Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
35
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
Намерени са
54125
резултата от
1788
текста в
55
страници с части от думите : '
Век
'.
На страница
35
:
1000
резултата в
24
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Трябва да попитаме дали някой, който третира истината както прави този чо
век
чо
век
, освен това високо уважаван от една особена религиозна общност, може да бъде високо уважаван от истинския дух на човечеството.
Виждате ли какъв дух на истина поддържа този йезуит? Един йезуит не само представя своето лично мнение, а мнението на Католическата църква. Той говори само като член на Католическата църква. Казаното от него представлява мнението на Католическата църква. Трябва да съдим за такива неща от морална гледна точка.
Трябва да попитаме дали някой, който третира истината както прави този човек човек, освен това високо уважаван от една особена религиозна общност, може да бъде високо уважаван от истинския дух на човечеството.
към текста >>
За бъдещето се грижат само онези, които виждат как човечеството трябва да бъде обхванато от нов интерес, как в човечеството трябва да възникнат нови религиозни опитности, така че чо
век
ът да може да внесе в Космоса нови зародиши за едно бъдещо съществуване.
Но отминаващата Космическа година ще изпраща още много последствия в бъдещето; разрушителни сили в сферите на Духа, на справедливостта, на икономиката. Следователно толкова по-необходимо е колкото се може повече хора да бъдат обхванати в най-вътрешните дълбини на своите души от новата година на духовното бъдеще, и да развият воля, която може да бъде основата на нов духовен свят, свят изграден в бъдещата еволюция на човечеството. Грижещите се за бъдещето на човечеството не са онези, които биха убили религиозния интерес, които биха премахнали религиозната опитност, а само онези, единствено онези, които могат да видят как поради интелектуалността на нашата епоха старият религиозен интерес замира, как старият религиозен живот се парализира.
За бъдещето се грижат само онези, които виждат как човечеството трябва да бъде обхванато от нов интерес, как в човечеството трябва да възникнат нови религиозни опитности, така че човекът да може да внесе в Космоса нови зародиши за едно бъдещо съществуване.
към текста >>
2.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
на XVIII
век
) и в началото на това, и смело посрещащо най-висшите задачи, които можем да си представим, сега се разглежда като нежелано отклонение.
Ще ви прочета няколко пасажа от едно от есетата, озаглавено "Духовният знак на днешния ден". Тези пасажи се отнасят към случвалото се преди повече от 30 години, към едно минало, което тогава беше настояще. Аз прибавих самия духовен живот, преобладаващ по онова време, към симптомите, проявяващи се най-подчертано в мисловния живот на германската нация. Аз написах: "Нашето поколение си пропомня със свиване на раменете периода, когато през целия духовен живот на германския народ протичаше един философски поток. Мощният импулс на времената, завладяващ умовете на хората в края на миналото столетие (т.е.
на XVIII век) и в началото на това, и смело посрещащо най-висшите задачи, които можем да си представим, сега се разглежда като нежелано отклонение.
Ако някой се осмели да повдигне възражение, когато разговорът се насочи към фантазиите на Фихте или към въображаемата игра на мисли и думи на Хегел, той бива сметнат от своите слушатели просто за дилетант, който има толкова слаба идея за духа на съвременното научно изследване, колкото и за пълнотата и сериозността за философските методи. В най-добрия случай Кант и Шопенхауер са толерирани от нашите съвременници. Както изглежда, възможно е да проследим до Кант недостатъчно малкото философски трохи, използвани от съвременната наука като основнополагащи; а Шопенхауер, освен своите строго научни трудове, също е написал и малко неща в лек стил по теми, достъпни за хора с ограничен духовен кръгозор. Отворен ум за сремящото се към най-големите висоти на света на мисленето, разбиране за извисяването на духа, който в областта на науката вървеше успоредно с нашия класически културен период това сега липсва. Сериозната страна на това явление се появява само когато вземем под внимание, че упоритото отклоняване от тази духовна цел означава за германския народ загуба на неговото собствено Себе, откъсване от Духа на Народа.
към текста >>
Най-важното нещо днес е, че чо
век
ът трябва да може да намери себе си.
Днес Светото Римско Папство го посреща с декрета от 18 юли 1919 година, и висшите духовници заявяват от своите амвони, че Антропософията не трябва да се чете в моите книги, защото папата ги забранява. Информация относно нея може да бъде получена от писанията на моите опоненти. Това решение се случва едновременно с преговорите за римо-католическа нунциатура в Берлин под покровителството на берлинското правителство със социалистическа насоченост! Това отново е нещо, което показва духовния знак на епохата. Дали днес някой може наистина да призове най-вътрешните сили на онези, които още са способни да почувстват нещо от духовните импулси в човешката еволюция, така че да могат те да се събудят, така че да могат те да видят как стоят нещата в действителност.
Най-важното нещо днес е, че човекът трябва да може да намери себе си.
Но да намерим собственото си Себе изисква увереност в собствените ни душевни сили. Малко е постигнато сред хората днес с призоваване към тази убеденост в собствените им душевни сили. Хората искат от една страна подкрепата на нещо, което ги принуждава отвътре да мислят и искат онова, което е правилно, или от друга страна, подкрепата на нещо, което ги принуждава отвън да мислят и искат онова, което е правилно. Винаги намираме по някакъв начин тези две крайности у хората; те никога не искат да си помогнат, да се стремят с дейни сили към равновесието между тези две крайности.
към текста >>
Ние чуваме стария марксистки зов да се надига в Източна Европа: "Сред хората трябва да бъде установен такъв социален ред, където всеки може да живее според своите индивидуални способности и нужди; трябва да бъде създаден социален ред, където личните способности на всеки чо
век
могат да бъдат напълно взети под внимание и където могат да бъдат задоволени оправданите нужди на всеки отделен чо
век
." Взето абстрактно, към тези думи не може да се отправи каквото и да било възражение.
Нека преразгледаме този духовен знак на настоящето, опитащ се да стане социален и материален белег. Нека отново го обсъдим до някаква степен.
Ние чуваме стария марксистки зов да се надига в Източна Европа: "Сред хората трябва да бъде установен такъв социален ред, където всеки може да живее според своите индивидуални способности и нужди; трябва да бъде създаден социален ред, където личните способности на всеки човек могат да бъдат напълно взети под внимание и където могат да бъдат задоволени оправданите нужди на всеки отделен човек." Взето абстрактно, към тези думи не може да се отправи каквото и да било възражение.
Но от друга страна чуваме личност като Ленин да казва: "Сред днешните хора такъв социален ред не може да бъде основан; възможно е само да се установи преходен социален ред; възможно е само да се установи нещо, което е несправедливост" разбира се в най-широкия смисъл на думата. Несправедливостта наистина присъства до абсурдна степен във всичко, което основават Ленин и неговите последователи. Защото Ленин и последователите му вярват, че само посредством преминаване през преходен социален ред може да бъде произведена нова човешка раса, раса която още не съществува, и само когато я има расата ще бъде възможно да се въведе социалният ред, където всеки ще може да използва своите способности, където всеки ще може да живее според своите нужди. Тогава това е каквото те целят: формирането на раса от хора, която още не съществува, с цел да се реализира един идеал който, както казах, може да бъде оправдан в абстрактното.
към текста >>
Например, говорейки за човешките способности: Те възникват като прояви от вътрешното същество на чо
век
а, когато индивидът израства.
Не би ли трябвало достатъчен брой хора, когато чуят за такива неща като това, да могат да намерят себе си и да схванат цялата сериозност на сегашното положение в света? Не е ли време тази сънливост да престане, когато пред нас се появи нещо от този род, посочвайки най-изразително знака на настоящото време тази сънливост, която ни предизвиква да затворим малко очите си, така че да не схванем цялото значение на такова нещо? Нищо няма да ни помогне да постигнем конкретно вникване в тези неща, освен това да изоставим пътищата на отвлечеността в духовния живот. А за това трябва първо наистина да добием чувството, че където има само изобилие от думи и фрази за душата и духа, там разговорът е чиста абстракция. Ние трябва да можем да усещаме кога за душата и духа се говори като за реалност.
Например, говорейки за човешките способности: Те възникват като прояви от вътрешното същество на човека, когато индивидът израства.
Благодарение на някои от своите водачи, човечеството се чувства принудено да се развива съгласно тези способности и сили, които излизат наяве в растящото човешко същество. Но в тази област на нашите чувства може да се вярва, само ако определено възприемаме в проявлението на тези сили и способности едно проявление на Божественото; ако можем да си кажем: Човекът е дошъл в този свят на сетивни реалности от един духовно-душевен свят на същества и онова, което външно се проявява като човешки сили и способности и което развиваме в себе си и в другите, идва от един духовен свят и сега е поставено във физическо човешко тяло. А сега, разгледайте духовното значение на онова, което е било обяснявано на това място от десетилетия; то ще ви покаже, че с вграждането на човешките способности и сили във физическото човешко тяло на луциферическите същества бе дадена възможността да се приближат до тези човешки способности и сили. Не може да бъде извършена каквато и да е работа в областта на човешките способности и сили, била тя под формата на лична дейност или в ученето на другите, или в съдействането за общата култура, без свързване с луциферическите сили. В онази област, която човекът трябва да премине преди да влезе във физическо съществуване чрез раждането или зачатието, луциферическите сили не могат пряко да се доближат до човешките способности и сили.
към текста >>
Но в тази област на нашите чувства може да се вярва, само ако определено възприемаме в проявлението на тези сили и способности едно проявление на Божественото; ако можем да си кажем: Чо
век
ът е дошъл в този свят на сетивни реалности от един духовно-душевен свят на същества и онова, което външно се проявява като човешки сили и способности и което развиваме в себе си и в другите, идва от един духовен свят и сега е поставено във физическо човешко тяло.
Нищо няма да ни помогне да постигнем конкретно вникване в тези неща, освен това да изоставим пътищата на отвлечеността в духовния живот. А за това трябва първо наистина да добием чувството, че където има само изобилие от думи и фрази за душата и духа, там разговорът е чиста абстракция. Ние трябва да можем да усещаме кога за душата и духа се говори като за реалност. Например, говорейки за човешките способности: Те възникват като прояви от вътрешното същество на човека, когато индивидът израства. Благодарение на някои от своите водачи, човечеството се чувства принудено да се развива съгласно тези способности и сили, които излизат наяве в растящото човешко същество.
Но в тази област на нашите чувства може да се вярва, само ако определено възприемаме в проявлението на тези сили и способности едно проявление на Божественото; ако можем да си кажем: Човекът е дошъл в този свят на сетивни реалности от един духовно-душевен свят на същества и онова, което външно се проявява като човешки сили и способности и което развиваме в себе си и в другите, идва от един духовен свят и сега е поставено във физическо човешко тяло.
А сега, разгледайте духовното значение на онова, което е било обяснявано на това място от десетилетия; то ще ви покаже, че с вграждането на човешките способности и сили във физическото човешко тяло на луциферическите същества бе дадена възможността да се приближат до тези човешки способности и сили. Не може да бъде извършена каквато и да е работа в областта на човешките способности и сили, била тя под формата на лична дейност или в ученето на другите, или в съдействането за общата култура, без свързване с луциферическите сили. В онази област, която човекът трябва да премине преди да влезе във физическо съществуване чрез раждането или зачатието, луциферическите сили не могат пряко да се доближат до човешките способности и сили. Въплъщаването във физическа човешка обвивка е начинът, по който луциферическите сили могат да достигнат човешките способности и сили. Само ако без предубеждение погледнем в лицето този факт, ние заемаме правилно становище в живота спрямо всичко, надигащо се от човешката природа като индивидуални способности и сили.
към текста >>
В онази област, която чо
век
ът трябва да премине преди да влезе във физическо съществуване чрез раждането или зачатието, луциферическите сили не могат пряко да се доближат до човешките способности и сили.
Например, говорейки за човешките способности: Те възникват като прояви от вътрешното същество на човека, когато индивидът израства. Благодарение на някои от своите водачи, човечеството се чувства принудено да се развива съгласно тези способности и сили, които излизат наяве в растящото човешко същество. Но в тази област на нашите чувства може да се вярва, само ако определено възприемаме в проявлението на тези сили и способности едно проявление на Божественото; ако можем да си кажем: Човекът е дошъл в този свят на сетивни реалности от един духовно-душевен свят на същества и онова, което външно се проявява като човешки сили и способности и което развиваме в себе си и в другите, идва от един духовен свят и сега е поставено във физическо човешко тяло. А сега, разгледайте духовното значение на онова, което е било обяснявано на това място от десетилетия; то ще ви покаже, че с вграждането на човешките способности и сили във физическото човешко тяло на луциферическите същества бе дадена възможността да се приближат до тези човешки способности и сили. Не може да бъде извършена каквато и да е работа в областта на човешките способности и сили, била тя под формата на лична дейност или в ученето на другите, или в съдействането за общата култура, без свързване с луциферическите сили.
В онази област, която човекът трябва да премине преди да влезе във физическо съществуване чрез раждането или зачатието, луциферическите сили не могат пряко да се доближат до човешките способности и сили.
Въплъщаването във физическа човешка обвивка е начинът, по който луциферическите сили могат да достигнат човешките способности и сили. Само ако без предубеждение погледнем в лицето този факт, ние заемаме правилно становище в живота спрямо всичко, надигащо се от човешката природа като индивидуални способности и сили. Ако затворим очите си за онова, което е луциферическо, ако отречем, че то съществува, тогава отстъпваме пред него. Тогава душата изпада в онова настроение, в което желае преди всичко да се предаде на някаква принуда отвътре, така че чрез всякакви видове мистични или религиозни сили да може да освободи себе си от необходимостта от призоваване на своето собствено свободно Себе, или от търсене на Божественото в света, от развитието на собствено свободно Себе. Хората не искат да мислят за себе си, те искат да се прояви някаква определена сила отвътре, съгласно която да могат да убеждават логично.
към текста >>
Те не искат да изживеят истината; те искат да изживеят само онази вътрешна сила, принуждаваща ги отвътре, проявяваща се в доказателството, което не се позовава на опитност, а вместо това се обръща към една духовна сила, която взема връх над чо
век
а, която го принуждава да мисли по този или онзи начин за природата и за самото човечеството.
Въплъщаването във физическа човешка обвивка е начинът, по който луциферическите сили могат да достигнат човешките способности и сили. Само ако без предубеждение погледнем в лицето този факт, ние заемаме правилно становище в живота спрямо всичко, надигащо се от човешката природа като индивидуални способности и сили. Ако затворим очите си за онова, което е луциферическо, ако отречем, че то съществува, тогава отстъпваме пред него. Тогава душата изпада в онова настроение, в което желае преди всичко да се предаде на някаква принуда отвътре, така че чрез всякакви видове мистични или религиозни сили да може да освободи себе си от необходимостта от призоваване на своето собствено свободно Себе, или от търсене на Божественото в света, от развитието на собствено свободно Себе. Хората не искат да мислят за себе си, те искат да се прояви някаква определена сила отвътре, съгласно която да могат да убеждават логично.
Те не искат да изживеят истината; те искат да изживеят само онази вътрешна сила, принуждаваща ги отвътре, проявяваща се в доказателството, което не се позовава на опитност, а вместо това се обръща към една духовна сила, която взема връх над човека, която го принуждава да мисли по този или онзи начин за природата и за самото човечеството.
Хората се предават на луциферическите сили, извиквайки в себе си тази вътрешна принуда, тази вътрешна сила.
към текста >>
Начинът, който може да се използва, така че чо
век
ът да се обърне към тази вътрешна принуда, така че да не се издигне до свободна, честна позиция в духовния свят, е той да бъде принуден да мисли, че няма такива три члена на човешкото естество като тяло, душа и дух; да му се забранява да мисли, както всъщност се случва на Осмият Вселенски Църковен Събор в Константинопол, че чо
век
ът се състои от тяло, душа и дух, и да му се заповяда да остави настрана всички мисли относно духа.
Начинът, който може да се използва, така че човекът да се обърне към тази вътрешна принуда, така че да не се издигне до свободна, честна позиция в духовния свят, е той да бъде принуден да мисли, че няма такива три члена на човешкото естество като тяло, душа и дух; да му се забранява да мисли, както всъщност се случва на Осмият Вселенски Църковен Събор в Константинопол, че човекът се състои от тяло, душа и дух, и да му се заповяда да остави настрана всички мисли относно духа.
Това са вътрешни връзки, които повече не може да бъдат пренебрегвани. Трябва да ги посрещнем днес ясно и без предубеждение. През 869 год. сл. н.е. бе решено да се забрани вярата за духа в човека.
към текста >>
бе решено да се забрани вярата за духа в чо
век
а.
Начинът, който може да се използва, така че човекът да се обърне към тази вътрешна принуда, така че да не се издигне до свободна, честна позиция в духовния свят, е той да бъде принуден да мисли, че няма такива три члена на човешкото естество като тяло, душа и дух; да му се забранява да мисли, както всъщност се случва на Осмият Вселенски Църковен Събор в Константинопол, че човекът се състои от тяло, душа и дух, и да му се заповяда да остави настрана всички мисли относно духа. Това са вътрешни връзки, които повече не може да бъдат пренебрегвани. Трябва да ги посрещнем днес ясно и без предубеждение. През 869 год. сл. н.е.
бе решено да се забрани вярата за духа в човека.
В онази година започна водещият надолу към Луцифер наклон в европейската цивилизация. И днес имаме пълния резултат. Достатъчно дълго човечеството е отстъпвало пред наклонността да не изживява истината, а да позволява върху него да работи принудата на довода, на безличния аргумент. Като резултат човечеството е изпаднало в другата крайност. Не е имало истинско разбиране на човешките способности и сили, никой не е искал да признае, че, както обясних, в човешките способности и сили живеят луциферически сили, когато първите са въплътени във физическа човешка обвивка.
към текста >>
Човешките нужди, възникнали първо от неговото чисто физическо естество, съставляват другия полюс на чо
век
а.
Човешките нужди, възникнали първо от неговото чисто физическо естество, съставляват другия полюс на човека.
В своите "Писма по Естетика" Шилер е характеризирал тези нужди много точно, противопоставяйки ги на човешката абстрактна логична сила. Той ги нарича основни нужди ("Notdurft"), докато логическата принуда я характеризира като другата сила, сила бродеща в духовните сфери. През великия период на германската еволюция една личност като Шилер бе на път да обхване точно полярните противоположности в човека. Времето още не бе узряло да се каже повече от това, което Шилер, Гьоте и други с такива възгледи казаха. Върху нашата настояща епоха лежи необходимостта от градене по-нататък върху началото.
към текста >>
През великия период на германската еволюция една личност като Шилер бе на път да обхване точно полярните противоположности в чо
век
а.
Човешките нужди, възникнали първо от неговото чисто физическо естество, съставляват другия полюс на човека. В своите "Писма по Естетика" Шилер е характеризирал тези нужди много точно, противопоставяйки ги на човешката абстрактна логична сила. Той ги нарича основни нужди ("Notdurft"), докато логическата принуда я характеризира като другата сила, сила бродеща в духовните сфери.
През великия период на германската еволюция една личност като Шилер бе на път да обхване точно полярните противоположности в човека.
Времето още не бе узряло да се каже повече от това, което Шилер, Гьоте и други с такива възгледи казаха. Върху нашата настояща епоха лежи необходимостта от градене по-нататък върху началото. Ако продължаваме да градим, ще възникне Антропософската Духовна Наука. Онзи, който е запознат само с едностранчивата сила на доказателството в духовната сфера, се учи да познава в живота само едностранчивата сила на природните инстинкти в човешките нужди. Лесно е да си представим, че когато човекът със своите способности и сили влиза във физическия сетивен свят чрез зачатието или раждането, и Луцифер надвисва над него и от онова, което би трябвало да притежава самият човек, взема нещо от една част, от главата на човешкото същество, то в човека остава един низш вид сила за упражняване на неговата независимост в сферата на нуждите му.
към текста >>
Лесно е да си представим, че когато чо
век
ът със своите способности и сили влиза във физическия сетивен свят чрез зачатието или раждането, и Луцифер надвисва над него и от онова, което би трябвало да притежава самият чо
век
, взема нещо от една част, от главата на човешкото същество, то в чо
век
а остава един низш вид сила за упражняване на неговата независимост в сферата на нуждите му.
През великия период на германската еволюция една личност като Шилер бе на път да обхване точно полярните противоположности в човека. Времето още не бе узряло да се каже повече от това, което Шилер, Гьоте и други с такива възгледи казаха. Върху нашата настояща епоха лежи необходимостта от градене по-нататък върху началото. Ако продължаваме да градим, ще възникне Антропософската Духовна Наука. Онзи, който е запознат само с едностранчивата сила на доказателството в духовната сфера, се учи да познава в живота само едностранчивата сила на природните инстинкти в човешките нужди.
Лесно е да си представим, че когато човекът със своите способности и сили влиза във физическия сетивен свят чрез зачатието или раждането, и Луцифер надвисва над него и от онова, което би трябвало да притежава самият човек, взема нещо от една част, от главата на човешкото същество, то в човека остава един низш вид сила за упражняване на неговата независимост в сферата на нуждите му.
Чрез онова, което Луцифер от една страна взема за себе си, от другата страна Ариман добива възможността да си присвои онова, което работи в нуждите на човешката природа. Догмата на чисто външната сетивна опитност постла пътя за пълната ариманизация на инстинктивния сетивен живот на човечеството през последната третина на XIX век. Съвременният човек стои днес пред един ужасен факт, защото не осъзнава, че спасението е в състоянието на равновесие между тези две крайности, между способностите от една страна, и нуждите от друга страна. Материалистичният дух в човека го кара да гледа само на тялото като причиняващо способностите, т.е. човекът гледа само основната луциферическа сила на способностите.
към текста >>
Догмата на чисто външната сетивна опитност постла пътя за пълната ариманизация на инстинктивния сетивен живот на човечеството през последната третина на XIX
век
.
Върху нашата настояща епоха лежи необходимостта от градене по-нататък върху началото. Ако продължаваме да градим, ще възникне Антропософската Духовна Наука. Онзи, който е запознат само с едностранчивата сила на доказателството в духовната сфера, се учи да познава в живота само едностранчивата сила на природните инстинкти в човешките нужди. Лесно е да си представим, че когато човекът със своите способности и сили влиза във физическия сетивен свят чрез зачатието или раждането, и Луцифер надвисва над него и от онова, което би трябвало да притежава самият човек, взема нещо от една част, от главата на човешкото същество, то в човека остава един низш вид сила за упражняване на неговата независимост в сферата на нуждите му. Чрез онова, което Луцифер от една страна взема за себе си, от другата страна Ариман добива възможността да си присвои онова, което работи в нуждите на човешката природа.
Догмата на чисто външната сетивна опитност постла пътя за пълната ариманизация на инстинктивния сетивен живот на човечеството през последната третина на XIX век.
Съвременният човек стои днес пред един ужасен факт, защото не осъзнава, че спасението е в състоянието на равновесие между тези две крайности, между способностите от една страна, и нуждите от друга страна. Материалистичният дух в човека го кара да гледа само на тялото като причиняващо способностите, т.е. човекът гледа само основната луциферическа сила на способностите. Способностите стават луциферически вследствие на тяхното навлизане в човешко тяло. Ако човек вярва, че способностите изникват от човешкото тяло, тогава той вярва в Луцифер, а ако вярва, че нуждите изникват от тялото, тогава той вярва само в ариманическата страна на такива нужди.
към текста >>
Съвременният чо
век
стои днес пред един ужасен факт, защото не осъзнава, че спасението е в състоянието на равновесие между тези две крайности, между способностите от една страна, и нуждите от друга страна.
Ако продължаваме да градим, ще възникне Антропософската Духовна Наука. Онзи, който е запознат само с едностранчивата сила на доказателството в духовната сфера, се учи да познава в живота само едностранчивата сила на природните инстинкти в човешките нужди. Лесно е да си представим, че когато човекът със своите способности и сили влиза във физическия сетивен свят чрез зачатието или раждането, и Луцифер надвисва над него и от онова, което би трябвало да притежава самият човек, взема нещо от една част, от главата на човешкото същество, то в човека остава един низш вид сила за упражняване на неговата независимост в сферата на нуждите му. Чрез онова, което Луцифер от една страна взема за себе си, от другата страна Ариман добива възможността да си присвои онова, което работи в нуждите на човешката природа. Догмата на чисто външната сетивна опитност постла пътя за пълната ариманизация на инстинктивния сетивен живот на човечеството през последната третина на XIX век.
Съвременният човек стои днес пред един ужасен факт, защото не осъзнава, че спасението е в състоянието на равновесие между тези две крайности, между способностите от една страна, и нуждите от друга страна.
Материалистичният дух в човека го кара да гледа само на тялото като причиняващо способностите, т.е. човекът гледа само основната луциферическа сила на способностите. Способностите стават луциферически вследствие на тяхното навлизане в човешко тяло. Ако човек вярва, че способностите изникват от човешкото тяло, тогава той вярва в Луцифер, а ако вярва, че нуждите изникват от тялото, тогава той вярва само в ариманическата страна на такива нужди.
към текста >>
Материалистичният дух в чо
век
а го кара да гледа само на тялото като причиняващо способностите, т.е.
Онзи, който е запознат само с едностранчивата сила на доказателството в духовната сфера, се учи да познава в живота само едностранчивата сила на природните инстинкти в човешките нужди. Лесно е да си представим, че когато човекът със своите способности и сили влиза във физическия сетивен свят чрез зачатието или раждането, и Луцифер надвисва над него и от онова, което би трябвало да притежава самият човек, взема нещо от една част, от главата на човешкото същество, то в човека остава един низш вид сила за упражняване на неговата независимост в сферата на нуждите му. Чрез онова, което Луцифер от една страна взема за себе си, от другата страна Ариман добива възможността да си присвои онова, което работи в нуждите на човешката природа. Догмата на чисто външната сетивна опитност постла пътя за пълната ариманизация на инстинктивния сетивен живот на човечеството през последната третина на XIX век. Съвременният човек стои днес пред един ужасен факт, защото не осъзнава, че спасението е в състоянието на равновесие между тези две крайности, между способностите от една страна, и нуждите от друга страна.
Материалистичният дух в човека го кара да гледа само на тялото като причиняващо способностите, т.е.
човекът гледа само основната луциферическа сила на способностите. Способностите стават луциферически вследствие на тяхното навлизане в човешко тяло. Ако човек вярва, че способностите изникват от човешкото тяло, тогава той вярва в Луцифер, а ако вярва, че нуждите изникват от тялото, тогава той вярва само в ариманическата страна на такива нужди.
към текста >>
чо
век
ът гледа само основната луциферическа сила на способностите.
Лесно е да си представим, че когато човекът със своите способности и сили влиза във физическия сетивен свят чрез зачатието или раждането, и Луцифер надвисва над него и от онова, което би трябвало да притежава самият човек, взема нещо от една част, от главата на човешкото същество, то в човека остава един низш вид сила за упражняване на неговата независимост в сферата на нуждите му. Чрез онова, което Луцифер от една страна взема за себе си, от другата страна Ариман добива възможността да си присвои онова, което работи в нуждите на човешката природа. Догмата на чисто външната сетивна опитност постла пътя за пълната ариманизация на инстинктивния сетивен живот на човечеството през последната третина на XIX век. Съвременният човек стои днес пред един ужасен факт, защото не осъзнава, че спасението е в състоянието на равновесие между тези две крайности, между способностите от една страна, и нуждите от друга страна. Материалистичният дух в човека го кара да гледа само на тялото като причиняващо способностите, т.е.
човекът гледа само основната луциферическа сила на способностите.
Способностите стават луциферически вследствие на тяхното навлизане в човешко тяло. Ако човек вярва, че способностите изникват от човешкото тяло, тогава той вярва в Луцифер, а ако вярва, че нуждите изникват от тялото, тогава той вярва само в ариманическата страна на такива нужди.
към текста >>
Ако чо
век
вярва, че способностите изникват от човешкото тяло, тогава той вярва в Луцифер, а ако вярва, че нуждите изникват от тялото, тогава той вярва само в ариманическата страна на такива нужди.
Догмата на чисто външната сетивна опитност постла пътя за пълната ариманизация на инстинктивния сетивен живот на човечеството през последната третина на XIX век. Съвременният човек стои днес пред един ужасен факт, защото не осъзнава, че спасението е в състоянието на равновесие между тези две крайности, между способностите от една страна, и нуждите от друга страна. Материалистичният дух в човека го кара да гледа само на тялото като причиняващо способностите, т.е. човекът гледа само основната луциферическа сила на способностите. Способностите стават луциферически вследствие на тяхното навлизане в човешко тяло.
Ако човек вярва, че способностите изникват от човешкото тяло, тогава той вярва в Луцифер, а ако вярва, че нуждите изникват от тялото, тогава той вярва само в ариманическата страна на такива нужди.
към текста >>
Прави се опит да се премахне всичко човешко, всичко въплътено в човешко тяло като чо
век
, и да се впрегнат заедно Луцифер и Ариман с цивилизацията, която те представляват.
И какъв експеримент се прави днес в Източна Европа под ръководството на запада? (Това ръководство не е очевидно само поради факта, че Ленин и Троцки са духовни ученици на запада, а също и поради факта, че Ленин бе изпратен в Русия с изолиран железопътен вагон от д-р Хелфанд, германският чиновник, който го съпровождаше. Така че онова, наречено болшевизъм, е нещо, пренесено в Русия от германското управление и германското военно командване.) Какво се опитват да постигнат те в цивилизацията на Източна Европа?
Прави се опит да се премахне всичко човешко, всичко въплътено в човешко тяло като човек, и да се впрегнат заедно Луцифер и Ариман с цивилизацията, която те представляват.
Бъде ли осъществено това на изток, тогава производствената фабрика на Луцифер и Ариман би създадала един свят, изключващ всичко благотворно за отделното човешко същество, а самият човек ще бъде наместен точно в тази луциферическо-ариманическа цивилизация като част на машина, в цялостната работа на машината. Но частите на една машина не са живи и се оставят да бъдат намествани, докато човешката природа е вътрешно жива, проникната от душа, проникната от дух. Тя не може да пасне в една чисто луциферическо-ариманическа организация, а би загинала в нея. Само едно разбиране на Духовната Наука може да схване онова, което всъщност се случва днес в материалистичния свят, който няма и най-смътна представа за Духа. Само проницателността на Духовната Наука и нейната жива задълбоченост са онова, което може да обясни какво означава факта, че през последните 30 или 40 години същностното естество на германския народ не се обърна към онази германска духовност, посочена в моето есе, и че в този германски културен свят сме стигнали до там хората на властта да считат за правилно, чрез човек намиращ се на служба при тях да изпратят в Русия (в изолиран железопътен вагон) хората, въвеждащи Луцифер и Ариман.
към текста >>
Бъде ли осъществено това на изток, тогава производствената фабрика на Луцифер и Ариман би създадала един свят, изключващ всичко благотворно за отделното човешко същество, а самият чо
век
ще бъде наместен точно в тази луциферическо-ариманическа цивилизация като част на машина, в цялостната работа на машината.
И какъв експеримент се прави днес в Източна Европа под ръководството на запада? (Това ръководство не е очевидно само поради факта, че Ленин и Троцки са духовни ученици на запада, а също и поради факта, че Ленин бе изпратен в Русия с изолиран железопътен вагон от д-р Хелфанд, германският чиновник, който го съпровождаше. Така че онова, наречено болшевизъм, е нещо, пренесено в Русия от германското управление и германското военно командване.) Какво се опитват да постигнат те в цивилизацията на Източна Европа? Прави се опит да се премахне всичко човешко, всичко въплътено в човешко тяло като човек, и да се впрегнат заедно Луцифер и Ариман с цивилизацията, която те представляват.
Бъде ли осъществено това на изток, тогава производствената фабрика на Луцифер и Ариман би създадала един свят, изключващ всичко благотворно за отделното човешко същество, а самият човек ще бъде наместен точно в тази луциферическо-ариманическа цивилизация като част на машина, в цялостната работа на машината.
Но частите на една машина не са живи и се оставят да бъдат намествани, докато човешката природа е вътрешно жива, проникната от душа, проникната от дух. Тя не може да пасне в една чисто луциферическо-ариманическа организация, а би загинала в нея. Само едно разбиране на Духовната Наука може да схване онова, което всъщност се случва днес в материалистичния свят, който няма и най-смътна представа за Духа. Само проницателността на Духовната Наука и нейната жива задълбоченост са онова, което може да обясни какво означава факта, че през последните 30 или 40 години същностното естество на германския народ не се обърна към онази германска духовност, посочена в моето есе, и че в този германски културен свят сме стигнали до там хората на властта да считат за правилно, чрез човек намиращ се на служба при тях да изпратят в Русия (в изолиран железопътен вагон) хората, въвеждащи Луцифер и Ариман. В наши дни не трябва просто да гледаме и после спокойно да си лягаме в присъствието на онова, случващо се всъщност в дълбините на духа на настоящото време.
към текста >>
Само проницателността на Духовната Наука и нейната жива задълбоченост са онова, което може да обясни какво означава факта, че през последните 30 или 40 години същностното естество на германския народ не се обърна към онази германска духовност, посочена в моето есе, и че в този германски културен свят сме стигнали до там хората на властта да считат за правилно, чрез чо
век
намиращ се на служба при тях да изпратят в Русия (в изолиран железопътен вагон) хората, въвеждащи Луцифер и Ариман.
Прави се опит да се премахне всичко човешко, всичко въплътено в човешко тяло като човек, и да се впрегнат заедно Луцифер и Ариман с цивилизацията, която те представляват. Бъде ли осъществено това на изток, тогава производствената фабрика на Луцифер и Ариман би създадала един свят, изключващ всичко благотворно за отделното човешко същество, а самият човек ще бъде наместен точно в тази луциферическо-ариманическа цивилизация като част на машина, в цялостната работа на машината. Но частите на една машина не са живи и се оставят да бъдат намествани, докато човешката природа е вътрешно жива, проникната от душа, проникната от дух. Тя не може да пасне в една чисто луциферическо-ариманическа организация, а би загинала в нея. Само едно разбиране на Духовната Наука може да схване онова, което всъщност се случва днес в материалистичния свят, който няма и най-смътна представа за Духа.
Само проницателността на Духовната Наука и нейната жива задълбоченост са онова, което може да обясни какво означава факта, че през последните 30 или 40 години същностното естество на германския народ не се обърна към онази германска духовност, посочена в моето есе, и че в този германски културен свят сме стигнали до там хората на властта да считат за правилно, чрез човек намиращ се на служба при тях да изпратят в Русия (в изолиран железопътен вагон) хората, въвеждащи Луцифер и Ариман.
В наши дни не трябва просто да гледаме и после спокойно да си лягаме в присъствието на онова, случващо се всъщност в дълбините на духа на настоящото време. Би трябвало да почувстваме, че трябва да кажем: "Ние сме изоставили и потъпкали онова, което в епохата на Шилер и Гьоте бе създадено в духовния живот на Германия. И ние имаме задачата да започнем оттам, където те спряха, и да градим по-нататък." Няма по-добра новогодишна мисъл, която да влезе в душите ни, от решителността да направим това наша отправна точка.
към текста >>
Духът на този чо
век
го доведе от гледна точка на Шилеровите "Писма по Естетика" да вземе активно участие в педагогиката, една наука, тогава следваща с пълна пара материалистичния пример от неговите дни.
Преди няколко години ви казах следното: През 60-те и 70-те години на миналото столетие във Виена, мястото където бяха съставени моите есета, живя един учител, Хайнрих Дайнхардт.
Духът на този човек го доведе от гледна точка на Шилеровите "Писма по Естетика" да вземе активно участие в педагогиката, една наука, тогава следваща с пълна пара материалистичния пример от неговите дни.
Дайнхардт написа в няколко чудесни послания, отпечатани по онова време, разясняващи Шилеровите "Писма по Естестика", че човекът трябва да бъде възпитаван да разпознава непреодолимата нужда от логика от основните нужди ("Notdurft"), които живеят само в инстинкта. Дайнхардт бе един от онези, които надигнаха предупредителния зов: "Трябва чрез образованието да предотвратим онова, което ще се случи със сигурност в противен случай." Той още не можеше да говори с понятията на Духовната Наука, но той изтъкна със свои собствени думи неизбежното идване на луциферическо-ариманическата култура, ако науката на образованието, изкуството на образованието не се определят от този баланс. Хайнрих Дайнхардт имаше нещастието да бъде съборен на улицата и да счупи крака си. Съвсем проста операция можеше отново да го оправи, но докторите откриха, че той бил толкова недохранен, че наранените части нямало да се оправят. Така този човек, който можеше да прозре толкова дълбоко в събитията на своите дни, умря вследствие на незначителен инцидент.
към текста >>
Дайнхардт написа в няколко чудесни послания, отпечатани по онова време, разясняващи Шилеровите "Писма по Естестика", че чо
век
ът трябва да бъде възпитаван да разпознава непреодолимата нужда от логика от основните нужди ("Notdurft"), които живеят само в инстинкта.
Преди няколко години ви казах следното: През 60-те и 70-те години на миналото столетие във Виена, мястото където бяха съставени моите есета, живя един учител, Хайнрих Дайнхардт. Духът на този човек го доведе от гледна точка на Шилеровите "Писма по Естетика" да вземе активно участие в педагогиката, една наука, тогава следваща с пълна пара материалистичния пример от неговите дни.
Дайнхардт написа в няколко чудесни послания, отпечатани по онова време, разясняващи Шилеровите "Писма по Естестика", че човекът трябва да бъде възпитаван да разпознава непреодолимата нужда от логика от основните нужди ("Notdurft"), които живеят само в инстинкта.
Дайнхардт бе един от онези, които надигнаха предупредителния зов: "Трябва чрез образованието да предотвратим онова, което ще се случи със сигурност в противен случай." Той още не можеше да говори с понятията на Духовната Наука, но той изтъкна със свои собствени думи неизбежното идване на луциферическо-ариманическата култура, ако науката на образованието, изкуството на образованието не се определят от този баланс. Хайнрих Дайнхардт имаше нещастието да бъде съборен на улицата и да счупи крака си. Съвсем проста операция можеше отново да го оправи, но докторите откриха, че той бил толкова недохранен, че наранените части нямало да се оправят. Така този човек, който можеше да прозре толкова дълбоко в събитията на своите дни, умря вследствие на незначителен инцидент. Да, в Централна Европа хората, които бяха отправени към това да породят нещо от духовното, бяха оставени да умрат от глад!
към текста >>
Така този чо
век
, който можеше да прозре толкова дълбоко в събитията на своите дни, умря вследствие на незначителен инцидент.
Духът на този човек го доведе от гледна точка на Шилеровите "Писма по Естетика" да вземе активно участие в педагогиката, една наука, тогава следваща с пълна пара материалистичния пример от неговите дни. Дайнхардт написа в няколко чудесни послания, отпечатани по онова време, разясняващи Шилеровите "Писма по Естестика", че човекът трябва да бъде възпитаван да разпознава непреодолимата нужда от логика от основните нужди ("Notdurft"), които живеят само в инстинкта. Дайнхардт бе един от онези, които надигнаха предупредителния зов: "Трябва чрез образованието да предотвратим онова, което ще се случи със сигурност в противен случай." Той още не можеше да говори с понятията на Духовната Наука, но той изтъкна със свои собствени думи неизбежното идване на луциферическо-ариманическата култура, ако науката на образованието, изкуството на образованието не се определят от този баланс. Хайнрих Дайнхардт имаше нещастието да бъде съборен на улицата и да счупи крака си. Съвсем проста операция можеше отново да го оправи, но докторите откриха, че той бил толкова недохранен, че наранените части нямало да се оправят.
Така този човек, който можеше да прозре толкова дълбоко в събитията на своите дни, умря вследствие на незначителен инцидент.
Да, в Централна Европа хората, които бяха отправени към това да породят нещо от духовното, бяха оставени да умрат от глад! Този пример би могъл да се умножи много пъти. Онези, пишещи като йезуитът отец Цимерман, когото споменах вчера, вероятно няма да умрат от глад. Няма да умрат от глад онези, които пишат следното: "В брой шести на седмичника "Dreigliederung des Sozialen Orgaeismu" ('Тричленният социален организъм') се възхвалява това, че "новият импулс" (фраза, любима на антропософите) се основава на пълнотата на Щайнеровото духовно познание. Директорът на цигарения завод "Валдорф-Астория" в Щутгарт основа "Свободно Валдорфско Училище" за децата на работниците и на ръководството, училище базирано на импулсите на всички мисли, дошли от Антропософската Духовна Наука на д-р Щайнер.
към текста >>
3.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Виждаме природата около себе си, а също виждаме, че чо
век
ът навлиза в своето физическо съществуване посредством енергиите на същата тази природа.
Виждаме природата около себе си, а също виждаме, че човекът навлиза в своето физическо съществуване посредством енергиите на същата тази природа.
Знаем чрез проучването ни на Духовната Наука, че не се отнасяме правилно към природата, ако обръщаме внимание само на нейните външни физически качества. Знаем, че я проникват божествени енергии и осъзнаваме своя произход от природата в истинския смисъл на думата, когато схванем божествения елемент, който тъче и работи вътре в нея. В това схващаме принципа Отец на природата. Всичко, което се просмуква в природата като Божествено е принципът Отец в смисъла на старите религии, а същото и в смисъла на правилното разбиране на Християнството независимо дали това са цветята на полето, които наблюдаваме как растат, или силният гръм на гръмотевицата и святкането на светкавицата, или пък когато наблюдаваме слънцето в неговия път по небето; или пък се взираме в светещите звезди; или когато се вслушваме в потоците и реките, бягащи напред когато осъзнаваме какво се разкрива така тайнствено във външното откровение на природата, като начало на всичко, което „става“, то по същото време схващаме онова, което ни поставя като човеци вътре в този свят посредством мистерията на физическото ни раждане.
към текста >>
И точно в тази Мистерия на физическото раждане винаги остава нещо необяснено що се касае до природата на чо
век
а, докато не я доведем до връзка с онова, което може вътрешно да бъде изпитано чрез възпоменание за Коледната Мистерия чрез възпоменание на онова детство, което навлезе в човечеството чрез децата Исус.
И точно в тази Мистерия на физическото раждане винаги остава нещо необяснено що се касае до природата на човека, докато не я доведем до връзка с онова, което може вътрешно да бъде изпитано чрез възпоменание за Коледната Мистерия чрез възпоменание на онова детство, което навлезе в човечеството чрез децата Исус.
към текста >>
Казва ни, че за да бъдем напълно човеци не е достатъчно само да се родим, просто да сме тук, в света, чрез онези енергии, които като енергии на физическото раждане, въвеждат всички същества, включително и чо
век
а в съществувание.
Какво ни говори присъствието на момчетата Исус?
Казва ни, че за да бъдем напълно човеци не е достатъчно само да се родим, просто да сме тук, в света, чрез онези енергии, които като енергии на физическото раждане, въвеждат всички същества, включително и човека в съществувание.
Като гледаме детството на Христос, тази свята Коледна Мистерия ни казва, че истинското човешко същество в нас не може да бъде само физически родено, но че и в най-вътрешната част на душата ни то, човешкото същество, трябва отново да бъде родено; че в течение на своя живот вътре в душата си, човекът преживява нещо, което само то го прави напълно човек. И онова, което той би трябвало да преживее може да се случи само, когато това стане във връзка с онова детство, което навлезе в земната еволюция по Коледното време.
към текста >>
Като гледаме детството на Христос, тази свята Коледна Мистерия ни казва, че истинското човешко същество в нас не може да бъде само физически родено, но че и в най-вътрешната част на душата ни то, човешкото същество, трябва отново да бъде родено; че в течение на своя живот вътре в душата си, чо
век
ът преживява нещо, което само то го прави напълно чо
век
.
Какво ни говори присъствието на момчетата Исус? Казва ни, че за да бъдем напълно човеци не е достатъчно само да се родим, просто да сме тук, в света, чрез онези енергии, които като енергии на физическото раждане, въвеждат всички същества, включително и човека в съществувание.
Като гледаме детството на Христос, тази свята Коледна Мистерия ни казва, че истинското човешко същество в нас не може да бъде само физически родено, но че и в най-вътрешната част на душата ни то, човешкото същество, трябва отново да бъде родено; че в течение на своя живот вътре в душата си, човекът преживява нещо, което само то го прави напълно човек.
И онова, което той би трябвало да преживее може да се случи само, когато това стане във връзка с онова детство, което навлезе в земната еволюция по Коледното време.
към текста >>
И когато гледаме това дете Исус, би трябвало да си кажем: „Само поради фактът, че това Същество слезе долу сред човеците в течение на човешката еволюция, за първи път стана възможно за чо
век
а да бъде наистина чо
век
в пълния смисъл на думата, ще рече, да свърже това, което той получава чрез раждането с онова, което може да изживее горе над и отвъд себе си в резултат на чувството на предана любов към онова Същество, което слезе от духовните висини, за да може то чрез огромната си саможертва да се свърже с човешкото съществуване“.
И когато гледаме това дете Исус, би трябвало да си кажем: „Само поради фактът, че това Същество слезе долу сред човеците в течение на човешката еволюция, за първи път стана възможно за човека да бъде наистина човек в пълния смисъл на думата, ще рече, да свърже това, което той получава чрез раждането с онова, което може да изживее горе над и отвъд себе си в резултат на чувството на предана любов към онова Същество, което слезе от духовните висини, за да може то чрез огромната си саможертва да се свърже с човешкото съществуване“.
към текста >>
Защото за мнозина от ранните християнски
век
ове бе велико прежияваване да наблюдават навлизането на Христовото Същество в земната еволюция.
Защото за мнозина от ранните християнски векове бе велико прежияваване да наблюдават навлизането на Христовото Същество в земната еволюция.
Това, така да се каже, им изясни двойствения произход на човека физическия и духовния му произход. Това е раждането, през което преминава Исус към малкото земно-родено детенце гледа християнинът, когато мисли за Исус през световната Свята Нощ. И той си казва: „Онова, което се ражда тук е нещо по-различно от останалото човечество, това е Съществото, чрез което останалото човечество може да получи онова, което то не може да получи само чрез физическото си раждане“. Нашето чувство се задълбочава, когато с правилен смисъл, с правилна любов разберем онова, което е обозначено чрез думите: „Трябва да се родим два пъти; първият път чрез енергиите на природата, вторият път да бъдем преродени чрез енергиите на Христос Исус.“
към текста >>
Това, така да се каже, им изясни двойствения произход на чо
век
а физическия и духовния му произход.
Защото за мнозина от ранните християнски векове бе велико прежияваване да наблюдават навлизането на Христовото Същество в земната еволюция.
Това, така да се каже, им изясни двойствения произход на човека физическия и духовния му произход.
Това е раждането, през което преминава Исус към малкото земно-родено детенце гледа християнинът, когато мисли за Исус през световната Свята Нощ. И той си казва: „Онова, което се ражда тук е нещо по-различно от останалото човечество, това е Съществото, чрез което останалото човечество може да получи онова, което то не може да получи само чрез физическото си раждане“. Нашето чувство се задълбочава, когато с правилен смисъл, с правилна любов разберем онова, което е обозначено чрез думите: „Трябва да се родим два пъти; първият път чрез енергиите на природата, вторият път да бъдем преродени чрез енергиите на Христос Исус.“
към текста >>
Ако сме способни или имаме желание да си съставим преценка за посоката на развитие през
век
овете, то тогава трябва да си зададем въпроса: „Дали това чувство аз раждането на Христос Исус е винаги било така дълбоко?
Това е нашето причастие, общението ни с Христос Исус, това е, което ни дава нашата човешка стойност и нашия характер.
Ако сме способни или имаме желание да си съставим преценка за посоката на развитие през вековете, то тогава трябва да си зададем въпроса: „Дали това чувство аз раждането на Христос Исус е винаги било така дълбоко?
“ Ако се огледаме, мои мили приятели, из света днес, не можем да кажем, че дълбочината на чувството, с което се е изживявала Коледната Мистерия преди пет-шест века из Европа е същата като тази днес.
към текста >>
“ Ако се огледаме, мои мили приятели, из света днес, не можем да кажем, че дълбочината на чувството, с което се е изживявала Коледната Мистерия преди пет-шест
век
а из Европа е същата като тази днес.
Това е нашето причастие, общението ни с Христос Исус, това е, което ни дава нашата човешка стойност и нашия характер. Ако сме способни или имаме желание да си съставим преценка за посоката на развитие през вековете, то тогава трябва да си зададем въпроса: „Дали това чувство аз раждането на Христос Исус е винаги било така дълбоко?
“ Ако се огледаме, мои мили приятели, из света днес, не можем да кажем, че дълбочината на чувството, с което се е изживявала Коледната Мистерия преди пет-шест века из Европа е същата като тази днес.
към текста >>
Ала Коледното дърво не е нищо древно, то е само на два
век
а то се натурализира сравнително бързо в страните на Европа и едва напоследък започва да украсява Коледния празник.
Помислете си за Коледното дърво колко е красивото и по какъв изящен начин зове сърцата ни.
Ала Коледното дърво не е нищо древно, то е само на два века то се натурализира сравнително бързо в страните на Европа и едва напоследък започва да украсява Коледния празник.
Какво представлява то фактически? Бих могъл да кажа че то представлява красивата, обичливата, по-симпатичната страна на онова, което по друг начин, който е по-малко симпатичен, по-малко красив, се появява пред душата в съвременното човешко развитие. Все по-дълбоко ще търсим да разкрием импулсите, от които е произлязло Коледното дърво през почти нашето съвремие, и ще открием тайнствени и потайни чувства, като всички те клонят към направлението да виждат Коледното дърво като символ на Дървото на Рая. Какво означава това? Това означава, че чувствата, които хората изживяваха като отправяха погледа си към яслата и към тайнството на Раждането на Христос Исус в самото начало на нашата ера, ги няма вече, такива чувства са станали и все повече стават странни за нас.
към текста >>
Йяхве е този Бог, който никога не може, ако чо
век
е свързан само с него, да му даде целостността, защото той дава на чо
век
а съзнанието само за неговото природно раждане със смесица, разбира се, на духовен елемент, който не е само природен; ала не дава на чо
век
а съзнанието за неговото ново раждане, което чо
век
ът трябва да постигне чрез нещо, което не може да му бъде дадено посредством природните физически енергии.
Христос Исус се появи сред народ, който обожаваше Йяхве или Йехова Бог, който е свързан с всичко, което е природно съществуване, който живее в гръмотевицата и светкавицата, в движението на облаците и звездите, в изворите и течащите потоци, в растежа на растенията, животните и човеците.
Йяхве е този Бог, който никога не може, ако човек е свързан само с него, да му даде целостността, защото той дава на човека съзнанието само за неговото природно раждане със смесица, разбира се, на духовен елемент, който не е само природен; ала не дава на човека съзнанието за неговото ново раждане, което човекът трябва да постигне чрез нещо, което не може да му бъде дадено посредством природните физически енергии.
И така,виждаме как съвременното човечество бива водено и отклонявано от Христос-Исус, за Когото няма разлика на класа, народ или раса, за когото има само едно единствено човечество. Виждаме как мислите и чувствата на съвременното човечество са били поведени настрани към онова, което вече е било победено от раждането на Исус Христос; поведено към онова, което лежи в основата на човешкия произход чрез енергиите на природата и което е свързано с разграничаване на класи, народи и раси. И ако това бе само един Йехова, когото евреите обожаваха, когато дойде Христос, то сега съвременните народи са се върна ли към мнозина Йехова. Защото онова, което се обожествява днес макар че вече не се нарича с древното си име, Йехова-силите, които хората наистина обожават, когато се разделят на народи и воюват един с друг те са много Йехова. Виждаме как народите водят кървави войни като всеки в даден момент се позовава на Христос всъщност не е Христос, към Когото народите се обръщат, а е само Йехова, не е единствения Йехова, а един от Йеховите Народът просто се е върнал към него и забравя каква голяма крачка бе направена, когато принципът Йехова направи място на принципа Христос.
към текста >>
По красив начин Коледното дърво ни връща към произхода на чо
век
а; по грозен начин националният Йехова принцип ни връща назад.
По красив начин Коледното дърво ни връща към произхода на човека; по грозен начин националният Йехова принцип ни връща назад.
В действителност онова, което е само Йехова, поради неосъзната лъжа, често бива назовавано и Христос, като по този начин се злоупотребява с името Христос. Ужасяващо се злоупотребява с името Христос в съвремието ни и ние не ще можем да придобием истинската дълбочина на чувството към Христос, което е необходимо днес, за да можем правилно да изживеем Християнската Мистерия. Чрез това ясно трябва да видим, че пътя към това чувство, към Христос трябва да се търси. За нас е необходимо нов вид разбиране на онова, което по традиция ни е дадено за раждането на Христос.
към текста >>
Ние трябва да открием човешкото същество, чо
век
а, който разчита на себе си.
За нас обаче в Петата културна епоха и двата начина са в упадък. Общо взето, онова, което водеше човечеството до ясновидство в бедните овчари, както и онова, което водеше Мъдреците от Изтока до проникване в мистериите на пространството и времето, вече не е действено живо.
Ние трябва да открием човешкото същество, човека, който разчита на себе си.
Като хора трябва да преминем през съществуване изоставено от Бога, за да намерим в тази изоставеност и самотност свободата. Но трябва да намерим и нашия път до обединяване с онова, което от една страна бе най-висшата мъдрост на Мъдреците от Изтока, а от друга страна бе обявено на овчарите чрез задълбочено проникновение на сърцето.
към текста >>
Но никакви телескопи и микроскопи не ще доведат до решаването на най-дълбоката загадка на чо
век
а, както това направиха сърцата на бедните овчари.
Овчарите от полето бяха снабдени с нещо. Бяха снабдени с дълбочина на сърцето, с дълбоко чувство, чрез което, посредством ясновидството, те достигнаха до видението на Коледната Мистерия. Нашите съвременници са екипирани с телескопи и микроскопи.
Но никакви телескопи и микроскопи не ще доведат до решаването на най-дълбоката загадка на човека, както това направиха сърцата на бедните овчари.
Никакви предвиждания чрез пресмятане на слънчевите и лунните затъмнения и пр. не ще доведат човека до разби ране на необходимата насока за света, както това направи звездната мъдрост на Мъдреците от Изтока. Как всички човешки разлики се вливат заедно в едно единствено човешко чувство, когато осъзнаем, че онова, което овчарите на полето изживяха без мъдрост, посредством благочестието на своите сърца, е същото като онова, което подтикваше мъдреците от Изтока като най-висша мъдрост! По един прекрасен начин и двата факта са поставени един до друг в християнската традиция.
към текста >>
не ще доведат чо
век
а до разби ране на необходимата насока за света, както това направи звездната мъдрост на Мъдреците от Изтока.
Овчарите от полето бяха снабдени с нещо. Бяха снабдени с дълбочина на сърцето, с дълбоко чувство, чрез което, посредством ясновидството, те достигнаха до видението на Коледната Мистерия. Нашите съвременници са екипирани с телескопи и микроскопи. Но никакви телескопи и микроскопи не ще доведат до решаването на най-дълбоката загадка на човека, както това направиха сърцата на бедните овчари. Никакви предвиждания чрез пресмятане на слънчевите и лунните затъмнения и пр.
не ще доведат човека до разби ране на необходимата насока за света, както това направи звездната мъдрост на Мъдреците от Изтока.
Как всички човешки разлики се вливат заедно в едно единствено човешко чувство, когато осъзнаем, че онова, което овчарите на полето изживяха без мъдрост, посредством благочестието на своите сърца, е същото като онова, което подтикваше мъдреците от Изтока като най-висша мъдрост! По един прекрасен начин и двата факта са поставени един до друг в християнската традиция.
към текста >>
Ние практически сме изгубили и двата начина, чрез които разбирането за раждането на Христос разкрива себе си на чо
век
а, Ние сме се върнали от яслата и Святата нощ, до дървото в рая.
Ние практически сме изгубили и двата начина, чрез които разбирането за раждането на Христос разкрива себе си на човека, Ние сме се върнали от яслата и Святата нощ, до дървото в рая.
Ние сме се върнали обратно, отвърнали сме се от един Христос, който принадлежи на цялото човечество, върнали сме се до национални богове, които са множество Йехови и никакъв Христос. Защото така както онова, което наистина разкрива себе си в най-дълбоката природа на човека, е нещо общо за всички хора, така истинно е, че онова което се разкрива чрез цялата обширност на пространството и мистериите на времето, е нещо общо за всички хора.
към текста >>
Защото така както онова, което наистина разкрива себе си в най-дълбоката природа на чо
век
а, е нещо общо за всички хора, така истинно е, че онова което се разкрива чрез цялата обширност на пространството и мистериите на времето, е нещо общо за всички хора.
Ние практически сме изгубили и двата начина, чрез които разбирането за раждането на Христос разкрива себе си на човека, Ние сме се върнали от яслата и Святата нощ, до дървото в рая. Ние сме се върнали обратно, отвърнали сме се от един Христос, който принадлежи на цялото човечество, върнали сме се до национални богове, които са множество Йехови и никакъв Христос.
Защото така както онова, което наистина разкрива себе си в най-дълбоката природа на човека, е нещо общо за всички хора, така истинно е, че онова което се разкрива чрез цялата обширност на пространството и мистериите на времето, е нещо общо за всички хора.
към текста >>
Така както трябва отново да чуем в природата и в сърце то си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция да породим астрономия, която да е разрешението на световната загадка от вътрешната природа на чо
век
а.
Онова, което Мъдреците притежаваха чрез външно наблюдение на звездите, необходимо е ние да придобием чрез събуждане на нашия вътрешен живот.
Така както трябва отново да чуем в природата и в сърце то си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция да породим астрономия, която да е разрешението на световната загадка от вътрешната природа на човека.
Това трябва да бъде духовността, Духовната Наука, създадена от вътрешното същество на човека. Трябва да основем онова, което е действително човешката истинска природа. И истинската природа на човека трябва да ни говори за световното „ставане“, създаване чрез мистериите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Би трябвало да почувстваме да възниква цял космос вътре в нас. Всичко това човекът може де преживее тъй като проникновението в най-дълбоките мистерии на света е преобърнато от Мистерията на Голгота насам.
към текста >>
Това трябва да бъде духовността, Духовната Наука, създадена от вътрешното същество на чо
век
а.
Онова, което Мъдреците притежаваха чрез външно наблюдение на звездите, необходимо е ние да придобием чрез събуждане на нашия вътрешен живот. Така както трябва отново да чуем в природата и в сърце то си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция да породим астрономия, която да е разрешението на световната загадка от вътрешната природа на човека.
Това трябва да бъде духовността, Духовната Наука, създадена от вътрешното същество на човека.
Трябва да основем онова, което е действително човешката истинска природа. И истинската природа на човека трябва да ни говори за световното „ставане“, създаване чрез мистериите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Би трябвало да почувстваме да възниква цял космос вътре в нас. Всичко това човекът може де преживее тъй като проникновението в най-дълбоките мистерии на света е преобърнато от Мистерията на Голгота насам.
към текста >>
И истинската природа на чо
век
а трябва да ни говори за световното „ставане“, създаване чрез мистериите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан.
Онова, което Мъдреците притежаваха чрез външно наблюдение на звездите, необходимо е ние да придобием чрез събуждане на нашия вътрешен живот. Така както трябва отново да чуем в природата и в сърце то си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция да породим астрономия, която да е разрешението на световната загадка от вътрешната природа на човека. Това трябва да бъде духовността, Духовната Наука, създадена от вътрешното същество на човека. Трябва да основем онова, което е действително човешката истинска природа.
И истинската природа на човека трябва да ни говори за световното „ставане“, създаване чрез мистериите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан.
Би трябвало да почувстваме да възниква цял космос вътре в нас. Всичко това човекът може де преживее тъй като проникновението в най-дълбоките мистерии на света е преобърнато от Мистерията на Голгота насам.
към текста >>
Всичко това чо
век
ът може де преживее тъй като проникновението в най-дълбоките мистерии на света е преобърнато от Мистерията на Голгота насам.
Така както трябва отново да чуем в природата и в сърце то си пеенето на Ангелите, като че от външната природа, така трябва да сме в състояние чрез творческо Въображение, Вдъхновение и Интуиция да породим астрономия, която да е разрешението на световната загадка от вътрешната природа на човека. Това трябва да бъде духовността, Духовната Наука, създадена от вътрешното същество на човека. Трябва да основем онова, което е действително човешката истинска природа. И истинската природа на човека трябва да ни говори за световното „ставане“, създаване чрез мистериите на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан. Би трябвало да почувстваме да възниква цял космос вътре в нас.
Всичко това човекът може де преживее тъй като проникновението в най-дълбоките мистерии на света е преобърнато от Мистерията на Голгота насам.
към текста >>
Тази мъдрост е била запазена и чрез нея чо
век
ът може да възприеме, може да преживее хармонията между съзвездието Дева и съзвездието стоящо под прав ъгъл на него, в квадратурата, именно Близнаци.
Има древен начин да се представят сферите на небето, който начин е бил известен на Персийските Мъдреци. Те гледали нагоре към небесата и виждали с физическите си очи съзвездието на Зодиака, което се нарича Дева и чрез духовно виждане обективирали в съзвездието Дева онова, което физически е само видимо в съзвездието Близнаци.
Тази мъдрост е била запазена и чрез нея човекът може да възприеме, може да преживее хармонията между съзвездието Дева и съзвездието стоящо под прав ъгъл на него, в квадратурата, именно Близнаци.
Това е представено по такъв начин, че на мястото на съзвездието Дева, Девицата бе изобразена не само с клас пшеница, но също и с детето. Но това дете фактически представлява Близнаци. Това е олицетворение на двете деца Исус. Това бе астрологическо понятие особено по времето на древните персийци.
към текста >>
Тогава ще сме способни с правилни мисли и чувства да поставим яслата до първоначалното дърво на Рая, което не само ни говори как чо
век
ът влиза в света чрез природни сили, но и за това как той може да стане съзнателен за своята цялостна човечност чрез прераждане.
Отново трябва да се намери пътя към Коледната Мистерия. Трябва да станем толкова благочестиви по отношение на природата, колкото бяха овчарите в сърцата си; в нашето вътрешно виждане трябва да станем толкова мъдри, колкото са били Мъдреците при своето наблюдение на планетите и звездите в пространството. Ние трябва да развием вътрешно онова, което Мъдреците развиха външно. Трябва в нашите взаимоотношения с външния свят да развием онова, което наивните овчари развиха в своите сърца; тогава ще намерим правилния път за задълбочено преживяване на Христос, до разбиране на Христос с обич и тогава ще открием пътя към Коледната Мистерия.
Тогава ще сме способни с правилни мисли и чувства да поставим яслата до първоначалното дърво на Рая, което не само ни говори как човекът влиза в света чрез природни сили, но и за това как той може да стане съзнателен за своята цялостна човечност чрез прераждане.
към текста >>
Ако погледнем в най-дълбоките вътрешни тайни на чо
век
а, и там също откриваме същото изискване.
Ако погледнем в най-дълбоките вътрешни тайни на човека, и там също откриваме същото изискване.
към текста >>
4.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Мои мили приятели, в празника Коледа нам ни е дадено нещо, което насочва мислите на всички християнски групи направо към най-дълбоките проблеми в земната еволюция на чо
век
а.
Мои мили приятели, в празника Коледа нам ни е дадено нещо, което насочва мислите на всички християнски групи направо към най-дълбоките проблеми в земната еволюция на човека.
Погледнете на събитията на историята от каквато и да е гледна точка, изследвайте ги и се опитайте да достигнете до разбиране на еволюцията, търсете, по какъвто начин и да искате, значението на човешката еволюция и в цялата история не ще намерите мисъл, която да има такава сила да издигне душата до съзерцаването на цялостното „ставане“ на човека, както Мистерията на Голгота, както мисълта, която се съдържа в Християнския празник.
към текста >>
Погледнете на събитията на историята от каквато и да е гледна точка, изследвайте ги и се опитайте да достигнете до разбиране на еволюцията, търсете, по какъвто начин и да искате, значението на човешката еволюция и в цялата история не ще намерите мисъл, която да има такава сила да издигне душата до съзерцаването на цялостното „ставане“ на чо
век
а, както Мистерията на Голгота, както мисълта, която се съдържа в Християнския празник.
Мои мили приятели, в празника Коледа нам ни е дадено нещо, което насочва мислите на всички християнски групи направо към най-дълбоките проблеми в земната еволюция на човека.
Погледнете на събитията на историята от каквато и да е гледна точка, изследвайте ги и се опитайте да достигнете до разбиране на еволюцията, търсете, по какъвто начин и да искате, значението на човешката еволюция и в цялата история не ще намерите мисъл, която да има такава сила да издигне душата до съзерцаването на цялостното „ставане“ на човека, както Мистерията на Голгота, както мисълта, която се съдържа в Християнския празник.
към текста >>
И отново, ако проследим онова, което е станало от Мистерията на Голгота насам, там отново ще открием, че можем да я разберем само, като си спомним, че Христос, който премина през Мистерията на Голгота, от тогава на сетне дейно участва в еволюцията на чо
век
а.
Ако погледнем назад до началото на човешката еволюция на земята и след това я проследим през хилядите години, които предшествуват Мистерията на Голгота, ще открием, че през онова време, независимо от това колко са велики и огромни постиженията на отделните народи, всички тези постижения представляват всъщност един вид подготовка това бяха подготвителни степени за онова, което стана при Мистерията на Голгота, заради човечеството.
И отново, ако проследим онова, което е станало от Мистерията на Голгота насам, там отново ще открием, че можем да я разберем само, като си спомним, че Христос, който премина през Мистерията на Голгота, от тогава на сетне дейно участва в еволюцията на човека.
към текста >>
Много неща в еволюцията могат да изглеждат неразбираеми, ала ако ги изследваме без тесногръдия или предубеждения например предубеждения от вида, при които се вярва, че неизвестни божества идват на помощ на чо
век
а точно, когато той смята, че помощ е необходима, без той дори и да си е помръднал пръста ако изоставим такива възгледи, ще открием, че дори най-отчайващите събития в течение на световна та история ни показват колко еволюцията на земята е придобила значение чрез факта, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота.
Много неща в еволюцията могат да изглеждат неразбираеми, ала ако ги изследваме без тесногръдия или предубеждения например предубеждения от вида, при които се вярва, че неизвестни божества идват на помощ на човека точно, когато той смята, че помощ е необходима, без той дори и да си е помръднал пръста ако изоставим такива възгледи, ще открием, че дори най-отчайващите събития в течение на световна та история ни показват колко еволюцията на земята е придобила значение чрез факта, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота.
Добре е да проучим Мистерията на Голгота Мистерията на Коледа се съдържа в нея от гледна точка, която може да разкрие цялата еволюция на човечеството. Ние знаем, че чрез интимната връзка между онова, което става в етично-моралната сфера на човешката еволюция и онова, което става в природата и в световния морален ред, ни се дава възможност да се приближим и до друго отношение, върху което вече размишляваме от много години именно, отношението на Христос към онова Същество, чието външно отражение се появява в слънцето. Последователите и представителите на Християнския импулс не винаги са били толкова враждебни, както често са в нашето съвремие, към признаване на това отношение между Слънчевата Мистерия и Христовата Мистерия. Дионисий Ареопагът, който често е бил споменаван тук, нарича слънцето Божието движение, а в трудовете на Августин непрекъснато се споменава дори и в схоластиката откриваме намеци отнасящи се до факта, че външните видими звезди и техните движения са образи на божествено-духовното съществуване на света. И би трябвало да схващаме Коледната Мистерия в много по-широка връзка, отколкото обикновено се прави това, за да схванем точно онова, което най-много ни засяга с оглед на важната задача на нашия настоящ век.
към текста >>
И би трябвало да схващаме Коледната Мистерия в много по-широка връзка, отколкото обикновено се прави това, за да схванем точно онова, което най-много ни засяга с оглед на важната задача на нашия настоящ
век
.
Много неща в еволюцията могат да изглеждат неразбираеми, ала ако ги изследваме без тесногръдия или предубеждения например предубеждения от вида, при които се вярва, че неизвестни божества идват на помощ на човека точно, когато той смята, че помощ е необходима, без той дори и да си е помръднал пръста ако изоставим такива възгледи, ще открием, че дори най-отчайващите събития в течение на световна та история ни показват колко еволюцията на земята е придобила значение чрез факта, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота. Добре е да проучим Мистерията на Голгота Мистерията на Коледа се съдържа в нея от гледна точка, която може да разкрие цялата еволюция на човечеството. Ние знаем, че чрез интимната връзка между онова, което става в етично-моралната сфера на човешката еволюция и онова, което става в природата и в световния морален ред, ни се дава възможност да се приближим и до друго отношение, върху което вече размишляваме от много години именно, отношението на Христос към онова Същество, чието външно отражение се появява в слънцето. Последователите и представителите на Християнския импулс не винаги са били толкова враждебни, както често са в нашето съвремие, към признаване на това отношение между Слънчевата Мистерия и Христовата Мистерия. Дионисий Ареопагът, който често е бил споменаван тук, нарича слънцето Божието движение, а в трудовете на Августин непрекъснато се споменава дори и в схоластиката откриваме намеци отнасящи се до факта, че външните видими звезди и техните движения са образи на божествено-духовното съществуване на света.
И би трябвало да схващаме Коледната Мистерия в много по-широка връзка, отколкото обикновено се прави това, за да схванем точно онова, което най-много ни засяга с оглед на важната задача на нашия настоящ век.
Бих желал да ви напомня за нещо, за което съм говорил многократно в течение на много години. Аз съм ви казвал как гледаме на първия следатлантски период, изпълнен с делата и опитностите на древния индуски народ; как гледаме назад на древната персийска епоха на следатлантското човечество, а след това на египетско-халдейската и гръко-латинската, четвъртата епоха на следатлантското човечество и на собствената ни епоха. Нашата епоха ще бъде последвана от шестата и от седмата, и аз съм ви обръщал вниманието на факта, че има известни връзки бихте могли да прочетете това в моята малка книжка „Духовното водачество на човечеството“ между третата и петата епоха, ще рече между египетско-халдейската и нашата пета епоха, че има и някаква връзка между древната персийска епоха и шестата и между древно индуската и седмата епоха на следатлантското човечество. Някои неща се повтарят по специален начин във всяка от тези епохи на живота.
към текста >>
Разбира се не трябва да се изкушим да тълкуваме това по повърхностния начин, по който това е правено от мнозина от 18
век
през 19
век
направо до наши дни да се разглежда историята на Христос Исус и всичко, което принадлежи на нея само като метаморфоза, като трансформация на древните езически Мистерии.
За да извикаме в умовете си духовната връзка между Мистерията на Изис, онази, която живее в Християнството, необходимо е само да погледнем прочутата картина на Рафаел, Сикстинската Мадона. Девата държи дете то Исус и зад нея са облаците, които всъщност са детски личица. Можем да си представим, че детето Исус е слязло при Девата от облаците, чрез сгъстяване, така да се каже, на тънката облачна субстанция. Ала тази картина, която е възникнала напълно от Християнския дух, в края на краищата е повторение на онова, което е било почитано в Египетските Мистерии на Изис, които са изобразявали Изис да държи детето Хорус. Темата на тази по-ранна картина е напълно еднаква с Рафаеловата картина.
Разбира се не трябва да се изкушим да тълкуваме това по повърхностния начин, по който това е правено от мнозина от 18 век през 19 век направо до наши дни да се разглежда историята на Христос Исус и всичко, което принадлежи на нея само като метаморфоза, като трансформация на древните езически Мистерии.
От моята книга „Християнството като мистичен факт“ вече знаете как трябва да се разглеждат тези неща, но в смисъла, в който този факт може да се обясни, там можем да посочим духовното отношение между онова, което възниква в Християнството и древните езически Мистерии.
към текста >>
Древният египетски мъдрец бързо си представя как Силите, които ни светят над от Слънцето, навлизат в земята и стават част от нея и как като Слънчеви Сили, заровени в земята, подават отново на чо
век
а онова, което узрява от земята.
Това ни показва колко дълбока е била връзката между небесните и земните сили при зачатието на Египет ката Мъдрост. Озирис от една страна е представител на Слънчевите Сили. След като е преминал през смърт, той е, на няколко места едновременно, енергията чрез която съзрява всичко, което расте от земята.
Древният египетски мъдрец бързо си представя как Силите, които ни светят над от Слънцето, навлизат в земята и стават част от нея и как като Слънчеви Сили, заровени в земята, подават отново на човека онова, което узрява от земята.
Египетският мит е основан върху историята на Озирис как е бил убит, как неговата съпруга Изис е трябвало да започна своето търсене, как го е донесла обратно в Египет, а след това той става деятелен под друга форма, от земята. На една от египетските пирамиди е изобразено цялото събитие по многозначителен начин. Египтяните не само са записвали със своето особено писмо онова, което са знаели от решението на великите космични тайни, те също така са го изразявали и в своите архитектурни конструкции. Те построили една от тези пирамиди с такава математическа точност, щото нейната сянка изчезвало в пролетното равноденствие, поради положението на слънцето сянката изчезвала в основата на пирамидата и се показвала отново на есенното равноденствие. В тази пирамида египтяните се опитали да изобразят, как силите, които светели долу от слънцето са заровени вече в земята и подбуждат енергиите на земята, така че земята да може да произведе плодовете, от които човечеството се нуждае.
към текста >>
Ние не можем да си представим, че човечеството може да загуби Слънчевото Същество, Христос, който вече е преминал през Мистерията на Голгота; защото Той слезе долу от духовни висоти, свърза себе си с чо
век
а Исус от Назарет и вече остава свързан със Земята.
Много неща, които са се появили в Египетската мъдрост, ще трябва да се повторят под различна форма през Петата Следатлантска епоха. Ще трябва все повече да се учим да разсъждаваме на духовно-научна основа Мистериите на египетските свещеници във форма, която е подходяща за нашия собствен период и в светлината на Християнството. Защото за египтяните, Озирис бе един вид представителят на Христос, който все още не се бе появил. Те гледаха на Озирис като на Слънчевото Същество, но те си въобразяваха, че Слънчевото Същество бе изчезнало и трябва отново да бъде намерено.
Ние не можем да си представим, че човечеството може да загуби Слънчевото Същество, Христос, който вече е преминал през Мистерията на Голгота; защото Той слезе долу от духовни висоти, свърза себе си с човека Исус от Назарет и вече остава свързан със Земята.
Той присъства, Той съществува както Коледната песен обявява всяка година отново: „На нас Спасител се роди.“. Това изразява не временната, а вечната природа на това събитие Исус не само веднъж е роден във Витлеем, но се ражда непрекъснато, с други думи, Той остава в живота на Земята. Христос и онова, което Той означава за нас не могат да бъдат загубени.
към текста >>
А ако Луциферовите сили са вътре в чо
век
а и раздвижват неговия вътрешен живот, движейки се и тъчейки из него, то тогава резултатът е, че аримановите сили му се появяват като дейна енергия вън от него.
Тъй като египтянинът е живял преди Мистерията на Голгота, то той е проникнат от Луциферови сили.
А ако Луциферовите сили са вътре в човека и раздвижват неговия вътрешен живот, движейки се и тъчейки из него, то тогава резултатът е, че аримановите сили му се появяват като дейна енергия вън от него.
Така египтянинът, който е проникнат от Луцифер, правилно вижда световната картина, в която Ариман-Тифон е деятелен. Ние вече трябва да осъзнаем, че съвременният човек е проникнат от Ариман. Ариман се движи и надига в него, точно както Луцифер се е движил и надигал вътре в египетския свят. И тогава, когато Ариман работи чрез Луцифер, то човекът вижда своята световна картина под Луциферова форма. Как му се представя тя?
към текста >>
Ние вече трябва да осъзнаем, че съвременният чо
век
е проникнат от Ариман.
Тъй като египтянинът е живял преди Мистерията на Голгота, то той е проникнат от Луциферови сили. А ако Луциферовите сили са вътре в човека и раздвижват неговия вътрешен живот, движейки се и тъчейки из него, то тогава резултатът е, че аримановите сили му се появяват като дейна енергия вън от него. Така египтянинът, който е проникнат от Луцифер, правилно вижда световната картина, в която Ариман-Тифон е деятелен.
Ние вече трябва да осъзнаем, че съвременният човек е проникнат от Ариман.
Ариман се движи и надига в него, точно както Луцифер се е движил и надигал вътре в египетския свят. И тогава, когато Ариман работи чрез Луцифер, то човекът вижда своята световна картина под Луциферова форма. Как му се представя тя? Тази Луциферова картина на света е направена, тя е ставала все по-популярна и е била присвоена от всички мислещи кръгове, който смятат себе си прогресивни и просветени.
към текста >>
И тогава, когато Ариман работи чрез Луцифер, то чо
век
ът вижда своята световна картина под Луциферова форма.
Тъй като египтянинът е живял преди Мистерията на Голгота, то той е проникнат от Луциферови сили. А ако Луциферовите сили са вътре в човека и раздвижват неговия вътрешен живот, движейки се и тъчейки из него, то тогава резултатът е, че аримановите сили му се появяват като дейна енергия вън от него. Така египтянинът, който е проникнат от Луцифер, правилно вижда световната картина, в която Ариман-Тифон е деятелен. Ние вече трябва да осъзнаем, че съвременният човек е проникнат от Ариман. Ариман се движи и надига в него, точно както Луцифер се е движил и надигал вътре в египетския свят.
И тогава, когато Ариман работи чрез Луцифер, то човекът вижда своята световна картина под Луциферова форма.
Как му се представя тя? Тази Луциферова картина на света е направена, тя е ставала все по-популярна и е била присвоена от всички мислещи кръгове, който смятат себе си прогресивни и просветени.
към текста >>
Така както гледал навън в света, египтянинът виждал и Ариман-Тифон като този, който му отнема Озирис, така и ние трябва да гледаме на нашата Луциферова световна картина, на математическата, механична световна картина, така както египтянинът е виждал, както си е представял, че Ариман-Тифон е действал във вятъра и климата и в снежните бури на зимата, така съвременният чо
век
ще трябва да се научи все повече да съзерцава една духовно-научна основа, и ако желае да разбере нещата, би трябвало да си представя, че Луцифер му се явява в слънчевата светлина и в светлината на звездите, в движенията на планетите и на Луната.
Това, мои мили приятели, е чисто Луциферична световна картина.
Така както гледал навън в света, египтянинът виждал и Ариман-Тифон като този, който му отнема Озирис, така и ние трябва да гледаме на нашата Луциферова световна картина, на математическата, механична световна картина, така както египтянинът е виждал, както си е представял, че Ариман-Тифон е действал във вятъра и климата и в снежните бури на зимата, така съвременният човек ще трябва да се научи все повече да съзерцава една духовно-научна основа, и ако желае да разбере нещата, би трябвало да си представя, че Луцифер му се явява в слънчевата светлина и в светлината на звездите, в движенията на планетите и на Луната.
Световната пред става, световното разбиране на Коперник, Галилей и Кеплер е Луциферично разбиране. Точно защото то е в хармония с нашите Ариманови енергии на знание, неговото съдържание моля обърнете внимание на разликата неговото съдържание е Луциферично.
към текста >>
Когато Мистерията на Голгота ставала, Божествената София, Мъдростта, която вижда през света и дава възможност на чо
век
а да разбира света, бе работила по двойствен начин: като откровението към бедните овчари на полето и като откровението към мъдрите мъже от Изтока.
Когато Мистерията на Голгота ставала, Божествената София, Мъдростта, която вижда през света и дава възможност на човека да разбира света, бе работила по двойствен начин: като откровението към бедните овчари на полето и като откровението към мъдрите мъже от Изтока.
Това бе двойствената работа на божествената София, небесната мъдрост. Тази мъдрост, която в най-последната си форма все още можеше да се намери всред гностиците и която ранните Християнски Отци и Учители на Църквата учеха от Гностиците и я използваха, за да разберат Мистерията на Голгота тази мъдрост не можеше да продължи в наши дни, тя бе победена и убита от Луцифер, така както Озирис беше убит от Тифон-Ариман. Ние не сме загубили Озирис-Христос ние сме загубили онова, което за нас заема място на Изис. Луцифер я бе убил. Ала Изис-Съществото не бе потънало в земята, както Тифон накара Озирис да потъне в Нил; Луцифер отнесе Изис-Съществото, божествената мъдрост, която той бе убил вън в световните пространства; той я потопи в световния океан.
към текста >>
Трябва да осъзнаем, че дори теологията през 19
век
е дошла до там, че да гледа на Христос само като на Чо
век
а от Назарет.
Това е което ние би трябвало да гравираме върху душите си, като съдържание на Коледната Мистерия.
Трябва да осъзнаем, че дори теологията през 19 век е дошла до там, че да гледа на Христос само като на Човека от Назарет.
Това означава. че теологията е напълно проникната от Луцифер. Тя вече не вижда в духовната основа на съществуването. Външната, естествена наука е Луциферична, теологията е Луциферична също. Разбира се, ако говорим само за вътрешната страна на човешкото същество, можем също така добре да кажем, че в собствената си теология човекът е Ариманически.
към текста >>
Разбира се, ако говорим само за вътрешната страна на човешкото същество, можем също така добре да кажем, че в собствената си теология чо
век
ът е Ариманически.
Трябва да осъзнаем, че дори теологията през 19 век е дошла до там, че да гледа на Христос само като на Човека от Назарет. Това означава. че теологията е напълно проникната от Луцифер. Тя вече не вижда в духовната основа на съществуването. Външната, естествена наука е Луциферична, теологията е Луциферична също.
Разбира се, ако говорим само за вътрешната страна на човешкото същество, можем също така добре да кажем, че в собствената си теология човекът е Ариманически.
Тогава по същия начин би трябвало да кажем за египтянинът, че той е Луцифициран, по същия начин, по който казваме за него, че неговото възприемане на външния свят е ариманическо.
към текста >>
Коледната Мистерия трябва ад бъде схваната наново от съвременния чо
век
.
Коледната Мистерия трябва ад бъде схваната наново от съвременния човек.
Нека той да осъзнае, че преди всичко трябва да търси Изис, за да му се яви Христос. Причината за нещастията и тревогите в съвременната ни цивилизация не е, че ние сме загубили Христос, който стои пред нас в много по-голяма слава отколкото Озирис в очите на египтяните. Ние не сме Го загубили и не е необходимо да тръгнем да Го търсим, въоръжени с енергията на Изис онова, което ние сме загубили е Мъдростта и Знанието за Христос-Исус. Това е което отново трябва да намерим с помощта на енергията на Христос, която е в нас.
към текста >>
Това общество би трябвало да разбере колко е ужасяващо, че в нашия
век
такива неща като Коледния празник се спазват само като някаква фраза.
Мили приятели, ако в това общество, бихме могли да придобием правилното чувство за всичко, което се е превърнало в думи, е станало фраза в съвременния ни живот, и ако тези чувства ни дадат възможност да открием импулсите, необходими за едно възобновяване, то тогава това Общество, което нарича себе си антропософско общество, би станало достойно за своето съществуване.
Това общество би трябвало да разбере колко е ужасяващо, че в нашия век такива неща като Коледния празник се спазват само като някаква фраза.
Би трябвало да сме способни да разберем, че в бъдеще това не трябва да става и че на много неща трябва да се даде ново съдържание, така че вместо да действаме от стари навици, да действаме от ново и свежо проникновение. Ако не можем да намерим необходимата смелост за това, то тогава участвуваме в една лъжа, която поддържа годишния Коледен празник само като фраза, като го празнуваме без никакво истинско чувство. Дали ние се издигаме до най-висшата грижа и интерес за човечеството, когато всяка година даваме и получаваме подаръци на Коледа по навик? Дали издигаме себе си до най-висшите грижи и интереси за човечеството, когато слушаме думите които също са станали фраза изговаряни от представителите на това или онова религиозно общество? Трябва да забраним на себе си да продължаваме с тази вътрешна празнота да празнуваме нашите Коледи.
към текста >>
Всички тревоги и цялата скръб на нашето време се дължат на това, че не можем да намерим смелост да издигнем себе си над фразите на
век
а ни.
Дали ние се издигаме до най-висшата грижа и интерес за човечеството, когато всяка година даваме и получаваме подаръци на Коледа по навик? Дали издигаме себе си до най-висшите грижи и интереси за човечеството, когато слушаме думите които също са станали фраза изговаряни от представителите на това или онова религиозно общество? Трябва да забраним на себе си да продължаваме с тази вътрешна празнота да празнуваме нашите Коледи. Ще трябва да вземем вътрешно решение да дадем истинско и достойно съдържание на този празник, който би трябвало да издигне човечеството до разбира не значението на своето съществуване. Попитайте се, мои мили приятели, дали чувствата в сърцата и душите ви, когато, застанали пред Коледното дърво, отваряте подаръците си, дадени ви по навик, и кога то отваряте Коледните картички, съдържащи обикновените фрази попитайте се дали във вас живеят чувства, които могат да издигнат човечеството до разбиране усещането и значението на човешката еволюция на земята.
Всички тревоги и цялата скръб на нашето време се дължат на това, че не можем да намерим смелост да издигнем себе си над фразите на века ни.
Ала това трябва да се случи, ново съдържание трябва да дойде съдържание, което да ни даде напълно нови чувства, които дълбоко да ни потресат, дори до степента, до която биха разтърсени онези, които бяха истински Християни през първите Християнски векове и които знаеха, че Мистерията на Голгота и появяването на Христос на земята бе най-висшето нещо, което човекът би могъл да преживее. Нашите души трябва отново да придобият нещо от този дух.
към текста >>
Ала това трябва да се случи, ново съдържание трябва да дойде съдържание, което да ни даде напълно нови чувства, които дълбоко да ни потресат, дори до степента, до която биха разтърсени онези, които бяха истински Християни през първите Християнски
век
ове и които знаеха, че Мистерията на Голгота и появяването на Христос на земята бе най-висшето нещо, което чо
век
ът би могъл да преживее.
Дали издигаме себе си до най-висшите грижи и интереси за човечеството, когато слушаме думите които също са станали фраза изговаряни от представителите на това или онова религиозно общество? Трябва да забраним на себе си да продължаваме с тази вътрешна празнота да празнуваме нашите Коледи. Ще трябва да вземем вътрешно решение да дадем истинско и достойно съдържание на този празник, който би трябвало да издигне човечеството до разбира не значението на своето съществуване. Попитайте се, мои мили приятели, дали чувствата в сърцата и душите ви, когато, застанали пред Коледното дърво, отваряте подаръците си, дадени ви по навик, и кога то отваряте Коледните картички, съдържащи обикновените фрази попитайте се дали във вас живеят чувства, които могат да издигнат човечеството до разбиране усещането и значението на човешката еволюция на земята. Всички тревоги и цялата скръб на нашето време се дължат на това, че не можем да намерим смелост да издигнем себе си над фразите на века ни.
Ала това трябва да се случи, ново съдържание трябва да дойде съдържание, което да ни даде напълно нови чувства, които дълбоко да ни потресат, дори до степента, до която биха разтърсени онези, които бяха истински Християни през първите Християнски векове и които знаеха, че Мистерията на Голгота и появяването на Христос на земята бе най-висшето нещо, което човекът би могъл да преживее.
Нашите души трябва отново да придобият нещо от този дух.
към текста >>
Настоящият
век
има склонността да загуби тази енергия на Изис, тази сила на Мария.
Луцифер убива Изис и прехвърля тялото и в космични те пространства, които са станали математическа абстракция или гробът на Изис; следва да търсим и да намерим Изис чрез импулса, даван от вътрешната енергия на духовното знание, който поставя в безжизненото небе онова, което звездите и планетите разкриват чрез вътрешен живот, така, че те се явяват като паметници на духовните сили, които бушуват през пространството. Ние гледаме с правилен дух към яслата, когато първо пуснем силите, които бушуват през пространството да запалят нашето чувство, а след това да погледнем отново Съществото, което дойде в света чрез Детето. Ние знаем, че носим това същество в себе си, ала трябва да го разберем. Така както египтяните гледаха от Озирис към Изис, така ние трябва да се научим отново да гледаме към новата Изис, Светата София. Христос ще се появи в духовната си фор ма през 20-то столетие; не чрез външно събитие, а само дотолкова, доколкото, като човешки същества, от крием онази енергия, която се представлява от Света София.
Настоящият век има склонността да загуби тази енергия на Изис, тази сила на Мария.
Тя бе убита от всичко, което възникна при съвременното съзнание на човечеството. Нови форми на религии са отчасти унищожили точно този възглед за Марията.
към текста >>
Работеща в чо
век
а
Работеща в човека
към текста >>
5.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Когато става въпрос да се разбере Събитието на Голгота в смисъла на Коледната Мистерия, можем да погледнем в две направления: към звездните небеса с всички техни тайни, от една страна, и към вътрешното същество на чо
век
а с всички негови тайни, от друга страна.
Когато става въпрос да се разбере Събитието на Голгота в смисъла на Коледната Мистерия, можем да погледнем в две направления: към звездните небеса с всички техни тайни, от една страна, и към вътрешното същество на човека с всички негови тайни, от друга страна.
В тези лекции съм говорил как Мъдреците от Изтока са разбрали, от звездните небеса за Идването на Христос Исус на земята, и как видението е също то възникнало във вътрешното същество на човека, как неуките овчари на полето са получили прокламацията на Спасителя на човечеството. И днес отново ще обърнем поглед към тези две направления откъдето, всъщност идва всяко знание в човека, откъдето трябваше да дойде и най-висшето от всички знания за значението на земята.
към текста >>
В тези лекции съм говорил как Мъдреците от Изтока са разбрали, от звездните небеса за Идването на Христос Исус на земята, и как видението е също то възникнало във вътрешното същество на чо
век
а, как неуките овчари на полето са получили прокламацията на Спасителя на човечеството.
Когато става въпрос да се разбере Събитието на Голгота в смисъла на Коледната Мистерия, можем да погледнем в две направления: към звездните небеса с всички техни тайни, от една страна, и към вътрешното същество на човека с всички негови тайни, от друга страна.
В тези лекции съм говорил как Мъдреците от Изтока са разбрали, от звездните небеса за Идването на Христос Исус на земята, и как видението е също то възникнало във вътрешното същество на човека, как неуките овчари на полето са получили прокламацията на Спасителя на човечеството.
И днес отново ще обърнем поглед към тези две направления откъдето, всъщност идва всяко знание в човека, откъдето трябваше да дойде и най-висшето от всички знания за значението на земята.
към текста >>
И днес отново ще обърнем поглед към тези две направления откъдето, всъщност идва всяко знание в чо
век
а, откъдето трябваше да дойде и най-висшето от всички знания за значението на земята.
Когато става въпрос да се разбере Събитието на Голгота в смисъла на Коледната Мистерия, можем да погледнем в две направления: към звездните небеса с всички техни тайни, от една страна, и към вътрешното същество на човека с всички негови тайни, от друга страна. В тези лекции съм говорил как Мъдреците от Изтока са разбрали, от звездните небеса за Идването на Христос Исус на земята, и как видението е също то възникнало във вътрешното същество на човека, как неуките овчари на полето са получили прокламацията на Спасителя на човечеството.
И днес отново ще обърнем поглед към тези две направления откъдето, всъщност идва всяко знание в човека, откъдето трябваше да дойде и най-висшето от всички знания за значението на земята.
към текста >>
Този факт, разбира се, не е много ясен за външното проучване на историята, защото древната форма на знанието принадлежи на време лежащо дълги
век
ове, хиляди години преди Мистерията на Голгота да бе започнала да се приближава, тази форма на знание вече бе станала слаба и истината се говореше само индивидуално, само от много изтъкнати мъже, като тримата Мъдреци от Изтока, които притежаваха знание, толкова достигащо далеч, колкото бе проявено тогава.
През епохите, които предшествуват Мистерията на Голгота, отношението на човешката душа към вселената и към себе си е различно от това, което е след Мистерията на Голгота.
Този факт, разбира се, не е много ясен за външното проучване на историята, защото древната форма на знанието принадлежи на време лежащо дълги векове, хиляди години преди Мистерията на Голгота да бе започнала да се приближава, тази форма на знание вече бе станала слаба и истината се говореше само индивидуално, само от много изтъкнати мъже, като тримата Мъдреци от Изтока, които притежаваха знание, толкова достигащо далеч, колкото бе проявено тогава.
