Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
33
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
Намерени са
54125
резултата от
1788
текста в
55
страници с части от думите : '
Век
'.
На страница
33
:
1000
резултата в
22
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Но съвсем не е така в царството, в което встъпва чо
век
ът, минавайки през портата на смъртта.
Но съвсем не е така в царството, в което встъпва човекът, минавайки през портата на смъртта.
Трябва да сме наясно, че и най-малкото, което правим там – трябва да си послужим с думите на нашия земен език, – когато например само докоснем нещо в това духовно царство, причиняваме удоволствие или страдание и предизвикваме симпатия или антипатия. Следователно трябва да си представите царството на мъртвите така, че когато макар и съвсем леко докоснете нещо, не можете да го направите без това, което докосвате, да изпита удоволствие или болка, но също известна симпатия или антипатия. Това е посочено още в моята книга „Теософия“, където се говори за душевното царство и където най-важните сили на това душевно царство трябва да се търсят в силите на симпатията и антипатията. Но човек трябва да приеме такива неща в своите живи представи. Когато осъзнае взаимовръзките между мъртвото в известен смисъл царство и царството на така наречените живи, човек трябва да може да си представи, че в определена степен мъртвият действа и работи в своето царство.
към текста >>
Но чо
век
трябва да приеме такива неща в своите живи представи.
Но съвсем не е така в царството, в което встъпва човекът, минавайки през портата на смъртта. Трябва да сме наясно, че и най-малкото, което правим там – трябва да си послужим с думите на нашия земен език, – когато например само докоснем нещо в това духовно царство, причиняваме удоволствие или страдание и предизвикваме симпатия или антипатия. Следователно трябва да си представите царството на мъртвите така, че когато макар и съвсем леко докоснете нещо, не можете да го направите без това, което докосвате, да изпита удоволствие или болка, но също известна симпатия или антипатия. Това е посочено още в моята книга „Теософия“, където се говори за душевното царство и където най-важните сили на това душевно царство трябва да се търсят в силите на симпатията и антипатията.
Но човек трябва да приеме такива неща в своите живи представи.
Когато осъзнае взаимовръзките между мъртвото в известен смисъл царство и царството на така наречените живи, човек трябва да може да си представи, че в определена степен мъртвият действа и работи в своето царство. В известна степен той винаги трябва да осъзнава, че предизвиква симпатия или антипатия, страдание или радост. Всичко, което върши, предизвиква, ако мога така да кажа, този резонанс, тези живи усещания. От другата страна отвъд портата на смъртта изобщо не е възможно нещо да се нарича нечувствително в смисъла на нашия растителен и животински свят.
към текста >>
Когато осъзнае взаимовръзките между мъртвото в известен смисъл царство и царството на така наречените живи, чо
век
трябва да може да си представи, че в определена степен мъртвият действа и работи в своето царство.
Но съвсем не е така в царството, в което встъпва човекът, минавайки през портата на смъртта. Трябва да сме наясно, че и най-малкото, което правим там – трябва да си послужим с думите на нашия земен език, – когато например само докоснем нещо в това духовно царство, причиняваме удоволствие или страдание и предизвикваме симпатия или антипатия. Следователно трябва да си представите царството на мъртвите така, че когато макар и съвсем леко докоснете нещо, не можете да го направите без това, което докосвате, да изпита удоволствие или болка, но също известна симпатия или антипатия. Това е посочено още в моята книга „Теософия“, където се говори за душевното царство и където най-важните сили на това душевно царство трябва да се търсят в силите на симпатията и антипатията. Но човек трябва да приеме такива неща в своите живи представи.
Когато осъзнае взаимовръзките между мъртвото в известен смисъл царство и царството на така наречените живи, човек трябва да може да си представи, че в определена степен мъртвият действа и работи в своето царство.
В известна степен той винаги трябва да осъзнава, че предизвиква симпатия или антипатия, страдание или радост. Всичко, което върши, предизвиква, ако мога така да кажа, този резонанс, тези живи усещания. От другата страна отвъд портата на смъртта изобщо не е възможно нещо да се нарича нечувствително в смисъла на нашия растителен и животински свят.
към текста >>
В известна степен това е характеристиката на найдолното царство, в което чо
век
ът пристъпва, когато е преминал през портата на смъртта.
В известна степен това е характеристиката на найдолното царство, в което човекът пристъпва, когато е преминал през портата на смъртта.
Както когато преминава през портата на раждането тук, във физическия свят, той пристъпва в най-долната област, в минералното царство, така, когато навлиза в духовното царство, човекът встъпва в едно царство на всеобща чувствителност, на витаещите симпатия и антипатия. Вътре в това царство той разгръща своите сили. Той действа вътре в това царство. Когато си представяме, че действа там, същевременно трябва да знаем, че от тези действия произлизат непрекъснати сили, носещи усещания за симпатии и антипатии.
към текста >>
Както когато преминава през портата на раждането тук, във физическия свят, той пристъпва в най-долната област, в минералното царство, така, когато навлиза в духовното царство, чо
век
ът встъпва в едно царство на всеобща чувствителност, на витаещите симпатия и антипатия.
В известна степен това е характеристиката на найдолното царство, в което човекът пристъпва, когато е преминал през портата на смъртта.
Както когато преминава през портата на раждането тук, във физическия свят, той пристъпва в най-долната област, в минералното царство, така, когато навлиза в духовното царство, човекът встъпва в едно царство на всеобща чувствителност, на витаещите симпатия и антипатия.
Вътре в това царство той разгръща своите сили. Той действа вътре в това царство. Когато си представяме, че действа там, същевременно трябва да знаем, че от тези действия произлизат непрекъснати сили, носещи усещания за симпатии и антипатии.
към текста >>
Много неща в настоящето се проявяват именно така, че чо
век
ът, приемащ за обяснение на световните процеси само това, което открива във физическия свят, изобщо се отказва от обяснение, отказва се от изясняване.
Какво означават в целостта на всемира тези сили, носещи усещания? Вижте, тук навлизаме в област, която всъщност може да бъде разбрана истински относно физическия земен живот само чрез духовната наука, област, чиято значимост веднага ще бъде разбрана от вас, ако премислите цялото ѝ значение.
Много неща в настоящето се проявяват именно така, че човекът, приемащ за обяснение на световните процеси само това, което открива във физическия свят, изобщо се отказва от обяснение, отказва се от изясняване.
към текста >>
Поточно казано – същността на животинския свят се е развила от недиференцирана до все по-диференцирана, достигайки до човешката природа, доколкото чо
век
ът е физическо същество.
Нещо, при което новото време не се интересува от обяснение, е принципът на развитието на намиращата се заедно с нас на Земята животинска същност. Искам само да обърна вниманието ви към всичко, появило се в по-новото време, за да утвърди това, което се нарича теория на развитието. За развитието на животинския свят се говори, като с известно право се приема, че несъвършените същества в този животински свят се развиват до по-съвършени.
Поточно казано – същността на животинския свят се е развила от недиференцирана до все по-диференцирана, достигайки до човешката природа, доколкото човекът е физическо същество.
Това учение за развитието в голяма степен е навлязло и в популярното съзнание на човечеството, като в известен смисъл се е превърнало в религия на човечеството, и самите религии, самите вероизповедания се опитват да се съобразяват с учението за развитието. Поне у най-важните им представители липсва смелост – която те имаха преди известно време – да се обявят срещу това учение за развитието. В известен смисъл те го признаха и се примириха с него.
към текста >>
Колкото и невероятно да звучи на днешния чо
век
, когато с ясновиждащо съзнание действително се пристъпи в царството, обитавано от мъртвите, това, което господства и прониква в по-голямата част от животинския свят, са силите, произхождащи от умрелите.
Но когато попитаме: Какво всъщност действа в развитието на животинската същност, когато тази животинска същност се развива от несъвършена към съвършена, какво изобщо действа във всичко, което може да се наблюдава в животинския свят, не само в развитието, но изобщо в съществуването на животинския свят?
Колкото и невероятно да звучи на днешния човек, когато с ясновиждащо съзнание действително се пристъпи в царството, обитавано от мъртвите, това, което господства и прониква в по-голямата част от животинския свят, са силите, произхождащи от умрелите.
Човекът е призван да бъде съпричастен с импулсите на космоса. В минералното царство той има да върши само това, което създава чрез своята техника като машини и др., съгласно законите на минералното царство, а в растителното царство е деен като земеделец, като градинар. През времето, което прекарва между раждането и смъртта, той има работа с тези царства най-много на втори план. С това царство обаче, което се проявява в животинското съществуване, той има да върши нещо непосредствено, когато след смъртта си веднага пристъпи в област от сили, владеещи това животинско царство. Той започва да работи там.
към текста >>
Чо
век
ът е призван да бъде съпричастен с импулсите на космоса.
Но когато попитаме: Какво всъщност действа в развитието на животинската същност, когато тази животинска същност се развива от несъвършена към съвършена, какво изобщо действа във всичко, което може да се наблюдава в животинския свят, не само в развитието, но изобщо в съществуването на животинския свят? Колкото и невероятно да звучи на днешния човек, когато с ясновиждащо съзнание действително се пристъпи в царството, обитавано от мъртвите, това, което господства и прониква в по-голямата част от животинския свят, са силите, произхождащи от умрелите.
Човекът е призван да бъде съпричастен с импулсите на космоса.
В минералното царство той има да върши само това, което създава чрез своята техника като машини и др., съгласно законите на минералното царство, а в растителното царство е деен като земеделец, като градинар. През времето, което прекарва между раждането и смъртта, той има работа с тези царства най-много на втори план. С това царство обаче, което се проявява в животинското съществуване, той има да върши нещо непосредствено, когато след смъртта си веднага пристъпи в област от сили, владеещи това животинско царство. Той започва да работи там. В известна степен това е основа за него, базата на неговите действия, какъвто е минералният свят за нас тук, на Земята.
към текста >>
Особеното е, че в своето обикновено съзнание чо
век
ът като физически земен чо
век
всъщност живее само със своите сетивни възприятия и мисли.
Особеното е, че в своето обикновено съзнание човекът като физически земен човек всъщност живее само със своите сетивни възприятия и мисли.
Будно съзнание имаме само по отношение на това възприемане и мислене. Чувствата всъщност само се сънуват, а волята изобщо спи. Никой не знае какво се случва, когато вдигне нагоре ръката си, тоест когато волята се проявява в неговото тяло така, както той знае за своите мисли. Неясно е също и проявлението на чувството, не е по-ясно от изплуващите в нашия сън образи, макар че то се намира в съзнанието малко по-ясно, отколкото действието на волята. Страсти, афекти и чувства в действителност само се сънуват, те не се изживяват с яснотата на съзнанието, както представите и сетивните възприятия, а волята пък съвсем не.
към текста >>
Нещата стоят така: Когато чо
век
премине през портата на смъртта, изживявайки тези засилвания и отслабвания на волята, може да има контакт с така наречените живи във физическото тяло, но не с всички и не с всекиго.
От това виждате колко малко в действителност царството на мъртвите е отделено от нашето земно царство, каква тясна връзка съществува между тези светове. Както казах, при нормални условия мъртвият – с изключения, които след това ще обсъдим – няма нищо общо с минералния и растителния свят, но той действително има много общо с протичащото в животинския свят. Това в известна степен е почвата, върху която той стои. Но той има общо и с протичащото в човешкия чувствен и волеви свят. В този свят ние изобщо не сме отделени от мъртвите.
Нещата стоят така: Когато човек премине през портата на смъртта, изживявайки тези засилвания и отслабвания на волята, може да има контакт с така наречените живи във физическото тяло, но не с всички и не с всекиго.
Има определен закон, според който може да се живее само с онези, с които човек някак си е свързан кармично. Един кармично напълно чужд човек, който живее тук, не може да се възприема от умрелия, той изобщо не съществува за него. Светът, който умрелият изживява, се ограничава от кармата, която се изплита тук, в живота. Само че този свят не е ограничен до душите, които са тук, на Земята, а се разпростира също и върху души, които вече са преминали през портата на смъртта.
към текста >>
Има определен закон, според който може да се живее само с онези, с които чо
век
някак си е свързан кармично.
Както казах, при нормални условия мъртвият – с изключения, които след това ще обсъдим – няма нищо общо с минералния и растителния свят, но той действително има много общо с протичащото в животинския свят. Това в известна степен е почвата, върху която той стои. Но той има общо и с протичащото в човешкия чувствен и волеви свят. В този свят ние изобщо не сме отделени от мъртвите. Нещата стоят така: Когато човек премине през портата на смъртта, изживявайки тези засилвания и отслабвания на волята, може да има контакт с така наречените живи във физическото тяло, но не с всички и не с всекиго.
Има определен закон, според който може да се живее само с онези, с които човек някак си е свързан кармично.
Един кармично напълно чужд човек, който живее тук, не може да се възприема от умрелия, той изобщо не съществува за него. Светът, който умрелият изживява, се ограничава от кармата, която се изплита тук, в живота. Само че този свят не е ограничен до душите, които са тук, на Земята, а се разпростира също и върху души, които вече са преминали през портата на смъртта.
към текста >>
Един кармично напълно чужд чо
век
, който живее тук, не може да се възприема от умрелия, той изобщо не съществува за него.
Това в известна степен е почвата, върху която той стои. Но той има общо и с протичащото в човешкия чувствен и волеви свят. В този свят ние изобщо не сме отделени от мъртвите. Нещата стоят така: Когато човек премине през портата на смъртта, изживявайки тези засилвания и отслабвания на волята, може да има контакт с така наречените живи във физическото тяло, но не с всички и не с всекиго. Има определен закон, според който може да се живее само с онези, с които човек някак си е свързан кармично.
Един кармично напълно чужд човек, който живее тук, не може да се възприема от умрелия, той изобщо не съществува за него.
Светът, който умрелият изживява, се ограничава от кармата, която се изплита тук, в живота. Само че този свят не е ограничен до душите, които са тук, на Земята, а се разпростира също и върху души, които вече са преминали през портата на смъртта.
към текста >>
Това второ царство обхваща всички връзки, в които чо
век
ът е бил кармично заедно с онези, които са още на Земята, и с тези души, които също като него са преминали през портата на смъртта.
Това второ царство обхваща всички връзки, в които човекът е бил кармично заедно с онези, които са още на Земята, и с тези души, които също като него са преминали през портата на смъртта.
Следователно то се разпростира върху свят, който е общ за живите и мъртвите, върху света на животинското битие, като при това не бива да си представяме земните животни. Подчертах, че тези земни животни отразяват това, което се намира в духовния свят – груповата душа на животното. По отношение на мъртвите трябва да си представим повече духовната животинска същност, като върху тази обща основа тогава всеки мъртъв изживява индивидуален кармичен свят в съвсем друг смисъл, отколкото тук в нашия земен свят, защото един човек стои в едни, а друг – в други взаимоотношения. И от човешкото царство за него съществува само това, с което си е изградил кармични връзки.
към текста >>
По отношение на мъртвите трябва да си представим повече духовната животинска същност, като върху тази обща основа тогава всеки мъртъв изживява индивидуален кармичен свят в съвсем друг смисъл, отколкото тук в нашия земен свят, защото един чо
век
стои в едни, а друг – в други взаимоотношения.
Това второ царство обхваща всички връзки, в които човекът е бил кармично заедно с онези, които са още на Земята, и с тези души, които също като него са преминали през портата на смъртта. Следователно то се разпростира върху свят, който е общ за живите и мъртвите, върху света на животинското битие, като при това не бива да си представяме земните животни. Подчертах, че тези земни животни отразяват това, което се намира в духовния свят – груповата душа на животното.
По отношение на мъртвите трябва да си представим повече духовната животинска същност, като върху тази обща основа тогава всеки мъртъв изживява индивидуален кармичен свят в съвсем друг смисъл, отколкото тук в нашия земен свят, защото един човек стои в едни, а друг – в други взаимоотношения.
И от човешкото царство за него съществува само това, с което си е изградил кармични връзки.
към текста >>
Някои личности, някои души навлизат в обкръжението на мъртвите, без чо
век
да очаква това, понеже от физическия живот много лесно могат да се изведат погрешни заключения.
Всичко това в никакъв случай не трае еднакво дълго време. За някого то е по-кратко, за другиго – по-дълго. От земното протичане на живота не би могло да се разбере какво става след смъртта.
Някои личности, някои души навлизат в обкръжението на мъртвите, без човек да очаква това, понеже от физическия живот много лесно могат да се изведат погрешни заключения.
Но това е основен закон, според който кръгът постепенно се разширява. И цялото вживяване в този кръг души става точно така, както описах в лекционния цикъл, отнасящ се до живота между смъртта и ново раждане. Това, което описах, че настъпва в живота на мъртвия, е именно този разпростиращ се живот на волевите импулси, които сега са също така в мъртвия, както представите – в живия човек, и чрез тях мъртвият знае, има своето съзнание. Особено трудно е да се изясни на земния човек, че мъртвият знае предимно чрез волята, докато земният човек – предимно чрез представите. Това, разбира се, затруднява и разбирането ни с мъртвите.
към текста >>
Това, което описах, че настъпва в живота на мъртвия, е именно този разпростиращ се живот на волевите импулси, които сега са също така в мъртвия, както представите – в живия чо
век
, и чрез тях мъртвият знае, има своето съзнание.
За някого то е по-кратко, за другиго – по-дълго. От земното протичане на живота не би могло да се разбере какво става след смъртта. Някои личности, някои души навлизат в обкръжението на мъртвите, без човек да очаква това, понеже от физическия живот много лесно могат да се изведат погрешни заключения. Но това е основен закон, според който кръгът постепенно се разширява. И цялото вживяване в този кръг души става точно така, както описах в лекционния цикъл, отнасящ се до живота между смъртта и ново раждане.
Това, което описах, че настъпва в живота на мъртвия, е именно този разпростиращ се живот на волевите импулси, които сега са също така в мъртвия, както представите – в живия човек, и чрез тях мъртвият знае, има своето съзнание.
Особено трудно е да се изясни на земния човек, че мъртвият знае предимно чрез волята, докато земният човек – предимно чрез представите. Това, разбира се, затруднява и разбирането ни с мъртвите.
към текста >>
Особено трудно е да се изясни на земния чо
век
, че мъртвият знае предимно чрез волята, докато земният чо
век
– предимно чрез представите.
От земното протичане на живота не би могло да се разбере какво става след смъртта. Някои личности, някои души навлизат в обкръжението на мъртвите, без човек да очаква това, понеже от физическия живот много лесно могат да се изведат погрешни заключения. Но това е основен закон, според който кръгът постепенно се разширява. И цялото вживяване в този кръг души става точно така, както описах в лекционния цикъл, отнасящ се до живота между смъртта и ново раждане. Това, което описах, че настъпва в живота на мъртвия, е именно този разпростиращ се живот на волевите импулси, които сега са също така в мъртвия, както представите – в живия човек, и чрез тях мъртвият знае, има своето съзнание.
Особено трудно е да се изясни на земния човек, че мъртвият знае предимно чрез волята, докато земният човек – предимно чрез представите.
Това, разбира се, затруднява и разбирането ни с мъртвите.
към текста >>
В известен смисъл чо
век
става все по-богат на такива вътрешни изживявания, на такива събития, които са засилване и отслабване на волята, които ни карат да се вживеем в царството на мъртвите или на живите души, когато сами преминем през портата на смъртта.
Така че личността А има кармични връзки с личността В, но не с личността С. Там се вижда как мъртвият разпростира своите изживявания върху личността В, как живее с нея по описания начин. По-късно става така, че В става посредник към С. Личността А няма отношения с личността С, но тя влиза в отношения с нея посредством личността В, която има кармични връзки с С. Чрез това обаче този втори свят постепенно се разпростира върху много, много голямо пространство.
В известен смисъл човек става все по-богат на такива вътрешни изживявания, на такива събития, които са засилване и отслабване на волята, които ни карат да се вживеем в царството на мъртвите или на живите души, когато сами преминем през портата на смъртта.
към текста >>
Както опитностите ни в земния живот се разширяват по времето между раждането и смъртта, както тук все повече опознаваме света около нас, така и там преминаваме през все повече и повече преживявания, отнасящи се до това, че битието на други души се чувства по такъв начин, че се знае: Чрез нещо в тези души чо
век
сам изпитва засилване на волята, а чрез друго – отслабване на волята.
Съществена част от живота между смъртта и новото раждане се състои именно в това, че като души – ако ми позволите да се изразя тривиално – ние правим все повече запознанства.
Както опитностите ни в земния живот се разширяват по времето между раждането и смъртта, както тук все повече опознаваме света около нас, така и там преминаваме през все повече и повече преживявания, отнасящи се до това, че битието на други души се чувства по такъв начин, че се знае: Чрез нещо в тези души човек сам изпитва засилване на волята, а чрез друго – отслабване на волята.
В това се състои съществена част от изживяванията там.
към текста >>
И с това също е ясно, че като духовно същество отвъд, сред йерархиите чо
век
ът се изживява като син, като дете на йерархиите.
Както на Земята животинското царство като трето царство се поставя над минералното и над растителното царство, така и отвъд като трето царство застава царството на определени йерархии, което виждаме като свят от същества, които никога не са влизали в земно въплъщение, с които обаче влизаме във взаимоотношения през времето между смъртта и ново раждане. Царството на йерархиите оттатък същевременно е онова, което между смъртта и ново раждане поражда пълната интензивност на нашето азово изживяване. Чрез двете първи царства ние изживяваме всичко останало. Себе си изживяваме чрез йерархиите.
И с това също е ясно, че като духовно същество отвъд, сред йерархиите човекът се изживява като син, като дете на йерархиите.
Той се чувства свързан с другите човешки души и същевременно се чувства като дете на йерархиите. Както тук, когато се осъзнае, трябва да се почувства като сбор от външните природни сили на заобикалящия го космос, така чрез взаимното действие на различните йерархии оттатък той се чувства, бих казал, организиран като духовно същество.
към текста >>
За чо
век
а би било извънредно тъжно, ако изобщо не би могъл да си създаде такива представи.
Следователно имагинативното познание може да си изгради представи за протичането на живота между смъртта и ново раждане.
За човека би било извънредно тъжно, ако изобщо не би могъл да си създаде такива представи.
Защото помислете само, че с емоционалния и волевия си живот съвсем не сме отделени от царството на мъртвите. Това, което се изплъзва от погледа ни, е изчезнало единствено от нашите представи и сетивни възприятия. Ще означава голям напредък в развитието на човешкия род на Земята относно земния живот, който този човешки род има още да изживее, когато хората тук осъзнаят, че в емоционалните и волевите си импулси са едно с мъртвите! Изобщо, смъртта може да ни отнеме единствено физическото съзерцаване на мъртвите. Не можем да искаме, без мъртвите да присъстват в сферата, в която искаме.
към текста >>
В откритата лекция вчера дори посочих как, когато чо
век
пропусне да се научи да си създава духовни представи по време на земния си живот, се заточава в земния живот, в известен смисъл не може да излезе извън този земен живот, и така се превръща в разрушителен център.
За изключения говорих вече по отношение на минералното и растителното царство. Такива изключения важат особено за нашия период, за нашата епоха. За по-стари епохи те не са важали, но за това сега не е нужно да говорим. В нашето време, в което върху Земята по необходимост се разпространяват известни материалистически възгледи, хората много лесно могат да пропуснат да си създадат духовни представи през земния си живот.
В откритата лекция вчера дори посочих как, когато човек пропусне да се научи да си създава духовни представи по време на земния си живот, се заточава в земния живот, в известен смисъл не може да излезе извън този земен живот, и така се превръща в разрушителен център.
Много от разрушителните сили, действащи сред земната сфера, идват от такива заточени в тази земна сфера мъртви. Човек по-скоро трябва да изпитва съжаление към такива човешки души, отколкото критично да ги обвинява. Защото след смъртта не е особено леко изживяването човек да трябва да остане в свят, който не е подходящ за умрелите. В случая той представлява минералния и растителния свят, а също и онзи минерален свят, който носят в себе си животните, който самият човек носи в себе си. Защото тези същества са проникнати от минералния свят.
към текста >>
Чо
век
по-скоро трябва да изпитва съжаление към такива човешки души, отколкото критично да ги обвинява.
Такива изключения важат особено за нашия период, за нашата епоха. За по-стари епохи те не са важали, но за това сега не е нужно да говорим. В нашето време, в което върху Земята по необходимост се разпространяват известни материалистически възгледи, хората много лесно могат да пропуснат да си създадат духовни представи през земния си живот. В откритата лекция вчера дори посочих как, когато човек пропусне да се научи да си създава духовни представи по време на земния си живот, се заточава в земния живот, в известен смисъл не може да излезе извън този земен живот, и така се превръща в разрушителен център. Много от разрушителните сили, действащи сред земната сфера, идват от такива заточени в тази земна сфера мъртви.
Човек по-скоро трябва да изпитва съжаление към такива човешки души, отколкото критично да ги обвинява.
Защото след смъртта не е особено леко изживяването човек да трябва да остане в свят, който не е подходящ за умрелите. В случая той представлява минералния и растителния свят, а също и онзи минерален свят, който носят в себе си животните, който самият човек носи в себе си. Защото тези същества са проникнати от минералния свят. За онези, които не са възприели никакви духовни представи, нещата стоят така, че след смъртта те се плашат от изживяването, че навсякъде се предизвикват усещания: Те не могат да навлязат вътре в света, простиращ се в животинската духовност и в човешкото. Могат да навлязат само в това, което е минералната природа, което представлява и растителната природа.
към текста >>
Защото след смъртта не е особено леко изживяването чо
век
да трябва да остане в свят, който не е подходящ за умрелите.
За по-стари епохи те не са важали, но за това сега не е нужно да говорим. В нашето време, в което върху Земята по необходимост се разпространяват известни материалистически възгледи, хората много лесно могат да пропуснат да си създадат духовни представи през земния си живот. В откритата лекция вчера дори посочих как, когато човек пропусне да се научи да си създава духовни представи по време на земния си живот, се заточава в земния живот, в известен смисъл не може да излезе извън този земен живот, и така се превръща в разрушителен център. Много от разрушителните сили, действащи сред земната сфера, идват от такива заточени в тази земна сфера мъртви. Човек по-скоро трябва да изпитва съжаление към такива човешки души, отколкото критично да ги обвинява.
Защото след смъртта не е особено леко изживяването човек да трябва да остане в свят, който не е подходящ за умрелите.
В случая той представлява минералния и растителния свят, а също и онзи минерален свят, който носят в себе си животните, който самият човек носи в себе си. Защото тези същества са проникнати от минералния свят. За онези, които не са възприели никакви духовни представи, нещата стоят така, че след смъртта те се плашат от изживяването, че навсякъде се предизвикват усещания: Те не могат да навлязат вътре в света, простиращ се в животинската духовност и в човешкото. Могат да навлязат само в това, което е минералната природа, което представлява и растителната природа. Не мога да обрисувам за какво се касае там, понеже, първо, езикът няма думи за това, и, второ, човек може само бавно да се доближи до лежащото в неговата основа, защото в това доближаване първоначално наистина има нещо плашещо.
към текста >>
В случая той представлява минералния и растителния свят, а също и онзи минерален свят, който носят в себе си животните, който самият чо
век
носи в себе си.
В нашето време, в което върху Земята по необходимост се разпространяват известни материалистически възгледи, хората много лесно могат да пропуснат да си създадат духовни представи през земния си живот. В откритата лекция вчера дори посочих как, когато човек пропусне да се научи да си създава духовни представи по време на земния си живот, се заточава в земния живот, в известен смисъл не може да излезе извън този земен живот, и така се превръща в разрушителен център. Много от разрушителните сили, действащи сред земната сфера, идват от такива заточени в тази земна сфера мъртви. Човек по-скоро трябва да изпитва съжаление към такива човешки души, отколкото критично да ги обвинява. Защото след смъртта не е особено леко изживяването човек да трябва да остане в свят, който не е подходящ за умрелите.
В случая той представлява минералния и растителния свят, а също и онзи минерален свят, който носят в себе си животните, който самият човек носи в себе си.
Защото тези същества са проникнати от минералния свят. За онези, които не са възприели никакви духовни представи, нещата стоят така, че след смъртта те се плашат от изживяването, че навсякъде се предизвикват усещания: Те не могат да навлязат вътре в света, простиращ се в животинската духовност и в човешкото. Могат да навлязат само в това, което е минералната природа, което представлява и растителната природа. Не мога да обрисувам за какво се касае там, понеже, първо, езикът няма думи за това, и, второ, човек може само бавно да се доближи до лежащото в неговата основа, защото в това доближаване първоначално наистина има нещо плашещо. Но не бива да си представяме, че такива мъртви тогава са съвсем изолирани от живота, който описах.
към текста >>
Не мога да обрисувам за какво се касае там, понеже, първо, езикът няма думи за това, и, второ, чо
век
може само бавно да се доближи до лежащото в неговата основа, защото в това доближаване първоначално наистина има нещо плашещо.
Защото след смъртта не е особено леко изживяването човек да трябва да остане в свят, който не е подходящ за умрелите. В случая той представлява минералния и растителния свят, а също и онзи минерален свят, който носят в себе си животните, който самият човек носи в себе си. Защото тези същества са проникнати от минералния свят. За онези, които не са възприели никакви духовни представи, нещата стоят така, че след смъртта те се плашат от изживяването, че навсякъде се предизвикват усещания: Те не могат да навлязат вътре в света, простиращ се в животинската духовност и в човешкото. Могат да навлязат само в това, което е минералната природа, което представлява и растителната природа.
Не мога да обрисувам за какво се касае там, понеже, първо, езикът няма думи за това, и, второ, човек може само бавно да се доближи до лежащото в неговата основа, защото в това доближаване първоначално наистина има нещо плашещо.
Но не бива да си представяме, че такива мъртви тогава са съвсем изолирани от живота, който описах. Те се доближават до този живот с известна предпазливост, с известен страх и отново пропадат обратно в растителния и минералния свят, понеже са си създали представи, имащи известно значение само за този свят, за света на мъртвото, за света на физическите механизми.
към текста >>
Развитието на човечеството протича така, че с неговото обикновено съзнание във физическото тяло чо
век
ът всъщност все повече се отделя от духовния свят.
Става въпрос обаче за това как сред импулсите на по-новото време би било възможно правилно да се развие съзнанието за този вид взаимно съществуване с духовния свят.
Развитието на човечеството протича така, че с неговото обикновено съзнание във физическото тяло човекът всъщност все повече се отделя от духовния свят.
За да получи той, като физически човек, правилната връзка с духовния свят, в земното развитие се състоя Мистерията на Голгота.
към текста >>
За да получи той, като физически чо
век
, правилната връзка с духовния свят, в земното развитие се състоя Мистерията на Голгота.
Става въпрос обаче за това как сред импулсите на по-новото време би било възможно правилно да се развие съзнанието за този вид взаимно съществуване с духовния свят. Развитието на човечеството протича така, че с неговото обикновено съзнание във физическото тяло човекът всъщност все повече се отделя от духовния свят.
За да получи той, като физически човек, правилната връзка с духовния свят, в земното развитие се състоя Мистерията на Голгота.
към текста >>
Духовното трябва да се внесе, от една друга страна, също така строго научно, както, от една страна, природната наука опознава природното съществуване, защото опознаването на природното съществуване ще става все по-необходимо за задачите, които чо
век
ът ще има да изпълнява в бъдеще между раждането и смъртта си.
Но, от друга страна, сигурно е и нещо друго. Сигурно, от друга страна, е, че след като тези чисто природонаучни възгледи обхванат чувствата на хората, чрез естествената наука все по-малко ще може да бъде опазвана самата духовност.
Духовното трябва да се внесе, от една друга страна, също така строго научно, както, от една страна, природната наука опознава природното съществуване, защото опознаването на природното съществуване ще става все по-необходимо за задачите, които човекът ще има да изпълнява в бъдеще между раждането и смъртта си.
От друга страна, ще трябва да му се разкрие и това, което ще го издигне в духовния свят.
към текста >>
Но днес вече може да се каже, че най-големите противници на разбирането на Христовия импулс са свещениците от различните вероизповедания – колкото и невероятно да звучи, – а това, което отвежда чо
век
а най-далеч от Христовия импулс, е начинът, по който свещениците от различните вероизповедания и теолозите защитават този Христов импулс.
Един основен импулс вече се възвести за най-широките кръгове в досегашната форма на разбирането на Мистерията на Голгота и това се показва особено в нашето време.
Но днес вече може да се каже, че най-големите противници на разбирането на Христовия импулс са свещениците от различните вероизповедания – колкото и невероятно да звучи, – а това, което отвежда човека най-далеч от Христовия импулс, е начинът, по който свещениците от различните вероизповедания и теолозите защитават този Христов импулс.
Защото вероизповеданията днес вече са съвсем, съвсем далеч от разбирането на това, за което всъщност се касае при този Христов импулс.
към текста >>
По отношение на всичко останало човечеството е свободно да намира исторически свидетелства, но по отношение на Мистерията на Голгота исторически свидетелства няма да ползват чо
век
а.
По отношение на всичко останало човечеството е свободно да намира исторически свидетелства, но по отношение на Мистерията на Голгота исторически свидетелства няма да ползват човека.
Човечеството ще бъде принудено да разбере това най-важно събитие на Земята не по физическо-исторически начин, а ще трябва да постави началото на едно духовно разбиране. Който не иска да разбере Мистерията на Голгота без исторически документи, а чрез духовното разбиране на нашето земно развитие, няма да я разбере. Наистина може да се каже, че това е волята на боговете. Необходимо е човечеството да бъде принудено към духовност относно най-важните земни проблеми. То ще може да разбере Мистерията на Голгота само когато се издигне до духовно схващане на света – иначе исторически тя винаги ще бъде оспорвана.
към текста >>
Такова разглеждане на нещата ще дойде и ще трябва да дойде, когато чо
век
ът се научи също така съзнателно да вижда като цялост и в детайли протичането на своята съдба в света, както чрез своите сетивни възприятия вижда в сетивния свят.
Такова разглеждане на нещата ще дойде и ще трябва да дойде, когато човекът се научи също така съзнателно да вижда като цялост и в детайли протичането на своята съдба в света, както чрез своите сетивни възприятия вижда в сетивния свят.
Какво имам предвид с това? Днес човекът още твърде малко наблюдава протичането на своята съдба. Нека разгледаме някои крайни случаи. Искам да ви разкажа за един случай, който може да ни доведе до това, което имам предвид – един случай от хиляди такива. Възможно е да се разкажат хиляди, безброй много такива случаи.
към текста >>
Днес чо
век
ът още твърде малко наблюдава протичането на своята съдба.
Такова разглеждане на нещата ще дойде и ще трябва да дойде, когато човекът се научи също така съзнателно да вижда като цялост и в детайли протичането на своята съдба в света, както чрез своите сетивни възприятия вижда в сетивния свят. Какво имам предвид с това?
Днес човекът още твърде малко наблюдава протичането на своята съдба.
Нека разгледаме някои крайни случаи. Искам да ви разкажа за един случай, който може да ни доведе до това, което имам предвид – един случай от хиляди такива. Възможно е да се разкажат хиляди, безброй много такива случаи.
към текста >>
Един чо
век
излязъл да се разхожда по пътя, по който често вървял.
Един човек излязъл да се разхожда по пътя, по който често вървял.
Той го извел нагоре по склона до скалисто място, от което се откривал много хубав изглед. Човекът често се бил изкачвал до това място, това била неговата обичайна разходка. Когато един ден пак тръгнал на тази разходка, като от нищото му дошла една мисъл: Внимавай! И в духа си той чул, не халюцинация, а в духа си чул глас:
към текста >>
Чо
век
ът често се бил изкачвал до това място, това била неговата обичайна разходка.
Един човек излязъл да се разхожда по пътя, по който често вървял. Той го извел нагоре по склона до скалисто място, от което се откривал много хубав изглед.
Човекът често се бил изкачвал до това място, това била неговата обичайна разходка.
Когато един ден пак тръгнал на тази разходка, като от нищото му дошла една мисъл: Внимавай! И в духа си той чул, не халюцинация, а в духа си чул глас:
към текста >>
Чрез природни закони можете да обясните защо скалният отломък се е откъртил и защо чо
век
ът е бил убит, когато скалният отломък го е улучил и т.н.
Мъжът продължил да живее. Много човешки животи по тази Земя са свързани с неговия живот. Всичко това е щяло да се развие по друг начин, ако скалният отломък го беше убил. Тук става нещо. Опитате ли се да си го обясните според природните закони, естествено, няма да стигнете до съдбовното в него.
Чрез природни закони можете да обясните защо скалният отломък се е откъртил и защо човекът е бил убит, когато скалният отломък го е улучил и т.н.
Но всичко, което може да се каже за тези неща, изхождайки от природните закони, съвсем не може да обясни съдбоносното, то изобщо няма нищо общо с него.
към текста >>
Само че чо
век
ът не им обръща внимание, както прави това при външните явления, които се предлагат на сетивата му.
Описах ви един краен случай. Но, скъпи мои приятели, с такива неща е изпълнен целият ни живот, доколкото в живота ни се проявява съдбата.
Само че човекът не им обръща внимание, както прави това при външните явления, които се предлагат на сетивата му.
От ден на ден, от час на час, от момент на момент протичат неща, които само като краен случай се представят по начина, който току-що описах. Помислете колко често – тези неща трябва да се разглеждат и в дреболиите – искате да излезете от къщи, но нещо ви задържа за половин час. Такива и подобни неща се случват хилядократно в живота. Виждате само какво се случва, когато сте закъснели с половин час. Вие съвсем не преценявате какво друго би се случило, ако бяхте тръгнали половин час по-рано!
към текста >>
Така в живота ни постоянно се намесва един друг свят, светът на съдбата, който днешният чо
век
още никак не взима под внимание, понеже всъщност насочва погледа си само към това, което се случва, а не към това, което непрекъснато се предотвратява в неговия живот.
От ден на ден, от час на час, от момент на момент протичат неща, които само като краен случай се представят по начина, който току-що описах. Помислете колко често – тези неща трябва да се разглеждат и в дреболиите – искате да излезете от къщи, но нещо ви задържа за половин час. Такива и подобни неща се случват хилядократно в живота. Виждате само какво се случва, когато сте закъснели с половин час. Вие съвсем не преценявате какво друго би се случило, ако бяхте тръгнали половин час по-рано!
Така в живота ни постоянно се намесва един друг свят, светът на съдбата, който днешният човек още никак не взима под внимание, понеже всъщност насочва погледа си само към това, което се случва, а не към това, което непрекъснато се предотвратява в неговия живот.
Вие изобщо не можете да знаете дали преди три часа не е трябвало да свършите нещо, но сте били възпрепятствани да го извършите, защото иначе изобщо нямаше да се намирате тук, а може би нямаше и да сте живи. Винаги виждате само това, за което са били необходими духовни импулси от най-разнороден характер, за да може то да се извърши. Найчесто с обикновеното съзнание не предполагате, че това, което вършите в живота, е резултат от съдействащи духовни импулси. Ако изострите вниманието си, ще разберете, че има свят на съдбата, както има свят на природата. Тогава ще откриете, че този свят на съдбовното в никакъв случай не е по-беден по съдържание от света на природното.
към текста >>
И макар че този, който казва подобно нещо, днес ще изглежда на „най-умните“ като суеверен глупак, въпреки това е вярно, че със същата точност, с която днес се говори за природни закони, може да се каже, че чо
век
ът, чул глас, е чул гласа на някой мъртъв, действащ по поръка на някое същество от йерархиите, и че от сутрин до вечер, а особено от вечер до сутрин, по време на сън в нас проникват импулсите на мъртвите и импулсите на духовните йерархии, които предизвикват съдбоносните събития.
Найчесто с обикновеното съзнание не предполагате, че това, което вършите в живота, е резултат от съдействащи духовни импулси. Ако изострите вниманието си, ще разберете, че има свят на съдбата, както има свят на природата. Тогава ще откриете, че този свят на съдбовното в никакъв случай не е по-беден по съдържание от света на природното. Но в царството на съдбата, което ясно се появява пред човешкото съзнание в особени ситуации, когато се случват такива неща, каквито описах, в това царство на съдбата действат силите, които вече описах. Там действат чувствата и волевите импулси, чрез които навлиза съдбоносното – импулсите на мъртвите.
И макар че този, който казва подобно нещо, днес ще изглежда на „най-умните“ като суеверен глупак, въпреки това е вярно, че със същата точност, с която днес се говори за природни закони, може да се каже, че човекът, чул глас, е чул гласа на някой мъртъв, действащ по поръка на някое същество от йерархиите, и че от сутрин до вечер, а особено от вечер до сутрин, по време на сън в нас проникват импулсите на мъртвите и импулсите на духовните йерархии, които предизвикват съдбоносните събития.
към текста >>
В моята малка книжка „Духовното ръководство на чо
век
а и човечеството“ говоря за това.
Но аз искам да насоча вниманието ви към следното: Сигурно вече сте чували нещо за демона на Сократ, как Сократ, този мъдър грък, е говорил, че всичко, което прави, го прави под въздействието на един демон.
В моята малка книжка „Духовното ръководство на човека и човечеството“ говоря за това.
В новата ми книга „Върху загадките на душата“, където във втора глава става дума за учения индивид Десоар и може да се види как Десоар третира такива неща, насочих вниманието към демона на Сократ. Всъщност до съзнанието на Сократ е достигнало онова, което действа у всички хора. До Мистерията на Голгота са съществували същества, даващи насока какво да извършват мъртвите в човешкия живот. Тези същества губят своята сила по времето на Мистерията на Голгота и на тяхно място застава Христовият импулс. И сега духовнонаучно имате Христовия импулс, свързан със съдбата на човека.
към текста >>
И сега духовнонаучно имате Христовия импулс, свързан със съдбата на чо
век
а.
В моята малка книжка „Духовното ръководство на човека и човечеството“ говоря за това. В новата ми книга „Върху загадките на душата“, където във втора глава става дума за учения индивид Десоар и може да се види как Десоар третира такива неща, насочих вниманието към демона на Сократ. Всъщност до съзнанието на Сократ е достигнало онова, което действа у всички хора. До Мистерията на Голгота са съществували същества, даващи насока какво да извършват мъртвите в човешкия живот. Тези същества губят своята сила по времето на Мистерията на Голгота и на тяхно място застава Христовият импулс.
И сега духовнонаучно имате Христовия импулс, свързан със съдбата на човека.
В нашата волева сфера и в сферата на чувствата действат силите, импулсите на мъртвите. Мъртвите работят, но те също така преживяват засилване и отслабване на волята. И цялото това царство е земно царство, то също като природното царство е земно царство. Но импулсът, който действа от времето на Мистерията на Голгота, е Христовият импулс. Христос е дирижиращата, определящата власт в това царство.
към текста >>
Ако това не остане само абстрактна понятийна истина, една азбучна истина, за която чо
век
понякога си спомня, а чо
век
ът съзнателно навлезе в царството на съдбата така, както съзнателно се намира в царството на сетивните възприятия, ако така, както върви в света и го разглежда, се почувства вплетен и в света на съдбата и в него почувства как силите на Христос се преплитат със силите на мъртвите, тогава, скъпи мои приятели, човечеството ще достигне до реален, конкретен, изпълнен с чувства и усещания живот в едно с мъртвите.
Ако това не остане само абстрактна понятийна истина, една азбучна истина, за която човек понякога си спомня, а човекът съзнателно навлезе в царството на съдбата така, както съзнателно се намира в царството на сетивните възприятия, ако така, както върви в света и го разглежда, се почувства вплетен и в света на съдбата и в него почувства как силите на Христос се преплитат със силите на мъртвите, тогава, скъпи мои приятели, човечеството ще достигне до реален, конкретен, изпълнен с чувства и усещания живот в едно с мъртвите.
Когато човекът сам почувства това, когато сам направи някои неща, ще изживее как общува със скъпите си близки, които са преминали оттатък. Тогава животът безкрайно ще се обогати.
към текста >>
Когато чо
век
ът сам почувства това, когато сам направи някои неща, ще изживее как общува със скъпите си близки, които са преминали оттатък.
Ако това не остане само абстрактна понятийна истина, една азбучна истина, за която човек понякога си спомня, а човекът съзнателно навлезе в царството на съдбата така, както съзнателно се намира в царството на сетивните възприятия, ако така, както върви в света и го разглежда, се почувства вплетен и в света на съдбата и в него почувства как силите на Христос се преплитат със силите на мъртвите, тогава, скъпи мои приятели, човечеството ще достигне до реален, конкретен, изпълнен с чувства и усещания живот в едно с мъртвите.
Когато човекът сам почувства това, когато сам направи някои неща, ще изживее как общува със скъпите си близки, които са преминали оттатък.
Тогава животът безкрайно ще се обогати.
към текста >>
Това, което трябва да произлезе от материалистическото съвременно съзнание, бих казал, е политическа кулминация на цялото земно съществуване, но то ще доведе точно до противоположното на това, което чо
век
иска да постигне.
Една велика илюзия, която намира своята крайност например в чисто материалистическия социализъм, който, естествено, никога няма да допусне, че когато хората изграждат и най-незначителните връзки помежду си, тогава действат и мъртвите, а подрежда всичко според икономически, това означава според чисто физически закони. Това е едната крайност. От друга страна, другата крайност, за която сега мечтаят всевъзможните така наречени идеалисти, е да създадат по цял свят с изключване на всякаква духовност чисто програмни вътрешни и междудържавни организации, чрез които уж да бъдат предотвратени войните. Ако се вживеят в такава илюзия, хората ще се убедят, че няма да могат да предотвратят това, което не искат, а по-скоро ще предизвикат това, което желаят да предотвратят. В тези неща има добра воля.
Това, което трябва да произлезе от материалистическото съвременно съзнание, бих казал, е политическа кулминация на цялото земно съществуване, но то ще доведе точно до противоположното на това, което човек иска да постигне.
Онова, за което се касае, е, че по Земята трябва да се разпространи разбирането на съдбоносното, че това разбиране на съдбата трябва да навлезе в създаването на законите и на политическите организации, защото те образуват основата за структурата на социалните отношения.
към текста >>
Не знам дали знаете, че се разпространяват неверни клевети, които са толкова отвратителни, че чо
век
дори се учудва как някои хора могат да се поддадат на такива неща, като ги разпространяват по света, и че духовнонаучното движение трябва да се пази от тези – би могло наистина да се каже – злобни клевети.
А сега бих искал да направя неприятната за мен забележка, която вече направих и в другите клонове. Тя е добре известна на повечето от скъпите ни приятели, но въпреки това трябва да обърна внимание на всички върху това.
Не знам дали знаете, че се разпространяват неверни клевети, които са толкова отвратителни, че човек дори се учудва как някои хора могат да се поддадат на такива неща, като ги разпространяват по света, и че духовнонаучното движение трябва да се пази от тези – би могло наистина да се каже – злобни клевети.
Оттук произтича необходимостта, независимо че всичко трябва да става в полза на търсеното езотерично развитие на нашите приятели, в бъдеще да се преустановят частните обсъждания в обичайния смисъл. Защото тези клевети се съчиняват именно въз основа на такива частни обсъждания. По необходимост трябва да помоля нашите приятели да разберат, че такива частни обсъждания засега няма да могат повече да се провеждат. Освен това трябва да допълня, че който иска – естествено само който иска, – може без задръжки да разкаже всичко, което някога се е казало или се е случило при такива частни обсъждания. Ако се казва истината, в нашето движение няма нищо, което да трябва да остане скрито.
към текста >>
2.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Най-напред бих искал да кажа – което се вижда в различните лекционни цикли и в другите книги, – че когато се разглежда животът между смъртта и ново раждане, е налице известна трудност, състояща се в това, че този живот е напълно различен от това, което чо
век
може да възприема във физическия свят чрез органите на физическото си тяло.
Най-напред бих искал да кажа – което се вижда в различните лекционни цикли и в другите книги, – че когато се разглежда животът между смъртта и ново раждане, е налице известна трудност, състояща се в това, че този живот е напълно различен от това, което човек може да възприема във физическия свят чрез органите на физическото си тяло.
Човек трябва да се запознае със съвсем различни представи.
към текста >>
Чо
век
трябва да се запознае със съвсем различни представи.
Най-напред бих искал да кажа – което се вижда в различните лекционни цикли и в другите книги, – че когато се разглежда животът между смъртта и ново раждане, е налице известна трудност, състояща се в това, че този живот е напълно различен от това, което човек може да възприема във физическия свят чрез органите на физическото си тяло.
Човек трябва да се запознае със съвсем различни представи.
към текста >>
Чо
век
трябва само истински да си го представи.
Човек трябва само истински да си го представи.
Ние трябва да приемем мисълта, че животът между смъртта и ново раждане е устроен така, че там всичко предизвиква реакция на действията, че през цялото време, докато се намираме между смъртта и ново раждане, за нас е невъзможно да направим нещо, образно казано, не можем и да се помръднем, без да причиним удоволствие или болка в обкръжението си. Защото това, което имаме като минерално царство тук, на физическия план, не съществува за мъртвите. Също така не съществува и нашият обикновен растителен свят. Тези светове, както можете да видите в моята „Теософия“, се намират там под съвсем друга форма. В духовния свят те не са такива, каквито са тук, в известен смисъл, безчувствени светове.
към текста >>
Защото в известен смисъл чо
век
подготвя това физическо тяло от сумата на всичко животинско.
Как нашето тяло до най-дребните му подробности е организирано от космоса, се научава между смъртта и ново раждане.
Защото в известен смисъл човек подготвя това физическо тяло от сумата на всичко животинско.
Човек сам го изгражда.
към текста >>
Чо
век
сам го изгражда.
Как нашето тяло до най-дребните му подробности е организирано от космоса, се научава между смъртта и ново раждане. Защото в известен смисъл човек подготвя това физическо тяло от сумата на всичко животинско.
Човек сам го изгражда.
към текста >>
Всичко, което се изгражда в яйцето, е израз на космическите сили, а кокошката – както и чо
век
ът – е само мястото, където космосът изгражда цялата световна система.
Днешното човечество е убедено, че магнитната стрелка на компаса показва посоката север-юг, с единия край тя сочи на север, с другия – на юг, следователно това не идва от самата стрелка, а Земята като цяло е космически магнит, на който първият полюс лежи на юг, а вторият – на север, и би се смятало за глупост, ако някой твърди, че посоката се създава само от силите, лежащи в магнитната стрелка на компаса. Но днес цялата наука и цялото мислене отхвърлят космическото развитие на намиращото се като зародиш в животинското или в човешкото същество. Това, което при магнитната стрелка на компаса се определя като глупост, се приема, когато се каже, че яйцето се изгражда в кокошката. Но когато в кокошката се изгражда яйцето, наистина участва целият космос. Тук, на Земята, се създават само предпоставките за това.
Всичко, което се изгражда в яйцето, е израз на космическите сили, а кокошката – както и човекът – е само мястото, където космосът изгражда цялата световна система.
Ние трябва да се запознаем с това. Между смъртта и ново раждане човекът работи заедно с висшите същества, със съществата от висшите йерархии в цялата тази силова система, която пронизва космоса. Между смъртта и ново раждане винаги се работи. В духовното не се бездейства, а се работи.
към текста >>
Между смъртта и ново раждане чо
век
ът работи заедно с висшите същества, със съществата от висшите йерархии в цялата тази силова система, която пронизва космоса.
Това, което при магнитната стрелка на компаса се определя като глупост, се приема, когато се каже, че яйцето се изгражда в кокошката. Но когато в кокошката се изгражда яйцето, наистина участва целият космос. Тук, на Земята, се създават само предпоставките за това. Всичко, което се изгражда в яйцето, е израз на космическите сили, а кокошката – както и човекът – е само мястото, където космосът изгражда цялата световна система. Ние трябва да се запознаем с това.
Между смъртта и ново раждане човекът работи заедно с висшите същества, със съществата от висшите йерархии в цялата тази силова система, която пронизва космоса.
Между смъртта и ново раждане винаги се работи. В духовното не се бездейства, а се работи.
към текста >>
Първото царство, с което чо
век
се запознава там, е животинското.
Първото царство, с което човек се запознава там, е животинското.
И за да се направи правилно това, до голяма степен зависи от следното: Ако се прави нещо неправилно, веднага се усеща болката, страданието на обкръжението.
към текста >>
По този начин, като създава удоволствие и радост, чо
век
сам се изучава, пресъздава се, пресъздава се така, че накрая душевността се преобразува по такъв начин, че да може да слезе и да съответства на това, което ще живее на Земята като физическо тяло.
Направи ли се нещо правилно, усеща се удоволствието, радостта на средата.
По този начин, като създава удоволствие и радост, човек сам се изучава, пресъздава се, пресъздава се така, че накрая душевността се преобразува по такъв начин, че да може да слезе и да съответства на това, което ще живее на Земята като физическо тяло.
Душевността никога нямаше да може да слезе долу, ако сама не се подготви за физическата форма.
към текста >>
Следователно животинският свят е този, с който чо
век
се запознава най-напред.
Следователно животинският свят е този, с който човек се запознава най-напред.
Следващото царство съществува като човешко царство. Минералното и растителното царство първоначално остават встрани. При човешкото царство обаче в известна степен може да се каже – като се имат предвид обикновените понятия тук, на Земята, – че мъртвият е ограничен в своите познанства с хора. Между смъртта и ново раждане – това започва веднага след смъртта или малко по-късно – той може да влиза в отношения с онези човешки души, все едно дали на Земята или намиращи се вече отвъд, с които през последната си инкарнация или в по-предишни инкарнации е бил кармично свързан. Останалите души минават покрай него, но той не ги възприема.
към текста >>
Това не е много малък брой хора, не бива да го вярвате, защото за отделния чо
век
са преминали много земни животи.
Минералното и растителното царство първоначално остават встрани. При човешкото царство обаче в известна степен може да се каже – като се имат предвид обикновените понятия тук, на Земята, – че мъртвият е ограничен в своите познанства с хора. Между смъртта и ново раждане – това започва веднага след смъртта или малко по-късно – той може да влиза в отношения с онези човешки души, все едно дали на Земята или намиращи се вече отвъд, с които през последната си инкарнация или в по-предишни инкарнации е бил кармично свързан. Останалите души минават покрай него, но той не ги възприема. Той възприема животинската същност като цяло, а от човешките души възприема все по-ясно и по-ясно само тези, които е познавал преди, с които е бил в кармични взаимоотношения тук, на Земята.
Това не е много малък брой хора, не бива да го вярвате, защото за отделния човек са преминали много земни животи.
Във всеки земен живот човекът е изградил доста кармични връзки, от които е изплетена мрежата, която се разпростира върху нашите познанства оттатък. Извън този кръг остават само хората, с които никога не сме се познавали. От това разбирате колко е важно да се схване, че в целия всемир земният живот има най-интензивно значение за човека. Ако не се изживяваше земният живот, не бихме могли да влезем в никакви връзки с човешките души също и в духовния свят. Отношенията се изграждат кармически тук, на Земята, и продължават между смъртта и ново раждане.
към текста >>
Във всеки земен живот чо
век
ът е изградил доста кармични връзки, от които е изплетена мрежата, която се разпростира върху нашите познанства оттатък.
При човешкото царство обаче в известна степен може да се каже – като се имат предвид обикновените понятия тук, на Земята, – че мъртвият е ограничен в своите познанства с хора. Между смъртта и ново раждане – това започва веднага след смъртта или малко по-късно – той може да влиза в отношения с онези човешки души, все едно дали на Земята или намиращи се вече отвъд, с които през последната си инкарнация или в по-предишни инкарнации е бил кармично свързан. Останалите души минават покрай него, но той не ги възприема. Той възприема животинската същност като цяло, а от човешките души възприема все по-ясно и по-ясно само тези, които е познавал преди, с които е бил в кармични взаимоотношения тук, на Земята. Това не е много малък брой хора, не бива да го вярвате, защото за отделния човек са преминали много земни животи.
Във всеки земен живот човекът е изградил доста кармични връзки, от които е изплетена мрежата, която се разпростира върху нашите познанства оттатък.
Извън този кръг остават само хората, с които никога не сме се познавали. От това разбирате колко е важно да се схване, че в целия всемир земният живот има най-интензивно значение за човека. Ако не се изживяваше земният живот, не бихме могли да влезем в никакви връзки с човешките души също и в духовния свят. Отношенията се изграждат кармически тук, на Земята, и продължават между смъртта и ново раждане. Когато човек е в състояние да вижда в този свят, може да види как така нареченият мъртъв постепенно все повече навлиза в отношения, които са резултат на това, което кармически е извършил на Земята.
към текста >>
От това разбирате колко е важно да се схване, че в целия всемир земният живот има най-интензивно значение за чо
век
а.
Останалите души минават покрай него, но той не ги възприема. Той възприема животинската същност като цяло, а от човешките души възприема все по-ясно и по-ясно само тези, които е познавал преди, с които е бил в кармични взаимоотношения тук, на Земята. Това не е много малък брой хора, не бива да го вярвате, защото за отделния човек са преминали много земни животи. Във всеки земен живот човекът е изградил доста кармични връзки, от които е изплетена мрежата, която се разпростира върху нашите познанства оттатък. Извън този кръг остават само хората, с които никога не сме се познавали.
От това разбирате колко е важно да се схване, че в целия всемир земният живот има най-интензивно значение за човека.
Ако не се изживяваше земният живот, не бихме могли да влезем в никакви връзки с човешките души също и в духовния свят. Отношенията се изграждат кармически тук, на Земята, и продължават между смъртта и ново раждане. Когато човек е в състояние да вижда в този свят, може да види как така нареченият мъртъв постепенно все повече навлиза в отношения, които са резултат на това, което кармически е извършил на Земята.
към текста >>
Когато чо
век
е в състояние да вижда в този свят, може да види как така нареченият мъртъв постепенно все повече навлиза в отношения, които са резултат на това, което кармически е извършил на Земята.
Във всеки земен живот човекът е изградил доста кармични връзки, от които е изплетена мрежата, която се разпростира върху нашите познанства оттатък. Извън този кръг остават само хората, с които никога не сме се познавали. От това разбирате колко е важно да се схване, че в целия всемир земният живот има най-интензивно значение за човека. Ако не се изживяваше земният живот, не бихме могли да влезем в никакви връзки с човешките души също и в духовния свят. Отношенията се изграждат кармически тук, на Земята, и продължават между смъртта и ново раждане.
Когато човек е в състояние да вижда в този свят, може да види как така нареченият мъртъв постепенно все повече навлиза в отношения, които са резултат на това, което кармически е извършил на Земята.
към текста >>
мъртъв влиза в контакт, с животинското царство, нещата стоят така, че всичко, което той прави, щом само се помръдне, се превръща в удоволствие или страдание в неговото обкръжение, може да се каже и че по отношение на всичко, което се изживява в човешкото царство, мъртвият се намира в още по-дълбока връзка с чо
век
а в душевното.
Ако може да се каже, че с първото царство, с което т. нар.
мъртъв влиза в контакт, с животинското царство, нещата стоят така, че всичко, което той прави, щом само се помръдне, се превръща в удоволствие или страдание в неговото обкръжение, може да се каже и че по отношение на всичко, което се изживява в човешкото царство, мъртвият се намира в още по-дълбока връзка с човека в душевното.
Той самият е в него.
към текста >>
След смъртта чо
век
се запознава с дадена душа така, както тук познава собствените си пръст, ухо или глава – чо
век
се чувства вътре в нея.
Когато мъртвият се запознава с една душа, той се запознава с нея така, като че ли сам се намира в тази душа.
След смъртта човек се запознава с дадена душа така, както тук познава собствените си пръст, ухо или глава – човек се чувства вътре в нея.
Това е много по-дълбока връзка, отколкото е възможно тук, на Земята. И двете основни изживявания във връзка с взаимното изживяване на човешките души между смъртта и ново раждане са, че човек се намира или вътре в душите, или вън от тях. Също и при тези, които човек познава, веднъж той е вътре, веднъж – вън. Срещата с душите винаги се състои в това, че човек се чувства едно с тях, намира се вътре в тях. Стоенето извън тях означава, че той не ги възприема.
към текста >>
И двете основни изживявания във връзка с взаимното изживяване на човешките души между смъртта и ново раждане са, че чо
век
се намира или вътре в душите, или вън от тях.
Когато мъртвият се запознава с една душа, той се запознава с нея така, като че ли сам се намира в тази душа. След смъртта човек се запознава с дадена душа така, както тук познава собствените си пръст, ухо или глава – човек се чувства вътре в нея. Това е много по-дълбока връзка, отколкото е възможно тук, на Земята.
И двете основни изживявания във връзка с взаимното изживяване на човешките души между смъртта и ново раждане са, че човек се намира или вътре в душите, или вън от тях.
Също и при тези, които човек познава, веднъж той е вътре, веднъж – вън. Срещата с душите винаги се състои в това, че човек се чувства едно с тях, намира се вътре в тях. Стоенето извън тях означава, че той не ги възприема. Както тук човек поглежда нещо и го възприема, а когато не го вижда, не го възприема, така там той се намира вътре в човешките души, когато му е възможно да насочи вниманието си към тях, и е извън тях, когато не може да го направи.
към текста >>
Също и при тези, които чо
век
познава, веднъж той е вътре, веднъж – вън.
Когато мъртвият се запознава с една душа, той се запознава с нея така, като че ли сам се намира в тази душа. След смъртта човек се запознава с дадена душа така, както тук познава собствените си пръст, ухо или глава – човек се чувства вътре в нея. Това е много по-дълбока връзка, отколкото е възможно тук, на Земята. И двете основни изживявания във връзка с взаимното изживяване на човешките души между смъртта и ново раждане са, че човек се намира или вътре в душите, или вън от тях.
Също и при тези, които човек познава, веднъж той е вътре, веднъж – вън.
Срещата с душите винаги се състои в това, че човек се чувства едно с тях, намира се вътре в тях. Стоенето извън тях означава, че той не ги възприема. Както тук човек поглежда нещо и го възприема, а когато не го вижда, не го възприема, така там той се намира вътре в човешките души, когато му е възможно да насочи вниманието си към тях, и е извън тях, когато не може да го направи.
към текста >>
Срещата с душите винаги се състои в това, че чо
век
се чувства едно с тях, намира се вътре в тях.
Когато мъртвият се запознава с една душа, той се запознава с нея така, като че ли сам се намира в тази душа. След смъртта човек се запознава с дадена душа така, както тук познава собствените си пръст, ухо или глава – човек се чувства вътре в нея. Това е много по-дълбока връзка, отколкото е възможно тук, на Земята. И двете основни изживявания във връзка с взаимното изживяване на човешките души между смъртта и ново раждане са, че човек се намира или вътре в душите, или вън от тях. Също и при тези, които човек познава, веднъж той е вътре, веднъж – вън.
Срещата с душите винаги се състои в това, че човек се чувства едно с тях, намира се вътре в тях.
Стоенето извън тях означава, че той не ги възприема. Както тук човек поглежда нещо и го възприема, а когато не го вижда, не го възприема, така там той се намира вътре в човешките души, когато му е възможно да насочи вниманието си към тях, и е извън тях, когато не може да го направи.
към текста >>
Както тук чо
век
поглежда нещо и го възприема, а когато не го вижда, не го възприема, така там той се намира вътре в човешките души, когато му е възможно да насочи вниманието си към тях, и е извън тях, когато не може да го направи.
Това е много по-дълбока връзка, отколкото е възможно тук, на Земята. И двете основни изживявания във връзка с взаимното изживяване на човешките души между смъртта и ново раждане са, че човек се намира или вътре в душите, или вън от тях. Също и при тези, които човек познава, веднъж той е вътре, веднъж – вън. Срещата с душите винаги се състои в това, че човек се чувства едно с тях, намира се вътре в тях. Стоенето извън тях означава, че той не ги възприема.
Както тук човек поглежда нещо и го възприема, а когато не го вижда, не го възприема, така там той се намира вътре в човешките души, когато му е възможно да насочи вниманието си към тях, и е извън тях, когато не може да го направи.
към текста >>
По подобен начин по времето между смъртта и ново раждане чо
век
се намира вътре или вън спрямо съществата от другите йерархии – ангели, архангели и т.н.
В това, което сега ви разяснявам, имате основната структура на взаимния живот на душата с другите души през времето между смъртта и ново раждане.
По подобен начин по времето между смъртта и ново раждане човек се намира вътре или вън спрямо съществата от другите йерархии – ангели, архангели и т.н.
Но колкото едно царство е по-висше, толкова повече човекът се чувства свързан с него след смъртта си, той се чувства носен от него; чувства как могъщо е носен от него. Следователно архангелите носят хората по-мощно от ангелите, архаите от своя страна – по-могъщо от архангелите и т.н.
към текста >>
Но колкото едно царство е по-висше, толкова повече чо
век
ът се чувства свързан с него след смъртта си, той се чувства носен от него; чувства как могъщо е носен от него.
В това, което сега ви разяснявам, имате основната структура на взаимния живот на душата с другите души през времето между смъртта и ново раждане. По подобен начин по времето между смъртта и ново раждане човек се намира вътре или вън спрямо съществата от другите йерархии – ангели, архангели и т.н.
Но колкото едно царство е по-висше, толкова повече човекът се чувства свързан с него след смъртта си, той се чувства носен от него; чувства как могъщо е носен от него.
Следователно архангелите носят хората по-мощно от ангелите, архаите от своя страна – по-могъщо от архангелите и т.н.
към текста >>
Това знание, че в човешката природа лежи вечна същност, която преминава през смърт и раждания, това знание, колкото и да е чуждо на днешното човечество, е сравнително лесно да се постигне и наистина ще бъде постигнато, ако чо
век
има достатъчно търпение.
В опознаването на същността на духовния свят днес хората срещат определени трудности. Тези трудности в известна степен ще изчезнат, ако хората поне малко се запознаят с тайните на духовния свят. Но това, което се нарича запознаване с духовния свят, е нещо двустранно. От една страна, такова запознаване представлява възможност да се спечели достатъчна сигурност за вечното в собствената човешка природа.
Това знание, че в човешката природа лежи вечна същност, която преминава през смърт и раждания, това знание, колкото и да е чуждо на днешното човечество, е сравнително лесно да се постигне и наистина ще бъде постигнато, ако човек има достатъчно търпение.
То ще бъде постигнато по пътя, описан в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ и в другите книги. То ще бъде постигнато по този път. Това е едното знание.
към текста >>
За този особен контакт е необходимо чо
век
наистина да се подложи на известно обучение.
Второто може да се нарече непосредствено общуване със съществата от духовния свят, конкретното непосредствено общуване, от което днес искаме да изтъкнем общуването с така наречените мъртви. Това наистина е възможно, но е много по-трудно от казаното преди. Първото може лесно да се постигне; другото, наистина да се влезе в контакт с отделния мъртъв, е напълно възможно, но е по-трудно, защото изисква ангажимент от този, който търси такъв контакт.
За този особен контакт е необходимо човек наистина да се подложи на известно обучение.
Защото относно контактуването с духовния свят съществува важен закон. Той може да се опише така: Това, което тук са низши пориви за човека, от другата страна, от духовната страна, е висш живот и когато човекът не се владее достатъчно, чрез непосредствения контакт с така наречените мъртви много лесно може да се случи да се засилят неговите низши пориви. Когато само общо взето влезем в контакт с духовния свят, когато придобием познания относно нашето собствено безсмъртие и там имаме нещо общо с душевно-духовното, изобщо не може да става дума, че може да навлезе нещо нечисто. Но когато имаме нещо общо с отделните конкретни мъртви, тогава винаги се получава връзка на отделния мъртъв – колкото и невероятно да звучи – с нашата кръвоносна и нервна система. Мъртвият навлиза в инстинктите, страстите и поривите, които се изживяват в нашата кръвоносна и нервна система, и това може да възбуди низши инстинкти.
към текста >>
Той може да се опише така: Това, което тук са низши пориви за чо
век
а, от другата страна, от духовната страна, е висш живот и когато чо
век
ът не се владее достатъчно, чрез непосредствения контакт с така наречените мъртви много лесно може да се случи да се засилят неговите низши пориви.
Второто може да се нарече непосредствено общуване със съществата от духовния свят, конкретното непосредствено общуване, от което днес искаме да изтъкнем общуването с така наречените мъртви. Това наистина е възможно, но е много по-трудно от казаното преди. Първото може лесно да се постигне; другото, наистина да се влезе в контакт с отделния мъртъв, е напълно възможно, но е по-трудно, защото изисква ангажимент от този, който търси такъв контакт. За този особен контакт е необходимо човек наистина да се подложи на известно обучение. Защото относно контактуването с духовния свят съществува важен закон.
Той може да се опише така: Това, което тук са низши пориви за човека, от другата страна, от духовната страна, е висш живот и когато човекът не се владее достатъчно, чрез непосредствения контакт с така наречените мъртви много лесно може да се случи да се засилят неговите низши пориви.
Когато само общо взето влезем в контакт с духовния свят, когато придобием познания относно нашето собствено безсмъртие и там имаме нещо общо с душевно-духовното, изобщо не може да става дума, че може да навлезе нещо нечисто. Но когато имаме нещо общо с отделните конкретни мъртви, тогава винаги се получава връзка на отделния мъртъв – колкото и невероятно да звучи – с нашата кръвоносна и нервна система. Мъртвият навлиза в инстинктите, страстите и поривите, които се изживяват в нашата кръвоносна и нервна система, и това може да възбуди низши инстинкти. Общуването може да бъде опасно само за този, който не се е научил да се владее и не е пречистил своята природа. Това трябва да се подчертае, защото то е причината Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите, а не защото е грешно, когато общуването се извършва по правилния начин.
към текста >>
Когато контактът се извършва духовно, не е погрешно, но когато чо
век
не го прави с чисти, одушевени мисли, много лесно се стига дотам, както казахме, да стане възможно в чо
век
а да се възбудят низши страсти.
Но когато имаме нещо общо с отделните конкретни мъртви, тогава винаги се получава връзка на отделния мъртъв – колкото и невероятно да звучи – с нашата кръвоносна и нервна система. Мъртвият навлиза в инстинктите, страстите и поривите, които се изживяват в нашата кръвоносна и нервна система, и това може да възбуди низши инстинкти. Общуването може да бъде опасно само за този, който не се е научил да се владее и не е пречистил своята природа. Това трябва да се подчертае, защото то е причината Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите, а не защото е грешно, когато общуването се извършва по правилния начин. Естествено, ние трябва да изключим методите на модерния спиритизъм.
Когато контактът се извършва духовно, не е погрешно, но когато човек не го прави с чисти, одушевени мисли, много лесно се стига дотам, както казахме, да стане възможно в човека да се възбудят низши страсти.
Не мъртвите ги възбуждат, а елементът, в който мъртвите живеят. Помислете, че това, което тук чувстваме като животинско, е основният елемент, в който живеят мъртвите. Когато царството, в което живеят мъртвите, навлезе в нас, много лесно може да се преобърне. В нас може да стане низше това, което там всъщност е нещо висше. Много е важно това да се вземе под внимание.
към текста >>
Искам да ви кажа нещо, което може би изглежда без значение за чо
век
а, който още не е изработил своето ясновидство, но за нас е важно да го разберем, понеже се отнася до неща, близки до живота.
Искам да ви кажа нещо, което може би изглежда без значение за човека, който още не е изработил своето ясновидство, но за нас е важно да го разберем, понеже се отнася до неща, близки до живота.
Когато този, който е постигнал ясновидството, общува с мъртвите, той трябва да общува по такъв начин с тях, че от това общуване да се види защо за човека е толкова чуждо да знае нещо за мъртвия, имам предвид да знае нещо чрез непосредствено възприятие. Колкото и странно, колкото и гротесково да звучи, начинът на общуване, с който сме свикнали тук, във физическия свят, трябва изцяло да се преобърне, когато оттук влезем в контакт с мъртвия. Когато тук говорим с даден човек, когато говорим от физическо тяло към физическо тяло, говорим ние. Когато говорим, знаем, че говорим ние, че думите произлизат от нас. Когато другият ни отговаря, знаем, че думите идват от него.
към текста >>
Когато този, който е постигнал ясновидството, общува с мъртвите, той трябва да общува по такъв начин с тях, че от това общуване да се види защо за чо
век
а е толкова чуждо да знае нещо за мъртвия, имам предвид да знае нещо чрез непосредствено възприятие.
Искам да ви кажа нещо, което може би изглежда без значение за човека, който още не е изработил своето ясновидство, но за нас е важно да го разберем, понеже се отнася до неща, близки до живота.
Когато този, който е постигнал ясновидството, общува с мъртвите, той трябва да общува по такъв начин с тях, че от това общуване да се види защо за човека е толкова чуждо да знае нещо за мъртвия, имам предвид да знае нещо чрез непосредствено възприятие.
Колкото и странно, колкото и гротесково да звучи, начинът на общуване, с който сме свикнали тук, във физическия свят, трябва изцяло да се преобърне, когато оттук влезем в контакт с мъртвия. Когато тук говорим с даден човек, когато говорим от физическо тяло към физическо тяло, говорим ние. Когато говорим, знаем, че говорим ние, че думите произлизат от нас. Когато другият ни отговаря, знаем, че думите идват от него. Това отношение напълно се преобръща, когато общуваме с даден мъртъв, когато говорим – може да се каже говорим, защото може да бъде говорене.
към текста >>
Когато тук говорим с даден чо
век
, когато говорим от физическо тяло към физическо тяло, говорим ние.
Искам да ви кажа нещо, което може би изглежда без значение за човека, който още не е изработил своето ясновидство, но за нас е важно да го разберем, понеже се отнася до неща, близки до живота. Когато този, който е постигнал ясновидството, общува с мъртвите, той трябва да общува по такъв начин с тях, че от това общуване да се види защо за човека е толкова чуждо да знае нещо за мъртвия, имам предвид да знае нещо чрез непосредствено възприятие. Колкото и странно, колкото и гротесково да звучи, начинът на общуване, с който сме свикнали тук, във физическия свят, трябва изцяло да се преобърне, когато оттук влезем в контакт с мъртвия.
Когато тук говорим с даден човек, когато говорим от физическо тяло към физическо тяло, говорим ние.
Когато говорим, знаем, че говорим ние, че думите произлизат от нас. Когато другият ни отговаря, знаем, че думите идват от него. Това отношение напълно се преобръща, когато общуваме с даден мъртъв, когато говорим – може да се каже говорим, защото може да бъде говорене. Нещата се преобръщат така, че когато запитваме някой мъртъв или му казваме нещо, това, което ние казваме, го възприемаме като идващо от него; така се възприема. Следователно той инспирира в нашата душа това, което питаме, което му казваме.
към текста >>
За чо
век
а тук, във физическия свят, този факт е съвсем необикновен.
Когато другият ни отговаря, знаем, че думите идват от него. Това отношение напълно се преобръща, когато общуваме с даден мъртъв, когато говорим – може да се каже говорим, защото може да бъде говорене. Нещата се преобръщат така, че когато запитваме някой мъртъв или му казваме нещо, това, което ние казваме, го възприемаме като идващо от него; така се възприема. Следователно той инспирира в нашата душа това, което питаме, което му казваме. А когато той отговаря, или ни казва нещо друго, то идва от нашата собствена душа.
За човека тук, във физическия свят, този факт е съвсем необикновен.
Той е свикнал това, което казва, да идва от неговото същество. За общуването с мъртвите човек трябва да свикне да чува от тях това, което сам казва, а в собствената си душа да възприема техния отговор.
към текста >>
За общуването с мъртвите чо
век
трябва да свикне да чува от тях това, което сам казва, а в собствената си душа да възприема техния отговор.
Нещата се преобръщат така, че когато запитваме някой мъртъв или му казваме нещо, това, което ние казваме, го възприемаме като идващо от него; така се възприема. Следователно той инспирира в нашата душа това, което питаме, което му казваме. А когато той отговаря, или ни казва нещо друго, то идва от нашата собствена душа. За човека тук, във физическия свят, този факт е съвсем необикновен. Той е свикнал това, което казва, да идва от неговото същество.
За общуването с мъртвите човек трябва да свикне да чува от тях това, което сам казва, а в собствената си душа да възприема техния отговор.
към текста >>
Когато нещата се разказват така абстрактно, естествено, са лесни за схващане, но да се свикне действително да се общува по напълно различен начин, отколкото чо
век
е свикнал тук, на физическото поле, е особено трудно.
Когато нещата се разказват така абстрактно, естествено, са лесни за схващане, но да се свикне действително да се общува по напълно различен начин, отколкото човек е свикнал тук, на физическото поле, е особено трудно.
И наистина, колкото и невероятно да звучи, това напълно необичайно за човека обръщане е причината да не възприемаме мъртвите, които винаги се намират около нас. Ние мислим, че всичко, което се надига от душата ни, идва от нас. А да се опитаме някак си внимателно да забележим дали ни инспирира нещо от духовното ни обкръжение, за което обаче бихме могли да кажем, че идва от самите нас, това ни е съвсем чуждо. На човек му се иска да направи връзка с нещо, с което е свикнал тук, на физическия план. Дойде ли нещо от обкръжението ни, ние го приписваме на някого извън нас.
към текста >>
И наистина, колкото и невероятно да звучи, това напълно необичайно за чо
век
а обръщане е причината да не възприемаме мъртвите, които винаги се намират около нас.
Когато нещата се разказват така абстрактно, естествено, са лесни за схващане, но да се свикне действително да се общува по напълно различен начин, отколкото човек е свикнал тук, на физическото поле, е особено трудно.
И наистина, колкото и невероятно да звучи, това напълно необичайно за човека обръщане е причината да не възприемаме мъртвите, които винаги се намират около нас.
Ние мислим, че всичко, което се надига от душата ни, идва от нас. А да се опитаме някак си внимателно да забележим дали ни инспирира нещо от духовното ни обкръжение, за което обаче бихме могли да кажем, че идва от самите нас, това ни е съвсем чуждо. На човек му се иска да направи връзка с нещо, с което е свикнал тук, на физическия план. Дойде ли нещо от обкръжението ни, ние го приписваме на някого извън нас. Това е най-голямата заблуда, на която можем да се поддадем.
към текста >>
На чо
век
му се иска да направи връзка с нещо, с което е свикнал тук, на физическия план.
Когато нещата се разказват така абстрактно, естествено, са лесни за схващане, но да се свикне действително да се общува по напълно различен начин, отколкото човек е свикнал тук, на физическото поле, е особено трудно. И наистина, колкото и невероятно да звучи, това напълно необичайно за човека обръщане е причината да не възприемаме мъртвите, които винаги се намират около нас. Ние мислим, че всичко, което се надига от душата ни, идва от нас. А да се опитаме някак си внимателно да забележим дали ни инспирира нещо от духовното ни обкръжение, за което обаче бихме могли да кажем, че идва от самите нас, това ни е съвсем чуждо.
На човек му се иска да направи връзка с нещо, с което е свикнал тук, на физическия план.
Дойде ли нещо от обкръжението ни, ние го приписваме на някого извън нас. Това е най-голямата заблуда, на която можем да се поддадем.
към текста >>
Ако от този пример извлечете само едно, а именно че нещата са точно обратни в духовния свят и че чо
век
трябва да се настрои да ги приема за напълно различни, вие сте си спечелили важно разбиране, от което чо
век
непрекъснато ще се нуждае, ако иска да проникне в духовния свят, разбиране, което е извънредно трудно да се приложи конкретно.
Сега изтъкнах една от особеностите на общуването на така наречените живи с така наречените мъртви.
Ако от този пример извлечете само едно, а именно че нещата са точно обратни в духовния свят и че човек трябва да се настрои да ги приема за напълно различни, вие сте си спечелили важно разбиране, от което човек непрекъснато ще се нуждае, ако иска да проникне в духовния свят, разбиране, което е извънредно трудно да се приложи конкретно.
За да се разбере добре физическият свят, който всъщност навсякъде е проникнат от духовността, е необходимо например също и тук да си имаме понятие за едно пълно обръщане. И понеже днешната наука и обикновеното съзнание изобщо нямат такова разбиране, и физическият свят не се разбира духовно. Това се научава именно когато хората правят големи усилия да разберат света. Такива неща понякога трябва да бъдат прозрени. Преди години на Общото събрание в Берлин, свързвайки го с някои Гьотеви представи, пред голям брой наши приятели говорих за външния човешки физически организъм и се опитах да изясня, че главата в нейната физическа форма може да бъде разбрана само ако се разбира като пълно обръщане на останалия организъм.
към текста >>
Но за цялостния чо
век
тази част от съзнанието, която остава смътна, потисната в обикновения живот между заспиването и събуждането, е точно толкова важна, както тази между събуждането и заспиването.
Това е, което обясних одеве. Как мъртвият отново може да ми стане близък, че да мога да живея в него? Вие можете да поставите този въпрос. Но да се отговори правилно на въпроса не е възможно, ако се употребяват обикновените понятия, усвоени във физическия свят. Тук, на физическото поле, имаме обикновеното си съзнание само от събуждането до заспиването.
Но за цялостния човек тази част от съзнанието, която остава смътна, потисната в обикновения живот между заспиването и събуждането, е точно толкова важна, както тази между събуждането и заспиването.
Човекът всъщност не е несъзнателен в истинския смисъл на думата, когато спи, а само съзнанието е така притъпено, че обикновено той не го осъзнава. То е притъпено. Когато се разглеждат отношенията на човека с духовния свят, трябва да се вземе целият човек – будният и спящият.
към текста >>
Чо
век
ът всъщност не е несъзнателен в истинския смисъл на думата, когато спи, а само съзнанието е така притъпено, че обикновено той не го осъзнава.
Как мъртвият отново може да ми стане близък, че да мога да живея в него? Вие можете да поставите този въпрос. Но да се отговори правилно на въпроса не е възможно, ако се употребяват обикновените понятия, усвоени във физическия свят. Тук, на физическото поле, имаме обикновеното си съзнание само от събуждането до заспиването. Но за цялостния човек тази част от съзнанието, която остава смътна, потисната в обикновения живот между заспиването и събуждането, е точно толкова важна, както тази между събуждането и заспиването.
Човекът всъщност не е несъзнателен в истинския смисъл на думата, когато спи, а само съзнанието е така притъпено, че обикновено той не го осъзнава.
То е притъпено. Когато се разглеждат отношенията на човека с духовния свят, трябва да се вземе целият човек – будният и спящият.
към текста >>
Когато се разглеждат отношенията на чо
век
а с духовния свят, трябва да се вземе целият чо
век
– будният и спящият.
Но да се отговори правилно на въпроса не е възможно, ако се употребяват обикновените понятия, усвоени във физическия свят. Тук, на физическото поле, имаме обикновеното си съзнание само от събуждането до заспиването. Но за цялостния човек тази част от съзнанието, която остава смътна, потисната в обикновения живот между заспиването и събуждането, е точно толкова важна, както тази между събуждането и заспиването. Човекът всъщност не е несъзнателен в истинския смисъл на думата, когато спи, а само съзнанието е така притъпено, че обикновено той не го осъзнава. То е притъпено.
Когато се разглеждат отношенията на човека с духовния свят, трябва да се вземе целият човек – будният и спящият.
към текста >>
Но докато спите, също сте тук и когато се разглежда целият чо
век
, трябва да се вземат под внимание и будното, и спящото състояние.
Представете си собствената си биография. Вие разглеждате изминалия си живот винаги със съответните прекъсвания. Описвате само това, което се случва от събуждането до заспиването, след което животът се прекъсва: събуждане – заспиване, събуждане – заспиване.
Но докато спите, също сте тук и когато се разглежда целият човек, трябва да се вземат под внимание и будното, и спящото състояние.
А когато се разглежда общуването на човека с духовния свят, наистина трябва да се има предвид нещо трето. Защото освен будност и сън има нещо трето, което е по-важно за общуването с духовния свят от будуването и спането, а именно моментите на събуждането и заспиването. Събуждането и заспиването винаги траят само един миг и човек веднага преминава в друго състояние. Но когато се научи да наблюдава моментите на събуждането и заспиването, тогава точно от тези моменти на събуждането и заспиването се правят най-добрите изводи за духовния свят.
към текста >>
А когато се разглежда общуването на чо
век
а с духовния свят, наистина трябва да се има предвид нещо трето.
Представете си собствената си биография. Вие разглеждате изминалия си живот винаги със съответните прекъсвания. Описвате само това, което се случва от събуждането до заспиването, след което животът се прекъсва: събуждане – заспиване, събуждане – заспиване. Но докато спите, също сте тук и когато се разглежда целият човек, трябва да се вземат под внимание и будното, и спящото състояние.
А когато се разглежда общуването на човека с духовния свят, наистина трябва да се има предвид нещо трето.
Защото освен будност и сън има нещо трето, което е по-важно за общуването с духовния свят от будуването и спането, а именно моментите на събуждането и заспиването. Събуждането и заспиването винаги траят само един миг и човек веднага преминава в друго състояние. Но когато се научи да наблюдава моментите на събуждането и заспиването, тогава точно от тези моменти на събуждането и заспиването се правят най-добрите изводи за духовния свят.
към текста >>
Събуждането и заспиването винаги траят само един миг и чо
век
веднага преминава в друго състояние.
Вие разглеждате изминалия си живот винаги със съответните прекъсвания. Описвате само това, което се случва от събуждането до заспиването, след което животът се прекъсва: събуждане – заспиване, събуждане – заспиване. Но докато спите, също сте тук и когато се разглежда целият човек, трябва да се вземат под внимание и будното, и спящото състояние. А когато се разглежда общуването на човека с духовния свят, наистина трябва да се има предвид нещо трето. Защото освен будност и сън има нещо трето, което е по-важно за общуването с духовния свят от будуването и спането, а именно моментите на събуждането и заспиването.
Събуждането и заспиването винаги траят само един миг и човек веднага преминава в друго състояние.
Но когато се научи да наблюдава моментите на събуждането и заспиването, тогава точно от тези моменти на събуждането и заспиването се правят най-добрите изводи за духовния свят.
към текста >>
Знаете, че на село – сега тези неща постепенно и за селото се променят, – когато ние, старите хора, бяхме млади, хората казваха: Когато чо
век
се събуди, не бива веднага да поглежда към осветения прозорец, а да остане за малко на тъмно.
Знаете, че на село – сега тези неща постепенно и за селото се променят, – когато ние, старите хора, бяхме млади, хората казваха: Когато човек се събуди, не бива веднага да поглежда към осветения прозорец, а да остане за малко на тъмно.
Хората на село знаеха за общуването с духовния свят. Те още познаваха този момент на събуждането и не искаха да го пропуснат, не искаха веднага да срещнат силната дневна светлина, а да останат концентрирани, за да задържат нещо от това, което така колосално преминава през човешката душа в мига на събуждането. Нас ни затруднява фактът, че веднага се потапяме в ежедневния живот. В града почти не е възможно да се направи нещо. Когато се събуждаме в града, ни пречи не само дневният живот, но също и шумът от улицата, звънтенето на трамвая и подобни.
към текста >>
Целият културен живот се стреми да отнеме общуването на чо
век
а с духовния свят.
Хората на село знаеха за общуването с духовния свят. Те още познаваха този момент на събуждането и не искаха да го пропуснат, не искаха веднага да срещнат силната дневна светлина, а да останат концентрирани, за да задържат нещо от това, което така колосално преминава през човешката душа в мига на събуждането. Нас ни затруднява фактът, че веднага се потапяме в ежедневния живот. В града почти не е възможно да се направи нещо. Когато се събуждаме в града, ни пречи не само дневният живот, но също и шумът от улицата, звънтенето на трамвая и подобни.
Целият културен живот се стреми да отнеме общуването на човека с духовния свят.
С това не казвам нищо срещу външния материален културен живот, но фактите трябва да се вземат под внимание.
към текста >>
За да се разбере това, което имам да кажа, е необходимо да си изградите една представа, която чо
век
не може да приложи кой знае колко тук, на физическия план, и всъщност не я изгражда.
При заспиването е така, че в момента на заспиване духовният свят преминава по колосален начин покрай нас, но ние веднага заспиваме, изгубваме съзнанието за преминаващото през душата ни. В определени случаи обаче могат да настъпят изключения. Но точно моментите на събуждане и заспиване са най-важни за общуването с така наречените мъртви, както и с духовните същества от висшите светове.
За да се разбере това, което имам да кажа, е необходимо да си изградите една представа, която човек не може да приложи кой знае колко тук, на физическия план, и всъщност не я изгражда.
Тя е, че изминалото всъщност не е преминало духовно, а е още тук. Това е представа, която във физическия свят човек има само по отношение на пространството. Когато застанете пред едно дърво, след това погледнете встрани и отново върнете погледа си към него, то не е изчезнало, а е още там. Така е с времето в духовния свят. Когато изживеете нещо в даден момент, то изчезва само за физическото съзнание.
към текста >>
Това е представа, която във физическия свят чо
век
има само по отношение на пространството.
При заспиването е така, че в момента на заспиване духовният свят преминава по колосален начин покрай нас, но ние веднага заспиваме, изгубваме съзнанието за преминаващото през душата ни. В определени случаи обаче могат да настъпят изключения. Но точно моментите на събуждане и заспиване са най-важни за общуването с така наречените мъртви, както и с духовните същества от висшите светове. За да се разбере това, което имам да кажа, е необходимо да си изградите една представа, която човек не може да приложи кой знае колко тук, на физическия план, и всъщност не я изгражда. Тя е, че изминалото всъщност не е преминало духовно, а е още тук.
Това е представа, която във физическия свят човек има само по отношение на пространството.
Когато застанете пред едно дърво, след това погледнете встрани и отново върнете погледа си към него, то не е изчезнало, а е още там. Така е с времето в духовния свят. Когато изживеете нещо в даден момент, то изчезва само за физическото съзнание. Духовно погледнато, то не е изчезнало. Можете отново да го погледнете, както отново виждате дървото.
към текста >>
Когато заспиваме или когато се събуждаме, заставаме срещу някой умрял чо
век
– както казахме, ние непрекъснато го правим, само че обикновено подсъзнателно, – ние заставаме срещу умрелия.
Отминаването на дадено събитие означава само, че то се е отдалечило от нас. Моля, в случая, който разглеждаме сега, това особено да се вземе под внимание. Защото за земния обитател във физическо тяло е така, че в момента на събуждането моментът на заспиването вече е отминал. Но когато се събуждаме в духовния свят, ние стоим само малко по-далеч от момента на заспиването. Това трябва да се има предвид.
Когато заспиваме или когато се събуждаме, заставаме срещу някой умрял човек – както казахме, ние непрекъснато го правим, само че обикновено подсъзнателно, – ние заставаме срещу умрелия.
За физическото съзнание това са два различни момента. За духовното съзнание единият момент е само малко по-отдалечен от другия, от непосредствено станалия. Моля да го имате предвид при това, което ще обясня сега, иначе може би няма да го разберете.
към текста >>
Няма моменти на събуждане и заспиване в човешкия живот, без чо
век
ът да влезе във връзка с мъртвите.
Събуждането и заспиването са особено важни при общуването с мъртвите.
Няма моменти на събуждане и заспиване в човешкия живот, без човекът да влезе във връзка с мъртвите.
Но по отношение на общуването с мъртвите моментът на заспиването е особено подходящ, за да се обърнем към тях. Когато искаме да запитаме мъртвия за нещо и запазим въпроса или съобщението в душата си, докато настъпи моментът на заспиването ни, това е най-подходящият момент, тогава най-добре можем да зададем нашите въпроси на мъртвия, тогава е най-лесно. И иначе също е възможно, но тогава е най-лесно. Когато прочитаме нещо на мъртвите, ние също стигаме до тях, но аз имам предвид, че по отношение на това, което отправяме към мъртвия, непосредственото общуване е най-лесно, когато в момента на заспиването кажем това, което искаме да им кажем. А за това, което мъртвият има да сподели с нас, най-подходящ е моментът на събуждането.
към текста >>
Няма чо
век
, който да не донася многобройни известия от мъртвите в момента на събуждането си, но той не го знае.
Но по отношение на общуването с мъртвите моментът на заспиването е особено подходящ, за да се обърнем към тях. Когато искаме да запитаме мъртвия за нещо и запазим въпроса или съобщението в душата си, докато настъпи моментът на заспиването ни, това е най-подходящият момент, тогава най-добре можем да зададем нашите въпроси на мъртвия, тогава е най-лесно. И иначе също е възможно, но тогава е най-лесно. Когато прочитаме нещо на мъртвите, ние също стигаме до тях, но аз имам предвид, че по отношение на това, което отправяме към мъртвия, непосредственото общуване е най-лесно, когато в момента на заспиването кажем това, което искаме да им кажем. А за това, което мъртвият има да сподели с нас, най-подходящ е моментът на събуждането.
Няма човек, който да не донася многобройни известия от мъртвите в момента на събуждането си, но той не го знае.
Подсъзнателно непрекъснато говорим в душата си с мъртвите. При заспиване им задаваме въпроси. Ние им казваме това, което имаме да им кажем в дълбините на душата си. При събуждане мъртвите говорят с нас. Тогава те ни отговарят.
към текста >>
Чо
век
може да си постави въпроса: Какво благоприятства нашето общуване с мъртвите?
Човек може да си постави въпроса: Какво благоприятства нашето общуване с мъртвите?
Мои скъпи приятели, изхождайки от същите основания, от които човек най-често говори с живите, той не може добре да общува с мъртвите. Тогава те не чуват, не възприемат.
към текста >>
Мои скъпи приятели, изхождайки от същите основания, от които чо
век
най-често говори с живите, той не може добре да общува с мъртвите.
Човек може да си постави въпроса: Какво благоприятства нашето общуване с мъртвите?
Мои скъпи приятели, изхождайки от същите основания, от които човек най-често говори с живите, той не може добре да общува с мъртвите.
Тогава те не чуват, не възприемат.
към текста >>
Тук обикновеното съзнание по правило не може да знае много за тези неща, понеже чо
век
веднага заспива, но в сънищата наистина много често остава това, което е стигнало отвъд.
Спомнете си конкретни моменти, когато сте живели с него и се запитайте: Какво е това, което особено ме интересуваше у мъртвия? Какво ме заплени? Къде наистина имах такова впечатление, какво казах тогава? Приятно ми беше, че той го каза, той ме поощри, беше ми скъп, аз дълбоко се интересувах от това, което той каза. Когато си припомняте такива моменти, в които сте били свързани с мъртвия, в които сте проявили силен интерес към него и когато го приложите така, като че ли искате да говорите с мъртвия, като че ли искате да му кажете нещо, когато развиете чувствата си по този начин и от интереса, който сте си припомнили, съставите въпроса, той остава в душата ви и вечерта при заспиването въпросът или това, което искате да споделите, стига до мъртвия.
Тук обикновеното съзнание по правило не може да знае много за тези неща, понеже човек веднага заспива, но в сънищата наистина много често остава това, което е стигнало отвъд.
И много от сънищата, макар и да не съответстват по съдържание, повечето сънища, в които сънуваме мъртвия, ги тълкуваме погрешно. Ние ги тълкуваме като послания от мъртвите, а те не са нищо друго освен отзвучаване на въпросите или съобщенията, които сме отправили към тях. Не би следвало да вярваме, че мъртвите ни казват нещо, когато ги сънуваме, а в сънищата трябва да виждаме нещо, което произлиза от нашата собствена душа и достига до мъртвите. Сънят е отзвук от това. Ако бяхме толкова развити, че да можем да възприемаме нашите въпроси или съобщения към мъртвите в момента на заспиването, щеше да ни изглежда като че ли мъртвият ни говори.
към текста >>
В момента на събуждането до всеки чо
век
идват много неща от страна на мъртвите.
Следователно моментът на събуждането е такъв, че мъртвият особено лесно стига до нас.
В момента на събуждането до всеки човек идват много неща от страна на мъртвите.
Изобщо много от предприеманото от нас в живота, което всъщност е инспирирано от мъртвите или от съществата от висшите йерархии, го приписваме на себе си като произхождащо от нашата собствена душа. Това, което мъртвите казват, идва от нашата собствена душа. Дневният живот започва, моментът на събуждането отминава и ние рядко сме склонни да наблюдаваме съкровените неща, които се надигат от душата ни. А когато ги наблюдаваме, сме достатъчно суетни да си припишем всичко, което изплува от нея.
към текста >>
Когато според опита си с духовния свят чо
век
иска да охарактеризира тази разлика, той би могъл да го направи по следния начин.
Но има голяма разлика между мъртвите, според това дали дадена душа е минала през портата на смъртта сравнително рано или на по-късна възраст. Дали са починали деца, които са ни обичали, или са ни напуснали възрастни хора, е съвсем различно.
Когато според опита си с духовния свят човек иска да охарактеризира тази разлика, той би могъл да го направи по следния начин.
Когато починат малки деца, тайната на съвместното съществуване с починалите деца може да се разкрие така, че да се каже: Разгледано духовно, човек всъщност не изгубва тези деца. Те остават духовно тук. Деца, които умират в ранна възраст, духовно са наистина непосредствено тук. Веднага ще разгледаме нещата още по-точно. Искам да представя пред душите ви като съдържание за медитация, която може да се премисля по-нататък, че починалите деца не са изгубени за нас, ние не ги губим, духовно те остават винаги тук.
към текста >>
Когато починат малки деца, тайната на съвместното съществуване с починалите деца може да се разкрие така, че да се каже: Разгледано духовно, чо
век
всъщност не изгубва тези деца.
Но има голяма разлика между мъртвите, според това дали дадена душа е минала през портата на смъртта сравнително рано или на по-късна възраст. Дали са починали деца, които са ни обичали, или са ни напуснали възрастни хора, е съвсем различно. Когато според опита си с духовния свят човек иска да охарактеризира тази разлика, той би могъл да го направи по следния начин.
Когато починат малки деца, тайната на съвместното съществуване с починалите деца може да се разкрие така, че да се каже: Разгледано духовно, човек всъщност не изгубва тези деца.
Те остават духовно тук. Деца, които умират в ранна възраст, духовно са наистина непосредствено тук. Веднага ще разгледаме нещата още по-точно. Искам да представя пред душите ви като съдържание за медитация, която може да се премисля по-нататък, че починалите деца не са изгубени за нас, ние не ги губим, духовно те остават винаги тук. А при умрелите възрастни хора може да се каже обратното.
към текста >>
Когато чо
век
се запознае с различни души в духовния свят, умрели млади или възрастни, разбира, че възрастните умрели живеят чрез това, че имат сила по-лесно да проникват в земните души.
Може да се каже, че те не ни изгубват. Ние не изгубваме децата, а възрастните хора не изгубват нас. Когато починат, възрастните хора имат силна притегателна сила към духовния свят, но чрез това имат и силата да действат вътре във физическия свят така, че да се доближат лесно до нас. Те се отдалечават от физическия свят много повече от децата, които остават при нас, но имат по-силни възприемателни способности от хората, починали млади. Те не ни изгубват.
Когато човек се запознае с различни души в духовния свят, умрели млади или възрастни, разбира, че възрастните умрели живеят чрез това, че имат сила по-лесно да проникват в земните души.
Те не изгубват земните души, а ние не изгубваме децата, които остават повече или по-малко в сферата на земните хора.
към текста >>
Вижте, чо
век
ът не винаги има много дълбоки усещания и за това, което изживява с душата си на обикновения физически план.
Можем да го охарактеризираме и с нещо друго.
Вижте, човекът не винаги има много дълбоки усещания и за това, което изживява с душата си на обикновения физически план.
Когато починат близки хора, изпитваме тъга и болка. Точно когато ни напуснат добри приятели от обществото, често съм казвал, че антропософски ориентираната духовна наука няма задачата да утешава хората като им отнеме болката. Болката е на място, човекът трябва да стане силен, за да я носи, не би трябвало да се остави да му я премахнат. Но относно болката не се прави разлика дали тази болка се изпитва заради заминаването на младия починал или за възрастния човек. Погледнато духовно обаче има голяма разлика.
към текста >>
Болката е на място, чо
век
ът трябва да стане силен, за да я носи, не би трябвало да се остави да му я премахнат.
Можем да го охарактеризираме и с нещо друго. Вижте, човекът не винаги има много дълбоки усещания и за това, което изживява с душата си на обикновения физически план. Когато починат близки хора, изпитваме тъга и болка. Точно когато ни напуснат добри приятели от обществото, често съм казвал, че антропософски ориентираната духовна наука няма задачата да утешава хората като им отнеме болката.
Болката е на място, човекът трябва да стане силен, за да я носи, не би трябвало да се остави да му я премахнат.
Но относно болката не се прави разлика дали тази болка се изпитва заради заминаването на младия починал или за възрастния човек. Погледнато духовно обаче има голяма разлика. Може да се каже, че живеещият тук, на Земята, човек, загубил деца, било негови собствени или такива, които е обичал, изпитва, ако мога технически да се изразя така, съчувстваща болка. Децата всъщност остават при нас и чрез това, че сме били свързани с тях, те остават толкова близо до нас, че пренасят своята болка върху душите ни и ние чувстваме тяхната болка, понеже те биха се радвали да са още тук.
към текста >>
Но относно болката не се прави разлика дали тази болка се изпитва заради заминаването на младия починал или за възрастния чо
век
.
Можем да го охарактеризираме и с нещо друго. Вижте, човекът не винаги има много дълбоки усещания и за това, което изживява с душата си на обикновения физически план. Когато починат близки хора, изпитваме тъга и болка. Точно когато ни напуснат добри приятели от обществото, често съм казвал, че антропософски ориентираната духовна наука няма задачата да утешава хората като им отнеме болката. Болката е на място, човекът трябва да стане силен, за да я носи, не би трябвало да се остави да му я премахнат.
Но относно болката не се прави разлика дали тази болка се изпитва заради заминаването на младия починал или за възрастния човек.
Погледнато духовно обаче има голяма разлика. Може да се каже, че живеещият тук, на Земята, човек, загубил деца, било негови собствени или такива, които е обичал, изпитва, ако мога технически да се изразя така, съчувстваща болка. Децата всъщност остават при нас и чрез това, че сме били свързани с тях, те остават толкова близо до нас, че пренасят своята болка върху душите ни и ние чувстваме тяхната болка, понеже те биха се радвали да са още тук.
към текста >>
Може да се каже, че живеещият тук, на Земята, чо
век
, загубил деца, било негови собствени или такива, които е обичал, изпитва, ако мога технически да се изразя така, съчувстваща болка.
Когато починат близки хора, изпитваме тъга и болка. Точно когато ни напуснат добри приятели от обществото, често съм казвал, че антропософски ориентираната духовна наука няма задачата да утешава хората като им отнеме болката. Болката е на място, човекът трябва да стане силен, за да я носи, не би трябвало да се остави да му я премахнат. Но относно болката не се прави разлика дали тази болка се изпитва заради заминаването на младия починал или за възрастния човек. Погледнато духовно обаче има голяма разлика.
Може да се каже, че живеещият тук, на Земята, човек, загубил деца, било негови собствени или такива, които е обичал, изпитва, ако мога технически да се изразя така, съчувстваща болка.
Децата всъщност остават при нас и чрез това, че сме били свързани с тях, те остават толкова близо до нас, че пренасят своята болка върху душите ни и ние чувстваме тяхната болка, понеже те биха се радвали да са още тук.
към текста >>
Но и иначе при помена за умрелите за детето е най-добре чо
век
да изпадне в настроение, в което се чувства свързан с детето, и да се опита да отправи към детето мисли, които ще го достигнат при заспиването.
За възрастния починал индивидуалното е по-важно. При него най-добрата траурна церемония е тогава, когато разгледаме неговия живот. Протестантската погребална реч, отнасяща се до живота на умрелия, ще има голямо значение за починалия. Там католическият ритуал ще има по-малко значение.
Но и иначе при помена за умрелите за детето е най-добре човек да изпадне в настроение, в което се чувства свързан с детето, и да се опита да отправи към детето мисли, които ще го достигнат при заспиването.
Тези мисли могат да бъдат повече общи, например неща, които повече или по-малко могат да се отправят към всички умрели. При възрастните е необходимо да отправим спомените си към конкретния човек и индивидуално да се обърнем към него, като си припомним какво сме преживели заедно. За да влезем в правилно общуване именно с възрастния човек, е от голямо значение да си припомним неговото същество, да оживим в себе си образа му.
към текста >>
При възрастните е необходимо да отправим спомените си към конкретния чо
век
и индивидуално да се обърнем към него, като си припомним какво сме преживели заедно.
При него най-добрата траурна церемония е тогава, когато разгледаме неговия живот. Протестантската погребална реч, отнасяща се до живота на умрелия, ще има голямо значение за починалия. Там католическият ритуал ще има по-малко значение. Но и иначе при помена за умрелите за детето е най-добре човек да изпадне в настроение, в което се чувства свързан с детето, и да се опита да отправи към детето мисли, които ще го достигнат при заспиването. Тези мисли могат да бъдат повече общи, например неща, които повече или по-малко могат да се отправят към всички умрели.
При възрастните е необходимо да отправим спомените си към конкретния човек и индивидуално да се обърнем към него, като си припомним какво сме преживели заедно.
За да влезем в правилно общуване именно с възрастния човек, е от голямо значение да си припомним неговото същество, да оживим в себе си образа му.
към текста >>
За да влезем в правилно общуване именно с възрастния чо
век
, е от голямо значение да си припомним неговото същество, да оживим в себе си образа му.
Протестантската погребална реч, отнасяща се до живота на умрелия, ще има голямо значение за починалия. Там католическият ритуал ще има по-малко значение. Но и иначе при помена за умрелите за детето е най-добре човек да изпадне в настроение, в което се чувства свързан с детето, и да се опита да отправи към детето мисли, които ще го достигнат при заспиването. Тези мисли могат да бъдат повече общи, например неща, които повече или по-малко могат да се отправят към всички умрели. При възрастните е необходимо да отправим спомените си към конкретния човек и индивидуално да се обърнем към него, като си припомним какво сме преживели заедно.
За да влезем в правилно общуване именно с възрастния човек, е от голямо значение да си припомним неговото същество, да оживим в себе си образа му.
към текста >>
Следователно чо
век
не само да си спомни какво му е казвал и това, за което е изпитал особено чувство, а какъв е бил самият той като индивидуалност, каква ценност е имал за света.
Следователно човек не само да си спомни какво му е казвал и това, за което е изпитал особено чувство, а какъв е бил самият той като индивидуалност, каква ценност е имал за света.
Ако това се оживи в душата, ще направи възможно да се влезе в контакт с даден възрастен починал и да се направи правилният помен. Виждате, че отношението, което проявяваме, има значение, за да знаем как да се държим спрямо младите и възрастните починали.
към текста >>
Днес се вярва, че когато чо
век
ът премине през портата на смъртта, се преустановява неговата дейност по отношение на физическия свят.
Защото не изглеждащото близко на някого го довежда в духовния свят, а това, което произлиза от духовния свят. Затова не се страхувайте винаги да обсъждате такива мисли, да оставяте тези мисли често да оживяват в душата ви. Защото няма по-важно за живота, дори и за материалния живот, от решителното убеждение за връзката с духовното. Ако хората на новото време не бяха изгубили до такава степен връзката си с духовното, нямаше да дойдат тези тежки времена в съвременността. Тази дълбока връзка днес разбират само малцина, но в бъдеще тя ще трябва да бъде разбрана.
Днес се вярва, че когато човекът премине през портата на смъртта, се преустановява неговата дейност по отношение на физическия свят.
Не, тя не престава. Между така наречените мъртви и така наречените живи съществува оживено общуване. И ние можем да кажем: Тези, които са преминали през портата на смъртта, не са престанали да бъдат тук, а само нашите очи са престанали да ги виждат, но те са тук. Мислите, чувствата и волевите ни импулси се намират във връзка с тях. Защото именно за мъртвите важи словото на Евангелието: „Не ги търсете във външните знаци, Царството Божие е сред вас.“ Не бива да търсим мъртвите чрез някакви външни неща, а трябва да осъзнаем, че те са непрекъснато тук.
към текста >>
Целият исторически, социален и етичен живот включва взаимодействията между така наречените живи и така наречените мъртви и чо
век
ът може да изпита особено укрепване на цялото си същество, ако все повече се прониква не само от съзнанието, идващо от сигурната му позиция тук, във физическия свят, а и от съзнанието, че може да каже в правилния вътрешен смисъл нещо, засягащо близките му починали: Мъртвите са сред нас.
Не, тя не престава. Между така наречените мъртви и така наречените живи съществува оживено общуване. И ние можем да кажем: Тези, които са преминали през портата на смъртта, не са престанали да бъдат тук, а само нашите очи са престанали да ги виждат, но те са тук. Мислите, чувствата и волевите ни импулси се намират във връзка с тях. Защото именно за мъртвите важи словото на Евангелието: „Не ги търсете във външните знаци, Царството Божие е сред вас.“ Не бива да търсим мъртвите чрез някакви външни неща, а трябва да осъзнаем, че те са непрекъснато тук.
Целият исторически, социален и етичен живот включва взаимодействията между така наречените живи и така наречените мъртви и човекът може да изпита особено укрепване на цялото си същество, ако все повече се прониква не само от съзнанието, идващо от сигурната му позиция тук, във физическия свят, а и от съзнанието, че може да каже в правилния вътрешен смисъл нещо, засягащо близките му починали: Мъртвите са сред нас.
Това принадлежи към правилното знание, към правилното познание за духовния свят, което се изгражда от различни части. Човек може да каже, че по правилен начин знаем за духовния свят, когато начинът по който мислим, по който говорим за него, произхожда от самия този духовен свят.
към текста >>
Чо
век
може да каже, че по правилен начин знаем за духовния свят, когато начинът по който мислим, по който говорим за него, произхожда от самия този духовен свят.
И ние можем да кажем: Тези, които са преминали през портата на смъртта, не са престанали да бъдат тук, а само нашите очи са престанали да ги виждат, но те са тук. Мислите, чувствата и волевите ни импулси се намират във връзка с тях. Защото именно за мъртвите важи словото на Евангелието: „Не ги търсете във външните знаци, Царството Божие е сред вас.“ Не бива да търсим мъртвите чрез някакви външни неща, а трябва да осъзнаем, че те са непрекъснато тук. Целият исторически, социален и етичен живот включва взаимодействията между така наречените живи и така наречените мъртви и човекът може да изпита особено укрепване на цялото си същество, ако все повече се прониква не само от съзнанието, идващо от сигурната му позиция тук, във физическия свят, а и от съзнанието, че може да каже в правилния вътрешен смисъл нещо, засягащо близките му починали: Мъртвите са сред нас. Това принадлежи към правилното знание, към правилното познание за духовния свят, което се изгражда от различни части.
Човек може да каже, че по правилен начин знаем за духовния свят, когато начинът по който мислим, по който говорим за него, произхожда от самия този духовен свят.
към текста >>
3.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
ЧО
ВЕК
И СВЯТ
ЧОВЕК И СВЯТ
към текста >>
Тогава чо
век
знае повече, отколкото е знаел преди.
Днес ще разгледаме нещо от това, което бих искал да нарека отношението, което може да се изгради между отделната човешка душа и това, което разбираме под антропософски ориентираната духовна наука. Когато днес някой чуе за духовната наука, макар и без достатъчно да я разбира, вижда колко различна би трябвало да е връзката на човешката душа с духовната наука от връзката на някое друго знание, на някое друго познание с тази човешка душа. Духовната наука, както се разбира тук, всъщност е от такъв вид, че за разлика от всяко друго знание тя се обръща към нещо съвсем друго в човешката душа. Чрез друго знание се научават различни неща, узнава се нещо за едно или друго в света.
Тогава човек знае повече, отколкото е знаел преди.
Духовната наука не се отнася към човешката душа така, че само да ѝ преподава нещо, което тя след това да знае.
към текста >>
Изобщо не разглеждам пълноценно чо
век
а, ако не си изясня, че живеещото в мен, което се изгражда като човешко същество чрез това, че с раждането съм приел едно физическо тяло, което ме съпровожда в живота, когато първоначално като дете съм несръчен, но по-късно ставам все по-опитен и по-сръчен, че това, което се проявява в мен като съдба, всичко, което се намира в моето тяло и в моя живот, всъщност е преобразуването на едно духовно-душевно същество, живяло в духовно-душевния свят, преди да бъда заченат или да се родя.
Изобщо не разглеждам пълноценно човека, ако не си изясня, че живеещото в мен, което се изгражда като човешко същество чрез това, че с раждането съм приел едно физическо тяло, което ме съпровожда в живота, когато първоначално като дете съм несръчен, но по-късно ставам все по-опитен и по-сръчен, че това, което се проявява в мен като съдба, всичко, което се намира в моето тяло и в моя живот, всъщност е преобразуването на едно духовно-душевно същество, живяло в духовно-душевния свят, преди да бъда заченат или да се родя.
Към тази духовно-душевна същност се обръща това, което се разбира като духовна наука.
към текста >>
Би могло може би да се вярва, че не е необходимо чо
век
ът да се занимава със своята духовно-душевна същност, понеже тази духовно-душевна същност ще намери пътя си в духовния свят.
Би могло може би да се вярва, че не е необходимо човекът да се занимава със своята духовно-душевна същност, понеже тази духовно-душевна същност ще намери пътя си в духовния свят.
Но не е така. Това, което в нас е духовно-душевно, ни обхваща, прониква в нас, обвива се в известна степен с нашето тяло, отчасти с нашите способности, отчасти с нашата съдба. И би могло да се каже, че именно в настоящия цикъл от развитието на човечеството, до който то е достигнало и в чийто смисъл и в бъдеще ще се развива, именно в смисъла на това настояще и на бъдещето лежи, че в известен смисъл човекът спасява, освобождава живеещото като духовен принцип на тялото му, като духовен принцип на жизненото му развитие и на неговите способности, като духовен принцип на съдбата му. Ние не можем да се изплъзнем от духа. Духът живее в нас.
към текста >>
И би могло да се каже, че именно в настоящия цикъл от развитието на човечеството, до който то е достигнало и в чийто смисъл и в бъдеще ще се развива, именно в смисъла на това настояще и на бъдещето лежи, че в известен смисъл чо
век
ът спасява, освобождава живеещото като духовен принцип на тялото му, като духовен принцип на жизненото му развитие и на неговите способности, като духовен принцип на съдбата му.
Би могло може би да се вярва, че не е необходимо човекът да се занимава със своята духовно-душевна същност, понеже тази духовно-душевна същност ще намери пътя си в духовния свят. Но не е така. Това, което в нас е духовно-душевно, ни обхваща, прониква в нас, обвива се в известна степен с нашето тяло, отчасти с нашите способности, отчасти с нашата съдба.
И би могло да се каже, че именно в настоящия цикъл от развитието на човечеството, до който то е достигнало и в чийто смисъл и в бъдеще ще се развива, именно в смисъла на това настояще и на бъдещето лежи, че в известен смисъл човекът спасява, освобождава живеещото като духовен принцип на тялото му, като духовен принцип на жизненото му развитие и на неговите способности, като духовен принцип на съдбата му.
Ние не можем да се изплъзнем от духа. Духът живее в нас. Можем да не му обръщаме внимание, но въпреки това той живее в нас. Можем да погледнем най-мързеливия, най-ленивия, най-отпуснатия човек, който в живота си никога не е направил усилие самостоятелно да допринесе нещо за развитието на лежащите в душевността му религиозни или духовни заложби, който е останал в съвсем затъпяло състояние, и ще видим, че и той не е без дух. Няма хора без дух.
към текста >>
Можем да погледнем най-мързеливия, най-ленивия, най-отпуснатия чо
век
, който в живота си никога не е направил усилие самостоятелно да допринесе нещо за развитието на лежащите в душевността му религиозни или духовни заложби, който е останал в съвсем затъпяло състояние, и ще видим, че и той не е без дух.
Това, което в нас е духовно-душевно, ни обхваща, прониква в нас, обвива се в известна степен с нашето тяло, отчасти с нашите способности, отчасти с нашата съдба. И би могло да се каже, че именно в настоящия цикъл от развитието на човечеството, до който то е достигнало и в чийто смисъл и в бъдеще ще се развива, именно в смисъла на това настояще и на бъдещето лежи, че в известен смисъл човекът спасява, освобождава живеещото като духовен принцип на тялото му, като духовен принцип на жизненото му развитие и на неговите способности, като духовен принцип на съдбата му. Ние не можем да се изплъзнем от духа. Духът живее в нас. Можем да не му обръщаме внимание, но въпреки това той живее в нас.
Можем да погледнем най-мързеливия, най-ленивия, най-отпуснатия човек, който в живота си никога не е направил усилие самостоятелно да допринесе нещо за развитието на лежащите в душевността му религиозни или духовни заложби, който е останал в съвсем затъпяло състояние, и ще видим, че и той не е без дух.
Няма хора без дух. Не съществува и възможност някой да съществува без дух в живота. Защото духовно-душевното ни е дадено, когато сме встъпили от духовните светове във физическия свят. То ни се дава според преживяното преди да слезем в сегашния си земен живот. Ние не можем да сме без дух, но можем да игнорираме духа.
към текста >>
Постепенно трябва да се научим да разглеждаме живота на чо
век
а така.
Постепенно трябва да се научим да разглеждаме живота на човека така.
И схващането ни за живота ще стане съвсем друго. То трябва да стане съвсем друго в течение на живота. Можем да срещнем съвсем сухи и бездушни хора. Няма да кажем, че те са без дух, но ще кажем: Те са извършили греха да погребат духа още по времето на живота си, да оставят духа в омагьосано състояние, в плътта, да го оставят да се вмъкне само във външния ход на живота, да пропадне в съдбата. Когато се раждаме, можем да станем човеци само чрез това, че духовно-душевната ни индивидуалност слиза долу от духовно-душевните светове.
към текста >>
Това е задачата на чо
век
а и все повече ще става задача на чо
век
а в бъдеще – да не остави духа да пропадне.
Няма да кажем, че те са без дух, но ще кажем: Те са извършили греха да погребат духа още по времето на живота си, да оставят духа в омагьосано състояние, в плътта, да го оставят да се вмъкне само във външния ход на живота, да пропадне в съдбата. Когато се раждаме, можем да станем човеци само чрез това, че духовно-душевната ни индивидуалност слиза долу от духовно-душевните светове. И когато детето навлезе в първата си телесна организация, то представлява несъвършен още образ на духовата индивидуалност. Тя лежи в него. Тя може да се игнорира или може да бъде освободена от омагьосването ѝ, да бъде издърпана постепенно извън плътта, да бъде изведена от хода на обикновения живот, изведена от съдбата.
Това е задачата на човека и все повече ще става задача на човека в бъдеще – да не остави духа да пропадне.
Не можем да убием духа, но можем да го оставим да пропадне, като го заставим да върви по друг път, а не по този, по който ще върви, ако го освободим.
към текста >>
Тя няма претенцията да достигне до сърцевината на чо
век
а, сама да бъде изведена от светове, в които се възлага определена задача на духа.
Това е причината защо много хора и днес енергично отблъскват духовната наука. Хората с удоволствие възприемат другата наука, понеже тя ласкае гордостта и суетността им, но няма претенциите да бъде нещо реално, а само да даде мисли, да изгради ума, да даде може би също и някои полезни морални понятия на хората.
Тя няма претенцията да достигне до сърцевината на човека, сама да бъде изведена от светове, в които се възлага определена задача на духа.
Човешкото познание ще стане сериозно едва чрез духовната наука, а това плаши хората и ги кара да се отдръпват назад. Те искат да имат и духовната наука като нещо, което се плиска само на повърхността на битието. Хората се плашат да я оставят да достигне до човешката сърцевина и същност. Затова не искат да приемат духовната наука. Ако я приемат, тогава в най-близко бъдеще някои неща в социалния и в историческия живот ще трябва да се променят, тогава хората ще трябва да започнат да мислят по друг начин и в най-обикновения ежедневен живот.
към текста >>
Оттук следва, че другата наука може да се възприема, но през целия живот чо
век
ът си остава същият, той става само богат на знание.
Те искат да имат и духовната наука като нещо, което се плиска само на повърхността на битието. Хората се плашат да я оставят да достигне до човешката сърцевина и същност. Затова не искат да приемат духовната наука. Ако я приемат, тогава в най-близко бъдеще някои неща в социалния и в историческия живот ще трябва да се променят, тогава хората ще трябва да започнат да мислят по друг начин и в най-обикновения ежедневен живот. За това става въпрос.
Оттук следва, че другата наука може да се възприема, но през целия живот човекът си остава същият, той става само богат на знание.
Не би следвало духовната наука да се възприема, без да преобрази човека, а тя не може и да бъде възприета, без да преобрази някого. Тя бавно и постепенно прави човека друг. Трябва само да се има търпение, но тя променя човека, понеже апелира към съвсем други задачи на човечеството и към съвсем друго в човешката природа.
към текста >>
Не би следвало духовната наука да се възприема, без да преобрази чо
век
а, а тя не може и да бъде възприета, без да преобрази някого.
Хората се плашат да я оставят да достигне до човешката сърцевина и същност. Затова не искат да приемат духовната наука. Ако я приемат, тогава в най-близко бъдеще някои неща в социалния и в историческия живот ще трябва да се променят, тогава хората ще трябва да започнат да мислят по друг начин и в най-обикновения ежедневен живот. За това става въпрос. Оттук следва, че другата наука може да се възприема, но през целия живот човекът си остава същият, той става само богат на знание.
Не би следвало духовната наука да се възприема, без да преобрази човека, а тя не може и да бъде възприета, без да преобрази някого.
Тя бавно и постепенно прави човека друг. Трябва само да се има търпение, но тя променя човека, понеже апелира към съвсем други задачи на човечеството и към съвсем друго в човешката природа.
към текста >>
Тя бавно и постепенно прави чо
век
а друг.
Затова не искат да приемат духовната наука. Ако я приемат, тогава в най-близко бъдеще някои неща в социалния и в историческия живот ще трябва да се променят, тогава хората ще трябва да започнат да мислят по друг начин и в най-обикновения ежедневен живот. За това става въпрос. Оттук следва, че другата наука може да се възприема, но през целия живот човекът си остава същият, той става само богат на знание. Не би следвало духовната наука да се възприема, без да преобрази човека, а тя не може и да бъде възприета, без да преобрази някого.
Тя бавно и постепенно прави човека друг.
Трябва само да се има търпение, но тя променя човека, понеже апелира към съвсем други задачи на човечеството и към съвсем друго в човешката природа.
към текста >>
Трябва само да се има търпение, но тя променя чо
век
а, понеже апелира към съвсем други задачи на човечеството и към съвсем друго в човешката природа.
Ако я приемат, тогава в най-близко бъдеще някои неща в социалния и в историческия живот ще трябва да се променят, тогава хората ще трябва да започнат да мислят по друг начин и в най-обикновения ежедневен живот. За това става въпрос. Оттук следва, че другата наука може да се възприема, но през целия живот човекът си остава същият, той става само богат на знание. Не би следвало духовната наука да се възприема, без да преобрази човека, а тя не може и да бъде възприета, без да преобрази някого. Тя бавно и постепенно прави човека друг.
Трябва само да се има търпение, но тя променя човека, понеже апелира към съвсем други задачи на човечеството и към съвсем друго в човешката природа.
към текста >>
Чо
век
ът се изживява по три начина – като мислещ, чувстващ и волеви чо
век
.
Нека да разгледаме тази човешка природа, да разгледаме колко е разнообразен човешкият живот.
Човекът се изживява по три начина – като мислещ, чувстващ и волеви човек.
Това, което можем да изживяваме, всъщност се изчерпва с представното мислене, чувстването и волята.
към текста >>
Чо
век
ът може да възприема естественонаучни понятия, каквито днес се поднасят именно на най-младите хора, на децата през целия им живот, без чрез това възприемане на многото понятия в смисъла на днешната наука да е необходимо той да се промени по отношение на мисленето и представите си.
Нека първо да разгледаме представния живот, мисленето. Въпреки че мисленето, което чрез обикновената наука и чрез това, което от тази обикновена наука все повече прониква в детското възпитание и оттам в цялото развитие на човешките способности, е толкова важно за практическия живот, то не е творчески изграждащо. Това се проявява така крайно отскоро, само от преди няколко столетия и поради това днес хората не го забелязват. Но няма да трае дълго и това, което казвам сега, ще може да се забележи по най-разнообразни начини.
Човекът може да възприема естественонаучни понятия, каквито днес се поднасят именно на най-младите хора, на децата през целия им живот, без чрез това възприемане на многото понятия в смисъла на днешната наука да е необходимо той да се промени по отношение на мисленето и представите си.
Човекът си остава същият. Да, не само остава същият, но и не може да се отрече, че чрез обикновените научни понятия, които все повече преминават в общото образование, в интелектуално отношение той става все по-ограничен. Доколкото духът е мислещ, той изгубва подвижността си да се включва в жизнените условия, които са много по-сложни, отколкото човекът може да възприеме чрез обикновеното знание.
към текста >>
Чо
век
ът си остава същият.
Нека първо да разгледаме представния живот, мисленето. Въпреки че мисленето, което чрез обикновената наука и чрез това, което от тази обикновена наука все повече прониква в детското възпитание и оттам в цялото развитие на човешките способности, е толкова важно за практическия живот, то не е творчески изграждащо. Това се проявява така крайно отскоро, само от преди няколко столетия и поради това днес хората не го забелязват. Но няма да трае дълго и това, което казвам сега, ще може да се забележи по най-разнообразни начини. Човекът може да възприема естественонаучни понятия, каквито днес се поднасят именно на най-младите хора, на децата през целия им живот, без чрез това възприемане на многото понятия в смисъла на днешната наука да е необходимо той да се промени по отношение на мисленето и представите си.
Човекът си остава същият.
Да, не само остава същият, но и не може да се отрече, че чрез обикновените научни понятия, които все повече преминават в общото образование, в интелектуално отношение той става все по-ограничен. Доколкото духът е мислещ, той изгубва подвижността си да се включва в жизнените условия, които са много по-сложни, отколкото човекът може да възприеме чрез обикновеното знание.
към текста >>
Доколкото духът е мислещ, той изгубва подвижността си да се включва в жизнените условия, които са много по-сложни, отколкото чо
век
ът може да възприеме чрез обикновеното знание.
Това се проявява така крайно отскоро, само от преди няколко столетия и поради това днес хората не го забелязват. Но няма да трае дълго и това, което казвам сега, ще може да се забележи по най-разнообразни начини. Човекът може да възприема естественонаучни понятия, каквито днес се поднасят именно на най-младите хора, на децата през целия им живот, без чрез това възприемане на многото понятия в смисъла на днешната наука да е необходимо той да се промени по отношение на мисленето и представите си. Човекът си остава същият. Да, не само остава същият, но и не може да се отрече, че чрез обикновените научни понятия, които все повече преминават в общото образование, в интелектуално отношение той става все по-ограничен.
Доколкото духът е мислещ, той изгубва подвижността си да се включва в жизнените условия, които са много по-сложни, отколкото човекът може да възприеме чрез обикновеното знание.
към текста >>
Чо
век
губи известна подвижност на духа от единствено интелектуалното знание.
Който е свикнал напълно с понятията, които днес могат да дадат естествените науки, става все по-неспособен да разбере житейските социални взаимовръзки и необходимости. Той просто е отблъснат от истинския живот. И през тези дни както тук, така и на други места казах: Съставят ли се парламенти и държавни представителства от хора, обучени в смисъла на днешния мироглед, ще видите само какви решения ще вземат тези учени, които мислят природонаучно! Това съвсем сигурно е подходящо изцяло да поквари хората по отношение на социалните организации, понеже, когато се изхожда от природонаучните понятия, може да се мисли единствено безплодно за тази област на социалния живот. Така е в много отношения.
Човек губи известна подвижност на духа от единствено интелектуалното знание.
Щеше да е друго, ако хората си служеха с понятията на духовната наука. Опитайте се да си изясните колко различно трябва да настроите духа си, когато искате да разберете това, което се предлага в духовната наука и предлаганото днес като образование във външния свят. Наистина духовната наука среща толкова пречки, понеже изисква повече подвижност на духа, за да се ориентира човек в нея. В това, което предлага популярно-образователната литература днес, или статиите и информацията в журналистиката, откъдето хората се образоват чрез своите ежедневници, в него те могат изключително лесно да се ориентират. И даже когато днес отиват на лекции, където в мозъците им се наливат неща, представени с най-разнообразни снимки, за да не е нужно сами да мислят, да не е нужно да раздвижат духа си, във всичко това няма да намерите нещо, което да прави духа свободен като мислещ, като представящ си дух.
към текста >>
Наистина духовната наука среща толкова пречки, понеже изисква повече подвижност на духа, за да се ориентира чо
век
в нея.
Това съвсем сигурно е подходящо изцяло да поквари хората по отношение на социалните организации, понеже, когато се изхожда от природонаучните понятия, може да се мисли единствено безплодно за тази област на социалния живот. Така е в много отношения. Човек губи известна подвижност на духа от единствено интелектуалното знание. Щеше да е друго, ако хората си служеха с понятията на духовната наука. Опитайте се да си изясните колко различно трябва да настроите духа си, когато искате да разберете това, което се предлага в духовната наука и предлаганото днес като образование във външния свят.
Наистина духовната наука среща толкова пречки, понеже изисква повече подвижност на духа, за да се ориентира човек в нея.
В това, което предлага популярно-образователната литература днес, или статиите и информацията в журналистиката, откъдето хората се образоват чрез своите ежедневници, в него те могат изключително лесно да се ориентират. И даже когато днес отиват на лекции, където в мозъците им се наливат неща, представени с най-разнообразни снимки, за да не е нужно сами да мислят, да не е нужно да раздвижат духа си, във всичко това няма да намерите нещо, което да прави духа свободен като мислещ, като представящ си дух. Неговата непосредствена непреднамереност се изгубва. Духът става ограничен и тесногръд. Нашето интелектуално образование е пътят към духовната ограниченост.
към текста >>
Ако чо
век
иска да разбере духовната наука, трябва да апелира към съвсем друго нещо в мисленето, в представянето.
И даже когато днес отиват на лекции, където в мозъците им се наливат неща, представени с най-разнообразни снимки, за да не е нужно сами да мислят, да не е нужно да раздвижат духа си, във всичко това няма да намерите нещо, което да прави духа свободен като мислещ, като представящ си дух. Неговата непосредствена непреднамереност се изгубва. Духът става ограничен и тесногръд. Нашето интелектуално образование е пътят към духовната ограниченост. Разбира се, интелектуалното образование направи големи прогресивни крачки в естественонаучните технически области, но това е пътят към ограничеността, той стеснява мисленето и представите.
Ако човек иска да разбере духовната наука, трябва да апелира към съвсем друго нещо в мисленето, в представянето.
Когато днес хората се докоснат до духовната наука, те се плашат още от първата крачка. Когато прочетат само няколко страници, някои от тях казват: „Тук се изгубвам, не стигам по-далеч, това преминава във фантастичното! “
към текста >>
Това съвсем не преминава във фантастиката, а въпросният чо
век
само е изгубил възможността да си служи наистина свободно с мислите си, да проникне със своите мисли в реалността дори тогава, когато външният сетивен свят не го дърпа за юздите.
Това съвсем не преминава във фантастиката, а въпросният човек само е изгубил възможността да си служи наистина свободно с мислите си, да проникне със своите мисли в реалността дори тогава, когато външният сетивен свят не го дърпа за юздите.
към текста >>
Той ще освободи нещо, което иначе съществува в чо
век
а само скрито, така че, изхождайки от самия чо
век
, то ще може да се разгърне навън.
Също и по отношение на чувствата се спечелва нещо чрез духовната наука. Защото онзи, който иска да мисли, както предполага духовната наука, трябва да свикне с този много по-подвижен свят.
Той ще освободи нещо, което иначе съществува в човека само скрито, така че, изхождайки от самия човек, то ще може да се разгърне навън.
В нашето мислене, както сме го донесли с раждането си, живее световният ритъм. Световният ритъм живее в нас повече, отколкото се вярва. Това може дори да се докаже с цифри, само че малко хора познават нещо от тези тайни на битието. Не се страхувайте да разгледате с мен как целият световен ритъм живее в нашия собствен организъм, в протичащото в нас. Знаете, че всяка година изгревът на Слънцето се измества малко встрани.
към текста >>
Това именно е средният човешки живот, докато чо
век
ът остарее.
След около 25 920 години Слънцето прави пълна обиколка, преминава през цялата елипса. Днес то изгрява в определена точка пред съзвездието Риби и отново ще достигне същата точка след 25 920 години. Куриозното е, че ако разглеждате тези 25 920 години като една световна година, както са ги разглеждали древните гърци, и потърсите един ден от тази световна година, трябва да разделите всичко на 365. Какво представлява тогава един ден от тази голяма световна година? Това са приблизително 70-72 години.
Това именно е средният човешки живот, докато човекът остарее.
Ако си представите човешкия живот така, както се изживява тук, на Земята, като един ден и вземете цялата платоническа година, тя е 365 пъти по-дълга. Толкова дълго е нужно на Слънцето, за да направи своята световна обиколка – 365 дни, от които човекът с неговия човешки живот изживява един световен ден. Това е хубав ритъм, но този ритъм се простира и по-нататък. Ние правим около 18 вдишвания за минута. Когато тези 18 вдишвания се умножат по 60, се получават вдишванията за един час, умножени по 24, се получават вдишванията за едно денонощие.
към текста >>
Толкова дълго е нужно на Слънцето, за да направи своята световна обиколка – 365 дни, от които чо
век
ът с неговия човешки живот изживява един световен ден.
Куриозното е, че ако разглеждате тези 25 920 години като една световна година, както са ги разглеждали древните гърци, и потърсите един ден от тази световна година, трябва да разделите всичко на 365. Какво представлява тогава един ден от тази голяма световна година? Това са приблизително 70-72 години. Това именно е средният човешки живот, докато човекът остарее. Ако си представите човешкия живот така, както се изживява тук, на Земята, като един ден и вземете цялата платоническа година, тя е 365 пъти по-дълга.
Толкова дълго е нужно на Слънцето, за да направи своята световна обиколка – 365 дни, от които човекът с неговия човешки живот изживява един световен ден.
Това е хубав ритъм, но този ритъм се простира и по-нататък. Ние правим около 18 вдишвания за минута. Когато тези 18 вдишвания се умножат по 60, се получават вдишванията за един час, умножени по 24, се получават вдишванията за едно денонощие. Когато умножите 18 по 60 по 24, получавате 25 920.
