Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
34
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
Намерени са
54125
резултата от
1788
текста в
55
страници с части от думите : '
Век
'.
На страница
34
:
1000
резултата в
29
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Днешният чо
век
вижда слънцето като физическо тяло.
Днес на хората е изключително трудно да си представят, как древните хора са стигали до познание на своята личност, доколкото те не искат да вярват, че външният мироглед на древните хора е бил съвсем различен. Невъзможно е да се разбере такава личност, като Юлиан Отстъпник[iv], в цялото му историческо значение, без да се знае, че той е бил един от последните хора, които са виждали слънцето различно, от това, как го виждаме днес.
Днешният човек вижда слънцето като физическо тяло.
Лунното въздействие малко по-дълго е останало за него като природно влияние. И днес влюбените обичат да се разхождат на лунна светлина, да бленуват и мечтаят, защото на лунна светлина фантазията расте и разцъфтява; поезията на лунната светлина, истина и лъжовна, и днес е широко разпространена сред хората. Така, но доста по-интензивно, отколкото днес някои още чувстват луната, са чувствали древните хора, когато пробуждайки се са виждали слънцето. Когато пробуждайки се са виждали слънцето, са говорили не само за слънчевата светлина, а са усещали: от това небесно същество, заедно с лъчите светлина, които ни сгряват и светят, в нас се излива това, което ни прави личности.
към текста >>
Това още го е чувствал Юлиан Отстъпник и е вярвал, че може да бъде запазено от чо
век
а.
Това още го е чувствал Юлиан Отстъпник и е вярвал, че може да бъде запазено от човека.
Това е било негова заблуда, а също и негова велика трагедия. Развиващото се човечество вече не е можело да усеща своята личност в лъчите на физическото слънце. Това познание за личността човек е трябвало да добива сега по духовен път. Това, което външното слънце в пространството не е можело повече да дава, което вече не е можело да идва при човека отвън, е трябвало да се издигне от вътрешните дълбини на човека. Христос сам е трябвало да свърже своята мирова съдба с човечеството, за да не кривне то от предписания му път при това постоянно колебание на везната между Ариман и Луцифер.
към текста >>
Това познание за личността чо
век
е трябвало да добива сега по духовен път.
Това още го е чувствал Юлиан Отстъпник и е вярвал, че може да бъде запазено от човека. Това е било негова заблуда, а също и негова велика трагедия. Развиващото се човечество вече не е можело да усеща своята личност в лъчите на физическото слънце.
Това познание за личността човек е трябвало да добива сега по духовен път.
Това, което външното слънце в пространството не е можело повече да дава, което вече не е можело да идва при човека отвън, е трябвало да се издигне от вътрешните дълбини на човека. Христос сам е трябвало да свърже своята мирова съдба с човечеството, за да не кривне то от предписания му път при това постоянно колебание на везната между Ариман и Луцифер. С пълна и дълбока сериозност трябва да се възприеме това, че Христос е слязъл от духовните висини при хората и е свързал своята съдба с тях. Какво означава това? Това означава следното: когато преди Мистерията на Голгота човек се е вглеждал в сетивния свят, в същото време той е виждал духовното.
към текста >>
Това, което външното слънце в пространството не е можело повече да дава, което вече не е можело да идва при чо
век
а отвън, е трябвало да се издигне от вътрешните дълбини на чо
век
а.
Това още го е чувствал Юлиан Отстъпник и е вярвал, че може да бъде запазено от човека. Това е било негова заблуда, а също и негова велика трагедия. Развиващото се човечество вече не е можело да усеща своята личност в лъчите на физическото слънце. Това познание за личността човек е трябвало да добива сега по духовен път.
Това, което външното слънце в пространството не е можело повече да дава, което вече не е можело да идва при човека отвън, е трябвало да се издигне от вътрешните дълбини на човека.
Христос сам е трябвало да свърже своята мирова съдба с човечеството, за да не кривне то от предписания му път при това постоянно колебание на везната между Ариман и Луцифер. С пълна и дълбока сериозност трябва да се възприеме това, че Христос е слязъл от духовните висини при хората и е свързал своята съдба с тях. Какво означава това? Това означава следното: когато преди Мистерията на Голгота човек се е вглеждал в сетивния свят, в същото време той е виждал духовното. Вече съм изяснявал това с примера за слънчевия мироглед.
към текста >>
Това означава следното: когато преди Мистерията на Голгота чо
век
се е вглеждал в сетивния свят, в същото време той е виждал духовното.
Това познание за личността човек е трябвало да добива сега по духовен път. Това, което външното слънце в пространството не е можело повече да дава, което вече не е можело да идва при човека отвън, е трябвало да се издигне от вътрешните дълбини на човека. Христос сам е трябвало да свърже своята мирова съдба с човечеството, за да не кривне то от предписания му път при това постоянно колебание на везната между Ариман и Луцифер. С пълна и дълбока сериозност трябва да се възприеме това, че Христос е слязъл от духовните висини при хората и е свързал своята съдба с тях. Какво означава това?
Това означава следното: когато преди Мистерията на Голгота човек се е вглеждал в сетивния свят, в същото време той е виждал духовното.
Вече съм изяснявал това с примера за слънчевия мироглед. Това било изгубено от хората. Затова хората трябвало да получат друго възприемане на духовното и от него в същото време да получават впечатления от сетивната действителност. Това е характерна черта на Мистерията на Голгота и нейното отношение към човешкото познание.
към текста >>
Както древният чо
век
се е вглеждал в сетивното и е получавал сведения за духовното, така и съвременният чо
век
, ако не иска да изгуби знанието си за личността, трябва да гледа към Мистерията на Голгота като към свръхсетивен факт и на основата на съзерцанието на свръхсетивното да стига до убеждението: това също е и историческо събитие, макар историята да не съобщава нищо за него.
Както древният човек се е вглеждал в сетивното и е получавал сведения за духовното, така и съвременният човек, ако не иска да изгуби знанието си за личността, трябва да гледа към Мистерията на Голгота като към свръхсетивен факт и на основата на съзерцанието на свръхсетивното да стига до убеждението: това също е и историческо събитие, макар историята да не съобщава нищо за него.
Който не отчита, че в хода на историческото развитие на човечеството за най-важното историческо събитие историята нищо не съобщава, че за това не са се запазили никакви исторически свидетелства, който не отчита това, той не разбира цялото отношение на Мистерията на Голгота към съвременното човечество. Така по отношение на Мистерията на Голгота човек трябва да се учи да говори за факта, за който няма никакви исторически свидетелства. И това трябва да действа на практика. Защото какво говорихме вчера за идващото от Ариман и Луцифер? Говорихме, че Луцифер отвръща хората от интерес към своите ближни.
към текста >>
Така по отношение на Мистерията на Голгота чо
век
трябва да се учи да говори за факта, за който няма никакви исторически свидетелства.
Както древният човек се е вглеждал в сетивното и е получавал сведения за духовното, така и съвременният човек, ако не иска да изгуби знанието си за личността, трябва да гледа към Мистерията на Голгота като към свръхсетивен факт и на основата на съзерцанието на свръхсетивното да стига до убеждението: това също е и историческо събитие, макар историята да не съобщава нищо за него. Който не отчита, че в хода на историческото развитие на човечеството за най-важното историческо събитие историята нищо не съобщава, че за това не са се запазили никакви исторически свидетелства, който не отчита това, той не разбира цялото отношение на Мистерията на Голгота към съвременното човечество.
Така по отношение на Мистерията на Голгота човек трябва да се учи да говори за факта, за който няма никакви исторически свидетелства.
И това трябва да действа на практика. Защото какво говорихме вчера за идващото от Ариман и Луцифер? Говорихме, че Луцифер отвръща хората от интерес към своите ближни. Ако в човечеството действаше само луциферическото, ние все повече и повече бихме губили интерес към нашите ближни. Малко би ни засягало, какво мисли един или друг човек.
към текста >>
Малко би ни засягало, какво мисли един или друг чо
век
.
Така по отношение на Мистерията на Голгота човек трябва да се учи да говори за факта, за който няма никакви исторически свидетелства. И това трябва да действа на практика. Защото какво говорихме вчера за идващото от Ариман и Луцифер? Говорихме, че Луцифер отвръща хората от интерес към своите ближни. Ако в човечеството действаше само луциферическото, ние все повече и повече бихме губили интерес към нашите ближни.
Малко би ни засягало, какво мисли един или друг човек.
Добре бихме могли да определим степента на луциферическото в човека, ако зададем въпроса: интересува ли се човек от другите хора обективно, толерантно, или той се интересува от тях само заради самия себе си? Луциферическите натури изпитват малко интерес към своите ближни, те са упорити, потайни, смятат за правилно само това, което сами са измислили, сами са усетили и са недостъпни за мненията на другите хора. Ако луциферическото би продължило да действа по същия начин в човешкото развитие, както е било до Мистерията на Голгота, човечеството постепенно би стъпило на пътя, който може да се характеризира така, сякаш човек би станал в душата си затворен и твърд, всеки би се тревожил само за себе си, всеки би приемал за истина само измисленото от него самия и не би имал никакво желание да се вгледа в сърцето на другия. Но това не е нищо друго, освен обратната страна на загубата на личността. Защото когато губим възможност да разбираме човека като личност, ние губим също разбирането за личността на нашите ближни.
към текста >>
Добре бихме могли да определим степента на луциферическото в чо
век
а, ако зададем въпроса: интересува ли се чо
век
от другите хора обективно, толерантно, или той се интересува от тях само заради самия себе си?
И това трябва да действа на практика. Защото какво говорихме вчера за идващото от Ариман и Луцифер? Говорихме, че Луцифер отвръща хората от интерес към своите ближни. Ако в човечеството действаше само луциферическото, ние все повече и повече бихме губили интерес към нашите ближни. Малко би ни засягало, какво мисли един или друг човек.
Добре бихме могли да определим степента на луциферическото в човека, ако зададем въпроса: интересува ли се човек от другите хора обективно, толерантно, или той се интересува от тях само заради самия себе си?
Луциферическите натури изпитват малко интерес към своите ближни, те са упорити, потайни, смятат за правилно само това, което сами са измислили, сами са усетили и са недостъпни за мненията на другите хора. Ако луциферическото би продължило да действа по същия начин в човешкото развитие, както е било до Мистерията на Голгота, човечеството постепенно би стъпило на пътя, който може да се характеризира така, сякаш човек би станал в душата си затворен и твърд, всеки би се тревожил само за себе си, всеки би приемал за истина само измисленото от него самия и не би имал никакво желание да се вгледа в сърцето на другия. Но това не е нищо друго, освен обратната страна на загубата на личността. Защото когато губим възможност да разбираме човека като личност, ние губим също разбирането за личността на нашите ближни.
към текста >>
Ако луциферическото би продължило да действа по същия начин в човешкото развитие, както е било до Мистерията на Голгота, човечеството постепенно би стъпило на пътя, който може да се характеризира така, сякаш чо
век
би станал в душата си затворен и твърд, всеки би се тревожил само за себе си, всеки би приемал за истина само измисленото от него самия и не би имал никакво желание да се вгледа в сърцето на другия.
Говорихме, че Луцифер отвръща хората от интерес към своите ближни. Ако в човечеството действаше само луциферическото, ние все повече и повече бихме губили интерес към нашите ближни. Малко би ни засягало, какво мисли един или друг човек. Добре бихме могли да определим степента на луциферическото в човека, ако зададем въпроса: интересува ли се човек от другите хора обективно, толерантно, или той се интересува от тях само заради самия себе си? Луциферическите натури изпитват малко интерес към своите ближни, те са упорити, потайни, смятат за правилно само това, което сами са измислили, сами са усетили и са недостъпни за мненията на другите хора.
Ако луциферическото би продължило да действа по същия начин в човешкото развитие, както е било до Мистерията на Голгота, човечеството постепенно би стъпило на пътя, който може да се характеризира така, сякаш човек би станал в душата си затворен и твърд, всеки би се тревожил само за себе си, всеки би приемал за истина само измисленото от него самия и не би имал никакво желание да се вгледа в сърцето на другия.
Но това не е нищо друго, освен обратната страна на загубата на личността. Защото когато губим възможност да разбираме човека като личност, ние губим също разбирането за личността на нашите ближни.
към текста >>
Защото когато губим възможност да разбираме чо
век
а като личност, ние губим също разбирането за личността на нашите ближни.
Малко би ни засягало, какво мисли един или друг човек. Добре бихме могли да определим степента на луциферическото в човека, ако зададем въпроса: интересува ли се човек от другите хора обективно, толерантно, или той се интересува от тях само заради самия себе си? Луциферическите натури изпитват малко интерес към своите ближни, те са упорити, потайни, смятат за правилно само това, което сами са измислили, сами са усетили и са недостъпни за мненията на другите хора. Ако луциферическото би продължило да действа по същия начин в човешкото развитие, както е било до Мистерията на Голгота, човечеството постепенно би стъпило на пътя, който може да се характеризира така, сякаш човек би станал в душата си затворен и твърд, всеки би се тревожил само за себе си, всеки би приемал за истина само измисленото от него самия и не би имал никакво желание да се вгледа в сърцето на другия. Но това не е нищо друго, освен обратната страна на загубата на личността.
Защото когато губим възможност да разбираме човека като личност, ние губим също разбирането за личността на нашите ближни.
към текста >>
Защото ариманическото се открива особено в това, че чо
век
не иска да живее като личност сред личности, но че иска да достигне властта, както го показах вчера, че той иска да господства, използвайки слабостите на другите.
Присъствало е също и ариманическото, и даже в излишък. Най-ярко това се е изразило във възгледите на първия римски цезар Юлий[vii] и от цезарите първи посветен е бил само Август, но и той по съмнителен начин, докато сред другите имало такива, които са принуждавали да ги смятат за посветени и които са смятали себе си за синове на боговете, сякаш са произлезли от тях.
Защото ариманическото се открива особено в това, че човек не иска да живее като личност сред личности, но че иска да достигне властта, както го показах вчера, че той иска да господства, използвайки слабостите на другите.
Това бяха двете големи опасности до времето на Мистерията на Голгота, на които несъмнено би се подложило човечеството, ако не се беше случила Мистерията на Голгота: загубата на интерес към своите ближни и желанието на всеки индивид да властва. Но когато Христос свърза своята съдба със съдбата на човечеството, той присади нещо извънредно дълбоко в човечеството. Може би ще ме разберете по-добре, ако схематично ви посоча, какво, собствено, е присадил Христос в човечеството. Както ви показах, ние, хората, носим в себе си сили, които сме развили посредством нашето изконно същество. Нали знаете, че едва във втората половина на живота ние ставаме по-умни, благодарение на нашето изначално същество.
към текста >>
Това, което съм ви говорил относно формирането на разума на чо
век
а в периода между раждането и смъртта, е валидно, собствено, само за земното развитие, но трябва да се усъвършенстваме, преминавайки в своето развитие през Юпитер, Венера и Вулкан.
Но когато Христос свърза своята съдба със съдбата на човечеството, той присади нещо извънредно дълбоко в човечеството. Може би ще ме разберете по-добре, ако схематично ви посоча, какво, собствено, е присадил Христос в човечеството. Както ви показах, ние, хората, носим в себе си сили, които сме развили посредством нашето изконно същество. Нали знаете, че едва във втората половина на живота ние ставаме по-умни, благодарение на нашето изначално същество. Говорил съм за това обширно и многократно, но е недостатъчно.
Това, което съм ви говорил относно формирането на разума на човека в периода между раждането и смъртта, е валидно, собствено, само за земното развитие, но трябва да се усъвършенстваме, преминавайки в своето развитие през Юпитер, Венера и Вулкан.
Силите, които трябва да развием, преминавайки през състоянията Юпитер и Венера, вече са заложени в нас сега.
към текста >>
Но става следното: знаете, че чо
век
, придобивайки самопознание в първата половина от своя живот, не може да го добие посредством своето изначално човешко същество.
Но става следното: знаете, че човек, придобивайки самопознание в първата половина от своя живот, не може да го добие посредством своето изначално човешко същество.
Той трябва да го добива чрез Луцифер. Неговото изначално човешко същество продължава да се движи по-нататък. Луциферическото му дава самопознание, доколкото то се внедрява в него в първата половина от живота; това блестящо самопознание се потиска във втората половина на живота от Ариман.
към текста >>
С импулса на Христос в развитието на човечеството встъпва друг поток; импулсът, който произлиза от Мистерията на Голгота, говори на дълбокото вътрешно същество на чо
век
а.
С импулса на Христос в развитието на човечеството встъпва друг поток; импулсът, който произлиза от Мистерията на Голгота, говори на дълбокото вътрешно същество на човека.
И ако човек трябваше само със своите изначални сили да развива това, което трябва да го доведе до космическите прозрения, които чрез Христос навлязоха в земното развитие, тогава човек би достигнал тези способности едва на Венера. И така, колкото и да е умен човек в периода до своята смърт, до самата си смърт на Земята не би могъл да достигне това, което достига благодарение на свързването на Христовия импулс със земното развитие.
към текста >>
И ако чо
век
трябваше само със своите изначални сили да развива това, което трябва да го доведе до космическите прозрения, които чрез Христос навлязоха в земното развитие, тогава чо
век
би достигнал тези способности едва на Венера.
С импулса на Христос в развитието на човечеството встъпва друг поток; импулсът, който произлиза от Мистерията на Голгота, говори на дълбокото вътрешно същество на човека.
И ако човек трябваше само със своите изначални сили да развива това, което трябва да го доведе до космическите прозрения, които чрез Христос навлязоха в земното развитие, тогава човек би достигнал тези способности едва на Венера.
И така, колкото и да е умен човек в периода до своята смърт, до самата си смърт на Земята не би могъл да достигне това, което достига благодарение на свързването на Христовия импулс със земното развитие.
към текста >>
И така, колкото и да е умен чо
век
в периода до своята смърт, до самата си смърт на Земята не би могъл да достигне това, което достига благодарение на свързването на Христовия импулс със земното развитие.
С импулса на Христос в развитието на човечеството встъпва друг поток; импулсът, който произлиза от Мистерията на Голгота, говори на дълбокото вътрешно същество на човека. И ако човек трябваше само със своите изначални сили да развива това, което трябва да го доведе до космическите прозрения, които чрез Христос навлязоха в земното развитие, тогава човек би достигнал тези способности едва на Венера.
И така, колкото и да е умен човек в периода до своята смърт, до самата си смърт на Земята не би могъл да достигне това, което достига благодарение на свързването на Христовия импулс със земното развитие.
към текста >>
Едва в III
век
след Мистерията на Голгота, защото до своята смърт те още не са узрели, а са узрели едва във II-III
век
.
Но оттук можете да изведете следното: имало е съвременници на Христа – Неговите ученици; те са общували с Него, използвайки традициите на прамъдростта и са достигнали такава мъдрост, че по-късно са могли да напишат за Него Евангелията; но те, собствено, не са могли да Го разберат. Разбира се, до самата си смърт те не са могли да стигнат до разбирането на Импулса на Христос. Кога са успели да достигнат до него? След своята смърт. Ако смятаме Петър или Яков за съвременници на Христос, кога те са узрели за разбирането на импулса на Христа?
Едва в III век след Мистерията на Голгота, защото до своята смърт те още не са узрели, а са узрели едва във II-III век.
към текста >>
Съвременниците на Христа трябваше да преминат през смъртта, трябваше да живеят в духовния свят до II-III
век
.
С това ние се докоснахме до една много важна тайна; нека съвсем ясно да я поставим пред нашите души.
Съвременниците на Христа трябваше да преминат през смъртта, трябваше да живеят в духовния свят до II-III век.
Тогава в живота след смъртта те са успели да достигнат разбиране за Христа и тогава са могли да инспирират тези, които в края на II или началото на III век са писали за Импулса на Христос. Затова всички описания на Импулса на Христос, доколкото бяха получени посредством повече или по-малко отчетлива, или повече или по-малко смътна инспирация от отците на църквата, са носили особени черти, но започвайки чак от III век. Затова и Августин – една определяща за Средновековието фигура, е живял по това време. Оттук виждате, как стои работата с разбирането на Импулса на Христа. Мъдростта на Венера, ако мога така да се изразя, човек днес още не може да изпита до своята смърт, а едва след смъртта си – в следващите столетия – той ще трябва да се инспирира с мъдростта на Венера на Земята.
към текста >>
Тогава в живота след смъртта те са успели да достигнат разбиране за Христа и тогава са могли да инспирират тези, които в края на II или началото на III
век
са писали за Импулса на Христос.
С това ние се докоснахме до една много важна тайна; нека съвсем ясно да я поставим пред нашите души. Съвременниците на Христа трябваше да преминат през смъртта, трябваше да живеят в духовния свят до II-III век.
Тогава в живота след смъртта те са успели да достигнат разбиране за Христа и тогава са могли да инспирират тези, които в края на II или началото на III век са писали за Импулса на Христос.
Затова всички описания на Импулса на Христос, доколкото бяха получени посредством повече или по-малко отчетлива, или повече или по-малко смътна инспирация от отците на църквата, са носили особени черти, но започвайки чак от III век. Затова и Августин – една определяща за Средновековието фигура, е живял по това време. Оттук виждате, как стои работата с разбирането на Импулса на Христа. Мъдростта на Венера, ако мога така да се изразя, човек днес още не може да изпита до своята смърт, а едва след смъртта си – в следващите столетия – той ще трябва да се инспирира с мъдростта на Венера на Земята. И само благодарение на щастлива случайност, – това звучи доста глупаво, но е трудно да се подбере по-удачен израз, – би се оказало възможно да се получи инспирация във II-III век; иначе би било нужно да се чака по-дълго и след 333 г.
към текста >>
Затова всички описания на Импулса на Христос, доколкото бяха получени посредством повече или по-малко отчетлива, или повече или по-малко смътна инспирация от отците на църквата, са носили особени черти, но започвайки чак от III
век
.
С това ние се докоснахме до една много важна тайна; нека съвсем ясно да я поставим пред нашите души. Съвременниците на Христа трябваше да преминат през смъртта, трябваше да живеят в духовния свят до II-III век. Тогава в живота след смъртта те са успели да достигнат разбиране за Христа и тогава са могли да инспирират тези, които в края на II или началото на III век са писали за Импулса на Христос.
Затова всички описания на Импулса на Христос, доколкото бяха получени посредством повече или по-малко отчетлива, или повече или по-малко смътна инспирация от отците на църквата, са носили особени черти, но започвайки чак от III век.
Затова и Августин – една определяща за Средновековието фигура, е живял по това време. Оттук виждате, как стои работата с разбирането на Импулса на Христа. Мъдростта на Венера, ако мога така да се изразя, човек днес още не може да изпита до своята смърт, а едва след смъртта си – в следващите столетия – той ще трябва да се инспирира с мъдростта на Венера на Земята. И само благодарение на щастлива случайност, – това звучи доста глупаво, но е трудно да се подбере по-удачен израз, – би се оказало възможно да се получи инспирация във II-III век; иначе би било нужно да се чака по-дълго и след 333 г. човечеството все повече би се ожесточавало срещу духовния свят и не би приемало никакви инспирации.
към текста >>
Затова и Августин – една определяща за Средно
век
овието фигура, е живял по това време.
С това ние се докоснахме до една много важна тайна; нека съвсем ясно да я поставим пред нашите души. Съвременниците на Христа трябваше да преминат през смъртта, трябваше да живеят в духовния свят до II-III век. Тогава в живота след смъртта те са успели да достигнат разбиране за Христа и тогава са могли да инспирират тези, които в края на II или началото на III век са писали за Импулса на Христос. Затова всички описания на Импулса на Христос, доколкото бяха получени посредством повече или по-малко отчетлива, или повече или по-малко смътна инспирация от отците на църквата, са носили особени черти, но започвайки чак от III век.
Затова и Августин – една определяща за Средновековието фигура, е живял по това време.
Оттук виждате, как стои работата с разбирането на Импулса на Христа. Мъдростта на Венера, ако мога така да се изразя, човек днес още не може да изпита до своята смърт, а едва след смъртта си – в следващите столетия – той ще трябва да се инспирира с мъдростта на Венера на Земята. И само благодарение на щастлива случайност, – това звучи доста глупаво, но е трудно да се подбере по-удачен израз, – би се оказало възможно да се получи инспирация във II-III век; иначе би било нужно да се чака по-дълго и след 333 г. човечеството все повече би се ожесточавало срещу духовния свят и не би приемало никакви инспирации.
към текста >>
Мъдростта на Венера, ако мога така да се изразя, чо
век
днес още не може да изпита до своята смърт, а едва след смъртта си – в следващите столетия – той ще трябва да се инспирира с мъдростта на Венера на Земята.
Съвременниците на Христа трябваше да преминат през смъртта, трябваше да живеят в духовния свят до II-III век. Тогава в живота след смъртта те са успели да достигнат разбиране за Христа и тогава са могли да инспирират тези, които в края на II или началото на III век са писали за Импулса на Христос. Затова всички описания на Импулса на Христос, доколкото бяха получени посредством повече или по-малко отчетлива, или повече или по-малко смътна инспирация от отците на църквата, са носили особени черти, но започвайки чак от III век. Затова и Августин – една определяща за Средновековието фигура, е живял по това време. Оттук виждате, как стои работата с разбирането на Импулса на Христа.
Мъдростта на Венера, ако мога така да се изразя, човек днес още не може да изпита до своята смърт, а едва след смъртта си – в следващите столетия – той ще трябва да се инспирира с мъдростта на Венера на Земята.
И само благодарение на щастлива случайност, – това звучи доста глупаво, но е трудно да се подбере по-удачен израз, – би се оказало възможно да се получи инспирация във II-III век; иначе би било нужно да се чака по-дълго и след 333 г. човечеството все повече би се ожесточавало срещу духовния свят и не би приемало никакви инспирации.
към текста >>
И само благодарение на щастлива случайност, – това звучи доста глупаво, но е трудно да се подбере по-удачен израз, – би се оказало възможно да се получи инспирация във II-III
век
; иначе би било нужно да се чака по-дълго и след 333 г.
Тогава в живота след смъртта те са успели да достигнат разбиране за Христа и тогава са могли да инспирират тези, които в края на II или началото на III век са писали за Импулса на Христос. Затова всички описания на Импулса на Христос, доколкото бяха получени посредством повече или по-малко отчетлива, или повече или по-малко смътна инспирация от отците на църквата, са носили особени черти, но започвайки чак от III век. Затова и Августин – една определяща за Средновековието фигура, е живял по това време. Оттук виждате, как стои работата с разбирането на Импулса на Христа. Мъдростта на Венера, ако мога така да се изразя, човек днес още не може да изпита до своята смърт, а едва след смъртта си – в следващите столетия – той ще трябва да се инспирира с мъдростта на Венера на Земята.
И само благодарение на щастлива случайност, – това звучи доста глупаво, но е трудно да се подбере по-удачен израз, – би се оказало възможно да се получи инспирация във II-III век; иначе би било нужно да се чака по-дълго и след 333 г.
човечеството все повече би се ожесточавало срещу духовния свят и не би приемало никакви инспирации.
към текста >>
Защото първите истински учители на човечеството, по принцип бяха мъртви по отношение Импулса на Христос, както видяхте от казаното от мен по-горе, – хората, които са били съвременници на Христа, едва в III
век
са узрели за пълното Му разбиране.
Виждате, че действието на импулса на Христос в човечеството в течение на столетията християнско развитие е било свързано с различни тайни. И всеки, който се стреми към тях в наши дни, ще намери най-важните съставни части за разбирането на импулса на Христос, само прибягвайки до свръхсетивното познание.
Защото първите истински учители на човечеството, по принцип бяха мъртви по отношение Импулса на Христос, както видяхте от казаното от мен по-горе, – хората, които са били съвременници на Христа, едва в III век са узрели за пълното Му разбиране.
В IV век това разбиране е могло да нарасне, но са нараствали и трудностите по получаването на инспирации от човека. В VI век тези трудности още повече нараснали, докато накрая дойде времето, когато Рим подчини практиката на посвещението на човечеството в духовните тайни относно Мистерията на Христа и потуши опозицията, породена от втвърдяването на човечеството. Този ред е установен от Рим в IX век, в 869 година, на Събора в Константинопол, където окончателно е приключено с духа. Въпросът за инспирациите станал твърде обременителен за Рим и той провъзгласил догмата, че човек има в душата си нещо духовно, но вярата в духа започнала да се смята за ерес. Човек е трябвало да бъде откъснат от духа.
към текста >>
В IV
век
това разбиране е могло да нарасне, но са нараствали и трудностите по получаването на инспирации от чо
век
а.
Виждате, че действието на импулса на Христос в човечеството в течение на столетията християнско развитие е било свързано с различни тайни. И всеки, който се стреми към тях в наши дни, ще намери най-важните съставни части за разбирането на импулса на Христос, само прибягвайки до свръхсетивното познание. Защото първите истински учители на човечеството, по принцип бяха мъртви по отношение Импулса на Христос, както видяхте от казаното от мен по-горе, – хората, които са били съвременници на Христа, едва в III век са узрели за пълното Му разбиране.
В IV век това разбиране е могло да нарасне, но са нараствали и трудностите по получаването на инспирации от човека.
В VI век тези трудности още повече нараснали, докато накрая дойде времето, когато Рим подчини практиката на посвещението на човечеството в духовните тайни относно Мистерията на Христа и потуши опозицията, породена от втвърдяването на човечеството. Този ред е установен от Рим в IX век, в 869 година, на Събора в Константинопол, където окончателно е приключено с духа. Въпросът за инспирациите станал твърде обременителен за Рим и той провъзгласил догмата, че човек има в душата си нещо духовно, но вярата в духа започнала да се смята за ерес. Човек е трябвало да бъде откъснат от духа. Това е същественото, за което често съм споменавал и което е свързано с Осмия вселенски събор, състоял се в Константинопол в 869 година.
към текста >>
В VI
век
тези трудности още повече нараснали, докато накрая дойде времето, когато Рим подчини практиката на посвещението на човечеството в духовните тайни относно Мистерията на Христа и потуши опозицията, породена от втвърдяването на човечеството.
Виждате, че действието на импулса на Христос в човечеството в течение на столетията християнско развитие е било свързано с различни тайни. И всеки, който се стреми към тях в наши дни, ще намери най-важните съставни части за разбирането на импулса на Христос, само прибягвайки до свръхсетивното познание. Защото първите истински учители на човечеството, по принцип бяха мъртви по отношение Импулса на Христос, както видяхте от казаното от мен по-горе, – хората, които са били съвременници на Христа, едва в III век са узрели за пълното Му разбиране. В IV век това разбиране е могло да нарасне, но са нараствали и трудностите по получаването на инспирации от човека.
В VI век тези трудности още повече нараснали, докато накрая дойде времето, когато Рим подчини практиката на посвещението на човечеството в духовните тайни относно Мистерията на Христа и потуши опозицията, породена от втвърдяването на човечеството.
Този ред е установен от Рим в IX век, в 869 година, на Събора в Константинопол, където окончателно е приключено с духа. Въпросът за инспирациите станал твърде обременителен за Рим и той провъзгласил догмата, че човек има в душата си нещо духовно, но вярата в духа започнала да се смята за ерес. Човек е трябвало да бъде откъснат от духа. Това е същественото, за което често съм споменавал и което е свързано с Осмия вселенски събор, състоял се в Константинопол в 869 година. Само следствие от изгонването на духа е, когато днес йезуитите казват: да, разбира се, преди е имало инспирации, но в наше време инспирацията е дяволско нещо и не трябва да се стремим към свръхсетивното знание, защото от него идва дяволът.
към текста >>
Този ред е установен от Рим в IX
век
, в 869 година, на Събора в Константинопол, където окончателно е приключено с духа.
Виждате, че действието на импулса на Христос в човечеството в течение на столетията християнско развитие е било свързано с различни тайни. И всеки, който се стреми към тях в наши дни, ще намери най-важните съставни части за разбирането на импулса на Христос, само прибягвайки до свръхсетивното познание. Защото първите истински учители на човечеството, по принцип бяха мъртви по отношение Импулса на Христос, както видяхте от казаното от мен по-горе, – хората, които са били съвременници на Христа, едва в III век са узрели за пълното Му разбиране. В IV век това разбиране е могло да нарасне, но са нараствали и трудностите по получаването на инспирации от човека. В VI век тези трудности още повече нараснали, докато накрая дойде времето, когато Рим подчини практиката на посвещението на човечеството в духовните тайни относно Мистерията на Христа и потуши опозицията, породена от втвърдяването на човечеството.
Този ред е установен от Рим в IX век, в 869 година, на Събора в Константинопол, където окончателно е приключено с духа.
Въпросът за инспирациите станал твърде обременителен за Рим и той провъзгласил догмата, че човек има в душата си нещо духовно, но вярата в духа започнала да се смята за ерес. Човек е трябвало да бъде откъснат от духа. Това е същественото, за което често съм споменавал и което е свързано с Осмия вселенски събор, състоял се в Константинопол в 869 година. Само следствие от изгонването на духа е, когато днес йезуитите казват: да, разбира се, преди е имало инспирации, но в наше време инспирацията е дяволско нещо и не трябва да се стремим към свръхсетивното знание, защото от него идва дяволът.
към текста >>
Въпросът за инспирациите станал твърде обременителен за Рим и той провъзгласил догмата, че чо
век
има в душата си нещо духовно, но вярата в духа започнала да се смята за ерес.
И всеки, който се стреми към тях в наши дни, ще намери най-важните съставни части за разбирането на импулса на Христос, само прибягвайки до свръхсетивното познание. Защото първите истински учители на човечеството, по принцип бяха мъртви по отношение Импулса на Христос, както видяхте от казаното от мен по-горе, – хората, които са били съвременници на Христа, едва в III век са узрели за пълното Му разбиране. В IV век това разбиране е могло да нарасне, но са нараствали и трудностите по получаването на инспирации от човека. В VI век тези трудности още повече нараснали, докато накрая дойде времето, когато Рим подчини практиката на посвещението на човечеството в духовните тайни относно Мистерията на Христа и потуши опозицията, породена от втвърдяването на човечеството. Този ред е установен от Рим в IX век, в 869 година, на Събора в Константинопол, където окончателно е приключено с духа.
Въпросът за инспирациите станал твърде обременителен за Рим и той провъзгласил догмата, че човек има в душата си нещо духовно, но вярата в духа започнала да се смята за ерес.
Човек е трябвало да бъде откъснат от духа. Това е същественото, за което често съм споменавал и което е свързано с Осмия вселенски събор, състоял се в Константинопол в 869 година. Само следствие от изгонването на духа е, когато днес йезуитите казват: да, разбира се, преди е имало инспирации, но в наше време инспирацията е дяволско нещо и не трябва да се стремим към свръхсетивното знание, защото от него идва дяволът.
към текста >>
Чо
век
е трябвало да бъде откъснат от духа.
Защото първите истински учители на човечеството, по принцип бяха мъртви по отношение Импулса на Христос, както видяхте от казаното от мен по-горе, – хората, които са били съвременници на Христа, едва в III век са узрели за пълното Му разбиране. В IV век това разбиране е могло да нарасне, но са нараствали и трудностите по получаването на инспирации от човека. В VI век тези трудности още повече нараснали, докато накрая дойде времето, когато Рим подчини практиката на посвещението на човечеството в духовните тайни относно Мистерията на Христа и потуши опозицията, породена от втвърдяването на човечеството. Този ред е установен от Рим в IX век, в 869 година, на Събора в Константинопол, където окончателно е приключено с духа. Въпросът за инспирациите станал твърде обременителен за Рим и той провъзгласил догмата, че човек има в душата си нещо духовно, но вярата в духа започнала да се смята за ерес.
Човек е трябвало да бъде откъснат от духа.
Това е същественото, за което често съм споменавал и което е свързано с Осмия вселенски събор, състоял се в Константинопол в 869 година. Само следствие от изгонването на духа е, когато днес йезуитите казват: да, разбира се, преди е имало инспирации, но в наше време инспирацията е дяволско нещо и не трябва да се стремим към свръхсетивното знание, защото от него идва дяволът.
към текста >>
2.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Изразявайки се тривиално, чо
век
трябва да привикне така да подхожда към най-важното в земното битие, че да може да се приближи до него не само по сетивен, но и по свръхсетивен начин.
Вчера направих две забележки, извлечени от науката, която може да се нарече наука за инициацията, за които искам да ви напомня, защото трябва да свържем с тях това, което ще кажа по-нататък. Преди всичко, по отношение Мистерията на Голгота аз казах: най-дълбоките истини, които се отнасят до Мистерията на Голгота, по своята природа трябва да бъдат такива, които не могат да бъдат доказани посредством външни, сетивни, исторически свидетелства. Този, който по външноисторически път търси доказателство за това, какво представлява Мистерията на Голгота, както се търсят исторически свидетелства за други факти, няма да успее да намери такива свидетелства, доколкото Мистерията на Голгота така е вчленена в човечеството, че достъп до нейната истинност може да бъде намерен само по свръхсетивен начин.
Изразявайки се тривиално, човек трябва да привикне така да подхожда към най-важното в земното битие, че да може да се приближи до него не само по сетивен, но и по свръхсетивен начин.
Второто, за което говорих вчера, е, че човек с разума, който е добил в процеса на своето развитие като земно същество, собствено, до самата си смърт, – забележете, до самата си смърт, – изхождайки от своя собствен, развил се вътре в сетивния свят разум, не е способен да стигне до разбиране на Мистерията на Голгота. Казах, че едва след смъртта, едва post mortem, т.е. когато човек се намира в свръхсетивния свят, в него се развиват разбиране и сили за това разбиране, които могат да му дадат пълно разяснение относно Мистерията на Голгота. Затова вчера казах нещо, което от външния свят може да бъде възприето като абсурд, като парадокс. Аз казах, че, собствено, даже самите съвременници на Христос едва във II-III век след Мистерията на Голгота са успели да стигнат до нейното разбиране, – т.е.
към текста >>
Второто, за което говорих вчера, е, че чо
век
с разума, който е добил в процеса на своето развитие като земно същество, собствено, до самата си смърт, – забележете, до самата си смърт, – изхождайки от своя собствен, развил се вътре в сетивния свят разум, не е способен да стигне до разбиране на Мистерията на Голгота.
Вчера направих две забележки, извлечени от науката, която може да се нарече наука за инициацията, за които искам да ви напомня, защото трябва да свържем с тях това, което ще кажа по-нататък. Преди всичко, по отношение Мистерията на Голгота аз казах: най-дълбоките истини, които се отнасят до Мистерията на Голгота, по своята природа трябва да бъдат такива, които не могат да бъдат доказани посредством външни, сетивни, исторически свидетелства. Този, който по външноисторически път търси доказателство за това, какво представлява Мистерията на Голгота, както се търсят исторически свидетелства за други факти, няма да успее да намери такива свидетелства, доколкото Мистерията на Голгота така е вчленена в човечеството, че достъп до нейната истинност може да бъде намерен само по свръхсетивен начин. Изразявайки се тривиално, човек трябва да привикне така да подхожда към най-важното в земното битие, че да може да се приближи до него не само по сетивен, но и по свръхсетивен начин.
Второто, за което говорих вчера, е, че човек с разума, който е добил в процеса на своето развитие като земно същество, собствено, до самата си смърт, – забележете, до самата си смърт, – изхождайки от своя собствен, развил се вътре в сетивния свят разум, не е способен да стигне до разбиране на Мистерията на Голгота.
Казах, че едва след смъртта, едва post mortem, т.е. когато човек се намира в свръхсетивния свят, в него се развиват разбиране и сили за това разбиране, които могат да му дадат пълно разяснение относно Мистерията на Голгота. Затова вчера казах нещо, което от външния свят може да бъде възприето като абсурд, като парадокс. Аз казах, че, собствено, даже самите съвременници на Христос едва във II-III век след Мистерията на Голгота са успели да стигнат до нейното разбиране, – т.е. в отвъдния живот, – и истинските писатели, които в тези векове са писали за Мистерията на Голгота, са били инспирирани от духовния свят от тези съвременници.
към текста >>
когато чо
век
се намира в свръхсетивния свят, в него се развиват разбиране и сили за това разбиране, които могат да му дадат пълно разяснение относно Мистерията на Голгота.
Преди всичко, по отношение Мистерията на Голгота аз казах: най-дълбоките истини, които се отнасят до Мистерията на Голгота, по своята природа трябва да бъдат такива, които не могат да бъдат доказани посредством външни, сетивни, исторически свидетелства. Този, който по външноисторически път търси доказателство за това, какво представлява Мистерията на Голгота, както се търсят исторически свидетелства за други факти, няма да успее да намери такива свидетелства, доколкото Мистерията на Голгота така е вчленена в човечеството, че достъп до нейната истинност може да бъде намерен само по свръхсетивен начин. Изразявайки се тривиално, човек трябва да привикне така да подхожда към най-важното в земното битие, че да може да се приближи до него не само по сетивен, но и по свръхсетивен начин. Второто, за което говорих вчера, е, че човек с разума, който е добил в процеса на своето развитие като земно същество, собствено, до самата си смърт, – забележете, до самата си смърт, – изхождайки от своя собствен, развил се вътре в сетивния свят разум, не е способен да стигне до разбиране на Мистерията на Голгота. Казах, че едва след смъртта, едва post mortem, т.е.
когато човек се намира в свръхсетивния свят, в него се развиват разбиране и сили за това разбиране, които могат да му дадат пълно разяснение относно Мистерията на Голгота.
Затова вчера казах нещо, което от външния свят може да бъде възприето като абсурд, като парадокс. Аз казах, че, собствено, даже самите съвременници на Христос едва във II-III век след Мистерията на Голгота са успели да стигнат до нейното разбиране, – т.е. в отвъдния живот, – и истинските писатели, които в тези векове са писали за Мистерията на Голгота, са били инспирирани от духовния свят от тези съвременници. В привидно противоречие с това стои твърдението, че Евангелията, книгите, появили се като плод на инспирации, както следва от моя труд „Християнството като мистичен факт“, са инспирирани книги на християнството. Инспирираните Евангелия могат да изразят истината за християнството само затова, защото, както често съм подчертавал, те са написани не изхождайки от изначалното същество на човека, а са действали последните остатъци от атавистично-ясновидската мъдрост.
към текста >>
Аз казах, че, собствено, даже самите съвременници на Христос едва във II-III
век
след Мистерията на Голгота са успели да стигнат до нейното разбиране, – т.е.
Изразявайки се тривиално, човек трябва да привикне така да подхожда към най-важното в земното битие, че да може да се приближи до него не само по сетивен, но и по свръхсетивен начин. Второто, за което говорих вчера, е, че човек с разума, който е добил в процеса на своето развитие като земно същество, собствено, до самата си смърт, – забележете, до самата си смърт, – изхождайки от своя собствен, развил се вътре в сетивния свят разум, не е способен да стигне до разбиране на Мистерията на Голгота. Казах, че едва след смъртта, едва post mortem, т.е. когато човек се намира в свръхсетивния свят, в него се развиват разбиране и сили за това разбиране, които могат да му дадат пълно разяснение относно Мистерията на Голгота. Затова вчера казах нещо, което от външния свят може да бъде възприето като абсурд, като парадокс.
Аз казах, че, собствено, даже самите съвременници на Христос едва във II-III век след Мистерията на Голгота са успели да стигнат до нейното разбиране, – т.е.
в отвъдния живот, – и истинските писатели, които в тези векове са писали за Мистерията на Голгота, са били инспирирани от духовния свят от тези съвременници. В привидно противоречие с това стои твърдението, че Евангелията, книгите, появили се като плод на инспирации, както следва от моя труд „Християнството като мистичен факт“, са инспирирани книги на християнството. Инспирираните Евангелия могат да изразят истината за християнството само затова, защото, както често съм подчертавал, те са написани не изхождайки от изначалното същество на човека, а са действали последните остатъци от атавистично-ясновидската мъдрост.
към текста >>
в отвъдния живот, – и истинските писатели, които в тези
век
ове са писали за Мистерията на Голгота, са били инспирирани от духовния свят от тези съвременници.
Второто, за което говорих вчера, е, че човек с разума, който е добил в процеса на своето развитие като земно същество, собствено, до самата си смърт, – забележете, до самата си смърт, – изхождайки от своя собствен, развил се вътре в сетивния свят разум, не е способен да стигне до разбиране на Мистерията на Голгота. Казах, че едва след смъртта, едва post mortem, т.е. когато човек се намира в свръхсетивния свят, в него се развиват разбиране и сили за това разбиране, които могат да му дадат пълно разяснение относно Мистерията на Голгота. Затова вчера казах нещо, което от външния свят може да бъде възприето като абсурд, като парадокс. Аз казах, че, собствено, даже самите съвременници на Христос едва във II-III век след Мистерията на Голгота са успели да стигнат до нейното разбиране, – т.е.
в отвъдния живот, – и истинските писатели, които в тези векове са писали за Мистерията на Голгота, са били инспирирани от духовния свят от тези съвременници.
В привидно противоречие с това стои твърдението, че Евангелията, книгите, появили се като плод на инспирации, както следва от моя труд „Християнството като мистичен факт“, са инспирирани книги на християнството. Инспирираните Евангелия могат да изразят истината за християнството само затова, защото, както често съм подчертавал, те са написани не изхождайки от изначалното същество на човека, а са действали последните остатъци от атавистично-ясновидската мъдрост.
към текста >>
Инспирираните Евангелия могат да изразят истината за християнството само затова, защото, както често съм подчертавал, те са написани не изхождайки от изначалното същество на чо
век
а, а са действали последните остатъци от атавистично-ясновидската мъдрост.
когато човек се намира в свръхсетивния свят, в него се развиват разбиране и сили за това разбиране, които могат да му дадат пълно разяснение относно Мистерията на Голгота. Затова вчера казах нещо, което от външния свят може да бъде възприето като абсурд, като парадокс. Аз казах, че, собствено, даже самите съвременници на Христос едва във II-III век след Мистерията на Голгота са успели да стигнат до нейното разбиране, – т.е. в отвъдния живот, – и истинските писатели, които в тези векове са писали за Мистерията на Голгота, са били инспирирани от духовния свят от тези съвременници. В привидно противоречие с това стои твърдението, че Евангелията, книгите, появили се като плод на инспирации, както следва от моя труд „Християнството като мистичен факт“, са инспирирани книги на християнството.
Инспирираните Евангелия могат да изразят истината за християнството само затова, защото, както често съм подчертавал, те са написани не изхождайки от изначалното същество на човека, а са действали последните остатъци от атавистично-ясновидската мъдрост.
към текста >>
Искам в началото на нашите днешни разглеждания, като особено характерен случай, – преди всичко като въпрос, отговорът на който ще получим чак в края на днешните разглеждания, – да представя един типичен църковен автор от втори
век
.
Това, което казах за отношението на човечеството към Мистерията на Голгота, е извлечено от самата наука за инициацията. Ако по такъв начин от свръхсетивното познание могат да бъдат получени някакви сведения, може да възникне въпросът: как трябва да се отнасяме към това, ако с него се сравнят фактите на външния исторически живот?
Искам в началото на нашите днешни разглеждания, като особено характерен случай, – преди всичко като въпрос, отговорът на който ще получим чак в края на днешните разглеждания, – да представя един типичен църковен автор от втори век.
Със същия успех бих могъл (но тогава цялото разглеждане би трябвало да го проведа в друга форма) да избера Климент Александрийски, Ориген или някой друг църковен автор.
към текста >>
Напротив, ако се изучава самият Тертулиан, – при това не е задължително чо
век
да е негов последовател, – според това, как се запознаваш с личността на Тертулиан, все повече и повече се проникваш с уважение към този забележителен чо
век
.
Тертулиан е доста забележителна личност. Тези, които чуват за Тертулиан нещата, които обикновено се казват за него, едва ли знаят за него повече от това, че той сякаш се е опитвал да обоснове вярата в съществото на Христос, в Неговата жертвена смърт, в Неговото възкресение с известното изречение: Credo, quia absurdum est – Вярвам, защото това е абсурдно, защото не се поддава на разума. Няма да намерим в съчиненията на Тертулиан тези думи: Credo, quia absurdum est. Няма да ги намерим също и във всички други съчинения на отците на църквата; те са измислени, но впоследствие са залегнали в основата на мнението за Тертулиан и днес често ги възприемат като догма.
Напротив, ако се изучава самият Тертулиан, – при това не е задължително човек да е негов последовател, – според това, как се запознаваш с личността на Тертулиан, все повече и повече се проникваш с уважение към този забележителен човек.
Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст. И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по отношение на реалностите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован човек, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински език се превръща в творец на християнския стил. Смият му маниер на говорене е достатъчно впечатляващ. Когато пише в защита на християните, трябва да кажем, че написаното слово действа така, сякаш непосредствено се произнася от обхванат от свещена страст човек. Има такива места, където Тертулиан става защитник на християните, които, когато ги обвиняват по време на разпити, много приличащи на изтезания, не отричат, а потвърждават, че те са християни и казват, в какво вярват.
към текста >>
И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по отношение на реалностите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован чо
век
, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински език се превръща в творец на християнския стил.
Тези, които чуват за Тертулиан нещата, които обикновено се казват за него, едва ли знаят за него повече от това, че той сякаш се е опитвал да обоснове вярата в съществото на Христос, в Неговата жертвена смърт, в Неговото възкресение с известното изречение: Credo, quia absurdum est – Вярвам, защото това е абсурдно, защото не се поддава на разума. Няма да намерим в съчиненията на Тертулиан тези думи: Credo, quia absurdum est. Няма да ги намерим също и във всички други съчинения на отците на църквата; те са измислени, но впоследствие са залегнали в основата на мнението за Тертулиан и днес често ги възприемат като догма. Напротив, ако се изучава самият Тертулиан, – при това не е задължително човек да е негов последовател, – според това, как се запознаваш с личността на Тертулиан, все повече и повече се проникваш с уважение към този забележителен човек. Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст.
И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по отношение на реалностите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован човек, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински език се превръща в творец на християнския стил.
Смият му маниер на говорене е достатъчно впечатляващ. Когато пише в защита на християните, трябва да кажем, че написаното слово действа така, сякаш непосредствено се произнася от обхванат от свещена страст човек. Има такива места, където Тертулиан става защитник на християните, които, когато ги обвиняват по време на разпити, много приличащи на изтезания, не отричат, а потвърждават, че те са християни и казват, в какво вярват. Тертулиан казва: обикновено тези, които ги измъчват, ги обвиняват, че лъжат; с християните всичко е наопаки: тях ги наричат безумни, когато те изричат това, което живее в тяхната душа. Чрез мъчения искат да ги принудят не да кажат истината – единственото, което би имало смисъл; тях искат да ги принудят да излъжат тогава, когато казват истината.
към текста >>
Когато пише в защита на християните, трябва да кажем, че написаното слово действа така, сякаш непосредствено се произнася от обхванат от свещена страст чо
век
.
Няма да ги намерим също и във всички други съчинения на отците на църквата; те са измислени, но впоследствие са залегнали в основата на мнението за Тертулиан и днес често ги възприемат като догма. Напротив, ако се изучава самият Тертулиан, – при това не е задължително човек да е негов последовател, – според това, как се запознаваш с личността на Тертулиан, все повече и повече се проникваш с уважение към този забележителен човек. Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст. И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по отношение на реалностите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован човек, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински език се превръща в творец на християнския стил. Смият му маниер на говорене е достатъчно впечатляващ.
Когато пише в защита на християните, трябва да кажем, че написаното слово действа така, сякаш непосредствено се произнася от обхванат от свещена страст човек.
Има такива места, където Тертулиан става защитник на християните, които, когато ги обвиняват по време на разпити, много приличащи на изтезания, не отричат, а потвърждават, че те са християни и казват, в какво вярват. Тертулиан казва: обикновено тези, които ги измъчват, ги обвиняват, че лъжат; с християните всичко е наопаки: тях ги наричат безумни, когато те изричат това, което живее в тяхната душа. Чрез мъчения искат да ги принудят не да кажат истината – единственото, което би имало смисъл; тях искат да ги принудят да излъжат тогава, когато казват истината. И ако душата им изрича истината, на тях гледат като на злодеи.
към текста >>
Накратко, Тертулиан е бил чо
век
с фино чувство за абсурдното в живота.
Накратко, Тертулиан е бил човек с фино чувство за абсурдното в живота.
Той е бил духовна личност, която се е сраснала с всичко това, което се е развило като християнско съзнание и християнска мъдрост, той е бил проникновен наблюдател на живота. Тертулиан казва нещо наистина важно, когато произнася следните думи: вие имате изрази, в живота често казвате, изхождайки от непосредствения усет на душата: Божията воля е, Бог иска и т.н. Но това е вярата на християните: именно когато душата говори несъзнателно, говори като християнка. Тертулиан – това е човек с независим дух. Тертулиан говори на римляните, към които самият той принадлежи: помислете за Бога-Христос и разсъдете, какво самите вие усещате по отношение на истинската религиозност.
към текста >>
Тертулиан – това е чо
век
с независим дух.
Накратко, Тертулиан е бил човек с фино чувство за абсурдното в живота. Той е бил духовна личност, която се е сраснала с всичко това, което се е развило като християнско съзнание и християнска мъдрост, той е бил проникновен наблюдател на живота. Тертулиан казва нещо наистина важно, когато произнася следните думи: вие имате изрази, в живота често казвате, изхождайки от непосредствения усет на душата: Божията воля е, Бог иска и т.н. Но това е вярата на християните: именно когато душата говори несъзнателно, говори като християнка.
Тертулиан – това е човек с независим дух.
Тертулиан говори на римляните, към които самият той принадлежи: помислете за Бога-Христос и разсъдете, какво самите вие усещате по отношение на истинската религиозност. Питам ви, наистина ли това, което римляните са донесли в света, съответства на истинската религиозност, или истинската религиозност повече съответства на това, което искат християните. Вие внасяте в света войната, смъртта и убийството; точно това не искат християните. Вашите светилища са обременяващи за боговете, защото те са трофеи от победи, но трофеите не са светилища, а признаци за оскверняване на светилищата. Това казва Тертулиан на своите римляни!
към текста >>
Този чо
век
е притежавал чувство за независимост и, гледайки римските деяния, е казал: кога се молят хората, когато естествено гледат към небето или когато гледат към Капитолия?
Тертулиан говори на римляните, към които самият той принадлежи: помислете за Бога-Христос и разсъдете, какво самите вие усещате по отношение на истинската религиозност. Питам ви, наистина ли това, което римляните са донесли в света, съответства на истинската религиозност, или истинската религиозност повече съответства на това, което искат християните. Вие внасяте в света войната, смъртта и убийството; точно това не искат християните. Вашите светилища са обременяващи за боговете, защото те са трофеи от победи, но трофеите не са светилища, а признаци за оскверняване на светилищата. Това казва Тертулиан на своите римляни!
Този човек е притежавал чувство за независимост и, гледайки римските деяния, е казал: кога се молят хората, когато естествено гледат към небето или когато гледат към Капитолия?
При това Тертулиан в никакъв случай не е бил човек, потопен в абстрактната римска култура, защото той дълбоко е чувствал присъствието в света на свръхсетивно-същностното. Такъв, като Тертулиан, който се държи толкова независимо и свободно и говори, изхождайки от свръхсетивното, следва да го търсим в епохата, когато свръхсетивното е било по-близо до хората, отколкото когато и да било по-късно! Не само в чисто рационален смисъл Тертулиан казва: християните говорят истината, а ги обвиняват в злодейство, тогава как ако човек лъже при мъченията, може да бъде обвинен в злодейство. Разбира се, това е било не само разумно, но и мъжествено, но Тертулиан е изричал и други неща; той, например, е казал: ако вие, римляните, наистина се вгледате във вашите богове, които по същество са демони, и наистина питахте вашите демони, бихте научили истината. Но вие не искате да научите истината от демоните.
към текста >>
При това Тертулиан в никакъв случай не е бил чо
век
, потопен в абстрактната римска култура, защото той дълбоко е чувствал присъствието в света на свръхсетивно-същностното.
Питам ви, наистина ли това, което римляните са донесли в света, съответства на истинската религиозност, или истинската религиозност повече съответства на това, което искат християните. Вие внасяте в света войната, смъртта и убийството; точно това не искат християните. Вашите светилища са обременяващи за боговете, защото те са трофеи от победи, но трофеите не са светилища, а признаци за оскверняване на светилищата. Това казва Тертулиан на своите римляни! Този човек е притежавал чувство за независимост и, гледайки римските деяния, е казал: кога се молят хората, когато естествено гледат към небето или когато гледат към Капитолия?
При това Тертулиан в никакъв случай не е бил човек, потопен в абстрактната римска култура, защото той дълбоко е чувствал присъствието в света на свръхсетивно-същностното.
Такъв, като Тертулиан, който се държи толкова независимо и свободно и говори, изхождайки от свръхсетивното, следва да го търсим в епохата, когато свръхсетивното е било по-близо до хората, отколкото когато и да било по-късно! Не само в чисто рационален смисъл Тертулиан казва: християните говорят истината, а ги обвиняват в злодейство, тогава как ако човек лъже при мъченията, може да бъде обвинен в злодейство. Разбира се, това е било не само разумно, но и мъжествено, но Тертулиан е изричал и други неща; той, например, е казал: ако вие, римляните, наистина се вгледате във вашите богове, които по същество са демони, и наистина питахте вашите демони, бихте научили истината. Но вие не искате да научите истината от демоните. Поставете човек, обладан от демон, от когото говори демонът, пред християнин, и го попитайте по правилен начин за християните, тогава демонът ще признае, че е демон, а за Бога, когото християнинът признава, ще каже, макар и със страх: това е Бог, който сега принадлежи на света!
към текста >>
Не само в чисто рационален смисъл Тертулиан казва: християните говорят истината, а ги обвиняват в злодейство, тогава как ако чо
век
лъже при мъченията, може да бъде обвинен в злодейство.
Вашите светилища са обременяващи за боговете, защото те са трофеи от победи, но трофеите не са светилища, а признаци за оскверняване на светилищата. Това казва Тертулиан на своите римляни! Този човек е притежавал чувство за независимост и, гледайки римските деяния, е казал: кога се молят хората, когато естествено гледат към небето или когато гледат към Капитолия? При това Тертулиан в никакъв случай не е бил човек, потопен в абстрактната римска култура, защото той дълбоко е чувствал присъствието в света на свръхсетивно-същностното. Такъв, като Тертулиан, който се държи толкова независимо и свободно и говори, изхождайки от свръхсетивното, следва да го търсим в епохата, когато свръхсетивното е било по-близо до хората, отколкото когато и да било по-късно!
Не само в чисто рационален смисъл Тертулиан казва: християните говорят истината, а ги обвиняват в злодейство, тогава как ако човек лъже при мъченията, може да бъде обвинен в злодейство.
Разбира се, това е било не само разумно, но и мъжествено, но Тертулиан е изричал и други неща; той, например, е казал: ако вие, римляните, наистина се вгледате във вашите богове, които по същество са демони, и наистина питахте вашите демони, бихте научили истината. Но вие не искате да научите истината от демоните. Поставете човек, обладан от демон, от когото говори демонът, пред християнин, и го попитайте по правилен начин за християните, тогава демонът ще признае, че е демон, а за Бога, когото християнинът признава, ще каже, макар и със страх: това е Бог, който сега принадлежи на света! Тертулиан апелира не само към свидетелствата на християните, но и към свидетелството на демоните, когато казва, че демоните се признават за демони, когато безстрашно ги попиташ, и точно както е описано в Евангелията, признават Исус Христос за истинския Исус Христос.
към текста >>
Поставете чо
век
, обладан от демон, от когото говори демонът, пред християнин, и го попитайте по правилен начин за християните, тогава демонът ще признае, че е демон, а за Бога, когото християнинът признава, ще каже, макар и със страх: това е Бог, който сега принадлежи на света!
При това Тертулиан в никакъв случай не е бил човек, потопен в абстрактната римска култура, защото той дълбоко е чувствал присъствието в света на свръхсетивно-същностното. Такъв, като Тертулиан, който се държи толкова независимо и свободно и говори, изхождайки от свръхсетивното, следва да го търсим в епохата, когато свръхсетивното е било по-близо до хората, отколкото когато и да било по-късно! Не само в чисто рационален смисъл Тертулиан казва: християните говорят истината, а ги обвиняват в злодейство, тогава как ако човек лъже при мъченията, може да бъде обвинен в злодейство. Разбира се, това е било не само разумно, но и мъжествено, но Тертулиан е изричал и други неща; той, например, е казал: ако вие, римляните, наистина се вгледате във вашите богове, които по същество са демони, и наистина питахте вашите демони, бихте научили истината. Но вие не искате да научите истината от демоните.
Поставете човек, обладан от демон, от когото говори демонът, пред християнин, и го попитайте по правилен начин за християните, тогава демонът ще признае, че е демон, а за Бога, когото християнинът признава, ще каже, макар и със страх: това е Бог, който сега принадлежи на света!
Тертулиан апелира не само към свидетелствата на християните, но и към свидетелството на демоните, когато казва, че демоните се признават за демони, когато безстрашно ги попиташ, и точно както е описано в Евангелията, признават Исус Христос за истинския Исус Христос.
към текста >>
Във всеки случай, това е забележителна личност, която във II
век
, бидейки римлянин, е противостояла на римляните.
Във всеки случай, това е забележителна личност, която във II век, бидейки римлянин, е противостояла на римляните.
Особено ни поразява тази личност, когато виждаме, как тя се държи по отношение на Мистерията на Голгота. Думите, които произнася Тертулиан по отношение на Мистерията на Голгота, са следните: Синът Божий е разпнат; не е срамно, защото е позорно. Синът Божий умря; това напълно заслужава доверие, защото е безсмислено. Думите на Тертулиан означават: Prorsus credibile est, quia ineptum est. Това заслужава доверия, това напълно заслужава доверие, защото е безсмислено.
към текста >>
Тертулиан смята, че ако някъде нещо е било обявено за превъзходно деяние, направено от чо
век
а, то няма да бъде превъзходно за събитията на Земята.
Трябва правилно да разберем думите, които казва Тертулиан за Мистерията на Голгота. Тертулиан е казал: разпънатият е Син Божий. Не е срамно, защото е позорно. Какво има предвид той, когато казва това? Той има предвид, че най-доброто, което може да стане на Земята, трябва да бъде позорно, защото на хората е свойствено да правят позорни, а не превъзходни неща.
Тертулиан смята, че ако някъде нещо е било обявено за превъзходно деяние, направено от човека, то няма да бъде превъзходно за събитията на Земята.
За земните събития превъзходно деяние ще бъде това, което носи на човека срам, а не слава; ето какво има предвид Тертулиан.
към текста >>
За земните събития превъзходно деяние ще бъде това, което носи на чо
век
а срам, а не слава; ето какво има предвид Тертулиан.
Тертулиан е казал: разпънатият е Син Божий. Не е срамно, защото е позорно. Какво има предвид той, когато казва това? Той има предвид, че най-доброто, което може да стане на Земята, трябва да бъде позорно, защото на хората е свойствено да правят позорни, а не превъзходни неща. Тертулиан смята, че ако някъде нещо е било обявено за превъзходно деяние, направено от човека, то няма да бъде превъзходно за събитията на Земята.
За земните събития превъзходно деяние ще бъде това, което носи на човека срам, а не слава; ето какво има предвид Тертулиан.
към текста >>
Но също приведох три негови изречения, заради които всички разумни хора би трябвало да смятат Тертулиан за не съвсем умен чо
век
.
Първо, бих искал да поставя самия Тертулиан като въпрос, особено с неговите думи, които приведох от книгата му „De carne Christi“. Опитах се да го характеризирам, първо, като свободна, независима духовна личност, второ, като личност, която в непосредственото обкръжение на хора също е виждала демонично-свръхсетивното.
Но също приведох три негови изречения, заради които всички разумни хора би трябвало да смятат Тертулиан за не съвсем умен човек.
към текста >>
Обаче в такива неща винаги трябва да се отчита, че хората съдят едностранчиво; ако вземат едно, при това неправилно изречение, такова като Credo, quia absurdum est, по него те съдят за целия чо
век
.
Обаче в такива неща винаги трябва да се отчита, че хората съдят едностранчиво; ако вземат едно, при това неправилно изречение, такова като Credo, quia absurdum est, по него те съдят за целия човек.
Необходимо е също да се свържат тези три изречения, които не е толкова лесно да се разберат, – Тертулиан също не ги обяснява, – първо, с независимата духовност на Тертулиан и след това с неговата пълна увереност във въздействието на свръхсетивния свят в обкръжаващия свят на човека.
към текста >>
Необходимо е също да се свържат тези три изречения, които не е толкова лесно да се разберат, – Тертулиан също не ги обяснява, – първо, с независимата духовност на Тертулиан и след това с неговата пълна увереност във въздействието на свръхсетивния свят в обкръжаващия свят на чо
век
а.
Обаче в такива неща винаги трябва да се отчита, че хората съдят едностранчиво; ако вземат едно, при това неправилно изречение, такова като Credo, quia absurdum est, по него те съдят за целия човек.
Необходимо е също да се свържат тези три изречения, които не е толкова лесно да се разберат, – Тертулиан също не ги обяснява, – първо, с независимата духовност на Тертулиан и след това с неговата пълна увереност във въздействието на свръхсетивния свят в обкръжаващия свят на човека.
към текста >>
От всичко това, което ви представих в течение на няколко седмици, вие трябва да запомните следното: когато чо
век
възприема чрез своите външни сетива обкръжаващия свят и иска да разбере със своя разсъдък сетивното, тогава сред сетивните явления той се сблъсква също и с феномена на наследствеността: до известна степен в потомците се проследяват качества на предците и в чо
век
а от подсъзнанието действат тези сили на наследствеността.
Нека сега поставим пред своята душа това, което отново ще ни позволи по известен начин от друга гледна точка да осветим Мистерията на Голгота. Това, което позволява да се хвърли светлина върху Мистерията на Голгота, са две явления в живота на човечеството, за които онзиден казах няколко думи: първото явление – това е смъртта, второто явление – това е наследствеността. Смъртта, която в свързана с края на живота, и наследствеността, която е свързана с раждането. По отношение на смъртта и наследствеността е важно да си изясним тяхното отношение към човешкия живот и човешката наука.
От всичко това, което ви представих в течение на няколко седмици, вие трябва да запомните следното: когато човек възприема чрез своите външни сетива обкръжаващия свят и иска да разбере със своя разсъдък сетивното, тогава сред сетивните явления той се сблъсква също и с феномена на наследствеността: до известна степен в потомците се проследяват качества на предците и в човека от подсъзнанието действат тези сили на наследствеността.
Това, което е свързано с мистерията на раждането, всички тези различни наследствени признаци ги изучаваме, често без да мислим за тях; когато, например, изучаваме етнологията, винаги говорим за наследствени признаци, без да заостряме вниманието си върху тях. Невъзможно е да се изучава даден народ без всичко това, което се изучава, да не се разглежда в кръга на наследствените признаци. Когато говорите за някой народ, за руснаци, англичани, германци и т.н., става дума за наследствени признаци, които се предават от баща на син, от дядо на баща и т.н. Областта на наследствеността, свързана с мистерията на раждането, е доста широка и когато говорим за външния живот, ние говорим, често без да го осъзнаваме, за фактите, за силите на наследствеността.
към текста >>
Това, че мистерията на смъртта се разиграва в сетивния живот на чо
век
а, е винаги намиращ се пред очите ни факт, така че за описването му не трябват много думи.
Това, че мистерията на смъртта се разиграва в сетивния живот на човека, е винаги намиращ се пред очите ни факт, така че за описването му не трябват много думи.
Но ако, бих казал, се разгледат познавателните способности на човека, работата ще изглежда малко по-различно. А именно, ще се окаже, че тези човешки познавателни способности са пригодни много да постигат в природен порядък, но те се държат суверенно и искат да научат всичко, което принадлежи на този природен порядък. Тези човешки познавателни способности са непригодни за разбиране на факта на наследствеността, свързан с мистерията на раждането и факта на смъртта. В човешкия живот се наблюдава своеобразно явление: целият човешки мироглед е пронизан от лъжливи понятия, защото този мироглед приписва тези факти на сетивния свят и ги разполага в сетивния свят, макар те по своята природа да имат духовен характер. Ние причисляваме човешката смърт, – със смъртта на животните и растенията работата стои малко по-различно и поонзиден вече ви обърнах внимание върху това, – към явленията, които се разиграват в сетивния свят, защото те така изглеждат.
към текста >>
Но ако, бих казал, се разгледат познавателните способности на чо
век
а, работата ще изглежда малко по-различно.
Това, че мистерията на смъртта се разиграва в сетивния живот на човека, е винаги намиращ се пред очите ни факт, така че за описването му не трябват много думи.
Но ако, бих казал, се разгледат познавателните способности на човека, работата ще изглежда малко по-различно.
А именно, ще се окаже, че тези човешки познавателни способности са пригодни много да постигат в природен порядък, но те се държат суверенно и искат да научат всичко, което принадлежи на този природен порядък. Тези човешки познавателни способности са непригодни за разбиране на факта на наследствеността, свързан с мистерията на раждането и факта на смъртта. В човешкия живот се наблюдава своеобразно явление: целият човешки мироглед е пронизан от лъжливи понятия, защото този мироглед приписва тези факти на сетивния свят и ги разполага в сетивния свят, макар те по своята природа да имат духовен характер. Ние причисляваме човешката смърт, – със смъртта на животните и растенията работата стои малко по-различно и поонзиден вече ви обърнах внимание върху това, – към явленията, които се разиграват в сетивния свят, защото те така изглеждат. Но по този начин ние губим възможност да научим нещо за човешката смърт.
към текста >>
Никога естествознанието няма да успее да каже нещо за смъртта на чо
век
а, а постигаме само това, че целият ни човешки възглед се превръща в лъжлив образ, защото навсякъде примесваме факта на смъртта.
А именно, ще се окаже, че тези човешки познавателни способности са пригодни много да постигат в природен порядък, но те се държат суверенно и искат да научат всичко, което принадлежи на този природен порядък. Тези човешки познавателни способности са непригодни за разбиране на факта на наследствеността, свързан с мистерията на раждането и факта на смъртта. В човешкия живот се наблюдава своеобразно явление: целият човешки мироглед е пронизан от лъжливи понятия, защото този мироглед приписва тези факти на сетивния свят и ги разполага в сетивния свят, макар те по своята природа да имат духовен характер. Ние причисляваме човешката смърт, – със смъртта на животните и растенията работата стои малко по-различно и поонзиден вече ви обърнах внимание върху това, – към явленията, които се разиграват в сетивния свят, защото те така изглеждат. Но по този начин ние губим възможност да научим нещо за човешката смърт.
Никога естествознанието няма да успее да каже нещо за смъртта на човека, а постигаме само това, че целият ни човешки възглед се превръща в лъжлив образ, защото навсякъде примесваме факта на смъртта.
Ще успеем да научим нещо истинско за природата, ако изключим от нея смъртта, а също и наследствените белези. Своеобразието на човешкото знание се състои в това, че то се поврежда, – ако може да се употреби такъв израз, – става фалшиво ако си мисли, че може да се разпростре върху целия сетивен свят, в това число върху смъртта и раждането; доколкото към разбирането на природата се намесват смъртта и раждането, се изкривява цялото виждане по отношение на сетивния свят. Никога няма да успеем да разберем човека като сетивно същество, ако причисляваме към сетивния свят наследствените белези, които са свързани с раждането. Ще се изкриви целият образ на човека, в който представих три потока: правата линия на нормалното развитие и двете странични – луциферическата и ариманическата, – ще се изкриви и цялото развитие на човека по правата линия, ако раждането и смъртта се причислят към човека, ако човекът се разглежда като принадлежащ на сетивния свят.
към текста >>
Никога няма да успеем да разберем чо
век
а като сетивно същество, ако причисляваме към сетивния свят наследствените белези, които са свързани с раждането.
Ние причисляваме човешката смърт, – със смъртта на животните и растенията работата стои малко по-различно и поонзиден вече ви обърнах внимание върху това, – към явленията, които се разиграват в сетивния свят, защото те така изглеждат. Но по този начин ние губим възможност да научим нещо за човешката смърт. Никога естествознанието няма да успее да каже нещо за смъртта на човека, а постигаме само това, че целият ни човешки възглед се превръща в лъжлив образ, защото навсякъде примесваме факта на смъртта. Ще успеем да научим нещо истинско за природата, ако изключим от нея смъртта, а също и наследствените белези. Своеобразието на човешкото знание се състои в това, че то се поврежда, – ако може да се употреби такъв израз, – става фалшиво ако си мисли, че може да се разпростре върху целия сетивен свят, в това число върху смъртта и раждането; доколкото към разбирането на природата се намесват смъртта и раждането, се изкривява цялото виждане по отношение на сетивния свят.
Никога няма да успеем да разберем човека като сетивно същество, ако причисляваме към сетивния свят наследствените белези, които са свързани с раждането.
Ще се изкриви целият образ на човека, в който представих три потока: правата линия на нормалното развитие и двете странични – луциферическата и ариманическата, – ще се изкриви и цялото развитие на човека по правата линия, ако раждането и смъртта се причислят към човека, ако човекът се разглежда като принадлежащ на сетивния свят.
към текста >>
Ще се изкриви целият образ на чо
век
а, в който представих три потока: правата линия на нормалното развитие и двете странични – луциферическата и ариманическата, – ще се изкриви и цялото развитие на чо
век
а по правата линия, ако раждането и смъртта се причислят към чо
век
а, ако чо
век
ът се разглежда като принадлежащ на сетивния свят.
Но по този начин ние губим възможност да научим нещо за човешката смърт. Никога естествознанието няма да успее да каже нещо за смъртта на човека, а постигаме само това, че целият ни човешки възглед се превръща в лъжлив образ, защото навсякъде примесваме факта на смъртта. Ще успеем да научим нещо истинско за природата, ако изключим от нея смъртта, а също и наследствените белези. Своеобразието на човешкото знание се състои в това, че то се поврежда, – ако може да се употреби такъв израз, – става фалшиво ако си мисли, че може да се разпростре върху целия сетивен свят, в това число върху смъртта и раждането; доколкото към разбирането на природата се намесват смъртта и раждането, се изкривява цялото виждане по отношение на сетивния свят. Никога няма да успеем да разберем човека като сетивно същество, ако причисляваме към сетивния свят наследствените белези, които са свързани с раждането.
Ще се изкриви целият образ на човека, в който представих три потока: правата линия на нормалното развитие и двете странични – луциферическата и ариманическата, – ще се изкриви и цялото развитие на човека по правата линия, ако раждането и смъртта се причислят към човека, ако човекът се разглежда като принадлежащ на сетивния свят.
към текста >>
И гръцкият мироглед е търсил (макар и в упадъка си да е постигнал малко) възможност да открие в човешката природа нещо, което би живяло в чо
век
а също и в периода между раждането и смъртта, но което не би имало отношение към смъртта, търсил е нещо издигащо се над съвкупността от явления, в които смъртта може да се намесва.
Във времената до Мистерията на Голгота, хората мислеха по естествен начин за смъртта и наследствеността, изхождайки от определени духовни основания. Семитските народи са разглеждали наследствените признаци като непосредствено продължение на бога Яхве; може да се разбере мирогледът, свързан с Яхве, само ако се знае това. Те са си представяли наследствеността, – поне там, където добре са разбирали възгледа, свързан с Яхве, – чисто на природна основа и са виждали в него непосредствено продължаване на действията на Яхве. Бог Авраам, бог Исаак, бог Яков, това е не нещо друго, а продължаване, унаследяване на характеристики.
И гръцкият мироглед е търсил (макар и в упадъка си да е постигнал малко) възможност да открие в човешката природа нещо, което би живяло в човека също и в периода между раждането и смъртта, но което не би имало отношение към смъртта, търсил е нещо издигащо се над съвкупността от явления, в които смъртта може да се намесва.
Гръцкият мироглед е изпитвал някакъв ужас пред самата идея за смъртта; доколкото е бил насочен именно към сетивното, той не е искал да разбира смъртта, тъй като инстинктивно е чувствал: ако погледът се насоча само към сетивния свят, – както това е правил Гьоте, – смъртта става нещо чуждо. Тя не подхожда на сетивния свят, тя е нещо чуждо.
към текста >>
Животът на чо
век
а протича в равновесие на противоположности.
Ще намерите фактите на наследствеността, ако се задълбочите в разглеждане на природните явления. Тях ги считат за природни явления; все повече и повече се разпространява мнението, че наследствеността е природно явление. Всеки такъв факт, проявяващ се в живота, предизвиква полярно противоположен; не можете да намерите в човешкия живот нито един такъв факт, който не би предизвикал право противоположния.
Животът на човека протича в равновесие на противоположности.
Основно условие на всяко познание е признанието на това, че животът протича в противоположностите и е нужен само стремеж към състоянието на равновесие между противоположностите.
към текста >>
С това е било повредено също и мисленето на хората; защото това мислене не стигна до правилното разбиране, че това, което обикновено чо
век
си представя като първороден грях, е богохулна представа, е ужасно богохулство.
С това е било повредено също и мисленето на хората; защото това мислене не стигна до правилното разбиране, че това, което обикновено човек си представя като първороден грях, е богохулна представа, е ужасно богохулство.
Бог, който, както това си представят повечето хора, от чиста амбиция е допуснал това, което е станало в рая, направил го е не поради импулсите, описани във „Въведение в тайната наука“, а така, както обикновено си го представят, наистина не би бил висш Бог. Да се приписват на Бога такива амбиции е велико богохулство. И едва тогава, когато се стигне до това, наследствените признаци, предаващи се от предци на потомци да се разглеждат и да не се опитват да ги тълкуват от морална страна, както това е представено в теологията от равините, а като сетивни факти да се разглеждат в свръхсетивна светлина, едва тогава ще разберем това, което е станало тук. Теологията на равините винаги е интерпретирала чрез разсъдъка това, което като сили на наследствеността се разпространява в сетивния свят, но те следва да се изучават посредством духовно съзерцание, за да се открие духът в наследствените признаци в сетивния свят. Това е, към което трябва да се стремим.
към текста >>
Те се обърнали към проблема за безсмъртието в чо
век
а и са били прави, отричайки безсмъртието, доколкото предполагали, че смъртта се намира в сетивния свят.
Тук се добавят разсъжденията на някои древни философи за безсмъртието.
Те се обърнали към проблема за безсмъртието в човека и са били прави, отричайки безсмъртието, доколкото предполагали, че смъртта се намира в сетивния свят.
Но те са говорили това, изхождайки от упадъчен мироглед; защото ако не са изхождали от него, то е трябвало да кажат: смърт не съществува в сетивния свят, само изглежда, че тя принадлежи на сетивния свят. Постепенно в тях се е формирала такава представа за сетивния свят, че в него се съдържа смъртта. По такъв начин са били изкривени и всички останали неща. Естествено, ако си представяме, че смъртта се намира в сетивния свят, ще бъдат изкривени и всички останали неща. Но ако за изходна гледна точка се вземе упадъчният мироглед, тогава трябва да се каже: трябва да намерим някъде нещо, което би противоречило на смъртта, трябва да се обърнем към свръхсетивното, което противоречи на смъртта.
към текста >>
Вие трябва да кажете: чо
век
има начало и край.
Последействието на тези сили, които, както показах, са действали в човешкото съзнание, се забелязва и днес. Какво би трябвало да кажете, ако сериозно възприемете думите, които ви казвам, изхождайки от мъдростта на инициацията?
Вие трябва да кажете: човек има начало и край.
И едното и другото е невъзможно да се постигне с помощта на разсъдъка, който е пригоден за разбиране на природата. Ще стигнем до фалшива гледна точка както за свръхсетивното, така и за сетивното, ако отнесем раждането и смъртта към сетивното, към което те не принадлежат, защото са чужди елементи в него. В двата случая ще получим изкривявания. Ще изкривим както разбирането на духа, така и разбирането на природата. Какви ще бъдат последствията от това?
към текста >>
Едно от последствията ще бъде, например, следното: съществува антропологията, която отвежда произхода на чо
век
а до нисшите същества и много умно интерпретира това със средствата на естествознанието.
И едното и другото е невъзможно да се постигне с помощта на разсъдъка, който е пригоден за разбиране на природата. Ще стигнем до фалшива гледна точка както за свръхсетивното, така и за сетивното, ако отнесем раждането и смъртта към сетивното, към което те не принадлежат, защото са чужди елементи в него. В двата случая ще получим изкривявания. Ще изкривим както разбирането на духа, така и разбирането на природата. Какви ще бъдат последствията от това?
Едно от последствията ще бъде, например, следното: съществува антропологията, която отвежда произхода на човека до нисшите същества и много умно интерпретира това със средствата на естествознанието.
И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на човека до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите народи, е било в началото на появата на човешкия род. От естественонаучна гледна точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи. Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг. И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието. На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание.
към текста >>
И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на чо
век
а до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите народи, е било в началото на появата на човешкия род.
Ще стигнем до фалшива гледна точка както за свръхсетивното, така и за сетивното, ако отнесем раждането и смъртта към сетивното, към което те не принадлежат, защото са чужди елементи в него. В двата случая ще получим изкривявания. Ще изкривим както разбирането на духа, така и разбирането на природата. Какви ще бъдат последствията от това? Едно от последствията ще бъде, например, следното: съществува антропологията, която отвежда произхода на човека до нисшите същества и много умно интерпретира това със средствата на естествознанието.
И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на човека до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите народи, е било в началото на появата на човешкия род.
От естественонаучна гледна точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи. Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг. И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието. На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание. Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание.
към текста >>
Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на чо
век
а е съвсем друг.
Ще изкривим както разбирането на духа, така и разбирането на природата. Какви ще бъдат последствията от това? Едно от последствията ще бъде, например, следното: съществува антропологията, която отвежда произхода на човека до нисшите същества и много умно интерпретира това със средствата на естествознанието. И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на човека до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите народи, е било в началото на появата на човешкия род. От естественонаучна гледна точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи.
Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг.
И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието. На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание. Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание. Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието. Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното естествознание!
към текста >>
Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на чо
век
а и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание.
И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на човека до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите народи, е било в началото на появата на човешкия род. От естественонаучна гледна точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи. Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг. И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието. На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание.
Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание.
Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието. Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното естествознание! Тя признава естествознанието, като но го разширява извън границите му, а посочва точките, където трябва да се премине към свръхсетивно наблюдение. Колкото по-логична е антропологията, колкото повече правилни неща може да каже тя относно днешния природен ред, който е необходим и присъщ на човека, толкова повече тя ще се въздържа да твърди нещо, което го е нямало в началото на развитието на човека на Земята! Естествознанието ще знае толкова по-малко за смъртта, колкото повече то се отдава на своите фантастични представи за смъртта.
към текста >>
Колкото по-логична е антропологията, колкото повече правилни неща може да каже тя относно днешния природен ред, който е необходим и присъщ на чо
век
а, толкова повече тя ще се въздържа да твърди нещо, което го е нямало в началото на развитието на чо
век
а на Земята!
На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание. Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание. Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието. Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното естествознание! Тя признава естествознанието, като но го разширява извън границите му, а посочва точките, където трябва да се премине към свръхсетивно наблюдение.
Колкото по-логична е антропологията, колкото повече правилни неща може да каже тя относно днешния природен ред, който е необходим и присъщ на човека, толкова повече тя ще се въздържа да твърди нещо, което го е нямало в началото на развитието на човека на Земята!
Естествознанието ще знае толкова по-малко за смъртта, колкото повече то се отдава на своите фантастични представи за смъртта.
към текста >>
Но без Мистерията на Голгота в земната съдба на чо
век
а би станало това, че именно за най-важните неща той би трябвало да съди, изхождайки от упадъчен мироглед; защото това не зависи от човешката воля и тук няма никаква вина на чо
век
а, а това зависи изключително от човешкото развитие.
Но без Мистерията на Голгота в земната съдба на човека би станало това, че именно за най-важните неща той би трябвало да съди, изхождайки от упадъчен мироглед; защото това не зависи от човешката воля и тук няма никаква вина на човека, а това зависи изключително от човешкото развитие.
Просто в хода на своето развитие човек е стигнал до това, да смята за самостоятелно само по себе си съчетанието от плът, кръв и кости, вътре в което се намира. На древния египтянин от най-добрите времена на египетската цивилизация би му се сторило много комично, ако някой би започнал да твърди, че това, което ходи на два крака, състои се от кръв, плът и кости, е човекът. Но тези неща не зависят от теоретически разсъждения, те не са могли да бъдат резултат от някакво мъдруване; постепенно за човека станало разбиращо се от самосебе си това, че образуванието от плът, кръв и кости, което всъщност е отражение на дейността на всички йерархии, започнало да се разглежда като самостоятелно само по себе си. Заблудата по отношение на тези неща толкова се разпространила, че колкото и да е странно, някои, които са видели тези заблуда, сами изпаднали в още по-голяма заблуда.
към текста >>
Просто в хода на своето развитие чо
век
е стигнал до това, да смята за самостоятелно само по себе си съчетанието от плът, кръв и кости, вътре в което се намира.
Но без Мистерията на Голгота в земната съдба на човека би станало това, че именно за най-важните неща той би трябвало да съди, изхождайки от упадъчен мироглед; защото това не зависи от човешката воля и тук няма никаква вина на човека, а това зависи изключително от човешкото развитие.
Просто в хода на своето развитие човек е стигнал до това, да смята за самостоятелно само по себе си съчетанието от плът, кръв и кости, вътре в което се намира.
На древния египтянин от най-добрите времена на египетската цивилизация би му се сторило много комично, ако някой би започнал да твърди, че това, което ходи на два крака, състои се от кръв, плът и кости, е човекът. Но тези неща не зависят от теоретически разсъждения, те не са могли да бъдат резултат от някакво мъдруване; постепенно за човека станало разбиращо се от самосебе си това, че образуванието от плът, кръв и кости, което всъщност е отражение на дейността на всички йерархии, започнало да се разглежда като самостоятелно само по себе си. Заблудата по отношение на тези неща толкова се разпространила, че колкото и да е странно, някои, които са видели тези заблуда, сами изпаднали в още по-голяма заблуда.
към текста >>
На древния египтянин от най-добрите времена на египетската цивилизация би му се сторило много комично, ако някой би започнал да твърди, че това, което ходи на два крака, състои се от кръв, плът и кости, е чо
век
ът.
Но без Мистерията на Голгота в земната съдба на човека би станало това, че именно за най-важните неща той би трябвало да съди, изхождайки от упадъчен мироглед; защото това не зависи от човешката воля и тук няма никаква вина на човека, а това зависи изключително от човешкото развитие. Просто в хода на своето развитие човек е стигнал до това, да смята за самостоятелно само по себе си съчетанието от плът, кръв и кости, вътре в което се намира.
На древния египтянин от най-добрите времена на египетската цивилизация би му се сторило много комично, ако някой би започнал да твърди, че това, което ходи на два крака, състои се от кръв, плът и кости, е човекът.
Но тези неща не зависят от теоретически разсъждения, те не са могли да бъдат резултат от някакво мъдруване; постепенно за човека станало разбиращо се от самосебе си това, че образуванието от плът, кръв и кости, което всъщност е отражение на дейността на всички йерархии, започнало да се разглежда като самостоятелно само по себе си. Заблудата по отношение на тези неща толкова се разпространила, че колкото и да е странно, някои, които са видели тези заблуда, сами изпаднали в още по-голяма заблуда.
към текста >>
Но тези неща не зависят от теоретически разсъждения, те не са могли да бъдат резултат от някакво мъдруване; постепенно за чо
век
а станало разбиращо се от самосебе си това, че образуванието от плът, кръв и кости, което всъщност е отражение на дейността на всички йерархии, започнало да се разглежда като самостоятелно само по себе си.
Но без Мистерията на Голгота в земната съдба на човека би станало това, че именно за най-важните неща той би трябвало да съди, изхождайки от упадъчен мироглед; защото това не зависи от човешката воля и тук няма никаква вина на човека, а това зависи изключително от човешкото развитие. Просто в хода на своето развитие човек е стигнал до това, да смята за самостоятелно само по себе си съчетанието от плът, кръв и кости, вътре в което се намира. На древния египтянин от най-добрите времена на египетската цивилизация би му се сторило много комично, ако някой би започнал да твърди, че това, което ходи на два крака, състои се от кръв, плът и кости, е човекът.
Но тези неща не зависят от теоретически разсъждения, те не са могли да бъдат резултат от някакво мъдруване; постепенно за човека станало разбиращо се от самосебе си това, че образуванието от плът, кръв и кости, което всъщност е отражение на дейността на всички йерархии, започнало да се разглежда като самостоятелно само по себе си.
Заблудата по отношение на тези неща толкова се разпространила, че колкото и да е странно, някои, които са видели тези заблуда, сами изпаднали в още по-голяма заблуда.
към текста >>
Разбира се, някои стигнали до възгледа, – но те стигнали до него по луциферическо-ариманически път, – че чо
век
не е това, което се състои от плът, кръв и кости.
Разбира се, някои стигнали до възгледа, – но те стигнали до него по луциферическо-ариманически път, – че човек не е това, което се състои от плът, кръв и кости.
Те казали: ако ние сме нещо по-добро, от това образувание от плът, кръв и кости, нека отхвърлим плътта, нека разглеждаме човека като нещо по-висше, нека отхвърлим сетивния човек! Този образ от плът, кръв и кости заедно с етерното и астралното тяло, както го вижда човек, е илюзия. В действителност той е чисто подобие на божеството. Идентификацията със сетивната природа не е заблуда поради това, че трябва да виждаме дявола в света, а защото трябва да виждаме Бога вътре в нас, в нашия собствен свят. Грешка ще бъде да се каже: да, аз съм много издигнато същество, много, много издигнато същество, много възвисена душа, и тук (рис.11) се намира малоценната, отвратителна обкръжаваща среда.
към текста >>
Те казали: ако ние сме нещо по-добро, от това образувание от плът, кръв и кости, нека отхвърлим плътта, нека разглеждаме чо
век
а като нещо по-висше, нека отхвърлим сетивния чо
век
!
Разбира се, някои стигнали до възгледа, – но те стигнали до него по луциферическо-ариманически път, – че човек не е това, което се състои от плът, кръв и кости.
Те казали: ако ние сме нещо по-добро, от това образувание от плът, кръв и кости, нека отхвърлим плътта, нека разглеждаме човека като нещо по-висше, нека отхвърлим сетивния човек!
Този образ от плът, кръв и кости заедно с етерното и астралното тяло, както го вижда човек, е илюзия. В действителност той е чисто подобие на божеството. Идентификацията със сетивната природа не е заблуда поради това, че трябва да виждаме дявола в света, а защото трябва да виждаме Бога вътре в нас, в нашия собствен свят. Грешка ще бъде да се каже: да, аз съм много издигнато същество, много, много издигнато същество, много възвисена душа, и тук (рис.11) се намира малоценната, отвратителна обкръжаваща среда.
към текста >>
Този образ от плът, кръв и кости заедно с етерното и астралното тяло, както го вижда чо
век
, е илюзия.
Разбира се, някои стигнали до възгледа, – но те стигнали до него по луциферическо-ариманически път, – че човек не е това, което се състои от плът, кръв и кости. Те казали: ако ние сме нещо по-добро, от това образувание от плът, кръв и кости, нека отхвърлим плътта, нека разглеждаме човека като нещо по-висше, нека отхвърлим сетивния човек!
Този образ от плът, кръв и кости заедно с етерното и астралното тяло, както го вижда човек, е илюзия.
В действителност той е чисто подобие на божеството. Идентификацията със сетивната природа не е заблуда поради това, че трябва да виждаме дявола в света, а защото трябва да виждаме Бога вътре в нас, в нашия собствен свят. Грешка ще бъде да се каже: да, аз съм много издигнато същество, много, много издигнато същество, много възвисена душа, и тук (рис.11) се намира малоценната, отвратителна обкръжаваща среда.
към текста >>
Тоест ако я нямаше Мистерията на Голгота, чо
век
би могъл да има само фалшиви представи относно наследствеността и смъртта, и тези фалшиви представи все повече и повече биха нараствали.
Тоест ако я нямаше Мистерията на Голгота, човек би могъл да има само фалшиви представи относно наследствеността и смъртта, и тези фалшиви представи все повече и повече биха нараствали.
Сега понякога те се проявяват по атавистичен начин, – например в някои социалистически кръгове днес се придържат към атавистичен мироглед, като причисляват смъртта и раждането към сетивните явления. В хода на по-нататъшното развитие на човечеството може да стане така, че пред човека изобщо да се затворят вратите към свръхсетивния свят, и това, което той още ще може да намери в сетивния свят от свръхсетивния – наследствеността и смъртта, ще се превърне за него в съблазън, която по особено коварен начин ще се прояви, когато той ще си казва: ние сме чувствени, докато те изобщо не са. Само ако не се доверяваме на природата, която ни представя раждането и смъртта, ние ще стигнем до истината. В такова парадоксално отношение към света се намира човекът.
към текста >>
В хода на по-нататъшното развитие на човечеството може да стане така, че пред чо
век
а изобщо да се затворят вратите към свръхсетивния свят, и това, което той още ще може да намери в сетивния свят от свръхсетивния – наследствеността и смъртта, ще се превърне за него в съблазън, която по особено коварен начин ще се прояви, когато той ще си казва: ние сме чувствени, докато те изобщо не са.
Тоест ако я нямаше Мистерията на Голгота, човек би могъл да има само фалшиви представи относно наследствеността и смъртта, и тези фалшиви представи все повече и повече биха нараствали. Сега понякога те се проявяват по атавистичен начин, – например в някои социалистически кръгове днес се придържат към атавистичен мироглед, като причисляват смъртта и раждането към сетивните явления.
В хода на по-нататъшното развитие на човечеството може да стане така, че пред човека изобщо да се затворят вратите към свръхсетивния свят, и това, което той още ще може да намери в сетивния свят от свръхсетивния – наследствеността и смъртта, ще се превърне за него в съблазън, която по особено коварен начин ще се прояви, когато той ще си казва: ние сме чувствени, докато те изобщо не са.
Само ако не се доверяваме на природата, която ни представя раждането и смъртта, ние ще стигнем до истината. В такова парадоксално отношение към света се намира човекът.
към текста >>
В такова парадоксално отношение към света се намира чо
век
ът.
Тоест ако я нямаше Мистерията на Голгота, човек би могъл да има само фалшиви представи относно наследствеността и смъртта, и тези фалшиви представи все повече и повече биха нараствали. Сега понякога те се проявяват по атавистичен начин, – например в някои социалистически кръгове днес се придържат към атавистичен мироглед, като причисляват смъртта и раждането към сетивните явления. В хода на по-нататъшното развитие на човечеството може да стане така, че пред човека изобщо да се затворят вратите към свръхсетивния свят, и това, което той още ще може да намери в сетивния свят от свръхсетивния – наследствеността и смъртта, ще се превърне за него в съблазън, която по особено коварен начин ще се прояви, когато той ще си казва: ние сме чувствени, докато те изобщо не са. Само ако не се доверяваме на природата, която ни представя раждането и смъртта, ние ще стигнем до истината.
В такова парадоксално отношение към света се намира човекът.
към текста >>
В чо
век
а трябва да бъде внедрено нещо, способно да внесе равновесие в неговата еволюция, което може да го удържа от заблудата, че наследствеността и смъртта в човешкия живот са сетивни явления.
В човека трябва да бъде внедрено нещо, способно да внесе равновесие в неговата еволюция, което може да го удържа от заблудата, че наследствеността и смъртта в човешкия живот са сетивни явления.
За това на него трябва да му бъде представено нещо проясняващо: смъртта и наследствеността са свръхсетивни, а не сетивни явления. Затова събитието, което отново връща човека към истината по отношение на тези неща, е непостижимо чрез обикновените човешки сили, защото те се намират на пътя към упадъка и могат да бъдат възстановени само посредством мощен противоположен тласък. И този противоположен тласък е била Мистерията на Голгота, доколкото тя встъпва в човешкото развитие като нещо свръхсетивно, така че човек по-нататък да се изправи пред избора: или вярваш в това свръхсетивно и посредством него се приближаваш към разбирането му по свръхсетивен път, или се придържаш към всевъзможни други възгледи, които разглеждат смъртта и наследствените признаци като принадлежащи на сетивния свят. Затова съставки на истинския възглед за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на човека, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта. Това са двата главни факта, които са гранични в живота на Исус Христос.
към текста >>
Затова събитието, което отново връща чо
век
а към истината по отношение на тези неща, е непостижимо чрез обикновените човешки сили, защото те се намират на пътя към упадъка и могат да бъдат възстановени само посредством мощен противоположен тласък.
В човека трябва да бъде внедрено нещо, способно да внесе равновесие в неговата еволюция, което може да го удържа от заблудата, че наследствеността и смъртта в човешкия живот са сетивни явления. За това на него трябва да му бъде представено нещо проясняващо: смъртта и наследствеността са свръхсетивни, а не сетивни явления.
Затова събитието, което отново връща човека към истината по отношение на тези неща, е непостижимо чрез обикновените човешки сили, защото те се намират на пътя към упадъка и могат да бъдат възстановени само посредством мощен противоположен тласък.
И този противоположен тласък е била Мистерията на Голгота, доколкото тя встъпва в човешкото развитие като нещо свръхсетивно, така че човек по-нататък да се изправи пред избора: или вярваш в това свръхсетивно и посредством него се приближаваш към разбирането му по свръхсетивен път, или се придържаш към всевъзможни други възгледи, които разглеждат смъртта и наследствените признаци като принадлежащи на сетивния свят. Затова съставки на истинския възглед за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на човека, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта. Това са двата главни факта, които са гранични в живота на Исус Христос. Никой няма да разбере факта на Възкресението, който трябва да бъде истинската представа, противопоставена на фалшивата представа за това, че смъртта принадлежи на сетивния свят, никой няма да разбере факта на Възкресението, ако не признава също и неговия корелат, Conceptio immaculata, непорочното зачатие, раждането като свръхсетивен факт. Хората трябва да разберат Възкресението и Conceptio immaculata; в рамките на своята теология съвременните протестантски теолози искат да разберат тези факти с помощта на обикновения човешки разсъдък, който е само ученик на сетивния свят, а именно на упадъчния мироглед, формирал се от времето на Мистерията на Голгота.
към текста >>
И този противоположен тласък е била Мистерията на Голгота, доколкото тя встъпва в човешкото развитие като нещо свръхсетивно, така че чо
век
по-нататък да се изправи пред избора: или вярваш в това свръхсетивно и посредством него се приближаваш към разбирането му по свръхсетивен път, или се придържаш към всевъзможни други възгледи, които разглеждат смъртта и наследствените признаци като принадлежащи на сетивния свят.
В човека трябва да бъде внедрено нещо, способно да внесе равновесие в неговата еволюция, което може да го удържа от заблудата, че наследствеността и смъртта в човешкия живот са сетивни явления. За това на него трябва да му бъде представено нещо проясняващо: смъртта и наследствеността са свръхсетивни, а не сетивни явления. Затова събитието, което отново връща човека към истината по отношение на тези неща, е непостижимо чрез обикновените човешки сили, защото те се намират на пътя към упадъка и могат да бъдат възстановени само посредством мощен противоположен тласък.
И този противоположен тласък е била Мистерията на Голгота, доколкото тя встъпва в човешкото развитие като нещо свръхсетивно, така че човек по-нататък да се изправи пред избора: или вярваш в това свръхсетивно и посредством него се приближаваш към разбирането му по свръхсетивен път, или се придържаш към всевъзможни други възгледи, които разглеждат смъртта и наследствените признаци като принадлежащи на сетивния свят.
Затова съставки на истинския възглед за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на човека, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта. Това са двата главни факта, които са гранични в живота на Исус Христос. Никой няма да разбере факта на Възкресението, който трябва да бъде истинската представа, противопоставена на фалшивата представа за това, че смъртта принадлежи на сетивния свят, никой няма да разбере факта на Възкресението, ако не признава също и неговия корелат, Conceptio immaculata, непорочното зачатие, раждането като свръхсетивен факт. Хората трябва да разберат Възкресението и Conceptio immaculata; в рамките на своята теология съвременните протестантски теолози искат да разберат тези факти с помощта на обикновения човешки разсъдък, който е само ученик на сетивния свят, а именно на упадъчния мироглед, формирал се от времето на Мистерията на Голгота. И доколкото те не могат да ги разберат, стават последователи на Харнак[iii] или подобни на него, отричат Възкресението и правят различни изказвания в този смисъл.
към текста >>
Затова съставки на истинския възглед за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на чо
век
а, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта.
В човека трябва да бъде внедрено нещо, способно да внесе равновесие в неговата еволюция, което може да го удържа от заблудата, че наследствеността и смъртта в човешкия живот са сетивни явления. За това на него трябва да му бъде представено нещо проясняващо: смъртта и наследствеността са свръхсетивни, а не сетивни явления. Затова събитието, което отново връща човека към истината по отношение на тези неща, е непостижимо чрез обикновените човешки сили, защото те се намират на пътя към упадъка и могат да бъдат възстановени само посредством мощен противоположен тласък. И този противоположен тласък е била Мистерията на Голгота, доколкото тя встъпва в човешкото развитие като нещо свръхсетивно, така че човек по-нататък да се изправи пред избора: или вярваш в това свръхсетивно и посредством него се приближаваш към разбирането му по свръхсетивен път, или се придържаш към всевъзможни други възгледи, които разглеждат смъртта и наследствените признаци като принадлежащи на сетивния свят.
Затова съставки на истинския възглед за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на човека, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта.
Това са двата главни факта, които са гранични в живота на Исус Христос. Никой няма да разбере факта на Възкресението, който трябва да бъде истинската представа, противопоставена на фалшивата представа за това, че смъртта принадлежи на сетивния свят, никой няма да разбере факта на Възкресението, ако не признава също и неговия корелат, Conceptio immaculata, непорочното зачатие, раждането като свръхсетивен факт. Хората трябва да разберат Възкресението и Conceptio immaculata; в рамките на своята теология съвременните протестантски теолози искат да разберат тези факти с помощта на обикновения човешки разсъдък, който е само ученик на сетивния свят, а именно на упадъчния мироглед, формирал се от времето на Мистерията на Голгота. И доколкото те не могат да ги разберат, стават последователи на Харнак[iii] или подобни на него, отричат Възкресението и правят различни изказвания в този смисъл. Conceptio immaculata също го разглеждат като нещо, за което разумният човек не трябва да говори.
към текста >>
Conceptio immaculata също го разглеждат като нещо, за което разумният чо
век
не трябва да говори.
Затова съставки на истинския възглед за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на човека, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта. Това са двата главни факта, които са гранични в живота на Исус Христос. Никой няма да разбере факта на Възкресението, който трябва да бъде истинската представа, противопоставена на фалшивата представа за това, че смъртта принадлежи на сетивния свят, никой няма да разбере факта на Възкресението, ако не признава също и неговия корелат, Conceptio immaculata, непорочното зачатие, раждането като свръхсетивен факт. Хората трябва да разберат Възкресението и Conceptio immaculata; в рамките на своята теология съвременните протестантски теолози искат да разберат тези факти с помощта на обикновения човешки разсъдък, който е само ученик на сетивния свят, а именно на упадъчния мироглед, формирал се от времето на Мистерията на Голгота. И доколкото те не могат да ги разберат, стават последователи на Харнак[iii] или подобни на него, отричат Възкресението и правят различни изказвания в този смисъл.
Conceptio immaculata също го разглеждат като нещо, за което разумният човек не трябва да говори.
към текста >>
Колкото и грешни и неверни неща да са казани по въпроса, задача на чо
век
а е да не приема това без да мисли, а да усвои свръхсетивно познание и чрез него да се учи да разбира нещата, които не могат да бъдат разбрани в сетивния свят.
Колкото и грешни и неверни неща да са казани по въпроса, задача на човека е да не приема това без да мисли, а да усвои свръхсетивно познание и чрез него да се учи да разбира нещата, които не могат да бъдат разбрани в сетивния свят.
Ако изучите различните цикли, в които става дума за тези неща, особено ако изучите съдържанието на изложеното от мен в Петото евангелие[iv], ще намерите много пътища, които водят към разбирането на тези двете неща, но това разбиране се достига само по свръхсетивен път. Можем да се съгласим, че докато разсъдъкът на ученика остава сетивен, както е това днес в човешкия мироглед, човек не може да разбере тези факти. Именно, доколкото висшите факти от Евангелието са такива, че докато разсъдъкът на ученика остава сетивен, той не може да ги разбере, дотолкова те са верни. Затова не е чудно, че така наречената външна наука побеждава науката за инициацията, доколкото последната казва неща, които, от само себе си се разбира, – именно защото не са в противоречие с истинското естествознание, – противоречат на природния ред, който произтича от упадъчните възгледи за природата. Ако теологията не вземе друго направление, също ще изпадне към упадъчните възгледи за природата.
към текста >>
Можем да се съгласим, че докато разсъдъкът на ученика остава сетивен, както е това днес в човешкия мироглед, чо
век
не може да разбере тези факти.
Колкото и грешни и неверни неща да са казани по въпроса, задача на човека е да не приема това без да мисли, а да усвои свръхсетивно познание и чрез него да се учи да разбира нещата, които не могат да бъдат разбрани в сетивния свят. Ако изучите различните цикли, в които става дума за тези неща, особено ако изучите съдържанието на изложеното от мен в Петото евангелие[iv], ще намерите много пътища, които водят към разбирането на тези двете неща, но това разбиране се достига само по свръхсетивен път.
Можем да се съгласим, че докато разсъдъкът на ученика остава сетивен, както е това днес в човешкия мироглед, човек не може да разбере тези факти.
Именно, доколкото висшите факти от Евангелието са такива, че докато разсъдъкът на ученика остава сетивен, той не може да ги разбере, дотолкова те са верни. Затова не е чудно, че така наречената външна наука побеждава науката за инициацията, доколкото последната казва неща, които, от само себе си се разбира, – именно защото не са в противоречие с истинското естествознание, – противоречат на природния ред, който произтича от упадъчните възгледи за природата. Ако теологията не вземе друго направление, също ще изпадне към упадъчните възгледи за природата. И ако отчетете също това, за което говорих вчера, че човек едва след смъртта може да стигне до правилен възглед за Мистерията на Голгота, то вече няма да ви се струва непонятно, доколкото човек посредством смъртта, преминавайки през портата на смъртта, встъпва в свят, в който той вече не може да се лъже, че смъртта принадлежи на сетивния свят, защото той вижда смъртта от другата страна, – често съм описвал тези неща, – и все повече и повече познава смъртта от другата страна. Благодарение на това той става все по-зрял да разглежда Мистерията на Голгота в нейния истински вид.
към текста >>
И ако отчетете също това, за което говорих вчера, че чо
век
едва след смъртта може да стигне до правилен възглед за Мистерията на Голгота, то вече няма да ви се струва непонятно, доколкото чо
век
посредством смъртта, преминавайки през портата на смъртта, встъпва в свят, в който той вече не може да се лъже, че смъртта принадлежи на сетивния свят, защото той вижда смъртта от другата страна, – често съм описвал тези неща, – и все повече и повече познава смъртта от другата страна.
Ако изучите различните цикли, в които става дума за тези неща, особено ако изучите съдържанието на изложеното от мен в Петото евангелие[iv], ще намерите много пътища, които водят към разбирането на тези двете неща, но това разбиране се достига само по свръхсетивен път. Можем да се съгласим, че докато разсъдъкът на ученика остава сетивен, както е това днес в човешкия мироглед, човек не може да разбере тези факти. Именно, доколкото висшите факти от Евангелието са такива, че докато разсъдъкът на ученика остава сетивен, той не може да ги разбере, дотолкова те са верни. Затова не е чудно, че така наречената външна наука побеждава науката за инициацията, доколкото последната казва неща, които, от само себе си се разбира, – именно защото не са в противоречие с истинското естествознание, – противоречат на природния ред, който произтича от упадъчните възгледи за природата. Ако теологията не вземе друго направление, също ще изпадне към упадъчните възгледи за природата.
И ако отчетете също това, за което говорих вчера, че човек едва след смъртта може да стигне до правилен възглед за Мистерията на Голгота, то вече няма да ви се струва непонятно, доколкото човек посредством смъртта, преминавайки през портата на смъртта, встъпва в свят, в който той вече не може да се лъже, че смъртта принадлежи на сетивния свят, защото той вижда смъртта от другата страна, – често съм описвал тези неща, – и все повече и повече познава смъртта от другата страна.
Благодарение на това той става все по-зрял да разглежда Мистерията на Голгота в нейния истински вид. И така, може да се каже: ако не беше Мистерията на Голгота, – но това, за което става дума тук, се постига само в свръхсетивното познание, – смъртта би завладяла хората. Това би било зло в света, би било също и мъдрост в света. Но доколкото хората в хода на своето развитие би трябвало да стигнат до упадъчния възглед за природата, те е трябвало да имат също и лъжлива представа за смъртта. Вследствие на това, желаейки да бъдат безсмъртни, те се обърнали към Луцифер и попадат под властта на Луцифер именно тогава, когато искат да се обърнат към духа.
към текста >>
Стремежът да се види света на бъдещето означава желание за безсмъртие в Луцифер; стремежът да се гледа към миналото означава желание така да се интерпретира света, че това, което се съдържа като свръхсетивно в наследствените признаци, се разглежда като морал и вследствие на това се изфабрикува средно
век
овното богохулство за първородния грях.
И така, може да се каже: ако не беше Мистерията на Голгота, – но това, за което става дума тук, се постига само в свръхсетивното познание, – смъртта би завладяла хората. Това би било зло в света, би било също и мъдрост в света. Но доколкото хората в хода на своето развитие би трябвало да стигнат до упадъчния възглед за природата, те е трябвало да имат също и лъжлива представа за смъртта. Вследствие на това, желаейки да бъдат безсмъртни, те се обърнали към Луцифер и попадат под властта на Луцифер именно тогава, когато искат да се обърнат към духа. Ако не се опитват да се обърнат към духа, стават подобни на безсловесно стадо, а ако се обръщат към духа, попадат под властта на Луцифер.
Стремежът да се види света на бъдещето означава желание за безсмъртие в Луцифер; стремежът да се гледа към миналото означава желание така да се интерпретира света, че това, което се съдържа като свръхсетивно в наследствените признаци, се разглежда като морал и вследствие на това се изфабрикува средновековното богохулство за първородния грях.
към текста >>
Тези неща следва внимателно да се обмислят, – често съм говорил това и отново трябва да го повторя, че само посредством свръхсетивното познание те могат да се видят, – и ако се запитаме: до какво познание са можели да стигнат душите, които във II
век
са били инспирирани от същия дух, както и Тертулиан?
Тези неща следва внимателно да се обмислят, – често съм говорил това и отново трябва да го повторя, че само посредством свръхсетивното познание те могат да се видят, – и ако се запитаме: до какво познание са можели да стигнат душите, които във II век са били инспирирани от същия дух, както и Тертулиан?
– трябва да се обърнем към мъртвите, които е възможно да са били съвременници на Исус Христос и да са инспирирали Тертулиан. В света е имало много упадъчни знания, много неща са били извратени, затъмнени и са се проявили в едни или други замъглени нюанси. Но ако чрез думите на Тертулиан чуваме мъртвите към това време, но инспирирани съвременници на Христа, тогава започваме да разбираме думите на Тертулиан в такива негови изречения като: „Разпънатият е Син Божий. Не е срамно, защото е позорно“. Хората би трябвало вследствие на упадъчния възглед, да изпитват срам; това, което трябва да съставлява висшия смисъл на Земята, в човешкия живот се е проявило като позорно дело.
към текста >>
Доколкото за това, което чо
век
може да достигне в течение на своя физически живот посредством обикновения разум, това е безсмислено, именно поради тази причина то е истина в смисъла, в който ви го изложих.
Но ако чрез думите на Тертулиан чуваме мъртвите към това време, но инспирирани съвременници на Христа, тогава започваме да разбираме думите на Тертулиан в такива негови изречения като: „Разпънатият е Син Божий. Не е срамно, защото е позорно“. Хората би трябвало вследствие на упадъчния възглед, да изпитват срам; това, което трябва да съставлява висшия смисъл на Земята, в човешкия живот се е проявило като позорно дело. „Синът Божий е мъртъв. Това напълно заслужава доверие, защото човешкият разсъдък го намира за безсмислено, Prorsus credibile est, quia ineptum est“.
Доколкото за това, което човек може да достигне в течение на своя физически живот посредством обикновения разум, това е безсмислено, именно поради тази причина то е истина в смисъла, в който ви го изложих.
Той е бил погребан и е възкръснал. Това е несъмнено, защото е невъзможно, защото това не може да бъде за упадъчния възглед върху природата.
към текста >>
Към такива извори може да се приближи само чо
век
, който със своето вътрешно знание здраво стои в свръхсетивното, който говори за демоните като свидетели на божественото, както говори за човешките свидетелства; защото Тертулиан казва, че демоните сами себе си смятат за демони, и че те признават Христос.
Ако вземете думите на Тертулиан в свръхсетивен смисъл, като инспирирани от отдавна вече умрелите по онова време съвременници на Христос, може би ще кажете: да, разбира се, Тертулиан ги е възприел така, както това са му позволили неговите душевни качества! Но вие можете да почувствате техния инспиративен произход.
Към такива извори може да се приближи само човек, който със своето вътрешно знание здраво стои в свръхсетивното, който говори за демоните като свидетели на божественото, както говори за човешките свидетелства; защото Тертулиан казва, че демоните сами себе си смятат за демони, и че те признават Христос.
Това е било подготовка, Тертулиан изобщо да може да възприеме това, което е трябвало да го инспирира.
към текста >>
В сетивния свят има две илюзии, които скриват своята собствена същност: смъртта и раждането на чо
век
а, които, собствено, внасят свръхсетивното в сетивното; те са чужди елементи в сетивния свят, но се маскират като сетивни явления и вследствие на това надяват лъжлива маска също и върху цялата останала природа, така че днешният чо
век
вижда цялата останала природа в лъжлива светлина.
– Или: как да разбирам това? В каква мисловна връзка се намира всичко това? “ За това говорят самите факти. Точно така е нужно да се разказва за определени свръхсетивни неща. И има много такива неща, както можете да видите от това, което ви разказах днес.
В сетивния свят има две илюзии, които скриват своята собствена същност: смъртта и раждането на човека, които, собствено, внасят свръхсетивното в сетивното; те са чужди елементи в сетивния свят, но се маскират като сетивни явления и вследствие на това надяват лъжлива маска също и върху цялата останала природа, така че днешният човек вижда цялата останала природа в лъжлива светлина.
към текста >>
3.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
От най-различни страни научихте, че развитието на съвременното човечество е преминало през критична точка в XV
век
, в началото на петия следатлантски културен период.
От най-различни страни научихте, че развитието на съвременното човечество е преминало през критична точка в XV век, в началото на петия следатлантски културен период.
То, както знаете, се характеризира с това, че в този момент от времето е станало встъпването на човечеството в развитието през съзнателната душа, докато преди това, в гръко-римския период, развитието на човечеството е протичало предимно в района на разсъдъчната душа, или душата на характера. Но цялата работа е в това, такава истина като тази, че от XV век сме встъпили в епохата на съзнателната душа, да се възприема не теоретически, не абстрактно, а с пълна жизнена сериозност и в известен смисъл да имаме волята постоянно да се размишлява: как стои работата с нашата душевна настройка, какво трябва да направим за тази душевна настройка, за да удовлетворява тя факта, че сме встъпили в периода на развитие на съзнателната душа?
към текста >>
Но цялата работа е в това, такава истина като тази, че от XV
век
сме встъпили в епохата на съзнателната душа, да се възприема не теоретически, не абстрактно, а с пълна жизнена сериозност и в известен смисъл да имаме волята постоянно да се размишлява: как стои работата с нашата душевна настройка, какво трябва да направим за тази душевна настройка, за да удовлетворява тя факта, че сме встъпили в периода на развитие на съзнателната душа?
От най-различни страни научихте, че развитието на съвременното човечество е преминало през критична точка в XV век, в началото на петия следатлантски културен период. То, както знаете, се характеризира с това, че в този момент от времето е станало встъпването на човечеството в развитието през съзнателната душа, докато преди това, в гръко-римския период, развитието на човечеството е протичало предимно в района на разсъдъчната душа, или душата на характера.
Но цялата работа е в това, такава истина като тази, че от XV век сме встъпили в епохата на съзнателната душа, да се възприема не теоретически, не абстрактно, а с пълна жизнена сериозност и в известен смисъл да имаме волята постоянно да се размишлява: как стои работата с нашата душевна настройка, какво трябва да направим за тази душевна настройка, за да удовлетворява тя факта, че сме встъпили в периода на развитие на съзнателната душа?
към текста >>
Тези, които говорят така, в известен смисъл имат право, защото не само тези, които имат естественонаучно образование, живеят в тази естественонаучна епоха, а също и много образовани хора живеят в естественонаучния поток на времето; да се живее в естественонаучната епоха съвсем не означава да се мисли така, както ботаникът мисли за растенията, зоологът – за животните, антропологът – за чо
век
а, и работата не е в това, да се знае повече или по-малко антропологията, ботаниката и зоологията, а това значи така да се формират мислите ни за света, че те да са ориентирани в посока на естественонаучното мислене.
С най-голяма гордост, с истинско високомерие се говори в новото време, в епохата на съзнателната душа, за епохата на естествената наука.
Тези, които говорят така, в известен смисъл имат право, защото не само тези, които имат естественонаучно образование, живеят в тази естественонаучна епоха, а също и много образовани хора живеят в естественонаучния поток на времето; да се живее в естественонаучната епоха съвсем не означава да се мисли така, както ботаникът мисли за растенията, зоологът – за животните, антропологът – за човека, и работата не е в това, да се знае повече или по-малко антропологията, ботаниката и зоологията, а това значи така да се формират мислите ни за света, че те да са ориентирани в посока на естественонаучното мислене.
И тази насока на естественонаучното мислене се следва от повечето хора, които днес имат макар и само училищно образование, т.е. съвсем не са неграмотни. Тоест хората, които изобщо има смисъл да разглеждаме, се придържат към естественонаучния начин на мислене; но това не им пречи понякога съвсем чинно да ходят на църква, да слушат проповедите, така че, както се казва, са религиозни, благочестиви хора. А сега се запитайте, доколко това религиозно благочестие днес още влияе върху общия човешки живот, даже ако тези хора смятат себе си за благочестиви или смятат, че трябва да станат такива? Религиозните усещания, които се развиват в едно или друго вероизповедание, влияят изключително малко върху мислите за света.
към текста >>
Помислете само, с какво чувство, с какво самодоволство гледа съвременният чо
век
към своите предци, за които казва, че са вярвали в духове.
Помислете само, с какво чувство, с какво самодоволство гледа съвременният човек към своите предци, за които казва, че са вярвали в духове.
Не е нужно да се опитваме да опровергаваме това твърдение, защото нашите предци са вярвали в духове. Това е било така. Нека днес по-малко да обръщаме внимание на понятийното съдържание на изречението: нашите предци са вярвали в духове, а ние сме станали толкова умни, че вече не вярваме в духове, – а да обърнем повече внимание на чувственото съдържание, на това, което усещаме когато виждаме, как съвремието съди своите глупави предци, които са вярвали в духове, и как ние, накрая, сме достигнали до естественонаучната епоха и вече не вярваме в духове. Съждението, че предците са вярвали в духове, е половинчато и затова е извънредно опасна истина; защото половинчатата истина често е по-лоша от пълната заблуда, доколкото пълната заблуда лесно се разпознава, а половинчатата истина броди из света като привидение.
към текста >>
Работата не е в това, че духовете са фалшиви, а възгледът на чо
век
а за духовете стана фалшив.
Така че може да се каже: древните така са формирали своето съзнание, че те са развивали силите, които са били дадени на съзнанието им и инстинктивно са се ограничавали до това, в представите си да нямат нищо друго, освен духове. В древните времена чрез духовете те са си представяли боговете, а по-късно започнали да разглеждат духовете като реалност.
Работата не е в това, че духовете са фалшиви, а възгледът на човека за духовете стана фалшив.
към текста >>
И така, това, че предците ни са си представяли духове, и че тези представи за духове са суеверие, е преценката на съвременния чо
век
за древните.
И така, това, че предците ни са си представяли духове, и че тези представи за духове са суеверие, е преценката на съвременния човек за древните.
Той е доволен от това и намира себе си за много умен. Човек не се стреми особено да научи, че в древните времена посредством духовете хората са си представяли духовния свят, доколкото духовния свят днес много не го интересува и той се интересува само от природния свят. Той чувства безкрайното си превъзходство над предците, защото от своето съзнание той образува представи относно природата. Обаче епохата на съзнателната душа изисква от нас нещо различно от това, което е било изисквано от нашите предци. Трябва да си изясним какво собствено имаме, когато си формираме възгледа върху природата.
към текста >>
Чо
век
не се стреми особено да научи, че в древните времена посредством духовете хората са си представяли духовния свят, доколкото духовния свят днес много не го интересува и той се интересува само от природния свят.
И така, това, че предците ни са си представяли духове, и че тези представи за духове са суеверие, е преценката на съвременния човек за древните. Той е доволен от това и намира себе си за много умен.
Човек не се стреми особено да научи, че в древните времена посредством духовете хората са си представяли духовния свят, доколкото духовния свят днес много не го интересува и той се интересува само от природния свят.
Той чувства безкрайното си превъзходство над предците, защото от своето съзнание той образува представи относно природата. Обаче епохата на съзнателната душа изисква от нас нещо различно от това, което е било изисквано от нашите предци. Трябва да си изясним какво собствено имаме, когато си формираме възгледа върху природата.
към текста >>
Ричард Уол е бил чо
век
, когото можем да наречем типичен представител на съвременните хора и може да се каже, че така, както мисли Ричард Уол, мислят, собствено, всички хора, които са ориентирани в естественонаучна насоченост.
Тогава хората казват, че съществуват граници в познанието за природата. Често съм цитирал един съвременен философ, който е малко известен като писател-философ, който открито е говорил много неща, които другите, изследвали нещата не толкова дълбоко, не са казвали. Това е Ричард Уол[ii], който е написал две големи книги и много по-малки. Една от големите книги е била написана в деветдесетте години и се нарича „Общата философия и нейният край“. Няколко години по-късно е написана книгата „За механизма на духовния живот“.
Ричард Уол е бил човек, когото можем да наречем типичен представител на съвременните хора и може да се каже, че така, както мисли Ричард Уол, мислят, собствено, всички хора, които са ориентирани в естественонаучна насоченост.
Те мислят така, както и той; но само той довежда тези мисли до логически край и по такъв начин в него намираме странен, поразителен случай, когато професор по философия пише дебела книга за края на философията, книга, в която той се опитва, изхождайки от естественонаучния възглед, да докаже, че не трябва да има никаква философия. В своята книга „За механизма на духовния живот“ този професор по философия и писател-философ се изразява по съвсем необичаен начин за своите колеги-философи. Той казва за своите колеги примерно следното: философите и философията приличат на ресторант; преди в него са сновали готвачи и келнери, готвили са посредствена храна и са я сервирали на гостите; сега те се мотат съвсем без работа. И така, този готвач, или келнер, или философ казва, че философията може да се сравни с ресторант, в който от готвачите и келнерите – колегите на този философ – се е готвила посредствена храна и се е сервирала на посетителите, но в наше време тази лоша храна вече не се готви от готвачите-философи, а готвачите и келнерите просто се мотат без работа. Доколкото той самият е такъв готвач, или келнер, или философ, той си представя, че самият той се мота без всякаква полза.
към текста >>
Но може да се каже: тази негова страст, която го заставя да се труди над приготвянето на отрова за другите готвачи и келнери, показва, че в него е пулсирало това знание, иначе той, като уважаван професор по философия, не би започнал да твърди, че чо
век
има не повече мъдрост от животното[iii] и се отличава от него само по това, че животното все пак не е толкова разумно, за да се стреми към мъдрост, а чо
век
ът се стреми към мъдрост, т.е.
Убеден съм, че повечето от вас, вземайки тези книги в ръце, много скоро ще ги оставят, защото тези книги са написани на учения език на съвременната философия, а този език е наситен с терминология, непонятна за неспециалиста, която трябва първо да се усвои. Все пак, който владее този език, трябва да знае, че в тези книги се съдържа огромно количество остроумни забележки, възможни в нашето време, и че в печалните забележки, събрани в тях, се съдържа предчувствие за знание, което, обаче, трябва да бъде уточнено по друг начин, отколкото това прави Ричард Уол.
Но може да се каже: тази негова страст, която го заставя да се труди над приготвянето на отрова за другите готвачи и келнери, показва, че в него е пулсирало това знание, иначе той, като уважаван професор по философия, не би започнал да твърди, че човек има не повече мъдрост от животното[iii] и се отличава от него само по това, че животното все пак не е толкова разумно, за да се стреми към мъдрост, а човекът се стреми към мъдрост, т.е.
той е разумен, доколкото предчувства това, което не може да постигне.
към текста >>
Такъв чо
век
, като Ричард Уол е чувствал, че епохата на съзнателната душа трябва да стигне до това: ние съвсем не сме се извисили толкова над нашите предци, които са прилагали съзнателни сили и са формирали представите за духовете, а ние също формираме представи за духовете.
Тук пулсира важно знание, макар то да носи повече или по-малко негативен характер, а именно разбирането по отношение на съвременното знание за природата. Предполага се, че естествената наука трябва да говори за природата, до подготвя знания за съвременното съзнание под формата на представи за природата. Но ако наистина се направи преглед на представите по отношение на природата, които днес се формират в най-учените кръгове, може да се забележи, че човешкото съзнание, собствено, по куриозен начин не прави нищо друго, освен да измисля духове, но само че древните духове са представлявали боговете, а духовете на съвременните хора представляват природните факти. Защото това, което съвременните хора си представят като естествознание, не е природата, а се отнася към природата както духовете към действителността.
Такъв човек, като Ричард Уол е чувствал, че епохата на съзнателната душа трябва да стигне до това: ние съвсем не сме се извисили толкова над нашите предци, които са прилагали съзнателни сили и са формирали представите за духовете, а ние също формираме представи за духовете.
Разликата е само в това, че древните са имали по-прекрасни духове от тези, които фабрикуват днешните естественонаучни мислители, и които, всъщност, са ужасни призраци на абстрактни понятия. Това са духове, подобни на духовете на нашите предци. И тези естественонаучни духове, това призрачно естествознание се отнася към действителността не по-различно, отколкото древните духове са се отнасяли към божествената действителност.
към текста >>
Ако се лъжем от призрачната природа на естествознанието, няма да стигнем до ясното разбиране за чо
век
а.
Сега,в епохата на съзнателната душа трябва да се разбере, че когато се живее в представите, всъщност се живее в духовете. Изключително важно е в епохата на съзнателната душа да се усвои този факт. Древните не са живеели в епохата на съзнателната душа, затова за тях фактът, че са си представяли духове, е трябвало да остане несъзнателен факт. Нашите естествоизпитатели също си представят духове; но в епохата на съзнателната душа трябва да знаем, че не си представяме природата, а само природните духове. И както предците ни, които са били предшествани от собствените им предци, са приемали духовете не за действителност, а за отражение на божествената действителност, за отражение на свръхсетивната интелигенция, така и ние, именно в епохата на съзнателната душа, трябва да стигнем до действителното разбиране: нашите естественонаучни духове не са действителност, както това се струва на днешните естествоизпитатели, а насочват към действителността, която трябва да се намери благодарение на тях.
Ако се лъжем от призрачната природа на естествознанието, няма да стигнем до ясното разбиране за човека.
Защото природата можем да я разглеждаме посредством нашите призрачни представи и тя все пак се изправя пред нашия поглед в нейния истински облик; в епохата на съзнателната душа самият човек трябва да се изучава съзнателно. Тук не става просто да се използват призрачните представи, защото ще превърнем самите себе си в призраци, което вече е станало в значителна степен.
към текста >>
Защото природата можем да я разглеждаме посредством нашите призрачни представи и тя все пак се изправя пред нашия поглед в нейния истински облик; в епохата на съзнателната душа самият чо
век
трябва да се изучава съзнателно.
Изключително важно е в епохата на съзнателната душа да се усвои този факт. Древните не са живеели в епохата на съзнателната душа, затова за тях фактът, че са си представяли духове, е трябвало да остане несъзнателен факт. Нашите естествоизпитатели също си представят духове; но в епохата на съзнателната душа трябва да знаем, че не си представяме природата, а само природните духове. И както предците ни, които са били предшествани от собствените им предци, са приемали духовете не за действителност, а за отражение на божествената действителност, за отражение на свръхсетивната интелигенция, така и ние, именно в епохата на съзнателната душа, трябва да стигнем до действителното разбиране: нашите естественонаучни духове не са действителност, както това се струва на днешните естествоизпитатели, а насочват към действителността, която трябва да се намери благодарение на тях. Ако се лъжем от призрачната природа на естествознанието, няма да стигнем до ясното разбиране за човека.
Защото природата можем да я разглеждаме посредством нашите призрачни представи и тя все пак се изправя пред нашия поглед в нейния истински облик; в епохата на съзнателната душа самият човек трябва да се изучава съзнателно.
Тук не става просто да се използват призрачните представи, защото ще превърнем самите себе си в призраци, което вече е станало в значителна степен.
към текста >>
Учението за еволюцията, Гьотевото учение за еволюцията не е лъжливо, доколкото то има тенденция да изучава чо
век
а като реалност.
Учението за еволюцията, Гьотевото учение за еволюцията не е лъжливо, доколкото то има тенденция да изучава човека като реалност.
Материалистичното, оцветено от дарвинизма учение за еволюцията, говори за произход на човека от животните. И всъщност, в нас има нещо, което води началото си от животните или, най-малкото, има общ произход с животните, но то не е това, в което се явяваме човешки същества; това е призрак, който естествознанието приема за човек. Първо естествознанието превръща човека в призрак, защото то познава само призраци, и след това пита: откъде се взе този призрак? Когато признаем, че имаме работа не с човека, а с неговия призрак, както това прави съвременното естествознание, тогава ще заемем правилната гледна точка. Мисля, че ще се съгласите с мен: доколкото вие сте дошли тук, това означава, че не просто сте изпратили вместо себе си хомункулуса, призрака, който си представяте, съгласно естественонаучните представи.
към текста >>
Материалистичното, оцветено от дарвинизма учение за еволюцията, говори за произход на чо
век
а от животните.
Учението за еволюцията, Гьотевото учение за еволюцията не е лъжливо, доколкото то има тенденция да изучава човека като реалност.
Материалистичното, оцветено от дарвинизма учение за еволюцията, говори за произход на човека от животните.
И всъщност, в нас има нещо, което води началото си от животните или, най-малкото, има общ произход с животните, но то не е това, в което се явяваме човешки същества; това е призрак, който естествознанието приема за човек. Първо естествознанието превръща човека в призрак, защото то познава само призраци, и след това пита: откъде се взе този призрак? Когато признаем, че имаме работа не с човека, а с неговия призрак, както това прави съвременното естествознание, тогава ще заемем правилната гледна точка. Мисля, че ще се съгласите с мен: доколкото вие сте дошли тук, това означава, че не просто сте изпратили вместо себе си хомункулуса, призрака, който си представяте, съгласно естественонаучните представи. Ако тук седяха само хомункулусите, които ви представляват във вашето съзнание, аз не бих могъл да говоря с тези хомункулуси!
към текста >>
И всъщност, в нас има нещо, което води началото си от животните или, най-малкото, има общ произход с животните, но то не е това, в което се явяваме човешки същества; това е призрак, който естествознанието приема за чо
век
.
Учението за еволюцията, Гьотевото учение за еволюцията не е лъжливо, доколкото то има тенденция да изучава човека като реалност. Материалистичното, оцветено от дарвинизма учение за еволюцията, говори за произход на човека от животните.
И всъщност, в нас има нещо, което води началото си от животните или, най-малкото, има общ произход с животните, но то не е това, в което се явяваме човешки същества; това е призрак, който естествознанието приема за човек.
Първо естествознанието превръща човека в призрак, защото то познава само призраци, и след това пита: откъде се взе този призрак? Когато признаем, че имаме работа не с човека, а с неговия призрак, както това прави съвременното естествознание, тогава ще заемем правилната гледна точка. Мисля, че ще се съгласите с мен: доколкото вие сте дошли тук, това означава, че не просто сте изпратили вместо себе си хомункулуса, призрака, който си представяте, съгласно естественонаучните представи. Ако тук седяха само хомункулусите, които ви представляват във вашето съзнание, аз не бих могъл да говоря с тези хомункулуси! Вие носите в себе си своя реален човек, но не и в своето съзнание.
към текста >>
Първо естествознанието превръща чо
век
а в призрак, защото то познава само призраци, и след това пита: откъде се взе този призрак?
Учението за еволюцията, Гьотевото учение за еволюцията не е лъжливо, доколкото то има тенденция да изучава човека като реалност. Материалистичното, оцветено от дарвинизма учение за еволюцията, говори за произход на човека от животните. И всъщност, в нас има нещо, което води началото си от животните или, най-малкото, има общ произход с животните, но то не е това, в което се явяваме човешки същества; това е призрак, който естествознанието приема за човек.
Първо естествознанието превръща човека в призрак, защото то познава само призраци, и след това пита: откъде се взе този призрак?
Когато признаем, че имаме работа не с човека, а с неговия призрак, както това прави съвременното естествознание, тогава ще заемем правилната гледна точка. Мисля, че ще се съгласите с мен: доколкото вие сте дошли тук, това означава, че не просто сте изпратили вместо себе си хомункулуса, призрака, който си представяте, съгласно естественонаучните представи. Ако тук седяха само хомункулусите, които ви представляват във вашето съзнание, аз не бих могъл да говоря с тези хомункулуси! Вие носите в себе си своя реален човек, но не и в своето съзнание. Епохата на съзнателната душа трябва да вкара в съзнанието действителния човек.
към текста >>
Когато признаем, че имаме работа не с чо
век
а, а с неговия призрак, както това прави съвременното естествознание, тогава ще заемем правилната гледна точка.
Учението за еволюцията, Гьотевото учение за еволюцията не е лъжливо, доколкото то има тенденция да изучава човека като реалност. Материалистичното, оцветено от дарвинизма учение за еволюцията, говори за произход на човека от животните. И всъщност, в нас има нещо, което води началото си от животните или, най-малкото, има общ произход с животните, но то не е това, в което се явяваме човешки същества; това е призрак, който естествознанието приема за човек. Първо естествознанието превръща човека в призрак, защото то познава само призраци, и след това пита: откъде се взе този призрак?
Когато признаем, че имаме работа не с човека, а с неговия призрак, както това прави съвременното естествознание, тогава ще заемем правилната гледна точка.
Мисля, че ще се съгласите с мен: доколкото вие сте дошли тук, това означава, че не просто сте изпратили вместо себе си хомункулуса, призрака, който си представяте, съгласно естественонаучните представи. Ако тук седяха само хомункулусите, които ви представляват във вашето съзнание, аз не бих могъл да говоря с тези хомункулуси! Вие носите в себе си своя реален човек, но не и в своето съзнание. Епохата на съзнателната душа трябва да вкара в съзнанието действителния човек. Трябва да се върнем от хомункулуса към homo.
към текста >>
Вие носите в себе си своя реален чо
век
, но не и в своето съзнание.
И всъщност, в нас има нещо, което води началото си от животните или, най-малкото, има общ произход с животните, но то не е това, в което се явяваме човешки същества; това е призрак, който естествознанието приема за човек. Първо естествознанието превръща човека в призрак, защото то познава само призраци, и след това пита: откъде се взе този призрак? Когато признаем, че имаме работа не с човека, а с неговия призрак, както това прави съвременното естествознание, тогава ще заемем правилната гледна точка. Мисля, че ще се съгласите с мен: доколкото вие сте дошли тук, това означава, че не просто сте изпратили вместо себе си хомункулуса, призрака, който си представяте, съгласно естественонаучните представи. Ако тук седяха само хомункулусите, които ви представляват във вашето съзнание, аз не бих могъл да говоря с тези хомункулуси!
Вие носите в себе си своя реален човек, но не и в своето съзнание.
Епохата на съзнателната душа трябва да вкара в съзнанието действителния човек. Трябва да се върнем от хомункулуса към homo. Ако това не стане, човекът ще стигне до полярната противоположност на своето призрачно битие. Нужно е да възприемаме себе си не като призрак, а в своята реалност, както са правели това древните. Макар и да са си се представяли като призраци, понеже са имали в себе си атавистични сили, те са можели още да чувстват в себе си действителността, докато днешният човек има в себе си само това, което му е достъпно посредством неговата съзнателна душа.
към текста >>
Епохата на съзнателната душа трябва да вкара в съзнанието действителния чо
век
.
Първо естествознанието превръща човека в призрак, защото то познава само призраци, и след това пита: откъде се взе този призрак? Когато признаем, че имаме работа не с човека, а с неговия призрак, както това прави съвременното естествознание, тогава ще заемем правилната гледна точка. Мисля, че ще се съгласите с мен: доколкото вие сте дошли тук, това означава, че не просто сте изпратили вместо себе си хомункулуса, призрака, който си представяте, съгласно естественонаучните представи. Ако тук седяха само хомункулусите, които ви представляват във вашето съзнание, аз не бих могъл да говоря с тези хомункулуси! Вие носите в себе си своя реален човек, но не и в своето съзнание.
Епохата на съзнателната душа трябва да вкара в съзнанието действителния човек.
Трябва да се върнем от хомункулуса към homo. Ако това не стане, човекът ще стигне до полярната противоположност на своето призрачно битие. Нужно е да възприемаме себе си не като призрак, а в своята реалност, както са правели това древните. Макар и да са си се представяли като призраци, понеже са имали в себе си атавистични сили, те са можели още да чувстват в себе си действителността, докато днешният човек има в себе си само това, което му е достъпно посредством неговата съзнателна душа. Ако в съзнателната му душа присъства само призракът на човека, тогава през съзнателната му душа не преминават морално-духовните импулси.
към текста >>
Ако това не стане, чо
век
ът ще стигне до полярната противоположност на своето призрачно битие.
Мисля, че ще се съгласите с мен: доколкото вие сте дошли тук, това означава, че не просто сте изпратили вместо себе си хомункулуса, призрака, който си представяте, съгласно естественонаучните представи. Ако тук седяха само хомункулусите, които ви представляват във вашето съзнание, аз не бих могъл да говоря с тези хомункулуси! Вие носите в себе си своя реален човек, но не и в своето съзнание. Епохата на съзнателната душа трябва да вкара в съзнанието действителния човек. Трябва да се върнем от хомункулуса към homo.
Ако това не стане, човекът ще стигне до полярната противоположност на своето призрачно битие.
Нужно е да възприемаме себе си не като призрак, а в своята реалност, както са правели това древните. Макар и да са си се представяли като призраци, понеже са имали в себе си атавистични сили, те са можели още да чувстват в себе си действителността, докато днешният човек има в себе си само това, което му е достъпно посредством неговата съзнателна душа. Ако в съзнателната му душа присъства само призракът на човека, тогава през съзнателната му душа не преминават морално-духовните импулси. Ако разгледате съпътстващите явления на това призрачно естествознание, ще откриете, че тази нова епоха, в която господства призрачното естествознание, никога няма да допусне импулсите за нравствени действия да идват от самия духовен свят. Нравствените импулси, с които днес работят хората, са остарели, те изхождат от атавистичната епоха; защото днешното човечество, когато са му нужни импулси за дейността му, не иска да пита духа, а пита природата.
към текста >>
Макар и да са си се представяли като призраци, понеже са имали в себе си атавистични сили, те са можели още да чувстват в себе си действителността, докато днешният чо
век
има в себе си само това, което му е достъпно посредством неговата съзнателна душа.
Вие носите в себе си своя реален човек, но не и в своето съзнание. Епохата на съзнателната душа трябва да вкара в съзнанието действителния човек. Трябва да се върнем от хомункулуса към homo. Ако това не стане, човекът ще стигне до полярната противоположност на своето призрачно битие. Нужно е да възприемаме себе си не като призрак, а в своята реалност, както са правели това древните.
Макар и да са си се представяли като призраци, понеже са имали в себе си атавистични сили, те са можели още да чувстват в себе си действителността, докато днешният човек има в себе си само това, което му е достъпно посредством неговата съзнателна душа.
Ако в съзнателната му душа присъства само призракът на човека, тогава през съзнателната му душа не преминават морално-духовните импулси. Ако разгледате съпътстващите явления на това призрачно естествознание, ще откриете, че тази нова епоха, в която господства призрачното естествознание, никога няма да допусне импулсите за нравствени действия да идват от самия духовен свят. Нравствените импулси, с които днес работят хората, са остарели, те изхождат от атавистичната епоха; защото днешното човечество, когато са му нужни импулси за дейността му, не иска да пита духа, а пита природата. То иска да пита: какво представлява човешката природа, що за стимули стоят в човешката природа?
към текста >>
Ако в съзнателната му душа присъства само призракът на чо
век
а, тогава през съзнателната му душа не преминават морално-духовните импулси.
Епохата на съзнателната душа трябва да вкара в съзнанието действителния човек. Трябва да се върнем от хомункулуса към homo. Ако това не стане, човекът ще стигне до полярната противоположност на своето призрачно битие. Нужно е да възприемаме себе си не като призрак, а в своята реалност, както са правели това древните. Макар и да са си се представяли като призраци, понеже са имали в себе си атавистични сили, те са можели още да чувстват в себе си действителността, докато днешният човек има в себе си само това, което му е достъпно посредством неговата съзнателна душа.
Ако в съзнателната му душа присъства само призракът на човека, тогава през съзнателната му душа не преминават морално-духовните импулси.
Ако разгледате съпътстващите явления на това призрачно естествознание, ще откриете, че тази нова епоха, в която господства призрачното естествознание, никога няма да допусне импулсите за нравствени действия да идват от самия духовен свят. Нравствените импулси, с които днес работят хората, са остарели, те изхождат от атавистичната епоха; защото днешното човечество, когато са му нужни импулси за дейността му, не иска да пита духа, а пита природата. То иска да пита: какво представлява човешката природа, що за стимули стоят в човешката природа?
към текста >>
Затова в съвременния чо
век
подсъзнателно зрее и се активизира действителността, изисквайки достъп до съзнанието, доколкото ние живеем в епохата на съзнателната душа.
Ужасно е, че новото човечеството иска, собствено, да пита само природата, но познава само призрака на природата.
Затова в съвременния човек подсъзнателно зрее и се активизира действителността, изисквайки достъп до съзнанието, доколкото ние живеем в епохата на съзнателната душа.