А от друга страна, такова знание бе възможно само за човеци особено чувствителни към вътрешните неща, като овчарите човеци от народа да донесат от съня си такива видения, каквито донесоха овчарите. Но и в двата вида човеци, Мъдреците и овчарите, това знание бе наследство от онова древно знание, чрез което човеците нявга били във взаимоотношение с вселената. Дори в днешно време не бихме могли да кажем, особено не по отношение на фактическото настояще, че хората много ясно изразяват онази форма на знание, която е навлязла в еволюцията на човечеството след Мистерията на Голгота. Говорейки общо, обаче, за онова, за което ще говорим тази вечер, то е достатъчно. Предхристиянското отношение към звездните небеса бе такова, каквото бе, човеците не се отнасяха към звездите прозаично, по абстрактен начин, който е обикновения начин днес.
към текста >>
Чо
век
ът в древни времена бе високо чувствителен към характеристиките на климата на собствената си страна, на почвата, на която той живеел.
Това е едната страна. Другата страна е, че в онези древни времена хората притежавали дълбока вътрешна способност за възприемане на онова, което протичало около тях по земята флуидите на земята. Флуидите на земята, качествата на земята, обявиха себе си като прототипи на звездните небеса чрез някои вътрешни качества на възприемане.
Човекът в древни времена бе високо чувствителен към характеристиките на климата на собствената си страна, на почвата, на която той живеел.
Тебеширената или гранитната почва се изживявала като различни радиации от земята. Ала това не бе смътно чувство или преживявания. Така човекът изпитвал земните дълбочини; по същия начин усещал душата на своя другар-човек и живота на животните. Опитностите били по-живи, по-силни със способност за външно познание, човекът гледал в духовността на звездните небеса, в духовността на минералите, на растенията, със своето атавистично инстинктивно ясновидство; и с инстинктивно вътрешните си видения, той възприемал каква е била живата духовност в земните дълбини. Той говорел не само за тебеширена душа, но преживявал специални елементарни същества; един вид от тебеширената почва, друг вид от гранита или гнайса.
към текста >>
Така чо
век
ът изпитвал земните дълбочини; по същия начин усещал душата на своя другар-чо
век
и живота на животните.
Другата страна е, че в онези древни времена хората притежавали дълбока вътрешна способност за възприемане на онова, което протичало около тях по земята флуидите на земята. Флуидите на земята, качествата на земята, обявиха себе си като прототипи на звездните небеса чрез някои вътрешни качества на възприемане. Човекът в древни времена бе високо чувствителен към характеристиките на климата на собствената си страна, на почвата, на която той живеел. Тебеширената или гранитната почва се изживявала като различни радиации от земята. Ала това не бе смътно чувство или преживявания.
Така човекът изпитвал земните дълбочини; по същия начин усещал душата на своя другар-човек и живота на животните.
Опитностите били по-живи, по-силни със способност за външно познание, човекът гледал в духовността на звездните небеса, в духовността на минералите, на растенията, със своето атавистично инстинктивно ясновидство; и с инстинктивно вътрешните си видения, той възприемал каква е била живата духовност в земните дълбини. Той говорел не само за тебеширена душа, но преживявал специални елементарни същества; един вид от тебеширената почва, друг вид от гранита или гнайса. Той усещал това, което живеело в другите човешки същества, като аура, ала аура дарена на човека от земята; Тон специално е усещал животните с тяхната аура като същества на земята. Това било сякаш земята, почвата и вътрешната топлина на земята са продължили нататък в целия животински свят. Когато древният човек е виждал пеперудите над растенията, той е виждал как те влачат със себе си онова, което се е издигало от земята; като в ауричен облак, виждал е животинския живот да протича над земята.
към текста >>
Опитностите били по-живи, по-силни със способност за външно познание, чо
век
ът гледал в духовността на звездните небеса, в духовността на минералите, на растенията, със своето атавистично инстинктивно ясновидство; и с инстинктивно вътрешните си видения, той възприемал каква е била живата духовност в земните дълбини.
Флуидите на земята, качествата на земята, обявиха себе си като прототипи на звездните небеса чрез някои вътрешни качества на възприемане. Човекът в древни времена бе високо чувствителен към характеристиките на климата на собствената си страна, на почвата, на която той живеел. Тебеширената или гранитната почва се изживявала като различни радиации от земята. Ала това не бе смътно чувство или преживявания. Така човекът изпитвал земните дълбочини; по същия начин усещал душата на своя другар-човек и живота на животните.
Опитностите били по-живи, по-силни със способност за външно познание, човекът гледал в духовността на звездните небеса, в духовността на минералите, на растенията, със своето атавистично инстинктивно ясновидство; и с инстинктивно вътрешните си видения, той възприемал каква е била живата духовност в земните дълбини.
Той говорел не само за тебеширена душа, но преживявал специални елементарни същества; един вид от тебеширената почва, друг вид от гранита или гнайса. Той усещал това, което живеело в другите човешки същества, като аура, ала аура дарена на човека от земята; Тон специално е усещал животните с тяхната аура като същества на земята. Това било сякаш земята, почвата и вътрешната топлина на земята са продължили нататък в целия животински свят. Когато древният човек е виждал пеперудите над растенията, той е виждал как те влачат със себе си онова, което се е издигало от земята; като в ауричен облак, виждал е животинския живот да протича над земята.
към текста >>
Той усещал това, което живеело в другите човешки същества, като аура, ала аура дарена на чо
век
а от земята; Тон специално е усещал животните с тяхната аура като същества на земята.
Тебеширената или гранитната почва се изживявала като различни радиации от земята. Ала това не бе смътно чувство или преживявания. Така човекът изпитвал земните дълбочини; по същия начин усещал душата на своя другар-човек и живота на животните. Опитностите били по-живи, по-силни със способност за външно познание, човекът гледал в духовността на звездните небеса, в духовността на минералите, на растенията, със своето атавистично инстинктивно ясновидство; и с инстинктивно вътрешните си видения, той възприемал каква е била живата духовност в земните дълбини. Той говорел не само за тебеширена душа, но преживявал специални елементарни същества; един вид от тебеширената почва, друг вид от гранита или гнайса.
Той усещал това, което живеело в другите човешки същества, като аура, ала аура дарена на човека от земята; Тон специално е усещал животните с тяхната аура като същества на земята.
Това било сякаш земята, почвата и вътрешната топлина на земята са продължили нататък в целия животински свят. Когато древният човек е виждал пеперудите над растенията, той е виждал как те влачат със себе си онова, което се е издигало от земята; като в ауричен облак, виждал е животинския живот да протича над земята.
към текста >>
Когато древният чо
век
е виждал пеперудите над растенията, той е виждал как те влачат със себе си онова, което се е издигало от земята; като в ауричен облак, виждал е животинския живот да протича над земята.
Така човекът изпитвал земните дълбочини; по същия начин усещал душата на своя другар-човек и живота на животните. Опитностите били по-живи, по-силни със способност за външно познание, човекът гледал в духовността на звездните небеса, в духовността на минералите, на растенията, със своето атавистично инстинктивно ясновидство; и с инстинктивно вътрешните си видения, той възприемал каква е била живата духовност в земните дълбини. Той говорел не само за тебеширена душа, но преживявал специални елементарни същества; един вид от тебеширената почва, друг вид от гранита или гнайса. Той усещал това, което живеело в другите човешки същества, като аура, ала аура дарена на човека от земята; Тон специално е усещал животните с тяхната аура като същества на земята. Това било сякаш земята, почвата и вътрешната топлина на земята са продължили нататък в целия животински свят.
Когато древният човек е виждал пеперудите над растенията, той е виждал как те влачат със себе си онова, което се е издигало от земята; като в ауричен облак, виждал е животинския живот да протича над земята.
към текста >>
И онова, което чо
век
ът нявга виждал чрез способности за вътрешно възприемане, бе превърнато в нашето съвременно знание за природата; а онова, което той бе виждал от духовното чрез способностите за външно знание, бе превърнато в нашите съвременни математика и механика.
Всичко това постепенно се оттеглило и за човешката способност за възприемане останал прозаичният свят, който вече станал външен. Той започнал да възприема света такъв, какъвто и ние го възприемаме днес в неговите цветове и т.н. без да възприема духовното.
И онова, което човекът нявга виждал чрез способности за вътрешно възприемане, бе превърнато в нашето съвременно знание за природата; а онова, което той бе виждал от духовното чрез способностите за външно знание, бе превърнато в нашите съвременни математика и механика.
към текста >>
И когато учениците на Мъдреците развият тази специална способност, те били в състояние да кажат: „Преди аз да сляза на земята, имах определена опитност с Меркурий, със Слънце, с Луна, със Сатурн, с Юпитер.“ И тази космична памет ги правела способни да виждат духовното в целия външен свят, също така да виждат съдбата на чо
век
а на земята.
Какво всъщност лежеше зад тази способност за възприятие? През периода между смърт и нова раждане, през времето, през което сме живели преди да влезем чрез раждане в земното съществуване, ние буквално сме преминали през космичните ширини. Нашата индивидуалност не бе обвързана към пространството, затворено в кожата; нашето съществуване се разстилало над космичните ширини. И способността за магическо видение, още притежавано от мъдрите мъже на Изтока, бе по същина способност, която навлиза в човешкото същество от периода между смърт и раждане ще рече, това бе една „предрождена“ способност. Онова, което душата бе изживяла преди раждане вътре в света на звездите, се събужда, за да стане особена способност в онези, които са били ученици на Мъдреците.
И когато учениците на Мъдреците развият тази специална способност, те били в състояние да кажат: „Преди аз да сляза на земята, имах определена опитност с Меркурий, със Слънце, с Луна, със Сатурн, с Юпитер.“ И тази космична памет ги правела способни да виждат духовното в целия външен свят, също така да виждат съдбата на човека на земята.
Те я виждали от своята памет на съществуването си преди раждане в света на звездите.
към текста >>
Знанието притежавано от Мъдреците от Изтока, бе толкова голямо, че те са били способни да възприемат дълбоките тайни на звездните небеса, от онези светове, в които чо
век
ът живее между смърт и ново раждане, от онези светове, откъдето идват способностите, даващи им възможност да поникват в звездните небеса, от засилването на това знание, им идва това видение: от онзи свят, който първоначално не принадлежи на живота между раждане и смърт, но на живота между смърт и ново раждане от този свят Съществото Христос, слиза долу на земята.
Сега вече ще ви стане ясно, че обявяването, прокламацията пред овчарите на полето и знанието на Мъдреците от Изтока, по необходимост бяха в хармония.
Знанието притежавано от Мъдреците от Изтока, бе толкова голямо, че те са били способни да възприемат дълбоките тайни на звездните небеса, от онези светове, в които човекът живее между смърт и ново раждане, от онези светове, откъдето идват способностите, даващи им възможност да поникват в звездните небеса, от засилването на това знание, им идва това видение: от онзи свят, който първоначално не принадлежи на живота между раждане и смърт, но на живота между смърт и ново раждане от този свят Съществото Христос, слиза долу на земята.
Приближаването на Христос бе разкрито на Мъдреците от знанието им за звездите.
към текста >>
Чрез вътрешно просветление чо
век
ът на съвремието ни преживява един математически, механичен свят.
Чрез вътрешно просветление човекът на съвремието ни преживява един математически, механичен свят.
Само изключителни личности като Новалис, успяват да почувствуват и да дадат израз на поезията и дълбокото творческо въображение на този вътрешен, математически свят. Този свят, който Новалис възпява с толкова красив език е, за обикновения днешен човек, сухият свят на триъгълници и четириъгълници, на квадрати и суми и разлики. Обикновеното човешко същество е достатъчно прозаично и затова чувства този свят празен и сух; той не го обича. Новалис, който беше изключителна личност, възхвалява този свят, защото в него все още живееше ехо от онова, което този свят е бил преди да е изтеглен навътре. В онези времена това бе светът, от който са били виждани Юпитеровия Дух, Сатурновия дух, Духа на Овена, на Телеца, на Близнаци.
към текста >>
Този свят, който Новалис възпява с толкова красив език е, за обикновения днешен чо
век
, сухият свят на триъгълници и четириъгълници, на квадрати и суми и разлики.
Чрез вътрешно просветление човекът на съвремието ни преживява един математически, механичен свят. Само изключителни личности като Новалис, успяват да почувствуват и да дадат израз на поезията и дълбокото творческо въображение на този вътрешен, математически свят.
Този свят, който Новалис възпява с толкова красив език е, за обикновения днешен човек, сухият свят на триъгълници и четириъгълници, на квадрати и суми и разлики.
Обикновеното човешко същество е достатъчно прозаично и затова чувства този свят празен и сух; той не го обича. Новалис, който беше изключителна личност, възхвалява този свят, защото в него все още живееше ехо от онова, което този свят е бил преди да е изтеглен навътре. В онези времена това бе светът, от който са били виждани Юпитеровия Дух, Сатурновия дух, Духа на Овена, на Телеца, на Близнаци. Това бе древният, изпълнен със звезди свят, който бе оттеглен и в първата степен на неговото оттегляне се превръща в свят, който нам изглежда да е сух, математически, механически.
към текста >>
Самото външно възприятие е слязло от онова, което някога е бил животът на вътрешните преживявания, на инстинкта в чо
век
а.
Ала външното възприятие трябва също да бъде задълбочено, да стане по-мъдро.
Самото външно възприятие е слязло от онова, което някога е бил животът на вътрешните преживявания, на инстинкта в човека.
Силата, която всред овчарите на полето бе все още вътрешна, бе в техните сърца, днес е само в очите и ушите; тя напълно се е прехвърлила във външната част на човека и следователно възприема само външния гоблен на сетивния свят. Тази сила би трябвало да отиде навън още по-нататък. Чрез крайния резултат, човекът ще трябва да стане способен да напуска тялото си и да достига Вдъхновение. Това Вдъхновение способност за възприемане, която може да бъде постигната днес това Вдъхновение тогава, с помощта на Просветителската Наука, ще бъде способно, да даде същото, което бе дадено в прокламацията до наивното вътрешно познание на овчарите на полето.
към текста >>
Силата, която всред овчарите на полето бе все още вътрешна, бе в техните сърца, днес е само в очите и ушите; тя напълно се е прехвърлила във външната част на чо
век
а и следователно възприема само външния гоблен на сетивния свят.
Ала външното възприятие трябва също да бъде задълбочено, да стане по-мъдро. Самото външно възприятие е слязло от онова, което някога е бил животът на вътрешните преживявания, на инстинкта в човека.
Силата, която всред овчарите на полето бе все още вътрешна, бе в техните сърца, днес е само в очите и ушите; тя напълно се е прехвърлила във външната част на човека и следователно възприема само външния гоблен на сетивния свят.
Тази сила би трябвало да отиде навън още по-нататък. Чрез крайния резултат, човекът ще трябва да стане способен да напуска тялото си и да достига Вдъхновение. Това Вдъхновение способност за възприемане, която може да бъде постигната днес това Вдъхновение тогава, с помощта на Просветителската Наука, ще бъде способно, да даде същото, което бе дадено в прокламацията до наивното вътрешно познание на овчарите на полето.
към текста >>
Чрез крайния резултат, чо
век
ът ще трябва да стане способен да напуска тялото си и да достига Вдъхновение.
Ала външното възприятие трябва също да бъде задълбочено, да стане по-мъдро. Самото външно възприятие е слязло от онова, което някога е бил животът на вътрешните преживявания, на инстинкта в човека. Силата, която всред овчарите на полето бе все още вътрешна, бе в техните сърца, днес е само в очите и ушите; тя напълно се е прехвърлила във външната част на човека и следователно възприема само външния гоблен на сетивния свят. Тази сила би трябвало да отиде навън още по-нататък.
Чрез крайния резултат, човекът ще трябва да стане способен да напуска тялото си и да достига Вдъхновение.
Това Вдъхновение способност за възприемане, която може да бъде постигната днес това Вдъхновение тогава, с помощта на Просветителската Наука, ще бъде способно, да даде същото, което бе дадено в прокламацията до наивното вътрешно познание на овчарите на полето.
към текста >>
Със знанието, което идва от Посветителската наука посредством Въображението и Вдъхновението, съвременният чо
век
ще се издигне до духовно осъзнаване, до живия Христос.
Астрологията, каквато тя бе за Мъдреците, бе видение на сърцето, каквото бе и в овчарите.
Със знанието, което идва от Посветителската наука посредством Въображението и Вдъхновението, съвременният човек ще се издигне до духовно осъзнаване, до живия Христос.
Хората ще трябва да се научат как Изис жива та божествена София, трябваше да изчезне, когато бе дошло времето за развитието, което бе изпъдило астрологията в математиката, в геометрията, в науката на механиката. Ала също така, ще трябва да се разбере, че когато живото Въображение възкръсне от математиката, форономията и геометрията, това ще означава намирането на Изис, на новата Изис, на Божествената София, която човекът би трябвало да открие, за да може Христовата Сила, която става негова от Мистерията на Голгота насам, да стане жива, напълно жива, ще рече, изпълнена със светлина отвътре, в самия него. Ние сме застанали точно пред самото това време, мои мили приятели. Външната земя няма да снабдява повече човека с онези неща, с които той е свикнал в нашето съвремие и ги желае. Конфликтите предизвикани от ужасните катастрофи през последните години вече са променили голяма част от земята в поле, където културата лежи в развалини.
към текста >>
Ала също така, ще трябва да се разбере, че когато живото Въображение възкръсне от математиката, форономията и геометрията, това ще означава намирането на Изис, на новата Изис, на Божествената София, която чо
век
ът би трябвало да открие, за да може Христовата Сила, която става негова от Мистерията на Голгота насам, да стане жива, напълно жива, ще рече, изпълнена със светлина отвътре, в самия него.
Астрологията, каквато тя бе за Мъдреците, бе видение на сърцето, каквото бе и в овчарите. Със знанието, което идва от Посветителската наука посредством Въображението и Вдъхновението, съвременният човек ще се издигне до духовно осъзнаване, до живия Христос. Хората ще трябва да се научат как Изис жива та божествена София, трябваше да изчезне, когато бе дошло времето за развитието, което бе изпъдило астрологията в математиката, в геометрията, в науката на механиката.
Ала също така, ще трябва да се разбере, че когато живото Въображение възкръсне от математиката, форономията и геометрията, това ще означава намирането на Изис, на новата Изис, на Божествената София, която човекът би трябвало да открие, за да може Христовата Сила, която става негова от Мистерията на Голгота насам, да стане жива, напълно жива, ще рече, изпълнена със светлина отвътре, в самия него.
Ние сме застанали точно пред самото това време, мои мили приятели. Външната земя няма да снабдява повече човека с онези неща, с които той е свикнал в нашето съвремие и ги желае. Конфликтите предизвикани от ужасните катастрофи през последните години вече са променили голяма част от земята в поле, където културата лежи в развалини. Ще дойдат още конфликти. хората се готвят за следващата голяма световна война.
към текста >>
Външната земя няма да снабдява повече чо
век
а с онези неща, с които той е свикнал в нашето съвремие и ги желае.
Астрологията, каквато тя бе за Мъдреците, бе видение на сърцето, каквото бе и в овчарите. Със знанието, което идва от Посветителската наука посредством Въображението и Вдъхновението, съвременният човек ще се издигне до духовно осъзнаване, до живия Христос. Хората ще трябва да се научат как Изис жива та божествена София, трябваше да изчезне, когато бе дошло времето за развитието, което бе изпъдило астрологията в математиката, в геометрията, в науката на механиката. Ала също така, ще трябва да се разбере, че когато живото Въображение възкръсне от математиката, форономията и геометрията, това ще означава намирането на Изис, на новата Изис, на Божествената София, която човекът би трябвало да открие, за да може Христовата Сила, която става негова от Мистерията на Голгота насам, да стане жива, напълно жива, ще рече, изпълнена със светлина отвътре, в самия него. Ние сме застанали точно пред самото това време, мои мили приятели.
Външната земя няма да снабдява повече човека с онези неща, с които той е свикнал в нашето съвремие и ги желае.
Конфликтите предизвикани от ужасните катастрофи през последните години вече са променили голяма част от земята в поле, където културата лежи в развалини. Ще дойдат още конфликти. хората се готвят за следващата голяма световна война. Културата се разру шаван по други начини. Нищо пряко не ще се спечели от онова, което за съвременното човечество има най-голяма стойност за знанието и волята.
към текста >>
Ние трябва да се запознаем и привикнем с мисълта за изчезването на една цивилизация; ала трябва да погледнем в човешкото сърце, в духа, който живее в чо
век
а; трябва да имаме вяра в сърцето и в духа на чо
век
а, за да можем всред развалините на старата цивилизация чрез всичко, което правим, нови форми да могат да възникват, форми, които наистина са нови.
хората се готвят за следващата голяма световна война. Културата се разру шаван по други начини. Нищо пряко не ще се спечели от онова, което за съвременното човечество има най-голяма стойност за знанието и волята. Външният земен живот, доколкото той е продукт на по-стари времена, ще отмине и напълно празни са надеждите да се вярва, че старите навици на мисъл и воля могат да продължат. Онова, което трябва да възникне е нов вид знание, нов вид воля за работа във всички области.
Ние трябва да се запознаем и привикнем с мисълта за изчезването на една цивилизация; ала трябва да погледнем в човешкото сърце, в духа, който живее в човека; трябва да имаме вяра в сърцето и в духа на човека, за да можем всред развалините на старата цивилизация чрез всичко, което правим, нови форми да могат да възникват, форми, които наистина са нови.
към текста >>
Прочетете книгата „Знание за висшите светове“ и там ще откриете, че чо
век
ът, когато поиска да достигне висше знание, трябва да разбере какво се нарича среща с Пазача на Прага.
Тези форми не биха възникнали, ако не помним с дълбока сериозност какво трябва да се случи заради човечеството.
Прочетете книгата „Знание за висшите светове“ и там ще откриете, че човекът, когато поиска да достигне висше знание, трябва да разбере какво се нарича среща с Пазача на Прага.
Там се казва, че при срещата с Пазача на Прага, воля, чувстване и мислене се разделят по някакъв начин от хаотичното единство в което са у човека. Разбирането, което би трябвало да възникне в ученика на Духовната Наука чрез неговото знание за това какво е Пазачът на Прага, трябва да възникне в цялото човечество по отношение насоката на цивилизацията. Във вътрешна опитност, макар че не и във външното съзнание, човечеството преминава през област, която също може да се нарече област на Пазача на Прага.
към текста >>
Там се казва, че при срещата с Пазача на Прага, воля, чувстване и мислене се разделят по някакъв начин от хаотичното единство в което са у чо
век
а.
Тези форми не биха възникнали, ако не помним с дълбока сериозност какво трябва да се случи заради човечеството. Прочетете книгата „Знание за висшите светове“ и там ще откриете, че човекът, когато поиска да достигне висше знание, трябва да разбере какво се нарича среща с Пазача на Прага.
Там се казва, че при срещата с Пазача на Прага, воля, чувстване и мислене се разделят по някакъв начин от хаотичното единство в което са у човека.
Разбирането, което би трябвало да възникне в ученика на Духовната Наука чрез неговото знание за това какво е Пазачът на Прага, трябва да възникне в цялото човечество по отношение насоката на цивилизацията. Във вътрешна опитност, макар че не и във външното съзнание, човечеството преминава през област, която също може да се нарече област на Пазача на Прага.
към текста >>
Както чо
век
ът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега.
Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега.
Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм. Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач. Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие. Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета. Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма.
към текста >>
Малкото дете в яслата трябва да бъде детето, представляващо духовното развитие към бъдещето на чо
век
а.
Това, мои мили приятели, е нещо, което ние трябва също да си кажем н по време на Коледа, ако правилно разбираме Антропософията.
Малкото дете в яслата трябва да бъде детето, представляващо духовното развитие към бъдещето на човека.
Така както овчарите на полето и Мъдреците на Изтока след прокламацията, отидоха да видят как онова, което щеше да изведе човечеството напред, изглежда като малко дете, така трябва съвременният човек да си проправи път към Посветителската Наука, за да възприеме, под формата на малко дете, какво трябва да се направи аз бъдещето чрез Троичния Социален Организъм, основаващ се на Духовната Наука. Ако старата форма на държава не стане троична, тя ще трябва да се спука и то да се спука по такъв начин, че ще развие от една страна изцяло хаотичен духовен живот, напълно ариманичен и луциферичен по характер, а от друга страна един икономически живот също ариманичен и луциферичен по характер. И двете ще влачат зад себе си разпарцалосаната държава. В Ориента ще се развие предимно ариманично-луциферична държава; на Запад ще се развие ариманично-луциферичен икономически живот ако човекът не се осъзнае като проникне съществото си с Христос, трябва да осъзнае как чрез своето знание и чрез своята воля тий да започне да въвежда "троичността“ в онова, което се стре ми да се разцепи.
към текста >>
Така както овчарите на полето и Мъдреците на Изтока след прокламацията, отидоха да видят как онова, което щеше да изведе човечеството напред, изглежда като малко дете, така трябва съвременният чо
век
да си проправи път към Посветителската Наука, за да възприеме, под формата на малко дете, какво трябва да се направи аз бъдещето чрез Троичния Социален Организъм, основаващ се на Духовната Наука.
Това, мои мили приятели, е нещо, което ние трябва също да си кажем н по време на Коледа, ако правилно разбираме Антропософията. Малкото дете в яслата трябва да бъде детето, представляващо духовното развитие към бъдещето на човека.
Така както овчарите на полето и Мъдреците на Изтока след прокламацията, отидоха да видят как онова, което щеше да изведе човечеството напред, изглежда като малко дете, така трябва съвременният човек да си проправи път към Посветителската Наука, за да възприеме, под формата на малко дете, какво трябва да се направи аз бъдещето чрез Троичния Социален Организъм, основаващ се на Духовната Наука.
Ако старата форма на държава не стане троична, тя ще трябва да се спука и то да се спука по такъв начин, че ще развие от една страна изцяло хаотичен духовен живот, напълно ариманичен и луциферичен по характер, а от друга страна един икономически живот също ариманичен и луциферичен по характер. И двете ще влачат зад себе си разпарцалосаната държава. В Ориента ще се развие предимно ариманично-луциферична държава; на Запад ще се развие ариманично-луциферичен икономически живот ако човекът не се осъзнае като проникне съществото си с Христос, трябва да осъзнае как чрез своето знание и чрез своята воля тий да започне да въвежда "троичността“ в онова, което се стре ми да се разцепи.
към текста >>
В Ориента ще се развие предимно ариманично-луциферична държава; на Запад ще се развие ариманично-луциферичен икономически живот ако чо
век
ът не се осъзнае като проникне съществото си с Христос, трябва да осъзнае как чрез своето знание и чрез своята воля тий да започне да въвежда "троичността“ в онова, което се стре ми да се разцепи.
Това, мои мили приятели, е нещо, което ние трябва също да си кажем н по време на Коледа, ако правилно разбираме Антропософията. Малкото дете в яслата трябва да бъде детето, представляващо духовното развитие към бъдещето на човека. Така както овчарите на полето и Мъдреците на Изтока след прокламацията, отидоха да видят как онова, което щеше да изведе човечеството напред, изглежда като малко дете, така трябва съвременният човек да си проправи път към Посветителската Наука, за да възприеме, под формата на малко дете, какво трябва да се направи аз бъдещето чрез Троичния Социален Организъм, основаващ се на Духовната Наука. Ако старата форма на държава не стане троична, тя ще трябва да се спука и то да се спука по такъв начин, че ще развие от една страна изцяло хаотичен духовен живот, напълно ариманичен и луциферичен по характер, а от друга страна един икономически живот също ариманичен и луциферичен по характер. И двете ще влачат зад себе си разпарцалосаната държава.
В Ориента ще се развие предимно ариманично-луциферична държава; на Запад ще се развие ариманично-луциферичен икономически живот ако човекът не се осъзнае като проникне съществото си с Христос, трябва да осъзнае как чрез своето знание и чрез своята воля тий да започне да въвежда "троичността“ в онова, което се стре ми да се разцепи.
към текста >>
6.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Във физическото си и етерно тяло чо
век
ът е отдаден на силите, които действат в земните царства под чо
век
а.
Не може винаги да се казва, следователно, че тези вътреш ни видения, са били пряко свързани с територията, там където се явяват по хората. Така както животинският свят има известна форма в специфична част на земята при животните това е изразено предимно във външния растеж и форма, в начина на живот и пр. така, когато човешките същества са били тясно свързани с енергиите на природата, те са били свързани чрез своите вътрешни характеристики с вътрешните енергии на земята. Тези вътрешни енергии на земята не са, разбира се, напълно независими от енергиите на вселената. По време на своя живот между раждане и смърт, човешкото същество е отдадено на тези енергии на земята, ще рече, то е отдадено на тях като физическо и етерно тяло, но не и в своето астрално тяло и Аза.
Във физическото си и етерно тяло човекът е отдаден на силите, които действат в земните царства под човека.
И тъй като в стари времена човекът е бил много повече зависим от физическото и етерното си тяло, отколкото е днес, работата на земята вътре в него се е изразявала повече в съзнанието му и вътре в него е имало инстинктивна деятелност за разбирането му на света, на човешките същества, на планетата земя и особено на животинския свят. В онези някогашни времена хората са имали определена картина, определено Въображение за всеки вид животно. От това Въображение ние самите сме задържали сега само абстрактно понятие за „видовете“. Говорим за вида вълк, вида тигър и т.н. и това е последният абстрактен остатък на живите картини, които са присъствали в древни времена в инстинктивното зрение и възприятие.
към текста >>
И тъй като в стари времена чо
век
ът е бил много повече зависим от физическото и етерното си тяло, отколкото е днес, работата на земята вътре в него се е изразявала повече в съзнанието му и вътре в него е имало инстинктивна деятелност за разбирането му на света, на човешките същества, на планетата земя и особено на животинския свят.
Така както животинският свят има известна форма в специфична част на земята при животните това е изразено предимно във външния растеж и форма, в начина на живот и пр. така, когато човешките същества са били тясно свързани с енергиите на природата, те са били свързани чрез своите вътрешни характеристики с вътрешните енергии на земята. Тези вътрешни енергии на земята не са, разбира се, напълно независими от енергиите на вселената. По време на своя живот между раждане и смърт, човешкото същество е отдадено на тези енергии на земята, ще рече, то е отдадено на тях като физическо и етерно тяло, но не и в своето астрално тяло и Аза. Във физическото си и етерно тяло човекът е отдаден на силите, които действат в земните царства под човека.
И тъй като в стари времена човекът е бил много повече зависим от физическото и етерното си тяло, отколкото е днес, работата на земята вътре в него се е изразявала повече в съзнанието му и вътре в него е имало инстинктивна деятелност за разбирането му на света, на човешките същества, на планетата земя и особено на животинския свят.
В онези някогашни времена хората са имали определена картина, определено Въображение за всеки вид животно. От това Въображение ние самите сме задържали сега само абстрактно понятие за „видовете“. Говорим за вида вълк, вида тигър и т.н. и това е последният абстрактен остатък на живите картини, които са присъствали в древни времена в инстинктивното зрение и възприятие. Нито отношението на тогавашния човек към неговите ближни бе абстрактното чувство, каквото е днес, когато ги отминаваме без истински да ги опознаем и разберем.
към текста >>
Нито отношението на тогавашния чо
век
към неговите ближни бе абстрактното чувство, каквото е днес, когато ги отминаваме без истински да ги опознаем и разберем.
И тъй като в стари времена човекът е бил много повече зависим от физическото и етерното си тяло, отколкото е днес, работата на земята вътре в него се е изразявала повече в съзнанието му и вътре в него е имало инстинктивна деятелност за разбирането му на света, на човешките същества, на планетата земя и особено на животинския свят. В онези някогашни времена хората са имали определена картина, определено Въображение за всеки вид животно. От това Въображение ние самите сме задържали сега само абстрактно понятие за „видовете“. Говорим за вида вълк, вида тигър и т.н. и това е последният абстрактен остатък на живите картини, които са присъствали в древни времена в инстинктивното зрение и възприятие.
Нито отношението на тогавашния човек към неговите ближни бе абстрактното чувство, каквото е днес, когато ги отминаваме без истински да ги опознаем и разберем.
Чрез енергиите живеещи вътре в човека и чрез тяхната обща карма, определена картина, определено възприятие за неговия ближен възниквало у човека като конкретно, наивно Въображение.
към текста >>
Чрез енергиите живеещи вътре в чо
век
а и чрез тяхната обща карма, определена картина, определено възприятие за неговия ближен възниквало у чо
век
а като конкретно, наивно Въображение.
В онези някогашни времена хората са имали определена картина, определено Въображение за всеки вид животно. От това Въображение ние самите сме задържали сега само абстрактно понятие за „видовете“. Говорим за вида вълк, вида тигър и т.н. и това е последният абстрактен остатък на живите картини, които са присъствали в древни времена в инстинктивното зрение и възприятие. Нито отношението на тогавашния човек към неговите ближни бе абстрактното чувство, каквото е днес, когато ги отминаваме без истински да ги опознаем и разберем.
Чрез енергиите живеещи вътре в човека и чрез тяхната обща карма, определена картина, определено възприятие за неговия ближен възниквало у човека като конкретно, наивно Въображение.
към текста >>
Това вътрешно възприятие, тези видения-картини в съвременния
век
са дошли напълно до повърхността на сетивата.
Вътре в това древно човечество е имало също живо възприятие за онова, което се отнася до цялата земя като планета или поне така е било всред много народи за териториите на които те са живеели. Това е било вътрешно възприятие за планетата земя, за случките в света на хората така, както те изразявали себе си в социалния живот, а също и за случки в животинския свят. Нашето обикновено сетивно възприятие след това се е развило по тази вътрешна способност.
Това вътрешно възприятие, тези видения-картини в съвременния век са дошли напълно до повърхността на сетивата.
към текста >>
Сред болшинството народи по земята те вече бяха изчезнали много по-рано, защото трябва да се върнем назад много хиляди години, до много, много ранни времена, до преди онова, което бе станало египто-халдейската и гръцката култури, произлезли от Туранските планински области, ако искаме истински да разберем естеството на тези предисторически способности за зрение у чо
век
а.
Така, във възприятието, основано на сетивата и в нашия математически възглед за света, имаме абстрактното получено наследство на древността, инстинктивно видение за човечеството. От времето на Мистерията на Голгота насам и последните остатъци от тези древни зрения са изчезнали, колкото и неразбираем да е този факт за обикновената антропология.
Сред болшинството народи по земята те вече бяха изчезнали много по-рано, защото трябва да се върнем назад много хиляди години, до много, много ранни времена, до преди онова, което бе станало египто-халдейската и гръцката култури, произлезли от Туранските планински области, ако искаме истински да разберем естеството на тези предисторически способности за зрение у човека.
И все пак техните последни остатъци все още съществуват в Християнската традиция, както в зрението на овчарите, така и в инстинктивното въображено зрение на Мъдреците от Изтока, чиято мъдрост за звездите разкривала същото нещо. Най-последните остатъци на тези древни начини на възприемане са ни дадени като крайпътни знаци на нашето проучване на еволюцията. От Мистерията на Голгота насам има увеличаващ се общ растеж на съвременния начин на възприятие, подготвен още през гръцката култура: защото единият начин не преминава в другия внезапно, тези неща се подготвят и след това отново отмират.
към текста >>
Онова, което стана силно едва в съвременния
век
, разкри себе си от 15
век
насам и достигна своя връх в 19-то столетие, макар че то ясно присъстваше за последно през 18-то столетие, особено в Западна Европа за това подготовката стана през Гръцката култура.
Онова, което стана силно едва в съвременния век, разкри себе си от 15 век насам и достигна своя връх в 19-то столетие, макар че то ясно присъстваше за последно през 18-то столетие, особено в Западна Европа за това подготовката стана през Гръцката култура.
Древното изпълнено с духовно зрение на небесата ста на абстрактната математика и механика. Ние гледаме на небесата в смисъл на Галилей и Кеплер, като че ли те са разбираеми само като обекти на математиката и механиката и че онова, което наричаме възприятия са ограничени само до това, което сетивата ни предават. Силата на възприятието, родена от цялото същество на човека, което е било инстинктивно в примитивните времена, е станала недеятелна.
към текста >>
Силата на възприятието, родена от цялото същество на чо
век
а, което е било инстинктивно в примитивните времена, е станала недеятелна.
Онова, което стана силно едва в съвременния век, разкри себе си от 15 век насам и достигна своя връх в 19-то столетие, макар че то ясно присъстваше за последно през 18-то столетие, особено в Западна Европа за това подготовката стана през Гръцката култура. Древното изпълнено с духовно зрение на небесата ста на абстрактната математика и механика. Ние гледаме на небесата в смисъл на Галилей и Кеплер, като че ли те са разбираеми само като обекти на математиката и механиката и че онова, което наричаме възприятия са ограничени само до това, което сетивата ни предават.
Силата на възприятието, родена от цялото същество на човека, което е било инстинктивно в примитивните времена, е станала недеятелна.
към текста >>
Нека да си помислим за 18
век
и за английския философ Лок, който имаше толкова голямо влияние в развитието на науките.
Нека да си помислим за 18 век и за английския философ Лок, който имаше толкова голямо влияние в развитието на науките.
Лок познава единствената форма на знание, която е валидна знанието, което се пре праща в самото начало чрез сетивата. Това е само въпрос на съчетаване сетивното възприятие математически, защото на Запад макар че Изтокът винаги се е съпротивлявал на това човекът е задържал само външното сетивно възприятие, а вътрешното зрение е станало чисто абстрактно и математическо.
към текста >>
Това е само въпрос на съчетаване сетивното възприятие математически, защото на Запад макар че Изтокът винаги се е съпротивлявал на това чо
век
ът е задържал само външното сетивно възприятие, а вътрешното зрение е станало чисто абстрактно и математическо.
Нека да си помислим за 18 век и за английския философ Лок, който имаше толкова голямо влияние в развитието на науките. Лок познава единствената форма на знание, която е валидна знанието, което се пре праща в самото начало чрез сетивата.
Това е само въпрос на съчетаване сетивното възприятие математически, защото на Запад макар че Изтокът винаги се е съпротивлявал на това човекът е задържал само външното сетивно възприятие, а вътрешното зрение е станало чисто абстрактно и математическо.
към текста >>
Правени са усилия да се разбере.чо
век
а чрез силата на знанието, което той самият проявява: и намираме трудове като този „Чо
век
ът като машина“ от Дела Метрие.
И във Франция през 18-то столетие откриваме, че са правени усилия да се разбере човешкото същество, да се отговори на въпроса: какво всъщност е човешкото същество в действителност?
Правени са усилия да се разбере.човека чрез силата на знанието, което той самият проявява: и намираме трудове като този „Човекът като машина“ от Дела Метрие.
И това не беше резултат на внезапната идея на един човек, но на една световно-историческа необходимост на еволюцията. Съответното явление в древни времена би било, че човешкото същество би било разбрано в светлината на цялото астрономическо познание, което щеше да се спечели за цялото небе тогава човекът би бил разбираем за целия макрокосмос посредством онази „качествена математика“, която не е нищо друго освен древната астрономия или, ако предпочитате астрология. Би имало конкретно понятие за човешкото същество, наистина не спечелено с нашите съзнателни способности за знание, но с инстинктивните способности на човеците от онези времена. И какво е останало от това? Математически линии и енергии, разстлани в чиста абстракция над космоса.
към текста >>
И това не беше резултат на внезапната идея на един чо
век
, но на една световно-историческа необходимост на еволюцията.
И във Франция през 18-то столетие откриваме, че са правени усилия да се разбере човешкото същество, да се отговори на въпроса: какво всъщност е човешкото същество в действителност? Правени са усилия да се разбере.човека чрез силата на знанието, което той самият проявява: и намираме трудове като този „Човекът като машина“ от Дела Метрие.
И това не беше резултат на внезапната идея на един човек, но на една световно-историческа необходимост на еволюцията.
Съответното явление в древни времена би било, че човешкото същество би било разбрано в светлината на цялото астрономическо познание, което щеше да се спечели за цялото небе тогава човекът би бил разбираем за целия макрокосмос посредством онази „качествена математика“, която не е нищо друго освен древната астрономия или, ако предпочитате астрология. Би имало конкретно понятие за човешкото същество, наистина не спечелено с нашите съзнателни способности за знание, но с инстинктивните способности на човеците от онези времена. И какво е останало от това? Математически линии и енергии, разстлани в чиста абстракция над космоса. Картината на човешкото същество бе тази на една машина.
към текста >>
Съответното явление в древни времена би било, че човешкото същество би било разбрано в светлината на цялото астрономическо познание, което щеше да се спечели за цялото небе тогава чо
век
ът би бил разбираем за целия макрокосмос посредством онази „качествена математика“, която не е нищо друго освен древната астрономия или, ако предпочитате астрология.
И във Франция през 18-то столетие откриваме, че са правени усилия да се разбере човешкото същество, да се отговори на въпроса: какво всъщност е човешкото същество в действителност? Правени са усилия да се разбере.човека чрез силата на знанието, което той самият проявява: и намираме трудове като този „Човекът като машина“ от Дела Метрие. И това не беше резултат на внезапната идея на един човек, но на една световно-историческа необходимост на еволюцията.
Съответното явление в древни времена би било, че човешкото същество би било разбрано в светлината на цялото астрономическо познание, което щеше да се спечели за цялото небе тогава човекът би бил разбираем за целия макрокосмос посредством онази „качествена математика“, която не е нищо друго освен древната астрономия или, ако предпочитате астрология.
Би имало конкретно понятие за човешкото същество, наистина не спечелено с нашите съзнателни способности за знание, но с инстинктивните способности на човеците от онези времена. И какво е останало от това? Математически линии и енергии, разстлани в чиста абстракция над космоса. Картината на човешкото същество бе тази на една машина. Една гениална книга, която изобразява човека като мрежа математически и механични енергии, поникнала в 19 век и заляла всички научни възгледи.
към текста >>
Една гениална книга, която изобразява чо
век
а като мрежа математически и механични енергии, поникнала в 19
век
и заляла всички научни възгледи.
Съответното явление в древни времена би било, че човешкото същество би било разбрано в светлината на цялото астрономическо познание, което щеше да се спечели за цялото небе тогава човекът би бил разбираем за целия макрокосмос посредством онази „качествена математика“, която не е нищо друго освен древната астрономия или, ако предпочитате астрология. Би имало конкретно понятие за човешкото същество, наистина не спечелено с нашите съзнателни способности за знание, но с инстинктивните способности на човеците от онези времена. И какво е останало от това? Математически линии и енергии, разстлани в чиста абстракция над космоса. Картината на човешкото същество бе тази на една машина.
Една гениална книга, която изобразява човека като мрежа математически и механични енергии, поникнала в 19 век и заляла всички научни възгледи.
Онези възражения, които бяха повдигнати, бяха предимно теоретически. Хората казваха: „Това не може да е така, в края на краищата и нещо друго трябва да работи в човека.“ Но макар че теоретически не можеше да се приеме, че нещата не могат да бъдат такива каквито са изобразени в „Човекът като машина“, никаква дру га сила не се приложи, за да се разбере човешкото същество освен силите, използвани за разбиране на машините. Човеците бяха задължени да преминат през развитието на духа, духа, който е върховно абстрактен тук и е способен да схване само онова, което е математическо. Само така е дошло в човека съзнанието за свобода. Колкото и безреден и бурен да е бил подтика за свобода в Европа през 18-то столетие, има вътрешна връзка между слабото знание за човешкото същество, което идва да изрази себе си в „Човекът като машина“ и подтика към човешка свобода, която се изрази във френската Революция.
към текста >>
Хората казваха: „Това не може да е така, в края на краищата и нещо друго трябва да работи в чо
век
а.“ Но макар че теоретически не можеше да се приеме, че нещата не могат да бъдат такива каквито са изобразени в „Чо
век
ът като машина“, никаква дру га сила не се приложи, за да се разбере човешкото същество освен силите, използвани за разбиране на машините.
И какво е останало от това? Математически линии и енергии, разстлани в чиста абстракция над космоса. Картината на човешкото същество бе тази на една машина. Една гениална книга, която изобразява човека като мрежа математически и механични енергии, поникнала в 19 век и заляла всички научни възгледи. Онези възражения, които бяха повдигнати, бяха предимно теоретически.
Хората казваха: „Това не може да е така, в края на краищата и нещо друго трябва да работи в човека.“ Но макар че теоретически не можеше да се приеме, че нещата не могат да бъдат такива каквито са изобразени в „Човекът като машина“, никаква дру га сила не се приложи, за да се разбере човешкото същество освен силите, използвани за разбиране на машините.
Човеците бяха задължени да преминат през развитието на духа, духа, който е върховно абстрактен тук и е способен да схване само онова, което е математическо. Само така е дошло в човека съзнанието за свобода. Колкото и безреден и бурен да е бил подтика за свобода в Европа през 18-то столетие, има вътрешна връзка между слабото знание за човешкото същество, което идва да изрази себе си в „Човекът като машина“ и подтика към човешка свобода, която се изрази във френската Революция. От една страна имаше възможния най-лош упадък на знанието, възникващо от вътрешни сили, а от друга страна, настоятелното изискване за признаване достойнството на човека, като му се даде свобода.
към текста >>
Само така е дошло в чо
век
а съзнанието за свобода.
Картината на човешкото същество бе тази на една машина. Една гениална книга, която изобразява човека като мрежа математически и механични енергии, поникнала в 19 век и заляла всички научни възгледи. Онези възражения, които бяха повдигнати, бяха предимно теоретически. Хората казваха: „Това не може да е така, в края на краищата и нещо друго трябва да работи в човека.“ Но макар че теоретически не можеше да се приеме, че нещата не могат да бъдат такива каквито са изобразени в „Човекът като машина“, никаква дру га сила не се приложи, за да се разбере човешкото същество освен силите, използвани за разбиране на машините. Човеците бяха задължени да преминат през развитието на духа, духа, който е върховно абстрактен тук и е способен да схване само онова, което е математическо.
Само така е дошло в човека съзнанието за свобода.
Колкото и безреден и бурен да е бил подтика за свобода в Европа през 18-то столетие, има вътрешна връзка между слабото знание за човешкото същество, което идва да изрази себе си в „Човекът като машина“ и подтика към човешка свобода, която се изрази във френската Революция. От една страна имаше възможния най-лош упадък на знанието, възникващо от вътрешни сили, а от друга страна, настоятелното изискване за признаване достойнството на човека, като му се даде свобода.
към текста >>
Колкото и безреден и бурен да е бил подтика за свобода в Европа през 18-то столетие, има вътрешна връзка между слабото знание за човешкото същество, което идва да изрази себе си в „Чо
век
ът като машина“ и подтика към човешка свобода, която се изрази във френската Революция.
Една гениална книга, която изобразява човека като мрежа математически и механични енергии, поникнала в 19 век и заляла всички научни възгледи. Онези възражения, които бяха повдигнати, бяха предимно теоретически. Хората казваха: „Това не може да е така, в края на краищата и нещо друго трябва да работи в човека.“ Но макар че теоретически не можеше да се приеме, че нещата не могат да бъдат такива каквито са изобразени в „Човекът като машина“, никаква дру га сила не се приложи, за да се разбере човешкото същество освен силите, използвани за разбиране на машините. Човеците бяха задължени да преминат през развитието на духа, духа, който е върховно абстрактен тук и е способен да схване само онова, което е математическо. Само така е дошло в човека съзнанието за свобода.
Колкото и безреден и бурен да е бил подтика за свобода в Европа през 18-то столетие, има вътрешна връзка между слабото знание за човешкото същество, което идва да изрази себе си в „Човекът като машина“ и подтика към човешка свобода, която се изрази във френската Революция.
От една страна имаше възможния най-лош упадък на знанието, възникващо от вътрешни сили, а от друга страна, настоятелното изискване за признаване достойнството на човека, като му се даде свобода.
към текста >>
От една страна имаше възможния най-лош упадък на знанието, възникващо от вътрешни сили, а от друга страна, настоятелното изискване за признаване достойнството на чо
век
а, като му се даде свобода.
Онези възражения, които бяха повдигнати, бяха предимно теоретически. Хората казваха: „Това не може да е така, в края на краищата и нещо друго трябва да работи в човека.“ Но макар че теоретически не можеше да се приеме, че нещата не могат да бъдат такива каквито са изобразени в „Човекът като машина“, никаква дру га сила не се приложи, за да се разбере човешкото същество освен силите, използвани за разбиране на машините. Човеците бяха задължени да преминат през развитието на духа, духа, който е върховно абстрактен тук и е способен да схване само онова, което е математическо. Само така е дошло в човека съзнанието за свобода. Колкото и безреден и бурен да е бил подтика за свобода в Европа през 18-то столетие, има вътрешна връзка между слабото знание за човешкото същество, което идва да изрази себе си в „Човекът като машина“ и подтика към човешка свобода, която се изрази във френската Революция.
От една страна имаше възможния най-лош упадък на знанието, възникващо от вътрешни сили, а от друга страна, настоятелното изискване за признаване достойнството на човека, като му се даде свобода.
към текста >>
Виденията, които някога възникнали вътре в чо
век
а бяха напъдени навън към сетивата, и завехнаха във външно сетивно възприятие.
Виденията, които някога възникнали вътре в човека бяха напъдени навън към сетивата, и завехнаха във външно сетивно възприятие.
Нищо не бе останало от онова, което нявга бе довело човека до видението: останало само чувството за мотивация в социалния живот. И в 19-то столетие, особено в Централна Европа, на Запад още през 18 век, откриваме хора като Дупуи и Лудвиг Фоербах и други в Европа, които със странната си умствена настройка, която тогава започва да се занимава с тези неща, си спомнят, че в тече ние на своето развитие човечеството някога бе виждало духовното в макрокосмоса, бе виждало Богове или в края на краищата, Бог. Ала след това възниква този силен инстинкт: „Когато гледам външния свят пред мен е само картината на материалния живот, само онова, което се разкрива на сетивното възприятие.“ Онези хора казвали на себе си: „Онези традиции, онова, което нявга бе виждано да свети от звездите, които също са сетивни неща, духовното в минералите и растенията всичко това е било фантазия, то бе антропоморфизъм: тази фантазия човечеството я е наложило на външния свят. „Не са Боговете, които са създали човека, а човекът, от своя душевен живот, е създал Боговете.“. Това бе поставено пред човека в средата на 19-то столетие, първо от Дупуи, а след това от Лудвиг Фоербах.
към текста >>
Нищо не бе останало от онова, което нявга бе довело чо
век
а до видението: останало само чувството за мотивация в социалния живот.
Виденията, които някога възникнали вътре в човека бяха напъдени навън към сетивата, и завехнаха във външно сетивно възприятие.
Нищо не бе останало от онова, което нявга бе довело човека до видението: останало само чувството за мотивация в социалния живот.
И в 19-то столетие, особено в Централна Европа, на Запад още през 18 век, откриваме хора като Дупуи и Лудвиг Фоербах и други в Европа, които със странната си умствена настройка, която тогава започва да се занимава с тези неща, си спомнят, че в тече ние на своето развитие човечеството някога бе виждало духовното в макрокосмоса, бе виждало Богове или в края на краищата, Бог. Ала след това възниква този силен инстинкт: „Когато гледам външния свят пред мен е само картината на материалния живот, само онова, което се разкрива на сетивното възприятие.“ Онези хора казвали на себе си: „Онези традиции, онова, което нявга бе виждано да свети от звездите, които също са сетивни неща, духовното в минералите и растенията всичко това е било фантазия, то бе антропоморфизъм: тази фантазия човечеството я е наложило на външния свят. „Не са Боговете, които са създали човека, а човекът, от своя душевен живот, е създал Боговете.“. Това бе поставено пред човека в средата на 19-то столетие, първо от Дупуи, а след това от Лудвиг Фоербах.
към текста >>
И в 19-то столетие, особено в Централна Европа, на Запад още през 18
век
, откриваме хора като Дупуи и Лудвиг Фоербах и други в Европа, които със странната си умствена настройка, която тогава започва да се занимава с тези неща, си спомнят, че в тече ние на своето развитие човечеството някога бе виждало духовното в макрокосмоса, бе виждало Богове или в края на краищата, Бог.
Виденията, които някога възникнали вътре в човека бяха напъдени навън към сетивата, и завехнаха във външно сетивно възприятие. Нищо не бе останало от онова, което нявга бе довело човека до видението: останало само чувството за мотивация в социалния живот.
И в 19-то столетие, особено в Централна Европа, на Запад още през 18 век, откриваме хора като Дупуи и Лудвиг Фоербах и други в Европа, които със странната си умствена настройка, която тогава започва да се занимава с тези неща, си спомнят, че в тече ние на своето развитие човечеството някога бе виждало духовното в макрокосмоса, бе виждало Богове или в края на краищата, Бог.
Ала след това възниква този силен инстинкт: „Когато гледам външния свят пред мен е само картината на материалния живот, само онова, което се разкрива на сетивното възприятие.“ Онези хора казвали на себе си: „Онези традиции, онова, което нявга бе виждано да свети от звездите, които също са сетивни неща, духовното в минералите и растенията всичко това е било фантазия, то бе антропоморфизъм: тази фантазия човечеството я е наложило на външния свят. „Не са Боговете, които са създали човека, а човекът, от своя душевен живот, е създал Боговете.“. Това бе поставено пред човека в средата на 19-то столетие, първо от Дупуи, а след това от Лудвиг Фоербах.
към текста >>
„Не са Боговете, които са създали чо
век
а, а чо
век
ът, от своя душевен живот, е създал Боговете.“.
Виденията, които някога възникнали вътре в човека бяха напъдени навън към сетивата, и завехнаха във външно сетивно възприятие. Нищо не бе останало от онова, което нявга бе довело човека до видението: останало само чувството за мотивация в социалния живот. И в 19-то столетие, особено в Централна Европа, на Запад още през 18 век, откриваме хора като Дупуи и Лудвиг Фоербах и други в Европа, които със странната си умствена настройка, която тогава започва да се занимава с тези неща, си спомнят, че в тече ние на своето развитие човечеството някога бе виждало духовното в макрокосмоса, бе виждало Богове или в края на краищата, Бог. Ала след това възниква този силен инстинкт: „Когато гледам външния свят пред мен е само картината на материалния живот, само онова, което се разкрива на сетивното възприятие.“ Онези хора казвали на себе си: „Онези традиции, онова, което нявга бе виждано да свети от звездите, които също са сетивни неща, духовното в минералите и растенията всичко това е било фантазия, то бе антропоморфизъм: тази фантазия човечеството я е наложило на външния свят.
„Не са Боговете, които са създали човека, а човекът, от своя душевен живот, е създал Боговете.“.
Това бе поставено пред човека в средата на 19-то столетие, първо от Дупуи, а след това от Лудвиг Фоербах.
към текста >>
Това бе поставено пред чо
век
а в средата на 19-то столетие, първо от Дупуи, а след това от Лудвиг Фоербах.
Виденията, които някога възникнали вътре в човека бяха напъдени навън към сетивата, и завехнаха във външно сетивно възприятие. Нищо не бе останало от онова, което нявга бе довело човека до видението: останало само чувството за мотивация в социалния живот. И в 19-то столетие, особено в Централна Европа, на Запад още през 18 век, откриваме хора като Дупуи и Лудвиг Фоербах и други в Европа, които със странната си умствена настройка, която тогава започва да се занимава с тези неща, си спомнят, че в тече ние на своето развитие човечеството някога бе виждало духовното в макрокосмоса, бе виждало Богове или в края на краищата, Бог. Ала след това възниква този силен инстинкт: „Когато гледам външния свят пред мен е само картината на материалния живот, само онова, което се разкрива на сетивното възприятие.“ Онези хора казвали на себе си: „Онези традиции, онова, което нявга бе виждано да свети от звездите, които също са сетивни неща, духовното в минералите и растенията всичко това е било фантазия, то бе антропоморфизъм: тази фантазия човечеството я е наложило на външния свят. „Не са Боговете, които са създали човека, а човекът, от своя душевен живот, е създал Боговете.“.
Това бе поставено пред човека в средата на 19-то столетие, първо от Дупуи, а след това от Лудвиг Фоербах.
към текста >>
А след това мъже като Дарвин и други, с подобна умствена деятелност, добавиха огромна тежест на идеята, че чо
век
ът притежава само външните си възприятия на сетивата.
А след това мъже като Дарвин и други, с подобна умствена деятелност, добавиха огромна тежест на идеята, че човекът притежава само външните си възприятия на сетивата.
Те подтикнаха учения, основаващи се напълно на този вид възприятия. След това стана ясно, че човешкото същество не може да бъде разбрано чрез тези учения. В чудесна постройка от идеи се създаде теорията за еволюцията от най-простия до най-висше създадения организъм и човекът е поставен на върха на животинския свят. Какво се разбра чрез това за човешкото същество? Онова само, което може външно да бъде видяно чрез сетивното възприятие.
към текста >>
В чудесна постройка от идеи се създаде теорията за еволюцията от най-простия до най-висше създадения организъм и чо
век
ът е поставен на върха на животинския свят.
А след това мъже като Дарвин и други, с подобна умствена деятелност, добавиха огромна тежест на идеята, че човекът притежава само външните си възприятия на сетивата. Те подтикнаха учения, основаващи се напълно на този вид възприятия. След това стана ясно, че човешкото същество не може да бъде разбрано чрез тези учения.
В чудесна постройка от идеи се създаде теорията за еволюцията от най-простия до най-висше създадения организъм и човекът е поставен на върха на животинския свят.
Какво се разбра чрез това за човешкото същество? Онова само, което може външно да бъде видяно чрез сетивното възприятие.
към текста >>
Във Франция, през 18-то столетие, на чо
век
а се е гледало като на машина: през 19-то столетие чо
век
ът е бил външно виждан и не бе достигнато до неговата вътрешна природа.
Във Франция, през 18-то столетие, на човека се е гледало като на машина: през 19-то столетие човекът е бил външно виждан и не бе достигнато до неговата вътрешна природа.
Присъстваше само обвивката около човека. Тази обвивка наистина стои на върха на животинския свят. Но онова, което тази обвивка загражда идва от съвсем различни светове, в които по онова време не е имало вече никакво проникновение, защото всичко, което оставаше бе сетивно възприятие, в което се бе превърнало древното ясновидство, и математиката и механиката, в които се бе превърнала старата духовна наука астрономия. Чрез науката, възникваща отвътре, човекът можеше да бъде схванат само като машина: а чрез науката свързана с външния свят, човекът изобщо не може да бъде схванат, а се схваща само неговата обвивка. Днес дори не се и схваща до каква степен самото човешко същество е било загубено.
към текста >>
Присъстваше само обвивката около чо
век
а.
Във Франция, през 18-то столетие, на човека се е гледало като на машина: през 19-то столетие човекът е бил външно виждан и не бе достигнато до неговата вътрешна природа.
Присъстваше само обвивката около човека.
Тази обвивка наистина стои на върха на животинския свят. Но онова, което тази обвивка загражда идва от съвсем различни светове, в които по онова време не е имало вече никакво проникновение, защото всичко, което оставаше бе сетивно възприятие, в което се бе превърнало древното ясновидство, и математиката и механиката, в които се бе превърнала старата духовна наука астрономия. Чрез науката, възникваща отвътре, човекът можеше да бъде схванат само като машина: а чрез науката свързана с външния свят, човекът изобщо не може да бъде схванат, а се схваща само неговата обвивка. Днес дори не се и схваща до каква степен самото човешко същество е било загубено. Хората проучват анатомията и физио логията на животните и с известни промени прехвърлят това знание към човешкото същество.
към текста >>
Чрез науката, възникваща отвътре, чо
век
ът можеше да бъде схванат само като машина: а чрез науката свързана с външния свят, чо
век
ът изобщо не може да бъде схванат, а се схваща само неговата обвивка.
Във Франция, през 18-то столетие, на човека се е гледало като на машина: през 19-то столетие човекът е бил външно виждан и не бе достигнато до неговата вътрешна природа. Присъстваше само обвивката около човека. Тази обвивка наистина стои на върха на животинския свят. Но онова, което тази обвивка загражда идва от съвсем различни светове, в които по онова време не е имало вече никакво проникновение, защото всичко, което оставаше бе сетивно възприятие, в което се бе превърнало древното ясновидство, и математиката и механиката, в които се бе превърнала старата духовна наука астрономия.
Чрез науката, възникваща отвътре, човекът можеше да бъде схванат само като машина: а чрез науката свързана с външния свят, човекът изобщо не може да бъде схванат, а се схваща само неговата обвивка.
Днес дори не се и схваща до каква степен самото човешко същество е било загубено. Хората проучват анатомията и физио логията на животните и с известни промени прехвърлят това знание към човешкото същество. Но в съвременния стремеж за знание няма истинско разбиране на човешкото същество. От науката най-висшият признат днес авторитет не може да се получи никакво съзнателно разбиране на човешкото същество. Човекът като машина, схващането на материалния свят, в който човешкото същество не може да бъде намерено това са предтечите на нашата научна умственост.
към текста >>
Чо
век
ът като машина, схващането на материалния свят, в който човешкото същество не може да бъде намерено това са предтечите на нашата научна умственост.
Чрез науката, възникваща отвътре, човекът можеше да бъде схванат само като машина: а чрез науката свързана с външния свят, човекът изобщо не може да бъде схванат, а се схваща само неговата обвивка. Днес дори не се и схваща до каква степен самото човешко същество е било загубено. Хората проучват анатомията и физио логията на животните и с известни промени прехвърлят това знание към човешкото същество. Но в съвременния стремеж за знание няма истинско разбиране на човешкото същество. От науката най-висшият признат днес авторитет не може да се получи никакво съзнателно разбиране на човешкото същество.
Човекът като машина, схващането на материалния свят, в който човешкото същество не може да бъде намерено това са предтечите на нашата научна умственост.
към текста >>
Това може да се каже и като рефрен, като си помислим за едно прочуто изказване на Шекспировия „Юлий Цезар“: „И така всички те са почтени хора...“ Те всички са учени хора и точно този чо
век
, защото съвсем никак не разбира Антропософията, открива в нея нещо сходно с древните митологии.
В една от най-наскоро издадените книги (а след нея се появи и друга, защото брошурите целящи да се опровергае антропософията вече достигат до цели томове) в една доста голяма книга откриваме да пише, че много от Антропософията е възпоменание от древните митологии. Това е така, защото авторът просто не разбира антропософията. Той е лисансие по Теология, много учен господин... те всички са учени господа.
Това може да се каже и като рефрен, като си помислим за едно прочуто изказване на Шекспировия „Юлий Цезар“: „И така всички те са почтени хора...“ Те всички са учени хора и точно този човек, защото съвсем никак не разбира Антропософията, открива в нея нещо сходно с древните митологии.
към текста >>
Варуна е този, който раздвижва Волята в сърцето на чо
век
а.
Варуна е този, който раздвижва Волята в сърцето на човека.
към текста >>
Това същото даващо сила същество, работещо от земята чрез животните, причинява бързината на конете, веществото даващо живот в съществата, които дават мляко, подсилва в сърцето на чо
век
а волевия импулс, откъдето е произхождало древното вътрешно ясновидство.
С чудесен език това стихотворение за Варуна съдържа онова, което аз ви описах вчера. Мислете за онова, което навлиза от вътрешните енергии на земята в човешкото физическо и етерно тяло: тези енергии са въздействали върху съзнанието и произвеждали в онези древни времена сили за вътрешно зрение. А след то ва помислете за това стихотворение и за дълбокото значение в указанието, че това е Варуна, Богът на промяната, който кара въздухът да духа в горите (по земята с нейното покритие).
Това същото даващо сила същество, работещо от земята чрез животните, причинява бързината на конете, веществото даващо живот в съществата, които дават мляко, подсилва в сърцето на човека волевия импулс, откъдето е произхождало древното вътрешно ясновидство.
В тези указания имаме нещо, което прави разбираемо вида виждане притежавано от овчарите на полето. И от това, което следва, можем да разберем вида знание, което живее в Мъдреците от Изтока. Защото Варуна е който запалва огъня на светкавицата в океана от облаци поглеждаме в макрокосмоса и там откриваме енергиите, които се разбират посредством знанието, притежавано от Магите. Варуна е който причинява светлината на слънцето да свети в небесата и който произвежда Сома-питието на планината тези са енергиите, които дават възможност на човека да има видения за света.
към текста >>
Варуна е който причинява светлината на слънцето да свети в небесата и който произвежда Сома-питието на планината тези са енергиите, които дават възможност на чо
век
а да има видения за света.
А след то ва помислете за това стихотворение и за дълбокото значение в указанието, че това е Варуна, Богът на промяната, който кара въздухът да духа в горите (по земята с нейното покритие). Това същото даващо сила същество, работещо от земята чрез животните, причинява бързината на конете, веществото даващо живот в съществата, които дават мляко, подсилва в сърцето на човека волевия импулс, откъдето е произхождало древното вътрешно ясновидство. В тези указания имаме нещо, което прави разбираемо вида виждане притежавано от овчарите на полето. И от това, което следва, можем да разберем вида знание, което живее в Мъдреците от Изтока. Защото Варуна е който запалва огъня на светкавицата в океана от облаци поглеждаме в макрокосмоса и там откриваме енергиите, които се разбират посредством знанието, притежавано от Магите.
Варуна е който причинява светлината на слънцето да свети в небесата и който произвежда Сома-питието на планината тези са енергиите, които дават възможност на човека да има видения за света.
към текста >>
Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, чо
век
ът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества.
Тук обаче трябва да се направи едно наблюдение. Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето.
Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества.
На Изток хората се опитват да събудят видения за макрокосмоса като пият сокове от растения: на запад се взимат някои вещества. На Изток отново посредством външни средства, като взимат вещества, които те наричали Сома-питие, се опитват да възбудят способността, която се бе появила в последния си остатък у Мъдреците. На Запад до късните Средни векове и дори до съвремието, онова, което се взимаше вътрешно, за да се достигне мъдрост, която предизвиква вътрешно развитие се нарича Философския камък.
към текста >>
На Запад до късните Средни
век
ове и дори до съвремието, онова, което се взимаше вътрешно, за да се достигне мъдрост, която предизвиква вътрешно развитие се нарича Философския камък.
Тук обаче трябва да се направи едно наблюдение. Стихотворението идва от епоха, когато първичната най-чиста форма на виждане на външния свят вече не присъствала, когато вече не се виждали космичните пространства, както през най-ранните времена, постигано чрез чисто духовни манипулации на дишането или чрез изтегляне на тези видения от вдишваето. Стихотворението идва от времето, когато, както това бе обичайно през по-късните мистерии, вид питие, приготвено от растения, се пиело за да се подтикне виждането на външния свят, така както по-късно, когато вътрешното зрение бе загубено, човекът се опитва да възбуди вътрешните си сили, като поема някакви вещества. На Изток хората се опитват да събудят видения за макрокосмоса като пият сокове от растения: на запад се взимат някои вещества. На Изток отново посредством външни средства, като взимат вещества, които те наричали Сома-питие, се опитват да възбудят способността, която се бе появила в последния си остатък у Мъдреците.
На Запад до късните Средни векове и дори до съвремието, онова, което се взимаше вътрешно, за да се достигне мъдрост, която предизвиква вътрешно развитие се нарича Философския камък.
към текста >>
Всичко е едно и също и в днешния ден и е било така от много дълго време, дали чо
век
чието сърце е живо свързано със Спасителя поставя дар под Коледното дърво и дали това го прави чо
век
, който се държи за начин на мислене, който отхвърля Спасителя, това не се запитваме.
Нека други да продължат, ако искат, по старата позната пътека, която за съвременния живот е велика лъжа. Аз се възправих срещу тази лъжа, когато още бях млад. Бях много запознат с истината и реалностите на живота, чувствах се у дома си в международната атмосфера и в нещата, които нямат нищо общо със симпатии и антипатии към някоя специална раса, защото бях учител и в дом, който принадлежеше на еврейско семейство и всички те бяха членове на еврейската религия. Те вършеха всичко еднакво както и хората, които се наричаха Християни, в чест на Онзи, за когото се казва: „Спасител за роди за нас днес! “ Нещата са станали фрази до такава степен, мои мили приятели, ала хората не го признават, не ще признаят, че тези неща са загубили всякакво значение.
Всичко е едно и също и в днешния ден и е било така от много дълго време, дали човек чието сърце е живо свързано със Спасителя поставя дар под Коледното дърво и дали това го прави човек, който се държи за начин на мислене, който отхвърля Спасителя, това не се запитваме.
Тези са нещата, които ни показват лъжата в човечеството, която е станала действителност, фразата, която е станала действителност вътре в нашата цивилизация. Тези неща трябва да се видят с голяма сериозност, мои мили приятели. Без значение е днес да се каже, че човек не трябва да е радикален по тези въпроси... а за да не си радикален означава... да участваш в напредъка към упадък на цивилизацията.
към текста >>
Без значение е днес да се каже, че чо
век
не трябва да е радикален по тези въпроси... а за да не си радикален означава... да участваш в напредъка към упадък на цивилизацията.
Те вършеха всичко еднакво както и хората, които се наричаха Християни, в чест на Онзи, за когото се казва: „Спасител за роди за нас днес! “ Нещата са станали фрази до такава степен, мои мили приятели, ала хората не го признават, не ще признаят, че тези неща са загубили всякакво значение. Всичко е едно и също и в днешния ден и е било така от много дълго време, дали човек чието сърце е живо свързано със Спасителя поставя дар под Коледното дърво и дали това го прави човек, който се държи за начин на мислене, който отхвърля Спасителя, това не се запитваме. Тези са нещата, които ни показват лъжата в човечеството, която е станала действителност, фразата, която е станала действителност вътре в нашата цивилизация. Тези неща трябва да се видят с голяма сериозност, мои мили приятели.
Без значение е днес да се каже, че човек не трябва да е радикален по тези въпроси... а за да не си радикален означава... да участваш в напредъка към упадък на цивилизацията.
към текста >>
Необходимо е също възобновяване на външните практически способности у чо
век
а от най-дълбоките му основи.
Онова, което е много необходимо, мои мили приятели, е щото ние винаги да се опитваме да обединяваме заедно онези човешки същества, които са достатъчно енергични и способни, за да направят антропософия та наистина практична. Последните столетия не само са затъпили човешкото знание, те фактически са подтиснали практическите способности на хората. И съществено е хората да се опитат да разгърнат тези си сили от най-дълбоките основи на своето същество защото силите, които са необходими лежат във всеки индивид.
Необходимо е също възобновяване на външните практически способности у човека от най-дълбоките му основи.
Това раждане би трябвало да пърха пред нас във всичко, което усещаме да е свързано с Коледа.
към текста >>
И когато се предложи истинско мислене, откриваме, както и в книгата на Кurt Leese, лисансието по Теология, че се казва: това е невероятно, дразнещо: ето един, който говори за трикратното същество на чо
век
а и очаква ние да повярваме, че трите устройства не са едно до друго, а се взаимопроникват.
Да помислим също за науката. Преди няколко дни при мен беше млад студент по медицина и ми говори за своето учение. Всичко, което можах да кажа бе, че най-лошото нещо, което се случва сега в най-важните науки е, че мисловните сили на хората не се развиват. Ако вземете коя и да е съвременна книга по терапия и патология толкова често намираме сърцето, белите дробове, храносмилателните органи и пр. представени само според материалните наблюдения и толкова се отхвърля мисловния елемент, колкото това е възможно.
И когато се предложи истинско мислене, откриваме, както и в книгата на Кurt Leese, лисансието по Теология, че се казва: това е невероятно, дразнещо: ето един, който говори за трикратното същество на човека и очаква ние да повярваме, че трите устройства не са едно до друго, а се взаимопроникват.
Какво голямо жонглиране с мисъл... Такова е мнението на лисансие по Теология, Кurt Leese.
към текста >>
Чо
век
ът, който пише такива лъжи в тази книга, естествено ще ги включи и в други писания.
А хората приемат това без критика и порицание. Дори за момент можете ли да си помислите, че е възможно някакво лечение на социалния живот, когато такива неща се случват? Ако имате някаква такава надежда, то тя е фалшива надежда. Онова, което е необходимо е да развивате здравомислещ възглед за всяко положително зло в моралния живот. Въпросът не е дали се напада или не Антропософията, а е че такава книга е излязла, съдържаща известно число такъв род неистини.
Човекът, който пише такива лъжи в тази книга, естествено ще ги включи и в други писания.
Това е навик. Същото съществува и в учения, давани на младите. Ние не трябва да пропускаме да се противопоставим против това, мои мили приятели.
към текста >>
Детето в яслата ни казва, че най-дълбоките неща в чо
век
а имат нужда от здравословно възобновяване.
Детето в яслата ни казва, че най-дълбоките неща в човека имат нужда от здравословно възобновяване.
Това, което ни е нужно е нова прокламация като онази, която бе дадена на овчарите на полето и на Мъдреците от Изтока: от самите основи трябва да разберем кое е онова, което би внесло лечение в развитието на човечеството. Тогава и само тогава ще сме достойни да кажем: Спасителят се роди в нас.
към текста >>
7.
Съдържание
GA_207 Антропософията като космософия 1
Източната и западната култура, разгледани в духовна светлина Любов и страх Познание за света и себе познание Западните Мистерии (Ирландия) Булвър-Лайтън и неговия роман „Занони" Вътрешната същност на чо
век
а като отразяващо устройство Огнището на разрушение в чо
век
а като предусловие за самостоятелно мислене Възникването на страхът в западната култура Тайната на злото Кръвна противоположност между Изтока и Запада Вашингтонската конференция Афоризмът на генерал Сматс.
Източната и западната култура, разгледани в духовна светлина Любов и страх Познание за света и себе познание Западните Мистерии (Ирландия) Булвър-Лайтън и неговия роман „Занони" Вътрешната същност на човека като отразяващо устройство Огнището на разрушение в човека като предусловие за самостоятелно мислене Възникването на страхът в западната култура Тайната на злото Кръвна противоположност между Изтока и Запада Вашингтонската конференция Афоризмът на генерал Сматс.
към текста >>
Изпълване на вътрешното „огнище на разрушение" в чо
век
а с морални идеали Юпитеровият стадий на Земята Обикновеното съзнание като област на Бог Отец Адолф Харнак като застъпник на Бог Отец Разграничаването на Бог Отец от Сина при Владимир Соловьов Вътрешното Слово – Отминаващият и идващият свят Дъга и инкарнат Християнството като религия на Възкресението Светът на Луната като свят на Отеца и светът на Слънцето като свят на Сина Християнизиране на чо
век
а.
Изпълване на вътрешното „огнище на разрушение" в човека с морални идеали Юпитеровият стадий на Земята Обикновеното съзнание като област на Бог Отец Адолф Харнак като застъпник на Бог Отец Разграничаването на Бог Отец от Сина при Владимир Соловьов Вътрешното Слово – Отминаващият и идващият свят Дъга и инкарнат Християнството като религия на Възкресението Светът на Луната като свят на Отеца и светът на Слънцето като свят на Сина Християнизиране на човека.
към текста >>
Сънищното съзнание на животинския душевен живот Растителното съзнание през лятото и зимата Минералното съзнание като съзнание за нашите действия Отношението на чо
век
а към Йерархиите в света на имагинацията, инспирацията, интуицията Метаморфози на мисловния и волев свят в живота след смъртта Чо
век
ът, както е поставен между висшите Йерархии и природните царства.
Сънищното съзнание на животинския душевен живот Растителното съзнание през лятото и зимата Минералното съзнание като съзнание за нашите действия Отношението на човека към Йерархиите в света на имагинацията, инспирацията, интуицията Метаморфози на мисловния и волев свят в живота след смъртта Човекът, както е поставен между висшите Йерархии и природните царства.
към текста >>
За срещата на миналото и бъдещето в духовното настроение на чо
век
а Волята като арена между моралните идеали и инстинктите на чо
век
а Подготовка на бъдещето чрез същността на волята Съвестта Космически студ и земна топлина в устройството на чо
век
а.
Мисловният свят в сферите на сетивната организация. Чувствата като субективна същност Душевното настроение на Гьоте през 1790 г.
За срещата на миналото и бъдещето в духовното настроение на човека Волята като арена между моралните идеали и инстинктите на човека Подготовка на бъдещето чрез същността на волята Съвестта Космически студ и земна топлина в устройството на човека.
към текста >>
Антропософията като космософия Духът на чо
век
а и животът след смъртта Обагряме на минералното съзнание с моралното чувство Отношенията на чо
век
а към Ангела и Архангела Поява на растителното съзнание в „среднощния час на Битието" Навлизане в сферата на Архаи чрез животинското съзнание Животинският кръг Чо
век
ът и обкръжаващия свят Навлизане в планетарните сфери Одушевяване на животинската организация – Значението на душевно-духовния свят Себепознание и познание за света.
Антропософията като космософия Духът на човека и животът след смъртта Обагряме на минералното съзнание с моралното чувство Отношенията на човека към Ангела и Архангела Поява на растителното съзнание в „среднощния час на Битието" Навлизане в сферата на Архаи чрез животинското съзнание Животинският кръг Човекът и обкръжаващия свят Навлизане в планетарните сфери Одушевяване на животинската организация – Значението на душевно-духовния свят Себепознание и познание за света.
към текста >>
Животът на чо
век
а след смъртта Минерално съзнание и растително съзнание Едно противопоставяне между Гьоте и Шекспир Животинското съзнание.
Животът на човека след смъртта Минерално съзнание и растително съзнание Едно противопоставяне между Гьоте и Шекспир Животинското съзнание.
Отношението на човека към „груповите дути" на животните и формирането на органи Подготовка на етерното тяло в планетарния свят Земният зародиш на човека като хаос Астрален плод от Земята и етерно-космически плод Действие на Кармата Дихателните движения на Космоса в човека.
към текста >>
Отношението на чо
век
а към „груповите дути" на животните и формирането на органи Подготовка на етерното тяло в планетарния свят Земният зародиш на чо
век
а като хаос Астрален плод от Земята и етерно-космически плод Действие на Кармата Дихателните движения на Космоса в чо
век
а.
Животът на човека след смъртта Минерално съзнание и растително съзнание Едно противопоставяне между Гьоте и Шекспир Животинското съзнание.
Отношението на човека към „груповите дути" на животните и формирането на органи Подготовка на етерното тяло в планетарния свят Земният зародиш на човека като хаос Астрален плод от Земята и етерно-космически плод Действие на Кармата Дихателните движения на Космоса в човека.
към текста >>
Миналото на висшите Същества и човешкият дух Растително-минералното царство и животинско-растителното царство като природни царства на бъдещето Човешко-животинското царство Душевно-човешкото царство – Откровение на вътрешната човешка същност във външния физически свят на бъдещия Юпитер Фридрих Нитче и свръх-чо
век
а Свръхсетивните съставни части на човешкото същество като зародиши на бъдещи светове Миналото на световете и бъдещето на Земята.
Миналото на висшите Същества и човешкият дух Растително-минералното царство и животинско-растителното царство като природни царства на бъдещето Човешко-животинското царство Душевно-човешкото царство – Откровение на вътрешната човешка същност във външния физически свят на бъдещия Юпитер Фридрих Нитче и свръх-човека Свръхсетивните съставни части на човешкото същество като зародиши на бъдещи светове Миналото на световете и бъдещето на Земята.
към текста >>
Духовнонаучно разглеждане на душевния интелектуалистичен чо
век
Духовната Наука като дарител на жизнената сила Цитати от и описание на един съвременен чо
век
(Готфрид Бен) както и необходимостта от Духовна Наука за него.
Духовнонаучно разглеждане на душевния интелектуалистичен човек Духовната Наука като дарител на жизнената сила Цитати от и описание на един съвременен човек (Готфрид Бен) както и необходимостта от Духовна Наука за него.
към текста >>
Мистерията на Голгота в епохата на свободата Сетивната илюзия като предпоставка за свобода Днешната несвобода на чо
век
а през живота след смъртта Нейното преодоляване чрез изживяването на свободата в земния живот Модерната представа за света без начало и край Предишната представа за света, разглеждан между космогонията и Страшния съд „История на света" от Ротек Безсмислието на съвременната история Артур Шопенхауер Мистерията на Голгота като смислов център на историческите събития Духовната Наука и Евангелията Христос като Дух на Слънцето Овербек и модерната теология.
Мистерията на Голгота в епохата на свободата Сетивната илюзия като предпоставка за свобода Днешната несвобода на човека през живота след смъртта Нейното преодоляване чрез изживяването на свободата в земния живот Модерната представа за света без начало и край Предишната представа за света, разглеждан между космогонията и Страшния съд „История на света" от Ротек Безсмислието на съвременната история Артур Шопенхауер Мистерията на Голгота като смислов център на историческите събития Духовната Наука и Евангелията Христос като Дух на Слънцето Овербек и модерната теология.
към текста >>
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за чо
век
а и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
8.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Да, така би усетил той нещата, и от своя гледна точка би насочил днешния чо
век
към истинските първо причини, към движещите сили и към най-важните импулси на съвременната цивилизация.
Да, така би усетил той нещата, и от своя гледна точка би насочил днешния човек към истинските първо причини, към движещите сили и към най-важните импулси на съвременната цивилизация.
И ако ние се вслушаме в него, ще открием онази опорна точка, от която се нуждаем, за да обхванем по правилен начин живота на съвременната епоха.
към текста >>
Всеобхватният и преливащ от светлина източен мироглед още не беше проникнат от такъв стремеж към познание на самия чо
век
; в основата си този мироглед изобщо не беше центриран към вътрешната същност на чо
век
а.
В древния Изток условията далеч не бяха тези, при който по-късно прозвуча подканващия гръцки призив: „Познай себе си! “. Това „Познай себе си“ бе издигнато едва по времето, когато гръцката културна епоха усили истеричното чувство на човешкия индивид.
Всеобхватният и преливащ от светлина източен мироглед още не беше проникнат от такъв стремеж към познание на самия човек; в основата си този мироглед изобщо не беше центриран към вътрешната същност на човека.
В духа на този мироглед, човекът беше напълно зависим от външните отношения, които царяха в околния свят. Древната източна култура просто беше основана под едно съвсем различно въздействие на Слънцето върху Земята; по-късната западна култура възникна при съвършено други земни и космически въздействия. В древния Изток вътрешният поглед на човека, така да се каже, беше привлечен и окован от това, което го обгръщаше като обективен, природен свят, и човекът имаше особената нагласа да се отдава на този свят с цялата си вътрешна същност. Именно едно познание за света цъфтеше в старата ориенталска мъдрост, както и в самите Мистерии на Изтока.
към текста >>
В духа на този мироглед, чо
век
ът беше напълно зависим от външните отношения, които царяха в околния свят.
В древния Изток условията далеч не бяха тези, при който по-късно прозвуча подканващия гръцки призив: „Познай себе си! “. Това „Познай себе си“ бе издигнато едва по времето, когато гръцката културна епоха усили истеричното чувство на човешкия индивид. Всеобхватният и преливащ от светлина източен мироглед още не беше проникнат от такъв стремеж към познание на самия човек; в основата си този мироглед изобщо не беше центриран към вътрешната същност на човека.
В духа на този мироглед, човекът беше напълно зависим от външните отношения, които царяха в околния свят.
Древната източна култура просто беше основана под едно съвсем различно въздействие на Слънцето върху Земята; по-късната западна култура възникна при съвършено други земни и космически въздействия. В древния Изток вътрешният поглед на човека, така да се каже, беше привлечен и окован от това, което го обгръщаше като обективен, природен свят, и човекът имаше особената нагласа да се отдава на този свят с цялата си вътрешна същност. Именно едно познание за света цъфтеше в старата ориенталска мъдрост, както и в самите Мистерии на Изтока.
към текста >>
В древния Изток вътрешният поглед на чо
век
а, така да се каже, беше привлечен и окован от това, което го обгръщаше като обективен, природен свят, и чо
век
ът имаше особената нагласа да се отдава на този свят с цялата си вътрешна същност.
В древния Изток условията далеч не бяха тези, при който по-късно прозвуча подканващия гръцки призив: „Познай себе си! “. Това „Познай себе си“ бе издигнато едва по времето, когато гръцката културна епоха усили истеричното чувство на човешкия индивид. Всеобхватният и преливащ от светлина източен мироглед още не беше проникнат от такъв стремеж към познание на самия човек; в основата си този мироглед изобщо не беше центриран към вътрешната същност на човека. В духа на този мироглед, човекът беше напълно зависим от външните отношения, които царяха в околния свят. Древната източна култура просто беше основана под едно съвсем различно въздействие на Слънцето върху Земята; по-късната западна култура възникна при съвършено други земни и космически въздействия.
В древния Изток вътрешният поглед на човека, така да се каже, беше привлечен и окован от това, което го обгръщаше като обективен, природен свят, и човекът имаше особената нагласа да се отдава на този свят с цялата си вътрешна същност.
Именно едно познание за света цъфтеше в старата ориенталска мъдрост, както и в самите Мистерии на Изтока.
към текста >>
Когато обаче азиатската цивилизация се разпростря на Запад, учениците на Мистериите постепенно бяха подканени да насочат своя поглед към вътрешната същност на чо
век
а.
До този извод Вие може да стигнете от нещата, които години наред сте слушали за Изтока; там изобщо нямаше място за призива „Познай себе си! “. Насочи своя поглед към света, приближавайки се към себе си, вникни в дълбините на света! Ето това беше по-скоро изискването на древната източна култура.
Когато обаче азиатската цивилизация се разпростря на Запад, учениците на Мистериите постепенно бяха подканени да насочат своя поглед към вътрешната същност на човека.
През Египет и Северна Африка, мистерий-ните колонии напредваха все по на запад, за да стигнат до старата Ирландия. Географските особености на Запада и съвършено различните елементарни сили на западния свят наложиха пред ръководителите на Мистериите една нова необходимост: Необходимостта от себепознание на човека. В Азия учениците на Мистериите вече бяха придобили познание за външния свят, за лежащите в основата му духовни факти и Същества. Именно чрез това познание, учениците можеха да проникнат сега дълбоко в истинската същност на човека. Отвъд, в Азия, това не можеше да се случи; там интровертният поглед беше, така да се каже, отслабен, парализиран.
към текста >>
Географските особености на Запада и съвършено различните елементарни сили на западния свят наложиха пред ръководителите на Мистериите една нова необходимост: Необходимостта от себепознание на чо
век
а.
До този извод Вие може да стигнете от нещата, които години наред сте слушали за Изтока; там изобщо нямаше място за призива „Познай себе си! “. Насочи своя поглед към света, приближавайки се към себе си, вникни в дълбините на света! Ето това беше по-скоро изискването на древната източна култура. Когато обаче азиатската цивилизация се разпростря на Запад, учениците на Мистериите постепенно бяха подканени да насочат своя поглед към вътрешната същност на човека. През Египет и Северна Африка, мистерий-ните колонии напредваха все по на запад, за да стигнат до старата Ирландия.
Географските особености на Запада и съвършено различните елементарни сили на западния свят наложиха пред ръководителите на Мистериите една нова необходимост: Необходимостта от себепознание на човека.
В Азия учениците на Мистериите вече бяха придобили познание за външния свят, за лежащите в основата му духовни факти и Същества. Именно чрез това познание, учениците можеха да проникнат сега дълбоко в истинската същност на човека. Отвъд, в Азия, това не можеше да се случи; там интровертният поглед беше, така да се каже, отслабен, парализиран. Обаче тъкмо с особеностите на екстровертния поглед, на обърнатия навън към духовния свят поглед, сега в западните Мистерии човешкият взор трябваше да се обърне навътре, към дълбоката същност на човека. И, ако мога така да се изразя, на първо време само най-могъщите човешки души можаха да понесат това, което те съзряха вътре в човека.
към текста >>
Именно чрез това познание, учениците можеха да проникнат сега дълбоко в истинската същност на чо
век
а.
Ето това беше по-скоро изискването на древната източна култура. Когато обаче азиатската цивилизация се разпростря на Запад, учениците на Мистериите постепенно бяха подканени да насочат своя поглед към вътрешната същност на човека. През Египет и Северна Африка, мистерий-ните колонии напредваха все по на запад, за да стигнат до старата Ирландия. Географските особености на Запада и съвършено различните елементарни сили на западния свят наложиха пред ръководителите на Мистериите една нова необходимост: Необходимостта от себепознание на човека. В Азия учениците на Мистериите вече бяха придобили познание за външния свят, за лежащите в основата му духовни факти и Същества.
Именно чрез това познание, учениците можеха да проникнат сега дълбоко в истинската същност на човека.
Отвъд, в Азия, това не можеше да се случи; там интровертният поглед беше, така да се каже, отслабен, парализиран. Обаче тъкмо с особеностите на екстровертния поглед, на обърнатия навън към духовния свят поглед, сега в западните Мистерии човешкият взор трябваше да се обърне навътре, към дълбоката същност на човека. И, ако мога така да се изразя, на първо време само най-могъщите човешки души можаха да понесат това, което те съзряха вътре в човека. Така че вътрешната човешка същност, така да се каже, израсна за пръв път пред съзнанието на човечеството, именно в тези разпростиращи се от Изток към Запад мистерийни колонии.
към текста >>
Обаче тъкмо с особеностите на екстровертния поглед, на обърнатия навън към духовния свят поглед, сега в западните Мистерии човешкият взор трябваше да се обърне навътре, към дълбоката същност на чо
век
а.
През Египет и Северна Африка, мистерий-ните колонии напредваха все по на запад, за да стигнат до старата Ирландия. Географските особености на Запада и съвършено различните елементарни сили на западния свят наложиха пред ръководителите на Мистериите една нова необходимост: Необходимостта от себепознание на човека. В Азия учениците на Мистериите вече бяха придобили познание за външния свят, за лежащите в основата му духовни факти и Същества. Именно чрез това познание, учениците можеха да проникнат сега дълбоко в истинската същност на човека. Отвъд, в Азия, това не можеше да се случи; там интровертният поглед беше, така да се каже, отслабен, парализиран.
Обаче тъкмо с особеностите на екстровертния поглед, на обърнатия навън към духовния свят поглед, сега в западните Мистерии човешкият взор трябваше да се обърне навътре, към дълбоката същност на човека.
И, ако мога така да се изразя, на първо време само най-могъщите човешки души можаха да понесат това, което те съзряха вътре в човека. Така че вътрешната човешка същност, така да се каже, израсна за пръв път пред съзнанието на човечеството, именно в тези разпростиращи се от Изток към Запад мистерийни колонии.
към текста >>
И, ако мога така да се изразя, на първо време само най-могъщите човешки души можаха да понесат това, което те съзряха вътре в чо
век
а.
Географските особености на Запада и съвършено различните елементарни сили на западния свят наложиха пред ръководителите на Мистериите една нова необходимост: Необходимостта от себепознание на човека. В Азия учениците на Мистериите вече бяха придобили познание за външния свят, за лежащите в основата му духовни факти и Същества. Именно чрез това познание, учениците можеха да проникнат сега дълбоко в истинската същност на човека. Отвъд, в Азия, това не можеше да се случи; там интровертният поглед беше, така да се каже, отслабен, парализиран. Обаче тъкмо с особеностите на екстровертния поглед, на обърнатия навън към духовния свят поглед, сега в западните Мистерии човешкият взор трябваше да се обърне навътре, към дълбоката същност на човека.
И, ако мога така да се изразя, на първо време само най-могъщите човешки души можаха да понесат това, което те съзряха вътре в човека.
Така че вътрешната човешка същност, така да се каже, израсна за пръв път пред съзнанието на човечеството, именно в тези разпростиращи се от Изток към Запад мистерийни колонии.
към текста >>
Нека повторим едно изречение, което ръководителите след като обгръщаха с поглед вътрешната същност на чо
век
а постоянно отправяха към учениците, за да ги предупредят, що за душевно явление представлява това себепознание на чо
век
а.
Забележете само какво впечатление оставяше това самопознание в ръководителите и учениците на източните Мистерии!
Нека повторим едно изречение, което ръководителите след като обгръщаха с поглед вътрешната същност на човека постоянно отправяха към учениците, за да ги предупредят, що за душевно явление представлява това себепознание на човека.
към текста >>
Но то често оставаше неразбираемо, макар и многократно да нахлуваше в чо
век
а като един импулс за действие.
Трябва да изтъкнем следното: Тъй както времето напредваше в своето развитие, определени хора не от средноевропейските, а от западните страни – постоянно изучаваха в своите тайни общества нещо от това, което древната мъдрост беше съхранила като традиция.
Но то често оставаше неразбираемо, макар и многократно да нахлуваше в човека като един импулс за действие.
