо от 15 век насам е нещо важно не само за човека, но и за духовния свят.
Да, ако човекът не остане в пространството, а го преобрази със силите на Духа, тогава той, човекът, завладява един нов къс от Всемира в полза на Боговете.
Защото, какво става всъщност сега?
към текста >>
До част от тези области, които са от чисто човешко естество, ние сме достигнали едва през първата третина на 15
век
.
Необходимо е само да разширите този пример за лявата и дясната ръка и върху други области от човешкия живот, за да установите как човешките изживявания са извлечени и „еманципирани" от царството на Боговете.
До част от тези области, които са от чисто човешко естество, ние сме достигнали едва през първата третина на 15 век.
Практически за Боговете, които надничат надолу, представите на човечеството стават все по-неразбираеми и по-неразбираеми. Но именно защото имаме ясния поглед върху тези неща, ние отново трябва да изтъкнем онова решително и важно събитие от последната третина на 19 век, за което често сме говорили и което се изрази в това, че върховната власт на духовното Същество, познато ни под името Гавраил, бе заменена с властта на едно друго духовно Същество, което познаваме като Архангел Михаил*7.
към текста >>
Но именно защото имаме ясния поглед върху тези неща, ние отново трябва да изтъкнем онова решително и важно събитие от последната третина на 19
век
, за което често сме говорили и което се изрази в това, че върховната власт на духовното Същество, познато ни под името Гавраил, бе заменена с властта на едно друго духовно Същество, което познаваме като Архангел Михаил*7.
Необходимо е само да разширите този пример за лявата и дясната ръка и върху други области от човешкия живот, за да установите как човешките изживявания са извлечени и „еманципирани" от царството на Боговете. До част от тези области, които са от чисто човешко естество, ние сме достигнали едва през първата третина на 15 век. Практически за Боговете, които надничат надолу, представите на човечеството стават все по-неразбираеми и по-неразбираеми.
Но именно защото имаме ясния поглед върху тези неща, ние отново трябва да изтъкнем онова решително и важно събитие от последната третина на 19 век, за което често сме говорили и което се изрази в това, че върховната власт на духовното Същество, познато ни под името Гавраил, бе заменена с властта на едно друго духовно Същество, което познаваме като Архангел Михаил*7.
към текста >>
През последната третина на 19
век
духовното Същество Михаил стана повелител на всички духовни области, които по някакъв начин съответствуваха на Земната човешка еволюция.
През последната третина на 19 век духовното Същество Михаил стана повелител на всички духовни области, които по някакъв начин съответствуваха на Земната човешка еволюция.
Докато Съществото Гавраил е по-скоро едно Същество, което е ориентирано към пасивните качества на човека, Михаил е подчертано активно Същество, той неудържимо пронизва нашето дишане, нашите артерии и нерви, с помощта на които съвместно с Космоса ние изработваме нашите човешки качества. И всичко това стои пред нас като едно неумолимо изискване от страна на Михаил: Да задвижим нашите мисли, да станем вътрешно активни! И ние принадлежим на Михаиловата епоха само тогава, когато не оставаме бездейни или в очакване на външни и вътрешни просветления, а се включваме активно в „преработката" на всичко, което извличаме от света чрез нашите наблюдения и изживявания. Ако някой замисля един експеримент, това в общи линии не е някаква дейност на неговия дух, а едно явление като всяко друго природно явление, само че ориентирано според човешкия разум. Обаче какво извлича днешният човек от експеримента?
към текста >>
Докато Съществото Гавраил е по-скоро едно Същество, което е ориентирано към пасивните качества на чо
век
а, Михаил е подчертано активно Същество, той неудържимо пронизва нашето дишане, нашите артерии и нерви, с помощта на които съвместно с Космоса ние изработваме нашите човешки качества.
През последната третина на 19 век духовното Същество Михаил стана повелител на всички духовни области, които по някакъв начин съответствуваха на Земната човешка еволюция.
Докато Съществото Гавраил е по-скоро едно Същество, което е ориентирано към пасивните качества на човека, Михаил е подчертано активно Същество, той неудържимо пронизва нашето дишане, нашите артерии и нерви, с помощта на които съвместно с Космоса ние изработваме нашите човешки качества.
И всичко това стои пред нас като едно неумолимо изискване от страна на Михаил: Да задвижим нашите мисли, да станем вътрешно активни! И ние принадлежим на Михаиловата епоха само тогава, когато не оставаме бездейни или в очакване на външни и вътрешни просветления, а се включваме активно в „преработката" на всичко, което извличаме от света чрез нашите наблюдения и изживявания. Ако някой замисля един експеримент, това в общи линии не е някаква дейност на неговия дух, а едно явление като всяко друго природно явление, само че ориентирано според човешкия разум. Обаче какво извлича днешният човек от експеримента? Фактически той не влага своите усилия в експеримента, той стои и чака; той изобщо не е активен, а да му се говори за някаква вътрешна активност, това той счита за нелепост и фантазия!
към текста >>
Обаче какво извлича днешният чо
век
от експеримента?
През последната третина на 19 век духовното Същество Михаил стана повелител на всички духовни области, които по някакъв начин съответствуваха на Земната човешка еволюция. Докато Съществото Гавраил е по-скоро едно Същество, което е ориентирано към пасивните качества на човека, Михаил е подчертано активно Същество, той неудържимо пронизва нашето дишане, нашите артерии и нерви, с помощта на които съвместно с Космоса ние изработваме нашите човешки качества. И всичко това стои пред нас като едно неумолимо изискване от страна на Михаил: Да задвижим нашите мисли, да станем вътрешно активни! И ние принадлежим на Михаиловата епоха само тогава, когато не оставаме бездейни или в очакване на външни и вътрешни просветления, а се включваме активно в „преработката" на всичко, което извличаме от света чрез нашите наблюдения и изживявания. Ако някой замисля един експеримент, това в общи линии не е някаква дейност на неговия дух, а едно явление като всяко друго природно явление, само че ориентирано според човешкия разум.
Обаче какво извлича днешният човек от експеримента?
Фактически той не влага своите усилия в експеримента, той стои и чака; той изобщо не е активен, а да му се говори за някаква вътрешна активност, това той счита за нелепост и фантазия! В своите научни понятия той изобщо не е прекрачил в епохата на Михаил.
към текста >>
Обаче чо
век
ът трябва да влезе в епохата на Михаил, понеже тази епоха има една много важна особеност.
Обаче човекът трябва да влезе в епохата на Михаил, понеже тази епоха има една много важна особеност.
Ако си зададем въпроса: Какъв смисъл имаше впрочем това, че ако мога така да се изразя Гавраил предаде скиптъра на Михаил? ние трябва да си отговорим: Смисълът е този, че от всички свръхсетивни Същества, Михаил е Духът, който в най-голяма степен се намесва в еманципираното познание на Земния човек след първата третина на 15 век.
към текста >>
ние трябва да си отговорим: Смисълът е този, че от всички свръхсетивни Същества, Михаил е Духът, който в най-голяма степен се намесва в еманципираното познание на Земния чо
век
след първата третина на 15
век
.
Обаче човекът трябва да влезе в епохата на Михаил, понеже тази епоха има една много важна особеност. Ако си зададем въпроса: Какъв смисъл имаше впрочем това, че ако мога така да се изразя Гавраил предаде скиптъра на Михаил?
ние трябва да си отговорим: Смисълът е този, че от всички свръхсетивни Същества, Михаил е Духът, който в най-голяма степен се намесва в еманципираното познание на Земния човек след първата третина на 15 век.
към текста >>
Гавраил застава, тъй да се каже, изумен и слисан пред днешните представи на един образован чо
век
.
Гавраил застава, тъй да се каже, изумен и слисан пред днешните представи на един образован човек.
А Михаил, който е извънредно близък със Слънчевите сили, изобщо не се интересува от това как изглеждат човешките мисли, той е там, където човекът кове импулсите за своите свободни действия. Михаил е призван да работи в това, което моята „Тайна Наука" описва като свободно и чисто мислене; то впрочем трябва да бъде истинският импулс за свободния човек на новото време. Но Михаил е свързан и с онези действия, които произтичат от импулсите на любовта.
към текста >>
А Михаил, който е извънредно близък със Слънчевите сили, изобщо не се интересува от това как изглеждат човешките мисли, той е там, където чо
век
ът кове импулсите за своите свободни действия.
Гавраил застава, тъй да се каже, изумен и слисан пред днешните представи на един образован човек.
А Михаил, който е извънредно близък със Слънчевите сили, изобщо не се интересува от това как изглеждат човешките мисли, той е там, където човекът кове импулсите за своите свободни действия.
Михаил е призван да работи в това, което моята „Тайна Наука" описва като свободно и чисто мислене; то впрочем трябва да бъде истинският импулс за свободния човек на новото време. Но Михаил е свързан и с онези действия, които произтичат от импулсите на любовта.
към текста >>
Михаил е призван да работи в това, което моята „Тайна Наука" описва като свободно и чисто мислене; то впрочем трябва да бъде истинският импулс за свободния чо
век
на новото време.
Гавраил застава, тъй да се каже, изумен и слисан пред днешните представи на един образован човек. А Михаил, който е извънредно близък със Слънчевите сили, изобщо не се интересува от това как изглеждат човешките мисли, той е там, където човекът кове импулсите за своите свободни действия.
Михаил е призван да работи в това, което моята „Тайна Наука" описва като свободно и чисто мислене; то впрочем трябва да бъде истинският импулс за свободния човек на новото време.
Но Михаил е свързан и с онези действия, които произтичат от импулсите на любовта.
към текста >>
Ето защо Михаил е пратеникът на Боговете и той е изпратен долу за да улови онази част от еманципираното мислене, която чо
век
превръща в духовно познание.
Ето защо Михаил е пратеникът на Боговете и той е изпратен долу за да улови онази част от еманципираното мислене, която човек превръща в духовно познание.
И какво иска Антропософията? Антропософията иска да осветли цялата разсъдъчна дейност на човека, която е свързана с пространството, отново да я превърне в нещо свръхсетивно, тя работи отдолу нагоре и протяга, тъй да се каже, ръцете си отдолу.нагоре, за да улови протегнатите отгоре надолу ръце на Михаил. Само така могат да бъдат изградени мостовете между хората и Боговете. И Михаил стана предводител на тази велика епоха не за друго, а защото беше длъжен да пренесе интелектуалния щурм на човека „горе" в духовния свят междувременно той успя да утвърди категорията „пространство" в категорията „време" и да включи този щурм, респективно тази специфично човешка опитност в знанието на Боговете.
към текста >>
Антропософията иска да осветли цялата разсъдъчна дейност на чо
век
а, която е свързана с пространството, отново да я превърне в нещо свръхсетивно, тя работи отдолу нагоре и протяга, тъй да се каже, ръцете си отдолу.нагоре, за да улови протегнатите отгоре надолу ръце на Михаил.
Ето защо Михаил е пратеникът на Боговете и той е изпратен долу за да улови онази част от еманципираното мислене, която човек превръща в духовно познание. И какво иска Антропософията?
Антропософията иска да осветли цялата разсъдъчна дейност на човека, която е свързана с пространството, отново да я превърне в нещо свръхсетивно, тя работи отдолу нагоре и протяга, тъй да се каже, ръцете си отдолу.нагоре, за да улови протегнатите отгоре надолу ръце на Михаил.
Само така могат да бъдат изградени мостовете между хората и Боговете. И Михаил стана предводител на тази велика епоха не за друго, а защото беше длъжен да пренесе интелектуалния щурм на човека „горе" в духовния свят междувременно той успя да утвърди категорията „пространство" в категорията „време" и да включи този щурм, респективно тази специфично човешка опитност в знанието на Боговете.
към текста >>
И Михаил стана предводител на тази велика епоха не за друго, а защото беше длъжен да пренесе интелектуалния щурм на чо
век
а „горе" в духовния свят междувременно той успя да утвърди категорията „пространство" в категорията „време" и да включи този щурм, респективно тази специфично човешка опитност в знанието на Боговете.
Ето защо Михаил е пратеникът на Боговете и той е изпратен долу за да улови онази част от еманципираното мислене, която човек превръща в духовно познание. И какво иска Антропософията? Антропософията иска да осветли цялата разсъдъчна дейност на човека, която е свързана с пространството, отново да я превърне в нещо свръхсетивно, тя работи отдолу нагоре и протяга, тъй да се каже, ръцете си отдолу.нагоре, за да улови протегнатите отгоре надолу ръце на Михаил. Само така могат да бъдат изградени мостовете между хората и Боговете.
И Михаил стана предводител на тази велика епоха не за друго, а защото беше длъжен да пренесе интелектуалния щурм на човека „горе" в духовния свят междувременно той успя да утвърди категорията „пространство" в категорията „време" и да включи този щурм, респективно тази специфично човешка опитност в знанието на Боговете.
към текста >>
Чо
век
ът също гледа навън, и ако е правилно поставен в своето биологично и интелектуално развитие, вижда тези космически образи пространствено!
Боговете си представят: Сатурн, Слънце, Луна, Земя според възникването им във времето.
Човекът също гледа навън, и ако е правилно поставен в своето биологично и интелектуално развитие, вижда тези космически образи пространствено!
Боговете могат да си представят лявата ръка и нейното протягане напред, съответно дясната ръка и нейното протягане напред. Но това до което достига само човекът, е съприкосновението! Да, Боговете могат да живеят в устремения поглед на лявото око, в устремения поглед на дясното око. Човекът обаче може да си представи и изживее тяхната среща в пространството. А Михаил наистина отправя своя взор надолу към Земята.
към текста >>
Но това до което достига само чо
век
ът, е съприкосновението!
Боговете си представят: Сатурн, Слънце, Луна, Земя според възникването им във времето. Човекът също гледа навън, и ако е правилно поставен в своето биологично и интелектуално развитие, вижда тези космически образи пространствено! Боговете могат да си представят лявата ръка и нейното протягане напред, съответно дясната ръка и нейното протягане напред.
Но това до което достига само човекът, е съприкосновението!
Да, Боговете могат да живеят в устремения поглед на лявото око, в устремения поглед на дясното око. Човекът обаче може да си представи и изживее тяхната среща в пространството. А Михаил наистина отправя своя взор надолу към Земята. И присъединявайки се към това, до което човек достига в своето чисто мислене и в своята чиста воля, Михаил може да пренесе горе в божествените светове завоеванията на земните хора и най-вече на духовно озарените им представи за пространството.
към текста >>
Чо
век
ът обаче може да си представи и изживее тяхната среща в пространството.
Боговете си представят: Сатурн, Слънце, Луна, Земя според възникването им във времето. Човекът също гледа навън, и ако е правилно поставен в своето биологично и интелектуално развитие, вижда тези космически образи пространствено! Боговете могат да си представят лявата ръка и нейното протягане напред, съответно дясната ръка и нейното протягане напред. Но това до което достига само човекът, е съприкосновението! Да, Боговете могат да живеят в устремения поглед на лявото око, в устремения поглед на дясното око.
Човекът обаче може да си представи и изживее тяхната среща в пространството.
А Михаил наистина отправя своя взор надолу към Земята. И присъединявайки се към това, до което човек достига в своето чисто мислене и в своята чиста воля, Михаил може да пренесе горе в божествените светове завоеванията на земните хора и най-вече на духовно озарените им представи за пространството.
към текста >>
И присъединявайки се към това, до което чо
век
достига в своето чисто мислене и в своята чиста воля, Михаил може да пренесе горе в божествените светове завоеванията на земните хора и най-вече на духовно озарените им представи за пространството.
Боговете могат да си представят лявата ръка и нейното протягане напред, съответно дясната ръка и нейното протягане напред. Но това до което достига само човекът, е съприкосновението! Да, Боговете могат да живеят в устремения поглед на лявото око, в устремения поглед на дясното око. Човекът обаче може да си представи и изживее тяхната среща в пространството. А Михаил наистина отправя своя взор надолу към Земята.
И присъединявайки се към това, до което човек достига в своето чисто мислене и в своята чиста воля, Михаил може да пренесе горе в божествените светове завоеванията на земните хора и най-вече на духовно озарените им представи за пространството.
към текста >>
Но ако хората искат да постигнат своята крайна земна цел, Михаил ще каже: Ето, хората положиха усилия и отново вмъкнаха „времето" в „пространството", отново вмъкнаха свръхсетивния елемент, като по този начин без да са вторачени в абстрактния пространствен свят и без да приемат удобните комикси на 20
век
те отново разбраха, че техният живот е неразделно свързан с живота на Боговете.
Но ако хората искат да постигнат своята крайна земна цел, Михаил ще каже: Ето, хората положиха усилия и отново вмъкнаха „времето" в „пространството", отново вмъкнаха свръхсетивния елемент, като по този начин без да са вторачени в абстрактния пространствен свят и без да приемат удобните комикси на 20 век те отново разбраха, че техният живот е неразделно свързан с живота на Боговете.
към текста >>
16.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Знаем че чо
век
ът възприема света чрез своите сетива; обаче с обикновеното съзнание той далеч не възприема това, което се разиграва вътре в неговите сетива.
Скъпи мои приятели!
Знаем че човекът възприема света чрез своите сетива; обаче с обикновеното съзнание той далеч не възприема това, което се разиграва вътре в неговите сетива.
Ако в ежедневния живот можеше да прави това, тогава той нямаше да бъде в състояние да възприема външния свят. И ако сетивата даваха на човека нещо от заобикалящия го свръхсетивен свят, това би означавало сетивата да се отрекат от самите себе си. Ако нашите уши можеха да говорят, ако нашите очи можеха да говорят, с други думи, ако можехме да възприемаме процесите, които се разиграват в нашите уши и очи, тогава ние нямаше да можем да възприемаме това, което е външно доловимо чрез ухото, нито пък това, което е външно доловимо чрез окото. Тъкмо по този начин човекът доколкото той е едно Земно същество се научава да познава света; светът да, но не и себе си. Себепознанието изисква едно важно условие: докато човек го „осъществява", той трябва да прекрати всяко сетивно и външно познание.
към текста >>
И ако сетивата даваха на чо
век
а нещо от заобикалящия го свръхсетивен свят, това би означавало сетивата да се отрекат от самите себе си.
Скъпи мои приятели! Знаем че човекът възприема света чрез своите сетива; обаче с обикновеното съзнание той далеч не възприема това, което се разиграва вътре в неговите сетива. Ако в ежедневния живот можеше да прави това, тогава той нямаше да бъде в състояние да възприема външния свят.
И ако сетивата даваха на човека нещо от заобикалящия го свръхсетивен свят, това би означавало сетивата да се отрекат от самите себе си.
Ако нашите уши можеха да говорят, ако нашите очи можеха да говорят, с други думи, ако можехме да възприемаме процесите, които се разиграват в нашите уши и очи, тогава ние нямаше да можем да възприемаме това, което е външно доловимо чрез ухото, нито пък това, което е външно доловимо чрез окото. Тъкмо по този начин човекът доколкото той е едно Земно същество се научава да познава света; светът да, но не и себе си. Себепознанието изисква едно важно условие: докато човек го „осъществява", той трябва да прекрати всяко сетивно и външно познание.
към текста >>
Тъкмо по този начин чо
век
ът доколкото той е едно Земно същество се научава да познава света; светът да, но не и себе си.
Скъпи мои приятели! Знаем че човекът възприема света чрез своите сетива; обаче с обикновеното съзнание той далеч не възприема това, което се разиграва вътре в неговите сетива. Ако в ежедневния живот можеше да прави това, тогава той нямаше да бъде в състояние да възприема външния свят. И ако сетивата даваха на човека нещо от заобикалящия го свръхсетивен свят, това би означавало сетивата да се отрекат от самите себе си. Ако нашите уши можеха да говорят, ако нашите очи можеха да говорят, с други думи, ако можехме да възприемаме процесите, които се разиграват в нашите уши и очи, тогава ние нямаше да можем да възприемаме това, което е външно доловимо чрез ухото, нито пък това, което е външно доловимо чрез окото.
Тъкмо по този начин човекът доколкото той е едно Земно същество се научава да познава света; светът да, но не и себе си.
Себепознанието изисква едно важно условие: докато човек го „осъществява", той трябва да прекрати всяко сетивно и външно познание.
към текста >>
Себепознанието изисква едно важно условие: докато чо
век
го „осъществява", той трябва да прекрати всяко сетивно и външно познание.
Знаем че човекът възприема света чрез своите сетива; обаче с обикновеното съзнание той далеч не възприема това, което се разиграва вътре в неговите сетива. Ако в ежедневния живот можеше да прави това, тогава той нямаше да бъде в състояние да възприема външния свят. И ако сетивата даваха на човека нещо от заобикалящия го свръхсетивен свят, това би означавало сетивата да се отрекат от самите себе си. Ако нашите уши можеха да говорят, ако нашите очи можеха да говорят, с други думи, ако можехме да възприемаме процесите, които се разиграват в нашите уши и очи, тогава ние нямаше да можем да възприемаме това, което е външно доловимо чрез ухото, нито пък това, което е външно доловимо чрез окото. Тъкмо по този начин човекът доколкото той е едно Земно същество се научава да познава света; светът да, но не и себе си.
Себепознанието изисква едно важно условие: докато човек го „осъществява", той трябва да прекрати всяко сетивно и външно познание.
към текста >>
По този начин на чо
век
а не се налага да учи нищо ново.
Още от самото си начало духовно-научното изследване откри такива методи, които гарантират в една или друга степен човешкото себепознание, и от различните ми лекции, скъпи мои приятели, Вие знаете, че под това себепознание аз имах предвид не едно грубо нахлуване в ежедневните ни мисли и чувства, съвсем не защото по този начин може да се стигне само до един вид огледален образ на външния свят.
По този начин на човека не се налага да учи нищо ново.
Той просто узнава като в едно огледало какво е изживял с помощта на външния сетивен свят. Истинското себепознание, както Вие добре знаете, се гради с помощта на съвсем други методи, които изискват отстраняване не само на външния сетивен свят, но и отстранява не на всички ежедневни душевни опитности; защото в обикновеното съзнание ние имаме всъщност само един огледален образ на външния свят. От онези методи, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " Вие знаете че на първо място духовното изследване се стреми да постигне т.нар. имагинативно познание.
към текста >>
И ако един чо
век
е напреднал до имагинативно познание, той има пред се бе си именно тази част от свръхсетивния свят, която може да се облече в образите на имагинативното познание.
Той просто узнава като в едно огледало какво е изживял с помощта на външния сетивен свят. Истинското себепознание, както Вие добре знаете, се гради с помощта на съвсем други методи, които изискват отстраняване не само на външния сетивен свят, но и отстранява не на всички ежедневни душевни опитности; защото в обикновеното съзнание ние имаме всъщност само един огледален образ на външния свят. От онези методи, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " Вие знаете че на първо място духовното изследване се стреми да постигне т.нар. имагинативно познание.
И ако един човек е напреднал до имагинативно познание, той има пред се бе си именно тази част от свръхсетивния свят, която може да се облече в образите на имагинативното познание.
Ако окултният кандидат правилно усвои тази душевна практика, и ако изобщо усвои имагинативното виждане, той вече е в състояние да тръгне по следите на онези процеси, които се разиграват в човешките сетивни органи. А докато човек възприема външния свят, той изобщо не би могъл да проучи това, което се разиграва в сетивните органи.
към текста >>
А докато чо
век
възприема външния свят, той изобщо не би могъл да проучи това, което се разиграва в сетивните органи.
От онези методи, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " Вие знаете че на първо място духовното изследване се стреми да постигне т.нар. имагинативно познание. И ако един човек е напреднал до имагинативно познание, той има пред се бе си именно тази част от свръхсетивния свят, която може да се облече в образите на имагинативното познание. Ако окултният кандидат правилно усвои тази душевна практика, и ако изобщо усвои имагинативното виждане, той вече е в състояние да тръгне по следите на онези процеси, които се разиграват в човешките сетивни органи.
А докато човек възприема външния свят, той изобщо не би могъл да проучи това, което се разиграва в сетивните органи.
към текста >>
Ако сме успели да го сторим, всъщност ние сме стигнали до едно действително познание на чо
век
а, и още по-точно: до първата степен на това познание.
Нека да си представим, че сме успели да се абстрахираме от целия външен свят, доколкото той е съставен от цветове, звуци, ухания и т.н., и сме насочили вниманието си изключително върху процесите, които се разиграват в самите сетивни органи.
Ако сме успели да го сторим, всъщност ние сме стигнали до едно действително познание на човека, и още по-точно: до първата степен на това познание.
Нека да проследим например как отзвучава и замира едно зрително впечатление, което външният свят е упражнявал известно време върху окото. Ако човек е нап-реднал в имагинативното познание, той разбира, че тук става дума за един процес, който макар да е ангажирал съответния сетивен орган в този момент протича без да има непосредствен контакт между сетивния орган и външния свят. Или да проследим някой, който мисли образно и живо; как за да онагледи нещата той включва и цветовете. Така можем да изброим всички сетива. Важното е едно: онова което протича в сетивата на човека, може да бъде предмет единствено на имагинативното познание.
към текста >>
Ако чо
век
е нап-реднал в имагинативното познание, той разбира, че тук става дума за един процес, който макар да е ангажирал съответния сетивен орган в този момент протича без да има непосредствен контакт между сетивния орган и външния свят.
Нека да си представим, че сме успели да се абстрахираме от целия външен свят, доколкото той е съставен от цветове, звуци, ухания и т.н., и сме насочили вниманието си изключително върху процесите, които се разиграват в самите сетивни органи. Ако сме успели да го сторим, всъщност ние сме стигнали до едно действително познание на човека, и още по-точно: до първата степен на това познание. Нека да проследим например как отзвучава и замира едно зрително впечатление, което външният свят е упражнявал известно време върху окото.
Ако човек е нап-реднал в имагинативното познание, той разбира, че тук става дума за един процес, който макар да е ангажирал съответния сетивен орган в този момент протича без да има непосредствен контакт между сетивния орган и външния свят.
Или да проследим някой, който мисли образно и живо; как за да онагледи нещата той включва и цветовете. Така можем да изброим всички сетива. Важното е едно: онова което протича в сетивата на човека, може да бъде предмет единствено на имагинативното познание.
към текста >>
Важното е едно: онова което протича в сетивата на чо
век
а, може да бъде предмет единствено на имагинативното познание.
Ако сме успели да го сторим, всъщност ние сме стигнали до едно действително познание на човека, и още по-точно: до първата степен на това познание. Нека да проследим например как отзвучава и замира едно зрително впечатление, което външният свят е упражнявал известно време върху окото. Ако човек е нап-реднал в имагинативното познание, той разбира, че тук става дума за един процес, който макар да е ангажирал съответния сетивен орган в този момент протича без да има непосредствен контакт между сетивния орган и външния свят. Или да проследим някой, който мисли образно и живо; как за да онагледи нещата той включва и цветовете. Така можем да изброим всички сетива.
Важното е едно: онова което протича в сетивата на човека, може да бъде предмет единствено на имагинативното познание.
към текста >>
Всеки чо
век
, стигнал чрез имагинативното познание до поглед върху своята собствена сетивна дейност, ще потвърди безусловно: Дори и само като сетивно същество, чо
век
ът принадлежи на свръхсетивния свят.
И в същото време нашите удивени души проумяват, че ако сме в състояние да живеем в сетивата, а не в сетивния външен свят, пред нас ще се открие един цял вълшебен свят от различни имагинации. И тогава ние забелязваме, че в действителност нашите сетива принадлежат на един друг свят, а не на този свят, който ние възприемаме в хода на нашия земен живот.
Всеки човек, стигнал чрез имагинативното познание до поглед върху своята собствена сетивна дейност, ще потвърди безусловно: Дори и само като сетивно същество, човекът принадлежи на свръхсетивния свят.
към текста >>
По този начин а именно като се „отдръпваме" от външния свят ние се научаваме да познаваме света на нашите собствени сетива; впрочем в „Тайната Наука" този свят е описан като света на Ангелои, света на онези Същества, които стоят с една степен над чо
век
а.
По този начин а именно като се „отдръпваме" от външния свят ние се научаваме да познаваме света на нашите собствени сетива; впрочем в „Тайната Наука" този свят е описан като света на Ангелои, света на онези Същества, които стоят с една степен над човека.
И какво става всъщност в нашите сетива? Ние ще отговорим на този въпрос само ако успеем да прозрем в дълбоките вътрешни процеси на сетивата, също и по време, когато сме изключили всякакви сетивни възприятия. Всички сме съгласни, че можем да имаме спомен за нещо, което сме изживели преди години, макар и в момента да липсват каквито и да са материални следи от съответната случка. По същия начин, ако се научим да наблюдаваме живота на сетивата от които е изключено всяко сетивно възприятие ние ще стигнем до едно важно познание. Няма да го наречем „спомен", защото това понятие в случая не ни върши работа.
към текста >>
И все пак така ние ще стигнем до вътрешната страна на сетивата, до това което чо
век
противопоставя на целия звуков, цветен, мирисен, тактилен и т.н. свят.
И какво става всъщност в нашите сетива? Ние ще отговорим на този въпрос само ако успеем да прозрем в дълбоките вътрешни процеси на сетивата, също и по време, когато сме изключили всякакви сетивни възприятия. Всички сме съгласни, че можем да имаме спомен за нещо, което сме изживели преди години, макар и в момента да липсват каквито и да са материални следи от съответната случка. По същия начин, ако се научим да наблюдаваме живота на сетивата от които е изключено всяко сетивно възприятие ние ще стигнем до едно важно познание. Няма да го наречем „спомен", защото това понятие в случая не ни върши работа.
И все пак така ние ще стигнем до вътрешната страна на сетивата, до това което човек противопоставя на целия звуков, цветен, мирисен, тактилен и т.н. свят.
към текста >>
По този начин ние проникваме в такива области, които обикновено остават несъзнавани за чо
век
а: процесите в неговите собствени сетивни органи.
По този начин ние проникваме в такива области, които обикновено остават несъзнавани за човека: процесите в неговите собствени сетивни органи.
И тогава изведнъж забелязваме, че дихателният процес, т.е. вдишването, проникването и разпределянето на въздуха в човешкия организъм, както и издишването, действуват в целия организъм. Когато ние например вдишваме, въздухът прониква до най-фините разклонения на сетивата. И в тези най-фини разклонения на сетивата, дихателният ритъм среща това, което Духовната Наука нарича астрално тяло на човека. Това, което се разиграва в сетивата, е възможно само поради обстоятелството, че астралното тяло на човека влиза в досег с дихателния ритъм.
към текста >>
И в тези най-фини разклонения на сетивата, дихателният ритъм среща това, което Духовната Наука нарича астрално тяло на чо
век
а.
По този начин ние проникваме в такива области, които обикновено остават несъзнавани за човека: процесите в неговите собствени сетивни органи. И тогава изведнъж забелязваме, че дихателният процес, т.е. вдишването, проникването и разпределянето на въздуха в човешкия организъм, както и издишването, действуват в целия организъм. Когато ние например вдишваме, въздухът прониква до най-фините разклонения на сетивата.
И в тези най-фини разклонения на сетивата, дихателният ритъм среща това, което Духовната Наука нарича астрално тяло на човека.
Това, което се разиграва в сетивата, е възможно само поради обстоятелството, че астралното тяло на човека влиза в досег с дихателния ритъм. Ако Вие чувате един звук, това е възможно само поради обстоятелството, че във Вашия слухов орган астралното тяло влиза в съприкосновение с напиращия въздушен фронт. Астрално тяло не може да постигне това съприкосновение в други органи на човешкия организъм, освен в сетивата. Изобщо предназначението на човешките сетива се състои в това, че те се явяват като арената, където астралното тяло може да срещне процесите, които възникват в човешкото тяло чрез дихателния ритъм. Този факт е налице не само в слуховия оран, а изобщо във всеки сетивен орган на човека; да, дори и в тактилния усет, който е изнесен в цялата кожна обвивка, астралното тяло се среща с дихателния ритъм, или с други думи с действията на въздуха в на шия организъм.
към текста >>
Това, което се разиграва в сетивата, е възможно само поради обстоятелството, че астралното тяло на чо
век
а влиза в досег с дихателния ритъм.
По този начин ние проникваме в такива области, които обикновено остават несъзнавани за човека: процесите в неговите собствени сетивни органи. И тогава изведнъж забелязваме, че дихателният процес, т.е. вдишването, проникването и разпределянето на въздуха в човешкия организъм, както и издишването, действуват в целия организъм. Когато ние например вдишваме, въздухът прониква до най-фините разклонения на сетивата. И в тези най-фини разклонения на сетивата, дихателният ритъм среща това, което Духовната Наука нарича астрално тяло на човека.
Това, което се разиграва в сетивата, е възможно само поради обстоятелството, че астралното тяло на човека влиза в досег с дихателния ритъм.
Ако Вие чувате един звук, това е възможно само поради обстоятелството, че във Вашия слухов орган астралното тяло влиза в съприкосновение с напиращия въздушен фронт. Астрално тяло не може да постигне това съприкосновение в други органи на човешкия организъм, освен в сетивата. Изобщо предназначението на човешките сетива се състои в това, че те се явяват като арената, където астралното тяло може да срещне процесите, които възникват в човешкото тяло чрез дихателния ритъм. Този факт е налице не само в слуховия оран, а изобщо във всеки сетивен орган на човека; да, дори и в тактилния усет, който е изнесен в цялата кожна обвивка, астралното тяло се среща с дихателния ритъм, или с други думи с действията на въздуха в на шия организъм.
към текста >>
Този факт е налице не само в слуховия оран, а изобщо във всеки сетивен орган на чо
век
а; да, дори и в тактилния усет, който е изнесен в цялата кожна обвивка, астралното тяло се среща с дихателния ритъм, или с други думи с действията на въздуха в на шия организъм.
И в тези най-фини разклонения на сетивата, дихателният ритъм среща това, което Духовната Наука нарича астрално тяло на човека. Това, което се разиграва в сетивата, е възможно само поради обстоятелството, че астралното тяло на човека влиза в досег с дихателния ритъм. Ако Вие чувате един звук, това е възможно само поради обстоятелството, че във Вашия слухов орган астралното тяло влиза в съприкосновение с напиращия въздушен фронт. Астрално тяло не може да постигне това съприкосновение в други органи на човешкия организъм, освен в сетивата. Изобщо предназначението на човешките сетива се състои в това, че те се явяват като арената, където астралното тяло може да срещне процесите, които възникват в човешкото тяло чрез дихателния ритъм.
Този факт е налице не само в слуховия оран, а изобщо във всеки сетивен орган на човека; да, дори и в тактилния усет, който е изнесен в цялата кожна обвивка, астралното тяло се среща с дихателния ритъм, или с други думи с действията на въздуха в на шия организъм.
към текста >>
Подобно разглеждане на чо
век
а се сблъсква и с един друг забележителен факт: Че чо
век
ът съществува не като една фигура в твърдо агрегатно състояние, а в почти 90% е една водна фигура, една изправена водна колона, която е подложена на ритмичното въздушно проникване в нейните вътрешни процеси, така че чо
век
ът е също и един въздушен организъм.
Подобно разглеждане на човека се сблъсква и с един друг забележителен факт: Че човекът съществува не като една фигура в твърдо агрегатно състояние, а в почти 90% е една водна фигура, една изправена водна колона, която е подложена на ритмичното въздушно проникване в нейните вътрешни процеси, така че човекът е също и един въздушен организъм.
И този пулсиращ и жив въздушен организъм се среща с астралното тяло на човека именно в сетивните органи. Разбира се, в сетивните органи се разиграват много по-сложни и разнообразни процеси, но същественото е точно в тази среща между въздушния организъм и астралното тяло.
към текста >>
И този пулсиращ и жив въздушен организъм се среща с астралното тяло на чо
век
а именно в сетивните органи.
Подобно разглеждане на човека се сблъсква и с един друг забележителен факт: Че човекът съществува не като една фигура в твърдо агрегатно състояние, а в почти 90% е една водна фигура, една изправена водна колона, която е подложена на ритмичното въздушно проникване в нейните вътрешни процеси, така че човекът е също и един въздушен организъм.
И този пулсиращ и жив въздушен организъм се среща с астралното тяло на човека именно в сетивните органи.
Разбира се, в сетивните органи се разиграват много по-сложни и разнообразни процеси, но същественото е точно в тази среща между въздушния организъм и астралното тяло.
към текста >>
Външното наблюдение изключва подобни резултати; за да се стигне до тази среща между въздуха и астралните сили, чо
век
трябва да навлезе в имагинативния свят.
Външното наблюдение изключва подобни резултати; за да се стигне до тази среща между въздуха и астралните сили, човек трябва да навлезе в имагинативния свят.
Впрочем ако напредне до имагинативно познание, човек започва да различава и определени процеси в непосредственото обкръжение на Земята, например той започва да вижда как астралните сили проникват в Земната атмосфера, в Земния въздух; но що се отнася до човешкия организъм, там най-същественото е срещата между астралните сили и дихателния процес.
към текста >>
Впрочем ако напредне до имагинативно познание, чо
век
започва да различава и определени процеси в непосредственото обкръжение на Земята, например той започва да вижда как астралните сили проникват в Земната атмосфера, в Земния въздух; но що се отнася до човешкия организъм, там най-същественото е срещата между астралните сили и дихателния процес.
Външното наблюдение изключва подобни резултати; за да се стигне до тази среща между въздуха и астралните сили, човек трябва да навлезе в имагинативния свят.
Впрочем ако напредне до имагинативно познание, човек започва да различава и определени процеси в непосредственото обкръжение на Земята, например той започва да вижда как астралните сили проникват в Земната атмосфера, в Земния въздух; но що се отнася до човешкия организъм, там най-същественото е срещата между астралните сили и дихателния процес.
към текста >>
Нали разбирате, когато между пробуждането сутрин и заспиването вечер нашето астрално тяло се среща в зоната на сетивните органи с дихателния ритъм, тогава ние вникваме ако мога така да се изразят в най-външната периферия на чо
век
а.
Нали разбирате, когато между пробуждането сутрин и заспиването вечер нашето астрално тяло се среща в зоната на сетивните органи с дихателния ритъм, тогава ние вникваме ако мога така да се изразят в най-външната периферия на човека.
Обаче нашите възможности не спират до тук. Ние можем да опознаем и други области от човека. Това става с помощта на по-висшата степен от свръхсетивното познание, а именно с помощта на инспиративното познание.
към текста >>
Ние можем да опознаем и други области от чо
век
а.
Нали разбирате, когато между пробуждането сутрин и заспиването вечер нашето астрално тяло се среща в зоната на сетивните органи с дихателния ритъм, тогава ние вникваме ако мога така да се изразят в най-външната периферия на човека. Обаче нашите възможности не спират до тук.
Ние можем да опознаем и други области от човека.
Това става с помощта на по-висшата степен от свръхсетивното познание, а именно с помощта на инспиративното познание.
към текста >>
Замислете се над тези две състояния: астралното тяло между пробуждането и заспиването, и връзките му с това, което се разиграва в човешкото физическо и етерно тяло, и от друга страна астралното тяло, между заспиването и пробуждането и връзките му с външния свят, а не с физическото и етерно тяло не чо
век
а.
Вие знаете, че когато заспим, нашето астрално тяло и нашият Аз напускат физическото ни и етерно тяло. Между пробуждането и заспиването, астралното тяло е във връзка с процесите, които се разиграват в човешкото тяло, докато между заспиването и пробуждането астралното тяло влиза във връзка с външния свят.
Замислете се над тези две състояния: астралното тяло между пробуждането и заспиването, и връзките му с това, което се разиграва в човешкото физическо и етерно тяло, и от друга страна астралното тяло, между заспиването и пробуждането и връзките му с външния свят, а не с физическото и етерно тяло не човека.
към текста >>
Разбира се, чо
век
може да си обясни процесите, които възникват по този начин, Но Вие ще си припомните и едно сравнение, което често използувам, когато говоря за сетивата: че сетивните органи или сетивните зони са като обширни заливи, които външният свят вдава в нашия собствен човешки организъм.
Сега бих желал да се изразя по един парадоксален начин, с надеждата че ще разберете какво имам предвид. Сетивните зони в нас са почти един завършен външен свят. Вземете например човешкото око: то е просто като едно независимо същество разбира се това е само сравнение -, което е поставено в една от кухините на черепа; и това същество продължава навътре по един още по-независим начин. Ако разгледа те самото око, то е нещо живо, и все пак забележително много прилича на един физикален апарат. Ето защо можем да опишем процесите в окото, също както описваме и процесите в един физикален апарат.
Разбира се, човек може да си обясни процесите, които възникват по този начин, Но Вие ще си припомните и едно сравнение, което често използувам, когато говоря за сетивата: че сетивните органи или сетивните зони са като обширни заливи, които външният свят вдава в нашия собствен човешки организъм.
Да, външният свят продължава навътре в нашите сетива и ние, хората, сме свързани с външния свят най-вече чрез нашите сетивни зони.
към текста >>
По този начин при сетивното възприемане чо
век
е частично потопен във външния свят, докато при съня той е напълно потопен във външния свят.
По този начин при сетивното възприемане човек е частично потопен във външния свят, докато при съня той е напълно потопен във външния свят.
Така че със своето астрално тяло по време на съня човек се докосва именно до инспиративното познание. Обаче наред с много други неща, чрез инспиративното познание човек може да възприема и момента на пробуждането. А момента на пробуждането макар и не в толкова интензивна и силна форма е близък до състоянието, при което човек за миг затваря очите си.
към текста >>
Така че със своето астрално тяло по време на съня чо
век
се докосва именно до инспиративното познание.
По този начин при сетивното възприемане човек е частично потопен във външния свят, докато при съня той е напълно потопен във външния свят.
Така че със своето астрално тяло по време на съня човек се докосва именно до инспиративното познание.
Обаче наред с много други неща, чрез инспиративното познание човек може да възприема и момента на пробуждането. А момента на пробуждането макар и не в толкова интензивна и силна форма е близък до състоянието, при което човек за миг затваря очите си.
към текста >>
Обаче наред с много други неща, чрез инспиративното познание чо
век
може да възприема и момента на пробуждането.
По този начин при сетивното възприемане човек е частично потопен във външния свят, докато при съня той е напълно потопен във външния свят. Така че със своето астрално тяло по време на съня човек се докосва именно до инспиративното познание.
Обаче наред с много други неща, чрез инспиративното познание човек може да възприема и момента на пробуждането.
А момента на пробуждането макар и не в толкова интензивна и силна форма е близък до състоянието, при което човек за миг затваря очите си.
към текста >>
А момента на пробуждането макар и не в толкова интензивна и силна форма е близък до състоянието, при което чо
век
за миг затваря очите си.
По този начин при сетивното възприемане човек е частично потопен във външния свят, докато при съня той е напълно потопен във външния свят. Така че със своето астрално тяло по време на съня човек се докосва именно до инспиративното познание. Обаче наред с много други неща, чрез инспиративното познание човек може да възприема и момента на пробуждането.
А момента на пробуждането макар и не в толкова интензивна и силна форма е близък до състоянието, при което човек за миг затваря очите си.
към текста >>
Ако обаче напредналият до инспиративно познание чо
век
успее да доведе този момент на пробуждането до своето съзнание, тогава се оказва, че това „влизане" на астралното тяло няма нищо общо с нашия видим свят, и че преди всичко е много трудно за астралното тяло да влезе отново в етерното и физическо тяло на чо
век
а.
Буден ли съм, аз прибирам моето астрално тяло от целия външен свят, от целия Космос. В хода на дневното бодърствуване независимо дали по отношение на очите, ушите или останалите сетива аз извършвам безброй пъти с моето астрално тяло същия този процес, който извършвам и при събуждането. Естествено, в последния случай аз го правя тотално и по отношение на целия организъм. При събуждането аз изцяло прибирам моето астрално тяло. Разбира се, това прибиране или изтегляне на астралното тяло в мига на пробуждането, остава незабелязано за обикновеното съзнание, тъй както и самият сетивен процес остава незабелязан за обикновеното съзнание.
Ако обаче напредналият до инспиративно познание човек успее да доведе този момент на пробуждането до своето съзнание, тогава се оказва, че това „влизане" на астралното тяло няма нищо общо с нашия видим свят, и че преди всичко е много трудно за астралното тяло да влезе отново в етерното и физическо тяло на човека.
Да, сега тук възникват сериозни пречки.
към текста >>
Нека да си представим свистенето, което се получава ако потопим едно горящо дърво в съд с вода; за чо
век
а, който едва сега започва да вниква в тези неща, те могат да му се явят точно по този най-елементарен и най-абстрактен начин.
Изобщо това потъване на астралното тяло в етерното и физическото тяло може да се прояви по хиляди начини.
Нека да си представим свистенето, което се получава ако потопим едно горящо дърво в съд с вода; за човека, който едва сега започва да вниква в тези неща, те могат да му се явят точно по този най-елементарен и най-абстрактен начин.
След време обаче, този процес добива все по-конкретни форми, този процес все повече и повече се облагородява; това, което преди можеше да се сравни с бушуващи духовни бури и покушения, сега се изпълва с хармонизиращи движения, които в същото време създават ясното усещане: Ето, сега нещо се обръща към мен и ми говори. Какво иска да ми извести то?
към текста >>
И тогава ние забелязваме: Чо
век
изтегля от околния свят своето астрално тяло и влиза с него в етерното си и физическо тяло не иначе, а по пътя на дихателния процес.
Преди всичко то приема формата на реминисценции от обикновения живот, обаче в хода на времето то се преобразява и ни помага да узнаем нещо за един нов свят, който макар и да е около нас, съвсем не ни се открива под формата на реминисценции от обикновения живот, защото по своята природа, той принадлежи към един друг свят.