към текста >>
Доведох ви до факта, че в съвременната ситуация работата стои така, че, от една страна, хората си съставят призрачни представи за природата и естествоизпитателите правят експерименти във всички области; но след това пред очите им се изправя чо
век
ът в цялата си действителност.
По такъв начин ви изясних нещо важно в съвременната ситуация.
Доведох ви до факта, че в съвременната ситуация работата стои така, че, от една страна, хората си съставят призрачни представи за природата и естествоизпитателите правят експерименти във всички области; но след това пред очите им се изправя човекът в цялата си действителност.
Обаче призрачните понятия на естествознанието са неподходящи средства за това: тези хора не виждат човека, а виждат призрака на човека. Това са психоаналитиците. Психоанализата е наистина рожба на призрачното естествознание; затова винаги наричам психоанализа нещо, което работи с неподходящи средства.
към текста >>
Обаче призрачните понятия на естествознанието са неподходящи средства за това: тези хора не виждат чо
век
а, а виждат призрака на чо
век
а.
По такъв начин ви изясних нещо важно в съвременната ситуация. Доведох ви до факта, че в съвременната ситуация работата стои така, че, от една страна, хората си съставят призрачни представи за природата и естествоизпитателите правят експерименти във всички области; но след това пред очите им се изправя човекът в цялата си действителност.
Обаче призрачните понятия на естествознанието са неподходящи средства за това: тези хора не виждат човека, а виждат призрака на човека.
Това са психоаналитиците. Психоанализата е наистина рожба на призрачното естествознание; затова винаги наричам психоанализа нещо, което работи с неподходящи средства.
към текста >>
Процедурата, която се е канело да извърши над човешкото развитие това същество (Сорат, Звяра), е трябвало да се състои в това, съществото с напълно формирана съзнателна душа, да даде на чо
век
а всички душевно-духовни качества неприсъщи на разсъдъчната душа, каквато е била формирана тогава в чо
век
а, и които той е трябвало да получи едва със съзнателната душа в следващата епоха.
Средата се пада не във времето около Мистерията на Голгота, а във времето след нея; тя означава най-висшата възможна, но, собствено, не външна действителност, доколкото във външната действителност тя се е преплела с други потоци. Но ако развитието преминаваше по правата и нямаше странични потоци, тогава това би била истинската среда, и тук би била достигната най-висшата точка на епохата на разсъдъчната душа. Тук разсъдъчната душа е трябвало да достигне най-висока точка от своето развитие. Но това не е станало, доколкото вече я е бил загризал червеят, който е планирал след 333 години, в 666 г. да извърши съвсем определена процедура над човешкото развитие.
Процедурата, която се е канело да извърши над човешкото развитие това същество (Сорат, Звяра), е трябвало да се състои в това, съществото с напълно формирана съзнателна душа, да даде на човека всички душевно-духовни качества неприсъщи на разсъдъчната душа, каквато е била формирана тогава в човека, и които той е трябвало да получи едва със съзнателната душа в следващата епоха.
То е искало твърде рано да присади в човека културата на съзнателната душа. И, съответно със създалата се в света ситуация, в 666 г. е бил най-благоприятният за това момент от време; тогава съществото е можело така да повлияе на Земята, че да каже: ще обуча хората на всичко това, което те някога ще успеят да намерят посредством своята съзнателна душа; още сега, в епохата на разсъдъчната душа, ще влея в човека това, което другите богове, с които се боря, искат да му дадат чак в следващия културен период. Било е предвидено неправилно смесване на разсъдъчната със съзнателната душа.
към текста >>
То е искало твърде рано да присади в чо
век
а културата на съзнателната душа.
Но ако развитието преминаваше по правата и нямаше странични потоци, тогава това би била истинската среда, и тук би била достигната най-висшата точка на епохата на разсъдъчната душа. Тук разсъдъчната душа е трябвало да достигне най-висока точка от своето развитие. Но това не е станало, доколкото вече я е бил загризал червеят, който е планирал след 333 години, в 666 г. да извърши съвсем определена процедура над човешкото развитие. Процедурата, която се е канело да извърши над човешкото развитие това същество (Сорат, Звяра), е трябвало да се състои в това, съществото с напълно формирана съзнателна душа, да даде на човека всички душевно-духовни качества неприсъщи на разсъдъчната душа, каквато е била формирана тогава в човека, и които той е трябвало да получи едва със съзнателната душа в следващата епоха.
То е искало твърде рано да присади в човека културата на съзнателната душа.
И, съответно със създалата се в света ситуация, в 666 г. е бил най-благоприятният за това момент от време; тогава съществото е можело така да повлияе на Земята, че да каже: ще обуча хората на всичко това, което те някога ще успеят да намерят посредством своята съзнателна душа; още сега, в епохата на разсъдъчната душа, ще влея в човека това, което другите богове, с които се боря, искат да му дадат чак в следващия културен период. Било е предвидено неправилно смесване на разсъдъчната със съзнателната душа.
към текста >>
е бил най-благоприятният за това момент от време; тогава съществото е можело така да повлияе на Земята, че да каже: ще обуча хората на всичко това, което те някога ще успеят да намерят посредством своята съзнателна душа; още сега, в епохата на разсъдъчната душа, ще влея в чо
век
а това, което другите богове, с които се боря, искат да му дадат чак в следващия културен период.
Но това не е станало, доколкото вече я е бил загризал червеят, който е планирал след 333 години, в 666 г. да извърши съвсем определена процедура над човешкото развитие. Процедурата, която се е канело да извърши над човешкото развитие това същество (Сорат, Звяра), е трябвало да се състои в това, съществото с напълно формирана съзнателна душа, да даде на човека всички душевно-духовни качества неприсъщи на разсъдъчната душа, каквато е била формирана тогава в човека, и които той е трябвало да получи едва със съзнателната душа в следващата епоха. То е искало твърде рано да присади в човека културата на съзнателната душа. И, съответно със създалата се в света ситуация, в 666 г.
е бил най-благоприятният за това момент от време; тогава съществото е можело така да повлияе на Земята, че да каже: ще обуча хората на всичко това, което те някога ще успеят да намерят посредством своята съзнателна душа; още сега, в епохата на разсъдъчната душа, ще влея в човека това, което другите богове, с които се боря, искат да му дадат чак в следващия културен период.
Било е предвидено неправилно смесване на разсъдъчната със съзнателната душа.
към текста >>
Хората се доближавали до XV
век
; ако Звярът би правил своите безчинства с хората в периода от 666 г.
Но какво, собствено, е трябвало да стане в 666 г., ако Звярът се беше внедрил в развитието на човечеството, и ако преди това не беше станала Мистерията на Голгота? Какво би се случило тогава? Можете да си представите, какво би трябвало да се случи, ако обмислите това, което преди малко описах.
Хората се доближавали до XV век; ако Звярът би правил своите безчинства с хората в периода от 666 г.
до XV век, той напълно би овладял всичко, което би трябвало да стане по-нататък. А по-нататък би трябвало да се появи призрачното естественонаучно разбиране за света и по такъв начин еманципацията на човешките желания. И доколкото съзнателната душа би схващала само призрака на човека, истинският човек би изостанал в развитието; той не би разбирал себе си. Защото в епохата на съзнателната душа човек става човек само благодарение на това, че той осъзнава себе си, иначе той остава животно, изостава в своето човешко развитие.
към текста >>
до XV
век
, той напълно би овладял всичко, което би трябвало да стане по-нататък.
Но какво, собствено, е трябвало да стане в 666 г., ако Звярът се беше внедрил в развитието на човечеството, и ако преди това не беше станала Мистерията на Голгота? Какво би се случило тогава? Можете да си представите, какво би трябвало да се случи, ако обмислите това, което преди малко описах. Хората се доближавали до XV век; ако Звярът би правил своите безчинства с хората в периода от 666 г.
до XV век, той напълно би овладял всичко, което би трябвало да стане по-нататък.
А по-нататък би трябвало да се появи призрачното естественонаучно разбиране за света и по такъв начин еманципацията на човешките желания. И доколкото съзнателната душа би схващала само призрака на човека, истинският човек би изостанал в развитието; той не би разбирал себе си. Защото в епохата на съзнателната душа човек става човек само благодарение на това, че той осъзнава себе си, иначе той остава животно, изостава в своето човешко развитие.
към текста >>
И доколкото съзнателната душа би схващала само призрака на чо
век
а, истинският чо
век
би изостанал в развитието; той не би разбирал себе си.
Какво би се случило тогава? Можете да си представите, какво би трябвало да се случи, ако обмислите това, което преди малко описах. Хората се доближавали до XV век; ако Звярът би правил своите безчинства с хората в периода от 666 г. до XV век, той напълно би овладял всичко, което би трябвало да стане по-нататък. А по-нататък би трябвало да се появи призрачното естественонаучно разбиране за света и по такъв начин еманципацията на човешките желания.
И доколкото съзнателната душа би схващала само призрака на човека, истинският човек би изостанал в развитието; той не би разбирал себе си.
Защото в епохата на съзнателната душа човек става човек само благодарение на това, че той осъзнава себе си, иначе той остава животно, изостава в своето човешко развитие.
към текста >>
Защото в епохата на съзнателната душа чо
век
става чо
век
само благодарение на това, че той осъзнава себе си, иначе той остава животно, изостава в своето човешко развитие.
Можете да си представите, какво би трябвало да се случи, ако обмислите това, което преди малко описах. Хората се доближавали до XV век; ако Звярът би правил своите безчинства с хората в периода от 666 г. до XV век, той напълно би овладял всичко, което би трябвало да стане по-нататък. А по-нататък би трябвало да се появи призрачното естественонаучно разбиране за света и по такъв начин еманципацията на човешките желания. И доколкото съзнателната душа би схващала само призрака на човека, истинският човек би изостанал в развитието; той не би разбирал себе си.
Защото в епохата на съзнателната душа човек става човек само благодарение на това, че той осъзнава себе си, иначе той остава животно, изостава в своето човешко развитие.
към текста >>
Аз ще вкарам чо
век
а в заблуда относно него самия; ще му предоставя възможност да разбира себе си само като призрак и ще влея в душата му цялата мъдрост на съзнателната душа.
То е казвало: ще дойдат хора, които няма повече да насочват погледа си към духовното, духът вече няма да ги интересува. И аз ще се погрижа за това, – все пак съществото е постигнало това, – в 869 г. в Константинопол да се състои Събор, на който духът ще бъде отменен. Хората в бъдеще няма да се интересуват от духа, те ще насочат погледа си към природата, те ще формират призрачни представи за природата. И тогава аз ще взема в ръцете си цялата власт над съзнателната душа и хората няма да забележат това, доколкото те не познават себе си като действителни хора, а само като призраци.
Аз ще вкарам човека в заблуда относно него самия; ще му предоставя възможност да разбира себе си само като призрак и ще влея в душата му цялата мъдрост на съзнателната душа.
Тогава ще го овладея и той ще бъде хванат от мен.
към текста >>
Чо
век
, при нормално развитие, би прогресирал в посока на Дух-Себе, Дух-Живот и Чо
век
-Дух; но той би бил съвсем лишен от това.
Какво би било постигнато чрез това?
Човек, при нормално развитие, би прогресирал в посока на Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух; но той би бил съвсем лишен от това.
Той би останал при съзнателната душа, би запазил това, което му е дала Земята, но никога не би достигнал развитието на Юпитер, Венера и Вулкан. Ако би стигнал до това, в съответната епоха посредством първоначалните си сили да получи съдържанието на съзнателната душа, благодарение вече на това развитие, което той е получил в нормален смисъл, в него биха били заложени кълновете за развитие в насока към Дух-Себе и т.н. Но това би му било отнето и съдържанието на съзнателната душа би се вляло в душата. Тогава човек би спрял развитието си на стадия на съзнателната душа; тогава той би бил невъзприемчив към знанията, които би трябвало да му бъдат предоставени, започвайки от шестия период! И тогава би било свършено с него; той не би могъл да се развива по-нататък, би попил в съзнателната си душа всичко това, което с най-голям егоизъм би ѝ го предоставил да ѝ служи.
към текста >>
Тогава чо
век
би спрял развитието си на стадия на съзнателната душа; тогава той би бил невъзприемчив към знанията, които би трябвало да му бъдат предоставени, започвайки от шестия период!
Какво би било постигнато чрез това? Човек, при нормално развитие, би прогресирал в посока на Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух; но той би бил съвсем лишен от това. Той би останал при съзнателната душа, би запазил това, което му е дала Земята, но никога не би достигнал развитието на Юпитер, Венера и Вулкан. Ако би стигнал до това, в съответната епоха посредством първоначалните си сили да получи съдържанието на съзнателната душа, благодарение вече на това развитие, което той е получил в нормален смисъл, в него биха били заложени кълновете за развитие в насока към Дух-Себе и т.н. Но това би му било отнето и съдържанието на съзнателната душа би се вляло в душата.
Тогава човек би спрял развитието си на стадия на съзнателната душа; тогава той би бил невъзприемчив към знанията, които би трябвало да му бъдат предоставени, започвайки от шестия период!
И тогава би било свършено с него; той не би могъл да се развива по-нататък, би попил в съзнателната си душа всичко това, което с най-голям егоизъм би ѝ го предоставил да ѝ служи.
към текста >>
Чо
век
не би трябвало да върви по-нататък по пътя, по който са го съпровождали съществата от висшите йерархии, които от самото начало са насочвали нормалното му развитие.
Таково е било намерението на съществото, което се е стремило да се появи в 666 г. и да прекъсне бъдещото развитие на Земята; да затвори земното развитие с епохите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя.
Човек не би трябвало да върви по-нататък по пътя, по който са го съпровождали съществата от висшите йерархии, които от самото начало са насочвали нормалното му развитие.
към текста >>
Авторът на Апокалипсиса се изразява доста темпераментно в мястото, където става дума за идването на Звяра; той казва следното: „Числото на Звяра е 666, и това е числото на чо
век
а“.
Ако приемете това, което днес ви казах, няма да се учудите, че авторът на Апокалипсиса говори за това доста темпераментно. И това, което днес ви говорих по отношение на времето, лесно ще можете да обедините с това, което от друга гледна точка говорих за числото на Звяра 666. Тези неща е нужно да се разглеждат от различни гледни точки; знаете, че така трябва да постъпваме.
Авторът на Апокалипсиса се изразява доста темпераментно в мястото, където става дума за идването на Звяра; той казва следното: „Числото на Звяра е 666, и това е числото на човека“.
По-добре е да се каже, че това е числото на човека, на човека, който се изправя срещу думите „Не аз, а Христос в мен“. Хората все повече и повече трябва да осъзнават тези неща, доколкото човечеството вече е навлязло в епохата на съзнателната душа.
към текста >>
По-добре е да се каже, че това е числото на чо
век
а, на чо
век
а, който се изправя срещу думите „Не аз, а Христос в мен“.
Ако приемете това, което днес ви казах, няма да се учудите, че авторът на Апокалипсиса говори за това доста темпераментно. И това, което днес ви говорих по отношение на времето, лесно ще можете да обедините с това, което от друга гледна точка говорих за числото на Звяра 666. Тези неща е нужно да се разглеждат от различни гледни точки; знаете, че така трябва да постъпваме. Авторът на Апокалипсиса се изразява доста темпераментно в мястото, където става дума за идването на Звяра; той казва следното: „Числото на Звяра е 666, и това е числото на човека“.
По-добре е да се каже, че това е числото на човека, на човека, който се изправя срещу думите „Не аз, а Христос в мен“.
Хората все повече и повече трябва да осъзнават тези неща, доколкото човечеството вече е навлязло в епохата на съзнателната душа.
към текста >>
Вземете само описанията на това, колко далеч се е придвижило човечеството до началото на XX
век
по въпросите на хуманността и взаимното разбирателство между народите!
Но други неща също не се съгласуват с нашата съвременност.
Вземете само описанията на това, колко далеч се е придвижило човечеството до началото на XX век по въпросите на хуманността и взаимното разбирателство между народите!
В началото на XX век можете да намерите великолепно написани статии и цели книги по темата, от които тече мед и масло! Такъв напреднал съвременен човек ще възприеме описанието на собствената си епоха като нещо доста захаросано. Такива описания, колко далеч се е придвижило човечеството, има и те са многобройни! Като сравните с това събитията от последните четири години, дали действително всичко е така хармонично?
към текста >>
В началото на XX
век
можете да намерите великолепно написани статии и цели книги по темата, от които тече мед и масло!
Но други неща също не се съгласуват с нашата съвременност. Вземете само описанията на това, колко далеч се е придвижило човечеството до началото на XX век по въпросите на хуманността и взаимното разбирателство между народите!
В началото на XX век можете да намерите великолепно написани статии и цели книги по темата, от които тече мед и масло!
Такъв напреднал съвременен човек ще възприеме описанието на собствената си епоха като нещо доста захаросано. Такива описания, колко далеч се е придвижило човечеството, има и те са многобройни! Като сравните с това събитията от последните четири години, дали действително всичко е така хармонично?
към текста >>
Такъв напреднал съвременен чо
век
ще възприеме описанието на собствената си епоха като нещо доста захаросано.
Но други неща също не се съгласуват с нашата съвременност. Вземете само описанията на това, колко далеч се е придвижило човечеството до началото на XX век по въпросите на хуманността и взаимното разбирателство между народите! В началото на XX век можете да намерите великолепно написани статии и цели книги по темата, от които тече мед и масло!
Такъв напреднал съвременен човек ще възприеме описанието на собствената си епоха като нещо доста захаросано.
Такива описания, колко далеч се е придвижило човечеството, има и те са многобройни! Като сравните с това събитията от последните четири години, дали действително всичко е така хармонично?
към текста >>
[iii] чо
век
има не повече мъдрост от животното - Ричард Уол „Трагикомедията на мъдростта.
[iii] човек има не повече мъдрост от животното - Ричард Уол „Трагикомедията на мъдростта.
Резултати и история на философията“ Виена и Лайпциг 1905 г. стр.132
към текста >>
4.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ние живеем в така наречения пети следатлантски период, който започва в XV
век
и трябва да продължи до началото на четвърто или края на трето хилядолетие.
Нека още един път накратко да си спомним това. А именно, вчера се опитах да покажа, че някакъв вид равновесно състояние в развитието на европейското човечество е било постигнато благодарение на това, че на събитието, което би трябвало да стане в 666 г. от нашето летоброене, е било противопоставено друго, което наричаме Събитието на Голгота. Аз казах: развитието на човечеството се движи по път, който му е предопределен от мировото ръководство, от което изобщо е произлязло човечеството. Ако се проследи в детайли човешкото развитие, може да се види, какво положение заема душата във всяка епоха, в която тя се ражда.
Ние живеем в така наречения пети следатлантски период, който започва в XV век и трябва да продължи до началото на четвърто или края на трето хилядолетие.
В тази епоха човек трябва да развие така наречената съзнателна душа. Всички обстоятелства на тази епоха, в края на краищата, сочат към цел, която може да се обозначи като изграждане на съзнателната душа. Болезнените и радостните събития, преживяваните от човечеството изпитания и такива събития, които можем да наречем божествена благодат, всички светли и сенчести страни на тази епоха служат за това, човек все повече и повече да се просветлява по отношение на самия себе си и своята връзка със света. Задача на човечеството в тази епоха е, съзнателно да намери своето място в света и благодарение на това да се достигне нещо, за което в предишните епохи та чак до ден днешен толкова много се е фантазирало, но което никога не се е разбирало правилно, да се достигне то чрез самовъзпитание на това, което може да бъде наречено свободна човешка личност и действителен, базиран на самовъзпитанието контрол на волята. Изразявайки се популярно, може да се каже, че такъв път на развитие е бил установен от тези божествени същества, с които човек е бил свързан от самото начало, които го водят от степен на степен, но които от две страни препятстват в това силите, които сме свикнали да наричаме ариманически и луциферически.
към текста >>
В тази епоха чо
век
трябва да развие така наречената съзнателна душа.
А именно, вчера се опитах да покажа, че някакъв вид равновесно състояние в развитието на европейското човечество е било постигнато благодарение на това, че на събитието, което би трябвало да стане в 666 г. от нашето летоброене, е било противопоставено друго, което наричаме Събитието на Голгота. Аз казах: развитието на човечеството се движи по път, който му е предопределен от мировото ръководство, от което изобщо е произлязло човечеството. Ако се проследи в детайли човешкото развитие, може да се види, какво положение заема душата във всяка епоха, в която тя се ражда. Ние живеем в така наречения пети следатлантски период, който започва в XV век и трябва да продължи до началото на четвърто или края на трето хилядолетие.
В тази епоха човек трябва да развие така наречената съзнателна душа.
Всички обстоятелства на тази епоха, в края на краищата, сочат към цел, която може да се обозначи като изграждане на съзнателната душа. Болезнените и радостните събития, преживяваните от човечеството изпитания и такива събития, които можем да наречем божествена благодат, всички светли и сенчести страни на тази епоха служат за това, човек все повече и повече да се просветлява по отношение на самия себе си и своята връзка със света. Задача на човечеството в тази епоха е, съзнателно да намери своето място в света и благодарение на това да се достигне нещо, за което в предишните епохи та чак до ден днешен толкова много се е фантазирало, но което никога не се е разбирало правилно, да се достигне то чрез самовъзпитание на това, което може да бъде наречено свободна човешка личност и действителен, базиран на самовъзпитанието контрол на волята. Изразявайки се популярно, може да се каже, че такъв път на развитие е бил установен от тези божествени същества, с които човек е бил свързан от самото начало, които го водят от степен на степен, но които от две страни препятстват в това силите, които сме свикнали да наричаме ариманически и луциферически.
към текста >>
Болезнените и радостните събития, преживяваните от човечеството изпитания и такива събития, които можем да наречем божествена благодат, всички светли и сенчести страни на тази епоха служат за това, чо
век
все повече и повече да се просветлява по отношение на самия себе си и своята връзка със света.
Аз казах: развитието на човечеството се движи по път, който му е предопределен от мировото ръководство, от което изобщо е произлязло човечеството. Ако се проследи в детайли човешкото развитие, може да се види, какво положение заема душата във всяка епоха, в която тя се ражда. Ние живеем в така наречения пети следатлантски период, който започва в XV век и трябва да продължи до началото на четвърто или края на трето хилядолетие. В тази епоха човек трябва да развие така наречената съзнателна душа. Всички обстоятелства на тази епоха, в края на краищата, сочат към цел, която може да се обозначи като изграждане на съзнателната душа.
Болезнените и радостните събития, преживяваните от човечеството изпитания и такива събития, които можем да наречем божествена благодат, всички светли и сенчести страни на тази епоха служат за това, човек все повече и повече да се просветлява по отношение на самия себе си и своята връзка със света.
Задача на човечеството в тази епоха е, съзнателно да намери своето място в света и благодарение на това да се достигне нещо, за което в предишните епохи та чак до ден днешен толкова много се е фантазирало, но което никога не се е разбирало правилно, да се достигне то чрез самовъзпитание на това, което може да бъде наречено свободна човешка личност и действителен, базиран на самовъзпитанието контрол на волята. Изразявайки се популярно, може да се каже, че такъв път на развитие е бил установен от тези божествени същества, с които човек е бил свързан от самото начало, които го водят от степен на степен, но които от две страни препятстват в това силите, които сме свикнали да наричаме ариманически и луциферически.
към текста >>
Изразявайки се популярно, може да се каже, че такъв път на развитие е бил установен от тези божествени същества, с които чо
век
е бил свързан от самото начало, които го водят от степен на степен, но които от две страни препятстват в това силите, които сме свикнали да наричаме ариманически и луциферически.
Ние живеем в така наречения пети следатлантски период, който започва в XV век и трябва да продължи до началото на четвърто или края на трето хилядолетие. В тази епоха човек трябва да развие така наречената съзнателна душа. Всички обстоятелства на тази епоха, в края на краищата, сочат към цел, която може да се обозначи като изграждане на съзнателната душа. Болезнените и радостните събития, преживяваните от човечеството изпитания и такива събития, които можем да наречем божествена благодат, всички светли и сенчести страни на тази епоха служат за това, човек все повече и повече да се просветлява по отношение на самия себе си и своята връзка със света. Задача на човечеството в тази епоха е, съзнателно да намери своето място в света и благодарение на това да се достигне нещо, за което в предишните епохи та чак до ден днешен толкова много се е фантазирало, но което никога не се е разбирало правилно, да се достигне то чрез самовъзпитание на това, което може да бъде наречено свободна човешка личност и действителен, базиран на самовъзпитанието контрол на волята.
Изразявайки се популярно, може да се каже, че такъв път на развитие е бил установен от тези божествени същества, с които човек е бил свързан от самото начало, които го водят от степен на степен, но които от две страни препятстват в това силите, които сме свикнали да наричаме ариманически и луциферически.
към текста >>
Те биха стигнали само до това, по неестествен начин още в VII
век
да приемат в себе си съзнателната душа, която при правилен ход на събитията те би трябвало да получат чак в XV
век
; но цялото развитие до Дух-Себе, Дух-Живот и Чо
век
-Дух би отпаднало.
Човечеството би достигнало това, намирайки се в незряло състояние. Днес е почти невъзможно да си представим, как би протекла историята на така нареченото цивилизовано човечество, ако това събитие беше станало. Човечеството би достигнало незряло знание инстинктивно, но изхождайки от гениален инстинкт. Би настанал огромен смут. Но и нещо друго: хората биха били до известна степен препълнени от това знание, вследствие от което те биха били като парализирани и по-нататъшното им развитие би било невъзможно.
Те биха стигнали само до това, по неестествен начин още в VII век да приемат в себе си съзнателната душа, която при правилен ход на събитията те би трябвало да получат чак в XV век; но цялото развитие до Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух би отпаднало.
Човекът би станал изключително съвършен, земен човек, но пътят за развитие към по-високите степени би му бил затворен. Това е, което по темпераментен начин, – казвам „темпераментен начин“ с цялата сериозност, а не просто като красив израз, – е описано в Апокалипсиса, в Откровението на Йоан, като явяването на Звяра. И там е посочено числото 666, за разшифроването на което учените са похарчили много труд. Но в по-голяма или по-малка степен, те са преминали покрай неговото истинско значение.
към текста >>
Чо
век
ът би станал изключително съвършен, земен чо
век
, но пътят за развитие към по-високите степени би му бил затворен.
Днес е почти невъзможно да си представим, как би протекла историята на така нареченото цивилизовано човечество, ако това събитие беше станало. Човечеството би достигнало незряло знание инстинктивно, но изхождайки от гениален инстинкт. Би настанал огромен смут. Но и нещо друго: хората биха били до известна степен препълнени от това знание, вследствие от което те биха били като парализирани и по-нататъшното им развитие би било невъзможно. Те биха стигнали само до това, по неестествен начин още в VII век да приемат в себе си съзнателната душа, която при правилен ход на събитията те би трябвало да получат чак в XV век; но цялото развитие до Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух би отпаднало.
Човекът би станал изключително съвършен, земен човек, но пътят за развитие към по-високите степени би му бил затворен.
Това е, което по темпераментен начин, – казвам „темпераментен начин“ с цялата сериозност, а не просто като красив израз, – е описано в Апокалипсиса, в Откровението на Йоан, като явяването на Звяра. И там е посочено числото 666, за разшифроването на което учените са похарчили много труд. Но в по-голяма или по-малка степен, те са преминали покрай неговото истинско значение.
към текста >>
Така с цел да посоча значимостта на Събитието на Голгота за развитието на Земята, често съм казвал: ако някога същество от друга планета на нашата слънчева система, подобно на земния чо
век
, но нечувстващо се у дома си на тази планета, би слязло на Земята, на него, естествено, всичко тук би му било непознато; ако би се появило такова същество, което внезапно би навлязло в земното битие, на него много неща биха му били непонятни, но едно нещо би му било разбираемо.
Такава е истинската гледна точка, за да се съди правилно за това, какво означава за човешкото развитие Събитието на Голгота. Именно това е, което дава смисъл на цялото земно развитие.
Така с цел да посоча значимостта на Събитието на Голгота за развитието на Земята, често съм казвал: ако някога същество от друга планета на нашата слънчева система, подобно на земния човек, но нечувстващо се у дома си на тази планета, би слязло на Земята, на него, естествено, всичко тук би му било непознато; ако би се появило такова същество, което внезапно би навлязло в земното битие, на него много неща биха му били непонятни, но едно нещо би му било разбираемо.
Ако на това същество, откъдето и да се е появило, биха показали картината на Леонардо „Тайната вечеря“, биха му посочили действието на Христос, то по свой начин би получило представа за смисъла на Земята. Вие можете да му покажете всевъзможни природни продукти на Земята, съществуващи на Земята художествени произведения, но то би разбрало само това, което по някакъв начин е вплетено в съдбата на Исус Христос. Това, за което говорих вчера, е получено, – както казах по друг повод и при други обстоятелства преди осем дни, – със средствата на чисто духовното виждане. Само това духовно виждане може да доведе съвременния човек до познание на жизнено важните факти. Посредством това виждане на станалото в хода на времето, е била открита противоположността между годината на раждане на Христа и 666 година.
към текста >>
Само това духовно виждане може да доведе съвременния чо
век
до познание на жизнено важните факти.
Именно това е, което дава смисъл на цялото земно развитие. Така с цел да посоча значимостта на Събитието на Голгота за развитието на Земята, често съм казвал: ако някога същество от друга планета на нашата слънчева система, подобно на земния човек, но нечувстващо се у дома си на тази планета, би слязло на Земята, на него, естествено, всичко тук би му било непознато; ако би се появило такова същество, което внезапно би навлязло в земното битие, на него много неща биха му били непонятни, но едно нещо би му било разбираемо. Ако на това същество, откъдето и да се е появило, биха показали картината на Леонардо „Тайната вечеря“, биха му посочили действието на Христос, то по свой начин би получило представа за смисъла на Земята. Вие можете да му покажете всевъзможни природни продукти на Земята, съществуващи на Земята художествени произведения, но то би разбрало само това, което по някакъв начин е вплетено в съдбата на Исус Христос. Това, за което говорих вчера, е получено, – както казах по друг повод и при други обстоятелства преди осем дни, – със средствата на чисто духовното виждане.
Само това духовно виждане може да доведе съвременния човек до познание на жизнено важните факти.
Посредством това виждане на станалото в хода на времето, е била открита противоположността между годината на раждане на Христа и 666 година. А сега да се обърнем към казаното от външната история за това: потвърждава ли тя някъде това, което е станало в действителност?
към текста >>
Разбира се, по това, което се съдържа в историята, чо
век
може да си направи извод за това, защо този император Юстиниан, така да се каже, е премахнал древната наука в Европа; но ако честно се поразмисли над тези неща, от всички тези съображения остава чувство за неудовлетвореност.
Да вземем събитие, от което обикновените хора малко се интересуват, но което е много важно събитие. Обърнете внимание на обстоятелството, че в 529 г. император Юстиниан забранил по-нататъшното функциониране на гръцките философски школи, представящи блясъка на древната цивилизация. По такъв начин, цялата ученост на древния свят, съсредоточена в гръцките философски школи, от които са излезли Анаксагор, Хераклит, по-късно Сократ, Платон, Аристотел, е била изпразнена с указ на император Юстиниан в 529 г.
Разбира се, по това, което се съдържа в историята, човек може да си направи извод за това, защо този император Юстиниан, така да се каже, е премахнал древната наука в Европа; но ако честно се поразмисли над тези неща, от всички тези съображения остава чувство за неудовлетвореност.
Ние чувстваме влиянието на неизвестни за нас сили. И ни се струва чудно, че това събитие е съвпаднало, – не съвсем, но историческите факти, които понякога се разминават с няколко десетки години, за последващото разглеждане изглеждат като съвпадащи, – с изгонването на философите от Флавий Зенон[ii] от Едеса; може да се каже, че от различни най-важни места на древния свят бяха прогонени най-учените хора. И тези най-учени хора, пазители на древната наука, доколкото още не са се намирали под влиянието на християнството – т.е. в V и VI век от нашето християнско летоброене, – е трябвало да се скитат. След това те са се установили в Персия и са основали там Академията Гондишапур[iii].
към текста >>
в V и VI
век
от нашето християнско летоброене, – е трябвало да се скитат.
По такъв начин, цялата ученост на древния свят, съсредоточена в гръцките философски школи, от които са излезли Анаксагор, Хераклит, по-късно Сократ, Платон, Аристотел, е била изпразнена с указ на император Юстиниан в 529 г. Разбира се, по това, което се съдържа в историята, човек може да си направи извод за това, защо този император Юстиниан, така да се каже, е премахнал древната наука в Европа; но ако честно се поразмисли над тези неща, от всички тези съображения остава чувство за неудовлетвореност. Ние чувстваме влиянието на неизвестни за нас сили. И ни се струва чудно, че това събитие е съвпаднало, – не съвсем, но историческите факти, които понякога се разминават с няколко десетки години, за последващото разглеждане изглеждат като съвпадащи, – с изгонването на философите от Флавий Зенон[ii] от Едеса; може да се каже, че от различни най-важни места на древния свят бяха прогонени най-учените хора. И тези най-учени хора, пазители на древната наука, доколкото още не са се намирали под влиянието на християнството – т.е.
в V и VI век от нашето християнско летоброене, – е трябвало да се скитат.
След това те са се установили в Персия и са основали там Академията Гондишапур[iii].
към текста >>
Защото това, което като древна ученост е било пренесено в Гондишапур от мъдреците, прогонени от Юстиниан и Зенон, е залегнало в основата на учение с колосална важност, което се е преподавало на учениците в Гондишапур през VII
век
.
За тази Академия Гондишапур се говори малко даже сред философите. Обаче без да се познава същността на тази Академия, основана от остатъците на древните учени, е невъзможно да се разбере в цялост най-новото развитие на човечеството.
Защото това, което като древна ученост е било пренесено в Гондишапур от мъдреците, прогонени от Юстиниан и Зенон, е залегнало в основата на учение с колосална важност, което се е преподавало на учениците в Гондишапур през VII век.
Именно в Гондишапур е бил преведен древният мъдрец Аристотел. Забележително е, че Аристотел – иначе съчиненията му биха били напълно изгубени – е бил отначало преведен на сирийски език в Едеса от тези учени, които са били изгонени от Зенон. Сирийският превод е бил доставен в Гондишапур и вече там сирийският превод на Аристотел е бил преведен на арабски език. И този превод на Аристотел от гръцки през посредничеството на сирийския на арабски, е представлявал нещо изключително забележително. Този, който разбира, какви изменения стават с мислите, когато се превежда от един език на друг, може да разбере, че това е направено сякаш преднамерено, – казвам това хипотетично, – че е бил взет не гръцкият Аристотел, а Аристотел, който е извървял път през сирийския език до арабския.
към текста >>
Това, за което ви разказвам сега, е станало в Гондишапур в VII
век
.
Сирийският превод е бил доставен в Гондишапур и вече там сирийският превод на Аристотел е бил преведен на арабски език. И този превод на Аристотел от гръцки през посредничеството на сирийския на арабски, е представлявал нещо изключително забележително. Този, който разбира, какви изменения стават с мислите, когато се превежда от един език на друг, може да разбере, че това е направено сякаш преднамерено, – казвам това хипотетично, – че е бил взет не гръцкият Аристотел, а Аристотел, който е извървял път през сирийския език до арабския. Вследствие на този превод на Аристотел се е създала основа, Аристотелевите понятия да се появят в света на арабската душа, каквато тя е била по това време, така че ясните мисли да бъдат съединени с известна фантазия, която обаче се е движела по логически траектории и се е извисявала до видения. След това, в светлината на това своеобразно учение, на този своеобразен възглед, в Гондишапур се развил могъщ мироглед.
Това, за което ви разказвам сега, е станало в Гондишапур в VII век.
към текста >>
Те са се стремили – и това е било именно нещото, за което вчера ви разказах – да създадат всеобхватна наука, която е трябвало да замени усилията на самата съзнателна душа, но която би превърнала чо
век
а просто в земен чо
век
, би го лишила от бъдеще, от възможност за по-нататъшно развитие в духовния свят.
Това, което ви разказах не е фантастично събитие, не е нещо, което го е нямало на Земята; в Гондишапур вече са изучавали това, за което говорих вчера: това, което, – ако се разгледа по същество, – представлява най-голямата противоположност, най-голямата мислима противоположност на това, което изхожда от Събитието на Голгота. Мъдреците от Гондишапур са изпитвали огромен стремеж.
Те са се стремили – и това е било именно нещото, за което вчера ви разказах – да създадат всеобхватна наука, която е трябвало да замени усилията на самата съзнателна душа, но която би превърнала човека просто в земен човек, би го лишила от бъдеще, от възможност за по-нататъшно развитие в духовния свят.
Биха се появили мъдри хора, но материалистично мислещи, чисто земни хора. Те биха могли дълбоко да се вглеждат също и в духовното земно, в свръхсетивно-земното; но те биха били съвсем отрязани от развитието, което е било предопределено за тях от създателите, развитие в посока към Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух. Който има макар бегла представа за мъдростта на Гондишапур, ще признае този макар и опасен за човечеството, но в същото време извънредно могъщ феномен. Имало е намерение тази наука да потопи не само съседните области, а целия цивилизован свят на Азия и Европа.
към текста >>
Те биха могли дълбоко да се вглеждат също и в духовното земно, в свръхсетивно-земното; но те биха били съвсем отрязани от развитието, което е било предопределено за тях от създателите, развитие в посока към Духа-Себе, Духа-Живот и Чо
век
а-Дух.
Това, което ви разказах не е фантастично събитие, не е нещо, което го е нямало на Земята; в Гондишапур вече са изучавали това, за което говорих вчера: това, което, – ако се разгледа по същество, – представлява най-голямата противоположност, най-голямата мислима противоположност на това, което изхожда от Събитието на Голгота. Мъдреците от Гондишапур са изпитвали огромен стремеж. Те са се стремили – и това е било именно нещото, за което вчера ви разказах – да създадат всеобхватна наука, която е трябвало да замени усилията на самата съзнателна душа, но която би превърнала човека просто в земен човек, би го лишила от бъдеще, от възможност за по-нататъшно развитие в духовния свят. Биха се появили мъдри хора, но материалистично мислещи, чисто земни хора.
Те биха могли дълбоко да се вглеждат също и в духовното земно, в свръхсетивно-земното; но те биха били съвсем отрязани от развитието, което е било предопределено за тях от създателите, развитие в посока към Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
Който има макар бегла представа за мъдростта на Гондишапур, ще признае този макар и опасен за човечеството, но в същото време извънредно могъщ феномен. Имало е намерение тази наука да потопи не само съседните области, а целия цивилизован свят на Азия и Европа.
към текста >>
Но е необходимо внимателно да се проследи развитието на човечеството, започвайки от VII
век
пр.Хр., за да се разбере какво е станало във връзка с гностическото движение на Гондишапур.
И така, мъдростта на Гондишапур не е изчезнала изцяло.
Но е необходимо внимателно да се проследи развитието на човечеството, започвайки от VII век пр.Хр., за да се разбере какво е станало във връзка с гностическото движение на Гондишапур.
Велик учител, чието име е останало неизвестно, който е бил най-големият противник на Исус Христос, е претърпял неуспех в постигането на целта си, която е излагал в Гондишапур на своите ученици, но все пак е било постигнато нещо друго. Но за да се разбере, е необходимо щателно да се проучи въпросът.
към текста >>
Това, че чо
век
днес е склонен да разглежда всичко в естественонаучен ракурс, няма нищо общо с християнството като такова, а е резултат от ситуацията, която описах.
Съвсем не е задължително, това, което е получено със средствата на духовното виждане, да не трябва да се доказва; нужно е само да се прокара правилния път, така че и с външни опитни средства да се покаже, че е вярно това, което е получено чрез духовното виждане. Именно такива разглеждания имат огромно значение за близкото бъдеще на човечеството. Защото ако човечеството иска да намери изход от днешните заблуди, от заблудите от последните години, то трябва да се обърне към своето минало.
Това, че човек днес е склонен да разглежда всичко в естественонаучен ракурс, няма нищо общо с християнството като такова, а е резултат от ситуацията, която описах.
Така че в западното културно развитие действително можем да наблюдаваме действието на тези две сили, тези два потока: от една страна, християнският поток, от друга страна това, което дълбоко е повлияло на западното мислене, и което може да се изучава, изучавайки средновековния духовен живот.
към текста >>
Така че в западното културно развитие действително можем да наблюдаваме действието на тези две сили, тези два потока: от една страна, християнският поток, от друга страна това, което дълбоко е повлияло на западното мислене, и което може да се изучава, изучавайки средно
век
овния духовен живот.
Съвсем не е задължително, това, което е получено със средствата на духовното виждане, да не трябва да се доказва; нужно е само да се прокара правилния път, така че и с външни опитни средства да се покаже, че е вярно това, което е получено чрез духовното виждане. Именно такива разглеждания имат огромно значение за близкото бъдеще на човечеството. Защото ако човечеството иска да намери изход от днешните заблуди, от заблудите от последните години, то трябва да се обърне към своето минало. Това, че човек днес е склонен да разглежда всичко в естественонаучен ракурс, няма нищо общо с християнството като такова, а е резултат от ситуацията, която описах.
Така че в западното културно развитие действително можем да наблюдаваме действието на тези две сили, тези два потока: от една страна, християнският поток, от друга страна това, което дълбоко е повлияло на западното мислене, и което може да се изучава, изучавайки средновековния духовен живот.
към текста >>
Средно
век
овният духовен живот се изучава крайно едностранчиво.
Средновековният духовен живот се изучава крайно едностранчиво.
Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средновековните схоластици по отношение на арабските философи. Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени. Тук отново и отново изплува вълнуващият мотив за тъпченето на арабските учени със силата на Христа! Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа. За този, който познава тези взаимовръзки, е видно, как още при Маймонид–Рамбам[viii] и Авицена навсякъде може да се намери това, което описах.
към текста >>
Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средно
век
овните схоластици по отношение на арабските философи.
Средновековният духовен живот се изучава крайно едностранчиво.
Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средновековните схоластици по отношение на арабските философи.
Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени. Тук отново и отново изплува вълнуващият мотив за тъпченето на арабските учени със силата на Христа! Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа. За този, който познава тези взаимовръзки, е видно, как още при Маймонид–Рамбам[viii] и Авицена навсякъде може да се намери това, което описах. Помислете, че човекът е бил предназначен, – и Мистерията на Голгота е трябвало да му помогне в това, – изхождайки от своята личност да намери съзнателната душа и в бъдеще да се издигне до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
към текста >>
Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средно
век
овието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа.
Средновековният духовен живот се изучава крайно едностранчиво. Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средновековните схоластици по отношение на арабските философи. Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени. Тук отново и отново изплува вълнуващият мотив за тъпченето на арабските учени със силата на Христа!
Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа.
За този, който познава тези взаимовръзки, е видно, как още при Маймонид–Рамбам[viii] и Авицена навсякъде може да се намери това, което описах. Помислете, че човекът е бил предназначен, – и Мистерията на Голгота е трябвало да му помогне в това, – изхождайки от своята личност да намери съзнателната душа и в бъдеще да се издигне до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух. Тук той е трябвало, изхождайки от гениалната гностическа мъдрост, непосредствено чрез откровение да получи нещо, за което не е било нужно развитие на съзнателната душа, което би трябвало да започне от XV век; като гениално откровение той е трябвало да получи всичко това, което е трябвало да постига посредством собственото умение, инспирирано от определени божествено-духовни същества, към които е принадлежал също и Исус Христос.
към текста >>
Помислете, че чо
век
ът е бил предназначен, – и Мистерията на Голгота е трябвало да му помогне в това, – изхождайки от своята личност да намери съзнателната душа и в бъдеще да се издигне до Духа-Себе, Духа-Живот и Чо
век
а-Дух.
Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средновековните схоластици по отношение на арабските философи. Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени. Тук отново и отново изплува вълнуващият мотив за тъпченето на арабските учени със силата на Христа! Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа. За този, който познава тези взаимовръзки, е видно, как още при Маймонид–Рамбам[viii] и Авицена навсякъде може да се намери това, което описах.
Помислете, че човекът е бил предназначен, – и Мистерията на Голгота е трябвало да му помогне в това, – изхождайки от своята личност да намери съзнателната душа и в бъдеще да се издигне до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
Тук той е трябвало, изхождайки от гениалната гностическа мъдрост, непосредствено чрез откровение да получи нещо, за което не е било нужно развитие на съзнателната душа, което би трябвало да започне от XV век; като гениално откровение той е трябвало да получи всичко това, което е трябвало да постига посредством собственото умение, инспирирано от определени божествено-духовни същества, към които е принадлежал също и Исус Христос.
към текста >>
Тук той е трябвало, изхождайки от гениалната гностическа мъдрост, непосредствено чрез откровение да получи нещо, за което не е било нужно развитие на съзнателната душа, което би трябвало да започне от XV
век
; като гениално откровение той е трябвало да получи всичко това, което е трябвало да постига посредством собственото умение, инспирирано от определени божествено-духовни същества, към които е принадлежал също и Исус Христос.
Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени. Тук отново и отново изплува вълнуващият мотив за тъпченето на арабските учени със силата на Христа! Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа. За този, който познава тези взаимовръзки, е видно, как още при Маймонид–Рамбам[viii] и Авицена навсякъде може да се намери това, което описах. Помислете, че човекът е бил предназначен, – и Мистерията на Голгота е трябвало да му помогне в това, – изхождайки от своята личност да намери съзнателната душа и в бъдеще да се издигне до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
Тук той е трябвало, изхождайки от гениалната гностическа мъдрост, непосредствено чрез откровение да получи нещо, за което не е било нужно развитие на съзнателната душа, което би трябвало да започне от XV век; като гениално откровение той е трябвало да получи всичко това, което е трябвало да постига посредством собственото умение, инспирирано от определени божествено-духовни същества, към които е принадлежал също и Исус Христос.
към текста >>
Кой, собствено, може да разбере от това, което е написано днес в глупавите и несвързани учебници за Аверое, защо той, испано-арабският учен, е казал: когато чо
век
умира, само субстанцията на неговата душа се излива в общата духовност; чо
век
няма никаква лична индивидуалност, а всичко, което представлява душа в отделния чо
век
, е само отражение на Всемирната Душа?
Върху това са били съсредоточени мислите на такива хора, като Аверое[ix], който е постигнал гностическата мъдрост на Гондишапур в смекчена форма.
Кой, собствено, може да разбере от това, което е написано днес в глупавите и несвързани учебници за Аверое, защо той, испано-арабският учен, е казал: когато човек умира, само субстанцията на неговата душа се излива в общата духовност; човек няма никаква лична индивидуалност, а всичко, което представлява душа в отделния човек, е само отражение на Всемирната Душа?
Защо Аверое е казал това? Защото това е бил един от клоновете на мъдростта на Гондишапур, който е трябвало да се усвои от хората, но не така, че всеки отделен човек да го развие в своята съзнателна душа, а така, че тази мъдрост да се спусне върху тях като откровение. Това би било ариманическо откровение; в действителност с човека би станало това, че съдържанието на съзнателната душа би станало монистично и отделното съзнание наистина би станало просто видимост. Всичко в културата на Запада се изяснява, ако се разглежда духовно.
към текста >>
Защото това е бил един от клоновете на мъдростта на Гондишапур, който е трябвало да се усвои от хората, но не така, че всеки отделен чо
век
да го развие в своята съзнателна душа, а така, че тази мъдрост да се спусне върху тях като откровение.
Върху това са били съсредоточени мислите на такива хора, като Аверое[ix], който е постигнал гностическата мъдрост на Гондишапур в смекчена форма. Кой, собствено, може да разбере от това, което е написано днес в глупавите и несвързани учебници за Аверое, защо той, испано-арабският учен, е казал: когато човек умира, само субстанцията на неговата душа се излива в общата духовност; човек няма никаква лична индивидуалност, а всичко, което представлява душа в отделния човек, е само отражение на Всемирната Душа? Защо Аверое е казал това?
Защото това е бил един от клоновете на мъдростта на Гондишапур, който е трябвало да се усвои от хората, но не така, че всеки отделен човек да го развие в своята съзнателна душа, а така, че тази мъдрост да се спусне върху тях като откровение.
Това би било ариманическо откровение; в действителност с човека би станало това, че съдържанието на съзнателната душа би станало монистично и отделното съзнание наистина би станало просто видимост. Всичко в културата на Запада се изяснява, ако се разглежда духовно.
към текста >>
Това би било ариманическо откровение; в действителност с чо
век
а би станало това, че съдържанието на съзнателната душа би станало монистично и отделното съзнание наистина би станало просто видимост.
Върху това са били съсредоточени мислите на такива хора, като Аверое[ix], който е постигнал гностическата мъдрост на Гондишапур в смекчена форма. Кой, собствено, може да разбере от това, което е написано днес в глупавите и несвързани учебници за Аверое, защо той, испано-арабският учен, е казал: когато човек умира, само субстанцията на неговата душа се излива в общата духовност; човек няма никаква лична индивидуалност, а всичко, което представлява душа в отделния човек, е само отражение на Всемирната Душа? Защо Аверое е казал това? Защото това е бил един от клоновете на мъдростта на Гондишапур, който е трябвало да се усвои от хората, но не така, че всеки отделен човек да го развие в своята съзнателна душа, а така, че тази мъдрост да се спусне върху тях като откровение.
Това би било ариманическо откровение; в действителност с човека би станало това, че съдържанието на съзнателната душа би станало монистично и отделното съзнание наистина би станало просто видимост.
Всичко в културата на Запада се изяснява, ако се разглежда духовно.
към текста >>
Това, което чо
век
знае за природата, не е истинската природа, а призрак, който се отнася към пълноценната природа така, както призракът се отнася към пълноценната действителност.
Вчера ви казах: знанието за природата, с което особено се гордее днешното човечество, води, собствено, до представи, които ни показват не природата, а нейния призрак.
Това, което човек знае за природата, не е истинската природа, а призрак, който се отнася към пълноценната природа така, както призракът се отнася към пълноценната действителност.
Но ученият не знае, че неговото знание е призрачно, че това, което той знае за човека, по същество не е хомо, а хомункулус. Характерът на развитие на човечеството, който то е добило, започвайки от XV век, и което ще продължи до края на III хилядолетие, се определя от това, че човек все повече и повече ще се оценява по своите постижения в областта, например, на естествознанието, доколко той се е приближил до действителността посредством това естествознание. Човек ще трябва да се стреми към познание и да преодолява препятствията, които ще срещне по своя път. Най-главното препятствие, – вече го характеризирахме от определена гледна точка и отново ще съсредоточим върху него нашето внимание, – е това, че естественонаучната епоха, рожба на Академията Гондишапур, постига само призрачно знание за човека, доколкото тя създава представи за природата, от които е изключено духовното. Можем да попитаме: защо съвременният човек постъпва така?
към текста >>
Но ученият не знае, че неговото знание е призрачно, че това, което той знае за чо
век
а, по същество не е хомо, а хомункулус.
Вчера ви казах: знанието за природата, с което особено се гордее днешното човечество, води, собствено, до представи, които ни показват не природата, а нейния призрак. Това, което човек знае за природата, не е истинската природа, а призрак, който се отнася към пълноценната природа така, както призракът се отнася към пълноценната действителност.
Но ученият не знае, че неговото знание е призрачно, че това, което той знае за човека, по същество не е хомо, а хомункулус.
Характерът на развитие на човечеството, който то е добило, започвайки от XV век, и което ще продължи до края на III хилядолетие, се определя от това, че човек все повече и повече ще се оценява по своите постижения в областта, например, на естествознанието, доколко той се е приближил до действителността посредством това естествознание. Човек ще трябва да се стреми към познание и да преодолява препятствията, които ще срещне по своя път. Най-главното препятствие, – вече го характеризирахме от определена гледна точка и отново ще съсредоточим върху него нашето внимание, – е това, че естественонаучната епоха, рожба на Академията Гондишапур, постига само призрачно знание за човека, доколкото тя създава представи за природата, от които е изключено духовното. Можем да попитаме: защо съвременният човек постъпва така? Защото тогава ще успеем да добием представа за това, което човек трябва да преодолее и защо той несъзнателно се стреми към призрачното познание за природата, като при това се гордее и пъчи с това призрачно познание. Защо?
към текста >>
Характерът на развитие на човечеството, който то е добило, започвайки от XV
век
, и което ще продължи до края на III хилядолетие, се определя от това, че чо
век
все повече и повече ще се оценява по своите постижения в областта, например, на естествознанието, доколко той се е приближил до действителността посредством това естествознание.
Вчера ви казах: знанието за природата, с което особено се гордее днешното човечество, води, собствено, до представи, които ни показват не природата, а нейния призрак. Това, което човек знае за природата, не е истинската природа, а призрак, който се отнася към пълноценната природа така, както призракът се отнася към пълноценната действителност. Но ученият не знае, че неговото знание е призрачно, че това, което той знае за човека, по същество не е хомо, а хомункулус.
Характерът на развитие на човечеството, който то е добило, започвайки от XV век, и което ще продължи до края на III хилядолетие, се определя от това, че човек все повече и повече ще се оценява по своите постижения в областта, например, на естествознанието, доколко той се е приближил до действителността посредством това естествознание.
Човек ще трябва да се стреми към познание и да преодолява препятствията, които ще срещне по своя път. Най-главното препятствие, – вече го характеризирахме от определена гледна точка и отново ще съсредоточим върху него нашето внимание, – е това, че естественонаучната епоха, рожба на Академията Гондишапур, постига само призрачно знание за човека, доколкото тя създава представи за природата, от които е изключено духовното. Можем да попитаме: защо съвременният човек постъпва така? Защото тогава ще успеем да добием представа за това, което човек трябва да преодолее и защо той несъзнателно се стреми към призрачното познание за природата, като при това се гордее и пъчи с това призрачно познание. Защо?
към текста >>
Чо
век
ще трябва да се стреми към познание и да преодолява препятствията, които ще срещне по своя път.
Вчера ви казах: знанието за природата, с което особено се гордее днешното човечество, води, собствено, до представи, които ни показват не природата, а нейния призрак. Това, което човек знае за природата, не е истинската природа, а призрак, който се отнася към пълноценната природа така, както призракът се отнася към пълноценната действителност. Но ученият не знае, че неговото знание е призрачно, че това, което той знае за човека, по същество не е хомо, а хомункулус. Характерът на развитие на човечеството, който то е добило, започвайки от XV век, и което ще продължи до края на III хилядолетие, се определя от това, че човек все повече и повече ще се оценява по своите постижения в областта, например, на естествознанието, доколко той се е приближил до действителността посредством това естествознание.
Човек ще трябва да се стреми към познание и да преодолява препятствията, които ще срещне по своя път.
Най-главното препятствие, – вече го характеризирахме от определена гледна точка и отново ще съсредоточим върху него нашето внимание, – е това, че естественонаучната епоха, рожба на Академията Гондишапур, постига само призрачно знание за човека, доколкото тя създава представи за природата, от които е изключено духовното. Можем да попитаме: защо съвременният човек постъпва така? Защото тогава ще успеем да добием представа за това, което човек трябва да преодолее и защо той несъзнателно се стреми към призрачното познание за природата, като при това се гордее и пъчи с това призрачно познание. Защо?
към текста >>
Най-главното препятствие, – вече го характеризирахме от определена гледна точка и отново ще съсредоточим върху него нашето внимание, – е това, че естественонаучната епоха, рожба на Академията Гондишапур, постига само призрачно знание за чо
век
а, доколкото тя създава представи за природата, от които е изключено духовното.
Вчера ви казах: знанието за природата, с което особено се гордее днешното човечество, води, собствено, до представи, които ни показват не природата, а нейния призрак. Това, което човек знае за природата, не е истинската природа, а призрак, който се отнася към пълноценната природа така, както призракът се отнася към пълноценната действителност. Но ученият не знае, че неговото знание е призрачно, че това, което той знае за човека, по същество не е хомо, а хомункулус. Характерът на развитие на човечеството, който то е добило, започвайки от XV век, и което ще продължи до края на III хилядолетие, се определя от това, че човек все повече и повече ще се оценява по своите постижения в областта, например, на естествознанието, доколко той се е приближил до действителността посредством това естествознание. Човек ще трябва да се стреми към познание и да преодолява препятствията, които ще срещне по своя път.
Най-главното препятствие, – вече го характеризирахме от определена гледна точка и отново ще съсредоточим върху него нашето внимание, – е това, че естественонаучната епоха, рожба на Академията Гондишапур, постига само призрачно знание за човека, доколкото тя създава представи за природата, от които е изключено духовното.
Можем да попитаме: защо съвременният човек постъпва така? Защото тогава ще успеем да добием представа за това, което човек трябва да преодолее и защо той несъзнателно се стреми към призрачното познание за природата, като при това се гордее и пъчи с това призрачно познание. Защо?
към текста >>
Можем да попитаме: защо съвременният чо
век
постъпва така?
Това, което човек знае за природата, не е истинската природа, а призрак, който се отнася към пълноценната природа така, както призракът се отнася към пълноценната действителност. Но ученият не знае, че неговото знание е призрачно, че това, което той знае за човека, по същество не е хомо, а хомункулус. Характерът на развитие на човечеството, който то е добило, започвайки от XV век, и което ще продължи до края на III хилядолетие, се определя от това, че човек все повече и повече ще се оценява по своите постижения в областта, например, на естествознанието, доколко той се е приближил до действителността посредством това естествознание. Човек ще трябва да се стреми към познание и да преодолява препятствията, които ще срещне по своя път. Най-главното препятствие, – вече го характеризирахме от определена гледна точка и отново ще съсредоточим върху него нашето внимание, – е това, че естественонаучната епоха, рожба на Академията Гондишапур, постига само призрачно знание за човека, доколкото тя създава представи за природата, от които е изключено духовното.
Можем да попитаме: защо съвременният човек постъпва така?
Защото тогава ще успеем да добием представа за това, което човек трябва да преодолее и защо той несъзнателно се стреми към призрачното познание за природата, като при това се гордее и пъчи с това призрачно познание. Защо?
към текста >>
Защото тогава ще успеем да добием представа за това, което чо
век
трябва да преодолее и защо той несъзнателно се стреми към призрачното познание за природата, като при това се гордее и пъчи с това призрачно познание. Защо?
Но ученият не знае, че неговото знание е призрачно, че това, което той знае за човека, по същество не е хомо, а хомункулус. Характерът на развитие на човечеството, който то е добило, започвайки от XV век, и което ще продължи до края на III хилядолетие, се определя от това, че човек все повече и повече ще се оценява по своите постижения в областта, например, на естествознанието, доколко той се е приближил до действителността посредством това естествознание. Човек ще трябва да се стреми към познание и да преодолява препятствията, които ще срещне по своя път. Най-главното препятствие, – вече го характеризирахме от определена гледна точка и отново ще съсредоточим върху него нашето внимание, – е това, че естественонаучната епоха, рожба на Академията Гондишапур, постига само призрачно знание за човека, доколкото тя създава представи за природата, от които е изключено духовното. Можем да попитаме: защо съвременният човек постъпва така?
Защото тогава ще успеем да добием представа за това, което човек трябва да преодолее и защо той несъзнателно се стреми към призрачното познание за природата, като при това се гордее и пъчи с това призрачно познание. Защо?
към текста >>
Защото в дълбините на душата съществува вече споменатия от нас таен страх; само че чо
век
нищо не знае за този страх, защото този страх е несъзнателен.
Тогава стремежът е да се постигне действителната природа. Естественонаучният ни мироглед може да се характеризира също и от друга страна. Може да се каже: естественонаучният мироглед стига до призрачни представи и остава при тях, защото се надява по такъв начин да има представи за истинската природа и тогава изобретява различни понятия – атоми, молекули и т.н., които, както знаете, не съществуват, и които са чисто изобретение; изобретяват се различни закони, такива като запазване на силата, запазване на веществото, които не съответстват на действителността. Той гради всевъзможни хипотези относно това, което не съществува, относно това, което той представлява по отношение на призрачните закони на природата. Защо прави това?
Защото в дълбините на душата съществува вече споменатия от нас таен страх; само че човек нищо не знае за този страх, защото този страх е несъзнателен.
Бих могъл да го нарека малодушие.
към текста >>
Защото какво би станало, ако чо
век
мъжествено би си казал: ти искаш да имаш понятие за природата, а не за призрака на природата, ти искаш да намериш пътя към действителността.
Защото какво би станало, ако човек мъжествено би си казал: ти искаш да имаш понятие за природата, а не за призрака на природата, ти искаш да намериш пътя към действителността.
Тогава ще намериш не атоми и молекули, не понятията на Оствалд[x] или Хекел, а ще намериш Ариман с неговата свита! Тогава всичко това ще стане духовно. Който прониква в реалността посредством истинското естествознание, намира Ариман. От това се плашат хората, защото се опасяват да се спуснат в пропастта, ако там, където просто са търсили веществото, което в действителност го няма, намерят духа. Защото преди всичко се явява духът, на когото не трябва да се молим, а от когото трябва да се защитим, и когото трябва да посрещаме с пълно съзнание.
към текста >>
Това е, което са чувствали схоластиците от Средно
век
овието, които са искали да тъпчат с крака арабските учени, и те постоянно са се чувствали в такава ситуация вследствие на връзката им с най-дълбоките импулси в развитието на човечеството.
Това е, което са чувствали схоластиците от Средновековието, които са искали да тъпчат с крака арабските учени, и те постоянно са се чувствали в такава ситуация вследствие на връзката им с най-дълбоките импулси в развитието на човечеството.
Това, което би трябвало да се открие на хората чрез посредничеството на Ариман, вместо те сами да го постигнат в течение на столетия, е била извънредно опасна за тях мъдрост. Човечеството се намира по пътя на постигане на тази мъдрост във връзка с нейната тройственост, посредством съзнателната душа; но тогава, в VII век, на пътя на човечеството се изправило това, което описах.
към текста >>
Човечеството се намира по пътя на постигане на тази мъдрост във връзка с нейната тройственост, посредством съзнателната душа; но тогава, в VII
век
, на пътя на човечеството се изправило това, което описах.
Това е, което са чувствали схоластиците от Средновековието, които са искали да тъпчат с крака арабските учени, и те постоянно са се чувствали в такава ситуация вследствие на връзката им с най-дълбоките импулси в развитието на човечеството. Това, което би трябвало да се открие на хората чрез посредничеството на Ариман, вместо те сами да го постигнат в течение на столетия, е била извънредно опасна за тях мъдрост.
Човечеството се намира по пътя на постигане на тази мъдрост във връзка с нейната тройственост, посредством съзнателната душа; но тогава, в VII век, на пътя на човечеството се изправило това, което описах.
към текста >>
Тази мъдрост е основана на три неща; това не е мъдрост, към която чо
век
не трябва да се стреми, но той трябва да я достигне под водачеството на Импулса на Христос.
Тази мъдрост е основана на три неща; това не е мъдрост, към която човек не трябва да се стреми, но той трябва да я достигне под водачеството на Импулса на Христос.
Ето три неща, свързани с тази мъдрост: първо, природата на раждането и смъртта. Много сме говорили за тези неща и от това, което сме казали, знаете, че да се разберат раждането и смъртта на човека е възможно само със средствата на свръхсетивното познание, защото те не са сетивни явления. Когато човек се ражда или умира, в този момент свръхсетивно встъпва в сетивното. Раждането и смъртта остават загадка за този, който иска да ги разбира само външно-сетивно, защото това не са сетивни явления. Сетивните явления при раждането и смъртта не са истински, те наистина са свръхсетивни събития.
към текста >>
Много сме говорили за тези неща и от това, което сме казали, знаете, че да се разберат раждането и смъртта на чо
век
а е възможно само със средствата на свръхсетивното познание, защото те не са сетивни явления.
Тази мъдрост е основана на три неща; това не е мъдрост, към която човек не трябва да се стреми, но той трябва да я достигне под водачеството на Импулса на Христос. Ето три неща, свързани с тази мъдрост: първо, природата на раждането и смъртта.
Много сме говорили за тези неща и от това, което сме казали, знаете, че да се разберат раждането и смъртта на човека е възможно само със средствата на свръхсетивното познание, защото те не са сетивни явления.
Когато човек се ражда или умира, в този момент свръхсетивно встъпва в сетивното. Раждането и смъртта остават загадка за този, който иска да ги разбира само външно-сетивно, защото това не са сетивни явления. Сетивните явления при раждането и смъртта не са истински, те наистина са свръхсетивни събития. Но ако се опитваме със свръхсетивен поглед да проникнем в тайните на раждането и смъртта, тогава пред нашето познание се представят определени съпътстващи явления. Такива явления, които ще ни дадат да разберем: тъй като ние живеем в сетивен свят, това представлява само привиден душевен живот.
към текста >>
Когато чо
век
се ражда или умира, в този момент свръхсетивно встъпва в сетивното.
Тази мъдрост е основана на три неща; това не е мъдрост, към която човек не трябва да се стреми, но той трябва да я достигне под водачеството на Импулса на Христос. Ето три неща, свързани с тази мъдрост: първо, природата на раждането и смъртта. Много сме говорили за тези неща и от това, което сме казали, знаете, че да се разберат раждането и смъртта на човека е възможно само със средствата на свръхсетивното познание, защото те не са сетивни явления.
Когато човек се ражда или умира, в този момент свръхсетивно встъпва в сетивното.
Раждането и смъртта остават загадка за този, който иска да ги разбира само външно-сетивно, защото това не са сетивни явления. Сетивните явления при раждането и смъртта не са истински, те наистина са свръхсетивни събития. Но ако се опитваме със свръхсетивен поглед да проникнем в тайните на раждането и смъртта, тогава пред нашето познание се представят определени съпътстващи явления. Такива явления, които ще ни дадат да разберем: тъй като ние живеем в сетивен свят, това представлява само привиден душевен живот. На Запад хората столетия са се противили на тази истина.
към текста >>
Можете да проследите тази борба в книгата ми „Загадките на чо
век
а[xi]“; говоря за това в самото начало.
Раждането и смъртта остават загадка за този, който иска да ги разбира само външно-сетивно, защото това не са сетивни явления. Сетивните явления при раждането и смъртта не са истински, те наистина са свръхсетивни събития. Но ако се опитваме със свръхсетивен поглед да проникнем в тайните на раждането и смъртта, тогава пред нашето познание се представят определени съпътстващи явления. Такива явления, които ще ни дадат да разберем: тъй като ние живеем в сетивен свят, това представлява само привиден душевен живот. На Запад хората столетия са се противили на тази истина.
Можете да проследите тази борба в книгата ми „Загадките на човека[xi]“; говоря за това в самото начало.
Само че там трябваше да се изразявам внимателно, защото външният свят още не е способен да възприема тези неща; той ги намира за парадоксални. Вие знаете, че през целия западен свят преминава това, което още Декарт е формулирал, и което води до Августин, а именно изречението: Cogito ergo sum. – Мисля, следователно съществувам. Хората са се надявали в мисленето да овладеят реалността на душата. Изречението трябва да звучи иначе, ако иска да представи истината за живеещия в сетивния свят човек.
към текста >>
Изречението трябва да звучи иначе, ако иска да представи истината за живеещия в сетивния свят чо
век
.
Можете да проследите тази борба в книгата ми „Загадките на човека[xi]“; говоря за това в самото начало. Само че там трябваше да се изразявам внимателно, защото външният свят още не е способен да възприема тези неща; той ги намира за парадоксални. Вие знаете, че през целия западен свят преминава това, което още Декарт е формулирал, и което води до Августин, а именно изречението: Cogito ergo sum. – Мисля, следователно съществувам. Хората са се надявали в мисленето да овладеят реалността на душата.
Изречението трябва да звучи иначе, ако иска да представи истината за живеещия в сетивния свят човек.
Трябва да се каже: Мисля, следователно ме няма! Защото в момента, когато започваме просто да мислим, когато разгърнем само вътрешното мислене, ние повече не съществуваме. Какво тогава става в нас? Тогава в нас стават много сложни явления, с които ще се занимаем днес и утре.
към текста >>
Да си представим, че ето това е човешкият живот, а това е, което чо
век
изпитва в себе си в течение на живота, като формиращо представи мислещо същество: тогава това е само привидно образувание, това е сякаш куха тръба от раждането до смъртта (виж рис.14, червеното), защото истината стои назад.
Да си представим, че ето това е човешкият живот, а това е, което човек изпитва в себе си в течение на живота, като формиращо представи мислещо същество: тогава това е само привидно образувание, това е сякаш куха тръба от раждането до смъртта (виж рис.14, червеното), защото истината стои назад.
Истината стои в периода преди раждането, може да се каже, преди зачатието; там ние действително се намираме в духовния свят, в свръхсетивното, там ние се намираме в действителността, и на границата, когато встъпваме в сетивния свят, преминава само един образ. Ние представляваме само образ на нашия живот преди раждането или преди зачатието. Това, което живее сега и ни говори, обръщайки се към нас, не е действително; когато аз ви говоря нещо, това е само образ.
към текста >>
Става дума не за фанатичен аскетизъм, а, от самосебе си се разбира, за това, че сетивният живот е абсолютно необходим за живота на чо
век
а като цяло.
Знаейки свръхсетивната истина, трябва да се говори иначе: Кога душата прекратява да разгръща своя живот като душа? Когато се раждаме или със зачатието. Кога тя отново започва да разгръща своя живот като свръхсетивно същество? Когато умираме. Тук на Земята прекъсваме свръхсетивния живот, за да не действа само той, а за да можем да възприемем качествата на сетивното и да го приемем в нашия живот в цялост.
Става дума не за фанатичен аскетизъм, а, от самосебе си се разбира, за това, че сетивният живот е абсолютно необходим за живота на човека като цяло.
Но този земен живот именно затова е толкова важен и се появява с материалистическа окраска, че нашият собствен човешки живот, като свръхсетивен човек, се прекратява, когато встъпваме в земното битие, и отново започва, когато преминем през портата на смъртта.
към текста >>
Но този земен живот именно затова е толкова важен и се появява с материалистическа окраска, че нашият собствен човешки живот, като свръхсетивен чо
век
, се прекратява, когато встъпваме в земното битие, и отново започва, когато преминем през портата на смъртта.
Когато се раждаме или със зачатието. Кога тя отново започва да разгръща своя живот като свръхсетивно същество? Когато умираме. Тук на Земята прекъсваме свръхсетивния живот, за да не действа само той, а за да можем да възприемем качествата на сетивното и да го приемем в нашия живот в цялост. Става дума не за фанатичен аскетизъм, а, от самосебе си се разбира, за това, че сетивният живот е абсолютно необходим за живота на човека като цяло.
Но този земен живот именно затова е толкова важен и се появява с материалистическа окраска, че нашият собствен човешки живот, като свръхсетивен човек, се прекратява, когато встъпваме в земното битие, и отново започва, когато преминем през портата на смъртта.
към текста >>
Тайните на раждането и смъртта започват да се откриват, само когато чо
век
разбере себе си като свръхсетивно същество, и знае, че е само образ на това, което е бил преди раждането и което ще бъде след смъртта, образ на душевно същество.
Тайните на раждането и смъртта започват да се откриват, само когато човек разбере себе си като свръхсетивно същество, и знае, че е само образ на това, което е бил преди раждането и което ще бъде след смъртта, образ на душевно същество.
Но тогава трябва да имаме мъжеството да гледаме към това, което го има в нас. Ако тук (виж рис.14) имаме куха тръба, само образ, трябва да имаме мъжеството да кажем: няма да позволим да бъдем заслепени от този образ, а в познанието си ще противостоим на Луцифер. За да се събират знания, – наистина плодотворни за живота, – се изисква мъжество, вътрешно мъжество. Това трябва да се подчертава отново и отново. Това е първо: знание, което се отнася до раждането и смъртта.
към текста >>
Вследствие на това, че невярно разглеждаме отношението на нашата душа към тялото, макар това невярно разглеждане да се оправдава поради причини, които можете да намерите в книгата ми „Въведение в тайната наука“, чо
век
има също лъжлив възглед върху целия ход на своя живот.
Второто – това е знание, което се отнася за хода на самия наш живот.
Вследствие на това, че невярно разглеждаме отношението на нашата душа към тялото, макар това невярно разглеждане да се оправдава поради причини, които можете да намерите в книгата ми „Въведение в тайната наука“, човек има също лъжлив възглед върху целия ход на своя живот.
Защото той си го представя примерно така, както преди няколко дена го описах в образа на „отец Рейн“. Можете да си спомните, как употребих образа на отец Рейн. Някой стои на моста в Базел, гледа надолу и казва: тук виждам стария Рейн. Тогава аз го питам: какво разбираш ти под стария Рейн? Течащата вода, която виждаш там долу, разбира се не е стара, защото след час тя ще бъде вече далеч оттук и след няколко дни тя вече ще се влее в морето; тя вероятно не е стара.
към текста >>
Истинското лечебно изкуство се състои в това, така да се направлява живота, че чо
век
да овладее силите на разтваряне, отделяне и обновяване.
Ако се виждахме правилно, то бихме се виждали намиращи се в постоянен поток и не би ни дошла в главата идеята, че този непрекъснат поток има нещо общо с нашето истинско същество. И ако виждахме това, което стои в основата на силите на разтваряне и обновяване, бихме получили същата тази медицинска наука, духовната медицинска наука, която би била съвсем друга, от нашата днешна медицинска наука. Няма да получите правилна представа за тази медицинска наука, ако кажете: да, посредством тази медицинска наука могат да се лекуват болести! – болестта не може да бъде излекувана, доколкото работата не е в това, да се лекуват болестите, както биха искали съвременните хора. Посредством наистина духовната медицинска наука могат само да се поддържат оздравителните сили в тяхната тоталност.
Истинското лечебно изкуство се състои в това, така да се направлява живота, че човек да овладее силите на разтваряне, отделяне и обновяване.
Няма да са потребни никакви аптекарски стоки, ако всеки човек не само разпространи това върху собствената си човешка личност, но и така живее съвместно с другите хора, че това бъде прието от целия човешки род. Често съм говорил за това. И това е второто нещо.
към текста >>
Няма да са потребни никакви аптекарски стоки, ако всеки чо
век
не само разпространи това върху собствената си човешка личност, но и така живее съвместно с другите хора, че това бъде прието от целия човешки род.
И ако виждахме това, което стои в основата на силите на разтваряне и обновяване, бихме получили същата тази медицинска наука, духовната медицинска наука, която би била съвсем друга, от нашата днешна медицинска наука. Няма да получите правилна представа за тази медицинска наука, ако кажете: да, посредством тази медицинска наука могат да се лекуват болести! – болестта не може да бъде излекувана, доколкото работата не е в това, да се лекуват болестите, както биха искали съвременните хора. Посредством наистина духовната медицинска наука могат само да се поддържат оздравителните сили в тяхната тоталност. Истинското лечебно изкуство се състои в това, така да се направлява живота, че човек да овладее силите на разтваряне, отделяне и обновяване.
Няма да са потребни никакви аптекарски стоки, ако всеки човек не само разпространи това върху собствената си човешка личност, но и така живее съвместно с другите хора, че това бъде прието от целия човешки род.
Често съм говорил за това. И това е второто нещо.
към текста >>
И така, това, което ви казах за телесността на чо
век
а, вече носи доста призрачен характер.
Тогава ученият ще каже: да, аз имам едни или други основания да не смятам моето познание за природата за призрачно! Духовният изследовател трябва да възрази: ти постъпваш съвсем правилно, имайки призрачно знание за природата. Защото когато търсиш някаква субстанция извън призрака, ти постъпваш неправилно. Ако търсиш духовното, ще постъпиш правилно, ако зад призрака търсиш ариманическото. Тоест ти си прав, когато търсиш призрачното знание.
И така, това, което ви казах за телесността на човека, вече носи доста призрачен характер.
Този, който разглежда природата от по-висока гледна точка, разглежда като истинско природното явление, което не ни вкарва в лъжа, а е нещо съвсем различно от това, което ни се представя като надеждно природно явление. Доста особено е, – утре ще говоря още за тези явления, – че въпреки това, по някои въпроси светът, бих казал, сочи с пръст право към истината. Някъде винаги има указание за това, което е вярно, когато искаме да знаем, как трябва да се мисли относно реалностите на природните явления, представени пред нашите сетива. Какво, собствено, трябва да виждаме? Има ли в самата природа нещо, което да ни я прояснява?
към текста >>
Утре подробно ще ви покажа, защо наистина мъдро от страна на християнския миров ред, който в този смисъл е изпълнен с мъдрост божествен миров ред, е дадена възможност на чо
век
а да узрее за това знание, за което ви казах, докато академията Гондишапур просто е искала да го наложи на хората.
Утре подробно ще ви покажа, защо наистина мъдро от страна на християнския миров ред, който в този смисъл е изпълнен с мъдрост божествен миров ред, е дадена възможност на човека да узрее за това знание, за което ви казах, докато академията Гондишапур просто е искала да го наложи на хората.
Ако тези знания трябва да стигнат до хората, те трябва да имат също и други стремежи. Човечеството трябва да получи тези знания при условие, че, първо, едновременно с развитието им в широк план, човечеството трябва да установи за трета точка напълно безкористен социален ред. Невъзможно е да се въведе ритмична техника без това да не донесе и голяма вреда, ако едновременно не се развива и безкористния социален ред. Егоистичното човечество може да внедри ритмичната техника само за лошо. Силите идентични с целебните сили на човека, които назовах на второ място, когато процесите на разтваряне и обновяване, процесите на асимилация и дисимилация се разглеждат като стоящи под въздействието на тези сили, не могат просто така да бъдат дадени на човечеството.
към текста >>
Силите идентични с целебните сили на чо
век
а, които назовах на второ място, когато процесите на разтваряне и обновяване, процесите на асимилация и дисимилация се разглеждат като стоящи под въздействието на тези сили, не могат просто така да бъдат дадени на човечеството.
Утре подробно ще ви покажа, защо наистина мъдро от страна на християнския миров ред, който в този смисъл е изпълнен с мъдрост божествен миров ред, е дадена възможност на човека да узрее за това знание, за което ви казах, докато академията Гондишапур просто е искала да го наложи на хората. Ако тези знания трябва да стигнат до хората, те трябва да имат също и други стремежи. Човечеството трябва да получи тези знания при условие, че, първо, едновременно с развитието им в широк план, човечеството трябва да установи за трета точка напълно безкористен социален ред. Невъзможно е да се въведе ритмична техника без това да не донесе и голяма вреда, ако едновременно не се развива и безкористния социален ред. Егоистичното човечество може да внедри ритмичната техника само за лошо.
Силите идентични с целебните сили на човека, които назовах на второ място, когато процесите на разтваряне и обновяване, процесите на асимилация и дисимилация се разглеждат като стоящи под въздействието на тези сили, не могат просто така да бъдат дадени на човечеството.
Тези сили не може просто така да се предадат на човечеството, – както показах това, изхождайки от други гледни точки, – ако не се възпита вътре в човечеството абсолютна съвестност, която се разпространява не само върху външно видимото, но също и върху външно невидимото; когато човек си забранява не само външно видимото, но съгласно определени правила, установени от съвестта, си забранява и това, което е външно невидимо: мислене, чувства. Защото познанието за силата, която е скрита от нас защото разглеждаме жизнения си поток между раждането и смъртта като застинало тяло, овладяването на тази сила ще донесе голямо нещастие, ако по-нататъшното развитие не премине в светлината на абсолютната съвест също и по отношение на външно невидимото.
към текста >>
Тези сили не може просто така да се предадат на човечеството, – както показах това, изхождайки от други гледни точки, – ако не се възпита вътре в човечеството абсолютна съвестност, която се разпространява не само върху външно видимото, но също и върху външно невидимото; когато чо
век
си забранява не само външно видимото, но съгласно определени правила, установени от съвестта, си забранява и това, което е външно невидимо: мислене, чувства.
Ако тези знания трябва да стигнат до хората, те трябва да имат също и други стремежи. Човечеството трябва да получи тези знания при условие, че, първо, едновременно с развитието им в широк план, човечеството трябва да установи за трета точка напълно безкористен социален ред. Невъзможно е да се въведе ритмична техника без това да не донесе и голяма вреда, ако едновременно не се развива и безкористния социален ред. Егоистичното човечество може да внедри ритмичната техника само за лошо. Силите идентични с целебните сили на човека, които назовах на второ място, когато процесите на разтваряне и обновяване, процесите на асимилация и дисимилация се разглеждат като стоящи под въздействието на тези сили, не могат просто така да бъдат дадени на човечеството.
Тези сили не може просто така да се предадат на човечеството, – както показах това, изхождайки от други гледни точки, – ако не се възпита вътре в човечеството абсолютна съвестност, която се разпространява не само върху външно видимото, но също и върху външно невидимото; когато човек си забранява не само външно видимото, но съгласно определени правила, установени от съвестта, си забранява и това, което е външно невидимо: мислене, чувства.
Защото познанието за силата, която е скрита от нас защото разглеждаме жизнения си поток между раждането и смъртта като застинало тяло, овладяването на тази сила ще донесе голямо нещастие, ако по-нататъшното развитие не премине в светлината на абсолютната съвест също и по отношение на външно невидимото.
към текста >>
Тази тайна на раждането и смъртта по подобен начин предполага, че човечеството трябва да достигне определено състояние на зрялост; защото тя предполага, че чо
век
действително може съзнателно да противостои на Ариман и Луцифер.
И трето трябва да бъде това, което съответства на моята първа точка, което съответства на познанието за тайната на раждането и смъртта.
Тази тайна на раждането и смъртта по подобен начин предполага, че човечеството трябва да достигне определено състояние на зрялост; защото тя предполага, че човек действително може съзнателно да противостои на Ариман и Луцифер.
Който е в състояние напълно да претегли това, което се разбира в тази точка, ще разбере следващото, което искам да ви дам в заключение на разглеждането; утре ще продължим това разглеждане. Той ще разбере следното: възможно е да се занимаваме с природните науки като чисто призрачно познание и да не се знае, че това е чисто призрачно познание; може да сме доволни от неистинското познание. На някого това може да помогне, защото така няма опасност от среща с Ариман. Вие можете да направите Ариман невидим; но тогава вие трябва да събирате в днешен смисъл знания за природата, които не съдържат в себе си истината. Такова познание за природата издига добра бариера срещу Ариман, но тогава изследователят не достига до истината.
към текста >>
Това е много важна мисъл: в нашата епоха на съзнателната душа чо
век
трябва да направи избор, той трябва да се стреми към истината; тогава той трябва да бъде готов мъжествено да се срещне с духовното.
Това е много важна мисъл: в нашата епоха на съзнателната душа човек трябва да направи избор, той трябва да се стреми към истината; тогава той трябва да бъде готов мъжествено да се срещне с духовното.
Или да избере отказ от духовното и да остане при илюзиите и неистината. Академията Гондишапур, която искаше да отнеме на човека стремежа към истината, искаше да го избави от усилията за по-нататъшно развитие, искаше да му открие това, което самата тя е получила като откровение по ариманическия път. Академията Гондишапур, която има своето последно отражение, своя призрак в съвременната естественонаучна илюзия, тази Академия Гондишапур искаше да направи човека чисто земен човек. В своите стремежи тя е била преодоляна от това, което е било заложено в човечеството още преди нейното създаване чрез Мистерията на Голгота. За това ще говорим утре.
към текста >>
Академията Гондишапур, която искаше да отнеме на чо
век
а стремежа към истината, искаше да го избави от усилията за по-нататъшно развитие, искаше да му открие това, което самата тя е получила като откровение по ариманическия път.
Това е много важна мисъл: в нашата епоха на съзнателната душа човек трябва да направи избор, той трябва да се стреми към истината; тогава той трябва да бъде готов мъжествено да се срещне с духовното. Или да избере отказ от духовното и да остане при илюзиите и неистината.
Академията Гондишапур, която искаше да отнеме на човека стремежа към истината, искаше да го избави от усилията за по-нататъшно развитие, искаше да му открие това, което самата тя е получила като откровение по ариманическия път.
Академията Гондишапур, която има своето последно отражение, своя призрак в съвременната естественонаучна илюзия, тази Академия Гондишапур искаше да направи човека чисто земен човек. В своите стремежи тя е била преодоляна от това, което е било заложено в човечеството още преди нейното създаване чрез Мистерията на Голгота. За това ще говорим утре.
към текста >>
Академията Гондишапур, която има своето последно отражение, своя призрак в съвременната естественонаучна илюзия, тази Академия Гондишапур искаше да направи чо
век
а чисто земен чо
век
.
Това е много важна мисъл: в нашата епоха на съзнателната душа човек трябва да направи избор, той трябва да се стреми към истината; тогава той трябва да бъде готов мъжествено да се срещне с духовното. Или да избере отказ от духовното и да остане при илюзиите и неистината. Академията Гондишапур, която искаше да отнеме на човека стремежа към истината, искаше да го избави от усилията за по-нататъшно развитие, искаше да му открие това, което самата тя е получила като откровение по ариманическия път.
Академията Гондишапур, която има своето последно отражение, своя призрак в съвременната естественонаучна илюзия, тази Академия Гондишапур искаше да направи човека чисто земен човек.
В своите стремежи тя е била преодоляна от това, което е било заложено в човечеството още преди нейното създаване чрез Мистерията на Голгота. За това ще говорим утре.
към текста >>
[xi] „Загадките на чо
век
а“ GA 20
[xi] „Загадките на човека“ GA 20
към текста >>
5.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Всъщност, можем да кажем, че това, което стои в центъра на въртенето, това, което в IV
век
е действало в нехристиянските души, можем да го разгледаме в чист вид, само ако попитаме: какво би било развитието на западното човечество, ако я нямаше Мистерията на Голгота?
Всъщност, можем да кажем, че това, което стои в центъра на въртенето, това, което в IV век е действало в нехристиянските души, можем да го разгледаме в чист вид, само ако попитаме: какво би било развитието на западното човечество, ако я нямаше Мистерията на Голгота?
Можем да изучим, даже в исторически аспект, какво би станало с това развитие на западното човечество, например, при Августин, който е представил двете страни на следващите поколения. Той се опитал, съвсем независимо от християнството, да разреши своите насъщни мирови загадки при манихеите, и едва след това преминал към християнството.
към текста >>
Както казах вчера: това, което по-късно е трябвало да постигне съзнателната душа чрез собствената работа на чо
век
а, са искали да го дадат на хората чрез откровение, получено по ариманичен начин.
По-лесно ще се разберем един друг, ако изхождаме от това, което по-късно, в 666 г. са искали тези глави, които са основавали Академията Гондишапур.
Както казах вчера: това, което по-късно е трябвало да постигне съзнателната душа чрез собствената работа на човека, са искали да го дадат на хората чрез откровение, получено по ариманичен начин.
В 666 г. човечеството се е намирало още в епохата на разсъдъчната душа; тогава то още не е било в състояние самостоятелно да мисли така, че всичко да достига до съзнанието. Затова са искали да му дадат това: искали са по-рано да дадат на човечеството това, което то би трябвало да постигне едва в течение на хилядолетия. В противоположна посока, в нулевата година, в епохата на Мистерията на Голгота станало нещо противоположно. 333 години след 333 г., на човечеството са искали да дадат нещо, предназначено за бъдещето.
към текста >>
Ако по-късно, в 666 г., мъдреците от Академията Гондишапур са искали да пренесат бъдещето в по-ранно време, в епохата на император Август са искали да изземат това, което е било постигнато от чо
век
а към настоящето време.
Ако по-късно, в 666 г., мъдреците от Академията Гондишапур са искали да пренесат бъдещето в по-ранно време, в епохата на император Август са искали да изземат това, което е било постигнато от човека към настоящето време.
Но за целта той е трябвало да има в предишната слава и значение това, което е имал по време на персийската култура, по време на египетско-халдейската култура. И ако през всичките исторически гъсталаци и наслагвания се погледне към действителността и се запитаме: какво е това, което тогава съзнателно са искали да консервират в Рим и чиято консервация е възпрепятствана от разпространението на импулса на Мистерията на Голгота, ще стигнем до следното.
към текста >>
Искали са да изключат разсъдъка на чо
век
а, да изключат действието на човешкия интелект и да се ограничат с развитието на сетивната душа; на чо
век
а е трябвало да му бъде представено цялото значение, цялото величие, цялото могъщество на култа, който е действал в предишните времена, в епохата когато в хората още не е бил развит интелектът, който е действал по времето, когато култът към боговете е трябвало да се формира от сетивната душа, за да не останат хората без богове.
Преди всичко тук имаме двойственост. Първо са искали да консервират чувството, да съхранят чувството за древния култ, за този култ, който в течение на хилядолетия се е практикувал при египтяните и в предна Азия, а също и в по-дълбоките области на Азия.
Искали са да изключат разсъдъка на човека, да изключат действието на човешкия интелект и да се ограничат с развитието на сетивната душа; на човека е трябвало да му бъде представено цялото значение, цялото величие, цялото могъщество на култа, който е действал в предишните времена, в епохата когато в хората още не е бил развит интелектът, който е действал по времето, когато култът към боговете е трябвало да се формира от сетивната душа, за да не останат хората без богове.
Това е бил величествен, грандиозен култ, който е трябвало да замени размишлението, който е трябвало, според древния атавистичен обичай, да вкарва душите в наполовина хипнотично състояние, оживявайки в тях божественото съзнание и божественото блаженство. В Рим са искали да се върнат към тези усещания. Ако обърнем внимание на тази тънка разлика, само тогава ще разберем спецификата на различието между римската култура и гръцката култура, която тогава се е намирала вече в състояние на упадък. Гърция не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото инициатива. Гърците не са искали да се връщат в предишните времена.
към текста >>
Ако Академията Гондишапур е трябвало да даде на чо
век
а съзнателната душа, за да пресече последващото развитие, давайки му преждевременно съзнателната душа, да пресече Духа-Себе, Духа-Живот и Чо
век
а-Дух, Рим е искал изобщо да не допусне развитието на съзнателна душа, той е искал също – още 333 години преди повратната точка – да пресече разсъдъчната душа и под формата на мощен душевен култ да представи на човечеството това, което трябва да го доведе до божественото съзнание.
И така, да запомним следното: по инициатива на Август и поддръжниците му от Рим, така както по-късно и от Академията Гондишапур, е трябвало да излезе пророческа мъдрост, от Рима е трябвало да излезе могъщ култ, който би покрил с мъгла целия свят, лишавайки го както от разсъдъчна душа, така и, малко по-късно, от съзнателна душа.
Ако Академията Гондишапур е трябвало да даде на човека съзнателната душа, за да пресече последващото развитие, давайки му преждевременно съзнателната душа, да пресече Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух, Рим е искал изобщо да не допусне развитието на съзнателна душа, той е искал също – още 333 години преди повратната точка – да пресече разсъдъчната душа и под формата на мощен душевен култ да представи на човечеството това, което трябва да го доведе до божественото съзнание.
Това е била едната страна на стремежите на римския посветен Август.
към текста >>
Такъв чо
век
в по-голямата си част мисли това, което може да си мисли в своята ограниченост, но това е много далеч от дълбокото значение на символа, което ни въвежда в характера и душата на хората.
Такава тенденция се е запазила в много области и до наши дни. Днес има даже масони, които говорят доста любопитни неща. Например, тези масони казват: широко разпространение има символиката. Тя съдържа много неща, но днешните масони съвсем не се интересуват какво означават тези символи. И когато хората казват така, на тях им отговарят: именно това намирам за прекрасно в съвременното масонство, че по отношения на тези символи всеки може да мисли, каквото си иска.
Такъв човек в по-голямата си част мисли това, което може да си мисли в своята ограниченост, но това е много далеч от дълбокото значение на символа, което ни въвежда в характера и душата на хората.
към текста >>
В природните науки трябва да бъде внесен духа; в сакраменталните действия, които чо
век
отново трябва да добие, трябва да бъде внесен духа.
Днес трябва да се изработи правилно отношение към католическия култ, който представлява нещо свещено, нещо величествено, доколкото той внася свещеното, което от древни времена е било вплетено в човечеството – всичко има своята велика, могъща страна и не трябва да се поддаваме на едностранчивост. Трябва да имаме правилно отношение, например, към неговата централна точка, към причастието, което е отражение на най-голямата мистерия на всички времена, като това, което е било умъртвено и е било предназначено за сетивната душа, се оживи с това, което в ново време антропософски ориентираната духовна наука може да каже за Мистерията на Голгота. В тенденцията на Август, консервирана в католицизма, трябва да се внесе това, което отново трябва да бъде придобито в нормалния ход на развитие на човечеството посредством духовнонаучните изследвания; така, както в това, което е останало – в отслабена форма – от стремежите на Академията Гондишапур, трябва да бъде внесено това, което духовната наука извлича от духовните светове.
В природните науки трябва да бъде внесен духа; в сакраменталните действия, които човек отново трябва да добие, трябва да бъде внесен духа.
Цялото това тежко, изпълнено със смисъл съдържание, което излагам тук, може да бъде разбрано само от този, който чувства, – който дълго време се занимава с духовната наука, трябва да чувства това, – как нашето време прилича по това, което в по-голямата си част живее несъзнателно в душите, на времето, когато към човечеството се е приближавала Мистерията на Голгота. Често съм казвал и ще го намерите в моята първа драма-мистерия „Вратата на посвещението“, че тогава е бил моментът, който е довел до повратната точка, и как тогава, по времето на Мистерията на Голгота, човечеството е стояло пред повратната точка на четвъртия следатлантски период, в 333 г., така и днес ние стоим пред важна повратна точка. Периодите от време са станали по-кратки, защото се е изменила скоростта на движение на висшите духове; вече не трябва да се смята, че днес също нещо трябва да стане след 333 години. Изменил се е само ходът на времето; изменила се е скоростта, с която се движат отделните духове от висшите йерархии. И така, в първата третина на XX век ние се намираме в навечерието на важни събития за човечеството.
към текста >>
И така, в първата третина на XX
век
ние се намираме в навечерието на важни събития за човечеството.
В природните науки трябва да бъде внесен духа; в сакраменталните действия, които човек отново трябва да добие, трябва да бъде внесен духа. Цялото това тежко, изпълнено със смисъл съдържание, което излагам тук, може да бъде разбрано само от този, който чувства, – който дълго време се занимава с духовната наука, трябва да чувства това, – как нашето време прилича по това, което в по-голямата си част живее несъзнателно в душите, на времето, когато към човечеството се е приближавала Мистерията на Голгота. Често съм казвал и ще го намерите в моята първа драма-мистерия „Вратата на посвещението“, че тогава е бил моментът, който е довел до повратната точка, и как тогава, по времето на Мистерията на Голгота, човечеството е стояло пред повратната точка на четвъртия следатлантски период, в 333 г., така и днес ние стоим пред важна повратна точка. Периодите от време са станали по-кратки, защото се е изменила скоростта на движение на висшите духове; вече не трябва да се смята, че днес също нещо трябва да стане след 333 години. Изменил се е само ходът на времето; изменила се е скоростта, с която се движат отделните духове от висшите йерархии.
И така, в първата третина на XX век ние се намираме в навечерието на важни събития за човечеството.
Всички трусове, всички катастрофи не са нещо друго, от разтърсващи Земята процеси, които предшестват великото духовно събитие на XX век. Това не е събитие във физическия свят, а събитие, което сякаш трябва да озари човечеството, което трябва да стане преди да е изтекла първата третина на XX век. Можем да го наречем, ако правилно се разбират думите, новото пришествие на Исус Христос. Но Исус Христос няма да се яви във външно тяло, както по време на Мистерията на Голгота, а ще въздейства на човечеството и ще бъде възприеман свръхсетивно; Той ще се яви в етерно тяло. Тези, които са подготвени за това, ще могат постоянно да Го виждат, постоянно да получават от Него съвети, ще могат в известен смисъл да влизат в лични отношения с Него.
към текста >>
Всички трусове, всички катастрофи не са нещо друго, от разтърсващи Земята процеси, които предшестват великото духовно събитие на XX
век
.
Цялото това тежко, изпълнено със смисъл съдържание, което излагам тук, може да бъде разбрано само от този, който чувства, – който дълго време се занимава с духовната наука, трябва да чувства това, – как нашето време прилича по това, което в по-голямата си част живее несъзнателно в душите, на времето, когато към човечеството се е приближавала Мистерията на Голгота. Често съм казвал и ще го намерите в моята първа драма-мистерия „Вратата на посвещението“, че тогава е бил моментът, който е довел до повратната точка, и как тогава, по времето на Мистерията на Голгота, човечеството е стояло пред повратната точка на четвъртия следатлантски период, в 333 г., така и днес ние стоим пред важна повратна точка. Периодите от време са станали по-кратки, защото се е изменила скоростта на движение на висшите духове; вече не трябва да се смята, че днес също нещо трябва да стане след 333 години. Изменил се е само ходът на времето; изменила се е скоростта, с която се движат отделните духове от висшите йерархии. И така, в първата третина на XX век ние се намираме в навечерието на важни събития за човечеството.
Всички трусове, всички катастрофи не са нещо друго, от разтърсващи Земята процеси, които предшестват великото духовно събитие на XX век.
Това не е събитие във физическия свят, а събитие, което сякаш трябва да озари човечеството, което трябва да стане преди да е изтекла първата третина на XX век. Можем да го наречем, ако правилно се разбират думите, новото пришествие на Исус Христос. Но Исус Христос няма да се яви във външно тяло, както по време на Мистерията на Голгота, а ще въздейства на човечеството и ще бъде възприеман свръхсетивно; Той ще се яви в етерно тяло. Тези, които са подготвени за това, ще могат постоянно да Го виждат, постоянно да получават от Него съвети, ще могат в известен смисъл да влизат в лични отношения с Него. Всичко, което ни предстои, е сравнимо с това, което по времето на Август римляните са усещали като физически реална Мистерия на Голгота, приближаваща се към тях.
към текста >>
Това не е събитие във физическия свят, а събитие, което сякаш трябва да озари човечеството, което трябва да стане преди да е изтекла първата третина на XX
век
.
Често съм казвал и ще го намерите в моята първа драма-мистерия „Вратата на посвещението“, че тогава е бил моментът, който е довел до повратната точка, и как тогава, по времето на Мистерията на Голгота, човечеството е стояло пред повратната точка на четвъртия следатлантски период, в 333 г., така и днес ние стоим пред важна повратна точка. Периодите от време са станали по-кратки, защото се е изменила скоростта на движение на висшите духове; вече не трябва да се смята, че днес също нещо трябва да стане след 333 години. Изменил се е само ходът на времето; изменила се е скоростта, с която се движат отделните духове от висшите йерархии. И така, в първата третина на XX век ние се намираме в навечерието на важни събития за човечеството. Всички трусове, всички катастрофи не са нещо друго, от разтърсващи Земята процеси, които предшестват великото духовно събитие на XX век.
Това не е събитие във физическия свят, а събитие, което сякаш трябва да озари човечеството, което трябва да стане преди да е изтекла първата третина на XX век.
Можем да го наречем, ако правилно се разбират думите, новото пришествие на Исус Христос. Но Исус Христос няма да се яви във външно тяло, както по време на Мистерията на Голгота, а ще въздейства на човечеството и ще бъде възприеман свръхсетивно; Той ще се яви в етерно тяло. Тези, които са подготвени за това, ще могат постоянно да Го виждат, постоянно да получават от Него съвети, ще могат в известен смисъл да влизат в лични отношения с Него. Всичко, което ни предстои, е сравнимо с това, което по времето на Август римляните са усещали като физически реална Мистерия на Голгота, приближаваща се към тях.
към текста >>
Но за такива неща чо
век
трябва да има развито чувство.
Но за такива неща човек трябва да има развито чувство.
Изправени пред различни външни явления, които се разиграха в последно време и накрая доведоха до тази ужасна световна катастрофа, може да се почувства, че в хората отново се е появил стремеж към култа. По принцип той се развива бавно. Обърнете внимание как, – но ви моля при това да бъдете концентрирани, – някои особено фино усещащи хора, преди повече от век са почувствали този стремеж и отделяйки се от разсъдъчния, рационален протестантизъм отново са се насочили към култа. Обърнете особено внимание на тези духовни личности, които са могли да почувстват цялото значение, което има култа за душата, а именно на романтиците, които са се върнали към католицизма. Те са се стремили към католицизма, защото още не бяха в състояние духовнонаучно да осветлят това, което сакраментално се е стремило да влезе в света.
към текста >>
Обърнете внимание как, – но ви моля при това да бъдете концентрирани, – някои особено фино усещащи хора, преди повече от
век
са почувствали този стремеж и отделяйки се от разсъдъчния, рационален протестантизъм отново са се насочили към култа.
Но за такива неща човек трябва да има развито чувство. Изправени пред различни външни явления, които се разиграха в последно време и накрая доведоха до тази ужасна световна катастрофа, може да се почувства, че в хората отново се е появил стремеж към култа. По принцип той се развива бавно.
Обърнете внимание как, – но ви моля при това да бъдете концентрирани, – някои особено фино усещащи хора, преди повече от век са почувствали този стремеж и отделяйки се от разсъдъчния, рационален протестантизъм отново са се насочили към култа.
Обърнете особено внимание на тези духовни личности, които са могли да почувстват цялото значение, което има култа за душата, а именно на романтиците, които са се върнали към католицизма. Те са се стремили към католицизма, защото още не бяха в състояние духовнонаучно да осветлят това, което сакраментално се е стремило да влезе в света. Такива духовни личности като Новалис[iii], – благодарение на своята особено дълбока духовност, развила се в него в относително ранната му младост, той е бил особено характерна личност, – са били недоволни от разсъдъчния протестантизъм и са се стремили към католическите форми, но те, естествено, са били достатъчно здрави личности, за да се предпазят от прехода към католицизма. Те са изразявали именно това, което е трябвало да изрази времето, ако то би било здраво: стремежа отново да се почувства в света нещо сакраментално, култово, но не това, което старият култ иска да влачи след себе си, както става там, където се изявяват духовни инвалиди, към които причислявам също и моя стар познат Херман Бар[iv], с когото преди ме свързваха дружески отношения. Що се отнася до душевни инвалиди като Херман Бар, Макс Шелер, Берис фон Мюнхаузен – те не са малко и много от тях познавам лично – може да се види, как те стигат до неправилно разбрания католицизъм.
към текста >>
В епохата на съзнателната душа чо
век
много скоро може да получи възможност да има не тази абстрактна, суха природна наука, която покварява чо
век
а и която днес се провъзгласява за спасителка на света, а такава природна наука, която може да се задълбочи в благоговейното съдържание на това, което Божеството е разпръснало в свещени символи по цял свят, във всички действия, които носят удовлетворение на чо
век
а, а също във всичко това, с което Божеството изпитва чо
век
а.
В епохата на съзнателната душа човек много скоро може да получи възможност да има не тази абстрактна, суха природна наука, която покварява човека и която днес се провъзгласява за спасителка на света, а такава природна наука, която може да се задълбочи в благоговейното съдържание на това, което Божеството е разпръснало в свещени символи по цял свят, във всички действия, които носят удовлетворение на човека, а също във всичко това, с което Божеството изпитва човека.
Ако отново бъдем в състояние сакраментално, на по-високо ниво да провеждаме своите лабораторни опити, да превърнем клиниката в олтар, а не да бъде, грубо казано, месарска лавка или дърводелска работилница, тогава ще дойде времето, което е определено от божественото за развитието за нашата днешна душа. Затова не е чудно, че в такова време много неща не се разбират правилно, преди всичко не се разбират правилно вследствие влиянието на Академията Гондишапур, което поддържа естествената наука, и която не желае да установи отношения с Мистерията на Голгота. В резултат тази естествена наука е станала чисто ариманическа, съответстваща на всички ариманически нужди на човечеството, съответстваща на настроението, което иска да се ориентира само към външното в света. Може да се каже: това, което представлява импулсът на Мистерията на Голгота, трябва да се възприеме отново, трябва сериозно да се възприемат думите: „Аз съм с вас през всичките дни до скончанието на века“[v], докато не завърши земния цикъл. Тези думи е нужно да се възприемат сериозно.
към текста >>
Може да се каже: това, което представлява импулсът на Мистерията на Голгота, трябва да се възприеме отново, трябва сериозно да се възприемат думите: „Аз съм с вас през всичките дни до скончанието на
век
а“[v], докато не завърши земния цикъл.
В епохата на съзнателната душа човек много скоро може да получи възможност да има не тази абстрактна, суха природна наука, която покварява човека и която днес се провъзгласява за спасителка на света, а такава природна наука, която може да се задълбочи в благоговейното съдържание на това, което Божеството е разпръснало в свещени символи по цял свят, във всички действия, които носят удовлетворение на човека, а също във всичко това, с което Божеството изпитва човека. Ако отново бъдем в състояние сакраментално, на по-високо ниво да провеждаме своите лабораторни опити, да превърнем клиниката в олтар, а не да бъде, грубо казано, месарска лавка или дърводелска работилница, тогава ще дойде времето, което е определено от божественото за развитието за нашата днешна душа. Затова не е чудно, че в такова време много неща не се разбират правилно, преди всичко не се разбират правилно вследствие влиянието на Академията Гондишапур, което поддържа естествената наука, и която не желае да установи отношения с Мистерията на Голгота. В резултат тази естествена наука е станала чисто ариманическа, съответстваща на всички ариманически нужди на човечеството, съответстваща на настроението, което иска да се ориентира само към външното в света.
Може да се каже: това, което представлява импулсът на Мистерията на Голгота, трябва да се възприеме отново, трябва сериозно да се възприемат думите: „Аз съм с вас през всичките дни до скончанието на века“[v], докато не завърши земния цикъл.
Тези думи е нужно да се възприемат сериозно. Ако искаме да се свържем с Мистерията на Голгота, трябва да държим душата си свежа, за да възприемаме все нови и нови импулси, които циклично, не винаги, но от време на време, се вливат от духовния свят към човечеството.
към текста >>
Това, което се е запазило от древни времена и в течение на човешкия живот е излязло от употреба, се връща по причини, за които говорих: потребност на чо
век
а от сакраменталното и потребността на чо
век
а от експресивни форми.
Стоейки на почвата на духовната наука, може да се изисква, думите, които се произнасят, да се възприемат малко по-различно, отколкото обикновено се възприемат. Затова не бих искал това, което от определена гледна точка казах за католицизма или за други съвременни тенденции, да се разбира от гледната точка на съвременния филистер и да се смесва с това, което кое да е либерално общество издига като критика на католицизма и другите подобни тенденции. Нямах предвид нищо друго, освен да ви представя това, което от гледна точка на духовнонаучното изследване действително може да бъде оправдано. Естественонаучното изследване изисква задълбочаване, така че то постепенно въвежда в духовния живот.
Това, което се е запазило от древни времена и в течение на човешкия живот е излязло от употреба, се връща по причини, за които говорих: потребност на човека от сакраменталното и потребността на човека от експресивни форми.
Да се вижда във формите живота на божественото в света, но и да се разбират формите; да не се говори догматично за Луцифер, Ариман и Христос, а да се разбира тази троичност в художествени форми: ето какво ни е нужно.
към текста >>
Разбира се, не следва да се каже: „Какво мога да променя като отделен чо
век
“?
Лесно може да възникне объркване и неразбиране. Объркване и неразбиране могат да възникнат поради това, че днес в душите, в подсъзнанието действително живее стремежът към сакраментални усещания. Цялото човечество днес също се стреми към висшата степен на сакраменталните усещания. От самосебе си се разбира, че затова католическата църква използва за своите цели този стремеж на човечеството. Може много да се постигне, ако намиращото се за съжаление в дълбок сън човечество се пробуди по отношение на важните неща, ако даже отделни хора, макар и да не могат да внесат съществени промени в някои области, да се пробудят по отношение на ставащото.
Разбира се, не следва да се каже: „Какво мога да променя като отделен човек“?
Често е нужно повече време, а за много неща е необходимо да се действа при правилните условия. Не следва винаги тутакси да се действа по една и съща рецепта, а трябва да имаме ясното съзнание да наблюдаваме нещата и ако от нас се изисква нещо да изпълним на нашето място, да знаем какво правим. Преди всичко е необходимо да се вижда, че навсякъде, където се сетим, човечеството, на което му се струва, че изпълнява огромна мисловна дейност, днес спи; то спи именно тогава, когато може истински да разбира импулсите, заложени в човешкото развитие. Но това е трудно. А другите бодърстват, йезуитизмът бодърства, Рим бодърства.
към текста >>
Но ако чо
век
защитава само себе си, не защитава другите, а напротив, старае се да го пребори, тогава йезуитизмът става опасен.
Как да се обнови това, от което човечеството се е отдалечило, изхождайки от здравите импулси в последно време? Прочетете книгите и статиите, които в изобилие излизат днес, за стремежите на католическата църква за обновяване на Corpus iuris canonici, който отново трябва да се изправи от гроба и да стане закон за католическите християни. Системата е създадена. Сега трябва да почувствате чрез какви канали трябва да се влее това, което риторично произлиза от Рим, което звучи толкова умно и така величествено посвещава в тайните за развитие на човечеството, но което никога не може да бъде преодоляно посредством държавната власт, а само със средствата на духовната борба. Нека йезуитите си проповядват навсякъде, но дайте на хората възможност по свободен начин да се развиват също духовно, както се обучават йезуитите; тогава йезуитите няма да бъдат опасни.
Но ако човек защитава само себе си, не защитава другите, а напротив, старае се да го пребори, тогава йезуитизмът става опасен.
Йезуитизмът може да бъде допуснат навсякъде, ако на борбата, която трябва да се води с него, бъде позволено да се разгърне със същата свобода и същото непредубедено чувство, с каквото върви настъплението от другата страна. Но жизнената ни практика е много далеч от това.
към текста >>
Християнската наука трябва да търси не атоми и техните закони, не закона за съхранение на веществото и силата, а откровението на Xpистос във всички природни явления, които по-този начин ще представляват сакраментализма за чо
век
а.
Другата страна е тази, която се кълне във вярност на грубото естествознание, която не иска да се одухотворява, която допуска само това естествознание, което обслужва техниката, която иска да отклони всичко това, което чрез грандиозните, величествени природни явления, може да бъде намерено като духовно съдържание на света. Веднъж казах, и това не беше риторично казано, а дойде от дълбокото познание на душата: докато нашата физика, механика, цялата ни външна наука не бъдат пронизани от Импулса на Христос, науката няма да постигне своята цел. Не само историята трябва да говори за Мистерията на Голгота, а трябва да се знае, че от времето на Мистерията на Голгота природните явления също трябва да се разглеждат така, че да се осъзнава: Христос се намира на Земята, докато преди не Го е имало на Земята.
Християнската наука трябва да търси не атоми и техните закони, не закона за съхранение на веществото и силата, а откровението на Xpистос във всички природни явления, които по-този начин ще представляват сакраментализма за човека.
към текста >>
Но ако не успеем да гледаме на обкръжаващата ни природа като на пронизана от Христос, няма да можем да открием дейността на Христос и в човешките действия, дори ако това са изпитания за чо
век
а, няма да сме в състояние да внесем в нашия социален, морален и политически живот това, което съответства на изискванията на времето.
Ако така разглеждаме природата, тогава ще можем да преминем към разглеждане на моралните, социалните, политическите и религиозни основи на човешкия живот, които действително съответстват на този живот. Ако попиваме божествеността от природата, ако от разбирането на природата всмукваме Христовата сила, тогава ще внесем във всичко това, което обикновено предписват на човечеството като закони, били то закони за бедните или в някои други области, където установяваме външни социални закони, във всичко това ще внесем христологията.
Но ако не успеем да гледаме на обкръжаващата ни природа като на пронизана от Христос, няма да можем да открием дейността на Христос и в човешките действия, дори ако това са изпитания за човека, няма да сме в състояние да внесем в нашия социален, морален и политически живот това, което съответства на изискванията на времето.
Тогава, от една страна, ще си останем при грубото естествознание, което не е нещо друго, освен отричане на свръхсетивното, а от друга, – с голата риторика, която е наследство от Рим, призрак от Рим. И ако говорим за неправилно разбран сакраментализъм и култ, от една страна трябва да посочим Рим, именно днешния Рим, този Рим, който е постигнал особено величие чрез усилията на папа Лъв XIII[xi], най-умният от папите. Заедно с това е необходимо също да намерим името, вкарало в употреба празната фразеология в риториката, която трябва да се разпознава от човек, наистина проникнал в антропософското разбиране за духовния живот. Тук често сме посочвали тази риторика. Сега трябва да премина към актуалните въпроси; правя това обикновено когато всичко останало вече е изчерпано.
към текста >>
Заедно с това е необходимо също да намерим името, вкарало в употреба празната фразеология в риториката, която трябва да се разпознава от чо
век
, наистина проникнал в антропософското разбиране за духовния живот.
Ако така разглеждаме природата, тогава ще можем да преминем към разглеждане на моралните, социалните, политическите и религиозни основи на човешкия живот, които действително съответстват на този живот. Ако попиваме божествеността от природата, ако от разбирането на природата всмукваме Христовата сила, тогава ще внесем във всичко това, което обикновено предписват на човечеството като закони, били то закони за бедните или в някои други области, където установяваме външни социални закони, във всичко това ще внесем христологията. Но ако не успеем да гледаме на обкръжаващата ни природа като на пронизана от Христос, няма да можем да открием дейността на Христос и в човешките действия, дори ако това са изпитания за човека, няма да сме в състояние да внесем в нашия социален, морален и политически живот това, което съответства на изискванията на времето. Тогава, от една страна, ще си останем при грубото естествознание, което не е нещо друго, освен отричане на свръхсетивното, а от друга, – с голата риторика, която е наследство от Рим, призрак от Рим. И ако говорим за неправилно разбран сакраментализъм и култ, от една страна трябва да посочим Рим, именно днешния Рим, този Рим, който е постигнал особено величие чрез усилията на папа Лъв XIII[xi], най-умният от папите.
Заедно с това е необходимо също да намерим името, вкарало в употреба празната фразеология в риториката, която трябва да се разпознава от човек, наистина проникнал в антропософското разбиране за духовния живот.
Тук често сме посочвали тази риторика. Сега трябва да премина към актуалните въпроси; правя това обикновено когато всичко останало вече е изчерпано.
към текста >>
Обаче тези хора трябва да преодолеят съвременното филистерство и трябва да се ръководят в своите съждения не от днешния ден или година, а трябва да градят съжденията си съобразно това, което
век
овете прикриват или откриват; трябва действително истински, с вътрешната активна сила на душата да насочим своите погледи към хълма, на който е бил поставен Голготският кръст, представляващ символ за всичко това, което се влива в човечеството като откровение на древните тайни, ставащи все по-млади и по-млади и носещи все по-нови откровения на човечеството; човечеството не трябва да се затваря за тези откровения, бидейки приспано или от Рим, или от заслепяващата риторика, която е толкова увлекателна днес за хората.
Това е невъзможно да се изрази с няколко буржоазни, филистерски мисли. Това, което в тази насока заплашва нашето време и на което трябва трезво да гледаме, наблюдавайки ежедневните събития, е необходимо да го разбираме в цялостното му значение. Не трябва да се допусне целият свят да се потопи в сън, светът да се уилсънизира. Където и да живеят Уилсъновците, в Америка, в Европа, там или тук, винаги трябва да има хора, които знаят, че съществува дълбоко родство между йезуитизма, от една страна, и уилсънизма, от друга страна. Винаги трябва да има такива хора.
Обаче тези хора трябва да преодолеят съвременното филистерство и трябва да се ръководят в своите съждения не от днешния ден или година, а трябва да градят съжденията си съобразно това, което вековете прикриват или откриват; трябва действително истински, с вътрешната активна сила на душата да насочим своите погледи към хълма, на който е бил поставен Голготският кръст, представляващ символ за всичко това, което се влива в човечеството като откровение на древните тайни, ставащи все по-млади и по-млади и носещи все по-нови откровения на човечеството; човечеството не трябва да се затваря за тези откровения, бидейки приспано или от Рим, или от заслепяващата риторика, която е толкова увлекателна днес за хората.
към текста >>
[v] „Аз съм с вас през всичките дни до скончанието на
век
а“ – Евангелие на Матей гл.28 стих 20
[v] „Аз съм с вас през всичките дни до скончанието на века“ – Евангелие на Матей гл.28 стих 20
към текста >>
6.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Така че, въпреки всички обстоятелства на физическо ниво, душата да се свърже с импулсите в духовния свят, като за разлика от йезуитството, при което тези импулси непосредствено се свеждат до чувствено осезаемата действителност, това свързване става само чрез душата.Обичайно за него, Гьоте рядко е изказвал най-личните си мисли по тези въпроси.Но когато чо
век
иска да го опознае в тази насока, аз отново бих го препратил към онова място във „Вилхелм Майстер“, което вече съм посочвал при други взаимовръзки, където Вилхелм Майстер идва в замъка на един благородник, където, наред с други неща, му се показва и картинната галерия.
Както ви казах, това гьотеанство се опитва, отчасти подобно на руското християнство, да предизвика обратното движение – да повдигне това, което тук е на физически план, до духовните светове.
Така че, въпреки всички обстоятелства на физическо ниво, душата да се свърже с импулсите в духовния свят, като за разлика от йезуитството, при което тези импулси непосредствено се свеждат до чувствено осезаемата действителност, това свързване става само чрез душата.Обичайно за него, Гьоте рядко е изказвал най-личните си мисли по тези въпроси.Но когато човек иска да го опознае в тази насока, аз отново бих го препратил към онова място във „Вилхелм Майстер“, което вече съм посочвал при други взаимовръзки, където Вилхелм Майстер идва в замъка на един благородник, където, наред с други неща, му се показва и картинната галерия.
Тази картинна галерия всъщност представя световната история, и в нея – религиозната история на човечеството. Посредством художественото изразяване на една велика идея, Гьоте всъщност иска да покаже как Вилхелм Майстер е воден през една картинна галерия, в която е показано религиозното развитие на човечеството. Вилхелм Майстер е доведен от водача си до определено място: там, където историята е стигнала до разрушението на Йерусалим. Но на Вилхелм Майстер му липсва, както той отбелязва пред водача си, представянето на живота на божествения мъж, който е действал в Палестина непосредствено преди разрушението на Йерусалим. Тогава Вихлем Майстер е заведен във втора, отделна стая, където може да види това, което не е показано в първата стая.
към текста >>
Тук му се разяснява, че всички религиозни импулси до разрушението на Йерусалим, които е видял в първата стая, се отнасят към чо
век
дотолкова, доколкото той се явява член на народа, към който принадлежи.
Но на Вилхелм Майстер му липсва, както той отбелязва пред водача си, представянето на живота на божествения мъж, който е действал в Палестина непосредствено преди разрушението на Йерусалим. Тогава Вихлем Майстер е заведен във втора, отделна стая, където може да види това, което не е показано в първата стая. В първата стая беше показано развитието на човечеството чрез религиите до разрушението на Йерусалим. По този начин там е пропуснат живота на, както се казва там, божествения мъж, на Исус Христос. Във втората стая му се показва животът на Исус Христос до Тайната вечеря.
Тук му се разяснява, че всички религиозни импулси до разрушението на Йерусалим, които е видял в първата стая, се отнасят към човек дотолкова, доколкото той се явява член на народа, към който принадлежи.
Това е било народностна, етническа религия. Онова обаче, което си видял във втората стая, се отнася до единицата, то е обърнато към отделния човек. Това е лична работа на отделния човек. То е достъпно само за отделния индивид, не може да бъде народностна религия, а е обърнато към самия човек.
към текста >>
Онова обаче, което си видял във втората стая, се отнася до единицата, то е обърнато към отделния чо
век
.
В първата стая беше показано развитието на човечеството чрез религиите до разрушението на Йерусалим. По този начин там е пропуснат живота на, както се казва там, божествения мъж, на Исус Христос. Във втората стая му се показва животът на Исус Христос до Тайната вечеря. Тук му се разяснява, че всички религиозни импулси до разрушението на Йерусалим, които е видял в първата стая, се отнасят към човек дотолкова, доколкото той се явява член на народа, към който принадлежи. Това е било народностна, етническа религия.
Онова обаче, което си видял във втората стая, се отнася до единицата, то е обърнато към отделния човек.
Това е лична работа на отделния човек. То е достъпно само за отделния индивид, не може да бъде народностна религия, а е обърнато към самия човек.
към текста >>
Това е лична работа на отделния чо
век
.
По този начин там е пропуснат живота на, както се казва там, божествения мъж, на Исус Христос. Във втората стая му се показва животът на Исус Христос до Тайната вечеря. Тук му се разяснява, че всички религиозни импулси до разрушението на Йерусалим, които е видял в първата стая, се отнасят към човек дотолкова, доколкото той се явява член на народа, към който принадлежи. Това е било народностна, етническа религия. Онова обаче, което си видял във втората стая, се отнася до единицата, то е обърнато към отделния човек.
Това е лична работа на отделния човек.
То е достъпно само за отделния индивид, не може да бъде народностна религия, а е обърнато към самия човек.
към текста >>
То е достъпно само за отделния индивид, не може да бъде народностна религия, а е обърнато към самия чо
век
.
Във втората стая му се показва животът на Исус Христос до Тайната вечеря. Тук му се разяснява, че всички религиозни импулси до разрушението на Йерусалим, които е видял в първата стая, се отнасят към човек дотолкова, доколкото той се явява член на народа, към който принадлежи. Това е било народностна, етническа религия. Онова обаче, което си видял във втората стая, се отнася до единицата, то е обърнато към отделния човек. Това е лична работа на отделния човек.
То е достъпно само за отделния индивид, не може да бъде народностна религия, а е обърнато към самия човек.
към текста >>
В същото време му се обръща внимание, че това е много интимен въпрос, че чо
век
няма право да го представя така, както обикновено се представя на външният свят по един профански начин.
Но на Вилхелм Майстер му липсва още историята на Исус Христос от Тайната вечеря до смъртта му и след нея. Тогава е заведен в трета, съвсем тайна стая, където и това му се показва.
В същото време му се обръща внимание, че това е много интимен въпрос, че човек няма право да го представя така, както обикновено се представя на външният свят по един профански начин.
Този въпрос би трябвало да достигне до глъбините на човешкото същество.
към текста >>
Тоест Той не е единосъщен с Отца , а се е развил от Отца като нещо, което стои по-близо до човечеството от Отца, като своеобразен посредник между реещият се във висините Бог-Отец, който засега е недостижим за силите на човешкото познание, и това, което чо
век
намира в себе си.
Арий се е противопоставял на този възглед. Той е бил на мнение, че може да се говори само за един превъзхождащ всичко Бог-Отец, а Богът-Син, или Христос, дори и преди началото на времето, е създаден все пак от Него.
Тоест Той не е единосъщен с Отца , а се е развил от Отца като нещо, което стои по-близо до човечеството от Отца, като своеобразен посредник между реещият се във висините Бог-Отец, който засега е недостижим за силите на човешкото познание, и това, което човек намира в себе си.
към текста >>
Това е една догматическа разлика само за днешния чо
век
.
Да, колкото и странно да звучи, това изглежда само като една догматическа разлика.
Това е една догматическа разлика само за днешния човек.
В първите векове от развитието на християнството обаче, това не е било просто догматическо различие, защото арианското християнство е било изцяло построено върху основите, които сега ви изложих – на отношението на Сина към Отца – това арианско християнство инстинктивно се е приемало за нещо естествено от хората, които споменах – готските, лангобардските и всички народи, които отначало наследиха римското господство след и по време на залеза на Римската Империя. Те инстинктивно бяха ариани. Знаете, че Улфила е превел Библията; неговият превод ясно показва, че самият той е бил арианин. Готите, лангобардите и т.н. също бяха ариани при идването си в Италия.
към текста >>
В първите
век
ове от развитието на християнството обаче, това не е било просто догматическо различие, защото арианското християнство е било изцяло построено върху основите, които сега ви изложих – на отношението на Сина към Отца – това арианско християнство инстинктивно се е приемало за нещо естествено от хората, които споменах – готските, лангобардските и всички народи, които отначало наследиха римското господство след и по време на залеза на Римската Империя.
Да, колкото и странно да звучи, това изглежда само като една догматическа разлика. Това е една догматическа разлика само за днешния човек.
В първите векове от развитието на християнството обаче, това не е било просто догматическо различие, защото арианското християнство е било изцяло построено върху основите, които сега ви изложих – на отношението на Сина към Отца – това арианско християнство инстинктивно се е приемало за нещо естествено от хората, които споменах – готските, лангобардските и всички народи, които отначало наследиха римското господство след и по време на залеза на Римската Империя.
Те инстинктивно бяха ариани. Знаете, че Улфила е превел Библията; неговият превод ясно показва, че самият той е бил арианин. Готите, лангобардите и т.н. също бяха ариани при идването си в Италия. А едва след приемането на християнството от Хлодвиг франките също станаха християни.
към текста >>
Ако чо
век
иска да се задълбочи в тези неща, трябва да се вземат предвид първоначалните душевни състояния на народите, които смениха Римската Империя, които, както се казва – това не е вярно, но сега не мога да изправям историята, – са нахлули в Римската Империя; за които се знае само, че са сменили Римската Империя.
Ако човек иска да се задълбочи в тези неща, трябва да се вземат предвид първоначалните душевни състояния на народите, които смениха Римската Империя, които, както се казва – това не е вярно, но сега не мога да изправям историята, – са нахлули в Римската Империя; за които се знае само, че са сменили Римската Империя.
Тези душевни състояния на така наречените германски народи всъщност първоначално почиват на други основи.
към текста >>
Там, където днес чо
век
иска да консервира всичко народностно, се изхожда и от това, да се консервира по пределен начин келтското, там където то се среща или поне се смята, че се среща.
Тези народи идват от различни страни и се смесват с едно друго, автохтонно население на Европа, с едно особено население, което може да се нарече келтско.Останки на това келтско население се срещат още и днес тук-там в определени части на народите.
Там, където днес човек иска да консервира всичко народностно, се изхожда и от това, да се консервира по пределен начин келтското, там където то се среща или поне се смята, че се среща.
Човек обаче си представя правилно народностното в Европа едва тогава, когато древната култура на Европа се представя като келтска, в която по-късно се развиват и другите култури: германска, романска, англо-саксонска и др.
към текста >>
Чо
век
обаче си представя правилно народностното в Европа едва тогава, когато древната култура на Европа се представя като келтска, в която по-късно се развиват и другите култури: германска, романска, англо-саксонска и др.
Тези народи идват от различни страни и се смесват с едно друго, автохтонно население на Европа, с едно особено население, което може да се нарече келтско.Останки на това келтско население се срещат още и днес тук-там в определени части на народите. Там, където днес човек иска да консервира всичко народностно, се изхожда и от това, да се консервира по пределен начин келтското, там където то се среща или поне се смята, че се среща.
Човек обаче си представя правилно народностното в Европа едва тогава, когато древната култура на Европа се представя като келтска, в която по-късно се развиват и другите култури: германска, романска, англо-саксонска и др.
към текста >>
Ако чо
век
иска да разбере тези неща трябва да вземе следното под внимание: Що за народ са били всъщност келтите?
Ако човек иска да разбере тези неща трябва да вземе следното под внимание: Що за народ са били всъщност келтите?
– Те бяха разнородни в много отношения, но имаха и една определена обща черта. Тази обща черта се състоеше в това, че в техния душевен живот те слабо се интересуваха от връзката между природата и човека. Те си представяха човека изолиран от природата. Те се интересуваха от всичко човешко, но не и от това, как човек е в единение с природата, как е свързан с нея. Докато например в Ориента, където се е развила пълната противоположност на келтското разбиране, постоянно се чувства връзката на човека с целия свят, а значи и с природата – човекът се усеща като излизащ из самата природа (както показах и при Гьоте) – келтът е имал слабо усещане за връзката на човешката природа с останалото, с космическата природа.
към текста >>
Тази обща черта се състоеше в това, че в техния душевен живот те слабо се интересуваха от връзката между природата и чо
век
а.
Ако човек иска да разбере тези неща трябва да вземе следното под внимание: Що за народ са били всъщност келтите? – Те бяха разнородни в много отношения, но имаха и една определена обща черта.
Тази обща черта се състоеше в това, че в техния душевен живот те слабо се интересуваха от връзката между природата и човека.
Те си представяха човека изолиран от природата. Те се интересуваха от всичко човешко, но не и от това, как човек е в единение с природата, как е свързан с нея. Докато например в Ориента, където се е развила пълната противоположност на келтското разбиране, постоянно се чувства връзката на човека с целия свят, а значи и с природата – човекът се усеща като излизащ из самата природа (както показах и при Гьоте) – келтът е имал слабо усещане за връзката на човешката природа с останалото, с космическата природа. За сметка на това той имаше едно силно усещане за съвместния живот в социалните общности, така обаче, че целият този съвместен живот при старите келти беше насочен към това, че съществуват заповядващи и подвластни, че има водачи и водени. Това е същественият, анти-демократичен, аристократичен елемент.
към текста >>
Те си представяха чо
век
а изолиран от природата.
Ако човек иска да разбере тези неща трябва да вземе следното под внимание: Що за народ са били всъщност келтите? – Те бяха разнородни в много отношения, но имаха и една определена обща черта. Тази обща черта се състоеше в това, че в техния душевен живот те слабо се интересуваха от връзката между природата и човека.
Те си представяха човека изолиран от природата.
Те се интересуваха от всичко човешко, но не и от това, как човек е в единение с природата, как е свързан с нея. Докато например в Ориента, където се е развила пълната противоположност на келтското разбиране, постоянно се чувства връзката на човека с целия свят, а значи и с природата – човекът се усеща като излизащ из самата природа (както показах и при Гьоте) – келтът е имал слабо усещане за връзката на човешката природа с останалото, с космическата природа. За сметка на това той имаше едно силно усещане за съвместния живот в социалните общности, така обаче, че целият този съвместен живот при старите келти беше насочен към това, че съществуват заповядващи и подвластни, че има водачи и водени. Това е същественият, анти-демократичен, аристократичен елемент. Това е, което връща Европа назад до древните келтски времена.
към текста >>
Те се интересуваха от всичко човешко, но не и от това, как чо
век
е в единение с природата, как е свързан с нея.
Ако човек иска да разбере тези неща трябва да вземе следното под внимание: Що за народ са били всъщност келтите? – Те бяха разнородни в много отношения, но имаха и една определена обща черта. Тази обща черта се състоеше в това, че в техния душевен живот те слабо се интересуваха от връзката между природата и човека. Те си представяха човека изолиран от природата.
Те се интересуваха от всичко човешко, но не и от това, как човек е в единение с природата, как е свързан с нея.
Докато например в Ориента, където се е развила пълната противоположност на келтското разбиране, постоянно се чувства връзката на човека с целия свят, а значи и с природата – човекът се усеща като излизащ из самата природа (както показах и при Гьоте) – келтът е имал слабо усещане за връзката на човешката природа с останалото, с космическата природа. За сметка на това той имаше едно силно усещане за съвместния живот в социалните общности, така обаче, че целият този съвместен живот при старите келти беше насочен към това, че съществуват заповядващи и подвластни, че има водачи и водени. Това е същественият, анти-демократичен, аристократичен елемент. Това е, което връща Европа назад до древните келтски времена. И същественото е именно организираният аристократичен елемент.
към текста >>
Докато например в Ориента, където се е развила пълната противоположност на келтското разбиране, постоянно се чувства връзката на чо
век
а с целия свят, а значи и с природата – чо
век
ът се усеща като излизащ из самата природа (както показах и при Гьоте) – келтът е имал слабо усещане за връзката на човешката природа с останалото, с космическата природа.
Ако човек иска да разбере тези неща трябва да вземе следното под внимание: Що за народ са били всъщност келтите? – Те бяха разнородни в много отношения, но имаха и една определена обща черта. Тази обща черта се състоеше в това, че в техния душевен живот те слабо се интересуваха от връзката между природата и човека. Те си представяха човека изолиран от природата. Те се интересуваха от всичко човешко, но не и от това, как човек е в единение с природата, как е свързан с нея.
Докато например в Ориента, където се е развила пълната противоположност на келтското разбиране, постоянно се чувства връзката на човека с целия свят, а значи и с природата – човекът се усеща като излизащ из самата природа (както показах и при Гьоте) – келтът е имал слабо усещане за връзката на човешката природа с останалото, с космическата природа.
За сметка на това той имаше едно силно усещане за съвместния живот в социалните общности, така обаче, че целият този съвместен живот при старите келти беше насочен към това, че съществуват заповядващи и подвластни, че има водачи и водени. Това е същественият, анти-демократичен, аристократичен елемент. Това е, което връща Европа назад до древните келтски времена. И същественото е именно организираният аристократичен елемент. Има един разцвет на този аристократичен келтски царствен елемент.
към текста >>
В същото време той беше един отзвук, един последен отзвук на онова, което в Ориента се чувстваше като взаимно действие на това, каквото чо
век
ът на Земята преживява с целия космос и с природата.
Сега се случи следното: Христос, който беше Христос на Улфила, Христос на готите, който беше силно изживяван в смисъла на арианството, беше Христос за всички хора; за хора, които се чувстваха равни, за хора, които не правеха аристократични различия.
В същото време той беше един отзвук, един последен отзвук на онова, което в Ориента се чувстваше като взаимно действие на това, каквото човекът на Земята преживява с целия космос и с природата.
Тя в определено отношение беше изхвърлена от социалното образувание, което живееше в келтското кралство.
към текста >>
Те така се сблъскаха, че отначало проникна арианството, но тъй като то беше отзвук на връзката на чо
век
а с природата, то не беше разбирано от онези народи, които както германските и франкските народи се намираха под чисто келтския импулс, те не го разбираха, те разбираха само това, което беше залегнало в тяхното кралско образувание.
Тези две неща – не мога да ги разглеждам в детайли, но поначало – най-напред се появиха в Европа заедно и се сблъскаха с едно трето нещо.
Те така се сблъскаха, че отначало проникна арианството, но тъй като то беше отзвук на връзката на човека с природата, то не беше разбирано от онези народи, които както германските и франкските народи се намираха под чисто келтския импулс, те не го разбираха, те разбираха само това, което беше залегнало в тяхното кралско образувание.
И след това възникна стремежът, който продължаваше да действа и в древно-саксонската евангелска поема „Хелианд“: да изтълкуват Христос като един цар-пълководец, като един кралски предводител, като княз, който има своите приближени мъже.Като неразбиране на това, което дойде от Ориента, и от жаждата за почитане на краля, като световен крал по същото време, се появи това тълкувание на Христос като крал-пълководец.
към текста >>
Тя вече по-рано беше заразена с това, което може да се нарече държавнически елемент.Римската Империя не беше държава, тя беше империя, но чо
век
днес би я разбрал по-добре, ако каже „държавно образувание“.
Сега към това се прибави и трето. То дойде от юг, от Римската Империя.
Тя вече по-рано беше заразена с това, което може да се нарече държавнически елемент.Римската Империя не беше държава, тя беше империя, но човек днес би я разбрал по-добре, ако каже „държавно образувание“.
Тази Римска Империя в определено отношение прилича на това, което възникна от организацията на кралствата (разликите в нея произлизат само от различното географско положение на нейните територии и на различните условия, определящи социалната организация). Тя се беше развила от република в императорска организация, но в същото време Империята приличаше на това, което израсна, приемайки германска окраска, от келтските кралства.
към текста >>
Онова, което лежеше в основата на вярванията на Атанасий, твърде малко засяга човешките ум и сърце; то трябва да се декретира, ако чо
век
иска да го въведе в народностната общност, то трябва да бъде обърнато в закони.
Онзи начин на мислене, който дойде от юг от Римската Империя, усещането за социалния живот – тъй като също представляваше една външна структура, усещана на физическо ниво – не можеше никога да се свърже вътрешно с нещо като арианството, идващо от Ориента като един древен инстинктивен импулс. То се нуждаеше от нещо – простете за парадоксалните думи – което е неразбираемо, което се декретира. Така както се декретира в кралството, така се декретираше и в папството. Учението на Арий беше достъпно за хората, когато се апелира към онези чувства, които бяха най-добре представени в народите, за които говорех; в крайна сметка сродни на тях черти има във всички хора.
Онова, което лежеше в основата на вярванията на Атанасий, твърде малко засяга човешките ум и сърце; то трябва да се декретира, ако човек иска да го въведе в народностната общност, то трябва да бъде обърнато в закони.
Така както се въвеждат светски закони, така трябва да се въведе и вероизповеданието на Атанасий. Така и станало. Напълно неразбираемото, особеното равенството на Сина с Отца (и двамата са от Вечността, и двамата са Бог, и т.н.), беше по-късно прието, като се казваше: тук няма какво да се разбира, тук трябва да се вярва. Това все пак е нещо, което се поддава единствено на декретиране. Вярата на Атансий се поддаваше на декретиране.
към текста >>
Арианството се отнасяше до отделния чо
век
, до индивидуалния чо
век
.
Така и станало. Напълно неразбираемото, особеното равенството на Сина с Отца (и двамата са от Вечността, и двамата са Бог, и т.н.), беше по-късно прието, като се казваше: тук няма какво да се разбира, тук трябва да се вярва. Това все пак е нещо, което се поддава единствено на декретиране. Вярата на Атансий се поддаваше на декретиране. И като такава беше въведена и в една политическа църковна организация.
Арианството се отнасяше до отделния човек, до индивидуалния човек.
То не се поддаваше на включване в църковна организация, на декретиране.Декретирането възникна върху онези основи, за които ви говорех.
към текста >>
За чо
век
а от Източна Европа е съвсем естествено, че, докато е жив, в неговата душа постоянно се влива нещо – Христовият импулс.
И сега виждаме следното: на Изток е възникнал народът на Христа, който носи в себе си непрекъснато действащия Христов импулс.
За човека от Източна Европа е съвсем естествено, че, докато е жив, в неговата душа постоянно се влива нещо – Христовият импулс.
При народа на Църквата от средноевропейските страни това действие е отслабнало, тъй като Христовият импулс е бил отнесен към началото на нашето летоброене и по-късно е бил подложен на декретиране, на държавно декретиране, а също така е станал и обект на традиционно и принципиално разпространение. На Запад, в системата на ложите, Христовият импулс съвсем се поставя под въпрос; там той допълнително е бил парализиран. И така от представите, основаващи се на този импулс на ложите, възникнал от своя страна от келтското начало, като негов последен отзвук – се развива заедно с деизма това, което сега се нарича модерно Просвещение. И извънредно интересно е да се проследи огромната разлика в това, как един представител на средноевропейския народ на Църквата се отнася към Христовия импулс, и един представител на Британската Империя. Моля ви обаче да не си правите изводи за отделния човек, тъй като църковният импулс естествено се е разпространил и в Англия.
към текста >>
Моля ви обаче да не си правите изводи за отделния чо
век
, тъй като църковният импулс естествено се е разпространил и в Англия.
За човека от Източна Европа е съвсем естествено, че, докато е жив, в неговата душа постоянно се влива нещо – Христовият импулс. При народа на Църквата от средноевропейските страни това действие е отслабнало, тъй като Христовият импулс е бил отнесен към началото на нашето летоброене и по-късно е бил подложен на декретиране, на държавно декретиране, а също така е станал и обект на традиционно и принципиално разпространение. На Запад, в системата на ложите, Христовият импулс съвсем се поставя под въпрос; там той допълнително е бил парализиран. И така от представите, основаващи се на този импулс на ложите, възникнал от своя страна от келтското начало, като негов последен отзвук – се развива заедно с деизма това, което сега се нарича модерно Просвещение. И извънредно интересно е да се проследи огромната разлика в това, как един представител на средноевропейския народ на Църквата се отнася към Христовия импулс, и един представител на Британската Империя.
Моля ви обаче да не си правите изводи за отделния човек, тъй като църковният импулс естествено се е разпространил и в Англия.
Нещата трябва да се вземат, каквито са в действителност – трябва да се вземат предвид тези хора, които са свързани с импулса на ложите, проникващ в целия Запад дори и държавния живот. От това се разви едно друго отношение към Христос.
към текста >>
За да може да разбере какво се има пред вид с това, чо
век
трябва да е наясно, че по всяко време може да достигне до Бог, без да притежава Христовия импулс.Достатъчно е чо
век
да има някакво разстройство – както атеистът например е чо
век
, при който има и някакво физическо разстройство – за да може чо
век
по пътя на спекулацията, по пътя на мистиката, да достигне до Бог, да приеме, че има Бог в света.
За да може да разбере какво се има пред вид с това, човек трябва да е наясно, че по всяко време може да достигне до Бог, без да притежава Христовия импулс.Достатъчно е човек да има някакво разстройство – както атеистът например е човек, при който има и някакво физическо разстройство – за да може човек по пътя на спекулацията, по пътя на мистиката, да достигне до Бог, да приеме, че има Бог в света.
Това е и прадеисткото на вярата на Просвещението. Към нея се достига по пряк път: към вярата в това, че има Бог.
към текста >>
Чо
век
има глава, значи го има и Христовият импулс.
Могат да се изберат различни личности, които характеризират тези разбирания. Аз избрах починалия през 1648 г., годината на Вестфалския мирен договор, Хърбърт Чербъри. Той се е опитал да достигне до това, да намери за благоразумен Христовия импулс. Един истински представител на, например, руския народ въобще не може и да си представи благоразумието на Христовия импулс. За него това е все едно да изискват от него да намери за рационално наличието на глава на плещите.
Човек има глава, значи го има и Христовият импулс.
Колко се различава от това въпросът, който си поставят хора като Чербъри: „Разумно ли се да се приеме, че редом с Бог, към Когото води и просвещенското размишление, има и Христос? “. За да приеме това като нещо оправдано, човек трябва първо да изучава хората по един разумен начин.
към текста >>
“. За да приеме това като нещо оправдано, чо
век
трябва първо да изучава хората по един разумен начин.
Той се е опитал да достигне до това, да намери за благоразумен Христовия импулс. Един истински представител на, например, руския народ въобще не може и да си представи благоразумието на Христовия импулс. За него това е все едно да изискват от него да намери за рационално наличието на глава на плещите. Човек има глава, значи го има и Христовият импулс. Колко се различава от това въпросът, който си поставят хора като Чербъри: „Разумно ли се да се приеме, че редом с Бог, към Когото води и просвещенското размишление, има и Христос?
“. За да приеме това като нещо оправдано, човек трябва първо да изучава хората по един разумен начин.
към текста >>
Чо
век
ът, за когото говоря, отначало си казва: „Да вземем предвид всички отделни религии, какво общо имат те.“ – това поначало е трик на Просвещението.
Сега може да кажете: „Това обаче, разбира се, не прави всеки представител на народа на ложите! “ – Разбира се, че не всеки представител на народа на ложите го прави. На езика на понятията това правят философите; другите хора обаче не мислят толкова много, но в инстинктите им, в усещанията им, в подсъзнателните им изводи това правят всички хора, които по някакъв начин са свързани с импулса на народа на ложите.