към текста >>
Чо
век
можеше да получи понятия за тях, но не и същинското им изживяване.
Още от средата на 15-то столетие човешкото устройство, човешката конституция стана такава, че отново направи невъзможно, тези неща да се разглеждат в първоначалния им облик. Сега те можеха да се възприемат само интелектуално.
Човек можеше да получи понятия за тях, но не и същинското им изживяване.
Хората имаха само отделни предчувствия. Но макар и само с предчувствие, някои хора успяха да проникнат в съвсем особени области на изживяването. И такива хора стигаха до най-чудновати външни изяви в начина си на живот, като например лорд Булвър-Лайтън*4, авторът на „Занони“. Такъв, какъвто стана в по-късните си години, ние можем да го разберем само ако знаем, че първоначално той спазваше традицията на човешкото себепознание, за да навлезе после благодарение на особената си индивидуална конституция в определени форми на Мистериите. Но чрез това той се отдалечи от природосъобразността на живота.
към текста >>
Точно в негово лице можем да видим как един чо
век
се отнася към живота, щом той възприема подвижния духовен свят на човешката същност не просто в понятия, а в най-интимното и вътрешно изживяване на цялостното душевно устройство.
Хората имаха само отделни предчувствия. Но макар и само с предчувствие, някои хора успяха да проникнат в съвсем особени области на изживяването. И такива хора стигаха до най-чудновати външни изяви в начина си на живот, като например лорд Булвър-Лайтън*4, авторът на „Занони“. Такъв, какъвто стана в по-късните си години, ние можем да го разберем само ако знаем, че първоначално той спазваше традицията на човешкото себепознание, за да навлезе после благодарение на особената си индивидуална конституция в определени форми на Мистериите. Но чрез това той се отдалечи от природосъобразността на живота.
Точно в негово лице можем да видим как един човек се отнася към живота, щом той възприема подвижния духовен свят на човешката същност не просто в понятия, а в най-интимното и вътрешно изживяване на цялостното душевно устройство.
Тогава ще трябва да преценяваме по-различно, а не според мащабите на обичайното филистерство. Естествено, има нещо възмутително, когато Булвър-Лайтън се разхожда явно и тъй патетично с едно значително по-младо момиче, което между отделните му реплики се опитва да свири на нещо като арфа. Така той се появява тук или там в обществото, което, е напълно филистерско, но той никога не е сам. Той се появява с чудноватото си облекло, сяда, а на коленете му се настанява младата арфистка, той изговаря няколко изречения, после млъква, момичето засвирва, после пак той, пак тя. Поражда се нещо твърде кокетно всред делничното филистерство, всред онова филистерство, което от средата на 15 столетие все повече нарастваше в Европа.
към текста >>
За разумно се счита само това, как чо
век
„се държи“ днес пред хората.
Филистерството все повече навлиза в човечеството, но човечеството слабо вниква тук, още повече, че филистерството е донякъде нещо природосъобразно.
За разумно се счита само това, как човек „се държи“ днес пред хората.
Обаче нещата в живота са взаимно свързани и днешното повърхностно общуване, целият съвременен характер на междучовешките връзки, е последица от интелектуалистичното развитие през последното столетие. Естествено, човек като Булвър-Лайтън не може да се нагоди добре тук. Само като абстрактна възможност можем да си представим, че по-възрастните хора се движат по света, а по-младите ги съпровождат отстрани с приятна музика. И само ако вникнем правилно в разликата между едното душевно устройство и другото душевно устройство, ще разберем ясно едно подобно явление. Обаче при Булвър-Лайтън нещата бяха такива, че от него се излъчваше нещо, което е немислимо за модерната интелектуалистична епоха, нещо, което е възможно само в рамките на наследената традиция.
към текста >>
Естествено, чо
век
като Булвър-Лайтън не може да се нагоди добре тук.
Филистерството все повече навлиза в човечеството, но човечеството слабо вниква тук, още повече, че филистерството е донякъде нещо природосъобразно. За разумно се счита само това, как човек „се държи“ днес пред хората. Обаче нещата в живота са взаимно свързани и днешното повърхностно общуване, целият съвременен характер на междучовешките връзки, е последица от интелектуалистичното развитие през последното столетие.
Естествено, човек като Булвър-Лайтън не може да се нагоди добре тук.
Само като абстрактна възможност можем да си представим, че по-възрастните хора се движат по света, а по-младите ги съпровождат отстрани с приятна музика. И само ако вникнем правилно в разликата между едното душевно устройство и другото душевно устройство, ще разберем ясно едно подобно явление. Обаче при Булвър-Лайтън нещата бяха такива, че от него се излъчваше нещо, което е немислимо за модерната интелектуалистична епоха, нещо, което е възможно само в рамките на наследената традиция.
към текста >>
Нека отново припомним до какво се свеждаше познанието за чо
век
а в мистерийните колонии, за които аз споменах.
Нека отново припомним до какво се свеждаше познанието за човека в мистерийните колонии, за които аз споменах.
Днешният човек възприема околния свят чрез своите външни сетивни впечатления. После той комбинира това, което вижда, с помощта на разума. И тогава той поглежда вече навътре към своята дълбока същност. В основата си, точно този е света, който човек обгръща с духовния си поглед; светът, в чиито измерения той реално действува. Сетивните впечатления, които той получава отвън, това, което той развива като представи от тези сетивни впечатления; това, което после вътрешно се преобразява от тези представи в поле на чувствата и волеви импулси и което отново се връща в съзнанието като спомени за живота това именно става същинското съдържание на живота.
към текста >>
Днешният чо
век
възприема околния свят чрез своите външни сетивни впечатления.
Нека отново припомним до какво се свеждаше познанието за човека в мистерийните колонии, за които аз споменах.
Днешният човек възприема околния свят чрез своите външни сетивни впечатления.
После той комбинира това, което вижда, с помощта на разума. И тогава той поглежда вече навътре към своята дълбока същност. В основата си, точно този е света, който човек обгръща с духовния си поглед; светът, в чиито измерения той реално действува. Сетивните впечатления, които той получава отвън, това, което той развива като представи от тези сетивни впечатления; това, което после вътрешно се преобразява от тези представи в поле на чувствата и волеви импулси и което отново се връща в съзнанието като спомени за живота това именно става същинското съдържание на живота. В този живот е поставен днешният човек, в него той действува.
към текста >>
В основата си, точно този е света, който чо
век
обгръща с духовния си поглед; светът, в чиито измерения той реално действува.
Нека отново припомним до какво се свеждаше познанието за човека в мистерийните колонии, за които аз споменах. Днешният човек възприема околния свят чрез своите външни сетивни впечатления. После той комбинира това, което вижда, с помощта на разума. И тогава той поглежда вече навътре към своята дълбока същност.
В основата си, точно този е света, който човек обгръща с духовния си поглед; светът, в чиито измерения той реално действува.
Сетивните впечатления, които той получава отвън, това, което той развива като представи от тези сетивни впечатления; това, което после вътрешно се преобразява от тези представи в поле на чувствата и волеви импулси и което отново се връща в съзнанието като спомени за живота това именно става същинското съдържание на живота. В този живот е поставен днешният човек, в него той действува. И човекът на днешния свят, потънал в една фалшива мистика, пита: Как ли стоят нещата в моята дълбока същност? Какво ли дава себепознанието?
към текста >>
В този живот е поставен днешният чо
век
, в него той действува.
Днешният човек възприема околния свят чрез своите външни сетивни впечатления. После той комбинира това, което вижда, с помощта на разума. И тогава той поглежда вече навътре към своята дълбока същност. В основата си, точно този е света, който човек обгръща с духовния си поглед; светът, в чиито измерения той реално действува. Сетивните впечатления, които той получава отвън, това, което той развива като представи от тези сетивни впечатления; това, което после вътрешно се преобразява от тези представи в поле на чувствата и волеви импулси и което отново се връща в съзнанието като спомени за живота това именно става същинското съдържание на живота.
В този живот е поставен днешният човек, в него той действува.
И човекът на днешния свят, потънал в една фалшива мистика, пита: Как ли стоят нещата в моята дълбока същност? Какво ли дава себепознанието?
към текста >>
И чо
век
ът на днешния свят, потънал в една фалшива мистика, пита: Как ли стоят нещата в моята дълбока същност?
После той комбинира това, което вижда, с помощта на разума. И тогава той поглежда вече навътре към своята дълбока същност. В основата си, точно този е света, който човек обгръща с духовния си поглед; светът, в чиито измерения той реално действува. Сетивните впечатления, които той получава отвън, това, което той развива като представи от тези сетивни впечатления; това, което после вътрешно се преобразява от тези представи в поле на чувствата и волеви импулси и което отново се връща в съзнанието като спомени за живота това именно става същинското съдържание на живота. В този живот е поставен днешният човек, в него той действува.
И човекът на днешния свят, потънал в една фалшива мистика, пита: Как ли стоят нещата в моята дълбока същност?
Какво ли дава себепознанието?
към текста >>
Доколкото чо
век
отправя подобен въпрос, той дири отговора в своето обикновено дневно съзнание.
Доколкото човек отправя подобен въпрос, той дири отговора в своето обикновено дневно съзнание.
Обаче от обикновеното съзнание не може да се получи друго, освен това, което възниква от вътрешните сетивни впечатления и то след като те бъдат преобразени чрез чувствата и волята. Ако човек се взира навътре в себе си с приемите на обикновеното съзнание, той открива само рефлекси, открива един огледален образ на външния живот. Добре, но когато външните впечатления са трансформирани, когато са преобразени чрез чувствата и волята човек всъщност не знае как действуват тези чувства и тази воля. Човекът често поглежда навътре в себе си и сякаш вижда не огледалния образ на външния свят, а някакво особено възвестяване от един божествен свят, от един вечен свят или нещо подобно. Но това съвсем не е така.
към текста >>
Ако чо
век
се взира навътре в себе си с приемите на обикновеното съзнание, той открива само рефлекси, открива един огледален образ на външния живот.
Доколкото човек отправя подобен въпрос, той дири отговора в своето обикновено дневно съзнание. Обаче от обикновеното съзнание не може да се получи друго, освен това, което възниква от вътрешните сетивни впечатления и то след като те бъдат преобразени чрез чувствата и волята.
Ако човек се взира навътре в себе си с приемите на обикновеното съзнание, той открива само рефлекси, открива един огледален образ на външния живот.
Добре, но когато външните впечатления са трансформирани, когато са преобразени чрез чувствата и волята човек всъщност не знае как действуват тези чувства и тази воля. Човекът често поглежда навътре в себе си и сякаш вижда не огледалния образ на външния свят, а някакво особено възвестяване от един божествен свят, от един вечен свят или нещо подобно. Но това съвсем не е така. Онова, което за обикновеното съзнание на днешния човек се явява като себепознание, е само преобразения външен свят, отразения в съзнанието външен свят. И ако човек действително би искал да се вгледа в своята вътрешна същност, той трябва аз и преди често съм прибягвал тук до този образ той трябва да строши това вътрешно огледало, да строши този вътрешен огледален процес.
към текста >>
Добре, но когато външните впечатления са трансформирани, когато са преобразени чрез чувствата и волята чо
век
всъщност не знае как действуват тези чувства и тази воля.
Доколкото човек отправя подобен въпрос, той дири отговора в своето обикновено дневно съзнание. Обаче от обикновеното съзнание не може да се получи друго, освен това, което възниква от вътрешните сетивни впечатления и то след като те бъдат преобразени чрез чувствата и волята. Ако човек се взира навътре в себе си с приемите на обикновеното съзнание, той открива само рефлекси, открива един огледален образ на външния живот.
Добре, но когато външните впечатления са трансформирани, когато са преобразени чрез чувствата и волята човек всъщност не знае как действуват тези чувства и тази воля.
Човекът често поглежда навътре в себе си и сякаш вижда не огледалния образ на външния свят, а някакво особено възвестяване от един божествен свят, от един вечен свят или нещо подобно. Но това съвсем не е така. Онова, което за обикновеното съзнание на днешния човек се явява като себепознание, е само преобразения външен свят, отразения в съзнанието външен свят. И ако човек действително би искал да се вгледа в своята вътрешна същност, той трябва аз и преди често съм прибягвал тук до този образ той трябва да строши това вътрешно огледало, да строши този вътрешен огледален процес.
към текста >>
Чо
век
ът често поглежда навътре в себе си и сякаш вижда не огледалния образ на външния свят, а някакво особено възвестяване от един божествен свят, от един вечен свят или нещо подобно.
Доколкото човек отправя подобен въпрос, той дири отговора в своето обикновено дневно съзнание. Обаче от обикновеното съзнание не може да се получи друго, освен това, което възниква от вътрешните сетивни впечатления и то след като те бъдат преобразени чрез чувствата и волята. Ако човек се взира навътре в себе си с приемите на обикновеното съзнание, той открива само рефлекси, открива един огледален образ на външния живот. Добре, но когато външните впечатления са трансформирани, когато са преобразени чрез чувствата и волята човек всъщност не знае как действуват тези чувства и тази воля.
Човекът често поглежда навътре в себе си и сякаш вижда не огледалния образ на външния свят, а някакво особено възвестяване от един божествен свят, от един вечен свят или нещо подобно.
Но това съвсем не е така. Онова, което за обикновеното съзнание на днешния човек се явява като себепознание, е само преобразения външен свят, отразения в съзнанието външен свят. И ако човек действително би искал да се вгледа в своята вътрешна същност, той трябва аз и преди често съм прибягвал тук до този образ той трябва да строши това вътрешно огледало, да строши този вътрешен огледален процес.
към текста >>
Онова, което за обикновеното съзнание на днешния чо
век
се явява като себепознание, е само преобразения външен свят, отразения в съзнанието външен свят.
Обаче от обикновеното съзнание не може да се получи друго, освен това, което възниква от вътрешните сетивни впечатления и то след като те бъдат преобразени чрез чувствата и волята. Ако човек се взира навътре в себе си с приемите на обикновеното съзнание, той открива само рефлекси, открива един огледален образ на външния живот. Добре, но когато външните впечатления са трансформирани, когато са преобразени чрез чувствата и волята човек всъщност не знае как действуват тези чувства и тази воля. Човекът често поглежда навътре в себе си и сякаш вижда не огледалния образ на външния свят, а някакво особено възвестяване от един божествен свят, от един вечен свят или нещо подобно. Но това съвсем не е така.
Онова, което за обикновеното съзнание на днешния човек се явява като себепознание, е само преобразения външен свят, отразения в съзнанието външен свят.
И ако човек действително би искал да се вгледа в своята вътрешна същност, той трябва аз и преди често съм прибягвал тук до този образ той трябва да строши това вътрешно огледало, да строши този вътрешен огледален процес.
към текста >>
И ако чо
век
действително би искал да се вгледа в своята вътрешна същност, той трябва аз и преди често съм прибягвал тук до този образ той трябва да строши това вътрешно огледало, да строши този вътрешен огледален процес.
Ако човек се взира навътре в себе си с приемите на обикновеното съзнание, той открива само рефлекси, открива един огледален образ на външния живот. Добре, но когато външните впечатления са трансформирани, когато са преобразени чрез чувствата и волята човек всъщност не знае как действуват тези чувства и тази воля. Човекът често поглежда навътре в себе си и сякаш вижда не огледалния образ на външния свят, а някакво особено възвестяване от един божествен свят, от един вечен свят или нещо подобно. Но това съвсем не е така. Онова, което за обикновеното съзнание на днешния човек се явява като себепознание, е само преобразения външен свят, отразения в съзнанието външен свят.
И ако човек действително би искал да се вгледа в своята вътрешна същност, той трябва аз и преди често съм прибягвал тук до този образ той трябва да строши това вътрешно огледало, да строши този вътрешен огледален процес.
към текста >>
С това обикновено съзнание ние можем да проникнем в същността на чо
век
а толкова малко, колкото можем да видим и зад едно огледало, без да го строшим.
После тези представи ще се отразят във вътрешното огледало. И в стремежа си към нашата интимна и дълбока вътрешна същност, ние стигаме до това огледало (рис. 1, червено). Ние виждаме това, което се отблъсква от огледалото на спомените (червените стрели)*/*Голяма част от своите лекции Рудолф Щайнер е онагледявал с рисунки и скици върху черна дъска, служейки си с цветни тебешири. Бел. на преводача/.
С това обикновено съзнание ние можем да проникнем в същността на човека толкова малко, колкото можем да видим и зад едно огледало, без да го строшим.
към текста >>
Тъкмо това обаче доведе чрез подготовката в старата източна мъдрост до там, че тези ръководители и ученици на пренесените в Запад мистерийни колонии можеха с остър и проникващ поглед да се вглеждат зад спомените на чо
век
а, да се вглеждат в дълбоката вътрешна същност на чо
век
а.
Тъкмо това обаче доведе чрез подготовката в старата източна мъдрост до там, че тези ръководители и ученици на пренесените в Запад мистерийни колонии можеха с остър и проникващ поглед да се вглеждат зад спомените на човека, да се вглеждат в дълбоката вътрешна същност на човека.
И от това, което виждаха там, те изричаха думи и с тях загатваха, обясняваха как в онези древни епохи човек трябва да е много добре подготвен, ако иска да насочи своя поглед в дълбините на човешката природа.
към текста >>
И от това, което виждаха там, те изричаха думи и с тях загатваха, обясняваха как в онези древни епохи чо
век
трябва да е много добре подготвен, ако иска да насочи своя поглед в дълбините на човешката природа.
Тъкмо това обаче доведе чрез подготовката в старата източна мъдрост до там, че тези ръководители и ученици на пренесените в Запад мистерийни колонии можеха с остър и проникващ поглед да се вглеждат зад спомените на човека, да се вглеждат в дълбоката вътрешна същност на човека.
И от това, което виждаха там, те изричаха думи и с тях загатваха, обясняваха как в онези древни епохи човек трябва да е много добре подготвен, ако иска да насочи своя поглед в дълбините на човешката природа.
към текста >>
Вътре в чо
век
а материята бива напълно преобразена и тласната назад към нищото.
Силите на мисленето проникват, пронизват етерното тяло и това проникнато от мисловни сили етерно тяло, то вече действува по един особен начин върху физическото тяло. Така във физическото тяло възниква една трансформация, едно цялостно преустройство на материалния живот. Във външния свят материята никъде не достига до пълно разрушение. Това се потвърждава и от новите естествени науки, които говорят за съхранение на материята. Обаче този закон за съхранение на материята важи само за външния свят.
Вътре в човека материята бива напълно преобразена и тласната назад към нищото.
Така материята бива напълно разрушена, и то в самата своя същност. Нашата човешка природа се основава именно на това, че сме в състояние да навлезем по-дълбоко в материята, дори и зад огледалото на спомените, да тласнем материята обратно в хаоса, напълно да разрушим материята.
към текста >>
Точно към това беше насочван ученикът на мистерийните колонии в Ирландия и изобщо в Запада: вътре в теб, дълбоко зад твоите паметови възможности, като чо
век
ти носиш нещо, което се стреми към разрушение и ако ти не би имал това в себе си, ти нямаше да можеш да развиеш твоето мислене, защото ти развиваш твоето мислене чрез проникването на мисловните сили в етерното тяло.
Точно към това беше насочван ученикът на мистерийните колонии в Ирландия и изобщо в Запада: вътре в теб, дълбоко зад твоите паметови възможности, като човек ти носиш нещо, което се стреми към разрушение и ако ти не би имал това в себе си, ти нямаше да можеш да развиеш твоето мислене, защото ти развиваш твоето мислене чрез проникването на мисловните сили в етерното тяло.
Обаче едно етерно тяло, което е проникнато от мисловни сили, действува върху физическото тяло така, че това физическо тяло подхвърля материята на разпад, предава я на хаоса, разрушава я.
към текста >>
Когато чо
век
напредва по този начин към спомените и към спомнянето, той навлиза в една област, където човешкото същество иска да разруши и да заличи това, което се намира там.
Когато човек напредва по този начин към спомените и към спомнянето, той навлиза в една област, където човешкото същество иска да разруши и да заличи това, което се намира там.
Под огледалото на спомените ние всички носим като предусловие за развитието на човешкия мислещ Аз гнева на разрушението, яростта срещу материята, заличаването и анихилацията на тази материя. Няма човешко себепознание, което да не потвърждава тази подробност, този неоспорим човешки факт.
към текста >>
Навярно поради това и онзи индивид, който е докоснал огнището на разрушение, укрито във вътрешността на чо
век
а, показва една особена загриженост към всяко духовно развитие.
Навярно поради това и онзи индивид, който е докоснал огнището на разрушение, укрито във вътрешността на човека, показва една особена загриженост към всяко духовно развитие.
С най-пълна сериозност той е длъжен да си каже: Духът трябва да съществува и заради съществуването на Духа, материалното трябва да бъде заличавано.
към текста >>
Какво се намира в дълбоката същност на чо
век
а, това ще се открие едва след дългогодишни духовно-научни изследвания.
Какво се намира в дълбоката същност на човека, това ще се открие едва след дългогодишни духовно-научни изследвания.
Но то и днес трябва да привлича нашето внимание, тъй като без него, човек постоянно ще гледа на себе си съвсем не тъй, както е всъщност поставен в цивилизацията на Запада. Вътре в западната цивилизация човекът представлява обвивката на едно огнище на разрушение, и мрачните, гибелни сили могат да се превърнат в подемни сили единствено щом човек ясно разбере, че той е обкръжението, обвивката на едно такова огнище на разрушение.
към текста >>
Но то и днес трябва да привлича нашето внимание, тъй като без него, чо
век
постоянно ще гледа на себе си съвсем не тъй, както е всъщност поставен в цивилизацията на Запада.
Какво се намира в дълбоката същност на човека, това ще се открие едва след дългогодишни духовно-научни изследвания.
Но то и днес трябва да привлича нашето внимание, тъй като без него, човек постоянно ще гледа на себе си съвсем не тъй, както е всъщност поставен в цивилизацията на Запада.
Вътре в западната цивилизация човекът представлява обвивката на едно огнище на разрушение, и мрачните, гибелни сили могат да се превърнат в подемни сили единствено щом човек ясно разбере, че той е обкръжението, обвивката на едно такова огнище на разрушение.
към текста >>
Вътре в западната цивилизация чо
век
ът представлява обвивката на едно огнище на разрушение, и мрачните, гибелни сили могат да се превърнат в подемни сили единствено щом чо
век
ясно разбере, че той е обкръжението, обвивката на едно такова огнище на разрушение.
Какво се намира в дълбоката същност на човека, това ще се открие едва след дългогодишни духовно-научни изследвания. Но то и днес трябва да привлича нашето внимание, тъй като без него, човек постоянно ще гледа на себе си съвсем не тъй, както е всъщност поставен в цивилизацията на Запада.
Вътре в западната цивилизация човекът представлява обвивката на едно огнище на разрушение, и мрачните, гибелни сили могат да се превърнат в подемни сили единствено щом човек ясно разбере, че той е обкръжението, обвивката на едно такова огнище на разрушение.
към текста >>
И какво би станало, ако чо
век
не бъде доведен до съзнанието за всичко това от нашата Духовна Наука?
И какво би станало, ако човек не бъде доведен до съзнанието за всичко това от нашата Духовна Наука?
Ние виждаме какво би се случило, показва ни го самото развитие на нашата епоха. Това, което е, така да се каже, изолирано, обособено в човека и което трябва да действува само вътре в него, в това единствено по рода си силово поле, то напира сега навън, напира към външните човешки инстинкти. Тъкмо то ще се превърне в субстрат на западната и на Земната цивилизация. Тъкмо то изявява себе си във всичко, което днес действува например като яростни разрушителни сили в Източна Европа и т.н. Това е яростта на разрушението, изместена от вътре на вън.
към текста >>
Това, което е, така да се каже, изолирано, обособено в чо
век
а и което трябва да действува само вътре в него, в това единствено по рода си силово поле, то напира сега навън, напира към външните човешки инстинкти.
И какво би станало, ако човек не бъде доведен до съзнанието за всичко това от нашата Духовна Наука? Ние виждаме какво би се случило, показва ни го самото развитие на нашата епоха.
Това, което е, така да се каже, изолирано, обособено в човека и което трябва да действува само вътре в него, в това единствено по рода си силово поле, то напира сега навън, напира към външните човешки инстинкти.
Тъкмо то ще се превърне в субстрат на западната и на Земната цивилизация. Тъкмо то изявява себе си във всичко, което днес действува например като яростни разрушителни сили в Източна Европа и т.н. Това е яростта на разрушението, изместена от вътре на вън. И занапред човек ще може да се ориентира пред това, което нахлува в неговите инстинкти, единствено с помощта на едно действително познание за човека, т.е. когато ние отново осъзнаем това огнище на разрушение, заложено там вътре в човека, за да развие той своето човешко мислене.
към текста >>
И занапред чо
век
ще може да се ориентира пред това, което нахлува в неговите инстинкти, единствено с помощта на едно действително познание за чо
век
а, т.е.
Ние виждаме какво би се случило, показва ни го самото развитие на нашата епоха. Това, което е, така да се каже, изолирано, обособено в човека и което трябва да действува само вътре в него, в това единствено по рода си силово поле, то напира сега навън, напира към външните човешки инстинкти. Тъкмо то ще се превърне в субстрат на западната и на Земната цивилизация. Тъкмо то изявява себе си във всичко, което днес действува например като яростни разрушителни сили в Източна Европа и т.н. Това е яростта на разрушението, изместена от вътре на вън.
И занапред човек ще може да се ориентира пред това, което нахлува в неговите инстинкти, единствено с помощта на едно действително познание за човека, т.е.
когато ние отново осъзнаем това огнище на разрушение, заложено там вътре в човека, за да развие той своето човешко мислене. Защото тази сила на мислене, която човек трябва да има, за да изгради един съответствуващ на днешната епоха светоглед, тази сила на мисленето, която трябва да се изявява пред огледалото на спомените, тя причинява навлизане на мисленето в етерното тяло и това пронизано с мисли етерно тяло действува разрушаващо върху физическото тяло. Модерният човек на Запада носи това огнище на разрушение вътре в себе си. И помислете колко по-лошо е, когато огнището е там, без човек ясно да го осмисля, вместо той да навлиза в устремното развитие на днешната цивилизация с пълното съзнание за това огнище на разрушение.
към текста >>
когато ние отново осъзнаем това огнище на разрушение, заложено там вътре в чо
век
а, за да развие той своето човешко мислене.
Това, което е, така да се каже, изолирано, обособено в човека и което трябва да действува само вътре в него, в това единствено по рода си силово поле, то напира сега навън, напира към външните човешки инстинкти. Тъкмо то ще се превърне в субстрат на западната и на Земната цивилизация. Тъкмо то изявява себе си във всичко, което днес действува например като яростни разрушителни сили в Източна Европа и т.н. Това е яростта на разрушението, изместена от вътре на вън. И занапред човек ще може да се ориентира пред това, което нахлува в неговите инстинкти, единствено с помощта на едно действително познание за човека, т.е.
когато ние отново осъзнаем това огнище на разрушение, заложено там вътре в човека, за да развие той своето човешко мислене.
Защото тази сила на мислене, която човек трябва да има, за да изгради един съответствуващ на днешната епоха светоглед, тази сила на мисленето, която трябва да се изявява пред огледалото на спомените, тя причинява навлизане на мисленето в етерното тяло и това пронизано с мисли етерно тяло действува разрушаващо върху физическото тяло. Модерният човек на Запада носи това огнище на разрушение вътре в себе си. И помислете колко по-лошо е, когато огнището е там, без човек ясно да го осмисля, вместо той да навлиза в устремното развитие на днешната цивилизация с пълното съзнание за това огнище на разрушение.
към текста >>
Защото тази сила на мислене, която чо
век
трябва да има, за да изгради един съответствуващ на днешната епоха светоглед, тази сила на мисленето, която трябва да се изявява пред огледалото на спомените, тя причинява навлизане на мисленето в етерното тяло и това пронизано с мисли етерно тяло действува разрушаващо върху физическото тяло.
Тъкмо то ще се превърне в субстрат на западната и на Земната цивилизация. Тъкмо то изявява себе си във всичко, което днес действува например като яростни разрушителни сили в Източна Европа и т.н. Това е яростта на разрушението, изместена от вътре на вън. И занапред човек ще може да се ориентира пред това, което нахлува в неговите инстинкти, единствено с помощта на едно действително познание за човека, т.е. когато ние отново осъзнаем това огнище на разрушение, заложено там вътре в човека, за да развие той своето човешко мислене.
Защото тази сила на мислене, която човек трябва да има, за да изгради един съответствуващ на днешната епоха светоглед, тази сила на мисленето, която трябва да се изявява пред огледалото на спомените, тя причинява навлизане на мисленето в етерното тяло и това пронизано с мисли етерно тяло действува разрушаващо върху физическото тяло.
Модерният човек на Запада носи това огнище на разрушение вътре в себе си. И помислете колко по-лошо е, когато огнището е там, без човек ясно да го осмисля, вместо той да навлиза в устремното развитие на днешната цивилизация с пълното съзнание за това огнище на разрушение.
към текста >>
Модерният чо
век
на Запада носи това огнище на разрушение вътре в себе си.
Тъкмо то изявява себе си във всичко, което днес действува например като яростни разрушителни сили в Източна Европа и т.н. Това е яростта на разрушението, изместена от вътре на вън. И занапред човек ще може да се ориентира пред това, което нахлува в неговите инстинкти, единствено с помощта на едно действително познание за човека, т.е. когато ние отново осъзнаем това огнище на разрушение, заложено там вътре в човека, за да развие той своето човешко мислене. Защото тази сила на мислене, която човек трябва да има, за да изгради един съответствуващ на днешната епоха светоглед, тази сила на мисленето, която трябва да се изявява пред огледалото на спомените, тя причинява навлизане на мисленето в етерното тяло и това пронизано с мисли етерно тяло действува разрушаващо върху физическото тяло.
Модерният човек на Запада носи това огнище на разрушение вътре в себе си.
И помислете колко по-лошо е, когато огнището е там, без човек ясно да го осмисля, вместо той да навлиза в устремното развитие на днешната цивилизация с пълното съзнание за това огнище на разрушение.
към текста >>
И помислете колко по-лошо е, когато огнището е там, без чо
век
ясно да го осмисля, вместо той да навлиза в устремното развитие на днешната цивилизация с пълното съзнание за това огнище на разрушение.
Това е яростта на разрушението, изместена от вътре на вън. И занапред човек ще може да се ориентира пред това, което нахлува в неговите инстинкти, единствено с помощта на едно действително познание за човека, т.е. когато ние отново осъзнаем това огнище на разрушение, заложено там вътре в човека, за да развие той своето човешко мислене. Защото тази сила на мислене, която човек трябва да има, за да изгради един съответствуващ на днешната епоха светоглед, тази сила на мисленето, която трябва да се изявява пред огледалото на спомените, тя причинява навлизане на мисленето в етерното тяло и това пронизано с мисли етерно тяло действува разрушаващо върху физическото тяло. Модерният човек на Запада носи това огнище на разрушение вътре в себе си.
И помислете колко по-лошо е, когато огнището е там, без човек ясно да го осмисля, вместо той да навлиза в устремното развитие на днешната цивилизация с пълното съзнание за това огнище на разрушение.
към текста >>
И стана така, че според степента на този несъзнаван страх, чо
век
си казваше: Изобщо не съществува нищо, което да лежи извън раждането и смъртта.
Да се насочи човешкият поглед навътре към дълбоката човешка същност това беше правилно и съобразено с епохата ръководство. „Познай себе си! “ се превърна в едно подходящо изискване. Именно с „разравянето“ на страха учениците на Мистериите можаха да стигнат до преодоляване на този страх, а с това и до правилно себепознание. Наистина, интелектуалистичната епоха помрачи погледа към дълбоката човешка същност, но тя не можа да премахне страха.
И стана така, че според степента на този несъзнаван страх, човек си казваше: Изобщо не съществува нищо, което да лежи извън раждането и смъртта.
към текста >>
Чо
век
се страхуваше да се вгледа по-дълбоко, отколкото в този живот на спомените, в това обикновено мислене, чийто закономерности са валидни само за времето между раждането и смъртта.
Човек се страхуваше да се вгледа по-дълбоко, отколкото в този живот на спомените, в това обикновено мислене, чийто закономерности са валидни само за времето между раждането и смъртта.
Той се страхуваше да се потопи по-дълбоко във вечната същност на човешката душа, и от този страх той изведе учението: Не съществува нищо друго, освен този живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Този страх формира външното поведение на хората, социалния ред и цялото историческо развитие на Европа от средата на 15-ти и особено от 19-ти
век
насам.
Този страх формира външното поведение на хората, социалния ред и цялото историческо развитие на Европа от средата на 15-ти и особено от 19-ти век насам.
Защо хората стават, материалисти, защо те признават единствено външните материални стойности? Защото се страхуват да слязат надолу в дълбините на човека!
към текста >>
Защото се страхуват да слязат надолу в дълбините на чо
век
а!
Този страх формира външното поведение на хората, социалния ред и цялото историческо развитие на Европа от средата на 15-ти и особено от 19-ти век насам. Защо хората стават, материалисти, защо те признават единствено външните материални стойности?
Защото се страхуват да слязат надолу в дълбините на човека!
към текста >>
Човечеството трябва отново да узнае, че тъкмо разумното, понятийно мислене, най-висшето завоевание на новото време, изобщо не би могло да съществува, ако от огнището на разрушение не бяха израснали представите, ако това огнище не беше задържано вътре в чо
век
а, така че то да не премине в инстинктите и в социалните импулси.
Човечеството трябва отново да узнае, че тъкмо разумното, понятийно мислене, най-висшето завоевание на новото време, изобщо не би могло да съществува, ако от огнището на разрушение не бяха израснали представите, ако това огнище не беше задържано вътре в човека, така че то да не премине в инстинктите и в социалните импулси.
към текста >>
Обаче животът на съвременния чо
век
протича в пространството между това огледало и външните сетивни възприятия.
И сега вече, обгръщайки тези неща с духовен поглед, ние можем да проникнем по-навътре в елементарните зависимости на живота. Онзи свят, който се представя като едно такова огнище на разрушение в дълбоката човешка същност, той се простира отвъд огледалото на спомените.
Обаче животът на съвременния човек протича в пространството между това огледало и външните сетивни възприятия.
Но както човек не може да надникне в своята същност през огледалото на спомените, така той не може да навлезе и в това, което се простира навън като сетивни възприятия. Човекът си измисля един материален, атомизиран свят, но това е един фантастен свят, защото човек не може да проникне зад тези сетивни възприятия.
към текста >>
Но както чо
век
не може да надникне в своята същност през огледалото на спомените, така той не може да навлезе и в това, което се простира навън като сетивни възприятия.
И сега вече, обгръщайки тези неща с духовен поглед, ние можем да проникнем по-навътре в елементарните зависимости на живота. Онзи свят, който се представя като едно такова огнище на разрушение в дълбоката човешка същност, той се простира отвъд огледалото на спомените. Обаче животът на съвременния човек протича в пространството между това огледало и външните сетивни възприятия.
Но както човек не може да надникне в своята същност през огледалото на спомените, така той не може да навлезе и в това, което се простира навън като сетивни възприятия.
Човекът си измисля един материален, атомизиран свят, но това е един фантастен свят, защото човек не може да проникне зад тези сетивни възприятия.
към текста >>
Чо
век
ът си измисля един материален, атомизиран свят, но това е един фантастен свят, защото чо
век
не може да проникне зад тези сетивни възприятия.
И сега вече, обгръщайки тези неща с духовен поглед, ние можем да проникнем по-навътре в елементарните зависимости на живота. Онзи свят, който се представя като едно такова огнище на разрушение в дълбоката човешка същност, той се простира отвъд огледалото на спомените. Обаче животът на съвременния човек протича в пространството между това огледало и външните сетивни възприятия. Но както човек не може да надникне в своята същност през огледалото на спомените, така той не може да навлезе и в това, което се простира навън като сетивни възприятия.
Човекът си измисля един материален, атомизиран свят, но това е един фантастен свят, защото човек не може да проникне зад тези сетивни възприятия.
към текста >>
Обаче чо
век
ът е твърде близък и сроден с този свят, който се простира зад външните сетивни възприятия, зад сетивните представи.
Обаче човекът е твърде близък и сроден с този свят, който се простира зад външните сетивни възприятия, зад сетивните представи.
Всяка нощ между заспиването и пробуждането човек нахлува там, в този свят. Щом Вие заспите, Вие пребивавате там, в този свят. Това, което Вие изживявате там, се намира отвъд сетивните представи и няма нищо общо с фантастния атомизиран свят на естествените науки. Обаче това, което е отвъд сетивната сфера, именно него изживяваше в своите Мистерии древния източен мъдрец. Но то може да се изживее само ако човек е изпълнен с преданост към света, ако е изцяло подчинен на порива да се от даде безрезервно на този свят.
към текста >>
Всяка нощ между заспиването и пробуждането чо
век
нахлува там, в този свят.
Обаче човекът е твърде близък и сроден с този свят, който се простира зад външните сетивни възприятия, зад сетивните представи.
Всяка нощ между заспиването и пробуждането човек нахлува там, в този свят.
Щом Вие заспите, Вие пребивавате там, в този свят. Това, което Вие изживявате там, се намира отвъд сетивните представи и няма нищо общо с фантастния атомизиран свят на естествените науки. Обаче това, което е отвъд сетивната сфера, именно него изживяваше в своите Мистерии древния източен мъдрец. Но то може да се изживее само ако човек е изпълнен с преданост към света, ако е изцяло подчинен на порива да се от даде безрезервно на този свят. Искаме ли да проникнем зад сетивните впечатления, в нашето познание трябва да цари не друго, а любов.
към текста >>
Но то може да се изживее само ако чо
век
е изпълнен с преданост към света, ако е изцяло подчинен на порива да се от даде безрезервно на този свят.
Обаче човекът е твърде близък и сроден с този свят, който се простира зад външните сетивни възприятия, зад сетивните представи. Всяка нощ между заспиването и пробуждането човек нахлува там, в този свят. Щом Вие заспите, Вие пребивавате там, в този свят. Това, което Вие изживявате там, се намира отвъд сетивните представи и няма нищо общо с фантастния атомизиран свят на естествените науки. Обаче това, което е отвъд сетивната сфера, именно него изживяваше в своите Мистерии древния източен мъдрец.
Но то може да се изживее само ако човек е изпълнен с преданост към света, ако е изцяло подчинен на порива да се от даде безрезервно на този свят.
Искаме ли да проникнем зад сетивните впечатления, в нашето познание трябва да цари не друго, а любов.
към текста >>
Защото ако обикновеният човешки Аз искаше да проникне в надсетивния свят, чо
век
трябваше да се откаже от своя Аз.
Защото ако обикновеният човешки Аз искаше да проникне в надсетивния свят, човек трябваше да се откаже от своя Аз.
Но този Аз, от какво възниква той? Човешкото същество си изгражда този Аз, благодарение на това, че може да се потопи в един хаос на разрушението. Този Аз трябва да бъде отнет и утвърден там, вътре в споменатото огнище на разрушение. С този Аз човек не може да живее извън сферата на външния сетивен свят.
към текста >>
С този Аз чо
век
не може да живее извън сферата на външния сетивен свят.
Защото ако обикновеният човешки Аз искаше да проникне в надсетивния свят, човек трябваше да се откаже от своя Аз. Но този Аз, от какво възниква той? Човешкото същество си изгражда този Аз, благодарение на това, че може да се потопи в един хаос на разрушението. Този Аз трябва да бъде отнет и утвърден там, вътре в споменатото огнище на разрушение.
С този Аз човек не може да живее извън сферата на външния сетивен свят.
към текста >>
Нека схематично да си представим огнището на разрушението вътре в чо
век
а (рис.2, червено).
Нека схематично да си представим огнището на разрушението вътре в човека (рис.2, червено).
То е раз простряно всъщност над целия човешки организъм. Ето тук е огнището на разрушение, а тукчовешката обвивка. И ако това, което е вътре, би се разширило над целия свят, какво щеше да властвува тогава в света чрез човека? Злото! Злото е не друго, а изнесеният навън хаос, необходимият вътре в човека хаос.
към текста >>
И ако това, което е вътре, би се разширило над целия свят, какво щеше да властвува тогава в света чрез чо
век
а?
Нека схематично да си представим огнището на разрушението вътре в човека (рис.2, червено). То е раз простряно всъщност над целия човешки организъм. Ето тук е огнището на разрушение, а тукчовешката обвивка.
И ако това, което е вътре, би се разширило над целия свят, какво щеше да властвува тогава в света чрез човека?
Злото! Злото е не друго, а изнесеният навън хаос, необходимият вътре в човека хаос. И в този хаос, който трябва да е в човека, но да остане в него като едно огнище на злото, в този хаос се изгражда човешкия Аз, в този хаос укрепва и човешкото себелюбие. Това човешко себелюбие не може да съществува в надсетивния свят. Затова и по време на сън Азовото съзнание изчезва, или пък ако се появи в сънищата, то често изглежда като чуждо или отслабено.
към текста >>
Злото е не друго, а изнесеният навън хаос, необходимият вътре в чо
век
а хаос.
Нека схематично да си представим огнището на разрушението вътре в човека (рис.2, червено). То е раз простряно всъщност над целия човешки организъм. Ето тук е огнището на разрушение, а тукчовешката обвивка. И ако това, което е вътре, би се разширило над целия свят, какво щеше да властвува тогава в света чрез човека? Злото!
Злото е не друго, а изнесеният навън хаос, необходимият вътре в човека хаос.
И в този хаос, който трябва да е в човека, но да остане в него като едно огнище на злото, в този хаос се изгражда човешкия Аз, в този хаос укрепва и човешкото себелюбие. Това човешко себелюбие не може да съществува в надсетивния свят. Затова и по време на сън Азовото съзнание изчезва, или пък ако се появи в сънищата, то често изглежда като чуждо или отслабено. Азът, който кристализира и укрепва в огнището на злото, този Аз не може да пребивава извън сферата на сетивните явления. Затова и древният източен мъдрец проникваше там само чрез преданост, любов и отказване от Аза.
към текста >>
И в този хаос, който трябва да е в чо
век
а, но да остане в него като едно огнище на злото, в този хаос се изгражда човешкия Аз, в този хаос укрепва и човешкото себелюбие.
То е раз простряно всъщност над целия човешки организъм. Ето тук е огнището на разрушение, а тукчовешката обвивка. И ако това, което е вътре, би се разширило над целия свят, какво щеше да властвува тогава в света чрез човека? Злото! Злото е не друго, а изнесеният навън хаос, необходимият вътре в човека хаос.
И в този хаос, който трябва да е в човека, но да остане в него като едно огнище на злото, в този хаос се изгражда човешкия Аз, в този хаос укрепва и човешкото себелюбие.
Това човешко себелюбие не може да съществува в надсетивния свят. Затова и по време на сън Азовото съзнание изчезва, или пък ако се появи в сънищата, то често изглежда като чуждо или отслабено. Азът, който кристализира и укрепва в огнището на злото, този Аз не може да пребивава извън сферата на сетивните явления. Затова и древният източен мъдрец проникваше там само чрез преданост, любов и отказване от Аза. Този свят съвсем не беше видимия физически свят; обикновеното съществувание беше пръснато и разлято из този друг свят, наричан още Нирвана.
към текста >>
Скъпи мои приятели, тези въпроси не ще се решат на никаква конференция по земята, преди хората да разберат, че към икономиката принадлежи и доверието на чо
век
а към чо
век
а.
Скъпи мои приятели, тези въпроси не ще се решат на никаква конференция по земята, преди хората да разберат, че към икономиката принадлежи и доверието на човека към човека.
А занапред това доверие ще може да се постига само по духовен път. Външната култура се нуждае от ново и мощно духовно задълбочаване. Днес аз говорих само че от по-друга гледна точка върху неща, които тук често са били изтъквани. В този смисъл, утре ще продължим нататък.
към текста >>
9.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Както вчера казах, дълбоко вътре в чо
век
а съществува един вид „огнище на разрушение“.
Както вчера казах, дълбоко вътре в човека съществува един вид „огнище на разрушение“.
Когато оставаме в нашето обикновено съзнание, с него достигаме единствено до там, да запазим впечатления от света на спомените. Ние изграждаме нашите опитности с помощта на сетивата, на разума, изобщо чрез определени въздействия върху нашия душевен живот. После от спомените ние можем отново да извлечем „копия“ на това, което сме изживели. В духовния си живот, ние носим „копия“ от сетивните изживявания. Нещата изглеждат така, сякаш в себе си имаме едно огледало, само че то действува различно от обикновеното пространствено огледало.
към текста >>
Това, което вътре в чо
век
а има своите добри основания, това без което не можем да изградим своя Аз, то не трябва да се изнася навън.
Виждате колко комплициран е човешкия живот.
Това, което вътре в човека има своите добри основания, това без което не можем да изградим своя Аз, то не трябва да се изнася навън.
Лошият, злият човек го из нася навън, добрият човек го задържа в себе си. Изнесе ли се навън, то се превръща в престъпление, превръща се в злото. Остане ли вътре в човека, то се превръща в източник на истинска сила за човешкия Аз. На света не съществува нищо, което да няма своя благословен и висш смисъл. Ние бихме били ограничени и безразсъдни същества, ако не притежавахме това огнище в себе си.
към текста >>
Лошият, злият чо
век
го из нася навън, добрият чо
век
го задържа в себе си.
Виждате колко комплициран е човешкия живот. Това, което вътре в човека има своите добри основания, това без което не можем да изградим своя Аз, то не трябва да се изнася навън.
Лошият, злият човек го из нася навън, добрият човек го задържа в себе си.
Изнесе ли се навън, то се превръща в престъпление, превръща се в злото. Остане ли вътре в човека, то се превръща в източник на истинска сила за човешкия Аз. На света не съществува нищо, което да няма своя благословен и висш смисъл. Ние бихме били ограничени и безразсъдни същества, ако не притежавахме това огнище в себе си. Защото в него ние изживяваме неща, които никога не можем да изживеем във външния свят.
към текста >>
Остане ли вътре в чо
век
а, то се превръща в източник на истинска сила за човешкия Аз.
Виждате колко комплициран е човешкия живот. Това, което вътре в човека има своите добри основания, това без което не можем да изградим своя Аз, то не трябва да се изнася навън. Лошият, злият човек го из нася навън, добрият човек го задържа в себе си. Изнесе ли се навън, то се превръща в престъпление, превръща се в злото.
Остане ли вътре в човека, то се превръща в източник на истинска сила за човешкия Аз.
На света не съществува нищо, което да няма своя благословен и висш смисъл. Ние бихме били ограничени и безразсъдни същества, ако не притежавахме това огнище в себе си. Защото в него ние изживяваме неща, които никога не можем да изживеем във външния свят. Там, във външния свят, ние виждаме нещата материално. Всичко, което виждаме там, е материално, и подражавайки днешната наука, ние говорим за съхранение на материята, за неразрушимост на същински – материалното.
към текста >>
И когато говорим както например в моята книга „Въведение в Тайната Наука“ за това че някога нашата Земя ще бъде подложена на унищожение, за да достигне през различни преходни състояния следващото си Юпитерово въплъщение*7, длъжни сме да допълним: В това Юпитерово въплъщение ще съществува само това, което днес в огнището на разрушение чо
век
формира като ново изваяние от моралните си идеали а несъмнено и от тези импулси, които са антиморални, които активират егоизма и злото.
Докато в огнището на разрушение, за което вчера говорих, материята бива практически унищожена. Тя бива отхвърлена назад в нищото. И ето че всред това нищо, чрез нас може да възникне доброто: Ако вместо нашите инстинкти и нагони, които служат само за изграждане на егоизма, ние вложим в това огнище на разрушението не друго, а висшите етични идеали. Тогава възниква нещо ново. Тъкмо в това огнище на разрушение, тогава възниква зародиша на бъдещия свят; възниква чрез нашето човешко съучастие.
И когато говорим както например в моята книга „Въведение в Тайната Наука“ за това че някога нашата Земя ще бъде подложена на унищожение, за да достигне през различни преходни състояния следващото си Юпитерово въплъщение*7, длъжни сме да допълним: В това Юпитерово въплъщение ще съществува само това, което днес в огнището на разрушение човек формира като ново изваяние от моралните си идеали а несъмнено и от тези импулси, които са антиморални, които активират егоизма и злото.
Така че новият Юпитер ще бъде тъкмо последица от борбата между това, което хората успяват да направят на Земята, влагайки моралните си идеи в своя вътрешен хаос, и това което те изваждат навън като неморалност, егоизъм, антиморалност. Ето как ние отправяме взор към една област, където материята е тласната обратно към своето небитие, към нищото.
към текста >>
На времето Изтокът беше изградил всичко онова, което чо
век
копнееше да види зад сетивните явления, беше обучил погледа да се насочва и черпи от един духовен свят, съставен не от атоми и молекули, а от духовни Същества, един свят, който за източния мироглед беше просто идентичен с видимата реалност.
Вчера обърнахме внимание върху голямата противоположност между Изтока и Запада.
На времето Изтокът беше изградил всичко онова, което човек копнееше да види зад сетивните явления, беше обучил погледа да се насочва и черпи от един духовен свят, съставен не от атоми и молекули, а от духовни Същества, един свят, който за източния мироглед беше просто идентичен с видимата реалност.
Но сега в Изтока и Азия се шири една декадентска степен на този копнеж по над-сетивния свят, докато Западът изгражда егоизма, себелюбието, изгражда всичко, което укрепва и се консолидира вътре в описаното вчера от нас огнище на разрушение. Същевременно с това се загатва и всичко, което днес или в близко бъдеще по необходимост трябва да се промъкне в съзнанието на хората. Защото ако възникналият през средата на 15 век интелектуализъм би останал непроменен, човечеството окончателно би затънало в упадък. Това е така, понеже с помощта на интелектуализма е невъзможно да се навлезе нито зад огледалото на спомнянето, нито зад ек рана на външните сетивни възприятия. Човекът обаче е длъжен отново да стигне до съзнанието за тези светове.
към текста >>
Защото ако възникналият през средата на 15
век
интелектуализъм би останал непроменен, човечеството окончателно би затънало в упадък.
Вчера обърнахме внимание върху голямата противоположност между Изтока и Запада. На времето Изтокът беше изградил всичко онова, което човек копнееше да види зад сетивните явления, беше обучил погледа да се насочва и черпи от един духовен свят, съставен не от атоми и молекули, а от духовни Същества, един свят, който за източния мироглед беше просто идентичен с видимата реалност. Но сега в Изтока и Азия се шири една декадентска степен на този копнеж по над-сетивния свят, докато Западът изгражда егоизма, себелюбието, изгражда всичко, което укрепва и се консолидира вътре в описаното вчера от нас огнище на разрушение. Същевременно с това се загатва и всичко, което днес или в близко бъдеще по необходимост трябва да се промъкне в съзнанието на хората.
Защото ако възникналият през средата на 15 век интелектуализъм би останал непроменен, човечеството окончателно би затънало в упадък.
Това е така, понеже с помощта на интелектуализма е невъзможно да се навлезе нито зад огледалото на спомнянето, нито зад ек рана на външните сетивни възприятия. Човекът обаче е длъжен отново да стигне до съзнанието за тези светове. Той трябва да постигне съзнание за тези светове и така християнството отново ще се превърне за не го в една истина; защото днес християнството не представлява за него никаква истина. И ние най-добре виждаме това в съвременното изграждане на представата за Христос, ако изобщо може да се говори за такова изграждане. Ако модерният човек в нашата съвременна епоха си служи с интелектуалистичните идеи и понятия, наследени от 15 век, той не може да достигне до една представа за Христос.
към текста >>
Чо
век
ът обаче е длъжен отново да стигне до съзнанието за тези светове.
На времето Изтокът беше изградил всичко онова, което човек копнееше да види зад сетивните явления, беше обучил погледа да се насочва и черпи от един духовен свят, съставен не от атоми и молекули, а от духовни Същества, един свят, който за източния мироглед беше просто идентичен с видимата реалност. Но сега в Изтока и Азия се шири една декадентска степен на този копнеж по над-сетивния свят, докато Западът изгражда егоизма, себелюбието, изгражда всичко, което укрепва и се консолидира вътре в описаното вчера от нас огнище на разрушение. Същевременно с това се загатва и всичко, което днес или в близко бъдеще по необходимост трябва да се промъкне в съзнанието на хората. Защото ако възникналият през средата на 15 век интелектуализъм би останал непроменен, човечеството окончателно би затънало в упадък. Това е така, понеже с помощта на интелектуализма е невъзможно да се навлезе нито зад огледалото на спомнянето, нито зад ек рана на външните сетивни възприятия.
Човекът обаче е длъжен отново да стигне до съзнанието за тези светове.
Той трябва да постигне съзнание за тези светове и така християнството отново ще се превърне за не го в една истина; защото днес християнството не представлява за него никаква истина. И ние най-добре виждаме това в съвременното изграждане на представата за Христос, ако изобщо може да се говори за такова изграждане. Ако модерният човек в нашата съвременна епоха си служи с интелектуалистичните идеи и понятия, наследени от 15 век, той не може да достигне до една представа за Христос. Сега, в 19 век и в началото на 20 век, той е станал просто неспособен да породи в себе си каквато и да е представа за Христос.
към текста >>
Ако модерният чо
век
в нашата съвременна епоха си служи с интелектуалистичните идеи и понятия, наследени от 15
век
, той не може да достигне до една представа за Христос.
Защото ако възникналият през средата на 15 век интелектуализъм би останал непроменен, човечеството окончателно би затънало в упадък. Това е така, понеже с помощта на интелектуализма е невъзможно да се навлезе нито зад огледалото на спомнянето, нито зад ек рана на външните сетивни възприятия. Човекът обаче е длъжен отново да стигне до съзнанието за тези светове. Той трябва да постигне съзнание за тези светове и така християнството отново ще се превърне за не го в една истина; защото днес християнството не представлява за него никаква истина. И ние най-добре виждаме това в съвременното изграждане на представата за Христос, ако изобщо може да се говори за такова изграждане.
Ако модерният човек в нашата съвременна епоха си служи с интелектуалистичните идеи и понятия, наследени от 15 век, той не може да достигне до една представа за Христос.
Сега, в 19 век и в началото на 20 век, той е станал просто неспособен да породи в себе си каквато и да е представа за Христос.
към текста >>
Сега, в 19
век
и в началото на 20
век
, той е станал просто неспособен да породи в себе си каквато и да е представа за Христос.
Това е така, понеже с помощта на интелектуализма е невъзможно да се навлезе нито зад огледалото на спомнянето, нито зад ек рана на външните сетивни възприятия. Човекът обаче е длъжен отново да стигне до съзнанието за тези светове. Той трябва да постигне съзнание за тези светове и така християнството отново ще се превърне за не го в една истина; защото днес християнството не представлява за него никаква истина. И ние най-добре виждаме това в съвременното изграждане на представата за Христос, ако изобщо може да се говори за такова изграждане. Ако модерният човек в нашата съвременна епоха си служи с интелектуалистичните идеи и понятия, наследени от 15 век, той не може да достигне до една представа за Христос.
Сега, в 19 век и в началото на 20 век, той е станал просто неспособен да породи в себе си каквато и да е представа за Христос.
към текста >>
Ето как трябва да се разглеждат тези неща: когато с днешното съзнание чо
век
изследва околния свят, той си изгражда т.н.
Ето как трябва да се разглеждат тези неща: когато с днешното съзнание човек изследва околния свят, той си изгражда т.н.
природни закони с помощта на комбинативния разум. По този начин е възможно вече той да каже: Този свят е пропит от мисли, защото природните закони се поддават на формулиране в мисли, те са всъщност и самите световни мисли. Тогава се стига, а именно когато следваме природните закони логично до степента им, която обяснява дори възникването на човека като физическо същество стига се до там, че хората започват да си казват: Вътре в този свят, който ние обхващаме с нашето обикновено съзнание, от сетивните възприятия до огледалото на спомнянето, вътре в него живее нещо духовно. И човек трябва да е болен, трябва да е патологичен, за да не иска да признае духовния свят. В този свят така както той е даден на обикновеното съзнание ние идваме като физически човек чрез физическо зачатие и физическо раждане.
към текста >>
Тогава се стига, а именно когато следваме природните закони логично до степента им, която обяснява дори възникването на чо
век
а като физическо същество стига се до там, че хората започват да си казват: Вътре в този свят, който ние обхващаме с нашето обикновено съзнание, от сетивните възприятия до огледалото на спомнянето, вътре в него живее нещо духовно.
Ето как трябва да се разглеждат тези неща: когато с днешното съзнание човек изследва околния свят, той си изгражда т.н. природни закони с помощта на комбинативния разум. По този начин е възможно вече той да каже: Този свят е пропит от мисли, защото природните закони се поддават на формулиране в мисли, те са всъщност и самите световни мисли.
Тогава се стига, а именно когато следваме природните закони логично до степента им, която обяснява дори възникването на човека като физическо същество стига се до там, че хората започват да си казват: Вътре в този свят, който ние обхващаме с нашето обикновено съзнание, от сетивните възприятия до огледалото на спомнянето, вътре в него живее нещо духовно.
И човек трябва да е болен, трябва да е патологичен, за да не иска да признае духовния свят. В този свят така както той е даден на обикновеното съзнание ние идваме като физически човек чрез физическо зачатие и физическо раждане. И това, което наблюдаваме в този физически свят, то задължително трябва да се разглежда като нещо не пълно, незавършено, ако в основата му не лежи една всеобща духовна същност. Като току що родено дете, за външния физически поглед, ние сме твърде сродни с едно природно същество. И от това природно биологично същество намиращо се впрочем в спящо състояние се развиват вътрешните духовни способности.
към текста >>
И чо
век
трябва да е болен, трябва да е патологичен, за да не иска да признае духовния свят.
Ето как трябва да се разглеждат тези неща: когато с днешното съзнание човек изследва околния свят, той си изгражда т.н. природни закони с помощта на комбинативния разум. По този начин е възможно вече той да каже: Този свят е пропит от мисли, защото природните закони се поддават на формулиране в мисли, те са всъщност и самите световни мисли. Тогава се стига, а именно когато следваме природните закони логично до степента им, която обяснява дори възникването на човека като физическо същество стига се до там, че хората започват да си казват: Вътре в този свят, който ние обхващаме с нашето обикновено съзнание, от сетивните възприятия до огледалото на спомнянето, вътре в него живее нещо духовно.
И човек трябва да е болен, трябва да е патологичен, за да не иска да признае духовния свят.
В този свят така както той е даден на обикновеното съзнание ние идваме като физически човек чрез физическо зачатие и физическо раждане. И това, което наблюдаваме в този физически свят, то задължително трябва да се разглежда като нещо не пълно, незавършено, ако в основата му не лежи една всеобща духовна същност. Като току що родено дете, за външния физически поглед, ние сме твърде сродни с едно природно същество. И от това природно биологично същество намиращо се впрочем в спящо състояние се развиват вътрешните духовни способности. Тези вътрешни духовни способности възникват едва в хода на бъдещото развитие.
към текста >>
В този свят така както той е даден на обикновеното съзнание ние идваме като физически чо
век
чрез физическо зачатие и физическо раждане.
Ето как трябва да се разглеждат тези неща: когато с днешното съзнание човек изследва околния свят, той си изгражда т.н. природни закони с помощта на комбинативния разум. По този начин е възможно вече той да каже: Този свят е пропит от мисли, защото природните закони се поддават на формулиране в мисли, те са всъщност и самите световни мисли. Тогава се стига, а именно когато следваме природните закони логично до степента им, която обяснява дори възникването на човека като физическо същество стига се до там, че хората започват да си казват: Вътре в този свят, който ние обхващаме с нашето обикновено съзнание, от сетивните възприятия до огледалото на спомнянето, вътре в него живее нещо духовно. И човек трябва да е болен, трябва да е патологичен, за да не иска да признае духовния свят.
В този свят така както той е даден на обикновеното съзнание ние идваме като физически човек чрез физическо зачатие и физическо раждане.
И това, което наблюдаваме в този физически свят, то задължително трябва да се разглежда като нещо не пълно, незавършено, ако в основата му не лежи една всеобща духовна същност. Като току що родено дете, за външния физически поглед, ние сме твърде сродни с едно природно същество. И от това природно биологично същество намиращо се впрочем в спящо състояние се развиват вътрешните духовни способности. Тези вътрешни духовни способности възникват едва в хода на бъдещото развитие. И сега това което възниква в човека като духовни способност: Съвсем наложително е да го проследим далеч преди раждането и зачатието.
към текста >>
И сега това което възниква в чо
век
а като духовни способност: Съвсем наложително е да го проследим далеч преди раждането и зачатието.
В този свят така както той е даден на обикновеното съзнание ние идваме като физически човек чрез физическо зачатие и физическо раждане. И това, което наблюдаваме в този физически свят, то задължително трябва да се разглежда като нещо не пълно, незавършено, ако в основата му не лежи една всеобща духовна същност. Като току що родено дете, за външния физически поглед, ние сме твърде сродни с едно природно същество. И от това природно биологично същество намиращо се впрочем в спящо състояние се развиват вътрешните духовни способности. Тези вътрешни духовни способности възникват едва в хода на бъдещото развитие.
И сега това което възниква в човека като духовни способност: Съвсем наложително е да го проследим далеч преди раждането и зачатието.
Обаче тогава стигаме до там, че иначе абстрактните природни закони на външната природа, застават пред нас като нещо живо и духовно. И тогава стигаме, с други думи, до констатацията на това, което може да се нарече Бог Отец.
към текста >>
Забележително е твърдението на средно
век
овната схоластика, че резултатите от познанието на света чрез обикновения човешки разум силно ни доближават до познанието за Бог Отец.
Забележително е твърдението на средновековната схоластика, че резултатите от познанието на света чрез обикновения човешки разум силно ни доближават до познанието за Бог Отец.
Нека отново повторя: този човек, който подхожда към света, както този свят е даден на обикновеното съзнание, който действително се впусне да го разчлени и изследва, и не стигне накрая до природните закони, не обхване в тях това, което наричаме Бог Отец този човек е всъщност болен, този човек е патологичен. Да си атеист, означава да си болен така се изразих аз веднъж тук, в Дорнах.
към текста >>
Нека отново повторя: този чо
век
, който подхожда към света, както този свят е даден на обикновеното съзнание, който действително се впусне да го разчлени и изследва, и не стигне накрая до природните закони, не обхване в тях това, което наричаме Бог Отец този чо
век
е всъщност болен, този чо
век
е патологичен.
Забележително е твърдението на средновековната схоластика, че резултатите от познанието на света чрез обикновения човешки разум силно ни доближават до познанието за Бог Отец.
Нека отново повторя: този човек, който подхожда към света, както този свят е даден на обикновеното съзнание, който действително се впусне да го разчлени и изследва, и не стигне накрая до природните закони, не обхване в тях това, което наричаме Бог Отец този човек е всъщност болен, този човек е патологичен.
Да си атеист, означава да си болен така се изразих аз веднъж тук, в Дорнах.
към текста >>
От дълго време насам, ние можем да твърдим: тези тънки различия между Бог Отец и Бог Син, които под влиянието на източната мъдрост занимаваха първите следхристиянски столетия, нямат вече никакъв смисъл за модерния чо
век
, за този модерен чо
век
, който трябваше в описаните вчера от мен условия да развива и култивира егоизма, себелюбието.
От тук произлизат две неща: На първо място вярата, че посланието на Бог Отец може да бъде открито и с обикновеното проучване на света. Схоластиката приема, че Евангелията са тук, за да говорят за Сина, а не за Бог Отец. Че може да се застъпи мнение, по силата на което да се говори само за Бог Отец, това потвърждава: теологията също е навлязла в западния начин на мислене, в западния морал. Защото до третото, четвъртото столетие след Христос, когато източната мъдрост все още присъствуваше в християнството, хората дълбоко се вълнуваха от въпроса за различията между Бог Отец и Бог Син.
От дълго време насам, ние можем да твърдим: тези тънки различия между Бог Отец и Бог Син, които под влиянието на източната мъдрост занимаваха първите следхристиянски столетия, нямат вече никакъв смисъл за модерния човек, за този модерен човек, който трябваше в описаните вчера от мен условия да развива и култивира егоизма, себелюбието.
към текста >>
Това което чо
век
изживява вътрешно, до което достига в аналитично-синтезния си подход към света, то е Бог Отец.
По този начин в модерното религиозно съзнание навлезе една неистина.
Това което човек изживява вътрешно, до което достига в аналитично-синтезния си подход към света, то е Бог Отец.
Но след това по традиция той има и Бог Син. В този смисъл му говорят Евангелията. В този смисъл му говори и традицията: Той има Христос, той трябва да изповядва Христос но практически в своите вътрешни изживявания, той няма Христос. И всъщност това, което трябва да се отнася само към Бог Отец, човек го отнася към Христос. Модерната теология не разполага с Христос, тя има само Бог Отец, обаче го нарича „Христос“ просто защото Христовото Същество ни е завещано от историята именно под това име.
към текста >>
И всъщност това, което трябва да се отнася само към Бог Отец, чо
век
го отнася към Христос.
По този начин в модерното религиозно съзнание навлезе една неистина. Това което човек изживява вътрешно, до което достига в аналитично-синтезния си подход към света, то е Бог Отец. Но след това по традиция той има и Бог Син. В този смисъл му говорят Евангелията. В този смисъл му говори и традицията: Той има Христос, той трябва да изповядва Христос но практически в своите вътрешни изживявания, той няма Христос.
И всъщност това, което трябва да се отнася само към Бог Отец, човек го отнася към Христос.
Модерната теология не разполага с Христос, тя има само Бог Отец, обаче го нарича „Христос“ просто защото Христовото Същество ни е завещано от историята именно под това име. Иска ли да бъде правдив, днес човек няма право да се нарича християнин.
към текста >>
Иска ли да бъде правдив, днес чо
век
няма право да се нарича християнин.
Но след това по традиция той има и Бог Син. В този смисъл му говорят Евангелията. В този смисъл му говори и традицията: Той има Христос, той трябва да изповядва Христос но практически в своите вътрешни изживявания, той няма Христос. И всъщност това, което трябва да се отнася само към Бог Отец, човек го отнася към Христос. Модерната теология не разполага с Христос, тя има само Бог Отец, обаче го нарича „Христос“ просто защото Христовото Същество ни е завещано от историята именно под това име.
Иска ли да бъде правдив, днес човек няма право да се нарича християнин.
към текста >>
Западният чо
век
обаче не разграничава Бог Отец и Христос.
Но щом се пренесем на Изток, всичко това се видоизменя. То се изменя още в европейския Изток. Вземете например често споменаваният тук руски философ Владимир Соловьов*9: В негово лице Вие отново имате едно душевно устройство, една личност, която с пълно право, с дълбоко вътрешно право, говори за различията между Отец и Син, защото двамата Отец и Христос - за Соловьов са истински вътрешни изживявания.
Западният човек обаче не разграничава Бог Отец и Христос.
И ако Вие имате една вродена почтеност в душата си, ще почувствувате сами: поискате ли да се доберете до известно разграничаване между Бог Отец и Христос, тези две същности се сливат в една. При Соловьов това е невъзможно. Соловьов ги изживява поотделно, и той все още има представа за онази бушуваща през първите християнски столетия духовна борба, която искаше да припомни на човешкото съзнание именно различията между Бог Отец и Бог Син.
към текста >>
Но това са неща, до които модерният чо
век
отново трябва да се приближи.
Но това са неща, до които модерният човек отново трябва да се приближи.
Някаква истина трябва да внесеш, за да се наречеш християнин. Непозволено е да си даваш вид, че почиташ Христос, а всъщност да му приписваш качествата на Бога Отец! Да, обаче това е възможно само тогава, когато се изнасят истини, каквито аз вчера изнесох; само тогава се стига до двете изживявания, до изживяването на Отца и изживяването на Сина.
към текста >>
Впрочем занапред ще се окаже наложително, щото цялата абстрактна форма на съзнанието, в която чо
век
израства и която не допуска нищо друго, освен признаването на Бог Отец, да се замени с много по-конкретна и жизнена будност на съзнанието.
Впрочем занапред ще се окаже наложително, щото цялата абстрактна форма на съзнанието, в която човек израства и която не допуска нищо друго, освен признаването на Бог Отец, да се замени с много по-конкретна и жизнена будност на съзнанието.
Естествено, така както Ви представих нещата вчера, те не могат да се изнесат пред света, той не е достатъчно подготвен от Духовната Наука, от Антропософията. Обаче винаги съществуват възможности да се покаже на днешния човек, как дълбоко в себе си той носи едно огнище на разрушение, и как във външния свят се носи тъкмо онова, което Азът иска да подтисне, онова което той не може да удържи в себе си вместо за него, в старите времена се говореше за грехопадение и т.н. Днес трябва да се намери само формата и начинът, с чиято помощ тези неща могат да преминат в обикновеното съзнание, както по-рано учението за грехопадението беше дадено на света, но от една духовна грижа, твърде различна от нашето учение за Бог Отец.
към текста >>
Обаче винаги съществуват възможности да се покаже на днешния чо
век
, как дълбоко в себе си той носи едно огнище на разрушение, и как във външния свят се носи тъкмо онова, което Азът иска да подтисне, онова което той не може да удържи в себе си вместо за него, в старите времена се говореше за грехопадение и т.н.
Впрочем занапред ще се окаже наложително, щото цялата абстрактна форма на съзнанието, в която човек израства и която не допуска нищо друго, освен признаването на Бог Отец, да се замени с много по-конкретна и жизнена будност на съзнанието. Естествено, така както Ви представих нещата вчера, те не могат да се изнесат пред света, той не е достатъчно подготвен от Духовната Наука, от Антропософията.
Обаче винаги съществуват възможности да се покаже на днешния човек, как дълбоко в себе си той носи едно огнище на разрушение, и как във външния свят се носи тъкмо онова, което Азът иска да подтисне, онова което той не може да удържи в себе си вместо за него, в старите времена се говореше за грехопадение и т.н.
Днес трябва да се намери само формата и начинът, с чиято помощ тези неща могат да преминат в обикновеното съзнание, както по-рано учението за грехопадението беше дадено на света, но от една духовна грижа, твърде различна от нашето учение за Бог Отец.
към текста >>
Нашата Духовна Наука напълно признава природните закони в дълбоката същност на чо
век
а.
Нашата Духовна Наука постепенно ще трябва да се проникне с такива възгледи, за каквито вчера аз споменах.
Нашата Духовна Наука напълно признава природните закони в дълбоката същност на човека.
Обаче там, именно в това огнище на разрушение, за което толкова често стана дума, там природните закони се обединяват с моралните закони, там природните и моралните закони стават едно цяло. В нашата вътрешна същност, материята а наред с нея и всички природни закони биват унищожени. Материалният живот с всички природни закони е захвърлен обратно в хаоса, и от хаоса успява да се надигне една нова същност, проникната от моралните импулси, които ние сме вложили в огнището на разрушение. Вече казахме: всичко онова, което действува като огнище на разрушение, е под огледалото на спомнянето. Ако потопим съзерцаващ поглед под това огледало, ние забелязваме всъщност онова, което е неизменно в човека.
към текста >>
Ако потопим съзерцаващ поглед под това огледало, ние забелязваме всъщност онова, което е неизменно в чо
век
а.
Нашата Духовна Наука напълно признава природните закони в дълбоката същност на човека. Обаче там, именно в това огнище на разрушение, за което толкова често стана дума, там природните закони се обединяват с моралните закони, там природните и моралните закони стават едно цяло. В нашата вътрешна същност, материята а наред с нея и всички природни закони биват унищожени. Материалният живот с всички природни закони е захвърлен обратно в хаоса, и от хаоса успява да се надигне една нова същност, проникната от моралните импулси, които ние сме вложили в огнището на разрушение. Вече казахме: всичко онова, което действува като огнище на разрушение, е под огледалото на спомнянето.
Ако потопим съзерцаващ поглед под това огледало, ние забелязваме всъщност онова, което е неизменно в човека.
С помощта на познанието, човек не може да се добере до нищо друго. Човек узнава примерно що е той, как е устроен. Но човек трябва да извоюва нещо много повече от това да знае, какво представлява и как е устроен.
към текста >>
С помощта на познанието, чо
век
не може да се добере до нищо друго.
Обаче там, именно в това огнище на разрушение, за което толкова често стана дума, там природните закони се обединяват с моралните закони, там природните и моралните закони стават едно цяло. В нашата вътрешна същност, материята а наред с нея и всички природни закони биват унищожени. Материалният живот с всички природни закони е захвърлен обратно в хаоса, и от хаоса успява да се надигне една нова същност, проникната от моралните импулси, които ние сме вложили в огнището на разрушение. Вече казахме: всичко онова, което действува като огнище на разрушение, е под огледалото на спомнянето. Ако потопим съзерцаващ поглед под това огледало, ние забелязваме всъщност онова, което е неизменно в човека.
С помощта на познанието, човек не може да се добере до нищо друго.
Човек узнава примерно що е той, как е устроен. Но човек трябва да извоюва нещо много повече от това да знае, какво представлява и как е устроен.
към текста >>
Чо
век
узнава примерно що е той, как е устроен.
В нашата вътрешна същност, материята а наред с нея и всички природни закони биват унищожени. Материалният живот с всички природни закони е захвърлен обратно в хаоса, и от хаоса успява да се надигне една нова същност, проникната от моралните импулси, които ние сме вложили в огнището на разрушение. Вече казахме: всичко онова, което действува като огнище на разрушение, е под огледалото на спомнянето. Ако потопим съзерцаващ поглед под това огледало, ние забелязваме всъщност онова, което е неизменно в човека. С помощта на познанието, човек не може да се добере до нищо друго.
Човек узнава примерно що е той, как е устроен.
Но човек трябва да извоюва нещо много повече от това да знае, какво представлява и как е устроен.
към текста >>
Но чо
век
трябва да извоюва нещо много повече от това да знае, какво представлява и как е устроен.
Материалният живот с всички природни закони е захвърлен обратно в хаоса, и от хаоса успява да се надигне една нова същност, проникната от моралните импулси, които ние сме вложили в огнището на разрушение. Вече казахме: всичко онова, което действува като огнище на разрушение, е под огледалото на спомнянето. Ако потопим съзерцаващ поглед под това огледало, ние забелязваме всъщност онова, което е неизменно в човека. С помощта на познанието, човек не може да се добере до нищо друго. Човек узнава примерно що е той, как е устроен.
Но човек трябва да извоюва нещо много повече от това да знае, какво представлява и как е устроен.
към текста >>
Обаче навлизаме ли по този начин, така да се каже, във вътрешното зло на чо
век
а, същевременно добиваме съзнание за това, как се изграждат и движат духовните импулси в това вътрешно зло, където материята по степенно се разрушава, където материята се подхвърля на хаоса, и тогава ние сме съвсем близо до възникването на онази наша свръхсетивна съставна част, която наричаме Духът-Себе (Geistselbst)*10.
Обаче навлизаме ли по този начин, така да се каже, във вътрешното зло на човека, същевременно добиваме съзнание за това, как се изграждат и движат духовните импулси в това вътрешно зло, където материята по степенно се разрушава, където материята се подхвърля на хаоса, и тогава ние сме съвсем близо до възникването на онази наша свръхсетивна съставна част, която наричаме Духът-Себе (Geistselbst)*10.
Тогава ние възприемаме вече самия творящ Дух. Защото докато моралните закони действуват върху материята, докато я хаотизират и разрушават, ние имаме в себе си по естествен и природен начин, един духовно-действуващ принцип. Обаче ние трябва много по-конкретно да осмислим онзи духовен принцип, който е в нас и който представлява зародиша на бъдещия свят.
към текста >>
Ние можем да го сравним само с това, което ни съобщава един друг чо
век
, когато се обръща към нас и ни говори.
С какво можем да сравним това, което откриваме в себе си? Ние не можем да го сравним с онова, което нашите сетива ни съобщават за външния свят.
Ние можем да го сравним само с това, което ни съобщава един друг човек, когато се обръща към нас и ни говори.
И затова нещо повече от едно сравнение е, когато казваме: Това, което се извършва дълбоко вътре в нас, свързвайки моралните или неморални импулси с хаоса, то се обръща към нас, то ни говори. Практически то е нещо, което говори вътре в нас. Така се стига до един смекчен и отслабен за земния свят говор; това не е алегория или символ, а нещо реално, в което можем да се вслушаме с нашето ухо; един шепот, който се извисява тихо над цялата Земя, шепот който идва от зародиша на бъдещия свят. Ето как ние проникваме до това, което можем да наречем „вътрешно слово“.
към текста >>
Когато слушате как един друг чо
век
Ви говори думи, които Вие възприемате с Вашите слухови сетива, тогава знаете, че същността на другия чо
век
остава извън Вас, обаче все пак Вие така да се каже трябва да си наложите, да отдадете нещо, за да възприемете в чутите думи същността на другия чо
век
.
Обаче наред с това, ние прекрачваме в една област, където няма повече никакъв смисъл, да се говори за „обективност“ и „субективност“.
Когато слушате как един друг човек Ви говори думи, които Вие възприемате с Вашите слухови сетива, тогава знаете, че същността на другия човек остава извън Вас, обаче все пак Вие така да се каже трябва да си наложите, да отдадете нещо, за да възприемете в чутите думи същността на другия човек.
И обратно: щом говорите Вие, добре знаете, че изречената дума не е нещо субективно, а нещо, което обективно ще се вмъкне в света. Така че няма никакъв смисъл, в думите които си разменяме с другия човек, да се търсят елементи на обективност и субективност. С нашата субективност, ние сме застанали вътре в самата обективност и в хода на сетивното възприемане, тази обективност работи в нас и чрез нас. Така е също и когато се спуснем надолу към вътрешното слово. То е не само думи, то е не що обективно.
към текста >>
Така че няма никакъв смисъл, в думите които си разменяме с другия чо
век
, да се търсят елементи на обективност и субективност.
Обаче наред с това, ние прекрачваме в една област, където няма повече никакъв смисъл, да се говори за „обективност“ и „субективност“. Когато слушате как един друг човек Ви говори думи, които Вие възприемате с Вашите слухови сетива, тогава знаете, че същността на другия човек остава извън Вас, обаче все пак Вие така да се каже трябва да си наложите, да отдадете нещо, за да възприемете в чутите думи същността на другия човек. И обратно: щом говорите Вие, добре знаете, че изречената дума не е нещо субективно, а нещо, което обективно ще се вмъкне в света.
Така че няма никакъв смисъл, в думите които си разменяме с другия човек, да се търсят елементи на обективност и субективност.
С нашата субективност, ние сме застанали вътре в самата обективност и в хода на сетивното възприемане, тази обективност работи в нас и чрез нас. Така е също и когато се спуснем надолу към вътрешното слово. То е не само думи, то е не що обективно. Тук говори не нашата дълбока същност, но от нейната арена говори самият свят.
към текста >>
Но виждате ли, по сходен начин стоят нещата и за онзи чо
век
, според когото зад „сетивното табло“ е разположен един друг, един духовен свят.
Но виждате ли, по сходен начин стоят нещата и за онзи човек, според когото зад „сетивното табло“ е разположен един друг, един духовен свят.
Човек възприема духовните Същества на висшите Йерархии*11, които управляват там, с помощта на имагинативното познание. Но това познание непрекъснато се изпълва от един съкровен вътрешен живот, при което човек само привидно възприема словото чрез себе си; в действителност той го възприема от света.
към текста >>
Чо
век
възприема духовните Същества на висшите Йерархии*11, които управляват там, с помощта на имагинативното познание.
Но виждате ли, по сходен начин стоят нещата и за онзи човек, според когото зад „сетивното табло“ е разположен един друг, един духовен свят.
Човек възприема духовните Същества на висшите Йерархии*11, които управляват там, с помощта на имагинативното познание.
Но това познание непрекъснато се изпълва от един съкровен вътрешен живот, при което човек само привидно възприема словото чрез себе си; в действителност той го възприема от света.
към текста >>
Но това познание непрекъснато се изпълва от един съкровен вътрешен живот, при което чо
век
само привидно възприема словото чрез себе си; в действителност той го възприема от света.
Но виждате ли, по сходен начин стоят нещата и за онзи човек, според когото зад „сетивното табло“ е разположен един друг, един духовен свят. Човек възприема духовните Същества на висшите Йерархии*11, които управляват там, с помощта на имагинативното познание.
Но това познание непрекъснато се изпълва от един съкровен вътрешен живот, при което човек само привидно възприема словото чрез себе си; в действителност той го възприема от света.
към текста >>
Чо
век
навлиза в надсетивния свят с любов и себеотдаване.
Човек навлиза в надсетивния свят с любов и себеотдаване.
Той е привлечен от Съществата и те му се откриват според степента на неговото себеотдаване; човек възприема тези Същества чрез вътрешното слово, на което той попада в своя съкровен Аз. Да, така е щом се пробуди вътрешното слово, прозвучава и външния свят.
към текста >>
Той е привлечен от Съществата и те му се откриват според степента на неговото себеотдаване; чо
век
възприема тези Същества чрез вътрешното слово, на което той попада в своя съкровен Аз.
Човек навлиза в надсетивния свят с любов и себеотдаване.
Той е привлечен от Съществата и те му се откриват според степента на неговото себеотдаване; човек възприема тези Същества чрез вътрешното слово, на което той попада в своя съкровен Аз.
Да, така е щом се пробуди вътрешното слово, прозвучава и външния свят.
към текста >>
Всичко което аз тук описвам пред Вас, то съществува у всеки чо
век
.
Всичко което аз тук описвам пред Вас, то съществува у всеки човек.
Само че той няма никакви представи, никакво съзнание за него. Когато изследваме света с обикновеното съзнание, с неговите интелектуалистични понятия, ние всъщност добиваме знание само за преходното, за миналото. И ако тогава ние правилно възприемаме това, което идва от нашия интелект, то е в основата си поглед към преминаващия, към загиващия свят. Обаче с това, за което аз загатнах, ние можем да намерим Бог Отец. Впрочем, какво съзнание развиваме ние спрямо Бог Отец?
към текста >>
От средата на 15
век
, в своя интелект чо
век
разви една странна способност да размишлява върху гибелта на света.
От средата на 15 век, в своя интелект човек разви една странна способност да размишлява върху гибелта на света.
Това, което анализираме и изпитваме с нашето интелектуалистично научно познание, е не друго, а мъртвия труп на света. И такива теолози като Адолф Харнак, които държат само на Бог Отец, те са нещо като трубадури на пропадащия свят; на всичко, което наред със Земята напълно ще се заличи, което наред със Земята напълно ще изчезне.
към текста >>
И най-после, как изглеждат нещата за този чо
век
, който е напълно вживян в това, което природонаучното мислене още от детството набива в главата му?
И най-после, как изглеждат нещата за този човек, който е напълно вживян в това, което природонаучното мислене още от детството набива в главата му?
Ето как е свикнал да мисли той: Наистина, там някъде в света възникват външните феномени, те възникват и умират, обаче материята остава, тя е неразрушима, и ако някога Земята стигне до своя край, материята няма да бъде унищожена. Наистина тя ще заприлича на гигантско гробище, обаче това гигантско гробище ще съдържа същите атоми и молекули, от които е изградена и днешната Земя. Само че нека отвърнем поглед от този замиращ свят, нека видим какво взема от него идващият, пробуждащият се свят.
към текста >>
Всичко което възприема ме с нашите сетива, цялата реалност, чо
век
а, всичко това един ден няма да го има.
Преди всичко: за един ориенталец подобно светоусещане е невъзможно, и това се проявява дори в европейския Изток, в нежната философска душа на Соловьов. Макар и той да не го казва ясно поне толкова ясно, колкото занапред ще трябва да се изживее в съзнанието на всички хора ние трябва да посочим: един такъв дух като Соловьов има в себе си нещо от Изтока, той навсякъде вижда умиращия свят, разпадащият се и устремен към хаоса свят, но също и а то е много важно възникващия свят.
Всичко което възприема ме с нашите сетива, цялата реалност, човека, всичко това един ден няма да го има.
Нещата, които нашите очи виждат, а ушите чуват един ден тях няма да ги има. Земя и Небе ще преминат защото и това, което нашите сетива ни донасят от звездите, е също преходно Земя и Небе ще преминат; обаче това, което вътрешното слово изгражда там във вътрешния хаос на човека, в огнището на разрушение, то ще продължи да живее, тъй както растението преживява до следващата година в своя зародиш. В дълбоката същност на човека са вложени зародишите на бъдещия свят. И ако човеците приемат там Христос, тогава Земя и Небе могат да преминат, обаче Логосът, Христос няма да премине. Човекът носи в своята дълбока и съкровена същност така да се каже това, което някога той ще бъде, и тогава, когато целия видим свят няма да е вече тук.
към текста >>
Земя и Небе ще преминат защото и това, което нашите сетива ни донасят от звездите, е също преходно Земя и Небе ще преминат; обаче това, което вътрешното слово изгражда там във вътрешния хаос на чо
век
а, в огнището на разрушение, то ще продължи да живее, тъй както растението преживява до следващата година в своя зародиш.
Преди всичко: за един ориенталец подобно светоусещане е невъзможно, и това се проявява дори в европейския Изток, в нежната философска душа на Соловьов. Макар и той да не го казва ясно поне толкова ясно, колкото занапред ще трябва да се изживее в съзнанието на всички хора ние трябва да посочим: един такъв дух като Соловьов има в себе си нещо от Изтока, той навсякъде вижда умиращия свят, разпадащият се и устремен към хаоса свят, но също и а то е много важно възникващия свят. Всичко което възприема ме с нашите сетива, цялата реалност, човека, всичко това един ден няма да го има. Нещата, които нашите очи виждат, а ушите чуват един ден тях няма да ги има.
Земя и Небе ще преминат защото и това, което нашите сетива ни донасят от звездите, е също преходно Земя и Небе ще преминат; обаче това, което вътрешното слово изгражда там във вътрешния хаос на човека, в огнището на разрушение, то ще продължи да живее, тъй както растението преживява до следващата година в своя зародиш.
В дълбоката същност на човека са вложени зародишите на бъдещия свят. И ако човеците приемат там Христос, тогава Земя и Небе могат да преминат, обаче Логосът, Христос няма да премине. Човекът носи в своята дълбока и съкровена същност така да се каже това, което някога той ще бъде, и тогава, когато целия видим свят няма да е вече тук.
към текста >>
В дълбоката същност на чо
век
а са вложени зародишите на бъдещия свят.
Преди всичко: за един ориенталец подобно светоусещане е невъзможно, и това се проявява дори в европейския Изток, в нежната философска душа на Соловьов. Макар и той да не го казва ясно поне толкова ясно, колкото занапред ще трябва да се изживее в съзнанието на всички хора ние трябва да посочим: един такъв дух като Соловьов има в себе си нещо от Изтока, той навсякъде вижда умиращия свят, разпадащият се и устремен към хаоса свят, но също и а то е много важно възникващия свят. Всичко което възприема ме с нашите сетива, цялата реалност, човека, всичко това един ден няма да го има. Нещата, които нашите очи виждат, а ушите чуват един ден тях няма да ги има. Земя и Небе ще преминат защото и това, което нашите сетива ни донасят от звездите, е също преходно Земя и Небе ще преминат; обаче това, което вътрешното слово изгражда там във вътрешния хаос на човека, в огнището на разрушение, то ще продължи да живее, тъй както растението преживява до следващата година в своя зародиш.
В дълбоката същност на човека са вложени зародишите на бъдещия свят.
И ако човеците приемат там Христос, тогава Земя и Небе могат да преминат, обаче Логосът, Христос няма да премине. Човекът носи в своята дълбока и съкровена същност така да се каже това, което някога той ще бъде, и тогава, когато целия видим свят няма да е вече тук.
към текста >>
Чо
век
ът носи в своята дълбока и съкровена същност така да се каже това, което някога той ще бъде, и тогава, когато целия видим свят няма да е вече тук.
Всичко което възприема ме с нашите сетива, цялата реалност, човека, всичко това един ден няма да го има. Нещата, които нашите очи виждат, а ушите чуват един ден тях няма да ги има. Земя и Небе ще преминат защото и това, което нашите сетива ни донасят от звездите, е също преходно Земя и Небе ще преминат; обаче това, което вътрешното слово изгражда там във вътрешния хаос на човека, в огнището на разрушение, то ще продължи да живее, тъй както растението преживява до следващата година в своя зародиш. В дълбоката същност на човека са вложени зародишите на бъдещия свят. И ако човеците приемат там Христос, тогава Земя и Небе могат да преминат, обаче Логосът, Христос няма да премине.
Човекът носи в своята дълбока и съкровена същност така да се каже това, което някога той ще бъде, и тогава, когато целия видим свят няма да е вече тук.
към текста >>
Обаче този свят е един пропадащ свят и в своята гибел той ще повлече и чо
век
а, ако чо
век
е потопен изцяло в него, ако е развил единствено съзнанието за Бог Отец.
Днес той може да си каже: Аз поглеждам към Бог Отец. Бог Отец е в основата на света, който аз мога да възприемам със сетивата. Този видим свят е неговото откровение.
Обаче този свят е един пропадащ свят и в своята гибел той ще повлече и човека, ако човек е потопен изцяло в него, ако е развил единствено съзнанието за Бог Отец.
И човек би бил върнат обратно към Бог Отец, той не би изтърпял никакво по-нататъшно развитие. Но съществува и един друг свят, един идващ свят, чиито носител е именно човека. Ако чрез съзнанието за Христос, чрез Христовия Импулс човек облагороди своите нравствени идеали, ако ги формира според смисъла на Христовото идване на света, тогава в неговия вътрешен хаос ще се роди бъдещето, и то е не един загиващ, а един идващ свят.
към текста >>
И чо
век
би бил върнат обратно към Бог Отец, той не би изтърпял никакво по-нататъшно развитие.
Днес той може да си каже: Аз поглеждам към Бог Отец. Бог Отец е в основата на света, който аз мога да възприемам със сетивата. Този видим свят е неговото откровение. Обаче този свят е един пропадащ свят и в своята гибел той ще повлече и човека, ако човек е потопен изцяло в него, ако е развил единствено съзнанието за Бог Отец.
И човек би бил върнат обратно към Бог Отец, той не би изтърпял никакво по-нататъшно развитие.
Но съществува и един друг свят, един идващ свят, чиито носител е именно човека. Ако чрез съзнанието за Христос, чрез Христовия Импулс човек облагороди своите нравствени идеали, ако ги формира според смисъла на Христовото идване на света, тогава в неговия вътрешен хаос ще се роди бъдещето, и то е не един загиващ, а един идващ свят.
към текста >>
Но съществува и един друг свят, един идващ свят, чиито носител е именно чо
век
а.
Днес той може да си каже: Аз поглеждам към Бог Отец. Бог Отец е в основата на света, който аз мога да възприемам със сетивата. Този видим свят е неговото откровение. Обаче този свят е един пропадащ свят и в своята гибел той ще повлече и човека, ако човек е потопен изцяло в него, ако е развил единствено съзнанието за Бог Отец. И човек би бил върнат обратно към Бог Отец, той не би изтърпял никакво по-нататъшно развитие.
Но съществува и един друг свят, един идващ свят, чиито носител е именно човека.
Ако чрез съзнанието за Христос, чрез Христовия Импулс човек облагороди своите нравствени идеали, ако ги формира според смисъла на Христовото идване на света, тогава в неговия вътрешен хаос ще се роди бъдещето, и то е не един загиващ, а един идващ свят.
към текста >>
Ако чрез съзнанието за Христос, чрез Христовия Импулс чо
век
облагороди своите нравствени идеали, ако ги формира според смисъла на Христовото идване на света, тогава в неговия вътрешен хаос ще се роди бъдещето, и то е не един загиващ, а един идващ свят.
Бог Отец е в основата на света, който аз мога да възприемам със сетивата. Този видим свят е неговото откровение. Обаче този свят е един пропадащ свят и в своята гибел той ще повлече и човека, ако човек е потопен изцяло в него, ако е развил единствено съзнанието за Бог Отец. И човек би бил върнат обратно към Бог Отец, той не би изтърпял никакво по-нататъшно развитие. Но съществува и един друг свят, един идващ свят, чиито носител е именно човека.
Ако чрез съзнанието за Христос, чрез Христовия Импулс човек облагороди своите нравствени идеали, ако ги формира според смисъла на Христовото идване на света, тогава в неговия вътрешен хаос ще се роди бъдещето, и то е не един загиващ, а един идващ свят.