И тогава ние забелязваме: Човек изтегля от околния свят своето астрално тяло и влиза с него в етерното си и физическо тяло не иначе, а по пътя на дихателния процес.
Астралното тяло, което действува в сетивата, прониква до най-фините разклонения на дихателния процес, до най-фините ритми, осъществяващи продължението на дихателния процес в сетивните зони. Знаем, че между заспиването и пробуждането, дихателният процес е предоставен на самия себе си. След пробуждането обаче, астралното тяло бива извлечено от околния свят, потъва в етерното и физическото тяло, където то „захваща" целия дихателен процес. Астралното тяло влиза в етерното и физическото тяло по пътищата на дихателния процес, или с други думи по пътя на дихателните движения.
към текста >>
След като опознаем всевъзможните разновидности които впрочем са съвсем обективни, а не субективни, емоционални състояния съпровождащи нахлуването на астралното тяло, ние вече знаем: чо
век
ът е не само сетивно същество, сетивен чо
век
, но и дихателно същество, дихателен чо
век
и като такъв дихателен чо
век
, той има своите корени не другаде, а в света на Архангелои, според както е описан в моята „Тайна Наука".
Обаче инспиративното съзнание има силата да разграничи тази експанзия на астралното тяло по разклоненията на дихателния процес и да я възприеме като нещо различно от останалите органични процеси. Естествено, те не протичат самостоятелно и изолирано. Самият дихателен процес е интимно свързан с останалите органични процеси във всеки миг от денонощието. Работата е там, че инспиративното познание може добре да разграничава тези неща. И ако то проучи как астралното тяло навлиза във физическото тяло по пътя на дихателния ритъм, пред нас се откриват такива подробности, които иначе остават напълно скрити и несъзнавани.
След като опознаем всевъзможните разновидности които впрочем са съвсем обективни, а не субективни, емоционални състояния съпровождащи нахлуването на астралното тяло, ние вече знаем: човекът е не само сетивно същество, сетивен човек, но и дихателно същество, дихателен човек и като такъв дихателен човек, той има своите корени не другаде, а в света на Архангелои, според както е описан в моята „Тайна Наука".
Съществата от свръхсетивния свят, които стоят с една степен над човека, действуват в неговия сетивен процес, а Съществата, които са с две степени над човека, действуват в неговия дихателния процес.
към текста >>
Съществата от свръхсетивния свят, които стоят с една степен над чо
век
а, действуват в неговия сетивен процес, а Съществата, които са с две степени над чо
век
а, действуват в неговия дихателния процес.
Естествено, те не протичат самостоятелно и изолирано. Самият дихателен процес е интимно свързан с останалите органични процеси във всеки миг от денонощието. Работата е там, че инспиративното познание може добре да разграничава тези неща. И ако то проучи как астралното тяло навлиза във физическото тяло по пътя на дихателния ритъм, пред нас се откриват такива подробности, които иначе остават напълно скрити и несъзнавани. След като опознаем всевъзможните разновидности които впрочем са съвсем обективни, а не субективни, емоционални състояния съпровождащи нахлуването на астралното тяло, ние вече знаем: човекът е не само сетивно същество, сетивен човек, но и дихателно същество, дихателен човек и като такъв дихателен човек, той има своите корени не другаде, а в света на Архангелои, според както е описан в моята „Тайна Наука".
Съществата от свръхсетивния свят, които стоят с една степен над човека, действуват в неговия сетивен процес, а Съществата, които са с две степени над човека, действуват в неговия дихателния процес.
към текста >>
Припомнете си впрочем едно указание, което наскоро дадох тук, в Дорнах: В него описах как със своето астрално тяло и със своя Аз, между заспиването и пробуждането чо
век
изживява макар и в обратна посока това, което той изживява буден с физическото си тяло в околния физически свят.
Какво става всъщност по време на сън?
Припомнете си впрочем едно указание, което наскоро дадох тук, в Дорнах: В него описах как със своето астрално тяло и със своя Аз, между заспиването и пробуждането човек изживява макар и в обратна посока това, което той изживява буден с физическото си тяло в околния физически свят.
към текста >>
По този начин, между пробуждането и заспиването чо
век
има поредица от изживявания, а именно неговите дневни изживявания.
Нека да си представим едно нормално редуване на будност и сън... впрочем така изглеждат нещата и при неправилната смяна на тези състояния... нека да си представим, че една сутрин се пробуждаме, занимаваме се с нещо целия ден, вечерта лягаме и спим приблизително през една третина от времето, през което сме бодърствували.
По този начин, между пробуждането и заспиването човек има поредица от изживявания, а именно неговите дневни изживявания.
По време на съня човек изживява макар и в обратна посока това, което е изживял през деня. Естествено, сънищният живот протича с по-голяма скорост, така че Вие се нуждаете от много по-малко време, приблизително една третина от „дневното" време.
към текста >>
По време на съня чо
век
изживява макар и в обратна посока това, което е изживял през деня.
Нека да си представим едно нормално редуване на будност и сън... впрочем така изглеждат нещата и при неправилната смяна на тези състояния... нека да си представим, че една сутрин се пробуждаме, занимаваме се с нещо целия ден, вечерта лягаме и спим приблизително през една третина от времето, през което сме бодърствували. По този начин, между пробуждането и заспиването човек има поредица от изживявания, а именно неговите дневни изживявания.
По време на съня човек изживява макар и в обратна посока това, което е изживял през деня.
Естествено, сънищният живот протича с по-голяма скорост, така че Вие се нуждаете от много по-малко време, приблизително една третина от „дневното" време.
към текста >>
По този начин добиваме представа за нещо, което в друг случай винаги се изплъзва от съзнанието на чо
век
а.
По този начин добиваме представа за нещо, което в друг случай винаги се изплъзва от съзнанието на човека.
Обикновено той си представя времето като нещо, което постоянно „изтича". И всичко, което се разиграва във времето, също изтича заедно с времето. По отношение на пространството се знае, че това, което е „разтегнато" в пространството, може да бъде „сгъстено", като същевременно обаче расте и неговата сила на експанзия. Но същото се отнася и до това, което живее във времето, до онези душевни качества, които могат разбира се, стана дума само за едно сравнение да бъдат сгъстени във времето и да укрепят своята вътрешна сила. А за човека тази сила е идентична със силата на спомнянето.
към текста >>
А за чо
век
а тази сила е идентична със силата на спомнянето.
По този начин добиваме представа за нещо, което в друг случай винаги се изплъзва от съзнанието на човека. Обикновено той си представя времето като нещо, което постоянно „изтича". И всичко, което се разиграва във времето, също изтича заедно с времето. По отношение на пространството се знае, че това, което е „разтегнато" в пространството, може да бъде „сгъстено", като същевременно обаче расте и неговата сила на експанзия. Но същото се отнася и до това, което живее във времето, до онези душевни качества, които могат разбира се, стана дума само за едно сравнение да бъдат сгъстени във времето и да укрепят своята вътрешна сила.
А за човека тази сила е идентична със силата на спомнянето.
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, истинското познание за чо
век
а не се крие в някаква небулозна мистика; всяка крачка към дълбините на чо
век
а, ни отвеждат същевременно и нагоре във висшите светове.
Да, скъпи мои приятели, истинското познание за човека не се крие в някаква небулозна мистика; всяка крачка към дълбините на човека, ни отвеждат същевременно и нагоре във висшите светове.
Днес ние обсъди-хме само две от тези крачки. Насочим ли поглед в областта на сетивата, ние се оказваме в сферата на Ангелои; насочим ли поглед в областта на паметовите сили, ние се оказваме в сферата на Архангелои. Себепознанието означава Богопознание, познание за Бога и за Духа, защото всяка крачка в дълбините на човека, ни отвеждат все по-навътре в духовния свят. И колкото по-дълбоко проникваме в дълбините на човека, толкова по-горе се извисяваме в света на свръхсетивните духовни Същества. Защото ако себепознанието е нещо сериозно и истинско, то наистина се превръща в едно действително познание на света с неговите духовни причини.
към текста >>
Себепознанието означава Богопознание, познание за Бога и за Духа, защото всяка крачка в дълбините на чо
век
а, ни отвеждат все по-навътре в духовния свят.
Да, скъпи мои приятели, истинското познание за човека не се крие в някаква небулозна мистика; всяка крачка към дълбините на човека, ни отвеждат същевременно и нагоре във висшите светове. Днес ние обсъди-хме само две от тези крачки. Насочим ли поглед в областта на сетивата, ние се оказваме в сферата на Ангелои; насочим ли поглед в областта на паметовите сили, ние се оказваме в сферата на Архангелои.
Себепознанието означава Богопознание, познание за Бога и за Духа, защото всяка крачка в дълбините на човека, ни отвеждат все по-навътре в духовния свят.
И колкото по-дълбоко проникваме в дълбините на човека, толкова по-горе се извисяваме в света на свръхсетивните духовни Същества. Защото ако себепознанието е нещо сериозно и истинско, то наистина се превръща в едно действително познание на света с неговите духовни причини.
към текста >>
И колкото по-дълбоко проникваме в дълбините на чо
век
а, толкова по-горе се извисяваме в света на свръхсетивните духовни Същества.
Да, скъпи мои приятели, истинското познание за човека не се крие в някаква небулозна мистика; всяка крачка към дълбините на човека, ни отвеждат същевременно и нагоре във висшите светове. Днес ние обсъди-хме само две от тези крачки. Насочим ли поглед в областта на сетивата, ние се оказваме в сферата на Ангелои; насочим ли поглед в областта на паметовите сили, ние се оказваме в сферата на Архангелои. Себепознанието означава Богопознание, познание за Бога и за Духа, защото всяка крачка в дълбините на човека, ни отвеждат все по-навътре в духовния свят.
И колкото по-дълбоко проникваме в дълбините на човека, толкова по-горе се извисяваме в света на свръхсетивните духовни Същества.
Защото ако себепознанието е нещо сериозно и истинско, то наистина се превръща в едно действително познание на света с неговите духовни причини.
към текста >>
Защото след като чо
век
успяваше да превърне дишането си в един съзнателен процес, той прекрачваше в духовния свят.
От тези мои думи Вие отново си давате сметка, защо в древните епохи, където ориенталските народи се стремяха макар и инстинктивно към ясновиждане в духовния свят, пред хората стоеше непосредствената задача: Чрез особени упражнения да превърнат дишането в един съзнателен процес.
Защото след като човек успяваше да превърне дишането си в един съзнателен процес, той прекрачваше в духовния свят.
към текста >>
Естествено, днес няма нужда да повтарям, че дихателните упражнения на древните са неподходящи за съвременния чо
век
, и че те трябва да бъдат заместени с други упражнения, които ще намерите описани в споменатите книги.
Естествено, днес няма нужда да повтарям, че дихателните упражнения на древните са неподходящи за съвременния човек, и че те трябва да бъдат заместени с други упражнения, които ще намерите описани в споменатите книги.
Обаче и за двата вида познание за мистичното ясновидство на древните, и за екзактното ново ясновидство е в сила едно и също: истинското проникване в онези процеси, които се разиграват в дълбините на човешкия организъм, ни отвежда в свръхсетивния духовен свят.
към текста >>
Но чо
век
ът е длъжен да опита!
И тези хора предпочитат да се опияняват от мъгливите хоризонти на мистиката; според тях всички наши усилия водят само до невярно и материалистично себепознание.
Но човекът е длъжен да опита!
И той рано или късно ще се убеди, че ако правилно вникне в сетивния процес, този сетивен процес ще блесне пред него като един духовен процес, и че е пълна илюзия да говорим тук за един или друг материален процес. Разбира се, същото важи и за дихателния процес. Погледнат отвътре, той е духовен процес, да отначало до край един духовен процес, който се разиграва не в сетивния, а в един много по-висш свят.
към текста >>
17.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Тя води началото си от онези възгледи за духовния свят, които определят и характерните отношения между чо
век
а и цялата Земя, тъкмо в началото на зимния сезон.
Скъпи мои приятели! В основата на Коледните празници лежи една велика Мистерия, която може да даде повод за сравнение с онези Мистерии от древната история на човечеството, които са възникнали при съвсем други условия. Коледната Мистерия на Рождество Христово доколкото тя се схваща именно като Мистерия се разиграва пред нас като една зимна Мистерия.
Тя води началото си от онези възгледи за духовния свят, които определят и характерните отношения между човека и цялата Земя, тъкмо в началото на зимния сезон.
към текста >>
Благодарение на тези „реални сънищни състояния" ако ми позволите този израз чо
век
успяваше да проникне в онези духовни светове, от които той слизаше на Земята, за да се заеме със своята физическа организация.
Нека за миг да се пренесем в една от тези древни епохи. Както и друг път, ние веднага ще се убедим, че всичко, което се изнасяше в древните Мистерии, беше предназначено за едно друго човечество. Това човечество все още притежаваше един вид инстинктивно ясновидство, свързано с такива състояния на съзнанието, които се намираха между дълбокия сън и будността.
Благодарение на тези „реални сънищни състояния" ако ми позволите този израз човек успяваше да проникне в онези духовни светове, от които той слизаше на Земята, за да се заеме със своята физическа организация.
към текста >>
Имаше времена, когато всеки чо
век
можеше да мисли и да говори за духовните светове, също както днешният чо
век
може да разказва за нещата, които се преподават в училището.
Имаше времена, когато всеки човек можеше да мисли и да говори за духовните светове, също както днешният човек може да разказва за нещата, които се преподават в училището.
Аз често съм споменавал и преди: всичко, което древните виждаха в духовния свят, им се представяше под формата на образи, а не под формата на съновидения. Образите имаха само бегла прилика със съновиденията. Докато при съновиденията се знае съвсем точно: Те са извлечени от реминисценциите, от физическата организация на човека, без да изграждат какъвто е случая с мислите един действителен свят, при имагинациите нещата не стоят така. Имагинациите на древното ясновидство съвсем не идват от външния сетивен свят, те не се отнасят, тъй да се каже, до историческата действителност на човека; те идват от духовния свят, който е скрит зад очертанията на сетивния свят. Да, на времето духовният свят се откриваше на човека под формата на образи.
към текста >>
Докато при съновиденията се знае съвсем точно: Те са извлечени от реминисценциите, от физическата организация на чо
век
а, без да изграждат какъвто е случая с мислите един действителен свят, при имагинациите нещата не стоят така.
Имаше времена, когато всеки човек можеше да мисли и да говори за духовните светове, също както днешният човек може да разказва за нещата, които се преподават в училището. Аз често съм споменавал и преди: всичко, което древните виждаха в духовния свят, им се представяше под формата на образи, а не под формата на съновидения. Образите имаха само бегла прилика със съновиденията.
Докато при съновиденията се знае съвсем точно: Те са извлечени от реминисценциите, от физическата организация на човека, без да изграждат какъвто е случая с мислите един действителен свят, при имагинациите нещата не стоят така.
Имагинациите на древното ясновидство съвсем не идват от външния сетивен свят, те не се отнасят, тъй да се каже, до историческата действителност на човека; те идват от духовния свят, който е скрит зад очертанията на сетивния свят. Да, на времето духовният свят се откриваше на човека под формата на образи.
към текста >>
Имагинациите на древното ясновидство съвсем не идват от външния сетивен свят, те не се отнасят, тъй да се каже, до историческата действителност на чо
век
а; те идват от духовния свят, който е скрит зад очертанията на сетивния свят.
Имаше времена, когато всеки човек можеше да мисли и да говори за духовните светове, също както днешният човек може да разказва за нещата, които се преподават в училището. Аз често съм споменавал и преди: всичко, което древните виждаха в духовния свят, им се представяше под формата на образи, а не под формата на съновидения. Образите имаха само бегла прилика със съновиденията. Докато при съновиденията се знае съвсем точно: Те са извлечени от реминисценциите, от физическата организация на човека, без да изграждат какъвто е случая с мислите един действителен свят, при имагинациите нещата не стоят така.
Имагинациите на древното ясновидство съвсем не идват от външния сетивен свят, те не се отнасят, тъй да се каже, до историческата действителност на човека; те идват от духовния свят, който е скрит зад очертанията на сетивния свят.
Да, на времето духовният свят се откриваше на човека под формата на образи.
към текста >>
Да, на времето духовният свят се откриваше на чо
век
а под формата на образи.
Имаше времена, когато всеки човек можеше да мисли и да говори за духовните светове, също както днешният човек може да разказва за нещата, които се преподават в училището. Аз често съм споменавал и преди: всичко, което древните виждаха в духовния свят, им се представяше под формата на образи, а не под формата на съновидения. Образите имаха само бегла прилика със съновиденията. Докато при съновиденията се знае съвсем точно: Те са извлечени от реминисценциите, от физическата организация на човека, без да изграждат какъвто е случая с мислите един действителен свят, при имагинациите нещата не стоят така. Имагинациите на древното ясновидство съвсем не идват от външния сетивен свят, те не се отнасят, тъй да се каже, до историческата действителност на човека; те идват от духовния свят, който е скрит зад очертанията на сетивния свят.
Да, на времето духовният свят се откриваше на човека под формата на образи.
към текста >>
Ако днес чо
век
поиска да има определени мисли, той трябва да положи известни усилия; той трябва тъй да се каже да им придаде един вътрешен облик.
Обаче съвсем не трябва да си представяме, че древните хора бяха лишени от мисли. Те имаха своите мисли, но стигаха до тях по друг начин, а не както днешните хора.
Ако днес човек поиска да има определени мисли, той трябва да положи известни усилия; той трябва тъй да се каже да им придаде един вътрешен облик.
към текста >>
Там не съществуваше също и никаква разлика между различните произведения на изкуството и това, което чо
век
почиташе като мъдрост.
Там не съществуваше също и никаква разлика между различните произведения на изкуството и това, което човек почиташе като мъдрост.
Докато днес човек се чувствува задължен да прави разликата: това, което човек почита като мъдрост е истина. А това, което създават художници, скулптори, музиканти то е фантазия.
към текста >>
Докато днес чо
век
се чувствува задължен да прави разликата: това, което чо
век
почита като мъдрост е истина.
Там не съществуваше също и никаква разлика между различните произведения на изкуството и това, което човек почиташе като мъдрост.
Докато днес човек се чувствува задължен да прави разликата: това, което човек почита като мъдрост е истина.
А това, което създават художници, скулптори, музиканти то е фантазия.
към текста >>
Обаче те добре знаеха: мъдростта, вложена в мислите, съвсем не е извоювана от собствените сили на чо
век
а, тя е получена като откровение.
Навсякъде в Мистериите ние виждаме мисловната мъдрост да блика от инстинктивното ясновидство на древното човечество. Докато по-голямата част от хората, общо взето, се задоволяваше да живее в един образен свят, да живее с митове, легенди саги получавайки ги от тези, които можеха да „трансформират" образния свят в митове, легенди и саги, ръководителите на Мистериите изграждаха ученията, изграждаха мисловната мъдрост.
Обаче те добре знаеха: мъдростта, вложена в мислите, съвсем не е извоювана от собствените сили на човека, тя е получена като откровение.
към текста >>
Когато изгражда една или друга мисъл, днешният чо
век
знае: Това аз дължа на моята собствена мисловна дейност; аз изграждам мисловните комбинации според определени логични закони и цялата ми мисловна дейност е подчинена на тези логични закони.
Трябва да вникнем в тази разлика, скъпи мои приятели, добре да вникнем в душевното устройство на тогавашните хора.
Когато изгражда една или друга мисъл, днешният човек знае: Това аз дължа на моята собствена мисловна дейност; аз изграждам мисловните комбинации според определени логични закони и цялата ми мисловна дейност е подчинена на тези логични закони.
Древният човек получаваше своите мисли. Той не се грижеше за това как да формира мислите, защото ги получаваше като напълно готови и завършени откровения. Обаче този древен човек съвсем не живееше в своите мисли както ние живеем в нашите мисли. Ние гледаме на нашите мисли като притежание на нашата душа. Древният човек не можеше да гледа на своите мисли като свое притежание.
към текста >>
Древният чо
век
получаваше своите мисли.
Трябва да вникнем в тази разлика, скъпи мои приятели, добре да вникнем в душевното устройство на тогавашните хора. Когато изгражда една или друга мисъл, днешният човек знае: Това аз дължа на моята собствена мисловна дейност; аз изграждам мисловните комбинации според определени логични закони и цялата ми мисловна дейност е подчинена на тези логични закони.
Древният човек получаваше своите мисли.
Той не се грижеше за това как да формира мислите, защото ги получаваше като напълно готови и завършени откровения. Обаче този древен човек съвсем не живееше в своите мисли както ние живеем в нашите мисли. Ние гледаме на нашите мисли като притежание на нашата душа. Древният човек не можеше да гледа на своите мисли като свое притежание. Те бяха по-скоро едно озарение.
към текста >>
Обаче този древен чо
век
съвсем не живееше в своите мисли както ние живеем в нашите мисли.
Трябва да вникнем в тази разлика, скъпи мои приятели, добре да вникнем в душевното устройство на тогавашните хора. Когато изгражда една или друга мисъл, днешният човек знае: Това аз дължа на моята собствена мисловна дейност; аз изграждам мисловните комбинации според определени логични закони и цялата ми мисловна дейност е подчинена на тези логични закони. Древният човек получаваше своите мисли. Той не се грижеше за това как да формира мислите, защото ги получаваше като напълно готови и завършени откровения.
Обаче този древен човек съвсем не живееше в своите мисли както ние живеем в нашите мисли.
Ние гледаме на нашите мисли като притежание на нашата душа. Древният човек не можеше да гледа на своите мисли като свое притежание. Те бяха по-скоро едно озарение. Да, те се спускаха към човека заедно с образите. И в древния човек те пораждаха едно особено настроение на душата.
към текста >>
Древният чо
век
не можеше да гледа на своите мисли като свое притежание.
Когато изгражда една или друга мисъл, днешният човек знае: Това аз дължа на моята собствена мисловна дейност; аз изграждам мисловните комбинации според определени логични закони и цялата ми мисловна дейност е подчинена на тези логични закони. Древният човек получаваше своите мисли. Той не се грижеше за това как да формира мислите, защото ги получаваше като напълно готови и завършени откровения. Обаче този древен човек съвсем не живееше в своите мисли както ние живеем в нашите мисли. Ние гледаме на нашите мисли като притежание на нашата душа.
Древният човек не можеше да гледа на своите мисли като свое притежание.
Те бяха по-скоро едно озарение. Да, те се спускаха към човека заедно с образите. И в древния човек те пораждаха едно особено настроение на душата. Докато се взираше в своите мисли, човек усещаше: Ето, сега в мен нахлува една божествена сила. Аз само се присъединявам към мислите, които идват от други, по-висши същества; те не инспирират, те живеят в мен, те просто ми дават наготово техните собствени мисли.
към текста >>
Да, те се спускаха към чо
век
а заедно с образите.
Той не се грижеше за това как да формира мислите, защото ги получаваше като напълно готови и завършени откровения. Обаче този древен човек съвсем не живееше в своите мисли както ние живеем в нашите мисли. Ние гледаме на нашите мисли като притежание на нашата душа. Древният човек не можеше да гледа на своите мисли като свое притежание. Те бяха по-скоро едно озарение.
Да, те се спускаха към човека заедно с образите.
И в древния човек те пораждаха едно особено настроение на душата. Докато се взираше в своите мисли, човек усещаше: Ето, сега в мен нахлува една божествена сила. Аз само се присъединявам към мислите, които идват от други, по-висши същества; те не инспирират, те живеят в мен, те просто ми дават наготово техните собствени мисли. И аз мога да гледам на тези мисли само като на една милост от страна на духовния свят.
към текста >>
И в древния чо
век
те пораждаха едно особено настроение на душата.
Обаче този древен човек съвсем не живееше в своите мисли както ние живеем в нашите мисли. Ние гледаме на нашите мисли като притежание на нашата душа. Древният човек не можеше да гледа на своите мисли като свое притежание. Те бяха по-скоро едно озарение. Да, те се спускаха към човека заедно с образите.
И в древния човек те пораждаха едно особено настроение на душата.
Докато се взираше в своите мисли, човек усещаше: Ето, сега в мен нахлува една божествена сила. Аз само се присъединявам към мислите, които идват от други, по-висши същества; те не инспирират, те живеят в мен, те просто ми дават наготово техните собствени мисли. И аз мога да гледам на тези мисли само като на една милост от страна на духовния свят.
към текста >>
Докато се взираше в своите мисли, чо
век
усещаше: Ето, сега в мен нахлува една божествена сила.
Ние гледаме на нашите мисли като притежание на нашата душа. Древният човек не можеше да гледа на своите мисли като свое притежание. Те бяха по-скоро едно озарение. Да, те се спускаха към човека заедно с образите. И в древния човек те пораждаха едно особено настроение на душата.
Докато се взираше в своите мисли, човек усещаше: Ето, сега в мен нахлува една божествена сила.
Аз само се присъединявам към мислите, които идват от други, по-висши същества; те не инспирират, те живеят в мен, те просто ми дават наготово техните собствени мисли. И аз мога да гледам на тези мисли само като на една милост от страна на духовния свят.
към текста >>
Когато древният чо
век
стигаше до това усещане, той се изпълваше от един странен копнеж: През определени моменти от годината с помощта на своите чувства той се стремеше отново да върне тези мисли горе в духовния свят.
Когато древният човек стигаше до това усещане, той се изпълваше от един странен копнеж: През определени моменти от годината с помощта на своите чувства той се стремеше отново да върне тези мисли горе в духовния свят.
Това беше неговото жертвоприношение към Съществата от духовния свят. И това жертвоприношение ставаше по време на летните Мистерии.
към текста >>
По време на летните Мистерии чо
век
беше обърнат към просторите на Космоса. Защо?
По време на летните Мистерии човек беше обърнат към просторите на Космоса. Защо?
Защото и самата Земя освободена от сковаващата прегръдка на зимния студ беше в един вид разширено състояние, като в едно грандиозно космическо издишване: Слята със своята атмосфера, слята с цялото си космическо обкръжение. През лятото човек се усещаше свързан с горните Богове. И всъщност в разгара на лятото той търсеше онова, което днес бихме нарекли „Еньовден", денят, през който Слънцето стига до най-високата си лятна точка; той търсеше подходящия ден, за да се свърже в своите светилища с горните Богове; той търсеше, тъй да се каже, естествената връзка с цялото етерно обкръжение на Земята и то не за друго, а воден от порива си за жертвоприношение пред Боговете, които му откриваха собствените си космически мисли.
към текста >>
През лятото чо
век
се усещаше свързан с горните Богове.
По време на летните Мистерии човек беше обърнат към просторите на Космоса. Защо? Защото и самата Земя освободена от сковаващата прегръдка на зимния студ беше в един вид разширено състояние, като в едно грандиозно космическо издишване: Слята със своята атмосфера, слята с цялото си космическо обкръжение.
През лятото човек се усещаше свързан с горните Богове.
И всъщност в разгара на лятото той търсеше онова, което днес бихме нарекли „Еньовден", денят, през който Слънцето стига до най-високата си лятна точка; той търсеше подходящия ден, за да се свърже в своите светилища с горните Богове; той търсеше, тъй да се каже, естествената връзка с цялото етерно обкръжение на Земята и то не за друго, а воден от порива си за жертвоприношение пред Боговете, които му откриваха собствените си космически мисли.
към текста >>
Да, така чо
век
ът щеше да бъде изцяло обсебен от луциферическите влияния и сили.
И ако се потопим още по-дълбоко в древните Мистерии, ние ще се досетим, че ръководителите на Посвещението се обръщаха към своите ученици приблизително по следния начин: Всяка година, в самия връх на лятото, вие трябва да извършвате своето жертвоприношение пред Боговете, пред горните Богове, от които получавате вашите мисли; в противен случай луциферическите сили ще проникват твърде лесно във вашето човешко мислене.
Да, така човекът щеше да бъде изцяло обсебен от луциферическите влияния и сили.
А след като всяко лято се връщаше към спомена за своето озарение от горните Богове, след като се връщаше към спомена, че има своите мисли от Боговете и че сега през лятото той може отново да ги отне се горе в духовния свят, човекът се спасяваше от една голяма опасност. Да, по този начин древният човек се опитваше да намери спасение от луциферическите влияния. Какво ставаше впрочем? Нищо друго, освен че ръководителите на Посвещението издигаха един култ, който изискваше от човека да съхрани спомена за горните Богове и за техните космически мисли, както и да принесе на горните Богове един вид жертва под формата на своите собствени чувства.
към текста >>
А след като всяко лято се връщаше към спомена за своето озарение от горните Богове, след като се връщаше към спомена, че има своите мисли от Боговете и че сега през лятото той може отново да ги отне се горе в духовния свят, чо
век
ът се спасяваше от една голяма опасност.
И ако се потопим още по-дълбоко в древните Мистерии, ние ще се досетим, че ръководителите на Посвещението се обръщаха към своите ученици приблизително по следния начин: Всяка година, в самия връх на лятото, вие трябва да извършвате своето жертвоприношение пред Боговете, пред горните Богове, от които получавате вашите мисли; в противен случай луциферическите сили ще проникват твърде лесно във вашето човешко мислене. Да, така човекът щеше да бъде изцяло обсебен от луциферическите влияния и сили.
А след като всяко лято се връщаше към спомена за своето озарение от горните Богове, след като се връщаше към спомена, че има своите мисли от Боговете и че сега през лятото той може отново да ги отне се горе в духовния свят, човекът се спасяваше от една голяма опасност.
Да, по този начин древният човек се опитваше да намери спасение от луциферическите влияния. Какво ставаше впрочем? Нищо друго, освен че ръководителите на Посвещението издигаха един култ, който изискваше от човека да съхрани спомена за горните Богове и за техните космически мисли, както и да принесе на горните Богове един вид жертва под формата на своите собствени чувства.
към текста >>
Да, по този начин древният чо
век
се опитваше да намери спасение от луциферическите влияния.
И ако се потопим още по-дълбоко в древните Мистерии, ние ще се досетим, че ръководителите на Посвещението се обръщаха към своите ученици приблизително по следния начин: Всяка година, в самия връх на лятото, вие трябва да извършвате своето жертвоприношение пред Боговете, пред горните Богове, от които получавате вашите мисли; в противен случай луциферическите сили ще проникват твърде лесно във вашето човешко мислене. Да, така човекът щеше да бъде изцяло обсебен от луциферическите влияния и сили. А след като всяко лято се връщаше към спомена за своето озарение от горните Богове, след като се връщаше към спомена, че има своите мисли от Боговете и че сега през лятото той може отново да ги отне се горе в духовния свят, човекът се спасяваше от една голяма опасност.
Да, по този начин древният човек се опитваше да намери спасение от луциферическите влияния.
Какво ставаше впрочем? Нищо друго, освен че ръководителите на Посвещението издигаха един култ, който изискваше от човека да съхрани спомена за горните Богове и за техните космически мисли, както и да принесе на горните Богове един вид жертва под формата на своите собствени чувства.
към текста >>
Нищо друго, освен че ръководителите на Посвещението издигаха един култ, който изискваше от чо
век
а да съхрани спомена за горните Богове и за техните космически мисли, както и да принесе на горните Богове един вид жертва под формата на своите собствени чувства.
И ако се потопим още по-дълбоко в древните Мистерии, ние ще се досетим, че ръководителите на Посвещението се обръщаха към своите ученици приблизително по следния начин: Всяка година, в самия връх на лятото, вие трябва да извършвате своето жертвоприношение пред Боговете, пред горните Богове, от които получавате вашите мисли; в противен случай луциферическите сили ще проникват твърде лесно във вашето човешко мислене. Да, така човекът щеше да бъде изцяло обсебен от луциферическите влияния и сили. А след като всяко лято се връщаше към спомена за своето озарение от горните Богове, след като се връщаше към спомена, че има своите мисли от Боговете и че сега през лятото той може отново да ги отне се горе в духовния свят, човекът се спасяваше от една голяма опасност. Да, по този начин древният човек се опитваше да намери спасение от луциферическите влияния. Какво ставаше впрочем?
Нищо друго, освен че ръководителите на Посвещението издигаха един култ, който изискваше от човека да съхрани спомена за горните Богове и за техните космически мисли, както и да принесе на горните Богове един вид жертва под формата на своите собствени чувства.
към текста >>
Външната страна на култа беше така замислена, че в издигащия се нагоре жертвен дим, чо
век
можеше сякаш да впише своята благодарност към горните Богове да я впише именно в едно външно средство, в дима от жертвения огън, но не как да е, а чрез формообразуващата мощ на словото.
Външната страна на култа беше така замислена, че в издигащия се нагоре жертвен дим, човек можеше сякаш да впише своята благодарност към горните Богове да я впише именно в едно външно средство, в дима от жертвения огън, но не как да е, а чрез формообразуващата мощ на словото.
И молитвата можеше да впише в жертвения дим само онези чувства, които човек би искал да изпрати горе като благодарност за получените мисли.
към текста >>
И молитвата можеше да впише в жертвения дим само онези чувства, които чо
век
би искал да изпрати горе като благодарност за получените мисли.
Външната страна на култа беше така замислена, че в издигащия се нагоре жертвен дим, човек можеше сякаш да впише своята благодарност към горните Богове да я впише именно в едно външно средство, в дима от жертвения огън, но не как да е, а чрез формообразуващата мощ на словото.
И молитвата можеше да впише в жертвения дим само онези чувства, които човек би искал да изпрати горе като благодарност за получените мисли.
към текста >>
Обаче от 9 и 8 столетие преди Събитието на Голгота, тези мисли-откровения започнаха да стават все по-неясни и смътни, но затова пък в чо
век
а се пробуди една нова способност: способността да изработва и ръководи своите мисли сам!
Обаче от 9 и 8 столетие преди Събитието на Голгота, тези мисли-откровения започнаха да стават все по-неясни и смътни, но затова пък в човека се пробуди една нова способност: способността да изработва и ръководи своите мисли сам!
Така човекът се оказа пренесен в една коренно различна душевна атмосфера. Докато по-рано мислите прииждаха към него от най-далечните простори на необятния Космос, сега той започна да усеща мислите като нещо лично, като нещо, което му принадлежи например като неговата кръв. В древността, на мислите се гледаше като на дишането, като на нещо, което човек получава от атмосферата и после отново връща на атмосферата. Както въздухът е нещо, което обгръща човека отвсякъде, нещо което той всмуква в себе си и после отново изкарва навън, така и на мислите се гледаше като нещо, което човек получава, но и отново трябва да върне на Боговете в разгара на лятото.
към текста >>
Така чо
век
ът се оказа пренесен в една коренно различна душевна атмосфера.
Обаче от 9 и 8 столетие преди Събитието на Голгота, тези мисли-откровения започнаха да стават все по-неясни и смътни, но затова пък в човека се пробуди една нова способност: способността да изработва и ръководи своите мисли сам!
Така човекът се оказа пренесен в една коренно различна душевна атмосфера.
Докато по-рано мислите прииждаха към него от най-далечните простори на необятния Космос, сега той започна да усеща мислите като нещо лично, като нещо, което му принадлежи например като неговата кръв. В древността, на мислите се гледаше като на дишането, като на нещо, което човек получава от атмосферата и после отново връща на атмосферата. Както въздухът е нещо, което обгръща човека отвсякъде, нещо което той всмуква в себе си и после отново изкарва навън, така и на мислите се гледаше като нещо, което човек получава, но и отново трябва да върне на Боговете в разгара на лятото.
към текста >>
В древността, на мислите се гледаше като на дишането, като на нещо, което чо
век
получава от атмосферата и после отново връща на атмосферата.
Обаче от 9 и 8 столетие преди Събитието на Голгота, тези мисли-откровения започнаха да стават все по-неясни и смътни, но затова пък в човека се пробуди една нова способност: способността да изработва и ръководи своите мисли сам! Така човекът се оказа пренесен в една коренно различна душевна атмосфера. Докато по-рано мислите прииждаха към него от най-далечните простори на необятния Космос, сега той започна да усеща мислите като нещо лично, като нещо, което му принадлежи например като неговата кръв.
В древността, на мислите се гледаше като на дишането, като на нещо, което човек получава от атмосферата и после отново връща на атмосферата.
Както въздухът е нещо, което обгръща човека отвсякъде, нещо което той всмуква в себе си и после отново изкарва навън, така и на мислите се гледаше като нещо, което човек получава, но и отново трябва да върне на Боговете в разгара на лятото.
към текста >>
Както въздухът е нещо, което обгръща чо
век
а отвсякъде, нещо което той всмуква в себе си и после отново изкарва навън, така и на мислите се гледаше като нещо, което чо
век
получава, но и отново трябва да върне на Боговете в разгара на лятото.
Обаче от 9 и 8 столетие преди Събитието на Голгота, тези мисли-откровения започнаха да стават все по-неясни и смътни, но затова пък в човека се пробуди една нова способност: способността да изработва и ръководи своите мисли сам! Така човекът се оказа пренесен в една коренно различна душевна атмосфера. Докато по-рано мислите прииждаха към него от най-далечните простори на необятния Космос, сега той започна да усеща мислите като нещо лично, като нещо, което му принадлежи например като неговата кръв. В древността, на мислите се гледаше като на дишането, като на нещо, което човек получава от атмосферата и после отново връща на атмосферата.
Както въздухът е нещо, което обгръща човека отвсякъде, нещо което той всмуква в себе си и после отново изкарва навън, така и на мислите се гледаше като нещо, което човек получава, но и отново трябва да върне на Боговете в разгара на лятото.
към текста >>
В действителност това беше само едно средство, за да не се изпада под луциферически влияния: Напредвайки към върховата точка на лятото, чо
век
ът натрупваше мъдрост, после тя се превръщаше в глупост, за да освободи място на нова мъдрост.
В действителност това беше само едно средство, за да не се изпада под луциферически влияния: Напредвайки към върховата точка на лятото, човекът натрупваше мъдрост, после тя се превръщаше в глупост, за да освободи място на нова мъдрост.
Да, този беше начина, по който Космосът искаше да бъде изживяван. И както Космосът позволяваше редуване на зима и лято, така и човек трябваше да редува в себе си периодите на мъдрост с потъването в мрака на глупостта.
към текста >>
И както Космосът позволяваше редуване на зима и лято, така и чо
век
трябваше да редува в себе си периодите на мъдрост с потъването в мрака на глупостта.
В действителност това беше само едно средство, за да не се изпада под луциферически влияния: Напредвайки към върховата точка на лятото, човекът натрупваше мъдрост, после тя се превръщаше в глупост, за да освободи място на нова мъдрост. Да, този беше начина, по който Космосът искаше да бъде изживяван.
И както Космосът позволяваше редуване на зима и лято, така и човек трябваше да редува в себе си периодите на мъдрост с потъването в мрака на глупостта.
към текста >>
Нека повторя: Докато по-рано мъдростта се възприемаше като някакво дихание, по-късно на мислите се гледаше като на нещо, което се поражда в самия чо
век
като например кръвта.
Да, душевното настроение на древните беше съвсем различно отколкото при следващите поколения, които започнаха да гледат на мислите, като на свое лично завоевание.
Нека повторя: Докато по-рано мъдростта се възприемаше като някакво дихание, по-късно на мислите се гледаше като на нещо, което се поражда в самия човек като например кръвта.
Бихме могли да допълним: В древните епохи човекът беше свързан с мислите, както е свързан с въздуха. От времето, когато се разигра Мистерията на Голгота, той започна да усеща мислите си, както усещаше и своята кръв.
към текста >>
Бихме могли да допълним: В древните епохи чо
век
ът беше свързан с мислите, както е свързан с въздуха.
Да, душевното настроение на древните беше съвсем различно отколкото при следващите поколения, които започнаха да гледат на мислите, като на свое лично завоевание. Нека повторя: Докато по-рано мъдростта се възприемаше като някакво дихание, по-късно на мислите се гледаше като на нещо, което се поражда в самия човек като например кръвта.
Бихме могли да допълним: В древните епохи човекът беше свързан с мислите, както е свързан с въздуха.
От времето, когато се разигра Мистерията на Голгота, той започна да усеща мислите си, както усещаше и своята кръв.
към текста >>
Но сега чо
век
ът си казваше и друго: Това, което изживявам като мисли, вече изгуби своя небесен произход; то е нещо, което възниква в самия мен, то е нещо земно.
Но сега човекът си казваше и друго: Това, което изживявам като мисли, вече изгуби своя небесен произход; то е нещо, което възниква в самия мен, то е нещо земно.
към текста >>
Както онези мисли, които чо
век
получава отгоре, го излагат на опасността от луциферически влияния, така и автономните човешки мисли го излагат на опасността от ариманически влияния.
Това настроение, което виждаше в мислите предимно земния елемент, беше характерно за последователите на древните Мистерии, включително и по времето на Голгота. Мнозина от окултните кандидати си казваха: Невъзможно е да имаме мислите на онези наши предшественици, които ги получаваха направо от Боговете. Ние сме длъжни да развием едно чисто човешко мислене. Обаче тези чисто човешки мисли бяха сериозно застрашени от голямата опасност да попаднат под ариманическите влияния.
Както онези мисли, които човек получава отгоре, го излагат на опасността от луциферически влияния, така и автономните човешки мисли го излагат на опасността от ариманически влияния.
към текста >>
Но преди този момент, и особено по време на Христовото Събитие, тези хора си казваха: Онази духовна сила, която живее на Слънцето, сега вече може да се постигне от чо
век
а, защото той може да поражда и развива своите мисли вътре в себе си.
Да, хората, които можеха да мислят по този начин, изживяха Мистерията на Голгота като едно истинско спасение на човечеството. През 4 столетие след Христа това изживяване угасна напълно.
Но преди този момент, и особено по време на Христовото Събитие, тези хора си казваха: Онази духовна сила, която живее на Слънцето, сега вече може да се постигне от човека, защото той може да поражда и развива своите мисли вътре в себе си.
През миналите епохи тази духовна сила можеше да бъде постигната само в сферата на свръхчовешкото. Но сега човек трябва да постъпи по друг начин. Сега той трябва вътрешно да издигне своите мисли до висините на божествения свят. Доколкото е земен мислител, той трябва да изпълни своите мисли с невидимата и чиста светлина на божествения свят. А това той може да постигне само с помощта на своята чувствена и мисловна връзка с Мистерията на Голгота.
към текста >>
Но сега чо
век
трябва да постъпи по друг начин.
Да, хората, които можеха да мислят по този начин, изживяха Мистерията на Голгота като едно истинско спасение на човечеството. През 4 столетие след Христа това изживяване угасна напълно. Но преди този момент, и особено по време на Христовото Събитие, тези хора си казваха: Онази духовна сила, която живее на Слънцето, сега вече може да се постигне от човека, защото той може да поражда и развива своите мисли вътре в себе си. През миналите епохи тази духовна сила можеше да бъде постигната само в сферата на свръхчовешкото.
Но сега човек трябва да постъпи по друг начин.
Сега той трябва вътрешно да издигне своите мисли до висините на божествения свят. Доколкото е земен мислител, той трябва да изпълни своите мисли с невидимата и чиста светлина на божествения свят. А това той може да постигне само с помощта на своята чувствена и мисловна връзка с Мистерията на Голгота.
към текста >>
И как иначе, след като само през студените зимни дни и нощи чо
век
ът е здраво свързан и окован към покритата от сняг Земя, след като само през студените зимни дни и нощи нашата Земя прекратява космическите си и духовни връзки с атмосферната обвивка.
Обаче по този начин мистерийният празник трябваше да се измести от сезона на лятото в сезона на зимата.
И как иначе, след като само през студените зимни дни и нощи човекът е здраво свързан и окован към покритата от сняг Земя, след като само през студените зимни дни и нощи нашата Земя прекратява космическите си и духовни връзки с атмосферната обвивка.
Да, през зимните дни и нощи човекът не живее в просторите на Космоса, а в това, което ако мога така да се изразя се корени под земната покривка, под почвата. Само че Вие, скъпи мои приятели, трябва добре да познавате това, което се намира там долу.
към текста >>
Да, през зимните дни и нощи чо
век
ът не живее в просторите на Космоса, а в това, което ако мога така да се изразя се корени под земната покривка, под почвата.
Обаче по този начин мистерийният празник трябваше да се измести от сезона на лятото в сезона на зимата. И как иначе, след като само през студените зимни дни и нощи човекът е здраво свързан и окован към покритата от сняг Земя, след като само през студените зимни дни и нощи нашата Земя прекратява космическите си и духовни връзки с атмосферната обвивка.
Да, през зимните дни и нощи човекът не живее в просторите на Космоса, а в това, което ако мога така да се изразя се корени под земната покривка, под почвата.
Само че Вие, скъпи мои приятели, трябва добре да познавате това, което се намира там долу.
към текста >>
Така годишните времена се вместват едно в друго; както по друг повод съм изтъквал, че в спящия чо
век
времената се вместват едно в друго, така и тук времената се вместват едно в друго.
Вгледайте се в корените, вгледайте се в част от листата и Вие ще откриете там миналогодишното Слънце. А тазгодишното Слънце, топлината и светлината на тазгодишното Слънце, Вие ще откриете в цветовете на растителния свят. Вгледате ли се в плодните пъпки на едно растение, които се намират в средата на цвета, Вие трябва да кажете: Всички те са последица от зимата и още по-точно: последица от миналото лято, а тазгодишното лято то дава само цветовете.
Така годишните времена се вместват едно в друго; както по друг повод съм изтъквал, че в спящия човек времената се вместват едно в друго, така и тук времената се вместват едно в друго.
към текста >>
Сега чо
век
ът не се свързва с просторите на Космоса, сега той обръща душата си към вътрешността на Земята.
Представете си съвсем живо тази картина: когато снежната покривка обвие Земята, под снега остава и продължението на лятото.