към текста >>
Започне ли чо
век
да се задълбочава емоционално в тези неща, именно тогава започва да се усеща като микрокосмос спрямо макрокосмоса.
Започне ли човек да се задълбочава емоционално в тези неща, именно тогава започва да се усеща като микрокосмос спрямо макрокосмоса.
Тогава започва да усеща как този огромен, безкраен божествен свят е създал своето отражение в човешката му природа. Това обаче е нещо, което се усеща, което се чувства. Това чувство, това усещане на себе си в универсума, това себеусещане в цялата духовност на света е нещо, което идва от духовната наука! Ние се отваряме към света, докато иначе се затваряме в тясно ограничения си аз. Ние сме божествено отражение, но обикновено не го знаем.
към текста >>
Но чо
век
ът трябва да постигне това световно чувство.
Започваме да се чувстваме като божествен световен образ, като микрокосмос в макрокосмоса и се научаваме, чувствайки, да се опознаваме. Това става постепенно, бавно. Бих искал да кажа, че както преминаваме през този бавен низ на дните в живота си, така чувстването с духовната наука ни създава световното усещане.
Но човекът трябва да постигне това световно чувство.
Защото от своя страна то ще го инспирира за по-големи задачи, които човечеството ще има в бъдеще. Колкото и необичайно да звучи днес, не ще минат и петдесет години и хората вече няма да могат да строят фабрики, няма да могат да обработват полята според изискванията, които ще бъдат поставени пред човечеството, ако не са си изградили това чувство! Катастрофата, в която се намираме днес, е не само израз на задънената улица, в която е навлязъл човекът. Светът вече е напреднал, а с мислите и чувствата си хората още не са стигнали достатъчно далеч. Затова мислите и усещанията не могат истински да проникнат този свят и да хармонизират човешкия труд.
към текста >>
Катастрофата, в която се намираме днес, е не само израз на задънената улица, в която е навлязъл чо
век
ът.
Това става постепенно, бавно. Бих искал да кажа, че както преминаваме през този бавен низ на дните в живота си, така чувстването с духовната наука ни създава световното усещане. Но човекът трябва да постигне това световно чувство. Защото от своя страна то ще го инспирира за по-големи задачи, които човечеството ще има в бъдеще. Колкото и необичайно да звучи днес, не ще минат и петдесет години и хората вече няма да могат да строят фабрики, няма да могат да обработват полята според изискванията, които ще бъдат поставени пред човечеството, ако не са си изградили това чувство!
Катастрофата, в която се намираме днес, е не само израз на задънената улица, в която е навлязъл човекът.
Светът вече е напреднал, а с мислите и чувствата си хората още не са стигнали достатъчно далеч. Затова мислите и усещанията не могат истински да проникнат този свят и да хармонизират човешкия труд. Човечеството ще бъде осъдено все повече и повече да създава дисхармония в социалния живот и все повече да разпръсва военни настроения над света, ако в чувстването си не се приобщи към хармонията на космоса, като я внесе във всичко, което върши дори и в ежедневието. Ето защо духовната наука е в зависимост от това, което трябва да навлезе непосредствено в хода на най-външната култура, или човечеството няма да излезе от задънената улица.
към текста >>
В бъдеще няма да е възможно да се създават никакви фабрики, никакви училища, ако чо
век
не развива разбиранията си, изхождайки от големите задачи на универсума.
В бъдеще няма да е възможно да се създават никакви фабрики, никакви училища, ако човек не развива разбиранията си, изхождайки от големите задачи на универсума.
Задачите бяха налице, но хората не ги взеха под внимание и поради това настъпи тази катастрофа. По-дълбоките причини наистина лежат в току-що казаното. Божествените знамения, които се разкриват в сегашните катастрофални събития, трябва да се вземат под внимание от човечеството. Хората трябва да се научат да се поставят в съзнателни отношения с космоса, понеже животът не може вече да продължава по същия начин.
към текста >>
Чо
век
ще трябва да се почувства вътре в целия универсум и тогава ще пристъпи към работата си по друг начин, като ще открие нещо съвсем различно от това, което днес хората откриват и което също е велико, но не може да донесе истинските плодове, понеже се открива без страхопочитание, без проникващото се с хармонията на всемира чувство.
Ще дам един пример, който мнозина днес ще приемат за нещо глупаво, някои ще го нарекат лудост. В областта, да речем, на химията се стигна до голям напредък, но това беше постигнато, без да е налице такова светоусещане, каквото току-що описах. В бъдеще ще стане необходимо светоусещането да се развие така, че лабораторната маса да се превърне в олтар. Дори и в химическия експеримент трябва да се осъзнае, че при работата с химическите елементи, когато някое вещество се съединява с друго, за да се получи дадено съединение, както и други подобни, великият световен закон действа и върху лабораторната маса.
Човек ще трябва да се почувства вътре в целия универсум и тогава ще пристъпи към работата си по друг начин, като ще открие нещо съвсем различно от това, което днес хората откриват и което също е велико, но не може да донесе истинските плодове, понеже се открива без страхопочитание, без проникващото се с хармонията на всемира чувство.
Колко хора се абстрахираха от това, което при Питагор е било наречено музика на сферите! Тук в изживяването на ритъма, който преминава през всемира, имате предчувствие за музиката на сферите. Нищо абстрактно не бива да си представяме, а нещо, което преминава в живото чувство.
към текста >>
Тогава се изгражда сръчността във волята и чо
век
ът започва лесно да се нагажда към заобикалящата го среда.
Който гледа на нещата само теоретично, не вижда взаимовръзките. Който обаче наистина живо усвои духовната наука, ще стане вътрешен враг на едностранчивостта, защото духовната наука изгражда душевна нагласа, която клони към многообразие. Ако не възприемате духовната наука само с главата, а се вживеете в нея, ще разберете, че тази духовна наука пулсира в душата ви, както кръвта в тялото. Вие сигурно ще спечелите известна подвижност в нагаждането си към своето обкръжение. Ще спечелите възможност да правите неща, които иначе не сте способни да направите.
Тогава се изгражда сръчността във волята и човекът започва лесно да се нагажда към заобикалящата го среда.
Наистина бихте могли да кажете, че точно при антропософите, които са събрани в Обществото, не се забелязва да са станали особено сръчни и да могат да се оправят в живота. Това казват мнозина. Не аз го казвам, а го казват. Да, това произхожда от нещо друго. Не се е стигнало още дотам, антропософският живот да запулсира в душите на хората така, както кръвта пулсира в тялото, а е налице навикът, всичко да се приема само чрез разума, да се приема в интелекта.
към текста >>
Духовната наука трябва да се възприеме така сериозно, че наистина да обхване целия чо
век
в цялата му душа.
Това се внася отвън. За мнозина също и духовната наука остава само теория. Тя остава само нещо, което се мисли, но това не е нейната същност. Когато те само мислят духовната наука, е все едно дали четат духовнонаучна или готварска книга. В такъв случай една готварска книга би била по-полезна.
Духовната наука трябва да се възприеме така сериозно, че наистина да обхване целия човек в цялата му душа.
Тогава тя ще премине в крайниците му, те ще станат подвижни и човекът ще стане годен за живота. Тук се касае за това, да се спечели вътрешно убеждение в същността на нещата; човек да не се задоволява с външното убеждение, а да придобие вътрешно убеждение.
към текста >>
Тогава тя ще премине в крайниците му, те ще станат подвижни и чо
век
ът ще стане годен за живота.
За мнозина също и духовната наука остава само теория. Тя остава само нещо, което се мисли, но това не е нейната същност. Когато те само мислят духовната наука, е все едно дали четат духовнонаучна или готварска книга. В такъв случай една готварска книга би била по-полезна. Духовната наука трябва да се възприеме така сериозно, че наистина да обхване целия човек в цялата му душа.
Тогава тя ще премине в крайниците му, те ще станат подвижни и човекът ще стане годен за живота.
Тук се касае за това, да се спечели вътрешно убеждение в същността на нещата; човек да не се задоволява с външното убеждение, а да придобие вътрешно убеждение.
към текста >>
Тук се касае за това, да се спечели вътрешно убеждение в същността на нещата; чо
век
да не се задоволява с външното убеждение, а да придобие вътрешно убеждение.
Тя остава само нещо, което се мисли, но това не е нейната същност. Когато те само мислят духовната наука, е все едно дали четат духовнонаучна или готварска книга. В такъв случай една готварска книга би била по-полезна. Духовната наука трябва да се възприеме така сериозно, че наистина да обхване целия човек в цялата му душа. Тогава тя ще премине в крайниците му, те ще станат подвижни и човекът ще стане годен за живота.
Тук се касае за това, да се спечели вътрешно убеждение в същността на нещата; човек да не се задоволява с външното убеждение, а да придобие вътрешно убеждение.
към текста >>
Който познава духовната наука в нейната вътрешна жизнена ценност, знае, че ако бъде възприета пълноценно и с въодушевление, тя всъщност е способна да удължи също и физическия живот на чо
век
а.
Който познава духовната наука в нейната вътрешна жизнена ценност, знае, че ако бъде възприета пълноценно и с въодушевление, тя всъщност е способна да удължи също и физическия живот на човека.
Разбира се, биха могли да дойдат хора и да кажат: Да, ама тук един доживя само до четиридесет и пет години, или дори само до двадесет и седем години! Просто поставете обратния въпрос: А до каква възраст би стигнал човекът, който с духовната наука е стигнал до четиридесет и пет години, ако не беше я възприел на двадесетгодишна възраст? Поставете насрещния въпрос! Външните доказателства не важат при тези вътрешни неща. Статистиката и други подобни нямат никаква стойност, когато става въпрос за душевната същност.
към текста >>
Просто поставете обратния въпрос: А до каква възраст би стигнал чо
век
ът, който с духовната наука е стигнал до четиридесет и пет години, ако не беше я възприел на двадесетгодишна възраст?
Който познава духовната наука в нейната вътрешна жизнена ценност, знае, че ако бъде възприета пълноценно и с въодушевление, тя всъщност е способна да удължи също и физическия живот на човека. Разбира се, биха могли да дойдат хора и да кажат: Да, ама тук един доживя само до четиридесет и пет години, или дори само до двадесет и седем години!
Просто поставете обратния въпрос: А до каква възраст би стигнал човекът, който с духовната наука е стигнал до четиридесет и пет години, ако не беше я възприел на двадесетгодишна възраст?
Поставете насрещния въпрос! Външните доказателства не важат при тези вътрешни неща. Статистиката и други подобни нямат никаква стойност, когато става въпрос за душевната същност. Статистиката има голямо значение във външния живот, но и там тя се отнася само до външното и съвсем не обхваща това, което е жизнен принцип. Това съвсем просто можете да го видите.
към текста >>
Те пресмятат каква продължителност би могъл да има животът на даден чо
век
и според това го застраховат.
Външните доказателства не важат при тези вътрешни неща. Статистиката и други подобни нямат никаква стойност, когато става въпрос за душевната същност. Статистиката има голямо значение във външния живот, но и там тя се отнася само до външното и съвсем не обхваща това, което е жизнен принцип. Това съвсем просто можете да го видите. Напълно е в реда на нещата застрахователните дружества да се устройват според статистика и аритметика.
Те пресмятат каква продължителност би могъл да има животът на даден човек и според това го застраховат.
Но на вас и през ум няма да ви мине да умрете, понеже според сметката за вероятност е настъпило времето на смъртта ви, което е било пресметнато от застрахователното дружество! Следователно относно реалността не считате за определящо това, което действително е определящо за външния живот. Всичко, което като статистика, като пресмятане на вероятността е ценно за външния живот, престава да има някакво значение, когато започне силата на убеждението, отнасяща се до духовното. Вие ще я придобиете, когато приемете самата духовна наука като жив еликсир на живота. Това обаче ще се превърне в еликсир на живота така, че човекът ще се ориентира правилно в житейските условия.
към текста >>
Това обаче ще се превърне в еликсир на живота така, че чо
век
ът ще се ориентира правилно в житейските условия.
Те пресмятат каква продължителност би могъл да има животът на даден човек и според това го застраховат. Но на вас и през ум няма да ви мине да умрете, понеже според сметката за вероятност е настъпило времето на смъртта ви, което е било пресметнато от застрахователното дружество! Следователно относно реалността не считате за определящо това, което действително е определящо за външния живот. Всичко, което като статистика, като пресмятане на вероятността е ценно за външния живот, престава да има някакво значение, когато започне силата на убеждението, отнасяща се до духовното. Вие ще я придобиете, когато приемете самата духовна наука като жив еликсир на живота.
Това обаче ще се превърне в еликсир на живота така, че човекът ще се ориентира правилно в житейските условия.
към текста >>
Веднъж бях невероятно тъжен – някой би казал, че не е нормално чо
век
да се натъжи поради това, – когато в една къща присъствах на храненето и домакинът трябваше да претегля на везната колко месо, колко зеленчуци биваше да изяде.
Тогава ще настъпи нещо обратно.
Веднъж бях невероятно тъжен – някой би казал, че не е нормално човек да се натъжи поради това, – когато в една къща присъствах на храненето и домакинът трябваше да претегля на везната колко месо, колко зеленчуци биваше да изяде.
Той трябваше да претегля всяко отделно ястие! Представете си как за хората би настъпила такава несигурност в инстинкта, че при всяко хранене да трябва да претеглят ориза или зелето. Тази несигурност в инстинкта би дошла чрез чисто интелектуалната наука, понеже тя може да показва статистически само външното. Но не се касае за това, да загубим инстинкта – а чрез интелектуалното образование ще го загубим, – а да го одухотворим, да станем така сигурни, но по духовен начин, както иначе е сигурен инстинктът.
към текста >>
Духовната наука прониква и се разпростира във волята така, че чо
век
ът става годен да се справя със заобикалящата го среда, като той дори не забелязва как всъщност се враства в обкръжението си.
Това е, което имах да охарактеризирам като особено значително, взимайки под внимание волята.
Духовната наука прониква и се разпростира във волята така, че човекът става годен да се справя със заобикалящата го среда, като той дори не забелязва как всъщност се враства в обкръжението си.
Растейки заедно с духа, той се враства в обкръжението. Вижте, човек трябва да се учи да изживява духа. Това обаче се прави чрез духовната наука. И в бъдеще човечеството все повече и повече ще се нуждае от изживяването на духа.
към текста >>
Вижте, чо
век
трябва да се учи да изживява духа.
Това е, което имах да охарактеризирам като особено значително, взимайки под внимание волята. Духовната наука прониква и се разпростира във волята така, че човекът става годен да се справя със заобикалящата го среда, като той дори не забелязва как всъщност се враства в обкръжението си. Растейки заедно с духа, той се враства в обкръжението.
Вижте, човек трябва да се учи да изживява духа.
Това обаче се прави чрез духовната наука. И в бъдеще човечеството все повече и повече ще се нуждае от изживяването на духа.
към текста >>
Как чо
век
ът изживява даденото му чрез зачатието или чрез раждането?
Как човекът изживява даденото му чрез зачатието или чрез раждането?
Представете си, че далеч от вас стреля оръдие. Вие чувате гърмежа. Светлината виждате по-късно. Но представете си, че стоите до оръдието и чрез някакво средство сте така бързо изстреляни, както гърмежът. Летите със звука през въздуха точно толкова бързо, колкото лети той.
към текста >>
Това е причината чо
век
ът да не забелязва духа, понеже от раждането до смъртта си се движи със същата бързина, с която действа духът.
Светлината виждате по-късно. Но представете си, че стоите до оръдието и чрез някакво средство сте така бързо изстреляни, както гърмежът. Летите със звука през въздуха точно толкова бързо, колкото лети той. Тогава не можете да чуете гърмежа. Вие преставате да чувате звука в момента, в който се движите със скоростта на звука.
Това е причината човекът да не забелязва духа, понеже от раждането до смъртта си се движи със същата бързина, с която действа духът.
В момента, в който възприемете духовнонаучните истини, се пренасяте в различна скорост от тази на тялото ви. Поради това започвате да възприемате света в друга светлина. Както възприемате звука, когато не се движите със същата скорост, така в хода на живота ще възприемате и духа, ако се поставите в друго темпо, създадете вътрешно спокойствие, както можете да прочетете това в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? “. Не да живеете заедно с тялото, а да изградите друго темпо!
към текста >>
В предишните времена чо
век
ът е възпитаван другояче.
Хората днес съвсем не се съобразяват с това, което е било в предишни времена. Историята наистина е един вид fable convenue*, но това не е нужно да ни занимава.
В предишните времена човекът е възпитаван другояче.
При възпитанието много повече се е взимал под внимание животът на душевността. Този чисто интелектуален живот всъщност се наложи едва през последните четири до пет столетия. При това не се взима под внимание, че човекът е многочленно същество. Интелектът при човека е много способен за развитие. Той може да се развива, но за съжаление не през целия човешки живот, особено в днешната епоха.
към текста >>
При това не се взима под внимание, че чо
век
ът е многочленно същество.
Хората днес съвсем не се съобразяват с това, което е било в предишни времена. Историята наистина е един вид fable convenue*, но това не е нужно да ни занимава. В предишните времена човекът е възпитаван другояче. При възпитанието много повече се е взимал под внимание животът на душевността. Този чисто интелектуален живот всъщност се наложи едва през последните четири до пет столетия.
При това не се взима под внимание, че човекът е многочленно същество.
Интелектът при човека е много способен за развитие. Той може да се развива, но за съжаление не през целия човешки живот, особено в днешната епоха. Той е обвързан с главата на човека, а главата е способна да се развива най-много до двадесет и осмата година от живота. Човекът живее на Земята три пъти по-дълго, отколкото може да се развива главата му. Разбира се, в нашата младост сме способни да се развиваме интелектуално, но само до около двадесет и осмата ни година.
към текста >>
Интелектът при чо
век
а е много способен за развитие.
Историята наистина е един вид fable convenue*, но това не е нужно да ни занимава. В предишните времена човекът е възпитаван другояче. При възпитанието много повече се е взимал под внимание животът на душевността. Този чисто интелектуален живот всъщност се наложи едва през последните четири до пет столетия. При това не се взима под внимание, че човекът е многочленно същество.
Интелектът при човека е много способен за развитие.
Той може да се развива, но за съжаление не през целия човешки живот, особено в днешната епоха. Той е обвързан с главата на човека, а главата е способна да се развива най-много до двадесет и осмата година от живота. Човекът живее на Земята три пъти по-дълго, отколкото може да се развива главата му. Разбира се, в нашата младост сме способни да се развиваме интелектуално, но само до около двадесет и осмата ни година. Нашият останал организъм остава способен за развитие през целия по-нататъшен живот, през целия живот той изисква нещо от нас.
към текста >>
Той е обвързан с главата на чо
век
а, а главата е способна да се развива най-много до двадесет и осмата година от живота.
При възпитанието много повече се е взимал под внимание животът на душевността. Този чисто интелектуален живот всъщност се наложи едва през последните четири до пет столетия. При това не се взима под внимание, че човекът е многочленно същество. Интелектът при човека е много способен за развитие. Той може да се развива, но за съжаление не през целия човешки живот, особено в днешната епоха.
Той е обвързан с главата на човека, а главата е способна да се развива най-много до двадесет и осмата година от живота.
Човекът живее на Земята три пъти по-дълго, отколкото може да се развива главата му. Разбира се, в нашата младост сме способни да се развиваме интелектуално, но само до около двадесет и осмата ни година. Нашият останал организъм остава способен за развитие през целия по-нататъшен живот, през целия живот той изисква нещо от нас. Това, което днес се дава на хората, е само знание на главата, то не е знание на сърцето. Наричам знание на сърцето това, което говори на целия организъм, а знание на главата – само интелектуалното и говорещото само на главата.
към текста >>
Чо
век
ът живее на Земята три пъти по-дълго, отколкото може да се развива главата му.
Този чисто интелектуален живот всъщност се наложи едва през последните четири до пет столетия. При това не се взима под внимание, че човекът е многочленно същество. Интелектът при човека е много способен за развитие. Той може да се развива, но за съжаление не през целия човешки живот, особено в днешната епоха. Той е обвързан с главата на човека, а главата е способна да се развива най-много до двадесет и осмата година от живота.
Човекът живее на Земята три пъти по-дълго, отколкото може да се развива главата му.
Разбира се, в нашата младост сме способни да се развиваме интелектуално, но само до около двадесет и осмата ни година. Нашият останал организъм остава способен за развитие през целия по-нататъшен живот, през целия живот той изисква нещо от нас. Това, което днес се дава на хората, е само знание на главата, то не е знание на сърцето. Наричам знание на сърцето това, което говори на целия организъм, а знание на главата – само интелектуалното и говорещото само на главата.
към текста >>
Чо
век
ът става на тридесет и пет години.
Но главата и сърцето трябва да стоят в непрекъсната взаимовръзка също морално и душевно. Днес това не може да стане, понеже даваме на децата си толкова малко за сърцето, за целия останал организъм. Ние им даваме нещо само за главата.
Човекът става на тридесет и пет години.
Сега той притежава най-многото знание на главата. Когато се издигне обществено, той има спомен само за знанието на главата, което е възприел. Той си припомня чисто интелектуално това, което е усвоил. Но попитайте дали днешното обучение е в състояние да постигне човек да си спомня по-късно в живота наученото не само с паметта, а с чувствата, с любов да се пренесе във възприетото през младостта му, наистина да има още нещо от това, на което е бил научен, така че наново да го освежи. Това обаче, човек да може не само да си спомня, трябва да стане идеал на духовната наука във възпитанието.
към текста >>
Но попитайте дали днешното обучение е в състояние да постигне чо
век
да си спомня по-късно в живота наученото не само с паметта, а с чувствата, с любов да се пренесе във възприетото през младостта му, наистина да има още нещо от това, на което е бил научен, така че наново да го освежи.
Ние им даваме нещо само за главата. Човекът става на тридесет и пет години. Сега той притежава най-многото знание на главата. Когато се издигне обществено, той има спомен само за знанието на главата, което е възприел. Той си припомня чисто интелектуално това, което е усвоил.
Но попитайте дали днешното обучение е в състояние да постигне човек да си спомня по-късно в живота наученото не само с паметта, а с чувствата, с любов да се пренесе във възприетото през младостта му, наистина да има още нещо от това, на което е бил научен, така че наново да го освежи.
Това обаче, човек да може не само да си спомня, трябва да стане идеал на духовната наука във възпитанието. Днес дори и това не се прави. Човек изкарва изпита си и след това забравя всичко, което е натъпкал в главата си. Но да вземем случая, в който хората си припомнят миналото. Дали това, което са получили от училището наистина е такъв рай, че с удоволствие да им се иска да се пренесат в него?
към текста >>
Това обаче, чо
век
да може не само да си спомня, трябва да стане идеал на духовната наука във възпитанието.
Човекът става на тридесет и пет години. Сега той притежава най-многото знание на главата. Когато се издигне обществено, той има спомен само за знанието на главата, което е възприел. Той си припомня чисто интелектуално това, което е усвоил. Но попитайте дали днешното обучение е в състояние да постигне човек да си спомня по-късно в живота наученото не само с паметта, а с чувствата, с любов да се пренесе във възприетото през младостта му, наистина да има още нещо от това, на което е бил научен, така че наново да го освежи.
Това обаче, човек да може не само да си спомня, трябва да стане идеал на духовната наука във възпитанието.
Днес дори и това не се прави. Човек изкарва изпита си и след това забравя всичко, което е натъпкал в главата си. Но да вземем случая, в който хората си припомнят миналото. Дали това, което са получили от училището наистина е такъв рай, че с удоволствие да им се иска да се пренесат в него? Пренесете се назад така, че да си кажете: Мислейки назад, пред мен заблестява утрото на живота и както сега съм остарял, чрез остаряването то се преобразява у мен в нещо ново.
към текста >>
Чо
век
изкарва изпита си и след това забравя всичко, което е натъпкал в главата си.
Когато се издигне обществено, той има спомен само за знанието на главата, което е възприел. Той си припомня чисто интелектуално това, което е усвоил. Но попитайте дали днешното обучение е в състояние да постигне човек да си спомня по-късно в живота наученото не само с паметта, а с чувствата, с любов да се пренесе във възприетото през младостта му, наистина да има още нещо от това, на което е бил научен, така че наново да го освежи. Това обаче, човек да може не само да си спомня, трябва да стане идеал на духовната наука във възпитанието. Днес дори и това не се прави.
Човек изкарва изпита си и след това забравя всичко, което е натъпкал в главата си.
Но да вземем случая, в който хората си припомнят миналото. Дали това, което са получили от училището наистина е такъв рай, че с удоволствие да им се иска да се пренесат в него? Пренесете се назад така, че да си кажете: Мислейки назад, пред мен заблестява утрото на живота и както сега съм остарял, чрез остаряването то се преобразява у мен в нещо ново. Така съм го усвоил, че мога да го преобразувам, не само си спомням за него, а го преобразувам, то става ново за мен.
към текста >>
Душевното съдържание на чо
век
а се изпълва с живот, когато духовнонаучните принципи обновяват цялото ни възпитание, цялата духовна култура.
Душевното съдържание на човека се изпълва с живот, когато духовнонаучните принципи обновяват цялото ни възпитание, цялата духовна култура.
И тогава в човечеството все по-рядко и по-рядко ще се проявяват въздействията на ранното остаряване. Който проследи човешкото развитие, знае, че толкова стари, колкото сега вече са и най-младите хора, не са били и най-старите хора преди 15-то столетие. Старостта взема застрашителни размери. Старостта може да се промени само ако настъпи тази душевна нагласа, ако в младостта си получим това, което можем да преобразим в по-късна възраст, ако получим това, което може да ни направи нови, за което не само да си спомняме, а да можем да го преобразим, понеже си спомняме за него като за един рай. Духовната наука ще внесе това в непосредствения живот като истински еликсир на живота.
към текста >>
Училището ще стане нещо, за което ще се знае, че там се полага грижа за целия живот на чо
век
а, понеже това, което ще се предлага на детето, ще навлезе в по-късната му възраст по съвсем друг начин.
Който проследи човешкото развитие, знае, че толкова стари, колкото сега вече са и най-младите хора, не са били и най-старите хора преди 15-то столетие. Старостта взема застрашителни размери. Старостта може да се промени само ако настъпи тази душевна нагласа, ако в младостта си получим това, което можем да преобразим в по-късна възраст, ако получим това, което може да ни направи нови, за което не само да си спомняме, а да можем да го преобразим, понеже си спомняме за него като за един рай. Духовната наука ще внесе това в непосредствения живот като истински еликсир на живота. Училището ще се превърне в съвсем друго нещо.
Училището ще стане нещо, за което ще се знае, че там се полага грижа за целия живот на човека, понеже това, което ще се предлага на детето, ще навлезе в по-късната му възраст по съвсем друг начин.
На детето ще се предлагат определени неща под друга форма. Ако то се учи да отправя поглед към нещо с учудване, със страхопочитание, това отново ще се прояви и в по-късна възраст.
към текста >>
Разбира се, че не е възможно чо
век
да има становище на двадесет години.
Вътрешното чувство, свързано с молитвено протегнатите ръце, в по-късна възраст се преобразува в способността да се благославя. Днес, ако следваме само днешното образование, изобщо не знаем какво даваме на детето с това, което се предлага на съвременната младеж в периода от седмата до четиринадесетата му година и още по-рано за по-късната му възраст, за времето след четиринадесетата му година. Това е ужасно сериозно, понеже тогава се полага основата на всяко високомерие, което днес се насажда сред младежта, полага се основата на всяка надменност и предразсъдъци, като че ли юношата вече може да има някаквo „становище“! Днес от младите хора чуваме: Това обаче не е моето становище. Всеки има становище.
Разбира се, че не е възможно човек да има становище на двадесет години.
Такова съзнание днес изобщо не се поощрява.
към текста >>
Всички тези неща могат да се обобщят, като се каже: Това, което живее в чо
век
а, отново ще трябва да се свърже с действителността.
Всички тези неща могат да се обобщят, като се каже: Това, което живее в човека, отново ще трябва да се свърже с действителността.
Действителността ще трябва да се постави в здравословни отношения спрямо човешката душа. Това трябва да стане идеал на духовната наука, касаещ отношението на човешката душа към действителността. Който разбира какво трябва да заживее в човешката душа като отношение към действителността, понякога се измъчва заради формата, която е възприело днешното мислене. Детето несъзнателно изживява тези мъки, когато учителят мисли така. Един пример: Много известен професор по литература изнасяше една встъпителна лекция, на която присъствах.
към текста >>
Помислете си какво представлява образното, реалното мислене на чо
век
, който, без да изрисува образа пред душата си, стои пред гора от въпросителни!
Трябваше да си представя гора от въпросителни!
Помислете си какво представлява образното, реалното мислене на човек, който, без да изрисува образа пред душата си, стои пред гора от въпросителни!
Това е нещо, което се подценява. Това, към което би трябвало да се стремим, е животворно отношение към действителността.
към текста >>
4.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
То е свързано с това, към което чо
век
ът трябва да се стреми в нашето съвремие и в най-близко бъдеще в душевната област, ако иска да осъзнае човешката си същност в истинския смисъл на думата.
Знаем, че личностите от съвремието, които се обединяват в името на нашите духовни импулси, би трябвало дълбоко да чувстват в душите, в сърцата си, че искат да търсят нещо, което в настоящето не може да им даде друго духовно движение, друг духовен стремеж.
То е свързано с това, към което човекът трябва да се стреми в нашето съвремие и в най-близко бъдеще в душевната област, ако иска да осъзнае човешката си същност в истинския смисъл на думата.
При това търсене, точно както то се изразява в нашето движение, срещаме много противници. И нашите противници са тези, които вярват, че от една или друга гледна точка трябва да защитават истинските блага на човешкото развитие, трябва да ги защитават – както те мислят – от такова заблуждение на човешкия дух, каквото има в нашето движение. Много религиозно настроени или привидно религиозно настроени хора от настоящето вярват, че нашето движение е способно да отклони някои хора от това, от което се нуждаят за истинското религиозно задълбочаване.
към текста >>
Ако чо
век
само се замисли достатъчно дълбоко какво всъщност означава, че хората не знаят за какво говорят, когато вярват, че говорят за това, което е най-съкровено свързано с човешкия душевен живот!
Хората вярват, че казват нещо, когато говорят за божественото, когато отправят мислите си към Бог. А не могат с никакви средства на съвременната наука да обяснят по някакъв начин дори произхода на думата Бог. Това сочи, че повечето хора в настоящето, които говорят, изхождайки от религиозни или от някакви други духовни позиции, в действителност съвсем не знаят за какво говорят.
Ако човек само се замисли достатъчно дълбоко какво всъщност означава, че хората не знаят за какво говорят, когато вярват, че говорят за това, което е най-съкровено свързано с човешкия душевен живот!
Това разбират, макар недостатъчно ясно съзнателно, но инстинктивно тези, които, сблъскали се с различни духовни заблуждения, се чувстват принудени да стигнат до нашите духовни импулси. Че тези духовни импулси, произхождащи именно от антропософски ориентираната духовна наука, са във взаимовръзка с най-належащите потребности на нашето време, постоянно е било подчертавано от мен още от времето, когато всъщност се подготвяше настоящата страшна буря.
към текста >>
Един чо
век
, който през последните години беше сред важните ръководители на безплодното „Общество за етична култура“, веднъж ми каза, че дълго е мислил върху това, как в нашето просветно време, в което човечеството знае, че доброто може да се основава само на разбирането на материалния свят, е възможно все още да има църкви, редом с различните държавни управления.
Нека се запитаме – въпреки все по-интензивно развиващата се през последните три до четири столетия чисто материалистична земна култура – какво е успяло да запази досега връзката с духовния свят. Който има опит в тази сфера, знае, че само чрез един единствен значителен за човечеството факт все още е запазена връзката с духовния свят.
Един човек, който през последните години беше сред важните ръководители на безплодното „Общество за етична култура“, веднъж ми каза, че дълго е мислил върху това, как в нашето просветно време, в което човечеството знае, че доброто може да се основава само на разбирането на материалния свят, е възможно все още да има църкви, редом с различните държавни управления.
И мислейки, че съобщава дълбока тайна, той каза, че е стигнал до обяснението защо все още има църкви, приблизително със следните думи: „Държавите управляват живота, църквите управляват смъртта. И понеже хората не са отвикнали да виждат нещо ужасно в смъртта, силата на църквата се състои в това, че управлява смъртта.“ Това е истинско материалистическо мислене, понеже човекът искаше да каже, че когато хората най-сетне отвикнат да разглеждат смъртта като нещо намесващо се значително в човешкия живот, когато свикнат да приемат смъртта като животните, тогава църквите ще изгубят своята мощ.
към текста >>
И понеже хората не са отвикнали да виждат нещо ужасно в смъртта, силата на църквата се състои в това, че управлява смъртта.“ Това е истинско материалистическо мислене, понеже чо
век
ът искаше да каже, че когато хората най-сетне отвикнат да разглеждат смъртта като нещо намесващо се значително в човешкия живот, когато свикнат да приемат смъртта като животните, тогава църквите ще изгубят своята мощ.
Нека се запитаме – въпреки все по-интензивно развиващата се през последните три до четири столетия чисто материалистична земна култура – какво е успяло да запази досега връзката с духовния свят. Който има опит в тази сфера, знае, че само чрез един единствен значителен за човечеството факт все още е запазена връзката с духовния свят. Един човек, който през последните години беше сред важните ръководители на безплодното „Общество за етична култура“, веднъж ми каза, че дълго е мислил върху това, как в нашето просветно време, в което човечеството знае, че доброто може да се основава само на разбирането на материалния свят, е възможно все още да има църкви, редом с различните държавни управления. И мислейки, че съобщава дълбока тайна, той каза, че е стигнал до обяснението защо все още има църкви, приблизително със следните думи: „Държавите управляват живота, църквите управляват смъртта.
И понеже хората не са отвикнали да виждат нещо ужасно в смъртта, силата на църквата се състои в това, че управлява смъртта.“ Това е истинско материалистическо мислене, понеже човекът искаше да каже, че когато хората най-сетне отвикнат да разглеждат смъртта като нещо намесващо се значително в човешкия живот, когато свикнат да приемат смъртта като животните, тогава църквите ще изгубят своята мощ.
към текста >>
Като характерна черта на нашето време в бъдеще ще се изтъква, че когато най-интелигентните хора от нашето съвремие, това ще рече времето в края на 19 и началото на 20
век
, са търсели съвсем точно да опишат неговия характер, са били принудени да кажат безсмислица.
Разбира се, такова изказване е абсолютна безсмислица, блестяща измислица, но когато се погледне духовният живот на настоящето, тя не е съвсем неоснователна. За да се разбере настоящето, да се изрази какво е то в духовно отношение, понякога би трябвало да се каже една безсмислица.
Като характерна черта на нашето време в бъдеще ще се изтъква, че когато най-интелигентните хора от нашето съвремие, това ще рече времето в края на 19 и началото на 20 век, са търсели съвсем точно да опишат неговия характер, са били принудени да кажат безсмислица.
Но в тази безсмислица има нещо вярно, а именно, че за много хора от настоящето единственият мост към духовния свят е, че в известен смисъл те или изпитват ужас пред смъртта, или, когато починат техни близки, не могат да понесат мисълта, че се намират в едно нищо. Разбира се, не бива да се отрича, че тези мисли все още са достатъчно значими, че все още са във връзка с дълбоките интереси на човешката душа. Но нито ужасът, нито каквото и да било друго усещане относно смъртта може да доведе до действителна връзка с духовния свят. Към това трябва да се прибави истинското познаване на духовния свят, да се прибави разбиране на действителността на духовния свят. Да се стигне до това разбиране на действителността на духовния свят днес не е възможно другояче, освен когато към естественонаучните възгледи се прибавят духовнонаучните.
към текста >>
Не става обаче дума за това, какво чо
век
ът вярва относно такова общуване, а за това, какво наистина върши в душата си, какво наистина изживява в своята душа.
Когато от гледна точка на духовната наука казваме, че над нас съществуват други същества – ангели, архангели, архаи и т.н., – че гледаме към йерархии от духовни същества и че пътят води далече нагоре към най-висшата божественост, хората го отхвърлят. Хората от нашето съвремие не искат да бъдат скромни по отношение на познанието. Те често изразяват това, като казват, че не искат да имат посредник между себе си и Бог. Искат винаги директно и непосредствено да се обръщат към най-висшия Бог.
Не става обаче дума за това, какво човекът вярва относно такова общуване, а за това, какво наистина върши в душата си, какво наистина изживява в своята душа.
към текста >>
Това предрожденно същество се чувства като нещо духовно от чо
век
а.
Такива хора чувстват в душата си импулса на собствената си същност, както тя се е развила в чисто духовно обкръжение между последната смърт и раждането им. Тази духовна същност, развила се в нас между последната смърт и раждането, сега се намира в тялото ни, загърнала се е с нашето тяло. Голяма част от това, в което живеем сега, идва единствено от това същество, от това предрожденно същество.
Това предрожденно същество се чувства като нещо духовно от човека.
То е същото, с което той се чувства съединен. Да, дори така наречените теософи от различните течения постоянно са казвали на хората, за да им дадат нещо духовно сладко като мед, че става въпрос човекът да се съедини в себе си със своя бог. Но това, което човекът чувства там, докато мнимо се съединява със своя бог, е самият той, това е само неговото духовно-душевно същество от времето между последната смърт и последното раждане. И това, за което много пастори и свещеници говорят, когато говорят за бога, който чувстват в душата си, не е нищо друго освен предчувстване на своя собствен аз, не както той се развива тук във физическото тяло, във физическата среда, а както се е развил между смъртта и раждането. Това изпитват те и тогава започват да се молят.
към текста >>
Да, дори така наречените теософи от различните течения постоянно са казвали на хората, за да им дадат нещо духовно сладко като мед, че става въпрос чо
век
ът да се съедини в себе си със своя бог.
Такива хора чувстват в душата си импулса на собствената си същност, както тя се е развила в чисто духовно обкръжение между последната смърт и раждането им. Тази духовна същност, развила се в нас между последната смърт и раждането, сега се намира в тялото ни, загърнала се е с нашето тяло. Голяма част от това, в което живеем сега, идва единствено от това същество, от това предрожденно същество. Това предрожденно същество се чувства като нещо духовно от човека. То е същото, с което той се чувства съединен.
Да, дори така наречените теософи от различните течения постоянно са казвали на хората, за да им дадат нещо духовно сладко като мед, че става въпрос човекът да се съедини в себе си със своя бог.
Но това, което човекът чувства там, докато мнимо се съединява със своя бог, е самият той, това е само неговото духовно-душевно същество от времето между последната смърт и последното раждане. И това, за което много пастори и свещеници говорят, когато говорят за бога, който чувстват в душата си, не е нищо друго освен предчувстване на своя собствен аз, не както той се развива тук във физическото тяло, във физическата среда, а както се е развил между смъртта и раждането. Това изпитват те и тогава започват да се молят. И на кого се молят? На самите себе си.
към текста >>
Но това, което чо
век
ът чувства там, докато мнимо се съединява със своя бог, е самият той, това е само неговото духовно-душевно същество от времето между последната смърт и последното раждане.
Тази духовна същност, развила се в нас между последната смърт и раждането, сега се намира в тялото ни, загърнала се е с нашето тяло. Голяма част от това, в което живеем сега, идва единствено от това същество, от това предрожденно същество. Това предрожденно същество се чувства като нещо духовно от човека. То е същото, с което той се чувства съединен. Да, дори така наречените теософи от различните течения постоянно са казвали на хората, за да им дадат нещо духовно сладко като мед, че става въпрос човекът да се съедини в себе си със своя бог.
Но това, което човекът чувства там, докато мнимо се съединява със своя бог, е самият той, това е само неговото духовно-душевно същество от времето между последната смърт и последното раждане.
И това, за което много пастори и свещеници говорят, когато говорят за бога, който чувстват в душата си, не е нищо друго освен предчувстване на своя собствен аз, не както той се развива тук във физическото тяло, във физическата среда, а както се е развил между смъртта и раждането. Това изпитват те и тогава започват да се молят. И на кого се молят? На самите себе си.
към текста >>
Но чо
век
не може безнаказано да се упоява.
Разбира се, те не го казват, но го правят, а това, което приказват, го приказват само за да се успокояват пред факта, който поради това не става по-малко реален. Казаното по този начин е в много отношения упойка за човечеството днес, понеже хората, естествено, не искат да си признаят това, за което всъщност става въпрос. Днес те намират за много неудобно да се издигнат до духовните светове с вътрешна работа, това те не искат. Искат да достигнат до духовните светове по по-прост начин, толкова лесно, колкото е възможно. Поради това се заблуждават, затова се упояват.
Но човек не може безнаказано да се упоява.
Светът напредва. В света действа божествено-духовното, макар и хората да не искат да го признаят. То действа и твори в него. И най-голямата задача на нашето време е отново да се намерят взаимовръзките с истинската духовност, хората да изведат извън себе си духовния егоизъм, който току-що описахме, и да го преодолеят. Това е, което говори така на сърцето, когато човек разбере същинския дълбок импулс на духовната наука за настоящето.
към текста >>
Това е, което говори така на сърцето, когато чо
век
разбере същинския дълбок импулс на духовната наука за настоящето.
Но човек не може безнаказано да се упоява. Светът напредва. В света действа божествено-духовното, макар и хората да не искат да го признаят. То действа и твори в него. И най-голямата задача на нашето време е отново да се намерят взаимовръзките с истинската духовност, хората да изведат извън себе си духовния егоизъм, който току-що описахме, и да го преодолеят.
Това е, което говори така на сърцето, когато човек разбере същинския дълбок импулс на духовната наука за настоящето.
Чрез своите мощни предзнаменования светът ще принуди хората – вече обърнах вниманието ви на това – отново да потърсят духа. Но е необходимо да се намери определена група от стремящи се хора, които да се развият в този духовен стремеж, който може да бъде единствено правилното и истинското за настоящето.
към текста >>
Не само отделният чо
век
има дадена задача, а цялата Земя постоянно има различни задачи.
Вижте, Земята е имала различни задачи.
Не само отделният човек има дадена задача, а цялата Земя постоянно има различни задачи.
Хората от индийската култура са имали една задача в епохата, последвала непосредствено след голямата атлантска катастрофа. Друга задача са имали по-късно хората от персийската култура. Различна задача са имали хората по времето, когато водещи са били египтяните и халдейците, и друга задача са имали гръко-римските народи. Последната е траела до 15-то столетие. Друга задача ни беше възложена от 15-то столетие до днес.
към текста >>
Характерното за нашата епоха е, че тази духовност се е отдръпнала и постепенно трябва да се изгуби напълно, ако към чисто външната материална култура чо
век
ът не прибави нова духовност.
Погледнем ли духовнонаучно назад във времето до 15-то столетие, виждаме как всичко, което хората са правили до 15-то столетие, е проникнато от определена духовност. Външната история не го споменава, понеже тя е fable convenue*, която учим в училищата и университетите. Изследвайте какво наистина хората са създали в ежедневието и ще видите, че то е проникнато от определена духовност.
Характерното за нашата епоха е, че тази духовност се е отдръпнала и постепенно трябва да се изгуби напълно, ако към чисто външната материална култура човекът не прибави нова духовност.
Само чрез външните условия земното развитие е осъдено да стане чисто материалистично. Духът, който в предишните епохи на човешкото развитие в известен смисъл е идвал от само себе си, сега, чрез свободната си вътрешна дейност, човечеството трябва да го прибави към това, което се разкрива отвън.
към текста >>
Това е и времето, което поставя пред чо
век
а избора да се издигне до духа, което насочва хората към тяхната вътрешност, към душата, към сърцето и душевността им, ако искат да стават все по-духовни.
Нищо от сътвореното през египетската, през гръцката епоха няма да загине заедно със Земята; но създаденото през нашата епоха въз основа на чисто материалистичната култура, ще загине заедно със Земята, когато Земята сама се превърне в световен труп. Създаденото от настоящата материална култура, ще загине заедно със Земята. Това време трябваше да дойде, понеже хората трябва да станат свободни. Те не бива да бъдат принуждавани да намерят духа, а трябва да намерят духовното, изхождайки от свободното вътрешно съдържание на своето съзнание. Затова настъпва сегашната епоха, в която всичко външно, с което можем толкова да се гордеем, съществува само за Земята, но не и за духовния свят.
Това е и времето, което поставя пред човека избора да се издигне до духа, което насочва хората към тяхната вътрешност, към душата, към сърцето и душевността им, ако искат да стават все по-духовни.
То не принуждава хората да станат по-духовни, а поставя пред човека избора дали да пропадне или да не пропадне заедно с външната западаща култура.
към текста >>
То не принуждава хората да станат по-духовни, а поставя пред чо
век
а избора дали да пропадне или да не пропадне заедно с външната западаща култура.
Създаденото от настоящата материална култура, ще загине заедно със Земята. Това време трябваше да дойде, понеже хората трябва да станат свободни. Те не бива да бъдат принуждавани да намерят духа, а трябва да намерят духовното, изхождайки от свободното вътрешно съдържание на своето съзнание. Затова настъпва сегашната епоха, в която всичко външно, с което можем толкова да се гордеем, съществува само за Земята, но не и за духовния свят. Това е и времето, което поставя пред човека избора да се издигне до духа, което насочва хората към тяхната вътрешност, към душата, към сърцето и душевността им, ако искат да стават все по-духовни.
То не принуждава хората да станат по-духовни, а поставя пред човека избора дали да пропадне или да не пропадне заедно с външната западаща култура.
към текста >>
Една такава истина, каквато току-що беше произнесена, тоест това, което е напълно необходимо за човечеството, може да се разбере или въз основа на духовната наука – а всичко, което ще намерите в духовнонаучната литература, ще ви даде тухлите да построите това, което сега обобщих, – или, ако чо
век
е малко подготвен чрез духовната наука, може да прочете могъщите знаци, които се виждат в нашата епоха.
Една такава истина, каквато току-що беше произнесена, тоест това, което е напълно необходимо за човечеството, може да се разбере или въз основа на духовната наука – а всичко, което ще намерите в духовнонаучната литература, ще ви даде тухлите да построите това, което сега обобщих, – или, ако човек е малко подготвен чрез духовната наука, може да прочете могъщите знаци, които се виждат в нашата епоха.
Но хората все още са твърде малко настроени да разчитат предзнаменованията на времето.
към текста >>
Запита ли се чо
век
за други сфери извън тази на социализма – нашето духовно движение представлява само малка групичка от някакви, както казват, чудати, полуоткачени хора, – запитат ли интелигентните хора, тези, които наистина са разбрали идеите на времето, през последните десетилетия те навсякъде ще откриват най-ужасяваща духовна пустота.
Запита ли се човек за други сфери извън тази на социализма – нашето духовно движение представлява само малка групичка от някакви, както казват, чудати, полуоткачени хора, – запитат ли интелигентните хора, тези, които наистина са разбрали идеите на времето, през последните десетилетия те навсякъде ще откриват най-ужасяваща духовна пустота.
Сред църковната теология са се появили най-причудливите дискусии дали изобщо е живял или не е живял някой си Исус Христос. Във всеки случай той не може да е бил някакво извънземно същество. Но поне се признава „обикновеният човек от Назарет“. Нещо друго? Какво друго беше открито?
към текста >>
Но поне се признава „обикновеният чо
век
от Назарет“.
Запита ли се човек за други сфери извън тази на социализма – нашето духовно движение представлява само малка групичка от някакви, както казват, чудати, полуоткачени хора, – запитат ли интелигентните хора, тези, които наистина са разбрали идеите на времето, през последните десетилетия те навсякъде ще откриват най-ужасяваща духовна пустота. Сред църковната теология са се появили най-причудливите дискусии дали изобщо е живял или не е живял някой си Исус Христос. Във всеки случай той не може да е бил някакво извънземно същество.
Но поне се признава „обикновеният човек от Назарет“.
Нещо друго? Какво друго беше открито? По времето, когато хората „се освободиха от всяка вяра в авторитета“, когато се водеха само от принципа „Провери всичко и приеми най-доброто“, се открива най-сляпата вяра в авторитета на това, което, както се казва, изисква науката. Във всяка област – сляпа вяра в авторитета! Сляпа вяра в авторитета от историческите до медицинските области.
към текста >>
Забележително е, че от 9
век
насам като че ли от останалата Европа бива изтикано на Изток това, което не би следвало да се приеме от Запада, което се проявява по-късно през различните столетия като външната форма на така нареченото руско царство, по забележителен начин вътрешно съхраняващо старото, а в обвивката на старото – като в пашкул нещо ново, подготвящо по-късна култура!
При това пред онзи, който може да наблюдава духовнонаучно, се показваше, че в Източна Европа, бих казал, чрез чисто природни процеси с огнени предзнаменования се възвести нещо от един нов дух, че сред позорното външно робство в Изтока на Европа се разви бъдещо време в душевността дори и на най-простия жител на европейския Изток.
Забележително е, че от 9 век насам като че ли от останалата Европа бива изтикано на Изток това, което не би следвало да се приеме от Запада, което се проявява по-късно през различните столетия като външната форма на така нареченото руско царство, по забележителен начин вътрешно съхраняващо старото, а в обвивката на старото – като в пашкул нещо ново, подготвящо по-късна култура!
Сред руския народ все още се бяха запазили мистерийни култове. Този руски народ, който малко разбира от абстрактните религиозни понятия на Запада, но вътрешно много дълбоко е проникнат от култовите форми, от това, което в образна форма издига човешката душевност до божественото, живее с представите на мистериите. Човекът на Изтока чувства в собствената си душа това, за което западният най-висш свещеник носи името „Pontifex“, което означава строящ мостове, строящ мостове към духовното. Но на Изток е запазено толкова от старото, колкото е необходимо, за да остане свободен мостът към духовното, да остане недокоснат от новото, от новия материализъм.
към текста >>
Чо
век
ът на Изтока чувства в собствената си душа това, за което западният най-висш свещеник носи името „Pontifex“, което означава строящ мостове, строящ мостове към духовното.
При това пред онзи, който може да наблюдава духовнонаучно, се показваше, че в Източна Европа, бих казал, чрез чисто природни процеси с огнени предзнаменования се възвести нещо от един нов дух, че сред позорното външно робство в Изтока на Европа се разви бъдещо време в душевността дори и на най-простия жител на европейския Изток. Забележително е, че от 9 век насам като че ли от останалата Европа бива изтикано на Изток това, което не би следвало да се приеме от Запада, което се проявява по-късно през различните столетия като външната форма на така нареченото руско царство, по забележителен начин вътрешно съхраняващо старото, а в обвивката на старото – като в пашкул нещо ново, подготвящо по-късна култура! Сред руския народ все още се бяха запазили мистерийни култове. Този руски народ, който малко разбира от абстрактните религиозни понятия на Запада, но вътрешно много дълбоко е проникнат от култовите форми, от това, което в образна форма издига човешката душевност до божественото, живее с представите на мистериите.
Човекът на Изтока чувства в собствената си душа това, за което западният най-висш свещеник носи името „Pontifex“, което означава строящ мостове, строящ мостове към духовното.
Но на Изток е запазено толкова от старото, колкото е необходимо, за да остане свободен мостът към духовното, да остане недокоснат от новото, от новия материализъм.
към текста >>
На чо
век
му се иска да каже: Найгорчивата ирония на човешкото развитие се изля точно над Източна Европа, най-горчивата ирония!
А сега заедно с това разгледайте днешните предзнаменования на времето!
На човек му се иска да каже: Найгорчивата ирония на човешкото развитие се изля точно над Източна Европа, най-горчивата ирония!
към текста >>
Когато чо
век
се задълбочи в казаното от Тагор за духа на Япония, което в известен смисъл той искаше да каже на целия свят, се вижда, че Рабиндранат Тагор, заедно с всички интелигентни хора от Изток, знае, че Изтокът е запазил една древна духовна култура, спиритуална култура, която източните мъдреци грижливо са държали в тайна, не са допуснали да стане известна на обикновения народ.
Рабиндранат Тагор изнесе забележителна реч пред японците за духа на Япония. Той говорѝ като ориенталец, но ориенталецът днес говори така, че европеецът, стига само да пожелае, би могъл поне малко да го разбере.
Когато човек се задълбочи в казаното от Тагор за духа на Япония, което в известен смисъл той искаше да каже на целия свят, се вижда, че Рабиндранат Тагор, заедно с всички интелигентни хора от Изток, знае, че Изтокът е запазил една древна духовна култура, спиритуална култура, която източните мъдреци грижливо са държали в тайна, не са допуснали да стане известна на обикновения народ.
Но това е духовна култура, която те са вградили в социалните организации чак до съвременната епоха. Култура, която е изцяло духовна, но чието време е отминало. Оттам своеобразната неестественост, която се изправя пред нас чрез целия азиатски Ориент. Към техния древен духовен начин на чувстване хората си присвояват западните мисловни форми, западните културни форми. Чрез това всъщност се получава нещо ужасно, понеже духовното мислене, именно както е изградено при японците, е подвижно и проникващо в действителността.
към текста >>
Но успехът, духовният успех е зависим от решението на чо
век
а да не развива в душата си духовната наука само като абстрактна теория, само като удобно средство за получаване на известно вътрешно удовлетворение, като известно мистично мечтание, в което да се чувства добре, чрез което да се заблуждава, че няма нищо общо със света – този „жалък свят“, който презира, – и да се вживява в едно духовно отвъдно.
Като чрез чудна мъдрост руската народностна душа е предпазена от всичко, което води до упадъчно развитие. Но тя трябваше да бъде отровена от ленинизма и троцкизма. Тя трябваше да бъде заразена от това, което, ако дойде на власт, ще изличи изобщо духа от цялата земна култура. Това, разбира се, не бива да става.
Но успехът, духовният успех е зависим от решението на човека да не развива в душата си духовната наука само като абстрактна теория, само като удобно средство за получаване на известно вътрешно удовлетворение, като известно мистично мечтание, в което да се чувства добре, чрез което да се заблуждава, че няма нищо общо със света – този „жалък свят“, който презира, – и да се вживява в едно духовно отвъдно.
Това е само егоизъм, по-висш егоизъм, но е само егоизъм. Не би трябвало да искаме да имаме нещо общо с такава мистика, с такава теософия, а само с онова духовно схващане на битието, което наистина разбира духа, изживява духа и чрез духа иска да обхване действителността.
към текста >>
Тук чо
век
трябва да е духовно буден, а да бъде чо
век
духовно буден е нещо толкова неудобно!
Нещата, държани в тайна през хилядолетията, сега трябва да бъдат споделяни с хората. Трябва да се разбере, че на Изток през древните епохи е съществувала духовна мъдрост, но времето на тази духовна мъдрост е отминало. Трябва да дойде друга духовна мъдрост. Относно това хората в много отношения искат да се заблуждават. Колко много хора се появиха в нашето съвремие, характерно с търсенето си, и искаха да запазят удобството на европейците, понеже духовната наука им е твърде трудна, защото тук трябва да се мисли, а мисленето е толкова неудобно!
Тук човек трябва да е духовно буден, а да бъде човек духовно буден е нещо толкова неудобно!
Намериха се много хора, които пожелаха да спестят на европейците усилията да търсят същинския път към духа и им донесоха всякаква ориенталска мъдрост, мъдростта на Заратустра и всичко възможно. Европейците се чувстваха добре, когато не беше необходимо сами да търсят духа, а получаваха готовия дух от Древна Индия. Това беше упойващо средство, понеже те не желаеха да потърсят всемира чрез духа. Те искаха да се упояват, посягайки към едно старо познавателно средство. Това е грешката, правена в много области.
към текста >>
Те търсят да установят това, което чо
век
ът не може да знае за духовния свят.
Те търсят да установят това, което човекът не може да знае за духовния свят.
И така днес имаме духовни водачи, които правят преди всичко усилия да кажат на човека как не може да проникне в духовния свят, и човечество, което търси, но няма правилно съзнание за своето търсене.
към текста >>
И така днес имаме духовни водачи, които правят преди всичко усилия да кажат на чо
век
а как не може да проникне в духовния свят, и човечество, което търси, но няма правилно съзнание за своето търсене.
Те търсят да установят това, което човекът не може да знае за духовния свят.
И така днес имаме духовни водачи, които правят преди всичко усилия да кажат на човека как не може да проникне в духовния свят, и човечество, което търси, но няма правилно съзнание за своето търсене.
към текста >>
Осведомете се за водачите, които от амвони и катедри трябва да говорят на хората, за да задоволят търсенето, и те ще ви кажат, че науката не позволява да се преминат границите на познанието и че чо
век
ът не може да навлезе в духовния свят.
Това е очевидно явление. Ако можете истински да разгадавате душите на Земята, навсякъде ще намерите търсенето на душата у хора, които се намират в нужда и в борба за съществуване.
Осведомете се за водачите, които от амвони и катедри трябва да говорят на хората, за да задоволят търсенето, и те ще ви кажат, че науката не позволява да се преминат границите на познанието и че човекът не може да навлезе в духовния свят.
Кант установи границите на човешкото познание за всички времена и който не е съгласен с това, за тях е глупак. Това е най-очевидното явление на съвремието. Но поривът се проявява в най-различни кръгове, макар и този порив за търсене на вътрешната същност да не е осъзнат. Където е налице такъв стремеж, дълго време хората няма да се задоволяват със самите граници, а ще потърсят нещо друго.
към текста >>
Не за да се развива шовинизъм, не за да се говори с всевъзможни тиради за тази или онази световна мисия, се казват тези неща тук, а понеже това трябва да се прозре по скромен начин, за да се разбере и отговорността на средноевропейския чо
век
.
Не за да се развива шовинизъм, не за да се говори с всевъзможни тиради за тази или онази световна мисия, се казват тези неща тук, а понеже това трябва да се прозре по скромен начин, за да се разбере и отговорността на средноевропейския човек.
Защото от времето на духовното задълбочаване чрез Лесинг, Хердер, Гьоте и Шилер, чрез всичко това, което се опитах да опиша в книгата „Върху загадките на човешкото същество“ като забравения тон на немския духовен живот, средноевропейският дух е призван да изведе човечеството от тези две упойващи средства – това на ориентализма и това на американизма.
към текста >>
Дори не беше поставен въпросът: Да бъде ли някой чо
век
, който действа в духа на гьотеанството, който би могъл да действа за духовността в смисъла, който трябва да се мисли сега, сто години след Гьоте?
Вярвате ли, че тези хора са имали възможността наистина да разберат за какво става въпрос, какви духовни импулси съществуват в средноевропейския духовен живот? Те поглеждат насам и си казват: Гьоте е живял, дори беше създадено Гьотево общество за запазване на гьотеанството. Но какво е станало досега? В последните години се търсеше кой би могъл да ръководи Гьотевото общество, кой да застане на върха му.
Дори не беше поставен въпросът: Да бъде ли някой човек, който действа в духа на гьотеанството, който би могъл да действа за духовността в смисъла, който трябва да се мисли сега, сто години след Гьоте?
Не, на върха на Гьотевото общество бе поставен човек, който преди беше министър на финансите. Пред света той е поставен като управляващ Гьотевата духовност. Не се намира никой друг, който да управлява Гьотевата духовност, освен някогашен финансов министър!
към текста >>
Не, на върха на Гьотевото общество бе поставен чо
век
, който преди беше министър на финансите.
Вярвате ли, че тези хора са имали възможността наистина да разберат за какво става въпрос, какви духовни импулси съществуват в средноевропейския духовен живот? Те поглеждат насам и си казват: Гьоте е живял, дори беше създадено Гьотево общество за запазване на гьотеанството. Но какво е станало досега? В последните години се търсеше кой би могъл да ръководи Гьотевото общество, кой да застане на върха му. Дори не беше поставен въпросът: Да бъде ли някой човек, който действа в духа на гьотеанството, който би могъл да действа за духовността в смисъла, който трябва да се мисли сега, сто години след Гьоте?
Не, на върха на Гьотевото общество бе поставен човек, който преди беше министър на финансите.
Пред света той е поставен като управляващ Гьотевата духовност. Не се намира никой друг, който да управлява Гьотевата духовност, освен някогашен финансов министър!
към текста >>
Преди известно време се появи забележителна статия на един интелигентен чо
век
в един много четен немски вестник.
Може да бъде даден един пример от хиляди други.
Преди известно време се появи забележителна статия на един интелигентен човек в един много четен немски вестник.
към текста >>
Този много интелигентен чо
век
„направи на пух и прах“ една книга, която по недоразумение се появи в сбирката „От природата и духовния свят“; той ужасно ругае тази малка книжка.
Този много интелигентен човек „направи на пух и прах“ една книга, която по недоразумение се появи в сбирката „От природата и духовния свят“; той ужасно ругае тази малка книжка.
Но когато човек я прочете, не може да разбере защо така ругае. В тази книга се говори за развитието на астрологията и хороскопа, както говори един нормален днешен университетски професор, който е напълно нормален и разбира се, не признава „суеверията“ на астрологията. И накрая авторът развива своя възглед, като описва хороскопа на Гьоте и всъщност се забавлява с това, че в този хороскоп може да се намери всичко възможно. Така да се каже, прилежен университетски професор беше писал от днешната гледна точка. Човек не може да бъде по-солиден професор от този, който беше написал книжката.
към текста >>
Но когато чо
век
я прочете, не може да разбере защо така ругае.
Този много интелигентен човек „направи на пух и прах“ една книга, която по недоразумение се появи в сбирката „От природата и духовния свят“; той ужасно ругае тази малка книжка.
Но когато човек я прочете, не може да разбере защо така ругае.
В тази книга се говори за развитието на астрологията и хороскопа, както говори един нормален днешен университетски професор, който е напълно нормален и разбира се, не признава „суеверията“ на астрологията. И накрая авторът развива своя възглед, като описва хороскопа на Гьоте и всъщност се забавлява с това, че в този хороскоп може да се намери всичко възможно. Така да се каже, прилежен университетски професор беше писал от днешната гледна точка. Човек не може да бъде по-солиден професор от този, който беше написал книжката. Но Фриц Маутнер ругае тази книга, като казва, че някой разпространява суеверия.
към текста >>
Чо
век
не може да бъде по-солиден професор от този, който беше написал книжката.
Този много интелигентен човек „направи на пух и прах“ една книга, която по недоразумение се появи в сбирката „От природата и духовния свят“; той ужасно ругае тази малка книжка. Но когато човек я прочете, не може да разбере защо така ругае. В тази книга се говори за развитието на астрологията и хороскопа, както говори един нормален днешен университетски професор, който е напълно нормален и разбира се, не признава „суеверията“ на астрологията. И накрая авторът развива своя възглед, като описва хороскопа на Гьоте и всъщност се забавлява с това, че в този хороскоп може да се намери всичко възможно. Така да се каже, прилежен университетски професор беше писал от днешната гледна точка.
Човек не може да бъде по-солиден професор от този, който беше написал книжката.
Но Фриц Маутнер ругае тази книга, като казва, че някой разпространява суеверия. Той ругае и ругае и сам не знае защо! Няколко дни след това от автора излезе обяснение, в което посочва: На същото мнение съм с Фриц Маутнер, той се надсмива над астрологията и хороскопите, аз също! Показах хороскопа само за да отбележа, че вътре може да се прочете всичко, което човек пожелае. Следователно ние сме на едно мнение.
към текста >>
Показах хороскопа само за да отбележа, че вътре може да се прочете всичко, което чо
век
пожелае.
Така да се каже, прилежен университетски професор беше писал от днешната гледна точка. Човек не може да бъде по-солиден професор от този, който беше написал книжката. Но Фриц Маутнер ругае тази книга, като казва, че някой разпространява суеверия. Той ругае и ругае и сам не знае защо! Няколко дни след това от автора излезе обяснение, в което посочва: На същото мнение съм с Фриц Маутнер, той се надсмива над астрологията и хороскопите, аз също!
Показах хороскопа само за да отбележа, че вътре може да се прочете всичко, което човек пожелае.
Следователно ние сме на едно мнение. „Берлински ежедневник“, чийто предишен театрален критик беше Фриц Маутнер, нямаше какво да отвърне на това, понеже не призна, че Маутнер е разбрал погрешно. Маутнер не можа да намери обяснение за това. Накратко, двама души, които са абсолютно на едно и също мнение, се сблъскват по най-брутален начин, без човек да знае за какво. За това нямаше ни най-малък повод.
към текста >>
Накратко, двама души, които са абсолютно на едно и също мнение, се сблъскват по най-брутален начин, без чо
век
да знае за какво.
Няколко дни след това от автора излезе обяснение, в което посочва: На същото мнение съм с Фриц Маутнер, той се надсмива над астрологията и хороскопите, аз също! Показах хороскопа само за да отбележа, че вътре може да се прочете всичко, което човек пожелае. Следователно ние сме на едно мнение. „Берлински ежедневник“, чийто предишен театрален критик беше Фриц Маутнер, нямаше какво да отвърне на това, понеже не призна, че Маутнер е разбрал погрешно. Маутнер не можа да намери обяснение за това.
Накратко, двама души, които са абсолютно на едно и също мнение, се сблъскват по най-брутален начин, без човек да знае за какво.
За това нямаше ни най-малък повод.
към текста >>
Чо
век
ът не престава да работи за света, когато премине през портата на смъртта.
Защото чрез духовната наука хората ще намерят пътя към тези, с които са били кармично свързани и които са преминали отвъд в другия свят, и още са обвързани с хиляди нишки със света. Защото в това, което се случва тук, на Земята, действат не само импулсите на живите.
Човекът не престава да работи за света, когато премине през портата на смъртта.
към текста >>
След като чо
век
ът се е развивал през целия си живот, накрая преминава през портата на смъртта.
В чувстването сънуваме, във волята спим. Доколкото сме чувстващи и волеви същества, около нас се намира свят на духа, в който не можем да проникнем с обикновеното си съзнание. Ние сме откъснати от този свят чрез наблюдението и мисленето. Чрез това, че сме възприемащи, мислещи и наслаждаващи се на света, не знаем, че сред нас странстват мъртвите. Мъртвите се намират сред нас.
След като човекът се е развивал през целия си живот, накрая преминава през портата на смъртта.
Той остава свързан със земното битие, от него нишките се насочват надолу към земното битие. Не можем да чувстваме и да желаем, без в нашето чувстване и воля да действат онези мъртви, които са били кармично свързани с нас. Признаване на това, което прозира в един неизгубен за Земята живот, който иначе се смята за потънал в нищото, се дава по жив начин от духовната наука. На това почиват също и духовните заложби на човека от Изтока. Народите от Средна Европа имат задачата, изхождайки от свободата на душата, до 4-то хилядолетие да извлекат всичко, което човекът съзнателно може да сътвори от свободата на душата си.
към текста >>
На това почиват също и духовните заложби на чо
век
а от Изтока.
Мъртвите се намират сред нас. След като човекът се е развивал през целия си живот, накрая преминава през портата на смъртта. Той остава свързан със земното битие, от него нишките се насочват надолу към земното битие. Не можем да чувстваме и да желаем, без в нашето чувстване и воля да действат онези мъртви, които са били кармично свързани с нас. Признаване на това, което прозира в един неизгубен за Земята живот, който иначе се смята за потънал в нищото, се дава по жив начин от духовната наука.
На това почиват също и духовните заложби на човека от Изтока.
Народите от Средна Европа имат задачата, изхождайки от свободата на душата, до 4-то хилядолетие да извлекат всичко, което човекът съзнателно може да сътвори от свободата на душата си. Затова обаче външната материална действителност трябва да бъде проникната духовно.
към текста >>
Народите от Средна Европа имат задачата, изхождайки от свободата на душата, до 4-то хилядолетие да извлекат всичко, което чо
век
ът съзнателно може да сътвори от свободата на душата си.
След като човекът се е развивал през целия си живот, накрая преминава през портата на смъртта. Той остава свързан със земното битие, от него нишките се насочват надолу към земното битие. Не можем да чувстваме и да желаем, без в нашето чувстване и воля да действат онези мъртви, които са били кармично свързани с нас. Признаване на това, което прозира в един неизгубен за Земята живот, който иначе се смята за потънал в нищото, се дава по жив начин от духовната наука. На това почиват също и духовните заложби на човека от Изтока.
Народите от Средна Европа имат задачата, изхождайки от свободата на душата, до 4-то хилядолетие да извлекат всичко, което човекът съзнателно може да сътвори от свободата на душата си.
Затова обаче външната материална действителност трябва да бъде проникната духовно.
към текста >>
На двадесет години ги избират в парламентите, понеже днес всеки, още като двадесетгодишен е на мнение, че е завършен чо
век
.
Да, днес е много по-важно да знаем, че това е нещо, към което се приближаваме в земното развитие. Днес хората са умни, още като двадесетгодишни те са много умни!
На двадесет години ги избират в парламентите, понеже днес всеки, още като двадесетгодишен е на мнение, че е завършен човек.
Че от двадесет години нагоре до смъртта животът не ни е даден напразно, а че постоянно се развиваме, че ни се разкрива нещо ново и когато пристъпим отвъд портата на смъртта, мъдростта преминава нататък, животът преминава нататък, ставаме по-умни, е нещо, с което хората трябва да се проникнат. И в бъдеще ще се разбере, че най-мъдрите хора, които могат да бъдат попитани за нещо, което трябва да се случи на Земята, са мъртвите.
към текста >>
Но чо
век
вече може да се проникне от мисълта, че в човечеството ще трябва да се появи живото съзнание, че ние сме заедно с мъртвите, че чо
век
ът няма да развива само егоистичен стремеж към безсмъртие, а жив стремеж, който да се изживее в дейността, в делото.
Днес това изглежда като фантастика, като полулудост. Но то ще стане реалност. Ще дойдат времена, в които хората, които са свързани на Земята, за да свършат нещо разумно, имащо значение за земното развитие, няма да се обръщат към живите, а към мъртвите. Днес още не може да се обясни формата, която ще получат в бъдеще дори политическите организации. Засега това може да остане още само тайна.
Но човек вече може да се проникне от мисълта, че в човечеството ще трябва да се появи живото съзнание, че ние сме заедно с мъртвите, че човекът няма да развива само егоистичен стремеж към безсмъртие, а жив стремеж, който да се изживее в дейността, в делото.
към текста >>
5.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Когато разглеждаме отношението на чо
век
а към духовния свят, естествено, ни интересуват различни неща в тази област.
Когато разглеждаме отношението на човека към духовния свят, естествено, ни интересуват различни неща в тази област.
Нещо, което особено ни интересува, е отношението, в което може да се намира човекът спрямо онези човешки души, с които е кармично свързан, които са преминали през портата на смъртта и вече пребивават в духовното царство. Отношението към така наречените мъртви винаги ще представлява голяма част от интереса на човека към духовния свят. Точно от това отношение особено интензивно се вижда как възприемането на духовния свят от човека принципно се представя съвсем различно от възприемането на физическо-сетивния свят. Нерядко съм споменавал, че когато човекът застане пред духовния свят, много често се случва изцяло да трябва да се сбогува с представите, които си е изградил за физическото битие. Той трябва изцяло да се сбогува с тях затова, защото нещата и процесите в духовния свят често трябва да се обхванат с противоположни понятия, различни от нещата във физическия свят.
към текста >>
Нещо, което особено ни интересува, е отношението, в което може да се намира чо
век
ът спрямо онези човешки души, с които е кармично свързан, които са преминали през портата на смъртта и вече пребивават в духовното царство.
Когато разглеждаме отношението на човека към духовния свят, естествено, ни интересуват различни неща в тази област.
Нещо, което особено ни интересува, е отношението, в което може да се намира човекът спрямо онези човешки души, с които е кармично свързан, които са преминали през портата на смъртта и вече пребивават в духовното царство.
Отношението към така наречените мъртви винаги ще представлява голяма част от интереса на човека към духовния свят. Точно от това отношение особено интензивно се вижда как възприемането на духовния свят от човека принципно се представя съвсем различно от възприемането на физическо-сетивния свят. Нерядко съм споменавал, че когато човекът застане пред духовния свят, много често се случва изцяло да трябва да се сбогува с представите, които си е изградил за физическото битие. Той трябва изцяло да се сбогува с тях затова, защото нещата и процесите в духовния свят често трябва да се обхванат с противоположни понятия, различни от нещата във физическия свят. Но не бива да се вярва, че може да се стигне до познание за духовния свят, когато човек си представи, че просто обръща физическия свят с главата надолу, че е нужно само да обърне всичко наопаки.
към текста >>
Отношението към така наречените мъртви винаги ще представлява голяма част от интереса на чо
век
а към духовния свят.
Когато разглеждаме отношението на човека към духовния свят, естествено, ни интересуват различни неща в тази област. Нещо, което особено ни интересува, е отношението, в което може да се намира човекът спрямо онези човешки души, с които е кармично свързан, които са преминали през портата на смъртта и вече пребивават в духовното царство.
Отношението към така наречените мъртви винаги ще представлява голяма част от интереса на човека към духовния свят.
Точно от това отношение особено интензивно се вижда как възприемането на духовния свят от човека принципно се представя съвсем различно от възприемането на физическо-сетивния свят. Нерядко съм споменавал, че когато човекът застане пред духовния свят, много често се случва изцяло да трябва да се сбогува с представите, които си е изградил за физическото битие. Той трябва изцяло да се сбогува с тях затова, защото нещата и процесите в духовния свят често трябва да се обхванат с противоположни понятия, различни от нещата във физическия свят. Но не бива да се вярва, че може да се стигне до познание за духовния свят, когато човек си представи, че просто обръща физическия свят с главата надолу, че е нужно само да обърне всичко наопаки. Това не е така.
към текста >>
Точно от това отношение особено интензивно се вижда как възприемането на духовния свят от чо
век
а принципно се представя съвсем различно от възприемането на физическо-сетивния свят.
Когато разглеждаме отношението на човека към духовния свят, естествено, ни интересуват различни неща в тази област. Нещо, което особено ни интересува, е отношението, в което може да се намира човекът спрямо онези човешки души, с които е кармично свързан, които са преминали през портата на смъртта и вече пребивават в духовното царство. Отношението към така наречените мъртви винаги ще представлява голяма част от интереса на човека към духовния свят.
Точно от това отношение особено интензивно се вижда как възприемането на духовния свят от човека принципно се представя съвсем различно от възприемането на физическо-сетивния свят.
Нерядко съм споменавал, че когато човекът застане пред духовния свят, много често се случва изцяло да трябва да се сбогува с представите, които си е изградил за физическото битие. Той трябва изцяло да се сбогува с тях затова, защото нещата и процесите в духовния свят често трябва да се обхванат с противоположни понятия, различни от нещата във физическия свят. Но не бива да се вярва, че може да се стигне до познание за духовния свят, когато човек си представи, че просто обръща физическия свят с главата надолу, че е нужно само да обърне всичко наопаки. Това не е така. Всяко нещо трябва да се разглежда поотделно, да се изследва само за себе си.
към текста >>
Нерядко съм споменавал, че когато чо
век
ът застане пред духовния свят, много често се случва изцяло да трябва да се сбогува с представите, които си е изградил за физическото битие.
Когато разглеждаме отношението на човека към духовния свят, естествено, ни интересуват различни неща в тази област. Нещо, което особено ни интересува, е отношението, в което може да се намира човекът спрямо онези човешки души, с които е кармично свързан, които са преминали през портата на смъртта и вече пребивават в духовното царство. Отношението към така наречените мъртви винаги ще представлява голяма част от интереса на човека към духовния свят. Точно от това отношение особено интензивно се вижда как възприемането на духовния свят от човека принципно се представя съвсем различно от възприемането на физическо-сетивния свят.
Нерядко съм споменавал, че когато човекът застане пред духовния свят, много често се случва изцяло да трябва да се сбогува с представите, които си е изградил за физическото битие.
Той трябва изцяло да се сбогува с тях затова, защото нещата и процесите в духовния свят често трябва да се обхванат с противоположни понятия, различни от нещата във физическия свят. Но не бива да се вярва, че може да се стигне до познание за духовния свят, когато човек си представи, че просто обръща физическия свят с главата надолу, че е нужно само да обърне всичко наопаки. Това не е така. Всяко нещо трябва да се разглежда поотделно, да се изследва само за себе си.
към текста >>
Но не бива да се вярва, че може да се стигне до познание за духовния свят, когато чо
век
си представи, че просто обръща физическия свят с главата надолу, че е нужно само да обърне всичко наопаки.
Нещо, което особено ни интересува, е отношението, в което може да се намира човекът спрямо онези човешки души, с които е кармично свързан, които са преминали през портата на смъртта и вече пребивават в духовното царство. Отношението към така наречените мъртви винаги ще представлява голяма част от интереса на човека към духовния свят. Точно от това отношение особено интензивно се вижда как възприемането на духовния свят от човека принципно се представя съвсем различно от възприемането на физическо-сетивния свят. Нерядко съм споменавал, че когато човекът застане пред духовния свят, много често се случва изцяло да трябва да се сбогува с представите, които си е изградил за физическото битие. Той трябва изцяло да се сбогува с тях затова, защото нещата и процесите в духовния свят често трябва да се обхванат с противоположни понятия, различни от нещата във физическия свят.
Но не бива да се вярва, че може да се стигне до познание за духовния свят, когато човек си представи, че просто обръща физическия свят с главата надолу, че е нужно само да обърне всичко наопаки.
Това не е така. Всяко нещо трябва да се разглежда поотделно, да се изследва само за себе си.
към текста >>
Но именно когато става дума за отношението на чо
век
а към така наречените мъртви, е необходимо – поне най-напред за съзерцанието – да усвоим понятия, противоположни на обикновените физически понятия.
Но именно когато става дума за отношението на човека към така наречените мъртви, е необходимо – поне най-напред за съзерцанието – да усвоим понятия, противоположни на обикновените физически понятия.
към текста >>
Това, което той може да разкаже, особено по отношение на така наречените мъртви, в действителност повече или по-малко е налице при всеки чо
век
, само че ако чо
век
ът не е духовен изследовател, то остава в подсъзнанието му.
Духовният изследовател отначало може само да разкаже какви са нещата.
Това, което той може да разкаже, особено по отношение на така наречените мъртви, в действителност повече или по-малко е налице при всеки човек, само че ако човекът не е духовен изследовател, то остава в подсъзнанието му.
Ще разкажа нещата, които съществуват за всички вас. Ще говоря за отношенията към така наречените мъртви, в които вие самите се намирате. Само че се намирате в тях несъзнателно. Духовната наука иска да издигне нещата нагоре в съзнанието.
към текста >>
Представете си, че пред някого, пред когото се разкрива духовният свят, застане някой умрял чо
век
.
Представете си, че пред някого, пред когото се разкрива духовният свят, застане някой умрял човек.
Тогава се вижда, че когато, говорейки, се обърнем към мъртвия, естествено не го правим с физически думи, а в мислите си. Когато мисловно се обръщаме към мъртвите, когато отношението към мъртвия е реално, действително се появява чувството, че въпросът или това, което човек споделя, излиза от мъртвия. От физическия живот сме свикнали, че когато запитваме някого, казваме нещо на някого, чуваме се сами да говорим, отпращаме думи към него. Точно обратното е, когато пристъпим към мъртвия. Когато искаме да му кажем нещо и той действително се намира пред нас, имаме чувството, че сме напълно спокойни.
към текста >>
Когато мисловно се обръщаме към мъртвите, когато отношението към мъртвия е реално, действително се появява чувството, че въпросът или това, което чо
век
споделя, излиза от мъртвия.
Представете си, че пред някого, пред когото се разкрива духовният свят, застане някой умрял човек. Тогава се вижда, че когато, говорейки, се обърнем към мъртвия, естествено не го правим с физически думи, а в мислите си.
Когато мисловно се обръщаме към мъртвите, когато отношението към мъртвия е реално, действително се появява чувството, че въпросът или това, което човек споделя, излиза от мъртвия.
От физическия живот сме свикнали, че когато запитваме някого, казваме нещо на някого, чуваме се сами да говорим, отпращаме думи към него. Точно обратното е, когато пристъпим към мъртвия. Когато искаме да му кажем нещо и той действително се намира пред нас, имаме чувството, че сме напълно спокойни. Защото когато това, което искаме да му кажем или да споделим с него, наистина стигне до него, ни се струва, че възприемаме как думите, тоест мислите идват от него към нас. Той ги отправя към нас.
към текста >>
Отношението, което описвам, е напълно обратно на отношението, в което се намираме спрямо някой чо
век
на физическия план.
Точно обратното е, когато пристъпим към мъртвия. Когато искаме да му кажем нещо и той действително се намира пред нас, имаме чувството, че сме напълно спокойни. Защото когато това, което искаме да му кажем или да споделим с него, наистина стигне до него, ни се струва, че възприемаме как думите, тоест мислите идват от него към нас. Той ги отправя към нас. А това, което ни казва, се издига от глъбините на нашата собствена душа като отговор или споделяне.
Отношението, което описвам, е напълно обратно на отношението, в което се намираме спрямо някой човек на физическия план.
Тук имаме нещо, на което в обикновения живот не обръщаме внимание, защото е съвсем различно от това, с което сме свикнали. Ако не ни е необикновено трудно да привикнем към необичайното, много повече хора щяха да могат да разкажат за срещите си с мъртвите.
към текста >>
Винаги се намирате в отношения с някой кармично свързан с вас мъртъв чо
век
.
Да вземем един специален случай.
Винаги се намирате в отношения с някой кармично свързан с вас мъртъв човек.
Ако искате да изградите това отношение особено интимно, особено реално, ще направите добре най-напред да вземете под внимание едно правило, а именно, че абстрактните мисли, абстрактните представи имат най-малко значение за духовния свят. Всичко, което остава в абстрактното, не достига отвъд до духовния свят. Следователно, когато мислите за мъртвия само абстрактно, ако – можем да кажем – обичате мъртвия само абстрактно, отвъд не преминава нищо особено. Противно на това, когато свържете отношението си с нещо конкретно, то преминава отвъд. Имам предвид следното: Спомняте си например конкретна ситуация, в която сте били с мъртвия, когато е бил още жив.
към текста >>
В това отношение чо
век
трябва да се съобразява с времето.
В това отношение човек трябва да се съобразява с времето.
Времето наистина е нещо, което в духовния живот има съвсем друго значение, отколкото във физическия живот.
към текста >>
Гръцките тела са могли да отразяват по-добре какво представлява чо
век
ът духовно.
Ние живеем в епоха, в която от дълго време човешкият организъм всъщност се намира в упадък. Всички сме много по-духовни, много по-мъдри, отколкото може да се прояви поради упадъка на тялото ни.
Гръцките тела са могли да отразяват по-добре какво представлява човекът духовно.
към текста >>
Всъщност още от средата на атлантската епоха чо
век
ът се намира в упадък по отношение на тялото си и в нашата епоха ще се засилва особено това, че тялото вече няма да може да отразява какво представлява чо
век
ът според духа.
Всъщност още от средата на атлантската епоха човекът се намира в упадък по отношение на тялото си и в нашата епоха ще се засилва особено това, че тялото вече няма да може да отразява какво представлява човекът според духа.
Така сега често се случва, че когато умрем – нека да го нарека така, – още не сме приключили с развитието си. Само ако човек би могъл правилно да разбере това! Ние се развиваме през целия си живот, но това развитие можем да осъзнаем само в частта, която се отразява от тялото. Когато умрем, вече сме станали толкова мъдри като хора – само че нашето намиращо се в упадък тяло не е способно да ни даде възможност да осъзнаем тези неща, – че можем да направим още много важни услуги на Земята, не само на духовната област, но чрез нашите познания можем да направим големи услуги на Земята, ако можехме да ги осъществим. Тези услуги бихме могли да направим, ако хората, както споменах, изградят отношения с мъртвите.
към текста >>
Само ако чо
век
би могъл правилно да разбере това!
Всъщност още от средата на атлантската епоха човекът се намира в упадък по отношение на тялото си и в нашата епоха ще се засилва особено това, че тялото вече няма да може да отразява какво представлява човекът според духа. Така сега често се случва, че когато умрем – нека да го нарека така, – още не сме приключили с развитието си.
Само ако човек би могъл правилно да разбере това!
Ние се развиваме през целия си живот, но това развитие можем да осъзнаем само в частта, която се отразява от тялото. Когато умрем, вече сме станали толкова мъдри като хора – само че нашето намиращо се в упадък тяло не е способно да ни даде възможност да осъзнаем тези неща, – че можем да направим още много важни услуги на Земята, не само на духовната област, но чрез нашите познания можем да направим големи услуги на Земята, ако можехме да ги осъществим. Тези услуги бихме могли да направим, ако хората, както споменах, изградят отношения с мъртвите. Мъртвите искат да продължават да действат във физическия живот, но могат да го направят само по околния път чрез човешките души, когато човешките души им предоставят себе си по съответния начин.
към текста >>
С Гьоте, който през 1832 година е взел със себе си много от физическия свят, но което още може да оказва обратно въздействие, стига само чо
век
да поиска да го разбере.
Веднъж тук споменах, че в това отношение наистина мога да кажа нещо лично. Никога не съм вярвал, че преработвам само литературно-исторически или исторически нещата от сферата на мирогледите, свързани с Гьоте, а винаги съм бил на мнение, че си имам работа не само с Гьоте от 1832 година, а с Гьоте от края на 19-то и началото на 20то столетие, с живия Гьоте.
С Гьоте, който през 1832 година е взел със себе си много от физическия свят, но което още може да оказва обратно въздействие, стига само човек да поиска да го разбере.
към текста >>
По-възрастният чо
век
знае повече за държавната и градската уредба от младия чо
век
.
В нашата епоха цари идеал, който изцяло противоречи на това, което описах като нейна характерна черта. Този идеал може да се охарактеризира така: Хората се стремят все по-малко да вярват на живота. Те вярват на живота само докато навлязат в двадесетте си години. Това се вижда още в практическите цели, които си поставят. Когато погледнем Гърция, виждаме, че хората са вярвали, че когато остареят, ще станат помъдри, отколкото са били в младостта си.
По-възрастният човек знае повече за държавната и градската уредба от младия човек.
Тази вяра не съществува вече, понеже идеалът на повечето хора днес е да се измести колкото се може порано възрастта, когато човек може да бъде избран в парламента, понеже хората вярват в живота само докато навлязат в двадесетте си години. Но всъщност животът изисква от нас да му вярваме много повече като на цялост, да вярваме на развитието през целия живот. Представете си само как чрез морални импулси биха се изменили социалните отношения, ако отново разберем, че целият живот представлява непрекъснато развитие на човека. Представете си как биха се държали младите по отношение на старите, ако това дълбоко се вкорени в човешките души! Представете си колко различно съзнание би съществувало, ако човек постоянно си казва: „Сега съм млад хлапак на тридесет, тридесет и пет години, но един ден ще стана по-възрастен, а възрастта за мен означава надежда, очакване, че когато стана по-възрастен, ще се появи нещо, което не може да се прояви, докато съм млад.“
към текста >>
Тази вяра не съществува вече, понеже идеалът на повечето хора днес е да се измести колкото се може порано възрастта, когато чо
век
може да бъде избран в парламента, понеже хората вярват в живота само докато навлязат в двадесетте си години.
Този идеал може да се охарактеризира така: Хората се стремят все по-малко да вярват на живота. Те вярват на живота само докато навлязат в двадесетте си години. Това се вижда още в практическите цели, които си поставят. Когато погледнем Гърция, виждаме, че хората са вярвали, че когато остареят, ще станат помъдри, отколкото са били в младостта си. По-възрастният човек знае повече за държавната и градската уредба от младия човек.
Тази вяра не съществува вече, понеже идеалът на повечето хора днес е да се измести колкото се може порано възрастта, когато човек може да бъде избран в парламента, понеже хората вярват в живота само докато навлязат в двадесетте си години.
Но всъщност животът изисква от нас да му вярваме много повече като на цялост, да вярваме на развитието през целия живот. Представете си само как чрез морални импулси биха се изменили социалните отношения, ако отново разберем, че целият живот представлява непрекъснато развитие на човека. Представете си как биха се държали младите по отношение на старите, ако това дълбоко се вкорени в човешките души! Представете си колко различно съзнание би съществувало, ако човек постоянно си казва: „Сега съм млад хлапак на тридесет, тридесет и пет години, но един ден ще стана по-възрастен, а възрастта за мен означава надежда, очакване, че когато стана по-възрастен, ще се появи нещо, което не може да се прояви, докато съм млад.“
към текста >>
Представете си само как чрез морални импулси биха се изменили социалните отношения, ако отново разберем, че целият живот представлява непрекъснато развитие на чо
век
а.
Това се вижда още в практическите цели, които си поставят. Когато погледнем Гърция, виждаме, че хората са вярвали, че когато остареят, ще станат помъдри, отколкото са били в младостта си. По-възрастният човек знае повече за държавната и градската уредба от младия човек. Тази вяра не съществува вече, понеже идеалът на повечето хора днес е да се измести колкото се може порано възрастта, когато човек може да бъде избран в парламента, понеже хората вярват в живота само докато навлязат в двадесетте си години. Но всъщност животът изисква от нас да му вярваме много повече като на цялост, да вярваме на развитието през целия живот.
Представете си само как чрез морални импулси биха се изменили социалните отношения, ако отново разберем, че целият живот представлява непрекъснато развитие на човека.
Представете си как биха се държали младите по отношение на старите, ако това дълбоко се вкорени в човешките души! Представете си колко различно съзнание би съществувало, ако човек постоянно си казва: „Сега съм млад хлапак на тридесет, тридесет и пет години, но един ден ще стана по-възрастен, а възрастта за мен означава надежда, очакване, че когато стана по-възрастен, ще се появи нещо, което не може да се прояви, докато съм млад.“
към текста >>
Представете си колко различно съзнание би съществувало, ако чо
век
постоянно си казва: „Сега съм млад хлапак на тридесет, тридесет и пет години, но един ден ще стана по-възрастен, а възрастта за мен означава надежда, очакване, че когато стана по-възрастен, ще се появи нещо, което не може да се прояви, докато съм млад.“
По-възрастният човек знае повече за държавната и градската уредба от младия човек. Тази вяра не съществува вече, понеже идеалът на повечето хора днес е да се измести колкото се може порано възрастта, когато човек може да бъде избран в парламента, понеже хората вярват в живота само докато навлязат в двадесетте си години. Но всъщност животът изисква от нас да му вярваме много повече като на цялост, да вярваме на развитието през целия живот. Представете си само как чрез морални импулси биха се изменили социалните отношения, ако отново разберем, че целият живот представлява непрекъснато развитие на човека. Представете си как биха се държали младите по отношение на старите, ако това дълбоко се вкорени в човешките души!
Представете си колко различно съзнание би съществувало, ако човек постоянно си казва: „Сега съм млад хлапак на тридесет, тридесет и пет години, но един ден ще стана по-възрастен, а възрастта за мен означава надежда, очакване, че когато стана по-възрастен, ще се появи нещо, което не може да се прояви, докато съм млад.“
към текста >>
Представете си с каква жизнерадост и жизнена сила ще живее чо
век
ът, когато през целия си живот чак до смъртта има такова съзнание и дори накрая си каже: „Да, аз не мога да стигна толкова далеч, че да отразя в съзнанието си всичко, което ми предлага животът, но ще пренеса нещо отвъд смъртта.
Представете си с каква жизнерадост и жизнена сила ще живее човекът, когато през целия си живот чак до смъртта има такова съзнание и дори накрая си каже: „Да, аз не мога да стигна толкова далеч, че да отразя в съзнанието си всичко, което ми предлага животът, но ще пренеса нещо отвъд смъртта.
Тогава ще дойдат хората, които вярват в мъртвите и ги признават за свои сътрудници.“ Помислете само колко луд ще изглежда човек, ако сега каже това, което обаче трябва да стане практически принцип днес. Съвсем сериозно искам да кажа: Нашите парламенти по цялата Земя наистина биха създали нещо по-умно от създаваното днес, ако с тях работят мъртвите, ако днес човек се запита какво правят не само младите хора на тридесет, тридесет и пет години, а какво казва например Гьоте или какво казват други умрели, които са на сто и повече години. Това е нещо, което в бъдеще трябва да стане непосредствена практическа действителност.
към текста >>
Тогава ще дойдат хората, които вярват в мъртвите и ги признават за свои сътрудници.“ Помислете само колко луд ще изглежда чо
век
, ако сега каже това, което обаче трябва да стане практически принцип днес.
Представете си с каква жизнерадост и жизнена сила ще живее човекът, когато през целия си живот чак до смъртта има такова съзнание и дори накрая си каже: „Да, аз не мога да стигна толкова далеч, че да отразя в съзнанието си всичко, което ми предлага животът, но ще пренеса нещо отвъд смъртта.
Тогава ще дойдат хората, които вярват в мъртвите и ги признават за свои сътрудници.“ Помислете само колко луд ще изглежда човек, ако сега каже това, което обаче трябва да стане практически принцип днес.
Съвсем сериозно искам да кажа: Нашите парламенти по цялата Земя наистина биха създали нещо по-умно от създаваното днес, ако с тях работят мъртвите, ако днес човек се запита какво правят не само младите хора на тридесет, тридесет и пет години, а какво казва например Гьоте или какво казват други умрели, които са на сто и повече години. Това е нещо, което в бъдеще трябва да стане непосредствена практическа действителност.
към текста >>
Съвсем сериозно искам да кажа: Нашите парламенти по цялата Земя наистина биха създали нещо по-умно от създаваното днес, ако с тях работят мъртвите, ако днес чо
век
се запита какво правят не само младите хора на тридесет, тридесет и пет години, а какво казва например Гьоте или какво казват други умрели, които са на сто и повече години.
Представете си с каква жизнерадост и жизнена сила ще живее човекът, когато през целия си живот чак до смъртта има такова съзнание и дори накрая си каже: „Да, аз не мога да стигна толкова далеч, че да отразя в съзнанието си всичко, което ми предлага животът, но ще пренеса нещо отвъд смъртта. Тогава ще дойдат хората, които вярват в мъртвите и ги признават за свои сътрудници.“ Помислете само колко луд ще изглежда човек, ако сега каже това, което обаче трябва да стане практически принцип днес.
Съвсем сериозно искам да кажа: Нашите парламенти по цялата Земя наистина биха създали нещо по-умно от създаваното днес, ако с тях работят мъртвите, ако днес човек се запита какво правят не само младите хора на тридесет, тридесет и пет години, а какво казва например Гьоте или какво казват други умрели, които са на сто и повече години.
Това е нещо, което в бъдеще трябва да стане непосредствена практическа действителност.
към текста >>
Както чо
век
ът днес чувства само по време на половата си зрялост или иначе само до двадесет и няколко години, че душевно-духовният му живот се развива паралелно с физическо-телесния, така в прастари времена са чувствали как душевно-духовното е зависимо от физическо-телесното до четиридесет-петдесет години и нагоре.
Тук вече съм обръщал вниманието ви върху факта, че в древните епохи от човешкото развитие просто чрез развитието на физическото си тяло хората през целия си живот са чувствали, че се развиват също и душевно-духовно.
Както човекът днес чувства само по време на половата си зрялост или иначе само до двадесет и няколко години, че душевно-духовният му живот се развива паралелно с физическо-телесния, така в прастари времена са чувствали как душевно-духовното е зависимо от физическо-телесното до четиридесет-петдесет години и нагоре.
Но ако човек остане способен да се развива и след тридесет и петата година, понеже тялото започва да запада, той развива именно духовните сили, до които не може да достигне, ако не ги накара да разцъфнат чрез духовната наука. По-рано възрастните са били уважавани, понеже се е знаело, че в тях се проявява нещо, което не може да се прояви през младостта. Казах, че човечеството става все по-младо. Ако се върнем в праиндийската култура, там хората са оставали способни за развитие до шестдесетте си години и нагоре. В персийската култура са могли да се развиват до петдесетте си години, в египетско-халдейската култура – до четиридесетте си години, в гръцко-латинската култура – до тридесет и петата си година.
към текста >>
Но ако чо
век
остане способен да се развива и след тридесет и петата година, понеже тялото започва да запада, той развива именно духовните сили, до които не може да достигне, ако не ги накара да разцъфнат чрез духовната наука.
Тук вече съм обръщал вниманието ви върху факта, че в древните епохи от човешкото развитие просто чрез развитието на физическото си тяло хората през целия си живот са чувствали, че се развиват също и душевно-духовно. Както човекът днес чувства само по време на половата си зрялост или иначе само до двадесет и няколко години, че душевно-духовният му живот се развива паралелно с физическо-телесния, така в прастари времена са чувствали как душевно-духовното е зависимо от физическо-телесното до четиридесет-петдесет години и нагоре.
Но ако човек остане способен да се развива и след тридесет и петата година, понеже тялото започва да запада, той развива именно духовните сили, до които не може да достигне, ако не ги накара да разцъфнат чрез духовната наука.
По-рано възрастните са били уважавани, понеже се е знаело, че в тях се проявява нещо, което не може да се прояви през младостта. Казах, че човечеството става все по-младо. Ако се върнем в праиндийската култура, там хората са оставали способни за развитие до шестдесетте си години и нагоре. В персийската култура са могли да се развиват до петдесетте си години, в египетско-халдейската култура – до четиридесетте си години, в гръцко-латинската култура – до тридесет и петата си година. Когато през 15 век приключва гръцко-латинската култура, хората са били способни за развитие до двадесет и осмата си година, а днес – до двадесет и седмата.
към текста >>
Когато през 15
век
приключва гръцко-латинската култура, хората са били способни за развитие до двадесет и осмата си година, а днес – до двадесет и седмата.
Но ако човек остане способен да се развива и след тридесет и петата година, понеже тялото започва да запада, той развива именно духовните сили, до които не може да достигне, ако не ги накара да разцъфнат чрез духовната наука. По-рано възрастните са били уважавани, понеже се е знаело, че в тях се проявява нещо, което не може да се прояви през младостта. Казах, че човечеството става все по-младо. Ако се върнем в праиндийската култура, там хората са оставали способни за развитие до шестдесетте си години и нагоре. В персийската култура са могли да се развиват до петдесетте си години, в египетско-халдейската култура – до четиридесетте си години, в гръцко-латинската култура – до тридесет и петата си година.
Когато през 15 век приключва гръцко-латинската култура, хората са били способни за развитие до двадесет и осмата си година, а днес – до двадесет и седмата.
Какъв човек е особено характерен в този смисъл за днешната епоха на материалистическо развитие? Виждате ли, това е човек, който напълно отказва да остави душата си да се вдъхнови за духовно развитие и който възприема само това, което идва към него отвън, което му поднася настоящето.
към текста >>
Какъв чо
век
е особено характерен в този смисъл за днешната епоха на материалистическо развитие?
По-рано възрастните са били уважавани, понеже се е знаело, че в тях се проявява нещо, което не може да се прояви през младостта. Казах, че човечеството става все по-младо. Ако се върнем в праиндийската култура, там хората са оставали способни за развитие до шестдесетте си години и нагоре. В персийската култура са могли да се развиват до петдесетте си години, в египетско-халдейската култура – до четиридесетте си години, в гръцко-латинската култура – до тридесет и петата си година. Когато през 15 век приключва гръцко-латинската култура, хората са били способни за развитие до двадесет и осмата си година, а днес – до двадесет и седмата.
Какъв човек е особено характерен в този смисъл за днешната епоха на материалистическо развитие?
Виждате ли, това е човек, който напълно отказва да остави душата си да се вдъхнови за духовно развитие и който възприема само това, което идва към него отвън, което му поднася настоящето.
към текста >>
Виждате ли, това е чо
век
, който напълно отказва да остави душата си да се вдъхнови за духовно развитие и който възприема само това, което идва към него отвън, което му поднася настоящето.
Казах, че човечеството става все по-младо. Ако се върнем в праиндийската култура, там хората са оставали способни за развитие до шестдесетте си години и нагоре. В персийската култура са могли да се развиват до петдесетте си години, в египетско-халдейската култура – до четиридесетте си години, в гръцко-латинската култура – до тридесет и петата си година. Когато през 15 век приключва гръцко-латинската култура, хората са били способни за развитие до двадесет и осмата си година, а днес – до двадесет и седмата. Какъв човек е особено характерен в този смисъл за днешната епоха на материалистическо развитие?
Виждате ли, това е човек, който напълно отказва да остави душата си да се вдъхнови за духовно развитие и който възприема само това, което идва към него отвън, което му поднася настоящето.
към текста >>
Това е личност, която не приема нищо от нашите интелектуални гимназии – защото там се учат стари неща, там още се въздейства върху душата, – а приема само това, което идва към хората отвън; един създаващ сам себе си чо
век
, който възприема чувствата, усещанията и емоциите, които преживява, от външната действителност.
Нека си представим една фигура, особено характерна за съвремието.
Това е личност, която не приема нищо от нашите интелектуални гимназии – защото там се учат стари неща, там още се въздейства върху душата, – а приема само това, което идва към хората отвън; един създаващ сам себе си човек, който възприема чувствата, усещанията и емоциите, които преживява, от външната действителност.
Следователно човек, който от седмата, осмата, деветата си година подраства с известна социална непоносимост към привилегированите класи, не сваля шапка пред притежаващите титла или власт, не посещава гръко-латинско училище, а се учи от самия живот. Който би избрал професия подобна на адвокат, не защото е следвал право, а защото е практикувал правото в някаква канцелария и се е проникнал с него, до когото до двадесет и седмата му година достига всичко, което обаче не идва към него по необикновен начин чрез повторение на древни култури, а което може да му донесе настоящето. През двадесет и седмата си година той би трябвало да бъде избран в парламента. Тогава ще се изправи пред съвременниците си, и, тъй както сам се е развивал досега, ще се представи пред хората, без да вярва в по-нататъшното развитие. Тръгвайки от парламента, човекът може да стане и министър.
към текста >>
Следователно чо
век
, който от седмата, осмата, деветата си година подраства с известна социална непоносимост към привилегированите класи, не сваля шапка пред притежаващите титла или власт, не посещава гръко-латинско училище, а се учи от самия живот.
Нека си представим една фигура, особено характерна за съвремието. Това е личност, която не приема нищо от нашите интелектуални гимназии – защото там се учат стари неща, там още се въздейства върху душата, – а приема само това, което идва към хората отвън; един създаващ сам себе си човек, който възприема чувствата, усещанията и емоциите, които преживява, от външната действителност.
Следователно човек, който от седмата, осмата, деветата си година подраства с известна социална непоносимост към привилегированите класи, не сваля шапка пред притежаващите титла или власт, не посещава гръко-латинско училище, а се учи от самия живот.
Който би избрал професия подобна на адвокат, не защото е следвал право, а защото е практикувал правото в някаква канцелария и се е проникнал с него, до когото до двадесет и седмата му година достига всичко, което обаче не идва към него по необикновен начин чрез повторение на древни култури, а което може да му донесе настоящето. През двадесет и седмата си година той би трябвало да бъде избран в парламента. Тогава ще се изправи пред съвременниците си, и, тъй както сам се е развивал досега, ще се представи пред хората, без да вярва в по-нататъшното развитие. Тръгвайки от парламента, човекът може да стане и министър. Според мнението на съвременниците развитието там не е вече нещо добро, иначе, казват хората, човек си противоречи, преди е говорил нещо съвсем друго, а сега си противоречи.
към текста >>
Тръгвайки от парламента, чо
век
ът може да стане и министър.
Това е личност, която не приема нищо от нашите интелектуални гимназии – защото там се учат стари неща, там още се въздейства върху душата, – а приема само това, което идва към хората отвън; един създаващ сам себе си човек, който възприема чувствата, усещанията и емоциите, които преживява, от външната действителност. Следователно човек, който от седмата, осмата, деветата си година подраства с известна социална непоносимост към привилегированите класи, не сваля шапка пред притежаващите титла или власт, не посещава гръко-латинско училище, а се учи от самия живот. Който би избрал професия подобна на адвокат, не защото е следвал право, а защото е практикувал правото в някаква канцелария и се е проникнал с него, до когото до двадесет и седмата му година достига всичко, което обаче не идва към него по необикновен начин чрез повторение на древни култури, а което може да му донесе настоящето. През двадесет и седмата си година той би трябвало да бъде избран в парламента. Тогава ще се изправи пред съвременниците си, и, тъй както сам се е развивал досега, ще се представи пред хората, без да вярва в по-нататъшното развитие.
Тръгвайки от парламента, човекът може да стане и министър.
Според мнението на съвременниците развитието там не е вече нещо добро, иначе, казват хората, човек си противоречи, преди е говорил нещо съвсем друго, а сега си противоречи. Когато човек е избран в парламента, не може повече да казва нещо друго. Има ли такъв човек в настоящето? Познавате ли един особено характерен човек, който е най-концентрираният продукт на това съвремие? Това е Лойд Джордж.
към текста >>
Според мнението на съвременниците развитието там не е вече нещо добро, иначе, казват хората, чо
век
си противоречи, преди е говорил нещо съвсем друго, а сега си противоречи.
Следователно човек, който от седмата, осмата, деветата си година подраства с известна социална непоносимост към привилегированите класи, не сваля шапка пред притежаващите титла или власт, не посещава гръко-латинско училище, а се учи от самия живот. Който би избрал професия подобна на адвокат, не защото е следвал право, а защото е практикувал правото в някаква канцелария и се е проникнал с него, до когото до двадесет и седмата му година достига всичко, което обаче не идва към него по необикновен начин чрез повторение на древни култури, а което може да му донесе настоящето. През двадесет и седмата си година той би трябвало да бъде избран в парламента. Тогава ще се изправи пред съвременниците си, и, тъй както сам се е развивал досега, ще се представи пред хората, без да вярва в по-нататъшното развитие. Тръгвайки от парламента, човекът може да стане и министър.
Според мнението на съвременниците развитието там не е вече нещо добро, иначе, казват хората, човек си противоречи, преди е говорил нещо съвсем друго, а сега си противоречи.
Когато човек е избран в парламента, не може повече да казва нещо друго. Има ли такъв човек в настоящето? Познавате ли един особено характерен човек, който е най-концентрираният продукт на това съвремие? Това е Лойд Джордж. Днес човек не може да разбере своеобразието на някои съвременници, ако няма предвид тези неща.
към текста >>
Когато чо
век
е избран в парламента, не може повече да казва нещо друго.
Който би избрал професия подобна на адвокат, не защото е следвал право, а защото е практикувал правото в някаква канцелария и се е проникнал с него, до когото до двадесет и седмата му година достига всичко, което обаче не идва към него по необикновен начин чрез повторение на древни култури, а което може да му донесе настоящето. През двадесет и седмата си година той би трябвало да бъде избран в парламента. Тогава ще се изправи пред съвременниците си, и, тъй както сам се е развивал досега, ще се представи пред хората, без да вярва в по-нататъшното развитие. Тръгвайки от парламента, човекът може да стане и министър. Според мнението на съвременниците развитието там не е вече нещо добро, иначе, казват хората, човек си противоречи, преди е говорил нещо съвсем друго, а сега си противоречи.
Когато човек е избран в парламента, не може повече да казва нещо друго.
Има ли такъв човек в настоящето? Познавате ли един особено характерен човек, който е най-концентрираният продукт на това съвремие? Това е Лойд Джордж. Днес човек не може да разбере своеобразието на някои съвременници, ако няма предвид тези неща. Той не може истински да разбере своеобразието на човека.
към текста >>
Има ли такъв чо
век
в настоящето?
През двадесет и седмата си година той би трябвало да бъде избран в парламента. Тогава ще се изправи пред съвременниците си, и, тъй както сам се е развивал досега, ще се представи пред хората, без да вярва в по-нататъшното развитие. Тръгвайки от парламента, човекът може да стане и министър. Според мнението на съвременниците развитието там не е вече нещо добро, иначе, казват хората, човек си противоречи, преди е говорил нещо съвсем друго, а сега си противоречи. Когато човек е избран в парламента, не може повече да казва нещо друго.
Има ли такъв човек в настоящето?
Познавате ли един особено характерен човек, който е най-концентрираният продукт на това съвремие? Това е Лойд Джордж. Днес човек не може да разбере своеобразието на някои съвременници, ако няма предвид тези неща. Той не може истински да разбере своеобразието на човека. Лойд Джордж е един създал сам себе си човек.
към текста >>
Познавате ли един особено характерен чо
век
, който е най-концентрираният продукт на това съвремие?
Тогава ще се изправи пред съвременниците си, и, тъй както сам се е развивал досега, ще се представи пред хората, без да вярва в по-нататъшното развитие. Тръгвайки от парламента, човекът може да стане и министър. Според мнението на съвременниците развитието там не е вече нещо добро, иначе, казват хората, човек си противоречи, преди е говорил нещо съвсем друго, а сега си противоречи. Когато човек е избран в парламента, не може повече да казва нещо друго. Има ли такъв човек в настоящето?
Познавате ли един особено характерен човек, който е най-концентрираният продукт на това съвремие?
Това е Лойд Джордж. Днес човек не може да разбере своеобразието на някои съвременници, ако няма предвид тези неща. Той не може истински да разбере своеобразието на човека. Лойд Джордж е един създал сам себе си човек. До двадесет и седмата си година той е възприел единствено това, което настоящето дава от само себе си, но понеже е нямал никакъв вътрешен душевен порив, това приключва с двадесет и седмата му година.
към текста >>
Днес чо
век
не може да разбере своеобразието на някои съвременници, ако няма предвид тези неща.
Според мнението на съвременниците развитието там не е вече нещо добро, иначе, казват хората, човек си противоречи, преди е говорил нещо съвсем друго, а сега си противоречи. Когато човек е избран в парламента, не може повече да казва нещо друго. Има ли такъв човек в настоящето? Познавате ли един особено характерен човек, който е най-концентрираният продукт на това съвремие? Това е Лойд Джордж.
Днес човек не може да разбере своеобразието на някои съвременници, ако няма предвид тези неща.
Той не може истински да разбере своеобразието на човека. Лойд Джордж е един създал сам себе си човек. До двадесет и седмата си година той е възприел единствено това, което настоящето дава от само себе си, но понеже е нямал никакъв вътрешен душевен порив, това приключва с двадесет и седмата му година. Той е избран в парламента. Лойд Джордж е в парламента, седи там със скръстени ръце, със своите малко обърнати навътре очи, говорещ навсякъде по подходящия начин, обръщащ внимание на слабостите на своите противници.
към текста >>
Той не може истински да разбере своеобразието на чо
век
а.
Когато човек е избран в парламента, не може повече да казва нещо друго. Има ли такъв човек в настоящето? Познавате ли един особено характерен човек, който е най-концентрираният продукт на това съвремие? Това е Лойд Джордж. Днес човек не може да разбере своеобразието на някои съвременници, ако няма предвид тези неща.
Той не може истински да разбере своеобразието на човека.
Лойд Джордж е един създал сам себе си човек. До двадесет и седмата си година той е възприел единствено това, което настоящето дава от само себе си, но понеже е нямал никакъв вътрешен душевен порив, това приключва с двадесет и седмата му година. Той е избран в парламента. Лойд Джордж е в парламента, седи там със скръстени ръце, със своите малко обърнати навътре очи, говорещ навсякъде по подходящия начин, обръщащ внимание на слабостите на своите противници. Но министерството се дава на Кемпбъл-Банерман.
към текста >>
Лойд Джордж е един създал сам себе си чо
век
.
Има ли такъв човек в настоящето? Познавате ли един особено характерен човек, който е най-концентрираният продукт на това съвремие? Това е Лойд Джордж. Днес човек не може да разбере своеобразието на някои съвременници, ако няма предвид тези неща. Той не може истински да разбере своеобразието на човека.
Лойд Джордж е един създал сам себе си човек.
До двадесет и седмата си година той е възприел единствено това, което настоящето дава от само себе си, но понеже е нямал никакъв вътрешен душевен порив, това приключва с двадесет и седмата му година. Той е избран в парламента. Лойд Джордж е в парламента, седи там със скръстени ръце, със своите малко обърнати навътре очи, говорещ навсякъде по подходящия начин, обръщащ внимание на слабостите на своите противници. Но министерството се дава на Кемпбъл-Банерман. Хората се питат: Какво да се направи с Лойд Джордж?
към текста >>
Защото все пак става въпрос за това, че е кадърен чо
век
.
Какво да се направи? Е, взимат го вътре в министерството, вътре той може да създава по-малко опозиция, отколкото отвън. Става министър. Оказва се, че той се ориентира в най-кратко време и в тази ситуация, защото е истински представител на своето време. Хората, разбира се, се питат: Кое портфолио да дадем на Лойд Джордж?
Защото все пак става въпрос за това, че е кадърен човек.
към текста >>
Да се погледне окултно в сърцето на чо
век
а, е нещо, което трябва да навлезе в историята на развитието на човечеството.
Една личност, която ни е по-позната, е Матиас Ерцбергер. Прочетете биографията му и когато я разгледате по този начин окултно, ще откриете същото. Това е забележително за съвременното обучение.
Да се погледне окултно в сърцето на човека, е нещо, което трябва да навлезе в историята на развитието на човечеството.
Виждате как се разкрива съвременната култура, когато човек я прозре по този начин. Но съвременната култура изисква от нас да можем да проникнем по-дълбоко, отколкото сме свикнали днес. Това обаче ще стане възможно, когато човек осъзнае, че умрелите участват в нея. Разбира се, онези, които са такива типични представители на нашата епоха, ще го отхвърлят по най-бурен начин.
към текста >>
Виждате как се разкрива съвременната култура, когато чо
век
я прозре по този начин.
Една личност, която ни е по-позната, е Матиас Ерцбергер. Прочетете биографията му и когато я разгледате по този начин окултно, ще откриете същото. Това е забележително за съвременното обучение. Да се погледне окултно в сърцето на човека, е нещо, което трябва да навлезе в историята на развитието на човечеството.
Виждате как се разкрива съвременната култура, когато човек я прозре по този начин.
Но съвременната култура изисква от нас да можем да проникнем по-дълбоко, отколкото сме свикнали днес. Това обаче ще стане възможно, когато човек осъзнае, че умрелите участват в нея. Разбира се, онези, които са такива типични представители на нашата епоха, ще го отхвърлят по най-бурен начин.
към текста >>
Това обаче ще стане възможно, когато чо
век
осъзнае, че умрелите участват в нея.
Прочетете биографията му и когато я разгледате по този начин окултно, ще откриете същото. Това е забележително за съвременното обучение. Да се погледне окултно в сърцето на човека, е нещо, което трябва да навлезе в историята на развитието на човечеството. Виждате как се разкрива съвременната култура, когато човек я прозре по този начин. Но съвременната култура изисква от нас да можем да проникнем по-дълбоко, отколкото сме свикнали днес.
Това обаче ще стане възможно, когато човек осъзнае, че умрелите участват в нея.
Разбира се, онези, които са такива типични представители на нашата епоха, ще го отхвърлят по най-бурен начин.
към текста >>
Ако искате да изследвате някой чо
век
, при когото да видите непрекъснат стремеж към по-нататъшно развитие, подсъзнателната вяра в трайната реалност на божественочовешкото в човешката душа чак до смъртта, това е Гьоте.
Ако искате да изследвате някой човек, при когото да видите непрекъснат стремеж към по-нататъшно развитие, подсъзнателната вяра в трайната реалност на божественочовешкото в човешката душа чак до смъртта, това е Гьоте.
Гьоте е много по-характерен в тази насока, отколкото всъщност обикновено се мисли. Гьоте пожелава да погледне назад към своята епоха, към годините от живота си, в които е възприел от външния свят онова, което му е предложил, но иска и да продължи своето развитие. В „Поезия и истина“ той е описал своя младежки живот, който приключва с отиването му във Ваймар.
към текста >>
През тридесет и петата си година чо
век
изживява един момент, който днес най-често проспива.
Роден през 1749 година, той отива във Ваймар през 1775 г., следователно продължава разглеждането на своя живот така, както иска да го представи до двадесет и шестата си година, и го приключва преди двадесет и седмата, понеже несъзнателно знае, че това е особено значителен момент.
През тридесет и петата си година човек изживява един момент, който днес най-често проспива.
Това е времето, когато избуяващият, разцъфтяващият живот преминава в упадък по отношение на тялото. Но тогава именно духът е подтикнат да се покаже и все повече и повече да се разкрива.
към текста >>
Тя е точно когато чо
век
ът истински ражда своята душа във физическия живот.
Тридесет и петата година е важен момент в човешкия живот.
Тя е точно когато човекът истински ражда своята душа във физическия живот.
Запитайте се как става това при човек като Гьоте, останал способен да се развива през целия си живот. През 1786 година – това е след тридесет и петата му година, най-важното време от тридесет и пет до четиридесет и две години – Гьоте заминава за Италия. Ако задълбочено вникнете в Гьотевата биография, ще видите какъв прелом означава това в неговия живот. В статия, която сега ще излезе в една малка книжка, посочих, че Гьотевият духовен характер разкрива във „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата Лилия“ как се отнася самият Гьоте към своя Фауст. Разгледах го с няколко обяснения.
към текста >>
Запитайте се как става това при чо
век
като Гьоте, останал способен да се развива през целия си живот.
Тридесет и петата година е важен момент в човешкия живот. Тя е точно когато човекът истински ражда своята душа във физическия живот.
Запитайте се как става това при човек като Гьоте, останал способен да се развива през целия си живот.
През 1786 година – това е след тридесет и петата му година, най-важното време от тридесет и пет до четиридесет и две години – Гьоте заминава за Италия. Ако задълбочено вникнете в Гьотевата биография, ще видите какъв прелом означава това в неговия живот. В статия, която сега ще излезе в една малка книжка, посочих, че Гьотевият духовен характер разкрива във „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата Лилия“ как се отнася самият Гьоте към своя Фауст. Разгледах го с няколко обяснения. Точно по отношение на това човек по-скоро бива объркан от написаното, отколкото нещата да му се изяснят.
към текста >>
Точно по отношение на това чо
век
по-скоро бива объркан от написаното, отколкото нещата да му се изяснят.
Запитайте се как става това при човек като Гьоте, останал способен да се развива през целия си живот. През 1786 година – това е след тридесет и петата му година, най-важното време от тридесет и пет до четиридесет и две години – Гьоте заминава за Италия. Ако задълбочено вникнете в Гьотевата биография, ще видите какъв прелом означава това в неговия живот. В статия, която сега ще излезе в една малка книжка, посочих, че Гьотевият духовен характер разкрива във „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата Лилия“ как се отнася самият Гьоте към своя Фауст. Разгледах го с няколко обяснения.
Точно по отношение на това човек по-скоро бива объркан от написаното, отколкото нещата да му се изяснят.
Не е особено важно това, което хората най-често самодоволно тълкуват, когато в началото Фауст казва:
към текста >>
Този знак изобразява как чо
век
ът е поставен в целия макрокосмос.
Особено драматичните артисти често имат чувството, че би трябвало да презират четирите факултета. Това обаче съвсем не е характерното, не е типичното за Гьоте, това е само ауфтакт. Много хора по времето на Гьоте са го казвали. Друго е мястото във „Фауст“, в което се показва характерното за Гьоте. То е там, където Фауст взима в ръка книгата на Нострадамус и най-напред съглежда знака на макрокосмоса.
Този знак изобразява как човекът е поставен в целия макрокосмос.
Как духът му се намира във взаимна връзка с духа на света, душата му – с душата на света, – а физиката му – с физиката на света. Това се представя в грандиозната картина на преливащите се един в друг космически тела – планети и слънца, заедно със стоящите зад тях йерархии. Но Фауст се отвръща от тях с думите: „Прекрасна гледка, ала гледка само! “ Само картинни образи вижда той, само театър или гледка. Защо? Защото в този момент, в един единствен миг той иска да обхване мировата тайна.
към текста >>
Виждате ли, тук във „Фауст“ чо
век
има възможност да опознае един поет, който не теоретизира!
Тук Фауст припада. С чий дух е сродèн той?
Виждате ли, тук във „Фауст“ човек има възможност да опознае един поет, който не теоретизира!
Тук нищо не се теоретизира, а имате поет, който представя нещата в жива художествена реалност. Проследете: „Ти би могъл да си сродèн с духа, в когото вникваш – не и с мен! “ Някой чука. Влиза Вагнер. Това е отговорът: Ти си сродèн с Вагнер, не с мен!
към текста >>
На сцената не бива да се представя така, както обикновено се прави, че Фауст е само чо
век
ът, стремящ се към идеали, който иска да се издигне във висините на духа, който непременно има право и тогава, накуцвайки, влиза Вагнер.
Проследете: „Ти би могъл да си сродèн с духа, в когото вникваш – не и с мен! “ Някой чука. Влиза Вагнер. Това е отговорът: Ти си сродèн с Вагнер, не с мен! Тук трябва специално да се преосмисли този момент във Фауст.
На сцената не бива да се представя така, както обикновено се прави, че Фауст е само човекът, стремящ се към идеали, който иска да се издигне във висините на духа, който непременно има право и тогава, накуцвайки, влиза Вагнер.
Ако трябва да го инсценирам, бих го направил така, че Вагнер да носи маската на Фауст и двамата да застанат един до друг под същия образ, защото Фауст би трябвало да бъде призован: Виж своето отражение, ти не си нищо повече! Казаното от Вагнер е завършеност в самата себе си; всичко казано от Фауст е всъщност само копнеж. Но тълкувателите на Фауст и изобщо хората искат да направят нещата възможно най-удобни за себе си. Често се цитира: „…всичко е чувство! Името е само дим и звук.“, макар че Фауст го казва за едно шестнадесетгодишно момиче.
към текста >>
Това е времето, когато чо
век
ът излиза от периода на развитието на Духа-себе и навлиза в периода на развитието на Духа-живот.
През деветдесетте години, по-точно през 1797 г. Шилер настоява пред Гьоте да продължи своя „Фауст“. През 1797 година Гьоте е на четиридесет и осем години. Отново важен житейски момент. Седем по седем прави четиридесет и девет.
Това е времето, когато човекът излиза от периода на развитието на Духа-себе и навлиза в периода на развитието на Духа-живот.
Шилер настоява. Хората лесно си го обясняват. Минор, който написа интересна книга за Гьоте, смята, че Гьоте остарява, че вече не е способен да създава поезия. Но помислете, ако това беше вярно, „Фауст“ никога не би бил написан! Никога не би било възможно да се представи животът на човека в напреднала възраст, а Фауст е в напреднала възраст!
към текста >>
Никога не би било възможно да се представи животът на чо
век
а в напреднала възраст, а Фауст е в напреднала възраст!
Това е времето, когато човекът излиза от периода на развитието на Духа-себе и навлиза в периода на развитието на Духа-живот. Шилер настоява. Хората лесно си го обясняват. Минор, който написа интересна книга за Гьоте, смята, че Гьоте остарява, че вече не е способен да създава поезия. Но помислете, ако това беше вярно, „Фауст“ никога не би бил написан!
Никога не би било възможно да се представи животът на човека в напреднала възраст, а Фауст е в напреднала възраст!
Гьоте се приближава към възрастта, за която праиндийците са казвали, че сега човекът навлиза във възрастта, когато може да се издигне в царството на Отца, постепенно да проникне в по-дълбоките тайни на духовния живот. Сега Гьоте застава по забележителен начин пред своя Мефистофел.
към текста >>
Гьоте се приближава към възрастта, за която праиндийците са казвали, че сега чо
век
ът навлиза във възрастта, когато може да се издигне в царството на Отца, постепенно да проникне в по-дълбоките тайни на духовния живот.
Шилер настоява. Хората лесно си го обясняват. Минор, който написа интересна книга за Гьоте, смята, че Гьоте остарява, че вече не е способен да създава поезия. Но помислете, ако това беше вярно, „Фауст“ никога не би бил написан! Никога не би било възможно да се представи животът на човека в напреднала възраст, а Фауст е в напреднала възраст!
Гьоте се приближава към възрастта, за която праиндийците са казвали, че сега човекът навлиза във възрастта, когато може да се издигне в царството на Отца, постепенно да проникне в по-дълбоките тайни на духовния живот.
Сега Гьоте застава по забележителен начин пред своя Мефистофел.
към текста >>
Вие знаете, че когато чо
век
се опита да опознае противодействащите сили, те са две – Ариман и Луцифер.
Вие знаете, че когато човек се опита да опознае противодействащите сили, те са две – Ариман и Луцифер.
Гьоте обединява, смесва двете сили. Той не усеща това по-рано и така Мефистофел става противоречив образ. Можете да разгледате отделни детайли и ще видите, че образът на Мефистофел не е единен. Гьоте е смесил Луцифер и Ариман. Той го забелязва през 1797 г.
към текста >>
Виждате, че чо
век
ът може да бъде способен да продължава да се развива, той може по напълно елементарен начин да чувства това, което не само до двадесетте ни години, а през целия живот работи в нас, заедно с духа.
Виждате, че човекът може да бъде способен да продължава да се развива, той може по напълно елементарен начин да чувства това, което не само до двадесетте ни години, а през целия живот работи в нас, заедно с духа.
към текста >>
В известен смисъл тя се домогва до несъзнателната духовно-душевна същност на чо
век
а, но с неправилните средства, защото правилните средства и методи са духовнонаучните.
Днес съществува нещо, което се нарича аналитична психология, психоанализа.
В известен смисъл тя се домогва до несъзнателната духовно-душевна същност на човека, но с неправилните средства, защото правилните средства и методи са духовнонаучните.
Примерът, който психоаналитиците постоянно привеждат, показва, че хората работят с неподходящите средства. Нека да представим пред душата си един пример, въз основа на който се развива психоанализата: Имаме една жена, тя познава един мъж. Мъжът е женен. Тя го познава така, както би било приятно на съпруга, но не и на съпругата. По различни причини – към които може би се числи и тази дама – съпругата се разболява, става нервна – днес хората често стават нервни, неврастенични, което не е за чудене.
към текста >>
Истината е, че в душата на чо
век
а се намира нещо несъзнавано, което може да бъде по-хитро, по-рафинирано от горното съзнание.
И с това е постигнато нещо, което сега не искам да характеризирам по-нататък. Психоаналитикът изследва този случай от скритите душевни дълбини. Може би през седмата, осмата година дамата е преживяла нещо свързано с коне, това отново се надига в душата ѝ, тя загубва за момент съзнание, което отново се връща поради страха от конете. Така се търсят „скритите душевни области“. Но това не е истината.
Истината е, че в душата на човека се намира нещо несъзнавано, което може да бъде по-хитро, по-рафинирано от горното съзнание.
Тази дама е била много почтена жена, но била влюбена в домакина. Нейното горно съзнание не си признава, че иска да остане в къщата на домакина, но подсъзнанието го прави. То съвсем точно преценява: „Ако вървя пред конете и падна във водата, ще ме отнесат обратно в къщата! “ Това е постигнато. Дамата никога не би си признала в горното съзнание, но в подсъзнанието тези неща се правят, там това е налице.
към текста >>
Чо
век
ът носи в себе си това несъзнателно, което е много по-мъдро, много по-хитро и за доброто, и за злото, отколкото е горното съзнание.
Тази дама е била много почтена жена, но била влюбена в домакина. Нейното горно съзнание не си признава, че иска да остане в къщата на домакина, но подсъзнанието го прави. То съвсем точно преценява: „Ако вървя пред конете и падна във водата, ще ме отнесат обратно в къщата! “ Това е постигнато. Дамата никога не би си признала в горното съзнание, но в подсъзнанието тези неща се правят, там това е налице.
Човекът носи в себе си това несъзнателно, което е много по-мъдро, много по-хитро и за доброто, и за злото, отколкото е горното съзнание.
Както казах, настоящето започва да обръща внимание на това подсъзнание, но го търси с неправилните средства. На човека трябва да му стане ясно, че то може да се намери с правилните средства само чрез духовната наука, която иска да покаже, че редом с аза, който живее чрез тялото, в нас живее вечно духовното, което не е само ангел и поради това може да бъде рафинирано според своята карма. Трябва духовнонаучно да се изследва какво представлява това подсъзнателно в своето откровение в човека. Съвремието трябва да достигне до необходимостта да бъде опозната истинската действителност. Подсъзнателното днес чука на портата на съзнанието и ние няма да можем повече да се справяме с живота, ако не му обърнем внимание, ако също и с нашето съзнание не изминем пътищата, които извървява подсъзнателното.
към текста >>
На чо
век
а трябва да му стане ясно, че то може да се намери с правилните средства само чрез духовната наука, която иска да покаже, че редом с аза, който живее чрез тялото, в нас живее вечно духовното, което не е само ангел и поради това може да бъде рафинирано според своята карма.
То съвсем точно преценява: „Ако вървя пред конете и падна във водата, ще ме отнесат обратно в къщата! “ Това е постигнато. Дамата никога не би си признала в горното съзнание, но в подсъзнанието тези неща се правят, там това е налице. Човекът носи в себе си това несъзнателно, което е много по-мъдро, много по-хитро и за доброто, и за злото, отколкото е горното съзнание. Както казах, настоящето започва да обръща внимание на това подсъзнание, но го търси с неправилните средства.
На човека трябва да му стане ясно, че то може да се намери с правилните средства само чрез духовната наука, която иска да покаже, че редом с аза, който живее чрез тялото, в нас живее вечно духовното, което не е само ангел и поради това може да бъде рафинирано според своята карма.
Трябва духовнонаучно да се изследва какво представлява това подсъзнателно в своето откровение в човека. Съвремието трябва да достигне до необходимостта да бъде опозната истинската действителност. Подсъзнателното днес чука на портата на съзнанието и ние няма да можем повече да се справяме с живота, ако не му обърнем внимание, ако също и с нашето съзнание не изминем пътищата, които извървява подсъзнателното. Много хора не желаят това, затова не искат да се докоснат и до духовната наука.
към текста >>
Трябва духовнонаучно да се изследва какво представлява това подсъзнателно в своето откровение в чо
век
а.
“ Това е постигнато. Дамата никога не би си признала в горното съзнание, но в подсъзнанието тези неща се правят, там това е налице. Човекът носи в себе си това несъзнателно, което е много по-мъдро, много по-хитро и за доброто, и за злото, отколкото е горното съзнание. Както казах, настоящето започва да обръща внимание на това подсъзнание, но го търси с неправилните средства. На човека трябва да му стане ясно, че то може да се намери с правилните средства само чрез духовната наука, която иска да покаже, че редом с аза, който живее чрез тялото, в нас живее вечно духовното, което не е само ангел и поради това може да бъде рафинирано според своята карма.
Трябва духовнонаучно да се изследва какво представлява това подсъзнателно в своето откровение в човека.
Съвремието трябва да достигне до необходимостта да бъде опозната истинската действителност. Подсъзнателното днес чука на портата на съзнанието и ние няма да можем повече да се справяме с живота, ако не му обърнем внимание, ако също и с нашето съзнание не изминем пътищата, които извървява подсъзнателното. Много хора не желаят това, затова не искат да се докоснат и до духовната наука.
към текста >>
Чо
век
трябва изцяло да се пренастрои.
Така, от една страна, има основания да не се стига до духовната наука – хората не искат да разберат, че нещата са изцяло обърнати, когато става дума за мъртвите.
Човек трябва изцяло да се пренастрои.
Докато в обикновения живот сме свикнали от нашата уста да прозвучава това, което казваме или питаме, в контакта с умрелия е така, че това, което казваме, прозвучава от неговата душа, а това, което умрелият казва, изплува от нашата вътрешност. Това е нещо нормално.
към текста >>
Той наистина беше талантлив чо
век
.
Например при хора, които не са съвсем нормални, чрез разхлабването на връзката между духовно-душевното и физически-телесното днес става така, че подсъзнателното се проявява по-силно в съзнанието, отколкото при онези, при които няма нищо разхлабено. Изобщо не е казано, че разхлабването е желателно, наистина не, но при някои хора нещо е разхлабено по естествен начин, както например при Ото Вайнингер.
Той наистина беше талантлив човек.
В началото на двадесетте си години прави своя докторат и след това от докторската дисертация пише книгата „Пол и характер“, която в много отношения е дилетантска и дори тривиална, но въпреки това е забележително явление. След това заминава за Италия, там си води дневник, в който се намира нещо много особено. Известни духовнонаучни познания там са представени като карикатури. Тази хлабаво свързана с физическото духовно-душевна същност наистина вижда нещо, но го превръща в карикатура! Обикновено така страда и моралното.
към текста >>
„Защо чо
век
ът не си спомня своя живот преди раждането?
„Защо човекът не си спомня своя живот преди раждането?
Защото душата е пропаднала дотолкова, че по отношение на предишния си живот тя иска да се потопи в безсъзнателността! “ Споменавам само това – а бих могъл да дам хиляди примери, – за да покажа, че има много хора, които се намират много близо до духовната наука, но не могат да я намерят, понеже настоящето изобщо не иска да допусне хората до духовната наука. Това го споменавам като пример, понеже общо взето се вижда, че чрез разхлабената връзка на духовно-душевното с физически-телесното Вайнингер стига дотам, да каже като нещо разбиращо се от само себе си, че човекът като духовно-душевна същност се свързва с физически-телесната си същност. Като нещо разбиращо се от само себе си той казва това, което казват и някои други хора днес, но по много пренебрежителен начин.
към текста >>
Това го споменавам като пример, понеже общо взето се вижда, че чрез разхлабената връзка на духовно-душевното с физически-телесното Вайнингер стига дотам, да каже като нещо разбиращо се от само себе си, че чо
век
ът като духовно-душевна същност се свързва с физически-телесната си същност.
„Защо човекът не си спомня своя живот преди раждането? Защото душата е пропаднала дотолкова, че по отношение на предишния си живот тя иска да се потопи в безсъзнателността! “ Споменавам само това – а бих могъл да дам хиляди примери, – за да покажа, че има много хора, които се намират много близо до духовната наука, но не могат да я намерят, понеже настоящето изобщо не иска да допусне хората до духовната наука.
Това го споменавам като пример, понеже общо взето се вижда, че чрез разхлабената връзка на духовно-душевното с физически-телесното Вайнингер стига дотам, да каже като нещо разбиращо се от само себе си, че човекът като духовно-душевна същност се свързва с физически-телесната си същност.
Като нещо разбиращо се от само себе си той казва това, което казват и някои други хора днес, но по много пренебрежителен начин.
към текста >>
Една такава конкретна форма на проявление е точно тази, за която специално исках да ви говоря: хората да оставят умрелите да имат право да си кажат думата; социалният живот да се изгради отново, като се чувства разликата между чо
век
и чо
век
а според възрастта, но и да стане нещо съвсем различно чрез това, чо
век
ът да вярва в целия си човешки живот.