към текста >>
Вгледаме ли се в чо
век
а, там вече ни говори инкарната; в него са проникнали всички цветове и той е приел живота в себе си.
Навън в природата ние различаваме цветовете, цветовете в целият им спектър, от наситено червеното до крайно виолетовото, с всички междинни нюанси. И ако в известен смисъл ние бихме съчетали тези цветове, те биха приели в себе си самия живот. Тогава те ще се превърнат именно в това, което е телесния свят на плътта, инкарната. Вгледаме ли се в природата, ние виждаме, образно казано, засводената цветна дъга, като знак на Бог Отец.
Вгледаме ли се в човека, там вече ни говори инкарната; в него са проникнали всички цветове и той е приел живота в себе си.
Вгледаме ли се само в мъртвия труп, живота ни убягва. В последния случай, това което представлява човека, отново поема към небесната дъга, към сферите на Бог Отец. Обаче в своята дълбока вътрешна същност, човек трябва да съзре също и бликащия извор на цветовете, това, което превръща цветната дъга в инкарнат, в зародиш на живот това трябва да съзре той.
към текста >>
В последния случай, това което представлява чо
век
а, отново поема към небесната дъга, към сферите на Бог Отец.
И ако в известен смисъл ние бихме съчетали тези цветове, те биха приели в себе си самия живот. Тогава те ще се превърнат именно в това, което е телесния свят на плътта, инкарната. Вгледаме ли се в природата, ние виждаме, образно казано, засводената цветна дъга, като знак на Бог Отец. Вгледаме ли се в човека, там вече ни говори инкарната; в него са проникнали всички цветове и той е приел живота в себе си. Вгледаме ли се само в мъртвия труп, живота ни убягва.
В последния случай, това което представлява човека, отново поема към небесната дъга, към сферите на Бог Отец.
Обаче в своята дълбока вътрешна същност, човек трябва да съзре също и бликащия извор на цветовете, това, което превръща цветната дъга в инкарнат, в зародиш на живот това трябва да съзре той.
към текста >>
Обаче в своята дълбока вътрешна същност, чо
век
трябва да съзре също и бликащия извор на цветовете, това, което превръща цветната дъга в инкарнат, в зародиш на живот това трябва да съзре той.
Тогава те ще се превърнат именно в това, което е телесния свят на плътта, инкарната. Вгледаме ли се в природата, ние виждаме, образно казано, засводената цветна дъга, като знак на Бог Отец. Вгледаме ли се в човека, там вече ни говори инкарната; в него са проникнали всички цветове и той е приел живота в себе си. Вгледаме ли се само в мъртвия труп, живота ни убягва. В последния случай, това което представлява човека, отново поема към небесната дъга, към сферите на Бог Отец.
Обаче в своята дълбока вътрешна същност, човек трябва да съзре също и бликащия извор на цветовете, това, което превръща цветната дъга в инкарнат, в зародиш на живот това трябва да съзре той.
към текста >>
От 15
век
насам, общо взето, навсякъде в западноевропейския свят може да се види, как той клони единствено към преходното, към близкото до трупа, към интелектуалистично достъпното, как цялото така нарече но образование е формирано под влиянието на такава наука, която е хипнотизирана от мъртвия свят.
От 15 век насам, общо взето, навсякъде в западноевропейския свят може да се види, как той клони единствено към преходното, към близкото до трупа, към интелектуалистично достъпното, как цялото така нарече но образование е формирано под влиянието на такава наука, която е хипнотизирана от мъртвия свят.
Всичко това е противоположно на истинското християнство. Истинското християнство е длъжно да има усещането за живия свят, и да го отграничава от умиращия свят. Затова и най-важната представа, която човек трябва да свърже с Мистерията на Голгота, е тази за възкръсналия Христос, за Христос,
към текста >>
Затова и най-важната представа, която чо
век
трябва да свърже с Мистерията на Голгота, е тази за възкръсналия Христос, за Христос,
От 15 век насам, общо взето, навсякъде в западноевропейския свят може да се види, как той клони единствено към преходното, към близкото до трупа, към интелектуалистично достъпното, как цялото така нарече но образование е формирано под влиянието на такава наука, която е хипнотизирана от мъртвия свят. Всичко това е противоположно на истинското християнство. Истинското християнство е длъжно да има усещането за живия свят, и да го отграничава от умиращия свят.
Затова и най-важната представа, която човек трябва да свърже с Мистерията на Голгота, е тази за възкръсналия Христос, за Христос,
към текста >>
Тук, в нашата вътрешна човешка същност, материята постоянно се натъква на Лунното естество, и така чо
век
постоянно всмуква със сетивата си нещо от Слънчевото естество.
Но тогава, в нашата вътрешна Луна, нас ни пронизва Слънчевата същност. Материята, която вътрешно се раздробява и разпръсква, се заменя от Слънчевата същност.
Тук, в нашата вътрешна човешка същност, материята постоянно се натъква на Лунното естество, и така човек постоянно всмуква със сетивата си нещо от Слънчевото естество.
Да, така сме изправени ние в Космоса, и така трябва да имаме тези възприятия за Лунното естество, за саморазрушаващата се и разпилявана като космически прах материя; и за Слънчевото естество, за оживотворящото Слънчево естество.
към текста >>
Но чо
век
ще трябва отново да го познае, и то в най-пълно и ясно съзнание, щом иска по един честен начин да каже за себе си: Аз съм християнин.
В първите християнски столетия, това беше все още долавяно инстинктивно.
Но човек ще трябва отново да го познае, и то в най-пълно и ясно съзнание, щом иска по един честен начин да каже за себе си: Аз съм християнин.
към текста >>
10.
3. Трета лекция, 30 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Вие знаете, че когато с духовен поглед обхващаме днешния чо
век
, ние различаваме в него физическо тяло, етерно тяло или тяло на строителните сили, и то е всъщност сбор от различни въздействия, астрално тяло и Аз.
Вие знаете, че когато с духовен поглед обхващаме днешния човек, ние различаваме в него физическо тяло, етерно тяло или тяло на строителните сили, и то е всъщност сбор от различни въздействия, астрално тяло и Аз.
Когато душевното изживяване не израства до едно истинско познание, а достига само съзнанието на човека, с което ние така да се каже опипваме флуктуиращия ток на живота, това съзнание разделя душевното изживяване на мисли, чувства и воля. Но нещата са така устроени, че в обикновения душевен живот мисли, чувства и воля съществуват едновременно. Вие не можете да си представите едно мисловно протичане без участието на волята. Когато свързваме една мисъл с друга, когато отделяме една мисъл от друга, това е всъщност волев акт. Аз често съм прибягвал и до следното обяснение: Като хора, ние сме изпълнени с воля, но в тази воля се отразяват също и нашите мисли, така че в обикновения душевен живот нямаме една обособена воля сама по себе си, а една мисловно-протъкана воля.
към текста >>
Когато душевното изживяване не израства до едно истинско познание, а достига само съзнанието на чо
век
а, с което ние така да се каже опипваме флуктуиращия ток на живота, това съзнание разделя душевното изживяване на мисли, чувства и воля.
Вие знаете, че когато с духовен поглед обхващаме днешния човек, ние различаваме в него физическо тяло, етерно тяло или тяло на строителните сили, и то е всъщност сбор от различни въздействия, астрално тяло и Аз.
Когато душевното изживяване не израства до едно истинско познание, а достига само съзнанието на човека, с което ние така да се каже опипваме флуктуиращия ток на живота, това съзнание разделя душевното изживяване на мисли, чувства и воля.
Но нещата са така устроени, че в обикновения душевен живот мисли, чувства и воля съществуват едновременно. Вие не можете да си представите едно мисловно протичане без участието на волята. Когато свързваме една мисъл с друга, когато отделяме една мисъл от друга, това е всъщност волев акт. Аз често съм прибягвал и до следното обяснение: Като хора, ние сме изпълнени с воля, но в тази воля се отразяват също и нашите мисли, така че в обикновения душевен живот нямаме една обособена воля сама по себе си, а една мисловно-протъкана воля. Така е също и с емоционалния живот и там се взаимопроникват мисли, волеви импулси и чувства.
към текста >>
Ако съпоставим тази непосредствено жива опитност с това, което Антропософията ни учи за основните съставни части на чо
век
а, физическото, етерното, астралното тяло и Азът, тогава имагинативното познание установява следното.
И ако по такъв един жив начин обхванем мислите, чувствата и волята, ние обхващаме и същинския душевен живот.
Ако съпоставим тази непосредствено жива опитност с това, което Антропософията ни учи за основните съставни части на човека, физическото, етерното, астралното тяло и Азът, тогава имагинативното познание установява следното.
към текста >>
Доколкото чо
век
ът напредва в имагинативното познание, той все повече ще бъде принуждаван да се вглежда с най-голяма прецизност в огледалото на душата и да разбира изживяванията там, в техния бих искал да кажа статус насценди.
Доколкото човекът напредва в имагинативното познание, той все повече ще бъде принуждаван да се вглежда с най-голяма прецизност в огледалото на душата и да разбира изживяванията там, в техния бих искал да кажа статус насценди.
Особено важни тук са наблюденията в момента на заспиване и пробуждане.
към текста >>
Но ако тази духовна реалност би се доближила до чо
век
а, то дори и днес всички хора биха могли да говорят за духовно-свръхсетивни импресии, които явно напират към чо
век
а в миговете на заспиване и пробуждане, особено в пробуждането.
Тези моменти са съществени за имагинативното познание. Вие знаете от моите книги, че след необходима та подготовка за по-висшите познания, се споменава за приближаването до една духовна среща. В ежедневието си хората почти не говорят за опитности от духовния свят, просто защото те им липсват.
Но ако тази духовна реалност би се доближила до човека, то дори и днес всички хора биха могли да говорят за духовно-свръхсетивни импресии, които явно напират към човека в миговете на заспиване и пробуждане, особено в пробуждането.
Хората не забелязват нищо, само защото духовната реалност е недостатъчно близо. В миговете на пробуждане, пред душата се изправя един цял свят. Но още с възникването си, той се разпада, той изчезва преди още хората да го обхванат, преди да го осмислят. Затова и те не могат да кажат нищо за този свят, който се изправя пред душата и който е така важен за разбирането на вътрешния човек.
към текста >>
Затова и те не могат да кажат нищо за този свят, който се изправя пред душата и който е така важен за разбирането на вътрешния чо
век
.
В ежедневието си хората почти не говорят за опитности от духовния свят, просто защото те им липсват. Но ако тази духовна реалност би се доближила до човека, то дори и днес всички хора биха могли да говорят за духовно-свръхсетивни импресии, които явно напират към човека в миговете на заспиване и пробуждане, особено в пробуждането. Хората не забелязват нищо, само защото духовната реалност е недостатъчно близо. В миговете на пробуждане, пред душата се изправя един цял свят. Но още с възникването си, той се разпада, той изчезва преди още хората да го обхванат, преди да го осмислят.
Затова и те не могат да кажат нищо за този свят, който се изправя пред душата и който е така важен за разбирането на вътрешния човек.
към текста >>
Но чо
век
се научава да наблюдава внимателно духовната реалност, добре да разграничава това преминаване през етерното тяло с неговите съноподобни житейски реминисценции, и после, преди пълното пробуждане, преди да го залеят сетивните впечатления, чо
век
се вижда поставен в един друг свят, в един свят на тъчащите мисли и тези мисли вече не са нещо субективно.
И какво виждаме ние сега? Ето, ние сме потопени с нашия Аз и нашето астрално тяло в етерното тяло и във физическото тяло. Това, което се изживява в етерното тяло, е нещо съноподобно.
Но човек се научава да наблюдава внимателно духовната реалност, добре да разграничава това преминаване през етерното тяло с неговите съноподобни житейски реминисценции, и после, преди пълното пробуждане, преди да го залеят сетивните впечатления, човек се вижда поставен в един друг свят, в един свят на тъчащите мисли и тези мисли вече не са нещо субективно.
Тези мисли застават напълно обективно пред нахлуващия Аз и пред астралния човек, и сега се забелязва съвсем точно: Трябва, трябва да се премине през етерното тяло; защото дока то се прекосява етерното тяло, всичко остава сумрачно, съноподобно. Но трябва да се премине също и междинното пространство, пропастта бих искал да си послужа с този фигуративен, но пък ясен образ пропастта между етерното и физическото тяло; да, трябва да се премине и нещо от нас да се вмъкне в етерно-физическата област, когато става пробуждането и когато външните сетивни впечатления са вече там. Това, което изживяваме като обективен характер на тези тъчащи, сновящи мисли, пространственото се разиграва между етерното и физическото тяло. В обективния характер на тези мисли ние трябва да виждаме едно взаимодействие между етерното и физическото тяло. Ако представим нещата схематично, получава се следното: (Рис.
към текста >>
Тези мисли застават напълно обективно пред нахлуващия Аз и пред астралния чо
век
, и сега се забелязва съвсем точно: Трябва, трябва да се премине през етерното тяло; защото дока то се прекосява етерното тяло, всичко остава сумрачно, съноподобно.
И какво виждаме ние сега? Ето, ние сме потопени с нашия Аз и нашето астрално тяло в етерното тяло и във физическото тяло. Това, което се изживява в етерното тяло, е нещо съноподобно. Но човек се научава да наблюдава внимателно духовната реалност, добре да разграничава това преминаване през етерното тяло с неговите съноподобни житейски реминисценции, и после, преди пълното пробуждане, преди да го залеят сетивните впечатления, човек се вижда поставен в един друг свят, в един свят на тъчащите мисли и тези мисли вече не са нещо субективно.
Тези мисли застават напълно обективно пред нахлуващия Аз и пред астралния човек, и сега се забелязва съвсем точно: Трябва, трябва да се премине през етерното тяло; защото дока то се прекосява етерното тяло, всичко остава сумрачно, съноподобно.
Но трябва да се премине също и междинното пространство, пропастта бих искал да си послужа с този фигуративен, но пък ясен образ пропастта между етерното и физическото тяло; да, трябва да се премине и нещо от нас да се вмъкне в етерно-физическата област, когато става пробуждането и когато външните сетивни впечатления са вече там. Това, което изживяваме като обективен характер на тези тъчащи, сновящи мисли, пространственото се разиграва между етерното и физическото тяло. В обективния характер на тези мисли ние трябва да виждаме едно взаимодействие между етерното и физическото тяло. Ако представим нещата схематично, получава се следното: (Рис. 7) Ето приблизително тук е физическото тяло (оранжево), тук етерното тяло (зелено), така че в мислите, които ние обхващаме, имаме едно живо взаимопроникване на физическото и етерното тяло.
към текста >>
Ето как ние обективираме първия елемент от душевния живот на чо
век
а.
че между нашето физическо и нашето етерно тяло независимо дали сме будни или спим постоянно се разиграват процеси, които изграждат обективните тъчащи мисли (жълто).
Ето как ние обективираме първия елемент от душевния живот на човека.
В него ние виждаме едно преливане, едно тъкане между етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
Обаче този чо
век
, който е в състояние да изживява сънищата съзнателно, той запазва нещо от духовната реалност на съня защото обикновеното изживяване на сънищата е една реминисценция от живота, едно допълнително припомняне за съня; защото началното осъзнаване на съня идва като една реминисценция едва след неговото приключване и така, когато сънят е изживян не допълнително и съкратено в спомените, а в хода на цялостното му протичане, т.е.
Продължим ли сега нататък в духовното изследване на утринното пробуждане, ние установяваме следното. Когато с Аза и астралното тяло преминаваме през етерното тяло, ние можем картинно да си представим съдържанието на съня. Но от друга страна, сънищните образи трябва да бъдат прекъснати в мига, в който се пробуждаме, иначе ние бихме ги внесли в обикновения буден живот, бихме се превърнали в сомнамбули. Сънищата трябва да бъдат прекъснати.
Обаче този човек, който е в състояние да изживява сънищата съзнателно, той запазва нещо от духовната реалност на съня защото обикновеното изживяване на сънищата е една реминисценция от живота, едно допълнително припомняне за съня; защото началното осъзнаване на съня идва като една реминисценция едва след неговото приключване и така, когато сънят е изживян не допълнително и съкратено в спомените, а в хода на цялостното му протичане, т.е.
именно при нашето навлизане в етерното тяло, тогава той се представя като нещо изключително подвижно, като нещо субстанциално. Образният елемент престава да бъде само образен. Получава се усещането, че сме вътре в образа. Но по този начин, когато се изживяваме вътре в образа, и когато сме тласкани насам-натам от душевното вълнение, какъвто е случая и в будния живот, където участвуваме например в движението на ръката, на рамото, по този начин сънят става активен, става подобен на усещането, което ние имаме при движението на ръката, на рамото, на главата и щом обхванем съня като нещо субстанциално, в по-нататъшния процес на пробуждането, към това изживяване се прибавя и едно друго: Това, че тази подвижност, която изживяваме в сънищата, и в която сега сме застанали като в нещо реално, същата тя се потопява в нашето физическо тяло. В процеса на мисленето ние забелязваме: Ние стигаме до границата на нашето физическо тяло, където са сетивните органи; там мисленето поема сетивните впечатления и ние чувствуваме, как се потапяме навътре в себе си с помощта на това, което в съня изживяваме като вътрешна подвижност.
към текста >>
И тогава чо
век
знае: това, което чувствувам, то се разиграва между астралното тяло (рис.7, бяло) и етерното тяло.
Ние изживяваме чувствата чрез това, че нашето астрално тяло навлиза в нашето етерно тяло и още по-нататък в нашата физическа организация, и то не до сетивата, не до периферията, а само в дълбоките пластове на тази физическа организация. И така, след като с имагинативното познание стигнем до един ясен поглед върху момента на пробуждането, с това ние получаваме и вътрешната сила да го съзерцаваме постоянно. През будния живот ние буквално сънуваме, непрекъснато сънуваме. Само че ние заливаме тези сънища с нашето мислещо съзнание, с нашите представи. Който може да погледне под повърхността на представния живот който е съумял и свикнал да улавя мига на пробуждането според както го описах аз под блясъка на представния живот той ще може да изживява онези непрекъсващи и денем сънища, но не като сънища, а като не що постоянно потапящо се в нашата организация и излъчвано нагоре към съзнанието като чувство, като чувства.
И тогава човек знае: това, което чувствувам, то се разиграва между астралното тяло (рис.7, бяло) и етерното тяло.
Естествено, то се отразява и върху физическото тяло, но същинският произход на чувствата лежи там, в пространството между астралното и етерното тяло (червено). Както живото взаимодействие между физическото и етерното тяло поражда мислите, така и живото взаимодействие между етерното и астралното тяло поражда чувствата. Когато сме будни, ние изживяваме тази жива игра на вплетените едно в друго етерно и астрално тяло като наши чувства. Когато спим, ние изживяваме това, което изживява астралното тяло временно пребиваващо навън във външния етерен свят като образи на съня, които не прекъсват нито за миг през време на спането; образи, които обаче не се възприемат в обикновеното съзнание, а изграждат като реминисценции и фрагменти обикновения сънищен свят.
към текста >>
Един чо
век
, който не би могъл да заспи ако ми разрешите това хипотетично допускане той би имал напълно смутен паметов живот.
Как впрочем е поставен Азът в това обикновено съзнание? Виждате ли, аз отново трябва да прибегне до едно познато сравнение: когато живота се отразява в нашето спомняне, той привидно изглежда като едно затворено, изолирано течение. Но това течение е нещо съвсем друго, и би трябвало, впрочем, ако обхващаме днешния ден до утринното пробуждане, там да стигнем до едно празно място, след което ще се присъедини съзнанието за вчерашния ден и т.н. Това което наблюдаваме в спомените, то съдържа в себе си и онези състояния, които не сме изживели съзнателно, които изобщо липсват в сегашния обем на съзнанието. Но те са вътре в него по един друг начин.
Един човек, който не би могъл да заспи ако ми разрешите това хипотетично допускане той би имал напълно смутен паметов живот.
Спомените, ретроспекцията така да се каже биха го заслепили. Цялото паметово богатство изнесено пред неговото съзнание той би изживял като нещо съвършено чуждо, като нещо заслепяващо. Той би бил сразен от него, той изобщо не би стигнал дотам да почувствува себе си. Ослепяващият блясък на спомените се затъмнява само от редовно настъпващите състояния на заспиването. Обаче ние сме в състояние да ги понесем!
към текста >>
И ние забелязваме: това което в нас е едно чувство, то се ограничава с това да по казва симпатия или антипатия към света; това което в нас е активно и израства до волята, то се разиграва в процеси, сходни на тези, които имаме в будното състояние на чо
век
а.
Обаче точно както чувствуваме една наша вътрешна активност в процеса на спомнянето, така и собствено ние усещаме нашия Аз извън цялостния ни организъм. Ние чувствуваме този Аз приблизително както въз приемаме и тъмните полета в процеса на спомнянето. Ние не възприемаме Азът директно от обикновеното съзнание, а го възприемаме, както възприемаме състоянията на сън. Само когато напредваме в имагинативното съзнание, този Аз действително се явява пред нас, и тогава виждаме, че той е волево-обагрен, че той е от волево естество.
И ние забелязваме: това което в нас е едно чувство, то се ограничава с това да по казва симпатия или антипатия към света; това което в нас е активно и израства до волята, то се разиграва в процеси, сходни на тези, които имаме в будното състояние на човека.
Ние винаги можем да се убедим в духовната реалност на тези наблюдения, винаги щом развием онези качества, свързани с пробуждането и заспиването, за които вече говорих. Тогава забелязваме, че със заспиването нещо се излъчва от нас, някаква активност се излъчва от нашия чувствен свят навън във външния свят, и след това започваме да разбираме, как всеки път при едно истински волево усилие, човекът се потопява в едно състояние, близко до състоянието на съня. Потопява се в един вътрешен сън. Това което става при заспиването, когато Азът с астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, всеки път то се извършва и вътрешно при волевия акт.
към текста >>
Тогава забелязваме, че със заспиването нещо се излъчва от нас, някаква активност се излъчва от нашия чувствен свят навън във външния свят, и след това започваме да разбираме, как всеки път при едно истински волево усилие, чо
век
ът се потопява в едно състояние, близко до състоянието на съня.
Ние чувствуваме този Аз приблизително както въз приемаме и тъмните полета в процеса на спомнянето. Ние не възприемаме Азът директно от обикновеното съзнание, а го възприемаме, както възприемаме състоянията на сън. Само когато напредваме в имагинативното съзнание, този Аз действително се явява пред нас, и тогава виждаме, че той е волево-обагрен, че той е от волево естество. И ние забелязваме: това което в нас е едно чувство, то се ограничава с това да по казва симпатия или антипатия към света; това което в нас е активно и израства до волята, то се разиграва в процеси, сходни на тези, които имаме в будното състояние на човека. Ние винаги можем да се убедим в духовната реалност на тези наблюдения, винаги щом развием онези качества, свързани с пробуждането и заспиването, за които вече говорих.
Тогава забелязваме, че със заспиването нещо се излъчва от нас, някаква активност се излъчва от нашия чувствен свят навън във външния свят, и след това започваме да разбираме, как всеки път при едно истински волево усилие, човекът се потопява в едно състояние, близко до състоянието на съня.
Потопява се в един вътрешен сън. Това което става при заспиването, когато Азът с астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, всеки път то се извършва и вътрешно при волевия акт.
към текста >>
Но обикновено чо
век
ът заспива и не вмъква в заспиването нито следа от чувствата, никаква активност на чувствата.
Разбира се, Вие трябва да сте наясно, че това което Ви описвам сега, е много по-трудно да се схване, отколкото предишните описания, защото в духовен план моментът на заспиване е по-трудно уловим от момента на пробуждане. След пробуждането ние сме будни и в най-слаба степен се придържаме към реминисценциите. При заспиването ние трябва да вмъкнем нещо от будното състояние вътре в съня, ако искаме да стигнем до някакви наблюдения.
Но обикновено човекът заспива и не вмъква в заспиването нито следа от чувствата, никаква активност на чувствата.
Обаче ако той може това, а то се получава именно чрез обучение в имагинативното познание, тогава той забелязва, че фактически волята е едно потопяване в същия елемент, в който ние се потопяваме когато заспим. Във волята ние практически се освобождаваме от нашата физическа организация. Ние се свързваме с реалния обективен свят. Както при събуждането ние минаваме през нашето етерно тяло, през нашето физическо тяло и стигаме до сетивната област, т.е. до периферията на тялото, за да станем с други думи притежатели на цялото тяло, за да проникнем в цялото тяло, по същия начин, прониквайки вътрешно в тялото, ние внасяме нашите сънища, от които после възникват именно нашите чувства.
към текста >>
А сега нататък: ние разглеждаме чо
век
а така, както той е съставен от физическо тяло, етерно тяло или тяло на строителните сили, астрално тяло и Аз.
А сега нататък: ние разглеждаме човека така, както той е съставен от физическо тяло, етерно тяло или тяло на строителните сили, астрално тяло и Аз.
В душевен смисъл, между физическото и етерното тяло се разиграва мисленето. В душевен смисъл, между етерното и астралното тяло се разиграват чувствата. Пак в душевен смисъл, между астралното тяло и Азът се разгръща волята. Стигайки до периферията на физическото тяло, ние имаме сетивните възприятия. И ако сега чрез нашия Аз ние излезем навън, и поставим цялата наша вътрешна организация във външния свят, волята се реализира в действие, което е другия полюс на сетивното възприятие (рис.7).
към текста >>
Опитаме ли се да видим какво именно пулсира в този свят, опитаме ли се вътрешно да го докоснем, ние установяваме, че това са растежните сили, хранителните, градивните сили на израстващия чо
век
.
Ние казахме: чрез духовното вникване в момента на пробуждането, т.е. когато се промъкваме през етерното тяло, ние обективно можем да видим тъчащия мисловен свят. Нека спрем поглед върху този обективен свят на мислите. Аз вече казах, че поради своята свързаност с растежните сили, този свят е много добре ограничим от сънищата, а също и от субективните ежедневни мисли. Всъщност сам по себе си, той е една реална организация.
Опитаме ли се да видим какво именно пулсира в този свят, опитаме ли се вътрешно да го докоснем, ние установяваме, че това са растежните сили, хранителните, градивните сили на израстващия човек.
То е нещо, което първоначално възприемаме като чуждо, но то е именно света на мислите. И ако го изследваме още по-точно, ще установим, че това е неспирното вътрешно тъкане на мислите в нас самите. Ние долавяме това в периферията на нашето физическо тяло, долавяме го преди да стигнем до сетивните възприятия. И ако се научим да го разбираме правилно, ако усетим неговата несвоиственост, неговите чужди елементи спрямо нашето субективно мислене, тогава ни връхлита и озаряващото познание: ние проумяваме, че това е нещо, което ние сме донесли с нашето раждане от много по-ранни изживявания, от изживявания, които сме имали преди раждането, респективно преди зачатието. Така част от духовния свят става за нас нещо обективно-предметно, нещо което се съединява с целия ни организъм.
към текста >>
И когато ние заспим, става така, че за този чо
век
, който напредва в живото, обективно познание, това състояние на сън показва нещо извънредно сходно с волята.
И когато ние заспим, става така, че за този човек, който напредва в живото, обективно познание, това състояние на сън показва нещо извънредно сходно с волята.
Защото, когато волята се разкрие напълно пред съзнанието, проличава ясно, че тогава човекът спи, дълбоко спи в своя собствен организъм. Мотивите на волята нахлуват в нас също както и сънищата. И в двата случая човек потопява тялото си в сън. Този дълбок сън първоначално се изживява в нашите обикновени постъпки, които извършваме именно в периода между пробуждане и заспиване; обаче в тези действия прониква далеч не всичко от това, което живее в нашите чувства. Но освен този, ние имаме и един друг живот, протичащ между заспиването и пробуждането.
към текста >>
Защото, когато волята се разкрие напълно пред съзнанието, проличава ясно, че тогава чо
век
ът спи, дълбоко спи в своя собствен организъм.
И когато ние заспим, става така, че за този човек, който напредва в живото, обективно познание, това състояние на сън показва нещо извънредно сходно с волята.
Защото, когато волята се разкрие напълно пред съзнанието, проличава ясно, че тогава човекът спи, дълбоко спи в своя собствен организъм.
Мотивите на волята нахлуват в нас също както и сънищата. И в двата случая човек потопява тялото си в сън. Този дълбок сън първоначално се изживява в нашите обикновени постъпки, които извършваме именно в периода между пробуждане и заспиване; обаче в тези действия прониква далеч не всичко от това, което живее в нашите чувства. Но освен този, ние имаме и един друг живот, протичащ между заспиването и пробуждането. И това, което иначе бихме вложили в нашите действия, сега го изнасяме навън в същия този процес на заспиване.
към текста >>
И в двата случая чо
век
потопява тялото си в сън.
И когато ние заспим, става така, че за този човек, който напредва в живото, обективно познание, това състояние на сън показва нещо извънредно сходно с волята. Защото, когато волята се разкрие напълно пред съзнанието, проличава ясно, че тогава човекът спи, дълбоко спи в своя собствен организъм. Мотивите на волята нахлуват в нас също както и сънищата.
И в двата случая човек потопява тялото си в сън.
Този дълбок сън първоначално се изживява в нашите обикновени постъпки, които извършваме именно в периода между пробуждане и заспиване; обаче в тези действия прониква далеч не всичко от това, което живее в нашите чувства. Но освен този, ние имаме и един друг живот, протичащ между заспиването и пробуждането. И това, което иначе бихме вложили в нашите действия, сега го изнасяме навън в същия този процес на заспиване.
към текста >>
Представете си живо: чо
век
може да е така очарован, така вътрешно запленен от нещо, което блика от чувствата, както и от това, което в други случаи преминава в действието; обаче то трябва да се овладява, да се сдържа: Тогава то просветва в имагинацията като отблясък от бъдещата Карма.
Представете си живо: човек може да е така очарован, така вътрешно запленен от нещо, което блика от чувствата, както и от това, което в други случаи преминава в действието; обаче то трябва да се овладява, да се сдържа: Тогава то просветва в имагинацията като отблясък от бъдещата Карма.
към текста >>
Това което Ви описвам тук, скъпи мои приятели, е една постоянна даденост у чо
век
а.
Това което Ви описвам тук, скъпи мои приятели, е една постоянна даденост у човека.
Всяка сутрин, с всяко пробуждане, човек преминава през сферата на своята минала Карма; всяка вечер при заспиване той преминава през своята бъдеща Карма. Макар и без особен обучение в духовната област, но с известна бдителност, човек може да обхване една обективност от миналото; естествено без да я диференцира така ясно, като я описвам аз сега. Обаче той може да я възприеме; тя е тук. И фактически, тя е всичко онова, което човек в своите нравствени импулси носи като добро или зло. С нейна помощ той опознава себе си по-добре, от колкото когато в момента на пробуждането застане пред сновящите и изграждащи го мисли.
към текста >>
Всяка сутрин, с всяко пробуждане, чо
век
преминава през сферата на своята минала Карма; всяка вечер при заспиване той преминава през своята бъдеща Карма.
Това което Ви описвам тук, скъпи мои приятели, е една постоянна даденост у човека.
Всяка сутрин, с всяко пробуждане, човек преминава през сферата на своята минала Карма; всяка вечер при заспиване той преминава през своята бъдеща Карма.
Макар и без особен обучение в духовната област, но с известна бдителност, човек може да обхване една обективност от миналото; естествено без да я диференцира така ясно, като я описвам аз сега. Обаче той може да я възприеме; тя е тук. И фактически, тя е всичко онова, което човек в своите нравствени импулси носи като добро или зло. С нейна помощ той опознава себе си по-добре, от колкото когато в момента на пробуждането застане пред сновящите и изграждащи го мисли.
към текста >>
Макар и без особен обучение в духовната област, но с известна бдителност, чо
век
може да обхване една обективност от миналото; естествено без да я диференцира така ясно, като я описвам аз сега.
Това което Ви описвам тук, скъпи мои приятели, е една постоянна даденост у човека. Всяка сутрин, с всяко пробуждане, човек преминава през сферата на своята минала Карма; всяка вечер при заспиване той преминава през своята бъдеща Карма.
Макар и без особен обучение в духовната област, но с известна бдителност, човек може да обхване една обективност от миналото; естествено без да я диференцира така ясно, като я описвам аз сега.
Обаче той може да я възприеме; тя е тук. И фактически, тя е всичко онова, което човек в своите нравствени импулси носи като добро или зло. С нейна помощ той опознава себе си по-добре, от колкото когато в момента на пробуждането застане пред сновящите и изграждащи го мисли.
към текста >>
И фактически, тя е всичко онова, което чо
век
в своите нравствени импулси носи като добро или зло.
Това което Ви описвам тук, скъпи мои приятели, е една постоянна даденост у човека. Всяка сутрин, с всяко пробуждане, човек преминава през сферата на своята минала Карма; всяка вечер при заспиване той преминава през своята бъдеща Карма. Макар и без особен обучение в духовната област, но с известна бдителност, човек може да обхване една обективност от миналото; естествено без да я диференцира така ясно, като я описвам аз сега. Обаче той може да я възприеме; тя е тук.
И фактически, тя е всичко онова, което човек в своите нравствени импулси носи като добро или зло.
С нейна помощ той опознава себе си по-добре, от колкото когато в момента на пробуждането застане пред сновящите и изграждащи го мисли.
към текста >>
Обаче още по-несигурно и боязливо е възприемането на това, което лежи между волята и действието; на това, което чо
век
може да овладява и сдържа.
Обаче още по-несигурно и боязливо е възприемането на това, което лежи между волята и действието; на това, което човек може да овладява и сдържа.
Тогава човек се научава да познава себе си в степента, според която сам е изградил себе си през този настоящ живот. Тогава той се научава да вниква в това, което преминава отвъд смъртта като бъдеща Карма.
към текста >>
Тогава чо
век
се научава да познава себе си в степента, според която сам е изградил себе си през този настоящ живот.
Обаче още по-несигурно и боязливо е възприемането на това, което лежи между волята и действието; на това, което човек може да овладява и сдържа.
Тогава човек се научава да познава себе си в степента, според която сам е изградил себе си през този настоящ живот.
Тогава той се научава да вниква в това, което преминава отвъд смъртта като бъдеща Карма.
към текста >>
11.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Вчера ние говорихме за това, как в своето съзнание чо
век
се приближава към света, така да се каже, от две страни: Когато той работи в посока навътре, и когато той работи в посока навън.
Вчера ние говорихме за това, как в своето съзнание човек се приближава към света, така да се каже, от две страни: Когато той работи в посока навътре, и когато той работи в посока навън.
Впрочем за обикновеното съзнание, това което живее тук в човека, е неуловимо, защото тъкмо сега съзнанието се оказва неподготвено. Обаче ние видяхме вече, как между раждането и смъртта на човека, Кармата се разгръща двупосочно: от едната страна, когато при събуждане човек навлиза в своето етерно тяло и докато пребивава в него, той е в състояние да обхваща реминисценциите на сънищата дори и с обикновеното си съзнание. После той, така да се каже, прекосява пространството между етерното и физическото тяло в своето физическо тяло човек попада едва когато има пълното сетивно възприятие и навлиза в областта на живите обективни мисли. Те са същите мисли, които изграждат неговия организъм и които той е донесъл с раждането си; същите мисли, които, с други думи, представляват неговата изтичаща, неговата готова Карма. При заспиване обаче, човек се натъква на нещо, което не може да се превърне в действие.
към текста >>
Впрочем за обикновеното съзнание, това което живее тук в чо
век
а, е неуловимо, защото тъкмо сега съзнанието се оказва неподготвено.
Вчера ние говорихме за това, как в своето съзнание човек се приближава към света, така да се каже, от две страни: Когато той работи в посока навътре, и когато той работи в посока навън.
Впрочем за обикновеното съзнание, това което живее тук в човека, е неуловимо, защото тъкмо сега съзнанието се оказва неподготвено.
Обаче ние видяхме вече, как между раждането и смъртта на човека, Кармата се разгръща двупосочно: от едната страна, когато при събуждане човек навлиза в своето етерно тяло и докато пребивава в него, той е в състояние да обхваща реминисценциите на сънищата дори и с обикновеното си съзнание. После той, така да се каже, прекосява пространството между етерното и физическото тяло в своето физическо тяло човек попада едва когато има пълното сетивно възприятие и навлиза в областта на живите обективни мисли. Те са същите мисли, които изграждат неговия организъм и които той е донесъл с раждането си; същите мисли, които, с други думи, представляват неговата изтичаща, неговата готова Карма. При заспиване обаче, човек се натъква на нещо, което не може да се превърне в действие. Това, което идва от нашите чувства и нашите волеви импулси, то се изразходва в живота.
към текста >>
Обаче ние видяхме вече, как между раждането и смъртта на чо
век
а, Кармата се разгръща двупосочно: от едната страна, когато при събуждане чо
век
навлиза в своето етерно тяло и докато пребивава в него, той е в състояние да обхваща реминисценциите на сънищата дори и с обикновеното си съзнание.
Вчера ние говорихме за това, как в своето съзнание човек се приближава към света, така да се каже, от две страни: Когато той работи в посока навътре, и когато той работи в посока навън. Впрочем за обикновеното съзнание, това което живее тук в човека, е неуловимо, защото тъкмо сега съзнанието се оказва неподготвено.
Обаче ние видяхме вече, как между раждането и смъртта на човека, Кармата се разгръща двупосочно: от едната страна, когато при събуждане човек навлиза в своето етерно тяло и докато пребивава в него, той е в състояние да обхваща реминисценциите на сънищата дори и с обикновеното си съзнание.
После той, така да се каже, прекосява пространството между етерното и физическото тяло в своето физическо тяло човек попада едва когато има пълното сетивно възприятие и навлиза в областта на живите обективни мисли. Те са същите мисли, които изграждат неговия организъм и които той е донесъл с раждането си; същите мисли, които, с други думи, представляват неговата изтичаща, неговата готова Карма. При заспиване обаче, човек се натъква на нещо, което не може да се превърне в действие. Това, което идва от нашите чувства и нашите волеви импулси, то се изразходва в живота. Обаче винаги остава нещо, и тъкмо него човекът вмъква в съня.
към текста >>
После той, така да се каже, прекосява пространството между етерното и физическото тяло в своето физическо тяло чо
век
попада едва когато има пълното сетивно възприятие и навлиза в областта на живите обективни мисли.
Вчера ние говорихме за това, как в своето съзнание човек се приближава към света, така да се каже, от две страни: Когато той работи в посока навътре, и когато той работи в посока навън. Впрочем за обикновеното съзнание, това което живее тук в човека, е неуловимо, защото тъкмо сега съзнанието се оказва неподготвено. Обаче ние видяхме вече, как между раждането и смъртта на човека, Кармата се разгръща двупосочно: от едната страна, когато при събуждане човек навлиза в своето етерно тяло и докато пребивава в него, той е в състояние да обхваща реминисценциите на сънищата дори и с обикновеното си съзнание.
После той, така да се каже, прекосява пространството между етерното и физическото тяло в своето физическо тяло човек попада едва когато има пълното сетивно възприятие и навлиза в областта на живите обективни мисли.
Те са същите мисли, които изграждат неговия организъм и които той е донесъл с раждането си; същите мисли, които, с други думи, представляват неговата изтичаща, неговата готова Карма. При заспиване обаче, човек се натъква на нещо, което не може да се превърне в действие. Това, което идва от нашите чувства и нашите волеви импулси, то се изразходва в живота. Обаче винаги остава нещо, и тъкмо него човекът вмъква в съня. Онази част от душевния живот, която не се трансформира в действие, която така да се каже застива преди действието, тя е бъдещата Карма; тя се формира още сега, и ние я пренасяме след смъртта.
към текста >>
При заспиване обаче, чо
век
се натъква на нещо, което не може да се превърне в действие.
Вчера ние говорихме за това, как в своето съзнание човек се приближава към света, така да се каже, от две страни: Когато той работи в посока навътре, и когато той работи в посока навън. Впрочем за обикновеното съзнание, това което живее тук в човека, е неуловимо, защото тъкмо сега съзнанието се оказва неподготвено. Обаче ние видяхме вече, как между раждането и смъртта на човека, Кармата се разгръща двупосочно: от едната страна, когато при събуждане човек навлиза в своето етерно тяло и докато пребивава в него, той е в състояние да обхваща реминисценциите на сънищата дори и с обикновеното си съзнание. После той, така да се каже, прекосява пространството между етерното и физическото тяло в своето физическо тяло човек попада едва когато има пълното сетивно възприятие и навлиза в областта на живите обективни мисли. Те са същите мисли, които изграждат неговия организъм и които той е донесъл с раждането си; същите мисли, които, с други думи, представляват неговата изтичаща, неговата готова Карма.
При заспиване обаче, човек се натъква на нещо, което не може да се превърне в действие.
Това, което идва от нашите чувства и нашите волеви импулси, то се изразходва в живота. Обаче винаги остава нещо, и тъкмо него човекът вмъква в съня. Онази част от душевния живот, която не се трансформира в действие, която така да се каже застива преди действието, тя е бъдещата Карма; тя се формира още сега, и ние я пренасяме след смъртта. Как действуват кармичните сили в човека, върху това аз говорих вчера.
към текста >>
Обаче винаги остава нещо, и тъкмо него чо
век
ът вмъква в съня.
Обаче ние видяхме вече, как между раждането и смъртта на човека, Кармата се разгръща двупосочно: от едната страна, когато при събуждане човек навлиза в своето етерно тяло и докато пребивава в него, той е в състояние да обхваща реминисценциите на сънищата дори и с обикновеното си съзнание. После той, така да се каже, прекосява пространството между етерното и физическото тяло в своето физическо тяло човек попада едва когато има пълното сетивно възприятие и навлиза в областта на живите обективни мисли. Те са същите мисли, които изграждат неговия организъм и които той е донесъл с раждането си; същите мисли, които, с други думи, представляват неговата изтичаща, неговата готова Карма. При заспиване обаче, човек се натъква на нещо, което не може да се превърне в действие. Това, което идва от нашите чувства и нашите волеви импулси, то се изразходва в живота.
Обаче винаги остава нещо, и тъкмо него човекът вмъква в съня.
Онази част от душевния живот, която не се трансформира в действие, която така да се каже застива преди действието, тя е бъдещата Карма; тя се формира още сега, и ние я пренасяме след смъртта. Как действуват кармичните сили в човека, върху това аз говорих вчера.
към текста >>
Как действуват кармичните сили в чо
век
а, върху това аз говорих вчера.
Те са същите мисли, които изграждат неговия организъм и които той е донесъл с раждането си; същите мисли, които, с други думи, представляват неговата изтичаща, неговата готова Карма. При заспиване обаче, човек се натъква на нещо, което не може да се превърне в действие. Това, което идва от нашите чувства и нашите волеви импулси, то се изразходва в живота. Обаче винаги остава нещо, и тъкмо него човекът вмъква в съня. Онази част от душевния живот, която не се трансформира в действие, която така да се каже застива преди действието, тя е бъдещата Карма; тя се формира още сега, и ние я пренасяме след смъртта.
Как действуват кармичните сили в човека, върху това аз говорих вчера.
към текста >>
А сега, преди утре да обобщим цялото, ще разгледаме, някои моменти от обкръжението на чо
век
а, за да по сочим как собствено е поставен той в света.
А сега, преди утре да обобщим цялото, ще разгледаме, някои моменти от обкръжението на човека, за да по сочим как собствено е поставен той в света.
Вчера се постарахме да разгледаме обективно душевния живот на човека и видяхме, че мисленето се развива в областта между физическото и етерното тяло, че чувствата се развиват между етерното и астралното тяло и че волята се развива между астралното тяло и Аза. Така че вчера споменах това неподходящо, но пък образно сравнение същинската душевна дейност се разгръща именно в тези междинни пространства на четирите съставни части на човешкото същество, между физическото, етерното, астралното тяло и Азът. Взаимодействието между тях и психичните функции може да се представи така: А днес бихме искали да опишем и част от обкръжението на човека.
към текста >>
Вчера се постарахме да разгледаме обективно душевния живот на чо
век
а и видяхме, че мисленето се развива в областта между физическото и етерното тяло, че чувствата се развиват между етерното и астралното тяло и че волята се развива между астралното тяло и Аза.
А сега, преди утре да обобщим цялото, ще разгледаме, някои моменти от обкръжението на човека, за да по сочим как собствено е поставен той в света.
Вчера се постарахме да разгледаме обективно душевния живот на човека и видяхме, че мисленето се развива в областта между физическото и етерното тяло, че чувствата се развиват между етерното и астралното тяло и че волята се развива между астралното тяло и Аза.
Така че вчера споменах това неподходящо, но пък образно сравнение същинската душевна дейност се разгръща именно в тези междинни пространства на четирите съставни части на човешкото същество, между физическото, етерното, астралното тяло и Азът. Взаимодействието между тях и психичните функции може да се представи така: А днес бихме искали да опишем и част от обкръжението на човека.
към текста >>
Взаимодействието между тях и психичните функции може да се представи така: А днес бихме искали да опишем и част от обкръжението на чо
век
а.
А сега, преди утре да обобщим цялото, ще разгледаме, някои моменти от обкръжението на човека, за да по сочим как собствено е поставен той в света. Вчера се постарахме да разгледаме обективно душевния живот на човека и видяхме, че мисленето се развива в областта между физическото и етерното тяло, че чувствата се развиват между етерното и астралното тяло и че волята се развива между астралното тяло и Аза. Така че вчера споменах това неподходящо, но пък образно сравнение същинската душевна дейност се разгръща именно в тези междинни пространства на четирите съставни части на човешкото същество, между физическото, етерното, астралното тяло и Азът.
Взаимодействието между тях и психичните функции може да се представи така: А днес бихме искали да опишем и част от обкръжението на човека.
към текста >>
Нека да си представим, как в своя сънищен живот, чо
век
ът е заобиколен от неизброими блуждаещи образи.
Нека да си представим, как в своя сънищен живот, човекът е заобиколен от неизброими блуждаещи образи.
Вчера казах: Имагинативното съзнание може да установи как тези образи навлизат в нашата вътрешна организация и как техният активен принцип поражда нашите чувства. Нашите чувства са това, което проникващият в дълбоката ни същност духовен поглед би възприел именно от образите на съня, от сънищата. Чувствата са онези навдигащи се от дневния сънищен живот вълни, които заливат нашето съзнание. Вчера аз подчертах: под видимата повърхност на нашите представи, под нашия представен живот, ние непрекъснато сънуваме, и този сънищен живот се превръща после в нашите чувства.
към текста >>
Ако се обърнем към обкръжението на чо
век
а, и най-напред към животинския свят, там ние виждаме едно съзнание, което не достига до мисловен живот и което се разгръща в един вид образен, сънищен живот.
Ако се обърнем към обкръжението на човека, и най-напред към животинския свят, там ние виждаме едно съзнание, което не достига до мисловен живот и което се разгръща в един вид образен, сънищен живот.
С изучаване на нашия собствен сънищен живот, ние можем да си изградим представа за душевния живот на животното. Защото душевният живот на животното е именно едно сънуване. При това този животински душевен живот е много по-активен в организма, отколкото човешкия душевен живот, който е твърде еманципиран от организма поради ясните си и точни представи. Да, строго погледнато, животното наистина сънува. Нашето будно съзнание превръща сънищните ни образи в чувства, докато животното има не будно, а подобно сънищно, чувствено-обагрено съзнание.
към текста >>
Ние присъединяваме нашите действия към тези събития и по този начин изграждаме отношението на чо
век
а към неговото обкръжение, включително и до онези области отвъд сънното съзнание, които чо
век
достига чрез своите действия.
И ако можем да навлезем още по-дълбоко в несъзнаваното, ние всъщност бихме стигнали дотам, където пулсира минералното съзнание. Обаче ние не бихме се примирили да съществуваме в друго състояние, освен в това, което позволява осъществяване на нашите проекти и дела. За нас минералното съзнание е, така да се каже, отвъд всичко, което ние можем да изживеем като човеци. Обаче и нашите дела също се намират извън нашите преживелищни възможности. И само доколкото нашите действия не зависят от самите нас, а са извън сферата на нашата свобода, само дотолкова те са и космически събития, точно както и силите, които пулсират вътре в минералите.
Ние присъединяваме нашите действия към тези събития и по този начин изграждаме отношението на човека към неговото обкръжение, включително и до онези области отвъд сънното съзнание, които човек достига чрез своите действия.
Възприемайки минералния свят около себе си, и наблюдавайки минералите отвън, човек успява да постигне това, което се простира извън неговите изживявания. И сега можем да добавим: разгледаме ли окръжността на това, което имаме в човешкото, животинското, растителното и после тук, в минералното царство, виждаме как именно това минерално царство е, което действува върху нашите сетива, обръщайки към нас външната си страна; обаче отвъд, там където ние не можем да достигнем, там минералното царство развива, така да се каже, отвръщайки се от нас, своето съзнание (рис.9, червено). И това съзнание, което се развива там, то е същото, от което ще се вземат вътрешните съдържания и импулси на нашите действия, за да работят те по-нататък в хода на нашата Карма.
към текста >>
Възприемайки минералния свят около себе си, и наблюдавайки минералите отвън, чо
век
успява да постигне това, което се простира извън неговите изживявания.
Обаче ние не бихме се примирили да съществуваме в друго състояние, освен в това, което позволява осъществяване на нашите проекти и дела. За нас минералното съзнание е, така да се каже, отвъд всичко, което ние можем да изживеем като човеци. Обаче и нашите дела също се намират извън нашите преживелищни възможности. И само доколкото нашите действия не зависят от самите нас, а са извън сферата на нашата свобода, само дотолкова те са и космически събития, точно както и силите, които пулсират вътре в минералите. Ние присъединяваме нашите действия към тези събития и по този начин изграждаме отношението на човека към неговото обкръжение, включително и до онези области отвъд сънното съзнание, които човек достига чрез своите действия.
Възприемайки минералния свят около себе си, и наблюдавайки минералите отвън, човек успява да постигне това, което се простира извън неговите изживявания.
И сега можем да добавим: разгледаме ли окръжността на това, което имаме в човешкото, животинското, растителното и после тук, в минералното царство, виждаме как именно това минерално царство е, което действува върху нашите сетива, обръщайки към нас външната си страна; обаче отвъд, там където ние не можем да достигнем, там минералното царство развива, така да се каже, отвръщайки се от нас, своето съзнание (рис.9, червено). И това съзнание, което се развива там, то е същото, от което ще се вземат вътрешните съдържания и импулси на нашите действия, за да работят те по-нататък в хода на нашата Карма.
към текста >>
А сега нека да се отправим към Съществата, които в природните царства стоят не под чо
век
а, а над него.
А сега нека да се отправим към Съществата, които в природните царства стоят не под човека, а над него.
Как можем да получим някаква представа за тези Същества? Изобщо онова съзнание, което изграждаме чрез Антропософията как то създава представите си за тези по-висши Същества? Вие си спомняте от моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? “ и от мои лекции по същата тема, че за нас е напълно възможно да напреднем от дневното, предметно съзнание към имагинативното съзнание. Когато по един здрав и нормален начин се издигаме до имагинативното съзнание, тогава ние започваме да се освобождаваме от нашето тяло.
към текста >>
Този свят засега ние изживяваме непосредствено над чо
век
а: този подвижен, имагинативен сват.
Този свят засега ние изживяваме непосредствено над човека: този подвижен, имагинативен сват.
И ето, в този подвижен, имагиниращ себе си свят, ние намираме като една откъсната частица това, което е вплете но в самите нас между нашето етерно и физическо тяло: Това, което можем да намерим при пробуждането, и което на свой ред е идентично с онова, което чрез зачатие и раждане навлиза с нас от духовния свят в този физически свят. Накрая светът на имагинациите, имагиниращият свят ни отделя от себе си, и след наше то раждане продължава да работи в нашето физическо тяло. Там, в този неспирно подвижен, мисловен свят, нещата са независими от нашите субективни мисли. Този мисловен свят действува в нашия растеж, в процесите на нашето изхранване и веществообмен, но самият той е формиран от тоталния мисловен свят на Космоса.
към текста >>
Обаче Съществата, намиращи се непосредствено над чо
век
а те се откриват в имагинации, които са насочени навън, и самите ние сме породени в този техен свят, откъдето сме извлечени чрез една отправена навън имагинация.
Нашето следващо познание, обаче, е имагинативното, това, което работи с живи и подвижни образи. В основата на нашата собствена организация лежи етерното тяло и доколкото е така, самите ние сме формирани и изваяни от външният Космос. Слизайки една степен надолу в царството под нас, ние срещаме животинското сънищно съзнание; издигайки се една степен нагоре, ние достигаме до имагинацията. Това което изплитаме вътрешно като едно платно от имагинации, то застава пред нас и външно, ние го наблюдаваме отвън. Ние творим образи в посока навътре.
Обаче Съществата, намиращи се непосредствено над човека те се откриват в имагинации, които са насочени навън, и самите ние сме породени в този техен свят, откъдето сме извлечени чрез една отправена навън имагинация.
Така че в основата на нашия свят лежи една мисловна активност, една буря от образи-мисли, каквито ние намираме в стремежа си към духовния свят.
към текста >>
И тогава ние отново стигаме до това, което можем истински да разберем само от чо
век
а.
Едва после трябва да дойде и душевността. И тази душевност идва чрез един активен експириум, чрез една превърната в инспирация деятелност. Ние сме, ако мога да се изразя така, като експирирани навън от душевно-духовния Космос. И докато Космосът ни обвива с тъчащата буря, с кипежа на своите мисли, експириращият душевно-духовен свят ни пронизва с душевност. Но той първо трябва да вземе тази душевност отнякъде.
И тогава ние отново стигаме до това, което можем истински да разберем само от човека.
към текста >>
Това е душевното съдържание на чо
век
а, което той постига в пълното будно съзнание между живота и смъртта и което приема дълбоко в своята същност.
Така си изграждаме представи и обагряме тези представи с нашите чувства. След това стигаме до нашите волеви импулси. Ние проникваме във всичко това. Но то поражда у нас един вид абстрактен живот, а преди това един вид образен живот. И когато Вие, бих искал да кажа, се вглеждате навътре към това, което сетивните органи са изградили като душевен образ на външния свят, тогава Вие виждате съдържанието на Вашия душевен живот.
Това е душевното съдържание на човека, което той постига в пълното будно съзнание между живота и смъртта и което приема дълбоко в своята същност.
Нещата могат да се представят и схематично: ето тук (рис. 11, червено) възприемането на света е тласнато навътре и под въздействието на чувствата и волевите сили се превръща в един вътрешно протъкан свят, който е вмъкнат и нагнетен там, вътре в човешкия организъм. Наистина, в себе си ние носим един възглед за света, но това е възможно, само за щото отпечатъците и впечатленията от света са се вмъкнали и нагнетили вътре в нас. Но съдбата на това, което протича в нас като впечатления от света тази съдба ние не можем да проумеем, ако си служим с нашето обикновено съзнание. Това което се вмъква и живее в нас, то е в определени граници един символ на Космоса, и той е пронизан не само от чувствата и вътрешните волеви импулси, които имаме в обикновеното дневно съзнание, а и от всичко, което живее, вибрира и пулсира там, вътре в човека.
към текста >>
Това което се вмъква и живее в нас, то е в определени граници един символ на Космоса, и той е пронизан не само от чувствата и вътрешните волеви импулси, които имаме в обикновеното дневно съзнание, а и от всичко, което живее, вибрира и пулсира там, вътре в чо
век
а.
Това е душевното съдържание на човека, което той постига в пълното будно съзнание между живота и смъртта и което приема дълбоко в своята същност. Нещата могат да се представят и схематично: ето тук (рис. 11, червено) възприемането на света е тласнато навътре и под въздействието на чувствата и волевите сили се превръща в един вътрешно протъкан свят, който е вмъкнат и нагнетен там, вътре в човешкия организъм. Наистина, в себе си ние носим един възглед за света, но това е възможно, само за щото отпечатъците и впечатленията от света са се вмъкнали и нагнетили вътре в нас. Но съдбата на това, което протича в нас като впечатления от света тази съдба ние не можем да проумеем, ако си служим с нашето обикновено съзнание.
Това което се вмъква и живее в нас, то е в определени граници един символ на Космоса, и той е пронизан не само от чувствата и вътрешните волеви импулси, които имаме в обикновеното дневно съзнание, а и от всичко, което живее, вибрира и пулсира там, вътре в човека.
Но така се стига и до една определена тенденция. В живота си до смъртта, ние сме прикрепени към тялото. При минаването през Портата на смъртта, с тялото се отнася нещо, което може да се нарече желание за продължаване на досегашното съществувание. След като пренесем нашия душевен живот през Портата на смъртта, от него израства желанието за нова инкарнация, за изграждането на ново човешко същество. И този копнеж за изграждане на ново човешко същество е особено силно заложен в подосновите на цялостния ни душевен живот, в подосновите на нашата воля.
към текста >>
Преминавайки през смъртта, нашата воля както тя е включена в целия душевен живот пренася в себе си дълбокия копнеж да изгради отново един чо
век
в духовния свят.
Но така се стига и до една определена тенденция. В живота си до смъртта, ние сме прикрепени към тялото. При минаването през Портата на смъртта, с тялото се отнася нещо, което може да се нарече желание за продължаване на досегашното съществувание. След като пренесем нашия душевен живот през Портата на смъртта, от него израства желанието за нова инкарнация, за изграждането на ново човешко същество. И този копнеж за изграждане на ново човешко същество е особено силно заложен в подосновите на цялостния ни душевен живот, в подосновите на нашата воля.
Преминавайки през смъртта, нашата воля както тя е включена в целия душевен живот пренася в себе си дълбокия копнеж да изгради отново един човек в духовния свят.
към текста >>
Волята обаче, която сме развили в земния живот, тя пренася копнежа да се превърнем в чо
век
.
И така: Минавайки през смъртта, ние хората пренасяме чрез мислите си копнежа да се развием, да се превърнем, в свят.
Волята обаче, която сме развили в земния живот, тя пренася копнежа да се превърнем в човек.
към текста >>
Воля: копнежът да се превърне в чо
век
Воля: копнежът да се превърне в човек
към текста >>
Всичко онова, което бушува като воля в дълбините на нашето същество, то пренася копнежа да се превърнем отново в чо
век
.
С тези неща ние минаваме през смъртта.
Всичко онова, което бушува като воля в дълбините на нашето същество, то пренася копнежа да се превърнем отново в човек.
Това може да се наблюдава и с имагинативното съзнание, което вижда как спящият човек е извън волята и там Азът на свой ред е също извън волята. Тогава копнежът, щото при събуждането отново да се върнем в човешките форми на физическото тяло, се отпечатва здраво в сферите извън човека. Обаче този копнеж остава и след смъртта. Това, което е от волево естество,то иска да се превърне в човек; докато това, което е от мисловно естество и което трябва да се свърже именно с мислите, с тъй сродните на физическия живот мисли, с мислите, които фактически образуват нашата човешка тъкан и цялата ни човешка форма между раждането и смъртта то се изпълва с копнежа отново да се разпръсне, отново да се разпилее и да се превърне в свят. И всичко което описваме сега, продължава приблизително до средата на времето, което ние прекарваме в Космоса между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Това може да се наблюдава и с имагинативното съзнание, което вижда как спящият чо
век
е извън волята и там Азът на свой ред е също извън волята.
С тези неща ние минаваме през смъртта. Всичко онова, което бушува като воля в дълбините на нашето същество, то пренася копнежа да се превърнем отново в човек.
Това може да се наблюдава и с имагинативното съзнание, което вижда как спящият човек е извън волята и там Азът на свой ред е също извън волята.
Тогава копнежът, щото при събуждането отново да се върнем в човешките форми на физическото тяло, се отпечатва здраво в сферите извън човека. Обаче този копнеж остава и след смъртта. Това, което е от волево естество,то иска да се превърне в човек; докато това, което е от мисловно естество и което трябва да се свърже именно с мислите, с тъй сродните на физическия живот мисли, с мислите, които фактически образуват нашата човешка тъкан и цялата ни човешка форма между раждането и смъртта то се изпълва с копнежа отново да се разпръсне, отново да се разпилее и да се превърне в свят. И всичко което описваме сега, продължава приблизително до средата на времето, което ние прекарваме в Космоса между смъртта и едно ново раждане. Веднага след това мисловната субстанция, копнееща да се превърне в свят, се приближава до своя край.
към текста >>
Тогава копнежът, щото при събуждането отново да се върнем в човешките форми на физическото тяло, се отпечатва здраво в сферите извън чо
век
а.
С тези неща ние минаваме през смъртта. Всичко онова, което бушува като воля в дълбините на нашето същество, то пренася копнежа да се превърнем отново в човек. Това може да се наблюдава и с имагинативното съзнание, което вижда как спящият човек е извън волята и там Азът на свой ред е също извън волята.
Тогава копнежът, щото при събуждането отново да се върнем в човешките форми на физическото тяло, се отпечатва здраво в сферите извън човека.
Обаче този копнеж остава и след смъртта. Това, което е от волево естество,то иска да се превърне в човек; докато това, което е от мисловно естество и което трябва да се свърже именно с мислите, с тъй сродните на физическия живот мисли, с мислите, които фактически образуват нашата човешка тъкан и цялата ни човешка форма между раждането и смъртта то се изпълва с копнежа отново да се разпръсне, отново да се разпилее и да се превърне в свят. И всичко което описваме сега, продължава приблизително до средата на времето, което ние прекарваме в Космоса между смъртта и едно ново раждане. Веднага след това мисловната субстанция, копнееща да се превърне в свят, се приближава до своя край. Тя е включена вече вътре в целия Космос.
към текста >>
Това, което е от волево естество,то иска да се превърне в чо
век
; докато това, което е от мисловно естество и което трябва да се свърже именно с мислите, с тъй сродните на физическия живот мисли, с мислите, които фактически образуват нашата човешка тъкан и цялата ни човешка форма между раждането и смъртта то се изпълва с копнежа отново да се разпръсне, отново да се разпилее и да се превърне в свят.
С тези неща ние минаваме през смъртта. Всичко онова, което бушува като воля в дълбините на нашето същество, то пренася копнежа да се превърнем отново в човек. Това може да се наблюдава и с имагинативното съзнание, което вижда как спящият човек е извън волята и там Азът на свой ред е също извън волята. Тогава копнежът, щото при събуждането отново да се върнем в човешките форми на физическото тяло, се отпечатва здраво в сферите извън човека. Обаче този копнеж остава и след смъртта.
Това, което е от волево естество,то иска да се превърне в човек; докато това, което е от мисловно естество и което трябва да се свърже именно с мислите, с тъй сродните на физическия живот мисли, с мислите, които фактически образуват нашата човешка тъкан и цялата ни човешка форма между раждането и смъртта то се изпълва с копнежа отново да се разпръсне, отново да се разпилее и да се превърне в свят.
И всичко което описваме сега, продължава приблизително до средата на времето, което ние прекарваме в Космоса между смъртта и едно ново раждане. Веднага след това мисловната субстанция, копнееща да се превърне в свят, се приближава до своя край. Тя е включена вече вътре в целия Космос. Копнежът и да се развие и превърне в свят е постигнат и претърпява един нов обрат. В средата между смъртта и новото раждане, този копнеж на мислите за превръщане в свят, постепенно се преобразява в копнеж за изграждане на един нов човек, в копнеж за ново изтъкаване на това, което един ден ще стане нашето платно от мисли, каквото при събуждане ние откриваме в нашето тяло.
към текста >>
В средата между смъртта и новото раждане, този копнеж на мислите за превръщане в свят, постепенно се преобразява в копнеж за изграждане на един нов чо
век
, в копнеж за ново изтъкаване на това, което един ден ще стане нашето платно от мисли, каквото при събуждане ние откриваме в нашето тяло.
Това, което е от волево естество,то иска да се превърне в човек; докато това, което е от мисловно естество и което трябва да се свърже именно с мислите, с тъй сродните на физическия живот мисли, с мислите, които фактически образуват нашата човешка тъкан и цялата ни човешка форма между раждането и смъртта то се изпълва с копнежа отново да се разпръсне, отново да се разпилее и да се превърне в свят. И всичко което описваме сега, продължава приблизително до средата на времето, което ние прекарваме в Космоса между смъртта и едно ново раждане. Веднага след това мисловната субстанция, копнееща да се превърне в свят, се приближава до своя край. Тя е включена вече вътре в целия Космос. Копнежът и да се развие и превърне в свят е постигнат и претърпява един нов обрат.
В средата между смъртта и новото раждане, този копнеж на мислите за превръщане в свят, постепенно се преобразява в копнеж за изграждане на един нов човек, в копнеж за ново изтъкаване на това, което един ден ще стане нашето платно от мисли, каквото при събуждане ние откриваме в нашето тяло.
Така че ние можем да кажем както знаете от моите мистерийни драми*12, това което лежи по средата между смъртта и новото раждане, аз наричам „среднощния час на Битието“ ето, в този среднощен час на Битието ние виждаме едно ритмично преобразяване: копнежът на мислите за превръщане в свят, след като е вече изпълнен, отново се трансформира в копнеж за превръщане в човек и започва да слиза все по-надолу към телесно-душевния облик на бъдещия индивид.
към текста >>
Така че ние можем да кажем както знаете от моите мистерийни драми*12, това което лежи по средата между смъртта и новото раждане, аз наричам „среднощния час на Битието“ ето, в този среднощен час на Битието ние виждаме едно ритмично преобразяване: копнежът на мислите за превръщане в свят, след като е вече изпълнен, отново се трансформира в копнеж за превръщане в чо
век
и започва да слиза все по-надолу към телесно-душевния облик на бъдещия индивид.
И всичко което описваме сега, продължава приблизително до средата на времето, което ние прекарваме в Космоса между смъртта и едно ново раждане. Веднага след това мисловната субстанция, копнееща да се превърне в свят, се приближава до своя край. Тя е включена вече вътре в целия Космос. Копнежът и да се развие и превърне в свят е постигнат и претърпява един нов обрат. В средата между смъртта и новото раждане, този копнеж на мислите за превръщане в свят, постепенно се преобразява в копнеж за изграждане на един нов човек, в копнеж за ново изтъкаване на това, което един ден ще стане нашето платно от мисли, каквото при събуждане ние откриваме в нашето тяло.
Така че ние можем да кажем както знаете от моите мистерийни драми*12, това което лежи по средата между смъртта и новото раждане, аз наричам „среднощния час на Битието“ ето, в този среднощен час на Битието ние виждаме едно ритмично преобразяване: копнежът на мислите за превръщане в свят, след като е вече изпълнен, отново се трансформира в копнеж за превръщане в човек и започва да слиза все по-надолу към телесно-душевния облик на бъдещия индивид.
към текста >>
В същия миг, когато мислите се изпълват с копнежа да се превърнат в чо
век
, при волята настъпва обратното.
В същия миг, когато мислите се изпълват с копнежа да се превърнат в човек, при волята настъпва обратното.
Първоначално волята разгръща копнежа да се изгради новия човек в духовните елементи, познати ни от живота между смъртта и новото раждане. И обикновено волята постига този копнеж. Навън, между смъртта и новото раждане съществува, така да се каже, възможността да се изживее духовния образ на човека; сега обаче тук възниква копнежът да се изгради отново един нов свят. В известен смисъл, волята започва да се разширява, тя се превръща в свят, тя става космическа. Чрез това, че се разширява, волята успява да се доближи до природната наследствена линия, което после ще се манифестира в хода на поколенията.
към текста >>
Първоначално волята разгръща копнежа да се изгради новия чо
век
в духовните елементи, познати ни от живота между смъртта и новото раждане.
В същия миг, когато мислите се изпълват с копнежа да се превърнат в човек, при волята настъпва обратното.
Първоначално волята разгръща копнежа да се изгради новия човек в духовните елементи, познати ни от живота между смъртта и новото раждане.
И обикновено волята постига този копнеж. Навън, между смъртта и новото раждане съществува, така да се каже, възможността да се изживее духовния образ на човека; сега обаче тук възниква копнежът да се изгради отново един нов свят. В известен смисъл, волята започва да се разширява, тя се превръща в свят, тя става космическа. Чрез това, че се разширява, волята успява да се доближи до природната наследствена линия, което после ще се манифестира в хода на поколенията. Така че това, което в духовно-физическия Космос действува като воля, за да стигне в „среднощния час на Битието“ до копнежа за превръщане в един нов свят, фактически то вече съществува във веригата на поколенията.
към текста >>
Навън, между смъртта и новото раждане съществува, така да се каже, възможността да се изживее духовния образ на чо
век
а; сега обаче тук възниква копнежът да се изгради отново един нов свят.
В същия миг, когато мислите се изпълват с копнежа да се превърнат в човек, при волята настъпва обратното. Първоначално волята разгръща копнежа да се изгради новия човек в духовните елементи, познати ни от живота между смъртта и новото раждане. И обикновено волята постига този копнеж.
Навън, между смъртта и новото раждане съществува, така да се каже, възможността да се изживее духовния образ на човека; сега обаче тук възниква копнежът да се изгради отново един нов свят.
В известен смисъл, волята започва да се разширява, тя се превръща в свят, тя става космическа. Чрез това, че се разширява, волята успява да се доближи до природната наследствена линия, което после ще се манифестира в хода на поколенията. Така че това, което в духовно-физическия Космос действува като воля, за да стигне в „среднощния час на Битието“ до копнежа за превръщане в един нов свят, фактически то вече съществува във веригата на поколенията. Когато, следвайки другото направление което има копнежа да изгради новия човек ние се въплътим в определено физическо тяло, трябва да знаем, че волята, в порива си да стане свят, е минала преди нас. Тя вече живее и пулсира в размножението на поколенията, всред които ние после ще се потопим.
към текста >>
Когато, следвайки другото направление което има копнежа да изгради новия чо
век
ние се въплътим в определено физическо тяло, трябва да знаем, че волята, в порива си да стане свят, е минала преди нас.
И обикновено волята постига този копнеж. Навън, между смъртта и новото раждане съществува, така да се каже, възможността да се изживее духовния образ на човека; сега обаче тук възниква копнежът да се изгради отново един нов свят. В известен смисъл, волята започва да се разширява, тя се превръща в свят, тя става космическа. Чрез това, че се разширява, волята успява да се доближи до природната наследствена линия, което после ще се манифестира в хода на поколенията. Така че това, което в духовно-физическия Космос действува като воля, за да стигне в „среднощния час на Битието“ до копнежа за превръщане в един нов свят, фактически то вече съществува във веригата на поколенията.
Когато, следвайки другото направление което има копнежа да изгради новия човек ние се въплътим в определено физическо тяло, трябва да знаем, че волята, в порива си да стане свят, е минала преди нас.
Тя вече живее и пулсира в размножението на поколенията, всред които ние после ще се потопим. В това, което получаваме от предците и родителите, вече пулсира волята, волята от „среднощния час на Битието“, устремената към света воля, и към тази воля се включват устремените към човека мисли.
към текста >>
В това, което получаваме от предците и родителите, вече пулсира волята, волята от „среднощния час на Битието“, устремената към света воля, и към тази воля се включват устремените към чо
век
а мисли.
В известен смисъл, волята започва да се разширява, тя се превръща в свят, тя става космическа. Чрез това, че се разширява, волята успява да се доближи до природната наследствена линия, което после ще се манифестира в хода на поколенията. Така че това, което в духовно-физическия Космос действува като воля, за да стигне в „среднощния час на Битието“ до копнежа за превръщане в един нов свят, фактически то вече съществува във веригата на поколенията. Когато, следвайки другото направление което има копнежа да изгради новия човек ние се въплътим в определено физическо тяло, трябва да знаем, че волята, в порива си да стане свят, е минала преди нас. Тя вече живее и пулсира в размножението на поколенията, всред които ние после ще се потопим.
В това, което получаваме от предците и родителите, вече пулсира волята, волята от „среднощния час на Битието“, устремената към света воля, и към тази воля се включват устремените към човека мисли.
към текста >>
Копнежът да се превърнат в свят Копнеж да се превърнат в чо
век
.
Копнежът да се превърнат в свят Копнеж да се превърнат в човек.
към текста >>
Копнежът да се превърне в чо
век
Копнеж да се превърне в свят.
Копнежът да се превърне в човек Копнеж да се превърне в свят.
към текста >>
Вие виждате как изглеждат тези неща пред духовния поглед: Как ги разглеждаме веднъж откъм физическата страна и друг път откъм духовната страна, и как едва тогава образът на изграждащия се чо
век
застава действително пред нашата душа.
Вие виждате как изглеждат тези неща пред духовния поглед: Как ги разглеждаме веднъж откъм физическата страна и друг път откъм духовната страна, и как едва тогава образът на изграждащия се човек застава действително пред нашата душа.
Обаче доколкото сме в сферата на мислите и техния копнеж към изграждането на човека, ние сме тласнати надолу към физическото битие, където се оказваме сродни с всички имагиниращи Същества от Йерархията над човека. И точно в мига, когато се извършва този обрат, нашата проникната от Азът душа открива възможностите да живее и в двете разклоняващи се направления, да живее космически в тях, докато следвайки импулса, устремен към бъдещия човек, не се инкарнира в даден човешки индивид. След смъртта, душата води един сложен, труден живот, и точно в среднощния час на Битието тя преминава над пропастта. Тя е, така да се каже, инспирирана от нашето минало, първоначално от онова минало, което лежи между нашата последна смърт и среднощния час на Битието. Ние минаваме през среднощния час на Битието благодарение на една активност, която спрямо инспирацията изживяна вътрешно, е сродна и, погледнато външно: направо идентична с експирацията, произлизаща на свой ред от предишни наши съществувания.
към текста >>
Обаче доколкото сме в сферата на мислите и техния копнеж към изграждането на чо
век
а, ние сме тласнати надолу към физическото битие, където се оказваме сродни с всички имагиниращи Същества от Йерархията над чо
век
а.
Вие виждате как изглеждат тези неща пред духовния поглед: Как ги разглеждаме веднъж откъм физическата страна и друг път откъм духовната страна, и как едва тогава образът на изграждащия се човек застава действително пред нашата душа.
Обаче доколкото сме в сферата на мислите и техния копнеж към изграждането на човека, ние сме тласнати надолу към физическото битие, където се оказваме сродни с всички имагиниращи Същества от Йерархията над човека.
И точно в мига, когато се извършва този обрат, нашата проникната от Азът душа открива възможностите да живее и в двете разклоняващи се направления, да живее космически в тях, докато следвайки импулса, устремен към бъдещия човек, не се инкарнира в даден човешки индивид. След смъртта, душата води един сложен, труден живот, и точно в среднощния час на Битието тя преминава над пропастта. Тя е, така да се каже, инспирирана от нашето минало, първоначално от онова минало, което лежи между нашата последна смърт и среднощния час на Битието. Ние минаваме през среднощния час на Битието благодарение на една активност, която спрямо инспирацията изживяна вътрешно, е сродна и, погледнато външно: направо идентична с експирацията, произлизаща на свой ред от предишни наши съществувания. Прекосили душата среднощния час на Битието, ние срещаме вече онези Същества, които стоят две степени над човека и които, както казах, живеят в експирация.
към текста >>
И точно в мига, когато се извършва този обрат, нашата проникната от Азът душа открива възможностите да живее и в двете разклоняващи се направления, да живее космически в тях, докато следвайки импулса, устремен към бъдещия чо
век
, не се инкарнира в даден човешки индивид.
Вие виждате как изглеждат тези неща пред духовния поглед: Как ги разглеждаме веднъж откъм физическата страна и друг път откъм духовната страна, и как едва тогава образът на изграждащия се човек застава действително пред нашата душа. Обаче доколкото сме в сферата на мислите и техния копнеж към изграждането на човека, ние сме тласнати надолу към физическото битие, където се оказваме сродни с всички имагиниращи Същества от Йерархията над човека.
И точно в мига, когато се извършва този обрат, нашата проникната от Азът душа открива възможностите да живее и в двете разклоняващи се направления, да живее космически в тях, докато следвайки импулса, устремен към бъдещия човек, не се инкарнира в даден човешки индивид.
След смъртта, душата води един сложен, труден живот, и точно в среднощния час на Битието тя преминава над пропастта. Тя е, така да се каже, инспирирана от нашето минало, първоначално от онова минало, което лежи между нашата последна смърт и среднощния час на Битието. Ние минаваме през среднощния час на Битието благодарение на една активност, която спрямо инспирацията изживяна вътрешно, е сродна и, погледнато външно: направо идентична с експирацията, произлизаща на свой ред от предишни наши съществувания. Прекосили душата среднощния час на Битието, ние срещаме вече онези Същества, които стоят две степени над човека и които, както казах, живеят в експирация.
към текста >>
Прекосили душата среднощния час на Битието, ние срещаме вече онези Същества, които стоят две степени над чо
век
а и които, както казах, живеят в експирация.
Обаче доколкото сме в сферата на мислите и техния копнеж към изграждането на човека, ние сме тласнати надолу към физическото битие, където се оказваме сродни с всички имагиниращи Същества от Йерархията над човека. И точно в мига, когато се извършва този обрат, нашата проникната от Азът душа открива възможностите да живее и в двете разклоняващи се направления, да живее космически в тях, докато следвайки импулса, устремен към бъдещия човек, не се инкарнира в даден човешки индивид. След смъртта, душата води един сложен, труден живот, и точно в среднощния час на Битието тя преминава над пропастта. Тя е, така да се каже, инспирирана от нашето минало, първоначално от онова минало, което лежи между нашата последна смърт и среднощния час на Битието. Ние минаваме през среднощния час на Битието благодарение на една активност, която спрямо инспирацията изживяна вътрешно, е сродна и, погледнато външно: направо идентична с експирацията, произлизаща на свой ред от предишни наши съществувания.
Прекосили душата среднощния час на Битието, ние срещаме вече онези Същества, които стоят две степени над човека и които, както казах, живеят в експирация.
към текста >>
Това себеотдаване, това любещо нахлуване във външния свят те са всъщност качествата на онази Йерархия, която е с три степени над чо
век
а, интуицията.
Като трета степен във висшето познание ние имаме интуицията. Ако я изживеем вътрешно, ние я опознаваме, така да се каже, от едната страна, изживеем ли я външно, ние имаме вече една друга интуиция, едно себеотдаване, едно себежертване.
Това себеотдаване, това любещо нахлуване във външния свят те са всъщност качествата на онази Йерархия, която е с три степени над човека, интуицията.
Интуицията е една дейност, чрез която съдържанието на нашия предишен земен живот се влива отгоре в сегашния ни земен живот. Ние постоянно упражняваме тази дейност както по пътя до среднощния час на Битието, така и после. Тази дейност пронизва всичко останало, и чрез нея доколкото минаваме през повтарящите си земни животи ние ставаме участници в онзи свят, в който определени живи Същества имат истинската, реална интуиция. Така при всеки следващ земен живот, ние си връщаме резултатите от нашия предишен земен живот.
към текста >>
Това ни показва, че външният поглед върху чо
век
а е далеч непълен и повърхностен.
И така, нашият човешки живот се простира надолу в трите природни царства и нагоре в трите царства на божествено-духовните сфери.
Това ни показва, че външният поглед върху човека е далеч непълен и повърхностен.
В мига, в който ние се взрем навътре в човека, той израства нагоре към висшите светове и разкрива своите връзки с тях, връзки за които добиваме представи в имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>
В мига, в който ние се взрем навътре в чо
век
а, той израства нагоре към висшите светове и разкрива своите връзки с тях, връзки за които добиваме представи в имагинацията, инспирацията, интуицията.
И така, нашият човешки живот се простира надолу в трите природни царства и нагоре в трите царства на божествено-духовните сфери. Това ни показва, че външният поглед върху човека е далеч непълен и повърхностен.
В мига, в който ние се взрем навътре в човека, той израства нагоре към висшите светове и разкрива своите връзки с тях, връзки за които добиваме представи в имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>
Живот в свобода неговото извоюване чо
век
ът дължи именно на земното си съществувание.
Ние вече хвърлихме поглед върху човешкото обкръжение. В същото време открихме и онзи свят на духовна необходимост, който съществува зад света на физическата необходимост, научавайки се все повече да ценим и уважаваме света, заемащ средното и уравновесяващо място светът на нашето обикновено дневно съзнание, каквото имаме между раждането и смъртта. Защото там към нашето истинско човешко същество, ние присъединяваме и това, което може да живее в свобода. Под нас и над нас няма свобода. Ние пренасяме свободата през Портата на смъртта благодарение на това, че вземаме най-важните съдържания от съзнанието, което развиваме между раждането и смъртта.
Живот в свобода неговото извоюване човекът дължи именно на земното си съществувание.
След това човекът вече не може да разполага с този живот в свобода, защото той е извоюван и изстрадан в живота между раждането и смъртта, и не може да бъде пренесен нататък в света на духовната необходимост. Този земен живот получава своя дълбок смисъл тъкмо чрез това, че ние успяваме да се вмъкнем между това което се простира под нас и над нас. И така ние се доближаваме до истинското духовно разбиране на човека.
към текста >>
След това чо
век
ът вече не може да разполага с този живот в свобода, защото той е извоюван и изстрадан в живота между раждането и смъртта, и не може да бъде пренесен нататък в света на духовната необходимост.
В същото време открихме и онзи свят на духовна необходимост, който съществува зад света на физическата необходимост, научавайки се все повече да ценим и уважаваме света, заемащ средното и уравновесяващо място светът на нашето обикновено дневно съзнание, каквото имаме между раждането и смъртта. Защото там към нашето истинско човешко същество, ние присъединяваме и това, което може да живее в свобода. Под нас и над нас няма свобода. Ние пренасяме свободата през Портата на смъртта благодарение на това, че вземаме най-важните съдържания от съзнанието, което развиваме между раждането и смъртта. Живот в свобода неговото извоюване човекът дължи именно на земното си съществувание.
След това човекът вече не може да разполага с този живот в свобода, защото той е извоюван и изстрадан в живота между раждането и смъртта, и не може да бъде пренесен нататък в света на духовната необходимост.
Този земен живот получава своя дълбок смисъл тъкмо чрез това, че ние успяваме да се вмъкнем между това което се простира под нас и над нас. И така ние се доближаваме до истинското духовно разбиране на човека.
към текста >>
И така ние се доближаваме до истинското духовно разбиране на чо
век
а.
Под нас и над нас няма свобода. Ние пренасяме свободата през Портата на смъртта благодарение на това, че вземаме най-важните съдържания от съзнанието, което развиваме между раждането и смъртта. Живот в свобода неговото извоюване човекът дължи именно на земното си съществувание. След това човекът вече не може да разполага с този живот в свобода, защото той е извоюван и изстрадан в живота между раждането и смъртта, и не може да бъде пренесен нататък в света на духовната необходимост. Този земен живот получава своя дълбок смисъл тъкмо чрез това, че ние успяваме да се вмъкнем между това което се простира под нас и над нас.
И така ние се доближаваме до истинското духовно разбиране на човека.
към текста >>
Искаме ли да познаем душевната същност на чо
век
а, ние трябва да погледнем в междинните пространства между физическото, етерно, астрално тяло и Азът; после трябва да погледнем в това, което се разиграва между отделните съставни части на нашето човешко същество.
Искаме ли да познаем душевната същност на човека, ние трябва да погледнем в междинните пространства между физическото, етерно, астрално тяло и Азът; после трябва да погледнем в това, което се разиграва между отделните съставни части на нашето човешко същество.
Искаме ли след това да познаем духовната същност на човека, ние трябва да се запитаме, по какъв начин се свързва той със Съществата, всяко от които на свой ред се разкрива в имагинацията, инспирацията, интуицията. Да, както когато изследваме душевния живот сме длъжни да проучим как си взаимодействуват физическото, етерното, астралното тяло и Азът, така и когато разглеждаме човека духовно, ние сме длъжни да проучим общуването му със Съществата от висшите Йерархии.
към текста >>
Искаме ли след това да познаем духовната същност на чо
век
а, ние трябва да се запитаме, по какъв начин се свързва той със Съществата, всяко от които на свой ред се разкрива в имагинацията, инспирацията, интуицията.
Искаме ли да познаем душевната същност на човека, ние трябва да погледнем в междинните пространства между физическото, етерно, астрално тяло и Азът; после трябва да погледнем в това, което се разиграва между отделните съставни части на нашето човешко същество.
Искаме ли след това да познаем духовната същност на човека, ние трябва да се запитаме, по какъв начин се свързва той със Съществата, всяко от които на свой ред се разкрива в имагинацията, инспирацията, интуицията.
Да, както когато изследваме душевния живот сме длъжни да проучим как си взаимодействуват физическото, етерното, астралното тяло и Азът, така и когато разглеждаме човека духовно, ние сме длъжни да проучим общуването му със Съществата от висшите Йерархии.
към текста >>
Да, както когато изследваме душевния живот сме длъжни да проучим как си взаимодействуват физическото, етерното, астралното тяло и Азът, така и когато разглеждаме чо
век
а духовно, ние сме длъжни да проучим общуването му със Съществата от висшите Йерархии.
Искаме ли да познаем душевната същност на човека, ние трябва да погледнем в междинните пространства между физическото, етерно, астрално тяло и Азът; после трябва да погледнем в това, което се разиграва между отделните съставни части на нашето човешко същество. Искаме ли след това да познаем духовната същност на човека, ние трябва да се запитаме, по какъв начин се свързва той със Съществата, всяко от които на свой ред се разкрива в имагинацията, инспирацията, интуицията.
Да, както когато изследваме душевния живот сме длъжни да проучим как си взаимодействуват физическото, етерното, астралното тяло и Азът, така и когато разглеждаме човека духовно, ние сме длъжни да проучим общуването му със Съществата от висшите Йерархии.
към текста >>
Когато се вглеждаме надолу в природата и искаме напълно да проникнем в чо
век
а, той се открива пред духовния поглед в мига, щом установим: Чо
век
ът, какъвто е той днес, носи в себе си физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Когато се вглеждаме надолу в природата и искаме напълно да проникнем в човека, той се открива пред духовния поглед в мига, щом установим: Човекът, какъвто е той днес, носи в себе си физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Едва по този начин ние можем да разберем как е поставен човека в природата. И чак сега ние забелязваме първоначално чрез вътрешните си субективни изживявания нашата душевна реалност. Не само я забелязваме; ние заставаме вътре в нея. Издигайки се до съзерцаването на тази душевна реалност, ние трябва да я търсим именно в съотношенията между свръхсетивните съставни части на човека и неговото природно обкръжение. Тогава вътрешното взаимодействие на тези свръхсетивни съставни части се разбулва пред духовния поглед като обективна панорама на душевния живот.
към текста >>
Едва по този начин ние можем да разберем как е поставен чо
век
а в природата.
Когато се вглеждаме надолу в природата и искаме напълно да проникнем в човека, той се открива пред духовния поглед в мига, щом установим: Човекът, какъвто е той днес, носи в себе си физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Едва по този начин ние можем да разберем как е поставен човека в природата.
И чак сега ние забелязваме първоначално чрез вътрешните си субективни изживявания нашата душевна реалност. Не само я забелязваме; ние заставаме вътре в нея. Издигайки се до съзерцаването на тази душевна реалност, ние трябва да я търсим именно в съотношенията между свръхсетивните съставни части на човека и неговото природно обкръжение. Тогава вътрешното взаимодействие на тези свръхсетивни съставни части се разбулва пред духовния поглед като обективна панорама на душевния живот.
към текста >>
Издигайки се до съзерцаването на тази душевна реалност, ние трябва да я търсим именно в съотношенията между свръхсетивните съставни части на чо
век
а и неговото природно обкръжение.
Когато се вглеждаме надолу в природата и искаме напълно да проникнем в човека, той се открива пред духовния поглед в мига, щом установим: Човекът, какъвто е той днес, носи в себе си физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Едва по този начин ние можем да разберем как е поставен човека в природата. И чак сега ние забелязваме първоначално чрез вътрешните си субективни изживявания нашата душевна реалност. Не само я забелязваме; ние заставаме вътре в нея.
Издигайки се до съзерцаването на тази душевна реалност, ние трябва да я търсим именно в съотношенията между свръхсетивните съставни части на човека и неговото природно обкръжение.
Тогава вътрешното взаимодействие на тези свръхсетивни съставни части се разбулва пред духовния поглед като обективна панорама на душевния живот.
към текста >>
След това обаче ние трябва да продължим и трябва да изследваме не само свръхсетивните съставни части на чо
век
а, но и да погледнем целия чо
век
и взаимодействията му с неговото най-далечно обкръжение: под него и над него.
След това обаче ние трябва да продължим и трябва да изследваме не само свръхсетивните съставни части на човека, но и да погледнем целия човек и взаимодействията му с неговото най-далечно обкръжение: под него и над него.
Тогава ние откриваме как под него нещо спи, то не се издига над него, където е истинската духовност на човека като един съвместен живот със Съществата на висшите Йерархии -, а остава долу. Това, което се изживява горе като истинска духовност и това, което се изживява долу в природата: Всичко то се изживява като една смяна, като една ритмична смяна между будност и сън. Слезем ли надолу от човека, надолу от будното човешко съзнание, стигаме до животинското съзнание, което е едно образно, сънищно съзнание; слезем ли по-надолу до растителното царство, там намираме едно спящо съзнание, а още по-надолу имаме дълбоко-спящото минерално съзнание. Тръгнем ли нагоре, ние първо попадаме в сферите на имагинацията; едно по-пълно пробуждане вече ни издига чрез интуицията до Йерархията на по-висшите Същества; и едно най-пълно пробуждане ни извисява чрез интуицията всред онези Същества, за които е характерно, че са жертвоготовни, че са отдадени на света.
към текста >>
Тогава ние откриваме как под него нещо спи, то не се издига над него, където е истинската духовност на чо
век
а като един съвместен живот със Съществата на висшите Йерархии -, а остава долу.
След това обаче ние трябва да продължим и трябва да изследваме не само свръхсетивните съставни части на човека, но и да погледнем целия човек и взаимодействията му с неговото най-далечно обкръжение: под него и над него.
Тогава ние откриваме как под него нещо спи, то не се издига над него, където е истинската духовност на човека като един съвместен живот със Съществата на висшите Йерархии -, а остава долу.
Това, което се изживява горе като истинска духовност и това, което се изживява долу в природата: Всичко то се изживява като една смяна, като една ритмична смяна между будност и сън. Слезем ли надолу от човека, надолу от будното човешко съзнание, стигаме до животинското съзнание, което е едно образно, сънищно съзнание; слезем ли по-надолу до растителното царство, там намираме едно спящо съзнание, а още по-надолу имаме дълбоко-спящото минерално съзнание. Тръгнем ли нагоре, ние първо попадаме в сферите на имагинацията; едно по-пълно пробуждане вече ни издига чрез интуицията до Йерархията на по-висшите Същества; и едно най-пълно пробуждане ни извисява чрез интуицията всред онези Същества, за които е характерно, че са жертвоготовни, че са отдадени на света.
към текста >>
Слезем ли надолу от чо
век
а, надолу от будното човешко съзнание, стигаме до животинското съзнание, което е едно образно, сънищно съзнание; слезем ли по-надолу до растителното царство, там намираме едно спящо съзнание, а още по-надолу имаме дълбоко-спящото минерално съзнание.
След това обаче ние трябва да продължим и трябва да изследваме не само свръхсетивните съставни части на човека, но и да погледнем целия човек и взаимодействията му с неговото най-далечно обкръжение: под него и над него. Тогава ние откриваме как под него нещо спи, то не се издига над него, където е истинската духовност на човека като един съвместен живот със Съществата на висшите Йерархии -, а остава долу. Това, което се изживява горе като истинска духовност и това, което се изживява долу в природата: Всичко то се изживява като една смяна, като една ритмична смяна между будност и сън.
Слезем ли надолу от човека, надолу от будното човешко съзнание, стигаме до животинското съзнание, което е едно образно, сънищно съзнание; слезем ли по-надолу до растителното царство, там намираме едно спящо съзнание, а още по-надолу имаме дълбоко-спящото минерално съзнание.
Тръгнем ли нагоре, ние първо попадаме в сферите на имагинацията; едно по-пълно пробуждане вече ни издига чрез интуицията до Йерархията на по-висшите Същества; и едно най-пълно пробуждане ни извисява чрез интуицията всред онези Същества, за които е характерно, че са жертвоготовни, че са отдадени на света.
към текста >>
А сега Ви моля да размислите върху нещо, за което тук, макар и само схематично да загатвам, е от най-голямо значение за разбиране на света и чо
век
а.