Сега човекът не се свързва с просторите на Космоса, сега той обръща душата си към вътрешността на Земята.
Сега той се обръща към долните Богове. И тази представа беше изключително силна; по времето на Голгота тя караше последователите на древната мъдрост да си казват: Да, Христос, или неговата мъдрост ние трябва да търсим в това, което е свързано със Земята.
към текста >>
И докато подреждаше своите собствени мисли, чо
век
ът беше изпълнен с неудържимия копнеж: Ето, сега аз трябва да свържа тези извоювани от самия мен мисли с божествения свят, или казано с други думи, да ги християнизирам.
И докато подреждаше своите собствени мисли, човекът беше изпълнен с неудържимия копнеж: Ето, сега аз трябва да свържа тези извоювани от самия мен мисли с божествения свят, или казано с други думи, да ги християнизирам.
Това той може да стори само през зимата; тогава, когато цялата Земя е откъсната от Космоса, откъснат е и той; сега, по време на зимата човекът е най-близо до онзи Бог, който слезе от Космоса и се свърза със Земята.
към текста >>
Това той може да стори само през зимата; тогава, когато цялата Земя е откъсната от Космоса, откъснат е и той; сега, по време на зимата чо
век
ът е най-близо до онзи Бог, който слезе от Космоса и се свърза със Земята.
И докато подреждаше своите собствени мисли, човекът беше изпълнен с неудържимия копнеж: Ето, сега аз трябва да свържа тези извоювани от самия мен мисли с божествения свят, или казано с други думи, да ги християнизирам.
Това той може да стори само през зимата; тогава, когато цялата Земя е откъсната от Космоса, откъснат е и той; сега, по време на зимата човекът е най-близо до онзи Бог, който слезе от Космоса и се свърза със Земята.
към текста >>
И през Коледните дни става точно това: Земята се откъсва от Космоса и в своята космическа самотност чо
век
ът търси близостта между своите самостоятелни мисли и духовно-божествения свръхсетивен свят; и ако разбира какво точно става в света около него, той започва да се брани от ариманическите сили, също както през древността той се бранеше с помощта на летните Мистерии от луциферическите сили.
И през Коледните дни става точно това: Земята се откъсва от Космоса и в своята космическа самотност човекът търси близостта между своите самостоятелни мисли и духовно-божествения свръхсетивен свят; и ако разбира какво точно става в света около него, той започва да се брани от ариманическите сили, също както през древността той се бранеше с помощта на летните Мистерии от луциферическите сили.
към текста >>
Под ръководството на своите учители, древният чо
век
беше довеждан до едно помрачаване на мисленето, което се извършваше по време на летните Мистерии.
Под ръководството на своите учители, древният човек беше довеждан до едно помрачаване на мисленето, което се извършваше по време на летните Мистерии.
Обаче сега ако човек вникваше правилно в Коледна та Мистерия той трябваше да се почувствува издигнат и укрепен в своето мислене. Да, истините, които би възприел, трябваше да укрепят неговите мисли. Той трябваше да усети приблизително следното: Ето, сега аз може би изграждам едно правилно отношение към Мистерията на Голгота и в резултат на това моите извоювани в упорство и мрак мисли, се озаряват от една неземна светлина. Те се озаряват от тази неземна светлина, защото онова Същество, което в древните предхристиянски епохи беше свързано само със Слънцето, сега намери пролука и слезе в Земния свят. И за разлика от летните Мистерии, които способствуваха за едно максимално екскарниране на духовните сили от страна на човека, по времето на Коледния празник, човекът трябваше да инкарнира духовното знание за Космоса и да го вмъкне дълбоко навътре в своето тяло.
към текста >>
Обаче сега ако чо
век
вникваше правилно в Коледна та Мистерия той трябваше да се почувствува издигнат и укрепен в своето мислене.
Под ръководството на своите учители, древният човек беше довеждан до едно помрачаване на мисленето, което се извършваше по време на летните Мистерии.
Обаче сега ако човек вникваше правилно в Коледна та Мистерия той трябваше да се почувствува издигнат и укрепен в своето мислене.
Да, истините, които би възприел, трябваше да укрепят неговите мисли. Той трябваше да усети приблизително следното: Ето, сега аз може би изграждам едно правилно отношение към Мистерията на Голгота и в резултат на това моите извоювани в упорство и мрак мисли, се озаряват от една неземна светлина. Те се озаряват от тази неземна светлина, защото онова Същество, което в древните предхристиянски епохи беше свързано само със Слънцето, сега намери пролука и слезе в Земния свят. И за разлика от летните Мистерии, които способствуваха за едно максимално екскарниране на духовните сили от страна на човека, по времето на Коледния празник, човекът трябваше да инкарнира духовното знание за Космоса и да го вмъкне дълбоко навътре в своето тяло.
към текста >>
И за разлика от летните Мистерии, които способствуваха за едно максимално екскарниране на духовните сили от страна на чо
век
а, по времето на Коледния празник, чо
век
ът трябваше да инкарнира духовното знание за Космоса и да го вмъкне дълбоко навътре в своето тяло.
Под ръководството на своите учители, древният човек беше довеждан до едно помрачаване на мисленето, което се извършваше по време на летните Мистерии. Обаче сега ако човек вникваше правилно в Коледна та Мистерия той трябваше да се почувствува издигнат и укрепен в своето мислене. Да, истините, които би възприел, трябваше да укрепят неговите мисли. Той трябваше да усети приблизително следното: Ето, сега аз може би изграждам едно правилно отношение към Мистерията на Голгота и в резултат на това моите извоювани в упорство и мрак мисли, се озаряват от една неземна светлина. Те се озаряват от тази неземна светлина, защото онова Същество, което в древните предхристиянски епохи беше свързано само със Слънцето, сега намери пролука и слезе в Земния свят.
И за разлика от летните Мистерии, които способствуваха за едно максимално екскарниране на духовните сили от страна на човека, по времето на Коледния празник, човекът трябваше да инкарнира духовното знание за Космоса и да го вмъкне дълбоко навътре в своето тяло.
към текста >>
Древният чо
век
усещаше това знание не като свое притежание, а като дар от Боговете.
Древният човек усещаше това знание не като свое притежание, а като дар от Боговете.
И всяка година той го връщаше на духовния свят. Съвременният човек обаче трябва да гледа на своя мисловен свят, на свое то мозъчно мислене, като на свое притежание. За тази цел той трябва вътрешно и свободно да се свърже с онова духовно Същество, което живя три години в тялото на Исус от Назарет; в противен случай човек би паднал в клопките на егоизма.
към текста >>
Съвременният чо
век
обаче трябва да гледа на своя мисловен свят, на свое то мозъчно мислене, като на свое притежание.
Древният човек усещаше това знание не като свое притежание, а като дар от Боговете. И всяка година той го връщаше на духовния свят.
Съвременният човек обаче трябва да гледа на своя мисловен свят, на свое то мозъчно мислене, като на свое притежание.
За тази цел той трябва вътрешно и свободно да се свърже с онова духовно Същество, което живя три години в тялото на Исус от Назарет; в противен случай човек би паднал в клопките на егоизма.
към текста >>
За тази цел той трябва вътрешно и свободно да се свърже с онова духовно Същество, което живя три години в тялото на Исус от Назарет; в противен случай чо
век
би паднал в клопките на егоизма.
Древният човек усещаше това знание не като свое притежание, а като дар от Боговете. И всяка година той го връщаше на духовния свят. Съвременният човек обаче трябва да гледа на своя мисловен свят, на свое то мозъчно мислене, като на свое притежание.
За тази цел той трябва вътрешно и свободно да се свърже с онова духовно Същество, което живя три години в тялото на Исус от Назарет; в противен случай човек би паднал в клопките на егоизма.
към текста >>
Това, което при дава истинското достойнство на чо
век
а, е неговото самостоятелно мислене.
Тържественият празник на Коледната Мистерия има подчертано демократичен характер.
Това, което при дава истинското достойнство на човека, е неговото самостоятелно мислене.
И Коледната Мистерия ще бъде видяна в нейната истинска светлина само тогава, когато се преодолее древния принцип: единият да принася жертва заради другите, „Единият и „другите" трябва да изживеят обединяващото чувство, което ги издига и изравнява с Христос, с онова Слънчево Същество, което напусна духовния свят и слезе на Земята. През първите 4 столетия след Христовото Събитие тези изживявания бяха все още много силни. Едва по-късно декадентските мистерийни форми от Египет и Халдея отново простряха своите пипала над целия Рим и Западна Европа, като по този начин бих могъл да кажа омаломощиха до неузнаваемост истинското и първично християнство; те го „узакониха" и вкараха в такива традиции, от които човек трябва да се освободи напълно, ако иска да живее според истините на християнството. Защото римското духовенство практически скри истинското християнство под одеждите на древната мъдрост.
към текста >>
Едва по-късно декадентските мистерийни форми от Египет и Халдея отново простряха своите пипала над целия Рим и Западна Европа, като по този начин бих могъл да кажа омаломощиха до неузнаваемост истинското и първично християнство; те го „узакониха" и вкараха в такива традиции, от които чо
век
трябва да се освободи напълно, ако иска да живее според истините на християнството.
Тържественият празник на Коледната Мистерия има подчертано демократичен характер. Това, което при дава истинското достойнство на човека, е неговото самостоятелно мислене. И Коледната Мистерия ще бъде видяна в нейната истинска светлина само тогава, когато се преодолее древния принцип: единият да принася жертва заради другите, „Единият и „другите" трябва да изживеят обединяващото чувство, което ги издига и изравнява с Христос, с онова Слънчево Същество, което напусна духовния свят и слезе на Земята. През първите 4 столетия след Христовото Събитие тези изживявания бяха все още много силни.
Едва по-късно декадентските мистерийни форми от Египет и Халдея отново простряха своите пипала над целия Рим и Западна Европа, като по този начин бих могъл да кажа омаломощиха до неузнаваемост истинското и първично християнство; те го „узакониха" и вкараха в такива традиции, от които човек трябва да се освободи напълно, ако иска да живее според истините на християнството.
Защото римското духовенство практически скри истинското християнство под одеждите на древната мъдрост.
към текста >>
Впрочем самото християнство просто копнее за това, че рано или късно, чо
век
ще се устреми към своите духовни и свръхсетивни енергии; че един ден той няма да напуска своето тяло, за да се „разлива" в духовния Космос, а ще осъществява човешкото си достойнство вътре в самия себе си.
Впрочем самото християнство просто копнее за това, че рано или късно, човек ще се устреми към своите духовни и свръхсетивни енергии; че един ден той няма да напуска своето тяло, за да се „разлива" в духовния Космос, а ще осъществява човешкото си достойнство вътре в самия себе си.
Той е „Човек" в най-пълния смисъл на тази дума тогава, когато е свързан със Земята; тогава, когато се бори за тази свързаност в онази част от годината, за която споменахме, че самата Земя е откъсната от духовния Космос, т.е. в сезона на дълбоката зима.
към текста >>
Той е „Чо
век
" в най-пълния смисъл на тази дума тогава, когато е свързан със Земята; тогава, когато се бори за тази свързаност в онази част от годината, за която споменахме, че самата Земя е откъсната от духовния Космос, т.е.
Впрочем самото християнство просто копнее за това, че рано или късно, човек ще се устреми към своите духовни и свръхсетивни енергии; че един ден той няма да напуска своето тяло, за да се „разлива" в духовния Космос, а ще осъществява човешкото си достойнство вътре в самия себе си.
Той е „Човек" в най-пълния смисъл на тази дума тогава, когато е свързан със Земята; тогава, когато се бори за тази свързаност в онази част от годината, за която споменахме, че самата Земя е откъсната от духовния Космос, т.е.
в сезона на дълбоката зима.
към текста >>
Ние трябва внимателно и дълбоко да се замислим върху онези епохи от развитието на човечеството, които предхождат нашата Коледна Мистерия; да разберем и да ценим все повече и повече основната разлика: Че всички тайни, които някога чо
век
ът търсеше навън в Космоса, днес той трябва да търси в самия себе си.
С всичко това, скъпи мои приятели, аз се опитах да Ви обясня защо в хода на времето летните Мистерии трябваше да преминат в зимната Коледна Мистерия. Тези неща трябва да бъдат разбрани правилно.
Ние трябва внимателно и дълбоко да се замислим върху онези епохи от развитието на човечеството, които предхождат нашата Коледна Мистерия; да разберем и да ценим все повече и повече основната разлика: Че всички тайни, които някога човекът търсеше навън в Космоса, днес той трябва да търси в самия себе си.
към текста >>
Обаче в моята „Тайна Наука" се тръгва преди всичко от самия чо
век
.
Моята „Тайна Наука" е написана тъкмо от тази гледна точка. Ако подобна книга трябваше да се напише в някоя от древните епохи, тогава нейният автор би трябвало да черпи всичко от звездите.
Обаче в моята „Тайна Наука" се тръгва преди всичко от самия човек.
Да, тръгва се от човека и след това дълбоката вътрешна същност на човека се разпростира както назад към древната Сатурнова, Слънчева, Лунна епоха, така и напред към бъдещите планетарни епохи от развитието на нашата Земя.
към текста >>
Да, тръгва се от чо
век
а и след това дълбоката вътрешна същност на чо
век
а се разпростира както назад към древната Сатурнова, Слънчева, Лунна епоха, така и напред към бъдещите планетарни епохи от развитието на нашата Земя.
Моята „Тайна Наука" е написана тъкмо от тази гледна точка. Ако подобна книга трябваше да се напише в някоя от древните епохи, тогава нейният автор би трябвало да черпи всичко от звездите. Обаче в моята „Тайна Наука" се тръгва преди всичко от самия човек.
Да, тръгва се от човека и след това дълбоката вътрешна същност на човека се разпростира както назад към древната Сатурнова, Слънчева, Лунна епоха, така и напред към бъдещите планетарни епохи от развитието на нашата Земя.
към текста >>
Ако в древните епохи някой търсеше мъдростта на света, той започваше всичко от звездите, които са вън в духовния Космос и се опитваше да пренесе в човешката душа това, което те говореха на чо
век
а.
Ако в древните епохи някой търсеше мъдростта на света, той започваше всичко от звездите, които са вън в духовния Космос и се опитваше да пренесе в човешката душа това, което те говореха на човека.
И ето, той отправяше погледа си например към Слънцето. Но тогава в сила беше старото имагинативно познание. За днешния учен Слънцето представлява едно гигантско газово кълбо, нещо което естествено е немислимо за чистото и непреднамерено съзерцание. За древния човек доколкото го наблюдаваше с физическите си очи Слънцето беше вещественият материален израз на една духовно-душевна сила, също както и човешкото тяло е материален израз на друга духовно-душевна сила. Да, човекът дълго и упорито се вглеждаше в Слънцето.
към текста >>
За древния чо
век
доколкото го наблюдаваше с физическите си очи Слънцето беше вещественият материален израз на една духовно-душевна сила, също както и човешкото тяло е материален израз на друга духовно-душевна сила.
Ако в древните епохи някой търсеше мъдростта на света, той започваше всичко от звездите, които са вън в духовния Космос и се опитваше да пренесе в човешката душа това, което те говореха на човека. И ето, той отправяше погледа си например към Слънцето. Но тогава в сила беше старото имагинативно познание. За днешния учен Слънцето представлява едно гигантско газово кълбо, нещо което естествено е немислимо за чистото и непреднамерено съзерцание.
За древния човек доколкото го наблюдаваше с физическите си очи Слънцето беше вещественият материален израз на една духовно-душевна сила, също както и човешкото тяло е материален израз на друга духовно-душевна сила.
Да, човекът дълго и упорито се вглеждаше в Слънцето. И тогава той съумяваше да разчете в Космоса това, което виждаше като духовен облик на Слънцето, да го пренесе долу в своето собствено сърце и да каже: Ето, чак сега аз разбирам човешкото сърце, самото Слънце ми подсказва какво представлява естеството на човешкото сърце. Така и в другите звезди и съзвездия човекът откриваше това, което беше скрито в самия него.
към текста >>
Да, чо
век
ът дълго и упорито се вглеждаше в Слънцето.
Ако в древните епохи някой търсеше мъдростта на света, той започваше всичко от звездите, които са вън в духовния Космос и се опитваше да пренесе в човешката душа това, което те говореха на човека. И ето, той отправяше погледа си например към Слънцето. Но тогава в сила беше старото имагинативно познание. За днешния учен Слънцето представлява едно гигантско газово кълбо, нещо което естествено е немислимо за чистото и непреднамерено съзерцание. За древния човек доколкото го наблюдаваше с физическите си очи Слънцето беше вещественият материален израз на една духовно-душевна сила, също както и човешкото тяло е материален израз на друга духовно-душевна сила.
Да, човекът дълго и упорито се вглеждаше в Слънцето.
И тогава той съумяваше да разчете в Космоса това, което виждаше като духовен облик на Слънцето, да го пренесе долу в своето собствено сърце и да каже: Ето, чак сега аз разбирам човешкото сърце, самото Слънце ми подсказва какво представлява естеството на човешкото сърце. Така и в другите звезди и съзвездия човекът откриваше това, което беше скрито в самия него.
към текста >>
Така и в другите звезди и съзвездия чо
век
ът откриваше това, което беше скрито в самия него.
Но тогава в сила беше старото имагинативно познание. За днешния учен Слънцето представлява едно гигантско газово кълбо, нещо което естествено е немислимо за чистото и непреднамерено съзерцание. За древния човек доколкото го наблюдаваше с физическите си очи Слънцето беше вещественият материален израз на една духовно-душевна сила, също както и човешкото тяло е материален израз на друга духовно-душевна сила. Да, човекът дълго и упорито се вглеждаше в Слънцето. И тогава той съумяваше да разчете в Космоса това, което виждаше като духовен облик на Слънцето, да го пренесе долу в своето собствено сърце и да каже: Ето, чак сега аз разбирам човешкото сърце, самото Слънце ми подсказва какво представлява естеството на човешкото сърце.
Така и в другите звезди и съзвездия човекът откриваше това, което беше скрито в самия него.
към текста >>
Там за отправна точка е взет чо
век
а.
Вие добре разбирате, че в моята „Тайна Наука" не можеше да се тръгне по този път.
Там за отправна точка е взет човека.
Макар и този принцип да не позволява едно безусловно прилагане спрямо всички човешки органи и функции времето за това още не е дошло ние трябва да сме наясно: Ако успеем да разберем сърцето, белите дробове и т.н., ние ще разберем и Вселената. Ако днес някой проучва както трябва човешкото сърце, ако чете както трябва записаните истини в човешкото сърце, той ще е в състояние да открие и естеството на Слънцето. В древните епохи човек се стремеше да изучава Слънцето и след като стигаше до определени познания за Слънцето, той започваше да разбира и човешкото сърце; в съвременната епоха човек първо трябва да вникне в белите дробове, сърцето и т.н. и чак тогава ще се научи да разбира целия Космос. За да се превърне в едно цяло с Космоса, древният човек си изработваше интимно усещане за тези неща, той изостряше това усещане най-вече в разгара на лятото, защото тогава най-добре можеше да поглежда нагоре към Слънцето и другите звезди.
към текста >>
В древните епохи чо
век
се стремеше да изучава Слънцето и след като стигаше до определени познания за Слънцето, той започваше да разбира и човешкото сърце; в съвременната епоха чо
век
първо трябва да вникне в белите дробове, сърцето и т.н.
Вие добре разбирате, че в моята „Тайна Наука" не можеше да се тръгне по този път. Там за отправна точка е взет човека. Макар и този принцип да не позволява едно безусловно прилагане спрямо всички човешки органи и функции времето за това още не е дошло ние трябва да сме наясно: Ако успеем да разберем сърцето, белите дробове и т.н., ние ще разберем и Вселената. Ако днес някой проучва както трябва човешкото сърце, ако чете както трябва записаните истини в човешкото сърце, той ще е в състояние да открие и естеството на Слънцето.
В древните епохи човек се стремеше да изучава Слънцето и след като стигаше до определени познания за Слънцето, той започваше да разбира и човешкото сърце; в съвременната епоха човек първо трябва да вникне в белите дробове, сърцето и т.н.
и чак тогава ще се научи да разбира целия Космос. За да се превърне в едно цяло с Космоса, древният човек си изработваше интимно усещане за тези неща, той изостряше това усещане най-вече в разгара на лятото, защото тогава най-добре можеше да поглежда нагоре към Слънцето и другите звезди.
към текста >>
За да се превърне в едно цяло с Космоса, древният чо
век
си изработваше интимно усещане за тези неща, той изостряше това усещане най-вече в разгара на лятото, защото тогава най-добре можеше да поглежда нагоре към Слънцето и другите звезди.
Там за отправна точка е взет човека. Макар и този принцип да не позволява едно безусловно прилагане спрямо всички човешки органи и функции времето за това още не е дошло ние трябва да сме наясно: Ако успеем да разберем сърцето, белите дробове и т.н., ние ще разберем и Вселената. Ако днес някой проучва както трябва човешкото сърце, ако чете както трябва записаните истини в човешкото сърце, той ще е в състояние да открие и естеството на Слънцето. В древните епохи човек се стремеше да изучава Слънцето и след като стигаше до определени познания за Слънцето, той започваше да разбира и човешкото сърце; в съвременната епоха човек първо трябва да вникне в белите дробове, сърцето и т.н. и чак тогава ще се научи да разбира целия Космос.
За да се превърне в едно цяло с Космоса, древният човек си изработваше интимно усещане за тези неща, той изостряше това усещане най-вече в разгара на лятото, защото тогава най-добре можеше да поглежда нагоре към Слънцето и другите звезди.
към текста >>
Ако обаче днес чо
век
иска да поеме чрез своите възприятия езика на Космоса, той трябва да обърне погледа си към дълбините на човешкото същество.
Ако обаче днес човек иска да поеме чрез своите възприятия езика на Космоса, той трябва да обърне погледа си към дълбините на човешкото същество.
И най-подходящото време за осъществяването на тази цел е сезона на зимата, на Коледата.
към текста >>
Ние трябва да сме наясно: Еволюцията на човечеството зависи от това, до колко чо
век
ът ще поиска да се свърже с мъдростта.
Скъпи мои приятели!
Ние трябва да сме наясно: Еволюцията на човечеството зависи от това, до колко човекът ще поиска да се свърже с мъдростта.
Защото много факти говорят за обратното че човекът иска да се свърже не с мъдростта, а с глупостта. Замислете се за Коледния импулс, за това, че благодарение на него човекът може да приеме онази истина, която е изразена с думите: Аз съм пътят, истината и живота. Обаче пътят към истината може да бъде прокаран само с устрем и воля. За тази цел човечеството трябва да потъне в „среднощния час". Само там то ще намери необходимата светлина.
към текста >>
Защото много факти говорят за обратното че чо
век
ът иска да се свърже не с мъдростта, а с глупостта.
Скъпи мои приятели! Ние трябва да сме наясно: Еволюцията на човечеството зависи от това, до колко човекът ще поиска да се свърже с мъдростта.
Защото много факти говорят за обратното че човекът иска да се свърже не с мъдростта, а с глупостта.
Замислете се за Коледния импулс, за това, че благодарение на него човекът може да приеме онази истина, която е изразена с думите: Аз съм пътят, истината и живота. Обаче пътят към истината може да бъде прокаран само с устрем и воля. За тази цел човечеството трябва да потъне в „среднощния час". Само там то ще намери необходимата светлина.
към текста >>
Замислете се за Коледния импулс, за това, че благодарение на него чо
век
ът може да приеме онази истина, която е изразена с думите: Аз съм пътят, истината и живота.
Скъпи мои приятели! Ние трябва да сме наясно: Еволюцията на човечеството зависи от това, до колко човекът ще поиска да се свърже с мъдростта. Защото много факти говорят за обратното че човекът иска да се свърже не с мъдростта, а с глупостта.
Замислете се за Коледния импулс, за това, че благодарение на него човекът може да приеме онази истина, която е изразена с думите: Аз съм пътят, истината и живота.
Обаче пътят към истината може да бъде прокаран само с устрем и воля. За тази цел човечеството трябва да потъне в „среднощния час". Само там то ще намери необходимата светлина.
към текста >>
Да, чо
век
ът не трябва да остане в оковите на старата традиция, според която първата Коледна меса беше отпразнувана в „среднощния час".
Да, човекът не трябва да остане в оковите на старата традиция, според която първата Коледна меса беше отпразнувана в „среднощния час".
Човекът трябва да се издигне до убеждението, че от неговия собствен душевен мрак ще се роди най-добрата му част, че от мрака на душата му ще засияе неговата чиста и нова утринна светлина. Защото това е една несъмнена истина, скъпи мои приятели, че истинската светлина ще се роди от мрака. Само че занапред от този мрак не трябва да се поражда мрак и само мрак, а именно светлина.
към текста >>
Чо
век
ът трябва да се издигне до убеждението, че от неговия собствен душевен мрак ще се роди най-добрата му част, че от мрака на душата му ще засияе неговата чиста и нова утринна светлина.
Да, човекът не трябва да остане в оковите на старата традиция, според която първата Коледна меса беше отпразнувана в „среднощния час".
Човекът трябва да се издигне до убеждението, че от неговия собствен душевен мрак ще се роди най-добрата му част, че от мрака на душата му ще засияе неговата чиста и нова утринна светлина.
Защото това е една несъмнена истина, скъпи мои приятели, че истинската светлина ще се роди от мрака. Само че занапред от този мрак не трябва да се поражда мрак и само мрак, а именно светлина.
към текста >>
18.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако искаме да задълбочим нашите мисли в съответствие с днешния празник, най-добре е да постъпим по начина, за който стана дума вчера: Да насочим поглед към миналите епохи от развитието на човечеството, тъй като в противен случай едва ли бихме стигнали до истинското духовно ръководство на човечеството и до задачите, които то поставя пред съвременния чо
век
.
Уважаеми гости и скъпи мои приятели!
Ако искаме да задълбочим нашите мисли в съответствие с днешния празник, най-добре е да постъпим по начина, за който стана дума вчера: Да насочим поглед към миналите епохи от развитието на човечеството, тъй като в противен случай едва ли бихме стигнали до истинското духовно ръководство на човечеството и до задачите, които то поставя пред съвременния човек.
Ние не трябва да забравяме, че най-важната част на Коледния импулс се основава на факта, че през една далечна нощ нощта на 24 Декември Христовата светлина озари цялото човечество и неговото развитие, като по този начин Христовото Събитие се включи в планетарния живот на Земята, която едва сега а това важи и за човечеството получи своя истински смисъл.
към текста >>
Да, в разгара на лятото чо
век
ът както впрочем и самата Земя се чувствуваше отворен пред необятните простори на Космоса и свързваше душата си с определени извън-Земни сили.
Вчера трябваше да говоря пред Вас за онези епохи, които предшестваха Мистерията на Голгота и Вие помните, че най-забележителната роля тогава се падаше на Мистериите, които се празнуваха в разгара на лятото.
Да, в разгара на лятото човекът както впрочем и самата Земя се чувствуваше отворен пред необятните простори на Космоса и свързваше душата си с определени извън-Земни сили.
В предхристиянските епохи ръководителите на летните Мистерии имаха да изпълняват важни задачи пред съответните народи. Една от тях изискваше: В разгара на лятото, т.е. по времето на нашия Еньовден, човешките души трябваше да се обърнат Към божествено-духовните светове и да им принесат в жертва своя чувствено овладян мисловен свят. Защото ръководителите на Мистериите добре знаеха, че ако не предприемат нещо всичко, което се откриваше на човека в хода на годишния цикъл, се оказваше изложено на страшни луциферически изкушения. И те правеха така, че в разгара на лятото, когато Земята, тъй да се каже, широко размахваше крилата си в просторите на Космоса, човекът жертвуваше целия си мисловен свят.
към текста >>
Защото ръководителите на Мистериите добре знаеха, че ако не предприемат нещо всичко, което се откриваше на чо
век
а в хода на годишния цикъл, се оказваше изложено на страшни луциферически изкушения.
Вчера трябваше да говоря пред Вас за онези епохи, които предшестваха Мистерията на Голгота и Вие помните, че най-забележителната роля тогава се падаше на Мистериите, които се празнуваха в разгара на лятото. Да, в разгара на лятото човекът както впрочем и самата Земя се чувствуваше отворен пред необятните простори на Космоса и свързваше душата си с определени извън-Земни сили. В предхристиянските епохи ръководителите на летните Мистерии имаха да изпълняват важни задачи пред съответните народи. Една от тях изискваше: В разгара на лятото, т.е. по времето на нашия Еньовден, човешките души трябваше да се обърнат Към божествено-духовните светове и да им принесат в жертва своя чувствено овладян мисловен свят.
Защото ръководителите на Мистериите добре знаеха, че ако не предприемат нещо всичко, което се откриваше на човека в хода на годишния цикъл, се оказваше изложено на страшни луциферически изкушения.
И те правеха така, че в разгара на лятото, когато Земята, тъй да се каже, широко размахваше крилата си в просторите на Космоса, човекът жертвуваше целия си мисловен свят.
към текста >>
И те правеха така, че в разгара на лятото, когато Земята, тъй да се каже, широко размахваше крилата си в просторите на Космоса, чо
век
ът жертвуваше целия си мисловен свят.
Да, в разгара на лятото човекът както впрочем и самата Земя се чувствуваше отворен пред необятните простори на Космоса и свързваше душата си с определени извън-Земни сили. В предхристиянските епохи ръководителите на летните Мистерии имаха да изпълняват важни задачи пред съответните народи. Една от тях изискваше: В разгара на лятото, т.е. по времето на нашия Еньовден, човешките души трябваше да се обърнат Към божествено-духовните светове и да им принесат в жертва своя чувствено овладян мисловен свят. Защото ръководителите на Мистериите добре знаеха, че ако не предприемат нещо всичко, което се откриваше на човека в хода на годишния цикъл, се оказваше изложено на страшни луциферически изкушения.
И те правеха така, че в разгара на лятото, когато Земята, тъй да се каже, широко размахваше крилата си в просторите на Космоса, човекът жертвуваше целия си мисловен свят.
към текста >>
И все пак, в нашия залязващ усет за Коледния празник е заложена алтернативата: От една страна чо
век
ът може да се устреми към тази зимна нощ, за да търси раждането на Спасителя; от друга страна обаче, чо
век
ът, който преследва пътищата към Духа, може да се устреми към тишината на своето сърце и там да търси Коледната нощ, понеже знае, че по това време на годината той е най-близо до самотния живот на Земята.
Вчера споменах, че в хода на еволюцията определени народи стигаха по един сетивен начин до убеждението, че вместо към летните Мистерии, те трябва да се обърнат към зимните Мистерии.
И все пак, в нашия залязващ усет за Коледния празник е заложена алтернативата: От една страна човекът може да се устреми към тази зимна нощ, за да търси раждането на Спасителя; от друга страна обаче, човекът, който преследва пътищата към Духа, може да се устреми към тишината на своето сърце и там да търси Коледната нощ, понеже знае, че по това време на годината той е най-близо до самотния живот на Земята.
Защото по това време на годината Земята също е откъсната от Космоса и покрита от сняг и скована от студ живее своя собствен живот.
към текста >>
По време на зимата положението на чо
век
а беше съвсем различно, отколкото е то днес.
Обаче Коледният импулс играеше известна роля дори и през онези древни епохи, когато все още в сила бяха летните Мистерии. Само че в предхристиянските епохи Коледният импулс имаше по-друг смисъл, отколкото днес. Висшият Слънчев Дух принадлежеше все още на Космоса и не беше слязъл на Земята.
По време на зимата положението на човека беше съвсем различно, отколкото е то днес.
Както Земята, така и той, се оказваха в една пълна космическа самотност. И ние можем да вникнем в тогавашното му положение най-добре, когато отправим поглед към онези древни Мистерии, които бяха; широко разпространени преди Мистерията на Голгота. В тези Мистерии се пазеше науката за Посвещението, разбира се в нейната тогавашна разновидност. За част от древните народи Посвещението се състоеше в това, че окултните кандидати се научаваха да разчитат космическите надписи, но не така, както се четат мъртвите букви на лист хартия, а както се приемат озарения от свръхсетивните Същества. Ако един човек навлизаше в тайните на Космоса, той знаеше, че това, което набира сили и израства по лицето на Земята, е само един образ на процесите, които имат своето начало горе в звездния Космос.
към текста >>
Ако един чо
век
навлизаше в тайните на Космоса, той знаеше, че това, което набира сили и израства по лицето на Земята, е само един образ на процесите, които имат своето начало горе в звездния Космос.
По време на зимата положението на човека беше съвсем различно, отколкото е то днес. Както Земята, така и той, се оказваха в една пълна космическа самотност. И ние можем да вникнем в тогавашното му положение най-добре, когато отправим поглед към онези древни Мистерии, които бяха; широко разпространени преди Мистерията на Голгота. В тези Мистерии се пазеше науката за Посвещението, разбира се в нейната тогавашна разновидност. За част от древните народи Посвещението се състоеше в това, че окултните кандидати се научаваха да разчитат космическите надписи, но не така, както се четат мъртвите букви на лист хартия, а както се приемат озарения от свръхсетивните Същества.
Ако един човек навлизаше в тайните на Космоса, той знаеше, че това, което набира сили и израства по лицето на Земята, е само един образ на процесите, които имат своето начало горе в звездния Космос.
към текста >>
Да, онзи чо
век
, който се учеше да разчита космическите надписи както нашият съвременник примитивно и бавно се учи да свързва мъртвите букви той знаеше, че всяко растение му открива нещо от тайните на Космоса; и ако погледът му политаше свободно над чудесния растителен свят или над животинския свят, този свободен полет се превръщаше в познание, превръщаше се в четене.
Да, онзи човек, който се учеше да разчита космическите надписи както нашият съвременник примитивно и бавно се учи да свързва мъртвите букви той знаеше, че всяко растение му открива нещо от тайните на Космоса; и ако погледът му политаше свободно над чудесния растителен свят или над животинския свят, този свободен полет се превръщаше в познание, превръщаше се в четене.
Това беше част от обучението на окултните кандидати в древните Мистерии. Обаче ръководителите на Посвещението не предлагаха тези неща на учениците като че ли ги четяха от някаква книга; те просто им поверяваха това, което узнаваха в инспирациите си от т.нар „Годишен Бог" за тайните на годишния цикъл и неговото значение за човешкия живот.
към текста >>
С помощта на това „виждане", пространството между учители и ученици се насищаше с образи и пред учениците се откриваха тайните на самия чо
век
.
Какво представляваше впрочем този „Годишен Бог", който стоеше горе всред Йерархиите? Той беше едно духовно Същество, към което се стремяха ръководителите, или поне част от ръководителите на Посвещението, и в този устрем те получаваха силата да виждат и нещо друго зад пролетното избуяване на растителния свят, да виждат и нещо друго зад зреещите плодове на лятото, зад увяхващите есенни листа, зад заскрежените зимни дървета, зад скритите под снега планински хребети. Цяла година траеше това „виждане" и то обхващаше и пролетта, и лятото, и есента, и зимата.
С помощта на това „виждане", пространството между учители и ученици се насищаше с образи и пред учениците се откриваха тайните на самия човек.
После годишният цикъл започваше отново.
към текста >>
Те насочваха учениците към това, колко различни са космическите откровения на онези растения, които срещаме по огрените от слънце поляни и как съвсем други са космическите откровения, които идват от шепота на тревите във
век
овните сенчести гори.
И ако днес искаме да си изградим една макар и приблизителна представа за това, което се разиграваше между инспирираните от „Годишния Бог" учители и техните ученици, ние трябва да знаем, общо взето, следното: Учителите насочваха учениците към силата, която бликаше в пролетното тайнство, към силата на Слънцето и на Земята.
Те насочваха учениците към това, колко различни са космическите откровения на онези растения, които срещаме по огрените от слънце поляни и как съвсем други са космическите откровения, които идват от шепота на тревите във вековните сенчести гори.
Учителите насочваха учениците към Слънчевата топлина и към Слънчевата светлина, които обгръщат едно или друго растение в зависимост от неговите закръглени или назъбени листа.
към текста >>
Съизживявайки пролетта насочван от „Годишния Бог" чо
век
ът се научаваше да разчита и живите надписи на природата.
Съизживявайки пролетта насочван от „Годишния Бог" човекът се научаваше да разчита и живите надписи на природата.
Да, Посвещенията на „Горните Богове" не бяха напразни. И в края на пролетта, през Май или Юни, човек получаваше ясното усещане: ето, сега аз разбирам как от утробата на Космоса се ражда човешкото физическо тяло и както се развива, напредвайки в своето чудно съвършенство.
към текста >>
И в края на пролетта, през Май или Юни, чо
век
получаваше ясното усещане: ето, сега аз разбирам как от утробата на Космоса се ражда човешкото физическо тяло и както се развива, напредвайки в своето чудно съвършенство.
Съизживявайки пролетта насочван от „Годишния Бог" човекът се научаваше да разчита и живите надписи на природата. Да, Посвещенията на „Горните Богове" не бяха напразни.
И в края на пролетта, през Май или Юни, човек получаваше ясното усещане: ето, сега аз разбирам как от утробата на Космоса се ражда човешкото физическо тяло и както се развива, напредвайки в своето чудно съвършенство.
към текста >>
Чо
век
ът се усещаше безкрайно близък и дълбоко свързан със своята Земя, която в тоя миг откриваше лицето си пред Космоса, пред звездния свят.
После идваше лятото. И тогава за да прозвучи великият космически Логос в действие влизаха същите букви и думи, обаче поради проме-ните в Слънчевата светлина и топлина, те ставаха съвсем други, също както и първите зелени стръкове, които разказваха за дълбоките тайни на човешкото физическо тяло, се преобразяваха под лятното Слънце в цветове, плодове и т.н. Всеки можеше да се вглежда и да чете в пъстрите багри, които свързваха като с целувка безбройните Слънчеви лъчи и бликащите от Земята младенчески растежни сили. И в неповторимия, далечен и нежен тътен на космическите сили, струящи над бликащите от Земята младенчески сили, можеха да се прочетат всички планетарни тайни на нашата Земя, на онази Земя, която всяко лято се устремява към далечните простори на Космоса.
Човекът се усещаше безкрайно близък и дълбоко свързан със своята Земя, която в тоя миг откриваше лицето си пред Космоса, пред звездния свят.
към текста >>
Да, там ясно можеше да се види как слизайки от духовния свят в земната си инкарнация чо
век
ът привлича от всички небесни сфери етерните субстанции на своето собствено етерно тяло.
И всичко, което беше скрито и недостъпно в просторите на звездния свят, сега можеше да се прочете там в цъфтящите букви, в озарените от багри и красота цъфтящи букви на земните растения.
Да, там ясно можеше да се види как слизайки от духовния свят в земната си инкарнация човекът привлича от всички небесни сфери етерните субстанции на своето собствено етерно тяло.
И тайните на това етерно тяло можеха на свой ред да се открият по-късно в самия етерен живот, който пулсираше между Земята и Космоса под формата на Мировия Логос онзи Миров Логос, който караше растенията да цъфтят, а животните да устройват своите общества и норми на поведение.
към текста >>
Целият този празник напомняше: В онзи миг, когато космическите простори се отдръпват от чо
век
а и когато се затварят всички земни пъти ща към Космоса, тогава чо
век
ът трябва да намери сили и да се присъедини към онези сфери, които не са свързани с външните физически и етерни процеси, с една дума да повери душата си на духовния Космос.
Да, събитията през втората половина на Септември, особено в селските области, които все още пазеха спомена за Михаиловия празник, се посрещаха с особена тържественост.
Целият този празник напомняше: В онзи миг, когато космическите простори се отдръпват от човека и когато се затварят всички земни пъти ща към Космоса, тогава човекът трябва да намери сили и да се присъедини към онези сфери, които не са свързани с външните физически и етерни процеси, с една дума да повери душата си на духовния Космос.
Но дори и в поизбледнелия Михаилов празник от края на Септември, е запазено нещо от онзи копнеж на човечеството за духовно ръководство, каквото то се надяваше че ще получи от Йерархиите, в случай че външното ръководство чрез Слънцето и звездите се окажеше недостатъчно.
към текста >>
Да, чо
век
ът постепенно разбираше, че ако иска да постигне истинското си достойнство, той трябва да се обърне към духовния свят.
Тайните на човешкото астрално тяло се извличаха от откровенията на Логоса в цъфтящите и увяхващи растения, от завиращите се в почвата насекоми и т.н.
Да, човекът постепенно разбираше, че ако иска да постигне истинското си достойнство, той трябва да се обърне към духовния свят.
И тогава той ръководен от Посветените насочваше своя душевен поглед към онова свръхсетивно Същество, което ние означавам с името Михаил.
към текста >>
Чо
век
ът знаеше, че може да проникне в себе си и в най-дълбоката си Азова същност, само тогава, когато успее да „разчете" всичко, което Мировият Логос е втъкал в снежната покривка на Земята.
После обаче идваше онзи сезон от годината, който съответствува на днешната Коледа. През този сезон Посветените от „Годишния Бог" показваха на своите ученици онези особености, които проличават в замръзването на водата, онези художествени форми на милиардите снежинки, от които е изтъкана бялата пелена на зимата. И ако през есента „четенето" в природния свят, за което стана дума, се превръщаше в едно сетивно познание, сега то израстваше до един богат вътрешен живот. Душевните наблюдения, които през по-ранните годишни времена протичаха успоредно с външния физически труд, сега се превръщаха в задълбочен духовен труд. Целият живот прерастваше в едно мистично задълбочаване, в мистика.
Човекът знаеше, че може да проникне в себе си и в най-дълбоката си Азова същност, само тогава, когато успее да „разчете" всичко, което Мировият Логос е втъкал в снежната покривка на Земята.
Посветените от „Годишния Бог" бяха длъжни да разпознават неговия почерк в годишния сезон на зимата. Техният поглед ставаше все по-остър, така че те можеха да проследяват живота на покълващите семена или пък поведението на насекоми-те, които се опитваха да презимуват, издирвайки подземните сили. Да, погледът беше изместван от физическата светлина към физическия мрак.
към текста >>
И благодарение на това, че вашият духовен поглед се изпълва с онази сила, която движи растенията и низшите животни, тъмната маса на Земята просветлява; самата Земя става прозрачна за вътрешните душевни сили на чо
век
а.
В някои от Мистериите нещата бяха така устроени, че на учениците им се казваше: Ето, сега вие трябва да видите Слънцето в среднощния час, среднощното Слънце, сега вие трябва да разпознаете Слънцето зад тъмната маса на Земята.
И благодарение на това, че вашият духовен поглед се изпълва с онази сила, която движи растенията и низшите животни, тъмната маса на Земята просветлява; самата Земя става прозрачна за вътрешните душевни сили на човека.
Да, когато Земята овладява своята собствена мощ и се противопоставя на Космоса, човекът може да усили своя полет към Духа, защото сега и самата Земя е по-духовна и позволява на човека да разпознае среднощното Слънце, докато в разгара на лятото той стигаше до Слънцето само с физическите сетива, отправяйки взор към Космоса без да обръща нужното внимание на Земята.
към текста >>
Да, когато Земята овладява своята собствена мощ и се противопоставя на Космоса, чо
век
ът може да усили своя полет към Духа, защото сега и самата Земя е по-духовна и позволява на чо
век
а да разпознае среднощното Слънце, докато в разгара на лятото той стигаше до Слънцето само с физическите сетива, отправяйки взор към Космоса без да обръща нужното внимание на Земята.
В някои от Мистериите нещата бяха така устроени, че на учениците им се казваше: Ето, сега вие трябва да видите Слънцето в среднощния час, среднощното Слънце, сега вие трябва да разпознаете Слънцето зад тъмната маса на Земята. И благодарение на това, че вашият духовен поглед се изпълва с онази сила, която движи растенията и низшите животни, тъмната маса на Земята просветлява; самата Земя става прозрачна за вътрешните душевни сили на човека.
Да, когато Земята овладява своята собствена мощ и се противопоставя на Космоса, човекът може да усили своя полет към Духа, защото сега и самата Земя е по-духовна и позволява на човека да разпознае среднощното Слънце, докато в разгара на лятото той стигаше до Слънцето само с физическите сетива, отправяйки взор към Космоса без да обръща нужното внимание на Земята.
към текста >>
Но през онези древни епохи беше така, че докато Посветените насочваха своите ученици към среднощното Слънце, в същото време те трябваше и постоянно да им напомнят колко изоставен се чувствува в своя Аз земният чо
век
.
Но през онези древни епохи беше така, че докато Посветените насочваха своите ученици към среднощното Слънце, в същото време те трябваше и постоянно да им напомнят колко изоставен се чувствува в своя Аз земният човек.
И свещеният зимен празник все повече и повече се превръщаше в празник на болката и отчаянието, с чиято помощ човекът трябваше да научи, че по време на земния си живот е изключено да намери пътя към своя Аз. По този начин той трябваше да научи нещо, а именно: да извлича от знаците, които Логосът вписваше в скованата от зимен студ Земя всичко онова, което му показваше колко безпощадно е изоставен неговият Аз. И тогава той отправяше мечтите си към Слънцето, към Слънчевите лъчи, само че те бяха скрити от Земята. Наистина, той успяваше да зърне Слънцето в среднощния час, обаче се усещаше все по-слаб, за да стигне до среднощното Слънце. И все пак болезненото усещане за изоставеност на човешкия Аз от страна на Космоса съдържаше нещо пророческо: Да, рано или късно в хода на човешкото развитите Духовният повелител на Слънцето ще слезе на Земята, за да излекува космическата самотност на болното човечество.