Човекът, за когото говоря, отначало си казва: „Да вземем предвид всички отделни религии, какво общо имат те.“ – това поначало е трик на Просвещението.
Докато човек сам, поне ще се отнася до Христовия импулс, не иска да достигне духовното, а само до един абстрактен Бог на деизма, той се пита: „Нормално ли е за човек да приема това или онова? “ – Чербъри, който много е пътешествал, отначало се опитваше да опознае общото между различните религии.Той намери много общи неща. След това обаче той се опита да обобщи това, което е намерил като общо между религиите, в пет изречения. Трябва да вземем под специално внимание тези пет изречения, тъй като те са много важни.
към текста >>
Докато чо
век
сам, поне ще се отнася до Христовия импулс, не иска да достигне духовното, а само до един абстрактен Бог на деизма, той се пита: „Нормално ли е за чо
век
да приема това или онова?
Сега може да кажете: „Това обаче, разбира се, не прави всеки представител на народа на ложите! “ – Разбира се, че не всеки представител на народа на ложите го прави. На езика на понятията това правят философите; другите хора обаче не мислят толкова много, но в инстинктите им, в усещанията им, в подсъзнателните им изводи това правят всички хора, които по някакъв начин са свързани с импулса на народа на ложите. Човекът, за когото говоря, отначало си казва: „Да вземем предвид всички отделни религии, какво общо имат те.“ – това поначало е трик на Просвещението.
Докато човек сам, поне ще се отнася до Христовия импулс, не иска да достигне духовното, а само до един абстрактен Бог на деизма, той се пита: „Нормално ли е за човек да приема това или онова?
“ – Чербъри, който много е пътешествал, отначало се опитваше да опознае общото между различните религии.Той намери много общи неща. След това обаче той се опита да обобщи това, което е намерил като общо между религиите, в пет изречения. Трябва да вземем под специално внимание тези пет изречения, тъй като те са много важни.
към текста >>
Оттук се създава впечатлението, като че ли Христос е искал да обобщи съвместното на всички религии, като че ли там е имало една богоизпълнена – това чо
век
все още малко или много може да си представи – личност, която е проповядвала най-доброто от всички религии.“ В крайна сметка това го намираха за разумно.
В същото време в тези пет изречения се съдържа всичко това, което произлиза от религиозния импулс, от импулса на ложите. Тези възгледи се развиваха по-нататък като Просвещение. Хобс, Лок и други постоянно се опитваха да се запитат: „Да, съществуват предания за Исус Христос. Разумно ли е обаче да се приеме един такъв Исус Христос? “ И в края на краищата те приемат фактически следното: „Като се има предвид какво пише в Евангелията, както е предадено за Христос Исус, то това се припокрива с основите положения, общи за всички религии.
Оттук се създава впечатлението, като че ли Христос е искал да обобщи съвместното на всички религии, като че ли там е имало една богоизпълнена – това човек все още малко или много може да си представи – личност, която е проповядвала най-доброто от всички религии.“ В крайна сметка това го намираха за разумно.
към текста >>
Тези оттенъци на европейското съзнание трябва да се имат предвид, тъй като те са дълбоко вкоренени не само в отделния чо
век
, но и в душевното развитие в Европа през петата следатлантска епоха, а също така и в много от обществените развития.Това са най-важните оттенъци на Христовия импулс.
Тези оттенъци на европейското съзнание трябва да се имат предвид, тъй като те са дълбоко вкоренени не само в отделния човек, но и в душевното развитие в Европа през петата следатлантска епоха, а също така и в много от обществените развития.Това са най-важните оттенъци на Христовия импулс.
Може още много да се говори по тези въпроси, но заради ограниченото време днес ще ви дам само една скица.
към текста >>
Всеки отделен чо
век
така се развива като индивид, че сега човечеството в петата следатлантска епоха проявява съзнателната душа.
Връщайки се към вчерашните три форми на човешката еволюция, сега можем да си кажем най-напред: Цялото човечество се развива така, че сега живее във фазата на сетивната душа, 28 до 21 година.
Всеки отделен човек така се развива като индивид, че сега човечеството в петата следатлантска епоха проявява съзнателната душа.
Освен това има и още една трета еволюция вътре в душите на народите, за която ви казах вчера. И именно във връзка с народностните души се развиват и вече описаните явления. От една страна имате действието на историческите факти, а от друга страна народностните души с техните религиозни оттенъци. Това съвместно действие води до това, че Христовия народ се развива с импулса „Христос е дух“, народа на Църквата с импулса „Христос е крал“, а народа на ложите с импулса „Христос е учител“. Това зависи от народностния характер.
към текста >>
Но ако чо
век
иска да разбере нещата, ако иска да разбере техните причини, не може да се спира на външните проявления, а трябва да е наясно с тези взаимовръзки, че третото еволюционно течение, което е свързано с народностното начало, също прониква в това, което сега ви представих.
Разбира се, в действителност едното действа върху другото, посредством другите; винаги едното прониква в другото. Сега, ако например ме запитате: Кой принадлежи на народа на ложите, кой принадлежи на този деизъм на Просвещението? – да, по забележителен начин е станало така, че този просвещенски деизъм се проявява в един най-чист вид в Харнак в Берлин. Това е един много по-чист вид от този, който може да се срещне от другата страна на Ла Манша. В модерния живот всичко се смесва едно с друго.
Но ако човек иска да разбере нещата, ако иска да разбере техните причини, не може да се спира на външните проявления, а трябва да е наясно с тези взаимовръзки, че третото еволюционно течение, което е свързано с народностното начало, също прониква в това, което сега ви представих.
към текста >>
Там чо
век
не може да изпита съвършено нищо, ако не зададе въпрос.
То връхлита от този или онзи център. И едно такова връхлитане е също и гьотеанството, което всъщност няма нищо общо с всичко, което сега описах, а същевременно пак има много общо с него, ако се разгледа от една или друга страна. Защото успоредно на това, което ви описах като течение на Артур, се развива течението на Граала, което е пълната противоположност на течението на Артур. Течението на Граала се развива така, че този, който иска да посети храма на Граала, има да извърви непроходими пътища в продължение на 60 мили. Храмът е разположен на скрито място.
Там човек не може да изпита съвършено нищо, ако не зададе въпрос.
Накратко, цялото това настроение на Граала е на възстановяване на връзката между най-съкровеното в човешката душа, където се пробужда съзнателната душа, с духовните светове. То е, ако мога така да се изразя, стремеж за обръщане по изкуствен начин света на възприятията в духовния свят, който стремеж по инстинктивен начин е развит в народа на Христа.Ако искаме схематично да проследим това взаимно проникване на европейските религиозни импулси, тогава можем да кажем: Имаме един импулс, който инстинктивно, днес все още зачатъчно и неоформено, живее в народа на Христа (виж нарисуваното с червено). Тогава духовете (умовете), които стават философи като Соловьов, започват да възприемат този Христов импулс като нещо, което се разбира от само себе си.
към текста >>
Към Лутер, към немската мистика, към всичко такова от миналото той няма отношение.Последното му действа малко или много, като го образова, като го прави светски чо
век
.
Поради етнографските и етническите си отношения Средна Европа не е в състояние да възприеме това по такъв начин, там то трябва да стане по изкуствен начин. Там става така, че течението на Граала към Европа действа като едно изкривяващо се завихряне (виж рисунката, червеното долу). То се излъчва навсякъде към Европа, но трябва да е тъкмо течение на Граала, за да не е народностно ограничено. В това настроение на Граала, дори само и от низшите нива на съзнанието си, живя Гьоте.Ако потърсите това настроение на Граала ще го намерите навсякъде. В известно отношение той не е изолиран там; той се присъединява към предхождащото го.
Към Лутер, към немската мистика, към всичко такова от миналото той няма отношение.Последното му действа малко или много, като го образова, като го прави светски човек.
Това, което го води към различаването на три равнища – равнището на народностната религия, равнището на религията на мъдреците, която бива разкрита на единици във втората сграда, най-съкровената религия, която говори на душата само интимно в третата сграда и съдържа мистериите на смъртта и възкресението – това, което го кара по такъв начин да повдигне, не да принизи по йезуитски, а да повдигне религиозното начало, действащо в духовния свят в духовните висини: това е настроението на Граала. И това настроение, колкото и парадоксално да звучи това особено днес, се намира в русизма, то го е проникнало. И на това, намиращо се в русизма непобедимо настроение на Граала, почива и онова бъдеще на руското начало за шестата следатлантска епоха, за което така често съм говорил.
към текста >>
Това, че взаимно прониквайки се на Запад то приема формата на Просвещението, се дължи на това, че еволюционният поток на съзнателната душа живее в отделния чо
век
, в индивида.
Това е, което впоследствие се политизира на Запад, то е най-крайната издънка на това, което е въплътено в Крал Артур. И така, както Христовият импулс на русизма е продължен в течението на Граала и се влива във всички добри усърдни хора на Запада, така продължава и онзи друг импулс, вливащ се в хората от народа на църквата, и става окраска на йезуитството. И въпреки че йезуитството, както беше казано, се явява негов смъртен враг – не става въпрос за това; може да бъдеш и смъртен враг на това, от което получаваш съответните форми на представа.Исторически факт е, че йезуитите не само са се прокраднали във всички ложи, че високообразовани йезуити са обвързани с високообразовани представители на ложите, но и че и едните, и другите, дори и от различни народи, са се развили от едни и същи корени, дори когато едните са развили папството, а другите – свободата, разумността, просвещението. Това ви дава само един вид образ на това, което мога да нарека действие на еволюцията на съзнателната душа. Това, което ви обрисувах по-рано – трите нива от изток на запад, беше положено на народностни, етнически основи.
Това, че взаимно прониквайки се на Запад то приема формата на Просвещението, се дължи на това, че еволюционният поток на съзнателната душа живее в отделния човек, в индивида.
към текста >>
Изучавайки чо
век
като Гьоте, който, въпреки че често и чрез подсъзнателни импулси, все пак много съзнателно избира своя религиозен път, ще стигнете до властването на съзнателната душа.
Изучавайки човек като Гьоте, който, въпреки че често и чрез подсъзнателни импулси, все пак много съзнателно избира своя религиозен път, ще стигнете до властването на съзнателната душа.
Но освен това, в съвременното човечество властва и един друг елемент, който се проявява много силно в инстинктите, в подсъзнателните импулси, но който е вътрешно свързан с развитието на сетивните души. И това трябва да се нарече развитие в посока на социализма, което сега тепърва започва и което ще завърши по начина, който разказах. Несъмнено подтиците идват от съзнателната душа, но че социализмът е мисията на петата следатлантска епоха и ще дойде до завършек през четвъртото хилядолетие – това възниква от факта, че цялото човечество живее във възрастта на сетивната душа от 28-та до 21-та година. Това е заложено там. Социализмът не е партийно движение, въпреки че в социалните корпорации съществуват много партии, а това са партии вътре в социалното течение.
към текста >>
Тези теории – ако не са изрази на това, което в духовната наука се среща в глъбините на действителността – те, било букининизъм, марксизъм, ласализъм, всички са маски, премени, с които чо
век
повърхностно прикрива действителността.
Тук си взаимодействат всички тези неща, които скицирах. Тук действа обаче и това, което по същество се намира в подсъзнателните дълбини:тенденцията да се намери правилният социалистически облик на целия земен свят до края на четвъртото хилядолетие. В действителност, от една по-дълбока гледна точка не е удивително, че социализмът изпуска всевъзможни мехури, които могат да се окажат и много лоши, като се има предвид, че той черпи импулсите си от подсъзнателните глъбини; като се има предвид как всичко ври и кипи и времето на онази епоха, в която ще влезе в руслото си, е още далеч-далеч напред. А ври и кипи не само в човешките души, а преди всичко в човешките натури, в човешките темпераменти. И за онова, което ври в човешките темпераменти, се намират теории.
Тези теории – ако не са изрази на това, което в духовната наука се среща в глъбините на действителността – те, било букининизъм, марксизъм, ласализъм, всички са маски, премени, с които човек повърхностно прикрива действителността.
Действителните неща се виждат едва тогава, когато се погледне дълбоко в човешкото развитие, както се опитваме да направим посредством тези разглеждания.
към текста >>
Но само поради това, че чо
век
знае нещо такова, чо
век
изхожда от едно мътно, смешно търсене на себепознанието, което поглежда към вътрешността на чо
век
а.
Също и онова, което сега се случва външно, това е само метежна подготовка за това, което се таи във всичко – и наистина може да се каже, не толкова в душите, колкото в темпераментите. Те всичките са социалистически. Често дори не знаете колко силно социалистически сте вие, тъй като това се крие подсъзнателно в темперамента.
Но само поради това, че човек знае нещо такова, човек изхожда от едно мътно, смешно търсене на себепознанието, което поглежда към вътрешността на човека.
Там намира един лишен от същност caput mortuum, една абстракция.Човекът е сложно същество. Човек може да го познае, едва когато познае целия свят. Това е, с което трябва да се съобразяваме тук.
към текста >>
Там намира един лишен от същност caput mortuum, една абстракция.Чо
век
ът е сложно същество.
Също и онова, което сега се случва външно, това е само метежна подготовка за това, което се таи във всичко – и наистина може да се каже, не толкова в душите, колкото в темпераментите. Те всичките са социалистически. Често дори не знаете колко силно социалистически сте вие, тъй като това се крие подсъзнателно в темперамента. Но само поради това, че човек знае нещо такова, човек изхожда от едно мътно, смешно търсене на себепознанието, което поглежда към вътрешността на човека.
Там намира един лишен от същност caput mortuum, една абстракция.Човекът е сложно същество.
Човек може да го познае, едва когато познае целия свят. Това е, с което трябва да се съобразяваме тук.
към текста >>
Чо
век
може да го познае, едва когато познае целия свят.
Също и онова, което сега се случва външно, това е само метежна подготовка за това, което се таи във всичко – и наистина може да се каже, не толкова в душите, колкото в темпераментите. Те всичките са социалистически. Често дори не знаете колко силно социалистически сте вие, тъй като това се крие подсъзнателно в темперамента. Но само поради това, че човек знае нещо такова, човек изхожда от едно мътно, смешно търсене на себепознанието, което поглежда към вътрешността на човека. Там намира един лишен от същност caput mortuum, една абстракция.Човекът е сложно същество.
Човек може да го познае, едва когато познае целия свят.
Това е, с което трябва да се съобразяваме тук.
към текста >>
Да, чо
век
едва ли може да достигне до „Христос е учител“, тъй като, както вече казах, руската душа не разбира това (че Християнството може да се учи, че не се изживява като нещо в собствената душа).
Кои са другите импулси? Те са: „Христос е цар“ и „Христос е учител“.
Да, човек едва ли може да достигне до „Христос е учител“, тъй като, както вече казах, руската душа не разбира това (че Християнството може да се учи, че не се изживява като нещо в собствената душа).
Но „Христос е цар“ – с това русизмът е израснал заедно.И там виждаме сблъсъка на онова, което тогава най-малко е принадлежало на света: сблъсъкът с царизма, източната карикатура на принципа за въвеждане на земно господство в областта на религията. „Христос е цар“ – и царят е негов наместник: това е съчетание на западния аспект, изразяващ се в царизма с това, което няма никаква връзка с него, а което посредством руската народностна душа живее в руския характер.
към текста >>
Това е, което чо
век
трябва да проумее.
Много от случващото се във външната действителност ще ви се изясни, когато вземете под внимание тези вътрешни взаимовръзки. И за сегашното човечество и неговото бъдещо развитие е необходимо, то да не премине (поради удобство и мързел) покрай това, което принадлежи на неговото същество: Да има разбиране за взаимовръзките, в които сега се намираме. Това не са го разбирали и не са искали да го разберат. Затова и настъпи европейският (сега свързан с американския) хаос – една ужасяваща катастрофа. Няма измъкване от катастрофата, докато хората не започнат да се възприемат такива, каквито са в съвременното развитие, вътре в съвременната епоха.
Това е, което човек трябва да проумее.
към текста >>
Затова за мен е особено важно чо
век
да проумее как това, което аз смятам за антропософско движение, действително трябва да се свърже с признанието за големите еволюционни импулси на човечеството, трябва да се свърже с това, което сега времето непосредствено изисква от хората.
Затова за мен е особено важно човек да проумее как това, което аз смятам за антропософско движение, действително трябва да се свърже с признанието за големите еволюционни импулси на човечеството, трябва да се свърже с това, което сега времето непосредствено изисква от хората.
Разбира се, че много боли – вижда се колко малко съвремието е склонно да разбира антропософията именно от тази ѝ страна и да я взима под внимание.
към текста >>
За чо
век
а, който разбира нещата, е ясно: колкото и метежно, колкото и шумно да се случва, настъпващият по цялата земя социализъм в своя интернационален елемент е носител на бъдещето, а образуването на всевъзможни национални държави и държавици работи против човешката еволюция.
Ще проумеете от това, което казах, как това, което се надига като социализъм – сега да допълня в общи линии това, което казах миналата седмица във връзка с „Философия на Свободата“ – е едно обикновено, залегнало в човешката природа явление, което все по-силно обхваща човечеството. Днешните реакции срещу това явление са просто нещо ужасно за този, който прозира нещата.
За човека, който разбира нещата, е ясно: колкото и метежно, колкото и шумно да се случва, настъпващият по цялата земя социализъм в своя интернационален елемент е носител на бъдещето, а образуването на всевъзможни национални държави и държавици работи против човешката еволюция.
В думите „За всеки отделен народ – държава“ се съдържа едно ужасяващо възражение срещу смисъла на развитието на петата следатлантска епоха. И без това хората не знаят как ще завърши това, но то се говори. Същевременно това е напълно пропито от принципите на организацията, които произлизат от Артуровия импулс. Негова противоположност е стремежът на Граала, който е така вътрешно свързан с Гьотевите принципи, както ви представих. Този стремеж на Граала навсякъде се стреми към индивидуалното, към етичното, към научното.
към текста >>
И правилното разбиране е непременно свързано с това чо
век
да проникне в това, което трябва да доведе до социализма, ако той наистина ще протича по направление на човешката еволюция.
И по тази причина трябва да се каже следното: В гьотеанството, с целият негов индивидуализъм – как изведох индивидуализма от Гьотевия светоглед може да видите в първите ми трудове за Гьоте, можете да намерите и в книгата ми „Светогледът на Гьоте“, този индивидуализъм е едно закономерно следствие от гьотеанството. В този индивидуализъм, който може да достигне своята връхна точка само в една философия на свободата, лежи това, което по необходимост трябва да се стреми към това, социализмът така да се образува, че в определен смисъл да могат да се разпознаят два полюса: от едната страна – индивидуализмът, от друга страна – социализмът, към който човечеството се стреми през петата следатлантска епоха. Тези неща обаче трябва правилно да се разберат.
И правилното разбиране е непременно свързано с това човек да проникне в това, което трябва да доведе до социализма, ако той наистина ще протича по направление на човешката еволюция.
към текста >>
Там става въпрос преди всичко за това, че този социализъм трябва да се развива заедно с едно истинско усещане за съществото на целия чо
век
– на телесния, на душевния и на духовния чо
век
.Оттенъците ще доведат отделните религиозни импулси до разбирането на чо
век
а в неговото троично разчленяване на тяло, душа и дух.
Днешните социалисти все още си нямат никаква представа какво е свързано с истинския социализъм, който ще достигне своята зрялост едва в четвъртото хилядолетие. Те нямат представа какво трябва да се свърже със социализма, ако той се развива по правилен начин.
Там става въпрос преди всичко за това, че този социализъм трябва да се развива заедно с едно истинско усещане за съществото на целия човек – на телесния, на душевния и на духовния човек.Оттенъците ще доведат отделните религиозни импулси до разбирането на човека в неговото троично разчленяване на тяло, душа и дух.
Изтокът с руското начало ще се погрижи за разбирането на духа. Западът ще се погрижи за разбирането на тялото. Средата ще се погрижи за разбирането на душата. Но всичко това, разбира се, е преплетено. То не трябва да се схематизира и категоризира, но във всичко това първо трябва да се развие истинското начало, истинският импулс на социализма.
към текста >>
Досегашният социализъм под формата на социалдемокрация само подхвърли нещата така, че чо
век
да каже: „Религията е нещо лично.“ – Но това отговаря на братството така, както един разярен бик му отговаря, когато се нахвърля върху някого.
Но това е и всичко, което трябва да се осъществи на физическото поле: на мястото на днешните държави да се появят организации по цялата земя, които са пропити с братство. Обратно на това, от всяка външна организация, от всяка държавна и държаво-подобна организация, трябва да се изкара всичко църковно и всичко религиозно. Това трябва да бъде едно душевно дело. То трябва да се развие в едно напълно свободно съвместно съществуване на душите. Успоредно с развитието на социализма трябва да има абсолютна свобода по отношение на всички религиозни неща.
Досегашният социализъм под формата на социалдемокрация само подхвърли нещата така, че човек да каже: „Религията е нещо лично.“ – Но това отговаря на братството така, както един разярен бик му отговаря, когато се нахвърля върху някого.
Това, разбира се, не съдържа ни най-малкото разбиране за братство, тъй като самият социализъм в неговата сегашна форма е една религия; той се упражнява по един сектантски начин и се проявява с една ужасяваща нетърпимост. Така успоредно с този социализъм трябва да има един истински разцвет на религиозния живот, който да се основава на това, религиозният живот на човечеството да е едно свободно дело на всички съвместно действащи на земята души.
към текста >>
И не само, че римокатолическата Църква сама се е узаконила като политическа империя, а е намерила и начина (в последните
век
ове именно през заобиколните пътища на йезуитството), по който да се промъква в другите империи, да се вплете в тяхната организация, да ги пропие със себе си.
Само помислете, как се е работило срещу успоредното развитие на свободата на мисълта в областта на религията и външния братски социален живот, което, като става въпрос за държави, може да се изгради само в държавната общност! При господство на социализма религиозният живот не трябва да играе никаква роля вътре в държавната организация, а само вътре в живеещите съвместно като души хора, напълно независимо от всякаква организация. Колко са прегрешили хората срещу това! „Христос е Духът“ – а до него тези ужасни църковни организации на Царизма! „Христос е Царят“ – абсолютно обвързване на Папствтото с религиозните убеждения!
И не само, че римокатолическата Църква сама се е узаконила като политическа империя, а е намерила и начина (в последните векове именно през заобиколните пътища на йезуитството), по който да се промъква в другите империи, да се вплете в тяхната организация, да ги пропие със себе си.
към текста >>
Понеже както свободата трябва влезе във всички религиозни области, така в областта на познанието трябва да възникне възможността всеки един чо
век
да участва наравно в развитието на човечеството.
Следващо нещо, което трябва да върви успоредно с развитието към социализъм, е свързано с духовния живот. Това е еманципирането на всички стремежи към духа от държавната организация. Нужна е абсолютна отмяна на казармената организация в науката и на всичко, свързано с науката. Онези разпръснати по света казарми на науката, наречени университети, най-много се съпротивляват на това, което трябва да се развие през петата следатлантска епоха.
Понеже както свободата трябва влезе във всички религиозни области, така в областта на познанието трябва да възникне възможността всеки един човек да участва наравно в развитието на човечеството.
Ако социалното движение иска да се развива по един здрав начин, не може да има привилегии, патенти, монополи на което и да разклонение на познанието. Тъй като днес сме много далеч от това, което имам предвид, не е и необходимо да ви показвам от някаква страна как може да се премахне казармената организация в науката, и как веки човек може да се насочи към неговото участие в еволюцията. Защото това ще е свързано с дълбоко проникващи импулси, които ще се развиват в цялостните връзки и взаимоотношения между хората. Но ще бъде така, че всички монополи, привилегии, патенти, които се отнасят до притежанието на духовни познания, ще изчезнат. Ще съществува само възможността човек да изпълни със съдържание духовния живот, доколкото му позволяват неговите собствени сили.
към текста >>
Тъй като днес сме много далеч от това, което имам предвид, не е и необходимо да ви показвам от някаква страна как може да се премахне казармената организация в науката, и как
век
и чо
век
може да се насочи към неговото участие в еволюцията.
Това е еманципирането на всички стремежи към духа от държавната организация. Нужна е абсолютна отмяна на казармената организация в науката и на всичко, свързано с науката. Онези разпръснати по света казарми на науката, наречени университети, най-много се съпротивляват на това, което трябва да се развие през петата следатлантска епоха. Понеже както свободата трябва влезе във всички религиозни области, така в областта на познанието трябва да възникне възможността всеки един човек да участва наравно в развитието на човечеството. Ако социалното движение иска да се развива по един здрав начин, не може да има привилегии, патенти, монополи на което и да разклонение на познанието.
Тъй като днес сме много далеч от това, което имам предвид, не е и необходимо да ви показвам от някаква страна как може да се премахне казармената организация в науката, и как веки човек може да се насочи към неговото участие в еволюцията.
Защото това ще е свързано с дълбоко проникващи импулси, които ще се развиват в цялостните връзки и взаимоотношения между хората. Но ще бъде така, че всички монополи, привилегии, патенти, които се отнасят до притежанието на духовни познания, ще изчезнат. Ще съществува само възможността човек да изпълни със съдържание духовния живот, доколкото му позволяват неговите собствени сили. Във времена, когато човек се стреми все повече и повече да монополизира такива неща, като медицината например, когато човек в най-различни области се стреми да организира всичко, не е необходимо да се обсъждат подробностите на духовното равенство – тъй като, разбира се, сме още много далеч от това и повечето от нас имат достатъчно време да почакат до следващото си въплъщение, ако искат да постигнат едно пълноценно разбиране на това, което може да се каже във връзка с тази трета точка. Но, разбира се, навсякъде би могло да се постави начало.
към текста >>
Ще съществува само възможността чо
век
да изпълни със съдържание духовния живот, доколкото му позволяват неговите собствени сили.
Понеже както свободата трябва влезе във всички религиозни области, така в областта на познанието трябва да възникне възможността всеки един човек да участва наравно в развитието на човечеството. Ако социалното движение иска да се развива по един здрав начин, не може да има привилегии, патенти, монополи на което и да разклонение на познанието. Тъй като днес сме много далеч от това, което имам предвид, не е и необходимо да ви показвам от някаква страна как може да се премахне казармената организация в науката, и как веки човек може да се насочи към неговото участие в еволюцията. Защото това ще е свързано с дълбоко проникващи импулси, които ще се развиват в цялостните връзки и взаимоотношения между хората. Но ще бъде така, че всички монополи, привилегии, патенти, които се отнасят до притежанието на духовни познания, ще изчезнат.
Ще съществува само възможността човек да изпълни със съдържание духовния живот, доколкото му позволяват неговите собствени сили.
Във времена, когато човек се стреми все повече и повече да монополизира такива неща, като медицината например, когато човек в най-различни области се стреми да организира всичко, не е необходимо да се обсъждат подробностите на духовното равенство – тъй като, разбира се, сме още много далеч от това и повечето от нас имат достатъчно време да почакат до следващото си въплъщение, ако искат да постигнат едно пълноценно разбиране на това, което може да се каже във връзка с тази трета точка. Но, разбира се, навсякъде би могло да се постави начало.
към текста >>
Във времена, когато чо
век
се стреми все повече и повече да монополизира такива неща, като медицината например, когато чо
век
в най-различни области се стреми да организира всичко, не е необходимо да се обсъждат подробностите на духовното равенство – тъй като, разбира се, сме още много далеч от това и повечето от нас имат достатъчно време да почакат до следващото си въплъщение, ако искат да постигнат едно пълноценно разбиране на това, което може да се каже във връзка с тази трета точка.
Ако социалното движение иска да се развива по един здрав начин, не може да има привилегии, патенти, монополи на което и да разклонение на познанието. Тъй като днес сме много далеч от това, което имам предвид, не е и необходимо да ви показвам от някаква страна как може да се премахне казармената организация в науката, и как веки човек може да се насочи към неговото участие в еволюцията. Защото това ще е свързано с дълбоко проникващи импулси, които ще се развиват в цялостните връзки и взаимоотношения между хората. Но ще бъде така, че всички монополи, привилегии, патенти, които се отнасят до притежанието на духовни познания, ще изчезнат. Ще съществува само възможността човек да изпълни със съдържание духовния живот, доколкото му позволяват неговите собствени сили.
Във времена, когато човек се стреми все повече и повече да монополизира такива неща, като медицината например, когато човек в най-различни области се стреми да организира всичко, не е необходимо да се обсъждат подробностите на духовното равенство – тъй като, разбира се, сме още много далеч от това и повечето от нас имат достатъчно време да почакат до следващото си въплъщение, ако искат да постигнат едно пълноценно разбиране на това, което може да се каже във връзка с тази трета точка.
Но, разбира се, навсякъде би могло да се постави начало.
към текста >>
И ако все пак чо
век
го прави, се създават само едни изкуствени носители на познание като днешните.
И така в наше време човечеството само може да носи в съзнанието си социализма, едновременно осъзнавайки и това, което трябва да върви успоредно с него: свобода на религиозното мислене, равенство в областта на познанието. Хората трябва да са толкова равни пред познанието, колкото и в поговорката за равенство пред смъртта, тъй като в бъдеще то води до свръхсетивния свят, така както и смъртта.Колкото малко може да се монополизира и патентова смъртта, тъй малко може да се монополизира и патентова в действителност познанието.
И ако все пак човек го прави, се създават само едни изкуствени носители на познание като днешните.
И казаното тук отново не е насочено лично срещу някого, то се отнася до това, което е от значение за нашето време: социалното формиране на времето. Особено нашето време, което преживя упадъка на буржоазията, показа колко все по-неефективен е един бунт срещу това, което върви против еволюцията. Папството съвсем решително върви против еволюцията. Когато през седемдесетте години старият католицизъм1 се разбунтува след въвеждането на догмата за непогрешимостта, този връх на папския монархизъм, му се създадоха трудности, и днес все още му се създават, докато той можеше да си позволи добри неща точно по отношение на това разбунтуване срещу папския монархизъм.
към текста >>
Поглеждайки назад към това, което казах, все пак ще намерите, че в днешно време тук, вън на физическото поле, има нещо, което всъщност принадлежи на душите и на духовния чо
век
, докато на външното физическо поле иска да излезе затвореното в себе си братство.
Поглеждайки назад към това, което казах, все пак ще намерите, че в днешно време тук, вън на физическото поле, има нещо, което всъщност принадлежи на душите и на духовния човек, докато на външното физическо поле иска да излезе затвореното в себе си братство.
Това, което е организирало физическото поле, не принадлежи непосредствено към физическото поле. Разбира се, то принадлежи на физическото поле дотолкова, доколкото хората се намират във физическия свят и живее в душите, но не принадлежи на физическия свят чрез това, че на физическото поле се организират хората. На физическото поле например религиите трябва да бъдат само душевни общности, да не са външно организирани, училищата като такива трябва да са съвсем иначе организирани, преди всичко не може да има държавни училища и т.н. Това всичко трябва да изходи от свободата на мисълта, от индивидуалността на човешкото същество. Поради това, че в действителност нещата се преплитат, може да се случи нещо такова, като например това, че днес социализмът многократно е противоположното на това, което днес ви изложих като негово начало.
към текста >>
Вътрешно той се явява борец срещу противозаконния княз на този свят, тъй като противозаконният княз на този свят се явява тогава, когато чо
век
организира външно Христовия импулс или духовното съгласно държавнически начала, когато чо
век
не се задоволява с едно чисто социално братство.
Разбира се, то принадлежи на физическото поле дотолкова, доколкото хората се намират във физическия свят и живее в душите, но не принадлежи на физическия свят чрез това, че на физическото поле се организират хората. На физическото поле например религиите трябва да бъдат само душевни общности, да не са външно организирани, училищата като такива трябва да са съвсем иначе организирани, преди всичко не може да има държавни училища и т.н. Това всичко трябва да изходи от свободата на мисълта, от индивидуалността на човешкото същество. Поради това, че в действителност нещата се преплитат, може да се случи нещо такова, като например това, че днес социализмът многократно е противоположното на това, което днес ви изложих като негово начало. Той е тираничен, жаден за власт, той с охота би искал да вземе всичко в ръцете си.
Вътрешно той се явява борец срещу противозаконния княз на този свят, тъй като противозаконният княз на този свят се явява тогава, когато човек организира външно Христовия импулс или духовното съгласно държавнически начала, когато човек не се задоволява с едно чисто социално братство.
към текста >>
Виждате, че чо
век
силно се докосва до неща, които днес още са неудобни за човечеството, когато чо
век
се докосва до най-важните, най-съществените въпроси на съвремието.
Виждате, че човек силно се докосва до неща, които днес още са неудобни за човечеството, когато човек се докосва до най-важните, най-съществените въпроси на съвремието.
Необходимо е обаче тези неща да се прозрат, да се проникне в тях по един познавателен начин. Тъй като само тогава, когато ги осмисли, човек може да излезе от днешната катастрофа. Това трябва да повтарям отново и отново. Само когато човек се запознае с импулсите, които могат да бъдат намерени по начина, който разгледахме, човек ще може да допринесе за истинската еволюция на човечеството.
към текста >>
Тъй като само тогава, когато ги осмисли, чо
век
може да излезе от днешната катастрофа.
Виждате, че човек силно се докосва до неща, които днес още са неудобни за човечеството, когато човек се докосва до най-важните, най-съществените въпроси на съвремието. Необходимо е обаче тези неща да се прозрат, да се проникне в тях по един познавателен начин.
Тъй като само тогава, когато ги осмисли, човек може да излезе от днешната катастрофа.
Това трябва да повтарям отново и отново. Само когато човек се запознае с импулсите, които могат да бъдат намерени по начина, който разгледахме, човек ще може да допринесе за истинската еволюция на човечеството.
към текста >>
Само когато чо
век
се запознае с импулсите, които могат да бъдат намерени по начина, който разгледахме, чо
век
ще може да допринесе за истинската еволюция на човечеството.
Виждате, че човек силно се докосва до неща, които днес още са неудобни за човечеството, когато човек се докосва до най-важните, най-съществените въпроси на съвремието. Необходимо е обаче тези неща да се прозрат, да се проникне в тях по един познавателен начин. Тъй като само тогава, когато ги осмисли, човек може да излезе от днешната катастрофа. Това трябва да повтарям отново и отново.
Само когато човек се запознае с импулсите, които могат да бъдат намерени по начина, който разгледахме, човек ще може да допринесе за истинската еволюция на човечеството.
към текста >>
Гьотеанството в действителност не е да кажеш нещо за Гьоте – гьотеанство може да е и когато чо
век
си задава въпроса: „Кое може да се счита за най-доброто в света сега, когато всички народи се борят помежду си?
Когато преди осем дни разглеждах тук моята „Философия на Свободата“, се опитах да ви покажа как в резултат на моята дейност бях отхвърлен отвсякъде. Сигурно си спомняте това отхвърляне от най-различни области. Да, осмелявам се да кажа: Също и с гьотеанството мога да се смятам за отхвърлен от най-различни области – там, където през последните тежки години се опитах да насоча човечеството към него.
Гьотеанството в действителност не е да кажеш нещо за Гьоте – гьотеанство може да е и когато човек си задава въпроса: „Кое може да се счита за най-доброто в света сега, когато всички народи се борят помежду си?
“ – Но и тук се чувствам отхвърлен отвсякъде. Не казвам това заради песимизъм, тъй като за това познавам много добре закона на кармата. Не го казвам и защото не бих правил същото и утре, ако се открие възможност. Но трябва да го кажа, защото е необходимо много неща да се съобщят на човечеството, защото човечеството може само чрез вглеждане в действителността да намери в себе си импулсите, които са предназначени за съвременната епоха.
към текста >>
Не изисквам отделния чо
век
да направи това или онова, защото знам колко малко може да направи чо
век
в днешно време.
Трябва ли да бъде така, че хората съвсем да не са в състояние чрез регулиране на това, което е в сърцата им и в глъбините на душите им, да намерят пътя към светлината? Трябва ли това да стане по пътя на външната принуда? Трябва ли първо всичко да рухне, за да започнат хората да мислят? Не трябва ли този въпрос да се поставя отново и отново всеки ден?
Не изисквам отделния човек да направи това или онова, защото знам колко малко може да направи човек в днешно време.
Но това, което е необходимо е прозрението, не това фалшиво съждение и нищо правене, а прозрение да се погледне навътре към нещата в тяхната действителност.
към текста >>
Там прочетох статията на един чо
век
, когото преди осемнадесет-двадесет години познавах добре и с когото бях обсъдил много неща.
Особено впечатление ми направи една забележка, която прочетох тази сутрин във „Фанкфуртер Цайтунг“, т.е. в един немски вестник.
Там прочетох статията на един човек, когото преди осемнадесет-двадесет години познавах добре и с когото бях обсъдил много неща.
Прочетох във „Фанкфуртер Цайтунг“ един негов фейлетон. Не съм виждал този човек вече шестнадесет-осемнадесет години. Той е поет и драматург, негови пиеси са поставяни на сцената. Казва се Паул Ернст; тогава го познавах много добре. Днес четох една кратка негова статия за нравственото мъжество и в нея едно изречение – да, много е хубаво, когато днес се пише едно такова изречение, но човек трябва отново и отново да се запита: Трябва ли първо да избухне нещо, като това, което сега избухна, за да може да се напише едно такова изречение?
към текста >>
Не съм виждал този чо
век
вече шестнадесет-осемнадесет години.
Особено впечатление ми направи една забележка, която прочетох тази сутрин във „Фанкфуртер Цайтунг“, т.е. в един немски вестник. Там прочетох статията на един човек, когото преди осемнадесет-двадесет години познавах добре и с когото бях обсъдил много неща. Прочетох във „Фанкфуртер Цайтунг“ един негов фейлетон.
Не съм виждал този човек вече шестнадесет-осемнадесет години.
Той е поет и драматург, негови пиеси са поставяни на сцената. Казва се Паул Ернст; тогава го познавах много добре. Днес четох една кратка негова статия за нравственото мъжество и в нея едно изречение – да, много е хубаво, когато днес се пише едно такова изречение, но човек трябва отново и отново да се запита: Трябва ли първо да избухне нещо, като това, което сега избухна, за да може да се напише едно такова изречение? Та там един истински немец, образован немец пише: „У нас винаги се утвърждаваше, че немците са мразени. Бих искал да знам – казва той – кой в целия свят действително мразеше немския дух?
към текста >>
Днес четох една кратка негова статия за нравственото мъжество и в нея едно изречение – да, много е хубаво, когато днес се пише едно такова изречение, но чо
век
трябва отново и отново да се запита: Трябва ли първо да избухне нещо, като това, което сега избухна, за да може да се напише едно такова изречение?
Там прочетох статията на един човек, когото преди осемнадесет-двадесет години познавах добре и с когото бях обсъдил много неща. Прочетох във „Фанкфуртер Цайтунг“ един негов фейлетон. Не съм виждал този човек вече шестнадесет-осемнадесет години. Той е поет и драматург, негови пиеси са поставяни на сцената. Казва се Паул Ернст; тогава го познавах много добре.
Днес четох една кратка негова статия за нравственото мъжество и в нея едно изречение – да, много е хубаво, когато днес се пише едно такова изречение, но човек трябва отново и отново да се запита: Трябва ли първо да избухне нещо, като това, което сега избухна, за да може да се напише едно такова изречение?
Та там един истински немец, образован немец пише: „У нас винаги се утвърждаваше, че немците са мразени. Бих искал да знам – казва той – кой в целия свят действително мразеше немския дух? “ И ето той си спомня: „През последните години немският дух беше мразен най-много от немците! “
към текста >>
Но е тъжно, когато нещата стават само по принуда, а в действителност могат само да са полезни, когато идват от свободния чо
век
.
И преди всичко съществува една истинска вътрешна омраза по отношение на гьотеанството. Но това го казвам не, за да критикувам, и съвсем не (това не сте и свикнали да го правя), за да кажа нещо хубаво за Уилсън.
Но е тъжно, когато нещата стават само по принуда, а в действителност могат само да са полезни, когато идват от свободния човек.
Защото още днес е необходимо от свободната мисъл да излязат онези неща, които трябва да са противоположност на свободата. И винаги трябва да подчертавам: Не казвам тези неща, за да възбудя песимизъм, а за да говоря на душите и сърцата ви, за да се обърнете към други души и сърца и да се опитате да събудите в тях прозрение, да се появи в тях съждение. Защото в последно време най-силно е изпаднало в злото именно съждението, силно замътено по целия свят, прекланящо се пред авторитети. Как се радва светът днес – може да се каже по цялото земно кълбо, – че може да се моли на един учител като на кумир2; колко е зарадван света от това, че чак не му се налага да мисли. Това не е национална добродетел или порок.
към текста >>
То е нещо, което е в света и трябва да се пребори чрез това, чо
век
да се опита да създаде предпоставките за съждение.
Защото още днес е необходимо от свободната мисъл да излязат онези неща, които трябва да са противоположност на свободата. И винаги трябва да подчертавам: Не казвам тези неща, за да възбудя песимизъм, а за да говоря на душите и сърцата ви, за да се обърнете към други души и сърца и да се опитате да събудите в тях прозрение, да се появи в тях съждение. Защото в последно време най-силно е изпаднало в злото именно съждението, силно замътено по целия свят, прекланящо се пред авторитети. Как се радва светът днес – може да се каже по цялото земно кълбо, – че може да се моли на един учител като на кумир2; колко е зарадван света от това, че чак не му се налага да мисли. Това не е национална добродетел или порок.
То е нещо, което е в света и трябва да се пребори чрез това, човек да се опита да създаде предпоставките за съждение.
Но човек не идва до съждението, ако просто – простете ми за твърдия израз – си седне на задника и започва да съди наляво и надясно за всичко. Човек се нуждае от волята да прозре действителността. Онези хора, които днес често са водачите, това го казах и в други взаимовръзки: това е сбирщина от най-лошите, доведени от вълните на обстоятелствата в последно време. – Това трябва да се прозре. Въобще не става въпрос за гръмки слова: демокрация, социализъм и т.н.
към текста >>
Но чо
век
не идва до съждението, ако просто – простете ми за твърдия израз – си седне на задника и започва да съди наляво и надясно за всичко.
И винаги трябва да подчертавам: Не казвам тези неща, за да възбудя песимизъм, а за да говоря на душите и сърцата ви, за да се обърнете към други души и сърца и да се опитате да събудите в тях прозрение, да се появи в тях съждение. Защото в последно време най-силно е изпаднало в злото именно съждението, силно замътено по целия свят, прекланящо се пред авторитети. Как се радва светът днес – може да се каже по цялото земно кълбо, – че може да се моли на един учител като на кумир2; колко е зарадван света от това, че чак не му се налага да мисли. Това не е национална добродетел или порок. То е нещо, което е в света и трябва да се пребори чрез това, човек да се опита да създаде предпоставките за съждение.
Но човек не идва до съждението, ако просто – простете ми за твърдия израз – си седне на задника и започва да съди наляво и надясно за всичко.
Човек се нуждае от волята да прозре действителността. Онези хора, които днес често са водачите, това го казах и в други взаимовръзки: това е сбирщина от най-лошите, доведени от вълните на обстоятелствата в последно време. – Това трябва да се прозре. Въобще не става въпрос за гръмки слова: демокрация, социализъм и т.н. Става въпрос за това да се прозре действителността зад думите.
към текста >>
Чо
век
се нуждае от волята да прозре действителността.
Защото в последно време най-силно е изпаднало в злото именно съждението, силно замътено по целия свят, прекланящо се пред авторитети. Как се радва светът днес – може да се каже по цялото земно кълбо, – че може да се моли на един учител като на кумир2; колко е зарадван света от това, че чак не му се налага да мисли. Това не е национална добродетел или порок. То е нещо, което е в света и трябва да се пребори чрез това, човек да се опита да създаде предпоставките за съждение. Но човек не идва до съждението, ако просто – простете ми за твърдия израз – си седне на задника и започва да съди наляво и надясно за всичко.
Човек се нуждае от волята да прозре действителността.
Онези хора, които днес често са водачите, това го казах и в други взаимовръзки: това е сбирщина от най-лошите, доведени от вълните на обстоятелствата в последно време. – Това трябва да се прозре. Въобще не става въпрос за гръмки слова: демокрация, социализъм и т.н. Става въпрос за това да се прозре действителността зад думите.
към текста >>
Това е, което в настоящето се изтръгва от душата и от устата на чо
век
а, където ясно се вижда, че малкото хора, които днес се чувстват пробудени, правят това по принуда, довеждат се принудително до това състояние.
Това е, което в настоящето се изтръгва от душата и от устата на човека, където ясно се вижда, че малкото хора, които днес се чувстват пробудени, правят това по принуда, довеждат се принудително до това състояние.
Това е, което ни казва: – Нещата се свеждат до преценката, до прозрението. – Прозрение в развитието на народите се получава само тогава, когато се вземат предвид тези дълбоки взаимовръзки. Тогава човек трябва обаче да има смелостта да си каже: Цялата наука за народите и всичко това, което участва в социалната организация, е некомпетентно, без да се знаят тези неща. – Човек трябва да събере тази смелост и вече съм искал да говоря за тази смелост, която човек трябва да притежава. Днес говорих достатъчно дълго, но сметнах за нужно да покажа веднъж по-дълбоките европейски импулси в непосредствена взаимовръзка с импулсите на настоящето.
към текста >>
Тогава чо
век
трябва обаче да има смелостта да си каже: Цялата наука за народите и всичко това, което участва в социалната организация, е некомпетентно, без да се знаят тези неща.
Това е, което в настоящето се изтръгва от душата и от устата на човека, където ясно се вижда, че малкото хора, които днес се чувстват пробудени, правят това по принуда, довеждат се принудително до това състояние. Това е, което ни казва: – Нещата се свеждат до преценката, до прозрението. – Прозрение в развитието на народите се получава само тогава, когато се вземат предвид тези дълбоки взаимовръзки.
Тогава човек трябва обаче да има смелостта да си каже: Цялата наука за народите и всичко това, което участва в социалната организация, е некомпетентно, без да се знаят тези неща.
– Човек трябва да събере тази смелост и вече съм искал да говоря за тази смелост, която човек трябва да притежава. Днес говорих достатъчно дълго, но сметнах за нужно да покажа веднъж по-дълбоките европейски импулси в непосредствена взаимовръзка с импулсите на настоящето.
към текста >>
– Чо
век
трябва да събере тази смелост и вече съм искал да говоря за тази смелост, която чо
век
трябва да притежава.
Това е, което в настоящето се изтръгва от душата и от устата на човека, където ясно се вижда, че малкото хора, които днес се чувстват пробудени, правят това по принуда, довеждат се принудително до това състояние. Това е, което ни казва: – Нещата се свеждат до преценката, до прозрението. – Прозрение в развитието на народите се получава само тогава, когато се вземат предвид тези дълбоки взаимовръзки. Тогава човек трябва обаче да има смелостта да си каже: Цялата наука за народите и всичко това, което участва в социалната организация, е некомпетентно, без да се знаят тези неща.
– Човек трябва да събере тази смелост и вече съм искал да говоря за тази смелост, която човек трябва да притежава.
Днес говорих достатъчно дълго, но сметнах за нужно да покажа веднъж по-дълбоките европейски импулси в непосредствена взаимовръзка с импулсите на настоящето.
към текста >>
Знаете, че чо
век
не знае от днес за утре колко време ще е на дадено място, че може да бъде принуден да се премести на едно или друго място.
Знаете, че човек не знае от днес за утре колко време ще е на дадено място, че може да бъде принуден да се премести на едно или друго място.
Но каквото и да стане – може би ще си говорим още дълго тук, може и за кратко време – във всеки случай, ако и да трябва да отпътувам скоро, днешната лекция няма да е последната, която държа тук. Ще направя така, че да мога да ви говоря още от това място.
към текста >>
7.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Това е нещо, което винаги трябва да бъде вземано под внимание, когато чо
век
се отдава на сериозни духовно-научни изследвания.
Естествено, не е възможно погледът към по-дълбоката природа на събитията да бъде отправен без необходимата подготовка. Най-напред погледът трябва да бъде насочен към, бих казал, по-повърхностните пластове на събитията. Тогава може да бъде описана една или друга подробност и тези описания няма да са лишени от правдоподобност.
Това е нещо, което винаги трябва да бъде вземано под внимание, когато човек се отдава на сериозни духовно-научни изследвания.
Такива духовно-научни изследванията не претендират, че всички останали са погрешни. Обаче в нашето съвремие те подчертават, че не бива да оставаме в повърхностните пластове на световните събития и че е необходимо да се потопим по-дълбоко в техните истински причини. Днес по отношение на тях няма да бъдат казани радикално нови неща, обаче ще трябва да припомним: Ако ние поискаме да очертаем една новогодишна перспектива пред душата си и поискаме правилно да се ориентираме в тази новогодишна перспектива, тогава тя до голяма степен ще се изправи пред нас като един разтърсващ образ.
към текста >>
Следователно една нова творческа сила възниква в рамките на онова, което чо
век
ът може да забележи, докато наблюдава външния свят.
Вие си спомняте, че наскоро аз изтъкнах: Най-същественото, най-важното в познанието на нашета епоха е, че човечеството е изправено пред едно ново откровение. Това откровение, което трябва да настъпи и което в известен смисъл вече настъпило, идва чрез Духовете на Личността, които, ако мога така да се изразя, се издигнаха до достойнството на създатели, на творци, докато в досегашното развитие на човечеството ние има за творци онези Духове, които Библията нарича Елохими, а ние ги наричаме Духове на Формата.
Следователно една нова творческа сила възниква в рамките на онова, което човекът може да забележи, докато наблюдава външния свят.
към текста >>
Но човешката природа е такава, че първоначално чо
век
настръхва срещу нахлуването на такъв нов духовен елемент.
Но човешката природа е такава, че първоначално човек настръхва срещу нахлуването на такъв нов духовен елемент.
Но сега, за да си обясним това ново откровение в съвременния свят, ние трябва да направим едно разграничение и за да съм по-ясен, аз бих искал да прибавя следното.
към текста >>
Това откровение залива хората като една нова вълна от духовния свят и се проявява в различни събития, от които чо
век
ът не може да избяга.
Етествено, това, че хората отказват да приемат едно такова откровение, изобщо не премахва факта, че откровението е вече тук.
Това откровение залива хората като една нова вълна от духовния свят и се проявява в различни събития, от които човекът не може да избяга.
Човекът не е в състояние, така да се каже да отблъсне тази вълна от Земята. Така или иначе, тя се излива върху цялата Земя. Това е единият факт.
към текста >>
Чо
век
ът не е в състояние, така да се каже да отблъсне тази вълна от Земята.
Етествено, това, че хората отказват да приемат едно такова откровение, изобщо не премахва факта, че откровението е вече тук. Това откровение залива хората като една нова вълна от духовния свят и се проявява в различни събития, от които човекът не може да избяга.
Човекът не е в състояние, така да се каже да отблъсне тази вълна от Земята.
Така или иначе, тя се излива върху цялата Земя. Това е единият факт.
към текста >>
И днешният духовен изследовател е само един чо
век
, който просто установява това, или казано с други думи, той забелязва, че нещо ново е навлязло в живота на човечеството.
Следователно, аз бих искал да кажа, че от известно време, особено след началото на 20-то столетие – и по-точно след 1899 година – като хора, кръстосващи света, сме залети от една нова вълна на духовния живот, която се влива също и в другия живот на човечеството.
И днешният духовен изследовател е само един човек, който просто установява това, или казано с други думи, той забелязва, че нещо ново е навлязло в живота на човечеството.
Това е единият факт.
към текста >>
В своето съзнание чо
век
ът може и да настръхва срещу тези неща, обаче той не може да попречи на това, че въпреки всичко неговата душа е отворена за новата ударна вълна от духовния свят и че тази вълна е вътре в него.
Вторият факт се заключава в следното: Съвременното човечество е така устроено, че то се нуждае от известен подтик, от известно активиране, за да забележи, че една такава вълна се е вляла в неговия живот. И тук ние откриваме важната подробност: от една страна, тази духовна вълна действително нахлува в живота и го променя, а от друга страна, хората не искат да я забележат. Този факт не бива да бъде разглеждан абстрактно. Защото центровете, така да се каже, средищните точки, в които тази вълна се разтоварва , също както електрическите вълни се разтоварват в приемника на безжичния телеграф, тези центрове или тези приемници - това са човешките души. Не си правете никакви илюзии по този въпрос: Защото нещата стоят така, че откакто живеят на Земята и просто, поради факта, че са хора на 20-то столетие, те са приемници на всичко онова, което се влива в живота според описания начин.
В своето съзнание човекът може и да настръхва срещу тези неща, обаче той не може да попречи на това, че въпреки всичко неговата душа е отворена за новата ударна вълна от духовния свят и че тази вълна е вътре в него.
към текста >>
И, ако винаги и с пълно право се изтъква, че чо
век
ът трябва да изгради и други душевни сили, освен чистата интелектуалност, то тъкмо днес този призив е толкова настоятелен, обаче чо
век
ът усеща, че макар и интелектуалността да е най-важната способност в съвременната епоха, той е длъжен – именно, защото интелектуалносттта иска да го завладее – да не занемарява другите си душевни способности.
Тъкмо този факт се нуждае от едно по-внимателно разглеждане. И понеже вършим това седмици наред, макар и от различни гледни точки, редно е да поставим въпроса: Коя е най-важната способност на човешката душа в нашата епоха? Безспорно, това е интелектуалността.
И, ако винаги и с пълно право се изтъква, че човекът трябва да изгради и други душевни сили, освен чистата интелектуалност, то тъкмо днес този призив е толкова настоятелен, обаче човекът усеща, че макар и интелектуалността да е най-важната способност в съвременната епоха, той е длъжен – именно, защото интелектуалносттта иска да го завладее – да не занемарява другите си душевни способности.
Тъкмо защото през епохата на Съзнателната Душа интелектуалността играе една толкова важна роля, днес призивът за насърчаване на чувствата, на усещанията, е също от толкова голяма важност.
към текста >>
Аз често пъти съм споменавал, че нашият естественонаучен мироглед, който всъщност е възприет от всички кръгове – днес всеки чо
век
мисли естественонаучно, макар и да няма представа за естествените науки – е нещо, което изцяло се опира на интелектуалността.
Аз често пъти съм споменавал, че нашият естественонаучен мироглед, който всъщност е възприет от всички кръгове – днес всеки човек мисли естественонаучно, макар и да няма представа за естествените науки – е нещо, което изцяло се опира на интелектуалността.
Когато човек експериментира, върши изследвания или обработва резултатите от експеримента, той си служи с интелекта. Тъкмо естественонаучният мироглед, с който човечеството е свикнало толкова много, от чиито гледни точки то формира дори и своя социален живот, изцяло е протъкан от интелектуалността. Обаче как е протъкан от нея? В публичните си лекции аз често пъти поставях въпроса: Всъщност до какъв образ за света ние стигаме чрез естественонаучния мироглед? Напоследък дори се оказва, че това, което човек си представя за света с помощта на естественонаучния мироглед, няма нищо общо с действителността, а представлява някакъв призрак или сборище от призраци, включително нашите атоми, както и всичко онова, което смятаме, че се разиграва в света на атомите.
към текста >>
Когато чо
век
експериментира, върши изследвания или обработва резултатите от експеримента, той си служи с интелекта.
Аз често пъти съм споменавал, че нашият естественонаучен мироглед, който всъщност е възприет от всички кръгове – днес всеки човек мисли естественонаучно, макар и да няма представа за естествените науки – е нещо, което изцяло се опира на интелектуалността.
Когато човек експериментира, върши изследвания или обработва резултатите от експеримента, той си служи с интелекта.
Тъкмо естественонаучният мироглед, с който човечеството е свикнало толкова много, от чиито гледни точки то формира дори и своя социален живот, изцяло е протъкан от интелектуалността. Обаче как е протъкан от нея? В публичните си лекции аз често пъти поставях въпроса: Всъщност до какъв образ за света ние стигаме чрез естественонаучния мироглед? Напоследък дори се оказва, че това, което човек си представя за света с помощта на естественонаучния мироглед, няма нищо общо с действителността, а представлява някакъв призрак или сборище от призраци, включително нашите атоми, както и всичко онова, което смятаме, че се разиграва в света на атомите. Дори личности като Поанкаре, Авенариус или Мах, които са по-скоро позитивисти, не са привърженици на атомната теория и си представят природата по такъв начин, че в нея те не виждат някаква реалност, а виждат един вид призрак, един вид фантом на природата.
към текста >>
Напоследък дори се оказва, че това, което чо
век
си представя за света с помощта на естественонаучния мироглед, няма нищо общо с действителността, а представлява някакъв призрак или сборище от призраци, включително нашите атоми, както и всичко онова, което смятаме, че се разиграва в света на атомите.
Аз често пъти съм споменавал, че нашият естественонаучен мироглед, който всъщност е възприет от всички кръгове – днес всеки човек мисли естественонаучно, макар и да няма представа за естествените науки – е нещо, което изцяло се опира на интелектуалността. Когато човек експериментира, върши изследвания или обработва резултатите от експеримента, той си служи с интелекта. Тъкмо естественонаучният мироглед, с който човечеството е свикнало толкова много, от чиито гледни точки то формира дори и своя социален живот, изцяло е протъкан от интелектуалността. Обаче как е протъкан от нея? В публичните си лекции аз често пъти поставях въпроса: Всъщност до какъв образ за света ние стигаме чрез естественонаучния мироглед?
Напоследък дори се оказва, че това, което човек си представя за света с помощта на естественонаучния мироглед, няма нищо общо с действителността, а представлява някакъв призрак или сборище от призраци, включително нашите атоми, както и всичко онова, което смятаме, че се разиграва в света на атомите.
Дори личности като Поанкаре, Авенариус или Мах, които са по-скоро позитивисти, не са привърженици на атомната теория и си представят природата по такъв начин, че в нея те не виждат някаква реалност, а виждат един вид призрак, един вид фантом на природата. И това е свързано с нещо, което аз казах тук преди няколко дни, а именно: Фактически понятията, целият свят от понятия, където днес ние живеем в епохата на Съзнателната Душа, е съставен от образи, от отражения. Ето защо едно изключително постижение е да не се поддаваме на суеверието, че когато четем една естественонаучна книга или слушаме една естественонаучна дискусия, ние сме изправени пред действителността. Ако ясно си даваме сметка какво четем или какво слушаме в този момент, ние ще стигнем до убеждението, че всъщност сме изправени само пред един образ, пред един вид призрак на действителността. И въпреки всичко: това, което живее в такива представи, които сами по себе си са само призрачни образи и далеч не са свързани с действителността, какъвто е случаят с Гьотевите мисли за метаморфозата, днес в известен смисъл се радва на изключителна симпатия, на изключителна обич.
към текста >>
Чо
век
ът излиза от това положение, само ако ясно осъзнае, че тези естественонаучни представи го „препарират”по такъв начин, че той започва да отблъсква духовния свят.
Всички онези, които днес изповядват монистичните си убеждения или по един и друг начин защитават някакъв позитивистичен мироглед, всъщност са жертва на едно забележително суеверие, по силата на което вярват, че тази призрачна мрежа е нещо действително. Те вярват, че от това, което им предлага днешният естественонаучен мироглед, биха могли да извлекат един образ на действителността, но тъкмо това те не са в състояние да направят. Следователно, те са привързани към тази призрачна природа на образа, който изграждат за света според днешната й еволюционна степен. Да, от една страна, те обичат света на собствените си представи, а от друга страна, този свят им предлага само образи: ето на какво са подчинени днес човешките души. И душите, попаднали в плен на своите представи, се възпротивяват срещу навлизането на една нова духовна вълна, която е идентична с действителността и която първоначално не може да бъде уловена в призрачната мрежа на понятията, с които си служи естествената наука.
Човекът излиза от това положение, само ако ясно осъзнае, че тези естественонаучни представи го „препарират”по такъв начин, че той започва да отблъсква духовния свят.
Ето защо хората се възпротивяват, ето защо те настръхват срещу духовната вълна, за която аз казах, че навлиза и завзема все по-голяма част от човешката душа.
към текста >>
Положението при днешния чо
век
– особено при този, който е представителен за епохата – е такова, че вътре в него има нещо, което остава недокоснато от тази вълна; от една страна, предният фронт на вълната е пробил навътре, но от друга страна, има нещо, което остава недокоснато от вълната.
Положението при днешния човек – особено при този, който е представителен за епохата – е такова, че вътре в него има нещо, което остава недокоснато от тази вълна; от една страна, предният фронт на вълната е пробил навътре, но от друга страна, има нещо, което остава недокоснато от вълната.
Ето една схема за илюстрация:
към текста >>
Това тук е чо
век
ът, тук имаме един пласт на душата, а по-горе: друг пласт на душата.
Това тук е човекът, тук имаме един пласт на душата, а по-горе: друг пласт на душата.
Тук горе е днешното естественонаучно съзнание. Обаче духовната вълна, за която аз говоря, протича в другия пласт на душата.Работата е там, че съзнанието е ангажирано не само с процесите горе в призрачната мрежа, но то поема в себе си и това, което се случва долу.
към текста >>
И сега трябва да поставим въпроса: Как всъщност стоят нещата с духовната вълна, която преминава през чо
век
а?
Ако размислите върху това, вие ще установите нещо, което е от изключителна важност за разбирането на днешното душевно устройство. Ние не бихме стигнали до тази ужасна военна катастрофа и най-вече до военните действия на тази катастрофа – катастрофата, в която е въвлечено човечеството има различни страни и войната, за която говорим, е само една от тях – тази военна страна на катастрофата, която се разрази през последните три години и половина е нещо, до което не бихме стигнали, ако душевното устройство на нашите съвременници се различаваше от това, което вече описахме.
И сега трябва да поставим въпроса: Как всъщност стоят нещата с духовната вълна, която преминава през човека?
към текста >>
И чо
век
ът е вплетен в тази мирова битка.
Вие просто бихте могли да си представите едно море, там плуват кораби и в тези кораби се намират най-различни личности, които се придвижват по вълните; те могат да ни послужат като образи за Духовете на Личността. Обаче вълните също са там и те са нещо друго, нали така. В морето ние имаме, бих казал, слепия воден елемент, който може да проявява своите водни капризи. Обаче в тази духовна вълна, за която аз говоря, се проявява нещо друго. Това, което нахлува в душите, което наистина пробива в душите, е една битка, една мирова битка, която се води зад кулисите на съвременния свят.
И човекът е вплетен в тази мирова битка.
За духовния изследовател възприемането и срещата с Духовете на Личността, за които аз говоря, далеч не е нещо удобно и приятно. Тази среща не може да бъде описана приблизително така, сякаш се обръщаме към един човек и му казваме: Ето, сега ти ставаш ясновидец, защото плуваш в невъобразимото блаженство на духовния свят. – А точно това биха искали да постигнат повечето хора. За да навлязат в духовния свят, те биха искали да получат един вид вълшебна напитка. И те се страхуват, че биха могли да не получат тази вълшебна напитка и да не са в състояние да изпитват чувството: „О, колко приятно, колко очарователно е всичко тук.” – А тук става дума тъкмо за обратното, днес става дума за това, че всъщност човекът пропуска през себе си битката, която се разиграва зад кулисите на видимия свят, една битка, която е длъжна да се разиграе, понеже тя е необходима за сегашната степен на мировата еволюция.
към текста >>
Тази среща не може да бъде описана приблизително така, сякаш се обръщаме към един чо
век
и му казваме: Ето, сега ти ставаш ясновидец, защото плуваш в невъобразимото блаженство на духовния свят.
В морето ние имаме, бих казал, слепия воден елемент, който може да проявява своите водни капризи. Обаче в тази духовна вълна, за която аз говоря, се проявява нещо друго. Това, което нахлува в душите, което наистина пробива в душите, е една битка, една мирова битка, която се води зад кулисите на съвременния свят. И човекът е вплетен в тази мирова битка. За духовния изследовател възприемането и срещата с Духовете на Личността, за които аз говоря, далеч не е нещо удобно и приятно.
Тази среща не може да бъде описана приблизително така, сякаш се обръщаме към един човек и му казваме: Ето, сега ти ставаш ясновидец, защото плуваш в невъобразимото блаженство на духовния свят.
– А точно това биха искали да постигнат повечето хора. За да навлязат в духовния свят, те биха искали да получат един вид вълшебна напитка. И те се страхуват, че биха могли да не получат тази вълшебна напитка и да не са в състояние да изпитват чувството: „О, колко приятно, колко очарователно е всичко тук.” – А тук става дума тъкмо за обратното, днес става дума за това, че всъщност човекът пропуска през себе си битката, която се разиграва зад кулисите на видимия свят, една битка, която е длъжна да се разиграе, понеже тя е необходима за сегашната степен на мировата еволюция.
към текста >>
И те се страхуват, че биха могли да не получат тази вълшебна напитка и да не са в състояние да изпитват чувството: „О, колко приятно, колко очарователно е всичко тук.” – А тук става дума тъкмо за обратното, днес става дума за това, че всъщност чо
век
ът пропуска през себе си битката, която се разиграва зад кулисите на видимия свят, една битка, която е длъжна да се разиграе, понеже тя е необходима за сегашната степен на мировата еволюция.
И човекът е вплетен в тази мирова битка. За духовния изследовател възприемането и срещата с Духовете на Личността, за които аз говоря, далеч не е нещо удобно и приятно. Тази среща не може да бъде описана приблизително така, сякаш се обръщаме към един човек и му казваме: Ето, сега ти ставаш ясновидец, защото плуваш в невъобразимото блаженство на духовния свят. – А точно това биха искали да постигнат повечето хора. За да навлязат в духовния свят, те биха искали да получат един вид вълшебна напитка.
И те се страхуват, че биха могли да не получат тази вълшебна напитка и да не са в състояние да изпитват чувството: „О, колко приятно, колко очарователно е всичко тук.” – А тук става дума тъкмо за обратното, днес става дума за това, че всъщност човекът пропуска през себе си битката, която се разиграва зад кулисите на видимия свят, една битка, която е длъжна да се разиграе, понеже тя е необходима за сегашната степен на мировата еволюция.
към текста >>
Но това остана далеч в миналото и аз често пъти съм повтарял: За известно време задачата на християнството изискваше забавяне на тази еволюционна вълна, която поддържаше у чо
век
а будност относно повтарящите се земни животи.
Аз бих искал да спомена само една от тях. През древните, предхристиянски епохи, тоест непосредствено преди Мистерията на Голгота по-будните души приемаха за напълно естествено, че целият езически свят беше запознат с факта на повтарящите се земни животи. Изобщо животът на древните беше много по-различен, отколкото сме склонни да приемем днес. Ето, например днес ние различаваме хора, които имат някакво образование, и такива, които нямат образование. В древните времена се правеше друга разлика: Между хората, които проявяваха внимание към повтарящите се земни животи, и хората, които не проявяваха такова внимание.
Но това остана далеч в миналото и аз често пъти съм повтарял: За известно време задачата на християнството изискваше забавяне на тази еволюционна вълна, която поддържаше у човека будност относно повтарящите се земни животи.
Обикновено едно такова твърдение поражда всевъзможни недоразумения. Ако човек се реши да говори по този въпрос, той често получава упреци, посочват му се противоречия, които при едно по-подробно обсъждане лесно биха могли да бъдат отстранени. Напоследък често пъти бях запитван дали не зная, че за реинкарнацията се говори и в самата Библия. Естествено, в моите книги аз посочвам местата, където Библията говори по тази тема. Обаче въпросът не се свежда до това, дали Библията предлага едно достатъчно обширно разглеждане на реинкарнацията.
към текста >>
Ако чо
век
се реши да говори по този въпрос, той често получава упреци, посочват му се противоречия, които при едно по-подробно обсъждане лесно биха могли да бъдат отстранени.
Изобщо животът на древните беше много по-различен, отколкото сме склонни да приемем днес. Ето, например днес ние различаваме хора, които имат някакво образование, и такива, които нямат образование. В древните времена се правеше друга разлика: Между хората, които проявяваха внимание към повтарящите се земни животи, и хората, които не проявяваха такова внимание. Но това остана далеч в миналото и аз често пъти съм повтарял: За известно време задачата на християнството изискваше забавяне на тази еволюционна вълна, която поддържаше у човека будност относно повтарящите се земни животи. Обикновено едно такова твърдение поражда всевъзможни недоразумения.
Ако човек се реши да говори по този въпрос, той често получава упреци, посочват му се противоречия, които при едно по-подробно обсъждане лесно биха могли да бъдат отстранени.
Напоследък често пъти бях запитван дали не зная, че за реинкарнацията се говори и в самата Библия. Естествено, в моите книги аз посочвам местата, където Библията говори по тази тема. Обаче въпросът не се свежда до това, дали Библията предлага едно достатъчно обширно разглеждане на реинкарнацията. Цялостното изложение в Библията е такова, че тя не се произнася направо по въпроса. За еволюцията на човечеството беше необходимо именно това: за известно време съзнанието за повтарящите се земни животи трябваше да отстъпи на заден план, така че човекът да се отнася сериозно и отговорно към внушавания отвсякъде един-единствен земен живот.
към текста >>
За еволюцията на човечеството беше необходимо именно това: за известно време съзнанието за повтарящите се земни животи трябваше да отстъпи на заден план, така че чо
век
ът да се отнася сериозно и отговорно към внушавания отвсякъде един-единствен земен живот.
Ако човек се реши да говори по този въпрос, той често получава упреци, посочват му се противоречия, които при едно по-подробно обсъждане лесно биха могли да бъдат отстранени. Напоследък често пъти бях запитван дали не зная, че за реинкарнацията се говори и в самата Библия. Естествено, в моите книги аз посочвам местата, където Библията говори по тази тема. Обаче въпросът не се свежда до това, дали Библията предлага едно достатъчно обширно разглеждане на реинкарнацията. Цялостното изложение в Библията е такова, че тя не се произнася направо по въпроса.
За еволюцията на човечеството беше необходимо именно това: за известно време съзнанието за повтарящите се земни животи трябваше да отстъпи на заден план, така че човекът да се отнася сериозно и отговорно към внушавания отвсякъде един-единствен земен живот.
Но сега вече ние не можем да се придържаме към това положение; сега ние сме стигнали до тази точка от развитието, че без идеята за реинкарнациите напредъкът е невъзможен. Сега ние сме длъжни отново да внесем онези духовни елементи, които пробуждат съзнанието на човека за повтарящите се земни животи, ние сме длъжни да продължим зад кулисите на видимия свят суровата битка срещу всички, които искат съзнанието на човека да остане при старите елементи и при старите импулси. И ако човек иска да вникне в това, което става зад кулисите на видимия свят, ако изобщо иска да разбере посоката на мировата еволюция, той трябва да вземе участие в тази важна битка.
към текста >>
Сега ние сме длъжни отново да внесем онези духовни елементи, които пробуждат съзнанието на чо
век
а за повтарящите се земни животи, ние сме длъжни да продължим зад кулисите на видимия свят суровата битка срещу всички, които искат съзнанието на чо
век
а да остане при старите елементи и при старите импулси.
Естествено, в моите книги аз посочвам местата, където Библията говори по тази тема. Обаче въпросът не се свежда до това, дали Библията предлага едно достатъчно обширно разглеждане на реинкарнацията. Цялостното изложение в Библията е такова, че тя не се произнася направо по въпроса. За еволюцията на човечеството беше необходимо именно това: за известно време съзнанието за повтарящите се земни животи трябваше да отстъпи на заден план, така че човекът да се отнася сериозно и отговорно към внушавания отвсякъде един-единствен земен живот. Но сега вече ние не можем да се придържаме към това положение; сега ние сме стигнали до тази точка от развитието, че без идеята за реинкарнациите напредъкът е невъзможен.
Сега ние сме длъжни отново да внесем онези духовни елементи, които пробуждат съзнанието на човека за повтарящите се земни животи, ние сме длъжни да продължим зад кулисите на видимия свят суровата битка срещу всички, които искат съзнанието на човека да остане при старите елементи и при старите импулси.
И ако човек иска да вникне в това, което става зад кулисите на видимия свят, ако изобщо иска да разбере посоката на мировата еволюция, той трябва да вземе участие в тази важна битка.
към текста >>
И ако чо
век
иска да вникне в това, което става зад кулисите на видимия свят, ако изобщо иска да разбере посоката на мировата еволюция, той трябва да вземе участие в тази важна битка.
Обаче въпросът не се свежда до това, дали Библията предлага едно достатъчно обширно разглеждане на реинкарнацията. Цялостното изложение в Библията е такова, че тя не се произнася направо по въпроса. За еволюцията на човечеството беше необходимо именно това: за известно време съзнанието за повтарящите се земни животи трябваше да отстъпи на заден план, така че човекът да се отнася сериозно и отговорно към внушавания отвсякъде един-единствен земен живот. Но сега вече ние не можем да се придържаме към това положение; сега ние сме стигнали до тази точка от развитието, че без идеята за реинкарнациите напредъкът е невъзможен. Сега ние сме длъжни отново да внесем онези духовни елементи, които пробуждат съзнанието на човека за повтарящите се земни животи, ние сме длъжни да продължим зад кулисите на видимия свят суровата битка срещу всички, които искат съзнанието на човека да остане при старите елементи и при старите импулси.
И ако човек иска да вникне в това, което става зад кулисите на видимия свят, ако изобщо иска да разбере посоката на мировата еволюция, той трябва да вземе участие в тази важна битка.
към текста >>
Следователно чо
век
ът трябва да вземе участие в тази битка.
Само не бива да си представяме, че зад кулисите на сетивното битие е разположено нещо, в което бихме могли да потънем в дълбок и приятен сън. А по правило представите на материалистично настроените хора за Рая са точно такива. Те си представят най-вече следното: След като портата на смъртта се отвори, тогава ние ще имаме възможност добре да си поспим. Но вие знаете, че това не е така. Обаче и зад кулисите на сетивния свят нещата също не стоят така, че безусловно да се сбъдват само онези желания, които произтичат от личните предпочитания.
Следователно човекът трябва да вземе участие в тази битка.
към текста >>
Ето защо аз винаги съм подчертавал: Ние трябва да насърчаваме интересите, които един чо
век
би могъл да изпита към друг чо
век
, обаче в действителност това е просто невъзможно, без да сме приели в себе си светлината на Духовната наука.
Впрочем нека имаме предвид и още нещо: Ако хората не биха се възпротивявали, ако не биха настръхвали срещу възможността да надникнат в тази битка, ако не биха били склонни да си обясняват събитията зад кулисите на сетивния свят според описанията на духовните изследователи, тогава светът щеше да им изглежда по съвсем друг начин.
Ето защо аз винаги съм подчертавал: Ние трябва да насърчаваме интересите, които един човек би могъл да изпита към друг човек, обаче в действителност това е просто невъзможно, без да сме приели в себе си светлината на Духовната наука.
Всеки човек влиза в някакви отношения с хората около себе си. И какво се получава: Ние общуваме с хората, които наричаме добри, общуваме с хора, които наричаме равнодушни, общуваме с хора, които наричаме лоши и които стават причина да изпитаме всевъзможни злини. Разбира се, в ежедневния живот не ни остава друго, освен да разчитаме на другите. Ако някой ти е ударил плесница и изпиташ желание да отвърнеш със същото, ти не можеш да се обърнеш към друг, освен към този, който те е ударил, нали така? Обаче днешното време не търпи такова схващане, такъв подход към нещата.
към текста >>
Всеки чо
век
влиза в някакви отношения с хората около себе си.
Впрочем нека имаме предвид и още нещо: Ако хората не биха се възпротивявали, ако не биха настръхвали срещу възможността да надникнат в тази битка, ако не биха били склонни да си обясняват събитията зад кулисите на сетивния свят според описанията на духовните изследователи, тогава светът щеше да им изглежда по съвсем друг начин. Ето защо аз винаги съм подчертавал: Ние трябва да насърчаваме интересите, които един човек би могъл да изпита към друг човек, обаче в действителност това е просто невъзможно, без да сме приели в себе си светлината на Духовната наука.
Всеки човек влиза в някакви отношения с хората около себе си.
И какво се получава: Ние общуваме с хората, които наричаме добри, общуваме с хора, които наричаме равнодушни, общуваме с хора, които наричаме лоши и които стават причина да изпитаме всевъзможни злини. Разбира се, в ежедневния живот не ни остава друго, освен да разчитаме на другите. Ако някой ти е ударил плесница и изпиташ желание да отвърнеш със същото, ти не можеш да се обърнеш към друг, освен към този, който те е ударил, нали така? Обаче днешното време не търпи такова схващане, такъв подход към нещата. И това вече се потвърждава; днешното време изисква друг подход, при който някой примерно казва: Добре, един човек лъже, друг човек върши такива или онакива дела.
към текста >>
И това вече се потвърждава; днешното време изисква друг подход, при който някой примерно казва: Добре, един чо
век
лъже, друг чо
век
върши такива или онакива дела.
Всеки човек влиза в някакви отношения с хората около себе си. И какво се получава: Ние общуваме с хората, които наричаме добри, общуваме с хора, които наричаме равнодушни, общуваме с хора, които наричаме лоши и които стават причина да изпитаме всевъзможни злини. Разбира се, в ежедневния живот не ни остава друго, освен да разчитаме на другите. Ако някой ти е ударил плесница и изпиташ желание да отвърнеш със същото, ти не можеш да се обърнеш към друг, освен към този, който те е ударил, нали така? Обаче днешното време не търпи такова схващане, такъв подход към нещата.
И това вече се потвърждава; днешното време изисква друг подход, при който някой примерно казва: Добре, един човек лъже, друг човек върши такива или онакива дела.
Естествено, в условията на физическия живот трябва да разчитаме на хората. Обаче важно е да не забравяме: В човешката душа си дават среща всевъзможни духовни импулси и фактически ние си имаме работа именно с тях. Естествено, ако някой удари някому плесница, не бива да си мислим, че зад извършителя е скрит някакъв демон; във физическия живот нещата имат физически измерения. Но така или иначе, за да разберем света, както и социалния живот, не е достатъчно да познаваме една или друга необходимост, която е валидна само в условията на физическия свят. Или с други думи: Днес човекът не може да се справи с живота, ако зад физическите събития той не разпознава – в цялата му конкретност – един реален духовен свят.
към текста >>
Или с други думи: Днес чо
век
ът не може да се справи с живота, ако зад физическите събития той не разпознава – в цялата му конкретност – един реален духовен свят.
И това вече се потвърждава; днешното време изисква друг подход, при който някой примерно казва: Добре, един човек лъже, друг човек върши такива или онакива дела. Естествено, в условията на физическия живот трябва да разчитаме на хората. Обаче важно е да не забравяме: В човешката душа си дават среща всевъзможни духовни импулси и фактически ние си имаме работа именно с тях. Естествено, ако някой удари някому плесница, не бива да си мислим, че зад извършителя е скрит някакъв демон; във физическия живот нещата имат физически измерения. Но така или иначе, за да разберем света, както и социалния живот, не е достатъчно да познаваме една или друга необходимост, която е валидна само в условията на физическия свят.
Или с други думи: Днес човекът не може да се справи с живота, ако зад физическите събития той не разпознава – в цялата му конкретност – един реален духовен свят.
Ето кое е важно; а в по-голямата си част хората изпитват към тези неща истински ужас.
към текста >>
И ако съзнанието приеме, че то също е арена за действие на всевъзможни духовни същества, тогава чо
век
ът е обвзет от чувството, че той ще се изгуби всред навалицата от духовни същества, че е като една торба, натъпкана с най-различни същества.
В известна степен този ужас е основателен. Ако вие не сте изцяло трезви, разсъдливи хора – естествено, тук такива няма – сигурно ще настръхнете при мисълта, че сте арена за действие на всевъзможни духовни същества, какъвто в действителност е случаят.
И ако съзнанието приеме, че то също е арена за действие на всевъзможни духовни същества, тогава човекът е обвзет от чувството, че той ще се изгуби всред навалицата от духовни същества, че е като една торба, натъпкана с най-различни същества.
Донякъде това чувство има своите основания; обаче в действителност човекът не може да го прогони, ако просто отрича, че е поставен всред такава навалица от духовни същества, ако – така да се каже – си затвори съзнанието за този факт и остане глух и ням пред реалността. Но помощ има, само че ние трябва да я потърсим другаде.
към текста >>
Донякъде това чувство има своите основания; обаче в действителност чо
век
ът не може да го прогони, ако просто отрича, че е поставен всред такава навалица от духовни същества, ако – така да се каже – си затвори съзнанието за този факт и остане глух и ням пред реалността.
В известна степен този ужас е основателен. Ако вие не сте изцяло трезви, разсъдливи хора – естествено, тук такива няма – сигурно ще настръхнете при мисълта, че сте арена за действие на всевъзможни духовни същества, какъвто в действителност е случаят. И ако съзнанието приеме, че то също е арена за действие на всевъзможни духовни същества, тогава човекът е обвзет от чувството, че той ще се изгуби всред навалицата от духовни същества, че е като една торба, натъпкана с най-различни същества.
Донякъде това чувство има своите основания; обаче в действителност човекът не може да го прогони, ако просто отрича, че е поставен всред такава навалица от духовни същества, ако – така да се каже – си затвори съзнанието за този факт и остане глух и ням пред реалността.
Но помощ има, само че ние трябва да я потърсим другаде.
към текста >>
Представете си, че чо
век
ът също може да бъде един вид „приемник”, какъвто иначе имаме при безжичния телеграф, следователно, един чо
век
, в който нахлуват вълните от въпросната битка, само че сега той е склонен да се включи не в духовния живот, а в мисловните навици на днешното време, които са изградени единствено върху естественонаучния мироглед.
Сега тук има един много съществен факт.
Представете си, че човекът също може да бъде един вид „приемник”, какъвто иначе имаме при безжичния телеграф, следователно, един човек, в който нахлуват вълните от въпросната битка, само че сега той е склонен да се включи не в духовния живот, а в мисловните навици на днешното време, които са изградени единствено върху естественонаучния мироглед.
И ако в наши дни човек не размисли сериозно върху тези неща, тогава той няма да получи нито лъч светлина и все повече ще затъва в песимизма на Ратенау. Вземете например следното: Представете си, че един човек като Лудендорф би бил професор по ботаника. Вероятно от него би станал един отличен професор по ботаника, вероятно би постигнал чудесни резултати в областта на ботаниката, би станал, както се казва, известна личност, би добил такава известност, която да задоволи неговото честолюбие, обаче тогава той в никакъв случай нямаше да причини толкова много нещастие на хората, както това стана в действителност. Той не беше поставен в ролята на един невинен професор по ботаника – невинен по отношение на мировите закономерности; вероятно той би измъчвал някои от тези, които е трябвало да държат изпити при него – но да приемем, че по отношение на мировите закономерности той би останал един невинен професор по ботаника: в този случай всичко би вървяло добре. Обаче нещата тръгват в друга посока и той става, както е прието да се казва, един „стратег”.
към текста >>
И ако в наши дни чо
век
не размисли сериозно върху тези неща, тогава той няма да получи нито лъч светлина и все повече ще затъва в песимизма на Ратенау.
Сега тук има един много съществен факт. Представете си, че човекът също може да бъде един вид „приемник”, какъвто иначе имаме при безжичния телеграф, следователно, един човек, в който нахлуват вълните от въпросната битка, само че сега той е склонен да се включи не в духовния живот, а в мисловните навици на днешното време, които са изградени единствено върху естественонаучния мироглед.
И ако в наши дни човек не размисли сериозно върху тези неща, тогава той няма да получи нито лъч светлина и все повече ще затъва в песимизма на Ратенау.
Вземете например следното: Представете си, че един човек като Лудендорф би бил професор по ботаника. Вероятно от него би станал един отличен професор по ботаника, вероятно би постигнал чудесни резултати в областта на ботаниката, би станал, както се казва, известна личност, би добил такава известност, която да задоволи неговото честолюбие, обаче тогава той в никакъв случай нямаше да причини толкова много нещастие на хората, както това стана в действителност. Той не беше поставен в ролята на един невинен професор по ботаника – невинен по отношение на мировите закономерности; вероятно той би измъчвал някои от тези, които е трябвало да държат изпити при него – но да приемем, че по отношение на мировите закономерности той би останал един невинен професор по ботаника: в този случай всичко би вървяло добре. Обаче нещата тръгват в друга посока и той става, както е прието да се казва, един „стратег”. И с качествата, заложени в него: да разсъждава единствено в рамките на естественонаучната призрачна мрежа, за която стана дума, той не може да издигне до съзнанието си това, което нахлуваше в душата му; защото този начин на мислене поначало не е годен да издига нагоре до съзнанието онова, което си пробива път долу в човешката душа.
към текста >>
Вземете например следното: Представете си, че един чо
век
като Лудендорф би бил професор по ботаника.
Сега тук има един много съществен факт. Представете си, че човекът също може да бъде един вид „приемник”, какъвто иначе имаме при безжичния телеграф, следователно, един човек, в който нахлуват вълните от въпросната битка, само че сега той е склонен да се включи не в духовния живот, а в мисловните навици на днешното време, които са изградени единствено върху естественонаучния мироглед. И ако в наши дни човек не размисли сериозно върху тези неща, тогава той няма да получи нито лъч светлина и все повече ще затъва в песимизма на Ратенау.
Вземете например следното: Представете си, че един човек като Лудендорф би бил професор по ботаника.
Вероятно от него би станал един отличен професор по ботаника, вероятно би постигнал чудесни резултати в областта на ботаниката, би станал, както се казва, известна личност, би добил такава известност, която да задоволи неговото честолюбие, обаче тогава той в никакъв случай нямаше да причини толкова много нещастие на хората, както това стана в действителност. Той не беше поставен в ролята на един невинен професор по ботаника – невинен по отношение на мировите закономерности; вероятно той би измъчвал някои от тези, които е трябвало да държат изпити при него – но да приемем, че по отношение на мировите закономерности той би останал един невинен професор по ботаника: в този случай всичко би вървяло добре. Обаче нещата тръгват в друга посока и той става, както е прието да се казва, един „стратег”. И с качествата, заложени в него: да разсъждава единствено в рамките на естественонаучната призрачна мрежа, за която стана дума, той не може да издигне до съзнанието си това, което нахлуваше в душата му; защото този начин на мислене поначало не е годен да издига нагоре до съзнанието онова, което си пробива път долу в човешката душа. За нещастие, това се отнася за по-голямата част от човечеството.
към текста >>
И така, той се оказа един от онези тридесет или четиридесет души, от които – външно погледнато – зависеше катастрофата, един чо
век
, който заемаше своя пост и просто настръхваше срещу каквото и да е признаване на духовния свят.
Вероятно от него би станал един отличен професор по ботаника, вероятно би постигнал чудесни резултати в областта на ботаниката, би станал, както се казва, известна личност, би добил такава известност, която да задоволи неговото честолюбие, обаче тогава той в никакъв случай нямаше да причини толкова много нещастие на хората, както това стана в действителност. Той не беше поставен в ролята на един невинен професор по ботаника – невинен по отношение на мировите закономерности; вероятно той би измъчвал някои от тези, които е трябвало да държат изпити при него – но да приемем, че по отношение на мировите закономерности той би останал един невинен професор по ботаника: в този случай всичко би вървяло добре. Обаче нещата тръгват в друга посока и той става, както е прието да се казва, един „стратег”. И с качествата, заложени в него: да разсъждава единствено в рамките на естественонаучната призрачна мрежа, за която стана дума, той не може да издигне до съзнанието си това, което нахлуваше в душата му; защото този начин на мислене поначало не е годен да издига нагоре до съзнанието онова, което си пробива път долу в човешката душа. За нещастие, това се отнася за по-голямата част от човечеството.
И така, той се оказа един от онези тридесет или четиридесет души, от които – външно погледнато – зависеше катастрофата, един човек, който заемаше своя пост и просто настръхваше срещу каквото и да е признаване на духовния свят.
Обаче днес ние вече се намираме в една епоха, когато хората, заемащи високи постове, неизбежно ще причиняват нещастия на човечеството, ако те настръхват срещу духовния свят и не искат да признаят намесата на духовните същества в човешкия живот. Изключително важно е да не забравяме този факт. Но дори и да не заемаха ръководни постове при тази военна катастрофа, огромен е броят на онези естественонаучно мислещи хора, които поради страх или други причини отблъскваха от себе си вълните на духовния живот, които чрез Духовете на Личността напираха към тях.
към текста >>
И един чо
век
като онзи, който посочих като пример, живя по такъв начин, че заглуши в себе си онова, което се носеше като бучене и тътен в душата му.
Тук е скрита причината, поради която толкова много личности проявиха пълно неразбиране на събитията и преценките им се оказаха толкова погрешни. Безкрайно трагично е, че хора като Лудендорф се приемаха като забележителни личности. Но така или иначе, цялостната преценка на хората беше помрачена поради току-що посочената от мен причина. Към човешките души се устремяват всевъзможни демонични същества, на които се приписва едно или друго, но фактически хората ги отблъскват, понеже носят в себе си призрачната мрежа на естественонаучно мислене, което не им позволява да вникнат в същността на нещата.
И един човек като онзи, който посочих като пример, живя по такъв начин, че заглуши в себе си онова, което се носеше като бучене и тътен в душата му.
А така стоят нещата и с повечето хора от нашето съвремие. Те сами, чрез едно или друго, което вършат, си запушват ушите за това, което всъщност кънти в техния вътрешен свят; един се кара със своя съсед, друг пише някаква тъпоумна ботаническа книга и така нататък. Те сами си запушват ушите за това, което всъщност кънти в техния вътрешен свят и което ги заплашва с разрушаване на личността; да, самата необходимост на световните събития ги заплашва с разрушаване на личността, понеже те се боят да влязат в битката, която днес се води зад кулисите на видимия свят и чиито вълни Духовете на Личността искат да прокарат в нашето време.
към текста >>
Той се различава от начина на мислене, до който днес чо
век
стига чрез обичайното наблюдение на природата.
Но признаването на духовния свят изисква една готовност да се справим с въпроса, който ние обсъждаме именно днес. Наистина е необходимо сериозно да подчертаем: Духовната наука не бива да се разглежда като някаква теория. Ако гледате на нея като на някаква теория, по-добре да се заемете с готварска книга или нещо подобно; защото самото съдържание в Духовната наука фактически не е най-същественото и най-важното. Преди всичко, нещата опират до начина на мислене, който ни позволява да стигнем до Духовната наука.
Той се различава от начина на мислене, до който днес човек стига чрез обичайното наблюдение на природата.
Общо взето има два начина, по които човек може да изгражда мислите си. Единият начин изисква разграничаване, разединяване, анализиране, неща, които именно днес играят толкова голяма роля в развитието на естествените науки. Всичко, което се казва, пише и върши в областта на естествените науки, се определя от аналитичния начин на мислене. Аналитичното мислене има нужда от точни, стегнати понятия. Ако днес някой иска да каже нещо, той го изсича с точни, стегнати понятия.
към текста >>
Общо взето има два начина, по които чо
век
може да изгражда мислите си.
Но признаването на духовния свят изисква една готовност да се справим с въпроса, който ние обсъждаме именно днес. Наистина е необходимо сериозно да подчертаем: Духовната наука не бива да се разглежда като някаква теория. Ако гледате на нея като на някаква теория, по-добре да се заемете с готварска книга или нещо подобно; защото самото съдържание в Духовната наука фактически не е най-същественото и най-важното. Преди всичко, нещата опират до начина на мислене, който ни позволява да стигнем до Духовната наука. Той се различава от начина на мислене, до който днес човек стига чрез обичайното наблюдение на природата.
Общо взето има два начина, по които човек може да изгражда мислите си.
Единият начин изисква разграничаване, разединяване, анализиране, неща, които именно днес играят толкова голяма роля в развитието на естествените науки. Всичко, което се казва, пише и върши в областта на естествените науки, се определя от аналитичния начин на мислене. Аналитичното мислене има нужда от точни, стегнати понятия. Ако днес някой иска да каже нещо, той го изсича с точни, стегнати понятия. Обаче тези понятия не са друго, освен едно разграничаване на едни неща от други неща.
към текста >>
Следователно, има един градивен, обединяващ, а не разединяващ начин на мислене, с чиято помощ чо
век
ът може да навлезе в свръхсетивния свят.
Той е коренно различен; първият разединява, вторият свързва, обединява и изгражда. Ако проследите по-внимателно това, което се опитвам да кажа в моите антропософски книги, вие ще се убедите: Важно е не толкова съдържанието – то винаги подлежи на различни интерпретации – а цялостното структуриране на света, както и коренно различното естество на самите представи. Този начин на мислене дава завършени образи за света, опитва се да очертае ясни контури, а чрез контурите поражда и усещането за цветовете. Този начин на мислене – за разлика от днешните естествени науки – не се основава на разграничаване и разединяване. Разликата в „как” е не по-малко важна от разликата в „какво”.
Следователно, има един градивен, обединяващ, а не разединяващ начин на мислене, с чиято помощ човекът може да навлезе в свръхсетивния свят.
Ако например разлистите книгата „Как се постигат познания за висшите светове”, където е очертан един такъв път към свръхсетивните светове, вие ще установите, че там всички мисли и представи предразполагат към един образно-градивен, обединяващ начин на мислене.
към текста >>
Но когато си служите с градивното мислене, с метаморфозиращото мислене, бих могъл да кажа и с Гьотевото мислене, каквото например виждаме и в оформлението на нашите колони и капители, когато вземете това образно-градивно мислене, характерно за всички книги, в които аз се опитах да представя Духовната наука, тогава вие виждате, че това мислене е тясно свързано със самия чо
век
.
Този начин на мислене е необходим за нашето съвремие, понеже той има едно точно определено качество. Когато вие мислите със силите на разграничението и разединението, както постъпват днешните учени, тогава вие мислите също както мислят определени Духове от ариманическия свят и тъкмо това позволява на тези ариманически Духове да проникнат във вашите души.
Но когато си служите с градивното мислене, с метаморфозиращото мислене, бих могъл да кажа и с Гьотевото мислене, каквото например виждаме и в оформлението на нашите колони и капители, когато вземете това образно-градивно мислене, характерно за всички книги, в които аз се опитах да представя Духовната наука, тогава вие виждате, че това мислене е тясно свързано със самия човек.
Образно-градивният начин, по който човекът работи вътре в себе си чрез своето мислене, изключва намесата на всякакви други духовни Същества, освен тези, които са необходими за нормалната общочовешка еволюция. Ето кое е същественото. По този начин, ако чрез Духовната наука намерите достъпа до образно-градивното мислене, вие никога няма да тръгнете по грешни пътища. Тогава вие никога няма да се изгубите всред различните духовни Същества, които се стремят да спечелят надмощие над вас. Естествено, те бродят из всички кътчета на вашата личност.
към текста >>
Образно-градивният начин, по който чо
век
ът работи вътре в себе си чрез своето мислене, изключва намесата на всякакви други духовни Същества, освен тези, които са необходими за нормалната общочовешка еволюция.
Този начин на мислене е необходим за нашето съвремие, понеже той има едно точно определено качество. Когато вие мислите със силите на разграничението и разединението, както постъпват днешните учени, тогава вие мислите също както мислят определени Духове от ариманическия свят и тъкмо това позволява на тези ариманически Духове да проникнат във вашите души. Но когато си служите с градивното мислене, с метаморфозиращото мислене, бих могъл да кажа и с Гьотевото мислене, каквото например виждаме и в оформлението на нашите колони и капители, когато вземете това образно-градивно мислене, характерно за всички книги, в които аз се опитах да представя Духовната наука, тогава вие виждате, че това мислене е тясно свързано със самия човек.
Образно-градивният начин, по който човекът работи вътре в себе си чрез своето мислене, изключва намесата на всякакви други духовни Същества, освен тези, които са необходими за нормалната общочовешка еволюция.
Ето кое е същественото. По този начин, ако чрез Духовната наука намерите достъпа до образно-градивното мислене, вие никога няма да тръгнете по грешни пътища. Тогава вие никога няма да се изгубите всред различните духовни Същества, които се стремят да спечелят надмощие над вас. Естествено, те бродят из всички кътчета на вашата личност. Обаче доколкото вие си служите с образно-градивното мислене, доколкото полагате усилия не да разединявате и раздробявате фактите, а да мислите според импулсите на модерната Духовна наука, вие няма да се измъчвате от чувството на вътрешна празнота.
към текста >>
И за борбата, която се води там долу, не съществува друго противодействие, освен следното: Чрез образно-градивното мислене чо
век
ът да опознае себе си и вътрешно да изживее тази битка.
Нека да повторя: Тази вълна не може да бъде удържана, дори и хората да си затварят очите, дори и да се съпротивляват, дори и да я отблъскват. И тогава идва това, което фактически доведе до сегашната катастрофа: непризнаването на духовния свят. Тази е причината както за днешните катастрофални събития, така и за днешното катастрофално състояние на човешките души.
И за борбата, която се води там долу, не съществува друго противодействие, освен следното: Чрез образно-градивното мислене човекът да опознае себе си и вътрешно да изживее тази битка.
В противен случай борбата ще се настани трайно във външния свят. Ето защо трябва да заявим: Наистина не е редно, когато хората отказват да се приближат към духовните първопричини на днешната световна катастрофа. Защото вие виждате: В това, което казвам, има нещо съвсем ново; и то е съобразено с една нова вълна от духовния свят, която се приближава към съвременния човек, пораждайки у него особен род представи. Когато си служим с мисли, съставени според образеца на естествените науки, ние просто се оказваме недорасли за нашето време. И ако искаме да внесем порядък само в това, което ни предлага физическият свят, ако размишляваме само върху това, което се случва във физическия свят и ако не даваме път на нищо друго, тогава ние разрушаваме себе си.
към текста >>
Защото вие виждате: В това, което казвам, има нещо съвсем ново; и то е съобразено с една нова вълна от духовния свят, която се приближава към съвременния чо
век
, пораждайки у него особен род представи.
И тогава идва това, което фактически доведе до сегашната катастрофа: непризнаването на духовния свят. Тази е причината както за днешните катастрофални събития, така и за днешното катастрофално състояние на човешките души. И за борбата, която се води там долу, не съществува друго противодействие, освен следното: Чрез образно-градивното мислене човекът да опознае себе си и вътрешно да изживее тази битка. В противен случай борбата ще се настани трайно във външния свят. Ето защо трябва да заявим: Наистина не е редно, когато хората отказват да се приближат към духовните първопричини на днешната световна катастрофа.
Защото вие виждате: В това, което казвам, има нещо съвсем ново; и то е съобразено с една нова вълна от духовния свят, която се приближава към съвременния човек, пораждайки у него особен род представи.
Когато си служим с мисли, съставени според образеца на естествените науки, ние просто се оказваме недорасли за нашето време. И ако искаме да внесем порядък само в това, което ни предлага физическият свят, ако размишляваме само върху това, което се случва във физическия свят и ако не даваме път на нищо друго, тогава ние разрушаваме себе си. Ето защо не бива да се учудваме, че след като не можем да спечелим битката в духовния свят, тя се пренася във физическия живот и се разразява във всеки отделен човек. И ако ние не искаме да я проведем в човешката душа, тогава тя се превръща във война на един човек срещу друг човек, във война на един народ срещу друг народ. Това, което става във физическия свят е само едно отражение на ставащото в духовния свят: Човекът или повежда тази борба в собствената си душа, тоест задълбочава своя духовен живот, или – ако си послужим с езика на съвремието – борбата се промъква през съзнанието като през една решетка, засягайки главно тези, които не признават човешката душа, причинява всичко онова, което днес вие сами виждате с очите си.
към текста >>
Ето защо не бива да се учудваме, че след като не можем да спечелим битката в духовния свят, тя се пренася във физическия живот и се разразява във всеки отделен чо
век
.
В противен случай борбата ще се настани трайно във външния свят. Ето защо трябва да заявим: Наистина не е редно, когато хората отказват да се приближат към духовните първопричини на днешната световна катастрофа. Защото вие виждате: В това, което казвам, има нещо съвсем ново; и то е съобразено с една нова вълна от духовния свят, която се приближава към съвременния човек, пораждайки у него особен род представи. Когато си служим с мисли, съставени според образеца на естествените науки, ние просто се оказваме недорасли за нашето време. И ако искаме да внесем порядък само в това, което ни предлага физическият свят, ако размишляваме само върху това, което се случва във физическия свят и ако не даваме път на нищо друго, тогава ние разрушаваме себе си.
Ето защо не бива да се учудваме, че след като не можем да спечелим битката в духовния свят, тя се пренася във физическия живот и се разразява във всеки отделен човек.
И ако ние не искаме да я проведем в човешката душа, тогава тя се превръща във война на един човек срещу друг човек, във война на един народ срещу друг народ. Това, което става във физическия свят е само едно отражение на ставащото в духовния свят: Човекът или повежда тази борба в собствената си душа, тоест задълбочава своя духовен живот, или – ако си послужим с езика на съвремието – борбата се промъква през съзнанието като през една решетка, засягайки главно тези, които не признават човешката душа, причинява всичко онова, което днес вие сами виждате с очите си. Ако размислите по-дълбоко върху тези неща, вие ще се съгласите: Днешното човечество просто е задължено да се обърне към Духа и че това се изисква по необходимост от световните събития в наши дни.
към текста >>
И ако ние не искаме да я проведем в човешката душа, тогава тя се превръща във война на един чо
век
срещу друг чо
век
, във война на един народ срещу друг народ.
Ето защо трябва да заявим: Наистина не е редно, когато хората отказват да се приближат към духовните първопричини на днешната световна катастрофа. Защото вие виждате: В това, което казвам, има нещо съвсем ново; и то е съобразено с една нова вълна от духовния свят, която се приближава към съвременния човек, пораждайки у него особен род представи. Когато си служим с мисли, съставени според образеца на естествените науки, ние просто се оказваме недорасли за нашето време. И ако искаме да внесем порядък само в това, което ни предлага физическият свят, ако размишляваме само върху това, което се случва във физическия свят и ако не даваме път на нищо друго, тогава ние разрушаваме себе си. Ето защо не бива да се учудваме, че след като не можем да спечелим битката в духовния свят, тя се пренася във физическия живот и се разразява във всеки отделен човек.
И ако ние не искаме да я проведем в човешката душа, тогава тя се превръща във война на един човек срещу друг човек, във война на един народ срещу друг народ.
Това, което става във физическия свят е само едно отражение на ставащото в духовния свят: Човекът или повежда тази борба в собствената си душа, тоест задълбочава своя духовен живот, или – ако си послужим с езика на съвремието – борбата се промъква през съзнанието като през една решетка, засягайки главно тези, които не признават човешката душа, причинява всичко онова, което днес вие сами виждате с очите си. Ако размислите по-дълбоко върху тези неща, вие ще се съгласите: Днешното човечество просто е задължено да се обърне към Духа и че това се изисква по необходимост от световните събития в наши дни.
към текста >>
Това, което става във физическия свят е само едно отражение на ставащото в духовния свят: Чо
век
ът или повежда тази борба в собствената си душа, тоест задълбочава своя духовен живот, или – ако си послужим с езика на съвремието – борбата се промъква през съзнанието като през една решетка, засягайки главно тези, които не признават човешката душа, причинява всичко онова, което днес вие сами виждате с очите си.
Защото вие виждате: В това, което казвам, има нещо съвсем ново; и то е съобразено с една нова вълна от духовния свят, която се приближава към съвременния човек, пораждайки у него особен род представи. Когато си служим с мисли, съставени според образеца на естествените науки, ние просто се оказваме недорасли за нашето време. И ако искаме да внесем порядък само в това, което ни предлага физическият свят, ако размишляваме само върху това, което се случва във физическия свят и ако не даваме път на нищо друго, тогава ние разрушаваме себе си. Ето защо не бива да се учудваме, че след като не можем да спечелим битката в духовния свят, тя се пренася във физическия живот и се разразява във всеки отделен човек. И ако ние не искаме да я проведем в човешката душа, тогава тя се превръща във война на един човек срещу друг човек, във война на един народ срещу друг народ.
Това, което става във физическия свят е само едно отражение на ставащото в духовния свят: Човекът или повежда тази борба в собствената си душа, тоест задълбочава своя духовен живот, или – ако си послужим с езика на съвремието – борбата се промъква през съзнанието като през една решетка, засягайки главно тези, които не признават човешката душа, причинява всичко онова, което днес вие сами виждате с очите си.
Ако размислите по-дълбоко върху тези неща, вие ще се съгласите: Днешното човечество просто е задължено да се обърне към Духа и че това се изисква по необходимост от световните събития в наши дни.
към текста >>
Ето защо те предпочитат нещата да се доказват без присъствието на чо
век
а.
Но замислете се, че трябва да си представите, да обхванете с поглед хиляда или един милион! А да ги пресметнете – това е съвсем лесно, понеже ще съставите уравнението и така нататък. Вие нямате нужда от вашата интелигентност, за да проследявате подробностите на това, което вършите. Обаче днес хората много обичат, когато може да им се докаже нещо по такъв начин, че да няма нужда от никаква интелигентност. И ако някой поиска от тях да проследят отделните етапи на доказването, от това им става ужасно неприятно.
Ето защо те предпочитат нещата да се доказват без присъствието на човека.
Те биха желали дори и духовния свят да им бъде доказан нагледно, сякаш самите те се разхождат в него, какъвто е случаят със спиритизма. За тях е непоносимо изискването на Духовната наука, според което човекът трябва активно да присъства във всеки отделен етап на доказването. А без този елемент истинската Духовна наука е немислима. Но хората са силно привлечени от старата Духовна наука и други подобни неща. Те обичат ритуалите, за които казват: Ето, те се разгръщат пред очите ни и нашата интелигентност тук не е нужна, не е нужно да си изработваме каквито и да е представи, за да участваме в ритуалите.
към текста >>
За тях е непоносимо изискването на Духовната наука, според което чо
век
ът трябва активно да присъства във всеки отделен етап на доказването.
Вие нямате нужда от вашата интелигентност, за да проследявате подробностите на това, което вършите. Обаче днес хората много обичат, когато може да им се докаже нещо по такъв начин, че да няма нужда от никаква интелигентност. И ако някой поиска от тях да проследят отделните етапи на доказването, от това им става ужасно неприятно. Ето защо те предпочитат нещата да се доказват без присъствието на човека. Те биха желали дори и духовния свят да им бъде доказан нагледно, сякаш самите те се разхождат в него, какъвто е случаят със спиритизма.
За тях е непоносимо изискването на Духовната наука, според което човекът трябва активно да присъства във всеки отделен етап на доказването.
А без този елемент истинската Духовна наука е немислима. Но хората са силно привлечени от старата Духовна наука и други подобни неща. Те обичат ритуалите, за които казват: Ето, те се разгръщат пред очите ни и нашата интелигентност тук не е нужна, не е нужно да си изработваме каквито и да е представи, за да участваме в ритуалите. Но модерната Духовна наука изисква тъкмо това: Да следим отделните подробности!
към текста >>
Да вникнем в тайната, че едно и също нещо може да действа по коренно различен начин при един или друг чо
век
, е извънредно важно.
Това се дължи на обстоятелството, че водещите агитатори стигнаха до един изключително важен извод, до нещо, което хората не искаха да видят. Но когато хора като тези агитатори ариманически осъзнаят нещо, тогава те могат да въздействат върху другите изключително силно. Те стигнаха до извода, че нещо, което е изразено с едни и същи думи, действа по абсолютно различен начин, в зависимост от това, дали го чуват полицейските служители с тяхното апаратно мислене, или го чуват хората от народа. Едно и също изречение, ако бъде казано както трябва, за полицейският служител ще прозвучи съвсем безобидно, докато при определени обстоятелства всред народа то ще раздвижи умовете в посока на социалистическите идеи. Впрочем, там се издаваха не такива статии, каквито сега четем в Швейцария, а се разпространяваха книги или брошури върху ботаниката, върху растенията, които поради самия начин на изложението просто трогваха душите, така че фактически през 1917 година Русия се оказа подготвена за революцията.
Да вникнем в тайната, че едно и също нещо може да действа по коренно различен начин при един или друг човек, е извънредно важно.
Впрочем, тези неща бяха внимателно проучени и резултатите от тези проучвания са много характерни за нашата епоха. Те са израз на онези сили, които най-много се възпротивяват срещу духовно-научното познание. В момента аз не бих могъл да дам по-добър пример за съпротивата срещу същинския праелемент на духовното, от книгите на Николай Рубакин. Изцяло отхвърляйки живите сили на Духовната наука, той се опитва да изследва човешката душа по един съвършено нов начин: той се придържа към интелигентността, описва нейните проявления, но в същото време, изключва същинската й активност. Стремежите на един такъв човек се свеждат до следното: В наши дни всичко трябва да се върши интелигентно, обаче без да се впряга субективната интелигентност.
към текста >>
Стремежите на един такъв чо
век
се свеждат до следното: В наши дни всичко трябва да се върши интелигентно, обаче без да се впряга субективната интелигентност.
Да вникнем в тайната, че едно и също нещо може да действа по коренно различен начин при един или друг човек, е извънредно важно. Впрочем, тези неща бяха внимателно проучени и резултатите от тези проучвания са много характерни за нашата епоха. Те са израз на онези сили, които най-много се възпротивяват срещу духовно-научното познание. В момента аз не бих могъл да дам по-добър пример за съпротивата срещу същинския праелемент на духовното, от книгите на Николай Рубакин. Изцяло отхвърляйки живите сили на Духовната наука, той се опитва да изследва човешката душа по един съвършено нов начин: той се придържа към интелигентността, описва нейните проявления, но в същото време, изключва същинската й активност.
Стремежите на един такъв човек се свеждат до следното: В наши дни всичко трябва да се върши интелигентно, обаче без да се впряга субективната интелигентност.
И ето какво се опита да постигне той.
към текста >>
Сега се действа не само субективно, а като се използва собствената интелигентност, както е при смятането, но се действа чрез това, което властва като интелигентност, обаче не и като интелигентност, която един чо
век
може да приложи спрямо друг чо
век
, а при пълно изключване на интелигентността.
И то съвсем независимо от това, дали книгите са ботанически, математически, политически, социалистически или анархически; гледа се съдържанието, но хората не отчитат факта, че съдържанието е само една част от цялото. После той ги кара да се замислят, как книгата оказва въздействие чрез красотата на изказа, или чрез това, че издава темперамента на своя автор, или че е написана скучно; следователно, все качества, чрез които читателят открива обективно действащата интелигентност, която може да се установи в книгите чисто статистически. Цялата работа е в това, действащата интелигентност днес да бъде видяна главно в процесите на нейното възприемане. Ако бихме култивирали такова научно мислене, ние бихме могли, примерно, да напишем една изключително новаторска книга за Юпитер, също и една книга за предния десен крак на майския бръмбар, и тя би постигнала същата цел, каквато си поставя и книгата за Юпитер. Защото тук е важно не какво се казва, а как се казва, като по този начин се открива това, което обективно работи всред човечеството като интелигентност, без обаче хората да го осъзнават.
Сега се действа не само субективно, а като се използва собствената интелигентност, както е при смятането, но се действа чрез това, което властва като интелигентност, обаче не и като интелигентност, която един човек може да приложи спрямо друг човек, а при пълно изключване на интелигентността.
към текста >>
А е необходимо тъкмо обратното: Чо
век
ът съзнателно – съзнавайки и епохата, в която живее – да възприема духовния свят.
Днес хората биха могли да създадат дори един университет, който с помощта на едно такова мислене да си постави следната задача: Да произвежда революционна пропаганда просто следвайки очертаната от мен линия. А такива стремежи днес наистина съществуват. Фактически всичките следват правилото: В епохата на интелигентността те да не допускат хората до тази интелигентност, а да ги изхвърлят извън нея!
А е необходимо тъкмо обратното: Човекът съзнателно – съзнавайки и епохата, в която живее – да възприема духовния свят.
През настоящата епоха, както и в идващото време, спасението на човечеството ще зависи само то това: с доверие и смелост да предостави съдбата си на духовния свят. Нито изпитването на дарбите, нито статистическото проучване на книги и читатели ще ни открие това, което живее в човечеството; необходимо е нещо друго. Защото накъде вървят нещата днес? Казано с тривиални думи: Всички стремежи, както тези на Рубакин, така и други подобни, водят до там, че днешният човек всъщност иска да излезе от своята кожа, понеже той е вкаран в кожата на необходимостта, където си служи със своята собствена интелигентност, но без да я прилага спрямо духовния живот. Човекът не би искал да остане в очертанията на своето тяло, не би искал да живее затворен в кожата си, понеже той знае: Вътре в кожата му живее нещо живо, обаче срещата с него е неприятна!
към текста >>
Казано с тривиални думи: Всички стремежи, както тези на Рубакин, така и други подобни, водят до там, че днешният чо
век
всъщност иска да излезе от своята кожа, понеже той е вкаран в кожата на необходимостта, където си служи със своята собствена интелигентност, но без да я прилага спрямо духовния живот.
Фактически всичките следват правилото: В епохата на интелигентността те да не допускат хората до тази интелигентност, а да ги изхвърлят извън нея! А е необходимо тъкмо обратното: Човекът съзнателно – съзнавайки и епохата, в която живее – да възприема духовния свят. През настоящата епоха, както и в идващото време, спасението на човечеството ще зависи само то това: с доверие и смелост да предостави съдбата си на духовния свят. Нито изпитването на дарбите, нито статистическото проучване на книги и читатели ще ни открие това, което живее в човечеството; необходимо е нещо друго. Защото накъде вървят нещата днес?
Казано с тривиални думи: Всички стремежи, както тези на Рубакин, така и други подобни, водят до там, че днешният човек всъщност иска да излезе от своята кожа, понеже той е вкаран в кожата на необходимостта, където си служи със своята собствена интелигентност, но без да я прилага спрямо духовния живот.
Човекът не би искал да остане в очертанията на своето тяло, не би искал да живее затворен в кожата си, понеже той знае: Вътре в кожата му живее нещо живо, обаче срещата с него е неприятна! Ето защо той иска да излезе извън тялото! Той би искал да обективира интелигентността, той би искал да излезе извън тялото и да застане редом с него, така че вълните на духовния свят да преминат през него. Но това е същото, за което говори Духовната наука: една наука, която не може да остане затворена в тялото, а не иска извън него по такъв неправдоподобен начин и чрез такива експерименти, за които ви споменах. Но хората вече усещат този порив в душите си.
към текста >>
Чо
век
ът не би искал да остане в очертанията на своето тяло, не би искал да живее затворен в кожата си, понеже той знае: Вътре в кожата му живее нещо живо, обаче срещата с него е неприятна!
А е необходимо тъкмо обратното: Човекът съзнателно – съзнавайки и епохата, в която живее – да възприема духовния свят. През настоящата епоха, както и в идващото време, спасението на човечеството ще зависи само то това: с доверие и смелост да предостави съдбата си на духовния свят. Нито изпитването на дарбите, нито статистическото проучване на книги и читатели ще ни открие това, което живее в човечеството; необходимо е нещо друго. Защото накъде вървят нещата днес? Казано с тривиални думи: Всички стремежи, както тези на Рубакин, така и други подобни, водят до там, че днешният човек всъщност иска да излезе от своята кожа, понеже той е вкаран в кожата на необходимостта, където си служи със своята собствена интелигентност, но без да я прилага спрямо духовния живот.
Човекът не би искал да остане в очертанията на своето тяло, не би искал да живее затворен в кожата си, понеже той знае: Вътре в кожата му живее нещо живо, обаче срещата с него е неприятна!
Ето защо той иска да излезе извън тялото! Той би искал да обективира интелигентността, той би искал да излезе извън тялото и да застане редом с него, така че вълните на духовния свят да преминат през него. Но това е същото, за което говори Духовната наука: една наука, която не може да остане затворена в тялото, а не иска извън него по такъв неправдоподобен начин и чрез такива експерименти, за които ви споменах. Но хората вече усещат този порив в душите си. Всъщност, те трябва да приемат едно знание, което произтича от здравото разбиране на човешката душа.
към текста >>
Само че в този случай чо
век
ът не се обръща към най-дълбоките пластове на душата си и изобщо не навлиза в конкретния духовен свят, както това прави Духовната наука.
Хората пишат за човешката любов, за християнството, пишат на всевъзможни теми. Това, което пишат, е много красиво, и хората, които го четат, също го намират за много красиво. И въпреки това, то не е нищо друго, освен празния звук на отдавна изтъркани понятия. Тези понятия се въртят на празни обороти в главите и сърцата и те примамват като захаросан сладкиш авторите и читателите, които са сладострастно влюбени в такива думи. Колко прекрасно е да потънем в мечти, когато чуваме: Христос говори за любовта към ближните, християнството трябва отново да разцъфне и така нататък.
Само че в този случай човекът не се обръща към най-дълбоките пластове на душата си и изобщо не навлиза в конкретния духовен свят, както това прави Духовната наука.
Обаче нещата опират тъкмо до това: Да се прояви сериозност в тези неща. Когато се отнасяме към тях само теоретично и не вършим нищо друго, освен да се възхищаваме от идеите на Удроу Уилсън или да затъваме в национален шовинизъм, и говорим с езика на ежедневието, тогава катастрофалното положение остава непроменено. И то ще продължи, докато хората поискат действително да възприемат духовния свят по начина, по който духовният свят трябва да бъде възприеман днес: съзнателно, без нерешителност, без страх.
към текста >>
И днес основната мисъл, понижаваща съзнанието на човечеството е тази, че след като някои от държавните мъже се оттеглиха, Уилсън е най-подходящият чо
век
за определяне на световното бъдеще.
Така че, когато поглеждаме към новата година, от една страна ние виждаме как хората могат само да понижават своето съзнание, да се отдават на политически пророчества, да сключват съюзи между народите, които би трябвало да премахнат войните от лицето на Земята. Естествено – въпреки уверенията, че не трябва да се стига до един нов „Виенски конгрес” – хората днес вече започнаха да си казват, че биха били радостни, ако Версайският конгрес осигури също толкова месеци мир, колкото и Виенският конгрес. Да, хората привличат мисли, които понижават съзнанието им.
И днес основната мисъл, понижаваща съзнанието на човечеството е тази, че след като някои от държавните мъже се оттеглиха, Уилсън е най-подходящият човек за определяне на световното бъдеще.
Той е великият мъж, нали така? Един човек, който смята, че четиринадесет абстрактни точки ще са в състояние да превърнат Земята в един рай! Но колко удобно е това, колко удобна е мисълта, която понижава съзнанието. Колко по-неудобно е да си кажеш: Ако пред нас не бива да се очертават такива перспективи, каквито виждаше Ратенау, тогава ще е необходимо възможно по-голям брой хора да стигнат до признаване на духовния свят. И ако съумеем да пробудим у себе си такова усещане за св.
към текста >>
Един чо
век
, който смята, че четиринадесет абстрактни точки ще са в състояние да превърнат Земята в един рай!
Така че, когато поглеждаме към новата година, от една страна ние виждаме как хората могат само да понижават своето съзнание, да се отдават на политически пророчества, да сключват съюзи между народите, които би трябвало да премахнат войните от лицето на Земята. Естествено – въпреки уверенията, че не трябва да се стига до един нов „Виенски конгрес” – хората днес вече започнаха да си казват, че биха били радостни, ако Версайският конгрес осигури също толкова месеци мир, колкото и Виенският конгрес. Да, хората привличат мисли, които понижават съзнанието им. И днес основната мисъл, понижаваща съзнанието на човечеството е тази, че след като някои от държавните мъже се оттеглиха, Уилсън е най-подходящият човек за определяне на световното бъдеще. Той е великият мъж, нали така?
Един човек, който смята, че четиринадесет абстрактни точки ще са в състояние да превърнат Земята в един рай!
Но колко удобно е това, колко удобна е мисълта, която понижава съзнанието. Колко по-неудобно е да си кажеш: Ако пред нас не бива да се очертават такива перспективи, каквито виждаше Ратенау, тогава ще е необходимо възможно по-голям брой хора да стигнат до признаване на духовния свят. И ако съумеем да пробудим у себе си такова усещане за св. Силвестър, каквото се опитахме да постигнем тази вечер, тогава не малко души биха изживели истината за този наш празник така, че биха си казали: Да, ако застинем в онези мисли, с които човечеството е свикнало, и в онова, което намира сили не само всред един народ, а всред всички народи по Земята, тогава перспективата на Ратенау ще се окаже вярна. – А тя не бива да се оказва вярна!
към текста >>
Обаче всичко това трябва да бъде усетено като едно вътрешно прозрение, съпровождащо духовното израстване на чо
век
а.
Обаче всичко това трябва да бъде усетено като едно вътрешно прозрение, съпровождащо духовното израстване на човека.
И никакво взиране във външния свят, никакви клетви за вярност, каквито се подготвят сега, няма да спасят да човечеството; това може да бъде постигнато единствено с придържане към Духа, с упование в Духа, с действия в името на Духа.
към текста >>
8.
Съдържание
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които чо
век
запазва в живота след смъртта.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят.
Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта.
Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането. Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които чо
век
носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта.
Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането.
Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
9.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Знаем, че във всяко човешко същество, което срещаме в сетивния свят и което застава пред сетивните ни органи, трябва под повърхността му да разпознаваме истинския вътрешен чо
век
.
Точно сега, когато тук, в Цюрих, изнасям публични лекции върху социалния въпрос[1], може би е най-удачно в нашата научна група да се занимаем с вътрешния аспект на този социален проблем, който е извънредно важен в наше време.
Знаем, че във всяко човешко същество, което срещаме в сетивния свят и което застава пред сетивните ни органи, трябва под повърхността му да разпознаваме истинския вътрешен човек.
По начало осъзнаваме този вътрешен човек едва когато признаем, че той изконно е свързан и принадлежи към всичко, което е сродно с човешката природа и с мъдростта, от която е изтъкан и изпълнен светът.
към текста >>
По начало осъзнаваме този вътрешен чо
век
едва когато признаем, че той изконно е свързан и принадлежи към всичко, което е сродно с човешката природа и с мъдростта, от която е изтъкан и изпълнен светът.
Точно сега, когато тук, в Цюрих, изнасям публични лекции върху социалния въпрос[1], може би е най-удачно в нашата научна група да се занимаем с вътрешния аспект на този социален проблем, който е извънредно важен в наше време. Знаем, че във всяко човешко същество, което срещаме в сетивния свят и което застава пред сетивните ни органи, трябва под повърхността му да разпознаваме истинския вътрешен човек.
По начало осъзнаваме този вътрешен човек едва когато признаем, че той изконно е свързан и принадлежи към всичко, което е сродно с човешката природа и с мъдростта, от която е изтъкан и изпълнен светът.
към текста >>
Припомнете си опита ми да очертая антропософските възгледи — спомнете си всичко, което сте чели в моята „Тайна наука“[2] — и ще разберете следното: Еволюцията на Земята не само е свързана с чо
век
а, но я разглеждаме като продължение на по-ранни, така да ги наречем, инкарнации на нашата планета Земя.
Просто помислете, скъпи приятели, колко различен е антропософският мироглед относно света – и особено по отношение на човешкото същество — в сравнение с обичайните възгледи!
Припомнете си опита ми да очертая антропософските възгледи — спомнете си всичко, което сте чели в моята „Тайна наука“[2] — и ще разберете следното: Еволюцията на Земята не само е свързана с човека, но я разглеждаме като продължение на по-ранни, така да ги наречем, инкарнации на нашата планета Земя.
Нашата сегашна еволюция на Земята е продължение на еволюцията на Старата Луна, тя пък е продължение на Старото Слънце, а Старото Слънце — на Стария Сатурн. След това помислете за всичко, което е било необходимо, за да се постигне тази планетарна еволюция до днешното ѝ състояние Земя, и ще си кажете: През целия този космически процес човекът винаги е присъствал. Човекът участва във всеки негов етап. Всички сили и събития в космоса са съсредоточени върху човека — ето как трябва да приемаме това.
към текста >>
След това помислете за всичко, което е било необходимо, за да се постигне тази планетарна еволюция до днешното ѝ състояние Земя, и ще си кажете: През целия този космически процес чо
век
ът винаги е присъствал.
Просто помислете, скъпи приятели, колко различен е антропософският мироглед относно света – и особено по отношение на човешкото същество — в сравнение с обичайните възгледи! Припомнете си опита ми да очертая антропософските възгледи — спомнете си всичко, което сте чели в моята „Тайна наука“[2] — и ще разберете следното: Еволюцията на Земята не само е свързана с човека, но я разглеждаме като продължение на по-ранни, така да ги наречем, инкарнации на нашата планета Земя. Нашата сегашна еволюция на Земята е продължение на еволюцията на Старата Луна, тя пък е продължение на Старото Слънце, а Старото Слънце — на Стария Сатурн.
След това помислете за всичко, което е било необходимо, за да се постигне тази планетарна еволюция до днешното ѝ състояние Земя, и ще си кажете: През целия този космически процес човекът винаги е присъствал.
Човекът участва във всеки негов етап. Всички сили и събития в космоса са съсредоточени върху човека — ето как трябва да приемаме това.
към текста >>
Чо
век
ът участва във всеки негов етап.
Просто помислете, скъпи приятели, колко различен е антропософският мироглед относно света – и особено по отношение на човешкото същество — в сравнение с обичайните възгледи! Припомнете си опита ми да очертая антропософските възгледи — спомнете си всичко, което сте чели в моята „Тайна наука“[2] — и ще разберете следното: Еволюцията на Земята не само е свързана с човека, но я разглеждаме като продължение на по-ранни, така да ги наречем, инкарнации на нашата планета Земя. Нашата сегашна еволюция на Земята е продължение на еволюцията на Старата Луна, тя пък е продължение на Старото Слънце, а Старото Слънце — на Стария Сатурн. След това помислете за всичко, което е било необходимо, за да се постигне тази планетарна еволюция до днешното ѝ състояние Земя, и ще си кажете: През целия този космически процес човекът винаги е присъствал.
Човекът участва във всеки негов етап.
Всички сили и събития в космоса са съсредоточени върху човека — ето как трябва да приемаме това.
към текста >>
Всички сили и събития в космоса са съсредоточени върху чо
век
а — ето как трябва да приемаме това.
Просто помислете, скъпи приятели, колко различен е антропософският мироглед относно света – и особено по отношение на човешкото същество — в сравнение с обичайните възгледи! Припомнете си опита ми да очертая антропософските възгледи — спомнете си всичко, което сте чели в моята „Тайна наука“[2] — и ще разберете следното: Еволюцията на Земята не само е свързана с човека, но я разглеждаме като продължение на по-ранни, така да ги наречем, инкарнации на нашата планета Земя. Нашата сегашна еволюция на Земята е продължение на еволюцията на Старата Луна, тя пък е продължение на Старото Слънце, а Старото Слънце — на Стария Сатурн. След това помислете за всичко, което е било необходимо, за да се постигне тази планетарна еволюция до днешното ѝ състояние Земя, и ще си кажете: През целия този космически процес човекът винаги е присъствал. Човекът участва във всеки негов етап.
Всички сили и събития в космоса са съсредоточени върху човека — ето как трябва да приемаме това.
към текста >>
В един от разговорите между Капезий и Посветения, това е в една от моите мистерийни драми, специално се опитах да покажа какво впечатление би трябвало да има у всекиго, ако той действително разбира, че всички йерархии на боговете и всички сили на всемира са съсредоточени върху задачата да поставят чо
век
а в центъра на тяхната творческа дейност.
В един от разговорите между Капезий и Посветения, това е в една от моите мистерийни драми, специално се опитах да покажа какво впечатление би трябвало да има у всекиго, ако той действително разбира, че всички йерархии на боговете и всички сили на всемира са съсредоточени върху задачата да поставят човека в центъра на тяхната творческа дейност.
към текста >>
Относно този напълно верен мироглед изтъкнах още, че е много важно да се подчертае необходимостта от скромност у чо
век
а — че е съществено важно да си казваме отново и отново: „Да, ако съзнателно изживеем цялото си същество в неговата връзка с космоса и ако се проявим изцяло, тогава ще се изявим като микрокосмос!
Относно този напълно верен мироглед изтъкнах още, че е много важно да се подчертае необходимостта от скромност у човека — че е съществено важно да си казваме отново и отново: „Да, ако съзнателно изживеем цялото си същество в неговата връзка с космоса и ако се проявим изцяло, тогава ще се изявим като микрокосмос!
Но в действителност сега до каква степен сме способни да добиваме познание или опит, или да проявяваме онова, което сме като човешки същества в най-висшия смисъл? “ Всеки път, когато си дадем ясна сметка за нашата същност, ние се раздвояваме между гордостта и скромността.
към текста >>
И никога не можем достатъчно сериозно да опишем космическата отговорност, която трябва да завладее чо
век
а, ако той осъзнава връзката между целия всемир и човешкото същество.
Със сигурност ние не трябва да допускаме проява на гордост, но също така не трябва и да се поддаваме на прекомерна скромност. Може да се смята за истинско поражение, ако знаем нашето място в света от космическа гледна точка, но се провалим да изпълним задачите си по най-добрия възможен начин. Никога не можем да мислим достатъчно смело за онова, което сме определени да бъдем.
И никога не можем достатъчно сериозно да опишем космическата отговорност, която трябва да завладее човека, ако той осъзнава връзката между целия всемир и човешкото същество.
към текста >>
В светлината на Духовната наука това не трябва да остане просто една идея, просто един факт от познанието; това трябва да се превърне в изживяване — живо усещане за свещено благоговение пред онова, което чо
век
е предопределен да бъде, макар сега само в най-редки случаи да проявява много от заложбите си.
В светлината на Духовната наука това не трябва да остане просто една идея, просто един факт от познанието; това трябва да се превърне в изживяване — живо усещане за свещено благоговение пред онова, което човек е предопределен да бъде, макар сега само в най-редки случаи да проявява много от заложбите си.
И също така всеки път, когато срещнем друг човек, трябва от това изживяване да сме подтикнати към чувството: „Ето, ти стоиш пред мен и проявяваш някои качества в настоящото си въплъщение. Но ти преминаваш също така от живот в живот, от инкарнация в инкарнация. И във възходящата поредица на твоите животи се проявява вечността.“
към текста >>
И също така всеки път, когато срещнем друг чо
век
, трябва от това изживяване да сме подтикнати към чувството: „Ето, ти стоиш пред мен и проявяваш някои качества в настоящото си въплъщение.
В светлината на Духовната наука това не трябва да остане просто една идея, просто един факт от познанието; това трябва да се превърне в изживяване — живо усещане за свещено благоговение пред онова, което човек е предопределен да бъде, макар сега само в най-редки случаи да проявява много от заложбите си.
И също така всеки път, когато срещнем друг човек, трябва от това изживяване да сме подтикнати към чувството: „Ето, ти стоиш пред мен и проявяваш някои качества в настоящото си въплъщение.
Но ти преминаваш също така от живот в живот, от инкарнация в инкарнация. И във възходящата поредица на твоите животи се проявява вечността.“
към текста >>
Ако размишляваме над всичко това в светлината на Духовната наука, ще открием, че го намираме дълбоко свързано с чо
век
а!
Друго нещо ще оживее в нас, ако чувстваме дълбоко Духовната наука, а не я разглеждаме само теоретично. То е следното. Ако вземем под внимание всичко случващо се в света, всички природни сили в земята, водата и въздуха — ако вземем под внимание и всичко, което свети над нас от звездите и което диша във въздуха — всичко това ни говори от множеството царства на Природата.
Ако размишляваме над всичко това в светлината на Духовната наука, ще открием, че го намираме дълбоко свързано с човека!
Всичко ще има стойност за нас, защото ще сме успели да направим връзката му с човека. Свръхсетивното усещане ни кара да чувстваме самата истина, че човек е свързан с всичко във всемира.
към текста >>
Всичко ще има стойност за нас, защото ще сме успели да направим връзката му с чо
век
а.
Друго нещо ще оживее в нас, ако чувстваме дълбоко Духовната наука, а не я разглеждаме само теоретично. То е следното. Ако вземем под внимание всичко случващо се в света, всички природни сили в земята, водата и въздуха — ако вземем под внимание и всичко, което свети над нас от звездите и което диша във въздуха — всичко това ни говори от множеството царства на Природата. Ако размишляваме над всичко това в светлината на Духовната наука, ще открием, че го намираме дълбоко свързано с човека!
Всичко ще има стойност за нас, защото ще сме успели да направим връзката му с човека.
Свръхсетивното усещане ни кара да чувстваме самата истина, че човек е свързан с всичко във всемира.
към текста >>
Свръхсетивното усещане ни кара да чувстваме самата истина, че чо
век
е свързан с всичко във всемира.
Друго нещо ще оживее в нас, ако чувстваме дълбоко Духовната наука, а не я разглеждаме само теоретично. То е следното. Ако вземем под внимание всичко случващо се в света, всички природни сили в земята, водата и въздуха — ако вземем под внимание и всичко, което свети над нас от звездите и което диша във въздуха — всичко това ни говори от множеството царства на Природата. Ако размишляваме над всичко това в светлината на Духовната наука, ще открием, че го намираме дълбоко свързано с човека! Всичко ще има стойност за нас, защото ще сме успели да направим връзката му с човека.
Свръхсетивното усещане ни кара да чувстваме самата истина, че човек е свързан с всичко във всемира.
към текста >>
По същия начин трябва да си представяме изживяванията на животните по отношение на растенията, както и тези в човешкото царство, където чо
век
ът в хода на неговата еволюция се е повдигнал до по-високо положение.
По същия начин трябва да си представяме изживяванията на животните по отношение на растенията, както и тези в човешкото царство, където човекът в хода на неговата еволюция се е повдигнал до по-високо положение.
Човек трябва да гледа под себе си с благоговение и почит към онова, което в известен смисъл стои под него — не само като формулира всичко това интелектуално, но и като приеме проникващия пулс на живота във всички неща и му позволи да се превърне за него в истинско душевно изживяване. Ето как истинската Духовна наука трябва да ни води напред. По този начин тя ще ни позволи да изградим жива връзка между човечеството и всички други форми на живот.
към текста >>
Чо
век
трябва да гледа под себе си с благоговение и почит към онова, което в известен смисъл стои под него — не само като формулира всичко това интелектуално, но и като приеме проникващия пулс на живота във всички неща и му позволи да се превърне за него в истинско душевно изживяване.
По същия начин трябва да си представяме изживяванията на животните по отношение на растенията, както и тези в човешкото царство, където човекът в хода на неговата еволюция се е повдигнал до по-високо положение.
Човек трябва да гледа под себе си с благоговение и почит към онова, което в известен смисъл стои под него — не само като формулира всичко това интелектуално, но и като приеме проникващия пулс на живота във всички неща и му позволи да се превърне за него в истинско душевно изживяване.
Ето как истинската Духовна наука трябва да ни води напред. По този начин тя ще ни позволи да изградим жива връзка между човечеството и всички други форми на живот.
към текста >>
Тези събития, както те протичат, предизвикват конфликтите в човешкия живот; всичко, което чо
век
мисли, научава и създава художествено, произлиза от тях като от димна завеса, като от мъгла.
Имайте предвид следното: Всичко онова, което днес живее в съзнанието на работниците като основа на тяхното знание, е една идеология — нищо повече от една мрежа, съставена от абстрактни мисли! Да, някои твърдят, че това било съществената характеристика на духовното изживяване — че това било просто една идеология: икономическите събития били единствената реалност.
Тези събития, както те протичат, предизвикват конфликтите в човешкия живот; всичко, което човек мисли, научава и създава художествено, произлиза от тях като от димна завеса, като от мъгла.
Всичко, което днешният човек нарича обичаи, морал, закон и тъй нататък — всичко това е като един театър на сенките; като пиеса с кухи абстрактни идеологии!
към текста >>
Всичко, което днешният чо
век
нарича обичаи, морал, закон и тъй нататък — всичко това е като един театър на сенките; като пиеса с кухи абстрактни идеологии!
Имайте предвид следното: Всичко онова, което днес живее в съзнанието на работниците като основа на тяхното знание, е една идеология — нищо повече от една мрежа, съставена от абстрактни мисли! Да, някои твърдят, че това било съществената характеристика на духовното изживяване — че това било просто една идеология: икономическите събития били единствената реалност. Тези събития, както те протичат, предизвикват конфликтите в човешкия живот; всичко, което човек мисли, научава и създава художествено, произлиза от тях като от димна завеса, като от мъгла.
Всичко, което днешният човек нарича обичаи, морал, закон и тъй нататък — всичко това е като един театър на сенките; като пиеса с кухи абстрактни идеологии!
към текста >>
Защо, ако искаме да придобием изчерпателен възглед за чо
век
а, трябва да се запознаем не само с еволюцията на Земята, но и с еволюциите на [предишните планетарни инкарнации] Луна, Слънце и Сатурн?
Нека помислим отново: Доколко можем да разберем човечеството в този земен живот, ако използваме само сетивата си?
Защо, ако искаме да придобием изчерпателен възглед за човека, трябва да се запознаем не само с еволюцията на Земята, но и с еволюциите на [предишните планетарни инкарнации] Луна, Слънце и Сатурн?
Как изцяло липсва в модерния мироглед онова възвишено чувство за човешкото достойнство, което ни позволява — след като го придобием от Духовната наука — да имаме правилни отношения, когато ние, като човешки същества, се срещем с други човешки същества!
към текста >>
Можете ли да допуснете поне за миг, че в хаоса на днешния социален живот може да се намери правилната връзка между един чо
век
и друг чо
век
, която е ключова за реалното разрешаване на социалния въпрос?
Можете ли да допуснете поне за миг, че в хаоса на днешния социален живот може да се намери правилната връзка между един човек и друг човек, която е ключова за реалното разрешаване на социалния въпрос?
Възможно ли е да възникне такава правилна връзка, ако не идва от оценката на човечеството от космическа гледна точка, която може да се намери само в духовното познание и в духовните опитности?
към текста >>
От една страна, нека разгледаме онова, което изпълва съзнанието на пролетариата — помислете колко далеч е от всякаква опитност за живата реалност на духа в чо
век
а, как всичко духовно е сведено до една идеология!
Сега разгледайте следния контраст.
От една страна, нека разгледаме онова, което изпълва съзнанието на пролетариата — помислете колко далеч е от всякаква опитност за живата реалност на духа в човека, как всичко духовно е сведено до една идеология!
Помислете и колко далеч е действителната духовно-проникната оценка за човека спрямо обичайния мироглед на пролетариата и схващанията му за същността на човека! И накрая, помислете колко отдалечени са почти стандартизираните днешни средства за оценка — а именно превръщането на всичко в икономически термини[4] — в сравнение с възхищението към достойнството на човека, което намираме, щом се научим да изживяваме всичко, което може да ни даде Духовната наука за връзките между хората и тези между различните йерархии във всемира.
към текста >>
Помислете и колко далеч е действителната духовно-проникната оценка за чо
век
а спрямо обичайния мироглед на пролетариата и схващанията му за същността на чо
век
а!
Сега разгледайте следния контраст. От една страна, нека разгледаме онова, което изпълва съзнанието на пролетариата — помислете колко далеч е от всякаква опитност за живата реалност на духа в човека, как всичко духовно е сведено до една идеология!
Помислете и колко далеч е действителната духовно-проникната оценка за човека спрямо обичайния мироглед на пролетариата и схващанията му за същността на човека!
И накрая, помислете колко отдалечени са почти стандартизираните днешни средства за оценка — а именно превръщането на всичко в икономически термини[4] — в сравнение с възхищението към достойнството на човека, което намираме, щом се научим да изживяваме всичко, което може да ни даде Духовната наука за връзките между хората и тези между различните йерархии във всемира.
към текста >>
И накрая, помислете колко отдалечени са почти стандартизираните днешни средства за оценка — а именно превръщането на всичко в икономически термини[4] — в сравнение с възхищението към достойнството на чо
век
а, което намираме, щом се научим да изживяваме всичко, което може да ни даде Духовната наука за връзките между хората и тези между различните йерархии във всемира.
Сега разгледайте следния контраст. От една страна, нека разгледаме онова, което изпълва съзнанието на пролетариата — помислете колко далеч е от всякаква опитност за живата реалност на духа в човека, как всичко духовно е сведено до една идеология! Помислете и колко далеч е действителната духовно-проникната оценка за човека спрямо обичайния мироглед на пролетариата и схващанията му за същността на човека!
И накрая, помислете колко отдалечени са почти стандартизираните днешни средства за оценка — а именно превръщането на всичко в икономически термини[4] — в сравнение с възхищението към достойнството на човека, което намираме, щом се научим да изживяваме всичко, което може да ни даде Духовната наука за връзките между хората и тези между различните йерархии във всемира.
към текста >>
Помислете докъде се докара човечеството в резултат на мощното нахлуване на материализма от миналия
век
в човешките души.
Нека разгледаме и друг контраст.
Помислете докъде се докара човечеството в резултат на мощното нахлуване на материализма от миналия век в човешките души.
От друга страна, помислете за надеждите, които могат да просветнат от знанието, че истинската Духовна наука вече е в състояние да намери път към сърцата на хората. Поставете тези два факта един до друг и се запитайте: Нима истинското разбиране на социалния проблем не зависи от това, дали човешките души ще възприемат онова, което Духовната наука може да им даде?
към текста >>
Днес не можем да търсим никакви откровения, освен ако не ги търсим свободно; понеже от средата на петнадесети
век
живеем в епохата на Съзнателната душа — епохата, в която всичко е определено да бъде поставено в светлината на съзнанието.
Бихме казали: „Нищо не е по-ясно за мен в целия контекст на сегашното човешко развитие от това, че социалният проблем е назрял; но също така нищо не е по-ясно от това, че хората трагично се провалят при решаването на този социален проблем.“ В нашата епоха, когато социалният въпрос нахлува с пълни сили в живота, хората преминават през най-тежките изпитания. Изпитанието се състои в това, да намерят пътя към духа с помощта на вътрешната си сила.
Днес не можем да търсим никакви откровения, освен ако не ги търсим свободно; понеже от средата на петнадесети век живеем в епохата на Съзнателната душа — епохата, в която всичко е определено да бъде поставено в светлината на съзнанието.
към текста >>
“ Нека не забравяме, че живеем в епохата, когато свободната духовна дейност на чо
век
а ще намери изява — когато боговете според тяхната основна служба не се разкриват, чо
век
ът по свободно решение ще отвори вътрешния храм на душата си, за да ги покани.
Нека не изпадаме в безплодни самосъжаления: „Човечеството беше сполетяно от една ужасяваща катастрофа… Защо боговете тласнаха човечеството в една такава покъртителна катастрофа[5]! Защо боговете не го изведоха на сигурно място, след като е твърде жалко, че хората трябваше да се озоват насред такова премеждие?
“ Нека не забравяме, че живеем в епохата, когато свободната духовна дейност на човека ще намери изява — когато боговете според тяхната основна служба не се разкриват, човекът по свободно решение ще отвори вътрешния храм на душата си, за да ги покани.