А сега Ви моля да размислите върху нещо, за което тук, макар и само схематично да загатвам, е от най-голямо значение за разбиране на света и човека.
Вземете тук тази централна точка за обикновеното човешко съзнание (рис. 12); слезем ли надолу ние намираме животинското съзнание; по-надолу намираме растителното спящо съзнание, и най-долу: Дълбокия първичен сън на минералното съзнание.
към текста >>
Но ако чо
век
се отправи нагоре, той намира първо онези Същества, които се откриват в имагинацията, продължи ли нагоре намира Съществата, които се откриват в инспирацията, собствено чрез една експирираща активност, и накрая намира Съществата, които се откриват в интуицията, които бликат и изливат себе си в световете.
Но ако човек се отправи нагоре, той намира първо онези Същества, които се откриват в имагинацията, продължи ли нагоре намира Съществата, които се откриват в инспирацията, собствено чрез една експирираща активност, и накрая намира Съществата, които се откриват в интуицията, които бликат и изливат себе си в световете.
към текста >>
12.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Сега бих желал още веднъж да обобщя това, което през последните дни изнесох пред Вас относно познанието на душевния и духовен живот на чо
век
а.
Сега бих желал още веднъж да обобщя това, което през последните дни изнесох пред Вас относно познанието на душевния и духовен живот на човека.
Мисля и за онези подробности, които ще трябва да се добавят, за да получим един, макар и временен завършек на нашето разглеждане. Но днес аз бих искал да говоря по-скоро за резултатите; защото процесът на наблюдението беше достатъчно обсъждан през последните дни.
към текста >>
Нейното съдружно действие върху чо
век
а е налице през целия му живот между раждането и смъртта.
Ние видяхме, че в междинното пространство между етерното тяло и физическото тяло съществува една подвижна тъкан от живи мисли. Какво представлява всъщност тази тъкан? Тя е това, което чрез раждане то, ние внасяме от духовно-душевния свят в този физически земен свят. Необходимо е да си представим, че това което ние имаме само под формата на образи вътре в нашата мисловна дейност, притежава един самостоятелен живот, но в този случай, това което чувствуваме имайки мислите е не вътре, а: мисловната тъкан е пронизана от една обективна субстанция, така че тази мисловна тъкан е активна, действена и неукротима.
Нейното съдружно действие върху човека е налице през целия му живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Защото неправилно е да си представим, че тази мисловна тъкан изгражда чо
век
а, така да се каже, еднолично; че, виждате ли, чо
век
ът бил изцяло изтъкан от нещо, което може да се нарече световни мисли.
Аз моля, това което току-що казах да бъде внимателно осмислено.
Защото неправилно е да си представим, че тази мисловна тъкан изгражда човека, така да се каже, еднолично; че, виждате ли, човекът бил изцяло изтъкан от нещо, което може да се нарече световни мисли.
Това не е така, това не отговаря на истината, включително и по отношение на мисловната тъкан, намираща се между етерното и физическото тяло. Въздействията, изграждащи човека, идват от целия Космос и това, което описах като мисловна тъкан, има само своето спомагателно действие. В известен смисъл, ние откриваме тази мисловна тъкан на същото място, където лежи и нашето субективно мислене, защото ние вплитаме нашите субективни мисли не другаде, а вътре в тази мисловна тъкан. Обикновеното съзнание няма достъп до обективните мисли. Но когато субективните мисли, задвижвани от външния свят, изплитат тази тъкан, тогава съдържанието на нашите мисли става достояние на нашето съзнание.
към текста >>
Въздействията, изграждащи чо
век
а, идват от целия Космос и това, което описах като мисловна тъкан, има само своето спомагателно действие.
Аз моля, това което току-що казах да бъде внимателно осмислено. Защото неправилно е да си представим, че тази мисловна тъкан изгражда човека, така да се каже, еднолично; че, виждате ли, човекът бил изцяло изтъкан от нещо, което може да се нарече световни мисли. Това не е така, това не отговаря на истината, включително и по отношение на мисловната тъкан, намираща се между етерното и физическото тяло.
Въздействията, изграждащи човека, идват от целия Космос и това, което описах като мисловна тъкан, има само своето спомагателно действие.
В известен смисъл, ние откриваме тази мисловна тъкан на същото място, където лежи и нашето субективно мислене, защото ние вплитаме нашите субективни мисли не другаде, а вътре в тази мисловна тъкан. Обикновеното съзнание няма достъп до обективните мисли. Но когато субективните мисли, задвижвани от външния свят, изплитат тази тъкан, тогава съдържанието на нашите мисли става достояние на нашето съзнание.
към текста >>
Да, в известен смисъл чо
век
ът изглежда така.
Да, в известен смисъл човекът изглежда така.
Но той изглежда така, само ако ги разглеждаме от едната страна, откъм страната на неговата кожа, доколкото там са включени почти всичките му сетива. Но когато днес се приближаваме до този сетивен свят, нещата изглеждат така, сякаш ние разглеждайки това което човек е получил при своето раждане така да се каже не достигаме до сетивата.
към текста >>
Но когато днес се приближаваме до този сетивен свят, нещата изглеждат така, сякаш ние разглеждайки това което чо
век
е получил при своето раждане така да се каже не достигаме до сетивата.
Да, в известен смисъл човекът изглежда така. Но той изглежда така, само ако ги разглеждаме от едната страна, откъм страната на неговата кожа, доколкото там са включени почти всичките му сетива.
Но когато днес се приближаваме до този сетивен свят, нещата изглеждат така, сякаш ние разглеждайки това което човек е получил при своето раждане така да се каже не достигаме до сетивата.
към текста >>
То е нещо извлечено от Космоса и включено в чо
век
а.
Нека представим нещата схематично и да кажем: Ако това тук е мисловната тъкан между етерното и физическото тяло (рис. 13, бяло), то около тази мисловна тъкан навън се увива всичко онова (червено), което представлява включеният в кожата сетивен живот.
То е нещо извлечено от Космоса и включено в човека.
То е нещо, което пренасяйки го с раждането си в мисловната тъкан човек има даром от Космоса. И фактически, когато говорим за човека като за едно същество, преминало в развитието си през етапите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя както описах това в моята книга „Въведение в Тайната Наука“ ние ще открием това външно развитие, започвайки от Сатурн, отпечатано главно в конфигурацията на сетивните органи. Но всичко продължава нататък чрез насочени навътре процеси в „системата жлези“, нервната система и т.н., обаче от сетивата се излъчва онова, което като своя организация човекът е получил от Космоса. Обаче това, което описах тук като мисловна тъкан, то е нещо, което се отделя от етерния свят и след физическото раждане принадлежи вече на индивидуалния човек, т.е. отнася се до индивидуалното земно развитие на човека.
към текста >>
То е нещо, което пренасяйки го с раждането си в мисловната тъкан чо
век
има даром от Космоса.
Нека представим нещата схематично и да кажем: Ако това тук е мисловната тъкан между етерното и физическото тяло (рис. 13, бяло), то около тази мисловна тъкан навън се увива всичко онова (червено), което представлява включеният в кожата сетивен живот. То е нещо извлечено от Космоса и включено в човека.
То е нещо, което пренасяйки го с раждането си в мисловната тъкан човек има даром от Космоса.
И фактически, когато говорим за човека като за едно същество, преминало в развитието си през етапите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя както описах това в моята книга „Въведение в Тайната Наука“ ние ще открием това външно развитие, започвайки от Сатурн, отпечатано главно в конфигурацията на сетивните органи. Но всичко продължава нататък чрез насочени навътре процеси в „системата жлези“, нервната система и т.н., обаче от сетивата се излъчва онова, което като своя организация човекът е получил от Космоса. Обаче това, което описах тук като мисловна тъкан, то е нещо, което се отделя от етерния свят и след физическото раждане принадлежи вече на индивидуалния човек, т.е. отнася се до индивидуалното земно развитие на човека. С други думи: тази обективна мисловна организация работи в нас по време на нашия ембрионален живот и през целия ни по-късен живот между раждането и смъртта, обаче тя съвсем не е всичко, което човешкото същество може да изнесе навън от себе си.
към текста >>
И фактически, когато говорим за чо
век
а като за едно същество, преминало в развитието си през етапите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя както описах това в моята книга „Въведение в Тайната Наука“ ние ще открием това външно развитие, започвайки от Сатурн, отпечатано главно в конфигурацията на сетивните органи.
Нека представим нещата схематично и да кажем: Ако това тук е мисловната тъкан между етерното и физическото тяло (рис. 13, бяло), то около тази мисловна тъкан навън се увива всичко онова (червено), което представлява включеният в кожата сетивен живот. То е нещо извлечено от Космоса и включено в човека. То е нещо, което пренасяйки го с раждането си в мисловната тъкан човек има даром от Космоса.
И фактически, когато говорим за човека като за едно същество, преминало в развитието си през етапите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя както описах това в моята книга „Въведение в Тайната Наука“ ние ще открием това външно развитие, започвайки от Сатурн, отпечатано главно в конфигурацията на сетивните органи.
Но всичко продължава нататък чрез насочени навътре процеси в „системата жлези“, нервната система и т.н., обаче от сетивата се излъчва онова, което като своя организация човекът е получил от Космоса. Обаче това, което описах тук като мисловна тъкан, то е нещо, което се отделя от етерния свят и след физическото раждане принадлежи вече на индивидуалния човек, т.е. отнася се до индивидуалното земно развитие на човека. С други думи: тази обективна мисловна организация работи в нас по време на нашия ембрионален живот и през целия ни по-късен живот между раждането и смъртта, обаче тя съвсем не е всичко, което човешкото същество може да изнесе навън от себе си.
към текста >>
Но всичко продължава нататък чрез насочени навътре процеси в „системата жлези“, нервната система и т.н., обаче от сетивата се излъчва онова, което като своя организация чо
век
ът е получил от Космоса.
Нека представим нещата схематично и да кажем: Ако това тук е мисловната тъкан между етерното и физическото тяло (рис. 13, бяло), то около тази мисловна тъкан навън се увива всичко онова (червено), което представлява включеният в кожата сетивен живот. То е нещо извлечено от Космоса и включено в човека. То е нещо, което пренасяйки го с раждането си в мисловната тъкан човек има даром от Космоса. И фактически, когато говорим за човека като за едно същество, преминало в развитието си през етапите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя както описах това в моята книга „Въведение в Тайната Наука“ ние ще открием това външно развитие, започвайки от Сатурн, отпечатано главно в конфигурацията на сетивните органи.
Но всичко продължава нататък чрез насочени навътре процеси в „системата жлези“, нервната система и т.н., обаче от сетивата се излъчва онова, което като своя организация човекът е получил от Космоса.
Обаче това, което описах тук като мисловна тъкан, то е нещо, което се отделя от етерния свят и след физическото раждане принадлежи вече на индивидуалния човек, т.е. отнася се до индивидуалното земно развитие на човека. С други думи: тази обективна мисловна организация работи в нас по време на нашия ембрионален живот и през целия ни по-късен живот между раждането и смъртта, обаче тя съвсем не е всичко, което човешкото същество може да изнесе навън от себе си.
към текста >>
Обаче това, което описах тук като мисловна тъкан, то е нещо, което се отделя от етерния свят и след физическото раждане принадлежи вече на индивидуалния чо
век
, т.е.
13, бяло), то около тази мисловна тъкан навън се увива всичко онова (червено), което представлява включеният в кожата сетивен живот. То е нещо извлечено от Космоса и включено в човека. То е нещо, което пренасяйки го с раждането си в мисловната тъкан човек има даром от Космоса. И фактически, когато говорим за човека като за едно същество, преминало в развитието си през етапите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя както описах това в моята книга „Въведение в Тайната Наука“ ние ще открием това външно развитие, започвайки от Сатурн, отпечатано главно в конфигурацията на сетивните органи. Но всичко продължава нататък чрез насочени навътре процеси в „системата жлези“, нервната система и т.н., обаче от сетивата се излъчва онова, което като своя организация човекът е получил от Космоса.
Обаче това, което описах тук като мисловна тъкан, то е нещо, което се отделя от етерния свят и след физическото раждане принадлежи вече на индивидуалния човек, т.е.
отнася се до индивидуалното земно развитие на човека. С други думи: тази обективна мисловна организация работи в нас по време на нашия ембрионален живот и през целия ни по-късен живот между раждането и смъртта, обаче тя съвсем не е всичко, което човешкото същество може да изнесе навън от себе си.
към текста >>
отнася се до индивидуалното земно развитие на чо
век
а.
То е нещо извлечено от Космоса и включено в човека. То е нещо, което пренасяйки го с раждането си в мисловната тъкан човек има даром от Космоса. И фактически, когато говорим за човека като за едно същество, преминало в развитието си през етапите на Сатурн, Слънце, Луна и Земя както описах това в моята книга „Въведение в Тайната Наука“ ние ще открием това външно развитие, започвайки от Сатурн, отпечатано главно в конфигурацията на сетивните органи. Но всичко продължава нататък чрез насочени навътре процеси в „системата жлези“, нервната система и т.н., обаче от сетивата се излъчва онова, което като своя организация човекът е получил от Космоса. Обаче това, което описах тук като мисловна тъкан, то е нещо, което се отделя от етерния свят и след физическото раждане принадлежи вече на индивидуалния човек, т.е.
отнася се до индивидуалното земно развитие на човека.
С други думи: тази обективна мисловна организация работи в нас по време на нашия ембрионален живот и през целия ни по-късен живот между раждането и смъртта, обаче тя съвсем не е всичко, което човешкото същество може да изнесе навън от себе си.
към текста >>
От другата страна, в чо
век
а намираме това, което е от волево естество.
От другата страна, в човека намираме това, което е от волево естество.
То се развива между астралното тяло и Азът. Всъщност Азът както човек го има днес е изцяло от волево естество, той е волев Аз. Той възниква по такъв начин, както аз вече загатнах, че импулсите на волята преминават в определено човешко действие, обаче не изцяло; винаги нещо остава. И това, което е неосъществено от волята, което остава то преминава в бъдещата Карма. Ако разглеждаме човека в неговото физическо тяло, в мисловната тъкан ние стигаме до миналата, до изтичащата Карма; но ако разглеждаме човека според неговия Аз Азът е това, което всъщност живее в неговите действия, и ние твърдо трябва да разберем, че Азът се пробужда именно в човешките действия, че Азът укрепва едва там, в човешките действия ще видим, че това, което Азът, така да се каже, задържа в себе си, ще бъде пренесено после през Портата на смъртта, за да изгради бъдещата Карма, възникващата Карма.
към текста >>
Всъщност Азът както чо
век
го има днес е изцяло от волево естество, той е волев Аз.
От другата страна, в човека намираме това, което е от волево естество. То се развива между астралното тяло и Азът.
Всъщност Азът както човек го има днес е изцяло от волево естество, той е волев Аз.
Той възниква по такъв начин, както аз вече загатнах, че импулсите на волята преминават в определено човешко действие, обаче не изцяло; винаги нещо остава. И това, което е неосъществено от волята, което остава то преминава в бъдещата Карма. Ако разглеждаме човека в неговото физическо тяло, в мисловната тъкан ние стигаме до миналата, до изтичащата Карма; но ако разглеждаме човека според неговия Аз Азът е това, което всъщност живее в неговите действия, и ние твърдо трябва да разберем, че Азът се пробужда именно в човешките действия, че Азът укрепва едва там, в човешките действия ще видим, че това, което Азът, така да се каже, задържа в себе си, ще бъде пренесено после през Портата на смъртта, за да изгради бъдещата Карма, възникващата Карма.
към текста >>
Ако разглеждаме чо
век
а в неговото физическо тяло, в мисловната тъкан ние стигаме до миналата, до изтичащата Карма; но ако разглеждаме чо
век
а според неговия Аз Азът е това, което всъщност живее в неговите действия, и ние твърдо трябва да разберем, че Азът се пробужда именно в човешките действия, че Азът укрепва едва там, в човешките действия ще видим, че това, което Азът, така да се каже, задържа в себе си, ще бъде пренесено после през Портата на смъртта, за да изгради бъдещата Карма, възникващата Карма.
От другата страна, в човека намираме това, което е от волево естество. То се развива между астралното тяло и Азът. Всъщност Азът както човек го има днес е изцяло от волево естество, той е волев Аз. Той възниква по такъв начин, както аз вече загатнах, че импулсите на волята преминават в определено човешко действие, обаче не изцяло; винаги нещо остава. И това, което е неосъществено от волята, което остава то преминава в бъдещата Карма.
Ако разглеждаме човека в неговото физическо тяло, в мисловната тъкан ние стигаме до миналата, до изтичащата Карма; но ако разглеждаме човека според неговия Аз Азът е това, което всъщност живее в неговите действия, и ние твърдо трябва да разберем, че Азът се пробужда именно в човешките действия, че Азът укрепва едва там, в човешките действия ще видим, че това, което Азът, така да се каже, задържа в себе си, ще бъде пренесено после през Портата на смъртта, за да изгради бъдещата Карма, възникващата Карма.
към текста >>
До истинската същност на тези чувства може да се стигне само ако сме наясно, че всяко отделно човешко чувство е вплетено в цялостния чувствен живот на чо
век
а.
До истинската същност на тези чувства може да се стигне само ако сме наясно, че всяко отделно човешко чувство е вплетено в цялостния чувствен живот на човека.
И този чувствен живот на човека може да бъде обхванат само ако кажем: Във всеки миг от нашия живот, ние сме проникнати от тоталността на нашия чувствен живот; във всеки миг ние сме обхванати от едно или друго настроение. Нека се опитаме да доведем едно чувство до съзнанието всеки може да направи това сам и веднага ще видим, че това чувство, това настроение е всъщност нещо безкрайно разнообразно. То може да се отклони в една свръхвеселост, така че човек да е чрезмерно весел, или в посока на подтиснатост, или пък да е налице едно лабилно и подвижно равновесие.
към текста >>
И този чувствен живот на чо
век
а може да бъде обхванат само ако кажем: Във всеки миг от нашия живот, ние сме проникнати от тоталността на нашия чувствен живот; във всеки миг ние сме обхванати от едно или друго настроение.
До истинската същност на тези чувства може да се стигне само ако сме наясно, че всяко отделно човешко чувство е вплетено в цялостния чувствен живот на човека.
И този чувствен живот на човека може да бъде обхванат само ако кажем: Във всеки миг от нашия живот, ние сме проникнати от тоталността на нашия чувствен живот; във всеки миг ние сме обхванати от едно или друго настроение.
Нека се опитаме да доведем едно чувство до съзнанието всеки може да направи това сам и веднага ще видим, че това чувство, това настроение е всъщност нещо безкрайно разнообразно. То може да се отклони в една свръхвеселост, така че човек да е чрезмерно весел, или в посока на подтиснатост, или пък да е налице едно лабилно и подвижно равновесие.
към текста >>
То може да се отклони в една свръхвеселост, така че чо
век
да е чрезмерно весел, или в посока на подтиснатост, или пък да е налице едно лабилно и подвижно равновесие.
До истинската същност на тези чувства може да се стигне само ако сме наясно, че всяко отделно човешко чувство е вплетено в цялостния чувствен живот на човека. И този чувствен живот на човека може да бъде обхванат само ако кажем: Във всеки миг от нашия живот, ние сме проникнати от тоталността на нашия чувствен живот; във всеки миг ние сме обхванати от едно или друго настроение. Нека се опитаме да доведем едно чувство до съзнанието всеки може да направи това сам и веднага ще видим, че това чувство, това настроение е всъщност нещо безкрайно разнообразно.
То може да се отклони в една свръхвеселост, така че човек да е чрезмерно весел, или в посока на подтиснатост, или пък да е налице едно лабилно и подвижно равновесие.
към текста >>
При всеки един чо
век
настроението е всъщност различно, своеобразно и несравнимо.
Искаме ли да насочим нашият поглед към определено настроение в даден миг от живота, при това не върху неговите причини, а само върху особените му нюанси, ние виждаме, че от най-дълбоката подтиснатост през емоционалното равновесие до крайната маниакална веселост, съществуват стотици и хиляди междинни степени.
При всеки един човек настроението е всъщност различно, своеобразно и несравнимо.
И ако с един вид самопознание се устремим към дадено настроение, там ние няма да открием нищо друго, освен субективното изживяване на това настроение, субективното изживяване, което е нюансирано по всевъзможни начини от външни подробности и обстоятелства; да, там ние ще открием именно едно субективно изживяване.
към текста >>
И ако психологическият поглед обхване всичко, което е натрупано в Гьотевата душа преди 1790 година, наред с това, което после радва и мъчи душата му до смъртта ако си представим живо предшествуващите и последващи събития тогава пред нас ще се очертае забележителния факт, че всяко моментно душевно настроение на чо
век
а представлява взаимодействие между това, което е минало, което чо
век
знае, и това което тепърва идва и още не е дадено като негова съзнателна опитност.
Например ние можем да си поставим задачата да изследваме Гьоте, а при него душевните настроения са нещо подчертано защото това лесно може да се извърши с помощта на неговите дневници и писма, с неговите забележителни произведения, в които ние можем просто биографически да проследяваме ден след ден и час след час. Възможно е да си поставим например задачата да изследваме по един фин психологичен начин душевното настроение на Гьоте, да кажем, през 1790 година. Най-напред ще трябва да опишем това ду шевно настроение възможно най-точно. И след като го опишем, ние ще бъдем принудени да се насочим в две направления извънредно важно е да запомним това да, ще бъдем насочени в две направления: към Гьотевия живот преди 1790 година и към живота му след 1790 година.
И ако психологическият поглед обхване всичко, което е натрупано в Гьотевата душа преди 1790 година, наред с това, което после радва и мъчи душата му до смъртта ако си представим живо предшествуващите и последващи събития тогава пред нас ще се очертае забележителния факт, че всяко моментно душевно настроение на човека представлява взаимодействие между това, което е минало, което човек знае, и това което тепърва идва и още не е дадено като негова съзнателна опитност.
Но под формата на един общ чувствен фон, несъзнаваното вече хвърля своята сянка върху арената на съзнанието. Конкретното душевно настроение има своите тайни, но до тях, в известен смисъл, може да се стигне и биографически. Тук обаче ние се докосваме до онези области от човекознанието, които хората обикновено пренебрегват. Какво ще му донесе бъдещето, това човек още не знае поне така си мисли. Но в своя чувствен живот, той знае!
към текста >>
Тук обаче ние се докосваме до онези области от чо
век
ознанието, които хората обикновено пренебрегват.
Най-напред ще трябва да опишем това ду шевно настроение възможно най-точно. И след като го опишем, ние ще бъдем принудени да се насочим в две направления извънредно важно е да запомним това да, ще бъдем насочени в две направления: към Гьотевия живот преди 1790 година и към живота му след 1790 година. И ако психологическият поглед обхване всичко, което е натрупано в Гьотевата душа преди 1790 година, наред с това, което после радва и мъчи душата му до смъртта ако си представим живо предшествуващите и последващи събития тогава пред нас ще се очертае забележителния факт, че всяко моментно душевно настроение на човека представлява взаимодействие между това, което е минало, което човек знае, и това което тепърва идва и още не е дадено като негова съзнателна опитност. Но под формата на един общ чувствен фон, несъзнаваното вече хвърля своята сянка върху арената на съзнанието. Конкретното душевно настроение има своите тайни, но до тях, в известен смисъл, може да се стигне и биографически.
Тук обаче ние се докосваме до онези области от човекознанието, които хората обикновено пренебрегват.
Какво ще му донесе бъдещето, това човек още не знае поне така си мисли. Но в своя чувствен живот, той знае!
към текста >>
Какво ще му донесе бъдещето, това чо
век
още не знае поне така си мисли.
И след като го опишем, ние ще бъдем принудени да се насочим в две направления извънредно важно е да запомним това да, ще бъдем насочени в две направления: към Гьотевия живот преди 1790 година и към живота му след 1790 година. И ако психологическият поглед обхване всичко, което е натрупано в Гьотевата душа преди 1790 година, наред с това, което после радва и мъчи душата му до смъртта ако си представим живо предшествуващите и последващи събития тогава пред нас ще се очертае забележителния факт, че всяко моментно душевно настроение на човека представлява взаимодействие между това, което е минало, което човек знае, и това което тепърва идва и още не е дадено като негова съзнателна опитност. Но под формата на един общ чувствен фон, несъзнаваното вече хвърля своята сянка върху арената на съзнанието. Конкретното душевно настроение има своите тайни, но до тях, в известен смисъл, може да се стигне и биографически. Тук обаче ние се докосваме до онези области от човекознанието, които хората обикновено пренебрегват.
Какво ще му донесе бъдещето, това човек още не знае поне така си мисли.
Но в своя чувствен живот, той знае!
към текста >>
И ако продължим да изследваме нещата още по-нататък и изследваме например душевното настроение на един чо
век
, за когото добре знаем, че няколко години след съответното душевно настроение той умира, тогава ние ще видим съвсем точно, как приближаващата смърт предварително хвърля светлина върху цялостната му душевна нагласа.
И ако продължим да изследваме нещата още по-нататък и изследваме например душевното настроение на един човек, за когото добре знаем, че няколко години след съответното душевно настроение той умира, тогава ние ще видим съвсем точно, как приближаващата смърт предварително хвърля светлина върху цялостната му душевна нагласа.
Така че ако действително навлезем в тези неща, ще прозрем как в този земен живот, минало и бъдеще се преплитат и как съдружно и общо пронизват чувствената сфера на душата. Поради тази причина чувствата съдържат и нещо неясно за самия човек. Поради тази причина те се вмъкват в живота като нещо елементарно и първично, защото те вече са оцветени от това, което ние тепърва ще из живеем.
към текста >>
Поради тази причина чувствата съдържат и нещо неясно за самия чо
век
.
И ако продължим да изследваме нещата още по-нататък и изследваме например душевното настроение на един човек, за когото добре знаем, че няколко години след съответното душевно настроение той умира, тогава ние ще видим съвсем точно, как приближаващата смърт предварително хвърля светлина върху цялостната му душевна нагласа. Така че ако действително навлезем в тези неща, ще прозрем как в този земен живот, минало и бъдеще се преплитат и как съдружно и общо пронизват чувствената сфера на душата.
Поради тази причина чувствата съдържат и нещо неясно за самия човек.
Поради тази причина те се вмъкват в живота като нещо елементарно и първично, защото те вече са оцветени от това, което ние тепърва ще из живеем.
към текста >>
И така: за обикновения чо
век
, чувственият живот протича така, че нагоре се устремява това, което ние ще осъзнаем като чувства (синьо), това обаче, което се устремява надолу и навътре в човешката организация, е всъщност един образ; да, щом се обхване с имагинативното съзнание, то се открива именно като образ (червено, вътре).
Схематично нещата могат да се представят така: в чувствата има нещо, което се стреми нагоре към съзнанието, и то е именно изживяването на чувствата; надолу обаче се стреми това, което тепърва ще може да бъде образно изживяно от имагинативното съзнание (рис. 14), това което се разиграва в имагинациите.
И така: за обикновения човек, чувственият живот протича така, че нагоре се устремява това, което ние ще осъзнаем като чувства (синьо), това обаче, което се устремява надолу и навътре в човешката организация, е всъщност един образ; да, щом се обхване с имагинативното съзнание, то се открива именно като образ (червено, вътре).
За обикновеното съзнание обаче, то се устремява надолу в човешкото същество като нещо несъзнавано. И сега аз Ви моля да схванете правилно това, което казвам: в характерното и цялостното настроение на човека звучи като основен тон резултата от неговите бъдещи изживявания. Нещата са устроени така, че не образите са последица от изживяното, а обратно там изживяването живее в образите.
към текста >>
И сега аз Ви моля да схванете правилно това, което казвам: в характерното и цялостното настроение на чо
век
а звучи като основен тон резултата от неговите бъдещи изживявания.
Схематично нещата могат да се представят така: в чувствата има нещо, което се стреми нагоре към съзнанието, и то е именно изживяването на чувствата; надолу обаче се стреми това, което тепърва ще може да бъде образно изживяно от имагинативното съзнание (рис. 14), това което се разиграва в имагинациите. И така: за обикновения човек, чувственият живот протича така, че нагоре се устремява това, което ние ще осъзнаем като чувства (синьо), това обаче, което се устремява надолу и навътре в човешката организация, е всъщност един образ; да, щом се обхване с имагинативното съзнание, то се открива именно като образ (червено, вътре). За обикновеното съзнание обаче, то се устремява надолу в човешкото същество като нещо несъзнавано.
И сега аз Ви моля да схванете правилно това, което казвам: в характерното и цялостното настроение на човека звучи като основен тон резултата от неговите бъдещи изживявания.
Нещата са устроени така, че не образите са последица от изживяното, а обратно там изживяването живее в образите.
към текста >>
Днес обаче ние трябва да обърнем внимание предимно на това, че чо
век
изживява своя чувствен свят като едно нахлуване на тези образи дълбоко навътре в неговата организация.
И така, Вие не трябва да си представяте тези образи, които нахлуват там надолу като едно кинематографично изобразяване на бъдещето, тези образи са по-скоро последица от определени въздействия. И само при особени хора, които са атавистично ясновиждащи, е възможно тези образи да се превръщат в изображения на определени факти и събития, така че тези индивиди да могат пророчески да гледат в близкото бъдеще.
Днес обаче ние трябва да обърнем внимание предимно на това, че човек изживява своя чувствен свят като едно нахлуване на тези образи дълбоко навътре в неговата организация.
към текста >>
И ако сега преминем от чувствата към волята, това което преди нахлуваше навътре към чо
век
а както Ви го описах сега то се устремява навън и се превръща в негова предстояща Карма, в негова бъдеща Карма (червено, вън).
И ако сега преминем от чувствата към волята, това което преди нахлуваше навътре към човека както Ви го описах сега то се устремява навън и се превръща в негова предстояща Карма, в негова бъдеща Карма (червено, вън).
Така че това, което у човека възниква чрез неговите чувства, има отношение към неговата Карма до смъртта му; обаче това, което възниква от волята, то има отношение към неговата Карма след смъртта.
към текста >>
Така че това, което у чо
век
а възниква чрез неговите чувства, има отношение към неговата Карма до смъртта му; обаче това, което възниква от волята, то има отношение към неговата Карма след смъртта.
И ако сега преминем от чувствата към волята, това което преди нахлуваше навътре към човека както Ви го описах сега то се устремява навън и се превръща в негова предстояща Карма, в негова бъдеща Карма (червено, вън).
Така че това, което у човека възниква чрез неговите чувства, има отношение към неговата Карма до смъртта му; обаче това, което възниква от волята, то има отношение към неговата Карма след смъртта.
към текста >>
В напредващото развитие на антропософската Духовна Наука, ние избягваме да говорим схематично, и все повече ще говорим за конкретното, което живее в чо
век
а и което чо
век
издига до своето съзнание.
Скъпи мои приятели, напълно възможно е тези неща да бъдат подробно изучени.
В напредващото развитие на антропософската Духовна Наука, ние избягваме да говорим схематично, и все повече ще говорим за конкретното, което живее в човека и което човек издига до своето съзнание.
Обаче Вие трябва да си изработите непогрешим усет за това, как волята, опираща се на чувствения живот, фактически действува в далечното бъдеще след смъртта, как. тази воля стои в зародиша на бъдещата Карма.
към текста >>
Да, това което сега казах, е нещо което постоянно се извършва в чо
век
а.
Да, това което сега казах, е нещо което постоянно се извършва в човека.
Но в същото време Вие ще видите: От една страна имаме чувствата, тяхното проникване в организма, прехода им във волята. Това което не се осъществи в действие и, така да се каже, застине в Азът, то се превръща в бъдещата Карма, то ни отпраща към бъдещето на човека. Ако погледнем в мисловната тъкан от обратната страна, където сноват нашите субективни мисли, ние сме поставени в потока на човешкото минало. Тук ще търсим нашата минала, нашата завършена Карма. А в самите чувства наистина се сблъскват по един забележителен начин миналото и бъдещето на човека.
към текста >>
Това което не се осъществи в действие и, така да се каже, застине в Азът, то се превръща в бъдещата Карма, то ни отпраща към бъдещето на чо
век
а.
Да, това което сега казах, е нещо което постоянно се извършва в човека. Но в същото време Вие ще видите: От една страна имаме чувствата, тяхното проникване в организма, прехода им във волята.
Това което не се осъществи в действие и, така да се каже, застине в Азът, то се превръща в бъдещата Карма, то ни отпраща към бъдещето на човека.
Ако погледнем в мисловната тъкан от обратната страна, където сноват нашите субективни мисли, ние сме поставени в потока на човешкото минало. Тук ще търсим нашата минала, нашата завършена Карма. А в самите чувства наистина се сблъскват по един забележителен начин миналото и бъдещето на човека. Човекът е така да се каже роден от мислите, живее в чувствата, а в своята воя изгражда това, което минава с него през Портата на смъртта.
към текста >>
А в самите чувства наистина се сблъскват по един забележителен начин миналото и бъдещето на чо
век
а.
Да, това което сега казах, е нещо което постоянно се извършва в човека. Но в същото време Вие ще видите: От една страна имаме чувствата, тяхното проникване в организма, прехода им във волята. Това което не се осъществи в действие и, така да се каже, застине в Азът, то се превръща в бъдещата Карма, то ни отпраща към бъдещето на човека. Ако погледнем в мисловната тъкан от обратната страна, където сноват нашите субективни мисли, ние сме поставени в потока на човешкото минало. Тук ще търсим нашата минала, нашата завършена Карма.
А в самите чувства наистина се сблъскват по един забележителен начин миналото и бъдещето на човека.
Човекът е така да се каже роден от мислите, живее в чувствата, а в своята воя изгражда това, което минава с него през Портата на смъртта.
към текста >>
Чо
век
ът е така да се каже роден от мислите, живее в чувствата, а в своята воя изгражда това, което минава с него през Портата на смъртта.
Но в същото време Вие ще видите: От една страна имаме чувствата, тяхното проникване в организма, прехода им във волята. Това което не се осъществи в действие и, така да се каже, застине в Азът, то се превръща в бъдещата Карма, то ни отпраща към бъдещето на човека. Ако погледнем в мисловната тъкан от обратната страна, където сноват нашите субективни мисли, ние сме поставени в потока на човешкото минало. Тук ще търсим нашата минала, нашата завършена Карма. А в самите чувства наистина се сблъскват по един забележителен начин миналото и бъдещето на човека.
Човекът е така да се каже роден от мислите, живее в чувствата, а в своята воя изгражда това, което минава с него през Портата на смъртта.
към текста >>
По този начин нашата воля се прониква от нашата моралност, и в дълбоката същност на чо
век
а постоянно бушува борбата между това, което чо
век
сваля от своята морална интуиция долу в областта на волята и това, което там, долу, се вълнува и клокочи в неговия инстинктивен живот.
Обаче съществуват и такива мисли, които ние вграждаме в този волев живот. Но кога става това? Тогава, когато ние не се отдаваме на нашите инстинкти и нагони, на т.наречената долна човешка природа, която именно отдолу ни тласка към волята и действията; тогава, когато с нашата воля ние „захващаме“ и отстраняваме нашето субективно изживяване, т.е. когато я овладяваме с нашето чисто мислене, с нашите интуитивно доловени морални идеали. Тези интуитивно доловени морални идеали могат да спомогнат на мисленето по пътя му надолу към областта на волята.
По този начин нашата воля се прониква от нашата моралност, и в дълбоката същност на човека постоянно бушува борбата между това, което човек сваля от своята морална интуиция долу в областта на волята и това, което там, долу, се вълнува и клокочи в неговия инстинктивен живот.
Да, всичко това постоянно се извършва в човека. Обаче което се извършва там долу в човека, е в същото време това, което подготвя неговото човешко бъдеще след смъртта. То пробива и в чувствата, но фактически това бъдеще живее във волята. Това бъдеще нахлува в областта на чувствата и пулсира там като нагласа, като настроение, като нещо, което има значение за живота между раждането и смъртта. В обичайния диапазон на чувствата от острата депресия до крайната веселост се разиграва срещата на човешкото минало с човешкото бъдеще в този живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Да, всичко това постоянно се извършва в чо
век
а.
Но кога става това? Тогава, когато ние не се отдаваме на нашите инстинкти и нагони, на т.наречената долна човешка природа, която именно отдолу ни тласка към волята и действията; тогава, когато с нашата воля ние „захващаме“ и отстраняваме нашето субективно изживяване, т.е. когато я овладяваме с нашето чисто мислене, с нашите интуитивно доловени морални идеали. Тези интуитивно доловени морални идеали могат да спомогнат на мисленето по пътя му надолу към областта на волята. По този начин нашата воля се прониква от нашата моралност, и в дълбоката същност на човека постоянно бушува борбата между това, което човек сваля от своята морална интуиция долу в областта на волята и това, което там, долу, се вълнува и клокочи в неговия инстинктивен живот.
Да, всичко това постоянно се извършва в човека.
Обаче което се извършва там долу в човека, е в същото време това, което подготвя неговото човешко бъдеще след смъртта. То пробива и в чувствата, но фактически това бъдеще живее във волята. Това бъдеще нахлува в областта на чувствата и пулсира там като нагласа, като настроение, като нещо, което има значение за живота между раждането и смъртта. В обичайния диапазон на чувствата от острата депресия до крайната веселост се разиграва срещата на човешкото минало с човешкото бъдеще в този живот между раждането и смъртта. Обаче това, което преминава след смъртта, то се заражда там долу.
към текста >>
Обаче което се извършва там долу в чо
век
а, е в същото време това, което подготвя неговото човешко бъдеще след смъртта.
Тогава, когато ние не се отдаваме на нашите инстинкти и нагони, на т.наречената долна човешка природа, която именно отдолу ни тласка към волята и действията; тогава, когато с нашата воля ние „захващаме“ и отстраняваме нашето субективно изживяване, т.е. когато я овладяваме с нашето чисто мислене, с нашите интуитивно доловени морални идеали. Тези интуитивно доловени морални идеали могат да спомогнат на мисленето по пътя му надолу към областта на волята. По този начин нашата воля се прониква от нашата моралност, и в дълбоката същност на човека постоянно бушува борбата между това, което човек сваля от своята морална интуиция долу в областта на волята и това, което там, долу, се вълнува и клокочи в неговия инстинктивен живот. Да, всичко това постоянно се извършва в човека.
Обаче което се извършва там долу в човека, е в същото време това, което подготвя неговото човешко бъдеще след смъртта.
То пробива и в чувствата, но фактически това бъдеще живее във волята. Това бъдеще нахлува в областта на чувствата и пулсира там като нагласа, като настроение, като нещо, което има значение за живота между раждането и смъртта. В обичайния диапазон на чувствата от острата депресия до крайната веселост се разиграва срещата на човешкото минало с човешкото бъдеще в този живот между раждането и смъртта. Обаче това, което преминава след смъртта, то се заражда там долу.
към текста >>
Необходимо е само истински да вникнем в дълбоката човешка същност, за да открием в нея това, което се изявява над самия чо
век
, т.е.
И така, ние виждаме: нашите чувства се устремяват срещу нашите субективни мисли и им вдъхват живот; обаче те се натъкват също и на обективната мисловна мрежа, и тъкмо в нея ние изживяваме себе си като едно същество, което със своето раждане е предадено на земното си битие. От другата страна обаче, ние можем да изживеем себе си като такова същество, което минава отвъд смъртта.
Необходимо е само истински да вникнем в дълбоката човешка същност, за да открием в нея това, което се изявява над самия човек, т.е.
отвъд раждането и смъртта, разгръщайки се в надсетивния свят. Защото този свят, който не е затворен в сетивата, ни дава всичко, каквото ние всъщност притежаваме. И за една истинска психология защото това, което днес наричат психология, е само един сбор от формалности и неистини би било от извънредна важност, да изследва душевното настроение на човека в такъв момент, когато минало и бъдеще се проникват взаимно. Така човешкият живот би разкрил много от своите загадки, и би ни убедил в неоснователност та на едно често изтъквано възражение: Добре, но какво би се получило тогава от човека, след като той постоянно би могъл да се взира в своята съкровена същност, да разнищва душевните си настроения и по този начин да се пренася в своето бъдеще?
към текста >>
И за една истинска психология защото това, което днес наричат психология, е само един сбор от формалности и неистини би било от извънредна важност, да изследва душевното настроение на чо
век
а в такъв момент, когато минало и бъдеще се проникват взаимно.
И така, ние виждаме: нашите чувства се устремяват срещу нашите субективни мисли и им вдъхват живот; обаче те се натъкват също и на обективната мисловна мрежа, и тъкмо в нея ние изживяваме себе си като едно същество, което със своето раждане е предадено на земното си битие. От другата страна обаче, ние можем да изживеем себе си като такова същество, което минава отвъд смъртта. Необходимо е само истински да вникнем в дълбоката човешка същност, за да открием в нея това, което се изявява над самия човек, т.е. отвъд раждането и смъртта, разгръщайки се в надсетивния свят. Защото този свят, който не е затворен в сетивата, ни дава всичко, каквото ние всъщност притежаваме.
И за една истинска психология защото това, което днес наричат психология, е само един сбор от формалности и неистини би било от извънредна важност, да изследва душевното настроение на човека в такъв момент, когато минало и бъдеще се проникват взаимно.
Така човешкият живот би разкрил много от своите загадки, и би ни убедил в неоснователност та на едно често изтъквано възражение: Добре, но какво би се получило тогава от човека, след като той постоянно би могъл да се взира в своята съкровена същност, да разнищва душевните си настроения и по този начин да се пренася в своето бъдеще?
към текста >>
Така човешкият живот би разкрил много от своите загадки, и би ни убедил в неоснователност та на едно често изтъквано възражение: Добре, но какво би се получило тогава от чо
век
а, след като той постоянно би могъл да се взира в своята съкровена същност, да разнищва душевните си настроения и по този начин да се пренася в своето бъдеще?
От другата страна обаче, ние можем да изживеем себе си като такова същество, което минава отвъд смъртта. Необходимо е само истински да вникнем в дълбоката човешка същност, за да открием в нея това, което се изявява над самия човек, т.е. отвъд раждането и смъртта, разгръщайки се в надсетивния свят. Защото този свят, който не е затворен в сетивата, ни дава всичко, каквото ние всъщност притежаваме. И за една истинска психология защото това, което днес наричат психология, е само един сбор от формалности и неистини би било от извънредна важност, да изследва душевното настроение на човека в такъв момент, когато минало и бъдеще се проникват взаимно.
Така човешкият живот би разкрил много от своите загадки, и би ни убедил в неоснователност та на едно често изтъквано възражение: Добре, но какво би се получило тогава от човека, след като той постоянно би могъл да се взира в своята съкровена същност, да разнищва душевните си настроения и по този начин да се пренася в своето бъдеще?
към текста >>
И тогава чо
век
вътрешно ще има пред себе си нещо, което се излъчва от дълбоката му същност, и ако чо
век
го познава точно, то изобщо няма да го смущава и обърква в неговия жизнен път.
На пръв поглед това възражение е логично, но всъщност то е една фантазия, една измислица. Нека да си представим, че именно начинът по който се открива бъдещето, ще оживее после в една наша опитност. Така че ще се отрази не самото бъдеще, а начинът, по който то ще бъде изживяно! А то ще се изживее не изолирано, а във взаимна връзка с външния свят, в сблъсък с този външен свят.
И тогава човек вътрешно ще има пред себе си нещо, което се излъчва от дълбоката му същност, и ако човек го познава точно, то изобщо няма да го смущава и обърква в неговия жизнен път.
Както обикновено, възраженията срещу познанието на човешката същност възникват от страх; те изцяло се коренят в илюзии, и е така, защото животът се преценява от днешното човешко съзнание, което не иска да се издигне до идеята, че щом навлезе в по-висшите сфери, то ще изживее нещо твърде съвършено ново.
към текста >>
Обаче в мига на раждането става така, че от волевата и душевна сфера се задвижва една индивидуално-съкровена сила и тя пронизва с топлина и живот това, което е пренесено в космическия студ по пътя от смъртта до раждането; и именно чрез това чо
век
има тази възможност да се проникне с индивидуална топлина, която трябва да го изгради от космическия студ на цялата Вселена.
Мисловното естество заживява в индивидуалното човешко устройство, което се включва в новия земен живот. Волевото естество ни обгръща, така да се каже, в това, което ние имаме от предците, с други думи в онаследените качества и субстанции. Мисловното естество е това, което навлиза в нас, и по време на живота, ние постоянно свързваме всичко, което изваждаме от дълбините на нашия душевен и волев свят. Първоначално мисловният живот не се включва в нас като нещо топло и живо, каквото изобщо е нашето земно съществувание. И ако бихме останали с този мисловен живот, така както сме били в момента на раждането, ние бихме се превърнали, така да се каже, в мисловни автомати, изпълнени с вътрешен студ.
Обаче в мига на раждането става така, че от волевата и душевна сфера се задвижва една индивидуално-съкровена сила и тя пронизва с топлина и живот това, което е пренесено в космическия студ по пътя от смъртта до раждането; и именно чрез това човек има тази възможност да се проникне с индивидуална топлина, която трябва да го изгради от космическия студ на цялата Вселена.
към текста >>
Ето така е поставен чо
век
ът в пространството и в напредващия ход на Вселената.
Ето така е поставен човекът в пространството и в напредващия ход на Вселената.
Тези неща обаче са недостатъчни за днешното естественонаучно мислене. Днешното естественонаучно мислене изобщо няма стремежа да опознае истински човека. Затова и днешният човек се изживява и той ще се изживява така все повече, независимо че напредва в изучаването на околния свят като неспособен да узнае своята собствена същност. Днешният човек е така формиран от съвременната наука и съвременното образование, че практически той не знае нищо за себе си. И това незнание все повече и повече ще нараства.
към текста >>
Днешното естественонаучно мислене изобщо няма стремежа да опознае истински чо
век
а.
Ето така е поставен човекът в пространството и в напредващия ход на Вселената. Тези неща обаче са недостатъчни за днешното естественонаучно мислене.
Днешното естественонаучно мислене изобщо няма стремежа да опознае истински човека.
Затова и днешният човек се изживява и той ще се изживява така все повече, независимо че напредва в изучаването на околния свят като неспособен да узнае своята собствена същност. Днешният човек е така формиран от съвременната наука и съвременното образование, че практически той не знае нищо за себе си. И това незнание все повече и повече ще нараства. И когато бъде до край изпълнен с тази едностранчива увереност на естественонаучното мислене, човекът ще се окаже съвършено отчужден от себе си. Неговата вътрешна индивидуалност би искала да устои, да претопи чрез своята топлина онези ледени маси, които с раждането си ние внасяме в земния живот.
към текста >>
Затова и днешният чо
век
се изживява и той ще се изживява така все повече, независимо че напредва в изучаването на околния свят като неспособен да узнае своята собствена същност.
Ето така е поставен човекът в пространството и в напредващия ход на Вселената. Тези неща обаче са недостатъчни за днешното естественонаучно мислене. Днешното естественонаучно мислене изобщо няма стремежа да опознае истински човека.
Затова и днешният човек се изживява и той ще се изживява така все повече, независимо че напредва в изучаването на околния свят като неспособен да узнае своята собствена същност.
Днешният човек е така формиран от съвременната наука и съвременното образование, че практически той не знае нищо за себе си. И това незнание все повече и повече ще нараства. И когато бъде до край изпълнен с тази едностранчива увереност на естественонаучното мислене, човекът ще се окаже съвършено отчужден от себе си. Неговата вътрешна индивидуалност би искала да устои, да претопи чрез своята топлина онези ледени маси, които с раждането си ние внасяме в земния живот. И ако не умее да вникне в този процес, който постоянно го залива, ако само го търпи и понася, тогава човекът би пропаднал, душевно би пропаднал.
към текста >>
Днешният чо
век
е така формиран от съвременната наука и съвременното образование, че практически той не знае нищо за себе си.
Ето така е поставен човекът в пространството и в напредващия ход на Вселената. Тези неща обаче са недостатъчни за днешното естественонаучно мислене. Днешното естественонаучно мислене изобщо няма стремежа да опознае истински човека. Затова и днешният човек се изживява и той ще се изживява така все повече, независимо че напредва в изучаването на околния свят като неспособен да узнае своята собствена същност.
Днешният човек е така формиран от съвременната наука и съвременното образование, че практически той не знае нищо за себе си.
И това незнание все повече и повече ще нараства. И когато бъде до край изпълнен с тази едностранчива увереност на естественонаучното мислене, човекът ще се окаже съвършено отчужден от себе си. Неговата вътрешна индивидуалност би искала да устои, да претопи чрез своята топлина онези ледени маси, които с раждането си ние внасяме в земния живот. И ако не умее да вникне в този процес, който постоянно го залива, ако само го търпи и понася, тогава човекът би пропаднал, душевно би пропаднал. Всички признаци на времето говорят за това, че човекът действително трябва да стигне до себепознанието, според както Антропософията го известява на света.
към текста >>
И когато бъде до край изпълнен с тази едностранчива увереност на естественонаучното мислене, чо
век
ът ще се окаже съвършено отчужден от себе си.
Тези неща обаче са недостатъчни за днешното естественонаучно мислене. Днешното естественонаучно мислене изобщо няма стремежа да опознае истински човека. Затова и днешният човек се изживява и той ще се изживява така все повече, независимо че напредва в изучаването на околния свят като неспособен да узнае своята собствена същност. Днешният човек е така формиран от съвременната наука и съвременното образование, че практически той не знае нищо за себе си. И това незнание все повече и повече ще нараства.
И когато бъде до край изпълнен с тази едностранчива увереност на естественонаучното мислене, човекът ще се окаже съвършено отчужден от себе си.
Неговата вътрешна индивидуалност би искала да устои, да претопи чрез своята топлина онези ледени маси, които с раждането си ние внасяме в земния живот. И ако не умее да вникне в този процес, който постоянно го залива, ако само го търпи и понася, тогава човекът би пропаднал, душевно би пропаднал. Всички признаци на времето говорят за това, че човекът действително трябва да стигне до себепознанието, според както Антропософията го известява на света. Да включи това себепознание вътре в бъдещия културен напредък на човечеството ето истинската задача на съвременния духовен живот.
към текста >>
И ако не умее да вникне в този процес, който постоянно го залива, ако само го търпи и понася, тогава чо
век
ът би пропаднал, душевно би пропаднал.
Затова и днешният човек се изживява и той ще се изживява така все повече, независимо че напредва в изучаването на околния свят като неспособен да узнае своята собствена същност. Днешният човек е така формиран от съвременната наука и съвременното образование, че практически той не знае нищо за себе си. И това незнание все повече и повече ще нараства. И когато бъде до край изпълнен с тази едностранчива увереност на естественонаучното мислене, човекът ще се окаже съвършено отчужден от себе си. Неговата вътрешна индивидуалност би искала да устои, да претопи чрез своята топлина онези ледени маси, които с раждането си ние внасяме в земния живот.
И ако не умее да вникне в този процес, който постоянно го залива, ако само го търпи и понася, тогава човекът би пропаднал, душевно би пропаднал.
Всички признаци на времето говорят за това, че човекът действително трябва да стигне до себепознанието, според както Антропософията го известява на света. Да включи това себепознание вътре в бъдещия културен напредък на човечеството ето истинската задача на съвременния духовен живот.
към текста >>
Всички признаци на времето говорят за това, че чо
век
ът действително трябва да стигне до себепознанието, според както Антропософията го известява на света.
Днешният човек е така формиран от съвременната наука и съвременното образование, че практически той не знае нищо за себе си. И това незнание все повече и повече ще нараства. И когато бъде до край изпълнен с тази едностранчива увереност на естественонаучното мислене, човекът ще се окаже съвършено отчужден от себе си. Неговата вътрешна индивидуалност би искала да устои, да претопи чрез своята топлина онези ледени маси, които с раждането си ние внасяме в земния живот. И ако не умее да вникне в този процес, който постоянно го залива, ако само го търпи и понася, тогава човекът би пропаднал, душевно би пропаднал.
Всички признаци на времето говорят за това, че човекът действително трябва да стигне до себепознанието, според както Антропософията го известява на света.
Да включи това себепознание вътре в бъдещия културен напредък на човечеството ето истинската задача на съвременния духовен живот.
към текста >>
13.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Ние видяхме как са изградени душевните заложби на чо
век
а в пространствата между физическото, етерното, астралното тяло и Азът, и как духовните му заложби го издигат над тази земна феноменология между раждането и смъртта, за да го пренесат нагоре в необозримия духовен Космос.
Ние видяхме как са изградени душевните заложби на човека в пространствата между физическото, етерното, астралното тяло и Азът, и как духовните му заложби го издигат над тази земна феноменология между раждането и смъртта, за да го пренесат нагоре в необозримия духовен Космос.
Би могло да се каже, че до колкото човек е духовно същество, той е свързан с целия духовен Космос. И ето защо, това което се разиграва в човека като духовни събития, може да се разглежда единствено в свръзка с този духовен Космос. Душевният свят е, така да се каже, интимния вътрешен живот на човека. Този живот разгръща троичния си облик, така че мислите са разположени между физическото и етерното тяло, чувствата между етерното и астралното тяло, и волята между астралното тяло и Азът. По този начин, при изучаването на душевния свят, ние оставаме вътре в човека.
към текста >>
Би могло да се каже, че до колкото чо
век
е духовно същество, той е свързан с целия духовен Космос.
Ние видяхме как са изградени душевните заложби на човека в пространствата между физическото, етерното, астралното тяло и Азът, и как духовните му заложби го издигат над тази земна феноменология между раждането и смъртта, за да го пренесат нагоре в необозримия духовен Космос.
Би могло да се каже, че до колкото човек е духовно същество, той е свързан с целия духовен Космос.
И ето защо, това което се разиграва в човека като духовни събития, може да се разглежда единствено в свръзка с този духовен Космос. Душевният свят е, така да се каже, интимния вътрешен живот на човека. Този живот разгръща троичния си облик, така че мислите са разположени между физическото и етерното тяло, чувствата между етерното и астралното тяло, и волята между астралното тяло и Азът. По този начин, при изучаването на душевния свят, ние оставаме вътре в човека. Обаче щом пристъпим към реалните духовни събития, ние трябва да излезем вън от човека, вън от неговото затворено, капсулирано същество, така както то е поставено в живота между раждането и смъртта.
към текста >>
И ето защо, това което се разиграва в чо
век
а като духовни събития, може да се разглежда единствено в свръзка с този духовен Космос.
Ние видяхме как са изградени душевните заложби на човека в пространствата между физическото, етерното, астралното тяло и Азът, и как духовните му заложби го издигат над тази земна феноменология между раждането и смъртта, за да го пренесат нагоре в необозримия духовен Космос. Би могло да се каже, че до колкото човек е духовно същество, той е свързан с целия духовен Космос.
И ето защо, това което се разиграва в човека като духовни събития, може да се разглежда единствено в свръзка с този духовен Космос.
Душевният свят е, така да се каже, интимния вътрешен живот на човека. Този живот разгръща троичния си облик, така че мислите са разположени между физическото и етерното тяло, чувствата между етерното и астралното тяло, и волята между астралното тяло и Азът. По този начин, при изучаването на душевния свят, ние оставаме вътре в човека. Обаче щом пристъпим към реалните духовни събития, ние трябва да излезем вън от човека, вън от неговото затворено, капсулирано същество, така както то е поставено в живота между раждането и смъртта.
към текста >>
Душевният свят е, така да се каже, интимния вътрешен живот на чо
век
а.
Ние видяхме как са изградени душевните заложби на човека в пространствата между физическото, етерното, астралното тяло и Азът, и как духовните му заложби го издигат над тази земна феноменология между раждането и смъртта, за да го пренесат нагоре в необозримия духовен Космос. Би могло да се каже, че до колкото човек е духовно същество, той е свързан с целия духовен Космос. И ето защо, това което се разиграва в човека като духовни събития, може да се разглежда единствено в свръзка с този духовен Космос.
Душевният свят е, така да се каже, интимния вътрешен живот на човека.
Този живот разгръща троичния си облик, така че мислите са разположени между физическото и етерното тяло, чувствата между етерното и астралното тяло, и волята между астралното тяло и Азът. По този начин, при изучаването на душевния свят, ние оставаме вътре в човека. Обаче щом пристъпим към реалните духовни събития, ние трябва да излезем вън от човека, вън от неговото затворено, капсулирано същество, така както то е поставено в живота между раждането и смъртта.
към текста >>
По този начин, при изучаването на душевния свят, ние оставаме вътре в чо
век
а.
Ние видяхме как са изградени душевните заложби на човека в пространствата между физическото, етерното, астралното тяло и Азът, и как духовните му заложби го издигат над тази земна феноменология между раждането и смъртта, за да го пренесат нагоре в необозримия духовен Космос. Би могло да се каже, че до колкото човек е духовно същество, той е свързан с целия духовен Космос. И ето защо, това което се разиграва в човека като духовни събития, може да се разглежда единствено в свръзка с този духовен Космос. Душевният свят е, така да се каже, интимния вътрешен живот на човека. Този живот разгръща троичния си облик, така че мислите са разположени между физическото и етерното тяло, чувствата между етерното и астралното тяло, и волята между астралното тяло и Азът.
По този начин, при изучаването на душевния свят, ние оставаме вътре в човека.
Обаче щом пристъпим към реалните духовни събития, ние трябва да излезем вън от човека, вън от неговото затворено, капсулирано същество, така както то е поставено в живота между раждането и смъртта.
към текста >>
Обаче щом пристъпим към реалните духовни събития, ние трябва да излезем вън от чо
век
а, вън от неговото затворено, капсулирано същество, така както то е поставено в живота между раждането и смъртта.
Би могло да се каже, че до колкото човек е духовно същество, той е свързан с целия духовен Космос. И ето защо, това което се разиграва в човека като духовни събития, може да се разглежда единствено в свръзка с този духовен Космос. Душевният свят е, така да се каже, интимния вътрешен живот на човека. Този живот разгръща троичния си облик, така че мислите са разположени между физическото и етерното тяло, чувствата между етерното и астралното тяло, и волята между астралното тяло и Азът. По този начин, при изучаването на душевния свят, ние оставаме вътре в човека.
Обаче щом пристъпим към реалните духовни събития, ние трябва да излезем вън от човека, вън от неговото затворено, капсулирано същество, така както то е поставено в живота между раждането и смъртта.
към текста >>
Ние знаем преди осем дни също говорихме за това от определен духовен аспект че когато навлизаме в духовния свят, попадаме всред висшите Същества, които са разположени над чо
век
а по сходен начин, както под него са подредени животинското, растителното и минералното царство.
Ние знаем преди осем дни също говорихме за това от определен духовен аспект че когато навлизаме в духовния свят, попадаме всред висшите Същества, които са разположени над човека по сходен начин, както под него са подредени животинското, растителното и минералното царство.
Изкачвайки се нагоре, ние стигаме имената тук не са важни до Ангелой, Ангелските Същества; Архангелои, Архангелските Същества; и Архаи, Първичните Същества, Духовете на Времето. Ние вече охарактеризирахме от различни гледни точки тези Същества, които в известен смисъл образуват духовните сфери над човешкото същество. Съществата, които определяме като Ангелои или Ангели, са тези, които имат най-силна свързаност с отделния, индивидуалния човек. И всъщност отделният човек развива определено отношение към тази непосредствено разположена над него първа Йерархия това може и да е не съвсем точно изразено, но е популярно и е така: Човек развива определено отношение към тези Ангелски Същества.
към текста >>
Съществата, които определяме като Ангелои или Ангели, са тези, които имат най-силна свързаност с отделния, индивидуалния чо
век
.
Ние знаем преди осем дни също говорихме за това от определен духовен аспект че когато навлизаме в духовния свят, попадаме всред висшите Същества, които са разположени над човека по сходен начин, както под него са подредени животинското, растителното и минералното царство. Изкачвайки се нагоре, ние стигаме имената тук не са важни до Ангелой, Ангелските Същества; Архангелои, Архангелските Същества; и Архаи, Първичните Същества, Духовете на Времето. Ние вече охарактеризирахме от различни гледни точки тези Същества, които в известен смисъл образуват духовните сфери над човешкото същество.
Съществата, които определяме като Ангелои или Ангели, са тези, които имат най-силна свързаност с отделния, индивидуалния човек.
И всъщност отделният човек развива определено отношение към тази непосредствено разположена над него първа Йерархия това може и да е не съвсем точно изразено, но е популярно и е така: Човек развива определено отношение към тези Ангелски Същества.
към текста >>
И всъщност отделният чо
век
развива определено отношение към тази непосредствено разположена над него първа Йерархия това може и да е не съвсем точно изразено, но е популярно и е така: Чо
век
развива определено отношение към тези Ангелски Същества.
Ние знаем преди осем дни също говорихме за това от определен духовен аспект че когато навлизаме в духовния свят, попадаме всред висшите Същества, които са разположени над човека по сходен начин, както под него са подредени животинското, растителното и минералното царство. Изкачвайки се нагоре, ние стигаме имената тук не са важни до Ангелой, Ангелските Същества; Архангелои, Архангелските Същества; и Архаи, Първичните Същества, Духовете на Времето. Ние вече охарактеризирахме от различни гледни точки тези Същества, които в известен смисъл образуват духовните сфери над човешкото същество. Съществата, които определяме като Ангелои или Ангели, са тези, които имат най-силна свързаност с отделния, индивидуалния човек.
И всъщност отделният човек развива определено отношение към тази непосредствено разположена над него първа Йерархия това може и да е не съвсем точно изразено, но е популярно и е така: Човек развива определено отношение към тези Ангелски Същества.
към текста >>
Ние обхващаме физическия земен живот на чо
век
а и се запитваме: Какви са неговите връзки с животинската организация, с растителната организация, с минералната организация?
Ние обхващаме физическия земен живот на човека и се запитваме: Какви са неговите връзки с животинската организация, с растителната организация, с минералната организация?
аналогично стоят нещата и ако трябва да обхванем човека като духовно същество, т.е. тогава трябва да се запитаме: Какви са връзките му с тези висши Йерархии?
към текста >>
аналогично стоят нещата и ако трябва да обхванем чо
век
а като духовно същество, т.е.
Ние обхващаме физическия земен живот на човека и се запитваме: Какви са неговите връзки с животинската организация, с растителната организация, с минералната организация?
аналогично стоят нещата и ако трябва да обхванем човека като духовно същество, т.е.
тогава трябва да се запитаме: Какви са връзките му с тези висши Йерархии?
към текста >>
Нека още веднъж да си представим как чо
век
ът минава през Портата на смъртта.
Към отговор на този въпрос ние трябва да подходим по следния начин.
Нека още веднъж да си представим как човекът минава през Портата на смъртта.
Вие знаете, че ние живеем в една епоха от Земното развитие, в която нашето обикновено съзнание е подчинено на такива закономерности, които лежат в основите на минералното царство. От раждането до смъртта, човекът се чувствува някак си близък с минералното царство, той има усещането, че с достъпните нему понятия и идеи, винаги ще може да разбере това минерално царство.
към текста >>
От раждането до смъртта, чо
век
ът се чувствува някак си близък с минералното царство, той има усещането, че с достъпните нему понятия и идеи, винаги ще може да разбере това минерално царство.
Към отговор на този въпрос ние трябва да подходим по следния начин. Нека още веднъж да си представим как човекът минава през Портата на смъртта. Вие знаете, че ние живеем в една епоха от Земното развитие, в която нашето обикновено съзнание е подчинено на такива закономерности, които лежат в основите на минералното царство.
От раждането до смъртта, човекът се чувствува някак си близък с минералното царство, той има усещането, че с достъпните нему понятия и идеи, винаги ще може да разбере това минерално царство.
към текста >>
Обаче със своите заимствувани от минералното царство понятия, чо
век
ът не може да проникне в този свят.
В растителното царство обаче, нещата не стоят така. Вие добре знаете, че това, което науката постига в обяснението си за растителния свят, се свежда най-много до идеята за комплицирания състав на живите растителни клетки. Но този път е съвършено погрешен, защото структурата на растението и изобщо на живата клетка се определя не от някакъв особен или комплициран състав, а от нахлуването на химическата структура в хаотичното, в един изцяло хаотичен свят.
Обаче със своите заимствувани от минералното царство понятия, човекът не може да проникне в този свят.
А още по-малко би могъл да проникне той със своите ако мога така да се изразя минерални понятия, в животинското царство, или пък направо казано в себепознанието. Но всичко това може да се постигне в духовно-научното изследване. На човека обаче засега е присъщо едно минерално съзнание, едно съзнание твърде близко, свойствено и подобаващо на минералния свят.
към текста >>
На чо
век
а обаче засега е присъщо едно минерално съзнание, едно съзнание твърде близко, свойствено и подобаващо на минералния свят.
Вие добре знаете, че това, което науката постига в обяснението си за растителния свят, се свежда най-много до идеята за комплицирания състав на живите растителни клетки. Но този път е съвършено погрешен, защото структурата на растението и изобщо на живата клетка се определя не от някакъв особен или комплициран състав, а от нахлуването на химическата структура в хаотичното, в един изцяло хаотичен свят. Обаче със своите заимствувани от минералното царство понятия, човекът не може да проникне в този свят. А още по-малко би могъл да проникне той със своите ако мога така да се изразя минерални понятия, в животинското царство, или пък направо казано в себепознанието. Но всичко това може да се постигне в духовно-научното изследване.
На човека обаче засега е присъщо едно минерално съзнание, едно съзнание твърде близко, свойствено и подобаващо на минералния свят.
към текста >>
Това съзнание обаче, което пулсира в живота между раждането и смъртта, чо
век
ът го пренася отвъд смъртта.
Това съзнание обаче, което пулсира в живота между раждането и смъртта, човекът го пренася отвъд смъртта.
С всичко, което човек извлича от това съзнание прекрачвайки през Портата на смъртта той живее в духовния свят; с него той преброжда духовния.свят до новото раждане.
към текста >>
С всичко, което чо
век
извлича от това съзнание прекрачвайки през Портата на смъртта той живее в духовния свят; с него той преброжда духовния.свят до новото раждане.
Това съзнание обаче, което пулсира в живота между раждането и смъртта, човекът го пренася отвъд смъртта.
С всичко, което човек извлича от това съзнание прекрачвайки през Портата на смъртта той живее в духовния свят; с него той преброжда духовния.свят до новото раждане.
към текста >>
всичко това обагря, така да се каже, нашето минерално съзнание, и то е нещо, което чо
век
взема със себе си през Портата на смъртта.
Обаче сега в този вид съзнание нахлува нещо друго! Това, което се вмъква в минералното съзнание макар и да не му принадлежи това което го обагря, е моралното съзнание; то идва от онези процеси на съзнанието, които се присъединяват към нашите волеви импулси, към нашите действия. И всичко което ние усещаме като задоволство или упрек, като ужилване от съвестта и т.н.
всичко това обагря, така да се каже, нашето минерално съзнание, и то е нещо, което човек взема със себе си през Портата на смъртта.
Или с други думи: човек минава през Портата на смъртта с едно минерално съзнание, което е оцветено с моралните изживявания; а с последиците от тях, той продължава да живее по-нататък в духовния свят.
към текста >>
Или с други думи: чо
век
минава през Портата на смъртта с едно минерално съзнание, което е оцветено с моралните изживявания; а с последиците от тях, той продължава да живее по-нататък в духовния свят.
Обаче сега в този вид съзнание нахлува нещо друго! Това, което се вмъква в минералното съзнание макар и да не му принадлежи това което го обагря, е моралното съзнание; то идва от онези процеси на съзнанието, които се присъединяват към нашите волеви импулси, към нашите действия. И всичко което ние усещаме като задоволство или упрек, като ужилване от съвестта и т.н. всичко това обагря, така да се каже, нашето минерално съзнание, и то е нещо, което човек взема със себе си през Портата на смъртта.
Или с други думи: човек минава през Портата на смъртта с едно минерално съзнание, което е оцветено с моралните изживявания; а с последиците от тях, той продължава да живее по-нататък в духовния свят.
към текста >>
Нещата са устроени така, че с помощта на минералното съзнание, чо
век
ът разбира не само тукашния минерален свят, а с това минерално съзнание той изгражда отношение към Съществата от Йерархията на Ангелои, т.е.
Нещата са устроени така, че с помощта на минералното съзнание, човекът разбира не само тукашния минерален свят, а с това минерално съзнание той изгражда отношение към Съществата от Йерархията на Ангелои, т.е.
към това Същество от духовните Йерархии, което е най-близо над неговото индивидуално развитие. И когато човек е преминал вече през Портата на смъртта, нещата се свеждат до това, в каква степен той може, така да се каже, да поддържа връзки с това Ангелско Същество. И човек успява да запази тези връзки, единствено в съответствие с моралната страна на своето минерално съзнание. Защото след смъртта, самото минерално съзнание се устремява центробежно към необятния Космос; то се стреми да стане космическо, да се нагоди към Всемира; то се стреми да се извиси над индивидуално-човешкото.
към текста >>
И когато чо
век
е преминал вече през Портата на смъртта, нещата се свеждат до това, в каква степен той може, така да се каже, да поддържа връзки с това Ангелско Същество.
Нещата са устроени така, че с помощта на минералното съзнание, човекът разбира не само тукашния минерален свят, а с това минерално съзнание той изгражда отношение към Съществата от Йерархията на Ангелои, т.е. към това Същество от духовните Йерархии, което е най-близо над неговото индивидуално развитие.
И когато човек е преминал вече през Портата на смъртта, нещата се свеждат до това, в каква степен той може, така да се каже, да поддържа връзки с това Ангелско Същество.
И човек успява да запази тези връзки, единствено в съответствие с моралната страна на своето минерално съзнание. Защото след смъртта, самото минерално съзнание се устремява центробежно към необятния Космос; то се стреми да стане космическо, да се нагоди към Всемира; то се стреми да се извиси над индивидуално-човешкото.
към текста >>
И чо
век
успява да запази тези връзки, единствено в съответствие с моралната страна на своето минерално съзнание.
Нещата са устроени така, че с помощта на минералното съзнание, човекът разбира не само тукашния минерален свят, а с това минерално съзнание той изгражда отношение към Съществата от Йерархията на Ангелои, т.е. към това Същество от духовните Йерархии, което е най-близо над неговото индивидуално развитие. И когато човек е преминал вече през Портата на смъртта, нещата се свеждат до това, в каква степен той може, така да се каже, да поддържа връзки с това Ангелско Същество.
И човек успява да запази тези връзки, единствено в съответствие с моралната страна на своето минерално съзнание.
Защото след смъртта, самото минерално съзнание се устремява центробежно към необятния Космос; то се стреми да стане космическо, да се нагоди към Всемира; то се стреми да се извиси над индивидуално-човешкото.
към текста >>
Тук можем още да добавим, че в живота между раждането и смъртта, чо
век
се доближава най-плътно до Йерархията на Ангелои тогава, щом живее по такъв начин, че в него да се пораждат съновидения, имащи нещо твърде общо с неговата собствена същност, и които от една страна го отхвърлят, а от друга страна го утвърждават като минерално-мисловно същество.
Тук можем още да добавим, че в живота между раждането и смъртта, човек се доближава най-плътно до Йерархията на Ангелои тогава, щом живее по такъв начин, че в него да се пораждат съновидения, имащи нещо твърде общо с неговата собствена същност, и които от една страна го отхвърлят, а от друга страна го утвърждават като минерално-мисловно същество.
Човекът не би успял да намери своето несъзнавано отношение към Йерархията на Ангелои, ако минералното му съзнание не би било оцветено от тези състояния, които той в известен смисъл проспива, но които все пак се открояват над спането, за да се изявят в образния свят на съня. Въпреки че със своите контури, човешкият сън не се придържа към външната сетивна действителност, той е изтъкан от същата материя, от която е изтъкан и мисловния свят на човека между раждането и смъртта. Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася със себе си това, което той е развил в своето минерално съзнание, това което е изградил в себе си като отношение към своя Ангел.
към текста >>
Чо
век
ът не би успял да намери своето несъзнавано отношение към Йерархията на Ангелои, ако минералното му съзнание не би било оцветено от тези състояния, които той в известен смисъл проспива, но които все пак се открояват над спането, за да се изявят в образния свят на съня.
Тук можем още да добавим, че в живота между раждането и смъртта, човек се доближава най-плътно до Йерархията на Ангелои тогава, щом живее по такъв начин, че в него да се пораждат съновидения, имащи нещо твърде общо с неговата собствена същност, и които от една страна го отхвърлят, а от друга страна го утвърждават като минерално-мисловно същество.
Човекът не би успял да намери своето несъзнавано отношение към Йерархията на Ангелои, ако минералното му съзнание не би било оцветено от тези състояния, които той в известен смисъл проспива, но които все пак се открояват над спането, за да се изявят в образния свят на съня.
Въпреки че със своите контури, човешкият сън не се придържа към външната сетивна действителност, той е изтъкан от същата материя, от която е изтъкан и мисловния свят на човека между раждането и смъртта. Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася със себе си това, което той е развил в своето минерално съзнание, това което е изградил в себе си като отношение към своя Ангел.
към текста >>
Въпреки че със своите контури, човешкият сън не се придържа към външната сетивна действителност, той е изтъкан от същата материя, от която е изтъкан и мисловния свят на чо
век
а между раждането и смъртта.
Тук можем още да добавим, че в живота между раждането и смъртта, човек се доближава най-плътно до Йерархията на Ангелои тогава, щом живее по такъв начин, че в него да се пораждат съновидения, имащи нещо твърде общо с неговата собствена същност, и които от една страна го отхвърлят, а от друга страна го утвърждават като минерално-мисловно същество. Човекът не би успял да намери своето несъзнавано отношение към Йерархията на Ангелои, ако минералното му съзнание не би било оцветено от тези състояния, които той в известен смисъл проспива, но които все пак се открояват над спането, за да се изявят в образния свят на съня.
Въпреки че със своите контури, човешкият сън не се придържа към външната сетивна действителност, той е изтъкан от същата материя, от която е изтъкан и мисловния свят на човека между раждането и смъртта.
Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася със себе си това, което той е развил в своето минерално съзнание, това което е изградил в себе си като отношение към своя Ангел.
към текста >>
Минавайки през Портата на смъртта, чо
век
пренася със себе си това, което той е развил в своето минерално съзнание, това което е изградил в себе си като отношение към своя Ангел.
Тук можем още да добавим, че в живота между раждането и смъртта, човек се доближава най-плътно до Йерархията на Ангелои тогава, щом живее по такъв начин, че в него да се пораждат съновидения, имащи нещо твърде общо с неговата собствена същност, и които от една страна го отхвърлят, а от друга страна го утвърждават като минерално-мисловно същество. Човекът не би успял да намери своето несъзнавано отношение към Йерархията на Ангелои, ако минералното му съзнание не би било оцветено от тези състояния, които той в известен смисъл проспива, но които все пак се открояват над спането, за да се изявят в образния свят на съня. Въпреки че със своите контури, човешкият сън не се придържа към външната сетивна действителност, той е изтъкан от същата материя, от която е изтъкан и мисловния свят на човека между раждането и смъртта.
Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася със себе си това, което той е развил в своето минерално съзнание, това което е изградил в себе си като отношение към своя Ангел.
към текста >>
Но сега, в нашата съвременна епоха, чо
век
ът и особено така наречения образован, просветен чо
век
твърде слабо пронизва това, което той има като минерално съзнание, със своите морални опитности.
Но сега, в нашата съвременна епоха, човекът и особено така наречения образован, просветен човек твърде слабо пронизва това, което той има като минерално съзнание, със своите морални опитности.
Напротив, той се стреми да държи минералното съзнание възможно най-далеч от моралното чувство. И той би искал да основе в себе си поне тези два свята: От една страна той би желал да разглежда всичко онова, което е включено в минералното царство, доколкото то прониква също и в растителния, животински и човешки свят; а от друга страна, съвсем отделно, той би желал да разглежда моралния свят, който блика вътре в него. Духът на днешната епоха не позволява, на мисленето да проникне със своите морални импулси в природния свят. Една дълбока пропаст зейва между моралното и минералното. И човекът трудно намира моста, за да пренесе моралния импулс в минералния свят.
към текста >>
И чо
век
ът трудно намира моста, за да пренесе моралния импулс в минералния свят.
Но сега, в нашата съвременна епоха, човекът и особено така наречения образован, просветен човек твърде слабо пронизва това, което той има като минерално съзнание, със своите морални опитности. Напротив, той се стреми да държи минералното съзнание възможно най-далеч от моралното чувство. И той би искал да основе в себе си поне тези два свята: От една страна той би желал да разглежда всичко онова, което е включено в минералното царство, доколкото то прониква също и в растителния, животински и човешки свят; а от друга страна, съвсем отделно, той би желал да разглежда моралния свят, който блика вътре в него. Духът на днешната епоха не позволява, на мисленето да проникне със своите морални импулси в природния свят. Една дълбока пропаст зейва между моралното и минералното.
И човекът трудно намира моста, за да пренесе моралния импулс в минералния свят.
Аз често съм обръщал внимание върху това, как човекът си представя Земното развитие по един чисто минерален начин от обясненията на Кант-Лапласовата теория до минералните хипотези и открития на съвремието, и как той навсякъде се стреми да премахне това, което е морално чувство. Но така се стига до там, че човек развива извънредно слаба връзка с Йерархията на Ангелои, дотам, че в днешната епоха казано популярно той далеч не се свързва интимно със своя Ангел.
към текста >>
Аз често съм обръщал внимание върху това, как чо
век
ът си представя Земното развитие по един чисто минерален начин от обясненията на Кант-Лапласовата теория до минералните хипотези и открития на съвремието, и как той навсякъде се стреми да премахне това, което е морално чувство.
Напротив, той се стреми да държи минералното съзнание възможно най-далеч от моралното чувство. И той би искал да основе в себе си поне тези два свята: От една страна той би желал да разглежда всичко онова, което е включено в минералното царство, доколкото то прониква също и в растителния, животински и човешки свят; а от друга страна, съвсем отделно, той би желал да разглежда моралния свят, който блика вътре в него. Духът на днешната епоха не позволява, на мисленето да проникне със своите морални импулси в природния свят. Една дълбока пропаст зейва между моралното и минералното. И човекът трудно намира моста, за да пренесе моралния импулс в минералния свят.
Аз често съм обръщал внимание върху това, как човекът си представя Земното развитие по един чисто минерален начин от обясненията на Кант-Лапласовата теория до минералните хипотези и открития на съвремието, и как той навсякъде се стреми да премахне това, което е морално чувство.
Но така се стига до там, че човек развива извънредно слаба връзка с Йерархията на Ангелои, дотам, че в днешната епоха казано популярно той далеч не се свързва интимно със своя Ангел.
към текста >>
Но така се стига до там, че чо
век
развива извънредно слаба връзка с Йерархията на Ангелои, дотам, че в днешната епоха казано популярно той далеч не се свързва интимно със своя Ангел.
И той би искал да основе в себе си поне тези два свята: От една страна той би желал да разглежда всичко онова, което е включено в минералното царство, доколкото то прониква също и в растителния, животински и човешки свят; а от друга страна, съвсем отделно, той би желал да разглежда моралния свят, който блика вътре в него. Духът на днешната епоха не позволява, на мисленето да проникне със своите морални импулси в природния свят. Една дълбока пропаст зейва между моралното и минералното. И човекът трудно намира моста, за да пренесе моралния импулс в минералния свят. Аз често съм обръщал внимание върху това, как човекът си представя Земното развитие по един чисто минерален начин от обясненията на Кант-Лапласовата теория до минералните хипотези и открития на съвремието, и как той навсякъде се стреми да премахне това, което е морално чувство.
Но така се стига до там, че човек развива извънредно слаба връзка с Йерархията на Ангелои, дотам, че в днешната епоха казано популярно той далеч не се свързва интимно със своя Ангел.
към текста >>
И ако минералното съзнание би съществувало напълно откъснато от моралните влияния, тогава чо
век
ът би се изложил на тази опасност, че в така наречения от мен „среднощен час на Битието“, той напълно би изгубил необходимата връзка със своя Ангел.
И ако минералното съзнание би съществувало напълно откъснато от моралните влияния, тогава човекът би се изложил на тази опасност, че в така наречения от мен „среднощен час на Битието“, той напълно би изгубил необходимата връзка със своя Ангел.
Аз казах: човекът би се изложил на тази опасност. Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел. Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека. Между смъртта и новото раждане, човекът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин. И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно.
към текста >>
Аз казах: чо
век
ът би се изложил на тази опасност.
И ако минералното съзнание би съществувало напълно откъснато от моралните влияния, тогава човекът би се изложил на тази опасност, че в така наречения от мен „среднощен час на Битието“, той напълно би изгубил необходимата връзка със своя Ангел.
Аз казах: човекът би се изложил на тази опасност.
Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел. Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека. Между смъртта и новото раждане, човекът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин. И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно. А точно с помощта на своя Ангел, заставайки в среднощния час на Битието, човекът трябва да установи връзката си с Архангелската Йерархия.
към текста >>
Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към чо
век
а.
И ако минералното съзнание би съществувало напълно откъснато от моралните влияния, тогава човекът би се изложил на тази опасност, че в така наречения от мен „среднощен час на Битието“, той напълно би изгубил необходимата връзка със своя Ангел. Аз казах: човекът би се изложил на тази опасност. Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел.
Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека.
Между смъртта и новото раждане, човекът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин. И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно. А точно с помощта на своя Ангел, заставайки в среднощния час на Битието, човекът трябва да установи връзката си с Архангелската Йерархия. И ако тази връзка доколкото човек пребивава в духовния свят не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на човека, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
към текста >>
Между смъртта и новото раждане, чо
век
ът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин.
И ако минералното съзнание би съществувало напълно откъснато от моралните влияния, тогава човекът би се изложил на тази опасност, че в така наречения от мен „среднощен час на Битието“, той напълно би изгубил необходимата връзка със своя Ангел. Аз казах: човекът би се изложил на тази опасност. Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел. Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека.
Между смъртта и новото раждане, човекът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин.
И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно. А точно с помощта на своя Ангел, заставайки в среднощния час на Битието, човекът трябва да установи връзката си с Архангелската Йерархия. И ако тази връзка доколкото човек пребивава в духовния свят не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на човека, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
към текста >>
И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на чо
век
а това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно.
И ако минералното съзнание би съществувало напълно откъснато от моралните влияния, тогава човекът би се изложил на тази опасност, че в така наречения от мен „среднощен час на Битието“, той напълно би изгубил необходимата връзка със своя Ангел. Аз казах: човекът би се изложил на тази опасност. Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел. Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека. Между смъртта и новото раждане, човекът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин.
И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно.
А точно с помощта на своя Ангел, заставайки в среднощния час на Битието, човекът трябва да установи връзката си с Архангелската Йерархия. И ако тази връзка доколкото човек пребивава в духовния свят не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на човека, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
към текста >>
А точно с помощта на своя Ангел, заставайки в среднощния час на Битието, чо
век
ът трябва да установи връзката си с Архангелската Йерархия.
Аз казах: човекът би се изложил на тази опасност. Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел. Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека. Между смъртта и новото раждане, човекът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин. И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно.
А точно с помощта на своя Ангел, заставайки в среднощния час на Битието, човекът трябва да установи връзката си с Архангелската Йерархия.
И ако тази връзка доколкото човек пребивава в духовния свят не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на човека, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
към текста >>
И ако тази връзка доколкото чо
век
пребивава в духовния свят не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на чо
век
а, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
Днес все още малко хора са застрашени от тази опасност; обаче ако в Земното човечество не настъпи една духовна съсредоточеност, която да обхване човешкото мислене, човешките чувства и човешката воля, тогава тази висяща опасност ще се стовари над Земята и неизброими човешки същества, достигайки по пътя си от смъртта към новото раждане до среднощния час на Битието, ще се окажат внезапно и безвъзвратно откъснати от своя Ангел. Наистина, Ангелската Йерархия би поддържала все пак определени отношения, но те биха били едностранни отношения, в потока от нея към човека. Между смъртта и новото раждане, човекът не би могъл да им отговори по един подобаващ начин. И ние трябва с пределна яснота да разберем, че устремената към краен материализъм нова култура има за духовния свят на човека това значение, че той влошава отношението си към своя Ангел, и че това отношение става все по-нездраво и все по-болно. А точно с помощта на своя Ангел, заставайки в среднощния час на Битието, човекът трябва да установи връзката си с Архангелската Йерархия.
И ако тази връзка доколкото човек пребивава в духовния свят не трябва да остане едно странна активност на Ангела спрямо човечеството, а да включи в себе си и достойния отговор на човека, тогава той е длъжен да възприеме, да възобнови едно духовно съдържание, а това ще рече, че е длъжен религиозно да осмисли своите морални импулси.
към текста >>
Чо
век
ът на днешното време е изправен пред тази опасност, че ако продължава досегашното си развитие, той ще съхрани една слаба и нищожна връзка със своя Ангел, а поради това няма да може да изгради и никаква връзка с Архангела.
Човекът на днешното време е изправен пред тази опасност, че ако продължава досегашното си развитие, той ще съхрани една слаба и нищожна връзка със своя Ангел, а поради това няма да може да изгради и никаква връзка с Архангела.
Обаче Архангелът ръководи именно неговото връщане към ново раждане и към нов физически живот. Архангелът изгражда онези сили, които ще върнат човека към инкарнация в определена етническа група, към инкарнация в определен народ.
към текста >>
Архангелът изгражда онези сили, които ще върнат чо
век
а към инкарнация в определена етническа група, към инкарнация в определен народ.
Човекът на днешното време е изправен пред тази опасност, че ако продължава досегашното си развитие, той ще съхрани една слаба и нищожна връзка със своя Ангел, а поради това няма да може да изгради и никаква връзка с Архангела. Обаче Архангелът ръководи именно неговото връщане към ново раждане и към нов физически живот.
Архангелът изгражда онези сили, които ще върнат човека към инкарнация в определена етническа група, към инкарнация в определен народ.
към текста >>
Ако хората живеят в една вътрешна бездуховност а така е от много столетия насам тогава Архангелът развива едностранчиво и бедно отношение към чо
век
а, така че чо
век
да израства в даден народ без да внася своята душевна същност; израства в даден народ само външно и привидно, поставен е като нещо чуждо в Народностния Дух, попаднал е там само по силата на мировия ред, движен от Архангела.
Ако хората живеят в една вътрешна бездуховност а така е от много столетия насам тогава Архангелът развива едностранчиво и бедно отношение към човека, така че човек да израства в даден народ без да внася своята душевна същност; израства в даден народ само външно и привидно, поставен е като нещо чуждо в Народностния Дух, попаднал е там само по силата на мировия ред, движен от Архангела.
Нашата днешна епоха се характеризира именно с едно крайно едностранчиво култивиране на този или онзи Народностен Дух. А това произлиза от там, че душите които напоследък слизат в своята земна инкарнация, развиват едно бедно и нездраво отношение към своя Ангел, следователно не изграждат и никаква връзка с Архангела, така че те израстват само външно и механично в един народ; вместо Народностният Дух, в тях проникват бездушевни импулси, и ето как в един народ се стичат хора, тласкани натам единствено от външни импулси, от механичната общност на езика, от такива импулси, които бързо се израждат в пристрастие и шовинизъм. Обаче този човек, който се изправи здраво и душевно в своя народ, в своя Народностен Дух а днес тези хора са малцина той няма да се отклони в шовинизъм или в тясно-ограничен национализъм; той неизбежно ще развие плодотворните народностни качества в своя индивидуална сила. Само че този човек няма да парадира по един суетен начин със своя народ. Той ще освободи най-добрите си въздействия, ще ги влее в своите човешки откровения, и то не по един показен или пък враждебен спрямо другите начин.
към текста >>
Обаче този чо
век
, който се изправи здраво и душевно в своя народ, в своя Народностен Дух а днес тези хора са малцина той няма да се отклони в шовинизъм или в тясно-ограничен национализъм; той неизбежно ще развие плодотворните народностни качества в своя индивидуална сила.
Ако хората живеят в една вътрешна бездуховност а така е от много столетия насам тогава Архангелът развива едностранчиво и бедно отношение към човека, така че човек да израства в даден народ без да внася своята душевна същност; израства в даден народ само външно и привидно, поставен е като нещо чуждо в Народностния Дух, попаднал е там само по силата на мировия ред, движен от Архангела. Нашата днешна епоха се характеризира именно с едно крайно едностранчиво култивиране на този или онзи Народностен Дух. А това произлиза от там, че душите които напоследък слизат в своята земна инкарнация, развиват едно бедно и нездраво отношение към своя Ангел, следователно не изграждат и никаква връзка с Архангела, така че те израстват само външно и механично в един народ; вместо Народностният Дух, в тях проникват бездушевни импулси, и ето как в един народ се стичат хора, тласкани натам единствено от външни импулси, от механичната общност на езика, от такива импулси, които бързо се израждат в пристрастие и шовинизъм.
Обаче този човек, който се изправи здраво и душевно в своя народ, в своя Народностен Дух а днес тези хора са малцина той няма да се отклони в шовинизъм или в тясно-ограничен национализъм; той неизбежно ще развие плодотворните народностни качества в своя индивидуална сила.
Само че този човек няма да парадира по един суетен начин със своя народ. Той ще освободи най-добрите си въздействия, ще ги влее в своите човешки откровения, и то не по един показен или пък враждебен спрямо другите начин.
към текста >>
Само че този чо
век
няма да парадира по един суетен начин със своя народ.
Ако хората живеят в една вътрешна бездуховност а така е от много столетия насам тогава Архангелът развива едностранчиво и бедно отношение към човека, така че човек да израства в даден народ без да внася своята душевна същност; израства в даден народ само външно и привидно, поставен е като нещо чуждо в Народностния Дух, попаднал е там само по силата на мировия ред, движен от Архангела. Нашата днешна епоха се характеризира именно с едно крайно едностранчиво култивиране на този или онзи Народностен Дух. А това произлиза от там, че душите които напоследък слизат в своята земна инкарнация, развиват едно бедно и нездраво отношение към своя Ангел, следователно не изграждат и никаква връзка с Архангела, така че те израстват само външно и механично в един народ; вместо Народностният Дух, в тях проникват бездушевни импулси, и ето как в един народ се стичат хора, тласкани натам единствено от външни импулси, от механичната общност на езика, от такива импулси, които бързо се израждат в пристрастие и шовинизъм. Обаче този човек, който се изправи здраво и душевно в своя народ, в своя Народностен Дух а днес тези хора са малцина той няма да се отклони в шовинизъм или в тясно-ограничен национализъм; той неизбежно ще развие плодотворните народностни качества в своя индивидуална сила.
Само че този човек няма да парадира по един суетен начин със своя народ.
Той ще освободи най-добрите си въздействия, ще ги влее в своите човешки откровения, и то не по един показен или пък враждебен спрямо другите начин.
към текста >>
И когато в среднощния час на Битието настъпи мигът на свързването с Архангела, и когато това свързване се окаже лишено от истинското душевно участие на чо
век
а а това става щом през Портата на смъртта не се пренася никаква религиозност, или пък ако тя е само привидна именно тогава Архангелът започва да действува само върху това, което вегетира в Космоса и което ще се вмъкне после като растежна сила в чо
век
а.
А днес нещата са такива, че основният тон в политиката се дава от отношения, които се градят на „народностния дух“, но които създават всевъзможни спънки в човешкото развитие; и всичко се основава на това, което току-що загатнах.
И когато в среднощния час на Битието настъпи мигът на свързването с Архангела, и когато това свързване се окаже лишено от истинското душевно участие на човека а това става щом през Портата на смъртта не се пренася никаква религиозност, или пък ако тя е само привидна именно тогава Архангелът започва да действува само върху това, което вегетира в Космоса и което ще се вмъкне после като растежна сила в човека.
В резултат на това, човешкият организъм ще бъде проникнат от несъзнавани, растежни сили, от нещо, което механично ще се намеси в дихателните му процеси, ще се модифицира в говорните процеси, така че и говорът ще навлезе в човека по един външен, растителен начин; ето, така ще изглежда човекът, ако Архангелът еднолично и сам управлява живота му преди новото раждане. И тогава се получава така, че след своето раждане и в своето детско развитие, човек малко или много израства в своя говор, в своя език, по един съвършено външен и формален начин. Ако чрез Ангела човек би изградил интимно и душевно отношение към своя Архангел, тогава би се получило едно коренно различно, едно душевно и органично израстване в сферите на езика, така че човек би доловил геният на езика, а не просто това, което е външно и механично в езика.