към текста >>
И свещеният зимен празник все повече и повече се превръщаше в празник на болката и отчаянието, с чиято помощ чо
век
ът трябваше да научи, че по време на земния си живот е изключено да намери пътя към своя Аз.
Но през онези древни епохи беше така, че докато Посветените насочваха своите ученици към среднощното Слънце, в същото време те трябваше и постоянно да им напомнят колко изоставен се чувствува в своя Аз земният човек.
И свещеният зимен празник все повече и повече се превръщаше в празник на болката и отчаянието, с чиято помощ човекът трябваше да научи, че по време на земния си живот е изключено да намери пътя към своя Аз.
По този начин той трябваше да научи нещо, а именно: да извлича от знаците, които Логосът вписваше в скованата от зимен студ Земя всичко онова, което му показваше колко безпощадно е изоставен неговият Аз. И тогава той отправяше мечтите си към Слънцето, към Слънчевите лъчи, само че те бяха скрити от Земята. Наистина, той успяваше да зърне Слънцето в среднощния час, обаче се усещаше все по-слаб, за да стигне до среднощното Слънце. И все пак болезненото усещане за изоставеност на човешкия Аз от страна на Космоса съдържаше нещо пророческо: Да, рано или късно в хода на човешкото развитите Духовният повелител на Слънцето ще слезе на Земята, за да излекува космическата самотност на болното човечество.
към текста >>
Глашатаите на това събитие го изобразяваха в съответните символи, но истинският смисъл беше този: Духовните сили на Слънцето ще напуснат космическите простори и ще слязат долу при чо
век
а, и всички хора ще станат свидетели как древният празник на болката и страданието се преобразява в празник на тиха душевна радост.
Глашатаите на това събитие го изобразяваха в съответните символи, но истинският смисъл беше този: Духовните сили на Слънцето ще напуснат космическите простори и ще слязат долу при човека, и всички хора ще станат свидетели как древният празник на болката и страданието се преобразява в празник на тиха душевна радост.
Затова и чистите пастирски сърца можаха да чуят думите: „Слава на Бога във висините, и на Земята мир между човеците, в които е моето благоволение". Да, чистите пастирски сърца наистина чуха тези думи.
към текста >>
И днес, когато говорим за Коледната Мистерия, ние трябва да доловим зад нейните очертания тъкмо онзи древен празник на болката и страданието, за който вече стана дума; ние трябва да се замислим и за онази сила, която се вля в човешката еволюция и която позволи на чо
век
а да се изтръгне от оковите на земната тежест.
Но в другия полюс на човечеството, където древната звездна мъдрост и редица непозволени магични техники се предаваха от поколение на поколение, също се стигна до идеята, че мировият Дух трябва да проникне в земната материя.
И днес, когато говорим за Коледната Мистерия, ние трябва да доловим зад нейните очертания тъкмо онзи древен празник на болката и страданието, за който вече стана дума; ние трябва да се замислим и за онази сила, която се вля в човешката еволюция и която позволи на човека да се изтръгне от оковите на земната тежест.
Ние трябва да изживеем Коледния импулс по такъв начин, че да си кажем: Да, колко верни са все още инспирациите на „Годишния Бог", с които той озаряваше древните Посветени, колко вярно е, че точно в дълбоката зима нашата планета потъва в една голяма космическа самотност, колко вярно е, че тайните на човешкия Аз са свързани с годишните тайни. Но с хода на времето човек все повече се придържаше към мъдростта на своето сърце и така той можа да стане свидетел на това, как Христос Исус прекара своя земен живот. Защото само по този начин човекът можеше да почувствува дълбочината на Коледния импулс.
към текста >>
Но с хода на времето чо
век
все повече се придържаше към мъдростта на своето сърце и така той можа да стане свидетел на това, как Христос Исус прекара своя земен живот.
Но в другия полюс на човечеството, където древната звездна мъдрост и редица непозволени магични техники се предаваха от поколение на поколение, също се стигна до идеята, че мировият Дух трябва да проникне в земната материя. И днес, когато говорим за Коледната Мистерия, ние трябва да доловим зад нейните очертания тъкмо онзи древен празник на болката и страданието, за който вече стана дума; ние трябва да се замислим и за онази сила, която се вля в човешката еволюция и която позволи на човека да се изтръгне от оковите на земната тежест. Ние трябва да изживеем Коледния импулс по такъв начин, че да си кажем: Да, колко верни са все още инспирациите на „Годишния Бог", с които той озаряваше древните Посветени, колко вярно е, че точно в дълбоката зима нашата планета потъва в една голяма космическа самотност, колко вярно е, че тайните на човешкия Аз са свързани с годишните тайни.
Но с хода на времето човек все повече се придържаше към мъдростта на своето сърце и така той можа да стане свидетел на това, как Христос Исус прекара своя земен живот.
Защото само по този начин човекът можеше да почувствува дълбочината на Коледния импулс.
към текста >>
Защото само по този начин чо
век
ът можеше да почувствува дълбочината на Коледния импулс.
Но в другия полюс на човечеството, където древната звездна мъдрост и редица непозволени магични техники се предаваха от поколение на поколение, също се стигна до идеята, че мировият Дух трябва да проникне в земната материя. И днес, когато говорим за Коледната Мистерия, ние трябва да доловим зад нейните очертания тъкмо онзи древен празник на болката и страданието, за който вече стана дума; ние трябва да се замислим и за онази сила, която се вля в човешката еволюция и която позволи на човека да се изтръгне от оковите на земната тежест. Ние трябва да изживеем Коледния импулс по такъв начин, че да си кажем: Да, колко верни са все още инспирациите на „Годишния Бог", с които той озаряваше древните Посветени, колко вярно е, че точно в дълбоката зима нашата планета потъва в една голяма космическа самотност, колко вярно е, че тайните на човешкия Аз са свързани с годишните тайни. Но с хода на времето човек все повече се придържаше към мъдростта на своето сърце и така той можа да стане свидетел на това, как Христос Исус прекара своя земен живот.
Защото само по този начин човекът можеше да почувствува дълбочината на Коледния импулс.
към текста >>
И тогава самата вътрешна същност на чо
век
а ще се превърне за нас в една вълшебна книга.
Обаче той ще се присъедини истински към този импулс само ако прояви волята да поеме пътя след Христос и да върви по него на всяка цена. Древните Посветени имаха друга задача: От годишния цикъл те трябваше да извличат тайните на човешката природа. Да, ние трябва да разбираме какво ни говори годината, но трябва и да се вглеждаме в дълбоката същност на човешката природа. И ако се научим да се вглеждаме правилно, или още по-добре казано да съзерцаваме правилно в дълбоката същност на човешката природа с помощта на антропософската Духовна Наука тогава пред нас се откриват буквите, които са вписани в сърцето и белите дробове, в мозъка и изобщо във всички части на човешкия организъм, пред нас се откриват тайните на Космоса; също както тези космически тайни се откриваха на древните Посветени чрез Логоса и неговите знаци в растителния и животинския свят. Да, ние трябва да се издигнем дотам, че да съзерцаваме човешкото същество.
И тогава самата вътрешна същност на човека ще се превърне за нас в една вълшебна книга.
И в нея ще намерим записани всички подробности от развитието на човечеството. Само че тогава, скъпи мои приятели, ние ще трябва да пожертвуваме нещо от себе си в името на човечеството и неговото развитие. Да, тогава нашата съзерцаваща душа ще се свърже с онази духовна сила, която постоянно тласка човечеството напред по неговия път. И именно защото човечеството е в едно непрекъснато развитие, пред нас блясва истинската задача: всяка нова епоха трябва да изживява по свой начин както Мистерията на Голгота, така и Мистерията на Коледата. Едва тогава ние ще се извисим до непосредственото усещане за онзи Дух, който си избра Исусовото човешко тяло, за да се роди във Витлеем; онзи Дух, който обеща: И ето, аз съм с вас през всичките дни до края на света.
към текста >>
Само тогава хората ще стигнат до дълбокото убеждение и разбиране, че от Голгота насам, Христос е свързан с нашата Земя и стига чо
век
да поиска, Христос неизбежно ще му се открие.
Само тогава човечеството ще продължи напред, без да застине в своето развитите и без да гледа постоянно назад към това, което Библията съхрани за духовния подвиг на Христос Исус.
Само тогава хората ще стигнат до дълбокото убеждение и разбиране, че от Голгота насам, Христос е свързан с нашата Земя и стига човек да поиска, Христос неизбежно ще му се открие.
Само тогава човечеството ще стигне до ощастливяващото разбиране на истината, че както някога Коледната нощ идваше след есенния Михаилов празник, така и сега след новото откровение на Михаил през последната третина на 19 век влиза в силата си един нов Коледен празник, благодарение на който човечеството трябва да се извиси до едно ново духовно раждане, което е безусловно необходимо, понеже в противен случай човечеството ще тръгне по грешен път и Земята едва ли ще постигне бъдещата си духовна форма. Днес ние живеем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да почитаме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коледен празник, днес ние живеем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19 век; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коледен празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно познание.
към текста >>
Само тогава човечеството ще стигне до ощастливяващото разбиране на истината, че както някога Коледната нощ идваше след есенния Михаилов празник, така и сега след новото откровение на Михаил през последната третина на 19
век
влиза в силата си един нов Коледен празник, благодарение на който човечеството трябва да се извиси до едно ново духовно раждане, което е безусловно необходимо, понеже в противен случай човечеството ще тръгне по грешен път и Земята едва ли ще постигне бъдещата си духовна форма.
Само тогава човечеството ще продължи напред, без да застине в своето развитите и без да гледа постоянно назад към това, което Библията съхрани за духовния подвиг на Христос Исус. Само тогава хората ще стигнат до дълбокото убеждение и разбиране, че от Голгота насам, Христос е свързан с нашата Земя и стига човек да поиска, Христос неизбежно ще му се открие.
Само тогава човечеството ще стигне до ощастливяващото разбиране на истината, че както някога Коледната нощ идваше след есенния Михаилов празник, така и сега след новото откровение на Михаил през последната третина на 19 век влиза в силата си един нов Коледен празник, благодарение на който човечеството трябва да се извиси до едно ново духовно раждане, което е безусловно необходимо, понеже в противен случай човечеството ще тръгне по грешен път и Земята едва ли ще постигне бъдещата си духовна форма.
Днес ние живеем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да почитаме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коледен празник, днес ние живеем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19 век; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коледен празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно познание.
към текста >>
Днес ние живеем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да почитаме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коледен празник, днес ние живеем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19
век
; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коледен празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно познание.
Само тогава човечеството ще продължи напред, без да застине в своето развитите и без да гледа постоянно назад към това, което Библията съхрани за духовния подвиг на Христос Исус. Само тогава хората ще стигнат до дълбокото убеждение и разбиране, че от Голгота насам, Христос е свързан с нашата Земя и стига човек да поиска, Христос неизбежно ще му се открие. Само тогава човечеството ще стигне до ощастливяващото разбиране на истината, че както някога Коледната нощ идваше след есенния Михаилов празник, така и сега след новото откровение на Михаил през последната третина на 19 век влиза в силата си един нов Коледен празник, благодарение на който човечеството трябва да се извиси до едно ново духовно раждане, което е безусловно необходимо, понеже в противен случай човечеството ще тръгне по грешен път и Земята едва ли ще постигне бъдещата си духовна форма.
Днес ние живеем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да почитаме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коледен празник, днес ние живеем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19 век; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коледен празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно познание.
към текста >>
Да, ние трябва да сме наясно, че тези противникови сили имат единствената задача да лишат чо
век
а от живия и преобразяващ Христов Импулс.
И чак тогава ние ще разберем думите, които са записани в Евангелието: „Аз мога да ви открия още много неща, само че не сте още достатъчно силни, за да ги понесете." Но човечеството е така устроено, че то ще понася все повече и повече от това, което Христос има да му каже. Човечеството съвсем не е устроено така, че да остане в плен на онези сили, които искат да спъват неговия напредък и които неизменно сочат към канонизираните мъртви букви, с които беше документирана Мистерията на Голгота.
Да, ние трябва да сме наясно, че тези противникови сили имат единствената задача да лишат човека от живия и преобразяващ Христов Импулс.
Защото нашата епоха изобщо не разчита на тези, които са тъй да се каже прехласнати в космическата пролет на външния свят, която ни се открива ежегодно в светлото, възторжено сияние на физическата природа. Тази природа въпреки неописуемата си красота не може да ни покаже пътя към духовния свят. Съвременната епоха изисква от нас да открием пътя от Михаиловия празник към новия Коледен празник, защото в този път човек може да изживее не друго, а поредния космически изгрев на Духа. Обаче ние никога не бихме могли да открием този път, ако в нашето физическо съществувание се поддаваме на илюзията, че светлината идва от външния живот, от външната земна цивилизация, от външната земна култура. Ние трябва да отворим очите си за истината, че човекът е обкръжен от пълен мрак, но че единствено в този пълен мрак той може да издири онази светлина, която Христос внесе във Земята чрез тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
Съвременната епоха изисква от нас да открием пътя от Михаиловия празник към новия Коледен празник, защото в този път чо
век
може да изживее не друго, а поредния космически изгрев на Духа.
И чак тогава ние ще разберем думите, които са записани в Евангелието: „Аз мога да ви открия още много неща, само че не сте още достатъчно силни, за да ги понесете." Но човечеството е така устроено, че то ще понася все повече и повече от това, което Христос има да му каже. Човечеството съвсем не е устроено така, че да остане в плен на онези сили, които искат да спъват неговия напредък и които неизменно сочат към канонизираните мъртви букви, с които беше документирана Мистерията на Голгота. Да, ние трябва да сме наясно, че тези противникови сили имат единствената задача да лишат човека от живия и преобразяващ Христов Импулс. Защото нашата епоха изобщо не разчита на тези, които са тъй да се каже прехласнати в космическата пролет на външния свят, която ни се открива ежегодно в светлото, възторжено сияние на физическата природа. Тази природа въпреки неописуемата си красота не може да ни покаже пътя към духовния свят.
Съвременната епоха изисква от нас да открием пътя от Михаиловия празник към новия Коледен празник, защото в този път човек може да изживее не друго, а поредния космически изгрев на Духа.
Обаче ние никога не бихме могли да открием този път, ако в нашето физическо съществувание се поддаваме на илюзията, че светлината идва от външния живот, от външната земна цивилизация, от външната земна култура. Ние трябва да отворим очите си за истината, че човекът е обкръжен от пълен мрак, но че единствено в този пълен мрак той може да издири онази светлина, която Христос внесе във Земята чрез тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
Ние трябва да отворим очите си за истината, че чо
век
ът е обкръжен от пълен мрак, но че единствено в този пълен мрак той може да издири онази светлина, която Христос внесе във Земята чрез тялото на Исус от Назарет.
Да, ние трябва да сме наясно, че тези противникови сили имат единствената задача да лишат човека от живия и преобразяващ Христов Импулс. Защото нашата епоха изобщо не разчита на тези, които са тъй да се каже прехласнати в космическата пролет на външния свят, която ни се открива ежегодно в светлото, възторжено сияние на физическата природа. Тази природа въпреки неописуемата си красота не може да ни покаже пътя към духовния свят. Съвременната епоха изисква от нас да открием пътя от Михаиловия празник към новия Коледен празник, защото в този път човек може да изживее не друго, а поредния космически изгрев на Духа. Обаче ние никога не бихме могли да открием този път, ако в нашето физическо съществувание се поддаваме на илюзията, че светлината идва от външния живот, от външната земна цивилизация, от външната земна култура.
Ние трябва да отворим очите си за истината, че човекът е обкръжен от пълен мрак, но че единствено в този пълен мрак той може да издири онази светлина, която Христос внесе във Земята чрез тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
Само тогава чо
век
ът ще може да продължи своя път, само ако крачи по този път с молитвения плам на пастирите, с молитвения плам на мъдреците от Изтока, които стигнаха до яслите през онази Коледна нощ.
Само тогава човекът ще може да продължи своя път, само ако крачи по този път с молитвения плам на пастирите, с молитвения плам на мъдреците от Изтока, които стигнаха до яслите през онази Коледна нощ.
Човекът не трябва да изпуска неясните следи и знаци, защото те ще стават все по-отчетливи и ясни, и все по-недвусмислено ще сочат, че занапред космическите истини ще се извличат от самото човешко същество, а Христовата тайна от истинското разбиране на Коледния празник. Но до този тържествен миг ще се извиси само този, който неуморно търси светлината в околния мрак.
към текста >>
Чо
век
ът не трябва да изпуска неясните следи и знаци, защото те ще стават все по-отчетливи и ясни, и все по-недвусмислено ще сочат, че занапред космическите истини ще се извличат от самото човешко същество, а Христовата тайна от истинското разбиране на Коледния празник.
Само тогава човекът ще може да продължи своя път, само ако крачи по този път с молитвения плам на пастирите, с молитвения плам на мъдреците от Изтока, които стигнаха до яслите през онази Коледна нощ.
Човекът не трябва да изпуска неясните следи и знаци, защото те ще стават все по-отчетливи и ясни, и все по-недвусмислено ще сочат, че занапред космическите истини ще се извличат от самото човешко същество, а Христовата тайна от истинското разбиране на Коледния празник.
Но до този тържествен миг ще се извиси само този, който неуморно търси светлината в околния мрак.
към текста >>
И сега, от мрака, който действително е тук, чо
век
ът трябва да извоюва светлината на Духа.
И сега, от мрака, който действително е тук, човекът трябва да извоюва светлината на Духа.
Това той може да стори само ако води борбата с несломима душевна сила, с неотклонна и твърда воля. Само тогава над него ще засияе онази вълшебна светлина на „пътеводната звезда", която през великата Коледна нощ във Витлеем водеше мъдреците от Изтока към „мястото, където беше детето".
към текста >>
Защото в Коледната нощ само тя може да осветли истинския път на чо
век
а!
Да, уважаеми гости и скъпи мои приятели, в днешната Коледна вечер аз исках да Ви говоря точно за тази озаряваща светлина, точно за тази озаряваща звезда. Но позволете ми да спомена и нещо друго. Позволете ми да спомена, че макар и по един плах начин приемайки антропософската Духовна Наука Вие проявявате известна воля. И във вечери като днешната Коледна вечер, Вие свързвате тази Ваша воля с една друга воля, която се състои в порива да следваме небесната траектория на Витлеемската звезда.
Защото в Коледната нощ само тя може да осветли истинския път на човека!
към текста >>
19.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
В лекциите, които изнесох тук преди Коледа, стана дума за връзката на чо
век
а с целия Космос и особено за връзката му с това, което пулсира в Космоса като духовно-душевни сили.
Уважаеми гости и скъпи мои приятели!
В лекциите, които изнесох тук преди Коледа, стана дума за връзката на човека с целия Космос и особено за връзката му с това, което пулсира в Космоса като духовно-душевни сили.
Днес отново бих искал да се докосна до тези неща, но от съвсем друга гледна точка.
към текста >>
Чо
век
ът се чувствува зависим пред тъй да се каже „железните" природни закони, които той намира навсякъде във външния свят.
От една страна пред човешкото мислене и пред човешкия сетивен живот застава т.нар. природна необходимост.
Човекът се чувствува зависим пред тъй да се каже „железните" природни закони, които той намира навсякъде във външния свят.
Тези природни закони го пронизват отвсякъде, тъй като чрез своя физически и етерен организъм, той е включен във външния природен свят.
към текста >>
От друга страна в чо
век
а живее съвсем ясното усещане и то е неизбежно усещане за всеки здрав чо
век
, че той не би бил на висотата на своето истинско достойнство, ако по време на живота между раждането и смъртта не стигне до свободата.
От друга страна в човека живее съвсем ясното усещане и то е неизбежно усещане за всеки здрав човек, че той не би бил на висотата на своето истинско достойнство, ако по време на живота между раждането и смъртта не стигне до свободата.
към текста >>
Последователите на естественонаучните светогледи разглеждат човешката свобода като нещо абсурдно или като една пълна илюзия, която възниква в човешката душа само защото чо
век
ът просто застава със своята воля пред едно решение, за което съществуват доводи „за" и „против".
Аз многократно съм изтъквал една характерна особеност на съвременната естественонаучна епоха. Тази характерна особеност се състои в това, че естественонаучната епоха се стреми да пренесе желязната необходимост на природните явления в чисто човешката област на мислите, чувствата и волята.
Последователите на естественонаучните светогледи разглеждат човешката свобода като нещо абсурдно или като една пълна илюзия, която възниква в човешката душа само защото човекът просто застава със своята воля пред едно решение, за което съществуват доводи „за" и „против".
И практически решението взема не той, а доводите, които се оказват по-силни в дадения момент. Така че по-силните доводи закономерно побеждават по-слабите доводи. С други думи, средната сумарна величина на най-разнородни импулси, които действуват върху него през целия му земен живот, изтласква човека в една или друга посока. Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
към текста >>
С други думи, средната сумарна величина на най-разнородни импулси, които действуват върху него през целия му земен живот, изтласква чо
век
а в една или друга посока.
Аз многократно съм изтъквал една характерна особеност на съвременната естественонаучна епоха. Тази характерна особеност се състои в това, че естественонаучната епоха се стреми да пренесе желязната необходимост на природните явления в чисто човешката област на мислите, чувствата и волята. Последователите на естественонаучните светогледи разглеждат човешката свобода като нещо абсурдно или като една пълна илюзия, която възниква в човешката душа само защото човекът просто застава със своята воля пред едно решение, за което съществуват доводи „за" и „против". И практически решението взема не той, а доводите, които се оказват по-силни в дадения момент. Така че по-силните доводи закономерно побеждават по-слабите доводи.
С други думи, средната сумарна величина на най-разнородни импулси, които действуват върху него през целия му земен живот, изтласква човека в една или друга посока.
Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
към текста >>
Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и чо
век
се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
Тази характерна особеност се състои в това, че естественонаучната епоха се стреми да пренесе желязната необходимост на природните явления в чисто човешката област на мислите, чувствата и волята. Последователите на естественонаучните светогледи разглеждат човешката свобода като нещо абсурдно или като една пълна илюзия, която възниква в човешката душа само защото човекът просто застава със своята воля пред едно решение, за което съществуват доводи „за" и „против". И практически решението взема не той, а доводите, които се оказват по-силни в дадения момент. Така че по-силните доводи закономерно побеждават по-слабите доводи. С други думи, средната сумарна величина на най-разнородни импулси, които действуват върху него през целия му земен живот, изтласква човека в една или друга посока.
Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
към текста >>
Срещу подобно обяснение на нещата обаче застава не само етичното съображение, че истинското достойнство на чо
век
а изключва тази възможност чо
век
ът да хвърчи като топка между доводите „за" и „против", а и едно особено чувство, което за непредубедения слушател е вън от всяко съмнение: чувството за свобода на човешката воля; и ако по силата на някаква теория той греши в усещането си за свободата, той би могъл също така да греши и в своите елементарни сетивни усещания.
Срещу подобно обяснение на нещата обаче застава не само етичното съображение, че истинското достойнство на човека изключва тази възможност човекът да хвърчи като топка между доводите „за" и „против", а и едно особено чувство, което за непредубедения слушател е вън от всяко съмнение: чувството за свобода на човешката воля; и ако по силата на някаква теория той греши в усещането си за свободата, той би могъл също така да греши и в своите елементарни сетивни усещания.
Изобщо, ако в своята чувствена сфера човекът би могъл да бъде измамен относно изживяването на свободата, той би могъл да бъде измамен и в изживяването на червения и зеления цвят, мажора, минора и т.н. Ето защо е извънредно характерно, че в новите естественонаучни възгледи така високо се цени теоретичният елемент, тъй като с неговата помощ човешките действия и човешката воля могат да се вмъкнат в рамките на абсолютната и безусловно природна необходимост.
към текста >>
Изобщо, ако в своята чувствена сфера чо
век
ът би могъл да бъде измамен относно изживяването на свободата, той би могъл да бъде измамен и в изживяването на червения и зеления цвят, мажора, минора и т.н.
Срещу подобно обяснение на нещата обаче застава не само етичното съображение, че истинското достойнство на човека изключва тази възможност човекът да хвърчи като топка между доводите „за" и „против", а и едно особено чувство, което за непредубедения слушател е вън от всяко съмнение: чувството за свобода на човешката воля; и ако по силата на някаква теория той греши в усещането си за свободата, той би могъл също така да греши и в своите елементарни сетивни усещания.
Изобщо, ако в своята чувствена сфера човекът би могъл да бъде измамен относно изживяването на свободата, той би могъл да бъде измамен и в изживяването на червения и зеления цвят, мажора, минора и т.н.
Ето защо е извънредно характерно, че в новите естественонаучни възгледи така високо се цени теоретичният елемент, тъй като с неговата помощ човешките действия и човешката воля могат да се вмъкнат в рамките на абсолютната и безусловно природна необходимост.
към текста >>
Обаче проблемът за необходимостта и свободата, с техните всевъзможни отражения върху духовния живот на чо
век
а, е свързан с много по-висши сфери и изобщо не може да бъде разрешен на онази плоскост, на която се надяват да го разрешат естественонаучното мислене и ежедневният душевен опит на чо
век
а.
Обаче проблемът за необходимостта и свободата, с техните всевъзможни отражения върху духовния живот на човека, е свързан с много по-висши сфери и изобщо не може да бъде разрешен на онази плоскост, на която се надяват да го разрешат естественонаучното мислене и ежедневният душевен опит на човека.
Не трябва да забравяме, че този важен проблем стоеше пред човека също и през онези далечни епохи, когато душевното му устройство беше съвсем различно.
към текста >>
Не трябва да забравяме, че този важен проблем стоеше пред чо
век
а също и през онези далечни епохи, когато душевното му устройство беше съвсем различно.
Обаче проблемът за необходимостта и свободата, с техните всевъзможни отражения върху духовния живот на човека, е свързан с много по-висши сфери и изобщо не може да бъде разрешен на онази плоскост, на която се надяват да го разрешат естественонаучното мислене и ежедневният душевен опит на човека.
Не трябва да забравяме, че този важен проблем стоеше пред човека също и през онези далечни епохи, когато душевното му устройство беше съвсем различно.
към текста >>
Да, чо
век
ът беше потопен всред необозримото силово поле на определени духовни цели, на определени духовни намерения.
От лекционния цикъл, който започнах тук на 24 Декември 1922, Вие вече разбрахте, че така нареченото естественонаучно мислене съвсем не е толкова древно, както сме свикнали да смятаме. Ако се върнем към някоя от древните епохи, там ние ще открием едно човешко светоусещане, което е толкова едностранчиво-духовно, колкото и днешното светоусещане е едностранчиво-натуралистично. И колкото по-назад се вглеждаме в тези отминали епохи, толкова по-малко ще откриваме в тях това, което днес наричаме природна необходимост; защото в своя неповторим мисловен тембър, в своето звучене, природната необходимост при гърците беше нещо съвсем друго. И ако се отправим още по-назад, тогава на мястото на природната необходимост, ние ще открием такива силови въздействия, които според своята цялостна характеристика, бяха по-скоро свързани с божествено-духовното провидение. Докато днес, ако ми позволите този тривиален израз, според учените целият свят е изпълнен с природни сили, през древността мислителите навсякъде в света откриваха духовни сили, които също както и хората действуваха с определени цели, само че техните цели бяха много по-мащабни от човешките цели.
Да, човекът беше потопен всред необозримото силово поле на определени духовни цели, на определени духовни намерения.
И в това духовно светоусещане, човек насочваше погледа си към божествено-духовните сили, които определяха мотивите на неговата воля. Когато в естественонаучен смисъл днес човек мисли, той се усеща детерминиран чрез природните сили и природните закони. В древността той се усещаше детерминиран от неоспоримите духовни сили и духовни закони. За разлика от днешните натуралисти, древните хора въпреки че бяха, тъй да се каже, духовно детерминирани в много от случаите стигаха до изживяването на човешката свобода. Днешните натуралисти си въобразяват, че човешките действия се ръководят от природната необходимост.
към текста >>
И в това духовно светоусещане, чо
век
насочваше погледа си към божествено-духовните сили, които определяха мотивите на неговата воля.
Ако се върнем към някоя от древните епохи, там ние ще открием едно човешко светоусещане, което е толкова едностранчиво-духовно, колкото и днешното светоусещане е едностранчиво-натуралистично. И колкото по-назад се вглеждаме в тези отминали епохи, толкова по-малко ще откриваме в тях това, което днес наричаме природна необходимост; защото в своя неповторим мисловен тембър, в своето звучене, природната необходимост при гърците беше нещо съвсем друго. И ако се отправим още по-назад, тогава на мястото на природната необходимост, ние ще открием такива силови въздействия, които според своята цялостна характеристика, бяха по-скоро свързани с божествено-духовното провидение. Докато днес, ако ми позволите този тривиален израз, според учените целият свят е изпълнен с природни сили, през древността мислителите навсякъде в света откриваха духовни сили, които също както и хората действуваха с определени цели, само че техните цели бяха много по-мащабни от човешките цели. Да, човекът беше потопен всред необозримото силово поле на определени духовни цели, на определени духовни намерения.
И в това духовно светоусещане, човек насочваше погледа си към божествено-духовните сили, които определяха мотивите на неговата воля.
Когато в естественонаучен смисъл днес човек мисли, той се усеща детерминиран чрез природните сили и природните закони. В древността той се усещаше детерминиран от неоспоримите духовни сили и духовни закони. За разлика от днешните натуралисти, древните хора въпреки че бяха, тъй да се каже, духовно детерминирани в много от случаите стигаха до изживяването на човешката свобода. Днешните натуралисти си въобразяват, че човешките действия се ръководят от природната необходимост. Древните обаче знаеха: Човешките действия се ръководят от божествено-духовните сили!
към текста >>
Когато в естественонаучен смисъл днес чо
век
мисли, той се усеща детерминиран чрез природните сили и природните закони.
И колкото по-назад се вглеждаме в тези отминали епохи, толкова по-малко ще откриваме в тях това, което днес наричаме природна необходимост; защото в своя неповторим мисловен тембър, в своето звучене, природната необходимост при гърците беше нещо съвсем друго. И ако се отправим още по-назад, тогава на мястото на природната необходимост, ние ще открием такива силови въздействия, които според своята цялостна характеристика, бяха по-скоро свързани с божествено-духовното провидение. Докато днес, ако ми позволите този тривиален израз, според учените целият свят е изпълнен с природни сили, през древността мислителите навсякъде в света откриваха духовни сили, които също както и хората действуваха с определени цели, само че техните цели бяха много по-мащабни от човешките цели. Да, човекът беше потопен всред необозримото силово поле на определени духовни цели, на определени духовни намерения. И в това духовно светоусещане, човек насочваше погледа си към божествено-духовните сили, които определяха мотивите на неговата воля.
Когато в естественонаучен смисъл днес човек мисли, той се усеща детерминиран чрез природните сили и природните закони.
В древността той се усещаше детерминиран от неоспоримите духовни сили и духовни закони. За разлика от днешните натуралисти, древните хора въпреки че бяха, тъй да се каже, духовно детерминирани в много от случаите стигаха до изживяването на човешката свобода. Днешните натуралисти си въобразяват, че човешките действия се ръководят от природната необходимост. Древните обаче знаеха: Човешките действия се ръководят от божествено-духовните сили!
към текста >>
Обаче всеки, който се наеме да разгледа душевния и духовен живот на чо
век
а, всъщност изцяло следва същия изследователски подход.
Обаче всеки, който се наеме да разгледа душевния и духовен живот на човека, всъщност изцяло следва същия изследователски подход.
Психолозите с право се боят да се изправят пред цялостното обяснение на човешката проблематика. Те прибягват до „тясната специализация" и се опитват да свържат в едно цяло съвсем разнородни фрагменти на мисли, чувства и т.н., надявайки се, че така могат да основат една добра психология. Също както учените в клиниката или физико-химическата лаборатория се опитват да изковат един вид „мироглед на физическите сили", изхождайки само от отделни казуси, наблюдения и експерименти.
към текста >>
Но това още повече ни задължава да кажем: След като по този начин чрез взаимодействието между отделните си фрагменти природата и светът не се откриват на чо
век
а, ние стигаме до убеждението: Чрез своите изследвания, наблюдения и експерименти, чо
век
ът никога не може да си изгради един правилен и озарен от истината светоглед.
Обаче в действителност подобни опити никога не водят до едно цялостно обхващане на реалния свят, нито в областта на физическите, нито в областта на духовните явления. Аз далеч не искам да кажа нещо лошо за тези тясно специализирани изследвания, напротив, както знаете многократно съм ги оправдавал в една или друга от моите лекции.
Но това още повече ни задължава да кажем: След като по този начин чрез взаимодействието между отделните си фрагменти природата и светът не се откриват на човека, ние стигаме до убеждението: Чрез своите изследвания, наблюдения и експерименти, човекът никога не може да си изгради един правилен и озарен от истината светоглед.
Естествено, човек може да изследва черно дробните клетки или чернодробните процеси, както и мозъчните клетки или мозъчните процеси; в тези насоки той несъмнено може да стигне твърде далеч. Само че те го отвеждат в странични пътища, а не към главната цел. Ето защо правилен възглед за цялостния човешки организъм по този начин не може да се получи, понеже в случая липсва една ръководна, една всеобхватна идея за устройството на човешкия организъм. Ако тя съществуваше, тясно специализираните изследвания щяха да имат съвсем друг вид, а не както днес химията или астрохимията, физиката или астрофизиката, биологията и т.н. напразно се опит ват да стигнат до един правдоподобен образ на външния свят и да обяснят как си взаимодействуват различните природни сили и закони.
към текста >>
Естествено, чо
век
може да изследва черно дробните клетки или чернодробните процеси, както и мозъчните клетки или мозъчните процеси; в тези насоки той несъмнено може да стигне твърде далеч.
Обаче в действителност подобни опити никога не водят до едно цялостно обхващане на реалния свят, нито в областта на физическите, нито в областта на духовните явления. Аз далеч не искам да кажа нещо лошо за тези тясно специализирани изследвания, напротив, както знаете многократно съм ги оправдавал в една или друга от моите лекции. Но това още повече ни задължава да кажем: След като по този начин чрез взаимодействието между отделните си фрагменти природата и светът не се откриват на човека, ние стигаме до убеждението: Чрез своите изследвания, наблюдения и експерименти, човекът никога не може да си изгради един правилен и озарен от истината светоглед.
Естествено, човек може да изследва черно дробните клетки или чернодробните процеси, както и мозъчните клетки или мозъчните процеси; в тези насоки той несъмнено може да стигне твърде далеч.
Само че те го отвеждат в странични пътища, а не към главната цел. Ето защо правилен възглед за цялостния човешки организъм по този начин не може да се получи, понеже в случая липсва една ръководна, една всеобхватна идея за устройството на човешкия организъм. Ако тя съществуваше, тясно специализираните изследвания щяха да имат съвсем друг вид, а не както днес химията или астрохимията, физиката или астрофизиката, биологията и т.н. напразно се опит ват да стигнат до един правдоподобен образ на външния свят и да обяснят как си взаимодействуват различните природни сили и закони. Човекът може да стигне до един правдоподобен образ на външния свят, само ако изработи в себе си онази способност да съзерцава във външната природа, която приблизително би отговаряла на съзерцателната му способност, зад чернодробните, бъбречни, сърдечни и мозъчни процеси да вниква именно във всеобхватната идея за устройство на човешкия организъм.
към текста >>
Чо
век
ът може да стигне до един правдоподобен образ на външния свят, само ако изработи в себе си онази способност да съзерцава във външната природа, която приблизително би отговаряла на съзерцателната му способност, зад чернодробните, бъбречни, сърдечни и мозъчни процеси да вниква именно във всеобхватната идея за устройство на човешкия организъм.
Естествено, човек може да изследва черно дробните клетки или чернодробните процеси, както и мозъчните клетки или мозъчните процеси; в тези насоки той несъмнено може да стигне твърде далеч. Само че те го отвеждат в странични пътища, а не към главната цел. Ето защо правилен възглед за цялостния човешки организъм по този начин не може да се получи, понеже в случая липсва една ръководна, една всеобхватна идея за устройството на човешкия организъм. Ако тя съществуваше, тясно специализираните изследвания щяха да имат съвсем друг вид, а не както днес химията или астрохимията, физиката или астрофизиката, биологията и т.н. напразно се опит ват да стигнат до един правдоподобен образ на външния свят и да обяснят как си взаимодействуват различните природни сили и закони.
Човекът може да стигне до един правдоподобен образ на външния свят, само ако изработи в себе си онази способност да съзерцава във външната природа, която приблизително би отговаряла на съзерцателната му способност, зад чернодробните, бъбречни, сърдечни и мозъчни процеси да вниква именно във всеобхватната идея за устройство на човешкия организъм.
към текста >>
Разбира се, може да се възрази: да, вероятно един ден процесите в черния дроб и мозъка на чо
век
а ще намерят своето задоволително биологическо обяснение.
Разбира се, може да се възрази: да, вероятно един ден процесите в черния дроб и мозъка на човека ще намерят своето задоволително биологическо обяснение.
Обаче на свой ред ние можем да кажем: Естествено, само че взаимодействията между черния дроб, мозъка и т.н. са свързани с целия човешки организъм. Но дори и да се обърнем само към отделните процеси, ние рано или късно ще сме в състояние да се доберем до цялостния образ на човешкия организъм, включващ в себе си всевъзможни въздействия химически, физически, биологически и т.н.
към текста >>
А дали те действуват и в пространството около чо
век
а?
Ето, пред нас е цялостният образ на човешкия организъм. В него действуват определени природни сили и закони.
А дали те действуват и в пространството около човека?
Да, в известен смисъл те действуват и вън от него. Моля да не бъда разбран погрешно. Нещата винаги са относителни. Ако вникнем в процесите на човешкото ухо, ще установим, че те представляват едно относително цяло. Но в случай, че разгледаме слуховия орган като продължение на ухото в посока към мозъка, ние също стигаме до едно относително цяло.
към текста >>
Бихме могли да кажем сигурен съм, че дори и зад тези бегли думи, Вие ще се досетите колко дълбоки и сериозни са нещата, че само ако на един чо
век
липсва абстрактното отношение към външния природен свят, което го тласка към днешните физически и химически експерименти, имащи за цел да обяснят явленията в ботаниката или зоологията, само ако отхвърли цялата естественонаучна абстракция, той може да добие усет за космическия организъм на денонощния и годишния цикъл.
Бихме могли да кажем сигурен съм, че дори и зад тези бегли думи, Вие ще се досетите колко дълбоки и сериозни са нещата, че само ако на един човек липсва абстрактното отношение към външния природен свят, което го тласка към днешните физически и химически експерименти, имащи за цел да обяснят явленията в ботаниката или зоологията, само ако отхвърли цялата естественонаучна абстракция, той може да добие усет за космическия организъм на денонощния и годишния цикъл.
И добивайки този усет, той открива, че нещата тук всъщност са идентични със самия него. Позволете ми да обясня какво имам предвид.
към текста >>
Разбира се, още в следващите дни ние влизаме в други, по-малки цикли, обаче Земята едва ли се променя толкова бързо, че в продължение на един цял живот, чо
век
да забележи онези постепенни изменения, които година след година се натрупват върху цялостния облик на Земята.
И когато спрем душевния си поглед върху един такъв годишен цикъл, който ни се представя като едно затворено цяло, в смисъл, че от определен момент той започва новата си фаза, която, общо взето, повтаря старата фаза, ние откриваме, че тук сме изправени не пред друго, а пред една природна необходимост. И ние, хората, малко или много, участвуваме в тази природна необходимост. А ако сме изцяло включени в нея, тогава ние бихме попаднали в безусловно подчинение пред тази природна необходимост. В хода на годишния цикъл се проявяват определени природни сили, които имат отношение към нас, хората, доколкото сме жители на Земята. Впрочем Земята не се променя толкова бързо.
Разбира се, още в следващите дни ние влизаме в други, по-малки цикли, обаче Земята едва ли се променя толкова бързо, че в продължение на един цял живот, човек да забележи онези постепенни изменения, които година след година се натрупват върху цялостния облик на Земята.
И така, доколкото всяка година минаваме през пролет, лято, есен и зима в нашето собствено тяло, ние сме включени в природната необходимост.
към текста >>
Обаче дори и един повърхностен поглед ни убеждава, че спрямо годишния цикъл, чо
век
ът има известна свобода; спрямо годишния цикъл той има относително свобода.
Обаче дори и един повърхностен поглед ни убеждава, че спрямо годишния цикъл, човекът има известна свобода; спрямо годишния цикъл той има относително свобода.
Антропософският светоглед подчертава този факт още по-ясно. Защото антропософското обяснение насочва нашето внимание първо към онези две редуващи се състояния, които са присъщи на всеки човек в хода на денонощието: състоянията на будност и сън. Знаем, че докато човек е буден, неговото физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и неговият Аз се намират в относително единство. Докато човек спи, в леглото остават тясно преплетените физическо и етерно тяло, а вън от тях са астралното тяло и Азът.
към текста >>
Защото антропософското обяснение насочва нашето внимание първо към онези две редуващи се състояния, които са присъщи на всеки чо
век
в хода на денонощието: състоянията на будност и сън.
Обаче дори и един повърхностен поглед ни убеждава, че спрямо годишния цикъл, човекът има известна свобода; спрямо годишния цикъл той има относително свобода. Антропософският светоглед подчертава този факт още по-ясно.
Защото антропософското обяснение насочва нашето внимание първо към онези две редуващи се състояния, които са присъщи на всеки човек в хода на денонощието: състоянията на будност и сън.
Знаем, че докато човек е буден, неговото физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и неговият Аз се намират в относително единство. Докато човек спи, в леглото остават тясно преплетените физическо и етерно тяло, а вън от тях са астралното тяло и Азът.
към текста >>
Знаем, че докато чо
век
е буден, неговото физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и неговият Аз се намират в относително единство.
Обаче дори и един повърхностен поглед ни убеждава, че спрямо годишния цикъл, човекът има известна свобода; спрямо годишния цикъл той има относително свобода. Антропософският светоглед подчертава този факт още по-ясно. Защото антропософското обяснение насочва нашето внимание първо към онези две редуващи се състояния, които са присъщи на всеки човек в хода на денонощието: състоянията на будност и сън.
Знаем, че докато човек е буден, неговото физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и неговият Аз се намират в относително единство.
Докато човек спи, в леглото остават тясно преплетените физическо и етерно тяло, а вън от тях са астралното тяло и Азът.
към текста >>
Докато чо
век
спи, в леглото остават тясно преплетените физическо и етерно тяло, а вън от тях са астралното тяло и Азът.
Обаче дори и един повърхностен поглед ни убеждава, че спрямо годишния цикъл, човекът има известна свобода; спрямо годишния цикъл той има относително свобода. Антропософският светоглед подчертава този факт още по-ясно. Защото антропософското обяснение насочва нашето внимание първо към онези две редуващи се състояния, които са присъщи на всеки човек в хода на денонощието: състоянията на будност и сън. Знаем, че докато човек е буден, неговото физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и неговият Аз се намират в относително единство.
Докато човек спи, в леглото остават тясно преплетените физическо и етерно тяло, а вън от тях са астралното тяло и Азът.
към текста >>
И когато с помощта на антропософското познание, за което Вие сте осведомени от нашата литература, се обърнем към физическото и етерното тяло на чо
век
а в зависимост от това дали той спи или е буден, тогава установяваме следното.
И когато с помощта на антропософското познание, за което Вие сте осведомени от нашата литература, се обърнем към физическото и етерното тяло на човека в зависимост от това дали той спи или е буден, тогава установяваме следното.
към текста >>
Обстоятелството, че физическият и етерен организъм на чо
век
а включват в себе си и такива процеси, които не са само минерални и растителни, се дължи на особената организация, зависеща от временното присъствие на астралното тяло и Азът в човешкия организъм.
Когато астралното тяло и Азът са извън физическия и етерен организъм, тогава в този физически и етерен организъм възниква един живот, какъвто във външната природа можем да намерим само в минералното и растително царство.
Обстоятелството, че физическият и етерен организъм на човека включват в себе си и такива процеси, които не са само минерални и растителни, се дължи на особената организация, зависеща от временното присъствие на астралното тяло и Азът в човешкия организъм.
Ако със своето астрално тяло и своя Аз човекът не се потопи навреме, т.е. ако закъснее да се потопи във физическото си и етерно тяло, тогава той би останал в сферата на минералния и растителен живот. Но в мига на заспиването, човекът попада под действието на една тенденция, която се стреми да го превърне в минерално-растително същество. И по време на съня тази тенденция получава явен превес над всички други процеси.
към текста >>
Ако със своето астрално тяло и своя Аз чо
век
ът не се потопи навреме, т.е.
Когато астралното тяло и Азът са извън физическия и етерен организъм, тогава в този физически и етерен организъм възниква един живот, какъвто във външната природа можем да намерим само в минералното и растително царство. Обстоятелството, че физическият и етерен организъм на човека включват в себе си и такива процеси, които не са само минерални и растителни, се дължи на особената организация, зависеща от временното присъствие на астралното тяло и Азът в човешкия организъм.
Ако със своето астрално тяло и своя Аз човекът не се потопи навреме, т.е.
ако закъснее да се потопи във физическото си и етерно тяло, тогава той би останал в сферата на минералния и растителен живот. Но в мига на заспиването, човекът попада под действието на една тенденция, която се стреми да го превърне в минерално-растително същество. И по време на съня тази тенденция получава явен превес над всички други процеси.
към текста >>
Но в мига на заспиването, чо
век
ът попада под действието на една тенденция, която се стреми да го превърне в минерално-растително същество.