Една такава конкретна форма на проявление е точно тази, за която специално исках да ви говоря: хората да оставят умрелите да имат право да си кажат думата; социалният живот да се изгради отново, като се чувства разликата между човек и човека според възрастта, но и да стане нещо съвсем различно чрез това, човекът да вярва в целия си човешки живот.
Бог не се разкрива само до двадесетте години. По-рано се е разкривал физически, сега трябва да се почувства чрез духовната наука. Но човекът трябва да вярва в даровете на божествено-духовния свят. През целия си живот той трябва да има ободряващото носещо го усещане: Когато остарея с петнадесет години, ще поднеса на божествено-духовното това, което то ще приеме по по-различен начин от преди. Помислете само как човек може да се вживее в бъдещето, когато е изпълнен с такова очакване!
към текста >>
Но чо
век
ът трябва да вярва в даровете на божествено-духовния свят.
Една такава конкретна форма на проявление е точно тази, за която специално исках да ви говоря: хората да оставят умрелите да имат право да си кажат думата; социалният живот да се изгради отново, като се чувства разликата между човек и човека според възрастта, но и да стане нещо съвсем различно чрез това, човекът да вярва в целия си човешки живот. Бог не се разкрива само до двадесетте години. По-рано се е разкривал физически, сега трябва да се почувства чрез духовната наука.
Но човекът трябва да вярва в даровете на божествено-духовния свят.
През целия си живот той трябва да има ободряващото носещо го усещане: Когато остарея с петнадесет години, ще поднеса на божествено-духовното това, което то ще приеме по по-различен начин от преди. Помислете само как човек може да се вживее в бъдещето, когато е изпълнен с такова очакване! Как върху целия ни социален живот ще се излее друга душевно-духовна аура! Трябва да се знае, че хората ще се нуждаят от тази аура, когато се развиват в бъдещето. Това е безкрайно важно.
към текста >>
Помислете само как чо
век
може да се вживее в бъдещето, когато е изпълнен с такова очакване!
Една такава конкретна форма на проявление е точно тази, за която специално исках да ви говоря: хората да оставят умрелите да имат право да си кажат думата; социалният живот да се изгради отново, като се чувства разликата между човек и човека според възрастта, но и да стане нещо съвсем различно чрез това, човекът да вярва в целия си човешки живот. Бог не се разкрива само до двадесетте години. По-рано се е разкривал физически, сега трябва да се почувства чрез духовната наука. Но човекът трябва да вярва в даровете на божествено-духовния свят. През целия си живот той трябва да има ободряващото носещо го усещане: Когато остарея с петнадесет години, ще поднеса на божествено-духовното това, което то ще приеме по по-различен начин от преди.
Помислете само как човек може да се вживее в бъдещето, когато е изпълнен с такова очакване!
Как върху целия ни социален живот ще се излее друга душевно-духовна аура! Трябва да се знае, че хората ще се нуждаят от тази аура, когато се развиват в бъдещето. Това е безкрайно важно. Опитайте се да почувствате как всичко трябва да стане съвсем различно! Ние живеем в една епоха, в която много неща трябва да станат съвсем различни.
към текста >>
Няма никаква полза чо
век
сам да се заблуждава относно някои неща.
Трябва да се знае, че хората ще се нуждаят от тази аура, когато се развиват в бъдещето. Това е безкрайно важно. Опитайте се да почувствате как всичко трябва да стане съвсем различно! Ние живеем в една епоха, в която много неща трябва да станат съвсем различни. Преди всичко някои неща не бива да се виждат по лицемерен начин, а да се виждат в тяхната реалност.
Няма никаква полза човек сам да се заблуждава относно някои неща.
Бих искал още да обсъдим едно такова самозаблуждение, една такава лъжа.
към текста >>
Чо
век
обаче трябва да си зададе въпроса: „Към кого се обръщат всъщност хората, когато търсят да навлязат в конкретни отношения с духовния свят, като при това говорят за своя Бог?
Колко много хора има днес, които казват: „Аз поглеждам нагоре не към различните йерархии, към ангели, архангели и т.н., а поглеждам нагоре към моя Бог.“ Колко много хора декламират какъв голям напредък е това, че човечеството се е преборило да достигне до единния Бог, до монотеизма.
Човек обаче трябва да си зададе въпроса: „Към кого се обръщат всъщност хората, когато търсят да навлязат в конкретни отношения с духовния свят, като при това говорят за своя Бог?
“
към текста >>
Или е закрилящият го ангел, когото чо
век
ът нарича Бог, който не е по-висш бог от един ангел, и понеже всеки чо
век
има своя ангел, имащ за задача да го закриля, ние се намираме в плурализъм, или чо
век
ът има предвид своя собствен аз.
Дали някой е католик или протестант, какъвто и да е, когато говори за своя Бог, той може да говори само за наистина достигащото до неговото съзнание. Това могат да бъдат две неща.
Или е закрилящият го ангел, когото човекът нарича Бог, който не е по-висш бог от един ангел, и понеже всеки човек има своя ангел, имащ за задача да го закриля, ние се намираме в плурализъм, или човекът има предвид своя собствен аз.
Само че човекът се заблуждава поради това, че всеки нарича своя личен ангел със същото име „Бог“. В това отношение трябва да се има предвид нещо, което всъщност е много поучително. Има една дума, за чийто произход хората не знаят нищо при всичките си изследвания. Това е думата „Бог“. Това е интересно и дава повод да се замислим!
към текста >>
Само че чо
век
ът се заблуждава поради това, че всеки нарича своя личен ангел със същото име „Бог“.
Дали някой е католик или протестант, какъвто и да е, когато говори за своя Бог, той може да говори само за наистина достигащото до неговото съзнание. Това могат да бъдат две неща. Или е закрилящият го ангел, когото човекът нарича Бог, който не е по-висш бог от един ангел, и понеже всеки човек има своя ангел, имащ за задача да го закриля, ние се намираме в плурализъм, или човекът има предвид своя собствен аз.
Само че човекът се заблуждава поради това, че всеки нарича своя личен ангел със същото име „Бог“.
В това отношение трябва да се има предвид нещо, което всъщност е много поучително. Има една дума, за чийто произход хората не знаят нищо при всичките си изследвания. Това е думата „Бог“. Това е интересно и дава повод да се замислим! Потърсете в различните речници, в които думите се обясняват лингвистично-филологично.
към текста >>
Дали това се преинтерпретира или не, не е важно, то е егоистичното вероизповедание, което днес живее в много души, но чо
век
не иска да си го признае.
Потърсете в различните речници, в които думите се обясняват лингвистично-филологично. Относно думата „Бог“ цари пълна неяснота. Хората не знаят какво всъщност наричат с тази дума. А в наше време те се обръщат с нея или към своя ангел или когато говорят за своя бог, те, така да се каже, несъзнателно стават последователи на антропософията – те говорят за своя собствен аз, както се е развил от последната им смърт до сегашното раждане. Това е конкретното, което назовават с думата бог – има се предвид или ангелът, който ги закриля, но той е само ангел, а те го наричат бог, или дори само индивидуалният аз.
Дали това се преинтерпретира или не, не е важно, то е егоистичното вероизповедание, което днес живее в много души, но човек не иска да си го признае.
Само духовната наука ще обърне вниманието на хората върху това. Тогава духовната наука ще бъде намразена и все повече ще бъде оспорвана, понеже хората предпочитат удобството да наричат собствен бог това, което се намира най-близо, което в йерархическия ред стои най-близо над тях. Когато днес се говори за Бог по различни начини, с това не се има предвид нищо друго освен собственият аз или ангелът.
към текста >>
Но такива неща се приемат много лекомислено в настоящето и е много важно чо
век
да е напълно наясно с тях.
Спомнете си как „Философия на свободата“, от друга страна, се приема като отричаща моята „Теософия“ и ще затънете в истинско тресавище!
Но такива неща се приемат много лекомислено в настоящето и е много важно човек да е напълно наясно с тях.
А това е възможно само когато човек се въоръжи изцяло с духовнонаучни познания.
към текста >>
А това е възможно само когато чо
век
се въоръжи изцяло с духовнонаучни познания.
Спомнете си как „Философия на свободата“, от друга страна, се приема като отричаща моята „Теософия“ и ще затънете в истинско тресавище! Но такива неща се приемат много лекомислено в настоящето и е много важно човек да е напълно наясно с тях.
А това е възможно само когато човек се въоръжи изцяло с духовнонаучни познания.
към текста >>
Там, където наистина се навлиза във фактите, чо
век
бива въведен в нещо съвсем различно от това, което представя обичайната история.
Също и историческото разглеждане ще трябва да стане съвсем различно, отколкото е било досега, защото както историята най-често се представя сега, тя не е нищо по-различно от fable convenue**.
Там, където наистина се навлиза във фактите, човек бива въведен в нещо съвсем различно от това, което представя обичайната история.
към текста >>
Когато това се вземе под внимание, чо
век
може да се запита: Защо е пропаднала Римската империя, в която се е намирало всичко, което представлява гръцколатинската култура?
Веднага след това ще видите какво искам да постигна с едно такова разглеждане. Знаем, че четвъртата следатлантска епоха завършва с 15-то столетие. Това е гръцко-латинската епоха. Нейните последни влияния се простират до 15-то столетие. През 1413 година започва петата следатлантска епоха, през която става могъщ прелом.
Когато това се вземе под внимание, човек може да се запита: Защо е пропаднала Римската империя, в която се е намирало всичко, което представлява гръцколатинската култура?
Има различни причини, но една от най-важните е следната. Римляните са водили много войни. Войните постепенно извънредно разширяват тяхната територия. Появяват се много гранични народи. Това е определяща последица.
към текста >>
Представете си днес един чо
век
, който не е нищо друго освен материалистичен наблюдател, който разчита мирогледите така, както може да ги разбере.
Да предположим, че днес някой разсъждава какви различни мирогледи съществуват и чисто външно ги класифицира – католицизъм, протестантство, социализъм, натурализъм и т.н. Вземете цикъла лекции, който изнесох в Берлин, където подредих мирогледите в по-голяма степен според вътрешните категории, според числото дванадесет и според числото седем. Тогава наистина ще получите седем мирогледа: гностицизъм, логика, волунтаризъм, емпиризъм, мистика, трансцендентализъм и окултизъм. Естествено, който само сборува мирогледите, няма да ги нарече с тези имена. И въпреки всичко вътре навсякъде прониква музиката на сферите.
Представете си днес един човек, който не е нищо друго освен материалистичен наблюдател, който разчита мирогледите така, както може да ги разбере.
към текста >>
В първата статия ще намерите такова наблюдение, съгласно което един чо
век
иска да регистрира днешните мирогледи.
Колко мирогледа ще открие той? Той би трябвало да открие седем. Може да ги нарече с други имена според това, което представляват външно, но те трябва да се представят като седем отделни части. Прочетете последния брой на „Пруски годишници“.
В първата статия ще намерите такова наблюдение, съгласно което един човек иска да регистрира днешните мирогледи.
Той ги изброява. Колко се получават? Седем – католицизъм, протестантство, рационализъм, хуманизъм, идеализъм, социализъм и личен индивидуализъм. Те наистина са седем. Само категориите са разместени, но не може някой да получи нещо друго освен седем.
към текста >>
Това е една тайна на историческия развой – и аз вече съм я описвал, – че когато чо
век
иска да разглежда историческия развой с понятията, валидни за естествените науки, никога не открива това, което расте и избуява, а намира само превръщащото се в труп.
Ако просто кажете: Щайнер я похвали, сега можем да приемем казаното отново като евангелие, никога няма да сте сигурни, че няма да бъда принуден да дам противоположни определения на това, което израства на същата почва и основа. При последователите на антропософията не трябва да разцъфтява вярата в авторитета, а да се създаде собствен възглед, собствено мнение. Но откъде произлиза всъщност това? То идва оттам, че Хертвиг е отличен природоизпитател, но понятията от природното изследване не бива да се пренасят в социалния живот. Направи ли се това, тогава навсякъде се разглежда само мъртвото, отмиращото в историята, както например при Гибон, който написа превъзходната история на упадъка на Римската империя.
Това е една тайна на историческия развой – и аз вече съм я описвал, – че когато човек иска да разглежда историческия развой с понятията, валидни за естествените науки, никога не открива това, което расте и избуява, а намира само превръщащото се в труп.
Ако човек иска да употреби понятията, както ги употребява естествената наука, тогава се разглеждат само явленията на упадъка в историческия живот. Междувременно хората усетиха това. Оттам Трайчке казва, че движещите сили в историята са страстите и глупостите на хората. Не е така. Несъзнаваните сили са тези, които проникват в хода на историята.
към текста >>
Ако чо
век
иска да употреби понятията, както ги употребява естествената наука, тогава се разглеждат само явленията на упадъка в историческия живот.
При последователите на антропософията не трябва да разцъфтява вярата в авторитета, а да се създаде собствен възглед, собствено мнение. Но откъде произлиза всъщност това? То идва оттам, че Хертвиг е отличен природоизпитател, но понятията от природното изследване не бива да се пренасят в социалния живот. Направи ли се това, тогава навсякъде се разглежда само мъртвото, отмиращото в историята, както например при Гибон, който написа превъзходната история на упадъка на Римската империя. Това е една тайна на историческия развой – и аз вече съм я описвал, – че когато човек иска да разглежда историческия развой с понятията, валидни за естествените науки, никога не открива това, което расте и избуява, а намира само превръщащото се в труп.
Ако човек иска да употреби понятията, както ги употребява естествената наука, тогава се разглеждат само явленията на упадъка в историческия живот.
Междувременно хората усетиха това. Оттам Трайчке казва, че движещите сили в историята са страстите и глупостите на хората. Не е така. Несъзнаваните сили са тези, които проникват в хода на историята.
към текста >>
Защото тези неща не трябва да се третират така, че да се казва: Искам да съм нормален чо
век
и затова избягвам всичко ариманическо, всичко луциферическо!
Тук наистина трябва да се схване взаимодействието на трите импулса – нормално човешкото, луциферическото и ариманическото.
Защото тези неща не трябва да се третират така, че да се казва: Искам да съм нормален човек и затова избягвам всичко ариманическо, всичко луциферическо!
Който иска да е праведен и да избягва всичко ариманическо и всичко луциферическо, бива още повече подхвърлян, от една страна, към луциферическото, от друга – към ариманическото.
към текста >>
Чо
век
не бива да бъде сляп относно тези неща.
Става въпрос за това, навсякъде да откриваме как тези сили се вплитат в човешкия живот.
Човек не бива да бъде сляп относно тези неща.
към текста >>
Но онзи, който открива „найблизкото до ума“: „Чо
век
ът се оглежда в огледало, вижда убиеца, който се промъква отзад и успява да се спаси.“ – е нормален.
Тук се прави тест според най-новите психологически методи. Според експерименталната психология например интелигентността се тества по много своеобразен начин. На децата се дават понятията: убиец, огледало, спасение. Със своята интелигентност те трябва да открият връзките между тях. Онзи, който открива връзката като просто казва: „Убиецът се оглежда в огледалото, както другите хора“ – той е просто глупав.
Но онзи, който открива „найблизкото до ума“: „Човекът се оглежда в огледало, вижда убиеца, който се промъква отзад и успява да се спаси.“ – е нормален.
„Талантлив“ ще е този, който каже, че убиецът се промъква покрай огледалото, вижда лицето си в огледалото, уплашва се и се отказва от убийството. Особено умен пък онзи, който би казал: „В близост до този, чийто живот би следвало да бъде угасен от убиеца, се намира огледало. В тъмнината убиецът се блъсва в огледалото, уплашва се от шума и се отказва от убийството.“ Това е още по-умно! Така се тества талантът! Това било нещо особено грандиозно, докато всъщност не е нищо друго освен пренасяне върху човека на чисто ариманически метод, който важи за машините.
към текста >>
Това било нещо особено грандиозно, докато всъщност не е нищо друго освен пренасяне върху чо
век
а на чисто ариманически метод, който важи за машините.
Но онзи, който открива „найблизкото до ума“: „Човекът се оглежда в огледало, вижда убиеца, който се промъква отзад и успява да се спаси.“ – е нормален. „Талантлив“ ще е този, който каже, че убиецът се промъква покрай огледалото, вижда лицето си в огледалото, уплашва се и се отказва от убийството. Особено умен пък онзи, който би казал: „В близост до този, чийто живот би следвало да бъде угасен от убиеца, се намира огледало. В тъмнината убиецът се блъсва в огледалото, уплашва се от шума и се отказва от убийството.“ Това е още по-умно! Така се тества талантът!
Това било нещо особено грандиозно, докато всъщност не е нищо друго освен пренасяне върху човека на чисто ариманически метод, който важи за машините.
Ужасни неща ще последват от механизирането на човешкия живот, ако талантът се открива по този начин. Хората трябва само да поразмишляват малко за това, което са приели самите те преди известно време. Мога да докажа колко безсмислено говорят тези, които измислят такива тестове. Да вземем за пример цяла поредица от личности, които описаните хора, деца на духа, който води до такъв тест за талантливост, сами признават за значителни, много значителни личности. Да посочим за пример физика Хелмхолц и други.
към текста >>
Когато, изхождайки от духовната наука, чо
век
днес си изясни най-простите понятия, отнасящи се до нашето време, ще види, че с нещастието, със страданието, с всички болки на нашето време, които все още не са достигнали до своята кулминация, наистина не са достигнали, е тясно свързана съпротивата на човечеството да разбере духа.
Средството срещу ограничеността, филистерството и непохватността е духовната наука. Ние се нуждаем от епоха, която да изведе хората от ограничеността, теснотата, неумелостта и да ги доведе до обширни хоризонти, до великодушие, до сръчност. Духовната наука трябва да се приеме като нещо изпълнено с живот и житейски смисъл.
Когато, изхождайки от духовната наука, човек днес си изясни най-простите понятия, отнасящи се до нашето време, ще види, че с нещастието, със страданието, с всички болки на нашето време, които все още не са достигнали до своята кулминация, наистина не са достигнали, е тясно свързана съпротивата на човечеството да разбере духа.
Хората се отделиха от божествено-духовния живот, те отново трябва да намерят и реално да изживеят връзката с божествено-духовния живот.
към текста >>
Затова може да се каже, че чо
век
трябва да потърси изход от конфликта на съвремието чрез духовната наука.
Но какво говорят те, ще разбере само този, който се научи да ги разбира чрез средствата на духовната наука. Колкото и навътре да се вниква в духовната наука, няма да е достатъчно енергично и сериозно, ако животът не се прониква постоянно с даваното от нея. Хората от нашата епоха нямат достатъчно смелост да премислят живота със силите, идващи от духа. Това трябва да се научи, защото изобщо липсва. Ако не се научи, ако продължи да липсва, тогава много дълго ще трае надвисналата над човечеството катастрофа.
Затова може да се каже, че човек трябва да потърси изход от конфликта на съвремието чрез духовната наука.
Вземете това, моля ви, напълно сериозно и задълбочено. Тогава обсъденото на тази среща ще донесе истинските плодове за вашите сърца, за вашите души.
към текста >>
6.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Такива хора вярват, че мислите и представите ще навлязат като идеали в света дотолкова, доколкото чрез видимите си действия чо
век
ът съумява да ги претвори в едни или други факти.
– нямат никаква стойност за мировите закономерности.
Такива хора вярват, че мислите и представите ще навлязат като идеали в света дотолкова, доколкото чрез видимите си действия човекът съумява да ги претвори в едни или други факти.
Антропософското светоусещане предполага, че ние сме напълно наясно, че, за да се осъществят нашите мисли и представи, трябва да се намерят и други пътища, освен тези, по които те се осъществяват в сетивния свят чрез нашите действия. Вникването в тази жизнена необходимост вече предполага и изискването, според което антропософът би трябвало да участва в бдението над знаменията на времето. В хода на мировата еволюция стават много неща, но човекът, особено човекът на нашата епоха, е длъжен да си изгради действително разбиране относно случващото се в мировата еволюция, в която е поставен самият той.
към текста >>
В хода на мировата еволюция стават много неща, но чо
век
ът, особено чо
век
ът на нашата епоха, е длъжен да си изгради действително разбиране относно случващото се в мировата еволюция, в която е поставен самият той.
– нямат никаква стойност за мировите закономерности. Такива хора вярват, че мислите и представите ще навлязат като идеали в света дотолкова, доколкото чрез видимите си действия човекът съумява да ги претвори в едни или други факти. Антропософското светоусещане предполага, че ние сме напълно наясно, че, за да се осъществят нашите мисли и представи, трябва да се намерят и други пътища, освен тези, по които те се осъществяват в сетивния свят чрез нашите действия. Вникването в тази жизнена необходимост вече предполага и изискването, според което антропософът би трябвало да участва в бдението над знаменията на времето.
В хода на мировата еволюция стават много неща, но човекът, особено човекът на нашата епоха, е длъжен да си изгради действително разбиране относно случващото се в мировата еволюция, в която е поставен самият той.
към текста >>
Що се отнася до отделните хора, всеки знае, че чо
век
трябва да взема под внимание своето собствено развитие, а не просто заобикалящите го външни събития.
Що се отнася до отделните хора, всеки знае, че човек трябва да взема под внимание своето собствено развитие, а не просто заобикалящите го външни събития.
Помислете само, че, грубо казано, бих могъл да се изразя така: Външните, достъпни за сетивата факти са налице навсякъде около хората, които примерно са на 5-, 10-, 20-, 30-, 50 70-годишна възраст. И въпреки това нито един здравомислещ човек няма да установи едно и също отношение към фактите при 5-, 10-, 20-, 30-, 50-, 70-годишния. Как хората следва да се отнасят към външното обкръжение може да се определи само тогава, когато вземем под внимание индивидуалното развитие на самия човек. При отделния индивид това е ясно за всеки. Но както отделният човек подлежи на строго определено развитие, както разполага с различни сили в своето детство, зрялост и старост, така и човечеството в хода на своето развитие придобива все нови и нови сили и хората просто проспиват мировата еволюция, ако не обръщат внимание на факта, че по своята същност човечеството през 20 век е съвсем различно от човечеството през 15 век или по времето, когато се разиграва Мистерията на Голгота.
към текста >>
И въпреки това нито един здравомислещ чо
век
няма да установи едно и също отношение към фактите при 5-, 10-, 20-, 30-, 50-, 70-годишния.
Що се отнася до отделните хора, всеки знае, че човек трябва да взема под внимание своето собствено развитие, а не просто заобикалящите го външни събития. Помислете само, че, грубо казано, бих могъл да се изразя така: Външните, достъпни за сетивата факти са налице навсякъде около хората, които примерно са на 5-, 10-, 20-, 30-, 50 70-годишна възраст.
И въпреки това нито един здравомислещ човек няма да установи едно и също отношение към фактите при 5-, 10-, 20-, 30-, 50-, 70-годишния.
Как хората следва да се отнасят към външното обкръжение може да се определи само тогава, когато вземем под внимание индивидуалното развитие на самия човек. При отделния индивид това е ясно за всеки. Но както отделният човек подлежи на строго определено развитие, както разполага с различни сили в своето детство, зрялост и старост, така и човечеството в хода на своето развитие придобива все нови и нови сили и хората просто проспиват мировата еволюция, ако не обръщат внимание на факта, че по своята същност човечеството през 20 век е съвсем различно от човечеството през 15 век или по времето, когато се разиграва Мистерията на Голгота. Най-големите недостатъци и заблуждения именно на нашето време се свеждат до това, че хората не искат да вземат под внимание току-що казаното от мен. Те смятат, че за човека и човечеството би могло да се говори напълно абстрактно и че няма никаква нужда да се обсъжда въпросът за еволюцията на човечеството.
към текста >>
Как хората следва да се отнасят към външното обкръжение може да се определи само тогава, когато вземем под внимание индивидуалното развитие на самия чо
век
.
Що се отнася до отделните хора, всеки знае, че човек трябва да взема под внимание своето собствено развитие, а не просто заобикалящите го външни събития. Помислете само, че, грубо казано, бих могъл да се изразя така: Външните, достъпни за сетивата факти са налице навсякъде около хората, които примерно са на 5-, 10-, 20-, 30-, 50 70-годишна възраст. И въпреки това нито един здравомислещ човек няма да установи едно и също отношение към фактите при 5-, 10-, 20-, 30-, 50-, 70-годишния.
Как хората следва да се отнасят към външното обкръжение може да се определи само тогава, когато вземем под внимание индивидуалното развитие на самия човек.
При отделния индивид това е ясно за всеки. Но както отделният човек подлежи на строго определено развитие, както разполага с различни сили в своето детство, зрялост и старост, така и човечеството в хода на своето развитие придобива все нови и нови сили и хората просто проспиват мировата еволюция, ако не обръщат внимание на факта, че по своята същност човечеството през 20 век е съвсем различно от човечеството през 15 век или по времето, когато се разиграва Мистерията на Голгота. Най-големите недостатъци и заблуждения именно на нашето време се свеждат до това, че хората не искат да вземат под внимание току-що казаното от мен. Те смятат, че за човека и човечеството би могло да се говори напълно абстрактно и че няма никаква нужда да се обсъжда въпросът за еволюцията на човечеството.
към текста >>
Но както отделният чо
век
подлежи на строго определено развитие, както разполага с различни сили в своето детство, зрялост и старост, така и човечеството в хода на своето развитие придобива все нови и нови сили и хората просто проспиват мировата еволюция, ако не обръщат внимание на факта, че по своята същност човечеството през 20
век
е съвсем различно от човечеството през 15
век
или по времето, когато се разиграва Мистерията на Голгота.
Що се отнася до отделните хора, всеки знае, че човек трябва да взема под внимание своето собствено развитие, а не просто заобикалящите го външни събития. Помислете само, че, грубо казано, бих могъл да се изразя така: Външните, достъпни за сетивата факти са налице навсякъде около хората, които примерно са на 5-, 10-, 20-, 30-, 50 70-годишна възраст. И въпреки това нито един здравомислещ човек няма да установи едно и също отношение към фактите при 5-, 10-, 20-, 30-, 50-, 70-годишния. Как хората следва да се отнасят към външното обкръжение може да се определи само тогава, когато вземем под внимание индивидуалното развитие на самия човек. При отделния индивид това е ясно за всеки.
Но както отделният човек подлежи на строго определено развитие, както разполага с различни сили в своето детство, зрялост и старост, така и човечеството в хода на своето развитие придобива все нови и нови сили и хората просто проспиват мировата еволюция, ако не обръщат внимание на факта, че по своята същност човечеството през 20 век е съвсем различно от човечеството през 15 век или по времето, когато се разиграва Мистерията на Голгота.
Най-големите недостатъци и заблуждения именно на нашето време се свеждат до това, че хората не искат да вземат под внимание току-що казаното от мен. Те смятат, че за човека и човечеството би могло да се говори напълно абстрактно и че няма никаква нужда да се обсъжда въпросът за еволюцията на човечеството.
към текста >>
Те смятат, че за чо
век
а и човечеството би могло да се говори напълно абстрактно и че няма никаква нужда да се обсъжда въпросът за еволюцията на човечеството.
И въпреки това нито един здравомислещ човек няма да установи едно и също отношение към фактите при 5-, 10-, 20-, 30-, 50-, 70-годишния. Как хората следва да се отнасят към външното обкръжение може да се определи само тогава, когато вземем под внимание индивидуалното развитие на самия човек. При отделния индивид това е ясно за всеки. Но както отделният човек подлежи на строго определено развитие, както разполага с различни сили в своето детство, зрялост и старост, така и човечеството в хода на своето развитие придобива все нови и нови сили и хората просто проспиват мировата еволюция, ако не обръщат внимание на факта, че по своята същност човечеството през 20 век е съвсем различно от човечеството през 15 век или по времето, когато се разиграва Мистерията на Голгота. Най-големите недостатъци и заблуждения именно на нашето време се свеждат до това, че хората не искат да вземат под внимание току-що казаното от мен.
Те смятат, че за човека и човечеството би могло да се говори напълно абстрактно и че няма никаква нужда да се обсъжда въпросът за еволюцията на човечеството.
към текста >>
През гръцко-латинската епоха, приблизително от 3-то предхристиянско столетие до 15-то столетие от християнското летоброене имаме онази културна епоха, когато в чо
век
а се развива разсъдъчната или чувстващата душа, а след 15-то столетие настъпва епохата на съзнателната душа.
И сега възниква въпросът: Как можем да стигнем до по-точно разбиране на тези неща? Както знаете, ние често сме обсъждали едни или други важни подробности от тази еволюция.
През гръцко-латинската епоха, приблизително от 3-то предхристиянско столетие до 15-то столетие от християнското летоброене имаме онази културна епоха, когато в човека се развива разсъдъчната или чувстващата душа, а след 15-то столетие настъпва епохата на съзнателната душа.
Тук посочваме един съществен момент от еволюцията на човечеството, доколкото той засяга именно нашето време. Сега знаем, че основната сила, за която трябва да си дадем сметка в еволюцията на човечеството от 15-то столетие до 4-то хилядолетие, до началото на 4-то хилядолетие, е съзнателната душа.
към текста >>
Изучавайки описанието на тези тела в моята книга „Въведение в тайната наука“, вие ще установите по колко сложен начин се е стигнало до това, което представлява днешният чо
век
, изграден от споменатите четири съставни части.
Изучавайки описанието на тези тела в моята книга „Въведение в тайната наука“, вие ще установите по колко сложен начин се е стигнало до това, което представлява днешният човек, изграден от споменатите четири съставни части.
Нима от фактите, които ни разкрива „Въведение в тайната наука“, не виждаме, че в изграждането на трите обвивки, проникващи физическото тяло, са участвали духове от всички възможни йерархии? Нима не виждаме, че онова, което ни обгръща като физическо, етерно и астрално тяло, е от неимоверно сложно естество? Но тези йерархии не само са участвали в изграждането на нашите обвивки, а продължават да работят вътре в тях. И който вярва, че човекът е просто съчетание от кости, кръв, мускули и т.н., какъвто ни го представят официалната естествена наука, физиологията, биологията или анатомията, изобщо не разбира човека.
към текста >>
И който вярва, че чо
век
ът е просто съчетание от кости, кръв, мускули и т.н., какъвто ни го представят официалната естествена наука, физиологията, биологията или анатомията, изобщо не разбира чо
век
а.
Изучавайки описанието на тези тела в моята книга „Въведение в тайната наука“, вие ще установите по колко сложен начин се е стигнало до това, което представлява днешният човек, изграден от споменатите четири съставни части. Нима от фактите, които ни разкрива „Въведение в тайната наука“, не виждаме, че в изграждането на трите обвивки, проникващи физическото тяло, са участвали духове от всички възможни йерархии? Нима не виждаме, че онова, което ни обгръща като физическо, етерно и астрално тяло, е от неимоверно сложно естество? Но тези йерархии не само са участвали в изграждането на нашите обвивки, а продължават да работят вътре в тях.
И който вярва, че човекът е просто съчетание от кости, кръв, мускули и т.н., какъвто ни го представят официалната естествена наука, физиологията, биологията или анатомията, изобщо не разбира човека.
към текста >>
От сбитото изложение на „Въведение в тайната наука“ имате представа за взаимодействието на отделните духове от висшите йерархии, в резултат на което възниква чо
век
ът, и за това, колко сложни са тези неща, взети поотделно.
Приближим ли се до реалната същност на тези човешки обвивки, ги виждаме в тяхната истинност, виждаме как духовните същества от висшите йерархии планомерно и мъдро си взаимодействат във всичко, извършващо се в нашите телесни обвивки, без каквото и да е участие на нашето съзнание.
От сбитото изложение на „Въведение в тайната наука“ имате представа за взаимодействието на отделните духове от висшите йерархии, в резултат на което възниква човекът, и за това, колко сложни са тези неща, взети поотделно.
Но въпреки това, искаме ли да разберем човешкото същество, трябва да навлизаме все по-дълбоко в отделните подробности.
към текста >>
В тези области предводителите на човечеството са се погрижили чо
век
ът да не разперва току-така надменно и гордо крила в небето, ако му липсва стремеж към истинското познание.
година, какво точно върши в човешкото етерно тяло, да кажем, йерархията на серафимите или тази на силите (духовете на движението)? Защото можем да повдигнем този въпрос, също както питаме дали, примерно, сега в Лугано вали дъжд или не. Във всеки случай няма да получим отговор нито на единия, нито на другия въпрос, ако изхождаме от някакви теории или размишления, а ще получим отговор само чрез конкретното разглеждане на фактите. Както трябва да се осведомим, да кажем, от телеграма, писмо или нещо подобно, дали сега в Лугано вали дъжд или не, така трябва да се осведомим чрез действително проникване във фактите относно въпрос като: Каква задача изпълняват през съвременната епоха от общочовешкото развитие духовете на мъдростта или престолите, да кажем, в човешкото етерно тяло? Но въпрос като току-що повдигнатия е извънредно сложен и ние бихме могли само да се приближим до онези области, където възникват подобни въпроси.
В тези области предводителите на човечеството са се погрижили човекът да не разперва току-така надменно и гордо крила в небето, ако му липсва стремеж към истинското познание.
към текста >>
Много повече бих искал да поставя друг въпрос, който не е така смел и неопределен, а дори непосредствено засяга съвременния чо
век
.
Сега бих искал да засегна един въпрос, който не е така смел, нито неопределен – макар да е твърде конкретен – както въпроса: Какво вършат силите (духовете на движението) или престолите в нашето етерно тяло?
Много повече бих искал да поставя друг въпрос, който не е така смел и неопределен, а дори непосредствено засяга съвременния човек.
Този въпрос гласи: Какво вършат в настоящата епоха на развитието на човечеството ангелите, тези най-близо разположени до човека същества, в неговото астрално тяло?
към текста >>
Този въпрос гласи: Какво вършат в настоящата епоха на развитието на човечеството ангелите, тези най-близо разположени до чо
век
а същества, в неговото астрално тяло?
Сега бих искал да засегна един въпрос, който не е така смел, нито неопределен – макар да е твърде конкретен – както въпроса: Какво вършат силите (духовете на движението) или престолите в нашето етерно тяло? Много повече бих искал да поставя друг въпрос, който не е така смел и неопределен, а дори непосредствено засяга съвременния човек.
Този въпрос гласи: Какво вършат в настоящата епоха на развитието на човечеството ангелите, тези най-близо разположени до човека същества, в неговото астрално тяло?
към текста >>
Разглеждайки вътрешната същност на чо
век
а, установяваме, че астралното тяло се намира най-близо до нашия човешки aз.
Разглеждайки вътрешната същност на човека, установяваме, че астралното тяло се намира най-близо до нашия човешки aз.
Следователно бихме могли да очакваме, че отговорът на току-що поставения въпрос ще ни интересува изключително много. Ангелите са най-близката йерархия, разположена над самата йерархия на хората. Така че ние поставяме един скромен въпрос и едва по-късно ще видим, че за нас ще бъде много важен отговорът на въпроса: Какво точно вършат днес, в настоящата възраст на човечеството, което се намира в 20-то столетие, в тази жизнена епоха (епохата на съзнателната душа), която е започнала през 15-то столетие и ще продължи до началото на 4-то хилядолетие, какво точно вършат ангелите в човешкото астрално тяло?
към текста >>
И тогава се установява, че съществата от йерархията на ангелите – всяко едно от тях отговаря за отделния чо
век
, но като остава във взаимодействие с другите – всъщност изграждат образи в човешкото астрално тяло.
Следователно трябва да се издигнем поне до определена степен на имагинативното познание, ако искаме да отговорим на поставения въпрос.
И тогава се установява, че съществата от йерархията на ангелите – всяко едно от тях отговаря за отделния човек, но като остава във взаимодействие с другите – всъщност изграждат образи в човешкото астрално тяло.
Насърчавани от духовете на формата, те изграждат образи. Не се ли издигнем до имагинативното познание, не можем да предположим, че в нашето астрално тяло непрекъснато възникват образи. Тези образи непрекъснато се пораждат и разпадат. Ако те не се оформяха там, занапред не би било възможно такова общочовешко развитие, което да е в съгласие с духовете на формата и с техните намерения. Това, което духовете на формата искат да постигнат с нас до края на земното развитие, първоначално трябва да го развият в образи и едва по-късно от тези образи ще се роди преобразеното човечество.
към текста >>
Действа принципът, че занапред нито един чо
век
на Земята няма да може спокойно да се наслаждава на щастието, ако други хора край него са нещастни.
Хората могат да се съпротивляват да признаят, че ангелите подготвят идеалите на бъдещето в техните тела, но това е точно така. И наистина при формирането на образите от страна на ангелите действа точно определен принцип.
Действа принципът, че занапред нито един човек на Земята няма да може спокойно да се наслаждава на щастието, ако други хора край него са нещастни.
В сила влиза импулсът на абсолютното братство, на абсолютното единство на човешкия род, на правилно разбраното братство, що се отнася до социалните отношения в условията на физическия живот. Това е едното, едната гледна точка, от която виждаме как ангелите пораждат образи в човешкото астрално тяло.
към текста >>
Що се отнася до душевния живот на хората, чрез образите, които влагат в астралното тяло, ангелите преследват целта всеки чо
век
в бъдеще да вижда скритото божествено начало във всеки друг чо
век
.
Но съществува и втори импулс, според който ангелите насочват действията си: те преследват определени цели не само по отношение на външния социален живот, а също и по отношение на човешката душа, по отношение на човешкия душевен живот.
Що се отнася до душевния живот на хората, чрез образите, които влагат в астралното тяло, ангелите преследват целта всеки човек в бъдеще да вижда скритото божествено начало във всеки друг човек.
към текста >>
Би трябвало да се променят по такъв начин, че да не разглеждаме чо
век
а нито теоретически, нито практически само като по-високо развито животно, съобразно с физическите му качества, а да пристъпваме към него с ясно осъзнатото чувство: В чо
век
а се проявява нещо, което идва от божествените основи на света, за да застане пред нас в плът и кръв.
И така, забележете! Нещата следва да се променят според намеренията, вложени в дейността на ангелите.
Би трябвало да се променят по такъв начин, че да не разглеждаме човека нито теоретически, нито практически само като по-високо развито животно, съобразно с физическите му качества, а да пристъпваме към него с ясно осъзнатото чувство: В човека се проявява нещо, което идва от божествените основи на света, за да застане пред нас в плът и кръв.
Да обхванем човека като образ, като проявление на духовния свят колкото е възможно по-сериозно, колкото е възможно по-силно, колкото е възможно по-съзнателно. Ето какво искат ангелите, влагайки образи в нашето астрално тяло.
към текста >>
Да обхванем чо
век
а като образ, като проявление на духовния свят колкото е възможно по-сериозно, колкото е възможно по-силно, колкото е възможно по-съзнателно.
И така, забележете! Нещата следва да се променят според намеренията, вложени в дейността на ангелите. Би трябвало да се променят по такъв начин, че да не разглеждаме човека нито теоретически, нито практически само като по-високо развито животно, съобразно с физическите му качества, а да пристъпваме към него с ясно осъзнатото чувство: В човека се проявява нещо, което идва от божествените основи на света, за да застане пред нас в плът и кръв.
Да обхванем човека като образ, като проявление на духовния свят колкото е възможно по-сериозно, колкото е възможно по-силно, колкото е възможно по-съзнателно.
Ето какво искат ангелите, влагайки образи в нашето астрално тяло.
към текста >>
Занапред всяко свободно религиозно чувство ще възниква благодарение на това, че всеки чо
век
ще бъде признаван за действително подобие на Бога и то не на теория, а в ежедневния живот.
И когато всичко това се осъществи някога, то ще има точно определени последици.
Занапред всяко свободно религиозно чувство ще възниква благодарение на това, че всеки човек ще бъде признаван за действително подобие на Бога и то не на теория, а в ежедневния живот.
към текста >>
Тогава няма да е възможна никаква религиозна принуда, няма да има и нужда от религиозна принуда, защото срещата на чо
век
а с всеки друг чо
век
поначало ще представлява религиозно действие, едно тайнство и никому няма да бъде потребно да поддържа религиозния живот чрез каквато и да е църква с нейните външни проявления на физическия план.
Тогава няма да е възможна никаква религиозна принуда, няма да има и нужда от религиозна принуда, защото срещата на човека с всеки друг човек поначало ще представлява религиозно действие, едно тайнство и никому няма да бъде потребно да поддържа религиозния живот чрез каквато и да е църква с нейните външни проявления на физическия план.
Ако църквата правилно разбира самата себе си, тя може да има само една цел: да направи себе си излишна на физическия план, след като целият живот бъде превърнат в израз на свръхсетивния свят.
към текста >>
Ангелите следват и трети импулс: да предоставят на чо
век
а възможността да достигне до духа чрез мисленето, като преодолее пропастта и стигне до изживявания в духовния свят.
Ето какво е вложено в импулсите, с които работят ангелите – да излеят върху хората пълна свобода на религиозния живот.
Ангелите следват и трети импулс: да предоставят на човека възможността да достигне до духа чрез мисленето, като преодолее пропастта и стигне до изживявания в духовния свят.
Духовна наука за духа, религиозна свобода за душите, братство за телата, това звучи като мирова музика в работата на ангелите в човешките астрални тела. Нужно е, бих казал, човекът само да издигне съзнанието си на друго равнище, за да се почувства пренесен в тази чудна работилница на ангелите, намираща се в човешкото астрално тяло.
към текста >>
Нужно е, бих казал, чо
век
ът само да издигне съзнанието си на друго равнище, за да се почувства пренесен в тази чудна работилница на ангелите, намираща се в човешкото астрално тяло.
Ето какво е вложено в импулсите, с които работят ангелите – да излеят върху хората пълна свобода на религиозния живот. Ангелите следват и трети импулс: да предоставят на човека възможността да достигне до духа чрез мисленето, като преодолее пропастта и стигне до изживявания в духовния свят. Духовна наука за духа, религиозна свобода за душите, братство за телата, това звучи като мирова музика в работата на ангелите в човешките астрални тела.
Нужно е, бих казал, човекът само да издигне съзнанието си на друго равнище, за да се почувства пренесен в тази чудна работилница на ангелите, намираща се в човешкото астрално тяло.
към текста >>
Днес тя може да бъде открита най-вече в спящия чо
век
.
Но сега живеем в епохата на съзнателната душа и в тази епоха на съзнателната душа ангелите вършат в човешкото астрално тяло това, което току-що разказах. Постепенно хората трябва съзнателно да достигнат до разбирането на току-що казаното. Защото то е свързано с еволюцията на човечеството. Но как изобщо се стига дотам, да се твърдят такива неща, каквито чувате от мен в този момент? Къде протича тази работа на ангелите?
Днес тя може да бъде открита най-вече в спящия човек.
Тя се намира в състоянието на сън при хората от заспиването до събуждането. Намираме я също в така наречените будни спящи състояния. Често съм споменавал как хората, въпреки че са будни, проспиват най-важните моменти от живота си. Мога да ви дам не твърде радостното уверение, че ако съзнателно се вгледаме в обкръжението си, днес ще срещнем много спящи хора. Те оставят покрай тях да мине това, което се случва в света, без да се интересуват от него, без да ги е грижа, без да се свързват с него.
към текста >>
Но всъщност въпросният чо
век
в тази своя инкарнация не е нищо друго освен ужасен сънливец, който проспива всичко ставащо около него, но в неговото астрално тяло продължава да работи ангелът, това същество от общността на ангелите, подготвяйки бъдещето на човечеството.
Тези процеси се разиграват по начин, който може да изглежда за хората твърде загадъчен и парадоксален. Някой би могъл да бъде смятан за недостоен да вникне в едни или други взаимоотношения с духовния свят.
Но всъщност въпросният човек в тази своя инкарнация не е нищо друго освен ужасен сънливец, който проспива всичко ставащо около него, но в неговото астрално тяло продължава да работи ангелът, това същество от общността на ангелите, подготвяйки бъдещето на човечеството.
В неговото астрално тяло въпреки това се работи и това може да се наблюдава. Важното е ставащото там да проникне в човешкото съзнание. Съзнателната душа трябва да се издигне до признаването на това, което може да бъде установено само по този начин.
към текста >>
И ако наред с това чо
век
медитира, ако вземе под внимание даденото като практически указания в „Как се постигат познания за висшите светове“, той работи в подкрепа на събитието.
Но относно приближаването си към свободата човешкият род е напреднал до такава степен, че вече от самия човешки род зависи дали ще проспи въпросното събитие или ще върви към него с напълно ясно съзнание. Какво би означавало да върви към него с напълно ясно съзнание? Да върви към него с напълно ясно съзнание означава следното: Днес духовната наука може да бъде изучавана, тя е тук и всъщност няма нужда да се върши друго, освен да се изучава.
И ако наред с това човек медитира, ако вземе под внимание даденото като практически указания в „Как се постигат познания за висшите светове“, той работи в подкрепа на събитието.
Необходимото за тази цел се свежда до правилното изучаване и съзнателното вникване в духовната наука. Дори и без да е развил ясновидски способности, днешният човек може да изучава духовната наука. Това може всеки, стига сам да не си поставя пречки по пътя. И ако хората изучават духовната наука все по-усърдно, ако усвояват заложените в нея понятия и идеи, те ще са дотолкова пробудени в съзнанието си, че няма да проспиват определени събития, а съзнателно ще участват в тях.
към текста >>
Дори и без да е развил ясновидски способности, днешният чо
век
може да изучава духовната наука.
Но относно приближаването си към свободата човешкият род е напреднал до такава степен, че вече от самия човешки род зависи дали ще проспи въпросното събитие или ще върви към него с напълно ясно съзнание. Какво би означавало да върви към него с напълно ясно съзнание? Да върви към него с напълно ясно съзнание означава следното: Днес духовната наука може да бъде изучавана, тя е тук и всъщност няма нужда да се върши друго, освен да се изучава. И ако наред с това човек медитира, ако вземе под внимание даденото като практически указания в „Как се постигат познания за висшите светове“, той работи в подкрепа на събитието. Необходимото за тази цел се свежда до правилното изучаване и съзнателното вникване в духовната наука.
Дори и без да е развил ясновидски способности, днешният човек може да изучава духовната наука.
Това може всеки, стига сам да не си поставя пречки по пътя. И ако хората изучават духовната наука все по-усърдно, ако усвояват заложените в нея понятия и идеи, те ще са дотолкова пробудени в съзнанието си, че няма да проспиват определени събития, а съзнателно ще участват в тях.
към текста >>
На първо място, ще бъде показано, че по-дълбоката страна на човешката природа действително може да бъде обхваната, ако проявяваме искрен и непосредствен интерес към чо
век
а.
На първо място, ще бъде показано, че по-дълбоката страна на човешката природа действително може да бъде обхваната, ако проявяваме искрен и непосредствен интерес към човека.
Да, наближава моментът, който хората не бива да пропуснат, а именно когато чрез своя ангел те ще получат от духовния свят един разтърсващ импулс, изразяващ се в това, че към всеки отделен човек ние ще изпитваме много по-дълбок интерес, отколкото е обичайно днес. Това засилване на интереса към нашите братя човеци няма да се развие като някакво субективно удобство, а ще настъпи като един вид тласък, при който духовният свят фактически ще ни повери една тайна относно това, какво представлява другият човек. Имам предвид не някакви теоретични разсъждения, а съвсем конкретен факт: Хората ще узнаят нещо, което може да пробуди интереса им към всеки отделен човек.
към текста >>
Да, наближава моментът, който хората не бива да пропуснат, а именно когато чрез своя ангел те ще получат от духовния свят един разтърсващ импулс, изразяващ се в това, че към всеки отделен чо
век
ние ще изпитваме много по-дълбок интерес, отколкото е обичайно днес.
На първо място, ще бъде показано, че по-дълбоката страна на човешката природа действително може да бъде обхваната, ако проявяваме искрен и непосредствен интерес към човека.
Да, наближава моментът, който хората не бива да пропуснат, а именно когато чрез своя ангел те ще получат от духовния свят един разтърсващ импулс, изразяващ се в това, че към всеки отделен човек ние ще изпитваме много по-дълбок интерес, отколкото е обичайно днес.
Това засилване на интереса към нашите братя човеци няма да се развие като някакво субективно удобство, а ще настъпи като един вид тласък, при който духовният свят фактически ще ни повери една тайна относно това, какво представлява другият човек. Имам предвид не някакви теоретични разсъждения, а съвсем конкретен факт: Хората ще узнаят нещо, което може да пробуди интереса им към всеки отделен човек.
към текста >>
Това засилване на интереса към нашите братя човеци няма да се развие като някакво субективно удобство, а ще настъпи като един вид тласък, при който духовният свят фактически ще ни повери една тайна относно това, какво представлява другият чо
век
.
На първо място, ще бъде показано, че по-дълбоката страна на човешката природа действително може да бъде обхваната, ако проявяваме искрен и непосредствен интерес към човека. Да, наближава моментът, който хората не бива да пропуснат, а именно когато чрез своя ангел те ще получат от духовния свят един разтърсващ импулс, изразяващ се в това, че към всеки отделен човек ние ще изпитваме много по-дълбок интерес, отколкото е обичайно днес.
Това засилване на интереса към нашите братя човеци няма да се развие като някакво субективно удобство, а ще настъпи като един вид тласък, при който духовният свят фактически ще ни повери една тайна относно това, какво представлява другият човек.
Имам предвид не някакви теоретични разсъждения, а съвсем конкретен факт: Хората ще узнаят нещо, което може да пробуди интереса им към всеки отделен човек.
към текста >>
Имам предвид не някакви теоретични разсъждения, а съвсем конкретен факт: Хората ще узнаят нещо, което може да пробуди интереса им към всеки отделен чо
век
.
На първо място, ще бъде показано, че по-дълбоката страна на човешката природа действително може да бъде обхваната, ако проявяваме искрен и непосредствен интерес към човека. Да, наближава моментът, който хората не бива да пропуснат, а именно когато чрез своя ангел те ще получат от духовния свят един разтърсващ импулс, изразяващ се в това, че към всеки отделен човек ние ще изпитваме много по-дълбок интерес, отколкото е обичайно днес. Това засилване на интереса към нашите братя човеци няма да се развие като някакво субективно удобство, а ще настъпи като един вид тласък, при който духовният свят фактически ще ни повери една тайна относно това, какво представлява другият човек.
Имам предвид не някакви теоретични разсъждения, а съвсем конкретен факт: Хората ще узнаят нещо, което може да пробуди интереса им към всеки отделен човек.
към текста >>
На второ място, ще настъпи следното: От страна на духовния свят ангелите ще покажат на чо
век
а неоспоримо, че Христовият импулс, освен всичко друго, означава и пълна религиозна свобода за хората, и че единствено истинското християнство е това, което прави възможна абсолютната религиозна свобода.
Това е едното и то ще издигне социалния живот на по-висока степен.
На второ място, ще настъпи следното: От страна на духовния свят ангелите ще покажат на човека неоспоримо, че Христовият импулс, освен всичко друго, означава и пълна религиозна свобода за хората, и че единствено истинското християнство е това, което прави възможна абсолютната религиозна свобода.
И, на трето място, идва неоспоримото убеждение за духовната природа на света.
към текста >>
Събитието ще настъпи по такъв начин, че съзнателната душа на чо
век
а ще трябва да изгради определено отношение към него.
Събитието ще настъпи по такъв начин, че съзнателната душа на човека ще трябва да изгради определено отношение към него.
Всичко това предстои да настъпи в хода на общочовешката еволюция. Защото ангелите вече подготвят това предстоящо събитие чрез своите образи в човешкото астрално тяло. Но сега нека ви припомня, че събитието, което предстои, вече е заложено в човешката воля. Хората могат и да пропуснат някои неща. Днес мнозина пропускат много подробности, които могат да ни издигнат до будното изживяване на споменатия момент.
към текста >>
Но, както знаете, в мировото развитие има и други същества, които са заинтересовани да отклонят чо
век
а от неговия път.
Но, както знаете, в мировото развитие има и други същества, които са заинтересовани да отклонят човека от неговия път.
Те са ариманическите и луциферическите същества. Това, което току-що казах, е вложено в божествения план за еволюцията на човека.
към текста >>
Това, което току-що казах, е вложено в божествения план за еволюцията на чо
век
а.
Но, както знаете, в мировото развитие има и други същества, които са заинтересовани да отклонят човека от неговия път. Те са ариманическите и луциферическите същества.
Това, което току-що казах, е вложено в божествения план за еволюцията на човека.
към текста >>
Всъщност, ако чо
век
ът се остави на собствената си природа, би трябвало да достигне до виждането на това, което ангелът върши в астралното му тяло.
Всъщност, ако човекът се остави на собствената си природа, би трябвало да достигне до виждането на това, което ангелът върши в астралното му тяло.
Но луциферическото развитие е насочено към целта да отклони човешкия поглед от работата на йерархията на ангелите. За да отклонят човека, луциферическите същества постъпват по следния начин: те спъват свободната воля на човека. Опитват се да внесат тъмнина в упражняването на свободната човешка воля, като, от една страна, правят човека наистина добро същество – от гледната точка, която сега засягам, Луцифер иска за човека нещо добро, нещо духовно, – но с цената на това, че го лишава от свободната му воля, придавайки на действията му напълно автоматичен характер. Човекът би следвало да постигне ясновидство, изхождайки от добри принципи, но в известна степен автоматично. Луциферическите същества искат да отнемат от човека свободната му воля, респективно възможността да върши зло.
към текста >>
За да отклонят чо
век
а, луциферическите същества постъпват по следния начин: те спъват свободната воля на чо
век
а.
Всъщност, ако човекът се остави на собствената си природа, би трябвало да достигне до виждането на това, което ангелът върши в астралното му тяло. Но луциферическото развитие е насочено към целта да отклони човешкия поглед от работата на йерархията на ангелите.
За да отклонят човека, луциферическите същества постъпват по следния начин: те спъват свободната воля на човека.
Опитват се да внесат тъмнина в упражняването на свободната човешка воля, като, от една страна, правят човека наистина добро същество – от гледната точка, която сега засягам, Луцифер иска за човека нещо добро, нещо духовно, – но с цената на това, че го лишава от свободната му воля, придавайки на действията му напълно автоматичен характер. Човекът би следвало да постигне ясновидство, изхождайки от добри принципи, но в известна степен автоматично. Луциферическите същества искат да отнемат от човека свободната му воля, респективно възможността да върши зло.
към текста >>
Опитват се да внесат тъмнина в упражняването на свободната човешка воля, като, от една страна, правят чо
век
а наистина добро същество – от гледната точка, която сега засягам, Луцифер иска за чо
век
а нещо добро, нещо духовно, – но с цената на това, че го лишава от свободната му воля, придавайки на действията му напълно автоматичен характер.
Всъщност, ако човекът се остави на собствената си природа, би трябвало да достигне до виждането на това, което ангелът върши в астралното му тяло. Но луциферическото развитие е насочено към целта да отклони човешкия поглед от работата на йерархията на ангелите. За да отклонят човека, луциферическите същества постъпват по следния начин: те спъват свободната воля на човека.
Опитват се да внесат тъмнина в упражняването на свободната човешка воля, като, от една страна, правят човека наистина добро същество – от гледната точка, която сега засягам, Луцифер иска за човека нещо добро, нещо духовно, – но с цената на това, че го лишава от свободната му воля, придавайки на действията му напълно автоматичен характер.
Човекът би следвало да постигне ясновидство, изхождайки от добри принципи, но в известна степен автоматично. Луциферическите същества искат да отнемат от човека свободната му воля, респективно възможността да върши зло.
към текста >>
Чо
век
ът би следвало да постигне ясновидство, изхождайки от добри принципи, но в известна степен автоматично.
Всъщност, ако човекът се остави на собствената си природа, би трябвало да достигне до виждането на това, което ангелът върши в астралното му тяло. Но луциферическото развитие е насочено към целта да отклони човешкия поглед от работата на йерархията на ангелите. За да отклонят човека, луциферическите същества постъпват по следния начин: те спъват свободната воля на човека. Опитват се да внесат тъмнина в упражняването на свободната човешка воля, като, от една страна, правят човека наистина добро същество – от гледната точка, която сега засягам, Луцифер иска за човека нещо добро, нещо духовно, – но с цената на това, че го лишава от свободната му воля, придавайки на действията му напълно автоматичен характер.
Човекът би следвало да постигне ясновидство, изхождайки от добри принципи, но в известна степен автоматично.
Луциферическите същества искат да отнемат от човека свободната му воля, респективно възможността да върши зло.
към текста >>
Луциферическите същества искат да отнемат от чо
век
а свободната му воля, респективно възможността да върши зло.
Всъщност, ако човекът се остави на собствената си природа, би трябвало да достигне до виждането на това, което ангелът върши в астралното му тяло. Но луциферическото развитие е насочено към целта да отклони човешкия поглед от работата на йерархията на ангелите. За да отклонят човека, луциферическите същества постъпват по следния начин: те спъват свободната воля на човека. Опитват се да внесат тъмнина в упражняването на свободната човешка воля, като, от една страна, правят човека наистина добро същество – от гледната точка, която сега засягам, Луцифер иска за човека нещо добро, нещо духовно, – но с цената на това, че го лишава от свободната му воля, придавайки на действията му напълно автоматичен характер. Човекът би следвало да постигне ясновидство, изхождайки от добри принципи, но в известна степен автоматично.
Луциферическите същества искат да отнемат от човека свободната му воля, респективно възможността да върши зло.
към текста >>
Тези луциферически същества са силно заинтересовани да обхванат чо
век
а по такъв начин, че той да не разполага със свободна воля, защото самите те не са успели да си извоюват свободната воля.
Всичко това е свързано с точно определени тайни на развитието. Знаете, че луциферическите същества са изостанали на друга еволюционна степен и че непрекъснато внасят нещо чуждо в хода на нормалното развитие.
Тези луциферически същества са силно заинтересовани да обхванат човека по такъв начин, че той да не разполага със свободна воля, защото самите те не са успели да си извоюват свободната воля.
Свободната воля може да бъде постигната единствено на Земята. Но те не искат да имат нищо общо със Земята, признават само сатурновата, слънчевата и лунната степен на мировото развитие, на които са изостанали, и не искат да имат нищо общо със земното развитие. Ако мога да се изразя така, тези същества мразят свободната воля на човека. Те действат във висша степен духовно, но автоматично – и това е извънредно важно, – стремейки се да издигнат човека до тяхната висота, до тяхната духовна висота. Те искат да го направят като автомат – духовен, но автоматичен.
към текста >>
Ако мога да се изразя така, тези същества мразят свободната воля на чо
век
а.
Всичко това е свързано с точно определени тайни на развитието. Знаете, че луциферическите същества са изостанали на друга еволюционна степен и че непрекъснато внасят нещо чуждо в хода на нормалното развитие. Тези луциферически същества са силно заинтересовани да обхванат човека по такъв начин, че той да не разполага със свободна воля, защото самите те не са успели да си извоюват свободната воля. Свободната воля може да бъде постигната единствено на Земята. Но те не искат да имат нищо общо със Земята, признават само сатурновата, слънчевата и лунната степен на мировото развитие, на които са изостанали, и не искат да имат нищо общо със земното развитие.
Ако мога да се изразя така, тези същества мразят свободната воля на човека.
Те действат във висша степен духовно, но автоматично – и това е извънредно важно, – стремейки се да издигнат човека до тяхната висота, до тяхната духовна висота. Те искат да го направят като автомат – духовен, но автоматичен. Но по този начин, от една страна, се създава опасността, ако човекът прекалено рано се превърне в автоматично действащо същество, преди неговата съзнателна душа напълно да функционира, да проспи откровението, което трябва да дойде и което току-що описах.
към текста >>
Те действат във висша степен духовно, но автоматично – и това е извънредно важно, – стремейки се да издигнат чо
век
а до тяхната висота, до тяхната духовна висота.
Знаете, че луциферическите същества са изостанали на друга еволюционна степен и че непрекъснато внасят нещо чуждо в хода на нормалното развитие. Тези луциферически същества са силно заинтересовани да обхванат човека по такъв начин, че той да не разполага със свободна воля, защото самите те не са успели да си извоюват свободната воля. Свободната воля може да бъде постигната единствено на Земята. Но те не искат да имат нищо общо със Земята, признават само сатурновата, слънчевата и лунната степен на мировото развитие, на които са изостанали, и не искат да имат нищо общо със земното развитие. Ако мога да се изразя така, тези същества мразят свободната воля на човека.
Те действат във висша степен духовно, но автоматично – и това е извънредно важно, – стремейки се да издигнат човека до тяхната висота, до тяхната духовна висота.
Те искат да го направят като автомат – духовен, но автоматичен. Но по този начин, от една страна, се създава опасността, ако човекът прекалено рано се превърне в автоматично действащо същество, преди неговата съзнателна душа напълно да функционира, да проспи откровението, което трябва да дойде и което току-що описах.
към текста >>
Но по този начин, от една страна, се създава опасността, ако чо
век
ът прекалено рано се превърне в автоматично действащо същество, преди неговата съзнателна душа напълно да функционира, да проспи откровението, което трябва да дойде и което току-що описах.
Свободната воля може да бъде постигната единствено на Земята. Но те не искат да имат нищо общо със Земята, признават само сатурновата, слънчевата и лунната степен на мировото развитие, на които са изостанали, и не искат да имат нищо общо със земното развитие. Ако мога да се изразя така, тези същества мразят свободната воля на човека. Те действат във висша степен духовно, но автоматично – и това е извънредно важно, – стремейки се да издигнат човека до тяхната висота, до тяхната духовна висота. Те искат да го направят като автомат – духовен, но автоматичен.
Но по този начин, от една страна, се създава опасността, ако човекът прекалено рано се превърне в автоматично действащо същество, преди неговата съзнателна душа напълно да функционира, да проспи откровението, което трябва да дойде и което току-що описах.
към текста >>
Те не се стремят да одухотворят чо
век
а, а да умъртвят у него съзнанието за неговата духовност.
Ариманическите същества също работят против това откровение.
Те не се стремят да одухотворят човека, а да умъртвят у него съзнанието за неговата духовност.
Те се стремят да му внушат възгледа, че човекът представлява само високо развито животно. В действителност Ариман е големият вдъхновител на материалистическия дарвинизъм. Ариман е и великият учител за всички технологии и практики в хода на земното развитие, които не признават нищо друго освен външния, достъпен за сетивата човешки живот, който изисква само универсална, широкоразпространена техника, задоволяваща по рафиниран начин човешките потребности от ядене и пиене, както и всякакви други нужди, които не се различават от тези на животните. Да умъртвят, да затъмнят в човека съзнанието, че е образ и подобие Божие – ето какво искат да причинят на съзнателната душа ариманическите духове чрез всевъзможните рафинирани научни средства на нашето време.
към текста >>
Те се стремят да му внушат възгледа, че чо
век
ът представлява само високо развито животно.
Ариманическите същества също работят против това откровение. Те не се стремят да одухотворят човека, а да умъртвят у него съзнанието за неговата духовност.
Те се стремят да му внушат възгледа, че човекът представлява само високо развито животно.
В действителност Ариман е големият вдъхновител на материалистическия дарвинизъм. Ариман е и великият учител за всички технологии и практики в хода на земното развитие, които не признават нищо друго освен външния, достъпен за сетивата човешки живот, който изисква само универсална, широкоразпространена техника, задоволяваща по рафиниран начин човешките потребности от ядене и пиене, както и всякакви други нужди, които не се различават от тези на животните. Да умъртвят, да затъмнят в човека съзнанието, че е образ и подобие Божие – ето какво искат да причинят на съзнателната душа ариманическите духове чрез всевъзможните рафинирани научни средства на нашето време.
към текста >>
Да умъртвят, да затъмнят в чо
век
а съзнанието, че е образ и подобие Божие – ето какво искат да причинят на съзнателната душа ариманическите духове чрез всевъзможните рафинирани научни средства на нашето време.
Ариманическите същества също работят против това откровение. Те не се стремят да одухотворят човека, а да умъртвят у него съзнанието за неговата духовност. Те се стремят да му внушат възгледа, че човекът представлява само високо развито животно. В действителност Ариман е големият вдъхновител на материалистическия дарвинизъм. Ариман е и великият учител за всички технологии и практики в хода на земното развитие, които не признават нищо друго освен външния, достъпен за сетивата човешки живот, който изисква само универсална, широкоразпространена техника, задоволяваща по рафиниран начин човешките потребности от ядене и пиене, както и всякакви други нужди, които не се различават от тези на животните.
Да умъртвят, да затъмнят в човека съзнанието, че е образ и подобие Божие – ето какво искат да причинят на съзнателната душа ариманическите духове чрез всевъзможните рафинирани научни средства на нашето време.
към текста >>
В предишни епохи ариманическите духове не биха имали никаква полза от това да затъмняват истината за чо
век
а чрез някакви теории. Защо?
В предишни епохи ариманическите духове не биха имали никаква полза от това да затъмняват истината за човека чрез някакви теории. Защо?
Още по времето на гръцколатинската епоха, а още повече в по-древните епохи, когато човекът все още е притежавал атавистичното ясновидство, тоест образите от духовния свят, е нямало никакво значение как мисли човекът. Тогава той е имал своите образи. Чрез тези образи е виждал в духовния свят. Това, което Ариман би добавил към неговото отношение към животните, не би имало никакво значение за начина му на живот. Мисленето набира сили – би могло да се каже, набира сили в своето безсилие – едва през нашата пета следатлантска епоха, от 15-то столетие насам.
към текста >>
Още по времето на гръцколатинската епоха, а още повече в по-древните епохи, когато чо
век
ът все още е притежавал атавистичното ясновидство, тоест образите от духовния свят, е нямало никакво значение как мисли чо
век
ът.
В предишни епохи ариманическите духове не биха имали никаква полза от това да затъмняват истината за човека чрез някакви теории. Защо?
Още по времето на гръцколатинската епоха, а още повече в по-древните епохи, когато човекът все още е притежавал атавистичното ясновидство, тоест образите от духовния свят, е нямало никакво значение как мисли човекът.
Тогава той е имал своите образи. Чрез тези образи е виждал в духовния свят. Това, което Ариман би добавил към неговото отношение към животните, не би имало никакво значение за начина му на живот. Мисленето набира сили – би могло да се каже, набира сили в своето безсилие – едва през нашата пета следатлантска епоха, от 15-то столетие насам. Едва през тази епоха мисленето успя да издигне съзнателната душа нагоре към духовната област, но същевременно и да я затрудни в проникването ѝ там.
към текста >>
Едва сега живеем във времето, в което чрез науката една теория съзнателно отнема от чо
век
а неговия божествен произход, както и опитностите му, свързани с духовния свят.
Едва сега живеем във времето, в което чрез науката една теория съзнателно отнема от човека неговия божествен произход, както и опитностите му, свързани с духовния свят.
Това стана възможно тъкмо през епохата на съзнателната душа. Ето защо ариманическите духове се стремят да разпространяват сред хората учения, които затъмняват божествения произход на човека.
към текста >>
Ето защо ариманическите духове се стремят да разпространяват сред хората учения, които затъмняват божествения произход на чо
век
а.
Едва сега живеем във времето, в което чрез науката една теория съзнателно отнема от човека неговия божествен произход, както и опитностите му, свързани с духовния свят. Това стана възможно тъкмо през епохата на съзнателната душа.
Ето защо ариманическите духове се стремят да разпространяват сред хората учения, които затъмняват божествения произход на човека.
към текста >>
Разглеждайки тези течения, които се противопоставят на нормалното божествено човешко развитие, можем да посочим как чо
век
ът би трябвало да подреди живота си, за да не проспи именно това, за което говоря, и което трябва да дойде като откровение в хода на общочовешката еволюция.
Разглеждайки тези течения, които се противопоставят на нормалното божествено човешко развитие, можем да посочим как човекът би трябвало да подреди живота си, за да не проспи именно това, за което говоря, и което трябва да дойде като откровение в хода на общочовешката еволюция.
В противен случай възниква голяма опасност. Човекът трябва да е наясно с тази опасност, защото иначе вместо значителното събитие, което мощно следва да навлезе в бъдещото изграждане на земното развитие, ще настъпи друго събитие, застрашаващо земната еволюция.
към текста >>
Чо
век
ът трябва да е наясно с тази опасност, защото иначе вместо значителното събитие, което мощно следва да навлезе в бъдещото изграждане на земното развитие, ще настъпи друго събитие, застрашаващо земната еволюция.
Разглеждайки тези течения, които се противопоставят на нормалното божествено човешко развитие, можем да посочим как човекът би трябвало да подреди живота си, за да не проспи именно това, за което говоря, и което трябва да дойде като откровение в хода на общочовешката еволюция. В противен случай възниква голяма опасност.
Човекът трябва да е наясно с тази опасност, защото иначе вместо значителното събитие, което мощно следва да навлезе в бъдещото изграждане на земното развитие, ще настъпи друго събитие, застрашаващо земната еволюция.
към текста >>
Определени духовни същества напредват в своето развитие благодарение на чо
век
а, като чо
век
ът се развива заедно с тях.
Определени духовни същества напредват в своето развитие благодарение на човека, като човекът се развива заедно с тях.
Ангелите, които формират споменатите образи в човешкото астрално тяло, естествено не го правят като забавна игра, а преследват определени цели. Това, което целят и което трябва да бъде постигнато именно от земното човечество, би се превърнало в безсмислена игра, ако хората, след като вече са напреднали до степента на съзнателната душа, съзнателно пренебрегнат целия този процес. Тогава всичко би се превърнало в игра! Ангелите щяха само да се забавляват в една игра, касаеща развитието на човешкото астрално тяло. Само благодарение на факта, че всичко това наистина се осъществява сред човечеството, ние сме изправени пред нещо сериозно, а не пред някаква игра.
към текста >>
Ако хората проспят например средната част, касаеща религиозната свобода, ако те проспят повторението на Мистерията на Голгота в етерния свят, за което често съм говорил, тоест повторното идване на етерния Христос и другите неща, тогава това, което би трябвало да се постигне с образите в астралното тяло на чо
век
а, ще трябва да се осъществи от ангелите по друг начин.
И все пак какво ще се случи, ако земното човечество упорства и продължава да проспива решаващото духовно събитие на бъдещето?
Ако хората проспят например средната част, касаеща религиозната свобода, ако те проспят повторението на Мистерията на Голгота в етерния свят, за което често съм говорил, тоест повторното идване на етерния Христос и другите неща, тогава това, което би трябвало да се постигне с образите в астралното тяло на човека, ще трябва да се осъществи от ангелите по друг начин.
И ако, когато са будни, хората не позволят да бъде постигнато всичко това в тяхното астрално тяло, в такъв случай ангелите ще се стремят да осъществят своите намерения с помощта на спящите човешки тела. Следователно това, което хората проспят в будното си състояние и поради това ангелите не успеят да го осъществят, ще трябва да се постига с помощта на оставащите в леглото физически и етерни човешки тела по време на нощния сън. Там ангелите ще трябва да търсят силите за постигане на своите цели. Това, което е невъзможно да се постигне с будните хора, докато будните им души се намират вътре в етерното и физическото тяло, ще трябва да се постига със спящите етерни и физически тела, когато хората, които трябва да са будни, всъщност спят и азът и астрално тяло се намират извън физическото и етерното им тяло.
към текста >>
Все още би могло да се случи, че това, което би трябвало да бъде постигнато от ангелите, да стане не чрез будния чо
век
, а чрез спящите тела на хората, така че ангелите да изтеглят цялата си работа извън астралното тяло на чо
век
а и да я потопят в етерното тяло, за да осъществят своите намерения.
Ето коя е голямата опасност за епохата на съзнателната душа. Става дума за онази опасност, която все още би могла да настъпи, ако хората не пожелаят да се обърнат към духовния живот преди началото на 3-то хилядолетие. Както е известно, 3-то хилядолетие започва през 2000 година.
Все още би могло да се случи, че това, което би трябвало да бъде постигнато от ангелите, да стане не чрез будния човек, а чрез спящите тела на хората, така че ангелите да изтеглят цялата си работа извън астралното тяло на човека и да я потопят в етерното тяло, за да осъществят своите намерения.
В този случай човекът изобщо няма да участва във всичко това. То би трябвало да се осъществи в етерното тяло, именно за да се избегне присъствието на човека, защото ако присъства, бидейки буден, той ще пречи на ангелите.
към текста >>
В този случай чо
век
ът изобщо няма да участва във всичко това.
Ето коя е голямата опасност за епохата на съзнателната душа. Става дума за онази опасност, която все още би могла да настъпи, ако хората не пожелаят да се обърнат към духовния живот преди началото на 3-то хилядолетие. Както е известно, 3-то хилядолетие започва през 2000 година. Все още би могло да се случи, че това, което би трябвало да бъде постигнато от ангелите, да стане не чрез будния човек, а чрез спящите тела на хората, така че ангелите да изтеглят цялата си работа извън астралното тяло на човека и да я потопят в етерното тяло, за да осъществят своите намерения.
В този случай човекът изобщо няма да участва във всичко това.
То би трябвало да се осъществи в етерното тяло, именно за да се избегне присъствието на човека, защото ако присъства, бидейки буден, той ще пречи на ангелите.
към текста >>
То би трябвало да се осъществи в етерното тяло, именно за да се избегне присъствието на чо
век
а, защото ако присъства, бидейки буден, той ще пречи на ангелите.
Ето коя е голямата опасност за епохата на съзнателната душа. Става дума за онази опасност, която все още би могла да настъпи, ако хората не пожелаят да се обърнат към духовния живот преди началото на 3-то хилядолетие. Както е известно, 3-то хилядолетие започва през 2000 година. Все още би могло да се случи, че това, което би трябвало да бъде постигнато от ангелите, да стане не чрез будния човек, а чрез спящите тела на хората, така че ангелите да изтеглят цялата си работа извън астралното тяло на човека и да я потопят в етерното тяло, за да осъществят своите намерения. В този случай човекът изобщо няма да участва във всичко това.
То би трябвало да се осъществи в етерното тяло, именно за да се избегне присъствието на човека, защото ако присъства, бидейки буден, той ще пречи на ангелите.
към текста >>
Обаче какво би настъпило, ако се наложи ангелите да се заемат с такава работа без участието на чо
век
а, да се заемат с нея в етерните и във физическите тела на хората, докато те спят?
Сега развих пред вас само общата идея във връзка с тези неща.
Обаче какво би настъпило, ако се наложи ангелите да се заемат с такава работа без участието на човека, да се заемат с нея в етерните и във физическите тела на хората, докато те спят?
По този начин в еволюцията на човека неизбежно ще настъпят три неща. На първо място, в спящите човешки тела, тъкмо докато човекът спи, без да присъства със своя аз и с астралното си тяло, ще възникне нещо, което той просто ще намира не по свободна воля, а ще го заварва сутрин, когато се пробужда. Той винаги ще го заварва. Така то ще се превърне в инстинкт, вместо в свободна съзнателна дейност, и по този начин ще оказва вредно въздействие. И наистина има опасност да станат вредни определени инстинктивни познания, които трябва да се появят в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и зачатието, с целия сексуален живот, ако настъпи посочената опасност чрез определени ангели, които тогава сами ще претърпят известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори.
към текста >>
По този начин в еволюцията на чо
век
а неизбежно ще настъпят три неща.
Сега развих пред вас само общата идея във връзка с тези неща. Обаче какво би настъпило, ако се наложи ангелите да се заемат с такава работа без участието на човека, да се заемат с нея в етерните и във физическите тела на хората, докато те спят?
По този начин в еволюцията на човека неизбежно ще настъпят три неща.
На първо място, в спящите човешки тела, тъкмо докато човекът спи, без да присъства със своя аз и с астралното си тяло, ще възникне нещо, което той просто ще намира не по свободна воля, а ще го заварва сутрин, когато се пробужда. Той винаги ще го заварва. Така то ще се превърне в инстинкт, вместо в свободна съзнателна дейност, и по този начин ще оказва вредно въздействие. И наистина има опасност да станат вредни определени инстинктивни познания, които трябва да се появят в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и зачатието, с целия сексуален живот, ако настъпи посочената опасност чрез определени ангели, които тогава сами ще претърпят известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори. Може само да се добави, че това, което би настъпило в хода на общочовешката еволюция, се състои в следното: Вместо в ясно, будно съзнание и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалния живот, на сексуалната природа ще се проявят по разрушителен начин.
към текста >>
На първо място, в спящите човешки тела, тъкмо докато чо
век
ът спи, без да присъства със своя аз и с астралното си тяло, ще възникне нещо, което той просто ще намира не по свободна воля, а ще го заварва сутрин, когато се пробужда.
Сега развих пред вас само общата идея във връзка с тези неща. Обаче какво би настъпило, ако се наложи ангелите да се заемат с такава работа без участието на човека, да се заемат с нея в етерните и във физическите тела на хората, докато те спят? По този начин в еволюцията на човека неизбежно ще настъпят три неща.
На първо място, в спящите човешки тела, тъкмо докато човекът спи, без да присъства със своя аз и с астралното си тяло, ще възникне нещо, което той просто ще намира не по свободна воля, а ще го заварва сутрин, когато се пробужда.
Той винаги ще го заварва. Така то ще се превърне в инстинкт, вместо в свободна съзнателна дейност, и по този начин ще оказва вредно въздействие. И наистина има опасност да станат вредни определени инстинктивни познания, които трябва да се появят в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и зачатието, с целия сексуален живот, ако настъпи посочената опасност чрез определени ангели, които тогава сами ще претърпят известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори. Може само да се добави, че това, което би настъпило в хода на общочовешката еволюция, се състои в следното: Вместо в ясно, будно съзнание и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалния живот, на сексуалната природа ще се проявят по разрушителен начин. Тези инстинкти ще доведат не просто до някакви заблуждения, а ще нахлуят в социалния живот, създавайки там определени социални структури.
към текста >>
Следователно идва решителният момент, когато може да се тръгне напред – тогава трябва да се внимава; или да се тръгне назад и сънят да застигне чо
век
а, но тогава на преден план ще излязат определени инстинкти и тези инстинкти ще са ужасяващи.
Следователно идва решителният момент, когато може да се тръгне напред – тогава трябва да се внимава; или да се тръгне назад и сънят да застигне човека, но тогава на преден план ще излязат определени инстинкти и тези инстинкти ще са ужасяващи.
към текста >>
Те ще наричат болния организъм „здрав“, понеже ще виждат, че съответният чо
век
изпада в състояние, което му харесва.
Това е едното. Второто е, че тази работа – предизвикваща изменения за ангелите – ще има и друга последица за човечеството. Хората ще стигнат до инстинктивно познание за определени лечебни средства, до вредно познание за определени лечебни средства. Всичко, свързано с медицината, ще претърпи небивал подем в материалистически смисъл. Хората ще получат инстинктивен достъп до лечебната сила на определени субстанции и определени практики, с което ще предизвикат неописуеми увреждания, обаче ще ги квалифицират като полезни за здравето.
Те ще наричат болния организъм „здрав“, понеже ще виждат, че съответният човек изпада в състояние, което му харесва.
На хората просто ще им доставя удоволствие, че в резултат на определени практики някой може да изпадне в нездравословно състояние. Следователно в подем ще се окаже тъкмо познанието за лечебната сила на определени процеси, на определени практики, но всички те ще бъдат насочвани в крайно опасна посока. Защото благодарение на известни инстинкти хората преди всичко ще узнаят, че определени субстанции и определени практики предизвикват болести и съгласно напълно егоистичните си мотиви ще могат да предизвикват болести, ще могат и да не ги предизвикват.
към текста >>
Естествено това ще бъде твърде неприятно пробуждане за чо
век
а.
Това е само малка част от конкретното разбиране за еволюцията на битието, само малка част от разбирането на живота, която всъщност може да оцени само онзи, който е наясно, че бездуховното вникване в живота чисто и просто не е в състояние да даде някакво разумно обяснение за нещата. Ако някога на преден план излязат примерно болестотворна медицина, ужасяващо объркване на сексуалните инстинкти или някакви ужасяващи механизми за използване на природните сили – разчитащи главно на човешките духовни способности, – тогава един бездуховен светоглед не ще може да проникне във всичко това, не ще може да забележи как хората се отклоняват от верния път, също както спящият, докато спи, не може да види приближаващия се крадец, който иска да го ограби, а едва по-късно, пробуждайки се, разбира какво се е случило.
Естествено това ще бъде твърде неприятно пробуждане за човека.
Но оставайки привидно буден, той ще се наслаждава, когато инстинктивно разширява познанието си за лечебните сили на определени процеси и определени субстанции, ще изпитва удоволствие, следвайки обърканите си сексуални инстинкти, дори ще възхвалява това объркване като висш израз на свръхчовека, стоящ над предразсъдъците и пристрастията. В известен смисъл грозното ще изглежда красиво, а красивото – грозно и никой няма да забелязва нищо, понеже всичко ще се разглежда като природна необходимост.
към текста >>
Но оставайки привидно буден, той ще се наслаждава, когато инстинктивно разширява познанието си за лечебните сили на определени процеси и определени субстанции, ще изпитва удоволствие, следвайки обърканите си сексуални инстинкти, дори ще възхвалява това объркване като висш израз на свръхчо
век
а, стоящ над предразсъдъците и пристрастията.
Това е само малка част от конкретното разбиране за еволюцията на битието, само малка част от разбирането на живота, която всъщност може да оцени само онзи, който е наясно, че бездуховното вникване в живота чисто и просто не е в състояние да даде някакво разумно обяснение за нещата. Ако някога на преден план излязат примерно болестотворна медицина, ужасяващо объркване на сексуалните инстинкти или някакви ужасяващи механизми за използване на природните сили – разчитащи главно на човешките духовни способности, – тогава един бездуховен светоглед не ще може да проникне във всичко това, не ще може да забележи как хората се отклоняват от верния път, също както спящият, докато спи, не може да види приближаващия се крадец, който иска да го ограби, а едва по-късно, пробуждайки се, разбира какво се е случило. Естествено това ще бъде твърде неприятно пробуждане за човека.
Но оставайки привидно буден, той ще се наслаждава, когато инстинктивно разширява познанието си за лечебните сили на определени процеси и определени субстанции, ще изпитва удоволствие, следвайки обърканите си сексуални инстинкти, дори ще възхвалява това объркване като висш израз на свръхчовека, стоящ над предразсъдъците и пристрастията.
В известен смисъл грозното ще изглежда красиво, а красивото – грозно и никой няма да забелязва нищо, понеже всичко ще се разглежда като природна необходимост.
към текста >>
Вярвам, че ако чо
век
ът постигне усещане за това, как духовната наука прониква в цялостния мироглед на хората, той ще прояви и сериозността, необходима за оповестяване на такива истини, каквито изнасяме днес, и че от всички тези неща ще почерпи това, което всъщност трябва да произтича от всяка духовна наука, а именно едно истинско задължение, задължение в името на самия живот.
Вярвам, че ако човекът постигне усещане за това, как духовната наука прониква в цялостния мироглед на хората, той ще прояви и сериозността, необходима за оповестяване на такива истини, каквито изнасяме днес, и че от всички тези неща ще почерпи това, което всъщност трябва да произтича от всяка духовна наука, а именно едно истинско задължение, задължение в името на самия живот.
Където и да се намираме, каквото и да вършим в света, всичко се свежда до това, непрекъснато да помним, че нашите действия трябва да бъдат проникнати и озарени от антропософското съзнание. По този начин даваме своя принос за правилното развитие на цялото човечество.
към текста >>
В епохата на съзнателната душа тъкмо в това отношение духовната наука трябва да направи чо
век
а свободен, да го улесни в наблюдаването на един духовен факт: Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
Ако в която и да е епоха хората, които би трябвало да са будни, пропуснат да са будни и не разпознаят това, което е трябвало да се случи, тогава не се случва нищо действително, а наоколо започва да кръжи призракът на предходната епоха, както става сред много от религиозните общности, сред които се настаняват призраците на миналото, както например призракът на древния Рим, който все още господства в нашия юридически живот.
В епохата на съзнателната душа тъкмо в това отношение духовната наука трябва да направи човека свободен, да го улесни в наблюдаването на един духовен факт: Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
Да се говори абстрактно за ангели и т.н., е само начало.
към текста >>
Но скоро след това се появяват и други духове, така че атавистично-ясновиждащото съзнание на чо
век
а постепенно се помрачава.
Естествено ангелите са имали своите занимания и през египетската епоха.
Но скоро след това се появяват и други духове, така че атавистично-ясновиждащото съзнание на човека постепенно се помрачава.
Следователно, тъй като хората са виждали всичко това в своето атавистично ясновидство, те са изтъкали едно було, едно тъмно було, което скрива от тях действията на ангелите. Но сега човекът трябва да повдигне булото. Той не бива да проспива това, което ще бъде внесено в неговия съзнателен живот през епохата, която ще приключи още преди края на 3-то хилядолетие. Нека от антропософски ориентираната духовна наука да извличаме не само различни учения, нека да извличаме от нея също и решения! Точно те ще ни дават силата да бъдем наистина будни хора.
към текста >>
Но сега чо
век
ът трябва да повдигне булото.
Естествено ангелите са имали своите занимания и през египетската епоха. Но скоро след това се появяват и други духове, така че атавистично-ясновиждащото съзнание на човека постепенно се помрачава. Следователно, тъй като хората са виждали всичко това в своето атавистично ясновидство, те са изтъкали едно було, едно тъмно було, което скрива от тях действията на ангелите.
Но сега човекът трябва да повдигне булото.
Той не бива да проспива това, което ще бъде внесено в неговия съзнателен живот през епохата, която ще приключи още преди края на 3-то хилядолетие. Нека от антропософски ориентираната духовна наука да извличаме не само различни учения, нека да извличаме от нея също и решения! Точно те ще ни дават силата да бъдем наистина будни хора.
към текста >>
И това е нещо, което може да постави ново начало и което само по себе си вече ни води все по-нататък, като накрая стигаме дотам, не просто да отбележим какво означава в нашия живот примерно, че сме поискали да излезем от къщи в десет и половина часа преди обяд и че в последния момент е дошъл някакъв чо
век
, който ни е задържал и ние сме се ядосали, че ни е задържал, без да се питаме какво би могло да се случи, ако действително бяхме излезли в точното време, което сме били запланували.
В повечето случаи не се тревожим относно нещата, които са били възпрепятствани и които – ако бяха се случили – коренно щяха да променят нашия живот. Зад тези неща, които по някакъв начин са били отстранени от живота ни, се крие извънредно много от това, което ни възпитава в будност. „Какво ли е могло да ми се случи днес? “ – Ако си задавам този въпрос всяка вечер и после разглеждам отделните събития, които биха имали едни или други последици, към тези въпроси се прибавят и такива размишления върху живота, които внасят истинска будност в моята самодисциплина.
И това е нещо, което може да постави ново начало и което само по себе си вече ни води все по-нататък, като накрая стигаме дотам, не просто да отбележим какво означава в нашия живот примерно, че сме поискали да излезем от къщи в десет и половина часа преди обяд и че в последния момент е дошъл някакъв човек, който ни е задържал и ние сме се ядосали, че ни е задържал, без да се питаме какво би могло да се случи, ако действително бяхме излезли в точното време, което сме били запланували.
Точно този въпрос не си задаваме: Какво се е променило в този случай?
към текста >>
7.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Когато разглеждаме чо
век
а духовнонаучно, това първоначално е информация, която в по-нататъшното разглеждане днес ще се изясни още повече.
Когато разглеждаме човека духовнонаучно, това първоначално е информация, която в по-нататъшното разглеждане днес ще се изясни още повече.
Ако наблюдаваме духовнонаучно душевния живот на човека, както ни е възможно със средствата на днешната духовна наука, можем да кажем, че в този душевен живот, доколкото, от една страна, е свързан с телесния живот, а от друга – с духовния, протича една троичност, троен стремеж към свръхсетивния свят. Този троен стремеж към свръхсетивния свят всъщност трябва да бъде отречен, ако човек изобщо не пожелае да узнае за него. Човекът има стремеж да опознае това, което най-общо се нарича божествено. Той проявява и втори стремеж – естествено ние говорим за човека в настоящия му период на развитие – да опознае Христос. И третият стремеж е да опознае това, което обикновено се нарича дух или Светият дух.
към текста >>
Ако наблюдаваме духовнонаучно душевния живот на чо
век
а, както ни е възможно със средствата на днешната духовна наука, можем да кажем, че в този душевен живот, доколкото, от една страна, е свързан с телесния живот, а от друга – с духовния, протича една троичност, троен стремеж към свръхсетивния свят.
Когато разглеждаме човека духовнонаучно, това първоначално е информация, която в по-нататъшното разглеждане днес ще се изясни още повече.
Ако наблюдаваме духовнонаучно душевния живот на човека, както ни е възможно със средствата на днешната духовна наука, можем да кажем, че в този душевен живот, доколкото, от една страна, е свързан с телесния живот, а от друга – с духовния, протича една троичност, троен стремеж към свръхсетивния свят.
Този троен стремеж към свръхсетивния свят всъщност трябва да бъде отречен, ако човек изобщо не пожелае да узнае за него. Човекът има стремеж да опознае това, което най-общо се нарича божествено. Той проявява и втори стремеж – естествено ние говорим за човека в настоящия му период на развитие – да опознае Христос. И третият стремеж е да опознае това, което обикновено се нарича дух или Светият дух.
към текста >>
Този троен стремеж към свръхсетивния свят всъщност трябва да бъде отречен, ако чо
век
изобщо не пожелае да узнае за него.
Когато разглеждаме човека духовнонаучно, това първоначално е информация, която в по-нататъшното разглеждане днес ще се изясни още повече. Ако наблюдаваме духовнонаучно душевния живот на човека, както ни е възможно със средствата на днешната духовна наука, можем да кажем, че в този душевен живот, доколкото, от една страна, е свързан с телесния живот, а от друга – с духовния, протича една троичност, троен стремеж към свръхсетивния свят.
Този троен стремеж към свръхсетивния свят всъщност трябва да бъде отречен, ако човек изобщо не пожелае да узнае за него.
Човекът има стремеж да опознае това, което най-общо се нарича божествено. Той проявява и втори стремеж – естествено ние говорим за човека в настоящия му период на развитие – да опознае Христос. И третият стремеж е да опознае това, което обикновено се нарича дух или Светият дух.
към текста >>
Чо
век
ът има стремеж да опознае това, което най-общо се нарича божествено.
Когато разглеждаме човека духовнонаучно, това първоначално е информация, която в по-нататъшното разглеждане днес ще се изясни още повече. Ако наблюдаваме духовнонаучно душевния живот на човека, както ни е възможно със средствата на днешната духовна наука, можем да кажем, че в този душевен живот, доколкото, от една страна, е свързан с телесния живот, а от друга – с духовния, протича една троичност, троен стремеж към свръхсетивния свят. Този троен стремеж към свръхсетивния свят всъщност трябва да бъде отречен, ако човек изобщо не пожелае да узнае за него.
Човекът има стремеж да опознае това, което най-общо се нарича божествено.
Той проявява и втори стремеж – естествено ние говорим за човека в настоящия му период на развитие – да опознае Христос. И третият стремеж е да опознае това, което обикновено се нарича дух или Светият дух.
към текста >>
Той проявява и втори стремеж – естествено ние говорим за чо
век
а в настоящия му период на развитие – да опознае Христос.
Когато разглеждаме човека духовнонаучно, това първоначално е информация, която в по-нататъшното разглеждане днес ще се изясни още повече. Ако наблюдаваме духовнонаучно душевния живот на човека, както ни е възможно със средствата на днешната духовна наука, можем да кажем, че в този душевен живот, доколкото, от една страна, е свързан с телесния живот, а от друга – с духовния, протича една троичност, троен стремеж към свръхсетивния свят. Този троен стремеж към свръхсетивния свят всъщност трябва да бъде отречен, ако човек изобщо не пожелае да узнае за него. Човекът има стремеж да опознае това, което най-общо се нарича божествено.
Той проявява и втори стремеж – естествено ние говорим за човека в настоящия му период на развитие – да опознае Христос.
И третият стремеж е да опознае това, което обикновено се нарича дух или Светият дух.
към текста >>
Понеже в духовната наука не можем да се съмняваме в божественото, което, ако бива така да кажем, живее в свръхсетивното, можем да запитаме духовнонаучно: Кое води чо
век
а до отричане на божественото, на това, което в троичността се нарича Бог Отец?
Понеже в духовната наука не можем да се съмняваме в божественото, което, ако бива така да кажем, живее в свръхсетивното, можем да запитаме духовнонаучно: Кое води човека до отричане на божественото, на това, което в троичността се нарича Бог Отец?
Духовната наука ни показва, че когато някой човек отрича Бог Отец, тоест изобщо божественото в света, онова божествено, което например се признава и в юдаизма, в тялото му се получава истински, реален физически дефект, физическо заболяване, физически недостатък. Да бъде човек атеист, за духовнонаучния възглед означава, че в някакво отношение той е болен. Разбира се, това е болест, която лекарите не лекуват, те самите често страдат от нея, болест, която не се признава като такава от днешната медицина. Но тя е болест, която духовната наука открива в човека, когато той отрича това, което би трябвало да чувства не чрез душевната си конституция, а чрез телесната. Ако отрича, че божественост прониква света, което му показва здравословното чувство на тялото, според духовнонаучните разбирания той е болен, телесно болен.
към текста >>
Духовната наука ни показва, че когато някой чо
век
отрича Бог Отец, тоест изобщо божественото в света, онова божествено, което например се признава и в юдаизма, в тялото му се получава истински, реален физически дефект, физическо заболяване, физически недостатък.
Понеже в духовната наука не можем да се съмняваме в божественото, което, ако бива така да кажем, живее в свръхсетивното, можем да запитаме духовнонаучно: Кое води човека до отричане на божественото, на това, което в троичността се нарича Бог Отец?
Духовната наука ни показва, че когато някой човек отрича Бог Отец, тоест изобщо божественото в света, онова божествено, което например се признава и в юдаизма, в тялото му се получава истински, реален физически дефект, физическо заболяване, физически недостатък.
Да бъде човек атеист, за духовнонаучния възглед означава, че в някакво отношение той е болен. Разбира се, това е болест, която лекарите не лекуват, те самите често страдат от нея, болест, която не се признава като такава от днешната медицина. Но тя е болест, която духовната наука открива в човека, когато той отрича това, което би трябвало да чувства не чрез душевната си конституция, а чрез телесната. Ако отрича, че божественост прониква света, което му показва здравословното чувство на тялото, според духовнонаучните разбирания той е болен, телесно болен.
към текста >>
Да бъде чо
век
атеист, за духовнонаучния възглед означава, че в някакво отношение той е болен.
Понеже в духовната наука не можем да се съмняваме в божественото, което, ако бива така да кажем, живее в свръхсетивното, можем да запитаме духовнонаучно: Кое води човека до отричане на божественото, на това, което в троичността се нарича Бог Отец? Духовната наука ни показва, че когато някой човек отрича Бог Отец, тоест изобщо божественото в света, онова божествено, което например се признава и в юдаизма, в тялото му се получава истински, реален физически дефект, физическо заболяване, физически недостатък.
Да бъде човек атеист, за духовнонаучния възглед означава, че в някакво отношение той е болен.
Разбира се, това е болест, която лекарите не лекуват, те самите често страдат от нея, болест, която не се признава като такава от днешната медицина. Но тя е болест, която духовната наука открива в човека, когато той отрича това, което би трябвало да чувства не чрез душевната си конституция, а чрез телесната. Ако отрича, че божественост прониква света, което му показва здравословното чувство на тялото, според духовнонаучните разбирания той е болен, телесно болен.
към текста >>
Но тя е болест, която духовната наука открива в чо
век
а, когато той отрича това, което би трябвало да чувства не чрез душевната си конституция, а чрез телесната.
Понеже в духовната наука не можем да се съмняваме в божественото, което, ако бива така да кажем, живее в свръхсетивното, можем да запитаме духовнонаучно: Кое води човека до отричане на божественото, на това, което в троичността се нарича Бог Отец? Духовната наука ни показва, че когато някой човек отрича Бог Отец, тоест изобщо божественото в света, онова божествено, което например се признава и в юдаизма, в тялото му се получава истински, реален физически дефект, физическо заболяване, физически недостатък. Да бъде човек атеист, за духовнонаучния възглед означава, че в някакво отношение той е болен. Разбира се, това е болест, която лекарите не лекуват, те самите често страдат от нея, болест, която не се признава като такава от днешната медицина.
Но тя е болест, която духовната наука открива в човека, когато той отрича това, което би трябвало да чувства не чрез душевната си конституция, а чрез телесната.
Ако отрича, че божественост прониква света, което му показва здравословното чувство на тялото, според духовнонаучните разбирания той е болен, телесно болен.
към текста >>
Чо
век
ът се състои от тяло, душа и дух.
Да се отрича Христос трябва да бъде наречено нещастие от духовната наука. Да се отрича Бог Отец е болест, да се отрича Христос е нещастие. Да се намери Христос принадлежи към съдбата и това в известен смисъл е нещо, което трябва да се намира в кармата. Да нямаме никакво отношение към Христос е нещастие. Да отричаме духа или Светия дух означава затъпялост на собствения ни дух.
Човекът се състои от тяло, душа и дух.
Той може да има в себе си дефект по отношение на всяка от трите същности. При атеизма съществува истински физически болестен дефект във връзка с божественото. Да не намериш в живота онази връзка със света, която довежда до познаването на Христос, е по-скоро нещастие. Да не можеш да намериш духа в собствената си душа, е затъпялост, в известен смисъл идиотизъм, дори фин и непризнат идиотизъм.
към текста >>
Но става дума да се постави въпросът: Как чо
век
ът да намери Христос?
Но става дума да се постави въпросът: Как човекът да намери Христос?
Днес искаме да говорим за това намиране на Христос, което в хода на живота може да се постигне в собствената човешка душа. Често от действително сериозно търсещи души се чува въпросът: Как да намеря Христос? Да се занимаем с този въпрос и да намерим разумен отговор изобщо е възможно само ако го разгледаме в известна историческа връзка. Нека поставим пред душата си исторически взаимовръзки, които в края на днешното обсъждане да ни доведат до отговора на въпроса: Как да намеря Христос? Знаем, че, разгледано духовнонаучно, нашата историческа епоха започва през 15 век.
към текста >>
Знаем, че, разгледано духовнонаучно, нашата историческа епоха започва през 15
век
.
Но става дума да се постави въпросът: Как човекът да намери Христос? Днес искаме да говорим за това намиране на Христос, което в хода на живота може да се постигне в собствената човешка душа. Често от действително сериозно търсещи души се чува въпросът: Как да намеря Христос? Да се занимаем с този въпрос и да намерим разумен отговор изобщо е възможно само ако го разгледаме в известна историческа връзка. Нека поставим пред душата си исторически взаимовръзки, които в края на днешното обсъждане да ни доведат до отговора на въпроса: Как да намеря Христос?
Знаем, че, разгледано духовнонаучно, нашата историческа епоха започва през 15 век.
Ако искаме да определим приблизително време, можем да посочим 1413 година. Но ако не желаем да фиксираме такива дати, можем да кажем, че през 15 век душевният живот на човечеството стана такъв, какъвто е днес. Ако това не се признава в поновата история, причината е, че по-новата история разглежда единствено външните факти и няма никакво понятие в своята същност на fable convenue, че до преди 15 век хората са мислели съвсем различно, чувствали са различно, действали са различно съгласно вътрешните си импулси, били са коренно различни в душевния си живот, по-различни от душевния живот на настоящия човек. Периодът, приключил през 1413 година, е започнал през 747 година преди Христос, тоест през 8 век преди новата ера, така че това, което духовнонаучно наричаме гръцко-латински културен период, се простира между 747 г. пр. Хр.
към текста >>
Но ако не желаем да фиксираме такива дати, можем да кажем, че през 15
век
душевният живот на човечеството стана такъв, какъвто е днес.
Често от действително сериозно търсещи души се чува въпросът: Как да намеря Христос? Да се занимаем с този въпрос и да намерим разумен отговор изобщо е възможно само ако го разгледаме в известна историческа връзка. Нека поставим пред душата си исторически взаимовръзки, които в края на днешното обсъждане да ни доведат до отговора на въпроса: Как да намеря Христос? Знаем, че, разгледано духовнонаучно, нашата историческа епоха започва през 15 век. Ако искаме да определим приблизително време, можем да посочим 1413 година.
Но ако не желаем да фиксираме такива дати, можем да кажем, че през 15 век душевният живот на човечеството стана такъв, какъвто е днес.
Ако това не се признава в поновата история, причината е, че по-новата история разглежда единствено външните факти и няма никакво понятие в своята същност на fable convenue, че до преди 15 век хората са мислели съвсем различно, чувствали са различно, действали са различно съгласно вътрешните си импулси, били са коренно различни в душевния си живот, по-различни от душевния живот на настоящия човек. Периодът, приключил през 1413 година, е започнал през 747 година преди Христос, тоест през 8 век преди новата ера, така че това, което духовнонаучно наричаме гръцко-латински културен период, се простира между 747 г. пр. Хр. и 1413 година. През този културен период, по точно през първата третина от него, се извършва Мистерията на Голгота.
към текста >>
Ако това не се признава в поновата история, причината е, че по-новата история разглежда единствено външните факти и няма никакво понятие в своята същност на fable convenue, че до преди 15
век
хората са мислели съвсем различно, чувствали са различно, действали са различно съгласно вътрешните си импулси, били са коренно различни в душевния си живот, по-различни от душевния живот на настоящия чо
век
.
Да се занимаем с този въпрос и да намерим разумен отговор изобщо е възможно само ако го разгледаме в известна историческа връзка. Нека поставим пред душата си исторически взаимовръзки, които в края на днешното обсъждане да ни доведат до отговора на въпроса: Как да намеря Христос? Знаем, че, разгледано духовнонаучно, нашата историческа епоха започва през 15 век. Ако искаме да определим приблизително време, можем да посочим 1413 година. Но ако не желаем да фиксираме такива дати, можем да кажем, че през 15 век душевният живот на човечеството стана такъв, какъвто е днес.
Ако това не се признава в поновата история, причината е, че по-новата история разглежда единствено външните факти и няма никакво понятие в своята същност на fable convenue, че до преди 15 век хората са мислели съвсем различно, чувствали са различно, действали са различно съгласно вътрешните си импулси, били са коренно различни в душевния си живот, по-различни от душевния живот на настоящия човек.
Периодът, приключил през 1413 година, е започнал през 747 година преди Христос, тоест през 8 век преди новата ера, така че това, което духовнонаучно наричаме гръцко-латински културен период, се простира между 747 г. пр. Хр. и 1413 година. През този културен период, по точно през първата третина от него, се извършва Мистерията на Голгота.
към текста >>
Периодът, приключил през 1413 година, е започнал през 747 година преди Христос, тоест през 8
век
преди новата ера, така че това, което духовнонаучно наричаме гръцко-латински културен период, се простира между 747 г.
Нека поставим пред душата си исторически взаимовръзки, които в края на днешното обсъждане да ни доведат до отговора на въпроса: Как да намеря Христос? Знаем, че, разгледано духовнонаучно, нашата историческа епоха започва през 15 век. Ако искаме да определим приблизително време, можем да посочим 1413 година. Но ако не желаем да фиксираме такива дати, можем да кажем, че през 15 век душевният живот на човечеството стана такъв, какъвто е днес. Ако това не се признава в поновата история, причината е, че по-новата история разглежда единствено външните факти и няма никакво понятие в своята същност на fable convenue, че до преди 15 век хората са мислели съвсем различно, чувствали са различно, действали са различно съгласно вътрешните си импулси, били са коренно различни в душевния си живот, по-различни от душевния живот на настоящия човек.
Периодът, приключил през 1413 година, е започнал през 747 година преди Христос, тоест през 8 век преди новата ера, така че това, което духовнонаучно наричаме гръцко-латински културен период, се простира между 747 г.
пр. Хр. и 1413 година. През този културен период, по точно през първата третина от него, се извършва Мистерията на Голгота.
към текста >>
Когато чо
век
като исторически изследовател днес запита дали Мистерията на Голгота може да се докаже исторически, от гледната точка на днешното историческо изследване трябва да се каже, че тя не може да бъде външно доказана.
В миналото са били смятани за исторически документи, но чрез задълбочено изследване е станало ясно, че не са исторически документи. Открито бе също, че и останалите описания, които се намират в Библията, не са исторически документи. И един известен теолог, неправилно признат теолог, Адолф Харнак, в резултат от по-новите изследвания на Библията установи, че това, което исторически е възможно да се знае за личността на Исус Христос, може да бъде написано на четвърт страница. Но, ако мога да се изразя така парадоксално, не е вярно и че това, което би могло да се напише на тази четвърт страница, може да бъде исторически издържано! Вярно е само, че изобщо няма истински достоверни документи за Мистерията на Голгота.
Когато човек като исторически изследовател днес запита дали Мистерията на Голгота може да се докаже исторически, от гледната точка на днешното историческо изследване трябва да се каже, че тя не може да бъде външно доказана.
към текста >>
Хр., в своето развитие чо
век
ът е бил въведен в това, което се нарича сетивна душа, в гръцко-латинската културна епоха – в разсъдъчната душа, а от 1413 година насам в нашата пета следатлантска епоха – в така наречената съзнателна душа.
Знаете какво означава тази епоха. С течение на времето човечеството се развива така, че в известна степен развива и различните съставни части от човешката природа. Знаете, че през египетско-халдейската епоха, която предхожда 747 година пр.
Хр., в своето развитие човекът е бил въведен в това, което се нарича сетивна душа, в гръцко-латинската културна епоха – в разсъдъчната душа, а от 1413 година насам в нашата пета следатлантска епоха – в така наречената съзнателна душа.
Така че можем да кажем: Същността на гръцко-латинската култура от 747 година пр. Хр. до 1413 година се състои в това, че човечеството се възпитава – ако бива да употребим този израз на Лесинг – в свободното разполагане с разсъдъчната душа.
към текста >>
Това се дължи на факта, че въпреки че през четвъртата следатлантска културна епоха, около 333 година чо
век
ът е стигнал до кулминацията на разсъдъчната душа във физическия си живот между раждането и смъртта, той е далеч от това да разбере естеството на Мистерията на Голгота с обикновените си човешки сили.
На какво всъщност се дължи това?
Това се дължи на факта, че въпреки че през четвъртата следатлантска културна епоха, около 333 година човекът е стигнал до кулминацията на разсъдъчната душа във физическия си живот между раждането и смъртта, той е далеч от това да разбере естеството на Мистерията на Голгота с обикновените си човешки сили.
Проблемът е, че ние действително можем да се развиваме и да стигнем до дълбока старост, но със силите, които се разгръщат в нас в резултат от телесното ни развитие между раждането и смъртта, не можем да разберем Мистерията на Голгота.
към текста >>
Едва във 2-то срещу 3-то столетие съвременниците на Исус Христос в духовния свят, в който чо
век
ът живее между смъртта и ново раждане, стигат дотам, да разберат чрез собствените си сили какво са преживели тук, на Земята, преди две-три столетия.
Следователно онези, които са живели с Христос като негови ученици и апостоли, умират и след смъртта силите им нарастват в духовния свят. Но до смъртта си те не постигат такова разбиране, каквото имат две столетия след нея.
Едва във 2-то срещу 3-то столетие съвременниците на Исус Христос в духовния свят, в който човекът живее между смъртта и ново раждане, стигат дотам, да разберат чрез собствените си сили какво са преживели тук, на Земята, преди две-три столетия.
И тогава от духовния свят те инспирират хората, намиращи се долу на Земята.
към текста >>
Искам да спомена един чо
век
, бих могъл да взема също и друг за пример, но сега искам да ви представя един чо
век
, когото съвременната материалистическа култура презира, за когото тази материалистическа култура казва, че е изрекъл едно ужасно изречение: Credo quia absurdum est* – вярвам в това, което е глупаво, а не в онова, което е разумно.
Искам да спомена един човек, бих могъл да взема също и друг за пример, но сега искам да ви представя един човек, когото съвременната материалистическа култура презира, за когото тази материалистическа култура казва, че е изрекъл едно ужасно изречение: Credo quia absurdum est* – вярвам в това, което е глупаво, а не в онова, което е разумно.
Искам да ви представя Тертулиан.
към текста >>
Когато се говори за Тертулиан, живял приблизително по времето, когато започват инспирациите отгоре от мъртвите съвременници на Исус Христос, и който, доколкото му е възможно като чо
век
, е приел тези инспирации, когато чо
век
наистина чете Тертулиан, добива специфично впечатление.
Когато се говори за Тертулиан, живял приблизително по времето, когато започват инспирациите отгоре от мъртвите съвременници на Исус Христос, и който, доколкото му е възможно като човек, е приел тези инспирации, когато човек наистина чете Тертулиан, добива специфично впечатление.
Разбира се, той пише, както е трябвало да пише според своето човешко конституционно устройство. Някой би могъл да има инспирации, но те винаги да се показват по начин, по който само той може да ги възприеме. Така и Тертулиан не предава съвсем чисто инспирациите. Той ги предава така, както може да ги изрази чрез човешкия си мозък, първо, защото е живял в смъртно тяло и второ, защото в известен смисъл е бил страстен и фанатичен. Той пише, както може, но се получава нещо забележително, ако се разглежда от правилната гледна точка.
към текста >>
Чо
век
може да каже, че Тертулиан преобразява латинския език, като го прави подходящ за християнството.
От тази гледна точка Тертулиан застава като римлянин с не особено голямо литературно образование, но като писател с величествена сила на словото.
Човек може да каже, че Тертулиан преобразява латинския език, като го прави подходящ за християнството.
Той пръв открива възможността да възпламени този най-прозаичен, най-непоетичен език, този чисто риторичен латински език с такъв темперамент и с такава свещена страст, че в произведенията му наистина има непосредствен душевен живот, особено в „De carne Christi“** или в произведението му, в което се опитва да отхвърли всичко, за което обвиняват християните. Тези произведения са написани със свещен темперамент и величествена сила на словото.
към текста >>
При това може да се каже, че е бил смел и силен мъж, който прозира и показва празнотата на римското богослужение, и освен това е бил чо
век
, който във всичко написано от него доказва отношенията си със свръхсетивния свят.
При това може да се каже, че е бил смел и силен мъж, който прозира и показва празнотата на римското богослужение, и освен това е бил човек, който във всичко написано от него доказва отношенията си със свръхсетивния свят.
Той говори за свръхсетивния свят така, че човек вижда, че този мъж знае какво означава да се говори за него. Той говори за демони така, както говори за познатите му хора. Например говори за демоните така, че казва: „Попитайте демоните дали Христос, този, за когото християните твърдят, че е истински бог, наистина е истински бог! Изправете пред един истински християнин някой обсебен, чрез когото говори някой демон и ще видите, че ако наистина го накарате да заговори, той ще ви признае, че сам е демон, защото казва истината.“ Тертулиан знае, че демоните не лъжат, когато ги питат. „Но когато християнинът ги запита правилно, демоните също ще ви кажат, че Христос е истинският Бог.
към текста >>
Той говори за свръхсетивния свят така, че чо
век
вижда, че този мъж знае какво означава да се говори за него.
При това може да се каже, че е бил смел и силен мъж, който прозира и показва празнотата на римското богослужение, и освен това е бил човек, който във всичко написано от него доказва отношенията си със свръхсетивния свят.
Той говори за свръхсетивния свят така, че човек вижда, че този мъж знае какво означава да се говори за него.
Той говори за демони така, както говори за познатите му хора. Например говори за демоните така, че казва: „Попитайте демоните дали Христос, този, за когото християните твърдят, че е истински бог, наистина е истински бог! Изправете пред един истински християнин някой обсебен, чрез когото говори някой демон и ще видите, че ако наистина го накарате да заговори, той ще ви признае, че сам е демон, защото казва истината.“ Тертулиан знае, че демоните не лъжат, когато ги питат. „Но когато християнинът ги запита правилно, демоните също ще ви кажат, че Христос е истинският Бог. Само че те го мразят, понеже се борят с него.
към текста >>
Когато чо
век
опознае Тертулиан като писател, наистина има всички основания да запита: Какво всъщност е дълбокото душевно убеждение на Тертулиан, който е бил обхванат от току-що описаната инспирация?
Когато човек опознае Тертулиан като писател, наистина има всички основания да запита: Какво всъщност е дълбокото душевно убеждение на Тертулиан, който е бил обхванат от току-що описаната инспирация?
Това дълбоко душевно убеждение на Тертулиан е наистина поучително.
към текста >>
Ако чо
век
следва само себе си, той не стига до най-великото земно събитие.
Защото той вече е предчувствал нещо, което всъщност е трябвало да се разкрие на човечеството доста време след неговата епоха. Той признава три принципа, касаещи човешката природа. Първо, човешката природа е такава, че каквато е била по онова време – времето на Тертулиан, края на 2-то столетие след Христос, – е можела да си позволи срама да отрече най-великото земно събитие.
Ако човек следва само себе си, той не стига до най-великото земно събитие.
Второ, неговата душа е много слаба, за да разбере това велико земно събитие. Трето, на човека му е било напълно невъзможно да има отношение към Мистерията на Голгота, следвайки само това, което му позволява неговото смъртно тяло.
към текста >>
Трето, на чо
век
а му е било напълно невъзможно да има отношение към Мистерията на Голгота, следвайки само това, което му позволява неговото смъртно тяло.
Защото той вече е предчувствал нещо, което всъщност е трябвало да се разкрие на човечеството доста време след неговата епоха. Той признава три принципа, касаещи човешката природа. Първо, човешката природа е такава, че каквато е била по онова време – времето на Тертулиан, края на 2-то столетие след Христос, – е можела да си позволи срама да отрече най-великото земно събитие. Ако човек следва само себе си, той не стига до най-великото земно събитие. Второ, неговата душа е много слаба, за да разбере това велико земно събитие.
Трето, на човека му е било напълно невъзможно да има отношение към Мистерията на Голгота, следвайки само това, което му позволява неговото смъртно тяло.
към текста >>
Това тройно изказване на Тертулиан, разбира се, се струва ужасно на модерния много интелигентен чо
век
.
Това тройно изказване на Тертулиан, разбира се, се струва ужасно на модерния много интелигентен човек.
Човек само трябва да си представи един днешен чисто материалистически образован човек, който чува някого да казва:
към текста >>
Чо
век
само трябва да си представи един днешен чисто материалистически образован чо
век
, който чува някого да казва:
Това тройно изказване на Тертулиан, разбира се, се струва ужасно на модерния много интелигентен човек.
Човек само трябва да си представи един днешен чисто материалистически образован човек, който чува някого да казва:
към текста >>
Точно чрез своите инспирации той е станал истински познавач на чо
век
а и познава какво представлява човешката природа по тогавашното време.
Какво обаче има предвид Тертулиан?
Точно чрез своите инспирации той е станал истински познавач на човека и познава какво представлява човешката природа по тогавашното време.
Хората навлизат в четвъртата следатлантска, гръцко-латинската културна епоха. Точно толкова години, с колкото Мистерията на Голгота предхожда средата на този период – 333 години, точно толкова години след тази среда известни духовни сили са възнамерявали да отклонят земното развитие в съвсем друга посока от тази, в която е било насочено, понеже се е извършила Мистерията на Голгота. Триста тридесет и три години след 333 г. е 666 г., тази година, за която авторът на Апокалипсиса говори с голяма вътрешна жар. Прочетете въпросните места, където авторът на Апокалипсиса говори за отнасящото се до 666!
към текста >>
На тази основа почива това, което тези враждебни на чо
век
олюбивите богове същества винаги правят, а именно, че искат да изместят в един ранен момент от човешкото развитие, когато човечеството още не е узряло, това, което добре настроените към чо
век
а духовни същества искат да направят за него на по-късен етап.
На тази основа почива това, което тези враждебни на човеколюбивите богове същества винаги правят, а именно, че искат да изместят в един ранен момент от човешкото развитие, когато човечеството още не е узряло, това, което добре настроените към човека духовни същества искат да направят за него на по-късен етап.
А именно това, което би трябвало да се случи едва в средата на нашата епоха,
към текста >>
1080 години след 1413 година, тоест чак през 2493 година – тогава чо
век
ът би трябвало да е напреднал в съзнателното разбиране на собствената си личност, – да се инжектира в чо
век
а чрез ариманическо-луциферическите сили още през 666 година.
1080 години след 1413 година, тоест чак през 2493 година – тогава човекът би трябвало да е напреднал в съзнателното разбиране на собствената си личност, – да се инжектира в човека чрез ариманическо-луциферическите сили още през 666 година.
към текста >>
Чрез това те са искали да дадат на чо
век
а съзнателната душа, но като му внедрят една природа, която да направи невъзможно той да намери своя по-нататъшен път към Духа-себе, Духа-живот и Чо
век
а-дух.
Какво се е целяло да бъде постигнато от страна на тези същества?
Чрез това те са искали да дадат на човека съзнателната душа, но като му внедрят една природа, която да направи невъзможно той да намери своя по-нататъшен път към Духа-себе, Духа-живот и Човека-дух.
Целяло се е да се отреже бъдещото му развитие и човекът да поеме съвсем различен път на развитие.
към текста >>
Целяло се е да се отреже бъдещото му развитие и чо
век
ът да поеме съвсем различен път на развитие.
Какво се е целяло да бъде постигнато от страна на тези същества? Чрез това те са искали да дадат на човека съзнателната душа, но като му внедрят една природа, която да направи невъзможно той да намери своя по-нататъшен път към Духа-себе, Духа-живот и Човека-дух.
Целяло се е да се отреже бъдещото му развитие и човекът да поеме съвсем различен път на развитие.
към текста >>
Тази култура е щяла да му донесе съзнателната душа и да направи така, че чо
век
ът изцяло да разчита на собствената си личност.
Ако заплануваното да стане през 666 година би се осъществило, е щяло да възпрепятства по-късното развитие и да внедри съзнателната душа в човечеството още през 666 година. Тогава през 7-то столетие съгласно намеренията на Академията на Гондишапур навсякъде са щели да се появят високообразовани и чрез своята висока образованост изключително гениални хора, които да странстват през Западна Азия, Северна Африка, Южна Европа, изобщо през Европа и навсякъде щяха да разпространяват културата от 666 година, която е била възнамерявана от Академията на Гондишапур.
Тази култура е щяла да му донесе съзнателната душа и да направи така, че човекът изцяло да разчита на собствената си личност.
към текста >>
Така разбирането на чо
век
а се насочва към Мистерията на Голгота и с това към нещо съвсем различно от произлизащото от Академията на Гондишапур.
Той е бил отклонен чрез това, че вече се е извършила не само Мистерията на Голгота, но тази Мистерия на Голгота се е извършила като събитие, което не може да бъде разбрано от обикновените човешки сили в живота до смъртта, поради което сред европейското човечество се появява точно това, което вече описах. Извършва се инспириране от страна на мъртвите, както виждаме при Тертулиан и при много други.
Така разбирането на човека се насочва към Мистерията на Голгота и с това към нещо съвсем различно от произлизащото от Академията на Гондишапур.
Разпространява се това, което възпрепятства онази висша, но дяволска мъдрост, която е целяла Академията на Гондишапур, но разпространяването на онази мъдрост е било възпрепятствано за доброто на човечеството. В човечеството проникват много неща, макар и променени чрез инспирациите на мъртвите, но въпреки това то е било опазено да не се излее върху него това, което е щяло да приеме с душата си, ако Академията на Гондишапур би успяла със своята политика.
към текста >>
Като особено напреднал чо
век
той го е имал още по своето време, а другите го получават едва през 7-то столетие.
Моля правилно да ме разберете: Доколкото човечеството е цивилизовано човечество, днес то има „трън“ в тялото си. Свети Павел говори много за този „трън“. Човечеството има трън в тялото си. Свети Павел говори пророчески за това.
Като особено напреднал човек той го е имал още по своето време, а другите го получават едва през 7-то столетие.
Но ефектите от него все повече ще се разпространяват, ще стават все по-значителни. Ако днес срещнете някой човек, имащ този трън, изцяло обхванат от тази болест – защото това е трън във физическото тяло, това е истинска болест, – ще видите, че той е атеист, отрича Бог и божественото.
към текста >>
Ако днес срещнете някой чо
век
, имащ този трън, изцяло обхванат от тази болест – защото това е трън във физическото тяло, това е истинска болест, – ще видите, че той е атеист, отрича Бог и божественото.
Свети Павел говори много за този „трън“. Човечеството има трън в тялото си. Свети Павел говори пророчески за това. Като особено напреднал човек той го е имал още по своето време, а другите го получават едва през 7-то столетие. Но ефектите от него все повече ще се разпространяват, ще стават все по-значителни.
Ако днес срещнете някой човек, имащ този трън, изцяло обхванат от тази болест – защото това е трън във физическото тяло, това е истинска болест, – ще видите, че той е атеист, отрича Бог и божественото.
към текста >>
Предразположение към този атеизъм има всеки чо
век
, който принадлежи към модерната цивилизация, но става дума само за това, дали той ще се поддаде на това предразположение.
Предразположение към този атеизъм има всеки човек, който принадлежи към модерната цивилизация, но става дума само за това, дали той ще се поддаде на това предразположение.
Човекът носи в себе си болестта, която го подтиква да отрече божественото, докато от собствената му природа всъщност следва да го признае. Тази природа в известен смисъл се е минерализирала, застинала е в развитието си, така че всички ние носим в себе си болестта, отричаща Бог.
към текста >>
Чо
век
ът носи в себе си болестта, която го подтиква да отрече божественото, докато от собствената му природа всъщност следва да го признае.
Предразположение към този атеизъм има всеки човек, който принадлежи към модерната цивилизация, но става дума само за това, дали той ще се поддаде на това предразположение.
Човекът носи в себе си болестта, която го подтиква да отрече божественото, докато от собствената му природа всъщност следва да го признае.
Тази природа в известен смисъл се е минерализирала, застинала е в развитието си, така че всички ние носим в себе си болестта, отричаща Бог.
към текста >>
Чрез тази отричаща Бог болест в чо
век
а стават някои неща.
Чрез тази отричаща Бог болест в човека стават някои неща.
Чрез тази отричаща Бог болест се създава по-силна притегателна връзка между душата на човека и неговото тяло, отколкото по-рано и отколкото всъщност е заложено в самата човешка природа. Душата е окована за тялото в по-голяма степен. И докато от собствената ѝ природа душата не е определена да взима участие в съдбата на тялото, тя стига до положението да взима все повече участие в съдбата на тялото и все повече да се обвързва с раждането, наследствеността и смъртта.
към текста >>
Чрез тази отричаща Бог болест се създава по-силна притегателна връзка между душата на чо
век
а и неговото тяло, отколкото по-рано и отколкото всъщност е заложено в самата човешка природа.
Чрез тази отричаща Бог болест в човека стават някои неща.
Чрез тази отричаща Бог болест се създава по-силна притегателна връзка между душата на човека и неговото тяло, отколкото по-рано и отколкото всъщност е заложено в самата човешка природа.
Душата е окована за тялото в по-голяма степен. И докато от собствената ѝ природа душата не е определена да взима участие в съдбата на тялото, тя стига до положението да взима все повече участие в съдбата на тялото и все повече да се обвързва с раждането, наследствеността и смъртта.
към текста >>
Мъдреците от Гондишапур още тогава са искали – в наше време отново го искат някои тайни общества, но в по-дилетантска форма – да направят хората велики, много мъдри за Земята, но с внедряването на тази мъдрост да принудят душата на чо
век
а да вземе участие в смъртта, така че тя да изгуби склонността си да участва в духовния живот и в следващите инкарнации, когато премине през портата на смъртта.
Мъдреците от Гондишапур още тогава са искали – в наше време отново го искат някои тайни общества, но в по-дилетантска форма – да направят хората велики, много мъдри за Земята, но с внедряването на тази мъдрост да принудят душата на човека да вземе участие в смъртта, така че тя да изгуби склонността си да участва в духовния живот и в следващите инкарнации, когато премине през портата на смъртта.
Те са искали да отрежат по-нататъшното развитие на човека. Искали са да го спечелят за себе си, за съвсем друг свят, да го консервират през земния му живот, да го отклонят от задачата му на Земята, да го отклонят от това, което следва да учи в бавно постепенно развитие и чрез което да достигне до Духа-себе, Духа-живот и Човека-дух.
към текста >>
Те са искали да отрежат по-нататъшното развитие на чо
век
а.
Мъдреците от Гондишапур още тогава са искали – в наше време отново го искат някои тайни общества, но в по-дилетантска форма – да направят хората велики, много мъдри за Земята, но с внедряването на тази мъдрост да принудят душата на човека да вземе участие в смъртта, така че тя да изгуби склонността си да участва в духовния живот и в следващите инкарнации, когато премине през портата на смъртта.
Те са искали да отрежат по-нататъшното развитие на човека.
Искали са да го спечелят за себе си, за съвсем друг свят, да го консервират през земния му живот, да го отклонят от задачата му на Земята, да го отклонят от това, което следва да учи в бавно постепенно развитие и чрез което да достигне до Духа-себе, Духа-живот и Човека-дух.
към текста >>
Искали са да го спечелят за себе си, за съвсем друг свят, да го консервират през земния му живот, да го отклонят от задачата му на Земята, да го отклонят от това, което следва да учи в бавно постепенно развитие и чрез което да достигне до Духа-себе, Духа-живот и Чо
век
а-дух.
Мъдреците от Гондишапур още тогава са искали – в наше време отново го искат някои тайни общества, но в по-дилетантска форма – да направят хората велики, много мъдри за Земята, но с внедряването на тази мъдрост да принудят душата на човека да вземе участие в смъртта, така че тя да изгуби склонността си да участва в духовния живот и в следващите инкарнации, когато премине през портата на смъртта. Те са искали да отрежат по-нататъшното развитие на човека.
Искали са да го спечелят за себе си, за съвсем друг свят, да го консервират през земния му живот, да го отклонят от задачата му на Земята, да го отклонят от това, което следва да учи в бавно постепенно развитие и чрез което да достигне до Духа-себе, Духа-живот и Човека-дух.
към текста >>
Чо
век
ът би станал сродèн със смъртта, но чрез Мистерията на Голгота бива предпазен от това сродство със смъртта.
Човешката душа е щяла да се свърже със Земята повече, отколкото ѝ е било предопределено. Смъртта, предопределена само за тялото, в известен смисъл е щяла да стане съдба също и на душата. Срещу това се е въздействало чрез Мистерията на Голгота.
Човекът би станал сродèн със смъртта, но чрез Мистерията на Голгота бива предпазен от това сродство със смъртта.
Ако определено течение в световното развитие, от една страна, предизвика по-силно сродство на душата с човешкото тяло, отколкото е било предопределено на човека, то Христос, за да въведе равновесие, свързва душата с духа повече, отколкото ѝ е било предопределено. Така чрез Мистерията на Голгота човешката душа е доближена до духа повече, отколкото ѝ е било предопределено.
към текста >>
Ако определено течение в световното развитие, от една страна, предизвика по-силно сродство на душата с човешкото тяло, отколкото е било предопределено на чо
век
а, то Христос, за да въведе равновесие, свързва душата с духа повече, отколкото ѝ е било предопределено.
Човешката душа е щяла да се свърже със Земята повече, отколкото ѝ е било предопределено. Смъртта, предопределена само за тялото, в известен смисъл е щяла да стане съдба също и на душата. Срещу това се е въздействало чрез Мистерията на Голгота. Човекът би станал сродèн със смъртта, но чрез Мистерията на Голгота бива предпазен от това сродство със смъртта.
Ако определено течение в световното развитие, от една страна, предизвика по-силно сродство на душата с човешкото тяло, отколкото е било предопределено на човека, то Христос, за да въведе равновесие, свързва душата с духа повече, отколкото ѝ е било предопределено.
Така чрез Мистерията на Голгота човешката душа е доближена до духа повече, отколкото ѝ е било предопределено.
към текста >>
Трябва да можем да сравним отношението между тялото и душата, определено за чо
век
а от Ариман и Луцифер, с отношението между душата и духа, ако искаме да подходим към Мистерията на Голгота исторически правилно.
Това ни прави способни правилно да разглеждаме в каква връзка се намира Мистерията на Голгота с найвътрешните сили на човешката природа през хилядолетията.
Трябва да можем да сравним отношението между тялото и душата, определено за човека от Ариман и Луцифер, с отношението между душата и духа, ако искаме да подходим към Мистерията на Голгота исторически правилно.
към текста >>
Но че чо
век
ът наистина се състои от тяло, душа и дух, това е отречено от католическата църква.
Католическата църква, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея. Духът е премахнат от католическата църква през 869 година. Догмата, приета тогава, гласи, че няма да се вярва в духа, а само в тялото и душата, и че душата има нещо сходно с духа.
Но че човекът наистина се състои от тяло, душа и дух, това е отречено от католическата църква.
Това отричане в католическата църква се извършва директно под влиянието на импулса от Гондишапур. Историята наистина доста се различава от начина, по който я представят от една или друга страна за домашна употреба на хората, които някой иска да управлява.
към текста >>
Чо
век
ът бива сродèн с духа чрез Мистерията на Голгота.
Човекът бива сродèн с духа чрез Мистерията на Голгота.
Сега в него се намират две сили – силата, която го прави душевно подобен на смъртта и силата, която отново го освобождава от смъртта, вътрешно го извежда към духа.
към текста >>
Казах, че отричащото Бога в чо
век
а е вид болест.
Що за сили са това?
Казах, че отричащото Бога в човека е вид болест.
Предразположението е вид болест, която всички ние в цивилизованото човечество носим в нас и я дължим на нашето тяло. Да се отрече Бог е болест, казва духовната наука, но тази болест я имаме в себе си. И разбирайки себе си правилно, ние не отричаме Бог само тогава, когато отново го намерим чрез Христос. Нашето тяло е болно, когато отрича Бог, но имайки Христовата сила в себе си като следствие от Мистерията на Голгота, ние имаме оздравителна, лечебна сила. Христос в най-дълбокия истински смисъл на думата е спасителят за всички нас, лечителят на болестта, която кара човека да отрича Бог.
към текста >>
Христос в най-дълбокия истински смисъл на думата е спасителят за всички нас, лечителят на болестта, която кара чо
век
а да отрича Бог.
Казах, че отричащото Бога в човека е вид болест. Предразположението е вид болест, която всички ние в цивилизованото човечество носим в нас и я дължим на нашето тяло. Да се отрече Бог е болест, казва духовната наука, но тази болест я имаме в себе си. И разбирайки себе си правилно, ние не отричаме Бог само тогава, когато отново го намерим чрез Христос. Нашето тяло е болно, когато отрича Бог, но имайки Христовата сила в себе си като следствие от Мистерията на Голгота, ние имаме оздравителна, лечебна сила.
Христос в най-дълбокия истински смисъл на думата е спасителят за всички нас, лечителят на болестта, която кара човека да отрича Бог.
Христос е лекар. Той е лекар на скритата болест, която сега ви охарактеризирах.
към текста >>
Вие имате правилно отношение към Мистерията на Голгота само когато сте наясно, че тя не може да се разбере със силите, дадени на чо
век
а единствено чрез това, че до смъртта си той живее във физическо тяло.
Нашето време в много отношения е обновяване на онези времена, които протичат отчасти чрез Мистерията на Голгота, отчасти чрез станалото през 333 година, отчасти чрез случилото се през 666 година. Това има съвсем определени въздействия.
Вие имате правилно отношение към Мистерията на Голгота само когато сте наясно, че тя не може да се разбере със силите, дадени на човека единствено чрез това, че до смъртта си той живее във физическо тяло.
към текста >>
Когато днешните хора се раждат във физическия свят, всички носят със себе си нещо като отблясък от Мистерията на Голгота, като огледален образ на това, което чо
век
е изживял в духовния свят столетия след Мистерията на Голгота.
7-то столетие. Ние живеем в петата следатлантска културна епоха и сме навлезли далеч навътре, живеем през 20-то столетие. От това следва, че когато се раждаме и като душа встъпим от свръхсетивния свят в сетивния, няколко столетия преди това изживяваме нещо в духовния свят. Както съвременниците на Мистерията на Голгота столетия след това достигат до пълно разбиране на Мистерията на Голгота, така преди да бъдем родени и то столетия преди да бъдем родени, ние изживяваме един вид огледална картина. Но това важи само за днешните хора.
Когато днешните хора се раждат във физическия свят, всички носят със себе си нещо като отблясък от Мистерията на Голгота, като огледален образ на това, което човек е изживял в духовния свят столетия след Мистерията на Голгота.
към текста >>
Затова е необходимо следното: Чо
век
намира Христос, когато има следното изживяване.
Затова е необходимо следното: Човек намира Христос, когато има следното изживяване.
Първо, изживяването, при което си казва: Искам да постигна такова самопознание, каквото ми е възможно съгласно цялата ми индивидуална човешка личност. Никой, който честно се стреми към това самопознание като човек, днес няма да си каже нещо различно от: „Не мога да схвана това, към което се стремя. Не го разбирам. Изпитвам безсилие пред него.“ Това изживяване е много важно. Това изживяване би трябвало да има всеки, който честно се съветва със самия себе си – то е известно чувство на безсилие.
към текста >>
Никой, който честно се стреми към това самопознание като чо
век
, днес няма да си каже нещо различно от: „Не мога да схвана това, към което се стремя.
Затова е необходимо следното: Човек намира Христос, когато има следното изживяване. Първо, изживяването, при което си казва: Искам да постигна такова самопознание, каквото ми е възможно съгласно цялата ми индивидуална човешка личност.
Никой, който честно се стреми към това самопознание като човек, днес няма да си каже нещо различно от: „Не мога да схвана това, към което се стремя.
Не го разбирам. Изпитвам безсилие пред него.“ Това изживяване е много важно. Това изживяване би трябвало да има всеки, който честно се съветва със самия себе си – то е известно чувство на безсилие.
към текста >>
Това чувство на безсилие е здравословно, понеже не е нищо друго освен усещането на болестта, а чо
век
е истински болен, ако има някаква болест, но не я усеща.
Това чувство на безсилие е здравословно, понеже не е нищо друго освен усещането на болестта, а човек е истински болен, ако има някаква болест, но не я усеща.