към текста >>
В резултат на това, човешкият организъм ще бъде проникнат от несъзнавани, растежни сили, от нещо, което механично ще се намеси в дихателните му процеси, ще се модифицира в говорните процеси, така че и говорът ще навлезе в чо
век
а по един външен, растителен начин; ето, така ще изглежда чо
век
ът, ако Архангелът еднолично и сам управлява живота му преди новото раждане.
А днес нещата са такива, че основният тон в политиката се дава от отношения, които се градят на „народностния дух“, но които създават всевъзможни спънки в човешкото развитие; и всичко се основава на това, което току-що загатнах. И когато в среднощния час на Битието настъпи мигът на свързването с Архангела, и когато това свързване се окаже лишено от истинското душевно участие на човека а това става щом през Портата на смъртта не се пренася никаква религиозност, или пък ако тя е само привидна именно тогава Архангелът започва да действува само върху това, което вегетира в Космоса и което ще се вмъкне после като растежна сила в човека.
В резултат на това, човешкият организъм ще бъде проникнат от несъзнавани, растежни сили, от нещо, което механично ще се намеси в дихателните му процеси, ще се модифицира в говорните процеси, така че и говорът ще навлезе в човека по един външен, растителен начин; ето, така ще изглежда човекът, ако Архангелът еднолично и сам управлява живота му преди новото раждане.
И тогава се получава така, че след своето раждане и в своето детско развитие, човек малко или много израства в своя говор, в своя език, по един съвършено външен и формален начин. Ако чрез Ангела човек би изградил интимно и душевно отношение към своя Архангел, тогава би се получило едно коренно различно, едно душевно и органично израстване в сферите на езика, така че човек би доловил геният на езика, а не просто това, което е външно и механично в езика.
към текста >>
И тогава се получава така, че след своето раждане и в своето детско развитие, чо
век
малко или много израства в своя говор, в своя език, по един съвършено външен и формален начин.
А днес нещата са такива, че основният тон в политиката се дава от отношения, които се градят на „народностния дух“, но които създават всевъзможни спънки в човешкото развитие; и всичко се основава на това, което току-що загатнах. И когато в среднощния час на Битието настъпи мигът на свързването с Архангела, и когато това свързване се окаже лишено от истинското душевно участие на човека а това става щом през Портата на смъртта не се пренася никаква религиозност, или пък ако тя е само привидна именно тогава Архангелът започва да действува само върху това, което вегетира в Космоса и което ще се вмъкне после като растежна сила в човека. В резултат на това, човешкият организъм ще бъде проникнат от несъзнавани, растежни сили, от нещо, което механично ще се намеси в дихателните му процеси, ще се модифицира в говорните процеси, така че и говорът ще навлезе в човека по един външен, растителен начин; ето, така ще изглежда човекът, ако Архангелът еднолично и сам управлява живота му преди новото раждане.
И тогава се получава така, че след своето раждане и в своето детско развитие, човек малко или много израства в своя говор, в своя език, по един съвършено външен и формален начин.
Ако чрез Ангела човек би изградил интимно и душевно отношение към своя Архангел, тогава би се получило едно коренно различно, едно душевно и органично израстване в сферите на езика, така че човек би доловил геният на езика, а не просто това, което е външно и механично в езика.
към текста >>
Ако чрез Ангела чо
век
би изградил интимно и душевно отношение към своя Архангел, тогава би се получило едно коренно различно, едно душевно и органично израстване в сферите на езика, така че чо
век
би доловил геният на езика, а не просто това, което е външно и механично в езика.
А днес нещата са такива, че основният тон в политиката се дава от отношения, които се градят на „народностния дух“, но които създават всевъзможни спънки в човешкото развитие; и всичко се основава на това, което току-що загатнах. И когато в среднощния час на Битието настъпи мигът на свързването с Архангела, и когато това свързване се окаже лишено от истинското душевно участие на човека а това става щом през Портата на смъртта не се пренася никаква религиозност, или пък ако тя е само привидна именно тогава Архангелът започва да действува само върху това, което вегетира в Космоса и което ще се вмъкне после като растежна сила в човека. В резултат на това, човешкият организъм ще бъде проникнат от несъзнавани, растежни сили, от нещо, което механично ще се намеси в дихателните му процеси, ще се модифицира в говорните процеси, така че и говорът ще навлезе в човека по един външен, растителен начин; ето, така ще изглежда човекът, ако Архангелът еднолично и сам управлява живота му преди новото раждане. И тогава се получава така, че след своето раждане и в своето детско развитие, човек малко или много израства в своя говор, в своя език, по един съвършено външен и формален начин.
Ако чрез Ангела човек би изградил интимно и душевно отношение към своя Архангел, тогава би се получило едно коренно различно, едно душевно и органично израстване в сферите на езика, така че човек би доловил геният на езика, а не просто това, което е външно и механично в езика.
към текста >>
Обаче ние днес виждаме в каква силна степен хората са формирани от механичната същност на своите матерни, родови езици; те не само че не влагат езиковите особености като един основен, определящ тон в своето същество, но започват да изглеждат и като копия, като отпечатъци на езика; при което ясно можем да видим как самият лицев израз на чо
век
а се превръща в един отпечатък на езика.
Обаче ние днес виждаме в каква силна степен хората са формирани от механичната същност на своите матерни, родови езици; те не само че не влагат езиковите особености като един основен, определящ тон в своето същество, но започват да изглеждат и като копия, като отпечатъци на езика; при което ясно можем да видим как самият лицев израз на човека се превръща в един отпечатък на езика.
И това, което днес срещаме като застинали народностни характери, като своеобразни и характерни физиономии то е последица от едно външно, едностранно приближаване на Архангелои до човека.
към текста >>
И това, което днес срещаме като застинали народностни характери, като своеобразни и характерни физиономии то е последица от едно външно, едностранно приближаване на Архангелои до чо
век
а.
Обаче ние днес виждаме в каква силна степен хората са формирани от механичната същност на своите матерни, родови езици; те не само че не влагат езиковите особености като един основен, определящ тон в своето същество, но започват да изглеждат и като копия, като отпечатъци на езика; при което ясно можем да видим как самият лицев израз на човека се превръща в един отпечатък на езика.
И това, което днес срещаме като застинали народностни характери, като своеобразни и характерни физиономии то е последица от едно външно, едностранно приближаване на Архангелои до човека.
към текста >>
Всъщност това, което днес антрополози и други хора пишат за конфигурацията на чо
век
а върху Земята, за диференцирането на човечеството и т.н.
Това, което се разиграва външно в човечеството -доколкото то пребивава в духовния свят намира своето обяснение единствено от гледището на антропософската Духовна Наука, и всякакви днешни антропологии и тям подобни са просто една игра с терминологията.
Всъщност това, което днес антрополози и други хора пишат за конфигурацията на човека върху Земята, за диференцирането на човечеството и т.н.
то изобщо не предлага ориентиращи и насочващи гледни точки, защото това, което се изработва като понятие, се групира после по съвсем външни признаци. Това, което днес трябва да се направи, е да се прегрупират не понятията, а цялото. Истинският смисъл на нещата нахлува в тях, само ако те се разглеждат духовно. Ето защо ние не трябва да отстъпваме в страх пред необходимостта да се издигнем до една среща с реални и конкретни духовни Същества.
към текста >>
Бедите на днешната епоха доколкото ги забелязваме във видимия свят се дължат на това, че отношението на чо
век
а към неговия Ангел, а оттам и връзките му с Архангела, са станали съвсем бедни и неустойчиви, така че тези Йерархии могат да действуват върху чо
век
а само външно.
Очевидно е, че бедите на днешната епоха могат да се изцелят само с духовно вдълбочаване, само с една духовна съсредоточеност.
Бедите на днешната епоха доколкото ги забелязваме във видимия свят се дължат на това, че отношението на човека към неговия Ангел, а оттам и връзките му с Архангела, са станали съвсем бедни и неустойчиви, така че тези Йерархии могат да действуват върху човека само външно.
към текста >>
И когато после, между смъртта и новото раждане, чо
век
напредне още повече в своето развитие, което подир среднощния час на Битието отново го сваля в земен физически живот, тогава той навлиза в сферата на Архаи.
И когато после, между смъртта и новото раждане, човек напредне още повече в своето развитие, което подир среднощния час на Битието отново го сваля в земен физически живот, тогава той навлиза в сферата на Архаи.
В настоящето космическо развитие, тези Архаи имат задачата да върнат човешкото същество в неговите земни очертания.
към текста >>
Нещата стоят така: щом чо
век
ът премине през Портата на смъртта, той продължава да живее, и първоначално изживява последиците от своето морално оцветено минерално съзнание, в резултат на което така да се каже се издига и разширява над света.
Нещата стоят така: щом човекът премине през Портата на смъртта, той продължава да живее, и първоначално изживява последиците от своето морално оцветено минерално съзнание, в резултат на което така да се каже се издига и разширява над света.
После, в среднощния час на Битието, той отново започва да се свива. И сега той ще бъде въведен не другаде, а в закономерностите на растителния свят, който неусетно ще се включи в него. И колкото повече се доближава до земния живот, толкова повече той се свива, за да се роди отново като едно обвито в своята кожа човешко същество.
към текста >>
Това което се извършва с чо
век
а, когато той навлезе в сферата на Архаи, то преобразува и, ако мога така да се изразя, сгъстява растителната същност до животинска същност.
Това което се извършва с човека, когато той навлезе в сферата на Архаи, то преобразува и, ако мога така да се изразя, сгъстява растителната същност до животинска същност.
Докато минава през среднощния час на Битието; човек има в себе си първо силите разбира се не органите, а именно силите които .обуславят неговото дишане, неговото диференцирано дишане. После тези сили се концентрират в определени силови органи и това става след изтичането на среднощния час на Битието, това се извършва в сферата на Архаи. С други думи, човек става все повече и повече човек. Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел. Когато разглеждаме човека в неговите връзки с Космоса, ние установяваме, че след като премине среднощния час на Битието и поеме към един нов земен живот, той е подчинен вече на космически закони, така както тук на Земята е подчинен на земни закони.
към текста >>
Докато минава през среднощния час на Битието; чо
век
има в себе си първо силите разбира се не органите, а именно силите които .обуславят неговото дишане, неговото диференцирано дишане.
Това което се извършва с човека, когато той навлезе в сферата на Архаи, то преобразува и, ако мога така да се изразя, сгъстява растителната същност до животинска същност.
Докато минава през среднощния час на Битието; човек има в себе си първо силите разбира се не органите, а именно силите които .обуславят неговото дишане, неговото диференцирано дишане.
После тези сили се концентрират в определени силови органи и това става след изтичането на среднощния час на Битието, това се извършва в сферата на Архаи. С други думи, човек става все повече и повече човек. Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел. Когато разглеждаме човека в неговите връзки с Космоса, ние установяваме, че след като премине среднощния час на Битието и поеме към един нов земен живот, той е подчинен вече на космически закони, така както тук на Земята е подчинен на земни закони. И сега можем да кажем следното: За своя нов земен живот, човекът се предопределя от необятните простори на Вселената, след което той започва все повече да се свива.
към текста >>
С други думи, чо
век
става все повече и повече чо
век
.
Това което се извършва с човека, когато той навлезе в сферата на Архаи, то преобразува и, ако мога така да се изразя, сгъстява растителната същност до животинска същност. Докато минава през среднощния час на Битието; човек има в себе си първо силите разбира се не органите, а именно силите които .обуславят неговото дишане, неговото диференцирано дишане. После тези сили се концентрират в определени силови органи и това става след изтичането на среднощния час на Битието, това се извършва в сферата на Архаи.
С други думи, човек става все повече и повече човек.
Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел. Когато разглеждаме човека в неговите връзки с Космоса, ние установяваме, че след като премине среднощния час на Битието и поеме към един нов земен живот, той е подчинен вече на космически закони, така както тук на Земята е подчинен на земни закони. И сега можем да кажем следното: За своя нов земен живот, човекът се предопределя от необятните простори на Вселената, след което той започва все повече да се свива. Ето така може да се представи разгръщането на човека чрез неговото минерално съзнание в просторите на Вселената до така наречения от мен среднощен час на Битието (рис. 17, стрелките).
към текста >>
Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към чо
век
а, организира чо
век
а по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел.
Това което се извършва с човека, когато той навлезе в сферата на Архаи, то преобразува и, ако мога така да се изразя, сгъстява растителната същност до животинска същност. Докато минава през среднощния час на Битието; човек има в себе си първо силите разбира се не органите, а именно силите които .обуславят неговото дишане, неговото диференцирано дишане. После тези сили се концентрират в определени силови органи и това става след изтичането на среднощния час на Битието, това се извършва в сферата на Архаи. С други думи, човек става все повече и повече човек.
Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел.
Когато разглеждаме човека в неговите връзки с Космоса, ние установяваме, че след като премине среднощния час на Битието и поеме към един нов земен живот, той е подчинен вече на космически закони, така както тук на Земята е подчинен на земни закони. И сега можем да кажем следното: За своя нов земен живот, човекът се предопределя от необятните простори на Вселената, след което той започва все повече да се свива. Ето така може да се представи разгръщането на човека чрез неговото минерално съзнание в просторите на Вселената до така наречения от мен среднощен час на Битието (рис. 17, стрелките). И щом този среднощен час на Битието настъпи (синьо), тогава в човека се вливат онези сили, които после започват да работят в него като растителни сили.
към текста >>
Когато разглеждаме чо
век
а в неговите връзки с Космоса, ние установяваме, че след като премине среднощния час на Битието и поеме към един нов земен живот, той е подчинен вече на космически закони, така както тук на Земята е подчинен на земни закони.
Това което се извършва с човека, когато той навлезе в сферата на Архаи, то преобразува и, ако мога така да се изразя, сгъстява растителната същност до животинска същност. Докато минава през среднощния час на Битието; човек има в себе си първо силите разбира се не органите, а именно силите които .обуславят неговото дишане, неговото диференцирано дишане. После тези сили се концентрират в определени силови органи и това става след изтичането на среднощния час на Битието, това се извършва в сферата на Архаи. С други думи, човек става все повече и повече човек. Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел.
Когато разглеждаме човека в неговите връзки с Космоса, ние установяваме, че след като премине среднощния час на Битието и поеме към един нов земен живот, той е подчинен вече на космически закони, така както тук на Земята е подчинен на земни закони.
И сега можем да кажем следното: За своя нов земен живот, човекът се предопределя от необятните простори на Вселената, след което той започва все повече да се свива. Ето така може да се представи разгръщането на човека чрез неговото минерално съзнание в просторите на Вселената до така наречения от мен среднощен час на Битието (рис. 17, стрелките). И щом този среднощен час на Битието настъпи (синьо), тогава в човека се вливат онези сили, които после започват да работят в него като растителни сили. След този среднощен час на Битието, човек отново се връща, така да се каже, в оковите на своя земен живот (стрелките навътре).
към текста >>
И сега можем да кажем следното: За своя нов земен живот, чо
век
ът се предопределя от необятните простори на Вселената, след което той започва все повече да се свива.
Докато минава през среднощния час на Битието; човек има в себе си първо силите разбира се не органите, а именно силите които .обуславят неговото дишане, неговото диференцирано дишане. После тези сили се концентрират в определени силови органи и това става след изтичането на среднощния час на Битието, това се извършва в сферата на Архаи. С други думи, човек става все повече и повече човек. Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел. Когато разглеждаме човека в неговите връзки с Космоса, ние установяваме, че след като премине среднощния час на Битието и поеме към един нов земен живот, той е подчинен вече на космически закони, така както тук на Земята е подчинен на земни закони.
И сега можем да кажем следното: За своя нов земен живот, човекът се предопределя от необятните простори на Вселената, след което той започва все повече да се свива.
Ето така може да се представи разгръщането на човека чрез неговото минерално съзнание в просторите на Вселената до така наречения от мен среднощен час на Битието (рис. 17, стрелките). И щом този среднощен час на Битието настъпи (синьо), тогава в човека се вливат онези сили, които после започват да работят в него като растителни сили. След този среднощен час на Битието, човек отново се връща, така да се каже, в оковите на своя земен живот (стрелките навътре). Изобщо този среднощен час на Битието е един отрязък от време с огромна важност за развитието на човека.
към текста >>
Ето така може да се представи разгръщането на чо
век
а чрез неговото минерално съзнание в просторите на Вселената до така наречения от мен среднощен час на Битието (рис.
После тези сили се концентрират в определени силови органи и това става след изтичането на среднощния час на Битието, това се извършва в сферата на Архаи. С други думи, човек става все повече и повече човек. Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел. Когато разглеждаме човека в неговите връзки с Космоса, ние установяваме, че след като премине среднощния час на Битието и поеме към един нов земен живот, той е подчинен вече на космически закони, така както тук на Земята е подчинен на земни закони. И сега можем да кажем следното: За своя нов земен живот, човекът се предопределя от необятните простори на Вселената, след което той започва все повече да се свива.
Ето така може да се представи разгръщането на човека чрез неговото минерално съзнание в просторите на Вселената до така наречения от мен среднощен час на Битието (рис.
17, стрелките). И щом този среднощен час на Битието настъпи (синьо), тогава в човека се вливат онези сили, които после започват да работят в него като растителни сили. След този среднощен час на Битието, човек отново се връща, така да се каже, в оковите на своя земен живот (стрелките навътре). Изобщо този среднощен час на Битието е един отрязък от време с огромна важност за развитието на човека.
към текста >>
И щом този среднощен час на Битието настъпи (синьо), тогава в чо
век
а се вливат онези сили, които после започват да работят в него като растителни сили.
Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел. Когато разглеждаме човека в неговите връзки с Космоса, ние установяваме, че след като премине среднощния час на Битието и поеме към един нов земен живот, той е подчинен вече на космически закони, така както тук на Земята е подчинен на земни закони. И сега можем да кажем следното: За своя нов земен живот, човекът се предопределя от необятните простори на Вселената, след което той започва все повече да се свива. Ето така може да се представи разгръщането на човека чрез неговото минерално съзнание в просторите на Вселената до така наречения от мен среднощен час на Битието (рис. 17, стрелките).
И щом този среднощен час на Битието настъпи (синьо), тогава в човека се вливат онези сили, които после започват да работят в него като растителни сили.
След този среднощен час на Битието, човек отново се връща, така да се каже, в оковите на своя земен живот (стрелките навътре). Изобщо този среднощен час на Битието е един отрязък от време с огромна важност за развитието на човека.
към текста >>
След този среднощен час на Битието, чо
век
отново се връща, така да се каже, в оковите на своя земен живот (стрелките навътре).
Когато разглеждаме човека в неговите връзки с Космоса, ние установяваме, че след като премине среднощния час на Битието и поеме към един нов земен живот, той е подчинен вече на космически закони, така както тук на Земята е подчинен на земни закони. И сега можем да кажем следното: За своя нов земен живот, човекът се предопределя от необятните простори на Вселената, след което той започва все повече да се свива. Ето така може да се представи разгръщането на човека чрез неговото минерално съзнание в просторите на Вселената до така наречения от мен среднощен час на Битието (рис. 17, стрелките). И щом този среднощен час на Битието настъпи (синьо), тогава в човека се вливат онези сили, които после започват да работят в него като растителни сили.
След този среднощен час на Битието, човек отново се връща, така да се каже, в оковите на своя земен живот (стрелките навътре).
Изобщо този среднощен час на Битието е един отрязък от време с огромна важност за развитието на човека.
към текста >>
Изобщо този среднощен час на Битието е един отрязък от време с огромна важност за развитието на чо
век
а.
И сега можем да кажем следното: За своя нов земен живот, човекът се предопределя от необятните простори на Вселената, след което той започва все повече да се свива. Ето така може да се представи разгръщането на човека чрез неговото минерално съзнание в просторите на Вселената до така наречения от мен среднощен час на Битието (рис. 17, стрелките). И щом този среднощен час на Битието настъпи (синьо), тогава в човека се вливат онези сили, които после започват да работят в него като растителни сили. След този среднощен час на Битието, човек отново се връща, така да се каже, в оковите на своя земен живот (стрелките навътре).
Изобщо този среднощен час на Битието е един отрязък от време с огромна важност за развитието на човека.
към текста >>
Когато след смъртта си чо
век
пренася своя живот в Космоса, той все повече и повече става едно цяло с него.
Когато след смъртта си човек пренася своя живот в Космоса, той все повече и повече става едно цяло с него.
Той престава да се различава съществено от него. Сега аз бих искал да се изразя подчертано образно и картинно естествено там навън не би могло да се говори за физически органи, но по този начин съм сигурен, че Вие ще ме разберете по-добре там човек научава, така да се каже, как окото и светлината израстват заедно и съвместно; и той престава да разграничава повече светлина и око, звук и ухо. Разширявайки се в космическите простори, човек израства редом със Вселената.
към текста >>
Сега аз бих искал да се изразя подчертано образно и картинно естествено там навън не би могло да се говори за физически органи, но по този начин съм сигурен, че Вие ще ме разберете по-добре там чо
век
научава, така да се каже, как окото и светлината израстват заедно и съвместно; и той престава да разграничава повече светлина и око, звук и ухо.
Когато след смъртта си човек пренася своя живот в Космоса, той все повече и повече става едно цяло с него. Той престава да се различава съществено от него.
Сега аз бих искал да се изразя подчертано образно и картинно естествено там навън не би могло да се говори за физически органи, но по този начин съм сигурен, че Вие ще ме разберете по-добре там човек научава, така да се каже, как окото и светлината израстват заедно и съвместно; и той престава да разграничава повече светлина и око, звук и ухо.
Разширявайки се в космическите простори, човек израства редом със Вселената.
към текста >>
Разширявайки се в космическите простори, чо
век
израства редом със Вселената.
Когато след смъртта си човек пренася своя живот в Космоса, той все повече и повече става едно цяло с него. Той престава да се различава съществено от него. Сега аз бих искал да се изразя подчертано образно и картинно естествено там навън не би могло да се говори за физически органи, но по този начин съм сигурен, че Вие ще ме разберете по-добре там човек научава, така да се каже, как окото и светлината израстват заедно и съвместно; и той престава да разграничава повече светлина и око, звук и ухо.
Разширявайки се в космическите простори, човек израства редом със Вселената.
към текста >>
И когато той прекосява това, което е среднощния час на Битието, започвайки концентрично и бавно да се свива, за да стане отново едно физически-ограничено същество, тогава в него просветва обективната представа: това сега е не вече света, това е чо
век
а.
И когато той прекосява това, което е среднощния час на Битието, започвайки концентрично и бавно да се свива, за да стане отново едно физически-ограничено същество, тогава в него просветва обективната представа: това сега е не вече света, това е човека.
И в човека все по-силно и по-силно нараства едно съзнание, което достига своя връх, щом той отново пристъпи във физическия земен живот. Обаче както тук на Земята, съдържание на нашето съзнание представляват минералите, животните, растенията, реките, облаците, звездите, Слънцето, Луната, така и тогава, по време на завръщането към Земята, основни представи на съзнанието стават тези, които се отнасят до същността на човека.
към текста >>
И в чо
век
а все по-силно и по-силно нараства едно съзнание, което достига своя връх, щом той отново пристъпи във физическия земен живот.
И когато той прекосява това, което е среднощния час на Битието, започвайки концентрично и бавно да се свива, за да стане отново едно физически-ограничено същество, тогава в него просветва обективната представа: това сега е не вече света, това е човека.
И в човека все по-силно и по-силно нараства едно съзнание, което достига своя връх, щом той отново пристъпи във физическия земен живот.
Обаче както тук на Земята, съдържание на нашето съзнание представляват минералите, животните, растенията, реките, облаците, звездите, Слънцето, Луната, така и тогава, по време на завръщането към Земята, основни представи на съзнанието стават тези, които се отнасят до същността на човека.
към текста >>
Обаче както тук на Земята, съдържание на нашето съзнание представляват минералите, животните, растенията, реките, облаците, звездите, Слънцето, Луната, така и тогава, по време на завръщането към Земята, основни представи на съзнанието стават тези, които се отнасят до същността на чо
век
а.
И когато той прекосява това, което е среднощния час на Битието, започвайки концентрично и бавно да се свива, за да стане отново едно физически-ограничено същество, тогава в него просветва обективната представа: това сега е не вече света, това е човека. И в човека все по-силно и по-силно нараства едно съзнание, което достига своя връх, щом той отново пристъпи във физическия земен живот.
Обаче както тук на Земята, съдържание на нашето съзнание представляват минералите, животните, растенията, реките, облаците, звездите, Слънцето, Луната, така и тогава, по време на завръщането към Земята, основни представи на съзнанието стават тези, които се отнасят до същността на човека.
към текста >>
Светът който лежи извън нашата кожа, това е нашия свят, докато ние живеем между раждането и смъртта; това което е вътре, него ние само отхвърляме от всичко, което всъщност чо
век
ът не е по време на земния си живот, нещо което отхвърляме наред с трупа.
И наистина е така: Когато от една страна вземем твърде комплицирания свят, който тук лежи извън нашата кожа, с всичко което той съдържа, и от друга страна онзи духовно-душевен свят, който лежи вътре в нашата кожа, виждаме че той е не по-малко комплициран, и се различава само по големината, обаче тук нещата не се свеждат до големината.
Светът който лежи извън нашата кожа, това е нашия свят, докато ние живеем между раждането и смъртта; това което е вътре, него ние само отхвърляме от всичко, което всъщност човекът не е по време на земния си живот, нещо което отхвърляме наред с трупа.
Обаче по времето от среднощния час на Битието до следващото земно раждане, човешкият свят се проектира в напредващата си организация по отношение на своите тяло, душа и дух (рис. 18, синьо). Така в известна степен, човекът все още е самия свят. По пътя си към среднощния час на Битието, като последица от нашето минерално съзнание, ние все повече изгубваме света, при което обаче все по-силно се вживяваме в него, сякаш той е нашето Себе, нашето всеобхватно Себе, така че накрая не правим вече разлика между нашето Себе и света. И в хода на обратното ни завръщане към Земята, нашият свят се превръща в човек.
към текста >>
Така в известна степен, чо
век
ът все още е самия свят.
И наистина е така: Когато от една страна вземем твърде комплицирания свят, който тук лежи извън нашата кожа, с всичко което той съдържа, и от друга страна онзи духовно-душевен свят, който лежи вътре в нашата кожа, виждаме че той е не по-малко комплициран, и се различава само по големината, обаче тук нещата не се свеждат до големината. Светът който лежи извън нашата кожа, това е нашия свят, докато ние живеем между раждането и смъртта; това което е вътре, него ние само отхвърляме от всичко, което всъщност човекът не е по време на земния си живот, нещо което отхвърляме наред с трупа. Обаче по времето от среднощния час на Битието до следващото земно раждане, човешкият свят се проектира в напредващата си организация по отношение на своите тяло, душа и дух (рис. 18, синьо).
Така в известна степен, човекът все още е самия свят.
По пътя си към среднощния час на Битието, като последица от нашето минерално съзнание, ние все повече изгубваме света, при което обаче все по-силно се вживяваме в него, сякаш той е нашето Себе, нашето всеобхватно Себе, така че накрая не правим вече разлика между нашето Себе и света. И в хода на обратното ни завръщане към Земята, нашият свят се превръща в човек. Ние обхождаме с поглед не звездите, а структурата и организацията на човека; взираме се не в това, за което иначе казваме, че е пръснато между звездите и Земята, взираме се не в Космоса, а в дълбоката същност на човешката организация, докато тя извайва себе си от елементите на Духа и душата. Ние се взираме в човека. И това, което съглеждаме там, то ни повежда към очертаващия се нов земен живот.
към текста >>
И в хода на обратното ни завръщане към Земята, нашият свят се превръща в чо
век
.
Светът който лежи извън нашата кожа, това е нашия свят, докато ние живеем между раждането и смъртта; това което е вътре, него ние само отхвърляме от всичко, което всъщност човекът не е по време на земния си живот, нещо което отхвърляме наред с трупа. Обаче по времето от среднощния час на Битието до следващото земно раждане, човешкият свят се проектира в напредващата си организация по отношение на своите тяло, душа и дух (рис. 18, синьо). Така в известна степен, човекът все още е самия свят. По пътя си към среднощния час на Битието, като последица от нашето минерално съзнание, ние все повече изгубваме света, при което обаче все по-силно се вживяваме в него, сякаш той е нашето Себе, нашето всеобхватно Себе, така че накрая не правим вече разлика между нашето Себе и света.
И в хода на обратното ни завръщане към Земята, нашият свят се превръща в човек.
Ние обхождаме с поглед не звездите, а структурата и организацията на човека; взираме се не в това, за което иначе казваме, че е пръснато между звездите и Земята, взираме се не в Космоса, а в дълбоката същност на човешката организация, докато тя извайва себе си от елементите на Духа и душата. Ние се взираме в човека. И това, което съглеждаме там, то ни повежда към очертаващия се нов земен живот. Ето в този извайващ себе си човек в него се взираме ние.
към текста >>
Ние обхождаме с поглед не звездите, а структурата и организацията на чо
век
а; взираме се не в това, за което иначе казваме, че е пръснато между звездите и Земята, взираме се не в Космоса, а в дълбоката същност на човешката организация, докато тя извайва себе си от елементите на Духа и душата.
Обаче по времето от среднощния час на Битието до следващото земно раждане, човешкият свят се проектира в напредващата си организация по отношение на своите тяло, душа и дух (рис. 18, синьо). Така в известна степен, човекът все още е самия свят. По пътя си към среднощния час на Битието, като последица от нашето минерално съзнание, ние все повече изгубваме света, при което обаче все по-силно се вживяваме в него, сякаш той е нашето Себе, нашето всеобхватно Себе, така че накрая не правим вече разлика между нашето Себе и света. И в хода на обратното ни завръщане към Земята, нашият свят се превръща в човек.
Ние обхождаме с поглед не звездите, а структурата и организацията на човека; взираме се не в това, за което иначе казваме, че е пръснато между звездите и Земята, взираме се не в Космоса, а в дълбоката същност на човешката организация, докато тя извайва себе си от елементите на Духа и душата.
Ние се взираме в човека. И това, което съглеждаме там, то ни повежда към очертаващия се нов земен живот. Ето в този извайващ себе си човек в него се взираме ние.
към текста >>
Ние се взираме в чо
век
а.
18, синьо). Така в известна степен, човекът все още е самия свят. По пътя си към среднощния час на Битието, като последица от нашето минерално съзнание, ние все повече изгубваме света, при което обаче все по-силно се вживяваме в него, сякаш той е нашето Себе, нашето всеобхватно Себе, така че накрая не правим вече разлика между нашето Себе и света. И в хода на обратното ни завръщане към Земята, нашият свят се превръща в човек. Ние обхождаме с поглед не звездите, а структурата и организацията на човека; взираме се не в това, за което иначе казваме, че е пръснато между звездите и Земята, взираме се не в Космоса, а в дълбоката същност на човешката организация, докато тя извайва себе си от елементите на Духа и душата.
Ние се взираме в човека.
И това, което съглеждаме там, то ни повежда към очертаващия се нов земен живот. Ето в този извайващ себе си човек в него се взираме ние.
към текста >>
Ето в този извайващ себе си чо
век
в него се взираме ние.
По пътя си към среднощния час на Битието, като последица от нашето минерално съзнание, ние все повече изгубваме света, при което обаче все по-силно се вживяваме в него, сякаш той е нашето Себе, нашето всеобхватно Себе, така че накрая не правим вече разлика между нашето Себе и света. И в хода на обратното ни завръщане към Земята, нашият свят се превръща в човек. Ние обхождаме с поглед не звездите, а структурата и организацията на човека; взираме се не в това, за което иначе казваме, че е пръснато между звездите и Земята, взираме се не в Космоса, а в дълбоката същност на човешката организация, докато тя извайва себе си от елементите на Духа и душата. Ние се взираме в човека. И това, което съглеждаме там, то ни повежда към очертаващия се нов земен живот.
Ето в този извайващ себе си човек в него се взираме ние.
към текста >>
По времето на среднощния час на Битието, в известен смисъл ние живеем в сферата на чо
век
а, който изгражда себе си според идеите и законите на растителния свят.
По времето на среднощния час на Битието, в известен смисъл ние живеем в сферата на човека, който изгражда себе си според идеите и законите на растителния свят.
Но щом навлезем в областта на Архаите, ние вече живеем в това, което формира човешките органи според силите на животинския свят. Аз казах: Точно както между раждането и смъртта ние сме зависими от това, което действува върху нас от Земята, така и когато сме навън в Космоса разбира се, не само в пространствен смисъл ние сме зависими от това, което действува върху нас не от Земята, а от Космоса, от Вселената. И точно в мига, когато минаваме през Архаите, ние можем да обхванем тези закони, които действуват космически в нас, които действуват в нас от името на Космоса и както тук, в земния свят изследваме земните закони според законите на днешната физика, химия и т.н. така и там, горе, ние можем да изразим космическите закони, според начина по който се отнасяме към съзвездията на Овена, Телеца, Близнаците, Рака, Лъва, Дева, Везни и т.н.
към текста >>
Аз вече казах: Чо
век
ът, самият извайващ себе си чо
век
ето светът, който живее в нашето съзнание при това завръщане след среднощния час на Битието; и още в този момент е налице всичко, което после ще пулсира в чо
век
а като животински сили.
По обратния си път към Земята, ние ставаме човеци именно чрез планетарната система.
Аз вече казах: Човекът, самият извайващ себе си човек ето светът, който живее в нашето съзнание при това завръщане след среднощния час на Битието; и още в този момент е налице всичко, което после ще пулсира в човека като животински сили.
Но сега ние изживяваме това като една гибел, като един вид бавен, смразяващ процес. Обаче навлизайки в планетарната сфера, всичко се смекчава, разхлабва, и самият облик на космическия свят т.е. на човешкия свят, на света вложен вътре в земния човек вече дава само този, който успее да се изтръгне от животинското, който надрастне животинското. Да, ето кое ни изпълва сега и става съдържа ние на нашето съзнание. Ние носим в себе си това, което Космосът ни дава като една система от сили.
към текста >>
на човешкия свят, на света вложен вътре в земния чо
век
вече дава само този, който успее да се изтръгне от животинското, който надрастне животинското.
По обратния си път към Земята, ние ставаме човеци именно чрез планетарната система. Аз вече казах: Човекът, самият извайващ себе си човек ето светът, който живее в нашето съзнание при това завръщане след среднощния час на Битието; и още в този момент е налице всичко, което после ще пулсира в човека като животински сили. Но сега ние изживяваме това като една гибел, като един вид бавен, смразяващ процес. Обаче навлизайки в планетарната сфера, всичко се смекчава, разхлабва, и самият облик на космическия свят т.е.
на човешкия свят, на света вложен вътре в земния човек вече дава само този, който успее да се изтръгне от животинското, който надрастне животинското.
Да, ето кое ни изпълва сега и става съдържа ние на нашето съзнание. Ние носим в себе си това, което Космосът ни дава като една система от сили.
към текста >>
Й основната характеристика на днешната епоха е тази, че чо
век
ът вече няма онази интимна вътрешна свързаност със своя обкръжаващ свят, каквото притежаваше в древността, когато растеше душевно слят със своето непосредствено обкръжение.
Й основната характеристика на днешната епоха е тази, че човекът вече няма онази интимна вътрешна свързаност със своя обкръжаващ свят, каквото притежаваше в древността, когато растеше душевно слят със своето непосредствено обкръжение.
Този начин на растеж е съхранен и днес макар и в карикатурна форма когато например правим така, че децата да израстват в нещо като особени затвори, след като преди това са били в най-близки и нежни връзки със своите семейства. В предишните епохи, тези отношения бяха нещо душевно. А днес човекът е така поставен в своето обкръжение, че се чувствува там съвършено чужд, чужда му е и неговата собствена Карма.
към текста >>
А днес чо
век
ът е така поставен в своето обкръжение, че се чувствува там съвършено чужд, чужда му е и неговата собствена Карма.
Й основната характеристика на днешната епоха е тази, че човекът вече няма онази интимна вътрешна свързаност със своя обкръжаващ свят, каквото притежаваше в древността, когато растеше душевно слят със своето непосредствено обкръжение. Този начин на растеж е съхранен и днес макар и в карикатурна форма когато например правим така, че децата да израстват в нещо като особени затвори, след като преди това са били в най-близки и нежни връзки със своите семейства. В предишните епохи, тези отношения бяха нещо душевно.
А днес човекът е така поставен в своето обкръжение, че се чувствува там съвършено чужд, чужда му е и неговата собствена Карма.
към текста >>
И когато чрез своето собствено възпитание, чрез своя живот и съдба, чо
век
се извиси душевно и духовно, и стигне до един истински духовен светоглед, тогава в живота между смъртта и новото раждане, той ще пренесе не това, което смущава връзката му с неговия Ангел, не това, чрез което Архангелът го изпраща така трагично лишен от душевност в един определен народ и не това, което кара Архаите да го включат съвсем механично в дадена епоха: Тогава още в своята животинска организация, чо
век
ще може да проумее това, за което после ще може да си каже: Има дълбок смисъл, че съм роден на това място, че точно тук се пробуди моето съзнание, че тук протече възпитанието ми, че точно тук ще се разгърне моето дело.
И когато чрез своето собствено възпитание, чрез своя живот и съдба, човек се извиси душевно и духовно, и стигне до един истински духовен светоглед, тогава в живота между смъртта и новото раждане, той ще пренесе не това, което смущава връзката му с неговия Ангел, не това, чрез което Архангелът го изпраща така трагично лишен от душевност в един определен народ и не това, което кара Архаите да го включат съвсем механично в дадена епоха: Тогава още в своята животинска организация, човек ще може да проумее това, за което после ще може да си каже: Има дълбок смисъл, че съм роден на това място, че точно тук се пробуди моето съзнание, че тук протече възпитанието ми, че точно тук ще се разгърне моето дело.
Впрочем така и трябва да се реформира възпитанието, за да може човек отново да усети: от източниците и мястото на своето възпитание, той взема нещо, което после определя мисията му на този свят. И ако то се осъществи, след своята смърт човек среща не механичната и външна мощ на Архаите, а духовно изживява техните насочващи, формиращи сили, и в своя нов живот този човек ще бъде поставен по един съвършено различен начин.
към текста >>
Впрочем така и трябва да се реформира възпитанието, за да може чо
век
отново да усети: от източниците и мястото на своето възпитание, той взема нещо, което после определя мисията му на този свят.
И когато чрез своето собствено възпитание, чрез своя живот и съдба, човек се извиси душевно и духовно, и стигне до един истински духовен светоглед, тогава в живота между смъртта и новото раждане, той ще пренесе не това, което смущава връзката му с неговия Ангел, не това, чрез което Архангелът го изпраща така трагично лишен от душевност в един определен народ и не това, което кара Архаите да го включат съвсем механично в дадена епоха: Тогава още в своята животинска организация, човек ще може да проумее това, за което после ще може да си каже: Има дълбок смисъл, че съм роден на това място, че точно тук се пробуди моето съзнание, че тук протече възпитанието ми, че точно тук ще се разгърне моето дело.
Впрочем така и трябва да се реформира възпитанието, за да може човек отново да усети: от източниците и мястото на своето възпитание, той взема нещо, което после определя мисията му на този свят.
И ако то се осъществи, след своята смърт човек среща не механичната и външна мощ на Архаите, а духовно изживява техните насочващи, формиращи сили, и в своя нов живот този човек ще бъде поставен по един съвършено различен начин.
към текста >>
И ако то се осъществи, след своята смърт чо
век
среща не механичната и външна мощ на Архаите, а духовно изживява техните насочващи, формиращи сили, и в своя нов живот този чо
век
ще бъде поставен по един съвършено различен начин.
И когато чрез своето собствено възпитание, чрез своя живот и съдба, човек се извиси душевно и духовно, и стигне до един истински духовен светоглед, тогава в живота между смъртта и новото раждане, той ще пренесе не това, което смущава връзката му с неговия Ангел, не това, чрез което Архангелът го изпраща така трагично лишен от душевност в един определен народ и не това, което кара Архаите да го включат съвсем механично в дадена епоха: Тогава още в своята животинска организация, човек ще може да проумее това, за което после ще може да си каже: Има дълбок смисъл, че съм роден на това място, че точно тук се пробуди моето съзнание, че тук протече възпитанието ми, че точно тук ще се разгърне моето дело. Впрочем така и трябва да се реформира възпитанието, за да може човек отново да усети: от източниците и мястото на своето възпитание, той взема нещо, което после определя мисията му на този свят.
И ако то се осъществи, след своята смърт човек среща не механичната и външна мощ на Архаите, а духовно изживява техните насочващи, формиращи сили, и в своя нов живот този човек ще бъде поставен по един съвършено различен начин.
към текста >>
Впрочем, как стоят нещата, когато чо
век
идва в своя нов земен живот?
Впрочем, как стоят нещата, когато човек идва в своя нов земен живот?
Неговото съзнание е ангажирано най-вече със следното: По какъв начин ще моделира той себе си от своята вътрешна същност. Той е изпълнен от един действен свят, а не просто от един мисловен свят. Постепенно от среднощния час на Битието насам, този свят приема тенденцията на волята към човеко-изграждане, и човекът се потопява в това, което ще го пресрещне като наследствена линия в поколенията, като субстанция от предците. Той се потопява все по-навътре и накрая се вмъква във физическата обвивка. Той навлиза изцяло във физическия свят.
към текста >>
Постепенно от среднощния час на Битието насам, този свят приема тенденцията на волята към чо
век
о-изграждане, и чо
век
ът се потопява в това, което ще го пресрещне като наследствена линия в поколенията, като субстанция от предците.
Впрочем, как стоят нещата, когато човек идва в своя нов земен живот? Неговото съзнание е ангажирано най-вече със следното: По какъв начин ще моделира той себе си от своята вътрешна същност. Той е изпълнен от един действен свят, а не просто от един мисловен свят.
Постепенно от среднощния час на Битието насам, този свят приема тенденцията на волята към човеко-изграждане, и човекът се потопява в това, което ще го пресрещне като наследствена линия в поколенията, като субстанция от предците.
Той се потопява все по-навътре и накрая се вмъква във физическата обвивка. Той навлиза изцяло във физическия свят. И наистина, ако разглеждаме човека духовно, във физически-материалния зародиш на неговото земно битие, ние откриваме и съдържанието на неговата душевност.
към текста >>
И наистина, ако разглеждаме чо
век
а духовно, във физически-материалния зародиш на неговото земно битие, ние откриваме и съдържанието на неговата душевност.
Неговото съзнание е ангажирано най-вече със следното: По какъв начин ще моделира той себе си от своята вътрешна същност. Той е изпълнен от един действен свят, а не просто от един мисловен свят. Постепенно от среднощния час на Битието насам, този свят приема тенденцията на волята към човеко-изграждане, и човекът се потопява в това, което ще го пресрещне като наследствена линия в поколенията, като субстанция от предците. Той се потопява все по-навътре и накрая се вмъква във физическата обвивка. Той навлиза изцяло във физическия свят.
И наистина, ако разглеждаме човека духовно, във физически-материалния зародиш на неговото земно битие, ние откриваме и съдържанието на неговата душевност.
към текста >>
Естествено, в цялата област, която чо
век
преброжда между смъртта и новото раждане, той влиза в близки отношения с Архангелои, Ангелои, Архаи, обаче меродавно и решаващо за изграждането на тези отношения е онова, което чо
век
пренася през Портата на смъртта.
Естествено, в цялата област, която човек преброжда между смъртта и новото раждане, той влиза в близки отношения с Архангелои, Ангелои, Архаи, обаче меродавно и решаващо за изграждането на тези отношения е онова, което човек пренася през Портата на смъртта.
Ако успее да проникне своето минерално съзна ние с издълбоко бликащата в него духовност, тогава той ще се приближи интимно до своя Ангел. Обаче благодарение на тази интимна близост с Ангела, човек израства по такъв начин в света на Архангелои, че в известен смисъл може да отвърне на техните сили с дълбок усет и съучастие, за да продължи нататък и се инкарнира в онова индивидуализирано същество, в онзи неповторим човек, какъвто е длъжен да стане, ако иска да се види в един израстващ, а не в един пропадащ свят.
към текста >>
Обаче благодарение на тази интимна близост с Ангела, чо
век
израства по такъв начин в света на Архангелои, че в известен смисъл може да отвърне на техните сили с дълбок усет и съучастие, за да продължи нататък и се инкарнира в онова индивидуализирано същество, в онзи неповторим чо
век
, какъвто е длъжен да стане, ако иска да се види в един израстващ, а не в един пропадащ свят.
Естествено, в цялата област, която човек преброжда между смъртта и новото раждане, той влиза в близки отношения с Архангелои, Ангелои, Архаи, обаче меродавно и решаващо за изграждането на тези отношения е онова, което човек пренася през Портата на смъртта. Ако успее да проникне своето минерално съзна ние с издълбоко бликащата в него духовност, тогава той ще се приближи интимно до своя Ангел.
Обаче благодарение на тази интимна близост с Ангела, човек израства по такъв начин в света на Архангелои, че в известен смисъл може да отвърне на техните сили с дълбок усет и съучастие, за да продължи нататък и се инкарнира в онова индивидуализирано същество, в онзи неповторим човек, какъвто е длъжен да стане, ако иска да се види в един израстващ, а не в един пропадащ свят.
към текста >>
Обаче откъм своята духовна страна, чо
век
може да бъде проучван само в единството от тези различни гледни точки.
Впрочем този живот между смъртта и новото раждане, може да бъде описан точно, и то от различни гледни точки. В моя лекционен курс, който изнесох през 1914 година във Виена*13, ще установите една гледна точка; днес разглеждам пред Вас същите неща, но от друга гледна точка.
Обаче откъм своята духовна страна, човек може да бъде проучван само в единството от тези различни гледни точки.
И който не иска да се отправи към духовния свят именно по този начин, той никога няма да обхване духовната същност на човека. Вие помните, че за да обективираме душевния живот на човека, трябваше да пристъпим в пространствата между физическото, етерното, астралното тяло и Азът; така ние трябва за да вникнем в отношенията на човека с духовния свят да излезем извън него, извън човека, и да навлезем в духовния свят. Едва тогава ще открием що за духовност е тази, която пулсира в човека.
към текста >>
И който не иска да се отправи към духовния свят именно по този начин, той никога няма да обхване духовната същност на чо
век
а.
Впрочем този живот между смъртта и новото раждане, може да бъде описан точно, и то от различни гледни точки. В моя лекционен курс, който изнесох през 1914 година във Виена*13, ще установите една гледна точка; днес разглеждам пред Вас същите неща, но от друга гледна точка. Обаче откъм своята духовна страна, човек може да бъде проучван само в единството от тези различни гледни точки.
И който не иска да се отправи към духовния свят именно по този начин, той никога няма да обхване духовната същност на човека.
Вие помните, че за да обективираме душевния живот на човека, трябваше да пристъпим в пространствата между физическото, етерното, астралното тяло и Азът; така ние трябва за да вникнем в отношенията на човека с духовния свят да излезем извън него, извън човека, и да навлезем в духовния свят. Едва тогава ще открием що за духовност е тази, която пулсира в човека.
към текста >>
Вие помните, че за да обективираме душевния живот на чо
век
а, трябваше да пристъпим в пространствата между физическото, етерното, астралното тяло и Азът; така ние трябва за да вникнем в отношенията на чо
век
а с духовния свят да излезем извън него, извън чо
век
а, и да навлезем в духовния свят.
Впрочем този живот между смъртта и новото раждане, може да бъде описан точно, и то от различни гледни точки. В моя лекционен курс, който изнесох през 1914 година във Виена*13, ще установите една гледна точка; днес разглеждам пред Вас същите неща, но от друга гледна точка. Обаче откъм своята духовна страна, човек може да бъде проучван само в единството от тези различни гледни точки. И който не иска да се отправи към духовния свят именно по този начин, той никога няма да обхване духовната същност на човека.
Вие помните, че за да обективираме душевния живот на човека, трябваше да пристъпим в пространствата между физическото, етерното, астралното тяло и Азът; така ние трябва за да вникнем в отношенията на човека с духовния свят да излезем извън него, извън човека, и да навлезем в духовния свят.
Едва тогава ще открием що за духовност е тази, която пулсира в човека.
към текста >>
Едва тогава ще открием що за духовност е тази, която пулсира в чо
век
а.
Впрочем този живот между смъртта и новото раждане, може да бъде описан точно, и то от различни гледни точки. В моя лекционен курс, който изнесох през 1914 година във Виена*13, ще установите една гледна точка; днес разглеждам пред Вас същите неща, но от друга гледна точка. Обаче откъм своята духовна страна, човек може да бъде проучван само в единството от тези различни гледни точки. И който не иска да се отправи към духовния свят именно по този начин, той никога няма да обхване духовната същност на човека. Вие помните, че за да обективираме душевния живот на човека, трябваше да пристъпим в пространствата между физическото, етерното, астралното тяло и Азът; така ние трябва за да вникнем в отношенията на човека с духовния свят да излезем извън него, извън човека, и да навлезем в духовния свят.
Едва тогава ще открием що за духовност е тази, която пулсира в човека.
към текста >>
И чак тогава ще възникне едно истинско познание за чо
век
а, чак тогава ще се изпълни онзи древен призив, издигнат още в Гърция: „Познай себе си!
Знаете ли, скъпи мои приятели, нашата епоха говори за Духа само в общи линии, но тя прави това най-вече от леност и за свое удобство. Ние сме длъжни да достигнем до това състояние, че да говорим за Духа така конкретно, както говорим и за детайлите в природния свят.
И чак тогава ще възникне едно истинско познание за човека, чак тогава ще се изпълни онзи древен призив, издигнат още в Гърция: „Познай себе си!
“
към текста >>
Светът и чо
век
ът се редуват и сменят ритмично, така че чо
век
живее и физически, и духовно.
Себепознанието и познанието на света са едно цяло. В живота между раждането и смъртта, нашият свят обхваща звездите и Слънцето, и Луната, и планетите, и планините, и долините, и реките, и растенията, и животните, и минералите, и всичко което живее вътре в нашите човешки очертания това сме ние. В живота между смъртта и новото раждане, нашият свят това е онази духовност, скрита зад Слънцето и Луната, зад звездите, зад планините и реките; и сега нашият свят обхваща вече не друго, а най-съкровената човешка същност.
Светът и човекът се редуват и сменят ритмично, така че човек живее и физически, и духовно.
За човека тук на Земята, за земния човек, светът е там вън. За човека между смъртта и новото раждане, светът е тук, вътре. При това става дума всъщност за такава смяна на времената, при която човек може да потвърди: да, така е в един най-висш смисъл наистина е така познанието за човека е познание за света и познанието за света е познание за човека.
към текста >>
За чо
век
а тук на Земята, за земния чо
век
, светът е там вън.
Себепознанието и познанието на света са едно цяло. В живота между раждането и смъртта, нашият свят обхваща звездите и Слънцето, и Луната, и планетите, и планините, и долините, и реките, и растенията, и животните, и минералите, и всичко което живее вътре в нашите човешки очертания това сме ние. В живота между смъртта и новото раждане, нашият свят това е онази духовност, скрита зад Слънцето и Луната, зад звездите, зад планините и реките; и сега нашият свят обхваща вече не друго, а най-съкровената човешка същност. Светът и човекът се редуват и сменят ритмично, така че човек живее и физически, и духовно.
За човека тук на Земята, за земния човек, светът е там вън.
За човека между смъртта и новото раждане, светът е тук, вътре. При това става дума всъщност за такава смяна на времената, при която човек може да потвърди: да, така е в един най-висш смисъл наистина е така познанието за човека е познание за света и познанието за света е познание за човека.
към текста >>
За чо
век
а между смъртта и новото раждане, светът е тук, вътре.
Себепознанието и познанието на света са едно цяло. В живота между раждането и смъртта, нашият свят обхваща звездите и Слънцето, и Луната, и планетите, и планините, и долините, и реките, и растенията, и животните, и минералите, и всичко което живее вътре в нашите човешки очертания това сме ние. В живота между смъртта и новото раждане, нашият свят това е онази духовност, скрита зад Слънцето и Луната, зад звездите, зад планините и реките; и сега нашият свят обхваща вече не друго, а най-съкровената човешка същност. Светът и човекът се редуват и сменят ритмично, така че човек живее и физически, и духовно. За човека тук на Земята, за земния човек, светът е там вън.
За човека между смъртта и новото раждане, светът е тук, вътре.
При това става дума всъщност за такава смяна на времената, при която човек може да потвърди: да, така е в един най-висш смисъл наистина е така познанието за човека е познание за света и познанието за света е познание за човека.
към текста >>
При това става дума всъщност за такава смяна на времената, при която чо
век
може да потвърди: да, така е в един най-висш смисъл наистина е така познанието за чо
век
а е познание за света и познанието за света е познание за чо
век
а.
В живота между раждането и смъртта, нашият свят обхваща звездите и Слънцето, и Луната, и планетите, и планините, и долините, и реките, и растенията, и животните, и минералите, и всичко което живее вътре в нашите човешки очертания това сме ние. В живота между смъртта и новото раждане, нашият свят това е онази духовност, скрита зад Слънцето и Луната, зад звездите, зад планините и реките; и сега нашият свят обхваща вече не друго, а най-съкровената човешка същност. Светът и човекът се редуват и сменят ритмично, така че човек живее и физически, и духовно. За човека тук на Земята, за земния човек, светът е там вън. За човека между смъртта и новото раждане, светът е тук, вътре.
При това става дума всъщност за такава смяна на времената, при която човек може да потвърди: да, така е в един най-висш смисъл наистина е така познанието за човека е познание за света и познанието за света е познание за човека.
към текста >>
14.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Разглеждането, което предприехме от известно време, ни доведе до там, да вникнем в отношението на чо
век
а към духовния свят, а това от своя страна ни принуди отново да хвърлим поглед в живота на чо
век
а между смъртта и неговото ново раждане.
Разглеждането, което предприехме от известно време, ни доведе до там, да вникнем в отношението на човека към духовния свят, а това от своя страна ни принуди отново да хвърлим поглед в живота на човека между смъртта и неговото ново раждане.
Нека днес да започнем от същото място. Вчера аз определих това, което човек пренася през Портата на смъртта, като едно минерално съзнание. То позволява да бъде наречено така, защото всъщност негово съдържание е минералния свят с присъщите му закони. Това минерално съзнание е пронизано от всичко, което човек изживява като морални чувства и усещания. И целият човешки път между смъртта и новото му раждане е проникнат от всичко онова, което тези две страни съвместно изграждат.
към текста >>
Вчера аз определих това, което чо
век
пренася през Портата на смъртта, като едно минерално съзнание.
Разглеждането, което предприехме от известно време, ни доведе до там, да вникнем в отношението на човека към духовния свят, а това от своя страна ни принуди отново да хвърлим поглед в живота на човека между смъртта и неговото ново раждане. Нека днес да започнем от същото място.
Вчера аз определих това, което човек пренася през Портата на смъртта, като едно минерално съзнание.
То позволява да бъде наречено така, защото всъщност негово съдържание е минералния свят с присъщите му закони. Това минерално съзнание е пронизано от всичко, което човек изживява като морални чувства и усещания. И целият човешки път между смъртта и новото му раждане е проникнат от всичко онова, което тези две страни съвместно изграждат. Защото, разглеждайки човека след неговата смърт, ние установяваме: Там човекът е пренесъл, така да се каже, това, което беше част от неговите обвивки, това което е изтръгнал от физическото и етерното тяло, а именно астралното тяло и Азът.
към текста >>
Това минерално съзнание е пронизано от всичко, което чо
век
изживява като морални чувства и усещания.
Разглеждането, което предприехме от известно време, ни доведе до там, да вникнем в отношението на човека към духовния свят, а това от своя страна ни принуди отново да хвърлим поглед в живота на човека между смъртта и неговото ново раждане. Нека днес да започнем от същото място. Вчера аз определих това, което човек пренася през Портата на смъртта, като едно минерално съзнание. То позволява да бъде наречено така, защото всъщност негово съдържание е минералния свят с присъщите му закони.
Това минерално съзнание е пронизано от всичко, което човек изживява като морални чувства и усещания.
И целият човешки път между смъртта и новото му раждане е проникнат от всичко онова, което тези две страни съвместно изграждат. Защото, разглеждайки човека след неговата смърт, ние установяваме: Там човекът е пренесъл, така да се каже, това, което беше част от неговите обвивки, това което е изтръгнал от физическото и етерното тяло, а именно астралното тяло и Азът.
към текста >>
Защото, разглеждайки чо
век
а след неговата смърт, ние установяваме: Там чо
век
ът е пренесъл, така да се каже, това, което беше част от неговите обвивки, това което е изтръгнал от физическото и етерното тяло, а именно астралното тяло и Азът.
Нека днес да започнем от същото място. Вчера аз определих това, което човек пренася през Портата на смъртта, като едно минерално съзнание. То позволява да бъде наречено така, защото всъщност негово съдържание е минералния свят с присъщите му закони. Това минерално съзнание е пронизано от всичко, което човек изживява като морални чувства и усещания. И целият човешки път между смъртта и новото му раждане е проникнат от всичко онова, което тези две страни съвместно изграждат.
Защото, разглеждайки човека след неговата смърт, ние установяваме: Там човекът е пренесъл, така да се каже, това, което беше част от неговите обвивки, това което е изтръгнал от физическото и етерното тяло, а именно астралното тяло и Азът.
към текста >>
Ние знаем, че по време на Слънчевото развитие се стигна до етерното тяло на чо
век
а; че по време на Лунното развитие бяха създадени първите заложби за изграждане на астралното тяло, и че едва Земното развитие създаде условия за разгръщане на човешкия Аз.
Изправим ли се пред космическото развитие на човечеството и пред съответствуващите му небесни тела както нещата са представени в моята книга „Въведение в Тайната Наука“ ние виждаме как космическото развитие минава през епохите на Сатурн, Слънце, Луна, и как после навлиза в сегашния етап на своята еволюция. Знаем също, че в основата си, Старият Сатурн даде на физическото тяло първите заложби, за да развие то един вид универсален сетивен орган, който впоследствие продължи да се развива през епохите на Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
Ние знаем, че по време на Слънчевото развитие се стигна до етерното тяло на човека; че по време на Лунното развитие бяха създадени първите заложби за изграждане на астралното тяло, и че едва Земното развитие създаде условия за разгръщане на човешкия Аз.
към текста >>
Ако обхванем човешкото същество в цялата му дълбочина, ще открием, че то има своя Аз единствено чрез връзката на чо
век
а със Земята.
Ако обхванем човешкото същество в цялата му дълбочина, ще открием, че то има своя Аз единствено чрез връзката на човека със Земята.
И така, нека продължим: Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася своя Аз в духовния свят, пренася това, което има в резултат на земното си развитие, това което е усвоил в земното си развитие. През Портата на смъртта ние пренасяме нещо, което принадлежи на Земното развитие. Но по време на Земното развитие ако помните от моята „Тайна Наука“ практически се стига до едно друго царство, до минералното царство. Така че външният минерален свят и Азовото развитие си принадлежат взаимно и образуват в известен смисъл едно цяло. Че Азът минава през Портата на смъртта със своето минерално съзнание, това зависи в основата си от всичко, което човекът е получил от Земята.
към текста >>
И така, нека продължим: Минавайки през Портата на смъртта, чо
век
пренася своя Аз в духовния свят, пренася това, което има в резултат на земното си развитие, това което е усвоил в земното си развитие.
Ако обхванем човешкото същество в цялата му дълбочина, ще открием, че то има своя Аз единствено чрез връзката на човека със Земята.
И така, нека продължим: Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася своя Аз в духовния свят, пренася това, което има в резултат на земното си развитие, това което е усвоил в земното си развитие.
През Портата на смъртта ние пренасяме нещо, което принадлежи на Земното развитие. Но по време на Земното развитие ако помните от моята „Тайна Наука“ практически се стига до едно друго царство, до минералното царство. Така че външният минерален свят и Азовото развитие си принадлежат взаимно и образуват в известен смисъл едно цяло. Че Азът минава през Портата на смъртта със своето минерално съзнание, това зависи в основата си от всичко, което човекът е получил от Земята. Обаче неправилно е да разглеждаме нашата Земя просто като едно небесно тяло.
към текста >>
Че Азът минава през Портата на смъртта със своето минерално съзнание, това зависи в основата си от всичко, което чо
век
ът е получил от Земята.
Ако обхванем човешкото същество в цялата му дълбочина, ще открием, че то има своя Аз единствено чрез връзката на човека със Земята. И така, нека продължим: Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася своя Аз в духовния свят, пренася това, което има в резултат на земното си развитие, това което е усвоил в земното си развитие. През Портата на смъртта ние пренасяме нещо, което принадлежи на Земното развитие. Но по време на Земното развитие ако помните от моята „Тайна Наука“ практически се стига до едно друго царство, до минералното царство. Така че външният минерален свят и Азовото развитие си принадлежат взаимно и образуват в известен смисъл едно цяло.
Че Азът минава през Портата на смъртта със своето минерално съзнание, това зависи в основата си от всичко, което човекът е получил от Земята.
Обаче неправилно е да разглеждаме нашата Земя просто като едно небесно тяло. Земята е едно живо Същество, което можем да сравним с една голяма капка в безкрайния океан на пространството. Но тази капка е така съставена, че съдържа в себе си вещества с различна тежест, с различна плътност.
към текста >>
Така че това, което чрез минералното съзнание чо
век
включва в себе си като нещо получено от Земята, то произлиза от цялата Земя, от небесното тяло на Земята.
Нека се замислим за металите върху нашата Земя. Ние имаме метали с различна плътност.
Така че това, което чрез минералното съзнание човек включва в себе си като нещо получено от Земята, то произлиза от цялата Земя, от небесното тяло на Земята.
Диференциацията, предизвикана от различните минерални субстанции действува така, че през Портата на смъртта човек пренася не само своя изграден Аз, а за известно време взема със себе си и това, което е било негово астрално тяло; впрочем тези неща са добре описани в моите книги „Тайната Наука“ и „Теософия“.
към текста >>
Диференциацията, предизвикана от различните минерални субстанции действува така, че през Портата на смъртта чо
век
пренася не само своя изграден Аз, а за известно време взема със себе си и това, което е било негово астрално тяло; впрочем тези неща са добре описани в моите книги „Тайната Наука“ и „Теософия“.
Нека се замислим за металите върху нашата Земя. Ние имаме метали с различна плътност. Така че това, което чрез минералното съзнание човек включва в себе си като нещо получено от Земята, то произлиза от цялата Земя, от небесното тяло на Земята.
Диференциацията, предизвикана от различните минерални субстанции действува така, че през Портата на смъртта човек пренася не само своя изграден Аз, а за известно време взема със себе си и това, което е било негово астрално тяло; впрочем тези неща са добре описани в моите книги „Тайната Наука“ и „Теософия“.
към текста >>
Да продължим нататък: напускайки Земята, чо
век
развива минералното съзнание.
Да продължим нататък: напускайки Земята, човек развива минералното съзнание.
Обаче това минерално съзнание е проникнато от диференцираните земни елементи, от Земята, доколкото и тя е изградена от най-различни субстанции. Или с други думи: в духовния свят човек взема нещо, което не се изчерпва се неговия Аз, който продължава нататък, а нещо, което в известен смисъл е един астрален плод от Земята (рис.23).
към текста >>
Или с други думи: в духовния свят чо
век
взема нещо, което не се изчерпва се неговия Аз, който продължава нататък, а нещо, което в известен смисъл е един астрален плод от Земята (рис.23).
Да продължим нататък: напускайки Земята, човек развива минералното съзнание. Обаче това минерално съзнание е проникнато от диференцираните земни елементи, от Земята, доколкото и тя е изградена от най-различни субстанции.
Или с други думи: в духовния свят човек взема нещо, което не се изчерпва се неговия Аз, който продължава нататък, а нещо, което в известен смисъл е един астрален плод от Земята (рис.23).
към текста >>
И ако тогава проследим как чо
век
полага този астрален плод от Земята, как го отхвърля в смисъла на описаните от мен процеси в „Теософия“ ще видим, че за известно време след смъртта, душевният свят е преминат, и Азът продължава нататък.
И ако тогава проследим как човек полага този астрален плод от Земята, как го отхвърля в смисъла на описаните от мен процеси в „Теософия“ ще видим, че за известно време след смъртта, душевният свят е преминат, и Азът продължава нататък.
Обаче засега той е все още изтъкан от минералното съдържание. Отправим ли духовен поглед нагоре, където е сега човекът, ние ще открием минералното съзнание на мъртвите, т.е. ще открием един мисловен свят според неговото отнасяне към минералите (рис.23). И всъщност е точно така: този пренесен отвъд смъртта мисловен свят, започва да сътрудничи с това, което е минерално царство на Земята, но също и в Космоса (рис.23).
към текста >>
Отправим ли духовен поглед нагоре, където е сега чо
век
ът, ние ще открием минералното съзнание на мъртвите, т.е.
И ако тогава проследим как човек полага този астрален плод от Земята, как го отхвърля в смисъла на описаните от мен процеси в „Теософия“ ще видим, че за известно време след смъртта, душевният свят е преминат, и Азът продължава нататък. Обаче засега той е все още изтъкан от минералното съдържание.
Отправим ли духовен поглед нагоре, където е сега човекът, ние ще открием минералното съзнание на мъртвите, т.е.
ще открием един мисловен свят според неговото отнасяне към минералите (рис.23). И всъщност е точно така: този пренесен отвъд смъртта мисловен свят, започва да сътрудничи с това, което е минерално царство на Земята, но също и в Космоса (рис.23).
към текста >>
Ние трябва да назоваваме минералното царство на Земята „безжизнено“ и „мъртво“ не само от външни съображения; ние трябва да го назоваваме „мъртво“ царство в смисъла на този духовен факт, че мислите които чо
век
пренася и има след смъртта си, действуват вътре в минералното царство.
Тази взаимна зависимост е изключително важна. Когато тук на Земята обхващаме с поглед нашите минерали, когато обхващаме с поглед цялото минерално царство защото то се разпростира и в облаците, които също са минерални въздействия и се запитаме: Какъв духовен екстракт действува вътре? ние трябва да си отговорим така: В тези минерални форми, които тук на Земята показват пред нашите сетива своите външни страни, в тези минерални форми и въздействия пулсира един мисловен свят, пулсира това, в което се превръщат човешките мисли след смъртта. Ако отправим един пълен с разбиране поглед върху минералното царство и после го извисим над това минерално царство, ще можем да си кажем: Дълбоко в минералната активност пулсира и работи това, което всъщност е съзнанието на мъртвите, и то едва в началото на тяхното следсмъртно пътешествие.
Ние трябва да назоваваме минералното царство на Земята „безжизнено“ и „мъртво“ не само от външни съображения; ние трябва да го назоваваме „мъртво“ царство в смисъла на този духовен факт, че мислите които човек пренася и има след смъртта си, действуват вътре в минералното царство.
към текста >>
Продължавайки своето странствуване след смъртта, чо
век
идва все по-близо до среднощния час на Битието.
Продължавайки своето странствуване след смъртта, човек идва все по-близо до среднощния час на Битието.
към текста >>
Преди и след него както вчера описах чо
век
развива едно съзнание, което е по-близо до природата на растението, едно съзнание, което е вече не минерално, а възниква поради обстоятелството, че човешкото същество се изпълва с растителни сили.
Преди и след него както вчера описах човек развива едно съзнание, което е по-близо до природата на растението, едно съзнание, което е вече не минерално, а възниква поради обстоятелството, че човешкото същество се изпълва с растителни сили.
Да, човекът взема и нещо друго от Космоса, той не остава само с това, което Земята му е дала. Към това, което му е дала Земята, Космосът прибавя и един вид по-висше съзнание; и за по-голяма нагледност, можем направо да кажем: тогава човек развива едно растително съзнание. И в този отрязък от време, той взаимодействува със Земята и Космоса чрез силите на растителното царство (рис.23). Една от тайните на Битието е точно тази: растителният свят на Земята, който ни показва външната си вегетираща природа, има и своята дълбока вътрешна страна. И естествено, тази вътрешна страна ние трябва да търсим не долу, в корените, а горе в цветовете.
към текста >>
Да, чо
век
ът взема и нещо друго от Космоса, той не остава само с това, което Земята му е дала.
Преди и след него както вчера описах човек развива едно съзнание, което е по-близо до природата на растението, едно съзнание, което е вече не минерално, а възниква поради обстоятелството, че човешкото същество се изпълва с растителни сили.
Да, човекът взема и нещо друго от Космоса, той не остава само с това, което Земята му е дала.
Към това, което му е дала Земята, Космосът прибавя и един вид по-висше съзнание; и за по-голяма нагледност, можем направо да кажем: тогава човек развива едно растително съзнание. И в този отрязък от време, той взаимодействува със Земята и Космоса чрез силите на растителното царство (рис.23). Една от тайните на Битието е точно тази: растителният свят на Земята, който ни показва външната си вегетираща природа, има и своята дълбока вътрешна страна. И естествено, тази вътрешна страна ние трябва да търсим не долу, в корените, а горе в цветовете. Нека си представим едно разцъфнало растение в това което го обгръща по такъв астрален начин, в това, което така да се каже астрално живее в него, външният поглед открива само оплождащите процеси.
към текста >>
Към това, което му е дала Земята, Космосът прибавя и един вид по-висше съзнание; и за по-голяма нагледност, можем направо да кажем: тогава чо
век
развива едно растително съзнание.
Преди и след него както вчера описах човек развива едно съзнание, което е по-близо до природата на растението, едно съзнание, което е вече не минерално, а възниква поради обстоятелството, че човешкото същество се изпълва с растителни сили. Да, човекът взема и нещо друго от Космоса, той не остава само с това, което Земята му е дала.
Към това, което му е дала Земята, Космосът прибавя и един вид по-висше съзнание; и за по-голяма нагледност, можем направо да кажем: тогава човек развива едно растително съзнание.
И в този отрязък от време, той взаимодействува със Земята и Космоса чрез силите на растителното царство (рис.23). Една от тайните на Битието е точно тази: растителният свят на Земята, който ни показва външната си вегетираща природа, има и своята дълбока вътрешна страна. И естествено, тази вътрешна страна ние трябва да търсим не долу, в корените, а горе в цветовете. Нека си представим едно разцъфнало растение в това което го обгръща по такъв астрален начин, в това, което така да се каже астрално живее в него, външният поглед открива само оплождащите процеси. Нека допълня: външната страна би била тази, ако самото растение се разглежда просто от корените до цветовете, а вътрешната страна бихме имали в това, което е над цветовете.
към текста >>
Така че в растителната покривка на Земята ние виждаме нещо, което ни позволява да кажем: В своето космическо битие, тя е нещо, което е в зависимост с цялото развитие на чо
век
а.
Една от тайните на Битието е точно тази: растителният свят на Земята, който ни показва външната си вегетираща природа, има и своята дълбока вътрешна страна. И естествено, тази вътрешна страна ние трябва да търсим не долу, в корените, а горе в цветовете. Нека си представим едно разцъфнало растение в това което го обгръща по такъв астрален начин, в това, което така да се каже астрално живее в него, външният поглед открива само оплождащите процеси. Нека допълня: външната страна би била тази, ако самото растение се разглежда просто от корените до цветовете, а вътрешната страна бихме имали в това, което е над цветовете. И ако външната, сетивна страна ни се явява просто като растителната покривка на Земята, то с вътрешната страна ние навлизаме в сферата на онези сили, които отчасти имат своето начало в съзнанието на човешките същества, пребиваващи в средищната точка между смъртта и новото им раждане, около – преди и зад среднощния час на Битието.
Така че в растителната покривка на Земята ние виждаме нещо, което ни позволява да кажем: В своето космическо битие, тя е нещо, което е в зависимост с цялото развитие на човека.
към текста >>
Вчера говорихме за дълбоките вътрешни връзки между чо
век
а и света, и завършихме с думите: познанието за света е познание за чо
век
а и познанието за чо
век
а е познание за света тези вътрешни връзки се откриват сега по един твърде особен начин.
Вчера говорихме за дълбоките вътрешни връзки между човека и света, и завършихме с думите: познанието за света е познание за човека и познанието за човека е познание за света тези вътрешни връзки се откриват сега по един твърде особен начин.
Практически се оказва, че тук на Земята ние можем нагледно да си представим нещо от това, което е човекът между смъртта и новото раждане. Вгледаме ли се в минералите, те ни откриват приблизително както външният образ разкрива даден процес това, което човек съзнателно прави в периода веднага след смъртта. Отправим ли поглед в растителния свят, тогава се открива това, в което човек вътрешно участвува по средата на своя път между смъртта и новото си раждане.
към текста >>
Практически се оказва, че тук на Земята ние можем нагледно да си представим нещо от това, което е чо
век
ът между смъртта и новото раждане.
Вчера говорихме за дълбоките вътрешни връзки между човека и света, и завършихме с думите: познанието за света е познание за човека и познанието за човека е познание за света тези вътрешни връзки се откриват сега по един твърде особен начин.
Практически се оказва, че тук на Земята ние можем нагледно да си представим нещо от това, което е човекът между смъртта и новото раждане.
Вгледаме ли се в минералите, те ни откриват приблизително както външният образ разкрива даден процес това, което човек съзнателно прави в периода веднага след смъртта. Отправим ли поглед в растителния свят, тогава се открива това, в което човек вътрешно участвува по средата на своя път между смъртта и новото си раждане.
към текста >>
Вгледаме ли се в минералите, те ни откриват приблизително както външният образ разкрива даден процес това, което чо
век
съзнателно прави в периода веднага след смъртта.
Вчера говорихме за дълбоките вътрешни връзки между човека и света, и завършихме с думите: познанието за света е познание за човека и познанието за човека е познание за света тези вътрешни връзки се откриват сега по един твърде особен начин. Практически се оказва, че тук на Земята ние можем нагледно да си представим нещо от това, което е човекът между смъртта и новото раждане.
Вгледаме ли се в минералите, те ни откриват приблизително както външният образ разкрива даден процес това, което човек съзнателно прави в периода веднага след смъртта.
Отправим ли поглед в растителния свят, тогава се открива това, в което човек вътрешно участвува по средата на своя път между смъртта и новото си раждане.
към текста >>
Отправим ли поглед в растителния свят, тогава се открива това, в което чо
век
вътрешно участвува по средата на своя път между смъртта и новото си раждане.
Вчера говорихме за дълбоките вътрешни връзки между човека и света, и завършихме с думите: познанието за света е познание за човека и познанието за човека е познание за света тези вътрешни връзки се откриват сега по един твърде особен начин. Практически се оказва, че тук на Земята ние можем нагледно да си представим нещо от това, което е човекът между смъртта и новото раждане. Вгледаме ли се в минералите, те ни откриват приблизително както външният образ разкрива даден процес това, което човек съзнателно прави в периода веднага след смъртта.
Отправим ли поглед в растителния свят, тогава се открива това, в което човек вътрешно участвува по средата на своя път между смъртта и новото си раждане.
към текста >>
Да, един непредубеден чо
век
винаги може да наблюдава подобни неща.
Да, един непредубеден човек винаги може да наблюдава подобни неща.
И аз вярвам, че такъв човек винаги ще остава изненадан, например от своеобразната природа на Гьоте. В какво се изразява тази своеобразна природа на Гьоте? Тя се изразява например в това, че Гьоте постоянно правеше опити да стане график или художник. Но той наистина никога не достигна дотам, да стане действително график или художник; обаче всичко което остана от неговото художничество, от неговата живопис, то е фрапиращо и прекрасно. И ако обхванем, както наистина подобава, Гьотевите поетични творби а някои в това отношение са извънредно характерни тогава ще си кажем: да, така или иначе, Гьоте не можа да стане никакъв художник, но неговите поетични творби са заредени с една отклонена, с една проиграна живопис.
към текста >>
И аз вярвам, че такъв чо
век
винаги ще остава изненадан, например от своеобразната природа на Гьоте.
Да, един непредубеден човек винаги може да наблюдава подобни неща.
И аз вярвам, че такъв човек винаги ще остава изненадан, например от своеобразната природа на Гьоте.
В какво се изразява тази своеобразна природа на Гьоте? Тя се изразява например в това, че Гьоте постоянно правеше опити да стане график или художник. Но той наистина никога не достигна дотам, да стане действително график или художник; обаче всичко което остана от неговото художничество, от неговата живопис, то е фрапиращо и прекрасно. И ако обхванем, както наистина подобава, Гьотевите поетични творби а някои в това отношение са извънредно характерни тогава ще си кажем: да, така или иначе, Гьоте не можа да стане никакъв художник, но неговите поетични творби са заредени с една отклонена, с една проиграна живопис. Гьоте постоянно рисува в своите стихове.
към текста >>
Ние бихме могли да кажем, и то е наистина нещо, което характеризира Гьоте, ако правилно разбираме нещата: Гьоте е един чо
век
, който не беше роден както трябва на Земята.
Гьоте създаде такива драматични произведения, в които собствено диша един скулптор, един ваятел, и като драматични произведения, те далеч не са пронизани с интензивния вътрешен живот на Шекспировите драми; в известен смисъл, те са застинали в определени пластични форми. Накратко Гьоте може да блесне като един особен гений, именно защото той не успя да дойде на света по един правилен начин. Той дойде на света като художник, но не можа да стане истински художник. Тогава той отново се насочи към поетичното творчество и в това полу-художническо поетично творчество, изобрази наистина всичко, което пожела. Гьоте не можа да се издигне до една драматична поезия; той беше предразположен към нея, но никога не можа да стане истински драматичен поет; той застина в една друга степен и тя намери израз в неговото пластично чувство.
Ние бихме могли да кажем, и то е наистина нещо, което характеризира Гьоте, ако правилно разбираме нещата: Гьоте е един човек, който не беше роден както трябва на Земята.
към текста >>
Обикновено тези отношения се развиваха само до определена степен и никога до онази точка, която е естествена за правилно поставения в земните условия здрав чо
век
.
За да продължим нататък, ще изтъкнем например неговите отношения с жените.
Обикновено тези отношения се развиваха само до определена степен и никога до онази точка, която е естествена за правилно поставения в земните условия здрав човек.
Потвърждения за тези неща можем да открием навсякъде, стига да не се появят задръжките на обичайното педантично-филистерско мислене, което естествено ще възрази на всичко, което току-що чухте. Разбира се, контратезата на моето твърдение, че Гьоте не е правилно и на пълно роден на този свят, е лесна за формулиране: Да, той е роден еди-кога си във Франкфурт, това е отбелязано във всички негови биографии. Обаче аз обръщам вниманието Ви върху факта, че сега възниква една малка трудност и че нещата далеч не са така ясни. Гьоте е дошъл направо полумъртъв на света, с тежка цианоза на тялото, с едно почти черно бебешко тяло. Дори и само в тази малка подробност, ние виждаме не едно стремително нахлуване в света, а един вид полумъртво пролазване в земния свят.
към текста >>
И ако проследим по-нататък неговия живот, в странното му обикаляне около Ваймар, в неговата недостъпност, в особеностите на боледуването му и т.н., ние навсякъде имаме основание да кажем: да, този чо
век
не е навлязъл напълно в света.
И ако проследим по-нататък неговия живот, в странното му обикаляне около Ваймар, в неговата недостъпност, в особеностите на боледуването му и т.н., ние навсякъде имаме основание да кажем: да, този човек не е навлязъл напълно в света.
И това произлиза от факта, че той е взел със себе си твърде много от това, което в среднощния час на Битието се развива като растително съзнание. Оттук и неговото увлечение към метаморфозата на растението, великата му идея за първообразите на растителния свят.
към текста >>
Както и сами лесно може да си представите, сега чо
век
ът развива едно много по-активно съзнание (рис.23, червено), и външното се проявява в това, което се развива като земно животинско царство.
След това ние идваме до третия период на развитието, който подготвя вече самата инкарнация, новия земен живот.
Както и сами лесно може да си представите, сега човекът развива едно много по-активно съзнание (рис.23, червено), и външното се проявява в това, което се развива като земно животинско царство.
И сега няма да бъде съвсем правилно, ако ние кажем: Щом наблюдаваме външно животинския свят, за нас той означава просто външната страна; към същността на нещата ще се издигнем, само ако се отправим към онези мисли или към онова съдържание на съзнанието, което човек има, намирайки се в третата част на своя жизнен път след смъртта. Да, ние трябва да се изразим по друг начин и той приблизително ще звучи така: Щом наблюдаваме, щом съзерцаваме животинския свят, тогава той ни предава така да се каже нещо от своята вътрешна същност. И така: Минералното и растителното царство ни откриват външната страна; вътрешната страна ни се предлага от онова състояние на съзнанието, което имат хората, намиращи се пред прага на своя нов земен живот. Обаче когато разглеждаме животинското царство, ние трябва да до бавим: Да, то ни предлага вътрешната страна, но външната страна, това са „груповите души“ на животните, които са разположени в надсетивните сфери. И сега, при животинското царство, това което се излъчва от човека, от човешкото съзнание, ние не можем да го открием в самото животно и трябва да допълним: човешките мисли пулсират именно в това, което е животинската „групова душа“, в това, което е целокупност на животинския групово-душевен свят.
към текста >>
И сега няма да бъде съвсем правилно, ако ние кажем: Щом наблюдаваме външно животинския свят, за нас той означава просто външната страна; към същността на нещата ще се издигнем, само ако се отправим към онези мисли или към онова съдържание на съзнанието, което чо
век
има, намирайки се в третата част на своя жизнен път след смъртта.
След това ние идваме до третия период на развитието, който подготвя вече самата инкарнация, новия земен живот. Както и сами лесно може да си представите, сега човекът развива едно много по-активно съзнание (рис.23, червено), и външното се проявява в това, което се развива като земно животинско царство.
И сега няма да бъде съвсем правилно, ако ние кажем: Щом наблюдаваме външно животинския свят, за нас той означава просто външната страна; към същността на нещата ще се издигнем, само ако се отправим към онези мисли или към онова съдържание на съзнанието, което човек има, намирайки се в третата част на своя жизнен път след смъртта.
Да, ние трябва да се изразим по друг начин и той приблизително ще звучи така: Щом наблюдаваме, щом съзерцаваме животинския свят, тогава той ни предава така да се каже нещо от своята вътрешна същност. И така: Минералното и растителното царство ни откриват външната страна; вътрешната страна ни се предлага от онова състояние на съзнанието, което имат хората, намиращи се пред прага на своя нов земен живот. Обаче когато разглеждаме животинското царство, ние трябва да до бавим: Да, то ни предлага вътрешната страна, но външната страна, това са „груповите души“ на животните, които са разположени в надсетивните сфери. И сега, при животинското царство, това което се излъчва от човека, от човешкото съзнание, ние не можем да го открием в самото животно и трябва да допълним: човешките мисли пулсират именно в това, което е животинската „групова душа“, в това, което е целокупност на животинския групово-душевен свят. В този отрязък от време, човекът изживява всички фини и сложни конфигурации на животинския групово-душевен свят.
към текста >>
И сега, при животинското царство, това което се излъчва от чо
век
а, от човешкото съзнание, ние не можем да го открием в самото животно и трябва да допълним: човешките мисли пулсират именно в това, което е животинската „групова душа“, в това, което е целокупност на животинския групово-душевен свят.
Както и сами лесно може да си представите, сега човекът развива едно много по-активно съзнание (рис.23, червено), и външното се проявява в това, което се развива като земно животинско царство. И сега няма да бъде съвсем правилно, ако ние кажем: Щом наблюдаваме външно животинския свят, за нас той означава просто външната страна; към същността на нещата ще се издигнем, само ако се отправим към онези мисли или към онова съдържание на съзнанието, което човек има, намирайки се в третата част на своя жизнен път след смъртта. Да, ние трябва да се изразим по друг начин и той приблизително ще звучи така: Щом наблюдаваме, щом съзерцаваме животинския свят, тогава той ни предава така да се каже нещо от своята вътрешна същност. И така: Минералното и растителното царство ни откриват външната страна; вътрешната страна ни се предлага от онова състояние на съзнанието, което имат хората, намиращи се пред прага на своя нов земен живот. Обаче когато разглеждаме животинското царство, ние трябва да до бавим: Да, то ни предлага вътрешната страна, но външната страна, това са „груповите души“ на животните, които са разположени в надсетивните сфери.
И сега, при животинското царство, това което се излъчва от човека, от човешкото съзнание, ние не можем да го открием в самото животно и трябва да допълним: човешките мисли пулсират именно в това, което е животинската „групова душа“, в това, което е целокупност на животинския групово-душевен свят.
В този отрязък от време, човекът изживява всички фини и сложни конфигурации на животинския групово-душевен свят. Този свят на груповите животински души, сега става свят на човека. И от това, което човекът съзерцава в този свят на груповите животински души, от това, което съзнанието му черпи от там, той конструира своите собствени органи. Така да се каже, той всмуква и изтегля това, което вижда там в просторите на Всемира, за да го концентрира в активните съзерцания на своето собствено същество. От сбора на животинските групови души, човекът формира своето собствено, изградено от вътрешни органи тяло (рис.20).
към текста >>
В този отрязък от време, чо
век
ът изживява всички фини и сложни конфигурации на животинския групово-душевен свят.
И сега няма да бъде съвсем правилно, ако ние кажем: Щом наблюдаваме външно животинския свят, за нас той означава просто външната страна; към същността на нещата ще се издигнем, само ако се отправим към онези мисли или към онова съдържание на съзнанието, което човек има, намирайки се в третата част на своя жизнен път след смъртта. Да, ние трябва да се изразим по друг начин и той приблизително ще звучи така: Щом наблюдаваме, щом съзерцаваме животинския свят, тогава той ни предава така да се каже нещо от своята вътрешна същност. И така: Минералното и растителното царство ни откриват външната страна; вътрешната страна ни се предлага от онова състояние на съзнанието, което имат хората, намиращи се пред прага на своя нов земен живот. Обаче когато разглеждаме животинското царство, ние трябва да до бавим: Да, то ни предлага вътрешната страна, но външната страна, това са „груповите души“ на животните, които са разположени в надсетивните сфери. И сега, при животинското царство, това което се излъчва от човека, от човешкото съзнание, ние не можем да го открием в самото животно и трябва да допълним: човешките мисли пулсират именно в това, което е животинската „групова душа“, в това, което е целокупност на животинския групово-душевен свят.
В този отрязък от време, човекът изживява всички фини и сложни конфигурации на животинския групово-душевен свят.
Този свят на груповите животински души, сега става свят на човека. И от това, което човекът съзерцава в този свят на груповите животински души, от това, което съзнанието му черпи от там, той конструира своите собствени органи. Така да се каже, той всмуква и изтегля това, което вижда там в просторите на Всемира, за да го концентрира в активните съзерцания на своето собствено същество. От сбора на животинските групови души, човекът формира своето собствено, изградено от вътрешни органи тяло (рис.20). Така човекът изгражда основните форми на своя мозък естествено като сили, а не просто като консолидация на материята първоначално като сили: мозък, бели дробове, сърце, кръвоносни съдове и т.н.
към текста >>
Този свят на груповите животински души, сега става свят на чо
век
а.
Да, ние трябва да се изразим по друг начин и той приблизително ще звучи така: Щом наблюдаваме, щом съзерцаваме животинския свят, тогава той ни предава така да се каже нещо от своята вътрешна същност. И така: Минералното и растителното царство ни откриват външната страна; вътрешната страна ни се предлага от онова състояние на съзнанието, което имат хората, намиращи се пред прага на своя нов земен живот. Обаче когато разглеждаме животинското царство, ние трябва да до бавим: Да, то ни предлага вътрешната страна, но външната страна, това са „груповите души“ на животните, които са разположени в надсетивните сфери. И сега, при животинското царство, това което се излъчва от човека, от човешкото съзнание, ние не можем да го открием в самото животно и трябва да допълним: човешките мисли пулсират именно в това, което е животинската „групова душа“, в това, което е целокупност на животинския групово-душевен свят. В този отрязък от време, човекът изживява всички фини и сложни конфигурации на животинския групово-душевен свят.
Този свят на груповите животински души, сега става свят на човека.
И от това, което човекът съзерцава в този свят на груповите животински души, от това, което съзнанието му черпи от там, той конструира своите собствени органи. Така да се каже, той всмуква и изтегля това, което вижда там в просторите на Всемира, за да го концентрира в активните съзерцания на своето собствено същество. От сбора на животинските групови души, човекът формира своето собствено, изградено от вътрешни органи тяло (рис.20). Така човекът изгражда основните форми на своя мозък естествено като сили, а не просто като консолидация на материята първоначално като сили: мозък, бели дробове, сърце, кръвоносни съдове и т.н. Да, човек изгражда отделните органи в пълна зависимост от света на груповите животински души.
към текста >>
И от това, което чо
век
ът съзерцава в този свят на груповите животински души, от това, което съзнанието му черпи от там, той конструира своите собствени органи.
И така: Минералното и растителното царство ни откриват външната страна; вътрешната страна ни се предлага от онова състояние на съзнанието, което имат хората, намиращи се пред прага на своя нов земен живот. Обаче когато разглеждаме животинското царство, ние трябва да до бавим: Да, то ни предлага вътрешната страна, но външната страна, това са „груповите души“ на животните, които са разположени в надсетивните сфери. И сега, при животинското царство, това което се излъчва от човека, от човешкото съзнание, ние не можем да го открием в самото животно и трябва да допълним: човешките мисли пулсират именно в това, което е животинската „групова душа“, в това, което е целокупност на животинския групово-душевен свят. В този отрязък от време, човекът изживява всички фини и сложни конфигурации на животинския групово-душевен свят. Този свят на груповите животински души, сега става свят на човека.
И от това, което човекът съзерцава в този свят на груповите животински души, от това, което съзнанието му черпи от там, той конструира своите собствени органи.
Така да се каже, той всмуква и изтегля това, което вижда там в просторите на Всемира, за да го концентрира в активните съзерцания на своето собствено същество. От сбора на животинските групови души, човекът формира своето собствено, изградено от вътрешни органи тяло (рис.20). Така човекът изгражда основните форми на своя мозък естествено като сили, а не просто като консолидация на материята първоначално като сили: мозък, бели дробове, сърце, кръвоносни съдове и т.н. Да, човек изгражда отделните органи в пълна зависимост от света на груповите животински души. Така че в първата част на своя жизнен път след смъртта, човек гради предимно външния свят, но колкото се приближава до новото си раждане, толкова повече той е зает с формирането и изграждането на отделните си телесни органи, черпейки съдържание от света на груповите животински души.
към текста >>
От сбора на животинските групови души, чо
век
ът формира своето собствено, изградено от вътрешни органи тяло (рис.20).
И сега, при животинското царство, това което се излъчва от човека, от човешкото съзнание, ние не можем да го открием в самото животно и трябва да допълним: човешките мисли пулсират именно в това, което е животинската „групова душа“, в това, което е целокупност на животинския групово-душевен свят. В този отрязък от време, човекът изживява всички фини и сложни конфигурации на животинския групово-душевен свят. Този свят на груповите животински души, сега става свят на човека. И от това, което човекът съзерцава в този свят на груповите животински души, от това, което съзнанието му черпи от там, той конструира своите собствени органи. Така да се каже, той всмуква и изтегля това, което вижда там в просторите на Всемира, за да го концентрира в активните съзерцания на своето собствено същество.
От сбора на животинските групови души, човекът формира своето собствено, изградено от вътрешни органи тяло (рис.20).
Така човекът изгражда основните форми на своя мозък естествено като сили, а не просто като консолидация на материята първоначално като сили: мозък, бели дробове, сърце, кръвоносни съдове и т.н. Да, човек изгражда отделните органи в пълна зависимост от света на груповите животински души. Така че в първата част на своя жизнен път след смъртта, човек гради предимно външния свят, но колкото се приближава до новото си раждане, толкова повече той е зает с формирането и изграждането на отделните си телесни органи, черпейки съдържание от света на груповите животински души.
към текста >>
Така чо
век
ът изгражда основните форми на своя мозък естествено като сили, а не просто като консолидация на материята първоначално като сили: мозък, бели дробове, сърце, кръвоносни съдове и т.н.