към текста >>
То се свежда до малко повече от признаване на факта, че Христос някога е присъствал в чо
век
а Исус и е преминал през Мистерията на Голгота.
Трябва да ни е ясно: Всичко, което досега се е разбирало като християнство, е едва началото.
То се свежда до малко повече от признаване на факта, че Христос някога е присъствал в човека Исус и е преминал през Мистерията на Голгота.
Всичко, на което християнството е успяло да научи хората за близо 2000 години, е простият факт, че Христос е слязъл на Земята и е установил връзка с тази Земя. Човешкото разбиране не беше узряло за повече. Едва сега, в Петата след-атлантска епоха, епохата на Съзнателната душа, човечеството узрява за разбирането на нещо повече от факта, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота — сега разбираме и истинската значимост на това събитие. Човечеството ще е способно да разбере съдържанието на Мистерията на Голгота само чрез духовните основи, които могат да бъдат положени през Петата след-атлантска епоха.
към текста >>
Днес бих желал да обърна отново внимание на един конкретен аспект от земната еволюция на чо
век
а.
От много гледни точки съм отбелязвал тук специфичните промени, които се извършват в наше време в човешкото съзнание и по-общо: в човешкото душевно развитие.
Днес бих желал да обърна отново внимание на един конкретен аспект от земната еволюция на човека.
към текста >>
Наистина боговете обитаваха чо
век
а.
Така че можем да кажем: В онези древни времена, когато човешкият живот беше предимно инстинктивен, когато в техните души беше оцеляло нещо от старото атавистично ясновидство, тогава духовното говореше в душите на хората. То беше активно в човешките мисли и в човешката воля.
Наистина боговете обитаваха човека.
Днес обаче те се проявяват в човека по различен начин. Можем да го обясним със следното.
към текста >>
Днес обаче те се проявяват в чо
век
а по различен начин.
Така че можем да кажем: В онези древни времена, когато човешкият живот беше предимно инстинктивен, когато в техните души беше оцеляло нещо от старото атавистично ясновидство, тогава духовното говореше в душите на хората. То беше активно в човешките мисли и в човешката воля. Наистина боговете обитаваха човека.
Днес обаче те се проявяват в човека по различен начин.
Можем да го обясним със следното.
към текста >>
В ежедневния си живот чо
век
знае малко за останалите човеци; той не прониква дълбоко в душата на своя събрат.
Днес човешките същества в известен смисъл са разединени и се налага да търсят по-различна връзка помежду си. Но по-напред те трябва да научат следното. От чисто външна гледна точка също можете да се уверите навсякъде, че едно човешко същество знае съвсем малко за другите хора. Духовната наука едва започва да показва как трябва да разбираме човешката природа и човешката стойност в космически контекст.
В ежедневния си живот човек знае малко за останалите човеци; той не прониква дълбоко в душата на своя събрат.
Това е обичайното положение. Чрез задълбочаване на социалния живот трябва да се намери ново разбиране за човека и то трябва да проникне човешкото развитие. Вместо да виждаме само човека от плът, обхващайки го по материалистичен начин, като лишен от дух, трябва да достигнем степен на развитие на духовно наситения социален организъм, където можем да разпознаем дейността на боговете, извършвана с посредничеството на хората. Но ние няма да постигнем тази цел, ако не направим нещо за това.
към текста >>
Чрез задълбочаване на социалния живот трябва да се намери ново разбиране за чо
век
а и то трябва да проникне човешкото развитие.
Но по-напред те трябва да научат следното. От чисто външна гледна точка също можете да се уверите навсякъде, че едно човешко същество знае съвсем малко за другите хора. Духовната наука едва започва да показва как трябва да разбираме човешката природа и човешката стойност в космически контекст. В ежедневния си живот човек знае малко за останалите човеци; той не прониква дълбоко в душата на своя събрат. Това е обичайното положение.
Чрез задълбочаване на социалния живот трябва да се намери ново разбиране за човека и то трябва да проникне човешкото развитие.
Вместо да виждаме само човека от плът, обхващайки го по материалистичен начин, като лишен от дух, трябва да достигнем степен на развитие на духовно наситения социален организъм, където можем да разпознаем дейността на боговете, извършвана с посредничеството на хората. Но ние няма да постигнем тази цел, ако не направим нещо за това.
към текста >>
Вместо да виждаме само чо
век
а от плът, обхващайки го по материалистичен начин, като лишен от дух, трябва да достигнем степен на развитие на духовно наситения социален организъм, където можем да разпознаем дейността на боговете, извършвана с посредничеството на хората.
От чисто външна гледна точка също можете да се уверите навсякъде, че едно човешко същество знае съвсем малко за другите хора. Духовната наука едва започва да показва как трябва да разбираме човешката природа и човешката стойност в космически контекст. В ежедневния си живот човек знае малко за останалите човеци; той не прониква дълбоко в душата на своя събрат. Това е обичайното положение. Чрез задълбочаване на социалния живот трябва да се намери ново разбиране за човека и то трябва да проникне човешкото развитие.
Вместо да виждаме само човека от плът, обхващайки го по материалистичен начин, като лишен от дух, трябва да достигнем степен на развитие на духовно наситения социален организъм, където можем да разпознаем дейността на боговете, извършвана с посредничеството на хората.
Но ние няма да постигнем тази цел, ако не направим нещо за това.
към текста >>
И те ще са като покълнващи семена, посадени в нас — семена, от които ще израстне истинското познание за чо
век
а.
Ако превърнем тази самокритичност в честна вътрешна картина, ще достигнем до съвсем нова връзка с външния свят. От едно такова ретроспективно изследване ще съхраним определени чувства и впечатления.
И те ще са като покълнващи семена, посадени в нас — семена, от които ще израстне истинското познание за човека.
Всеки, който предприема отново и отново такова вътрешно съзерцание — при което разбира приноса на другите хора в неговия живот, може би отдавна мъртви или вече далече от нас — тогава, щом се срещне с друг човек и установи лична връзка с него, ще възникне една имагинация за истинската същност на другия човек. Това е нещо, което трябва да се появи като една вътрешна и чистосърдечна социална потребност, обвързана със задачите в сегашното време и необходима за бъдещото развитие на човечеството. По този начин Духовната наука трябва да разкрие практическата си сила да въодушевява и да обогатява човешкия живот.
към текста >>
Всеки, който предприема отново и отново такова вътрешно съзерцание — при което разбира приноса на другите хора в неговия живот, може би отдавна мъртви или вече далече от нас — тогава, щом се срещне с друг чо
век
и установи лична връзка с него, ще възникне една имагинация за истинската същност на другия чо
век
.
Ако превърнем тази самокритичност в честна вътрешна картина, ще достигнем до съвсем нова връзка с външния свят. От едно такова ретроспективно изследване ще съхраним определени чувства и впечатления. И те ще са като покълнващи семена, посадени в нас — семена, от които ще израстне истинското познание за човека.
Всеки, който предприема отново и отново такова вътрешно съзерцание — при което разбира приноса на другите хора в неговия живот, може би отдавна мъртви или вече далече от нас — тогава, щом се срещне с друг човек и установи лична връзка с него, ще възникне една имагинация за истинската същност на другия човек.
Това е нещо, което трябва да се появи като една вътрешна и чистосърдечна социална потребност, обвързана със задачите в сегашното време и необходима за бъдещото развитие на човечеството. По този начин Духовната наука трябва да разкрие практическата си сила да въодушевява и да обогатява човешкия живот.
към текста >>
Той е продължавал да расте вътрешно; чувствал е, че не е приключил със задачата си да стане истински чо
век
.
Днес възниква дълбоко вътрешен социален импулс — и не само защото у някои хора се разгръща съзнанието за частна собственост или за крайна бедност. Този импулс се разкрива например и по следния начин. В наши дни обръщаме много малко внимание на факта, че в продължение на целия живот се извършва постоянен процес на съзряване. Вътрешно честни хора като Гьоте чувстват това. Дори в последните си години Гьоте още е бил ревностно ученолюбив.
Той е продължавал да расте вътрешно; чувствал е, че не е приключил със задачата си да стане истински човек.
И като се е връщал мислено към детските и младежките си години, той е виждал във всичко, което някога му се е случвало, една подготовка за опита, който идва в старческа възраст.
към текста >>
Днес хората много рядко мислят по този начин — още по-малко, когато разглеждат чо
век
а като социално същество.
Днес хората много рядко мислят по този начин — още по-малко, когато разглеждат човека като социално същество.
Всеки, щом навърши двадесет години, иска да принадлежи към някоя корпоративна организация или — ако използваме любимата фраза — да упражнява демократичното си право на избор! На никого сякаш не му хрумва, че има неща в живота, за които си струва да се почака, защото съзряването идва с годините. Съвременните хора си нямат понятие от това.
към текста >>
Това е нещо, което трябва да научим, скъпи приятели — че всички етапи на живота, не само първите две или три младежки десетилетия, носят дарове на чо
век
а.
Това е нещо, което трябва да научим, скъпи приятели — че всички етапи на живота, не само първите две или три младежки десетилетия, носят дарове на човека.
към текста >>
Много от онова, което в стари времена се е разкривало чрез атавистичното ясновидство, сега е скрито за чо
век
а, който обръща внимание само на себе си, който търси знания само в себе си.
Има и друго, което трябва да научим. Ние не се занимаваме само със себе си, но и с хората от други етапи на живота; и конкретно с децата, които се раждат и растат. Следствие от човешката еволюция е, че много от онова, което някога се е разкривало от само себе си в душата, сега трябва да се придобие чрез допълнителни усилия — чрез стремежа към познания за свръхсетивното или поне към реални знания за живота. Това важи както за децата, така и за хората като цяло — голяма част от тяхното собствено същество е скрито за самите тях. И това важи не само за опитностите, които ще дойдат по-късно в живота им.
Много от онова, което в стари времена се е разкривало чрез атавистичното ясновидство, сега е скрито за човека, който обръща внимание само на себе си, който търси знания само в себе си.
То остава скрито от люлката до гроба. Това също е следствие от степента на съзнание, присъщо на нашата епоха. Може и да се стремим към ясни възгледи, но много неща остават скрити — и то точно в областта, където имаме нужда да виждаме ясно.
към текста >>
Можем да го достигнем, ако с точно настроени духовни възприятия погледнем децата и осъзнаем, че в детето се разкрива нещо, което самото дете не знае и може би няма да разбере, но което може да се разбере от душата на друг чо
век
, който в старческа възраст наблюдава внимателно това дете.
Това е специфична характеристика на нашето време: ние навлизаме в света като деца и носим определено качество, което е важно за света, за социалния живот на човечеството, за разбирането на досегашното развитие. Но ние не можем да достигнем знанието за това нито в детството, нито в по-зряла възраст, нито като остареем — не можем, ако останем затворени в себе си. Знанието за това обаче може да се добие по различен начин.
Можем да го достигнем, ако с точно настроени духовни възприятия погледнем децата и осъзнаем, че в детето се разкрива нещо, което самото дете не знае и може би няма да разбере, но което може да се разбере от душата на друг човек, който в старческа възраст наблюдава внимателно това дете.
Става дума за нещо, което се разкрива посредством детето — не на самото дете, нито на мъжа или жената, което това дете ще стане — а се разкрива на друг човек, който в по-зряла възраст наблюдава с истинска любов своите по-млади съвременници.
към текста >>
Става дума за нещо, което се разкрива посредством детето — не на самото дете, нито на мъжа или жената, което това дете ще стане — а се разкрива на друг чо
век
, който в по-зряла възраст наблюдава с истинска любов своите по-млади съвременници.
Това е специфична характеристика на нашето време: ние навлизаме в света като деца и носим определено качество, което е важно за света, за социалния живот на човечеството, за разбирането на досегашното развитие. Но ние не можем да достигнем знанието за това нито в детството, нито в по-зряла възраст, нито като остареем — не можем, ако останем затворени в себе си. Знанието за това обаче може да се добие по различен начин. Можем да го достигнем, ако с точно настроени духовни възприятия погледнем децата и осъзнаем, че в детето се разкрива нещо, което самото дете не знае и може би няма да разбере, но което може да се разбере от душата на друг човек, който в старческа възраст наблюдава внимателно това дете.
Става дума за нещо, което се разкрива посредством детето — не на самото дете, нито на мъжа или жената, което това дете ще стане — а се разкрива на друг човек, който в по-зряла възраст наблюдава с истинска любов своите по-млади съвременници.
към текста >>
Нима няма нещо дълбоко социално в следната необходимост… Необходимостта, според която животът дава своите плодове само когато напредналата възраст търси висшата си цел чрез дружбата си с младостта — дружба не само между този или онзи чо
век
, а между стария и най-младия?
Обръщам специално внимание на това, скъпи приятели, така че от това описание на нашата епоха да можете да видите как един социален импулс в най-широк смисъл прониква и се разраства в нашето време.
Нима няма нещо дълбоко социално в следната необходимост… Необходимостта, според която животът дава своите плодове само когато напредналата възраст търси висшата си цел чрез дружбата си с младостта — дружба не само между този или онзи човек, а между стария и най-младия?
към текста >>
Пренесете вашия ентусиазъм в социалните и обществените дискусии на нашето време, разпалете и задълбочете в себе си социалното чувство и разбирането за това, което трябва да възтържествува между чо
век
а и друг чо
век
— тогава от вас ще се излива истинска антропософска дейност в социалната област.
Социалното съдружие се търси от най-вътрешната ни духовна потребност и от усета за нашето време. И в този смисъл Духовната наука — когато говори на хора, които са подготвени до някаква степен чрез знанията в другите духовно-научни области — може да доведе до по-дълбоко разбиране на социалния проблем. Като хора, оформени от знанията на Духовната наука, пред вас стои велика социална задача, стига да приемете живото чувство, което социалните въпроси задвижват във вас, и го поставите като основа за работа в полза на днешното човечество.
Пренесете вашия ентусиазъм в социалните и обществените дискусии на нашето време, разпалете и задълбочете в себе си социалното чувство и разбирането за това, което трябва да възтържествува между човека и друг човек — тогава от вас ще се излива истинска антропософска дейност в социалната област.
към текста >>
Но се имат предвид такива, които принизяват чо
век
а до някакви бездушни форми, като „човешки капитал“,„човешки ресурси“ и т.н.
[4] В тази лекция Р. Щайнер не дава конкретни примери за такива икономически термини.
Но се имат предвид такива, които принизяват човека до някакви бездушни форми, като „човешки капитал“,„човешки ресурси“ и т.н.
към текста >>
10.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
И ще напредваме в материята до своеобразна кулминация, така че от въпросната кулминация да бликне едно по-дълбоко разбиране за положението, в което се намира чо
век
ът.
Сега, скъпи приятели, ще разгледаме този въпрос от една гледна точка, която е трудно разбираема за хората извън нашето движение.
И ще напредваме в материята до своеобразна кулминация, така че от въпросната кулминация да бликне едно по-дълбоко разбиране за положението, в което се намира човекът.
към текста >>
Такъв изследовател различава духовния живот от другите земни занимания на чо
век
а, защото свръхсетивното наблюдение му показва, че духовният живот на земята произлиза и получава импулсите си от живота преди раждането.
Това е факт, на който духовният изследовател трябва да обърне особено внимание.
Такъв изследовател различава духовния живот от другите земни занимания на човека, защото свръхсетивното наблюдение му показва, че духовният живот на земята произлиза и получава импулсите си от живота преди раждането.
Така за духовния изследовател този земен духовен живот се разграничава от другите светски занимания на даден човек.
към текста >>
Така за духовния изследовател този земен духовен живот се разграничава от другите светски занимания на даден чо
век
.
Това е факт, на който духовният изследовател трябва да обърне особено внимание. Такъв изследовател различава духовния живот от другите земни занимания на човека, защото свръхсетивното наблюдение му показва, че духовният живот на земята произлиза и получава импулсите си от живота преди раждането.
Така за духовния изследовател този земен духовен живот се разграничава от другите светски занимания на даден човек.
към текста >>
Това е онази област или царство, което се занимава с импулсите, включени само между живота между раждането на чо
век
а и смъртта.
И така, стигнахме до разбиране на втория „член“ на социалния организъм в смисъла на Духовната наука.
Това е онази област или царство, което се занимава с импулсите, включени само между живота между раждането на човека и смъртта.
към текста >>
Като цяло егоизмът е това, което в по-груб или по един по-изтънчен начин поощрява даден чо
век
— и това е разбираемо — да търси в духовния живот каквото му е необходимо.
В духовния живот… Какъв е преобладаващият импулс в земния духовен живот? Основно това е личният интерес — интересът, който се надига от същността на душата, това е сигурно, но все пак това е егоистичен интерес. Хората искат от религията да ги направи святи. От образованието искат да развие талантите им. Изискването към всеки вид художествено творчество е да донесе удоволствие в живота на хората и може би също да укрепи вътрешните им сили.
Като цяло егоизмът е това, което в по-груб или по един по-изтънчен начин поощрява даден човек — и това е разбираемо — да търси в духовния живот каквото му е необходимо.
към текста >>
Там разглеждаме отношенията на един чо
век
с друг чо
век
.
В политическия правов живот, от друга страна, си имаме работа с нещо, което прави всички ни равни пред закона.
Там разглеждаме отношенията на един човек с друг човек.
Налага се да се питаме — какви трябва да бъдат правата ни. Сред животните не съществува въпрос за правата. В този смисъл ние също стоим по-високо от животните, дори в контекста на земните отношения. Но ако сме свързани с едно религиозно общество или с екип от училищни преподаватели, в такъв случай — също като в гражданските отношения — се натъкваме на лични претенции, лични желания. В икономическата сфера, ако преодолеем егоизма, се проявява нещо ценно, което не произлиза от личните желания — това е братството, грижата за другите, начин на живот, при който другите получават опит от нас.
към текста >>
Чо
век
носи със себе си плодовете, придобити от живота му в свръхсетивното преди новото раждане, а сега развива в себе си семената (ако мога да използвам този образ) на изживяванията, които ще има в живота след смъртта.
Човешкото същество принадлежи не само на земния свят, но и на свръхсетивните светове.
Човек носи със себе си плодовете, придобити от живота му в свръхсетивното преди новото раждане, а сега развива в себе си семената (ако мога да използвам този образ) на изживяванията, които ще има в живота след смъртта.
И както е вярно, че в този смисъл човешкият живот е троичен, разгръща се на земята с две отражения в свръхсетивното, такъв трябва да бъде и здравият социален организъм — троичен, ако искаме да служи като стабилна основа за човешкия духовен живот като цяло.
към текста >>
За онези от вас, които с помощта на Духовната наука са разбрали мястото на чо
век
а в космоса, има и по-дълбоки причини да разбират защо социалният организъм трябва да има троична структура; и защо, ако всичко е централизирано, ако всичко е натрупано хаотично в един неуреден социален живот, тогава чо
век
ът непременно ще започне да се изражда.
За онези от вас, които с помощта на Духовната наука са разбрали мястото на човека в космоса, има и по-дълбоки причини да разбират защо социалният организъм трябва да има троична структура; и защо, ако всичко е централизирано, ако всичко е натрупано хаотично в един неуреден социален живот, тогава човекът непременно ще започне да се изражда.
И всъщност в съвременния живот, поне в някои отношения, [това израждане] доведе до ужасната катастрофа през последните четири години[2].
към текста >>
В нашата епоха Той ни възвестява: „Обновете начина, по който мислите,“ (и Неговия предтеча, Йоан Кръстител, казваше: „Изменете мисленето си“) „така че да ви се разкрие троичната природа на чо
век
а, която изисква и социалната среда на земята да има троично устройство.“
Вие знаете: Обхващането на човешкия живот по такъв начин, че да се разбере как всяко човешко братство е вътрешно свързано с цялото човечество и с по-широкия свят – това е, което все повече и повече трябва да прониква хората от задълбочаващото се духовно-научно познание. Това е и истинското разбиране на Христос в нашата епоха и близкото бъдеще. Това трябва да разберем, ако днес искаме да слушаме Христос. Самият Той казва — и аз често съм Го цитирал: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“ С други думи: Христос не е говорил само по Неговото време на земята; Неговото Слово продължава да звучи и ние трябва да продължим да Го слушаме. Не би трябвало да се задоволяваме само с четенето на Евангелията (въпреки че те е добре да се четат отново и отново); ние би трябвало да се вслушваме в живите откровения, които извират от Неговото продължаващо присъствие сред нас.
В нашата епоха Той ни възвестява: „Обновете начина, по който мислите,“ (и Неговия предтеча, Йоан Кръстител, казваше: „Изменете мисленето си“) „така че да ви се разкрие троичната природа на човека, която изисква и социалната среда на земята да има троично устройство.“
към текста >>
Всеки чо
век
, който е в нормално здраве, може да се приближи към Бога, когото свързваме с принципа на Йехова.
Импулсът за поемане на пътя към Христос — макар той да е често един импулс, идващ от подсъзнанието или от скрита област на чувствата — трябва да дойде от самите нас.
Всеки човек, който е в нормално здраве, може да се приближи към Бога, когото свързваме с принципа на Йехова.
Да не намираш бога Йехова не е нищо друго, освен болест в човечеството. Да отричаш Бог, да бъдеш атеист — означава, че в известен смисъл си болен. Всеки, който се е развил нормално и е здрав, не може да бъде отрицател на Бог, тъй като е просто смехотворно да се вярва, че здравият организъм може да има някакъв друг произход, а не божествен.
към текста >>
Значението на Ex Deo Nascimur („От Бога се раждаме“ или „По Бога направени“) е нещо, което се разбира от само себе си за правилно развития чо
век
в течение на неговия живот.
Значението на Ex Deo Nascimur („От Бога се раждаме“ или „По Бога направени“) е нещо, което се разбира от само себе си за правилно развития човек в течение на неговия живот.
Аз съм роден от божественото — ако човек не разбира това, тогава той несъмнено има дефект, който се проявява в това, че е станал атеист. Но когато се доближаваме до тази обща концепция за Божественото — наричана „Христос“ заради самозаблудите на днешните пастори — това не е реално доближаване до Христос.
към текста >>
Аз съм роден от божественото — ако чо
век
не разбира това, тогава той несъмнено има дефект, който се проявява в това, че е станал атеист.
Значението на Ex Deo Nascimur („От Бога се раждаме“ или „По Бога направени“) е нещо, което се разбира от само себе си за правилно развития човек в течение на неговия живот.
Аз съм роден от божественото — ако човек не разбира това, тогава той несъмнено има дефект, който се проявява в това, че е станал атеист.
Но когато се доближаваме до тази обща концепция за Божественото — наричана „Христос“ заради самозаблудите на днешните пастори — това не е реално доближаване до Христос.
към текста >>
Това ще е възможно само ако знаем, че човешкото същество, което живее след Мистерията на Голгота, има някакъв дефект, който чо
век
може да компенсира със собствените си действия по време на живота тук, на земята: „Аз се раждам като чо
век
с предразсъдъци и свободата от предразсъдъци в моето мислене е нещо, което трябва да постигна в живота.“
А това преоткриване на нашата човешка природа трябва да стане по следния начин. Ние трябва да се стремим към вътрешната честност — ние трябва да се решим смело на тази вътрешна честност — да си кажем: „От Мистерията на Голгота насам ние не се раждаме свободни от предразсъдъци спрямо нашия мисловен свят. Ние всички се раждаме с определени предразсъдъци.“ Ако разглеждаме човешкото същество като съвършено, както го прави Русо или по друг начин, по никакъв начин няма да намерим Христос.
Това ще е възможно само ако знаем, че човешкото същество, което живее след Мистерията на Голгота, има някакъв дефект, който човек може да компенсира със собствените си действия по време на живота тук, на земята: „Аз се раждам като човек с предразсъдъци и свободата от предразсъдъци в моето мислене е нещо, което трябва да постигна в живота.“
към текста >>
Едничкият възможен начин е следният: „Вместо да се интересувам само от собствения ми начин на мислене и от това, което аз смятам за вярно, аз трябва да развия безкористен интерес към всяко мнение, на което се натъквам — независимо колко силно го смятам за погрешно.“ Колкото повече чо
век
се гордее със своите собствени догматични мнения и се вълнува само от тях, толкова повече се отдалечава от Христос през сегашната епоха от земната еволюция.
И как мога да го постигна?
Едничкият възможен начин е следният: „Вместо да се интересувам само от собствения ми начин на мислене и от това, което аз смятам за вярно, аз трябва да развия безкористен интерес към всяко мнение, на което се натъквам — независимо колко силно го смятам за погрешно.“ Колкото повече човек се гордее със своите собствени догматични мнения и се вълнува само от тях, толкова повече се отдалечава от Христос през сегашната епоха от земната еволюция.
Колкото повече развива социален интерес към мненията на другите хора, макар да ги смята за погрешни, толкова повече светлина получава в собственото си мислене от мненията на другите — и толкова повече се прониква в дълбините на душата си от едни думи на Христос, които днес трябва да се преведат в духа на новия Христов език.
към текста >>
Така говори Христос за нашия мисловен живот — Христос, Който иска да разкрие Себе Си по нов начин на хората от двадесети
век
.
Така говори Христос за нашия мисловен живот — Христос, Който иска да разкрие Себе Си по нов начин на хората от двадесети век.
Времето за това наближава. Хората не трябва да говорят по начина, по който го прави Харнак за Бога, понеже става дума по-скоро за бога Йехова, и нищо друго. Трябва да се знае: Христос е Богът на всички хора. Ние няма да Го намерим, ако останем егоистично привързани към нашите собствени мисли, а ще Го намерим само ако свържем нашите мисли с тези на другите хора, ако разширим интересите си и те обхванат с вътрешна толерантност всеки човек; само ако си кажем: „Поради факта, че съм се родил, аз съм човек с предразсъдъци. Само ако се родя отново с всеобхващащо братско чувство за мислите на всички хора, ще намеря в себе си импулса, който е истинският Христов импулс.
към текста >>
Ние няма да Го намерим, ако останем егоистично привързани към нашите собствени мисли, а ще Го намерим само ако свържем нашите мисли с тези на другите хора, ако разширим интересите си и те обхванат с вътрешна толерантност всеки чо
век
; само ако си кажем: „Поради факта, че съм се родил, аз съм чо
век
с предразсъдъци.
Така говори Христос за нашия мисловен живот — Христос, Който иска да разкрие Себе Си по нов начин на хората от двадесети век. Времето за това наближава. Хората не трябва да говорят по начина, по който го прави Харнак за Бога, понеже става дума по-скоро за бога Йехова, и нищо друго. Трябва да се знае: Христос е Богът на всички хора.
Ние няма да Го намерим, ако останем егоистично привързани към нашите собствени мисли, а ще Го намерим само ако свържем нашите мисли с тези на другите хора, ако разширим интересите си и те обхванат с вътрешна толерантност всеки човек; само ако си кажем: „Поради факта, че съм се родил, аз съм човек с предразсъдъци.
Само ако се родя отново с всеобхващащо братско чувство за мислите на всички хора, ще намеря в себе си импулса, който е истинският Христов импулс. Не трябва да гледам на себе си като на единствен източник за всичко, което мисля, а да намеря себе си, чак до дълбините на моята душа, като член на човешкото общество.“ — Тогава, скъпи приятели, пред нас се отваря един път към Христос.
към текста >>
Освен вродения идеализъм на младежите, трябва да се погрижим човешкото общество да придобие и нещо друго — а именно един придобит идеализъм: не само идеализъм, който извира от инстинктите и ентусиазма на младите, а такъв, който се подхранва и добива от собствената инициатива на чо
век
; такъв, който няма да избледнее с отиващата си младост.
Освен вродения идеализъм на младежите, трябва да се погрижим човешкото общество да придобие и нещо друго — а именно един придобит идеализъм: не само идеализъм, който извира от инстинктите и ентусиазма на младите, а такъв, който се подхранва и добива от собствената инициатива на човек; такъв, който няма да избледнее с отиващата си младост.
Това е нещо, което отваря пътя към Христос, защото това също е нещо, което придобиваме през живота между раждането и смъртта.
към текста >>
По-добре правете усилия хората да изживеят новораждане на техния идеализъм — освен инстинктивния идеализъм, да придобият в душите си и един идеализъм, който се запазва през целия живот — и тогава… тогава ще разпалите топлина в душите и любовта на чо
век
а към ближните му.
По същия начин можете да продължите да проповядвате на хората — любов, любов, любов — но това са кухи проповеди, празни приказки.
По-добре правете усилия хората да изживеят новораждане на техния идеализъм — освен инстинктивния идеализъм, да придобият в душите си и един идеализъм, който се запазва през целия живот — и тогава… тогава ще разпалите топлина в душите и любовта на човека към ближните му.
Колкото повече идеализъм подхранвате в себе си, толкова повече вашият духовен живот ще се отдалечава от егоизма и ще се приближава към загриженост за другите хора.
към текста >>
Тя действа като официално предупреждение за онзи, който търси двойния път към Христос — сякаш едно Същество стои зад чо
век
а, наднича зад рамото му и повтаря: „Ти не си отговорен само пред света около теб, но също и пред Божествено-Духовния свят, за всички твои мисли и всички твои дела.“
О, добре позната е за някои от нас — тази свръхсетивна отговорност към всички неща[5]!
Тя действа като официално предупреждение за онзи, който търси двойния път към Христос — сякаш едно Същество стои зад човека, наднича зад рамото му и повтаря: „Ти не си отговорен само пред света около теб, но също и пред Божествено-Духовния свят, за всички твои мисли и всички твои дела.“
към текста >>
11.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които чо
век
запазва в живота след смъртта.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят.
Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта.
Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането. Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които чо
век
носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта.
Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането.
Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
Само помислете — в своите опити да разбере днешното време този чо
век
е принуден да използва концепцията за илюзията и да си зададе въпроса: Нима реалността, която днес ни заобикаля, не е по-точно да се нарече лош сън, отколкото истинска реалност?
Само помислете — в своите опити да разбере днешното време този човек е принуден да използва концепцията за илюзията и да си зададе въпроса: Нима реалността, която днес ни заобикаля, не е по-точно да се нарече лош сън, отколкото истинска реалност?
Имаме забележителен случай — замислете се и колко е типичен — на изцяло съвременен човек, който се смяташе за вестител на новата епоха и който разглежда външната сетивна реалност като един сън, като една обикновена Майя (илюзия) – твърде подобно на философията на индусите. И този човек е принуден от отделни събития в наше време да повдигне въпроса — няма значение в какъв смисъл, все пак го повдига — дали тази реалност не е всъщност един сън! Да, общият смисъл на речта от Айзнер показва, че той използва нещо повече от голи фрази, когато казва, че съвременната реалност може да не е нищо друго, освен нещо причинено на човечеството от някакъв зъл дух.
към текста >>
Имаме забележителен случай — замислете се и колко е типичен — на изцяло съвременен чо
век
, който се смяташе за вестител на новата епоха и който разглежда външната сетивна реалност като един сън, като една обикновена Майя (илюзия) – твърде подобно на философията на индусите.
Само помислете — в своите опити да разбере днешното време този човек е принуден да използва концепцията за илюзията и да си зададе въпроса: Нима реалността, която днес ни заобикаля, не е по-точно да се нарече лош сън, отколкото истинска реалност?
Имаме забележителен случай — замислете се и колко е типичен — на изцяло съвременен човек, който се смяташе за вестител на новата епоха и който разглежда външната сетивна реалност като един сън, като една обикновена Майя (илюзия) – твърде подобно на философията на индусите.
И този човек е принуден от отделни събития в наше време да повдигне въпроса — няма значение в какъв смисъл, все пак го повдига — дали тази реалност не е всъщност един сън! Да, общият смисъл на речта от Айзнер показва, че той използва нещо повече от голи фрази, когато казва, че съвременната реалност може да не е нищо друго, освен нещо причинено на човечеството от някакъв зъл дух.
към текста >>
И този чо
век
е принуден от отделни събития в наше време да повдигне въпроса — няма значение в какъв смисъл, все пак го повдига — дали тази реалност не е всъщност един сън!
Само помислете — в своите опити да разбере днешното време този човек е принуден да използва концепцията за илюзията и да си зададе въпроса: Нима реалността, която днес ни заобикаля, не е по-точно да се нарече лош сън, отколкото истинска реалност? Имаме забележителен случай — замислете се и колко е типичен — на изцяло съвременен човек, който се смяташе за вестител на новата епоха и който разглежда външната сетивна реалност като един сън, като една обикновена Майя (илюзия) – твърде подобно на философията на индусите.
И този човек е принуден от отделни събития в наше време да повдигне въпроса — няма значение в какъв смисъл, все пак го повдига — дали тази реалност не е всъщност един сън!
Да, общият смисъл на речта от Айзнер показва, че той използва нещо повече от голи фрази, когато казва, че съвременната реалност може да не е нищо друго, освен нещо причинено на човечеството от някакъв зъл дух.
към текста >>
Този възглед обаче е само една малка искрица в потоците на съвременните мисли, които са дълбоко просмукани от материалистични идеи — и все пак виждаме как един чо
век
като Курт Айзнер, който определено не беше влязъл в досег с тази искрица (не и през физическия живот), се намери принуден от съвременните факти да направи следното изненадващо сравнение: той сравни външната реалност, по-точно съвременните й проявления, с една илюзия!
Нека сега си припомним някои от многото неща, с които сме срещали душите си в хода на нашите антропософски занимания, и преди всичко факта, че като цяло ние не разглеждаме външната сетивна реалност като цялата реалност, а че над сетивното ние намираме свръхсетивното, което не позволява на сетивното да се нарича истинска, изчерпателна реалност.
Този възглед обаче е само една малка искрица в потоците на съвременните мисли, които са дълбоко просмукани от материалистични идеи — и все пак виждаме как един човек като Курт Айзнер, който определено не беше влязъл в досег с тази искрица (не и през физическия живот), се намери принуден от съвременните факти да направи следното изненадващо сравнение: той сравни външната реалност, по-точно съвременните й проявления, с една илюзия!
Изправен пред съвременната действителност, той е подтикнат към признание, което той може да изрази само като се позове на истината, че външният сетивен свят е неистинен — с илюзорен характер.
към текста >>
За това свидетелства фактът, че хората са заобиколени от такъв вид сетивна реалност, че един чо
век
със съвременни възгледи е могъл да каже: „Това е като сън… Дори великият мислител отпреди две хиляди години нямаше да си представи облика на съвременната външна действителност.“
От друга страна, нима съвременното човечество сякаш не е заставено — може би не от зъл земен дух, а от добър земен дух — да се замисли отново за духовната страна на битието?
За това свидетелства фактът, че хората са заобиколени от такъв вид сетивна реалност, че един човек със съвременни възгледи е могъл да каже: „Това е като сън… Дори великият мислител отпреди две хиляди години нямаше да си представи облика на съвременната външна действителност.“
към текста >>
Както и да е, ето един съвременен чо
век
, който стига до изграждането на представи, които не са обичайни в наши дни.
Както и да е, ето един съвременен човек, който стига до изграждането на представи, които не са обичайни в наши дни.
Знам, че представите за реалността, които днес посочих за важни, са трудни за разбиране от много наши антропософски приятели. Но, скъпи приятели, вие не можете да се справите със съвременния живот, ако нямате волята да имате предвид тези представи. По какъв начин хората днес оформят мислите си в дадена област? Те държат един кристал в ръцете си: това е реален обект. Те взимат една роза, откъсната от стъблото, и по същия начин казват: това е реален обект.
към текста >>
Но нима няма една очевидна и важна разлика във факта, че в продължение на дълги
век
ове кристалът запазва от само себе си неговата форма на съществуване?
Учените от естествените науки, работещи в техните кабинети, лаборатории и клиники, говорят за реалността по такъв начин, че я приписват само на неща, които имат същата реалност като кристала или откъснатата роза.
Но нима няма една очевидна и важна разлика във факта, че в продължение на дълги векове кристалът запазва от само себе си неговата форма на съществуване?
Розата, която е откъсната от стъблото, изгубва формата си за много по-кратко време; тя умира. Тя няма същата степен на реалност, каквато има кристалът. Ако отскубнем от почвата самото стъбло, то също няма да има същата степен на реалност, каквато щеше да има, ако беше останало свързано със земята. Това ни показва, че трябва да разглеждаме обектите по доста различен начин от обичайните повърхностни наблюдения в наши дни. Не можем да говорим за розата или за стъблото на розата като за реални обекти.
към текста >>
И всеки, който прави такива грешки и е свикнал с тях заради много
век
овен навик, ще се намери пред изключителната трудност да мисли върху социалните въпроси по начин, който съответства на реалността.
Грешки от типа, който описах, днес са често срещани в наблюденията на природата.
И всеки, който прави такива грешки и е свикнал с тях заради многовековен навик, ще се намери пред изключителната трудност да мисли върху социалните въпроси по начин, който съответства на реалността.
Това е огромната разлика между човешкия живот и природата: всичко в природата, което вече няма пълната реалност — например откъснатата роза — то започва да умира. Да, нещо може да изглежда външно като реалност, но да не е реалност: външният облик е една лъжа. А ние много лесно можем да включим в реалността на социалния живот нещо, което всъщност не е реалност. Само че тогава това нещо не е задължително да увехне веднага. По-напред то ще се превърне в източник на болки и мъчения за човечеството.
към текста >>
Знаете от моите книги какви описания съм дал за духовния свят — светът, в който чо
век
живее между смъртта и следващото раждане.
В предходните две лекции говорих за тази основа, а днес ще добавя нещо повече.
Знаете от моите книги какви описания съм дал за духовния свят — светът, в който човек живее между смъртта и следващото раждане.
Известно ви е, че когато говорим за този живот в свръхсетивния, духовния свят, трябва да сме наясно за отношенията, които преобладават между отделните души. Понеже там човешкото същество е свободно от неговото тяло, то не е подвластно на физичните закони в света, в който живеем между раждането и смъртта. Така че говорим за силата или силите, които действат от една душа към друга. Можете да прочетете в моята „Теософия“ как в тази връзка можем да опишем силите на симпатия и антипатия, които действат между отделните души в онзи свят.
към текста >>
Ако някой наблюдава безпристрастно какви са връзките между отделните хора в контекста на държавата, а след това го съпостави с онова, което представляват връзките между отделните души в живота след смъртта (както ги описах преди малко), тогава и само тогава чо
век
може да придобие представа за реалността в държавата — за нейната потенциална реалност.
Ако някой наблюдава безпристрастно какви са връзките между отделните хора в контекста на държавата, а след това го съпостави с онова, което представляват връзките между отделните души в живота след смъртта (както ги описах преди малко), тогава и само тогава човек може да придобие представа за реалността в държавата — за нейната потенциална реалност.
Както всяка връзка в живота след смъртта възниква от изначалните сили на симпатия и антипатия в човешката душа и живее в най-съкровените дълбини на душата, така всичко, което се изгражда между хората чрез политическата държава, живее изцяло външно, основава се на външен закон, лежи на външен ред, според който хората са поставени в отношения едни с други.
към текста >>
В икономическия живот отделният чо
век
работи за останалите.
Икономическият живот има доста различна характеристика.
В икономическия живот отделният човек работи за останалите.
Той работи за другите, защото, също като останалите, намира изгода да го прави. Икономическият живот извира от потребностите и се изразява в различни дейности, които служат за задоволяването на обичайните естествени нужни на човешките същества на физически план — включително на по-деликатните, но по-инстинктивни потребности на душата. И в рамките на икономическия живот съществува несъзнателно развитие на нещо, чието влияние продължава отвъд смъртта.
към текста >>
Но вижте сега — никой през последните няколко
век
а не говори за тези взаимовръзки във външния свят, които се проявяват в културния живот, политическия живот и икономическия живот.
Но вижте сега — никой през последните няколко века не говори за тези взаимовръзки във външния свят, които се проявяват в културния живот, политическия живот и икономическия живот.
Хората отдавна буксуват в старите традиции, без дори да ги разбират. Те са изгубили навика да предприемат прекия път към духовния свят чрез активен духовен живот, за да могат да потърсят там светлината, която е в състояние да освети физическата реалност — за да може тази реалност да бъде опозната правилно за пръв път. Водещите кръгове на човечеството поощряват този бездуховен живот. И по този начин зейва огромна бездна между социалните класи — бездна, която лежи в основата на съвременния живот и която не можем лениво да пренебрегваме.
към текста >>
В лекциите, които изнесох във Виена преди да започне войната (вижте „Вътрешната същност на чо
век
а и живота между смъртта и новото раждане“[3]), аз повторих онова, което често бях казвал в течение на предходните години: Живеем насред нещо, което може да се определи само като раково социално заболяване, карцинома на социалния организъм.
Но всеки, който по онова време можеше да види отвъд тези връзки, говореше по друг начин.
В лекциите, които изнесох във Виена преди да започне войната (вижте „Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане“[3]), аз повторих онова, което често бях казвал в течение на предходните години: Живеем насред нещо, което може да се определи само като раково социално заболяване, карцинома на социалния организъм.
Тази карцинома, тази язва, както се очакваше, в един момент се усложни и се превърна в онова, което хората наричат Световна война.
към текста >>
Заради възхода на материализма през последните
век
ове, хората се отдалечиха от истинската реалност.
Но има сериозни препятствия за всичко това.
Заради възхода на материализма през последните векове, хората се отдалечиха от истинската реалност.
Те се отчуждиха от нея и станаха самотни във вътрешния си живот. А най-самотни от всички са онези, които бяха изтръгнати от връзката с техния живот и попаднаха между чука и наковалнята: от едната страна е фабриката, от другата — бездушният капитализъм. Човешката душа действително се превърна в пустиня. Но в тази пустиня се мъчи да оцелее всичко онова, което може да произлезе от дадения човек. А то включва вътрешни мисли, вътрешни откровения от свръхсетивния свят, а също и видения, които хвърлят светлина във външната природа.
към текста >>
Но в тази пустиня се мъчи да оцелее всичко онова, което може да произлезе от дадения чо
век
.
Но има сериозни препятствия за всичко това. Заради възхода на материализма през последните векове, хората се отдалечиха от истинската реалност. Те се отчуждиха от нея и станаха самотни във вътрешния си живот. А най-самотни от всички са онези, които бяха изтръгнати от връзката с техния живот и попаднаха между чука и наковалнята: от едната страна е фабриката, от другата — бездушният капитализъм. Човешката душа действително се превърна в пустиня.
Но в тази пустиня се мъчи да оцелее всичко онова, което може да произлезе от дадения човек.
А то включва вътрешни мисли, вътрешни откровения от свръхсетивния свят, а също и видения, които хвърлят светлина във външната природа.
към текста >>
“ Отговорът, който получавате, е: По-напред си ги представете в различна социална среда, а след това си ги представете отново в нашия социален ред, в нашия социален ред, който се е развил в светлината — или по-точно в мрака, в сянката — на материализма от последните
век
ове.
Да предположим, че опитвате да си изясните конкретната духовна нагласа на най-радикалните съвременни хора и че полагате старание да вникнете в душите на Троцки и Ленин, в техните начини на мислене и мисловни форми — тогава ще попитате: „Какво да мислим за тези мъже?
“ Отговорът, който получавате, е: По-напред си ги представете в различна социална среда, а след това си ги представете отново в нашия социален ред, в нашия социален ред, който се е развил в светлината — или по-точно в мрака, в сянката — на материализма от последните векове.
Замислете се — ако Ленин и Троцки живееха в различен социален ред, какви щяха да станат, в случай че техните духовни сили се разгръщаха по доста по-различен начин? Задълбочени мистици! При една религиозна атмосфера съдържанието на такива души можеше да се развие в посока на дълбок мистицизъм. В условията на днешния материализъм развитието им стана такова, каквото го знаете.
към текста >>
Разгледайте Geschlossenen Handelstaat на Йохан Готлиб Фихте: Виждаме социалния идеал на един чо
век
, който най-искрено се стремеше да върви нагоре по пътя на познанието.
Разгледайте Geschlossenen Handelstaat на Йохан Готлиб Фихте: Виждаме социалния идеал на един човек, който най-искрено се стремеше да върви нагоре по пътя на познанието.
Мисленето му постоянно клонеше към свръхсетивния свят. Когато обаче се породи желанието му да си изгради и социален идеал, това всъщност беше един чист импулс на сърцето, човешкото сърце. Но същото това нещо, което ни служи да търсим вътрешно най-високите идеали на познанието, се превръща в пречка, ако искаме да го приложим в социалния живот; прави ни неспособни да развием социален начин на мислене. При духовния път, предприет и от Фихте, човек трябва да върви сам. Социалното мислене трябва да се развива в общество с други човешки същества.
към текста >>
При духовния път, предприет и от Фихте, чо
век
трябва да върви сам.
Разгледайте Geschlossenen Handelstaat на Йохан Готлиб Фихте: Виждаме социалния идеал на един човек, който най-искрено се стремеше да върви нагоре по пътя на познанието. Мисленето му постоянно клонеше към свръхсетивния свят. Когато обаче се породи желанието му да си изгради и социален идеал, това всъщност беше един чист импулс на сърцето, човешкото сърце. Но същото това нещо, което ни служи да търсим вътрешно най-високите идеали на познанието, се превръща в пречка, ако искаме да го приложим в социалния живот; прави ни неспособни да развием социален начин на мислене.
При духовния път, предприет и от Фихте, човек трябва да върви сам.
Социалното мислене трябва да се развива в общество с други човешки същества. Задачата на социалния мислител е преди всичко да вземе под внимание по какъв начин да се устрои социалният ред, така че хората да работят заедно за изграждането на социален живот от непосредственото изживяване на социалното братство.
към текста >>
И тогава ще настъпи такава социализация, която в съответствие с определени концепции в правото ще гарантира, че онова, което чо
век
придобива в излишък на неговите собствени нужди като потребител, непрекъснато ще преминава в духовната сфера.
Затова аз никога не казвам на хората: „Ето как трябва да организирате средствата за производство като частна собственост или средствата за производство като обществената собственост.“ По-скоро съм склонен да кажа: „Опитайте да работите за обособяването на трите члена в социалния организъм. Тогава движенията на капитала ще се регулират от духовната сфера и ще се съчетават с човешките права от политическата сфера. Тогава духовният живот и правовият живот ще протичат заедно с икономическия живот по един по-добър начин.
И тогава ще настъпи такава социализация, която в съответствие с определени концепции в правото ще гарантира, че онова, което човек придобива в излишък на неговите собствени нужди като потребител, непрекъснато ще преминава в духовната сфера.
Така то се завръща отново в духовната сфера.“
към текста >>
Един чо
век
не може да запази своята духовна собственост за потомците си за по-дълго от определен период — най-много тридесет години след неговата смърт.
В наши дни този ред се прилага само за интелектуалната собственост, където не смущава никого.
Един човек не може да запази своята духовна собственост за потомците си за по-дълго от определен период — най-много тридесет години след неговата смърт.
След това тя става обществена собственост. Трябва само да вземем това като един възможен модел за възвращаемост на всичко, което е произведено от усилията на даден индивид, всъщност на всичко, което се използва от капиталистическата система — един модел за възвращаемостта на всичко това в социалния организъм. Въпросът тогава е само: „Как ще се разпределя всичко това? “ На такива части, които ще са справедливи спрямо непосредствените духовни и индивидуални способности на заинтересованите човешки същества: това ще е въпрос за духовната сфера. Хората ще я организират така, ако са правилно поставени в условията на социалния ред.
към текста >>
Чо
век
трябва само да погледне тези обстоятелства право в очите, за да осъзнае, че бедите не са в капитализма, а в злоупотребата с духовни възможности.
Не на организацията на икономическия живот, а на факта, че социалният ред позволява несправедливо възнаграждение на отделни работодатели за сметка на работниците. Разпределението на дейностите би трябвало да се прави на базата на стоки, тъй като те са общите продукти от работата на работниците, извършващи духовен [в т.ч. интелектуален] труд, и работниците, извършващи физически труд. Но ако вие използвате личното си положение, за да отнемете нещо от някого, което не би трябвало да му отнемате, какво правите? Вие го лъжете, възползвате се от него!
Човек трябва само да погледне тези обстоятелства право в очите, за да осъзнае, че бедите не са в капитализма, а в злоупотребата с духовни възможности.
към текста >>
Колкото си искат проповедници могат да тръгнат из страната да повтарят отново и отново: „Хората трябва да се обърнат към себе си“ или „Христос някога беше грижа само за личния живот на чо
век
а, сега Той трябва да влезе в социалния живот“.
Колкото си искат проповедници могат да тръгнат из страната да повтарят отново и отново: „Хората трябва да се обърнат към себе си“ или „Христос някога беше грижа само за личния живот на човека, сега Той трябва да влезе в социалния живот“.
— С такива изказвания не се постига абсолютно нищо! Защото важното днес не е просто да вярваме в духа, а дотолкова да сме изпълнени с духа, че чрез самите нас духът да се влива директно в сетивния свят. Днес е безсмислено да се казва: „Вярвай в духа.“ Необходимо е да се говори за духа, който действително може да овладее външната реалност и може действително да посочи как да бъде осъществено обособяването на социалния организъм в отделни членове. Причината за бездуховната същност на настоящето не е само в това, че хората не вярват в духа, а също и в това, че те не могат да достигнат такава връзка с духа, която ще позволи на духа истински да организира материалния живот.
към текста >>
Колко много хора има днес, които мислят, че е напълно оправдано да кажат: „О, в материалното съществуване няма нищо духовно — чо
век
трябва да се оттегли от него: нашето задължение е да се оттеглим от материалното съществуване към напълно самостоятелния духовен живот.“ Ето я физическата реалност: взимате си отпуска от работа, после сядате в стаята за медитации и се изстрелвате към духовния свят.
Колко много хора има днес, които мислят, че е напълно оправдано да кажат: „О, в материалното съществуване няма нищо духовно — човек трябва да се оттегли от него: нашето задължение е да се оттеглим от материалното съществуване към напълно самостоятелния духовен живот.“ Ето я физическата реалност: взимате си отпуска от работа, после сядате в стаята за медитации и се изстрелвате към духовния свят.
Два чудесно разграничени живота, поддържани елегантно отделно един от друг! Това обаче не води наникъде днес.
към текста >>
Тогава чо
век
ще докаже от начина, по който гледа на нещата, че ги вижда в светлината на духа.
Всичко това ни носи поредното предупреждение да не мислим само за вярата в духа, а преди всичко да опитваме да осъществим такава среща с духа, че той да ни даде сили да виждаме нещо повече от ограничената реалност в материалния, външния свят. Тогава действително хората ще престанат да използват думата „дух“, „дух“, „дух“ във всяко изречение.
Тогава човек ще докаже от начина, по който гледа на нещата, че ги вижда в светлината на духа.
Това е важното днес: Хората трябва да виждат нещата в светлината на духа, а не само да продължават да говорят за духа.
към текста >>
Резултатът е, че чо
век
е принуден да си каже: Тази реалност очевидно е изобретение на някакъв зъл дух…“
Всеки, който разбира това, лесно ще разбере и защо едно изказване като онова на Курт Айзнер е особено ценно — то е, бих казал, изказване с предчувствие за трагичната му смърт — защото ни въздейства като изповед: „Честно казано, не вярвам сериозно в свръхсетивното — поне нямам желание да му отделям голямо внимание. Тези, които говорят за свръхсетивното, определено винаги са казвали, че реалността, която обхващаме тук с нашите сетива, е само половината реалност — тя е като илюзия! Но със сигурност съм готов да изследвам формата, в която сетивна реалност се проявява в съвременния социален живот — и тогава на мен тя наистина ми изглежда като същинска илюзия!
Резултатът е, че човек е принуден да си каже: Тази реалност очевидно е изобретение на някакъв зъл дух…“
към текста >>
12.
Съдържание
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Михаеловото мислене - познанието на чо
век
а като едно свръхсетивно същество.
Михаеловото мислене - познанието на човека като едно свръхсетивно същество.
Михаеловият път и най-дълбоките импулси на социалния въпрос .
към текста >>
Тъкането на елементарния свят в съдбата на чо
век
а.
Тъкането на елементарния свят в съдбата на човека.
към текста >>
Чо
век
ът и заобикалящият свят.
Човекът и заобикалящият свят.
към текста >>
А това е за по-голяма част от тези печатни издания най-малко антропософското познание за чо
век
а, на Космоса, доколкото неговото същество е описано в Антропософията, и познанието на това, което се намира като "Антропософска история В съобщенията от духовния свят".
Едно съждение върху съдържанието на едно такова печатно издание може да бъде признато само на онзи, който познава това, което е прието като предпоставка за произнасяне на едно такова съждение.
А това е за по-голяма част от тези печатни издания най-малко антропософското познание за човека, на Космоса, доколкото неговото същество е описано в Антропософията, и познанието на това, което се намира като "Антропософска история В съобщенията от духовния свят".
към текста >>
13.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Това, което съществува във физическия свят, може да бъде наблюдавано от всеки чо
век
; това, което действува в духовния свят, служи тогава за това, да разрешаваме от духовния свят загадките, които физическият свят дава.
През тези дни бих искал да говоря нещо върху начина, по който ние хората на настоящето сме в състояние да застанем срещу онова Същество, за което можем да кажем, че като същество на Михаел то действува в духовните и с това също в другите събития на Земята. Ще бъде необходимо днес да подготвим онова за което ще стане дума в тази връзка. Защото необходими са различните гледни точки, които правят способно човешкото разбиране да предаде действително различните действия на горепосоченото Същество от симптомите, които постоянно забелязваме в заобикалящия ни свят. Трябва да запомним, че когато искаме да говорим сериозно за духовния свят, ние постоянно можем да насочим поглед върху онова, което се показва като откровения на духовните Същества тук във физическия свят. Ние се стремим така да каже да проникнем през булото на физическия свят до онова, което действува в духовния свят.
Това, което съществува във физическия свят, може да бъде наблюдавано от всеки човек; това, което действува в духовния свят, служи тогава за това, да разрешаваме от духовния свят загадките, които физическият свят дава.
Трябва само да чувствуваме по правилен начин загадките на физическия живот. При тези важни неща се касае именно за това, да бъдат схванати с цялата сериозност някои неща които бяха казани от мене във времето предхождащо тези сказки. Ние не можем да свържем личните схващания на света с едно действително разбиране на онова, което решително засяга не само човечеството, а и света. Ние трябва да се освободим от чисто личните интереси. Ние ще разберем най-добре онова, което личността има да върши в света и което тя трябва да разбере от себе си като стойност, когато сме се освободили от личното в по-тесния смисъл.
към текста >>
Ако приложим аналогията, можем да кажем: тези същества, макар и да имат напълно различни форми от тези на човешкото съществувание и са отначало невидими за човешките физически сетива, се намират сега на степента на развитие, на която чо
век
ът ще се намира на бъдещия Юпитер.
Нека разгледаме стоящите непосредствено над нашата човешка степен Съществата, които наричаме Ангели.
Ако приложим аналогията, можем да кажем: тези същества, макар и да имат напълно различни форми от тези на човешкото съществувание и са отначало невидими за човешките физически сетива, се намират сега на степента на развитие, на която човекът ще се намира на бъдещия Юпитер.
към текста >>
Ако преминем след това към Архангелите, те се намират на степента на развитие, на която чо
век
ът ще бъде едвам на бъдещата Венера.
Ако преминем след това към Архангелите, те се намират на степента на развитие, на която човекът ще бъде едвам на бъдещата Венера.
И ако преминем към Архаите, към Духовете на Времето, следователно към онези Същества, които съвсем особено действуват в нашето земно развитие, те се намират вече на степента на развитие, до която човекът ще достигне на бъдещия Вулкан.
към текста >>
И ако преминем към Архаите, към Духовете на Времето, следователно към онези Същества, които съвсем особено действуват в нашето земно развитие, те се намират вече на степента на развитие, до която чо
век
ът ще достигне на бъдещия Вулкан.
Ако преминем след това към Архангелите, те се намират на степента на развитие, на която човекът ще бъде едвам на бъдещата Венера.
И ако преминем към Архаите, към Духовете на Времето, следователно към онези Същества, които съвсем особено действуват в нашето земно развитие, те се намират вече на степента на развитие, до която човекът ще достигне на бъдещия Вулкан.
към текста >>
Тогава трябва да си кажем: те са стигнали в тяхното развитие вече над онова, до което чо
век
ът ще стигне първо като негово бъдеще развитие върху бъдещия Вулкан, бъдещето Вулканово развитие.
А сега възниква важният въпрос: сега съществува също следващата по-високо стояща класа същества, която принадлежи на така наречената йерархия на Духовете на Формата.
Тогава трябва да си кажем: те са стигнали в тяхното развитие вече над онова, до което човекът ще стигне първо като негово бъдеще развитие върху бъдещия Вулкан, бъдещето Вулканово развитие.
Следователно те са стигнали до една степен, за която трябва да кажем: ако вземем предвид, че човешкото същество ще стигне на бъдещето Вулканово състояние на нашата слънчева система до неговата седма степен на развитие, че в рамките на това космическо развитие той ще има седем степени, тогава съществата, които наричаме Духове на Формата, са стигнали днес вече до тяхната осма степен на развитие. Следователно можем да кажем: ние човеците се намираме на четвъртата степен на развитието, ако вземем осмата степен, тогава намираме там Духовете на Формата.
към текста >>
Ние често пъти сме разчленявали развитието на този чо
век
, разглеждали сме го в неговите съставни части.
Искаме да си кажем: ние човеците като такива се намираме в една сфера, която е достигнала една четвърта степен на развитието. Но когато се абстрахираме първо от всичко останало, ние се намираме освен това в царството, което Духовете на Формата трябва да считат като тяхна около нас и през нас.
Ние често пъти сме разчленявали развитието на този човек, разглеждали сме го в неговите съставни части.
Ние сме различавали развитието на главата от останалото развитие на човека. Ние делим останалото развитие отново на две части: развитие на гърдите и развитие на крайниците. Сега искаме да се абстрахираме от това. Искаме само да застанем на гледната точка, която ни показва, че в човека имаме всичко онова, което принадлежи на развитието на главата, и всичко онова, което е причислено към останалия човек.
към текста >>
Ние сме различавали развитието на главата от останалото развитие на чо
век
а.
Искаме да си кажем: ние човеците като такива се намираме в една сфера, която е достигнала една четвърта степен на развитието. Но когато се абстрахираме първо от всичко останало, ние се намираме освен това в царството, което Духовете на Формата трябва да считат като тяхна около нас и през нас. Ние често пъти сме разчленявали развитието на този човек, разглеждали сме го в неговите съставни части.
Ние сме различавали развитието на главата от останалото развитие на човека.
Ние делим останалото развитие отново на две части: развитие на гърдите и развитие на крайниците. Сега искаме да се абстрахираме от това. Искаме само да застанем на гледната точка, която ни показва, че в човека имаме всичко онова, което принадлежи на развитието на главата, и всичко онова, което е причислено към останалия човек.
към текста >>
Искаме само да застанем на гледната точка, която ни показва, че в чо
век
а имаме всичко онова, което принадлежи на развитието на главата, и всичко онова, което е причислено към останалия чо
век
.
Но когато се абстрахираме първо от всичко останало, ние се намираме освен това в царството, което Духовете на Формата трябва да считат като тяхна около нас и през нас. Ние често пъти сме разчленявали развитието на този човек, разглеждали сме го в неговите съставни части. Ние сме различавали развитието на главата от останалото развитие на човека. Ние делим останалото развитие отново на две части: развитие на гърдите и развитие на крайниците. Сега искаме да се абстрахираме от това.
Искаме само да застанем на гледната точка, която ни показва, че в човека имаме всичко онова, което принадлежи на развитието на главата, и всичко онова, което е причислено към останалия човек.
към текста >>
А сега представете си нещата образно така, като си представите повърхността на едно море, чо
век
а като газещ в морето, като движещ се напред в морето, така че само неговата глава излиза над повърхността на водата.
А сега представете си нещата образно така, като си представите повърхността на едно море, човека като газещ в морето, като движещ се напред в морето, така че само неговата глава излиза над повърхността на водата.
Тогава чрез този образ ще имате самопонятно това е един образ положението на съвременния човек. Всичко, в което се корени главата, бихме го причислили към четвъртата степен на развитието, и онова, в което човек гази, онова, в което той се движи пристъпвайки, можем да кажем също плувайки напред, бихме го приели като осма степен на развитието. Защото особеното е това, че човекът отраснал, издигнал се е със своята глава, освободил се е по определен начин от онзи елемент, в който Духовете на Формата развиват тяхната свойствена същност. Човекът се е еманципирал така да се каже с образуването на неговата глава от онова, което е импрегнирано от същността на Духовете на Формата.
към текста >>
Тогава чрез този образ ще имате самопонятно това е един образ положението на съвременния чо
век
.
А сега представете си нещата образно така, като си представите повърхността на едно море, човека като газещ в морето, като движещ се напред в морето, така че само неговата глава излиза над повърхността на водата.
Тогава чрез този образ ще имате самопонятно това е един образ положението на съвременния човек.
Всичко, в което се корени главата, бихме го причислили към четвъртата степен на развитието, и онова, в което човек гази, онова, в което той се движи пристъпвайки, можем да кажем също плувайки напред, бихме го приели като осма степен на развитието. Защото особеното е това, че човекът отраснал, издигнал се е със своята глава, освободил се е по определен начин от онзи елемент, в който Духовете на Формата развиват тяхната свойствена същност. Човекът се е еманципирал така да се каже с образуването на неговата глава от онова, което е импрегнирано от същността на Духовете на Формата.
към текста >>
Всичко, в което се корени главата, бихме го причислили към четвъртата степен на развитието, и онова, в което чо
век
гази, онова, в което той се движи пристъпвайки, можем да кажем също плувайки напред, бихме го приели като осма степен на развитието.
А сега представете си нещата образно така, като си представите повърхността на едно море, човека като газещ в морето, като движещ се напред в морето, така че само неговата глава излиза над повърхността на водата. Тогава чрез този образ ще имате самопонятно това е един образ положението на съвременния човек.
Всичко, в което се корени главата, бихме го причислили към четвъртата степен на развитието, и онова, в което човек гази, онова, в което той се движи пристъпвайки, можем да кажем също плувайки напред, бихме го приели като осма степен на развитието.
Защото особеното е това, че човекът отраснал, издигнал се е със своята глава, освободил се е по определен начин от онзи елемент, в който Духовете на Формата развиват тяхната свойствена същност. Човекът се е еманципирал така да се каже с образуването на неговата глава от онова, което е импрегнирано от същността на Духовете на Формата.
към текста >>
Защото особеното е това, че чо
век
ът отраснал, издигнал се е със своята глава, освободил се е по определен начин от онзи елемент, в който Духовете на Формата развиват тяхната свойствена същност.
А сега представете си нещата образно така, като си представите повърхността на едно море, човека като газещ в морето, като движещ се напред в морето, така че само неговата глава излиза над повърхността на водата. Тогава чрез този образ ще имате самопонятно това е един образ положението на съвременния човек. Всичко, в което се корени главата, бихме го причислили към четвъртата степен на развитието, и онова, в което човек гази, онова, в което той се движи пристъпвайки, можем да кажем също плувайки напред, бихме го приели като осма степен на развитието.
Защото особеното е това, че човекът отраснал, издигнал се е със своята глава, освободил се е по определен начин от онзи елемент, в който Духовете на Формата развиват тяхната свойствена същност.
Човекът се е еманципирал така да се каже с образуването на неговата глава от онова, което е импрегнирано от същността на Духовете на Формата.
към текста >>
Чо
век
ът се е еманципирал така да се каже с образуването на неговата глава от онова, което е импрегнирано от същността на Духовете на Формата.
А сега представете си нещата образно така, като си представите повърхността на едно море, човека като газещ в морето, като движещ се напред в морето, така че само неговата глава излиза над повърхността на водата. Тогава чрез този образ ще имате самопонятно това е един образ положението на съвременния човек. Всичко, в което се корени главата, бихме го причислили към четвъртата степен на развитието, и онова, в което човек гази, онова, в което той се движи пристъпвайки, можем да кажем също плувайки напред, бихме го приели като осма степен на развитието. Защото особеното е това, че човекът отраснал, издигнал се е със своята глава, освободил се е по определен начин от онзи елемент, в който Духовете на Формата развиват тяхната свойствена същност.
Човекът се е еманципирал така да се каже с образуването на неговата глава от онова, което е импрегнирано от същността на Духовете на Формата.
към текста >>
Само когато разберем основно това, ние ще можем действително да стигнем до едно схващане на чо
век
а.
Само когато разберем основно това, ние ще можем действително да стигнем до едно схващане на човека.
Защото само чрез това ще схванем особеното положение, което човекът има в света, ще схванем това положение по един правилен начин. А именно само чрез това ще схванем правилно, че човекът, доколкото може да долови определено творческо влияние от страна на Духовете на Формата върху себе си, той не долавя това творческо влияние непосредствено чрез способностите на своята глава, а го долавя чрез онова, което неговият останал организъм упражнява като действие върху неговата глава. Вие знаете че ние дишаме и дишането се намира във връзка с нашето кръвообращение, ако говорим външно физиологично. Но кръвта бива изтласкана също в главата. Чрез това главата се намира в една органическа, в една пълножизнена връзка с останалия организъм.
към текста >>
Защото само чрез това ще схванем особеното положение, което чо
век
ът има в света, ще схванем това положение по един правилен начин.
Само когато разберем основно това, ние ще можем действително да стигнем до едно схващане на човека.
Защото само чрез това ще схванем особеното положение, което човекът има в света, ще схванем това положение по един правилен начин.
А именно само чрез това ще схванем правилно, че човекът, доколкото може да долови определено творческо влияние от страна на Духовете на Формата върху себе си, той не долавя това творческо влияние непосредствено чрез способностите на своята глава, а го долавя чрез онова, което неговият останал организъм упражнява като действие върху неговата глава. Вие знаете че ние дишаме и дишането се намира във връзка с нашето кръвообращение, ако говорим външно физиологично. Но кръвта бива изтласкана също в главата. Чрез това главата се намира в една органическа, в една пълножизнена връзка с останалия организъм. Тя е хранена, оживена е от останалия организъм.
към текста >>
А именно само чрез това ще схванем правилно, че чо
век
ът, доколкото може да долови определено творческо влияние от страна на Духовете на Формата върху себе си, той не долавя това творческо влияние непосредствено чрез способностите на своята глава, а го долавя чрез онова, което неговият останал организъм упражнява като действие върху неговата глава.
Само когато разберем основно това, ние ще можем действително да стигнем до едно схващане на човека. Защото само чрез това ще схванем особеното положение, което човекът има в света, ще схванем това положение по един правилен начин.
А именно само чрез това ще схванем правилно, че човекът, доколкото може да долови определено творческо влияние от страна на Духовете на Формата върху себе си, той не долавя това творческо влияние непосредствено чрез способностите на своята глава, а го долавя чрез онова, което неговият останал организъм упражнява като действие върху неговата глава.
Вие знаете че ние дишаме и дишането се намира във връзка с нашето кръвообращение, ако говорим външно физиологично. Но кръвта бива изтласкана също в главата. Чрез това главата се намира в една органическа, в една пълножизнена връзка с останалия организъм. Тя е хранена, оживена е от останалия организъм.
към текста >>
Когато като чо
век
се издигнем над нашата глава, тогава силите, които играят определена роля в нашия човешки организъм, които обаче са универсални сили на онези същества, които наричаме луциферически същества, такива са силите на тези луциферически същества.
Все пак искам да създам определена основа още и чрез други понятия. Когато искаме да разгледаме нашия живот под такива влияния, ние не можем да го разглеждаме по друг начин, освен като обгърнем с поглед онези съдействуващи за мировото развитие Същества, които вече сме споменавали често пъти: луциферическите и ариманическите същества. Нека обхванем първо само, бих могъл да кажа, най-външната страна на тези Същества, на луциферическите и ариманическите същества. Те живеят също както нас човеците в сферата, в които се намираме и ние самите. Ако обгърнем с поглед тяхната най-външна страна, ние можем да кажем: можем да си представим луциферическите същества като притежаващи онези сили, които ние като човеци долавяме тогава, когато искаме да станем фантастични, когато си от даваме едностранно на фантазията, когато се отдаваме едностранно на мечтателство, когато за да изразя образно искаме да се издигнем с нашето същество над нашата глава, над логическото разсъждение.
Когато като човек се издигнем над нашата глава, тогава силите, които играят определена роля в нашия човешки организъм, които обаче са универсални сили на онези същества, които наричаме луциферически същества, такива са силите на тези луциферически същества.
Представете си същества образувани изцяло от това, което в нас иска да стреми над главата, тогава имате луциферическите същества, които стоят в определено отношение с нашия човешки свят. Представете си обратно всичко онова, което прави от нас сухи еснафи, което ни довежда до там, да развиваме материалистични настроения, което ни прониква с това, което можем да наречем сух ум и т.н, тогава имате ариманическите същества.
към текста >>
Можем да кажем: чо
век
ът се намира винаги в едно средоточно положение между това, което неговата кръв иска с него, и това, което неговите кости искат с него.
Всичко, което сега току що казах в днешната форма, можем да го изразим също повече телесно.
Можем да кажем: човекът се намира винаги в едно средоточно положение между това, което неговата кръв иска с него, и това, което неговите кости искат с него.
Костите постоянно искат да ни доведат в едно състояние на втвърдяване, до едно вцепеняване, с други думи костите искат да ни направят също и телесно ариманически, да ни втвърдят. Патологично казано: кръвта може да стане трескава, тогава човекът е вкаран също и органически във фантастичността; костите могат да разширят тяхната същност над останалия организъм, тогава човекът се вкостенява, става склеротичен, какъвто почти всеки човек става в определена степен на стари години. Тогава той носи в себе си убиващия елемент в своя организъм. Това е ариманическото. Можем да кажем: всичко онова, което се намира в кръвта, има склонност към луциферическото; всичко онова, което се намира в костите, има склонност към ариманическото и човекът се намира в състояние на равновесие в душевно отношение между мечтателство и сухото еснафство.
към текста >>
Патологично казано: кръвта може да стане трескава, тогава чо
век
ът е вкаран също и органически във фантастичността; костите могат да разширят тяхната същност над останалия организъм, тогава чо
век
ът се вкостенява, става склеротичен, какъвто почти всеки чо
век
става в определена степен на стари години.
Всичко, което сега току що казах в днешната форма, можем да го изразим също повече телесно. Можем да кажем: човекът се намира винаги в едно средоточно положение между това, което неговата кръв иска с него, и това, което неговите кости искат с него. Костите постоянно искат да ни доведат в едно състояние на втвърдяване, до едно вцепеняване, с други думи костите искат да ни направят също и телесно ариманически, да ни втвърдят.
Патологично казано: кръвта може да стане трескава, тогава човекът е вкаран също и органически във фантастичността; костите могат да разширят тяхната същност над останалия организъм, тогава човекът се вкостенява, става склеротичен, какъвто почти всеки човек става в определена степен на стари години.
Тогава той носи в себе си убиващия елемент в своя организъм. Това е ариманическото. Можем да кажем: всичко онова, което се намира в кръвта, има склонност към луциферическото; всичко онова, което се намира в костите, има склонност към ариманическото и човекът се намира в състояние на равновесие в душевно отношение между мечтателство и сухото еснафство.
към текста >>
Можем да кажем: всичко онова, което се намира в кръвта, има склонност към луциферическото; всичко онова, което се намира в костите, има склонност към ариманическото и чо
век
ът се намира в състояние на равновесие в душевно отношение между мечтателство и сухото еснафство.
Можем да кажем: човекът се намира винаги в едно средоточно положение между това, което неговата кръв иска с него, и това, което неговите кости искат с него. Костите постоянно искат да ни доведат в едно състояние на втвърдяване, до едно вцепеняване, с други думи костите искат да ни направят също и телесно ариманически, да ни втвърдят. Патологично казано: кръвта може да стане трескава, тогава човекът е вкаран също и органически във фантастичността; костите могат да разширят тяхната същност над останалия организъм, тогава човекът се вкостенява, става склеротичен, какъвто почти всеки човек става в определена степен на стари години. Тогава той носи в себе си убиващия елемент в своя организъм. Това е ариманическото.
Можем да кажем: всичко онова, което се намира в кръвта, има склонност към луциферическото; всичко онова, което се намира в костите, има склонност към ариманическото и човекът се намира в състояние на равновесие в душевно отношение между мечтателство и сухото еснафство.
към текста >>
И тук ние откриваме, че луциферическите същества имат в Космоса интереса, да направят света, а именно човешкия свят, отстъпник по отношение на онези Същества, които трябва да схващаме като истински творчески същества на чо
век
а.
Обаче ние можем да охарактеризираме по определен начин също по-дълбоко тези два вида същества. Можем да разгледаме луциферическите същества по отношение на това, което те имат като интереси в космическото съществуване.
И тук ние откриваме, че луциферическите същества имат в Космоса интереса, да направят света, а именно човешкия свят, отстъпник по отношение на онези Същества, които трябва да схващаме като истински творчески същества на човека.
Луциферическите същества не биха искали нищо друго, освен, бихме могли да кажем, да направят човешкия свят да бъде отстъпник по отношение на божествените Същества. Не толкова много, че луциферическите същества биха искали, биха имали намерението на първо място да завладеят света за себе си. От различните неща, които аз вече съм казал върху луциферическите същества, можете да видите, че не това е главното при тези луциферически същества, а главното е; да направят света да бъде отстъпник от това, което човекът може да чувствува като истински божествени същества, да освободят света от това.
към текста >>
От различните неща, които аз вече съм казал върху луциферическите същества, можете да видите, че не това е главното при тези луциферически същества, а главното е; да направят света да бъде отстъпник от това, което чо
век
ът може да чувствува като истински божествени същества, да освободят света от това.
Обаче ние можем да охарактеризираме по определен начин също по-дълбоко тези два вида същества. Можем да разгледаме луциферическите същества по отношение на това, което те имат като интереси в космическото съществуване. И тук ние откриваме, че луциферическите същества имат в Космоса интереса, да направят света, а именно човешкия свят, отстъпник по отношение на онези Същества, които трябва да схващаме като истински творчески същества на човека. Луциферическите същества не биха искали нищо друго, освен, бихме могли да кажем, да направят човешкия свят да бъде отстъпник по отношение на божествените Същества. Не толкова много, че луциферическите същества биха искали, биха имали намерението на първо място да завладеят света за себе си.
От различните неща, които аз вече съм казал върху луциферическите същества, можете да видите, че не това е главното при тези луциферически същества, а главното е; да направят света да бъде отстъпник от това, което човекът може да чувствува като истински божествени същества, да освободят света от това.
към текста >>
Защо то от едната страна имаме всичко онова, което е луциферическо, а от другата страна всичко онова, което е ариманическо, а в средата е поставен чо
век
ът, който трябва да чувствува своето Божествено като в състояние на равновесие между двете.
Когато обгърнете с поглед цялото това положение, тогава ще си кажете: аз мога да разбера света само тогава, когато го хващам в отношение с троичността.
Защо то от едната страна имаме всичко онова, което е луциферическо, а от другата страна всичко онова, което е ариманическо, а в средата е поставен човекът, който трябва да чувствува своето Божествено като в състояние на равновесие между двете.
Само чрез това можем да се справим с разбирането на света, като поставим на основата тази троичност като бъдем наясно върху факта: този човешки живот е като кобилицата на една везна. Тук хипомохлионът /опорната точка на везната/, нататък едното блюдо на везната, луциферическото, което обаче в действителност тегли нагоре. От другата страна ариманическото, което в действителност тегли надолу. Да държи кобилицата на везната в равновесие, тази е същността на човека. Онези, които са били посветени в такива тайни, винаги са подчертавали в духовното развитие на човечеството, че мировото съществуване, в което е поставен човекът, може да бъде разбрано само в смисъла на числото три, че светът може да бъде разбран, когато човек иска да го схване в неговата основна структура в смисъла на други, различни от трите числа.
към текста >>
Да държи кобилицата на везната в равновесие, тази е същността на чо
век
а.
Когато обгърнете с поглед цялото това положение, тогава ще си кажете: аз мога да разбера света само тогава, когато го хващам в отношение с троичността. Защо то от едната страна имаме всичко онова, което е луциферическо, а от другата страна всичко онова, което е ариманическо, а в средата е поставен човекът, който трябва да чувствува своето Божествено като в състояние на равновесие между двете. Само чрез това можем да се справим с разбирането на света, като поставим на основата тази троичност като бъдем наясно върху факта: този човешки живот е като кобилицата на една везна. Тук хипомохлионът /опорната точка на везната/, нататък едното блюдо на везната, луциферическото, което обаче в действителност тегли нагоре. От другата страна ариманическото, което в действителност тегли надолу.
Да държи кобилицата на везната в равновесие, тази е същността на човека.
Онези, които са били посветени в такива тайни, винаги са подчертавали в духовното развитие на човечеството, че мировото съществуване, в което е поставен човекът, може да бъде разбрано само в смисъла на числото три, че светът може да бъде разбран, когато човек иска да го схване в неговата основна структура в смисъла на други, различни от трите числа. Така щото, говорейки на наш език, можем да кажем: в мировото съществувание имаме работа с луциферическото естество, което представлява едното блюдо на везната, с ариманическото естество, което представлява другото блюдо на везната, и със състоянието на равновесие, което представлява за нас Христовия Импулс.
към текста >>
Онези, които са били посветени в такива тайни, винаги са подчертавали в духовното развитие на човечеството, че мировото съществуване, в което е поставен чо
век
ът, може да бъде разбрано само в смисъла на числото три, че светът може да бъде разбран, когато чо
век
иска да го схване в неговата основна структура в смисъла на други, различни от трите числа.
Защо то от едната страна имаме всичко онова, което е луциферическо, а от другата страна всичко онова, което е ариманическо, а в средата е поставен човекът, който трябва да чувствува своето Божествено като в състояние на равновесие между двете. Само чрез това можем да се справим с разбирането на света, като поставим на основата тази троичност като бъдем наясно върху факта: този човешки живот е като кобилицата на една везна. Тук хипомохлионът /опорната точка на везната/, нататък едното блюдо на везната, луциферическото, което обаче в действителност тегли нагоре. От другата страна ариманическото, което в действителност тегли надолу. Да държи кобилицата на везната в равновесие, тази е същността на човека.
Онези, които са били посветени в такива тайни, винаги са подчертавали в духовното развитие на човечеството, че мировото съществуване, в което е поставен човекът, може да бъде разбрано само в смисъла на числото три, че светът може да бъде разбран, когато човек иска да го схване в неговата основна структура в смисъла на други, различни от трите числа.
Така щото, говорейки на наш език, можем да кажем: в мировото съществувание имаме работа с луциферическото естество, което представлява едното блюдо на везната, с ариманическото естество, което представлява другото блюдо на везната, и със състоянието на равновесие, което представлява за нас Христовия Импулс.
към текста >>
Нормалното духовно състояние на чо
век
а се състои в това, да се постави по правилен начин в тази троичност на света, в тази структура на света, доколкото на нейната основа стои числото три.
Сега Вие можете да си представите, че ариманическите и луциферическите същества имат пълен интерес да прикриват тайната на числото три. Защото правилното проникване на тази тайна на числото три прави човечеството способно да установява състоянието на равновесие между ариманическите и луциферическите същества. Това означава от една страна да използуваме тенденцията към свобода, луциферическото, за една полезна, спасителна цел на света, а от друга страна да направим същото с ариманическото.
Нормалното духовно състояние на човека се състои в това, да се постави по правилен начин в тази троичност на света, в тази структура на света, доколкото на нейната основа стои числото три.
към текста >>
В това, което има влияние върху духовния и културен живот на човечеството, съществуваше и съществува ние ще разгледаме изворите на това съществуване още по-точно утре и в други ден една силна тенденция, да бъде заблуден чо
век
ът по отношение на това значение на числото три.
В това, което има влияние върху духовния и културен живот на човечеството, съществуваше и съществува ние ще разгледаме изворите на това съществуване още по-точно утре и в други ден една силна тенденция, да бъде заблуден човекът по отношение на това значение на числото три.
Бихме могли да кажем, че съществува една силна тенденция човекът да бъде заблуден по отношение на това свещено число три. И в по-новата култура на човечеството можем ясно да видим, че това разчленение според числото две. Помислете само, че за да разберем правилно даже Гьотевия "Фауст", както аз често пъти обяснявах това, ние трябва да знаем, че и в това велико световно съчинение играе заблуждението относно числото три. Ако Гьоте би могъл да прозре в своето време, как стои всъщност работата с този въпрос, тогава той не би представил противника на Фауст като, онзи, който увлича Фауста надолу, мефистофелското същество, а би противопоставил на това мефистофелско същество, за което знаем, че то е тъждествено с ариманическото същество, луциферическото същество и Луцифер и Мефистофел биха се явили във "Фауст" като две партии Аз вече често пъти съм изнасял това. Също така, ако проучим точно гьотевата фигура на Мефистофел, ние можем да видим точно, как навсякъде в характеристиката на Мефистофел е размесил луциферическия и ариманическия елемент.
към текста >>
Бихме могли да кажем, че съществува една силна тенденция чо
век
ът да бъде заблуден по отношение на това свещено число три.
В това, което има влияние върху духовния и културен живот на човечеството, съществуваше и съществува ние ще разгледаме изворите на това съществуване още по-точно утре и в други ден една силна тенденция, да бъде заблуден човекът по отношение на това значение на числото три.
Бихме могли да кажем, че съществува една силна тенденция човекът да бъде заблуден по отношение на това свещено число три.
И в по-новата култура на човечеството можем ясно да видим, че това разчленение според числото две. Помислете само, че за да разберем правилно даже Гьотевия "Фауст", както аз често пъти обяснявах това, ние трябва да знаем, че и в това велико световно съчинение играе заблуждението относно числото три. Ако Гьоте би могъл да прозре в своето време, как стои всъщност работата с този въпрос, тогава той не би представил противника на Фауст като, онзи, който увлича Фауста надолу, мефистофелското същество, а би противопоставил на това мефистофелско същество, за което знаем, че то е тъждествено с ариманическото същество, луциферическото същество и Луцифер и Мефистофел биха се явили във "Фауст" като две партии Аз вече често пъти съм изнасял това. Също така, ако проучим точно гьотевата фигура на Мефистофел, ние можем да видим точно, как навсякъде в характеристиката на Мефистофел е размесил луциферическия и ариманическия елемент. Фигурата на Мефистофел при Гьоте е така да се каже една смесица от два елемента.
към текста >>
Това е така, като че бихме извадили, като че бихме изкарали чрез изстискване чо
век
а от положението на равновесие, когато му скриваме, че истинското благо на разбиране на числото три и когато му представяме лъжливо, че структурата на света е някакси обусловена чрез числото две.
Представете си само, че искате да установим: ако някой иска да вникне правилно в структурата на света, той трябва да признае числото три, трябва да признае, че се противопоставят луциферическият и ариманическият елемент и че божественото се състои в държане на равновесие между тези два елемента. Срещу това разбира не трябва да поставим заблуждението, което се е вмъкнало в духовното развитие на човечеството с двойката, с Бога и с Дявола, с божествено-духовните Същества горе и дяволските същества долу.
Това е така, като че бихме извадили, като че бихме изкарали чрез изстискване човека от положението на равновесие, когато му скриваме, че истинското благо на разбиране на числото три и когато му представяме лъжливо, че структурата на света е някакси обусловена чрез числото две.
Въпреки това най-хубавият стремеж на хората е изпаднал в тази грешка.
към текста >>
Тогава не трябва да се оставяме да бъдем съблазнени към мнението: чрез това, че даваме на едно същество едно име, това същество е също чувствувано по правилен начин от чо
век
а.
Ако искаме да вникнем в тази точка, ние трябва да сторим това без никакъв предразсъдък, трябва да се пренесем действително в една лишена от предразсъдъци сфера. В такъв случай трябва да правим голяма разлика между нещата и имената.
Тогава не трябва да се оставяме да бъдем съблазнени към мнението: чрез това, че даваме на едно същество едно име, това същество е също чувствувано по правилен начин от човека.
към текста >>
Нека обгърнем понятието на онези същества, които чо
век
ът трябва да чувствува като свои божествени Същества.
Нека обгърнем понятието на онези същества, които човекът трябва да чувствува като свои божествени Същества.
Тогава трябва да си кажем: човекът може да чувствува правилно тези същества само тогава, когато си ги представя като произвеждащи равновесието между луциферическия и ариманическия принцип. Той не може да чувствува като правилно онова, което трябва да чувствува като свое Божествено, ако не разбере това троично разчленение, това троично устройство. Разгледайте от тази гледна точка едно поетическо съчинение като "Месиядата" на Клопщок, което се е родило под влиянието на Милтоновия "Изгубен рай". Тук няма те всъщност нищо от едно действително разбиране на една тричленна структура на света, тук имате една борба между предполагаемото Добро и между предполагаемото Зло, една борба между Небето и Ада. Тук имате внесено в духовното развитие на човечеството заблуждението на двойката.
към текста >>
Тогава трябва да си кажем: чо
век
ът може да чувствува правилно тези същества само тогава, когато си ги представя като произвеждащи равновесието между луциферическия и ариманическия принцип.
Нека обгърнем понятието на онези същества, които човекът трябва да чувствува като свои божествени Същества.
Тогава трябва да си кажем: човекът може да чувствува правилно тези същества само тогава, когато си ги представя като произвеждащи равновесието между луциферическия и ариманическия принцип.
Той не може да чувствува като правилно онова, което трябва да чувствува като свое Божествено, ако не разбере това троично разчленение, това троично устройство. Разгледайте от тази гледна точка едно поетическо съчинение като "Месиядата" на Клопщок, което се е родило под влиянието на Милтоновия "Изгубен рай". Тук няма те всъщност нищо от едно действително разбиране на една тричленна структура на света, тук имате една борба между предполагаемото Добро и между предполагаемото Зло, една борба между Небето и Ада. Тук имате внесено в духовното развитие на човечеството заблуждението на двойката. Тук имате онова, което се корени многократно в популярното съзнание като безумна противоположност между Небето и Ада, внесено в две по-нови поетически съчинения.
към текста >>
Те биха били божествени Същества, както трябва да ги чувствува чо
век
ът, само тогава, когато на основата би стояла тричленната структура на мировото съществуване.
Не ползува нещо, когато Милтон или Клопщок наричат съществата на Небето като добри, като божествени същества.
Те биха били божествени Същества, както трябва да ги чувствува човекът, само тогава, когато на основата би стояла тричленната структура на мировото съществуване.
Тогава бихме могли да кажем: тук става една борба между добрия принцип и злия принцип. Обаче така, както стоят нещата, приета е една двойка, при която единия член е приписано доброто, намерени са имена, които са дадени на същества, които са взети всъщност от Божественото, и от другата страна дяволското, противоложния елемент. Какво е направено с това в действителност? С това в действителност не е направено нищо по-малко, освен че действително Божественото е изтласкано от съзнанието и че на луциферическото е поставено името божествено, че в действителност имаме една борба между Луцифер и Ариман и че само на Ариман са приписани луциферически качества, а на царството на Луцифер са приписани божествените качества.
към текста >>
Забранява се някой да вярва, че чо
век
ът се състои от тяло, душа и дух, и средно
век
овните богослови и философи, които знаеха още много за истината, срещаха големи трудности да изразят тази истина, защото така наречената трихотомия, съставът на чо
век
а от тяло, душа и дух, беше обявена да ерест.
Трябва само да помислим, кои интереси царуват тук в по-новата духовна история. Даже тричленното устройство на човешкия организъм или на човешкото същество като цяло е било изхвърлено в определено отношение от света за западната цивилизация чрез осмия вселенски събор в Константинопол в 869 година, както аз често съм Ви споменавал това. Издигнато е било до догма, че християнинът не трябва да вярва в едно тричленно човешко същество, а само в едно двучленно човешко същество.
Забранява се някой да вярва, че човекът се състои от тяло, душа и дух, и средновековните богослови и философи, които знаеха още много за истината, срещаха големи трудности да изразят тази истина, защото така наречената трихотомия, съставът на човека от тяло, душа и дух, беше обявена да ерест.
Те трябваше да учат двоицата, а имен но, че човекът се състои от тяло и душа, а не от тяло, душа и дух. И именно това е, за което определени същества, определени хора добре знаят, какво извънредно голямо значение има то за човешкия духовен живот, поставянето на двойственото устройство на мястото на троичното устройство.
към текста >>
Те трябваше да учат двоицата, а имен но, че чо
век
ът се състои от тяло и душа, а не от тяло, душа и дух.
Трябва само да помислим, кои интереси царуват тук в по-новата духовна история. Даже тричленното устройство на човешкия организъм или на човешкото същество като цяло е било изхвърлено в определено отношение от света за западната цивилизация чрез осмия вселенски събор в Константинопол в 869 година, както аз често съм Ви споменавал това. Издигнато е било до догма, че християнинът не трябва да вярва в едно тричленно човешко същество, а само в едно двучленно човешко същество. Забранява се някой да вярва, че човекът се състои от тяло, душа и дух, и средновековните богослови и философи, които знаеха още много за истината, срещаха големи трудности да изразят тази истина, защото така наречената трихотомия, съставът на човека от тяло, душа и дух, беше обявена да ерест.
Те трябваше да учат двоицата, а имен но, че човекът се състои от тяло и душа, а не от тяло, душа и дух.
И именно това е, за което определени същества, определени хора добре знаят, какво извънредно голямо значение има то за човешкия духовен живот, поставянето на двойственото устройство на мястото на троичното устройство.
към текста >>
Като една от главните причини бе изнесено, че Антропософията учи: човешкото същество се състои от тяло, душа и дух, което е нещо еретическо спрямо правата вяра, според която чо
век
ът се състои само от тяло и душа.
Върху такива дълбочини трябва да насочваме нашия поглед, когато искаме правилно да разберем, защо в броя от месец август на "Гласове на времето" йезуитският патер Цимерман обръща вниманието върху това, че един от новите декрети на свещения Официум от Рим на католиците се забранява, под наказания да не получат опрощение при изповядването, да четат антропософски книги или да имат такива книги или да участвуват в нещо теософско или антропософско. Това тълкува йезуитският патер в "Гласовете на времето", което списание носеше по-рано името "Гласовете от Мариалаах", така че това трябва да се прилага преди всичко към моята Антропософия, че преди всичко трябва да се има предвид, че онези като лица, които искат да бъдат считани от Рим като истински католици, не трябва да се занимават с антропософска литература.
Като една от главните причини бе изнесено, че Антропософията учи: човешкото същество се състои от тяло, душа и дух, което е нещо еретическо спрямо правата вяра, според която човекът се състои само от тяло и душа.
към текста >>
Аз Ви споменах също, че тази вяра за състава на чо
век
а от тяло и душа е преминала в модерните философи, без те да знаят това, което философите вярват, че се занимават с лишена от предразсъдъци, с лишена от предпоставки наука, вярват, че действително наблюдават, за да стигнат чрез това до разбирането, че чо
век
ът се състои от тяло и душа.
Аз Ви споменах също, че тази вяра за състава на човека от тяло и душа е преминала в модерните философи, без те да знаят това, което философите вярват, че се занимават с лишена от предразсъдъци, с лишена от предпоставки наука, вярват, че действително наблюдават, за да стигнат чрез това до разбирането, че човекът се състои от тяло и душа.
В действителност те са само последователи на онова, което е дошло чрез догмата в по-новото духовно развитие на човечеството. Това, което днес се счита за наука, е всъщност напълно зависимо от такива неща, каквито са били внесени в света в течение на по-новото развитие на човечеството. Не вярвайте, че с някакви добри думи, каквито често пъти мислите, трябва да се отнесете към хората, които обвиняват от такива ъгли Антропософията за ерест, че ще можете да поучите тези хора или ще можете да ги обгърнете към определено благоволение спрямо Антропософията. Антропософията трябва да си пробие път в света чрез самата себе си, а не чрез протекцията на някои хора, макар и те да бъдат считани като християни. Антропософията може да постигне само чрез вътрешна сила това, което тя трябва да постигне в света.
към текста >>
Ако някой би искал да отклони чо
век
а от това, да стигне до едно правилно понятие за Христос, тогава би било достатъчно само на мястото на числото три да постави числото две.
Трябва да бъдем наясно върху факта, че в такива неща трябва да знаем да се издигнем над чистите имена. Когато, наричаме нещо Христос, това не значи, че сме назовали истинския Христос. Може да се попречи с името Христос да бъде налучкан самия Христос, когато на мястото на числото три поставим числото две.
Ако някой би искал да отклони човека от това, да стигне до едно правилно понятие за Христос, тогава би било достатъчно само на мястото на числото три да постави числото две.
И ако трябва тогава да обърнем вниманието върху Христовия Импулс в един истински смисъл, необходимо е на числото два да бъде противопоставено числото три. Не е нужно също да станем обявители на ерест наред с обявителите на ерес. Вие не трябва от днес нататък да обявявате "Изгубеният Рай" на Милтон или "Месиадата" на Клопщок за осъдени дяволски съчинения. От само себе си се разбира, че можете да се радвате по-нататък на красотата и на величието на тези съчинения. Но трябва да бъдете на ясно върху факта, че в такива съчинения, доколкото те са именно цветове на популярната нова цивилизация на човечеството, въобще не става дума за Христос, а такива съчинения произхождат от заблуждението, че всичко, онова, което не принадлежи на развитието на човечеството, може да бъде причислено от една страна към дяволското, и че от друга страна се получава божественото.
към текста >>
И ако тогава някой напише един "Изгубен Рай", той описва в действителност изгонването на чо
век
а от царството на Луцифер в царството на Ариман, и описва копнежа на хората не за Божественото, а описва копнежа на хората за изгубения рай, което всъщност значи за царството на Луцифер.
И ако трябва тогава да обърнем вниманието върху Христовия Импулс в един истински смисъл, необходимо е на числото два да бъде противопоставено числото три. Не е нужно също да станем обявители на ерест наред с обявителите на ерес. Вие не трябва от днес нататък да обявявате "Изгубеният Рай" на Милтон или "Месиадата" на Клопщок за осъдени дяволски съчинения. От само себе си се разбира, че можете да се радвате по-нататък на красотата и на величието на тези съчинения. Но трябва да бъдете на ясно върху факта, че в такива съчинения, доколкото те са именно цветове на популярната нова цивилизация на човечеството, въобще не става дума за Христос, а такива съчинения произхождат от заблуждението, че всичко, онова, което не принадлежи на развитието на човечеството, може да бъде причислено от една страна към дяволското, и че от друга страна се получава божественото.
И ако тогава някой напише един "Изгубен Рай", той описва в действителност изгонването на човека от царството на Луцифер в царството на Ариман, и описва копнежа на хората не за Божественото, а описва копнежа на хората за изгубения рай, което всъщност значи за царството на Луцифер.
Вие можете да видите красиви описания на човешкия копнеж за царството на Луцифер в "Изгубения Рай" на Милтон, можете да видите това също в "Месиадата" на Клопщок; но именно това трябва да виждате в тези съчинения, защото това са те в действителност.
към текста >>
14.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Обърнах също вниманието върху това, как именно при тези изпъкващи относно художественото, относно общото духовно развитие произведения на културата може да се забележи, пред какви опасности стои човешкият душевен живот, ако хората не прозрат, ако не разберат, колко невъзможно е чо
век
да стигне до едно истинско, необходимо за него понятие за Бога, а с това също до едно истинско понятие за Христос, когато си представя само, че структурата на света, включително духовното, трябва да се разбира само в символа на числото две.
Вчера аз ви говорих за онази грешка, която е проникнала в нашия духовен живот от по-ново време и която днес още не се забелязва всъщност правилно освен от много малко хора. От тези изложения Вие добре ще сте почувствували, че с посочването на тези грешки ние се намираме на едно много важно място на духовните разглеждания. За едно полезно и благоприятно развитие на духовния живот на човечеството ще бъде напълно необходимо хората да виждат ясно в тази точка. Аз обърнах вниманието Ви върху такива произведения на културата като "Изгубеният Рай" на Милтон и "Месиадата" на Клопщок, които наистина са се родили от общото популярно мислене на последното столетие.
Обърнах също вниманието върху това, как именно при тези изпъкващи относно художественото, относно общото духовно развитие произведения на културата може да се забележи, пред какви опасности стои човешкият душевен живот, ако хората не прозрат, ако не разберат, колко невъзможно е човек да стигне до едно истинско, необходимо за него понятие за Бога, а с това също до едно истинско понятие за Христос, когато си представя само, че структурата на света, включително духовното, трябва да се разбира само в символа на числото две.
Именно поради това, че хората различаваха така да се каже само двойствеността, от една страна доброто, от другата страна злото, те изпаднаха в грешката да причисляват към злото всичко, което ние в течение на времето трябваше да назоваваме Луциферически и Ариманически принцип. Само че те не познаха, че са слели в едно два елемента на света. С това се получи така, че от друга страна хората са избутали фактически луциферическия елемент към областта на доброто, че с други думи те вярваха, че с името назовават Божественото, а всъщност примесваха луциферическия елемент в това Божествено. Чрез това обаче за нашето време стана също толкова трудно да стигне до едно чисто понятие на Христовия Импулс в развитието на човечеството и на света. Изхождайки от културата на столетията, ние сме свикнали поради признаването на тази двойственост да говорим от една страна за душевното, от друга страна за телесното.
към текста >>
Днес се говори за чо
век
а като за едно единно същество, безразлично дали се говори за душевното или се говори за телесното.
Ние не можем да стигнем само с чисти теории до един такъв мост между телесното и духовното. И понеже не можем да стигнем до един такъв мост, цялото наше научно мислене е приело този характер на един раздор, на едно противоречие между телесното и духовното или душевното. Бихме могли да кажем: от една страна различните вероизповедания са изпаднали в положението да обръщат вниманието само върху духовното, без да бъдат в състояние да обяснят, как това духовно действува непосредствено в телесното, как то действува творчески върху телесното, от друга страна обаче наблюдаваме днес едно лишено от душа знание, един лишен от душа възглед за света, което разглежда телесното така, че никъде не може да проникне с погледа до духовно-душевното, което царува в този процес на тялото. Който обгръща от тази гледна точка с поглед възгледа на естествената наука, както този възглед се е развил в течение на 19-то столетие и нашето 20-то столетие, ще трябва да си каже: всичко, което застава тук пред нас, се явява като последствие на това, което току що бе охарактеризирано. Обаче ние трябва да прибавим правилното, трябва да прибавим истината, която може да се получи от разнообразните предпоставки, за които говорихме от дълго време тук, трябва да прибавим преди всичко тази истина, преди да можем да разберем напълно заблуждението, което днес покрива напълно истината.
Днес се говори за човека като за едно единно същество, безразлично дали се говори за душевното или се говори за телесното.
Говори се за душевното като за една единна същност, говори за телесното като за един на същност. И въпреки това, от нашите разглеждания сте разбрали, че в човешкото същество царува посочената Ви вече голяма противоположност между образуването на главата и всичко онова, което човекът носи на себе си вън от своята глава. /Вие знаете, че това последното може да бъде разчленено по-нататък, но сега искаме да го вземем като едно цяло/. Хората питат за развитието на човека. Но този въпрос относно развитието на човека трябва да се задава по съвършено друг начин по отношение на образуването на главата и за развитието на човека по отношение на останалото образуване на тялото.
към текста >>
И въпреки това, от нашите разглеждания сте разбрали, че в човешкото същество царува посочената Ви вече голяма противоположност между образуването на главата и всичко онова, което чо
век
ът носи на себе си вън от своята глава.
Бихме могли да кажем: от една страна различните вероизповедания са изпаднали в положението да обръщат вниманието само върху духовното, без да бъдат в състояние да обяснят, как това духовно действува непосредствено в телесното, как то действува творчески върху телесното, от друга страна обаче наблюдаваме днес едно лишено от душа знание, един лишен от душа възглед за света, което разглежда телесното така, че никъде не може да проникне с погледа до духовно-душевното, което царува в този процес на тялото. Който обгръща от тази гледна точка с поглед възгледа на естествената наука, както този възглед се е развил в течение на 19-то столетие и нашето 20-то столетие, ще трябва да си каже: всичко, което застава тук пред нас, се явява като последствие на това, което току що бе охарактеризирано. Обаче ние трябва да прибавим правилното, трябва да прибавим истината, която може да се получи от разнообразните предпоставки, за които говорихме от дълго време тук, трябва да прибавим преди всичко тази истина, преди да можем да разберем напълно заблуждението, което днес покрива напълно истината. Днес се говори за човека като за едно единно същество, безразлично дали се говори за душевното или се говори за телесното. Говори се за душевното като за една единна същност, говори за телесното като за един на същност.
И въпреки това, от нашите разглеждания сте разбрали, че в човешкото същество царува посочената Ви вече голяма противоположност между образуването на главата и всичко онова, което човекът носи на себе си вън от своята глава.
/Вие знаете, че това последното може да бъде разчленено по-нататък, но сега искаме да го вземем като едно цяло/. Хората питат за развитието на човека. Но този въпрос относно развитието на човека трябва да се задава по съвършено друг начин по отношение на образуването на главата и за развитието на човека по отношение на останалото образуване на тялото.
към текста >>
Хората питат за развитието на чо
век
а.
Обаче ние трябва да прибавим правилното, трябва да прибавим истината, която може да се получи от разнообразните предпоставки, за които говорихме от дълго време тук, трябва да прибавим преди всичко тази истина, преди да можем да разберем напълно заблуждението, което днес покрива напълно истината. Днес се говори за човека като за едно единно същество, безразлично дали се говори за душевното или се говори за телесното. Говори се за душевното като за една единна същност, говори за телесното като за един на същност. И въпреки това, от нашите разглеждания сте разбрали, че в човешкото същество царува посочената Ви вече голяма противоположност между образуването на главата и всичко онова, което човекът носи на себе си вън от своята глава. /Вие знаете, че това последното може да бъде разчленено по-нататък, но сега искаме да го вземем като едно цяло/.
Хората питат за развитието на човека.
Но този въпрос относно развитието на човека трябва да се задава по съвършено друг начин по отношение на образуването на главата и за развитието на човека по отношение на останалото образуване на тялото.
към текста >>
Но този въпрос относно развитието на чо
век
а трябва да се задава по съвършено друг начин по отношение на образуването на главата и за развитието на чо
век
а по отношение на останалото образуване на тялото.
Днес се говори за човека като за едно единно същество, безразлично дали се говори за душевното или се говори за телесното. Говори се за душевното като за една единна същност, говори за телесното като за един на същност. И въпреки това, от нашите разглеждания сте разбрали, че в човешкото същество царува посочената Ви вече голяма противоположност между образуването на главата и всичко онова, което човекът носи на себе си вън от своята глава. /Вие знаете, че това последното може да бъде разчленено по-нататък, но сега искаме да го вземем като едно цяло/. Хората питат за развитието на човека.
Но този въпрос относно развитието на човека трябва да се задава по съвършено друг начин по отношение на образуването на главата и за развитието на човека по отношение на останалото образуване на тялото.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед образуването на главата нека я вземем първо напълно телесно когато говорим за развитието на главата доколкото тя подържа организма за сетивното възприятие или за мисленето или за образуването на представите, тогава ние, трябва да насочим поглед далече в миналото космическо развитие на чо
век
а.
Когато обгърнем с поглед образуването на главата нека я вземем първо напълно телесно когато говорим за развитието на главата доколкото тя подържа организма за сетивното възприятие или за мисленето или за образуването на представите, тогава ние, трябва да насочим поглед далече в миналото космическо развитие на човека.
Тогава трябва да си кажем: онова, което намира днес израз във формата на човешката глава, то се е развило бавно и постепенно. То се е развило минавайки през Сатурновото развитие, през Слънчевото развитие, през развитието на старата Луна и след това се развило по-нататък през Земната епоха. Но не е така с останалата част на човешкото тяло. Би било напълно погрешно да се търси една единна история на развитието на човека, на целия човек. Можем да кажем: развитието на главата ти сочи в миналото към предшествуващите планетарни степени на развитието на нашата Земя: към Лунното развитие, Слънчевото развитие, Сатурновото развитие.
към текста >>
Би било напълно погрешно да се търси една единна история на развитието на чо
век
а, на целия чо
век
.
Когато обгърнем с поглед образуването на главата нека я вземем първо напълно телесно когато говорим за развитието на главата доколкото тя подържа организма за сетивното възприятие или за мисленето или за образуването на представите, тогава ние, трябва да насочим поглед далече в миналото космическо развитие на човека. Тогава трябва да си кажем: онова, което намира днес израз във формата на човешката глава, то се е развило бавно и постепенно. То се е развило минавайки през Сатурновото развитие, през Слънчевото развитие, през развитието на старата Луна и след това се развило по-нататък през Земната епоха. Но не е така с останалата част на човешкото тяло.
Би било напълно погрешно да се търси една единна история на развитието на човека, на целия човек.
Можем да кажем: развитието на главата ти сочи в миналото към предшествуващите планетарни степени на развитието на нашата Земя: към Лунното развитие, Слънчевото развитие, Сатурновото развитие. Онова, което накрая е намерило своя непосредствен завършек в човешката глава, е свързано с едно далечно минало развитие. Обаче когато прибавим към това всичко останало, което принадлежи към човека, ние не трябва да отиваме в миналото чак до Сатурновото развитие, а трябва да кажем: онова, което човекът носи на себе си вън от своята глава, можем да го проследим в миналото, доколкото то представлява развитието на гърдите, до планетарната Лунна епоха, а това, което са крайниците, се е прибавило едвам през време на образуването на Земята. Ние разглеждаме правилно човека само тогава, когато кажем сравнително приблизително следното. Но моля Ви, схващайте само като сравнение.
към текста >>
Обаче когато прибавим към това всичко останало, което принадлежи към чо
век
а, ние не трябва да отиваме в миналото чак до Сатурновото развитие, а трябва да кажем: онова, което чо
век
ът носи на себе си вън от своята глава, можем да го проследим в миналото, доколкото то представлява развитието на гърдите, до планетарната Лунна епоха, а това, което са крайниците, се е прибавило едвам през време на образуването на Земята.
То се е развило минавайки през Сатурновото развитие, през Слънчевото развитие, през развитието на старата Луна и след това се развило по-нататък през Земната епоха. Но не е така с останалата част на човешкото тяло. Би било напълно погрешно да се търси една единна история на развитието на човека, на целия човек. Можем да кажем: развитието на главата ти сочи в миналото към предшествуващите планетарни степени на развитието на нашата Земя: към Лунното развитие, Слънчевото развитие, Сатурновото развитие. Онова, което накрая е намерило своя непосредствен завършек в човешката глава, е свързано с едно далечно минало развитие.
Обаче когато прибавим към това всичко останало, което принадлежи към човека, ние не трябва да отиваме в миналото чак до Сатурновото развитие, а трябва да кажем: онова, което човекът носи на себе си вън от своята глава, можем да го проследим в миналото, доколкото то представлява развитието на гърдите, до планетарната Лунна епоха, а това, което са крайниците, се е прибавило едвам през време на образуването на Земята.
Ние разглеждаме правилно човека само тогава, когато кажем сравнително приблизително следното. Но моля Ви, схващайте само като сравнение.
към текста >>
Ние разглеждаме правилно чо
век
а само тогава, когато кажем сравнително приблизително следното.
Но не е така с останалата част на човешкото тяло. Би било напълно погрешно да се търси една единна история на развитието на човека, на целия човек. Можем да кажем: развитието на главата ти сочи в миналото към предшествуващите планетарни степени на развитието на нашата Земя: към Лунното развитие, Слънчевото развитие, Сатурновото развитие. Онова, което накрая е намерило своя непосредствен завършек в човешката глава, е свързано с едно далечно минало развитие. Обаче когато прибавим към това всичко останало, което принадлежи към човека, ние не трябва да отиваме в миналото чак до Сатурновото развитие, а трябва да кажем: онова, което човекът носи на себе си вън от своята глава, можем да го проследим в миналото, доколкото то представлява развитието на гърдите, до планетарната Лунна епоха, а това, което са крайниците, се е прибавило едвам през време на образуването на Земята.
Ние разглеждаме правилно човека само тогава, когато кажем сравнително приблизително следното.
Но моля Ви, схващайте само като сравнение.
към текста >>
Можете много лесно да си представите хипотетично: чрез някакви органически отношения в Космоса, чрез някакви отношения на напрежение, свързани с отношения на растеж, с вътрешни отношения на растеж, чо
век
ът би си прибавил някакви нови крайници.
Можете много лесно да си представите хипотетично: чрез някакви органически отношения в Космоса, чрез някакви отношения на напрежение, свързани с отношения на растеж, с вътрешни отношения на растеж, човекът би си прибавил някакви нови крайници.
Тогава не бихме могли да проследите в миналото цялата човешка форма до предишното развитие, а бихте казали: човекът, доколкото той се е развил, трябва да бъде проследен в миналото; обаче в определен момент, само в определен момент се прибавил този или онзи член на неговото същество. Фактът, че сме заставени да не мислим така относно главата и останалия човек, се дължи на това, че чисто по отношение на външната пространствена големина останалият човек е по-голям отколкото главата. Истината е обаче тази, че развитието е започнало най-далече в миналото и останалата част на неговото тяло се е прибавила едвам по-късно. Ако говорим въобще за една връзка на човека с животинския свят относно развитието, ние можем само да кажем: онова, което се намира в човешката глава, е свързано с едно минало развитие на животните. Човешката глава е една преобразена животинска форма, много силно преобразено животинска форма.
към текста >>
Тогава не бихме могли да проследите в миналото цялата човешка форма до предишното развитие, а бихте казали: чо
век
ът, доколкото той се е развил, трябва да бъде проследен в миналото; обаче в определен момент, само в определен момент се прибавил този или онзи член на неговото същество.
Можете много лесно да си представите хипотетично: чрез някакви органически отношения в Космоса, чрез някакви отношения на напрежение, свързани с отношения на растеж, с вътрешни отношения на растеж, човекът би си прибавил някакви нови крайници.
Тогава не бихме могли да проследите в миналото цялата човешка форма до предишното развитие, а бихте казали: човекът, доколкото той се е развил, трябва да бъде проследен в миналото; обаче в определен момент, само в определен момент се прибавил този или онзи член на неговото същество.
Фактът, че сме заставени да не мислим така относно главата и останалия човек, се дължи на това, че чисто по отношение на външната пространствена големина останалият човек е по-голям отколкото главата. Истината е обаче тази, че развитието е започнало най-далече в миналото и останалата част на неговото тяло се е прибавила едвам по-късно. Ако говорим въобще за една връзка на човека с животинския свят относно развитието, ние можем само да кажем: онова, което се намира в човешката глава, е свързано с едно минало развитие на животните. Човешката глава е една преобразена животинска форма, много силно преобразено животинска форма.
към текста >>
Фактът, че сме заставени да не мислим така относно главата и останалия чо
век
, се дължи на това, че чисто по отношение на външната пространствена големина останалият чо
век
е по-голям отколкото главата.
Можете много лесно да си представите хипотетично: чрез някакви органически отношения в Космоса, чрез някакви отношения на напрежение, свързани с отношения на растеж, с вътрешни отношения на растеж, човекът би си прибавил някакви нови крайници. Тогава не бихме могли да проследите в миналото цялата човешка форма до предишното развитие, а бихте казали: човекът, доколкото той се е развил, трябва да бъде проследен в миналото; обаче в определен момент, само в определен момент се прибавил този или онзи член на неговото същество.
Фактът, че сме заставени да не мислим така относно главата и останалия човек, се дължи на това, че чисто по отношение на външната пространствена големина останалият човек е по-голям отколкото главата.
Истината е обаче тази, че развитието е започнало най-далече в миналото и останалата част на неговото тяло се е прибавила едвам по-късно. Ако говорим въобще за една връзка на човека с животинския свят относно развитието, ние можем само да кажем: онова, което се намира в човешката глава, е свързано с едно минало развитие на животните. Човешката глава е една преобразена животинска форма, много силно преобразено животинска форма.
към текста >>
Ако говорим въобще за една връзка на чо
век
а с животинския свят относно развитието, ние можем само да кажем: онова, което се намира в човешката глава, е свързано с едно минало развитие на животните.
Можете много лесно да си представите хипотетично: чрез някакви органически отношения в Космоса, чрез някакви отношения на напрежение, свързани с отношения на растеж, с вътрешни отношения на растеж, човекът би си прибавил някакви нови крайници. Тогава не бихме могли да проследите в миналото цялата човешка форма до предишното развитие, а бихте казали: човекът, доколкото той се е развил, трябва да бъде проследен в миналото; обаче в определен момент, само в определен момент се прибавил този или онзи член на неговото същество. Фактът, че сме заставени да не мислим така относно главата и останалия човек, се дължи на това, че чисто по отношение на външната пространствена големина останалият човек е по-голям отколкото главата. Истината е обаче тази, че развитието е започнало най-далече в миналото и останалата част на неговото тяло се е прибавила едвам по-късно.
Ако говорим въобще за една връзка на човека с животинския свят относно развитието, ние можем само да кажем: онова, което се намира в човешката глава, е свързано с едно минало развитие на животните.
Човешката глава е една преобразена животинска форма, много силно преобразено животинска форма.
към текста >>
Външно, обаче в съвършено други отношения, чо
век
ът е имал едно животинско развитие, когато още не са съществували никакви животни.
Външно, обаче в съвършено други отношения, човекът е имал едно животинско развитие, когато още не са съществували никакви животни.
Животните са се развили едвам по-късно допълнително към човека. Онова обаче, което у човека е имало едно животинско развитие, е станало днес човешката глава. И онова, което е било добавено към главата като останал организъм на човека, то е било прибавено към главата едвам едновременно с развитието на животните, следователно то няма нищо общо с един животински произход. Така щото всъщност можем да кажем: първо придвид по най-благородният член на човека, неговата глава, ни сочи в миналото към животинското; по отношение на него човекът е имал самият той по-рано един вид животинска форма. Онова обаче, което иначе носим на себе си, ние го имаме наред с развитието на животните като един вид органическа добавка към главата, получили сме като органическа добавка към главата в космическото развитие.
към текста >>
Животните са се развили едвам по-късно допълнително към чо
век
а.
Външно, обаче в съвършено други отношения, човекът е имал едно животинско развитие, когато още не са съществували никакви животни.
Животните са се развили едвам по-късно допълнително към човека.
Онова обаче, което у човека е имало едно животинско развитие, е станало днес човешката глава. И онова, което е било добавено към главата като останал организъм на човека, то е било прибавено към главата едвам едновременно с развитието на животните, следователно то няма нищо общо с един животински произход. Така щото всъщност можем да кажем: първо придвид по най-благородният член на човека, неговата глава, ни сочи в миналото към животинското; по отношение на него човекът е имал самият той по-рано един вид животинска форма. Онова обаче, което иначе носим на себе си, ние го имаме наред с развитието на животните като един вид органическа добавка към главата, получили сме като органическа добавка към главата в космическото развитие.
към текста >>
Онова обаче, което у чо
век
а е имало едно животинско развитие, е станало днес човешката глава.
Външно, обаче в съвършено други отношения, човекът е имал едно животинско развитие, когато още не са съществували никакви животни. Животните са се развили едвам по-късно допълнително към човека.
Онова обаче, което у човека е имало едно животинско развитие, е станало днес човешката глава.
И онова, което е било добавено към главата като останал организъм на човека, то е било прибавено към главата едвам едновременно с развитието на животните, следователно то няма нищо общо с един животински произход. Така щото всъщност можем да кажем: първо придвид по най-благородният член на човека, неговата глава, ни сочи в миналото към животинското; по отношение на него човекът е имал самият той по-рано един вид животинска форма. Онова обаче, което иначе носим на себе си, ние го имаме наред с развитието на животните като един вид органическа добавка към главата, получили сме като органическа добавка към главата в космическото развитие.
към текста >>
И онова, което е било добавено към главата като останал организъм на чо
век
а, то е било прибавено към главата едвам едновременно с развитието на животните, следователно то няма нищо общо с един животински произход.
Външно, обаче в съвършено други отношения, човекът е имал едно животинско развитие, когато още не са съществували никакви животни. Животните са се развили едвам по-късно допълнително към човека. Онова обаче, което у човека е имало едно животинско развитие, е станало днес човешката глава.
И онова, което е било добавено към главата като останал организъм на човека, то е било прибавено към главата едвам едновременно с развитието на животните, следователно то няма нищо общо с един животински произход.
Така щото всъщност можем да кажем: първо придвид по най-благородният член на човека, неговата глава, ни сочи в миналото към животинското; по отношение на него човекът е имал самият той по-рано един вид животинска форма. Онова обаче, което иначе носим на себе си, ние го имаме наред с развитието на животните като един вид органическа добавка към главата, получили сме като органическа добавка към главата в космическото развитие.
към текста >>
Така щото всъщност можем да кажем: първо придвид по най-благородният член на чо
век
а, неговата глава, ни сочи в миналото към животинското; по отношение на него чо
век
ът е имал самият той по-рано един вид животинска форма.
Външно, обаче в съвършено други отношения, човекът е имал едно животинско развитие, когато още не са съществували никакви животни. Животните са се развили едвам по-късно допълнително към човека. Онова обаче, което у човека е имало едно животинско развитие, е станало днес човешката глава. И онова, което е било добавено към главата като останал организъм на човека, то е било прибавено към главата едвам едновременно с развитието на животните, следователно то няма нищо общо с един животински произход.
Така щото всъщност можем да кажем: първо придвид по най-благородният член на човека, неговата глава, ни сочи в миналото към животинското; по отношение на него човекът е имал самият той по-рано един вид животинска форма.
Онова обаче, което иначе носим на себе си, ние го имаме наред с развитието на животните като един вид органическа добавка към главата, получили сме като органическа добавка към главата в космическото развитие.
към текста >>
Чо
век
ът мисли, чо
век
ът възприема сетивно, обаче това, което става успоредно в организма за него той не знае нищо, това остава за него напълно в несъзнателната област.
Човечеството схваща тези неща днес така, като се опитва да разкрие тяхната природа външно.
Човекът мисли, човекът възприема сетивно, обаче това, което става успоредно в организма за него той не знае нищо, това остава за него напълно в несъзнателната област.
Само чрез онези процеси, които аз описах в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове" можем постепенно да се издигнем до едно познание, което не живее само в това, което хората наричат почти само с неговото словесно значение "душевното": във възприятието на сетивата и в мисленето. При една развитие, през което душата минава по този начин, тя може да се отдаде от едната страна на мисленето, на възприятието на сетивата и същевременно да възприема това, което става в мозъка. Тогава човек не възприема онова, което той чувствува иначе като процес на растежа, а възприема един процес на разграждане, който трябва постоянно да бъде отново изправен от останалия организъм.
към текста >>
Тогава чо
век
не възприема онова, което той чувствува иначе като процес на растежа, а възприема един процес на разграждане, който трябва постоянно да бъде отново изправен от останалия организъм.
Човечеството схваща тези неща днес така, като се опитва да разкрие тяхната природа външно. Човекът мисли, човекът възприема сетивно, обаче това, което става успоредно в организма за него той не знае нищо, това остава за него напълно в несъзнателната област. Само чрез онези процеси, които аз описах в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове" можем постепенно да се издигнем до едно познание, което не живее само в това, което хората наричат почти само с неговото словесно значение "душевното": във възприятието на сетивата и в мисленето. При една развитие, през което душата минава по този начин, тя може да се отдаде от едната страна на мисленето, на възприятието на сетивата и същевременно да възприема това, което става в мозъка.
Тогава човек не възприема онова, което той чувствува иначе като процес на растежа, а възприема един процес на разграждане, който трябва постоянно да бъде отново изправен от останалия организъм.
към текста >>
Ясновиждащият чо
век
не може да се радва на едно разцъфтяване на органическите процеси на главата, когато мисли, когато възприема сетивно, а трябва да се запознае с един процес на разрушението.
Това е трагическото съпровождащо явление на едно действително познание на дейността на нашата глава.
Ясновиждащият човек не може да се радва на едно разцъфтяване на органическите процеси на главата, когато мисли, когато възприема сетивно, а трябва да се запознае с един процес на разрушението.
Но той трябва да се запознае също с това, че материалистично настроеният човек приема, че в човешката глава стават такива процеси, които са именно изключени, когато човекът мисли или възприема сетивно. Материализмът приема за себе си именно противоположното на това, което е действително вярно.
към текста >>
Но той трябва да се запознае също с това, че материалистично настроеният чо
век
приема, че в човешката глава стават такива процеси, които са именно изключени, когато чо
век
ът мисли или възприема сетивно.
Това е трагическото съпровождащо явление на едно действително познание на дейността на нашата глава. Ясновиждащият човек не може да се радва на едно разцъфтяване на органическите процеси на главата, когато мисли, когато възприема сетивно, а трябва да се запознае с един процес на разрушението.
Но той трябва да се запознае също с това, че материалистично настроеният човек приема, че в човешката глава стават такива процеси, които са именно изключени, когато човекът мисли или възприема сетивно.
Материализмът приема за себе си именно противоположното на това, което е действително вярно.
към текста >>
За този останал човешки организъм ние не трябва да вярваме, че той има някакво участие в духовно-душевното и в неговото изживяване в чо
век
а.
Следователно при човешката глава имаме работа с едно развитие от животинското, обаче сега вече с едно протичащо обратно развитие, с един процес на разграждане. Във възходящо развитие се намира нашият останал организъм.
За този останал човешки организъм ние не трябва да вярваме, че той има някакво участие в духовно-душевното и в неговото изживяване в човека.
Непрестанно от останалия организъм се изпраща нагоре в главата не само кръвта, а непрестанно в кръвта се издигат нагоре онези духовни мисловни формации, онези духовни мисловни форми, от които е изтъкан светът, от които е изтъкан също и нашият организъм. Тези душевно-духовни мислови форми /мисъл-форми/, тях човекът не ги възприема още днес в своето нормално състояние, но настъпи е епохата, в която човекът трябва да започне да възприема онова, което възлиза от неговото собствено същество като мисъл-форми. Вие знаете добре, че ние не спим само от заспиването до събуждането, а с една част на нашето същество спим през целия ден. Ние сме всъщност будни само за нашето мислене, за нашето образуване на представи и за възприятието на сетивата. По отношение на нашия чувствен живот ние сънуваме, а по отношение на нашия волев живот спим напълно.
към текста >>
Тези душевно-духовни мислови форми /мисъл-форми/, тях чо
век
ът не ги възприема още днес в своето нормално състояние, но настъпи е епохата, в която чо
век
ът трябва да започне да възприема онова, което възлиза от неговото собствено същество като мисъл-форми.
Следователно при човешката глава имаме работа с едно развитие от животинското, обаче сега вече с едно протичащо обратно развитие, с един процес на разграждане. Във възходящо развитие се намира нашият останал организъм. За този останал човешки организъм ние не трябва да вярваме, че той има някакво участие в духовно-душевното и в неговото изживяване в човека. Непрестанно от останалия организъм се изпраща нагоре в главата не само кръвта, а непрестанно в кръвта се издигат нагоре онези духовни мисловни формации, онези духовни мисловни форми, от които е изтъкан светът, от които е изтъкан също и нашият организъм.
Тези душевно-духовни мислови форми /мисъл-форми/, тях човекът не ги възприема още днес в своето нормално състояние, но настъпи е епохата, в която човекът трябва да започне да възприема онова, което възлиза от неговото собствено същество като мисъл-форми.
Вие знаете добре, че ние не спим само от заспиването до събуждането, а с една част на нашето същество спим през целия ден. Ние сме всъщност будни само за нашето мислене, за нашето образуване на представи и за възприятието на сетивата. По отношение на нашия чувствен живот ние сънуваме, а по отношение на нашия волев живот спим напълно. Защото от това, което искаме /което волим/, ние знаем само мислите, идеите, но не самия процес на волението. Това, което прави всъщност волята, това става за нашето съзнание така несъзнателно, както самият живот на съня от заспиването до събуждането.
към текста >>
Обаче ако запитаме: по кои пътища можем единствено да добием знание за действително божественото у чо
век
а?
Вие знаете добре, че ние не спим само от заспиването до събуждането, а с една част на нашето същество спим през целия ден. Ние сме всъщност будни само за нашето мислене, за нашето образуване на представи и за възприятието на сетивата. По отношение на нашия чувствен живот ние сънуваме, а по отношение на нашия волев живот спим напълно. Защото от това, което искаме /което волим/, ние знаем само мислите, идеите, но не самия процес на волението. Това, което прави всъщност волята, това става за нашето съзнание така несъзнателно, както самият живот на съня от заспиването до събуждането.
Обаче ако запитаме: по кои пътища можем единствено да добием знание за действително божественото у човека?
, тогава можем да посочим пътя не чрез главата, пътя чрез сетивното възприятие и чрез мисленето, а можем да посочим само пътя, който минава през нашия останал организъм. И пред нас стои великата, мощна тай на, че човекът е развил своята глава в една дълга редица на развитието, че след това се е прибавило онова, което е неговият останал организъм, че главата е навлязла вече в едно протичащо обратно развитие, но че онова, което човекът може да чувствува като свое божествено, трябва да му говори чрез неговия останал организъм, а не чрез главата. Защото важно е това, че човек трябва да бъде наясно върху факта: чрез главата на човека му говорят първо само луциферическите същества. И можем да кажем: освен главата у човека бе създаден останалият организъм, за да могат да му говорят неговите богове. В началото на Библията не стои: Бог изпрати на човека светлинния лъч и той стана жива душа: Бог вдъхна на човека живото дихание и той стана една жива душа.
към текста >>
И пред нас стои великата, мощна тай на, че чо
век
ът е развил своята глава в една дълга редица на развитието, че след това се е прибавило онова, което е неговият останал организъм, че главата е навлязла вече в едно протичащо обратно развитие, но че онова, което чо
век
ът може да чувствува като свое божествено, трябва да му говори чрез неговия останал организъм, а не чрез главата.
По отношение на нашия чувствен живот ние сънуваме, а по отношение на нашия волев живот спим напълно. Защото от това, което искаме /което волим/, ние знаем само мислите, идеите, но не самия процес на волението. Това, което прави всъщност волята, това става за нашето съзнание така несъзнателно, както самият живот на съня от заспиването до събуждането. Обаче ако запитаме: по кои пътища можем единствено да добием знание за действително божественото у човека? , тогава можем да посочим пътя не чрез главата, пътя чрез сетивното възприятие и чрез мисленето, а можем да посочим само пътя, който минава през нашия останал организъм.
И пред нас стои великата, мощна тай на, че човекът е развил своята глава в една дълга редица на развитието, че след това се е прибавило онова, което е неговият останал организъм, че главата е навлязла вече в едно протичащо обратно развитие, но че онова, което човекът може да чувствува като свое божествено, трябва да му говори чрез неговия останал организъм, а не чрез главата.
Защото важно е това, че човек трябва да бъде наясно върху факта: чрез главата на човека му говорят първо само луциферическите същества. И можем да кажем: освен главата у човека бе създаден останалият организъм, за да могат да му говорят неговите богове. В началото на Библията не стои: Бог изпрати на човека светлинния лъч и той стана жива душа: Бог вдъхна на човека живото дихание и той стана една жива душа. Тук ясно е познато, че божествения импулс дойде у човека не чрез една дейност на главата.
към текста >>
Защото важно е това, че чо
век
трябва да бъде наясно върху факта: чрез главата на чо
век
а му говорят първо само луциферическите същества.
Защото от това, което искаме /което волим/, ние знаем само мислите, идеите, но не самия процес на волението. Това, което прави всъщност волята, това става за нашето съзнание така несъзнателно, както самият живот на съня от заспиването до събуждането. Обаче ако запитаме: по кои пътища можем единствено да добием знание за действително божественото у човека? , тогава можем да посочим пътя не чрез главата, пътя чрез сетивното възприятие и чрез мисленето, а можем да посочим само пътя, който минава през нашия останал организъм. И пред нас стои великата, мощна тай на, че човекът е развил своята глава в една дълга редица на развитието, че след това се е прибавило онова, което е неговият останал организъм, че главата е навлязла вече в едно протичащо обратно развитие, но че онова, което човекът може да чувствува като свое божествено, трябва да му говори чрез неговия останал организъм, а не чрез главата.
Защото важно е това, че човек трябва да бъде наясно върху факта: чрез главата на човека му говорят първо само луциферическите същества.
И можем да кажем: освен главата у човека бе създаден останалият организъм, за да могат да му говорят неговите богове. В началото на Библията не стои: Бог изпрати на човека светлинния лъч и той стана жива душа: Бог вдъхна на човека живото дихание и той стана една жива душа. Тук ясно е познато, че божествения импулс дойде у човека не чрез една дейност на главата.
към текста >>
И можем да кажем: освен главата у чо
век
а бе създаден останалият организъм, за да могат да му говорят неговите богове.
Това, което прави всъщност волята, това става за нашето съзнание така несъзнателно, както самият живот на съня от заспиването до събуждането. Обаче ако запитаме: по кои пътища можем единствено да добием знание за действително божественото у човека? , тогава можем да посочим пътя не чрез главата, пътя чрез сетивното възприятие и чрез мисленето, а можем да посочим само пътя, който минава през нашия останал организъм. И пред нас стои великата, мощна тай на, че човекът е развил своята глава в една дълга редица на развитието, че след това се е прибавило онова, което е неговият останал организъм, че главата е навлязла вече в едно протичащо обратно развитие, но че онова, което човекът може да чувствува като свое божествено, трябва да му говори чрез неговия останал организъм, а не чрез главата. Защото важно е това, че човек трябва да бъде наясно върху факта: чрез главата на човека му говорят първо само луциферическите същества.
И можем да кажем: освен главата у човека бе създаден останалият организъм, за да могат да му говорят неговите богове.
В началото на Библията не стои: Бог изпрати на човека светлинния лъч и той стана жива душа: Бог вдъхна на човека живото дихание и той стана една жива душа. Тук ясно е познато, че божествения импулс дойде у човека не чрез една дейност на главата.
към текста >>
В началото на Библията не стои: Бог изпрати на чо
век
а светлинния лъч и той стана жива душа: Бог вдъхна на чо
век
а живото дихание и той стана една жива душа.
Обаче ако запитаме: по кои пътища можем единствено да добием знание за действително божественото у човека? , тогава можем да посочим пътя не чрез главата, пътя чрез сетивното възприятие и чрез мисленето, а можем да посочим само пътя, който минава през нашия останал организъм. И пред нас стои великата, мощна тай на, че човекът е развил своята глава в една дълга редица на развитието, че след това се е прибавило онова, което е неговият останал организъм, че главата е навлязла вече в едно протичащо обратно развитие, но че онова, което човекът може да чувствува като свое божествено, трябва да му говори чрез неговия останал организъм, а не чрез главата. Защото важно е това, че човек трябва да бъде наясно върху факта: чрез главата на човека му говорят първо само луциферическите същества. И можем да кажем: освен главата у човека бе създаден останалият организъм, за да могат да му говорят неговите богове.
В началото на Библията не стои: Бог изпрати на човека светлинния лъч и той стана жива душа: Бог вдъхна на човека живото дихание и той стана една жива душа.
Тук ясно е познато, че божествения импулс дойде у човека не чрез една дейност на главата.
към текста >>
Тук ясно е познато, че божествения импулс дойде у чо
век
а не чрез една дейност на главата.
, тогава можем да посочим пътя не чрез главата, пътя чрез сетивното възприятие и чрез мисленето, а можем да посочим само пътя, който минава през нашия останал организъм. И пред нас стои великата, мощна тай на, че човекът е развил своята глава в една дълга редица на развитието, че след това се е прибавило онова, което е неговият останал организъм, че главата е навлязла вече в едно протичащо обратно развитие, но че онова, което човекът може да чувствува като свое божествено, трябва да му говори чрез неговия останал организъм, а не чрез главата. Защото важно е това, че човек трябва да бъде наясно върху факта: чрез главата на човека му говорят първо само луциферическите същества. И можем да кажем: освен главата у човека бе създаден останалият организъм, за да могат да му говорят неговите богове. В началото на Библията не стои: Бог изпрати на човека светлинния лъч и той стана жива душа: Бог вдъхна на човека живото дихание и той стана една жива душа.
Тук ясно е познато, че божествения импулс дойде у човека не чрез една дейност на главата.
към текста >>
От това обаче на Вас ще Ви стане също понятно, че първо този божествен импулс може да дойде при чо
век
а в един вид несъзнателно ясновидства, или най-малко чрез едно разбиране на това, което бе дадено чрез едно несъзнателно ясновиждане.
От това обаче на Вас ще Ви стане също понятно, че първо този божествен импулс може да дойде при човека в един вид несъзнателно ясновидства, или най-малко чрез едно разбиране на това, което бе дадено чрез едно несъзнателно ясновиждане.
Ако от нашата Библия разгледате Стария Завет, ще трябва да откриете ние знаем вече това от други разглеждания че тя е резултат на едно несъзнателно ясновиждане. За това имаха съзнание също онези, които са помагали за създаването на Стария Завет. Днес аз не мога да Ви опиша тук възникването на Стария Завет, но бих искал все пак да обърна вниманието Ви върху това, в колко разглеждания сме говорили за това, как при учителите на древния еврейски народ навсякъде намирате на пълно съзнанието, че техният Бог им е говорил не чрез не посредствените възприятия на сетивата, не чрез обикновеното мислене, следователно не чрез всичко онова, посредник за което е главата, но че Бог им говорил чрез сънищата под които те разбираха не обикновените сънища, а пропити от действителност сънища каквото Бог им е говорил чрез такива моменти на ясновидство, както е говорил на Мойсея чрез горящата къпина и други подобни. И когато посветените на тези древни времена са били запитани, как те си представят, че призивите на Бога идват до тях, те са казвали: на нас ни говори Господ, чието име е неизговоримо, но той ни говори чрез своето лице. И те са наричали Лицето на Бога архангел Михаела, онова духовно Същество, което ние причисляваме към йерархията на Архангелите.
към текста >>
Обаче този Михаел говореше само тогава, когато хората можеха да се пренесат в едно състояние различно от обикновеното състояние на определено ясновидство, чрез което в съзнанието влизаше онова, което твори върху чо
век
а и живее от заспиването до събуждането или чрез оставащата несъзнателна воля, която всъщност също спи и тогава, когато ние сме будни през деня.
Днес аз не мога да Ви опиша тук възникването на Стария Завет, но бих искал все пак да обърна вниманието Ви върху това, в колко разглеждания сме говорили за това, как при учителите на древния еврейски народ навсякъде намирате на пълно съзнанието, че техният Бог им е говорил не чрез не посредствените възприятия на сетивата, не чрез обикновеното мислене, следователно не чрез всичко онова, посредник за което е главата, но че Бог им говорил чрез сънищата под които те разбираха не обикновените сънища, а пропити от действителност сънища каквото Бог им е говорил чрез такива моменти на ясновидство, както е говорил на Мойсея чрез горящата къпина и други подобни. И когато посветените на тези древни времена са били запитани, как те си представят, че призивите на Бога идват до тях, те са казвали: на нас ни говори Господ, чието име е неизговоримо, но той ни говори чрез своето лице. И те са наричали Лицето на Бога архангел Михаела, онова духовно Същество, което ние причисляваме към йерархията на Архангелите. Те са чувствували техния Бог като оставащ непознат зад явленията също и за ясновидеца. Обаче когато ясновидецът се е издигнал чрез вътрешното настроение на своята душа до своя Бог, говорел му е Михаел.
Обаче този Михаел говореше само тогава, когато хората можеха да се пренесат в едно състояние различно от обикновеното състояние на определено ясновидство, чрез което в съзнанието влизаше онова, което твори върху човека и живее от заспиването до събуждането или чрез оставащата несъзнателна воля, която всъщност също спи и тогава, когато ние сме будни през деня.
към текста >>
От една страна хората са търсели в света онова, което той можеше да даде на чо
век
а чрез възприятието на сетивата и чрез разбиращото човешко мислене, и са си казвали: по този път идват познанията, идва знанието при чо
век
а, което не съдържа първо божественото.
И така в древното еврейско окултно учение са наричали откровението /изявата/ на Яхве откровение на нощта и са чувствували откровението на Яхве чрез откровението на Михаела като откровение на нощта.
От една страна хората са търсели в света онова, което той можеше да даде на човека чрез възприятието на сетивата и чрез разбиращото човешко мислене, и са си казвали: по този път идват познанията, идва знанието при човека, което не съдържа първо божественото.
Обаче когато от това състояние на съзнанието човекът се развива до едно друго състояние на съзнанието, тогава му говори Лицето на Бога, архангел Михаел и му разкрива същинските тайни, които са свързани с човешкото същество, разкрива му онова, което му построява един мост между човека и онези Същества, които не могат да бъдат възприемани във външния сетивен свят, до които не може да стигне свързаният с мозъка ум.
към текста >>
Обаче когато от това състояние на съзнанието чо
век
ът се развива до едно друго състояние на съзнанието, тогава му говори Лицето на Бога, архангел Михаел и му разкрива същинските тайни, които са свързани с човешкото същество, разкрива му онова, което му построява един мост между чо
век
а и онези Същества, които не могат да бъдат възприемани във външния сетивен свят, до които не може да стигне свързаният с мозъка ум.
И така в древното еврейско окултно учение са наричали откровението /изявата/ на Яхве откровение на нощта и са чувствували откровението на Яхве чрез откровението на Михаела като откровение на нощта. От една страна хората са търсели в света онова, което той можеше да даде на човека чрез възприятието на сетивата и чрез разбиращото човешко мислене, и са си казвали: по този път идват познанията, идва знанието при човека, което не съдържа първо божественото.
Обаче когато от това състояние на съзнанието човекът се развива до едно друго състояние на съзнанието, тогава му говори Лицето на Бога, архангел Михаел и му разкрива същинските тайни, които са свързани с човешкото същество, разкрива му онова, което му построява един мост между човека и онези Същества, които не могат да бъдат възприемани във външния сетивен свят, до които не може да стигне свързаният с мозъка ум.
към текста >>
Така ние трябва да кажем: в предихристиянските времена хората живееха така, че от една страна можеха да насочат поглед върху сетивното познание това познание беше ръководно начало при изпълнение на земните работи и от друга страна към онова познание, което чо
век
ът би могъл да има той не го е имал за обикновеното съзнание, ако това съзнание би останало будно, когато то спи между заспиването и събуждането.
Така ние трябва да кажем: в предихристиянските времена хората живееха така, че от една страна можеха да насочат поглед върху сетивното познание това познание беше ръководно начало при изпълнение на земните работи и от друга страна към онова познание, което човекът би могъл да има той не го е имал за обикновеното съзнание, ако това съзнание би останало будно, когато то спи между заспиването и събуждането.
Човекът се намира в околността на духовните Същества това са знаели тогавашните хора когато е буден. И тези Същества не са неговите творящи Същества така се е мислело в Стария Завет във времето, от което произхожда Стария Завет тези същества са луциферическите същества. Съществата, които са били чувствувани по отношение на човека като божествено-творящи, те действуваха върху човека, върху човешкото същество от заспиването до събуждането, или върху онези части на човешкото същество, които спят също и през време на дневната будност. Владетелят на нощта, така са наричали Бога Яхве във времето, от което произхожда Старият Завет, а служителя на Бога на Нощта хората са наричали, както казахме, Лицето на Яхве, архангела Михаел. И за архангела Михаел са мислели хората, когато говорели за всички пророчески вдъхновения, чрез които те са разбирали повече от онова, което би дошло чрез познанието на сетивния свят.
към текста >>
Чо
век
ът се намира в околността на духовните Същества това са знаели тогавашните хора когато е буден.
Така ние трябва да кажем: в предихристиянските времена хората живееха така, че от една страна можеха да насочат поглед върху сетивното познание това познание беше ръководно начало при изпълнение на земните работи и от друга страна към онова познание, което човекът би могъл да има той не го е имал за обикновеното съзнание, ако това съзнание би останало будно, когато то спи между заспиването и събуждането.
Човекът се намира в околността на духовните Същества това са знаели тогавашните хора когато е буден.
И тези Същества не са неговите творящи Същества така се е мислело в Стария Завет във времето, от което произхожда Стария Завет тези същества са луциферическите същества. Съществата, които са били чувствувани по отношение на човека като божествено-творящи, те действуваха върху човека, върху човешкото същество от заспиването до събуждането, или върху онези части на човешкото същество, които спят също и през време на дневната будност. Владетелят на нощта, така са наричали Бога Яхве във времето, от което произхожда Старият Завет, а служителя на Бога на Нощта хората са наричали, както казахме, Лицето на Яхве, архангела Михаел. И за архангела Михаел са мислели хората, когато говорели за всички пророчески вдъхновения, чрез които те са разбирали повече от онова, което би дошло чрез познанието на сетивния свят.
към текста >>
Съществата, които са били чувствувани по отношение на чо
век
а като божествено-творящи, те действуваха върху чо
век
а, върху човешкото същество от заспиването до събуждането, или върху онези части на човешкото същество, които спят също и през време на дневната будност.
Така ние трябва да кажем: в предихристиянските времена хората живееха така, че от една страна можеха да насочат поглед върху сетивното познание това познание беше ръководно начало при изпълнение на земните работи и от друга страна към онова познание, което човекът би могъл да има той не го е имал за обикновеното съзнание, ако това съзнание би останало будно, когато то спи между заспиването и събуждането. Човекът се намира в околността на духовните Същества това са знаели тогавашните хора когато е буден. И тези Същества не са неговите творящи Същества така се е мислело в Стария Завет във времето, от което произхожда Стария Завет тези същества са луциферическите същества.
Съществата, които са били чувствувани по отношение на човека като божествено-творящи, те действуваха върху човека, върху човешкото същество от заспиването до събуждането, или върху онези части на човешкото същество, които спят също и през време на дневната будност.
Владетелят на нощта, така са наричали Бога Яхве във времето, от което произхожда Старият Завет, а служителя на Бога на Нощта хората са наричали, както казахме, Лицето на Яхве, архангела Михаел. И за архангела Михаел са мислели хората, когато говорели за всички пророчески вдъхновения, чрез които те са разбирали повече от онова, което би дошло чрез познанието на сетивния свят.
към текста >>
Това беше една тайна, която се носеше през всички древни светилища и с която хората стояха действително много близко до истината, че щом човешката глава изпъква вън от останалия организъм, чо
век
ът се е обърнал чрез своята глава към луциферическите същества.
И какво съзнание се крие зад всичко това? Зад всичко това се крие съзнанието, което е израснало от онези сфери на битието, в което съществуват Съществата включващи в техните редове Яхве, докато развитието на човешката глава е заобиколено от луциферически същества.
Това беше една тайна, която се носеше през всички древни светилища и с която хората стояха действително много близко до истината, че щом човешката глава изпъква вън от останалия организъм, човекът се е обърнал чрез своята глава към луциферическите същества.