След като е изпитал безсилие да се издигне до божественото, в някой момент от живота си човек чувства в себе си болестта, за която говорих, която ни е внедрена. И когато почувства тази болест, той усеща, че чрез тялото, както е устроено днес, душата всъщност е осъдена да умре с него. Когато достатъчно силно се почувства това безсилие, идва обратът. Тогава идва другото изживяване, което ни казва: Ако не се отдадем на това, което сме в състояние да постигнем само чрез нашите телесни сили, а на това, което ни дава духът, можем да преодолеем вътрешната душевна смърт. Ние можем да получим възможност отново да намерим нашата душа и да я свържем с духа.
към текста >>
След като е изпитал безсилие да се издигне до божественото, в някой момент от живота си чо
век
чувства в себе си болестта, за която говорих, която ни е внедрена.
Това чувство на безсилие е здравословно, понеже не е нищо друго освен усещането на болестта, а човек е истински болен, ако има някаква болест, но не я усеща.
След като е изпитал безсилие да се издигне до божественото, в някой момент от живота си човек чувства в себе си болестта, за която говорих, която ни е внедрена.
И когато почувства тази болест, той усеща, че чрез тялото, както е устроено днес, душата всъщност е осъдена да умре с него. Когато достатъчно силно се почувства това безсилие, идва обратът. Тогава идва другото изживяване, което ни казва: Ако не се отдадем на това, което сме в състояние да постигнем само чрез нашите телесни сили, а на това, което ни дава духът, можем да преодолеем вътрешната душевна смърт. Ние можем да получим възможност отново да намерим нашата душа и да я свържем с духа. Когато надделеем следите на безсилието, можем от самите себе си да почувстваме, от една страна, нищожността на битието, а от друга – превъзходството на битието.
към текста >>
Той може да бъде издигнат в чо
век
а, чувстващ двата полюса: безсилието чрез тялото си и възкресението – чрез своята духовност.
Той може да бъде издигнат в човека, чувстващ двата полюса: безсилието чрез тялото си и възкресението – чрез своята духовност.
към текста >>
То е събитието, за което чо
век
не може да се извини като каже, че няма развити свръхсетивни способности.
Вътрешното изживяване, състоящо се от тези две части, е това, което наистина насочва към Мистерията на Голгота.
То е събитието, за което човек не може да се извини като каже, че няма развити свръхсетивни способности.
Те не са необходими за това. Необходимо е човек наистина да се упражнява в самопознание и да има волята за самонаблюдение, волята и за преборване на онова високомерие, което днес се среща навсякъде и не оставя човека да забележи, че осланяйки се единствено на собствените си сили, той става много самонадеян. Ако поради високомерието си човек не може да почувства, че чрез собствените си сили стига до безсилие, не може да почувства нито смъртта, нито възкресението, тогава никога не може да осъзнае думите на Ангелус Силезиус: „Кръстът от Голгота не може да те спаси от злото, ако не бъде издигнат също и в теб.“
към текста >>
Необходимо е чо
век
наистина да се упражнява в самопознание и да има волята за самонаблюдение, волята и за преборване на онова високомерие, което днес се среща навсякъде и не оставя чо
век
а да забележи, че осланяйки се единствено на собствените си сили, той става много самонадеян.
Вътрешното изживяване, състоящо се от тези две части, е това, което наистина насочва към Мистерията на Голгота. То е събитието, за което човек не може да се извини като каже, че няма развити свръхсетивни способности. Те не са необходими за това.
Необходимо е човек наистина да се упражнява в самопознание и да има волята за самонаблюдение, волята и за преборване на онова високомерие, което днес се среща навсякъде и не оставя човека да забележи, че осланяйки се единствено на собствените си сили, той става много самонадеян.
Ако поради високомерието си човек не може да почувства, че чрез собствените си сили стига до безсилие, не може да почувства нито смъртта, нито възкресението, тогава никога не може да осъзнае думите на Ангелус Силезиус: „Кръстът от Голгота не може да те спаси от злото, ако не бъде издигнат също и в теб.“
към текста >>
Ако поради високомерието си чо
век
не може да почувства, че чрез собствените си сили стига до безсилие, не може да почувства нито смъртта, нито възкресението, тогава никога не може да осъзнае думите на Ангелус Силезиус: „Кръстът от Голгота не може да те спаси от злото, ако не бъде издигнат също и в теб.“
Вътрешното изживяване, състоящо се от тези две части, е това, което наистина насочва към Мистерията на Голгота. То е събитието, за което човек не може да се извини като каже, че няма развити свръхсетивни способности. Те не са необходими за това. Необходимо е човек наистина да се упражнява в самопознание и да има волята за самонаблюдение, волята и за преборване на онова високомерие, което днес се среща навсякъде и не оставя човека да забележи, че осланяйки се единствено на собствените си сили, той става много самонадеян.
Ако поради високомерието си човек не може да почувства, че чрез собствените си сили стига до безсилие, не може да почувства нито смъртта, нито възкресението, тогава никога не може да осъзнае думите на Ангелус Силезиус: „Кръстът от Голгота не може да те спаси от злото, ако не бъде издигнат също и в теб.“
към текста >>
Чо
век
ът обаче го намира, когато тръгне по свръхсетивен път към Мистерията на Голгота.
Това може да се каже също така за еврейския бог, за бога на мохамеданите и за всички други. И много от искащите днес да бъдат така наречените „пробудени“ казват: „Аз изживявам Бог в мен.“ Но те изживяват само Бог Отец и то в притъпен образ, понеже в действителност не забелязват, че са болни и говорят само по традиция. Нещо подобно например прави Йоханес Мюлер. Но всички тези хора нямат Христос, защото изживяването на Христос не се състои в изживяване на Бога в човешката душа, а от две неща – изживяването на смъртта в душата чрез тялото и възкръсването на душата чрез духа. И онзи, който казва на човечеството, че не само чувства Бог в себе си – както твърдят и чисто реторичните теософи, – а може да говори за двете събития, за безсилието и възкръсването от безсилието, той говори за истинското изживяване на Христос.
Човекът обаче го намира, когато тръгне по свръхсетивен път към Мистерията на Голгота.
Той сам намира силите, които подбуждат определени свръхсетивни сили и те го довеждат до Мистерията на Голгота.
към текста >>
Днес чо
век
наистина на бива да се отчайва, че не може да открие Христос в непосредственото си изживяване, защото той ще го намери, когато намери сам себе си, но изхождайки от безсилието.
Днес човек наистина на бива да се отчайва, че не може да открие Христос в непосредственото си изживяване, защото той ще го намери, когато намери сам себе си, но изхождайки от безсилието.
Христовият импулс трябва да бъде предшестван от изживяването на цялото чувство на нищожност, което ни обхваща, когато без високомерие разгледаме собствените си сили. Някои умни мистици вярват, че е християнство, когато просто кажат: „Аз намерих висшия аз, божествения аз в своя аз.“ Това не е християнство. Християнството трябва да се основава върху изречението:
към текста >>
Дори и от отделните неща в живота може да се почувства колко правдиво е това, което казвам, и от тези единични неща в живота чо
век
може да се издигне до голямото изживяване на безсилието и възкръсването от безсилието.
Дори и от отделните неща в живота може да се почувства колко правдиво е това, което казвам, и от тези единични неща в живота човек може да се издигне до голямото изживяване на безсилието и възкръсването от безсилието.
към текста >>
С това между другото искам също да посоча и евритмията, която превръща целия чо
век
в ларинкс.
Само тогава можем да се доближим до нещата. Този, който вярва, че самите думи са нещо по-различно от евритмия, сериозно се заблуждава. Думите са само извършена от ларинкса и предизвикана във въздуха евритмия. Те са само жестове, само че не се правят с ръце и с крака, а с ларинкса. Трябва да осъзнаем, че с думите само насочваме към нещо и че спечелваме правдиво отношение към истината само когато виждаме в думите насоки към това, което искаме да изразим и че като хора живеем с другите така, че осъзнаваме как в думите се намират само указания.
С това между другото искам също да посоча и евритмията, която превръща целия човек в ларинкс.
Това означава, че чрез целия човек тя изразява това, което иначе изразява само ларинксът, за да почувстват хората, че правят само жестове също и когато изговарят звуците. Аз казвам „татко“, казвам „мама“. Когато обобщавам всичко, мога да се изразя правдиво само когато другият се вживее в тези неща заедно с мен, когато разбира жестовете, движенията. Само тогава ще възкръснем от безсилието, което изпитваме и по отношение на говора и ще празнуваме възкръсването, когато разберем, че още отваряйки уста, трябва вече да станем християни. Това, което е станало от словата, от логоса в течение на развитието, се разбира само когато словото отново се свърже с Христос, когато осъзнаем, че доколкото нашето тяло става инструмент на изговарянето, то притиска истината да слезе надолу, така че тя частично умира върху устните ни и ние я оживяваме отново в Христос, когато осъзнаем, че трябва да я одухотворим.
към текста >>
Това означава, че чрез целия чо
век
тя изразява това, което иначе изразява само ларинксът, за да почувстват хората, че правят само жестове също и когато изговарят звуците.
Този, който вярва, че самите думи са нещо по-различно от евритмия, сериозно се заблуждава. Думите са само извършена от ларинкса и предизвикана във въздуха евритмия. Те са само жестове, само че не се правят с ръце и с крака, а с ларинкса. Трябва да осъзнаем, че с думите само насочваме към нещо и че спечелваме правдиво отношение към истината само когато виждаме в думите насоки към това, което искаме да изразим и че като хора живеем с другите така, че осъзнаваме как в думите се намират само указания. С това между другото искам също да посоча и евритмията, която превръща целия човек в ларинкс.
Това означава, че чрез целия човек тя изразява това, което иначе изразява само ларинксът, за да почувстват хората, че правят само жестове също и когато изговарят звуците.
Аз казвам „татко“, казвам „мама“. Когато обобщавам всичко, мога да се изразя правдиво само когато другият се вживее в тези неща заедно с мен, когато разбира жестовете, движенията. Само тогава ще възкръснем от безсилието, което изпитваме и по отношение на говора и ще празнуваме възкръсването, когато разберем, че още отваряйки уста, трябва вече да станем християни. Това, което е станало от словата, от логоса в течение на развитието, се разбира само когато словото отново се свърже с Христос, когато осъзнаем, че доколкото нашето тяло става инструмент на изговарянето, то притиска истината да слезе надолу, така че тя частично умира върху устните ни и ние я оживяваме отново в Христос, когато осъзнаем, че трябва да я одухотворим. Това означава да мислим едновременно и за духа.
към текста >>
Чо
век
може да направи забележително откритие.
Човек може да направи забележително откритие.
Искам да илюстрирам това с един особен случай. Внимателно съм изучавал много интересните статии, написани от Удроу Уилсън – лекции за американската история, американската литература, американския живот. Може да се каже, че Удроу Уилсън величествено, мощно описва именно американското развитие, както протича от американския Изток към Запада. Той го описва съвсем като американец и тези написани като статии лекции са много въздействащи. Те се казват
към текста >>
Прочитайки тези статии, чо
век
изучава американската същност – понеже Удроу Уилсън е типичен американец.
„Само литература“.
Прочитайки тези статии, човек изучава американската същност – понеже Удроу Уилсън е типичен американец.
Сравних обаче – сравнението може да се направи съвсем обективно – някои от статиите на Удроу Уилсън с изказвания например от Херман Грим, една личност, която е изцяло немец от 19 век, типичен средноевропеец от 19-то столетие, писател, който с начина си на писане ми е толкова симпатичен, колкото Удроу Уилсън ми е несимпатичен. Но нека оставим личното настрана. Обичам стила на Херман Грим и изпитвам нещо като антипатия към начина на писане на Удроу Уилсън, но въпреки това човек може да бъде напълно обективен. Типичният американец Удроу Уилсън пише просто блестящо, прекрасно тъкмо за развитието на американския народ. Но нещо друго ми направи впечатление, когато сравних статиите на Удроу Уилсън и на Херман Грим, където и двамата пишат за методите на историята.
към текста >>
Сравних обаче – сравнението може да се направи съвсем обективно – някои от статиите на Удроу Уилсън с изказвания например от Херман Грим, една личност, която е изцяло немец от 19
век
, типичен средноевропеец от 19-то столетие, писател, който с начина си на писане ми е толкова симпатичен, колкото Удроу Уилсън ми е несимпатичен.
„Само литература“. Прочитайки тези статии, човек изучава американската същност – понеже Удроу Уилсън е типичен американец.
Сравних обаче – сравнението може да се направи съвсем обективно – някои от статиите на Удроу Уилсън с изказвания например от Херман Грим, една личност, която е изцяло немец от 19 век, типичен средноевропеец от 19-то столетие, писател, който с начина си на писане ми е толкова симпатичен, колкото Удроу Уилсън ми е несимпатичен.
Но нека оставим личното настрана. Обичам стила на Херман Грим и изпитвам нещо като антипатия към начина на писане на Удроу Уилсън, но въпреки това човек може да бъде напълно обективен. Типичният американец Удроу Уилсън пише просто блестящо, прекрасно тъкмо за развитието на американския народ. Но нещо друго ми направи впечатление, когато сравних статиите на Удроу Уилсън и на Херман Грим, където и двамата пишат за методите на историята. Изречения от Удроу Уилсън могат да се пренесат в статията на Херман Грим, думите са почти същите, които е написал Херман Грим.
към текста >>
Обичам стила на Херман Грим и изпитвам нещо като антипатия към начина на писане на Удроу Уилсън, но въпреки това чо
век
може да бъде напълно обективен.
„Само литература“. Прочитайки тези статии, човек изучава американската същност – понеже Удроу Уилсън е типичен американец. Сравних обаче – сравнението може да се направи съвсем обективно – някои от статиите на Удроу Уилсън с изказвания например от Херман Грим, една личност, която е изцяло немец от 19 век, типичен средноевропеец от 19-то столетие, писател, който с начина си на писане ми е толкова симпатичен, колкото Удроу Уилсън ми е несимпатичен. Но нека оставим личното настрана.
Обичам стила на Херман Грим и изпитвам нещо като антипатия към начина на писане на Удроу Уилсън, но въпреки това човек може да бъде напълно обективен.
Типичният американец Удроу Уилсън пише просто блестящо, прекрасно тъкмо за развитието на американския народ. Но нещо друго ми направи впечатление, когато сравних статиите на Удроу Уилсън и на Херман Грим, където и двамата пишат за методите на историята. Изречения от Удроу Уилсън могат да се пренесат в статията на Херман Грим, думите са почти същите, които е написал Херман Грим. Но също и негови изречения могат да се пренесат в статиите на Удроу Уилсън – те напълно се покриват. Всяко плагиатство е изключено.
към текста >>
Ако чо
век
потърси, открива следното: Когато проследи стила на Херман Грим, вижда в написаното от него, че всяко изречение е извоювано лично индивидуално, от изречение на изречение всичко е извоювано лично индивидуално.
Ако човек потърси, открива следното: Когато проследи стила на Херман Грим, вижда в написаното от него, че всяко изречение е извоювано лично индивидуално, от изречение на изречение всичко е извоювано лично индивидуално.
Всичко се разкрива в светлината на културата на 19то столетие, но произлиза непосредствено от съзнателната душа. Удроу Уилсън описва блестящо, но в подсъзнанието си е обсебен от нещо. Налице е демонична обсебеност. В неговото подсъзнание се намира нещо, което му подсказва онова, което пише. Демонът, който естествено по особен начин се проявява в един американец от 20-то столетие, говори от неговата душа.
към текста >>
Чо
век
ът трябва да се опознае по това, което казва, понеже думите са само жестове, но трябва да се опознае кой прави тези жестове.
Днес, когато ленивото човечество чете някъде нещо, често казва: „Това съм го чел там и там.“ То вижда само съдържанието. Сега обаче е времето, когато човечеството трябва да се научи, че не става дума толкова за съдържанието, а за това, кой го казва.
Човекът трябва да се опознае по това, което казва, понеже думите са само жестове, но трябва да се опознае кой прави тези жестове.
Това е нещото, в което човечеството днес трябва да се вживее. Тук се намира една страшно голяма мистерия на обикновения живот, скъпи приятели. Има голяма разлика дали всяко изречение е извоювано чрез личния аз или се дава по някакъв начин отдолу, отгоре или отстрани. Даването действа дори по-сугестивно, понеже по отношение на извоюваното, човек отново трябва да си извоюва всяко изречение. Но наближава времето, когато ще се гледа не само голото дословно съдържание на това, което се намира пред душата, а ще трябва да се виждат преди всичко тези, които казват едно или друго; не външната физическа личност, а цялата човешко-духовна цялост.
към текста >>
Даването действа дори по-сугестивно, понеже по отношение на извоюваното, чо
век
отново трябва да си извоюва всяко изречение.
Сега обаче е времето, когато човечеството трябва да се научи, че не става дума толкова за съдържанието, а за това, кой го казва. Човекът трябва да се опознае по това, което казва, понеже думите са само жестове, но трябва да се опознае кой прави тези жестове. Това е нещото, в което човечеството днес трябва да се вживее. Тук се намира една страшно голяма мистерия на обикновения живот, скъпи приятели. Има голяма разлика дали всяко изречение е извоювано чрез личния аз или се дава по някакъв начин отдолу, отгоре или отстрани.
Даването действа дори по-сугестивно, понеже по отношение на извоюваното, човек отново трябва да си извоюва всяко изречение.
Но наближава времето, когато ще се гледа не само голото дословно съдържание на това, което се намира пред душата, а ще трябва да се виждат преди всичко тези, които казват едно или друго; не външната физическа личност, а цялата човешко-духовна цялост.
към текста >>
Той може да бъде достигнат само когато чо
век
има смелостта да се постави непосредствено в живота.
Когато хората днес питат „Как да намеря Христос? “, трябва да се даде такъв отговор, защото Христос не може да бъде достигнат чрез някакво си философстване или чрез удобна мистичност.
Той може да бъде достигнат само когато човек има смелостта да се постави непосредствено в живота.
И в такъв случай също и по отношение на говора трябва да чувствате безсилие, в което ви поставя тялото поради факта, че е носител на говора и след това да почувствате възкресението на духа в словото. Това е. Не само „буквата убива, духът животвори“, който израз често се разбира погрешно, а още звукът убива и духът трябва първо отново да се оживи, като в отделното изживяване конкретно се направи връзка с Христос и с Мистерията на Голгота. Христос се намира в тази първа стъпка. Не само да се търси там, където се намират красиви думи и да се поглежда тяхното съдържание – днес хората са свикнали с това, – а да се търси в човешката цялост, да се търси как са произлезли думите от мястото, откъдето биват изговаряни.
към текста >>
8.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
8. във Виенския цикъл: „Вътрешната същност на чо
век
а и животът между смъртта и ново раждане“, Събр.
8. във Виенския цикъл: „Вътрешната същност на човека и животът между смъртта и ново раждане“, Събр.
съч. 153.
към текста >>
11. споменатия Виенски цикъл, където разясних, че волята: „Вътрешната същност на чо
век
а и животът между смъртта и ново раждане“, Събр. съч.
11. споменатия Виенски цикъл, където разясних, че волята: „Вътрешната същност на човека и животът между смъртта и ново раждане“, Събр. съч.
153, в лекцията от 13 април 1914 г.
към текста >>
18. В откритата лекция вчера: Берн, 28 ноември 1917 г.: „Действието на душевните сили в чо
век
а и неговата връзка с вечната му същност.
18. В откритата лекция вчера: Берн, 28 ноември 1917 г.: „Действието на душевните сили в човека и неговата връзка с вечната му същност.
Духовнонаучни разултати относно същността на човека“, в Събр. съч. 72.
към текста >>
Духовнонаучни разултати относно същността на чо
век
а“, в Събр.
18. В откритата лекция вчера: Берн, 28 ноември 1917 г.: „Действието на душевните сили в човека и неговата връзка с вечната му същност.
Духовнонаучни разултати относно същността на човека“, в Събр.
съч. 72.
към текста >>
27. „Духовното ръководство на чо
век
а и човечеството“ (1911 г.), Събр. съч.
27. „Духовното ръководство на човека и човечеството“ (1911 г.), Събр. съч.
15, в края на първа лекция.
към текста >>
„Свръхсетивният чо
век
и въпросите за свободата на волята и безсмъртието според изследванията на духовната наука“.
63. в откритата лекция в Щутгарт: На 24 април 1918 г.
„Свръхсетивният човек и въпросите за свободата на волята и безсмъртието според изследванията на духовната наука“.
Лекцията е публикувана в списанието „Училище за човека“, брой 9/1961 г., в Събраните съчинения не е публикувана.
към текста >>
Лекцията е публикувана в списанието „Училище за чо
век
а“, брой 9/1961 г., в Събраните съчинения не е публикувана.
63. в откритата лекция в Щутгарт: На 24 април 1918 г. „Свръхсетивният човек и въпросите за свободата на волята и безсмъртието според изследванията на духовната наука“.
Лекцията е публикувана в списанието „Училище за човека“, брой 9/1961 г., в Събраните съчинения не е публикувана.
към текста >>
89. обикновеният чо
век
от Назарет: Това определение е направено от Густав Френсен, 1863–1945, евангелски свещеник и писател на романи („Селски проповеди“, 2 изд., Том I, Гьотинген 1900 г., стр.
89. обикновеният човек от Назарет: Това определение е направено от Густав Френсен, 1863–1945, евангелски свещеник и писател на романи („Селски проповеди“, 2 изд., Том I, Гьотинген 1900 г., стр.
69), и от Хайнрих Вайне, 1874–1936, протестантски теолог, („Исус през деветнадесетото столетие“, Тюбинген/Лайпциг 1903 г.).
към текста >>
90. от 9
век
...: През 9
век
започва отделянето на Източната църква (Византия) от Рим.
90. от 9 век...: През 9 век започва отделянето на Източната църква (Византия) от Рим.
към текста >>
97. на върха на Гьотевото общество бе поставен чо
век
: Пруският държавен и финансов министър, губернатор на провинция Рейн, Георг Кройцвендедих барон фон Райнбабен.
97. на върха на Гьотевото общество бе поставен човек: Пруският държавен и финансов министър, губернатор на провинция Рейн, Георг Кройцвендедих барон фон Райнбабен.
към текста >>
Цитатът дословно гласи: „Може би поради това нямаме спомени за състоянието си преди раждането, понеже чрез раждането си сме потънали прекалено дълбоко и сме загубили съзнанието, а за да се роди чо
век
само с инстинкти, означава да му липсват разумни решения и знание.
120. Ото Вайнингер, 1880–1903, философ. „Пол и характер“, Виена, 1903 г. когато четете неговата последна книга: „За последните неща“, издадена от Мориц Рапапорт, Виена, 1907 г.
Цитатът дословно гласи: „Може би поради това нямаме спомени за състоянието си преди раждането, понеже чрез раждането си сме потънали прекалено дълбоко и сме загубили съзнанието, а за да се роди човек само с инстинкти, означава да му липсват разумни решения и знание.
Затова не знаем нищо за това минало.“
към текста >>
125. изтичане на металните монети към Ориента: За упадъка на римската монетарна система в ранното Средно
век
овие, разпадът на валутата и т.н., срв.
125. изтичане на металните монети към Ориента: За упадъка на римската монетарна система в ранното Средновековие, разпадът на валутата и т.н., срв.
напр. Б. Галбраит, „Парите, откъде идват и накъде отиват“, Мюнхен, 1976 г.
към текста >>
179. Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година: В „Canones contra Photium“, Канон 11, се постановява, че чо
век
ът няма „две души“, а „unam animam rationabilem et intellectualem“.
179. Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година: В „Canones contra Photium“, Канон 11, се постановява, че човекът няма „две души“, а „unam animam rationabilem et intellectualem“.
Уважаваният от Рудолф Щайнер католически философ Ото Вилман в своето тритомно произведение „История на идеализма“, Първо издание, Брауншвайг, 1894 г., § 54: Християнският идеализъм като завършек на античния (том II, стр. 111): „Злоупотребата, която направиха гностиците с Павловото различаване на духовния и физическия човек, като представиха единия като израз на тяхното съвършенство, а другия – като представител на ограничените в закона на църквата християни, подтикна църквата към изрично отхвърляне на трихотомията.“
към текста >>
111): „Злоупотребата, която направиха гностиците с Павловото различаване на духовния и физическия чо
век
, като представиха единия като израз на тяхното съвършенство, а другия – като представител на ограничените в закона на църквата християни, подтикна църквата към изрично отхвърляне на трихотомията.“
179. Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година: В „Canones contra Photium“, Канон 11, се постановява, че човекът няма „две души“, а „unam animam rationabilem et intellectualem“. Уважаваният от Рудолф Щайнер католически философ Ото Вилман в своето тритомно произведение „История на идеализма“, Първо издание, Брауншвайг, 1894 г., § 54: Християнският идеализъм като завършек на античния (том II, стр.
111): „Злоупотребата, която направиха гностиците с Павловото различаване на духовния и физическия човек, като представиха единия като израз на тяхното съвършенство, а другия – като представител на ограничените в закона на църквата християни, подтикна църквата към изрично отхвърляне на трихотомията.“
към текста >>
185. евритмията, която превръща целия чо
век
в ларинкс: Виж Рудолф Щайнер, „Евритмия.
185. евритмията, която превръща целия човек в ларинкс: Виж Рудолф Щайнер, „Евритмия.
Откровението на говорещата душа“ Събр. съч. 277.
към текста >>
9.
Относно отпечатаните лекции
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
За почти всички от тези отпечатани лекции тези предпоставки са поне антропософското познание на чо
век
а и на космоса, доколкото тяхната същност е представена в антропософията и това, което като „антропософска история“ се намира в съобщенията от духовния свят.
Мнение за съдържанието на такива частно отпечатани лекции обаче може да се признае само на този, който познава предпоставките за една такава преценка.
За почти всички от тези отпечатани лекции тези предпоставки са поне антропософското познание на човека и на космоса, доколкото тяхната същност е представена в антропософията и това, което като „антропософска история“ се намира в съобщенията от духовния свят.
към текста >>
10.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
„Възгледите за света и живота през деветнадесети
век
“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
1900 г.
„Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин. „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
Въведение в свръхсетивното познание на света и чо
век
а (Събр.
1904 г. „Теософия“.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 9).
към текста >>
1911 г „Духовното ръководство на чо
век
а и човечеството“ (Събр.
1911 г „Духовното ръководство на човека и човечеството“ (Събр.
съч. 15).
към текста >>
40), „Път към себепознание на чо
век
а“ (Събр.
1912 г. „Антропософски календар на душата“, „Максими“ (Събр. съч.
40), „Път към себепознание на човека“ (Събр.
съч. 16).
към текста >>
11.
Съдържание
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Волеви и мислещ чо
век
.
Волеви и мислещ човек.
Постигане във втората половина от живота на помисленото в първата половина от живота. Понятие за време: развитие и перспективи. От дуалност към троичност.
към текста >>
Чо
век
ът в Космоса.
Човекът в Космоса.
Кобилицата на мировата везна. Сфера на постоянното съществуване и сфера на времевото. Учението за еманацията и творението.
към текста >>
Ход на времето за телесно-душевното на чо
век
а, пространствен живот на духовно-душевното на чо
век
а в царството на вечността.
Ход на времето за телесно-душевното на човека, пространствен живот на духовно-душевното на човека в царството на вечността.
Човекът между Ариман и Луцифер. Изпреварващо и изоставащо движение на живота. Законът за вибрациите. Дорнахската сграда и тайната на равновесието.
към текста >>
Чо
век
ът между Ариман и Луцифер.
Ход на времето за телесно-душевното на човека, пространствен живот на духовно-душевното на човека в царството на вечността.
Човекът между Ариман и Луцифер.
Изпреварващо и изоставащо движение на живота. Законът за вибрациите. Дорнахската сграда и тайната на равновесието.
към текста >>
Ариманическото и луциферическото в чо
век
а.
Ариманическото и луциферическото в човека.
От въздействието на материалистични и абстрактно-идеалистични представи, човешката природа става все по-несъзнателна. Духовната наука като мост между природния и духовния ред. Силата на формата на мъртвите човешки тела спира тенденцията на Земята към кристализация. Законът за полярността в природата: при човека и при духовете. Католическата църква и масоните.
към текста >>
Законът за полярността в природата: при чо
век
а и при духовете.
Ариманическото и луциферическото в човека. От въздействието на материалистични и абстрактно-идеалистични представи, човешката природа става все по-несъзнателна. Духовната наука като мост между природния и духовния ред. Силата на формата на мъртвите човешки тела спира тенденцията на Земята към кристализация.
Законът за полярността в природата: при човека и при духовете.
Католическата църква и масоните.
към текста >>
Действие на ариманическите и луциферически същества в чо
век
а.
Отношението на трите нисши членове на човешкото същество към йерархиите. Духовете на Формата.
Действие на ариманическите и луциферически същества в човека.
Същност на времето и същност на вечността.
към текста >>
12.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Нека си спомним някои мисли на Августин, доколкото, както показват годините на неговия живот, той е живял в залеза на четвъртата следатлантска епоха, която е завършила в XV
век
.
В западния мирогледен живот извънредно характерна личност е Августин[ii], живял от 354 до 430 година на християнското летоброене.
Нека си спомним някои мисли на Августин, доколкото, както показват годините на неговия живот, той е живял в залеза на четвъртата следатлантска епоха, която е завършила в XV век.
Отчетливо е видно, как се е приближавал този залез, започвайки от III, IV, V, VI християнски столетия. И Августин е преминал през впечатленията от различни мирогледи. Вече сме обсъждали тези неща. Преди всичко Августин е преминал през манихейството и скептицизма. Той е възприел в своята душа всички тези импулси, които се получават, ако, от една страна, в света се вижда всичко идеално, прекрасно, добро, всичко това, което е изпълнено с мъдрост, и след това всичко лошо и зло.
към текста >>
След това Августин преминал също през скептицизма, който е обоснован мироглед дотолкова, доколкото чо
век
насочва вниманието си към това, че посредством голо съзерцание на това, което може да се извлече от сетивния свят, от опита и преживяванията в сетивния свят, нищо не може да се научи за свръхсетивното.
След това Августин преминал също през скептицизма, който е обоснован мироглед дотолкова, доколкото човек насочва вниманието си към това, че посредством голо съзерцание на това, което може да се извлече от сетивния свят, от опита и преживяванията в сетивния свят, нищо не може да се научи за свръхсетивното.
И ако към това се добави възгледът, че свръхсетивното като такова не може да се открие, тогава изобщо има съмнение във възможността да се познае истината. Августин също преминал и през съмнението за познаване на действителността изобщо. Благодарение на това той получил най-силни импулси.
към текста >>
Това е точка, която може да се характеризира по следния начин: Августин стигнал до това, че увереност, истинска увереност, неподложена на никакви заблуди относно достоверността ѝ, чо
век
може да достигне само по отношение на изпитваното вътре в своята душа.
И така, ако искаме да видим, какво място заема Августин в западния светоглед, трябва да се посочи основната точка в неговите възгледи, тази основна точка, която хвърля светлина върху всичко, което живее в Августин, и която също е основна точка на по-късния му, окончателен мироглед.
Това е точка, която може да се характеризира по следния начин: Августин стигнал до това, че увереност, истинска увереност, неподложена на никакви заблуди относно достоверността ѝ, човек може да достигне само по отношение на изпитваното вътре в своята душа.
Всичко останало е недостоверно. Дали нещата, които виждаме с очите, чуваме с ушите, възприемаме с другите сетива, действително са устроени така, както трябва да ги възприемаме според свидетелството на сетивата си, за това ние нищо не можем да знаем; ние не можем да знаем, как, собствено, изглежда този свят, ако затворим сетивата си за него. Така са мислили личностите, които са възприемали външния, достъпен за опита свят в смисъла на Августин. Те мислели, че външния свят, както се представя на човека, не може да даде безусловна увереност и не притежава истинска надеждност, че от него е невъзможно да се извлече нещо, което би могло да послужи като здрава опора на мирогледа. И напротив, във всичко, което изпитвам вътре в себе си – без значение как го изпитвам, – непосредствено присъствам аз самият, който изпитва вътре в себе си представите и чувствата; аз се чувствам вътре в собствения си опит.
към текста >>
Те мислели, че външния свят, както се представя на чо
век
а, не може да даде безусловна увереност и не притежава истинска надеждност, че от него е невъзможно да се извлече нещо, което би могло да послужи като здрава опора на мирогледа.
И така, ако искаме да видим, какво място заема Августин в западния светоглед, трябва да се посочи основната точка в неговите възгледи, тази основна точка, която хвърля светлина върху всичко, което живее в Августин, и която също е основна точка на по-късния му, окончателен мироглед. Това е точка, която може да се характеризира по следния начин: Августин стигнал до това, че увереност, истинска увереност, неподложена на никакви заблуди относно достоверността ѝ, човек може да достигне само по отношение на изпитваното вътре в своята душа. Всичко останало е недостоверно. Дали нещата, които виждаме с очите, чуваме с ушите, възприемаме с другите сетива, действително са устроени така, както трябва да ги възприемаме според свидетелството на сетивата си, за това ние нищо не можем да знаем; ние не можем да знаем, как, собствено, изглежда този свят, ако затворим сетивата си за него. Така са мислили личностите, които са възприемали външния, достъпен за опита свят в смисъла на Августин.
Те мислели, че външния свят, както се представя на човека, не може да даде безусловна увереност и не притежава истинска надеждност, че от него е невъзможно да се извлече нещо, което би могло да послужи като здрава опора на мирогледа.
И напротив, във всичко, което изпитвам вътре в себе си – без значение как го изпитвам, – непосредствено присъствам аз самият, който изпитва вътре в себе си представите и чувствата; аз се чувствам вътре в собствения си опит. И така, за такъв мислител като Августин, влиза в сила потвърденият от вътрешния опит факт: по отношение на всичко, което човек изпитва вътре в себе си като истина, той не може да изпадне в заблуда. Може да се придържаме към мнението, че всичко останало, което ни казва светът е подложено на заблуди, но е невъзможно да се съмняваме, че вътре в себе си истинно и действително изпитваме това, което преживяваме като наши представи, като наше вътрешно чувство. Тази здрава основа за признаване на несъмнената истина съставлява изходната точка на мирогледа на Августин.
към текста >>
И така, за такъв мислител като Августин, влиза в сила потвърденият от вътрешния опит факт: по отношение на всичко, което чо
век
изпитва вътре в себе си като истина, той не може да изпадне в заблуда.
Всичко останало е недостоверно. Дали нещата, които виждаме с очите, чуваме с ушите, възприемаме с другите сетива, действително са устроени така, както трябва да ги възприемаме според свидетелството на сетивата си, за това ние нищо не можем да знаем; ние не можем да знаем, как, собствено, изглежда този свят, ако затворим сетивата си за него. Така са мислили личностите, които са възприемали външния, достъпен за опита свят в смисъла на Августин. Те мислели, че външния свят, както се представя на човека, не може да даде безусловна увереност и не притежава истинска надеждност, че от него е невъзможно да се извлече нещо, което би могло да послужи като здрава опора на мирогледа. И напротив, във всичко, което изпитвам вътре в себе си – без значение как го изпитвам, – непосредствено присъствам аз самият, който изпитва вътре в себе си представите и чувствата; аз се чувствам вътре в собствения си опит.
И така, за такъв мислител като Августин, влиза в сила потвърденият от вътрешния опит факт: по отношение на всичко, което човек изпитва вътре в себе си като истина, той не може да изпадне в заблуда.
Може да се придържаме към мнението, че всичко останало, което ни казва светът е подложено на заблуди, но е невъзможно да се съмняваме, че вътре в себе си истинно и действително изпитваме това, което преживяваме като наши представи, като наше вътрешно чувство. Тази здрава основа за признаване на несъмнената истина съставлява изходната точка на мирогледа на Августин.
към текста >>
С това се предполага, че ако някой застава на позицията на такъв възглед, той, като чо
век
, притежава определено мъжество.
Днес отново можем от наша гледна точка да погледнем към Августин, и трябва да си кажем: заставайки на гледната точка на Августин, трябва ясно да съзнаваме, че той е признавал ненадеждността на познаването на истината в нейните външни откровения, а е виждал истинската надеждност в това, което носим в своята душа.
С това се предполага, че ако някой застава на позицията на такъв възглед, той, като човек, притежава определено мъжество.
Може би въобще не би било нужно да казвам толкова радикално това, което казах тук, ако именно за нашето време не беше така характерна липсата на мъжество за мирогледния живот. И това мъжество, което имам предвид, се изразява в две направления. Първото направление е това, което така смело е определил Августин: истинска увереност може да се добие само по отношение на това, което изпитваш вътре в себе си. Но трябва да има и друг полюс на това мъжество, което така липсва на съвремието; трябва и мъжество да се съгласиш със следното: във външно сетивното откровение не се съдържа истинска увереност в действителността. Изисква се вътрешно мисловно мъжество за да откажеш надеждността на това, което ни говори външната действителност, която, например, днешният материализъм смята за абсолютно надеждна.
към текста >>
А именно, днес е необходимо да се знае това, което нито Августин, нито Декарт са имали предвид – относно Декарт съм казал това в книгата си „За загадките на чо
век
а“[iv], – и днес е нужно да се каже: вярата, че е възможно посредством достиженията на непосредствено вътрешното в чо
век
а, така, както това днес го изпитва чо
век
, да се стигне до удовлетворяващ мирогледен живот, тази вяра се опровергава всеки път от състоянието на сън.
Разбира се, и в наше време се говори нещо подобно, и в наше време се намират хора, които изискват от своите близки, когато искат да достигнат до известен мироглед, това двойно мъжество. Обаче днес за тези неща трябва да се мисли различно, ако искаме изчерпателно да ги обмислим, и в това се проявява също и историческото място на августинизма за днешните хора – че за тези неща трябва да се мисли различно.
А именно, днес е необходимо да се знае това, което нито Августин, нито Декарт са имали предвид – относно Декарт съм казал това в книгата си „За загадките на човека“[iv], – и днес е нужно да се каже: вярата, че е възможно посредством достиженията на непосредствено вътрешното в човека, така, както това днес го изпитва човек, да се стигне до удовлетворяващ мирогледен живот, тази вяра се опровергава всеки път от състоянието на сън.
Всеки път, когато днешният човек изпада в безсъзнателен сън, той не изпитва това, за което говори Августин – абсолютната истинна надеждност на вътрешния опит, – в действителност този вътрешен опит му се отнема. Всеки път от заспиването до пробуждането от него се изплъзва действителността на този истинен опит, и днешният човек, който малко по-иначе преживява своето вътрешно, отколкото това е било в четвъртата следатлантска епоха, и даже в залеза и по времето на Августин, трябва да си каже: ако още по-ясно, още по-отчетливо изпитвахме увереност във вътрешния опит, за живота след смъртта не бихме имали такава увереност, по простата причина, че всеки път заспивайки виждаме, как действителността се потапя в безсъзнателното, и съвременният човек не знае, дали тя не се потапя в недействителното. Днес не може да се признае за неоспоримо, че това, което той изпитва вътре в себе си, е абсолютно надеждно. Теоретически това не може да се опровергае, но фактът на съня му противоречи.
към текста >>
Всеки път, когато днешният чо
век
изпада в безсъзнателен сън, той не изпитва това, за което говори Августин – абсолютната истинна надеждност на вътрешния опит, – в действителност този вътрешен опит му се отнема.
Разбира се, и в наше време се говори нещо подобно, и в наше време се намират хора, които изискват от своите близки, когато искат да достигнат до известен мироглед, това двойно мъжество. Обаче днес за тези неща трябва да се мисли различно, ако искаме изчерпателно да ги обмислим, и в това се проявява също и историческото място на августинизма за днешните хора – че за тези неща трябва да се мисли различно. А именно, днес е необходимо да се знае това, което нито Августин, нито Декарт са имали предвид – относно Декарт съм казал това в книгата си „За загадките на човека“[iv], – и днес е нужно да се каже: вярата, че е възможно посредством достиженията на непосредствено вътрешното в човека, така, както това днес го изпитва човек, да се стигне до удовлетворяващ мирогледен живот, тази вяра се опровергава всеки път от състоянието на сън.
Всеки път, когато днешният човек изпада в безсъзнателен сън, той не изпитва това, за което говори Августин – абсолютната истинна надеждност на вътрешния опит, – в действителност този вътрешен опит му се отнема.
Всеки път от заспиването до пробуждането от него се изплъзва действителността на този истинен опит, и днешният човек, който малко по-иначе преживява своето вътрешно, отколкото това е било в четвъртата следатлантска епоха, и даже в залеза и по времето на Августин, трябва да си каже: ако още по-ясно, още по-отчетливо изпитвахме увереност във вътрешния опит, за живота след смъртта не бихме имали такава увереност, по простата причина, че всеки път заспивайки виждаме, как действителността се потапя в безсъзнателното, и съвременният човек не знае, дали тя не се потапя в недействителното. Днес не може да се признае за неоспоримо, че това, което той изпитва вътре в себе си, е абсолютно надеждно. Теоретически това не може да се опровергае, но фактът на съня му противоречи.
към текста >>
Всеки път от заспиването до пробуждането от него се изплъзва действителността на този истинен опит, и днешният чо
век
, който малко по-иначе преживява своето вътрешно, отколкото това е било в четвъртата следатлантска епоха, и даже в залеза и по времето на Августин, трябва да си каже: ако още по-ясно, още по-отчетливо изпитвахме увереност във вътрешния опит, за живота след смъртта не бихме имали такава увереност, по простата причина, че всеки път заспивайки виждаме, как действителността се потапя в безсъзнателното, и съвременният чо
век
не знае, дали тя не се потапя в недействителното.
Разбира се, и в наше време се говори нещо подобно, и в наше време се намират хора, които изискват от своите близки, когато искат да достигнат до известен мироглед, това двойно мъжество. Обаче днес за тези неща трябва да се мисли различно, ако искаме изчерпателно да ги обмислим, и в това се проявява също и историческото място на августинизма за днешните хора – че за тези неща трябва да се мисли различно. А именно, днес е необходимо да се знае това, което нито Августин, нито Декарт са имали предвид – относно Декарт съм казал това в книгата си „За загадките на човека“[iv], – и днес е нужно да се каже: вярата, че е възможно посредством достиженията на непосредствено вътрешното в човека, така, както това днес го изпитва човек, да се стигне до удовлетворяващ мирогледен живот, тази вяра се опровергава всеки път от състоянието на сън. Всеки път, когато днешният човек изпада в безсъзнателен сън, той не изпитва това, за което говори Августин – абсолютната истинна надеждност на вътрешния опит, – в действителност този вътрешен опит му се отнема.
Всеки път от заспиването до пробуждането от него се изплъзва действителността на този истинен опит, и днешният човек, който малко по-иначе преживява своето вътрешно, отколкото това е било в четвъртата следатлантска епоха, и даже в залеза и по времето на Августин, трябва да си каже: ако още по-ясно, още по-отчетливо изпитвахме увереност във вътрешния опит, за живота след смъртта не бихме имали такава увереност, по простата причина, че всеки път заспивайки виждаме, как действителността се потапя в безсъзнателното, и съвременният човек не знае, дали тя не се потапя в недействителното.
Днес не може да се признае за неоспоримо, че това, което той изпитва вътре в себе си, е абсолютно надеждно. Теоретически това не може да се опровергае, но фактът на съня му противоречи.
към текста >>
И така, ако обобщите това, което тук ви говорих за субективното в чо
век
а за целия Макрокосмос, ще стигнете до нещо друго; тогава ще стигнете до това, откъде е излязло това субективно в древните времена, тоест още в четвъртата следатлантска епоха, ще узнаете откъде се е взело то.
И така, ако обобщите това, което тук ви говорих за субективното в човека за целия Макрокосмос, ще стигнете до нещо друго; тогава ще стигнете до това, откъде е излязло това субективно в древните времена, тоест още в четвъртата следатлантска епоха, ще узнаете откъде се е взело то.
В дохристиянската епоха – говорим тук за дохристиянската епоха, защото Мистерията на Голгота е прокарала граница между древните атавистични възгледи и последвалите нови, които днес още се намират в самото начало на своето развитие, – в дохристиянската епоха са можели да се придържат още към определени живи мистерийни истини. Мистерийните истини, които имам предвид, са тези, които касаят великата тайна на раждането и смъртта. Тайната на раждането и смъртта някои посветени в мистериите са разглеждали като тайна, която, по тяхно мнение, не би трябвало да бъде обнародвана, доколкото светът още не е узрял за нея. Но в кръга на мистериите и в дохристиянския период е съществувал възглед относно връзката на раждането със смъртта във великият живот на света, в която е вплетен също и човека с цялото си същество. В този дохристиянски период посредством мистериите насочвали поглед предимно към раждането, към всичко раждащо се в света.
към текста >>
Но в кръга на мистериите и в дохристиянския период е съществувал възглед относно връзката на раждането със смъртта във великият живот на света, в която е вплетен също и чо
век
а с цялото си същество.
И така, ако обобщите това, което тук ви говорих за субективното в човека за целия Макрокосмос, ще стигнете до нещо друго; тогава ще стигнете до това, откъде е излязло това субективно в древните времена, тоест още в четвъртата следатлантска епоха, ще узнаете откъде се е взело то. В дохристиянската епоха – говорим тук за дохристиянската епоха, защото Мистерията на Голгота е прокарала граница между древните атавистични възгледи и последвалите нови, които днес още се намират в самото начало на своето развитие, – в дохристиянската епоха са можели да се придържат още към определени живи мистерийни истини. Мистерийните истини, които имам предвид, са тези, които касаят великата тайна на раждането и смъртта. Тайната на раждането и смъртта някои посветени в мистериите са разглеждали като тайна, която, по тяхно мнение, не би трябвало да бъде обнародвана, доколкото светът още не е узрял за нея.
Но в кръга на мистериите и в дохристиянския период е съществувал възглед относно връзката на раждането със смъртта във великият живот на света, в която е вплетен също и човека с цялото си същество.
В този дохристиянски период посредством мистериите насочвали поглед предимно към раждането, към всичко раждащо се в света. Който е запознат с мирогледите от древните времена знае също, че подчертаването на раждането, възникването и израстването е било главна тема на тези мирогледи. И често съм подчертавал, че в противовес на това се е изявила Мистерията на Голгота. Говорил съм за това по следния начин: спомнете си, как шестстотин години преди Мистерията на Голгота Буда, който завършва дохристиянския мироглед в развитието на човечеството, стигнал до своя възглед вследствие на това, че освен всичко друго видял труп. И като аксиома звучало за Буда: страданието трябва да бъде преодоляно; трябва да се намерят средства да се избегне смъртта.
към текста >>
И ако ние, шестстотин години след Мистерията на Голгота, на друго място разгледаме определена група хора, ще видим, че гледката на трупа на Христос на кръста не е нещо, от което трябва да се отвърнеш, а е нещо, към което трябва да се обърнеш, нещо, към което трябва да се обърнеш с цялото си сърце като към символ, който разкрива мировата загадка, касаеща чо
век
а и неговото развитие.
И ако ние, шестстотин години след Мистерията на Голгота, на друго място разгледаме определена група хора, ще видим, че гледката на трупа на Христос на кръста не е нещо, от което трябва да се отвърнеш, а е нещо, към което трябва да се обърнеш, нещо, към което трябва да се обърнеш с цялото си сърце като към символ, който разкрива мировата загадка, касаеща човека и неговото развитие.
към текста >>
И този съзнателен живот, посредством който чо
век
преминава пътя на своето земно развитие, това съзнание, което особено се е проявило в петата следатлантска епоха, към която принадлежим самите ние, особено интензивно е свързано със слънчевия живот.
Да, залезът на живота, противоположността на раждането, е свързана със слънчевия живот. Но затова пък всичко друго, това, което в дохристиянското време се е смятало за не толкова важно, но което е започнало да се смята за извънредно важно в следхристиянското време, всеки съзнателен живот, е свързан със слънчевия живот.
И този съзнателен живот, посредством който човек преминава пътя на своето земно развитие, това съзнание, което особено се е проявило в петата следатлантска епоха, към която принадлежим самите ние, особено интензивно е свързано със слънчевия живот.
Но този слънчев живот трябва да го разглеждаме така духовно, както го правихме в лекциите, изнесени от мен това лято. Макар Слънцето да е творец на смъртта, изгарящ живота в Космоса и в човека, в същото време Слънцето е творец на съзнателния живот. Този съзнателен живот не се е смятал в дохристиянските времена за особено важен, доколкото той се е заменял от атавистично-ясновидския живот, наследен от Луната. За следхристиянското време съзнанието станало по-важно, отколкото живота; защото само така ще може да бъде достигната целта на земното развитие, като хората по съответния начин достигнат до това съзнание. И вие трябва да приемете това съзнание от този, който дава също живот на мъртвите, но не и живот на родените.
към текста >>
Макар Слънцето да е творец на смъртта, изгарящ живота в Космоса и в чо
век
а, в същото време Слънцето е творец на съзнателния живот.
Да, залезът на живота, противоположността на раждането, е свързана със слънчевия живот. Но затова пък всичко друго, това, което в дохристиянското време се е смятало за не толкова важно, но което е започнало да се смята за извънредно важно в следхристиянското време, всеки съзнателен живот, е свързан със слънчевия живот. И този съзнателен живот, посредством който човек преминава пътя на своето земно развитие, това съзнание, което особено се е проявило в петата следатлантска епоха, към която принадлежим самите ние, особено интензивно е свързано със слънчевия живот. Но този слънчев живот трябва да го разглеждаме така духовно, както го правихме в лекциите, изнесени от мен това лято.
Макар Слънцето да е творец на смъртта, изгарящ живота в Космоса и в човека, в същото време Слънцето е творец на съзнателния живот.
Този съзнателен живот не се е смятал в дохристиянските времена за особено важен, доколкото той се е заменял от атавистично-ясновидския живот, наследен от Луната. За следхристиянското време съзнанието станало по-важно, отколкото живота; защото само така ще може да бъде достигната целта на земното развитие, като хората по съответния начин достигнат до това съзнание. И вие трябва да приемете това съзнание от този, който дава също живот на мъртвите, но не и живот на родените.
към текста >>
Знаете, че чо
век
и буден, частично спи, и в будния живот също се намесва играта на лунните сили.
Затова посредством Мистерията на Голгота в земното развитие встъпила тази сила, която станала най-важната за земното развитие – това е Синът на Слънцето, Христос, който преминал през тялото на Исус от Назарет. И така, това е свързано с дълбоки космически тайни. Древните посветени в мистериите говорели на своите ученици примерно така: опитайте се да разберете, изхождайки от вашия живот в съня, лунния живот, който така се влива в този живот в съня, както в тъмнината на нощта се влива сребърната лунна светлина.
Знаете, че човек и буден, частично спи, и в будния живот също се намесва играта на лунните сили.
Християнските посветени, напротив, казвали на своите ученици: опитайте се да разберете, че от будния живот просветва съзнанието, защото в този буден живот се вливат слънчевите сили, както в земния живот от сутрин до вечер свети външното Слънце.
към текста >>
И сега настъпил третият етап, който Огюст Конт, съвсем в духа на своя учител Сен-Симон, характеризирал с това, че ако чо
век
иска да намери праосновите на света, вече не се обръща към демони и към метафизични понятия, а изключително към това, което дават позитивните науки по отношение на сетивната действителност.
Но този етап също бил прекрачен от човечеството.
И сега настъпил третият етап, който Огюст Конт, съвсем в духа на своя учител Сен-Симон, характеризирал с това, че ако човек иска да намери праосновите на света, вече не се обръща към демони и към метафизични понятия, а изключително към това, което дават позитивните науки по отношение на сетивната действителност.
Това, което се разкрива чрез външния научен опит, човек трябва да го разглежда като нещо, проясняващо му неговия мироглед. Относно самия себе си той трябва да търси обяснение в този смисъл, както математиката обяснява пространствените отношения, както физиката обяснява силовите отношения, както химията обяснява отношенията между веществата, а биологията обяснява жизнените отношения. Всичко, което може да се научи чрез отделните науки, взаимовръзките, които Огюст Конт се опитал подробно да представи в своето голямо съчинение за позитивната философия, всичко това, което може да се научи от отделните позитивни науки, Огюст Конт разглежда като единствено съвместимото с достойнството на човека, достигнал третия етап. Самото християнство той разглежда като най-висше образувание, но все пак като принадлежащо към последната фаза на демонологията. След това се появила метафизиката; тя дала на хората сбор от абстрактни понятия.
към текста >>
Това, което се разкрива чрез външния научен опит, чо
век
трябва да го разглежда като нещо, проясняващо му неговия мироглед.
Но този етап също бил прекрачен от човечеството. И сега настъпил третият етап, който Огюст Конт, съвсем в духа на своя учител Сен-Симон, характеризирал с това, че ако човек иска да намери праосновите на света, вече не се обръща към демони и към метафизични понятия, а изключително към това, което дават позитивните науки по отношение на сетивната действителност.
Това, което се разкрива чрез външния научен опит, човек трябва да го разглежда като нещо, проясняващо му неговия мироглед.
Относно самия себе си той трябва да търси обяснение в този смисъл, както математиката обяснява пространствените отношения, както физиката обяснява силовите отношения, както химията обяснява отношенията между веществата, а биологията обяснява жизнените отношения. Всичко, което може да се научи чрез отделните науки, взаимовръзките, които Огюст Конт се опитал подробно да представи в своето голямо съчинение за позитивната философия, всичко това, което може да се научи от отделните позитивни науки, Огюст Конт разглежда като единствено съвместимото с достойнството на човека, достигнал третия етап. Самото християнство той разглежда като най-висше образувание, но все пак като принадлежащо към последната фаза на демонологията. След това се появила метафизиката; тя дала на хората сбор от абстрактни понятия. Но действителната реалност, която е съвместима с достойнството на човека, живеещ на Земята, според мнението на Огюст Конт, дават само позитивните науки.
към текста >>
Всичко, което може да се научи чрез отделните науки, взаимовръзките, които Огюст Конт се опитал подробно да представи в своето голямо съчинение за позитивната философия, всичко това, което може да се научи от отделните позитивни науки, Огюст Конт разглежда като единствено съвместимото с достойнството на чо
век
а, достигнал третия етап.
Но този етап също бил прекрачен от човечеството. И сега настъпил третият етап, който Огюст Конт, съвсем в духа на своя учител Сен-Симон, характеризирал с това, че ако човек иска да намери праосновите на света, вече не се обръща към демони и към метафизични понятия, а изключително към това, което дават позитивните науки по отношение на сетивната действителност. Това, което се разкрива чрез външния научен опит, човек трябва да го разглежда като нещо, проясняващо му неговия мироглед. Относно самия себе си той трябва да търси обяснение в този смисъл, както математиката обяснява пространствените отношения, както физиката обяснява силовите отношения, както химията обяснява отношенията между веществата, а биологията обяснява жизнените отношения.
Всичко, което може да се научи чрез отделните науки, взаимовръзките, които Огюст Конт се опитал подробно да представи в своето голямо съчинение за позитивната философия, всичко това, което може да се научи от отделните позитивни науки, Огюст Конт разглежда като единствено съвместимото с достойнството на човека, достигнал третия етап.
Самото християнство той разглежда като най-висше образувание, но все пак като принадлежащо към последната фаза на демонологията. След това се появила метафизиката; тя дала на хората сбор от абстрактни понятия. Но действителната реалност, която е съвместима с достойнството на човека, живеещ на Земята, според мнението на Огюст Конт, дават само позитивните науки. И затова Огюст Конт иска да се основат църкви на основата на позитивната наука; и хората да се организират в такива социални структури, които се създават на основата на позитивистичната наука.
към текста >>
Но действителната реалност, която е съвместима с достойнството на чо
век
а, живеещ на Земята, според мнението на Огюст Конт, дават само позитивните науки.
Това, което се разкрива чрез външния научен опит, човек трябва да го разглежда като нещо, проясняващо му неговия мироглед. Относно самия себе си той трябва да търси обяснение в този смисъл, както математиката обяснява пространствените отношения, както физиката обяснява силовите отношения, както химията обяснява отношенията между веществата, а биологията обяснява жизнените отношения. Всичко, което може да се научи чрез отделните науки, взаимовръзките, които Огюст Конт се опитал подробно да представи в своето голямо съчинение за позитивната философия, всичко това, което може да се научи от отделните позитивни науки, Огюст Конт разглежда като единствено съвместимото с достойнството на човека, достигнал третия етап. Самото християнство той разглежда като най-висше образувание, но все пак като принадлежащо към последната фаза на демонологията. След това се появила метафизиката; тя дала на хората сбор от абстрактни понятия.
Но действителната реалност, която е съвместима с достойнството на човека, живеещ на Земята, според мнението на Огюст Конт, дават само позитивните науки.
И затова Огюст Конт иска да се основат църкви на основата на позитивната наука; и хората да се организират в такива социални структури, които се създават на основата на позитивистичната наука.
към текста >>
Шелинг, използвайки обичайните средства на петия следатлантски период, преди всичко абстрактно-философските, с колосална енергия се опитвал да прехвърли мост между идеалното и реалното, идеалното и материалното – описание на съществените точки на този мироглед ще намерите в моята книга „За загадките на чо
век
а“, – действайки с колосална енергия, той се опитвал да примири тези противоречия.
Казах, че в началото на петия следатлантски период Августин така разглежда потока на идеалното, че той трябва да му създаде здрава основа, на която той може да стои. И след това встъпваме в петия следатлантски период: в началото му виждаме такива духовни личности като Сен-Симон и Огюст Конт, които търсели в друг, чисто природния, материален ред, здравата основа на позитивистката наука. Тук виждаме две направления: Августин на една страна и Огюст Конт на друга страна.
Шелинг, използвайки обичайните средства на петия следатлантски период, преди всичко абстрактно-философските, с колосална енергия се опитвал да прехвърли мост между идеалното и реалното, идеалното и материалното – описание на съществените точки на този мироглед ще намерите в моята книга „За загадките на човека“, – действайки с колосална енергия, той се опитвал да примири тези противоречия.
При строежа на този мост той стигнал в началото само до различни абстрактни мисли. В началото той градил на същата основа, на която е градил и Йохан Готлиб Фихте[ix], но след това се придвижил малко по-нататък и се опитал да постигне нещо в света като битие, което едновременно е и идеално, и реално. След това в живота на Шелинг настъпило време, когато му се сторило невъзможно да построи такъв мост, ползвайки средствата на абстракцията, към които в течение на времето стигнал този пети следатлантски период. На него му се струвало, че това е невъзможно. Веднъж той казал: хората, собствено, само на почвата на съвременната ученост са добили такива понятия, посредством които може да се разбира външният природен ред.
към текста >>
Това е бил периодът, когато Шелинг интензивно се е занимавал с Якоб Бьоме[x], от когото почерпил това спиритуално задълбочаване, което довело до последния, теософски период в неговия живот, когато той е написал своето прекрасно съчинение[xi] за свободата на чо
век
а, съчинението за самотракийските божества, за кабирите; след това и своите „Философия на митологията“ и „Философия на откровението“.
На него му се струвало, че това е невъзможно. Веднъж той казал: хората, собствено, само на почвата на съвременната ученост са добили такива понятия, посредством които може да се разбира външният природен ред. Но за това, което стои зад този природен ред, за сферата, в която може да се построи мост между идеалното и реалното, за това ние нямаме никакви понятия. – И е доста интересно, че веднъж Шелинг направил признание: на него му се струва, че учените хора от последното столетие са сключили тайно споразумение, да изключат от мирогледа всичко дълбоко, което би могло да доведе до действителния, истинен живот. Затова трябва да се обърнем към неучените хора.
Това е бил периодът, когато Шелинг интензивно се е занимавал с Якоб Бьоме[x], от когото почерпил това спиритуално задълбочаване, което довело до последния, теософски период в неговия живот, когато той е написал своето прекрасно съчинение[xi] за свободата на човека, съчинението за самотракийските божества, за кабирите; след това и своите „Философия на митологията“ и „Философия на откровението“.
към текста >>
Шелинг се е опитвал в известно отношение да християнизира целия съвременен живот, така да го християнизира, че във всичко, което чо
век
може да мисли, чувства и иска, да пулсира импулсът на Христос.
Но това, към което особено се е стремил Шелинг в този последен период от своя живот, е достигане до ролята на Мистерията на Голгота в човешката история. Той особено се стремил към това. И стигнал до извода, че с помощта на понятията, които са на разположение на новата ученост, е невъзможно да се стигне до разбирането на живота, в който се е вляла Мистерията на Голгота, тоест невъзможно е да се разбере истинския човешки живот. Вследствие от това Шелинг стигнал, – и това е негов стремеж, на който особено бих искал да се спра, защото в следващите дни ще продължим да градим на този фундамент, – до възглед, който е напълно противоположен на съвременника му Огюст Конт. И това е доста забележително: можем да кажем, че Огюст Конт търси католицизъм, или по-добре е да се каже, католическа църква без християнство, а Шелинг, изхождайки от своя мироглед, търси християнство без църква.
Шелинг се е опитвал в известно отношение да християнизира целия съвременен живот, така да го християнизира, че във всичко, което човек може да мисли, чувства и иска, да пулсира импулсът на Христос.
Той не се е опитвал да намери някакъв особен църковен живот за християнството по образците, които вече са съществували в историческото развитие, макар внимателно да е наблюдавал тази живот. И така, ние имаме два крайни случая: концепцията на Конт за църква без Христос и концепцията на Шелинг за Христос без църква.
към текста >>
Доколкото това apercu пряко следва от разглеждането на изговореното от мен по-рано, го представям повече афористично, без да се впускам в обосноваване на отделни детайли, защо това apercu не се намира при Огюст Конт, а се намира в другите, ако от позицията на по-късните поколения, както вече казах днес, се разглеждат в дадения случай по-ранните: тези, които в началото на XX
век
са мислели за мислителите от края на XVIII и началото на XIX
век
.
И така, да кажем следното: може да се разгледа всичко това, което е внесено в мирогледния живот в течение на много столетия, и след това да се хвърли поглед, как в широка перспектива са се образували представите при хората. Тогава именно чрез изучаването на Огюст Конт стигаме до много важно apercu (в оригиналния текст стои тази дума на френски, която в смисъла на изречението, можем да приемем за „прозрение“ – бел.на прев.), но Огюст Конт не е можал в чист вид да постигне това apercu, доколкото той изцяло е затънал в своите позитивистки предразсъдъци. Но това, което за нас може да стане важна изходна точка в следващите дни, ще получим, ако отчетем всички взаимовръзки като цяло – имам предвид Августин, Огюст Конт и Шелинг – apercu, с което бих искал да завърша днешното разглеждане, доколкото бих желал, то преди всичко да се вкорени във вашите души. Тогава в следващите дни ще можем да говорим за важни неща, във връзка с това ареrсu.
Доколкото това apercu пряко следва от разглеждането на изговореното от мен по-рано, го представям повече афористично, без да се впускам в обосноваване на отделни детайли, защо това apercu не се намира при Огюст Конт, а се намира в другите, ако от позицията на по-късните поколения, както вече казах днес, се разглеждат в дадения случай по-ранните: тези, които в началото на XX век са мислели за мислителите от края на XVIII и началото на XIX век.
Но днес важното е, – нееднократно съм го подчертавал и днес искам да ви насоча вниманието към него, – че мирогледният живот е необходимо не просто да се разглежда абстрактно сам по себе си, а така, както е вчленен в общия живот на човечеството. Само благодарение на това, че ще имаме предвид това вчленяване в общия живот на човечеството, ще можем да стигнем до правилната позиция относно действителността.
към текста >>
1 което вече сме разглеждали това лято – от 17 август до 2 септември са се провели лекциите, включени в GA 183 „Науката за изграждането на чо
век
а“
1 което вече сме разглеждали това лято – от 17 август до 2 септември са се провели лекциите, включени в GA 183 „Науката за изграждането на човека“
към текста >>
[iv] “За загадките на чо
век
а” – GA 20
[iv] “За загадките на човека” – GA 20
към текста >>
[v] “Въведение в тайната наука” – GA 13, главата „Развитието на света и чо
век
а“
[v] “Въведение в тайната наука” – GA 13, главата „Развитието на света и човека“
към текста >>
Щайнер говори за него в GA 18 „Загадките на философията“ и GA 20 „За загадките на чо
век
а“.
[viii] Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, 1775-1854, немски философ, представител на класическия немски идеализъм. Близък приятел с Хегел, Гьоте, Фихте, Новалис, Шилер. Професор в университета в Йена, в Мюнхен , в Ерланген и в Берлинския университет. Негови лекции са слушали Сьорен Киркегор, Фридрих Енгелс, Михаил Бакунин, Фердинанд Ласал, Петър Берон и др.
Щайнер говори за него в GA 18 „Загадките на философията“ и GA 20 „За загадките на човека“.
към текста >>
Според него това видение му разкрило духовната структура на света, както и връзката на чо
век
с Бога, доброто и злото.
[x] Якоб Бьоме 1575-1624, немски философ и християнски мистик. През 1600 г. получава видение, наблюдавайки изключителната красота на слънчев лъч, отразен в оловна чиния.
Според него това видение му разкрило духовната структура на света, както и връзката на човек с Бога, доброто и злото.
Първоначално той решил да не говори открито за преживяването си и продължил работата си и създава семейство. Когато през 1610 г. получава и второ видение, той започва да пише първия си трактат „Аврора“ (Aurora или Die Morgenroete im Aufgang). „Аврора“ се разпространява като ръкопис, докато не попада в ръцете на главния пастор на Гьорлиц, който смята, че това е ерес и заплашва Бьоме с отлъчване, ако не спре да пише. След години мълчание приятели и покровители на Бьоме го убеждават да продължи да пише и разпространяват творбите му в преписи.
към текста >>
13.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Пълното разбиране на отношенията, до които се докоснахме, е невъзможно без внимателното разглеждане на съществото на чо
век
а в периода между заспиването и пробуждането, когато той се намира в състояние на сън.
Пълното разбиране на отношенията, до които се докоснахме, е невъзможно без внимателното разглеждане на съществото на човека в периода между заспиването и пробуждането, когато той се намира в състояние на сън.
Схематично на всички ви е известно това състояние на сън: това, което може да се нарече аз и астрално тяло, се отделят от физическото тяло и етерното тяло. Но ако искаме по-точно да разгледаме същността на съня, трябва да обърнем внимание, че човек именно в състояние на сън изпитва действителността на това, за което вчера говорихме, когато казахме, че Августин се опитва във вътрешния опит да разбере действителната, истинска надеждност на света. Но човек в будно състояние не се възползва напълно от вътрешното си същество. Необходимо е да си изясним, че това, което обозначаваме като аз и астрално тяло, в будно състояние в действителност не се осъзнава от човека, а в това будно състояние на съзнанието на човека е представен само образ, отразен образ на аза и астралното тяло. В сънно състояние, т.е.
към текста >>
Но ако искаме по-точно да разгледаме същността на съня, трябва да обърнем внимание, че чо
век
именно в състояние на сън изпитва действителността на това, за което вчера говорихме, когато казахме, че Августин се опитва във вътрешния опит да разбере действителната, истинска надеждност на света.
Пълното разбиране на отношенията, до които се докоснахме, е невъзможно без внимателното разглеждане на съществото на човека в периода между заспиването и пробуждането, когато той се намира в състояние на сън. Схематично на всички ви е известно това състояние на сън: това, което може да се нарече аз и астрално тяло, се отделят от физическото тяло и етерното тяло.
Но ако искаме по-точно да разгледаме същността на съня, трябва да обърнем внимание, че човек именно в състояние на сън изпитва действителността на това, за което вчера говорихме, когато казахме, че Августин се опитва във вътрешния опит да разбере действителната, истинска надеждност на света.
Но човек в будно състояние не се възползва напълно от вътрешното си същество. Необходимо е да си изясним, че това, което обозначаваме като аз и астрално тяло, в будно състояние в действителност не се осъзнава от човека, а в това будно състояние на съзнанието на човека е представен само образ, отразен образ на аза и астралното тяло. В сънно състояние, т.е. в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик. Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи.
към текста >>
Но чо
век
в будно състояние не се възползва напълно от вътрешното си същество.
Пълното разбиране на отношенията, до които се докоснахме, е невъзможно без внимателното разглеждане на съществото на човека в периода между заспиването и пробуждането, когато той се намира в състояние на сън. Схематично на всички ви е известно това състояние на сън: това, което може да се нарече аз и астрално тяло, се отделят от физическото тяло и етерното тяло. Но ако искаме по-точно да разгледаме същността на съня, трябва да обърнем внимание, че човек именно в състояние на сън изпитва действителността на това, за което вчера говорихме, когато казахме, че Августин се опитва във вътрешния опит да разбере действителната, истинска надеждност на света.
Но човек в будно състояние не се възползва напълно от вътрешното си същество.
Необходимо е да си изясним, че това, което обозначаваме като аз и астрално тяло, в будно състояние в действителност не се осъзнава от човека, а в това будно състояние на съзнанието на човека е представен само образ, отразен образ на аза и астралното тяло. В сънно състояние, т.е. в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик. Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи. В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи.
към текста >>
Необходимо е да си изясним, че това, което обозначаваме като аз и астрално тяло, в будно състояние в действителност не се осъзнава от чо
век
а, а в това будно състояние на съзнанието на чо
век
а е представен само образ, отразен образ на аза и астралното тяло.
Пълното разбиране на отношенията, до които се докоснахме, е невъзможно без внимателното разглеждане на съществото на човека в периода между заспиването и пробуждането, когато той се намира в състояние на сън. Схематично на всички ви е известно това състояние на сън: това, което може да се нарече аз и астрално тяло, се отделят от физическото тяло и етерното тяло. Но ако искаме по-точно да разгледаме същността на съня, трябва да обърнем внимание, че човек именно в състояние на сън изпитва действителността на това, за което вчера говорихме, когато казахме, че Августин се опитва във вътрешния опит да разбере действителната, истинска надеждност на света. Но човек в будно състояние не се възползва напълно от вътрешното си същество.
Необходимо е да си изясним, че това, което обозначаваме като аз и астрално тяло, в будно състояние в действителност не се осъзнава от човека, а в това будно състояние на съзнанието на човека е представен само образ, отразен образ на аза и астралното тяло.
В сънно състояние, т.е. в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик. Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи. В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи. И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание.
към текста >>
в периода между заспиването и пробуждането, чо
век
, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – чо
век
посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик.
Схематично на всички ви е известно това състояние на сън: това, което може да се нарече аз и астрално тяло, се отделят от физическото тяло и етерното тяло. Но ако искаме по-точно да разгледаме същността на съня, трябва да обърнем внимание, че човек именно в състояние на сън изпитва действителността на това, за което вчера говорихме, когато казахме, че Августин се опитва във вътрешния опит да разбере действителната, истинска надеждност на света. Но човек в будно състояние не се възползва напълно от вътрешното си същество. Необходимо е да си изясним, че това, което обозначаваме като аз и астрално тяло, в будно състояние в действителност не се осъзнава от човека, а в това будно състояние на съзнанието на човека е представен само образ, отразен образ на аза и астралното тяло. В сънно състояние, т.е.
в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик.
Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи. В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи. И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание. Същественото е, че човек в будно състояние е принуден да изпитва тази смътна представа за своя аз и астралното тяло, и че той не осъзнава, че в неговия аз действат съществата от третата йерархия. Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето.
към текста >>
Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на чо
век
а, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън чо
век
в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи.
Но ако искаме по-точно да разгледаме същността на съня, трябва да обърнем внимание, че човек именно в състояние на сън изпитва действителността на това, за което вчера говорихме, когато казахме, че Августин се опитва във вътрешния опит да разбере действителната, истинска надеждност на света. Но човек в будно състояние не се възползва напълно от вътрешното си същество. Необходимо е да си изясним, че това, което обозначаваме като аз и астрално тяло, в будно състояние в действителност не се осъзнава от човека, а в това будно състояние на съзнанието на човека е представен само образ, отразен образ на аза и астралното тяло. В сънно състояние, т.е. в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик.
Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи.
В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи. И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание. Същественото е, че човек в будно състояние е принуден да изпитва тази смътна представа за своя аз и астралното тяло, и че той не осъзнава, че в неговия аз действат съществата от третата йерархия. Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето. И това е причината, че в душевното си устройство ние имаме нещо, което без това не бихме имали.
към текста >>
В будно състояние чо
век
не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи.
Но човек в будно състояние не се възползва напълно от вътрешното си същество. Необходимо е да си изясним, че това, което обозначаваме като аз и астрално тяло, в будно състояние в действителност не се осъзнава от човека, а в това будно състояние на съзнанието на човека е представен само образ, отразен образ на аза и астралното тяло. В сънно състояние, т.е. в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик. Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи.
В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи.
И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание. Същественото е, че човек в будно състояние е принуден да изпитва тази смътна представа за своя аз и астралното тяло, и че той не осъзнава, че в неговия аз действат съществата от третата йерархия. Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето. И това е причината, че в душевното си устройство ние имаме нещо, което без това не бихме имали. Ако в нашия аз и астрално тяло не действаше йерархията на Ангелите, ние не бихме могли да се почувстваме личности, тоест благодарение на това, че в нашето духовно-душевно същество действа йерархията Ангели, ние се чувстваме свободни личности.
към текста >>
И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на чо
век
а – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание.
Необходимо е да си изясним, че това, което обозначаваме като аз и астрално тяло, в будно състояние в действителност не се осъзнава от човека, а в това будно състояние на съзнанието на човека е представен само образ, отразен образ на аза и астралното тяло. В сънно състояние, т.е. в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик. Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи. В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи.
И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание.
Същественото е, че човек в будно състояние е принуден да изпитва тази смътна представа за своя аз и астралното тяло, и че той не осъзнава, че в неговия аз действат съществата от третата йерархия. Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето. И това е причината, че в душевното си устройство ние имаме нещо, което без това не бихме имали. Ако в нашия аз и астрално тяло не действаше йерархията на Ангелите, ние не бихме могли да се почувстваме личности, тоест благодарение на това, че в нашето духовно-душевно същество действа йерархията Ангели, ние се чувстваме свободни личности.
към текста >>
Същественото е, че чо
век
в будно състояние е принуден да изпитва тази смътна представа за своя аз и астралното тяло, и че той не осъзнава, че в неговия аз действат съществата от третата йерархия.
В сънно състояние, т.е. в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик. Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи. В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи. И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание.
Същественото е, че човек в будно състояние е принуден да изпитва тази смътна представа за своя аз и астралното тяло, и че той не осъзнава, че в неговия аз действат съществата от третата йерархия.
Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето. И това е причината, че в душевното си устройство ние имаме нещо, което без това не бихме имали. Ако в нашия аз и астрално тяло не действаше йерархията на Ангелите, ние не бихме могли да се почувстваме личности, тоест благодарение на това, че в нашето духовно-душевно същество действа йерархията Ангели, ние се чувстваме свободни личности.
към текста >>
Ако чо
век
изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето.
в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик. Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи. В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи. И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание. Същественото е, че човек в будно състояние е принуден да изпитва тази смътна представа за своя аз и астралното тяло, и че той не осъзнава, че в неговия аз действат съществата от третата йерархия.
Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето.
И това е причината, че в душевното си устройство ние имаме нещо, което без това не бихме имали. Ако в нашия аз и астрално тяло не действаше йерархията на Ангелите, ние не бихме могли да се почувстваме личности, тоест благодарение на това, че в нашето духовно-душевно същество действа йерархията Ангели, ние се чувстваме свободни личности.
към текста >>
В това преживяване на вътрешна свобода – в последователното движение на нашето мислене ние се чувстваме личности, – това най-ясно от всичко се осъзнава от чо
век
по време на дневното будно състояние.
Виждаме себе си като личности едва като достигнем имагинативно съзнание. Това имагинативно съзнание остава своего рода отражение, докато изпитваме така своите мисли, че посредством свободния мисловен живот се чувстваме личности. Нека още един път да си изясним, благодарение на какво се чувстваме личности: това става, защото произволно можем едни мисли да ги присъединяваме към други. Веднага ще престанете да се чувствате личност, ако бъдете принудени да градите мислите една след друга така, както едни природни явления следват след други.
В това преживяване на вътрешна свобода – в последователното движение на нашето мислене ние се чувстваме личности, – това най-ясно от всичко се осъзнава от човек по време на дневното будно състояние.
Ето защо това се осъзнава по време на дневното бодърстване, защото в периода от заспиването до пробуждането човек е просмукан от своето ангелско същество, и това ангелско същество принадлежи на нашия аз.
към текста >>
Ето защо това се осъзнава по време на дневното бодърстване, защото в периода от заспиването до пробуждането чо
век
е просмукан от своето ангелско същество, и това ангелско същество принадлежи на нашия аз.
Виждаме себе си като личности едва като достигнем имагинативно съзнание. Това имагинативно съзнание остава своего рода отражение, докато изпитваме така своите мисли, че посредством свободния мисловен живот се чувстваме личности. Нека още един път да си изясним, благодарение на какво се чувстваме личности: това става, защото произволно можем едни мисли да ги присъединяваме към други. Веднага ще престанете да се чувствате личност, ако бъдете принудени да градите мислите една след друга така, както едни природни явления следват след други. В това преживяване на вътрешна свобода – в последователното движение на нашето мислене ние се чувстваме личности, – това най-ясно от всичко се осъзнава от човек по време на дневното будно състояние.
Ето защо това се осъзнава по време на дневното бодърстване, защото в периода от заспиването до пробуждането човек е просмукан от своето ангелско същество, и това ангелско същество принадлежи на нашия аз.
към текста >>
Ние се опитваме на почвата на духовната наука да пробудим това чувство на принадлежност към цялото земно човечество, давайки такива разяснения: в петия следатлантски период чо
век
е преживявал себе си по такъв начин, в четвъртия следатлантски период той се е преживявал по друг начин, в третия следатлантски период се е преживявал съвсем иначе.
Но доколкото сме по-отделени от архангелските същества, отколкото от ангелските същества, които ни дават да се почувстваме хора, доста по-апатично, доста по-малко силно и интензивно чувстваме себе си принадлежащи към цялото човечество. И това, което като личности ни вчленява в общия поток на човешкото развитие, за болшинството хора остава доста, доста смътно.
Ние се опитваме на почвата на духовната наука да пробудим това чувство на принадлежност към цялото земно човечество, давайки такива разяснения: в петия следатлантски период човек е преживявал себе си по такъв начин, в четвъртия следатлантски период той се е преживявал по друг начин, в третия следатлантски период се е преживявал съвсем иначе.
На почвата на духовната наука ние добиваме съзнание за това, че душевното устройство се изменя в различните периоди от еволюцията под въздействието на различни Духове на Времето, същества, принадлежащи на йерархията на Архаите. Само такова съзнание дава на човек възможност да се почувства историческо същество и да си каже: аз живея като личност в XX век. Повечето хора не осъзнават, че личността им е мислима само тогава, само тогава реално може да се разглежда като личност, когато е вчленена в определен исторически период. Живото просмукване на човешкото духовно-душевно същество със съществата на третата йерархия е това, което осъзнава човек, когато по интензивен начин се задълбочи в имагинативното познание.
към текста >>
Само такова съзнание дава на чо
век
възможност да се почувства историческо същество и да си каже: аз живея като личност в XX
век
.
Но доколкото сме по-отделени от архангелските същества, отколкото от ангелските същества, които ни дават да се почувстваме хора, доста по-апатично, доста по-малко силно и интензивно чувстваме себе си принадлежащи към цялото човечество. И това, което като личности ни вчленява в общия поток на човешкото развитие, за болшинството хора остава доста, доста смътно. Ние се опитваме на почвата на духовната наука да пробудим това чувство на принадлежност към цялото земно човечество, давайки такива разяснения: в петия следатлантски период човек е преживявал себе си по такъв начин, в четвъртия следатлантски период той се е преживявал по друг начин, в третия следатлантски период се е преживявал съвсем иначе. На почвата на духовната наука ние добиваме съзнание за това, че душевното устройство се изменя в различните периоди от еволюцията под въздействието на различни Духове на Времето, същества, принадлежащи на йерархията на Архаите.
Само такова съзнание дава на човек възможност да се почувства историческо същество и да си каже: аз живея като личност в XX век.
Повечето хора не осъзнават, че личността им е мислима само тогава, само тогава реално може да се разглежда като личност, когато е вчленена в определен исторически период. Живото просмукване на човешкото духовно-душевно същество със съществата на третата йерархия е това, което осъзнава човек, когато по интензивен начин се задълбочи в имагинативното познание.
към текста >>
Живото просмукване на човешкото духовно-душевно същество със съществата на третата йерархия е това, което осъзнава чо
век
, когато по интензивен начин се задълбочи в имагинативното познание.
И това, което като личности ни вчленява в общия поток на човешкото развитие, за болшинството хора остава доста, доста смътно. Ние се опитваме на почвата на духовната наука да пробудим това чувство на принадлежност към цялото земно човечество, давайки такива разяснения: в петия следатлантски период човек е преживявал себе си по такъв начин, в четвъртия следатлантски период той се е преживявал по друг начин, в третия следатлантски период се е преживявал съвсем иначе. На почвата на духовната наука ние добиваме съзнание за това, че душевното устройство се изменя в различните периоди от еволюцията под въздействието на различни Духове на Времето, същества, принадлежащи на йерархията на Архаите. Само такова съзнание дава на човек възможност да се почувства историческо същество и да си каже: аз живея като личност в XX век. Повечето хора не осъзнават, че личността им е мислима само тогава, само тогава реално може да се разглежда като личност, когато е вчленена в определен исторически период.
Живото просмукване на човешкото духовно-душевно същество със съществата на третата йерархия е това, което осъзнава човек, когато по интензивен начин се задълбочи в имагинативното познание.
към текста >>
То е потиснато в периода от заспиването до пробуждането от реалността на аза и астралното тяло, а в будно състояние чо
век
губи връзка със съществата на третата йерархия.
И така, в обичайния ход на развитието на човечеството, както видяхте, това имагинативно познание отсъства.
То е потиснато в периода от заспиването до пробуждането от реалността на аза и астралното тяло, а в будно състояние човек губи връзка със съществата на третата йерархия.
Това става, защото именно в нашия времеви цикъл, човекът, както видяхме, се намира по време на сън във властта на заблудата, че азът и астралното му тяло не действат. Но те не бездействат, те се намират в живо взаимодействие със съществата на третата йерархия. В будно състояние работата стои така, че в днешния времеви цикъл нашето физическо и етерно тела, по някакъв начин, може да се каже, неупълномощено абсорбират нашето духовно-душевно същество; те се просмукват с това духовно-душевно същество. Нормално за човека би било съвсем друго: в будно състояние да чувства себе си като Аз и астрално тяло, а физическото тяло и етерното тяло да възприема като някаква обвивка, в която е поставен, като нещо, което носи със себе си. Но човек не се чувства така.
към текста >>
Това става, защото именно в нашия времеви цикъл, чо
век
ът, както видяхме, се намира по време на сън във властта на заблудата, че азът и астралното му тяло не действат.
И така, в обичайния ход на развитието на човечеството, както видяхте, това имагинативно познание отсъства. То е потиснато в периода от заспиването до пробуждането от реалността на аза и астралното тяло, а в будно състояние човек губи връзка със съществата на третата йерархия.
Това става, защото именно в нашия времеви цикъл, човекът, както видяхме, се намира по време на сън във властта на заблудата, че азът и астралното му тяло не действат.
Но те не бездействат, те се намират в живо взаимодействие със съществата на третата йерархия. В будно състояние работата стои така, че в днешния времеви цикъл нашето физическо и етерно тела, по някакъв начин, може да се каже, неупълномощено абсорбират нашето духовно-душевно същество; те се просмукват с това духовно-душевно същество. Нормално за човека би било съвсем друго: в будно състояние да чувства себе си като Аз и астрално тяло, а физическото тяло и етерното тяло да възприема като някаква обвивка, в която е поставен, като нещо, което носи със себе си. Но човек не се чувства така. Той се чувства така, сякаш е физическо и етерно тяло.
към текста >>
Нормално за чо
век
а би било съвсем друго: в будно състояние да чувства себе си като Аз и астрално тяло, а физическото тяло и етерното тяло да възприема като някаква обвивка, в която е поставен, като нещо, което носи със себе си.
И така, в обичайния ход на развитието на човечеството, както видяхте, това имагинативно познание отсъства. То е потиснато в периода от заспиването до пробуждането от реалността на аза и астралното тяло, а в будно състояние човек губи връзка със съществата на третата йерархия. Това става, защото именно в нашия времеви цикъл, човекът, както видяхме, се намира по време на сън във властта на заблудата, че азът и астралното му тяло не действат. Но те не бездействат, те се намират в живо взаимодействие със съществата на третата йерархия. В будно състояние работата стои така, че в днешния времеви цикъл нашето физическо и етерно тела, по някакъв начин, може да се каже, неупълномощено абсорбират нашето духовно-душевно същество; те се просмукват с това духовно-душевно същество.
Нормално за човека би било съвсем друго: в будно състояние да чувства себе си като Аз и астрално тяло, а физическото тяло и етерното тяло да възприема като някаква обвивка, в която е поставен, като нещо, което носи със себе си.
Но човек не се чувства така. Той се чувства така, сякаш е физическо и етерно тяло. А всъщност, това не е така. Ние сме духовно-душевни същества, на които физическото и етерно тела служат като инструменти, но не можем да се освободим от тази наша заблуда, такъв е характерът на нашия времеви цикъл. Ние се уподобяваме на това, което при нормално съзнание представлява чука, който държим в ръце и с който удряме; ние трябва да се чувстваме идентични с нашето физическо и етерно тяло; ние трябва да се отдаваме на заблудата, сякаш сме тези, които в плът странстват в пространството.
към текста >>
Но чо
век
не се чувства така.
То е потиснато в периода от заспиването до пробуждането от реалността на аза и астралното тяло, а в будно състояние човек губи връзка със съществата на третата йерархия. Това става, защото именно в нашия времеви цикъл, човекът, както видяхме, се намира по време на сън във властта на заблудата, че азът и астралното му тяло не действат. Но те не бездействат, те се намират в живо взаимодействие със съществата на третата йерархия. В будно състояние работата стои така, че в днешния времеви цикъл нашето физическо и етерно тела, по някакъв начин, може да се каже, неупълномощено абсорбират нашето духовно-душевно същество; те се просмукват с това духовно-душевно същество. Нормално за човека би било съвсем друго: в будно състояние да чувства себе си като Аз и астрално тяло, а физическото тяло и етерното тяло да възприема като някаква обвивка, в която е поставен, като нещо, което носи със себе си.
Но човек не се чувства така.
Той се чувства така, сякаш е физическо и етерно тяло. А всъщност, това не е така. Ние сме духовно-душевни същества, на които физическото и етерно тела служат като инструменти, но не можем да се освободим от тази наша заблуда, такъв е характерът на нашия времеви цикъл. Ние се уподобяваме на това, което при нормално съзнание представлява чука, който държим в ръце и с който удряме; ние трябва да се чувстваме идентични с нашето физическо и етерно тяло; ние трябва да се отдаваме на заблудата, сякаш сме тези, които в плът странстват в пространството. А всъщност това не сме ние; това само изглежда така, доколкото съзнанието на нашия аз незаконно е абсорбирано от нашето физическо тяло и нашето етерно тяло.
към текста >>
Те, по някакъв начин, привличат аза и астралното тяло към физическото и етерно тела, и създават в чо
век
а заблудата, че главата, която той носи на раменете си, е той самият, че ръцете и цялото му тяло е той самият.
А всъщност, това не е така. Ние сме духовно-душевни същества, на които физическото и етерно тела служат като инструменти, но не можем да се освободим от тази наша заблуда, такъв е характерът на нашия времеви цикъл. Ние се уподобяваме на това, което при нормално съзнание представлява чука, който държим в ръце и с който удряме; ние трябва да се чувстваме идентични с нашето физическо и етерно тяло; ние трябва да се отдаваме на заблудата, сякаш сме тези, които в плът странстват в пространството. А всъщност това не сме ние; това само изглежда така, доколкото съзнанието на нашия аз незаконно е абсорбирано от нашето физическо тяло и нашето етерно тяло. И причината за това е, че в сегашния времеви цикъл ариманическите сили действат доста по-мощно, отколкото това трябва да бъде при нормално развитие на човечеството.
Те, по някакъв начин, привличат аза и астралното тяло към физическото и етерно тела, и създават в човека заблудата, че главата, която той носи на раменете си, е той самият, че ръцете и цялото му тяло е той самият.
Физическото тяло незаконно си е присвоило съзнанието, така че ни се струва, сякаш нашето физическо тяло представлява нашата личност. Този, който мисли, че физическото му тяло някак определя неговата личност, изпада в заблуда, като някой, който е поставил пред себе си огледало, възпроизвеждащо това, което представлява всъщност негов собствен отразен образ. Да се каже, че това плътско образувание, което носим на себе си, сме ние, е не по-умно, отколкото ако някой държащ ръката си пред огледало мисли, че огледалото произвежда ръката. И въпреки това в такава заблуда живее цялата днешна наука, която мисли, че това, което ние изпитваме вътрешно като личност, има някакво отношение към физическото и етерното тяло, но не осъзнава, че физическото и етерно тяло само отразяват аза и астралното същество, формирайки този огледален образ, който ние между пробуждането и заспиването смятаме за свой аз и за свои мисли, тоест за свое астрално тяло.
към текста >>
Но чо
век
естествено е подложен на тази заблуда, в своето днешно състояние на съзнанието той не може да се избави от тази заблуда.
Това, в известен смисъл, е фундаментална истина, на която трябва да се обърне особено внимание. По отношение на тази фундаментална истина днешните хора, в които действат силите на нашия днешен времеви цикъл, изпадат в заблуда, за която вече казах: струва ни се, че това, което изпитваме в нашите мисли и чувства, го получаваме от тялото си.
Но човек естествено е подложен на тази заблуда, в своето днешно състояние на съзнанието той не може да се избави от тази заблуда.
Както слънцето, залязвайки към хоризонта, ни се струва по-голямо, отколкото когато стои отгоре – ние знаем, че това е заблуда, но така ни се струва, – така и на човек трябва да му се струва, че той, като личност, се състои от плът и кръв. Това е заблуда на съзнанието. Но на тази заблуда на съзнанието, на която днес е подложен човек, той не винаги е бил подложен, тази заблуда на съзнанието, собствено, е съществена характерна черта на човечеството в християнската епоха след Мистерията на Голгота.
към текста >>
Както слънцето, залязвайки към хоризонта, ни се струва по-голямо, отколкото когато стои отгоре – ние знаем, че това е заблуда, но така ни се струва, – така и на чо
век
трябва да му се струва, че той, като личност, се състои от плът и кръв.
Това, в известен смисъл, е фундаментална истина, на която трябва да се обърне особено внимание. По отношение на тази фундаментална истина днешните хора, в които действат силите на нашия днешен времеви цикъл, изпадат в заблуда, за която вече казах: струва ни се, че това, което изпитваме в нашите мисли и чувства, го получаваме от тялото си. Но човек естествено е подложен на тази заблуда, в своето днешно състояние на съзнанието той не може да се избави от тази заблуда.
Както слънцето, залязвайки към хоризонта, ни се струва по-голямо, отколкото когато стои отгоре – ние знаем, че това е заблуда, но така ни се струва, – така и на човек трябва да му се струва, че той, като личност, се състои от плът и кръв.
Това е заблуда на съзнанието. Но на тази заблуда на съзнанието, на която днес е подложен човек, той не винаги е бил подложен, тази заблуда на съзнанието, собствено, е съществена характерна черта на човечеството в християнската епоха след Мистерията на Голгота.
към текста >>
Но на тази заблуда на съзнанието, на която днес е подложен чо
век
, той не винаги е бил подложен, тази заблуда на съзнанието, собствено, е съществена характерна черта на човечеството в християнската епоха след Мистерията на Голгота.
Това, в известен смисъл, е фундаментална истина, на която трябва да се обърне особено внимание. По отношение на тази фундаментална истина днешните хора, в които действат силите на нашия днешен времеви цикъл, изпадат в заблуда, за която вече казах: струва ни се, че това, което изпитваме в нашите мисли и чувства, го получаваме от тялото си. Но човек естествено е подложен на тази заблуда, в своето днешно състояние на съзнанието той не може да се избави от тази заблуда. Както слънцето, залязвайки към хоризонта, ни се струва по-голямо, отколкото когато стои отгоре – ние знаем, че това е заблуда, но така ни се струва, – така и на човек трябва да му се струва, че той, като личност, се състои от плът и кръв. Това е заблуда на съзнанието.
Но на тази заблуда на съзнанието, на която днес е подложен човек, той не винаги е бил подложен, тази заблуда на съзнанието, собствено, е съществена характерна черта на човечеството в християнската епоха след Мистерията на Голгота.
към текста >>
До Мистерията на Голгота чо
век
не е мислел, че съзнанието му е свързано с неговото физическо тяло.
До Мистерията на Голгота не е имало подобна заблуда на съзнанието, но е имало заблуда от друг тип.
До Мистерията на Голгота човек не е мислел, че съзнанието му е свързано с неговото физическо тяло.
За това, разбира се, историята нищо не разказва, но това е така. На човека от II – III хилядолетие преди Христа би му се сторило като глупост да мисли, че душата му по някакъв начин е произведена от физическото тяло. Никой човек в древните времена не е чувствал своето душевно-духовно същество толкова свързано с тялото, както това го чувства днешният човек.
към текста >>
На чо
век
а от II – III хилядолетие преди Христа би му се сторило като глупост да мисли, че душата му по някакъв начин е произведена от физическото тяло.
До Мистерията на Голгота не е имало подобна заблуда на съзнанието, но е имало заблуда от друг тип. До Мистерията на Голгота човек не е мислел, че съзнанието му е свързано с неговото физическо тяло. За това, разбира се, историята нищо не разказва, но това е така.
На човека от II – III хилядолетие преди Христа би му се сторило като глупост да мисли, че душата му по някакъв начин е произведена от физическото тяло.
Никой човек в древните времена не е чувствал своето душевно-духовно същество толкова свързано с тялото, както това го чувства днешният човек.
към текста >>
Никой чо
век
в древните времена не е чувствал своето душевно-духовно същество толкова свързано с тялото, както това го чувства днешният чо
век
.
До Мистерията на Голгота не е имало подобна заблуда на съзнанието, но е имало заблуда от друг тип. До Мистерията на Голгота човек не е мислел, че съзнанието му е свързано с неговото физическо тяло. За това, разбира се, историята нищо не разказва, но това е така. На човека от II – III хилядолетие преди Христа би му се сторило като глупост да мисли, че душата му по някакъв начин е произведена от физическото тяло.
Никой човек в древните времена не е чувствал своето душевно-духовно същество толкова свързано с тялото, както това го чувства днешният човек.
към текста >>
Но затова чо
век
ът от дохристиянските времена е имал живо съзнание за съществата на третата йерархия.
Но затова човекът от дохристиянските времена е имал живо съзнание за съществата на третата йерархия.
Той го е имал, благодарение на това, че е знаел: моята душа не е идентична на моето тяло; той е имал ясното съзнание, че тази душа не е свързана с кръвта или мускулите и т.н., а че душата му е свързана със съществата на третата йерархия. Обаче той изпадал в друга заблуда, не в заблудата за съзнанието, а в заблудата за живота. Той смятал, че тази душа със съществата от третата йерархия е така свързана с външната природа, както днешният човек мисли, че душата му е свързана с физическото тяло. Днешният човек се предава на измамата на съзнанието, сякаш душата му е свързана с неговото физическо тяло, и затова той не вижда Ангели, Архангели и Архаи, доколкото те са затъмнени за него от физическото му тяло. Древният човек – въпреки, че той е имал отчетливо съзнание, че съществата на третата йерархия присъстват и са свързани с неговата душа – ги е виждал не непосредствено, а смътно във външната сетивна природа.
към текста >>
Той смятал, че тази душа със съществата от третата йерархия е така свързана с външната природа, както днешният чо
век
мисли, че душата му е свързана с физическото тяло.
Но затова човекът от дохристиянските времена е имал живо съзнание за съществата на третата йерархия. Той го е имал, благодарение на това, че е знаел: моята душа не е идентична на моето тяло; той е имал ясното съзнание, че тази душа не е свързана с кръвта или мускулите и т.н., а че душата му е свързана със съществата на третата йерархия. Обаче той изпадал в друга заблуда, не в заблудата за съзнанието, а в заблудата за живота.
Той смятал, че тази душа със съществата от третата йерархия е така свързана с външната природа, както днешният човек мисли, че душата му е свързана с физическото тяло.
Днешният човек се предава на измамата на съзнанието, сякаш душата му е свързана с неговото физическо тяло, и затова той не вижда Ангели, Архангели и Архаи, доколкото те са затъмнени за него от физическото му тяло. Древният човек – въпреки, че той е имал отчетливо съзнание, че съществата на третата йерархия присъстват и са свързани с неговата душа – ги е виждал не непосредствено, а смътно във външната сетивна природа. Днешният човек в заблудата на своето съзнание мисли, че душата му е свързана с неговото тяло; древният човек е мислел, че съществата на третата йерархия са свързани с външната природа, която той възприема със своите сетива. Тогава той е смесвал божествените същества, съществата на третата йерархия, с природните явления, и той е виждал тяхната проява в природните явления. Днешният човек потапя своята душа в плътта и кръвта, древният човек е потапял съществата на третата йерархия във външната природа.
към текста >>
Днешният чо
век
се предава на измамата на съзнанието, сякаш душата му е свързана с неговото физическо тяло, и затова той не вижда Ангели, Архангели и Архаи, доколкото те са затъмнени за него от физическото му тяло.
Но затова човекът от дохристиянските времена е имал живо съзнание за съществата на третата йерархия. Той го е имал, благодарение на това, че е знаел: моята душа не е идентична на моето тяло; той е имал ясното съзнание, че тази душа не е свързана с кръвта или мускулите и т.н., а че душата му е свързана със съществата на третата йерархия. Обаче той изпадал в друга заблуда, не в заблудата за съзнанието, а в заблудата за живота. Той смятал, че тази душа със съществата от третата йерархия е така свързана с външната природа, както днешният човек мисли, че душата му е свързана с физическото тяло.
Днешният човек се предава на измамата на съзнанието, сякаш душата му е свързана с неговото физическо тяло, и затова той не вижда Ангели, Архангели и Архаи, доколкото те са затъмнени за него от физическото му тяло.
Древният човек – въпреки, че той е имал отчетливо съзнание, че съществата на третата йерархия присъстват и са свързани с неговата душа – ги е виждал не непосредствено, а смътно във външната сетивна природа. Днешният човек в заблудата на своето съзнание мисли, че душата му е свързана с неговото тяло; древният човек е мислел, че съществата на третата йерархия са свързани с външната природа, която той възприема със своите сетива. Тогава той е смесвал божествените същества, съществата на третата йерархия, с природните явления, и той е виждал тяхната проява в природните явления. Днешният човек потапя своята душа в плътта и кръвта, древният човек е потапял съществата на третата йерархия във външната природа. Той не е имал естествознание, подобно на днешното, а е разглеждал природните явления, сякаш ги е овладял един или друг демон, по-голямо или по-малко духовно-божествено същество, спрямо което той се е предавал на заблудата за живота.
към текста >>
Древният чо
век
– въпреки, че той е имал отчетливо съзнание, че съществата на третата йерархия присъстват и са свързани с неговата душа – ги е виждал не непосредствено, а смътно във външната сетивна природа.
Но затова човекът от дохристиянските времена е имал живо съзнание за съществата на третата йерархия. Той го е имал, благодарение на това, че е знаел: моята душа не е идентична на моето тяло; той е имал ясното съзнание, че тази душа не е свързана с кръвта или мускулите и т.н., а че душата му е свързана със съществата на третата йерархия. Обаче той изпадал в друга заблуда, не в заблудата за съзнанието, а в заблудата за живота. Той смятал, че тази душа със съществата от третата йерархия е така свързана с външната природа, както днешният човек мисли, че душата му е свързана с физическото тяло. Днешният човек се предава на измамата на съзнанието, сякаш душата му е свързана с неговото физическо тяло, и затова той не вижда Ангели, Архангели и Архаи, доколкото те са затъмнени за него от физическото му тяло.
Древният човек – въпреки, че той е имал отчетливо съзнание, че съществата на третата йерархия присъстват и са свързани с неговата душа – ги е виждал не непосредствено, а смътно във външната сетивна природа.
Днешният човек в заблудата на своето съзнание мисли, че душата му е свързана с неговото тяло; древният човек е мислел, че съществата на третата йерархия са свързани с външната природа, която той възприема със своите сетива. Тогава той е смесвал божествените същества, съществата на третата йерархия, с природните явления, и той е виждал тяхната проява в природните явления. Днешният човек потапя своята душа в плътта и кръвта, древният човек е потапял съществата на третата йерархия във външната природа. Той не е имал естествознание, подобно на днешното, а е разглеждал природните явления, сякаш ги е овладял един или друг демон, по-голямо или по-малко духовно-божествено същество, спрямо което той се е предавал на заблудата за живота. Той затова се е предавал на заблудата за живота, защото си ги е представял, до известна степен, действащи в природните явления.
към текста >>
Днешният чо
век
в заблудата на своето съзнание мисли, че душата му е свързана с неговото тяло; древният чо
век
е мислел, че съществата на третата йерархия са свързани с външната природа, която той възприема със своите сетива.
Той го е имал, благодарение на това, че е знаел: моята душа не е идентична на моето тяло; той е имал ясното съзнание, че тази душа не е свързана с кръвта или мускулите и т.н., а че душата му е свързана със съществата на третата йерархия. Обаче той изпадал в друга заблуда, не в заблудата за съзнанието, а в заблудата за живота. Той смятал, че тази душа със съществата от третата йерархия е така свързана с външната природа, както днешният човек мисли, че душата му е свързана с физическото тяло. Днешният човек се предава на измамата на съзнанието, сякаш душата му е свързана с неговото физическо тяло, и затова той не вижда Ангели, Архангели и Архаи, доколкото те са затъмнени за него от физическото му тяло. Древният човек – въпреки, че той е имал отчетливо съзнание, че съществата на третата йерархия присъстват и са свързани с неговата душа – ги е виждал не непосредствено, а смътно във външната сетивна природа.
Днешният човек в заблудата на своето съзнание мисли, че душата му е свързана с неговото тяло; древният човек е мислел, че съществата на третата йерархия са свързани с външната природа, която той възприема със своите сетива.
Тогава той е смесвал божествените същества, съществата на третата йерархия, с природните явления, и той е виждал тяхната проява в природните явления. Днешният човек потапя своята душа в плътта и кръвта, древният човек е потапял съществата на третата йерархия във външната природа. Той не е имал естествознание, подобно на днешното, а е разглеждал природните явления, сякаш ги е овладял един или друг демон, по-голямо или по-малко духовно-божествено същество, спрямо което той се е предавал на заблудата за живота. Той затова се е предавал на заблудата за живота, защото си ги е представял, до известна степен, действащи в природните явления. И това е важно, че в хода на развитие на човечеството в дохристиянското време, човек се е предавал на описаната по-горе заблуда за живота, докато човекът след Мистерията на Голгота е започнал да се предава на заблудата за съзнанието.
към текста >>
Днешният чо
век
потапя своята душа в плътта и кръвта, древният чо
век
е потапял съществата на третата йерархия във външната природа.
Той смятал, че тази душа със съществата от третата йерархия е така свързана с външната природа, както днешният човек мисли, че душата му е свързана с физическото тяло. Днешният човек се предава на измамата на съзнанието, сякаш душата му е свързана с неговото физическо тяло, и затова той не вижда Ангели, Архангели и Архаи, доколкото те са затъмнени за него от физическото му тяло. Древният човек – въпреки, че той е имал отчетливо съзнание, че съществата на третата йерархия присъстват и са свързани с неговата душа – ги е виждал не непосредствено, а смътно във външната сетивна природа. Днешният човек в заблудата на своето съзнание мисли, че душата му е свързана с неговото тяло; древният човек е мислел, че съществата на третата йерархия са свързани с външната природа, която той възприема със своите сетива. Тогава той е смесвал божествените същества, съществата на третата йерархия, с природните явления, и той е виждал тяхната проява в природните явления.
Днешният човек потапя своята душа в плътта и кръвта, древният човек е потапял съществата на третата йерархия във външната природа.
Той не е имал естествознание, подобно на днешното, а е разглеждал природните явления, сякаш ги е овладял един или друг демон, по-голямо или по-малко духовно-божествено същество, спрямо което той се е предавал на заблудата за живота. Той затова се е предавал на заблудата за живота, защото си ги е представял, до известна степен, действащи в природните явления. И това е важно, че в хода на развитие на човечеството в дохристиянското време, човек се е предавал на описаната по-горе заблуда за живота, докато човекът след Мистерията на Голгота е започнал да се предава на заблудата за съзнанието. Действието на Христос Исус – за това отново ще говорим утре – би трябвало да се състои в това, че по подобен начин, както това се е правило в древните мистерии по отношение на заблудата за живота, тази заблуда на съзнанието, най-малкото, да се издигне до осъзнаването: посредством „Христос в мен“ човек трябва да почувства, че това, което представляват азът и астралното тяло, живее в свободната духовност, а не е свързано с плътта и кръвта. Но това може да се види, естествено, само по пътя на духовната наука; това може да се почувства посредством изречението на Павел: „Не аз, а Христос в мен“.
към текста >>
И това е важно, че в хода на развитие на човечеството в дохристиянското време, чо
век
се е предавал на описаната по-горе заблуда за живота, докато чо
век
ът след Мистерията на Голгота е започнал да се предава на заблудата за съзнанието.
Днешният човек в заблудата на своето съзнание мисли, че душата му е свързана с неговото тяло; древният човек е мислел, че съществата на третата йерархия са свързани с външната природа, която той възприема със своите сетива. Тогава той е смесвал божествените същества, съществата на третата йерархия, с природните явления, и той е виждал тяхната проява в природните явления. Днешният човек потапя своята душа в плътта и кръвта, древният човек е потапял съществата на третата йерархия във външната природа. Той не е имал естествознание, подобно на днешното, а е разглеждал природните явления, сякаш ги е овладял един или друг демон, по-голямо или по-малко духовно-божествено същество, спрямо което той се е предавал на заблудата за живота. Той затова се е предавал на заблудата за живота, защото си ги е представял, до известна степен, действащи в природните явления.
И това е важно, че в хода на развитие на човечеството в дохристиянското време, човек се е предавал на описаната по-горе заблуда за живота, докато човекът след Мистерията на Голгота е започнал да се предава на заблудата за съзнанието.
Действието на Христос Исус – за това отново ще говорим утре – би трябвало да се състои в това, че по подобен начин, както това се е правило в древните мистерии по отношение на заблудата за живота, тази заблуда на съзнанието, най-малкото, да се издигне до осъзнаването: посредством „Христос в мен“ човек трябва да почувства, че това, което представляват азът и астралното тяло, живее в свободната духовност, а не е свързано с плътта и кръвта. Но това може да се види, естествено, само по пътя на духовната наука; това може да се почувства посредством изречението на Павел: „Не аз, а Христос в мен“.
към текста >>
Действието на Христос Исус – за това отново ще говорим утре – би трябвало да се състои в това, че по подобен начин, както това се е правило в древните мистерии по отношение на заблудата за живота, тази заблуда на съзнанието, най-малкото, да се издигне до осъзнаването: посредством „Христос в мен“ чо
век
трябва да почувства, че това, което представляват азът и астралното тяло, живее в свободната духовност, а не е свързано с плътта и кръвта.
Тогава той е смесвал божествените същества, съществата на третата йерархия, с природните явления, и той е виждал тяхната проява в природните явления. Днешният човек потапя своята душа в плътта и кръвта, древният човек е потапял съществата на третата йерархия във външната природа. Той не е имал естествознание, подобно на днешното, а е разглеждал природните явления, сякаш ги е овладял един или друг демон, по-голямо или по-малко духовно-божествено същество, спрямо което той се е предавал на заблудата за живота. Той затова се е предавал на заблудата за живота, защото си ги е представял, до известна степен, действащи в природните явления. И това е важно, че в хода на развитие на човечеството в дохристиянското време, човек се е предавал на описаната по-горе заблуда за живота, докато човекът след Мистерията на Голгота е започнал да се предава на заблудата за съзнанието.
Действието на Христос Исус – за това отново ще говорим утре – би трябвало да се състои в това, че по подобен начин, както това се е правило в древните мистерии по отношение на заблудата за живота, тази заблуда на съзнанието, най-малкото, да се издигне до осъзнаването: посредством „Христос в мен“ човек трябва да почувства, че това, което представляват азът и астралното тяло, живее в свободната духовност, а не е свързано с плътта и кръвта.
Но това може да се види, естествено, само по пътя на духовната наука; това може да се почувства посредством изречението на Павел: „Не аз, а Христос в мен“.
към текста >>
От това, което ви представих, можете да видите основанията, защо чо
век
, в известен смисъл, изпитва двойственост.
От това, което ви представих, можете да видите основанията, защо човек, в известен смисъл, изпитва двойственост.
От една страна е природният ред, който не съдържа никакви идеали, който свързва по необходимия начин едно явление с друго, в който просто се съдържат причината и следствието, следствието и причината, така, че е невъзможно да си представим, че благодарение на това, което става в природата, могат да се осъществят някакви морални или други идеали. От друга страна, човек осъзнава, че не би могъл да разгърне достойно за него битие, ако, бидейки човек, не се придържа към нещо друго, а не просто към природния ред. Но с достъпното му съзнание той не може да разглежда своите идеали така, че да ги смята за толкова действени, като електричеството или магнетизма, или топлинната сила, така, че тези идеали да могат да се включат в природния ред. Затова природният ред и идеалите му се явяват като стоящи едно до друго, и той не може да прехвърли мост между тях по причината, че нито през деня, нито през нощта той не вижда, къде в света би могъл да се намира този мост. Ако човек е имал през деня нормалното съзнание, свободно от ариманическо влияние: аз, като личност, не съм свързан с физическото и етерното си тяло по друг начин, освен както огледалото, пред което се намирам, ме отразява, – ако човек има такова съзнание по отношение на своя аз и своето астрално тяло, ако познаваше този аз и астрално тяло като действителност, а не просто като отразен образ, тогава той би признал също и по отношение на своите идеали: това са също такива реални сили, както електричеството и магнетизма, само че те действат не в настоящето, а тяхното действие се премества от сегашната инкарнация към следващата инкарнация, преминава от този земен живот в следващия земен живот.
към текста >>
От друга страна, чо
век
осъзнава, че не би могъл да разгърне достойно за него битие, ако, бидейки чо
век
, не се придържа към нещо друго, а не просто към природния ред.
От това, което ви представих, можете да видите основанията, защо човек, в известен смисъл, изпитва двойственост. От една страна е природният ред, който не съдържа никакви идеали, който свързва по необходимия начин едно явление с друго, в който просто се съдържат причината и следствието, следствието и причината, така, че е невъзможно да си представим, че благодарение на това, което става в природата, могат да се осъществят някакви морални или други идеали.
От друга страна, човек осъзнава, че не би могъл да разгърне достойно за него битие, ако, бидейки човек, не се придържа към нещо друго, а не просто към природния ред.
Но с достъпното му съзнание той не може да разглежда своите идеали така, че да ги смята за толкова действени, като електричеството или магнетизма, или топлинната сила, така, че тези идеали да могат да се включат в природния ред. Затова природният ред и идеалите му се явяват като стоящи едно до друго, и той не може да прехвърли мост между тях по причината, че нито през деня, нито през нощта той не вижда, къде в света би могъл да се намира този мост. Ако човек е имал през деня нормалното съзнание, свободно от ариманическо влияние: аз, като личност, не съм свързан с физическото и етерното си тяло по друг начин, освен както огледалото, пред което се намирам, ме отразява, – ако човек има такова съзнание по отношение на своя аз и своето астрално тяло, ако познаваше този аз и астрално тяло като действителност, а не просто като отразен образ, тогава той би признал също и по отношение на своите идеали: това са също такива реални сили, както електричеството и магнетизма, само че те действат не в настоящето, а тяхното действие се премества от сегашната инкарнация към следващата инкарнация, преминава от този земен живот в следващия земен живот.
към текста >>
Ако чо
век
е имал през деня нормалното съзнание, свободно от ариманическо влияние: аз, като личност, не съм свързан с физическото и етерното си тяло по друг начин, освен както огледалото, пред което се намирам, ме отразява, – ако чо
век
има такова съзнание по отношение на своя аз и своето астрално тяло, ако познаваше този аз и астрално тяло като действителност, а не просто като отразен образ, тогава той би признал също и по отношение на своите идеали: това са също такива реални сили, както електричеството и магнетизма, само че те действат не в настоящето, а тяхното действие се премества от сегашната инкарнация към следващата инкарнация, преминава от този земен живот в следващия земен живот.
От това, което ви представих, можете да видите основанията, защо човек, в известен смисъл, изпитва двойственост. От една страна е природният ред, който не съдържа никакви идеали, който свързва по необходимия начин едно явление с друго, в който просто се съдържат причината и следствието, следствието и причината, така, че е невъзможно да си представим, че благодарение на това, което става в природата, могат да се осъществят някакви морални или други идеали. От друга страна, човек осъзнава, че не би могъл да разгърне достойно за него битие, ако, бидейки човек, не се придържа към нещо друго, а не просто към природния ред. Но с достъпното му съзнание той не може да разглежда своите идеали така, че да ги смята за толкова действени, като електричеството или магнетизма, или топлинната сила, така, че тези идеали да могат да се включат в природния ред. Затова природният ред и идеалите му се явяват като стоящи едно до друго, и той не може да прехвърли мост между тях по причината, че нито през деня, нито през нощта той не вижда, къде в света би могъл да се намира този мост.
Ако човек е имал през деня нормалното съзнание, свободно от ариманическо влияние: аз, като личност, не съм свързан с физическото и етерното си тяло по друг начин, освен както огледалото, пред което се намирам, ме отразява, – ако човек има такова съзнание по отношение на своя аз и своето астрално тяло, ако познаваше този аз и астрално тяло като действителност, а не просто като отразен образ, тогава той би признал също и по отношение на своите идеали: това са също такива реални сили, както електричеството и магнетизма, само че те действат не в настоящето, а тяхното действие се премества от сегашната инкарнация към следващата инкарнация, преминава от този земен живот в следващия земен живот.
към текста >>
И ако чо
век
в будно състояние осъзнаваше, че неговият аз и астрално тяло са свързани със съществата от третата йерархия, ако, с други думи, действително виждаше себе си в цялата пълнота, не просто би се чувствал като свободна личност, като земен чо
век
, но той би почувствал в себе си, колко лъжливо е чувството, че той представлява чо
век
от плът и кръв; тогава също нямаше да му се струва, че външният природен ред, който е представен на сетивата му, е нещо твърдо установено в действителността, за да противостои на силата на идеалите.
И ако човек в будно състояние осъзнаваше, че неговият аз и астрално тяло са свързани със съществата от третата йерархия, ако, с други думи, действително виждаше себе си в цялата пълнота, не просто би се чувствал като свободна личност, като земен човек, но той би почувствал в себе си, колко лъжливо е чувството, че той представлява човек от плът и кръв; тогава също нямаше да му се струва, че външният природен ред, който е представен на сетивата му, е нещо твърдо установено в действителността, за да противостои на силата на идеалите.
Той би знаел, че това, което днес представлява природният ред, ще се разпадне с всичките си вещества, и това, което днес представлява природата, ще изчезне. И когато вече няма да го има това, което днес представлява природата, тогава на нейно място ще възникне друга външна сетивна действителност: това, което днес са идеалите, в бъдеще ще се превърне в природа. Така че може да се каже: днес ние имаме природен ред (виж червеното на рисунката) и идеален ред (виж жълтото на рисунката). Физикът мисли, че съществува закон за запазване на силата и веществото, че природният ред има продължение, и същите атоми и същите сили ще действат и в бъдеще. Този физик, ако е честен човек, не може да каже нищо друго, освен: идеалният ред, за който мечтаем, трябва да изчезне като сън, така че във финалното състояние на Земята идеализъм няма да има, той ще бъде погребан.
към текста >>
Този физик, ако е честен чо
век
, не може да каже нищо друго, освен: идеалният ред, за който мечтаем, трябва да изчезне като сън, така че във финалното състояние на Земята идеализъм няма да има, той ще бъде погребан.
И ако човек в будно състояние осъзнаваше, че неговият аз и астрално тяло са свързани със съществата от третата йерархия, ако, с други думи, действително виждаше себе си в цялата пълнота, не просто би се чувствал като свободна личност, като земен човек, но той би почувствал в себе си, колко лъжливо е чувството, че той представлява човек от плът и кръв; тогава също нямаше да му се струва, че външният природен ред, който е представен на сетивата му, е нещо твърдо установено в действителността, за да противостои на силата на идеалите. Той би знаел, че това, което днес представлява природният ред, ще се разпадне с всичките си вещества, и това, което днес представлява природата, ще изчезне. И когато вече няма да го има това, което днес представлява природата, тогава на нейно място ще възникне друга външна сетивна действителност: това, което днес са идеалите, в бъдеще ще се превърне в природа. Така че може да се каже: днес ние имаме природен ред (виж червеното на рисунката) и идеален ред (виж жълтото на рисунката). Физикът мисли, че съществува закон за запазване на силата и веществото, че природният ред има продължение, и същите атоми и същите сили ще действат и в бъдеще.
Този физик, ако е честен човек, не може да каже нищо друго, освен: идеалният ред, за който мечтаем, трябва да изчезне като сън, така че във финалното състояние на Земята идеализъм няма да има, той ще бъде погребан.
към текста >>
Причината за това е, че е съществувала измама за живота, състояща се в това, че чо
век
, в известен смисъл, е трябвало да мисли някакъв вид лъжлив природен ред за божествен ред, както днес лъжливият възглед за тялото трябва да се разглежда като присъщ на човечеството ред.
До Мистерията на Голгота е имало нещо, което може, като човешка заблуда, да го наречем заблуда за живота; след Мистерията на Голгота се е появила заблуда, която може да се нарече заблуда за съзнанието. Знаейки това, много може да се разбере в развитието на човечеството. И, преди всичко, може да се разбере, защо преди Мистерията на Голгота хората, притежаващи атавистично ясновиждане, не са виждали това, което са съзерцавали, в истинския му вид, а са виждали духовните същества от висшите йерархии като демони. Затова древната митология се явява, всъщност, демонология. Боговете на древната митология са всъщност демони.
Причината за това е, че е съществувала измама за живота, състояща се в това, че човек, в известен смисъл, е трябвало да мисли някакъв вид лъжлив природен ред за божествен ред, както днес лъжливият възглед за тялото трябва да се разглежда като присъщ на човечеството ред.
към текста >>
Те са виждали съществата от висшите йерархии, но вследствие заблудата за живота са ги обличали в поетичните образи на Зевс, Аполон и т.н.; това бяха съществата от третата йерархия, но тях са ги виждали в поетична форма, разглеждали са ги под влияние на заблудата за живота, както днес всичко, което се отнася до чо
век
а, го виждаме под влияние на заблудата на съзнанието.
Но след това дойде Мистерията на Голгота. Хората със своето душевно устройство трябваше да се ориентират, за да разберат, какво стана благодарение на Мистерията на Голгота. До Мистерията на Голгота човешките души в будно състояние се намираха в по-тесен контакт със съществата на висшите йерархии, отколкото днес при наличие на заблуда на съзнанието.
Те са виждали съществата от висшите йерархии, но вследствие заблудата за живота са ги обличали в поетичните образи на Зевс, Аполон и т.н.; това бяха съществата от третата йерархия, но тях са ги виждали в поетична форма, разглеждали са ги под влияние на заблудата за живота, както днес всичко, което се отнася до човека, го виждаме под влияние на заблудата на съзнанието.
Но заедно с това в човечеството е навлизал духовният ред. Помислете колко близък на божествения миров ред, е съзнавал своя човешки свят, човекът от миналите времена! Тук е имало човешка йерархия, там е имало божествена йерархия. Човек не се е чувствал, може да се каже, отгоре толкова затворен, както днес, а е продължавал своя свят в посока към божественото. Колко близък са чувствали гърците своя божествен свят на човешкия свят, на човешката йерархия!
към текста >>
Помислете колко близък на божествения миров ред, е съзнавал своя човешки свят, чо
век
ът от миналите времена!
Но след това дойде Мистерията на Голгота. Хората със своето душевно устройство трябваше да се ориентират, за да разберат, какво стана благодарение на Мистерията на Голгота. До Мистерията на Голгота човешките души в будно състояние се намираха в по-тесен контакт със съществата на висшите йерархии, отколкото днес при наличие на заблуда на съзнанието. Те са виждали съществата от висшите йерархии, но вследствие заблудата за живота са ги обличали в поетичните образи на Зевс, Аполон и т.н.; това бяха съществата от третата йерархия, но тях са ги виждали в поетична форма, разглеждали са ги под влияние на заблудата за живота, както днес всичко, което се отнася до човека, го виждаме под влияние на заблудата на съзнанието. Но заедно с това в човечеството е навлизал духовният ред.
Помислете колко близък на божествения миров ред, е съзнавал своя човешки свят, човекът от миналите времена!
Тук е имало човешка йерархия, там е имало божествена йерархия. Човек не се е чувствал, може да се каже, отгоре толкова затворен, както днес, а е продължавал своя свят в посока към божественото. Колко близък са чувствали гърците своя божествен свят на човешкия свят, на човешката йерархия!
към текста >>
Чо
век
не се е чувствал, може да се каже, отгоре толкова затворен, както днес, а е продължавал своя свят в посока към божественото.
До Мистерията на Голгота човешките души в будно състояние се намираха в по-тесен контакт със съществата на висшите йерархии, отколкото днес при наличие на заблуда на съзнанието. Те са виждали съществата от висшите йерархии, но вследствие заблудата за живота са ги обличали в поетичните образи на Зевс, Аполон и т.н.; това бяха съществата от третата йерархия, но тях са ги виждали в поетична форма, разглеждали са ги под влияние на заблудата за живота, както днес всичко, което се отнася до човека, го виждаме под влияние на заблудата на съзнанието. Но заедно с това в човечеството е навлизал духовният ред. Помислете колко близък на божествения миров ред, е съзнавал своя човешки свят, човекът от миналите времена! Тук е имало човешка йерархия, там е имало божествена йерархия.
Човек не се е чувствал, може да се каже, отгоре толкова затворен, както днес, а е продължавал своя свят в посока към божественото.
Колко близък са чувствали гърците своя божествен свят на човешкия свят, на човешката йерархия!
към текста >>
Затова древният чо
век
е бил уверен, че ако той основава държава – употребявайки тук думата „държава“, ние не сме съвсем прави, но хората днес така са свикнали да казват, – ако древните хора са създавали социални структури, те са знаели: тези социални структури се създават под влияние на третата йерархия.
Не Мистерията на Голгота – именно тя би трябвало да представлява замяната на изгубеното – а самото време внесе в човешкото развитие това, че хората се оказаха отрязани от съзнателно общуване с божествено-духовния свят на третата йерархия. Обаче от това остана паметта, историческата памет. И така е било в началото след Мистерията на Голгота. Хората е трябвало да мислят вече малко по-различно, отколкото до Мистерията на Голгота, но в тях още е действало непосредственото минало. В непосредственото минало човечеството е знаело, че божествено-духовните същества вплитат своето действие в земните дела, подреждат ги и влияят на всичко, което хората правят на Земята.
Затова древният човек е бил уверен, че ако той основава държава – употребявайки тук думата „държава“, ние не сме съвсем прави, но хората днес така са свикнали да казват, – ако древните хора са създавали социални структури, те са знаели: тези социални структури се създават под влияние на третата йерархия.
Човек е възприемал своите учреждения на Земята, като божествени учреждения. Достатъчно е само да изучите историята на Египет, и то съвсем без да ползвате ясновиждане, и ще се убедите, че египтянинът е бил напълно уверен, че това, което хората създават тук на Земята за своя обществен съвместен живот, се управлява от съществата на третата йерархия. Така е било до Мистерията на Голгота. След Мистерията на Голгота е останала само паметта за това. И какви са били последствията от това?
към текста >>
Чо
век
е възприемал своите учреждения на Земята, като божествени учреждения.
Обаче от това остана паметта, историческата памет. И така е било в началото след Мистерията на Голгота. Хората е трябвало да мислят вече малко по-различно, отколкото до Мистерията на Голгота, но в тях още е действало непосредственото минало. В непосредственото минало човечеството е знаело, че божествено-духовните същества вплитат своето действие в земните дела, подреждат ги и влияят на всичко, което хората правят на Земята. Затова древният човек е бил уверен, че ако той основава държава – употребявайки тук думата „държава“, ние не сме съвсем прави, но хората днес така са свикнали да казват, – ако древните хора са създавали социални структури, те са знаели: тези социални структури се създават под влияние на третата йерархия.
Човек е възприемал своите учреждения на Земята, като божествени учреждения.
Достатъчно е само да изучите историята на Египет, и то съвсем без да ползвате ясновиждане, и ще се убедите, че египтянинът е бил напълно уверен, че това, което хората създават тук на Земята за своя обществен съвместен живот, се управлява от съществата на третата йерархия. Така е било до Мистерията на Голгота. След Мистерията на Голгота е останала само паметта за това. И какви са били последствията от това?
към текста >>
Всъщност това била епохата на реалната метафизика на Средно
век
овието.
Всъщност това била епохата на реалната метафизика на Средновековието.
Римското съзнание, всъщност, дало елементите за този метафизичен ред, който се разпространил повсеместно. Споменът за теократичния ред още се е запазил в наименованието „княз“ (Furst – първия), доколкото един трябва да бъде първи, доколкото в божествената йерархия един е първи. Спомен за голия метафизичен ред, за чиновническия ред на управление, се е запазил в думата „граф“, свързана с думата grapho, пиша. Всичко е нужно да се регистрира, за да се поддържа редът, да се пишат заповеди, да се съставят договори – това е да се поддържа метафизичният ред.
към текста >>
Такова разбиране за истинност още не е съществувало в първите християнски
век
ове; имало е друго, и това друго разбиране за истинност е свързано, всъщност, с идеята за Божия съд.
В съвременните хора още няма правилно усещане за това, че понятието за истинност е претърпяло в хода на историята съществени промени – за това днес няма правилна представа. Хора, които осъзнавали себе си включени в теократичния ред, нямали такова разбиране за истинност, което имат хора, стигнали до своето понятие за истинност на основата на авторитета на естествознанието. В настояще време е изключително трудно да се говори за тези неща. Днес се мисли така: по отношение на реда в света представата за истината се съгласува с външната действителност. Тя изхожда от природната наука.
Такова разбиране за истинност още не е съществувало в първите християнски векове; имало е друго, и това друго разбиране за истинност е свързано, всъщност, с идеята за Божия съд.
Такова разбиране за истинност, което днес живее във всички души, тогава още действително не е съществувало. Този много важен факт обикновено не се дооценява. Господстващото тогава разбиране за истинност най-лесно може да се разбере, ако го приложим към представата за божественото провидение. Когато двама души излязат на дуел – няма да навлизаме във въпроса, как следва да се отнасяме към дуелите, само използвам това като пример, – не можем предварително да решим, кой от двамата ще победи, А или Б; иначе едва ли щеше да има дуел; но истината се изяснява едва в хода на самото събитие. Днес също се ориентираме към това разбиране на истината, когато водим война.
към текста >>
Затова там, където при чо
век
а днес съзнанието е свързано с природния ред, с това, което става просто вследствие на последователност на раждания, например, свързано с националния принцип, там се изпада в анахронизъм.
Това е свързано с много неща и много зависи от него. Съвсем неудовлетворително е, абстрактно да се говори за развитието на разбирането за истинност, а е необходимо в подробности да се знае, как разбирането за истинност води човешките души по различни пътища, в зависимост от вида на разбирането за истинност. Да се говори днес за националности в същия смисъл, в който се е говорило в дохристиянския период, е анахронизъм; защото в дохристиянския период това, че божественият ред се внедрява в човешкия ред, е било не само човешки възглед, а е било така на практика. Сега такова внедряване няма.
Затова там, където при човека днес съзнанието е свързано с природния ред, с това, което става просто вследствие на последователност на раждания, например, свързано с националния принцип, там се изпада в анахронизъм.
Днес, в следхристиянския период, човек е принуден да търси други структури за своя обществен ред, различни от тези, които действат отвън. Древният човек е можел да гледа на своята националност, доколкото е възприемал националността като елемент на божествения ред в земния живот, като на отражение на божествения ред. Съвременният човек не може в същия смисъл да почита нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други обществени структури. Почитането на нацията като нещо особено днес би било ариманична заблуда. Нациите – това е остатък от дохристиянския период и съвременният човек трябва да ги надрасне в своето развитие, за което съм ви говорил.
към текста >>
Днес, в следхристиянския период, чо
век
е принуден да търси други структури за своя обществен ред, различни от тези, които действат отвън.
Това е свързано с много неща и много зависи от него. Съвсем неудовлетворително е, абстрактно да се говори за развитието на разбирането за истинност, а е необходимо в подробности да се знае, как разбирането за истинност води човешките души по различни пътища, в зависимост от вида на разбирането за истинност. Да се говори днес за националности в същия смисъл, в който се е говорило в дохристиянския период, е анахронизъм; защото в дохристиянския период това, че божественият ред се внедрява в човешкия ред, е било не само човешки възглед, а е било така на практика. Сега такова внедряване няма. Затова там, където при човека днес съзнанието е свързано с природния ред, с това, което става просто вследствие на последователност на раждания, например, свързано с националния принцип, там се изпада в анахронизъм.
Днес, в следхристиянския период, човек е принуден да търси други структури за своя обществен ред, различни от тези, които действат отвън.
Древният човек е можел да гледа на своята националност, доколкото е възприемал националността като елемент на божествения ред в земния живот, като на отражение на божествения ред. Съвременният човек не може в същия смисъл да почита нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други обществени структури. Почитането на нацията като нещо особено днес би било ариманична заблуда. Нациите – това е остатък от дохристиянския период и съвременният човек трябва да ги надрасне в своето развитие, за което съм ви говорил. Необходимо е да се вижда, как конкретно човек се стреми към особено формиране на разбирането за истинност.
към текста >>
Древният чо
век
е можел да гледа на своята националност, доколкото е възприемал националността като елемент на божествения ред в земния живот, като на отражение на божествения ред.
Съвсем неудовлетворително е, абстрактно да се говори за развитието на разбирането за истинност, а е необходимо в подробности да се знае, как разбирането за истинност води човешките души по различни пътища, в зависимост от вида на разбирането за истинност. Да се говори днес за националности в същия смисъл, в който се е говорило в дохристиянския период, е анахронизъм; защото в дохристиянския период това, че божественият ред се внедрява в човешкия ред, е било не само човешки възглед, а е било така на практика. Сега такова внедряване няма. Затова там, където при човека днес съзнанието е свързано с природния ред, с това, което става просто вследствие на последователност на раждания, например, свързано с националния принцип, там се изпада в анахронизъм. Днес, в следхристиянския период, човек е принуден да търси други структури за своя обществен ред, различни от тези, които действат отвън.
Древният човек е можел да гледа на своята националност, доколкото е възприемал националността като елемент на божествения ред в земния живот, като на отражение на божествения ред.
Съвременният човек не може в същия смисъл да почита нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други обществени структури. Почитането на нацията като нещо особено днес би било ариманична заблуда. Нациите – това е остатък от дохристиянския период и съвременният човек трябва да ги надрасне в своето развитие, за което съм ви говорил. Необходимо е да се вижда, как конкретно човек се стреми към особено формиране на разбирането за истинност. Това е важно, макар и днес това да е неудобно.
към текста >>
Съвременният чо
век
не може в същия смисъл да почита нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други обществени структури.
Да се говори днес за националности в същия смисъл, в който се е говорило в дохристиянския период, е анахронизъм; защото в дохристиянския период това, че божественият ред се внедрява в човешкия ред, е било не само човешки възглед, а е било така на практика. Сега такова внедряване няма. Затова там, където при човека днес съзнанието е свързано с природния ред, с това, което става просто вследствие на последователност на раждания, например, свързано с националния принцип, там се изпада в анахронизъм. Днес, в следхристиянския период, човек е принуден да търси други структури за своя обществен ред, различни от тези, които действат отвън. Древният човек е можел да гледа на своята националност, доколкото е възприемал националността като елемент на божествения ред в земния живот, като на отражение на божествения ред.
Съвременният човек не може в същия смисъл да почита нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други обществени структури.
Почитането на нацията като нещо особено днес би било ариманична заблуда. Нациите – това е остатък от дохристиянския период и съвременният човек трябва да ги надрасне в своето развитие, за което съм ви говорил. Необходимо е да се вижда, как конкретно човек се стреми към особено формиране на разбирането за истинност. Това е важно, макар и днес това да е неудобно. Но ако непредубедено застанем на гледната точка на истинското разбиране на действителността, трябва да приемем в себе си някои неудобни истини.
към текста >>
Нациите – това е остатък от дохристиянския период и съвременният чо
век
трябва да ги надрасне в своето развитие, за което съм ви говорил.
Затова там, където при човека днес съзнанието е свързано с природния ред, с това, което става просто вследствие на последователност на раждания, например, свързано с националния принцип, там се изпада в анахронизъм. Днес, в следхристиянския период, човек е принуден да търси други структури за своя обществен ред, различни от тези, които действат отвън. Древният човек е можел да гледа на своята националност, доколкото е възприемал националността като елемент на божествения ред в земния живот, като на отражение на божествения ред. Съвременният човек не може в същия смисъл да почита нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други обществени структури. Почитането на нацията като нещо особено днес би било ариманична заблуда.
Нациите – това е остатък от дохристиянския период и съвременният човек трябва да ги надрасне в своето развитие, за което съм ви говорил.
Необходимо е да се вижда, как конкретно човек се стреми към особено формиране на разбирането за истинност. Това е важно, макар и днес това да е неудобно. Но ако непредубедено застанем на гледната точка на истинското разбиране на действителността, трябва да приемем в себе си някои неудобни истини.
към текста >>
Необходимо е да се вижда, как конкретно чо
век
се стреми към особено формиране на разбирането за истинност.