В този отрязък от време, човекът изживява всички фини и сложни конфигурации на животинския групово-душевен свят. Този свят на груповите животински души, сега става свят на човека. И от това, което човекът съзерцава в този свят на груповите животински души, от това, което съзнанието му черпи от там, той конструира своите собствени органи. Така да се каже, той всмуква и изтегля това, което вижда там в просторите на Всемира, за да го концентрира в активните съзерцания на своето собствено същество. От сбора на животинските групови души, човекът формира своето собствено, изградено от вътрешни органи тяло (рис.20).
Така човекът изгражда основните форми на своя мозък естествено като сили, а не просто като консолидация на материята първоначално като сили: мозък, бели дробове, сърце, кръвоносни съдове и т.н.
Да, човек изгражда отделните органи в пълна зависимост от света на груповите животински души. Така че в първата част на своя жизнен път след смъртта, човек гради предимно външния свят, но колкото се приближава до новото си раждане, толкова повече той е зает с формирането и изграждането на отделните си телесни органи, черпейки съдържание от света на груповите животински души.
към текста >>
Да, чо
век
изгражда отделните органи в пълна зависимост от света на груповите животински души.
Този свят на груповите животински души, сега става свят на човека. И от това, което човекът съзерцава в този свят на груповите животински души, от това, което съзнанието му черпи от там, той конструира своите собствени органи. Така да се каже, той всмуква и изтегля това, което вижда там в просторите на Всемира, за да го концентрира в активните съзерцания на своето собствено същество. От сбора на животинските групови души, човекът формира своето собствено, изградено от вътрешни органи тяло (рис.20). Така човекът изгражда основните форми на своя мозък естествено като сили, а не просто като консолидация на материята първоначално като сили: мозък, бели дробове, сърце, кръвоносни съдове и т.н.
Да, човек изгражда отделните органи в пълна зависимост от света на груповите животински души.
Така че в първата част на своя жизнен път след смъртта, човек гради предимно външния свят, но колкото се приближава до новото си раждане, толкова повече той е зает с формирането и изграждането на отделните си телесни органи, черпейки съдържание от света на груповите животински души.
към текста >>
Така че в първата част на своя жизнен път след смъртта, чо
век
гради предимно външния свят, но колкото се приближава до новото си раждане, толкова повече той е зает с формирането и изграждането на отделните си телесни органи, черпейки съдържание от света на груповите животински души.
И от това, което човекът съзерцава в този свят на груповите животински души, от това, което съзнанието му черпи от там, той конструира своите собствени органи. Така да се каже, той всмуква и изтегля това, което вижда там в просторите на Всемира, за да го концентрира в активните съзерцания на своето собствено същество. От сбора на животинските групови души, човекът формира своето собствено, изградено от вътрешни органи тяло (рис.20). Така човекът изгражда основните форми на своя мозък естествено като сили, а не просто като консолидация на материята първоначално като сили: мозък, бели дробове, сърце, кръвоносни съдове и т.н. Да, човек изгражда отделните органи в пълна зависимост от света на груповите животински души.
Така че в първата част на своя жизнен път след смъртта, човек гради предимно външния свят, но колкото се приближава до новото си раждане, толкова повече той е зает с формирането и изграждането на отделните си телесни органи, черпейки съдържание от света на груповите животински души.
към текста >>
И накрая, чо
век
влиза в последния стадий от своето странствуване между смъртта и новото раждане, навлиза както вчера споменах в сферата на планетарните сили.
И накрая, човек влиза в последния стадий от своето странствуване между смъртта и новото раждане, навлиза както вчера споменах в сферата на планетарните сили.
След като беше преминал през въздействията на системата от животинските групови души, сега човек става зависим от тази феноменология на външния свят, която пулсира в планетарните движения и констелации. Чрез това обаче се подготвя човешкото етерно тяло. Присъщо на човека е да напредва от една земна инкарнация в друга. Но земното физическо тяло не може да съществува без етерното тяло. Етерното тяло трябва да се подготви.
към текста >>
След като беше преминал през въздействията на системата от животинските групови души, сега чо
век
става зависим от тази феноменология на външния свят, която пулсира в планетарните движения и констелации.
И накрая, човек влиза в последния стадий от своето странствуване между смъртта и новото раждане, навлиза както вчера споменах в сферата на планетарните сили.
След като беше преминал през въздействията на системата от животинските групови души, сега човек става зависим от тази феноменология на външния свят, която пулсира в планетарните движения и констелации.
Чрез това обаче се подготвя човешкото етерно тяло. Присъщо на човека е да напредва от една земна инкарнация в друга. Но земното физическо тяло не може да съществува без етерното тяло. Етерното тяло трябва да се подготви. И сега в това етерно тяло, зрима и осезаема става онази мисловна тъкан, за която аз вече говорих; тя се разполага в пространството между
към текста >>
Присъщо на чо
век
а е да напредва от една земна инкарнация в друга.
И накрая, човек влиза в последния стадий от своето странствуване между смъртта и новото раждане, навлиза както вчера споменах в сферата на планетарните сили. След като беше преминал през въздействията на системата от животинските групови души, сега човек става зависим от тази феноменология на външния свят, която пулсира в планетарните движения и констелации. Чрез това обаче се подготвя човешкото етерно тяло.
Присъщо на човека е да напредва от една земна инкарнация в друга.
Но земното физическо тяло не може да съществува без етерното тяло. Етерното тяло трябва да се подготви. И сега в това етерно тяло, зрима и осезаема става онази мисловна тъкан, за която аз вече говорих; тя се разполага в пространството между
към текста >>
От този момент нататък, така да се каже, чо
век
вплита в своята система от органи това, което е извлякъл предимно от чувствата, така че чувствата са вече проникнати от мисли.
етерното и физическото тяло.
От този момент нататък, така да се каже, човек вплита в своята система от органи това, което е извлякъл предимно от чувствата, така че чувствата са вече проникнати от мисли.
След това човекът се обгражда отвсякъде и с познатата Ви мисловна тъкан. Тази мисловна тъкан е последица от опитностите на човека, които той е имал в планетарния свят по пътя си към новото раждане. По този начин обаче човек съзрява и може да навлезе в земния свят с онези обвивки, които сега ще му се предоставят от наследствените процеси, разиграващи се във веригата на поколенията (рис. 21).
към текста >>
След това чо
век
ът се обгражда отвсякъде и с познатата Ви мисловна тъкан.
етерното и физическото тяло. От този момент нататък, така да се каже, човек вплита в своята система от органи това, което е извлякъл предимно от чувствата, така че чувствата са вече проникнати от мисли.
След това човекът се обгражда отвсякъде и с познатата Ви мисловна тъкан.
Тази мисловна тъкан е последица от опитностите на човека, които той е имал в планетарния свят по пътя си към новото раждане. По този начин обаче човек съзрява и може да навлезе в земния свят с онези обвивки, които сега ще му се предоставят от наследствените процеси, разиграващи се във веригата на поколенията (рис. 21).
към текста >>
Тази мисловна тъкан е последица от опитностите на чо
век
а, които той е имал в планетарния свят по пътя си към новото раждане.
етерното и физическото тяло. От този момент нататък, така да се каже, човек вплита в своята система от органи това, което е извлякъл предимно от чувствата, така че чувствата са вече проникнати от мисли. След това човекът се обгражда отвсякъде и с познатата Ви мисловна тъкан.
Тази мисловна тъкан е последица от опитностите на човека, които той е имал в планетарния свят по пътя си към новото раждане.
По този начин обаче човек съзрява и може да навлезе в земния свят с онези обвивки, които сега ще му се предоставят от наследствените процеси, разиграващи се във веригата на поколенията (рис. 21).
към текста >>
По този начин обаче чо
век
съзрява и може да навлезе в земния свят с онези обвивки, които сега ще му се предоставят от наследствените процеси, разиграващи се във веригата на поколенията (рис. 21).
етерното и физическото тяло. От този момент нататък, така да се каже, човек вплита в своята система от органи това, което е извлякъл предимно от чувствата, така че чувствата са вече проникнати от мисли. След това човекът се обгражда отвсякъде и с познатата Ви мисловна тъкан. Тази мисловна тъкан е последица от опитностите на човека, които той е имал в планетарния свят по пътя си към новото раждане.
По този начин обаче човек съзрява и може да навлезе в земния свят с онези обвивки, които сега ще му се предоставят от наследствените процеси, разиграващи се във веригата на поколенията (рис. 21).
към текста >>
Но какво представлява този чо
век
, който се спуска от планетарния свят?
Но какво представлява този човек, който се спуска от планетарния свят?
Непосредствено след смъртта, чрез мисловното, чрез приетото от него минерално-мисловно естество, той е като отлят в минералния външен свят. Но по този начин постоянно напират и волевите импулси, и чувствата. Всичко това го пронизва със съдържанието на растителното съзнание. Най-напред човекът стига до там, че работи в растителното царство на външния видим
към текста >>
Най-напред чо
век
ът стига до там, че работи в растителното царство на външния видим
Но какво представлява този човек, който се спуска от планетарния свят? Непосредствено след смъртта, чрез мисловното, чрез приетото от него минерално-мисловно естество, той е като отлят в минералния външен свят. Но по този начин постоянно напират и волевите импулси, и чувствата. Всичко това го пронизва със съдържанието на растителното съзнание.
Най-напред човекът стига до там, че работи в растителното царство на външния видим
към текста >>
Но в този деструктивен хаос се излива това, което в антропософски смисъл аз Ви описах като себеизграждащият се чо
век
(виолетово).
Виждате ли, аз и преди, а и вчера напомних, че хората очакват от днешната наука например следното: Все някога тя ще установи, че клетките имат твърде сложна химическа структура, така че тази сложна химическа структура би обяснила всичко, което се извършва в клетките. Но тази мисъл е съвършено неправилна. Нещата са устроени така (рис.22, бяло), че химическите връзки в живата клетка не са по-здрави от тези в неживата материя. Напротив: Химическите връзки стават най-хаотични тъкмо в оплодената зародишна клетка. Отнесена, към материалния свят, оплодената зародишна клетка е направо хаос, хаос който излъчва неизчерпаема и стопяваща сила.
Но в този деструктивен хаос се излива това, което в антропософски смисъл аз Ви описах като себеизграждащият се човек (виолетово).
И физическото тяло се образува не чрез самия зародиш, а с помощта на процеси, които се извършват в майчиното тяло между ембриона и неговото обкръжение. Така че практически това, което слиза от духовния свят, ще бъде вложено в една празнина и ще бъде пронизано от минералната субстанция. Вие разбирате, че този процес, както Ви го описвам тук, е един разбираем и, така да се каже, един прозрачен процес. Що се отнася до животинското съзнание, ние не можем да видим неговите обратни въздействия, и трябва да кажем, че то действува нагоре в посока на груповите животински души (рис.23, червената стрелка). А после, щом човек навлезе в планетарните сфери, той започва да изгражда своите органи първоначално само като силови съотношения в онази празнина, за която току-що споменах.
към текста >>
А после, щом чо
век
навлезе в планетарните сфери, той започва да изгражда своите органи първоначално само като силови съотношения в онази празнина, за която току-що споменах.
Но в този деструктивен хаос се излива това, което в антропософски смисъл аз Ви описах като себеизграждащият се човек (виолетово). И физическото тяло се образува не чрез самия зародиш, а с помощта на процеси, които се извършват в майчиното тяло между ембриона и неговото обкръжение. Така че практически това, което слиза от духовния свят, ще бъде вложено в една празнина и ще бъде пронизано от минералната субстанция. Вие разбирате, че този процес, както Ви го описвам тук, е един разбираем и, така да се каже, един прозрачен процес. Що се отнася до животинското съзнание, ние не можем да видим неговите обратни въздействия, и трябва да кажем, че то действува нагоре в посока на груповите животински души (рис.23, червената стрелка).
А после, щом човек навлезе в планетарните сфери, той започва да изгражда своите органи първоначално само като силови съотношения в онази празнина, за която току-що споменах.
към текста >>
В това, което можем да наречем „странствуване“ на човешката душа в душевния свят след смъртта, се вмъква нещо, и то има отношение към Земята, то е нещо, което чо
век
„сваля“ на Земята.
И сега, когато началото и краят на жизнения път между смъртта и новото раждане, са така нагледно очертани пред Вашия поглед, Вие трябва да си кажете: Тук се явява нещо, което идва в резултат на предишното развитие.
В това, което можем да наречем „странствуване“ на човешката душа в душевния свят след смъртта, се вмъква нещо, и то има отношение към Земята, то е нещо, което човек „сваля“ на Земята.
Ние знаем, че този следсмъртен жизнен път
към текста >>
трае приблизително една трета от земния път на чо
век
а.
трае приблизително една трета от земния път на човека.
А неговата полярна противоположност се съдържа в това, което човек изживява преди раждането, в прехода си през планетарната система, И тя му отдава нещо от Небето, което човек ще пренесе на Земята. Точно как то човек отнася нещо за душевния свят, нещо което той имаше в своето астрално тяло постигайки възможност за ретроспективно изживяване на своя земен живот така и сега: човек внася със себе си от Космоса нещо, което прониква в неговото етерно тяло, нещо което има отношение към неговото етерно тяло, как то и това, което нарекох „астрален плод от Земята“, имаше отношение към неговото астрално тяло. Чрез своето етерно тяло човек се свързва с това, което той донася от Космоса; чрез своето астрално тяло той успява да изнесе в Космоса така наречения „астрален плод от Земята“.
към текста >>
А неговата полярна противоположност се съдържа в това, което чо
век
изживява преди раждането, в прехода си през планетарната система, И тя му отдава нещо от Небето, което чо
век
ще пренесе на Земята.
трае приблизително една трета от земния път на човека.
А неговата полярна противоположност се съдържа в това, което човек изживява преди раждането, в прехода си през планетарната система, И тя му отдава нещо от Небето, което човек ще пренесе на Земята.
Точно как то човек отнася нещо за душевния свят, нещо което той имаше в своето астрално тяло постигайки възможност за ретроспективно изживяване на своя земен живот така и сега: човек внася със себе си от Космоса нещо, което прониква в неговото етерно тяло, нещо което има отношение към неговото етерно тяло, как то и това, което нарекох „астрален плод от Земята“, имаше отношение към неговото астрално тяло. Чрез своето етерно тяло човек се свързва с това, което той донася от Космоса; чрез своето астрално тяло той успява да изнесе в Космоса така наречения „астрален плод от Земята“.
към текста >>
Точно как то чо
век
отнася нещо за душевния свят, нещо което той имаше в своето астрално тяло постигайки възможност за ретроспективно изживяване на своя земен живот така и сега: чо
век
внася със себе си от Космоса нещо, което прониква в неговото етерно тяло, нещо което има отношение към неговото етерно тяло, как то и това, което нарекох „астрален плод от Земята“, имаше отношение към неговото астрално тяло.
трае приблизително една трета от земния път на човека. А неговата полярна противоположност се съдържа в това, което човек изживява преди раждането, в прехода си през планетарната система, И тя му отдава нещо от Небето, което човек ще пренесе на Земята.
Точно как то човек отнася нещо за душевния свят, нещо което той имаше в своето астрално тяло постигайки възможност за ретроспективно изживяване на своя земен живот така и сега: човек внася със себе си от Космоса нещо, което прониква в неговото етерно тяло, нещо което има отношение към неговото етерно тяло, как то и това, което нарекох „астрален плод от Земята“, имаше отношение към неговото астрално тяло.
Чрез своето етерно тяло човек се свързва с това, което той донася от Космоса; чрез своето астрално тяло той успява да изнесе в Космоса така наречения „астрален плод от Земята“.
към текста >>
Чрез своето етерно тяло чо
век
се свързва с това, което той донася от Космоса; чрез своето астрално тяло той успява да изнесе в Космоса така наречения „астрален плод от Земята“.
трае приблизително една трета от земния път на човека. А неговата полярна противоположност се съдържа в това, което човек изживява преди раждането, в прехода си през планетарната система, И тя му отдава нещо от Небето, което човек ще пренесе на Земята. Точно как то човек отнася нещо за душевния свят, нещо което той имаше в своето астрално тяло постигайки възможност за ретроспективно изживяване на своя земен живот така и сега: човек внася със себе си от Космоса нещо, което прониква в неговото етерно тяло, нещо което има отношение към неговото етерно тяло, как то и това, което нарекох „астрален плод от Земята“, имаше отношение към неговото астрално тяло.
Чрез своето етерно тяло човек се свързва с това, което той донася от Космоса; чрез своето астрално тяло той успява да изнесе в Космоса така наречения „астрален плод от Земята“.
към текста >>
И така: От Космоса чо
век
внася на Земята етерния космически плод.
И така: От Космоса човек внася на Земята етерния космически плод.
Този етерен космически плод продължава да се развива и по-нататък в човешкото етерно тяло. Още с първия миг на своето раждане, човек има в етерното си тяло нещо като една космическа ударна сила, която ще го води напред през целия му земен живот. Идващата от миналото, заслужена и подготвена Карма се свързва точно с тази космическа сила. В тази космическа ударна сила започват да действуват кармическите тенденции.
към текста >>
Още с първия миг на своето раждане, чо
век
има в етерното си тяло нещо като една космическа ударна сила, която ще го води напред през целия му земен живот.
И така: От Космоса човек внася на Земята етерния космически плод. Този етерен космически плод продължава да се развива и по-нататък в човешкото етерно тяло.
Още с първия миг на своето раждане, човек има в етерното си тяло нещо като една космическа ударна сила, която ще го води напред през целия му земен живот.
Идващата от миналото, заслужена и подготвена Карма се свързва точно с тази космическа сила. В тази космическа ударна сила започват да действуват кармическите тенденции.
към текста >>
И след като ние твърдим, че чо
век
ът има един живот преди раждането, и че от духовния свят той слиза в земна инкарнация като единно цяло от физическо, етерно, астрално тяло и Аз, можем да добавим и това, че неговата Карма, която той донася от предишния си земен живот, се включва в тази етерна ударна сила, която чо
век
извлича от планетарната система.
Напълно е възможно да се говори нагледно и конкретно за Кармата и нейните въздействия върху хората.
И след като ние твърдим, че човекът има един живот преди раждането, и че от духовния свят той слиза в земна инкарнация като единно цяло от физическо, етерно, астрално тяло и Аз, можем да добавим и това, че неговата Карма, която той донася от предишния си земен живот, се включва в тази етерна ударна сила, която човек извлича от планетарната система.
към текста >>
И сега Вие бихте могли съвсем нагледно да си представите, как от планетарните сили под формата на етерен космически плод в чо
век
а нахлува само това, което е необходимо и целесъобразно.
И сега Вие бихте могли съвсем нагледно да си представите, как от планетарните сили под формата на етерен космически плод в човека нахлува само това, което е необходимо и целесъобразно.
По този начин ние можем да вникнем дълбоко в човека и да разграничим това, което с неговите физично-сетивни действия се отправя към душевно-духовния свят, от онова което духовният свят влага в човека и в неговите действия. Да, ние можем да проникнем в тези неща до най-големи подробности.
към текста >>
По този начин ние можем да вникнем дълбоко в чо
век
а и да разграничим това, което с неговите физично-сетивни действия се отправя към душевно-духовния свят, от онова което духовният свят влага в чо
век
а и в неговите действия.
И сега Вие бихте могли съвсем нагледно да си представите, как от планетарните сили под формата на етерен космически плод в човека нахлува само това, което е необходимо и целесъобразно.
По този начин ние можем да вникнем дълбоко в човека и да разграничим това, което с неговите физично-сетивни действия се отправя към душевно-духовния свят, от онова което духовният свят влага в човека и в неговите действия.
Да, ние можем да проникнем в тези неща до най-големи подробности.
към текста >>
С помощта на такова познание, чо
век
може да се изпълни с по-други представи и тогава да си каже: като физическа човешка форма, в това земно битие, аз съм само привидно откъснат от останалия свят.
С помощта на такова познание, човек може да се изпълни с по-други представи и тогава да си каже: като физическа човешка форма, в това земно битие, аз съм само привидно откъснат от останалия свят.
Това съзнание за откъснатост, за изолираност то ме обвзема само тогава, когато моят усет за свръхсетивното се потопи в онези зони, които му предлага физическото земно битие. Обаче по-късно, аз постоянно израствам от моите обвивки нагоре към Космоса, израствам чрез моите възприятия, чрез моите опитности. И аз израствам особено много, когато си изграждам точно такива представи за връзките между човека и света.
към текста >>
И аз израствам особено много, когато си изграждам точно такива представи за връзките между чо
век
а и света.
С помощта на такова познание, човек може да се изпълни с по-други представи и тогава да си каже: като физическа човешка форма, в това земно битие, аз съм само привидно откъснат от останалия свят. Това съзнание за откъснатост, за изолираност то ме обвзема само тогава, когато моят усет за свръхсетивното се потопи в онези зони, които му предлага физическото земно битие. Обаче по-късно, аз постоянно израствам от моите обвивки нагоре към Космоса, израствам чрез моите възприятия, чрез моите опитности.
И аз израствам особено много, когато си изграждам точно такива представи за връзките между човека и света.
към текста >>
Именно с помощта на антропософската Духовна Наука, чо
век
започва да се чувствува една цяло с Вселената.
Именно с помощта на антропософската Духовна Наука, човек започва да се чувствува една цяло с Вселената.
Той чувствува света в себе си и себе си в света. Той усеща как животът на Макрокосмоса пулсира в него самия; той усеща как неговото вътрешно изживяване се излъчва навън из целия Космос. За този човек дишането се превръща в един символ на всеобхватното Битие: Поетият навътре въздушен стълб приема облика на човешкото тяло и става част от вътрешния живот: издишаният навън въздух се разпръсква из целия Космос. Но такива са и съотношенията между духовното и душевното: Целият Космос, така да се каже, бива вдишван, в духовно-душевен смисъл, и се превръща в човек; после това, което е в човека, ще бъде отново издишано, в духовно-душевен смисъл, и ще се разпръсне до периферията на Космоса, за да се върне пак в земните очертания на човека. В този човек ние можем да видим образа на света, а в света безкрайно финото и неуловимо присъствие на човешкото същество.
към текста >>
За този чо
век
дишането се превръща в един символ на всеобхватното Битие: Поетият навътре въздушен стълб приема облика на човешкото тяло и става част от вътрешния живот: издишаният навън въздух се разпръсква из целия Космос.
Именно с помощта на антропософската Духовна Наука, човек започва да се чувствува една цяло с Вселената. Той чувствува света в себе си и себе си в света. Той усеща как животът на Макрокосмоса пулсира в него самия; той усеща как неговото вътрешно изживяване се излъчва навън из целия Космос.
За този човек дишането се превръща в един символ на всеобхватното Битие: Поетият навътре въздушен стълб приема облика на човешкото тяло и става част от вътрешния живот: издишаният навън въздух се разпръсква из целия Космос.
Но такива са и съотношенията между духовното и душевното: Целият Космос, така да се каже, бива вдишван, в духовно-душевен смисъл, и се превръща в човек; после това, което е в човека, ще бъде отново издишано, в духовно-душевен смисъл, и ще се разпръсне до периферията на Космоса, за да се върне пак в земните очертания на човека. В този човек ние можем да видим образа на света, а в света безкрайно финото и неуловимо присъствие на човешкото същество. И в следващите две изречения, ние можем да обобщим всеобхватното познание за света и за човека:
към текста >>
Но такива са и съотношенията между духовното и душевното: Целият Космос, така да се каже, бива вдишван, в духовно-душевен смисъл, и се превръща в чо
век
; после това, което е в чо
век
а, ще бъде отново издишано, в духовно-душевен смисъл, и ще се разпръсне до периферията на Космоса, за да се върне пак в земните очертания на чо
век
а.
Именно с помощта на антропософската Духовна Наука, човек започва да се чувствува една цяло с Вселената. Той чувствува света в себе си и себе си в света. Той усеща как животът на Макрокосмоса пулсира в него самия; той усеща как неговото вътрешно изживяване се излъчва навън из целия Космос. За този човек дишането се превръща в един символ на всеобхватното Битие: Поетият навътре въздушен стълб приема облика на човешкото тяло и става част от вътрешния живот: издишаният навън въздух се разпръсква из целия Космос.
Но такива са и съотношенията между духовното и душевното: Целият Космос, така да се каже, бива вдишван, в духовно-душевен смисъл, и се превръща в човек; после това, което е в човека, ще бъде отново издишано, в духовно-душевен смисъл, и ще се разпръсне до периферията на Космоса, за да се върне пак в земните очертания на човека.
В този човек ние можем да видим образа на света, а в света безкрайно финото и неуловимо присъствие на човешкото същество. И в следващите две изречения, ние можем да обобщим всеобхватното познание за света и за човека:
към текста >>
В този чо
век
ние можем да видим образа на света, а в света безкрайно финото и неуловимо присъствие на човешкото същество.
Именно с помощта на антропософската Духовна Наука, човек започва да се чувствува една цяло с Вселената. Той чувствува света в себе си и себе си в света. Той усеща как животът на Макрокосмоса пулсира в него самия; той усеща как неговото вътрешно изживяване се излъчва навън из целия Космос. За този човек дишането се превръща в един символ на всеобхватното Битие: Поетият навътре въздушен стълб приема облика на човешкото тяло и става част от вътрешния живот: издишаният навън въздух се разпръсква из целия Космос. Но такива са и съотношенията между духовното и душевното: Целият Космос, така да се каже, бива вдишван, в духовно-душевен смисъл, и се превръща в човек; после това, което е в човека, ще бъде отново издишано, в духовно-душевен смисъл, и ще се разпръсне до периферията на Космоса, за да се върне пак в земните очертания на човека.
В този човек ние можем да видим образа на света, а в света безкрайно финото и неуловимо присъствие на човешкото същество.
И в следващите две изречения, ние можем да обобщим всеобхватното познание за света и за човека:
към текста >>
И в следващите две изречения, ние можем да обобщим всеобхватното познание за света и за чо
век
а:
Той чувствува света в себе си и себе си в света. Той усеща как животът на Макрокосмоса пулсира в него самия; той усеща как неговото вътрешно изживяване се излъчва навън из целия Космос. За този човек дишането се превръща в един символ на всеобхватното Битие: Поетият навътре въздушен стълб приема облика на човешкото тяло и става част от вътрешния живот: издишаният навън въздух се разпръсква из целия Космос. Но такива са и съотношенията между духовното и душевното: Целият Космос, така да се каже, бива вдишван, в духовно-душевен смисъл, и се превръща в човек; после това, което е в човека, ще бъде отново издишано, в духовно-душевен смисъл, и ще се разпръсне до периферията на Космоса, за да се върне пак в земните очертания на човека. В този човек ние можем да видим образа на света, а в света безкрайно финото и неуловимо присъствие на човешкото същество.
И в следващите две изречения, ние можем да обобщим всеобхватното познание за света и за човека:
към текста >>
О, чо
век
о, ти си умаления и свит образ на света.
О, човеко, ти си умаления и свит образ на света.
към текста >>
О, свят, ти си разлятото в Космоса същество на чо
век
а.
О, свят, ти си разлятото в Космоса същество на човека.
към текста >>
И за да намери бъдеще в един възхождащ, а не в един пропадащ свят, чо
век
ът трябва да се издигне до такова съзнание, което действително обединява неговото същество с необятните простори на Космоса.
И за да намери бъдеще в един възхождащ, а не в един пропадащ свят, човекът трябва да се издигне до такова съзнание, което действително обединява неговото същество с необятните простори на Космоса.
към текста >>
15.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Вчера говорихме за душевното и духовното развитие на чо
век
а.
Вчера говорихме за душевното и духовното развитие на човека.
Докато разглеждахме духовното развитие, ние трябваше да спрем вниманието си върху това, как духовното развитие, т.е. как това, което е духовно-активно в него, възниква в резултат на човешкото взаимодействие и сътрудничество със Съществата от висшите Йерархии. И ако сега отново се запитаме за дълбоката същност на тези висши Същества, ние трябва да насочим поглед към далечното минало на Космоса. От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на старото Слънчево развитие и че Архаи са направили това по времето на Старият Сатурн. Накратко, за да можем в днешния си човешки вид да разберем нещо от Космоса и от висшите Йерархии, ние трябва да отправим поглед към най-далечното минало и да кажем: Искаме ли да разберем човешкото същество като едно проявление на Духа, трябва да погледнем нагоре към днешната степен от развитието на онези Същества, които в отдавна отминали епохи, по свой собствен и особен начин са преминали през това, през което преминава днешния човек по време на настоящото, Земно развитие.
към текста >>
Накратко, за да можем в днешния си човешки вид да разберем нещо от Космоса и от висшите Йерархии, ние трябва да отправим поглед към най-далечното минало и да кажем: Искаме ли да разберем човешкото същество като едно проявление на Духа, трябва да погледнем нагоре към днешната степен от развитието на онези Същества, които в отдавна отминали епохи, по свой собствен и особен начин са преминали през това, през което преминава днешния чо
век
по време на настоящото, Земно развитие.
Вчера говорихме за душевното и духовното развитие на човека. Докато разглеждахме духовното развитие, ние трябваше да спрем вниманието си върху това, как духовното развитие, т.е. как това, което е духовно-активно в него, възниква в резултат на човешкото взаимодействие и сътрудничество със Съществата от висшите Йерархии. И ако сега отново се запитаме за дълбоката същност на тези висши Същества, ние трябва да насочим поглед към далечното минало на Космоса. От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на старото Слънчево развитие и че Архаи са направили това по времето на Старият Сатурн.
Накратко, за да можем в днешния си човешки вид да разберем нещо от Космоса и от висшите Йерархии, ние трябва да отправим поглед към най-далечното минало и да кажем: Искаме ли да разберем човешкото същество като едно проявление на Духа, трябва да погледнем нагоре към днешната степен от развитието на онези Същества, които в отдавна отминали епохи, по свой собствен и особен начин са преминали през това, през което преминава днешния човек по време на настоящото, Земно развитие.
Искаме ли да вникнем в духовното разгръщане на човека, ние трябва да обхванем и най-далечното минало на висшите Същества. Освен това, ние разгледахме душевното развитие на човека с един нов, духовен поглед и открихме, че в своите мисли, чувства и воля, то се разиграва в пространствата между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
Искаме ли да вникнем в духовното разгръщане на чо
век
а, ние трябва да обхванем и най-далечното минало на висшите Същества.
Докато разглеждахме духовното развитие, ние трябваше да спрем вниманието си върху това, как духовното развитие, т.е. как това, което е духовно-активно в него, възниква в резултат на човешкото взаимодействие и сътрудничество със Съществата от висшите Йерархии. И ако сега отново се запитаме за дълбоката същност на тези висши Същества, ние трябва да насочим поглед към далечното минало на Космоса. От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на старото Слънчево развитие и че Архаи са направили това по времето на Старият Сатурн. Накратко, за да можем в днешния си човешки вид да разберем нещо от Космоса и от висшите Йерархии, ние трябва да отправим поглед към най-далечното минало и да кажем: Искаме ли да разберем човешкото същество като едно проявление на Духа, трябва да погледнем нагоре към днешната степен от развитието на онези Същества, които в отдавна отминали епохи, по свой собствен и особен начин са преминали през това, през което преминава днешния човек по време на настоящото, Земно развитие.
Искаме ли да вникнем в духовното разгръщане на човека, ние трябва да обхванем и най-далечното минало на висшите Същества.
Освен това, ние разгледахме душевното развитие на човека с един нов, духовен поглед и открихме, че в своите мисли, чувства и воля, то се разиграва в пространствата между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
Освен това, ние разгледахме душевното развитие на чо
век
а с един нов, духовен поглед и открихме, че в своите мисли, чувства и воля, то се разиграва в пространствата между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
как това, което е духовно-активно в него, възниква в резултат на човешкото взаимодействие и сътрудничество със Съществата от висшите Йерархии. И ако сега отново се запитаме за дълбоката същност на тези висши Същества, ние трябва да насочим поглед към далечното минало на Космоса. От моята „Тайна Наука“ например знаем, че Съществата, които включваме в царството на Ангелои, са преминали през своята човешка степен по време на старото Лунно развитие, че Архангелои са преминали през своята човешка степен по време на старото Слънчево развитие и че Архаи са направили това по времето на Старият Сатурн. Накратко, за да можем в днешния си човешки вид да разберем нещо от Космоса и от висшите Йерархии, ние трябва да отправим поглед към най-далечното минало и да кажем: Искаме ли да разберем човешкото същество като едно проявление на Духа, трябва да погледнем нагоре към днешната степен от развитието на онези Същества, които в отдавна отминали епохи, по свой собствен и особен начин са преминали през това, през което преминава днешния човек по време на настоящото, Земно развитие. Искаме ли да вникнем в духовното разгръщане на човека, ние трябва да обхванем и най-далечното минало на висшите Същества.
Освен това, ние разгледахме душевното развитие на човека с един нов, духовен поглед и открихме, че в своите мисли, чувства и воля, то се разиграва в пространствата между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
Не трябва да има никакво съмнение: душевният живот на чо
век
а е една действителност.
Не трябва да има никакво съмнение: душевният живот на човека е една действителност.
Ние израстваме душевно, благодарение на това, което изнасяме от дълбините на нашето същество, на това, което се разгръща в мислене, чувства и воля, изпълвайки пространствата между четирите съставни части на човешкото същество. Ние получаваме външните сетивни впечатления и ги преработваме активно. Накратко: когато разглеждаме душевния живот на човека, ние непременно трябва да осмислим и духовно-душевно-физическите пулсации вътре в настоящата действителност.
към текста >>
Накратко: когато разглеждаме душевния живот на чо
век
а, ние непременно трябва да осмислим и духовно-душевно-физическите пулсации вътре в настоящата действителност.
Не трябва да има никакво съмнение: душевният живот на човека е една действителност. Ние израстваме душевно, благодарение на това, което изнасяме от дълбините на нашето същество, на това, което се разгръща в мислене, чувства и воля, изпълвайки пространствата между четирите съставни части на човешкото същество. Ние получаваме външните сетивни впечатления и ги преработваме активно.
Накратко: когато разглеждаме душевния живот на човека, ние непременно трябва да осмислим и духовно-душевно-физическите пулсации вътре в настоящата действителност.
към текста >>
Как впрочем стоят нещата, когато разглеждаме чо
век
а в неговите физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз?
Как впрочем стоят нещата, когато разглеждаме човека в неговите физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз?
Своето физическо тяло човек носи от раждането или от ембрионалния си живот до смъртта. След като при смъртта човек го отхвърли от себе си, физическото тяло не успява да запази своята форма. То може да я запази, да съхрани своя облик и своята същност, само ако се проникне от човешките душевни и духовни сили.
към текста >>
Своето физическо тяло чо
век
носи от раждането или от ембрионалния си живот до смъртта.
Как впрочем стоят нещата, когато разглеждаме човека в неговите физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз?
Своето физическо тяло човек носи от раждането или от ембрионалния си живот до смъртта.
След като при смъртта човек го отхвърли от себе си, физическото тяло не успява да запази своята форма. То може да я запази, да съхрани своя облик и своята същност, само ако се проникне от човешките душевни и духовни сили.
към текста >>
След като при смъртта чо
век
го отхвърли от себе си, физическото тяло не успява да запази своята форма.
Как впрочем стоят нещата, когато разглеждаме човека в неговите физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз? Своето физическо тяло човек носи от раждането или от ембрионалния си живот до смъртта.
След като при смъртта човек го отхвърли от себе си, физическото тяло не успява да запази своята форма.
То може да я запази, да съхрани своя облик и своята същност, само ако се проникне от човешките душевни и духовни сили.
към текста >>
Преди чо
век
да е навлязъл в своя ембрионален живот след последната си смърт, всички тези сили, които действуват във физическото тяло изобщо не притежават никакво Земно поданство.
Силите, които действуват навън във физическата земна природа те само го разрушават, едни по-бързо, други по-бавно, но те го разрушават. Това физическо тяло се разпада, защото то не може да устои всред земните сили на минералното, растителното и животинското царство. Това физическо тяло дължи своя облик на по-висшия духовен свят. То не би имало никаква възможност за съществуване, ако се намираше единствено във физическите земни условия.
Преди човек да е навлязъл в своя ембрионален живот след последната си смърт, всички тези сили, които действуват във физическото тяло изобщо не притежават никакво Земно поданство.
Обликът на физическото тяло се изгражда само по времето на човешкия земен живот, само тогава се разигра ват съответните процеси, само тогава то израства, остарява и т.н. То принадлежи на човека, не на Земята. И този факт се потвърждава от едно съвсем обикновено разсъждение.
към текста >>
То принадлежи на чо
век
а, не на Земята.
Това физическо тяло се разпада, защото то не може да устои всред земните сили на минералното, растителното и животинското царство. Това физическо тяло дължи своя облик на по-висшия духовен свят. То не би имало никаква възможност за съществуване, ако се намираше единствено във физическите земни условия. Преди човек да е навлязъл в своя ембрионален живот след последната си смърт, всички тези сили, които действуват във физическото тяло изобщо не притежават никакво Земно поданство. Обликът на физическото тяло се изгражда само по времето на човешкия земен живот, само тогава се разигра ват съответните процеси, само тогава то израства, остарява и т.н.
То принадлежи на човека, не на Земята.
И този факт се потвърждава от едно съвсем обикновено разсъждение.
към текста >>
Когато се доближаваме до физическия свят с методите на Духовната Наука, ние откриваме че е редно и справедливо, щото човешкото физическо тяло да не притежава никаква устойчивост, никаква трайност на Земята; обаче това, което му дава устойчивост и което го хармонизира, остава напълно неосъзнато от чо
век
а.
Когато се доближаваме до физическия свят с методите на Духовната Наука, ние откриваме че е редно и справедливо, щото човешкото физическо тяло да не притежава никаква устойчивост, никаква трайност на Земята; обаче това, което му дава устойчивост и което го хармонизира, остава напълно неосъзнато от човека.
Самото то е от образно естество и ние можем да го обхванем само ако развием имагинативното съзнание. В този случай ние развиваме, така да се каже, вътрешните образни сили на физическото тяло. И това, което виждаме там като вътрешни образни сили, са противостоящите сили, тези, до които елементите на физическото тяло не са достигнали със своята земна активност.
към текста >>
Този вътрешен образен свят в чо
век
а не се поддава на земните процеси, нито пък се разрушава от тях.
Този вътрешен образен свят в човека не се поддава на земните процеси, нито пък се разрушава от тях.
Този вътрешен образен свят може да устои дори и когато Земята няма да е вече тук за да вземе участие в новото въплъщение на Земната планета. И тогава, с оглед на човешкото физическо тяло, ще се изгради нещо, което можем да наречем природно царство на бъдещето, което все още не е тук да, едно природно царство на бъдещето. От това, което днес е само образ, ще възникне едно царство на бъдещето, едно царство, което според дълбоката си същност, ще влезе в точно определени съотношения и с двете: и с това, което е днешното минерално царство, вложено като нещо студено и мъртво в нашата Земя, и с това, което е днешното растително царство вмъкнато вътре в минералното но като нещо живо и пораждащо живот.
към текста >>
А сега, нека да насочим вниманието си върху днешното етерно тяло на чо
век
а.
А сега, нека да насочим вниманието си върху днешното етерно тяло на човека.
През този живот между раждането и смъртта, то остава неосъзнато; обаче то е в постоянна активност. В основата си, тъкмо то е, което насажда в нас истинския живот. То ни дава живота; негови са силите на растежа, на веществообмяната. Но то остава в сферите на несъзнаваното; неговият истински облик ние тук не можем да възприемем. Този истински облик можем да възприемем едва за кратко време след като сме преминали през Портата на смъртта.
към текста >>
А сега за човешкото астрално тяло: Ние знаем, че след като мине през Портата на смъртта, чо
век
започва своето пътешествие в душевния свят.
А сега за човешкото астрално тяло: Ние знаем, че след като мине през Портата на смъртта, човек започва своето пътешествие в душевния свят.
В „Теософия“ аз описах на какви метаморфози са подложени човешките изживявания в този душевен свят след смъртта, как човек изпада в състояния, близки до странните, неизпълними желания и т.н. И ако всичко, което човек прекарва и изстрадва по този начин продължи достатъчно, тогава той започва да го усеща като нещо освобождаващо, като нещо което отлита и изчезва. Ако прочетете дори и само края, последните страници на това описание, засягащо човешкия път след смъртта, Вие ще изпитате чувството, как това, което човек носи в себе си като астрално тяло, отлита и изчезва в света, стопява се, но се стопява по такъв начин, както черния облак се изгубва и изчезва в едно море от светлина. Тази част от моята „Теософия“ аз съвсем преднамерено оформих така, че да се почувствува нещо от това изчезване, от това себе-разтваряне, и ето защо използувах сравнението за мрака, който се разтваря в светлината, за мъртвите елементи, които се изземват от силите на живота. Ако Вие стигнете до едно правилно усещане за целия преход, за цялата одисея на човека през душевния свят след смъртта, тогава бихте казали: ако това описание е вярно, ние имаме вече едно много сходно описание в начина, по който пред духовния поглед застава имагинираният образ на физическото тяло, в начина, по който пред душевния поглед застава етерното тяло на човека веднага след неговата смърт.
към текста >>
В „Теософия“ аз описах на какви метаморфози са подложени човешките изживявания в този душевен свят след смъртта, как чо
век
изпада в състояния, близки до странните, неизпълними желания и т.н.
А сега за човешкото астрално тяло: Ние знаем, че след като мине през Портата на смъртта, човек започва своето пътешествие в душевния свят.
В „Теософия“ аз описах на какви метаморфози са подложени човешките изживявания в този душевен свят след смъртта, как човек изпада в състояния, близки до странните, неизпълними желания и т.н.
И ако всичко, което човек прекарва и изстрадва по този начин продължи достатъчно, тогава той започва да го усеща като нещо освобождаващо, като нещо което отлита и изчезва. Ако прочетете дори и само края, последните страници на това описание, засягащо човешкия път след смъртта, Вие ще изпитате чувството, как това, което човек носи в себе си като астрално тяло, отлита и изчезва в света, стопява се, но се стопява по такъв начин, както черния облак се изгубва и изчезва в едно море от светлина. Тази част от моята „Теософия“ аз съвсем преднамерено оформих така, че да се почувствува нещо от това изчезване, от това себе-разтваряне, и ето защо използувах сравнението за мрака, който се разтваря в светлината, за мъртвите елементи, които се изземват от силите на живота. Ако Вие стигнете до едно правилно усещане за целия преход, за цялата одисея на човека през душевния свят след смъртта, тогава бихте казали: ако това описание е вярно, ние имаме вече едно много сходно описание в начина, по който пред духовния поглед застава имагинираният образ на физическото тяло, в начина, по който пред душевния поглед застава етерното тяло на човека веднага след неговата смърт.
към текста >>
И ако всичко, което чо
век
прекарва и изстрадва по този начин продължи достатъчно, тогава той започва да го усеща като нещо освобождаващо, като нещо което отлита и изчезва.
А сега за човешкото астрално тяло: Ние знаем, че след като мине през Портата на смъртта, човек започва своето пътешествие в душевния свят. В „Теософия“ аз описах на какви метаморфози са подложени човешките изживявания в този душевен свят след смъртта, как човек изпада в състояния, близки до странните, неизпълними желания и т.н.
И ако всичко, което човек прекарва и изстрадва по този начин продължи достатъчно, тогава той започва да го усеща като нещо освобождаващо, като нещо което отлита и изчезва.
Ако прочетете дори и само края, последните страници на това описание, засягащо човешкия път след смъртта, Вие ще изпитате чувството, как това, което човек носи в себе си като астрално тяло, отлита и изчезва в света, стопява се, но се стопява по такъв начин, както черния облак се изгубва и изчезва в едно море от светлина. Тази част от моята „Теософия“ аз съвсем преднамерено оформих така, че да се почувствува нещо от това изчезване, от това себе-разтваряне, и ето защо използувах сравнението за мрака, който се разтваря в светлината, за мъртвите елементи, които се изземват от силите на живота. Ако Вие стигнете до едно правилно усещане за целия преход, за цялата одисея на човека през душевния свят след смъртта, тогава бихте казали: ако това описание е вярно, ние имаме вече едно много сходно описание в начина, по който пред духовния поглед застава имагинираният образ на физическото тяло, в начина, по който пред душевния поглед застава етерното тяло на човека веднага след неговата смърт.
към текста >>
Ако прочетете дори и само края, последните страници на това описание, засягащо човешкия път след смъртта, Вие ще изпитате чувството, как това, което чо
век
носи в себе си като астрално тяло, отлита и изчезва в света, стопява се, но се стопява по такъв начин, както черния облак се изгубва и изчезва в едно море от светлина.
А сега за човешкото астрално тяло: Ние знаем, че след като мине през Портата на смъртта, човек започва своето пътешествие в душевния свят. В „Теософия“ аз описах на какви метаморфози са подложени човешките изживявания в този душевен свят след смъртта, как човек изпада в състояния, близки до странните, неизпълними желания и т.н. И ако всичко, което човек прекарва и изстрадва по този начин продължи достатъчно, тогава той започва да го усеща като нещо освобождаващо, като нещо което отлита и изчезва.
Ако прочетете дори и само края, последните страници на това описание, засягащо човешкия път след смъртта, Вие ще изпитате чувството, как това, което човек носи в себе си като астрално тяло, отлита и изчезва в света, стопява се, но се стопява по такъв начин, както черния облак се изгубва и изчезва в едно море от светлина.
Тази част от моята „Теософия“ аз съвсем преднамерено оформих така, че да се почувствува нещо от това изчезване, от това себе-разтваряне, и ето защо използувах сравнението за мрака, който се разтваря в светлината, за мъртвите елементи, които се изземват от силите на живота. Ако Вие стигнете до едно правилно усещане за целия преход, за цялата одисея на човека през душевния свят след смъртта, тогава бихте казали: ако това описание е вярно, ние имаме вече едно много сходно описание в начина, по който пред духовния поглед застава имагинираният образ на физическото тяло, в начина, по който пред душевния поглед застава етерното тяло на човека веднага след неговата смърт.
към текста >>
Ако Вие стигнете до едно правилно усещане за целия преход, за цялата одисея на чо
век
а през душевния свят след смъртта, тогава бихте казали: ако това описание е вярно, ние имаме вече едно много сходно описание в начина, по който пред духовния поглед застава имагинираният образ на физическото тяло, в начина, по който пред душевния поглед застава етерното тяло на чо
век
а веднага след неговата смърт.
А сега за човешкото астрално тяло: Ние знаем, че след като мине през Портата на смъртта, човек започва своето пътешествие в душевния свят. В „Теософия“ аз описах на какви метаморфози са подложени човешките изживявания в този душевен свят след смъртта, как човек изпада в състояния, близки до странните, неизпълними желания и т.н. И ако всичко, което човек прекарва и изстрадва по този начин продължи достатъчно, тогава той започва да го усеща като нещо освобождаващо, като нещо което отлита и изчезва. Ако прочетете дори и само края, последните страници на това описание, засягащо човешкия път след смъртта, Вие ще изпитате чувството, как това, което човек носи в себе си като астрално тяло, отлита и изчезва в света, стопява се, но се стопява по такъв начин, както черния облак се изгубва и изчезва в едно море от светлина. Тази част от моята „Теософия“ аз съвсем преднамерено оформих така, че да се почувствува нещо от това изчезване, от това себе-разтваряне, и ето защо използувах сравнението за мрака, който се разтваря в светлината, за мъртвите елементи, които се изземват от силите на живота.
Ако Вие стигнете до едно правилно усещане за целия преход, за цялата одисея на човека през душевния свят след смъртта, тогава бихте казали: ако това описание е вярно, ние имаме вече едно много сходно описание в начина, по който пред духовния поглед застава имагинираният образ на физическото тяло, в начина, по който пред душевния поглед застава етерното тяло на човека веднага след неговата смърт.
към текста >>
Но той се отделя от чо
век
а, както се отделят и останалите съставни части на човешкото същество, физическото тяло се отделя и става зародиш на едно растително-минерално царство.
В описанието, което предлага моята книга „Теософия“, ние отново откриваме нещо, което се изявява като зародиш на бъдещето.
Но той се отделя от човека, както се отделят и останалите съставни части на човешкото същество, физическото тяло се отделя и става зародиш на едно растително-минерално царство.
Етерното тяло се отделя и става зародиш на едно животинско-растително царство. Човешкото астрално тяло се излива, така да се каже, в космическите простори и става зародиш на едно човешко-животинско царство, едно царство, което е с една степен над днешния животински свят. В него животните ще се движат не от сетивни усещания, а от мисли, и макар че тези процеси ще се извършват много по-автоматично отколкото при днешния човек, те ще имат за последици определени разумни действия. Така трябва да си го представим това човешко-животинско царство: с разумни, импулсирани отвътре действия, които все пак няма да протичат като при днешния човек, чието разумно поведение се направлява от центъра на неговото Азово същество. Тези действия ще изглеждат иначе; те ще добият един автоматичен характер, и въпреки това няма да са сродни с инстинктивните действия в днешното животинско царство.
към текста >>
В него животните ще се движат не от сетивни усещания, а от мисли, и макар че тези процеси ще се извършват много по-автоматично отколкото при днешния чо
век
, те ще имат за последици определени разумни действия.
В описанието, което предлага моята книга „Теософия“, ние отново откриваме нещо, което се изявява като зародиш на бъдещето. Но той се отделя от човека, както се отделят и останалите съставни части на човешкото същество, физическото тяло се отделя и става зародиш на едно растително-минерално царство. Етерното тяло се отделя и става зародиш на едно животинско-растително царство. Човешкото астрално тяло се излива, така да се каже, в космическите простори и става зародиш на едно човешко-животинско царство, едно царство, което е с една степен над днешния животински свят.
В него животните ще се движат не от сетивни усещания, а от мисли, и макар че тези процеси ще се извършват много по-автоматично отколкото при днешния човек, те ще имат за последици определени разумни действия.
Така трябва да си го представим това човешко-животинско царство: с разумни, импулсирани отвътре действия, които все пак няма да протичат като при днешния човек, чието разумно поведение се направлява от центъра на неговото Азово същество. Тези действия ще изглеждат иначе; те ще добият един автоматичен характер, и въпреки това няма да са сродни с инстинктивните действия в днешното животинско царство. Те ще се превърнат във функция на великия Юпитеров разум, в извършвани от животното действия, в действия, инспирирани от този велик Юпитеров разум.
към текста >>
Така трябва да си го представим това човешко-животинско царство: с разумни, импулсирани отвътре действия, които все пак няма да протичат като при днешния чо
век
, чието разумно поведение се направлява от центъра на неговото Азово същество.
В описанието, което предлага моята книга „Теософия“, ние отново откриваме нещо, което се изявява като зародиш на бъдещето. Но той се отделя от човека, както се отделят и останалите съставни части на човешкото същество, физическото тяло се отделя и става зародиш на едно растително-минерално царство. Етерното тяло се отделя и става зародиш на едно животинско-растително царство. Човешкото астрално тяло се излива, така да се каже, в космическите простори и става зародиш на едно човешко-животинско царство, едно царство, което е с една степен над днешния животински свят. В него животните ще се движат не от сетивни усещания, а от мисли, и макар че тези процеси ще се извършват много по-автоматично отколкото при днешния човек, те ще имат за последици определени разумни действия.
Така трябва да си го представим това човешко-животинско царство: с разумни, импулсирани отвътре действия, които все пак няма да протичат като при днешния човек, чието разумно поведение се направлява от центъра на неговото Азово същество.
Тези действия ще изглеждат иначе; те ще добият един автоматичен характер, и въпреки това няма да са сродни с инстинктивните действия в днешното животинско царство. Те ще се превърнат във функция на великия Юпитеров разум, в извършвани от животното действия, в действия, инспирирани от този велик Юпитеров разум.
към текста >>
Ако отново се позовем на моята „Теософия“, ще си припомним, че след отхвърлянето на астралното тяло в духовния свят, чо
век
продължава да има вътрешни изживявания в този духовен свят и те могат да бъдат описани по такъв начин, че описанията да прерастват в образи от един външен свят.
И ето че сега остана да говорим за самото човешко царство.
Ако отново се позовем на моята „Теософия“, ще си припомним, че след отхвърлянето на астралното тяло в духовния свят, човек продължава да има вътрешни изживявания в този духовен свят и те могат да бъдат описани по такъв начин, че описанията да прерастват в образи от един външен свят.
За да постигна тази цел, аз описах как там, в духовната родина, изживяванията протичат не както тук, там те са модифицирани, както аз се изразявам от „континенталната област“ на духовната родина, или пък от „морската област“, от „въздушната област“. И във всичко, което е описано от мен в тази духовна родина, Вие имате всъщност образите от един свят, който днес в земните условия не съществува. Днешната земна действителност е съвсем различна. И все пак, ако искаме да опишем нещата точно и да останем верни на истината, ние трябва да се придържаме към великите преходни състояния на Земната планета; защото това, което тук е оформено като материк, като континентална област, то има точно определена стойност спрямо аналогичната формация, каквато откриваме там в духовния свят. Всичко което е описано там като континентална област, като морска, въздушна и топлинна област, е в същото време пронизано от моралните идеи, които човек пренася през Портата на смъртта.
към текста >>
Всичко което е описано там като континентална област, като морска, въздушна и топлинна област, е в същото време пронизано от моралните идеи, които чо
век
пренася през Портата на смъртта.
Ако отново се позовем на моята „Теософия“, ще си припомним, че след отхвърлянето на астралното тяло в духовния свят, човек продължава да има вътрешни изживявания в този духовен свят и те могат да бъдат описани по такъв начин, че описанията да прерастват в образи от един външен свят. За да постигна тази цел, аз описах как там, в духовната родина, изживяванията протичат не както тук, там те са модифицирани, както аз се изразявам от „континенталната област“ на духовната родина, или пък от „морската област“, от „въздушната област“. И във всичко, което е описано от мен в тази духовна родина, Вие имате всъщност образите от един свят, който днес в земните условия не съществува. Днешната земна действителност е съвсем различна. И все пак, ако искаме да опишем нещата точно и да останем верни на истината, ние трябва да се придържаме към великите преходни състояния на Земната планета; защото това, което тук е оформено като материк, като континентална област, то има точно определена стойност спрямо аналогичната формация, каквато откриваме там в духовния свят.
Всичко което е описано там като континентална област, като морска, въздушна и топлинна област, е в същото време пронизано от моралните идеи, които човек пренася през Портата на смъртта.
То е така описано, че показва как тамошният морално-духовен свят притежава в себе си и една външна субстанциалност, като все пак морално то остава само един орнамент, един силует, без да е в състояние да ускори изграждането на ново небесно тяло, на една нова планета. Обаче това, което човешкият Аз изживява там, то се превръща в зародиш на тези диференциации и зависимости, които подготвят Бъдещият Юпитер. В днешният човешки Аз, ние носим зародиша на тези велики бъдещи диференциации, на този съдружен живот в загатнатите области, които тогава ще имат съвсем друг изглед, но все пак ще могат да бъдат разглеждани така, както днес правим това с континентите, моретата и т.н. За да опишем и характеризираме тези процеси още по-добре, за да получим идея и понятие за тях, необходимо е отново да ги изследваме, но от друга гледна точка.
към текста >>
Длъжен съм да напомня: така както описах напредващия живот на човешкия Аз в духовната му родина знаете това от моята „Теософия“ веднага се установява, че за отделния чо
век
там няма никакво място, за такова не може да става и дума.
Длъжен съм да напомня: така както описах напредващия живот на човешкия Аз в духовната му родина знаете това от моята „Теософия“ веднага се установява, че за отделния човек там няма никакво място, за такова не може да става и дума.
Още в нейната втора, в морската област, настъпва едно обединяване на взаимните човешки връзки, на човешките групи: Възниква нещо надчовешко, нещо свръхчовешко. Сега Азът се издига още по-нагоре и се съединява с други Азове в човешки групи. Това ново царство стои над сегашното човешко царство. И по времето на Бъдещият Юпитер, човекът ще влезе именно в това ново царство. Виждате ли, скъпи мои приятели, съвсем няма да е точно, ако аз кажа: „едно ангелско-човешко царство“; това не би отговаряло на нещата, защото Ангелои вече преминаха през своята човешка степен на Старата Луна.
към текста >>
И по времето на Бъдещият Юпитер, чо
век
ът ще влезе именно в това ново царство.
Длъжен съм да напомня: така както описах напредващия живот на човешкия Аз в духовната му родина знаете това от моята „Теософия“ веднага се установява, че за отделния човек там няма никакво място, за такова не може да става и дума. Още в нейната втора, в морската област, настъпва едно обединяване на взаимните човешки връзки, на човешките групи: Възниква нещо надчовешко, нещо свръхчовешко. Сега Азът се издига още по-нагоре и се съединява с други Азове в човешки групи. Това ново царство стои над сегашното човешко царство.
И по времето на Бъдещият Юпитер, човекът ще влезе именно в това ново царство.
Виждате ли, скъпи мои приятели, съвсем няма да е точно, ако аз кажа: „едно ангелско-човешко царство“; това не би отговаряло на нещата, защото Ангелои вече преминаха през своята човешка степен на Старата Луна. И за да характеризирам това, което ще се развие в бъдещата Земна планета или Бъдещият Юпитер, аз трябва да заявя: Човекът ще бъде издигнат в една по-висша сфера; това, което днес живее в неговата същност то остава вътре в него, но тогава, на Бъдещият Юпитер, то ще се изявява навън. Както днес той открива по един тайнствен начин съкровената си същност в инкарната, в телесния цвят на плътта, така и занапред той ще открива съкровената си същност независимо дали тя е добра или лоша в своята външна конфигурация.
към текста >>
И за да характеризирам това, което ще се развие в бъдещата Земна планета или Бъдещият Юпитер, аз трябва да заявя: Чо
век
ът ще бъде издигнат в една по-висша сфера; това, което днес живее в неговата същност то остава вътре в него, но тогава, на Бъдещият Юпитер, то ще се изявява навън.
Още в нейната втора, в морската област, настъпва едно обединяване на взаимните човешки връзки, на човешките групи: Възниква нещо надчовешко, нещо свръхчовешко. Сега Азът се издига още по-нагоре и се съединява с други Азове в човешки групи. Това ново царство стои над сегашното човешко царство. И по времето на Бъдещият Юпитер, човекът ще влезе именно в това ново царство. Виждате ли, скъпи мои приятели, съвсем няма да е точно, ако аз кажа: „едно ангелско-човешко царство“; това не би отговаряло на нещата, защото Ангелои вече преминаха през своята човешка степен на Старата Луна.
И за да характеризирам това, което ще се развие в бъдещата Земна планета или Бъдещият Юпитер, аз трябва да заявя: Човекът ще бъде издигнат в една по-висша сфера; това, което днес живее в неговата същност то остава вътре в него, но тогава, на Бъдещият Юпитер, то ще се изявява навън.
Както днес той открива по един тайнствен начин съкровената си същност в инкарната, в телесния цвят на плътта, така и занапред той ще открива съкровената си същност независимо дали тя е добра или лоша в своята външна конфигурация.
към текста >>
Днес от външния облик на чо
век
а могат да се извлекат само отчасти и приблизително някои негови особености: дали например е педант, дали е един зъл, или жесток, или лаком чо
век
.
Днес от външния облик на човека могат да се извлекат само отчасти и приблизително някои негови особености: дали например е педант, дали е един зъл, или жесток, или лаком човек.
Определени морални качества днес се отпечатват сравнително слабо върху физиономията, походката и цялата конфигурация на човека; така че те винаги могат да ни подлъжат; например няма точно определени устни или точно определена долна челюст, които да издават лакомия човек. Докато днес е възможно да се отклоним, да се измъкнем с малко или много приказки от външното проявление на човешката душевност, то занапред това ще бъде изключено. Хората, които са свързани с материални идеи, с материализъм, ще изразяват това съвсем ясно в своя външен облик: Те несъмнено ще приемат ариманически форми. Занапред ариманическите и луциферическите човешки фигури ще бъдат безпогрешно разпознавани. Голям брой от членовете на различни теософски общества които само мечтаят и фантазират за висшите сфери представляват добър модел за тези луциферически фигури.
към текста >>
Определени морални качества днес се отпечатват сравнително слабо върху физиономията, походката и цялата конфигурация на чо
век
а; така че те винаги могат да ни подлъжат; например няма точно определени устни или точно определена долна челюст, които да издават лакомия чо
век
.
Днес от външния облик на човека могат да се извлекат само отчасти и приблизително някои негови особености: дали например е педант, дали е един зъл, или жесток, или лаком човек.
Определени морални качества днес се отпечатват сравнително слабо върху физиономията, походката и цялата конфигурация на човека; така че те винаги могат да ни подлъжат; например няма точно определени устни или точно определена долна челюст, които да издават лакомия човек.
Докато днес е възможно да се отклоним, да се измъкнем с малко или много приказки от външното проявление на човешката душевност, то занапред това ще бъде изключено. Хората, които са свързани с материални идеи, с материализъм, ще изразяват това съвсем ясно в своя външен облик: Те несъмнено ще приемат ариманически форми. Занапред ариманическите и луциферическите човешки фигури ще бъдат безпогрешно разпознавани. Голям брой от членовете на различни теософски общества които само мечтаят и фантазират за висшите сфери представляват добър модел за тези луциферически фигури. Но ще съществуват и фигури, които ще градят и поддържат равновесието.
към текста >>
Нитче е един чо
век
, който дълбоко и трагично пострада от упадъчната цивилизация на 19
век
.
Нитче е един човек, който дълбоко и трагично пострада от упадъчната цивилизация на 19 век.
Той усети нещо много важно, той усети, че за да спаси своето бъдеще, Азът трябва сам да се изтръгне от това, което е в упадък. И тъй като при него цялата идея остана абстрактна, той избра и абстрактната дума за „свръхчовека“. Обаче в основата си, това беше един неясен и тъмен порив за изразяване на голямата истина: Че Азът все още не е готов, че Азът е само един зародиш на предстоящите космически събития.
към текста >>
И тъй като при него цялата идея остана абстрактна, той избра и абстрактната дума за „свръхчо
век
а“.
Нитче е един човек, който дълбоко и трагично пострада от упадъчната цивилизация на 19 век. Той усети нещо много важно, той усети, че за да спаси своето бъдеще, Азът трябва сам да се изтръгне от това, което е в упадък.
И тъй като при него цялата идея остана абстрактна, той избра и абстрактната дума за „свръхчовека“.
Обаче в основата си, това беше един неясен и тъмен порив за изразяване на голямата истина: Че Азът все още не е готов, че Азът е само един зародиш на предстоящите космически събития.
към текста >>
Нитче постоянно повтаряше: В основата си, чо
век
ът е нещо, което той е развил от червея.
Нитче постоянно повтаряше: В основата си, човекът е нещо, което той е развил от червея.
Но по същия начин и свръхчовекът трябва да се развие от човека. С едно тъмно и неясно чувство, Нитче се добра до такава област, чието осветляване е същинската задача на нашата епоха, ако тя не иска да остане опипваща и сляпа в мрака на една упадъчна култура.
към текста >>
Но по същия начин и свръхчо
век
ът трябва да се развие от чо
век
а.
Нитче постоянно повтаряше: В основата си, човекът е нещо, което той е развил от червея.
Но по същия начин и свръхчовекът трябва да се развие от човека.
С едно тъмно и неясно чувство, Нитче се добра до такава област, чието осветляване е същинската задача на нашата епоха, ако тя не иска да остане опипваща и сляпа в мрака на една упадъчна култура.
към текста >>
Напълно разбираемо е, че Нитче, който така трагично пострада от нашата чисто интелектуалистична култура, извлече това интелектуалистично понятие за свръхчо
век
а което, в основата си, няма никакво съдържание извлече го именно от пустотата на тази интелектуалистична култура.
Напълно разбираемо е, че Нитче, който така трагично пострада от нашата чисто интелектуалистична култура, извлече това интелектуалистично понятие за свръхчовека което, в основата си, няма никакво съдържание извлече го именно от пустотата на тази интелектуалистична култура.
Нитче не можа да стигне до едно истинско разбиране на Христос. И своеобразното при него е, че въпреки могъщия порив за разгръщане на Азът, по силата на една трагична необходимост, Нитче бе принуден да остане вътре в тази интелектуалистична култура, така че той стана глашатай не на Христос, а стана глашатай на Антихриста, превърна се именно в един застъпник, в един певец на Антихриста. Антихристиянството бликна в душата на Нитче по един гениален начин. Обаче за да остане вярно на себе си, това антихристиянство беше длъжно да тласне човека към фантазиите за един абстрактен свръхчовек, като в същото време то внесе и непоколебимата увереност, че този абстрактен свръхчовек ще умре в мига, когато умре и Земята. Ето защо Нитче така поривисто се хвърли към идеята за развитието, към идеята за еволюцията.
към текста >>
Обаче за да остане вярно на себе си, това антихристиянство беше длъжно да тласне чо
век
а към фантазиите за един абстрактен свръхчо
век
, като в същото време то внесе и непоколебимата увереност, че този абстрактен свръхчо
век
ще умре в мига, когато умре и Земята.
Напълно разбираемо е, че Нитче, който така трагично пострада от нашата чисто интелектуалистична култура, извлече това интелектуалистично понятие за свръхчовека което, в основата си, няма никакво съдържание извлече го именно от пустотата на тази интелектуалистична култура. Нитче не можа да стигне до едно истинско разбиране на Христос. И своеобразното при него е, че въпреки могъщия порив за разгръщане на Азът, по силата на една трагична необходимост, Нитче бе принуден да остане вътре в тази интелектуалистична култура, така че той стана глашатай не на Христос, а стана глашатай на Антихриста, превърна се именно в един застъпник, в един певец на Антихриста. Антихристиянството бликна в душата на Нитче по един гениален начин.
Обаче за да остане вярно на себе си, това антихристиянство беше длъжно да тласне човека към фантазиите за един абстрактен свръхчовек, като в същото време то внесе и непоколебимата увереност, че този абстрактен свръхчовек ще умре в мига, когато умре и Земята.
Ето защо Нитче така поривисто се хвърли към идеята за развитието, към идеята за еволюцията. Но и този скок не му помогна. В мъртвите абстракции на интелектуализма, той успя да стигне само до „вечния възврат, където вместо издига нето към по-висши сфери, цари механичното и безкрайно повторение.
към текста >>
И ако спрем вниманието си върху духовното в чо
век
а, то ще застане пред нас като проявление на Духа.
Ето, така ние разглеждаме човешкия Дух, човешката душа, човешкото тяло.
И ако спрем вниманието си върху духовното в човека, то ще застане пред нас като проявление на Духа.
Доколкото ние изследваме този Дух като духовни хора, той не ни се открива в твърде диференциран вид. Наистина той показва определени нюанси, обаче пред нас той застава като нещо единно. И за да вникнем наистина в този човешки Дух, както и в отношенията му със света, ние се нуждаем от Духовната Наука, от Антропософията. Не достигнем ли до Антропософията, тогава този единен недиференциран и неопределен човешки Дух се излъчва на вън в света и по този начин възниква неясния, безконтурен пантеизъм. Ако обаче поискаме да изучим този човешки Дух именно чрез Антропософията, тогава в света и в човека нахлуват висшите духовни Йерархии.
към текста >>
Ако обаче поискаме да изучим този човешки Дух именно чрез Антропософията, тогава в света и в чо
век
а нахлуват висшите духовни Йерархии.
И ако спрем вниманието си върху духовното в човека, то ще застане пред нас като проявление на Духа. Доколкото ние изследваме този Дух като духовни хора, той не ни се открива в твърде диференциран вид. Наистина той показва определени нюанси, обаче пред нас той застава като нещо единно. И за да вникнем наистина в този човешки Дух, както и в отношенията му със света, ние се нуждаем от Духовната Наука, от Антропософията. Не достигнем ли до Антропософията, тогава този единен недиференциран и неопределен човешки Дух се излъчва на вън в света и по този начин възниква неясния, безконтурен пантеизъм.
Ако обаче поискаме да изучим този човешки Дух именно чрез Антропософията, тогава в света и в човека нахлуват висшите духовни Йерархии.
Това което носим в нашия Дух, ще приложим конкретно в света, само ако го разпознаем като нещо конкретно и в света на висшите Йерархии. В нашия душевен живот постоянно наблюдаваме преливане на мисли, чувства и воля; този душевен живот ние можем да изучим, само ако разгледаме диференцираните душевни функции в съотношенията им с физическото, етерното, астралното тяло и Азът, т.е. ако разгледаме мисленето в пространството между физическото и етерното тяло, така да се каже, като съобщителна връзка между тези две тела; чувствата в пространството между етерното и астралното тяло. И ако искаме да изучим волевия живот, ние трябва да се обърнем към силовите съотношения и взаимодействия между Азът и астралното тяло. Ето такава е реалността на човека, такъв е неговия душевен живот.
към текста >>
Ето такава е реалността на чо
век
а, такъв е неговия душевен живот.
Ако обаче поискаме да изучим този човешки Дух именно чрез Антропософията, тогава в света и в човека нахлуват висшите духовни Йерархии. Това което носим в нашия Дух, ще приложим конкретно в света, само ако го разпознаем като нещо конкретно и в света на висшите Йерархии. В нашия душевен живот постоянно наблюдаваме преливане на мисли, чувства и воля; този душевен живот ние можем да изучим, само ако разгледаме диференцираните душевни функции в съотношенията им с физическото, етерното, астралното тяло и Азът, т.е. ако разгледаме мисленето в пространството между физическото и етерното тяло, така да се каже, като съобщителна връзка между тези две тела; чувствата в пространството между етерното и астралното тяло. И ако искаме да изучим волевия живот, ние трябва да се обърнем към силовите съотношения и взаимодействия между Азът и астралното тяло.
Ето такава е реалността на човека, такъв е неговия душевен живот.
към текста >>
И ако слезем по-надолу към физическото тяло на чо
век
а, първоначално то ни се представя като че ли е предопределено да потъне в нищото.
И ако слезем по-надолу към физическото тяло на човека, първоначално то ни се представя като че ли е предопределено да потъне в нищото.
Спрямо физическите закономерности на земния живот, това физическо тяло на човека което е от такова огромно значение за него наистина изглежда като осъдено за не битието, за нищото; защото тези закономерности практически го разрушават. Етерното тяло се запазва за кратко време след смъртта, но после и то се разтваря в Космоса. То се отдръпва и изчезва от човека. То няма вече нищо общо със Земята. Астралното тяло в края на жизнения път и след смъртта ще се „резорбира“ от душевно-духовния човек и от него също няма да остане нищо.
към текста >>
Спрямо физическите закономерности на земния живот, това физическо тяло на чо
век
а което е от такова огромно значение за него наистина изглежда като осъдено за не битието, за нищото; защото тези закономерности практически го разрушават.
И ако слезем по-надолу към физическото тяло на човека, първоначално то ни се представя като че ли е предопределено да потъне в нищото.
Спрямо физическите закономерности на земния живот, това физическо тяло на човека което е от такова огромно значение за него наистина изглежда като осъдено за не битието, за нищото; защото тези закономерности практически го разрушават.
Етерното тяло се запазва за кратко време след смъртта, но после и то се разтваря в Космоса. То се отдръпва и изчезва от човека. То няма вече нищо общо със Земята. Астралното тяло в края на жизнения път и след смъртта ще се „резорбира“ от душевно-духовния човек и от него също няма да остане нищо. Обаче Азът той ни е даден от Земята, той принадлежи на Земята.
към текста >>
То се отдръпва и изчезва от чо
век
а.
И ако слезем по-надолу към физическото тяло на човека, първоначално то ни се представя като че ли е предопределено да потъне в нищото. Спрямо физическите закономерности на земния живот, това физическо тяло на човека което е от такова огромно значение за него наистина изглежда като осъдено за не битието, за нищото; защото тези закономерности практически го разрушават. Етерното тяло се запазва за кратко време след смъртта, но после и то се разтваря в Космоса.
То се отдръпва и изчезва от човека.
То няма вече нищо общо със Земята. Астралното тяло в края на жизнения път и след смъртта ще се „резорбира“ от душевно-духовния човек и от него също няма да остане нищо. Обаче Азът той ни е даден от Земята, той принадлежи на Земята. От Азът ние не получаваме никаква идея за това, какъв трябва да бъде той занапред. Ако разглеждаме тези съставни части на човешкото същество, ние виждаме, че във физическото тяло, в етерното тяло, в астралното тяло и в Азовото тяло са вложени зародишите на нови космически светове.
към текста >>
Астралното тяло в края на жизнения път и след смъртта ще се „резорбира“ от душевно-духовния чо
век
и от него също няма да остане нищо.
И ако слезем по-надолу към физическото тяло на човека, първоначално то ни се представя като че ли е предопределено да потъне в нищото. Спрямо физическите закономерности на земния живот, това физическо тяло на човека което е от такова огромно значение за него наистина изглежда като осъдено за не битието, за нищото; защото тези закономерности практически го разрушават. Етерното тяло се запазва за кратко време след смъртта, но после и то се разтваря в Космоса. То се отдръпва и изчезва от човека. То няма вече нищо общо със Земята.
Астралното тяло в края на жизнения път и след смъртта ще се „резорбира“ от душевно-духовния човек и от него също няма да остане нищо.
Обаче Азът той ни е даден от Земята, той принадлежи на Земята. От Азът ние не получаваме никаква идея за това, какъв трябва да бъде той занапред. Ако разглеждаме тези съставни части на човешкото същество, ние виждаме, че във физическото тяло, в етерното тяло, в астралното тяло и в Азовото тяло са вложени зародишите на нови космически светове. И сега: Нещата се свеждат до това, че ние сме длъжни да опазим тези зародиши на нови космически светове, да ги опазим по един земен начин. Защото както и при всички други зароди ши съществува реалната опасност те да загинат.
към текста >>
За духовните царства над чо
век
а ние можем да говорим само ако сме запознати с тяхното минало.
За духовните царства над човека ние можем да говорим само ако сме запознати с тяхното минало.
Ние знаем обаче, че в своята сегашна дейност, те постигат именно това, което пулсира в нашия Дух. Ако погледнем в душевния свят на човека, ние ще открием там настоящето, ще открием този душевен свят интимно свързан с настоящето. Ако погледнем обаче в телесния свят на човека, ще видим как в този телесен свят ние носим зародишния свят на бъдещето.
към текста >>
Ако погледнем в душевния свят на чо
век
а, ние ще открием там настоящето, ще открием този душевен свят интимно свързан с настоящето.
За духовните царства над човека ние можем да говорим само ако сме запознати с тяхното минало. Ние знаем обаче, че в своята сегашна дейност, те постигат именно това, което пулсира в нашия Дух.
Ако погледнем в душевния свят на човека, ние ще открием там настоящето, ще открием този душевен свят интимно свързан с настоящето.
Ако погледнем обаче в телесния свят на човека, ще видим как в този телесен свят ние носим зародишния свят на бъдещето.
към текста >>
Ако погледнем обаче в телесния свят на чо
век
а, ще видим как в този телесен свят ние носим зародишния свят на бъдещето.
За духовните царства над човека ние можем да говорим само ако сме запознати с тяхното минало. Ние знаем обаче, че в своята сегашна дейност, те постигат именно това, което пулсира в нашия Дух. Ако погледнем в душевния свят на човека, ние ще открием там настоящето, ще открием този душевен свят интимно свързан с настоящето.
Ако погледнем обаче в телесния свят на човека, ще видим как в този телесен свят ние носим зародишния свят на бъдещето.
към текста >>
Дори и схематично, ние виждаме как тук различните Йерархии се съединяват в един цялостен образ: Спиралата на чо
век
а, която от своя център формира неговите сегашни изживявания.
Дори и схематично, ние виждаме как тук различните Йерархии се съединяват в един цялостен образ: Спиралата на човека, която от своя център формира неговите сегашни изживявания.
към текста >>
И нека отново повторим: познанието за чо
век
а е познание за света.
И нека отново повторим: познанието за човека е познание за света.
Това се потвърждава и от гледната точка, от която днес разглеждахме нещата. Пред нас е един свят в миналото. Пред нас са неговите днешни въздействия в човешкия Дух. Познанието за света ще стане познание за човека тогава, когато поискаме да извлечем човешкия Дух от света. Познанието за човека ще стане познание за света тогава, когато обхванем съставните части на човешкото същество и тяхната зародишна сила, когато вникнем в това, което са днес човешките обвивки, събрали в себе си цели два свята.
към текста >>
Познанието за света ще стане познание за чо
век
а тогава, когато поискаме да извлечем човешкия Дух от света.
И нека отново повторим: познанието за човека е познание за света. Това се потвърждава и от гледната точка, от която днес разглеждахме нещата. Пред нас е един свят в миналото. Пред нас са неговите днешни въздействия в човешкия Дух.
Познанието за света ще стане познание за човека тогава, когато поискаме да извлечем човешкия Дух от света.
Познанието за човека ще стане познание за света тогава, когато обхванем съставните части на човешкото същество и тяхната зародишна сила, когато вникнем в това, което са днес човешките обвивки, събрали в себе си цели два свята. В днешния човек ще бъдат разпознати миналите светове. Да се познае, да се проникне в днешния човек, това според Духа, означава: Проникване в световете на миналото. Да се познае, да се проникне в днешния човек, това според тялото, означава: проникване в световете на бъдещето!
към текста >>
Познанието за чо
век
а ще стане познание за света тогава, когато обхванем съставните части на човешкото същество и тяхната зародишна сила, когато вникнем в това, което са днес човешките обвивки, събрали в себе си цели два свята.
И нека отново повторим: познанието за човека е познание за света. Това се потвърждава и от гледната точка, от която днес разглеждахме нещата. Пред нас е един свят в миналото. Пред нас са неговите днешни въздействия в човешкия Дух. Познанието за света ще стане познание за човека тогава, когато поискаме да извлечем човешкия Дух от света.
Познанието за човека ще стане познание за света тогава, когато обхванем съставните части на човешкото същество и тяхната зародишна сила, когато вникнем в това, което са днес човешките обвивки, събрали в себе си цели два свята.
В днешния човек ще бъдат разпознати миналите светове. Да се познае, да се проникне в днешния човек, това според Духа, означава: Проникване в световете на миналото. Да се познае, да се проникне в днешния човек, това според тялото, означава: проникване в световете на бъдещето!
към текста >>
В днешния чо
век
ще бъдат разпознати миналите светове.
Това се потвърждава и от гледната точка, от която днес разглеждахме нещата. Пред нас е един свят в миналото. Пред нас са неговите днешни въздействия в човешкия Дух. Познанието за света ще стане познание за човека тогава, когато поискаме да извлечем човешкия Дух от света. Познанието за човека ще стане познание за света тогава, когато обхванем съставните части на човешкото същество и тяхната зародишна сила, когато вникнем в това, което са днес човешките обвивки, събрали в себе си цели два свята.
В днешния човек ще бъдат разпознати миналите светове.
Да се познае, да се проникне в днешния човек, това според Духа, означава: Проникване в световете на миналото. Да се познае, да се проникне в днешния човек, това според тялото, означава: проникване в световете на бъдещето!
към текста >>
Да се познае, да се проникне в днешния чо
век
, това според Духа, означава: Проникване в световете на миналото.
Пред нас е един свят в миналото. Пред нас са неговите днешни въздействия в човешкия Дух. Познанието за света ще стане познание за човека тогава, когато поискаме да извлечем човешкия Дух от света. Познанието за човека ще стане познание за света тогава, когато обхванем съставните части на човешкото същество и тяхната зародишна сила, когато вникнем в това, което са днес човешките обвивки, събрали в себе си цели два свята. В днешния човек ще бъдат разпознати миналите светове.
Да се познае, да се проникне в днешния човек, това според Духа, означава: Проникване в световете на миналото.
Да се познае, да се проникне в днешния човек, това според тялото, означава: проникване в световете на бъдещето!
към текста >>
Да се познае, да се проникне в днешния чо
век
, това според тялото, означава: проникване в световете на бъдещето!
Пред нас са неговите днешни въздействия в човешкия Дух. Познанието за света ще стане познание за човека тогава, когато поискаме да извлечем човешкия Дух от света. Познанието за човека ще стане познание за света тогава, когато обхванем съставните части на човешкото същество и тяхната зародишна сила, когато вникнем в това, което са днес човешките обвивки, събрали в себе си цели два свята. В днешния човек ще бъдат разпознати миналите светове. Да се познае, да се проникне в днешния човек, това според Духа, означава: Проникване в световете на миналото.
Да се познае, да се проникне в днешния човек, това според тялото, означава: проникване в световете на бъдещето!
към текста >>
Да, наистина, дори и съвсем различните гледни точки потвърждават: Познанието за света е познание за чо
век
а.
Да, наистина, дори и съвсем различните гледни точки потвърждават: Познанието за света е познание за човека.
Искаш ли да познаеш света, вгледай се в себе си. Искаш ли да познаеш човека, вгледай се в света. Искаш ли да познаеш духовния свят на човека, вгледай се във великолепието на преминалия свят. Искаш ли да познаеш великолепието на бъдещите светове, вгледай се в зародишната сила на човешкото тяло. И ето как познанието за човека се превръща в познание за света, и познанието за света в познание за човека.
към текста >>
Искаш ли да познаеш чо
век
а, вгледай се в света.
Да, наистина, дори и съвсем различните гледни точки потвърждават: Познанието за света е познание за човека. Искаш ли да познаеш света, вгледай се в себе си.
Искаш ли да познаеш човека, вгледай се в света.
Искаш ли да познаеш духовния свят на човека, вгледай се във великолепието на преминалия свят. Искаш ли да познаеш великолепието на бъдещите светове, вгледай се в зародишната сила на човешкото тяло. И ето как познанието за човека се превръща в познание за света, и познанието за света в познание за човека.
към текста >>
Искаш ли да познаеш духовния свят на чо
век
а, вгледай се във великолепието на преминалия свят.
Да, наистина, дори и съвсем различните гледни точки потвърждават: Познанието за света е познание за човека. Искаш ли да познаеш света, вгледай се в себе си. Искаш ли да познаеш човека, вгледай се в света.
Искаш ли да познаеш духовния свят на човека, вгледай се във великолепието на преминалия свят.
Искаш ли да познаеш великолепието на бъдещите светове, вгледай се в зародишната сила на човешкото тяло. И ето как познанието за човека се превръща в познание за света, и познанието за света в познание за човека.
към текста >>
И ето как познанието за чо
век
а се превръща в познание за света, и познанието за света в познание за чо
век
а.
Да, наистина, дори и съвсем различните гледни точки потвърждават: Познанието за света е познание за човека. Искаш ли да познаеш света, вгледай се в себе си. Искаш ли да познаеш човека, вгледай се в света. Искаш ли да познаеш духовния свят на човека, вгледай се във великолепието на преминалия свят. Искаш ли да познаеш великолепието на бъдещите светове, вгледай се в зародишната сила на човешкото тяло.
И ето как познанието за човека се превръща в познание за света, и познанието за света в познание за човека.
към текста >>
16.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В последните лекции от този курс аз посочих как чо
век
ът изгражда връзките си със света благодарение на обстоятелството, че активно се стреми към определени отношения с духовната, душевна и телесна сфери.
В последните лекции от този курс аз посочих как човекът изгражда връзките си със света благодарение на обстоятелството, че активно се стреми към определени отношения с духовната, душевна и телесна сфери.
Освен това посочих, че ако човек наистина и с подобаваща сериозност копнее да приближи духовната си същност до своето съзнание, той неизбежно трябва да вдигне поглед нагоре към духовните светове. Защото в нашия човешки Дух, практически сноват действията и взаимните отношения на онези Йерархии, които винаги са били схващани от нас като Йерархии на Ангелои, Архангелои, Архаи и т.н. И за да вникне в действията и отношенията на тези Същества, за човекът е равносилно да вникне в своята собствена духовност.
към текста >>
Освен това посочих, че ако чо
век
наистина и с подобаваща сериозност копнее да приближи духовната си същност до своето съзнание, той неизбежно трябва да вдигне поглед нагоре към духовните светове.
В последните лекции от този курс аз посочих как човекът изгражда връзките си със света благодарение на обстоятелството, че активно се стреми към определени отношения с духовната, душевна и телесна сфери.
Освен това посочих, че ако човек наистина и с подобаваща сериозност копнее да приближи духовната си същност до своето съзнание, той неизбежно трябва да вдигне поглед нагоре към духовните светове.
Защото в нашия човешки Дух, практически сноват действията и взаимните отношения на онези Йерархии, които винаги са били схващани от нас като Йерархии на Ангелои, Архангелои, Архаи и т.н. И за да вникне в действията и отношенията на тези Същества, за човекът е равносилно да вникне в своята собствена духовност.
към текста >>
И за да вникне в действията и отношенията на тези Същества, за чо
век
ът е равносилно да вникне в своята собствена духовност.
В последните лекции от този курс аз посочих как човекът изгражда връзките си със света благодарение на обстоятелството, че активно се стреми към определени отношения с духовната, душевна и телесна сфери. Освен това посочих, че ако човек наистина и с подобаваща сериозност копнее да приближи духовната си същност до своето съзнание, той неизбежно трябва да вдигне поглед нагоре към духовните светове. Защото в нашия човешки Дух, практически сноват действията и взаимните отношения на онези Йерархии, които винаги са били схващани от нас като Йерархии на Ангелои, Архангелои, Архаи и т.н.
И за да вникне в действията и отношенията на тези Същества, за човекът е равносилно да вникне в своята собствена духовност.
към текста >>
Относно душевният живот на чо
век
а, аз можах да Ви покажа, как мисленето се разиграва между етерното и физическото тяло на чо
век
а, как чувствата се разиграват между етерното и астралното тяло и как волята се разиграва между астралното тяло и Азът.
Относно душевният живот на човека, аз можах да Ви покажа, как мисленето се разиграва между етерното и физическото тяло на човека, как чувствата се разиграват между етерното и астралното тяло и как волята се разиграва между астралното тяло и Азът.
После Ви показах, как това, което днес човек определя като свое тяло ако правилно вникнем в неговия истински облик – трябва да се разглежда като зародиш на бъдещи светове, фактически всичко, което занапред ще прерасне в Бъдещият Юпитер, има своя зародиш и днес в нашите човешки тела: Нашето физическо тяло, което полагаме в гроба за да се разложи от земните сили, съдържа зародиша на това, което Земята ще стане, след като надживее своята гибел. Нашето етерно тяло: Кратко време след като сме минали през Портата на смъртта, то се разтваря в етерния Космос; но то също носи в себе си един зародиш за Бъдещият Юпитер. Така стоят нещата и с нашето астрално тяло, и с нашата Азова обвивка. Тази Азова обвивка обаче, която като човеци имаме тук на Земята, ние сме получили едва в настоящето въплъщение на Земната планета.
към текста >>
После Ви показах, как това, което днес чо
век
определя като свое тяло ако правилно вникнем в неговия истински облик – трябва да се разглежда като зародиш на бъдещи светове, фактически всичко, което занапред ще прерасне в Бъдещият Юпитер, има своя зародиш и днес в нашите човешки тела: Нашето физическо тяло, което полагаме в гроба за да се разложи от земните сили, съдържа зародиша на това, което Земята ще стане, след като надживее своята гибел.
Относно душевният живот на човека, аз можах да Ви покажа, как мисленето се разиграва между етерното и физическото тяло на човека, как чувствата се разиграват между етерното и астралното тяло и как волята се разиграва между астралното тяло и Азът.
После Ви показах, как това, което днес човек определя като свое тяло ако правилно вникнем в неговия истински облик – трябва да се разглежда като зародиш на бъдещи светове, фактически всичко, което занапред ще прерасне в Бъдещият Юпитер, има своя зародиш и днес в нашите човешки тела: Нашето физическо тяло, което полагаме в гроба за да се разложи от земните сили, съдържа зародиша на това, което Земята ще стане, след като надживее своята гибел.
Нашето етерно тяло: Кратко време след като сме минали през Портата на смъртта, то се разтваря в етерния Космос; но то също носи в себе си един зародиш за Бъдещият Юпитер. Така стоят нещата и с нашето астрално тяло, и с нашата Азова обвивка. Тази Азова обвивка обаче, която като човеци имаме тук на Земята, ние сме получили едва в настоящето въплъщение на Земната планета.
към текста >>
Всичко, което днес се предлага на чо
век
а като култура, образование, като цивилизация всичко се гради на това повърхностно и външно познание.
А ето че днес, а всъщност и много отдавна, ние живеем в една подчертано интелектуалистична епоха. Днес хората изучават света и всичко около него чрез интелекта, чрез понятийното мислене.
Всичко, което днес се предлага на човека като култура, образование, като цивилизация всичко се гради на това повърхностно и външно познание.
Дори и тогава, когато ние чувствуваме, чувствата остават притъпени и неясни. А в случаите, когато нещо в чувствата на човека се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно познание. Така че днес, още от времето когато бъде предаден на училището, човек запазва само онази част от вътрешния си душевен живот, която е всъщност контролираното от разума завладяване на околния свят. Но докъде се простира това контролирано от разума завладяване на околния свят? И бих искал да попитам: До каква дълбочина прониква това завладяване на околния свят в нашия душевен живот?
към текста >>
А в случаите, когато нещо в чувствата на чо
век
а се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно познание.
А ето че днес, а всъщност и много отдавна, ние живеем в една подчертано интелектуалистична епоха. Днес хората изучават света и всичко около него чрез интелекта, чрез понятийното мислене. Всичко, което днес се предлага на човека като култура, образование, като цивилизация всичко се гради на това повърхностно и външно познание. Дори и тогава, когато ние чувствуваме, чувствата остават притъпени и неясни.
А в случаите, когато нещо в чувствата на човека се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно познание.
Така че днес, още от времето когато бъде предаден на училището, човек запазва само онази част от вътрешния си душевен живот, която е всъщност контролираното от разума завладяване на околния свят. Но докъде се простира това контролирано от разума завладяване на околния свят? И бих искал да попитам: До каква дълбочина прониква това завладяване на околния свят в нашия душевен живот?
към текста >>
Така че днес, още от времето когато бъде предаден на училището, чо
век
запазва само онази част от вътрешния си душевен живот, която е всъщност контролираното от разума завладяване на околния свят.
А ето че днес, а всъщност и много отдавна, ние живеем в една подчертано интелектуалистична епоха. Днес хората изучават света и всичко около него чрез интелекта, чрез понятийното мислене. Всичко, което днес се предлага на човека като култура, образование, като цивилизация всичко се гради на това повърхностно и външно познание. Дори и тогава, когато ние чувствуваме, чувствата остават притъпени и неясни. А в случаите, когато нещо в чувствата на човека се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно познание.
Така че днес, още от времето когато бъде предаден на училището, човек запазва само онази част от вътрешния си душевен живот, която е всъщност контролираното от разума завладяване на околния свят.
Но докъде се простира това контролирано от разума завладяване на околния свят? И бих искал да попитам: До каква дълбочина прониква това завладяване на околния свят в нашия душевен живот?
към текста >>
Нека вземем един чо
век
, който тръгва от шестата си година на училище, онова училище, което с външните си методи изгражда в детето съвсем повърхностно отношение към външния свят.
Нека вземем един човек, който тръгва от шестата си година на училище, онова училище, което с външните си методи изгражда в детето съвсем повърхностно отношение към външния свят.
Да приемем, че после този човек ще премине през някои от нашите университети. Тогава той ще може да изучи нещо, ще добие добър образователен ценз, и приемайки тези знания в себе си, ще може да се издигне дори като духовен наставник на човечеството в някоя от областите на знанието. Но един такъв човек който в смисъла на днешното образование вече е получил своя предварително формиран душевен живот какво възприема всъщност този човек в своята душа? Той възприема само това, което се отнася до неговия Аз. Той не възприема нищо друго, освен това, което се отнася до неговия Аз.
към текста >>
Да приемем, че после този чо
век
ще премине през някои от нашите университети.
Нека вземем един човек, който тръгва от шестата си година на училище, онова училище, което с външните си методи изгражда в детето съвсем повърхностно отношение към външния свят.
Да приемем, че после този човек ще премине през някои от нашите университети.
Тогава той ще може да изучи нещо, ще добие добър образователен ценз, и приемайки тези знания в себе си, ще може да се издигне дори като духовен наставник на човечеството в някоя от областите на знанието. Но един такъв човек който в смисъла на днешното образование вече е получил своя предварително формиран душевен живот какво възприема всъщност този човек в своята душа? Той възприема само това, което се отнася до неговия Аз. Той не възприема нищо друго, освен това, което се отнася до неговия Аз. Но той го получава като едно обратно отражение от онези съставни части на човешкото същество, в които Азът е наистина вложен, но които още не са готови за самостоятелна активност.