Хората са знаели така да се каже, че щом главата изпъква навън от останалия организъм, от човешкия организъм изпъква навън Луцифер. Онова същество, което е довело човешката глава от животинското до нейната настояща форма, е едно луциферическо същество. И онова Същество, което човекът трябва да чувствува като божествено, то трябва да се влива от нощното състояние на останалия организъм в човешката глава. Така стояха нещата с онова, което човекът можеше да знае в предихристиянските времена.
към текста >>
И онова Същество, което чо
век
ът трябва да чувствува като божествено, то трябва да се влива от нощното състояние на останалия организъм в човешката глава.
И какво съзнание се крие зад всичко това? Зад всичко това се крие съзнанието, което е израснало от онези сфери на битието, в което съществуват Съществата включващи в техните редове Яхве, докато развитието на човешката глава е заобиколено от луциферически същества. Това беше една тайна, която се носеше през всички древни светилища и с която хората стояха действително много близко до истината, че щом човешката глава изпъква вън от останалия организъм, човекът се е обърнал чрез своята глава към луциферическите същества. Хората са знаели така да се каже, че щом главата изпъква навън от останалия организъм, от човешкия организъм изпъква навън Луцифер. Онова същество, което е довело човешката глава от животинското до нейната настояща форма, е едно луциферическо същество.
И онова Същество, което човекът трябва да чувствува като божествено, то трябва да се влива от нощното състояние на останалия организъм в човешката глава.
Така стояха нещата с онова, което човекът можеше да знае в предихристиянските времена.
към текста >>
Така стояха нещата с онова, което чо
век
ът можеше да знае в предихристиянските времена.
Зад всичко това се крие съзнанието, което е израснало от онези сфери на битието, в което съществуват Съществата включващи в техните редове Яхве, докато развитието на човешката глава е заобиколено от луциферически същества. Това беше една тайна, която се носеше през всички древни светилища и с която хората стояха действително много близко до истината, че щом човешката глава изпъква вън от останалия организъм, човекът се е обърнал чрез своята глава към луциферическите същества. Хората са знаели така да се каже, че щом главата изпъква навън от останалия организъм, от човешкия организъм изпъква навън Луцифер. Онова същество, което е довело човешката глава от животинското до нейната настояща форма, е едно луциферическо същество. И онова Същество, което човекът трябва да чувствува като божествено, то трябва да се влива от нощното състояние на останалия организъм в човешката глава.
Така стояха нещата с онова, което човекът можеше да знае в предихристиянските времена.
към текста >>
Земята не би имала своя смисъл, ако чо
век
ът би се развивал върху тази Земя, би стоял на нея със своите сетива и със своя свързан с главата ум, които имат първо един луциферически произход, външният земен свят, който би възприемал разливащия се върху Земята свят на светлината на Слънцето и на звездите, по който би трябвало да остане в състоянието на сън, за да възприе ма Божественото.
След това в Земното развитие проникна Тайната на Голгота. И ние знаем добре, че Тайната на Голгота означава съединяването на едно свръхземно Същество с човешкото земно развитие чрез тялото на Исуса от Назарет, едно такова съединение, че чрез смъртта на Голгота това Същество, което ние наричаме Христово Същество, се съедини с човешкото земно същество. Какво стана чрез това в Земното развитие? Да, едвам чрез това Земното развитие получи своя смисъл.
Земята не би имала своя смисъл, ако човекът би се развивал върху тази Земя, би стоял на нея със своите сетива и със своя свързан с главата ум, които имат първо един луциферически произход, външният земен свят, който би възприемал разливащия се върху Земята свят на светлината на Слънцето и на звездите, по който би трябвало да остане в състоянието на сън, за да възприе ма Божественото.
Чрез това Земята никога не би получила нейния смисъл, защото будният човек е свързан със Земята. Спящият човек няма отначало съзнателна връзка с земното съществуване.
към текста >>
Чрез това Земята никога не би получила нейния смисъл, защото будният чо
век
е свързан със Земята.
След това в Земното развитие проникна Тайната на Голгота. И ние знаем добре, че Тайната на Голгота означава съединяването на едно свръхземно Същество с човешкото земно развитие чрез тялото на Исуса от Назарет, едно такова съединение, че чрез смъртта на Голгота това Същество, което ние наричаме Христово Същество, се съедини с човешкото земно същество. Какво стана чрез това в Земното развитие? Да, едвам чрез това Земното развитие получи своя смисъл. Земята не би имала своя смисъл, ако човекът би се развивал върху тази Земя, би стоял на нея със своите сетива и със своя свързан с главата ум, които имат първо един луциферически произход, външният земен свят, който би възприемал разливащия се върху Земята свят на светлината на Слънцето и на звездите, по който би трябвало да остане в състоянието на сън, за да възприе ма Божественото.
Чрез това Земята никога не би получила нейния смисъл, защото будният човек е свързан със Земята.
Спящият човек няма отначало съзнателна връзка с земното съществуване.
към текста >>
Спящият чо
век
няма отначало съзнателна връзка с земното съществуване.
И ние знаем добре, че Тайната на Голгота означава съединяването на едно свръхземно Същество с човешкото земно развитие чрез тялото на Исуса от Назарет, едно такова съединение, че чрез смъртта на Голгота това Същество, което ние наричаме Христово Същество, се съедини с човешкото земно същество. Какво стана чрез това в Земното развитие? Да, едвам чрез това Земното развитие получи своя смисъл. Земята не би имала своя смисъл, ако човекът би се развивал върху тази Земя, би стоял на нея със своите сетива и със своя свързан с главата ум, които имат първо един луциферически произход, външният земен свят, който би възприемал разливащия се върху Земята свят на светлината на Слънцето и на звездите, по който би трябвало да остане в състоянието на сън, за да възприе ма Божественото. Чрез това Земята никога не би получила нейния смисъл, защото будният човек е свързан със Земята.
Спящият човек няма отначало съзнателна връзка с земното съществуване.
към текста >>
Създадена бе първо възможността, чо
век
ът да стане постепенно способен да познае своите творчески божествени сили също и през време на деня, през време на обикновеното будно съзнание, т.е.
Благодарение на това, че Христовото Същество живя в едно човешко тяло, което мина през смъртта, в земното развитие се получи като един вид тласък. Всичко в това Земно развитие получи един нов смисъл.
Създадена бе първо възможността, човекът да стане постепенно способен да познае своите творчески божествени сили също и през време на деня, през време на обикновеното будно съзнание, т.е.
в обикновеното състояние на съзнанието. Върху това днес все още царува погрешно разбиране поради това, защото времето изтекло от Тайната на Голгота насам не е довело още човека до там, да вижда и през време на дневната будност онзи свят, който той е чувствувал проникнат от откровенията на владетеля на нощта, Яхве, и на неговото Лице, Михаел. Имаше нужда от едно преходно време. Обаче с изтичането на 19-то столетие цялата източна мъдрост сочи значението на изтичането на 19-то столетие, обаче от една страна съвсем различна гледна точка с изтичането на 19-то столетие е настъпило времето, когато хората трябва да познаят: сега в тях е латентна способността, сега в тях е назряла способността, благодарение на която те могат да виждат през откровението на деня това, което по-рано е било опосредствувано през архангел Михаела само в откровението на нощта.
към текста >>
Върху това днес все още царува погрешно разбиране поради това, защото времето изтекло от Тайната на Голгота насам не е довело още чо
век
а до там, да вижда и през време на дневната будност онзи свят, който той е чувствувал проникнат от откровенията на владетеля на нощта, Яхве, и на неговото Лице, Михаел.
Благодарение на това, че Христовото Същество живя в едно човешко тяло, което мина през смъртта, в земното развитие се получи като един вид тласък. Всичко в това Земно развитие получи един нов смисъл. Създадена бе първо възможността, човекът да стане постепенно способен да познае своите творчески божествени сили също и през време на деня, през време на обикновеното будно съзнание, т.е. в обикновеното състояние на съзнанието.
Върху това днес все още царува погрешно разбиране поради това, защото времето изтекло от Тайната на Голгота насам не е довело още човека до там, да вижда и през време на дневната будност онзи свят, който той е чувствувал проникнат от откровенията на владетеля на нощта, Яхве, и на неговото Лице, Михаел.
Имаше нужда от едно преходно време. Обаче с изтичането на 19-то столетие цялата източна мъдрост сочи значението на изтичането на 19-то столетие, обаче от една страна съвсем различна гледна точка с изтичането на 19-то столетие е настъпило времето, когато хората трябва да познаят: сега в тях е латентна способността, сега в тях е назряла способността, благодарение на която те могат да виждат през откровението на деня това, което по-рано е било опосредствувано през архангел Михаела само в откровението на нощта.
към текста >>
Чо
век
ът се считаше също и телесно като едно единство.
Обаче това познание, което трябва да си пробие днес път между хората много по-бързи отколкото вярваме, това познание трябваше да бъде предходено от една още по-голяма грешка, от мислимо най-голямата грешка, която беше всъщност възможна в развитието на човечеството, макар и тя днес да се счита в много кръгове като една особено важна и съществена истина. За по-новото човечество се е забулил и прикрил напълно произходът на човешката глава, прикрила се е напълно свързаната с човешката глава луциферическа духовност.
Човекът се считаше също и телесно като едно единство.
Учените си задаваха въпроса за неговия произход и получаваха отговора: човекът произхожда от животните, докато в действителност само онова, което у човека е луциферическо, произхожда от животинското. Онова обаче, чрез което по-рано на човека са говорели неговите божествени сътворители в неговото сънно състояние, то се е родило едвам след като наред с него са възникнали животните, родило се е като добавка към човешката глава. Хората, учените хора са разбъркали при човека всички едно в друго и говорят за произхода на човека от животинството. Това е нещо като едно наказание на познанието, което е проникнало в човечеството, при което аз разбирам думата "наказание" в един претълкуван смисъл.
към текста >>
Учените си задаваха въпроса за неговия произход и получаваха отговора: чо
век
ът произхожда от животните, докато в действителност само онова, което у чо
век
а е луциферическо, произхожда от животинското.
Обаче това познание, което трябва да си пробие днес път между хората много по-бързи отколкото вярваме, това познание трябваше да бъде предходено от една още по-голяма грешка, от мислимо най-голямата грешка, която беше всъщност възможна в развитието на човечеството, макар и тя днес да се счита в много кръгове като една особено важна и съществена истина. За по-новото човечество се е забулил и прикрил напълно произходът на човешката глава, прикрила се е напълно свързаната с човешката глава луциферическа духовност. Човекът се считаше също и телесно като едно единство.
Учените си задаваха въпроса за неговия произход и получаваха отговора: човекът произхожда от животните, докато в действителност само онова, което у човека е луциферическо, произхожда от животинското.
Онова обаче, чрез което по-рано на човека са говорели неговите божествени сътворители в неговото сънно състояние, то се е родило едвам след като наред с него са възникнали животните, родило се е като добавка към човешката глава. Хората, учените хора са разбъркали при човека всички едно в друго и говорят за произхода на човека от животинството. Това е нещо като едно наказание на познанието, което е проникнало в човечеството, при което аз разбирам думата "наказание" в един претълкуван смисъл.
към текста >>
Онова обаче, чрез което по-рано на чо
век
а са говорели неговите божествени сътворители в неговото сънно състояние, то се е родило едвам след като наред с него са възникнали животните, родило се е като добавка към човешката глава.
Обаче това познание, което трябва да си пробие днес път между хората много по-бързи отколкото вярваме, това познание трябваше да бъде предходено от една още по-голяма грешка, от мислимо най-голямата грешка, която беше всъщност възможна в развитието на човечеството, макар и тя днес да се счита в много кръгове като една особено важна и съществена истина. За по-новото човечество се е забулил и прикрил напълно произходът на човешката глава, прикрила се е напълно свързаната с човешката глава луциферическа духовност. Човекът се считаше също и телесно като едно единство. Учените си задаваха въпроса за неговия произход и получаваха отговора: човекът произхожда от животните, докато в действителност само онова, което у човека е луциферическо, произхожда от животинското.
Онова обаче, чрез което по-рано на човека са говорели неговите божествени сътворители в неговото сънно състояние, то се е родило едвам след като наред с него са възникнали животните, родило се е като добавка към човешката глава.
Хората, учените хора са разбъркали при човека всички едно в друго и говорят за произхода на човека от животинството. Това е нещо като едно наказание на познанието, което е проникнало в човечеството, при което аз разбирам думата "наказание" в един претълкуван смисъл.
към текста >>
Хората, учените хора са разбъркали при чо
век
а всички едно в друго и говорят за произхода на чо
век
а от животинството.
Обаче това познание, което трябва да си пробие днес път между хората много по-бързи отколкото вярваме, това познание трябваше да бъде предходено от една още по-голяма грешка, от мислимо най-голямата грешка, която беше всъщност възможна в развитието на човечеството, макар и тя днес да се счита в много кръгове като една особено важна и съществена истина. За по-новото човечество се е забулил и прикрил напълно произходът на човешката глава, прикрила се е напълно свързаната с човешката глава луциферическа духовност. Човекът се считаше също и телесно като едно единство. Учените си задаваха въпроса за неговия произход и получаваха отговора: човекът произхожда от животните, докато в действителност само онова, което у човека е луциферическо, произхожда от животинското. Онова обаче, чрез което по-рано на човека са говорели неговите божествени сътворители в неговото сънно състояние, то се е родило едвам след като наред с него са възникнали животните, родило се е като добавка към човешката глава.
Хората, учените хора са разбъркали при човека всички едно в друго и говорят за произхода на човека от животинството.
Това е нещо като едно наказание на познанието, което е проникнало в човечеството, при което аз разбирам думата "наказание" в един претълкуван смисъл.
към текста >>
От къде може да произхожда всъщност тази тенденция, че чо
век
ът създаде измислицата: аз произхождам от животинството, докато истинският процес е този, който аз вече изтъкнах относно произхода на главата и на останалия организъм.
От къде може да произхожда всъщност тази тенденция, че човекът създаде измислицата: аз произхождам от животинството, докато истинският процес е този, който аз вече изтъкнах относно произхода на главата и на останалия организъм.
Кое вдъхнови на човека измислицата: целият човек произхожда от животинството?
към текста >>
Кое вдъхнови на чо
век
а измислицата: целият чо
век
произхожда от животинството?
От къде може да произхожда всъщност тази тенденция, че човекът създаде измислицата: аз произхождам от животинството, докато истинският процес е този, който аз вече изтъкнах относно произхода на главата и на останалия организъм.
Кое вдъхнови на човека измислицата: целият човек произхожда от животинството?
към текста >>
И така се роди чисто ариманическата измислица, че чо
век
ът произхожда от редицата на животните.
Видите ли, в промеждутъчното време между Тайната на Голгота и нашите дни, което в определен смисъл беше една подготовка за разбирането на Тайната на Голгота, в това време, в което отстъпи на заден план древната езическа мъдрост, чрез която хората искаха да схванат също християнството, и в което не беше още узряло напълно духовното познание, в това време в развитието на човечеството се прокрадва постепенно ариманическият елемент. И непознавайки луциферическия елемент в човешката глава, хората не можаха също да познаят ариманическия елемент, с който Божественото се намираше в борба, в останалия човешки организъм.
И така се роди чисто ариманическата измислица, че човекът произхожда от редицата на животните.
към текста >>
Че чо
век
ът произхожда от редицата на животните, това е едно вдъхновение на Ариман.
Че човекът произхожда от редицата на животните, това е едно вдъхновение на Ариман.
Тази наука има чисто ариманически характер. На затъм-нението на онази мъдрост, която сочеше, как в човешката глава имаме една луциферическа формация, на това затъмнение се дължи заблудата, че човекът произхожда от редицата на животните. Не можейки да прозрат по правилен начин едното нещо относно произхода на човешка та глава, хората не можаха да прозрат по правилен начин също и другото. И така в човешкия възглед се промъкна мнението за родството на човека като цялостно същество с животинството. И така в схващането на човешкото същество се промъкна също онова, което всъщност прониква в по-новото развитие на цивилизацията като един цял един светоглед: човешката глава бе счетена за най-благородната част, като останалата част на човешкото същество бе противопоставена на главата, както те противопоставиха доброто и злото, небето и ада, създавайки една двоица вместо троица.
към текста >>
На затъм-нението на онази мъдрост, която сочеше, как в човешката глава имаме една луциферическа формация, на това затъмнение се дължи заблудата, че чо
век
ът произхожда от редицата на животните.
Че човекът произхожда от редицата на животните, това е едно вдъхновение на Ариман. Тази наука има чисто ариманически характер.
На затъм-нението на онази мъдрост, която сочеше, как в човешката глава имаме една луциферическа формация, на това затъмнение се дължи заблудата, че човекът произхожда от редицата на животните.
Не можейки да прозрат по правилен начин едното нещо относно произхода на човешка та глава, хората не можаха да прозрат по правилен начин също и другото. И така в човешкия възглед се промъкна мнението за родството на човека като цялостно същество с животинството. И така в схващането на човешкото същество се промъкна също онова, което всъщност прониква в по-новото развитие на цивилизацията като един цял един светоглед: човешката глава бе счетена за най-благородната част, като останалата част на човешкото същество бе противопоставена на главата, както те противопоставиха доброто и злото, небето и ада, създавайки една двоица вместо троица. В действителност би трябвало да се знае, че първо онова, което човекът постига в света, обаче на луциферическата мъдрост, и че луциферическата мъдрост трябва постепенно да бъде проникната от други елементи. Онова духовно Същество, което след като развитието на човечеството мина през Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие и беше започнало Земното развитие организира вътре в образуването на главата луциферическата същност, това е архангелът Михаел.
към текста >>
И така в човешкия възглед се промъкна мнението за родството на чо
век
а като цялостно същество с животинството.
Че човекът произхожда от редицата на животните, това е едно вдъхновение на Ариман. Тази наука има чисто ариманически характер. На затъм-нението на онази мъдрост, която сочеше, как в човешката глава имаме една луциферическа формация, на това затъмнение се дължи заблудата, че човекът произхожда от редицата на животните. Не можейки да прозрат по правилен начин едното нещо относно произхода на човешка та глава, хората не можаха да прозрат по правилен начин също и другото.
И така в човешкия възглед се промъкна мнението за родството на човека като цялостно същество с животинството.
И така в схващането на човешкото същество се промъкна също онова, което всъщност прониква в по-новото развитие на цивилизацията като един цял един светоглед: човешката глава бе счетена за най-благородната част, като останалата част на човешкото същество бе противопоставена на главата, както те противопоставиха доброто и злото, небето и ада, създавайки една двоица вместо троица. В действителност би трябвало да се знае, че първо онова, което човекът постига в света, обаче на луциферическата мъдрост, и че луциферическата мъдрост трябва постепенно да бъде проникната от други елементи. Онова духовно Същество, което след като развитието на човечеството мина през Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие и беше започнало Земното развитие организира вътре в образуването на главата луциферическата същност, това е архангелът Михаел. "и той изтласка противните нему духове долу на Земята", т.е.: чрез това сваляне долу на Земята на противните на Михаела луцефирически духове човекът бе проникнат първо от неговия разум, от това, което изниква от човешката глава.
към текста >>
В действителност би трябвало да се знае, че първо онова, което чо
век
ът постига в света, обаче на луциферическата мъдрост, и че луциферическата мъдрост трябва постепенно да бъде проникната от други елементи.
Тази наука има чисто ариманически характер. На затъм-нението на онази мъдрост, която сочеше, как в човешката глава имаме една луциферическа формация, на това затъмнение се дължи заблудата, че човекът произхожда от редицата на животните. Не можейки да прозрат по правилен начин едното нещо относно произхода на човешка та глава, хората не можаха да прозрат по правилен начин също и другото. И така в човешкия възглед се промъкна мнението за родството на човека като цялостно същество с животинството. И така в схващането на човешкото същество се промъкна също онова, което всъщност прониква в по-новото развитие на цивилизацията като един цял един светоглед: човешката глава бе счетена за най-благородната част, като останалата част на човешкото същество бе противопоставена на главата, както те противопоставиха доброто и злото, небето и ада, създавайки една двоица вместо троица.
В действителност би трябвало да се знае, че първо онова, което човекът постига в света, обаче на луциферическата мъдрост, и че луциферическата мъдрост трябва постепенно да бъде проникната от други елементи.
Онова духовно Същество, което след като развитието на човечеството мина през Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие и беше започнало Земното развитие организира вътре в образуването на главата луциферическата същност, това е архангелът Михаел. "и той изтласка противните нему духове долу на Земята", т.е.: чрез това сваляне долу на Земята на противните на Михаела луцефирически духове човекът бе проникнат първо от неговия разум, от това, което изниква от човешката глава.
към текста >>
"и той изтласка противните нему духове долу на Земята", т.е.: чрез това сваляне долу на Земята на противните на Михаела луцефирически духове чо
век
ът бе проникнат първо от неговия разум, от това, което изниква от човешката глава.
Не можейки да прозрат по правилен начин едното нещо относно произхода на човешка та глава, хората не можаха да прозрат по правилен начин също и другото. И така в човешкия възглед се промъкна мнението за родството на човека като цялостно същество с животинството. И така в схващането на човешкото същество се промъкна също онова, което всъщност прониква в по-новото развитие на цивилизацията като един цял един светоглед: човешката глава бе счетена за най-благородната част, като останалата част на човешкото същество бе противопоставена на главата, както те противопоставиха доброто и злото, небето и ада, създавайки една двоица вместо троица. В действителност би трябвало да се знае, че първо онова, което човекът постига в света, обаче на луциферическата мъдрост, и че луциферическата мъдрост трябва постепенно да бъде проникната от други елементи. Онова духовно Същество, което след като развитието на човечеството мина през Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие и беше започнало Земното развитие организира вътре в образуването на главата луциферическата същност, това е архангелът Михаел.
"и той изтласка противните нему духове долу на Земята", т.е.: чрез това сваляне долу на Земята на противните на Михаела луцефирически духове човекът бе проникнат първо от неговия разум, от това, което изниква от човешката глава.
към текста >>
Така Михаел е този, който изпрати на чо
век
а своите противници, за да може чо
век
ът да получи чрез приемането на този противен, на този луциферически елемент първо своя разум.
Така Михаел е този, който изпрати на човека своите противници, за да може човекът да получи чрез приемането на този противен, на този луциферически елемент първо своя разум.
След това в развитието на човечеството влезе Тайната на Голгота. Христовото Същество мина през смъртта на Исус от Назарет. Христовото Същество се свърза с развитието на човечеството.
към текста >>
Първото неща, което трябва да настъпи чрез едно правилно познание на това положение на чо
век
а спрямо архангела Михаел, трябва да бъде това, хората да се взрат в такива тайни, каквито ние се опитахме днес да представим например по отношение на човешката глава и останалия човешки организъм.
Подготвителното време изтече. Самият Михаел взе участие в свръхсетивните светове в резултатите на Тайната на Голгота. От последната третина на 19-то столетие Михаел има едно съвсем особено положение в развитието на човечеството.
Първото неща, което трябва да настъпи чрез едно правилно познание на това положение на човека спрямо архангела Михаел, трябва да бъде това, хората да се взрат в такива тайни, каквито ние се опитахме днес да представим например по отношение на човешката глава и останалия човешки организъм.
към текста >>
Същественото трябва да бъде това, на хората да им стане ясно: понеже не са познали действителния произход на човешката глава, те можаха да изпаднат само в една заблуда по отношение произхода на целия чо
век
.
Същественото трябва да бъде това, на хората да им стане ясно: понеже не са познали действителния произход на човешката глава, те можаха да изпаднат само в една заблуда по отношение произхода на целия човек.
Понеже не искаха да си представят, че луциферическото форми ране е заело място първо в човешката глава, те изпаднаха в погрешната представа, че онова, което е свързано с човешката глава, трябва да бъде приписано на същия произход с целия останал човек. Тази тайна трябва да прозре човечеството. Човечеството трябва да стигне до възможността да застане мъжествено и смело срещу познанието, че трябва да подобри себе си отвътре, чрез обхващането на нови божествени тайни, нещо от всичко това, което може да му бъде дадено чрез чистото разбиране на главата, чрез чистата човешка земна мъдрост или остроумие. И първо трябва да бъде упражнено коригиране, изправяне на великата грешка, която трябваше да предходи обръщането /към истината/, грешката, която лежи в материалистичното тълкуване на учението за еволюцията относно произхода на целия човек от редицата на животните.
към текста >>
Понеже не искаха да си представят, че луциферическото форми ране е заело място първо в човешката глава, те изпаднаха в погрешната представа, че онова, което е свързано с човешката глава, трябва да бъде приписано на същия произход с целия останал чо
век
.
Същественото трябва да бъде това, на хората да им стане ясно: понеже не са познали действителния произход на човешката глава, те можаха да изпаднат само в една заблуда по отношение произхода на целия човек.
Понеже не искаха да си представят, че луциферическото форми ране е заело място първо в човешката глава, те изпаднаха в погрешната представа, че онова, което е свързано с човешката глава, трябва да бъде приписано на същия произход с целия останал човек.
Тази тайна трябва да прозре човечеството. Човечеството трябва да стигне до възможността да застане мъжествено и смело срещу познанието, че трябва да подобри себе си отвътре, чрез обхващането на нови божествени тайни, нещо от всичко това, което може да му бъде дадено чрез чистото разбиране на главата, чрез чистата човешка земна мъдрост или остроумие. И първо трябва да бъде упражнено коригиране, изправяне на великата грешка, която трябваше да предходи обръщането /към истината/, грешката, която лежи в материалистичното тълкуване на учението за еволюцията относно произхода на целия човек от редицата на животните.
към текста >>
И първо трябва да бъде упражнено коригиране, изправяне на великата грешка, която трябваше да предходи обръщането /към истината/, грешката, която лежи в материалистичното тълкуване на учението за еволюцията относно произхода на целия чо
век
от редицата на животните.
Същественото трябва да бъде това, на хората да им стане ясно: понеже не са познали действителния произход на човешката глава, те можаха да изпаднат само в една заблуда по отношение произхода на целия човек. Понеже не искаха да си представят, че луциферическото форми ране е заело място първо в човешката глава, те изпаднаха в погрешната представа, че онова, което е свързано с човешката глава, трябва да бъде приписано на същия произход с целия останал човек. Тази тайна трябва да прозре човечеството. Човечеството трябва да стигне до възможността да застане мъжествено и смело срещу познанието, че трябва да подобри себе си отвътре, чрез обхващането на нови божествени тайни, нещо от всичко това, което може да му бъде дадено чрез чистото разбиране на главата, чрез чистата човешка земна мъдрост или остроумие.
И първо трябва да бъде упражнено коригиране, изправяне на великата грешка, която трябваше да предходи обръщането /към истината/, грешката, която лежи в материалистичното тълкуване на учението за еволюцията относно произхода на целия човек от редицата на животните.
към текста >>
Само този ще бъде пътят, за да се стигне отново до възможността, да не виждаме в този чо
век
, какъвто той стои пред нас, от едната страна само нещо чисто духовно-душевно, което обитава в едно тяло, а от друга страна нещо телесно лишено от душевност, а да виждаме конкретно духовното, което работи в него, макар и по един луциферически начин, което работи над човешката глава, да виждаме конкретно божествено-духовното, което работи над целия чо
век
, което получава обаче един противник в намиращия се вън от главата организъм в ариманическата природа.
Само този ще бъде пътят, за да се стигне отново до възможността, да не виждаме в този човек, какъвто той стои пред нас, от едната страна само нещо чисто духовно-душевно, което обитава в едно тяло, а от друга страна нещо телесно лишено от душевност, а да виждаме конкретно духовното, което работи в него, макар и по един луциферически начин, което работи над човешката глава, да виждаме конкретно божествено-духовното, което работи над целия човек, което получава обаче един противник в намиращия се вън от главата организъм в ариманическата природа.
към текста >>
Говорейки в имагинации, можем да посочим в миналото, как луциферическият елемент е бил внедрен в чо
век
а чрез импулса на архангел Михаел; чрез онова, което Михаел е станал, от чо
век
а трябва да бъде отнет отново ариманическият елемент.
Говорейки в имагинации, можем да посочим в миналото, как луциферическият елемент е бил внедрен в човека чрез импулса на архангел Михаел; чрез онова, което Михаел е станал, от човека трябва да бъде отнет отново ариманическият елемент.
към текста >>
Пред нашата официална наука днес чо
век
ът стои за човешкото съзнание така, как то неистината би била тази, която анатомията, физиологията и т.н.
Пред нашата официална наука днес човекът стои за човешкото съзнание така, как то неистината би била тази, която анатомията, физиологията и т.н.
познават, или това, което имаме пред нас във външното сетивно наблюдение у човека. Ние трябва да станем способни да гледаме човека така, че във всяка негова нишка да виждаме духовното, конкретно-духовната същност с телесното. Трябва да имаме съзнанието: в течащата в живия човек кръв не се намира онова, което можем да направим да пада на капки, а тази течаща в живия човек кръв е одухотворена по един особен начин. Ние трябва да се научим да познаваме духа, който пулсира през нервната система тогава, когато нервната система се намира именно в една фаза на умиране и т.н. и т.н.
към текста >>
познават, или това, което имаме пред нас във външното сетивно наблюдение у чо
век
а.
Пред нашата официална наука днес човекът стои за човешкото съзнание така, как то неистината би била тази, която анатомията, физиологията и т.н.
познават, или това, което имаме пред нас във външното сетивно наблюдение у човека.
Ние трябва да станем способни да гледаме човека така, че във всяка негова нишка да виждаме духовното, конкретно-духовната същност с телесното. Трябва да имаме съзнанието: в течащата в живия човек кръв не се намира онова, което можем да направим да пада на капки, а тази течаща в живия човек кръв е одухотворена по един особен начин. Ние трябва да се научим да познаваме духа, който пулсира през нервната система тогава, когато нервната система се намира именно в една фаза на умиране и т.н. и т.н. Във всички отделни прояви на живото трябва да можем да виждаме заедно духовния елемент.
към текста >>
Ние трябва да станем способни да гледаме чо
век
а така, че във всяка негова нишка да виждаме духовното, конкретно-духовната същност с телесното.
Пред нашата официална наука днес човекът стои за човешкото съзнание така, как то неистината би била тази, която анатомията, физиологията и т.н. познават, или това, което имаме пред нас във външното сетивно наблюдение у човека.
Ние трябва да станем способни да гледаме човека така, че във всяка негова нишка да виждаме духовното, конкретно-духовната същност с телесното.
Трябва да имаме съзнанието: в течащата в живия човек кръв не се намира онова, което можем да направим да пада на капки, а тази течаща в живия човек кръв е одухотворена по един особен начин. Ние трябва да се научим да познаваме духа, който пулсира през нервната система тогава, когато нервната система се намира именно в една фаза на умиране и т.н. и т.н. Във всички отделни прояви на живото трябва да можем да виждаме заедно духовния елемент.
към текста >>
Трябва да имаме съзнанието: в течащата в живия чо
век
кръв не се намира онова, което можем да направим да пада на капки, а тази течаща в живия чо
век
кръв е одухотворена по един особен начин.
Пред нашата официална наука днес човекът стои за човешкото съзнание така, как то неистината би била тази, която анатомията, физиологията и т.н. познават, или това, което имаме пред нас във външното сетивно наблюдение у човека. Ние трябва да станем способни да гледаме човека така, че във всяка негова нишка да виждаме духовното, конкретно-духовната същност с телесното.
Трябва да имаме съзнанието: в течащата в живия човек кръв не се намира онова, което можем да направим да пада на капки, а тази течаща в живия човек кръв е одухотворена по един особен начин.
Ние трябва да се научим да познаваме духа, който пулсира през нервната система тогава, когато нервната система се намира именно в една фаза на умиране и т.н. и т.н. Във всички отделни прояви на живото трябва да можем да виждаме заедно духовния елемент.
към текста >>
В нашето съзнание трябва да се настани силата, да виждаме, как чо
век
ът приема това, което от духовните светове се е съединило чрез Христовия Импулс със Земята и трябва да се свърже с човечеството, за да не загине това човечество заедно с материалната Земя.
Михаел трябва да ни проникне като една мощна сила, която прозира материалното, като вижда в материалното същевременно духовното, като навсякъде в материалното бива виждан духът. Ние обърнахме вниманието върху една древна степен на съзнанието на човечеството, като казахме: в това древно време словото живееше по духовен начин, но словото стана плът и живя между нас така изразява това евангелистът. Словото се съедини с плътта и това събитие бе предходено от откровението на Михаела. Всичко това са процеси в човешкото съзнание, върху които се обръща вниманието. Но трябва да започнете обратния процес, този обратен процес, който се състои в това, да прибавим към Словото на Евангелиста едно друго.
В нашето съзнание трябва да се настани силата, да виждаме, как човекът приема това, което от духовните светове се е съединило чрез Христовия Импулс със Земята и трябва да се свърже с човечеството, за да не загине това човечество заедно с материалната Земя.
Хората трябва да видят, как човекът приема духовното не само в своята глава, а в цялото свое същество, как той се прониква напълно с духовното. За това обаче трябва също да помогне тълкуването на Христовия Импулс чрез импулса на Михаел. Тогава към думите на Евангелиста ще може да се прибави: и трябва да дойде времето, когато плътта отново ще стане слово и ще се научи да живее в царството на словото.
към текста >>
Хората трябва да видят, как чо
век
ът приема духовното не само в своята глава, а в цялото свое същество, как той се прониква напълно с духовното.
Ние обърнахме вниманието върху една древна степен на съзнанието на човечеството, като казахме: в това древно време словото живееше по духовен начин, но словото стана плът и живя между нас така изразява това евангелистът. Словото се съедини с плътта и това събитие бе предходено от откровението на Михаела. Всичко това са процеси в човешкото съзнание, върху които се обръща вниманието. Но трябва да започнете обратния процес, този обратен процес, който се състои в това, да прибавим към Словото на Евангелиста едно друго. В нашето съзнание трябва да се настани силата, да виждаме, как човекът приема това, което от духовните светове се е съединило чрез Христовия Импулс със Земята и трябва да се свърже с човечеството, за да не загине това човечество заедно с материалната Земя.
Хората трябва да видят, как човекът приема духовното не само в своята глава, а в цялото свое същество, как той се прониква напълно с духовното.
За това обаче трябва също да помогне тълкуването на Христовия Импулс чрез импулса на Михаел. Тогава към думите на Евангелиста ще може да се прибави: и трябва да дойде времето, когато плътта отново ще стане слово и ще се научи да живее в царството на словото.
към текста >>
15.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ако обгърнем сега с поглед тези четири редуващи се една след друга форми на планетата Земя, към която самопонятно принадлежи човечеството като такова, ние можем да разглеждаме чо
век
а само доколкото той е същество глава.
Завчера аз говорих тук за това, как като членове на човечеството ние трябва да живеем първо в една сфера, която можем да наречем нашата четвърта сфера на развитието. Ние знаем, развитието на Земята е вървяло така, че онова, което сега Земното развитие, се е оформило постепенно от Сатурновото развитие, че от него се е получило Слънчевото развитие, а от това последното Лунното развитие и най-после от Лунното развитие се е получило настоящето Земно развитие.
Ако обгърнем сега с поглед тези четири редуващи се една след друга форми на планетата Земя, към която самопонятно принадлежи човечеството като такова, ние можем да разглеждаме човека само доколкото той е същество глава.
Но трябва да бъдем също наясно върху това, че, като говорим така, всичко, което наричаме глава на човека, е символичен израз за това, което принадлежи на човешкото сетивно възприемане, което принадлежи на човешката интелигентност и което отново се влива в социалния живот чрез човешкото сетивно възприятие, чрез човешката интелигентност. Също всичко, през което човекът минава в своето развитие чрез това, че той е същество на сетивното възприятие, чрез това, че той е едно интелигентно същество, ние трябва да обхванем всичко това. Така че, когато казвам: "човекът като същество глава", това е казано образно за всичко останало, което току що споменах.
към текста >>
Но трябва да бъдем също наясно върху това, че, като говорим така, всичко, което наричаме глава на чо
век
а, е символичен израз за това, което принадлежи на човешкото сетивно възприемане, което принадлежи на човешката интелигентност и което отново се влива в социалния живот чрез човешкото сетивно възприятие, чрез човешката интелигентност.
Завчера аз говорих тук за това, как като членове на човечеството ние трябва да живеем първо в една сфера, която можем да наречем нашата четвърта сфера на развитието. Ние знаем, развитието на Земята е вървяло така, че онова, което сега Земното развитие, се е оформило постепенно от Сатурновото развитие, че от него се е получило Слънчевото развитие, а от това последното Лунното развитие и най-после от Лунното развитие се е получило настоящето Земно развитие. Ако обгърнем сега с поглед тези четири редуващи се една след друга форми на планетата Земя, към която самопонятно принадлежи човечеството като такова, ние можем да разглеждаме човека само доколкото той е същество глава.
Но трябва да бъдем също наясно върху това, че, като говорим така, всичко, което наричаме глава на човека, е символичен израз за това, което принадлежи на човешкото сетивно възприемане, което принадлежи на човешката интелигентност и което отново се влива в социалния живот чрез човешкото сетивно възприятие, чрез човешката интелигентност.
Също всичко, през което човекът минава в своето развитие чрез това, че той е същество на сетивното възприятие, чрез това, че той е едно интелигентно същество, ние трябва да обхванем всичко това. Така че, когато казвам: "човекът като същество глава", това е казано образно за всичко останало, което току що споменах.
към текста >>
Също всичко, през което чо
век
ът минава в своето развитие чрез това, че той е същество на сетивното възприятие, чрез това, че той е едно интелигентно същество, ние трябва да обхванем всичко това.
Завчера аз говорих тук за това, как като членове на човечеството ние трябва да живеем първо в една сфера, която можем да наречем нашата четвърта сфера на развитието. Ние знаем, развитието на Земята е вървяло така, че онова, което сега Земното развитие, се е оформило постепенно от Сатурновото развитие, че от него се е получило Слънчевото развитие, а от това последното Лунното развитие и най-после от Лунното развитие се е получило настоящето Земно развитие. Ако обгърнем сега с поглед тези четири редуващи се една след друга форми на планетата Земя, към която самопонятно принадлежи човечеството като такова, ние можем да разглеждаме човека само доколкото той е същество глава. Но трябва да бъдем също наясно върху това, че, като говорим така, всичко, което наричаме глава на човека, е символичен израз за това, което принадлежи на човешкото сетивно възприемане, което принадлежи на човешката интелигентност и което отново се влива в социалния живот чрез човешкото сетивно възприятие, чрез човешката интелигентност.
Също всичко, през което човекът минава в своето развитие чрез това, че той е същество на сетивното възприятие, чрез това, че той е едно интелигентно същество, ние трябва да обхванем всичко това.
Така че, когато казвам: "човекът като същество глава", това е казано образно за всичко останало, което току що споменах.
към текста >>
Така че, когато казвам: "чо
век
ът като същество глава", това е казано образно за всичко останало, което току що споменах.
Завчера аз говорих тук за това, как като членове на човечеството ние трябва да живеем първо в една сфера, която можем да наречем нашата четвърта сфера на развитието. Ние знаем, развитието на Земята е вървяло така, че онова, което сега Земното развитие, се е оформило постепенно от Сатурновото развитие, че от него се е получило Слънчевото развитие, а от това последното Лунното развитие и най-после от Лунното развитие се е получило настоящето Земно развитие. Ако обгърнем сега с поглед тези четири редуващи се една след друга форми на планетата Земя, към която самопонятно принадлежи човечеството като такова, ние можем да разглеждаме човека само доколкото той е същество глава. Но трябва да бъдем също наясно върху това, че, като говорим така, всичко, което наричаме глава на човека, е символичен израз за това, което принадлежи на човешкото сетивно възприемане, което принадлежи на човешката интелигентност и което отново се влива в социалния живот чрез човешкото сетивно възприятие, чрез човешката интелигентност. Също всичко, през което човекът минава в своето развитие чрез това, че той е същество на сетивното възприятие, чрез това, че той е едно интелигентно същество, ние трябва да обхванем всичко това.
Така че, когато казвам: "човекът като същество глава", това е казано образно за всичко останало, което току що споменах.
към текста >>
Нека сега първо се абстрахираме от чо
век
а, нека насочим поглед към онези Същества, които в редуващите се йерархии винаги сме наричали Духове на Формата.
Всичко това искаме да бъде охарактеризирано чрез площта очертана от този кръг /нарисувано е на дъската/, в която живеем така да се каже като нашата четвърта сфера на развитието чрез това, че тази сфера на развитието принадлежи на духовните Същества, които са нашите създатели, така, както тази четвърта сфера принадлежи на нас.
Нека сега първо се абстрахираме от човека, нека насочим поглед към онези Същества, които в редуващите се йерархии винаги сме наричали Духове на Формата.
Духовете създаващи всички форми, тогава трябва да говорим така, че като човеци ние ще достигнем тази сфера, която приписваме на създатели те ни божествени Духове, едвам когато ще е изминала още три по-нататъшни стадии на развитието, които ще намерите назовани в моята книга "Тайната наука" като стадий на Юпитер, стадий на Венера и стадий на Вулкан, и ще е стигнала до осмия стадий на нейното развитие. Следователно там, където ще се намираме ние хората след развитието на Вулкан, се намират сега тези творящи Духове. Там се намира тази сфера, която им принадлежи, както четвъртата сфера принадлежи на нас. Обаче ние трябва да си представим тези две сфери проникващи се една друга следователно когато наричам друга сфера, която сега назовах, като осма сфера, чрез това, че заедно с нас в тази сфера живеят нашите божествени създатели.
към текста >>
Тази луциферическа сила е всъщност свързана вътрешно с особения род интелигентност, която днес чо
век
ът счита главно като негова собствена, полагаща му се интелигентност, с която той работи най-драговолно като своя интелигентност.
Тук на погледа на посветения се разкрива първо, че чрез това, че живеем в четвъртата сфера на нашето развитие, ние сме, както казахме, възприемащи и интелигентни същества. Обаче не трябва никога да забравя ме, че именно в тази интелигентност, при което с интелигентността искаме да назовем същевременно възприятията на сетивата, че в тази интелигентност действува луциферическата сила.
Тази луциферическа сила е всъщност свързана вътрешно с особения род интелигентност, която днес човекът счита главно като негова собствена, полагаща му се интелигентност, с която той работи най-драговолно като своя интелигентност.
И въпреки това, тази интелигентност е била предадена на човека само благодарение на това, че онова висше Същество, за което аз говорих като за Същество на Михаела, е свалило луциферическите духове в сферата на човеците, в четвъртата сфера на човеците, и чрез това в човеците е проникнал всъщност интелигентният импулс.
към текста >>
И въпреки това, тази интелигентност е била предадена на чо
век
а само благодарение на това, че онова висше Същество, за което аз говорих като за Същество на Михаела, е свалило луциферическите духове в сферата на човеците, в четвъртата сфера на човеците, и чрез това в човеците е проникнал всъщност интелигентният импулс.
Тук на погледа на посветения се разкрива първо, че чрез това, че живеем в четвъртата сфера на нашето развитие, ние сме, както казахме, възприемащи и интелигентни същества. Обаче не трябва никога да забравя ме, че именно в тази интелигентност, при което с интелигентността искаме да назовем същевременно възприятията на сетивата, че в тази интелигентност действува луциферическата сила. Тази луциферическа сила е всъщност свързана вътрешно с особения род интелигентност, която днес човекът счита главно като негова собствена, полагаща му се интелигентност, с която той работи най-драговолно като своя интелигентност.
И въпреки това, тази интелигентност е била предадена на човека само благодарение на това, че онова висше Същество, за което аз говорих като за Същество на Михаела, е свалило луциферическите духове в сферата на човеците, в четвъртата сфера на човеците, и чрез това в човеците е проникнал всъщност интелигентният импулс.
към текста >>
Наред с тях в чо
век
а са се развили и някои други неща.
Ние се разбираме по този прост начин само благодарение на това, че имаме една обща интелигентност, само благодарение на това, че общата интелигентност произхожда от луциферическата духовност. Но тази луциферическа духовност се е роди ла чрез това, че Михаел е проникнал хората, повлиял е върху тях чрез луциферическата същност. Тези луциферически влияния са се оформили по-нататък в историческото развитие на човечеството.
Наред с тях в човека са се развили и някои други неща.
Обаче днес все още тази луциферическа духовност, която наричаме наша интелигентност, се счита в най-широки кръгове като отличаваща всъщност, като характеризираща човека.
към текста >>
Обаче днес все още тази луциферическа духовност, която наричаме наша интелигентност, се счита в най-широки кръгове като отличаваща всъщност, като характеризираща чо
век
а.
Ние се разбираме по този прост начин само благодарение на това, че имаме една обща интелигентност, само благодарение на това, че общата интелигентност произхожда от луциферическата духовност. Но тази луциферическа духовност се е роди ла чрез това, че Михаел е проникнал хората, повлиял е върху тях чрез луциферическата същност. Тези луциферически влияния са се оформили по-нататък в историческото развитие на човечеството. Наред с тях в човека са се развили и някои други неща.
Обаче днес все още тази луциферическа духовност, която наричаме наша интелигентност, се счита в най-широки кръгове като отличаваща всъщност, като характеризираща човека.
към текста >>
Обаче благодарение на това, че Христос мина през Тайната на Голгота и се съедини със Земното развитие, положението е такова, че макар и много хора да направят от Христовия Импулс нещо свое лично по един независим едни от други начин, този Импулс от само себе си става същият за всеки един чо
век
.
Интелигентността има нещо принуждаващо. Вие не можете да се решите внезапно да решите лично нещо, което трябва да се реши чрез интелигентност, без да отпаднете от социалния живот на човечеството като умопобъркан. Обаче от друга страна не можете да добиете никакво друго отношение към Христовия Импулс, освен едно лично отношение. Всъщност никой не може да убеждава някога в неговото отношение към Христовия Импулс. В крайна сметка това е лична работа.
Обаче благодарение на това, че Христос мина през Тайната на Голгота и се съедини със Земното развитие, положението е такова, че макар и много хора да направят от Христовия Импулс нещо свое лично по един независим едни от други начин, този Импулс от само себе си става същият за всеки един човек.
Това означава, че хората се обединяват чрез нещо, което всеки един прави за себе си, а не принудително, както чрез интелигентността, а чрез това, че именно чрез Христовия Импулс отношението към Христос се образува във всеки човек така, че, когато това отношение се образува по правилен начин, то е същото при всеки един човек. Тази е разликата между импулса на интелигентността и Христовия Импулс. Христовият Импулс може да бъде еднакъв в цялото човечество и въпреки това той е една лична работа във всеки отделен човек. Интелигентността не е лична работа.
към текста >>
Това означава, че хората се обединяват чрез нещо, което всеки един прави за себе си, а не принудително, както чрез интелигентността, а чрез това, че именно чрез Христовия Импулс отношението към Христос се образува във всеки чо
век
така, че, когато това отношение се образува по правилен начин, то е същото при всеки един чо
век
.
Вие не можете да се решите внезапно да решите лично нещо, което трябва да се реши чрез интелигентност, без да отпаднете от социалния живот на човечеството като умопобъркан. Обаче от друга страна не можете да добиете никакво друго отношение към Христовия Импулс, освен едно лично отношение. Всъщност никой не може да убеждава някога в неговото отношение към Христовия Импулс. В крайна сметка това е лична работа. Обаче благодарение на това, че Христос мина през Тайната на Голгота и се съедини със Земното развитие, положението е такова, че макар и много хора да направят от Христовия Импулс нещо свое лично по един независим едни от други начин, този Импулс от само себе си става същият за всеки един човек.
Това означава, че хората се обединяват чрез нещо, което всеки един прави за себе си, а не принудително, както чрез интелигентността, а чрез това, че именно чрез Христовия Импулс отношението към Христос се образува във всеки човек така, че, когато това отношение се образува по правилен начин, то е същото при всеки един човек.
Тази е разликата между импулса на интелигентността и Христовия Импулс. Христовият Импулс може да бъде еднакъв в цялото човечество и въпреки това той е една лична работа във всеки отделен човек. Интелигентността не е лична работа.
към текста >>
Христовият Импулс може да бъде еднакъв в цялото човечество и въпреки това той е една лична работа във всеки отделен чо
век
.
Всъщност никой не може да убеждава някога в неговото отношение към Христовия Импулс. В крайна сметка това е лична работа. Обаче благодарение на това, че Христос мина през Тайната на Голгота и се съедини със Земното развитие, положението е такова, че макар и много хора да направят от Христовия Импулс нещо свое лично по един независим едни от други начин, този Импулс от само себе си става същият за всеки един човек. Това означава, че хората се обединяват чрез нещо, което всеки един прави за себе си, а не принудително, както чрез интелигентността, а чрез това, че именно чрез Христовия Импулс отношението към Христос се образува във всеки човек така, че, когато това отношение се образува по правилен начин, то е същото при всеки един човек. Тази е разликата между импулса на интелигентността и Христовия Импулс.
Христовият Импулс може да бъде еднакъв в цялото човечество и въпреки това той е една лична работа във всеки отделен човек.
Интелигентността не е лична работа.
към текста >>
По отношение на главата чо
век
ът се намира в едно постоянно умиране.
Но къде падна Христовият Импулс? На този въпрос можем да отговорим по указания, които аз вече дадох. Знаем вече, че развитието на главата е едно развитие отиващо назад.
По отношение на главата човекът се намира в едно постоянно умиране.
Така че можем да обърнем вниманието върху космическия факт: Михаел тласка луциферическите пълчища в царството на хората. Така луциферическите отряди получиха своето жилище човешката глава, но човешката глава в умиращ характер.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед божественото развитие на чо
век
а, виждаме, че той носи в своята глава едно умиращо развитие, едно постоянно умиране.
Тук луциферическите отряди започнаха да водят една постоянна борба против умирането на човешката глава. И тук ние засягаме една наистина отдавна позната тайна на човешката природа, позната в най-различните форми, обаче напълно скрита за по-новото човечество.
Когато обгърнем с поглед божественото развитие на човека, виждаме, че той носи в своята глава едно умиращо развитие, едно постоянно умиране.
Обаче успоредно с това постоянно умиране върви едно разпалване на живота от страна на Луцифер. Луцифер иска непрестанно да направи нашата глава толкова жива, както е жив нашият останал организъм. Ако насочим поглед върху органическото естество, чрез това Луцифер би отклонил развитието на човечеството от неговата божествена посока, ако би успял да оживи фактически човешката глава така, както е жив останалият човешки организъм.
към текста >>
Защото чо
век
ът трябва да остане свързан с развитието на Земята, за да може да върви по-нататък със следващото развитие на Земята минаващо през бъдещите Юпитерово, Венерино и Вулканово развитие.
Обаче срещу това именно трябва да се обърне божествената насока на човешкото развитие.
Защото човекът трябва да остане свързан с развитието на Земята, за да може да върви по-нататък със следващото развитие на Земята минаващо през бъдещите Юпитерово, Венерино и Вулканово развитие.
Човекът не би вървял по този път, който му е предначертан, а би бил внедрен в един космос, който би бил изцяло интелигентен, ако Луцифер би постигнал своята цел.
към текста >>
Чо
век
ът не би вървял по този път, който му е предначертан, а би бил внедрен в един космос, който би бил изцяло интелигентен, ако Луцифер би постигнал своята цел.
Обаче срещу това именно трябва да се обърне божествената насока на човешкото развитие. Защото човекът трябва да остане свързан с развитието на Земята, за да може да върви по-нататък със следващото развитие на Земята минаващо през бъдещите Юпитерово, Венерино и Вулканово развитие.
Човекът не би вървял по този път, който му е предначертан, а би бил внедрен в един космос, който би бил изцяло интелигентен, ако Луцифер би постигнал своята цел.
към текста >>
Говорейки душевно би трябвало да се изразя така: всичко онова, което действува в чо
век
а от тази сфера, действува върху човешката воля, а не върху интелигентността.
Говорейки душевно би трябвало да се изразя така: всичко онова, което действува в човека от тази сфера, действува върху човешката воля, а не върху интелигентността.
Но на основата на човешката воля стои желанието; във волята винаги се крие нещо от желанието. Това, което стои на основата на волята като природа на желанието, в него Ариман постоянно се стреми да внесе личния елемент на човека. И чрез това, че в природата на желанието се крие личният елемент на човека, чрез това нашата човешка психическа волева дейност е едно копие на нашето отиване към смъртта. Вместо да се оставим да бъдем проникнати от божествените идеали, да ги оставим да проникнат в нашето желание и чрез това в нашата воля, в нашето желание, в нашата воля внасяме нещо лично.
към текста >>
Това, което стои на основата на волята като природа на желанието, в него Ариман постоянно се стреми да внесе личния елемент на чо
век
а.
Говорейки душевно би трябвало да се изразя така: всичко онова, което действува в човека от тази сфера, действува върху човешката воля, а не върху интелигентността. Но на основата на човешката воля стои желанието; във волята винаги се крие нещо от желанието.
Това, което стои на основата на волята като природа на желанието, в него Ариман постоянно се стреми да внесе личния елемент на човека.
И чрез това, че в природата на желанието се крие личният елемент на човека, чрез това нашата човешка психическа волева дейност е едно копие на нашето отиване към смъртта. Вместо да се оставим да бъдем проникнати от божествените идеали, да ги оставим да проникнат в нашето желание и чрез това в нашата воля, в нашето желание, в нашата воля внасяме нещо лично.
към текста >>
И чрез това, че в природата на желанието се крие личният елемент на чо
век
а, чрез това нашата човешка психическа волева дейност е едно копие на нашето отиване към смъртта.
Говорейки душевно би трябвало да се изразя така: всичко онова, което действува в човека от тази сфера, действува върху човешката воля, а не върху интелигентността. Но на основата на човешката воля стои желанието; във волята винаги се крие нещо от желанието. Това, което стои на основата на волята като природа на желанието, в него Ариман постоянно се стреми да внесе личния елемент на човека.
И чрез това, че в природата на желанието се крие личният елемент на човека, чрез това нашата човешка психическа волева дейност е едно копие на нашето отиване към смъртта.
Вместо да се оставим да бъдем проникнати от божествените идеали, да ги оставим да проникнат в нашето желание и чрез това в нашата воля, в нашето желание, в нашата воля внасяме нещо лично.
към текста >>
Трябва да уловим подема чрез това, като се научим да гледаме у чо
век
а в това, чрез което вън от Земното развитие той води по-нататък към следващите форми на Земното развитие.
Още във времето, което е предходило нашата последна ледена епоха, следователно преди Атлантската катастрофа, започна низходящото Земно развитие във физическо отношение. Това е нещо, което днес може да бъде казано на хората не само от нас антропософите, то е нещо, което геологията знае вече, както аз често съм споменавал, че, когато крачим по земната пръст, на много места минаваме вече върху намиращата се в низходящо развитие земна кора. Достатъчно е само да прочетете в по-добри Геологии описанията на земното развитие и ще можете да констатирате това също и днес като резултат на физическата наука, именно, че Земята се намира в низходящия стадий на нейното развитие. Но също и онова, което съществува в нас хората, то също се намира в низходящо развитие. Ние не можем вече да разчитаме като хора на това, че от развитието на нашето тяло можем да получим някакъв подем.
Трябва да уловим подема чрез това, като се научим да гледаме у човека в това, чрез което вън от Земното развитие той води по-нататък към следващите форми на Земното развитие.
Трябва да се научим да гледаме към бъдещите човеци. Това значи да мислим по Михаелов начин. Искам да Ви охарактеризирам, що значи да мислим по Михаелов начин.
към текста >>
Казвате си, макар и да не го казвате гласно, но мислено, но го казвате на себе си всъщност в по-вътрешните основи на Вашето съзнание: това е един чо
век
от плът и кръв, това е един чо
век
от земни вещества.
Когато днес заставате пред Вашите себеподобни, Вие заставате всъщност пред тях с едно напълно материалистично съзнание.
Казвате си, макар и да не го казвате гласно, но мислено, но го казвате на себе си всъщност в по-вътрешните основи на Вашето съзнание: това е един човек от плът и кръв, това е един човек от земни вещества.
Вие си казвате това също и при животното, казвате си го също при растението. Обаче това, което си казвате по отношение на човека, на животното и на растението, можете да си го кажете с право само по отношение на минерала, само по отношение на минералното същество. Нека вземем веднага крайния случай, човека. Нека разгледаме човека, така както той е формиран в неговото външно явление, да го разгледаме първо по отношение на неговата външна форма. Това, което той е такъв по отношение на външната форма, Вие всъщност никак не го виждате, не го виждате в действителност, срещу него Вие не можете да застанете с Вашата физическа възприемателна способност, а тази форма е изпълнена, даже повече от 90% с течност, с вода.
към текста >>
Обаче това, което си казвате по отношение на чо
век
а, на животното и на растението, можете да си го кажете с право само по отношение на минерала, само по отношение на минералното същество.
Когато днес заставате пред Вашите себеподобни, Вие заставате всъщност пред тях с едно напълно материалистично съзнание. Казвате си, макар и да не го казвате гласно, но мислено, но го казвате на себе си всъщност в по-вътрешните основи на Вашето съзнание: това е един човек от плът и кръв, това е един човек от земни вещества. Вие си казвате това също и при животното, казвате си го също при растението.
Обаче това, което си казвате по отношение на човека, на животното и на растението, можете да си го кажете с право само по отношение на минерала, само по отношение на минералното същество.
Нека вземем веднага крайния случай, човека. Нека разгледаме човека, така както той е формиран в неговото външно явление, да го разгледаме първо по отношение на неговата външна форма. Това, което той е такъв по отношение на външната форма, Вие всъщност никак не го виждате, не го виждате в действителност, срещу него Вие не можете да застанете с Вашата физическа възприемателна способност, а тази форма е изпълнена, даже повече от 90% с течност, с вода. И това, което изпълва човешката форма като минерални вещества, това виждате Вие с Вашите физически очи. Вие виждате това, което човекът съединява със себе си от външния минерален свят.
към текста >>
Нека вземем веднага крайния случай, чо
век
а.
Когато днес заставате пред Вашите себеподобни, Вие заставате всъщност пред тях с едно напълно материалистично съзнание. Казвате си, макар и да не го казвате гласно, но мислено, но го казвате на себе си всъщност в по-вътрешните основи на Вашето съзнание: това е един човек от плът и кръв, това е един човек от земни вещества. Вие си казвате това също и при животното, казвате си го също при растението. Обаче това, което си казвате по отношение на човека, на животното и на растението, можете да си го кажете с право само по отношение на минерала, само по отношение на минералното същество.
Нека вземем веднага крайния случай, човека.
Нека разгледаме човека, така както той е формиран в неговото външно явление, да го разгледаме първо по отношение на неговата външна форма. Това, което той е такъв по отношение на външната форма, Вие всъщност никак не го виждате, не го виждате в действителност, срещу него Вие не можете да застанете с Вашата физическа възприемателна способност, а тази форма е изпълнена, даже повече от 90% с течност, с вода. И това, което изпълва човешката форма като минерални вещества, това виждате Вие с Вашите физически очи. Вие виждате това, което човекът съединява със себе си от външния минерален свят. Вие не виждате човека, който съединява това със себе си.
към текста >>
Нека разгледаме чо
век
а, така както той е формиран в неговото външно явление, да го разгледаме първо по отношение на неговата външна форма.
Когато днес заставате пред Вашите себеподобни, Вие заставате всъщност пред тях с едно напълно материалистично съзнание. Казвате си, макар и да не го казвате гласно, но мислено, но го казвате на себе си всъщност в по-вътрешните основи на Вашето съзнание: това е един човек от плът и кръв, това е един човек от земни вещества. Вие си казвате това също и при животното, казвате си го също при растението. Обаче това, което си казвате по отношение на човека, на животното и на растението, можете да си го кажете с право само по отношение на минерала, само по отношение на минералното същество. Нека вземем веднага крайния случай, човека.
Нека разгледаме човека, така както той е формиран в неговото външно явление, да го разгледаме първо по отношение на неговата външна форма.
Това, което той е такъв по отношение на външната форма, Вие всъщност никак не го виждате, не го виждате в действителност, срещу него Вие не можете да застанете с Вашата физическа възприемателна способност, а тази форма е изпълнена, даже повече от 90% с течност, с вода. И това, което изпълва човешката форма като минерални вещества, това виждате Вие с Вашите физически очи. Вие виждате това, което човекът съединява със себе си от външния минерален свят. Вие не виждате човека, който съединява това със себе си. Вие ще говорите правилно, ако си кажете: онова, което стои тук пред мене, това са материалните частици, които човешката духовна форма натрупва в себе си, това прави, щото невидимото, което стои тук пред мене, да бъде видимо.
към текста >>
Вие виждате това, което чо
век
ът съединява със себе си от външния минерален свят.
Обаче това, което си казвате по отношение на човека, на животното и на растението, можете да си го кажете с право само по отношение на минерала, само по отношение на минералното същество. Нека вземем веднага крайния случай, човека. Нека разгледаме човека, така както той е формиран в неговото външно явление, да го разгледаме първо по отношение на неговата външна форма. Това, което той е такъв по отношение на външната форма, Вие всъщност никак не го виждате, не го виждате в действителност, срещу него Вие не можете да застанете с Вашата физическа възприемателна способност, а тази форма е изпълнена, даже повече от 90% с течност, с вода. И това, което изпълва човешката форма като минерални вещества, това виждате Вие с Вашите физически очи.
Вие виждате това, което човекът съединява със себе си от външния минерален свят.
Вие не виждате човека, който съединява това със себе си. Вие ще говорите правилно, ако си кажете: онова, което стои тук пред мене, това са материалните частици, които човешката духовна форма натрупва в себе си, това прави, щото невидимото, което стои тук пред мене, да бъде видимо. Човекът е невидим, действително невидим. Всички Вие, както седите тук, сте невидими за физическите сетива. Тук седят само толкова и толкова форми, които са събрали чрез определена вътрешна привличаща сила материалните частици.
към текста >>
Вие не виждате чо
век
а, който съединява това със себе си.
Нека вземем веднага крайния случай, човека. Нека разгледаме човека, така както той е формиран в неговото външно явление, да го разгледаме първо по отношение на неговата външна форма. Това, което той е такъв по отношение на външната форма, Вие всъщност никак не го виждате, не го виждате в действителност, срещу него Вие не можете да застанете с Вашата физическа възприемателна способност, а тази форма е изпълнена, даже повече от 90% с течност, с вода. И това, което изпълва човешката форма като минерални вещества, това виждате Вие с Вашите физически очи. Вие виждате това, което човекът съединява със себе си от външния минерален свят.
Вие не виждате човека, който съединява това със себе си.
Вие ще говорите правилно, ако си кажете: онова, което стои тук пред мене, това са материалните частици, които човешката духовна форма натрупва в себе си, това прави, щото невидимото, което стои тук пред мене, да бъде видимо. Човекът е невидим, действително невидим. Всички Вие, както седите тук, сте невидими за физическите сетива. Тук седят само толкова и толкова форми, които са събрали чрез определена вътрешна привличаща сила материалните частици. Тях виждаме ние, тези материални частици.
към текста >>
Чо
век
ът е невидим, действително невидим.
Това, което той е такъв по отношение на външната форма, Вие всъщност никак не го виждате, не го виждате в действителност, срещу него Вие не можете да застанете с Вашата физическа възприемателна способност, а тази форма е изпълнена, даже повече от 90% с течност, с вода. И това, което изпълва човешката форма като минерални вещества, това виждате Вие с Вашите физически очи. Вие виждате това, което човекът съединява със себе си от външния минерален свят. Вие не виждате човека, който съединява това със себе си. Вие ще говорите правилно, ако си кажете: онова, което стои тук пред мене, това са материалните частици, които човешката духовна форма натрупва в себе си, това прави, щото невидимото, което стои тук пред мене, да бъде видимо.
Човекът е невидим, действително невидим.
Всички Вие, както седите тук, сте невидими за физическите сетива. Тук седят само толкова и толкова форми, които са събрали чрез определена вътрешна привличаща сила материалните частици. Тях виждаме ние, тези материални частици. Ние виждаме само минералните вещества. Действителните човеци, които седят тук, са невидими, са свръхсетивни.
към текста >>
Да си казва чо
век
във всеки момент с пълно съзнание нещо подобно, това съставлява Михаелов начин на мислене, да престанем да считаме чо
век
а като този конгломерат, като тази смесица от минерални частици, които той само подрежда по определен начин.
Всички Вие, както седите тук, сте невидими за физическите сетива. Тук седят само толкова и толкова форми, които са събрали чрез определена вътрешна привличаща сила материалните частици. Тях виждаме ние, тези материални частици. Ние виждаме само минералните вещества. Действителните човеци, които седят тук, са невидими, са свръхсетивни.
Да си казва човек във всеки момент с пълно съзнание нещо подобно, това съставлява Михаелов начин на мислене, да престанем да считаме човека като този конгломерат, като тази смесица от минерални частици, които той само подрежда по определен начин.
Животните също пра вят това, растенията също, само минералите не го правят. Да станем съзнателни за това: ние се движим между невидими човеци това значи да мислим по Михаелов начин.
към текста >>
Нима положението с чо
век
а е друго?
Ние говорим за ариманически същества и за луциферически същества, говорим за Съществата на йерархиите Ангели, Архангели, Архаи и т. н. Това са невидими Същества. Ние се научаваме да ги познаваме по техните действия. Говорихме за много от тези действия, също и сега през тези дни. Ние се научаваме да познаваме тези Същества от това, което те вършат.
Нима положението с човека е друго?
Ние се научаваме да познаваме човека, който е невидим, тук във физическия свят чрез това, че той подрежда минерални частици, слага ги едни върху други така. Обаче това е само една дейност на човешкото същество, едно негово действие. Фактът, че трябва да си изясним по друг начин действията на Ариман и Луцифер, на Ангелите, Архангелите, Архаите и т.н., това означава именно само, че познаваме тези същества по друг начин. Обаче относно това, че тези същества са невидими, те никак не се различават от нас, когато пристъпваме разумно към това, което са човешките същества.
към текста >>
Ние се научаваме да познаваме чо
век
а, който е невидим, тук във физическия свят чрез това, че той подрежда минерални частици, слага ги едни върху други така.
Това са невидими Същества. Ние се научаваме да ги познаваме по техните действия. Говорихме за много от тези действия, също и сега през тези дни. Ние се научаваме да познаваме тези Същества от това, което те вършат. Нима положението с човека е друго?
Ние се научаваме да познаваме човека, който е невидим, тук във физическия свят чрез това, че той подрежда минерални частици, слага ги едни върху други така.
Обаче това е само една дейност на човешкото същество, едно негово действие. Фактът, че трябва да си изясним по друг начин действията на Ариман и Луцифер, на Ангелите, Архангелите, Архаите и т.н., това означава именно само, че познаваме тези същества по друг начин. Обаче относно това, че тези същества са невидими, те никак не се различават от нас, когато пристъпваме разумно към това, което са човешките същества.
към текста >>
Обаче откакто минералния свят се намира в низходящо развитие, чо
век
ът е призван да се врастне в едно духовно схващане на своето Себе и на света.
Видите ли, това значи да мислим по Михаелов начин: да разберем, че по същество никак не се различаваме от свръхсетивните същества. Човечеството можеше да мине без това съзнание, докато минералите още му даваха нещо.
Обаче откакто минералния свят се намира в низходящо развитие, човекът е призван да се врастне в едно духовно схващане на своето Себе и на света.
Да можем да намерим вътрешната сила да не трябва да ходим из света със съзнанието, че това правилно натрупване на материалните частици е човекът, а със съзнанието, че човекът е действително едно свръхсетивно същество, а тези материални частици само ни показват с един жест на външния минерален свят: тук се намира един човек да развием силата на едно такова съзнание, тази сила ние можем да я имаме от 70-те години на 19-то столетие, можем да я имаме до висока степен. И само поради влиянията на Ариман, както аз ги охарактеризирах преди осем дни тук, човекът отхвърля това вътрешно съзнание, не иска да премине към това вътрешно съзнание. Едното е свързано с другото в човешкия живот. И така както ходим из света в заблуждението, че човекът е едно сетивно същество, а не едно свръхсетивно същество, така ходим също и под властта на едно друго заблуждение. Ние говорим за развитие и мислим, че това развитие върви така напред едно след друго, все по-нататък и по-нататък.
към текста >>
Да можем да намерим вътрешната сила да не трябва да ходим из света със съзнанието, че това правилно натрупване на материалните частици е чо
век
ът, а със съзнанието, че чо
век
ът е действително едно свръхсетивно същество, а тези материални частици само ни показват с един жест на външния минерален свят: тук се намира един чо
век
да развием силата на едно такова съзнание, тази сила ние можем да я имаме от 70-те години на 19-то столетие, можем да я имаме до висока степен.
Видите ли, това значи да мислим по Михаелов начин: да разберем, че по същество никак не се различаваме от свръхсетивните същества. Човечеството можеше да мине без това съзнание, докато минералите още му даваха нещо. Обаче откакто минералния свят се намира в низходящо развитие, човекът е призван да се врастне в едно духовно схващане на своето Себе и на света.
Да можем да намерим вътрешната сила да не трябва да ходим из света със съзнанието, че това правилно натрупване на материалните частици е човекът, а със съзнанието, че човекът е действително едно свръхсетивно същество, а тези материални частици само ни показват с един жест на външния минерален свят: тук се намира един човек да развием силата на едно такова съзнание, тази сила ние можем да я имаме от 70-те години на 19-то столетие, можем да я имаме до висока степен.
И само поради влиянията на Ариман, както аз ги охарактеризирах преди осем дни тук, човекът отхвърля това вътрешно съзнание, не иска да премине към това вътрешно съзнание. Едното е свързано с другото в човешкия живот. И така както ходим из света в заблуждението, че човекът е едно сетивно същество, а не едно свръхсетивно същество, така ходим също и под властта на едно друго заблуждение. Ние говорим за развитие и мислим, че това развитие върви така напред едно след друго, все по-нататък и по-нататък. Вие знаете, че не беше възможно да дадем художествена форма на едно такова развитие при нашата сграда /Гьотеанума/.
към текста >>
И само поради влиянията на Ариман, както аз ги охарактеризирах преди осем дни тук, чо
век
ът отхвърля това вътрешно съзнание, не иска да премине към това вътрешно съзнание.
Видите ли, това значи да мислим по Михаелов начин: да разберем, че по същество никак не се различаваме от свръхсетивните същества. Човечеството можеше да мине без това съзнание, докато минералите още му даваха нещо. Обаче откакто минералния свят се намира в низходящо развитие, човекът е призван да се врастне в едно духовно схващане на своето Себе и на света. Да можем да намерим вътрешната сила да не трябва да ходим из света със съзнанието, че това правилно натрупване на материалните частици е човекът, а със съзнанието, че човекът е действително едно свръхсетивно същество, а тези материални частици само ни показват с един жест на външния минерален свят: тук се намира един човек да развием силата на едно такова съзнание, тази сила ние можем да я имаме от 70-те години на 19-то столетие, можем да я имаме до висока степен.
И само поради влиянията на Ариман, както аз ги охарактеризирах преди осем дни тук, човекът отхвърля това вътрешно съзнание, не иска да премине към това вътрешно съзнание.
Едното е свързано с другото в човешкия живот. И така както ходим из света в заблуждението, че човекът е едно сетивно същество, а не едно свръхсетивно същество, така ходим също и под властта на едно друго заблуждение. Ние говорим за развитие и мислим, че това развитие върви така напред едно след друго, все по-нататък и по-нататък. Вие знаете, че не беше възможно да дадем художествена форма на едно такова развитие при нашата сграда /Гьотеанума/. Когато оформях капители те, аз трябваше да покажа първия, втория и третия капител в едно възходящо развитие, четвъртият стои в средата, петият се намира в низходящо развитие, шестият е отново по-прост, а седмият отново най-простият.
към текста >>
И така както ходим из света в заблуждението, че чо
век
ът е едно сетивно същество, а не едно свръхсетивно същество, така ходим също и под властта на едно друго заблуждение.
Човечеството можеше да мине без това съзнание, докато минералите още му даваха нещо. Обаче откакто минералния свят се намира в низходящо развитие, човекът е призван да се врастне в едно духовно схващане на своето Себе и на света. Да можем да намерим вътрешната сила да не трябва да ходим из света със съзнанието, че това правилно натрупване на материалните частици е човекът, а със съзнанието, че човекът е действително едно свръхсетивно същество, а тези материални частици само ни показват с един жест на външния минерален свят: тук се намира един човек да развием силата на едно такова съзнание, тази сила ние можем да я имаме от 70-те години на 19-то столетие, можем да я имаме до висока степен. И само поради влиянията на Ариман, както аз ги охарактеризирах преди осем дни тук, човекът отхвърля това вътрешно съзнание, не иска да премине към това вътрешно съзнание. Едното е свързано с другото в човешкия живот.
И така както ходим из света в заблуждението, че човекът е едно сетивно същество, а не едно свръхсетивно същество, така ходим също и под властта на едно друго заблуждение.
Ние говорим за развитие и мислим, че това развитие върви така напред едно след друго, все по-нататък и по-нататък. Вие знаете, че не беше възможно да дадем художествена форма на едно такова развитие при нашата сграда /Гьотеанума/. Когато оформях капители те, аз трябваше да покажа първия, втория и третия капител в едно възходящо развитие, четвъртият стои в средата, петият се намира в низходящо развитие, шестият е отново по-прост, а седмият отново най-простият. Тук аз трябваше да прибавя към възходящото развитие низходящото развитие.
към текста >>
Защото тогава ще преценим по правилен начин тези неща и ще знаем, че нашата интелигентност се нуждае от внасянето в нея на едни нов елемент, ако тя трябва фактически да доведе чо
век
а до неговата цел.
Едно от най-оплитащите заблуждения на по-новото човечество е това, че това по-ново човечество е изгубило връзката между еволюцията и деволюцията, между развитие и връщането по обратния път. Защото там, където има възходящо развитие, трябва да се получи заложбата за обратно развитие. Тогава в момента, когато едно възходящо развитие започва да върви по обратния път, физическото преминава в духовно развитие. Защото щом физическото започва да върви по обратното развитие, отваря се място за едно духовно развитие, защото там съществува едно обратно физическо развитие. Обаче ние не ще разберем човешкото същество и с това и останалия свят, преди да дойдем в състояние да виждаме нещата в нейната правилна светлина, следователно да свържем нашата интелигентност с луциферическото развитие, така както аз го описах.
Защото тогава ще преценим по правилен начин тези неща и ще знаем, че нашата интелигентност се нуждае от внасянето в нея на едни нов елемент, ако тя трябва фактически да доведе човека до неговата цел.
На Луцифер трябва да се попречи чрез Христовия Принцип да отклони човечеството от преопределената му божествена посока.
към текста >>
Видите ли, чо
век
ът се намира под влиянието на същото заблуждение, което предаде на божествените Същества определени луциферически качества.
Аз вече казах, че едното е свързано с другото.
Видите ли, човекът се намира под влиянието на същото заблуждение, което предаде на божествените Същества определени луциферически качества.
Под това влияние той е склонен днес да вижда в изобразяването на красивото например едностранно един идеал. Без съмне ние, красивото като такова може да бъде изобразено. Но ние трябва да имаме съзнанието: ако като човеци бихме се отдали само на красивото, тогава бихме развили в нас онези сили, които водят в плавателните води на Луцифер. Защото в действителния свят не съществува едностранно само красивото, както не съществува само едностранното възходящо развитие, а към него принадлежи също обратното развитие, към еволюцията принадлежи деволюцията. Чисто красивото, използувано от Луцифер, за да обвърже, да заслепи хората, би освободило именно човека от земното развитие и не би свързало човечеството със Земното развитие.
към текста >>
Чисто красивото, използувано от Луцифер, за да обвърже, да заслепи хората, би освободило именно чо
век
а от земното развитие и не би свързало човечеството със Земното развитие.
Видите ли, човекът се намира под влиянието на същото заблуждение, което предаде на божествените Същества определени луциферически качества. Под това влияние той е склонен днес да вижда в изобразяването на красивото например едностранно един идеал. Без съмне ние, красивото като такова може да бъде изобразено. Но ние трябва да имаме съзнанието: ако като човеци бихме се отдали само на красивото, тогава бихме развили в нас онези сили, които водят в плавателните води на Луцифер. Защото в действителния свят не съществува едностранно само красивото, както не съществува само едностранното възходящо развитие, а към него принадлежи също обратното развитие, към еволюцията принадлежи деволюцията.
Чисто красивото, използувано от Луцифер, за да обвърже, да заслепи хората, би освободило именно човека от земното развитие и не би свързало човечеството със Земното развитие.
Както имаме работа с едно действие едно в друго на еволюцията и деволюцията, така ние имаме в действителността работа с една игра едно в друго, а именно с една остра борба на красивото против грозното. И ако искаме да схванем действи-телно изкуството, не трябва да забравяме никога, че последното художествено нещо в света трябва да бъде показването на действието едно в друго, показване на борбата на красивото с грозното. Защото само чрез това, че насочваме поглед върху състоянието на равновесие между красивото и грозното, ние стоим вътре в действителността, а не едностранно в една не принадлежаща на нас действителност, която обаче е преследвана с нас в луциферическата, в ариманическата действителност. Много е необходимо, такива идеи, каквито току що изказах, да проникнат в културното развитие на човечеството. В Гърция Вие знаете с какъв ентусиазъм говорих аз често пъти от това място върху гръцкото образование в древна Гърция можеха да се отдадат едностранно на красивото, да се посветят едностранно на красивото, защото тогава човечеството не беше още обхванато от низходящото Земно развитие, поне не в гръцкия народ.
към текста >>
Обаче от онова време насам чо
век
ът не трябва да си позволява лукса, да култивира само красивото.
Както имаме работа с едно действие едно в друго на еволюцията и деволюцията, така ние имаме в действителността работа с една игра едно в друго, а именно с една остра борба на красивото против грозното. И ако искаме да схванем действи-телно изкуството, не трябва да забравяме никога, че последното художествено нещо в света трябва да бъде показването на действието едно в друго, показване на борбата на красивото с грозното. Защото само чрез това, че насочваме поглед върху състоянието на равновесие между красивото и грозното, ние стоим вътре в действителността, а не едностранно в една не принадлежаща на нас действителност, която обаче е преследвана с нас в луциферическата, в ариманическата действителност. Много е необходимо, такива идеи, каквито току що изказах, да проникнат в културното развитие на човечеството. В Гърция Вие знаете с какъв ентусиазъм говорих аз често пъти от това място върху гръцкото образование в древна Гърция можеха да се отдадат едностранно на красивото, да се посветят едностранно на красивото, защото тогава човечеството не беше още обхванато от низходящото Земно развитие, поне не в гръцкия народ.
Обаче от онова време насам човекът не трябва да си позволява лукса, да култивира само красивото.
Това би било бягство от действителността Той трябва смело да застане срещу борбата между красивото и грозното. Той трябва да може да чувствува дисонансите в разгара на борбата с благозвучието в света, да може да съчувствува, да живее с тях.
към текста >>
Чрез това в развитието на човечеството идва сила, крепкост, и от тази крепкост идва също възможността чо
век
ът да има онова устройство на съзнанието, което ни издига сега действително над измамата, че чо
век
ът се състои в неговото истинско същество от натрупаните едно върху друго вещества, минерални материал ни частици, които той само е събрал и сглобил в себе си.
Чрез това в развитието на човечеството идва сила, крепкост, и от тази крепкост идва също възможността човекът да има онова устройство на съзнанието, което ни издига сега действително над измамата, че човекът се състои в неговото истинско същество от натрупаните едно върху друго вещества, минерални материал ни частици, които той само е събрал и сглобил в себе си.
Днес бихме могли вече да кажем всъщност физически, че човекът наистина не носи в себе си, в своето същество характеристиката за минералната природа, за външната физическа природа. Външният минерал е тежък. Обаче онова, което например ни прави способни да развием душевен живот сега не казвам интелигентност то не е свързано с тежестта, а напротив с обратното на тежестта, с онова, което се нарича подемна сила на течността. Аз Ви описах при други случаи, как нашият мозък плува в мозъчната вода. Ако той не би плувал в тази мозъчна вода, намиращите се там кръвни артерийки биха били премазани.
към текста >>
Днес бихме могли вече да кажем всъщност физически, че чо
век
ът наистина не носи в себе си, в своето същество характеристиката за минералната природа, за външната физическа природа.
Чрез това в развитието на човечеството идва сила, крепкост, и от тази крепкост идва също възможността човекът да има онова устройство на съзнанието, което ни издига сега действително над измамата, че човекът се състои в неговото истинско същество от натрупаните едно върху друго вещества, минерални материал ни частици, които той само е събрал и сглобил в себе си.
Днес бихме могли вече да кажем всъщност физически, че човекът наистина не носи в себе си, в своето същество характеристиката за минералната природа, за външната физическа природа.
Външният минерал е тежък. Обаче онова, което например ни прави способни да развием душевен живот сега не казвам интелигентност то не е свързано с тежестта, а напротив с обратното на тежестта, с онова, което се нарича подемна сила на течността. Аз Ви описах при други случаи, как нашият мозък плува в мозъчната вода. Ако той не би плувал в тази мозъчна вода, намиращите се там кръвни артерийки биха били премазани. Когато Архимед се намирал веднъж в банята, той открил, че става по-лек, и така се зарадвал, че тогава е извикал своята Еврика.
към текста >>
Да те не ще могат да го виждат до тогава, докато се мамят и по отношение на самия чо
век
, докато виждат нещо съвършено друго, а не чо
век
а, докато не виждат, що е в действителност чо
век
ът.
Ние говорим за това, че чрез Тайната на Голгота Христовият Импулс е влязъл в Земното развитие, първо в развитието на човечеството, съединил се е с него. Хората казват, че не го виждат.
Да те не ще могат да го виждат до тогава, докато се мамят и по отношение на самия човек, докато виждат нещо съвършено друго, а не човека, докато не виждат, що е в действителност човекът.
В момента, в който това не ще бъде вече една теория, а е живо чувствувана действителност на душата, която ни прави способни да виждаме в човека нещо свръхсетивно, в този момент ние възпитаваме в нас способността да възприемаме навсякъде Христовия Импулс сред нас, да можем да кажем навсякъде от нашето убеждение: не го търсете чрез външни жестове, чрез външни изрази, той е навсякъде между вас. Но човечеството трябва да развие също скромността и смирението, да вярва в това, че за възпитанието на едно такова съзнание, което предварително вижда навсякъде в човека едно свръхсетивно същество, се изисква действително нещо. Когато човек може да си го каже теоретически, с това не е направено още нищо. Само когато човек действително не вярва, когато не го чувствува като нещо абсурдно, че онова, което стои срещу него, е действителният човек, само тогава той се намира в душевното устройство, което аз всъщност разбирам, когато Ви говоря това.
към текста >>
В момента, в който това не ще бъде вече една теория, а е живо чувствувана действителност на душата, която ни прави способни да виждаме в чо
век
а нещо свръхсетивно, в този момент ние възпитаваме в нас способността да възприемаме навсякъде Христовия Импулс сред нас, да можем да кажем навсякъде от нашето убеждение: не го търсете чрез външни жестове, чрез външни изрази, той е навсякъде между вас.
Ние говорим за това, че чрез Тайната на Голгота Христовият Импулс е влязъл в Земното развитие, първо в развитието на човечеството, съединил се е с него. Хората казват, че не го виждат. Да те не ще могат да го виждат до тогава, докато се мамят и по отношение на самия човек, докато виждат нещо съвършено друго, а не човека, докато не виждат, що е в действителност човекът.
В момента, в който това не ще бъде вече една теория, а е живо чувствувана действителност на душата, която ни прави способни да виждаме в човека нещо свръхсетивно, в този момент ние възпитаваме в нас способността да възприемаме навсякъде Христовия Импулс сред нас, да можем да кажем навсякъде от нашето убеждение: не го търсете чрез външни жестове, чрез външни изрази, той е навсякъде между вас.
Но човечеството трябва да развие също скромността и смирението, да вярва в това, че за възпитанието на едно такова съзнание, което предварително вижда навсякъде в човека едно свръхсетивно същество, се изисква действително нещо. Когато човек може да си го каже теоретически, с това не е направено още нищо. Само когато човек действително не вярва, когато не го чувствува като нещо абсурдно, че онова, което стои срещу него, е действителният човек, само тогава той се намира в душевното устройство, което аз всъщност разбирам, когато Ви говоря това.
към текста >>
Но човечеството трябва да развие също скромността и смирението, да вярва в това, че за възпитанието на едно такова съзнание, което предварително вижда навсякъде в чо
век
а едно свръхсетивно същество, се изисква действително нещо.
Ние говорим за това, че чрез Тайната на Голгота Христовият Импулс е влязъл в Земното развитие, първо в развитието на човечеството, съединил се е с него. Хората казват, че не го виждат. Да те не ще могат да го виждат до тогава, докато се мамят и по отношение на самия човек, докато виждат нещо съвършено друго, а не човека, докато не виждат, що е в действителност човекът. В момента, в който това не ще бъде вече една теория, а е живо чувствувана действителност на душата, която ни прави способни да виждаме в човека нещо свръхсетивно, в този момент ние възпитаваме в нас способността да възприемаме навсякъде Христовия Импулс сред нас, да можем да кажем навсякъде от нашето убеждение: не го търсете чрез външни жестове, чрез външни изрази, той е навсякъде между вас.
Но човечеството трябва да развие също скромността и смирението, да вярва в това, че за възпитанието на едно такова съзнание, което предварително вижда навсякъде в човека едно свръхсетивно същество, се изисква действително нещо.
Когато човек може да си го каже теоретически, с това не е направено още нищо. Само когато човек действително не вярва, когато не го чувствува като нещо абсурдно, че онова, което стои срещу него, е действителният човек, само тогава той се намира в душевното устройство, което аз всъщност разбирам, когато Ви говоря това.
към текста >>
Когато чо
век
може да си го каже теоретически, с това не е направено още нищо.
Ние говорим за това, че чрез Тайната на Голгота Христовият Импулс е влязъл в Земното развитие, първо в развитието на човечеството, съединил се е с него. Хората казват, че не го виждат. Да те не ще могат да го виждат до тогава, докато се мамят и по отношение на самия човек, докато виждат нещо съвършено друго, а не човека, докато не виждат, що е в действителност човекът. В момента, в който това не ще бъде вече една теория, а е живо чувствувана действителност на душата, която ни прави способни да виждаме в човека нещо свръхсетивно, в този момент ние възпитаваме в нас способността да възприемаме навсякъде Христовия Импулс сред нас, да можем да кажем навсякъде от нашето убеждение: не го търсете чрез външни жестове, чрез външни изрази, той е навсякъде между вас. Но човечеството трябва да развие също скромността и смирението, да вярва в това, че за възпитанието на едно такова съзнание, което предварително вижда навсякъде в човека едно свръхсетивно същество, се изисква действително нещо.
Когато човек може да си го каже теоретически, с това не е направено още нищо.
Само когато човек действително не вярва, когато не го чувствува като нещо абсурдно, че онова, което стои срещу него, е действителният човек, само тогава той се намира в душевното устройство, което аз всъщност разбирам, когато Ви говоря това.
към текста >>
Само когато чо
век
действително не вярва, когато не го чувствува като нещо абсурдно, че онова, което стои срещу него, е действителният чо
век
, само тогава той се намира в душевното устройство, което аз всъщност разбирам, когато Ви говоря това.
Хората казват, че не го виждат. Да те не ще могат да го виждат до тогава, докато се мамят и по отношение на самия човек, докато виждат нещо съвършено друго, а не човека, докато не виждат, що е в действителност човекът. В момента, в който това не ще бъде вече една теория, а е живо чувствувана действителност на душата, която ни прави способни да виждаме в човека нещо свръхсетивно, в този момент ние възпитаваме в нас способността да възприемаме навсякъде Христовия Импулс сред нас, да можем да кажем навсякъде от нашето убеждение: не го търсете чрез външни жестове, чрез външни изрази, той е навсякъде между вас. Но човечеството трябва да развие също скромността и смирението, да вярва в това, че за възпитанието на едно такова съзнание, което предварително вижда навсякъде в човека едно свръхсетивно същество, се изисква действително нещо. Когато човек може да си го каже теоретически, с това не е направено още нищо.
Само когато човек действително не вярва, когато не го чувствува като нещо абсурдно, че онова, което стои срещу него, е действителният човек, само тогава той се намира в душевното устройство, което аз всъщност разбирам, когато Ви говоря това.
към текста >>
Ако бихте били в състояние да излезете на мястото, където се строи нашата сграда, за да съберете набързо толкова много от най-различни неща, които се намират там, да държите това пред себе си чрез сръчно манипулиране така, че този, който Ви срещне, да не вижда нищо от Вас, а да вижда останки от счупени тухли, от дървета и т.н.: вие не бихте казали, че тези останки от счупени тухли и дървета, които са подредени в определена форма, са чо
век
ът.
Ако бихте били в състояние да излезете на мястото, където се строи нашата сграда, за да съберете набързо толкова много от най-различни неща, които се намират там, да държите това пред себе си чрез сръчно манипулиране така, че този, който Ви срещне, да не вижда нищо от Вас, а да вижда останки от счупени тухли, от дървета и т.н.: вие не бихте казали, че тези останки от счупени тухли и дървета, които са подредени в определена форма, са човекът.
Но и с минералните вещества Вие не вършите нещо друго, тези минерални вещества, които излагате пред Вашите себеподобни във Вашето тяло. Понеже вижда те тези минерални вещество с Вашите очи, Вие казвате, че това е човекът. В действителност това е само жестът, който сочи към истинския човек.
към текста >>
Понеже вижда те тези минерални вещество с Вашите очи, Вие казвате, че това е чо
век
ът.
Ако бихте били в състояние да излезете на мястото, където се строи нашата сграда, за да съберете набързо толкова много от най-различни неща, които се намират там, да държите това пред себе си чрез сръчно манипулиране така, че този, който Ви срещне, да не вижда нищо от Вас, а да вижда останки от счупени тухли, от дървета и т.н.: вие не бихте казали, че тези останки от счупени тухли и дървета, които са подредени в определена форма, са човекът. Но и с минералните вещества Вие не вършите нещо друго, тези минерални вещества, които излагате пред Вашите себеподобни във Вашето тяло.
Понеже вижда те тези минерални вещество с Вашите очи, Вие казвате, че това е човекът.
В действителност това е само жестът, който сочи към истинския човек.
към текста >>
В действителност това е само жестът, който сочи към истинския чо
век
.
Ако бихте били в състояние да излезете на мястото, където се строи нашата сграда, за да съберете набързо толкова много от най-различни неща, които се намират там, да държите това пред себе си чрез сръчно манипулиране така, че този, който Ви срещне, да не вижда нищо от Вас, а да вижда останки от счупени тухли, от дървета и т.н.: вие не бихте казали, че тези останки от счупени тухли и дървета, които са подредени в определена форма, са човекът. Но и с минералните вещества Вие не вършите нещо друго, тези минерални вещества, които излагате пред Вашите себеподобни във Вашето тяло. Понеже вижда те тези минерални вещество с Вашите очи, Вие казвате, че това е човекът.
В действителност това е само жестът, който сочи към истинския човек.
към текста >>
Най-великият слязъл на Земята Божи Пратеник, Христос, беше също едновременно онзи, който можа да се изяви последен в най-великото земно събитие без съдействието на чо
век
а.
Когато насочим поглед в предихристиянските времена, ще открием, че видимо, бих могъл да кажа, пратеници на Бога са идвали на Земята и са се изявявали на хората, правели са се разбираеми на хората.
Най-великият слязъл на Земята Божи Пратеник, Христос, беше също едновременно онзи, който можа да се изяви последен в най-великото земно събитие без съдействието на човека.
Сега ние живеем във времето на откровението на Михаел. То е също така налице както другите откровения. Обаче то не се налага вече на човека, защото човекът е навлязъл в своето развитие на свободата. Ние трябва да отидем насреща на откровението на Михаел, трябва да се подготвим така, че той да изпраща в нас най-мощните сили, да осъзнаем свръхсетивното в непосредствената околност на Земята. Трябва да осъзнаете, какво е дадено в това откровение на Михаел за хората на настоящето и на близкото бъдеще, когато хората свободно ще се приближат до него.
към текста >>
Обаче то не се налага вече на чо
век
а, защото чо
век
ът е навлязъл в своето развитие на свободата.
Когато насочим поглед в предихристиянските времена, ще открием, че видимо, бих могъл да кажа, пратеници на Бога са идвали на Земята и са се изявявали на хората, правели са се разбираеми на хората. Най-великият слязъл на Земята Божи Пратеник, Христос, беше също едновременно онзи, който можа да се изяви последен в най-великото земно събитие без съдействието на човека. Сега ние живеем във времето на откровението на Михаел. То е също така налице както другите откровения.
Обаче то не се налага вече на човека, защото човекът е навлязъл в своето развитие на свободата.
Ние трябва да отидем насреща на откровението на Михаел, трябва да се подготвим така, че той да изпраща в нас най-мощните сили, да осъзнаем свръхсетивното в непосредствената околност на Земята. Трябва да осъзнаете, какво е дадено в това откровение на Михаел за хората на настоящето и на близкото бъдеще, когато хората свободно ще се приближат до него. Трябва непременно да осъзнаете, че днес хората се стремят към решението на социалния въпрос от остатъците на стари състояния на съзнанието. Всичко, което е могло да бъде решено от стари състояния на съзнанието на човечеството, то е вече решено. Земята се намира вече в низходящия клон на нейното развитие.
към текста >>
Той още е знаел нещо за духовното, което действува през умиращата нерв на система на чо
век
а.
Михаел е бил посредник на преданието на Яхве, на влиянието на Яхве за хората. От края на 70-те години на миналото столетие той е готов, ако само отидем насреща му, ако го посрещнем, да даде на хората разбирането за Христовия Импулс в истинския смисъл на думата. Но ние трябва да отидем насреща му, да го посрещнем. И ние отиваме насреща му, когато изпълним две неща: по отношение на нашето собствено устройство на душата ние можем да кажем: ние трябва да се откажем от определена грешка. Аз не искам да Ви обременявам с много тесни абстракции, с философски светогледи, но трябва да обърна вниманието Ви върху това, защото е един симптом за новото развитие на човечеството: че в зората на новото време е живял например един такъв философ като Картезиус.
Той още е знаел нещо за духовното, което действува през умиращата нерв на система на човека.
Но същевременно е изказал изречението: "Аз мисля, следователно съм". Това е точно противоположно на истината. Когато мислим, ние не сме, защото в мисленето имаме само образа на действителното. Ние не бихме имали от мисленето нещо, ако с мисленето бихме се намирали в действителността, ако мисленето не би било само един огледален образ. Ние трябва да осъзнаем огледалния характер на нашия мисловен свят.
към текста >>
16.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Защото подреждайки по този начин събитията се получава определена структура във всичко онова, в което чо
век
ът стои в неговото собствено развитие чрез развитието на човечеството.
Когато си изясним, как е протекло Земното развитие, ние ще можем да сторим най-добре това като разглеждаме, бих могъл да кажа, събитията в отношение с центъра на тежестта на Земното развитие.
Защото подреждайки по този начин събитията се получава определена структура във всичко онова, в което човекът стои в неговото собствено развитие чрез развитието на човечеството.
Този център на тежестта е, както знаете, Тайната на Голгота, чрез която едвам цялото останало Земно развитие е получило своя смисъл, своето истинско вътрешно съдържание.
към текста >>
От различните описания, които съм дал, Вие знаете, че Средно
век
овието, а именно времето след Августина, полагаше особени усилия да използува ръководството, което можеше да се получи от Аристотеловия начин на мислене, за да разбере всичко, което е свързано с Тайната на Голгота, нейната подготовка и нейния отзвук.
От различните описания, които съм дал, Вие знаете, че Средновековието, а именно времето след Августина, полагаше особени усилия да използува ръководството, което можеше да се получи от Аристотеловия начин на мислене, за да разбере всичко, което е свързано с Тайната на Голгота, нейната подготовка и нейния отзвук.
Чрез това именно гръцкото мислене стана така важно, също за християнското развитие на запада до края на Средновековието, че всъщност гръцкото мислене бе използувано, за да проникнат хората в съдържанието на Тайната на Голгота. Ние постъпваме добре, когато си изясняваме, какво е станало в тези последни столетия в Гърция преди настъпването на Тайната на Голгота.
към текста >>
Чрез това именно гръцкото мислене стана така важно, също за християнското развитие на запада до края на Средно
век
овието, че всъщност гръцкото мислене бе използувано, за да проникнат хората в съдържанието на Тайната на Голгота.
От различните описания, които съм дал, Вие знаете, че Средновековието, а именно времето след Августина, полагаше особени усилия да използува ръководството, което можеше да се получи от Аристотеловия начин на мислене, за да разбере всичко, което е свързано с Тайната на Голгота, нейната подготовка и нейния отзвук.
Чрез това именно гръцкото мислене стана така важно, също за християнското развитие на запада до края на Средновековието, че всъщност гръцкото мислене бе използувано, за да проникнат хората в съдържанието на Тайната на Голгота.
Ние постъпваме добре, когато си изясняваме, какво е станало в тези последни столетия в Гърция преди настъпването на Тайната на Голгота.
към текста >>
Това, което стана тогава в мисленето, чувствуването и волението на гръцкия чо
век
, е всъщност последното отзвучение на една неоценена днес първична култура на човечеството.
Това, което стана тогава в мисленето, чувствуването и волението на гръцкия човек, е всъщност последното отзвучение на една неоценена днес първична култура на човечеството.
Ние не можем да видим тези неща в тяхната истинска светлина с помощта на нашите исторически разглеждания не отиват в миналото до онези времена, в които една простираща се тогава по цялата Земя култура на мистериите проникна до основи всяка човешка воля и всяко човешко чувство. Ние трябва да отидем в миналото вече до хилядолетията, в които историята не достига вече, да отидем в тези минали хилядолетия с методите, които намирате поне загатнати в моята книга "Тайната наука", за да видим, от какво естество е била тази първична култура. Тя имаше своя източник в древните мистерии, в които ръководещите личности допуснаха онези хора, кои то намираха, че са обективно подходящи за не посредствено посвещение. Чрез такива посветени се разливаше от други хора онова, което посветените получаваха като познания в мистериите. И всъщност не можем да разберем цялата древна култура, ако не обгърнем с поглед почвата майка на мистерийната култура.
към текста >>
В цялостния възглед на чо
век
а бяха приети духовни факти, които са основоположни причини за на шия миров ред, тези факти бяха приети чрез познанието.
Вие знаете, в официалната история се разказва, как Сократ е основал диалектиката, как всъщност той е бил великият учител на мисленето, на онова мислене, което след това Аристотел е развил мислейки повече научно. Но това, което е било гръцки начин на мисленето, на образуването на представите, то е всъщност последното отзвучение на културата на мистериите, защото културата на мистериите беше пълна със съдържа ние.
В цялостния възглед на човека бяха приети духовни факти, които са основоположни причини за на шия миров ред, тези факти бяха приети чрез познанието.
Съдържанията, мощните, велики съдържания постепенно са угаснали. Обаче начинът на мислене, които развиха учениците на мистериите, начинът на образуване на представите, конфигурацията на мисленето, тя е останала, и тя е станала всъщност историческа, станала е историческа първо в гръцкото мислене, след това отново в средновековното мислене, в мисленето на християнските богослови, които бяха усвоили това гръцко мислене главно за богословието, за да разберат от школуването на мисленето с формите на мислите, с идеите и понятията, за да разберат това, какво се е вляло в човечеството чрез Тайната на Голгота. Това, което е изцяло едно сливане на духовните истини на Тайната на Голгота с гръцкото мислене. Изработването, мислителното преработване на Тайните на Голгота, е изцяло ако мога да си послужа с един тривиален израз извършено с инструмента на гръцкото мислене, на гръцката диалектика. До Тайната на Голгота изтекоха приблизително от изгубването на съдържанието на мистериите, от появата на чисто формалното естество, на чисто мислителното естество на мистериите четири и половина столетия.
към текста >>
Обаче начинът на мислене, които развиха учениците на мистериите, начинът на образуване на представите, конфигурацията на мисленето, тя е останала, и тя е станала всъщност историческа, станала е историческа първо в гръцкото мислене, след това отново в средно
век
овното мислене, в мисленето на християнските богослови, които бяха усвоили това гръцко мислене главно за богословието, за да разберат от школуването на мисленето с формите на мислите, с идеите и понятията, за да разберат това, какво се е вляло в човечеството чрез Тайната на Голгота.
Вие знаете, в официалната история се разказва, как Сократ е основал диалектиката, как всъщност той е бил великият учител на мисленето, на онова мислене, което след това Аристотел е развил мислейки повече научно. Но това, което е било гръцки начин на мисленето, на образуването на представите, то е всъщност последното отзвучение на културата на мистериите, защото културата на мистериите беше пълна със съдържа ние. В цялостния възглед на човека бяха приети духовни факти, които са основоположни причини за на шия миров ред, тези факти бяха приети чрез познанието. Съдържанията, мощните, велики съдържания постепенно са угаснали.
Обаче начинът на мислене, които развиха учениците на мистериите, начинът на образуване на представите, конфигурацията на мисленето, тя е останала, и тя е станала всъщност историческа, станала е историческа първо в гръцкото мислене, след това отново в средновековното мислене, в мисленето на християнските богослови, които бяха усвоили това гръцко мислене главно за богословието, за да разберат от школуването на мисленето с формите на мислите, с идеите и понятията, за да разберат това, какво се е вляло в човечеството чрез Тайната на Голгота.
Това, което е изцяло едно сливане на духовните истини на Тайната на Голгота с гръцкото мислене. Изработването, мислителното преработване на Тайните на Голгота, е изцяло ако мога да си послужа с един тривиален израз извършено с инструмента на гръцкото мислене, на гръцката диалектика. До Тайната на Голгота изтекоха приблизително от изгубването на съдържанието на мистериите, от появата на чисто формалното естество, на чисто мислителното естество на мистериите четири и половина столетия. Можем да кажем приблизително: четири и половина столетия. Така щото трябва да си представим: в едно предисторическо време върху цивилизованата тогава Земя се разпространи културата на мистериите.
към текста >>
Това бива продължено след това в Средно
век
овието чрез схоластиката Тук имаме последната издънка, това отзвучение на древната култура на мистериите в тече ние на четири и половина столетия.
А сега искаме да си изясним разликата, която съществува между четири и половина столетия преди настъпването на Тайната на Голгота в тогавашния почти единствен цивилизован свят, гръцкия, и нашите четири и половина столетия, в които човечеството бе възпитано чрез естественонаучното школуване. Представете си културата на мистериите като един вид химборасо на човешката духовна култура в много древни време на. Тази култура на мистериите се превръща след това в Гърция в логика искам да опиша нещата по нишката до настъпването на Тайната на Голгота.
Това бива продължено след това в Средновековието чрез схоластиката Тук имаме последната издънка, това отзвучение на древната култура на мистериите в тече ние на четири и половина столетия.
А сега от 15-то столетие започва един нов вид на мисленето, бихме могли да го наречем Галилеевият начин на мислене. Ние сме отдалечени приблизително толкова от изходната точка, колкото е продължило времето, което е било определено, което е било необходимо от явяването на този гръцки начин на мисленето до Тайната на Голгота. Но докато това е едно отзвучение, така да се каже една вечерна заря, ние имаме работа с едно предзвучене, с една прелюдия, с нещо, което трябва да се развие нагоре, което трябва да доведем до определена височина. Гръцката култура стоеше на един край. Ние стоим на едно начало.
към текста >>
Защото аз Ви питам: за какво всъщност си спомня чо
век
ът в обикновения живот?
Който схваща историята на развитието на човечеството като един организъм, как то аз именно посочих, той не трябва да се чуди, когато обхваща с поглед тази история на развитието действително обективно, че днес хората не си спомнят в обикновеното познание техните минали земни съществувания.
Защото аз Ви питам: за какво всъщност си спомня човекът в обикновения живот?
Той си спомня за онова, което е мислил. Това, което не е мислил, за него той не си спомня. Помислете само, колко много събитията в живота остават невзети под внимание от Ваша страна. Вие не си спомняте за тях, защото не сте ги мислили, въпреки че те са станали може би близко около Вас. Вие можете да си спомните само за това, което сте мислили.
към текста >>
Но развитието на човечеството в миналите столетия и хилядолетия не е било така, че хората да са си изяснили обективно, каква е действително същността на чо
век
а.
Но развитието на човечеството в миналите столетия и хилядолетия не е било така, че хората да са си изяснили обективно, каква е действително същността на човека.
Откакто хората започнаха да мислят логически през Гръцката епоха, съществува наистина като един копнеж, който е изразен в изречението "Познай себе си", обаче това "Познай себе си" може да бъде изпълнено едвам чрез действително духовно позна ние. Само тогава, когато хората ще използуват техния живот за което съвременното човечество трябва да узрее да обхванат в мисли собственото Себе, само чрез това те ще се подготвят да си спомнят за своя минал земен живот. Защото човек трябва първо да е мислил върху това, за което трябва да си спомни. Само онези, които в миналите времена са могли да насочат чрез посвещението погледа си върху тяхното собствено Себе, те могат днес действително да виждат своите минали земни съществувания и не са така рядко хората, които могат да сторят това. Но въпросът стои все пак така, че хората минават през едно преобразува не също и по отношение на тяхното чисто телесно развитие.
към текста >>
Защото чо
век
трябва първо да е мислил върху това, за което трябва да си спомни.
Но развитието на човечеството в миналите столетия и хилядолетия не е било така, че хората да са си изяснили обективно, каква е действително същността на човека. Откакто хората започнаха да мислят логически през Гръцката епоха, съществува наистина като един копнеж, който е изразен в изречението "Познай себе си", обаче това "Познай себе си" може да бъде изпълнено едвам чрез действително духовно позна ние. Само тогава, когато хората ще използуват техния живот за което съвременното човечество трябва да узрее да обхванат в мисли собственото Себе, само чрез това те ще се подготвят да си спомнят за своя минал земен живот.
Защото човек трябва първо да е мислил върху това, за което трябва да си спомни.
Само онези, които в миналите времена са могли да насочат чрез посвещението погледа си върху тяхното собствено Себе, те могат днес действително да виждат своите минали земни съществувания и не са така рядко хората, които могат да сторят това. Но въпросът стои все пак така, че хората минават през едно преобразува не също и по отношение на тяхното чисто телесно развитие. Тези неща не могат да бъдат наблюдавани външно физиологично, а духовнонаучно. Човечеството не е вече днес така устроено, както е било преди две хилядолетия по отношение на неговото телесно устройство, а след две хилядолетия то не ще бъде вече такава, каквото е днес. Върху този въпрос аз вече често пъти съм говорил.
към текста >>
Хората преминават със своя живот в едно бъдеще време, в което ако мога да се изразя банално мозъците ще бъдат вече различно устроени, а не както е устроен мозъкът при днешния чо
век
.
Само онези, които в миналите времена са могли да насочат чрез посвещението погледа си върху тяхното собствено Себе, те могат днес действително да виждат своите минали земни съществувания и не са така рядко хората, които могат да сторят това. Но въпросът стои все пак така, че хората минават през едно преобразува не също и по отношение на тяхното чисто телесно развитие. Тези неща не могат да бъдат наблюдавани външно физиологично, а духовнонаучно. Човечеството не е вече днес така устроено, както е било преди две хилядолетия по отношение на неговото телесно устройство, а след две хилядолетия то не ще бъде вече такава, каквото е днес. Върху този въпрос аз вече често пъти съм говорил.
Хората преминават със своя живот в едно бъдеще време, в което ако мога да се изразя банално мозъците ще бъдат вече различно устроени, а не както е устроен мозъкът при днешния човек.
Мозъкът ще притежава възможността, способността да си спомня за минали земни съществувания. Обаче онези, които не са се погрижи ли още днес чрез размишление върху собственото Себе, ще чувствуват тази способност, която все пак ще бъде в тях механически, само като една вътрешна нервност за да използувам днешния израз като един вътрешен недостатък. Те не ще от крият, какво им липсва, защото междувременно човечеството ще бъде узряло относно своето тяло да вижда своите минали земни животи. Но който не се е подготвил за това виждане в миналото, той не ще може действително да ги вижда. Тогава той ще чувствува тази способност като един недостатък.
към текста >>
Обаче след известно време чо
век
отново стига до там, да свикне с това, което самата природа говори.
Естествено това изказване изглежда напълно парадоксално, и въпреки това в тези Хегелови чувства се съдържа нещо субективно напълно основателно. Напълно е възможно, някой да се отдаде напълно безпристрастно на своето вродено мислене и да си каже, че природата би трябвало да се образува по друг начин, ако тя би отговаряла на тези мисли.
Обаче след известно време човек отново стига до там, да свикне с това, което самата природа говори.
Тогава по-голяма част от хората не забелязват, че всъщност когато са узрели да наблюдават това, което природата говори, имат в себе си като един вид двойна душа, действително нещо като две истини. Онези, които вече забелязват добре това, могат да изпитат големи страдания, защото чрез това в тяхната душа се явява едно разногласие. Но това, което аз Ви описвам сега, което днес съществува при малко хора, и все пак съществува, въпреки че много често те не го забелязват, ще вземе все повече надмощие. Хората все повече и повече ще си казват: да, такъв, какъвто съм роден, моята глава, моят ум се принуждава всъщност да си съставя един образ за природата. Обаче този образ не съвпада с действителната природа.
към текста >>
Тогава именно явно ще се яви един извор на мисли и усещания, чувства, чрез които чо
век
ще си каже: да, ти чувствуваш, какъв би трябвало всъщност да бъде светът, обаче светът не е такъв, а е различен.
Тези раздвоени чувства ще имат особено нашите души, когато отново ще дойдат на Земята.
Тогава именно явно ще се яви един извор на мисли и усещания, чувства, чрез които човек ще си каже: да, ти чувствуваш, какъв би трябвало всъщност да бъде светът, обаче светът не е такъв, а е различен.
След това човек отново ще се вживее в този свят, ще се научи да познава един втори вид закономерност и ще трябва да търси едно примиряване. На какво ще почива това?
към текста >>
След това чо
век
отново ще се вживее в този свят, ще се научи да познава един втори вид закономерност и ще трябва да търси едно примиряване.
Тези раздвоени чувства ще имат особено нашите души, когато отново ще дойдат на Земята. Тогава именно явно ще се яви един извор на мисли и усещания, чувства, чрез които човек ще си каже: да, ти чувствуваш, какъв би трябвало всъщност да бъде светът, обаче светът не е такъв, а е различен.
След това човек отново ще се вживее в този свят, ще се научи да познава един втори вид закономерност и ще трябва да търси едно примиряване.
На какво ще почива това?
към текста >>
Представете си, че чо
век
идва във физическия свят чрез раждането.
Представете си, че човек идва във физическия свят чрез раждането.
Той донася със себе си онова, което в неговото мислене и чувствуване е резултат на неговия минал земен живот. Докато не е бил свързан с този земен живот, фактически външният земен живот се е променил по определен начин. Той чувствува едно разногласие между мисленето, действията на което той донася със себе си от миналия земен живот, което не съвпада вече с това, как нещата са се променили, докато е отсъствувал от Земята. И сега той постепенно се вживява в своя нов живот и никак не приема в своето съзнание напълно онова, което му говори заобикалящият свят. Той го приема, бих могъл да кажа, като през едно було.
към текста >>
Чо
век
ът все повече ще се намира в това раздвоение на своя душевен живот.
Докато не е бил свързан с този земен живот, фактически външният земен живот се е променил по определен начин. Той чувствува едно разногласие между мисленето, действията на което той донася със себе си от миналия земен живот, което не съвпада вече с това, как нещата са се променили, докато е отсъствувал от Земята. И сега той постепенно се вживява в своя нов живот и никак не приема в своето съзнание напълно онова, което му говори заобикалящият свят. Той го приема, бих могъл да кажа, като през едно було. Той го преработва едвам след смъртта и след това отново го донася със себе си в следващия земен живот.
Човекът все повече ще се намира в това раздвоение на своя душевен живот.
Той все повече ще забележи: ти донасяш със себе си нещо, което е ново по отношение на света, в който си се врастнал като физически човек чрез раждането. Но чрез твоя физически човек ти приемаш сега в този свят нещо, което ще има преработваш отново едвам след смъртта.
към текста >>
Той все повече ще забележи: ти донасяш със себе си нещо, което е ново по отношение на света, в който си се врастнал като физически чо
век
чрез раждането.
Той чувствува едно разногласие между мисленето, действията на което той донася със себе си от миналия земен живот, което не съвпада вече с това, как нещата са се променили, докато е отсъствувал от Земята. И сега той постепенно се вживява в своя нов живот и никак не приема в своето съзнание напълно онова, което му говори заобикалящият свят. Той го приема, бих могъл да кажа, като през едно було. Той го преработва едвам след смъртта и след това отново го донася със себе си в следващия земен живот. Човекът все повече ще се намира в това раздвоение на своя душевен живот.
Той все повече ще забележи: ти донасяш със себе си нещо, което е ново по отношение на света, в който си се врастнал като физически човек чрез раждането.
Но чрез твоя физически човек ти приемаш сега в този свят нещо, което ще има преработваш отново едвам след смъртта.
към текста >>
Но чрез твоя физически чо
век
ти приемаш сега в този свят нещо, което ще има преработваш отново едвам след смъртта.
И сега той постепенно се вживява в своя нов живот и никак не приема в своето съзнание напълно онова, което му говори заобикалящият свят. Той го приема, бих могъл да кажа, като през едно було. Той го преработва едвам след смъртта и след това отново го донася със себе си в следващия земен живот. Човекът все повече ще се намира в това раздвоение на своя душевен живот. Той все повече ще забележи: ти донасяш със себе си нещо, което е ново по отношение на света, в който си се врастнал като физически човек чрез раждането.
Но чрез твоя физически човек ти приемаш сега в този свят нещо, което ще има преработваш отново едвам след смъртта.
към текста >>
Съвременният чо
век
би трябвало да се вживее много интензивно в този начин на чувствуване живота.
Съвременният човек би трябвало да се вживее много интензивно в този начин на чувствуване живота.
Защото само благодарение на това, че се вживее в нещо подобно, той ще забележи силите, които пулсират всъщност през нашия живот, през нашето съществуване и които иначе напълно му избягват. И ние сме впрегнати в тези сили. Обаче ако не се постараем да ги проникнем с нашето съзнание, те остават в подсъзнание то и ни правят болни до известна степен. Човекът все повече ще възприема това разцепление: разцеплението на онова, което му остава от миналия земен живот, и онова, което в този живот се подготвя за следващия земен живот. И понеже човекът ще чувствува все повече тази раздвоеност, той ще се нуждае от едно вътрешно посредничество, от едно действително вътрешно посредничество.
към текста >>
Чо
век
ът все повече ще възприема това разцепление: разцеплението на онова, което му остава от миналия земен живот, и онова, което в този живот се подготвя за следващия земен живот.
Съвременният човек би трябвало да се вживее много интензивно в този начин на чувствуване живота. Защото само благодарение на това, че се вживее в нещо подобно, той ще забележи силите, които пулсират всъщност през нашия живот, през нашето съществуване и които иначе напълно му избягват. И ние сме впрегнати в тези сили. Обаче ако не се постараем да ги проникнем с нашето съзнание, те остават в подсъзнание то и ни правят болни до известна степен.
Човекът все повече ще възприема това разцепление: разцеплението на онова, което му остава от миналия земен живот, и онова, което в този живот се подготвя за следващия земен живот.
И понеже човекът ще чувствува все повече тази раздвоеност, той ще се нуждае от едно вътрешно посредничество, от едно действително вътрешно посредничество. И все повече ще се разгорява големият въпрос: как може да стигне човек до това вътрешно посредничество? На този въпрос можем да намерим един отговор размислим върху следното.
към текста >>
И понеже чо
век
ът ще чувствува все повече тази раздвоеност, той ще се нуждае от едно вътрешно посредничество, от едно действително вътрешно посредничество.
Съвременният човек би трябвало да се вживее много интензивно в този начин на чувствуване живота. Защото само благодарение на това, че се вживее в нещо подобно, той ще забележи силите, които пулсират всъщност през нашия живот, през нашето съществуване и които иначе напълно му избягват. И ние сме впрегнати в тези сили. Обаче ако не се постараем да ги проникнем с нашето съзнание, те остават в подсъзнание то и ни правят болни до известна степен. Човекът все повече ще възприема това разцепление: разцеплението на онова, което му остава от миналия земен живот, и онова, което в този живот се подготвя за следващия земен живот.
И понеже човекът ще чувствува все повече тази раздвоеност, той ще се нуждае от едно вътрешно посредничество, от едно действително вътрешно посредничество.
И все повече ще се разгорява големият въпрос: как може да стигне човек до това вътрешно посредничество? На този въпрос можем да намерим един отговор размислим върху следното.
към текста >>
И все повече ще се разгорява големият въпрос: как може да стигне чо
век
до това вътрешно посредничество?
Защото само благодарение на това, че се вживее в нещо подобно, той ще забележи силите, които пулсират всъщност през нашия живот, през нашето съществуване и които иначе напълно му избягват. И ние сме впрегнати в тези сили. Обаче ако не се постараем да ги проникнем с нашето съзнание, те остават в подсъзнание то и ни правят болни до известна степен. Човекът все повече ще възприема това разцепление: разцеплението на онова, което му остава от миналия земен живот, и онова, което в този живот се подготвя за следващия земен живот. И понеже човекът ще чувствува все повече тази раздвоеност, той ще се нуждае от едно вътрешно посредничество, от едно действително вътрешно посредничество.
И все повече ще се разгорява големият въпрос: как може да стигне човек до това вътрешно посредничество?
На този въпрос можем да намерим един отговор размислим върху следното.
към текста >>
Обаче в това вътрешно изживяване може да бъде внесен относително толкова много ред, щото чо
век
скоро ще забележи: наистина в това вътрешно изживяване не царува същата логика понякога царува една много изопачена логика и различните откъслеци от мисли се подреждат заедно, разиграват се сънищно-подобно, в тях царува понякога една странна логика но все пак, че в тях става нещо, това може да познае като една първа вътрешна опитност, както казахме, онзи, който приложи само малко върху своята душа това, което е описано в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове", опитност, която е още твърде примитивна.
За този, който сериозно прилага върху собствената душа упражненията, които са описани в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове" е възможно да се научи да познава определено вътрешно душевно вълнение, което протича така да се каже сънищно подобно, за повечето хора то протича само подобно на сънищата, няма по-голяма редовност от тази, която съществува при сънуването.
Обаче в това вътрешно изживяване може да бъде внесен относително толкова много ред, щото човек скоро ще забележи: наистина в това вътрешно изживяване не царува същата логика понякога царува една много изопачена логика и различните откъслеци от мисли се подреждат заедно, разиграват се сънищно-подобно, в тях царува понякога една странна логика но все пак, че в тях става нещо, това може да познае като една първа вътрешна опитност, както казахме, онзи, който приложи само малко върху своята душа това, което е описано в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове", опитност, която е още твърде примитивна.
Тогава, когато човек се потопява в това вълнение на будни сънища, изниква фактически една нова действителност в сравнение с обикновената действителност на външния живот. Тогава човекът може относително да забележи, че там изниква една нова действителност. Той може също относително скоро да забележи, че в тази цялост има също мъдрост, обаче една мъдрост, която той не може да обхване, за която не се чувствува достатъчно узрял, за да я внесе напълно в съзнанието. Тя му се изплъзва постоянно отново и той не знае, какво означава това. И така човекът забелязва, може поне да забележи, че мъдрост протичане само в горния слой на неговото съзнание, което го прониква в обикновения дневен буден живот, но че там отдолу се намира един друг слой на неговото съзнание, който му се явява не логичен само затова, защото той сам го нарича така, защото не може още да обхване мъдростта на този слой на съзнанието.
към текста >>
Тогава, когато чо
век
се потопява в това вълнение на будни сънища, изниква фактически една нова действителност в сравнение с обикновената действителност на външния живот.
За този, който сериозно прилага върху собствената душа упражненията, които са описани в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове" е възможно да се научи да познава определено вътрешно душевно вълнение, което протича така да се каже сънищно подобно, за повечето хора то протича само подобно на сънищата, няма по-голяма редовност от тази, която съществува при сънуването. Обаче в това вътрешно изживяване може да бъде внесен относително толкова много ред, щото човек скоро ще забележи: наистина в това вътрешно изживяване не царува същата логика понякога царува една много изопачена логика и различните откъслеци от мисли се подреждат заедно, разиграват се сънищно-подобно, в тях царува понякога една странна логика но все пак, че в тях става нещо, това може да познае като една първа вътрешна опитност, както казахме, онзи, който приложи само малко върху своята душа това, което е описано в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове", опитност, която е още твърде примитивна.
Тогава, когато човек се потопява в това вълнение на будни сънища, изниква фактически една нова действителност в сравнение с обикновената действителност на външния живот.
Тогава човекът може относително да забележи, че там изниква една нова действителност. Той може също относително скоро да забележи, че в тази цялост има също мъдрост, обаче една мъдрост, която той не може да обхване, за която не се чувствува достатъчно узрял, за да я внесе напълно в съзнанието. Тя му се изплъзва постоянно отново и той не знае, какво означава това. И така човекът забелязва, може поне да забележи, че мъдрост протичане само в горния слой на неговото съзнание, което го прониква в обикновения дневен буден живот, но че там отдолу се намира един друг слой на неговото съзнание, който му се явява не логичен само затова, защото той сам го нарича така, защото не може още да обхване мъдростта на този слой на съзнанието. Можем да кажем: в момента, когато човек е добил напълно имагинативното познание, тогава тези будни сънища престават да бъдат така изопачени, каквито се явяват в обикновения живот, тогава те се проникват с една мъдрост, която насочва внимание само върху едно друго съдържание на действителността, върху един свят различен от сетивния свят, който ние обгръщаме с обикновената мъдрост.
към текста >>
Тогава чо
век
ът може относително да забележи, че там изниква една нова действителност.
За този, който сериозно прилага върху собствената душа упражненията, които са описани в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове" е възможно да се научи да познава определено вътрешно душевно вълнение, което протича така да се каже сънищно подобно, за повечето хора то протича само подобно на сънищата, няма по-голяма редовност от тази, която съществува при сънуването. Обаче в това вътрешно изживяване може да бъде внесен относително толкова много ред, щото човек скоро ще забележи: наистина в това вътрешно изживяване не царува същата логика понякога царува една много изопачена логика и различните откъслеци от мисли се подреждат заедно, разиграват се сънищно-подобно, в тях царува понякога една странна логика но все пак, че в тях става нещо, това може да познае като една първа вътрешна опитност, както казахме, онзи, който приложи само малко върху своята душа това, което е описано в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове", опитност, която е още твърде примитивна. Тогава, когато човек се потопява в това вълнение на будни сънища, изниква фактически една нова действителност в сравнение с обикновената действителност на външния живот.
Тогава човекът може относително да забележи, че там изниква една нова действителност.
Той може също относително скоро да забележи, че в тази цялост има също мъдрост, обаче една мъдрост, която той не може да обхване, за която не се чувствува достатъчно узрял, за да я внесе напълно в съзнанието. Тя му се изплъзва постоянно отново и той не знае, какво означава това. И така човекът забелязва, може поне да забележи, че мъдрост протичане само в горния слой на неговото съзнание, което го прониква в обикновения дневен буден живот, но че там отдолу се намира един друг слой на неговото съзнание, който му се явява не логичен само затова, защото той сам го нарича така, защото не може още да обхване мъдростта на този слой на съзнанието. Можем да кажем: в момента, когато човек е добил напълно имагинативното познание, тогава тези будни сънища престават да бъдат така изопачени, каквито се явяват в обикновения живот, тогава те се проникват с една мъдрост, която насочва внимание само върху едно друго съдържание на действителността, върху един свят различен от сетивния свят, който ние обгръщаме с обикновената мъдрост.
към текста >>
И така чо
век
ът забелязва, може поне да забележи, че мъдрост протичане само в горния слой на неговото съзнание, което го прониква в обикновения дневен буден живот, но че там отдолу се намира един друг слой на неговото съзнание, който му се явява не логичен само затова, защото той сам го нарича така, защото не може още да обхване мъдростта на този слой на съзнанието.
Обаче в това вътрешно изживяване може да бъде внесен относително толкова много ред, щото човек скоро ще забележи: наистина в това вътрешно изживяване не царува същата логика понякога царува една много изопачена логика и различните откъслеци от мисли се подреждат заедно, разиграват се сънищно-подобно, в тях царува понякога една странна логика но все пак, че в тях става нещо, това може да познае като една първа вътрешна опитност, както казахме, онзи, който приложи само малко върху своята душа това, което е описано в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове", опитност, която е още твърде примитивна. Тогава, когато човек се потопява в това вълнение на будни сънища, изниква фактически една нова действителност в сравнение с обикновената действителност на външния живот. Тогава човекът може относително да забележи, че там изниква една нова действителност. Той може също относително скоро да забележи, че в тази цялост има също мъдрост, обаче една мъдрост, която той не може да обхване, за която не се чувствува достатъчно узрял, за да я внесе напълно в съзнанието. Тя му се изплъзва постоянно отново и той не знае, какво означава това.
И така човекът забелязва, може поне да забележи, че мъдрост протичане само в горния слой на неговото съзнание, което го прониква в обикновения дневен буден живот, но че там отдолу се намира един друг слой на неговото съзнание, който му се явява не логичен само затова, защото той сам го нарича така, защото не може още да обхване мъдростта на този слой на съзнанието.
Можем да кажем: в момента, когато човек е добил напълно имагинативното познание, тогава тези будни сънища престават да бъдат така изопачени, каквито се явяват в обикновения живот, тогава те се проникват с една мъдрост, която насочва внимание само върху едно друго съдържание на действителността, върху един свят различен от сетивния свят, който ние обгръщаме с обикновената мъдрост.
към текста >>
Можем да кажем: в момента, когато чо
век
е добил напълно имагинативното познание, тогава тези будни сънища престават да бъдат така изопачени, каквито се явяват в обикновения живот, тогава те се проникват с една мъдрост, която насочва внимание само върху едно друго съдържание на действителността, върху един свят различен от сетивния свят, който ние обгръщаме с обикновената мъдрост.
Тогава, когато човек се потопява в това вълнение на будни сънища, изниква фактически една нова действителност в сравнение с обикновената действителност на външния живот. Тогава човекът може относително да забележи, че там изниква една нова действителност. Той може също относително скоро да забележи, че в тази цялост има също мъдрост, обаче една мъдрост, която той не може да обхване, за която не се чувствува достатъчно узрял, за да я внесе напълно в съзнанието. Тя му се изплъзва постоянно отново и той не знае, какво означава това. И така човекът забелязва, може поне да забележи, че мъдрост протичане само в горния слой на неговото съзнание, което го прониква в обикновения дневен буден живот, но че там отдолу се намира един друг слой на неговото съзнание, който му се явява не логичен само затова, защото той сам го нарича така, защото не може още да обхване мъдростта на този слой на съзнанието.
Можем да кажем: в момента, когато човек е добил напълно имагинативното познание, тогава тези будни сънища престават да бъдат така изопачени, каквито се явяват в обикновения живот, тогава те се проникват с една мъдрост, която насочва внимание само върху едно друго съдържание на действителността, върху един свят различен от сетивния свят, който ние обгръщаме с обикновената мъдрост.
към текста >>
Можем да кажем с определено право: за истините, които чо
век
си усвоява чрез външното наблюдение това толкова често е било повтаряно в историята на философията, че за философите би трябвало да бъде всъщност излишно да бъдат обяснявани тези неща за това, което може да бъде наблюдавано външно, не можем всъщност никога да говорим за някаква сигурност.
Можем да кажем с определено право: за истините, които човек си усвоява чрез външното наблюдение това толкова често е било повтаряно в историята на философията, че за философите би трябвало да бъде всъщност излишно да бъдат обяснявани тези неща за това, което може да бъде наблюдавано външно, не можем всъщност никога да говорим за някаква сигурност.
Кант или Юм са изнесли това особено ясно, като даже гротескно са твърдели; ние наблюдаваме наистина, че слънцето изгрява, обаче от наблюдението нямаме право да твърдим, че утре слънцето отново ще изгрее. Само от това, че досега Слънцето винаги е изгрявало, ние вадим заключението, че то ще изгрее също и утре. Така е с истините, които извличаме външно от наблюдението. Обаче не е така например с математическите истини. Щом веднъж сме ги разбрали, ние знаем тогава, че те важат също и за бъдещето.
към текста >>
Причината се крие в това, че математическата истина извира тук от долния слой на съзнанието, от третото съзнание, и без чо
век
ът да може да предчувствува нещо от това, математическата истина изниква в неговото горно съзнание, където тогава той я вижда вътрешно.
С тези математически истини работата стои различно в сравнение с истините, които познаваме чрез външното наблюдение. Хората познават този факт, обаче не са в състояние да разберат причината със средствата на днешното изследване.
Причината се крие в това, че математическата истина извира тук от долния слой на съзнанието, от третото съзнание, и без човекът да може да предчувствува нещо от това, математическата истина изниква в неговото горно съзнание, където тогава той я вижда вътрешно.
Ние имаме математическите истини затова, защото сами ние се отнасяме математически в света. Ние вървим, стоим и т.н., описваме линии. Чрез това волево отношение към външния свят ние добиваме всъщност вътрешното виждане за математиката. Математиката се ражда там долу в третото съзнание /Виж схемата на следваща страница/ и изплува нагоре.
към текста >>
Така както стои първо чо
век
ът в света, той е държал по отношение на неговата глава от Луцифер, а по отношение на неговата мъдрост на обмяната на веществата, на мъдростта на крайниците той е държан от Ариман.
Как ще дойде мъдрост в тази средна част на човешкото същество?
Така както стои първо човекът в света, той е държал по отношение на неговата глава от Луцифер, а по отношение на неговата мъдрост на обмяната на веществата, на мъдростта на крайниците той е държан от Ариман.
Но по отношение на сърцето защото онова, което е описано като средна състояние на съзнанието, то е зависимо от организма на нашето сърце, свързано чрез организма на нашето сърце с човешкия ритъм също така, както нашата интелектуалност е свързана с главата /прочетете върху този въпрос написаното в моята книга "Загадки на душата/ в тази сфера на нашето съществуване трябва да дойде постепенно един също така голям ред, какъв то е дошъл в мъдростта на главата чрез логиката на главата, такъв идва във всичко онова, което знаем по ариманически начин, чрез математиката, геометрията, въобще чрез това вътрешно рационално наблюдение на природата. Чрез какво в тази средна част на човешкото същество ще дойде вътрешната логика, вътрешната мъдрост, способността за ориентиране? Чрез Христовия Импулс, чрез онова, което е преминало в земната култура чрез Тайната на Голгота.
към текста >>
Така щото можем да си кажем: да предположим един хипотичен момент, да предположим, че Тайната на Голгота не би настъпила в Земното развитие, тогава чо
век
ът също би имал мъдростта на главата.
Така щото можем да си кажем: да предположим един хипотичен момент, да предположим, че Тайната на Голгота не би настъпила в Земното развитие, тогава човекът също би имал мъдростта на главата.
Той би имал също онова, което е възникнало от 15-то столетие насам. Обаче той би бил празен и пуст по отношение на своето централно същество. Той все повече и повече би чувствувал раздвоението между двете посочени вътрешни сфери. Той не би могъл да произведе равновесието. Ние можем да произведем това състояние на равновесие само благодарение на това, че се проникнем все повече и повече от Христовия Импулс, който предизвиква състоянието на равновесие между луциферическия и ариманическия елемент.
към текста >>
От това виждате, че можем да кажем: в тези предихристиянски четири и половина столетия чо
век
ът е бил надарен като с една подготовка за Тайната на Голгота, с последния отзвук на културата на мистериите, който се установи, прибави се като един опосредствуван от главата спомен за тази древна култура на мистериите.
От това виждате, че можем да кажем: в тези предихристиянски четири и половина столетия човекът е бил надарен като с една подготовка за Тайната на Голгота, с последния отзвук на културата на мистериите, който се установи, прибави се като един опосредствуван от главата спомен за тази древна култура на мистериите.
И в по-ново време, в течение на четири и половина столетия през човешкото същество мина подготовката за едни нов вид култура на мистериите. Но за да могат тези две форми на културата на мистериите да бъдат свързани също в историческото развитие на човечеството, за това в развитието на човечеството трябваше да бъде внесена обективно Тайната на Голгота. Разгледано отвън развитието на човечеството протича така, че Тайната на Голгота бе поставена в него като един обективен факт. Обаче вътрешно развитието на човечеството протича така, че междувременно хората израстват, докато в 15-то столетие насам получиха онзи нов елемент, който аз току що Ви охарактеризирах като един елемент на Ариман и чрез който тепърва те добре ще почувствуват, че имат нужда от възможността да пост роят един мост между единия и другия.
към текста >>
Така ние можем да разберем вътрешно тричленния чо
век
.
Така ние можем да разберем вътрешно тричленния човек.
И ние ще го разберем още по-точно, когато свържем с това, което Ви казах, нещо, което вече многократно съм споменавал. На древния грък с неговите последни остатъци на древната култура на мистериите не би било никак възможно освен положението, че то се е появило у някои изродени хора, обаче не в степента както в нашето време на древния грък не би му било никак възможно да бъде атеист. Атеизма е всъщност една нова формация, поне в неговите коренни форми. Защото древният грък, на когото беше действително присъща диалектиката, чувствуваше още в мисленето, даже в лишеното от съдържание мислене царуването на Божественото.
към текста >>
Чо
век
ът може да чувствува Божественото, обаче може да няма никаква възможност да чувствува Христа.
Второто нещо е обаче нещо друго.
Човекът може да чувствува Божественото, обаче може да няма никаква възможност да чувствува Христа.
Днес хората не правят в това отношение много тънки различия. Днес те се задоволяват твърде много с думи, също и в други области. Ако изпитаме днес именно истинското духовно съдържание на много хора на запада и не се ръководим от думите те казват, че вярват в една свобода на волята и т.н. констатираме, как цялата конфигурация на мисленето противоречи на това, което те изразяват с тези думи. Те са свикнали само във връзка с културата да говорят за Христос, за свобода и т.н.
към текста >>
Да не намери чо
век
Христа в живота е нещо различно от това да не намери Бога, Бога-Отца именно.
Нужно е само той да го каже за общия Бог, за стоящия на основата на света Бог. Ни как не е нужно, щото това, което казва, то да бъде отнесено към Христос. Там където той доказва нещо, то е повърхностно и вътрешно невярно, като заема от Евангелията отделните съобщения; обаче от начина, по който ги преработва, няма никакъв повод те да бъдат отнесени към Христос. Ние трябва да добием възможността да схващаме Христа не така, че да го отъждествяваме с Бога-Отца. Това не могат да направят вече твърде особено много нови евангелски богослови, а именно, да направят разлика между понятието за Бога и понятието за Христос.
Да не намери човек Христа в живота е нещо различно от това да не намери Бога, Бога-Отца именно.
Че тук не се касае за това, да се съмняваме в божествеността на Христос, Вие знаете това. Касае се само за това, че вътре в сферата на божественото да правим точна разлика между Бога-Отца и Бога-Христос. Но това се изразява също в душевния живот на човек. Да не намери човек Бога-Отца, това е една болест; да не намери човек Христа, това е истинско нещастие. Защото с Христос човекът е свързан така, че той се нуждае вътрешно от него.
към текста >>
Но това се изразява също в душевния живот на чо
век
.
Ние трябва да добием възможността да схващаме Христа не така, че да го отъждествяваме с Бога-Отца. Това не могат да направят вече твърде особено много нови евангелски богослови, а именно, да направят разлика между понятието за Бога и понятието за Христос. Да не намери човек Христа в живота е нещо различно от това да не намери Бога, Бога-Отца именно. Че тук не се касае за това, да се съмняваме в божествеността на Христос, Вие знаете това. Касае се само за това, че вътре в сферата на божественото да правим точна разлика между Бога-Отца и Бога-Христос.
Но това се изразява също в душевния живот на човек.
Да не намери човек Бога-Отца, това е една болест; да не намери човек Христа, това е истинско нещастие. Защото с Христос човекът е свързан така, че той се нуждае вътрешно от него. Обаче той е насочен към нещо, което е станало като историческо събитие. Той трябва да намери тази връзка, това е за него едно нещастие. Да бъде човек атеист, да не намери той Бог-Отца, това е една болест.
към текста >>
Да не намери чо
век
Бога-Отца, това е една болест; да не намери чо
век
Христа, това е истинско нещастие.
Това не могат да направят вече твърде особено много нови евангелски богослови, а именно, да направят разлика между понятието за Бога и понятието за Христос. Да не намери човек Христа в живота е нещо различно от това да не намери Бога, Бога-Отца именно. Че тук не се касае за това, да се съмняваме в божествеността на Христос, Вие знаете това. Касае се само за това, че вътре в сферата на божественото да правим точна разлика между Бога-Отца и Бога-Христос. Но това се изразява също в душевния живот на човек.
Да не намери човек Бога-Отца, това е една болест; да не намери човек Христа, това е истинско нещастие.
Защото с Христос човекът е свързан така, че той се нуждае вътрешно от него. Обаче той е насочен към нещо, което е станало като историческо събитие. Той трябва да намери тази връзка, това е за него едно нещастие. Да бъде човек атеист, да не намери той Бог-Отца, това е една болест. Нещастие е той да не намери Бог-Сина, Христа.
към текста >>
Защото с Христос чо
век
ът е свързан така, че той се нуждае вътрешно от него.
Да не намери човек Христа в живота е нещо различно от това да не намери Бога, Бога-Отца именно. Че тук не се касае за това, да се съмняваме в божествеността на Христос, Вие знаете това. Касае се само за това, че вътре в сферата на божественото да правим точна разлика между Бога-Отца и Бога-Христос. Но това се изразява също в душевния живот на човек. Да не намери човек Бога-Отца, това е една болест; да не намери човек Христа, това е истинско нещастие.
Защото с Христос човекът е свързан така, че той се нуждае вътрешно от него.
Обаче той е насочен към нещо, което е станало като историческо събитие. Той трябва да намери тази връзка, това е за него едно нещастие. Да бъде човек атеист, да не намери той Бог-Отца, това е една болест. Нещастие е той да не намери Бог-Сина, Христа.
към текста >>
Да бъде чо
век
атеист, да не намери той Бог-Отца, това е една болест.
Но това се изразява също в душевния живот на човек. Да не намери човек Бога-Отца, това е една болест; да не намери човек Христа, това е истинско нещастие. Защото с Христос човекът е свързан така, че той се нуждае вътрешно от него. Обаче той е насочен към нещо, което е станало като историческо събитие. Той трябва да намери тази връзка, това е за него едно нещастие.
Да бъде човек атеист, да не намери той Бог-Отца, това е една болест.
Нещастие е той да не намери Бог-Сина, Христа.
към текста >>
И що е това, чо
век
да не намери Духа?
И що е това, човек да не намери Духа?
Да не намери човек възможността да схване своята собствена духовност, за да намери чрез собствената духовност връзката с Духовността на света, това е слабодушие, идиотизъм; да не признае човек духа, това е слабодушие.
към текста >>
Да не намери чо
век
възможността да схване своята собствена духовност, за да намери чрез собствената духовност връзката с Духовността на света, това е слабодушие, идиотизъм; да не признае чо
век
духа, това е слабодушие.
И що е това, човек да не намери Духа?
Да не намери човек възможността да схване своята собствена духовност, за да намери чрез собствената духовност връзката с Духовността на света, това е слабодушие, идиотизъм; да не признае човек духа, това е слабодушие.
към текста >>
Спомнете си това, което днес Ви казах отново от една друга гледна точка върху трите съзнания, и спомнете си това: да бъде чо
век
атеист, да не намери бога, от който сме родени, когото трябва да намерим при един напълно здрав организъм, е една болест; да не намери чо
век
Христа, това е едно нещастие; да не намери духа, това е слабодушие.
Моля Ви, спомнете си още веднъж тези три недостатъка на състоянието на човешката душа тогава ние не можем да продължим по един правилен начин това разглеждане.
Спомнете си това, което днес Ви казах отново от една друга гледна точка върху трите съзнания, и спомнете си това: да бъде човек атеист, да не намери бога, от който сме родени, когото трябва да намерим при един напълно здрав организъм, е една болест; да не намери човек Христа, това е едно нещастие; да не намери духа, това е слабодушие.
към текста >>
По този начин се различават също пътищата на чо
век
а към светата Троица.
По този начин се различават също пътищата на човека към светата Троица.
За човечеството ще бъде все повече и повече необходимо да бъдат разгледани тези конкретни неща на душевния живот, а не да се задържаме само в общи, неясни, мъгливи неща. И днес хората имат една особена голяма склонност към тази мъгливост. Да бъде заменена тази склонност със склонността да се проникне в конкретността на душевния живот, това е една съществена задача на нашето време.
към текста >>
17.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Чо
век
ът може да постигне едно действително, крепящо неговата душа съзнание само чрез това, като приеме най-важните, най-съществените закони на развитието на човечеството.
Човекът може да постигне едно действително, крепящо неговата душа съзнание само чрез това, като приеме най-важните, най-съществените закони на развитието на човечеството.
Онова, което е станало в течение на човешкото развитие, това трябва да познаем ние, да го внесем в нашия душевен живот. Такава е сега задачата на съвременния човек. Сега се касае за това, да вземем с цялата сериозност аз вече отбелязах това през тези дни че самото развитие на човечеството е един вид развитие на едно същество. Както в отделния човешки индивид съществува закономерен растеж, така и в развитието на целия човешки род. И тъй като в настоящето е настъпил моментът, в който определени неща трябва да бъдат издигнати в съзнанието и чрез своите повтарящи се земни съществувания човекът е взел участие в различните форми на развитието на човечеството, необходимо е също, да развием разбиране за различията на човешките състояния, на човешките душевни настроения в отделните епохи на развитието на човечеството.
към текста >>
Такава е сега задачата на съвременния чо
век
.
Човекът може да постигне едно действително, крепящо неговата душа съзнание само чрез това, като приеме най-важните, най-съществените закони на развитието на човечеството. Онова, което е станало в течение на човешкото развитие, това трябва да познаем ние, да го внесем в нашия душевен живот.
Такава е сега задачата на съвременния човек.