Когато астралното тяло и Азът са извън физическия и етерен организъм, тогава в този физически и етерен организъм възниква един живот, какъвто във външната природа можем да намерим само в минералното и растително царство. Обстоятелството, че физическият и етерен организъм на човека включват в себе си и такива процеси, които не са само минерални и растителни, се дължи на особената организация, зависеща от временното присъствие на астралното тяло и Азът в човешкия организъм. Ако със своето астрално тяло и своя Аз човекът не се потопи навреме, т.е. ако закъснее да се потопи във физическото си и етерно тяло, тогава той би останал в сферата на минералния и растителен живот.
Но в мига на заспиването, човекът попада под действието на една тенденция, която се стреми да го превърне в минерално-растително същество.
И по време на съня тази тенденция получава явен превес над всички други процеси.
към текста >>
Ако със средствата на антропософското познание се вглеждате в спящия физически чо
век
, тогава в този спящ чо
век
естествено в рамките на необходимите различия Вие ще откриете един верен образ на всичко онова, което през пролетта и лятото пронизва нашата Земя.
Ако със средствата на антропософското познание се вглеждате в спящия физически човек, тогава в този спящ човек естествено в рамките на необходимите различия Вие ще откриете един верен образ на всичко онова, което през пролетта и лятото пронизва нашата Земя.
Минералните и растителни сили нарастват неудържимо и буйно, разбира се, под друга форма, а не като зелените пролетни растения, които поникват от Земята. И все пак, както казах, това, което се разиграва по време на съня в човешкия физически и етерен организъм, е един верен образ на Земята през сезоните на пролетта и лятото. Човекът от съвременната космическа епоха е организиран именно в съответствие с тази външна природа. Той може свободно и безпрепятствено да отправя своя физически поглед към тази физическа природа. Той спокойно може да съзерцава всички фази на пролетния растеж, на пролетното цъфтене.
към текста >>
Чо
век
ът от съвременната космическа епоха е организиран именно в съответствие с тази външна природа.
Ако със средствата на антропософското познание се вглеждате в спящия физически човек, тогава в този спящ човек естествено в рамките на необходимите различия Вие ще откриете един верен образ на всичко онова, което през пролетта и лятото пронизва нашата Земя. Минералните и растителни сили нарастват неудържимо и буйно, разбира се, под друга форма, а не като зелените пролетни растения, които поникват от Земята. И все пак, както казах, това, което се разиграва по време на съня в човешкия физически и етерен организъм, е един верен образ на Земята през сезоните на пролетта и лятото.
Човекът от съвременната космическа епоха е организиран именно в съответствие с тази външна природа.
Той може свободно и безпрепятствено да отправя своя физически поглед към тази физическа природа. Той спокойно може да съзерцава всички фази на пролетния растеж, на пролетното цъфтене. В мига, обаче, когато човек получи определени инспирации и имагинации, тогава с помощта на потопеното си в съня физическо тяло, той ще съзре сезона на лятото. Защото да спиш, това означава: Пролетта и лятото да навлязат във физическото и етерно тяло. Неудържимият и бликащ от младенчески сили живот започва.
към текста >>
В мига, обаче, когато чо
век
получи определени инспирации и имагинации, тогава с помощта на потопеното си в съня физическо тяло, той ще съзре сезона на лятото.
Минералните и растителни сили нарастват неудържимо и буйно, разбира се, под друга форма, а не като зелените пролетни растения, които поникват от Земята. И все пак, както казах, това, което се разиграва по време на съня в човешкия физически и етерен организъм, е един верен образ на Земята през сезоните на пролетта и лятото. Човекът от съвременната космическа епоха е организиран именно в съответствие с тази външна природа. Той може свободно и безпрепятствено да отправя своя физически поглед към тази физическа природа. Той спокойно може да съзерцава всички фази на пролетния растеж, на пролетното цъфтене.
В мига, обаче, когато човек получи определени инспирации и имагинации, тогава с помощта на потопеното си в съня физическо тяло, той ще съзре сезона на лятото.
Защото да спиш, това означава: Пролетта и лятото да навлязат във физическото и етерно тяло. Неудържимият и бликащ от младенчески сили живот започва. И когато ние се пробудим, т.е когато Азът и астралното тяло отново се приберат в човешкия организъм, тогава този неудържим и бликащ живот на физическото и етерно тяло изведнъж утихва. За духовно обучения поглед сега започва един живот във физическия и етерен организъм на човека, който е твърде близък до есенния и зимен живот на цялата планета. И практически, ако ние проследим човека в редуващите се периоди на будност и сън, неизбежно ще установим един сбит и микрокосмически образ на есен, зима, пролет, лято.
към текста >>
За духовно обучения поглед сега започва един живот във физическия и етерен организъм на чо
век
а, който е твърде близък до есенния и зимен живот на цялата планета.
Той спокойно може да съзерцава всички фази на пролетния растеж, на пролетното цъфтене. В мига, обаче, когато човек получи определени инспирации и имагинации, тогава с помощта на потопеното си в съня физическо тяло, той ще съзре сезона на лятото. Защото да спиш, това означава: Пролетта и лятото да навлязат във физическото и етерно тяло. Неудържимият и бликащ от младенчески сили живот започва. И когато ние се пробудим, т.е когато Азът и астралното тяло отново се приберат в човешкия организъм, тогава този неудържим и бликащ живот на физическото и етерно тяло изведнъж утихва.
За духовно обучения поглед сега започва един живот във физическия и етерен организъм на човека, който е твърде близък до есенния и зимен живот на цялата планета.
И практически, ако ние проследим човека в редуващите се периоди на будност и сън, неизбежно ще установим един сбит и микрокосмически образ на есен, зима, пролет, лято. Да, необходимо е само да проследите физическия и етерен организъм на един човек в рамките на 24 часа естествено със средствата на антропософското познание и Вие ще установите един цял годишен цикъл в областта на микрокосмоса. Така че, ако вникнем истински и дълбоко в спящия и буден човек, в тази негова част, която нощем остава в леглото и другата част, която денем бди и действува във външния свят, тогава ние стигаме до убеждението: Ето, в микрокосмически смисъл, през изтеклите 24 часа се извърши един цял годишен цикъл.
към текста >>
И практически, ако ние проследим чо
век
а в редуващите се периоди на будност и сън, неизбежно ще установим един сбит и микрокосмически образ на есен, зима, пролет, лято.
В мига, обаче, когато човек получи определени инспирации и имагинации, тогава с помощта на потопеното си в съня физическо тяло, той ще съзре сезона на лятото. Защото да спиш, това означава: Пролетта и лятото да навлязат във физическото и етерно тяло. Неудържимият и бликащ от младенчески сили живот започва. И когато ние се пробудим, т.е когато Азът и астралното тяло отново се приберат в човешкия организъм, тогава този неудържим и бликащ живот на физическото и етерно тяло изведнъж утихва. За духовно обучения поглед сега започва един живот във физическия и етерен организъм на човека, който е твърде близък до есенния и зимен живот на цялата планета.
И практически, ако ние проследим човека в редуващите се периоди на будност и сън, неизбежно ще установим един сбит и микрокосмически образ на есен, зима, пролет, лято.
Да, необходимо е само да проследите физическия и етерен организъм на един човек в рамките на 24 часа естествено със средствата на антропософското познание и Вие ще установите един цял годишен цикъл в областта на микрокосмоса. Така че, ако вникнем истински и дълбоко в спящия и буден човек, в тази негова част, която нощем остава в леглото и другата част, която денем бди и действува във външния свят, тогава ние стигаме до убеждението: Ето, в микрокосмически смисъл, през изтеклите 24 часа се извърши един цял годишен цикъл.
към текста >>
Да, необходимо е само да проследите физическия и етерен организъм на един чо
век
в рамките на 24 часа естествено със средствата на антропософското познание и Вие ще установите един цял годишен цикъл в областта на микрокосмоса.
Защото да спиш, това означава: Пролетта и лятото да навлязат във физическото и етерно тяло. Неудържимият и бликащ от младенчески сили живот започва. И когато ние се пробудим, т.е когато Азът и астралното тяло отново се приберат в човешкия организъм, тогава този неудържим и бликащ живот на физическото и етерно тяло изведнъж утихва. За духовно обучения поглед сега започва един живот във физическия и етерен организъм на човека, който е твърде близък до есенния и зимен живот на цялата планета. И практически, ако ние проследим човека в редуващите се периоди на будност и сън, неизбежно ще установим един сбит и микрокосмически образ на есен, зима, пролет, лято.
Да, необходимо е само да проследите физическия и етерен организъм на един човек в рамките на 24 часа естествено със средствата на антропософското познание и Вие ще установите един цял годишен цикъл в областта на микрокосмоса.
Така че, ако вникнем истински и дълбоко в спящия и буден човек, в тази негова част, която нощем остава в леглото и другата част, която денем бди и действува във външния свят, тогава ние стигаме до убеждението: Ето, в микрокосмически смисъл, през изтеклите 24 часа се извърши един цял годишен цикъл.
към текста >>
Така че, ако вникнем истински и дълбоко в спящия и буден чо
век
, в тази негова част, която нощем остава в леглото и другата част, която денем бди и действува във външния свят, тогава ние стигаме до убеждението: Ето, в микрокосмически смисъл, през изтеклите 24 часа се извърши един цял годишен цикъл.
Неудържимият и бликащ от младенчески сили живот започва. И когато ние се пробудим, т.е когато Азът и астралното тяло отново се приберат в човешкия организъм, тогава този неудържим и бликащ живот на физическото и етерно тяло изведнъж утихва. За духовно обучения поглед сега започва един живот във физическия и етерен организъм на човека, който е твърде близък до есенния и зимен живот на цялата планета. И практически, ако ние проследим човека в редуващите се периоди на будност и сън, неизбежно ще установим един сбит и микрокосмически образ на есен, зима, пролет, лято. Да, необходимо е само да проследите физическия и етерен организъм на един човек в рамките на 24 часа естествено със средствата на антропософското познание и Вие ще установите един цял годишен цикъл в областта на микрокосмоса.
Така че, ако вникнем истински и дълбоко в спящия и буден човек, в тази негова част, която нощем остава в леглото и другата част, която денем бди и действува във външния свят, тогава ние стигаме до убеждението: Ето, в микрокосмически смисъл, през изтеклите 24 часа се извърши един цял годишен цикъл.
към текста >>
Ако се обърнем към спящия чо
век
с помощта на инспирацията и интуицията, ние ще установим, че докато той спи, неговото астрално тяло и неговият Аз са поверени на духовния свят, на духовните сили, и че в този духовен свят астралното тяло и Азът ще стигнат до един съзнателен живот едва в по-късните превъплъщения на нашата Земя.
Обаче нека сега разглеждаме и това, което по време на съня се отделя навън от човешкия организъм: Азът и астралното тяло.
Ако се обърнем към спящия човек с помощта на инспирацията и интуицията, ние ще установим, че докато той спи, неговото астрално тяло и неговият Аз са поверени на духовния свят, на духовните сили, и че в този духовен свят астралното тяло и Азът ще стигнат до един съзнателен живот едва в по-късните превъплъщения на нашата Земя.
И ние трябва да сме напълно сигурни: По време на съня, т.е. между заспиването и пробуждането, астралното тяло и Азът са до такава степен недостъпни за външния свят, дотолкова са „оттеглени" от света, доколкото и цялата Земна планета през зимата е „оттеглена" от просторите на Космоса. По време на съня Азът и астралното тяло действително се намират в техния „зимен сезон". Но по този начин по време на съня в човешкия организъм настъпва едно забележително смесване, една съчетание, което за планетарните мащаби на Земята напр. е възможно само доколкото тя притежава две противоположни „полукълба": практически по време на съня спрямо своето физическо и етерно тяло човек се намира в лятото, а спрямо астралното тяло и своя Аз, човек се намира в зимата.
към текста >>
е възможно само доколкото тя притежава две противоположни „полукълба": практически по време на съня спрямо своето физическо и етерно тяло чо
век
се намира в лятото, а спрямо астралното тяло и своя Аз, чо
век
се намира в зимата.
Ако се обърнем към спящия човек с помощта на инспирацията и интуицията, ние ще установим, че докато той спи, неговото астрално тяло и неговият Аз са поверени на духовния свят, на духовните сили, и че в този духовен свят астралното тяло и Азът ще стигнат до един съзнателен живот едва в по-късните превъплъщения на нашата Земя. И ние трябва да сме напълно сигурни: По време на съня, т.е. между заспиването и пробуждането, астралното тяло и Азът са до такава степен недостъпни за външния свят, дотолкова са „оттеглени" от света, доколкото и цялата Земна планета през зимата е „оттеглена" от просторите на Космоса. По време на съня Азът и астралното тяло действително се намират в техния „зимен сезон". Но по този начин по време на съня в човешкия организъм настъпва едно забележително смесване, една съчетание, което за планетарните мащаби на Земята напр.
е възможно само доколкото тя притежава две противоположни „полукълба": практически по време на съня спрямо своето физическо и етерно тяло човек се намира в лятото, а спрямо астралното тяло и своя Аз, човек се намира в зимата.
към текста >>
Азът и астралният организъм на чо
век
а са обърнати към онези космически сфери, с които те могат да поддържат връзка, докато чо
век
е буден.
По време на бодърствуването нещата са поставени обратно. Тогава за физическото и етерно тяло настъпва зима.
Азът и астралният организъм на човека са обърнати към онези космически сфери, с които те могат да поддържат връзка, докато човек е буден.
Когато Азът и астралното тяло се потопят във физическото и етерно тяло, тогава за тях за Азът и астралното тяло настъпва лято. Отново имаме сливане между зима по отношение на физически-етерния организъм, и лято по отношение на Азът и астралния организъм.
към текста >>
Обаче в чо
век
а непрекъснато има едно взаимно проникване на микрокосмическото лято и микрокосмическата зима.
Нали разбирате ако разглеждаме Земята, в нейните различни географски области, ние ще имаме едно временно и лято, и зима; само че ние не можем да вместим тези годишни времена едно в друго.
Обаче в човека непрекъснато има едно взаимно проникване на микрокосмическото лято и микрокосмическата зима.
Спи ли човек, неговото физическо лято се слива с неговата духовна зима; буден ли е човек неговата физическа зима се слива с неговото духовно лято. Във външната природа човек има обособените лято и зима под формата на годишния цикъл, в себе си обаче, той постига едно микроскопическо сливане, така че разполага с една постоянна зима и с едно постоянно лято. Докато за външния природен свят, зима и лято се редуват във времето и в една географска област цари или зима, или лято, за човешкото същество тези две течения са взаимно вплетени и съществуват едновременно, макар и по един твърде особен начин. Вътре в човека винаги има и лято, и зима. Само че веднъж духовното лято е свързано с телесната зима, а друг път духовната зима е свързана с телесното лято.
към текста >>
Спи ли чо
век
, неговото физическо лято се слива с неговата духовна зима; буден ли е чо
век
неговата физическа зима се слива с неговото духовно лято.
Нали разбирате ако разглеждаме Земята, в нейните различни географски области, ние ще имаме едно временно и лято, и зима; само че ние не можем да вместим тези годишни времена едно в друго. Обаче в човека непрекъснато има едно взаимно проникване на микрокосмическото лято и микрокосмическата зима.
Спи ли човек, неговото физическо лято се слива с неговата духовна зима; буден ли е човек неговата физическа зима се слива с неговото духовно лято.
Във външната природа човек има обособените лято и зима под формата на годишния цикъл, в себе си обаче, той постига едно микроскопическо сливане, така че разполага с една постоянна зима и с едно постоянно лято. Докато за външния природен свят, зима и лято се редуват във времето и в една географска област цари или зима, или лято, за човешкото същество тези две течения са взаимно вплетени и съществуват едновременно, макар и по един твърде особен начин. Вътре в човека винаги има и лято, и зима. Само че веднъж духовното лято е свързано с телесната зима, а друг път духовната зима е свързана с телесното лято.
към текста >>
Във външната природа чо
век
има обособените лято и зима под формата на годишния цикъл, в себе си обаче, той постига едно микроскопическо сливане, така че разполага с една постоянна зима и с едно постоянно лято.
Нали разбирате ако разглеждаме Земята, в нейните различни географски области, ние ще имаме едно временно и лято, и зима; само че ние не можем да вместим тези годишни времена едно в друго. Обаче в човека непрекъснато има едно взаимно проникване на микрокосмическото лято и микрокосмическата зима. Спи ли човек, неговото физическо лято се слива с неговата духовна зима; буден ли е човек неговата физическа зима се слива с неговото духовно лято.
Във външната природа човек има обособените лято и зима под формата на годишния цикъл, в себе си обаче, той постига едно микроскопическо сливане, така че разполага с една постоянна зима и с едно постоянно лято.
Докато за външния природен свят, зима и лято се редуват във времето и в една географска област цари или зима, или лято, за човешкото същество тези две течения са взаимно вплетени и съществуват едновременно, макар и по един твърде особен начин. Вътре в човека винаги има и лято, и зима. Само че веднъж духовното лято е свързано с телесната зима, а друг път духовната зима е свързана с телесното лято.
към текста >>
Вътре в чо
век
а винаги има и лято, и зима.
Нали разбирате ако разглеждаме Земята, в нейните различни географски области, ние ще имаме едно временно и лято, и зима; само че ние не можем да вместим тези годишни времена едно в друго. Обаче в човека непрекъснато има едно взаимно проникване на микрокосмическото лято и микрокосмическата зима. Спи ли човек, неговото физическо лято се слива с неговата духовна зима; буден ли е човек неговата физическа зима се слива с неговото духовно лято. Във външната природа човек има обособените лято и зима под формата на годишния цикъл, в себе си обаче, той постига едно микроскопическо сливане, така че разполага с една постоянна зима и с едно постоянно лято. Докато за външния природен свят, зима и лято се редуват във времето и в една географска област цари или зима, или лято, за човешкото същество тези две течения са взаимно вплетени и съществуват едновременно, макар и по един твърде особен начин.
Вътре в човека винаги има и лято, и зима.
Само че веднъж духовното лято е свързано с телесната зима, а друг път духовната зима е свързана с телесното лято.
към текста >>
А това става благодарение на обстоятелството, че чо
век
ът закономерно редува състоянието си на бодърствуване и сън.
Във външния ход на природните процеси ние имаме един вид „съкратен курс" на природните сили и природните закони. Само че докато в една географска област те действуват последователно и не могат да се неутрализират взаимно, в човешкото същество не е така. Там те се неутрализират напълно.
А това става благодарение на обстоятелството, че човекът закономерно редува състоянието си на бодърствуване и сън.
Човекът се превръща в свободно същество именно защото природните необходимости, които иначе се манифестират във времето, при него се неутрализират и вместват една в друга.
към текста >>
Чо
век
ът се превръща в свободно същество именно защото природните необходимости, които иначе се манифестират във времето, при него се неутрализират и вместват една в друга.
Във външния ход на природните процеси ние имаме един вид „съкратен курс" на природните сили и природните закони. Само че докато в една географска област те действуват последователно и не могат да се неутрализират взаимно, в човешкото същество не е така. Там те се неутрализират напълно. А това става благодарение на обстоятелството, че човекът закономерно редува състоянието си на бодърствуване и сън.
Човекът се превръща в свободно същество именно защото природните необходимости, които иначе се манифестират във времето, при него се неутрализират и вместват една в друга.
към текста >>
Ето защо и чо
век
никога не може да се издигне до разбирането за свободата, ако той не проумее: Винаги когато неговата физическа и етерна природа са в състоянието на лято и зима, към тях той прибавя зимата и лятото на своя духовен живот.
Ето защо и човек никога не може да се издигне до разбирането за свободата, ако той не проумее: Винаги когато неговата физическа и етерна природа са в състоянието на лято и зима, към тях той прибавя зимата и лятото на своя духовен живот.
към текста >>
И така, Вие виждате, че докато наблюдаваме външната природа, ние стигаме до такива образи, до какви то е изключено да стигнем при чо
век
а нито в неговия сън, нито в неговата будност.
И така, Вие виждате, че докато наблюдаваме външната природа, ние стигаме до такива образи, до какви то е изключено да стигнем при човека нито в неговия сън, нито в неговата будност.
Тук ние трябва да сме съвсем точни: В рамките на човешката природа, естествените природни процеси губят своята валидност! И едва когато тези естествени природни процеси престанат да смущават нашата човешка природа, ние стигаме до истинската възможност да погледнем в духовно-моралната същност на човека. По този начин ние изграждаме едно етично, едно морално отношение към човека, също както изграждаме и едно природно отношение към природата.
към текста >>
И едва когато тези естествени природни процеси престанат да смущават нашата човешка природа, ние стигаме до истинската възможност да погледнем в духовно-моралната същност на чо
век
а.
И така, Вие виждате, че докато наблюдаваме външната природа, ние стигаме до такива образи, до какви то е изключено да стигнем при човека нито в неговия сън, нито в неговата будност. Тук ние трябва да сме съвсем точни: В рамките на човешката природа, естествените природни процеси губят своята валидност!
И едва когато тези естествени природни процеси престанат да смущават нашата човешка природа, ние стигаме до истинската възможност да погледнем в духовно-моралната същност на човека.
По този начин ние изграждаме едно етично, едно морално отношение към човека, също както изграждаме и едно природно отношение към природата.
към текста >>
По този начин ние изграждаме едно етично, едно морално отношение към чо
век
а, също както изграждаме и едно природно отношение към природата.
И така, Вие виждате, че докато наблюдаваме външната природа, ние стигаме до такива образи, до какви то е изключено да стигнем при човека нито в неговия сън, нито в неговата будност. Тук ние трябва да сме съвсем точни: В рамките на човешката природа, естествените природни процеси губят своята валидност! И едва когато тези естествени природни процеси престанат да смущават нашата човешка природа, ние стигаме до истинската възможност да погледнем в духовно-моралната същност на човека.
По този начин ние изграждаме едно етично, едно морално отношение към човека, също както изграждаме и едно природно отношение към природата.
към текста >>
Повърхностната научна методология не се издига дотам, че да заяви: Когато се вглеждаш в чо
век
а, ти трябва да доловиш онази полифонична тъкан, която в хода на времето съществува само като отделни и пръснати звуци.
Повърхностната научна методология не се издига дотам, че да заяви: Когато се вглеждаш в човека, ти трябва да доловиш онази полифонична тъкан, която в хода на времето съществува само като отделни и пръснати звуци.
И ако изработим един вид духовно ухо, тогава изведнъж в човека ще запеят всички летни и зимни звуци, които иначе се пораждат тук или там в хода на времето. Времето действително се превръща в пространство. Цялото космическо обкръжение включително и времето тръгва срещу нас от дълбините на Вселената; за онова, което звучи от нас самите то е като фокусирано в един център, в една точка.
към текста >>
И ако изработим един вид духовно ухо, тогава изведнъж в чо
век
а ще запеят всички летни и зимни звуци, които иначе се пораждат тук или там в хода на времето.
Повърхностната научна методология не се издига дотам, че да заяви: Когато се вглеждаш в човека, ти трябва да доловиш онази полифонична тъкан, която в хода на времето съществува само като отделни и пръснати звуци.
И ако изработим един вид духовно ухо, тогава изведнъж в човека ще запеят всички летни и зимни звуци, които иначе се пораждат тук или там в хода на времето.
Времето действително се превръща в пространство. Цялото космическо обкръжение включително и времето тръгва срещу нас от дълбините на Вселената; за онова, което звучи от нас самите то е като фокусирано в един център, в една точка.
към текста >>
Чо
век
ът не гледа вече в света с абстрактното и студено мислене на своята глава; той започва да гледа в света с цялото си същество.
Открием ли в себе си центъра, където взаимодействуват физическите, душевните и духовни космически сили, ние можем да се обърнем по съвсем друг начин към външния свят. Тогава човешката воля се устремява към истинското художествено творчество, а накрая и към такова отношения спрямо външния свят, което е не просто едно пасивно познание, а по-скоро светла и радостна саможертва и тази саможертва бих могъл да опиша по следния начин.
Човекът не гледа вече в света с абстрактното и студено мислене на своята глава; той започва да гледа в света с цялото си същество.
Той започва да се намесва в живото и мощ но развитие на света по съвсем друг начин, отколкото се намесваше в досегашните факти на ежедневието. Живото и мощно развитие на света неусетно се превръща за него в един нов култ, в един космически култ. И отсега нататък във всеки миг от живота си, човек може да свещенодействува в този космически култ. Всеки земен култ е само един символичен образ на космическия култ. Да, този космически култ е истинската кулминация на всеки земен култ.
към текста >>
И отсега нататък във всеки миг от живота си, чо
век
може да свещенодействува в този космически култ.
Открием ли в себе си центъра, където взаимодействуват физическите, душевните и духовни космически сили, ние можем да се обърнем по съвсем друг начин към външния свят. Тогава човешката воля се устремява към истинското художествено творчество, а накрая и към такова отношения спрямо външния свят, което е не просто едно пасивно познание, а по-скоро светла и радостна саможертва и тази саможертва бих могъл да опиша по следния начин. Човекът не гледа вече в света с абстрактното и студено мислене на своята глава; той започва да гледа в света с цялото си същество. Той започва да се намесва в живото и мощ но развитие на света по съвсем друг начин, отколкото се намесваше в досегашните факти на ежедневието. Живото и мощно развитие на света неусетно се превръща за него в един нов култ, в един космически култ.
И отсега нататък във всеки миг от живота си, човек може да свещенодействува в този космически култ.
Всеки земен култ е само един символичен образ на космическия култ. Да, този космически култ е истинската кулминация на всеки земен култ. И само ако докрай и правилно се проникнем с това, което беше казано днес, ние ще се извисим до възможността да разглеждаме който и да е религиозен култ в ясната и чиста светлина на антропософското познание. Точно тази ще бъде и задачата ни през следващите дни, скъпи мои приятели и уважаеми гости: да вникнем поне малко в отношението на Антропософията към различните форми на култа.
към текста >>
20.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Духовното познание беше предавано от чо
век
на чо
век
не с думи, а с онези средства, които постепенно прераснаха в изразните средства на нашите изкуства: а именно в специфичните средства на изобразителните изкуства, музиката, „словесните" изкуства.
Уважаеми гости и скъпи мои приятели! В много от моите лекции аз подчертавах, че в далечните епохи от развитието на човечеството, едно хармонично и чудно единство обгръщаше науката, изкуството и религия та. Който е стигнал до известни представи за същността на древните Мистерии, той знае: В различните Мистерии окултните кандидати търсеха познанието като едно откровение на Духа, но те го търсеха под онази форма, която малко или много съответствуваше на тогавашната епоха. Естествено, тази форма не може да отговаря на нашата епоха; независимо от това обаче, ние сме длъжни да търсим духовното познание за света. Съществена особеност на древните епохи беше тази, че окултните кандидати се стремяха към едно образно познание на духовния свят.
Духовното познание беше предавано от човек на човек не с думи, а с онези средства, които постепенно прераснаха в изразните средства на нашите изкуства: а именно в специфичните средства на изобразителните изкуства, музиката, „словесните" изкуства.
Обаче в хода на времето от тази втора степен човекът мина в следващата, трета степен, която се изразяваше в едно религиозно-култово откровение за същността на видимия свят. И сега човек се усещаше извисен до живите божествено-духовни връзки на целия свят, и то не по един разсъдъчен начин, нито път по един емоционален начин, какъвто е случая с изкуството. Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят. А онова, чрез което трябваше да се одухотворят съзнателните действия на човека, се съдържаше именно в жертвоприношенията, в култовия церемониал. Впрочем тогава навсякъде цареше живото усещане за едно пълно единство между наука, изкуство и религия.
към текста >>
Обаче в хода на времето от тази втора степен чо
век
ът мина в следващата, трета степен, която се изразяваше в едно религиозно-култово откровение за същността на видимия свят.
В много от моите лекции аз подчертавах, че в далечните епохи от развитието на човечеството, едно хармонично и чудно единство обгръщаше науката, изкуството и религия та. Който е стигнал до известни представи за същността на древните Мистерии, той знае: В различните Мистерии окултните кандидати търсеха познанието като едно откровение на Духа, но те го търсеха под онази форма, която малко или много съответствуваше на тогавашната епоха. Естествено, тази форма не може да отговаря на нашата епоха; независимо от това обаче, ние сме длъжни да търсим духовното познание за света. Съществена особеност на древните епохи беше тази, че окултните кандидати се стремяха към едно образно познание на духовния свят. Духовното познание беше предавано от човек на човек не с думи, а с онези средства, които постепенно прераснаха в изразните средства на нашите изкуства: а именно в специфичните средства на изобразителните изкуства, музиката, „словесните" изкуства.
Обаче в хода на времето от тази втора степен човекът мина в следващата, трета степен, която се изразяваше в едно религиозно-култово откровение за същността на видимия свят.
И сега човек се усещаше извисен до живите божествено-духовни връзки на целия свят, и то не по един разсъдъчен начин, нито път по един емоционален начин, какъвто е случая с изкуството. Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят. А онова, чрез което трябваше да се одухотворят съзнателните действия на човека, се съдържаше именно в жертвоприношенията, в култовия церемониал. Впрочем тогава навсякъде цареше живото усещане за едно пълно единство между наука, изкуство и религия. Днес обаче идеалът на съвременния духовен живот трябва да се промени из основи.
към текста >>
И сега чо
век
се усещаше извисен до живите божествено-духовни връзки на целия свят, и то не по един разсъдъчен начин, нито път по един емоционален начин, какъвто е случая с изкуството.
Който е стигнал до известни представи за същността на древните Мистерии, той знае: В различните Мистерии окултните кандидати търсеха познанието като едно откровение на Духа, но те го търсеха под онази форма, която малко или много съответствуваше на тогавашната епоха. Естествено, тази форма не може да отговаря на нашата епоха; независимо от това обаче, ние сме длъжни да търсим духовното познание за света. Съществена особеност на древните епохи беше тази, че окултните кандидати се стремяха към едно образно познание на духовния свят. Духовното познание беше предавано от човек на човек не с думи, а с онези средства, които постепенно прераснаха в изразните средства на нашите изкуства: а именно в специфичните средства на изобразителните изкуства, музиката, „словесните" изкуства. Обаче в хода на времето от тази втора степен човекът мина в следващата, трета степен, която се изразяваше в едно религиозно-култово откровение за същността на видимия свят.
И сега човек се усещаше извисен до живите божествено-духовни връзки на целия свят, и то не по един разсъдъчен начин, нито път по един емоционален начин, какъвто е случая с изкуството.
Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят. А онова, чрез което трябваше да се одухотворят съзнателните действия на човека, се съдържаше именно в жертвоприношенията, в култовия церемониал. Впрочем тогава навсякъде цареше живото усещане за едно пълно единство между наука, изкуство и религия. Днес обаче идеалът на съвременния духовен живот трябва да се промени из основи. Човек трябва да заложи всичко в името на онова, което предусети и самия Гьоте: познанието трябва да се извиси до степента на изкуството; не до някакво символично или алегорично изкуство, а до непосредственото съзидание в звуци, форми и слово.
към текста >>
А онова, чрез което трябваше да се одухотворят съзнателните действия на чо
век
а, се съдържаше именно в жертвоприношенията, в култовия церемониал.
Съществена особеност на древните епохи беше тази, че окултните кандидати се стремяха към едно образно познание на духовния свят. Духовното познание беше предавано от човек на човек не с думи, а с онези средства, които постепенно прераснаха в изразните средства на нашите изкуства: а именно в специфичните средства на изобразителните изкуства, музиката, „словесните" изкуства. Обаче в хода на времето от тази втора степен човекът мина в следващата, трета степен, която се изразяваше в едно религиозно-култово откровение за същността на видимия свят. И сега човек се усещаше извисен до живите божествено-духовни връзки на целия свят, и то не по един разсъдъчен начин, нито път по един емоционален начин, какъвто е случая с изкуството. Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят.
А онова, чрез което трябваше да се одухотворят съзнателните действия на човека, се съдържаше именно в жертвоприношенията, в култовия церемониал.
Впрочем тогава навсякъде цареше живото усещане за едно пълно единство между наука, изкуство и религия. Днес обаче идеалът на съвременния духовен живот трябва да се промени из основи. Човек трябва да заложи всичко в името на онова, което предусети и самия Гьоте: познанието трябва да се извиси до степента на изкуството; не до някакво символично или алегорично изкуство, а до непосредственото съзидание в звуци, форми и слово. Защото всичко това неизбежно ще потопи човека в едно дълбоко и първично религиозно чувство, в едно дълбоко и първично религиозно изживяване.
към текста >>
Чо
век
трябва да заложи всичко в името на онова, което предусети и самия Гьоте: познанието трябва да се извиси до степента на изкуството; не до някакво символично или алегорично изкуство, а до непосредственото съзидание в звуци, форми и слово.
И сега човек се усещаше извисен до живите божествено-духовни връзки на целия свят, и то не по един разсъдъчен начин, нито път по един емоционален начин, какъвто е случая с изкуството. Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят. А онова, чрез което трябваше да се одухотворят съзнателните действия на човека, се съдържаше именно в жертвоприношенията, в култовия церемониал. Впрочем тогава навсякъде цареше живото усещане за едно пълно единство между наука, изкуство и религия. Днес обаче идеалът на съвременния духовен живот трябва да се промени из основи.
Човек трябва да заложи всичко в името на онова, което предусети и самия Гьоте: познанието трябва да се извиси до степента на изкуството; не до някакво символично или алегорично изкуство, а до непосредственото съзидание в звуци, форми и слово.
Защото всичко това неизбежно ще потопи човека в едно дълбоко и първично религиозно чувство, в едно дълбоко и първично религиозно изживяване.
към текста >>
Защото всичко това неизбежно ще потопи чо
век
а в едно дълбоко и първично религиозно чувство, в едно дълбоко и първично религиозно изживяване.
Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят. А онова, чрез което трябваше да се одухотворят съзнателните действия на човека, се съдържаше именно в жертвоприношенията, в култовия церемониал. Впрочем тогава навсякъде цареше живото усещане за едно пълно единство между наука, изкуство и религия. Днес обаче идеалът на съвременния духовен живот трябва да се промени из основи. Човек трябва да заложи всичко в името на онова, което предусети и самия Гьоте: познанието трябва да се извиси до степента на изкуството; не до някакво символично или алегорично изкуство, а до непосредственото съзидание в звуци, форми и слово.
Защото всичко това неизбежно ще потопи човека в едно дълбоко и първично религиозно чувство, в едно дълбоко и първично религиозно изживяване.
към текста >>
Истинската същност на антропософската Духовна Наука вижда само онзи чо
век
, който ясно различава в нея тъкмо този импулс.
Истинската същност на антропософската Духовна Наука вижда само онзи човек, който ясно различава в нея тъкмо този импулс.
Естествено, в своето духовно развитие, човечеството ще трябва да преодолее не малко препятствия, за да стигне до осъществяването на подобен идеал. Но тъкмо в търпеливото посвещаване на тази тежка борба е вложен и един елемент, който може и трябва да ощастливи цялото Антропософско Движение*8. Може би едва след като подробно изложа моите мисли, Вие ще вникнете в дълбоките причини за тези разисквания. Предварително бих желал да отбележа, че днес Антропософското Движение далеч вече не съвпада с Антропософското Общество; обаче ако Антропософското Общество иска да постигне своите цели, практическото трябва да се проникне изцяло с импулса на Антропософското Движение.
към текста >>
Младите теолози не можеха да се проникнат от съзнанието, че чрез Мистерията на Голгота стана нещо изключително важно, а именно, че Христовото Същество, което по-рано обитаваше в духовните светове, се свърза със Земния живот на чо
век
а и продължи да работи там, в Земния живот и в Земната степен на чо
век
а.
От известно време при мен започнаха да пристигат млади теолози, християнски теолози, които привършваха теологичното си обучение. На всички тях предстоеше една или друга пасторска кариера. Те идваха при мен и заявяваха приблизително следното: За нас е пределно ясно, че в края на своето обучение днешният млад теолог дори да е отдаден с цялото си сърце на университетската теология няма под краката си здрава и сигурна почва. Теологично-религиозното движение постепенно навлезе в такива форми, които не позволяваха на младите пастори да включат в своите проповеди и в цялата си духовна дейност могъщите и живи сили на Мистерията на Голгота.
Младите теолози не можеха да се проникнат от съзнанието, че чрез Мистерията на Голгота стана нещо изключително важно, а именно, че Христовото Същество, което по-рано обитаваше в духовните светове, се свърза със Земния живот на човека и продължи да работи там, в Земния живот и в Земната степен на човека.
И аз съвсем ясно долавях как в душите на тези хора, които идваха при мен, се пораждаше едно силно предчувствие: ако всички ние искаме християнството да остане живо и да ръководи нашия духовен живот като една действителна сила, тогава абсолютно необходимо е да се извисим до едно радикално обновление на целия теологически импулс, на целия религиозен импулс. А по начало не съществува никакво съмнение: Истинската сила на религиозния импулс се проявява по такъв начин, че пронизва от край до край мислите, чувствата и волята на човека.
към текста >>
А по начало не съществува никакво съмнение: Истинската сила на религиозния импулс се проявява по такъв начин, че пронизва от край до край мислите, чувствата и волята на чо
век
а.
На всички тях предстоеше една или друга пасторска кариера. Те идваха при мен и заявяваха приблизително следното: За нас е пределно ясно, че в края на своето обучение днешният млад теолог дори да е отдаден с цялото си сърце на университетската теология няма под краката си здрава и сигурна почва. Теологично-религиозното движение постепенно навлезе в такива форми, които не позволяваха на младите пастори да включат в своите проповеди и в цялата си духовна дейност могъщите и живи сили на Мистерията на Голгота. Младите теолози не можеха да се проникнат от съзнанието, че чрез Мистерията на Голгота стана нещо изключително важно, а именно, че Христовото Същество, което по-рано обитаваше в духовните светове, се свърза със Земния живот на човека и продължи да работи там, в Земния живот и в Земната степен на човека. И аз съвсем ясно долавях как в душите на тези хора, които идваха при мен, се пораждаше едно силно предчувствие: ако всички ние искаме християнството да остане живо и да ръководи нашия духовен живот като една действителна сила, тогава абсолютно необходимо е да се извисим до едно радикално обновление на целия теологически импулс, на целия религиозен импулс.
А по начало не съществува никакво съмнение: Истинската сила на религиозния импулс се проявява по такъв начин, че пронизва от край до край мислите, чувствата и волята на човека.
към текста >>
Не пропуснах да отбележа и нещо друго, на което Антропософското Движение разчита, а именно на обстоятелството, че днешният чо
век
, търсещ пътя към Антропософското Движение, е дълбоко убеден: духовни те истини, които се откриват на съвременното човечество, нахлуват в него не като нещо друго, а като познание.
Не пропуснах да отбележа и нещо друго, на което Антропософското Движение разчита, а именно на обстоятелството, че днешният човек, търсещ пътя към Антропософското Движение, е дълбоко убеден: духовни те истини, които се откриват на съвременното човечество, нахлуват в него не като нещо друго, а като познание.
Всичко онова, което днес има някакво значение за духовния живот на човека, идва като познание. Естествено не става дума за това, че един човек, намиращ се вътре в Антропософското Движение, трябва да прояви компетентност в една или друга научна област. Антропософското Движение не изисква от своите последователи каквито и да са научни амбиции или заложби. Както вече казах, антропософските истини са лесно достъпни за здравия човешки разум, стига той да не е деформиран от някакъв предразсъдък. Аз подчертах още, че след като достатъчно голям брой хора биха намерили пътя към Антропософското Движение, всичко онова, което е необходимо за религиозните цели и религиозните идеали, постепенно ще се обособи вън от Антропософското Движение.
към текста >>
Всичко онова, което днес има някакво значение за духовния живот на чо
век
а, идва като познание.
Не пропуснах да отбележа и нещо друго, на което Антропософското Движение разчита, а именно на обстоятелството, че днешният човек, търсещ пътя към Антропософското Движение, е дълбоко убеден: духовни те истини, които се откриват на съвременното човечество, нахлуват в него не като нещо друго, а като познание.
Всичко онова, което днес има някакво значение за духовния живот на човека, идва като познание.
Естествено не става дума за това, че един човек, намиращ се вътре в Антропософското Движение, трябва да прояви компетентност в една или друга научна област. Антропософското Движение не изисква от своите последователи каквито и да са научни амбиции или заложби. Както вече казах, антропософските истини са лесно достъпни за здравия човешки разум, стига той да не е деформиран от някакъв предразсъдък. Аз подчертах още, че след като достатъчно голям брой хора биха намерили пътя към Антропософското Движение, всичко онова, което е необходимо за религиозните цели и религиозните идеали, постепенно ще се обособи вън от Антропософското Движение. Наред с това обаче, съществуват много хора, при които макар и споменатия импулс за религиозно-християнско обновление да е изключително силен, няма да намерят пътя към Антропософското Движение, тъй като са поставени в неподходяща културна и социална среда.
към текста >>
Естествено не става дума за това, че един чо
век
, намиращ се вътре в Антропософското Движение, трябва да прояви компетентност в една или друга научна област.
Не пропуснах да отбележа и нещо друго, на което Антропософското Движение разчита, а именно на обстоятелството, че днешният човек, търсещ пътя към Антропософското Движение, е дълбоко убеден: духовни те истини, които се откриват на съвременното човечество, нахлуват в него не като нещо друго, а като познание. Всичко онова, което днес има някакво значение за духовния живот на човека, идва като познание.
Естествено не става дума за това, че един човек, намиращ се вътре в Антропософското Движение, трябва да прояви компетентност в една или друга научна област.
Антропософското Движение не изисква от своите последователи каквито и да са научни амбиции или заложби. Както вече казах, антропософските истини са лесно достъпни за здравия човешки разум, стига той да не е деформиран от някакъв предразсъдък. Аз подчертах още, че след като достатъчно голям брой хора биха намерили пътя към Антропософското Движение, всичко онова, което е необходимо за религиозните цели и религиозните идеали, постепенно ще се обособи вън от Антропософското Движение. Наред с това обаче, съществуват много хора, при които макар и споменатия импулс за религиозно-християнско обновление да е изключително силен, няма да намерят пътя към Антропософското Движение, тъй като са поставени в неподходяща културна и социална среда.
към текста >>
Всичко, което споделих тогава с тези неспокойни и търсещи хора може да бъде обобщено с думите: Днешният етап от развитието на човечеството изисква все по-силно разрастване на Антропософското Движение; то трябва да се развива с оглед на своите специфични условия, състоящи се в това, че духовните истини проникват непосредствено в човешкото сърце, че истините от духовния свят укрепват чо
век
а!
Често се налага да помагаме по един или друг начин на хора, които засега не са в състояние да предприемат крачката към Антропософското Движение. Общностите, които създаваме тук или там имат пряко отношение към този въпрос. Те са длъжни да посочват единствения правилен път, по който може да напредва днешното човечество.
Всичко, което споделих тогава с тези неспокойни и търсещи хора може да бъде обобщено с думите: Днешният етап от развитието на човечеството изисква все по-силно разрастване на Антропософското Движение; то трябва да се развива с оглед на своите специфични условия, състоящи се в това, че духовните истини проникват непосредствено в човешкото сърце, че истините от духовния свят укрепват човека!
И едва тогава хората ще открият верния път, който от едната си страна е художествен, а от другата религиозно етично-социален.
към текста >>
Ако чо
век
има нужда от подходящ съвет в дадена област, въпрос на дълг е този съвет да му бъде даден веднага.
Движението беше основано независимо от мен, независимо от Антропософското Общество, макар и съветите ми да бяха приети от тези хора. Онзи, който положи основния камък и тъй да се каже извърши първото свещенодействие, се намираше под моите внимателни грижи, но това не означава, че аз имам намеса в основаването на това Движение. Корените на това Движение са в самото него, а указанията, които то получи от мен са нещо съвсем друго.
Ако човек има нужда от подходящ съвет в дадена област, въпрос на дълг е този съвет да му бъде даден веднага.
към текста >>
Защото Антропософското Общество не може да бъде разбрано от онзи чо
век
, който твърди: След като помагам с указания и съвети на религиозното Движение, аз имам правото да се потопя в неговите най-дълбоки сфери.
И според това, доколко самият аз спомогнах за първите крачки на това религиозно Движение, съм склонен да приема, че в лицето на Антропософското Движение то потърси своя истински образец, че в Антропософското Движение то видя своя истински предшественик, но и че то внимателно се огледа за привърженици извън Антропософското Общество. Това Движение би допуснало огромна грешка, ако пожелаеше да влезе в Антропософското Общество с онези стремежи, които на необходими тъкмо в кръговете извън Антропософското Общество.
Защото Антропософското Общество не може да бъде разбрано от онзи човек, който твърди: След като помагам с указания и съвети на религиозното Движение, аз имам правото да се потопя в неговите най-дълбоки сфери.
Ако той прави това, значи работи в две направления: От една страна работи за разпадането на Антропософското Общество, а от друга за пълното безплодие на религиозното Движение. Защото в хода на човешкото развитие подобни движения трябва да си взаимодействуват като процесите на едно органично цяло. Това обаче трябва да става по един правилен начин.
към текста >>
Ако от друга страна един чо
век
усети дълбоката необходимост от религиозно обновление и си мисли например, че трябва да го пренесе в средите на Антропософското Движение, той сам се лишава от сигурна и здрава почва под краката си.
Ако от друга страна един човек усети дълбоката необходимост от религиозно обновление и си мисли например, че трябва да го пренесе в средите на Антропософското Движение, той сам се лишава от сигурна и здрава почва под краката си.
Защото всичко онова, което се опира на култа, в последна сметка трябва да отпадне, а всичко, което се стреми към познание ще набира все повече сили, енергия и мощ.