Днес, в следхристиянския период, човек е принуден да търси други структури за своя обществен ред, различни от тези, които действат отвън. Древният човек е можел да гледа на своята националност, доколкото е възприемал националността като елемент на божествения ред в земния живот, като на отражение на божествения ред. Съвременният човек не може в същия смисъл да почита нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други обществени структури. Почитането на нацията като нещо особено днес би било ариманична заблуда. Нациите – това е остатък от дохристиянския период и съвременният човек трябва да ги надрасне в своето развитие, за което съм ви говорил.
Необходимо е да се вижда, как конкретно човек се стреми към особено формиране на разбирането за истинност.
Това е важно, макар и днес това да е неудобно. Но ако непредубедено застанем на гледната точка на истинското разбиране на действителността, трябва да приемем в себе си някои неудобни истини.
към текста >>
Тези три неща се намират в различно отношение към духовния стремеж на чо
век
а в бъдеще.
И за да привлека към това вашето внимание, ви казвам, че утрешните разглеждания трябва да разрешат това противоречие. Можете да съпоставите помежду им три неща: гьотеанизма, контеанизма и бентамизма.
Тези три неща се намират в различно отношение към духовния стремеж на човека в бъдеще.
Германският гьотеанизъм като такъв, е изграден така, че от него може да се развие спиритуализма; френският контеанизъм е изграден така, че заедно с него може да се развива спиритуализъм, както виждаме това с примера на Огюст Конт и Сен-Симон, които наред с позитивистката философия се придържали и към определени мистични убеждения; при английския утилитаризъм, чиито представител е Бентам, е възможна само рязка опозиция от страна на спиритуализма по отношение на обществената позиция. Това е, което се определя от самата почва, на която става развитието. Френската същност трябва така да се развива, че попътно заедно да вървят един с друг идеализмът и реализмът, мистиката и позитивизмът; в Англия, вътре в британската същност, все повече и повече тези неща придобиват такъв характер, че спиритуалистите трябва рязко да се противопоставят на собствения си народ, против философията, която разцъфтява на народностната почва.
към текста >>
И той казва: Великият Фетиш – това е майчиното лоно на чо
век
а в пространството.
При Огюст Конт – не ви излагам теория, а ви демонстрирам и факти, или поне отделни факти —, въпреки, че той е бил обърнат към позитивизма и се е отвърнал от своя учител Сен-Симон, се открива склонност към мистицизъм, така че в края на своя живот той ясно приема троичността. Той почита триадата: първо, Великия Фетиш; второ, Великия Медиум; и трето, Великата Същност.
И той казва: Великият Фетиш – това е майчиното лоно на човека в пространството.
Пространството е същността на Медиума, посредством който човечеството се ражда от майчиното лоно. Великата Същност – това, абстрактно, е разпространяващото се по Земята човечество. Тази триада признава Огюст Конт. Забележително сливане на позитивизъм с мистицизъм! Но за това ще говорим по-нататък утре.
към текста >>
14.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Днес, както беше казано, не можем повече да се облягаме на тези мисли по простата причина, и това трябва да го знаем, че всеки сън на чо
век
а противоречи на тези мисли.
При това изходихме от мислите на Августин, който във вътрешния опит се е надявал да намери истинската сигурност по отношение на света.
Днес, както беше казано, не можем повече да се облягаме на тези мисли по простата причина, и това трябва да го знаем, че всеки сън на човека противоречи на тези мисли.
Защото ние никога не можем да се опираме на мисълта, че това, което човек изпитва вътре в себе си, ще се съхрани post mortem, след смъртта, т.е. че това преживяно вътре в човека действително е вечно, ако трябва да вземем предвид периода между заспиването и пробуждането, както това се представя пред обикновеното днешно съзнание, което вижда, как се затъмнява по време на сън това, което човек изпитва вътре в себе си. Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и Архаи, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство. Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло. И ние показахме, как от тази връзка на човека с духовните същества зависи тройствеността.
към текста >>
Защото ние никога не можем да се опираме на мисълта, че това, което чо
век
изпитва вътре в себе си, ще се съхрани post mortem, след смъртта, т.е.
При това изходихме от мислите на Августин, който във вътрешния опит се е надявал да намери истинската сигурност по отношение на света. Днес, както беше казано, не можем повече да се облягаме на тези мисли по простата причина, и това трябва да го знаем, че всеки сън на човека противоречи на тези мисли.
Защото ние никога не можем да се опираме на мисълта, че това, което човек изпитва вътре в себе си, ще се съхрани post mortem, след смъртта, т.е.
че това преживяно вътре в човека действително е вечно, ако трябва да вземем предвид периода между заспиването и пробуждането, както това се представя пред обикновеното днешно съзнание, което вижда, как се затъмнява по време на сън това, което човек изпитва вътре в себе си. Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и Архаи, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство. Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло. И ние показахме, как от тази връзка на човека с духовните същества зависи тройствеността. Първо, благодарение на това ние имаме също така в обичайното съзнание повече или по-малко отчетливото чувство за личност.
към текста >>
че това преживяно вътре в чо
век
а действително е вечно, ако трябва да вземем предвид периода между заспиването и пробуждането, както това се представя пред обикновеното днешно съзнание, което вижда, как се затъмнява по време на сън това, което чо
век
изпитва вътре в себе си.
При това изходихме от мислите на Августин, който във вътрешния опит се е надявал да намери истинската сигурност по отношение на света. Днес, както беше казано, не можем повече да се облягаме на тези мисли по простата причина, и това трябва да го знаем, че всеки сън на човека противоречи на тези мисли. Защото ние никога не можем да се опираме на мисълта, че това, което човек изпитва вътре в себе си, ще се съхрани post mortem, след смъртта, т.е.
че това преживяно вътре в човека действително е вечно, ако трябва да вземем предвид периода между заспиването и пробуждането, както това се представя пред обикновеното днешно съзнание, което вижда, как се затъмнява по време на сън това, което човек изпитва вътре в себе си.
Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и Архаи, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство. Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло. И ние показахме, как от тази връзка на човека с духовните същества зависи тройствеността. Първо, благодарение на това ние имаме също така в обичайното съзнание повече или по-малко отчетливото чувство за личност. Ние се познаваме като аз.
към текста >>
Но сега казваме, че още щом чо
век
достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на чо
век
а и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на чо
век
а – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и Архаи, както обикновено в будно състояние чо
век
е свързан с растителното и минерално царство.
При това изходихме от мислите на Августин, който във вътрешния опит се е надявал да намери истинската сигурност по отношение на света. Днес, както беше казано, не можем повече да се облягаме на тези мисли по простата причина, и това трябва да го знаем, че всеки сън на човека противоречи на тези мисли. Защото ние никога не можем да се опираме на мисълта, че това, което човек изпитва вътре в себе си, ще се съхрани post mortem, след смъртта, т.е. че това преживяно вътре в човека действително е вечно, ако трябва да вземем предвид периода между заспиването и пробуждането, както това се представя пред обикновеното днешно съзнание, което вижда, как се затъмнява по време на сън това, което човек изпитва вътре в себе си.
Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и Архаи, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство.
Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло. И ние показахме, как от тази връзка на човека с духовните същества зависи тройствеността. Първо, благодарение на това ние имаме също така в обичайното съзнание повече или по-малко отчетливото чувство за личност. Ние се познаваме като аз. Никога нямаше да се осъзнаем като аз, ползвайки се само от намиращите на наше разположение в будно състояние средства.
към текста >>
Доколкото чо
век
вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло.
При това изходихме от мислите на Августин, който във вътрешния опит се е надявал да намери истинската сигурност по отношение на света. Днес, както беше казано, не можем повече да се облягаме на тези мисли по простата причина, и това трябва да го знаем, че всеки сън на човека противоречи на тези мисли. Защото ние никога не можем да се опираме на мисълта, че това, което човек изпитва вътре в себе си, ще се съхрани post mortem, след смъртта, т.е. че това преживяно вътре в човека действително е вечно, ако трябва да вземем предвид периода между заспиването и пробуждането, както това се представя пред обикновеното днешно съзнание, което вижда, как се затъмнява по време на сън това, което човек изпитва вътре в себе си. Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и Архаи, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство.
Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло.
И ние показахме, как от тази връзка на човека с духовните същества зависи тройствеността. Първо, благодарение на това ние имаме също така в обичайното съзнание повече или по-малко отчетливото чувство за личност. Ние се познаваме като аз. Никога нямаше да се осъзнаем като аз, ползвайки се само от намиращите на наше разположение в будно състояние средства. Като последействие от това, което сме изпитали по време на сън, ние непрекъснато изпитваме през деня, в будно състояние, чувството за свободна личност.
към текста >>
И ние показахме, как от тази връзка на чо
век
а с духовните същества зависи тройствеността.
Днес, както беше казано, не можем повече да се облягаме на тези мисли по простата причина, и това трябва да го знаем, че всеки сън на човека противоречи на тези мисли. Защото ние никога не можем да се опираме на мисълта, че това, което човек изпитва вътре в себе си, ще се съхрани post mortem, след смъртта, т.е. че това преживяно вътре в човека действително е вечно, ако трябва да вземем предвид периода между заспиването и пробуждането, както това се представя пред обикновеното днешно съзнание, което вижда, как се затъмнява по време на сън това, което човек изпитва вътре в себе си. Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и Архаи, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство. Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло.
И ние показахме, как от тази връзка на човека с духовните същества зависи тройствеността.
Първо, благодарение на това ние имаме също така в обичайното съзнание повече или по-малко отчетливото чувство за личност. Ние се познаваме като аз. Никога нямаше да се осъзнаем като аз, ползвайки се само от намиращите на наше разположение в будно състояние средства. Като последействие от това, което сме изпитали по време на сън, ние непрекъснато изпитваме през деня, в будно състояние, чувството за свободна личност. Това става поради свързаността ни в периода от заспиването до пробуждането с ангелско същество, обитаващо в духовния свят, към който принадлежим.
към текста >>
Съзнание, макар и не съвсем отчетливо, за своята свободна личност има всеки чо
век
.
Съзнание, макар и не съвсем отчетливо, за своята свободна личност има всеки човек.
И по-малко отчетливо на заден план, стои съзнанието за това, какво представлява човекът изобщо. Някои философи, такива като Фойербах или даже самият Огюст Конт, са се придържали към мнението, че за човека вече е важно откритие, когато той стигне до осъзнаването си като човек изобщо, когато у него се появява чувството за принадлежност към цялото човечество. И вчера говорихме за това, как Огюст Конт е говорил за великата Същност, имайки предвид при това не нещо друго, а човека. Но Конт говори от гледна точка на обикновената материалистична наука; той не знае какво духовно стои в основата на това съзнание, стоящо на заден план в нашия душевен живот, и какво е човекът. Ние нищо не бихме могли да знаем за същността на човека, ако това, което в съня се отделя от нашето физическо и етерно тяло, не беше пропито от архангелско същество.
към текста >>
И по-малко отчетливо на заден план, стои съзнанието за това, какво представлява чо
век
ът изобщо.
Съзнание, макар и не съвсем отчетливо, за своята свободна личност има всеки човек.
И по-малко отчетливо на заден план, стои съзнанието за това, какво представлява човекът изобщо.
Някои философи, такива като Фойербах или даже самият Огюст Конт, са се придържали към мнението, че за човека вече е важно откритие, когато той стигне до осъзнаването си като човек изобщо, когато у него се появява чувството за принадлежност към цялото човечество. И вчера говорихме за това, как Огюст Конт е говорил за великата Същност, имайки предвид при това не нещо друго, а човека. Но Конт говори от гледна точка на обикновената материалистична наука; той не знае какво духовно стои в основата на това съзнание, стоящо на заден план в нашия душевен живот, и какво е човекът. Ние нищо не бихме могли да знаем за същността на човека, ако това, което в съня се отделя от нашето физическо и етерно тяло, не беше пропито от архангелско същество.
към текста >>
Някои философи, такива като Фойербах или даже самият Огюст Конт, са се придържали към мнението, че за чо
век
а вече е важно откритие, когато той стигне до осъзнаването си като чо
век
изобщо, когато у него се появява чувството за принадлежност към цялото човечество.
Съзнание, макар и не съвсем отчетливо, за своята свободна личност има всеки човек. И по-малко отчетливо на заден план, стои съзнанието за това, какво представлява човекът изобщо.
Някои философи, такива като Фойербах или даже самият Огюст Конт, са се придържали към мнението, че за човека вече е важно откритие, когато той стигне до осъзнаването си като човек изобщо, когато у него се появява чувството за принадлежност към цялото човечество.
И вчера говорихме за това, как Огюст Конт е говорил за великата Същност, имайки предвид при това не нещо друго, а човека. Но Конт говори от гледна точка на обикновената материалистична наука; той не знае какво духовно стои в основата на това съзнание, стоящо на заден план в нашия душевен живот, и какво е човекът. Ние нищо не бихме могли да знаем за същността на човека, ако това, което в съня се отделя от нашето физическо и етерно тяло, не беше пропито от архангелско същество.
към текста >>
И вчера говорихме за това, как Огюст Конт е говорил за великата Същност, имайки предвид при това не нещо друго, а чо
век
а.
Съзнание, макар и не съвсем отчетливо, за своята свободна личност има всеки човек. И по-малко отчетливо на заден план, стои съзнанието за това, какво представлява човекът изобщо. Някои философи, такива като Фойербах или даже самият Огюст Конт, са се придържали към мнението, че за човека вече е важно откритие, когато той стигне до осъзнаването си като човек изобщо, когато у него се появява чувството за принадлежност към цялото човечество.
И вчера говорихме за това, как Огюст Конт е говорил за великата Същност, имайки предвид при това не нещо друго, а човека.
Но Конт говори от гледна точка на обикновената материалистична наука; той не знае какво духовно стои в основата на това съзнание, стоящо на заден план в нашия душевен живот, и какво е човекът. Ние нищо не бихме могли да знаем за същността на човека, ако това, което в съня се отделя от нашето физическо и етерно тяло, не беше пропито от архангелско същество.
към текста >>
Но Конт говори от гледна точка на обикновената материалистична наука; той не знае какво духовно стои в основата на това съзнание, стоящо на заден план в нашия душевен живот, и какво е чо
век
ът.
Съзнание, макар и не съвсем отчетливо, за своята свободна личност има всеки човек. И по-малко отчетливо на заден план, стои съзнанието за това, какво представлява човекът изобщо. Някои философи, такива като Фойербах или даже самият Огюст Конт, са се придържали към мнението, че за човека вече е важно откритие, когато той стигне до осъзнаването си като човек изобщо, когато у него се появява чувството за принадлежност към цялото човечество. И вчера говорихме за това, как Огюст Конт е говорил за великата Същност, имайки предвид при това не нещо друго, а човека.
Но Конт говори от гледна точка на обикновената материалистична наука; той не знае какво духовно стои в основата на това съзнание, стоящо на заден план в нашия душевен живот, и какво е човекът.
Ние нищо не бихме могли да знаем за същността на човека, ако това, което в съня се отделя от нашето физическо и етерно тяло, не беше пропито от архангелско същество.
към текста >>
Ние нищо не бихме могли да знаем за същността на чо
век
а, ако това, което в съня се отделя от нашето физическо и етерно тяло, не беше пропито от архангелско същество.
Съзнание, макар и не съвсем отчетливо, за своята свободна личност има всеки човек. И по-малко отчетливо на заден план, стои съзнанието за това, какво представлява човекът изобщо. Някои философи, такива като Фойербах или даже самият Огюст Конт, са се придържали към мнението, че за човека вече е важно откритие, когато той стигне до осъзнаването си като човек изобщо, когато у него се появява чувството за принадлежност към цялото човечество. И вчера говорихме за това, как Огюст Конт е говорил за великата Същност, имайки предвид при това не нещо друго, а човека. Но Конт говори от гледна точка на обикновената материалистична наука; той не знае какво духовно стои в основата на това съзнание, стоящо на заден план в нашия душевен живот, и какво е човекът.
Ние нищо не бихме могли да знаем за същността на човека, ако това, което в съня се отделя от нашето физическо и етерно тяло, не беше пропито от архангелско същество.
към текста >>
Източният мироглед изобщо не достига до съзнанието за това, как живее земният чо
век
.
Също така сме пропити и от така наречения Дух на Времето, същество, принадлежащо към йерархията на Архаите. Но ние имаме много слабо, смътно съзнание за това, което изхожда от тях. Да, днешното човечество изобщо нямаше да го има, ако то не се чувстваше включено в историята, в историческия живот.
Източният мироглед изобщо не достига до съзнанието за това, как живее земният човек.
Това е специалната задача на западната култура – да се усещаме като историческо същество, като същество, – имаме предвид себе си, – принадлежащо на XIX и XX век. Но не повече от броя на годините и няколко характерни дати – по-нататък ще чуем, колко малко значи това за разбирането на живота – знае за това съвременното материалистично съзнание на човечеството.
към текста >>
Това е специалната задача на западната култура – да се усещаме като историческо същество, като същество, – имаме предвид себе си, – принадлежащо на XIX и XX
век
.
Също така сме пропити и от така наречения Дух на Времето, същество, принадлежащо към йерархията на Архаите. Но ние имаме много слабо, смътно съзнание за това, което изхожда от тях. Да, днешното човечество изобщо нямаше да го има, ако то не се чувстваше включено в историята, в историческия живот. Източният мироглед изобщо не достига до съзнанието за това, как живее земният човек.
Това е специалната задача на западната култура – да се усещаме като историческо същество, като същество, – имаме предвид себе си, – принадлежащо на XIX и XX век.
Но не повече от броя на годините и няколко характерни дати – по-нататък ще чуем, колко малко значи това за разбирането на живота – знае за това съвременното материалистично съзнание на човечеството.
към текста >>
Защото само духовната наука ни води към разбирането, как от хилядолетие в хилядолетие се изменя душевното устройство на хората, как чо
век
става съвсем друг, и как ние, поглеждайки към древните времена, научаваме, че хората от третия следатлантски период, тоест египетско-халдейските народи, са имали съвсем друго душевно устройство и човешки качества, отколкото имаме ние сега.
Защото само духовната наука ни води към разбирането, как от хилядолетие в хилядолетие се изменя душевното устройство на хората, как човек става съвсем друг, и как ние, поглеждайки към древните времена, научаваме, че хората от третия следатлантски период, тоест египетско-халдейските народи, са имали съвсем друго душевно устройство и човешки качества, отколкото имаме ние сега.
Това чувство на причастност към цялото развитие на човечеството е отглас на нашата връзка с Архаите в периода между заспиването и пробуждането. Така че в периода между заспиването и пробуждането ние трябва да поддържаме връзка с тази трета духовна йерархия.
към текста >>
Всъщност, от определена гледна точка, разликата между спящия и мъртвия чо
век
се състои в това, че по време на сън ние непосредствено сме свързани със съществата на третата йерархия, а след смъртта сме свързани със съществата на всичките три йерархии, тоест с най-висшите духовни същества.
По друг начин стои работата, ако не се връщаме, ако сме умрели. Тогава е видно, че нашето физическо и етерно тяло се предават на силите на земното развитие. Ние знаем, че само така ни се струва, неотдавна говорихме, че това само ни се струва; но за нашето възприятие физическото и етерно тяло се предават на земното и небесното пространства. Но в този период между смъртта и новото раждане ние нямаме работа както в съня само със съществата на третата йерархия, но също имаме тесни контакти със съществата от втората йерархия, с Властите, тоест с Духовете на Формата, със Силите – Духовете на Движението, с Господствата – Духовете на Мъдростта, а също и със съществата от първата йерархия: със Серафими, Херувими и Престоли. И както тук човешкото ни същество е ориентирано към света и в тази обкръжаваща ни среда ни е представено всичко, което се съдържа в царствата на природата, и в периода между смъртта и новото раждане ние не външно, а вътрешно също осъзнаваме присъствието на висшите йерархии.
Всъщност, от определена гледна точка, разликата между спящия и мъртвия човек се състои в това, че по време на сън ние непосредствено сме свързани със съществата на третата йерархия, а след смъртта сме свързани със съществата на всичките три йерархии, тоест с най-висшите духовни същества.
към текста >>
Сега, ако усвоите всичко това, вие можете по-нататък да разглеждате, как чо
век
изобщо е вписан в цялото мироздание, как чо
век
, бидейки микрокосмос, е свързан с цялата Вселена, с Макрокосмоса.
Сега, ако усвоите всичко това, вие можете по-нататък да разглеждате, как човек изобщо е вписан в цялото мироздание, как човек, бидейки микрокосмос, е свързан с цялата Вселена, с Макрокосмоса.
Да разгледаме първо схематично това, което ви казах. И така, ние казахме: нашето духовно същество след смъртта се намира във вътрешна връзка със съществата на третата йерархия, втората йерархия и първата йерархия, както външно човек се намира във връзка с животинското царство, растителното царство и минералното царство, от които е изграден самият той. Но има и други връзки. Ако сте изучили всичко това, което правят съществата на третата йерархия – те изпълняват също и други задачи, но ние обсъждаме винаги само частично тези неща; съществата на третата йерархия са отделни индивидуални същества, нали така, всяко само по себе си, и действайки съвместно, те произвеждат нещо, нещо създават, – ако си спомните, как действат тези същества на третата йерархия, както казах, те преди всичко осъществяват това, което става в историческия живот на човечеството (виж рисунка 2).
към текста >>
И така, ние казахме: нашето духовно същество след смъртта се намира във вътрешна връзка със съществата на третата йерархия, втората йерархия и първата йерархия, както външно чо
век
се намира във връзка с животинското царство, растителното царство и минералното царство, от които е изграден самият той.
Сега, ако усвоите всичко това, вие можете по-нататък да разглеждате, как човек изобщо е вписан в цялото мироздание, как човек, бидейки микрокосмос, е свързан с цялата Вселена, с Макрокосмоса. Да разгледаме първо схематично това, което ви казах.
И така, ние казахме: нашето духовно същество след смъртта се намира във вътрешна връзка със съществата на третата йерархия, втората йерархия и първата йерархия, както външно човек се намира във връзка с животинското царство, растителното царство и минералното царство, от които е изграден самият той.
Но има и други връзки. Ако сте изучили всичко това, което правят съществата на третата йерархия – те изпълняват също и други задачи, но ние обсъждаме винаги само частично тези неща; съществата на третата йерархия са отделни индивидуални същества, нали така, всяко само по себе си, и действайки съвместно, те произвеждат нещо, нещо създават, – ако си спомните, как действат тези същества на третата йерархия, както казах, те преди всичко осъществяват това, което става в историческия живот на човечеството (виж рисунка 2).
към текста >>
Съществата на третата йерархия – Ангели, Архангели, Архаи – създават, собствено, историята, и чо
век
участва в творчеството на тази трета йерархия, развивайки по характерен начин своето съзнание като личност, своето съзнание като чо
век
, своето съзнание като историческо земно същество.
Можете да си представите това също и по следния начин: не знае нищо за действителния исторически живот на човечеството този, който няма представа, че ставащото в историята, в действителност се създава не от хората, а от съществата на третата йерархия.
Съществата на третата йерархия – Ангели, Архангели, Архаи – създават, собствено, историята, и човек участва в творчеството на тази трета йерархия, развивайки по характерен начин своето съзнание като личност, своето съзнание като човек, своето съзнание като историческо земно същество.
И така, човек се намира в този свят благодарение на това, че тези същества създават историческия живот, и това, че човек вътрешно е свързан с историческия живот, той дължи на тези същества. Външният исторически живот, описан в обикновената история, всъщност е само Fable convenue, това е само отражение на вътрешния исторически живот, неговото развитие изхожда от съществата на третата йерархия.
към текста >>
И така, чо
век
се намира в този свят благодарение на това, че тези същества създават историческия живот, и това, че чо
век
вътрешно е свързан с историческия живот, той дължи на тези същества.
Можете да си представите това също и по следния начин: не знае нищо за действителния исторически живот на човечеството този, който няма представа, че ставащото в историята, в действителност се създава не от хората, а от съществата на третата йерархия. Съществата на третата йерархия – Ангели, Архангели, Архаи – създават, собствено, историята, и човек участва в творчеството на тази трета йерархия, развивайки по характерен начин своето съзнание като личност, своето съзнание като човек, своето съзнание като историческо земно същество.
И така, човек се намира в този свят благодарение на това, че тези същества създават историческия живот, и това, че човек вътрешно е свързан с историческия живот, той дължи на тези същества.
Външният исторически живот, описан в обикновената история, всъщност е само Fable convenue, това е само отражение на вътрешния исторически живот, неговото развитие изхожда от съществата на третата йерархия.
към текста >>
Да се абстрахираме отначало от тяхното отношение към чо
век
а.
Сега можем да запитаме: каква задача изпълняват по подобен начин съществата от втората и първата йерархии, тоест Власти, Сили, Господства, Духове на Формата, Духове на Движението и Духове на Мъдростта. Те имат по-обширни задачи.
Да се абстрахираме отначало от тяхното отношение към човека.
Най-добре можете да оцените тяхната задача, ако насочите погледа си към вашето етерно тяло. Ако изхождайки от вашия аз, насочите своя път навътре, ще стигнете преди всичко до вашето астрално тяло, нали така? Посредством астралното си тяло вие сте свързани преди всичко с историческия живот на човечеството. В историческия живот на човечеството действат съществата на третата йерархия, които създават историческия живот на хората. Но ако отидете по-нататък, ако достигнете етерното тяло, ще откриете, че това етерно тяло е доста сложно същество.
към текста >>
Чо
век
в своето днешно съзнание не знае много за тази сложност, която стои в основата на човешкото етерно тяло.
Най-добре можете да оцените тяхната задача, ако насочите погледа си към вашето етерно тяло. Ако изхождайки от вашия аз, насочите своя път навътре, ще стигнете преди всичко до вашето астрално тяло, нали така? Посредством астралното си тяло вие сте свързани преди всичко с историческия живот на човечеството. В историческия живот на човечеството действат съществата на третата йерархия, които създават историческия живот на хората. Но ако отидете по-нататък, ако достигнете етерното тяло, ще откриете, че това етерно тяло е доста сложно същество.
Човек в своето днешно съзнание не знае много за тази сложност, която стои в основата на човешкото етерно тяло.
Но ще получите известна представа за това етерно тяло, ако изучите „Въведение в тайната наука“; там в последователността на епохите Сатурн, Слънце и Луна, т.е. в последователността на въплъщенията на нашата Земя, е показано, как това етерно тяло се е отделило от целия Космос, и как в това са участвали съществата от висшите йерархии. Ако съберем всичко това в нагледна формула, ще успеем, от определена гледна точка, да кажем: всичко в мировото формиране, с което е свързано етерното тяло, е подобно на това, както астралното тяло е свързано с историческото развитие на човечеството, всичко това образуват съществата на втората йерархия: Власти, Сили, Господства. Тоест, за да направим това по-нагледно, мога да кажа: от съществата на втората йерархия е образувано всичко това, което действа в етерното тяло на човека.
към текста >>
Тоест, за да направим това по-нагледно, мога да кажа: от съществата на втората йерархия е образувано всичко това, което действа в етерното тяло на чо
век
а.
Но ако отидете по-нататък, ако достигнете етерното тяло, ще откриете, че това етерно тяло е доста сложно същество. Човек в своето днешно съзнание не знае много за тази сложност, която стои в основата на човешкото етерно тяло. Но ще получите известна представа за това етерно тяло, ако изучите „Въведение в тайната наука“; там в последователността на епохите Сатурн, Слънце и Луна, т.е. в последователността на въплъщенията на нашата Земя, е показано, как това етерно тяло се е отделило от целия Космос, и как в това са участвали съществата от висшите йерархии. Ако съберем всичко това в нагледна формула, ще успеем, от определена гледна точка, да кажем: всичко в мировото формиране, с което е свързано етерното тяло, е подобно на това, както астралното тяло е свързано с историческото развитие на човечеството, всичко това образуват съществата на втората йерархия: Власти, Сили, Господства.
Тоест, за да направим това по-нагледно, мога да кажа: от съществата на втората йерархия е образувано всичко това, което действа в етерното тяло на човека.
към текста >>
Това, което външната анатомия и физиология знаят за физическото тяло, което в мистериите са наричали Храм на чо
век
а, е само най-външната обвивка.
Но това също сочи и към нещо друго. Когато сутрин се събуждате и се потапяте във вашето етерно тяло, вие се потапяте, собствено, в творението на съществата от втората йерархия. Вие се потапяте също и във вашето физическо тяло.
Това, което външната анатомия и физиология знаят за физическото тяло, което в мистериите са наричали Храм на човека, е само най-външната обвивка.
Ще получим някакво понятие за това чудесно образувание, наричано физическо тяло на човека, ако знаем, че то е творение на съществата от първата йерархия. Когато сутрин се потапяте във вашето физическо тяло, вие се потапяте, собствено, в творението на най-висшата йерархия. И така, представете си, как, собствено, в живота са разпределени тези неща: тук, между раждането и смъртта, когато сме будни, ние се потапяме първо в нашето астрално тяло, в което действа историческият живот на човечеството. След това се потапяме в нашето етерно тяло, творение на втората йерархия, в което действат много неща от Космоса, от етерното тяло на Космоса. И накрая се потапяме в нашето физическо тяло, което е творение на съществата от първата йерархия.
към текста >>
Ще получим някакво понятие за това чудесно образувание, наричано физическо тяло на чо
век
а, ако знаем, че то е творение на съществата от първата йерархия.
Но това също сочи и към нещо друго. Когато сутрин се събуждате и се потапяте във вашето етерно тяло, вие се потапяте, собствено, в творението на съществата от втората йерархия. Вие се потапяте също и във вашето физическо тяло. Това, което външната анатомия и физиология знаят за физическото тяло, което в мистериите са наричали Храм на човека, е само най-външната обвивка.
Ще получим някакво понятие за това чудесно образувание, наричано физическо тяло на човека, ако знаем, че то е творение на съществата от първата йерархия.
Когато сутрин се потапяте във вашето физическо тяло, вие се потапяте, собствено, в творението на най-висшата йерархия. И така, представете си, как, собствено, в живота са разпределени тези неща: тук, между раждането и смъртта, когато сме будни, ние се потапяме първо в нашето астрално тяло, в което действа историческият живот на човечеството. След това се потапяме в нашето етерно тяло, творение на втората йерархия, в което действат много неща от Космоса, от етерното тяло на Космоса. И накрая се потапяме в нашето физическо тяло, което е творение на съществата от първата йерархия. И когато живеем между смъртта и новото раждане, ние живеем не в обкръжението на творенията, а на самите творци.
към текста >>
Него чо
век
го носи в себе си.
Това е трудно нещо, но е нещо от изключителна важност. В известен смисъл образуването на минералната земя е трябвало да бъде предшествано от три състояния. Наричаме тези три образувания елементарни царства, минералното царство е четвъртото. Можем да кажем следното по отношение на предишните въплъщения: на сатурновия стадий на въплъщение на нашата Земя се е образувало първото елементарно царство; на слънчевия стадий се е образувало второто елементарно царство – съществата, които са образували минералното царство, бяха предишното елементарно царство; на лунния стадий се е образувало третото елементарно царство. В хода на еволюцията до състоянието Земя се е образувало минералното царство, като четвърто царство.
Него човек го носи в себе си.
към текста >>
Едва когато земният период стигне до завършека си, когато се състои преходът към друго въплъщение, чо
век
ще бъде завършен в растителното царство, както днес той е завършен в минералното царство.
Да се намираш в минералното царство – означава да се намираш в четвъртото образувание. Това минерално царство ние носим в себе си; само благодарение на това ние, собствено, сме видими същества. Но това минерално царство е също единственото завършено в нас.
Едва когато земният период стигне до завършека си, когато се състои преходът към друго въплъщение, човек ще бъде завършен в растителното царство, както днес той е завършен в минералното царство.
Тогава той ще се намира в петото образувание. И така, Земята ще завърши своето съществуване и ще настане епохата на Юпитер; и човек ще се намира в такова отношение към растителното царство, в каквото той сега се намира по отношение на минералното царство. Той ще се намира в петото образувание. Да стоиш в растителното царство – означава да се намираш в петото образувание.
към текста >>
И така, Земята ще завърши своето съществуване и ще настане епохата на Юпитер; и чо
век
ще се намира в такова отношение към растителното царство, в каквото той сега се намира по отношение на минералното царство.
Да се намираш в минералното царство – означава да се намираш в четвъртото образувание. Това минерално царство ние носим в себе си; само благодарение на това ние, собствено, сме видими същества. Но това минерално царство е също единственото завършено в нас. Едва когато земният период стигне до завършека си, когато се състои преходът към друго въплъщение, човек ще бъде завършен в растителното царство, както днес той е завършен в минералното царство. Тогава той ще се намира в петото образувание.
И така, Земята ще завърши своето съществуване и ще настане епохата на Юпитер; и човек ще се намира в такова отношение към растителното царство, в каквото той сега се намира по отношение на минералното царство.
Той ще се намира в петото образувание. Да стоиш в растителното царство – означава да се намираш в петото образувание.
към текста >>
Чо
век
тогава ще стои в животинското царство, без да е животно, ще стои в животинското царство; това, както знаете, е нещо различно, от това да бъдеш животно.
След това ще дойде новото въплъщение на нашата Земя, което наричаме въплъщението Венера, епохата на Венера.
Човек тогава ще стои в животинското царство, без да е животно, ще стои в животинското царство; това, както знаете, е нещо различно, от това да бъдеш животно.
Но да стоиш в животинското царство означава да стоиш в шестото образувание. И след това ще завърши, бих казал, цялата септима на мировото развитие. Това въплъщение на Земята наричаме Вулкан. Човек ще достигне най-висшата степен на своето формиране и едва тогава ще стане цялостен човек. Да стоиш в човешкото царство – означава да стоиш в седмото образувание.
към текста >>
Чо
век
ще достигне най-висшата степен на своето формиране и едва тогава ще стане цялостен чо
век
.
След това ще дойде новото въплъщение на нашата Земя, което наричаме въплъщението Венера, епохата на Венера. Човек тогава ще стои в животинското царство, без да е животно, ще стои в животинското царство; това, както знаете, е нещо различно, от това да бъдеш животно. Но да стоиш в животинското царство означава да стоиш в шестото образувание. И след това ще завърши, бих казал, цялата септима на мировото развитие. Това въплъщение на Земята наричаме Вулкан.
Човек ще достигне най-висшата степен на своето формиране и едва тогава ще стане цялостен човек.
Да стоиш в човешкото царство – означава да стоиш в седмото образувание. И в седмото образувание завършва животът на хората.
към текста >>
Да погледнем днешния чо
век
.
Да погледнем днешния човек.
Той стои, както видяхме, в минералното царство; той още не стои в растителното царство. Ако човек стоеше в растителното царство, целият му живот би бил друг. Той би се чувствал не личност, а точно както днес той се чувства личност, би се чувствал човек, би се чувствал член на цялото човечество. Ако стоеше в растителното царство, за него например, би било непоносимо, ако той има някаква частица щастие, някой редом с него да бъде нещастен. Днес човек се чувства сякаш ограден със стена от другите хора.
към текста >>
Ако чо
век
стоеше в растителното царство, целият му живот би бил друг.
Да погледнем днешния човек. Той стои, както видяхме, в минералното царство; той още не стои в растителното царство.
Ако човек стоеше в растителното царство, целият му живот би бил друг.
Той би се чувствал не личност, а точно както днес той се чувства личност, би се чувствал човек, би се чувствал член на цялото човечество. Ако стоеше в растителното царство, за него например, би било непоносимо, ако той има някаква частица щастие, някой редом с него да бъде нещастен. Днес човек се чувства сякаш ограден със стена от другите хора. Така и трябва да бъде, иначе човек никога не би успял да се развие като личност. Но в бъдещото царство Юпитер, когато човек ще стои в петото образувание, той ще стане съвсем друг; там за него ще бъде съвсем непоносима мисълта, че един може да бъде щастлив, а някой наоколо може да бъде нещастен.
към текста >>
Той би се чувствал не личност, а точно както днес той се чувства личност, би се чувствал чо
век
, би се чувствал член на цялото човечество.
Да погледнем днешния човек. Той стои, както видяхме, в минералното царство; той още не стои в растителното царство. Ако човек стоеше в растителното царство, целият му живот би бил друг.
Той би се чувствал не личност, а точно както днес той се чувства личност, би се чувствал човек, би се чувствал член на цялото човечество.
Ако стоеше в растителното царство, за него например, би било непоносимо, ако той има някаква частица щастие, някой редом с него да бъде нещастен. Днес човек се чувства сякаш ограден със стена от другите хора. Така и трябва да бъде, иначе човек никога не би успял да се развие като личност. Но в бъдещото царство Юпитер, когато човек ще стои в петото образувание, той ще стане съвсем друг; там за него ще бъде съвсем непоносима мисълта, че един може да бъде щастлив, а някой наоколо може да бъде нещастен. Сега хората не се чувстват единен организъм: но това не е истина, това е заблуда, майя.
към текста >>
Днес чо
век
се чувства сякаш ограден със стена от другите хора.
Да погледнем днешния човек. Той стои, както видяхме, в минералното царство; той още не стои в растителното царство. Ако човек стоеше в растителното царство, целият му живот би бил друг. Той би се чувствал не личност, а точно както днес той се чувства личност, би се чувствал човек, би се чувствал член на цялото човечество. Ако стоеше в растителното царство, за него например, би било непоносимо, ако той има някаква частица щастие, някой редом с него да бъде нещастен.
Днес човек се чувства сякаш ограден със стена от другите хора.
Така и трябва да бъде, иначе човек никога не би успял да се развие като личност. Но в бъдещото царство Юпитер, когато човек ще стои в петото образувание, той ще стане съвсем друг; там за него ще бъде съвсем непоносима мисълта, че един може да бъде щастлив, а някой наоколо може да бъде нещастен. Сега хората не се чувстват единен организъм: но това не е истина, това е заблуда, майя. Ще дойде време, когато човек ще стои в растителното царство, където щастието на отделния човек ще бъде непоносимо, ако редом с него има нещастни.
към текста >>
Така и трябва да бъде, иначе чо
век
никога не би успял да се развие като личност.
Той стои, както видяхме, в минералното царство; той още не стои в растителното царство. Ако човек стоеше в растителното царство, целият му живот би бил друг. Той би се чувствал не личност, а точно както днес той се чувства личност, би се чувствал човек, би се чувствал член на цялото човечество. Ако стоеше в растителното царство, за него например, би било непоносимо, ако той има някаква частица щастие, някой редом с него да бъде нещастен. Днес човек се чувства сякаш ограден със стена от другите хора.
Така и трябва да бъде, иначе човек никога не би успял да се развие като личност.
Но в бъдещото царство Юпитер, когато човек ще стои в петото образувание, той ще стане съвсем друг; там за него ще бъде съвсем непоносима мисълта, че един може да бъде щастлив, а някой наоколо може да бъде нещастен. Сега хората не се чувстват единен организъм: но това не е истина, това е заблуда, майя. Ще дойде време, когато човек ще стои в растителното царство, където щастието на отделния човек ще бъде непоносимо, ако редом с него има нещастни.
към текста >>
Но в бъдещото царство Юпитер, когато чо
век
ще стои в петото образувание, той ще стане съвсем друг; там за него ще бъде съвсем непоносима мисълта, че един може да бъде щастлив, а някой наоколо може да бъде нещастен.
Ако човек стоеше в растителното царство, целият му живот би бил друг. Той би се чувствал не личност, а точно както днес той се чувства личност, би се чувствал човек, би се чувствал член на цялото човечество. Ако стоеше в растителното царство, за него например, би било непоносимо, ако той има някаква частица щастие, някой редом с него да бъде нещастен. Днес човек се чувства сякаш ограден със стена от другите хора. Така и трябва да бъде, иначе човек никога не би успял да се развие като личност.
Но в бъдещото царство Юпитер, когато човек ще стои в петото образувание, той ще стане съвсем друг; там за него ще бъде съвсем непоносима мисълта, че един може да бъде щастлив, а някой наоколо може да бъде нещастен.
Сега хората не се чувстват единен организъм: но това не е истина, това е заблуда, майя. Ще дойде време, когато човек ще стои в растителното царство, където щастието на отделния човек ще бъде непоносимо, ако редом с него има нещастни.
към текста >>
Ще дойде време, когато чо
век
ще стои в растителното царство, където щастието на отделния чо
век
ще бъде непоносимо, ако редом с него има нещастни.
Ако стоеше в растителното царство, за него например, би било непоносимо, ако той има някаква частица щастие, някой редом с него да бъде нещастен. Днес човек се чувства сякаш ограден със стена от другите хора. Така и трябва да бъде, иначе човек никога не би успял да се развие като личност. Но в бъдещото царство Юпитер, когато човек ще стои в петото образувание, той ще стане съвсем друг; там за него ще бъде съвсем непоносима мисълта, че един може да бъде щастлив, а някой наоколо може да бъде нещастен. Сега хората не се чувстват единен организъм: но това не е истина, това е заблуда, майя.
Ще дойде време, когато човек ще стои в растителното царство, където щастието на отделния човек ще бъде непоносимо, ако редом с него има нещастни.
към текста >>
Но зло и щастие никак не са съвместими едно с друго; защото в бъдеще, вследствие на това, че чо
век
ще се почувства стоящ в растителното царство, той ще се почувства член на цялото човечество и такова противопоставяне ще бъде невъзможно.
Все повече този утилитаризъм овладява мисленето. Затова това мислене може да се спиритуализира само чрез усилията на духовната опозиция. Такава е перспективата в бъдеще: спиритуално мислещите хора трябва да преодолеят народната култура, да я преодолеят до нейното пълно унищожение. Затова ви демонстрирах, че Бентам, който, изхождайки от народната култура, стигна до основополагащата постановка, че благото на земята се състои в най-голямото щастие за болшинството хора, има ожесточени противници в лицето на спиритуално мислещите хора в своята собствена страна, които казват: това е чисто дяволска дефиниция, защото такова определение може да се даде, ако не мислиш за нищо друго, освен за днешния ден. Ако макар и малко помислиш за бъдещото развитие, ще стане ясно, че тази мисъл е съвсем непоносима: щастие за най-голям брой хора, доколкото е вярно противоположното: щастието за най-малък брой хора би трябвало да е злото.
Но зло и щастие никак не са съвместими едно с друго; защото в бъдеще, вследствие на това, че човек ще се почувства стоящ в растителното царство, той ще се почувства член на цялото човечество и такова противопоставяне ще бъде невъзможно.
Така както днес не може просто да се отдели някой важен орган на човека, за да не загине целия човешки организъм, така и в бъдеще, когато Земята ще стои в растителното царство, няма да може да се причини страдание на някаква отделна група хора, без да се причини страдание на цялото. В бъдеще ние ще стигнем до такова състояние на развитие. И доколкото от Бентам е дадена дефиниция за щастие, която няма бъдеще, а е ориентирана само към настоящето, тя трябва да бъде преодоляна от тези, които се стремят към духовността.
към текста >>
Така както днес не може просто да се отдели някой важен орган на чо
век
а, за да не загине целия човешки организъм, така и в бъдеще, когато Земята ще стои в растителното царство, няма да може да се причини страдание на някаква отделна група хора, без да се причини страдание на цялото.
Затова това мислене може да се спиритуализира само чрез усилията на духовната опозиция. Такава е перспективата в бъдеще: спиритуално мислещите хора трябва да преодолеят народната култура, да я преодолеят до нейното пълно унищожение. Затова ви демонстрирах, че Бентам, който, изхождайки от народната култура, стигна до основополагащата постановка, че благото на земята се състои в най-голямото щастие за болшинството хора, има ожесточени противници в лицето на спиритуално мислещите хора в своята собствена страна, които казват: това е чисто дяволска дефиниция, защото такова определение може да се даде, ако не мислиш за нищо друго, освен за днешния ден. Ако макар и малко помислиш за бъдещото развитие, ще стане ясно, че тази мисъл е съвсем непоносима: щастие за най-голям брой хора, доколкото е вярно противоположното: щастието за най-малък брой хора би трябвало да е злото. Но зло и щастие никак не са съвместими едно с друго; защото в бъдеще, вследствие на това, че човек ще се почувства стоящ в растителното царство, той ще се почувства член на цялото човечество и такова противопоставяне ще бъде невъзможно.
Така както днес не може просто да се отдели някой важен орган на човека, за да не загине целия човешки организъм, така и в бъдеще, когато Земята ще стои в растителното царство, няма да може да се причини страдание на някаква отделна група хора, без да се причини страдание на цялото.
В бъдеще ние ще стигнем до такова състояние на развитие. И доколкото от Бентам е дадена дефиниция за щастие, която няма бъдеще, а е ориентирана само към настоящето, тя трябва да бъде преодоляна от тези, които се стремят към духовността.
към текста >>
И в още по-голяма степен чо
век
ще участва в цялото, когато ще стои в шестото образувание.
И в още по-голяма степен човек ще участва в цялото, когато ще стои в шестото образувание.
И още повече ще се почувства цялостен човек, съвсем одухотворен човек, когато ще стои в седмото образувание.
към текста >>
И още повече ще се почувства цялостен чо
век
, съвсем одухотворен чо
век
, когато ще стои в седмото образувание.
И в още по-голяма степен човек ще участва в цялото, когато ще стои в шестото образувание.
И още повече ще се почувства цялостен човек, съвсем одухотворен човек, когато ще стои в седмото образувание.
към текста >>
Другите царства, във вида, в който се намират сега, частично ще загинат, и чо
век
ще ги образува в друг вид: растителното царство така, както го описах.
От това виждаме, че така както сега стоим на твърдата почва на земята, ние, хората, като творение, сме я докарали, собствено, само до четвъртото образувание. Ние имаме минералният свят в завършен вид.
Другите царства, във вида, в който се намират сега, частично ще загинат, и човек ще ги образува в друг вид: растителното царство така, както го описах.
Животинското и човешко царства днес повече няма да ги описваме, но скоро и това ще направим.
към текста >>
Така чо
век
ът, ако го разглеждаме като творение сред другите творения, стои в четвъртото образувание.
Така човекът, ако го разглеждаме като творение сред другите творения, стои в четвъртото образувание.
Но той прониква в другите образувания, защото вече видяхме: в съня човек се намира под влиянието на третата йерархия. Тази йерархия се е придвижила по-нататък, отколкото той, тя днес вече се намира в петото образувание, а другите същества са се развили още по-нататък, тоест той прониква на по-високи степени на образуванията. Моля ви да имате търпение и действително да обмислите тези фини мисли; защото тук трябва да правите разликата, дали се мислите за творение, или се мислите за независимо духовно същество, каквото сте, например, в съня или в периода между смъртта и новото раждане. Доколкото се мислите в своето физическо, етерно, астрално тяло и аз, дотолкова се мислите като творение на Земята, мислите се в четвъртото образувание; но вие прониквате в петото, шестото и седмото образувания. Но доколкото не просто живеете в своето тяло, но също и извън своето тяло, в съня или след смъртта, вие прониквате в другите йерархии, и тези други йерархии са се развили значително по-нататък.
към текста >>
Но той прониква в другите образувания, защото вече видяхме: в съня чо
век
се намира под влиянието на третата йерархия.
Така човекът, ако го разглеждаме като творение сред другите творения, стои в четвъртото образувание.
Но той прониква в другите образувания, защото вече видяхме: в съня човек се намира под влиянието на третата йерархия.
Тази йерархия се е придвижила по-нататък, отколкото той, тя днес вече се намира в петото образувание, а другите същества са се развили още по-нататък, тоест той прониква на по-високи степени на образуванията. Моля ви да имате търпение и действително да обмислите тези фини мисли; защото тук трябва да правите разликата, дали се мислите за творение, или се мислите за независимо духовно същество, каквото сте, например, в съня или в периода между смъртта и новото раждане. Доколкото се мислите в своето физическо, етерно, астрално тяло и аз, дотолкова се мислите като творение на Земята, мислите се в четвъртото образувание; но вие прониквате в петото, шестото и седмото образувания. Но доколкото не просто живеете в своето тяло, но също и извън своето тяло, в съня или след смъртта, вие прониквате в другите йерархии, и тези други йерархии са се развили значително по-нататък. И така, можем да кажем: когато, като сътворени същества, разглеждаме Земята с всичко, което се намира на нея и вътре в нея, тя, като сътворено същество достига само до четвъртата степен, и ние, като сътворени същества достигаме заедно с нея само до четвъртата степен.
към текста >>
Сега ние се намираме в петата, защото четвъртата, в която се пада Мистерията на Голгота, е завършила в XV
век
след Р.Х.
Знаем, че централното събитие на Земята е Мистерията на Голгота. Ако разгледаме развитието на Мистерията на Голгота в периода от първата до тридесет и трета година на нашето летоброене, в 747 година от основаването на Рим ще открием, че тя се намира в първата третина на четвъртия следатлантски период. Говорим за това културно развитие на човечеството, когато е станала Мистерията на Голгота, като за четвърта следатлантска културна степен. Заем, че третата следатлантска културна степен е предшествала гръко-латинската културна епоха.
Сега ние се намираме в петата, защото четвъртата, в която се пада Мистерията на Голгота, е завършила в XV век след Р.Х.
Сега ние се намираме в първата третина на петия следатлантски културен период. И така, човек се развива в продължение на тези културни периоди, обаче, когато описваме тези културни периоди, ние описваме, собствено, нещо, в което човек участва не напълно. Безусловно, вие всички сте били въплътени в египетско-халдейския период, в третия следатлантски период, след това в гръко-латинския културен период и в сегашния; но вие живеете непрекъснато – ако всичко върви добре, вие доживявате примерно до осемдесет години – примерно осемдесет години, но между тези животи стоят доста големи промеждутъци от време, когато се намирате между смъртта и новото раждане. И така, от тези периоди на развитие на Земята, последователността на които описахме, човек преживява само малка тяхна част.
към текста >>
И така, чо
век
се развива в продължение на тези културни периоди, обаче, когато описваме тези културни периоди, ние описваме, собствено, нещо, в което чо
век
участва не напълно.
Ако разгледаме развитието на Мистерията на Голгота в периода от първата до тридесет и трета година на нашето летоброене, в 747 година от основаването на Рим ще открием, че тя се намира в първата третина на четвъртия следатлантски период. Говорим за това културно развитие на човечеството, когато е станала Мистерията на Голгота, като за четвърта следатлантска културна степен. Заем, че третата следатлантска културна степен е предшествала гръко-латинската културна епоха. Сега ние се намираме в петата, защото четвъртата, в която се пада Мистерията на Голгота, е завършила в XV век след Р.Х. Сега ние се намираме в първата третина на петия следатлантски културен период.
И така, човек се развива в продължение на тези културни периоди, обаче, когато описваме тези културни периоди, ние описваме, собствено, нещо, в което човек участва не напълно.
Безусловно, вие всички сте били въплътени в египетско-халдейския период, в третия следатлантски период, след това в гръко-латинския културен период и в сегашния; но вие живеете непрекъснато – ако всичко върви добре, вие доживявате примерно до осемдесет години – примерно осемдесет години, но между тези животи стоят доста големи промеждутъци от време, когато се намирате между смъртта и новото раждане. И така, от тези периоди на развитие на Земята, последователността на които описахме, човек преживява само малка тяхна част.
към текста >>
И така, от тези периоди на развитие на Земята, последователността на които описахме, чо
век
преживява само малка тяхна част.
Заем, че третата следатлантска културна степен е предшествала гръко-латинската културна епоха. Сега ние се намираме в петата, защото четвъртата, в която се пада Мистерията на Голгота, е завършила в XV век след Р.Х. Сега ние се намираме в първата третина на петия следатлантски културен период. И така, човек се развива в продължение на тези културни периоди, обаче, когато описваме тези културни периоди, ние описваме, собствено, нещо, в което човек участва не напълно. Безусловно, вие всички сте били въплътени в египетско-халдейския период, в третия следатлантски период, след това в гръко-латинския културен период и в сегашния; но вие живеете непрекъснато – ако всичко върви добре, вие доживявате примерно до осемдесет години – примерно осемдесет години, но между тези животи стоят доста големи промеждутъци от време, когато се намирате между смъртта и новото раждане.
И така, от тези периоди на развитие на Земята, последователността на които описахме, човек преживява само малка тяхна част.
към текста >>
Вие, разбира се, можете да кажете: да, чо
век
във физическо тяло изпитва само част от това, което става в тези културни периоди; но навярно той не напразно живее във физическо тяло: той изпитва света от гледна точка на физическото тяло, доколкото това, което може да се изпита посредством физическото тяло, той не може да го изпита, когато се намира между смъртта и новото раждане.
Вие, разбира се, можете да кажете: да, човек във физическо тяло изпитва само част от това, което става в тези културни периоди; но навярно той не напразно живее във физическо тяло: той изпитва света от гледна точка на физическото тяло, доколкото това, което може да се изпита посредством физическото тяло, той не може да го изпита, когато се намира между смъртта и новото раждане.
Няма да обсъждаме днес, високо или ниско трябва да оценяваме това, което човек изпитва в периода между смъртта и новото раждане в чисто духовната област, но този опит е различен от този, който човек може да получи чрез своето тяло, и това е много важно да се отчете. И човек действително не напразно може да изпита нещо в света посредством своето тяло, той не би могъл да изпита епизодите в общочовешкото развитие, ако не би изминал определено телесно развитие. Крайно неудачна представа е, когато се противостои на земното телесно развитие в аскетична форма, когато то се разглежда като нещо враждебно на висшия човек. В действителност то не е такова, а дава на човека това, което той не би могъл да достигне по никакъв друг начин. И човек дълбоко се заблуждава, когато презира телесния живот, когато разглежда тялото като нещо нисше, защото то е нещо висше, най-важно и изпълнено със значение в общия живот на човека.
към текста >>
Няма да обсъждаме днес, високо или ниско трябва да оценяваме това, което чо
век
изпитва в периода между смъртта и новото раждане в чисто духовната област, но този опит е различен от този, който чо
век
може да получи чрез своето тяло, и това е много важно да се отчете.
Вие, разбира се, можете да кажете: да, човек във физическо тяло изпитва само част от това, което става в тези културни периоди; но навярно той не напразно живее във физическо тяло: той изпитва света от гледна точка на физическото тяло, доколкото това, което може да се изпита посредством физическото тяло, той не може да го изпита, когато се намира между смъртта и новото раждане.
Няма да обсъждаме днес, високо или ниско трябва да оценяваме това, което човек изпитва в периода между смъртта и новото раждане в чисто духовната област, но този опит е различен от този, който човек може да получи чрез своето тяло, и това е много важно да се отчете.
И човек действително не напразно може да изпита нещо в света посредством своето тяло, той не би могъл да изпита епизодите в общочовешкото развитие, ако не би изминал определено телесно развитие. Крайно неудачна представа е, когато се противостои на земното телесно развитие в аскетична форма, когато то се разглежда като нещо враждебно на висшия човек. В действителност то не е такова, а дава на човека това, което той не би могъл да достигне по никакъв друг начин. И човек дълбоко се заблуждава, когато презира телесния живот, когато разглежда тялото като нещо нисше, защото то е нещо висше, най-важно и изпълнено със значение в общия живот на човека. Духовната наука най-малко споделя този мистицизъм или извратеното направление в християнството – не истинско, а извратено направление, – което презира това, което то нарича земен свят.
към текста >>
И чо
век
действително не напразно може да изпита нещо в света посредством своето тяло, той не би могъл да изпита епизодите в общочовешкото развитие, ако не би изминал определено телесно развитие.
Вие, разбира се, можете да кажете: да, човек във физическо тяло изпитва само част от това, което става в тези културни периоди; но навярно той не напразно живее във физическо тяло: той изпитва света от гледна точка на физическото тяло, доколкото това, което може да се изпита посредством физическото тяло, той не може да го изпита, когато се намира между смъртта и новото раждане. Няма да обсъждаме днес, високо или ниско трябва да оценяваме това, което човек изпитва в периода между смъртта и новото раждане в чисто духовната област, но този опит е различен от този, който човек може да получи чрез своето тяло, и това е много важно да се отчете.
И човек действително не напразно може да изпита нещо в света посредством своето тяло, той не би могъл да изпита епизодите в общочовешкото развитие, ако не би изминал определено телесно развитие.
Крайно неудачна представа е, когато се противостои на земното телесно развитие в аскетична форма, когато то се разглежда като нещо враждебно на висшия човек. В действителност то не е такова, а дава на човека това, което той не би могъл да достигне по никакъв друг начин. И човек дълбоко се заблуждава, когато презира телесния живот, когато разглежда тялото като нещо нисше, защото то е нещо висше, най-важно и изпълнено със значение в общия живот на човека. Духовната наука най-малко споделя този мистицизъм или извратеното направление в християнството – не истинско, а извратено направление, – което презира това, което то нарича земен свят. Човек в периода между смъртта и новото раждане вижда света в съвсем друга перспектива; той го изпитва така, както може да го изпита: вътре в него действат не творенията, както при наличие на физическо и етерно тяло, а самите творци.
към текста >>
Крайно неудачна представа е, когато се противостои на земното телесно развитие в аскетична форма, когато то се разглежда като нещо враждебно на висшия чо
век
.
Вие, разбира се, можете да кажете: да, човек във физическо тяло изпитва само част от това, което става в тези културни периоди; но навярно той не напразно живее във физическо тяло: той изпитва света от гледна точка на физическото тяло, доколкото това, което може да се изпита посредством физическото тяло, той не може да го изпита, когато се намира между смъртта и новото раждане. Няма да обсъждаме днес, високо или ниско трябва да оценяваме това, което човек изпитва в периода между смъртта и новото раждане в чисто духовната област, но този опит е различен от този, който човек може да получи чрез своето тяло, и това е много важно да се отчете. И човек действително не напразно може да изпита нещо в света посредством своето тяло, той не би могъл да изпита епизодите в общочовешкото развитие, ако не би изминал определено телесно развитие.
Крайно неудачна представа е, когато се противостои на земното телесно развитие в аскетична форма, когато то се разглежда като нещо враждебно на висшия човек.
В действителност то не е такова, а дава на човека това, което той не би могъл да достигне по никакъв друг начин. И човек дълбоко се заблуждава, когато презира телесния живот, когато разглежда тялото като нещо нисше, защото то е нещо висше, най-важно и изпълнено със значение в общия живот на човека. Духовната наука най-малко споделя този мистицизъм или извратеното направление в християнството – не истинско, а извратено направление, – което презира това, което то нарича земен свят. Човек в периода между смъртта и новото раждане вижда света в съвсем друга перспектива; той го изпитва така, както може да го изпита: вътре в него действат не творенията, както при наличие на физическо и етерно тяло, а самите творци. Тук той преживява нещо различно.
към текста >>
В действителност то не е такова, а дава на чо
век
а това, което той не би могъл да достигне по никакъв друг начин.
Вие, разбира се, можете да кажете: да, човек във физическо тяло изпитва само част от това, което става в тези културни периоди; но навярно той не напразно живее във физическо тяло: той изпитва света от гледна точка на физическото тяло, доколкото това, което може да се изпита посредством физическото тяло, той не може да го изпита, когато се намира между смъртта и новото раждане. Няма да обсъждаме днес, високо или ниско трябва да оценяваме това, което човек изпитва в периода между смъртта и новото раждане в чисто духовната област, но този опит е различен от този, който човек може да получи чрез своето тяло, и това е много важно да се отчете. И човек действително не напразно може да изпита нещо в света посредством своето тяло, той не би могъл да изпита епизодите в общочовешкото развитие, ако не би изминал определено телесно развитие. Крайно неудачна представа е, когато се противостои на земното телесно развитие в аскетична форма, когато то се разглежда като нещо враждебно на висшия човек.
В действителност то не е такова, а дава на човека това, което той не би могъл да достигне по никакъв друг начин.
И човек дълбоко се заблуждава, когато презира телесния живот, когато разглежда тялото като нещо нисше, защото то е нещо висше, най-важно и изпълнено със значение в общия живот на човека. Духовната наука най-малко споделя този мистицизъм или извратеното направление в християнството – не истинско, а извратено направление, – което презира това, което то нарича земен свят. Човек в периода между смъртта и новото раждане вижда света в съвсем друга перспектива; той го изпитва така, както може да го изпита: вътре в него действат не творенията, както при наличие на физическо и етерно тяло, а самите творци. Тук той преживява нещо различно.
към текста >>
И чо
век
дълбоко се заблуждава, когато презира телесния живот, когато разглежда тялото като нещо нисше, защото то е нещо висше, най-важно и изпълнено със значение в общия живот на чо
век
а.
Вие, разбира се, можете да кажете: да, човек във физическо тяло изпитва само част от това, което става в тези културни периоди; но навярно той не напразно живее във физическо тяло: той изпитва света от гледна точка на физическото тяло, доколкото това, което може да се изпита посредством физическото тяло, той не може да го изпита, когато се намира между смъртта и новото раждане. Няма да обсъждаме днес, високо или ниско трябва да оценяваме това, което човек изпитва в периода между смъртта и новото раждане в чисто духовната област, но този опит е различен от този, който човек може да получи чрез своето тяло, и това е много важно да се отчете. И човек действително не напразно може да изпита нещо в света посредством своето тяло, той не би могъл да изпита епизодите в общочовешкото развитие, ако не би изминал определено телесно развитие. Крайно неудачна представа е, когато се противостои на земното телесно развитие в аскетична форма, когато то се разглежда като нещо враждебно на висшия човек. В действителност то не е такова, а дава на човека това, което той не би могъл да достигне по никакъв друг начин.
И човек дълбоко се заблуждава, когато презира телесния живот, когато разглежда тялото като нещо нисше, защото то е нещо висше, най-важно и изпълнено със значение в общия живот на човека.
Духовната наука най-малко споделя този мистицизъм или извратеното направление в християнството – не истинско, а извратено направление, – което презира това, което то нарича земен свят. Човек в периода между смъртта и новото раждане вижда света в съвсем друга перспектива; той го изпитва така, както може да го изпита: вътре в него действат не творенията, както при наличие на физическо и етерно тяло, а самите творци. Тук той преживява нещо различно.
към текста >>
Чо
век
в периода между смъртта и новото раждане вижда света в съвсем друга перспектива; той го изпитва така, както може да го изпита: вътре в него действат не творенията, както при наличие на физическо и етерно тяло, а самите творци.
И човек действително не напразно може да изпита нещо в света посредством своето тяло, той не би могъл да изпита епизодите в общочовешкото развитие, ако не би изминал определено телесно развитие. Крайно неудачна представа е, когато се противостои на земното телесно развитие в аскетична форма, когато то се разглежда като нещо враждебно на висшия човек. В действителност то не е такова, а дава на човека това, което той не би могъл да достигне по никакъв друг начин. И човек дълбоко се заблуждава, когато презира телесния живот, когато разглежда тялото като нещо нисше, защото то е нещо висше, най-важно и изпълнено със значение в общия живот на човека. Духовната наука най-малко споделя този мистицизъм или извратеното направление в християнството – не истинско, а извратено направление, – което презира това, което то нарича земен свят.
Човек в периода между смъртта и новото раждане вижда света в съвсем друга перспектива; той го изпитва така, както може да го изпита: вътре в него действат не творенията, както при наличие на физическо и етерно тяло, а самите творци.
Тук той преживява нещо различно.
към текста >>
И за нашето време, – моля да обърнете внимание на това, което казах: за нашето време, защото в дохристиянското време това не е било така, – е много съществено, чо
век
да осъзнае: ако иска да разбере същността на историята, живеейки тук на Земята, в периода между раждането и смъртта, той трябва да изучи също, как Ангелите, Архангелите и Архаите действат в историческия живот.
Оттук следва, че по време на земния живот наша задача е да разберем не само сетивното, но също и свръхсетивното. Защото историческият живот на човечеството, който е резултат от действието на третата йерархия, не можем да го разберем, изхождайки от перспективата на земния живот.
И за нашето време, – моля да обърнете внимание на това, което казах: за нашето време, защото в дохристиянското време това не е било така, – е много съществено, човек да осъзнае: ако иска да разбере същността на историята, живеейки тук на Земята, в периода между раждането и смъртта, той трябва да изучи също, как Ангелите, Архангелите и Архаите действат в историческия живот.
Да разбираш света само така, както иска да го разбира естествознанието, да разбираш света така, както го описва историята, сякаш историята се твори само от хората, а не от съществата на висшите йерархии, това значи да се разбира само най-външната обвивка на историческото развитие. Разбира историята само този, който съзнава: трябва по известен начин, тук във физическо тяло да наблюдава, какво правят на Земята съществата, които в периода между смъртта и новото раждане той е наблюдавал по съвсем друг начин, – ще си позволя да употребя израз, който може да се използва само в сравнителен смисъл, – да ги наблюдава персонално, индивидуално в техните небесни действия. Той трябва да ги разбира в тяхната дейност на Земята, в историческия живот.
към текста >>
Ние знаем, че тогава целият душевен живот, цялото душевно състояние на чо
век
а е било съвсем друго.
Но не винаги е било така; това се отнася само за епохата, в която живеем. И преди всичко не е било така в третия следатлантски период, до 747 година, в египетско–халдейската епоха.
Ние знаем, че тогава целият душевен живот, цялото душевно състояние на човека е било съвсем друго.
Тогава свръхсетивният живот се е вливал в обикновения човешки живот, тогава човек е знаел, макар и да го е излагал малко по-иначе, отколкото сега трактуваме това в митологията: съществата на третата йерархия действали в неговия аз и в неговото астрално тяло. Той е имал предвид
към текста >>
Тогава свръхсетивният живот се е вливал в обикновения човешки живот, тогава чо
век
е знаел, макар и да го е излагал малко по-иначе, отколкото сега трактуваме това в митологията: съществата на третата йерархия действали в неговия аз и в неговото астрално тяло.
Но не винаги е било така; това се отнася само за епохата, в която живеем. И преди всичко не е било така в третия следатлантски период, до 747 година, в египетско–халдейската епоха. Ние знаем, че тогава целият душевен живот, цялото душевно състояние на човека е било съвсем друго.
Тогава свръхсетивният живот се е вливал в обикновения човешки живот, тогава човек е знаел, макар и да го е излагал малко по-иначе, отколкото сега трактуваме това в митологията: съществата на третата йерархия действали в неговия аз и в неговото астрално тяло.
Той е имал предвид
към текста >>
Днес чо
век
, намирайки се в обичайното си съзнание, не знае, какво се намесва тук в неговия живот.
Това е точката, посредством която целият живот на хората станал друг.
Днес човек, намирайки се в обичайното си съзнание, не знае, какво се намесва тук в неговия живот.
Човек е бил роден като душевно същество в този трети следатлантски период, след това отново е бил роден в четвъртия следатлантски период, и след това отново роден в нашето време. Той не вижда, как съществата на третата йерархия формират историческия живот, но трябва да изучи това, той действително трябва да изучи това! Древният човек е изучавал това не в истинската, а в митологичната форма.
към текста >>
Чо
век
е бил роден като душевно същество в този трети следатлантски период, след това отново е бил роден в четвъртия следатлантски период, и след това отново роден в нашето време.
Това е точката, посредством която целият живот на хората станал друг. Днес човек, намирайки се в обичайното си съзнание, не знае, какво се намесва тук в неговия живот.
Човек е бил роден като душевно същество в този трети следатлантски период, след това отново е бил роден в четвъртия следатлантски период, и след това отново роден в нашето време.
Той не вижда, как съществата на третата йерархия формират историческия живот, но трябва да изучи това, той действително трябва да изучи това! Древният човек е изучавал това не в истинската, а в митологичната форма.
към текста >>
Древният чо
век
е изучавал това не в истинската, а в митологичната форма.
Това е точката, посредством която целият живот на хората станал друг. Днес човек, намирайки се в обичайното си съзнание, не знае, какво се намесва тук в неговия живот. Човек е бил роден като душевно същество в този трети следатлантски период, след това отново е бил роден в четвъртия следатлантски период, и след това отново роден в нашето време. Той не вижда, как съществата на третата йерархия формират историческия живот, но трябва да изучи това, той действително трябва да изучи това!
Древният човек е изучавал това не в истинската, а в митологичната форма.
към текста >>
Това е случай, когато чо
век
като творение стои в четвъртото образувание, защото четвъртата образуваща степен включва в себе си всичко това, което става в сътворения свят.
Това е случай, когато човек като творение стои в четвъртото образувание, защото четвъртата образуваща степен включва в себе си всичко това, което става в сътворения свят.
И така, всичко, което от египетските времена човечеството е създало на Земята, принадлежи на четвъртото образувание, но самият човек вече го е надраснал, и благодарение, че от 333 година той изобщо с цялото си същество безсъзнателно е враснал в постигнатото от него действителността, благодарение на това със своето същество той е надраснал даже седмата степен на образувание и е достигнал осмата образуваща степен. Така че днес съществува възможност, душите действително да достигнат осмата степен на образувание, но те не признават това, доколкото те не признават отнасящата се към осмата степен дейност на историческия живот на човечеството при посредничеството на Ангели, Архангели и Архаи, а признават само четвъртата степен, така че осмата степен остава в тях безсъзнателна. Това са изключително важни факти.
към текста >>
И така, всичко, което от египетските времена човечеството е създало на Земята, принадлежи на четвъртото образувание, но самият чо
век
вече го е надраснал, и благодарение, че от 333 година той изобщо с цялото си същество безсъзнателно е враснал в постигнатото от него действителността, благодарение на това със своето същество той е надраснал даже седмата степен на образувание и е достигнал осмата образуваща степен.
Това е случай, когато човек като творение стои в четвъртото образувание, защото четвъртата образуваща степен включва в себе си всичко това, което става в сътворения свят.
И така, всичко, което от египетските времена човечеството е създало на Земята, принадлежи на четвъртото образувание, но самият човек вече го е надраснал, и благодарение, че от 333 година той изобщо с цялото си същество безсъзнателно е враснал в постигнатото от него действителността, благодарение на това със своето същество той е надраснал даже седмата степен на образувание и е достигнал осмата образуваща степен.
Така че днес съществува възможност, душите действително да достигнат осмата степен на образувание, но те не признават това, доколкото те не признават отнасящата се към осмата степен дейност на историческия живот на човечеството при посредничеството на Ангели, Архангели и Архаи, а признават само четвъртата степен, така че осмата степен остава в тях безсъзнателна. Това са изключително важни факти.
към текста >>
Чо
век
игнорира своята собствена действителност, той не си и помисля, че изобщо се включва във висшето духовно царство (а той действително му принадлежи), а се съгласява само с това, че той принадлежи на човешкото царство.
И така, ако изхождайки от такова положение душите формират мироглед, какво се получава в резултат?
Човек игнорира своята собствена действителност, той не си и помисля, че изобщо се включва във висшето духовно царство (а той действително му принадлежи), а се съгласява само с това, че той принадлежи на човешкото царство.
Тази душевна настройка ясно изпъкна едва в периода, който в последните дни нарекох индустриална епоха. Самото потапяне на човека изцяло в индустриалния живот го доведе до там, в своя мироглед напълно да игнорира факта, че човек принадлежи на духовния свят, и да се съобразява само с външните дейности на човека. Това е нещо много важно. Невъзможно е да се разбере съвременността, ако не се знае, че днес съществуват много хора, които със своя мироглед са достигнали осмата сфера, и които игнорирайки този факт, донасят изключителна вреда на Земята, встъпвайки в някаква мирова сфера, чието битие те отричат. Защото когато човек отрича, че той се намира в осмата сфера, че той е достигнал осмата образуваща степен, той се изолира от добрите същества на тази образуваща степен и попада под влиянието на ариманическите духове на тази образуваща степен.
към текста >>
Самото потапяне на чо
век
а изцяло в индустриалния живот го доведе до там, в своя мироглед напълно да игнорира факта, че чо
век
принадлежи на духовния свят, и да се съобразява само с външните дейности на чо
век
а.
И така, ако изхождайки от такова положение душите формират мироглед, какво се получава в резултат? Човек игнорира своята собствена действителност, той не си и помисля, че изобщо се включва във висшето духовно царство (а той действително му принадлежи), а се съгласява само с това, че той принадлежи на човешкото царство. Тази душевна настройка ясно изпъкна едва в периода, който в последните дни нарекох индустриална епоха.
Самото потапяне на човека изцяло в индустриалния живот го доведе до там, в своя мироглед напълно да игнорира факта, че човек принадлежи на духовния свят, и да се съобразява само с външните дейности на човека.
Това е нещо много важно. Невъзможно е да се разбере съвременността, ако не се знае, че днес съществуват много хора, които със своя мироглед са достигнали осмата сфера, и които игнорирайки този факт, донасят изключителна вреда на Земята, встъпвайки в някаква мирова сфера, чието битие те отричат. Защото когато човек отрича, че той се намира в осмата сфера, че той е достигнал осмата образуваща степен, той се изолира от добрите същества на тази образуваща степен и попада под влиянието на ариманическите духове на тази образуваща степен. Мисленето му вместо да стане божествено или духовно, става ариманично.
към текста >>
Защото когато чо
век
отрича, че той се намира в осмата сфера, че той е достигнал осмата образуваща степен, той се изолира от добрите същества на тази образуваща степен и попада под влиянието на ариманическите духове на тази образуваща степен.
Човек игнорира своята собствена действителност, той не си и помисля, че изобщо се включва във висшето духовно царство (а той действително му принадлежи), а се съгласява само с това, че той принадлежи на човешкото царство. Тази душевна настройка ясно изпъкна едва в периода, който в последните дни нарекох индустриална епоха. Самото потапяне на човека изцяло в индустриалния живот го доведе до там, в своя мироглед напълно да игнорира факта, че човек принадлежи на духовния свят, и да се съобразява само с външните дейности на човека. Това е нещо много важно. Невъзможно е да се разбере съвременността, ако не се знае, че днес съществуват много хора, които със своя мироглед са достигнали осмата сфера, и които игнорирайки този факт, донасят изключителна вреда на Земята, встъпвайки в някаква мирова сфера, чието битие те отричат.
Защото когато човек отрича, че той се намира в осмата сфера, че той е достигнал осмата образуваща степен, той се изолира от добрите същества на тази образуваща степен и попада под влиянието на ариманическите духове на тази образуваща степен.
Мисленето му вместо да стане божествено или духовно, става ариманично.
към текста >>
Тайната му се състои в това, че се признава само материално ставащото в съществото на Земята, че се игнорира присъствието на духовността на чо
век
а в свръхсетивните светове, и вследствие на това игнориране чо
век
попада под властта на ариманичните сили.
Говорейки от духовнонаучна гледна точка, трябва да посоча истинските факти в този свят. И истината е, например, в това, че такова материалистично възприемане на историята и мироглед, като при Карл Маркс[iii], живял от 1818 до 1883 г., са чисто ариманически.
Тайната му се състои в това, че се признава само материално ставащото в съществото на Земята, че се игнорира присъствието на духовността на човека в свръхсетивните светове, и вследствие на това игнориране човек попада под властта на ариманичните сили.
Защото още щом човек отклони своето съзнание от световете, към които принадлежи, той попада под влиянието на ариманически или луциферически сили, в дадения случай – ариманически.
към текста >>
Защото още щом чо
век
отклони своето съзнание от световете, към които принадлежи, той попада под влиянието на ариманически или луциферически сили, в дадения случай – ариманически.
Говорейки от духовнонаучна гледна точка, трябва да посоча истинските факти в този свят. И истината е, например, в това, че такова материалистично възприемане на историята и мироглед, като при Карл Маркс[iii], живял от 1818 до 1883 г., са чисто ариманически. Тайната му се състои в това, че се признава само материално ставащото в съществото на Земята, че се игнорира присъствието на духовността на човека в свръхсетивните светове, и вследствие на това игнориране човек попада под властта на ариманичните сили.
Защото още щом човек отклони своето съзнание от световете, към които принадлежи, той попада под влиянието на ариманически или луциферически сили, в дадения случай – ариманически.
към текста >>
И много зависи от това, чо
век
да разбира живеещото в неговите мисли във връзка с целия миров ред.
Такива истини са решаващи, такива истини не са подходящи за неделна сензация; такива истини са това, което вътрешно е свързано с целия съвременен културен живот.
И много зависи от това, човек да разбира живеещото в неговите мисли във връзка с целия миров ред.
Защото в наши дни встъпихме в този времеви цикъл, в който няма да успеем да се придвижваме по-нататък без ужасни катастрофални явления, ако не виждаме, как това, което става в самия човек, се отделя от развитието на целия Космос.
към текста >>
Защото в наши дни встъпихме в този времеви цикъл, в който няма да успеем да се придвижваме по-нататък без ужасни катастрофални явления, ако не виждаме, как това, което става в самия чо
век
, се отделя от развитието на целия Космос.
Такива истини са решаващи, такива истини не са подходящи за неделна сензация; такива истини са това, което вътрешно е свързано с целия съвременен културен живот. И много зависи от това, човек да разбира живеещото в неговите мисли във връзка с целия миров ред.
Защото в наши дни встъпихме в този времеви цикъл, в който няма да успеем да се придвижваме по-нататък без ужасни катастрофални явления, ако не виждаме, как това, което става в самия човек, се отделя от развитието на целия Космос.
към текста >>
Затова, когато чо
век
срещне такива истини, се старае да се справи с тях.
Такива истини, ако те са открити в резултат на търсене на истината, – уверявам ви в това, – такива истини преди всичко водят до объркване. Ако имате чувството, как действат в света великите истини, имате също и чувството за объркване от тези велики истини. Няма комфортно приемане на тези истини. Само тези, които мислят повърхностно, могат да мислят, че не води до объркване, когато се каже: хората, за които повечето хора мислят, – а това е така, – че те честно се стремят към истината, изцяло са пронизани от ариманически дух! Това може да ви разбие сърцето, скъпи мои приятели!
Затова, когато човек срещне такива истини, се старае да се справи с тях.
Но тези истини не са предназначени да влязат от едното ухо и да излязат през другото. Те не са предназначени и да бъдат откривани при самотни медитации и да се възприемат като сензация. Тези истини не са подходящи за това. Необходимо е да можеш да се справяш с тях, необходимо е да можеш да намираш, как това, което познаваме като развитие на света, което се намира около нас, също и мислите на хората, предразполагат към това, да бъде така.
към текста >>
Казах ви, че времето, както го изпитваме, представлява, собствено, заблуда, че времето в действителност е нещо съвсем друго от това, което изпитва чо
век
, доколкото чо
век
не възприема времето в перспектива, – така ви казах.
Преди известно време[iv] изказах пред вас определено положение.
Казах ви, че времето, както го изпитваме, представлява, собствено, заблуда, че времето в действителност е нещо съвсем друго от това, което изпитва човек, доколкото човек не възприема времето в перспектива, – така ви казах.
Пространството човек вече го възприема в перспектива; отдалечените дървета му се виждат по-малки, отколкото по-близките дървета. В действителността е необходимо времето също да се възприема в перспектива. Отдалечените във времето събития трябва да се виждат по-различно, отколкото по-скорошните. Но това е само основата на това, което в действителност е времето, и всички изследователи във всички времена са съвпадали в едно: времето – това е най-важното средство за човешките заблуди. Струва ни се, че, например, съществата от висшите йерархии така се движат във времето, както във времето тече нашият собствен душевен живот; а всъщност това не е така.
към текста >>
Пространството чо
век
вече го възприема в перспектива; отдалечените дървета му се виждат по-малки, отколкото по-близките дървета.
Преди известно време[iv] изказах пред вас определено положение. Казах ви, че времето, както го изпитваме, представлява, собствено, заблуда, че времето в действителност е нещо съвсем друго от това, което изпитва човек, доколкото човек не възприема времето в перспектива, – така ви казах.
Пространството човек вече го възприема в перспектива; отдалечените дървета му се виждат по-малки, отколкото по-близките дървета.
В действителността е необходимо времето също да се възприема в перспектива. Отдалечените във времето събития трябва да се виждат по-различно, отколкото по-скорошните. Но това е само основата на това, което в действителност е времето, и всички изследователи във всички времена са съвпадали в едно: времето – това е най-важното средство за човешките заблуди. Струва ни се, че, например, съществата от висшите йерархии така се движат във времето, както във времето тече нашият собствен душевен живот; а всъщност това не е така. В действителност съществата от висшите йерархии се намират в изминалото време, но те действат от изминалото време както в пространството може да се въздейства от някакво отдалечено място върху същество, намиращо се някъде наблизо, посредством светлинен сигнал или по друг начин.
към текста >>
Времето не е това, което се струва на чо
век
, времето не е също и това, което мислят за него такива философи, като Кант, а времето в действителност е нещо съвсем друго.
В действителността е необходимо времето също да се възприема в перспектива. Отдалечените във времето събития трябва да се виждат по-различно, отколкото по-скорошните. Но това е само основата на това, което в действителност е времето, и всички изследователи във всички времена са съвпадали в едно: времето – това е най-важното средство за човешките заблуди. Струва ни се, че, например, съществата от висшите йерархии така се движат във времето, както във времето тече нашият собствен душевен живот; а всъщност това не е така. В действителност съществата от висшите йерархии се намират в изминалото време, но те действат от изминалото време както в пространството може да се въздейства от някакво отдалечено място върху същество, намиращо се някъде наблизо, посредством светлинен сигнал или по друг начин.
Времето не е това, което се струва на човек, времето не е също и това, което мислят за него такива философи, като Кант, а времето в действителност е нещо съвсем друго.
И това, което на човек му се струва като действителност, всъщност е майя, велика заблуда. И преди всичко винаги присъства нещо, за което мислим, когато живеем във времето като в заблуда, че то е изминало. Но то остава; времето действително става нещо подобно на пространството. И ако гледаме правилно, отдавна миналите събития трябва да се разглеждат така, както отдалечените предмети в пространството. Времето е заблуда.
към текста >>
И това, което на чо
век
му се струва като действителност, всъщност е майя, велика заблуда.
Отдалечените във времето събития трябва да се виждат по-различно, отколкото по-скорошните. Но това е само основата на това, което в действителност е времето, и всички изследователи във всички времена са съвпадали в едно: времето – това е най-важното средство за човешките заблуди. Струва ни се, че, например, съществата от висшите йерархии така се движат във времето, както във времето тече нашият собствен душевен живот; а всъщност това не е така. В действителност съществата от висшите йерархии се намират в изминалото време, но те действат от изминалото време както в пространството може да се въздейства от някакво отдалечено място върху същество, намиращо се някъде наблизо, посредством светлинен сигнал или по друг начин. Времето не е това, което се струва на човек, времето не е също и това, което мислят за него такива философи, като Кант, а времето в действителност е нещо съвсем друго.
И това, което на човек му се струва като действителност, всъщност е майя, велика заблуда.
И преди всичко винаги присъства нещо, за което мислим, когато живеем във времето като в заблуда, че то е изминало. Но то остава; времето действително става нещо подобно на пространството. И ако гледаме правилно, отдавна миналите събития трябва да се разглеждат така, както отдалечените предмети в пространството. Времето е заблуда.
към текста >>
Духовната наука знае също, че източник на другите големи заблуди в човешкия мироглед е това, че чо
век
се намира в заблуда относно времето.
Духовната наука знае също, че източник на другите големи заблуди в човешкия мироглед е това, че човек се намира в заблуда относно времето.
Ако много от вас бяха физици, бих могъл да говоря за всичко това от чисто физична гледна точка. Бих могъл посредством физически формули да ви покажа, че това, което физиците въвеждат в своите формули като t, това време е просто число, тоест нещо непознато, недействително, а чисто привидно. В действителност винаги има само скорост, но физикът именно нея я разглежда като следствие от времето. Но понеже не сте физици и, вероятно, не сте предразположени към разбирането на тези неща, ще ги пропусна в изложението.
към текста >>
Нито един чо
век
не може днес да построи нещо подобно на Готардския тунел, ако той не владее диференциално и интегрално смятане, а диференциалното и интегрално смятане е изобретение на Лайбниц, или англичаните го смятат за изобретение на Нютон – двамата се борят за честта да бъдат първооткриватели.
Отговорът му на този въпрос звучи доста оригинално; защото той отговаря на въпроса така, както никога никой още не е отговарял; това, което е резултат от дейността на хората, винаги се е разглеждало някак по-иначе, отколкото го е разглеждал Карл Маркс. Плодовете на човешката дейност сме разглеждали, например, от гледна точка, могат ли да се използват те по-нататък, или какви усилия на разума са били необходими, за да се направи едно или друго откритие. Веднъж се опитах да ви поясня това, като ви казах: човешката работа трябва да се разглежда също и качествено, трябва изцяло да се обръща внимание на конкретното. Да разгледаме изкуствения Готардски тунел (тунел под швейцарските Алпи, построен през 1882 г., с дължина 15км., днес разширен и удължен до 57 км. и представляващ най-дългия тунел в света – бел.на прев.).
Нито един човек не може днес да построи нещо подобно на Готардския тунел, ако той не владее диференциално и интегрално смятане, а диференциалното и интегрално смятане е изобретение на Лайбниц, или англичаните го смятат за изобретение на Нютон – двамата се борят за честта да бъдат първооткриватели.
Тоест може да се смята, че Нютон и Лайбниц са участвали в построяването на Готардския тунел. На практика, без тях е нямало да могат да го построят! Но работата на Нютон и Лайбниц е нужно да се оценява по съвсем друг начин, отколкото труда на човека, който е поставял камъните един върху друг в Готардския тунел. Това е едната гледна точка, с която може да се оценява човешкия труд, работата на човека. Учението за ценността на човешката работа, на човешкия живот е приемало различни форми.
към текста >>
Но работата на Нютон и Лайбниц е нужно да се оценява по съвсем друг начин, отколкото труда на чо
век
а, който е поставял камъните един върху друг в Готардския тунел.
Да разгледаме изкуствения Готардски тунел (тунел под швейцарските Алпи, построен през 1882 г., с дължина 15км., днес разширен и удължен до 57 км. и представляващ най-дългия тунел в света – бел.на прев.). Нито един човек не може днес да построи нещо подобно на Готардския тунел, ако той не владее диференциално и интегрално смятане, а диференциалното и интегрално смятане е изобретение на Лайбниц, или англичаните го смятат за изобретение на Нютон – двамата се борят за честта да бъдат първооткриватели. Тоест може да се смята, че Нютон и Лайбниц са участвали в построяването на Готардския тунел. На практика, без тях е нямало да могат да го построят!
Но работата на Нютон и Лайбниц е нужно да се оценява по съвсем друг начин, отколкото труда на човека, който е поставял камъните един върху друг в Готардския тунел.
Това е едната гледна точка, с която може да се оценява човешкия труд, работата на човека. Учението за ценността на човешката работа, на човешкия живот е приемало различни форми. Трудът, жизнените блага сме ги разглеждали от различни гледни точки, но никога така, както това е направил Маркс. Карл Маркс е включил един елемент в своето учение за стойността. За него всичко това, което представлява ценност в човешкия живот, само затова има ценност, защото то представлява кондензирано време, а именно, кондензирано работно време.
към текста >>
Това е едната гледна точка, с която може да се оценява човешкия труд, работата на чо
век
а.
и представляващ най-дългия тунел в света – бел.на прев.). Нито един човек не може днес да построи нещо подобно на Готардския тунел, ако той не владее диференциално и интегрално смятане, а диференциалното и интегрално смятане е изобретение на Лайбниц, или англичаните го смятат за изобретение на Нютон – двамата се борят за честта да бъдат първооткриватели. Тоест може да се смята, че Нютон и Лайбниц са участвали в построяването на Готардския тунел. На практика, без тях е нямало да могат да го построят! Но работата на Нютон и Лайбниц е нужно да се оценява по съвсем друг начин, отколкото труда на човека, който е поставял камъните един върху друг в Готардския тунел.
Това е едната гледна точка, с която може да се оценява човешкия труд, работата на човека.
Учението за ценността на човешката работа, на човешкия живот е приемало различни форми. Трудът, жизнените блага сме ги разглеждали от различни гледни точки, но никога така, както това е направил Маркс. Карл Маркс е включил един елемент в своето учение за стойността. За него всичко това, което представлява ценност в човешкия живот, само затова има ценност, защото то представлява кондензирано време, а именно, кондензирано работно време. Ако нещо може да се изработи за три часа, за шест, за дванадесет часа, това служи като мярка за ценността му за народното стопанство, за световното стопанство.
към текста >>
На това е основана голяма част от теорията на Маркс, която днес толкова върви, че ако някой чо
век
от по-висока гледна точка говори за работата, става работникът, правоверният социалист, и казва: моля ви да прочетете Карл Маркс, – естествено, той не държи книга, – на страница 374 ще намерите това и това.
Учението за ценността на човешката работа, на човешкия живот е приемало различни форми. Трудът, жизнените блага сме ги разглеждали от различни гледни точки, но никога така, както това е направил Маркс. Карл Маркс е включил един елемент в своето учение за стойността. За него всичко това, което представлява ценност в човешкия живот, само затова има ценност, защото то представлява кондензирано време, а именно, кондензирано работно време. Ако нещо може да се изработи за три часа, за шест, за дванадесет часа, това служи като мярка за ценността му за народното стопанство, за световното стопанство.
На това е основана голяма част от теорията на Маркс, която днес толкова върви, че ако някой човек от по-висока гледна точка говори за работата, става работникът, правоверният социалист, и казва: моля ви да прочетете Карл Маркс, – естествено, той не държи книга, – на страница 374 ще намерите това и това.
към текста >>
Действително, благоразумният чо
век
винаги осъзнава: времето – това е заблуда.
Разгледайте това от гледна точка на по-висока перспектива.
Действително, благоразумният човек винаги осъзнава: времето – това е заблуда.
Но се явява някой, който казва: това, което в света представлява ценност, има ценност доколкото съдържа в себе си кондензирано работно време. Или това може да се изрази с други думи: и така, вашата действителност е илюзия, и само това, което представлява кондензирано време, има действителна ценност. Заблудата произлиза именно от тези, които искат да бъдат съвсем материалистични, които искат изцяло да стоят само на почвата на действителността, превръщайки формата на времето в действителност, пренебрегвайки при това самата действителност.
към текста >>
Ако се съгласите с това, ще усетите напълно нещо, което всеки път не се уморявам да подчертавам: днес работата съвсем не е в това, чо
век
съдържателно да говори нещо прекрасно, нещо, с което можеш да се съгласиш, а в това, какво от казаното или направеното се превръща в действителност.
Исках да ви дам само един пример. По принцип, не е лесно да признаеш това и да си кажеш: всичко, което анахронично действа днес в света, действа така, защото хората са изпаднали от духовния свят, който вследствие на това се е превърнал за тях в осма сфера, и че те възприемат света от гледната точка на творението.
Ако се съгласите с това, ще усетите напълно нещо, което всеки път не се уморявам да подчертавам: днес работата съвсем не е в това, човек съдържателно да говори нещо прекрасно, нещо, с което можеш да се съгласиш, а в това, какво от казаното или направеното се превръща в действителност.
Трябва отново и отново да обяснявам, отново да правя опити, – знаете, че казвам това не от някакво нелепо тщеславие, – да обърна внимание върху това, че работата не е да имаш едно или друго мисловно съдържание, а да видиш, как то действа. Вие можете да имате най-прекрасни мисли. Но ако нямате никаква представа, как действат в света тези мисли, те могат да предизвикат действие, противоположно на очакваното. В течение на последните години се опитвах да изясня тези неща с различни примери. Така, например, в началото на XX век изнесох една лекция[v], в която казах – много от това, което тогава казах, ще формулирам в няколко думи, доколкото искам само да го илюстрирам: днес има хора, и те са повече отколкото ни се струва, които се придържат към пацифистки програми, те говорят много красиво от гледна точка на своя пацифизъм за ръководството на човечеството.
към текста >>
Така, например, в началото на XX
век
изнесох една лекция[v], в която казах – много от това, което тогава казах, ще формулирам в няколко думи, доколкото искам само да го илюстрирам: днес има хора, и те са повече отколкото ни се струва, които се придържат към пацифистки програми, те говорят много красиво от гледна точка на своя пацифизъм за ръководството на човечеството.
Ако се съгласите с това, ще усетите напълно нещо, което всеки път не се уморявам да подчертавам: днес работата съвсем не е в това, човек съдържателно да говори нещо прекрасно, нещо, с което можеш да се съгласиш, а в това, какво от казаното или направеното се превръща в действителност. Трябва отново и отново да обяснявам, отново да правя опити, – знаете, че казвам това не от някакво нелепо тщеславие, – да обърна внимание върху това, че работата не е да имаш едно или друго мисловно съдържание, а да видиш, как то действа. Вие можете да имате най-прекрасни мисли. Но ако нямате никаква представа, как действат в света тези мисли, те могат да предизвикат действие, противоположно на очакваното. В течение на последните години се опитвах да изясня тези неща с различни примери.
Така, например, в началото на XX век изнесох една лекция[v], в която казах – много от това, което тогава казах, ще формулирам в няколко думи, доколкото искам само да го илюстрирам: днес има хора, и те са повече отколкото ни се струва, които се придържат към пацифистки програми, те говорят много красиво от гледна точка на своя пацифизъм за ръководството на човечеството.
Никога досега, собствено, пацифизмът не е получавал такова разпространение, както в това време – имам предвид началото на века. И това е, бих казал, явен признак, че човечеството стои на прага на голяма война. Защото така нереално да се мисли за човешките взаимовръзки, както се мисли в хода на тази криза, толкова да се придържат към съдържанието на мислите и толкова малко да се осъзнава реално действащото, живеещо в душата, и това, което може да се разбере, само ако се разглежда мировата перспектива като цяло, такова нещо не е било досега. Това е възможно само в епоха, когато повсеместно се разпространяват нещата, за които тук говорихме.
към текста >>
Никога досега, собствено, пацифизмът не е получавал такова разпространение, както в това време – имам предвид началото на
век
а.
Трябва отново и отново да обяснявам, отново да правя опити, – знаете, че казвам това не от някакво нелепо тщеславие, – да обърна внимание върху това, че работата не е да имаш едно или друго мисловно съдържание, а да видиш, как то действа. Вие можете да имате най-прекрасни мисли. Но ако нямате никаква представа, как действат в света тези мисли, те могат да предизвикат действие, противоположно на очакваното. В течение на последните години се опитвах да изясня тези неща с различни примери. Така, например, в началото на XX век изнесох една лекция[v], в която казах – много от това, което тогава казах, ще формулирам в няколко думи, доколкото искам само да го илюстрирам: днес има хора, и те са повече отколкото ни се струва, които се придържат към пацифистки програми, те говорят много красиво от гледна точка на своя пацифизъм за ръководството на човечеството.
Никога досега, собствено, пацифизмът не е получавал такова разпространение, както в това време – имам предвид началото на века.
И това е, бих казал, явен признак, че човечеството стои на прага на голяма война. Защото така нереално да се мисли за човешките взаимовръзки, както се мисли в хода на тази криза, толкова да се придържат към съдържанието на мислите и толкова малко да се осъзнава реално действащото, живеещо в душата, и това, което може да се разбере, само ако се разглежда мировата перспектива като цяло, такова нещо не е било досега. Това е възможно само в епоха, когато повсеместно се разпространяват нещата, за които тук говорихме.
към текста >>
Чо
век
е излязъл от теокрацията, както ви описах това вчера, когато е бил вписан в теократичния ред; след това е дошла метафизичната епоха, която, всъщност, е формирала чиновническото управление на целия свят; след това настанало чисто материалистичното време, индустриалната епоха.
Основно изискване на времето е, да познаваме това и да виждаме, че дори и да имаме най-прекрасните понятия, които могат да завладеят човешкия разсъдък, прекрасни понятия, които могат да бъдат достатъчни за изследване на обкръжаващата ни природа, можем нищо да не разберем от историята. Защото историята не се разиграва така, както природните явления; историята се разиграва като дейност на духовните същества. Това е, което трябва да се свърже с другите мирогледи.
Човек е излязъл от теокрацията, както ви описах това вчера, когато е бил вписан в теократичния ред; след това е дошла метафизичната епоха, която, всъщност, е формирала чиновническото управление на целия свят; след това настанало чисто материалистичното време, индустриалната епоха.
Тя напълно ще се потопи в нереалното относно духовното, ако не ѝ се създаде противовес посредством връщане към реалното, към действителното, което може да се разгледа, само ако се издигнем до това, което в настоящия времеви цикъл е скрито от хората в обичайния им живот. Трябва отново да се научим да говорим за свръхсетивните неща, ако искаме да говорим за история. В XIX век много се е говорило за исторически идеи, – сега всеки знае, че с идея дърва не можеш да нацепиш; но в това, че историческият живот на човечеството се насочва от идеи, в това са вярвали, например, последователите на Ранке[vii] и подобни на него историци. Трябва да се види, че тази епоха, чисто метафизичната епоха, също трябва да бъде преодоляна, иначе ще се разрасне мирогледът, който е ограничен до разглеждане на сетивното. Човечеството трябва да работи и в посока на спиритуалното.
към текста >>
В XIX
век
много се е говорило за исторически идеи, – сега всеки знае, че с идея дърва не можеш да нацепиш; но в това, че историческият живот на човечеството се насочва от идеи, в това са вярвали, например, последователите на Ранке[vii] и подобни на него историци.
Защото историята не се разиграва така, както природните явления; историята се разиграва като дейност на духовните същества. Това е, което трябва да се свърже с другите мирогледи. Човек е излязъл от теокрацията, както ви описах това вчера, когато е бил вписан в теократичния ред; след това е дошла метафизичната епоха, която, всъщност, е формирала чиновническото управление на целия свят; след това настанало чисто материалистичното време, индустриалната епоха. Тя напълно ще се потопи в нереалното относно духовното, ако не ѝ се създаде противовес посредством връщане към реалното, към действителното, което може да се разгледа, само ако се издигнем до това, което в настоящия времеви цикъл е скрито от хората в обичайния им живот. Трябва отново да се научим да говорим за свръхсетивните неща, ако искаме да говорим за история.
В XIX век много се е говорило за исторически идеи, – сега всеки знае, че с идея дърва не можеш да нацепиш; но в това, че историческият живот на човечеството се насочва от идеи, в това са вярвали, например, последователите на Ранке[vii] и подобни на него историци.
Трябва да се види, че тази епоха, чисто метафизичната епоха, също трябва да бъде преодоляна, иначе ще се разрасне мирогледът, който е ограничен до разглеждане на сетивното. Човечеството трябва да работи и в посока на спиритуалното. Но то ще може да направи това само в случай, ако първо, най-малкото в областта на историята, премине от разглеждането на привидната история във времевата последователност, към реалните явления, които стоят зад сетивната действителност и са особено постижими, бих казал, именно в областта на историята. Но тогава социалните и прочие програми няма да се черпят вече от идеите, които са ориентирани към чисто външния живот, а ще бъдат отново черпени от откровенията на духовния свят. От тези откровения на духовния свят са взети програмите, които създават днес хората, но те са много, много различни.
към текста >>
[ii] …знаменитата осма сфера – виж Р.Щайнер GA 254 „Окултното движение през 19
век
и връзката му със съвременната култура“, лекцията от 18.10.1915г.
[ii] …знаменитата осма сфера – виж Р.Щайнер GA 254 „Окултното движение през 19 век и връзката му със съвременната култура“, лекцията от 18.10.1915г.
към текста >>
[iv] Преди известно време – виж GA 183 „Науката за изграждането на чо
век
а“, лекцията от 2.09.1918 г.
[iv] Преди известно време – виж GA 183 „Науката за изграждането на човека“, лекцията от 2.09.1918 г.
към текста >>
15.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ще продължа в по-афористична форма да ви излагам темата, с която се занимаваме в последната седмица, и която обозначих за вас, казвайки, че най-големите трудности по въпросите за мирогледа стоят сега – винаги подчертавам това „сега“ – в това, че, изхождайки от съвременните възгледи, чо
век
е трудно да прехвърли мост между това, което наричат идеализъм, и това, което може да се обозначи като възглед за природния ред на нещата.
Ще продължа в по-афористична форма да ви излагам темата, с която се занимаваме в последната седмица, и която обозначих за вас, казвайки, че най-големите трудности по въпросите за мирогледа стоят сега – винаги подчертавам това „сега“ – в това, че, изхождайки от съвременните възгледи, човек е трудно да прехвърли мост между това, което наричат идеализъм, и това, което може да се обозначи като възглед за природния ред на нещата.
Още щом съвременният човек се опита да прекара такъв мост, още щом се опита да си изясни, например, моралните идеи, – ако от цялата съвкупност от идеи отделим една група, желаейки да изработим не външно, а вътрешно-реално отношение към възгледите, към понятията, подминавайки течението на причинния природен ред, – той изпада в своеобразен мирогледен дуализъм, ако се изразим в смисъла на духовната наука. Това винаги сме го подчертавали. Човек се опитва да построи такъв мост, но това не му се отдава.
към текста >>
Още щом съвременният чо
век
се опита да прекара такъв мост, още щом се опита да си изясни, например, моралните идеи, – ако от цялата съвкупност от идеи отделим една група, желаейки да изработим не външно, а вътрешно-реално отношение към възгледите, към понятията, подминавайки течението на причинния природен ред, – той изпада в своеобразен мирогледен дуализъм, ако се изразим в смисъла на духовната наука.
Ще продължа в по-афористична форма да ви излагам темата, с която се занимаваме в последната седмица, и която обозначих за вас, казвайки, че най-големите трудности по въпросите за мирогледа стоят сега – винаги подчертавам това „сега“ – в това, че, изхождайки от съвременните възгледи, човек е трудно да прехвърли мост между това, което наричат идеализъм, и това, което може да се обозначи като възглед за природния ред на нещата.
Още щом съвременният човек се опита да прекара такъв мост, още щом се опита да си изясни, например, моралните идеи, – ако от цялата съвкупност от идеи отделим една група, желаейки да изработим не външно, а вътрешно-реално отношение към възгледите, към понятията, подминавайки течението на причинния природен ред, – той изпада в своеобразен мирогледен дуализъм, ако се изразим в смисъла на духовната наука.
Това винаги сме го подчертавали. Човек се опитва да построи такъв мост, но това не му се отдава.
към текста >>
Чо
век
се опитва да построи такъв мост, но това не му се отдава.
Ще продължа в по-афористична форма да ви излагам темата, с която се занимаваме в последната седмица, и която обозначих за вас, казвайки, че най-големите трудности по въпросите за мирогледа стоят сега – винаги подчертавам това „сега“ – в това, че, изхождайки от съвременните възгледи, човек е трудно да прехвърли мост между това, което наричат идеализъм, и това, което може да се обозначи като възглед за природния ред на нещата. Още щом съвременният човек се опита да прекара такъв мост, още щом се опита да си изясни, например, моралните идеи, – ако от цялата съвкупност от идеи отделим една група, желаейки да изработим не външно, а вътрешно-реално отношение към възгледите, към понятията, подминавайки течението на причинния природен ред, – той изпада в своеобразен мирогледен дуализъм, ако се изразим в смисъла на духовната наука. Това винаги сме го подчертавали.
Човек се опитва да построи такъв мост, но това не му се отдава.
към текста >>
Чак до II, III
век
преди P.
Ще ни бъде по-лесно да разгледаме това, което тук се има предвид, ако сравним този дуализъм на новото време с нещо подобно, съществувало в древния свят – имам предвид дохристиянския период, доколкото ние говорим за дохристиянската епоха. Днешният ни дуализъм прилича на това, което за древното човечеството може да бъде наречено фатализъм.
Чак до II, III век преди P.
X., а след това в още по-голяма степен – това ставало все по-голям анахронизъм – се усилил стремежът към фатализма. И по принцип, фатализмът се утвърждавал също на основата на гръцкия мироглед. В ново време всякакъв фатализъм станал анахронизъм, тоест той вече не е присъщ на съвременността. И ако древните хора, може да се каже, се съблазнявали от фатализма, хората от новото време, особено съвременните хора, се съблазняват от дуализма.
към текста >>
Душевното устройство на древните хора е било такова, че пред тях природата никога не се е представяла във вида, в който се представя пред днешните хора, и, напротив, духовното също не се е представяло в тази понятийна форма, във формата на представи, в която то се представя пред съвременния чо
век
.
Нека си изясним, каква е основата за това, че древните хора така лесно изпадали във фатализъм. Знаем, че душевното устройство на хората радикално се е изменило в хода на развитие, и ще е предразсъдък, ако разглеждаме само постепенното развитие, както това прави общоприетият дарвинизъм. С душевното устройство на хората са станали радикални промени, и в това отношение историята е в най-голяма степен Fable convenue.
Душевното устройство на древните хора е било такова, че пред тях природата никога не се е представяла във вида, в който се представя пред днешните хора, и, напротив, духовното също не се е представяло в тази понятийна форма, във формата на представи, в която то се представя пред съвременния човек.
Всички представи за природата в древния човек бяха такива, че той си представял природата свързана с духа, и самото духовно той си представял така, че за тези представи вземал образи от природата. Ако се вземе древното учение за боговете, под формата на митовете то е изцяло пропито от представи, взети от сетивната природа. Когато са говорели за природата, са говорели за нея не така сухо и абстрактно, както ние днес говорим, а са говорили за елементарната духовност, за съществата, които действат в природните явления.
към текста >>
Всички представи за природата в древния чо
век
бяха такива, че той си представял природата свързана с духа, и самото духовно той си представял така, че за тези представи вземал образи от природата.
Нека си изясним, каква е основата за това, че древните хора така лесно изпадали във фатализъм. Знаем, че душевното устройство на хората радикално се е изменило в хода на развитие, и ще е предразсъдък, ако разглеждаме само постепенното развитие, както това прави общоприетият дарвинизъм. С душевното устройство на хората са станали радикални промени, и в това отношение историята е в най-голяма степен Fable convenue. Душевното устройство на древните хора е било такова, че пред тях природата никога не се е представяла във вида, в който се представя пред днешните хора, и, напротив, духовното също не се е представяло в тази понятийна форма, във формата на представи, в която то се представя пред съвременния човек.
Всички представи за природата в древния човек бяха такива, че той си представял природата свързана с духа, и самото духовно той си представял така, че за тези представи вземал образи от природата.
Ако се вземе древното учение за боговете, под формата на митовете то е изцяло пропито от представи, взети от сетивната природа. Когато са говорели за природата, са говорели за нея не така сухо и абстрактно, както ние днес говорим, а са говорили за елементарната духовност, за съществата, които действат в природните явления.
към текста >>
Древният чо
век
не е виждал природата така, както ние я виждаме под влияние на днешната наука, без да сме учени; той не е виждал своята духовност така абстрактно, просто във вид на сбор от представи, както днес я виждаме ние.
Това се е основавало не на детския начин за изразяване, а е било основано на действителен възглед, на действително душевно устройство.
Древният човек не е виждал природата така, както ние я виждаме под влияние на днешната наука, без да сме учени; той не е виждал своята духовност така абстрактно, просто във вид на сбор от представи, както днес я виждаме ние.
Вследствие на това сливане на природа и дух, самият човек изпадал във фатализъм; защото доколкото природните явления за човека са били пропити, както ви казах, от дейността на духовете, от самосебе си се разбира, че целият живот е бил предопределен по външен начин, точно както и човешките действия също са били предопределени. Това наистина е бил само образ, но древният човек не е имал друг образ; той по необходимост е водел до заблудата на фатализма.
към текста >>
Вследствие на това сливане на природа и дух, самият чо
век
изпадал във фатализъм; защото доколкото природните явления за чо
век
а са били пропити, както ви казах, от дейността на духовете, от самосебе си се разбира, че целият живот е бил предопределен по външен начин, точно както и човешките действия също са били предопределени.
Това се е основавало не на детския начин за изразяване, а е било основано на действителен възглед, на действително душевно устройство. Древният човек не е виждал природата така, както ние я виждаме под влияние на днешната наука, без да сме учени; той не е виждал своята духовност така абстрактно, просто във вид на сбор от представи, както днес я виждаме ние.
Вследствие на това сливане на природа и дух, самият човек изпадал във фатализъм; защото доколкото природните явления за човека са били пропити, както ви казах, от дейността на духовете, от самосебе си се разбира, че целият живот е бил предопределен по външен начин, точно както и човешките действия също са били предопределени.
Това наистина е бил само образ, но древният човек не е имал друг образ; той по необходимост е водел до заблудата на фатализма.
към текста >>
Това наистина е бил само образ, но древният чо
век
не е имал друг образ; той по необходимост е водел до заблудата на фатализма.
Това се е основавало не на детския начин за изразяване, а е било основано на действителен възглед, на действително душевно устройство. Древният човек не е виждал природата така, както ние я виждаме под влияние на днешната наука, без да сме учени; той не е виждал своята духовност така абстрактно, просто във вид на сбор от представи, както днес я виждаме ние. Вследствие на това сливане на природа и дух, самият човек изпадал във фатализъм; защото доколкото природните явления за човека са били пропити, както ви казах, от дейността на духовете, от самосебе си се разбира, че целият живот е бил предопределен по външен начин, точно както и човешките действия също са били предопределени.
Това наистина е бил само образ, но древният човек не е имал друг образ; той по необходимост е водел до заблудата на фатализма.
към текста >>
Нека днес поставим въпрос, на който ще можем да отговорим само на основата на всичко това, което прекарахме пред душите си в течение на последните лекции: какво, собствено, е същественото от това, което чо
век
вижда, когато наблюдава природния ред, и какво е същественото от това, което чо
век
вътрешно обмисля, когато днес говори за духа?
С течение на времето се е появило друго душевно устройство. Тези изменения на душевното устройство вече сме ги характеризирали от най-различни гледни точки; нека днес да го разгледаме от съвсем особена гледна точка.
Нека днес поставим въпрос, на който ще можем да отговорим само на основата на всичко това, което прекарахме пред душите си в течение на последните лекции: какво, собствено, е същественото от това, което човек вижда, когато наблюдава природния ред, и какво е същественото от това, което човек вътрешно обмисля, когато днес говори за духа?
към текста >>
Знаете, че чо
век
, дори и ако не е теоретик – за теоретиците няма да говорим, – чисто инстинктивно, ако днес наблюдава природния ред, стига до действието на веществата и силите.
Знаете, че човек, дори и ако не е теоретик – за теоретиците няма да говорим, – чисто инстинктивно, ако днес наблюдава природния ред, стига до действието на веществата и силите.
Сега говоря не за естественонаучните теории относно веществата и силите, а за това, как днес обикновеният, средностатистически човек си представя природата, когато в своите представи за нея стига дотам, че по отношение на природните явления в основата на своя възглед съвсем инстинктивно поставя веществените и силови процеси. Тогава човек стига – ако се изследват тези неща, ако обективно се изследват, ще се съгласим с това – до илюзии. Защото, собствено, всичко, което може да бъде казано в тази връзка за веществото и силата, всичко това е илюзия. То е основано не само на погрешен ход на мислите, а е основано просто на днешната душевна конституция, на днешното душевно устройство. Ние вече не говорим, както индийския мироглед, за майя и илюзия, доколкото не наблюдаваме това обстоятелство в обичайния живот.
към текста >>
Сега говоря не за естественонаучните теории относно веществата и силите, а за това, как днес обикновеният, средностатистически чо
век
си представя природата, когато в своите представи за нея стига дотам, че по отношение на природните явления в основата на своя възглед съвсем инстинктивно поставя веществените и силови процеси.
Знаете, че човек, дори и ако не е теоретик – за теоретиците няма да говорим, – чисто инстинктивно, ако днес наблюдава природния ред, стига до действието на веществата и силите.
Сега говоря не за естественонаучните теории относно веществата и силите, а за това, как днес обикновеният, средностатистически човек си представя природата, когато в своите представи за нея стига дотам, че по отношение на природните явления в основата на своя възглед съвсем инстинктивно поставя веществените и силови процеси.
Тогава човек стига – ако се изследват тези неща, ако обективно се изследват, ще се съгласим с това – до илюзии. Защото, собствено, всичко, което може да бъде казано в тази връзка за веществото и силата, всичко това е илюзия. То е основано не само на погрешен ход на мислите, а е основано просто на днешната душевна конституция, на днешното душевно устройство. Ние вече не говорим, както индийския мироглед, за майя и илюзия, доколкото не наблюдаваме това обстоятелство в обичайния живот. Ние не наблюдаваме това обстоятелство, и затова, когато си представяме природата, винаги живеем в илюзия.
към текста >>
Тогава чо
век
стига – ако се изследват тези неща, ако обективно се изследват, ще се съгласим с това – до илюзии.
Знаете, че човек, дори и ако не е теоретик – за теоретиците няма да говорим, – чисто инстинктивно, ако днес наблюдава природния ред, стига до действието на веществата и силите. Сега говоря не за естественонаучните теории относно веществата и силите, а за това, как днес обикновеният, средностатистически човек си представя природата, когато в своите представи за нея стига дотам, че по отношение на природните явления в основата на своя възглед съвсем инстинктивно поставя веществените и силови процеси.
Тогава човек стига – ако се изследват тези неща, ако обективно се изследват, ще се съгласим с това – до илюзии.
Защото, собствено, всичко, което може да бъде казано в тази връзка за веществото и силата, всичко това е илюзия. То е основано не само на погрешен ход на мислите, а е основано просто на днешната душевна конституция, на днешното душевно устройство. Ние вече не говорим, както индийския мироглед, за майя и илюзия, доколкото не наблюдаваме това обстоятелство в обичайния живот. Ние не наблюдаваме това обстоятелство, и затова, когато си представяме природата, винаги живеем в илюзия. Това е едната страна.
към текста >>
Също както чо
век
сякаш протяга мрежа през природните явления, когато приема веществения и силов порядък, превръщайки възгледа за природата в илюзия, така и всичко това, което днес се говори в общоприетите възгледи за духа, по принцип, представлява халюцинация, и общоприетите философии са, собствено, само сбор от такива незабележими халюцинации.
Този днешен възглед се рее в абстракциите. Най-добре можете да проследите това, ако вземете една или друга философия. В дадения случай е съвсем безразлично, каква философия ще вземете. Можете да вземете полуобърканата, вихреща се в играта на думи философия на Ойкен, можете да вземете опиращата се на по-солидна основа философия на Либман[ii], можете да вземете философията на Шопенхауер[iii], насочена повече към по-популярното съзнание, и т.н.: навсякъде във философиите и мирогледите се говори за духа; ако тази философия не е чисто позитивистка, както при Конт, с която неотдавна се запознахме, ако не е материалистична, философите навсякъде говорят за дух. Но що за нещо е това, за което говорят философиите, и какво, основавайки се на днешна душевна конституция, се разбира под дух?
Също както човек сякаш протяга мрежа през природните явления, когато приема веществения и силов порядък, превръщайки възгледа за природата в илюзия, така и всичко това, което днес се говори в общоприетите възгледи за духа, по принцип, представлява халюцинация, и общоприетите философии са, собствено, само сбор от такива незабележими халюцинации.
По принцип, човек днес е така конституиран, че със своята душа, когато наблюдава природата, се рее между илюзиите, а когато съзерцава духа, се рее между халюцинации. Това, което философите бълнуват за духа, доколкото чисто от понятия искат да конструират своите възгледи за духа, е, всъщност, само съвкупност от фини халюцинации, макар и фини, но все пак халюцинации. Това са образувания, които изплуват от вътрешността на човека по причини, за които днес няма да говорим, и които като такива нямат никакво непосредствено отношение към действителността.
към текста >>
По принцип, чо
век
днес е така конституиран, че със своята душа, когато наблюдава природата, се рее между илюзиите, а когато съзерцава духа, се рее между халюцинации.
Най-добре можете да проследите това, ако вземете една или друга философия. В дадения случай е съвсем безразлично, каква философия ще вземете. Можете да вземете полуобърканата, вихреща се в играта на думи философия на Ойкен, можете да вземете опиращата се на по-солидна основа философия на Либман[ii], можете да вземете философията на Шопенхауер[iii], насочена повече към по-популярното съзнание, и т.н.: навсякъде във философиите и мирогледите се говори за духа; ако тази философия не е чисто позитивистка, както при Конт, с която неотдавна се запознахме, ако не е материалистична, философите навсякъде говорят за дух. Но що за нещо е това, за което говорят философиите, и какво, основавайки се на днешна душевна конституция, се разбира под дух? Също както човек сякаш протяга мрежа през природните явления, когато приема веществения и силов порядък, превръщайки възгледа за природата в илюзия, така и всичко това, което днес се говори в общоприетите възгледи за духа, по принцип, представлява халюцинация, и общоприетите философии са, собствено, само сбор от такива незабележими халюцинации.
По принцип, човек днес е така конституиран, че със своята душа, когато наблюдава природата, се рее между илюзиите, а когато съзерцава духа, се рее между халюцинации.
Това, което философите бълнуват за духа, доколкото чисто от понятия искат да конструират своите възгледи за духа, е, всъщност, само съвкупност от фини халюцинации, макар и фини, но все пак халюцинации. Това са образувания, които изплуват от вътрешността на човека по причини, за които днес няма да говорим, и които като такива нямат никакво непосредствено отношение към действителността.
към текста >>
Това са образувания, които изплуват от вътрешността на чо
век
а по причини, за които днес няма да говорим, и които като такива нямат никакво непосредствено отношение към действителността.
Можете да вземете полуобърканата, вихреща се в играта на думи философия на Ойкен, можете да вземете опиращата се на по-солидна основа философия на Либман[ii], можете да вземете философията на Шопенхауер[iii], насочена повече към по-популярното съзнание, и т.н.: навсякъде във философиите и мирогледите се говори за духа; ако тази философия не е чисто позитивистка, както при Конт, с която неотдавна се запознахме, ако не е материалистична, философите навсякъде говорят за дух. Но що за нещо е това, за което говорят философиите, и какво, основавайки се на днешна душевна конституция, се разбира под дух? Също както човек сякаш протяга мрежа през природните явления, когато приема веществения и силов порядък, превръщайки възгледа за природата в илюзия, така и всичко това, което днес се говори в общоприетите възгледи за духа, по принцип, представлява халюцинация, и общоприетите философии са, собствено, само сбор от такива незабележими халюцинации. По принцип, човек днес е така конституиран, че със своята душа, когато наблюдава природата, се рее между илюзиите, а когато съзерцава духа, се рее между халюцинации. Това, което философите бълнуват за духа, доколкото чисто от понятия искат да конструират своите възгледи за духа, е, всъщност, само съвкупност от фини халюцинации, макар и фини, но все пак халюцинации.
Това са образувания, които изплуват от вътрешността на човека по причини, за които днес няма да говорим, и които като такива нямат никакво непосредствено отношение към действителността.
към текста >>
Често съм насочвал вниманието ви към такива явления в света на фактите, които ясно показват, че всичко това, което чо
век
може да си представи, няма обезателно много общо с действителността.
Често съм насочвал вниманието ви към такива явления в света на фактите, които ясно показват, че всичко това, което човек може да си представи, няма обезателно много общо с действителността.
За да подкрепя това, съм посочвал, че, например, някои философи в своята наивност казват, че на човека трябва да се гледа като състоящ се от тяло и душа, и се придържат към мнението, че говорят непредубедено. Но в действителност – вече съм ви обръщал внимание на това – какво представлява цялата философия на Вунд[iv] или подобна на нея философия? Това е само последователен извод от решенията на Вселенския събор в Константинопол през 869 г.: че не трябва да се говори – примерно така е звучало тогава решението на Събора, – ако става дума за човек, за тяло, душа и дух, а че духовното представлява само свойство на душевното, и че може да се говори само за тяло и душа. И трихотомията тяло, душа и дух в продължение на цялото Средновековие се е оценявала като еретичен възглед. Богословските философи са изтръпвали, когато следвайки действителността, са били принудени да говорят за тяло, душа и дух само с намеци, защото това също е бил еретичен възглед.
към текста >>
За да подкрепя това, съм посочвал, че, например, някои философи в своята наивност казват, че на чо
век
а трябва да се гледа като състоящ се от тяло и душа, и се придържат към мнението, че говорят непредубедено.
Често съм насочвал вниманието ви към такива явления в света на фактите, които ясно показват, че всичко това, което човек може да си представи, няма обезателно много общо с действителността.
За да подкрепя това, съм посочвал, че, например, някои философи в своята наивност казват, че на човека трябва да се гледа като състоящ се от тяло и душа, и се придържат към мнението, че говорят непредубедено.
Но в действителност – вече съм ви обръщал внимание на това – какво представлява цялата философия на Вунд[iv] или подобна на нея философия? Това е само последователен извод от решенията на Вселенския събор в Константинопол през 869 г.: че не трябва да се говори – примерно така е звучало тогава решението на Събора, – ако става дума за човек, за тяло, душа и дух, а че духовното представлява само свойство на душевното, и че може да се говори само за тяло и душа. И трихотомията тяло, душа и дух в продължение на цялото Средновековие се е оценявала като еретичен възглед. Богословските философи са изтръпвали, когато следвайки действителността, са били принудени да говорят за тяло, душа и дух само с намеци, защото това също е бил еретичен възглед. Този възглед изповядват философите и днес.
към текста >>
Това е само последователен извод от решенията на Вселенския събор в Константинопол през 869 г.: че не трябва да се говори – примерно така е звучало тогава решението на Събора, – ако става дума за чо
век
, за тяло, душа и дух, а че духовното представлява само свойство на душевното, и че може да се говори само за тяло и душа.
Често съм насочвал вниманието ви към такива явления в света на фактите, които ясно показват, че всичко това, което човек може да си представи, няма обезателно много общо с действителността. За да подкрепя това, съм посочвал, че, например, някои философи в своята наивност казват, че на човека трябва да се гледа като състоящ се от тяло и душа, и се придържат към мнението, че говорят непредубедено. Но в действителност – вече съм ви обръщал внимание на това – какво представлява цялата философия на Вунд[iv] или подобна на нея философия?
Това е само последователен извод от решенията на Вселенския събор в Константинопол през 869 г.: че не трябва да се говори – примерно така е звучало тогава решението на Събора, – ако става дума за човек, за тяло, душа и дух, а че духовното представлява само свойство на душевното, и че може да се говори само за тяло и душа.
И трихотомията тяло, душа и дух в продължение на цялото Средновековие се е оценявала като еретичен възглед. Богословските философи са изтръпвали, когато следвайки действителността, са били принудени да говорят за тяло, душа и дух само с намеци, защото това също е бил еретичен възглед. Този възглед изповядват философите и днес. Те излагат само това, което е предписал този Събор в Константинопол, и мислят, че говорят непредубедено, мислят, че излагат това, което следва чисто от техните възгледи, излагат резултати от собствените си изследвания, докато, всъщност, те са само проводници на решенията на Събора. Нещата трябва да се разглеждат без илюзии; трябва да се гледа реалността.
към текста >>
И трихотомията тяло, душа и дух в продължение на цялото Средно
век
овие се е оценявала като еретичен възглед.
Често съм насочвал вниманието ви към такива явления в света на фактите, които ясно показват, че всичко това, което човек може да си представи, няма обезателно много общо с действителността. За да подкрепя това, съм посочвал, че, например, някои философи в своята наивност казват, че на човека трябва да се гледа като състоящ се от тяло и душа, и се придържат към мнението, че говорят непредубедено. Но в действителност – вече съм ви обръщал внимание на това – какво представлява цялата философия на Вунд[iv] или подобна на нея философия? Това е само последователен извод от решенията на Вселенския събор в Константинопол през 869 г.: че не трябва да се говори – примерно така е звучало тогава решението на Събора, – ако става дума за човек, за тяло, душа и дух, а че духовното представлява само свойство на душевното, и че може да се говори само за тяло и душа.
И трихотомията тяло, душа и дух в продължение на цялото Средновековие се е оценявала като еретичен възглед.
Богословските философи са изтръпвали, когато следвайки действителността, са били принудени да говорят за тяло, душа и дух само с намеци, защото това също е бил еретичен възглед. Този възглед изповядват философите и днес. Те излагат само това, което е предписал този Събор в Константинопол, и мислят, че говорят непредубедено, мислят, че излагат това, което следва чисто от техните възгледи, излагат резултати от собствените си изследвания, докато, всъщност, те са само проводници на решенията на Събора. Нещата трябва да се разглеждат без илюзии; трябва да се гледа реалността. Нашите млади студенти навсякъде във философиите изучават това, което е решил Събора в Константинопол през 869 г..
към текста >>
И всичко това, което искат да догматизират – без значение дали това са го правили доблестните философи, изявили се на Събора в Константинопол, или доблестните философи от днешните университети, – всички тези понятийни призраци, по принцип не са нищо друго, освен понятийни халюцинации, които се надигат в чо
век
а, и които са прекалено фини, бих казал, за да добият реалното съдържание, на стоящата зад тях действителност.
Съвсем нямам намерение да доказвам, че това, което се изучава днес, е пряко следствие и действие на решенията на Събора; но това, което тогава е било изведено в догма на Осмия събор в Константинопол, е било мисловно следствие от дълбоки явления, които бяха скрити зад повърхността на нещата, и които днес още продължават да действат.
И всичко това, което искат да догматизират – без значение дали това са го правили доблестните философи, изявили се на Събора в Константинопол, или доблестните философи от днешните университети, – всички тези понятийни призраци, по принцип не са нищо друго, освен понятийни халюцинации, които се надигат в човека, и които са прекалено фини, бих казал, за да добият реалното съдържание, на стоящата зад тях действителност.
Доколкото днешният човек по силата на своята душевна конституция по известен начин се люшка между халюцинациите на своя понятиен свят и илюзиите на своя природен възглед, дотолкова за него съществува опасност от дуализъм. И винаги ще го грози опасност, всичко, което измисля като идеи, като идеали, да успее да го внесе само в халюцинаторната сфера от понятия, която достига реалността; но това, което той измисля относно природата, може да го внесе само в илюзорната сфера на природните възгледи, която също не контактува с истинската реалност. Човек никога не достига дотам, че това, което той нарича истина – една дума, – да го намери непосредствено, имам предвид, по удобен начин. От това, което в живота му носи раздвоение, съмнение, скептицизъм, той трябва да пробие към истината. В днешния цикъл на развитие човек е принуден, изхождайки от колебанията между халюцинациите на философията и илюзиите на естествознанието, да се издигне до истинската реалност, до това, което е действително.
към текста >>
Доколкото днешният чо
век
по силата на своята душевна конституция по известен начин се люшка между халюцинациите на своя понятиен свят и илюзиите на своя природен възглед, дотолкова за него съществува опасност от дуализъм.
Съвсем нямам намерение да доказвам, че това, което се изучава днес, е пряко следствие и действие на решенията на Събора; но това, което тогава е било изведено в догма на Осмия събор в Константинопол, е било мисловно следствие от дълбоки явления, които бяха скрити зад повърхността на нещата, и които днес още продължават да действат. И всичко това, което искат да догматизират – без значение дали това са го правили доблестните философи, изявили се на Събора в Константинопол, или доблестните философи от днешните университети, – всички тези понятийни призраци, по принцип не са нищо друго, освен понятийни халюцинации, които се надигат в човека, и които са прекалено фини, бих казал, за да добият реалното съдържание, на стоящата зад тях действителност.
Доколкото днешният човек по силата на своята душевна конституция по известен начин се люшка между халюцинациите на своя понятиен свят и илюзиите на своя природен възглед, дотолкова за него съществува опасност от дуализъм.
И винаги ще го грози опасност, всичко, което измисля като идеи, като идеали, да успее да го внесе само в халюцинаторната сфера от понятия, която достига реалността; но това, което той измисля относно природата, може да го внесе само в илюзорната сфера на природните възгледи, която също не контактува с истинската реалност. Човек никога не достига дотам, че това, което той нарича истина – една дума, – да го намери непосредствено, имам предвид, по удобен начин. От това, което в живота му носи раздвоение, съмнение, скептицизъм, той трябва да пробие към истината. В днешния цикъл на развитие човек е принуден, изхождайки от колебанията между халюцинациите на философията и илюзиите на естествознанието, да се издигне до истинската реалност, до това, което е действително.
към текста >>
Чо
век
никога не достига дотам, че това, което той нарича истина – една дума, – да го намери непосредствено, имам предвид, по удобен начин.
Съвсем нямам намерение да доказвам, че това, което се изучава днес, е пряко следствие и действие на решенията на Събора; но това, което тогава е било изведено в догма на Осмия събор в Константинопол, е било мисловно следствие от дълбоки явления, които бяха скрити зад повърхността на нещата, и които днес още продължават да действат. И всичко това, което искат да догматизират – без значение дали това са го правили доблестните философи, изявили се на Събора в Константинопол, или доблестните философи от днешните университети, – всички тези понятийни призраци, по принцип не са нищо друго, освен понятийни халюцинации, които се надигат в човека, и които са прекалено фини, бих казал, за да добият реалното съдържание, на стоящата зад тях действителност. Доколкото днешният човек по силата на своята душевна конституция по известен начин се люшка между халюцинациите на своя понятиен свят и илюзиите на своя природен възглед, дотолкова за него съществува опасност от дуализъм. И винаги ще го грози опасност, всичко, което измисля като идеи, като идеали, да успее да го внесе само в халюцинаторната сфера от понятия, която достига реалността; но това, което той измисля относно природата, може да го внесе само в илюзорната сфера на природните възгледи, която също не контактува с истинската реалност.
Човек никога не достига дотам, че това, което той нарича истина – една дума, – да го намери непосредствено, имам предвид, по удобен начин.
От това, което в живота му носи раздвоение, съмнение, скептицизъм, той трябва да пробие към истината. В днешния цикъл на развитие човек е принуден, изхождайки от колебанията между халюцинациите на философията и илюзиите на естествознанието, да се издигне до истинската реалност, до това, което е действително.
към текста >>
В днешния цикъл на развитие чо
век
е принуден, изхождайки от колебанията между халюцинациите на философията и илюзиите на естествознанието, да се издигне до истинската реалност, до това, което е действително.
И всичко това, което искат да догматизират – без значение дали това са го правили доблестните философи, изявили се на Събора в Константинопол, или доблестните философи от днешните университети, – всички тези понятийни призраци, по принцип не са нищо друго, освен понятийни халюцинации, които се надигат в човека, и които са прекалено фини, бих казал, за да добият реалното съдържание, на стоящата зад тях действителност. Доколкото днешният човек по силата на своята душевна конституция по известен начин се люшка между халюцинациите на своя понятиен свят и илюзиите на своя природен възглед, дотолкова за него съществува опасност от дуализъм. И винаги ще го грози опасност, всичко, което измисля като идеи, като идеали, да успее да го внесе само в халюцинаторната сфера от понятия, която достига реалността; но това, което той измисля относно природата, може да го внесе само в илюзорната сфера на природните възгледи, която също не контактува с истинската реалност. Човек никога не достига дотам, че това, което той нарича истина – една дума, – да го намери непосредствено, имам предвид, по удобен начин. От това, което в живота му носи раздвоение, съмнение, скептицизъм, той трябва да пробие към истината.
В днешния цикъл на развитие човек е принуден, изхождайки от колебанията между халюцинациите на философията и илюзиите на естествознанието, да се издигне до истинската реалност, до това, което е действително.
към текста >>
Може да се постави въпроса (естествено говоря повече или по-малко афористично, всички взаимовръзки могат да бъдат изяснени само цялостно): какви могат да бъдат причините, древният чо
век
да изпада повече във фатализъм по въпросите на мирогледа, а новият чо
век
повече в дуализъм?
Може да се постави въпроса (естествено говоря повече или по-малко афористично, всички взаимовръзки могат да бъдат изяснени само цялостно): какви могат да бъдат причините, древният човек да изпада повече във фатализъм по въпросите на мирогледа, а новият човек повече в дуализъм?
На такива опасности сме подложени тогава, когато се отдаваме на голата игра с понятията, а днес може да се каже: на голата диалектика.
към текста >>
На това, разбира се, можете да възразите: днешният чо
век
при своето чувство за реалност съвсем не е предразположен към гола игра с понятията.
На това, разбира се, можете да възразите: днешният човек при своето чувство за реалност съвсем не е предразположен към гола игра с понятията.
Но много се заблуждавате в това отношение! Бъдещата епоха, която по-обективно ще оценява нашата, ще отбележи, че никога човечеството не е било толкова склонно към теоретизиране, към гола игра с понятията, както в наше време. Но ако се загърби действителността и се започне манипулиране на понятията, тяхното разделяне и свързването им в момента, когато се отклоняваме от действителността, в този момент възниква опасност да се изпадне или във фатализъм, или в дуализъм. Но най-важното, което особено трябва да се внуши на съвременния човек, е разглежданото тук от различни гледни точки чувство за действителност.
към текста >>
Но най-важното, което особено трябва да се внуши на съвременния чо
век
, е разглежданото тук от различни гледни точки чувство за действителност.
На това, разбира се, можете да възразите: днешният човек при своето чувство за реалност съвсем не е предразположен към гола игра с понятията. Но много се заблуждавате в това отношение! Бъдещата епоха, която по-обективно ще оценява нашата, ще отбележи, че никога човечеството не е било толкова склонно към теоретизиране, към гола игра с понятията, както в наше време. Но ако се загърби действителността и се започне манипулиране на понятията, тяхното разделяне и свързването им в момента, когато се отклоняваме от действителността, в този момент възниква опасност да се изпадне или във фатализъм, или в дуализъм.
Но най-важното, което особено трябва да се внуши на съвременния човек, е разглежданото тук от различни гледни точки чувство за действителност.
към текста >>
И това, което се проявява като външна илюзия, още щом се пренесе в морално-духовния живот на чо
век
а, още повече способства за създаването на илюзии.
Но именно по отношение на духовните неща не е така лесно да се възпита това чувство за действителност, защото именно по отношение на духовните неща се изпада повече, отколкото сами можем да забележим, в гола игра с понятията, в гола диалектика.
И това, което се проявява като външна илюзия, още щом се пренесе в морално-духовния живот на човека, още повече способства за създаването на илюзии.
По отношение на определени неща човек винаги се опитва да теоретизира. Той се опитва да теоретизира относно добро и зло, свобода или необходимост; може да се каже, че за най-важните въпроси от живота, човек е много склонен да теоретизира, тоест охотно се отдава на голата игра с понятията. И това, което днес тук или там срещаме в дискусиите на мирогледни теми, като правило, става, собствено, само в рамките на диалектиката на понятията. Хората се самозаблуждават даже в това, че им се струва, че те манипулират понятията, но в действителност те имат не понятия, а наред с понятията те имат още симпатии и антипатии за определените понятия, и съобразно своите симпатии и антипатии хората образуват едни или други взаимосвързани понятия и т.н., а тук бих искал за малко да се спра. В повечето дискусии, засягащи мирогледи, които са само игри с понятията, съвсем се откъсват от действителността.