Сега се касае за това, да вземем с цялата сериозност аз вече отбелязах това през тези дни че самото развитие на човечеството е един вид развитие на едно същество. Както в отделния човешки индивид съществува закономерен растеж, така и в развитието на целия човешки род. И тъй като в настоящето е настъпил моментът, в който определени неща трябва да бъдат издигнати в съзнанието и чрез своите повтарящи се земни съществувания човекът е взел участие в различните форми на развитието на човечеството, необходимо е също, да развием разбиране за различията на човешките състояния, на човешките душевни настроения в отделните епохи на развитието на човечеството. Аз вече често пъти съм казвал: онова, което днес наричаме история, то е всъщност една условна басня поради факта, защото при това абстрактно изброяване на събитията и при това търсене на причина и следствие във външния смисъл по отношение на историческите събития никак не се вземат под внимание преобразуванията, метаморфозите на самия човешки душевен живот. Ако проверим нещата от тази гледна точка, можем вече да се убедим, колко пълно с предразсъдъци е, когато се вярва, че приблизително така, както са настроени сега душите на хората, те са били също така настроени до онези времена, до които стигат още първите документи на историята в миналото.
към текста >>
И тъй като в настоящето е настъпил моментът, в който определени неща трябва да бъдат издигнати в съзнанието и чрез своите повтарящи се земни съществувания чо
век
ът е взел участие в различните форми на развитието на човечеството, необходимо е също, да развием разбиране за различията на човешките състояния, на човешките душевни настроения в отделните епохи на развитието на човечеството.
Човекът може да постигне едно действително, крепящо неговата душа съзнание само чрез това, като приеме най-важните, най-съществените закони на развитието на човечеството. Онова, което е станало в течение на човешкото развитие, това трябва да познаем ние, да го внесем в нашия душевен живот. Такава е сега задачата на съвременния човек. Сега се касае за това, да вземем с цялата сериозност аз вече отбелязах това през тези дни че самото развитие на човечеството е един вид развитие на едно същество. Както в отделния човешки индивид съществува закономерен растеж, така и в развитието на целия човешки род.
И тъй като в настоящето е настъпил моментът, в който определени неща трябва да бъдат издигнати в съзнанието и чрез своите повтарящи се земни съществувания човекът е взел участие в различните форми на развитието на човечеството, необходимо е също, да развием разбиране за различията на човешките състояния, на човешките душевни настроения в отделните епохи на развитието на човечеството.
Аз вече често пъти съм казвал: онова, което днес наричаме история, то е всъщност една условна басня поради факта, защото при това абстрактно изброяване на събитията и при това търсене на причина и следствие във външния смисъл по отношение на историческите събития никак не се вземат под внимание преобразуванията, метаморфозите на самия човешки душевен живот. Ако проверим нещата от тази гледна точка, можем вече да се убедим, колко пълно с предразсъдъци е, когато се вярва, че приблизително така, както са настроени сега душите на хората, те са били също така настроени до онези времена, до които стигат още първите документи на историята в миналото. Но съвсем не е така. Хората, също и най-простите, най-първобитните хора от 9-то, 10-то следхристиянско столетие, са били съвършено различно настроени в техните души в сравнение с хората, които са живели след половината на 15-то столетие. Можем да проследим това чак до низините на човешкия род, можем да го проследим също в неговите върхове.
към текста >>
Когато прочетете нещо подобно, обаче не го четете като любопитство, а го четете с известна културно-историческа проницателност, тогава ще Ви направи впечатление, как в една такава книга на един представител на своето време се намират неща, които би било невъзможно да бъдат изказани от душата на един съвременен чо
век
.
Ако проверим нещата от тази гледна точка, можем вече да се убедим, колко пълно с предразсъдъци е, когато се вярва, че приблизително така, както са настроени сега душите на хората, те са били също така настроени до онези времена, до които стигат още първите документи на историята в миналото. Но съвсем не е така. Хората, също и най-простите, най-първобитните хора от 9-то, 10-то следхристиянско столетие, са били съвършено различно настроени в техните души в сравнение с хората, които са живели след половината на 15-то столетие. Можем да проследим това чак до низините на човешкия род, можем да го проследим също в неговите върхове. Опитайте се например да се запознаете със забележителното съчинение на Данте върху "монархията".
Когато прочетете нещо подобно, обаче не го четете като любопитство, а го четете с известна културно-историческа проницателност, тогава ще Ви направи впечатление, как в една такава книга на един представител на своето време се намират неща, които би било невъзможно да бъдат изказани от душата на един съвременен човек.
Искам да спомена само едно нещо.
към текста >>
Също така не можете да си представите, че начинът на мислене относно други причини, които Данте изнася, би могъл да бъде проявен от душевното устройство на един съвременен чо
век
.
Обаче това заключение беше нещо напълно самопонятно за един посветен дух на Дантевото време за най-изпъкващия дух на Дантевата епоха. Нещо такова е било по онова време едно юридическо обяснение. А сега моля Ви да си представите, че при един съвременен юрист би се явило едно такова заключение. Вие не можете да си представите това.
Също така не можете да си представите, че начинът на мислене относно други причини, които Данте изнася, би могъл да бъде проявен от душевното устройство на един съвременен човек.
към текста >>
Но такъв, какъвто е станал постоянно променящият се човешки организъм днес, тези инстинкти не съществуват вече, и чо
век
ът трябва да добие по съзнателен начин връзката с цялото човечество.
Така един много близкостоящ факт ни показва, как трябва да разглеждаме преобразованията на душевното устройство на хората. С неразбирането на тези неща е вървяло по определен начин до нашето време. Но в нашето време това не върви вече и не ще върви вече особено в бъдеще за човечеството, поради простата причина, че до нашето време или поне до края на 18-то столетие от френската революция нещата вече постепенно са се изменили, обаче все пак останали са стари остатъци на съответното устройство на душата следователно до нашето време, с ограничението, което аз именно направих, човечеството е имало определени инстинкти то можеше да развие едно съзнание, което крепеше душата.
Но такъв, какъвто е станал постоянно променящият се човешки организъм днес, тези инстинкти не съществуват вече, и човекът трябва да добие по съзнателен начин връзката с цялото човечество.
Това е в заключение цялото значение, по-дълбокото значение на социалния въпрос на настоящето. Онова, което хората казват многократно съобразно партиите, в които участвуват, е само едно повърхностно формулиране. Онова, което всъщност се вълнува в основите на човешките души, то се изразява в такива формули. Обаче това, което се вълнува, то е именно, че човечеството чувствува: трябва да бъде намерена съзнателно връзката на отделния човек с цялото човечество, т.е. да бъде усвоен един социален импулс.
към текста >>
Обаче това, което се вълнува, то е именно, че човечеството чувствува: трябва да бъде намерена съзнателно връзката на отделния чо
век
с цялото човечество, т.е.
Но в нашето време това не върви вече и не ще върви вече особено в бъдеще за човечеството, поради простата причина, че до нашето време или поне до края на 18-то столетие от френската революция нещата вече постепенно са се изменили, обаче все пак останали са стари остатъци на съответното устройство на душата следователно до нашето време, с ограничението, което аз именно направих, човечеството е имало определени инстинкти то можеше да развие едно съзнание, което крепеше душата. Но такъв, какъвто е станал постоянно променящият се човешки организъм днес, тези инстинкти не съществуват вече, и човекът трябва да добие по съзнателен начин връзката с цялото човечество. Това е в заключение цялото значение, по-дълбокото значение на социалния въпрос на настоящето. Онова, което хората казват многократно съобразно партиите, в които участвуват, е само едно повърхностно формулиране. Онова, което всъщност се вълнува в основите на човешките души, то се изразява в такива формули.
Обаче това, което се вълнува, то е именно, че човечеството чувствува: трябва да бъде намерена съзнателно връзката на отделния човек с цялото човечество, т.е.
да бъде усвоен един социален импулс.
към текста >>
То е това, че, когато чо
век
е един такъв здраво установен по-нов мислител в днешния смисъл, той не може да се справи с въпроса: природна необходимост и човешка свобода.
А сега да обгърнем с поглед това естественонаучно ориентирано мислене по отношение на определено негово качество. Съществуват много такива качества, които могат да бъдат споменати за естественонаучно ориентираното мислене, но днес искаме да изтъкнем особено едно от тях.
То е това, че, когато човек е един такъв здраво установен по-нов мислител в днешния смисъл, той не може да се справи с въпроса: природна необходимост и човешка свобода.
Все повече мисленето върху природата наложи в по-новото време, човекът да бъде считан като един член на останалата природа, която се схваща като един поток за здраво обуславящи се едни други причини и следствия. Без съмнение, днес също съществуват много хора, които са наясно върху въпроса, че свободата, изживяването на свободата, е един факт на човешкото съзнание. Обаче това не пречи, щото, когато човек се намира обхванат в особената конфигурация на мисленето върху природата, той не може да се справи с този въпрос. Когато човек мисли така, както днешната естествена наука мисли това, когато той мисли така върху човешкото същество, той не може да съедини с това мислене мисленето върху човешката свобода. Някои хора много леко разрешават въпроса за човешката свобода, за човешкото чувство на отговорност.
към текста >>
Все повече мисленето върху природата наложи в по-новото време, чо
век
ът да бъде считан като един член на останалата природа, която се схваща като един поток за здраво обуславящи се едни други причини и следствия.
А сега да обгърнем с поглед това естественонаучно ориентирано мислене по отношение на определено негово качество. Съществуват много такива качества, които могат да бъдат споменати за естественонаучно ориентираното мислене, но днес искаме да изтъкнем особено едно от тях. То е това, че, когато човек е един такъв здраво установен по-нов мислител в днешния смисъл, той не може да се справи с въпроса: природна необходимост и човешка свобода.
Все повече мисленето върху природата наложи в по-новото време, човекът да бъде считан като един член на останалата природа, която се схваща като един поток за здраво обуславящи се едни други причини и следствия.
Без съмнение, днес също съществуват много хора, които са наясно върху въпроса, че свободата, изживяването на свободата, е един факт на човешкото съзнание. Обаче това не пречи, щото, когато човек се намира обхванат в особената конфигурация на мисленето върху природата, той не може да се справи с този въпрос. Когато човек мисли така, както днешната естествена наука мисли това, когато той мисли така върху човешкото същество, той не може да съедини с това мислене мисленето върху човешката свобода. Някои хора много леко разрешават въпроса за човешката свобода, за човешкото чувство на отговорност. Аз познавах един учител по наказателно право, който започваше своите лекции върху наказателно право винаги с това, като казваше: Господа, аз трябва да ви изнасям лекции върху наказателното право.
към текста >>
Обаче това не пречи, щото, когато чо
век
се намира обхванат в особената конфигурация на мисленето върху природата, той не може да се справи с този въпрос.
А сега да обгърнем с поглед това естественонаучно ориентирано мислене по отношение на определено негово качество. Съществуват много такива качества, които могат да бъдат споменати за естественонаучно ориентираното мислене, но днес искаме да изтъкнем особено едно от тях. То е това, че, когато човек е един такъв здраво установен по-нов мислител в днешния смисъл, той не може да се справи с въпроса: природна необходимост и човешка свобода. Все повече мисленето върху природата наложи в по-новото време, човекът да бъде считан като един член на останалата природа, която се схваща като един поток за здраво обуславящи се едни други причини и следствия. Без съмнение, днес също съществуват много хора, които са наясно върху въпроса, че свободата, изживяването на свободата, е един факт на човешкото съзнание.
Обаче това не пречи, щото, когато човек се намира обхванат в особената конфигурация на мисленето върху природата, той не може да се справи с този въпрос.
Когато човек мисли така, както днешната естествена наука мисли това, когато той мисли така върху човешкото същество, той не може да съедини с това мислене мисленето върху човешката свобода. Някои хора много леко разрешават въпроса за човешката свобода, за човешкото чувство на отговорност. Аз познавах един учител по наказателно право, който започваше своите лекции върху наказателно право винаги с това, като казваше: Господа, аз трябва да ви изнасям лекции върху наказателното право. Ние ще започнем това, като приемем аксиомата, че съществува една човешка свобода и отговорност. Защото ако не би съществувала никаква свобода и ни каква отговорност, тогава не би могло да съществува никакво наказателно право.
към текста >>
Когато чо
век
мисли така, както днешната естествена наука мисли това, когато той мисли така върху човешкото същество, той не може да съедини с това мислене мисленето върху човешката свобода.
Съществуват много такива качества, които могат да бъдат споменати за естественонаучно ориентираното мислене, но днес искаме да изтъкнем особено едно от тях. То е това, че, когато човек е един такъв здраво установен по-нов мислител в днешния смисъл, той не може да се справи с въпроса: природна необходимост и човешка свобода. Все повече мисленето върху природата наложи в по-новото време, човекът да бъде считан като един член на останалата природа, която се схваща като един поток за здраво обуславящи се едни други причини и следствия. Без съмнение, днес също съществуват много хора, които са наясно върху въпроса, че свободата, изживяването на свободата, е един факт на човешкото съзнание. Обаче това не пречи, щото, когато човек се намира обхванат в особената конфигурация на мисленето върху природата, той не може да се справи с този въпрос.
Когато човек мисли така, както днешната естествена наука мисли това, когато той мисли така върху човешкото същество, той не може да съедини с това мислене мисленето върху човешката свобода.
Някои хора много леко разрешават въпроса за човешката свобода, за човешкото чувство на отговорност. Аз познавах един учител по наказателно право, който започваше своите лекции върху наказателно право винаги с това, като казваше: Господа, аз трябва да ви изнасям лекции върху наказателното право. Ние ще започнем това, като приемем аксиомата, че съществува една човешка свобода и отговорност. Защото ако не би съществувала никаква свобода и ни каква отговорност, тогава не би могло да съществува никакво наказателно право. Обаче съществува едно наказателно право, защото аз трябва да Ви изнасям лекции върху него, следователно съществува също отговорност и свобода.
към текста >>
С други думи това не значи нищо друго освен: чрез развитието на последните столетия чо
век
ът е бил все повече и повече принуден да си представя определено всесилие на природната необходимост.
Аз познавах един учител по наказателно право, който започваше своите лекции върху наказателно право винаги с това, като казваше: Господа, аз трябва да ви изнасям лекции върху наказателното право. Ние ще започнем това, като приемем аксиомата, че съществува една човешка свобода и отговорност. Защото ако не би съществувала никаква свобода и ни каква отговорност, тогава не би могло да съществува никакво наказателно право. Обаче съществува едно наказателно право, защото аз трябва да Ви изнасям лекции върху него, следователно съществува също отговорност и свобода. Тази аргументация е проста, но тя ни обръща вниманието върху това, колко трудно се справят днес хората, когато трябва да запитат: как може да бъде съединена природната необходимост със свободата?
С други думи това не значи нищо друго освен: чрез развитието на последните столетия човекът е бил все повече и повече принуден да си представя определено всесилие на природната необходимост.
Хората не си го казват с тези думи, но все пак, те мислят че съществува определено всесилие на природната необходимост. Що е това всесилие на природната необходимост?
към текста >>
Днешните мислители вярват, че действуват или по-скоро мислят без предразсъдъци, изследвайки нещата чисто научно, когато твърдят, че чо
век
ът се състои от тяло и душа.
Ние ще се разберем най-добре, ако Ви припомня нещо, което вече аз често пъти съм споменавал.
Днешните мислители вярват, че действуват или по-скоро мислят без предразсъдъци, изследвайки нещата чисто научно, когато твърдят, че човекът се състои от тяло и душа.
Нали, стигайки даже до мнимо великия, всъщност само по милостта на своя издател велик Вилхелм Вундт, хората твърдят, че когато човек мисли безпристрастно, той трябва да раздели човека на тяло и душа, ако въобще се допуска, че съществува душа. И само свенливо някой се осмелява да каже, че човекът се състои от тяло, душа и дух. Философите, които днес вярват, че постъпват без предразсъдък, когато делят човека на тяло и душа, не знаят именно, че тяхното деление е резултат на един исторически процес, който е взел своята изходна точка от осмия всеобщ събор в Константинопол, където католическата църква е изхвърлила духа, като издигна до догма, че от сега нататък истински вярващият християнин трябва да мисли: човекът се състои от тяло и душа, а душата има само някои духовни качества. Това беше заповед на църквата. И днес още философите учат това и не знаят, че само следват заповедта на църквата, а вярват, че мислят безпредрасъдъчно в науката.
към текста >>
Нали, стигайки даже до мнимо великия, всъщност само по милостта на своя издател велик Вилхелм Вундт, хората твърдят, че когато чо
век
мисли безпристрастно, той трябва да раздели чо
век
а на тяло и душа, ако въобще се допуска, че съществува душа.
Ние ще се разберем най-добре, ако Ви припомня нещо, което вече аз често пъти съм споменавал. Днешните мислители вярват, че действуват или по-скоро мислят без предразсъдъци, изследвайки нещата чисто научно, когато твърдят, че човекът се състои от тяло и душа.
Нали, стигайки даже до мнимо великия, всъщност само по милостта на своя издател велик Вилхелм Вундт, хората твърдят, че когато човек мисли безпристрастно, той трябва да раздели човека на тяло и душа, ако въобще се допуска, че съществува душа.
И само свенливо някой се осмелява да каже, че човекът се състои от тяло, душа и дух. Философите, които днес вярват, че постъпват без предразсъдък, когато делят човека на тяло и душа, не знаят именно, че тяхното деление е резултат на един исторически процес, който е взел своята изходна точка от осмия всеобщ събор в Константинопол, където католическата църква е изхвърлила духа, като издигна до догма, че от сега нататък истински вярващият християнин трябва да мисли: човекът се състои от тяло и душа, а душата има само някои духовни качества. Това беше заповед на църквата. И днес още философите учат това и не знаят, че само следват заповедта на църквата, а вярват, че мислят безпредрасъдъчно в науката. Така стоят фактически днес някои неща, които хората наричат "наука без предразсъдъци".
към текста >>
И само свенливо някой се осмелява да каже, че чо
век
ът се състои от тяло, душа и дух.
Ние ще се разберем най-добре, ако Ви припомня нещо, което вече аз често пъти съм споменавал. Днешните мислители вярват, че действуват или по-скоро мислят без предразсъдъци, изследвайки нещата чисто научно, когато твърдят, че човекът се състои от тяло и душа. Нали, стигайки даже до мнимо великия, всъщност само по милостта на своя издател велик Вилхелм Вундт, хората твърдят, че когато човек мисли безпристрастно, той трябва да раздели човека на тяло и душа, ако въобще се допуска, че съществува душа.
И само свенливо някой се осмелява да каже, че човекът се състои от тяло, душа и дух.
Философите, които днес вярват, че постъпват без предразсъдък, когато делят човека на тяло и душа, не знаят именно, че тяхното деление е резултат на един исторически процес, който е взел своята изходна точка от осмия всеобщ събор в Константинопол, където католическата църква е изхвърлила духа, като издигна до догма, че от сега нататък истински вярващият християнин трябва да мисли: човекът се състои от тяло и душа, а душата има само някои духовни качества. Това беше заповед на църквата. И днес още философите учат това и не знаят, че само следват заповедта на църквата, а вярват, че мислят безпредрасъдъчно в науката. Така стоят фактически днес някои неща, които хората наричат "наука без предразсъдъци".
към текста >>
Философите, които днес вярват, че постъпват без предразсъдък, когато делят чо
век
а на тяло и душа, не знаят именно, че тяхното деление е резултат на един исторически процес, който е взел своята изходна точка от осмия всеобщ събор в Константинопол, където католическата църква е изхвърлила духа, като издигна до догма, че от сега нататък истински вярващият християнин трябва да мисли: чо
век
ът се състои от тяло и душа, а душата има само някои духовни качества.
Ние ще се разберем най-добре, ако Ви припомня нещо, което вече аз често пъти съм споменавал. Днешните мислители вярват, че действуват или по-скоро мислят без предразсъдъци, изследвайки нещата чисто научно, когато твърдят, че човекът се състои от тяло и душа. Нали, стигайки даже до мнимо великия, всъщност само по милостта на своя издател велик Вилхелм Вундт, хората твърдят, че когато човек мисли безпристрастно, той трябва да раздели човека на тяло и душа, ако въобще се допуска, че съществува душа. И само свенливо някой се осмелява да каже, че човекът се състои от тяло, душа и дух.
Философите, които днес вярват, че постъпват без предразсъдък, когато делят човека на тяло и душа, не знаят именно, че тяхното деление е резултат на един исторически процес, който е взел своята изходна точка от осмия всеобщ събор в Константинопол, където католическата църква е изхвърлила духа, като издигна до догма, че от сега нататък истински вярващият християнин трябва да мисли: човекът се състои от тяло и душа, а душата има само някои духовни качества.
Това беше заповед на църквата. И днес още философите учат това и не знаят, че само следват заповедта на църквата, а вярват, че мислят безпредрасъдъчно в науката. Така стоят фактически днес някои неща, които хората наричат "наука без предразсъдъци".
към текста >>
Много малко хора знаят, че преди 4-то столетие за чо
век
а не би имало никакъв смисъл да говори за Бога Всесилния.
Нещо подобно е и с природната необходимост. Цялото това развитие от 4-то столетие до 16-то столетие изкрастилизира едно твърде особено понятие за Бога. Когато разгледаме тънкостите на духовното развитие на тези столетия, ние констатираме, че от човешкото мислене е било създадено едно все повече и повече твърде определено понятие за Бога, което всъщност достига своя връх в изречението: Бог, Всемогъщият, Всесилният.
Много малко хора знаят, че преди 4-то столетие за човека не би имало никакъв смисъл да говори за Бога Всесилния.
Ние не проповядваме никакви катехизисни истини; естествено в тези истини се съдържа: Бог е всесилен, всемъдър, вседобър. Всичко това са неща, които нямат нищо общо с действителностите. Преди 4-то столетие никой, който е разбирал тези неща, който действително е бил запознат с тези неща, ни би мислил, да счита Всесилието, Все могъществото като едно основно качество на Бога, а тогава все още продължава да действуват гръцките понятия. И когато хората са мислили за божественото Същество, те не са казвали на първо място: Бог Всесилният, а: Бог Всемъдрият.
към текста >>
Също както някои философи вярват, че мислят без предразсъдъци върху чо
век
а, като приемат, че той се състои само от тяло и душа, докато всъщност следват решенията на 8-ия вселенски събор от Константинопол в 869 година, също както тези философи са зависими от едно историческо течение, така и всички хекелианци, дарвинисти, всички, всички до физиците с техния природен ред не са нищо друго освен привърженици на онова богословско направление, което се е образувало във времето от св.
Истинските днешни природоизследователи ще се опълчат естествено, когато им се каже нещо подобно.
Също както някои философи вярват, че мислят без предразсъдъци върху човека, като приемат, че той се състои само от тяло и душа, докато всъщност следват решенията на 8-ия вселенски събор от Константинопол в 869 година, също както тези философи са зависими от едно историческо течение, така и всички хекелианци, дарвинисти, всички, всички до физиците с техния природен ред не са нищо друго освен привърженици на онова богословско направление, което се е образувало във времето от св.
Августина до Калвин. Тези неща трябва да бъдат прозряни. Защото тази е особеността на всяко течение на еволюцията, че то съдържа в себе си определена еволюция, обаче съдържа също една инволюция или деволюция. И през време когато се развиваше понятието "Бог Всесилният", в подсъзнателните сфери на човешкия душевен живот съществуваше подтечението, което след това стана даващото тон горно течение: природната необходимост /Виж схемата червено/. И от 16-то столетие насам съществуваше отново едно ново подтечение, което се подготвя едвам в нашето време да стане горно течение.
към текста >>
Вие знаете, че на същата степен на развитието, макар и в съвършено други форми, със съвършено друг външен изглед, са се намирали така наречените Архаи, днешните Духове на Личността или Духове на Време то, в Сатурновия стадий, но те не са имали един външен изглед съвършено различен от този на днешния чо
век
.
Вие знаете, че на същата степен на развитието, макар и в съвършено други форми, със съвършено друг външен изглед, са се намирали така наречените Архаи, днешните Духове на Личността или Духове на Време то, в Сатурновия стадий, но те не са имали един външен изглед съвършено различен от този на днешния човек.
Така щото аз изразих това в моите книги, като казах: това, което виждаме днес като Архаи, като Духове на Личността, то е било човек през време на Сатурновата епоха, Архангели те са били човеци през време на Слънчевата епоха и Ангелите са били човеци през време на Лунната епоха. През време на Земната епоха ние сме човеци.
към текста >>
Така щото аз изразих това в моите книги, като казах: това, което виждаме днес като Архаи, като Духове на Личността, то е било чо
век
през време на Сатурновата епоха, Архангели те са били човеци през време на Слънчевата епоха и Ангелите са били човеци през време на Лунната епоха.
Вие знаете, че на същата степен на развитието, макар и в съвършено други форми, със съвършено друг външен изглед, са се намирали така наречените Архаи, днешните Духове на Личността или Духове на Време то, в Сатурновия стадий, но те не са имали един външен изглед съвършено различен от този на днешния човек.
Така щото аз изразих това в моите книги, като казах: това, което виждаме днес като Архаи, като Духове на Личността, то е било човек през време на Сатурновата епоха, Архангели те са били човеци през време на Слънчевата епоха и Ангелите са били човеци през време на Лунната епоха.
През време на Земната епоха ние сме човеци.
към текста >>
Те са тук, естествено не външно ви дими; обаче аз наскоро ви казах, що означава това, да бъдем видими, и че чо
век
също е едно свръхсетивно същество.
Откакто Земното развитие е станало низходящо, пристигат други същества. Това е един важен резултат на духовнонаучното изследване, който трябва да бъде взет много, много сериозно, че ние сме навлезли вече в този стадий на Земното развитие, когато се проявяват същества, които на Юпитер т.е. на следващия стадий на Земното развитие ще са напреднали наистина до други човешки форми, обаче все пак до форми, които могат да се сравнят с човешкото същество. На Юпитер ние ще бъдем други същества. Обаче тези така да се каже юпитерови човеци са налице вече сега, както ние сме били налице на старата Луна.
Те са тук, естествено не външно ви дими; обаче аз наскоро ви казах, що означава това, да бъдем видими, и че човек също е едно свръхсетивно същество.
Тези същества са вече тук свръхсетивно.
към текста >>
И тези същества, които завладяха тогава човешките съзнания, които са още същества под равнището на чо
век
а, що за същества са те отново?
И тези същества, които завладяха тогава човешките съзнания, които са още същества под равнището на човека, що за същества са те отново?
Този въпрос трябва да си зададем веднъж твърде сериозно: какви са всъщност тези същества?
към текста >>
Следователно можем да кажем: когато насочим поглед назад в земното развитие, ние намираме делото на Михаел и с това дело на Михаел е свързано просветлението на чо
век
а с неговия разум.
Това е всъщност един много тривиален символ. Защото когато правилно си представим Архангел Михаел със Змея, ние трябва да си представим: Архангел Михаел и змея е всъщност всичко това, което прониква в нашия така наречен разум, в нашата интелигентност. Архангел Михаел сваля своите противни пълчища не в един ад, а в човешките глави. Там живее по-нататък този луциферически импулс. Аз Ви охарактеризирах човешката интелигентност като един всъщност луциферически импулс.
Следователно можем да кажем: когато насочим поглед назад в земното развитие, ние намираме делото на Михаел и с това дело на Михаел е свързано просветлението на човека с неговия разум.
към текста >>
Да, докато хората не се отнасят към тези същества също така обективно, като към обективно съществуващи същества в света, както те се отнасят към това, което днес се нарича магнетизъм, електричество и т.н., те не ще добият никакви разбирания за онази природа, която според съчинението на Гьоте, според неговата проза-химн обхваща също и чо
век
а.
Това, което се явява сега, подчовешките същества, които в техния главен характер имат един импулс, който съвпада много силно с човешката воля, с човешката сила на волята. Те идват така да се каже от долу, докато онези пълчища или сили, които бяха свалени от Михаела, дойдоха от горе. И докато тези последните завладяха човешката способност на мисленето, първите завладяват силата на човешката воля, съединяват се с нея и са същества, които са създадени от царството на Ариман. Това бяха ариманически влияния, които действуваха чрез тези затъмнени съзнания.
Да, докато хората не се отнасят към тези същества също така обективно, като към обективно съществуващи същества в света, както те се отнасят към това, което днес се нарича магнетизъм, електричество и т.н., те не ще добият никакви разбирания за онази природа, която според съчинението на Гьоте, според неговата проза-химн обхваща също и човека.
Защото природата, която днешното природоизследване си представя, човекът не се намира в тази природа, в нея се намира само човешка та физическа къща /физическото тяло/.
към текста >>
Защото природата, която днешното природоизследване си представя, чо
век
ът не се намира в тази природа, в нея се намира само човешка та физическа къща /физическото тяло/.
Това, което се явява сега, подчовешките същества, които в техния главен характер имат един импулс, който съвпада много силно с човешката воля, с човешката сила на волята. Те идват така да се каже от долу, докато онези пълчища или сили, които бяха свалени от Михаела, дойдоха от горе. И докато тези последните завладяха човешката способност на мисленето, първите завладяват силата на човешката воля, съединяват се с нея и са същества, които са създадени от царството на Ариман. Това бяха ариманически влияния, които действуваха чрез тези затъмнени съзнания. Да, докато хората не се отнасят към тези същества също така обективно, като към обективно съществуващи същества в света, както те се отнасят към това, което днес се нарича магнетизъм, електричество и т.н., те не ще добият никакви разбирания за онази природа, която според съчинението на Гьоте, според неговата проза-химн обхваща също и човека.
Защото природата, която днешното природоизследване си представя, човекът не се намира в тази природа, в нея се намира само човешка та физическа къща /физическото тяло/.
към текста >>
На нас трябва да ни е ясно, че тези същества пристигат и че трябва да държим сметка за едно схващане на природата, която във всеки случай се разпростира първо върху чо
век
а.
Следователно тези същества, които представляват също едно възлизане на ариманическата същност, както това, което в началото на развитието на Земята представлява падането на луциферическите същества, тези същества, които представляват също едно повлияване на човешката сила на волята, както другите същества представляват едно повлияване на луциферическата сила на мисленето, тези същества трябва да познаем ние в тяхното пристигане в развитието на човечеството.
На нас трябва да ни е ясно, че тези същества пристигат и че трябва да държим сметка за едно схващане на природата, която във всеки случай се разпростира първо върху човека.
Защото животинското царство се явява едвам по-късно в земното време, върху животинското царство тези същества нямат още никакво влияние. Обаче ние не ще разберем човешкия род, ако не вземем под внимание тези същества. И тези същества, които, бих могъл да кажа, са тласкани от зад защото зад тях стои всъщност ариманическото същество, което им дава тяхната силна волева способност, което влива в тях направлението на техните сили и т. н. тези същества, които за себе си са същества намиращи се под уровена на човека, в тяхната маса са владени от по-висши ариманически духове и благодарение на това имат в себе си нещо, което далече надвишава тяхната природа и тяхното същество. Чрез това те показват в тяхното повлияване нещо, което, когато завладява човека, действува даже по-силно, значително по-силно отколкото онова, над което човекът може да бъде господар, ако той не го подсили чрез духа Върху какво действуват пълчищата на тези същества?
към текста >>
тези същества, които за себе си са същества намиращи се под уровена на чо
век
а, в тяхната маса са владени от по-висши ариманически духове и благодарение на това имат в себе си нещо, което далече надвишава тяхната природа и тяхното същество.
Следователно тези същества, които представляват също едно възлизане на ариманическата същност, както това, което в началото на развитието на Земята представлява падането на луциферическите същества, тези същества, които представляват също едно повлияване на човешката сила на волята, както другите същества представляват едно повлияване на луциферическата сила на мисленето, тези същества трябва да познаем ние в тяхното пристигане в развитието на човечеството. На нас трябва да ни е ясно, че тези същества пристигат и че трябва да държим сметка за едно схващане на природата, която във всеки случай се разпростира първо върху човека. Защото животинското царство се явява едвам по-късно в земното време, върху животинското царство тези същества нямат още никакво влияние. Обаче ние не ще разберем човешкия род, ако не вземем под внимание тези същества. И тези същества, които, бих могъл да кажа, са тласкани от зад защото зад тях стои всъщност ариманическото същество, което им дава тяхната силна волева способност, което влива в тях направлението на техните сили и т. н.
тези същества, които за себе си са същества намиращи се под уровена на човека, в тяхната маса са владени от по-висши ариманически духове и благодарение на това имат в себе си нещо, което далече надвишава тяхната природа и тяхното същество.
Чрез това те показват в тяхното повлияване нещо, което, когато завладява човека, действува даже по-силно, значително по-силно отколкото онова, над което човекът може да бъде господар, ако той не го подсили чрез духа Върху какво действуват пълчищата на тези същества? Видите ли, както пълчищата, които Михаел свали, действува върху просветлението на човека, върху развитието на човешкия ум, така тези пълчища са насочени към проникването в човешката воля. И какво искат те? Те ровят, дълбаят така да се каже в най-дълбоките слоеве на съзнанието, там, където днес човекът спи и през време на будното състояние. Човекът не забелязва, как те проникват в неговото душевно същество, както също и в неговото телесно същество.
към текста >>
Чрез това те показват в тяхното повлияване нещо, което, когато завладява чо
век
а, действува даже по-силно, значително по-силно отколкото онова, над което чо
век
ът може да бъде господар, ако той не го подсили чрез духа Върху какво действуват пълчищата на тези същества?
На нас трябва да ни е ясно, че тези същества пристигат и че трябва да държим сметка за едно схващане на природата, която във всеки случай се разпростира първо върху човека. Защото животинското царство се явява едвам по-късно в земното време, върху животинското царство тези същества нямат още никакво влияние. Обаче ние не ще разберем човешкия род, ако не вземем под внимание тези същества. И тези същества, които, бих могъл да кажа, са тласкани от зад защото зад тях стои всъщност ариманическото същество, което им дава тяхната силна волева способност, което влива в тях направлението на техните сили и т. н. тези същества, които за себе си са същества намиращи се под уровена на човека, в тяхната маса са владени от по-висши ариманически духове и благодарение на това имат в себе си нещо, което далече надвишава тяхната природа и тяхното същество.
Чрез това те показват в тяхното повлияване нещо, което, когато завладява човека, действува даже по-силно, значително по-силно отколкото онова, над което човекът може да бъде господар, ако той не го подсили чрез духа Върху какво действуват пълчищата на тези същества?
Видите ли, както пълчищата, които Михаел свали, действува върху просветлението на човека, върху развитието на човешкия ум, така тези пълчища са насочени към проникването в човешката воля. И какво искат те? Те ровят, дълбаят така да се каже в най-дълбоките слоеве на съзнанието, там, където днес човекът спи и през време на будното състояние. Човекът не забелязва, как те проникват в неговото душевно същество, както също и в неговото телесно същество.
към текста >>
Видите ли, както пълчищата, които Михаел свали, действува върху просветлението на чо
век
а, върху развитието на човешкия ум, така тези пълчища са насочени към проникването в човешката воля.
Защото животинското царство се явява едвам по-късно в земното време, върху животинското царство тези същества нямат още никакво влияние. Обаче ние не ще разберем човешкия род, ако не вземем под внимание тези същества. И тези същества, които, бих могъл да кажа, са тласкани от зад защото зад тях стои всъщност ариманическото същество, което им дава тяхната силна волева способност, което влива в тях направлението на техните сили и т. н. тези същества, които за себе си са същества намиращи се под уровена на човека, в тяхната маса са владени от по-висши ариманически духове и благодарение на това имат в себе си нещо, което далече надвишава тяхната природа и тяхното същество. Чрез това те показват в тяхното повлияване нещо, което, когато завладява човека, действува даже по-силно, значително по-силно отколкото онова, над което човекът може да бъде господар, ако той не го подсили чрез духа Върху какво действуват пълчищата на тези същества?
Видите ли, както пълчищата, които Михаел свали, действува върху просветлението на човека, върху развитието на човешкия ум, така тези пълчища са насочени към проникването в човешката воля.
И какво искат те? Те ровят, дълбаят така да се каже в най-дълбоките слоеве на съзнанието, там, където днес човекът спи и през време на будното състояние. Човекът не забелязва, как те проникват в неговото душевно същество, както също и в неговото телесно същество.
към текста >>
Те ровят, дълбаят така да се каже в най-дълбоките слоеве на съзнанието, там, където днес чо
век
ът спи и през време на будното състояние.
И тези същества, които, бих могъл да кажа, са тласкани от зад защото зад тях стои всъщност ариманическото същество, което им дава тяхната силна волева способност, което влива в тях направлението на техните сили и т. н. тези същества, които за себе си са същества намиращи се под уровена на човека, в тяхната маса са владени от по-висши ариманически духове и благодарение на това имат в себе си нещо, което далече надвишава тяхната природа и тяхното същество. Чрез това те показват в тяхното повлияване нещо, което, когато завладява човека, действува даже по-силно, значително по-силно отколкото онова, над което човекът може да бъде господар, ако той не го подсили чрез духа Върху какво действуват пълчищата на тези същества? Видите ли, както пълчищата, които Михаел свали, действува върху просветлението на човека, върху развитието на човешкия ум, така тези пълчища са насочени към проникването в човешката воля. И какво искат те?
Те ровят, дълбаят така да се каже в най-дълбоките слоеве на съзнанието, там, където днес човекът спи и през време на будното състояние.
Човекът не забелязва, как те проникват в неговото душевно същество, както също и в неговото телесно същество.
към текста >>
Чо
век
ът не забелязва, как те проникват в неговото душевно същество, както също и в неговото телесно същество.
тези същества, които за себе си са същества намиращи се под уровена на човека, в тяхната маса са владени от по-висши ариманически духове и благодарение на това имат в себе си нещо, което далече надвишава тяхната природа и тяхното същество. Чрез това те показват в тяхното повлияване нещо, което, когато завладява човека, действува даже по-силно, значително по-силно отколкото онова, над което човекът може да бъде господар, ако той не го подсили чрез духа Върху какво действуват пълчищата на тези същества? Видите ли, както пълчищата, които Михаел свали, действува върху просветлението на човека, върху развитието на човешкия ум, така тези пълчища са насочени към проникването в човешката воля. И какво искат те? Те ровят, дълбаят така да се каже в най-дълбоките слоеве на съзнанието, там, където днес човекът спи и през време на будното състояние.
Човекът не забелязва, как те проникват в неговото душевно същество, както също и в неговото телесно същество.
към текста >>
Из вън редно интересно е за един чо
век
, който мисли, който мисли с духа на своето време, да проследи начина, по който пишат такива хора като Тирпиц и Лудендорф.
Тези неща са много актуални! Аз споменах вече в едно явление, което в по-висок смисъл има напълно едно културно историческо значение. Днес ние четем така наречените оправдателни писания. Всевъзможни хора, започвайки от Теобалд Бетман и стигайки до Ягов, всички, всички пишат; по-късно към тях ще се прибавят също Клеменсо и Уилсън, те също ще пишат: всичко пиши. Достатъчно е да вземем само нещо отделно, например двата дебели тома написани от Тирпиц и Лудендорф.
Из вън редно интересно е за един човек, който мисли, който мисли с духа на своето време, да проследи начина, по който пишат такива хора като Тирпиц и Лудендорф.
По съдържание те се различават много един от друг, защото не можели да се търпят един друг, имали са съвсем различни възгледи. Но тук ние не искаме да говорим за възгледите, а за духовната конфигурация. Книгите са написани без съмнение на днешен немски език, поне приблизително на днешен немски език, обаче формите на мислите, те са написани във формите на представите така, че се запитваме: що за форми на мисленето са това? /Ние трябва да имаме разбиране за това, иначе не забелязваме това, иначе пренасяме една такава книга в настоящето, понеже на нея е написана датата 1919 година. /. Аз си зададох съвсем сериозно този въпрос, проучих именно двете споменати книги в тази насока, защото съвсем не отговаря на истината, че тези книги са написани на немски език, това е една действителна неистина.
към текста >>
Именно тогава, когато чо
век
е добил едно разбиране за метаморфозата на човечеството, както аз описах по-рано това, той забелязва това, колко много са остана ли назад такива души, защото те са участвували всъщност в тази метаморфоза.
Именно тогава, когато човек е добил едно разбиране за метаморфозата на човечеството, както аз описах по-рано това, той забелязва това, колко много са остана ли назад такива души, защото те са участвували всъщност в тази метаморфоза.
Мемоарите на Трипиц и мемоарите на Лудендорф третират само случайно за днешните събития. Те биха могли също така добре да третират за военните събития на Юлий Цезар. Това може да бъде точно доказано от онзи, който притежава метода да докаже нещо подобно. Но с други думи това означава: християнството само е минало покрай тези хора, те нямат нищо християнско в себе си. Думи те имат без съмнение може би са се молили през младостта си в християнски църкви, може би, не зная, за Тирпиц не вярвам това, за Лудендорф също така, но това не би означавало нищо по-нататък но в сърцата си те нямат действителния Христов Импулс, нямат го в душите си.
към текста >>
Защото, както показахме вчера, че в средния слой на съзнанието трябва да заеме място Христовият Импулс, така днес можем да добавим: когато в този среден слой на съзнанието заеми място Христовият Импулс, когато чо
век
ът действително се проникне от Христа, тогава тези ариманически сили не могат да минат през този среден слой, те не могат да минат по-нагоре и не могат да привлекат надолу с техните духовни сили интелектуалните сили.
Обаче това, което би могло да се получи от едно такова схващане, е едно основно познание на необходимостта от христовия импулс.
Защото, както показахме вчера, че в средния слой на съзнанието трябва да заеме място Христовият Импулс, така днес можем да добавим: когато в този среден слой на съзнанието заеми място Христовият Импулс, когато човекът действително се проникне от Христа, тогава тези ариманически сили не могат да минат през този среден слой, те не могат да минат по-нагоре и не могат да привлекат надолу с техните духовни сили интелектуалните сили.
От това зависи всичко.
към текста >>
И само чрез една продължена дейност на Михаел чо
век
ът ще бъде въоръжен против онова, което се издига нагоре.
Абсолютно необходимо е, днес хората да познаят, как също така важни, като някои влияния, които се коренят само в човешкия свят, са влиянията, които ни идват от извънчовешките, от подчовешките същества, върху които обаче отново влияние имат други същества. Преди осем дена аз Ви говорих за влиянието на Михаела. То е едно твърде необходимо влияние. Защото както е вярно, че чрез влиянието на Михаел е дошло влиянието упражнено от луциферическите същества, луциферическото повлияване на човешката интелигентност, също така вярно е, че сега идва противоположният полюс, възлизането нагоре на определени ариманически същества.
И само чрез една продължена дейност на Михаел човекът ще бъде въоръжен против онова, което се издига нагоре.
Днес е вече твърде опасно също физиологически, да се придържаме към природната необходимост. Защото да бъде човек възпитан чрез училището и да бъде възпитан чрез живота в представите, които се опират само на природната необходимост, на всесилата на при родната необходимост, това отслабва човешката глава и хората стават толкова силно пасивни по отношение на тяхното съзнание, че в това съзнание могат да влязат други сили и хората изгубват онази сила, която е необходима, за да проникне христовият импулс в неговата днешна форма в човешкото душевно устройство.
към текста >>
Защото да бъде чо
век
възпитан чрез училището и да бъде възпитан чрез живота в представите, които се опират само на природната необходимост, на всесилата на при родната необходимост, това отслабва човешката глава и хората стават толкова силно пасивни по отношение на тяхното съзнание, че в това съзнание могат да влязат други сили и хората изгубват онази сила, която е необходима, за да проникне христовият импулс в неговата днешна форма в човешкото душевно устройство.
Преди осем дена аз Ви говорих за влиянието на Михаела. То е едно твърде необходимо влияние. Защото както е вярно, че чрез влиянието на Михаел е дошло влиянието упражнено от луциферическите същества, луциферическото повлияване на човешката интелигентност, също така вярно е, че сега идва противоположният полюс, възлизането нагоре на определени ариманически същества. И само чрез една продължена дейност на Михаел човекът ще бъде въоръжен против онова, което се издига нагоре. Днес е вече твърде опасно също физиологически, да се придържаме към природната необходимост.
Защото да бъде човек възпитан чрез училището и да бъде възпитан чрез живота в представите, които се опират само на природната необходимост, на всесилата на при родната необходимост, това отслабва човешката глава и хората стават толкова силно пасивни по отношение на тяхното съзнание, че в това съзнание могат да влязат други сили и хората изгубват онази сила, която е необходима, за да проникне христовият импулс в неговата днешна форма в човешкото душевно устройство.
към текста >>
Само когато ариманическото същество бъде чисто различено и бъде позната неговата противоположност по отношение на Луцифер, тогава чо
век
ът ще знае, от какво естество са свръхсетивните влияния, които, бих могъл да кажа, се надигат сега като противоположна част на свалянето на Змея от Михаела.
Аз съм така да се каже задължен, да говоря в днешното време за това, за което започнах да говоря утре аз ще продължа да говоря върху тази тема за нахлуването на определени ариманически същества, за които трябва да държим сметка. За това нахлуване знаят вече днес най-различни хора на нашата Земя. Но те го тълкуват погрешно. Те го тълкуват погрешно поради това, защото не знаят нищо за действителната троица Христос Луцифер Ариман или не искат да знаят нищо, а смесват Аримана и Луцифера. Тогава не може да се направи разлика, тогава не може да бъде правилно познат основният характер на тези ариманически същества, които се надигат сега.
Само когато ариманическото същество бъде чисто различено и бъде позната неговата противоположност по отношение на Луцифер, тогава човекът ще знае, от какво естество са свръхсетивните влияния, които, бих могъл да кажа, се надигат сега като противоположна част на свалянето на Змея от Михаела.
Това е като едно издигане от ариманическите дълбочини на определени същества. И за тези същества в човека се намират особени точки на нападението, когато хората се изоставят на необуздани инстинктивни импулси, когато те не се стремят към това, да бъдат наясно върху техните импулси.
към текста >>
И за тези същества в чо
век
а се намират особени точки на нападението, когато хората се изоставят на необуздани инстинктивни импулси, когато те не се стремят към това, да бъдат наясно върху техните импулси.
Но те го тълкуват погрешно. Те го тълкуват погрешно поради това, защото не знаят нищо за действителната троица Христос Луцифер Ариман или не искат да знаят нищо, а смесват Аримана и Луцифера. Тогава не може да се направи разлика, тогава не може да бъде правилно познат основният характер на тези ариманически същества, които се надигат сега. Само когато ариманическото същество бъде чисто различено и бъде позната неговата противоположност по отношение на Луцифер, тогава човекът ще знае, от какво естество са свръхсетивните влияния, които, бих могъл да кажа, се надигат сега като противоположна част на свалянето на Змея от Михаела. Това е като едно издигане от ариманическите дълбочини на определени същества.
И за тези същества в човека се намират особени точки на нападението, когато хората се изоставят на необуздани инстинктивни импулси, когато те не се стремят към това, да бъдат наясно върху техните импулси.
към текста >>
Това прави човешкото схващане толкова мъгливо, че са изтласкани на заден план инстинкти и чо
век
не знае, с какво има работа в самия себе си.
" що значи това? Развийте онова античувство против другите класи, което е свойствено на вас пролетариите, развивайте нещо, което е подобно на омразата, развийте го като отделни индивиди и съединете се, т.е. обичайте се едни други, съединете вашите чувства на омраза, търсете любовта на една класа, търсете любовта на другарите на една класа помежду им изхождайки от омразата. Обичайте се едни други от омраза или на основата на омраза. Тук имате забити като колове две полюсни понятия.
Това прави човешкото схващане толкова мъгливо, че са изтласкани на заден план инстинкти и човек не знае, с какво има работа в самия себе си.
Това е именно един вид антиметод, ако мога да употребя този парадоксален израз, за да се забули чрез настоящото човешко мислене царуването на един инстинктивен живот, който предлага особено силни точки за нападение от страна на описаните ариманически същества.
към текста >>
18.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
От изложенията направени през последните дни Вие видяхте, как за пълното разбиране на човешкото същество е необходимо да бъде разгледан съставът на човешкото същество в неговите членове, преди всичко да се разбере, каква дълбока разлика съществува между това, което можем да наречем организъм на останалия чо
век
.
От изложенията направени през последните дни Вие видяхте, как за пълното разбиране на човешкото същество е необходимо да бъде разгледан съставът на човешкото същество в неговите членове, преди всичко да се разбере, каква дълбока разлика съществува между това, което можем да наречем организъм на останалия човек.
Вие знаете наистина, че ние делим също и този останал човек, така че в цялост получаваме едно троично разчленение, обаче отначало за разбирането на важните импулси в развитието на човечеството, срещу които сме изправени понастоящем и в следващото бъдеще, е важно да правим разлика между човек-глава и организма на останалия човек.
към текста >>
Вие знаете наистина, че ние делим също и този останал чо
век
, така че в цялост получаваме едно троично разчленение, обаче отначало за разбирането на важните импулси в развитието на човечеството, срещу които сме изправени понастоящем и в следващото бъдеще, е важно да правим разлика между чо
век
-глава и организма на останалия чо
век
.
От изложенията направени през последните дни Вие видяхте, как за пълното разбиране на човешкото същество е необходимо да бъде разгледан съставът на човешкото същество в неговите членове, преди всичко да се разбере, каква дълбока разлика съществува между това, което можем да наречем организъм на останалия човек.
Вие знаете наистина, че ние делим също и този останал човек, така че в цялост получаваме едно троично разчленение, обаче отначало за разбирането на важните импулси в развитието на човечеството, срещу които сме изправени понастоящем и в следващото бъдеще, е важно да правим разлика между човек-глава и организма на останалия човек.
към текста >>
Когато говорим духовнонаучно върху чо
век
а така, че казваме: чо
век
ът-глава, останалият чо
век
, тогава организмът на главата и организмът на останалия чо
век
са отначало за нас само повече образи, създадени от самата природа образи за душевното, за духовното, чийто израз, чийто откровение те са.
Когато говорим духовнонаучно върху човека така, че казваме: човекът-глава, останалият човек, тогава организмът на главата и организмът на останалия човек са отначало за нас само повече образи, създадени от самата природа образи за душевното, за духовното, чийто израз, чийто откровение те са.
Човекът стои в цялото развитие на земното човечество по едни начин, който можем да разберем всъщност само тогава, когато разгледаме различното стоене в това развитие на организма на главата и на останалия организъм на човека. Онова, което е свързано с организма на главата, което следователно се изявява именно като мислителен живот на човека чрез главата, то е нещо, което ако останем първо само във времето на следатлантското развитие на човечеството отива далече в миналото на това следатлантско развитие на човечеството. Ако обгърнем с поглед времето, което е последвало непосредствено великата атлантска катастрофа, т.е. в 6-то, 7-то, 8-то хилядолетие преди християнското летоброене, ние стигаме обратно за областите, в които е царувал тогава цивилизованият свят, до едно настроение на човечеството, което едва ли може да се сравни с нашето. Онова, което човекът имаше тогава в своето съзнание, което характеризираше схващането на човека за света, трудно може да бъде сравнено с това, което днес характеризира нашето сетивно възприятие, нашето мислено схващане на света.
към текста >>
Чо
век
ът стои в цялото развитие на земното човечество по едни начин, който можем да разберем всъщност само тогава, когато разгледаме различното стоене в това развитие на организма на главата и на останалия организъм на чо
век
а.
Когато говорим духовнонаучно върху човека така, че казваме: човекът-глава, останалият човек, тогава организмът на главата и организмът на останалия човек са отначало за нас само повече образи, създадени от самата природа образи за душевното, за духовното, чийто израз, чийто откровение те са.
Човекът стои в цялото развитие на земното човечество по едни начин, който можем да разберем всъщност само тогава, когато разгледаме различното стоене в това развитие на организма на главата и на останалия организъм на човека.
Онова, което е свързано с организма на главата, което следователно се изявява именно като мислителен живот на човека чрез главата, то е нещо, което ако останем първо само във времето на следатлантското развитие на човечеството отива далече в миналото на това следатлантско развитие на човечеството. Ако обгърнем с поглед времето, което е последвало непосредствено великата атлантска катастрофа, т.е. в 6-то, 7-то, 8-то хилядолетие преди християнското летоброене, ние стигаме обратно за областите, в които е царувал тогава цивилизованият свят, до едно настроение на човечеството, което едва ли може да се сравни с нашето. Онова, което човекът имаше тогава в своето съзнание, което характеризираше схващането на човека за света, трудно може да бъде сравнено с това, което днес характеризира нашето сетивно възприятие, нашето мислено схващане на света. В моята книга "Тайната наука" аз нарекох тази култура, която е съществувала в толкова далечни минали време на, Древно-индийската.
към текста >>
Онова, което е свързано с организма на главата, което следователно се изявява именно като мислителен живот на чо
век
а чрез главата, то е нещо, което ако останем първо само във времето на следатлантското развитие на човечеството отива далече в миналото на това следатлантско развитие на човечеството.
Когато говорим духовнонаучно върху човека така, че казваме: човекът-глава, останалият човек, тогава организмът на главата и организмът на останалия човек са отначало за нас само повече образи, създадени от самата природа образи за душевното, за духовното, чийто израз, чийто откровение те са. Човекът стои в цялото развитие на земното човечество по едни начин, който можем да разберем всъщност само тогава, когато разгледаме различното стоене в това развитие на организма на главата и на останалия организъм на човека.
Онова, което е свързано с организма на главата, което следователно се изявява именно като мислителен живот на човека чрез главата, то е нещо, което ако останем първо само във времето на следатлантското развитие на човечеството отива далече в миналото на това следатлантско развитие на човечеството.
Ако обгърнем с поглед времето, което е последвало непосредствено великата атлантска катастрофа, т.е. в 6-то, 7-то, 8-то хилядолетие преди християнското летоброене, ние стигаме обратно за областите, в които е царувал тогава цивилизованият свят, до едно настроение на човечеството, което едва ли може да се сравни с нашето. Онова, което човекът имаше тогава в своето съзнание, което характеризираше схващането на човека за света, трудно може да бъде сравнено с това, което днес характеризира нашето сетивно възприятие, нашето мислено схващане на света. В моята книга "Тайната наука" аз нарекох тази култура, която е съществувала в толкова далечни минали време на, Древно-индийската. Можем да кажем: тогава човешкият организъм, който е бил предимно свързан с главата, се е различавал до такава степен от нашия днешен организъм, че това древно население /от Древно-индийската епоха/, че на него не му е било свойствено смятането с пространство и време, каквото то е свойствено на нас.
към текста >>
Онова, което чо
век
ът имаше тогава в своето съзнание, което характеризираше схващането на чо
век
а за света, трудно може да бъде сравнено с това, което днес характеризира нашето сетивно възприятие, нашето мислено схващане на света.
Когато говорим духовнонаучно върху човека така, че казваме: човекът-глава, останалият човек, тогава организмът на главата и организмът на останалия човек са отначало за нас само повече образи, създадени от самата природа образи за душевното, за духовното, чийто израз, чийто откровение те са. Човекът стои в цялото развитие на земното човечество по едни начин, който можем да разберем всъщност само тогава, когато разгледаме различното стоене в това развитие на организма на главата и на останалия организъм на човека. Онова, което е свързано с организма на главата, което следователно се изявява именно като мислителен живот на човека чрез главата, то е нещо, което ако останем първо само във времето на следатлантското развитие на човечеството отива далече в миналото на това следатлантско развитие на човечеството. Ако обгърнем с поглед времето, което е последвало непосредствено великата атлантска катастрофа, т.е. в 6-то, 7-то, 8-то хилядолетие преди християнското летоброене, ние стигаме обратно за областите, в които е царувал тогава цивилизованият свят, до едно настроение на човечеството, което едва ли може да се сравни с нашето.
Онова, което човекът имаше тогава в своето съзнание, което характеризираше схващането на човека за света, трудно може да бъде сравнено с това, което днес характеризира нашето сетивно възприятие, нашето мислено схващане на света.
В моята книга "Тайната наука" аз нарекох тази култура, която е съществувала в толкова далечни минали време на, Древно-индийската. Можем да кажем: тогава човешкият организъм, който е бил предимно свързан с главата, се е различавал до такава степен от нашия днешен организъм, че това древно население /от Древно-индийската епоха/, че на него не му е било свойствено смятането с пространство и време, каквото то е свойствено на нас. В обгръщането с поглед на света е съществувал повече един обзор на неизмерими далечини на пространството и е съществувало също едно виждане едно в друго на различните моменти на времето. В това древно време не е съществувало това силно подчертаване на пространството и времето в схващането на света.
към текста >>
Обаче там също цялото настроение на душевния живот е още такова, каквото трудно може да бъде сравнено с това, което в нашето време е душевно и мирово настроение на чо
век
а.
Първите отзвуци на това намираме едвам към 5-то, 4-то хилядолетие, а именно във времето, което наричаме Древно-персийска епоха.
Обаче там също цялото настроение на душевния живот е още такова, каквото трудно може да бъде сравнено с това, което в нашето време е душевно и мирово настроение на човека.
Там в това древно време съзнанието на човека е било постоянно насочено към това, да тълкува за себе си всички неща така, че той вижда навсякъде една проява на един принцип на тъмнината, на мрачното. Онези абстракции, в които ние живеем днес, са още напълно чужди на онова древно население на Земята. Съществува още нещо от един всемирен цялостен възглед, едно съзнание, че всичко видимо е проникнато от светлина та и нейното засенчване в тъмнини. Така виждаха хората също и моралния миров ред. Те чувствуваха един човек, който е благоволителен, добър, като светъл, като излъчващ яснота, а един човек, който е бил недоверчив, подозрителен, егоистичен, като един тъмен човек.
към текста >>
Там в това древно време съзнанието на чо
век
а е било постоянно насочено към това, да тълкува за себе си всички неща така, че той вижда навсякъде една проява на един принцип на тъмнината, на мрачното.
Първите отзвуци на това намираме едвам към 5-то, 4-то хилядолетие, а именно във времето, което наричаме Древно-персийска епоха. Обаче там също цялото настроение на душевния живот е още такова, каквото трудно може да бъде сравнено с това, което в нашето време е душевно и мирово настроение на човека.
Там в това древно време съзнанието на човека е било постоянно насочено към това, да тълкува за себе си всички неща така, че той вижда навсякъде една проява на един принцип на тъмнината, на мрачното.
Онези абстракции, в които ние живеем днес, са още напълно чужди на онова древно население на Земята. Съществува още нещо от един всемирен цялостен възглед, едно съзнание, че всичко видимо е проникнато от светлина та и нейното засенчване в тъмнини. Така виждаха хората също и моралния миров ред. Те чувствуваха един човек, който е благоволителен, добър, като светъл, като излъчващ яснота, а един човек, който е бил недоверчив, подозрителен, егоистичен, като един тъмен човек. Хората виждаха така да се каже аурично около човека онова, което беше неговата морална индивидуалност.
към текста >>
Те чувствуваха един чо
век
, който е благоволителен, добър, като светъл, като излъчващ яснота, а един чо
век
, който е бил недоверчив, подозрителен, егоистичен, като един тъмен чо
век
.
Обаче там също цялото настроение на душевния живот е още такова, каквото трудно може да бъде сравнено с това, което в нашето време е душевно и мирово настроение на човека. Там в това древно време съзнанието на човека е било постоянно насочено към това, да тълкува за себе си всички неща така, че той вижда навсякъде една проява на един принцип на тъмнината, на мрачното. Онези абстракции, в които ние живеем днес, са още напълно чужди на онова древно население на Земята. Съществува още нещо от един всемирен цялостен възглед, едно съзнание, че всичко видимо е проникнато от светлина та и нейното засенчване в тъмнини. Така виждаха хората също и моралния миров ред.
Те чувствуваха един човек, който е благоволителен, добър, като светъл, като излъчващ яснота, а един човек, който е бил недоверчив, подозрителен, егоистичен, като един тъмен човек.
Хората виждаха така да се каже аурично около човека онова, което беше неговата морална индивидуалност. И ако бихме говорили на един човек от тази Древно-персийска епоха за това, което днес наричаме природен ред, той не би разбрал нищо от това. В неговия свят на светлината и сянката не съществуваше един природен ред в нашия смисъл. Защото за него съществуваше свят на светлината и свят на сянката и в света на звуците например той наричаше определен нюанс на звученето също ясен, светъл, друг нюанс на звученето наричаше тъмен, сенчест. За него светът беше един свят на светлината и един свят на сянката.
към текста >>
Хората виждаха така да се каже аурично около чо
век
а онова, което беше неговата морална индивидуалност.
Там в това древно време съзнанието на човека е било постоянно насочено към това, да тълкува за себе си всички неща така, че той вижда навсякъде една проява на един принцип на тъмнината, на мрачното. Онези абстракции, в които ние живеем днес, са още напълно чужди на онова древно население на Земята. Съществува още нещо от един всемирен цялостен възглед, едно съзнание, че всичко видимо е проникнато от светлина та и нейното засенчване в тъмнини. Така виждаха хората също и моралния миров ред. Те чувствуваха един човек, който е благоволителен, добър, като светъл, като излъчващ яснота, а един човек, който е бил недоверчив, подозрителен, егоистичен, като един тъмен човек.
Хората виждаха така да се каже аурично около човека онова, което беше неговата морална индивидуалност.
И ако бихме говорили на един човек от тази Древно-персийска епоха за това, което днес наричаме природен ред, той не би разбрал нищо от това. В неговия свят на светлината и сянката не съществуваше един природен ред в нашия смисъл. Защото за него съществуваше свят на светлината и свят на сянката и в света на звуците например той наричаше определен нюанс на звученето също ясен, светъл, друг нюанс на звученето наричаше тъмен, сенчест. За него светът беше един свят на светлината и един свят на сянката. И това, което се изразяваше в това светло-тъмно, за него това бяха същевременно природни сили.
към текста >>
И ако бихме говорили на един чо
век
от тази Древно-персийска епоха за това, което днес наричаме природен ред, той не би разбрал нищо от това.
Онези абстракции, в които ние живеем днес, са още напълно чужди на онова древно население на Земята. Съществува още нещо от един всемирен цялостен възглед, едно съзнание, че всичко видимо е проникнато от светлина та и нейното засенчване в тъмнини. Така виждаха хората също и моралния миров ред. Те чувствуваха един човек, който е благоволителен, добър, като светъл, като излъчващ яснота, а един човек, който е бил недоверчив, подозрителен, егоистичен, като един тъмен човек. Хората виждаха така да се каже аурично около човека онова, което беше неговата морална индивидуалност.
И ако бихме говорили на един човек от тази Древно-персийска епоха за това, което днес наричаме природен ред, той не би разбрал нищо от това.
В неговия свят на светлината и сянката не съществуваше един природен ред в нашия смисъл. Защото за него съществуваше свят на светлината и свят на сянката и в света на звуците например той наричаше определен нюанс на звученето също ясен, светъл, друг нюанс на звученето наричаше тъмен, сенчест. За него светът беше един свят на светлината и един свят на сянката. И това, което се изразяваше в това светло-тъмно, за него това бяха същевременно природни сили. За него не съществуваше никаква разлика между духовни и при родни сили.
към текста >>
Чо
век
ът знаеше: когато движи своята ръка, тогава всъщност божественото в него е това, което го прониква, което движи неговата ръка, движи неговата мишница.
Тогава се явява вече по определен начин нещо, което е по-близо до нашия настоящ светоглед. Тогава се получава вече нюансът на определена природна необходимост в човешкото мислене. Обаче тази природна необходимост е твърде отдалечена от това, което днес ние наричаме механически или също жизнен ред на света. За това време природните процеси все още съвпадат с божествената Воля, с Провидението. Провидението и природните са все още едно.
Човекът знаеше: когато движи своята ръка, тогава всъщност божественото в него е това, което го прониква, което движи неговата ръка, движи неговата мишница.
Когато едно дърво е разтърсено от вятъра, тогава за него изгледът на това клатещо се дърво не беше нещо различно от изгледа на движената мишница. Той виждаше същата божествена Сила като Провидение в своите собствени движения и в движенията на дървото. Но хората вече правеха разлика между Бог вън в природата и Бога вътре в човешката душа. Само че те си го представяха още като нещо единно, Бога в природата и Бога в човека, той беше за тях един и същ. И в това време хората бяха наясно върху това, че в човека има без съмнение нещо, с което така да се каже Провидението, което се намира вън в природата, и Провидението, което се намира вътре в човека, се срещат едно с друго.
към текста >>
Само че те си го представяха още като нещо единно, Бога в природата и Бога в чо
век
а, той беше за тях един и същ.
Провидението и природните са все още едно. Човекът знаеше: когато движи своята ръка, тогава всъщност божественото в него е това, което го прониква, което движи неговата ръка, движи неговата мишница. Когато едно дърво е разтърсено от вятъра, тогава за него изгледът на това клатещо се дърво не беше нещо различно от изгледа на движената мишница. Той виждаше същата божествена Сила като Провидение в своите собствени движения и в движенията на дървото. Но хората вече правеха разлика между Бог вън в природата и Бога вътре в човешката душа.
Само че те си го представяха още като нещо единно, Бога в природата и Бога в човека, той беше за тях един и същ.
И в това време хората бяха наясно върху това, че в човека има без съмнение нещо, с което така да се каже Провидението, което се намира вън в природата, и Провидението, което се намира вътре в човека, се срещат едно с друго.
към текста >>
И в това време хората бяха наясно върху това, че в чо
век
а има без съмнение нещо, с което така да се каже Провидението, което се намира вън в природата, и Провидението, което се намира вътре в чо
век
а, се срещат едно с друго.
Човекът знаеше: когато движи своята ръка, тогава всъщност божественото в него е това, което го прониква, което движи неговата ръка, движи неговата мишница. Когато едно дърво е разтърсено от вятъра, тогава за него изгледът на това клатещо се дърво не беше нещо различно от изгледа на движената мишница. Той виждаше същата божествена Сила като Провидение в своите собствени движения и в движенията на дървото. Но хората вече правеха разлика между Бог вън в природата и Бога вътре в човешката душа. Само че те си го представяха още като нещо единно, Бога в природата и Бога в човека, той беше за тях един и същ.
И в това време хората бяха наясно върху това, че в човека има без съмнение нещо, с което така да се каже Провидението, което се намира вън в природата, и Провидението, което се намира вътре в човека, се срещат едно с друго.
към текста >>
Така чувствуваха в това време хората процеса на дишането но чо
век
а.
Така чувствуваха в това време хората процеса на дишането но човека.
Когато едно дърво се люлееше, те казваха, това е Бог вън в природата, и когато аз движа моята мишница, това е Бог вътре в човека. Когато вдишвам въздуха, преработвам го вътрешно и отново го пускам навън, това е
към текста >>
Когато едно дърво се люлееше, те казваха, това е Бог вън в природата, и когато аз движа моята мишница, това е Бог вътре в чо
век
а.
Така чувствуваха в това време хората процеса на дишането но човека.
Когато едно дърво се люлееше, те казваха, това е Бог вън в природата, и когато аз движа моята мишница, това е Бог вътре в човека.
Когато вдишвам въздуха, преработвам го вътрешно и отново го пускам навън, това е
към текста >>
Така чувствуваха хората същото Божествено вън в природата и вътре в чо
век
а, обаче в една точка същевременно вън и вътре.
Богът от вън, който влиза и отново излиза.
Така чувствуваха хората същото Божествено вън в природата и вътре в човека, обаче в една точка същевременно вън и вътре.
Те си казваха: бидейки едно дишащо същество, аз съм същевременно едно същество на природата навън, същевременно аз самият. /Виж рис. № 2/.
към текста >>
Там чо
век
ът започва да се чувствува в противоположност с природата.
Положението се изменя вече в четвъртата, Гръцко-латинската епоха. Там пред хората се явява рязко противоположността на външното и вътрешното, на природното битие и на човешкото съществуване.
Там човекът започва да се чувствува в противоположност с природата.
И ако трябва отново да Ви нарисувам сега характерното за тази епоха, как човекът започва да чувствува в тази Гръцко-латинска епоха, би трябвало да го нарисувам така /Виж рис. № 3/: от една страна човекът от тази епоха чувствува външното, от другата страна вътрешното и между двете не се намира вече точката на кръстосването.
към текста >>
И ако трябва отново да Ви нарисувам сега характерното за тази епоха, как чо
век
ът започва да чувствува в тази Гръцко-латинска епоха, би трябвало да го нарисувам така /Виж рис.
Положението се изменя вече в четвъртата, Гръцко-латинската епоха. Там пред хората се явява рязко противоположността на външното и вътрешното, на природното битие и на човешкото съществуване. Там човекът започва да се чувствува в противоположност с природата.
И ако трябва отново да Ви нарисувам сега характерното за тази епоха, как човекът започва да чувствува в тази Гръцко-латинска епоха, би трябвало да го нарисувам така /Виж рис.
№ 3/: от една страна човекът от тази епоха чувствува външното, от другата страна вътрешното и между двете не се намира вече точката на кръстосването.
към текста >>
№ 3/: от една страна чо
век
ът от тази епоха чувствува външното, от другата страна вътрешното и между двете не се намира вече точката на кръстосването.
Положението се изменя вече в четвъртата, Гръцко-латинската епоха. Там пред хората се явява рязко противоположността на външното и вътрешното, на природното битие и на човешкото съществуване. Там човекът започва да се чувствува в противоположност с природата. И ако трябва отново да Ви нарисувам сега характерното за тази епоха, как човекът започва да чувствува в тази Гръцко-латинска епоха, би трябвало да го нарисувам така /Виж рис.
№ 3/: от една страна човекът от тази епоха чувствува външното, от другата страна вътрешното и между двете не се намира вече точката на кръстосването.
към текста >>
Това, което чо
век
ът има общо с природата, остава така да се каже вън от съзнанието.
Това, което човекът има общо с природата, остава така да се каже вън от съзнанието.
То излиза вече вън от съзнанието. В индийската култура Йога хората се стремят да го получат във вътрешността на човека. Ето защо индийската култура Йога е едно атавистично връщане назад към минали степени на развитие на човечеството, защото хората се стремят да добият отново вътрешно в съзнанието процеса на дишането, който във втората, Древно-персийската епоха хората чувствуваха като нещо, в което те се чувствуваха същевременно вън и вътре. Тази четвърта следатлантска епоха започва в 8-то предихристиянско столетие. И тогава започнаха също онези късни индийски йога-упражнения, които искат да извикат отново обратно по атавистичен начин онова, което хората са притежавали по-рано, притежавали са го особено също в индийската култура, което обаче е било изгубено.
към текста >>
В индийската култура Йога хората се стремят да го получат във вътрешността на чо
век
а.
Това, което човекът има общо с природата, остава така да се каже вън от съзнанието. То излиза вече вън от съзнанието.
В индийската култура Йога хората се стремят да го получат във вътрешността на човека.
Ето защо индийската култура Йога е едно атавистично връщане назад към минали степени на развитие на човечеството, защото хората се стремят да добият отново вътрешно в съзнанието процеса на дишането, който във втората, Древно-персийската епоха хората чувствуваха като нещо, в което те се чувствуваха същевременно вън и вътре. Тази четвърта следатлантска епоха започва в 8-то предихристиянско столетие. И тогава започнаха също онези късни индийски йога-упражнения, които искат да извикат отново обратно по атавистичен начин онова, което хората са притежавали по-рано, притежавали са го особено също в индийската култура, което обаче е било изгубено.
към текста >>
Чрез организма на нашата глава ние още имаме един непълен възглед на природата, това, което наричаме външен свят, и чрез нашия вътрешен организъм, чрез организма на останалия чо
век
, имаме едно непълно знание за самите се бе си.
Това е, което трябва да бъде постигнато по един друг път. Защото ние още живеем Четвъртата епоха престава едвам към 1413 година, т.е. главно едвам в средата на 15-то столетие ние още живеем под последействията на тази култура, която има нещо двойствено в човешкото душевно настроение.
Чрез организма на нашата глава ние още имаме един непълен възглед на природата, това, което наричаме външен свят, и чрез нашия вътрешен организъм, чрез организма на останалия човек, имаме едно непълно знание за самите се бе си.
Помежду ни липсва онова, в което бихме виждали едновременно един процес на света и един процес в самите нас. /Виж рис. № 4/. Сега се касае за това, че отново трябва да бъде постигнато, обаче сега по съзнателен начин онова, което е изгубено. Т.е. ние отново трябва да стигнем до обхващането и схващането на нещо, което се намира във вътрешността на човека, което същевременно принадлежи на външния свят и на вътрешния свят на човека, което отново се простира едно в друго.
към текста >>
ние отново трябва да стигнем до обхващането и схващането на нещо, което се намира във вътрешността на чо
век
а, което същевременно принадлежи на външния свят и на вътрешния свят на чо
век
а, което отново се простира едно в друго.
Чрез организма на нашата глава ние още имаме един непълен възглед на природата, това, което наричаме външен свят, и чрез нашия вътрешен организъм, чрез организма на останалия човек, имаме едно непълно знание за самите се бе си. Помежду ни липсва онова, в което бихме виждали едновременно един процес на света и един процес в самите нас. /Виж рис. № 4/. Сега се касае за това, че отново трябва да бъде постигнато, обаче сега по съзнателен начин онова, което е изгубено. Т.е.
ние отново трябва да стигнем до обхващането и схващането на нещо, което се намира във вътрешността на човека, което същевременно принадлежи на външния свят и на вътрешния свят на човека, което отново се простира едно в друго.
към текста >>
Стремежът на Петата следатлантска епоха трябва да бъде, да намерим отново нещо във вътрешността на чо
век
а, където в това, което намираме вътре в нас, се извършва едновременно един външен процес.
Този трябва да бъде стремежът на петата следатлантска епоха.
Стремежът на Петата следатлантска епоха трябва да бъде, да намерим отново нещо във вътрешността на човека, където в това, което намираме вътре в нас, се извършва едновременно един външен процес.
към текста >>
Щайнер, бележка на преводача/, където привидно третирах значението на тези неща за социалния живот, където обаче обърнах именно ясно вниманието върху това, че трябва да бъде намерено нещо, където чо
век
ът същевременно обхваща в себе си нещо, което той познава като един процес на света.
Вие ще си спомните добре, че аз обърнах вече вниманието върху този важен факт; че обърнах вниманието в моята последна статия на "Социалното бъдеще" /Книга написана от Р.
Щайнер, бележка на преводача/, където привидно третирах значението на тези неща за социалния живот, където обаче обърнах именно ясно вниманието върху това, че трябва да бъде намерено нещо, където човекът същевременно обхваща в себе си нещо, което той познава като един процес на света.
/Виж рис. № 5/.
към текста >>
Обаче Третата следатлантска културна епоха насам процесът на дишането при чо
век
а е станал друг.
Като хора на настоящото ние не можем да постигнем това, като отново се връщаме към културата на Йога, тя е нещо минало. Защото, видите ли, самият процес на дишането се е изменил. Естествено Вие не можете да докажете това в клиниката.
Обаче Третата следатлантска културна епоха насам процесът на дишането при човека е станал друг.
Говорейки грубо можем да кажем: в третата следатлантска културна епоха човекът дишаше още душа, сега той диша въздух. Не само нашите представи са станали материалистични, самата действителност е изгубила своята душа.
към текста >>
Говорейки грубо можем да кажем: в третата следатлантска културна епоха чо
век
ът дишаше още душа, сега той диша въздух.
Като хора на настоящото ние не можем да постигнем това, като отново се връщаме към културата на Йога, тя е нещо минало. Защото, видите ли, самият процес на дишането се е изменил. Естествено Вие не можете да докажете това в клиниката. Обаче Третата следатлантска културна епоха насам процесът на дишането при човека е станал друг.
Говорейки грубо можем да кажем: в третата следатлантска културна епоха човекът дишаше още душа, сега той диша въздух.
Не само нашите представи са станали материалистични, самата действителност е изгубила своята душа.
към текста >>
Онова одушевяване на въздуха, което принадлежеше на чо
век
а, не съществува вече днес.
Онова одушевяване на въздуха, което принадлежеше на човека, не съществува вече днес.
И затова съществата, за които говорих вчера, бих могъл да ги нарека ариманически същества, могат да проникнат във въздуха и чрез въздуха в човека, и по този начин те достигат в човечеството, така както аз описах това вчера. И ние можем да ги прогоним само тогава, когато на мястото на упражненията Йога поставим това, което е правилно днес и което отговаря на днешното развитие на човека. На нас трябва да ни стане ясно, че към това правилно нещо трябва да се стремим. И ние можем да се стремим към него само тогава, когато осъзнаем една много по-тънко отношение на човека към външния свят, така щото по отношение на нашето етерно тяло става нещо, което трябва все повече и повече да дойде в нашето съзнание, подобно в нас пресния кислород и издишваме непотребния въглероден двуокис, така също съществува един подобен процес във всички наши сетивни възприятия. Да вземем един коренен случай.
към текста >>
И затова съществата, за които говорих вчера, бих могъл да ги нарека ариманически същества, могат да проникнат във въздуха и чрез въздуха в чо
век
а, и по този начин те достигат в човечеството, така както аз описах това вчера.
Онова одушевяване на въздуха, което принадлежеше на човека, не съществува вече днес.
И затова съществата, за които говорих вчера, бих могъл да ги нарека ариманически същества, могат да проникнат във въздуха и чрез въздуха в човека, и по този начин те достигат в човечеството, така както аз описах това вчера.
И ние можем да ги прогоним само тогава, когато на мястото на упражненията Йога поставим това, което е правилно днес и което отговаря на днешното развитие на човека. На нас трябва да ни стане ясно, че към това правилно нещо трябва да се стремим. И ние можем да се стремим към него само тогава, когато осъзнаем една много по-тънко отношение на човека към външния свят, така щото по отношение на нашето етерно тяло става нещо, което трябва все повече и повече да дойде в нашето съзнание, подобно в нас пресния кислород и издишваме непотребния въглероден двуокис, така също съществува един подобен процес във всички наши сетивни възприятия. Да вземем един коренен случай. Да предположим, че виждате един пламък, че гледате един пламък.
към текста >>
И ние можем да ги прогоним само тогава, когато на мястото на упражненията Йога поставим това, което е правилно днес и което отговаря на днешното развитие на чо
век
а.
Онова одушевяване на въздуха, което принадлежеше на човека, не съществува вече днес. И затова съществата, за които говорих вчера, бих могъл да ги нарека ариманически същества, могат да проникнат във въздуха и чрез въздуха в човека, и по този начин те достигат в човечеството, така както аз описах това вчера.
И ние можем да ги прогоним само тогава, когато на мястото на упражненията Йога поставим това, което е правилно днес и което отговаря на днешното развитие на човека.
На нас трябва да ни стане ясно, че към това правилно нещо трябва да се стремим. И ние можем да се стремим към него само тогава, когато осъзнаем една много по-тънко отношение на човека към външния свят, така щото по отношение на нашето етерно тяло става нещо, което трябва все повече и повече да дойде в нашето съзнание, подобно в нас пресния кислород и издишваме непотребния въглероден двуокис, така също съществува един подобен процес във всички наши сетивни възприятия. Да вземем един коренен случай. Да предположим, че виждате един пламък, че гледате един пламък. Тогава става нещо, което може да се сравни с вдишването, само че то е много по-тънко.
към текста >>
И ние можем да се стремим към него само тогава, когато осъзнаем една много по-тънко отношение на чо
век
а към външния свят, така щото по отношение на нашето етерно тяло става нещо, което трябва все повече и повече да дойде в нашето съзнание, подобно в нас пресния кислород и издишваме непотребния въглероден двуокис, така също съществува един подобен процес във всички наши сетивни възприятия.
Онова одушевяване на въздуха, което принадлежеше на човека, не съществува вече днес. И затова съществата, за които говорих вчера, бих могъл да ги нарека ариманически същества, могат да проникнат във въздуха и чрез въздуха в човека, и по този начин те достигат в човечеството, така както аз описах това вчера. И ние можем да ги прогоним само тогава, когато на мястото на упражненията Йога поставим това, което е правилно днес и което отговаря на днешното развитие на човека. На нас трябва да ни стане ясно, че към това правилно нещо трябва да се стремим.
И ние можем да се стремим към него само тогава, когато осъзнаем една много по-тънко отношение на човека към външния свят, така щото по отношение на нашето етерно тяло става нещо, което трябва все повече и повече да дойде в нашето съзнание, подобно в нас пресния кислород и издишваме непотребния въглероден двуокис, така също съществува един подобен процес във всички наши сетивни възприятия.
Да вземем един коренен случай. Да предположим, че виждате един пламък, че гледате един пламък. Тогава става нещо, което може да се сравни с вдишването, само че то е много по-тънко. След това затворете очите си. Във Вас остава едно копие, един последовен образ на пламъка, който даже постепенно се изменя, както Гьоте казва, отзвучава, замира.
към текста >>
Това е така, че можем да кажем: преди 3000 години чо
век
ът живееше в един вид нощна култура.
Това е така, че можем да кажем: преди 3000 години човекът живееше в един вид нощна култура.
Яхве се изявяваше чрез своите пророци от нощните сънища. Ние обаче трябва да развием тънкостите на нашето общуване със света така, че в нашето възприятие на света имаме само сетивни възприятия, а имаме също нещо духовно. Трябва да бъдем сигурни, че с всеки лъч на светилната, с всеки тон, с всяко усещане на топлината и тяхното отзвучаване влизаме в душевно взаимоотношение със света и това душевно взаимоотношение трябва да стане за нас нещо много важно. Но ние можем също да се подкрепяме, така че да се получи нещо такова с нас.
към текста >>
И много опити, които са били направени, за да стане човешкото мислене способно да разбере Тайната на Голгота, са се оказали вече като неподходящи, за да може чо
век
да се издигне до Тайната на Голгота.
В първата третина на тази епоха се падна Тайната на Голгота. Обаче онова, чрез което хората разбраха първо тази Тайна на Голгота, това бяха още отзвуци от стария начин на мислене, отзвуци на старата култура. Начинът за разбиране на Тайната на Голгота трябва да стане съвършено нов. Защото старият начин на разбиране Тайната на Голгота, както той съществуваше в миналото, е вече износен, изхабен. Той не може да проникне вече в дълбочините на Тайната на Голгота.
И много опити, които са били направени, за да стане човешкото мислене способно да разбере Тайната на Голгота, са се оказали вече като неподходящи, за да може човек да се издигне до Тайната на Голгота.
към текста >>
Защото когато чо
век
ът приемаше първоначално заедно с въздуха душевно естество, с което той самият беше първоначално сроден, както е писано в началото на Стария Завет: и бог вдъхна на чо
век
а диханието като жива душа чрез това вдишване на душевното естество той имаше възможност да добие едно съзнание за предсъществуването на душата, за съществуването на душата, преди тя да е слязла във физическото тяло чрез раждането, или чрез зачатието.
Видите ли, всички неща, които се явяват външно материално, имат също тяхната духовно-душевна страна. И всички неща, които се явяват духовно-душевно, имат тяхната външно материална страна. Фактът, че въздухът на земята е изгубил проникващото и изпълващото го душевно естество, имаше едно важно духовно въздействие в развитието на човечеството.
Защото когато човекът приемаше първоначално заедно с въздуха душевно естество, с което той самият беше първоначално сроден, както е писано в началото на Стария Завет: и бог вдъхна на човека диханието като жива душа чрез това вдишване на душевното естество той имаше възможност да добие едно съзнание за предсъществуването на душата, за съществуването на душата, преди тя да е слязла във физическото тяло чрез раждането, или чрез зачатието.
И в същия размер, в който процесът на дишането престана да бъде одушевен, човекът изгуби съзнанието за предсъществуването на душата. И даже още когато Аристотел се яви в тази Четвърта следатлантска епоха, нямаше вече никаква възможност да бъде прозряно предсъществуването на човешката душа с човешката способност за схващане на нещата. Не съществуваше вече никаква възможност за това.
към текста >>
И в същия размер, в който процесът на дишането престана да бъде одушевен, чо
век
ът изгуби съзнанието за предсъществуването на душата.
Видите ли, всички неща, които се явяват външно материално, имат също тяхната духовно-душевна страна. И всички неща, които се явяват духовно-душевно, имат тяхната външно материална страна. Фактът, че въздухът на земята е изгубил проникващото и изпълващото го душевно естество, имаше едно важно духовно въздействие в развитието на човечеството. Защото когато човекът приемаше първоначално заедно с въздуха душевно естество, с което той самият беше първоначално сроден, както е писано в началото на Стария Завет: и бог вдъхна на човека диханието като жива душа чрез това вдишване на душевното естество той имаше възможност да добие едно съзнание за предсъществуването на душата, за съществуването на душата, преди тя да е слязла във физическото тяло чрез раждането, или чрез зачатието.
И в същия размер, в който процесът на дишането престана да бъде одушевен, човекът изгуби съзнанието за предсъществуването на душата.
И даже още когато Аристотел се яви в тази Четвърта следатлантска епоха, нямаше вече никаква възможност да бъде прозряно предсъществуването на човешката душа с човешката способност за схващане на нещата. Не съществуваше вече никаква възможност за това.
към текста >>
Тогава ще имаме отново възможността, да схващаме първо по един тънък начин, колко чуден е всъщност този сетивен процес на чо
век
а в отношение с външния свят.
След това обаче тази способност за схващане се изгуби и догматиката се отдалечава все повече и повече от разбирането на Тайната на Голгота. Църквата забранява да се вярва в предсъществуването на душата не затова, че предсъществуването е несъединима с Тайната на Голгота, а защото чрез обездушевяването на въздуха човешката способност за разбиране престана да може да приема като сила в душата съзнанието за предсъществуването. От всичко това, което се превърна в съзнание на главата, изчезва съзнанието за предсъществуването на душата. Когато ще имаме отново одушевяването на нашите сетивни възприятия, на нашите усещания, тогава ще имаме отново една точка на кръстосването и в тази точка ще схванем човешката воля, която се струи нагоре от третия слой на съзнанието, така както Ви го охарактеризирах през тези дни. Тогава ще имаме едновременно нещо субективно-обективно, за което Гьоте копнееше така много.
Тогава ще имаме отново възможността, да схващаме първо по един тънък начин, колко чуден е всъщност този сетивен процес на човека в отношение с външния свят.
Всичко това са груби представи, когато се казва, че външният свят само действува върху нас и ние след това просто реагираме на това действие. Всичко, което се говори така в това отношение, представлява само недодялани представи. На против действителността е тази, че отвън навътре става един психически, един душевен процес, който бива обхванат, уловен от дълбоко подсъзнателния, вътрешен душевен процес, така щото тези процеси се обхващат един друг. Отвън действуват в нас мировите сили, от вътре действува навън човешката воля. И човешката воля се кръстосва с мировите мисли в тази точка на кръстосването, както в дишането са се кръстосва ли някога обективното със субективното.
към текста >>
Гьоте искаше да познае чистото явление, което той наричаше първично явление, при което той само съпоставяше онова, което във външния свят действува върху чо
век
а, в което не се примесва луциферическата мисъл, която идва от самата глава.
Към такива неща се стремеше Гьотевият светоглед.
Гьоте искаше да познае чистото явление, което той наричаше първично явление, при което той само съпоставяше онова, което във външния свят действува върху човека, в което не се примесва луциферическата мисъл, която идва от самата глава.
Тази мисъл трябваше да служи само за съпоставяне на явленията. Гьоте не се стремеше към природния закон, а към първичното явление. Това е важното при него. Но стигнем ли ние до това чисто явление, до това първично явление, тогава имаме във външния свят нещо, което ни дава възможност да доловим в гледането на външния свят също разгръщането на нашата воля. Тогава отново ще се издигнем до нещо обективно-субективно, каквото е притежавало например древното еврейско учение.
към текста >>
Когато заставам срещу един чо
век
и казвам: този чо
век
е казал това или онова, което може да бъде вярно или невярно тогава това е една преценка, едно морално или интелектуално действие във вътрешността.
Вие отпечатвате в мировия етер един образ, който чувствувате само като едно замиращо копие. Това не е само нещо субективно, то е един обективен процес. Тук имате обективното. Тук имате възможността да познаете, как нещо, което става вътре във Вас, е по един тънък начин същевременно един процес на света, ако само осъзнаете: когато гледам един пламък, след това затварям очите си, оставам го да отзвучи неговият образ също отзвучава, замира, когато затворите очите си, само че тогава не забелязвате това тогава това е нещо, което не става само вътре в мене, това е нещо, което става в света. Но това е така не само при пламъка.
Когато заставам срещу един човек и казвам: този човек е казал това или онова, което може да бъде вярно или невярно тогава това е една преценка, едно морално или интелектуално действие във вътрешността.
Това също отзвучава както пламъка. Това е един обективен процес на света. Когато мислите нещо добро за Вашите себеподобни: то отзвучава и е като един обективен процес в мировия етер; когато мислите нещо лошо, то отзвучава като един обективен процес. Вие не можете да затворите някак си във Вашата стаичка онова, което възприемате от света или съдите за него. Вие го вършите наистина привидно за Вашето схващане в себе си, но то е същевременно един обективен процес на света.
към текста >>
Както Третата следатлантска епоха имаше съзнанието, че процесът на дишането е същевременно нещо, което става в чо
век
а и което е един обективен процес, така в бъдеще човечеството трябва да развие съзнанието, че душевното, за което говорих, е същевременно един обективен процес на света.
Това също отзвучава както пламъка. Това е един обективен процес на света. Когато мислите нещо добро за Вашите себеподобни: то отзвучава и е като един обективен процес в мировия етер; когато мислите нещо лошо, то отзвучава като един обективен процес. Вие не можете да затворите някак си във Вашата стаичка онова, което възприемате от света или съдите за него. Вие го вършите наистина привидно за Вашето схващане в себе си, но то е същевременно един обективен процес на света.
Както Третата следатлантска епоха имаше съзнанието, че процесът на дишането е същевременно нещо, което става в човека и което е един обективен процес, така в бъдеще човечеството трябва да развие съзнанието, че душевното, за което говорих, е същевременно един обективен процес на света.
към текста >>
Това изменение на съзнанието е нещо, което изисква, щото в човешкото душевно настроение да намери място една по-голяма сила, отколкото тази, с която чо
век
ът е свикнал днес.
Това изменение на съзнанието е нещо, което изисква, щото в човешкото душевно настроение да намери място една по-голяма сила, отколкото тази, с която човекът е свикнал днес.
Това е приемането на културата на Михаел в себе си: да се проникнем с това съзнание. Ако приемем светлината като общия представител на сетивното възприятие, ние трябва да се издигнем до там, да мислим светлината одушевена, както за хората от 2-то, от 3-то хилядолетие преди Христа беше нещо самопонятно, да мислят въздуха одушевен, защото той беше действително такъв. Ние трябва основно да отвикнем да виждаме в светлината онова, което материалистичната епоха е свикнала да вижда в светлината. Трябва основно да отвикнем да вярваме, че от Слънцето се излъчват само онези трептения, за които ни говори нашата физика и общото съзнание на човечеството. Трябва да бъдем наясно върху това, че душата прониква през мировото пространство върху трептенията на светлината.
към текста >>
Във времето, което е предхождало нашата епоха същото нещо е идвало до чо
век
а чрез въздуха, същото нещо, което сега ни идва чрез светлината.
Ако приемем светлината като общия представител на сетивното възприятие, ние трябва да се издигнем до там, да мислим светлината одушевена, както за хората от 2-то, от 3-то хилядолетие преди Христа беше нещо самопонятно, да мислят въздуха одушевен, защото той беше действително такъв. Ние трябва основно да отвикнем да виждаме в светлината онова, което материалистичната епоха е свикнала да вижда в светлината. Трябва основно да отвикнем да вярваме, че от Слънцето се излъчват само онези трептения, за които ни говори нашата физика и общото съзнание на човечеството. Трябва да бъдем наясно върху това, че душата прониква през мировото пространство върху трептенията на светлината. И същевременно трябва да разберем, че това не е било така във времето, което е предхождало нашата епоха.
Във времето, което е предхождало нашата епоха същото нещо е идвало до човека чрез въздуха, същото нещо, което сега ни идва чрез светлината.
Видите ли, това е една обектив на разлика в процеса на земното развитие. И когато мислим в голям мащаб, ние можем да кажем: въздушен душевен процес, светлинен душевен процес. Ето това е, което можем да наблюдаваме в развитието на Земята. И в средата се пада Тайната на Голгота, означавайки прехода от едното към другото.
към текста >>
За настоящето и за бъдещето на чо
век
а не е достатъчно да говорим в абстракции разказвайки небивалици за духовното, да изпадаме в някакъв мъглив пантеизъм или нещо подобно, а се касае за това, да започнем да познаваме онова, което днешното човечество чувствува всъщност като един материален процес, също в негова та одушевеност.
За настоящето и за бъдещето на човека не е достатъчно да говорим в абстракции разказвайки небивалици за духовното, да изпадаме в някакъв мъглив пантеизъм или нещо подобно, а се касае за това, да започнем да познаваме онова, което днешното човечество чувствува всъщност като един материален процес, също в негова та одушевеност.
към текста >>
В тази атмосфера имаше душа, която принадлежеше към душевното естество на чо
век
а.
Касае се за това, да започнем да се учим да казваме: съществувало е едно време преди Тайната на Голгота, когато Земята е имала една особена атмосфера.
В тази атмосфера имаше душа, която принадлежеше към душевното естество на човека.
Сега Земята има една атмосфера, която е опразнена от душевното, което принадлежи към душевното на човека. В замяна на това в светлината, която ни обгръща от сутрин до вечер, е проникнало същото душевно естество, което по-рано се намираше във въздуха. Фактът, че Христос се съедини със Земята, това даде възможност да настъпи тази промяна. Така щото въздухът и светлината са се изменили също и духовно-душевно в течение на Земното развитие.
към текста >>
Сега Земята има една атмосфера, която е опразнена от душевното, което принадлежи към душевното на чо
век
а.
Касае се за това, да започнем да се учим да казваме: съществувало е едно време преди Тайната на Голгота, когато Земята е имала една особена атмосфера. В тази атмосфера имаше душа, която принадлежеше към душевното естество на човека.
Сега Земята има една атмосфера, която е опразнена от душевното, което принадлежи към душевното на човека.
В замяна на това в светлината, която ни обгръща от сутрин до вечер, е проникнало същото душевно естество, което по-рано се намираше във въздуха. Фактът, че Христос се съедини със Земята, това даде възможност да настъпи тази промяна. Така щото въздухът и светлината са се изменили също и духовно-душевно в течение на Земното развитие.
към текста >>
Когато ще имаме това, тогава едвам ще можем отново да добием също действително едно познание на самия чо
век
.
Да се научим да познаваме онова, което е външно материално, като духовно-душевно, ето това е важно. Една действителна Духовна Наука не ще даде нещо подобно, каквото дават днешни те хора, като от една страна описват чисто материалното съществуване, как то е станало навик днес, а след това да, като една декорация наред с това казват: обаче в това материалното има навсякъде нещо духовно! Да, в това отношение хората са твърде чудни, в това отношение те искат днес да се оттеглят напълно в абстрактното. Обаче онова, което е необходимо, е това: в бъдеще не трябва да различаваме по абстрактен начин нещо материално и нещо духовно, а да търсим духовното в самото материално. Да можем да описваме материалното като нещо духовно, да можем същевременно да го опишем като нещо духовно и да познаем в духовното прехода в материалното, начина на действие в материалното.
Когато ще имаме това, тогава едвам ще можем отново да добием също действително едно познание на самия човек.
"Кръвта е един твърде особен сок", обаче това, за което днес се говори във физиологията, то съвсем не е един напълно особен сок, то е направо един сок, химическия състав на който хората се опитват да дадат също така, как то някой друг материален състав. това не е нищо особено. Обаче когато добием първо изходната точка, да можем да разберем правилно метаморфозата на въздуха и светлината душевно, тогава ще можем постепенно да се издигнем до там, да разбираме отново също самия човек духовно-душевно във всички негови отделни членове, тогава не ще имаме абстрактната материя и абстрактен дух, а дух, душа и тяло действуващи едни в други. Това да ще бъде култура на Михаел.
към текста >>
Обаче когато добием първо изходната точка, да можем да разберем правилно метаморфозата на въздуха и светлината душевно, тогава ще можем постепенно да се издигнем до там, да разбираме отново също самия чо
век
духовно-душевно във всички негови отделни членове, тогава не ще имаме абстрактната материя и абстрактен дух, а дух, душа и тяло действуващи едни в други.
Обаче онова, което е необходимо, е това: в бъдеще не трябва да различаваме по абстрактен начин нещо материално и нещо духовно, а да търсим духовното в самото материално. Да можем да описваме материалното като нещо духовно, да можем същевременно да го опишем като нещо духовно и да познаем в духовното прехода в материалното, начина на действие в материалното. Когато ще имаме това, тогава едвам ще можем отново да добием също действително едно познание на самия човек. "Кръвта е един твърде особен сок", обаче това, за което днес се говори във физиологията, то съвсем не е един напълно особен сок, то е направо един сок, химическия състав на който хората се опитват да дадат също така, как то някой друг материален състав. това не е нищо особено.
Обаче когато добием първо изходната точка, да можем да разберем правилно метаморфозата на въздуха и светлината душевно, тогава ще можем постепенно да се издигнем до там, да разбираме отново също самия човек духовно-душевно във всички негови отделни членове, тогава не ще имаме абстрактната материя и абстрактен дух, а дух, душа и тяло действуващи едни в други.
Това да ще бъде култура на Михаел.
към текста >>
И тя не трябва да се взема лекомислено именно тогава, когато чо
век
съвсем не я приема на драго сърце.
Обаче когато борбата е наложена, тя също не може да бъде избягната. И днешното свещеничество не е никак склонно, да остави да проникне в човечеството онова, което трябва да дойде в него: истините на Духовната наука. Може също да се предвиди, че необходима та борба против нещо такова, което аз неотдавна Ви изнесох, е всъщност гротескна, а именно: казва се, че католиците трябва да се информират върху антропософски ориентираната Духовна наука от книгите, които пишат против нея, защото моите собствени книги са абсолютно забранени от папата. Това никак не е смешно, а е един дълбок сериозен въпрос! Една борба, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава борба не трябва да се вземе лекомислено.
И тя не трябва да се взема лекомислено именно тогава, когато човек съвсем не я приема на драго сърце.
Защото видите ли, да вземем примера с католическата църква. С евангелската църква работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение наредби. Достатъчно е само човек да разбере онова, което свещеникът облича, когато чете литургията, достатъчно е човек да разбере всяка отделна част на литургическата дреха, всеки отделен акт на литургията, тогава той ще види, че това са прадревни свещени, заслужаващи уважение устройства и наредби, наредби, които са даже по-стари от Християнството, защото жертвоприношението е само един изменен в християнски смисъл прадревен култ на мистериите. В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща. То е наистина нещо, което трябва да бъде добре проучено, което да бъде добре проникнато.
към текста >>
Достатъчно е само чо
век
да разбере онова, което свещеникът облича, когато чете литургията, достатъчно е чо
век
да разбере всяка отделна част на литургическата дреха, всеки отделен акт на литургията, тогава той ще види, че това са прадревни свещени, заслужаващи уважение устройства и наредби, наредби, които са даже по-стари от Християнството, защото жертвоприношението е само един изменен в християнски смисъл прадревен култ на мистериите.
Това никак не е смешно, а е един дълбок сериозен въпрос! Една борба, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава борба не трябва да се вземе лекомислено. И тя не трябва да се взема лекомислено именно тогава, когато човек съвсем не я приема на драго сърце. Защото видите ли, да вземем примера с католическата църква. С евангелската църква работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение наредби.
Достатъчно е само човек да разбере онова, което свещеникът облича, когато чете литургията, достатъчно е човек да разбере всяка отделна част на литургическата дреха, всеки отделен акт на литургията, тогава той ще види, че това са прадревни свещени, заслужаващи уважение устройства и наредби, наредби, които са даже по-стари от Християнството, защото жертвоприношението е само един изменен в християнски смисъл прадревен култ на мистериите.
В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща. То е наистина нещо, което трябва да бъде добре проучено, което да бъде добре проникнато. И онова, което се вестява от тази страна, е едвам началото. И не е времето, да спим по отношение на него, а да изострим напълно погледа за това. Нали, ние можахме дълго време, в течение на две десетилетия, през които Антропософското Движение се развиваше в средна Европа, да търпим сектантската заспалост, с която така трудно водихме борба в нашите собствени кръгове и която се крие още така дълбоко в сърцата на хората, които се намират в Антропософското Движение.
към текста >>
В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно чо
век
има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща.
Една борба, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава борба не трябва да се вземе лекомислено. И тя не трябва да се взема лекомислено именно тогава, когато човек съвсем не я приема на драго сърце. Защото видите ли, да вземем примера с католическата църква. С евангелската църква работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение наредби. Достатъчно е само човек да разбере онова, което свещеникът облича, когато чете литургията, достатъчно е човек да разбере всяка отделна част на литургическата дреха, всеки отделен акт на литургията, тогава той ще види, че това са прадревни свещени, заслужаващи уважение устройства и наредби, наредби, които са даже по-стари от Християнството, защото жертвоприношението е само един изменен в християнски смисъл прадревен култ на мистериите.
В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща.
То е наистина нещо, което трябва да бъде добре проучено, което да бъде добре проникнато. И онова, което се вестява от тази страна, е едвам началото. И не е времето, да спим по отношение на него, а да изострим напълно погледа за това. Нали, ние можахме дълго време, в течение на две десетилетия, през които Антропософското Движение се развиваше в средна Европа, да търпим сектантската заспалост, с която така трудно водихме борба в нашите собствени кръгове и която се крие още така дълбоко в сърцата на хората, които се намират в Антропософското Движение. Обаче мина времето, когато можахме да позволим да се проявява спящото сектантство.
към текста >>
19.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при чо
век
а представлява всъщност истинското духовно естество на чо
век
а, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците.
Вие чухте в различните разглеждания, как за едно действително познание на човешкото същество е необходимо, да бъде действително проследено делението на това човешко същество на три члена, на три части. Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците. При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището.
Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците.
Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите. Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот. Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства.
към текста >>
Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот чо
век
ът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите.
Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците. При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището. Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците. Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята.
Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите.
Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот. Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства. И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня. Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот.
към текста >>
Вие знае те, че общият живот на чо
век
а протича така, че можем да разделим този цялостен живот на чо
век
а в приблизително 7 периода.
Това значи: онова, което имаме чрез нашия живот на представите, чрез нашия живот на главата, това са процеси, които стават относително вътре в нас. Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света. А това значи: когато чувствувате нещо, това без съмнение едно изживяване вътре във вас, но същевременно то е нещо, което става в света, което има значение в света. И именно извънредно интересно е да бъде проследено, какви процеси на света лежат на основата на нашия чувствен живот. Да предположим, че изживявате нещо, което засяга извънредно силно Вашите чувства, едно събитие, което Ви възбужда радостно или тъжно.
Вие знае те, че общият живот на човека протича така, че можем да разделим този цялостен живот на човека в приблизително 7 периода.
Първият период протича приблизително от раждането до смяната на зъбите /до към 7-та година/, Вторият период отива до половата зрялост, Третият до 21 години /до началото на 21-та година/, всичко това е приблизително и така върви животът по-нататък. Това е едно деление на хода на човешкия живот.
към текста >>
Защото това, което става с душевно-телесното естество на чо
век
а около 21-та година, за онзи, който може да го наблюдава, то е също така ясно възприемаемо, както например половата зрялост е възприемаема за обикновената физиология.
Когато обгърнем с поглед това деление, ние стигаме до възлови точки на човешкото развитие, които в началото на човешкия земен живот са изразени съвсем ясно в смяната на зъбите, половата зрялост, които след това се забулват повече или по-малко, обаче за този, който може да ги наблюдава, са още много ясни и по-късно.
Защото това, което става с душевно-телесното естество на човека около 21-та година, за онзи, който може да го наблюдава, то е също така ясно възприемаемо, както например половата зрялост е възприемаема за обикновената физиология.
Но обикновеното бива по-малко наблюдавано. Но с това ние имаме едно повече общо разчленение на хода на човешкия живот. Когато обаче настъпва нещо такова, както аз казах, някое важно събитие, например смяната на зъбите и половата зрялост, която действува много възбуждащо в сферата на чувствата, тогава става нещо твърде особено, което понеже днес е наблюдавано само грубо обикновено на се забелязва в действителността. Но това събитие все пак става. Така да се каже впечатление то е налице, чувствено впечатление, тогава, независимо от това, което става във Вашето съзнание, във Вашия душевен живот, става нещо в обективния свят.
към текста >>
Кой ли не е изпитвал още, че при някой чо
век
, когато добре познава, може би внезапно настъпва едно лошо настроение, без да се знае, от къде идва то.
Кой ли не е изпитвал още, че при някой човек, когато добре познава, може би внезапно настъпва едно лошо настроение, без да се знае, от къде идва то.
От най-високото добро настроение, човекът преминава внезапно, без видима външна причина, в най-лошо настроение. Ако действително бъдат проследени нещата и можем да имаме едно око, можем да имаме едно душевно око за особеното поведение на един човек, когато имен но можем да чувствуваме, какво казва между думите един такъв човек, или какво казва той в самите думи, тогава можем да стигнем до едно такова минало, чувствено възбуждащо го събитие както аз го охарактеризирах. И през цялото промеждутъчно време в света е станало нещо, което не би станало, ако човекът не би имал посоченото чувствено възбуждане. Обаче цялото е един процес, който освен това, че човекът го изживява, става също още обективно вън от човека. Вие виждате, колко много случаи са налице, които съществуват в света и които показват, че тези неща са произведени от това, което самият човек изживява в своите чувства, и които са просто обективни процеси на света.
към текста >>
От най-високото добро настроение, чо
век
ът преминава внезапно, без видима външна причина, в най-лошо настроение.
Кой ли не е изпитвал още, че при някой човек, когато добре познава, може би внезапно настъпва едно лошо настроение, без да се знае, от къде идва то.
От най-високото добро настроение, човекът преминава внезапно, без видима външна причина, в най-лошо настроение.
Ако действително бъдат проследени нещата и можем да имаме едно око, можем да имаме едно душевно око за особеното поведение на един човек, когато имен но можем да чувствуваме, какво казва между думите един такъв човек, или какво казва той в самите думи, тогава можем да стигнем до едно такова минало, чувствено възбуждащо го събитие както аз го охарактеризирах. И през цялото промеждутъчно време в света е станало нещо, което не би станало, ако човекът не би имал посоченото чувствено възбуждане. Обаче цялото е един процес, който освен това, че човекът го изживява, става също още обективно вън от човека. Вие виждате, колко много случаи са налице, които съществуват в света и които показват, че тези неща са произведени от това, което самият човек изживява в своите чувства, и които са просто обективни процеси на света.
към текста >>
Ако действително бъдат проследени нещата и можем да имаме едно око, можем да имаме едно душевно око за особеното поведение на един чо
век
, когато имен но можем да чувствуваме, какво казва между думите един такъв чо
век
, или какво казва той в самите думи, тогава можем да стигнем до едно такова минало, чувствено възбуждащо го събитие както аз го охарактеризирах.
Кой ли не е изпитвал още, че при някой човек, когато добре познава, може би внезапно настъпва едно лошо настроение, без да се знае, от къде идва то. От най-високото добро настроение, човекът преминава внезапно, без видима външна причина, в най-лошо настроение.
Ако действително бъдат проследени нещата и можем да имаме едно око, можем да имаме едно душевно око за особеното поведение на един човек, когато имен но можем да чувствуваме, какво казва между думите един такъв човек, или какво казва той в самите думи, тогава можем да стигнем до едно такова минало, чувствено възбуждащо го събитие както аз го охарактеризирах.
И през цялото промеждутъчно време в света е станало нещо, което не би станало, ако човекът не би имал посоченото чувствено възбуждане. Обаче цялото е един процес, който освен това, че човекът го изживява, става също още обективно вън от човека. Вие виждате, колко много случаи са налице, които съществуват в света и които показват, че тези неща са произведени от това, което самият човек изживява в своите чувства, и които са просто обективни процеси на света.
към текста >>
И през цялото промеждутъчно време в света е станало нещо, което не би станало, ако чо
век
ът не би имал посоченото чувствено възбуждане.
Кой ли не е изпитвал още, че при някой човек, когато добре познава, може би внезапно настъпва едно лошо настроение, без да се знае, от къде идва то. От най-високото добро настроение, човекът преминава внезапно, без видима външна причина, в най-лошо настроение. Ако действително бъдат проследени нещата и можем да имаме едно око, можем да имаме едно душевно око за особеното поведение на един човек, когато имен но можем да чувствуваме, какво казва между думите един такъв човек, или какво казва той в самите думи, тогава можем да стигнем до едно такова минало, чувствено възбуждащо го събитие както аз го охарактеризирах.
И през цялото промеждутъчно време в света е станало нещо, което не би станало, ако човекът не би имал посоченото чувствено възбуждане.
Обаче цялото е един процес, който освен това, че човекът го изживява, става също още обективно вън от човека. Вие виждате, колко много случаи са налице, които съществуват в света и които показват, че тези неща са произведени от това, което самият човек изживява в своите чувства, и които са просто обективни процеси на света.
към текста >>
Обаче цялото е един процес, който освен това, че чо
век
ът го изживява, става също още обективно вън от чо
век
а.
Кой ли не е изпитвал още, че при някой човек, когато добре познава, може би внезапно настъпва едно лошо настроение, без да се знае, от къде идва то. От най-високото добро настроение, човекът преминава внезапно, без видима външна причина, в най-лошо настроение. Ако действително бъдат проследени нещата и можем да имаме едно око, можем да имаме едно душевно око за особеното поведение на един човек, когато имен но можем да чувствуваме, какво казва между думите един такъв човек, или какво казва той в самите думи, тогава можем да стигнем до едно такова минало, чувствено възбуждащо го събитие както аз го охарактеризирах. И през цялото промеждутъчно време в света е станало нещо, което не би станало, ако човекът не би имал посоченото чувствено възбуждане.
Обаче цялото е един процес, който освен това, че човекът го изживява, става също още обективно вън от човека.
Вие виждате, колко много случаи са налице, които съществуват в света и които показват, че тези неща са произведени от това, което самият човек изживява в своите чувства, и които са просто обективни процеси на света.
към текста >>
Вие виждате, колко много случаи са налице, които съществуват в света и които показват, че тези неща са произведени от това, което самият чо
век
изживява в своите чувства, и които са просто обективни процеси на света.
Кой ли не е изпитвал още, че при някой човек, когато добре познава, може би внезапно настъпва едно лошо настроение, без да се знае, от къде идва то. От най-високото добро настроение, човекът преминава внезапно, без видима външна причина, в най-лошо настроение. Ако действително бъдат проследени нещата и можем да имаме едно око, можем да имаме едно душевно око за особеното поведение на един човек, когато имен но можем да чувствуваме, какво казва между думите един такъв човек, или какво казва той в самите думи, тогава можем да стигнем до едно такова минало, чувствено възбуждащо го събитие както аз го охарактеризирах. И през цялото промеждутъчно време в света е станало нещо, което не би станало, ако човекът не би имал посоченото чувствено възбуждане. Обаче цялото е един процес, който освен това, че човекът го изживява, става също още обективно вън от човека.
Вие виждате, колко много случаи са налице, които съществуват в света и които показват, че тези неща са произведени от това, което самият човек изживява в своите чувства, и които са просто обективни процеси на света.
към текста >>
В тези обективни процеси на света се примесва онова, което става между елементалните същества, също и между такива елементални съще-ства, каквито аз охарактеризирах в изнесените тук сказки, вън от чо
век
а.
В тези обективни процеси на света се примесва онова, което става между елементалните същества, също и между такива елементални съще-ства, каквито аз охарактеризирах в изнесените тук сказки, вън от човека.
Аз ги свързах в едно друго отношение с дихателния, с ритмическия процес, с ритмическата система. Тук Вие ги виждате да действуват съвместно с ритмическата система по околен път чрез чувствените възбуди. Тези неща ни заставят, когато правилно ги разберем, да кажем: човекът постоянно създава около себе си като една истинска голяма аура. Обаче в това, което той изпуска като вълни, в него се примесват елементални същества, които според това, какъв е човекът, могат да влияят върху това, което се връща отново при него. Представете си само, че положението е такова: имате една възбуда; вие излъчвате навън тази бъзбуда.
към текста >>
Тези неща ни заставят, когато правилно ги разберем, да кажем: чо
век
ът постоянно създава около себе си като една истинска голяма аура.
В тези обективни процеси на света се примесва онова, което става между елементалните същества, също и между такива елементални съще-ства, каквито аз охарактеризирах в изнесените тук сказки, вън от човека. Аз ги свързах в едно друго отношение с дихателния, с ритмическия процес, с ритмическата система. Тук Вие ги виждате да действуват съвместно с ритмическата система по околен път чрез чувствените възбуди.
Тези неща ни заставят, когато правилно ги разберем, да кажем: човекът постоянно създава около себе си като една истинска голяма аура.
Обаче в това, което той изпуска като вълни, в него се примесват елементални същества, които според това, какъв е човекът, могат да влияят върху това, което се връща отново при него. Представете си само, че положението е такова: имате една възбуда; вие излъчвате навън тази бъзбуда. Когато отново се връща при Вас, тя не е не повлияна, а в промеждутъчното време елементални същества са се занимавали с тази възбуда. И когато след това тази възбуда действува обратно върху човека, заедно с нея Вие получавате също действието на елементалните същества. Чрез това, което човекът разпростира около себе си като една духовна атмосфера, той влиза във взаимодействие с елементални същества.
към текста >>
Обаче в това, което той изпуска като вълни, в него се примесват елементални същества, които според това, какъв е чо
век
ът, могат да влияят върху това, което се връща отново при него.
В тези обективни процеси на света се примесва онова, което става между елементалните същества, също и между такива елементални съще-ства, каквито аз охарактеризирах в изнесените тук сказки, вън от човека. Аз ги свързах в едно друго отношение с дихателния, с ритмическия процес, с ритмическата система. Тук Вие ги виждате да действуват съвместно с ритмическата система по околен път чрез чувствените възбуди. Тези неща ни заставят, когато правилно ги разберем, да кажем: човекът постоянно създава около себе си като една истинска голяма аура.
Обаче в това, което той изпуска като вълни, в него се примесват елементални същества, които според това, какъв е човекът, могат да влияят върху това, което се връща отново при него.
Представете си само, че положението е такова: имате една възбуда; вие излъчвате навън тази бъзбуда. Когато отново се връща при Вас, тя не е не повлияна, а в промеждутъчното време елементални същества са се занимавали с тази възбуда. И когато след това тази възбуда действува обратно върху човека, заедно с нея Вие получавате също действието на елементалните същества. Чрез това, което човекът разпростира около себе си като една духовна атмосфера, той влиза във взаимодействие с елементални същества. Всичко онова, което става съдбовно за човека в течение на неговия живот, е свързано с тези неща.
към текста >>
И когато след това тази възбуда действува обратно върху чо
век
а, заедно с нея Вие получавате също действието на елементалните същества.
Тук Вие ги виждате да действуват съвместно с ритмическата система по околен път чрез чувствените възбуди. Тези неща ни заставят, когато правилно ги разберем, да кажем: човекът постоянно създава около себе си като една истинска голяма аура. Обаче в това, което той изпуска като вълни, в него се примесват елементални същества, които според това, какъв е човекът, могат да влияят върху това, което се връща отново при него. Представете си само, че положението е такова: имате една възбуда; вие излъчвате навън тази бъзбуда. Когато отново се връща при Вас, тя не е не повлияна, а в промеждутъчното време елементални същества са се занимавали с тази възбуда.
И когато след това тази възбуда действува обратно върху човека, заедно с нея Вие получавате също действието на елементалните същества.
Чрез това, което човекът разпростира около себе си като една духовна атмосфера, той влиза във взаимодействие с елементални същества. Всичко онова, което става съдбовно за човека в течение на неговия живот, е свързано с тези неща. Ние имаме също в течение на нашия живот един вид изпълнение на съдбата. Нали, когато днес изживяваме нещо, това има значение и за по-късно. Този е обаче пътят, чрез който нашата съдба фактически се изгражда.
към текста >>
Чрез това, което чо
век
ът разпростира около себе си като една духовна атмосфера, той влиза във взаимодействие с елементални същества.
Тези неща ни заставят, когато правилно ги разберем, да кажем: човекът постоянно създава около себе си като една истинска голяма аура. Обаче в това, което той изпуска като вълни, в него се примесват елементални същества, които според това, какъв е човекът, могат да влияят върху това, което се връща отново при него. Представете си само, че положението е такова: имате една възбуда; вие излъчвате навън тази бъзбуда. Когато отново се връща при Вас, тя не е не повлияна, а в промеждутъчното време елементални същества са се занимавали с тази възбуда. И когато след това тази възбуда действува обратно върху човека, заедно с нея Вие получавате също действието на елементалните същества.
Чрез това, което човекът разпростира около себе си като една духовна атмосфера, той влиза във взаимодействие с елементални същества.
Всичко онова, което става съдбовно за човека в течение на неговия живот, е свързано с тези неща. Ние имаме също в течение на нашия живот един вид изпълнение на съдбата. Нали, когато днес изживяваме нещо, това има значение и за по-късно. Този е обаче пътят, чрез който нашата съдба фактически се изгражда. И в изграждането на нашата съдба действуват заедно такива елементални същества, които се чувствуват привлечени към нас чрез нашата собствена при рода.
към текста >>
Всичко онова, което става съдбовно за чо
век
а в течение на неговия живот, е свързано с тези неща.
Обаче в това, което той изпуска като вълни, в него се примесват елементални същества, които според това, какъв е човекът, могат да влияят върху това, което се връща отново при него. Представете си само, че положението е такова: имате една възбуда; вие излъчвате навън тази бъзбуда. Когато отново се връща при Вас, тя не е не повлияна, а в промеждутъчното време елементални същества са се занимавали с тази възбуда. И когато след това тази възбуда действува обратно върху човека, заедно с нея Вие получавате също действието на елементалните същества. Чрез това, което човекът разпростира около себе си като една духовна атмосфера, той влиза във взаимодействие с елементални същества.
Всичко онова, което става съдбовно за човека в течение на неговия живот, е свързано с тези неща.
Ние имаме също в течение на нашия живот един вид изпълнение на съдбата. Нали, когато днес изживяваме нещо, това има значение и за по-късно. Този е обаче пътят, чрез който нашата съдба фактически се изгражда. И в изграждането на нашата съдба действуват заедно такива елементални същества, които се чувствуват привлечени към нас чрез нашата собствена при рода. Там се чувствуват те привлечени, там действуват те съвместно върху нас.
към текста >>
Вие поглеждате тук в едно взаимодействие между чо
век
а и заобикалящия го свят и виждате така да се каже действието на духовни сили в заобикалящия свят.
Вие поглеждате тук в едно взаимодействие между човека и заобикалящия го свят и виждате така да се каже действието на духовни сили в заобикалящия свят.
Когато проследим това действие, тогава се изясня ват много неща, които стават съдбоносни за човека. Вникването с поглед в тези отношения е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само преданията на миналите времена, през които човекът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съзнанието отколкото е случаят днес. Вие ще намерите тези предания много хубаво изразени в онези поетически съчинения на миналите времена, в които нещо съдбоносно за човека е свързано с намесата на елементални същества. И действително едно от най-красивите стихотворения, които са ни били запазени, в които се говори за такива съдбоносна намеса на елементални същества в заобикалящия ни свят, е онова, което сега често пъти гледате в евритмично представяне. Вие виждате, как в това стихотворение се намесват съдбоносно в живота на човека елементалните същества от царството на самовилите.
към текста >>
Когато проследим това действие, тогава се изясня ват много неща, които стават съдбоносни за чо
век
а.
Вие поглеждате тук в едно взаимодействие между човека и заобикалящия го свят и виждате така да се каже действието на духовни сили в заобикалящия свят.
Когато проследим това действие, тогава се изясня ват много неща, които стават съдбоносни за човека.
Вникването с поглед в тези отношения е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само преданията на миналите времена, през които човекът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съзнанието отколкото е случаят днес. Вие ще намерите тези предания много хубаво изразени в онези поетически съчинения на миналите времена, в които нещо съдбоносно за човека е свързано с намесата на елементални същества. И действително едно от най-красивите стихотворения, които са ни били запазени, в които се говори за такива съдбоносна намеса на елементални същества в заобикалящия ни свят, е онова, което сега често пъти гледате в евритмично представяне. Вие виждате, как в това стихотворение се намесват съдбоносно в живота на човека елементалните същества от царството на самовилите. Вече знаете, че това стихотворение се нарича:
към текста >>
Вникването с поглед в тези отношения е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само преданията на миналите времена, през които чо
век
ът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съзнанието отколкото е случаят днес.
Вие поглеждате тук в едно взаимодействие между човека и заобикалящия го свят и виждате така да се каже действието на духовни сили в заобикалящия свят. Когато проследим това действие, тогава се изясня ват много неща, които стават съдбоносни за човека.
Вникването с поглед в тези отношения е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само преданията на миналите времена, през които човекът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съзнанието отколкото е случаят днес.
Вие ще намерите тези предания много хубаво изразени в онези поетически съчинения на миналите времена, в които нещо съдбоносно за човека е свързано с намесата на елементални същества. И действително едно от най-красивите стихотворения, които са ни били запазени, в които се говори за такива съдбоносна намеса на елементални същества в заобикалящия ни свят, е онова, което сега често пъти гледате в евритмично представяне. Вие виждате, как в това стихотворение се намесват съдбоносно в живота на човека елементалните същества от царството на самовилите. Вече знаете, че това стихотворение се нарича:
към текста >>
Вие ще намерите тези предания много хубаво изразени в онези поетически съчинения на миналите времена, в които нещо съдбоносно за чо
век
а е свързано с намесата на елементални същества.
Вие поглеждате тук в едно взаимодействие между човека и заобикалящия го свят и виждате така да се каже действието на духовни сили в заобикалящия свят. Когато проследим това действие, тогава се изясня ват много неща, които стават съдбоносни за човека. Вникването с поглед в тези отношения е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само преданията на миналите времена, през които човекът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съзнанието отколкото е случаят днес.
Вие ще намерите тези предания много хубаво изразени в онези поетически съчинения на миналите времена, в които нещо съдбоносно за човека е свързано с намесата на елементални същества.
И действително едно от най-красивите стихотворения, които са ни били запазени, в които се говори за такива съдбоносна намеса на елементални същества в заобикалящия ни свят, е онова, което сега често пъти гледате в евритмично представяне. Вие виждате, как в това стихотворение се намесват съдбоносно в живота на човека елементалните същества от царството на самовилите. Вече знаете, че това стихотворение се нарича:
към текста >>
Вие виждате, как в това стихотворение се намесват съдбоносно в живота на чо
век
а елементалните същества от царството на самовилите.
Вие поглеждате тук в едно взаимодействие между човека и заобикалящия го свят и виждате така да се каже действието на духовни сили в заобикалящия свят. Когато проследим това действие, тогава се изясня ват много неща, които стават съдбоносни за човека. Вникването с поглед в тези отношения е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само преданията на миналите времена, през които човекът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съзнанието отколкото е случаят днес. Вие ще намерите тези предания много хубаво изразени в онези поетически съчинения на миналите времена, в които нещо съдбоносно за човека е свързано с намесата на елементални същества. И действително едно от най-красивите стихотворения, които са ни били запазени, в които се говори за такива съдбоносна намеса на елементални същества в заобикалящия ни свят, е онова, което сега често пъти гледате в евритмично представяне.
Вие виждате, как в това стихотворение се намесват съдбоносно в живота на човека елементалните същества от царството на самовилите.
Вече знаете, че това стихотворение се нарича:
към текста >>
Тук имате действието на света на елементалните същества в съдбата на чо
век
а, доколкото тази съдба се изразява след това в съдбовното явление: болестта и смъртта.
Тук имате действието на света на елементалните същества в съдбата на човека, доколкото тази съдба се изразява след това в съдбовното явление: болестта и смъртта.
към текста >>
Това, върху което искам да обърна Вашето внимание, е именно отговарящото на фактите поетическо предаване на това, което става около чо
век
а в един такъв съдбоносен час, и което винаги става около чо
век
а, изпъква обаче особено силно в онези връзки, които могат да бъдат доловени при периодичното завръщане на възбуждащите сферата на чувствата събития.
Това, върху което искам да обърна Вашето внимание, е именно отговарящото на фактите поетическо предаване на това, което става около човека в един такъв съдбоносен час, и което винаги става около човека, изпъква обаче особено силно в онези връзки, които могат да бъдат доловени при периодичното завръщане на възбуждащите сферата на чувствата събития.
Защото те се връщат винаги така, че се намесват в нашата съдба, но не напълно неизменени, а след като са минали през онова, което такива елементални същества са извършили с тях. Също така, както живеем във външния физически въздух, както живеем под резултатите на минералното, растителното и животинското царства, така живеем и с нашите първо подсъзнателни части на човека, с нашата ритмична система в духовната сфера на елементалните същества. И там се гради толкова много от нашата съдба, колкото може да се изгради именно в течението на живота между раждането и смъртта.
към текста >>
Също така, както живеем във външния физически въздух, както живеем под резултатите на минералното, растителното и животинското царства, така живеем и с нашите първо подсъзнателни части на чо
век
а, с нашата ритмична система в духовната сфера на елементалните същества.
Това, върху което искам да обърна Вашето внимание, е именно отговарящото на фактите поетическо предаване на това, което става около човека в един такъв съдбоносен час, и което винаги става около човека, изпъква обаче особено силно в онези връзки, които могат да бъдат доловени при периодичното завръщане на възбуждащите сферата на чувствата събития. Защото те се връщат винаги така, че се намесват в нашата съдба, но не напълно неизменени, а след като са минали през онова, което такива елементални същества са извършили с тях.
Също така, както живеем във външния физически въздух, както живеем под резултатите на минералното, растителното и животинското царства, така живеем и с нашите първо подсъзнателни части на човека, с нашата ритмична система в духовната сфера на елементалните същества.
И там се гради толкова много от нашата съдба, колкото може да се изгради именно в течението на живота между раждането и смъртта.
към текста >>
Чо
век
ът става способен да разглежда външната природа повече обективно.
Едвам тогава трябва да се започне със същинското, просто, елементарно описание на природата, защото едвам тогава детето е вече узряло за това. Това, което може да се нарече учебен план, се получава именно напълно от едно действително наблюдение на човешкото същество отивайки до подробности. Аз вече обърнах вниманието върху това в статията, която имате върху "Педагогиската основа на валдорфското училище". И там също аз обърнах вниманието върху този момент, който настъпва около 9-та възраст. Този момент, можем да го охарактеризираме като кажем: азовото съзнание получава една нова форма.
Човекът става способен да разглежда външната природа повече обективно.
По-рано той свързва всичко, което вижда във външната природа, със своето собствено същество. Но азовото съзнание /съзнанието за собствения Аз/ се развива още в първия седемгодишен възрастов период, при възраст около две, две и половина и т.н. години. Обаче във втория седемгодишен възрастов период това съзнание се възвръща приблизително към деветгодишната възраст. Тогава става така да се каже най-очебийното възвръщане на азовото съзнание около 9-та година. Азовото съзнание се връща тогава в една по-духовна форма, докато към втората, третата годишна възраст то беше повече в една душевна форма.
към текста >>
Това всеобщо образование на чо
век
а се променя от епоха на епоха.
Тези интимности на човешкия живот ще станат наложителни, напълно наложителни и необходими за бъдещето на човешкото развитие. Разбирането на такива неща трябва да стане постепенно едно всеобщо състоя ние. То трябва да проникне във всеобщото образование.
Това всеобщо образование на човека се променя от епоха на епоха.
Днес, нали, ние се чувствуваме вече нещастни, когато нашите деца са стигнали до десетгодишна възраст и не могат още да смятат определени неща. Римляните не са били още така нещастни; но те са били нещастни, когато един такъв юноша не е познавал още таблицата на законите, докато ние отново проявяваме малко грижа, ако нашите деца не познават определенията на законите. Нашето душевно състояние би се намирало също в лошо положение, ако това би се случило днес и за нас. Обаче онова, за което хората вярват, че то трябва да бъде всеобщо съзнание, то се променя и ние се намираме днес на изходната точка на едно време, когато от развитието на Земята и на човечеството такива интимности на душевния живот трябва да станат, да се превърнат в едно общо съзнание. Човекът трябва да стигне до там, да се научи да познава себе си по-точно отколкото се е считало досега.
към текста >>
Чо
век
ът трябва да стигне до там, да се научи да познава себе си по-точно отколкото се е считало досега.
Това всеобщо образование на човека се променя от епоха на епоха. Днес, нали, ние се чувствуваме вече нещастни, когато нашите деца са стигнали до десетгодишна възраст и не могат още да смятат определени неща. Римляните не са били още така нещастни; но те са били нещастни, когато един такъв юноша не е познавал още таблицата на законите, докато ние отново проявяваме малко грижа, ако нашите деца не познават определенията на законите. Нашето душевно състояние би се намирало също в лошо положение, ако това би се случило днес и за нас. Обаче онова, за което хората вярват, че то трябва да бъде всеобщо съзнание, то се променя и ние се намираме днес на изходната точка на едно време, когато от развитието на Земята и на човечеството такива интимности на душевния живот трябва да станат, да се превърнат в едно общо съзнание.
Човекът трябва да стигне до там, да се научи да познава себе си по-точно отколкото се е считало досега.
Иначе тези неща биха въздействували обратно по най-неблагоприятен начин върху състоянието и устройство то на целия човешки живот.
към текста >>
Ето защо аз казвам така често: никой възрастен чо
век
не ще може да благославя действено чрез душевни сили, ако през време на своето детство той не се е научил да се моли.
Бих могъл да кажа, че можете просто да запомните това, като се възползвате от казаното от мене като един вид представител на тези неща. Когато научаваме едно дете да се моли, т.е. да развива чувствено молитвено настроение, това се връща обратно при него някога под формата на трептения. То се връща като трептения по-късно, след много дълго време, трепти обратно също промеждутъчно, но трепти отново по-нататък и отново се връща към своя източник. След много дълго време моленето се връща обратно чрез това, че можем да развием душевното настроение на благославянето.
Ето защо аз казвам така често: никой възрастен човек не ще може да благославя действено чрез душевни сили, ако през време на своето детство той не се е научил да се моли.
Моленето се превръща в благославяне. Всичко това са неща, които се връщат в живота на човека.
към текста >>
Всичко това са неща, които се връщат в живота на чо
век
а.
да развива чувствено молитвено настроение, това се връща обратно при него някога под формата на трептения. То се връща като трептения по-късно, след много дълго време, трепти обратно също промеждутъчно, но трепти отново по-нататък и отново се връща към своя източник. След много дълго време моленето се връща обратно чрез това, че можем да развием душевното настроение на благославянето. Ето защо аз казвам така често: никой възрастен човек не ще може да благославя действено чрез душевни сили, ако през време на своето детство той не се е научил да се моли. Моленето се превръща в благославяне.
Всичко това са неща, които се връщат в живота на човека.
към текста >>
Така щото можем да кажем: за онова духовно познание на чо
век
а, което проявява до сега в неговата история, хри-стиянството не съществува всъщност още.
Обаче в "Условната басня", която се нарича история, не ще намерите нищо за продължаващото царуване на Христовия Импулс, абсолютно нищо. За историческото разглеждане е всъщност така, като че за него Христовия Импулс би бил заличен. Забележително е например, как един такъв историк като Ганке, който е бил вярващ християнин, и субективно е държал много за Христовото Събитие, като историк не може да внесе Христовото Събитие в историята. Той не може да направи нищо с това. За него Христовото Събитие не играе никаква роля в историческо то изложение.
Така щото можем да кажем: за онова духовно познание на човека, което проявява до сега в неговата история, хри-стиянството не съществува всъщност още.
И само нашата антропософска ориентирана Духовна Наука държи сметка по един положителен начин, когато описва историята, за необходимостта на Четвъртата Следатлантска епоха, през която в конкретното историческо развитие трябваше да проникне Събитието на Голгота. И, както знаете, ние излагаме историята така, че това Събитие на Голгота стои вътре в нашето изложение на историята. Даже ние отиваме по-нататък: ние описваме не само историческото развитие на човека, като приемаме събитието на Голгота, а описваме също развитието на света, космическото развитие така, че имаме Тайната на Голгота в космическото развитие.
към текста >>
Даже ние отиваме по-нататък: ние описваме не само историческото развитие на чо
век
а, като приемаме събитието на Голгота, а описваме също развитието на света, космическото развитие така, че имаме Тайната на Голгота в космическото развитие.
Той не може да направи нищо с това. За него Христовото Събитие не играе никаква роля в историческо то изложение. Така щото можем да кажем: за онова духовно познание на човека, което проявява до сега в неговата история, хри-стиянството не съществува всъщност още. И само нашата антропософска ориентирана Духовна Наука държи сметка по един положителен начин, когато описва историята, за необходимостта на Четвъртата Следатлантска епоха, през която в конкретното историческо развитие трябваше да проникне Събитието на Голгота. И, както знаете, ние излагаме историята така, че това Събитие на Голгота стои вътре в нашето изложение на историята.
Даже ние отиваме по-нататък: ние описваме не само историческото развитие на човека, като приемаме събитието на Голгота, а описваме също развитието на света, космическото развитие така, че имаме Тайната на Голгота в космическото развитие.
към текста >>
Отделният чо
век
получава бръчки, косата ме побелява.
Ние минаваме като отделни хора през вратата на смъртта, т.е., в духовния свят, тялото умира под нас. Така ще бъде някога за цялото човечество. Това човечество като цялост ще премине развивайки се в Юпитеровото съществувание аз го наричам Юпитерово съществувание. Земята ще се превърне в труп. Днес ние вече се намираме в умиращото развитие.
Отделният човек получава бръчки, косата ме побелява.
Днес за геолога, който може действително да наблюдава аз скоро Ви говорих за това Земята показва явни признаци на нейното остаряване. Тя умира под нас. Онова, което ние търсим днес духовно, е следователно фактически едно насрещно действие против този процес на остарява не при Земята. Това съзнание, ето това е, с което трябва да се проникнем.
към текста >>
Естествено хората никога не ще стигнат до това съзнание, ако не обгърнат с поглед конкретното, което ни обгръща по начина, както аз го описах, защото тук те ще считат онова, което чо
век
ът чувствува, проявява като воля и върши, винаги само като една собствена лична работа.
От една друга гледна точка миналите времена са нарекли тяхното мистерийно знание като неща, което е сродно с лечебната сила, също с физическата лечебна сила. Това съзнание трябва да започне отново също днес да прониква хората. Стремежът към познание трябва да роди съзнанието: с това ние вършим нещо за цялото човечество.
Естествено хората никога не ще стигнат до това съзнание, ако не обгърнат с поглед конкретното, което ни обгръща по начина, както аз го описах, защото тук те ще считат онова, което човекът чувствува, проявява като воля и върши, винаги само като една собствена лична работа.
Те не ще знаят, че това е нещо, което става също и във външния свят. И ще бъде необходимо и тук трябва да направя сега една забележка, която не ще бъде така общо разбираема щото също и по-точните страни искам да кажа на човешкото знание да се насочат към такива стремежи. Обаче днес те никак не се намират на висотата, действително не се намират на висотата, на която трябва да се издигнат. Днес можете да намерите постоянно в точната наука най-невъзможни представи. Искам да спомена само едно нещо, което ще бъде може би общо разбираемо.
към текста >>
да държи сметка за заобикалящия чо
век
а свят, така щото както казваме, че водата и въздухът се намират около нас, да знаем, че наоколо се намират различните елементални и висши духовни същества.
Това е изискването на епохата на Михаел, човечеството да стигне в състояние да схваща духовното в неговата конкретност, т.е.
да държи сметка за заобикалящия човека свят, така щото както казваме, че водата и въздухът се намират около нас, да знаем, че наоколо се намират различните елементални и висши духовни същества.
Това е именно важното и това е нещо, което отново трябва да бъде включено в образованието на хората. Само че днешните хора не искат да допуснат това. Те не искат да допуснат такива преврати в развитието на човечеството, каквито са станали например в средата на 15-то столетие. Обаче можем да докажем в подробности, че това е така.
към текста >>
Това е вътрешно познание на чо
век
а.
Някой си, не зная дали шведец или норвежец, е написал неотдавна една книга, в която предава много цитати от алхимисти. Той цитира особено едно място от един алхимист, в което се намира всичко възможно: /живак/ меркурий, антимон и т.н. И сега този днешен писател който както се вижда от неговата книга е един отличен днешен химик, казва: аз не мога да си представя нищо при тази химическа рецепта, която един такъв алхимист дава. Той действително не може да си представи нещо с тази химическа рецепта на алхимика, поради простата причина, че когато днешният химик говори за меркурий, за живак, това е за него минералът меркурий или живак; когато днешният химик говори за антимон, за него това е металът антимон и т. н. Обаче, в книгата, която този автор цитира, тези думи означават нещо съвършено различно, те не означават външния метал, а определени процеси, които стават в човешкия организъм.
Това е вътрешно познание на човека.
Ако напишем тези думи в смисъла, в който ги разбира цитираният писател, ние можем да ги четем днес като описание на един лабораторен процес, в който се работи с реторти. Обаче в този случай от това не може да се получи никакъв смисъл. Ние ще считаме тези неща като лишени от всякакъв смисъл. Обаче нещата получават своя пълен смисъл, когато знаем, какво се е разбирало, във времето на алхимиците под наименованията меркурий, антимон и т.н., и че наистина тук се получаваше също един аспект за външния минерал, но че преди всичко с тези процеси алхимиците са разбирали външните процеси на човешката природа, за които обаче те са имали други методи, други средства, различни от тези, които днешните химици имат. Ето защо онзи, който чете литературата от преди 15-то столетие, трябва да я чете със съвършено друго разбиране, отколкото това, с което чете литературата от по-късни времена.
към текста >>
20.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Едвам от времето на Галилей, Джордано Бруно човечеството започва да насочва вниманието повече върху външния свят и днес ние сме стигнали в това отношение толкова далече, че имаме едно природопознание, което е повлияло вече мисленето на цялото човечество, а именно също популярното мислене и чувствуване, имаме едно природопознание, което говори за много неща в минералното, растителното и животинското царство, което обаче не може по никакъв начин да даде обяснение върху самото човешко същество, също и върху физическо-телесното същество на чо
век
а.
Към средата на 15-то столетие става промяна на света, който беше познат като цивилизован свят. Онова, което хората внасяха в тяхно то съзнание преди тази половина на 15-то столетие, говореше повече върху вътрешността на човешкия организъм. Можете да намерите в стари писания, доколкото те могат да се намерят днес аз вече говорих вчера за това че там се говори в изрази, които са много подобни на нашите химични и физични изрази и т.н. Обаче днешният химик и физик не ще разбере действително нещата, кои то се намират в тези писания, поради простата причина, че вярва, какво с тези неща са описани външни процеси. Там не са описани тези външни процеси, а са описани вътрешни процеси, процеси във вътрешността на физическото или етерно тяло.
Едвам от времето на Галилей, Джордано Бруно човечеството започва да насочва вниманието повече върху външния свят и днес ние сме стигнали в това отношение толкова далече, че имаме едно природопознание, което е повлияло вече мисленето на цялото човечество, а именно също популярното мислене и чувствуване, имаме едно природопознание, което говори за много неща в минералното, растителното и животинското царство, което обаче не може по никакъв начин да даде обяснение върху самото човешко същество, също и върху физическо-телесното същество на човека.
Обаче днес вече човекът трябва да постави въпроса: как се отнасям аз самият като човек към това, което са външните природни царства, към това, което ме заобикаля като минерално, растително и животинско царство, като външно човешко царство, като царство на въздуха и водата, на огъня и облаците, на слънцето, луната и звездите? Как се отнасям аз като човек към всичко това?
към текста >>
Обаче днес вече чо
век
ът трябва да постави въпроса: как се отнасям аз самият като чо
век
към това, което са външните природни царства, към това, което ме заобикаля като минерално, растително и животинско царство, като външно човешко царство, като царство на въздуха и водата, на огъня и облаците, на слънцето, луната и звездите?
Онова, което хората внасяха в тяхно то съзнание преди тази половина на 15-то столетие, говореше повече върху вътрешността на човешкия организъм. Можете да намерите в стари писания, доколкото те могат да се намерят днес аз вече говорих вчера за това че там се говори в изрази, които са много подобни на нашите химични и физични изрази и т.н. Обаче днешният химик и физик не ще разбере действително нещата, кои то се намират в тези писания, поради простата причина, че вярва, какво с тези неща са описани външни процеси. Там не са описани тези външни процеси, а са описани вътрешни процеси, процеси във вътрешността на физическото или етерно тяло. Едвам от времето на Галилей, Джордано Бруно човечеството започва да насочва вниманието повече върху външния свят и днес ние сме стигнали в това отношение толкова далече, че имаме едно природопознание, което е повлияло вече мисленето на цялото човечество, а именно също популярното мислене и чувствуване, имаме едно природопознание, което говори за много неща в минералното, растителното и животинското царство, което обаче не може по никакъв начин да даде обяснение върху самото човешко същество, също и върху физическо-телесното същество на човека.
Обаче днес вече човекът трябва да постави въпроса: как се отнасям аз самият като човек към това, което са външните природни царства, към това, което ме заобикаля като минерално, растително и животинско царство, като външно човешко царство, като царство на въздуха и водата, на огъня и облаците, на слънцето, луната и звездите?
Как се отнасям аз като човек към всичко това?
към текста >>
Как се отнасям аз като чо
век
към всичко това?
Можете да намерите в стари писания, доколкото те могат да се намерят днес аз вече говорих вчера за това че там се говори в изрази, които са много подобни на нашите химични и физични изрази и т.н. Обаче днешният химик и физик не ще разбере действително нещата, кои то се намират в тези писания, поради простата причина, че вярва, какво с тези неща са описани външни процеси. Там не са описани тези външни процеси, а са описани вътрешни процеси, процеси във вътрешността на физическото или етерно тяло. Едвам от времето на Галилей, Джордано Бруно човечеството започва да насочва вниманието повече върху външния свят и днес ние сме стигнали в това отношение толкова далече, че имаме едно природопознание, което е повлияло вече мисленето на цялото човечество, а именно също популярното мислене и чувствуване, имаме едно природопознание, което говори за много неща в минералното, растителното и животинското царство, което обаче не може по никакъв начин да даде обяснение върху самото човешко същество, също и върху физическо-телесното същество на човека. Обаче днес вече човекът трябва да постави въпроса: как се отнасям аз самият като човек към това, което са външните природни царства, към това, което ме заобикаля като минерално, растително и животинско царство, като външно човешко царство, като царство на въздуха и водата, на огъня и облаците, на слънцето, луната и звездите?
Как се отнасям аз като човек към всичко това?