към текста >>
21.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Обаче между природните цикли и тяхното отражение в чо
век
а има съществена разлика.
Обаче между природните цикли и тяхното отражение в човека има съществена разлика.
Докато в една географска област природните процеси се разиграват последователно, при човека те се разиграват едновременно. Като един завършен и цялостен организъм, човекът има доста сходства със Земния организъм. Обаче при Земята нещата са устроени така, че зимните процеси в една географска област и летните процеси в друга географска област са ясно разграничени в космическото пространство и не си причиняват взаимни смущения. При човека обаче нещата изглеждат по друг начин. Докато спи, неговите физическо и етерно тяло са в един вид лято, в един могъщ и неудържимо бликащ живот на физическото и етерно тяло.
към текста >>
Докато в една географска област природните процеси се разиграват последователно, при чо
век
а те се разиграват едновременно.
Обаче между природните цикли и тяхното отражение в човека има съществена разлика.
Докато в една географска област природните процеси се разиграват последователно, при човека те се разиграват едновременно.
Като един завършен и цялостен организъм, човекът има доста сходства със Земния организъм. Обаче при Земята нещата са устроени така, че зимните процеси в една географска област и летните процеси в друга географска област са ясно разграничени в космическото пространство и не си причиняват взаимни смущения. При човека обаче нещата изглеждат по друг начин. Докато спи, неговите физическо и етерно тяло са в един вид лято, в един могъщ и неудържимо бликащ живот на физическото и етерно тяло. Докато човекът спи, в неговия физическо-етерен организъм последователно настъпват един вид пролет и лято.
към текста >>
Като един завършен и цялостен организъм, чо
век
ът има доста сходства със Земния организъм.
Обаче между природните цикли и тяхното отражение в човека има съществена разлика. Докато в една географска област природните процеси се разиграват последователно, при човека те се разиграват едновременно.
Като един завършен и цялостен организъм, човекът има доста сходства със Земния организъм.
Обаче при Земята нещата са устроени така, че зимните процеси в една географска област и летните процеси в друга географска област са ясно разграничени в космическото пространство и не си причиняват взаимни смущения. При човека обаче нещата изглеждат по друг начин. Докато спи, неговите физическо и етерно тяло са в един вид лято, в един могъщ и неудържимо бликащ живот на физическото и етерно тяло. Докато човекът спи, в неговия физическо-етерен организъм последователно настъпват един вид пролет и лято. Обаче в същото време астралното тяло и Азът се намират в един вид зима.
към текста >>
При чо
век
а обаче нещата изглеждат по друг начин.
Обаче между природните цикли и тяхното отражение в човека има съществена разлика. Докато в една географска област природните процеси се разиграват последователно, при човека те се разиграват едновременно. Като един завършен и цялостен организъм, човекът има доста сходства със Земния организъм. Обаче при Земята нещата са устроени така, че зимните процеси в една географска област и летните процеси в друга географска област са ясно разграничени в космическото пространство и не си причиняват взаимни смущения.
При човека обаче нещата изглеждат по друг начин.
Докато спи, неговите физическо и етерно тяло са в един вид лято, в един могъщ и неудържимо бликащ живот на физическото и етерно тяло. Докато човекът спи, в неговия физическо-етерен организъм последователно настъпват един вид пролет и лято. Обаче в същото време астралното тяло и Азът се намират в един вид зима. Така че при човека лято и зима съществуват едновременно, действуват едновременно.
към текста >>
Докато чо
век
ът спи, в неговия физическо-етерен организъм последователно настъпват един вид пролет и лято.
Докато в една географска област природните процеси се разиграват последователно, при човека те се разиграват едновременно. Като един завършен и цялостен организъм, човекът има доста сходства със Земния организъм. Обаче при Земята нещата са устроени така, че зимните процеси в една географска област и летните процеси в друга географска област са ясно разграничени в космическото пространство и не си причиняват взаимни смущения. При човека обаче нещата изглеждат по друг начин. Докато спи, неговите физическо и етерно тяло са в един вид лято, в един могъщ и неудържимо бликащ живот на физическото и етерно тяло.
Докато човекът спи, в неговия физическо-етерен организъм последователно настъпват един вид пролет и лято.
Обаче в същото време астралното тяло и Азът се намират в един вид зима. Така че при човека лято и зима съществуват едновременно, действуват едновременно.
към текста >>
Така че при чо
век
а лято и зима съществуват едновременно, действуват едновременно.
Обаче при Земята нещата са устроени така, че зимните процеси в една географска област и летните процеси в друга географска област са ясно разграничени в космическото пространство и не си причиняват взаимни смущения. При човека обаче нещата изглеждат по друг начин. Докато спи, неговите физическо и етерно тяло са в един вид лято, в един могъщ и неудържимо бликащ живот на физическото и етерно тяло. Докато човекът спи, в неговия физическо-етерен организъм последователно настъпват един вид пролет и лято. Обаче в същото време астралното тяло и Азът се намират в един вид зима.
Така че при човека лято и зима съществуват едновременно, действуват едновременно.
към текста >>
Докато чо
век
е буден, неговото физическо и етерно тяло се намират в един вид есен и зима.
Подобни са техните съотношения и по време на бодърствуване.
Докато човек е буден, неговото физическо и етерно тяло се намират в един вид есен и зима.
В същото време, пробудени от сетивните впечатления на външния свят, пробудени от мислите, които човек изработва относно външния свят, човешкото астрално тяло и неговата Азова организация навлизат в един вид пролет и лято. Отново вътрешната пролет и вътрешното лято се срещат с вътрешната есен и вътрешната зима.
към текста >>
В същото време, пробудени от сетивните впечатления на външния свят, пробудени от мислите, които чо
век
изработва относно външния свят, човешкото астрално тяло и неговата Азова организация навлизат в един вид пролет и лято.
Подобни са техните съотношения и по време на бодърствуване. Докато човек е буден, неговото физическо и етерно тяло се намират в един вид есен и зима.
В същото време, пробудени от сетивните впечатления на външния свят, пробудени от мислите, които човек изработва относно външния свят, човешкото астрално тяло и неговата Азова организация навлизат в един вид пролет и лято.
Отново вътрешната пролет и вътрешното лято се срещат с вътрешната есен и вътрешната зима.
към текста >>
При чо
век
а нещата са устроени така, като че ли лятото от едното полукълбо би могло да се пренесе светкавично в зимата на другото полукълбо.
Когато духовно-научното познание сравнява планетарния организъм на Земята с човешкия организъм например по отношение на летните и зимни процеси то ни кара да се замислим върху състоянието на противоположните Земни полукълба.
При човека нещата са устроени така, като че ли лятото от едното полукълбо би могло да се пренесе светкавично в зимата на другото полукълбо.
към текста >>
При чо
век
а природните сили действуват по такъв начин, че зима и лято ако ми позволите този начин на изразяване постоянно работят за своето взаимно неутрализиране.
По този начин обаче възниква нещо, което се свежда приблизително до следното: Зимните процеси неутрализират летните процеси и от друга страна летните процеси неутрализират зимните, така че се стига до един вид равновесно положение. Днес официалната наука не може да стигне до този извод, понеже тя е в пълно неведение спрямо човешкото същество.
При човека природните сили действуват по такъв начин, че зима и лято ако ми позволите този начин на изразяване постоянно работят за своето взаимно неутрализиране.
към текста >>
Чо
век
ът носи в себе си, цялата обкръжаваща го природа; само че природните процеси непрекъснато се неутрализират, докато накрая се стига дотам, че в човешкото същество настъпва, общо взето, едно състояние на покой.
Човекът носи в себе си, цялата обкръжаваща го природа; само че природните процеси непрекъснато се неутрализират, докато накрая се стига дотам, че в човешкото същество настъпва, общо взето, едно състояние на покой.
Както от двете страни на една везна имаме определени тежести, които могат да се уравновесят до състояние на пълен покой, така и при човека се постига едно пълно уравновесяване на противоположните природни процеси.
към текста >>
Както от двете страни на една везна имаме определени тежести, които могат да се уравновесят до състояние на пълен покой, така и при чо
век
а се постига едно пълно уравновесяване на противоположните природни процеси.
Човекът носи в себе си, цялата обкръжаваща го природа; само че природните процеси непрекъснато се неутрализират, докато накрая се стига дотам, че в човешкото същество настъпва, общо взето, едно състояние на покой.
Както от двете страни на една везна имаме определени тежести, които могат да се уравновесят до състояние на пълен покой, така и при човека се постига едно пълно уравновесяване на противоположните природни процеси.
към текста >>
Ако някой правилно осмисли всичко, което разкривам там за троичното устройство*10 на чо
век
а днес това рядко може да се срещне той ще стигне до твърде интересни изводи.
Вземете приложението на моята книга „Върху загадките на душата".
Ако някой правилно осмисли всичко, което разкривам там за троичното устройство*10 на човека днес това рядко може да се срещне той ще стигне до твърде интересни изводи.
Ние разграничаваме в човека три системи: нервно-сетивна, ритмична, и система веществообмен-крайници. Тези три системи си взаимодействуват непрекъснато. Свикнали сме да казваме: нервно-сетивната система действува предимно в главата. Обаче в известен смисъл погледнато функционално целият човек се стреми да стане „глава". Същото важи и за другите системи, за ритмичната система, за системата веществообмен-крайници.
към текста >>
Ние разграничаваме в чо
век
а три системи: нервно-сетивна, ритмична, и система веществообмен-крайници.
Вземете приложението на моята книга „Върху загадките на душата". Ако някой правилно осмисли всичко, което разкривам там за троичното устройство*10 на човека днес това рядко може да се срещне той ще стигне до твърде интересни изводи.
Ние разграничаваме в човека три системи: нервно-сетивна, ритмична, и система веществообмен-крайници.
Тези три системи си взаимодействуват непрекъснато. Свикнали сме да казваме: нервно-сетивната система действува предимно в главата. Обаче в известен смисъл погледнато функционално целият човек се стреми да стане „глава". Същото важи и за другите системи, за ритмичната система, за системата веществообмен-крайници.
към текста >>
Обаче в известен смисъл погледнато функционално целият чо
век
се стреми да стане „глава".
Вземете приложението на моята книга „Върху загадките на душата". Ако някой правилно осмисли всичко, което разкривам там за троичното устройство*10 на човека днес това рядко може да се срещне той ще стигне до твърде интересни изводи. Ние разграничаваме в човека три системи: нервно-сетивна, ритмична, и система веществообмен-крайници. Тези три системи си взаимодействуват непрекъснато. Свикнали сме да казваме: нервно-сетивната система действува предимно в главата.
Обаче в известен смисъл погледнато функционално целият човек се стреми да стане „глава".
Същото важи и за другите системи, за ритмичната система, за системата веществообмен-крайници.
към текста >>
Ако някой седи на стола, той просто седи; изобщо не се мисли, дали в този момент чо
век
ът не е изпълнен с безпокойство, напрежение, страх.
Ако например се разхождаме по улицата, с нашата двигателна система (или системата веществообмен-крайници) ние извършваме едно движение в пространството. В нашата нервно-сетивна система, на това движение съответствува, приблизително в същата степен, едно състояние на покой. Моля Ви да направите усилие и да разберете тези неща. Аз казах: „Едно състояние на покой". Обикновено думата „покой" се употребява като едно абсолютно понятие.
Ако някой седи на стола, той просто седи; изобщо не се мисли, дали в този момент човекът не е изпълнен с безпокойство, напрежение, страх.
В ежедневния живот обикновено хората не разграничават тези неща и донякъде те имат право.
към текста >>
Тя се държи така, сякаш даден чо
век
се е настанил удобно в един файтон, който конете теглят напред.
В главата е централното представителство на нервно-сетивния организъм. Спрямо нашата двигателна система, главата е просто един „ленивец".
Тя се държи така, сякаш даден човек се е настанил удобно в един файтон, който конете теглят напред.
Главата остава спокойна. Нашата глава непрекъснато се стреми към спокойствие. Тя изобщо не се интересува например, че аз движа ръката си. Дори интензивното движение на моята лява ръка предизвиква една успокоителна тенденция в дясната половина на моята глава; както и интензивното движение на моята дясна ръка предизвиква успокоителна тенденция в лявата половина на моята глава. Едва чрез тази успокоителна тенденция е възможно да „съпровождаме" нашите движения с определени мисли и представи.
към текста >>
За всеки чо
век
, който може да се обърне по духовно-научен начин към това, което се разиграва в процесите на мисленето и представите, е просто изключено да стане материалист, защото той вече знае: мислите възникват и се активират като една духовно-душевна субстанция дотолкова, доколкото за нервите настъпва покой, доколкото нерви те изгубват своя жизнен тонус.
Дори интензивното движение на моята лява ръка предизвиква една успокоителна тенденция в дясната половина на моята глава; както и интензивното движение на моята дясна ръка предизвиква успокоителна тенденция в лявата половина на моята глава. Едва чрез тази успокоителна тенденция е възможно да „съпровождаме" нашите движения с определени мисли и представи. Съвършено погрешно е обяснението на материалистическата наука, че представите възникват благодарение на нервните процеси. Обратно, ако тези представи са свързани например с някакво движение в пространството, те възникват именно чрез успокоителната тенденция на нервната система. Да поради факта, че нервната система постига едно състояние на покой, и че е донякъде „притъпена" в своите естествени жизнени функции, в нас навлизат мислите.
За всеки човек, който може да се обърне по духовно-научен начин към това, което се разиграва в процесите на мисленето и представите, е просто изключено да стане материалист, защото той вече знае: мислите възникват и се активират като една духовно-душевна субстанция дотолкова, доколкото за нервите настъпва покой, доколкото нерви те изгубват своя жизнен тонус.
Чрез прекратяването на своята материална дейност, нервната система отваря пътя за духовния свят на мислите. В подобни случаи ние ясно виждаме как дори се нуждаем от един вид материализъм. Ние имаме този материализъм от времето, когато науката престана да разбира материята. Точно това е характерно за материалистическата наука, че тя няма никакво предчувствие за същността на материалните процеси и им приписва всевъзможни качества, каквито те в действителност не притежават.
към текста >>
Вече говорих пред Вас за онези противоположни състояния при чо
век
а, които непрекъснато постигат един вид равновесие.
Вече говорих пред Вас за онези противоположни състояния при човека, които непрекъснато постигат един вид равновесие.
В природния свят летните и зимни природни процеси са противоположни и не действуват едновременно в една географска област. В човешкия организъм обаче противоположните процеси се разпределят равномерно и постигат взаимно равновесие. Да, при човека противоположните процеси протичат успоредно, наслояват се и действуват едновременно. Но равновесието, до което стигат те, не може да ни стане ясно, ако не разделим „средната" или ритмична система на човека на още две части. Става дума за дихателния ритъм и за кръвноциркулаторния ритъм.
към текста >>
Да, при чо
век
а противоположните процеси протичат успоредно, наслояват се и действуват едновременно.
Вече говорих пред Вас за онези противоположни състояния при човека, които непрекъснато постигат един вид равновесие. В природния свят летните и зимни природни процеси са противоположни и не действуват едновременно в една географска област. В човешкия организъм обаче противоположните процеси се разпределят равномерно и постигат взаимно равновесие.
Да, при човека противоположните процеси протичат успоредно, наслояват се и действуват едновременно.
Но равновесието, до което стигат те, не може да ни стане ясно, ако не разделим „средната" или ритмична система на човека на още две части. Става дума за дихателния ритъм и за кръвноциркулаторния ритъм. Така ние говорим за „горна" и „долна" ритмична система. Обаче в средата между „горе" и „долу" се намира онзи човешки орган, който в най-голяма степен се стреми към равновесие, защото както отгоре, така и отдолу, той е пронизван от противоположни природни сили.
към текста >>
Но равновесието, до което стигат те, не може да ни стане ясно, ако не разделим „средната" или ритмична система на чо
век
а на още две части.
Вече говорих пред Вас за онези противоположни състояния при човека, които непрекъснато постигат един вид равновесие. В природния свят летните и зимни природни процеси са противоположни и не действуват едновременно в една географска област. В човешкия организъм обаче противоположните процеси се разпределят равномерно и постигат взаимно равновесие. Да, при човека противоположните процеси протичат успоредно, наслояват се и действуват едновременно.
Но равновесието, до което стигат те, не може да ни стане ясно, ако не разделим „средната" или ритмична система на човека на още две части.
Става дума за дихателния ритъм и за кръвноциркулаторния ритъм. Така ние говорим за „горна" и „долна" ритмична система. Обаче в средата между „горе" и „долу" се намира онзи човешки орган, който в най-голяма степен се стреми към равновесие, защото както отгоре, така и отдолу, той е пронизван от противоположни природни сили.
към текста >>
Ето как чо
век
ът се разпада на две половини.
Ето как човекът се разпада на две половини.
Горната половина обхваща нервно-сетивната система, която естествено се стреми да се разпростре над целия човешки организъм. Аз лесно мога да си представя как от едната страна имаме нервно-сетивна система и принадлежащата към нея дихателна система, а от другата страна кръвноциркулаторната система и веществообмена. Двете страни се уравновесяват взаимно.
към текста >>
Сърцето е уравновесяващият орган между горната и долна система на чо
век
а.
Онзи орган в човешкото тяло, който представлява същинската арена на равновесието, е сърцето. Динамичните взаимодействия между „горе" и „долу" намират тук своята уравновесеност и хармония. Само че човешкото сърце далеч не е онази помпа, както си го представя днешната физиология.
Сърцето е уравновесяващият орган между горната и долна система на човека.
Духовните въздействия върху човека се проявяват дори и външно, под формата на онова неутрализиране, което постоянно се извършва между летните и зимни процеси в човешкия организъм. В дадена географска област зимата може да се прояви само ако там няма лято, иначе те биха се неутрализирали взаимно; с други думи там не би имало нито лято, нито зима, а едно взаимно уравновесяване. При човека положението е точно такова. Човекът носи в себе си част от природата. Обаче тъй като отделните природни процеси в него протичат едновременно, те се неутрализират, така че практически човекът е нещо различно от природата.
към текста >>
Духовните въздействия върху чо
век
а се проявяват дори и външно, под формата на онова неутрализиране, което постоянно се извършва между летните и зимни процеси в човешкия организъм.
Онзи орган в човешкото тяло, който представлява същинската арена на равновесието, е сърцето. Динамичните взаимодействия между „горе" и „долу" намират тук своята уравновесеност и хармония. Само че човешкото сърце далеч не е онази помпа, както си го представя днешната физиология. Сърцето е уравновесяващият орган между горната и долна система на човека.
Духовните въздействия върху човека се проявяват дори и външно, под формата на онова неутрализиране, което постоянно се извършва между летните и зимни процеси в човешкия организъм.
В дадена географска област зимата може да се прояви само ако там няма лято, иначе те биха се неутрализирали взаимно; с други думи там не би имало нито лято, нито зима, а едно взаимно уравновесяване. При човека положението е точно такова. Човекът носи в себе си част от природата. Обаче тъй като отделните природни процеси в него протичат едновременно, те се неутрализират, така че практически човекът е нещо различно от природата. И точно по силата на това обстоятелство, човекът се превръща в едно свободно същество.
към текста >>
При чо
век
а положението е точно такова.
Динамичните взаимодействия между „горе" и „долу" намират тук своята уравновесеност и хармония. Само че човешкото сърце далеч не е онази помпа, както си го представя днешната физиология. Сърцето е уравновесяващият орган между горната и долна система на човека. Духовните въздействия върху човека се проявяват дори и външно, под формата на онова неутрализиране, което постоянно се извършва между летните и зимни процеси в човешкия организъм. В дадена географска област зимата може да се прояви само ако там няма лято, иначе те биха се неутрализирали взаимно; с други думи там не би имало нито лято, нито зима, а едно взаимно уравновесяване.
При човека положението е точно такова.
Човекът носи в себе си част от природата. Обаче тъй като отделните природни процеси в него протичат едновременно, те се неутрализират, така че практически човекът е нещо различно от природата. И точно по силата на това обстоятелство, човекът се превръща в едно свободно същество. Законите на природната необходимост не могат да бъдат приложени спрямо него, защото в неговия организъм действува не само една природна необходимост, а две противоположни природни необходимости, които стигат до взаимно уравновесяване. И точно в тази сфера на взаимно уравновесяващи се природни действия независимо от процесите на външния свят се проявява духовно-душевната същност на човека; тази същност може да бъде опозната чрез нейните собствени закономерности.
към текста >>
Чо
век
ът носи в себе си част от природата.
Само че човешкото сърце далеч не е онази помпа, както си го представя днешната физиология. Сърцето е уравновесяващият орган между горната и долна система на човека. Духовните въздействия върху човека се проявяват дори и външно, под формата на онова неутрализиране, което постоянно се извършва между летните и зимни процеси в човешкия организъм. В дадена географска област зимата може да се прояви само ако там няма лято, иначе те биха се неутрализирали взаимно; с други думи там не би имало нито лято, нито зима, а едно взаимно уравновесяване. При човека положението е точно такова.
Човекът носи в себе си част от природата.
Обаче тъй като отделните природни процеси в него протичат едновременно, те се неутрализират, така че практически човекът е нещо различно от природата. И точно по силата на това обстоятелство, човекът се превръща в едно свободно същество. Законите на природната необходимост не могат да бъдат приложени спрямо него, защото в неговия организъм действува не само една природна необходимост, а две противоположни природни необходимости, които стигат до взаимно уравновесяване. И точно в тази сфера на взаимно уравновесяващи се природни действия независимо от процесите на външния свят се проявява духовно-душевната същност на човека; тази същност може да бъде опозната чрез нейните собствени закономерности.
към текста >>
Обаче тъй като отделните природни процеси в него протичат едновременно, те се неутрализират, така че практически чо
век
ът е нещо различно от природата.
Сърцето е уравновесяващият орган между горната и долна система на човека. Духовните въздействия върху човека се проявяват дори и външно, под формата на онова неутрализиране, което постоянно се извършва между летните и зимни процеси в човешкия организъм. В дадена географска област зимата може да се прояви само ако там няма лято, иначе те биха се неутрализирали взаимно; с други думи там не би имало нито лято, нито зима, а едно взаимно уравновесяване. При човека положението е точно такова. Човекът носи в себе си част от природата.
Обаче тъй като отделните природни процеси в него протичат едновременно, те се неутрализират, така че практически човекът е нещо различно от природата.
И точно по силата на това обстоятелство, човекът се превръща в едно свободно същество. Законите на природната необходимост не могат да бъдат приложени спрямо него, защото в неговия организъм действува не само една природна необходимост, а две противоположни природни необходимости, които стигат до взаимно уравновесяване. И точно в тази сфера на взаимно уравновесяващи се природни действия независимо от процесите на външния свят се проявява духовно-душевната същност на човека; тази същност може да бъде опозната чрез нейните собствени закономерности.
към текста >>
И точно по силата на това обстоятелство, чо
век
ът се превръща в едно свободно същество.
Духовните въздействия върху човека се проявяват дори и външно, под формата на онова неутрализиране, което постоянно се извършва между летните и зимни процеси в човешкия организъм. В дадена географска област зимата може да се прояви само ако там няма лято, иначе те биха се неутрализирали взаимно; с други думи там не би имало нито лято, нито зима, а едно взаимно уравновесяване. При човека положението е точно такова. Човекът носи в себе си част от природата. Обаче тъй като отделните природни процеси в него протичат едновременно, те се неутрализират, така че практически човекът е нещо различно от природата.
И точно по силата на това обстоятелство, човекът се превръща в едно свободно същество.
Законите на природната необходимост не могат да бъдат приложени спрямо него, защото в неговия организъм действува не само една природна необходимост, а две противоположни природни необходимости, които стигат до взаимно уравновесяване. И точно в тази сфера на взаимно уравновесяващи се природни действия независимо от процесите на външния свят се проявява духовно-душевната същност на човека; тази същност може да бъде опозната чрез нейните собствени закономерности.
към текста >>
И точно в тази сфера на взаимно уравновесяващи се природни действия независимо от процесите на външния свят се проявява духовно-душевната същност на чо
век
а; тази същност може да бъде опозната чрез нейните собствени закономерности.
При човека положението е точно такова. Човекът носи в себе си част от природата. Обаче тъй като отделните природни процеси в него протичат едновременно, те се неутрализират, така че практически човекът е нещо различно от природата. И точно по силата на това обстоятелство, човекът се превръща в едно свободно същество. Законите на природната необходимост не могат да бъдат приложени спрямо него, защото в неговия организъм действува не само една природна необходимост, а две противоположни природни необходимости, които стигат до взаимно уравновесяване.
И точно в тази сфера на взаимно уравновесяващи се природни действия независимо от процесите на външния свят се проявява духовно-душевната същност на човека; тази същност може да бъде опозната чрез нейните собствени закономерности.
към текста >>
Вие виждате, че ако истински се стремим да разберем чо
век
а, ние трябва да осъществим едно всеобхватно и фундаментално наблюдение върху него, давайки си сметка, че в случая външните природни закони изобщо са неприложими.
Вие виждате, че ако истински се стремим да разберем човека, ние трябва да осъществим едно всеобхватно и фундаментално наблюдение върху него, давайки си сметка, че в случая външните природни закони изобщо са неприложими.
към текста >>
Ако отблизо разгледаме истинската същност на чо
век
а, ще открием, че в него са вложени редица закономерности.
Ако отблизо разгледаме истинската същност на човека, ще открием, че в него са вложени редица закономерности.
Ние се научаваме да разбираме човека едва след като проумеем: Да, в себе си той носи частица от самата природа, но по такъв начин, че природните противоположни процеси се неутрализират взаимно. Ако вникнем с духовно-научен поглед в тази частица от природата, ще установим, че по отношение на физическото и етерно тяло докато човек спи тя е пронизана от минерални и растителни свойства. Да, спящият човек е проникнат от минерални и растителни свойства, които предизвикват в него един вид лято.
към текста >>
Ние се научаваме да разбираме чо
век
а едва след като проумеем: Да, в себе си той носи частица от самата природа, но по такъв начин, че природните противоположни процеси се неутрализират взаимно.
Ако отблизо разгледаме истинската същност на човека, ще открием, че в него са вложени редица закономерности.
Ние се научаваме да разбираме човека едва след като проумеем: Да, в себе си той носи частица от самата природа, но по такъв начин, че природните противоположни процеси се неутрализират взаимно.
Ако вникнем с духовно-научен поглед в тази частица от природата, ще установим, че по отношение на физическото и етерно тяло докато човек спи тя е пронизана от минерални и растителни свойства. Да, спящият човек е проникнат от минерални и растителни свойства, които предизвикват в него един вид лято.
към текста >>
Ако вникнем с духовно-научен поглед в тази частица от природата, ще установим, че по отношение на физическото и етерно тяло докато чо
век
спи тя е пронизана от минерални и растителни свойства.
Ако отблизо разгледаме истинската същност на човека, ще открием, че в него са вложени редица закономерности. Ние се научаваме да разбираме човека едва след като проумеем: Да, в себе си той носи частица от самата природа, но по такъв начин, че природните противоположни процеси се неутрализират взаимно.
Ако вникнем с духовно-научен поглед в тази частица от природата, ще установим, че по отношение на физическото и етерно тяло докато човек спи тя е пронизана от минерални и растителни свойства.
Да, спящият човек е проникнат от минерални и растителни свойства, които предизвикват в него един вид лято.
към текста >>
Да, спящият чо
век
е проникнат от минерални и растителни свойства, които предизвикват в него един вид лято.
Ако отблизо разгледаме истинската същност на човека, ще открием, че в него са вложени редица закономерности. Ние се научаваме да разбираме човека едва след като проумеем: Да, в себе си той носи частица от самата природа, но по такъв начин, че природните противоположни процеси се неутрализират взаимно. Ако вникнем с духовно-научен поглед в тази частица от природата, ще установим, че по отношение на физическото и етерно тяло докато човек спи тя е пронизана от минерални и растителни свойства.
Да, спящият човек е проникнат от минерални и растителни свойства, които предизвикват в него един вид лято.
към текста >>
Нека се обърнем към спящия чо
век
.
Нека се обърнем към спящия човек.
В леглото остават неговото физическо и етерно тяло, които според Антропософията можем донякъде да сравним със земната почва, с минералното царство, представляващи основата на растителния живот естествено растителен живот в съвсем други форми, достъпни обаче за духовно-научното познание.
към текста >>
Над тези тела сякаш трепти един пламък, който не позволява на Азът и астралното тяло да се приближат до спящия чо
век
.
Над тези тела сякаш трепти един пламък, който не позволява на Азът и астралното тяло да се приближат до спящия човек.
Впечатлението е такова, като че ли духовният наблюдател вижда в леглото една частица Земя, пронизана от край до край с неудържимо бликащи растителни сили, и свързаното с нея но все пак напълно самостоятелно сияние на астрално-Азовия организъм.
към текста >>
Докато е буден, чо
век
ът има нещо общо с увяхващото растително царство и с целия разпадащ се минерален свят.
А как изглеждат нещата в будност? Представете си следното: представете си как увяхващото растително царство и целия минерален свят просто изгарят, озарени от бушуващия в тях астрално-Азов пламък.
Докато е буден, човекът има нещо общо с увяхващото растително царство и с целия разпадащ се минерален свят.
Общо взето, растителните процеси в този случай наподобяват (макар и нещата да изглеждат съвсем различно) пожълтелите есенни дървета с наведени клони и повехнали листа, уморени и умиращи, но погълнати от мълчаливата и сериозна игра на стотици и хиляди огнени езици. Тези подвижни огнени езици не са нищо друго, освен астралното тяло и Азът, които живеят в етерното и физическо тяло. И сега възниква логичният въпрос: Добре, но как изглежда този огнен танц нощем, по време на съня, когато астралното тяло и Азът са извън физическото и етерно тяло?
към текста >>
Тези растежни сили неусетно съживяват минералния свят на чо
век
а.
Ако отново насочим поглед към спящото човешко тяло следвайки всевъзможните съпоставки, които могат да бъдат направени от многобройните ми лекции по тези въпроси ние ще установим следното: Ние ще установим че под огнените езици на Азът и астралното тяло нещо става. Там е спящото физическо тяло, което прелива от неудържимите растежни сили.
Тези растежни сили неусетно съживяват минералния свят на човека.
Неговите най-микроскопични частици и, ако мога така да се изразя, „трохите" на физическото тяло сега изглеждат така, сякаш техните атоми биха се разпаднали, сякаш от цялото тяло се оформя една подвижна минералнотечна-въздухообразна маса, която е пронизана от неудържим и бликаш живот и тази вътрешна сила, която причинява всичко това, какво представлява тя? Виждате ли, това което вибрира вътре в етерното и физическо тяло докато ние спим е отзвучаващата ударна вълна на нашия космически живот преди раждането. Докато сме будни, тази ударна вълна е в покой.
към текста >>
Но за да се съживи умиращата Земя, за да приеме тя в себе си импулсите на бъдещето, съществува само една възможност: В минералния и растителен свят да се вложат силите на душата и Духа; а именно в животинския свят да проникнат душевните сили, а в чо
век
а да проникнат духовните сили.
Но за да се съживи умиращата Земя, за да приеме тя в себе си импулсите на бъдещето, съществува само една възможност: В минералния и растителен свят да се вложат силите на душата и Духа; а именно в животинския свят да проникнат душевните сили, а в човека да проникнат духовните сили.
към текста >>
Животните, а на свой ред и чо
век
а, ги преработват и включват във веществообмяната си.
Да, ако се вгледаме във външните физически процеси, ние трябва да добавим още следното: Всъщност от тези минерални и растителни процеси на външната природа зависят и всички останали физически процеси. Вземете например изхранването на живите същества: то започва не от другаде, а от приемането на известни минерални и растителни вещества.
Животните, а на свой ред и човека, ги преработват и включват във веществообмяната си.
И все пак цялата външна природа доколкото е съставена от физически и етерни процеси носи характера на това, което ние имаме в лицето на нашия спящ физическо-етерен организъм. От друга страна, докато сме будни, ние носим в себе си Азово-астралния организъм. В същото време, ако ми позволите този израз, нашият физическо-етерен организъм се намира в своя „зимен сън". Но при човека нещата са устроени така, че будният Азово-астрален организъм, съживен в своя „летен сезон" от външните сетивни впечатления и от самозараждащите се мисли, непрекъснато постига едно динамично равновесие с физическото и етерно тяло по време на техния „зимен сън".
към текста >>
Но при чо
век
а нещата са устроени така, че будният Азово-астрален организъм, съживен в своя „летен сезон" от външните сетивни впечатления и от самозараждащите се мисли, непрекъснато постига едно динамично равновесие с физическото и етерно тяло по време на техния „зимен сън".
Вземете например изхранването на живите същества: то започва не от другаде, а от приемането на известни минерални и растителни вещества. Животните, а на свой ред и човека, ги преработват и включват във веществообмяната си. И все пак цялата външна природа доколкото е съставена от физически и етерни процеси носи характера на това, което ние имаме в лицето на нашия спящ физическо-етерен организъм. От друга страна, докато сме будни, ние носим в себе си Азово-астралния организъм. В същото време, ако ми позволите този израз, нашият физическо-етерен организъм се намира в своя „зимен сън".
Но при човека нещата са устроени така, че будният Азово-астрален организъм, съживен в своя „летен сезон" от външните сетивни впечатления и от самозараждащите се мисли, непрекъснато постига едно динамично равновесие с физическото и етерно тяло по време на техния „зимен сън".
към текста >>
И всичко това ни показва, че както чо
век
ът носи в себе си своето минало и своето настояще, така и цялата заобикаляща ни природа също носи в себе си своето минало и своето настояще.
И всичко това ни показва, че както човекът носи в себе си своето минало и своето настояще, така и цялата заобикаляща ни природа също носи в себе си своето минало и своето настояще.
към текста >>
Минералният и растителен свят се превръщат в настояще само поради обстоятелството, че в чо
век
а действуват определени душевни и духовни сили.
Впрочем ние се докосваме до „настоящето" само в границите на нашето физическо тяло, и то докато сме будни. А до „миналото" до онова минало, което действува в областите на Духа ние се приближаваме най-вече чрез физическия и етерен организъм по времето на съня. Изобщо минералният и растителен свят са резултат от миналите етапи на съществуванието.
Минералният и растителен свят се превръщат в настояще само поради обстоятелството, че в човека действуват определени душевни и духовни сили.
А в настоящето вече са вложени и кълновете на бъдещето.
към текста >>
Днес чо
век
ът е напреднал до такава степен, че той е в състояние да прибави елементарните сили на Азът и астралното тяло към физическо-етерния организъм.
Днес човекът е напреднал до такава степен, че той е в състояние да прибави елементарните сили на Азът и астралното тяло към физическо-етерния организъм.
Минералният и растителен свят далеч нямат тези качества. Минералните качества на Земята така както ни се представят те се проявяват като нещо, кое то не допуска Духа вътре в себе си, а само се оставя да бъде обгърнато и залято от неговата творческа мощ. Растителната природа от своя страна също се проявява по такъв начин, че тя не допуска душевните сили в себе си, но все пак ако мога така да се изразя се докосва до тях в своите най-високо разположени части. Защото от духовно-научна гледна точка растението изглежда така че: ако тук долу имаме корените, в средата стъблото, а горе цветовете, то именно в цветната корона на едно устремено нагоре дърво например, това дърво се докосва до астралния свят; астралният свят не прониква в него, но все пак то се докосва до астралния свят.
към текста >>
В чо
век
а ние виждаме взаимно свързаните минерални, растителни, астрални и Азови сили.
Ако се вгледаме в заобикалящата ни природа, там ние далеч не разграничаваме истинската същност на минералния и растителен свят; там ние далеч не виждаме това, което можем да установим, ако съсредоточим вниманието си върху човешкото същество.
В човека ние виждаме взаимно свързаните минерални, растителни, астрални и Азови сили.
Сега ние трябва да изключим животните, макар и само за миг.
към текста >>
Ако чо
век
погледне с вярно око на минералното царство и на зараждащото се в него растително царство, той неизбежно трябва да си каже: но да, навсякъде в кристалните форми, навсякъде в планинските хребети, навсякъде в растителните масиви, аз виждам чудесните паметници на онази жизнена и творческа мощ, която вече угасва.
Ако човек погледне с вярно око на минералното царство и на зараждащото се в него растително царство, той неизбежно трябва да си каже: но да, навсякъде в кристалните форми, навсякъде в планинските хребети, навсякъде в растителните масиви, аз виждам чудесните паметници на онази жизнена и творческа мощ, която вече угасва.
Ако обаче насочим поглед към човешкото същество, към същата тази угасваща творческа мощ, чиято кулминация е била в предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, и която сега се проявява в етерното му и физическо тяло като нарастваща слабост, тогава ние ще открием как целият физически и етерен човешки организъм е просто озарен от светлината на астралното тяло и Азът, с други думи озарен от това, което свободно се разгръща като мисловен живот върху арената на взаимно уравновесените природни процеси.
към текста >>
Докато онази сила в чо
век
а, която в неговото настояще действува като елемент на бъдещето, представлява вече самата заложба на свободата.
В човешкото същество ние виждаме, тъй да се каже, миналото и бъдещето, застанали редом едно до друго. Ако се обърнем към външната природа доколкото тя е изградена от минерални и растителни свойства ние заставаме пред образа на миналото.
Докато онази сила в човека, която в неговото настояще действува като елемент на бъдещето, представлява вече самата заложба на свободата.
И точно тази свобода, скъпи мои приятели, е нещо, което в природата не съществува. Ако външната природа би била предопределена да остане в границите на минералния и растителен свят, това за нея би означавало постепенна смърт, също както и физическо-етерният човешки организъм постепенно се разпада след смъртта в космическия етер. Да, физическият и етерен организъм умират; човекът обаче не умира, защото неговите астрално тяло и Аз носят в себе си не смърт, а съзидание.
към текста >>
Да, физическият и етерен организъм умират; чо
век
ът обаче не умира, защото неговите астрално тяло и Аз носят в себе си не смърт, а съзидание.
В човешкото същество ние виждаме, тъй да се каже, миналото и бъдещето, застанали редом едно до друго. Ако се обърнем към външната природа доколкото тя е изградена от минерални и растителни свойства ние заставаме пред образа на миналото. Докато онази сила в човека, която в неговото настояще действува като елемент на бъдещето, представлява вече самата заложба на свободата. И точно тази свобода, скъпи мои приятели, е нещо, което в природата не съществува. Ако външната природа би била предопределена да остане в границите на минералния и растителен свят, това за нея би означавало постепенна смърт, също както и физическо-етерният човешки организъм постепенно се разпада след смъртта в космическия етер.
Да, физическият и етерен организъм умират; човекът обаче не умира, защото неговите астрално тяло и Аз носят в себе си не смърт, а съзидание.
към текста >>
И сега за да не бъде сполетяна от смърт и външната природа, чо
век
трябва да вложи в нея силите на своето астрално тяло и силите на своя Аз.
И сега за да не бъде сполетяна от смърт и външната природа, човек трябва да вложи в нея силите на своето астрално тяло и силите на своя Аз.
А това означава: Ако човек иска да гарантира самото бъдеще на умиращата Земя, чрез своето астрално тяло и своя Аз той трябва да изработи в себе си представите за свръх сетивния свят и да ги включи в планетарния организъм на Земята. Да, от всичко онова, което в него е свръхсетивно и невидимо, човек трябва да очаква за себе си една нова инкарнация в следващото въплъщение на нашата Земя. От своите тленни физическо и етерно тяло, човек не може да очаква това. По същия начин обаче и самата Земя не може да очаква никакво бъдеще от минералния и растителен свят. Само ако ние вложим в Земята това, което тя не притежава, Земната планета може да се надява на едно бъдеще, на една своя бъдеща инкарнация.
към текста >>
А това означава: Ако чо
век
иска да гарантира самото бъдеще на умиращата Земя, чрез своето астрално тяло и своя Аз той трябва да изработи в себе си представите за свръх сетивния свят и да ги включи в планетарния организъм на Земята.
И сега за да не бъде сполетяна от смърт и външната природа, човек трябва да вложи в нея силите на своето астрално тяло и силите на своя Аз.
А това означава: Ако човек иска да гарантира самото бъдеще на умиращата Земя, чрез своето астрално тяло и своя Аз той трябва да изработи в себе си представите за свръх сетивния свят и да ги включи в планетарния организъм на Земята.
Да, от всичко онова, което в него е свръхсетивно и невидимо, човек трябва да очаква за себе си една нова инкарнация в следващото въплъщение на нашата Земя. От своите тленни физическо и етерно тяло, човек не може да очаква това. По същия начин обаче и самата Земя не може да очаква никакво бъдеще от минералния и растителен свят. Само ако ние вложим в Земята това, което тя не притежава, Земната планета може да се надява на едно бъдеще, на една своя бъдеща инкарнация. А това, което най-очебийно липсва на Земята, са активните мисли на човека, които израстват в неговия самостоятелен и независим от природата организъм.
към текста >>
Да, от всичко онова, което в него е свръхсетивно и невидимо, чо
век
трябва да очаква за себе си една нова инкарнация в следващото въплъщение на нашата Земя.
И сега за да не бъде сполетяна от смърт и външната природа, човек трябва да вложи в нея силите на своето астрално тяло и силите на своя Аз. А това означава: Ако човек иска да гарантира самото бъдеще на умиращата Земя, чрез своето астрално тяло и своя Аз той трябва да изработи в себе си представите за свръх сетивния свят и да ги включи в планетарния организъм на Земята.
Да, от всичко онова, което в него е свръхсетивно и невидимо, човек трябва да очаква за себе си една нова инкарнация в следващото въплъщение на нашата Земя.
От своите тленни физическо и етерно тяло, човек не може да очаква това. По същия начин обаче и самата Земя не може да очаква никакво бъдеще от минералния и растителен свят. Само ако ние вложим в Земята това, което тя не притежава, Земната планета може да се надява на едно бъдеще, на една своя бъдеща инкарнация. А това, което най-очебийно липсва на Земята, са активните мисли на човека, които израстват в неговия самостоятелен и независим от природата организъм. Ако човек реализира и превръща своите мисли в една видима действителност, тогава той осигурява на Земята нейното бъдеще.
към текста >>
От своите тленни физическо и етерно тяло, чо
век
не може да очаква това.
И сега за да не бъде сполетяна от смърт и външната природа, човек трябва да вложи в нея силите на своето астрално тяло и силите на своя Аз. А това означава: Ако човек иска да гарантира самото бъдеще на умиращата Земя, чрез своето астрално тяло и своя Аз той трябва да изработи в себе си представите за свръх сетивния свят и да ги включи в планетарния организъм на Земята. Да, от всичко онова, което в него е свръхсетивно и невидимо, човек трябва да очаква за себе си една нова инкарнация в следващото въплъщение на нашата Земя.
От своите тленни физическо и етерно тяло, човек не може да очаква това.
По същия начин обаче и самата Земя не може да очаква никакво бъдеще от минералния и растителен свят. Само ако ние вложим в Земята това, което тя не притежава, Земната планета може да се надява на едно бъдеще, на една своя бъдеща инкарнация. А това, което най-очебийно липсва на Земята, са активните мисли на човека, които израстват в неговия самостоятелен и независим от природата организъм. Ако човек реализира и превръща своите мисли в една видима действителност, тогава той осигурява на Земята нейното бъдеще. Обаче за тази цел човек трябва да се издигне над обичайното природознание, над официалната наука, защото тя му дава само отражения, само огледални образи, а не действителни мисли.
към текста >>
А това, което най-очебийно липсва на Земята, са активните мисли на чо
век
а, които израстват в неговия самостоятелен и независим от природата организъм.
А това означава: Ако човек иска да гарантира самото бъдеще на умиращата Земя, чрез своето астрално тяло и своя Аз той трябва да изработи в себе си представите за свръх сетивния свят и да ги включи в планетарния организъм на Земята. Да, от всичко онова, което в него е свръхсетивно и невидимо, човек трябва да очаква за себе си една нова инкарнация в следващото въплъщение на нашата Земя. От своите тленни физическо и етерно тяло, човек не може да очаква това. По същия начин обаче и самата Земя не може да очаква никакво бъдеще от минералния и растителен свят. Само ако ние вложим в Земята това, което тя не притежава, Земната планета може да се надява на едно бъдеще, на една своя бъдеща инкарнация.
А това, което най-очебийно липсва на Земята, са активните мисли на човека, които израстват в неговия самостоятелен и независим от природата организъм.
Ако човек реализира и превръща своите мисли в една видима действителност, тогава той осигурява на Земята нейното бъдеще. Обаче за тази цел човек трябва да се издигне над обичайното природознание, над официалната наука, защото тя му дава само отражения, само огледални образи, а не действителни мисли. Само имагинацията, инспирацията и интуицията могат да съживят нашите мисли. Приемем ли ги в себе си, ние влагаме в живота на Земята живи и трайни образи, притежаващи огромна сила.
към текста >>
Ако чо
век
реализира и превръща своите мисли в една видима действителност, тогава той осигурява на Земята нейното бъдеще.
Да, от всичко онова, което в него е свръхсетивно и невидимо, човек трябва да очаква за себе си една нова инкарнация в следващото въплъщение на нашата Земя. От своите тленни физическо и етерно тяло, човек не може да очаква това. По същия начин обаче и самата Земя не може да очаква никакво бъдеще от минералния и растителен свят. Само ако ние вложим в Земята това, което тя не притежава, Земната планета може да се надява на едно бъдеще, на една своя бъдеща инкарнация. А това, което най-очебийно липсва на Земята, са активните мисли на човека, които израстват в неговия самостоятелен и независим от природата организъм.
Ако човек реализира и превръща своите мисли в една видима действителност, тогава той осигурява на Земята нейното бъдеще.