към текста >>
По отношение на определени неща чо
век
винаги се опитва да теоретизира.
Но именно по отношение на духовните неща не е така лесно да се възпита това чувство за действителност, защото именно по отношение на духовните неща се изпада повече, отколкото сами можем да забележим, в гола игра с понятията, в гола диалектика. И това, което се проявява като външна илюзия, още щом се пренесе в морално-духовния живот на човека, още повече способства за създаването на илюзии.
По отношение на определени неща човек винаги се опитва да теоретизира.
Той се опитва да теоретизира относно добро и зло, свобода или необходимост; може да се каже, че за най-важните въпроси от живота, човек е много склонен да теоретизира, тоест охотно се отдава на голата игра с понятията. И това, което днес тук или там срещаме в дискусиите на мирогледни теми, като правило, става, собствено, само в рамките на диалектиката на понятията. Хората се самозаблуждават даже в това, че им се струва, че те манипулират понятията, но в действителност те имат не понятия, а наред с понятията те имат още симпатии и антипатии за определените понятия, и съобразно своите симпатии и антипатии хората образуват едни или други взаимосвързани понятия и т.н., а тук бих искал за малко да се спра. В повечето дискусии, засягащи мирогледи, които са само игри с понятията, съвсем се откъсват от действителността.
към текста >>
Той се опитва да теоретизира относно добро и зло, свобода или необходимост; може да се каже, че за най-важните въпроси от живота, чо
век
е много склонен да теоретизира, тоест охотно се отдава на голата игра с понятията.
Но именно по отношение на духовните неща не е така лесно да се възпита това чувство за действителност, защото именно по отношение на духовните неща се изпада повече, отколкото сами можем да забележим, в гола игра с понятията, в гола диалектика. И това, което се проявява като външна илюзия, още щом се пренесе в морално-духовния живот на човека, още повече способства за създаването на илюзии. По отношение на определени неща човек винаги се опитва да теоретизира.
Той се опитва да теоретизира относно добро и зло, свобода или необходимост; може да се каже, че за най-важните въпроси от живота, човек е много склонен да теоретизира, тоест охотно се отдава на голата игра с понятията.
И това, което днес тук или там срещаме в дискусиите на мирогледни теми, като правило, става, собствено, само в рамките на диалектиката на понятията. Хората се самозаблуждават даже в това, че им се струва, че те манипулират понятията, но в действителност те имат не понятия, а наред с понятията те имат още симпатии и антипатии за определените понятия, и съобразно своите симпатии и антипатии хората образуват едни или други взаимосвързани понятия и т.н., а тук бих искал за малко да се спра. В повечето дискусии, засягащи мирогледи, които са само игри с понятията, съвсем се откъсват от действителността.
към текста >>
Ако използвайки духовнонаучните методи, потърсим омразата в Космоса, – сега тази омраза не се разиграва в душата на отделен чо
век
, – ако я намерим в Космоса, това ще бъде нещо съвсем различно.
Но който се задълбочи в тези неща, много скоро ще открие, че всички нюанси на явлението омраза, собствено, не се покриват от понятията, с които се опитват да я обяснят. Такива неща като омразата могат да се разберат, само ако се опитаме да преминем от света на илюзиите към света на истинската действителност. Омразата е нещо, което се разиграва в човешката душа, и има дълбоки основи в света на действителността. Възниква въпросът: в света на действителността омразата същото ли е, каквото е нейното проявление в човешката душа? Ако в света на действителността тя представлява нещо различно, отколкото проявата и в човешката душа, скоро ще видим, колко далеч сме от духовния възглед, ако просто разбираме омразата в човешката душа.
Ако използвайки духовнонаучните методи, потърсим омразата в Космоса, – сега тази омраза не се разиграва в душата на отделен човек, – ако я намерим в Космоса, това ще бъде нещо съвсем различно.
Това, което в човешката душа се проявява като омраза, го намираме също и в Космоса. Трябва само да не се опитваме зад него да търсим такива природни сили, каквито търси днешната научна илюзия, а трябва в действителността да гледаме какво стои зад природата, тогава и в Космоса ще намерим това, което съответства на омразата. Но в Космоса тази омраза по същество е нещо съвсем друго, отколкото в човешката душа. В Космоса омразата представлява сила, без която никога не би могла да се осъществи индивидуализацията. Никога не биха могли да се появят отделни същества, не биха могли също да възникнат отделни човешки същества, ако в Космоса ги нямаше силите на омразата.
към текста >>
Целият свят би се слял в едно огромно единство, както мъгляво си го представят пантеистите, не би имало отделни същества, той не би бил разчленен, ако в целия Космос не господстваше това, което хората отначало не виждат в Космоса, но което се разиграва в душата на чо
век
а в особена форма, която е позната като омраза.
В Космоса омразата представлява сила, без която никога не би могла да се осъществи индивидуализацията. Никога не биха могли да се появят отделни същества, не биха могли също да възникнат отделни човешки същества, ако в Космоса ги нямаше силите на омразата. Не говоря за илюзорното отблъскване на атоми, а говоря за известна реалност. В Космоса възниква омраза, но в Космоса омразата не подлежи на морална оценка, както когато я оценяваме в човешката душа. Омразата в Космоса е сила, която стои в основата на всяка индивидуализация.
Целият свят би се слял в едно огромно единство, както мъгляво си го представят пантеистите, не би имало отделни същества, той не би бил разчленен, ако в целия Космос не господстваше това, което хората отначало не виждат в Космоса, но което се разиграва в душата на човека в особена форма, която е позната като омраза.
към текста >>
И така, няма никакво съмнение: интелекта, с който толкова се гордее съвременният чо
век
, тези диваци са го нямали.
Обаче възниква въпросът: как се съотнася човешкото към това космическо? От една определена страна вече съм ви посочвал това; нека днес добавим още някои афористични разглеждания. Когато мъдрите филолози – днес и филолозите, първо, са твърде абстрактни, и второ, са станали филистери, – когато мъдрите филолози изучават езиците, открити при така наречените диви народи в Америка, когато „цивилизаторите“, казвам това в кавички, проникнали в Америка, тоест когато тези цивилизатори открили дивите американци, там тези мъдри филолози намерили, което е забележително, че тези диви хора имали логически добре формирани езици! Намерили огромно количество такива езици, които, както уверяват филолозите, и както всъщност е, в образуването и членуването са подобни на финския, испанския и италианския. Такива неща се откриват при аборигените в Гренландия.
И така, няма никакво съмнение: интелекта, с който толкова се гордее съвременният човек, тези диваци са го нямали.
Но съвременният интелект също не достига твърде много, когато се занимава със създаването на езици, в което в достатъчна степен можем да се убедим. Тогава, всъщност, в човешката душа, която е била в значителна степен още дива, която още не е добила съвременния интелект, е действал обективният разум, този обективен разум, който неотдавна ви показах като действащ при създаването на езика. Този действащ в човека разум го е заварил още не твърде индивидуализиран, какъвто заварва човека днешният миров разум; той е заварил по-малко обособен човек, по-малко индивидуализиран, и е действал в него повече като космически разум. Така той се е влял в развитието на човечеството. Човекът в древните времена не е бил такова диво същество, каквото си го представят антрополозите, създавайки за него илюзорна представа, а той е бил член на цялостен организъм – естествено, говорим за това образно – и само постепенно се е индивидуализирал.
към текста >>
Този действащ в чо
век
а разум го е заварил още не твърде индивидуализиран, какъвто заварва чо
век
а днешният миров разум; той е заварил по-малко обособен чо
век
, по-малко индивидуализиран, и е действал в него повече като космически разум.
Намерили огромно количество такива езици, които, както уверяват филолозите, и както всъщност е, в образуването и членуването са подобни на финския, испанския и италианския. Такива неща се откриват при аборигените в Гренландия. И така, няма никакво съмнение: интелекта, с който толкова се гордее съвременният човек, тези диваци са го нямали. Но съвременният интелект също не достига твърде много, когато се занимава със създаването на езици, в което в достатъчна степен можем да се убедим. Тогава, всъщност, в човешката душа, която е била в значителна степен още дива, която още не е добила съвременния интелект, е действал обективният разум, този обективен разум, който неотдавна ви показах като действащ при създаването на езика.
Този действащ в човека разум го е заварил още не твърде индивидуализиран, какъвто заварва човека днешният миров разум; той е заварил по-малко обособен човек, по-малко индивидуализиран, и е действал в него повече като космически разум.
Така той се е влял в развитието на човечеството. Човекът в древните времена не е бил такова диво същество, каквото си го представят антрополозите, създавайки за него илюзорна представа, а той е бил член на цялостен организъм – естествено, говорим за това образно – и само постепенно се е индивидуализирал. Той е бил член и в голяма степен е изразявал още космическия разум, или, може да се каже, в него в по-голяма степен е изразявал себе си космическият разум.
към текста >>
Чо
век
ът в древните времена не е бил такова диво същество, каквото си го представят антрополозите, създавайки за него илюзорна представа, а той е бил член на цялостен организъм – естествено, говорим за това образно – и само постепенно се е индивидуализирал.
И така, няма никакво съмнение: интелекта, с който толкова се гордее съвременният човек, тези диваци са го нямали. Но съвременният интелект също не достига твърде много, когато се занимава със създаването на езици, в което в достатъчна степен можем да се убедим. Тогава, всъщност, в човешката душа, която е била в значителна степен още дива, която още не е добила съвременния интелект, е действал обективният разум, този обективен разум, който неотдавна ви показах като действащ при създаването на езика. Този действащ в човека разум го е заварил още не твърде индивидуализиран, какъвто заварва човека днешният миров разум; той е заварил по-малко обособен човек, по-малко индивидуализиран, и е действал в него повече като космически разум. Така той се е влял в развитието на човечеството.
Човекът в древните времена не е бил такова диво същество, каквото си го представят антрополозите, създавайки за него илюзорна представа, а той е бил член на цялостен организъм – естествено, говорим за това образно – и само постепенно се е индивидуализирал.
Той е бил член и в голяма степен е изразявал още космическия разум, или, може да се каже, в него в по-голяма степен е изразявал себе си космическият разум.
към текста >>
Днешният чо
век
се свени да говори за Ариман и Луцифер, но той не се свени да говори за положително и отрицателно електричество, или за положителен и отрицателен магнетизъм.
Днес човешката душа не е способна вече за езиково творчество, но тя е била способна за него; това, което днес се проявява в езика, е само остатък. Как в човешките души е проникнал този космически разум, как е станал индивидуален? Ако търсим отговор на този въпрос, ще стигнем до всичко това, което наричаме ариманическо. И как от космичното е влязло в човешката душа това, което наричаме омраза? Тук стигаме до луциферическото, полярно противоположното на ариманическото.
Днешният човек се свени да говори за Ариман и Луцифер, но той не се свени да говори за положително и отрицателно електричество, или за положителен и отрицателен магнетизъм.
Но това, от което се свени, е основано само на съвременни предразсъдъци.
към текста >>
Ако разглеждам омразата така, че казвам, че на нея са базирани великите начални събития, това, че можем да се индивидуализираме, да се обособим, че не всичко се слива в една обща първобитна мъгла, с това соча към феномена, към факта на омразата от далечното минало, в това минало, когато чо
век
още не се е отделил в своята сегашна форма; аз соча към много, много отдалеченото минало.
Ако си изясним, какво означава фактът, че действителни духовни същности се изявяват, от една страна, както луциферическите в такова явление като омразата, или както ариманическите в такива неща като езика или мисленето, трябва също, от друга страна, да си изясним, доколко тези неща са важни в общите мирови взаимовръзки и какво място заемат в тях.
Ако разглеждам омразата така, че казвам, че на нея са базирани великите начални събития, това, че можем да се индивидуализираме, да се обособим, че не всичко се слива в една обща първобитна мъгла, с това соча към феномена, към факта на омразата от далечното минало, в това минало, когато човек още не се е отделил в своята сегашна форма; аз соча към много, много отдалеченото минало.
Тоест давам ви представа за омразата, която съответства на далечното, далечното минало, когато човек още не се е отделил от общия миров ред. Можем да говорим за различните природни царства, които познаваме – достатъчно е само да прочетете моята книга „Въведение в тайната наука“, – как те са се образували: минерално, растително, животинско и човешко царство. Ние можем да говорим за тези природни царства. Когато говорим за тях не от гледна точка на илюзията, а от гледна точка на тяхната действителност, във всички тях вътре живее силата на омразата, но тази омраза, която ви описах като космическа омраза.
към текста >>
Тоест давам ви представа за омразата, която съответства на далечното, далечното минало, когато чо
век
още не се е отделил от общия миров ред.
Ако си изясним, какво означава фактът, че действителни духовни същности се изявяват, от една страна, както луциферическите в такова явление като омразата, или както ариманическите в такива неща като езика или мисленето, трябва също, от друга страна, да си изясним, доколко тези неща са важни в общите мирови взаимовръзки и какво място заемат в тях. Ако разглеждам омразата така, че казвам, че на нея са базирани великите начални събития, това, че можем да се индивидуализираме, да се обособим, че не всичко се слива в една обща първобитна мъгла, с това соча към феномена, към факта на омразата от далечното минало, в това минало, когато човек още не се е отделил в своята сегашна форма; аз соча към много, много отдалеченото минало.
Тоест давам ви представа за омразата, която съответства на далечното, далечното минало, когато човек още не се е отделил от общия миров ред.
Можем да говорим за различните природни царства, които познаваме – достатъчно е само да прочетете моята книга „Въведение в тайната наука“, – как те са се образували: минерално, растително, животинско и човешко царство. Ние можем да говорим за тези природни царства. Когато говорим за тях не от гледна точка на илюзията, а от гледна точка на тяхната действителност, във всички тях вътре живее силата на омразата, но тази омраза, която ви описах като космическа омраза.
към текста >>
Затова и самият чо
век
по двойствен начин стои в мировия ред.
Затова и самият човек по двойствен начин стои в мировия ред.
И трябва да се посочи тази двойственост на човека, ако искаме да разберем взаимовръзките в цялост, ако искаме да намерим прехода от космическата омраза към индивидуално-душевната омраза, която се проявява в природата на човека.
към текста >>
И трябва да се посочи тази двойственост на чо
век
а, ако искаме да разберем взаимовръзките в цялост, ако искаме да намерим прехода от космическата омраза към индивидуално-душевната омраза, която се проявява в природата на чо
век
а.
Затова и самият човек по двойствен начин стои в мировия ред.
И трябва да се посочи тази двойственост на човека, ако искаме да разберем взаимовръзките в цялост, ако искаме да намерим прехода от космическата омраза към индивидуално-душевната омраза, която се проявява в природата на човека.
към текста >>
Знаете, че ако разглеждаме чо
век
а така, както днес стои пред нас, можем да кажем: неговото същество представляват представите, чувствата и волята.
Знаете, че ако разглеждаме човека така, както днес стои пред нас, можем да кажем: неговото същество представляват представите, чувствата и волята.
Той се разделя на мислещо, чувстващо и волящо същество, които образуват единство. Но всички прекрасни изказвания на философията ще останат безплодни, ако, от друга страна, не се научим строго да различаваме определени неща. Даже най-проницателните съвременни психолози обръщат внимание на това, че за волята, собствено, ние не знаем нищо достоверно. Вече съм ви говорил за същността на волята; днес е достатъчно да посочим, че съвременната психология също трябва да каже, че нищо достоверно не знае за волята. Волята, по същество, в будния живот на човека също спи.
към текста >>
Волята, по същество, в будния живот на чо
век
а също спи.
Знаете, че ако разглеждаме човека така, както днес стои пред нас, можем да кажем: неговото същество представляват представите, чувствата и волята. Той се разделя на мислещо, чувстващо и волящо същество, които образуват единство. Но всички прекрасни изказвания на философията ще останат безплодни, ако, от друга страна, не се научим строго да различаваме определени неща. Даже най-проницателните съвременни психолози обръщат внимание на това, че за волята, собствено, ние не знаем нищо достоверно. Вече съм ви говорил за същността на волята; днес е достатъчно да посочим, че съвременната психология също трябва да каже, че нищо достоверно не знае за волята.
Волята, по същество, в будния живот на човека също спи.
Може да се каже също, че човек със своята душа не се спуска в областта на волята. Човек мисли – показах това с конкретни факти при обсъждането на Августин, – че той се намира вътре в своето същество, когато образува представите; но той не може да каже това по отношение на волята. Как някое волево намерение се свързва със сложния механизъм на движение на ръцете или движението на краката при ходене, за това в будния живот човек знае толкова малко, както в съня за тялото си или за обкръжаващия свят. По отношение на волята съвременният човек, собствено, спи. Ако, използвайки методите на духовната наука, се премине от голите представи към волята, изхождайки от фактите, обаче от духовните факти, се научаваме да разбираме, как е станало така, че човек спи по отношение на своята воля.
към текста >>
Може да се каже също, че чо
век
със своята душа не се спуска в областта на волята.
Той се разделя на мислещо, чувстващо и волящо същество, които образуват единство. Но всички прекрасни изказвания на философията ще останат безплодни, ако, от друга страна, не се научим строго да различаваме определени неща. Даже най-проницателните съвременни психолози обръщат внимание на това, че за волята, собствено, ние не знаем нищо достоверно. Вече съм ви говорил за същността на волята; днес е достатъчно да посочим, че съвременната психология също трябва да каже, че нищо достоверно не знае за волята. Волята, по същество, в будния живот на човека също спи.
Може да се каже също, че човек със своята душа не се спуска в областта на волята.
Човек мисли – показах това с конкретни факти при обсъждането на Августин, – че той се намира вътре в своето същество, когато образува представите; но той не може да каже това по отношение на волята. Как някое волево намерение се свързва със сложния механизъм на движение на ръцете или движението на краката при ходене, за това в будния живот човек знае толкова малко, както в съня за тялото си или за обкръжаващия свят. По отношение на волята съвременният човек, собствено, спи. Ако, използвайки методите на духовната наука, се премине от голите представи към волята, изхождайки от фактите, обаче от духовните факти, се научаваме да разбираме, как е станало така, че човек спи по отношение на своята воля.
към текста >>
Чо
век
мисли – показах това с конкретни факти при обсъждането на Августин, – че той се намира вътре в своето същество, когато образува представите; но той не може да каже това по отношение на волята.
Но всички прекрасни изказвания на философията ще останат безплодни, ако, от друга страна, не се научим строго да различаваме определени неща. Даже най-проницателните съвременни психолози обръщат внимание на това, че за волята, собствено, ние не знаем нищо достоверно. Вече съм ви говорил за същността на волята; днес е достатъчно да посочим, че съвременната психология също трябва да каже, че нищо достоверно не знае за волята. Волята, по същество, в будния живот на човека също спи. Може да се каже също, че човек със своята душа не се спуска в областта на волята.
Човек мисли – показах това с конкретни факти при обсъждането на Августин, – че той се намира вътре в своето същество, когато образува представите; но той не може да каже това по отношение на волята.
Как някое волево намерение се свързва със сложния механизъм на движение на ръцете или движението на краката при ходене, за това в будния живот човек знае толкова малко, както в съня за тялото си или за обкръжаващия свят. По отношение на волята съвременният човек, собствено, спи. Ако, използвайки методите на духовната наука, се премине от голите представи към волята, изхождайки от фактите, обаче от духовните факти, се научаваме да разбираме, как е станало така, че човек спи по отношение на своята воля.
към текста >>
Как някое волево намерение се свързва със сложния механизъм на движение на ръцете или движението на краката при ходене, за това в будния живот чо
век
знае толкова малко, както в съня за тялото си или за обкръжаващия свят.
Даже най-проницателните съвременни психолози обръщат внимание на това, че за волята, собствено, ние не знаем нищо достоверно. Вече съм ви говорил за същността на волята; днес е достатъчно да посочим, че съвременната психология също трябва да каже, че нищо достоверно не знае за волята. Волята, по същество, в будния живот на човека също спи. Може да се каже също, че човек със своята душа не се спуска в областта на волята. Човек мисли – показах това с конкретни факти при обсъждането на Августин, – че той се намира вътре в своето същество, когато образува представите; но той не може да каже това по отношение на волята.
Как някое волево намерение се свързва със сложния механизъм на движение на ръцете или движението на краката при ходене, за това в будния живот човек знае толкова малко, както в съня за тялото си или за обкръжаващия свят.
По отношение на волята съвременният човек, собствено, спи. Ако, използвайки методите на духовната наука, се премине от голите представи към волята, изхождайки от фактите, обаче от духовните факти, се научаваме да разбираме, как е станало така, че човек спи по отношение на своята воля.
към текста >>
По отношение на волята съвременният чо
век
, собствено, спи.
Вече съм ви говорил за същността на волята; днес е достатъчно да посочим, че съвременната психология също трябва да каже, че нищо достоверно не знае за волята. Волята, по същество, в будния живот на човека също спи. Може да се каже също, че човек със своята душа не се спуска в областта на волята. Човек мисли – показах това с конкретни факти при обсъждането на Августин, – че той се намира вътре в своето същество, когато образува представите; но той не може да каже това по отношение на волята. Как някое волево намерение се свързва със сложния механизъм на движение на ръцете или движението на краката при ходене, за това в будния живот човек знае толкова малко, както в съня за тялото си или за обкръжаващия свят.
По отношение на волята съвременният човек, собствено, спи.
Ако, използвайки методите на духовната наука, се премине от голите представи към волята, изхождайки от фактите, обаче от духовните факти, се научаваме да разбираме, как е станало така, че човек спи по отношение на своята воля.
към текста >>
Ако, използвайки методите на духовната наука, се премине от голите представи към волята, изхождайки от фактите, обаче от духовните факти, се научаваме да разбираме, как е станало така, че чо
век
спи по отношение на своята воля.
Волята, по същество, в будния живот на човека също спи. Може да се каже също, че човек със своята душа не се спуска в областта на волята. Човек мисли – показах това с конкретни факти при обсъждането на Августин, – че той се намира вътре в своето същество, когато образува представите; но той не може да каже това по отношение на волята. Как някое волево намерение се свързва със сложния механизъм на движение на ръцете или движението на краката при ходене, за това в будния живот човек знае толкова малко, както в съня за тялото си или за обкръжаващия свят. По отношение на волята съвременният човек, собствено, спи.
Ако, използвайки методите на духовната наука, се премине от голите представи към волята, изхождайки от фактите, обаче от духовните факти, се научаваме да разбираме, как е станало така, че човек спи по отношение на своята воля.
към текста >>
То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния чо
век
.
Работата с нашето мислене, с нашия човешки интелект би стояла съвсем лошо, ако не бяха другите обстоятелства, които вече споменах, и за които и по-нататък ще говоря. Работата с нашето мислене би стояла съвсем лошо, защото то винаги остава по отношение на нашето човешко същество в детско състояние. Нашето мислене в течение на живота ни между раждането и смъртта придобива някои знания относно настоящето; за миналото и бъдещето на света то не знае нищо или гради някои хипотези, които тутакси се разпадат, ако само ги разгледаш по-сериозно. Но това мислене е също зародиш на бъдещето. И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността.
То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния човек.
Мисленето, собствено, изцяло е предназначено за бъдещето; и то в бъдеще ще добие реално значение, както от семето впоследствие се развива цялостно растение. Действителното съдържание, субстанцията на мисленето има днес ценност само като зародиш. Но ако използвайки методите на духовната наука се потопим във волята и се опитаме да разберем субекта на нашата собствена воля, – волята е само дейност, – тогава волята ще се окаже нещо, което носи в себе си съзнанието за далечното минало, космическото минало. Никога няма да успеете чрез интелекта да разберете нещо в еволюционния свят, ако посредством имагинация, инспирация и интуиция не се потопите във волята; защото само в човешката воля, която в същото време гради целия човешки организъм, е заключен субектът, който както вие имате памет по отношение на обичайния си живот, има памет за космическото минало.
към текста >>
В това се състои разликата между човешкия интелект и човешката воля, че човешкият интелект развива памет само за персоналния, индивидуален живот, а волята, до която чо
век
няма достъп посредством своя интелект, има памет за космическото минало.
В това се състои разликата между човешкия интелект и човешката воля, че човешкият интелект развива памет само за персоналния, индивидуален живот, а волята, до която човек няма достъп посредством своя интелект, има памет за космическото минало.
Човек носи в себе си паметта за космическото минало, но без духовнонаучното изследване интелектът няма достъп до това. И така, може да се каже: от едната страна стои човекът като волящо същество, носещо в себе си, ако можем да наречем това памет, – говорим само образно, – памет за космическото минало. И като интелектуално същество той носи в себе си само настоящето, доколкото интелектът е само зародиш на бъдещето, но още не е нещо настоящо. Както семето на растението – трябва да повторя това – още не носи в себе си нищо настояще, а нещо бъдещо, по същия начин интелектът така се отнася към волята, както малкото семенце на растението към цялото растение. Но доколкото сме волящо същество, ние стоим, като космически човек, благодарение на индивидуализацията изцяло на почвата на миналото; доколкото сме индивидуалности, ние се намираме в настоящето и се готвим да израснем в бъдещето.
към текста >>
Чо
век
носи в себе си паметта за космическото минало, но без духовнонаучното изследване интелектът няма достъп до това.
В това се състои разликата между човешкия интелект и човешката воля, че човешкият интелект развива памет само за персоналния, индивидуален живот, а волята, до която човек няма достъп посредством своя интелект, има памет за космическото минало.
Човек носи в себе си паметта за космическото минало, но без духовнонаучното изследване интелектът няма достъп до това.
И така, може да се каже: от едната страна стои човекът като волящо същество, носещо в себе си, ако можем да наречем това памет, – говорим само образно, – памет за космическото минало. И като интелектуално същество той носи в себе си само настоящето, доколкото интелектът е само зародиш на бъдещето, но още не е нещо настоящо. Както семето на растението – трябва да повторя това – още не носи в себе си нищо настояще, а нещо бъдещо, по същия начин интелектът така се отнася към волята, както малкото семенце на растението към цялото растение. Но доколкото сме волящо същество, ние стоим, като космически човек, благодарение на индивидуализацията изцяло на почвата на миналото; доколкото сме индивидуалности, ние се намираме в настоящето и се готвим да израснем в бъдещето.
към текста >>
И така, може да се каже: от едната страна стои чо
век
ът като волящо същество, носещо в себе си, ако можем да наречем това памет, – говорим само образно, – памет за космическото минало.
В това се състои разликата между човешкия интелект и човешката воля, че човешкият интелект развива памет само за персоналния, индивидуален живот, а волята, до която човек няма достъп посредством своя интелект, има памет за космическото минало. Човек носи в себе си паметта за космическото минало, но без духовнонаучното изследване интелектът няма достъп до това.
И така, може да се каже: от едната страна стои човекът като волящо същество, носещо в себе си, ако можем да наречем това памет, – говорим само образно, – памет за космическото минало.
И като интелектуално същество той носи в себе си само настоящето, доколкото интелектът е само зародиш на бъдещето, но още не е нещо настоящо. Както семето на растението – трябва да повторя това – още не носи в себе си нищо настояще, а нещо бъдещо, по същия начин интелектът така се отнася към волята, както малкото семенце на растението към цялото растение. Но доколкото сме волящо същество, ние стоим, като космически човек, благодарение на индивидуализацията изцяло на почвата на миналото; доколкото сме индивидуалности, ние се намираме в настоящето и се готвим да израснем в бъдещето.
към текста >>
Но доколкото сме волящо същество, ние стоим, като космически чо
век
, благодарение на индивидуализацията изцяло на почвата на миналото; доколкото сме индивидуалности, ние се намираме в настоящето и се готвим да израснем в бъдещето.
В това се състои разликата между човешкия интелект и човешката воля, че човешкият интелект развива памет само за персоналния, индивидуален живот, а волята, до която човек няма достъп посредством своя интелект, има памет за космическото минало. Човек носи в себе си паметта за космическото минало, но без духовнонаучното изследване интелектът няма достъп до това. И така, може да се каже: от едната страна стои човекът като волящо същество, носещо в себе си, ако можем да наречем това памет, – говорим само образно, – памет за космическото минало. И като интелектуално същество той носи в себе си само настоящето, доколкото интелектът е само зародиш на бъдещето, но още не е нещо настоящо. Както семето на растението – трябва да повторя това – още не носи в себе си нищо настояще, а нещо бъдещо, по същия начин интелектът така се отнася към волята, както малкото семенце на растението към цялото растение.
Но доколкото сме волящо същество, ние стоим, като космически човек, благодарение на индивидуализацията изцяло на почвата на миналото; доколкото сме индивидуалности, ние се намираме в настоящето и се готвим да израснем в бъдещето.
към текста >>
Както старецът се отнася към детето, така, естествено, със съответния времеви мащаб, нашият волящ чо
век
се отнася към нашия мислещ чо
век
.
И така, собствено, волята спрямо интелекта може да се сравни със старец спрямо дете.
Както старецът се отнася към детето, така, естествено, със съответния времеви мащаб, нашият волящ човек се отнася към нашия мислещ човек.
към текста >>
Но в нашия мислещ чо
век
действа също това, което често съм наричал ариманически, космически разум.
По какъв начин става изглаждането?
Но в нашия мислещ човек действа също това, което често съм наричал ариманически, космически разум.
Ако имахме работа само с човешкото, без въздействието върху човека на Ариман, в настояще време работата с нашия интелект би стояла съвсем иначе. Римокатолическата църква би била много доволна от човечеството, което би имало интелект само в тази степен, която днес израства от човешката природа. Защото този интелект е дете по отношение на това, към което човек е предразположен в общия Космос, а нашата воля можем да я сравним със старец.
към текста >>
Ако имахме работа само с човешкото, без въздействието върху чо
век
а на Ариман, в настояще време работата с нашия интелект би стояла съвсем иначе.
По какъв начин става изглаждането? Но в нашия мислещ човек действа също това, което често съм наричал ариманически, космически разум.
Ако имахме работа само с човешкото, без въздействието върху човека на Ариман, в настояще време работата с нашия интелект би стояла съвсем иначе.
Римокатолическата църква би била много доволна от човечеството, което би имало интелект само в тази степен, която днес израства от човешката природа. Защото този интелект е дете по отношение на това, към което човек е предразположен в общия Космос, а нашата воля можем да я сравним със старец.
към текста >>
Защото този интелект е дете по отношение на това, към което чо
век
е предразположен в общия Космос, а нашата воля можем да я сравним със старец.
По какъв начин става изглаждането? Но в нашия мислещ човек действа също това, което често съм наричал ариманически, космически разум. Ако имахме работа само с човешкото, без въздействието върху човека на Ариман, в настояще време работата с нашия интелект би стояла съвсем иначе. Римокатолическата църква би била много доволна от човечеството, което би имало интелект само в тази степен, която днес израства от човешката природа.
Защото този интелект е дете по отношение на това, към което човек е предразположен в общия Космос, а нашата воля можем да я сравним със старец.
към текста >>
И както пада върху нещата силната заслепяваща светлина, така стои работата и когато чо
век
със своя интелект осветява нещата.
Нашият интелект е ариманически организиран, ариманически структуриран. Затова интелектът ни представлява за хората нещо заслепяващо. От самосебе си се разбира, че ако сме духовнонаучни изследователи, ние не се придържаме към гледната точка, че не трябва да ползваме интелекта, доколкото той е ариманически; необходимо е само, нещата да се разглеждат като се освободим от илюзиите, необходимо е само ясно да се осъзнава, че човешкият интелект е светлина, която свети по-ярко, отколкото би светила светлината, която интелектът би изливал днес от човешката природа. Интелектуалният принцип представлява за човешката природа нещо заслепяващо, изместващо за него нещата в такава сфера, в която той ослепява.
И както пада върху нещата силната заслепяваща светлина, така стои работата и когато човек със своя интелект осветява нещата.
Вследствие от това, той, собствено, ги прави илюзорни.
към текста >>
Както нашият зародишен интелект се просветлява от ариманическия принцип, така луциферическото приспива волевия субект, който, собствено, носи в себе си цялото минало, така че чо
век
нищо вече не знае за това минало.
И както в нашия интелект се намесва ариманическото, така в нашата воля, доколкото тя спи, се разиграва луциферическото.
Както нашият зародишен интелект се просветлява от ариманическия принцип, така луциферическото приспива волевия субект, който, собствено, носи в себе си цялото минало, така че човек нищо вече не знае за това минало.
към текста >>
Това малко по-дълбоко засяга основата на дуализма в чо
век
а, на този дуализъм, който трябва да бъде преодолян, но който не може да бъде преодолян, ако не се обърнем към самите факти, към фактите от духовния живот, ако не се знае, че с интелекта ни работата в света стои по-различно, отколкото с нашата воля.
Това малко по-дълбоко засяга основата на дуализма в човека, на този дуализъм, който трябва да бъде преодолян, но който не може да бъде преодолян, ако не се обърнем към самите факти, към фактите от духовния живот, ако не се знае, че с интелекта ни работата в света стои по-различно, отколкото с нашата воля.
С нашия интелект и нашата воля работата стои така, както ако дете се постави до старец и изкуствено се заблуждаваме, абстрактно представяйки си човек, все едно той е гола абстракция, и кажем: детето е човек, старецът – също е човек. Такива понятия са свойствени на днешните хора, доколкото те вечно бъркат едното с другото. Така днес се представят всевъзможни доказателства за единството на душата и се мисли, че душата като такава се намира в еднакви отношения както към интелектуалното мислене, така и към волята, докато, ако се отчете казаното от мен, ако искаме действително, фактически да разберем човека, е нужно да се прави разлика. Това, което посредством голия интелект си представяме като мироглед, никога не може да се доближи до действителността, и винаги си остава халюцинация, доколкото изхожда от нашия интелект, пронизан от духовно същество, което не принадлежи на този свят: ариманическо същество, което не принадлежи на този свят, който виждаме с очите си. Същото се отнася, от друга страна, до волята, която е пронизана от луциферическо същество.
към текста >>
С нашия интелект и нашата воля работата стои така, както ако дете се постави до старец и изкуствено се заблуждаваме, абстрактно представяйки си чо
век
, все едно той е гола абстракция, и кажем: детето е чо
век
, старецът – също е чо
век
.
Това малко по-дълбоко засяга основата на дуализма в човека, на този дуализъм, който трябва да бъде преодолян, но който не може да бъде преодолян, ако не се обърнем към самите факти, към фактите от духовния живот, ако не се знае, че с интелекта ни работата в света стои по-различно, отколкото с нашата воля.
С нашия интелект и нашата воля работата стои така, както ако дете се постави до старец и изкуствено се заблуждаваме, абстрактно представяйки си човек, все едно той е гола абстракция, и кажем: детето е човек, старецът – също е човек.
Такива понятия са свойствени на днешните хора, доколкото те вечно бъркат едното с другото. Така днес се представят всевъзможни доказателства за единството на душата и се мисли, че душата като такава се намира в еднакви отношения както към интелектуалното мислене, така и към волята, докато, ако се отчете казаното от мен, ако искаме действително, фактически да разберем човека, е нужно да се прави разлика. Това, което посредством голия интелект си представяме като мироглед, никога не може да се доближи до действителността, и винаги си остава халюцинация, доколкото изхожда от нашия интелект, пронизан от духовно същество, което не принадлежи на този свят: ариманическо същество, което не принадлежи на този свят, който виждаме с очите си. Същото се отнася, от друга страна, до волята, която е пронизана от луциферическо същество.
към текста >>
Така днес се представят всевъзможни доказателства за единството на душата и се мисли, че душата като такава се намира в еднакви отношения както към интелектуалното мислене, така и към волята, докато, ако се отчете казаното от мен, ако искаме действително, фактически да разберем чо
век
а, е нужно да се прави разлика.
Това малко по-дълбоко засяга основата на дуализма в човека, на този дуализъм, който трябва да бъде преодолян, но който не може да бъде преодолян, ако не се обърнем към самите факти, към фактите от духовния живот, ако не се знае, че с интелекта ни работата в света стои по-различно, отколкото с нашата воля. С нашия интелект и нашата воля работата стои така, както ако дете се постави до старец и изкуствено се заблуждаваме, абстрактно представяйки си човек, все едно той е гола абстракция, и кажем: детето е човек, старецът – също е човек. Такива понятия са свойствени на днешните хора, доколкото те вечно бъркат едното с другото.
Така днес се представят всевъзможни доказателства за единството на душата и се мисли, че душата като такава се намира в еднакви отношения както към интелектуалното мислене, така и към волята, докато, ако се отчете казаното от мен, ако искаме действително, фактически да разберем човека, е нужно да се прави разлика.
Това, което посредством голия интелект си представяме като мироглед, никога не може да се доближи до действителността, и винаги си остава халюцинация, доколкото изхожда от нашия интелект, пронизан от духовно същество, което не принадлежи на този свят: ариманическо същество, което не принадлежи на този свят, който виждаме с очите си. Същото се отнася, от друга страна, до волята, която е пронизана от луциферическо същество.
към текста >>
Мойсей поставя въпроса за злото, присъщо на човешката природа, тоест за това, – както го показах по-горе, – как космическата омраза поражда омразата в чо
век
а.
Хората винаги са чувствали тези неща и в една или друга форма са ги изразявали. Например, малко се обръща внимание, че още в Стария Завет се съдържа най-малкото намек за тази полярна противоположност между ариманическо и луциферическо. Казах, че на това малко се обръща внимание, доколкото хората при четене на Библията прекрасно четат главите една след друга и не различават такива противоположности, както между книгите на Мойсей и книгата на Йов. Но в тази противоположност на книгите Мойсееви и книгата на Йов вече стои усещане за полярната противоположност между ариманическо и луциферическо.
Мойсей поставя въпроса за злото, присъщо на човешката природа, тоест за това, – както го показах по-горе, – как космическата омраза поражда омразата в човека.
Мойсей поставя въпроса за злото. И той представя грандиозната картина на грехопадението. Ние знаем, че зад това грехопадение се крие това, което наричаме навлизане на луциферическото в човешката природа. По-късно с това са свързани определени последствия и от възгледите на Мойсей следва, че, собствено, от човешкото грехопадение – дочовешкото грехопадение, ако повече ви харесва така – са произлезли всички беди, а също и смъртта. Така че съгласно възгледа на Мойсей: нещастието и смъртта са следствия от грехопадението.
към текста >>
И тук става дума не за такъв чо
век
, като Адам, който е изпаднал в грях, а за Йов, който е бил „праведен“.
Радикално противоположният възглед намираме в книгата на Йов. Първо, тук вече виждаме не змия, а чисто духовно същество, ариманическо същество, което се приближава до самото божествено същество.
И тук става дума не за такъв човек, като Адам, който е изпаднал в грях, а за Йов, който е бил „праведен“.
И по какъв начин това същество, което се приближава до Бога, иска да постигне изпадането в грях на Йов? То иска да го постигне с това, че му донася нещастие! Това е точно противоположното: това същество иска да донесе нещастие на Йов, за да изпадне той в грях. Нещастието вече го има и от нещастието трябва да произлезе грехът. При Мойсей нещастието е следствие от греха, а в книгата на Йов грехът е следствие от нещастието: тази противоположност се е усещала.
към текста >>
Днес за човечеството е крайно необходимо, чо
век
да не се съблазнява от слабоумното „самопознание“, което често се определя като нещо много ценно, а чо
век
действително да се учи да се познава, за да се научи фактически да различава интелект и воля, както се учи да различава водород и кислород; иначе само ще му се струва, че преодолява описания дуализъм.
Днес за човечеството е крайно необходимо, човек да не се съблазнява от слабоумното „самопознание“, което често се определя като нещо много ценно, а човек действително да се учи да се познава, за да се научи фактически да различава интелект и воля, както се учи да различава водород и кислород; иначе само ще му се струва, че преодолява описания дуализъм.
към текста >>
Като следствие с чо
век
а е станало в известен смисъл разцепление в душевния му живот.
Това, което се случва на определена възраст, винаги се подготвя дълго време. И следва да се изучава, собствено, само това, което особено характерно се проявява в определената възраст. И доколкото ние действително искаме да преодолеем съвременния дуализъм, нека още един път да погледнем преди всичко, от една страна, халюцинаторната дейност на интелекта, а от друга страна, илюзията на природните явления; и едното, и другото са свързани с това, което описах по-горе.
Като следствие с човека е станало в известен смисъл разцепление в душевния му живот.
В него действат, бих казал, два потока, докато той трябва да се стреми, потокът да е един.
към текста >>
Днешният чо
век
, който вижда в него равностойна действителност за всички неща, – анатомът, за да не отиваме далеч за примери, или физиологът, – взема днес човешкото тяло и различава чисто външно, не вътрешно, отделните членове на това тяло.
Единият от потоците действа днес особено съблазнително: това е потокът, който изхожда от отношенията, в които душата се намира към природния ред.
Днешният човек, който вижда в него равностойна действителност за всички неща, – анатомът, за да не отиваме далеч за примери, или физиологът, – взема днес човешкото тяло и различава чисто външно, не вътрешно, отделните членове на това тяло.
Той поставя, може да се каже, сърцето редом до черния дроб и ги различава помежду им чисто външно, без оглед на времевата перспектива, за която неотдавна говорих; докато, всъщност, може да се направи правилно заключение за природата на сърцето и природата на черния дроб само ако се отчита времевата перспектива; ако, например, се изработи такъв духовнонаучен подход към ембриологията, за да се научим да правим разлика във времевото зараждане на ембрионалните органи, в зараждането на сърцето и така нататък, за да не си представяме всичко като равномерно изградено от клетки, което, от една страна, е вярно, но от друга страна, е пълна глупост. Защото, както знаете, нещо едновременно може да бъде и правилно, и глупост.
към текста >>
Тогава главата на чо
век
а ще се представи на наблюдателя като образувание, в което се отразява далечното минало; тогава на наблюдателя ще се представи системата на крайниците като нещо, сочещо в далечното бъдеще.
Но така, както днешните научни направления се опитват да обяснят природния ред, те не отчитат това, което е разделено във времето, те поставят тези неща едно до друго и така стигат до абстракции. Особено голяма е съблазънта просто да се съпоставя едното с другото: причина – следствие, причина – следствие, причина – следствие – абстрактно илюзорно причинно-следствено подреждане! Знаем от обясненията, които ви дадох миналата година, а също и през тази година, че не може така да се разглежда природата, че природата може само тогава да се обясни, ако на първо място, в нея се вижда отражение на духа. Тогава ще стигнем до истинското учение за метаморфозата, до истинския гьотеанизъм.
Тогава главата на човека ще се представи на наблюдателя като образувание, в което се отразява далечното минало; тогава на наблюдателя ще се представи системата на крайниците като нещо, сочещо в далечното бъдеще.
Но това, което тук е представено във вид на отделни явления, не само е свързано помежду си като причина и следствие, но представлява имагинация, израз на това, което стои зад него. Ние никога няма да разберем човешката глава, ако я виждаме само като израстваща от целия останал организъм, докато, всъщност, тя се е образувала от целия Космос и се е образувала от Космоса по различен начин, отколкото, например, крайниците. Физикът би се изсмял, ако някой започне да твърди, че магнитната стрелка затова показва север, защото вътре в себе си тя има силата да показва на север; обяснението е, че Космосът, тоест земният магнетизъм, дава направлението на магнитната стрелка. Обаче в човека или изобщо в организма всичко трябва да израства направо от него самия!
към текста >>
Обаче в чо
век
а или изобщо в организма всичко трябва да израства направо от него самия!
Тогава ще стигнем до истинското учение за метаморфозата, до истинския гьотеанизъм. Тогава главата на човека ще се представи на наблюдателя като образувание, в което се отразява далечното минало; тогава на наблюдателя ще се представи системата на крайниците като нещо, сочещо в далечното бъдеще. Но това, което тук е представено във вид на отделни явления, не само е свързано помежду си като причина и следствие, но представлява имагинация, израз на това, което стои зад него. Ние никога няма да разберем човешката глава, ако я виждаме само като израстваща от целия останал организъм, докато, всъщност, тя се е образувала от целия Космос и се е образувала от Космоса по различен начин, отколкото, например, крайниците. Физикът би се изсмял, ако някой започне да твърди, че магнитната стрелка затова показва север, защото вътре в себе си тя има силата да показва на север; обяснението е, че Космосът, тоест земният магнетизъм, дава направлението на магнитната стрелка.
Обаче в човека или изобщо в организма всичко трябва да израства направо от него самия!
към текста >>
Както магнитната стрелка поради космически причини показва с едната страна север, а с другата страна юг, по същия начин, – но сега поради космическо-времеви причини, – чо
век
със своята глава сочи към далечното минало, когато самата Земя е претърпяла метаморфоза, а със своята система на крайниците сочи към далечното бъдеще.
Както магнитната стрелка поради космически причини показва с едната страна север, а с другата страна юг, по същия начин, – но сега поради космическо-времеви причини, – човек със своята глава сочи към далечното минало, когато самата Земя е претърпяла метаморфоза, а със своята система на крайниците сочи към далечното бъдеще.
Той е космически ориентиран във времето. И това би било създаване на учението за метаморфозата, това е истинският гьотеанизъм: издигането от голия илюзорен каузален ред към разбирането на природата посредством имагинацията. Когато това, което се намира пред нас, го разбираме като образ на нещо друго, тогава се издигаме над голата илюзия.
към текста >>
Както може да се каже, че разбирането на природата днес представлява още нещо доста сбъркано, и трябва да се стремим към степените на познание, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ като имагинация, инспирация и интуиция, така може да се каже, че душевното на чо
век
а интелектуално се образува на три степени за действителна позиция в духа, за действително разбиране в духа.
Но не следва да оставаме при голата природа. Нужен е корелат, нужно е допълнение. Този, който така говори за природата, отново би бил фантазьор, ако просто така възприема природата, и ако, от друга страна, не се опитва да обясни: това, което новата философия противопоставя на природата като дух, е халюцинация, при нея също не трябва да се остава. Доколкото това, което живее днес, постепенно се е развивало, човечеството е преминало различни стадии, упражнявайки се последователно, да се придвижва към това, човешката душа да заеме определена позиция в разбирането на духа. И тук трябва да се различават три степени.
Както може да се каже, че разбирането на природата днес представлява още нещо доста сбъркано, и трябва да се стремим към степените на познание, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ като имагинация, инспирация и интуиция, така може да се каже, че душевното на човека интелектуално се образува на три степени за действителна позиция в духа, за действително разбиране в духа.
към текста >>
Свободен от илюзии може да бъде само този чо
век
, който знае, как диференцирано протича животът.
Днес все още битува нездравата практика, – ще си позволя да се изразя тривиално – всичко да се поставя под общ знаменател. Ако някой днес има политическа теория, всичко останало той си го наглася според тази политическа теория, мироглед и всичко останало. Ако някой има философски мироглед, той го използва също като политика и т.н., всичко поставя под общ знаменател. Така стоят нещата в наше време. Животът протича диференцирано.
Свободен от илюзии може да бъде само този човек, който знае, как диференцирано протича животът.
Бъдещето се стреми не към аморфното състояние на живота, а към силна диференциация: на духовен живот – като наука, известен вътрешен живот, за който днес още малцина имат представа, и който, съгласно древния обичай, може да се нарече религиозен, – и на политически живот. Ако се смесват помежду си всички тези неща, опитвайки се да се регулира едното по правилата на другото, се правят грешки, които описах тук миналата година, или преди две години[v]. Защото тези неща се развиват в отделни потоци: от една страна, социалният живот в направление на социализма; от друга страна, религиозният живот в направление на свободата на мислене; и научният живот в насока пневматология (учение за Светия Дух и действието му в света и човека, от гръцки, pneuma – дух –бел.на прев.), в насока на духовното познание. Само в живото взаимодействие на трите потока бъдещето може да внесе в човешкото развитие целебни сили, не рай на Земята, а целебни сили. Но би било лошо, ако ние, например, си представяме външния живот пневматологически, желаейки да основаваме религиозни секти, желаейки да го изпълним с пневматологичен живот, тоест да провеждаме политиката от позицията на пневматологията.
към текста >>
Защото тези неща се развиват в отделни потоци: от една страна, социалният живот в направление на социализма; от друга страна, религиозният живот в направление на свободата на мислене; и научният живот в насока пневматология (учение за Светия Дух и действието му в света и чо
век
а, от гръцки, pneuma – дух –бел.на прев.), в насока на духовното познание.
Така стоят нещата в наше време. Животът протича диференцирано. Свободен от илюзии може да бъде само този човек, който знае, как диференцирано протича животът. Бъдещето се стреми не към аморфното състояние на живота, а към силна диференциация: на духовен живот – като наука, известен вътрешен живот, за който днес още малцина имат представа, и който, съгласно древния обичай, може да се нарече религиозен, – и на политически живот. Ако се смесват помежду си всички тези неща, опитвайки се да се регулира едното по правилата на другото, се правят грешки, които описах тук миналата година, или преди две години[v].
Защото тези неща се развиват в отделни потоци: от една страна, социалният живот в направление на социализма; от друга страна, религиозният живот в направление на свободата на мислене; и научният живот в насока пневматология (учение за Светия Дух и действието му в света и човека, от гръцки, pneuma – дух –бел.на прев.), в насока на духовното познание.
Само в живото взаимодействие на трите потока бъдещето може да внесе в човешкото развитие целебни сили, не рай на Земята, а целебни сили. Но би било лошо, ако ние, например, си представяме външния живот пневматологически, желаейки да основаваме религиозни секти, желаейки да го изпълним с пневматологичен живот, тоест да провеждаме политиката от позицията на пневматологията. Това нищо не би дало. Също така нищо не би дало, ако в предишния смисъл осъществяваме политиката в религиозни съобщества. Както ръцете не могат да изпълняват това, което трябва да прави главата, не могат да го изпълняват и краката, така и пневматологията не може да осъществява това, което трябва да прави социализмът, или религията не може да осъществи това, което трябва да прави социализмът или пневматологията.
към текста >>
Гьоте и кризата на 19
век
“, лекциите от октомври 1916 г.
[v] миналата година, или преди две години – виж GA 171“Вътрешните импулси за развитие на човечеството.
Гьоте и кризата на 19 век“, лекциите от октомври 1916 г.
към текста >>
16.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Известни са ми съвременни мистици, които се опитват да разсъждават за съществото на чо
век
а по следния начин.
Известни са ми съвременни мистици, които се опитват да разсъждават за съществото на човека по следния начин.
Ще приведа резултат, до който те се надяват да стигнат. Те казват, примерно, така: когато човек се разглежда такъв, какъвто странства по земята, цялото му битие представлява загадка. Със своето душевно битие той далеч се извисява над това, което е в състояние да представи в цялото си човешко битие и да разкрие себе си, в известен смисъл, в изживяванията на взаимоотношенията с другите хора. Затова е необходимо да се приеме, – такова е мнението, към което се придържат тези мистици, – че човек в своето същество представлява нещо съвсем друго, различно от това, което той изглежда тук в своите земни появявания. Той би трябвало да бъде грандиозно космическо същество, което по своята природа е доста по-величествено от това, което представлява тук на земята; по някаква причина той се е лишил от живота в Космоса и трябва да бъде привързан към земното битие, – буквално така казват, например, мистичните привърженици на това направление, – за да се научи тук на смирение, да се научи да бъде скромен, да се почувства малък, докато в действителност е величествено, могъщо космическо същество, което по някаква причина се е оказало недостойно да води такъв космически живот.
към текста >>
Те казват, примерно, така: когато чо
век
се разглежда такъв, какъвто странства по земята, цялото му битие представлява загадка.
Известни са ми съвременни мистици, които се опитват да разсъждават за съществото на човека по следния начин. Ще приведа резултат, до който те се надяват да стигнат.
Те казват, примерно, така: когато човек се разглежда такъв, какъвто странства по земята, цялото му битие представлява загадка.
Със своето душевно битие той далеч се извисява над това, което е в състояние да представи в цялото си човешко битие и да разкрие себе си, в известен смисъл, в изживяванията на взаимоотношенията с другите хора. Затова е необходимо да се приеме, – такова е мнението, към което се придържат тези мистици, – че човек в своето същество представлява нещо съвсем друго, различно от това, което той изглежда тук в своите земни появявания. Той би трябвало да бъде грандиозно космическо същество, което по своята природа е доста по-величествено от това, което представлява тук на земята; по някаква причина той се е лишил от живота в Космоса и трябва да бъде привързан към земното битие, – буквално така казват, например, мистичните привърженици на това направление, – за да се научи тук на смирение, да се научи да бъде скромен, да се почувства малък, докато в действителност е величествено, могъщо космическо същество, което по някаква причина се е оказало недостойно да води такъв космически живот.
към текста >>
Затова е необходимо да се приеме, – такова е мнението, към което се придържат тези мистици, – че чо
век
в своето същество представлява нещо съвсем друго, различно от това, което той изглежда тук в своите земни появявания.
Известни са ми съвременни мистици, които се опитват да разсъждават за съществото на човека по следния начин. Ще приведа резултат, до който те се надяват да стигнат. Те казват, примерно, така: когато човек се разглежда такъв, какъвто странства по земята, цялото му битие представлява загадка. Със своето душевно битие той далеч се извисява над това, което е в състояние да представи в цялото си човешко битие и да разкрие себе си, в известен смисъл, в изживяванията на взаимоотношенията с другите хора.
Затова е необходимо да се приеме, – такова е мнението, към което се придържат тези мистици, – че човек в своето същество представлява нещо съвсем друго, различно от това, което той изглежда тук в своите земни появявания.
Той би трябвало да бъде грандиозно космическо същество, което по своята природа е доста по-величествено от това, което представлява тук на земята; по някаква причина той се е лишил от живота в Космоса и трябва да бъде привързан към земното битие, – буквално така казват, например, мистичните привърженици на това направление, – за да се научи тук на смирение, да се научи да бъде скромен, да се почувства малък, докато в действителност е величествено, могъщо космическо същество, което по някаква причина се е оказало недостойно да води такъв космически живот.
към текста >>
Но който дълбоко разбира живота, знае, че и такава мистична идея, в края на краищата, е породена от изключителната трудност за разрешаване загадките на живота и тези трудности все повече и повече обременяват душата на чо
век
а, която се стреми да се задълбочи в истинската реалност.
Знам, че мнозина просто ще се присмеят над такава идея.
Но който дълбоко разбира живота, знае, че и такава мистична идея, в края на краищата, е породена от изключителната трудност за разрешаване загадките на живота и тези трудности все повече и повече обременяват душата на човека, която се стреми да се задълбочи в истинската реалност.
От самосебе си се разбира, че не искам да кажа нищо лошо за тази идея, характерна за едно днешно мистично направление. Искам само да я дам като пример за разбиране, което също може да намери място в душата на човека. Със същия успех могат да се приведат още дузина други, повече или по-малко философски или мистични абстрактни решения на загадките на човека.
към текста >>
Искам само да я дам като пример за разбиране, което също може да намери място в душата на чо
век
а.
Знам, че мнозина просто ще се присмеят над такава идея. Но който дълбоко разбира живота, знае, че и такава мистична идея, в края на краищата, е породена от изключителната трудност за разрешаване загадките на живота и тези трудности все повече и повече обременяват душата на човека, която се стреми да се задълбочи в истинската реалност. От самосебе си се разбира, че не искам да кажа нищо лошо за тази идея, характерна за едно днешно мистично направление.
Искам само да я дам като пример за разбиране, което също може да намери място в душата на човека.
Със същия успех могат да се приведат още дузина други, повече или по-малко философски или мистични абстрактни решения на загадките на човека.
към текста >>
Със същия успех могат да се приведат още дузина други, повече или по-малко философски или мистични абстрактни решения на загадките на чо
век
а.
Знам, че мнозина просто ще се присмеят над такава идея. Но който дълбоко разбира живота, знае, че и такава мистична идея, в края на краищата, е породена от изключителната трудност за разрешаване загадките на живота и тези трудности все повече и повече обременяват душата на човека, която се стреми да се задълбочи в истинската реалност. От самосебе си се разбира, че не искам да кажа нищо лошо за тази идея, характерна за едно днешно мистично направление. Искам само да я дам като пример за разбиране, което също може да намери място в душата на човека.
Със същия успех могат да се приведат още дузина други, повече или по-малко философски или мистични абстрактни решения на загадките на човека.
към текста >>
Ако се опитаме да разберем какво е основанието, толкова различни хора по толкова различен, понякога съвсем несъстоятелен начин, да са се опитвали да изяснят, как, собствено, стои работата с чо
век
а в земното му битие, може да се стигне до различни решения.
Ако се опитаме да разберем какво е основанието, толкова различни хора по толкова различен, понякога съвсем несъстоятелен начин, да са се опитвали да изяснят, как, собствено, стои работата с човека в земното му битие, може да се стигне до различни решения.
Преди всичко се стига до там, че именно по отношение на великите реални въпроси на битието, хората не искат да се придържат към нещо, към което се придържат в малките ежедневни ситуации: тогава човек съзнава, че той не трябва да замъглява истината със своите желания, и че желанието му да види истината едикаква си, не може да служи за мярка за обективност на истината. В обикновения живот, в малкото, човек без да се замисля следва това правило; в голямото виждаме невъзможността на човека да стигне до съгласуван с действителността мироглед именно защото човек не може да се избави от желанията, когато става дума за разбиране на истината. И в болшинството случаи голяма роля играят именно тези желания, които могат да се нарекат несъзнателни желания, за които човек не подозира, че се намират в душата му. Но такива желания присъстват в неговата душа; те остават подсъзнателни и несъзнателни. И именно това беше задачата на духовнонаучното обучение – да доведе до осъзнаване на тези несъзнателни желания, за да се освободим от илюзорния живот и да се встъпи в сферата на истината.
към текста >>
Преди всичко се стига до там, че именно по отношение на великите реални въпроси на битието, хората не искат да се придържат към нещо, към което се придържат в малките ежедневни ситуации: тогава чо
век
съзнава, че той не трябва да замъглява истината със своите желания, и че желанието му да види истината едикаква си, не може да служи за мярка за обективност на истината.
Ако се опитаме да разберем какво е основанието, толкова различни хора по толкова различен, понякога съвсем несъстоятелен начин, да са се опитвали да изяснят, как, собствено, стои работата с човека в земното му битие, може да се стигне до различни решения.
Преди всичко се стига до там, че именно по отношение на великите реални въпроси на битието, хората не искат да се придържат към нещо, към което се придържат в малките ежедневни ситуации: тогава човек съзнава, че той не трябва да замъглява истината със своите желания, и че желанието му да види истината едикаква си, не може да служи за мярка за обективност на истината.
В обикновения живот, в малкото, човек без да се замисля следва това правило; в голямото виждаме невъзможността на човека да стигне до съгласуван с действителността мироглед именно защото човек не може да се избави от желанията, когато става дума за разбиране на истината. И в болшинството случаи голяма роля играят именно тези желания, които могат да се нарекат несъзнателни желания, за които човек не подозира, че се намират в душата му. Но такива желания присъстват в неговата душа; те остават подсъзнателни и несъзнателни. И именно това беше задачата на духовнонаучното обучение – да доведе до осъзнаване на тези несъзнателни желания, за да се освободим от илюзорния живот и да се встъпи в сферата на истината.
към текста >>
В обикновения живот, в малкото, чо
век
без да се замисля следва това правило; в голямото виждаме невъзможността на чо
век
а да стигне до съгласуван с действителността мироглед именно защото чо
век
не може да се избави от желанията, когато става дума за разбиране на истината.
Ако се опитаме да разберем какво е основанието, толкова различни хора по толкова различен, понякога съвсем несъстоятелен начин, да са се опитвали да изяснят, как, собствено, стои работата с човека в земното му битие, може да се стигне до различни решения. Преди всичко се стига до там, че именно по отношение на великите реални въпроси на битието, хората не искат да се придържат към нещо, към което се придържат в малките ежедневни ситуации: тогава човек съзнава, че той не трябва да замъглява истината със своите желания, и че желанието му да види истината едикаква си, не може да служи за мярка за обективност на истината.
В обикновения живот, в малкото, човек без да се замисля следва това правило; в голямото виждаме невъзможността на човека да стигне до съгласуван с действителността мироглед именно защото човек не може да се избави от желанията, когато става дума за разбиране на истината.
И в болшинството случаи голяма роля играят именно тези желания, които могат да се нарекат несъзнателни желания, за които човек не подозира, че се намират в душата му. Но такива желания присъстват в неговата душа; те остават подсъзнателни и несъзнателни. И именно това беше задачата на духовнонаучното обучение – да доведе до осъзнаване на тези несъзнателни желания, за да се освободим от илюзорния живот и да се встъпи в сферата на истината.
към текста >>
И в болшинството случаи голяма роля играят именно тези желания, които могат да се нарекат несъзнателни желания, за които чо
век
не подозира, че се намират в душата му.
Ако се опитаме да разберем какво е основанието, толкова различни хора по толкова различен, понякога съвсем несъстоятелен начин, да са се опитвали да изяснят, как, собствено, стои работата с човека в земното му битие, може да се стигне до различни решения. Преди всичко се стига до там, че именно по отношение на великите реални въпроси на битието, хората не искат да се придържат към нещо, към което се придържат в малките ежедневни ситуации: тогава човек съзнава, че той не трябва да замъглява истината със своите желания, и че желанието му да види истината едикаква си, не може да служи за мярка за обективност на истината. В обикновения живот, в малкото, човек без да се замисля следва това правило; в голямото виждаме невъзможността на човека да стигне до съгласуван с действителността мироглед именно защото човек не може да се избави от желанията, когато става дума за разбиране на истината.
И в болшинството случаи голяма роля играят именно тези желания, които могат да се нарекат несъзнателни желания, за които човек не подозира, че се намират в душата му.
Но такива желания присъстват в неговата душа; те остават подсъзнателни и несъзнателни. И именно това беше задачата на духовнонаучното обучение – да доведе до осъзнаване на тези несъзнателни желания, за да се освободим от илюзорния живот и да се встъпи в сферата на истината.
към текста >>
Такива неосъзнати желания играят своята роля особено тогава, когато вътре в чо
век
а трябва да се проявят висшите жизнени истини, засягащи същността на самия човешки живот, да кажем, обикновения човешки живот, както той протича във физическия свят между раждането и смъртта.
Такива неосъзнати желания играят своята роля особено тогава, когато вътре в човека трябва да се проявят висшите жизнени истини, засягащи същността на самия човешки живот, да кажем, обикновения човешки живот, както той протича във физическия свят между раждането и смъртта.
Действителното, предметно, съгласувано с действителността разглеждане, винаги трябва да има предвид цялото течение на живота, ако иска да го разбере. И сега си представете, че такова съгласувано с действителността разглеждане на живота дава резултат, какъвто човек, макар и подсъзнателно, никак не би желал: тогава човек би направил всичко, посредством лъжлива логика да мине покрай неудобния резултат.
към текста >>
И сега си представете, че такова съгласувано с действителността разглеждане на живота дава резултат, какъвто чо
век
, макар и подсъзнателно, никак не би желал: тогава чо
век
би направил всичко, посредством лъжлива логика да мине покрай неудобния резултат.
Такива неосъзнати желания играят своята роля особено тогава, когато вътре в човека трябва да се проявят висшите жизнени истини, засягащи същността на самия човешки живот, да кажем, обикновения човешки живот, както той протича във физическия свят между раждането и смъртта. Действителното, предметно, съгласувано с действителността разглеждане, винаги трябва да има предвид цялото течение на живота, ако иска да го разбере.
И сега си представете, че такова съгласувано с действителността разглеждане на живота дава резултат, какъвто човек, макар и подсъзнателно, никак не би желал: тогава човек би направил всичко, посредством лъжлива логика да мине покрай неудобния резултат.
към текста >>
Но за живота, който чо
век
би искал да води на земята, при внимателно разглеждане на работата, изглежда така, че именно истината относно чо
век
а е такава, че повечето жизнени удобства предизвикват лека тревога – макар и подсъзнателна тревога, но разбирате, какво имам предвид, – лека несъзнателна, понякога кореняща се дълбоко в подсъзнанието тревога.
Духовнонаучното разглеждане показва, че така е в действителност. Разбира се, може да се намери по-висока гледна точка, от която, може би, всичко това ще изглежда по-различно.
Но за живота, който човек би искал да води на земята, при внимателно разглеждане на работата, изглежда така, че именно истината относно човека е такава, че повечето жизнени удобства предизвикват лека тревога – макар и подсъзнателна тревога, но разбирате, какво имам предвид, – лека несъзнателна, понякога кореняща се дълбоко в подсъзнанието тревога.
Но трябва по-нататък да разгледаме целия човешки живот.
към текста >>
Знаем, че чо
век
може да бъде разбран, само ако разглеждаме живота му първо от раждането до смяната на зъбите, след това от смяната на зъбите до половата зрелост, от половата зрелост до началото на второто десетилетие, да кажем, до средата на 21 година от живота.
Ние знаем, че целият този човешки живот, ако го разглеждаме точно и обективно, се дели на различни периоди. За тези периоди можете да прочетете в книгата ми „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“.
Знаем, че човек може да бъде разбран, само ако разглеждаме живота му първо от раждането до смяната на зъбите, след това от смяната на зъбите до половата зрелост, от половата зрелост до началото на второто десетилетие, да кажем, до средата на 21 година от живота.
Животът на човека може да се разбере, когато се опитваме да го разберем от естественонаучна гледна точка, ако обърнем внимание на периодичността на човешкия живот със седемгодишен цикъл.
към текста >>
Животът на чо
век
а може да се разбере, когато се опитваме да го разберем от естественонаучна гледна точка, ако обърнем внимание на периодичността на човешкия живот със седемгодишен цикъл.
Ние знаем, че целият този човешки живот, ако го разглеждаме точно и обективно, се дели на различни периоди. За тези периоди можете да прочетете в книгата ми „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“. Знаем, че човек може да бъде разбран, само ако разглеждаме живота му първо от раждането до смяната на зъбите, след това от смяната на зъбите до половата зрелост, от половата зрелост до началото на второто десетилетие, да кажем, до средата на 21 година от живота.
Животът на човека може да се разбере, когато се опитваме да го разберем от естественонаучна гледна точка, ако обърнем внимание на периодичността на човешкия живот със седемгодишен цикъл.
към текста >>
От това, което говорихме вчера, знаете, че чо
век
е така ориентиран в живота спрямо Космоса – вчера ви припомних образа на магнитната стрелка, – че, например, формата на главата му сочи към далечното минало, а формата на крайниците му сочи към далечното бъдеще, както единият полюс на магнитната стрелка сочи север, а другият полюс сочи на юг.
Във всеки от тези периоди в човешкия живот става нещо важно.
От това, което говорихме вчера, знаете, че човек е така ориентиран в живота спрямо Космоса – вчера ви припомних образа на магнитната стрелка, – че, например, формата на главата му сочи към далечното минало, а формата на крайниците му сочи към далечното бъдеще, както единият полюс на магнитната стрелка сочи север, а другият полюс сочи на юг.
към текста >>
И отново има нещо, което чо
век
задържа в своето формиране.
Тази ориентация по отношение на Космоса е различна за всеки отделен главен период в човешкия живот. Във всеки отделен период други сили се включват в човешката организация. В първия седемгодишен период от живота ни в нас господства нещо различно, от това във втория седемгодишен период. Всичко, което примерно на седмата година от живота се изразява в това, което като плът, може да се каже, изпълва целия ръст, доколкото израстват постоянните зъби, това, което изпълва при растежа им постоянните зъби, всичко това се произвежда от силите на Космоса в първите седем години от живота.
И отново има нещо, което човек задържа в своето формиране.
Задържането е в това, че когато достига полова зрелост, това, с което, може да се каже, той тангира, се образува благодарение на това, че определени развиващи сили, които имат своя произход в Космоса, се формират във втория жизнен период.
към текста >>
Работата стои така, че може да се каже: в цялостния чо
век
различни членове се намират във взаимодействие.
Работата стои така, че може да се каже: в цялостния човек различни членове се намират във взаимодействие.
Детето развива определена психическа дейност в периода до смяната на зъбите; и тази психическа дейност е изключително важна именно в тези първи години от живота. Само ви напомням наистина мъдрото изречение на Жан Пол, който е казал, че в началото на своя живот, от дойката си, без съмнение, е научил за живота много повече, отколкото от всичките си професори в академичните години. В това изказване се съдържа нещо много мъдро, много правилно. Трябва само правилно да се оценят тези неща. На много неща се научаваме през тези първи седем години от нашия живот, но наученото остава в известен смисъл интелектуално, и се намира долу, в смътните дълбини на душевния живот, който е още почти подобен на телесния живот.
към текста >>
Но ако прочетете моята книга „Духовното ръководство на чо
век
а и човечеството[ii]“, ще видите, че животът, който детето развива през първите седем години, може да се оценява по-различно, отколкото се прави обикновено.
Детето развива определена психическа дейност в периода до смяната на зъбите; и тази психическа дейност е изключително важна именно в тези първи години от живота. Само ви напомням наистина мъдрото изречение на Жан Пол, който е казал, че в началото на своя живот, от дойката си, без съмнение, е научил за живота много повече, отколкото от всичките си професори в академичните години. В това изказване се съдържа нещо много мъдро, много правилно. Трябва само правилно да се оценят тези неща. На много неща се научаваме през тези първи седем години от нашия живот, но наученото остава в известен смисъл интелектуално, и се намира долу, в смътните дълбини на душевния живот, който е още почти подобен на телесния живот.
Но ако прочетете моята книга „Духовното ръководство на човека и човечеството[ii]“, ще видите, че животът, който детето развива през първите седем години, може да се оценява по-различно, отколкото се прави обикновено.
През тези първи седем години действително господства немалка мъдрост в човешкия организъм. Когато детето, – употребявайки буржоазния израз – „за първи път види бял свят“, мозъкът му е още слабо диференциран. Той се диференцира едва с течение на времето, и това, което се проявява като структура на мозъка, действително съответства, ако се проучи това, на влиянието на дълбоката мъдрост, както и всичко, което правим в живота по-нататък – дали конструираме машини или се занимаваме с научни изследвания, – ние го правим, опирайки се на мъдростта. Естествено, не можем по-късно по съзнателен начин да правим това, което сме правили безсъзнателно, когато, така да се каже, едва сме видели белия свят. Тогава в нас е господствал космическият разум, този космически разум, за който също трябва да говорим, когато обсъждаме развитието на речта.
към текста >>
Наистина, висшият космически разум господства в чо
век
а през първите седем години от живота му.
През тези първи седем години действително господства немалка мъдрост в човешкия организъм. Когато детето, – употребявайки буржоазния израз – „за първи път види бял свят“, мозъкът му е още слабо диференциран. Той се диференцира едва с течение на времето, и това, което се проявява като структура на мозъка, действително съответства, ако се проучи това, на влиянието на дълбоката мъдрост, както и всичко, което правим в живота по-нататък – дали конструираме машини или се занимаваме с научни изследвания, – ние го правим, опирайки се на мъдростта. Естествено, не можем по-късно по съзнателен начин да правим това, което сме правили безсъзнателно, когато, така да се каже, едва сме видели белия свят. Тогава в нас е господствал космическият разум, този космически разум, за който също трябва да говорим, когато обсъждаме развитието на речта.
Наистина, висшият космически разум господства в човека през първите седем години от живота му.
към текста >>
Този космически разум е насочен през вторите седем години да присъедини към чо
век
а това, което води до половия живот; но космическата интелектуалност господства вече в по-малка степен.
Този космически разум е насочен през вторите седем години да присъедини към човека това, което води до половия живот; но космическата интелектуалност господства вече в по-малка степен.
Може да се каже: това, което остава тук, което не е намерило приложението си вътре, всичко това се издига към главата. И това, което тук получава главата, собствено, е нещо, което се е натрупало вътре в човека, в несъзнателния душевен живот. Сега да се придвижим по-нататък по седемгодишните периоди.
към текста >>
И това, което тук получава главата, собствено, е нещо, което се е натрупало вътре в чо
век
а, в несъзнателния душевен живот.
Този космически разум е насочен през вторите седем години да присъедини към човека това, което води до половия живот; но космическата интелектуалност господства вече в по-малка степен. Може да се каже: това, което остава тук, което не е намерило приложението си вътре, всичко това се издига към главата.
И това, което тук получава главата, собствено, е нещо, което се е натрупало вътре в човека, в несъзнателния душевен живот.
Сега да се придвижим по-нататък по седемгодишните периоди.
към текста >>
Днес обикновено не се изучава изцяло човешкия живот, така наречения нормален човешки живот; защото за да се изучава нормалния човешки живот, се изисква определена отдаденост, първо, на самия истински чо
век
, а от друга страна, на великите космически закономерности.
Днес обикновено не се изучава изцяло човешкия живот, така наречения нормален човешки живот; защото за да се изучава нормалния човешки живот, се изисква определена отдаденост, първо, на самия истински човек, а от друга страна, на великите космически закономерности.
И колкото и странно да звучи, това, което господства в човека през първите детски години, през първите седем години от човешкия живот, е невъзможно да се разбере, нито бидейки дете, нито юноша или девойка, нито бидейки вече образован човек на двадесетгодишна възраст. Това е невъзможно да се разбере. Може да се стигне до известно разбиране на това, което се разиграва в детските години, ако търсим това разбиране вътре в човека, в неговия вътрешен опит, когато той достигне възрастта от 56 до 63 години. Едва тази зряла възраст ни дава възможност да надникнем в това, което господства през първите седем години от живота на детето. Това не е съвсем удобно; защото човек иска днес, едва прекрачил юношеската възраст, да бъде пълноценен човек.
към текста >>
И колкото и странно да звучи, това, което господства в чо
век
а през първите детски години, през първите седем години от човешкия живот, е невъзможно да се разбере, нито бидейки дете, нито юноша или девойка, нито бидейки вече образован чо
век
на двадесетгодишна възраст.
Днес обикновено не се изучава изцяло човешкия живот, така наречения нормален човешки живот; защото за да се изучава нормалния човешки живот, се изисква определена отдаденост, първо, на самия истински човек, а от друга страна, на великите космически закономерности.
И колкото и странно да звучи, това, което господства в човека през първите детски години, през първите седем години от човешкия живот, е невъзможно да се разбере, нито бидейки дете, нито юноша или девойка, нито бидейки вече образован човек на двадесетгодишна възраст.
Това е невъзможно да се разбере. Може да се стигне до известно разбиране на това, което се разиграва в детските години, ако търсим това разбиране вътре в човека, в неговия вътрешен опит, когато той достигне възрастта от 56 до 63 години. Едва тази зряла възраст ни дава възможност да надникнем в това, което господства през първите седем години от живота на детето. Това не е съвсем удобно; защото човек иска днес, едва прекрачил юношеската възраст, да бъде пълноценен човек. И днес ни се струва неудобно да се съгласим, че има нещо в света, даже в нас самите, за разбирането на което се изисква достигането на петдесетгодишна възраст.
към текста >>
Може да се стигне до известно разбиране на това, което се разиграва в детските години, ако търсим това разбиране вътре в чо
век
а, в неговия вътрешен опит, когато той достигне възрастта от 56 до 63 години.
Днес обикновено не се изучава изцяло човешкия живот, така наречения нормален човешки живот; защото за да се изучава нормалния човешки живот, се изисква определена отдаденост, първо, на самия истински човек, а от друга страна, на великите космически закономерности. И колкото и странно да звучи, това, което господства в човека през първите детски години, през първите седем години от човешкия живот, е невъзможно да се разбере, нито бидейки дете, нито юноша или девойка, нито бидейки вече образован човек на двадесетгодишна възраст. Това е невъзможно да се разбере.
Може да се стигне до известно разбиране на това, което се разиграва в детските години, ако търсим това разбиране вътре в човека, в неговия вътрешен опит, когато той достигне възрастта от 56 до 63 години.
Едва тази зряла възраст ни дава възможност да надникнем в това, което господства през първите седем години от живота на детето. Това не е съвсем удобно; защото човек иска днес, едва прекрачил юношеската възраст, да бъде пълноценен човек. И днес ни се струва неудобно да се съгласим, че има нещо в света, даже в нас самите, за разбирането на което се изисква достигането на петдесетгодишна възраст. И ако става дума за разбиране, за вътрешното човешко разбиране, което човек може да достигне, всичко, което се образува в годините на половото съзряване, тоест във възрастта от 7 до 14 години, може до известна степен да се научим да разбираме, чак достигайки възрастта от 49 до 56 години, тоест през петото десетилетие от живота.
към текста >>
Това не е съвсем удобно; защото чо
век
иска днес, едва прекрачил юношеската възраст, да бъде пълноценен чо
век
.
Днес обикновено не се изучава изцяло човешкия живот, така наречения нормален човешки живот; защото за да се изучава нормалния човешки живот, се изисква определена отдаденост, първо, на самия истински човек, а от друга страна, на великите космически закономерности. И колкото и странно да звучи, това, което господства в човека през първите детски години, през първите седем години от човешкия живот, е невъзможно да се разбере, нито бидейки дете, нито юноша или девойка, нито бидейки вече образован човек на двадесетгодишна възраст. Това е невъзможно да се разбере. Може да се стигне до известно разбиране на това, което се разиграва в детските години, ако търсим това разбиране вътре в човека, в неговия вътрешен опит, когато той достигне възрастта от 56 до 63 години. Едва тази зряла възраст ни дава възможност да надникнем в това, което господства през първите седем години от живота на детето.
Това не е съвсем удобно; защото човек иска днес, едва прекрачил юношеската възраст, да бъде пълноценен човек.
И днес ни се струва неудобно да се съгласим, че има нещо в света, даже в нас самите, за разбирането на което се изисква достигането на петдесетгодишна възраст. И ако става дума за разбиране, за вътрешното човешко разбиране, което човек може да достигне, всичко, което се образува в годините на половото съзряване, тоест във възрастта от 7 до 14 години, може до известна степен да се научим да разбираме, чак достигайки възрастта от 49 до 56 години, тоест през петото десетилетие от живота.
към текста >>
И ако става дума за разбиране, за вътрешното човешко разбиране, което чо
век
може да достигне, всичко, което се образува в годините на половото съзряване, тоест във възрастта от 7 до 14 години, може до известна степен да се научим да разбираме, чак достигайки възрастта от 49 до 56 години, тоест през петото десетилетие от живота.
Това е невъзможно да се разбере. Може да се стигне до известно разбиране на това, което се разиграва в детските години, ако търсим това разбиране вътре в човека, в неговия вътрешен опит, когато той достигне възрастта от 56 до 63 години. Едва тази зряла възраст ни дава възможност да надникнем в това, което господства през първите седем години от живота на детето. Това не е съвсем удобно; защото човек иска днес, едва прекрачил юношеската възраст, да бъде пълноценен човек. И днес ни се струва неудобно да се съгласим, че има нещо в света, даже в нас самите, за разбирането на което се изисква достигането на петдесетгодишна възраст.
И ако става дума за разбиране, за вътрешното човешко разбиране, което човек може да достигне, всичко, което се образува в годините на половото съзряване, тоест във възрастта от 7 до 14 години, може до известна степен да се научим да разбираме, чак достигайки възрастта от 49 до 56 години, тоест през петото десетилетие от живота.
към текста >>
Би било добре, ако се съобразяваме с такива истини, защото посредством такива истини може да се научим също и да разбираме живота, докато другите истини, които обикновено се установяват по отношение на чо
век
а, са такива, каквито искат да ги видят.
Би било добре, ако се съобразяваме с такива истини, защото посредством такива истини може да се научим също и да разбираме живота, докато другите истини, които обикновено се установяват по отношение на човека, са такива, каквито искат да ги видят.
Но при това не се забелязва, че присъстват несъзнателните желания. И това, което се разиграва в нас в годините от половата зрелост до 21-та година от живота, за него се получава някаква представа, когато достигнем възраст от 42 до 49 години, а за това, което се разиграва между 20 и 28 години от живота, можем да получим някаква представа, достигайки възрастта от 35 до 42 години. Това, което казах по отношение на тези неща, е основано на реалното жизнено наблюдение, което е необходимо да се прави, за да се включи в духовнонаучните наблюдения, не да се занимаваме с детинските работи, които често наричат самопознание, а да се занимаваме с истинското самопознание, тоест с познанието за човека. И именно във възрастта от 28 до 35 години може да се изпита нещо, което може едновременно да бъде изпитано и разбрано; тук се достига някакво равновесие между разбиране и мислене. В първата половина от живота можем да обмисляме, да си представяме различни неща; но за да изпитаме с пълно разбиране това, което ни се е представило през първата половина от живота, трябва да почакаме втората половина.
към текста >>
Това, което казах по отношение на тези неща, е основано на реалното жизнено наблюдение, което е необходимо да се прави, за да се включи в духовнонаучните наблюдения, не да се занимаваме с детинските работи, които често наричат самопознание, а да се занимаваме с истинското самопознание, тоест с познанието за чо
век
а.
Би било добре, ако се съобразяваме с такива истини, защото посредством такива истини може да се научим също и да разбираме живота, докато другите истини, които обикновено се установяват по отношение на човека, са такива, каквито искат да ги видят. Но при това не се забелязва, че присъстват несъзнателните желания. И това, което се разиграва в нас в годините от половата зрелост до 21-та година от живота, за него се получава някаква представа, когато достигнем възраст от 42 до 49 години, а за това, което се разиграва между 20 и 28 години от живота, можем да получим някаква представа, достигайки възрастта от 35 до 42 години.
Това, което казах по отношение на тези неща, е основано на реалното жизнено наблюдение, което е необходимо да се прави, за да се включи в духовнонаучните наблюдения, не да се занимаваме с детинските работи, които често наричат самопознание, а да се занимаваме с истинското самопознание, тоест с познанието за човека.
И именно във възрастта от 28 до 35 години може да се изпита нещо, което може едновременно да бъде изпитано и разбрано; тук се достига някакво равновесие между разбиране и мислене. В първата половина от живота можем да обмисляме, да си представяме различни неща; но за да изпитаме с пълно разбиране това, което ни се е представило през първата половина от живота, трябва да почакаме втората половина.
към текста >>
Мога даже да си представя хората, които ще кажат: да, но ако чо
век
в цялата си вътрешна закономерност е така ограничен, къде е свободната воля на чо
век
а?
Това е много неудобна истина, но такъв е животът.
Мога даже да си представя хората, които ще кажат: да, но ако човек в цялата си вътрешна закономерност е така ограничен, къде е свободната воля на човека?
Къде му е свободата? Къде е съзнанието за принадлежност към човечеството? Разбира се, мога също да си представя и, че някой се чувства несвободен, защото не може едновременно да се намира в Европа и в Америка, някой се чувства несвободен, защото не може да свали луната от небето. Но фактите се градят не според човешките желания, и там, където става дума за това, човек да стигне до обяснение на самия себе си, също е необходимо да се имат предвид фактите. Тези факти са такива: ние не живеем просто така толкова модифициран и метаморфозирал живот, ние живеем този живот така, че всеки жизнен период има свой смисъл и свое значение по отношение на другите периоди.
към текста >>
Но фактите се градят не според човешките желания, и там, където става дума за това, чо
век
да стигне до обяснение на самия себе си, също е необходимо да се имат предвид фактите.
Това е много неудобна истина, но такъв е животът. Мога даже да си представя хората, които ще кажат: да, но ако човек в цялата си вътрешна закономерност е така ограничен, къде е свободната воля на човека? Къде му е свободата? Къде е съзнанието за принадлежност към човечеството? Разбира се, мога също да си представя и, че някой се чувства несвободен, защото не може едновременно да се намира в Европа и в Америка, някой се чувства несвободен, защото не може да свали луната от небето.
Но фактите се градят не според човешките желания, и там, където става дума за това, човек да стигне до обяснение на самия себе си, също е необходимо да се имат предвид фактите.
Тези факти са такива: ние не живеем просто така толкова модифициран и метаморфозирал живот, ние живеем този живот така, че всеки жизнен период има свой смисъл и свое значение по отношение на другите периоди. И при това ние живеем, както беше казано, нормален живот, ако това ни бъде позволено, до шестдесет години, – за ранната смърт ще говорим от тази гледна точка утре, – и по някакъв начин едва във втората половина на живота ни става ясно това, което е ставало с нас през първата половина от живота.
към текста >>
Чо
век
би могъл доста по-уверено и правилно да се ориентира в света, ако такова познание за живота би имало място.
Човек би могъл доста по-уверено и правилно да се ориентира в света, ако такова познание за живота би имало място.
Защото тогава всичко би се градило на надеждна жизнена почва, докато днес, доколкото се ориентираме не по обективното, а по своите желания, често просто се придържаме към следното: разбира се, до тридесет има на какво да се научим, но след това вече сме готови хора, вече сме узрели за живота. Но вследствие на това изцяло се изпускат предвид вътрешните жизнени взаимовръзки. Да разбираш живота, това действително е вътрешна задача. И именно, ако става дума за тази интимна задача, не трябва да се пропуска от внимание, че желанията трябва да мълчат, и трябва да се взема предвид само обективното.
към текста >>
Ако това не беше така, тогава в живота би ставало следното: за някои неща, които се отнасят до истината в чо
век
а, чието живо разбиране е възможно едва след достигането на четиридесет години, както го описах по-горе,този, който е достигнал двадесетгодишна възраст, трябва да вярва на четиридесетгодишния.
Сега да отбележим определено изглаждане в хода на човешката еволюция. В предишните времена работата е стояла съвсем иначе – говорил съм вече за това: спомнете си[iii] какво ви разказвах за човешкото развитие от атлантската епоха до наши дни, за постоянното подмладяване на човечеството. Определено изглаждане се е осъществило защото в хода на еволюцията е започнало да се проявява това, че един елемент е родствен на друг.
Ако това не беше така, тогава в живота би ставало следното: за някои неща, които се отнасят до истината в човека, чието живо разбиране е възможно едва след достигането на четиридесет години, както го описах по-горе,този, който е достигнал двадесетгодишна възраст, трябва да вярва на четиридесетгодишния.
Макар и не изцяло, но в хода на развитието на човечеството самите понятия и представи са станали такива, че на една възраст може да се получи усещане за увереност по отношение на друга. Когато има достатъчна готовност, да се изслушват четиридесетгодишните и петдесетгодишните, които говорят за своя жизнен опит, се предполага, че младите, които позволяват да се сподели с тях този опит, днес не разчитат на голия авторитет, а това вече е обусловено от развитието; но когато мислят, – младият човек може само да мисли, – в характера, който придобиват мислите, се съдържа повече от това, което просто апелира към вярата, в тях вече е заложена определена възможност също да преценяват. Изобщо може да се каже: на младини човек мисли, на старини разбира. Но в това вече е заложено нещо, което може да даде повече от убедеността на вярата и голото доверие към авторитета. Това създава известен баланс.
към текста >>
Когато има достатъчна готовност, да се изслушват четиридесетгодишните и петдесетгодишните, които говорят за своя жизнен опит, се предполага, че младите, които позволяват да се сподели с тях този опит, днес не разчитат на голия авторитет, а това вече е обусловено от развитието; но когато мислят, – младият чо
век
може само да мисли, – в характера, който придобиват мислите, се съдържа повече от това, което просто апелира към вярата, в тях вече е заложена определена възможност също да преценяват.
Сега да отбележим определено изглаждане в хода на човешката еволюция. В предишните времена работата е стояла съвсем иначе – говорил съм вече за това: спомнете си[iii] какво ви разказвах за човешкото развитие от атлантската епоха до наши дни, за постоянното подмладяване на човечеството. Определено изглаждане се е осъществило защото в хода на еволюцията е започнало да се проявява това, че един елемент е родствен на друг. Ако това не беше така, тогава в живота би ставало следното: за някои неща, които се отнасят до истината в човека, чието живо разбиране е възможно едва след достигането на четиридесет години, както го описах по-горе,този, който е достигнал двадесетгодишна възраст, трябва да вярва на четиридесетгодишния. Макар и не изцяло, но в хода на развитието на човечеството самите понятия и представи са станали такива, че на една възраст може да се получи усещане за увереност по отношение на друга.
Когато има достатъчна готовност, да се изслушват четиридесетгодишните и петдесетгодишните, които говорят за своя жизнен опит, се предполага, че младите, които позволяват да се сподели с тях този опит, днес не разчитат на голия авторитет, а това вече е обусловено от развитието; но когато мислят, – младият човек може само да мисли, – в характера, който придобиват мислите, се съдържа повече от това, което просто апелира към вярата, в тях вече е заложена определена възможност също да преценяват.
Изобщо може да се каже: на младини човек мисли, на старини разбира. Но в това вече е заложено нещо, което може да даде повече от убедеността на вярата и голото доверие към авторитета. Това създава известен баланс.
към текста >>
Изобщо може да се каже: на младини чо
век
мисли, на старини разбира.
В предишните времена работата е стояла съвсем иначе – говорил съм вече за това: спомнете си[iii] какво ви разказвах за човешкото развитие от атлантската епоха до наши дни, за постоянното подмладяване на човечеството. Определено изглаждане се е осъществило защото в хода на еволюцията е започнало да се проявява това, че един елемент е родствен на друг. Ако това не беше така, тогава в живота би ставало следното: за някои неща, които се отнасят до истината в човека, чието живо разбиране е възможно едва след достигането на четиридесет години, както го описах по-горе,този, който е достигнал двадесетгодишна възраст, трябва да вярва на четиридесетгодишния. Макар и не изцяло, но в хода на развитието на човечеството самите понятия и представи са станали такива, че на една възраст може да се получи усещане за увереност по отношение на друга. Когато има достатъчна готовност, да се изслушват четиридесетгодишните и петдесетгодишните, които говорят за своя жизнен опит, се предполага, че младите, които позволяват да се сподели с тях този опит, днес не разчитат на голия авторитет, а това вече е обусловено от развитието; но когато мислят, – младият човек може само да мисли, – в характера, който придобиват мислите, се съдържа повече от това, което просто апелира към вярата, в тях вече е заложена определена възможност също да преценяват.
Изобщо може да се каже: на младини човек мисли, на старини разбира.
Но в това вече е заложено нещо, което може да даде повече от убедеността на вярата и голото доверие към авторитета. Това създава известен баланс.
към текста >>
Младият чо
век
се намира в особено отношение към стария, когато знае: той може да изпита нещо, което по отношение на това, което може просто да се помисли, представлява разбиране на помисленото.
Възприемете това, което казах, за житейска истина. Ако приемете това като житейска истина, тя ще хвърли светлина и върху жизнената практика. Представете си, ако това, което казах, се въплъти в живота, ако хората започнат така да мислят, чувстват и възприемат – как това би се отразило в отношенията на хората! Как това би способствало за установяването на връзката на душа с душа!
Младият човек се намира в особено отношение към стария, когато знае: той може да изпита нещо, което по отношение на това, което може просто да се помисли, представлява разбиране на помисленото.
Тогава, ако застанем на такава жизнена позиция, по-съвсем друг начин бихме слушали съобщенията, които може да направи човек, намиращ се в друга възраст. И тогава до дълбока старост би се запазвал интересът към това, което бърборят наоколо младежите, че даже и децата. Спомнете си колко често съм ви казвал: и най-мъдрият може да се поучи от малките деца! – разбира се, именно мъдрият охотно и с любов ще се учи от малките деца. Макар и да не може да научи от тях много по отношение на морала и прочие жизнени възгледи, но именно от децата може да почерпи безкрайно много мъдрост относно космическите явления, които в малкото дете се преживяват съвсем различно, отколкото в по-късна възраст.
към текста >>
Тогава, ако застанем на такава жизнена позиция, по-съвсем друг начин бихме слушали съобщенията, които може да направи чо
век
, намиращ се в друга възраст.
Възприемете това, което казах, за житейска истина. Ако приемете това като житейска истина, тя ще хвърли светлина и върху жизнената практика. Представете си, ако това, което казах, се въплъти в живота, ако хората започнат така да мислят, чувстват и възприемат – как това би се отразило в отношенията на хората! Как това би способствало за установяването на връзката на душа с душа! Младият човек се намира в особено отношение към стария, когато знае: той може да изпита нещо, което по отношение на това, което може просто да се помисли, представлява разбиране на помисленото.
Тогава, ако застанем на такава жизнена позиция, по-съвсем друг начин бихме слушали съобщенията, които може да направи човек, намиращ се в друга възраст.
И тогава до дълбока старост би се запазвал интересът към това, което бърборят наоколо младежите, че даже и децата. Спомнете си колко често съм ви казвал: и най-мъдрият може да се поучи от малките деца! – разбира се, именно мъдрият охотно и с любов ще се учи от малките деца. Макар и да не може да научи от тях много по отношение на морала и прочие жизнени възгледи, но именно от децата може да почерпи безкрайно много мъдрост относно космическите явления, които в малкото дете се преживяват съвсем различно, отколкото в по-късна възраст. Интересът, разпространяващ се от душа към душа, значително нараства, когато тези неща не остават голи теории, а се превръщат в житейска мъдрост.
към текста >>
Обикновената разсъдъчна мъдрост може да изсуши чо
век
а, той да стане така сух, като някои учени.
Своеобразието на духовната наука се състои в това, че тя укрепва, усилва, извисява любовните връзки, които, всъщност, са основани на взаимните интереси, изпитвани от хората един към друг.
Обикновената разсъдъчна мъдрост може да изсуши човека, той да стане така сух, като някои учени.
Духовната наука, наистина приета в своята субстанция, не допуска изсушаването на човека, а при всички обстоятелства го стимулира към любов, укрепва и извисява взаимните интереси между хората.
към текста >>
Духовната наука, наистина приета в своята субстанция, не допуска изсушаването на чо
век
а, а при всички обстоятелства го стимулира към любов, укрепва и извисява взаимните интереси между хората.
Своеобразието на духовната наука се състои в това, че тя укрепва, усилва, извисява любовните връзки, които, всъщност, са основани на взаимните интереси, изпитвани от хората един към друг. Обикновената разсъдъчна мъдрост може да изсуши човека, той да стане така сух, като някои учени.
Духовната наука, наистина приета в своята субстанция, не допуска изсушаването на човека, а при всички обстоятелства го стимулира към любов, укрепва и извисява взаимните интереси между хората.
към текста >>
Душевното устройство от епохата на Омир толкова съществено се е отличавало от душевното устройство на днешните хора, че днешният чо
век
е много далеч от възможността да разбира Омир.
Но това е външната страна на нещата. Има и вътрешна страна.
Душевното устройство от епохата на Омир толкова съществено се е отличавало от душевното устройство на днешните хора, че днешният човек е много далеч от възможността да разбира Омир.
Защото днешното душевно устройство е такова, че то съществено е примесено с интелектуалност. Душевното устройство на Омир не е било такова. От този примес човек днес не може да се освободи в обичайното си състояние. Това душевно устройство принуждава човека по-силно, отколкото си мисли, и по-силно, отколкото го осъзнава, да живее в абстрактни понятия, което съвсем не е било характерно за Омир. Но за човек е трудно да съгласува това със своите подсъзнателни и безсъзнателни желания, и той си казва: да, с разбирането, с нормалното днешно разбиране трябва да се откажем от разбирането на това, което идва до нас от епохата на Омир или Есхил.
към текста >>
От този примес чо
век
днес не може да се освободи в обичайното си състояние.
Но това е външната страна на нещата. Има и вътрешна страна. Душевното устройство от епохата на Омир толкова съществено се е отличавало от душевното устройство на днешните хора, че днешният човек е много далеч от възможността да разбира Омир. Защото днешното душевно устройство е такова, че то съществено е примесено с интелектуалност. Душевното устройство на Омир не е било такова.
От този примес човек днес не може да се освободи в обичайното си състояние.
Това душевно устройство принуждава човека по-силно, отколкото си мисли, и по-силно, отколкото го осъзнава, да живее в абстрактни понятия, което съвсем не е било характерно за Омир. Но за човек е трудно да съгласува това със своите подсъзнателни и безсъзнателни желания, и той си казва: да, с разбирането, с нормалното днешно разбиране трябва да се откажем от разбирането на това, което идва до нас от епохата на Омир или Есхил. – Но този отказ на човека съвсем не съответства на подсъзнателните желания. Тук трябва да се намеси духовната наука, която не остава при обичайното душевно устройство, а изработва по-общо душевно устройство, така че може да се получи душевно устройство, различно от нормалното за нашето време. С помощта на духовнонаучни средства може да се проникне в това, което е недостижимо със средствата на съвременния разсъдък и съвременното душевно устройство.
към текста >>
Това душевно устройство принуждава чо
век
а по-силно, отколкото си мисли, и по-силно, отколкото го осъзнава, да живее в абстрактни понятия, което съвсем не е било характерно за Омир.
Има и вътрешна страна. Душевното устройство от епохата на Омир толкова съществено се е отличавало от душевното устройство на днешните хора, че днешният човек е много далеч от възможността да разбира Омир. Защото днешното душевно устройство е такова, че то съществено е примесено с интелектуалност. Душевното устройство на Омир не е било такова. От този примес човек днес не може да се освободи в обичайното си състояние.
Това душевно устройство принуждава човека по-силно, отколкото си мисли, и по-силно, отколкото го осъзнава, да живее в абстрактни понятия, което съвсем не е било характерно за Омир.
Но за човек е трудно да съгласува това със своите подсъзнателни и безсъзнателни желания, и той си казва: да, с разбирането, с нормалното днешно разбиране трябва да се откажем от разбирането на това, което идва до нас от епохата на Омир или Есхил. – Но този отказ на човека съвсем не съответства на подсъзнателните желания. Тук трябва да се намеси духовната наука, която не остава при обичайното душевно устройство, а изработва по-общо душевно устройство, така че може да се получи душевно устройство, различно от нормалното за нашето време. С помощта на духовнонаучни средства може да се проникне в това, което е недостижимо със средствата на съвременния разсъдък и съвременното душевно устройство. Този отказ, това отричане е извънредно важно за днешния човек, и го кара да каже: разбирането, което можем да имаме, се простира само до определен момент в човешкото развитие.
към текста >>
Но за чо
век
е трудно да съгласува това със своите подсъзнателни и безсъзнателни желания, и той си казва: да, с разбирането, с нормалното днешно разбиране трябва да се откажем от разбирането на това, което идва до нас от епохата на Омир или Есхил.
Душевното устройство от епохата на Омир толкова съществено се е отличавало от душевното устройство на днешните хора, че днешният човек е много далеч от възможността да разбира Омир. Защото днешното душевно устройство е такова, че то съществено е примесено с интелектуалност. Душевното устройство на Омир не е било такова. От този примес човек днес не може да се освободи в обичайното си състояние. Това душевно устройство принуждава човека по-силно, отколкото си мисли, и по-силно, отколкото го осъзнава, да живее в абстрактни понятия, което съвсем не е било характерно за Омир.
Но за човек е трудно да съгласува това със своите подсъзнателни и безсъзнателни желания, и той си казва: да, с разбирането, с нормалното днешно разбиране трябва да се откажем от разбирането на това, което идва до нас от епохата на Омир или Есхил.
– Но този отказ на човека съвсем не съответства на подсъзнателните желания. Тук трябва да се намеси духовната наука, която не остава при обичайното душевно устройство, а изработва по-общо душевно устройство, така че може да се получи душевно устройство, различно от нормалното за нашето време. С помощта на духовнонаучни средства може да се проникне в това, което е недостижимо със средствата на съвременния разсъдък и съвременното душевно устройство. Този отказ, това отричане е извънредно важно за днешния човек, и го кара да каже: разбирането, което можем да имаме, се простира само до определен момент в човешкото развитие. Също и за погледа в бъдещето не е съвсем маловажно такива неща да се имат предвид.
към текста >>
– Но този отказ на чо
век
а съвсем не съответства на подсъзнателните желания.
Защото днешното душевно устройство е такова, че то съществено е примесено с интелектуалност. Душевното устройство на Омир не е било такова. От този примес човек днес не може да се освободи в обичайното си състояние. Това душевно устройство принуждава човека по-силно, отколкото си мисли, и по-силно, отколкото го осъзнава, да живее в абстрактни понятия, което съвсем не е било характерно за Омир. Но за човек е трудно да съгласува това със своите подсъзнателни и безсъзнателни желания, и той си казва: да, с разбирането, с нормалното днешно разбиране трябва да се откажем от разбирането на това, което идва до нас от епохата на Омир или Есхил.
– Но този отказ на човека съвсем не съответства на подсъзнателните желания.
Тук трябва да се намеси духовната наука, която не остава при обичайното душевно устройство, а изработва по-общо душевно устройство, така че може да се получи душевно устройство, различно от нормалното за нашето време. С помощта на духовнонаучни средства може да се проникне в това, което е недостижимо със средствата на съвременния разсъдък и съвременното душевно устройство. Този отказ, това отричане е извънредно важно за днешния човек, и го кара да каже: разбирането, което можем да имаме, се простира само до определен момент в човешкото развитие. Също и за погледа в бъдещето не е съвсем маловажно такива неща да се имат предвид.
към текста >>
Този отказ, това отричане е извънредно важно за днешния чо
век
, и го кара да каже: разбирането, което можем да имаме, се простира само до определен момент в човешкото развитие.
Това душевно устройство принуждава човека по-силно, отколкото си мисли, и по-силно, отколкото го осъзнава, да живее в абстрактни понятия, което съвсем не е било характерно за Омир. Но за човек е трудно да съгласува това със своите подсъзнателни и безсъзнателни желания, и той си казва: да, с разбирането, с нормалното днешно разбиране трябва да се откажем от разбирането на това, което идва до нас от епохата на Омир или Есхил. – Но този отказ на човека съвсем не съответства на подсъзнателните желания. Тук трябва да се намеси духовната наука, която не остава при обичайното душевно устройство, а изработва по-общо душевно устройство, така че може да се получи душевно устройство, различно от нормалното за нашето време. С помощта на духовнонаучни средства може да се проникне в това, което е недостижимо със средствата на съвременния разсъдък и съвременното душевно устройство.
Този отказ, това отричане е извънредно важно за днешния човек, и го кара да каже: разбирането, което можем да имаме, се простира само до определен момент в човешкото развитие.
Също и за погледа в бъдещето не е съвсем маловажно такива неща да се имат предвид.
към текста >>
За далечното минало чо
век
изобщо нищо не може да узнае, ако не прибегне до духовнонаучното изследване, ако не се опита да разбере битието, използвайки други сетива, различни от обикновения интелект.
Разбирането за това, че ако искаме да надникнем в далечното минало трябва да прибегнем към друг вид познание, също се дава от духовната наука.
За далечното минало човек изобщо нищо не може да узнае, ако не прибегне до духовнонаучното изследване, ако не се опита да разбере битието, използвайки други сетива, различни от обикновения интелект.
И така, ако се има предвид това, което казах сега, може ясно да се види, колко свит е хоризонтът на съвременния човек, и как той не иска да се издигне на други степени на изследвания, на други степени на познанието по отношение на такива неща, за разбирането на които даващият днес тон обикновен интелект е недостатъчен. Ние знаем, че трябва да се издигаме към имагинативното, инспиративното и интуитивното знание. Тогава тези знания ще ни въведат в другите епохи; само те могат да допълнят това, което може да се разглежда като отделен остров на битието, когато се намираме в съвременната душевна настройка.
към текста >>
И така, ако се има предвид това, което казах сега, може ясно да се види, колко свит е хоризонтът на съвременния чо
век
, и как той не иска да се издигне на други степени на изследвания, на други степени на познанието по отношение на такива неща, за разбирането на които даващият днес тон обикновен интелект е недостатъчен.
Разбирането за това, че ако искаме да надникнем в далечното минало трябва да прибегнем към друг вид познание, също се дава от духовната наука. За далечното минало човек изобщо нищо не може да узнае, ако не прибегне до духовнонаучното изследване, ако не се опита да разбере битието, използвайки други сетива, различни от обикновения интелект.
И така, ако се има предвид това, което казах сега, може ясно да се види, колко свит е хоризонтът на съвременния човек, и как той не иска да се издигне на други степени на изследвания, на други степени на познанието по отношение на такива неща, за разбирането на които даващият днес тон обикновен интелект е недостатъчен.
Ние знаем, че трябва да се издигаме към имагинативното, инспиративното и интуитивното знание. Тогава тези знания ще ни въведат в другите епохи; само те могат да допълнят това, което може да се разглежда като отделен остров на битието, когато се намираме в съвременната душевна настройка.
към текста >>
Знаем, че чо
век
носи в себе и други членове на своето същество: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло.
Това, което обхваща съвременната душевна настройка, е свързано, собствено, с човешкия аз; за това можете да прочетете в моята „Теософия“, „Въведение в тайната наука“ и така нататък.
Знаем, че човек носи в себе и други членове на своето същество: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло.
Но обичайната му днешна душевна настройка не достига нито астралното, нито етерното, нито физическото тяло. Защото това, което анатомът изучава отвън, е само външната страна. Вътрешното познание не излиза извън рамките на аза, то мълчи също и за физическото тяло. Но до това трябва да се стигне, за да се проследява с разбиране човека отвътре – житейското познание, за което вече говорих в началото на днешните разглеждания. То е началото на това вътрешно познание, това, което може да се разбере във втората половина от живота, то е начало, макар и много слабо начало; за по-добро начало е нужно да се издигнем до духовната наука.
към текста >>
Но до това трябва да се стигне, за да се проследява с разбиране чо
век
а отвътре – житейското познание, за което вече говорих в началото на днешните разглеждания.
Това, което обхваща съвременната душевна настройка, е свързано, собствено, с човешкия аз; за това можете да прочетете в моята „Теософия“, „Въведение в тайната наука“ и така нататък. Знаем, че човек носи в себе и други членове на своето същество: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло. Но обичайната му днешна душевна настройка не достига нито астралното, нито етерното, нито физическото тяло. Защото това, което анатомът изучава отвън, е само външната страна. Вътрешното познание не излиза извън рамките на аза, то мълчи също и за физическото тяло.
Но до това трябва да се стигне, за да се проследява с разбиране човека отвътре – житейското познание, за което вече говорих в началото на днешните разглеждания.
То е началото на това вътрешно познание, това, което може да се разбере във втората половина от живота, то е начало, макар и много слабо начало; за по-добро начало е нужно да се издигнем до духовната наука. Когато вътрешно се разбере човека, от голия интелект се спускаме към волята. Вчера казах: субектът на волята, собствено, волящото в нас, подхранва космическата памет. Тоест необходимо е да се спуснем най-долу в човека. Това, което човек, ако го иска, при развитието на нормалната житейска мъдрост може да развие във втората половина от живота, може да бъде началото на такова слизане.
към текста >>
Когато вътрешно се разбере чо
век
а, от голия интелект се спускаме към волята.
Но обичайната му днешна душевна настройка не достига нито астралното, нито етерното, нито физическото тяло. Защото това, което анатомът изучава отвън, е само външната страна. Вътрешното познание не излиза извън рамките на аза, то мълчи също и за физическото тяло. Но до това трябва да се стигне, за да се проследява с разбиране човека отвътре – житейското познание, за което вече говорих в началото на днешните разглеждания. То е началото на това вътрешно познание, това, което може да се разбере във втората половина от живота, то е начало, макар и много слабо начало; за по-добро начало е нужно да се издигнем до духовната наука.
Когато вътрешно се разбере човека, от голия интелект се спускаме към волята.
Вчера казах: субектът на волята, собствено, волящото в нас, подхранва космическата памет. Тоест необходимо е да се спуснем най-долу в човека. Това, което човек, ако го иска, при развитието на нормалната житейска мъдрост може да развие във втората половина от живота, може да бъде началото на такова слизане. Тогава за него ще се изяснят не толкова много неща, но неща, необходими за живота. Но ако той слезе тук с развито висше знание, тогава при това слизане в собственото му същество, ще му се открие паметта на Космоса.
към текста >>
Тоест необходимо е да се спуснем най-долу в чо
век
а.
Вътрешното познание не излиза извън рамките на аза, то мълчи също и за физическото тяло. Но до това трябва да се стигне, за да се проследява с разбиране човека отвътре – житейското познание, за което вече говорих в началото на днешните разглеждания. То е началото на това вътрешно познание, това, което може да се разбере във втората половина от живота, то е начало, макар и много слабо начало; за по-добро начало е нужно да се издигнем до духовната наука. Когато вътрешно се разбере човека, от голия интелект се спускаме към волята. Вчера казах: субектът на волята, собствено, волящото в нас, подхранва космическата памет.
Тоест необходимо е да се спуснем най-долу в човека.
Това, което човек, ако го иска, при развитието на нормалната житейска мъдрост може да развие във втората половина от живота, може да бъде началото на такова слизане. Тогава за него ще се изяснят не толкова много неща, но неща, необходими за живота. Но ако той слезе тук с развито висше знание, тогава при това слизане в собственото му същество, ще му се открие паметта на Космоса. Тогава той ще стигне до възглед, различен от теорията на Кант-Лаплас, например, за това, което носим в своето физическо тяло. Вие знаете, че по своя произход то е най-старо, началото му е било заложено в четвъртата предшестваща инкарнация на Земята.
към текста >>
Това, което чо
век
, ако го иска, при развитието на нормалната житейска мъдрост може да развие във втората половина от живота, може да бъде началото на такова слизане.
Но до това трябва да се стигне, за да се проследява с разбиране човека отвътре – житейското познание, за което вече говорих в началото на днешните разглеждания. То е началото на това вътрешно познание, това, което може да се разбере във втората половина от живота, то е начало, макар и много слабо начало; за по-добро начало е нужно да се издигнем до духовната наука. Когато вътрешно се разбере човека, от голия интелект се спускаме към волята. Вчера казах: субектът на волята, собствено, волящото в нас, подхранва космическата памет. Тоест необходимо е да се спуснем най-долу в човека.
Това, което човек, ако го иска, при развитието на нормалната житейска мъдрост може да развие във втората половина от живота, може да бъде началото на такова слизане.
Тогава за него ще се изяснят не толкова много неща, но неща, необходими за живота. Но ако той слезе тук с развито висше знание, тогава при това слизане в собственото му същество, ще му се открие паметта на Космоса. Тогава той ще стигне до възглед, различен от теорията на Кант-Лаплас, например, за това, което носим в своето физическо тяло. Вие знаете, че по своя произход то е най-старо, началото му е било заложено в четвъртата предшестваща инкарнация на Земята. Слизайки, ние се научаваме да разбираме, че тази четвърта предшестваща инкарнация на Земята е била епохата на Сатурн.
към текста >>
Но и от обикновената житейска мъдрост, която ни се открехва във втората половина на живота, можем да се научим, какво трябва да се прави, че все по-дълбоко и по-дълбоко да се потапяме в съществото на чо
век
а, което е образ на света, и изучавайки този образ на самия себе си, ние се учим да разбираме света.
Тогава за него ще се изяснят не толкова много неща, но неща, необходими за живота. Но ако той слезе тук с развито висше знание, тогава при това слизане в собственото му същество, ще му се открие паметта на Космоса. Тогава той ще стигне до възглед, различен от теорията на Кант-Лаплас, например, за това, което носим в своето физическо тяло. Вие знаете, че по своя произход то е най-старо, началото му е било заложено в четвъртата предшестваща инкарнация на Земята. Слизайки, ние се научаваме да разбираме, че тази четвърта предшестваща инкарнация на Земята е била епохата на Сатурн.
Но и от обикновената житейска мъдрост, която ни се открехва във втората половина на живота, можем да се научим, какво трябва да се прави, че все по-дълбоко и по-дълбоко да се потапяме в съществото на човека, което е образ на света, и изучавайки този образ на самия себе си, ние се учим да разбираме света.
към текста >>
Чо
век
се намира под властта на подсъзнателни и безсъзнателни желания, когато с леко сърце и удобно разположил се измисля нещо, за което той, собствено, трябва да си каже, че това е недостъпно да бъде измислено от него, както например, теорията на Кант-Лаплас или нещо подобно.
Човек се намира под властта на подсъзнателни и безсъзнателни желания, когато с леко сърце и удобно разположил се измисля нещо, за което той, собствено, трябва да си каже, че това е недостъпно да бъде измислено от него, както например, теорията на Кант-Лаплас или нещо подобно.
И така отново се докосваме до това, което пречи на съвременния човек да прехвърли мост между идеалното и реалното, до това, с което сега се занимаваме.
към текста >>
И така отново се докосваме до това, което пречи на съвременния чо
век
да прехвърли мост между идеалното и реалното, до това, с което сега се занимаваме.
Човек се намира под властта на подсъзнателни и безсъзнателни желания, когато с леко сърце и удобно разположил се измисля нещо, за което той, собствено, трябва да си каже, че това е недостъпно да бъде измислено от него, както например, теорията на Кант-Лаплас или нещо подобно.
И така отново се докосваме до това, което пречи на съвременния човек да прехвърли мост между идеалното и реалното, до това, с което сега се занимаваме.
към текста >>
Разбира се, представите, които чо
век
предава на другите хора, водят до нещо; но те не винаги довеждат до едно и също.
Това е много неудобна истина. Защото ако се вижда това, не може вече да се каже: философите досега се опитваха само да интерпретират света; трябва да се стигне до промяна на света – при това тайно се предполага, че тя може да се осъществи посредством някаква диалектика; а трябва да си кажем: философите, именно защото като философи подхождат към предмета, трябва само да го интерпретират, защото самата природа – и може да се каже, слава Богу – съществува и без нас, и ние трябва да се задоволим да я интерпретираме. Социалният, политическият живот не може да съществува без нас, и тук не можем да се задоволим, да го разбираме посредством тези понятия, които са пригодни само за да интерпретираме живота, а не да го формираме. Тук вече е необходимо не просто да се теоретизира, което се изразява обикновено просто в халюцинации, както го показах вчера, а, наистина,задача на нашето време е издигането до реалния живот. И реалният живот във фактите изисква, този живот да не се възприема толкова праволинейно, както това обикновено се прави.
Разбира се, представите, които човек предава на другите хора, водят до нещо; но те не винаги довеждат до едно и също.
Не съществува абсолютна истина като абсолютен факт, и абсолютни факти също не съществуват като абсолютна истина. Всичко е относително. И как ще действа това, което казвам, – решаващото в дадения случай е не това, смятам ли казаното за истинно или не, а решаващо е, ако мога така да се изразя, как реагират на него хората, живеещи в определена епоха. Искам да ви дам като пример един случай, на който е много важно да се обърне внимание.
към текста >>
Ако разгледаме периода до XIV
век
след Р.Х., дотогава на хората е можело да бъде излагана мистиката.
Ако разгледаме периода до XIV век след Р.Х., дотогава на хората е можело да бъде излагана мистиката.
Тогава мистичните понятия са притежавали още действена сила, те са възпитавали и импулсирали хората. Източните народи на Азия – индуси, японци, китайци, до известна степен още са запазили тези качества, доколкото древни качества се запазват от определени членове на човечеството и в по-късни времена. И в наше време може да се изучава много от това, което е било свойствено на европейските народи в предишните времена; но като цяло душевното устройство на човечеството се е променило. И който днес излага традиционната мистика, трябва ясно да съзнава, че все повече и повече се приближава епохата, когато, ако съобщаваш на хората мистиката, истинската мистика, – мистиката на Майстер Екхарт[ix], Таулер[x] и т.н., – вследствие на реакциите им, ние им донасяме това, което посредством Луцифер ги води до вражда и кавги. И може да се окаже, че няма по-добро средство да се подготви някоя секта за вражда и кавги и да се докарат раздор и взаимни обвинения, от това да им се говорят мистични благочестиви речи.
към текста >>
Действителността на фактите се състои в това, че съществено е не само съдържанието на това, което се излага, но също и как чо
век
реагира на тези неща.
Източните народи на Азия – индуси, японци, китайци, до известна степен още са запазили тези качества, доколкото древни качества се запазват от определени членове на човечеството и в по-късни времена. И в наше време може да се изучава много от това, което е било свойствено на европейските народи в предишните времена; но като цяло душевното устройство на човечеството се е променило. И който днес излага традиционната мистика, трябва ясно да съзнава, че все повече и повече се приближава епохата, когато, ако съобщаваш на хората мистиката, истинската мистика, – мистиката на Майстер Екхарт[ix], Таулер[x] и т.н., – вследствие на реакциите им, ние им донасяме това, което посредством Луцифер ги води до вражда и кавги. И може да се окаже, че няма по-добро средство да се подготви някоя секта за вражда и кавги и да се докарат раздор и взаимни обвинения, от това да им се говорят мистични благочестиви речи. За праволинейното разбиране това изглежда невъзможно; но такава е действителността на фактите.
Действителността на фактите се състои в това, че съществено е не само съдържанието на това, което се излага, но също и как човек реагира на тези неща.
Необходимо е да се разбира света. И е необходимо, преди всичко, възгледите ни да се градят не на основата на желанията ни.
към текста >>
Но следва да се отбележи също и факта: ако светът се храни само с естественонаучни истини или естественонаучно оформени истини, тази проницателност, която трябва да се използва за разбирането на естественонаучните истини, ще внесе значителен принос в това, да потисне чо
век
а и да го направи несвободен.
И така, може да се окаже, и така е в повечето случаи, – такава е тенденцията в развитието на човешката природа, – че когато благочестивият мистик иска да внесе в някаква секта вътрешна мистика, членовете на тази секта все повече се въвличат в кавги помежду си. Но също така малко подхожда да се предлага на хората едностранния естественонаучен мироглед. За придобиване на естественонаучни знания се изисква много проницателност, а и вие знаете, че изобщо не съм склонен да отстъпвам на някой в пълното признаване на естественонаучните истини.
Но следва да се отбележи също и факта: ако светът се храни само с естественонаучни истини или естественонаучно оформени истини, тази проницателност, която трябва да се използва за разбирането на естественонаучните истини, ще внесе значителен принос в това, да потисне човека и да го направи несвободен.
Така едностранчивата мистика все повече и повече води до борби и кавги, а едностранчивото естествознание, в съвременния смисъл, води хората до вътрешна несвобода, до вътрешна скованост. Виждате, че е напълно оправдано, че духовната наука се опитва да не бъде нито едностранчиво мистична, нито едностранчиво естественонаучна, а без надценяване или подценяване им предоставя еднакви права, но от дуалността преминава към троичност. Не „или едното, или другото“, а „и едното, и другото“, осветяване на едното с другото – това е, към което води самата духовна наука. Например, винаги е вредно, когато чисто естественонаучно мислещ човек ругае мистик; защото обикновено това, което той казва, като правило е глупост. Да ругае мистик е позволено само на друг мистик, а да ругае наляво и надясно естествознанието е допустимо само за този, който познава естествознанието.
към текста >>
Например, винаги е вредно, когато чисто естественонаучно мислещ чо
век
ругае мистик; защото обикновено това, което той казва, като правило е глупост.
За придобиване на естественонаучни знания се изисква много проницателност, а и вие знаете, че изобщо не съм склонен да отстъпвам на някой в пълното признаване на естественонаучните истини. Но следва да се отбележи също и факта: ако светът се храни само с естественонаучни истини или естественонаучно оформени истини, тази проницателност, която трябва да се използва за разбирането на естественонаучните истини, ще внесе значителен принос в това, да потисне човека и да го направи несвободен. Така едностранчивата мистика все повече и повече води до борби и кавги, а едностранчивото естествознание, в съвременния смисъл, води хората до вътрешна несвобода, до вътрешна скованост. Виждате, че е напълно оправдано, че духовната наука се опитва да не бъде нито едностранчиво мистична, нито едностранчиво естественонаучна, а без надценяване или подценяване им предоставя еднакви права, но от дуалността преминава към троичност. Не „или едното, или другото“, а „и едното, и другото“, осветяване на едното с другото – това е, към което води самата духовна наука.
Например, винаги е вредно, когато чисто естественонаучно мислещ човек ругае мистик; защото обикновено това, което той казва, като правило е глупост.
Да ругае мистик е позволено само на друг мистик, а да ругае наляво и надясно естествознанието е допустимо само за този, който познава естествознанието. Тогава предметът, за който говори, ще бъде такъв, какъвто го говори, доколкото той правилно ще претегля това, което казва. Но винаги е вредно, ако естествознанието се оспорва от някой, който нищо не разбира от него, и все пак се смята за велик мистик, или ако естествоизпитател, който нищо не разбира от мистика, въпреки това осъжда мистиката. В духовната наука често се повтаря, че някои истини трябва да се струват на хората парадоксални, доколкото те противоречат на удобната гледна точка на обичайния живот.
към текста >>
[ii] „Духовното ръководство на чо
век
а и човечеството“ GA 15
[ii] „Духовното ръководство на човека и човечеството“ GA 15
към текста >>
17.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Вчера, например, ние напълно плодотворно използвахме представата за развитието; но ако се говори за душевно-духовния – не за душевно-телесния – живот на чо
век
а, тогава не ни е необходима такава представа, като развитие.
На този, който наблюдава духовно-душевния живот на хората, могат и да не му потрябват различните представи, които циркулират особено в съвременния живот и в съвременните възгледи. Една такава представа, която не е практична, макар и да касае духовно-душевния живот на хората, е, например, представата за развитието, представата, че едно произтича от друго, или едно състояние произхожда от друго. За да бъда правилно разбран, подчертавам, че не казвам, че не трябва да се употребява такова понятие като развитие.
Вчера, например, ние напълно плодотворно използвахме представата за развитието; но ако се говори за душевно-духовния – не за душевно-телесния – живот на човека, тогава не ни е необходима такава представа, като развитие.
Вчера ние говорихме за душевно-телесния живот, как протича той между раждането и смъртта; там тази представа ни трябваше. По друг начин стои работата, когато говорим за духовно-душевния живот на човека. Тук встъпват в сила – ако говорим съобразно с действителността – други понятия, други идеи, различни, например, от идеята за развитието.
към текста >>
По друг начин стои работата, когато говорим за духовно-душевния живот на чо
век
а.
На този, който наблюдава духовно-душевния живот на хората, могат и да не му потрябват различните представи, които циркулират особено в съвременния живот и в съвременните възгледи. Една такава представа, която не е практична, макар и да касае духовно-душевния живот на хората, е, например, представата за развитието, представата, че едно произтича от друго, или едно състояние произхожда от друго. За да бъда правилно разбран, подчертавам, че не казвам, че не трябва да се употребява такова понятие като развитие. Вчера, например, ние напълно плодотворно използвахме представата за развитието; но ако се говори за душевно-духовния – не за душевно-телесния – живот на човека, тогава не ни е необходима такава представа, като развитие. Вчера ние говорихме за душевно-телесния живот, как протича той между раждането и смъртта; там тази представа ни трябваше.
По друг начин стои работата, когато говорим за духовно-душевния живот на човека.
Тук встъпват в сила – ако говорим съобразно с действителността – други понятия, други идеи, различни, например, от идеята за развитието.
към текста >>
Доколкото чо
век
живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества.
Духовно-душевният живот на хората, така, както изглежда в рамките на външната сетивна действителност, протича, както знаем, в дейността на мисленето, чувствата и волята. И така, ако ние, съгласно действителността, искаме да разберем духовно-душевното течение на живота в дейността на мисленето, чувствата и волята, трябва да обърнем внимание на следното.
Доколкото човек живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества.
Ако искаме да опишем духовно-душевната среда, в която се намира човек с душата си, не следва да избягваме да говорим за отношенията между духовно-душевните същества.
към текста >>
Ако искаме да опишем духовно-душевната среда, в която се намира чо
век
с душата си, не следва да избягваме да говорим за отношенията между духовно-душевните същества.
Духовно-душевният живот на хората, така, както изглежда в рамките на външната сетивна действителност, протича, както знаем, в дейността на мисленето, чувствата и волята. И така, ако ние, съгласно действителността, искаме да разберем духовно-душевното течение на живота в дейността на мисленето, чувствата и волята, трябва да обърнем внимание на следното. Доколкото човек живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества.
Ако искаме да опишем духовно-душевната среда, в която се намира човек с душата си, не следва да избягваме да говорим за отношенията между духовно-душевните същества.
към текста >>
Представете си, например, че чо
век
мисли по-интензивно.
Представете си, например, че човек мисли по-интензивно.
Но в действителността е невъзможно да се разделят дейностите по мисленето, чувстването и волята. Когато мислим, тоест образуваме мисли, към процеса на мислене се намесва също и волята; в процеса на мислене се намесва дейността на волята. Също така, когато искаме нещо, когато осъществяваме нещо, в поисканото, в изпълненото от нас действа също и мисленето. Работата е там, че когато човек мисли, когато възприема с външните сетива, е повече мислещ, отколкото волящ; когато действа или когато във вътрешното чувство се предава на усещането, той е повече волящ, отколкото мислещ. Но всичко това, което обсъждаме, както сега го направих, е само външна характеристика на предмета.
към текста >>
Работата е там, че когато чо
век
мисли, когато възприема с външните сетива, е повече мислещ, отколкото волящ; когато действа или когато във вътрешното чувство се предава на усещането, той е повече волящ, отколкото мислещ.
Представете си, например, че човек мисли по-интензивно. Но в действителността е невъзможно да се разделят дейностите по мисленето, чувстването и волята. Когато мислим, тоест образуваме мисли, към процеса на мислене се намесва също и волята; в процеса на мислене се намесва дейността на волята. Също така, когато искаме нещо, когато осъществяваме нещо, в поисканото, в изпълненото от нас действа също и мисленето.
Работата е там, че когато човек мисли, когато възприема с външните сетива, е повече мислещ, отколкото волящ; когато действа или когато във вътрешното чувство се предава на усещането, той е повече волящ, отколкото мислещ.
Но всичко това, което обсъждаме, както сега го направих, е само външна характеристика на предмета. Ако искаме да стигнем до действителността относно обсъжданите тук неща, е нужно да говорим по съвсем, съвсем друг начин. Тогава е нужно да насочим погледа си, например, към следното: аз възприемам нещо някъде във външния свят; това ме стимулира да си образувам представа за него. Аз не действам, моята воля е насочена към това, да ориентира моята телесност към външния свят, и към това, да възприеме света и подреди мислите, тоест аз възприемам с външните сетива, а в действителност това означава, че аз встъпвам в духовна област, в която преобладават определени духовни същества, които клонят към ариманическите. В известно отношение аз си слагам главата, образно казано, в област, в която преобладават същества от ариманична природа.
към текста >>
Но тези неща могат да се изразят образно, ако процесът, може да се каже, се изземе от чо
век
а и се придвижи повече в космическото.
Такова изказване прави отначало смътно, неопределено впечатление. Но тези неща е невъзможно да се изразят по друг начин, освен смътно, защото те протичат в духовната област, а езикът ни е приспособен за сетивната действителност.
Но тези неща могат да се изразят образно, ако процесът, може да се каже, се изземе от човека и се придвижи повече в космическото.
Затова науката за посвещението представлява факт, който външно се характеризира с това, че се казва: аз размишлявам за нещо, което ме кара да се изразя образно, примерно по следния начин: човек живее – така, както го представих тези дни в образа на магнитната стрелка, която космически сочи север и юг, тоест нейното направление не се определя от силите, съдържащи се в нея самата – космически вътре в Космоса, и той е ориентиран в Космоса.
към текста >>
Затова науката за посвещението представлява факт, който външно се характеризира с това, че се казва: аз размишлявам за нещо, което ме кара да се изразя образно, примерно по следния начин: чо
век
живее – така, както го представих тези дни в образа на магнитната стрелка, която космически сочи север и юг, тоест нейното направление не се определя от силите, съдържащи се в нея самата – космически вътре в Космоса, и той е ориентиран в Космоса.
Такова изказване прави отначало смътно, неопределено впечатление. Но тези неща е невъзможно да се изразят по друг начин, освен смътно, защото те протичат в духовната област, а езикът ни е приспособен за сетивната действителност. Но тези неща могат да се изразят образно, ако процесът, може да се каже, се изземе от човека и се придвижи повече в космическото.
Затова науката за посвещението представлява факт, който външно се характеризира с това, че се казва: аз размишлявам за нещо, което ме кара да се изразя образно, примерно по следния начин: човек живее – така, както го представих тези дни в образа на магнитната стрелка, която космически сочи север и юг, тоест нейното направление не се определя от силите, съдържащи се в нея самата – космически вътре в Космоса, и той е ориентиран в Космоса.
към текста >>
И каква ще бъде космическата ориентировка на чо
век
а, – ако го видим в такова състояние, в каквото не бих искал да ви виждам, – когато го заварим в състояние, когато той не мисли, не действа, а просто се отдава на течението на вътрешните чувства, наполовина спи, наполовина е буден, когато нито е пасивен, нито активен, когато така е приспан от живота, – естествено, в него стават много неща, но той нищо от това не забелязва.
Той живее така, че в известно отношение ще имаме предвид неговата ориентировка, ако кажем: той е така ориентиран космически, че последователно се ориентира по знаците на Зодиака. Той последователно се ориентира към Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Но той е ориентиран също и така, че първо се установява главната ориентировка, така че това, което се отнася до природата на главата му, ако тази ориентировка стои в основата на Зодиака, е ориентирана нагоре, докато това, което се отнася до крайниците, е ориентирано надолу. Затова може да се каже: в тази ориентировка сякаш се съдържа линията на равновесие, която разделя горно и долно.
И каква ще бъде космическата ориентировка на човека, – ако го видим в такова състояние, в каквото не бих искал да ви виждам, – когато го заварим в състояние, когато той не мисли, не действа, а просто се отдава на течението на вътрешните чувства, наполовина спи, наполовина е буден, когато нито е пасивен, нито активен, когато така е приспан от живота, – естествено, в него стават много неща, но той нищо от това не забелязва.
Ако искаме да характеризираме това състояние, – не бих желал, сега да се намирате в такова състояние, – ще кажем: равновесната линия стои хоризонтално (виж рис.4).
към текста >>
Но ако искаме да характеризираме чо
век
а така, той да се намира в такава душевна настройка, която, например, бих искал да ви пожелая сега: в пълно владение, с външни сетива, възприемащи и обхванати от това, за което тук става дума, ще трябва да прекарам равновесната линия по друг начин, и ще трябва да кажа: всички души, които се намират тук, или поне някои души, които се намират тук, са изместени в област, където определени същества са преместили линията на равновесие на едната страна.
Но ако искаме да характеризираме човека така, той да се намира в такава душевна настройка, която, например, бих искал да ви пожелая сега: в пълно владение, с външни сетива, възприемащи и обхванати от това, за което тук става дума, ще трябва да прекарам равновесната линия по друг начин, и ще трябва да кажа: всички души, които се намират тук, или поне някои души, които се намират тук, са изместени в област, където определени същества са преместили линията на равновесие на едната страна.
Във физическия живот, ако едното блюдо на везната е по-тежко, ние казваме: едното блюдо на везната се спусна. Но сега говорим за духовното; тук трябва да кажем, че блюдото на везната се е издигнало. И така, когато човек размишлява, определени същества в областта, където той попада, издигат блюдото на везната, изместват равновесната линия от направление към Везни в направление към Дева (виж рисунката, синьото), така че трябва да начертая равновесната линия така, че определени същества, склонни към ариманична природа, издигат едното блюдо на везната: това представлява човек, потопен в размисъл (виж рисунката, синьото, равновесната линия преминава през Дева и Риби). Но може да се попита: какво означава, когато човек размишлява? Това означава, че той като човек така използва своето положение в Космоса, така използва космическите сили, че се премества в космическа област, в която господства това равновесно състояние.
към текста >>
И така, когато чо
век
размишлява, определени същества в областта, където той попада, издигат блюдото на везната, изместват равновесната линия от направление към Везни в направление към Дева (виж рисунката, синьото), така че трябва да начертая равновесната линия така, че определени същества, склонни към ариманична природа, издигат едното блюдо на везната: това представлява чо
век
, потопен в размисъл (виж рисунката, синьото, равновесната линия преминава през Дева и Риби).
Но ако искаме да характеризираме човека така, той да се намира в такава душевна настройка, която, например, бих искал да ви пожелая сега: в пълно владение, с външни сетива, възприемащи и обхванати от това, за което тук става дума, ще трябва да прекарам равновесната линия по друг начин, и ще трябва да кажа: всички души, които се намират тук, или поне някои души, които се намират тук, са изместени в област, където определени същества са преместили линията на равновесие на едната страна. Във физическия живот, ако едното блюдо на везната е по-тежко, ние казваме: едното блюдо на везната се спусна. Но сега говорим за духовното; тук трябва да кажем, че блюдото на везната се е издигнало.
И така, когато човек размишлява, определени същества в областта, където той попада, издигат блюдото на везната, изместват равновесната линия от направление към Везни в направление към Дева (виж рисунката, синьото), така че трябва да начертая равновесната линия така, че определени същества, склонни към ариманична природа, издигат едното блюдо на везната: това представлява човек, потопен в размисъл (виж рисунката, синьото, равновесната линия преминава през Дева и Риби).
Но може да се попита: какво означава, когато човек размишлява? Това означава, че той като човек така използва своето положение в Космоса, така използва космическите сили, че се премества в космическа област, в която господства това равновесно състояние. И така, вие размишлявате; и когато размишлявате, вие трябва да си представяте, че – ако можем така да се изразим – сте духовно пространство, намиращо се в област, където съществува стигнала до покой борба: съществата, намиращи се тук отляво, са взели връх над съществата тук отдясно, и обратно. Но когато размишлявате, борба вече няма, тя е стигнала до покой. Обаче този покой означава, че определени, склонни към ариманичното същества вземат връх, доколкото равновесната линия заема наклонено положение, тя вече не се колебае, понеже е натисната надолу.
към текста >>
Но може да се попита: какво означава, когато чо
век
размишлява?
Но ако искаме да характеризираме човека така, той да се намира в такава душевна настройка, която, например, бих искал да ви пожелая сега: в пълно владение, с външни сетива, възприемащи и обхванати от това, за което тук става дума, ще трябва да прекарам равновесната линия по друг начин, и ще трябва да кажа: всички души, които се намират тук, или поне някои души, които се намират тук, са изместени в област, където определени същества са преместили линията на равновесие на едната страна. Във физическия живот, ако едното блюдо на везната е по-тежко, ние казваме: едното блюдо на везната се спусна. Но сега говорим за духовното; тук трябва да кажем, че блюдото на везната се е издигнало. И така, когато човек размишлява, определени същества в областта, където той попада, издигат блюдото на везната, изместват равновесната линия от направление към Везни в направление към Дева (виж рисунката, синьото), така че трябва да начертая равновесната линия така, че определени същества, склонни към ариманична природа, издигат едното блюдо на везната: това представлява човек, потопен в размисъл (виж рисунката, синьото, равновесната линия преминава през Дева и Риби).