към текста >>
Но ние не можем да отговорим основно на този въпрос, ако не разгледаме повторно някои неща, които сме разглеждали върху чо
век
а.
Но ние не можем да отговорим основно на този въпрос, ако не разгледаме повторно някои неща, които сме разглеждали върху човека.
Да вземем първо човека такъв, какъвто той стои пред нас като същество на сети вата, на ума. Тогава можем да кажем: ние възприемаме външния свят чрез нашите очи, чрез нашите уши, чрез другите сетивни органи, които, макар и да съществуват за останалата част на тялото, са органи на главата. Ние преработваме след това този възприеман външен свят чрез онези идеи и понятия, които са свързани с нашия мозък като инструмент. От това, което сме изживели чрез нашите сетива, което сме премислили чрез нашата така наречена разбираща интелигентност, ние запазваме нашата паметна представа, защото това е необходимо за нашата вътрешна цялост като човек. И в крайна сметка това, което имаме първо приемано от външния свят, което става в нас от външния свят чрез нашите сетива, което правим от възприемането външно чрез нашата интелигентност, е онова, което запазваме като паметна представа, като спомен.
към текста >>
Да вземем първо чо
век
а такъв, какъвто той стои пред нас като същество на сети вата, на ума.
Но ние не можем да отговорим основно на този въпрос, ако не разгледаме повторно някои неща, които сме разглеждали върху човека.
Да вземем първо човека такъв, какъвто той стои пред нас като същество на сети вата, на ума.
Тогава можем да кажем: ние възприемаме външния свят чрез нашите очи, чрез нашите уши, чрез другите сетивни органи, които, макар и да съществуват за останалата част на тялото, са органи на главата. Ние преработваме след това този възприеман външен свят чрез онези идеи и понятия, които са свързани с нашия мозък като инструмент. От това, което сме изживели чрез нашите сетива, което сме премислили чрез нашата така наречена разбираща интелигентност, ние запазваме нашата паметна представа, защото това е необходимо за нашата вътрешна цялост като човек. И в крайна сметка това, което имаме първо приемано от външния свят, което става в нас от външния свят чрез нашите сетива, което правим от възприемането външно чрез нашата интелигентност, е онова, което запазваме като паметна представа, като спомен. Следователно, що сме ние по отношение на това, че като човеци, както аз описах сега това, заставаме срещу външния свят?
към текста >>
От това, което сме изживели чрез нашите сетива, което сме премислили чрез нашата така наречена разбираща интелигентност, ние запазваме нашата паметна представа, защото това е необходимо за нашата вътрешна цялост като чо
век
.
Но ние не можем да отговорим основно на този въпрос, ако не разгледаме повторно някои неща, които сме разглеждали върху човека. Да вземем първо човека такъв, какъвто той стои пред нас като същество на сети вата, на ума. Тогава можем да кажем: ние възприемаме външния свят чрез нашите очи, чрез нашите уши, чрез другите сетивни органи, които, макар и да съществуват за останалата част на тялото, са органи на главата. Ние преработваме след това този възприеман външен свят чрез онези идеи и понятия, които са свързани с нашия мозък като инструмент.
От това, което сме изживели чрез нашите сетива, което сме премислили чрез нашата така наречена разбираща интелигентност, ние запазваме нашата паметна представа, защото това е необходимо за нашата вътрешна цялост като човек.
И в крайна сметка това, което имаме първо приемано от външния свят, което става в нас от външния свят чрез нашите сетива, което правим от възприемането външно чрез нашата интелигентност, е онова, което запазваме като паметна представа, като спомен. Следователно, що сме ние по отношение на това, че като човеци, както аз описах сега това, заставаме срещу външния свят?
към текста >>
Когато приемате нещо с целия чо
век
, мислите върху него и по-късно отново си ги спомняте, когато идва този голям последовен образ на спомена, той трае дълго време, трае при известни обстоятелства през целия Ви живот за тези изживявания.
Този образ на пламъка, който носите в себе си във Вашите очи, изчезва постепенно. Гьоте, който винаги се изказва нагледно върху тези неща, казва: образът отзвучава, постепенно изчезва. Първоначалното устройство на очите и на свързания с това нервен апарат се възстановява отново, след като са били изменени чрез светлинното впечатление, което е било направени върху очите. Това, което става във Вашия сетивен орган, е само по-простия процес за онова, което става с Вашата памет, с Вашия спомен, когато получавате общо взето външни впечатления, мислите върху тях и те остават запазени за Вас като възпоменателни представи. Разликата е само тази, че когато с Вашите очи приемате едно впечатление, искам да кажа възприемате един пламък, имате тогава представата на пламъка и тази представа отново изчезва, тя трае само кратко време.
Когато приемате нещо с целия човек, мислите върху него и по-късно отново си ги спомняте, когато идва този голям последовен образ на спомена, той трае дълго време, трае при известни обстоятелства през целия Ви живот за тези изживявания.
На какво се дължи това? Да, когато правите да потъне отново това просто копие, което имате във Вашите очи, който трае може би само няколко минути, даже само части от една минута, това става затова, защото то не минава по-нататък през целия Ваш организъм, а остава само в една част на Вашия организъм. Онова, което се превръща в паметна представа, в спомен, то минава първо през една голяма част аз ще го назова веднага по-отблизо то минава първо през една голяма част на Вашия цялостен организъм, от там прониква в етерното тяло и от етерното тяло в заобикалящия Ви миров етер. И в момента, в който не остава само един образ като сетивен образ в отделния орган, а минава през една голяма част на цялостния организъм, прониква в етерното тяло, излиза във външния етерен свят, то може да остане като образ-копие за целия живот. Касае се само за това, впечатлението да бъде достатъчно дълбоко, да обхване етерното тяло и етерното тяло не го задържа, а го предава навън в етера на света, записва го там, отбелязва го там.
към текста >>
Вие не можете да бъдете сами, когато като вътрешно подържащ се чо
век
си спомняте за Вашите изживявания или искате да си спомните за тях.
Касае се само за това, впечатлението да бъде достатъчно дълбоко, да обхване етерното тяло и етерното тяло не го задържа, а го предава навън в етера на света, записва го там, отбелязва го там. Недейте вярва, че когато си спомняте за неща, това е само един процес, който става вътре във Вас. Наистина, когато имате едно изживяване, Вие не може те винаги да си го запишете в бележника, въпреки че днес много хора вършат това с много от техните изживявания, Вие не можете винаги да си го запишете в бележника и след това отново да го прочетете от там. Обаче това, за което си спомняте, Вие го записвате в етера на света и етерът на света го извиква отново във Вас, когато трябва да си спомните за него, извиква го във Вас като един отпечатък. Спомнянето не е никак само една лична работа, спомнянето е едно обяснение с всемира.
Вие не можете да бъдете сами, когато като вътрешно подържащ се човек си спомняте за Вашите изживявания или искате да си спомните за тях.
Да не може човек да си спомня за преживяното, това разрушава неговото същество.
към текста >>
Да не може чо
век
да си спомня за преживяното, това разрушава неговото същество.
Недейте вярва, че когато си спомняте за неща, това е само един процес, който става вътре във Вас. Наистина, когато имате едно изживяване, Вие не може те винаги да си го запишете в бележника, въпреки че днес много хора вършат това с много от техните изживявания, Вие не можете винаги да си го запишете в бележника и след това отново да го прочетете от там. Обаче това, за което си спомняте, Вие го записвате в етера на света и етерът на света го извиква отново във Вас, когато трябва да си спомните за него, извиква го във Вас като един отпечатък. Спомнянето не е никак само една лична работа, спомнянето е едно обяснение с всемира. Вие не можете да бъдете сами, когато като вътрешно подържащ се човек си спомняте за Вашите изживявания или искате да си спомните за тях.
Да не може човек да си спомня за преживяното, това разрушава неговото същество.
към текста >>
Представете си, че умът на този чо
век
е бил напълно в ред, нищо от неговия ум не е било в ненормално състояние.
Помислете само веднъж, що значи, аз често пъти съм привеждал примера: един мъж, когото познавах много добре, който заемаше едно важно положение, получи внезапно стремежът да отиде на гарата и да вземе влака, така без причина, да си купи там билет, за да отпътува в непознати далечини, където нямаше никаква работа. Всичко това той направи в едно съвършено друго състояние на съзнанието. Обаче във времето, през което пътуваше, той не знаеше нищо за това, къде отиваше и когато отново дойде на себе си, това се случи през време, когато се намираше в един приют за бедни на улица Курфюрстен в Берлин, където беше приет. Цялото време от момента, когато се беше качил на влака в Дармщадт, беше заличено от неговото съзнание. След това от сведения, получени от различни хора, можа да се открие, че е бил в Будапеща, в Лемберг и от Лемберг отпътувал отново в Берлин, където дошъл отново на себе си, когато се намирал в един приют за бедни.
Представете си, че умът на този човек е бил напълно в ред, нищо от неговия ум не е било в ненормално състояние.
Той знаел напълно, какво върши, от качването си на влака в Дармщадт до неговото приемане в приюта за бедни в Берлин, за да си вземе билет, какво върши, за да се грижи за себе си в междинното време и т.н. Обаче във времето, когато е вършил това, не е имал никакъв спомен да своя останал живот. След това отново е добил спомена за своя останал живот до отпътуването от Дармщадт, обаче не е запазил никакъв спомен за цялото пътешествие. Какво се е случило през това време, можело да се узнае само от външни съобщения. Това е един пример.
към текста >>
Представете си, ако за определено време, като изключим това, през което спите, за него Вие не си спомняте, представете си, че за определено време, вън от това през което спите, не бихте имали никакъв спомен, какво бихте били тогава, какво би трябвало да мислите върху Вашия Аз като чо
век
.
След това отново е добил спомена за своя останал живот до отпътуването от Дармщадт, обаче не е запазил никакъв спомен за цялото пътешествие. Какво се е случило през това време, можело да се узнае само от външни съобщения. Това е един пример. Бих могъл да разкажа много подобни примери. С този пример искам само да обърна вниманието върху това, какъв би бил нашият живот, ако през всички наши изживявания не би преминавал един непрекъснат спомен.
Представете си, ако за определено време, като изключим това, през което спите, за него Вие не си спомняте, представете си, че за определено време, вън от това през което спите, не бихте имали никакъв спомен, какво бихте били тогава, какво би трябвало да мислите върху Вашия Аз като човек.
Онова, което принадлежи към нашата сетивна възприемчивост, към нашата интелигентност, то е наша лична работа. В момента, когато нещата започват да се превръщат в спомен, онова, което човекът изживява в своя душевен живот, е едно обяснение с Вселената, едно обяснение със света. Днешното човечество не знае, че това, което обясних, е един факт, не го знае в интензивността, която е необходима. Обаче то ще принадлежи към съставните части на бъдещето образование на човечеството, които водят до спомена при етерния човек, хората не ще го разглеждат вече като една лична работа, а като нещо, чрез което човекът е отговорен пред света.
към текста >>
В момента, когато нещата започват да се превръщат в спомен, онова, което чо
век
ът изживява в своя душевен живот, е едно обяснение с Вселената, едно обяснение със света.
Това е един пример. Бих могъл да разкажа много подобни примери. С този пример искам само да обърна вниманието върху това, какъв би бил нашият живот, ако през всички наши изживявания не би преминавал един непрекъснат спомен. Представете си, ако за определено време, като изключим това, през което спите, за него Вие не си спомняте, представете си, че за определено време, вън от това през което спите, не бихте имали никакъв спомен, какво бихте били тогава, какво би трябвало да мислите върху Вашия Аз като човек. Онова, което принадлежи към нашата сетивна възприемчивост, към нашата интелигентност, то е наша лична работа.
В момента, когато нещата започват да се превръщат в спомен, онова, което човекът изживява в своя душевен живот, е едно обяснение с Вселената, едно обяснение със света.
Днешното човечество не знае, че това, което обясних, е един факт, не го знае в интензивността, която е необходима. Обаче то ще принадлежи към съставните части на бъдещето образование на човечеството, които водят до спомена при етерния човек, хората не ще го разглеждат вече като една лична работа, а като нещо, чрез което човекът е отговорен пред света.
към текста >>
Обаче то ще принадлежи към съставните части на бъдещето образование на човечеството, които водят до спомена при етерния чо
век
, хората не ще го разглеждат вече като една лична работа, а като нещо, чрез което чо
век
ът е отговорен пред света.
С този пример искам само да обърна вниманието върху това, какъв би бил нашият живот, ако през всички наши изживявания не би преминавал един непрекъснат спомен. Представете си, ако за определено време, като изключим това, през което спите, за него Вие не си спомняте, представете си, че за определено време, вън от това през което спите, не бихте имали никакъв спомен, какво бихте били тогава, какво би трябвало да мислите върху Вашия Аз като човек. Онова, което принадлежи към нашата сетивна възприемчивост, към нашата интелигентност, то е наша лична работа. В момента, когато нещата започват да се превръщат в спомен, онова, което човекът изживява в своя душевен живот, е едно обяснение с Вселената, едно обяснение със света. Днешното човечество не знае, че това, което обясних, е един факт, не го знае в интензивността, която е необходима.
Обаче то ще принадлежи към съставните части на бъдещето образование на човечеството, които водят до спомена при етерния човек, хората не ще го разглеждат вече като една лична работа, а като нещо, чрез което човекът е отговорен пред света.
към текста >>
Как после това съзнание се е превърнало в едно съзнание за цялата Земя, обаче едвам в по-новото време за бъдещето човечество трябва да настъпи едно съзнание за света, едно космическо съзнание, как чо
век
ът от ново ще трябва да знае такъв е бил случаят също в далечни минали времена как чо
век
ът ще трябва отново да знае за себе си, че е гражданин на целия Космос.
Когато започнах тази серия от сказки, аз Ви говорих за това, как първо е съществувало някога едно време, до което можем да стигнем в историята, например още при древните гърци, как е съществувало едно съзна ние за заобикалящата земя, което не стигало далече.
Как после това съзнание се е превърнало в едно съзнание за цялата Земя, обаче едвам в по-новото време за бъдещето човечество трябва да настъпи едно съзнание за света, едно космическо съзнание, как човекът от ново ще трябва да знае такъв е бил случаят също в далечни минали времена как човекът ще трябва отново да знае за себе си, че е гражданин на целия Космос.
Пътят към това съзнание ще бъде, човек да чувствува в себе си ясно и недвусмислено, че е отговорен за това, което мисли, което може да се превърне в спомен.
към текста >>
Пътят към това съзнание ще бъде, чо
век
да чувствува в себе си ясно и недвусмислено, че е отговорен за това, което мисли, което може да се превърне в спомен.
Когато започнах тази серия от сказки, аз Ви говорих за това, как първо е съществувало някога едно време, до което можем да стигнем в историята, например още при древните гърци, как е съществувало едно съзна ние за заобикалящата земя, което не стигало далече. Как после това съзнание се е превърнало в едно съзнание за цялата Земя, обаче едвам в по-новото време за бъдещето човечество трябва да настъпи едно съзнание за света, едно космическо съзнание, как човекът от ново ще трябва да знае такъв е бил случаят също в далечни минали времена как човекът ще трябва отново да знае за себе си, че е гражданин на целия Космос.
Пътят към това съзнание ще бъде, човек да чувствува в себе си ясно и недвусмислено, че е отговорен за това, което мисли, което може да се превърне в спомен.
към текста >>
Обаче онова, което аз Ви описах сега, принадлежи, както Ви казах, на една голяма част на чо
век
а, не обаче на целия чо
век
.
Обаче онова, което аз Ви описах сега, принадлежи, както Ви казах, на една голяма част на човека, не обаче на целия човек.
И за да Ви охарактеризирам, какъв е случаят тук, ще Ви го начертая схематично. Да предположим, че това би било областта на сетивата, при което разбирам в цялост всички сетива, областта на ума: да, тогава бихме стигнали така да се каже до онова в човешкия организъм, което отразява обратно мислите, които храним, така че те могат да се превърнат в спомени, онова, което в човека се сблъсква с обективността на космоса. Аз Ви посочих веднъж местата в човешкия организъм, в човешкото тяло, в които човекът се сблъсква с Космоса.
към текста >>
Да предположим, че това би било областта на сетивата, при което разбирам в цялост всички сетива, областта на ума: да, тогава бихме стигнали така да се каже до онова в човешкия организъм, което отразява обратно мислите, които храним, така че те могат да се превърнат в спомени, онова, което в чо
век
а се сблъсква с обективността на космоса.
Обаче онова, което аз Ви описах сега, принадлежи, както Ви казах, на една голяма част на човека, не обаче на целия човек. И за да Ви охарактеризирам, какъв е случаят тук, ще Ви го начертая схематично.
Да предположим, че това би било областта на сетивата, при което разбирам в цялост всички сетива, областта на ума: да, тогава бихме стигнали така да се каже до онова в човешкия организъм, което отразява обратно мислите, които храним, така че те могат да се превърнат в спомени, онова, което в човека се сблъсква с обективността на космоса.
Аз Ви посочих веднъж местата в човешкия организъм, в човешкото тяло, в които човекът се сблъсква с Космоса.
към текста >>
Аз Ви посочих веднъж местата в човешкия организъм, в човешкото тяло, в които чо
век
ът се сблъсква с Космоса.
Обаче онова, което аз Ви описах сега, принадлежи, както Ви казах, на една голяма част на човека, не обаче на целия човек. И за да Ви охарактеризирам, какъв е случаят тук, ще Ви го начертая схематично. Да предположим, че това би било областта на сетивата, при което разбирам в цялост всички сетива, областта на ума: да, тогава бихме стигнали така да се каже до онова в човешкия организъм, което отразява обратно мислите, които храним, така че те могат да се превърнат в спомени, онова, което в човека се сблъсква с обективността на космоса.
Аз Ви посочих веднъж местата в човешкия организъм, в човешкото тяло, в които човекът се сблъсква с Космоса.
към текста >>
Обаче важното е, че всеки цялостен път на нервите произлиза от окръжността на чо
век
а и води отново към окръжността, но някъде бива прекъснат, както една електрическа жица, когато тя пуска една искра.
Аз вече често пъти съм говорил върху безсмислието, че съществуват сетивни и двигателни нерви.
Обаче важното е, че всеки цялостен път на нервите произлиза от окръжността на човека и води отново към окръжността, но някъде бива прекъснат, както една електрическа жица, когато тя пуска една искра.
Това е един вид прескачане, едно течение от така наречения сетивен нерв към така наречения двигателен нерв. И на местата такива места съществуват много, например в нашия гръбначен мозък и в други части на нашето тяло се намират също пространствени места, където човекът не принадлежи само на себе си, където той принадлежи на Вселената. Ако съедините едни с други всички тези места, като прибавите и ганглионите на симпатичната нервна система, ще получите тази граница. Така щото можете да кажете: вие приспособявате така да се каже човека това е повече от половината, но да предположим, че приспособяваме човека и го разглеждате като един голям сетивен орган, като разглеждате приемането чрез сетивата общо взето като сетивна възприемчивост, преработването на образите на спомена като копия, които са обаче трайни за живота между раждането и смъртта, понеже при образуването на спомена става едно сблъскване с мировия етер. Нашият собствен етер се сблъсква с мировия етер и стават обяснения между нас и мировия етер Другата част на човека е тази, която има така да се каже като свой краен орган крайниците, всичко, което е крайници.
към текста >>
И на местата такива места съществуват много, например в нашия гръбначен мозък и в други части на нашето тяло се намират също пространствени места, където чо
век
ът не принадлежи само на себе си, където той принадлежи на Вселената.
Аз вече често пъти съм говорил върху безсмислието, че съществуват сетивни и двигателни нерви. Обаче важното е, че всеки цялостен път на нервите произлиза от окръжността на човека и води отново към окръжността, но някъде бива прекъснат, както една електрическа жица, когато тя пуска една искра. Това е един вид прескачане, едно течение от така наречения сетивен нерв към така наречения двигателен нерв.
И на местата такива места съществуват много, например в нашия гръбначен мозък и в други части на нашето тяло се намират също пространствени места, където човекът не принадлежи само на себе си, където той принадлежи на Вселената.
Ако съедините едни с други всички тези места, като прибавите и ганглионите на симпатичната нервна система, ще получите тази граница. Така щото можете да кажете: вие приспособявате така да се каже човека това е повече от половината, но да предположим, че приспособяваме човека и го разглеждате като един голям сетивен орган, като разглеждате приемането чрез сетивата общо взето като сетивна възприемчивост, преработването на образите на спомена като копия, които са обаче трайни за живота между раждането и смъртта, понеже при образуването на спомена става едно сблъскване с мировия етер. Нашият собствен етер се сблъсква с мировия етер и стават обяснения между нас и мировия етер Другата част на човека е тази, която има така да се каже като свой краен орган крайниците, всичко, което е крайници. Така както тази едната част има като свой краен орган сферата на сетивата, другата част на човека има прикрепените към тялото крайници: краката прирастват към тялото, ръцете също прирастват към тялото. Това е нарисувано естествено грубо и схематично.
към текста >>
Така щото можете да кажете: вие приспособявате така да се каже чо
век
а това е повече от половината, но да предположим, че приспособяваме чо
век
а и го разглеждате като един голям сетивен орган, като разглеждате приемането чрез сетивата общо взето като сетивна възприемчивост, преработването на образите на спомена като копия, които са обаче трайни за живота между раждането и смъртта, понеже при образуването на спомена става едно сблъскване с мировия етер.
Аз вече често пъти съм говорил върху безсмислието, че съществуват сетивни и двигателни нерви. Обаче важното е, че всеки цялостен път на нервите произлиза от окръжността на човека и води отново към окръжността, но някъде бива прекъснат, както една електрическа жица, когато тя пуска една искра. Това е един вид прескачане, едно течение от така наречения сетивен нерв към така наречения двигателен нерв. И на местата такива места съществуват много, например в нашия гръбначен мозък и в други части на нашето тяло се намират също пространствени места, където човекът не принадлежи само на себе си, където той принадлежи на Вселената. Ако съедините едни с други всички тези места, като прибавите и ганглионите на симпатичната нервна система, ще получите тази граница.
Така щото можете да кажете: вие приспособявате така да се каже човека това е повече от половината, но да предположим, че приспособяваме човека и го разглеждате като един голям сетивен орган, като разглеждате приемането чрез сетивата общо взето като сетивна възприемчивост, преработването на образите на спомена като копия, които са обаче трайни за живота между раждането и смъртта, понеже при образуването на спомена става едно сблъскване с мировия етер.
Нашият собствен етер се сблъсква с мировия етер и стават обяснения между нас и мировия етер Другата част на човека е тази, която има така да се каже като свой краен орган крайниците, всичко, което е крайници. Така както тази едната част има като свой краен орган сферата на сетивата, другата част на човека има прикрепените към тялото крайници: краката прирастват към тялото, ръцете също прирастват към тялото. Това е нарисувано естествено грубо и схематично.
към текста >>
Нашият собствен етер се сблъсква с мировия етер и стават обяснения между нас и мировия етер Другата част на чо
век
а е тази, която има така да се каже като свой краен орган крайниците, всичко, което е крайници.
Обаче важното е, че всеки цялостен път на нервите произлиза от окръжността на човека и води отново към окръжността, но някъде бива прекъснат, както една електрическа жица, когато тя пуска една искра. Това е един вид прескачане, едно течение от така наречения сетивен нерв към така наречения двигателен нерв. И на местата такива места съществуват много, например в нашия гръбначен мозък и в други части на нашето тяло се намират също пространствени места, където човекът не принадлежи само на себе си, където той принадлежи на Вселената. Ако съедините едни с други всички тези места, като прибавите и ганглионите на симпатичната нервна система, ще получите тази граница. Така щото можете да кажете: вие приспособявате така да се каже човека това е повече от половината, но да предположим, че приспособяваме човека и го разглеждате като един голям сетивен орган, като разглеждате приемането чрез сетивата общо взето като сетивна възприемчивост, преработването на образите на спомена като копия, които са обаче трайни за живота между раждането и смъртта, понеже при образуването на спомена става едно сблъскване с мировия етер.
Нашият собствен етер се сблъсква с мировия етер и стават обяснения между нас и мировия етер Другата част на човека е тази, която има така да се каже като свой краен орган крайниците, всичко, което е крайници.
Така както тази едната част има като свой краен орган сферата на сетивата, другата част на човека има прикрепените към тялото крайници: краката прирастват към тялото, ръцете също прирастват към тялото. Това е нарисувано естествено грубо и схематично.
към текста >>
Така както тази едната част има като свой краен орган сферата на сетивата, другата част на чо
век
а има прикрепените към тялото крайници: краката прирастват към тялото, ръцете също прирастват към тялото.
Това е един вид прескачане, едно течение от така наречения сетивен нерв към така наречения двигателен нерв. И на местата такива места съществуват много, например в нашия гръбначен мозък и в други части на нашето тяло се намират също пространствени места, където човекът не принадлежи само на себе си, където той принадлежи на Вселената. Ако съедините едни с други всички тези места, като прибавите и ганглионите на симпатичната нервна система, ще получите тази граница. Така щото можете да кажете: вие приспособявате така да се каже човека това е повече от половината, но да предположим, че приспособяваме човека и го разглеждате като един голям сетивен орган, като разглеждате приемането чрез сетивата общо взето като сетивна възприемчивост, преработването на образите на спомена като копия, които са обаче трайни за живота между раждането и смъртта, понеже при образуването на спомена става едно сблъскване с мировия етер. Нашият собствен етер се сблъсква с мировия етер и стават обяснения между нас и мировия етер Другата част на човека е тази, която има така да се каже като свой краен орган крайниците, всичко, което е крайници.
Така както тази едната част има като свой краен орган сферата на сетивата, другата част на човека има прикрепените към тялото крайници: краката прирастват към тялото, ръцете също прирастват към тялото.
Това е нарисувано естествено грубо и схематично.
към текста >>
Това е онова, което, както всичко друго, което е от естеството на волята, би трябвало да нарисувам навътре, както от сетивата нарисувах всичко, което е от рода на интелигентността, и това се прибавя към другата част на чо
век
а.
Това е онова, което, както всичко друго, което е от естеството на волята, би трябвало да нарисувам навътре, както от сетивата нарисувах всичко, което е от рода на интелигентността, и това се прибавя към другата част на човека.
/Виж рис. № 7/.
към текста >>
След като обрисувахме по този начин чо
век
а от гледището на Духовната Наука от едната страна полюса на интелигентността, от другата страна полюса на волята след като видяхме, че в горната част физическите органи са израз на полюса на интелигентността, можем сега да запитаме: с какво съвпада във външния свят онова, което се намира вътре в чо
век
а сега имаме два полюса, научихме се да познаваме двете страни на човешкото същество?
След като обрисувахме по този начин човека от гледището на Духовната Наука от едната страна полюса на интелигентността, от другата страна полюса на волята след като видяхме, че в горната част физическите органи са израз на полюса на интелигентността, можем сега да запитаме: с какво съвпада във външния свят онова, което се намира вътре в човека сега имаме два полюса, научихме се да познаваме двете страни на човешкото същество?
С нищо, с абсолютно нищо в действителността. Във външния свят имаме едно минерално, едно растително и едно животинско царство. Онова, което се намира във вътрешността на човека, което е също телесно, не съвпада с нито едно от тези природни царства.
към текста >>
Онова, което се намира във вътрешността на чо
век
а, което е също телесно, не съвпада с нито едно от тези природни царства.
След като обрисувахме по този начин човека от гледището на Духовната Наука от едната страна полюса на интелигентността, от другата страна полюса на волята след като видяхме, че в горната част физическите органи са израз на полюса на интелигентността, можем сега да запитаме: с какво съвпада във външния свят онова, което се намира вътре в човека сега имаме два полюса, научихме се да познаваме двете страни на човешкото същество? С нищо, с абсолютно нищо в действителността. Във външния свят имаме едно минерално, едно растително и едно животинско царство.
Онова, което се намира във вътрешността на човека, което е също телесно, не съвпада с нито едно от тези природни царства.
към текста >>
Чо
век
ът не е в неговата цялост нищо друго освен една реакция против онова, което е неговият заобикалящ свят.
Ето защо ние постоянно трябва да ядем, за да може дейността на тялото да се сблъсква с нещо. Също както бихте потънали в почвата, така дейността на тялото би потънала в нищото, ако то не би се сблъсквало с почвата, която бива подготвена но сега тази почва прониква цялото тяло. Вие не ядете, за да съедините хранителните вещества със себе си, а ядете, за да можете да дадете чрез това възможност за дейността на тялото, която дейност е необходима за изхвърляне навън на хранителните вещества. Защото Вашето човешко същество се състои в дейността на изхвърлянето навън на хранителните вещества. И както не можете да причислявате почвата към Вашето стъпало на крака, също така не можете да причислявате онова, което се намира в хранителните вещества, доколкото то съществува във външния свят, към Вашето човешко същество, ако искате да мисли те истината.
Човекът не е в неговата цялост нищо друго освен една реакция против онова, което е неговият заобикалящ свят.
Човекът е една реакция, напълно една реакция.
към текста >>
Чо
век
ът е една реакция, напълно една реакция.
Също както бихте потънали в почвата, така дейността на тялото би потънала в нищото, ако то не би се сблъсквало с почвата, която бива подготвена но сега тази почва прониква цялото тяло. Вие не ядете, за да съедините хранителните вещества със себе си, а ядете, за да можете да дадете чрез това възможност за дейността на тялото, която дейност е необходима за изхвърляне навън на хранителните вещества. Защото Вашето човешко същество се състои в дейността на изхвърлянето навън на хранителните вещества. И както не можете да причислявате почвата към Вашето стъпало на крака, също така не можете да причислявате онова, което се намира в хранителните вещества, доколкото то съществува във външния свят, към Вашето човешко същество, ако искате да мисли те истината. Човекът не е в неговата цялост нищо друго освен една реакция против онова, което е неговият заобикалящ свят.
Човекът е една реакция, напълно една реакция.
към текста >>
Без съмнение, в този смисъл чо
век
ът е едно полярно същество.
Това, което сега обясних, става по много различен начин за органите от сферата на сетивата и на интелигентността, напълно различно за органите от сферата на волята.
Без съмнение, в този смисъл човекът е едно полярно същество.
Обаче онова, което става в тези два полюса на човешкото полярно същество, няма много нещо общо с това, което се намира във външния свят.
към текста >>
Обаче този свят, който е следователно скрит за мене като чрез едно було, когато съм сетивен чо
век
, този свят ми се изявява външно в растителния свят и в неговата основа минералния свят.
Ние имаме във външния свят минералното, растителното царство. Това минерално, това растително царство, не е вътрешно много сродно с нашето собствено същество. Ако искаме да потърсим нещо, с което това минерално и растително царство е сродно, тогава трябва да насочим поглед в света, в който живеем преди раждането, през който минаваме, преди да слезем чрез раждането съответно чрез зачатието от духовния във физическия свят. Когато хвърлим поглед върху света на растенията и света на минералите, ние трябва всъщност да кажем: преди моето раждане аз се намирах в един духовен свят. Аз не виждам този духовен свят с моите физически сетива, не го мисля с моя физически ум.
Обаче този свят, който е следователно скрит за мене като чрез едно було, когато съм сетивен човек, този свят ми се изявява външно в растителния свят и в неговата основа минералния свят.
Минералният и растителният свят имат много повече работа с нашия извънсветовен живот, отколкото с нашия живот между раждането и смъртта. Естествено онези растения, които виждаме чрез нашите сетива в заобикалящия ни свят, които ни се изявяват тук: те са действия на онези сили, с които ние сме свързани между смъртта и едно ново раждане. И животинското царство няма много работа с онова, което сме като човешко същество, а има по-скоро работа с времето непосредствено след смъртта, на което времето е едно външно полярно противоположно изявление. Така щото можем да кажем: това, което се намира в човека, с него ние не се запознаваме, когато се запознаваме естественонаучно със заобикалящия човека свят. И така следователно, онази наука, която съвременното човечество има, която съвременното човечество особено много цени, е такава, че тя е една наука, която не съдържа в себе си нищо в действителност от човешкото същество.
към текста >>
Така щото можем да кажем: това, което се намира в чо
век
а, с него ние не се запознаваме, когато се запознаваме естественонаучно със заобикалящия чо
век
а свят.
Аз не виждам този духовен свят с моите физически сетива, не го мисля с моя физически ум. Обаче този свят, който е следователно скрит за мене като чрез едно було, когато съм сетивен човек, този свят ми се изявява външно в растителния свят и в неговата основа минералния свят. Минералният и растителният свят имат много повече работа с нашия извънсветовен живот, отколкото с нашия живот между раждането и смъртта. Естествено онези растения, които виждаме чрез нашите сетива в заобикалящия ни свят, които ни се изявяват тук: те са действия на онези сили, с които ние сме свързани между смъртта и едно ново раждане. И животинското царство няма много работа с онова, което сме като човешко същество, а има по-скоро работа с времето непосредствено след смъртта, на което времето е едно външно полярно противоположно изявление.
Така щото можем да кажем: това, което се намира в човека, с него ние не се запознаваме, когато се запознаваме естественонаучно със заобикалящия човека свят.
И така следователно, онази наука, която съвременното човечество има, която съвременното човечество особено много цени, е такава, че тя е една наука, която не съдържа в себе си нищо в действителност от човешкото същество. Можете да познавате из основи всичко онова, което днес се изследва по методите на естествената наука, но чрез това не ще познаете съвсем нищо върху същността на човека, защото в естествено научното познание не се съдържа същността на човека.
към текста >>
Можете да познавате из основи всичко онова, което днес се изследва по методите на естествената наука, но чрез това не ще познаете съвсем нищо върху същността на чо
век
а, защото в естествено научното познание не се съдържа същността на чо
век
а.
Минералният и растителният свят имат много повече работа с нашия извънсветовен живот, отколкото с нашия живот между раждането и смъртта. Естествено онези растения, които виждаме чрез нашите сетива в заобикалящия ни свят, които ни се изявяват тук: те са действия на онези сили, с които ние сме свързани между смъртта и едно ново раждане. И животинското царство няма много работа с онова, което сме като човешко същество, а има по-скоро работа с времето непосредствено след смъртта, на което времето е едно външно полярно противоположно изявление. Така щото можем да кажем: това, което се намира в човека, с него ние не се запознаваме, когато се запознаваме естественонаучно със заобикалящия човека свят. И така следователно, онази наука, която съвременното човечество има, която съвременното човечество особено много цени, е такава, че тя е една наука, която не съдържа в себе си нищо в действителност от човешкото същество.
Можете да познавате из основи всичко онова, което днес се изследва по методите на естествената наука, но чрез това не ще познаете съвсем нищо върху същността на човека, защото в естествено научното познание не се съдържа същността на човека.
към текста >>
Това беше един чо
век
, който държеше извънредно много да развива едно буржоазно ограничено мислене.
Не трябва да изпускаме от погледа този въплътен естественонаучен метод, не трябва да го пренебрегваме! Аз обърнах вниманието Ви върху някои факти. Съществуват двама философи, това бяха крайно буржоазно ограничени философи. Единият преподаваше в Университета от Цюрих и се наричаше Авенариус.
Това беше един човек, който държеше извънредно много да развива едно буржоазно ограничено мислене.
към текста >>
"този въпрос повдига същият чо
век
, който е написал всичко това, което току що Ви прочетох.
Така Вие виждате будителния зов на една душа, която все пак вижда отрицателното, водещото в хаоса на нашето време. И сега иде въпросът, един ужасен въпрос на съдбата. Този въпрос е: "какво трябва да дойде на неговото място?
"този въпрос повдига същият човек, който е написал всичко това, което току що Ви прочетох.
Той казва по-нататък:
към текста >>
21.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Наред с тази външна практика на живота, която се е оформила във всички области на така наречения практически живот, имаме множество духовни възгледи, светогледи, философии или наречете ги както щете, които постепенно са станали, но особено в последните две, три столетия, чужди на живота, които така да се каже плуват над истинската практика на живота в това, което дават на чо
век
а като чувства, като усещания.
Това никак не е нещо повърхностно, то е нещо, което е свързано вътрешно с целия начин, по който е замислено това Движение, иска да бъде нещо различно именно от онези духовни движения, които са възникнали в човечеството постепенно от началото на Петата Следатлантска културна епоха, да речем от средата на 15-то столетие. И на основата на всичко стои убеждението, че днес в това настоящо време е необходимо да бъде поставено в развитието на човечеството нещо различно от това, което е било поставено до сега в това развитие на човечеството от средата на 15то столетие насам. Най-характерното за всичко онова, което е станало в цивилизованото човечество в последните 3 до 4 столетия, ми се струва да е следното: външната практика на живота в най-широкия обхват, която се е механизирала до висока степен, образува днес едно царство за себе си. Тя образува днес едно царство за себе си, за което претендират така да се каже да имат монопола на онези, които си въобразяват че са практици на живота.
Наред с тази външна практика на живота, която се е оформила във всички области на така наречения практически живот, имаме множество духовни възгледи, светогледи, философии или наречете ги както щете, които постепенно са станали, но особено в последните две, три столетия, чужди на живота, които така да се каже плуват над истинската практика на живота в това, което дават на човека като чувства, като усещания.
И раз ликата между тези две течения е толкова рязка, че можем да кажем: с нашето настояще е настъпило времето, в което тези две течения вече абсолютно не се разбират едно друго, или може би по-добре казано, в което те не намират никакви свързващи точки, за да действуват едно върху друго. Ние произвеждаме в нашите фабрики, поставяме в движение нашите влакове върху релсите и изпращаме нашите кораби през моретата, поставяме в действие нашите телеграфи и телефони, вършим всичко това, като оставяме така да се каже автоматиката на живота да протича сама и се оставяме да бъдем впрегнати самите ние в тази механика на живота. И наред с това проповядваме. Проповядва се всъщност много. Старите църковни вероизповедания проповядват в църквите, политиците проповядват в парламентите, различните стремежи в различните области говорят за изискванията на пролетариата, за изискванията на жените.
към текста >>
Защото каква връзка има често пъти между онези проповеди в гореспоменатите дружества, които се изнасят в повече или по-малко красиви помещения върху това, как чо
век
ът е добър, върху това, как обичаме да речем сега всички хора, без разлика на каква раса, нация принадлежат и т.н.
И когато проповядваме, често пъти имаме нужда да използуваме нещата, които в по-стари времена са били свързани с външната практика на живота, като символи за красивото, за истината, даже за добродетели. Обаче нещата са чужди на живота. Даже стигнали сме до там да вярваме, че, колкото по-чужди на живота са нашите проповеди, толкова повече се издигат те в духовните светове. Обикновеният непосветен свят, той е нещо малоценно. И днес хората насочват погледите върху всевъзможни изисквания, които възникват от дълбочините на човечеството, но не разбират действително тези изисквания в тяхната същина.
Защото каква връзка има често пъти между онези проповеди в гореспоменатите дружества, които се изнасят в повече или по-малко красиви помещения върху това, как човекът е добър, върху това, как обичаме да речем сега всички хора, без разлика на каква раса, нация принадлежат и т.н.
без разлика даже на цвета на тяхната кожа, каква връзка съществува между тези проповеди и това, което става външно, което вършим с това, че отрязваме купона и оставяме да ни се изплащат нашите ренти от банките, които с това се грижат за външната практика на живота, следователно с действително съвършено други принципи, за които говорим в нашите стаи като за принципи, за които говорим в нашите стаи като за принципи на добрия човек. Ние основаваме например теософски общества, в които говорим за братство по отношение на всички хора, обаче в това, което говорим, нямаме и най-малката двигателна сила, за да овладеем по някакъв начин онова, което също става чрез нас, когато изрязваме нашите купони. Защото като изрязваме купоните, ние поставяме в движение множество народностопански неща. Нашият живот се разпада напълно на тези две отделни едно от друго течения.
към текста >>
без разлика даже на цвета на тяхната кожа, каква връзка съществува между тези проповеди и това, което става външно, което вършим с това, че отрязваме купона и оставяме да ни се изплащат нашите ренти от банките, които с това се грижат за външната практика на живота, следователно с действително съвършено други принципи, за които говорим в нашите стаи като за принципи, за които говорим в нашите стаи като за принципи на добрия чо
век
.
Обаче нещата са чужди на живота. Даже стигнали сме до там да вярваме, че, колкото по-чужди на живота са нашите проповеди, толкова повече се издигат те в духовните светове. Обикновеният непосветен свят, той е нещо малоценно. И днес хората насочват погледите върху всевъзможни изисквания, които възникват от дълбочините на човечеството, но не разбират действително тези изисквания в тяхната същина. Защото каква връзка има често пъти между онези проповеди в гореспоменатите дружества, които се изнасят в повече или по-малко красиви помещения върху това, как човекът е добър, върху това, как обичаме да речем сега всички хора, без разлика на каква раса, нация принадлежат и т.н.
без разлика даже на цвета на тяхната кожа, каква връзка съществува между тези проповеди и това, което става външно, което вършим с това, че отрязваме купона и оставяме да ни се изплащат нашите ренти от банките, които с това се грижат за външната практика на живота, следователно с действително съвършено други принципи, за които говорим в нашите стаи като за принципи, за които говорим в нашите стаи като за принципи на добрия човек.
Ние основаваме например теософски общества, в които говорим за братство по отношение на всички хора, обаче в това, което говорим, нямаме и най-малката двигателна сила, за да овладеем по някакъв начин онова, което също става чрез нас, когато изрязваме нашите купони. Защото като изрязваме купоните, ние поставяме в движение множество народностопански неща. Нашият живот се разпада напълно на тези две отделни едно от друго течения.
към текста >>
Когато се говори за духа, трябва да се разбира духът, с който чо
век
ът може да се свърже така, че този дух може да се втъче посредством чо
век
а също в социалния живот.
Кога се говори правилно за духа, кога се говори истински за духа? Само тогава се говори истински за духа, само тогава се говори правилно за духа, когато духът се разбира като творец но онова, което е материално. Лошо се говори за духа, макар и това лошо говорене за духа днес често пъти се счита за най-красивото, когато за духа се говори като за нещо намиращо се някъде във въздушните кули, когато се говори по такъв начин, че този дух никак не би трябвало да бъде докоснат от материалното. Не, за духа трябва да се говори така, че да се разбира, духът е този, който има силата да се потопи непосредствено в материята. И когато се говори за Духовната наука, тя не трябва да бъде разбирана само така, че се издига просто над природата, а същевременно така, че тя е едновременно пълноценна природна наука, естествена наука.
Когато се говори за духа, трябва да се разбира духът, с който човекът може да се свърже така, че този дух може да се втъче посредством човека също в социалния живот.
Един дух, за който се говори само в слова като за този, на когото искаме да се харесаме чрез поръчителството и чрез братската любов, и който се пази да се потопи в непосредствения живот, такъв дух не е истинският Дух. Такъв дух е една човешка абстракция и издигането до него не е издигане до истинския Дух, а е именно последното излияние на материализма.
към текста >>
Днес чо
век
трябва да изкаже истински парадоксални неща, когато иска да каже истината, той едва ли може днес да каже истината върху някои неща, без тази истина да изглежда като една побърканост за нашите съвременници.
Съществуват всъщност само степенни разлики между небето и ада на селянина навън в селото и между материята и духа на така наречените просветени философи на нашите дни. Същинските импулси на мисленето, които стоят на основата, са именно същите. Истинската противоположност е между Бога и Дявола, между рая и ада. Хората са сигурни в това: раят е доброто, и нещо ужасно е, че хората са излезли от рая; раят е нещо изгубено, той трябва да бъде потърсен отново, а дяволът е ужасният неприятел, противник, който се противопоставя на всички онези същества, които хората свързват с рая. Хора, които нямат никакво предчувствие за това, как противоположностите царуват в най-външните подлистници на нашите социални противоречия и изисквания, не могат даже да си представят, какво значение се крие в този дуализъм между небето и ада или между изгубения рай на Земята.
Днес човек трябва да изкаже истински парадоксални неща, когато иска да каже истината, той едва ли може днес да каже истината върху някои неща, без тази истина да изглежда като една побърканост за нашите съвременници.
Но както в смисъла на апостол Павла истината на хората може да бъде едно безумие пред Бога, така и мъдростта на днешните хора, или безумието на днешните хора, би могла да бъде побърканост за възгледа на бъдещите хора. Хората са изпаднали сънуващо в една такава противоположност между Земята и рая, те свързват рая с това, към което трябва да се стремят като към човешко-божественото, и не знаят, че стремежът към този рай е също така лош за човека, когато той го иска направо, както би бил стремежът към противоположното. Защото когато хората си представят строежа на света така, както той се намира като представа на основата на "Изгубения Рай" на Милтон, тогава те прекръстват едно вредно на човечеството същество, когато се стремят едностранно към доброто Божествено Същество, и му поставят срещу него една противоположност, която не е никаква противоположност: противоположността на дявола, противоположността на онова, което в човешката природа е стремящо то се против доброто.
към текста >>
Хората са изпаднали сънуващо в една такава противоположност между Земята и рая, те свързват рая с това, към което трябва да се стремят като към човешко-божественото, и не знаят, че стремежът към този рай е също така лош за чо
век
а, когато той го иска направо, както би бил стремежът към противоположното.
Истинската противоположност е между Бога и Дявола, между рая и ада. Хората са сигурни в това: раят е доброто, и нещо ужасно е, че хората са излезли от рая; раят е нещо изгубено, той трябва да бъде потърсен отново, а дяволът е ужасният неприятел, противник, който се противопоставя на всички онези същества, които хората свързват с рая. Хора, които нямат никакво предчувствие за това, как противоположностите царуват в най-външните подлистници на нашите социални противоречия и изисквания, не могат даже да си представят, какво значение се крие в този дуализъм между небето и ада или между изгубения рай на Земята. Днес човек трябва да изкаже истински парадоксални неща, когато иска да каже истината, той едва ли може днес да каже истината върху някои неща, без тази истина да изглежда като една побърканост за нашите съвременници. Но както в смисъла на апостол Павла истината на хората може да бъде едно безумие пред Бога, така и мъдростта на днешните хора, или безумието на днешните хора, би могла да бъде побърканост за възгледа на бъдещите хора.
Хората са изпаднали сънуващо в една такава противоположност между Земята и рая, те свързват рая с това, към което трябва да се стремят като към човешко-божественото, и не знаят, че стремежът към този рай е също така лош за човека, когато той го иска направо, както би бил стремежът към противоположното.
Защото когато хората си представят строежа на света така, както той се намира като представа на основата на "Изгубения Рай" на Милтон, тогава те прекръстват едно вредно на човечеството същество, когато се стремят едностранно към доброто Божествено Същество, и му поставят срещу него една противоположност, която не е никаква противоположност: противоположността на дявола, противоположността на онова, което в човешката природа е стремящо то се против доброто.
към текста >>
Чо
век
ът трябва да познае, как неговото истинско същество може да бъде изразено само чрез образа на равновесието: как от едната страна чо
век
ът е изкусен, съблазнен така да се каже да иска да излезе вън над своята глава, над своя ум, иска да излезе навън и навлезе във фантастично-мечтателското, в погрешно мистичното, във всичко онова, което е фантастично.
Новата цивилизация има толкова малко съзнание за тайната, която лежи на основата на гореказаното, че можем да кажем следното. Поради определени причини, за които може би ще говоря също още и тук, ние нарекохме тази сграда "Гьотеанум", като строейки в смисъла на схващането на Гьоте върху изкуството и познанието. Обаче същевременно трябва да кажем тук: в противоположността, която Гьоте е вложил в своя "Фауст" между добрите същества и Мефистофел, се крие същата грешка, както в "Изгубения Рай" на Милтон: от едната страна добрите същества, от другата страна злото същество, Мефистофел. В този Мефистофел Гьоте е смесил едно в друго луциферическото от едната страна, ариманическото от другата страна, така че в Гьотевата фигура на Мефистофел за този, който разбира нещата, са смесени една в друга две духовни индивидуалности, смесени са неорганически.
Човекът трябва да познае, как неговото истинско същество може да бъде изразено само чрез образа на равновесието: как от едната страна човекът е изкусен, съблазнен така да се каже да иска да излезе вън над своята глава, над своя ум, иска да излезе навън и навлезе във фантастично-мечтателското, в погрешно мистичното, във всичко онова, което е фантастично.
Това е едната сила, едното същество. Другото същество е това, което тегли така да се каже човека надолу в материалистичното, в прозаичното, в сухото, и т.н. Ние разбираме човека само тогава, когато го схващаме по неговото същество, по неговата същност като стремящ се към равновесието между, да речем, намиращото се на едната страна на везната ариманическо естество, а на другата страна на везната луциферическото естество. Човекът трябва постоянно, непрестанно да се стреми към положението на равновесие между тези две сили, между тези две същества, между онова, което иска да го изкара над самия него, и онова, което би искало да го увлече надолу под самия него. Новата духовна цивилизация е поставила погрешно фантастично-мечтателското на Луцифер на мястото на Божественото.
към текста >>
Другото същество е това, което тегли така да се каже чо
век
а надолу в материалистичното, в прозаичното, в сухото, и т.н.
Поради определени причини, за които може би ще говоря също още и тук, ние нарекохме тази сграда "Гьотеанум", като строейки в смисъла на схващането на Гьоте върху изкуството и познанието. Обаче същевременно трябва да кажем тук: в противоположността, която Гьоте е вложил в своя "Фауст" между добрите същества и Мефистофел, се крие същата грешка, както в "Изгубения Рай" на Милтон: от едната страна добрите същества, от другата страна злото същество, Мефистофел. В този Мефистофел Гьоте е смесил едно в друго луциферическото от едната страна, ариманическото от другата страна, така че в Гьотевата фигура на Мефистофел за този, който разбира нещата, са смесени една в друга две духовни индивидуалности, смесени са неорганически. Човекът трябва да познае, как неговото истинско същество може да бъде изразено само чрез образа на равновесието: как от едната страна човекът е изкусен, съблазнен така да се каже да иска да излезе вън над своята глава, над своя ум, иска да излезе навън и навлезе във фантастично-мечтателското, в погрешно мистичното, във всичко онова, което е фантастично. Това е едната сила, едното същество.
Другото същество е това, което тегли така да се каже човека надолу в материалистичното, в прозаичното, в сухото, и т.н.
Ние разбираме човека само тогава, когато го схващаме по неговото същество, по неговата същност като стремящ се към равновесието между, да речем, намиращото се на едната страна на везната ариманическо естество, а на другата страна на везната луциферическото естество. Човекът трябва постоянно, непрестанно да се стреми към положението на равновесие между тези две сили, между тези две същества, между онова, което иска да го изкара над самия него, и онова, което би искало да го увлече надолу под самия него. Новата духовна цивилизация е поставила погрешно фантастично-мечтателското на Луцифер на мястото на Божественото. Така щото в това, което е описано като рай, стои фактически описанието на луциферическото и хората правят ужасна грешка, да сме свят Божественото с луциферическото, защото не знаят, че важното е да се държи равновесието между две сили, между две същества, които искат да увлекат човека на едната или на другата страна.
към текста >>
Ние разбираме чо
век
а само тогава, когато го схващаме по неговото същество, по неговата същност като стремящ се към равновесието между, да речем, намиращото се на едната страна на везната ариманическо естество, а на другата страна на везната луциферическото естество.
Обаче същевременно трябва да кажем тук: в противоположността, която Гьоте е вложил в своя "Фауст" между добрите същества и Мефистофел, се крие същата грешка, както в "Изгубения Рай" на Милтон: от едната страна добрите същества, от другата страна злото същество, Мефистофел. В този Мефистофел Гьоте е смесил едно в друго луциферическото от едната страна, ариманическото от другата страна, така че в Гьотевата фигура на Мефистофел за този, който разбира нещата, са смесени една в друга две духовни индивидуалности, смесени са неорганически. Човекът трябва да познае, как неговото истинско същество може да бъде изразено само чрез образа на равновесието: как от едната страна човекът е изкусен, съблазнен така да се каже да иска да излезе вън над своята глава, над своя ум, иска да излезе навън и навлезе във фантастично-мечтателското, в погрешно мистичното, във всичко онова, което е фантастично. Това е едната сила, едното същество. Другото същество е това, което тегли така да се каже човека надолу в материалистичното, в прозаичното, в сухото, и т.н.
Ние разбираме човека само тогава, когато го схващаме по неговото същество, по неговата същност като стремящ се към равновесието между, да речем, намиращото се на едната страна на везната ариманическо естество, а на другата страна на везната луциферическото естество.
Човекът трябва постоянно, непрестанно да се стреми към положението на равновесие между тези две сили, между тези две същества, между онова, което иска да го изкара над самия него, и онова, което би искало да го увлече надолу под самия него. Новата духовна цивилизация е поставила погрешно фантастично-мечтателското на Луцифер на мястото на Божественото. Така щото в това, което е описано като рай, стои фактически описанието на луциферическото и хората правят ужасна грешка, да сме свят Божественото с луциферическото, защото не знаят, че важното е да се държи равновесието между две сили, между две същества, които искат да увлекат човека на едната или на другата страна.
към текста >>
Чо
век
ът трябва постоянно, непрестанно да се стреми към положението на равновесие между тези две сили, между тези две същества, между онова, което иска да го изкара над самия него, и онова, което би искало да го увлече надолу под самия него.
В този Мефистофел Гьоте е смесил едно в друго луциферическото от едната страна, ариманическото от другата страна, така че в Гьотевата фигура на Мефистофел за този, който разбира нещата, са смесени една в друга две духовни индивидуалности, смесени са неорганически. Човекът трябва да познае, как неговото истинско същество може да бъде изразено само чрез образа на равновесието: как от едната страна човекът е изкусен, съблазнен така да се каже да иска да излезе вън над своята глава, над своя ум, иска да излезе навън и навлезе във фантастично-мечтателското, в погрешно мистичното, във всичко онова, което е фантастично. Това е едната сила, едното същество. Другото същество е това, което тегли така да се каже човека надолу в материалистичното, в прозаичното, в сухото, и т.н. Ние разбираме човека само тогава, когато го схващаме по неговото същество, по неговата същност като стремящ се към равновесието между, да речем, намиращото се на едната страна на везната ариманическо естество, а на другата страна на везната луциферическото естество.
Човекът трябва постоянно, непрестанно да се стреми към положението на равновесие между тези две сили, между тези две същества, между онова, което иска да го изкара над самия него, и онова, което би искало да го увлече надолу под самия него.
Новата духовна цивилизация е поставила погрешно фантастично-мечтателското на Луцифер на мястото на Божественото. Така щото в това, което е описано като рай, стои фактически описанието на луциферическото и хората правят ужасна грешка, да сме свят Божественото с луциферическото, защото не знаят, че важното е да се държи равновесието между две сили, между две същества, които искат да увлекат човека на едната или на другата страна.
към текста >>
Така щото в това, което е описано като рай, стои фактически описанието на луциферическото и хората правят ужасна грешка, да сме свят Божественото с луциферическото, защото не знаят, че важното е да се държи равновесието между две сили, между две същества, които искат да увлекат чо
век
а на едната или на другата страна.
Това е едната сила, едното същество. Другото същество е това, което тегли така да се каже човека надолу в материалистичното, в прозаичното, в сухото, и т.н. Ние разбираме човека само тогава, когато го схващаме по неговото същество, по неговата същност като стремящ се към равновесието между, да речем, намиращото се на едната страна на везната ариманическо естество, а на другата страна на везната луциферическото естество. Човекът трябва постоянно, непрестанно да се стреми към положението на равновесие между тези две сили, между тези две същества, между онова, което иска да го изкара над самия него, и онова, което би искало да го увлече надолу под самия него. Новата духовна цивилизация е поставила погрешно фантастично-мечтателското на Луцифер на мястото на Божественото.
Така щото в това, което е описано като рай, стои фактически описанието на луциферическото и хората правят ужасна грешка, да сме свят Божественото с луциферическото, защото не знаят, че важното е да се държи равновесието между две сили, между две същества, които искат да увлекат човека на едната или на другата страна.
към текста >>
Ако чо
век
ът трябва да се стреми към онова, което наричаме Христов Принцип, под което име днес често пъти се разбират странни неща, той трябва да бъде наясно, че това може да бъде само един стремеж към положението на равновесие между Луциферическото и Ариманическото и че именно 3-те до 4-ри последни столетия са заличили толкова много познанието на действителното човешко същество, щото хората малко знаят за равновесието и са прекръстили Луциферическото с името Божествено, както това е направил Милтон в своя "Изгубен Рай", и са създали една противоположност от ариманическото, който не е вече никакъв Ариман, а е станал модерният дявол или модерната материя или нещо подобно.
Този факт трябваше да бъде разкрит.
Ако човекът трябва да се стреми към онова, което наричаме Христов Принцип, под което име днес често пъти се разбират странни неща, той трябва да бъде наясно, че това може да бъде само един стремеж към положението на равновесие между Луциферическото и Ариманическото и че именно 3-те до 4-ри последни столетия са заличили толкова много познанието на действителното човешко същество, щото хората малко знаят за равновесието и са прекръстили Луциферическото с името Божествено, както това е направил Милтон в своя "Изгубен Рай", и са създали една противоположност от ариманическото, който не е вече никакъв Ариман, а е станал модерният дявол или модерната материя или нещо подобно.
Този дуализъм, който в действителност е един дуализъм между Луцифер и Ариман, този дуализъм безчинствува в съзнанието на модерното човечество като противоположност между Бога и дявола. И "Изгубеният Рай" би трябвало всъщност да бъде схващан като едно описание на изгубеното луциферическо царство, той е бил само прекръстен.
към текста >>
За да изразим радикално това, което искам да кажа, да вземем един нормален чо
век
на настоящето, който се храни порядъчно, спи полагащите се му часове, закусва, яде на обед и вечер и т.н., и който има също духов ни интереси, даже високи духовни интереси, който, да речем, е член на едно теософско общество, защото има духовни интереси, прави там всичко възможно, за да знае, какво става в духовните светове.
За да изразим радикално това, което искам да кажа, да вземем един нормален човек на настоящето, който се храни порядъчно, спи полагащите се му часове, закусва, яде на обед и вечер и т.н., и който има също духов ни интереси, даже високи духовни интереси, който, да речем, е член на едно теософско общество, защото има духовни интереси, прави там всичко възможно, за да знае, какво става в духовните светове.
Да вземем един такъв човек, който има така да се каже в малкия си пръст всичко онова, което е написано в тази или онази теософска литература, който обаче иначе живее според обикновените правила на живота. Да вземем един такъв човек. Какво значи цялото негово знание, което той е усвоил с неговите висши духовни интереси? То означава нещо, което тук на Земята може да му достави някоя вътрешна душевна наслада, една истинска луциферическа наслада, макар и това да е една рафинирана, изтънчена душевна наслада. Този човек не ще пренесе нищо от всичко това през врататата смъртта, абсолютно нищо.
към текста >>
Да вземем един такъв чо
век
, който има така да се каже в малкия си пръст всичко онова, което е написано в тази или онази теософска литература, който обаче иначе живее според обикновените правила на живота.
За да изразим радикално това, което искам да кажа, да вземем един нормален човек на настоящето, който се храни порядъчно, спи полагащите се му часове, закусва, яде на обед и вечер и т.н., и който има също духов ни интереси, даже високи духовни интереси, който, да речем, е член на едно теософско общество, защото има духовни интереси, прави там всичко възможно, за да знае, какво става в духовните светове.
Да вземем един такъв човек, който има така да се каже в малкия си пръст всичко онова, което е написано в тази или онази теософска литература, който обаче иначе живее според обикновените правила на живота.
Да вземем един такъв човек. Какво значи цялото негово знание, което той е усвоил с неговите висши духовни интереси? То означава нещо, което тук на Земята може да му достави някоя вътрешна душевна наслада, една истинска луциферическа наслада, макар и това да е една рафинирана, изтънчена душевна наслада. Този човек не ще пренесе нищо от всичко това през врататата смъртта, абсолютно нищо. Защото между такива хора и те се срещат много често може да има такива, които, въпреки че имат в малкия си пръст това, що е едно астрално тяло, що е етерно тяло, що е Карма, прераждане, те нямат никакво предчувствие за това, което се говори, което се преследва например днес в събранията на пролетарските хора.
към текста >>
Да вземем един такъв чо
век
.
За да изразим радикално това, което искам да кажа, да вземем един нормален човек на настоящето, който се храни порядъчно, спи полагащите се му часове, закусва, яде на обед и вечер и т.н., и който има също духов ни интереси, даже високи духовни интереси, който, да речем, е член на едно теософско общество, защото има духовни интереси, прави там всичко възможно, за да знае, какво става в духовните светове. Да вземем един такъв човек, който има така да се каже в малкия си пръст всичко онова, което е написано в тази или онази теософска литература, който обаче иначе живее според обикновените правила на живота.
Да вземем един такъв човек.
Какво значи цялото негово знание, което той е усвоил с неговите висши духовни интереси? То означава нещо, което тук на Земята може да му достави някоя вътрешна душевна наслада, една истинска луциферическа наслада, макар и това да е една рафинирана, изтънчена душевна наслада. Този човек не ще пренесе нищо от всичко това през врататата смъртта, абсолютно нищо. Защото между такива хора и те се срещат много често може да има такива, които, въпреки че имат в малкия си пръст това, що е едно астрално тяло, що е етерно тяло, що е Карма, прераждане, те нямат никакво предчувствие за това, което се говори, което се преследва например днес в събранията на пролетарските хора. Това не ги интересува, интересува ги само, как изглежда етерното тяло, как изглежда астралното тяло, тях не ги интересува, какви пъти ща изминава капиталът, като от началото на 19-то столетие е станал всъщност властвуващата сила.
към текста >>
Този чо
век
не ще пренесе нищо от всичко това през врататата смъртта, абсолютно нищо.
За да изразим радикално това, което искам да кажа, да вземем един нормален човек на настоящето, който се храни порядъчно, спи полагащите се му часове, закусва, яде на обед и вечер и т.н., и който има също духов ни интереси, даже високи духовни интереси, който, да речем, е член на едно теософско общество, защото има духовни интереси, прави там всичко възможно, за да знае, какво става в духовните светове. Да вземем един такъв човек, който има така да се каже в малкия си пръст всичко онова, което е написано в тази или онази теософска литература, който обаче иначе живее според обикновените правила на живота. Да вземем един такъв човек. Какво значи цялото негово знание, което той е усвоил с неговите висши духовни интереси? То означава нещо, което тук на Земята може да му достави някоя вътрешна душевна наслада, една истинска луциферическа наслада, макар и това да е една рафинирана, изтънчена душевна наслада.
Този човек не ще пренесе нищо от всичко това през врататата смъртта, абсолютно нищо.
Защото между такива хора и те се срещат много често може да има такива, които, въпреки че имат в малкия си пръст това, що е едно астрално тяло, що е етерно тяло, що е Карма, прераждане, те нямат никакво предчувствие за това, което се говори, което се преследва например днес в събранията на пролетарските хора. Това не ги интересува, интересува ги само, как изглежда етерното тяло, как изглежда астралното тяло, тях не ги интересува, какви пъти ща изминава капиталът, като от началото на 19-то столетие е станал всъщност властвуващата сила. Знание то за астралното тяло, за етерното тяло, всичко това не ползува нищо, когато хората умрат. Именно това трябва да кажем от едно действително познание на духовния свят. То има стойност само тогава, когато това духовно познание се превърне в инструмент, за да се потопим в материалния живот онова, което не може да бъде прието в самите духовни светове, обаче което трябва да бъде пренесено там.
към текста >>
В една от моите последни книги "Загадки на душата" аз обърнах вниманието върху това, и съм го изказвал често пъти в моите сказки, каква безсмислица се преподава в днешната физиология, следователно също в естествената наука: безсмислицата, че в чо
век
а съществуват два вида нерви: двигателни нерви, които лежат на основата на волята, и сетивни нерви, които лежат на основата на възприятията, на усещанията.
Бих искал, без да проявявам нескромност, да обясня с един пример, какво искам да кажа.
В една от моите последни книги "Загадки на душата" аз обърнах вниманието върху това, и съм го изказвал често пъти в моите сказки, каква безсмислица се преподава в днешната физиология, следователно също в естествената наука: безсмислицата, че в човека съществуват два вида нерви: двигателни нерви, които лежат на основата на волята, и сетивни нерви, които лежат на основата на възприятията, на усещанията.
Но откакто съществува телеграфията, хората са използували образа на тази телеграфия. Следователно: от окото нервът отива до централния орган, след това от централния орган той отново отива до някой орган. Ние виждаме да се движи тук нещо като един член, като един орган, от този орган изхожда телеграфната жица, от окото да речем, до централния орган, това поставя в действие двигателния нерв и тогава бива изпълнено движението.
към текста >>
Обаче очите на някои животни са по-сложни от окото на чо
век
а.
Защото разгледайте човешкото око. То е без съмнение по-съвършено отколкото очите на някои животни.
Обаче очите на някои животни са по-сложни от окото на човека.
Те притежават например включени вътре в тях определени изпълнени с кръв органи, мечовидния израстък, ветрилото, които при човека не съществуват, били са така да се каже заличени. Човешкото око е отново по-опростено в сравнение с формите на някои животински очи. Ако проследим развитието на окото, ще открием: то е отначало първобитно, просто, след това става все по-сложно и по-сложно, после обаче отново се опростява, и най-съвършеното не е най-сложното, а отново нещо по-просто от това, което се намира в средата.
към текста >>
Те притежават например включени вътре в тях определени изпълнени с кръв органи, мечовидния израстък, ветрилото, които при чо
век
а не съществуват, били са така да се каже заличени.
Защото разгледайте човешкото око. То е без съмнение по-съвършено отколкото очите на някои животни. Обаче очите на някои животни са по-сложни от окото на човека.
Те притежават например включени вътре в тях определени изпълнени с кръв органи, мечовидния израстък, ветрилото, които при човека не съществуват, били са така да се каже заличени.
Човешкото око е отново по-опростено в сравнение с формите на някои животински очи. Ако проследим развитието на окото, ще открием: то е отначало първобитно, просто, след това става все по-сложно и по-сложно, после обаче отново се опростява, и най-съвършеното не е най-сложното, а отново нещо по-просто от това, което се намира в средата.
към текста >>
22.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Онова, което се нарича обикновено и външно "история", е само една условна басня, защото тя записва външните факти така, че при това бива предизвикана илюзията, като че вече в 8-то, 9-то столетие положението с чо
век
а е било такова, каквото е било в 18-то, 19-то столетие.
Ако почувствувате този план, тогава ще имате в тези два пресичащи се кръга нещо, което посочва развитието на човечеството обаче трябва да бъде схванато това с чувствата. Аз още вчера казах, че приблизително в средата на 15-то столетие трябва да бъде отбелязан един пълен със значение прелом в развитието на човечеството.
Онова, което се нарича обикновено и външно "история", е само една условна басня, защото тя записва външните факти така, че при това бива предизвикана илюзията, като че вече в 8-то, 9-то столетие положението с човека е било такова, каквото е било в 18-то, 19-то столетие.
Даже някои по-нови историци, като например Лампрехт, са стигнали до там да разберат, че фактически душевното устройство и душевно то настроение на хората са били съвършено различни преди и след посочения период, че е лишено от смисъл да се мисли, какво те са били като днешните. И в настоящето ние се намираме в едно развитие, което можем да разберем само ако осъзнаем, че се развиваме към бъдещето с особени душевни сили и че онези душевни сили, които са претърпели своето развитие до 15-то столетие, наистина и днес още се проявяват в човешките души те вече замират но те принадлежат вече към това, което загива, към това, което е осъдено да отпадат от еволюцията на човечеството. Върху този важен прелом в развитието на човечеството трябва да развием едно съзнание, ако въобще искаме да бъдем способни да говорим върху работите на човечеството в настоящето и в близкото бъдеще.
към текста >>
Един готически храм, който е празен, е също една невъзможност за чо
век
а, който действително чувствува нещо подобно.
Ако преминем по-нататък от формите на гръцкия храм към следващите, също така знаменателни форми на архитектурата, стигаме до готическия храм. Който влиза в един готически храм и има чувството, че с готическия храм има пред себе си нещо завършено, цяло, той не разбира формите на готическата сграда, той ги разбира също така малко, колкото разбира формите на гръцкия храм онзи, който може да гледа този храм също така, че в него не се намира никакъв образ на един бог. Един гръцки храм без образа на определен бог достатъчно е само да си го представим вътре, но за да го разберем по неговата форма, трябва да си представим този образ вътре един гръцки храм без образа на определен бог вътре в него е нещо невъзможно за чувствуващото разбиране.
Един готически храм, който е празен, е също една невъзможност за човека, който действително чувствува нещо подобно.
Готическият храм е завършен само тогава, когато молещите се хора се намират вътре в него, когато е изпълнен с хора, и всъщност само тогава, когато е изпълнен с хора и се говори на хората, така че духът на словото царува над събралите се в него хора, над сърцата на тези хора. Тогава готическият храм е завършен. Но общността принадлежи към него, иначе неговите форми не са разбираеми.
към текста >>
И отделният чо
век
търси да се свърже с другите от общността търсейки така да се каже груповия дух на човечеството за да намери заедно с другите царуването на духовното, което с това приема също характера на нещо абстрактно.
Ние стигаме тогава до формите на готическата архитектура, на готическия дом, който изисква молещите се хора да се намират вътре в него. Всичко отговаря на чувствения живот на хората от онова време. През това време хората бяха вече естествено различни в тяхното душевно настроение в сравнение с тази от цъфтящата гръцка мисъл. Сега не съществуваше вече съзнание за непосредственото присъствие на божествено-духовните Същества, божествено-духовните Същества са пренесени някъде като царство отпаднало от божествено-духовните Същества. Материалното се счита като нещо, което трябва да бъде отбягвано, от което трябва да се отвръща погледът, който напротив трябва да бъде насочен към духовните Същества.
И отделният човек търси да се свърже с другите от общността търсейки така да се каже груповия дух на човечеството за да намери заедно с другите царуването на духовното, което с това приема също характера на нещо абстрактно.
Ето защо формите на готиката правят впечатлението на нещо абстрактно-математическо в сравнение с действуващите повече динамично форми на гръцката архитектура, която има нещо от жилищното обхващане на бога или на богинята. В готическите форми всичко се стреми нагоре, всичко сочи към това, че трябва да бъде търсено в духовните далечини онова, за което жадува душата. За гръка беше налице един бог или богиня. Той един вид чуваше със своето духовно ухо техния шепот. Във времето на готиката копнеещата душа можеше да предчувствува божественото само във форми, които се стремяха нагоре.
към текста >>
В Средно
век
овието такива неща бяха свързани с библейското съдържание.
Ако си представите например целокупността на човешките души като съвместно стремящи се към всички земни небесни посоки, ще имате така да се каже човечеството на цялата Земя съединено на тази Земя като в един голям храм, който сега те не си представят готически, въпреки че би трябвало да има същия смисъл както готическия храм.
В Средновековието такива неща бяха свързани с библейското съдържание.
И когато хората си представят например, че 72-та ученици не трябва да насочваме мисълта си към физическата история, а към духовното, което в това време протъкаваше напълно физическия възглед на света ако си представите следователно, как хората мислят според духа на времето, че 72-та Христови ученици, се разпръснаха по всички небесни посоки и посаждаха в душите духа, който трябваше да се стреми съвместно в Тайната Христова: тогава във всичко това, което отново се отразяваше от онези, в душите на които учениците са внесли Христовия Дух, ще имате в лъчите, които идват от тези души от всички посоки на небето, онова, което човекът от ранното средновековие мислеше по един всеобхватен, универсален начин като стремящото се към тайната. Може би не е нужно да нарисувам всичките 72, но мога да загатна това/Виж рис. № 10/. Аз само загатвам това, но представете си, че това биха били 72 колони, 72 стълба. От тези 72 стълба биха идвали следователно лъчите, които от цялото човечество се стремят към Тайната Христова.
към текста >>
И когато хората си представят например, че 72-та ученици не трябва да насочваме мисълта си към физическата история, а към духовното, което в това време протъкаваше напълно физическия възглед на света ако си представите следователно, как хората мислят според духа на времето, че 72-та Христови ученици, се разпръснаха по всички небесни посоки и посаждаха в душите духа, който трябваше да се стреми съвместно в Тайната Христова: тогава във всичко това, което отново се отразяваше от онези, в душите на които учениците са внесли Христовия Дух, ще имате в лъчите, които идват от тези души от всички посоки на небето, онова, което чо
век
ът от ранното средно
век
овие мислеше по един всеобхватен, универсален начин като стремящото се към тайната.
Ако си представите например целокупността на човешките души като съвместно стремящи се към всички земни небесни посоки, ще имате така да се каже човечеството на цялата Земя съединено на тази Земя като в един голям храм, който сега те не си представят готически, въпреки че би трябвало да има същия смисъл както готическия храм. В Средновековието такива неща бяха свързани с библейското съдържание.
И когато хората си представят например, че 72-та ученици не трябва да насочваме мисълта си към физическата история, а към духовното, което в това време протъкаваше напълно физическия възглед на света ако си представите следователно, как хората мислят според духа на времето, че 72-та Христови ученици, се разпръснаха по всички небесни посоки и посаждаха в душите духа, който трябваше да се стреми съвместно в Тайната Христова: тогава във всичко това, което отново се отразяваше от онези, в душите на които учениците са внесли Христовия Дух, ще имате в лъчите, които идват от тези души от всички посоки на небето, онова, което човекът от ранното средновековие мислеше по един всеобхватен, универсален начин като стремящото се към тайната.
Може би не е нужно да нарисувам всичките 72, но мога да загатна това/Виж рис. № 10/. Аз само загатвам това, но представете си, че това биха били 72 колони, 72 стълба. От тези 72 стълба биха идвали следователно лъчите, които от цялото човечество се стремят към Тайната Христова. Обкръжете, затворете цялото с някаква зидова форма тогава той не би бил готически, но аз вече казах също, защо хората не се задържа ха строго при готическото затворете всичко това с една зидария, чиято хоризонтална проекция би била един кръг, и представете си тук 72 стълба, тогава ще имате храма, който обхваща така да се каже цялото човечество.
към текста >>
Така си е представял без съмне ние средно
век
овният чо
век
своя идеален храм.
Представете също този храм ориентиран от изток към запад и тогава ще имате вътре в него един чертеж, който ще чувствувате съвършено различно отколкото при нашата сграда, която е съставена от двата кръг ли купола. Чувството по отношение на този хоризонтален план трябва да бъде съвършено друго и аз се постарах да Ви опиша скицирано това чувство. Тогава ще трябва да си представим, че главните ориентировъчни линии на една такава сграда, която е построена според този план, имат формата на кръст и бихме си представили, че главните ходове са подредени според тази кръстова форма.
Така си е представял без съмне ние средновековният човек своя идеален храм.
Ако тук е изтокът и тук е западът, тогава тук ще имаме северът и югът /Виж рис. № 10/. И тогава на север, юг и запад ще има три врати, а тук на изток ще има един главен страничен олтар и при всеки стълб би имало един вид олтар. Обаче там, където линиите на кръста се пресичат, би трябвало да стои храмът на храма, катедралата на катедралата: там ще бъде така да се каже обединението на всичко, едно повторение в малък мащаб на онова, което е цялото. На нашия модерен, станал абстрактен език бихме казали: тук би стояла Светия-Светих, обаче във формата на цялото.
към текста >>
Представете си сега това, което Ви нарисувах, построено в един стил, в един архитектурен стил, който се приближава първо до готическия, до същинския готически стил, който включва още в себе си всякакви романски форми, който обаче има напълно ориентацията, която Ви посочих, тогава аз съм Ви нарисувал скицата на храма на Граала, както си го е представял средно
век
овния чо
век
, онзи храм на Граала, който беше така да се каже идеалът на строителството във времето, което се приближаваше до изхода на Четвъртата Следатлантска епоха: един храм, в които се вливаха копнежите на цялото насочено към Христос човечество, така както в отделния храм се вливаха копнежите на членовете на общността, и така, както хората се чувствуваха съединени в гръцкия храм, макар и да не са се намирали вътре защото гръцкият храм изисква само вътре да бъде богът или богинята, а не другите хора следователно така, както се чувствуваха съединени хората на една територия от гръцката цивилизация, както тези гръцки хора се чувствуваха съединени чрез техния храм с техния бог или с тяхната богиня.
Представете си сега това, което Ви нарисувах, построено в един стил, в един архитектурен стил, който се приближава първо до готическия, до същинския готически стил, който включва още в себе си всякакви романски форми, който обаче има напълно ориентацията, която Ви посочих, тогава аз съм Ви нарисувал скицата на храма на Граала, както си го е представял средновековния човек, онзи храм на Граала, който беше така да се каже идеалът на строителството във времето, което се приближаваше до изхода на Четвъртата Следатлантска епоха: един храм, в които се вливаха копнежите на цялото насочено към Христос човечество, така както в отделния храм се вливаха копнежите на членовете на общността, и така, както хората се чувствуваха съединени в гръцкия храм, макар и да не са се намирали вътре защото гръцкият храм изисква само вътре да бъде богът или богинята, а не другите хора следователно така, както се чувствуваха съединени хората на една територия от гръцката цивилизация, както тези гръцки хора се чувствуваха съединени чрез техния храм с техния бог или с тяхната богиня.
Ако искаме да говорим обективно, можем да кажем: когато гъркът говореше за своето отношение към храма, той описваше нещата приблизително по следния начин: както казваше за някой човек на Земята, да речем за Перикла: Перикъл живее в този дом тогава това изречение не изразява, че самият човек, който казва това, има някакво собственическо или друго отношение към дома, но чувствува начина, по който е свързан с Перикла, като казва: Перикъл живее в този дом точно със същия нюанс на чувството гъркът би изразил своето отношение към това, което може да се прочете в архитектурния стил, изразявайки с това: Атина живее в този дом, това е жилището на богинята, или: Аполон живее в този дом!
към текста >>
Ако искаме да говорим обективно, можем да кажем: когато гъркът говореше за своето отношение към храма, той описваше нещата приблизително по следния начин: както казваше за някой чо
век
на Земята, да речем за Перикла: Перикъл живее в този дом тогава това изречение не изразява, че самият чо
век
, който казва това, има някакво собственическо или друго отношение към дома, но чувствува начина, по който е свързан с Перикла, като казва: Перикъл живее в този дом точно със същия нюанс на чувството гъркът би изразил своето отношение към това, което може да се прочете в архитектурния стил, изразявайки с това: Атина живее в този дом, това е жилището на богинята, или: Аполон живее в този дом!
Представете си сега това, което Ви нарисувах, построено в един стил, в един архитектурен стил, който се приближава първо до готическия, до същинския готически стил, който включва още в себе си всякакви романски форми, който обаче има напълно ориентацията, която Ви посочих, тогава аз съм Ви нарисувал скицата на храма на Граала, както си го е представял средновековния човек, онзи храм на Граала, който беше така да се каже идеалът на строителството във времето, което се приближаваше до изхода на Четвъртата Следатлантска епоха: един храм, в които се вливаха копнежите на цялото насочено към Христос човечество, така както в отделния храм се вливаха копнежите на членовете на общността, и така, както хората се чувствуваха съединени в гръцкия храм, макар и да не са се намирали вътре защото гръцкият храм изисква само вътре да бъде богът или богинята, а не другите хора следователно така, както се чувствуваха съединени хората на една територия от гръцката цивилизация, както тези гръцки хора се чувствуваха съединени чрез техния храм с техния бог или с тяхната богиня.
Ако искаме да говорим обективно, можем да кажем: когато гъркът говореше за своето отношение към храма, той описваше нещата приблизително по следния начин: както казваше за някой човек на Земята, да речем за Перикла: Перикъл живее в този дом тогава това изречение не изразява, че самият човек, който казва това, има някакво собственическо или друго отношение към дома, но чувствува начина, по който е свързан с Перикла, като казва: Перикъл живее в този дом точно със същия нюанс на чувството гъркът би изразил своето отношение към това, което може да се прочете в архитектурния стил, изразявайки с това: Атина живее в този дом, това е жилището на богинята, или: Аполон живее в този дом!
към текста >>
Това не можеше да каже средно
век
овната общност, която имаше храма.
Това не можеше да каже средновековната общност, която имаше храма.
Защото това не беше домът, в който живееше божествено-духовното Същество, а беше домът, кой то във всяка отделна форма изразяваше мястото за събиране, в което човек нагласяваше душата към пълното с тайнственост Божествено Същество. Ето защо бих могъл да кажа, че в първичния храм от изтичането на Четвъртата Следатлантска епоха в средата се намираше храмът на храма, домът на дома. А за цялото бихме могли да кажем: когато човек влезе тук, той може да се извиси тук вътре до тайните на вселената! Трябваше да се влезе в храма. За гръцкия храм беше нужно само да се каже: това е домът на Аполон, това е домът на Атина.
към текста >>
Защото това не беше домът, в който живееше божествено-духовното Същество, а беше домът, кой то във всяка отделна форма изразяваше мястото за събиране, в което чо
век
нагласяваше душата към пълното с тайнственост Божествено Същество.
Това не можеше да каже средновековната общност, която имаше храма.
Защото това не беше домът, в който живееше божествено-духовното Същество, а беше домът, кой то във всяка отделна форма изразяваше мястото за събиране, в което човек нагласяваше душата към пълното с тайнственост Божествено Същество.
Ето защо бих могъл да кажа, че в първичния храм от изтичането на Четвъртата Следатлантска епоха в средата се намираше храмът на храма, домът на дома. А за цялото бихме могли да кажем: когато човек влезе тук, той може да се извиси тук вътре до тайните на вселената! Трябваше да се влезе в храма. За гръцкия храм беше нужно само да се каже: това е домът на Аполон, това е домът на Атина. И центърът на онзи първичен храм, където се пресичат линиите на кръста, този център съдържаше в себе си свещения Грал, там беше той съхраняван.
към текста >>
А за цялото бихме могли да кажем: когато чо
век
влезе тук, той може да се извиси тук вътре до тайните на вселената!
Това не можеше да каже средновековната общност, която имаше храма. Защото това не беше домът, в който живееше божествено-духовното Същество, а беше домът, кой то във всяка отделна форма изразяваше мястото за събиране, в което човек нагласяваше душата към пълното с тайнственост Божествено Същество. Ето защо бих могъл да кажа, че в първичния храм от изтичането на Четвъртата Следатлантска епоха в средата се намираше храмът на храма, домът на дома.
А за цялото бихме могли да кажем: когато човек влезе тук, той може да се извиси тук вътре до тайните на вселената!
Трябваше да се влезе в храма. За гръцкия храм беше нужно само да се каже: това е домът на Аполон, това е домът на Атина. И центърът на онзи първичен храм, където се пресичат линиите на кръста, този център съдържаше в себе си свещения Грал, там беше той съхраняван.
към текста >>
Обаче средно
век
овния чо
век
не чувствуваше това, той чувствуваше така да се каже земния свят изоставен от Бога.
Следователно, гръцкият храм затваряше в себе си бога или богинята, за които хората знаеха: те присъствуват между хората.
Обаче средновековния човек не чувствуваше това, той чувствуваше така да се каже земния свят изоставен от Бога.
Той чувствуваше копнежа да намери пътя към боговете или към Бога.
към текста >>
Средно
век
овния чо
век
имаше храма, който не служеше за жилище на Бога, който обаче трябваше да бъде така да се каже входната врата за пътя, който води към Божественото.
И онова, което отново трябва да се влее във формите, в които въплъщаваме съзнанието на времето, това отново трябва да бъде нещо друго. Обаче тези неща не могат да се измъдруват с ума, с интелекта, тези неща могат само да се усещат, да се чувствуват, да се виждат художествено. И онзи, който иска да ги сведе до абстрактни понятия, той всъщност не ги разбира. Но върху тези неща може да се насочи вниманието характеризирайки ги по най-различен начин. И така трябва да кажем: гъркът чувствуваше бога или богинята като свои съвременници, като свои съобитатели.
Средновековния човек имаше храма, който не служеше за жилище на Бога, който обаче трябваше да бъде така да се каже входната врата за пътя, който води към Божественото.
Хората се събираха в храма и търсеха така да се каже от груповата душа на човечеството. Това е характерното, че цялото средновековно човечество имаше нещо, което може да бъде разбрано само от груповодушеното. До средата на 15-то столетие отделният човек не се вземаше под внимание така, както от онова време насам. От посоченото време насам онова, което е най-същественото в човека, е стремежът човекът да бъде индивидуалност, стремежът, да обхваща сили на личността, да намери така да се каже един център в себе си.
към текста >>
Това е характерното, че цялото средно
век
овно човечество имаше нещо, което може да бъде разбрано само от груповодушеното.
И онзи, който иска да ги сведе до абстрактни понятия, той всъщност не ги разбира. Но върху тези неща може да се насочи вниманието характеризирайки ги по най-различен начин. И така трябва да кажем: гъркът чувствуваше бога или богинята като свои съвременници, като свои съобитатели. Средновековния човек имаше храма, който не служеше за жилище на Бога, който обаче трябваше да бъде така да се каже входната врата за пътя, който води към Божественото. Хората се събираха в храма и търсеха така да се каже от груповата душа на човечеството.
Това е характерното, че цялото средновековно човечество имаше нещо, което може да бъде разбрано само от груповодушеното.
До средата на 15-то столетие отделният човек не се вземаше под внимание така, както от онова време насам. От посоченото време насам онова, което е най-същественото в човека, е стремежът човекът да бъде индивидуалност, стремежът, да обхваща сили на личността, да намери така да се каже един център в себе си.
към текста >>
До средата на 15-то столетие отделният чо
век
не се вземаше под внимание така, както от онова време насам.
Но върху тези неща може да се насочи вниманието характеризирайки ги по най-различен начин. И така трябва да кажем: гъркът чувствуваше бога или богинята като свои съвременници, като свои съобитатели. Средновековния човек имаше храма, който не служеше за жилище на Бога, който обаче трябваше да бъде така да се каже входната врата за пътя, който води към Божественото. Хората се събираха в храма и търсеха така да се каже от груповата душа на човечеството. Това е характерното, че цялото средновековно човечество имаше нещо, което може да бъде разбрано само от груповодушеното.
До средата на 15-то столетие отделният човек не се вземаше под внимание така, както от онова време насам.
От посоченото време насам онова, което е най-същественото в човека, е стремежът човекът да бъде индивидуалност, стремежът, да обхваща сили на личността, да намери така да се каже един център в себе си.
към текста >>
От посоченото време насам онова, което е най-същественото в чо
век
а, е стремежът чо
век
ът да бъде индивидуалност, стремежът, да обхваща сили на личността, да намери така да се каже един център в себе си.
И така трябва да кажем: гъркът чувствуваше бога или богинята като свои съвременници, като свои съобитатели. Средновековния човек имаше храма, който не служеше за жилище на Бога, който обаче трябваше да бъде така да се каже входната врата за пътя, който води към Божественото. Хората се събираха в храма и търсеха така да се каже от груповата душа на човечеството. Това е характерното, че цялото средновековно човечество имаше нещо, което може да бъде разбрано само от груповодушеното. До средата на 15-то столетие отделният човек не се вземаше под внимание така, както от онова време насам.
От посоченото време насам онова, което е най-същественото в човека, е стремежът човекът да бъде индивидуалност, стремежът, да обхваща сили на личността, да намери така да се каже един център в себе си.
към текста >>
Също така ние не разбираме онова, което се надига в най-различните социални изисквания на нашето време, ако не познаваме това царуване на ндивидуалния дух във всеки отделен чо
век
, тази воля, която всеки чо
век
проявява да стои на основата на своето собствено същество.
Също така ние не разбираме онова, което се надига в най-различните социални изисквания на нашето време, ако не познаваме това царуване на ндивидуалния дух във всеки отделен човек, тази воля, която всеки човек проявява да стои на основата на своето собствено същество.
към текста >>
Чрез това обаче за чо
век
а ще бъде особено важно в това време нещо, което е започнало от средата на 15-то столетие и ще завърши едвам към 4-то хилядолетие.
Чрез това обаче за човека ще бъде особено важно в това време нещо, което е започнало от средата на 15-то столетие и ще завърши едвам към 4-то хилядолетие.
С това се явява нещо, което има особено голямо значение за това време. Защото, видите ли, ние изразяваме нещо неопределено, когато трябва да кажем: всеки човек се стреми към своята особена индивидуалност. Груповият дух, даже когато той обхваща само по-малки групи, е нещо много по-обхватно отколкото това, към което всеки отделен човек се стреми от първичния извор на своята индивидуалност. Ето защо налага се като особено важно за този човек на новото време той да познае това, което можем да наречем: да търси равновесието между срещуположните полюси.
към текста >>
Защото, видите ли, ние изразяваме нещо неопределено, когато трябва да кажем: всеки чо
век
се стреми към своята особена индивидуалност.
Чрез това обаче за човека ще бъде особено важно в това време нещо, което е започнало от средата на 15-то столетие и ще завърши едвам към 4-то хилядолетие. С това се явява нещо, което има особено голямо значение за това време.
Защото, видите ли, ние изразяваме нещо неопределено, когато трябва да кажем: всеки човек се стреми към своята особена индивидуалност.
Груповият дух, даже когато той обхваща само по-малки групи, е нещо много по-обхватно отколкото това, към което всеки отделен човек се стреми от първичния извор на своята индивидуалност. Ето защо налага се като особено важно за този човек на новото време той да познае това, което можем да наречем: да търси равновесието между срещуположните полюси.
към текста >>
Груповият дух, даже когато той обхваща само по-малки групи, е нещо много по-обхватно отколкото това, към което всеки отделен чо
век
се стреми от първичния извор на своята индивидуалност.
Чрез това обаче за човека ще бъде особено важно в това време нещо, което е започнало от средата на 15-то столетие и ще завърши едвам към 4-то хилядолетие. С това се явява нещо, което има особено голямо значение за това време. Защото, видите ли, ние изразяваме нещо неопределено, когато трябва да кажем: всеки човек се стреми към своята особена индивидуалност.
Груповият дух, даже когато той обхваща само по-малки групи, е нещо много по-обхватно отколкото това, към което всеки отделен човек се стреми от първичния извор на своята индивидуалност.
Ето защо налага се като особено важно за този човек на новото време той да познае това, което можем да наречем: да търси равновесието между срещуположните полюси.
към текста >>
Ето защо налага се като особено важно за този чо
век
на новото време той да познае това, което можем да наречем: да търси равновесието между срещуположните полюси.
Чрез това обаче за човека ще бъде особено важно в това време нещо, което е започнало от средата на 15-то столетие и ще завърши едвам към 4-то хилядолетие. С това се явява нещо, което има особено голямо значение за това време. Защото, видите ли, ние изразяваме нещо неопределено, когато трябва да кажем: всеки човек се стреми към своята особена индивидуалност. Груповият дух, даже когато той обхваща само по-малки групи, е нещо много по-обхватно отколкото това, към което всеки отделен човек се стреми от първичния извор на своята индивидуалност.
Ето защо налага се като особено важно за този човек на новото време той да познае това, което можем да наречем: да търси равновесието между срещуположните полюси.
към текста >>
Всичко, което довежда чо
век
а до там, да бъде мечтател, фантазьор, бленуващ, което го изпълва с неопределени мистични подбуди към някакво неопределено безкрайно, даже, което го изпълва самия него, когато е пантеист или теист или нещо подобно, каквито са днес често хората, това е единият полюс.
Единият полюс иска да полети така да се каже над главата.
Всичко, което довежда човека до там, да бъде мечтател, фантазьор, бленуващ, което го изпълва с неопределени мистични подбуди към някакво неопределено безкрайно, даже, което го изпълва самия него, когато е пантеист или теист или нещо подобно, каквито са днес често хората, това е единият полюс.
Другият полюс е еснафството, сухотата, казано тривиално, обаче не изразяващо нещо невярно: полюсът на филистерството, полюсът на еснафщината, полюсът, който ни увлича надолу към земята в материализма. Тези два силови полюса се намират в човека и между тях стои човешкото същество, което трябва да търси равновесието между тях. По колко начина може човек да търси равновесието? Можете да си представите това отново чрез образа на везната /Виж рис. № 11/.
към текста >>
Тези два силови полюса се намират в чо
век
а и между тях стои човешкото същество, което трябва да търси равновесието между тях.
Единият полюс иска да полети така да се каже над главата. Всичко, което довежда човека до там, да бъде мечтател, фантазьор, бленуващ, което го изпълва с неопределени мистични подбуди към някакво неопределено безкрайно, даже, което го изпълва самия него, когато е пантеист или теист или нещо подобно, каквито са днес често хората, това е единият полюс. Другият полюс е еснафството, сухотата, казано тривиално, обаче не изразяващо нещо невярно: полюсът на филистерството, полюсът на еснафщината, полюсът, който ни увлича надолу към земята в материализма.
Тези два силови полюса се намират в човека и между тях стои човешкото същество, което трябва да търси равновесието между тях.
По колко начина може човек да търси равновесието? Можете да си представите това отново чрез образа на везната /Виж рис. № 11/. По колко начина можем следователно да търсим равновесието между два полюса, които увличат в противоположни посоки?
към текста >>
По колко начина може чо
век
да търси равновесието?
Единият полюс иска да полети така да се каже над главата. Всичко, което довежда човека до там, да бъде мечтател, фантазьор, бленуващ, което го изпълва с неопределени мистични подбуди към някакво неопределено безкрайно, даже, което го изпълва самия него, когато е пантеист или теист или нещо подобно, каквито са днес често хората, това е единият полюс. Другият полюс е еснафството, сухотата, казано тривиално, обаче не изразяващо нещо невярно: полюсът на филистерството, полюсът на еснафщината, полюсът, който ни увлича надолу към земята в материализма. Тези два силови полюса се намират в човека и между тях стои човешкото същество, което трябва да търси равновесието между тях.
По колко начина може човек да търси равновесието?
Можете да си представите това отново чрез образа на везната /Виж рис. № 11/. По колко начина можем следователно да търсим равновесието между два полюса, които увличат в противоположни посоки?
към текста >>
Това отговаря на безкрайно многото начини да бъдем индивидуален чо
век
.
Нали, ако тук на едното блюдо имаме 50 грама или 50 килограма и на другото блюдо също толкова, тогава имаме равновесие. Обаче когато тук на едното блюдо имаме 1 килограм и тук на другото блюдо също 1 килограм, ние също имаме равновесие, и когато тук имаме 1000 и тук 1000, също имаме равновесие. Можете да търсите равновесието по безброй начини.
Това отговаря на безкрайно многото начини да бъдем индивидуален човек.
Ето защо за съвременния човек е толкова важно да разбере, че неговото същество се състои в стремежа да търси равновесието между противоположните полюси. И неопределеността в търсенето и равновесието е именно онази неопределеност, за която Ви говорих преди малко.
към текста >>
Ето защо за съвременния чо
век
е толкова важно да разбере, че неговото същество се състои в стремежа да търси равновесието между противоположните полюси.
Нали, ако тук на едното блюдо имаме 50 грама или 50 килограма и на другото блюдо също толкова, тогава имаме равновесие. Обаче когато тук на едното блюдо имаме 1 килограм и тук на другото блюдо също 1 килограм, ние също имаме равновесие, и когато тук имаме 1000 и тук 1000, също имаме равновесие. Можете да търсите равновесието по безброй начини. Това отговаря на безкрайно многото начини да бъдем индивидуален човек.
Ето защо за съвременния човек е толкова важно да разбере, че неговото същество се състои в стремежа да търси равновесието между противоположните полюси.
И неопределеността в търсенето и равновесието е именно онази неопределеност, за която Ви говорих преди малко.
към текста >>
Ето защо съвременният чо
век
може да се справи със своето търсене само тогава, когато в това търсене се опира на стремежа към равновесие.
Ето защо съвременният човек може да се справи със своето търсене само тогава, когато в това търсене се опира на стремежа към равновесие.
към текста >>
Колкото беше важно за гърка да чувствува: в колектива, на който аз принадлежа, царува Атина Палада, царува Аполон, това е домът на Атина Палада, това е домът на Аполон, колкото беше важно за средно
век
овния чо
век
да знае: съществува едно място за събиране, което съдържа нещо било мощите на един светия, било самия свещен Граал съществува едно място за събиране, където, когато се съберем там, копнежите на душата могат да се разливат, да текат към неопределено пълно с тайнственост същество, също така важно е за модерния чо
век
да развие едно чувство за това, що е той като индивидуален чо
век
: че като индивидуален чо
век
той е един търсител на равновесието между две противоположни, две полярни сили.
Колкото беше важно за гърка да чувствува: в колектива, на който аз принадлежа, царува Атина Палада, царува Аполон, това е домът на Атина Палада, това е домът на Аполон, колкото беше важно за средновековния човек да знае: съществува едно място за събиране, което съдържа нещо било мощите на един светия, било самия свещен Граал съществува едно място за събиране, където, когато се съберем там, копнежите на душата могат да се разливат, да текат към неопределено пълно с тайнственост същество, също така важно е за модерния човек да развие едно чувство за това, що е той като индивидуален човек: че като индивидуален човек той е един търсител на равновесието между две противоположни, две полярни сили.
Можем да изразим това душевно, като кажем: от едната страна царува това, чрез което човекът иска да полети така да се каже над главата си, мечтателското, фантастичното, онова, което иска да развие удоволствието, което не иска да знае за действителните условия на живота. Както можем да наречем едната крайност като душевна, така можем да наречем другата крайност като увличаща към Земята, към еснафството, сухостта, като суха интелектуална и т.н. Физиологично изразено можем да кажем също: единият полюс е всичко онова, при което кръвта ври, и ври много силно, става трескаво. Физиологично изразено другият полюс е онова, което е свързано с вкостеняването, с вкаменяването на човека, което, когато стигне до физиологична крайност, би довело до склероза в най-различни форми. И между склерозата и треската като коренни крайни полюси човекът трябва да запази също физиологично своето равновесие.
към текста >>
Можем да изразим това душевно, като кажем: от едната страна царува това, чрез което чо
век
ът иска да полети така да се каже над главата си, мечтателското, фантастичното, онова, което иска да развие удоволствието, което не иска да знае за действителните условия на живота.
Колкото беше важно за гърка да чувствува: в колектива, на който аз принадлежа, царува Атина Палада, царува Аполон, това е домът на Атина Палада, това е домът на Аполон, колкото беше важно за средновековния човек да знае: съществува едно място за събиране, което съдържа нещо било мощите на един светия, било самия свещен Граал съществува едно място за събиране, където, когато се съберем там, копнежите на душата могат да се разливат, да текат към неопределено пълно с тайнственост същество, също така важно е за модерния човек да развие едно чувство за това, що е той като индивидуален човек: че като индивидуален човек той е един търсител на равновесието между две противоположни, две полярни сили.
Можем да изразим това душевно, като кажем: от едната страна царува това, чрез което човекът иска да полети така да се каже над главата си, мечтателското, фантастичното, онова, което иска да развие удоволствието, което не иска да знае за действителните условия на живота.
Както можем да наречем едната крайност като душевна, така можем да наречем другата крайност като увличаща към Земята, към еснафството, сухостта, като суха интелектуална и т.н. Физиологично изразено можем да кажем също: единият полюс е всичко онова, при което кръвта ври, и ври много силно, става трескаво. Физиологично изразено другият полюс е онова, което е свързано с вкостеняването, с вкаменяването на човека, което, когато стигне до физиологична крайност, би довело до склероза в най-различни форми. И между склерозата и треската като коренни крайни полюси човекът трябва да запази също физиологично своето равновесие. Всъщност животът се състои в търсене на равновесието между еснафството, сухотата, филистерството и мечтателското-фантастичното.
към текста >>
Физиологично изразено другият полюс е онова, което е свързано с вкостеняването, с вкаменяването на чо
век
а, което, когато стигне до физиологична крайност, би довело до склероза в най-различни форми.
Колкото беше важно за гърка да чувствува: в колектива, на който аз принадлежа, царува Атина Палада, царува Аполон, това е домът на Атина Палада, това е домът на Аполон, колкото беше важно за средновековния човек да знае: съществува едно място за събиране, което съдържа нещо било мощите на един светия, било самия свещен Граал съществува едно място за събиране, където, когато се съберем там, копнежите на душата могат да се разливат, да текат към неопределено пълно с тайнственост същество, също така важно е за модерния човек да развие едно чувство за това, що е той като индивидуален човек: че като индивидуален човек той е един търсител на равновесието между две противоположни, две полярни сили. Можем да изразим това душевно, като кажем: от едната страна царува това, чрез което човекът иска да полети така да се каже над главата си, мечтателското, фантастичното, онова, което иска да развие удоволствието, което не иска да знае за действителните условия на живота. Както можем да наречем едната крайност като душевна, така можем да наречем другата крайност като увличаща към Земята, към еснафството, сухостта, като суха интелектуална и т.н. Физиологично изразено можем да кажем също: единият полюс е всичко онова, при което кръвта ври, и ври много силно, става трескаво.
Физиологично изразено другият полюс е онова, което е свързано с вкостеняването, с вкаменяването на човека, което, когато стигне до физиологична крайност, би довело до склероза в най-различни форми.
И между склерозата и треската като коренни крайни полюси човекът трябва да запази също физиологично своето равновесие. Всъщност животът се състои в търсене на равновесието между еснафството, сухотата, филистерството и мечтателското-фантастичното. Ние сме душевно здрави, когато намерим равновесието между мечтателско-фантастичното и сухо-филистерското. Здрави сме телесно, когато можем да живеем в равновесие между треската и склерозата, вкостеняването. И това може да стане по безкрайно много начини, в това равновесие може да живее индивидуалността.
към текста >>
И между склерозата и треската като коренни крайни полюси чо
век
ът трябва да запази също физиологично своето равновесие.
Колкото беше важно за гърка да чувствува: в колектива, на който аз принадлежа, царува Атина Палада, царува Аполон, това е домът на Атина Палада, това е домът на Аполон, колкото беше важно за средновековния човек да знае: съществува едно място за събиране, което съдържа нещо било мощите на един светия, било самия свещен Граал съществува едно място за събиране, където, когато се съберем там, копнежите на душата могат да се разливат, да текат към неопределено пълно с тайнственост същество, също така важно е за модерния човек да развие едно чувство за това, що е той като индивидуален човек: че като индивидуален човек той е един търсител на равновесието между две противоположни, две полярни сили. Можем да изразим това душевно, като кажем: от едната страна царува това, чрез което човекът иска да полети така да се каже над главата си, мечтателското, фантастичното, онова, което иска да развие удоволствието, което не иска да знае за действителните условия на живота. Както можем да наречем едната крайност като душевна, така можем да наречем другата крайност като увличаща към Земята, към еснафството, сухостта, като суха интелектуална и т.н. Физиологично изразено можем да кажем също: единият полюс е всичко онова, при което кръвта ври, и ври много силно, става трескаво. Физиологично изразено другият полюс е онова, което е свързано с вкостеняването, с вкаменяването на човека, което, когато стигне до физиологична крайност, би довело до склероза в най-различни форми.
И между склерозата и треската като коренни крайни полюси човекът трябва да запази също физиологично своето равновесие.
Всъщност животът се състои в търсене на равновесието между еснафството, сухотата, филистерството и мечтателското-фантастичното. Ние сме душевно здрави, когато намерим равновесието между мечтателско-фантастичното и сухо-филистерското. Здрави сме телесно, когато можем да живеем в равновесие между треската и склерозата, вкостеняването. И това може да стане по безкрайно много начини, в това равновесие може да живее индивидуалността.
към текста >>
Това е нещо, в което чо
век
ът трябва да почувствува именно в модерното време старата Аполонова мъдрост "Познай себе си".
Това е нещо, в което човекът трябва да почувствува именно в модерното време старата Аполонова мъдрост "Познай себе си".
Обаче "Познай себе си" не в някаква абстрактност: "Познай себе си в стремежа към равновесие". Ето защо в източната част на нашата сграда ние ще поставим онова, което може да накара човека да почувствува този стремеж към равновесие. И това трябва да бъде изразено в споменатата вчера пластична група изваяна от дърво, която има като централна фигура образа на Христос образа на Христос, който се постарах да изваям така, че да можем да си представим: така е ходил действително Христос в човека Исус от Назарет в началото на нашето летоброене в Палестина. Конвенционалните образи на брадатия Христос са творения първо на 5-то, 6-то столетие и, ако мога да се изразя така, те не са някакси портретно подобни: това се постарах аз да направя: да създам един портрет но верен Христос, който трябва да бъде същевременно представител на търсещия, на стремящия се към равновесие човек.
към текста >>
Ето защо в източната част на нашата сграда ние ще поставим онова, което може да накара чо
век
а да почувствува този стремеж към равновесие.
Това е нещо, в което човекът трябва да почувствува именно в модерното време старата Аполонова мъдрост "Познай себе си". Обаче "Познай себе си" не в някаква абстрактност: "Познай себе си в стремежа към равновесие".
Ето защо в източната част на нашата сграда ние ще поставим онова, което може да накара човека да почувствува този стремеж към равновесие.
И това трябва да бъде изразено в споменатата вчера пластична група изваяна от дърво, която има като централна фигура образа на Христос образа на Христос, който се постарах да изваям така, че да можем да си представим: така е ходил действително Христос в човека Исус от Назарет в началото на нашето летоброене в Палестина. Конвенционалните образи на брадатия Христос са творения първо на 5-то, 6-то столетие и, ако мога да се изразя така, те не са някакси портретно подобни: това се постарах аз да направя: да създам един портрет но верен Христос, който трябва да бъде същевременно представител на търсещия, на стремящия се към равновесие човек.
към текста >>
И това трябва да бъде изразено в споменатата вчера пластична група изваяна от дърво, която има като централна фигура образа на Христос образа на Христос, който се постарах да изваям така, че да можем да си представим: така е ходил действително Христос в чо
век
а Исус от Назарет в началото на нашето летоброене в Палестина.
Това е нещо, в което човекът трябва да почувствува именно в модерното време старата Аполонова мъдрост "Познай себе си". Обаче "Познай себе си" не в някаква абстрактност: "Познай себе си в стремежа към равновесие". Ето защо в източната част на нашата сграда ние ще поставим онова, което може да накара човека да почувствува този стремеж към равновесие.
И това трябва да бъде изразено в споменатата вчера пластична група изваяна от дърво, която има като централна фигура образа на Христос образа на Христос, който се постарах да изваям така, че да можем да си представим: така е ходил действително Христос в човека Исус от Назарет в началото на нашето летоброене в Палестина.
Конвенционалните образи на брадатия Христос са творения първо на 5-то, 6-то столетие и, ако мога да се изразя така, те не са някакси портретно подобни: това се постарах аз да направя: да създам един портрет но верен Христос, който трябва да бъде същевременно представител на търсещия, на стремящия се към равновесие човек.
към текста >>
Конвенционалните образи на брадатия Христос са творения първо на 5-то, 6-то столетие и, ако мога да се изразя така, те не са някакси портретно подобни: това се постарах аз да направя: да създам един портрет но верен Христос, който трябва да бъде същевременно представител на търсещия, на стремящия се към равновесие чо
век
.
Това е нещо, в което човекът трябва да почувствува именно в модерното време старата Аполонова мъдрост "Познай себе си". Обаче "Познай себе си" не в някаква абстрактност: "Познай себе си в стремежа към равновесие". Ето защо в източната част на нашата сграда ние ще поставим онова, което може да накара човека да почувствува този стремеж към равновесие. И това трябва да бъде изразено в споменатата вчера пластична група изваяна от дърво, която има като централна фигура образа на Христос образа на Христос, който се постарах да изваям така, че да можем да си представим: така е ходил действително Христос в човека Исус от Назарет в началото на нашето летоброене в Палестина.
Конвенционалните образи на брадатия Христос са творения първо на 5-то, 6-то столетие и, ако мога да се изразя така, те не са някакси портретно подобни: това се постарах аз да направя: да създам един портрет но верен Христос, който трябва да бъде същевременно представител на търсещия, на стремящия се към равновесие човек.
към текста >>
На фигурата на Ариман: на всичко, което води чо
век
а до вкаменяване, до склерозиране, е противопоставена фигурата на Луцифер, представител на всичко, което изкарва чо
век
а трескаво над мярката на онова здравословно състояние, което той може да понася.
Вие ще видите после в тази група две фигури/Виж рис. № 12/: тук падащият Луцифер, тук стремящия се нагоре Луцифер. Тук долу, свързан така да се каже с Луцифер, един образ на Ариман, и тук една втора фигура на Ариман. А между ариманическата фигура: филистерското, еснафско-сухо-материалистичното, и фигурата на Луцифер, мечтателското, фантастичното, е поставен представителят на човечеството.
На фигурата на Ариман: на всичко, което води човека до вкаменяване, до склерозиране, е противопоставена фигурата на Луцифер, представител на всичко, което изкарва човека трескаво над мярката на онова здравословно състояние, което той може да понася.
към текста >>
То трябва да действува именно на чувството, с изключение на всичко интелектуално, което трябва да бъде само ръководител към чувството, трябва да внушава на чо
век
а да поглед не към изток и да може да каже: "Това си ти", но сега не една абстрактна дефениция на чо
век
а, защото равновесието може да бъде постигнато по безкрайно много начини.
Ако съдбата позволи и тази сграда ще бъде някога завършена, този, който седи вътре, ще има непосредствено пред себе си това, което му е близо, което се отнася за него самия, като насочва погледа към Съществото, което дава смисъла на Земното развитие: Христовото Същество. Обаче всичко това трябва да бъде чувствувано художествено. То не трябва да бъде интелектуално мислено мъдрувайки, че е Христос, а трябва да бъде чувствувано. Всичко е замислено художествено и това, което се изразява художествено във формите, то е най-важното.
То трябва да действува именно на чувството, с изключение на всичко интелектуално, което трябва да бъде само ръководител към чувството, трябва да внушава на човека да поглед не към изток и да може да каже: "Това си ти", но сега не една абстрактна дефениция на човека, защото равновесието може да бъде постигнато по безкрайно много начини.
Нашата сграда не съдържа в себе си един образ на богове защото за християните също е от значение, да не си правят никакъв образ на боговете, а съдържа онова, което от групово-душевното състояние на човека се е развило до силата на индивидуалното същество на всеки отделен човек. И в тези форми се държи сметка за действието и тъкането на индивидуалния импулс.
към текста >>
Нашата сграда не съдържа в себе си един образ на богове защото за християните също е от значение, да не си правят никакъв образ на боговете, а съдържа онова, което от групово-душевното състояние на чо
век
а се е развило до силата на индивидуалното същество на всеки отделен чо
век
.
Ако съдбата позволи и тази сграда ще бъде някога завършена, този, който седи вътре, ще има непосредствено пред себе си това, което му е близо, което се отнася за него самия, като насочва погледа към Съществото, което дава смисъла на Земното развитие: Христовото Същество. Обаче всичко това трябва да бъде чувствувано художествено. То не трябва да бъде интелектуално мислено мъдрувайки, че е Христос, а трябва да бъде чувствувано. Всичко е замислено художествено и това, което се изразява художествено във формите, то е най-важното. То трябва да действува именно на чувството, с изключение на всичко интелектуално, което трябва да бъде само ръководител към чувството, трябва да внушава на човека да поглед не към изток и да може да каже: "Това си ти", но сега не една абстрактна дефениция на човека, защото равновесието може да бъде постигнато по безкрайно много начини.
Нашата сграда не съдържа в себе си един образ на богове защото за християните също е от значение, да не си правят никакъв образ на боговете, а съдържа онова, което от групово-душевното състояние на човека се е развило до силата на индивидуалното същество на всеки отделен човек.
И в тези форми се държи сметка за действието и тъкането на индивидуалния импулс.
към текста >>
Първо за онова изживяване, което има действителният търсач на духовния свят, когато той преминава прага на духовния свят, което изживяване се състои в това, че щом премине прага на духовния свят, той не може да избегне да се срещне със същества, които са действителните врагове на човечеството, които са истинските, действителни, главни врагове на живеещите на Земята физически хора такъв, какъвто божествените Същества се стремят да бъде този физически чо
век
.
По-голяма част от нашите приятели знаят, че ние постоянно сме подчертавали: нашата антропософски ориентирана Духовна наука няма нищо общо с този стремеж към старото. Тя се стреми към това, което сега непосредствено се разкрива от духовния свят за този физически свят. Ето защо тя трябва да говори по различен начин върху много неща, а не както говорят макар и сериозно, обаче градящи върху остарялото окултни общества, които и днес още играят голяма роля в събитията на човечеството Когато слушате такива хора да говорят днес устата се отварят понякога от собствената им воля които са посветени в определени тайни на съвременните окултни общества, Вие ще чуете, как те говорят главно за три неща.
Първо за онова изживяване, което има действителният търсач на духовния свят, когато той преминава прага на духовния свят, което изживяване се състои в това, че щом премине прага на духовния свят, той не може да избегне да се срещне със същества, които са действителните врагове на човечеството, които са истинските, действителни, главни врагове на живеещите на Земята физически хора такъв, какъвто божествените Същества се стремят да бъде този физически човек.
Това значи: тези хора знаят, че онова, което се скрива пред обикновеното човешко съзнание, е протъкано от онези същества, които с определено право трябва да бъдат наречени истинските причинители на болестта и смъртта, с които обаче е свързано също всичко онова, което има отношение с човешкото раждане. И тогава можете да чуете от тези хора, които знаят нещо за тези неща, че върху такива неща трябва да се пази мълчание казвам това в подчинително наклонение защото на непосветеното човечество така казват те, и с това разбират незрелите души, които не са достатъчно силни, а към тях принадлежи голяма част от човечеството защото на непосветеното човечество не трябвало да се разкрие това, което се намира отвъд нормалното съзнание.
към текста >>
Второто изживяване е това, че в момента, когато чо
век
ът се научава да познава истината а истината може да бъде позната само когато чо
век
се запознае с тайните на свръхсетивния свят той се научава също да познава, доколко всичко онова, което може да се познае чрез сетивно наблюдение на външния свят, е илюзия, измама; когато това бъде изследвано колкото и да е възможно точно, то е това измама.
Второто изживяване е това, че в момента, когато човекът се научава да познава истината а истината може да бъде позната само когато човек се запознае с тайните на свръхсетивния свят той се научава също да познава, доколко всичко онова, което може да се познае чрез сетивно наблюдение на външния свят, е илюзия, измама; когато това бъде изследвано колкото и да е възможно точно, то е това измама.
Това изгубване на почвата под нозете, от което се нуждае особено днешния човек, изгубването на здравата почва, така че той може да каже: това е един факт, защото аз го видях това престава след прекрачването на прага.
към текста >>
Това изгубване на почвата под нозете, от което се нуждае особено днешния чо
век
, изгубването на здравата почва, така че той може да каже: това е един факт, защото аз го видях това престава след прекрачването на прага.
Второто изживяване е това, че в момента, когато човекът се научава да познава истината а истината може да бъде позната само когато човек се запознае с тайните на свръхсетивния свят той се научава също да познава, доколко всичко онова, което може да се познае чрез сетивно наблюдение на външния свят, е илюзия, измама; когато това бъде изследвано колкото и да е възможно точно, то е това измама.
Това изгубване на почвата под нозете, от което се нуждае особено днешния човек, изгубването на здравата почва, така че той може да каже: това е един факт, защото аз го видях това престава след прекрачването на прага.
към текста >>
Днес, когато чо
век
ът построява един локомотив, той вярва, че това е нещо, което става само в развитието на човечеството на Земята.
Третото нещо е, че в момента, когато започваме да вършим човешка работа било, че работим с инструменти или обработваме земята, въобще извършваме работа, човешка работа, именно обаче тогава, когато вършим човешка работа, като я втъкаваме в тъканта на социалния организъм ние вършим тогава нещо, което не засяга само нас като човеци, а правим нещо, което принадлежи на цялата Вселена.
Днес, когато човекът построява един локомотив, той вярва, че това е нещо, което става само в развитието на човечеството на Земята.
Същото е и когато той построява един телефон, или гръмоотвод или една маса, или когато излекува един болен или не го излекува, оставя го да бъде болен, или върши нещо друго, човек вярва, че всичко това са неща които стават само вътре в развитието на човечеството на Земята. Не, онова, което аз посочих в моята мистерийна драма "Вратата на посвещението", че в цялата Вселена стават процеси, събития, когато тук на Земята става нещо спомнете си за сцената между Щрадер и Капезиус това е една дълбока истина.
към текста >>
Същото е и когато той построява един телефон, или гръмоотвод или една маса, или когато излекува един болен или не го излекува, оставя го да бъде болен, или върши нещо друго, чо
век
вярва, че всичко това са неща които стават само вътре в развитието на човечеството на Земята.
Третото нещо е, че в момента, когато започваме да вършим човешка работа било, че работим с инструменти или обработваме земята, въобще извършваме работа, човешка работа, именно обаче тогава, когато вършим човешка работа, като я втъкаваме в тъканта на социалния организъм ние вършим тогава нещо, което не засяга само нас като човеци, а правим нещо, което принадлежи на цялата Вселена. Днес, когато човекът построява един локомотив, той вярва, че това е нещо, което става само в развитието на човечеството на Земята.
Същото е и когато той построява един телефон, или гръмоотвод или една маса, или когато излекува един болен или не го излекува, оставя го да бъде болен, или върши нещо друго, човек вярва, че всичко това са неща които стават само вътре в развитието на човечеството на Земята.
Не, онова, което аз посочих в моята мистерийна драма "Вратата на посвещението", че в цялата Вселена стават процеси, събития, когато тук на Земята става нещо спомнете си за сцената между Щрадер и Капезиус това е една дълбока истина.
към текста >>
С тези неща свързват своето знание хората, като посочват: първо тайната на болестта, здравето, раждането и смъртта, второ тайната на великата илюзия в сетивната област, трето тайната на всемирното значение на това, което чо
век
ът върши тук на Земята.
С тези три изживявания свързват своето знание хората, които днес знаят нещо за нещата, които обаче са били запазени в тези общества в онази форма, която са имали преди половината на 15-то столетие и често пъти са били запазени в една криво разбрана форма.
С тези неща свързват своето знание хората, като посочват: първо тайната на болестта, здравето, раждането и смъртта, второ тайната на великата илюзия в сетивната област, трето тайната на всемирното значение на това, което човекът върши тук на Земята.
И те говорят върху това по определен начин. Върху всички тези неща и именно върху тези неща в бъдеще трябва да се говори по различен начин в сравнение с миналото. И бих искал да Ви дам една представа за това, колко различно се е говорило в миналото върху тези неща, което след това се е вляло в общото съзнание, проникнало е в обикновеното знание за природата, в обикновеното социално мислене и т.н. и как ще трябва да се говори в бъдеще там, където действително се говори за истината, как после това, което идва от тайните извори на стремежа към познание, трябва да се влее навън във външното природопознание, във външния социален възглед и т.н. и т.н.
към текста >>
23.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Аз често пъти съм споменавал, че тук не се касае за такива идеали, които се раждат от субективността на чо
век
а, а за онова, което може да се прочете от духовната история на развитието на човечеството може да се прочете действително, че Науката на Посвещението, следователно науката, която черпи своите познания от отвъд прага за духовния свят, е абсолютно необходима за по-нататъшното развитие на човечеството.
Днес бих искал, спирайки се повече на общи неща, да Ви говоря за някои неща във връзка с казаното вчера и завчера. Също от онези две разглеждания ще можете да разберете, че Духовната Наука, както тя е замислена тук, трябва да се роди от най-дълбоките и най-сериозни искания на развитието на човечеството в нашето време и за близкото бъдеще.
Аз често пъти съм споменавал, че тук не се касае за такива идеали, които се раждат от субективността на човека, а за онова, което може да се прочете от духовната история на развитието на човечеството може да се прочете действително, че Науката на Посвещението, следователно науката, която черпи своите познания от отвъд прага за духовния свят, е абсолютно необходима за по-нататъшното развитие на човечеството.
Против всичко, което днес може да се изтъкне за едно действително позна ние на духовния свят се опълчват обаче също онези същества, които застъпват старото. И противопоставянето на онези хора, в които живеят така да се каже силите на старото, това противопоставяне трябва да бъде победено. Думите за необходимостта от преизучаването и премисля нето относно най-важните работи в развитието на човечеството, трябва да бъдат основно и сериозно разбрани. Ето защо бих Ви помолил да отдадете особено значение на това, че нашият стремеж трябва да бъде насочен към това, да победим всичко чисто сектантско, което вирее още също в антропософските сърца, и да видим действително значението на антропософски ориентираната Духовна Наука за света и за човечеството.
към текста >>
Човечеството е така склонно да се надсмива над всичко онова, което може да бъде постигнато само благодарение на това, че всеки чо
век
работи за напредъка на собствената душа.
Касае се именно за това, да се разбере, какво би означавало, ако определен брой хора, които виждат в знание то проникващо отвъд прага, трябва да познаят: объркаността, материалистичните наклонности, социалните грешки отиват все по-нататък и хората не искат да се научат да мислят по новому и ако тези малко на брой хора притежаващи науката на посвещението би трябвало да видят, как човечеството отива надолу подавайки се на удобството в мисленето и чувствуването! Но не трябва да се подаваме на измама върху това, колко много подтици за едно такова положение на нещата царуват днес в така наречения цивилизован свят. Тук царуват много подтици, защото не е ли всъщност по-естествено да очакваме, че в своето високомерие днешното човечество отхвърля всичко, което идва от страна на науката на посвещението? Човечеството е толкова безкрайно умно във всеки отделен негов индивид!
Човечеството е така склонно да се надсмива над всичко онова, което може да бъде постигнато само благодарение на това, че всеки човек работи за напредъка на собствената душа.
Но човечеството вярва, че без да учи нещо, знае всичко. Нито природните, нито социалните проблеми могат да бъдат решени днес, без оплодяването на човешкото мислене, усещания и чувствуване, на човешката воля от духовния свят. Даже за много хора днес е нещо фантастично, когато се говори за науката на посвещението, когато се говори за нещо, каквото е прагът на духовния свят. Вярно е, че не всеки човек може да премине днес прага за духовния свят; обаче никому не е забранено да разбере истиността на това, което казват онези, които могат да минават през прага на духовния свят. Не е правилно, когато от тази или онази страна постоянно се казва: да, как мога да разбера, че е вярно това, което този или онзи изнася като наука на посвещението, ако аз самият не мога да прогледна в духовния свят.
към текста >>
Вярно е, че не всеки чо
век
може да премине днес прага за духовния свят; обаче никому не е забранено да разбере истиността на това, което казват онези, които могат да минават през прага на духовния свят.
Човечеството е толкова безкрайно умно във всеки отделен негов индивид! Човечеството е така склонно да се надсмива над всичко онова, което може да бъде постигнато само благодарение на това, че всеки човек работи за напредъка на собствената душа. Но човечеството вярва, че без да учи нещо, знае всичко. Нито природните, нито социалните проблеми могат да бъдат решени днес, без оплодяването на човешкото мислене, усещания и чувствуване, на човешката воля от духовния свят. Даже за много хора днес е нещо фантастично, когато се говори за науката на посвещението, когато се говори за нещо, каквото е прагът на духовния свят.
Вярно е, че не всеки човек може да премине днес прага за духовния свят; обаче никому не е забранено да разбере истиността на това, което казват онези, които могат да минават през прага на духовния свят.
Не е правилно, когато от тази или онази страна постоянно се казва: да, как мога да разбера, че е вярно това, което този или онзи изнася като наука на посвещението, ако аз самият не мога да прогледна в духовния свят. Това е неправилно. Здравият човешки ум, който не е заблуден от погрешни идеи за природата и за социалния въпрос, които царуват днес, може винаги да реши от себе си, дали царува истината в това, което някой говори. Някой говори за духовните светове: трябва само да бъде съпоставено всичко, начинът, по който се говори, сериозността, с която се схващат нещата, логиката, която се развива и т.н., тогава човек ще може да си състави едно съждение, дали това, което се изнася като знание за духовните светове, е шарлатанство или дали то е нещо обосновано. Това може всеки да реши и при него не съществува пречка да направи плодотворно в мисленето за природата и за социалния живот това, което е почерпено от извора на духовния живот от страна на онзи, които имат право да говорят за принципа на посвещението.
към текста >>
Някой говори за духовните светове: трябва само да бъде съпоставено всичко, начинът, по който се говори, сериозността, с която се схващат нещата, логиката, която се развива и т.н., тогава чо
век
ще може да си състави едно съждение, дали това, което се изнася като знание за духовните светове, е шарлатанство или дали то е нещо обосновано.
Даже за много хора днес е нещо фантастично, когато се говори за науката на посвещението, когато се говори за нещо, каквото е прагът на духовния свят. Вярно е, че не всеки човек може да премине днес прага за духовния свят; обаче никому не е забранено да разбере истиността на това, което казват онези, които могат да минават през прага на духовния свят. Не е правилно, когато от тази или онази страна постоянно се казва: да, как мога да разбера, че е вярно това, което този или онзи изнася като наука на посвещението, ако аз самият не мога да прогледна в духовния свят. Това е неправилно. Здравият човешки ум, който не е заблуден от погрешни идеи за природата и за социалния въпрос, които царуват днес, може винаги да реши от себе си, дали царува истината в това, което някой говори.
Някой говори за духовните светове: трябва само да бъде съпоставено всичко, начинът, по който се говори, сериозността, с която се схващат нещата, логиката, която се развива и т.н., тогава човек ще може да си състави едно съждение, дали това, което се изнася като знание за духовните светове, е шарлатанство или дали то е нещо обосновано.
Това може всеки да реши и при него не съществува пречка да направи плодотворно в мисленето за природата и за социалния живот това, което е почерпено от извора на духовния живот от страна на онзи, които имат право да говорят за принципа на посвещението.
към текста >>
Онези сили на развитието на човечеството, които са ръководили чо
век
а несъзнателно, така че той е напредвал, са изчерпени и се изчерпват напълно до средата на столетието, говорейки с приблизителност.
Онези сили на развитието на човечеството, които са ръководили човека несъзнателно, така че той е напредвал, са изчерпени и се изчерпват напълно до средата на столетието, говорейки с приблизителност.
От дълбочините на душите трябва да бъдат извлечени нагоре новите сили. И човекът трябва да разбере, как в дълбочините на неговата душа той е свързан с корените на духовния живот.
към текста >>
И чо
век
ът трябва да разбере, как в дълбочините на неговата душа той е свързан с корените на духовния живот.
Онези сили на развитието на човечеството, които са ръководили човека несъзнателно, така че той е напредвал, са изчерпени и се изчерпват напълно до средата на столетието, говорейки с приблизителност. От дълбочините на душите трябва да бъдат извлечени нагоре новите сили.
И човекът трябва да разбере, как в дълбочините на неговата душа той е свързан с корените на духовния живот.
към текста >>
Защото в течение на последните столетия чо
век
ът е свикнал да разглежда всичко, което застава срещу него, така, че то става във времето.
Естествено, не всеки днес може да премине прага на духовния свят.
Защото в течение на последните столетия човекът е свикнал да разглежда всичко, което застава срещу него, така, че то става във времето.
Обаче първото нещо, което човек изпитва отвъд прага за духовния свят, е, че съществува един свят, в който времето, така както ние го схващаме, не съществува. Човек трябва да излезе от представата на времето, която е добил тук на Земята. Ето защо е много полезно, ако хора, които искат да подготвят за разбирането на духовния свят, започнат поне с това, да мислят по обратен път. Да речем една драма, която започва с първото дей-ствие и стига до петото действие, трябва да бъде прекарана през мислите започвайки от събитията на последното действие и стигайки до тези от първото действие. Една мелодия трябва да бъде прекарана през мислите не по реда, по който е изпълнявана, а трябва да си я представите протичаща по обратен ред, да чувствуваме по обратен ред нейните тонове, да си представяме деня непротичащ от сутринта до вечерта, а обратно от вечерта до сутринта на същия ден.
към текста >>
Обаче първото нещо, което чо
век
изпитва отвъд прага за духовния свят, е, че съществува един свят, в който времето, така както ние го схващаме, не съществува.
Естествено, не всеки днес може да премине прага на духовния свят. Защото в течение на последните столетия човекът е свикнал да разглежда всичко, което застава срещу него, така, че то става във времето.
Обаче първото нещо, което човек изпитва отвъд прага за духовния свят, е, че съществува един свят, в който времето, така както ние го схващаме, не съществува.
Човек трябва да излезе от представата на времето, която е добил тук на Земята. Ето защо е много полезно, ако хора, които искат да подготвят за разбирането на духовния свят, започнат поне с това, да мислят по обратен път. Да речем една драма, която започва с първото дей-ствие и стига до петото действие, трябва да бъде прекарана през мислите започвайки от събитията на последното действие и стигайки до тези от първото действие. Една мелодия трябва да бъде прекарана през мислите не по реда, по който е изпълнявана, а трябва да си я представите протичаща по обратен ред, да чувствуваме по обратен ред нейните тонове, да си представяме деня непротичащ от сутринта до вечерта, а обратно от вечерта до сутринта на същия ден. Чрез това ние проникваме нашето мислене да заличава времето.
към текста >>
Чо
век
трябва да излезе от представата на времето, която е добил тук на Земята.
Естествено, не всеки днес може да премине прага на духовния свят. Защото в течение на последните столетия човекът е свикнал да разглежда всичко, което застава срещу него, така, че то става във времето. Обаче първото нещо, което човек изпитва отвъд прага за духовния свят, е, че съществува един свят, в който времето, така както ние го схващаме, не съществува.
Човек трябва да излезе от представата на времето, която е добил тук на Земята.
Ето защо е много полезно, ако хора, които искат да подготвят за разбирането на духовния свят, започнат поне с това, да мислят по обратен път. Да речем една драма, която започва с първото дей-ствие и стига до петото действие, трябва да бъде прекарана през мислите започвайки от събитията на последното действие и стигайки до тези от първото действие. Една мелодия трябва да бъде прекарана през мислите не по реда, по който е изпълнявана, а трябва да си я представите протичаща по обратен ред, да чувствуваме по обратен ред нейните тонове, да си представяме деня непротичащ от сутринта до вечерта, а обратно от вечерта до сутринта на същия ден. Чрез това ние проникваме нашето мислене да заличава времето. По отношение на всекидневния живот ние сме свикнали да си представяме нещата така, че след първото става второто, след второто третото, след третото четвъртото и т.н.
към текста >>
Ние казваме, че чо
век
ът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Ние казваме, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Само физическото тяло и етерното тяло имат първо значение за физическия свят, за сетивния свят. Етерното тяло е все още една същност, която се изразява във времето; астралното тяло може да бъде намерено само тогава, когато човек излезе от времето. Физическото тяло е в пространството. Азът, истинския Аз може да бъде намерен само тогава, когато излезем вън от пространството. Защото светът, в който се намира истинският Аз, е безпространствен.
към текста >>
Етерното тяло е все още една същност, която се изразява във времето; астралното тяло може да бъде намерено само тогава, когато чо
век
излезе от времето.
Ние казваме, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Само физическото тяло и етерното тяло имат първо значение за физическия свят, за сетивния свят.
Етерното тяло е все още една същност, която се изразява във времето; астралното тяло може да бъде намерено само тогава, когато човек излезе от времето.
Физическото тяло е в пространството. Азът, истинския Аз може да бъде намерен само тогава, когато излезем вън от пространството. Защото светът, в който се намира истинският Аз, е безпространствен.
към текста >>
Необходимо е в бъдеще да бъде увеличено онова, което можем да наречем доверие на едни чо
век
към друг.
Когато извиква отново пред Вашия духовен поглед само тази първа опитност на изживяването отвъд прага, Вие ще осъзнаете живо, че днес много малко хора притежават силната вътрешна смелост, за да навлязат така да се каже в безпочвения и в лишения от време свят. Обаче съдбата на някои хора ги довеждат до там, да преминат прага за духовния свят. И без мъдростта, която може да бъде почерпена отвъд този праг, не може да се отиде по-далече. От това Вие можете да почувствувате, какво е необходимо.
Необходимо е в бъдеще да бъде увеличено онова, което можем да наречем доверие на едни човек към друг.
Това би било една социална добродетел, една основна социална добродетел. В нашето време на социални изисквания тази добродетел съществува най-малко, защото хората изискват да се живее за общността, обаче никой няма доверие към другия. В нашето време на социални изисквания царуват най-несоциалните инстинкти. За да може общото възпитание на човечеството да напредне така, че хората да се врастнат в духовния свят, ще бъде необходимо на онези, които с право могат да говорят за Науката на Посвещението, да им се окаже доверие, не доверие основано на сляпата вяра в авторитета, а доверие основано на здравия човешки ум. Защото винаги може да бъде разбрано, какво се изнася за света намиращ се отвъд прага, ако хората действително искат да приложат здравия човешки ум.
към текста >>
Когато някой казва "тук Христос греши”, тогава направо може да се каже изхождайки от здравия човешки ум, че на този чо
век
не може да се разчита по-нататък от тази гледна точка.
И тук трябва постоянно да се прилага здравият човешки ум, здравият човешки разсъдък, като се насочва погледа към това, което застава пред нас. Макар и не всички хора да казват открито: "Христос греши" все пак хората го изразяват по някакъв начин, такава е логиката на днешното време. И когато след това хората идват и казват, че не могат да направят разлика между това, което се съобщава от духовните светове с вътрешната логика, и това, което казват университетските професори, тогава не е налице здравият човешки ум, или не е налице поне волята за здрав човешки ум.
Когато някой казва "тук Христос греши”, тогава направо може да се каже изхождайки от здравия човешки ум, че на този човек не може да се разчита по-нататък от тази гледна точка.
към текста >>
Всичко това, което трябва да бъде познание на чо
век
а за неговото душевно естество, бе монополизирано от различните християнски църкви.
Науката за духа /Пневматология/ е станала например неудобна за католическата църква още в 9-то столетие /869 година/: аз често пъти съм споменавал това. Ето защо духът бе изхвърлен, както често пъти съм обяснявал това, на общия вселенски събор в Константинопол в 869 година. Тогава бе установена догмата, че ако някой е истински християнин, той не трябва да мисли, че се състои от тяло, душа и дух, а само от тяло и душа, и че душата притежава духовни качества. Днес това още учи психологията и вярва, че го учи основавайки се на безпристрастната наука, а всъщност само повтаря догмата установена в 869 година. Но също по отношение на всичко онова, което се касае за душата, бе монополизирано във формата на вярата, във формата на изповеданието, във формата на догмата от страна на християнските църкви.
Всичко това, което трябва да бъде познание на човека за неговото душевно естество, бе монополизирано от различните християнски църкви.
И на истинското познание, на свободното познание бе оста вена само външната природа. Нищо чудно, че днес нямаме никаква наука за душата. Защото учените на света са се отдали само на науката за природата, тъй като науката за душата бе монополизирана, а науката за духа бе отхвърлена. Ние нямаме никаква наука за душата. Ако се основаваме на това, което е даващата днес тон наука е, ние не можем да вървим напред.
към текста >>
В момента, когато е преминат прагът на духовния свят, в момента, когато чо
век
иска да се приготви да добие от опит Науката на Посвещението, мисленето, чувствуването и волението се превръщат в самостоятелни сили в съзнанието.
Ако се основаваме на това, което е даващата днес тон наука е, ние не можем да вървим напред. Защото ако се основаваме на това, което е днес словесна психология тя не е нещо повече ние не можем да стигнем до едно истинско разбиране на онова, което царува в душата. От моето изложение, което дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове? " Вие знаете, че при преминаването на прага за духовния свят в съзнанието се отделят едно от друго мисленето, чувствуването и волението. В днешното обикновено съзнание мисленето, чувствуването и волението образуват един вид хаос: те са размесени едно в друго.
В момента, когато е преминат прагът на духовния свят, в момента, когато човек иска да се приготви да добие от опит Науката на Посвещението, мисленето, чувствуването и волението се превръщат в самостоятелни сили в съзнанието.
Те стават самостоятелни. Тогава човек се научава да ги познава, научава се действително първо да различава едно от друго мисленето, чувствуването и волението.
към текста >>
Тогава чо
век
се научава да ги познава, научава се действително първо да различава едно от друго мисленето, чувствуването и волението.
От моето изложение, което дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове? " Вие знаете, че при преминаването на прага за духовния свят в съзнанието се отделят едно от друго мисленето, чувствуването и волението. В днешното обикновено съзнание мисленето, чувствуването и волението образуват един вид хаос: те са размесени едно в друго. В момента, когато е преминат прагът на духовния свят, в момента, когато човек иска да се приготви да добие от опит Науката на Посвещението, мисленето, чувствуването и волението се превръщат в самостоятелни сили в съзнанието. Те стават самостоятелни.
Тогава човек се научава да ги познава, научава се действително първо да различава едно от друго мисленето, чувствуването и волението.
към текста >>
И същността на волята в чо
век
а е нещо зародишно, нещо ембрионално, което стига до своето пълно развитие след смъртта.
Той се научава именно да различава мисленето от волението /волята/. Мисленето, което царува в нас като човеци, ако не го разглеждаме по неговото съдържание, а ако го разглеждаме по отношение на неговата си лова природа, следователно когато разглеждаме силата на мисленето в нас, тогава онова, което е сила на мислене то, е като едно вътрешно светене на онова, което сме изживели преди раждането, съответно преди зачатието в духовните светове.
И същността на волята в човека е нещо зародишно, нещо ембрионално, което стига до своето пълно развитие след смъртта.
Така щото можем да кажем: ако това тук /Виж схемата/ е ходът на човешкия живот между раждането и смъртта, тогава мисленето в течението на човешкия живот, така както то живее в човека, е само една илюзия, нещо привидно, защото неговата истинска природа се намира преди раждането, съответно преди зачатието, и онова, което е воля, е само един зародиш, защото онова, което се развива от този зародиш, се развива едвам след смъртта. Мисленето и волението /волята/ са съвърше но, коренно различно в човешката природа.
към текста >>
Така щото можем да кажем: ако това тук /Виж схемата/ е ходът на човешкия живот между раждането и смъртта, тогава мисленето в течението на човешкия живот, така както то живее в чо
век
а, е само една илюзия, нещо привидно, защото неговата истинска природа се намира преди раждането, съответно преди зачатието, и онова, което е воля, е само един зародиш, защото онова, което се развива от този зародиш, се развива едвам след смъртта.
Той се научава именно да различава мисленето от волението /волята/. Мисленето, което царува в нас като човеци, ако не го разглеждаме по неговото съдържание, а ако го разглеждаме по отношение на неговата си лова природа, следователно когато разглеждаме силата на мисленето в нас, тогава онова, което е сила на мислене то, е като едно вътрешно светене на онова, което сме изживели преди раждането, съответно преди зачатието в духовните светове. И същността на волята в човека е нещо зародишно, нещо ембрионално, което стига до своето пълно развитие след смъртта.
Така щото можем да кажем: ако това тук /Виж схемата/ е ходът на човешкия живот между раждането и смъртта, тогава мисленето в течението на човешкия живот, така както то живее в човека, е само една илюзия, нещо привидно, защото неговата истинска природа се намира преди раждането, съответно преди зачатието, и онова, което е воля, е само един зародиш, защото онова, което се развива от този зародиш, се развива едвам след смъртта.
Мисленето и волението /волята/ са съвърше но, коренно различно в човешката природа.
към текста >>
Някои дефиниции, особено такива, които се считат като научни, са много остроумни и изключителни, но всички те имат някъде нещо, което куца и което ни припомня онази дефиниция, която е била дадена някога в древна Гърция на въпроса: що е чо
век
ът?
Когато сега някой идва с логиката на настоящето време, която поставя прекрасно всичко в кутия, която на драго сърце създава системи, той казва: днес на нас ни се казва, че мисленето е силата, която действува от живота преди раждането, а волята, това е силата, която сочи в живота след смъртта. Ето че бе дадена дефиницията, бе разграничено чрез дефиниция много хубаво мисленето и волението /волята/. Обаче с дефиниции не се дава нищо. Обикновено хората не виждат, колко са недостатъчни дефинициите.
Някои дефиниции, особено такива, които се считат като научни, са много остроумни и изключителни, но всички те имат някъде нещо, което куца и което ни припомня онази дефиниция, която е била дадена някога в древна Гърция на въпроса: що е човекът?
Човекът е едно двуного същество, което няма никакви пера на което на втория ден един ученик донася един оскубан петел и казва: ето това е един човек, защото то е двуного същество, което няма никакви пера.
към текста >>
Чо
век
ът е едно двуного същество, което няма никакви пера на което на втория ден един ученик донася един оскубан петел и казва: ето това е един чо
век
, защото то е двуного същество, което няма никакви пера.
Когато сега някой идва с логиката на настоящето време, която поставя прекрасно всичко в кутия, която на драго сърце създава системи, той казва: днес на нас ни се казва, че мисленето е силата, която действува от живота преди раждането, а волята, това е силата, която сочи в живота след смъртта. Ето че бе дадена дефиницията, бе разграничено чрез дефиниция много хубаво мисленето и волението /волята/. Обаче с дефиниции не се дава нищо. Обикновено хората не виждат, колко са недостатъчни дефинициите. Някои дефиниции, особено такива, които се считат като научни, са много остроумни и изключителни, но всички те имат някъде нещо, което куца и което ни припомня онази дефиниция, която е била дадена някога в древна Гърция на въпроса: що е човекът?
Човекът е едно двуного същество, което няма никакви пера на което на втория ден един ученик донася един оскубан петел и казва: ето това е един човек, защото то е двуного същество, което няма никакви пера.
към текста >>
Нещата не стоят така просто, щото чо
век
да борави с тях с обикновените интелектуални инструменти.
Той предварително е оскубал грижливо петела.
Нещата не стоят така просто, щото човек да борави с тях с обикновените интелектуални инструменти.
Защото видите ли, можем много хубаво да кажем: за това, което изпитваме като мислене, трябва да твърдим, че то притежава своята същност преди раждането и вътре в нас действува само нещо като един огледален образ, като едно отражение на мисленето. Тук е налице определена трудност. Обаче тази трудност може да бъде победена с малко напрежение.
към текста >>
Можете да прочетете върху този въпрос в моите книги "Загадки на чо
век
а" и "Загадки на душата", както и във второто издание на моята "Философия на свободата", където тези неща са разгледани също философски.
С това бихме свързали по определен начин мисленето с неговата същност и бихме могли сега да твърдим нещо подобно за волението. Волението не е като образ и отражение, а то трябва да се схваща като зародиш и завършване, развитие по отношение на силата на волята между раждането и смъртта. Това устройство, че от мисленето имаме образа, а от волението зародиша, всичко това ни дава възможност да проявим свободата между раждането и смъртта.
Можете да прочетете върху този въпрос в моите книги "Загадки на човека" и "Загадки на душата", както и във второто издание на моята "Философия на свободата", където тези неща са разгледани също философски.