Обаче за тази цел човек трябва да се издигне над обичайното природознание, над официалната наука, защото тя му дава само отражения, само огледални образи, а не действителни мисли. Само имагинацията, инспирацията и интуицията могат да съживят нашите мисли. Приемем ли ги в себе си, ние влагаме в живота на Земята живи и трайни образи, притежаващи огромна сила.
към текста >>
Обаче за тази цел чо
век
трябва да се издигне над обичайното природознание, над официалната наука, защото тя му дава само отражения, само огледални образи, а не действителни мисли.
От своите тленни физическо и етерно тяло, човек не може да очаква това. По същия начин обаче и самата Земя не може да очаква никакво бъдеще от минералния и растителен свят. Само ако ние вложим в Земята това, което тя не притежава, Земната планета може да се надява на едно бъдеще, на една своя бъдеща инкарнация. А това, което най-очебийно липсва на Земята, са активните мисли на човека, които израстват в неговия самостоятелен и независим от природата организъм. Ако човек реализира и превръща своите мисли в една видима действителност, тогава той осигурява на Земята нейното бъдеще.
Обаче за тази цел човек трябва да се издигне над обичайното природознание, над официалната наука, защото тя му дава само отражения, само огледални образи, а не действителни мисли.
Само имагинацията, инспирацията и интуицията могат да съживят нашите мисли. Приемем ли ги в себе си, ние влагаме в живота на Земята живи и трайни образи, притежаващи огромна сила.
към текста >>
Там също ставаше дума за творческото и съзидателно мислене на чо
век
а.
Преди години аз написах една малка книга за „Теорията на познанието в Гьотевия светоглед".
Там също ставаше дума за творческото и съзидателно мислене на човека.
„Това мислене казах аз представлява истинската духовна връзка на човечеството с божествения свят." Защото доколкото човекът се оставя на отраженията, на огледалните образи, които идват от външната природа, той само повтаря очертанията на миналото и живее в мъртвите останки от божествения свят, в мъртвия труп на божествения свят. Само ако съживи своите мисли, той получава и онова Причастие, с което е проникнат целия свят; само тогава той свързва себе си с духовната еволюция на Космоса.
към текста >>
„Това мислене казах аз представлява истинската духовна връзка на човечеството с божествения свят." Защото доколкото чо
век
ът се оставя на отраженията, на огледалните образи, които идват от външната природа, той само повтаря очертанията на миналото и живее в мъртвите останки от божествения свят, в мъртвия труп на божествения свят.
Преди години аз написах една малка книга за „Теорията на познанието в Гьотевия светоглед". Там също ставаше дума за творческото и съзидателно мислене на човека.
„Това мислене казах аз представлява истинската духовна връзка на човечеството с божествения свят." Защото доколкото човекът се оставя на отраженията, на огледалните образи, които идват от външната природа, той само повтаря очертанията на миналото и живее в мъртвите останки от божествения свят, в мъртвия труп на божествения свят.
Само ако съживи своите мисли, той получава и онова Причастие, с което е проникнат целия свят; само тогава той свързва себе си с духовната еволюция на Космоса.
към текста >>
Всъщност духовното познание е едно истинско Причастие, то в началото на един нов космически култ, съответствуващ на съвременния чо
век
.
Всъщност духовното познание е едно истинско Причастие, то в началото на един нов космически култ, съответствуващ на съвременния човек.
Този космически култ възниква поради това, че човек все повече и повече се убеждава: Моят минерален и растителен организъм е пронизан от моето астрално тяло и моят Аз. Но аз не трябва да застина на тази степен. Аз трябва да инкарнирам Духа както в себе си, така и в мъртвия свят, който ме обгражда отвсякъде!
към текста >>
Този космически култ възниква поради това, че чо
век
все повече и повече се убеждава: Моят минерален и растителен организъм е пронизан от моето астрално тяло и моят Аз.
Всъщност духовното познание е едно истинско Причастие, то в началото на един нов космически култ, съответствуващ на съвременния човек.
Този космически култ възниква поради това, че човек все повече и повече се убеждава: Моят минерален и растителен организъм е пронизан от моето астрално тяло и моят Аз.
Но аз не трябва да застина на тази степен. Аз трябва да инкарнирам Духа както в себе си, така и в мъртвия свят, който ме обгражда отвсякъде!
към текста >>
И ако след всичко това чо
век
се вгледа в своя организъм, той ще има ясното усещане: Ето, сега аз съм на истина свързан със звездния свят.
И ако след всичко това човек се вгледа в своя организъм, той ще има ясното усещане: Ето, сега аз съм на истина свързан със звездния свят.
Да, доколкото звездния свят представлява сбор от непроменливи духов ни сили обграждащи например Земята като съзвездията на Зодиака в своя физически организъм човекът е дълбоко свързан със звездите. Но доколкото от своя страна сам влага своите духовно-душевни сили в Зодиака, човекът активно променя облика на света.
към текста >>
Да, доколкото звездния свят представлява сбор от непроменливи духов ни сили обграждащи например Земята като съзвездията на Зодиака в своя физически организъм чо
век
ът е дълбоко свързан със звездите.
И ако след всичко това човек се вгледа в своя организъм, той ще има ясното усещане: Ето, сега аз съм на истина свързан със звездния свят.
Да, доколкото звездния свят представлява сбор от непроменливи духов ни сили обграждащи например Земята като съзвездията на Зодиака в своя физически организъм човекът е дълбоко свързан със звездите.
Но доколкото от своя страна сам влага своите духовно-душевни сили в Зодиака, човекът активно променя облика на света.
към текста >>
Но доколкото от своя страна сам влага своите духовно-душевни сили в Зодиака, чо
век
ът активно променя облика на света.
И ако след всичко това човек се вгледа в своя организъм, той ще има ясното усещане: Ето, сега аз съм на истина свързан със звездния свят. Да, доколкото звездния свят представлява сбор от непроменливи духов ни сили обграждащи например Земята като съзвездията на Зодиака в своя физически организъм човекът е дълбоко свързан със звездите.
Но доколкото от своя страна сам влага своите духовно-душевни сили в Зодиака, човекът активно променя облика на света.
към текста >>
По същия начин чо
век
е проникнат и от своята кръв.
По същия начин човек е проникнат и от своята кръв.
В кръвта действува етерният организъм. Всичко, кое то циркулира в човешкото тяло кръв, лимфа и т.н. е проявление на етерния организъм. И точно с този свой етерен организъм, човекът влиза във връзка ако мога така да се изразя с действията на звездите, с движенията на планетите. Както неподвижните звезди изграждат здравите и постоянни форми на човешкото тяло или влизат в някакво отношение с него, така и движенията на планетите се намесват в процесите на нашата кръв.
към текста >>
И точно с този свой етерен организъм, чо
век
ът влиза във връзка ако мога така да се изразя с действията на звездите, с движенията на планетите.
По същия начин човек е проникнат и от своята кръв. В кръвта действува етерният организъм. Всичко, кое то циркулира в човешкото тяло кръв, лимфа и т.н. е проявление на етерния организъм.
И точно с този свой етерен организъм, човекът влиза във връзка ако мога така да се изразя с действията на звездите, с движенията на планетите.
Както неподвижните звезди изграждат здравите и постоянни форми на човешкото тяло или влизат в някакво отношение с него, така и движенията на планетите се намесват в процесите на нашата кръв.
към текста >>
Чо
век
ът обаче е в състояние да го преобрази чрез своя духовен устрем и той наистина го преобразява, когато издига мислите си до сферите на имагинацията, инспирацията, интуицията, осъществявайки по този начин духовното Причастие на цялото човечество.
На пръв поглед Космосът представлява един мъртъв свят.
Човекът обаче е в състояние да го преобрази чрез своя духовен устрем и той наистина го преобразява, когато издига мислите си до сферите на имагинацията, инспирацията, интуицията, осъществявайки по този начин духовното Причастие на цялото човечество.
За тази цел обаче, той трябва да притежава непомрачено и будно съзнание.
към текста >>
Да, това съзнание трябва да става все по-живо и все по-силно и тогава чо
век
ът наистина ще намира все по-точно пътя към духовното Прича стие.
Да, това съзнание трябва да става все по-живо и все по-силно и тогава човекът наистина ще намира все по-точно пътя към духовното Прича стие.
Ето защо днес бих желал да Ви окажа една малка помощ, бих желал да Ви дам две медитативни изречения и винаги, когато ги изправяте живи пред Вашите души, така че да усетите техния подвижен смисъл, Вие ще знаете че в душите Ви се поражда един нов кълн. С помощта на този нов кълн мъртвият свят в който е поставен човека се преобразява в един жив свят. И от недрата на студения мъртъв свят пламва животът на бъдещето. Всичко това може да стане само тогава, когато човек дълбоко осмисли своето родство с Космоса.
към текста >>
С помощта на този нов кълн мъртвият свят в който е поставен чо
век
а се преобразява в един жив свят.
Да, това съзнание трябва да става все по-живо и все по-силно и тогава човекът наистина ще намира все по-точно пътя към духовното Прича стие. Ето защо днес бих желал да Ви окажа една малка помощ, бих желал да Ви дам две медитативни изречения и винаги, когато ги изправяте живи пред Вашите души, така че да усетите техния подвижен смисъл, Вие ще знаете че в душите Ви се поражда един нов кълн.
С помощта на този нов кълн мъртвият свят в който е поставен човека се преобразява в един жив свят.
И от недрата на студения мъртъв свят пламва животът на бъдещето. Всичко това може да стане само тогава, когато човек дълбоко осмисли своето родство с Космоса.
към текста >>
Всичко това може да стане само тогава, когато чо
век
дълбоко осмисли своето родство с Космоса.
Да, това съзнание трябва да става все по-живо и все по-силно и тогава човекът наистина ще намира все по-точно пътя към духовното Прича стие. Ето защо днес бих желал да Ви окажа една малка помощ, бих желал да Ви дам две медитативни изречения и винаги, когато ги изправяте живи пред Вашите души, така че да усетите техния подвижен смисъл, Вие ще знаете че в душите Ви се поражда един нов кълн. С помощта на този нов кълн мъртвият свят в който е поставен човека се преобразява в един жив свят. И от недрата на студения мъртъв свят пламва животът на бъдещето.
Всичко това може да стане само тогава, когато човек дълбоко осмисли своето родство с Космоса.
към текста >>
Така балансиран в чувства и воля чо
век
ът може да изживява себе си по правилен начин.
Докато с помощта на моята воля аз мога да виждам как в духовната атмосфера на бъдещето, звездните Същества се преобразяват в огъня на любовта, с помощта на моите чувства аз мога да различа метаморфозите на онези сили, които работят в моята кръв, в моя течен организъм; там те са отражения на звездните действия, на звездните дела.
Така балансиран в чувства и воля човекът може да изживява себе си по правилен начин.
Сега вече, обърнат към мировите сили на Космоса, жертвоготовният човек може да вложи там, във великия храм на Космоса като транссубстанция и своя личен духовен принос.
към текста >>
Сега вече, обърнат към мировите сили на Космоса, жертвоготовният чо
век
може да вложи там, във великия храм на Космоса като транссубстанция и своя личен духовен принос.
Докато с помощта на моята воля аз мога да виждам как в духовната атмосфера на бъдещето, звездните Същества се преобразяват в огъня на любовта, с помощта на моите чувства аз мога да различа метаморфозите на онези сили, които работят в моята кръв, в моя течен организъм; там те са отражения на звездните действия, на звездните дела. Така балансиран в чувства и воля човекът може да изживява себе си по правилен начин.
Сега вече, обърнат към мировите сили на Космоса, жертвоготовният човек може да вложи там, във великия храм на Космоса като транссубстанция и своя личен духовен принос.
към текста >>
Израствайки в чувства и воля, познаващият чо
век
се превръща в жертвоприносител.
Всичко, което иначе би било само едно абстрактно познание, сега се превръща в едно ново отношение към света, протъкано от воля и чувства. Сега светът се превръща в храм, в обиталище на Бога.
Израствайки в чувства и воля, познаващият човек се превръща в жертвоприносител.
Вътрешното отношение на човека към света прераства от познание в един нов космически култ.
към текста >>
Вътрешното отношение на чо
век
а към света прераства от познание в един нов космически култ.
Всичко, което иначе би било само едно абстрактно познание, сега се превръща в едно ново отношение към света, протъкано от воля и чувства. Сега светът се превръща в храм, в обиталище на Бога. Израствайки в чувства и воля, познаващият човек се превръща в жертвоприносител.
Вътрешното отношение на човека към света прераства от познание в един нов космически култ.
към текста >>
Но всичко това, скъпи мои приятели, ще се осъществи само тогава, когато чо
век
ът вложи там, във великия храм на Космоса и своя личен духовен принос.
Силвестър, от настроението на залеза и гроба, но как в сърцата на онези хора, които неуморно работят и напредват към своето истинско богочовешко достойнство, трепти настроението на новия ден, настроението на изгрева. Нека насочим нашите мисли към символичния Св. Силвестър и символичната Нова Година не само според тривиалния, филистерски и празничен начин, нека да ги насочим така, че те да се превърнат в онези съзидателни и творчески сили, от които се нуждае самата еволюция на Земята. Нека отклоним тези сили от старата гробница на нашата умираща цивилизация и ги насочим от древния Св. Силвестър към космическата Нова Година.
Но всичко това, скъпи мои приятели, ще се осъществи само тогава, когато човекът вложи там, във великия храм на Космоса и своя личен духовен принос.
към текста >>
22.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
*2.Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност чо
век
ът се състои от четири съставни части:
*2.Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части:
към текста >>
1. Азово сетиво (позволяващо ни да възприемаме Аза на другия чо
век
)
1. Азово сетиво (позволяващо ни да възприемаме Аза на другия човек)
към текста >>
23.
Съдържание
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Двете биографии на чо
век
а: на физическото и етерното тяло, от една страна, и на астралното тяло и аза, от друга.
Двете биографии на човека: на физическото и етерното тяло, от една страна, и на астралното тяло и аза, от друга.
Значение на речта за душевното развитие на човека. Отзвук в съня на изговореното през деня. Необходимостта от комуникация с Ангелите и Архангелите. Материализмът предизвиква дисхармония в общуването с духовните същества. 1859 година – юбилей на Шилер и година на смъртта на идеализма.
към текста >>
Значение на речта за душевното развитие на чо
век
а.
Двете биографии на човека: на физическото и етерното тяло, от една страна, и на астралното тяло и аза, от друга.
Значение на речта за душевното развитие на човека.
Отзвук в съня на изговореното през деня. Необходимостта от комуникация с Ангелите и Архангелите. Материализмът предизвиква дисхармония в общуването с духовните същества. 1859 година – юбилей на Шилер и година на смъртта на идеализма. Усещане за липса на идеали сред по-възрастното поколение и подем на младежкото движение.
към текста >>
По време на сън чо
век
живее със своя Аз и астрално тяло съвместно със свръхсетивните същества на елементарните царства.
По време на сън човек живее със своя Аз и астрално тяло съвместно със свръхсетивните същества на елементарните царства.
От 15-ти век връзката с духовните същества на сън отслабва.Гьоте пътува до Италия в резултат на желанието му за истинска връзка с Архаите. Гьоте като цялостен човек и човекът-глава от неговото и нашето време. Познаването на дейността на елементарните сили в природните процеси от старата медицина и Парацелз. Тенденцията към автоматизъм и пасивност в съвременното образование.
към текста >>
От 15-ти
век
връзката с духовните същества на сън отслабва.Гьоте пътува до Италия в резултат на желанието му за истинска връзка с Архаите.
По време на сън човек живее със своя Аз и астрално тяло съвместно със свръхсетивните същества на елементарните царства.
От 15-ти век връзката с духовните същества на сън отслабва.Гьоте пътува до Италия в резултат на желанието му за истинска връзка с Архаите.
Гьоте като цялостен човек и човекът-глава от неговото и нашето време. Познаването на дейността на елементарните сили в природните процеси от старата медицина и Парацелз. Тенденцията към автоматизъм и пасивност в съвременното образование.
към текста >>
Гьоте като цялостен чо
век
и чо
век
ът-глава от неговото и нашето време.
По време на сън човек живее със своя Аз и астрално тяло съвместно със свръхсетивните същества на елементарните царства. От 15-ти век връзката с духовните същества на сън отслабва.Гьоте пътува до Италия в резултат на желанието му за истинска връзка с Архаите.
Гьоте като цялостен човек и човекът-глава от неговото и нашето време.
Познаването на дейността на елементарните сили в природните процеси от старата медицина и Парацелз. Тенденцията към автоматизъм и пасивност в съвременното образование.
към текста >>
Преминаване на администрирането на мислите към Архаите от 4-ти
век
сл. Хр.
Елохимите като носители на Космическите мисли.
Преминаване на администрирането на мислите към Архаите от 4-ти век сл. Хр.
и свързаната с това промяна на съзнанието на човека. Атлантите възприемат Божествените откровения в септимите. Отслабване на това преживяване в квинтите и изчезването му в терците – човек преживява музикалното в своята телесност. В Лемурия човек не е осъзнавал никакъв интервал в октавата. Обективният мажор и обективният минор като израз на душевните преживявания на Боговете.
към текста >>
и свързаната с това промяна на съзнанието на чо
век
а.
Елохимите като носители на Космическите мисли. Преминаване на администрирането на мислите към Архаите от 4-ти век сл. Хр.
и свързаната с това промяна на съзнанието на човека.
Атлантите възприемат Божествените откровения в септимите. Отслабване на това преживяване в квинтите и изчезването му в терците – човек преживява музикалното в своята телесност. В Лемурия човек не е осъзнавал никакъв интервал в октавата. Обективният мажор и обективният минор като израз на душевните преживявания на Боговете.
към текста >>
Отслабване на това преживяване в квинтите и изчезването му в терците – чо
век
преживява музикалното в своята телесност.
Елохимите като носители на Космическите мисли. Преминаване на администрирането на мислите към Архаите от 4-ти век сл. Хр. и свързаната с това промяна на съзнанието на човека. Атлантите възприемат Божествените откровения в септимите.
Отслабване на това преживяване в квинтите и изчезването му в терците – човек преживява музикалното в своята телесност.
В Лемурия човек не е осъзнавал никакъв интервал в октавата. Обективният мажор и обективният минор като израз на душевните преживявания на Боговете.
към текста >>
В Лемурия чо
век
не е осъзнавал никакъв интервал в октавата.
Елохимите като носители на Космическите мисли. Преминаване на администрирането на мислите към Архаите от 4-ти век сл. Хр. и свързаната с това промяна на съзнанието на човека. Атлантите възприемат Божествените откровения в септимите. Отслабване на това преживяване в квинтите и изчезването му в терците – човек преживява музикалното в своята телесност.
В Лемурия човек не е осъзнавал никакъв интервал в октавата.
Обективният мажор и обективният минор като израз на душевните преживявания на Боговете.
към текста >>
Въздействието на този конфликт в историята на живота през Средно
век
овието и началото на модерния период.
Спорът между изостаналите Духове на Формата и правилно развитите Архаи.
Въздействието на този конфликт в историята на живота през Средновековието и началото на модерния период.
Агонията на Августин от гледна точка на свръхестественото. Духовното влияние на нормално развитите и изостаналите Архангели се отразява в религиозните борби през Реформацията и Тридесетгодишната война. Задачата на Антропософията за показването на човека и историческите събития като отражение на свръхсетивното.
към текста >>
Задачата на Антропософията за показването на чо
век
а и историческите събития като отражение на свръхсетивното.
Спорът между изостаналите Духове на Формата и правилно развитите Архаи. Въздействието на този конфликт в историята на живота през Средновековието и началото на модерния период. Агонията на Августин от гледна точка на свръхестественото. Духовното влияние на нормално развитите и изостаналите Архангели се отразява в религиозните борби през Реформацията и Тридесетгодишната война.
Задачата на Антропософията за показването на човека и историческите събития като отражение на свръхсетивното.
към текста >>
Действие на ядливите и отровните растения в чо
век
а.
Неспособността на такъв тип мислене да улови всичко жизнено около нас е загуба на реални знания. Едуард фон Хартман по философски въпроси. Възприемане на влияния от мировия етер от хората след 28 годишна възраст в по-ранните епохи на цивилизацията. Загубата на такъв опит като условие за свобода. Оживяване на мъртвите мисли чрез вътрешна работа като условие за надмогване на материализма.
Действие на ядливите и отровните растения в човека.
към текста >>
епоха чо
век
се чувства изцяло свързан със земните сили.
епоха човек се чувства изцяло свързан със земните сили.
Характеристика на настоящата епоха: интелектуалният човек има мисли, на които земните сили са отнели небесните импулси. Задачата на нашата епоха, както е показано в „Парсифал“ от Волфрам фон Ешенбах, като път от съмнението към благодатта. Евентуалните последствия от интелектуализацията на човешката мисъл: унищожаване на топлинната атмосфера, атмосферния въздух и течния компонент на земята в петата, шестата и седмата културна епоха.
към текста >>
Характеристика на настоящата епоха: интелектуалният чо
век
има мисли, на които земните сили са отнели небесните импулси.
епоха човек се чувства изцяло свързан със земните сили.
Характеристика на настоящата епоха: интелектуалният човек има мисли, на които земните сили са отнели небесните импулси.
Задачата на нашата епоха, както е показано в „Парсифал“ от Волфрам фон Ешенбах, като път от съмнението към благодатта. Евентуалните последствия от интелектуализацията на човешката мисъл: унищожаване на топлинната атмосфера, атмосферния въздух и течния компонент на земята в петата, шестата и седмата културна епоха.
към текста >>
24.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И в сегашно време чо
век
, който действително би искал да участва в развитието на човечеството, следва да си изясни някои работи.
От проведените тук от нас по-рано разглеждания вие знаете, че започвайки от 15-то столетие, човечеството встъпи в епохата на развитие на съзнателната душа.
И в сегашно време човек, който действително би искал да участва в развитието на човечеството, следва да си изясни някои работи.
Защото иначе той не може да заеме правилна позиция към цялото социално устройство на съвременния живот. Той ще преживява при своето общуване с другите хора с различно положение в живота, особено при срещи с неравностойни на себе си, например с по-млади, или наопаки, ако той сам е млад, то с по-стари, той ще преживява нещо, което ще остане необяснимо, ако не вникне в това, което може да бъде дадено от духовно-научното познание за разбирането на всичко човешко тук на Земята.
към текста >>
Ние ще разгледаме днес отблизо отдавна известния ни факт от живота на чо
век
а, а именно това, че чо
век
само в будно състояние има непосредствено съединени един с друг своите, набиващи се преди всичко на очи при обичайно разглеждане, четири члена: физическо, етерно, астрално тяло и Аз; спящият чо
век
има, от една страна, по-тясно съединени физическо и етерно тяло, а от друга страна, отделените от тях Аз и астрално тяло.
Ние ще разгледаме днес отблизо отдавна известния ни факт от живота на човека, а именно това, че човек само в будно състояние има непосредствено съединени един с друг своите, набиващи се преди всичко на очи при обичайно разглеждане, четири члена: физическо, етерно, астрално тяло и Аз; спящият човек има, от една страна, по-тясно съединени физическо и етерно тяло, а от друга страна, отделените от тях Аз и астрално тяло.
към текста >>
Ако ние разглеждаме чо
век
а външно, то той застава пред нас в своето физическо тяло, в което, обаче, са отпечатани въздействията на етерното тяло.
Ако ние разглеждаме човека външно, то той застава пред нас в своето физическо тяло, в което, обаче, са отпечатани въздействията на етерното тяло.
Ние можем да употребим този израз - „отпечатани”, защото всичко това, което външно човек възприема от другия човек, е не само проявление на силите на неговото физическо тяло, но и резултат на дейността на неговото етерно тяло, или тялото на формообразуващите сили в това физическо тяло. Така че това, което иска да се изяви тук на Земята непосредствено от човек към друг човек, е живеещото в етерното и физическо тяло. А това, което е заключено в дълбините на Аза и това, което живее в астралното тяло, е скрито от външно наблюдение и само във времето между заспиването и събуждането застава пред самия човек незамъглено. А за външно наблюдение си остава скрито в това, което се проявява чрез физическото и етерно тяло.
към текста >>
Ние можем да употребим този израз - „отпечатани”, защото всичко това, което външно чо
век
възприема от другия чо
век
, е не само проявление на силите на неговото физическо тяло, но и резултат на дейността на неговото етерно тяло, или тялото на формообразуващите сили в това физическо тяло.
Ако ние разглеждаме човека външно, то той застава пред нас в своето физическо тяло, в което, обаче, са отпечатани въздействията на етерното тяло.
Ние можем да употребим този израз - „отпечатани”, защото всичко това, което външно човек възприема от другия човек, е не само проявление на силите на неговото физическо тяло, но и резултат на дейността на неговото етерно тяло, или тялото на формообразуващите сили в това физическо тяло.
Така че това, което иска да се изяви тук на Земята непосредствено от човек към друг човек, е живеещото в етерното и физическо тяло. А това, което е заключено в дълбините на Аза и това, което живее в астралното тяло, е скрито от външно наблюдение и само във времето между заспиването и събуждането застава пред самия човек незамъглено. А за външно наблюдение си остава скрито в това, което се проявява чрез физическото и етерно тяло.
към текста >>
Така че това, което иска да се изяви тук на Земята непосредствено от чо
век
към друг чо
век
, е живеещото в етерното и физическо тяло.
Ако ние разглеждаме човека външно, то той застава пред нас в своето физическо тяло, в което, обаче, са отпечатани въздействията на етерното тяло. Ние можем да употребим този израз - „отпечатани”, защото всичко това, което външно човек възприема от другия човек, е не само проявление на силите на неговото физическо тяло, но и резултат на дейността на неговото етерно тяло, или тялото на формообразуващите сили в това физическо тяло.
Така че това, което иска да се изяви тук на Земята непосредствено от човек към друг човек, е живеещото в етерното и физическо тяло.
А това, което е заключено в дълбините на Аза и това, което живее в астралното тяло, е скрито от външно наблюдение и само във времето между заспиването и събуждането застава пред самия човек незамъглено. А за външно наблюдение си остава скрито в това, което се проявява чрез физическото и етерно тяло.
към текста >>
А това, което е заключено в дълбините на Аза и това, което живее в астралното тяло, е скрито от външно наблюдение и само във времето между заспиването и събуждането застава пред самия чо
век
незамъглено.
Ако ние разглеждаме човека външно, то той застава пред нас в своето физическо тяло, в което, обаче, са отпечатани въздействията на етерното тяло. Ние можем да употребим този израз - „отпечатани”, защото всичко това, което външно човек възприема от другия човек, е не само проявление на силите на неговото физическо тяло, но и резултат на дейността на неговото етерно тяло, или тялото на формообразуващите сили в това физическо тяло. Така че това, което иска да се изяви тук на Земята непосредствено от човек към друг човек, е живеещото в етерното и физическо тяло.
А това, което е заключено в дълбините на Аза и това, което живее в астралното тяло, е скрито от външно наблюдение и само във времето между заспиването и събуждането застава пред самия човек незамъглено.
А за външно наблюдение си остава скрито в това, което се проявява чрез физическото и етерно тяло.
към текста >>
От това, което се проявява в детето отначало като инстинктивен живот, като детски подражателен живот, а после от това, което впоследствие се създава под въздействие на авторитета на възрастните, от това после чо
век
преминава към развитие на по-самостоятелен живот.
От това, което се проявява в детето отначало като инстинктивен живот, като детски подражателен живот, а после от това, което впоследствие се създава под въздействие на авторитета на възрастните, от това после човек преминава към развитие на по-самостоятелен живот.
Ние виждаме по такъв начин, различните стадии на неговия растеж , външното формиране на неговото физическо тяло и това, което се проявява в говора, в мисленето, тоест все неща проявяващи се чрез физическото тяло, макар и отнасящи се по-скоро към областта на душевната дейност, във всичко това ние виждаме развитие, вървящо от раждане към смърт.
към текста >>
По отношение на Аза и астралното тяло работата стои така, че отначало, когато чо
век
навлиза от духовния свят в земния живот, той има още в себе си действащи много от тези сили,които работят в него в духовния свят.
Но не така изглежда другият ход на развитие, който също обаче го има: ходът на развитие на Аза и астралното тяло между раждането и смъртта.
По отношение на Аза и астралното тяло работата стои така, че отначало, когато човек навлиза от духовния свят в земния живот, той има още в себе си действащи много от тези сили,които работят в него в духовния свят.
В стадия на детския растеж, в образуването на това, което така ясно се развива в тялото на детето, все още навсякъде действат тези сили, които в своето пълно значение, в своя истински вид са действали по време на доземния живот върху неговата душа, и в духа на този човек. В течение на живота на детето тях ги има, но вече в отслабено състояние. Те участват в неговия растеж, те участват във всичко това, което постепенно се развива в човека, като проявление на душевното в телесното. Такова телесно проявление на душевното се явява и това, което е дълбоко скрито вътре в телесното: образуването на мозъка, като съвършен орган на мисленето, образуването на съдовата система, стояща в основата на развитие на чувстването и т. н.
към текста >>
В стадия на детския растеж, в образуването на това, което така ясно се развива в тялото на детето, все още навсякъде действат тези сили, които в своето пълно значение, в своя истински вид са действали по време на доземния живот върху неговата душа, и в духа на този чо
век
.
Но не така изглежда другият ход на развитие, който също обаче го има: ходът на развитие на Аза и астралното тяло между раждането и смъртта. По отношение на Аза и астралното тяло работата стои така, че отначало, когато човек навлиза от духовния свят в земния живот, той има още в себе си действащи много от тези сили,които работят в него в духовния свят.
В стадия на детския растеж, в образуването на това, което така ясно се развива в тялото на детето, все още навсякъде действат тези сили, които в своето пълно значение, в своя истински вид са действали по време на доземния живот върху неговата душа, и в духа на този човек.
В течение на живота на детето тях ги има, но вече в отслабено състояние. Те участват в неговия растеж, те участват във всичко това, което постепенно се развива в човека, като проявление на душевното в телесното. Такова телесно проявление на душевното се явява и това, което е дълбоко скрито вътре в телесното: образуването на мозъка, като съвършен орган на мисленето, образуването на съдовата система, стояща в основата на развитие на чувстването и т. н.
към текста >>
Те участват в неговия растеж, те участват във всичко това, което постепенно се развива в чо
век
а, като проявление на душевното в телесното.
Но не така изглежда другият ход на развитие, който също обаче го има: ходът на развитие на Аза и астралното тяло между раждането и смъртта. По отношение на Аза и астралното тяло работата стои така, че отначало, когато човек навлиза от духовния свят в земния живот, той има още в себе си действащи много от тези сили,които работят в него в духовния свят. В стадия на детския растеж, в образуването на това, което така ясно се развива в тялото на детето, все още навсякъде действат тези сили, които в своето пълно значение, в своя истински вид са действали по време на доземния живот върху неговата душа, и в духа на този човек. В течение на живота на детето тях ги има, но вече в отслабено състояние.
Те участват в неговия растеж, те участват във всичко това, което постепенно се развива в човека, като проявление на душевното в телесното.
Такова телесно проявление на душевното се явява и това, което е дълбоко скрито вътре в телесното: образуването на мозъка, като съвършен орган на мисленето, образуването на съдовата система, стояща в основата на развитие на чувстването и т. н.
към текста >>
Но това, което действа в чо
век
а като някакъв отзвук на силите от неговия доземен живот, това става все по-слабо и по-слабо, и, накрая, достига някакво ниско равнище, при което чо
век
по отношение на своя доземен живот така си остава по-нататък в течение на своя живот на Земята.
Но това, което действа в човека като някакъв отзвук на силите от неговия доземен живот, това става все по-слабо и по-слабо, и, накрая, достига някакво ниско равнище, при което човек по отношение на своя доземен живот така си остава по-нататък в течение на своя живот на Земята.
До това ниско равнище човек достига през двадесетте години на своя живот, и там то именно присъства. И тогава душата на човека обхващат главно тези сили, които произлизат от вече формираното физическо тяло; тогава човек става не така податлив на това, което действа като отзвук от доземния живот, но по-склонен към всичко това, което е усвоило физическото тяло и което обратно въздейства от това физическо тяло върху душата.
към текста >>
До това ниско равнище чо
век
достига през двадесетте години на своя живот, и там то именно присъства.
Но това, което действа в човека като някакъв отзвук на силите от неговия доземен живот, това става все по-слабо и по-слабо, и, накрая, достига някакво ниско равнище, при което човек по отношение на своя доземен живот така си остава по-нататък в течение на своя живот на Земята.
До това ниско равнище човек достига през двадесетте години на своя живот, и там то именно присъства.
И тогава душата на човека обхващат главно тези сили, които произлизат от вече формираното физическо тяло; тогава човек става не така податлив на това, което действа като отзвук от доземния живот, но по-склонен към всичко това, което е усвоило физическото тяло и което обратно въздейства от това физическо тяло върху душата.
към текста >>
И тогава душата на чо
век
а обхващат главно тези сили, които произлизат от вече формираното физическо тяло; тогава чо
век
става не така податлив на това, което действа като отзвук от доземния живот, но по-склонен към всичко това, което е усвоило физическото тяло и което обратно въздейства от това физическо тяло върху душата.
Но това, което действа в човека като някакъв отзвук на силите от неговия доземен живот, това става все по-слабо и по-слабо, и, накрая, достига някакво ниско равнище, при което човек по отношение на своя доземен живот така си остава по-нататък в течение на своя живот на Земята. До това ниско равнище човек достига през двадесетте години на своя живот, и там то именно присъства.
И тогава душата на човека обхващат главно тези сили, които произлизат от вече формираното физическо тяло; тогава човек става не така податлив на това, което действа като отзвук от доземния живот, но по-склонен към всичко това, което е усвоило физическото тяло и което обратно въздейства от това физическо тяло върху душата.
към текста >>
Тогава бихме си казали: чо
век
в детска възраст има астрално тяло, което изглежда така и така, и Аз, който изглежда така и така, който после в течение на неговия земен живот с годините е подложен на изменения.
Но ако сега пак така внимателно проведем наблюдение на развитието на Аза и астралното тяло, то бихме стигнали до толкова конкретни изводи за това развитие, като тези, до които стигаме при наблюдение на развитието на физическото и етерно тяло за времето от раждането до смъртта.
Тогава бихме си казали: човек в детска възраст има астрално тяло, което изглежда така и така, и Аз, който изглежда така и така, който после в течение на неговия земен живот с годините е подложен на изменения.
Но тук ще се наложи да разгледаме как се променя това, което човек отделя по време на сън от своето физическо и етерно тяло като свое собствено душевно-духовно. Ако проведем наред с наблюдението на човека между пробуждането и заспиването му също и друго наблюдение, а именно наблюдение на Аза и астралното тяло за времето между заспиването и пробуждането, тогава биха се получили, така да се каже, две биографии на човека. И двете биографии са еднакво важни за характеристиката на неговия живот. Да, развитието му по време на сън е даже по-важно за някои, имащи по-широко значение, сили на човешкото същество, отколкото при бодърстването, но с помощта на обичайните способи на възприятие такова наблюдение над Аза и астралното тяло не могат да се проведат.
към текста >>
Но тук ще се наложи да разгледаме как се променя това, което чо
век
отделя по време на сън от своето физическо и етерно тяло като свое собствено душевно-духовно.
Но ако сега пак така внимателно проведем наблюдение на развитието на Аза и астралното тяло, то бихме стигнали до толкова конкретни изводи за това развитие, като тези, до които стигаме при наблюдение на развитието на физическото и етерно тяло за времето от раждането до смъртта. Тогава бихме си казали: човек в детска възраст има астрално тяло, което изглежда така и така, и Аз, който изглежда така и така, който после в течение на неговия земен живот с годините е подложен на изменения.
Но тук ще се наложи да разгледаме как се променя това, което човек отделя по време на сън от своето физическо и етерно тяло като свое собствено душевно-духовно.
Ако проведем наред с наблюдението на човека между пробуждането и заспиването му също и друго наблюдение, а именно наблюдение на Аза и астралното тяло за времето между заспиването и пробуждането, тогава биха се получили, така да се каже, две биографии на човека. И двете биографии са еднакво важни за характеристиката на неговия живот. Да, развитието му по време на сън е даже по-важно за някои, имащи по-широко значение, сили на човешкото същество, отколкото при бодърстването, но с помощта на обичайните способи на възприятие такова наблюдение над Аза и астралното тяло не могат да се проведат.
към текста >>
Ако проведем наред с наблюдението на чо
век
а между пробуждането и заспиването му също и друго наблюдение, а именно наблюдение на Аза и астралното тяло за времето между заспиването и пробуждането, тогава биха се получили, така да се каже, две биографии на чо
век
а.
Но ако сега пак така внимателно проведем наблюдение на развитието на Аза и астралното тяло, то бихме стигнали до толкова конкретни изводи за това развитие, като тези, до които стигаме при наблюдение на развитието на физическото и етерно тяло за времето от раждането до смъртта. Тогава бихме си казали: човек в детска възраст има астрално тяло, което изглежда така и така, и Аз, който изглежда така и така, който после в течение на неговия земен живот с годините е подложен на изменения. Но тук ще се наложи да разгледаме как се променя това, което човек отделя по време на сън от своето физическо и етерно тяло като свое собствено душевно-духовно.
Ако проведем наред с наблюдението на човека между пробуждането и заспиването му също и друго наблюдение, а именно наблюдение на Аза и астралното тяло за времето между заспиването и пробуждането, тогава биха се получили, така да се каже, две биографии на човека.
И двете биографии са еднакво важни за характеристиката на неговия живот. Да, развитието му по време на сън е даже по-важно за някои, имащи по-широко значение, сили на човешкото същество, отколкото при бодърстването, но с помощта на обичайните способи на възприятие такова наблюдение над Аза и астралното тяло не могат да се проведат.
към текста >>
Този момент се определя от това особено положение, което в живота на чо
век
а заема речта, не този или онзи език, а речта изобщо, способността за говор.
Днес ние ще разгледаме особено внимателно един от моментите в развитието на Аза и астралното тяло.
Този момент се определя от това особено положение, което в живота на човека заема речта, не този или онзи език, а речта изобщо, способността за говор.
към текста >>
Разбира се, когато чо
век
говори, то в това взема участие целия чо
век
.
Разбира се, когато човек говори, то в това взема участие целия човек.
Физическото тяло участва с това, че предоставя за съответната вибрация своите гласни връзки и изобщо целия апарат на говора; в това участва и етерното тяло на човека, и астралното, и Аза. Но физическото тяло и Аза вземат сравнително по-малко участие в процеса на говора. Най-голямо участие в този процес вземат етерното тяло и астралното тяло.
към текста >>
Физическото тяло участва с това, че предоставя за съответната вибрация своите гласни връзки и изобщо целия апарат на говора; в това участва и етерното тяло на чо
век
а, и астралното, и Аза.
Разбира се, когато човек говори, то в това взема участие целия човек.
Физическото тяло участва с това, че предоставя за съответната вибрация своите гласни връзки и изобщо целия апарат на говора; в това участва и етерното тяло на човека, и астралното, и Аза.
Но физическото тяло и Аза вземат сравнително по-малко участие в процеса на говора. Най-голямо участие в този процес вземат етерното тяло и астралното тяло.
към текста >>
Но трябва да се каже, че чо
век
не е способен да наблюдава с помощта на своите обичайни сетивни органи това, което става в етерното тяло, и традиционната наука също нищо не му казва за това; затова чо
век
в този случай обикновено обръща внимание само на това, което външно се случва във физическото тяло при процеса на речта, тогава когато цялата тази много по-разнообразна и формираща дейност на етерното тяло при речта, която се разпростира после и върху астралното тяло, не се улавя от обичайното сетивно възприятие.
Може да предизвика учудване това, че етерното тяло взема по-голямо участие в процеса на речта от физическото тяло.
Но трябва да се каже, че човек не е способен да наблюдава с помощта на своите обичайни сетивни органи това, което става в етерното тяло, и традиционната наука също нищо не му казва за това; затова човек в този случай обикновено обръща внимание само на това, което външно се случва във физическото тяло при процеса на речта, тогава когато цялата тази много по-разнообразна и формираща дейност на етерното тяло при речта, която се разпростира после и върху астралното тяло, не се улавя от обичайното сетивно възприятие.
Но ако искаме да разберем мястото, което речта заема в живота, преди всичко важно е да се разбере това, което става в процеса на речта в етерното тяло и в астралното тяло.
към текста >>
Тогава когато на всеки друг чо
век
, за да се запознае с нашия душевен живот, е необходимо да възприеме физическите звуци на нашата реч, ние при произнасяне на думи сами вътрешно живеем в нашето астрално тяло заедно с това, което ние влагаме в думите.
Но сега помислете за следното: благодарение на това, че в процеса на речта главно участие вземат етерното и астралното тяло, процеса на речта има две страни: преди всичко това, чрез което етерното тяло, намирайки се във връзка с физическото тяло, осъществява говоримата, външно възприемаема реч. Но когато ние говорим, то нещо винаги оказва обратно въздействие и върху нашата душа. Ние сами усещаме казаното от нас, ние преживяваме казаното.
Тогава когато на всеки друг човек, за да се запознае с нашия душевен живот, е необходимо да възприеме физическите звуци на нашата реч, ние при произнасяне на думи сами вътрешно живеем в нашето астрално тяло заедно с това, което ние влагаме в думите.
А чрез това, че по време на сън ние отделяме нашето астрално тяло от физическото и етерно тяло, пренасяме със себе си в състоянието на сън нещо от нашите думи, нещо много важно.
към текста >>
Но всичко това звучи в съня не като нещо неопределено, а то звучи така , че фактически всичко, което душата е преживяла, чак даже до преживяване на последователността на отделните звуци на речта, всичко това отново звучи в това безсъзнателно състояние на чо
век
а, което преживява при степента на съзнание, свойствена му между заспиването и пробуждането.
Но всичко това звучи в съня не като нещо неопределено, а то звучи така , че фактически всичко, което душата е преживяла, чак даже до преживяване на последователността на отделните звуци на речта, всичко това отново звучи в това безсъзнателно състояние на човека, което преживява при степента на съзнание, свойствена му между заспиването и пробуждането.
към текста >>
В малко по-малка степен това има място в течение на следващия период от живота на чо
век
а: от 7 до 14 години.
В малко по-малка степен това има място в течение на следващия период от живота на човека: от 7 до 14 години.
Но все пак и тук това има място в достатъчно силна степен. Но с настъпване на половата зрелост, от 14-та година, започва нещо ново: тогава този отзвук на речта, който продължава да живее в спящата душа, става такъв, че той, изхождайки от своето собствено същество, започва да иска да встъпи във взаимоотношения с духовния свят.
към текста >>
След достигане на 14 години, след достигане на полова зрелост, за спящата душа на чо
век
а възниква необходимостта посредством това, което в съня продължава да живее като отзвуци на речта, да встъпи в обяснение със съществата от духовния свят.
Това е нещо , във висша степен заслужаващо внимание. Можем да кажем: до 7 годишна възраст детето иска и в съня да остава във вътрешна връзка с това, което то слуша от окръжаващите го хора; до известна степен това се отнася и за възрастта от 7 до 14 години, с тази разлика само, че тук то вниква повече в самия душевен живот на своето обкръжение, докато до 7 годишна възраст то се свързва повече с външната страна на живота.
След достигане на 14 години, след достигане на полова зрелост, за спящата душа на човека възниква необходимостта посредством това, което в съня продължава да живее като отзвуци на речта, да встъпи в обяснение със съществата от духовния свят.
Това е много знаменателно. В своето обичайно съзнание човек не осъзнава това, но в съня у него възниква необходимостта душевния живот да направи земната реч да прозвучи така, че света на Архангелите да може да намери за себе си нещо, даващо му удовлетворение, в тези отзвуци на живата реч.
към текста >>
В своето обичайно съзнание чо
век
не осъзнава това, но в съня у него възниква необходимостта душевния живот да направи земната реч да прозвучи така, че света на Архангелите да може да намери за себе си нещо, даващо му удовлетворение, в тези отзвуци на живата реч.
Това е нещо , във висша степен заслужаващо внимание. Можем да кажем: до 7 годишна възраст детето иска и в съня да остава във вътрешна връзка с това, което то слуша от окръжаващите го хора; до известна степен това се отнася и за възрастта от 7 до 14 години, с тази разлика само, че тук то вниква повече в самия душевен живот на своето обкръжение, докато до 7 годишна възраст то се свързва повече с външната страна на живота. След достигане на 14 години, след достигане на полова зрелост, за спящата душа на човека възниква необходимостта посредством това, което в съня продължава да живее като отзвуци на речта, да встъпи в обяснение със съществата от духовния свят. Това е много знаменателно.
В своето обичайно съзнание човек не осъзнава това, но в съня у него възниква необходимостта душевния живот да направи земната реч да прозвучи така, че света на Архангелите да може да намери за себе си нещо, даващо му удовлетворение, в тези отзвуци на живата реч.
към текста >>
Можем вече да кажем: за чо
век
а настъпва необходимост да напасне разбирателството със света на Архангелите чрез отзвуците на земната реч, които остават в неговата душа по време на съня.
Можем вече да кажем: за човека настъпва необходимост да напасне разбирателството със света на Архангелите чрез отзвуците на земната реч, които остават в неговата душа по време на съня.