Но може да се попита: какво означава, когато човек размишлява?
Това означава, че той като човек така използва своето положение в Космоса, така използва космическите сили, че се премества в космическа област, в която господства това равновесно състояние. И така, вие размишлявате; и когато размишлявате, вие трябва да си представяте, че – ако можем така да се изразим – сте духовно пространство, намиращо се в област, където съществува стигнала до покой борба: съществата, намиращи се тук отляво, са взели връх над съществата тук отдясно, и обратно. Но когато размишлявате, борба вече няма, тя е стигнала до покой. Обаче този покой означава, че определени, склонни към ариманичното същества вземат връх, доколкото равновесната линия заема наклонено положение, тя вече не се колебае, понеже е натисната надолу. Това е действителността, която съответства на размишлението, на мисловната дейност.
към текста >>
Това означава, че той като чо
век
така използва своето положение в Космоса, така използва космическите сили, че се премества в космическа област, в която господства това равновесно състояние.
Но ако искаме да характеризираме човека така, той да се намира в такава душевна настройка, която, например, бих искал да ви пожелая сега: в пълно владение, с външни сетива, възприемащи и обхванати от това, за което тук става дума, ще трябва да прекарам равновесната линия по друг начин, и ще трябва да кажа: всички души, които се намират тук, или поне някои души, които се намират тук, са изместени в област, където определени същества са преместили линията на равновесие на едната страна. Във физическия живот, ако едното блюдо на везната е по-тежко, ние казваме: едното блюдо на везната се спусна. Но сега говорим за духовното; тук трябва да кажем, че блюдото на везната се е издигнало. И така, когато човек размишлява, определени същества в областта, където той попада, издигат блюдото на везната, изместват равновесната линия от направление към Везни в направление към Дева (виж рисунката, синьото), така че трябва да начертая равновесната линия така, че определени същества, склонни към ариманична природа, издигат едното блюдо на везната: това представлява човек, потопен в размисъл (виж рисунката, синьото, равновесната линия преминава през Дева и Риби). Но може да се попита: какво означава, когато човек размишлява?
Това означава, че той като човек така използва своето положение в Космоса, така използва космическите сили, че се премества в космическа област, в която господства това равновесно състояние.
И така, вие размишлявате; и когато размишлявате, вие трябва да си представяте, че – ако можем така да се изразим – сте духовно пространство, намиращо се в област, където съществува стигнала до покой борба: съществата, намиращи се тук отляво, са взели връх над съществата тук отдясно, и обратно. Но когато размишлявате, борба вече няма, тя е стигнала до покой. Обаче този покой означава, че определени, склонни към ариманичното същества вземат връх, доколкото равновесната линия заема наклонено положение, тя вече не се колебае, понеже е натисната надолу. Това е действителността, която съответства на размишлението, на мисловната дейност.
към текста >>
Това, което чо
век
в обикновеното сетивно битие нарича мислене, е само измамен образ на майята, това е само илюзия.
Това, което човек в обикновеното сетивно битие нарича мислене, е само измамен образ на майята, това е само илюзия.
Това, което представлява мисленето в действителност, космически трябва да бъде описано с пълно отчитане на положението на човека в Космоса. И това положение на човека в Космоса ще ви даде отговор на въпроса, какво правят определени същества от духовния свят, то ще ви даде отговор на въпроса, какво представлява мисленето, мисловната дейност. И така, това, как ние в обикновения живот описваме мисленето, е, по принцип, илюзия. Ако искаме да го опишем съобразно действителността, трябва да кажем: ние се намираме в такава област, в която в нашето мисловно пространство притичат мисли, защото определени, склонни към ариманичното същества издигат от едната страна блюдото на везната. Това представлява действителният процес.
към текста >>
Това, което представлява мисленето в действителност, космически трябва да бъде описано с пълно отчитане на положението на чо
век
а в Космоса.
Това, което човек в обикновеното сетивно битие нарича мислене, е само измамен образ на майята, това е само илюзия.
Това, което представлява мисленето в действителност, космически трябва да бъде описано с пълно отчитане на положението на човека в Космоса.
И това положение на човека в Космоса ще ви даде отговор на въпроса, какво правят определени същества от духовния свят, то ще ви даде отговор на въпроса, какво представлява мисленето, мисловната дейност. И така, това, как ние в обикновения живот описваме мисленето, е, по принцип, илюзия. Ако искаме да го опишем съобразно действителността, трябва да кажем: ние се намираме в такава област, в която в нашето мисловно пространство притичат мисли, защото определени, склонни към ариманичното същества издигат от едната страна блюдото на везната. Това представлява действителният процес.
към текста >>
И това положение на чо
век
а в Космоса ще ви даде отговор на въпроса, какво правят определени същества от духовния свят, то ще ви даде отговор на въпроса, какво представлява мисленето, мисловната дейност.
Това, което човек в обикновеното сетивно битие нарича мислене, е само измамен образ на майята, това е само илюзия. Това, което представлява мисленето в действителност, космически трябва да бъде описано с пълно отчитане на положението на човека в Космоса.
И това положение на човека в Космоса ще ви даде отговор на въпроса, какво правят определени същества от духовния свят, то ще ви даде отговор на въпроса, какво представлява мисленето, мисловната дейност.
И така, това, как ние в обикновения живот описваме мисленето, е, по принцип, илюзия. Ако искаме да го опишем съобразно действителността, трябва да кажем: ние се намираме в такава област, в която в нашето мисловно пространство притичат мисли, защото определени, склонни към ариманичното същества издигат от едната страна блюдото на везната. Това представлява действителният процес.
към текста >>
В първата от нашите Мистерийни драми аз посочих, – естествено, това посочване беше направено в драматична форма, – че ние не трябва да си представяме, че когато чо
век
душевно-духовно нещо мисли или чувства, това става само в него, а при това става движение на мирови сили.
В първата от нашите Мистерийни драми аз посочих, – естествено, това посочване беше направено в драматична форма, – че ние не трябва да си представяме, че когато човек душевно-духовно нещо мисли или чувства, това става само в него, а при това става движение на мирови сили.
И образно това беше представено в една от сцените така, че когато Капезиус и Щрадер се държат по определен начин, се случват велики космически събития. Те действително се случват, макар и не в сетивния, а в свръхсетивния свят; те могат да намерят своето отражение в сетивния свят така, както това е показано в драмата. И там в драмата много ясно е показано, че поведението на човека тук, както го описваме, собствено, е не нещо друго, а отглас от действителността; че когато на човек в душата му се появяват най-дребни желания или мисли, в Космоса става нещо важно. Никога в душата си не можем нещо да мислим или да проявим воля, без да се преместим в област, в която се разгръща духовна борба, или където духовната борба е стигнала до покой, където духовната борба вече е завършила, и ние имаме работа с нейните резултати.
към текста >>
И там в драмата много ясно е показано, че поведението на чо
век
а тук, както го описваме, собствено, е не нещо друго, а отглас от действителността; че когато на чо
век
в душата му се появяват най-дребни желания или мисли, в Космоса става нещо важно.
В първата от нашите Мистерийни драми аз посочих, – естествено, това посочване беше направено в драматична форма, – че ние не трябва да си представяме, че когато човек душевно-духовно нещо мисли или чувства, това става само в него, а при това става движение на мирови сили. И образно това беше представено в една от сцените така, че когато Капезиус и Щрадер се държат по определен начин, се случват велики космически събития. Те действително се случват, макар и не в сетивния, а в свръхсетивния свят; те могат да намерят своето отражение в сетивния свят така, както това е показано в драмата.
И там в драмата много ясно е показано, че поведението на човека тук, както го описваме, собствено, е не нещо друго, а отглас от действителността; че когато на човек в душата му се появяват най-дребни желания или мисли, в Космоса става нещо важно.
Никога в душата си не можем нещо да мислим или да проявим воля, без да се преместим в област, в която се разгръща духовна борба, или където духовната борба е стигнала до покой, където духовната борба вече е завършила, и ние имаме работа с нейните резултати.
към текста >>
В друга връзка тези дни казах, че когато чо
век
проявява себе си в света предимно интелектуално, както е прието в съвременния свят, живее, собствено, в халюцинации.
Това, което сега ви описах, произхожда в човешкото душевно-духовно същество. Само че в живота между раждането и смъртта това е скрито; в действителност това се случва в духовното.
В друга връзка тези дни казах, че когато човек проявява себе си в света предимно интелектуално, както е прието в съвременния свят, живее, собствено, в халюцинации.
По принцип, представите, които си образуваме относно нашето мислене, чувства и воля, са халюцинации, и действителността, която стои зад тях, може да бъде направена видима посредством такива образи. В действителността зад нашите духовно-душевни процеси стои гореописаното; то се разкрива на човек във вид на отражение, което той възприема като мислене, чувства и воля. И когато разглеждаме човека от духовно-душевна гледна точка, понятието за развитие, за еволюция, не намира никакво приложение. Би било пълна глупост, ако кажем, че, например, човек едва от определена възраст става разумен, а дотогава той се е отдавал на своята необуздана волева природа, и че едното се е развило от другото. В духовната област няма развитие в този смисъл, и ако при детето виждаме, че представите, чувствата и волята при него се изразяват по-различно, отколкото при стареца, можем само да кажем, че детето се намира в друга духовна област, където борбата между различните същества се разиграва по друг начин.
към текста >>
В действителността зад нашите духовно-душевни процеси стои гореописаното; то се разкрива на чо
век
във вид на отражение, което той възприема като мислене, чувства и воля.
Това, което сега ви описах, произхожда в човешкото душевно-духовно същество. Само че в живота между раждането и смъртта това е скрито; в действителност това се случва в духовното. В друга връзка тези дни казах, че когато човек проявява себе си в света предимно интелектуално, както е прието в съвременния свят, живее, собствено, в халюцинации. По принцип, представите, които си образуваме относно нашето мислене, чувства и воля, са халюцинации, и действителността, която стои зад тях, може да бъде направена видима посредством такива образи.
В действителността зад нашите духовно-душевни процеси стои гореописаното; то се разкрива на човек във вид на отражение, което той възприема като мислене, чувства и воля.
И когато разглеждаме човека от духовно-душевна гледна точка, понятието за развитие, за еволюция, не намира никакво приложение. Би било пълна глупост, ако кажем, че, например, човек едва от определена възраст става разумен, а дотогава той се е отдавал на своята необуздана волева природа, и че едното се е развило от другото. В духовната област няма развитие в този смисъл, и ако при детето виждаме, че представите, чувствата и волята при него се изразяват по-различно, отколкото при стареца, можем само да кажем, че детето се намира в друга духовна област, където борбата между различните същества се разиграва по друг начин. В тази духовна област не става такова развитие, за което вчера говорихме. В тази духовна област само тогава ще разберем миналото, ако кажем, че образът на борбата, образът на отношенията, образът на взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии, този образ се различава от образа, който отразява взаимоотношенията на йерархиите, когато говорим за настоящето време.
към текста >>
И когато разглеждаме чо
век
а от духовно-душевна гледна точка, понятието за развитие, за еволюция, не намира никакво приложение.
Това, което сега ви описах, произхожда в човешкото душевно-духовно същество. Само че в живота между раждането и смъртта това е скрито; в действителност това се случва в духовното. В друга връзка тези дни казах, че когато човек проявява себе си в света предимно интелектуално, както е прието в съвременния свят, живее, собствено, в халюцинации. По принцип, представите, които си образуваме относно нашето мислене, чувства и воля, са халюцинации, и действителността, която стои зад тях, може да бъде направена видима посредством такива образи. В действителността зад нашите духовно-душевни процеси стои гореописаното; то се разкрива на човек във вид на отражение, което той възприема като мислене, чувства и воля.
И когато разглеждаме човека от духовно-душевна гледна точка, понятието за развитие, за еволюция, не намира никакво приложение.
Би било пълна глупост, ако кажем, че, например, човек едва от определена възраст става разумен, а дотогава той се е отдавал на своята необуздана волева природа, и че едното се е развило от другото. В духовната област няма развитие в този смисъл, и ако при детето виждаме, че представите, чувствата и волята при него се изразяват по-различно, отколкото при стареца, можем само да кажем, че детето се намира в друга духовна област, където борбата между различните същества се разиграва по друг начин. В тази духовна област не става такова развитие, за което вчера говорихме. В тази духовна област само тогава ще разберем миналото, ако кажем, че образът на борбата, образът на отношенията, образът на взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии, този образ се различава от образа, който отразява взаимоотношенията на йерархиите, когато говорим за настоящето време. И ще имаме друг образ, когато говорим за бъдещето.
към текста >>
Би било пълна глупост, ако кажем, че, например, чо
век
едва от определена възраст става разумен, а дотогава той се е отдавал на своята необуздана волева природа, и че едното се е развило от другото.
Само че в живота между раждането и смъртта това е скрито; в действителност това се случва в духовното. В друга връзка тези дни казах, че когато човек проявява себе си в света предимно интелектуално, както е прието в съвременния свят, живее, собствено, в халюцинации. По принцип, представите, които си образуваме относно нашето мислене, чувства и воля, са халюцинации, и действителността, която стои зад тях, може да бъде направена видима посредством такива образи. В действителността зад нашите духовно-душевни процеси стои гореописаното; то се разкрива на човек във вид на отражение, което той възприема като мислене, чувства и воля. И когато разглеждаме човека от духовно-душевна гледна точка, понятието за развитие, за еволюция, не намира никакво приложение.
Би било пълна глупост, ако кажем, че, например, човек едва от определена възраст става разумен, а дотогава той се е отдавал на своята необуздана волева природа, и че едното се е развило от другото.
В духовната област няма развитие в този смисъл, и ако при детето виждаме, че представите, чувствата и волята при него се изразяват по-различно, отколкото при стареца, можем само да кажем, че детето се намира в друга духовна област, където борбата между различните същества се разиграва по друг начин. В тази духовна област не става такова развитие, за което вчера говорихме. В тази духовна област само тогава ще разберем миналото, ако кажем, че образът на борбата, образът на отношенията, образът на взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии, този образ се различава от образа, който отразява взаимоотношенията на йерархиите, когато говорим за настоящето време. И ще имаме друг образ, когато говорим за бъдещето. Имаме различни образи на отношенията между различните същества от йерархиите в зависимост от това, дали говорим за минало, настояще или бъдеще.
към текста >>
И така, може да се каже: когато разглеждаме чо
век
а като духовно-душевно същество, няма никакъв смисъл да говорим за него, че първо е бил дете, преминал е през смяна на зъбите, след това е преминал през полово съзряване и т.н.
И ще имаме друг образ, когато говорим за бъдещето. Имаме различни образи на отношенията между различните същества от йерархиите в зависимост от това, дали говорим за минало, настояще или бъдеще. И би било безсмислено да се казва, че образът на борбата в бъдеще се развива от образа на борбата в миналото. Тези неща в областта на духовното се намират в определени отношения едно към друго, а не се развиват последователно една от друго. Затова не трябва да се говори за развитие, а само за духовна перспектива, на което по друг повод вече съм ви обръщал внимание.
И така, може да се каже: когато разглеждаме човека като духовно-душевно същество, няма никакъв смисъл да говорим за него, че първо е бил дете, преминал е през смяна на зъбите, след това е преминал през полово съзряване и т.н.
Това, което в областта на телесно-душевното се проявява като еволюция, като развитие, е свързано с духовно-душевното, в което за развитие и дума не може да става, а само за преход във взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии от един начин към друг; тоест става дума за взаимоотношения между съществата от висшите йерархии.
към текста >>
Защото вчера и днес изложих как телесно-душевното същество на чо
век
а е вчленено във времевото развитие, че чо
век
едва на старини може да разбере това, което се е разигравало в него, когато той е бил дете: само в този случай имаме работа с понятието развитие.
Няма да постигнете истинско разбиране за отношенията между временно и вечно, ако не вземете предвид това, което казах в тази връзка вчера и днес.
Защото вчера и днес изложих как телесно-душевното същество на човека е вчленено във времевото развитие, че човек едва на старини може да разбере това, което се е разигравало в него, когато той е бил дете: само в този случай имаме работа с понятието развитие.
Обаче трябва да признаем, че към човека, като духовно-душевно същество, е неприложимо понятието развитие, че понятието за време, във формата, в която ние го използваме във външно-сетивния живот, е неприложимо, когато говорим за духовно-душевното същество на човека, и правим грешка, ако внасяме времето в сферата на висшите йерархии. В сферата на висшите йерархии всичко съществува постоянно. Там нещата не се изменят във времето, там имаме работа само с перспективи, в които наблюдаваме борба и взаимоотношения. Времевите понятия са неприложими към съществата от висшите йерархии и когато използваме времеви понятия, се стараем само да онагледим съществата от висшите йерархии. Затова можете да проследите в моята книга „Въведение в тайната наука“, колко внимателно посочвам това, което, естествено, може да бъде представено само във времето, особено когато става дума за Сатурн и Слънцето, където обръщам внимание, че понятието време може да бъде приложено само като образ към това, което е предшествало Слънцето, и даже към самата епоха на Слънцето, примерно до половината.
към текста >>
Обаче трябва да признаем, че към чо
век
а, като духовно-душевно същество, е неприложимо понятието развитие, че понятието за време, във формата, в която ние го използваме във външно-сетивния живот, е неприложимо, когато говорим за духовно-душевното същество на чо
век
а, и правим грешка, ако внасяме времето в сферата на висшите йерархии.
Няма да постигнете истинско разбиране за отношенията между временно и вечно, ако не вземете предвид това, което казах в тази връзка вчера и днес. Защото вчера и днес изложих как телесно-душевното същество на човека е вчленено във времевото развитие, че човек едва на старини може да разбере това, което се е разигравало в него, когато той е бил дете: само в този случай имаме работа с понятието развитие.
Обаче трябва да признаем, че към човека, като духовно-душевно същество, е неприложимо понятието развитие, че понятието за време, във формата, в която ние го използваме във външно-сетивния живот, е неприложимо, когато говорим за духовно-душевното същество на човека, и правим грешка, ако внасяме времето в сферата на висшите йерархии.
В сферата на висшите йерархии всичко съществува постоянно. Там нещата не се изменят във времето, там имаме работа само с перспективи, в които наблюдаваме борба и взаимоотношения. Времевите понятия са неприложими към съществата от висшите йерархии и когато използваме времеви понятия, се стараем само да онагледим съществата от висшите йерархии. Затова можете да проследите в моята книга „Въведение в тайната наука“, колко внимателно посочвам това, което, естествено, може да бъде представено само във времето, особено когато става дума за Сатурн и Слънцето, където обръщам внимание, че понятието време може да бъде приложено само като образ към това, което е предшествало Слънцето, и даже към самата епоха на Слънцето, примерно до половината. Можете да проследите това в книгата ми „Въведение в тайната наука“.
към текста >>
И това може да се опише, само описвайки го в областта на постоянно съществуващото, ако се опише така, – а това е доста трудно, – че върху тази област, където чо
век
съществува като духовно-душевно същество, не се разпространяват времевите понятия.
Ако имате предвид това, което тук казах, ще можете да кажете, че вчера се опитах да ви опиша човешкото същество чисто във времето, и че времевите понятия във вчерашното описание на човешкото същество играят много важна роля; защото от времето зависи нашата способност за разбиране, а именно, до каква степен сме се състарили или още се намираме в детска възраст. Всичко, за което вчера говорихме, в строгия смисъл, беше изградено на времевите понятия. Там в светлината на духовното описахме, как телесно-душевното стои в основата на човешкото същество. Днес описах, как духовно-душевното стои в основата на човешкото същество.
И това може да се опише, само описвайки го в областта на постоянно съществуващото, ако се опише така, – а това е доста трудно, – че върху тази област, където човек съществува като духовно-душевно същество, не се разпространяват времевите понятия.
към текста >>
Тук на Земята чо
век
живее така, че това, което се разиграва в областта на постоянното съществуване, се излъчва в това, което се разиграва в областта на времето; двете се смесват помежду си.
Действително в това отношение ние сме двойствени същества и доколкото се развиваме в течение на живота, ние се развиваме така, че спокойно и търпеливо трябва, от една страна, да чакаме докато нашето телесно-душевно същество съзрее до степен нещо да разбира. Но, от друга страна, без каквото и да е развитие ние се намираме в областта на постоянното съществуване, където в детството гледаме от едно място в областта на съществуване, а на старини гледаме от друго място в областта на съществуване.
Тук на Земята човек живее така, че това, което се разиграва в областта на постоянното съществуване, се излъчва в това, което се разиграва в областта на времето; двете се смесват помежду си.
към текста >>
Но докато чо
век
живее тук на Земята, той наблюдава смесването на висше и нисше, и никога няма да стигне до разбирането на своето собствено същество, докато съзерцава тази смес; той може да стигне до разбирането на своето същество само в случай, ако двете смесени тук неща започне да ги разбира разделно.
Науката за посвещението има за задача, това, което тук е смесено, да го раздели, защото само бидейки разделено това може да бъде разбрано. Науката за посвещението винаги е наричала това, което се намира в областта на постоянното съществуване, висше, а това, което се намира в областта на преходното, нисше.
Но докато човек живее тук на Земята, той наблюдава смесването на висше и нисше, и никога няма да стигне до разбирането на своето собствено същество, докато съзерцава тази смес; той може да стигне до разбирането на своето същество само в случай, ако двете смесени тук неща започне да ги разбира разделно.
Затова ще ви стане ясно, че по отношение на аспекта, който дава земният живот, в нормално съзнание не можете да установите, че нещата са такива, каквито бяха описани вчера; също посредством нормалното съзнание вие не можете да се убедите в това, че тези неща са такива, каквито ги описах днес. И този, който иска да гради само на основата на обичайното съзнание, може да каже: вчера ти ни разказа за човека нещо, което не наблюдаваме, което не е действителност, защото човек не се развива така, както вчера го описа; някои още на младини са много зрели и т.н. Но това възражение се прави от гледна точка на заблудата. Действителността е такава, каквато я описах вчера и днес, и човек днес изпада в дуализъм, доколкото вижда нисшето не толкова течащо, както вчера го описах. Посветеният трябва да приведе в движение застиналото състояние, в което се намира нисшето, да го направи течащо.
към текста >>
И този, който иска да гради само на основата на обичайното съзнание, може да каже: вчера ти ни разказа за чо
век
а нещо, което не наблюдаваме, което не е действителност, защото чо
век
не се развива така, както вчера го описа; някои още на младини са много зрели и т.н.
Науката за посвещението има за задача, това, което тук е смесено, да го раздели, защото само бидейки разделено това може да бъде разбрано. Науката за посвещението винаги е наричала това, което се намира в областта на постоянното съществуване, висше, а това, което се намира в областта на преходното, нисше. Но докато човек живее тук на Земята, той наблюдава смесването на висше и нисше, и никога няма да стигне до разбирането на своето собствено същество, докато съзерцава тази смес; той може да стигне до разбирането на своето същество само в случай, ако двете смесени тук неща започне да ги разбира разделно. Затова ще ви стане ясно, че по отношение на аспекта, който дава земният живот, в нормално съзнание не можете да установите, че нещата са такива, каквито бяха описани вчера; също посредством нормалното съзнание вие не можете да се убедите в това, че тези неща са такива, каквито ги описах днес.
И този, който иска да гради само на основата на обичайното съзнание, може да каже: вчера ти ни разказа за човека нещо, което не наблюдаваме, което не е действителност, защото човек не се развива така, както вчера го описа; някои още на младини са много зрели и т.н.
Но това възражение се прави от гледна точка на заблудата. Действителността е такава, каквато я описах вчера и днес, и човек днес изпада в дуализъм, доколкото вижда нисшето не толкова течащо, както вчера го описах. Посветеният трябва да приведе в движение застиналото състояние, в което се намира нисшето, да го направи течащо. Обичайният възглед вижда човека такъв, какъвто стои пред него; посветеният трябва да наблюдава процеса, който се разиграва между раждането и смъртта; той трябва да вижда човека като поток.
към текста >>
Действителността е такава, каквато я описах вчера и днес, и чо
век
днес изпада в дуализъм, доколкото вижда нисшето не толкова течащо, както вчера го описах.
Науката за посвещението винаги е наричала това, което се намира в областта на постоянното съществуване, висше, а това, което се намира в областта на преходното, нисше. Но докато човек живее тук на Земята, той наблюдава смесването на висше и нисше, и никога няма да стигне до разбирането на своето собствено същество, докато съзерцава тази смес; той може да стигне до разбирането на своето същество само в случай, ако двете смесени тук неща започне да ги разбира разделно. Затова ще ви стане ясно, че по отношение на аспекта, който дава земният живот, в нормално съзнание не можете да установите, че нещата са такива, каквито бяха описани вчера; също посредством нормалното съзнание вие не можете да се убедите в това, че тези неща са такива, каквито ги описах днес. И този, който иска да гради само на основата на обичайното съзнание, може да каже: вчера ти ни разказа за човека нещо, което не наблюдаваме, което не е действителност, защото човек не се развива така, както вчера го описа; някои още на младини са много зрели и т.н. Но това възражение се прави от гледна точка на заблудата.
Действителността е такава, каквато я описах вчера и днес, и човек днес изпада в дуализъм, доколкото вижда нисшето не толкова течащо, както вчера го описах.
Посветеният трябва да приведе в движение застиналото състояние, в което се намира нисшето, да го направи течащо. Обичайният възглед вижда човека такъв, какъвто стои пред него; посветеният трябва да наблюдава процеса, който се разиграва между раждането и смъртта; той трябва да вижда човека като поток.
към текста >>
Обичайният възглед вижда чо
век
а такъв, какъвто стои пред него; посветеният трябва да наблюдава процеса, който се разиграва между раждането и смъртта; той трябва да вижда чо
век
а като поток.
Затова ще ви стане ясно, че по отношение на аспекта, който дава земният живот, в нормално съзнание не можете да установите, че нещата са такива, каквито бяха описани вчера; също посредством нормалното съзнание вие не можете да се убедите в това, че тези неща са такива, каквито ги описах днес. И този, който иска да гради само на основата на обичайното съзнание, може да каже: вчера ти ни разказа за човека нещо, което не наблюдаваме, което не е действителност, защото човек не се развива така, както вчера го описа; някои още на младини са много зрели и т.н. Но това възражение се прави от гледна точка на заблудата. Действителността е такава, каквато я описах вчера и днес, и човек днес изпада в дуализъм, доколкото вижда нисшето не толкова течащо, както вчера го описах. Посветеният трябва да приведе в движение застиналото състояние, в което се намира нисшето, да го направи течащо.
Обичайният възглед вижда човека такъв, какъвто стои пред него; посветеният трябва да наблюдава процеса, който се разиграва между раждането и смъртта; той трябва да вижда човека като поток.
към текста >>
Хората се стремят към науката за посвещение и външно охотно се съгласяват с това, че обкръжаващият свят, какъвто изглежда на чо
век
а, е майя, велика измама, илюзия.
И по-нататък, когато посветеният разглежда мисленето, чувствата и волята, които се намират в течащо състояние, той трябва да спре този поток, и това, което, доколкото е свързано с тялото, изглежда протичащо във времето, трябва да се наблюдава в областта на постоянно съществуващото, в областта на едновременното съществуване, но духовно едновременно съществуване.
Хората се стремят към науката за посвещение и външно охотно се съгласяват с това, че обкръжаващият свят, какъвто изглежда на човека, е майя, велика измама, илюзия.
Но когато се стигне до същността, хората не се ориентират и искат както горната, така и долната област да се описват с терминологията на майята. Могат да се дават превъзходни схематични рисунки, които изцяло са направени по образец на представите от майя, и по този начин да се движим нагоре-надолу в духовния свят, в областите на свръхсъзнанието или подсъзнанието. Хората казват: ти описваш това, което не мога да разбера. Но зад тези думи стои не нещо друго, а следното: ти искаш от мен, аз да стигна до други идеи и представи, от тези, които се намират в майя; ти искаш от мен, аз да стигна до представи, които се намират в областта на действителността.
към текста >>
Оттогава е станало необходимо, чо
век
тук на Земята със свои усилия, посредством собствено разбиране, да подготвя душата за това, тя по правилен начин да може да премине през портата на смъртта.
В предишните времена висшите духовни същества по свръхсетивен начин са обучавали хората, притежаващи атавистично ясновиждане, с понятията на инициацията. Затова за хората – всъщност това е било възможно до 333 г. след Мистерията на Голгота – е съществувал своеобразен вид свръхсетивно обучение, което те са можели да прилагат не само към живота, но също и към смъртта.
Оттогава е станало необходимо, човек тук на Земята със свои усилия, посредством собствено разбиране, да подготвя душата за това, тя по правилен начин да може да премине през портата на смъртта.
Пред лицето на науката за посвещението, не издържа критика такова фриволно изказване, като, например, следното: трябва просто да почакаме, докато встъпим в областта, в която попадаме след смъртта, за да видим какво има там. Науката за инициацията отговаря на това: който чака, съгрешава срещу живота. Защото бихте били ужасно изплашени, ако някой посветен – per impossibile – ви опише, какви уроди бихте се родили, ако запазите тази настройка в течение на целия период между смъртта и раждането, ако в периода между смъртта и раждането постоянно бихте казвали: ще почакам, докато се родя на Земята: тогава ще видя, що за същество е облеченото в плът и кръв. Тогава не бихте се отказали от благотворното влияние на тези сили, които ни предпазват от това, да се родим уроди. От това ни предпазват висшите същества.
към текста >>
Но тук на Земята животът е предназначен не само за Земята, той съществува също и за да може чо
век
да умре по достоен начин.
Но тук на Земята животът е предназначен не само за Земята, той съществува също и за да може човек да умре по достоен начин.
Тук човек трябва посредством усвояване на понятията от висшите сфери така да подготви своята нисша природа, че да не встъпи по погрешка в ариманическата област. Разбира се, има ариманически области, които са си напълно на мястото, но навлизането в тях не съответства на човешкото достойнство. Това е първото.
към текста >>
Тук чо
век
трябва посредством усвояване на понятията от висшите сфери така да подготви своята нисша природа, че да не встъпи по погрешка в ариманическата област.
Но тук на Земята животът е предназначен не само за Земята, той съществува също и за да може човек да умре по достоен начин.
Тук човек трябва посредством усвояване на понятията от висшите сфери така да подготви своята нисша природа, че да не встъпи по погрешка в ариманическата област.
Разбира се, има ариманически области, които са си напълно на мястото, но навлизането в тях не съответства на човешкото достойнство. Това е първото.
към текста >>
Второто е, че в краен случай, вие можете да живеете като отделен чо
век
, – но в действителността не се живее в пълна самота, – ако се откажете от областта на постоянното съществуване, но няма да успеете да живеете вътре в човешкия социален ред.
Второто е, че в краен случай, вие можете да живеете като отделен човек, – но в действителността не се живее в пълна самота, – ако се откажете от областта на постоянното съществуване, но няма да успеете да живеете вътре в човешкия социален ред.
Човешкият социален ред се направлява и управлява от съществата от висшите йерархии. И ако вие се намирате в някакви отношения с хората, – защото целият ни живот се състои от отношения между хората, – и ако в тези отношения не влеете това, което изхожда от духовната област, от областта на постоянното съществуване, тогава ще изкривите социалните взаимоотношения, тогава ще способствате за развитието на катастрофални явления, разрушителни, опустошаващи явления на земното кълбо. И социален или политически възглед, който не изхожда от духовното, действа опустошаващо и разрушаващо. Оживяващо за развитието действа само такъв възглед, който в социалния, политическия и изобщо в човешкия съвместен живот отчита областта на постоянното съществуване. Това е велика, сериозна истина, която посредством науката за инициацията трябва все повече и повече да въздейства на хората.
към текста >>
висшите същества провеждаха свръхсетивно обучение, в което чо
век
не беше нужно да участва със съзнанието си, доколкото това обучение ставаше в по-голямата си част в съня или в сумрачно състояние на съзнанието.
И ако вие се намирате в някакви отношения с хората, – защото целият ни живот се състои от отношения между хората, – и ако в тези отношения не влеете това, което изхожда от духовната област, от областта на постоянното съществуване, тогава ще изкривите социалните взаимоотношения, тогава ще способствате за развитието на катастрофални явления, разрушителни, опустошаващи явления на земното кълбо. И социален или политически възглед, който не изхожда от духовното, действа опустошаващо и разрушаващо. Оживяващо за развитието действа само такъв възглед, който в социалния, политическия и изобщо в човешкия съвместен живот отчита областта на постоянното съществуване. Това е велика, сериозна истина, която посредством науката за инициацията трябва все повече и повече да въздейства на хората. И характерна черта на нашето време е, че мина времето, когато до 333 г.
висшите същества провеждаха свръхсетивно обучение, в което човек не беше нужно да участва със съзнанието си, доколкото това обучение ставаше в по-голямата си част в съня или в сумрачно състояние на съзнанието.
Днес това, което му е нужно, човек го научава в общение с други хора. Тук той просто трябва да се откаже от своето високомерие, което го кара да казва, че винаги може да формира свое собствено съждение. В областта на преходното той може да разбере, че старият човек може нещо да съобщи на младия, нещо такова, което само възрастен човек може да съобщи на млад. И ако той разбира това, защо не може също да разбере, че съществува наука за посвещение, която се предава от човек на човек, че сега фермент за социалния живота, който ще се развие в бъдеще, е това, че, ако човек в някакъв момент от времето, – ако говорим за областта на времето, – сам не може да разбере нещо, той трябва да го възприеме от друг човек. И вчера ви казах: нашето развитие във времето ще ни доведе до това, че нещата следва да се възприемат като не се доверяваме на голия авторитет; в представите, които формираме, следва да имаме вече някаква увереност, източник на която е вътрешното чувство.
към текста >>
Днес това, което му е нужно, чо
век
го научава в общение с други хора.
И социален или политически възглед, който не изхожда от духовното, действа опустошаващо и разрушаващо. Оживяващо за развитието действа само такъв възглед, който в социалния, политическия и изобщо в човешкия съвместен живот отчита областта на постоянното съществуване. Това е велика, сериозна истина, която посредством науката за инициацията трябва все повече и повече да въздейства на хората. И характерна черта на нашето време е, че мина времето, когато до 333 г. висшите същества провеждаха свръхсетивно обучение, в което човек не беше нужно да участва със съзнанието си, доколкото това обучение ставаше в по-голямата си част в съня или в сумрачно състояние на съзнанието.
Днес това, което му е нужно, човек го научава в общение с други хора.
Тук той просто трябва да се откаже от своето високомерие, което го кара да казва, че винаги може да формира свое собствено съждение. В областта на преходното той може да разбере, че старият човек може нещо да съобщи на младия, нещо такова, което само възрастен човек може да съобщи на млад. И ако той разбира това, защо не може също да разбере, че съществува наука за посвещение, която се предава от човек на човек, че сега фермент за социалния живота, който ще се развие в бъдеще, е това, че, ако човек в някакъв момент от времето, – ако говорим за областта на времето, – сам не може да разбере нещо, той трябва да го възприеме от друг човек. И вчера ви казах: нашето развитие във времето ще ни доведе до това, че нещата следва да се възприемат като не се доверяваме на голия авторитет; в представите, които формираме, следва да имаме вече някаква увереност, източник на която е вътрешното чувство. В цяла поредица от мои книги подчертавах, че на почвата на духовната наука не трябва да разцъфтява вярата в авторитета.
към текста >>
В областта на преходното той може да разбере, че старият чо
век
може нещо да съобщи на младия, нещо такова, което само възрастен чо
век
може да съобщи на млад.
Това е велика, сериозна истина, която посредством науката за инициацията трябва все повече и повече да въздейства на хората. И характерна черта на нашето време е, че мина времето, когато до 333 г. висшите същества провеждаха свръхсетивно обучение, в което човек не беше нужно да участва със съзнанието си, доколкото това обучение ставаше в по-голямата си част в съня или в сумрачно състояние на съзнанието. Днес това, което му е нужно, човек го научава в общение с други хора. Тук той просто трябва да се откаже от своето високомерие, което го кара да казва, че винаги може да формира свое собствено съждение.
В областта на преходното той може да разбере, че старият човек може нещо да съобщи на младия, нещо такова, което само възрастен човек може да съобщи на млад.
И ако той разбира това, защо не може също да разбере, че съществува наука за посвещение, която се предава от човек на човек, че сега фермент за социалния живота, който ще се развие в бъдеще, е това, че, ако човек в някакъв момент от времето, – ако говорим за областта на времето, – сам не може да разбере нещо, той трябва да го възприеме от друг човек. И вчера ви казах: нашето развитие във времето ще ни доведе до това, че нещата следва да се възприемат като не се доверяваме на голия авторитет; в представите, които формираме, следва да имаме вече някаква увереност, източник на която е вътрешното чувство. В цяла поредица от мои книги подчертавах, че на почвата на духовната наука не трябва да разцъфтява вярата в авторитета. Но това навярно трябва да се отнася към всичко, което стои на почвата на духовната наука: невъзможно е да се получи посвещение по такъв начин, че в духа на нашето време, просто като петле да кацнеш на стобора и да крякаш за собствената си убеденост на всяка възраст! По такъв начин могат да се издигнат всевъзможни програми, които трябва да завладеят света, но никога не може да се създаде наука, която ще управлява живота и ще господства в света.
към текста >>
И ако той разбира това, защо не може също да разбере, че съществува наука за посвещение, която се предава от чо
век
на чо
век
, че сега фермент за социалния живота, който ще се развие в бъдеще, е това, че, ако чо
век
в някакъв момент от времето, – ако говорим за областта на времето, – сам не може да разбере нещо, той трябва да го възприеме от друг чо
век
.
И характерна черта на нашето време е, че мина времето, когато до 333 г. висшите същества провеждаха свръхсетивно обучение, в което човек не беше нужно да участва със съзнанието си, доколкото това обучение ставаше в по-голямата си част в съня или в сумрачно състояние на съзнанието. Днес това, което му е нужно, човек го научава в общение с други хора. Тук той просто трябва да се откаже от своето високомерие, което го кара да казва, че винаги може да формира свое собствено съждение. В областта на преходното той може да разбере, че старият човек може нещо да съобщи на младия, нещо такова, което само възрастен човек може да съобщи на млад.
И ако той разбира това, защо не може също да разбере, че съществува наука за посвещение, която се предава от човек на човек, че сега фермент за социалния живота, който ще се развие в бъдеще, е това, че, ако човек в някакъв момент от времето, – ако говорим за областта на времето, – сам не може да разбере нещо, той трябва да го възприеме от друг човек.
И вчера ви казах: нашето развитие във времето ще ни доведе до това, че нещата следва да се възприемат като не се доверяваме на голия авторитет; в представите, които формираме, следва да имаме вече някаква увереност, източник на която е вътрешното чувство. В цяла поредица от мои книги подчертавах, че на почвата на духовната наука не трябва да разцъфтява вярата в авторитета. Но това навярно трябва да се отнася към всичко, което стои на почвата на духовната наука: невъзможно е да се получи посвещение по такъв начин, че в духа на нашето време, просто като петле да кацнеш на стобора и да крякаш за собствената си убеденост на всяка възраст! По такъв начин могат да се издигнат всевъзможни програми, които трябва да завладеят света, но никога не може да се създаде наука, която ще управлява живота и ще господства в света. Все повече и повече в живота и света се усеща потребността от науката за инициацията.
към текста >>
Ако в древните времена инициацията е представлявала мислене, с което чо
век
е бил даряван, в бъдеще по своя воля трябва да се обърне към това, което посредством инициацията идва в света.
Ако в древните времена инициацията е представлявала мислене, с което човек е бил даряван, в бъдеще по своя воля трябва да се обърне към това, което посредством инициацията идва в света.
Но това противоречи на всевъзможните желания, на подсъзнателните желания. Защото не е лесно човек да добие голямата сериозност, която е необходима за да се вживее по правилен начин във всичко това, което се изисква в смисъла на казаното по-горе.
към текста >>
Защото не е лесно чо
век
да добие голямата сериозност, която е необходима за да се вживее по правилен начин във всичко това, което се изисква в смисъла на казаното по-горе.
Ако в древните времена инициацията е представлявала мислене, с което човек е бил даряван, в бъдеще по своя воля трябва да се обърне към това, което посредством инициацията идва в света. Но това противоречи на всевъзможните желания, на подсъзнателните желания.
Защото не е лесно човек да добие голямата сериозност, която е необходима за да се вживее по правилен начин във всичко това, което се изисква в смисъла на казаното по-горе.
към текста >>
И вживяването в това, може да доведе до противоположната мисъл: живее си чо
век
а, и по някаква причина той обича друг чо
век
, който нищо не иска да знае за тези велики изисквания на времето, за необходимостта от обръщането към духовния живот.
Доста трудно е да се убеди днешното човечеството в това, че днес е особено нужна добра воля, доколкото тази добра воля често се смята за безсърдечна воля. Но този, който действително е проникнал в смисъла на духовната наука, знае, че в бъдеще не може да има никакъв друг път за да се създаде душевната субстанция, която по правилен начин може да премине през портата на смъртта, по правилен начин да се впише в социалния живот на човечеството, освен изучаването на духовната наука, освен посвещението.
И вживяването в това, може да доведе до противоположната мисъл: живее си човека, и по някаква причина той обича друг човек, който нищо не иска да знае за тези велики изисквания на времето, за необходимостта от обръщането към духовния живот.
Тогава в него се ражда желание, този човек да бъде щастлив, и на него му се струва безсърдечно, ако му съобщи цялата истина. Но тези, които в тази област имат добра воля, знаят, че съвсем не е добра воля, когато се затварят очите и се казва: нищо не искаме да знаем за духовния живот, и без него можем да бъдем щастливи, – а когато се каже: трябва да се положат всички усилия, духовният живот да се утвърди на земята. Позитивна позиция заемат не тези, които прекалено се отдават на мисли, тясно свързани с желанията, на мисли, свойствени за тези, които нищо не иска да знаят за духовния живот, а тези, които с добра воля се отдават на духовния живот, опитвайки се да го внесат в света, за да, ако може да се употреби този израз, донесат на хората щастие.
към текста >>
Тогава в него се ражда желание, този чо
век
да бъде щастлив, и на него му се струва безсърдечно, ако му съобщи цялата истина.
Доста трудно е да се убеди днешното човечеството в това, че днес е особено нужна добра воля, доколкото тази добра воля често се смята за безсърдечна воля. Но този, който действително е проникнал в смисъла на духовната наука, знае, че в бъдеще не може да има никакъв друг път за да се създаде душевната субстанция, която по правилен начин може да премине през портата на смъртта, по правилен начин да се впише в социалния живот на човечеството, освен изучаването на духовната наука, освен посвещението. И вживяването в това, може да доведе до противоположната мисъл: живее си човека, и по някаква причина той обича друг човек, който нищо не иска да знае за тези велики изисквания на времето, за необходимостта от обръщането към духовния живот.
Тогава в него се ражда желание, този човек да бъде щастлив, и на него му се струва безсърдечно, ако му съобщи цялата истина.
Но тези, които в тази област имат добра воля, знаят, че съвсем не е добра воля, когато се затварят очите и се казва: нищо не искаме да знаем за духовния живот, и без него можем да бъдем щастливи, – а когато се каже: трябва да се положат всички усилия, духовният живот да се утвърди на земята. Позитивна позиция заемат не тези, които прекалено се отдават на мисли, тясно свързани с желанията, на мисли, свойствени за тези, които нищо не иска да знаят за духовния живот, а тези, които с добра воля се отдават на духовния живот, опитвайки се да го внесат в света, за да, ако може да се употреби този израз, донесат на хората щастие.
към текста >>
Съзерцанието на висшето и низшето, които ясно трябва да се виждат, трябва да бъде внесено в душата на чо
век
а.
Зад това, което често наричат „любов“, се скрива не само повърхностност, но и извращаване на истинските отношения. И този, който днес говори, основавайки се на науката за посвещението, говори не само за да внесе в човешката душа теоретични знания, но той говори от своето горещо сърце, от любов към човечеството, доколкото знае, че главно изискване на времето е, непосредствена задача да стане внасянето на духовния живот в човешките души, и така да се въздейства на живота на хората, че духовният живот да се утвърди в техните души. Естествено, за това е необходимо по мъжествен начин да се противостои на развитието на човечеството във времето.
Съзерцанието на висшето и низшето, които ясно трябва да се виждат, трябва да бъде внесено в душата на човека.
към текста >>
Защото той също е преходен, доколкото чо
век
отново навлиза в битието, преминавайки през вратата на новото раждане.
Ако разглеждате живота така, както това се прави днес, опирайки се на предвзетите илюзорни представи, вие не говорите за живота като цяло, а говорите за много малък фрагмент от живота. Проверих това. Аз, например, съм чел различни биографии на Гьоте. Написаното в тези биографии, се състои от умозаключения относно това, което Гьоте е направил, мислил и си е представял в периода от раждането до своята смърт. Но още щом душата на Гьоте е преминала през портата на смъртта, всичко, което е описано в биографиите от гледна точка на съвременния илюзорен мироглед, няма ни най-малко значение за областта, в която душата навлиза след смъртта, и която представлява друго съчетаване на областта на постоянното съществуване и областта на преходното.
Защото той също е преходен, доколкото човек отново навлиза в битието, преминавайки през вратата на новото раждане.
За областта, в която човек навлиза, преминавайки през портата на смъртта, всичко, за което ни съобщава илюзорният мироглед, илюзорната биография, която описва живота между раждането и смъртта, няма никакво значение. Тук решаващ е само въпросът: какво казва душата, обръщайки се към Космоса? – Това, което един човек казва на друг, дори и да са най-прекрасните неща на Земята, не достига до Космоса, ако самото то не изхожда от духовното знание. Но ще открием отношението към Космоса на това, което е преживял Гьоте, ако разглеждаме живота му така, че опишем седемгодишните му периоди. Как Гьоте се е променял седемлетие след седемлетие!
към текста >>
За областта, в която чо
век
навлиза, преминавайки през портата на смъртта, всичко, за което ни съобщава илюзорният мироглед, илюзорната биография, която описва живота между раждането и смъртта, няма никакво значение.
Проверих това. Аз, например, съм чел различни биографии на Гьоте. Написаното в тези биографии, се състои от умозаключения относно това, което Гьоте е направил, мислил и си е представял в периода от раждането до своята смърт. Но още щом душата на Гьоте е преминала през портата на смъртта, всичко, което е описано в биографиите от гледна точка на съвременния илюзорен мироглед, няма ни най-малко значение за областта, в която душата навлиза след смъртта, и която представлява друго съчетаване на областта на постоянното съществуване и областта на преходното. Защото той също е преходен, доколкото човек отново навлиза в битието, преминавайки през вратата на новото раждане.
За областта, в която човек навлиза, преминавайки през портата на смъртта, всичко, за което ни съобщава илюзорният мироглед, илюзорната биография, която описва живота между раждането и смъртта, няма никакво значение.
Тук решаващ е само въпросът: какво казва душата, обръщайки се към Космоса? – Това, което един човек казва на друг, дори и да са най-прекрасните неща на Земята, не достига до Космоса, ако самото то не изхожда от духовното знание. Но ще открием отношението към Космоса на това, което е преживял Гьоте, ако разглеждаме живота му така, че опишем седемгодишните му периоди. Как Гьоте се е променял седемлетие след седемлетие! Какъв важен повратен момент в живота му, в светлината на седемгодишните периоди, е било пътуването му в Италия, или, най-малко решението му да пътува в Италия!
към текста >>
– Това, което един чо
век
казва на друг, дори и да са най-прекрасните неща на Земята, не достига до Космоса, ако самото то не изхожда от духовното знание.
Написаното в тези биографии, се състои от умозаключения относно това, което Гьоте е направил, мислил и си е представял в периода от раждането до своята смърт. Но още щом душата на Гьоте е преминала през портата на смъртта, всичко, което е описано в биографиите от гледна точка на съвременния илюзорен мироглед, няма ни най-малко значение за областта, в която душата навлиза след смъртта, и която представлява друго съчетаване на областта на постоянното съществуване и областта на преходното. Защото той също е преходен, доколкото човек отново навлиза в битието, преминавайки през вратата на новото раждане. За областта, в която човек навлиза, преминавайки през портата на смъртта, всичко, за което ни съобщава илюзорният мироглед, илюзорната биография, която описва живота между раждането и смъртта, няма никакво значение. Тук решаващ е само въпросът: какво казва душата, обръщайки се към Космоса?
– Това, което един човек казва на друг, дори и да са най-прекрасните неща на Земята, не достига до Космоса, ако самото то не изхожда от духовното знание.
Но ще открием отношението към Космоса на това, което е преживял Гьоте, ако разглеждаме живота му така, че опишем седемгодишните му периоди. Как Гьоте се е променял седемлетие след седемлетие! Какъв важен повратен момент в живота му, в светлината на седемгодишните периоди, е било пътуването му в Италия, или, най-малко решението му да пътува в Италия! Това, което се разиграва в седемгодишните периоди в смисъл на обикновената биография, се вписва в Космоса; с това имаме работа, когато човек преминава чрез портата на смъртта. И това, което Гьоте е изразявал, когато върху него са въздействали същества от областта на постоянното съществуване, което може да бъде описано така, както го описах днес, също има отношение към областта, в която се встъпва след смъртта.
към текста >>
Това, което се разиграва в седемгодишните периоди в смисъл на обикновената биография, се вписва в Космоса; с това имаме работа, когато чо
век
преминава чрез портата на смъртта.
Тук решаващ е само въпросът: какво казва душата, обръщайки се към Космоса? – Това, което един човек казва на друг, дори и да са най-прекрасните неща на Земята, не достига до Космоса, ако самото то не изхожда от духовното знание. Но ще открием отношението към Космоса на това, което е преживял Гьоте, ако разглеждаме живота му така, че опишем седемгодишните му периоди. Как Гьоте се е променял седемлетие след седемлетие! Какъв важен повратен момент в живота му, в светлината на седемгодишните периоди, е било пътуването му в Италия, или, най-малко решението му да пътува в Италия!
Това, което се разиграва в седемгодишните периоди в смисъл на обикновената биография, се вписва в Космоса; с това имаме работа, когато човек преминава чрез портата на смъртта.
И това, което Гьоте е изразявал, когато върху него са въздействали същества от областта на постоянното съществуване, което може да бъде описано така, както го описах днес, също има отношение към областта, в която се встъпва след смъртта. Същото е ако опишете живота на Гьоте от гледната точка, която следва от вчерашния начин на разглеждане на седемгодишните периоди: какво е чувствал Гьоте, когато е написал към едната от главите на своята книга епиграфа: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“. Този, който разглежда живота на Гьоте от гледна точка на преходното, от гледна точка на развитието, и притежава духовнонаучното знание, когато се сблъска с такива думи, които Гьоте използвал като епиграф към една от главите на своята книга: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“, той, собствено, се сблъсква с вечния Гьоте. И този, който, притежавайки духовнонаучни знания, се натъкне при Гьоте на нещо, което той казва, изхождайки от това, което е текло към него от областта на постоянното съществуване, където се разиграва действието на йерархиите, отново се натъква на това, което е вечното в Гьоте. Да се разбере не просто временното в света, а вечното, е възможно само по косвен път чрез духовната наука.
към текста >>
Това, което се е предлагало в древността, съвременният чо
век
трябва да го вижда в светлината, която изхожда за него от съвременната наука за посвещение.
Същото е ако опишете живота на Гьоте от гледната точка, която следва от вчерашния начин на разглеждане на седемгодишните периоди: какво е чувствал Гьоте, когато е написал към едната от главите на своята книга епиграфа: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“. Този, който разглежда живота на Гьоте от гледна точка на преходното, от гледна точка на развитието, и притежава духовнонаучното знание, когато се сблъска с такива думи, които Гьоте използвал като епиграф към една от главите на своята книга: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“, той, собствено, се сблъсква с вечния Гьоте. И този, който, притежавайки духовнонаучни знания, се натъкне при Гьоте на нещо, което той казва, изхождайки от това, което е текло към него от областта на постоянното съществуване, където се разиграва действието на йерархиите, отново се натъква на това, което е вечното в Гьоте. Да се разбере не просто временното в света, а вечното, е възможно само по косвен път чрез духовната наука. Това е задачата, която стои пред съвременното човечество, което трябва да приеме науката за посвещението.
Това, което се е предлагало в древността, съвременният човек трябва да го вижда в светлината, която изхожда за него от съвременната наука за посвещение.
към текста >>
Но в живота се търси истината само тогава, когато се знае: трябва да се насочи погледът на едната страна, в областта на постоянно съществуващото, и там да се разбере това, което не е представено във външната действителност, и след това да се насочи поглед в областта на преходното и там също да се разглеждат чо
век
а и всички същества така, както това, собствено, противоречи на външната действителност.
Преодоляване на дуализма може да стане не на теория, а само в самия живот. Но, който теоретично се опитва да съгласува областта на висшето и областта на нисшето, областта на преходното и областта на вечното, който посредством понятия, представи и идеи се опитва да достигне съответното стиковане, няма да достигне целите си и ще стигне до объркан мироглед, доколкото се опитва посредством интелекта да разреши това, което трябва да бъде намерено в живота.
Но в живота се търси истината само тогава, когато се знае: трябва да се насочи погледът на едната страна, в областта на постоянно съществуващото, и там да се разбере това, което не е представено във външната действителност, и след това да се насочи поглед в областта на преходното и там също да се разглеждат човека и всички същества така, както това, собствено, противоречи на външната действителност.
Но ако се обзаведем с двата метода, и ако срещнем някаква реалност, тогава в нея ще виждаме сливане на елементите, от които се състоим самите ние: от влияния на областта на постоянното съществуване, и влияния на областта на преходното. Ще разбираме живота, ако не се опитваме да изградим теоретичен мироглед, който се изживява в понятията и идеите, а ако имаме два мирогледа: един за областта на духовно-душевното и друг за областта на телесно-душевното, и в живо взаимодействие, а не на теория разглеждаме това, което подхранва и опложда живота. Само тогава ще намерим изход от дуализма.
към текста >>
Не истина или наука, а както истина, така и наука: науката да се натоварва с тежестта на истината, тежестта на истината да се осветява от светлината на науката, признавайки, че чо
век
е представен в света дуалистично, и само в своя живот, в своето формиране може да преодолее това, което трябва да бъде преодоляно като дуализъм.
Всичко това следва да се разглежда като изискване към съвременното човечество. Задачата не е да се се проявят учредители на религии, които да обучават хората на духовност, и, от друга страна, не е в това, да се проявят някакви учредители на научни секти, които да учат хората на материализъм; задачата се състои в това, материята да се разбира материално в еволюцията, а духовното да се разбира нематериално, духовно в областта на постоянно съществуващото, и действителността да се разглежда от тези две гледни точки. Материалното ще освети духовното, духовното ще се фиксира посредством материалното – това е, което трябва да се влее в мирогледа на бъдещето. Работата не е да се изправят философите и да дадат на хората дефиниция за истината, или, от друга страна, да дадат дефиниция за това, на което учи науката, за да обосноват теоретично така наречения монистичен възглед, а задачата се състои в това, да се разбере дуализма между истина и наука и в живия живот да търсим отношенията между истина и наука, за да стигнем до живата, а не теоретична теория на познанието.
Не истина или наука, а както истина, така и наука: науката да се натоварва с тежестта на истината, тежестта на истината да се осветява от светлината на науката, признавайки, че човек е представен в света дуалистично, и само в своя живот, в своето формиране може да преодолее това, което трябва да бъде преодоляно като дуализъм.
Задача на бъдещото човечество е не кантианството, което мисли, че това, което се преживява във външния свят, не е „нещо в себе си“, а истината и науката, тоест признанието, че всичко, което ни обкръжава, е майя, но то е майя защото ние, хората, по такъв начин сме разположени в света, че се намираме в дуалистично положение. Благодарение на това наше положение ние създаваме майята и доколкото сами сме живи, преодоляваме тази майя в живота, а не в идеята или теорията.
към текста >>
18.
Седма лекция, 20 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Най-малкото те обозначават всички моменти в чо
век
а с думи, които по-рано също са живели в човешката душа, но по съвсем, съвсем друг начин.
И ние знаем, че, започвайки с тази праепоха, хората по различни начини са се запознавали с тайните на битието. И от епоха на епоха действително са се променяли също и представите на човешката душа. Представите, които имаме днес по такъв начин, че всички тях ги обозначаваме с думи, живеят в нас, и са живели също и в предишното устройство на нашата душа; но в предишното устройство на нашата душа те са живели по съвсем, съвсем друг начин. Много от нашите ежедневни понятия са живели по съвсем друг начин. И днес искам да ви говоря за две понятия, напълно обикновени понятия, които живеят в човешката душа.
Най-малкото те обозначават всички моменти в човека с думи, които по-рано също са живели в човешката душа, но по съвсем, съвсем друг начин.
Ще говоря за две представи: пространство и време.
към текста >>
За чо
век
днес пространството е най-абстрактното, за което може да мисли.
За човек днес пространството е най-абстрактното, за което може да мисли.
Какво си представя днес човек, говорейки за пространство? Три разположени перпендикулярно едно към друго измерения или, ако се прелистят философските книги, протежението на физическите предмети; има и други определения за пространство. Но всичко това, – представете си само колко разсъдъчно, хладно и абстрактно е всичко това! Трите разположени перпендикулярно едно на друго измерения, или всичко това, което изучаваме по отношение на пространството в геометрията: колко ужасно абстрактно и разсъдъчно-понятийно е! Толкова разсъдъчно-понятийно, че пространството – заедно с времето – е станало за Кант субективна сянка, гола форма на съзерцание на сетивни явления.
към текста >>
Какво си представя днес чо
век
, говорейки за пространство?
За човек днес пространството е най-абстрактното, за което може да мисли.
Какво си представя днес човек, говорейки за пространство?
Три разположени перпендикулярно едно към друго измерения или, ако се прелистят философските книги, протежението на физическите предмети; има и други определения за пространство. Но всичко това, – представете си само колко разсъдъчно, хладно и абстрактно е всичко това! Трите разположени перпендикулярно едно на друго измерения, или всичко това, което изучаваме по отношение на пространството в геометрията: колко ужасно абстрактно и разсъдъчно-понятийно е! Толкова разсъдъчно-понятийно, че пространството – заедно с времето – е станало за Кант субективна сянка, гола форма на съзерцание на сетивни явления. Абстрактното пространство, за което човек днес едва ли знае повече от това, че има дължина, ширина и височина, това абстрактно пространство е било съвсем, съвсем друга представа в далечното минало, представа, която днес още се е запазила в особено чувствителните хора; обаче от нея днес са останали само следи.
към текста >>
Абстрактното пространство, за което чо
век
днес едва ли знае повече от това, че има дължина, ширина и височина, това абстрактно пространство е било съвсем, съвсем друга представа в далечното минало, представа, която днес още се е запазила в особено чувствителните хора; обаче от нея днес са останали само следи.
Какво си представя днес човек, говорейки за пространство? Три разположени перпендикулярно едно към друго измерения или, ако се прелистят философските книги, протежението на физическите предмети; има и други определения за пространство. Но всичко това, – представете си само колко разсъдъчно, хладно и абстрактно е всичко това! Трите разположени перпендикулярно едно на друго измерения, или всичко това, което изучаваме по отношение на пространството в геометрията: колко ужасно абстрактно и разсъдъчно-понятийно е! Толкова разсъдъчно-понятийно, че пространството – заедно с времето – е станало за Кант субективна сянка, гола форма на съзерцание на сетивни явления.
Абстрактното пространство, за което човек днес едва ли знае повече от това, че има дължина, ширина и височина, това абстрактно пространство е било съвсем, съвсем друга представа в далечното минало, представа, която днес още се е запазила в особено чувствителните хора; обаче от нея днес са останали само следи.
Не е нужно да отиваме толкова далеч – едва до VI, VII, VIII век преди Христа, – за да докажем, че по това време пространството е било нещо съвсем друго за човешката душа, отколкото тази разсъдъчна абстракция, която за човешката душа днес е пространството. Човешка душа още в ранногръцкия период е възприемала пространството като нещо, с което тя е чувствала своята жива връзка. Тя се е чувствала като поместена в нещо живо, когато се е усещала вътре в пространството.
към текста >>
Не е нужно да отиваме толкова далеч – едва до VI, VII, VIII
век
преди Христа, – за да докажем, че по това време пространството е било нещо съвсем друго за човешката душа, отколкото тази разсъдъчна абстракция, която за човешката душа днес е пространството.
Три разположени перпендикулярно едно към друго измерения или, ако се прелистят философските книги, протежението на физическите предмети; има и други определения за пространство. Но всичко това, – представете си само колко разсъдъчно, хладно и абстрактно е всичко това! Трите разположени перпендикулярно едно на друго измерения, или всичко това, което изучаваме по отношение на пространството в геометрията: колко ужасно абстрактно и разсъдъчно-понятийно е! Толкова разсъдъчно-понятийно, че пространството – заедно с времето – е станало за Кант субективна сянка, гола форма на съзерцание на сетивни явления. Абстрактното пространство, за което човек днес едва ли знае повече от това, че има дължина, ширина и височина, това абстрактно пространство е било съвсем, съвсем друга представа в далечното минало, представа, която днес още се е запазила в особено чувствителните хора; обаче от нея днес са останали само следи.
Не е нужно да отиваме толкова далеч – едва до VI, VII, VIII век преди Христа, – за да докажем, че по това време пространството е било нещо съвсем друго за човешката душа, отколкото тази разсъдъчна абстракция, която за човешката душа днес е пространството.
Човешка душа още в ранногръцкия период е възприемала пространството като нещо, с което тя е чувствала своята жива връзка. Тя се е чувствала като поместена в нещо живо, когато се е усещала вътре в пространството.
към текста >>
От това усещане днес в чо
век
а е останало, в най-добрия случай, само слаба следа; в някои хора е останала следа от това усещане, – за това ще говоря по-нататък, – усещане за намиране в пространството с цялата си личност, с цялото си същество.
От това усещане днес в човека е останало, в най-добрия случай, само слаба следа; в някои хора е останала следа от това усещане, – за това ще говоря по-нататък, – усещане за намиране в пространството с цялата си личност, с цялото си същество.
Но древният човек е имал такова отношение към Вселената: той е различавал горно и долно, ляво и дясно, предно и задно. С тези абстрактни три измерения, за които не можем да кажем нищо друго, освен, че са перпендикулярни едно на друго, няма нищо общо живото, което се е имало предвид, когато се е говорило за горно и долно, за дясно и ляво, за предно и задно.
към текста >>
Но древният чо
век
е имал такова отношение към Вселената: той е различавал горно и долно, ляво и дясно, предно и задно.
От това усещане днес в човека е останало, в най-добрия случай, само слаба следа; в някои хора е останала следа от това усещане, – за това ще говоря по-нататък, – усещане за намиране в пространството с цялата си личност, с цялото си същество.
Но древният човек е имал такова отношение към Вселената: той е различавал горно и долно, ляво и дясно, предно и задно.
С тези абстрактни три измерения, за които не можем да кажем нищо друго, освен, че са перпендикулярни едно на друго, няма нищо общо живото, което се е имало предвид, когато се е говорило за горно и долно, за дясно и ляво, за предно и задно.
към текста >>
Горно и долно: това е било нещо живо, както в древността го е възприемал чо
век
, както когато като дете той се е изправял отдолу нагоре, когато е усещал, че животът се състои в разгръщането по направлението нагоре и надолу.
Горно и долно: това е било нещо живо, както в древността го е възприемал човек, както когато като дете той се е изправял отдолу нагоре, когато е усещал, че животът се състои в разгръщането по направлението нагоре и надолу.
Течението на живота се състои в преживяването по направлението горе и долу. Ние се откъсваме в нормални условия само съвсем малко от повърхността на Земята в процеса на растежа, ако не използваме в ариманичната епоха въздухоплавателни средства или в атлантските времена, – но тогава това не е било твърде високо над Земята, знаете това от описанията ми на Атлантида, – тогава живо изпитваме горе и долу, противоположността на горно и долно. Но тази противоположност на горно и долно се е усещала в древните времена като противоположност на съзнателния и обективния свят, на съзнателния и несъзнателния свят. При усещането на горното и долното дълбоко са усещали също отношението на субекта към обекта. Горе все по-далеч и по-далеч са се разгръщали божествените светове, а долу са се намирали световете, противоположни на божествените, и мястото на човека е било между горното и долното.
към текста >>
Горе все по-далеч и по-далеч са се разгръщали божествените светове, а долу са се намирали световете, противоположни на божествените, и мястото на чо
век
а е било между горното и долното.
Горно и долно: това е било нещо живо, както в древността го е възприемал човек, както когато като дете той се е изправял отдолу нагоре, когато е усещал, че животът се състои в разгръщането по направлението нагоре и надолу. Течението на живота се състои в преживяването по направлението горе и долу. Ние се откъсваме в нормални условия само съвсем малко от повърхността на Земята в процеса на растежа, ако не използваме в ариманичната епоха въздухоплавателни средства или в атлантските времена, – но тогава това не е било твърде високо над Земята, знаете това от описанията ми на Атлантида, – тогава живо изпитваме горе и долу, противоположността на горно и долно. Но тази противоположност на горно и долно се е усещала в древните времена като противоположност на съзнателния и обективния свят, на съзнателния и несъзнателния свят. При усещането на горното и долното дълбоко са усещали също отношението на субекта към обекта.
Горе все по-далеч и по-далеч са се разгръщали божествените светове, а долу са се намирали световете, противоположни на божествените, и мястото на човека е било между горното и долното.
към текста >>
И към това горно и долно чо
век
е усещал още дясното и лявото.
При такива хора като Гьоте – достатъчно е само да се прочете неговият „Фауст“ – ще намерите остатъци от това усещане за горно и долно.
И към това горно и долно човек е усещал още дясното и лявото.
Когато днес говорим за дясно и ляво, ние употребяваме абстрактни понятия. За хората от древността преживяването на дясното и лявото е било действителен опит, може да се каже, действително наблюдение на света. Горно и долно – това е линия, разположена от безкрайност към безкрайност или от съзнателното към несъзнателното. Дясно и ляво се е усещало като мирова връзка между смисъл и облик, между мъдрост и форма. Нужно е само да прекарате оста на симетрия; това, което се намира отляво и отдясно на нея, съвместно дава формата, и не бихте могли да свържете помежду им дясно и ляво, без да подходите към това осмислено, без да разгледате отношенията им едно към друго.
към текста >>
Ако горното и долното сочат към тайнствените отношения на чо
век
а към духовния и материален светове, преживяването на дясно и ляво сочи към отношението на чо
век
а към изживяващия се във форми свят.
Ако горното и долното сочат към тайнствените отношения на човека към духовния и материален светове, преживяването на дясно и ляво сочи към отношението на човека към изживяващия се във форми свят.
И доколкото той във формата съотнася помежду им дясно и ляво, доколкото дава да се разгърне мъдростта в симетричните, разделени на дясно и ляво форми, той се усеща в този втори елемент на пространството. Това преживяване на смисъла в облика, на мъдростта във формата, във всички възможни вариации, това усещане за своята вчлененост в това съзвучие от смисъл и облик, от мъдрост и форма, древният човек го е изпитвал като това, което днес ни е представено в абстрактното второ измерение. Горно и долно, дясно и ляво се съединяват в плоскостта, в повърхността, в това, което още не е сетивно, което се нуждае и от дебелина, от предно и задно, ако иска да съществува като сетивно.
към текста >>
Това преживяване на смисъла в облика, на мъдростта във формата, във всички възможни вариации, това усещане за своята вчлененост в това съзвучие от смисъл и облик, от мъдрост и форма, древният чо
век
го е изпитвал като това, което днес ни е представено в абстрактното второ измерение.
Ако горното и долното сочат към тайнствените отношения на човека към духовния и материален светове, преживяването на дясно и ляво сочи към отношението на човека към изживяващия се във форми свят. И доколкото той във формата съотнася помежду им дясно и ляво, доколкото дава да се разгърне мъдростта в симетричните, разделени на дясно и ляво форми, той се усеща в този втори елемент на пространството.
Това преживяване на смисъла в облика, на мъдростта във формата, във всички възможни вариации, това усещане за своята вчлененост в това съзвучие от смисъл и облик, от мъдрост и форма, древният човек го е изпитвал като това, което днес ни е представено в абстрактното второ измерение.
Горно и долно, дясно и ляво се съединяват в плоскостта, в повърхността, в това, което още не е сетивно, което се нуждае и от дебелина, от предно и задно, ако иска да съществува като сетивно.
към текста >>
И в това трето измерение, в предното и задното, древният чо
век
е чувствал прехода от материалното към духовното.
И в това трето измерение, в предното и задното, древният човек е чувствал прехода от материалното към духовното.
Горното и долното, лявото и дясното той все още е възприемал като нещо духовно. То не е можело да има материално битие, докато е просто горно и долно, дясно и ляво; това е просто образ в пространството. Само благодарение на дебелината той става материален. И човек в предишните времена живо е усещал: докато растеш, ти правиш неголеми крачки от повърхността на Земята нагоре, по посока на горното и долното. Когато вървиш и можеш свободно да се движиш, ти се намираш в елемента на своята воля: предно и задно.
към текста >>
И чо
век
в предишните времена живо е усещал: докато растеш, ти правиш неголеми крачки от повърхността на Земята нагоре, по посока на горното и долното.
И в това трето измерение, в предното и задното, древният човек е чувствал прехода от материалното към духовното. Горното и долното, лявото и дясното той все още е възприемал като нещо духовно. То не е можело да има материално битие, докато е просто горно и долно, дясно и ляво; това е просто образ в пространството. Само благодарение на дебелината той става материален.
И човек в предишните времена живо е усещал: докато растеш, ти правиш неголеми крачки от повърхността на Земята нагоре, по посока на горното и долното.
Когато вървиш и можеш свободно да се движиш, ти се намираш в елемента на своята воля: предно и задно. Между тях, при стоене, ти се намираш в състояние напълно свободно от движение надясно–наляво.
към текста >>
Тази тройна противоположност на позицията на чо
век
а вътре в мирозданието е усещал древният чо
век
: това неподвижно стоене по отношение на дясно и ляво, това ходене в света по отношение на предно и задно, това бавно движение отдолу нагоре по направлението горе – долу.
Тази тройна противоположност на позицията на човека вътре в мирозданието е усещал древният човек: това неподвижно стоене по отношение на дясно и ляво, това ходене в света по отношение на предно и задно, това бавно движение отдолу нагоре по направлението горе – долу.
Така е усещал древният човек. И когато той е изпитвал горе – долу, той е усещал, как във вселената е вплетено всичко това, което днес наричаме интелект, миров разум. Той е чувствал, че в пространството по направлението горе – долу е вплетено всичко това, което като интелект господства във вселената; и благодарение на това, че със своя растеж е можел да участва в този интелект на Вселената, той се е чувствал също надарен с интелект. Неговото участие в движението нагоре-надолу е било за него също участие в мировия интелект. Участието му по посока дясно-ляво, в сплитането на смисъл и облик, на мъдрост и форма, му е давало чувство за разгръщащото се в света.
към текста >>
Така е усещал древният чо
век
.
Тази тройна противоположност на позицията на човека вътре в мирозданието е усещал древният човек: това неподвижно стоене по отношение на дясно и ляво, това ходене в света по отношение на предно и задно, това бавно движение отдолу нагоре по направлението горе – долу.
Така е усещал древният човек.
И когато той е изпитвал горе – долу, той е усещал, как във вселената е вплетено всичко това, което днес наричаме интелект, миров разум. Той е чувствал, че в пространството по направлението горе – долу е вплетено всичко това, което като интелект господства във вселената; и благодарение на това, че със своя растеж е можел да участва в този интелект на Вселената, той се е чувствал също надарен с интелект. Неговото участие в движението нагоре-надолу е било за него също участие в мировия интелект. Участието му по посока дясно-ляво, в сплитането на смисъл и облик, на мъдрост и форма, му е давало чувство за разгръщащото се в света. Отношението му към свободния стоеж, към съзерцаването на света, му е давало връзката на неговото собствено чувство с мировото чувство.
към текста >>
Така е усещал древният чо
век
.
Участието му по посока дясно-ляво, в сплитането на смисъл и облик, на мъдрост и форма, му е давало чувство за разгръщащото се в света. Отношението му към свободния стоеж, към съзерцаването на света, му е давало връзката на неговото собствено чувство с мировото чувство. А ходенето му в пространството в посока напред-назад, му е давало усещането за собствена воля, вплитането на собствената воля във вселенската, в мировата воля. Така той е усещал своето живо битие вплетено по направление горе – долу, дясно – ляво, предно – задно. Съзнателно – несъзнателно – това е горе – долу; мъдрост – форма – това е дясно – ляво; дух – материя – това е предно – задно.
Така е усещал древният човек.
към текста >>
Древният чо
век
, намирайки се в троичното пространство, е усещал, че в тази троичност господства божественото.
Но той е имал и неопределеното усещане, – изразявам се малко грубо, – все едно си обърнат с главата надолу и долното стане горно, а горното – долно. Същата работа е и с антиподите, ако ги разглеждаме спрямо Земята – при тях долното се оказва отгоре, а горното долу. И можем също да си представим, че по някакви причини това, което трябва да бъде отляво, ще стане отдясно, а това, което трябва да бъде отпред, ще се окаже отзад. Тези направления са така сплетени и живеят в пространството сякаш неразличимо, сякаш бидейки вплетени едно с друго.
Древният човек, намирайки се в троичното пространство, е усещал, че в тази троичност господства божественото.
Божественото в пространството е сочело на човека към божественото във вечността.
към текста >>
Божественото в пространството е сочело на чо
век
а към божественото във вечността.
Но той е имал и неопределеното усещане, – изразявам се малко грубо, – все едно си обърнат с главата надолу и долното стане горно, а горното – долно. Същата работа е и с антиподите, ако ги разглеждаме спрямо Земята – при тях долното се оказва отгоре, а горното долу. И можем също да си представим, че по някакви причини това, което трябва да бъде отляво, ще стане отдясно, а това, което трябва да бъде отпред, ще се окаже отзад. Тези направления са така сплетени и живеят в пространството сякаш неразличимо, сякаш бидейки вплетени едно с друго. Древният човек, намирайки се в троичното пространство, е усещал, че в тази троичност господства божественото.
Божественото в пространството е сочело на човека към божественото във вечността.
към текста >>
И той е изпитвал, – това, което казвам тук, чо
век
действително го е изпитвал, – божественото в пространството в неговото троично откровение.
И той е изпитвал, – това, което казвам тук, човек действително го е изпитвал, – божественото в пространството в неговото троично откровение.
За него това е било отражение на троичния Бог: Отец, Син и Дух или, както го наричат, триединния Бог. Троичността наистина е недостъпна за мисленето, не може да бъде разбрана в мислите. Троичността с всичките ѝ свойства се е изпитвала в отразения образ, когато древният човек живо е усещал троичността на пространството.
към текста >>
Троичността с всичките ѝ свойства се е изпитвала в отразения образ, когато древният чо
век
живо е усещал троичността на пространството.
И той е изпитвал, – това, което казвам тук, човек действително го е изпитвал, – божественото в пространството в неговото троично откровение. За него това е било отражение на троичния Бог: Отец, Син и Дух или, както го наричат, триединния Бог. Троичността наистина е недостъпна за мисленето, не може да бъде разбрана в мислите.
Троичността с всичките ѝ свойства се е изпитвала в отразения образ, когато древният човек живо е усещал троичността на пространството.
към текста >>
Но когато в областта на преходното, в областта на пространственото чо
век
не абстрактно, не геометрично, като нас, а конкретно е изпитвал как се изживява божественото в пространството, и когато, изпитвайки това, той е изпитвал също и преходното, тогава той е съотнасял това преходно с елементите на вечното и е усещал троичността на пространството като отражение на троичността на духовността.
И както би могло да има неяснота в определен смисъл между горно и долно, дясно и ляво, предно и задно, така при определени обстоятелства се е усещала неяснота във взаимоотношенията Бог, Син и Дух.
Но когато в областта на преходното, в областта на пространственото човек не абстрактно, не геометрично, като нас, а конкретно е изпитвал как се изживява божественото в пространството, и когато, изпитвайки това, той е изпитвал също и преходното, тогава той е съотнасял това преходно с елементите на вечното и е усещал троичността на пространството като отражение на троичността на духовността.
към текста >>
Такава примерно е била идеята на древния чо
век
.
Когато живея тук на Земята, живея също и в троичността на пространството; но тази троичност на пространството е нагледно доказателство за троичността на божествения произход на света.
Такава примерно е била идеята на древния човек.
Днес пространството се е превърнало в абстракция, и само някои хора усещат измерението за дълбочина и дебелина, както те са възникнали: горно и долно, предно и задно, дясно и ляво на плоското измерение. Относно това днес няма да намерим много при философите. И все пак, някои хора, разсъждаващи за тези неща, които не са съвсем заспали, стигат до това, че измерението дълбочина, собствено, е достъпно за несъзнателното наблюдение, което не е прекалено несъзнателно. Някои хора още усещат дълбочината, но това са последни остатъци от пространственото преживяване.
към текста >>
Ако днес с правилно разбиране се прочете Платон или Аристотел[ii], не както ги четат някои днешни професори, – често съм ви цитирал една бележка, която Хебел[iii] е направил в своя дневник, където един от професорите стои пред факта, че в неговото училище на учебните занятия присъства прероденият Платон, и той разказва, че този професор чете заедно с класа един от диалозите на Платон, и прероденият Платон получава лоша оценка от този професор за този диалог, както пише в своя дневник Хебел, – който днес чете Платон и Аристотел с действително, дълбоко разбиране, навсякъде при тях ще намери, че в VI, VII, VIII
век
преди Христа са изпитвали още чувството за време.
Подобен произход на троичността на божественото има също и единството на божественото. То е свързано с живото преживяване на времето. Времето не се е възприемало от древните толкова абстрактно, колкото го усещат днес; но самото конкретно преживяване на времето е било изгубено още по-рано, отколкото конкретното преживяване на пространството.
Ако днес с правилно разбиране се прочете Платон или Аристотел[ii], не както ги четат някои днешни професори, – често съм ви цитирал една бележка, която Хебел[iii] е направил в своя дневник, където един от професорите стои пред факта, че в неговото училище на учебните занятия присъства прероденият Платон, и той разказва, че този професор чете заедно с класа един от диалозите на Платон, и прероденият Платон получава лоша оценка от този професор за този диалог, както пише в своя дневник Хебел, – който днес чете Платон и Аристотел с действително, дълбоко разбиране, навсякъде при тях ще намери, че в VI, VII, VIII век преди Христа са изпитвали още чувството за време.
Чувството за пространство вече е угасвало при Платон и Аристотел, но все още отчетливо се е забелязвало. Но чувството за живо преживяване на времето било изгубено още по-рано. Изцяло и напълно то е било живо във втория следатлантски период, в праперсийската епоха, и, естествено, би предизвикало студени тръпки в учениците на Заратустра, ако някой им кажеше, че времето протича равномерно, по права линия, от минало към бъдеще.
към текста >>
Толкова парадоксално може да звучи това: съвременният чо
век
, разбира се, си представя нещо абстрактно, когато говори за пространството, и предполагам, че си представя живото отношение, когато говори за свой приятел.
Но в този образ на времето, непрекъснато в ретроспектива обхващащ отново и отново обхващаното и така нататък, до „Стария по дни“[iv], в тази имагинация са усещали отражение на единния Бог. Както триизмерното, троично пространство се е усещало като отражение на троичността на Бога, така времето се е усещало като отражение на единството на Бога. Основата на монотеизма стои в древното преживяване на времето, а основата на троичността – в древното преживяване на пространството. По такъв начин се е изменяло душевното устройство на хората, и това, което е било живо, е станало абстрактно и разсъдъчно.
Толкова парадоксално може да звучи това: съвременният човек, разбира се, си представя нещо абстрактно, когато говори за пространството, и предполагам, че си представя живото отношение, когато говори за свой приятел.
Но тази конкретност, това елементарно преживяване, което днес се разпространява от един към друг, това, например, е още много абстрактно чувство в сравнение с интензивното мирово изживяване, което е имал древният човек, когато е преживявал пространството и времето, които за него са били отражение на единството и троичността на божественото.
към текста >>
Но тази конкретност, това елементарно преживяване, което днес се разпространява от един към друг, това, например, е още много абстрактно чувство в сравнение с интензивното мирово изживяване, което е имал древният чо
век
, когато е преживявал пространството и времето, които за него са били отражение на единството и троичността на божественото.
Но в този образ на времето, непрекъснато в ретроспектива обхващащ отново и отново обхващаното и така нататък, до „Стария по дни“[iv], в тази имагинация са усещали отражение на единния Бог. Както триизмерното, троично пространство се е усещало като отражение на троичността на Бога, така времето се е усещало като отражение на единството на Бога. Основата на монотеизма стои в древното преживяване на времето, а основата на троичността – в древното преживяване на пространството. По такъв начин се е изменяло душевното устройство на хората, и това, което е било живо, е станало абстрактно и разсъдъчно. Толкова парадоксално може да звучи това: съвременният човек, разбира се, си представя нещо абстрактно, когато говори за пространството, и предполагам, че си представя живото отношение, когато говори за свой приятел.
Но тази конкретност, това елементарно преживяване, което днес се разпространява от един към друг, това, например, е още много абстрактно чувство в сравнение с интензивното мирово изживяване, което е имал древният човек, когато е преживявал пространството и времето, които за него са били отражение на единството и троичността на божественото.
към текста >>
Представете си чо
век
, който вижда само пенестите вълни на повърхността на водата.
И така, ние станахме разсъдъчни и абстрактни по отношение на пространството и времето, и нещо друго е трябвало да застане на мястото на пространството и времето, което ще можем живо да изпитваме, ще можем да приемем вътре в себе си. Трябва да се научим да усещаме в света този дуализъм, тази противоположност, за която говорих тази неделя.
Представете си човек, който вижда само пенестите вълни на повърхността на водата.
Тази вълнуваща се повърхност на водата представлява, по принцип, абстрактна линия. А къде е конкретното? Тук долу е водата, а тук горе въздухът. И от двойствеността на въздух и вода, от взаимодействието на тези сили възниква майята, вълнуващата се повърхност. Но нашият свят също е вълнуваща се повърхност и такива сме и ние, хората, ако се разглеждаме вътре в тази майя.
към текста >>
Виждаме себе си долу във водата, когато наблюдаваме преходното развитие, както ви го представих тази седмица, когато чо
век
се развива така, че това, което той може да си представи като дете, го разбира чак в дълбока старост.
А къде е конкретното? Тук долу е водата, а тук горе въздухът. И от двойствеността на въздух и вода, от взаимодействието на тези сили възниква майята, вълнуващата се повърхност. Но нашият свят също е вълнуваща се повърхност и такива сме и ние, хората, ако се разглеждаме вътре в тази майя. Ако искаме да се разглеждаме в действителността, трябва да се виждаме също и тук: долу във водата и горе във въздуха.
Виждаме себе си долу във водата, когато наблюдаваме преходното развитие, както ви го представих тази седмица, когато човек се развива така, че това, което той може да си представи като дете, го разбира чак в дълбока старост.
Това, което си представя по време на половата зрялост, той го разбира малко по-рано, но също на старини, и т. н., както представих хода на човешкия живот, когато едва на старини разбира това, което се е случило с него в детството и младостта. Така протича на повърхността не привидният, а действителният живот. Казах, че за днешния живот на повърхността, може би, такова разглеждане да не е нужно, но за смъртта се нуждаем от него. Това е представа за долното; тук също се отнася представата за реалното горно, за областта на вечното, за която говорих предната неделя, където човек не се развива, но това, което принадлежи на царството на вечното, той го запазва през целия си живот от раждането до смъртта.
към текста >>
Това е представа за долното; тук също се отнася представата за реалното горно, за областта на вечното, за която говорих предната неделя, където чо
век
не се развива, но това, което принадлежи на царството на вечното, той го запазва през целия си живот от раждането до смъртта.
Виждаме себе си долу във водата, когато наблюдаваме преходното развитие, както ви го представих тази седмица, когато човек се развива така, че това, което той може да си представи като дете, го разбира чак в дълбока старост. Това, което си представя по време на половата зрялост, той го разбира малко по-рано, но също на старини, и т. н., както представих хода на човешкия живот, когато едва на старини разбира това, което се е случило с него в детството и младостта. Така протича на повърхността не привидният, а действителният живот. Казах, че за днешния живот на повърхността, може би, такова разглеждане да не е нужно, но за смъртта се нуждаем от него.
Това е представа за долното; тук също се отнася представата за реалното горно, за областта на вечното, за която говорих предната неделя, където човек не се развива, но това, което принадлежи на царството на вечното, той го запазва през целия си живот от раждането до смъртта.
Но днес ние не можем да разгледаме как се преплитат долното и горното, ако не разглеждаме долното така, че го заплашват вцепеняване и втвърдяване; и ако не разглеждаме горното така, че го заплашва разпрашаване и одухотворяване; ако не развием усещането за противоположност между божествено и луциферично-ариманично. Древният човек е носил нещо живо в своята душа, когато е говорил за своето преживяване на пространството, за своето преживяване на времето; човекът на бъдещето трябва да развие вътрешни понятия, вътрешни импулси за представите: божествено – луциферично – ариманично.
към текста >>
Древният чо
век
е носил нещо живо в своята душа, когато е говорил за своето преживяване на пространството, за своето преживяване на времето; чо
век
ът на бъдещето трябва да развие вътрешни понятия, вътрешни импулси за представите: божествено – луциферично – ариманично.
н., както представих хода на човешкия живот, когато едва на старини разбира това, което се е случило с него в детството и младостта. Така протича на повърхността не привидният, а действителният живот. Казах, че за днешния живот на повърхността, може би, такова разглеждане да не е нужно, но за смъртта се нуждаем от него. Това е представа за долното; тук също се отнася представата за реалното горно, за областта на вечното, за която говорих предната неделя, където човек не се развива, но това, което принадлежи на царството на вечното, той го запазва през целия си живот от раждането до смъртта. Но днес ние не можем да разгледаме как се преплитат долното и горното, ако не разглеждаме долното така, че го заплашват вцепеняване и втвърдяване; и ако не разглеждаме горното така, че го заплашва разпрашаване и одухотворяване; ако не развием усещането за противоположност между божествено и луциферично-ариманично.
Древният човек е носил нещо живо в своята душа, когато е говорил за своето преживяване на пространството, за своето преживяване на времето; човекът на бъдещето трябва да развие вътрешни понятия, вътрешни импулси за представите: божествено – луциферично – ариманично.
към текста >>
19.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И ви обърнах внимание, че именно тези стремежи, които предизвикват симпатия в болшинството хора, стремежите към единната разсъдъчна теория за света, отклоняват от действителността и въвеждат в заблуда по отношение на действителността, че е необходимо да се стремим да различаваме два потока на действителността, особено по отношение на познанието на чо
век
а, за да може после, това, което може да се узнае относно всеки от тези потоци, да се свърже с другия.
В лекциите от миналата седмица ви посочих, как можем да се опитаме с помощта на науката за инициацията да преминем от привидната действителност, която повсеместно ни обкръжава, към истинската действителност.
И ви обърнах внимание, че именно тези стремежи, които предизвикват симпатия в болшинството хора, стремежите към единната разсъдъчна теория за света, отклоняват от действителността и въвеждат в заблуда по отношение на действителността, че е необходимо да се стремим да различаваме два потока на действителността, особено по отношение на познанието на човека, за да може после, това, което може да се узнае относно всеки от тези потоци, да се свърже с другия.
към текста >>
Казах ви, че човешкият живот протича така, че чо
век
едва във втората половина от живота може да разбере това, което е мислил и изобщо каквото е правил на душевен план – и казах още, че в течение на първите седем години от живота, от раждането до смяната на зъбите, в нас е дейно разумно същество, разумното действа в нас, но това, което в нас действа като разумно, а също и това, на което се научаваме в тези първи години от живота, не го постигаме от нашите собствени човешки сили, ако имаме предвид единия поток, за който става дума.
Да възпроизведем още един път накратко това, което казахме по отношение на тези два потока в човешкото познание, и след това да се опитаме на тази основа да формулираме изискванията, необходими за действителния възглед.
Казах ви, че човешкият живот протича така, че човек едва във втората половина от живота може да разбере това, което е мислил и изобщо каквото е правил на душевен план – и казах още, че в течение на първите седем години от живота, от раждането до смяната на зъбите, в нас е дейно разумно същество, разумното действа в нас, но това, което в нас действа като разумно, а също и това, на което се научаваме в тези първи години от живота, не го постигаме от нашите собствени човешки сили, ако имаме предвид единия поток, за който става дума.
Ако човек се опираше само на себе си като земен човек, едва в напреднала възраст, в края на петдесетте и началото на шестдесетте би могъл да разбере, какво е мислил, чувствал и искал като дете. И така, едва в напреднала възраст би могло да се стигне до самопознание по отношение на своя вътрешен детски живот. Силите на човека, които са способни да разберат това, което в първите детски години се е преживявало вътрешно разумно, тези сили се раждат едва в такава преклонна възраст.
към текста >>
Ако чо
век
се опираше само на себе си като земен чо
век
, едва в напреднала възраст, в края на петдесетте и началото на шестдесетте би могъл да разбере, какво е мислил, чувствал и искал като дете.
Да възпроизведем още един път накратко това, което казахме по отношение на тези два потока в човешкото познание, и след това да се опитаме на тази основа да формулираме изискванията, необходими за действителния възглед. Казах ви, че човешкият живот протича така, че човек едва във втората половина от живота може да разбере това, което е мислил и изобщо каквото е правил на душевен план – и казах още, че в течение на първите седем години от живота, от раждането до смяната на зъбите, в нас е дейно разумно същество, разумното действа в нас, но това, което в нас действа като разумно, а също и това, на което се научаваме в тези първи години от живота, не го постигаме от нашите собствени човешки сили, ако имаме предвид единия поток, за който става дума.
Ако човек се опираше само на себе си като земен човек, едва в напреднала възраст, в края на петдесетте и началото на шестдесетте би могъл да разбере, какво е мислил, чувствал и искал като дете.
И така, едва в напреднала възраст би могло да се стигне до самопознание по отношение на своя вътрешен детски живот. Силите на човека, които са способни да разберат това, което в първите детски години се е преживявало вътрешно разумно, тези сили се раждат едва в такава преклонна възраст.
към текста >>
Силите на чо
век
а, които са способни да разберат това, което в първите детски години се е преживявало вътрешно разумно, тези сили се раждат едва в такава преклонна възраст.
Да възпроизведем още един път накратко това, което казахме по отношение на тези два потока в човешкото познание, и след това да се опитаме на тази основа да формулираме изискванията, необходими за действителния възглед. Казах ви, че човешкият живот протича така, че човек едва във втората половина от живота може да разбере това, което е мислил и изобщо каквото е правил на душевен план – и казах още, че в течение на първите седем години от живота, от раждането до смяната на зъбите, в нас е дейно разумно същество, разумното действа в нас, но това, което в нас действа като разумно, а също и това, на което се научаваме в тези първи години от живота, не го постигаме от нашите собствени човешки сили, ако имаме предвид единия поток, за който става дума. Ако човек се опираше само на себе си като земен човек, едва в напреднала възраст, в края на петдесетте и началото на шестдесетте би могъл да разбере, какво е мислил, чувствал и искал като дете. И така, едва в напреднала възраст би могло да се стигне до самопознание по отношение на своя вътрешен детски живот.
Силите на човека, които са способни да разберат това, което в първите детски години се е преживявало вътрешно разумно, тези сили се раждат едва в такава преклонна възраст.
към текста >>
Представете си – описанието е дадено в моята книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“ – какво чо
век
мисли, чувства и желае във възрастта до половата зрелост.
След това имаме втория жизнен период, който продължава от смяната на зъбите до половата зрелост.
Представете си – описанието е дадено в моята книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“ – какво човек мисли, чувства и желае във възрастта до половата зрелост.
Но човек би могъл да разбере това, което той преживява на тази възраст, едва във възрастта примерно от петдесет години.
към текста >>
Но чо
век
би могъл да разбере това, което той преживява на тази възраст, едва във възрастта примерно от петдесет години.
След това имаме втория жизнен период, който продължава от смяната на зъбите до половата зрелост. Представете си – описанието е дадено в моята книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“ – какво човек мисли, чувства и желае във възрастта до половата зрелост.
Но човек би могъл да разбере това, което той преживява на тази възраст, едва във възрастта примерно от петдесет години.
към текста >>
Ще получите понятие за човешкото развитие в течение на живота, ако обмислите казаното тук; ще получите представа за това, как чо
век
се развива във времето като земен чо
век
.
Ще получите понятие за човешкото развитие в течение на живота, ако обмислите казаното тук; ще получите представа за това, как човек се развива във времето като земен човек.
Самопознанието, доколкото сме привързани към времето, би било възможно само по начина, да изчакаме да достигнем съответната възраст, за да разберем това, което сме мислили в друга, по-ранна възраст. Целият човешки живот е взаимосвързан. Ако ние бяхме само земни хора, развиващи се във времето, като личности нищо не бихме могли мълниеносно да научим за себе си, би ни се наложило да чакаме старостта, за да научим това, което е станало с нас на младини.
към текста >>
Това е едната страна на чо
век
а, единият поток на човешкия живот.
Това е едната страна на човека, единият поток на човешкия живот.
По отношение на този поток човек изцяло е предоставен на времето и той просто нищо не може да направи, освен да чака докато не настъпи времето. Но вече съм ви обръщал внимание на следното: това, как сме изживели нещо в битието на майя, не е истинското лице на човешкия живот, то е само външния му вид, когато го разглеждаме като протичащо във времето. Обаче това, което казваме за времевите течения на човешкия живот, е истинската действителност. Защото с това, което обикновено изпитваме между раждането и смъртта, както ви казах, още може как да е да се живее, оставайки повърхностни, но с него не трябва да умрем. Защото всичко, което обикновено знаем, което сме научили от другите, на което сме се научили благодарение на създаденото от другите в хода на историята – накратко, всичко, на което ние, като хора живеещи във времето, сме се научили по някакъв друг начин, освен когато от позицията на старостта поглеждаме към нашата младост, всичко това изчезва в смъртта, всичко принадлежащо на единия поток, не можем да го пренесем през портата на смъртта.
към текста >>
По отношение на този поток чо
век
изцяло е предоставен на времето и той просто нищо не може да направи, освен да чака докато не настъпи времето.
Това е едната страна на човека, единият поток на човешкия живот.
По отношение на този поток човек изцяло е предоставен на времето и той просто нищо не може да направи, освен да чака докато не настъпи времето.
Но вече съм ви обръщал внимание на следното: това, как сме изживели нещо в битието на майя, не е истинското лице на човешкия живот, то е само външния му вид, когато го разглеждаме като протичащо във времето. Обаче това, което казваме за времевите течения на човешкия живот, е истинската действителност. Защото с това, което обикновено изпитваме между раждането и смъртта, както ви казах, още може как да е да се живее, оставайки повърхностни, но с него не трябва да умрем. Защото всичко, което обикновено знаем, което сме научили от другите, на което сме се научили благодарение на създаденото от другите в хода на историята – накратко, всичко, на което ние, като хора живеещи във времето, сме се научили по някакъв друг начин, освен когато от позицията на старостта поглеждаме към нашата младост, всичко това изчезва в смъртта, всичко принадлежащо на единия поток, не можем да го пренесем през портата на смъртта. Само това, което сме придобили съответно на казаното, го пренасяме през портата на смъртта.
към текста >>
Обаче в епохата на материализма хората не го забелязват, но всичко, което чо
век
може да научи в епохата на материализма, той не може да го пренесе със себе си през портата на смъртта.
Защото всичко, което обикновено знаем, което сме научили от другите, на което сме се научили благодарение на създаденото от другите в хода на историята – накратко, всичко, на което ние, като хора живеещи във времето, сме се научили по някакъв друг начин, освен когато от позицията на старостта поглеждаме към нашата младост, всичко това изчезва в смъртта, всичко принадлежащо на единия поток, не можем да го пренесем през портата на смъртта. Само това, което сме придобили съответно на казаното, го пренасяме през портата на смъртта. Но не мислете, че не правите това, което тук имам предвид! Тези от вас, които вече са достигнали преклонна възраст, вече сами в своето подсъзнание се оглеждат към ранните си години. Тук вече се разиграва, макар и в подсъзнанието, това, което характеризирах.
Обаче в епохата на материализма хората не го забелязват, но всичко, което човек може да научи в епохата на материализма, той не може да го пренесе със себе си през портата на смъртта.
За света има значение само това, което правите така, че на старини разбирате станалото с вас като цялостен човек в младостта ви. Това е единият поток.
към текста >>
За света има значение само това, което правите така, че на старини разбирате станалото с вас като цялостен чо
век
в младостта ви.
Само това, което сме придобили съответно на казаното, го пренасяме през портата на смъртта. Но не мислете, че не правите това, което тук имам предвид! Тези от вас, които вече са достигнали преклонна възраст, вече сами в своето подсъзнание се оглеждат към ранните си години. Тук вече се разиграва, макар и в подсъзнанието, това, което характеризирах. Обаче в епохата на материализма хората не го забелязват, но всичко, което човек може да научи в епохата на материализма, той не може да го пренесе със себе си през портата на смъртта.
За света има значение само това, което правите така, че на старини разбирате станалото с вас като цялостен човек в младостта ви.
Това е единият поток.
към текста >>
Вторият поток съществува дотолкова, доколкото чо
век
представлява не само телесно-душевно същество.
Вторият поток съществува дотолкова, доколкото човек представлява не само телесно-душевно същество.
Като телесно-душевно същество той осъществява своето битие във времето, както показахме това по-горе. Но човек е също и духовно-душевно същество. И благодарение на своето духовно-душевно същество той принадлежи не само на царството на времето, както го характеризирахме по-горе, но като духовно-душевно същество той принадлежи също и на царството на постоянното съществуване, царството на вечността. Но това е нещо съвсем различно, отколкото му се струва. Тук той няма никакво развитие, тук той остава едно и също същество от раждането до смъртта.
към текста >>
Но чо
век
е също и духовно-душевно същество.
Вторият поток съществува дотолкова, доколкото човек представлява не само телесно-душевно същество. Като телесно-душевно същество той осъществява своето битие във времето, както показахме това по-горе.
Но човек е също и духовно-душевно същество.
И благодарение на своето духовно-душевно същество той принадлежи не само на царството на времето, както го характеризирахме по-горе, но като духовно-душевно същество той принадлежи също и на царството на постоянното съществуване, царството на вечността. Но това е нещо съвсем различно, отколкото му се струва. Тук той няма никакво развитие, тук той остава едно и също същество от раждането до смъртта. Но неговите мислене, чувства и воля представляват нещо съвсем различно от това, което му се струват. Неговото мислене и част от неговото вътрешно чувство се преместват в космически области, където протича борба на богове, както ви го представих преди осем дни, а волята и част от вътрешното чувство се преместват в други области, където също протича борба на богове.
към текста >>
И както чо
век
в епохата на материализма нищо не иска да знае за своето телесно-душевно, което живее във времето, той също нищо не иска да знае за това духовно-душевно, което се разиграва в царството на вечното, и което изглежда съвсем различно от мисленето, чувствата и волята му в обикновения живот, и което при правилно разглеждане се разиграва като духовна борба.
И както човек в епохата на материализма нищо не иска да знае за своето телесно-душевно, което живее във времето, той също нищо не иска да знае за това духовно-душевно, което се разиграва в царството на вечното, и което изглежда съвсем различно от мисленето, чувствата и волята му в обикновения живот, и което при правилно разглеждане се разиграва като духовна борба.
Това звучи доста парадоксално за материалистично мислещия човек: когато премисляте някаква мисъл, това е нещо съвсем различно, отколкото да я разглеждате в майя. Да допуснем, че обмисляте мисъл, например, такава, за каквато говорихме вчера: мисъл за пространството – също напълно абстрактна, както е прието да се мисли днес за пространството. В момента, когато вашият дух се изпълва с мисълта за пространството, душата ви се премества в област, където Ариман води ожесточена борба с другите йерархии. И вие не можете да имате мисли за пространството, ако не се изместите в областта, където Ариман води борба с другите йерархии. И когато разгръщате своята воля, когато, например, казвате: искам да се разходя!
към текста >>
Това звучи доста парадоксално за материалистично мислещия чо
век
: когато премисляте някаква мисъл, това е нещо съвсем различно, отколкото да я разглеждате в майя.
И както човек в епохата на материализма нищо не иска да знае за своето телесно-душевно, което живее във времето, той също нищо не иска да знае за това духовно-душевно, което се разиграва в царството на вечното, и което изглежда съвсем различно от мисленето, чувствата и волята му в обикновения живот, и което при правилно разглеждане се разиграва като духовна борба.
Това звучи доста парадоксално за материалистично мислещия човек: когато премисляте някаква мисъл, това е нещо съвсем различно, отколкото да я разглеждате в майя.
Да допуснем, че обмисляте мисъл, например, такава, за каквато говорихме вчера: мисъл за пространството – също напълно абстрактна, както е прието да се мисли днес за пространството. В момента, когато вашият дух се изпълва с мисълта за пространството, душата ви се премества в област, където Ариман води ожесточена борба с другите йерархии. И вие не можете да имате мисли за пространството, ако не се изместите в областта, където Ариман води борба с другите йерархии. И когато разгръщате своята воля, когато, например, казвате: искам да се разходя! – даже ако това е съвсем незначителна воля, още щом преведете тази воля в действие, вие духовно се премествате в областта, където луциферическите духове се борят против духовете от другите йерархии.
към текста >>
Има сили, които искат да превърнат чо
век
а в първата половина от живота му в сънуващо същество, а във втората половина от живота да го превърнат в същество, което си спомня за тези сънища, и благодарение на това едва във втората половина от живота стига до самосъзнание.
Има сили, които искат да превърнат човека в първата половина от живота му в сънуващо същество, а във втората половина от живота да го превърнат в същество, което си спомня за тези сънища, и благодарение на това едва във втората половина от живота стига до самосъзнание.
Практически, ако върху нас действаха само тези сили, това би довело до това, че душевно бихме се раждали започвайки едва от двадесет и осем годишна възраст. Дотогава бихме странствали по земята сякаш омаяни в сън.
към текста >>
Според преминаването ни през епохите Сатурн, Слънце и Луна, съществата от висшите йерархии, – те са имали особен интерес за това, в Космоса да се появи чо
век
ът, – съществата, които са творци на човечеството, са ни развили и са ни довели до земното битие.
Ако всичко беше така, както го искаха тези същества, ние бихме били откъснати от цялото наше космическо минало. Защото цялото ни днешно битие е основано на това, че в този смисъл, както е описано във „Въведение в тайната наука“, ние имаме зад себе си космическо минало; ние сме преминали през епохите Сатурн, Слънце и Луна.
Според преминаването ни през епохите Сатурн, Слънце и Луна, съществата от висшите йерархии, – те са имали особен интерес за това, в Космоса да се появи човекът, – съществата, които са творци на човечеството, са ни развили и са ни довели до земното битие.
В земното битие, съответно на единия от потоците, сме такива хора, които описахме по-горе. Това са сили, които биха искали да ни формират само като земни хора. Ако те биха победили, биха ни откъснали от нашето минало, свързано със Сатурн, Слънце и Луна. Те биха ни консервирали в земния живот, биха ни направили само земни хора. Към това се стремят определени сили.
към текста >>
Те биха искали да откъснат чо
век
а от Земята, те биха искали да му дадат чисто битие в царството на вечността; те биха искали да се очистят от всичко, което протича във времето, както описах това.
Ако те биха победили, целият ни живот във времето би изсъхнал. Тогава в крайна сметка, даже и много скоро, – това отдавна би станало, ако тези същества бяха победили, – бихме отхвърлили, бихме свалили от себе си физическата телесност, телесно-духовното същество, и бихме станали чисти духове. Но така не бихме изпълнили нашата задача, доколкото тази задача изхожда от земното битие. Ние бихме били изтръгнати от земното битие. Тези същества са недоволни от Земята, те ненавиждат Земята, те биха искали Земята да я няма.
Те биха искали да откъснат човека от Земята, те биха искали да му дадат чисто битие в царството на вечността; те биха искали да се очистят от всичко, което протича във времето, както описах това.
Това са луциферическите същества. Луциферическите същества се стремят към точно противоположното на ариманическите същества. Ариманическите същества се опитват да изтръгнат човека с цялото му земно битие от космическото му минало и да го консервират в земното. Луциферическите същества се стремят да отхвърлят Земята, да отхвърлят от човека всичко земно и изцяло и напълно да го одухотворят, така, че да не му въздейства нищо земно, така, че да бъде свободен от земните сили. Те биха искали да виждат в него само космическо същество, те биха искали Земята да се отклони от еволюцията, тя да стане откъсната във вселената.
към текста >>
Ариманическите същества се опитват да изтръгнат чо
век
а с цялото му земно битие от космическото му минало и да го консервират в земното.
Ние бихме били изтръгнати от земното битие. Тези същества са недоволни от Земята, те ненавиждат Земята, те биха искали Земята да я няма. Те биха искали да откъснат човека от Земята, те биха искали да му дадат чисто битие в царството на вечността; те биха искали да се очистят от всичко, което протича във времето, както описах това. Това са луциферическите същества. Луциферическите същества се стремят към точно противоположното на ариманическите същества.
Ариманическите същества се опитват да изтръгнат човека с цялото му земно битие от космическото му минало и да го консервират в земното.
Луциферическите същества се стремят да отхвърлят Земята, да отхвърлят от човека всичко земно и изцяло и напълно да го одухотворят, така, че да не му въздейства нищо земно, така, че да бъде свободен от земните сили. Те биха искали да виждат в него само космическо същество, те биха искали Земята да се отклони от еволюцията, тя да стане откъсната във вселената. Ако Ариман иска Земята да стане самостоятелна, за да се превърне тя за хората в целия свят, луциферическите същества се стремят Земята да се отхвърли, да се откъсне от човечеството, и то да се увлече в това царство, в което се намират самите луциферически същества, в света на чистото постоянно съществуване. За да постигнат това, луциферическите същества постоянно се опитват да направят интелекта на човека автоматичен и да потиснат в нас свободната воля. Ако интелектът стане чисто автоматизиран, ако свободната воля се потисне, тогава с автоматизиран интелект, без да се опираме на нашата воля, а изхождайки от волята на боговете, бихме изпълнявали каквото ни задължат.
към текста >>
Луциферическите същества се стремят да отхвърлят Земята, да отхвърлят от чо
век
а всичко земно и изцяло и напълно да го одухотворят, така, че да не му въздейства нищо земно, така, че да бъде свободен от земните сили.
Тези същества са недоволни от Земята, те ненавиждат Земята, те биха искали Земята да я няма. Те биха искали да откъснат човека от Земята, те биха искали да му дадат чисто битие в царството на вечността; те биха искали да се очистят от всичко, което протича във времето, както описах това. Това са луциферическите същества. Луциферическите същества се стремят към точно противоположното на ариманическите същества. Ариманическите същества се опитват да изтръгнат човека с цялото му земно битие от космическото му минало и да го консервират в земното.
Луциферическите същества се стремят да отхвърлят Земята, да отхвърлят от човека всичко земно и изцяло и напълно да го одухотворят, така, че да не му въздейства нищо земно, така, че да бъде свободен от земните сили.
Те биха искали да виждат в него само космическо същество, те биха искали Земята да се отклони от еволюцията, тя да стане откъсната във вселената. Ако Ариман иска Земята да стане самостоятелна, за да се превърне тя за хората в целия свят, луциферическите същества се стремят Земята да се отхвърли, да се откъсне от човечеството, и то да се увлече в това царство, в което се намират самите луциферически същества, в света на чистото постоянно съществуване. За да постигнат това, луциферическите същества постоянно се опитват да направят интелекта на човека автоматичен и да потиснат в нас свободната воля. Ако интелектът стане чисто автоматизиран, ако свободната воля се потисне, тогава с автоматизиран интелект, без да се опираме на нашата воля, а изхождайки от волята на боговете, бихме изпълнявали каквото ни задължат. Ние бихме станали чисто космически същества.
към текста >>
За да постигнат това, луциферическите същества постоянно се опитват да направят интелекта на чо
век
а автоматичен и да потиснат в нас свободната воля.
Луциферическите същества се стремят към точно противоположното на ариманическите същества. Ариманическите същества се опитват да изтръгнат човека с цялото му земно битие от космическото му минало и да го консервират в земното. Луциферическите същества се стремят да отхвърлят Земята, да отхвърлят от човека всичко земно и изцяло и напълно да го одухотворят, така, че да не му въздейства нищо земно, така, че да бъде свободен от земните сили. Те биха искали да виждат в него само космическо същество, те биха искали Земята да се отклони от еволюцията, тя да стане откъсната във вселената. Ако Ариман иска Земята да стане самостоятелна, за да се превърне тя за хората в целия свят, луциферическите същества се стремят Земята да се отхвърли, да се откъсне от човечеството, и то да се увлече в това царство, в което се намират самите луциферически същества, в света на чистото постоянно съществуване.
За да постигнат това, луциферическите същества постоянно се опитват да направят интелекта на човека автоматичен и да потиснат в нас свободната воля.
Ако интелектът стане чисто автоматизиран, ако свободната воля се потисне, тогава с автоматизиран интелект, без да се опираме на нашата воля, а изхождайки от волята на боговете, бихме изпълнявали каквото ни задължат. Ние бихме станали чисто космически същества. Към това се стремят луциферическите духове. Те се стремят да ни направят в известен смисъл чисти духове, такива, които нямат собствен интелект, а само космически интелект, които нямат собствена воля, а при които мисленето и действията протичат автоматично, както при йерархията на Ангелите и в много отношения и при йерархията на самите луциферически същества, но в друго отношение. Луциферическите същества искат да ни направят чисти духове; те искат да махнат земната обвивка.
към текста >>
Съществата, групиращи се около Ариман, ариманическите същества, напротив, искат именно да обработват човешкия интелект и да го обработват така, че той да попада във все по-голяма зависимост от цялото земно битие; и те искат по съвсем особен начин да обработват човешката воля, собствената воля на чо
век
а: да развият именно това, което искат да потиснат луциферическите същества.
Съществата, групиращи се около Ариман, ариманическите същества, напротив, искат именно да обработват човешкия интелект и да го обработват така, че той да попада във все по-голяма зависимост от цялото земно битие; и те искат по съвсем особен начин да обработват човешката воля, собствената воля на човека: да развият именно това, което искат да потиснат луциферическите същества.
Ариманическите същества или, по-добре е да се каже, духовете, служещи на Ариман, искат да развият напълно точно това – много важно е да го отчитаме. Човек вследствие на това би станал съвсем самодостатъчно същество. Макар и да би бил фантазьор на младини, той би станал много разумен като възрастен и много неща би разбирал благодарение на своя опит; обаче той не би получавал никакви откровения от духовния свят. Няма да крием това: всичко, благодарение на което на младини ставаме умни, ние го получаваме само от откровения, собственият опит се проявява едва на старини. И ариманическите същества искат да ни ограничат до този собствен опит.
към текста >>
Чо
век
вследствие на това би станал съвсем самодостатъчно същество.
Съществата, групиращи се около Ариман, ариманическите същества, напротив, искат именно да обработват човешкия интелект и да го обработват така, че той да попада във все по-голяма зависимост от цялото земно битие; и те искат по съвсем особен начин да обработват човешката воля, собствената воля на човека: да развият именно това, което искат да потиснат луциферическите същества. Ариманическите същества или, по-добре е да се каже, духовете, служещи на Ариман, искат да развият напълно точно това – много важно е да го отчитаме.
Човек вследствие на това би станал съвсем самодостатъчно същество.
Макар и да би бил фантазьор на младини, той би станал много разумен като възрастен и много неща би разбирал благодарение на своя опит; обаче той не би получавал никакви откровения от духовния свят. Няма да крием това: всичко, благодарение на което на младини ставаме умни, ние го получаваме само от откровения, собственият опит се проявява едва на старини. И ариманическите същества искат да ни ограничат до този собствен опит. Ние бихме били същества със свободна воля, но като духовно-душевни същества бихме се раждали, в най-добрия случай, едва от двадесет и осем годишна възраст. Представете си сега, как ние, хората, стоим, собствено, между тези две волеви направления на духовния свят.
към текста >>
И задача на чо
век
а в известен смисъл е, преминавайки в света своя жизнен път, да не се отклонява нито на страната на Ариман, нито на страната на Луцифер, а да поддържа равновесие между двата потока.
Макар и да би бил фантазьор на младини, той би станал много разумен като възрастен и много неща би разбирал благодарение на своя опит; обаче той не би получавал никакви откровения от духовния свят. Няма да крием това: всичко, благодарение на което на младини ставаме умни, ние го получаваме само от откровения, собственият опит се проявява едва на старини. И ариманическите същества искат да ни ограничат до този собствен опит. Ние бихме били същества със свободна воля, но като духовно-душевни същества бихме се раждали, в най-добрия случай, едва от двадесет и осем годишна възраст. Представете си сега, как ние, хората, стоим, собствено, между тези две волеви направления на духовния свят.
И задача на човека в известен смисъл е, преминавайки в света своя жизнен път, да не се отклонява нито на страната на Ариман, нито на страната на Луцифер, а да поддържа равновесие между двата потока.
към текста >>
Винаги е имало хора, които са знаели за тази духовна борба, която, собствено, при всеки чо
век
се разиграва зад сцената на неговия живот.
Можем да си представим, доколко страшно изглежда това даже в нашето материалистическо време, когато хората чуват, какво собствено се разиграва в човешката природа. Доколкото хората са се страхували от това, в древните времена е било така установено в света, че божествените Учители на човечеството са съобщавали свръхсетивното знание, за да не стоят хората непосредствено пред тази духовна борба. Тогава посветените са скривали от външния свят перипетиите на тази духовна борба.
Винаги е имало хора, които са знаели за тази духовна борба, която, собствено, при всеки човек се разиграва зад сцената на неговия живот.
Винаги е имало хора, които са били уверени, че животът е прокарване на пътища чрез борба, че животът носи в себе си опасност. Но все повече и повече се е затвърждавал и принципът, че човек не трябва да се приближава до прага на духовния свят, не трябва да се приближава до Пазача на прага, за да – простете ми тривиалния израз, но той е подходящ, – не го обхване ужас. Но времето, когато това беше възможно свърши. След това в бъдещото развитие на Земята ще настъпят времена, когато ще стане разделение между децата на Луцифер и децата на Ариман – или едното, или другото. Но да се знае, какво става и в тази ситуация съзнателно да провеждаш своя живот, днес е жизнена необходимост, това трябва да бъде казано в интерес на бъдещето на човечеството и трябва да бъде разбрано.
към текста >>
Но все повече и повече се е затвърждавал и принципът, че чо
век
не трябва да се приближава до прага на духовния свят, не трябва да се приближава до Пазача на прага, за да – простете ми тривиалния израз, но той е подходящ, – не го обхване ужас.
Можем да си представим, доколко страшно изглежда това даже в нашето материалистическо време, когато хората чуват, какво собствено се разиграва в човешката природа. Доколкото хората са се страхували от това, в древните времена е било така установено в света, че божествените Учители на човечеството са съобщавали свръхсетивното знание, за да не стоят хората непосредствено пред тази духовна борба. Тогава посветените са скривали от външния свят перипетиите на тази духовна борба. Винаги е имало хора, които са знаели за тази духовна борба, която, собствено, при всеки човек се разиграва зад сцената на неговия живот. Винаги е имало хора, които са били уверени, че животът е прокарване на пътища чрез борба, че животът носи в себе си опасност.
Но все повече и повече се е затвърждавал и принципът, че човек не трябва да се приближава до прага на духовния свят, не трябва да се приближава до Пазача на прага, за да – простете ми тривиалния израз, но той е подходящ, – не го обхване ужас.
Но времето, когато това беше възможно свърши. След това в бъдещото развитие на Земята ще настъпят времена, когато ще стане разделение между децата на Луцифер и децата на Ариман – или едното, или другото. Но да се знае, какво става и в тази ситуация съзнателно да провеждаш своя живот, днес е жизнена необходимост, това трябва да бъде казано в интерес на бъдещето на човечеството и трябва да бъде разбрано. Голата наука на премълчаването в бъдеще ще прекрати своето съществуване.
към текста >>
Появяват се чувства, които обикновеният чо
век
разглежда не само като парадоксални, но и като глупави, като празни фантазии, но които намират своята обосновка в истинската действителност.
Този, който съзнателно иска да провежда своя живот, трябва в определено отношение, бих казал, да развива космическите усещания. Какво значи, да развива космическите усещания? Това означава, че е нужно да се научим да гледаме на света малко по-различно, отколкото сме свикнали да го разглеждаме от гледна точка на майята. Ако се върви през света с науката за инициацията, тогава се появяват чувства, които ги няма, когато просто живеем в разбиранията на майята.
Появяват се чувства, които обикновеният човек разглежда не само като парадоксални, но и като глупави, като празни фантазии, но които намират своята обосновка в истинската действителност.
Този, който притежавайки науката за инициацията вижда човека, го вижда колебаещ се между двете усещания. Ти си човек, – така си мисли той, – колебаещ се между две възможности: или изцяло да останеш във времевия поток, да се минерализираш, вцепениш и станеш просто земен човек като изгубиш своето космическо минало; или да се разтвориш в духа, да станеш духовен автомат и тогава ти няма да достигнеш целите на човешкото битие, ще станеш дух. Може да се каже: когато така разглеждаме човека, пред нас сякаш се изправят двама човека: един, когото го грози опасност да се вкамени в своята форма, да стане плътен и вцепенен в своята форма и да се срасне със Земята, и друг, когото го грози опасност да изтръгне от себе си всичко, което има тенденция към минерализация, към втвърдяване, да стане съвсем мек, медузообразен и накрая да се разтвори във вселената, като духовен автомат. Тези две същества се изправят пред наблюдателя, притежаващ науката за посвещението, когато той вижда човека. И те обхваща, бих казал, страх, – простете ми, че трябва да избирам думи, които ги има в езика, звучи малко парадоксално, когато ги използваме за царството на действителността, – когато виждаш хората, как всички те внезапно се появяват като забележителните образи, които понякога са видими в скалистите планини: конник на кон, сякаш изсечен от камъка, или други образи в планините, спяща дева и т.
към текста >>
Този, който притежавайки науката за инициацията вижда чо
век
а, го вижда колебаещ се между двете усещания.
Този, който съзнателно иска да провежда своя живот, трябва в определено отношение, бих казал, да развива космическите усещания. Какво значи, да развива космическите усещания? Това означава, че е нужно да се научим да гледаме на света малко по-различно, отколкото сме свикнали да го разглеждаме от гледна точка на майята. Ако се върви през света с науката за инициацията, тогава се появяват чувства, които ги няма, когато просто живеем в разбиранията на майята. Появяват се чувства, които обикновеният човек разглежда не само като парадоксални, но и като глупави, като празни фантазии, но които намират своята обосновка в истинската действителност.
Този, който притежавайки науката за инициацията вижда човека, го вижда колебаещ се между двете усещания.
Ти си човек, – така си мисли той, – колебаещ се между две възможности: или изцяло да останеш във времевия поток, да се минерализираш, вцепениш и станеш просто земен човек като изгубиш своето космическо минало; или да се разтвориш в духа, да станеш духовен автомат и тогава ти няма да достигнеш целите на човешкото битие, ще станеш дух. Може да се каже: когато така разглеждаме човека, пред нас сякаш се изправят двама човека: един, когото го грози опасност да се вкамени в своята форма, да стане плътен и вцепенен в своята форма и да се срасне със Земята, и друг, когото го грози опасност да изтръгне от себе си всичко, което има тенденция към минерализация, към втвърдяване, да стане съвсем мек, медузообразен и накрая да се разтвори във вселената, като духовен автомат. Тези две същества се изправят пред наблюдателя, притежаващ науката за посвещението, когато той вижда човека. И те обхваща, бих казал, страх, – простете ми, че трябва да избирам думи, които ги има в езика, звучи малко парадоксално, когато ги използваме за царството на действителността, – когато виждаш хората, как всички те внезапно се появяват като забележителните образи, които понякога са видими в скалистите планини: конник на кон, сякаш изсечен от камъка, или други образи в планините, спяща дева и т. н., такива стават хората, сраствайки се с каменистите породи на Земята и продължавайки да живеят като минерални форми.
към текста >>
Ти си чо
век
, – така си мисли той, – колебаещ се между две възможности: или изцяло да останеш във времевия поток, да се минерализираш, вцепениш и станеш просто земен чо
век
като изгубиш своето космическо минало; или да се разтвориш в духа, да станеш духовен автомат и тогава ти няма да достигнеш целите на човешкото битие, ще станеш дух.
Какво значи, да развива космическите усещания? Това означава, че е нужно да се научим да гледаме на света малко по-различно, отколкото сме свикнали да го разглеждаме от гледна точка на майята. Ако се върви през света с науката за инициацията, тогава се появяват чувства, които ги няма, когато просто живеем в разбиранията на майята. Появяват се чувства, които обикновеният човек разглежда не само като парадоксални, но и като глупави, като празни фантазии, но които намират своята обосновка в истинската действителност. Този, който притежавайки науката за инициацията вижда човека, го вижда колебаещ се между двете усещания.
Ти си човек, – така си мисли той, – колебаещ се между две възможности: или изцяло да останеш във времевия поток, да се минерализираш, вцепениш и станеш просто земен човек като изгубиш своето космическо минало; или да се разтвориш в духа, да станеш духовен автомат и тогава ти няма да достигнеш целите на човешкото битие, ще станеш дух.
Може да се каже: когато така разглеждаме човека, пред нас сякаш се изправят двама човека: един, когото го грози опасност да се вкамени в своята форма, да стане плътен и вцепенен в своята форма и да се срасне със Земята, и друг, когото го грози опасност да изтръгне от себе си всичко, което има тенденция към минерализация, към втвърдяване, да стане съвсем мек, медузообразен и накрая да се разтвори във вселената, като духовен автомат. Тези две същества се изправят пред наблюдателя, притежаващ науката за посвещението, когато той вижда човека. И те обхваща, бих казал, страх, – простете ми, че трябва да избирам думи, които ги има в езика, звучи малко парадоксално, когато ги използваме за царството на действителността, – когато виждаш хората, как всички те внезапно се появяват като забележителните образи, които понякога са видими в скалистите планини: конник на кон, сякаш изсечен от камъка, или други образи в планините, спяща дева и т. н., такива стават хората, сраствайки се с каменистите породи на Земята и продължавайки да живеят като минерални форми. Или изтръгват от себе си всичко, което води към минерализация, и стават медузообразни: органите, които трябва да бъдат прибрани, могат да се раздуят, ушите могат да станат гигантски, да обхванат шията, от рамената могат да израснат крилообразни органи, сраствайки се с всичко останало; всичко това има мека консистенция, както при морската медуза, но сякаш разпускайки се от собствената си вълнова форма.
към текста >>
Може да се каже: когато така разглеждаме чо
век
а, пред нас сякаш се изправят двама чо
век
а: един, когото го грози опасност да се вкамени в своята форма, да стане плътен и вцепенен в своята форма и да се срасне със Земята, и друг, когото го грози опасност да изтръгне от себе си всичко, което има тенденция към минерализация, към втвърдяване, да стане съвсем мек, медузообразен и накрая да се разтвори във вселената, като духовен автомат.
Това означава, че е нужно да се научим да гледаме на света малко по-различно, отколкото сме свикнали да го разглеждаме от гледна точка на майята. Ако се върви през света с науката за инициацията, тогава се появяват чувства, които ги няма, когато просто живеем в разбиранията на майята. Появяват се чувства, които обикновеният човек разглежда не само като парадоксални, но и като глупави, като празни фантазии, но които намират своята обосновка в истинската действителност. Този, който притежавайки науката за инициацията вижда човека, го вижда колебаещ се между двете усещания. Ти си човек, – така си мисли той, – колебаещ се между две възможности: или изцяло да останеш във времевия поток, да се минерализираш, вцепениш и станеш просто земен човек като изгубиш своето космическо минало; или да се разтвориш в духа, да станеш духовен автомат и тогава ти няма да достигнеш целите на човешкото битие, ще станеш дух.
Може да се каже: когато така разглеждаме човека, пред нас сякаш се изправят двама човека: един, когото го грози опасност да се вкамени в своята форма, да стане плътен и вцепенен в своята форма и да се срасне със Земята, и друг, когото го грози опасност да изтръгне от себе си всичко, което има тенденция към минерализация, към втвърдяване, да стане съвсем мек, медузообразен и накрая да се разтвори във вселената, като духовен автомат.
Тези две същества се изправят пред наблюдателя, притежаващ науката за посвещението, когато той вижда човека. И те обхваща, бих казал, страх, – простете ми, че трябва да избирам думи, които ги има в езика, звучи малко парадоксално, когато ги използваме за царството на действителността, – когато виждаш хората, как всички те внезапно се появяват като забележителните образи, които понякога са видими в скалистите планини: конник на кон, сякаш изсечен от камъка, или други образи в планините, спяща дева и т. н., такива стават хората, сраствайки се с каменистите породи на Земята и продължавайки да живеят като минерални форми. Или изтръгват от себе си всичко, което води към минерализация, и стават медузообразни: органите, които трябва да бъдат прибрани, могат да се раздуят, ушите могат да станат гигантски, да обхванат шията, от рамената могат да израснат крилообразни органи, сраствайки се с всичко останало; всичко това има мека консистенция, както при морската медуза, но сякаш разпускайки се от собствената си вълнова форма.
към текста >>
Тези две същества се изправят пред наблюдателя, притежаващ науката за посвещението, когато той вижда чо
век
а.
Ако се върви през света с науката за инициацията, тогава се появяват чувства, които ги няма, когато просто живеем в разбиранията на майята. Появяват се чувства, които обикновеният човек разглежда не само като парадоксални, но и като глупави, като празни фантазии, но които намират своята обосновка в истинската действителност. Този, който притежавайки науката за инициацията вижда човека, го вижда колебаещ се между двете усещания. Ти си човек, – така си мисли той, – колебаещ се между две възможности: или изцяло да останеш във времевия поток, да се минерализираш, вцепениш и станеш просто земен човек като изгубиш своето космическо минало; или да се разтвориш в духа, да станеш духовен автомат и тогава ти няма да достигнеш целите на човешкото битие, ще станеш дух. Може да се каже: когато така разглеждаме човека, пред нас сякаш се изправят двама човека: един, когото го грози опасност да се вкамени в своята форма, да стане плътен и вцепенен в своята форма и да се срасне със Земята, и друг, когото го грози опасност да изтръгне от себе си всичко, което има тенденция към минерализация, към втвърдяване, да стане съвсем мек, медузообразен и накрая да се разтвори във вселената, като духовен автомат.
Тези две същества се изправят пред наблюдателя, притежаващ науката за посвещението, когато той вижда човека.
И те обхваща, бих казал, страх, – простете ми, че трябва да избирам думи, които ги има в езика, звучи малко парадоксално, когато ги използваме за царството на действителността, – когато виждаш хората, как всички те внезапно се появяват като забележителните образи, които понякога са видими в скалистите планини: конник на кон, сякаш изсечен от камъка, или други образи в планините, спяща дева и т. н., такива стават хората, сраствайки се с каменистите породи на Земята и продължавайки да живеят като минерални форми. Или изтръгват от себе си всичко, което води към минерализация, и стават медузообразни: органите, които трябва да бъдат прибрани, могат да се раздуят, ушите могат да станат гигантски, да обхванат шията, от рамената могат да израснат крилообразни органи, сраствайки се с всичко останало; всичко това има мека консистенция, както при морската медуза, но сякаш разпускайки се от собствената си вълнова форма.
към текста >>
Това не се ограничава само с проявяваното в чо
век
а, а се разпространява върху всичко, което се проявява в абстракциите.
И такива усещания, бих казал, космически усещания, ние получаваме не само при вида на хората, ако със съзнанието на посвещението подхождаме към нещата, но това, което получаваме благодарение на космическото усещане, се разпространява върху всичко. Вие забелязахте: тенденцията към вцепеняване, към вкаменяване изхожда от Ариман; тенденцията към разплуване, към медузообразното състояние изхожда от Луцифер.
Това не се ограничава само с проявяваното в човека, а се разпространява върху всичко, което се проявява в абстракциите.
Научаваме се всичко праволинейно да се вижда като ариманическо, а всичко криволинейно като луциферическо. Кръгът е символичен образ на Луцифер, а правата линия е символичен образ на Ариман. Разглеждаме човешката глава: тази човешка глава със своята тенденция – това може да се види на скелета – към вкаменяване, към вкостеняване, във втвърдената форма, която ѝ дава Земята, е ариманическо образувание. Ако силите, които действат в главата на човека, действаха в целия човек, той би приел облика на Ариман, както това може да се види там горе на груповата скулптура, и би бил изцяло пронизан, може да се каже, от силите на главата, той би имал изцяло собствен интелект, но егоистичен интелект, и би бил изцяло пронизан от собствена воля, така, че тази воля би се изразявала в самата му форма.
към текста >>
Ако силите, които действат в главата на чо
век
а, действаха в целия чо
век
, той би приел облика на Ариман, както това може да се види там горе на груповата скулптура, и би бил изцяло пронизан, може да се каже, от силите на главата, той би имал изцяло собствен интелект, но егоистичен интелект, и би бил изцяло пронизан от собствена воля, така, че тази воля би се изразявала в самата му форма.
Вие забелязахте: тенденцията към вцепеняване, към вкаменяване изхожда от Ариман; тенденцията към разплуване, към медузообразното състояние изхожда от Луцифер. Това не се ограничава само с проявяваното в човека, а се разпространява върху всичко, което се проявява в абстракциите. Научаваме се всичко праволинейно да се вижда като ариманическо, а всичко криволинейно като луциферическо. Кръгът е символичен образ на Луцифер, а правата линия е символичен образ на Ариман. Разглеждаме човешката глава: тази човешка глава със своята тенденция – това може да се види на скелета – към вкаменяване, към вкостеняване, във втвърдената форма, която ѝ дава Земята, е ариманическо образувание.
Ако силите, които действат в главата на човека, действаха в целия човек, той би приел облика на Ариман, както това може да се види там горе на груповата скулптура, и би бил изцяло пронизан, може да се каже, от силите на главата, той би имал изцяло собствен интелект, но егоистичен интелект, и би бил изцяло пронизан от собствена воля, така, че тази воля би се изразявала в самата му форма.
към текста >>
Но ако разгледаме друг чо
век
, не чо
век
а на главата, а чо
век
а на крайниците в широкия смисъл на думата, ще получим следната представа: ако това, което действа в останалия чо
век
, действаше в целия чо
век
, той би бил образуван така, както е показан в скулптурната група Луцифер.
Но ако разгледаме друг човек, не човека на главата, а човека на крайниците в широкия смисъл на думата, ще получим следната представа: ако това, което действа в останалия човек, действаше в целия човек, той би бил образуван така, както е показан в скулптурната група Луцифер.
И навсякъде, каквото и да наблюдаваме, живота на природата или социалния живот, притежавайки науката за инициацията навсякъде можем да виждаме или ариманическото, или луциферическото. Ние трябва да възприемаме само това – ариманическо и луциферическо. И образуването на такива усещания е необходимост за по-нататъшното развитие на човечеството. Човек трябва да се научи да чувства: луциферическото същество господства в света. Това луциферическо същество господства също в съвместния живот на хората.
към текста >>
Чо
век
трябва да се научи да чувства: луциферическото същество господства в света.
Но ако разгледаме друг човек, не човека на главата, а човека на крайниците в широкия смисъл на думата, ще получим следната представа: ако това, което действа в останалия човек, действаше в целия човек, той би бил образуван така, както е показан в скулптурната група Луцифер. И навсякъде, каквото и да наблюдаваме, живота на природата или социалния живот, притежавайки науката за инициацията навсякъде можем да виждаме или ариманическото, или луциферическото. Ние трябва да възприемаме само това – ариманическо и луциферическо. И образуването на такива усещания е необходимост за по-нататъшното развитие на човечеството.
Човек трябва да се научи да чувства: луциферическото същество господства в света.
Това луциферическо същество господства също в съвместния живот на хората. И това луциферическо същество преди всичко иска, всичко, което в света е закономерност, това, което при хората действа като закон, да го отстрани от света. Най-много от всичко Луцифер ненавижда в съвместния живот на хората това, което става според закона.
към текста >>
Едностранчивостта въвлича чо
век
а в единия или другия поток.
Хората стават или скептици, или мистици. Скептикът се чувства свободен дух, който във всичко може да се съмнява, мистикът се чувства изпълнен от божественото, който с любов може да разбере всичко вътре в себе си. По принцип, скептикът е ученик на Ариман, а мистикът – ученик на Луцифер. Това, към което трябва да се стреми човечеството, е равновесното състояние: мистичното преживяване в скепсиса, и скепсис в мистичното преживяване. Работата не е в Монтен[ii] или Августин, а чрез Августин да се осветли какво е Монтен, и чрез Монтен да се осветли, какво е Августин.
Едностранчивостта въвлича човека в единия или другия поток.
към текста >>
Те не смятат това за необходимо; те се стремят да отделят чо
век
а от Земята и да го приведат към божествено-духовните цели с това, което вече е развил в епохите Сатурн, Слънце и Луна.