към текста >>
Едвам когато проникнем тези неща, ние получаваме един поглед за определени връзки на чо
век
а със световете, които се намират вън от света, който виждаме с нашите очи и чуваме с нашите уши, в които обаче не по-малко се намираме, ние сме потопени в тези светове също както сме потопени във физическия свят.
Обаче когато схваща ме тази същност на мисленето в нас, трябва същевременно да си кажем: това мислене не е само мислене, а в това мислене действува също силата на волята. Със същото вътрешно същество, с което мислим, ние проявяваме същевременно воля. Само главното е мислене, а то има един унтертон на волението, също така нашето воление /воля/ има един унтертон на мисленето. Всъщност ние имаме в нас две неща: нещо, което е главно мислене, което обаче има един унтертон на мисленето /Виж схемата/. Когато разглеждате действителността, Вие не стигате до чисти понятия, които можете да включи те в системи, а едното е винаги същевременно в един смисъл другото.
Едвам когато проникнем тези неща, ние получаваме един поглед за определени връзки на човека със световете, които се намират вън от света, който виждаме с нашите очи и чуваме с нашите уши, в които обаче не по-малко се намираме, ние сме потопени в тези светове също както сме потопени във физическия свят.
Не можем да кажем, че други светове освен сетивният свят не ни интересуват, защото сме потопени в тях. Трябва да ни бъде ясно, че като ходим върху тази земна почва, ние ходим и през духовните светове, също както минаваме през сетивния въздух.
към текста >>
И днес този дуализъм живее в отделния чо
век
.
И днес този дуализъм живее в отделния човек.
От едната страна човекът обожава езически природата, от другата страна, без да намери една правилна природна основа, като оставим настрана навиците на мислене, които пренася в така наречената социална наука или социология, той размишлява върху социалния, даже върху моралния живот. И когато философствува, той казва: в едната област намира свободата, в другата област природната необходимост и тогава той се намира в една призрачност между свободата и природната необходимост, между които не съществува никакъв мост и объркването е огромно.
към текста >>
От едната страна чо
век
ът обожава езически природата, от другата страна, без да намери една правилна природна основа, като оставим настрана навиците на мислене, които пренася в така наречената социална наука или социология, той размишлява върху социалния, даже върху моралния живот.
И днес този дуализъм живее в отделния човек.
От едната страна човекът обожава езически природата, от другата страна, без да намери една правилна природна основа, като оставим настрана навиците на мислене, които пренася в така наречената социална наука или социология, той размишлява върху социалния, даже върху моралния живот.
И когато философствува, той казва: в едната област намира свободата, в другата област природната необходимост и тогава той се намира в една призрачност между свободата и природната необходимост, между които не съществува никакъв мост и объркването е огромно.
към текста >>
Видите ли, също така говори днешното учение /теория/ на еволюцията за това: чо
век
ът се е развил от по-нисши същества и т.н., тези нисши същества са се развили и са станали човеци.
Всички тези неща трябва да бъдат казани днес, защото тук трябва да бъде познато из основи, какво трябва да бъде съдържанието на бъдещето съзнание.
Видите ли, също така говори днешното учение /теория/ на еволюцията за това: човекът се е развил от по-нисши същества и т.н., тези нисши същества са се развили и са станали човеци.
Без съмнение, достатъчно е само да прочетете моята книга "Тайната наука", и ще видите, че от една страна това трябва да кажем и ние. Обаче положението е такова, че когато разглеждаме човешката глава, тогава тази човешка глава, каквато я носим днес върху нашите рамене, се намира вече отново в едно низходящо развитие. Ако целият наш организъм моля да ме разберете сега добре бих имал същата организация както нашата глава, ние непрестанно трябва да умираме. Ние живеем само чрез онова, което е жизнена сила в останалия организъм и постоянно е изпращано в главата. Силите, чрез които накрая умираме, царуват в нашата глава, намират се в нашата глава.
към текста >>
Можем да кажем, че с един такъв пример действително може да се научи, че относително скоро след като чо
век
ът е минал през вратата на смъртта, силите, които той развива тогава, действуват в това, което става тук на Земята.
Можем да кажем, че с един такъв пример действително може да се научи, че относително скоро след като човекът е минал през вратата на смъртта, силите, които той развива тогава, действуват в това, което става тук на Земята.
Трябва само да знаем, как действуват тези сили. Онзи, който работи действително духовно, знае как в силите, с които той работи, съдействуват силите на духовните светове. И когато завчера аз казах, че в средата на това столетие имаме един важен момент, това стана както при този пример тук, на основата на такива наблюдения, от които може да се види, как силите на духовния свят действуват във физическия свят.
към текста >>
Когато, да речем, един чо
век
още от самата Гръцка епоха, от времето до средата на 15-то столетие, обръщаше вниманието върху явленията от раждането до смъртта на чо
век
а, той можеше да посочи света на Боговете, как от божествените светове се тъче съдбата на чо
век
а чрез раждането и смъртта.
И тук аз стигнах до точката, за която загатнах вчера.
Когато, да речем, един човек още от самата Гръцка епоха, от времето до средата на 15-то столетие, обръщаше вниманието върху явленията от раждането до смъртта на човека, той можеше да посочи света на Боговете, как от божествените светове се тъче съдбата на човека чрез раждането и смъртта.
Днес ние трябва да говорим по друг начин, трябва да говорим така, че съдба та на човека се определя чрез неговите минали земни съществувания и чрез начина, как той е определен така, създава силите, според които божествените светове могат да дойдат при него. Ние трябва да се научим да мислим обратно за отношението на човека към божествено-духовните светове, трябва да се научим да търсим в човека извора, от който се развиват силите, чрез които при него могат да дойдат едните или другите божествени същества. До този важен момент на развитието на човечеството сме стигнали вече. И това, което става външно, трябва да бъде разбрано днес като израз за един вътрешен процес, който може да бъде разбран само от гледна точка на духовнонаучното разбиране. Всеки човек днес има възможността, бих могъл да кажа, да наблюдава най-крайните устия на събитията.
към текста >>
Днес ние трябва да говорим по друг начин, трябва да говорим така, че съдба та на чо
век
а се определя чрез неговите минали земни съществувания и чрез начина, как той е определен така, създава силите, според които божествените светове могат да дойдат при него.
И тук аз стигнах до точката, за която загатнах вчера. Когато, да речем, един човек още от самата Гръцка епоха, от времето до средата на 15-то столетие, обръщаше вниманието върху явленията от раждането до смъртта на човека, той можеше да посочи света на Боговете, как от божествените светове се тъче съдбата на човека чрез раждането и смъртта.
Днес ние трябва да говорим по друг начин, трябва да говорим така, че съдба та на човека се определя чрез неговите минали земни съществувания и чрез начина, как той е определен така, създава силите, според които божествените светове могат да дойдат при него.
Ние трябва да се научим да мислим обратно за отношението на човека към божествено-духовните светове, трябва да се научим да търсим в човека извора, от който се развиват силите, чрез които при него могат да дойдат едните или другите божествени същества. До този важен момент на развитието на човечеството сме стигнали вече. И това, което става външно, трябва да бъде разбрано днес като израз за един вътрешен процес, който може да бъде разбран само от гледна точка на духовнонаучното разбиране. Всеки човек днес има възможността, бих могъл да кажа, да наблюдава най-крайните устия на събитията. Достатъчно хора бяха убити през последните 4 до 5 години.
към текста >>
Ние трябва да се научим да мислим обратно за отношението на чо
век
а към божествено-духовните светове, трябва да се научим да търсим в чо
век
а извора, от който се развиват силите, чрез които при него могат да дойдат едните или другите божествени същества.
И тук аз стигнах до точката, за която загатнах вчера. Когато, да речем, един човек още от самата Гръцка епоха, от времето до средата на 15-то столетие, обръщаше вниманието върху явленията от раждането до смъртта на човека, той можеше да посочи света на Боговете, как от божествените светове се тъче съдбата на човека чрез раждането и смъртта. Днес ние трябва да говорим по друг начин, трябва да говорим така, че съдба та на човека се определя чрез неговите минали земни съществувания и чрез начина, как той е определен така, създава силите, според които божествените светове могат да дойдат при него.
Ние трябва да се научим да мислим обратно за отношението на човека към божествено-духовните светове, трябва да се научим да търсим в човека извора, от който се развиват силите, чрез които при него могат да дойдат едните или другите божествени същества.
До този важен момент на развитието на човечеството сме стигнали вече. И това, което става външно, трябва да бъде разбрано днес като израз за един вътрешен процес, който може да бъде разбран само от гледна точка на духовнонаучното разбиране. Всеки човек днес има възможността, бих могъл да кажа, да наблюдава най-крайните устия на събитията. Достатъчно хора бяха убити през последните 4 до 5 години. Това са най-малко 10 до 12 милиона в цивилизования свят, вероятно и повече, три пъти повече осакатените в различните страни, нашата цивилизация действително е стигнала блестящо високо!
към текста >>
Всеки чо
век
днес има възможността, бих могъл да кажа, да наблюдава най-крайните устия на събитията.
Когато, да речем, един човек още от самата Гръцка епоха, от времето до средата на 15-то столетие, обръщаше вниманието върху явленията от раждането до смъртта на човека, той можеше да посочи света на Боговете, как от божествените светове се тъче съдбата на човека чрез раждането и смъртта. Днес ние трябва да говорим по друг начин, трябва да говорим така, че съдба та на човека се определя чрез неговите минали земни съществувания и чрез начина, как той е определен така, създава силите, според които божествените светове могат да дойдат при него. Ние трябва да се научим да мислим обратно за отношението на човека към божествено-духовните светове, трябва да се научим да търсим в човека извора, от който се развиват силите, чрез които при него могат да дойдат едните или другите божествени същества. До този важен момент на развитието на човечеството сме стигнали вече. И това, което става външно, трябва да бъде разбрано днес като израз за един вътрешен процес, който може да бъде разбран само от гледна точка на духовнонаучното разбиране.
Всеки човек днес има възможността, бих могъл да кажа, да наблюдава най-крайните устия на събитията.
Достатъчно хора бяха убити през последните 4 до 5 години. Това са най-малко 10 до 12 милиона в цивилизования свят, вероятно и повече, три пъти повече осакатените в различните страни, нашата цивилизация действително е стигнала блестящо високо! Обаче това хората трябва да познаят като устията, а изворите трябва да се търсят в това, което става в човешките души при всяка опълчване против духовния свят, който иска да проникне във физическия свят и който иска да води човечеството в бъдещето. И всички неща трябва да бъдат разглеждани днес от тази гледна точка, т.е. да бъдат задълбочени, истински задълбочени.
към текста >>
И да добие някой днес външното господство, това означава: да приеме силите на разрушението, силите на болестта за чо
век
а, да живее в тях.
И това не трябва да бъде забавено! Средата на настоящето столетие е един пълен с голямо значение момент. Хората би трябвало да чувствуват цялата тежка отговорност, когато чрез една външна природна съдба са избрани, предназначени да навлязат в господството на материализма защото това ще бъде господството на материализма във външния земен свят. Защото това господство на материализма носи същевременно в себе си зародиша на разрушението. Разрушението, което е започнало, не ще престане.
И да добие някой днес външното господство, това означава: да приеме силите на разрушението, силите на болестта за човека, да живее в тях.
За щото онова, което човечеството ще занесе в бъдещето, ще се роди от новия зародиш на духа. Този зародиш трябва да бъде отгледан. И за това съществува отговорността за онази страна, на която се пада господството на света.
към текста >>
Какво предимство има чо
век
ът в сравнение с тях?
Първо, чрез какво се различаваме ние от животните? Животните ходят насам и нататък, доставят си храната, доколкото я намират, според вродените си инстинкти. Ако няма достатъчно храна, те трябва да гладуват.
Какво предимство има човекът в сравнение с тях?
Той работи за произвеждането на храната. В момента, когато започва да работи, започва мисълта. И едвам в момента, когато започва мисълта, за почва също и социалният въпрос. И ако човекът трябва да работи, той трябва да има една подбуда, един подтик. Подбудите, които съществуваха до сега, не ще ги има вече в бъдеще.
към текста >>
И ако чо
век
ът трябва да работи, той трябва да има една подбуда, един подтик.
Ако няма достатъчно храна, те трябва да гладуват. Какво предимство има човекът в сравнение с тях? Той работи за произвеждането на храната. В момента, когато започва да работи, започва мисълта. И едвам в момента, когато започва мисълта, за почва също и социалният въпрос.
И ако човекът трябва да работи, той трябва да има една подбуда, един подтик.
Подбудите, които съществуваха до сега, не ще ги има вече в бъдеще. За труда са нужни нови подбуди. И съвсем не ще съществува вече въпросът: когато хората отново ще работят, всичко ще върви добре не, когато от чувствата на отговорност пред света хората ще дават мисли, които ще преминат в ръцете и волята и ще се роди работа, труд. Обаче всичко ще зависи от мислите. И самата мисъл зависи от това, че ние отваряме нашите сърца за импулсите на духовния свят.
към текста >>
Тъй като съдбата е вече такава, че чо
век
не може да тръгне, когато иска да пътува, ние ще бъдем заедно също и утре.
Тъй като съдбата е вече такава, че човек не може да тръгне, когато иска да пътува, ние ще бъдем заедно също и утре.
Ето защо утре аз искам да говоря върху антропософската основа, върху духовнонаучната, окултната основа на социалния въпрос. Така щото преди да отпътувам, аз ще мога да говоря на нашите приятели още също и за социалния въпрос, обаче ще обясня по-дълбоки основи на социалния въпрос от гледището на Духовната Наука.
към текста >>
24.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
В течение на последните месеци, а също и години аз изнасях тук сказки и правих разглеждания върху най-различните предмети, също и върху историята на времето и изискванията на настоящето време, като имах винаги целта, да доставя факти, които могат да поставят чо
век
а в състоянието да си образува едно съждение, а не за да им предложа едно готово съждение.
Задачите, които са поставени на човечеството в настоящето и в близкото бъдеще, са решаващи, важни, велики. И касае се за това, че трябва да бъде проявена действително една силна душевна смелост, за да се напра ви нещо за овладяването на тези задачи. Който разглежда днес тези задачи и се опитва да получи един действителен поглед в онова, от което човечеството крайно се нуждае, трябва често да мисли за повърхностна та лекота, с която днес се вземат публичните, така наречените публични работи. Бихме могли да кажем, че днес хората политизират в пусто. Те си образуват възгледа върху живота изхождайки от някои вълнения, от няколко егоистични гледни точки, били те и народно-егоистични, докато сериозността на днешното вре ме изисква хората да имат определен копнеж за това, да добият фактическите основи за образуването на един здрав разсъдък.
В течение на последните месеци, а също и години аз изнасях тук сказки и правих разглеждания върху най-различните предмети, също и върху историята на времето и изискванията на настоящето време, като имах винаги целта, да доставя факти, които могат да поставят човека в състоянието да си образува едно съждение, а не за да им предложа едно готово съждение.
Копнежът за познаване фактите на живота, за тяхното все по-основно и по-основно познаване, за да има човек една действителна основа за едно съждение, това е важното днес. Аз трябва да кажа това особено поради причината, че различните изисквания, различните писателски изложения, които направих относно така наречения социален въпрос и относно троичното разчленение на социалния организъм, действително се вземат, както ще се види, лекомислено, за щото по отношение на тези неща твърде малко се задават въпросите за сериозността на тези основи. Днешните хора така трудно стигат до тези фактически основи, защото, въпреки че не вярват това, всъщност са теоретици във всички области на живота. Онези, които днес най-много си въобразяват, че са практици, те са най-големите теоретици, поради това, че всеобщо се задоволяват с това, да си образуват няколко представи, само малко представи върху живота, за да съдят върху този живот, докато днес само на едно действително, универсално и всеобхватно вникване в живота е възможно да добие едно обективно съждение върху онова, което е необходимо. Можем да кажем, че днес представлява най-малко едно интелектуално лекомислие, когато без обективни основи се политизира в пусто или се фантазира върху възгледа за живота.
към текста >>
Копнежът за познаване фактите на живота, за тяхното все по-основно и по-основно познаване, за да има чо
век
една действителна основа за едно съждение, това е важното днес.
И касае се за това, че трябва да бъде проявена действително една силна душевна смелост, за да се напра ви нещо за овладяването на тези задачи. Който разглежда днес тези задачи и се опитва да получи един действителен поглед в онова, от което човечеството крайно се нуждае, трябва често да мисли за повърхностна та лекота, с която днес се вземат публичните, така наречените публични работи. Бихме могли да кажем, че днес хората политизират в пусто. Те си образуват възгледа върху живота изхождайки от някои вълнения, от няколко егоистични гледни точки, били те и народно-егоистични, докато сериозността на днешното вре ме изисква хората да имат определен копнеж за това, да добият фактическите основи за образуването на един здрав разсъдък. В течение на последните месеци, а също и години аз изнасях тук сказки и правих разглеждания върху най-различните предмети, също и върху историята на времето и изискванията на настоящето време, като имах винаги целта, да доставя факти, които могат да поставят човека в състоянието да си образува едно съждение, а не за да им предложа едно готово съждение.
Копнежът за познаване фактите на живота, за тяхното все по-основно и по-основно познаване, за да има човек една действителна основа за едно съждение, това е важното днес.
Аз трябва да кажа това особено поради причината, че различните изисквания, различните писателски изложения, които направих относно така наречения социален въпрос и относно троичното разчленение на социалния организъм, действително се вземат, както ще се види, лекомислено, за щото по отношение на тези неща твърде малко се задават въпросите за сериозността на тези основи. Днешните хора така трудно стигат до тези фактически основи, защото, въпреки че не вярват това, всъщност са теоретици във всички области на живота. Онези, които днес най-много си въобразяват, че са практици, те са най-големите теоретици, поради това, че всеобщо се задоволяват с това, да си образуват няколко представи, само малко представи върху живота, за да съдят върху този живот, докато днес само на едно действително, универсално и всеобхватно вникване в живота е възможно да добие едно обективно съждение върху онова, което е необходимо. Можем да кажем, че днес представлява най-малко едно интелектуално лекомислие, когато без обективни основи се политизира в пусто или се фантазира върху възгледа за живота. Желателно е днес в основата на душите да има сериозно отношение към живота.
към текста >>
Да, чо
век
ът си образува днес представи върху онова, което е истината сега аз говоря все за социалния живот той си образува представи за това, което е правилното, което е полезното и т.н.
Когато наред с другата страна пред света бъде поставена също и практическата страна на нашия духовно научен стремеж в най-ново време, троичното разчленение на социалния организъм, това е така, че още срещу целия начин на мислене и образуване на представи, който царува в разработването на този тричленен социален организъм, днес се противопоставят предразсъдъците и именно предварително образувани чувства. Тези предразсъдъци, и именно предварително образувани чувства, от къде идват те?
Да, човекът си образува днес представи върху онова, което е истината сега аз говоря все за социалния живот той си образува представи за това, което е правилното, което е полезното и т.н.
И след като си е образувал определени представи, той е тогава на мнение, че тези представи са абсолютно валидни навсякъде и за винаги. Да вземем например един социалистически ориентиран човек от средна или западна Европа. Той има напълно социалистически формулирани идеали. Но какви основни представи има той по отношение на тези социалистически формулирани идеали? Той има основната представа: онова, което той трябва да си представи, така че то да го задоволява, трябвало сега да задоволи всички хора по цялата земя и трябвало да бъде валидно безкрай за цялото бъдеще земно съществувание.
към текста >>
Да вземем например един социалистически ориентиран чо
век
от средна или западна Европа.
Когато наред с другата страна пред света бъде поставена също и практическата страна на нашия духовно научен стремеж в най-ново време, троичното разчленение на социалния организъм, това е така, че още срещу целия начин на мислене и образуване на представи, който царува в разработването на този тричленен социален организъм, днес се противопоставят предразсъдъците и именно предварително образувани чувства. Тези предразсъдъци, и именно предварително образувани чувства, от къде идват те? Да, човекът си образува днес представи върху онова, което е истината сега аз говоря все за социалния живот той си образува представи за това, което е правилното, което е полезното и т.н. И след като си е образувал определени представи, той е тогава на мнение, че тези представи са абсолютно валидни навсякъде и за винаги.
Да вземем например един социалистически ориентиран човек от средна или западна Европа.
Той има напълно социалистически формулирани идеали. Но какви основни представи има той по отношение на тези социалистически формулирани идеали? Той има основната представа: онова, което той трябва да си представи, така че то да го задоволява, трябвало сега да задоволи всички хора по цялата земя и трябвало да бъде валидно безкрай за цялото бъдеще земно съществувание. Че всичко онова, което трябва да важи като мисъл за социалния живот, трябва да бъде родено от основния характер на времето и на мястото, за това хората имат днес твърде малко чувство. Ето защо днешните хора не могат да разберат лесно, колко е необходимо да се внедри в европейската култура с нейния американски придатък троичното разчленение на социалния организъм, като се държи сметка за различните нюанси.
към текста >>
И онези мистерии, които бяха наречени Мистерии на Духа или преди всичко Мистерии на Светлината, бяха основани от такива хора, които свързваха атавистичното ясновидство с първите проблясъци на интелигентността, с вътрешната светлина на чо
век
а.
И онези мистерии, които бяха наречени Мистерии на Духа или преди всичко Мистерии на Светлината, бяха основани от такива хора, които свързваха атавистичното ясновидство с първите проблясъци на интелигентността, с вътрешната светлина на човека.
И една зависимост, един клон на онова, което тогава дойде като една осветляваща искра в човечеството, е нашето духовно образование, обаче именно абсолютно една зависимост, един клон.
към текста >>
Гърците са представили също художествено значително възникването на чо
век
а на интелигентността от другото човечество: защото гърците имат в тяхната пластика достатъчно е само тя да бъде точно проучена три силно различаващи се едни от други типове.
Гърците са представили също художествено значително възникването на човека на интелигентността от другото човечество: защото гърците имат в тяхната пластика достатъчно е само тя да бъде точно проучена три силно различаващи се едни от други типове.
Те имат арийския тип, който притежава главата на Аполон, главата на Атина Палада, главата на Зевс, главата на Хера. Сравнете ушите на Аполон с ушите на главата на Меркурий, носа на Аполон с носа на главата на Меркурий, и ще видите, колко различен е този последен тип. Гъркът искаше да покаже, как в типа на Меркурий в гърцизма с интелигентността се е сляло онова, което е било старо, минало ясновидство, което още продължаваше да живее като суеверие, което беше от по-ниска форма, как това съществуваше на основата на културата и как изпъкваше ариецът, който беше представен художествено с главата на Зевса, на Атина Палада и т.н. И стоящите съвсем долу, съществуващите с размътените остатъци на ясновидството раси, които също живееха още в Гърция, обаче особено в перифериите на древна Гърция, са запазени отново в един друг тип на скулптурата: в типа на сатира, който отново се различава напълно от типа на Меркурий. Сравнете носа на сатира с носа на Меркурий, ушите на сатира с ушите на Меркурий и т.н.
към текста >>
От тук от едната страна гърците имаха откровението на Боговете в мистериите, които донасяха на чо
век
а духа и посаждането на този добит от боговете дух във външния социален организъм, в теокрациите.
Това, което по този начин премина от Мистериите на Духа или Мистериите на Светлината в постепенно филтриране в Гърция и от там, в новото време, имаше обаче една определена особеност като духовна култура. Като духовна култура то беше снабдено с такава вътрешна ударна сила, че можа да основе същевременно от себе си правовия живот на хората.
От тук от едната страна гърците имаха откровението на Боговете в мистериите, които донасяха на човека духа и посаждането на този добит от боговете дух във външния социален организъм, в теокрациите.
Всичко произхожда от теокрациите. И тези теокрации бяха не само в състояние да се проникнат с правото от мистериите, да се проникнат от самите тези мистерии с политиката, а също и да регулират стопанския живот от духа. Жреците на Мистериите на Светлината бяха същевременно икономическите, стопанските управители на тяхната област. Те стояха къщи, строяха канали, строяха мостове, грижеха се също за обработването на земята и т.н.
към текста >>
В средно
век
овието тя беше вече теология /богословие/, т.е.
В древните времена това беше една култура извираща напълно от духовния живот. Обаче тази култура се абстрахизира. От духовен живот тя се превърна все повече и повече в сбор от идеи.
В средновековието тя беше вече теология /богословие/, т.е.
сбор от понятия, вместо древния духовен живот, или, понеже не беше вече свързана с духовния живот, беше заставена да се подържа абстрактно, да се подържа куриално /един вид канцеларски/. Защото когато насочим поглед назад към старите теокрации, ние намираме, че онзи, който царува, е получил своето поръчение за това от Боговете в мистериите. Последният остатък от това е западния владетел.
към текста >>
Въпреки това, когато чо
век
проучи това, което индусите още имат днес, което източните будисти имат, той може да долови по-добре отзвука на онова, от което ние самите имаме в нашия духовен живот, само че в Азия то е останало на една друга възрастова степен.
Всичко, което се ражда на Земята, оставя остатъци. Мистериите на Светлината са по-малко филтрирани в днешната източна култура, в източ-ния духовен живот отколкото в западните страни, но все пак те са изгубили формата, която са имали във времето, което аз описах.
Въпреки това, когато човек проучи това, което индусите още имат днес, което източните будисти имат, той може да долови по-добре отзвука на онова, от което ние самите имаме в нашия духовен живот, само че в Азия то е останало на една друга възрастова степен.
Обаче ние сме непродуктивни, до висока степен непродуктивни. Когато на запад бе разпространено благовестието за Тайната на Голгота, откъде гърцките и римските учени взеха понятията, за да разберат Тайната на Голгота? Те ги взеха от източната мъдрост. Западът не е произвел Християнството, то е дошло от изтока.
към текста >>
Когато чо
век
гледа това течение външно, когато се запознава външно с него, той го виж да, когато нашите уважаеми съдии седят на техните столове заедно със съдебните заседатели и съдят върху престъпленията или нарушенията или когато чиновниците на властта нарушават в тяхната бюрокрация върху цивилизования свят, за отчаянието на онези, които са управлявани по този начин.
Едно второ течение в навитото кълбо е държавното или правовото течение. Тук е тоягата на нашата култура, второто течение.
Когато човек гледа това течение външно, когато се запознава външно с него, той го виж да, когато нашите уважаеми съдии седят на техните столове заедно със съдебните заседатели и съдят върху престъпленията или нарушенията или когато чиновниците на властта нарушават в тяхната бюрокрация върху цивилизования свят, за отчаянието на онези, които са управлявани по този начин.
Всичко онова, което наричаме юриспруденция /правни науки/, което наричаме държава, и всичко, което във връзка с юриспруденцията и държавата се ражда като политика, това е второто течение/Виж рис. № 15 - бяло/. Както нарекох това /оранжевото/ течение на духовния живот, така това второто е течението на правото, на държавата.
към текста >>
Защото от отделните догми до онзи мощен, велик съд, който през цялото средно
век
овие е бил представян като "последен съд", целият различаващ се духовен живот на изтока, понеже съдържаше египетския елемент на мистериите на пространството, е бил превърнат в едно общество от мирови съдии с мирови присъди и мирови наказания и грешници и добри и зли.
От къде иде това? Без съмнението също е свързано с култура на мистериите. То е свързано с египетската култура на мистериите, произхожда от тази култура, която е минала през южните европейски области и след това е била проникната от прозаичната, лишена от фантазия същина на римляните където се е съединила с един клон на източната същина и се е превърнала там в католическо Християнство съответно в католическа църква /Виж рис.№ 15/. Тази католическа църква е всъщност/ макар и това да е казано радикално/ също една юриспруденция.
Защото от отделните догми до онзи мощен, велик съд, който през цялото средновековие е бил представян като "последен съд", целият различаващ се духовен живот на изтока, понеже съдържаше египетския елемент на мистериите на пространството, е бил превърнат в едно общество от мирови съдии с мирови присъди и мирови наказания и грешници и добри и зли.
Тя е една юриспруденция. И този е вторият елемент, който живее в разбърканост в нашето духовно кълбо, в тази разбърканост, която наричаме цивилизация, и не се е свързал по никакъв начин с първия. Че той не се е свързал, може да констатира всеки, който отива в университета и, да речем, слуша една след друга една юридическа лекция върху държавното право и след това слуша една богословска лекция върху каноническото право даже. Тези две лекции се изнасят една след друга. Обаче тези неща са били такива, които са оформяли човека.
към текста >>
Обаче тези неща са били такива, които са оформяли чо
век
а.
Защото от отделните догми до онзи мощен, велик съд, който през цялото средновековие е бил представян като "последен съд", целият различаващ се духовен живот на изтока, понеже съдържаше египетския елемент на мистериите на пространството, е бил превърнат в едно общество от мирови съдии с мирови присъди и мирови наказания и грешници и добри и зли. Тя е една юриспруденция. И този е вторият елемент, който живее в разбърканост в нашето духовно кълбо, в тази разбърканост, която наричаме цивилизация, и не се е свързал по никакъв начин с първия. Че той не се е свързал, може да констатира всеки, който отива в университета и, да речем, слуша една след друга една юридическа лекция върху държавното право и след това слуша една богословска лекция върху каноническото право даже. Тези две лекции се изнасят една след друга.
Обаче тези неща са били такива, които са оформяли човека.
Даже в по-късни времена, когато е бил забравен техния произход, те оформят човешките сърца. Правовият живот действуваше абстрахиращо върху по-късния духовен живот, обаче във външния живот той беше създаващ човешки нрави, човешки навици, човешки устройства. И това, което беше последната издънка в упадъчното духовно течение на изтока, що е то, чийто произход хората не познават вече? Това е феодалната аристокрация. При тогавашния благородник не ще познаете вече, че води своя произход от източния теократичен духовен живот, защото той е, изхвърлил от себе си всичко, като му е останала само социалната конфигурация /Виж рис.
към текста >>
Това ставаше, когато средно
век
овния чо
век
изпращаше своя син в една кантора в Лондон или в Ню Йорк, за да изучи стопанските практики.
С горните две течения са свързани още едно трето. Когато го наблюдавате днес от вън /Виж рис. № 15, червено/ къде се показва особено характерно това трето течение външно достъпно за сетивата? Да, за средна Европа съществуваше един метод, с който се демонстрираше на определени хора, къде са се развили тези най-крайни зависимости на нещо, което първоначално е било различно.
Това ставаше, когато средновековния човек изпращаше своя син в една кантора в Лондон или в Ню Йорк, за да изучи стопанските практики.
В практиките на стопанския живот, чийто произход се крие в народните навици на англо-американския свят, там се намира последната издънка на онова, което се е развило в зависимост от онези мистерии, които бихме могли да наречем мистерии на Земята, от които например мистериите на друидите са само един особен клон. Мистериите на Земята още съдържаха в древните времена на европейското население един особен род живот на мъдростта. Онова европейско население, което не знаеше нищо, което беше напълно варварско по отношение откровенията на източната мъдрост, по отношение на Мистериите на Пространство то, по отношение на това, което след това стана католицизъм, онова население, което дойде насреща на разпространяващото се християнство, имаше един особен род живот на мъдростта, която беше изцяло физическа мъдрост. От този живот могат да се проучат исторически най-много най-външните прояви, най-външни те обичаи, които са отбелязани в историята на това течение: как са били устроени празниците на онези хора, от които са се получили обичаите, навиците на Англия и Америка. Тук празниците бяха доведени в съвършено други отношения в сравнение с Египет, където реколтирането беше свързано с движението и съчетанието на звездите.
към текста >>
В Англия германската философия се нарича германизъм и с това се разбира нещо, с което един разумен чо
век
не може да се занимава.
Там винаги е имало едно опълчва не против тези течения. Един пример за това опълчване е средноевропейската философия. В Англия не се знае действително нищо за тази средноевропейска философия. В действителност Хегел не може да бъде преведен на английски език, това е една невъзможност. Не се знае нищо за него.
В Англия германската философия се нарича германизъм и с това се разбира нещо, с което един разумен човек не може да се занимава.
Обаче именно в тази немска философия, с изключение на един епизод където именно Кант е бил напълно покварен от Юм и този отвратителен кант-юмов елемент е бил донесен в немската философия, което е произвело в главите на средноевропейското човечество едно неизлечимо нещастие с изключение на този епизод ние имаме постоянно след това последвалия цвят на това опълчване именно в лицето на Фихте, Шелинг, Хегел. И ние имаме едно търсене на свободния духовен живот още при Гьоте, който не иска да знае вече нищо за последния отзвук на римско-католическата юриспруденция в това, което се нарича природен закон. Почувствувайте в изтърканото расо и в странната барета, които съдиите още имат от старите времена те подават след това молби, да им се позволи да ги снемат от себе си почувствувайте също така в естествената наука, в природния закон "закона", как юридическото се намира вътре! Защото целия израз "природен закон" няма например по отношение на Гьотевата естествена наука, която работи само с първичното явление, само с първичния факт, никакво значение. Тук за първи път се води една радикална борба но естествено тя е останала в нейното начало това беше първият тласък напред към свободния духовен живот: Гьотевата естествена наука.
към текста >>
Напротив външната личност на този чо
век
доведе нещата само до там, че във Ваймар той затлъстя и имаше двойна брадичка, стана един дебел таен съветник, който беше необикновен прилежен също и като министър, но който въпреки това бе принуден да оста ви нещата да стигнат само до 5 градуса, както се казва, именно в политическия живот.
Германците имат главно онази способност, която веднъж Херман Грим охарактеризира отлично, като каза: по правило германците отстъпват тогава, когато за тях би било полезно да вървят смело напред и те се впускат силно напред, когато за тях би било полезно да отстъпят. Това са много хубави думи за една вътрешна характерна черта именно на германския народ. Защото германците са притежавали ударна сила в течение на столетия, обаче не и способността да запазят тази ударна сила. Гьоте може да установи първичното явление, обаче не можа да го доведе до началата на Духовната Наука. Той можа да развие една духовност, както например в неговия "Фауст" или в неговия "Вилхелм Майстер", която би могла да революционира света, ако биха били намерени правилните пътища.
Напротив външната личност на този човек доведе нещата само до там, че във Ваймар той затлъстя и имаше двойна брадичка, стана един дебел таен съветник, който беше необикновен прилежен също и като министър, но който въпреки това бе принуден да оста ви нещата да стигнат само до 5 градуса, както се казва, именно в политическия живот.
към текста >>
25.
Съдържание
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Мистериите на Светлината, на Чо
век
а и на Земята.
Трите потока в живота на цивилизацията.
Мистериите на Светлината, на Човека и на Земята.
към текста >>
Нахлуването на духовни откровения от последната третина на XIX
век
.
Нахлуването на духовни откровения от последната третина на XIX век.
Мисли в навечерието на новата година.
към текста >>
26.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
В своето съзнание чо
век
е убеден, че е достатъчно смел да посрещне всеки вид познание.
Най-напред, преди всичко друго, има едно чувство, което често съм характеризирал като страх от духовно познание. В настоящото време някой трябва само да каже нещо такова открито, за да бъде то прието от всички страни като един вид обида. Според възгледите на повечето хора, как би могло да се помисли, че в тази епоха, в която е направен такъв блестящ прогрес, хората биха се страхували от какъвто и да е вид познание? Хората днес без съмнение вярват, че със своите познавателни сили са в състояние да разберат всичко, практически всичко. Обаче страхът, за който говоря и съм говорил толкова често, не лежи в съзнанието на човечеството.
В своето съзнание човек е убеден, че е достатъчно смел да посрещне всеки вид познание.
Но дълбоко долу в онази част на душата, за която хората не знаят нищо, и за която те днес дори желаят да не знаят нищо, там лежи този несъзнателен страх. И понеже хората имат този несъзнателен страх, от дълбините на душите им се надигат всякакви основания, които те наричат логични, и обявяват тези основания за логични възражения към Духовната Наука. Това не са логични възражения. Те са само резултат от този страх от Науката за Духа, страх който властва несъзнателно в човешките души. Всъщност, в скритите дълбини на своя душевен живот всеки един знае много повече отколкото си мисли, но не иска това знание, вкоренено в дълбините на душата му да излезе на повърхността, защото в негово присъствие той се страхува.
към текста >>
Преди всичко друго чо
век
ът предполага едно нещо за свръхсетивните светове; предполага, че във всичко онова, което той нарича свое мислене, във всичко, което определя като свой мисловен свят, има нещо съдържащо се в един свръхсетивен свят.
Но дълбоко долу в онази част на душата, за която хората не знаят нищо, и за която те днес дори желаят да не знаят нищо, там лежи този несъзнателен страх. И понеже хората имат този несъзнателен страх, от дълбините на душите им се надигат всякакви основания, които те наричат логични, и обявяват тези основания за логични възражения към Духовната Наука. Това не са логични възражения. Те са само резултат от този страх от Науката за Духа, страх който властва несъзнателно в човешките души. Всъщност, в скритите дълбини на своя душевен живот всеки един знае много повече отколкото си мисли, но не иска това знание, вкоренено в дълбините на душата му да излезе на повърхността, защото в негово присъствие той се страхува.
Преди всичко друго човекът предполага едно нещо за свръхсетивните светове; предполага, че във всичко онова, което той нарича свое мислене, във всичко, което определя като свой мисловен свят, има нещо съдържащо се в един свръхсетивен свят.
В нашето време дори лица с материалистично съзнание не могат напълно да прогонят неясното чувство, че в света на мислите се съдържа нещо, което някакси насочва към един свръхсетивен свят. И в същото време човек предполага и нещо друго за своя мисловен свят. Той предусеща, че този свят на мисли се отнася към действителната реалност точно така, както образът, видян в отразяващо стъкло се отнася към реалността, отразена от стъклото. Точно както образът в огледалото не е реалност, така и човекът трябва да признае, че собственият му мисловен свят не е реалност. В момента, в който човек има куража, безстрашието да допусне, че светът на мислите не е реалност, в този момент той бива също обзет и от копнеж за познание на духовния свят.
към текста >>
И в същото време чо
век
предполага и нещо друго за своя мисловен свят.
Това не са логични възражения. Те са само резултат от този страх от Науката за Духа, страх който властва несъзнателно в човешките души. Всъщност, в скритите дълбини на своя душевен живот всеки един знае много повече отколкото си мисли, но не иска това знание, вкоренено в дълбините на душата му да излезе на повърхността, защото в негово присъствие той се страхува. Преди всичко друго човекът предполага едно нещо за свръхсетивните светове; предполага, че във всичко онова, което той нарича свое мислене, във всичко, което определя като свой мисловен свят, има нещо съдържащо се в един свръхсетивен свят. В нашето време дори лица с материалистично съзнание не могат напълно да прогонят неясното чувство, че в света на мислите се съдържа нещо, което някакси насочва към един свръхсетивен свят.
И в същото време човек предполага и нещо друго за своя мисловен свят.
Той предусеща, че този свят на мисли се отнася към действителната реалност точно така, както образът, видян в отразяващо стъкло се отнася към реалността, отразена от стъклото. Точно както образът в огледалото не е реалност, така и човекът трябва да признае, че собственият му мисловен свят не е реалност. В момента, в който човек има куража, безстрашието да допусне, че светът на мислите не е реалност, в този момент той бива също обзет и от копнеж за познание на духовния свят. Тъй като в края на краищата, той би искал да узнае какво е онова, което е наистина там, но от което той вижда само едно отражение.
към текста >>
Точно както образът в огледалото не е реалност, така и чо
век
ът трябва да признае, че собственият му мисловен свят не е реалност.
Всъщност, в скритите дълбини на своя душевен живот всеки един знае много повече отколкото си мисли, но не иска това знание, вкоренено в дълбините на душата му да излезе на повърхността, защото в негово присъствие той се страхува. Преди всичко друго човекът предполага едно нещо за свръхсетивните светове; предполага, че във всичко онова, което той нарича свое мислене, във всичко, което определя като свой мисловен свят, има нещо съдържащо се в един свръхсетивен свят. В нашето време дори лица с материалистично съзнание не могат напълно да прогонят неясното чувство, че в света на мислите се съдържа нещо, което някакси насочва към един свръхсетивен свят. И в същото време човек предполага и нещо друго за своя мисловен свят. Той предусеща, че този свят на мисли се отнася към действителната реалност точно така, както образът, видян в отразяващо стъкло се отнася към реалността, отразена от стъклото.
Точно както образът в огледалото не е реалност, така и човекът трябва да признае, че собственият му мисловен свят не е реалност.
В момента, в който човек има куража, безстрашието да допусне, че светът на мислите не е реалност, в този момент той бива също обзет и от копнеж за познание на духовния свят. Тъй като в края на краищата, той би искал да узнае какво е онова, което е наистина там, но от което той вижда само едно отражение.
към текста >>
В момента, в който чо
век
има куража, безстрашието да допусне, че светът на мислите не е реалност, в този момент той бива също обзет и от копнеж за познание на духовния свят.
Преди всичко друго човекът предполага едно нещо за свръхсетивните светове; предполага, че във всичко онова, което той нарича свое мислене, във всичко, което определя като свой мисловен свят, има нещо съдържащо се в един свръхсетивен свят. В нашето време дори лица с материалистично съзнание не могат напълно да прогонят неясното чувство, че в света на мислите се съдържа нещо, което някакси насочва към един свръхсетивен свят. И в същото време човек предполага и нещо друго за своя мисловен свят. Той предусеща, че този свят на мисли се отнася към действителната реалност точно така, както образът, видян в отразяващо стъкло се отнася към реалността, отразена от стъклото. Точно както образът в огледалото не е реалност, така и човекът трябва да признае, че собственият му мисловен свят не е реалност.
В момента, в който човек има куража, безстрашието да допусне, че светът на мислите не е реалност, в този момент той бива също обзет и от копнеж за познание на духовния свят.
Тъй като в края на краищата, той би искал да узнае какво е онова, което е наистина там, но от което той вижда само едно отражение.
към текста >>
Когато чрез Науката на Посвещението прекосим прага на свръхсетивния свят, нагоре към духовния свят, тогава всичко, което чо
век
преживява тук като сетивна реалност се преобразува в обикновена картина, в изглед.
Онова, което току-що казах, има важно противоположно съответствие.
Когато чрез Науката на Посвещението прекосим прага на свръхсетивния свят, нагоре към духовния свят, тогава всичко, което човек преживява тук като сетивна реалност се преобразува в обикновена картина, в изглед.
Ние се изкачваме в свръхсетивния свят и точно както, да речем, тук на Земята свръхсетивният свят е огледална картина, съществуващ само като огледален образ, така в свръхсетивния свят Земният свят съществува само като огледална картина. Следователно онзи, който говори от името на Науката на Посвещението, говори съвсем естествено за реалностите на сетивния свят като за "картини". Сега човешките същества усещат това; те чувстват, че онова, на което могат да стоят така удобно, което могат да вдишват така приятно, което могат да виждат толкова лесно без да се налага да правят нещо друго освен, най-много, да отворят очите си като стават сутрин и да ги разтъркат всичко това се превръща просто в картина. Те усещат това и започват да се чувстват така несигурни, както би се чувствал човек който, изведен на разходка, би бил доведен до ръба на бездна и тогава обхванат от замайването на страха. Следователно, от една страна, човешкото същество чувства, че неговото мислене в сетивния свят е просто съвкупност от картини.
към текста >>
Те усещат това и започват да се чувстват така несигурни, както би се чувствал чо
век
който, изведен на разходка, би бил доведен до ръба на бездна и тогава обхванат от замайването на страха.
Онова, което току-що казах, има важно противоположно съответствие. Когато чрез Науката на Посвещението прекосим прага на свръхсетивния свят, нагоре към духовния свят, тогава всичко, което човек преживява тук като сетивна реалност се преобразува в обикновена картина, в изглед. Ние се изкачваме в свръхсетивния свят и точно както, да речем, тук на Земята свръхсетивният свят е огледална картина, съществуващ само като огледален образ, така в свръхсетивния свят Земният свят съществува само като огледална картина. Следователно онзи, който говори от името на Науката на Посвещението, говори съвсем естествено за реалностите на сетивния свят като за "картини". Сега човешките същества усещат това; те чувстват, че онова, на което могат да стоят така удобно, което могат да вдишват така приятно, което могат да виждат толкова лесно без да се налага да правят нещо друго освен, най-много, да отворят очите си като стават сутрин и да ги разтъркат всичко това се превръща просто в картина.
Те усещат това и започват да се чувстват така несигурни, както би се чувствал човек който, изведен на разходка, би бил доведен до ръба на бездна и тогава обхванат от замайването на страха.
Следователно, от една страна, човешкото същество чувства, че неговото мислене в сетивния свят е просто съвкупност от картини. От друга страна то чувства и усеща това дори ако се мами с онзи несъзнателен страх че онова, което му е казано за свръхсетивния свят, прави този физически свят просто картина. Както казах, това се усеща от хората, и по този причина те се борят срещу онова, което идва от Науката на Посвещението. Те се противопоставят защото си мислят, че сигурната основа на съществуването ги изоставя, когато техният душевен живот бива, така да се каже, превърнат просто в картина.
към текста >>
Той трябва да живее в него, точно както чо
век
живее със своето тяло във физически-сетивния свят.
Разбира се, в нашата епоха не всеки може съвсем неподготвен да извърши онова, което трябва да се направи от онзи, който понастоящем влиза истински в света на Посвещението. Тъй като всеки, навлизащ в света на Посвещението, не трябва само да познава в него онова, което всяко човешко същество днес би трябвало да се стреми да знае, а също трябва и да живее в него.
Той трябва да живее в него, точно както човек живее със своето тяло във физически-сетивния свят.
Това означава, че той трябва да извърши, така да се каже, предварително онова, което във физически-сетивния свят може да бъде направено единствено в момента на смъртта. Той трябва да придобие силата да живее в свят, за който физическата, сетивна част от него не е пригодена. Ако порежем пръста си, ние чувстваме определена болка, дискомфорт. Защо чувстваме болка, когато порежем пръста си? Поради простата причина, че ножът порязва кожата, мускула и нерва, но не порязва свръхсетивното етерно тяло.
към текста >>
Но когато чо
век
пресича прага и влиза в духовния свят, тогава в цялото си тяло той вече не е адаптиран към сетивното тяло.
Поради простата причина, че ножът порязва кожата, мускула и нерва, но не порязва свръхсетивното етерно тяло. Ако имаме ненаранен пръст, нашето свръхсетивно етерно тяло е приспособено към него. Ако порежем пръста (но не можем да порежем етерното тяло) свръхсетивното непорязано етерно тяло не е пригодено към пръста. Това е причината защо астралното тяло тогава чувства болка. Болката идва от непригодеността към сетивната материалност.
Но когато човек пресича прага и влиза в духовния свят, тогава в цялото си тяло той вече не е адаптиран към сетивното тяло.
Той малко по-малко започва да чувства нещо сходно с онова, което чувства като си пореже пръста. И за това, скъпи приятели, трябва да се мисли като за нарастващо до неограничена степен.
към текста >>
Да се прозре онова, което живее около чо
век
а днес, е възможно единствено чрез науката на Посвещението, възможно е само когато целият живот на настоящата епоха може да бъде съпоставен с всички явления на живота, белязали еволюцията на човечеството в течение на
век
ове, на хилядолетия.
Но не само, че човешките същества днес са достатъчно напреднали, за да могат със своите здрави човешки разбирания да проумеят всичко разказвано от онези, които познават живота в свръхсетивното, но това познание за свръхсетивното, тази възприемчивост към науката за свръхсетивното е от абсолютна, безусловна необходимост за здравите човешки разбирания на настоящата епоха. Само това познание за свръхсетивното може да хвърли светлина върху всичко онова, което е толкова хаотично, толкова пагубно в нашето съвременно обкръжение. Живеем в свят, в който се появяват неща, в който се изработват неща, за които трябва да кажем: "Те не могат да продължават така, трябва те да се подложат на промяна." Но човешките същества днес изобщо не вникват в онова, което живее около тях.
Да се прозре онова, което живее около човека днес, е възможно единствено чрез науката на Посвещението, възможно е само когато целият живот на настоящата епоха може да бъде съпоставен с всички явления на живота, белязали еволюцията на човечеството в течение на векове, на хилядолетия.
към текста >>
Тази Наука на Посвещението от дълбоката древност имала тласкаща сила за социалния живот; тя била нещо, което давало пълна свобода на целия чо
век
.
Обаче онова, което за нас днес в образователните институции е суха и безплодна абстракция, лишена от живот, тогава било нещо съвсем живо. И ако се пренесем назад в Духа към онези Мистерии на Изтока, към които сега се насочвам, ние намираме за водачи на тези Мистерии хора, които могат да бъдат определени като обединение на свещеник, на крал, и в същото време, колкото и странно да звучи на хората днес, на индустриалци, икономисти. Тъй като в онези Мистерии ще ги нарека "Мистерии на Светлината или на Духа" се преследвало едно всеобхващащо познание за живота, познание което на първо място целяло да насочва изучаването на човешката природа посредством фактите от света на Небесата и света на звездите. Но това познание било също и мъдрост, чиято цел била да осигурява правата на човешкия обществен живот в съгласие с така придобитото познание. Затова в тези мистерийни центрове се провеждало обучение за гледане на добитък, за обработка на полята, за тресиране на водните пътища и т.н.
Тази Наука на Посвещението от дълбоката древност имала тласкаща сила за социалния живот; тя била нещо, което давало пълна свобода на целия човек.
Тя била в състояние не само да казва прекрасни неща за доброто и истината, а също можела и чрез самия Дух да управлява практическия живот, можела да го организира и да му придава форма.
към текста >>
Ще нарека този втори поток "Мистериите на Чо
век
а".
Нека сега обърнем очите на душата си към втория поток. Този втори поток има друг произход, който също лежи далеч назад в еволюцията на човечеството. Той също в основата си бил обединен с Мистериите, и по-точно с Мистериите на Египет. Аз нарекох първия поток "Мистериите на Изтока" или "Мистериите на Светлината".
Ще нарека този втори поток "Мистериите на Човека".
Тези Мистерии били ориентирани преди всичко да черпят от египетския извор онази мъдрост, която дава силата да се организира човешкия обществен живот, да се установят взаимоотношения между човешките същества. Този поток от Мистериите бил разпространен из южна Европа и после, точно както първият поток преминал през живота на Гърция, този втори поток намерил пътя си към хората в Рим, хора нямащи имагинации. Бих могъл да го нарека "потокът на правата". Той поел своя път през Рим. Всичко онова което, малко по малко, в хода на човешката еволюция се е изграждало като юриспруденция, като законови особености в система от правни принципи, е отслабеният остатък от познанието на тези Мистерии на Човека.
към текста >>
Всичко онова което, малко по малко, в хода на човешката еволюция се е изграждало като юриспруденция, като законови особености в система от правни принципи, е отслабеният остатък от познанието на тези Мистерии на Чо
век
а.
Ще нарека този втори поток "Мистериите на Човека". Тези Мистерии били ориентирани преди всичко да черпят от египетския извор онази мъдрост, която дава силата да се организира човешкия обществен живот, да се установят взаимоотношения между човешките същества. Този поток от Мистериите бил разпространен из южна Европа и после, точно както първият поток преминал през живота на Гърция, този втори поток намерил пътя си към хората в Рим, хора нямащи имагинации. Бих могъл да го нарека "потокът на правата". Той поел своя път през Рим.
Всичко онова което, малко по малко, в хода на човешката еволюция се е изграждало като юриспруденция, като законови особености в система от правни принципи, е отслабеният остатък от познанието на тези Мистерии на Човека.
към текста >>
Тези неща трябва да се виждат сега с пълна яснота; и импулсът към това ясно разпознаване вече лежи в несъзнателната част на чо
век
а, но само Духовната Наука може да изведе този копнеж, този импулс до пълна яснота.
На запад всичко е подчинено на икономическо-индустриалния живот. От правния елемент има много в Централна Европа, докато много от възникналото от Мистериите на Изтока, от Мистериите на Светлината, може да бъде намерено в Източна Европа и Азия. Там, където още господства системата на кастите, намираме нещо в смисъла на онзи стар феодализъм, произлязал от Духа. Животът, проникнат със законности е отгледал съвременната буржоазия. Буржоазията е резултатът на потока на правата.
Тези неща трябва да се виждат сега с пълна яснота; и импулсът към това ясно разпознаване вече лежи в несъзнателната част на човека, но само Духовната Наука може да изведе този копнеж, този импулс до пълна яснота.
към текста >>
През XIX
век
отново и отново можем да видим как сред цялата бъркотия от съвсем неопределени импулси хората се бореха да постигнат идеали за бъдещето.
През XIX век отново и отново можем да видим как сред цялата бъркотия от съвсем неопределени импулси хората се бореха да постигнат идеали за бъдещето.
Хората особено желаеха да сложат край на отвлечените отношения, които преобладават днес между хората. Духовният живот е толкова отслабнал, че живее в нас като абстракция; а икономическият живот се бори и се мъчи да намери пътя отдолу нагоре.
към текста >>
В Източна Европа, където сега се изработват неща от такава тревожеща, унищожителна значимост, за пръв път в объркания XIX
век
бе показано как някои хора се опитваха да се подготвят за бунта срещу този хаос на цивилизацията.
В Източна Европа, където сега се изработват неща от такава тревожеща, унищожителна значимост, за пръв път в объркания XIX век бе показано как някои хора се опитваха да се подготвят за бунта срещу този хаос на цивилизацията.
Руските революционери от втората и последната третина на XIX-то столетие се опитваха в частност да обогатят остатъка, останал на изток на ранен етап на духовен живот, с онзи елемент в Централна Европа, който вече се бе разбунтувал срещу традицията. Сред тези руснаци намираме в тяхната кореспонденция един с друг как те изтъкват, че вече в Централна Европа интелектът, чисто абстрактният живот на разума се старае да пропие себе си с определена духовност. Отново и отново се появява твърдение като следното: "В немската философия е бил направен опита още веднъж интелекта, изгубил своето древно душевно виждане, да бъде издигнат до определена духовност." В Източна Европа те искаха да направят себе си интимно запознати с този опит в Централна Европа, и това интимно познание се отразява в начина, по който тези руски революционери си пишат един на друг. Те много ценят философът Иван Петрович. Те говорят много от неговата философия, как той е издигнал себе си до чистата мисъл, опитвайки се да внесе отново Духа в диалектическата игра на мисли на западната култура.
към текста >>
Така че някой може дори да нарече този чо
век
Распутинът на Уилям II." Следващото изречение продължава: "Ние няма да направим себе си проводници на такъв слух." И днес има много хора с този манталитет, хора изоставени от всеки дух на правдивост, и каквото и да казват те, то е извън сферата на истината.
Неотдавна ми бе донесена статия на един доктор по социология. Започваше горе-долу така: "Каква разлика има между ясните мисли на Ваксвайлер и неясните мисли на д-р Щайнер! Но този д-р Щайнер бе близък приятел на Уилям II и се предполага, че е помогнал на Уилям II с важен съвет, особено в последните години.
Така че някой може дори да нарече този човек Распутинът на Уилям II." Следващото изречение продължава: "Ние няма да направим себе си проводници на такъв слух." И днес има много хора с този манталитет, хора изоставени от всеки дух на правдивост, и каквото и да казват те, то е извън сферата на истината.
към текста >>
Първо, моралната деградация на чо
век
, който прави себе си преносител на тази мълва, и след това чудесната му логика, когато казва: "Понеже разпространявам този слух сред моите читатели, аз не правя себе си разпространител на този слух." Безброй хора мислят по този начин.
Тук виждаме две неща.
Първо, моралната деградация на човек, който прави себе си преносител на тази мълва, и след това чудесната му логика, когато казва: "Понеже разпространявам този слух сред моите читатели, аз не правя себе си разпространител на този слух." Безброй хора мислят по този начин.
Онова, което те казват, няма истинност в себе си. Не мога да кажа "Аз казвам нещо, защото не го казвам". Но това се казва от мосю Фериере, човекът написал статията, от която току-що четох. Не можем да влезем във взаимоотношения с толкова изкривени морално хора. Мога само да твърдя, и се надявам, че това ще бъде внесено при тази авторова бележка, че имах следните взаимоотношения с Уилям II.
към текста >>
Но това се казва от мосю Фериере, чо
век
ът написал статията, от която току-що четох.
Тук виждаме две неща. Първо, моралната деградация на човек, който прави себе си преносител на тази мълва, и след това чудесната му логика, когато казва: "Понеже разпространявам този слух сред моите читатели, аз не правя себе си разпространител на този слух." Безброй хора мислят по този начин. Онова, което те казват, няма истинност в себе си. Не мога да кажа "Аз казвам нещо, защото не го казвам".
Но това се казва от мосю Фериере, човекът написал статията, от която току-що четох.
Не можем да влезем във взаимоотношения с толкова изкривени морално хора. Мога само да твърдя, и се надявам, че това ще бъде внесено при тази авторова бележка, че имах следните взаимоотношения с Уилям II. Веднъж около 1897 год. бях седнал в един театър в Берлин, в средата на предната редица, и Уилям II седна в кралската ложа и аз го видях на разстояние колкото от тук до края на тази стая. Вторият път бе, когато той вървеше зад ковчега на гранд-дукесата на Ваймар, и тогава бе доста далеч от мен.
към текста >>
27.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
" Когато се говори за Коледа днес, още ли съзнаваме онова, което чо
век
би трябвало да съзнава, когато издига своите мисли и чувства към съзерцаване на празника на Христос?
Това за нас е времето да породим следния въпрос: "Мисълта за Коледа не е ли понесла съдбата също да бъде обхваната от силите на всеобщия упадък?
" Когато се говори за Коледа днес, още ли съзнаваме онова, което човек би трябвало да съзнава, когато издига своите мисли и чувства към съзерцаване на празника на Христос?
Изобщо осъзнават ли хората истинското значение на онова, което навлезе в човешката еволюция при Мистерията на Голгота?
към текста >>
В тези дни трябва често да си помисляме за хората от средата на XIX
век
, или от последната му третина, които от определен материалистичен манталитет говореха съвсем различно от начина, по който много хора говорят днес.
В тези дни трябва често да си помисляме за хората от средата на XIX век, или от последната му третина, които от определен материалистичен манталитет говореха съвсем различно от начина, по който много хора говорят днес.
Те говореха по-честно отколкото повечето хора днес. Бих искал да ви припомня една личност, един истински материалистичен ум Давид Фридрих Щраус. Вие знаете, че неговата книга "Старата вяра и новото" е нещо като Библия на материализма.
към текста >>
Той постави чо
век
а в нея в световен ред, в който човешката природа съдържа само физични закони.
Давид Фридрих Щраус изгради световна сграда от мисли, от идеи, формирана изцяло според материалните, физични закони.
Той постави човека в нея в световен ред, в който човешката природа съдържа само физични закони.
От тези убеждения Щраус отговори на въпроса "можем ли още да бъдем християни" с категорично "не". Защото хората, верни на възгледите на естествената наука, които Щраус поддържаше в съгласие със съзнанието на своето време, не могат да бъдат християни.
към текста >>
Когато това се случи, когато например подходящото за времето на Цезар играе роля в XIX
век
, то онова, подходящо за дните на Цезар, се преобразува в нещо луциферическо.
Като резултат от нашите многостранни проучвания ние знаем, че ако нещо се развие в собствения си период, то по принцип е добро за човечеството, но и че нещата стоят по друг начин, когато това нещо остане неподвижно и излезе на преден план по-късно.
Когато това се случи, когато например подходящото за времето на Цезар играе роля в XIX век, то онова, подходящо за дните на Цезар, се преобразува в нещо луциферическо.
Защото онова, което би трябвало да е работило правилно в друг период, ако остане в застой, става луциферическо. То наистина е в основата си луциферическо.
към текста >>
Често съм ви говорил тук за онова важно събитие, което се случи в последната третина на XIX
век
, събитието чрез което бе установена една специална връзка между Архангелската Сила, онова Същество което наричаме Архангел Михаил, и съдбата на човечеството.
Често съм ви говорил тук за онова важно събитие, което се случи в последната третина на XIX век, събитието чрез което бе установена една специална връзка между Архангелската Сила, онова Същество което наричаме Архангел Михаил, и съдбата на човечеството.
Напомнял съм ви, че от ноември 1879 год. Михаил е регент, така да се каже, на всички онези, които се опитват да дадат на хората целебните сили, необходими за техния здравословен прогрес.
към текста >>
Михаил влезе в други отношения с чо
век
а спрямо онези, в които той бе по-рано.
Скъпи приятели, днес ние знаем, че когато се посочва такава тема, посочването се отнася за две неща: първо за обективния факт, и второ за начина по който този обективен факт е свързан с онова, което хората желаят да приемат в своето съзнание, в своята воля. Обективният факт е просто този, че през ноември 1879 год., отвъд сферата на сетивния свят, в свръхсетивния свят се състоя събитие, което може да се опише така: Михаил е добил за себе си силата, когато хората стигнат до там да го срещнат с цялото жизнено съдържание на своите души, така да пронижат себе си с неговата сила, че да бъдат способни да преобразуват своята стара материалистична интелектуална сила която по онова време бе станала силна в човечеството в духовна интелектуална сила, духовна сила на разбиране. Това е обективният факт; това се случи. Относно него можем да кажем, че от ноември 1879 год.
Михаил влезе в други отношения с човека спрямо онези, в които той бе по-рано.
Но от хората се изисква те да станат служители на Михаил.
към текста >>
Точно както ние се учим да опознаваме чо
век
а, когато погледнем лицето му, точно както си вадим заключения за добротата на неговата душа от неговото изражение и за характера му от начина, по който той ни гледа, така духовниците на Стария Завет, чрез атавистичното ясновидство, което в сънищата им нахлуваше в техните души, желаеха да получат от лицето на Яхве, от Михаиловата връзка с Яхве онова, което още не бе възможно за човечеството да получи.
Вие знаете, че преди Мистерията на Голгота да бъде завършена на Земята, евреите на Стария Завет почитаха своя Яхве (или Йехова). Онези сред еврейските свещеници, които поглеждаха в пълно съзнание към Яхве добре знаеха, че не могат да го достигнат направо с човешките възприятия. Държеше се самото име Яхве да бъде непроизносимо и ако то трябваше да се изговори се правеше знак, знак който наподобяваше определена комбинация от знаци, които опитваме в изкуството евритмия. Еврейското духовенство обаче добре съзнаваше, че хората можеха да се приближат до Яхве чрез Михаил. Те наричаха Михаил "Лицето на Яхве".
Точно както ние се учим да опознаваме човека, когато погледнем лицето му, точно както си вадим заключения за добротата на неговата душа от неговото изражение и за характера му от начина, по който той ни гледа, така духовниците на Стария Завет, чрез атавистичното ясновидство, което в сънищата им нахлуваше в техните души, желаеха да получат от лицето на Яхве, от Михаиловата връзка с Яхве онова, което още не бе възможно за човечеството да получи.
към текста >>
Тяхното становище към Михаил бе правилно, защото те знаеха, че ако чо
век
по онова време се обърнеше към Михаил, той можеше да намери чрез Михаил силата на Яхве, която за човечеството по онова време бе правилно да търси.
Становището на това духовенство спрямо Михаил и Яхве беше правилното.
Тяхното становище към Михаил бе правилно, защото те знаеха, че ако човек по онова време се обърнеше към Михаил, той можеше да намери чрез Михаил силата на Яхве, която за човечеството по онова време бе правилно да търси.
към текста >>
Те трябва да се търсят там, където туптят духовната и душевната част на чо
век
а, т.е.
върху мисловна система, подходяща за старозаветните времена. Те се стремят да следват Михаил така, както бе правилно той да бъде следван преди Мистерията на Голгота, докато хората намираха чрез него племенния Бог Яхве. Днес Христос Исус е Онзи, Когото трябва да се стремим да намерим чрез Михаил, Христос Исус Божественият Водач на целия човешки род. Това означава, че трябва да търсим чувства и идеи, които нямат нищо общо с човешките различия от какъвто и да било вид на Земята. Такива чувства и идеи не могат да бъдат намерени на повърхността.
Те трябва да се търсят там, където туптят духовната и душевната част на човека, т.е.
по пътя на Духовната Наука. Нещата стоят така, че ние трябва да решим да търсим истинския Христос по пътя на Духовната Наука, т.е. по Михаиловия път. Само чрез този стремеж към духовната истина ще бъде търсен и намерен истинският Христос; в противен случай би било по-добре да угасим Коледните светлини, да развалим всички Коледни елхи и най-накрая да признаем истината, че не искаме нищо, което да ни напомня какво внесе Христос Исус в човешката еволюция.
към текста >>
И в бъдещето ще дойде време когато, точно както Луцифер бе въплътен на изток в Земен чо
век
, за да подготви езичниците за Християнството, така на запад ще се състои Земно въплъщение на самия Ариман.
Трябва да се постараем ясно да разберем, че онова, което днес наричаме човешко разбирателство е винаги, докато не сме го одухотворили, дар на онзи Луцифер. Ние не трябва да поддържаме само по прозаичен, буржоазен начин едностранчивата идея, че всичко луциферическо е ужасно и трябва да се отървем от него. Колкото повече се опитваме да се избавим от Луцифер, толкова повече ние сме управлявани от него, тъй като бе необходимо през хилядите години човешка еволюция да проникнем в наследството на инкарнирания Луцифер. След това дойде Мистерията на Голгота.
И в бъдещето ще дойде време когато, точно както Луцифер бе въплътен на изток в Земен човек, за да подготви езичниците за Християнството, така на запад ще се състои Земно въплъщение на самия Ариман.
Това време наближава. Ариман действително ще се появи на Земята. Точно както Луцифер е ходил по Земята, и както Христос е вървял по Земята, така и Ариман ще ходи по Земята, носейки със себе си извънредно нарастване на силата на човешкото Земно неразбирателство. Ние хората нямаме задачата да попречим по някакъв начин на тази инкарнация на Ариман, нашата задачата е така да подготвим предварително човечеството, че Ариман да бъде преценен по правилния начин. Защото Ариман ще има задачи, той ще трябва да направи това и онова, и хората ще трябва да оценят и използват правилно идващото в света чрез Ариман.
към текста >>
В настоящето най-важно за чо
век
а е да постави Христос в центъра между Луцифер и Ариман.
В настоящето най-важно за човека е да постави Христос в центъра между Луцифер и Ариман.
Христовата Сила трябва да проникне в нас. Но като хора ние трябва винаги да търсим равновесието между егоистичния възторг, който е насочен към това да ни издигне над самите нас, и материалистичния ум, който чрез своята буржоазна тежест ни дърпа надолу към Земята. Във всеки момент трябва да търсим баланса между луциферическите импулси, които ни издигат нагоре, и ариманическите, които ни теглят надолу. В усилието да постигнем това равновесие намираме Христос. Когато се стремим да добием този баланс, само тогава можем да намерим Христос.
към текста >>
В тези поеми духовните сили са описани сякаш е бил изгубен един рай, сякаш чо
век
ът е бил изгонен от него.
По странно съвпадение се случи едно забележително нещо в човешката еволюция, когато материализмът навлезе в нея. Ще спомена във връзка с него само два документа: "Изгубеният Рай" на Милтън и "Месия" на Клопсток.
В тези поеми духовните сили са описани сякаш е бил изгубен един рай, сякаш човекът е бил изгонен от него.
Произведенията и на двамата поети са основани на идеята за двойнственост във Вселената, на противопоставянето на добро и зло, на Божественото и дяволското. Голямата грешка на съвременните времена е, че световната еволюция се представя като двойнственост, докато би трябвало тя да се представя като троичност. Едната група сили са устремените нагоре луциферически сили, които приближават човека в мистицизма, в сантименталността, във фантазията в онова във фантазията, което е изродено, гротескно. Тези сили обитават в човешката кръв. Вторите са ариманическите сили, които обитават във всичко, което е сухо, тежко, (говорейки физиологично) в костната система.
към текста >>
Едната група сили са устремените нагоре луциферически сили, които приближават чо
век
а в мистицизма, в сантименталността, във фантазията в онова във фантазията, което е изродено, гротескно.
По странно съвпадение се случи едно забележително нещо в човешката еволюция, когато материализмът навлезе в нея. Ще спомена във връзка с него само два документа: "Изгубеният Рай" на Милтън и "Месия" на Клопсток. В тези поеми духовните сили са описани сякаш е бил изгубен един рай, сякаш човекът е бил изгонен от него. Произведенията и на двамата поети са основани на идеята за двойнственост във Вселената, на противопоставянето на добро и зло, на Божественото и дяволското. Голямата грешка на съвременните времена е, че световната еволюция се представя като двойнственост, докато би трябвало тя да се представя като троичност.
Едната група сили са устремените нагоре луциферически сили, които приближават човека в мистицизма, в сантименталността, във фантазията в онова във фантазията, което е изродено, гротескно.
Тези сили обитават в човешката кръв. Вторите са ариманическите сили, които обитават във всичко, което е сухо, тежко, (говорейки физиологично) в костната система. Христос стои в средата между тези две. Той е третата група сили. Луцифер е първата, Ариман втората и по средата между тях е Христовата Сила.
към текста >>
Когато по-късно дойде нов абат, рязък и непоколебим чо
век
, не толкова търпелив като своя предшественик, той отиде при Леонардо и му каза строго, че картината трябва да бъде завършена незабавно.
Днес не можем да не си помислим някога за Леонардо да Винчи, за Леонардо който, както знаете, нарисува някога в Милано своята велика картина "Тайната Вечеря" Христос със Своите ученици около Себе Си. Леонардо е рисувал тази картина дълго време двадесет години. Той искаше да вложи много в нея, и все не можеше да я завърши, защото винаги правеше нов опит да нарисува фигурата на Юда по правилния начин. При държавното устройство на Милано негов непосредствен работодател беше абатът на манастира, за който се рисуваше картината.
Когато по-късно дойде нов абат, рязък и непоколебим човек, не толкова търпелив като своя предшественик, той отиде при Леонардо и му каза строго, че картината трябва да бъде завършена незабавно.
Леонардо отговорил, че сега може да завърши картината, защото откакто е дошъл новият абат, вече имал образец за Юда. В кратко време той нарисува лицето на Юда, както ние го виждаме на картината.
към текста >>
Ние знаем, че Коледният празник сам по себе си е един от онези, възприети в хода на еволюцията на Християнстото, че хората започнали да празнуват Рождество Христово в тези декемврийски дни не преди III-IV
век
.
Точно както в началото на новата епоха лицето на Юда се появи за Леонардо да Винчи въз основа на творческата вяра, така днес ние многократно имаме случаи да запишем в своите сърца и души факта, че Онзи, Чието раждане честваме в този свят момент, е предаван най-много от онези които заявяват, че е според тяхната религия да подготвят този празник.
Ние знаем, че Коледният празник сам по себе си е един от онези, възприети в хода на еволюцията на Християнстото, че хората започнали да празнуват Рождество Христово в тези декемврийски дни не преди III-IV век.
Събитието на Голгота вече се е било случило преди няколко столетия когато онези, чиито мисли бяха насочени към това Събитие, предприеха нещо толкова ново за онова време като установиха празника Коледа. Много, много по-късно все още бе възможно да бъдат внедрявани нови неща в Християнството. Много от онези, които се нарекоха истински християни, с времето се бореха срещу тези нововъведения. Днес работят наистина много хора, които няма да напреднат по начина, по който собствената им религия напредна, когато прие в III-IV век установяването на Коледа; хора които се придържат строго към онова, за което казват "то е написано", хора които бягат от всяко живо откровение.
към текста >>
Днес работят наистина много хора, които няма да напреднат по начина, по който собствената им религия напредна, когато прие в III-IV
век
установяването на Коледа; хора които се придържат строго към онова, за което казват "то е написано", хора които бягат от всяко живо откровение.
Точно както в началото на новата епоха лицето на Юда се появи за Леонардо да Винчи въз основа на творческата вяра, така днес ние многократно имаме случаи да запишем в своите сърца и души факта, че Онзи, Чието раждане честваме в този свят момент, е предаван най-много от онези които заявяват, че е според тяхната религия да подготвят този празник. Ние знаем, че Коледният празник сам по себе си е един от онези, възприети в хода на еволюцията на Християнстото, че хората започнали да празнуват Рождество Христово в тези декемврийски дни не преди III-IV век. Събитието на Голгота вече се е било случило преди няколко столетия когато онези, чиито мисли бяха насочени към това Събитие, предприеха нещо толкова ново за онова време като установиха празника Коледа. Много, много по-късно все още бе възможно да бъдат внедрявани нови неща в Християнството. Много от онези, които се нарекоха истински християни, с времето се бореха срещу тези нововъведения.
Днес работят наистина много хора, които няма да напреднат по начина, по който собствената им религия напредна, когато прие в III-IV век установяването на Коледа; хора които се придържат строго към онова, за което казват "то е написано", хора които бягат от всяко живо откровение.
към текста >>
28.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Чували сте това непрекъснато, но това че чо
век
ът постоянно греши, е точно срещу този начин на мислене.
Сега резултатите на черпенето от такива източници са изпълнени с най-значителни трудности. Често сте чували, че Науката на Посвещението не може да се дава на човечеството как да е, без подготовка, защото е необходима определена възприемчивост.
Чували сте това непрекъснато, но това че човекът постоянно греши, е точно срещу този начин на мислене.
Нека вземем прост пример. Едно от първите, най-основни изисквания свързани с приемането на Науката на Посвещението е, че всеки би трябвало да се опита да се лиши от онова, което наричаме честолюбие, особено когато то се изразява в осъждане на другите според самия него.
към текста >>
Тази Мистерия на Човешката Воля е скрита за съвременната култура, особено след средата на XV
век
, след възхода на нашата пета Следатлантска епоха.
На първо място, онова което принадлежи на Мистерията на Човешката Воля трябва да бъде изказано на човечеството по обширен начин.
Тази Мистерия на Човешката Воля е скрита за съвременната култура, особено след средата на XV век, след възхода на нашата пета Следатлантска епоха.
Съвременната теория за Вселената знае възможно най-малко за волята. Често сме описвали това. Когато е буден, човек никога не изживява съзнателно истинското естество на своята воля. Когато е буден той изживява съзнателно естеството на своите представи, когато е в спящо състояние изживява природата на своите чувства, но дори когато е буден той донякъде спи по отношение на своята воля. Ние изучаваме света като т.н.
към текста >>
Когато е буден, чо
век
никога не изживява съзнателно истинското естество на своята воля.
На първо място, онова което принадлежи на Мистерията на Човешката Воля трябва да бъде изказано на човечеството по обширен начин. Тази Мистерия на Човешката Воля е скрита за съвременната култура, особено след средата на XV век, след възхода на нашата пета Следатлантска епоха. Съвременната теория за Вселената знае възможно най-малко за волята. Често сме описвали това.
Когато е буден, човек никога не изживява съзнателно истинското естество на своята воля.
Когато е буден той изживява съзнателно естеството на своите представи, когато е в спящо състояние изживява природата на своите чувства, но дори когато е буден той донякъде спи по отношение на своята воля. Ние изучаваме света като т.н. будни същества, но сме будни само относно представите и идеите, ние сме наполовина будни в нашия чувствен живот и сме напълно спящи в нашата воля. Нека не се заблуждаваме по този въпрос. Ние имаме идеи относно това какво желаем, но само когато волята стане идея, когато волята се отрази от интелекта, ние можем да я преживеем в нашето будно съзнание.
към текста >>
Какво протича в дълбините на човешкото същество, дори ако то само вдигне ръката си, което означава да включи своята воля в действие, за това обикновеният чо
век
не знае абсолютно нищо.
Когато е буден той изживява съзнателно естеството на своите представи, когато е в спящо състояние изживява природата на своите чувства, но дори когато е буден той донякъде спи по отношение на своята воля. Ние изучаваме света като т.н. будни същества, но сме будни само относно представите и идеите, ние сме наполовина будни в нашия чувствен живот и сме напълно спящи в нашата воля. Нека не се заблуждаваме по този въпрос. Ние имаме идеи относно това какво желаем, но само когато волята стане идея, когато волята се отрази от интелекта, ние можем да я преживеем в нашето будно съзнание.
Какво протича в дълбините на човешкото същество, дори ако то само вдигне ръката си, което означава да включи своята воля в действие, за това обикновеният човек не знае абсолютно нищо.
Това означава, че Мистерията на Волята е изцяло непозната на съвременния човек, и с това е свързан фактът, че цялата ни съвременна цивилизация особено онази, навлязла след XV век е абсолютно интелектуална, това е култура на разбирането; защото културата на естествената наука е една интелектуална култура. Волята играе най-малката възможна роля във всичко, което схващаме с нашия интелект, с нашето разбиране. Когато мислим, когато формираме идеи, волята разбира се играе определена роля във формирането на идеите, но само в много фино състояние. Човекът не забелязва как волята пулсира в неговите възприятия и как волята работи вътре в тях по други начини.
към текста >>
Това означава, че Мистерията на Волята е изцяло непозната на съвременния чо
век
, и с това е свързан фактът, че цялата ни съвременна цивилизация особено онази, навлязла след XV
век
е абсолютно интелектуална, това е култура на разбирането; защото културата на естествената наука е една интелектуална култура.
Ние изучаваме света като т.н. будни същества, но сме будни само относно представите и идеите, ние сме наполовина будни в нашия чувствен живот и сме напълно спящи в нашата воля. Нека не се заблуждаваме по този въпрос. Ние имаме идеи относно това какво желаем, но само когато волята стане идея, когато волята се отрази от интелекта, ние можем да я преживеем в нашето будно съзнание. Какво протича в дълбините на човешкото същество, дори ако то само вдигне ръката си, което означава да включи своята воля в действие, за това обикновеният човек не знае абсолютно нищо.
Това означава, че Мистерията на Волята е изцяло непозната на съвременния човек, и с това е свързан фактът, че цялата ни съвременна цивилизация особено онази, навлязла след XV век е абсолютно интелектуална, това е култура на разбирането; защото културата на естествената наука е една интелектуална култура.
Волята играе най-малката възможна роля във всичко, което схващаме с нашия интелект, с нашето разбиране. Когато мислим, когато формираме идеи, волята разбира се играе определена роля във формирането на идеите, но само в много фино състояние. Човекът не забелязва как волята пулсира в неговите възприятия и как волята работи вътре в тях по други начини.
към текста >>
Чо
век
ът не забелязва как волята пулсира в неговите възприятия и как волята работи вътре в тях по други начини.
Ние имаме идеи относно това какво желаем, но само когато волята стане идея, когато волята се отрази от интелекта, ние можем да я преживеем в нашето будно съзнание. Какво протича в дълбините на човешкото същество, дори ако то само вдигне ръката си, което означава да включи своята воля в действие, за това обикновеният човек не знае абсолютно нищо. Това означава, че Мистерията на Волята е изцяло непозната на съвременния човек, и с това е свързан фактът, че цялата ни съвременна цивилизация особено онази, навлязла след XV век е абсолютно интелектуална, това е култура на разбирането; защото културата на естествената наука е една интелектуална култура. Волята играе най-малката възможна роля във всичко, което схващаме с нашия интелект, с нашето разбиране. Когато мислим, когато формираме идеи, волята разбира се играе определена роля във формирането на идеите, но само в много фино състояние.
Човекът не забелязва как волята пулсира в неговите възприятия и как волята работи вътре в тях по други начини.
към текста >>
В тази нова епоха Мистерията на Волята е изцяло забулена за чо
век
а от нашата изключително интелектуална култура.
В тази нова епоха Мистерията на Волята е изцяло забулена за човека от нашата изключително интелектуална култура.
Само когато се опитваме да изследваме волята по начините, дадени от Духовната Наука и за които съм говорил, т.е когато опитваме с помощта на имагинацията и инспирацията да направим активни онези сили, които позволяват на човека да вижда движенията, механизмът задвижван от човешката воля, тогава ние забелязваме, че в нашия физически живот между раждането и смъртта волята като живо същество не е свързана с градивни, а само с разрушителни процеси. Често съм обяснявал това. Ако самите градивни процеси се случваха в нашия мозък, ако например се случваше само онова, което произтича от действието на жизнените сили върху храната, ние нямаше да бъдем способни да развием душевен и духовен живот посредством апарата на нервите и мозъка; само поради разрушителния процес, непрекъснато протичащ в нашия мозък, душата и духът пускат корени в онова, което се разрушава. Точно тук е където работи волята. Човешката воля е нещо крайно необходимо, което през нашия физически живот работи до определена степен за смъртта на човека.
към текста >>
Само когато се опитваме да изследваме волята по начините, дадени от Духовната Наука и за които съм говорил, т.е когато опитваме с помощта на имагинацията и инспирацията да направим активни онези сили, които позволяват на чо
век
а да вижда движенията, механизмът задвижван от човешката воля, тогава ние забелязваме, че в нашия физически живот между раждането и смъртта волята като живо същество не е свързана с градивни, а само с разрушителни процеси.
В тази нова епоха Мистерията на Волята е изцяло забулена за човека от нашата изключително интелектуална култура.
Само когато се опитваме да изследваме волята по начините, дадени от Духовната Наука и за които съм говорил, т.е когато опитваме с помощта на имагинацията и инспирацията да направим активни онези сили, които позволяват на човека да вижда движенията, механизмът задвижван от човешката воля, тогава ние забелязваме, че в нашия физически живот между раждането и смъртта волята като живо същество не е свързана с градивни, а само с разрушителни процеси.
Често съм обяснявал това. Ако самите градивни процеси се случваха в нашия мозък, ако например се случваше само онова, което произтича от действието на жизнените сили върху храната, ние нямаше да бъдем способни да развием душевен и духовен живот посредством апарата на нервите и мозъка; само поради разрушителния процес, непрекъснато протичащ в нашия мозък, душата и духът пускат корени в онова, което се разрушава. Точно тук е където работи волята. Човешката воля е нещо крайно необходимо, което през нашия физически живот работи до определена степен за смъртта на човека. По отношение на организацията на нашата глава ние непрекъснато умираме; умираме във всеки един момент.
към текста >>
Човешката воля е нещо крайно необходимо, което през нашия физически живот работи до определена степен за смъртта на чо
век
а.
В тази нова епоха Мистерията на Волята е изцяло забулена за човека от нашата изключително интелектуална култура. Само когато се опитваме да изследваме волята по начините, дадени от Духовната Наука и за които съм говорил, т.е когато опитваме с помощта на имагинацията и инспирацията да направим активни онези сили, които позволяват на човека да вижда движенията, механизмът задвижван от човешката воля, тогава ние забелязваме, че в нашия физически живот между раждането и смъртта волята като живо същество не е свързана с градивни, а само с разрушителни процеси. Често съм обяснявал това. Ако самите градивни процеси се случваха в нашия мозък, ако например се случваше само онова, което произтича от действието на жизнените сили върху храната, ние нямаше да бъдем способни да развием душевен и духовен живот посредством апарата на нервите и мозъка; само поради разрушителния процес, непрекъснато протичащ в нашия мозък, душата и духът пускат корени в онова, което се разрушава. Точно тук е където работи волята.
Човешката воля е нещо крайно необходимо, което през нашия физически живот работи до определена степен за смъртта на човека.
По отношение на организацията на нашата глава ние непрекъснато умираме; умираме във всеки един момент. Ние живеем само защото останалата част от нашето устройство работи срещу това постоянно умиране в главите ни, за което е отговорна най-вече нашата воля. Независимо от нас в главата ни непрестанно се случва онова, което във външния свят се случва обективно, когато преминем през физическата смърт.
към текста >>
Тази представа е много трудна, тъй като поставя чо
век
а конкретно в онова, което е Космическо в нашето Земно Битие.
Аз характеризирах това от друга гледна точка преди няколко месеца. Онова, което постоянно се случва в Земята чрез разместването на основните Земни субстанции, чрез обединяването (на тези субстанции) с мъртвите човешки тела, е дейност във всички отношения сравнима с дейността на волята, която между раждането и смъртта се упражнява от нас непрекъснато, безсъзнателно, когато движението, разрушаващо така, както се руши един труп, протича в нашата нервна и сетивна система. Между раждането и смъртта волята, понеже е обединена с нашия Аз, работи чрез разрушителните сили в границите на нашата кожа. Същата тази воля работи космически в нашия труп след смъртта ни, в мисленето и формирането на идеи от цялата Земя, когато предаваме своя труп на Земята. По този начин, ние сме космически обединени с онова, което можем да наречем душевно-духовен процес на цялото Земно Битие.
Тази представа е много трудна, тъй като поставя човека конкретно в онова, което е Космическо в нашето Земно Битие.
Тя показва връзката на човешката воля с начина на работа на Всемирната Космическа Воля в Земното Битие, в разрушението, в причиняването на смъртни състояния.
към текста >>
Чо
век
ът не е свикнал да приема тези велики истини с дълбоката сериозност, с която те трябва да бъдат приемани.
Но точно както нашата по-нататъшна еволюция в духовния свят, след като сме преминали през портите на смъртта, зависи от това да оставим назад своя труп, от факта, че вече не работим с тези сили, а с други, така и здравословната по-нататъшна еволюция на цялата Земя зависи от това дали човечеството на тази Земя обединява себе си не със сили на смъртта, а със сили на живота, сили които се разгръщат в друга посока спрямо силите на смъртта. Да се говори за това днес, когато хората са изпълнени с лични идеи и чувства, е наистина нещо изпълнено с горчивина, защото сериозността на такава истина се изживява само в най-ограничена степен.
Човекът не е свикнал да приема тези велики истини с дълбоката сериозност, с която те трябва да бъдат приемани.
Въпреки това, може да бъде зададен следният въпрос: "Как е свързано онова, което лежи във волята на човека както го описах, с процесите на разрушение във външната природа? " Тук има нещо, което стои пред днешния човек като най-голяма илюзия. Какво всъщност прави човекът на днешния ден, когато поглежда към природата? Той казва: "Тук се случва природен процес. Той е възникнал от друг процес, който го причинява, а той отново от друг, причиняващ го." И така човек намира верига от причини и последствия в движенията на природата и е много горд, когато по този начин може да схване онова, което той нарича водещи нишки на причинността, намерени във външния свят.
към текста >>
Въпреки това, може да бъде зададен следният въпрос: "Как е свързано онова, което лежи във волята на чо
век
а както го описах, с процесите на разрушение във външната природа?
Но точно както нашата по-нататъшна еволюция в духовния свят, след като сме преминали през портите на смъртта, зависи от това да оставим назад своя труп, от факта, че вече не работим с тези сили, а с други, така и здравословната по-нататъшна еволюция на цялата Земя зависи от това дали човечеството на тази Земя обединява себе си не със сили на смъртта, а със сили на живота, сили които се разгръщат в друга посока спрямо силите на смъртта. Да се говори за това днес, когато хората са изпълнени с лични идеи и чувства, е наистина нещо изпълнено с горчивина, защото сериозността на такава истина се изживява само в най-ограничена степен. Човекът не е свикнал да приема тези велики истини с дълбоката сериозност, с която те трябва да бъдат приемани.
Въпреки това, може да бъде зададен следният въпрос: "Как е свързано онова, което лежи във волята на човека както го описах, с процесите на разрушение във външната природа?
" Тук има нещо, което стои пред днешния човек като най-голяма илюзия. Какво всъщност прави човекът на днешния ден, когато поглежда към природата? Той казва: "Тук се случва природен процес. Той е възникнал от друг процес, който го причинява, а той отново от друг, причиняващ го." И така човек намира верига от причини и последствия в движенията на природата и е много горд, когато по този начин може да схване онова, което той нарича водещи нишки на причинността, намерени във външния свят.
към текста >>
" Тук има нещо, което стои пред днешния чо
век
като най-голяма илюзия.
Но точно както нашата по-нататъшна еволюция в духовния свят, след като сме преминали през портите на смъртта, зависи от това да оставим назад своя труп, от факта, че вече не работим с тези сили, а с други, така и здравословната по-нататъшна еволюция на цялата Земя зависи от това дали човечеството на тази Земя обединява себе си не със сили на смъртта, а със сили на живота, сили които се разгръщат в друга посока спрямо силите на смъртта. Да се говори за това днес, когато хората са изпълнени с лични идеи и чувства, е наистина нещо изпълнено с горчивина, защото сериозността на такава истина се изживява само в най-ограничена степен. Човекът не е свикнал да приема тези велики истини с дълбоката сериозност, с която те трябва да бъдат приемани. Въпреки това, може да бъде зададен следният въпрос: "Как е свързано онова, което лежи във волята на човека както го описах, с процесите на разрушение във външната природа?
" Тук има нещо, което стои пред днешния човек като най-голяма илюзия.
Какво всъщност прави човекът на днешния ден, когато поглежда към природата? Той казва: "Тук се случва природен процес. Той е възникнал от друг процес, който го причинява, а той отново от друг, причиняващ го." И така човек намира верига от причини и последствия в движенията на природата и е много горд, когато по този начин може да схване онова, което той нарича водещи нишки на причинността, намерени във външния свят.
към текста >>
Какво всъщност прави чо
век
ът на днешния ден, когато поглежда към природата?
Но точно както нашата по-нататъшна еволюция в духовния свят, след като сме преминали през портите на смъртта, зависи от това да оставим назад своя труп, от факта, че вече не работим с тези сили, а с други, така и здравословната по-нататъшна еволюция на цялата Земя зависи от това дали човечеството на тази Земя обединява себе си не със сили на смъртта, а със сили на живота, сили които се разгръщат в друга посока спрямо силите на смъртта. Да се говори за това днес, когато хората са изпълнени с лични идеи и чувства, е наистина нещо изпълнено с горчивина, защото сериозността на такава истина се изживява само в най-ограничена степен. Човекът не е свикнал да приема тези велики истини с дълбоката сериозност, с която те трябва да бъдат приемани. Въпреки това, може да бъде зададен следният въпрос: "Как е свързано онова, което лежи във волята на човека както го описах, с процесите на разрушение във външната природа? " Тук има нещо, което стои пред днешния човек като най-голяма илюзия.
Какво всъщност прави човекът на днешния ден, когато поглежда към природата?
Той казва: "Тук се случва природен процес. Той е възникнал от друг процес, който го причинява, а той отново от друг, причиняващ го." И така човек намира верига от причини и последствия в движенията на природата и е много горд, когато по този начин може да схване онова, което той нарича водещи нишки на причинността, намерени във външния свят.
към текста >>
Той е възникнал от друг процес, който го причинява, а той отново от друг, причиняващ го." И така чо
век
намира верига от причини и последствия в движенията на природата и е много горд, когато по този начин може да схване онова, което той нарича водещи нишки на причинността, намерени във външния свят.
Човекът не е свикнал да приема тези велики истини с дълбоката сериозност, с която те трябва да бъдат приемани. Въпреки това, може да бъде зададен следният въпрос: "Как е свързано онова, което лежи във волята на човека както го описах, с процесите на разрушение във външната природа? " Тук има нещо, което стои пред днешния човек като най-голяма илюзия. Какво всъщност прави човекът на днешния ден, когато поглежда към природата? Той казва: "Тук се случва природен процес.
Той е възникнал от друг процес, който го причинява, а той отново от друг, причиняващ го." И така човек намира верига от причини и последствия в движенията на природата и е много горд, когато по този начин може да схване онова, което той нарича водещи нишки на причинността, намерени във външния свят.
към текста >>
От кравите и биковете нямаше да бъдат построени къщи, машини, нямаше да бъдат направени летателни апарати и т.н, но всичко останало, което виждаме и не е работа на чо
век
а, щеше да присъства от началото до края точно същото, както ако чо
век
ът го нямаше, защото във външната природа има верига от причини и следствия." Онова, случило се после, е резултат от онова, протекло преди това.
Какъв е резултатът? Ако попитаме някой геолог, физик, химик или някой здравомислещ научен изследовател за неговото честно мнение, на него често няма да му се иска да ви даде последното следствие от неговото схващане за света. Но попитайте го дали не мисли, че Земята, каквато я познаваме камъни, растения и също много животни щеше да се развие по начина, по който го е направила, ако ги нямаше хората, и той ще отговори: "Разбира се.
От кравите и биковете нямаше да бъдат построени къщи, машини, нямаше да бъдат направени летателни апарати и т.н, но всичко останало, което виждаме и не е работа на човека, щеше да присъства от началото до края точно същото, както ако човекът го нямаше, защото във външната природа има верига от причини и следствия." Онова, случило се после, е резултат от онова, протекло преди това.
Според днешния начин на мислене човекът няма нищо общо с образуването на веригата. В този възглед се съдържа точно същата грешка като следната: Пиша дума на дъската. Всяка буква се появява само защото съм я написал, а не защото предишната буква е породила следващата. Ще бъде пълна безсмислица да кажем: От предходната буква възниква следващата. Изцяло непредубеденото изследване на същественото в процесите на природата ни убеждава в грешката, която правим, когато се предаваме на голямата илюзия на съвременната наука: Последствията са резултати от техните причини.
към текста >>
Според днешния начин на мислене чо
век
ът няма нищо общо с образуването на веригата.
Какъв е резултатът? Ако попитаме някой геолог, физик, химик или някой здравомислещ научен изследовател за неговото честно мнение, на него често няма да му се иска да ви даде последното следствие от неговото схващане за света. Но попитайте го дали не мисли, че Земята, каквато я познаваме камъни, растения и също много животни щеше да се развие по начина, по който го е направила, ако ги нямаше хората, и той ще отговори: "Разбира се. От кравите и биковете нямаше да бъдат построени къщи, машини, нямаше да бъдат направени летателни апарати и т.н, но всичко останало, което виждаме и не е работа на човека, щеше да присъства от началото до края точно същото, както ако човекът го нямаше, защото във външната природа има верига от причини и следствия." Онова, случило се после, е резултат от онова, протекло преди това.
Според днешния начин на мислене човекът няма нищо общо с образуването на веригата.
В този възглед се съдържа точно същата грешка като следната: Пиша дума на дъската. Всяка буква се появява само защото съм я написал, а не защото предишната буква е породила следващата. Ще бъде пълна безсмислица да кажем: От предходната буква възниква следващата. Изцяло непредубеденото изследване на същественото в процесите на природата ни убеждава в грешката, която правим, когато се предаваме на голямата илюзия на съвременната наука: Последствията са резултати от техните причини. Това не е така.
към текста >>
Вие трябва да изследвате как човешката воля, изцяло непозната на съвременното съзнание, може да бъде намерена в центъра на тежестта в чо
век
а, т.е в най-ниската част на неговото тяло.
Това не е така. Трябва да търсим другаде истинските причини, точно както трябва да търсим в нашия интелект причината за буквите, всяка следваща другата. Взето в широк смисъл, къде лежат най-важните причини за външните събития в природата? Това може да бъде определено само чрез духовно изследване; тези причини лежат в човечеството. Знаете ли къде трябва да гледате, ако желаете да проникнете в същината на наистина основните причини за развитието на природата на Земята?
Вие трябва да изследвате как човешката воля, изцяло непозната на съвременното съзнание, може да бъде намерена в центъра на тежестта в човека, т.е в най-ниската част на неговото тяло.
Само част от волята е активна в човешката глава; главната част от волята е центрирана в останалата част от неговия организъм. Онова, което възниква в развитието на външната природа, зависи от отношението на човека към неговата несъзнателна воля. До тук ние сме били способни да се позовем само на един значителен пример за пътя на природата, но той се отнася за пътя на природата като цяло. Често съм изтъквал, че през Атлантската епоха човекът се отдаде на един вид черна магия. Последствието от това бе заледяването на цивилизования свят.
към текста >>
Онова, което възниква в развитието на външната природа, зависи от отношението на чо
век
а към неговата несъзнателна воля.
Взето в широк смисъл, къде лежат най-важните причини за външните събития в природата? Това може да бъде определено само чрез духовно изследване; тези причини лежат в човечеството. Знаете ли къде трябва да гледате, ако желаете да проникнете в същината на наистина основните причини за развитието на природата на Земята? Вие трябва да изследвате как човешката воля, изцяло непозната на съвременното съзнание, може да бъде намерена в центъра на тежестта в човека, т.е в най-ниската част на неговото тяло. Само част от волята е активна в човешката глава; главната част от волята е центрирана в останалата част от неговия организъм.
Онова, което възниква в развитието на външната природа, зависи от отношението на човека към неговата несъзнателна воля.
До тук ние сме били способни да се позовем само на един значителен пример за пътя на природата, но той се отнася за пътя на природата като цяло. Често съм изтъквал, че през Атлантската епоха човекът се отдаде на един вид черна магия. Последствието от това бе заледяването на цивилизования свят. В широк смисъл, целият път на природата всъщност е резултат от дейността на волята, не в отделните индивиди, а в различните сили на волята, работещи в човечеството като цяло; сили, възникващи от центъра на тежестта на човека. Ако едно съответно развито същество, да кажем същество от Марс или Меркурий желаеше да изучи развитието на Земята, т.е желаеше да разбере какъв е бил пътят на природата, това същество нямаше да опише природата така, както биха го направили някои от учените мъже, а гледайки надолу към света, щеше да каже: Земята е там под мен; аз виждам много точки; в тези точки са центровани силите, от които произлиза развитието на природата.
към текста >>
Често съм изтъквал, че през Атлантската епоха чо
век
ът се отдаде на един вид черна магия.
Знаете ли къде трябва да гледате, ако желаете да проникнете в същината на наистина основните причини за развитието на природата на Земята? Вие трябва да изследвате как човешката воля, изцяло непозната на съвременното съзнание, може да бъде намерена в центъра на тежестта в човека, т.е в най-ниската част на неговото тяло. Само част от волята е активна в човешката глава; главната част от волята е центрирана в останалата част от неговия организъм. Онова, което възниква в развитието на външната природа, зависи от отношението на човека към неговата несъзнателна воля. До тук ние сме били способни да се позовем само на един значителен пример за пътя на природата, но той се отнася за пътя на природата като цяло.
Често съм изтъквал, че през Атлантската епоха човекът се отдаде на един вид черна магия.
Последствието от това бе заледяването на цивилизования свят. В широк смисъл, целият път на природата всъщност е резултат от дейността на волята, не в отделните индивиди, а в различните сили на волята, работещи в човечеството като цяло; сили, възникващи от центъра на тежестта на човека. Ако едно съответно развито същество, да кажем същество от Марс или Меркурий желаеше да изучи развитието на Земята, т.е желаеше да разбере какъв е бил пътят на природата, това същество нямаше да опише природата така, както биха го направили някои от учените мъже, а гледайки надолу към света, щеше да каже: Земята е там под мен; аз виждам много точки; в тези точки са центровани силите, от които произлиза развитието на природата. Но тези точки за него няма да лежат във външната природа, а винаги вътре в човека. То, гледайки отвън ще открие, че трябва да гледа в центъра на човека, ако желае да намери причината за случващото се в развитието на природата.
към текста >>
В широк смисъл, целият път на природата всъщност е резултат от дейността на волята, не в отделните индивиди, а в различните сили на волята, работещи в човечеството като цяло; сили, възникващи от центъра на тежестта на чо
век
а.
Само част от волята е активна в човешката глава; главната част от волята е центрирана в останалата част от неговия организъм. Онова, което възниква в развитието на външната природа, зависи от отношението на човека към неговата несъзнателна воля. До тук ние сме били способни да се позовем само на един значителен пример за пътя на природата, но той се отнася за пътя на природата като цяло. Често съм изтъквал, че през Атлантската епоха човекът се отдаде на един вид черна магия. Последствието от това бе заледяването на цивилизования свят.
В широк смисъл, целият път на природата всъщност е резултат от дейността на волята, не в отделните индивиди, а в различните сили на волята, работещи в човечеството като цяло; сили, възникващи от центъра на тежестта на човека.
Ако едно съответно развито същество, да кажем същество от Марс или Меркурий желаеше да изучи развитието на Земята, т.е желаеше да разбере какъв е бил пътят на природата, това същество нямаше да опише природата така, както биха го направили някои от учените мъже, а гледайки надолу към света, щеше да каже: Земята е там под мен; аз виждам много точки; в тези точки са центровани силите, от които произлиза развитието на природата. Но тези точки за него няма да лежат във външната природа, а винаги вътре в човека. То, гледайки отвън ще открие, че трябва да гледа в центъра на човека, ако желае да намери причината за случващото се в развитието на природата. Този поглед във връзката на човешката воля с хода на природата като цяло в бъдеще трябва да стане за човечеството неразделна част от естествената наука. С такава естествена наука човекът ще чувства своята отговорност по съвсем различен начин от този, по който прави това днес.
към текста >>
Но тези точки за него няма да лежат във външната природа, а винаги вътре в чо
век
а.
До тук ние сме били способни да се позовем само на един значителен пример за пътя на природата, но той се отнася за пътя на природата като цяло. Често съм изтъквал, че през Атлантската епоха човекът се отдаде на един вид черна магия. Последствието от това бе заледяването на цивилизования свят. В широк смисъл, целият път на природата всъщност е резултат от дейността на волята, не в отделните индивиди, а в различните сили на волята, работещи в човечеството като цяло; сили, възникващи от центъра на тежестта на човека. Ако едно съответно развито същество, да кажем същество от Марс или Меркурий желаеше да изучи развитието на Земята, т.е желаеше да разбере какъв е бил пътят на природата, това същество нямаше да опише природата така, както биха го направили някои от учените мъже, а гледайки надолу към света, щеше да каже: Земята е там под мен; аз виждам много точки; в тези точки са центровани силите, от които произлиза развитието на природата.
Но тези точки за него няма да лежат във външната природа, а винаги вътре в човека.
То, гледайки отвън ще открие, че трябва да гледа в центъра на човека, ако желае да намери причината за случващото се в развитието на природата. Този поглед във връзката на човешката воля с хода на природата като цяло в бъдеще трябва да стане за човечеството неразделна част от естествената наука. С такава естествена наука човекът ще чувства своята отговорност по съвсем различен начин от този, по който прави това днес. Човекът ще се издигне от това да бъде гражданин на Земята до това да бъде гражданин на Космоса. Той ще се научи да гледа на Космоса като на част от самия себе си.
към текста >>
То, гледайки отвън ще открие, че трябва да гледа в центъра на чо
век
а, ако желае да намери причината за случващото се в развитието на природата.
Често съм изтъквал, че през Атлантската епоха човекът се отдаде на един вид черна магия. Последствието от това бе заледяването на цивилизования свят. В широк смисъл, целият път на природата всъщност е резултат от дейността на волята, не в отделните индивиди, а в различните сили на волята, работещи в човечеството като цяло; сили, възникващи от центъра на тежестта на човека. Ако едно съответно развито същество, да кажем същество от Марс или Меркурий желаеше да изучи развитието на Земята, т.е желаеше да разбере какъв е бил пътят на природата, това същество нямаше да опише природата така, както биха го направили някои от учените мъже, а гледайки надолу към света, щеше да каже: Земята е там под мен; аз виждам много точки; в тези точки са центровани силите, от които произлиза развитието на природата. Но тези точки за него няма да лежат във външната природа, а винаги вътре в човека.
То, гледайки отвън ще открие, че трябва да гледа в центъра на човека, ако желае да намери причината за случващото се в развитието на природата.
Този поглед във връзката на човешката воля с хода на природата като цяло в бъдеще трябва да стане за човечеството неразделна част от естествената наука. С такава естествена наука човекът ще чувства своята отговорност по съвсем различен начин от този, по който прави това днес. Човекът ще се издигне от това да бъде гражданин на Земята до това да бъде гражданин на Космоса. Той ще се научи да гледа на Космоса като на част от самия себе си.
към текста >>
С такава естествена наука чо
век
ът ще чувства своята отговорност по съвсем различен начин от този, по който прави това днес.
В широк смисъл, целият път на природата всъщност е резултат от дейността на волята, не в отделните индивиди, а в различните сили на волята, работещи в човечеството като цяло; сили, възникващи от центъра на тежестта на човека. Ако едно съответно развито същество, да кажем същество от Марс или Меркурий желаеше да изучи развитието на Земята, т.е желаеше да разбере какъв е бил пътят на природата, това същество нямаше да опише природата така, както биха го направили някои от учените мъже, а гледайки надолу към света, щеше да каже: Земята е там под мен; аз виждам много точки; в тези точки са центровани силите, от които произлиза развитието на природата. Но тези точки за него няма да лежат във външната природа, а винаги вътре в човека. То, гледайки отвън ще открие, че трябва да гледа в центъра на човека, ако желае да намери причината за случващото се в развитието на природата. Този поглед във връзката на човешката воля с хода на природата като цяло в бъдеще трябва да стане за човечеството неразделна част от естествената наука.
С такава естествена наука човекът ще чувства своята отговорност по съвсем различен начин от този, по който прави това днес.
Човекът ще се издигне от това да бъде гражданин на Земята до това да бъде гражданин на Космоса. Той ще се научи да гледа на Космоса като на част от самия себе си.
към текста >>
Чо
век
ът ще се издигне от това да бъде гражданин на Земята до това да бъде гражданин на Космоса.
Ако едно съответно развито същество, да кажем същество от Марс или Меркурий желаеше да изучи развитието на Земята, т.е желаеше да разбере какъв е бил пътят на природата, това същество нямаше да опише природата така, както биха го направили някои от учените мъже, а гледайки надолу към света, щеше да каже: Земята е там под мен; аз виждам много точки; в тези точки са центровани силите, от които произлиза развитието на природата. Но тези точки за него няма да лежат във външната природа, а винаги вътре в човека. То, гледайки отвън ще открие, че трябва да гледа в центъра на човека, ако желае да намери причината за случващото се в развитието на природата. Този поглед във връзката на човешката воля с хода на природата като цяло в бъдеще трябва да стане за човечеството неразделна част от естествената наука. С такава естествена наука човекът ще чувства своята отговорност по съвсем различен начин от този, по който прави това днес.
Човекът ще се издигне от това да бъде гражданин на Земята до това да бъде гражданин на Космоса.
Той ще се научи да гледа на Космоса като на част от самия себе си.
към текста >>
И понеже начинът, по който то работи е толкова по-реален от смътното знание на съвременния чо
век
, е необходимо още повече той да вземе на сериозно онова, което му се разкрива чрез това познание.
Пряко нашето внимание е насочено към такива неща, познанието за които ни завладява. Това познание не работи по такъв неясен начин, както прави нашето интелектуално знание. То е взето далеч повече от реалности, и следователно работи по много по-жив начин.
И понеже начинът, по който то работи е толкова по-реален от смътното знание на съвременния човек, е необходимо още повече той да вземе на сериозно онова, което му се разкрива чрез това познание.
Човек не може да бъде гражданин на Космоса от една страна в описания по-горе смисъл, а от друга страна да си остава старият Филистимлянин (прен. еснаф бел. пр.), в когото за последните няколко столетия, т.е. периода от средата на XV век, се е превърнал днешния човек. Ние не можем от една страна съзнателно да искаме да участваме в процесите на Космоса, и от друга страна да желаем да клюкарстваме с нашите приятели, както се прави толкова често в ресторантите и клубовете в тази буржоазна епоха след XV век.
към текста >>
Чо
век
не може да бъде гражданин на Космоса от една страна в описания по-горе смисъл, а от друга страна да си остава старият Филистимлянин (прен.
Пряко нашето внимание е насочено към такива неща, познанието за които ни завладява. Това познание не работи по такъв неясен начин, както прави нашето интелектуално знание. То е взето далеч повече от реалности, и следователно работи по много по-жив начин. И понеже начинът, по който то работи е толкова по-реален от смътното знание на съвременния човек, е необходимо още повече той да вземе на сериозно онова, което му се разкрива чрез това познание.
Човек не може да бъде гражданин на Космоса от една страна в описания по-горе смисъл, а от друга страна да си остава старият Филистимлянин (прен.
еснаф бел. пр.), в когото за последните няколко столетия, т.е. периода от средата на XV век, се е превърнал днешния човек. Ние не можем от една страна съзнателно да искаме да участваме в процесите на Космоса, и от друга страна да желаем да клюкарстваме с нашите приятели, както се прави толкова често в ресторантите и клубовете в тази буржоазна епоха след XV век. В същото време в човечеството трябва да се надигне друга етика, друг морален импулс, ако Науката на Посвещението ще навлиза наистина сериозно.
към текста >>
периода от средата на XV
век
, се е превърнал днешния чо
век
.
То е взето далеч повече от реалности, и следователно работи по много по-жив начин. И понеже начинът, по който то работи е толкова по-реален от смътното знание на съвременния човек, е необходимо още повече той да вземе на сериозно онова, което му се разкрива чрез това познание. Човек не може да бъде гражданин на Космоса от една страна в описания по-горе смисъл, а от друга страна да си остава старият Филистимлянин (прен. еснаф бел. пр.), в когото за последните няколко столетия, т.е.
периода от средата на XV век, се е превърнал днешния човек.
Ние не можем от една страна съзнателно да искаме да участваме в процесите на Космоса, и от друга страна да желаем да клюкарстваме с нашите приятели, както се прави толкова често в ресторантите и клубовете в тази буржоазна епоха след XV век. В същото време в човечеството трябва да се надигне друга етика, друг морален импулс, ако Науката на Посвещението ще навлиза наистина сериозно. Тъй като всичко това подготвя по лош начин, тъй като явяването на Ариман на нашата Земя, както ви казах, работи особено много като сила, затваряща навлизането на Науката за Посвещение. Наскоро говорих по тези факти, за да дам някакви насоки за духа, който трябваше да обхване нашия Коледен празник тази година. Сега само ще обобщя накратко.
към текста >>
Ние не можем от една страна съзнателно да искаме да участваме в процесите на Космоса, и от друга страна да желаем да клюкарстваме с нашите приятели, както се прави толкова често в ресторантите и клубовете в тази буржоазна епоха след XV
век
.
И понеже начинът, по който то работи е толкова по-реален от смътното знание на съвременния човек, е необходимо още повече той да вземе на сериозно онова, което му се разкрива чрез това познание. Човек не може да бъде гражданин на Космоса от една страна в описания по-горе смисъл, а от друга страна да си остава старият Филистимлянин (прен. еснаф бел. пр.), в когото за последните няколко столетия, т.е. периода от средата на XV век, се е превърнал днешния човек.
Ние не можем от една страна съзнателно да искаме да участваме в процесите на Космоса, и от друга страна да желаем да клюкарстваме с нашите приятели, както се прави толкова често в ресторантите и клубовете в тази буржоазна епоха след XV век.
В същото време в човечеството трябва да се надигне друга етика, друг морален импулс, ако Науката на Посвещението ще навлиза наистина сериозно. Тъй като всичко това подготвя по лош начин, тъй като явяването на Ариман на нашата Земя, както ви казах, работи особено много като сила, затваряща навлизането на Науката за Посвещение. Наскоро говорих по тези факти, за да дам някакви насоки за духа, който трябваше да обхване нашия Коледен празник тази година. Сега само ще обобщя накратко.
към текста >>
Несъмнено е вярно, че със Сократ за човечеството настъпва велика епоха, епоха която достига своят връх през XIV-XV
век
.
Връщайки се назад в еволюцията на нашата Земя ние откриваме, предхождаща нашата материалистична цивилизация, Гръко-Латинската цивилизация, продължаваща назад до VIII в. пр.н.е. Ние виждаме, около две хиляди години преди началото на тази Гръко-Латинска епоха да се случва нещо, което можем да опишем така, сякаш старият живот на мъдростта от ранните времена прониква в гръцките земи. Ницше е почувствал това в забележителна степен, дори и патологично. От началото на своята духовна дейност той се е чувствал опонент на Сократ, и никога не се уморяваше да говори за по-голямата стойност на пред-Сократовата Гърция отколкото на след-Сократовата.
Несъмнено е вярно, че със Сократ за човечеството настъпва велика епоха, епоха която достига своят връх през XIV-XV век.
Но тази епоха на Сократ сега е извървяла своя път, завършила е правилно. Сократическата епоха е тази, в която чистата логика и чистата диалектика възникнаха от по-ранната инстинктивна мъдрост. Възникването на чистата логика, на чистата диалектика от древната ясновидска мъдрост е главната характеристика на западната култура. Тази логика, тази диалектика, е оставила своя отпечатък също и върху Християнството, защото теологията на запада е една диалектическа теология. Но възникналото в Гърция като диалектика, като мисъл сведена до абстракция, продължава назад до Мистериите на Изтока.
към текста >>
Но когато отслабваше тази луциферическа култура, на която чрез въплъщението на Луцифер бе предаден чо
век
ът, постепенно навлезе онова, което подготвяше идващата инкарнация на Ариман в западния свят.
От Луцифер, например, е възникнало величието на самата Гръцка култура, уникалното древно изкуство, артистичният импулс на човечеството, какъвто самите ние все още го виждаме. Но в Европа всичко това бе втвърдено в прости думи, лишени от съдържание. Отначало Християнството беше схващано в Европа чрез луциферическата мъдрост. Важният момент е този, че в гръцката мъдрост, развила се като Гнозис за да разбере Мистерията на Голгота, старата луциферическа мъдрост бе съдействала, бе придала на стария Гнозис неговата форма. Фактът, че Мистерията на Голгота облече себе си в онова, което Луцифер бе дал на човечеството на Земята, бе най-великата победа на Християнството по онова време.
Но когато отслабваше тази луциферическа култура, на която чрез въплъщението на Луцифер бе предаден човекът, постепенно навлезе онова, което подготвяше идващата инкарнация на Ариман в западния свят.
Когато назрее времето а то се подготвя Ариман ще се въплъти в човешко тяло в западния свят. Това събитие трябва да се състои, точно както са се случили и другите например, че Луцифер се е въплъщавал и че Христос се е въплъщавал. Това събитие е предопределено в еволюцията на Земята. Най-важното нещо е просто това: да не забравяме факта, че трябва да се приготвим правилно за него, защото Ариман няма да работи само когато е инкарниран в човешко тяло; той и сега подготвя своето явяване от свръхсетивния свят. Оттогава той вече работи в еволюцията на човечеството.
към текста >>
Най-важното нещо е чо
век
ът да не пропусне, спейки, идването на Ариман.
Крайно необходимо за благоприятното въздействие на онова, което Ариман ще донесе на човечеството а той ще донесе полезни дарове, също както направи и Луцифер е това хората да заемат правилното отношение.
Най-важното нещо е човекът да не пропусне, спейки, идването на Ариман.
Когато се състои въплъщението на Ариман в западния свят, ние просто ще видим вписано в местния регистър раждането на Джон Уилям Смит (разбира се, името няма да бъде това), и хората ще гледат на детето като на гражданин с обикновено положение като всеки друг, и ще проспят какво се е случило в действителност. Нашите университетски професори определено няма да се разтревожат дали хората проспиват това или не. За тях случващото се ще бъде просто раждането на Дж. У. Смит. Но в ариманическата епоха е крайно важно хората да знаят, че тук имат работа само външно с Дж. У.
към текста >>
Сред най-важните средства, с които Ариман трябва да работи от другата страна, е подпомагането на абстрактното мислене в чо
век
а.
У. Смит. Но в ариманическата епоха е крайно важно хората да знаят, че тук имат работа само външно с Дж. У. Смит, че вътрешно присъства Ариман, и че не трябва да се заблуждават с приспивна илюзия за това какво се е случило. Дори сега не можем да отстъпим пред никаква заблуда. Тези неща се подготвят.
Сред най-важните средства, с които Ариман трябва да работи от другата страна, е подпомагането на абстрактното мислене в човека.
И понеже днес хората се придържат толкова много към това абстрактно мислене, те работят по начин, най-благоприятен за идването на Ариман. Трябва да осъзнаете, че няма по добър начин да се подготвим за факта, че Ариман се стреми коварно да плени цялата Земя за своята еволюция, от това човекът да продължи да живее абстрактен живот, напоявайки себе си с абстракции, както той прави в днешния социалния живот. Това е една от хитрините, един от изкусните способи, чрез които Ариман се приготвя по свой собствен начин за своето господство над Земята. Вместо да покажат на човека днес от убедителен опит какво трябва да се случи, водачите му предлагат теории по всички теми, включително и по социалния въпрос. За измислящите тези теории познанието, придобито чрез опита е абстрактно, защото те си нямат представа за това какво е истинският живот.
към текста >>
Трябва да осъзнаете, че няма по добър начин да се подготвим за факта, че Ариман се стреми коварно да плени цялата Земя за своята еволюция, от това чо
век
ът да продължи да живее абстрактен живот, напоявайки себе си с абстракции, както той прави в днешния социалния живот.
Смит, че вътрешно присъства Ариман, и че не трябва да се заблуждават с приспивна илюзия за това какво се е случило. Дори сега не можем да отстъпим пред никаква заблуда. Тези неща се подготвят. Сред най-важните средства, с които Ариман трябва да работи от другата страна, е подпомагането на абстрактното мислене в човека. И понеже днес хората се придържат толкова много към това абстрактно мислене, те работят по начин, най-благоприятен за идването на Ариман.
Трябва да осъзнаете, че няма по добър начин да се подготвим за факта, че Ариман се стреми коварно да плени цялата Земя за своята еволюция, от това човекът да продължи да живее абстрактен живот, напоявайки себе си с абстракции, както той прави в днешния социалния живот.
Това е една от хитрините, един от изкусните способи, чрез които Ариман се приготвя по свой собствен начин за своето господство над Земята. Вместо да покажат на човека днес от убедителен опит какво трябва да се случи, водачите му предлагат теории по всички теми, включително и по социалния въпрос. За измислящите тези теории познанието, придобито чрез опита е абстрактно, защото те си нямат представа за това какво е истинският живот. Всичко това е подготовка от Ариманическа гледна точка.
към текста >>
Вместо да покажат на чо
век
а днес от убедителен опит какво трябва да се случи, водачите му предлагат теории по всички теми, включително и по социалния въпрос.
Тези неща се подготвят. Сред най-важните средства, с които Ариман трябва да работи от другата страна, е подпомагането на абстрактното мислене в човека. И понеже днес хората се придържат толкова много към това абстрактно мислене, те работят по начин, най-благоприятен за идването на Ариман. Трябва да осъзнаете, че няма по добър начин да се подготвим за факта, че Ариман се стреми коварно да плени цялата Земя за своята еволюция, от това човекът да продължи да живее абстрактен живот, напоявайки себе си с абстракции, както той прави в днешния социалния живот. Това е една от хитрините, един от изкусните способи, чрез които Ариман се приготвя по свой собствен начин за своето господство над Земята.
Вместо да покажат на човека днес от убедителен опит какво трябва да се случи, водачите му предлагат теории по всички теми, включително и по социалния въпрос.
За измислящите тези теории познанието, придобито чрез опита е абстрактно, защото те си нямат представа за това какво е истинският живот. Всичко това е подготовка от Ариманическа гледна точка.
към текста >>
Това са хората, които през XIX
век
приложиха спрямо Евангелията историческо-научния метод на външния свят.
Но има също и друга подготовка за Ариман, която се състои в погрешен възглед за Евангелията. Това също е нещо, което трябва да се оповестява в наше време. Знаете много добре, че днес има наистина много хора, особено сред официалните представители на тази или онази форма на религиозно изповедание, които се борят докрай срещу онова ново Христово познание, което се надига сред нас от Науката за Посвещение. Такива хора, ако не засвидетелстват вярност към простия рационализъм, приемат Евангелията; но какво знаят всъщност тези хора за истинското естество на Евангелията?
Това са хората, които през XIX век приложиха спрямо Евангелията историческо-научния метод на външния свят.
Какво е дошло от Евангелията чрез научния метод на последното столетие? Нищо друго, освен че схващането за Евангелията постепенно е станало напълно материалистично. Вниманието ни първо бе привлечено от противоречията в четирите Евангелия. След това, от признаването на тези противоречия дойде свличането надолу. И най-накрая, какъв е резултатът от това изследване на Евангелията?
към текста >>
Чо
век
ът няма да спечели нищо от тази светска наука.
Той се опитва да докаже, че те не са просто плод на фантазията, създадени само за да възхваляват Христос Исус. И така следва ограничен брой посочвания, неблагоприятни за Христос. Те, твърди той, би трябвало да са били пропуснати, ако Евангелията са били написани само за възхвала на Исус. Следователно ние оставяме с чувството, че той признава всички възражения, направени към Христос Исус, така че накрая да запази за Евангелията малък етикет на тази световна наука. Дори този малък етикет ще даде път.
Човекът няма да спечели нищо от тази светска наука.
Той няма да добие нищо, що се отнася до автентичността на Евангелията от начина, по който ги разглеждат тези хора. За да имаме правилно отношение към тези Евангелия, трябва да знаем защо са възникнали те, т.е трябва да знаем истинското им предназначение. Това познание може да бъде получено само с разбиране, оплодено от Духовната Наука.
към текста >>
Точно както е от най-голям интерес за Ариман чо
век
ът да поддържа любовта като абстракция, така е от негов най-голям интерес и хората да таят все повече и повече форма на набожност, изградена само върху Евангелията.
Какъв е пътят от имагинацията до реалността? Пътят ще бъде открит чрез Духовната Наука, не чрез онова, което е външно Духовната Наука, а чрез самата Духовна Наука. Това означава, че имагинацията на Евангелията ще бъде издигната до реалност чрез Духовната Наука. От най-голяма важност за Ариман е така да подготви своето въплъщение, че хората да не последват този път на Духовната Наука от имагинацията на Евангелията до реалността на Мистерията на Голгота.
Точно както е от най-голям интерес за Ариман човекът да поддържа любовта като абстракция, така е от негов най-голям интерес и хората да таят все повече и повече форма на набожност, изградена само върху Евангелията.
Когато обмислите това ще осъзнаете, че голяма част от съществуващите днес вероизповедания са предварителната работа на Ариман за целите му в това Земно съществуване. По какъв начин би могъл някой да служи по-добре на Ариман от това, да вземе решение да използва външна власт, налагайки на вярващите да се подчинят на тази власт, и да не четат никаква антропософска литература? Не може да се направи по-голяма услуга на Ариман от това да се осигури голям брой хора да не четат антропософска литература. Вече споменах в тези лекции кои са хората, решили се на този начин на действие. Единственият начин да се представят определени факти днес е те безрезервно да се поставят в светлината на истината.
към текста >>
29.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
В навечерието на Нова Година винаги е подходящо да се напомни как миналото и бъдещето са свързани заедно в живота и в съществуването на света, как миналото и бъдещето са свързани в целия живот на Космоса, от който е част чо
век
ът, как миналото и бъдещето са свързани във всяка част на живота, с който нашето индивидуално съществуване е свързано, е преплетено чрез всичко, което сме могли да направим и помислим през изминалата година, и чрез всичко, което можем да планираме за идващата година.
В навечерието на Нова Година винаги е подходящо да се напомни как миналото и бъдещето са свързани заедно в живота и в съществуването на света, как миналото и бъдещето са свързани в целия живот на Космоса, от който е част човекът, как миналото и бъдещето са свързани във всяка част на живота, с който нашето индивидуално съществуване е свързано, е преплетено чрез всичко, което сме могли да направим и помислим през изминалата година, и чрез всичко, което можем да планираме за идващата година.
към текста >>
Когато едно човешко същество гледа назад към живота и, както току-що бе обяснено, достига своя Аз чрез това гледане назад, този Аз на днешния чо
век
в определено отношение е празен, ние знаем само това, че имаме Аз.
Да, необходими са. Нямаше ли такива прекъсвания в хода на нашия живот или, говорейки по-конкретно, в ретроспекцията върху жизнения ни път, тогава, като човешки същества, ние щяхме да бъдем изцяло неспособни да възприемем своя Аз. Щяхме да виждаме живота си изпълнен просто със света отвън, и в нашия живот изобщо нямаше да има азово съзнание. Това, че сме способни да изживеем, да усетим Аза си, зависи от факта, че нашият жизнен път мъдро бива прекъсван постоянно. Днешното човечество е изправено пред критичен период във връзка точно с това възприятие на Аза, породено от прекъсванията в течение на живота.
Когато едно човешко същество гледа назад към живота и, както току-що бе обяснено, достига своя Аз чрез това гледане назад, този Аз на днешния човек в определено отношение е празен, ние знаем само това, че имаме Аз.
В ранните периоди на Земната еволюция хората знаеха повече. Точно както в обичайния всекидневен живот сънищата на индивида смътно се надигаха от неговите нощни опитности, така и ясновидско-атавистичните възприятия на човешките същества от ранните епохи се надигаха от Аза. Тези ясновидско-атавистични възприятия бяха сънища само в своята форма; онова, което те съдържаха, беше реалност. Може да кажем: Азът на днешния човек е бил опразнен от ясновидско-атавистичното съдържание, което е било опора на хората от миналите епохи, прониквайки ги с убеждението, че имат нещо общо с един божествен елемент, че са свързани с нещо божествено. От тези атавистично-ясновидски виждания възникна в човешкия съзнателен живот онова, което се превърна в религиозно чувство и религиозно благоговение към Съществата, към които бяха отправени религиозни култове и религиозни жертвоприношения.
към текста >>
Може да кажем: Азът на днешния чо
век
е бил опразнен от ясновидско-атавистичното съдържание, което е било опора на хората от миналите епохи, прониквайки ги с убеждението, че имат нещо общо с един божествен елемент, че са свързани с нещо божествено.
Днешното човечество е изправено пред критичен период във връзка точно с това възприятие на Аза, породено от прекъсванията в течение на живота. Когато едно човешко същество гледа назад към живота и, както току-що бе обяснено, достига своя Аз чрез това гледане назад, този Аз на днешния човек в определено отношение е празен, ние знаем само това, че имаме Аз. В ранните периоди на Земната еволюция хората знаеха повече. Точно както в обичайния всекидневен живот сънищата на индивида смътно се надигаха от неговите нощни опитности, така и ясновидско-атавистичните възприятия на човешките същества от ранните епохи се надигаха от Аза. Тези ясновидско-атавистични възприятия бяха сънища само в своята форма; онова, което те съдържаха, беше реалност.
Може да кажем: Азът на днешния човек е бил опразнен от ясновидско-атавистичното съдържание, което е било опора на хората от миналите епохи, прониквайки ги с убеждението, че имат нещо общо с един божествен елемент, че са свързани с нещо божествено.
От тези атавистично-ясновидски виждания възникна в човешкия съзнателен живот онова, което се превърна в религиозно чувство и религиозно благоговение към Съществата, към които бяха отправени религиозни култове и религиозни жертвоприношения. Как стоят нещата днес? Днес Азът е опразнен от тези атавистично-ясновидски виждания, и когато погледнем назад към Аза, той е повече или по-малко една точка в нашия душевен живот. Съдържанието на този Аз е здрава опорна точка, но въпреки това е само точка. Сега обаче живеем в епоха, в която точката отново трябва да стане кръг, една епоха, в която Азът трябва отново да приеме съдържание.
към текста >>
От последната третина на XIX
век
духовният свят прави мощно нахлуване в нашия сетивен свят, за да може Азът отново да приеме съдържание.
От тези атавистично-ясновидски виждания възникна в човешкия съзнателен живот онова, което се превърна в религиозно чувство и религиозно благоговение към Съществата, към които бяха отправени религиозни култове и религиозни жертвоприношения. Как стоят нещата днес? Днес Азът е опразнен от тези атавистично-ясновидски виждания, и когато погледнем назад към Аза, той е повече или по-малко една точка в нашия душевен живот. Съдържанието на този Аз е здрава опорна точка, но въпреки това е само точка. Сега обаче живеем в епоха, в която точката отново трябва да стане кръг, една епоха, в която Азът трябва отново да приеме съдържание.
От последната третина на XIX век духовният свят прави мощно нахлуване в нашия сетивен свят, за да може Азът отново да приеме съдържание.
Ето защо от 70-те години на XIX век духовният свят желае да навлезе отново в нашето физическо Битие посредством откровения по нов начин. Онова, към което се стремим в Антропософската Духовна Наука, е следното: С готовност да приемем всичко онова, което се опитва да навлезе чрез духовно откровение от един друг свят свят, който обаче носи в себе си нашия свят и да облечем тези откровения в термини, чрез които те да могат да бъдат съобщени на човека. Тези откровения не са нищо по-малко от онова, което определено (в известен смисъл) отговаря за бъдещето на човечеството. Това наистина не е бърз поглед зад огледалото, а е осигуряване за бъдещето, например, че когато като човешки същества ние бързаме да посрещнем бъдещето, т.е. бързаме да пристъпим зад огледалото което означава да се изправим пред бъдещето тогава онова, с което ще си имаме работа в бъдеще, ще може да се случи с пълна сила, ако първо сме проверили своите сили, ако първо сме ги укрепнали с онова, което чрез Духовната Наука ни се разкрива от духовния свят.
към текста >>
Ето защо от 70-те години на XIX
век
духовният свят желае да навлезе отново в нашето физическо Битие посредством откровения по нов начин.
Как стоят нещата днес? Днес Азът е опразнен от тези атавистично-ясновидски виждания, и когато погледнем назад към Аза, той е повече или по-малко една точка в нашия душевен живот. Съдържанието на този Аз е здрава опорна точка, но въпреки това е само точка. Сега обаче живеем в епоха, в която точката отново трябва да стане кръг, една епоха, в която Азът трябва отново да приеме съдържание. От последната третина на XIX век духовният свят прави мощно нахлуване в нашия сетивен свят, за да може Азът отново да приеме съдържание.
Ето защо от 70-те години на XIX век духовният свят желае да навлезе отново в нашето физическо Битие посредством откровения по нов начин.
Онова, към което се стремим в Антропософската Духовна Наука, е следното: С готовност да приемем всичко онова, което се опитва да навлезе чрез духовно откровение от един друг свят свят, който обаче носи в себе си нашия свят и да облечем тези откровения в термини, чрез които те да могат да бъдат съобщени на човека. Тези откровения не са нищо по-малко от онова, което определено (в известен смисъл) отговаря за бъдещето на човечеството. Това наистина не е бърз поглед зад огледалото, а е осигуряване за бъдещето, например, че когато като човешки същества ние бързаме да посрещнем бъдещето, т.е. бързаме да пристъпим зад огледалото което означава да се изправим пред бъдещето тогава онова, с което ще си имаме работа в бъдеще, ще може да се случи с пълна сила, ако първо сме проверили своите сили, ако първо сме ги укрепнали с онова, което чрез Духовната Наука ни се разкрива от духовния свят.
към текста >>
Онова, към което се стремим в Антропософската Духовна Наука, е следното: С готовност да приемем всичко онова, което се опитва да навлезе чрез духовно откровение от един друг свят свят, който обаче носи в себе си нашия свят и да облечем тези откровения в термини, чрез които те да могат да бъдат съобщени на чо
век
а.
Днес Азът е опразнен от тези атавистично-ясновидски виждания, и когато погледнем назад към Аза, той е повече или по-малко една точка в нашия душевен живот. Съдържанието на този Аз е здрава опорна точка, но въпреки това е само точка. Сега обаче живеем в епоха, в която точката отново трябва да стане кръг, една епоха, в която Азът трябва отново да приеме съдържание. От последната третина на XIX век духовният свят прави мощно нахлуване в нашия сетивен свят, за да може Азът отново да приеме съдържание. Ето защо от 70-те години на XIX век духовният свят желае да навлезе отново в нашето физическо Битие посредством откровения по нов начин.
Онова, към което се стремим в Антропософската Духовна Наука, е следното: С готовност да приемем всичко онова, което се опитва да навлезе чрез духовно откровение от един друг свят свят, който обаче носи в себе си нашия свят и да облечем тези откровения в термини, чрез които те да могат да бъдат съобщени на човека.
Тези откровения не са нищо по-малко от онова, което определено (в известен смисъл) отговаря за бъдещето на човечеството. Това наистина не е бърз поглед зад огледалото, а е осигуряване за бъдещето, например, че когато като човешки същества ние бързаме да посрещнем бъдещето, т.е. бързаме да пристъпим зад огледалото което означава да се изправим пред бъдещето тогава онова, с което ще си имаме работа в бъдеще, ще може да се случи с пълна сила, ако първо сме проверили своите сили, ако първо сме ги укрепнали с онова, което чрез Духовната Наука ни се разкрива от духовния свят.
към текста >>
Чо
век
ът на днешния ден може да почувства, че това размиване, това логическо диалектическо размиване на предишното атавистично ясновидство вече не може да поддържа душата му.
Точно както в миналото човешкият Аз бе изпълнен със атавистично ясновидско съдържание, което му осигуряваше връзка с Божественото, така днес нашият Аз трябва да се изпълни с ново духовно съдържание, получено в пълно съзнание, съдържание което ни дава отново връзката, обединяваща душата ни с Божественото Душевно Същество. Хората на миналото притежаваха атавистично ясновидство. Последното наследство на това атавистично ясновидство е едно абстрактно отражение, абстрактната сила на познание, притежавана от съвременните хора. Тя е един много размит остатък от ранното ясновидство.
Човекът на днешния ден може да почувства, че това размиване, това логическо диалектическо размиване на предишното атавистично ясновидство вече не може да поддържа душата му.
Тогава в него ще възникне копнежът да получи нещо ново в своя Аз. Но онова, формирало края в еволюцията на човечеството от примитивните времена до настоящето, сега трябва да се направи отправна точка. В стари времена човекът имаше ясновидски откровения и не ги разбираше. Днес човекът трябва първо да разбере, трябва да напрегне докрай своите интелектуални сили, трябва да упражни в най-голяма степен своя разум. Ако го използва така чрез намиращото се пред него в Духовната Наука, човечеството отново ще развие силата за приемане на духовното ясновидски.
към текста >>
В стари времена чо
век
ът имаше ясновидски откровения и не ги разбираше.
Последното наследство на това атавистично ясновидство е едно абстрактно отражение, абстрактната сила на познание, притежавана от съвременните хора. Тя е един много размит остатък от ранното ясновидство. Човекът на днешния ден може да почувства, че това размиване, това логическо диалектическо размиване на предишното атавистично ясновидство вече не може да поддържа душата му. Тогава в него ще възникне копнежът да получи нещо ново в своя Аз. Но онова, формирало края в еволюцията на човечеството от примитивните времена до настоящето, сега трябва да се направи отправна точка.
В стари времена човекът имаше ясновидски откровения и не ги разбираше.
Днес човекът трябва първо да разбере, трябва да напрегне докрай своите интелектуални сили, трябва да упражни в най-голяма степен своя разум. Ако го използва така чрез намиращото се пред него в Духовната Наука, човечеството отново ще развие силата за приемане на духовното ясновидски. Това определено е нещо, което повечето хора днес желаят да избегнат, например, да използват своя здрав човешки разум за разбиране на Духовната Наука. Ако беше възможно да се избегне употребата на човешкия разум, то също щеше бъде възможно и напълно да се избегне навлизането на духовни откровения в нашия Земен свят.
към текста >>
Днес чо
век
ът трябва първо да разбере, трябва да напрегне докрай своите интелектуални сили, трябва да упражни в най-голяма степен своя разум.
Тя е един много размит остатък от ранното ясновидство. Човекът на днешния ден може да почувства, че това размиване, това логическо диалектическо размиване на предишното атавистично ясновидство вече не може да поддържа душата му. Тогава в него ще възникне копнежът да получи нещо ново в своя Аз. Но онова, формирало края в еволюцията на човечеството от примитивните времена до настоящето, сега трябва да се направи отправна точка. В стари времена човекът имаше ясновидски откровения и не ги разбираше.
Днес човекът трябва първо да разбере, трябва да напрегне докрай своите интелектуални сили, трябва да упражни в най-голяма степен своя разум.
Ако го използва така чрез намиращото се пред него в Духовната Наука, човечеството отново ще развие силата за приемане на духовното ясновидски. Това определено е нещо, което повечето хора днес желаят да избегнат, например, да използват своя здрав човешки разум за разбиране на Духовната Наука. Ако беше възможно да се избегне употребата на човешкия разум, то също щеше бъде възможно и напълно да се избегне навлизането на духовни откровения в нашия Земен свят.
към текста >>
Как можем да се доближим до онова, което като въпрос поставен на човечеството под формата на духовно откровение, се стреми все повече и повече от последната третина на XIX
век
насам да навлезе в нашия Земен свят?
Така минало и бъдеще са свързани заедно в навечерието на Нова Година, в този Космически новогодишен ден. Защото онова, което предстои, е наистина един вид Космически новогодишен ден. Бъдещето стои пред нас като един огромен въпрос, не като неопределен абстрактен въпрос, а като конкретен въпрос.
Как можем да се доближим до онова, което като въпрос поставен на човечеството под формата на духовно откровение, се стреми все повече и повече от последната третина на XIX век насам да навлезе в нашия Земен свят?
И как да го поставим спрямо откровенията на миналото? Тези въпроси би трябвало да се изживеят. Тогава бихме почувствали колко е важно да насочим своите стремежи към онова, което е представено тук като Антропософска Духовна Наука. Тогава бихме осъзнали сериозността и възвишеността на копнежа по Духовната Наука. Особено необходимо в настоящето е да имаме това чувство.
към текста >>
Защото ние не се занимаваме с никакъв вид произволна човешка воля ("Willkur"); ние се занимаваме с нещо, което като Космическо познание желае да ни се разкрие от световната еволюция; ние се занимаваме наистина с онова, което Боговете желаят да направят от чо
век
а.
И как да го поставим спрямо откровенията на миналото? Тези въпроси би трябвало да се изживеят. Тогава бихме почувствали колко е важно да насочим своите стремежи към онова, което е представено тук като Антропософска Духовна Наука. Тогава бихме осъзнали сериозността и възвишеността на копнежа по Духовната Наука. Особено необходимо в настоящето е да имаме това чувство.
Защото ние не се занимаваме с никакъв вид произволна човешка воля ("Willkur"); ние се занимаваме с нещо, което като Космическо познание желае да ни се разкрие от световната еволюция; ние се занимаваме наистина с онова, което Боговете желаят да направят от човека.
Но тук сме изправени пред факта, че когато ние от една страна се обръщаме към Духа, от друга страна онези, желаещи само да почитат миналото, са обзети от духа на противоречието, от духа на противодействието. И колкото повече се опитваме с цялата си сила да обхванем духа на бъдещето състояние на човека, толкова по-сигурно хората на миналото ще бъдат обхващани от духа на противопоставянето. Може да се забележи сред днешните хора, че религиозното чувство се опитва да поеме нов живот. Налучкващите опити са многобройни. Опитите на Духовната Наука не трябва да бъдат налучкващи.
към текста >>
И колкото повече се опитваме с цялата си сила да обхванем духа на бъдещето състояние на чо
век
а, толкова по-сигурно хората на миналото ще бъдат обхващани от духа на противопоставянето.
Тогава бихме почувствали колко е важно да насочим своите стремежи към онова, което е представено тук като Антропософска Духовна Наука. Тогава бихме осъзнали сериозността и възвишеността на копнежа по Духовната Наука. Особено необходимо в настоящето е да имаме това чувство. Защото ние не се занимаваме с никакъв вид произволна човешка воля ("Willkur"); ние се занимаваме с нещо, което като Космическо познание желае да ни се разкрие от световната еволюция; ние се занимаваме наистина с онова, което Боговете желаят да направят от човека. Но тук сме изправени пред факта, че когато ние от една страна се обръщаме към Духа, от друга страна онези, желаещи само да почитат миналото, са обзети от духа на противоречието, от духа на противодействието.
И колкото повече се опитваме с цялата си сила да обхванем духа на бъдещето състояние на човека, толкова по-сигурно хората на миналото ще бъдат обхващани от духа на противопоставянето.
Може да се забележи сред днешните хора, че религиозното чувство се опитва да поеме нов живот. Налучкващите опити са многобройни. Опитите на Духовната Наука не трябва да бъдат налучкващи. Чрез такива опити трябва да се обхване реалния, конкретен свят. Почти като предупреждение за онова, което трябва да стане е, че сме изправени пред онези, които казват: "Обикновеното религиозно предание не ни е достатъчно; ние искаме да имаме вътрешна религиозна опитност, ние не искаме само да чуваме съобщението, че според преданието Христос е живял и умрял в Палестина преди толкова много години ние искаме да изживеем в своите души опитност за Христос." В много среди намираме такива идеи, надигащи се сред хората, сред хора които вярват, че нещо от опитността за Христос се е надигнало в дълбините на душите им.
към текста >>
И понеже чо
век
ът знае малко за тази връзка, той знае дори още по-малко за онази друга връзка, за безусловният пряк съюз между Бог и чо
век
а."
Той казва: "Днес би трябвало да кажа във всички времена главната задача е да запазим елементарното чувство на набожност, за което съм говорил. Днес то почти изцяло липсва. Ние сме заети с религиозни "интереси" и религиозни "опитности". Откакто Антропософията осигури такъв добър материал за "интереси", и такъв добър медиум за "опитности", хората са безпомощни и безсилни да се съпротивляват, когато ги срещнат. Хората знаят дори по-малко за онази основна, елементарна връзка, връзка възникнала от набожността, която премахва всеки религиозен "интерес" и разпръсква всяка религиозна "опитност", връзката между Бог и творение.
И понеже човекът знае малко за тази връзка, той знае дори още по-малко за онази друга връзка, за безусловният пряк съюз между Бог и човека."
към текста >>
Могат ли тези хора още да не разбират, че когато чо
век
ът отправя своето внимание към нещо, вниманието е водено от интерес, и че всичко навлизащо в човешкото съзнание е основано на опитности?
Мястото на религиозния интерес и на религиозната опитност заема една изцяло неопределена "връзка", която разбира се не може да бъде диференцирана, и която авторът не желае да определи. Ние наистина губим ума и дума, когато един религиозен учител казва: "Истинската набожност трябва да изгони всеки религиозен интерес и да осуети всяка религиозна опитност." Стигнали сме толкова далеч, че сме неспособни да осъзнаем какво означава един официален религиозен представител да казва: "Махнете религиозния интерес! Махнете религиозната опитност! " Виждате, отделно от факта, че Гогартен не знае, че той самият изобщо нямаше да може да говори за религия, ако в миналото нямаше атавистични религиозни интереси и религиозни опитности; отделно от факта, че той като официален представител на религията никога нямаше да може да намери публика, ако религията не бе навлязла в еволюцията на човечеството чрез религиозни интереси и религиозни опитности; настрани от всичко това, всичко казано ви току-що ви доказва казаното от мен преди това, че в настоящето самите хора, считащи себе си за истински представители на религиозния живот, работят за унищожаването на всичко онова, което е съществено в религията. Изгубили ли са тези хора всякаква способност за разбиране на онова, което е свойствено на човешката душа?
Могат ли тези хора още да не разбират, че когато човекът отправя своето внимание към нещо, вниманието е водено от интерес, и че всичко навлизащо в човешкото съзнание е основано на опитности?
Изглежда така, сякаш човешките същества вече изобщо не говорят от човешко съзнание, а само от дух на противоборство. Трябва да имаме това в предвид с пълна сериозност, когато поглеждаме в огледалото, което така тайнствено показва миналото и скрива бъдещето макар и в известен смисъл огледалото да разкрива също и бъдещето по описания от мен начин.
към текста >>
НАГОРЕ