Думите произнесени през деня продължават да звучат по наистина забележителен начин: всички гласни звуци се проявяват тогава вътрешно задълбочени, а всички съгласни – преминаващи в подвижните форми на света на предметите. Така се преживява това. И спящите души биха се почувствали нещастни, ако тези отзвуци не биха станали подобни по звучене на речта на Архангелите, която им звучи насреща от другата страна. Така може да възникне хармония между това, което се явява в съня отзвук на земната реч, и това, което от всички страни на Вселената, от астралния свят, звучи като говор на света на Архангелите. Човек се развива в своя Аз и в своето астрално тяло така, че той, приблизително започвайки от 14 годишна възраст, встъпва по време на сън, ако можем така да се изразим, в общение с Ангелите и Архангелите.
към текста >>
Чо
век
се развива в своя Аз и в своето астрално тяло така, че той, приблизително започвайки от 14 годишна възраст, встъпва по време на сън, ако можем така да се изразим, в общение с Ангелите и Архангелите.
Можем вече да кажем: за човека настъпва необходимост да напасне разбирателството със света на Архангелите чрез отзвуците на земната реч, които остават в неговата душа по време на съня. Думите произнесени през деня продължават да звучат по наистина забележителен начин: всички гласни звуци се проявяват тогава вътрешно задълбочени, а всички съгласни – преминаващи в подвижните форми на света на предметите. Така се преживява това. И спящите души биха се почувствали нещастни, ако тези отзвуци не биха станали подобни по звучене на речта на Архангелите, която им звучи насреща от другата страна. Така може да възникне хармония между това, което се явява в съня отзвук на земната реч, и това, което от всички страни на Вселената, от астралния свят, звучи като говор на света на Архангелите.
Човек се развива в своя Аз и в своето астрално тяло така, че той, приблизително започвайки от 14 годишна възраст, встъпва по време на сън, ако можем така да се изразим, в общение с Ангелите и Архангелите.
Това е дълбока тайна от живота на човека. И ето, характерно за нашата съвременна епоха е, че все повече и повече хора губят способността за взаимно разбирателство със света на Архангелите по време на сън; те донасят със себе си в своя сън от дневната реч нещо такова, което образува тяхната душа така, че те вече не разбират речта на Архангелите, и че Архангелите вече не намират удовлетворение от тази човешка реч, чиито отзвуци проникват в живота по време на сън. Настъпи такава епоха в живота (тук се налага употребата на земни изрази, с помощта на които, разбира се, е трудно да се изрази истинското положение на нещата), настъпи такава епоха, в която съществата от духовния свят не могат вече да влязат в необходимото разбирателство с душите на хората по време на техния сън, и постоянно има взаимно неразбиране на това, което си говорят едни на други съществата от духовните йерархии и душите на хората по време на сън. Настъпва раздор, дисхармония. Виждате ли, това е аспект, характеризиращ нашата епоха, представящ ни се при поглед върху нея от друг ъгъл.
към текста >>
Това е дълбока тайна от живота на чо
век
а.
Думите произнесени през деня продължават да звучат по наистина забележителен начин: всички гласни звуци се проявяват тогава вътрешно задълбочени, а всички съгласни – преминаващи в подвижните форми на света на предметите. Така се преживява това. И спящите души биха се почувствали нещастни, ако тези отзвуци не биха станали подобни по звучене на речта на Архангелите, която им звучи насреща от другата страна. Така може да възникне хармония между това, което се явява в съня отзвук на земната реч, и това, което от всички страни на Вселената, от астралния свят, звучи като говор на света на Архангелите. Човек се развива в своя Аз и в своето астрално тяло така, че той, приблизително започвайки от 14 годишна възраст, встъпва по време на сън, ако можем така да се изразим, в общение с Ангелите и Архангелите.
Това е дълбока тайна от живота на човека.
И ето, характерно за нашата съвременна епоха е, че все повече и повече хора губят способността за взаимно разбирателство със света на Архангелите по време на сън; те донасят със себе си в своя сън от дневната реч нещо такова, което образува тяхната душа така, че те вече не разбират речта на Архангелите, и че Архангелите вече не намират удовлетворение от тази човешка реч, чиито отзвуци проникват в живота по време на сън. Настъпи такава епоха в живота (тук се налага употребата на земни изрази, с помощта на които, разбира се, е трудно да се изрази истинското положение на нещата), настъпи такава епоха, в която съществата от духовния свят не могат вече да влязат в необходимото разбирателство с душите на хората по време на техния сън, и постоянно има взаимно неразбиране на това, което си говорят едни на други съществата от духовните йерархии и душите на хората по време на сън. Настъпва раздор, дисхармония. Виждате ли, това е аспект, характеризиращ нашата епоха, представящ ни се при поглед върху нея от друг ъгъл. Настъпи мъчително състояние на неразбиране, пълно отсъствие на взаимно разбирателство по време на сън между душите на хората и духовните същества.
към текста >>
И това става все повече и повече в нашия материалистически
век
.
Настъпва раздор, дисхармония. Виждате ли, това е аспект, характеризиращ нашата епоха, представящ ни се при поглед върху нея от друг ъгъл. Настъпи мъчително състояние на неразбиране, пълно отсъствие на взаимно разбирателство по време на сън между душите на хората и духовните същества. И пред тези, които осъзнават този факт на съвременния духовен живот, стои тежкия въпрос: от какво е предизвикано това състояние? Нашите думи, които избираме от цялото богатство на езика, с който свикваме, когато го изучаваме от детството си, ние можем да образуваме така, че тези думи да бъдат насочени само към физическия свят.
И това става все повече и повече в нашия материалистически век.
Хората имат думи, но тези думи изразяват само нещо физическо. А да помислим за това, как е било по-рано: тогава човек усвояваше речта, езика така, че той имаше много думи, които вече със самото свое съдържание го издигаха в духовните светове на идеите. Налага се вече да кажа, че реалният идеализъм в наше време стана слаб. И особено слаб той стана при тези, които възприеха в себе си нашата съвременна интелектуална образованост.
към текста >>
А да помислим за това, как е било по-рано: тогава чо
век
усвояваше речта, езика така, че той имаше много думи, които вече със самото свое съдържание го издигаха в духовните светове на идеите.
Настъпи мъчително състояние на неразбиране, пълно отсъствие на взаимно разбирателство по време на сън между душите на хората и духовните същества. И пред тези, които осъзнават този факт на съвременния духовен живот, стои тежкия въпрос: от какво е предизвикано това състояние? Нашите думи, които избираме от цялото богатство на езика, с който свикваме, когато го изучаваме от детството си, ние можем да образуваме така, че тези думи да бъдат насочени само към физическия свят. И това става все повече и повече в нашия материалистически век. Хората имат думи, но тези думи изразяват само нещо физическо.
А да помислим за това, как е било по-рано: тогава човек усвояваше речта, езика така, че той имаше много думи, които вече със самото свое съдържание го издигаха в духовните светове на идеите.
Налага се вече да кажа, че реалният идеализъм в наше време стана слаб. И особено слаб той стана при тези, които възприеха в себе си нашата съвременна интелектуална образованост.
към текста >>
Да, това е много различно, въплъщава ли чо
век
в своята реч, която усвоява, също и идеали или не.
Да, това е много различно, въплъщава ли човек в своята реч, която усвоява, също и идеали или не.
Днес ни се налага да преживеем това, че хора, на които им предстои да станат студенти, имат все още някакво чувство по отношение на тези думи, които се отнасят за външното, така да се каже грубо-конкретното, но които веднага престават да мислят, при които се къса нишката на мисълта в момента, когато трябва да се издигнат до чистото мислене, до мислите отразяващи нещо духовно. По-често при хората със съвременно образование се случва така, че при тях се прекъсва нишката на мисълта, когато им се налага да възприемат значими идеи на чистото мислене. Тук думите стават за тях само нещо външно. Да, в наше време децата усвояват такъв език, чиито думи вече нямат крила, способни да издигат над земния живот. В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение.
към текста >>
В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, чо
век
все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение.
Да, това е много различно, въплъщава ли човек в своята реч, която усвоява, също и идеали или не. Днес ни се налага да преживеем това, че хора, на които им предстои да станат студенти, имат все още някакво чувство по отношение на тези думи, които се отнасят за външното, така да се каже грубо-конкретното, но които веднага престават да мислят, при които се къса нишката на мисълта в момента, когато трябва да се издигнат до чистото мислене, до мислите отразяващи нещо духовно. По-често при хората със съвременно образование се случва така, че при тях се прекъсва нишката на мисълта, когато им се налага да възприемат значими идеи на чистото мислене. Тук думите стават за тях само нещо външно. Да, в наше време децата усвояват такъв език, чиито думи вече нямат крила, способни да издигат над земния живот.
В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение.
Ако това обкръжение, изхождайки от материализма, отрича духовното, тогава то отрича и само себе си. Та нали то самото е душа - дух. Така че в този период човек има по време на своя сън все още нещо духовно. Той го има и във втория период на своя живот, от 7 до 14 години. Но ако в думите, които човек възприема, не се съдържа вече съвсем никакво идеалистически-спиритуално значение, както и е в този материалистически век, в който така също и религиозните представи загубиха своето силно спиритуално влияние върху душите на хората, тогава човек при достигане на 14 години, при достигане на полова зрелост, навлиза в такъв душевен живот, който го приковава и по време на сън към физическия свят, душата не може повече да се освободи от физическото и във времето между заспиването и пробуждането.
към текста >>
Така че в този период чо
век
има по време на своя сън все още нещо духовно.
Тук думите стават за тях само нещо външно. Да, в наше време децата усвояват такъв език, чиито думи вече нямат крила, способни да издигат над земния живот. В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение. Ако това обкръжение, изхождайки от материализма, отрича духовното, тогава то отрича и само себе си. Та нали то самото е душа - дух.
Така че в този период човек има по време на своя сън все още нещо духовно.
Той го има и във втория период на своя живот, от 7 до 14 години. Но ако в думите, които човек възприема, не се съдържа вече съвсем никакво идеалистически-спиритуално значение, както и е в този материалистически век, в който така също и религиозните представи загубиха своето силно спиритуално влияние върху душите на хората, тогава човек при достигане на 14 години, при достигане на полова зрелост, навлиза в такъв душевен живот, който го приковава и по време на сън към физическия свят, душата не може повече да се освободи от физическото и във времето между заспиването и пробуждането. Думите, отзвуците на думите, стават такива, които го принуждават, които го приковават към физическото. И в това, което човек преживява между заспиването и пробуждането, проникват от всички страни вибрациите от бученето на минералния свят, а също шумоленето на вибрациите на растителния свят в тяхната физическа значимост. Това дисхармонично пронизва през времето между заспиването и пробуждането отзвуците на речта, и тогава не е в състояние да изработи това, което Геният на езика иначе би могъл да вложи в човешката реч, и което би могло да доведе до взаимно разбиране между душата на човека и съществата от Висшите Йерархии.
към текста >>
Но ако в думите, които чо
век
възприема, не се съдържа вече съвсем никакво идеалистически-спиритуално значение, както и е в този материалистически
век
, в който така също и религиозните представи загубиха своето силно спиритуално влияние върху душите на хората, тогава чо
век
при достигане на 14 години, при достигане на полова зрелост, навлиза в такъв душевен живот, който го приковава и по време на сън към физическия свят, душата не може повече да се освободи от физическото и във времето между заспиването и пробуждането.
В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение. Ако това обкръжение, изхождайки от материализма, отрича духовното, тогава то отрича и само себе си. Та нали то самото е душа - дух. Така че в този период човек има по време на своя сън все още нещо духовно. Той го има и във втория период на своя живот, от 7 до 14 години.
Но ако в думите, които човек възприема, не се съдържа вече съвсем никакво идеалистически-спиритуално значение, както и е в този материалистически век, в който така също и религиозните представи загубиха своето силно спиритуално влияние върху душите на хората, тогава човек при достигане на 14 години, при достигане на полова зрелост, навлиза в такъв душевен живот, който го приковава и по време на сън към физическия свят, душата не може повече да се освободи от физическото и във времето между заспиването и пробуждането.
Думите, отзвуците на думите, стават такива, които го принуждават, които го приковават към физическото. И в това, което човек преживява между заспиването и пробуждането, проникват от всички страни вибрациите от бученето на минералния свят, а също шумоленето на вибрациите на растителния свят в тяхната физическа значимост. Това дисхармонично пронизва през времето между заспиването и пробуждането отзвуците на речта, и тогава не е в състояние да изработи това, което Геният на езика иначе би могъл да вложи в човешката реч, и което би могло да доведе до взаимно разбиране между душата на човека и съществата от Висшите Йерархии. И тогава настъпва това своеобразно състояние, при което душата, преживявайки нещо, няма да може да го изрази, защото тя преживява това в безсъзнателно състояние, но преживяването е такова, че може да се охарактеризира по следния начин: човек, достигнал полова зрелост, преминава в състояние на сън и в духовния свят пред него се открива светът на Архангелите. Той усеща този свят на Архангелите.
към текста >>
И в това, което чо
век
преживява между заспиването и пробуждането, проникват от всички страни вибрациите от бученето на минералния свят, а също шумоленето на вибрациите на растителния свят в тяхната физическа значимост.
Та нали то самото е душа - дух. Така че в този период човек има по време на своя сън все още нещо духовно. Той го има и във втория период на своя живот, от 7 до 14 години. Но ако в думите, които човек възприема, не се съдържа вече съвсем никакво идеалистически-спиритуално значение, както и е в този материалистически век, в който така също и религиозните представи загубиха своето силно спиритуално влияние върху душите на хората, тогава човек при достигане на 14 години, при достигане на полова зрелост, навлиза в такъв душевен живот, който го приковава и по време на сън към физическия свят, душата не може повече да се освободи от физическото и във времето между заспиването и пробуждането. Думите, отзвуците на думите, стават такива, които го принуждават, които го приковават към физическото.
И в това, което човек преживява между заспиването и пробуждането, проникват от всички страни вибрациите от бученето на минералния свят, а също шумоленето на вибрациите на растителния свят в тяхната физическа значимост.
Това дисхармонично пронизва през времето между заспиването и пробуждането отзвуците на речта, и тогава не е в състояние да изработи това, което Геният на езика иначе би могъл да вложи в човешката реч, и което би могло да доведе до взаимно разбиране между душата на човека и съществата от Висшите Йерархии. И тогава настъпва това своеобразно състояние, при което душата, преживявайки нещо, няма да може да го изрази, защото тя преживява това в безсъзнателно състояние, но преживяването е такова, че може да се охарактеризира по следния начин: човек, достигнал полова зрелост, преминава в състояние на сън и в духовния свят пред него се открива светът на Архангелите. Той усеща този свят на Архангелите. Но при това не се осъществяват никакви свързващи мислителни нишки от света на Архангелите към неговата душа, и от неговата душа към света на Архангелите. И той, при пробуждането, се връща в своето физическо тяло под впечатлението на това ужасно лишение.
към текста >>
Това дисхармонично пронизва през времето между заспиването и пробуждането отзвуците на речта, и тогава не е в състояние да изработи това, което Геният на езика иначе би могъл да вложи в човешката реч, и което би могло да доведе до взаимно разбиране между душата на чо
век
а и съществата от Висшите Йерархии.
Така че в този период човек има по време на своя сън все още нещо духовно. Той го има и във втория период на своя живот, от 7 до 14 години. Но ако в думите, които човек възприема, не се съдържа вече съвсем никакво идеалистически-спиритуално значение, както и е в този материалистически век, в който така също и религиозните представи загубиха своето силно спиритуално влияние върху душите на хората, тогава човек при достигане на 14 години, при достигане на полова зрелост, навлиза в такъв душевен живот, който го приковава и по време на сън към физическия свят, душата не може повече да се освободи от физическото и във времето между заспиването и пробуждането. Думите, отзвуците на думите, стават такива, които го принуждават, които го приковават към физическото. И в това, което човек преживява между заспиването и пробуждането, проникват от всички страни вибрациите от бученето на минералния свят, а също шумоленето на вибрациите на растителния свят в тяхната физическа значимост.
Това дисхармонично пронизва през времето между заспиването и пробуждането отзвуците на речта, и тогава не е в състояние да изработи това, което Геният на езика иначе би могъл да вложи в човешката реч, и което би могло да доведе до взаимно разбиране между душата на човека и съществата от Висшите Йерархии.
И тогава настъпва това своеобразно състояние, при което душата, преживявайки нещо, няма да може да го изрази, защото тя преживява това в безсъзнателно състояние, но преживяването е такова, че може да се охарактеризира по следния начин: човек, достигнал полова зрелост, преминава в състояние на сън и в духовния свят пред него се открива светът на Архангелите. Той усеща този свят на Архангелите. Но при това не се осъществяват никакви свързващи мислителни нишки от света на Архангелите към неговата душа, и от неговата душа към света на Архангелите. И той, при пробуждането, се връща в своето физическо тяло под впечатлението на това ужасно лишение. И това състояние действително настъпи за голямата част от човечеството, започвайки от времето на последната третина на 19-то столетие.
към текста >>
И тогава настъпва това своеобразно състояние, при което душата, преживявайки нещо, няма да може да го изрази, защото тя преживява това в безсъзнателно състояние, но преживяването е такова, че може да се охарактеризира по следния начин: чо
век
, достигнал полова зрелост, преминава в състояние на сън и в духовния свят пред него се открива светът на Архангелите.
Той го има и във втория период на своя живот, от 7 до 14 години. Но ако в думите, които човек възприема, не се съдържа вече съвсем никакво идеалистически-спиритуално значение, както и е в този материалистически век, в който така също и религиозните представи загубиха своето силно спиритуално влияние върху душите на хората, тогава човек при достигане на 14 години, при достигане на полова зрелост, навлиза в такъв душевен живот, който го приковава и по време на сън към физическия свят, душата не може повече да се освободи от физическото и във времето между заспиването и пробуждането. Думите, отзвуците на думите, стават такива, които го принуждават, които го приковават към физическото. И в това, което човек преживява между заспиването и пробуждането, проникват от всички страни вибрациите от бученето на минералния свят, а също шумоленето на вибрациите на растителния свят в тяхната физическа значимост. Това дисхармонично пронизва през времето между заспиването и пробуждането отзвуците на речта, и тогава не е в състояние да изработи това, което Геният на езика иначе би могъл да вложи в човешката реч, и което би могло да доведе до взаимно разбиране между душата на човека и съществата от Висшите Йерархии.
И тогава настъпва това своеобразно състояние, при което душата, преживявайки нещо, няма да може да го изрази, защото тя преживява това в безсъзнателно състояние, но преживяването е такова, че може да се охарактеризира по следния начин: човек, достигнал полова зрелост, преминава в състояние на сън и в духовния свят пред него се открива светът на Архангелите.
Той усеща този свят на Архангелите. Но при това не се осъществяват никакви свързващи мислителни нишки от света на Архангелите към неговата душа, и от неговата душа към света на Архангелите. И той, при пробуждането, се връща в своето физическо тяло под впечатлението на това ужасно лишение. И това състояние действително настъпи за голямата част от човечеството, започвайки от времето на последната третина на 19-то столетие. И зад прага на това, което човек осъзнава, в подсъзнателното на човешката душа, у много човешки души се намира нещо, което при пробуждане ги кара несъзнателно да си кажат: ето, ние сме се родили в някакъв свят, в някаква обстановка, която не ни дава възможност по правилен начин да навлезем по време на сън в духовното битие.
към текста >>
И зад прага на това, което чо
век
осъзнава, в подсъзнателното на човешката душа, у много човешки души се намира нещо, което при пробуждане ги кара несъзнателно да си кажат: ето, ние сме се родили в някакъв свят, в някаква обстановка, която не ни дава възможност по правилен начин да навлезем по време на сън в духовното битие.
И тогава настъпва това своеобразно състояние, при което душата, преживявайки нещо, няма да може да го изрази, защото тя преживява това в безсъзнателно състояние, но преживяването е такова, че може да се охарактеризира по следния начин: човек, достигнал полова зрелост, преминава в състояние на сън и в духовния свят пред него се открива светът на Архангелите. Той усеща този свят на Архангелите. Но при това не се осъществяват никакви свързващи мислителни нишки от света на Архангелите към неговата душа, и от неговата душа към света на Архангелите. И той, при пробуждането, се връща в своето физическо тяло под впечатлението на това ужасно лишение. И това състояние действително настъпи за голямата част от човечеството, започвайки от времето на последната третина на 19-то столетие.
И зад прага на това, което човек осъзнава, в подсъзнателното на човешката душа, у много човешки души се намира нещо, което при пробуждане ги кара несъзнателно да си кажат: ето, ние сме се родили в някакъв свят, в някаква обстановка, която не ни дава възможност по правилен начин да навлезем по време на сън в духовното битие.
И такива души, преживяващи това състояние, искат да кажат: нас, като свои деца, ни е приел в себе си някакъв свят на хората, но този свят в своите думи ни е лишил от духовното. Всичко това живее в тези усещания, които младежта често противопоставя на възрастните. Такава е духовната подоснова на тези усещания, които се проявяват благодарение на движението на младите. Какво иска днес младият човек от по-възрастните? Той не може да изкаже това сам, защото неговото съзнание, благодарение на образованието, което е получил като наследство от по-възрастните, по-скоро се задържа отколкото да се развие.
към текста >>
Какво иска днес младият чо
век
от по-възрастните?
И това състояние действително настъпи за голямата част от човечеството, започвайки от времето на последната третина на 19-то столетие. И зад прага на това, което човек осъзнава, в подсъзнателното на човешката душа, у много човешки души се намира нещо, което при пробуждане ги кара несъзнателно да си кажат: ето, ние сме се родили в някакъв свят, в някаква обстановка, която не ни дава възможност по правилен начин да навлезем по време на сън в духовното битие. И такива души, преживяващи това състояние, искат да кажат: нас, като свои деца, ни е приел в себе си някакъв свят на хората, но този свят в своите думи ни е лишил от духовното. Всичко това живее в тези усещания, които младежта често противопоставя на възрастните. Такава е духовната подоснова на тези усещания, които се проявяват благодарение на движението на младите.
Какво иска днес младият човек от по-възрастните?
Той не може да изкаже това сам, защото неговото съзнание, благодарение на образованието, което е получил като наследство от по-възрастните, по-скоро се задържа отколкото да се развие. Той не може да го изкаже, но усеща, преживява това в помръкването на своя душевен живот: аз съм длъжен, бидейки млад, да се ориентирам в това, което ми е дадено от старшото поколение, и да намеря правилния път. Това по-старо поколение е длъжно още да ме възпитава, но ме лишава от възможността там, където е нужно, да намеря взаимно разбиране с духовния свят.
към текста >>
И основният източник, предизвикващ неразбиране между младостта и старостта е заложен в това, че в следствие от поглъщането на човешката реч от материализма, възниква нездраво състояние на душевния живот на спящия млад чо
век
.
В зависимост от това, как материализмът ще се формира във всички области на живота: в областта на познанието, в областта на изкуството, в областта на религията, дотолкова младите и старите все по-трудно ще могат да се разбират едни с други, защото младежта усеща: на нея и се налага да има по отношение на старите чувството, че старите са я лишили от идеализма на речта, от това значение на думите, което сочи към духовния живот. Материализмът на съвременната цивилизация разделя младото и старото поколение.
И основният източник, предизвикващ неразбиране между младостта и старостта е заложен в това, че в следствие от поглъщането на човешката реч от материализма, възниква нездраво състояние на душевния живот на спящия млад човек.
към текста >>
Известни явления на съвременната цивилизация не могат да се разберат без да се обърнем към духовната страна на живота, защото ние живеем в епохата на съзнателната душа и затова трябва да бъде осъзнато какво именно образува чо
век
в духовното, и кое способства развитието му.
Известни явления на съвременната цивилизация не могат да се разберат без да се обърнем към духовната страна на живота, защото ние живеем в епохата на съзнателната душа и затова трябва да бъде осъзнато какво именно образува човек в духовното, и кое способства развитието му.
И взаимното разбиране между младостта и старостта може отново да бъде достигнато само тогава, когато нашата човешка реч стане такава, че думите отново да получат крилата, които загубиха и които могат да се издигнат с тях от областта само на грубо материалната конкретност до преживяване на идеалите.
към текста >>
Чо
век
, след достигане на полова зрелост, би бил длъжен да черпи за себе си от речта нещо такова, което за времето на бодърстването му така би препарирало неговия мозък, че своя нормален физически живот би могъл с помощта на думите да достига до съдържащите се в нещата идеи.
Речта, такава, каквато е създадена днес при всички цивилизовани народи, приковава душата за времето от заспиването до пробуждането само към физическия грохот на материалния свят и към шепота само на физическото съдържание на растителния свят и не открива на душата по време на сън светлите речи на Ангелите и гърмящите тръбни звуци на езика на Архангелския свят с тяхното дълбоко космическо значение.
Човек, след достигане на полова зрелост, би бил длъжен да черпи за себе си от речта нещо такова, което за времето на бодърстването му така би препарирало неговия мозък, че своя нормален физически живот би могъл с помощта на думите да достига до съдържащите се в нещата идеи.
А тъй като речта на Архангелите може да говори на неговата душа през времето от заспиването до пробуждането, то той би бил длъжен, потапяйки се в съня, да донася със себе си нещо такова, което би дало възможността на кръвообращението му да предчувства спиритуалните дълбочини на мировия замисъл. Но сега, ако той не може да възприеме духовното познание, ако нашето училищно преподаване не бъде достатъчно духовно задълбочено, той донася със себе си вместо това скърцащите и свистящи звуци на физическо-минералния свят, тяхното стържене и грохот; той донася в своята кръв звуците на триенето и наподобяващи капането на водни капки, пораждани от физическия компонент на растителния свят.
към текста >>
И тогава, когато речта, произлизаща от духовен мироглед, би могла да стане някакво душевно море, в което би могло да се потопи вътрешното същество на чо
век
а, и това би издигало душата на чо
век
а все по-високо и по-високо, сега тя става такава, че приковава чо
век
а към Земята, че го привързва само към ограничени, земни интереси.
По този начин той се потапя в това, което неговия мозък, станал дисхармоничен, вследствие бичуването му по време на сън само с минералното, а кръвоносната му система е пронизана с току що описаната какафония , става пригоден само за условен език и чрез този език, способен да живее само в пределите на земната сфера; тогава, когато езикът би могъл да го издигне от само земното изживяване до висшите изживявания. Как биха могли хора, преминали през съвременното материалистическо образование, да кажат от дълбините на своята душа такива думи: „Мисълта – това е моето безпределно царство, а словото - мое крилато оръдие! ” За хората със съвременно образование мисълта вече не е безпределно царство, а съвсем малка област, обхващаща само физически - сетивните неща, които са непосредствено видими в най-близкото обкръжение на хората, възприемаемо от тях с външните сетива. И словото не е вече крилато оръдие, а някакво оръдие, с помощта на което ние мрънкаме нещо неопределено с нашите уста за душевния живот, но така, че в това мрънкане не се съдържа много от спиритуално-свръхсетивното.
И тогава, когато речта, произлизаща от духовен мироглед, би могла да стане някакво душевно море, в което би могло да се потопи вътрешното същество на човека, и това би издигало душата на човека все по-високо и по-високо, сега тя става такава, че приковава човека към Земята, че го привързва само към ограничени, земни интереси.
към текста >>
Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на чувстването внася във външния живот на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя чо
век
а, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери.
Но това преминава сега в съдбата на целия човешки род. Ние виждаме, как съвременният цивилизован живот се опира на това, което е дадено като разделение на хората на Земята по техния език, по тяхната реч. Искат да организира нова култура в съответствие с разделението и по отделни езици. Но знаейки, в какво се превърна сегашната реч, ние сме наясно, че такива тенденции към разделение на култури, такива идеи за култура, са живи само в чисто материалната сфера, че се стремят да хвърлят покривало над цивилизациите на народите по Земята, което би ги разделило от духовното, от духовния свят. И това материалистическо затваряне на пътищата на живота на душата нагоре ние виждаме днес навсякъде.
Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на чувстването внася във външния живот на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери.
Ако хората бъдат разделени на нации, на народи и т.н., то това ще ги води все повече и повече към сляпа вяра в това, че така и трябва да пребивават в чисто материалното.
към текста >>
Ние наистина виждаме, как чо
век
и вътре в своята народност все повече и повече се сраства със само материалното на земното битие.
И така, ние виждаме: в земния живот въобще, в културния живот, като цивилизован живот, прониква този елемент, който, като вътрешен материализъм, е обхванал живота на познанието, художествения и религиозен живот. Ние можем днес наистина да видим, как върху различните народности, които се формират на Земята, не действа вече, както беше преди, това, което творчески е формирало хората от дълбините на Вселената, а действа това, което израства само от глъбините на самата Земя.
Ние наистина виждаме, как човек и вътре в своята народност все повече и повече се сраства със само материалното на земното битие.
към текста >>
Ако хората решат да обърнат внимание на това, което, наистина, в нашия
век
звучи малко парадоксално, а именно, че чо
век
притежава също някаква автобиография и за своя Аз и астрално тяло, която се проявява в различни свои фази през времето между заспиването и пробуждането също така, както външния физически живот се проявява в своето развитие от раждането до смъртта в периода между пробуждането и заспиването, тогава биха видели, откъде произлиза много от това, което има място в нашата съвременна цивилизация и за което трябва да кажем: така повече не може да продължава.
Ако хората решат да обърнат внимание на това, което, наистина, в нашия век звучи малко парадоксално, а именно, че човек притежава също някаква автобиография и за своя Аз и астрално тяло, която се проявява в различни свои фази през времето между заспиването и пробуждането също така, както външния физически живот се проявява в своето развитие от раждането до смъртта в периода между пробуждането и заспиването, тогава биха видели, откъде произлиза много от това, което има място в нашата съвременна цивилизация и за което трябва да кажем: така повече не може да продължава.
Ако останат само при наблюдението на външното, давано от органите на външните сетива, те няма да забележат най-главното, няма да забележат това, което трябва да направят за да превърнат днешния процес на упадък в бъдещ процес на подем.
към текста >>
Ако чо
век
действително поиска да погледне живота така, че да може в резултат да започне да прави нещо и този поглед да доведе до практически резултати в живота, той трябва да пристъпи към духовното познание за живота на чо
век
а и тогава ще му е нужна духовно-научна гледна точка.
Ако човек действително поиска да погледне живота така, че да може в резултат да започне да прави нещо и този поглед да доведе до практически резултати в живота, той трябва да пристъпи към духовното познание за живота на човека и тогава ще му е нужна духовно-научна гледна точка.
към текста >>
По-древните езици на човечеството бяха такива, чиято друга, вътрешна страна, можеше да бъде взета от хората в духовния свят, и там можеше да доведе до взаимно разбиране с духовните Същества, с които чо
век
трябва да има работа, когато се намира извън тялото.
По-древните езици на човечеството бяха такива, чиято друга, вътрешна страна, можеше да бъде взета от хората в духовния свят, и там можеше да доведе до взаимно разбиране с духовните Същества, с които човек трябва да има работа, когато се намира извън тялото.
По-нататъшното развитие на речта до съвременното и състояние доведе до това, че човек, когато му се налага да общува с духовния свят, става духовно ням и духовно глух по отношение на духовния свят и може да възприема само това, което го смъква до това, което живее във физическото на минералното и растителното царства.
към текста >>
По-нататъшното развитие на речта до съвременното и състояние доведе до това, че чо
век
, когато му се налага да общува с духовния свят, става духовно ням и духовно глух по отношение на духовния свят и може да възприема само това, което го смъква до това, което живее във физическото на минералното и растителното царства.
По-древните езици на човечеството бяха такива, чиято друга, вътрешна страна, можеше да бъде взета от хората в духовния свят, и там можеше да доведе до взаимно разбиране с духовните Същества, с които човек трябва да има работа, когато се намира извън тялото.
По-нататъшното развитие на речта до съвременното и състояние доведе до това, че човек, когато му се налага да общува с духовния свят, става духовно ням и духовно глух по отношение на духовния свят и може да възприема само това, което го смъква до това, което живее във физическото на минералното и растителното царства.
към текста >>
25.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ние говорим за природните царства: за минералното царство, за растителното царство, за животинското царство, и ние трябва да причислим към тях като четвърто царство също и чо
век
а доколкото той се явява физическо същество; но ние трябва да се издигнем още по-високо и над чо
век
а да признаем царството на Ангелите, а над тях царството на Архангелите, царството на Началата и т.н.
От вчерашните разглеждания вие можахте да видите, че ако искаме да разберем човешките съдби, а също съвместния живот на хората, то ние не трябва да се занимаваме с разглеждане на абстрактните природни сили (само за които се говори в обичайната наука ), а трябва, както вие видяхте това вчера, да се обръщаме към тези духовни сили, към тези духовни същества, които в някакъв смисъл образуват продължение на това, което ние наричаме в света на външните сетива, природни царства.
Ние говорим за природните царства: за минералното царство, за растителното царство, за животинското царство, и ние трябва да причислим към тях като четвърто царство също и човека доколкото той се явява физическо същество; но ние трябва да се издигнем още по-високо и над човека да признаем царството на Ангелите, а над тях царството на Архангелите, царството на Началата и т.н.
към текста >>
Вчера аз ви разказах за тяхното участие в живота на чо
век
а, ставащо при смяната на неговите състояния на бодърстване и сън.
Тези последните царства, макар и недостижими за възприятие с външните сетива и разсъдъка, вземат значително участие в живота на хората.
Вчера аз ви разказах за тяхното участие в живота на човека, ставащо при смяната на неговите състояния на бодърстване и сън.
Днес аз бих искал да добавя към това още едно разглеждане, а именно разглеждането на човека, доколкото той се явява същество, прекарващо част от целия си земен живот вътре в духовния свят, от който той слиза в своето земно съществувание, и в който той отново се издига, когато премине вратата на смъртта.
към текста >>
Днес аз бих искал да добавя към това още едно разглеждане, а именно разглеждането на чо
век
а, доколкото той се явява същество, прекарващо част от целия си земен живот вътре в духовния свят, от който той слиза в своето земно съществувание, и в който той отново се издига, когато премине вратата на смъртта.
Тези последните царства, макар и недостижими за възприятие с външните сетива и разсъдъка, вземат значително участие в живота на хората. Вчера аз ви разказах за тяхното участие в живота на човека, ставащо при смяната на неговите състояния на бодърстване и сън.
Днес аз бих искал да добавя към това още едно разглеждане, а именно разглеждането на човека, доколкото той се явява същество, прекарващо част от целия си земен живот вътре в духовния свят, от който той слиза в своето земно съществувание, и в който той отново се издига, когато премине вратата на смъртта.
към текста >>
Вие вече знаете от курса лекции, който прочетох тук миналата година за философията, космологията и религиозното познание, че чо
век
, преди да се спусне на Земята, вече е напълно определено сформирано същество, само не е облечено във физическо тяло, не е свързано още с физическите сили на Земята, но което, може да се каже, е облечено с душевно-духовното, свързано е с душевно-духовните сили също така, както сме свързани чрез своето физическо тяло и с физическите природни сили.
Вие вече знаете от курса лекции, който прочетох тук миналата година за философията, космологията и религиозното познание, че човек, преди да се спусне на Земята, вече е напълно определено сформирано същество, само не е облечено във физическо тяло, не е свързано още с физическите сили на Земята, но което, може да се каже, е облечено с душевно-духовното, свързано е с душевно-духовните сили също така, както сме свързани чрез своето физическо тяло и с физическите природни сили.
И ето човек, когато се спуска във физически-земното съществуване от своето доземно битие, той донася със себе си до известна степен също и отзвуци на тези сили, които е носил в себе си по времето на доземното си битие. Защото в детето действа още духовното, явяващо се отзвук на силите, пребивавали в нас до момента на слизането ни на Земята.
към текста >>
И ето чо
век
, когато се спуска във физически-земното съществуване от своето доземно битие, той донася със себе си до известна степен също и отзвуци на тези сили, които е носил в себе си по времето на доземното си битие.
Вие вече знаете от курса лекции, който прочетох тук миналата година за философията, космологията и религиозното познание, че човек, преди да се спусне на Земята, вече е напълно определено сформирано същество, само не е облечено във физическо тяло, не е свързано още с физическите сили на Земята, но което, може да се каже, е облечено с душевно-духовното, свързано е с душевно-духовните сили също така, както сме свързани чрез своето физическо тяло и с физическите природни сили.
И ето човек, когато се спуска във физически-земното съществуване от своето доземно битие, той донася със себе си до известна степен също и отзвуци на тези сили, които е носил в себе си по времето на доземното си битие.
Защото в детето действа още духовното, явяващо се отзвук на силите, пребивавали в нас до момента на слизането ни на Земята.
към текста >>
Защото чо
век
формира своето физическо тяло в първите 7 години на своя живот, а своето етерно тяло, или тялото на формообразуващите сили, в течение на вторите 7 години.
Защото човек формира своето физическо тяло в първите 7 години на своя живот, а своето етерно тяло, или тялото на формообразуващите сили, в течение на вторите 7 години.
И в същото време, когато той изработва тези два инструмента на своето земно битие, върху него продължават да въздействат охарактеризираните от нас сили на духовния свят.
към текста >>
Но аз още вчера казах, че чо
век
е не само това същество, каквото се явява за възприятията на външните сетива и разсъдъчните представи, но че той и по време на земното си битие е свръхсетивно невидимо същество, състоящо се от Аз и астрално тяло, които по време на сън са отделени от физическото и етерно тяло.
Но аз още вчера казах, че човек е не само това същество, каквото се явява за възприятията на външните сетива и разсъдъчните представи, но че той и по време на земното си битие е свръхсетивно невидимо същество, състоящо се от Аз и астрално тяло, които по време на сън са отделени от физическото и етерно тяло.
Всяка нощ при възрастния човек неговият Аз и астрално тяло изоставят физическото и етерно тяло. При детето, особено пък в началото на неговото земно съществуване, това съединяване и разединяване на четирите члена на неговото същество има много неопределен характер. В началото на своето съществуване детето още малко бодърствува; т.е. здравото съединение на Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло продължава само кратко време. При детето това съединение е много по-малко здраво, отколкото при възрастен човек.
към текста >>
Всяка нощ при възрастния чо
век
неговият Аз и астрално тяло изоставят физическото и етерно тяло.
Но аз още вчера казах, че човек е не само това същество, каквото се явява за възприятията на външните сетива и разсъдъчните представи, но че той и по време на земното си битие е свръхсетивно невидимо същество, състоящо се от Аз и астрално тяло, които по време на сън са отделени от физическото и етерно тяло.
Всяка нощ при възрастния човек неговият Аз и астрално тяло изоставят физическото и етерно тяло.
При детето, особено пък в началото на неговото земно съществуване, това съединяване и разединяване на четирите члена на неговото същество има много неопределен характер. В началото на своето съществуване детето още малко бодърствува; т.е. здравото съединение на Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло продължава само кратко време. При детето това съединение е много по-малко здраво, отколкото при възрастен човек. И така, ние определено трябва да обърнем внимание не само на този външен живот на човека, който се разиграва пред нашите външни очи, пред нашия пресмятащ разсъдък, но ние трябва да изследваме и този друг живот, който водят Аза и астралното тяло всякога по време на сън.
към текста >>
При детето това съединение е много по-малко здраво, отколкото при възрастен чо
век
.
Но аз още вчера казах, че човек е не само това същество, каквото се явява за възприятията на външните сетива и разсъдъчните представи, но че той и по време на земното си битие е свръхсетивно невидимо същество, състоящо се от Аз и астрално тяло, които по време на сън са отделени от физическото и етерно тяло. Всяка нощ при възрастния човек неговият Аз и астрално тяло изоставят физическото и етерно тяло. При детето, особено пък в началото на неговото земно съществуване, това съединяване и разединяване на четирите члена на неговото същество има много неопределен характер. В началото на своето съществуване детето още малко бодърствува; т.е. здравото съединение на Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло продължава само кратко време.
При детето това съединение е много по-малко здраво, отколкото при възрастен човек.
И така, ние определено трябва да обърнем внимание не само на този външен живот на човека, който се разиграва пред нашите външни очи, пред нашия пресмятащ разсъдък, но ние трябва да изследваме и този друг живот, който водят Аза и астралното тяло всякога по време на сън. И макар, че при възрастният продължителността на съня е по-кратка от времето на бодърстване, но тя по своята значимост за цялостния комплекс на човешкото същество, и на първо място за оздравяването и здравето на цялото човешко същество, а с това въобще за целия земен живот, има много по-голямо значение, както и за целия космически ред, отколкото външния физически живот.
към текста >>
И така, ние определено трябва да обърнем внимание не само на този външен живот на чо
век
а, който се разиграва пред нашите външни очи, пред нашия пресмятащ разсъдък, но ние трябва да изследваме и този друг живот, който водят Аза и астралното тяло всякога по време на сън.
Всяка нощ при възрастния човек неговият Аз и астрално тяло изоставят физическото и етерно тяло. При детето, особено пък в началото на неговото земно съществуване, това съединяване и разединяване на четирите члена на неговото същество има много неопределен характер. В началото на своето съществуване детето още малко бодърствува; т.е. здравото съединение на Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло продължава само кратко време. При детето това съединение е много по-малко здраво, отколкото при възрастен човек.
И така, ние определено трябва да обърнем внимание не само на този външен живот на човека, който се разиграва пред нашите външни очи, пред нашия пресмятащ разсъдък, но ние трябва да изследваме и този друг живот, който водят Аза и астралното тяло всякога по време на сън.
И макар, че при възрастният продължителността на съня е по-кратка от времето на бодърстване, но тя по своята значимост за цялостния комплекс на човешкото същество, и на първо място за оздравяването и здравето на цялото човешко същество, а с това въобще за целия земен живот, има много по-голямо значение, както и за целия космически ред, отколкото външния физически живот.
към текста >>
Благодарение на своя външен физически живот чо
век
живее на Земята заедно с трите видими царства на външната природа и нейните сили.
Благодарение на своя външен физически живот човек живее на Земята заедно с трите видими царства на външната природа и нейните сили.
Когато той спи, то неговият Аз и неговото астрално тяло се намират извън въздействието на тези сили, но неговият Аз и астрално тяло се намират тогава, до известна степен, в свръхсетивния свят, който обаче, пронизва земния свят на външните сетива и е във връзка с този земен свят. Така, че дайте ясно да разграничим следното: преди всичко съществува някакъв свръхсетивен свят, в който човек се намира между своята смърт и новото раждане; тогава той преминава през него. Може да се опише като свят на доземното или следземното битие. Човек запазва някакъв остатък от неговите сили за своето земно съществуване; тези сили действат все още силно върху детето, а после все по-слабо и по-слабо. По време на сън Азът и астралното тяло се намират също в свръхсетивен свят, но този свръхсетивен свят е различен от свръхсетивния свят на доземното битие.
към текста >>
Така, че дайте ясно да разграничим следното: преди всичко съществува някакъв свръхсетивен свят, в който чо
век
се намира между своята смърт и новото раждане; тогава той преминава през него.
Благодарение на своя външен физически живот човек живее на Земята заедно с трите видими царства на външната природа и нейните сили. Когато той спи, то неговият Аз и неговото астрално тяло се намират извън въздействието на тези сили, но неговият Аз и астрално тяло се намират тогава, до известна степен, в свръхсетивния свят, който обаче, пронизва земния свят на външните сетива и е във връзка с този земен свят.
Така, че дайте ясно да разграничим следното: преди всичко съществува някакъв свръхсетивен свят, в който човек се намира между своята смърт и новото раждане; тогава той преминава през него.
Може да се опише като свят на доземното или следземното битие. Човек запазва някакъв остатък от неговите сили за своето земно съществуване; тези сили действат все още силно върху детето, а после все по-слабо и по-слабо. По време на сън Азът и астралното тяло се намират също в свръхсетивен свят, но този свръхсетивен свят е различен от свръхсетивния свят на доземното битие. Свръхсетивният свят на доземното битие е малко свързан непосредствено със земния свят, с неговите външни проявления. Докато този свръхсетивен свят, в който пребивават Аза и астралното тяло от заспиването до пробуждането, е в жива връзка със земния свят, с трите му царства, в които се намира човек на Земята.
към текста >>
Чо
век
запазва някакъв остатък от неговите сили за своето земно съществуване; тези сили действат все още силно върху детето, а после все по-слабо и по-слабо.
Благодарение на своя външен физически живот човек живее на Земята заедно с трите видими царства на външната природа и нейните сили. Когато той спи, то неговият Аз и неговото астрално тяло се намират извън въздействието на тези сили, но неговият Аз и астрално тяло се намират тогава, до известна степен, в свръхсетивния свят, който обаче, пронизва земния свят на външните сетива и е във връзка с този земен свят. Така, че дайте ясно да разграничим следното: преди всичко съществува някакъв свръхсетивен свят, в който човек се намира между своята смърт и новото раждане; тогава той преминава през него. Може да се опише като свят на доземното или следземното битие.
Човек запазва някакъв остатък от неговите сили за своето земно съществуване; тези сили действат все още силно върху детето, а после все по-слабо и по-слабо.
По време на сън Азът и астралното тяло се намират също в свръхсетивен свят, но този свръхсетивен свят е различен от свръхсетивния свят на доземното битие. Свръхсетивният свят на доземното битие е малко свързан непосредствено със земния свят, с неговите външни проявления. Докато този свръхсетивен свят, в който пребивават Аза и астралното тяло от заспиването до пробуждането, е в жива връзка със земния свят, с трите му царства, в които се намира човек на Земята. Този свръхсетивен свят е този свят, който аз описах в своята книга «Теософия» като три така наречени елементарни царства. Когато човек бодърства, то той живее съвместно с това, което изявява себе си от земните царства навън; когато спи, то той живее в отношенията на своя Аз и астрално тяло, съвместно с невидимите свръхприродни същества на елементарните царства.
към текста >>
НАГОРЕ