Какво, собствено, представлява луциферическото? Луциферическото, собствено, е насочено към това да ни направи безглави, да ни отнеме собствения интелект и свободната воля; и луциферическите духове, луциферическият елемент, искат, собствено, ние да умираме още на двадесет и осем години, те не искат да остаряваме. По добре е да се казва „луциферически духове“, но макар и да има група от последователи, да се казва „Ариман“, доколкото самият Ариман представлява себе си като единство, доколкото той се стреми към единство, а луциферическият елемент представя себе си като множественост, доколкото той се стреми към многообразие; затова за тях се говори така, както нееднократно правих това днес в тази лекция. И ако изцяло следвахме Луцифер и луциферическите духове, бихме били като деца, юноши и девойки, бихме имали добри познания за вечното, но примерно на двадесет и осем годишна възраст бихме получавали склероза и скоро след това изглупявали, така че това, което бихме могли да развием като човешко разбиране, ще избие в склероза, а това, което възприемем в младостта си, би било духовно автоматизирано. Луциферическите духове биха искали отсега да ни приберат в духовния свят, за да не преминем стадиите на развитие Юпитер, Венера и Вулкан, преди да сме станали космически същества.
Те не смятат това за необходимо; те се стремят да отделят човека от Земята и да го приведат към божествено-духовните цели с това, което вече е развил в епохите Сатурн, Слънце и Луна.
Това е поток, който иска по възможност да ускори развитието на човека. Луциферическите същества биха искали да щурмуват с нас, и колкото се може по-скоро да ни въведат в космическото общество от същества. Ариманическите духове биха искали да унищожат нашето минало и да ни върнат заедно със Земята в изходната точка, биха искали да отстранят нашето минало, да ни консервират на Земята и след това да ни преместят там, където бихме били като същества на Сатурн. Това е ретроградно, забавящо движение. В крайна сметка, животът се състои от движения напред и назад, и трябва да бъде намерено равновесното състояние между двете.
към текста >>
Това е поток, който иска по възможност да ускори развитието на чо
век
а.
Луциферическото, собствено, е насочено към това да ни направи безглави, да ни отнеме собствения интелект и свободната воля; и луциферическите духове, луциферическият елемент, искат, собствено, ние да умираме още на двадесет и осем години, те не искат да остаряваме. По добре е да се казва „луциферически духове“, но макар и да има група от последователи, да се казва „Ариман“, доколкото самият Ариман представлява себе си като единство, доколкото той се стреми към единство, а луциферическият елемент представя себе си като множественост, доколкото той се стреми към многообразие; затова за тях се говори така, както нееднократно правих това днес в тази лекция. И ако изцяло следвахме Луцифер и луциферическите духове, бихме били като деца, юноши и девойки, бихме имали добри познания за вечното, но примерно на двадесет и осем годишна възраст бихме получавали склероза и скоро след това изглупявали, така че това, което бихме могли да развием като човешко разбиране, ще избие в склероза, а това, което възприемем в младостта си, би било духовно автоматизирано. Луциферическите духове биха искали отсега да ни приберат в духовния свят, за да не преминем стадиите на развитие Юпитер, Венера и Вулкан, преди да сме станали космически същества. Те не смятат това за необходимо; те се стремят да отделят човека от Земята и да го приведат към божествено-духовните цели с това, което вече е развил в епохите Сатурн, Слънце и Луна.
Това е поток, който иска по възможност да ускори развитието на човека.
Луциферическите същества биха искали да щурмуват с нас, и колкото се може по-скоро да ни въведат в космическото общество от същества. Ариманическите духове биха искали да унищожат нашето минало и да ни върнат заедно със Земята в изходната точка, биха искали да отстранят нашето минало, да ни консервират на Земята и след това да ни преместят там, където бихме били като същества на Сатурн. Това е ретроградно, забавящо движение. В крайна сметка, животът се състои от движения напред и назад, и трябва да бъде намерено равновесното състояние между двете.
към текста >>
При разглежданията в нашата група, в чо
век
могат да възникнат различни усещания.
При разглежданията в нашата група, в човек могат да възникнат различни усещания.
Може да се чувства в центъра на Представителя на човечеството с неговите линии, повърхности и форми, където всичко луциферическо и ариманическо е изгладено. Формите са там, но доколко е възможно, в човешкия облик да бъде унищожено всичко луциферическо и ариманическо. Могат да се почувстват Луцифер и Ариман в техните форми. Могат да се усетят тези противоположности на централния човек, Луцифер и Ариман, и ръководейки се от това чувство, да вървим през света: можем навсякъде в света да намерим това, което съответства на това чувство. И този, който усвои това, което живее в това чувство, което може да се развие съзерцавайки тройствеността, много ще усвои за разглеждането на живота.
към текста >>
Могат да се усетят тези противоположности на централния чо
век
, Луцифер и Ариман, и ръководейки се от това чувство, да вървим през света: можем навсякъде в света да намерим това, което съответства на това чувство.
При разглежданията в нашата група, в човек могат да възникнат различни усещания. Може да се чувства в центъра на Представителя на човечеството с неговите линии, повърхности и форми, където всичко луциферическо и ариманическо е изгладено. Формите са там, но доколко е възможно, в човешкия облик да бъде унищожено всичко луциферическо и ариманическо. Могат да се почувстват Луцифер и Ариман в техните форми.
Могат да се усетят тези противоположности на централния човек, Луцифер и Ариман, и ръководейки се от това чувство, да вървим през света: можем навсякъде в света да намерим това, което съответства на това чувство.
И този, който усвои това, което живее в това чувство, което може да се развие съзерцавайки тройствеността, много ще усвои за разглеждането на живота. Много ще разкрием от света за себе си, ако го разглеждаме в смисъла на това чувство за троичност: човекът в средата или Представителят на човечеството, Ариман и Луцифер. И както за древното пространствено чувство се е откривала троичността, за времевото чувство се е откривало единството на божественото, така за човечеството на бъдещето ще се открият висшите мирови тайни, ако то бъде в състояние конкретно да разбере втвърдяващото и изпаряващото, избързващото и връщащото се, праволинейното и криволинейното, обичащото закономерното и ненавиждащото закономерното и т. н. Навсякъде в живота да се разбира колебаещото се състояние – това е, което се изисква. Защото животът е невъзможен без такова колебаещо се състояние.
към текста >>
Много ще разкрием от света за себе си, ако го разглеждаме в смисъла на това чувство за троичност: чо
век
ът в средата или Представителят на човечеството, Ариман и Луцифер.
Може да се чувства в центъра на Представителя на човечеството с неговите линии, повърхности и форми, където всичко луциферическо и ариманическо е изгладено. Формите са там, но доколко е възможно, в човешкия облик да бъде унищожено всичко луциферическо и ариманическо. Могат да се почувстват Луцифер и Ариман в техните форми. Могат да се усетят тези противоположности на централния човек, Луцифер и Ариман, и ръководейки се от това чувство, да вървим през света: можем навсякъде в света да намерим това, което съответства на това чувство. И този, който усвои това, което живее в това чувство, което може да се развие съзерцавайки тройствеността, много ще усвои за разглеждането на живота.
Много ще разкрием от света за себе си, ако го разглеждаме в смисъла на това чувство за троичност: човекът в средата или Представителят на човечеството, Ариман и Луцифер.
И както за древното пространствено чувство се е откривала троичността, за времевото чувство се е откривало единството на божественото, така за човечеството на бъдещето ще се открият висшите мирови тайни, ако то бъде в състояние конкретно да разбере втвърдяващото и изпаряващото, избързващото и връщащото се, праволинейното и криволинейното, обичащото закономерното и ненавиждащото закономерното и т. н. Навсякъде в живота да се разбира колебаещото се състояние – това е, което се изисква. Защото животът е невъзможен без такова колебаещо се състояние. Можете, ако имате часовник с махало, да искате да прекратите колебанията, да спрете махалото; но тогава няма да можете да ползвате часовника; за да показва времето, махалото трябва да се клати. Така и в живота махалото трябва да се клати.
към текста >>
20.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
да престанат да се употребяват и чо
век
да види, че майята, действителността на външните явления, която ни обкръжава, представлява сливане на действителността на два свята, и можем да кажем, два свята, които се намират в борба помежду си.
Ако сега си представим, какво следва не от подробностите, а от общия дух на изнесените тук лекции, например, от вчерашната, можем да кажем: това, което изисква културата, призвана в бъдеще да смени нашата, е хората по-дълбоко да се вглеждат в истинската действителност, и преди всичко, такива лозунги, такива теории като монизъм, идеализъм, реализъм и т. н.
да престанат да се употребяват и човек да види, че майята, действителността на външните явления, която ни обкръжава, представлява сливане на действителността на два свята, и можем да кажем, два свята, които се намират в борба помежду си.
Да гледаш действителността означава нещо съвсем друго, отколкото само теоретически, както това го прави, например, днешното естествознание, да проследява това, което ни обкръжава в света на явленията, в света на феномените.
към текста >>
Никой не се съмнява, че материалистическият мироглед, този материалистически мироглед, който особено от шестесетте-седемдесетте години на миналия
век
се разпространи сред цивилизованите народи, а също и материалистичният начин на живот, произтичащ от представите на материалистическия мироглед, въздействайки върху хората, ги направи материалисти, нали така?
За да обсъдим практически това положение, нека сега разгледаме конкретен пример.
Никой не се съмнява, че материалистическият мироглед, този материалистически мироглед, който особено от шестесетте-седемдесетте години на миналия век се разпространи сред цивилизованите народи, а също и материалистичният начин на живот, произтичащ от представите на материалистическия мироглед, въздействайки върху хората, ги направи материалисти, нали така?
Естествено, мнозина мислят, ако разглеждат света съответно на явленията, че става това, което изглежда като външно осъществяване на идеи, които се намират в главата на човека. Но това не е така. Ако се разгледа в действителността последователността на формите, ще се окаже, че съвсем не се съгласува с наблюдаемото това, че светът по някакъв начин се управлява от идеите, които се намират в главата на човека. Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото. И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление.
към текста >>
Естествено, мнозина мислят, ако разглеждат света съответно на явленията, че става това, което изглежда като външно осъществяване на идеи, които се намират в главата на чо
век
а.
За да обсъдим практически това положение, нека сега разгледаме конкретен пример. Никой не се съмнява, че материалистическият мироглед, този материалистически мироглед, който особено от шестесетте-седемдесетте години на миналия век се разпространи сред цивилизованите народи, а също и материалистичният начин на живот, произтичащ от представите на материалистическия мироглед, въздействайки върху хората, ги направи материалисти, нали така?
Естествено, мнозина мислят, ако разглеждат света съответно на явленията, че става това, което изглежда като външно осъществяване на идеи, които се намират в главата на човека.
Но това не е така. Ако се разгледа в действителността последователността на формите, ще се окаже, че съвсем не се съгласува с наблюдаемото това, че светът по някакъв начин се управлява от идеите, които се намират в главата на човека. Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото. И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление. Представете си, че достатъчно дълго време някоя епоха се отдава на материалистичните представи, както това го наблюдаваме в наше време.
към текста >>
Ако се разгледа в действителността последователността на формите, ще се окаже, че съвсем не се съгласува с наблюдаемото това, че светът по някакъв начин се управлява от идеите, които се намират в главата на чо
век
а.
За да обсъдим практически това положение, нека сега разгледаме конкретен пример. Никой не се съмнява, че материалистическият мироглед, този материалистически мироглед, който особено от шестесетте-седемдесетте години на миналия век се разпространи сред цивилизованите народи, а също и материалистичният начин на живот, произтичащ от представите на материалистическия мироглед, въздействайки върху хората, ги направи материалисти, нали така? Естествено, мнозина мислят, ако разглеждат света съответно на явленията, че става това, което изглежда като външно осъществяване на идеи, които се намират в главата на човека. Но това не е така.
Ако се разгледа в действителността последователността на формите, ще се окаже, че съвсем не се съгласува с наблюдаемото това, че светът по някакъв начин се управлява от идеите, които се намират в главата на човека.
Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото. И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление. Представете си, че достатъчно дълго време някоя епоха се отдава на материалистичните представи, както това го наблюдаваме в наше време. Под въздействието на тези представи в съзнателната воля също се развива материалистичен начин на живот. Но като следствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния живот.
към текста >>
Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че чо
век
ът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото.
За да обсъдим практически това положение, нека сега разгледаме конкретен пример. Никой не се съмнява, че материалистическият мироглед, този материалистически мироглед, който особено от шестесетте-седемдесетте години на миналия век се разпространи сред цивилизованите народи, а също и материалистичният начин на живот, произтичащ от представите на материалистическия мироглед, въздействайки върху хората, ги направи материалисти, нали така? Естествено, мнозина мислят, ако разглеждат света съответно на явленията, че става това, което изглежда като външно осъществяване на идеи, които се намират в главата на човека. Но това не е така. Ако се разгледа в действителността последователността на формите, ще се окаже, че съвсем не се съгласува с наблюдаемото това, че светът по някакъв начин се управлява от идеите, които се намират в главата на човека.
Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото.
И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление. Представете си, че достатъчно дълго време някоя епоха се отдава на материалистичните представи, както това го наблюдаваме в наше време. Под въздействието на тези представи в съзнателната воля също се развива материалистичен начин на живот. Но като следствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния живот. Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен.
към текста >>
Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на чо
век
а живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на чо
век
а, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен.
Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото. И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление. Представете си, че достатъчно дълго време някоя епоха се отдава на материалистичните представи, както това го наблюдаваме в наше време. Под въздействието на тези представи в съзнателната воля също се развива материалистичен начин на живот. Но като следствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния живот.
Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен.
Така че можете да си представите следното. Ако твърде се задълбочавате в силовите и веществените представи, и мислите само за тях, и ако градите своя живот така, че можете да кажете: ние ядем и пием и след това със смъртта се превръщаме в нищо – и всички отделни действия изпълнявате в този стил, материализмът действително преминава във ваш начин на живот, и вашата долна природа тогава става все по и по-духовна.
към текста >>
И като следствие от това е, че доколкото в главата, в горната природа на чо
век
а, се съдържат само материалистични представи и материалистични симпатии, тази горна природа не може да въздейства върху долната природа на чо
век
а, и затова долната природа на чо
век
а, поради слабостта на горната природа, е подложена на друго въздействие: тя е подложена на въздействието на луциферическия принцип.
Но тази долна природа, която става все по и по-духовна, изисква нещо да ѝ въздейства; тя не може да преминава своя път в мировото развитие в самота.
И като следствие от това е, че доколкото в главата, в горната природа на човека, се съдържат само материалистични представи и материалистични симпатии, тази горна природа не може да въздейства върху долната природа на човека, и затова долната природа на човека, поради слабостта на горната природа, е подложена на друго въздействие: тя е подложена на въздействието на луциферическия принцип.
Луциферическият принцип, както казах вчера, не се изживява в сетивната действителност; луциферическите същества са духовни същества. Те навлизат в долната природа на човека, ако тя под влиянието на материализма става все по-духовна, и също вследствие на материализма човек не оказва никакво влияние върху долната природа. И пред нашата душа се изправя парадоксалната истина, че материалистичната епоха в действителност подготвя идването на духовната, но луциферизирана култура.
към текста >>
Те навлизат в долната природа на чо
век
а, ако тя под влиянието на материализма става все по-духовна, и също вследствие на материализма чо
век
не оказва никакво влияние върху долната природа.
Но тази долна природа, която става все по и по-духовна, изисква нещо да ѝ въздейства; тя не може да преминава своя път в мировото развитие в самота. И като следствие от това е, че доколкото в главата, в горната природа на човека, се съдържат само материалистични представи и материалистични симпатии, тази горна природа не може да въздейства върху долната природа на човека, и затова долната природа на човека, поради слабостта на горната природа, е подложена на друго въздействие: тя е подложена на въздействието на луциферическия принцип. Луциферическият принцип, както казах вчера, не се изживява в сетивната действителност; луциферическите същества са духовни същества.
Те навлизат в долната природа на човека, ако тя под влиянието на материализма става все по-духовна, и също вследствие на материализма човек не оказва никакво влияние върху долната природа.
И пред нашата душа се изправя парадоксалната истина, че материалистичната епоха в действителност подготвя идването на духовната, но луциферизирана култура.
към текста >>
Да разгледаме също обратния случай, да си представим, че чо
век
е обхванат не от пронизаната с духовност, а от чисто придържащата се към традицията църковна истина.
Да разгледаме също обратния случай, да си представим, че човек е обхванат не от пронизаната с духовност, а от чисто придържащата се към традицията църковна истина.
Родствен на такава църковна истина е абстрактният идеализъм, който особено в морален план издига само абстрактни идеали, но няма понятие за това, как тези идеали се формират; защото колкото и прекрасни да са тези идеали, те за нищо не стават ако не знаем, по какъв път тези идеали могат да станат сили. Като последствие от чисто религиозните и чисто идеалистическите представи може да бъде това, че долната природа на човека ще бъде все по и по-материална. Ако материалистическите представи способстват спиритуализма в долната природа на човека, то чисто църковният, без духовно влияние, традиционно изграден възглед или абстрактен идеализъм, прави долната природа на човека все по и по-материална. Може да се каже, че типичен за това материализиране на долната природа на човека посредством традиционно-църковното, абстрактно–църковното, простете, че употребявам толкова грубо сравнение, е образът на дебелия поп, който се придържа именно към традиционно-църковните представи и при това все повече и повече охранва своето коремче. Това е само сравнение, а не факт или закон, който имам предвид; искам само да го направя по-нагледно, но това съответства на действителността, стояща в основата на нещата.
към текста >>
Като последствие от чисто религиозните и чисто идеалистическите представи може да бъде това, че долната природа на чо
век
а ще бъде все по и по-материална.
Да разгледаме също обратния случай, да си представим, че човек е обхванат не от пронизаната с духовност, а от чисто придържащата се към традицията църковна истина. Родствен на такава църковна истина е абстрактният идеализъм, който особено в морален план издига само абстрактни идеали, но няма понятие за това, как тези идеали се формират; защото колкото и прекрасни да са тези идеали, те за нищо не стават ако не знаем, по какъв път тези идеали могат да станат сили.
Като последствие от чисто религиозните и чисто идеалистическите представи може да бъде това, че долната природа на човека ще бъде все по и по-материална.
Ако материалистическите представи способстват спиритуализма в долната природа на човека, то чисто църковният, без духовно влияние, традиционно изграден възглед или абстрактен идеализъм, прави долната природа на човека все по и по-материална. Може да се каже, че типичен за това материализиране на долната природа на човека посредством традиционно-църковното, абстрактно–църковното, простете, че употребявам толкова грубо сравнение, е образът на дебелия поп, който се придържа именно към традиционно-църковните представи и при това все повече и повече охранва своето коремче. Това е само сравнение, а не факт или закон, който имам предвид; искам само да го направя по-нагледно, но това съответства на действителността, стояща в основата на нещата. И тук отново това материалистично развитие на долната човешка природа не намира храна за себе си, ако главата е заета само с традиционни или абстрактно-идеалистични представи. Затова човечеството, което развива такава култура, попада предимно под влияние не на своята собствена главова природа, а под ариманическо влияние.
към текста >>
Ако материалистическите представи способстват спиритуализма в долната природа на чо
век
а, то чисто църковният, без духовно влияние, традиционно изграден възглед или абстрактен идеализъм, прави долната природа на чо
век
а все по и по-материална.
Да разгледаме също обратния случай, да си представим, че човек е обхванат не от пронизаната с духовност, а от чисто придържащата се към традицията църковна истина. Родствен на такава църковна истина е абстрактният идеализъм, който особено в морален план издига само абстрактни идеали, но няма понятие за това, как тези идеали се формират; защото колкото и прекрасни да са тези идеали, те за нищо не стават ако не знаем, по какъв път тези идеали могат да станат сили. Като последствие от чисто религиозните и чисто идеалистическите представи може да бъде това, че долната природа на човека ще бъде все по и по-материална.
Ако материалистическите представи способстват спиритуализма в долната природа на човека, то чисто църковният, без духовно влияние, традиционно изграден възглед или абстрактен идеализъм, прави долната природа на човека все по и по-материална.
Може да се каже, че типичен за това материализиране на долната природа на човека посредством традиционно-църковното, абстрактно–църковното, простете, че употребявам толкова грубо сравнение, е образът на дебелия поп, който се придържа именно към традиционно-църковните представи и при това все повече и повече охранва своето коремче. Това е само сравнение, а не факт или закон, който имам предвид; искам само да го направя по-нагледно, но това съответства на действителността, стояща в основата на нещата. И тук отново това материалистично развитие на долната човешка природа не намира храна за себе си, ако главата е заета само с традиционни или абстрактно-идеалистични представи. Затова човечеството, което развива такава култура, попада предимно под влияние не на своята собствена главова природа, а под ариманическо влияние. Така че трябва да кажем: абстрактно-религиозното, абстрактно-идеалистичното всъщност води до материализъм, докато, обратно, материалистичните представи водят до спиритуализъм, а именно, към луциферически ориентиран спиритуализъм.
към текста >>
Може да се каже, че типичен за това материализиране на долната природа на чо
век
а посредством традиционно-църковното, абстрактно–църковното, простете, че употребявам толкова грубо сравнение, е образът на дебелия поп, който се придържа именно към традиционно-църковните представи и при това все повече и повече охранва своето коремче.
Да разгледаме също обратния случай, да си представим, че човек е обхванат не от пронизаната с духовност, а от чисто придържащата се към традицията църковна истина. Родствен на такава църковна истина е абстрактният идеализъм, който особено в морален план издига само абстрактни идеали, но няма понятие за това, как тези идеали се формират; защото колкото и прекрасни да са тези идеали, те за нищо не стават ако не знаем, по какъв път тези идеали могат да станат сили. Като последствие от чисто религиозните и чисто идеалистическите представи може да бъде това, че долната природа на човека ще бъде все по и по-материална. Ако материалистическите представи способстват спиритуализма в долната природа на човека, то чисто църковният, без духовно влияние, традиционно изграден възглед или абстрактен идеализъм, прави долната природа на човека все по и по-материална.
Може да се каже, че типичен за това материализиране на долната природа на човека посредством традиционно-църковното, абстрактно–църковното, простете, че употребявам толкова грубо сравнение, е образът на дебелия поп, който се придържа именно към традиционно-църковните представи и при това все повече и повече охранва своето коремче.
Това е само сравнение, а не факт или закон, който имам предвид; искам само да го направя по-нагледно, но това съответства на действителността, стояща в основата на нещата. И тук отново това материалистично развитие на долната човешка природа не намира храна за себе си, ако главата е заета само с традиционни или абстрактно-идеалистични представи. Затова човечеството, което развива такава култура, попада предимно под влияние не на своята собствена главова природа, а под ариманическо влияние. Така че трябва да кажем: абстрактно-религиозното, абстрактно-идеалистичното всъщност води до материализъм, докато, обратно, материалистичните представи водят до спиритуализъм, а именно, към луциферически ориентиран спиритуализъм.
към текста >>
Минералното царство се е появило едва в хода на земното развитие и едновременно с този макрокосмически факт на образуването на минералното царство, в земното развитие е встъпил чо
век
ът в неговата съвременна форма, във формата на днешното му тяло.
Ако сте проследили истинския смисъл на книгата ми „Въведение в тайната наука“, знаете, кога собствено, в земен смисъл се е появило на Земята това, което наричаме съвременно човечество. Това човечество, както казах вчера, има космическа предистория, историята на Сатурн, Слънце и Луна, но земната история е била отначало повторение и земното човечество се е появило едва в точно определено време. И ако препрочетете „Въведение в тайната наука“, ще намерите, че човечеството се е появило по времето, когато на Земята ясно и отчетливо е станало образуването на минералното царство. Защото вие знаете: това, което сега наричаме минерално царство, не е съществувало в такъв вид в епохите Сатурн, Слънце и Луна. Съществували са три предшестващи минералното царство елементарни царства.
Минералното царство се е появило едва в хода на земното развитие и едновременно с този макрокосмически факт на образуването на минералното царство, в земното развитие е встъпил човекът в неговата съвременна форма, във формата на днешното му тяло.
И макар този телесен облик напълно да се е формирал едва с течение на времето, началото му е било положено едновременно с навлизането на минералното царство в земното развитие. Така че човек, в определен смисъл, ставайки земен човек, е установил връзка между четвъртия член на своето същество, който след това се е преобразувал в негов аз, и минералното царство. Можем също да кажем, че в човешкия микрокосмос азът съответства на макрокосмическото минерално царство.
към текста >>
Така че чо
век
, в определен смисъл, ставайки земен чо
век
, е установил връзка между четвъртия член на своето същество, който след това се е преобразувал в негов аз, и минералното царство.
И ако препрочетете „Въведение в тайната наука“, ще намерите, че човечеството се е появило по времето, когато на Земята ясно и отчетливо е станало образуването на минералното царство. Защото вие знаете: това, което сега наричаме минерално царство, не е съществувало в такъв вид в епохите Сатурн, Слънце и Луна. Съществували са три предшестващи минералното царство елементарни царства. Минералното царство се е появило едва в хода на земното развитие и едновременно с този макрокосмически факт на образуването на минералното царство, в земното развитие е встъпил човекът в неговата съвременна форма, във формата на днешното му тяло. И макар този телесен облик напълно да се е формирал едва с течение на времето, началото му е било положено едновременно с навлизането на минералното царство в земното развитие.
Така че човек, в определен смисъл, ставайки земен човек, е установил връзка между четвъртия член на своето същество, който след това се е преобразувал в негов аз, и минералното царство.
Можем също да кажем, че в човешкия микрокосмос азът съответства на макрокосмическото минерално царство.
към текста >>
И в края на земното развитие всички тези предадени в хода на това развитие на Земята човешки форми, – казвам човешки форми, защото във формата на чо
век
а е заложена силова тенденция, и ние я имаме във вид на сила, а не на субстанция, – тези човешки форми трябва космически да разтворят тенденцията към минерализация, минералната тенденция към кристализация.
И така, полярна противоположност на тенденцията за кристализация е другата тенденция, която е присъща на човешката форма, но не и на животинската форма. И всеки труп, който ние в някаква форма оставяме на земната планета, посредством погребение или изгаряйки го, или отнасяйки се с него по друг начин, всеки труп,в който човешката форма още действа като гола минерална форма, всеки труп, който е оставен от своето душевно-духовно същество, действа противоположно на минералната тенденция към кристализация, подобно на това, както отрицателното електричество противодейства на положителното електричество, както тъмнината противодейства на светлината.
И в края на земното развитие всички тези предадени в хода на това развитие на Земята човешки форми, – казвам човешки форми, защото във формата на човека е заложена силова тенденция, и ние я имаме във вид на сила, а не на субстанция, – тези човешки форми трябва космически да разтворят тенденцията към минерализация, минералната тенденция към кристализация.
към текста >>
Но този, който познава великите, получени посредством духовната наука закони, които така се отнасят към величието на природата, както показах тук, ще намери възможност да премине през моста, който води от естествената наука към науките за чо
век
а, преди всичко отнасящи се за историческия и политическия живот на човечеството.
И ако се разберат такива всеобщи закони, като, например, следния: посредством предаването на Земята на човешките форми се разтваря тенденцията към кристализация на Земята, – ако се разбират такива закони, тези закони подготвят човешкия дух за по-дълбоко проникване в действителността относно духовното развитие. Този, който мисли и изследва само в смисъла на днешната естествена наука, няма да успее да прехвърли мост между естествознанието и социалните и политически науки.
Но този, който познава великите, получени посредством духовната наука закони, които така се отнасят към величието на природата, както показах тук, ще намери възможност да премине през моста, който води от естествената наука към науките за човека, преди всичко отнасящи се за историческия и политическия живот на човечеството.
Естествоизпитателят днес съвсем не се стеснява да говори за полярностите в природата. Той различава два вида магнетизъм, северен и южен магнетизъм; той различава две електричества, положително и отрицателно електричество. И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма. Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изследвания. В древните мистерии всичко се е градило върху полярността на света.
към текста >>
И всичко това, което наричаме луциферическо и ариманическо по отношение на духовния ред, в който е включен също и чо
век
ът, напълно съответства на това, което в естествознанието наричат, например, северен и южен магнетизъм или положително и отрицателно електричество.
И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма. Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изследвания. В древните мистерии всичко се е градило върху полярността на света. В самото естествознание, т.е. в познанието на природния ред, изследователите не се притесняват днес да признават полярността; но в човешкия ред, в духовния ред те не искат да признават полярността.
И всичко това, което наричаме луциферическо и ариманическо по отношение на духовния ред, в който е включен също и човекът, напълно съответства на това, което в естествознанието наричат, например, северен и южен магнетизъм или положително и отрицателно електричество.
Никога няма да успеят правилно да съгласуват дух и природа, ако в духовния ред не разглеждат конкретната полярност между ариманическо и луциферическо. Защото истинската действителност не може да бъде намерена в абстрактните понятия, които просто се пренасят от природата към духовното, а благодарение на задълбочаването в самия дух, където се намира съответстващата на духа полярност.
към текста >>
Този опит направих през 1914 г., преди началото на катастрофата, в лекциите „Вътрешното същество на чо
век
а и живота между смъртта и новото раждане“, в един от циклите, който изнесох във Виена преди началото на войната.
Ако искаме да разгледаме, например, определени явления на съвременната култура, трябва да направим това така, че да определим, в каква степен в тази съвременна култура действа луциферическото и в каква ариманическото.
Този опит направих през 1914 г., преди началото на катастрофата, в лекциите „Вътрешното същество на човека и живота между смъртта и новото раждане“, в един от циклите, който изнесох във Виена преди началото на войната.
И бих искал да посоча най-важните места, в които се излага най-същественото от това, което се разиграва в наше време. Там казах: духовната наука затова навлиза сега в света, защото човешкото развитие прави това необходимо, защото проникването в духовните светове и техните условия на живот в човешката душа все повече и повече се преживяват, отначало инстинктивно, след това съзнателно. Искам да ви съобщя само чисто външните факти, за да видите, че все повече и повече стигаме до там, че животът на физически план може да бъде разбран в своя истински вид само благодарение на това, че разбираме законите на духовното битие, чисто външните факти, но които са извънредно важни. Ако погледнем в природата, ще видим забележителната картина, че винаги се използват само малка част от семената, за да се възпроизведе подобния живот, а огромното количество семена загиват. Виждаме в морето огромната маса рибен хайвер.
към текста >>
В тази област работата стои така, че разпръснатите семена проникват в мнозина, които, например, си тръгват след тази лекция с думите: „Що за глупости дрънка този чо
век
!
Скъпи мои приятели, вземете един пряко касаещ ни конкретен случай: необходимо е да се изнасят публични лекции за духовната наука. Ние трябва да ги изнасяме пред публика, която се е събрала просто по обява. Тук става нещо подобно на това, което става със зърното на зърнените култури, които частично се включват в непрекъснатия поток на битието. Не следва да се плашим от това, че отначало ни се струва, че много хора трябва да навлязат в потока на духовния живот, а малцина от тях се отделят и действително встъпват в духовния живот, стават антропософи и се движат по-нататък в този непрекъснат поток.
В тази област работата стои така, че разпръснатите семена проникват в мнозина, които, например, си тръгват след тази лекция с думите: „Що за глупости дрънка този човек!
“. При непосредствено наблюдение на външния живот това изглежда, да кажем, подобно на хайверчетата, губещи се в морето; но дълбокото изследване показва, че това не е така. Душите, които е довела тук кармата, които си тръгват с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “, – те още не са узрели да възприемат истината на духа, но в душите в сегашната инкарнация има това, което им позволява да почувстват силата, заложена в духовната наука. И това остава в техните души, те могат още да го ругаят, но това остава в техните души за следващата инкарнация, и тогава семената се оказват не изгубени, а намират своя път. Битието по отношение на духовното се подчинява на едни и същи закони, когато проследяваме това духовно в природата или в случай, подобен на по-горе приведения.
към текста >>
Душите, които е довела тук кармата, които си тръгват с думите: „Що за глупости дрънка този чо
век
!
Ние трябва да ги изнасяме пред публика, която се е събрала просто по обява. Тук става нещо подобно на това, което става със зърното на зърнените култури, които частично се включват в непрекъснатия поток на битието. Не следва да се плашим от това, че отначало ни се струва, че много хора трябва да навлязат в потока на духовния живот, а малцина от тях се отделят и действително встъпват в духовния живот, стават антропософи и се движат по-нататък в този непрекъснат поток. В тази област работата стои така, че разпръснатите семена проникват в мнозина, които, например, си тръгват след тази лекция с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “. При непосредствено наблюдение на външния живот това изглежда, да кажем, подобно на хайверчетата, губещи се в морето; но дълбокото изследване показва, че това не е така.
Душите, които е довела тук кармата, които си тръгват с думите: „Що за глупости дрънка този човек!
“, – те още не са узрели да възприемат истината на духа, но в душите в сегашната инкарнация има това, което им позволява да почувстват силата, заложена в духовната наука. И това остава в техните души, те могат още да го ругаят, но това остава в техните души за следващата инкарнация, и тогава семената се оказват не изгубени, а намират своя път. Битието по отношение на духовното се подчинява на едни и същи закони, когато проследяваме това духовно в природата или в случай, подобен на по-горе приведения.
към текста >>
Ще ви прочета някои места от тази книга, – авторът изцяло е съсредоточил своя интелект в голото разглеждане на икономически факти, – която поради това, за разлика от тези лекции за вътрешното същество на чо
век
а, помагащи да се разбере действителността, отклонява от истинската действителност и насочва мисленето по лъжлив път.
Но сега се появи книга, сама по себе си безполезна, глупава книга, която излезе през 1918 година в издателството на Макс Рашер в Цюрих: името на книгата е „Weltmutation“, неин автор е С. Х. Мерай[iii].
Ще ви прочета някои места от тази книга, – авторът изцяло е съсредоточил своя интелект в голото разглеждане на икономически факти, – която поради това, за разлика от тези лекции за вътрешното същество на човека, помагащи да се разбере действителността, отклонява от истинската действителност и насочва мисленето по лъжлив път.
Но аз ще ви цитирам отделни места от тази книга. В нея е направен опит посредством аналогия, посредством сравнение с природните факти, да се разбере хода на развитие на европейската и американската цивилизация. Докато в моите лекции се съдържа истината за 1914 г., тук вие ще намерите абстрактни монистически сравнения, голи аналогии, които нищо не значат, защото ако се говори за голи природни факти и след това се посочи, че нещо подобно има и в социалния ред, без нищо да се разбира от социалния ред, а само сочейки към него по аналогия, разбирането по-скоро ще се затъмни, отколкото да се осветли. Какво става при това? Там е показано, как постепенно в западния културен живот още от античните времена е било посято семето на разпада, което вътрешно разединява цивилизацията.
към текста >>
От личността нищо вече не зависи, парите като такива са важните и чо
век
ту се издига, ту се срива.
На това място ви моля да си спомните, че в 1908 година във вече излезлите от печат лекции в Нюрнберг[iv], обърнах внимание върху това, как в съвременния стопански живота постепенно угасва непосредственото персонално влияние и започват да работят парите, т.е. капиталът като такъв. Казах, че все повече и повече в съвременния социален организъм под ариманическото влияние работата върви така, че скоро едни се оказват долу, а други на върха.
От личността нищо вече не зависи, парите като такива са важните и човек ту се издига, ту се срива.
Акции, натрупване на капитал и неговата противоположност, кредитирането, тази безлична и антилична същност, представлява това, което като ариманическо противодействие на Духа-Себе трябва да се развие за бъдещето на социалния порядък.
към текста >>
Точно както традиционното и лъжливо идеалистическото действат в главата, освобождавайки място за ариманическото в долния чо
век
, както видяхте, също и материализмът способства развитието на духовното в долния чо
век
.
Друг поток трябва да търсим в този център, който в голяма степен – приблизително по същото време, когато от Рим започна да се разпространява догмата за непогрешимост – се вкорени в английския и американския, т.е. в англоезичните народи. По различни поводи съм говорил вече за този окултен център.
Точно както традиционното и лъжливо идеалистическото действат в главата, освобождавайки място за ариманическото в долния човек, както видяхте, също и материализмът способства развитието на духовното в долния човек.
От самосебе си се разбира, че ако главата на човека се храни не с новите духовни истини, които от време на време се откриват в света, тя се оказва завладяна от луциферическите сили, от луциферическите принципи. Центърът, който оказва огромно влияние на англо-американските народи, – това е най-добрият израз, – се стреми да се съобразява с другия полюс. Окултната масонска дейност, която се е закотвила в този център и от него оказва голямо влияние на целия ход на външната култура на цивилизования свят, също способства за разпространението на материализма, както това прави Рим посредством непогрешимостта на папата. Чрез догмата за непогрешимост Рим иска да издигне преграда по пътя на притока на духовните истини от духовните светове; същият център съзнателно способства за разпространението в културния свят на материалистически представи и повече или по-малко материалистическия начин на живот. Своеобразието на това явление се състои в това, че, като правило, когато англо-американските посветени говорят за Рим, те говорят верни неща; когато те бранят Рим, те говорят също правилни неща.
към текста >>
От самосебе си се разбира, че ако главата на чо
век
а се храни не с новите духовни истини, които от време на време се откриват в света, тя се оказва завладяна от луциферическите сили, от луциферическите принципи.
Друг поток трябва да търсим в този център, който в голяма степен – приблизително по същото време, когато от Рим започна да се разпространява догмата за непогрешимост – се вкорени в английския и американския, т.е. в англоезичните народи. По различни поводи съм говорил вече за този окултен център. Точно както традиционното и лъжливо идеалистическото действат в главата, освобождавайки място за ариманическото в долния човек, както видяхте, също и материализмът способства развитието на духовното в долния човек.
От самосебе си се разбира, че ако главата на човека се храни не с новите духовни истини, които от време на време се откриват в света, тя се оказва завладяна от луциферическите сили, от луциферическите принципи.
Центърът, който оказва огромно влияние на англо-американските народи, – това е най-добрият израз, – се стреми да се съобразява с другия полюс. Окултната масонска дейност, която се е закотвила в този център и от него оказва голямо влияние на целия ход на външната култура на цивилизования свят, също способства за разпространението на материализма, както това прави Рим посредством непогрешимостта на папата. Чрез догмата за непогрешимост Рим иска да издигне преграда по пътя на притока на духовните истини от духовните светове; същият център съзнателно способства за разпространението в културния свят на материалистически представи и повече или по-малко материалистическия начин на живот. Своеобразието на това явление се състои в това, че, като правило, когато англо-американските посветени говорят за Рим, те говорят верни неща; когато те бранят Рим, те говорят също правилни неща. Те знаят също, че има духовен живот и възможност за неговото непрекъснато влияние, но те държат това в тайна и позволяват то да се влива в цивилизацията само чрез неизвестни канали.
към текста >>
Не е толкова важно съдържанието на думите на една или друга пропаганда, а работата е в това, че посредством внедряването на материализма в света на представите се опитват да направят материалистична също и долната природа на чо
век
а; но тя именно благодарение на това се одухотворява.
Това е факт, който вътре в съвременната тенденция не трябва да се изпуска от внимание. Защото съвременното човечество също е склонно да гледа не това, което следва от същността на нещата, а се ориентира според пропагандното говорене.
Не е толкова важно съдържанието на думите на една или друга пропаганда, а работата е в това, че посредством внедряването на материализма в света на представите се опитват да направят материалистична също и долната природа на човека; но тя именно благодарение на това се одухотворява.
Опитват се посредством абстрактния идеализъм в дискусиите, посредством всевъзможни прекрасни идеали да направят човека по-морален; но го правят, – моля за извинение, в преносен смисъл, – затлъстял, материалистичен в по-ниската му природа; правят го затъпял и сънлив. Докато от една страна се наблюдава силна тенденция ариманически да се склерозира човека и това е йезуитската тенденция, от друга страна преобладава решителната тенденция да се поставят луциферическите същества в служба на материалистичния световен ред, за да се достигне чрез материализма одухотворяване, което, обаче, носи луциферически характер. Също така не е достатъчно, ако само се има предвид това, което се разиграва на повърхността в буквалния му смисъл. Трябва да се пристъпи към истинската действителност, която, – както показаха сегашните случаи, изглеждащи толкова парадоксално, – често води до противоположен на очаквания, базиран на повърхностно-лъжливия възглед, резултат. Сега нещата стоят така, че от различни страни се влияе върху света, опирайки се на принципите на окултния орден, но тези неща се държат в тайна.
към текста >>
Опитват се посредством абстрактния идеализъм в дискусиите, посредством всевъзможни прекрасни идеали да направят чо
век
а по-морален; но го правят, – моля за извинение, в преносен смисъл, – затлъстял, материалистичен в по-ниската му природа; правят го затъпял и сънлив.
Това е факт, който вътре в съвременната тенденция не трябва да се изпуска от внимание. Защото съвременното човечество също е склонно да гледа не това, което следва от същността на нещата, а се ориентира според пропагандното говорене. Не е толкова важно съдържанието на думите на една или друга пропаганда, а работата е в това, че посредством внедряването на материализма в света на представите се опитват да направят материалистична също и долната природа на човека; но тя именно благодарение на това се одухотворява.
Опитват се посредством абстрактния идеализъм в дискусиите, посредством всевъзможни прекрасни идеали да направят човека по-морален; но го правят, – моля за извинение, в преносен смисъл, – затлъстял, материалистичен в по-ниската му природа; правят го затъпял и сънлив.
Докато от една страна се наблюдава силна тенденция ариманически да се склерозира човека и това е йезуитската тенденция, от друга страна преобладава решителната тенденция да се поставят луциферическите същества в служба на материалистичния световен ред, за да се достигне чрез материализма одухотворяване, което, обаче, носи луциферически характер. Също така не е достатъчно, ако само се има предвид това, което се разиграва на повърхността в буквалния му смисъл. Трябва да се пристъпи към истинската действителност, която, – както показаха сегашните случаи, изглеждащи толкова парадоксално, – често води до противоположен на очаквания, базиран на повърхностно-лъжливия възглед, резултат. Сега нещата стоят така, че от различни страни се влияе върху света, опирайки се на принципите на окултния орден, но тези неща се държат в тайна. Както Рим, така и другият център работят съгласно окултните правила.
към текста >>
Докато от една страна се наблюдава силна тенденция ариманически да се склерозира чо
век
а и това е йезуитската тенденция, от друга страна преобладава решителната тенденция да се поставят луциферическите същества в служба на материалистичния световен ред, за да се достигне чрез материализма одухотворяване, което, обаче, носи луциферически характер.
Това е факт, който вътре в съвременната тенденция не трябва да се изпуска от внимание. Защото съвременното човечество също е склонно да гледа не това, което следва от същността на нещата, а се ориентира според пропагандното говорене. Не е толкова важно съдържанието на думите на една или друга пропаганда, а работата е в това, че посредством внедряването на материализма в света на представите се опитват да направят материалистична също и долната природа на човека; но тя именно благодарение на това се одухотворява. Опитват се посредством абстрактния идеализъм в дискусиите, посредством всевъзможни прекрасни идеали да направят човека по-морален; но го правят, – моля за извинение, в преносен смисъл, – затлъстял, материалистичен в по-ниската му природа; правят го затъпял и сънлив.
Докато от една страна се наблюдава силна тенденция ариманически да се склерозира човека и това е йезуитската тенденция, от друга страна преобладава решителната тенденция да се поставят луциферическите същества в служба на материалистичния световен ред, за да се достигне чрез материализма одухотворяване, което, обаче, носи луциферически характер.
Също така не е достатъчно, ако само се има предвид това, което се разиграва на повърхността в буквалния му смисъл. Трябва да се пристъпи към истинската действителност, която, – както показаха сегашните случаи, изглеждащи толкова парадоксално, – често води до противоположен на очаквания, базиран на повърхностно-лъжливия възглед, резултат. Сега нещата стоят така, че от различни страни се влияе върху света, опирайки се на принципите на окултния орден, но тези неща се държат в тайна. Както Рим, така и другият център работят съгласно окултните правила. Но принципът на властта се състои именно в това, хората да се държат в неведение и да не им се казва, какво собствено става.
към текста >>
Много бих искал от тази лекция да останете с едно усещане; затова още един път ще повторя това, което казах във встъплението към днешната лекция: работата не е в изключенията, а в това, да запазим общото усещане за това, което изразява общия дух на тези лекции, и да ставаме все по-способни да заемем в съвременната култура на съвременния живот такава позиция, каквато трябва да заема наистина будният чо
век
.
Много бих искал от тази лекция да останете с едно усещане; затова още един път ще повторя това, което казах във встъплението към днешната лекция: работата не е в изключенията, а в това, да запазим общото усещане за това, което изразява общия дух на тези лекции, и да ставаме все по-способни да заемем в съвременната култура на съвременния живот такава позиция, каквато трябва да заема наистина будният човек.
Утре ще продължим тези обсъждания.
към текста >>
„Вътрешното същество на чо
век
а и живота между смъртта и новото раждане“ – GA 153, лекция 6
„Вътрешното същество на човека и живота между смъртта и новото раждане“ – GA 153, лекция 6
към текста >>
"Папата е божествен чо
век
и човешки Бог.
"Папата е божествен човек и човешки Бог.
Затова никой не може да го съди. Той притежава неограничена божествена власт. За него на земята е възможно всичко, което е възможно за Бога на небето. Всичко, сътворено от папата, е все едно сътворено от Бога. Неговите заповеди трябва да се изпълняват като Божиите заповеди.
към текста >>
21.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Само в този последен член на човешкото същество, в собствения аз, може да се каже, съвременният чо
век
се ориентира.
Знаем, че човешкото същество, каквото то се изявява пред нас в живота между раждането и смъртта, ни представя това, което сме свикнали да наричаме физическо тяло, после това, което наричаме етерно тяло или, употребявайки по-работещия израз, аз го нарекох тяло на формиращите сили, после това, което има вече съзнателен характер и което сме свикнали да наричаме астрално тяло, но още няма съзнателния характер, който е свойствен за днешното ни съзнание. Това, което днес мнозина наричат подсъзнателно, се отнася за астралното тяло. Следва това, което обозначаваме като наше обичайно съзнание, колебаещо се между сън и будност. В състояние на сън то ни доставя само хаотични сънища, а в будно състояние не се задоволява само да съзерцава, а прибягва до абстрактни съждения и понятия и всичко това обозначаваме като член на човешкото същества и го наричаме аз.
Само в този последен член на човешкото същество, в собствения аз, може да се каже, съвременният човек се ориентира.
Този аз се отразява в неговото съзнание. Азът е това, в което, собствено, се разиграват такива душевни свойства, като мисленето, чувстването и волята. Всичко останало, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло в неговия истински облик, стоят извън съзнанието, а също и извън аза. Защото това, което обикновената наука, анатомията, физиологията и т. н., може да констатира по отношение на физическото тяло, е само външната му страна; по принцип, това не е нещо друго, освен съдържанието на нашето съзнание по отношение на човешкото физическо тяло, което добиваме по същия начин, както добиваме всяко друго сетивно съдържание.
към текста >>
Знаете, че говорейки за духовния ред, сочим към същества, които се възвисяват над чо
век
а като йерархии, като членове на йерархиите, подобно на това, както под чо
век
а се разполагат трите природни царства: животинското, растителното и минералното.
И така, трите члена на човешкото същество, които, разглеждайки ги в аспекта на развитието, наричаме доземни, – знаете за това развитие от книгата ми „Въведение в тайната наука“, – тези три член преди всичко стоят извън полето на човешкото съзнание.
Знаете, че говорейки за духовния ред, сочим към същества, които се възвисяват над човека като йерархии, като членове на йерархиите, подобно на това, както под човека се разполагат трите природни царства: животинското, растителното и минералното.
В момента, когато разглеждаме човека духовно, вече не можем да говорим само за съдържанието на астралното, етерното и физическото тела, за които говори обикновената наука, а също и антропософията, ако гледа само живота на човека, който се открива в сетивния свят. Затова още в предишните си есенни разглеждания споменах, че с тези, – да ги наречем долни членове на човешката природа, – че с тези долни членове на човешката природа, ако ги наблюдаваме в истинския им вид, всъщност, са свързани с духовете на отделните йерархии.
към текста >>
В момента, когато разглеждаме чо
век
а духовно, вече не можем да говорим само за съдържанието на астралното, етерното и физическото тела, за които говори обикновената наука, а също и антропософията, ако гледа само живота на чо
век
а, който се открива в сетивния свят.
И така, трите члена на човешкото същество, които, разглеждайки ги в аспекта на развитието, наричаме доземни, – знаете за това развитие от книгата ми „Въведение в тайната наука“, – тези три член преди всичко стоят извън полето на човешкото съзнание. Знаете, че говорейки за духовния ред, сочим към същества, които се възвисяват над човека като йерархии, като членове на йерархиите, подобно на това, както под човека се разполагат трите природни царства: животинското, растителното и минералното.
В момента, когато разглеждаме човека духовно, вече не можем да говорим само за съдържанието на астралното, етерното и физическото тела, за които говори обикновената наука, а също и антропософията, ако гледа само живота на човека, който се открива в сетивния свят.
Затова още в предишните си есенни разглеждания споменах, че с тези, – да ги наречем долни членове на човешката природа, – че с тези долни членове на човешката природа, ако ги наблюдаваме в истинския им вид, всъщност, са свързани с духовете на отделните йерархии.
към текста >>
И така, в смисъла на това, което неотдавна ви изложих във връзка с мирогледа на Гьоте, можем да кажем: доколкото чо
век
чрез своите три члена се развива във времето, доколкото той преминава развитието, което може да се проследи от раждането до смъртта му, дотолкова той е свързан с определени духовни сили, които стоят зад неговото развитие.
И така, в смисъла на това, което неотдавна ви изложих във връзка с мирогледа на Гьоте, можем да кажем: доколкото човек чрез своите три члена се развива във времето, доколкото той преминава развитието, което може да се проследи от раждането до смъртта му, дотолкова той е свързан с определени духовни сили, които стоят зад неговото развитие.
Опитах се да ви изясня това, като казах: ако разглеждаме това (виж рисунка 8) като съществото на днешния човек, в ретроспектива трябва да мислим за свързаните с неговото същество духовни сили, които познаваме като членове на висшите йерархии.
към текста >>
Опитах се да ви изясня това, като казах: ако разглеждаме това (виж рисунка 8) като съществото на днешния чо
век
, в ретроспектива трябва да мислим за свързаните с неговото същество духовни сили, които познаваме като членове на висшите йерархии.
И така, в смисъла на това, което неотдавна ви изложих във връзка с мирогледа на Гьоте, можем да кажем: доколкото човек чрез своите три члена се развива във времето, доколкото той преминава развитието, което може да се проследи от раждането до смъртта му, дотолкова той е свързан с определени духовни сили, които стоят зад неговото развитие.
Опитах се да ви изясня това, като казах: ако разглеждаме това (виж рисунка 8) като съществото на днешния човек, в ретроспектива трябва да мислим за свързаните с неговото същество духовни сили, които познаваме като членове на висшите йерархии.
към текста >>
Тези духовни сили, както знаете, при нормалния чо
век
не действат непосредствено в неговия аз, с изключение на Духовете на Формата (в християнската терминология „Власти“).
Тези духовни сили, както знаете, при нормалния човек не действат непосредствено в неговия аз, с изключение на Духовете на Формата (в християнската терминология „Власти“).
Освен Духовете на Формата, тези сили, които дават на човека неговата изконна форма, другите духовни сили не действат в съвременното съзнание на човека. Ще получим макар и доста оскъдно, но все пак до известна степен удовлетворително понятие за Духовете на Формата, ако обърнем погледа си към формирането на човека, – това е само част, само член от общото му формиране, – на което той е подложен още по време на физическия си живот. Всички ние сме родени, като повече или по-малко пълзящи същества и не е в наша власт да заемем вертикално положение. Обаче с изправения стоеж на човека, – не с математическата вертикала, а със силата, осигуряваща изправения стоеж, – е свързано изключително много в съществото на човека. И ако различията между човека и животното се разглеждат по чисто външни признаци, трябва да се гледат не нещата, на които обикновено се обръща внимание, на броя на костите или мускулите и т.н., които обикновено съвпадат при човека и животното, а трябва да се обръща внимание на силата на изправения стоеж, която дава на човека неговата форма в процеса на формиране.
към текста >>
Освен Духовете на Формата, тези сили, които дават на чо
век
а неговата изконна форма, другите духовни сили не действат в съвременното съзнание на чо
век
а.
Тези духовни сили, както знаете, при нормалния човек не действат непосредствено в неговия аз, с изключение на Духовете на Формата (в християнската терминология „Власти“).
Освен Духовете на Формата, тези сили, които дават на човека неговата изконна форма, другите духовни сили не действат в съвременното съзнание на човека.
Ще получим макар и доста оскъдно, но все пак до известна степен удовлетворително понятие за Духовете на Формата, ако обърнем погледа си към формирането на човека, – това е само част, само член от общото му формиране, – на което той е подложен още по време на физическия си живот. Всички ние сме родени, като повече или по-малко пълзящи същества и не е в наша власт да заемем вертикално положение. Обаче с изправения стоеж на човека, – не с математическата вертикала, а със силата, осигуряваща изправения стоеж, – е свързано изключително много в съществото на човека. И ако различията между човека и животното се разглеждат по чисто външни признаци, трябва да се гледат не нещата, на които обикновено се обръща внимание, на броя на костите или мускулите и т.н., които обикновено съвпадат при човека и животното, а трябва да се обръща внимание на силата на изправения стоеж, която дава на човека неговата форма в процеса на формиране. Това е само част от подлежащото на разглеждане, но важна част.
към текста >>
Ще получим макар и доста оскъдно, но все пак до известна степен удовлетворително понятие за Духовете на Формата, ако обърнем погледа си към формирането на чо
век
а, – това е само част, само член от общото му формиране, – на което той е подложен още по време на физическия си живот.
Тези духовни сили, както знаете, при нормалния човек не действат непосредствено в неговия аз, с изключение на Духовете на Формата (в християнската терминология „Власти“). Освен Духовете на Формата, тези сили, които дават на човека неговата изконна форма, другите духовни сили не действат в съвременното съзнание на човека.
Ще получим макар и доста оскъдно, но все пак до известна степен удовлетворително понятие за Духовете на Формата, ако обърнем погледа си към формирането на човека, – това е само част, само член от общото му формиране, – на което той е подложен още по време на физическия си живот.
Всички ние сме родени, като повече или по-малко пълзящи същества и не е в наша власт да заемем вертикално положение. Обаче с изправения стоеж на човека, – не с математическата вертикала, а със силата, осигуряваща изправения стоеж, – е свързано изключително много в съществото на човека. И ако различията между човека и животното се разглеждат по чисто външни признаци, трябва да се гледат не нещата, на които обикновено се обръща внимание, на броя на костите или мускулите и т.н., които обикновено съвпадат при човека и животното, а трябва да се обръща внимание на силата на изправения стоеж, която дава на човека неговата форма в процеса на формиране. Това е само част от подлежащото на разглеждане, но важна част. Тази сила, която тук се постига като сила на изправения стоеж в нашето физическо формиране, има същата природа, както и всички сили, които дават формата на нас, земните хора.
към текста >>
Обаче с изправения стоеж на чо
век
а, – не с математическата вертикала, а със силата, осигуряваща изправения стоеж, – е свързано изключително много в съществото на чо
век
а.
Тези духовни сили, както знаете, при нормалния човек не действат непосредствено в неговия аз, с изключение на Духовете на Формата (в християнската терминология „Власти“). Освен Духовете на Формата, тези сили, които дават на човека неговата изконна форма, другите духовни сили не действат в съвременното съзнание на човека. Ще получим макар и доста оскъдно, но все пак до известна степен удовлетворително понятие за Духовете на Формата, ако обърнем погледа си към формирането на човека, – това е само част, само член от общото му формиране, – на което той е подложен още по време на физическия си живот. Всички ние сме родени, като повече или по-малко пълзящи същества и не е в наша власт да заемем вертикално положение.
Обаче с изправения стоеж на човека, – не с математическата вертикала, а със силата, осигуряваща изправения стоеж, – е свързано изключително много в съществото на човека.
И ако различията между човека и животното се разглеждат по чисто външни признаци, трябва да се гледат не нещата, на които обикновено се обръща внимание, на броя на костите или мускулите и т.н., които обикновено съвпадат при човека и животното, а трябва да се обръща внимание на силата на изправения стоеж, която дава на човека неговата форма в процеса на формиране. Това е само част от подлежащото на разглеждане, но важна част. Тази сила, която тук се постига като сила на изправения стоеж в нашето физическо формиране, има същата природа, както и всички сили, които дават формата на нас, земните хора. И само сили от такъв род проникват в нашия аз.
към текста >>
И ако различията между чо
век
а и животното се разглеждат по чисто външни признаци, трябва да се гледат не нещата, на които обикновено се обръща внимание, на броя на костите или мускулите и т.н., които обикновено съвпадат при чо
век
а и животното, а трябва да се обръща внимание на силата на изправения стоеж, която дава на чо
век
а неговата форма в процеса на формиране.
Тези духовни сили, както знаете, при нормалния човек не действат непосредствено в неговия аз, с изключение на Духовете на Формата (в християнската терминология „Власти“). Освен Духовете на Формата, тези сили, които дават на човека неговата изконна форма, другите духовни сили не действат в съвременното съзнание на човека. Ще получим макар и доста оскъдно, но все пак до известна степен удовлетворително понятие за Духовете на Формата, ако обърнем погледа си към формирането на човека, – това е само част, само член от общото му формиране, – на което той е подложен още по време на физическия си живот. Всички ние сме родени, като повече или по-малко пълзящи същества и не е в наша власт да заемем вертикално положение. Обаче с изправения стоеж на човека, – не с математическата вертикала, а със силата, осигуряваща изправения стоеж, – е свързано изключително много в съществото на човека.
И ако различията между човека и животното се разглеждат по чисто външни признаци, трябва да се гледат не нещата, на които обикновено се обръща внимание, на броя на костите или мускулите и т.н., които обикновено съвпадат при човека и животното, а трябва да се обръща внимание на силата на изправения стоеж, която дава на човека неговата форма в процеса на формиране.
Това е само част от подлежащото на разглеждане, но важна част. Тази сила, която тук се постига като сила на изправения стоеж в нашето физическо формиране, има същата природа, както и всички сили, които дават формата на нас, земните хора. И само сили от такъв род проникват в нашия аз.
към текста >>
Напротив, другите сили, които наричаме сили на космическото движение, на космическата мъдрост и космическата воля, обозначавани като Сили, Господства, Престоли (тези стари имена ние употребяваме за тези разглеждани в съвременен дух неща), по същество са недостъпни за съзнанието на чо
век
а, тоест те принадлежат на неговото астрално тяло, на неговото тяло на формиращите сили или етерното тяло и неговото физическо тяло.
Напротив, другите сили, които наричаме сили на космическото движение, на космическата мъдрост и космическата воля, обозначавани като Сили, Господства, Престоли (тези стари имена ние употребяваме за тези разглеждани в съвременен дух неща), по същество са недостъпни за съзнанието на човека, тоест те принадлежат на неговото астрално тяло, на неговото тяло на формиращите сили или етерното тяло и неговото физическо тяло.
Така че ако тези членове на човешката природа се разглеждат без тяхното духовно съдържание, за което сега ставаше дума, ще се отдаваме на голи илюзии и ще виждаме лъжлив образ. В действителност ние се намираме не в това, което ни показва външният лъжлив образ, а в посочените духовни сили.
към текста >>
Но върху чо
век
а влияят до известна степен временно, – както неотдавна описах това във връзка с Гьотевия мироглед, – без непосредствена връзка с неговото развитие, тези два вида сили, които обозначаваме като луциферически или ариманически.
Но върху човека влияят до известна степен временно, – както неотдавна описах това във връзка с Гьотевия мироглед, – без непосредствена връзка с неговото развитие, тези два вида сили, които обозначаваме като луциферически или ариманически.
Можем да кажем: по-духовно действат луциферическите сили (виж рис.9, червеното), повече от подсъзнанието действат ариманическите сили (виж рис.9, лилавото). По такъв начин имаме тричленност в космическото вчленяване на човека в битието. Така че можем да кажем: в човешката природа има определени духовни сили, които са свързани с неговия поток на развитие. Също така има два други силови потока, луциферически и ариманически, които не са свързани с неговия непосредствен поток на развитие, но временно действат върху него и се добавят към това, което, собствено, принадлежи на човека.
към текста >>
По такъв начин имаме тричленност в космическото вчленяване на чо
век
а в битието.
Но върху човека влияят до известна степен временно, – както неотдавна описах това във връзка с Гьотевия мироглед, – без непосредствена връзка с неговото развитие, тези два вида сили, които обозначаваме като луциферически или ариманически. Можем да кажем: по-духовно действат луциферическите сили (виж рис.9, червеното), повече от подсъзнанието действат ариманическите сили (виж рис.9, лилавото).
По такъв начин имаме тричленност в космическото вчленяване на човека в битието.
Така че можем да кажем: в човешката природа има определени духовни сили, които са свързани с неговия поток на развитие. Също така има два други силови потока, луциферически и ариманически, които не са свързани с неговия непосредствен поток на развитие, но временно действат върху него и се добавят към това, което, собствено, принадлежи на човека.
към текста >>
Също така има два други силови потока, луциферически и ариманически, които не са свързани с неговия непосредствен поток на развитие, но временно действат върху него и се добавят към това, което, собствено, принадлежи на чо
век
а.
Но върху човека влияят до известна степен временно, – както неотдавна описах това във връзка с Гьотевия мироглед, – без непосредствена връзка с неговото развитие, тези два вида сили, които обозначаваме като луциферически или ариманически. Можем да кажем: по-духовно действат луциферическите сили (виж рис.9, червеното), повече от подсъзнанието действат ариманическите сили (виж рис.9, лилавото). По такъв начин имаме тричленност в космическото вчленяване на човека в битието. Така че можем да кажем: в човешката природа има определени духовни сили, които са свързани с неговия поток на развитие.
Също така има два други силови потока, луциферически и ариманически, които не са свързани с неговия непосредствен поток на развитие, но временно действат върху него и се добавят към това, което, собствено, принадлежи на човека.
към текста >>
Духовната наука трябва да се заеме с тази духовна химия, иначе ще бъде невъзможно да се разбере живота на чо
век
а.
Да разгледаме сега живота. Когато разглеждаме живота, виждаме не само силовия поток, който, собствено, ни принадлежи, но винаги виждаме нещо като сливане на три силови потока. Каквото и да разглеждаме, било сетивния свят, било човешкия исторически живот, протичащ между удоволствия и страдания, радост и болка, дейност и инертност, го виждаме така, че в него се сливат три потока. В обичания живот не правим това, което прави, например, химикът, когато той разглежда водата не просто като течност, такава, каквато тя изглежда външно, а я разлага на водород и кислород. Духовната наука трябва също да осъществи такова разлагане.
Духовната наука трябва да се заеме с тази духовна химия, иначе ще бъде невъзможно да се разбере живота на човека.
към текста >>
Ако чо
век
би бил оставен на своето спокойно, заложено в неговото изконно същество развитие, – но това не може да стане, знаете това от предшестващите разглеждания, и че той едва във втората половина на живота може да стигне до известно самопознание, – той не би бил подложен на временното влияние на луциферическите и ариманически сили.
Ако човек би бил оставен на своето спокойно, заложено в неговото изконно същество развитие, – но това не може да стане, знаете това от предшестващите разглеждания, и че той едва във втората половина на живота може да стигне до известно самопознание, – той не би бил подложен на временното влияние на луциферическите и ариманически сили.
В действителния живот, така, както го преживяваме, човек е подложен на това временно въздействие на луциферическите и ариманическите сили и даже трябва да се съобразява с действието на тези луциферически и ариманически сили. Във всичко, което в човека принадлежи повече към сферата на неговото съзнание, но така, че това съзнание човек го достига не просто чрез природата, а излиза извън рамките на природата, – ние излизаме извън рамките на природата, когато, например, в първата половина на живота вече стигаме до самопознание, – във всичко, което човек достига посредством своето съзнание, е заложено нещо, което не можем да наречем иначе, освен свръхсъзнателно. Нашето съзнание би изглеждало съвсем различно, ако в това съзнание не беше заложено свръхсъзнателното. Свръхсъзнателното се състои в това, че човек внася в историческия живот повече, отколкото би внесъл, ако би бил предоставен само на физическото си развитие. Днес, в дадения момент от човешкото развитие бихме имали съвсем друга култура, ако не се бяхме влели в това, което само посредством човека се развива в съзнание, – в свръхсъзнанието.
към текста >>
В действителния живот, така, както го преживяваме, чо
век
е подложен на това временно въздействие на луциферическите и ариманическите сили и даже трябва да се съобразява с действието на тези луциферически и ариманически сили.
Ако човек би бил оставен на своето спокойно, заложено в неговото изконно същество развитие, – но това не може да стане, знаете това от предшестващите разглеждания, и че той едва във втората половина на живота може да стигне до известно самопознание, – той не би бил подложен на временното влияние на луциферическите и ариманически сили.
В действителния живот, така, както го преживяваме, човек е подложен на това временно въздействие на луциферическите и ариманическите сили и даже трябва да се съобразява с действието на тези луциферически и ариманически сили.
Във всичко, което в човека принадлежи повече към сферата на неговото съзнание, но така, че това съзнание човек го достига не просто чрез природата, а излиза извън рамките на природата, – ние излизаме извън рамките на природата, когато, например, в първата половина на живота вече стигаме до самопознание, – във всичко, което човек достига посредством своето съзнание, е заложено нещо, което не можем да наречем иначе, освен свръхсъзнателно. Нашето съзнание би изглеждало съвсем различно, ако в това съзнание не беше заложено свръхсъзнателното. Свръхсъзнателното се състои в това, че човек внася в историческия живот повече, отколкото би внесъл, ако би бил предоставен само на физическото си развитие. Днес, в дадения момент от човешкото развитие бихме имали съвсем друга култура, ако не се бяхме влели в това, което само посредством човека се развива в съзнание, – в свръхсъзнанието. Но заедно с това свръхсъзнание вече е дадена възможност за вмешателство на луциферическите сили.
към текста >>
Във всичко, което в чо
век
а принадлежи повече към сферата на неговото съзнание, но така, че това съзнание чо
век
го достига не просто чрез природата, а излиза извън рамките на природата, – ние излизаме извън рамките на природата, когато, например, в първата половина на живота вече стигаме до самопознание, – във всичко, което чо
век
достига посредством своето съзнание, е заложено нещо, което не можем да наречем иначе, освен свръхсъзнателно.
Ако човек би бил оставен на своето спокойно, заложено в неговото изконно същество развитие, – но това не може да стане, знаете това от предшестващите разглеждания, и че той едва във втората половина на живота може да стигне до известно самопознание, – той не би бил подложен на временното влияние на луциферическите и ариманически сили. В действителния живот, така, както го преживяваме, човек е подложен на това временно въздействие на луциферическите и ариманическите сили и даже трябва да се съобразява с действието на тези луциферически и ариманически сили.
Във всичко, което в човека принадлежи повече към сферата на неговото съзнание, но така, че това съзнание човек го достига не просто чрез природата, а излиза извън рамките на природата, – ние излизаме извън рамките на природата, когато, например, в първата половина на живота вече стигаме до самопознание, – във всичко, което човек достига посредством своето съзнание, е заложено нещо, което не можем да наречем иначе, освен свръхсъзнателно.
Нашето съзнание би изглеждало съвсем различно, ако в това съзнание не беше заложено свръхсъзнателното. Свръхсъзнателното се състои в това, че човек внася в историческия живот повече, отколкото би внесъл, ако би бил предоставен само на физическото си развитие. Днес, в дадения момент от човешкото развитие бихме имали съвсем друга култура, ако не се бяхме влели в това, което само посредством човека се развива в съзнание, – в свръхсъзнанието. Но заедно с това свръхсъзнание вече е дадена възможност за вмешателство на луциферическите сили. Трябва само по правилен начин да се разбере, как луциферическите сили действат в човешкото съзнание.
към текста >>
Свръхсъзнателното се състои в това, че чо
век
внася в историческия живот повече, отколкото би внесъл, ако би бил предоставен само на физическото си развитие.
Ако човек би бил оставен на своето спокойно, заложено в неговото изконно същество развитие, – но това не може да стане, знаете това от предшестващите разглеждания, и че той едва във втората половина на живота може да стигне до известно самопознание, – той не би бил подложен на временното влияние на луциферическите и ариманически сили. В действителния живот, така, както го преживяваме, човек е подложен на това временно въздействие на луциферическите и ариманическите сили и даже трябва да се съобразява с действието на тези луциферически и ариманически сили. Във всичко, което в човека принадлежи повече към сферата на неговото съзнание, но така, че това съзнание човек го достига не просто чрез природата, а излиза извън рамките на природата, – ние излизаме извън рамките на природата, когато, например, в първата половина на живота вече стигаме до самопознание, – във всичко, което човек достига посредством своето съзнание, е заложено нещо, което не можем да наречем иначе, освен свръхсъзнателно. Нашето съзнание би изглеждало съвсем различно, ако в това съзнание не беше заложено свръхсъзнателното.
Свръхсъзнателното се състои в това, че човек внася в историческия живот повече, отколкото би внесъл, ако би бил предоставен само на физическото си развитие.
Днес, в дадения момент от човешкото развитие бихме имали съвсем друга култура, ако не се бяхме влели в това, което само посредством човека се развива в съзнание, – в свръхсъзнанието. Но заедно с това свръхсъзнание вече е дадена възможност за вмешателство на луциферическите сили. Трябва само по правилен начин да се разбере, как луциферическите сили действат в човешкото съзнание. Човек никога не би имал стимул да развива друг вид мислене, различен от този, който неотдавна охарактеризирах като идеал на Гьотевия мироглед, ако не беше вмешателството на луциферическите сили. Посредством луциферическите сили човек формира хипотези, посредством луциферическите сили човек фантазира относно действителността.
към текста >>
Днес, в дадения момент от човешкото развитие бихме имали съвсем друга култура, ако не се бяхме влели в това, което само посредством чо
век
а се развива в съзнание, – в свръхсъзнанието.
Ако човек би бил оставен на своето спокойно, заложено в неговото изконно същество развитие, – но това не може да стане, знаете това от предшестващите разглеждания, и че той едва във втората половина на живота може да стигне до известно самопознание, – той не би бил подложен на временното влияние на луциферическите и ариманически сили. В действителния живот, така, както го преживяваме, човек е подложен на това временно въздействие на луциферическите и ариманическите сили и даже трябва да се съобразява с действието на тези луциферически и ариманически сили. Във всичко, което в човека принадлежи повече към сферата на неговото съзнание, но така, че това съзнание човек го достига не просто чрез природата, а излиза извън рамките на природата, – ние излизаме извън рамките на природата, когато, например, в първата половина на живота вече стигаме до самопознание, – във всичко, което човек достига посредством своето съзнание, е заложено нещо, което не можем да наречем иначе, освен свръхсъзнателно. Нашето съзнание би изглеждало съвсем различно, ако в това съзнание не беше заложено свръхсъзнателното. Свръхсъзнателното се състои в това, че човек внася в историческия живот повече, отколкото би внесъл, ако би бил предоставен само на физическото си развитие.
Днес, в дадения момент от човешкото развитие бихме имали съвсем друга култура, ако не се бяхме влели в това, което само посредством човека се развива в съзнание, – в свръхсъзнанието.
Но заедно с това свръхсъзнание вече е дадена възможност за вмешателство на луциферическите сили. Трябва само по правилен начин да се разбере, как луциферическите сили действат в човешкото съзнание. Човек никога не би имал стимул да развива друг вид мислене, различен от този, който неотдавна охарактеризирах като идеал на Гьотевия мироглед, ако не беше вмешателството на луциферическите сили. Посредством луциферическите сили човек формира хипотези, посредством луциферическите сили човек фантазира относно действителността. Той не просто разбира действителността, той съединява свръхсъзнателното със съзнателното.
към текста >>
Чо
век
никога не би имал стимул да развива друг вид мислене, различен от този, който неотдавна охарактеризирах като идеал на Гьотевия мироглед, ако не беше вмешателството на луциферическите сили.
Нашето съзнание би изглеждало съвсем различно, ако в това съзнание не беше заложено свръхсъзнателното. Свръхсъзнателното се състои в това, че човек внася в историческия живот повече, отколкото би внесъл, ако би бил предоставен само на физическото си развитие. Днес, в дадения момент от човешкото развитие бихме имали съвсем друга култура, ако не се бяхме влели в това, което само посредством човека се развива в съзнание, – в свръхсъзнанието. Но заедно с това свръхсъзнание вече е дадена възможност за вмешателство на луциферическите сили. Трябва само по правилен начин да се разбере, как луциферическите сили действат в човешкото съзнание.
Човек никога не би имал стимул да развива друг вид мислене, различен от този, който неотдавна охарактеризирах като идеал на Гьотевия мироглед, ако не беше вмешателството на луциферическите сили.
Посредством луциферическите сили човек формира хипотези, посредством луциферическите сили човек фантазира относно действителността. Той не просто разбира действителността, той съединява свръхсъзнателното със съзнателното. Той създава различни идеи относно действителността, идеи, които му позволяват основно да се срасне с действителността, което би било невъзможно без това. И ако разгледаме цялата област на изкуството, трябва да подчертаем, че в изкуството, в което свръхсъзнателното играе такава голяма роля, ако изкуството не иска да се изроди в гол натурализъм, в голяма степен трябва да действа луциферическият елемент. Не трябва просто да казваме, – и аз няма да се уморя отново и отново да подчертавам това, – че човек в своя живот трябва възможно най-далеч да се държи от луциферическото.
към текста >>
Посредством луциферическите сили чо
век
формира хипотези, посредством луциферическите сили чо
век
фантазира относно действителността.
Свръхсъзнателното се състои в това, че човек внася в историческия живот повече, отколкото би внесъл, ако би бил предоставен само на физическото си развитие. Днес, в дадения момент от човешкото развитие бихме имали съвсем друга култура, ако не се бяхме влели в това, което само посредством човека се развива в съзнание, – в свръхсъзнанието. Но заедно с това свръхсъзнание вече е дадена възможност за вмешателство на луциферическите сили. Трябва само по правилен начин да се разбере, как луциферическите сили действат в човешкото съзнание. Човек никога не би имал стимул да развива друг вид мислене, различен от този, който неотдавна охарактеризирах като идеал на Гьотевия мироглед, ако не беше вмешателството на луциферическите сили.
Посредством луциферическите сили човек формира хипотези, посредством луциферическите сили човек фантазира относно действителността.
Той не просто разбира действителността, той съединява свръхсъзнателното със съзнателното. Той създава различни идеи относно действителността, идеи, които му позволяват основно да се срасне с действителността, което би било невъзможно без това. И ако разгледаме цялата област на изкуството, трябва да подчертаем, че в изкуството, в което свръхсъзнателното играе такава голяма роля, ако изкуството не иска да се изроди в гол натурализъм, в голяма степен трябва да действа луциферическият елемент. Не трябва просто да казваме, – и аз няма да се уморя отново и отново да подчертавам това, – че човек в своя живот трябва възможно най-далеч да се държи от луциферическото. Ако човек се държи далеч от луциферическото, той няма да може да води нормален живот и ще се превърне в архифилистер.
към текста >>
Не трябва просто да казваме, – и аз няма да се уморя отново и отново да подчертавам това, – че чо
век
в своя живот трябва възможно най-далеч да се държи от луциферическото.
Човек никога не би имал стимул да развива друг вид мислене, различен от този, който неотдавна охарактеризирах като идеал на Гьотевия мироглед, ако не беше вмешателството на луциферическите сили. Посредством луциферическите сили човек формира хипотези, посредством луциферическите сили човек фантазира относно действителността. Той не просто разбира действителността, той съединява свръхсъзнателното със съзнателното. Той създава различни идеи относно действителността, идеи, които му позволяват основно да се срасне с действителността, което би било невъзможно без това. И ако разгледаме цялата област на изкуството, трябва да подчертаем, че в изкуството, в което свръхсъзнателното играе такава голяма роля, ако изкуството не иска да се изроди в гол натурализъм, в голяма степен трябва да действа луциферическият елемент.
Не трябва просто да казваме, – и аз няма да се уморя отново и отново да подчертавам това, – че човек в своя живот трябва възможно най-далеч да се държи от луциферическото.
Ако човек се държи далеч от луциферическото, той няма да може да води нормален живот и ще се превърне в архифилистер. Това, което като закваска отново и отново спасява човечеството от филистерство и постоянно го пришпорва, е луциферическата дейност.
към текста >>
Ако чо
век
се държи далеч от луциферическото, той няма да може да води нормален живот и ще се превърне в архифилистер.
Посредством луциферическите сили човек формира хипотези, посредством луциферическите сили човек фантазира относно действителността. Той не просто разбира действителността, той съединява свръхсъзнателното със съзнателното. Той създава различни идеи относно действителността, идеи, които му позволяват основно да се срасне с действителността, което би било невъзможно без това. И ако разгледаме цялата област на изкуството, трябва да подчертаем, че в изкуството, в което свръхсъзнателното играе такава голяма роля, ако изкуството не иска да се изроди в гол натурализъм, в голяма степен трябва да действа луциферическият елемент. Не трябва просто да казваме, – и аз няма да се уморя отново и отново да подчертавам това, – че човек в своя живот трябва възможно най-далеч да се държи от луциферическото.
Ако човек се държи далеч от луциферическото, той няма да може да води нормален живот и ще се превърне в архифилистер.
Това, което като закваска отново и отново спасява човечеството от филистерство и постоянно го пришпорва, е луциферическата дейност.
към текста >>
Но цялата тази луциферическа дейност обуславя в същото време това, че чо
век
до определена степен, може да се каже, е склонен да гледа света сякаш от висотата на птичи полет.
Но цялата тази луциферическа дейност обуславя в същото време това, че човек до определена степен, може да се каже, е склонен да гледа света сякаш от висотата на птичи полет.
Всичко това, което в течение на времето излиза като програми, като прекрасни идеи, посредством които се надяват по един или друг начин да се навлезе в златния век, всичко това произхожда от вливащите се в човека луциферически наклонности. Всичко това, което лишава човека от неговите връзки с действителността, това, посредством което той иска да се издигне по-високо, отколкото му позволяват тези връзки, които определят мястото му като човек, всичко това сочи към луциферическото. Луциферическото в човека е склонност, която ни подтиква към загуба на интерес към ближните ни. Ако бихме следвали своята изконна човешка природа, тоест бихме следвали силите на развитие, които са заложени в самия човешки поток, интересът ни към нашите ближни значително би превишавал този, който имаме в действителност. Луциферическото същество действа така в природата на човека, че той губи интерес към другите хора.
към текста >>
Всичко това, което в течение на времето излиза като програми, като прекрасни идеи, посредством които се надяват по един или друг начин да се навлезе в златния
век
, всичко това произхожда от вливащите се в чо
век
а луциферически наклонности.
Но цялата тази луциферическа дейност обуславя в същото време това, че човек до определена степен, може да се каже, е склонен да гледа света сякаш от висотата на птичи полет.
Всичко това, което в течение на времето излиза като програми, като прекрасни идеи, посредством които се надяват по един или друг начин да се навлезе в златния век, всичко това произхожда от вливащите се в човека луциферически наклонности.
Всичко това, което лишава човека от неговите връзки с действителността, това, посредством което той иска да се издигне по-високо, отколкото му позволяват тези връзки, които определят мястото му като човек, всичко това сочи към луциферическото. Луциферическото в човека е склонност, която ни подтиква към загуба на интерес към ближните ни. Ако бихме следвали своята изконна човешка природа, тоест бихме следвали силите на развитие, които са заложени в самия човешки поток, интересът ни към нашите ближни значително би превишавал този, който имаме в действителност. Луциферическото същество действа така в природата на човека, че той губи интерес към другите хора. И ако се изучава човека в неговата същност, именно на този момент трябва да се обърне особено внимание.
към текста >>
Всичко това, което лишава чо
век
а от неговите връзки с действителността, това, посредством което той иска да се издигне по-високо, отколкото му позволяват тези връзки, които определят мястото му като чо
век
, всичко това сочи към луциферическото.
Но цялата тази луциферическа дейност обуславя в същото време това, че човек до определена степен, може да се каже, е склонен да гледа света сякаш от висотата на птичи полет. Всичко това, което в течение на времето излиза като програми, като прекрасни идеи, посредством които се надяват по един или друг начин да се навлезе в златния век, всичко това произхожда от вливащите се в човека луциферически наклонности.
Всичко това, което лишава човека от неговите връзки с действителността, това, посредством което той иска да се издигне по-високо, отколкото му позволяват тези връзки, които определят мястото му като човек, всичко това сочи към луциферическото.
Луциферическото в човека е склонност, която ни подтиква към загуба на интерес към ближните ни. Ако бихме следвали своята изконна човешка природа, тоест бихме следвали силите на развитие, които са заложени в самия човешки поток, интересът ни към нашите ближни значително би превишавал този, който имаме в действителност. Луциферическото същество действа така в природата на човека, че той губи интерес към другите хора. И ако се изучава човека в неговата същност, именно на този момент трябва да се обърне особено внимание. Много в света би изглеждало съвсем различно, ако в действителността познавахме този наш стремеж да развиваме голям интерес към това, което става вътре в нас, и малко да се интересуваме от това, което мислят, чувстват и искат другите хора.
към текста >>
Луциферическото в чо
век
а е склонност, която ни подтиква към загуба на интерес към ближните ни.
Но цялата тази луциферическа дейност обуславя в същото време това, че човек до определена степен, може да се каже, е склонен да гледа света сякаш от висотата на птичи полет. Всичко това, което в течение на времето излиза като програми, като прекрасни идеи, посредством които се надяват по един или друг начин да се навлезе в златния век, всичко това произхожда от вливащите се в човека луциферически наклонности. Всичко това, което лишава човека от неговите връзки с действителността, това, посредством което той иска да се издигне по-високо, отколкото му позволяват тези връзки, които определят мястото му като човек, всичко това сочи към луциферическото.
Луциферическото в човека е склонност, която ни подтиква към загуба на интерес към ближните ни.
Ако бихме следвали своята изконна човешка природа, тоест бихме следвали силите на развитие, които са заложени в самия човешки поток, интересът ни към нашите ближни значително би превишавал този, който имаме в действителност. Луциферическото същество действа така в природата на човека, че той губи интерес към другите хора. И ако се изучава човека в неговата същност, именно на този момент трябва да се обърне особено внимание. Много в света би изглеждало съвсем различно, ако в действителността познавахме този наш стремеж да развиваме голям интерес към това, което става вътре в нас, и малко да се интересуваме от това, което мислят, чувстват и искат другите хора. Правилното познание за човека се достига само тогава, когато възгледът ни за човека е пронизан от въпроса: какво ме отклонява от интереса, който трябва да изпитвам към другите хора?
към текста >>
Луциферическото същество действа така в природата на чо
век
а, че той губи интерес към другите хора.
Но цялата тази луциферическа дейност обуславя в същото време това, че човек до определена степен, може да се каже, е склонен да гледа света сякаш от висотата на птичи полет. Всичко това, което в течение на времето излиза като програми, като прекрасни идеи, посредством които се надяват по един или друг начин да се навлезе в златния век, всичко това произхожда от вливащите се в човека луциферически наклонности. Всичко това, което лишава човека от неговите връзки с действителността, това, посредством което той иска да се издигне по-високо, отколкото му позволяват тези връзки, които определят мястото му като човек, всичко това сочи към луциферическото. Луциферическото в човека е склонност, която ни подтиква към загуба на интерес към ближните ни. Ако бихме следвали своята изконна човешка природа, тоест бихме следвали силите на развитие, които са заложени в самия човешки поток, интересът ни към нашите ближни значително би превишавал този, който имаме в действителност.
Луциферическото същество действа така в природата на човека, че той губи интерес към другите хора.
И ако се изучава човека в неговата същност, именно на този момент трябва да се обърне особено внимание. Много в света би изглеждало съвсем различно, ако в действителността познавахме този наш стремеж да развиваме голям интерес към това, което става вътре в нас, и малко да се интересуваме от това, което мислят, чувстват и искат другите хора. Правилното познание за човека се достига само тогава, когато възгледът ни за човека е пронизан от въпроса: какво ме отклонява от интереса, който трябва да изпитвам към другите хора? Задача на бъдещата човешка култура ще бъде именно развитието на това познание за човека. Днес до голяма степен познание за човека се нарича това, което някой казва за хората, в зависимост от собствените си представи за това, какви те са или трябва да бъдат.
към текста >>
И ако се изучава чо
век
а в неговата същност, именно на този момент трябва да се обърне особено внимание.
Всичко това, което в течение на времето излиза като програми, като прекрасни идеи, посредством които се надяват по един или друг начин да се навлезе в златния век, всичко това произхожда от вливащите се в човека луциферически наклонности. Всичко това, което лишава човека от неговите връзки с действителността, това, посредством което той иска да се издигне по-високо, отколкото му позволяват тези връзки, които определят мястото му като човек, всичко това сочи към луциферическото. Луциферическото в човека е склонност, която ни подтиква към загуба на интерес към ближните ни. Ако бихме следвали своята изконна човешка природа, тоест бихме следвали силите на развитие, които са заложени в самия човешки поток, интересът ни към нашите ближни значително би превишавал този, който имаме в действителност. Луциферическото същество действа така в природата на човека, че той губи интерес към другите хора.
И ако се изучава човека в неговата същност, именно на този момент трябва да се обърне особено внимание.
Много в света би изглеждало съвсем различно, ако в действителността познавахме този наш стремеж да развиваме голям интерес към това, което става вътре в нас, и малко да се интересуваме от това, което мислят, чувстват и искат другите хора. Правилното познание за човека се достига само тогава, когато възгледът ни за човека е пронизан от въпроса: какво ме отклонява от интереса, който трябва да изпитвам към другите хора? Задача на бъдещата човешка култура ще бъде именно развитието на това познание за човека. Днес до голяма степен познание за човека се нарича това, което някой казва за хората, в зависимост от собствените си представи за това, какви те са или трябва да бъдат. Способността да се приемат хората такива, каквито те са, и ясно да се съзнава, че всеки е такъв, какъвто е, даже престъпникът – това също следва да се допусне, – може винаги да ни каже за света нещо по-важно, отколкото фантазиите, които създаваме за човешкото същество, колкото и прекрасни да са такива мисли: да се каже така, означава да поставим в себе си луциферическото на нужното място.
към текста >>
Правилното познание за чо
век
а се достига само тогава, когато възгледът ни за чо
век
а е пронизан от въпроса: какво ме отклонява от интереса, който трябва да изпитвам към другите хора?
Луциферическото в човека е склонност, която ни подтиква към загуба на интерес към ближните ни. Ако бихме следвали своята изконна човешка природа, тоест бихме следвали силите на развитие, които са заложени в самия човешки поток, интересът ни към нашите ближни значително би превишавал този, който имаме в действителност. Луциферическото същество действа така в природата на човека, че той губи интерес към другите хора. И ако се изучава човека в неговата същност, именно на този момент трябва да се обърне особено внимание. Много в света би изглеждало съвсем различно, ако в действителността познавахме този наш стремеж да развиваме голям интерес към това, което става вътре в нас, и малко да се интересуваме от това, което мислят, чувстват и искат другите хора.
Правилното познание за човека се достига само тогава, когато възгледът ни за човека е пронизан от въпроса: какво ме отклонява от интереса, който трябва да изпитвам към другите хора?
Задача на бъдещата човешка култура ще бъде именно развитието на това познание за човека. Днес до голяма степен познание за човека се нарича това, което някой казва за хората, в зависимост от собствените си представи за това, какви те са или трябва да бъдат. Способността да се приемат хората такива, каквито те са, и ясно да се съзнава, че всеки е такъв, какъвто е, даже престъпникът – това също следва да се допусне, – може винаги да ни каже за света нещо по-важно, отколкото фантазиите, които създаваме за човешкото същество, колкото и прекрасни да са такива мисли: да се каже така, означава да поставим в себе си луциферическото на нужното място. Такъв стремеж към познание на човека ни открива безкрайно много. В хода на човешкото земно развитие не е имало епоха по-отдалечена от действителния, истински интерес към непосредствената природа на човека, от нашето време.
към текста >>
Задача на бъдещата човешка култура ще бъде именно развитието на това познание за чо
век
а.
Ако бихме следвали своята изконна човешка природа, тоест бихме следвали силите на развитие, които са заложени в самия човешки поток, интересът ни към нашите ближни значително би превишавал този, който имаме в действителност. Луциферическото същество действа така в природата на човека, че той губи интерес към другите хора. И ако се изучава човека в неговата същност, именно на този момент трябва да се обърне особено внимание. Много в света би изглеждало съвсем различно, ако в действителността познавахме този наш стремеж да развиваме голям интерес към това, което става вътре в нас, и малко да се интересуваме от това, което мислят, чувстват и искат другите хора. Правилното познание за човека се достига само тогава, когато възгледът ни за човека е пронизан от въпроса: какво ме отклонява от интереса, който трябва да изпитвам към другите хора?
Задача на бъдещата човешка култура ще бъде именно развитието на това познание за човека.
Днес до голяма степен познание за човека се нарича това, което някой казва за хората, в зависимост от собствените си представи за това, какви те са или трябва да бъдат. Способността да се приемат хората такива, каквито те са, и ясно да се съзнава, че всеки е такъв, какъвто е, даже престъпникът – това също следва да се допусне, – може винаги да ни каже за света нещо по-важно, отколкото фантазиите, които създаваме за човешкото същество, колкото и прекрасни да са такива мисли: да се каже така, означава да поставим в себе си луциферическото на нужното място. Такъв стремеж към познание на човека ни открива безкрайно много. В хода на човешкото земно развитие не е имало епоха по-отдалечена от действителния, истински интерес към непосредствената природа на човека, от нашето време. Но не трябва да се бърка това, което тук се има предвид, с липсата на критичност по отношение на човека.
към текста >>
Днес до голяма степен познание за чо
век
а се нарича това, което някой казва за хората, в зависимост от собствените си представи за това, какви те са или трябва да бъдат.
Луциферическото същество действа така в природата на човека, че той губи интерес към другите хора. И ако се изучава човека в неговата същност, именно на този момент трябва да се обърне особено внимание. Много в света би изглеждало съвсем различно, ако в действителността познавахме този наш стремеж да развиваме голям интерес към това, което става вътре в нас, и малко да се интересуваме от това, което мислят, чувстват и искат другите хора. Правилното познание за човека се достига само тогава, когато възгледът ни за човека е пронизан от въпроса: какво ме отклонява от интереса, който трябва да изпитвам към другите хора? Задача на бъдещата човешка култура ще бъде именно развитието на това познание за човека.
Днес до голяма степен познание за човека се нарича това, което някой казва за хората, в зависимост от собствените си представи за това, какви те са или трябва да бъдат.
Способността да се приемат хората такива, каквито те са, и ясно да се съзнава, че всеки е такъв, какъвто е, даже престъпникът – това също следва да се допусне, – може винаги да ни каже за света нещо по-важно, отколкото фантазиите, които създаваме за човешкото същество, колкото и прекрасни да са такива мисли: да се каже така, означава да поставим в себе си луциферическото на нужното място. Такъв стремеж към познание на човека ни открива безкрайно много. В хода на човешкото земно развитие не е имало епоха по-отдалечена от действителния, истински интерес към непосредствената природа на човека, от нашето време. Но не трябва да се бърка това, което тук се има предвид, с липсата на критичност по отношение на човека. Този, който изхожда от идеята: всички хора трябва да се разглеждат като еднакво добри и всички еднакво трябва да се обичат, – разглежда въпроса от удобната луциферическа гледна точка, защото изхожда само от своята фантазия.
към текста >>
Такъв стремеж към познание на чо
век
а ни открива безкрайно много.
Много в света би изглеждало съвсем различно, ако в действителността познавахме този наш стремеж да развиваме голям интерес към това, което става вътре в нас, и малко да се интересуваме от това, което мислят, чувстват и искат другите хора. Правилното познание за човека се достига само тогава, когато възгледът ни за човека е пронизан от въпроса: какво ме отклонява от интереса, който трябва да изпитвам към другите хора? Задача на бъдещата човешка култура ще бъде именно развитието на това познание за човека. Днес до голяма степен познание за човека се нарича това, което някой казва за хората, в зависимост от собствените си представи за това, какви те са или трябва да бъдат. Способността да се приемат хората такива, каквито те са, и ясно да се съзнава, че всеки е такъв, какъвто е, даже престъпникът – това също следва да се допусне, – може винаги да ни каже за света нещо по-важно, отколкото фантазиите, които създаваме за човешкото същество, колкото и прекрасни да са такива мисли: да се каже така, означава да поставим в себе си луциферическото на нужното място.
Такъв стремеж към познание на човека ни открива безкрайно много.
В хода на човешкото земно развитие не е имало епоха по-отдалечена от действителния, истински интерес към непосредствената природа на човека, от нашето време. Но не трябва да се бърка това, което тук се има предвид, с липсата на критичност по отношение на човека. Този, който изхожда от идеята: всички хора трябва да се разглеждат като еднакво добри и всички еднакво трябва да се обичат, – разглежда въпроса от удобната луциферическа гледна точка, защото изхожда само от своята фантазия. Да се разглеждат всички хора като равни, наистина е луциферическа фантазия. Работата съвсем не е в това, да се лелее общата идея, а в това, конкретно да се подходи към всеки отделен човек и да се развива по отношение на него любовно, или по-добре е да се каже, изпълнено с интерес познание.
към текста >>
В хода на човешкото земно развитие не е имало епоха по-отдалечена от действителния, истински интерес към непосредствената природа на чо
век
а, от нашето време.
Правилното познание за човека се достига само тогава, когато възгледът ни за човека е пронизан от въпроса: какво ме отклонява от интереса, който трябва да изпитвам към другите хора? Задача на бъдещата човешка култура ще бъде именно развитието на това познание за човека. Днес до голяма степен познание за човека се нарича това, което някой казва за хората, в зависимост от собствените си представи за това, какви те са или трябва да бъдат. Способността да се приемат хората такива, каквито те са, и ясно да се съзнава, че всеки е такъв, какъвто е, даже престъпникът – това също следва да се допусне, – може винаги да ни каже за света нещо по-важно, отколкото фантазиите, които създаваме за човешкото същество, колкото и прекрасни да са такива мисли: да се каже така, означава да поставим в себе си луциферическото на нужното място. Такъв стремеж към познание на човека ни открива безкрайно много.
В хода на човешкото земно развитие не е имало епоха по-отдалечена от действителния, истински интерес към непосредствената природа на човека, от нашето време.
Но не трябва да се бърка това, което тук се има предвид, с липсата на критичност по отношение на човека. Този, който изхожда от идеята: всички хора трябва да се разглеждат като еднакво добри и всички еднакво трябва да се обичат, – разглежда въпроса от удобната луциферическа гледна точка, защото изхожда само от своята фантазия. Да се разглеждат всички хора като равни, наистина е луциферическа фантазия. Работата съвсем не е в това, да се лелее общата идея, а в това, конкретно да се подходи към всеки отделен човек и да се развива по отношение на него любовно, или по-добре е да се каже, изпълнено с интерес познание.
към текста >>
Но не трябва да се бърка това, което тук се има предвид, с липсата на критичност по отношение на чо
век
а.
Задача на бъдещата човешка култура ще бъде именно развитието на това познание за човека. Днес до голяма степен познание за човека се нарича това, което някой казва за хората, в зависимост от собствените си представи за това, какви те са или трябва да бъдат. Способността да се приемат хората такива, каквито те са, и ясно да се съзнава, че всеки е такъв, какъвто е, даже престъпникът – това също следва да се допусне, – може винаги да ни каже за света нещо по-важно, отколкото фантазиите, които създаваме за човешкото същество, колкото и прекрасни да са такива мисли: да се каже така, означава да поставим в себе си луциферическото на нужното място. Такъв стремеж към познание на човека ни открива безкрайно много. В хода на човешкото земно развитие не е имало епоха по-отдалечена от действителния, истински интерес към непосредствената природа на човека, от нашето време.
Но не трябва да се бърка това, което тук се има предвид, с липсата на критичност по отношение на човека.
Този, който изхожда от идеята: всички хора трябва да се разглеждат като еднакво добри и всички еднакво трябва да се обичат, – разглежда въпроса от удобната луциферическа гледна точка, защото изхожда само от своята фантазия. Да се разглеждат всички хора като равни, наистина е луциферическа фантазия. Работата съвсем не е в това, да се лелее общата идея, а в това, конкретно да се подходи към всеки отделен човек и да се развива по отношение на него любовно, или по-добре е да се каже, изпълнено с интерес познание.
към текста >>
Работата съвсем не е в това, да се лелее общата идея, а в това, конкретно да се подходи към всеки отделен чо
век
и да се развива по отношение на него любовно, или по-добре е да се каже, изпълнено с интерес познание.
Такъв стремеж към познание на човека ни открива безкрайно много. В хода на човешкото земно развитие не е имало епоха по-отдалечена от действителния, истински интерес към непосредствената природа на човека, от нашето време. Но не трябва да се бърка това, което тук се има предвид, с липсата на критичност по отношение на човека. Този, който изхожда от идеята: всички хора трябва да се разглеждат като еднакво добри и всички еднакво трябва да се обичат, – разглежда въпроса от удобната луциферическа гледна точка, защото изхожда само от своята фантазия. Да се разглеждат всички хора като равни, наистина е луциферическа фантазия.
Работата съвсем не е в това, да се лелее общата идея, а в това, конкретно да се подходи към всеки отделен човек и да се развива по отношение на него любовно, или по-добре е да се каже, изпълнено с интерес познание.
към текста >>
Тази луциферическа сила трябва да присъства в нас, защото ако се намирахме само в прогресиращия поток и развивахме съответна с природата и духа склонност към познание на всеки чо
век
, бихме били опиянени от това познание за хората.
Можете да попитате: какви цели, собствено, преследват в нас тези луциферически сили, когато те препятстват развитието на търпимост в разумен смисъл, по отношение на човешката природа и интереса към нея? Те напълно се оправдават в общото стопанство на Духа, ако ми бъде позволено да употребя този филистерски израз.
Тази луциферическа сила трябва да присъства в нас, защото ако се намирахме само в прогресиращия поток и развивахме съответна с природата и духа склонност към познание на всеки човек, бихме били опиянени от това познание за хората.
Ние бихме се опили и не бихме могли по правилен начин да се върнем в себе си. Това е свързано с много тайни на битието, че в живота, собствено, няма нищо, което би водило до злото, до нещастието, ако се проследи до края. Това, което правомерно ни влече към другите хора, което ни стимулира да намираме другите хора в нас самите, би действало така, че ние бихме се опили в нашето познание за хората, ако постоянно го нямаше луциферическото жило, което отново и отново не ни дава да потънем, което отново и отново ни издига на повърхността и ни довежда до нас самите, и пробужда в нас интерес към самите себе си. Именно в нашето отношение към хората ние живеем в постоянно колебание между изконните ни сили и луциферическата сила. И този, който би казал, че би било по-разумно, ако човек би следвал само своята изконна сила и няма работа с луциферическата, той би трябвало да се съгласи и с това, че ако имаме везна с две блюда, той би се съгласил да отстрани едното и да тегли на везна с едно блюдо.
към текста >>
И този, който би казал, че би било по-разумно, ако чо
век
би следвал само своята изконна сила и няма работа с луциферическата, той би трябвало да се съгласи и с това, че ако имаме везна с две блюда, той би се съгласил да отстрани едното и да тегли на везна с едно блюдо.
Тази луциферическа сила трябва да присъства в нас, защото ако се намирахме само в прогресиращия поток и развивахме съответна с природата и духа склонност към познание на всеки човек, бихме били опиянени от това познание за хората. Ние бихме се опили и не бихме могли по правилен начин да се върнем в себе си. Това е свързано с много тайни на битието, че в живота, собствено, няма нищо, което би водило до злото, до нещастието, ако се проследи до края. Това, което правомерно ни влече към другите хора, което ни стимулира да намираме другите хора в нас самите, би действало така, че ние бихме се опили в нашето познание за хората, ако постоянно го нямаше луциферическото жило, което отново и отново не ни дава да потънем, което отново и отново ни издига на повърхността и ни довежда до нас самите, и пробужда в нас интерес към самите себе си. Именно в нашето отношение към хората ние живеем в постоянно колебание между изконните ни сили и луциферическата сила.
И този, който би казал, че би било по-разумно, ако човек би следвал само своята изконна сила и няма работа с луциферическата, той би трябвало да се съгласи и с това, че ако имаме везна с две блюда, той би се съгласил да отстрани едното и да тегли на везна с едно блюдо.
Животът протича също в равновесни състояния, а не в абсолютно определени отношения. Това е то, което преди всичко може да се каже по отношение на вмешателството на луциферическото в човешкия живот: то завладява съзнанието, но така, че свръхсъзнателното се смесва със съзнанието.
към текста >>
Ако искаме, бих казал, персонално да охарактеризираме Ариман и Луцифер, трябва да кажем: Луцифер е високомерен дух, който обича да се рее във висините и да гледа всичко от птичи поглед; Ариман е самотен дух, който неохотно позволява да бъде видян, който пребивава в подсъзнанието на чо
век
а, действа върху подсъзнанието на чо
век
а и от това подсъзнание произвежда съждения.
Ариманическият елемент завладява преди всичко и основно подсъзнателното в човешкия живот. Към всичко това, което е подсъзнателно, често с рафинирани стимули в човешката природа се намесват ариманическите сили.
Ако искаме, бих казал, персонално да охарактеризираме Ариман и Луцифер, трябва да кажем: Луцифер е високомерен дух, който обича да се рее във висините и да гледа всичко от птичи поглед; Ариман е самотен дух, който неохотно позволява да бъде видян, който пребивава в подсъзнанието на човека, действа върху подсъзнанието на човека и от това подсъзнание произвежда съждения.
Тогава на човек му се струва, че той разсъждава от своето съзнание, докато често тези съждения се пораждат от подсъзнателни импулси или от ариманичните сили.
към текста >>
Тогава на чо
век
му се струва, че той разсъждава от своето съзнание, докато често тези съждения се пораждат от подсъзнателни импулси или от ариманичните сили.
Ариманическият елемент завладява преди всичко и основно подсъзнателното в човешкия живот. Към всичко това, което е подсъзнателно, често с рафинирани стимули в човешката природа се намесват ариманическите сили. Ако искаме, бих казал, персонално да охарактеризираме Ариман и Луцифер, трябва да кажем: Луцифер е високомерен дух, който обича да се рее във висините и да гледа всичко от птичи поглед; Ариман е самотен дух, който неохотно позволява да бъде видян, който пребивава в подсъзнанието на човека, действа върху подсъзнанието на човека и от това подсъзнание произвежда съждения.
Тогава на човек му се струва, че той разсъждава от своето съзнание, докато често тези съждения се пораждат от подсъзнателни импулси или от ариманичните сили.
към текста >>
Петър затова така нарича Ариман, защото, всъщност, Ариман обитава в скришното, тоест в подсъзнанието на човешката природа и се стреми да достигне своята мирова цел чрез това, че отклонява подсъзнателните сили на чо
век
а към себе си, за да постигне чрез тях други цели в мировото развитие, различни от тези, които стоят в прекия човешки поток.
Религиозните представи, както ни е известно, често произлизат от древните, осъвременени и възприети мирогледи. И Петър съвсем не без основание нарича именно Ариман прокрадващ се лъв, който търси да хване някого и да го погълне.
Петър затова така нарича Ариман, защото, всъщност, Ариман обитава в скришното, тоест в подсъзнанието на човешката природа и се стреми да достигне своята мирова цел чрез това, че отклонява подсъзнателните сили на човека към себе си, за да постигне чрез тях други цели в мировото развитие, различни от тези, които стоят в прекия човешки поток.
към текста >>
Всичко, което е свързано с желанието на чо
век
а да властва над другите хора, всичко, което противоречи на здравите социални импулси, има ариманическа природа.
И според твърдото убеждение на тези, които издигат идеите за всемирно щастие, светът може да бъде ощастливен само посредством тези идеи. Причината за това е, че такова луциферическо мислене носи перспективен характер, то гледа на всичко от висотата на птичия полет, оставяйки без внимание всичко, което мърда там долу, и мисли, че следвайки насоката на мислите, набелязани от висотата на птичия полет, светът може да се поправи. Такива идеи за всемирно щастие, основани на недостатъчно знание за човешката природа, носят луциферически характер. Мечтите за световно господство, произлизащи от особени човешки области, носят ариманически характер, защото тези мечти за световно господство изхождат от подсъзнанието. Да се вземе отделна област от човешкото битие и да се направи опит в тази отделна област да се обхване целия свят, това значи да се постъпи ариманически.
Всичко, което е свързано с желанието на човека да властва над другите хора, всичко, което противоречи на здравите социални импулси, има ариманическа природа.
Човек, за когото може да се каже, – но не в суеверния, а в нашия смисъл, – че е обладан от Луцифер, губи интерес към своите ближни. Човек, обладан от Ариман, би искал да добие власт над възможно най-голямо количество хора; и ако е умен, той се старае да използва човешките слабости, за да овладее хората чрез тези слабости. Защото това е в стила на Ариман: в подземното, в подсъзнателното да изнамира човешките слабости, за да господства чрез тях над хората.
към текста >>
Чо
век
, за когото може да се каже, – но не в суеверния, а в нашия смисъл, – че е обладан от Луцифер, губи интерес към своите ближни.
Причината за това е, че такова луциферическо мислене носи перспективен характер, то гледа на всичко от висотата на птичия полет, оставяйки без внимание всичко, което мърда там долу, и мисли, че следвайки насоката на мислите, набелязани от висотата на птичия полет, светът може да се поправи. Такива идеи за всемирно щастие, основани на недостатъчно знание за човешката природа, носят луциферически характер. Мечтите за световно господство, произлизащи от особени човешки области, носят ариманически характер, защото тези мечти за световно господство изхождат от подсъзнанието. Да се вземе отделна област от човешкото битие и да се направи опит в тази отделна област да се обхване целия свят, това значи да се постъпи ариманически. Всичко, което е свързано с желанието на човека да властва над другите хора, всичко, което противоречи на здравите социални импулси, има ариманическа природа.
Човек, за когото може да се каже, – но не в суеверния, а в нашия смисъл, – че е обладан от Луцифер, губи интерес към своите ближни.
Човек, обладан от Ариман, би искал да добие власт над възможно най-голямо количество хора; и ако е умен, той се старае да използва човешките слабости, за да овладее хората чрез тези слабости. Защото това е в стила на Ариман: в подземното, в подсъзнателното да изнамира човешките слабости, за да господства чрез тях над хората.
към текста >>
Чо
век
, обладан от Ариман, би искал да добие власт над възможно най-голямо количество хора; и ако е умен, той се старае да използва човешките слабости, за да овладее хората чрез тези слабости.
Такива идеи за всемирно щастие, основани на недостатъчно знание за човешката природа, носят луциферически характер. Мечтите за световно господство, произлизащи от особени човешки области, носят ариманически характер, защото тези мечти за световно господство изхождат от подсъзнанието. Да се вземе отделна област от човешкото битие и да се направи опит в тази отделна област да се обхване целия свят, това значи да се постъпи ариманически. Всичко, което е свързано с желанието на човека да властва над другите хора, всичко, което противоречи на здравите социални импулси, има ариманическа природа. Човек, за когото може да се каже, – но не в суеверния, а в нашия смисъл, – че е обладан от Луцифер, губи интерес към своите ближни.
Човек, обладан от Ариман, би искал да добие власт над възможно най-голямо количество хора; и ако е умен, той се старае да използва човешките слабости, за да овладее хората чрез тези слабости.
Защото това е в стила на Ариман: в подземното, в подсъзнателното да изнамира човешките слабости, за да господства чрез тях над хората.
към текста >>
Всичко това трябва да го отчетем, ако искаме да питаме и по-нататък: какво значение имат ариманическите и луциферическите силови същества във всички космически взаимовръзки, в които е вплетен също и чо
век
ът?
Каква е природата на тези ариманически и луциферически сили? Ние знаем, че нашата Земя е метаморфоза – употребявайки този израз на Гьоте – на предшестващи мирови тела, четвърта метаморфоза. Ползвайки определена терминология, ние казахме: в началото Земята е била въплътена като Сатурн, след това като Слънце, след това като Луна и сега е въплътена като Земя. И така, ние знаем, че тази Земя е четвърто въплъщение на своето космическо същество, четвърта метаморфоза. Тя ще претърпи и по-нататъшни метаморфози.
Всичко това трябва да го отчетем, ако искаме да питаме и по-нататък: какво значение имат ариманическите и луциферическите силови същества във всички космически взаимовръзки, в които е вплетен също и човекът?
Знаем, че с формирането на най-близката ни част на Космоса – нашата Земя, са свързани Духовете на Формата. И ако обърнем внимание на една много характерна особеност на земната формация, тя е – както вече казах – идентична, макар и в ограничена степен, с това, как посредством нашата собствена сила на изправения стоеж преодоляваме силата на тежестта. Тези Духове на Формата са до известна степен управляващи сили на земното битие, съвременна метаморфоза на нашата планета. Но Духовете на Формата действат, както знаем, чрез други духове, които употребявайки старата терминология в съвременното ѝ значение, наричаме Архаи, Архангели и Ангели.
към текста >>
Оттук установяваме, че в хода на първоначалното развитие за чо
век
а, силите на Архаите до известна степен са в служба на Духовете на Формата.
От тези същества нас ни интересуват преди всичко Архаите, наричани още Пра̀сили или Начала. Знаем, че в йерархичния ред Духовете на Формата стоят непосредствено над Пра̀силите.
Оттук установяваме, че в хода на първоначалното развитие за човека, силите на Архаите до известна степен са в служба на Духовете на Формата.
В нашето човешко същество действат Архаите, действат и Властите: духове, които нарекохме Пра̀сили, и които нарекохме Духове на Формата. Освен това винаги има определени Духове на Формата, които се маскират като Пра̀сили, като Архаи. Те биха могли да бъдат Власти, но действат не като Власти, а се изявяват като Архаи и се маскират. Съществен факт, който откриваме, е как в мировото устройство определени духовни същества поемат роли, които се различават от собствената им степен на развитие.
към текста >>
Това трябва да признае чо
век
, иначе той вечно просто ще хули ариманическите и луциферическите сили, без да се опита да ги разбере.
Чували сте известната история, как една принцеса, вследствие думи на Лайбниц[ii] – принцесите понякога няма какво да правят – обиколила цялата градина в търсене на две напълно еднакви листа и така и не ги намерила, доколкото в действителността не съществуват две еднакви листа. И така, всички ние в определено отношение сме се формирали от непространственото, затова и се различаваме един от друг. Все пак ние сме подобни един на друг, особено ако сме роднини по кръвна линия. Ние сме подобни един на друг, доколкото има духовни същества, които образуват пространственото от пространственото, образуват го по образец на пространственото. Ние сме подобни един на друг, доколкото нас ни пронизват ариманическите сили.
Това трябва да признае човек, иначе той вечно просто ще хули ариманическите и луциферическите сили, без да се опита да ги разбере.
към текста >>
Доколкото се осмелявате да си кажете: аз съм чо
век
, съответствам на моя образ и не съм идентичен на никой друг, – дотолкова вървите по прекия път на развитие.
С този пример нагледно можете да видите, как Ариман се намесва в живота.
Доколкото се осмелявате да си кажете: аз съм човек, съответствам на моя образ и не съм идентичен на никой друг, – дотолкова вървите по прекия път на развитие.
Ако само това действаше в света, ако не се намесваше ариманическият страничен поток, нито една майка не би могла да се радва на това, че нейната дъщеря толкова прилича на нея, защото ще и се набие в очите, че всеки отделен човек е пространствено отражение на непространственото и нито едно пространствено не прилича на друго. Навлизането на определени Духове на Формата в пространството поражда ариманическото. Естествено, ариманическото не се ограничава само с подобието на хората, а то се разпространява върху много неща; но ние успяхме да покажем това с един пример.
към текста >>
Ако само това действаше в света, ако не се намесваше ариманическият страничен поток, нито една майка не би могла да се радва на това, че нейната дъщеря толкова прилича на нея, защото ще и се набие в очите, че всеки отделен чо
век
е пространствено отражение на непространственото и нито едно пространствено не прилича на друго.
С този пример нагледно можете да видите, как Ариман се намесва в живота. Доколкото се осмелявате да си кажете: аз съм човек, съответствам на моя образ и не съм идентичен на никой друг, – дотолкова вървите по прекия път на развитие.
Ако само това действаше в света, ако не се намесваше ариманическият страничен поток, нито една майка не би могла да се радва на това, че нейната дъщеря толкова прилича на нея, защото ще и се набие в очите, че всеки отделен човек е пространствено отражение на непространственото и нито едно пространствено не прилича на друго.
Навлизането на определени Духове на Формата в пространството поражда ариманическото. Естествено, ариманическото не се ограничава само с подобието на хората, а то се разпространява върху много неща; но ние успяхме да покажем това с един пример.
към текста >>
Сега ви моля да си спомните разглежданията, които направих не за да ви обнадеждя, а просто изхождайки от самия предмет, когато казах, че чо
век
, собствено, става способен за самопознание едва във втората половина от своя живот.
Сега ви моля да си спомните разглежданията, които направих не за да ви обнадеждя, а просто изхождайки от самия предмет, когато казах, че човек, собствено, става способен за самопознание едва във втората половина от своя живот.
Аз казах: доколкото животът ни взема във времето такова течение и доколкото само това течение и никое друго ни въздейства във времето, всъщност можем да стигнем до самопознание едва във втората половина на живота. Но както казах тогава, през първата половина от живота действат луциферическите сили и подбуждат самопознанието, което не произтича от нашата изконна човешка природа. На това противопоставих, какъв би бил човешкият живот, ако би следвал само изначалната си природа, това, което нарекох „царство на постоянното съществуване“ (вечността). По отношение на всичко това, което се отнася до изначалната човешка природа, на петдесет години ние сме съвсем различни хора, отколкото сме били на двадесет; ние сме се развили. По отношение на всичко това, в което не сме се развили, ние принадлежим не на нашата телесност, а на духовно-душевното и сме свързани с царството на вечността, с това царство, в което времето не играе никаква роля.
към текста >>
И това, което иначе в живота би действало извънвремево в душата на чо
век
а, се премества от тези духове в областта на времето.
Над съществата от йерархията на Властите има само същества, принадлежащи на царството на вечността. Но сред тях има такива, които се маскират като същества, действащи във времето, изявяващи се във времето. И както другите същества, които охарактеризирах като ариманически, се изявяват в пространството, така има същества, които се изявяват във времето. Това са луциферическите същества, които в йерархичния ред принадлежат към Духовете на Мъдростта, но действат като Духове на Формата, доколкото те действат във времето.
И това, което иначе в живота би действало извънвремево в душата на човека, се премества от тези духове в областта на времето.
Затова се получава, че, например, определени неща, които винаги биха съществували за нас, ако се ориентирахме само според царството на вечността, също се подчиняват на времето; например, могат да бъдат забравени от нас и т.н., което е свързано само с нашата телесно-душевна природа – спомняне, памет, – но не и с нашата духовно-душевна природа.
към текста >>
Трябва да осъзнаваме, че образът, който често съм давал за пример, е единствено правилният: този, който мисли, че духовната дейност произлиза от материалното, прилича на чо
век
, който, стоейки пред огледалото, мисли, че собственият му отразен образ стои зад огледалото.
Ако нашата душа не беше пронизана от луциферическите същества, духовната ни дейност би изглеждала като непосредствено духовна. Тогава не би ни идвало на ум, че духовната дейност може да бъде свързана с материалното.
Трябва да осъзнаваме, че образът, който често съм давал за пример, е единствено правилният: този, който мисли, че духовната дейност произлиза от материалното, прилича на човек, който, стоейки пред огледалото, мисли, че собственият му отразен образ стои зад огледалото.
Разбира се, образът зависи от това, как е направено огледалото; също и нашето мислене, зависи от нашата телесност. Но самото тяло играе роля на огледало. Това непосредствено би се откривало на съзнанието на човека, ако не беше луциферическата илюзия, че духовната дейност се формира на основата на вещественото, но доколкото Луцифер се намесва в свръхсъзнателното, той създава видимост, която ни води за носа, както ако отидехме при огледалото и го разбиехме, за да видим кой стои зад него.
към текста >>
Това непосредствено би се откривало на съзнанието на чо
век
а, ако не беше луциферическата илюзия, че духовната дейност се формира на основата на вещественото, но доколкото Луцифер се намесва в свръхсъзнателното, той създава видимост, която ни води за носа, както ако отидехме при огледалото и го разбиехме, за да видим кой стои зад него.
Ако нашата душа не беше пронизана от луциферическите същества, духовната ни дейност би изглеждала като непосредствено духовна. Тогава не би ни идвало на ум, че духовната дейност може да бъде свързана с материалното. Трябва да осъзнаваме, че образът, който често съм давал за пример, е единствено правилният: този, който мисли, че духовната дейност произлиза от материалното, прилича на човек, който, стоейки пред огледалото, мисли, че собственият му отразен образ стои зад огледалото. Разбира се, образът зависи от това, как е направено огледалото; също и нашето мислене, зависи от нашата телесност. Но самото тяло играе роля на огледало.
Това непосредствено би се откривало на съзнанието на човека, ако не беше луциферическата илюзия, че духовната дейност се формира на основата на вещественото, но доколкото Луцифер се намесва в свръхсъзнателното, той създава видимост, която ни води за носа, както ако отидехме при огледалото и го разбиехме, за да видим кой стои зад него.
към текста >>
Противоположен полюс е заблудата на хората, че сякаш това, което се намира в сетивния свят, някога е могло да действа на вътрешния живот на чо
век
а.
Сега трябва да се обърнем към противоположния полюс. Луциферическата измама се състои в това, сякаш огледалото, вещественото, може да произвежда от себе си духовното.
Противоположен полюс е заблудата на хората, че сякаш това, което се намира в сетивния свят, някога е могло да действа на вътрешния живот на човека.
Ако не беше ариманическата илюзия, която възниква вследствие действието на силите, които встъпват от непространственото в пространственото, човек би видял, че никога на съществото му не могат да влияят силите, които се коренят във вещественото. Твърдението, че във вещественото се коренят силите, корени се енергията, която може да продължи да действа в човека, е чисто ариманическо твърдение и този, който говори така, провъзгласява Ариман за свой бог, макар и да не го изрича директно.
към текста >>
Ако не беше ариманическата илюзия, която възниква вследствие действието на силите, които встъпват от непространственото в пространственото, чо
век
би видял, че никога на съществото му не могат да влияят силите, които се коренят във вещественото.
Сега трябва да се обърнем към противоположния полюс. Луциферическата измама се състои в това, сякаш огледалото, вещественото, може да произвежда от себе си духовното. Противоположен полюс е заблудата на хората, че сякаш това, което се намира в сетивния свят, някога е могло да действа на вътрешния живот на човека.
Ако не беше ариманическата илюзия, която възниква вследствие действието на силите, които встъпват от непространственото в пространственото, човек би видял, че никога на съществото му не могат да влияят силите, които се коренят във вещественото.
Твърдението, че във вещественото се коренят силите, корени се енергията, която може да продължи да действа в човека, е чисто ариманическо твърдение и този, който говори така, провъзгласява Ариман за свой бог, макар и да не го изрича директно.
към текста >>
Твърдението, че във вещественото се коренят силите, корени се енергията, която може да продължи да действа в чо
век
а, е чисто ариманическо твърдение и този, който говори така, провъзгласява Ариман за свой бог, макар и да не го изрича директно.
Сега трябва да се обърнем към противоположния полюс. Луциферическата измама се състои в това, сякаш огледалото, вещественото, може да произвежда от себе си духовното. Противоположен полюс е заблудата на хората, че сякаш това, което се намира в сетивния свят, някога е могло да действа на вътрешния живот на човека. Ако не беше ариманическата илюзия, която възниква вследствие действието на силите, които встъпват от непространственото в пространственото, човек би видял, че никога на съществото му не могат да влияят силите, които се коренят във вещественото.
Твърдението, че във вещественото се коренят силите, корени се енергията, която може да продължи да действа в човека, е чисто ариманическо твърдение и този, който говори така, провъзгласява Ариман за свой бог, макар и да не го изрича директно.
към текста >>
И така, чо
век
се колебае между тези две илюзии; от една страна, между илюзията, която постоянно го мами, сякаш огледалото само произвежда образи, като действителни същества, сякаш веществото може да осъществява духовна дейност.
И така, човек се колебае между тези две илюзии; от една страна, между илюзията, която постоянно го мами, сякаш огледалото само произвежда образи, като действителни същества, сякаш веществото може да осъществява духовна дейност.
Другата илюзия се състои в това, че във външното сетивно битие се съдържа енергия, която в преобразуван вид може да доведе до човешката дейност. Първата е луциферическата илюзия, втората – ариманическата илюзия.
към текста >>
Живеем в епоха, когато чо
век
трябва да започне съзнателно да си изяснява, какво действа в неговата душа.
Характерно за нашето днешно време е това, че то не е склонно да се отнася с духовното така, както се отнася с природното. Обаче е доста по-лесно да се говори за духа от гледна точка на мъглявия мистицизъм или от гледна точка на абстрактните естественонаучни понятия, отколкото по действителен научен начин, както това се прави по отношение на природата, конкретно да се вниква в духовните процеси и духовните импулси.
Живеем в епоха, когато човек трябва да започне съзнателно да си изяснява, какво действа в неговата душа.
Знаем защо мина времето, когато в своето подсъзнание човек можеше да намери импулсите, които са му давали по-нататъшните насоки; днес човек трябва да започне съзнателно да встъпва в областта, в която живее неговото душевно и това душевно изработва съзнанието.
към текста >>
Знаем защо мина времето, когато в своето подсъзнание чо
век
можеше да намери импулсите, които са му давали по-нататъшните насоки; днес чо
век
трябва да започне съзнателно да встъпва в областта, в която живее неговото душевно и това душевно изработва съзнанието.
Характерно за нашето днешно време е това, че то не е склонно да се отнася с духовното така, както се отнася с природното. Обаче е доста по-лесно да се говори за духа от гледна точка на мъглявия мистицизъм или от гледна точка на абстрактните естественонаучни понятия, отколкото по действителен научен начин, както това се прави по отношение на природата, конкретно да се вниква в духовните процеси и духовните импулси. Живеем в епоха, когато човек трябва да започне съзнателно да си изяснява, какво действа в неговата душа.
Знаем защо мина времето, когато в своето подсъзнание човек можеше да намери импулсите, които са му давали по-нататъшните насоки; днес човек трябва да започне съзнателно да встъпва в областта, в която живее неговото душевно и това душевно изработва съзнанието.
към текста >>
И така, можем да кажем, че чо
век
, собствено, би бил съвсем друго същество, ако в своето развитие той би следвал само своята изконна природа и добрите духовни сили в света, отколкото е сега, когато в действителността той следва това изконно развитие при съвместното времево въздействие върху него на луциферическите и ариманическите сили.
И така, можем да кажем, че човек, собствено, би бил съвсем друго същество, ако в своето развитие той би следвал само своята изконна природа и добрите духовни сили в света, отколкото е сега, когато в действителността той следва това изконно развитие при съвместното времево въздействие върху него на луциферическите и ариманическите сили.
Въпросът се състои в следното: как да се установи равновесие между тези три сили. За да се установи това състояние на равновесие или най-малкото да се разбере как то се установява, трябва да разгледаме следното.
към текста >>
Всъщност това, което може да бъде наречено смърт, се различава при растенията, животните и чо
век
а.
Външното естествознание се чувства много удобно, когато в определени области съди по принцип: ножът е предназначен за хранене, така че се взема бръснарско ножче и с него се нарязва храната. Така днес се формират много естественонаучни съждения, например, по отношение на смъртта. По отношение на смъртта днешното естествознание не отива по-далеч от близкото по значение понятие за прекратяване дейността на организма. Това е удобно, защото тогава може, както в гротескна форма правят някои наричащи себе си изследователи, да се говори за смърт на растения, смърт на животни и смърт на хора в един и същи смисъл. Но това е същото, ако говорейки за ножове, слагаме в една категория ножа за хранене и бръснарското ножче.
Всъщност това, което може да бъде наречено смърт, се различава при растенията, животните и човека.
Когато във всичките три царства под това се разбира прекратяване на дейността на органичните функции, понятието се генерализира.
към текста >>
Смъртта не е еднократно явление, защото чо
век
започва, собствено, да умира, още щом се роди, доколкото импулсите за умиране вече са заложени в него, а самата смърт идва в определен момент от времето.
Ако се изучава смъртта в човешката природа, – ние често сме говорили за това явление, – тя е такова нещо, че може да се разглежда в известен смисъл като балансираща сила за луциферическите сили.
Смъртта не е еднократно явление, защото човек започва, собствено, да умира, още щом се роди, доколкото импулсите за умиране вече са заложени в него, а самата смърт идва в определен момент от времето.
Всичко това, което като силови импулси води до смъртта, са в същото време тези сили, които установяват равновесие по отношение на луциферическите сили. Защото чрез смъртта човек се извежда от областта на времевото в областта на вечността.
към текста >>
Защото чрез смъртта чо
век
се извежда от областта на времевото в областта на вечността.
Ако се изучава смъртта в човешката природа, – ние често сме говорили за това явление, – тя е такова нещо, че може да се разглежда в известен смисъл като балансираща сила за луциферическите сили. Смъртта не е еднократно явление, защото човек започва, собствено, да умира, още щом се роди, доколкото импулсите за умиране вече са заложени в него, а самата смърт идва в определен момент от времето. Всичко това, което като силови импулси води до смъртта, са в същото време тези сили, които установяват равновесие по отношение на луциферическите сили.
Защото чрез смъртта човек се извежда от областта на времевото в областта на вечността.
към текста >>
И в това отношение не би ставало никакво балансиране, ако в царството на времевото я нямаше смъртта, която отново връща чо
век
а от царството на времевото в царството на вечността.
Сега знаем, че същността на луциферическите сили се състои именно в това, че те, собствено, принадлежат на царството на вечността и това, което те трябва да правят в царството на вечността, го внасят във времето.
И в това отношение не би ставало никакво балансиране, ако в царството на времевото я нямаше смъртта, която отново връща човека от царството на времевото в царството на вечността.
Смъртта има балансираща функция по отношение на луциферическото. Луциферическото внася вечността във времевото, а смъртта внася времевото във вечността. Така можем абстрактно да изразим това, обаче в тази абстракция се съдържа значителна доза конкретност.
към текста >>
Опитайте се по правилен начин да задавате въпроси за живота, опитайте се някак да разгледате чо
век
а, който по някакви белези особено прилича на родителите си, на баба си и дядо си и т.н., и погледнете след това унаследените морални импулси: ще видите, че унаследените морални импулси, като правило, действат в противоположна посока на подобието на формите.
Посредством силите на наследствеността, които носим в себе си, ние, собствено, противодействаме на подобието на формите. Само сбърканата наука отъждествява подобието с наследствеността. Ние изглеждаме подобни на нашите родители, но в същото време от нашите родители в своето вътрешно същество ние наследяваме определени сили, които се стремят да ни върнат към човешкия праобраз. Това, което сме унаследили, се намира в борба с подобието. Едно по-фино наблюдение на човешкия живот, дори без свръхсетивно виждане, а само чрез външно наблюдение, вече може да стигне до това.
Опитайте се по правилен начин да задавате въпроси за живота, опитайте се някак да разгледате човека, който по някакви белези особено прилича на родителите си, на баба си и дядо си и т.н., и погледнете след това унаследените морални импулси: ще видите, че унаследените морални импулси, като правило, действат в противоположна посока на подобието на формите.
към текста >>
Може да се дойде в Кобленц или на някое друго място, например, в Базел, там да се любуваме на Рейн и това може да предизвика изказването: тече си Рейн, неизвестно откога, навярно в продължение на столетия, може би от памти
век
а.
Може да се дойде в Кобленц или на някое друго място, например, в Базел, там да се любуваме на Рейн и това може да предизвика изказването: тече си Рейн, неизвестно откога, навярно в продължение на столетия, може би от памтивека.
Колко стар е Рейн! Но кое, собствено, е старото в него? Водата, която виждаме, напълно се сменя за няколко дни, тя изтича: навярно тя не е толкова стара, защото преди няколко дена нея я е нямало тук, тя е била някъде другаде. Това, което виждате тук, навярно не е толкова старо, то не е на стотици години. И ако говорите за Рейн, вие вероятно не говорите за руслото в земята, по което тече водата; вие говорите за това, което, собствено, нямате пред очите си.
към текста >>
22.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Съгласно нашето познание за развитието на човечеството, знаете, че имаме работа с прогресивен поток сили, изхождащ от висшите йерархии, който принадлежи на изконната природа на чо
век
а, и с два странични потока, с луциферически и ариманически поток.
От многобройните указания и обяснения, които съм давал относно Мистерията на Христос, можете да разберете, какво следва да се различава между това, което е заложено в общия ход на развитието на човечеството до Мистерията на Голгота, и това, което е встъпило в развитието на човечеството благодарение на Мистерията на Голгота.
Съгласно нашето познание за развитието на човечеството, знаете, че имаме работа с прогресивен поток сили, изхождащ от висшите йерархии, който принадлежи на изконната природа на човека, и с два странични потока, с луциферически и ариманически поток.
към текста >>
Тоест ако в нашия пети период особено е изразена луциферическата крива, това не означава, че, доколкото Луцифер действа особено интензивно, значи, че Ариман стои извън кръга на въздействието; напротив, това означава, че доколкото Луцифер особено интензивно действа в сферата на историята, Ариман особено завладява подсъзнателните региони на чо
век
а.
Затова в този период ариманическото развитие, което изобразявам тук с жълта линия, трябва така да го нарисувам, че то да бъде особено интензивно в атлантския период, а тук, в следатлантския период то отново отслабва, – тук говоря за историческото развитие, – и трябва да си изясним, че ако така сме характеризирали нещата, винаги трябва да отчитаме това, което неотдавна казах: когато Луцифер действа особено интензивно, той усилва в подсъзнанието дейността на Ариман.
Тоест ако в нашия пети период особено е изразена луциферическата крива, това не означава, че, доколкото Луцифер действа особено интензивно, значи, че Ариман стои извън кръга на въздействието; напротив, това означава, че доколкото Луцифер особено интензивно действа в сферата на историята, Ариман особено завладява подсъзнателните региони на човека.
към текста >>
Познанието за чо
век
а е било това, което е просмуквало гръцката и изобщо прамъдростта.
Ако погледнем тази епоха от гръцкото духовно развитие, която Ницше е нарекъл трагичната епоха, ще видим великите гръцки философи Анаксагор и Хераклит[ii], ще видим в тях, бих казал, последните носители на божествената мъдрост, която вече е била претопена в идеи и понятия. Талес[iii], собствено, е бил първият, който се е опирал на чисто природните понятия; той вече е бил откъснат от непосредственото живо възприемане на прамъдростта на човечеството, което още можем да видим при Анаксагор. Човечеството все повече и повече е било заплашено от загубата на тази мъдрост. Но от тази прамъдрост се е изливало това, което в древните времена е давало на хората възможност изобщо нещо да знаят за себе си.
Познанието за човека е било това, което е просмуквало гръцката и изобщо прамъдростта.
Мистериите е трябвало да дават знание за човека. „Познай себе си“ е било едно от изреченията на тази мъдрост. Но това древно знание за човека се е съобщавало по косвен начин, чрез Луцифер, и човек го е добивал, използвайки ариманичните сили. То е било изцяло и напълно свързано с равновесното състояние между ариманическите и луциферическите сили.
към текста >>
Мистериите е трябвало да дават знание за чо
век
а.
Ако погледнем тази епоха от гръцкото духовно развитие, която Ницше е нарекъл трагичната епоха, ще видим великите гръцки философи Анаксагор и Хераклит[ii], ще видим в тях, бих казал, последните носители на божествената мъдрост, която вече е била претопена в идеи и понятия. Талес[iii], собствено, е бил първият, който се е опирал на чисто природните понятия; той вече е бил откъснат от непосредственото живо възприемане на прамъдростта на човечеството, което още можем да видим при Анаксагор. Човечеството все повече и повече е било заплашено от загубата на тази мъдрост. Но от тази прамъдрост се е изливало това, което в древните времена е давало на хората възможност изобщо нещо да знаят за себе си. Познанието за човека е било това, което е просмуквало гръцката и изобщо прамъдростта.
Мистериите е трябвало да дават знание за човека.
„Познай себе си“ е било едно от изреченията на тази мъдрост. Но това древно знание за човека се е съобщавало по косвен начин, чрез Луцифер, и човек го е добивал, използвайки ариманичните сили. То е било изцяло и напълно свързано с равновесното състояние между ариманическите и луциферическите сили.
към текста >>
Но това древно знание за чо
век
а се е съобщавало по косвен начин, чрез Луцифер, и чо
век
го е добивал, използвайки ариманичните сили.
Човечеството все повече и повече е било заплашено от загубата на тази мъдрост. Но от тази прамъдрост се е изливало това, което в древните времена е давало на хората възможност изобщо нещо да знаят за себе си. Познанието за човека е било това, което е просмуквало гръцката и изобщо прамъдростта. Мистериите е трябвало да дават знание за човека. „Познай себе си“ е било едно от изреченията на тази мъдрост.
Но това древно знание за човека се е съобщавало по косвен начин, чрез Луцифер, и човек го е добивал, използвайки ариманичните сили.
То е било изцяло и напълно свързано с равновесното състояние между ариманическите и луциферическите сили.
към текста >>
Тогава би се случило това, че чо
век
не би могъл да добие ни едно понятие, ни една представа, ни едно усещане относно човешката личност.
В този период ариманическите сили са действали особено интензивно. Сега, започвайки от XVI столетие, е станало нещо подобно, някакъв своеобразен ренесанс на ариманическите сили. Но по времето, когато е станала Мистерията на Голгота, ариманическите сили също са действали особено интензивно. Вследствие на това човешкият душевен живот се обърнал към абстракциите, чак до абстракцията, която се изправя пред нас в римското същество, което е изцяло подчинено на абстракциите. Пита се: какво би се случило с човечеството, ако описаният сега поток на развитие би продължил да действа в еволюцията на човечеството, ако я нямаше Мистерията на Голгота?
Тогава би се случило това, че човек не би могъл да добие ни едно понятие, ни една представа, ни едно усещане относно човешката личност.
към текста >>
НАГОРЕ