към текста >>
Но един такъв чо
век
който в смисъла на днешното образование вече е получил своя предварително формиран душевен живот какво възприема всъщност този чо
век
в своята душа?
Нека вземем един човек, който тръгва от шестата си година на училище, онова училище, което с външните си методи изгражда в детето съвсем повърхностно отношение към външния свят. Да приемем, че после този човек ще премине през някои от нашите университети. Тогава той ще може да изучи нещо, ще добие добър образователен ценз, и приемайки тези знания в себе си, ще може да се издигне дори като духовен наставник на човечеството в някоя от областите на знанието.
Но един такъв човек който в смисъла на днешното образование вече е получил своя предварително формиран душевен живот какво възприема всъщност този човек в своята душа?
Той възприема само това, което се отнася до неговия Аз. Той не възприема нищо друго, освен това, което се отнася до неговия Аз. Но той го получава като едно обратно отражение от онези съставни части на човешкото същество, в които Азът е наистина вложен, но които още не са готови за самостоятелна активност. И всичко, което човек смята за свои мисли, спомени, чувства и волеви импулси той го има като отражение. Всичко останало, което той изживява, е отслабено, парализирано.
към текста >>
И всичко, което чо
век
смята за свои мисли, спомени, чувства и волеви импулси той го има като отражение.
Тогава той ще може да изучи нещо, ще добие добър образователен ценз, и приемайки тези знания в себе си, ще може да се издигне дори като духовен наставник на човечеството в някоя от областите на знанието. Но един такъв човек който в смисъла на днешното образование вече е получил своя предварително формиран душевен живот какво възприема всъщност този човек в своята душа? Той възприема само това, което се отнася до неговия Аз. Той не възприема нищо друго, освен това, което се отнася до неговия Аз. Но той го получава като едно обратно отражение от онези съставни части на човешкото същество, в които Азът е наистина вложен, но които още не са готови за самостоятелна активност.
И всичко, което човек смята за свои мисли, спомени, чувства и волеви импулси той го има като отражение.
Всичко останало, което той изживява, е отслабено, парализирано. Неговият душевен живот протича изключително в сферата на Азът.
към текста >>
Но как стоят нещата, когато един чо
век
влезе в допир с това, което наричаме антропософска Духовна Наука?
Но как стоят нещата, когато един човек влезе в допир с това, което наричаме антропософска Духовна Наука?
Когато един човек влезе в допир с това, което наричаме антропософска Духовна Наука, той трябва така да промени своите усещания, че да може да изрази например следното: „Да, Азът трябва да се схване като едно творение, устремено нагоре с такъв подем, пред който земната гравитация е като полъха на снежинка, но този подем днешната модерна култура не иска да признае...“*16
към текста >>
Когато един чо
век
влезе в допир с това, което наричаме антропософска Духовна Наука, той трябва така да промени своите усещания, че да може да изрази например следното: „Да, Азът трябва да се схване като едно творение, устремено нагоре с такъв подем, пред който земната гравитация е като полъха на снежинка, но този подем днешната модерна култура не иска да признае...“*16
Но как стоят нещата, когато един човек влезе в допир с това, което наричаме антропософска Духовна Наука?
Когато един човек влезе в допир с това, което наричаме антропософска Духовна Наука, той трябва така да промени своите усещания, че да може да изрази например следното: „Да, Азът трябва да се схване като едно творение, устремено нагоре с такъв подем, пред който земната гравитация е като полъха на снежинка, но този подем днешната модерна култура не иска да признае...“*16
към текста >>
Ако чо
век
действително влезе в антропософската Духовна Наука, той трябва да стигне дотам, че да си каже: С тази антропософска Духовна Наука към теб се предявява едно съвсем особено изискване.
Ако човек действително влезе в антропософската Духовна Наука, той трябва да стигне дотам, че да си каже: С тази антропософска Духовна Наука към теб се предявява едно съвсем особено изискване.
Сега ти можеш да разбираш такива неща, да приемаш в душата си такива идеи, за които хората, живеещи само в сферите на днешното образование, на днешната цивилизация, биха казали, че те са фантастични или налудни, но всъщност това са идеи, до които тези хора с това днешно образование и тази Азова култура просто не могат да достигнат. Земният Аз изобщо не може да проумее това, което се изнася от Антропософията, той не може да си изгради понятия за предишните въплъщения на Земята епохите на Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, нито пък да осмисли фактите, които Антропософията разкрива за духовната, душевна и телесна същност на човека. От един днешен философ който все още не е дотам разстроен, че да смята „Дарвин за акушер, а маймуната за произведение на приложното изкуство“ се изисква всъщност да разбере следното: Човешкият Дух, за когото той така много говори но говори само думи може да се обхване единствено във връзка с висшите Йерархии; човешката душа в нейните мисли, чувства и воля, може да се обхване само с помощта на четирите части на човешкото същество физическото, етерното, астралното тяло и Азът. И сега от един такъв философ който гледа на тези тела, на тези обвивки като нещо фантастично се изисква да разбере, че те носят в себе си зародишите на бъдещите светове! Естествено, чрез това с което днешният Аз разполага, тези неща не могат да се разберат.
към текста >>
Земният Аз изобщо не може да проумее това, което се изнася от Антропософията, той не може да си изгради понятия за предишните въплъщения на Земята епохите на Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, нито пък да осмисли фактите, които Антропософията разкрива за духовната, душевна и телесна същност на чо
век
а.
Ако човек действително влезе в антропософската Духовна Наука, той трябва да стигне дотам, че да си каже: С тази антропософска Духовна Наука към теб се предявява едно съвсем особено изискване. Сега ти можеш да разбираш такива неща, да приемаш в душата си такива идеи, за които хората, живеещи само в сферите на днешното образование, на днешната цивилизация, биха казали, че те са фантастични или налудни, но всъщност това са идеи, до които тези хора с това днешно образование и тази Азова култура просто не могат да достигнат.
Земният Аз изобщо не може да проумее това, което се изнася от Антропософията, той не може да си изгради понятия за предишните въплъщения на Земята епохите на Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, нито пък да осмисли фактите, които Антропософията разкрива за духовната, душевна и телесна същност на човека.
От един днешен философ който все още не е дотам разстроен, че да смята „Дарвин за акушер, а маймуната за произведение на приложното изкуство“ се изисква всъщност да разбере следното: Човешкият Дух, за когото той така много говори но говори само думи може да се обхване единствено във връзка с висшите Йерархии; човешката душа в нейните мисли, чувства и воля, може да се обхване само с помощта на четирите части на човешкото същество физическото, етерното, астралното тяло и Азът. И сега от един такъв философ който гледа на тези тела, на тези обвивки като нещо фантастично се изисква да разбере, че те носят в себе си зародишите на бъдещите светове! Естествено, чрез това с което днешният Аз разполага, тези неща не могат да се разберат. Ако обаче сме в състояние да свържем нещо от душевния живот с тези гротескни идеи за тази цел не е необходимо да сме ясновидци, а да се отнесем към опитностите на ясновидеца като към идеи тогава ние правим това не в Азът, а в астралното тяло. Мислите-сенки, които днес човек получава в своя Аз като отражения от астралното тяло, изобщо не могат да стимулират това астрално тяло.
към текста >>
Мислите-сенки, които днес чо
век
получава в своя Аз като отражения от астралното тяло, изобщо не могат да стимулират това астрално тяло.
Земният Аз изобщо не може да проумее това, което се изнася от Антропософията, той не може да си изгради понятия за предишните въплъщения на Земята епохите на Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, нито пък да осмисли фактите, които Антропософията разкрива за духовната, душевна и телесна същност на човека. От един днешен философ който все още не е дотам разстроен, че да смята „Дарвин за акушер, а маймуната за произведение на приложното изкуство“ се изисква всъщност да разбере следното: Човешкият Дух, за когото той така много говори но говори само думи може да се обхване единствено във връзка с висшите Йерархии; човешката душа в нейните мисли, чувства и воля, може да се обхване само с помощта на четирите части на човешкото същество физическото, етерното, астралното тяло и Азът. И сега от един такъв философ който гледа на тези тела, на тези обвивки като нещо фантастично се изисква да разбере, че те носят в себе си зародишите на бъдещите светове! Естествено, чрез това с което днешният Аз разполага, тези неща не могат да се разберат. Ако обаче сме в състояние да свържем нещо от душевния живот с тези гротескни идеи за тази цел не е необходимо да сме ясновидци, а да се отнесем към опитностите на ясновидеца като към идеи тогава ние правим това не в Азът, а в астралното тяло.
Мислите-сенки, които днес човек получава в своя Аз като отражения от астралното тяло, изобщо не могат да стимулират това астрално тяло.
Тези мисли-сенки: Човек може да ги има и само с днешната Азова култура. Ако това тук е астралното тяло (рис.25, червено), а това тук Азът (зелено), тогава всичко, което модерният човек изживява, е тук, в Азът; и неговите мисли не са нищо друго освен това, което астралното тяло хвърля като сянков образ в Азът (жълто).
към текста >>
Тези мисли-сенки: Чо
век
може да ги има и само с днешната Азова култура.
От един днешен философ който все още не е дотам разстроен, че да смята „Дарвин за акушер, а маймуната за произведение на приложното изкуство“ се изисква всъщност да разбере следното: Човешкият Дух, за когото той така много говори но говори само думи може да се обхване единствено във връзка с висшите Йерархии; човешката душа в нейните мисли, чувства и воля, може да се обхване само с помощта на четирите части на човешкото същество физическото, етерното, астралното тяло и Азът. И сега от един такъв философ който гледа на тези тела, на тези обвивки като нещо фантастично се изисква да разбере, че те носят в себе си зародишите на бъдещите светове! Естествено, чрез това с което днешният Аз разполага, тези неща не могат да се разберат. Ако обаче сме в състояние да свържем нещо от душевния живот с тези гротескни идеи за тази цел не е необходимо да сме ясновидци, а да се отнесем към опитностите на ясновидеца като към идеи тогава ние правим това не в Азът, а в астралното тяло. Мислите-сенки, които днес човек получава в своя Аз като отражения от астралното тяло, изобщо не могат да стимулират това астрално тяло.
Тези мисли-сенки: Човек може да ги има и само с днешната Азова култура.
Ако това тук е астралното тяло (рис.25, червено), а това тук Азът (зелено), тогава всичко, което модерният човек изживява, е тук, в Азът; и неговите мисли не са нищо друго освен това, което астралното тяло хвърля като сянков образ в Азът (жълто).
към текста >>
Ако това тук е астралното тяло (рис.25, червено), а това тук Азът (зелено), тогава всичко, което модерният чо
век
изживява, е тук, в Азът; и неговите мисли не са нищо друго освен това, което астралното тяло хвърля като сянков образ в Азът (жълто).
И сега от един такъв философ който гледа на тези тела, на тези обвивки като нещо фантастично се изисква да разбере, че те носят в себе си зародишите на бъдещите светове! Естествено, чрез това с което днешният Аз разполага, тези неща не могат да се разберат. Ако обаче сме в състояние да свържем нещо от душевния живот с тези гротескни идеи за тази цел не е необходимо да сме ясновидци, а да се отнесем към опитностите на ясновидеца като към идеи тогава ние правим това не в Азът, а в астралното тяло. Мислите-сенки, които днес човек получава в своя Аз като отражения от астралното тяло, изобщо не могат да стимулират това астрално тяло. Тези мисли-сенки: Човек може да ги има и само с днешната Азова култура.
Ако това тук е астралното тяло (рис.25, червено), а това тук Азът (зелено), тогава всичко, което модерният човек изживява, е тук, в Азът; и неговите мисли не са нищо друго освен това, което астралното тяло хвърля като сянков образ в Азът (жълто).
към текста >>
Изобретява се един микроскоп и под него се поставя препарат, изследва се този препарат, чо
век
ът наднича и подрежда мислите-сенки, след това прави нещо като счетоводна сметка, но какво може да се получи при сборуване на сенки?
B този случай далеч не е необходимо астралното тяло да се напряга. Достатъчно е само, ръководството да се предостави на Азът, на този Аз, който е формиран едва чрез Земния организъм. В този случай наистина не е необходимо никакво напрягане, никакво усилие.
Изобретява се един микроскоп и под него се поставя препарат, изследва се този препарат, човекът наднича и подрежда мислите-сенки, след това прави нещо като счетоводна сметка, но какво може да се получи при сборуване на сенки?
Така по отношение на вътрешното съизживяване на света, човек остава съвсем пасивен. После тази пасивност нараства и се изместваобаче не и в смисъла на
към текста >>
Така по отношение на вътрешното съизживяване на света, чо
век
остава съвсем пасивен.
B този случай далеч не е необходимо астралното тяло да се напряга. Достатъчно е само, ръководството да се предостави на Азът, на този Аз, който е формиран едва чрез Земния организъм. В този случай наистина не е необходимо никакво напрягане, никакво усилие. Изобретява се един микроскоп и под него се поставя препарат, изследва се този препарат, човекът наднича и подрежда мислите-сенки, след това прави нещо като счетоводна сметка, но какво може да се получи при сборуване на сенки?
Така по отношение на вътрешното съизживяване на света, човек остава съвсем пасивен.
После тази пасивност нараства и се изместваобаче не и в смисъла на
към текста >>
Чо
век
тръгва не по лекционни курсове, където от него се изисква да сътрудничи в мисленето; чо
век
с удоволствие се отправя натам, където има движение и шум, и там той заспива.
Гьоте от вътрешната работа към съзерцанието.
Човек тръгва не по лекционни курсове, където от него се изисква да сътрудничи в мисленето; човек с удоволствие се отправя натам, където има движение и шум, и там той заспива.
Той попада в едно кино; там няма нужда от активност, там той заспива.
към текста >>
Това вътрешно съучастие, тази вътрешна работа чо
век
трябва да ги обикне.
В заниманията с антропософската Духовна Наука наистина е необходимо вътрешно участие, иначе имаме само думи, които звучат фантастично и нелепо.
Това вътрешно съучастие, тази вътрешна работа човек трябва да ги обикне.
Той трябва да се реши на това. В началото е трудно и мъчително; но после човек забелязва, че Антропософията го прави по-бодър, по-свеж: и душевно и телесно.
към текста >>
В началото е трудно и мъчително; но после чо
век
забелязва, че Антропософията го прави по-бодър, по-свеж: и душевно и телесно.
В заниманията с антропософската Духовна Наука наистина е необходимо вътрешно участие, иначе имаме само думи, които звучат фантастично и нелепо. Това вътрешно съучастие, тази вътрешна работа човек трябва да ги обикне. Той трябва да се реши на това.
В началото е трудно и мъчително; но после човек забелязва, че Антропософията го прави по-бодър, по-свеж: и душевно и телесно.
към текста >>
Накратко: чрез антропософската Духовна Наука се задвижва не Азът, а астралното тяло на чо
век
а.
Накратко: чрез антропософската Духовна Наука се задвижва не Азът, а астралното тяло на човека.
И наистина има много хора, които усещат това, щом започнат да четат една или друга антропософска книга. Тогава те усещат, че „нещо става“ с тях. Досега те са свикнали да остават пасивни при движенията на мислите сенки. А сега, вътре в тях се надига едно активно разбиране. Те стават вътрешно неспокойни, напрегнати, нещо започва да им пари под петите; те стават нервни и казват: тук има нещо нездраво.
към текста >>
Но сега, позволете да запитам: Чии отношения се проявяват тук, между двете 1култури, между Азовата култура която чо
век
приема едва в сегашното Земно развитие и онази култура, на която е съдено да бъде приета чрез антропософската Духовна Наука?
Но сега, позволете да запитам: Чии отношения се проявяват тук, между двете 1култури, между Азовата култура която човек приема едва в сегашното Земно развитие и онази култура, на която е съдено да бъде приета чрез антропософската Духовна Наука?
Една проста схематична рисунка ще ни помогне да отговорим на този въпрос. Ако тук ние имаме Земята (рис.26, червено), в нея вече са преминати епохите Луна, Слънце, Сатурн. А тук бихме имали следващата планета, в която ще се превърне Земята след своята гибел, Бъдещият Юпитер (зелено). В изграждането на този Бъдещ Юпитер по най-интензивен начин са включени макар и като зародишни сили онези съставни части на човешкото същество, които наричаме физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло; обаче за Азът, това важи само при едно важно условие. В случай, че Азът не приеме в себе си това, което той може да приеме чрез Земната култура, тогава Азовото съзнание се прекратява със свършека на Земята; със Земята изчезва и земния Аз.
към текста >>
Ако обаче чо
век
развие едно активно астрално тяло, тогава тази активност рефлектира и върху Азът.
Ако обаче човек развие едно активно астрално тяло, тогава тази активност рефлектира и върху Азът.
По този начин човек получава една витална обвивка, съставена от вътрешно активни Аз и астрално тяло. И сега той не чувствува вече неспокойствие или парене под петите за което стана дума преди малко сега той се чувствува вътрешно проникнат от здрави жизнени сили и тези сили го свързват с това, което ще се излъчи от неговите телесни обвивки като зародишни кълнове за бъдещите метаморфози на Земната планета.
към текста >>
По този начин чо
век
получава една витална обвивка, съставена от вътрешно активни Аз и астрално тяло.
Ако обаче човек развие едно активно астрално тяло, тогава тази активност рефлектира и върху Азът.
По този начин човек получава една витална обвивка, съставена от вътрешно активни Аз и астрално тяло.
И сега той не чувствува вече неспокойствие или парене под петите за което стана дума преди малко сега той се чувствува вътрешно проникнат от здрави жизнени сили и тези сили го свързват с това, което ще се излъчи от неговите телесни обвивки като зародишни кълнове за бъдещите метаморфози на Земната планета.
към текста >>
Тя дава на чо
век
а не просто една теория или теоретични възгледи, тя му дава жизнена сила, благодарение на която той може да изпълни своите истински задачи.
Антропософската Духовна Наука трябва да се разглежда като нещо живо.
Тя дава на човека не просто една теория или теоретични възгледи, тя му дава жизнена сила, благодарение на която той може да изпълни своите истински задачи.
към текста >>
Това особено важи в случаите, когато чо
век
трябва сериозно да провери и да приеме такива познания, каквито ние изнесохме тук през последните три лекции.
Това особено важи в случаите, когато човек трябва сериозно да провери и да приеме такива познания, каквито ние изнесохме тук през последните три лекции.
Но вероятно може да се получи и така, че хората просто да се уморят в усилията си да отхвърлят Антропософията. И тогава зародишните кълнове в тях биха се развили по съвсем различен начин: Хората биха потънали в едно по-низше битие, отколкото в това, за което са създадени. Но затова пък трябваше да дойде и нещо друго, за да не би човек наистина да си помисли че „Дарвин беше акушер, а маймуната произведение на приложното изкуство...“, или пък да приеме, че сериозно може да се говори за „нервна слабост, уморяемост и психастения“ под влиянията на университетската медицина, докато накрая се стигне до там, че хората да казват: „Нищо повече няма да пиша. Би трябвало да се пише с глисти. Няма повече да чета. Кого?
към текста >>
Но затова пък трябваше да дойде и нещо друго, за да не би чо
век
наистина да си помисли че „Дарвин беше акушер, а маймуната произведение на приложното изкуство...“, или пък да приеме, че сериозно може да се говори за „нервна слабост, уморяемост и психастения“ под влиянията на университетската медицина, докато накрая се стигне до там, че хората да казват: „Нищо повече няма да пиша.
Това особено важи в случаите, когато човек трябва сериозно да провери и да приеме такива познания, каквито ние изнесохме тук през последните три лекции. Но вероятно може да се получи и така, че хората просто да се уморят в усилията си да отхвърлят Антропософията. И тогава зародишните кълнове в тях биха се развили по съвсем различен начин: Хората биха потънали в едно по-низше битие, отколкото в това, за което са създадени.
Но затова пък трябваше да дойде и нещо друго, за да не би човек наистина да си помисли че „Дарвин беше акушер, а маймуната произведение на приложното изкуство...“, или пък да приеме, че сериозно може да се говори за „нервна слабост, уморяемост и психастения“ под влиянията на университетската медицина, докато накрая се стигне до там, че хората да казват: „Нищо повече няма да пиша.
Би трябвало да се пише с глисти. Няма повече да чета. Кого? Нима старите титаниди на амбалажна хартия? “
към текста >>
17.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Когато разглеждаме душевния живот на чо
век
а, т.е.
Позволете ми още веднъж да се спра върху съдържанието на моите последни лекции. Ние опитахме да си изградим представа за човешкия духовен, душевен и телесен живот.
Когато разглеждаме душевния живот на човека, т.е.
това, което протича в него като мисли, чувства и воля, ние установяваме, че мисленето, или с други думи това, което непосредствено се изживява като съдържание на мислите, се разиграва между физическото и етерното тяло, че чувствата се разиграват между етерното и астралното тяло, а волята между астралното тяло и Азът. Ние виждаме, че мислите доколкото можем съзнателно да ги обхващаме само изобразяват това, което душевно блика от дълбините на нашето същество. То полита нагоре, полита като сенки от дълбините на човешкото същество, изпълва нашето съзнание и едва тогава става съдържание на нашите мисли.
към текста >>
Така че в земния чо
век
, Азът има своя пълносъзнателен живот само в онова състояние, при което чрез сетивните образи и чрез всичко, което прониква в сетивата той може да влезе във връзка с външния свят; и тогава отвътре, срещу затъмнените мисли-сенки, се разлива нещо най-светло, нещо което осветлява и избистря в най-висша степен.
С нашето обикновено съзнание ние можем да навлезем в този смътен и изпълнен с мисли Аз едва толкова, колкото можем да направим това и с нашия притъпен Аз кратко време преди пробуждането или наскоро след заспиването. Обаче с мига на пробуждането, в този притъпен и смътен Аз нахлува светът на сетивните възприятия. Помислете само колко притъпен и неясен е Вашия живот между заспиването и пробужда нето, помислете и за това, че Вие всъщност усещате този интервал от време като една празнина. И едва в мига на пробуждането, когато отваряте сетивата навън, Вие сте в състояние, чрез тези сетивни възприятия, да се идентифицирате с Вашия Аз. Тогава цялата привидност и цялата илюзия на сетивните възприятия нахлуват в Азът.
Така че в земния човек, Азът има своя пълносъзнателен живот само в онова състояние, при което чрез сетивните образи и чрез всичко, което прониква в сетивата той може да влезе във връзка с външния свят; и тогава отвътре, срещу затъмнените мисли-сенки, се разлива нещо най-светло, нещо което осветлява и избистря в най-висша степен.
към текста >>
Обаче само това, което стане вътрешно, само него чо
век
може да пренесе през Портата на смъртта.
Между раждането и смъртта, нашият Аз, така да се каже, се пробужда чрез илюзията на сетивата. Като будни земни човеци, ние можем да се приближим до нашата собствена същност само дотолкова, доколкото се изпълваме с живот от илюзията на сетивата. А сега нагледно си представете, как човешкият Аз улавя сетивната илюзия, за да я вплете в собственото човешко същество. Замислете се още, как сега външното става вътрешно, как Вие може да видите това и в съня ако мога така да се изразя, в нас се разтваря една най-фина тъкан, в което се вплитат сетивните впечатления. Но по този начин, външното става вътрешно.
Обаче само това, което стане вътрешно, само него човек може да пренесе през Портата на смъртта.
към текста >>
Първоначално това, което чо
век
пренася през Портата на смъртта, е наистина нещо като една фина тъкан.
Първоначално това, което човек пренася през Портата на смъртта, е наистина нещо като една фина тъкан.
Своето физическо тяло човек е положил в гроба. То беше негов посредник за сетивните впечатления. Именно защото физическото тяло ще бъде положено в гроба, сетивните впечатления са само една илюзия. И Азът ще пренесе през Портата на смъртта само това, което той е взел от илюзията на сетивата. Етерното тяло, на свой ред, също ще бъде отхвърлено, кратко време след смъртта.
към текста >>
Своето физическо тяло чо
век
е положил в гроба.
Първоначално това, което човек пренася през Портата на смъртта, е наистина нещо като една фина тъкан.
Своето физическо тяло човек е положил в гроба.
То беше негов посредник за сетивните впечатления. Именно защото физическото тяло ще бъде положено в гроба, сетивните впечатления са само една илюзия. И Азът ще пренесе през Портата на смъртта само това, което той е взел от илюзията на сетивата. Етерното тяло, на свой ред, също ще бъде отхвърлено, кратко време след смъртта. По този начин обаче, това което е вложено между етерното и физическото тяло се освобождава от своя обединяващ принцип.
към текста >>
И чо
век
, който премисли върху тези неща, може да получи една макар и приблизителна представа за това, което всъщност той пренася през Портата на смъртта.
Именно защото физическото тяло ще бъде положено в гроба, сетивните впечатления са само една илюзия. И Азът ще пренесе през Портата на смъртта само това, което той е взел от илюзията на сетивата. Етерното тяло, на свой ред, също ще бъде отхвърлено, кратко време след смъртта. По този начин обаче, това което е вложено между етерното и физическото тяло се освобождава от своя обединяващ принцип. Той се разтваря както вече знаем в общия Космос и образува зародиша на бъдещите светове, но без да остава свързан с човешкото същество след неговата смърт; нататък продължава да живее само това, което е постигнало свързаност с илюзията на сетивата.
И човек, който премисли върху тези неща, може да получи една макар и приблизителна представа за това, което всъщност той пренася през Портата на смъртта.
към текста >>
И така, ако отправим към един мъртъв чо
век
абстрактни и бледи мисли, той не може да има нищо общо с нас; съвсем друго е обаче, ако ние си представим с една вътрешна яснота и конкретност, как сме били за едно тук или там, как сме разговаряли, как той е молил за едно или друго със своя собствен глас.
И така, ако отправим към един мъртъв човек абстрактни и бледи мисли, той не може да има нищо общо с нас; съвсем друго е обаче, ако ние си представим с една вътрешна яснота и конкретност, как сме били за едно тук или там, как сме разговаряли, как той е молил за едно или друго със своя собствен глас.
Безцветните мисли не могат до родят нищо. Но ако развием един фин усет за мелодията на неговия глас, за нюансите в неговите емоции и темперамент, за неговите чувства и копнежи, ако си представим всичко това с една образна сила, така че самите ни представи да станат образи: т.е. да видим самите себе си редом с него как стоим, разговаряме или се храним, тогава нещата коренно се променят. Човек много лесно може да повярва, че след смъртта водещо значение придобиват мислите. Това не е така.
към текста >>
Чо
век
много лесно може да повярва, че след смъртта водещо значение придобиват мислите.
И така, ако отправим към един мъртъв човек абстрактни и бледи мисли, той не може да има нищо общо с нас; съвсем друго е обаче, ако ние си представим с една вътрешна яснота и конкретност, как сме били за едно тук или там, как сме разговаряли, как той е молил за едно или друго със своя собствен глас. Безцветните мисли не могат до родят нищо. Но ако развием един фин усет за мелодията на неговия глас, за нюансите в неговите емоции и темперамент, за неговите чувства и копнежи, ако си представим всичко това с една образна сила, така че самите ни представи да станат образи: т.е. да видим самите себе си редом с него как стоим, разговаряме или се храним, тогава нещата коренно се променят.
Човек много лесно може да повярва, че след смъртта водещо значение придобиват мислите.
Това не е така. Водещата роля се поема от образите. И в тези образи, възникващи в илюзията на сетивата, в тези образи, които имаме единствено поради нашите очи, уши, допирни усещания и т.н., се поражда нещо, което мъртвият може да възприеме. Защото това, което е само абстрактно, бледо, интелектуалистично мислене, него след смъртта си човек отхвърля. Но своите живи образни представи тях човек пренася и след смъртта.
към текста >>
Защото това, което е само абстрактно, бледо, интелектуалистично мислене, него след смъртта си чо
век
отхвърля.
да видим самите себе си редом с него как стоим, разговаряме или се храним, тогава нещата коренно се променят. Човек много лесно може да повярва, че след смъртта водещо значение придобиват мислите. Това не е така. Водещата роля се поема от образите. И в тези образи, възникващи в илюзията на сетивата, в тези образи, които имаме единствено поради нашите очи, уши, допирни усещания и т.н., се поражда нещо, което мъртвият може да възприеме.
Защото това, което е само абстрактно, бледо, интелектуалистично мислене, него след смъртта си човек отхвърля.
Но своите живи образни представи тях човек пренася и след смъртта. Нашата наука, нашето интелектуалистично мислене всичко това ние не можем да пренесем след смъртта. Човек може да е велик математик, да има екзактни геометрични представи всичко това той оставя в гроба, точно както и своето физическо тяло. Човек може да знае много за небето, звездите но ако това са бледи, интелектуалистични мисли: Тях човек след смъртта си отхвърля! Ако този или онзи образован ботаник крачи по една цветна поляна и разсъждава теоретично за цветята това са мисли, които остават тук на Земята.
към текста >>
Но своите живи образни представи тях чо
век
пренася и след смъртта.
Човек много лесно може да повярва, че след смъртта водещо значение придобиват мислите. Това не е така. Водещата роля се поема от образите. И в тези образи, възникващи в илюзията на сетивата, в тези образи, които имаме единствено поради нашите очи, уши, допирни усещания и т.н., се поражда нещо, което мъртвият може да възприеме. Защото това, което е само абстрактно, бледо, интелектуалистично мислене, него след смъртта си човек отхвърля.
Но своите живи образни представи тях човек пренася и след смъртта.
Нашата наука, нашето интелектуалистично мислене всичко това ние не можем да пренесем след смъртта. Човек може да е велик математик, да има екзактни геометрични представи всичко това той оставя в гроба, точно както и своето физическо тяло. Човек може да знае много за небето, звездите но ако това са бледи, интелектуалистични мисли: Тях човек след смъртта си отхвърля! Ако този или онзи образован ботаник крачи по една цветна поляна и разсъждава теоретично за цветята това са мисли, които остават тук на Земята. Само образът и чувството на обич към цветята, само те могат да обединят интелектуалистичната мисъл с Азовото изживяване и само това ще бъде пренесено през Портата на смъртта.
към текста >>
Чо
век
може да е велик математик, да има екзактни геометрични представи всичко това той оставя в гроба, точно както и своето физическо тяло.
Водещата роля се поема от образите. И в тези образи, възникващи в илюзията на сетивата, в тези образи, които имаме единствено поради нашите очи, уши, допирни усещания и т.н., се поражда нещо, което мъртвият може да възприеме. Защото това, което е само абстрактно, бледо, интелектуалистично мислене, него след смъртта си човек отхвърля. Но своите живи образни представи тях човек пренася и след смъртта. Нашата наука, нашето интелектуалистично мислене всичко това ние не можем да пренесем след смъртта.
Човек може да е велик математик, да има екзактни геометрични представи всичко това той оставя в гроба, точно както и своето физическо тяло.
Човек може да знае много за небето, звездите но ако това са бледи, интелектуалистични мисли: Тях човек след смъртта си отхвърля! Ако този или онзи образован ботаник крачи по една цветна поляна и разсъждава теоретично за цветята това са мисли, които остават тук на Земята. Само образът и чувството на обич към цветята, само те могат да обединят интелектуалистичната мисъл с Азовото изживяване и само това ще бъде пренесено през Портата на смъртта.
към текста >>
Чо
век
може да знае много за небето, звездите но ако това са бледи, интелектуалистични мисли: Тях чо
век
след смъртта си отхвърля!
И в тези образи, възникващи в илюзията на сетивата, в тези образи, които имаме единствено поради нашите очи, уши, допирни усещания и т.н., се поражда нещо, което мъртвият може да възприеме. Защото това, което е само абстрактно, бледо, интелектуалистично мислене, него след смъртта си човек отхвърля. Но своите живи образни представи тях човек пренася и след смъртта. Нашата наука, нашето интелектуалистично мислене всичко това ние не можем да пренесем след смъртта. Човек може да е велик математик, да има екзактни геометрични представи всичко това той оставя в гроба, точно както и своето физическо тяло.
Човек може да знае много за небето, звездите но ако това са бледи, интелектуалистични мисли: Тях човек след смъртта си отхвърля!
Ако този или онзи образован ботаник крачи по една цветна поляна и разсъждава теоретично за цветята това са мисли, които остават тук на Земята. Само образът и чувството на обич към цветята, само те могат да обединят интелектуалистичната мисъл с Азовото изживяване и само това ще бъде пренесено през Портата на смъртта.
към текста >>
Твърде важно е да знаем, коя е онази истинска собственост, която чо
век
наследява тук на Земята, и която може да пренесе отвъд Портата на смъртта.
Твърде важно е да знаем, коя е онази истинска собственост, която човек наследява тук на Земята, и която може да пренесе отвъд Портата на смъртта.
Твърде важно е да знаем, че цялата интелектуалистична епоха, която започна от средата на 15 век, представлява нещо, което има значение само за земния живот, нещо което няма да бъде пренесено след смъртта. Тук ние трябва да напомним, че през миналите епохи започвайки от атлантската катастрофа, през културите на Индия, Персия, Египет и т.н. до нас, до средата на 15 век хората съвсем нямаха този интелектуалистичен живот, който ние така особено ценим в рамките на нашата цивилизация. Но преди всичко: тогава хората можеха да изживяват в много по-голяма степен това, което те пренасяха през Портата на смъртта. Защото това, с което се гордеят хората от 15 век насам, това което има колосална стойност за така наречения образован свят, то е нещо, което след смъртта угасва напълно.
към текста >>
Твърде важно е да знаем, че цялата интелектуалистична епоха, която започна от средата на 15
век
, представлява нещо, което има значение само за земния живот, нещо което няма да бъде пренесено след смъртта.
Твърде важно е да знаем, коя е онази истинска собственост, която човек наследява тук на Земята, и която може да пренесе отвъд Портата на смъртта.
Твърде важно е да знаем, че цялата интелектуалистична епоха, която започна от средата на 15 век, представлява нещо, което има значение само за земния живот, нещо което няма да бъде пренесено след смъртта.
Тук ние трябва да напомним, че през миналите епохи започвайки от атлантската катастрофа, през културите на Индия, Персия, Египет и т.н. до нас, до средата на 15 век хората съвсем нямаха този интелектуалистичен живот, който ние така особено ценим в рамките на нашата цивилизация. Но преди всичко: тогава хората можеха да изживяват в много по-голяма степен това, което те пренасяха през Портата на смъртта. Защото това, с което се гордеят хората от 15 век насам, това което има колосална стойност за така наречения образован свят, то е нещо, което след смъртта угасва напълно.
към текста >>
до нас, до средата на 15
век
хората съвсем нямаха този интелектуалистичен живот, който ние така особено ценим в рамките на нашата цивилизация.
Твърде важно е да знаем, коя е онази истинска собственост, която човек наследява тук на Земята, и която може да пренесе отвъд Портата на смъртта. Твърде важно е да знаем, че цялата интелектуалистична епоха, която започна от средата на 15 век, представлява нещо, което има значение само за земния живот, нещо което няма да бъде пренесено след смъртта. Тук ние трябва да напомним, че през миналите епохи започвайки от атлантската катастрофа, през културите на Индия, Персия, Египет и т.н.
до нас, до средата на 15 век хората съвсем нямаха този интелектуалистичен живот, който ние така особено ценим в рамките на нашата цивилизация.
Но преди всичко: тогава хората можеха да изживяват в много по-голяма степен това, което те пренасяха през Портата на смъртта. Защото това, с което се гордеят хората от 15 век насам, това което има колосална стойност за така наречения образован свят, то е нещо, което след смъртта угасва напълно.
към текста >>
Защото това, с което се гордеят хората от 15
век
насам, това което има колосална стойност за така наречения образован свят, то е нещо, което след смъртта угасва напълно.
Твърде важно е да знаем, коя е онази истинска собственост, която човек наследява тук на Земята, и която може да пренесе отвъд Портата на смъртта. Твърде важно е да знаем, че цялата интелектуалистична епоха, която започна от средата на 15 век, представлява нещо, което има значение само за земния живот, нещо което няма да бъде пренесено след смъртта. Тук ние трябва да напомним, че през миналите епохи започвайки от атлантската катастрофа, през културите на Индия, Персия, Египет и т.н. до нас, до средата на 15 век хората съвсем нямаха този интелектуалистичен живот, който ние така особено ценим в рамките на нашата цивилизация. Но преди всичко: тогава хората можеха да изживяват в много по-голяма степен това, което те пренасяха през Портата на смъртта.
Защото това, с което се гордеят хората от 15 век насам, това което има колосална стойност за така наречения образован свят, то е нещо, което след смъртта угасва напълно.
към текста >>
Характерното за напредъка на тази цивилизация е, че всичко, което дадоха например Коперник и Галилей, всичко което бе тъй високо оценено всичко то е нещо, което чо
век
трябва да отхвърли след смъртта си, нещо което остава негово земно притежание.
И коя е характерната особеност на новата цивилизация?
Характерното за напредъка на тази цивилизация е, че всичко, което дадоха например Коперник и Галилей, всичко което бе тъй високо оценено всичко то е нещо, което човек трябва да отхвърли след смъртта си, нещо което остава негово земно притежание.
И когато човек продължи да се развива в модерната цивилизация, той постига именно тази цел, тук, между раждането и смъртта да изживява това, което има значение само за Земята. Съвременният човек добре знае, че всичко, което институциите предлагат като висше знание, има своята стойност само за земния живот. В нашите редовни училища ние занимаваме децата с това, което представлява модерната цивилизация, осведомяваме ги за тяхното земно битие, но все още не им позволяваме да открият своя безсмъртен душевен свят.
към текста >>
И когато чо
век
продължи да се развива в модерната цивилизация, той постига именно тази цел, тук, между раждането и смъртта да изживява това, което има значение само за Земята.
И коя е характерната особеност на новата цивилизация? Характерното за напредъка на тази цивилизация е, че всичко, което дадоха например Коперник и Галилей, всичко което бе тъй високо оценено всичко то е нещо, което човек трябва да отхвърли след смъртта си, нещо което остава негово земно притежание.
И когато човек продължи да се развива в модерната цивилизация, той постига именно тази цел, тук, между раждането и смъртта да изживява това, което има значение само за Земята.
Съвременният човек добре знае, че всичко, което институциите предлагат като висше знание, има своята стойност само за земния живот. В нашите редовни училища ние занимаваме децата с това, което представлява модерната цивилизация, осведомяваме ги за тяхното земно битие, но все още не им позволяваме да открият своя безсмъртен душевен свят.
към текста >>
Съвременният чо
век
добре знае, че всичко, което институциите предлагат като висше знание, има своята стойност само за земния живот.
И коя е характерната особеност на новата цивилизация? Характерното за напредъка на тази цивилизация е, че всичко, което дадоха например Коперник и Галилей, всичко което бе тъй високо оценено всичко то е нещо, което човек трябва да отхвърли след смъртта си, нещо което остава негово земно притежание. И когато човек продължи да се развива в модерната цивилизация, той постига именно тази цел, тук, между раждането и смъртта да изживява това, което има значение само за Земята.
Съвременният човек добре знае, че всичко, което институциите предлагат като висше знание, има своята стойност само за земния живот.
В нашите редовни училища ние занимаваме децата с това, което представлява модерната цивилизация, осведомяваме ги за тяхното земно битие, но все още не им позволяваме да открият своя безсмъртен душевен свят.
към текста >>
Когато сутрин чо
век
се пробуди, в него нахлуват сетивните образи.
Интелектуализмът може да бъде правилно разбран от душата по следния начин.
Когато сутрин човек се пробуди, в него нахлуват сетивните образи.
Той само забелязва, че те прерастват като една фина мрежа в света на мислите, така че той живее практически в образите. Вечер при заспиване, тези образи изчезват веднага. Обаче илюзията от тези сетивни образи е нещо много важно, защото само това, което Азът успее да извлече от нея само то преминава отвъд смъртта. А това, което се поражда отвътре, т.е. самите мисли и съдържанието на мислите, то остава под формата на нетрайни спомени няколко дни след смъртта, докато човек още носи своето етерно тяло.
към текста >>
самите мисли и съдържанието на мислите, то остава под формата на нетрайни спомени няколко дни след смъртта, докато чо
век
още носи своето етерно тяло.
Когато сутрин човек се пробуди, в него нахлуват сетивните образи. Той само забелязва, че те прерастват като една фина мрежа в света на мислите, така че той живее практически в образите. Вечер при заспиване, тези образи изчезват веднага. Обаче илюзията от тези сетивни образи е нещо много важно, защото само това, което Азът успее да извлече от нея само то преминава отвъд смъртта. А това, което се поражда отвътре, т.е.
самите мисли и съдържанието на мислите, то остава под формата на нетрайни спомени няколко дни след смъртта, докато човек още носи своето етерно тяло.
После етерното тяло се разтваря в Космоса. Непосредствено след смърт та си, човек има бързопреходното изживяване на тези образи, които съдържат в себе си илюзията на сети вата, разбира се доколкото Азът е прокарал през тях насочващите и твърди линии на едно или друго знание. Обаче няколко дни след смъртта си, човек отхвърля своето етерно тяло. Така той прониква със своите образи в Космоса и тогава тези образи се вплитат в Космоса според начина, по който са били вплетени в самия него преди смъртта. Преди смъртта тези образи се напластяват чрез сетивните възприятия в посока на вътре.
към текста >>
Непосредствено след смърт та си, чо
век
има бързопреходното изживяване на тези образи, които съдържат в себе си илюзията на сети вата, разбира се доколкото Азът е прокарал през тях насочващите и твърди линии на едно или друго знание.
Вечер при заспиване, тези образи изчезват веднага. Обаче илюзията от тези сетивни образи е нещо много важно, защото само това, което Азът успее да извлече от нея само то преминава отвъд смъртта. А това, което се поражда отвътре, т.е. самите мисли и съдържанието на мислите, то остава под формата на нетрайни спомени няколко дни след смъртта, докато човек още носи своето етерно тяло. После етерното тяло се разтваря в Космоса.
Непосредствено след смърт та си, човек има бързопреходното изживяване на тези образи, които съдържат в себе си илюзията на сети вата, разбира се доколкото Азът е прокарал през тях насочващите и твърди линии на едно или друго знание.
Обаче няколко дни след смъртта си, човек отхвърля своето етерно тяло. Така той прониква със своите образи в Космоса и тогава тези образи се вплитат в Космоса според начина, по който са били вплетени в самия него преди смъртта. Преди смъртта тези образи се напластяват чрез сетивните възприятия в посока на вътре. Така че те се обхващат от човешкото същество, доколкото то ги затваря, ако мога така да се изразя, в своята кожа. Но след смъртта, няколко дни след смъртта, когато мисловният свят е все още жив, преди да се разпадне етерното тяло, настъпва едно уголемяване на образите.
към текста >>
Обаче няколко дни след смъртта си, чо
век
отхвърля своето етерно тяло.
Обаче илюзията от тези сетивни образи е нещо много важно, защото само това, което Азът успее да извлече от нея само то преминава отвъд смъртта. А това, което се поражда отвътре, т.е. самите мисли и съдържанието на мислите, то остава под формата на нетрайни спомени няколко дни след смъртта, докато човек още носи своето етерно тяло. После етерното тяло се разтваря в Космоса. Непосредствено след смърт та си, човек има бързопреходното изживяване на тези образи, които съдържат в себе си илюзията на сети вата, разбира се доколкото Азът е прокарал през тях насочващите и твърди линии на едно или друго знание.
Обаче няколко дни след смъртта си, човек отхвърля своето етерно тяло.
Така той прониква със своите образи в Космоса и тогава тези образи се вплитат в Космоса според начина, по който са били вплетени в самия него преди смъртта. Преди смъртта тези образи се напластяват чрез сетивните възприятия в посока на вътре. Така че те се обхващат от човешкото същество, доколкото то ги затваря, ако мога така да се изразя, в своята кожа. Но след смъртта, няколко дни след смъртта, когато мисловният свят е все още жив, преди да се разпадне етерното тяло, настъпва едно уголемяване на образите. Те се уголемяват до такава степен, че, така да се каже, вече могат да бъдат възприемани отвън, външно; както и по време на земния живот бяха възприемани отвътре, вътрешно.
към текста >>
Целият процес можем да изразим схематично по следния начин: Ако това тук е телесната граница на чо
век
а (рис.28, бяло) и той в будно състояние има своите сетивни впечатления, тогава неговите вътрешни изживявания се формират вътре в очертанията на неговото тяло.
Така той прониква със своите образи в Космоса и тогава тези образи се вплитат в Космоса според начина, по който са били вплетени в самия него преди смъртта. Преди смъртта тези образи се напластяват чрез сетивните възприятия в посока на вътре. Така че те се обхващат от човешкото същество, доколкото то ги затваря, ако мога така да се изразя, в своята кожа. Но след смъртта, няколко дни след смъртта, когато мисловният свят е все още жив, преди да се разпадне етерното тяло, настъпва едно уголемяване на образите. Те се уголемяват до такава степен, че, така да се каже, вече могат да бъдат възприемани отвън, външно; както и по време на земния живот бяха възприемани отвътре, вътрешно.
Целият процес можем да изразим схематично по следния начин: Ако това тук е телесната граница на човека (рис.28, бяло) и той в будно състояние има своите сетивни впечатления, тогава неговите вътрешни изживявания се формират вътре в очертанията на неговото тяло.
към текста >>
След смъртта си чо
век
изживява своята граница по съвсем друг начин; тя се превръща в едно всеобхватно чувство и сега сетивните възприятия, впечатления и спомени, така да се каже, изскачат навън, изскачат извън него.
След смъртта си човек изживява своята граница по съвсем друг начин; тя се превръща в едно всеобхватно чувство и сега сетивните възприятия, впечатления и спомени, така да се каже, изскачат навън, изскачат извън него.
към текста >>
Така че докато през земния си живот чо
век
казва: „Моите душевни изживявания са вътре мен“ то след смъртта той казва: „Моите душевни изживявания са пред мен, или по-добре казано около мен“.
Той започва да в ги усеща навън в своето обкръжение (червено).
Така че докато през земния си живот човек казва: „Моите душевни изживявания са вътре мен“ то след смъртта той казва: „Моите душевни изживявания са пред мен, или по-добре казано около мен“.
Те се претопяват в околния свят. Но на ред с това, те се променят и вътрешно. Да вземем например един любител на цветята приживе той е бил особено и многократно впечатляван от една роза, от една червена роза. След смъртта си той ще изживее уголемяването на тази роза, тя ще става все по-голяма, ще излезе извън неговите очертания и ще му се яви в приятен зелен цвят. Да, образите се променят и вътрешно.
към текста >>
Всичко, което чо
век
е възприемал приживе в разлистената зелена гора но не и в абстрактни мисли ще се разшири след смъртта като нежна розова обвивка, около цялото му същество.
Те се претопяват в околния свят. Но на ред с това, те се променят и вътрешно. Да вземем например един любител на цветята приживе той е бил особено и многократно впечатляван от една роза, от една червена роза. След смъртта си той ще изживее уголемяването на тази роза, тя ще става все по-голяма, ще излезе извън неговите очертания и ще му се яви в приятен зелен цвят. Да, образите се променят и вътрешно.
Всичко, което човек е възприемал приживе в разлистената зелена гора но не и в абстрактни мисли ще се разшири след смъртта като нежна розова обвивка, около цялото му същество.
Дълбоката вътрешна същност излиза навън. Това, което човек нарича своя дълбока вътрешна същност, след смъртта, то става негово обкръжение.
към текста >>
Това, което чо
век
нарича своя дълбока вътрешна същност, след смъртта, то става негово обкръжение.
Да вземем например един любител на цветята приживе той е бил особено и многократно впечатляван от една роза, от една червена роза. След смъртта си той ще изживее уголемяването на тази роза, тя ще става все по-голяма, ще излезе извън неговите очертания и ще му се яви в приятен зелен цвят. Да, образите се променят и вътрешно. Всичко, което човек е възприемал приживе в разлистената зелена гора но не и в абстрактни мисли ще се разшири след смъртта като нежна розова обвивка, около цялото му същество. Дълбоката вътрешна същност излиза навън.
Това, което човек нарича своя дълбока вътрешна същност, след смъртта, то става негово обкръжение.
към текста >>
Ако разглеждаме чо
век
а единствено в отрязъка между раждането и смъртта, единствено във вътрешната му мисловна същност, тогава ние изобщо няма да се доберем до неговата истинска същност.
Тези дълбоки познания принадлежат на човешкото същество, доколкото то е част от самия свят и Антропософията неотклонно ни води към тях. Защото само благодарение на тях получаваме представа за това, какво сме ние самите.
Ако разглеждаме човека единствено в отрязъка между раждането и смъртта, единствено във вътрешната му мисловна същност, тогава ние изобщо няма да се доберем до неговата истинска същност.
Защото всички тези неща след смъртта отпадат. От илюзията на сетивата остава само това, което току-що описах, и то по този начин, както аз го описах пред Вас.
към текста >>
В средата на 19
век
, когато материалистическият светоглед постигна своята кулминация, своята върхова точка, често ставаше дума за това, че основавайки една религия, и изобщо говорейки за един божествено-духовен външен свят, чо
век
всъщност проектирал навън своя вътрешен свят.
В средата на 19 век, когато материалистическият светоглед постигна своята кулминация, своята върхова точка, често ставаше дума за това, че основавайки една религия, и изобщо говорейки за един божествено-духовен външен свят, човек всъщност проектирал навън своя вътрешен свят.
Достатъчно е само да прочетете нещо от такъв материалист като Фойербах, чието влияние върху Рихард Вагнер беше огромно, за да установите, че това материалистическо мислене фактически вижда само външната природа, т.е. само илюзията в този неин вид, както се представя тя между раждането и смъртта. Материалистическото светоусещане вярва, че всяко съждение за божествено-духовния свят е една външна проекция на човешката същност. Това привидно познание наричаме антропоморфизъм. Според него човек изгражда света в зависимост от това, което е заложено в неговата собствена същност.
към текста >>
Според него чо
век
изгражда света в зависимост от това, което е заложено в неговата собствена същност.
В средата на 19 век, когато материалистическият светоглед постигна своята кулминация, своята върхова точка, често ставаше дума за това, че основавайки една религия, и изобщо говорейки за един божествено-духовен външен свят, човек всъщност проектирал навън своя вътрешен свят. Достатъчно е само да прочетете нещо от такъв материалист като Фойербах, чието влияние върху Рихард Вагнер беше огромно, за да установите, че това материалистическо мислене фактически вижда само външната природа, т.е. само илюзията в този неин вид, както се представя тя между раждането и смъртта. Материалистическото светоусещане вярва, че всяко съждение за божествено-духовния свят е една външна проекция на човешката същност. Това привидно познание наричаме антропоморфизъм.
Според него човек изгражда света в зависимост от това, което е заложено в неговата собствена същност.
И в средата на 19 век материалистично ориентираните хора често си служеха с една фраза, за да покажат колко напреднал е новия свят. Те казваха: Древните вярваха, че Бог е създал света; обаче ние, съвременните хора, знаем: Човекът е създал Бога, това ще рече, че той постоянно го излъчва навън, че той го проектира във външния свят. Всичко това се получи, защото в човека се зачитаха само онези стойности, каквито има човешкият живот между раждането и смъртта. И в действителност това беше не просто едно фалшиво мнение за човека, а един упадъчен антропоморфен светоглед: за божествено-духовния свят не съществуват други представи, освен тези, които човек може да извлече от самия себе си.
към текста >>
И в средата на 19
век
материалистично ориентираните хора често си служеха с една фраза, за да покажат колко напреднал е новия свят.
Достатъчно е само да прочетете нещо от такъв материалист като Фойербах, чието влияние върху Рихард Вагнер беше огромно, за да установите, че това материалистическо мислене фактически вижда само външната природа, т.е. само илюзията в този неин вид, както се представя тя между раждането и смъртта. Материалистическото светоусещане вярва, че всяко съждение за божествено-духовния свят е една външна проекция на човешката същност. Това привидно познание наричаме антропоморфизъм. Според него човек изгражда света в зависимост от това, което е заложено в неговата собствена същност.
И в средата на 19 век материалистично ориентираните хора често си служеха с една фраза, за да покажат колко напреднал е новия свят.
Те казваха: Древните вярваха, че Бог е създал света; обаче ние, съвременните хора, знаем: Човекът е създал Бога, това ще рече, че той постоянно го излъчва навън, че той го проектира във външния свят. Всичко това се получи, защото в човека се зачитаха само онези стойности, каквито има човешкият живот между раждането и смъртта. И в действителност това беше не просто едно фалшиво мнение за човека, а един упадъчен антропоморфен светоглед: за божествено-духовния свят не съществуват други представи, освен тези, които човек може да извлече от самия себе си.
към текста >>
Те казваха: Древните вярваха, че Бог е създал света; обаче ние, съвременните хора, знаем: Чо
век
ът е създал Бога, това ще рече, че той постоянно го излъчва навън, че той го проектира във външния свят.
само илюзията в този неин вид, както се представя тя между раждането и смъртта. Материалистическото светоусещане вярва, че всяко съждение за божествено-духовния свят е една външна проекция на човешката същност. Това привидно познание наричаме антропоморфизъм. Според него човек изгражда света в зависимост от това, което е заложено в неговата собствена същност. И в средата на 19 век материалистично ориентираните хора често си служеха с една фраза, за да покажат колко напреднал е новия свят.
Те казваха: Древните вярваха, че Бог е създал света; обаче ние, съвременните хора, знаем: Човекът е създал Бога, това ще рече, че той постоянно го излъчва навън, че той го проектира във външния свят.
Всичко това се получи, защото в човека се зачитаха само онези стойности, каквито има човешкият живот между раждането и смъртта. И в действителност това беше не просто едно фалшиво мнение за човека, а един упадъчен антропоморфен светоглед: за божествено-духовния свят не съществуват други представи, освен тези, които човек може да извлече от самия себе си.
към текста >>
Всичко това се получи, защото в чо
век
а се зачитаха само онези стойности, каквито има човешкият живот между раждането и смъртта.
Материалистическото светоусещане вярва, че всяко съждение за божествено-духовния свят е една външна проекция на човешката същност. Това привидно познание наричаме антропоморфизъм. Според него човек изгражда света в зависимост от това, което е заложено в неговата собствена същност. И в средата на 19 век материалистично ориентираните хора често си служеха с една фраза, за да покажат колко напреднал е новия свят. Те казваха: Древните вярваха, че Бог е създал света; обаче ние, съвременните хора, знаем: Човекът е създал Бога, това ще рече, че той постоянно го излъчва навън, че той го проектира във външния свят.
Всичко това се получи, защото в човека се зачитаха само онези стойности, каквито има човешкият живот между раждането и смъртта.
И в действителност това беше не просто едно фалшиво мнение за човека, а един упадъчен антропоморфен светоглед: за божествено-духовния свят не съществуват други представи, освен тези, които човек може да извлече от самия себе си.
към текста >>
И в действителност това беше не просто едно фалшиво мнение за чо
век
а, а един упадъчен антропоморфен светоглед: за божествено-духовния свят не съществуват други представи, освен тези, които чо
век
може да извлече от самия себе си.
Това привидно познание наричаме антропоморфизъм. Според него човек изгражда света в зависимост от това, което е заложено в неговата собствена същност. И в средата на 19 век материалистично ориентираните хора често си служеха с една фраза, за да покажат колко напреднал е новия свят. Те казваха: Древните вярваха, че Бог е създал света; обаче ние, съвременните хора, знаем: Човекът е създал Бога, това ще рече, че той постоянно го излъчва навън, че той го проектира във външния свят. Всичко това се получи, защото в човека се зачитаха само онези стойности, каквито има човешкият живот между раждането и смъртта.
И в действителност това беше не просто едно фалшиво мнение за човека, а един упадъчен антропоморфен светоглед: за божествено-духовния свят не съществуват други представи, освен тези, които човек може да извлече от самия себе си.
към текста >>
Това, което описвам там като епоха на Сатурн, Слънце, Луна, Земя тези неща чо
век
не ги носи в себе си и то именно защото пренебрегва изживяванията след смъртта.
Но сравнете всичко това с онези описания, които ще намерите в моята „Тайна Наука“ и ще видите, че светът далеч не разкрива себе си според нашите човешки представи.
Това, което описвам там като епоха на Сатурн, Слънце, Луна, Земя тези неща човек не ги носи в себе си и то именно защото пренебрегва изживяванията след смъртта.
Да, това не е антропоморфично. Моята „Тайна Наука“ е тъкмо космоморфична, това ще рече, че там нещата са уловени извън човека. Но тези неща не могат да бъдат разбрани от хора, за които са меродавни само интелектуалистичните представи и онези форми на живот, които са заключени вътре в човешкото тяло, а точно това е характерно за епохата от 15 век насам. Тази епоха възприема само това, което живее вътре в човека. Тя никога не може да опише дори и в най-елементарен вид такъв външен свят, какъвто например аз описвам в онази глава на „Тайната Наука“, където става дума за Сатурновото развитие.
към текста >>
Моята „Тайна Наука“ е тъкмо космоморфична, това ще рече, че там нещата са уловени извън чо
век
а.
Но сравнете всичко това с онези описания, които ще намерите в моята „Тайна Наука“ и ще видите, че светът далеч не разкрива себе си според нашите човешки представи. Това, което описвам там като епоха на Сатурн, Слънце, Луна, Земя тези неща човек не ги носи в себе си и то именно защото пренебрегва изживяванията след смъртта. Да, това не е антропоморфично.
Моята „Тайна Наука“ е тъкмо космоморфична, това ще рече, че там нещата са уловени извън човека.
Но тези неща не могат да бъдат разбрани от хора, за които са меродавни само интелектуалистичните представи и онези форми на живот, които са заключени вътре в човешкото тяло, а точно това е характерно за епохата от 15 век насам. Тази епоха възприема само това, което живее вътре в човека. Тя никога не може да опише дори и в най-елементарен вид такъв външен свят, какъвто например аз описвам в онази глава на „Тайната Наука“, където става дума за Сатурновото развитие.
към текста >>
Но тези неща не могат да бъдат разбрани от хора, за които са меродавни само интелектуалистичните представи и онези форми на живот, които са заключени вътре в човешкото тяло, а точно това е характерно за епохата от 15
век
насам.
Но сравнете всичко това с онези описания, които ще намерите в моята „Тайна Наука“ и ще видите, че светът далеч не разкрива себе си според нашите човешки представи. Това, което описвам там като епоха на Сатурн, Слънце, Луна, Земя тези неща човек не ги носи в себе си и то именно защото пренебрегва изживяванията след смъртта. Да, това не е антропоморфично. Моята „Тайна Наука“ е тъкмо космоморфична, това ще рече, че там нещата са уловени извън човека.
Но тези неща не могат да бъдат разбрани от хора, за които са меродавни само интелектуалистичните представи и онези форми на живот, които са заключени вътре в човешкото тяло, а точно това е характерно за епохата от 15 век насам.
Тази епоха възприема само това, което живее вътре в човека. Тя никога не може да опише дори и в най-елементарен вид такъв външен свят, какъвто например аз описвам в онази глава на „Тайната Наука“, където става дума за Сатурновото развитие.
към текста >>
Тази епоха възприема само това, което живее вътре в чо
век
а.
Но сравнете всичко това с онези описания, които ще намерите в моята „Тайна Наука“ и ще видите, че светът далеч не разкрива себе си според нашите човешки представи. Това, което описвам там като епоха на Сатурн, Слънце, Луна, Земя тези неща човек не ги носи в себе си и то именно защото пренебрегва изживяванията след смъртта. Да, това не е антропоморфично. Моята „Тайна Наука“ е тъкмо космоморфична, това ще рече, че там нещата са уловени извън човека. Но тези неща не могат да бъдат разбрани от хора, за които са меродавни само интелектуалистичните представи и онези форми на живот, които са заключени вътре в човешкото тяло, а точно това е характерно за епохата от 15 век насам.
Тази епоха възприема само това, което живее вътре в човека.
Тя никога не може да опише дори и в най-елементарен вид такъв външен свят, какъвто например аз описвам в онази глава на „Тайната Наука“, където става дума за Сатурновото развитие.
към текста >>
Виждате ли, чо
век
например живее в една топлинна среда.
Виждате ли, човек например живее в една топлинна среда.
И както чрез зрителното сетиво той възприема света на цветовете, така и чрез топлинното сетиво той възприема света на топлината. Той изживява топлината в своята бих искал да кажа вътречовешка същност, доколкото тя е обградена от кожата. Но в мига на възприятието, човек вече извлича абстракции. Невъзможно е да си представим топлинното възприятие без да обхванем самата топлина в цялата и тоталност. А при топлината винаги има нещо, което я прави близка с обонянието.
към текста >>
Но в мига на възприятието, чо
век
вече извлича абстракции.
Виждате ли, човек например живее в една топлинна среда. И както чрез зрителното сетиво той възприема света на цветовете, така и чрез топлинното сетиво той възприема света на топлината. Той изживява топлината в своята бих искал да кажа вътречовешка същност, доколкото тя е обградена от кожата.
Но в мига на възприятието, човек вече извлича абстракции.
Невъзможно е да си представим топлинното възприятие без да обхванем самата топлина в цялата и тоталност. А при топлината винаги има нещо, което я прави близка с обонянието. Обективно и външно възприета, топлината винаги показва нещо общо с обонянието.
към текста >>
Вие виждате, че там топлината е описана съвсем иначе, а не както чо
век
я изживява в своя интелектуализъм.
А сега вземете онази глава от моята „Тайна Наука“, където става дума за Сатурновото развитие на нашата планета, което е протекло най-вече под формата на топлинни процеси и ще видите, че при тяхното описание се говори за мирисни усещания, за обоняние.
Вие виждате, че там топлината е описана съвсем иначе, а не както човек я изживява в своя интелектуализъм.
Тя е извлечена вън от човека. И това, което човек изживява като топлина тук, между раждането и смъртта, след смъртта то се явява като нещо подобно на мирисното усещане.
към текста >>
Тя е извлечена вън от чо
век
а.
А сега вземете онази глава от моята „Тайна Наука“, където става дума за Сатурновото развитие на нашата планета, което е протекло най-вече под формата на топлинни процеси и ще видите, че при тяхното описание се говори за мирисни усещания, за обоняние. Вие виждате, че там топлината е описана съвсем иначе, а не както човек я изживява в своя интелектуализъм.
Тя е извлечена вън от човека.
И това, което човек изживява като топлина тук, между раждането и смъртта, след смъртта то се явява като нещо подобно на мирисното усещане.
към текста >>
И това, което чо
век
изживява като топлина тук, между раждането и смъртта, след смъртта то се явява като нещо подобно на мирисното усещане.
А сега вземете онази глава от моята „Тайна Наука“, където става дума за Сатурновото развитие на нашата планета, което е протекло най-вече под формата на топлинни процеси и ще видите, че при тяхното описание се говори за мирисни усещания, за обоняние. Вие виждате, че там топлината е описана съвсем иначе, а не както човек я изживява в своя интелектуализъм. Тя е извлечена вън от човека.
И това, което човек изживява като топлина тук, между раждането и смъртта, след смъртта то се явява като нещо подобно на мирисното усещане.
към текста >>
По време на земния си живот чо
век
изживява светлината по един твърде абстрактен начин.
А светлината?
По време на земния си живот човек изживява светлината по един твърде абстрактен начин.
Той изживява светлината така, сякаш се подхвърля на една постоянна измама. Преди 38 години аз написах едно твърде неопитно, младежко съчинение, в което се опитах да покажа по какъв начин хората говорят за светлината. Обаче къде всъщност се намира светлината? Човекът възприема цветовете; те са част от неговите сетивни впечатления. Където и да погледне, той вижда цветовете и техните нюанси.
към текста >>
Чо
век
ът възприема цветовете; те са част от неговите сетивни впечатления.
А светлината? По време на земния си живот човек изживява светлината по един твърде абстрактен начин. Той изживява светлината така, сякаш се подхвърля на една постоянна измама. Преди 38 години аз написах едно твърде неопитно, младежко съчинение, в което се опитах да покажа по какъв начин хората говорят за светлината. Обаче къде всъщност се намира светлината?
Човекът възприема цветовете; те са част от неговите сетивни впечатления.
Където и да погледне, той вижда цветовете и техните нюанси. Обаче светлината човек не може да възприеме. Чрез нея той възприема цветовете, но не и самата нея. В нашата интелектуалистична епоха човешките илюзии по отношение на светлината идват от там, че модерната физика предлага „учение за светлината“, което си дава вид на нещо цялостно, нещо завършено. Но то съвсем не е такова; цялостно и завършено е учението за цветовете, а не учението за светлината.
към текста >>
Обаче светлината чо
век
не може да възприеме.
Той изживява светлината така, сякаш се подхвърля на една постоянна измама. Преди 38 години аз написах едно твърде неопитно, младежко съчинение, в което се опитах да покажа по какъв начин хората говорят за светлината. Обаче къде всъщност се намира светлината? Човекът възприема цветовете; те са част от неговите сетивни впечатления. Където и да погледне, той вижда цветовете и техните нюанси.
Обаче светлината човек не може да възприеме.
Чрез нея той възприема цветовете, но не и самата нея. В нашата интелектуалистична епоха човешките илюзии по отношение на светлината идват от там, че модерната физика предлага „учение за светлината“, което си дава вид на нещо цялостно, нещо завършено. Но то съвсем не е такова; цялостно и завършено е учението за цветовете, а не учението за светлината.
към текста >>
Обаче щом като мине през Портата на смъртта, чо
век
възприема топлината в рамките на обонятелното изживяване, а светлината в рамките на едно друго изживяване, за което в днешния интелектуалистичен език не съществува подходяща дума и затова трябва да си послужим с една сходна дума, като кажем: Дим!
Ние възприемаме цветовете чрез светлината и във светлината, но не и светлината. Светлината никой не може да види. Представете си, че се намирате в едно празно пространство, което изцяло е пронизано от светлина. По същия начин Вие бихте могли и да сте в мрака. В едно тъмно и непрогледно пространство, Вие няма да сте в състояние да възприемете нищо; Вие ще можете да го различите само чрез едно вътрешно изживяване.
Обаче щом като мине през Портата на смъртта, човек възприема топлината в рамките на обонятелното изживяване, а светлината в рамките на едно друго изживяване, за което в днешния интелектуалистичен език не съществува подходяща дума и затова трябва да си послужим с една сходна дума, като кажем: Дим!
След смъртта човек възприема светлината като въздушно прииждане, като въздушен наплив, като въздух.
към текста >>
След смъртта чо
век
възприема светлината като въздушно прииждане, като въздушен наплив, като въздух.
Светлината никой не може да види. Представете си, че се намирате в едно празно пространство, което изцяло е пронизано от светлина. По същия начин Вие бихте могли и да сте в мрака. В едно тъмно и непрогледно пространство, Вие няма да сте в състояние да възприемете нищо; Вие ще можете да го различите само чрез едно вътрешно изживяване. Обаче щом като мине през Портата на смъртта, човек възприема топлината в рамките на обонятелното изживяване, а светлината в рамките на едно друго изживяване, за което в днешния интелектуалистичен език не съществува подходяща дума и затова трябва да си послужим с една сходна дума, като кажем: Дим!
След смъртта човек възприема светлината като въздушно прииждане, като въздушен наплив, като въздух.
към текста >>
Знаете ли, веднъж разговарях с един чо
век
и той казваше, че сега с теорията на относителността, вече можем да си представим човешкият индивид двойно по-голям отколкото е в действителност; защото всичко било относително, всичко зависело от човешкото намерение.
Знаете ли, веднъж разговарях с един човек и той казваше, че сега с теорията на относителността, вече можем да си представим човешкият индивид двойно по-голям отколкото е в действителност; защото всичко било относително, всичко зависело от човешкото намерение.
към текста >>
Ето представете си как един майски бръмбар лази или кръжи около чо
век
а; той е в определени отношения към неговите размери.
Обаче един такъв възглед е съвсем неправдоподобен.
Ето представете си как един майски бръмбар лази или кръжи около човека; той е в определени отношения към неговите размери.
И поради тази причина, за майския бръмбар, който кръжи около човека, той е така мъртъв, както и Земята е мъртва за човека. Обаче Вие трябва да разгледате тази мисъл по обратен начин. И тогава ще си кажете: обстоятелството, че човек изживява Земята като мъртва, е свързано с неговите мащаби спрямо нея. Размерите на човека сравнени с тези на Земята не са нещо случайно; те са напълно съобразени с целия му живот върху Земята. Неправилно е да мислим за човека например според теорията за относителността че той може да бъде по-голям или по-малък.
към текста >>
И поради тази причина, за майския бръмбар, който кръжи около чо
век
а, той е така мъртъв, както и Земята е мъртва за чо
век
а.
Обаче един такъв възглед е съвсем неправдоподобен. Ето представете си как един майски бръмбар лази или кръжи около човека; той е в определени отношения към неговите размери.
И поради тази причина, за майския бръмбар, който кръжи около човека, той е така мъртъв, както и Земята е мъртва за човека.
Обаче Вие трябва да разгледате тази мисъл по обратен начин. И тогава ще си кажете: обстоятелството, че човек изживява Земята като мъртва, е свързано с неговите мащаби спрямо нея. Размерите на човека сравнени с тези на Земята не са нещо случайно; те са напълно съобразени с целия му живот върху Земята. Неправилно е да мислим за човека например според теорията за относителността че той може да бъде по-голям или по-малък. Само ако си представяме нещата съвсем абстрактно, съвсем интелектуалистично, само тогава можем да си мислим, че човекът е голям или малък; само тогава би могла да ни хрумне мисълта: Ето, ако нещата бяха организирани по друг начин, може би човекът щеше да изглежда двойно по-голям.
към текста >>
И тогава ще си кажете: обстоятелството, че чо
век
изживява Земята като мъртва, е свързано с неговите мащаби спрямо нея.
Обаче един такъв възглед е съвсем неправдоподобен. Ето представете си как един майски бръмбар лази или кръжи около човека; той е в определени отношения към неговите размери. И поради тази причина, за майския бръмбар, който кръжи около човека, той е така мъртъв, както и Земята е мъртва за човека. Обаче Вие трябва да разгледате тази мисъл по обратен начин.
И тогава ще си кажете: обстоятелството, че човек изживява Земята като мъртва, е свързано с неговите мащаби спрямо нея.
Размерите на човека сравнени с тези на Земята не са нещо случайно; те са напълно съобразени с целия му живот върху Земята. Неправилно е да мислим за човека например според теорията за относителността че той може да бъде по-голям или по-малък. Само ако си представяме нещата съвсем абстрактно, съвсем интелектуалистично, само тогава можем да си мислим, че човекът е голям или малък; само тогава би могла да ни хрумне мисълта: Ето, ако нещата бяха организирани по друг начин, може би човекът щеше да изглежда двойно по-голям.
към текста >>
Размерите на чо
век
а сравнени с тези на Земята не са нещо случайно; те са напълно съобразени с целия му живот върху Земята.
Обаче един такъв възглед е съвсем неправдоподобен. Ето представете си как един майски бръмбар лази или кръжи около човека; той е в определени отношения към неговите размери. И поради тази причина, за майския бръмбар, който кръжи около човека, той е така мъртъв, както и Земята е мъртва за човека. Обаче Вие трябва да разгледате тази мисъл по обратен начин. И тогава ще си кажете: обстоятелството, че човек изживява Земята като мъртва, е свързано с неговите мащаби спрямо нея.
Размерите на човека сравнени с тези на Земята не са нещо случайно; те са напълно съобразени с целия му живот върху Земята.
Неправилно е да мислим за човека например според теорията за относителността че той може да бъде по-голям или по-малък. Само ако си представяме нещата съвсем абстрактно, съвсем интелектуалистично, само тогава можем да си мислим, че човекът е голям или малък; само тогава би могла да ни хрумне мисълта: Ето, ако нещата бяха организирани по друг начин, може би човекът щеше да изглежда двойно по-голям.
към текста >>
Неправилно е да мислим за чо
век
а например според теорията за относителността че той може да бъде по-голям или по-малък.
Ето представете си как един майски бръмбар лази или кръжи около човека; той е в определени отношения към неговите размери. И поради тази причина, за майския бръмбар, който кръжи около човека, той е така мъртъв, както и Земята е мъртва за човека. Обаче Вие трябва да разгледате тази мисъл по обратен начин. И тогава ще си кажете: обстоятелството, че човек изживява Земята като мъртва, е свързано с неговите мащаби спрямо нея. Размерите на човека сравнени с тези на Земята не са нещо случайно; те са напълно съобразени с целия му живот върху Земята.
Неправилно е да мислим за човека например според теорията за относителността че той може да бъде по-голям или по-малък.
Само ако си представяме нещата съвсем абстрактно, съвсем интелектуалистично, само тогава можем да си мислим, че човекът е голям или малък; само тогава би могла да ни хрумне мисълта: Ето, ако нещата бяха организирани по друг начин, може би човекът щеше да изглежда двойно по-голям.
към текста >>
Само ако си представяме нещата съвсем абстрактно, съвсем интелектуалистично, само тогава можем да си мислим, че чо
век
ът е голям или малък; само тогава би могла да ни хрумне мисълта: Ето, ако нещата бяха организирани по друг начин, може би чо
век
ът щеше да изглежда двойно по-голям.
И поради тази причина, за майския бръмбар, който кръжи около човека, той е така мъртъв, както и Земята е мъртва за човека. Обаче Вие трябва да разгледате тази мисъл по обратен начин. И тогава ще си кажете: обстоятелството, че човек изживява Земята като мъртва, е свързано с неговите мащаби спрямо нея. Размерите на човека сравнени с тези на Земята не са нещо случайно; те са напълно съобразени с целия му живот върху Земята. Неправилно е да мислим за човека например според теорията за относителността че той може да бъде по-голям или по-малък.
Само ако си представяме нещата съвсем абстрактно, съвсем интелектуалистично, само тогава можем да си мислим, че човекът е голям или малък; само тогава би могла да ни хрумне мисълта: Ето, ако нещата бяха организирани по друг начин, може би човекът щеше да изглежда двойно по-голям.
към текста >>
Но такива размишления се прекратяват веднага, щом се освободим от субективността на нашите представи; веднага щом чо
век
ът след своята смърт се разшири в Космоса, и то така, че за известно време израсне и стане многократно по-голям от самата Земя.
Но такива размишления се прекратяват веднага, щом се освободим от субективността на нашите представи; веднага щом човекът след своята смърт се разшири в Космоса, и то така, че за известно време израсне и стане многократно по-голям от самата Земя.
И тогава във всичко, което е вода, той започва да усеща химизма. В същността на въздуха той възприема и светлината, т.е. не разграничава повече въздуха от светлината. Да, различни са образите, които той има сега, съвършено различни от тези, които е имал през будния си живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Обаче преди 15
век
чо
век
ът все още имаше един вид наследство от миналите епохи.
Аз казах: През Портата на смъртта ние не можем да пренесем със себе си нищо, съвсем нищо от това, което е проникнало в душата ни по един интелектуалистичен начин.
Обаче преди 15 век човекът все още имаше един вид наследство от миналите епохи.
И Вие знаете, че това наследство се изразяваше в едно атавистично ясновидство, което постепенно се притъпи и избледня, за да премине накрая от 15 век насам в пълна мисловна абстрактност. И практически човек получаваше своята собствена същност именно от това божествено наследство, в чието владение той влизаше след своята смърт. Точно както днес след раждането, респективно след зачатието си, човек влиза в земното битие и възприема физическата материя, така и тогава той беше едно божествено същество, и тази част от него, която минаваше през Портата на смъртта, тя му придаваше ако позволите този гротесков израз една духовна тежест, една духовна сериозност, като в случая, естествено, духовната тежест е диаметрално противоположна на физическата тежест.
към текста >>
И Вие знаете, че това наследство се изразяваше в едно атавистично ясновидство, което постепенно се притъпи и избледня, за да премине накрая от 15
век
насам в пълна мисловна абстрактност.
Аз казах: През Портата на смъртта ние не можем да пренесем със себе си нищо, съвсем нищо от това, което е проникнало в душата ни по един интелектуалистичен начин. Обаче преди 15 век човекът все още имаше един вид наследство от миналите епохи.
И Вие знаете, че това наследство се изразяваше в едно атавистично ясновидство, което постепенно се притъпи и избледня, за да премине накрая от 15 век насам в пълна мисловна абстрактност.
И практически човек получаваше своята собствена същност именно от това божествено наследство, в чието владение той влизаше след своята смърт. Точно както днес след раждането, респективно след зачатието си, човек влиза в земното битие и възприема физическата материя, така и тогава той беше едно божествено същество, и тази част от него, която минаваше през Портата на смъртта, тя му придаваше ако позволите този гротесков израз една духовна тежест, една духовна сериозност, като в случая, естествено, духовната тежест е диаметрално противоположна на физическата тежест.
към текста >>
И практически чо
век
получаваше своята собствена същност именно от това божествено наследство, в чието владение той влизаше след своята смърт.
Аз казах: През Портата на смъртта ние не можем да пренесем със себе си нищо, съвсем нищо от това, което е проникнало в душата ни по един интелектуалистичен начин. Обаче преди 15 век човекът все още имаше един вид наследство от миналите епохи. И Вие знаете, че това наследство се изразяваше в едно атавистично ясновидство, което постепенно се притъпи и избледня, за да премине накрая от 15 век насам в пълна мисловна абстрактност.
И практически човек получаваше своята собствена същност именно от това божествено наследство, в чието владение той влизаше след своята смърт.
Точно както днес след раждането, респективно след зачатието си, човек влиза в земното битие и възприема физическата материя, така и тогава той беше едно божествено същество, и тази част от него, която минаваше през Портата на смъртта, тя му придаваше ако позволите този гротесков израз една духовна тежест, една духовна сериозност, като в случая, естествено, духовната тежест е диаметрално противоположна на физическата тежест.
към текста >>
Точно както днес след раждането, респективно след зачатието си, чо
век
влиза в земното битие и възприема физическата материя, така и тогава той беше едно божествено същество, и тази част от него, която минаваше през Портата на смъртта, тя му придаваше ако позволите този гротесков израз една духовна тежест, една духовна сериозност, като в случая, естествено, духовната тежест е диаметрално противоположна на физическата тежест.
Аз казах: През Портата на смъртта ние не можем да пренесем със себе си нищо, съвсем нищо от това, което е проникнало в душата ни по един интелектуалистичен начин. Обаче преди 15 век човекът все още имаше един вид наследство от миналите епохи. И Вие знаете, че това наследство се изразяваше в едно атавистично ясновидство, което постепенно се притъпи и избледня, за да премине накрая от 15 век насам в пълна мисловна абстрактност. И практически човек получаваше своята собствена същност именно от това божествено наследство, в чието владение той влизаше след своята смърт.
Точно както днес след раждането, респективно след зачатието си, човек влиза в земното битие и възприема физическата материя, така и тогава той беше едно божествено същество, и тази част от него, която минаваше през Портата на смъртта, тя му придаваше ако позволите този гротесков израз една духовна тежест, една духовна сериозност, като в случая, естествено, духовната тежест е диаметрално противоположна на физическата тежест.
към текста >>
И като един извънредно сериозен момент от развитието на човечеството идва тази опасност, че чрез това, което чо
век
получава от интелектуалистичната епоха, той може да изгуби своята истинска същност.
Когато днес хората като нормални представители на своята цивилизация трябва да бъдат инкарнирани, те не донасят това наследство със себе си. Само от време на време може да се забележи, как абнормните представители на цивилизацията което става все по-рядко донасят това наследство със себе си.
И като един извънредно сериозен момент от развитието на човечеството идва тази опасност, че чрез това, което човек получава от интелектуалистичната епоха, той може да изгуби своята истинска същност.
Човек действително върви към тази опасност: След смъртта си да изгуби своята истинска същност, своя Аз, както вчера представих това, макар и от друга гледна точка. И за този човек, за този нов и бъдещ човек има само едно спасение: Ако тук в сетивния свят се стремим да достигнем до дадена реалност, която така да укрепи мисленето, че то да е не само един блед образ, а да се превърне в жива вътрешна сила в този наш стремеж ние имаме изгледите за успех единствено в областта на чистото мислене, което в моята „философия на свободата“ аз поставих в основата на човешкото поведение. В противен случай, в нашето човешко съзнание ще имаме само илюзията на сетивата. И ние придаваме реалност на това илюзорно, на това интелектуалистично мислене, а то ще рече както е споменато и в моята „Философия на свободата“ когато действуваме свободно, когато импулсите на нашите действия идват наистина от чистото мислене. И тази реалност е единствената, която можем да извлечем от себе си и да вплетем в сетивния свят, единствената, която можем да пренесем отвъд смъртта.
към текста >>
Чо
век
действително върви към тази опасност: След смъртта си да изгуби своята истинска същност, своя Аз, както вчера представих това, макар и от друга гледна точка.
Когато днес хората като нормални представители на своята цивилизация трябва да бъдат инкарнирани, те не донасят това наследство със себе си. Само от време на време може да се забележи, как абнормните представители на цивилизацията което става все по-рядко донасят това наследство със себе си. И като един извънредно сериозен момент от развитието на човечеството идва тази опасност, че чрез това, което човек получава от интелектуалистичната епоха, той може да изгуби своята истинска същност.
Човек действително върви към тази опасност: След смъртта си да изгуби своята истинска същност, своя Аз, както вчера представих това, макар и от друга гледна точка.
И за този човек, за този нов и бъдещ човек има само едно спасение: Ако тук в сетивния свят се стремим да достигнем до дадена реалност, която така да укрепи мисленето, че то да е не само един блед образ, а да се превърне в жива вътрешна сила в този наш стремеж ние имаме изгледите за успех единствено в областта на чистото мислене, което в моята „философия на свободата“ аз поставих в основата на човешкото поведение. В противен случай, в нашето човешко съзнание ще имаме само илюзията на сетивата. И ние придаваме реалност на това илюзорно, на това интелектуалистично мислене, а то ще рече както е споменато и в моята „Философия на свободата“ когато действуваме свободно, когато импулсите на нашите действия идват наистина от чистото мислене. И тази реалност е единствената, която можем да извлечем от себе си и да вплетем в сетивния свят, единствената, която можем да пренесем отвъд смъртта.
към текста >>
И за този чо
век
, за този нов и бъдещ чо
век
има само едно спасение: Ако тук в сетивния свят се стремим да достигнем до дадена реалност, която така да укрепи мисленето, че то да е не само един блед образ, а да се превърне в жива вътрешна сила в този наш стремеж ние имаме изгледите за успех единствено в областта на чистото мислене, което в моята „философия на свободата“ аз поставих в основата на човешкото поведение.
Когато днес хората като нормални представители на своята цивилизация трябва да бъдат инкарнирани, те не донасят това наследство със себе си. Само от време на време може да се забележи, как абнормните представители на цивилизацията което става все по-рядко донасят това наследство със себе си. И като един извънредно сериозен момент от развитието на човечеството идва тази опасност, че чрез това, което човек получава от интелектуалистичната епоха, той може да изгуби своята истинска същност. Човек действително върви към тази опасност: След смъртта си да изгуби своята истинска същност, своя Аз, както вчера представих това, макар и от друга гледна точка.
И за този човек, за този нов и бъдещ човек има само едно спасение: Ако тук в сетивния свят се стремим да достигнем до дадена реалност, която така да укрепи мисленето, че то да е не само един блед образ, а да се превърне в жива вътрешна сила в този наш стремеж ние имаме изгледите за успех единствено в областта на чистото мислене, което в моята „философия на свободата“ аз поставих в основата на човешкото поведение.
В противен случай, в нашето човешко съзнание ще имаме само илюзията на сетивата. И ние придаваме реалност на това илюзорно, на това интелектуалистично мислене, а то ще рече както е споменато и в моята „Философия на свободата“ когато действуваме свободно, когато импулсите на нашите действия идват наистина от чистото мислене. И тази реалност е единствената, която можем да извлечем от себе си и да вплетем в сетивния свят, единствената, която можем да пренесем отвъд смъртта.
към текста >>
Чо
век
може да пренесе през Портата на смъртта само резултатите от онези свои действия, които съответствуват на описанието на свободата в моята книга „философия на свободата“.
Какво пренасяме ние впрочем отвъд смъртта? Именно това, което тук между раждането и смъртта, ние изживяваме в истинска свобода.
Човек може да пренесе през Портата на смъртта само резултатите от онези свои действия, които съответствуват на описанието на свободата в моята книга „философия на свободата“.
Така човек отново получава една субстанциална сила. Благодарение на това, че се освобождава от детерминиращия гнет на сетивния свят, след смъртта си той получава една сила; самият той става една реална сила. И ние живеем в свобода само тогава, когато сме извоювали именно тази сила, която опазва душите ни от душевно-духовната смърт.
към текста >>
Така чо
век
отново получава една субстанциална сила.
Какво пренасяме ние впрочем отвъд смъртта? Именно това, което тук между раждането и смъртта, ние изживяваме в истинска свобода. Човек може да пренесе през Портата на смъртта само резултатите от онези свои действия, които съответствуват на описанието на свободата в моята книга „философия на свободата“.
Така човек отново получава една субстанциална сила.
Благодарение на това, че се освобождава от детерминиращия гнет на сетивния свят, след смъртта си той получава една сила; самият той става една реална сила. И ние живеем в свобода само тогава, когато сме извоювали именно тази сила, която опазва душите ни от душевно-духовната смърт.
към текста >>
Затова и винаги съм казвал: Чо
век
трябваше да стане интелектуалистичен, за да може да напредва в своята свобода.
Да, ето как интимно е свързана нашата интелектуалистична епоха с проблема за свободата.
Затова и винаги съм казвал: Човек трябваше да стане интелектуалистичен, за да може да напредва в своята свобода.
В интелектуализма човек изгубва своята духовна същност; нищо от него той не може да пренесе отвъд смъртта. Обаче чрез интелектуализма човек извоюва свободата, и това което той извоюва в свободата, човек вече може да го пренесе през Портата на смъртта.
към текста >>
В интелектуализма чо
век
изгубва своята духовна същност; нищо от него той не може да пренесе отвъд смъртта.
Да, ето как интимно е свързана нашата интелектуалистична епоха с проблема за свободата. Затова и винаги съм казвал: Човек трябваше да стане интелектуалистичен, за да може да напредва в своята свобода.
В интелектуализма човек изгубва своята духовна същност; нищо от него той не може да пренесе отвъд смъртта.
Обаче чрез интелектуализма човек извоюва свободата, и това което той извоюва в свободата, човек вече може да го пренесе през Портата на смъртта.
към текста >>
Обаче чрез интелектуализма чо
век
извоюва свободата, и това което той извоюва в свободата, чо
век
вече може да го пренесе през Портата на смъртта.
Да, ето как интимно е свързана нашата интелектуалистична епоха с проблема за свободата. Затова и винаги съм казвал: Човек трябваше да стане интелектуалистичен, за да може да напредва в своята свобода. В интелектуализма човек изгубва своята духовна същност; нищо от него той не може да пренесе отвъд смъртта.
Обаче чрез интелектуализма човек извоюва свободата, и това което той извоюва в свободата, човек вече може да го пренесе през Портата на смъртта.
към текста >>
Чо
век
ът може да размишлява колкото си ще в този интелектуалистичен стил нищо от това обаче не преминава през Портата на смъртта.
Човекът може да размишлява колкото си ще в този интелектуалистичен стил нищо от това обаче не преминава през Портата на смъртта.
Човекът взема със себе си през Портата на смъртта само това, което извлича от своето мислене, превръщайки го не в унилобезцветно знание, в духовно-душевна сила, кулминира ща накрая в едно свободно действие. Интелектуалистичното мислене отнема нещо от човека, но му дава свободата, а чрез това, което изживява в свобода, човек израства в духовния свят. Интелектуализмът ни умъртвява, но наред с това той укрепва нашия вътрешен живот. Превръщайки ни в свободни хора, той ни преобразява и издига в духовния свят.
към текста >>
Чо
век
ът взема със себе си през Портата на смъртта само това, което извлича от своето мислене, превръщайки го не в унилобезцветно знание, в духовно-душевна сила, кулминира ща накрая в едно свободно действие.
Човекът може да размишлява колкото си ще в този интелектуалистичен стил нищо от това обаче не преминава през Портата на смъртта.
Човекът взема със себе си през Портата на смъртта само това, което извлича от своето мислене, превръщайки го не в унилобезцветно знание, в духовно-душевна сила, кулминира ща накрая в едно свободно действие.
Интелектуалистичното мислене отнема нещо от човека, но му дава свободата, а чрез това, което изживява в свобода, човек израства в духовния свят. Интелектуализмът ни умъртвява, но наред с това той укрепва нашия вътрешен живот. Превръщайки ни в свободни хора, той ни преобразява и издига в духовния свят.
към текста >>
Интелектуалистичното мислене отнема нещо от чо
век
а, но му дава свободата, а чрез това, което изживява в свобода, чо
век
израства в духовния свят.
Човекът може да размишлява колкото си ще в този интелектуалистичен стил нищо от това обаче не преминава през Портата на смъртта. Човекът взема със себе си през Портата на смъртта само това, което извлича от своето мислене, превръщайки го не в унилобезцветно знание, в духовно-душевна сила, кулминира ща накрая в едно свободно действие.
Интелектуалистичното мислене отнема нещо от човека, но му дава свободата, а чрез това, което изживява в свобода, човек израства в духовния свят.
Интелектуализмът ни умъртвява, но наред с това той укрепва нашия вътрешен живот. Превръщайки ни в свободни хора, той ни преобразява и издига в духовния свят.
към текста >>
Утре бих искал да говоря за тях във връзката им с Мистерията на Голгота, за да покажа как смъртта и Възкресението Христово могат да се влеят в чо
век
а като негово основно и първично изживяване.
Днес аз представих нещата според както те могат да се видят в самото човешко същество.
Утре бих искал да говоря за тях във връзката им с Мистерията на Голгота, за да покажа как смъртта и Възкресението Христово могат да се влеят в човека като негово основно и първично изживяване.
Но за това утре.
към текста >>
18.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Вчера споменахме, че от средата на 15
век
, включително и до нашата съвременна епоха, тук между раждането и смъртта, чо
век
започва да воюва за своята вътрешна свобода, така че това, което той вършеше според импулсите на свободата, започна да придава на неговото същество по време на живота между смъртта и новото раждане, определена стойност, определена тежест и сериозност.
В хода на нашите последни съзерцания видяхме колко коренно различни са нещата в зависимост от това, дали ги изживяваме тук между раждането и смъртта, или пък в духовния свят между смъртта и новото раждане.
Вчера споменахме, че от средата на 15 век, включително и до нашата съвременна епоха, тук между раждането и смъртта, човек започва да воюва за своята вътрешна свобода, така че това, което той вършеше според импулсите на свободата, започна да придава на неговото същество по време на живота между смъртта и новото раждане, определена стойност, определена тежест и сериозност.
В резултат на това, че се издигаме до чистите и свободни мотиви на нашата воля без да я товарим с нищо земно, ние си осигуряваме тази възможност, щото между смъртта и новото раждане да бъдем едно самостоятелно същество. И сега: към себесъхранението на това същество през нашата епоха, принадлежи и всичко, което можем да наречем отношение към Мистерията на Голгота. Тази Мистерия на Голгота може да се обсъжда от различни гледни точки. В продължение на доста месеци ние обсъждахме Мистерията на Голгота от твърде голям брой гледни точки, но сега бих желал да направим това от гледната точка на човешката свобода.
към текста >>
Докато се намира в своя земен живот между раждането и смъртта, в обикновеното си съзнание, чо
век
практически няма никаква представа за себе си.
Докато се намира в своя земен живот между раждането и смъртта, в обикновеното си съзнание, човек практически няма никаква представа за себе си.
Човекът не може да се взира в себе си, не може да разглежда себе си. И разбира се, една измама е, когато чрез разглеждането на това, което е мъртво в човека, или пък чрез проучването на човешкия труп, официалната наука вярва, че е разбрала нещо от човешката организация. Но това е една заблуда, една илюзия. Тук, между раждането и смъртта, човек има разбиране и възглед единствено за външния свят. Обаче що за възглед е той?
към текста >>
Чо
век
ът не може да се взира в себе си, не може да разглежда себе си.
Докато се намира в своя земен живот между раждането и смъртта, в обикновеното си съзнание, човек практически няма никаква представа за себе си.
Човекът не може да се взира в себе си, не може да разглежда себе си.
И разбира се, една измама е, когато чрез разглеждането на това, което е мъртво в човека, или пък чрез проучването на човешкия труп, официалната наука вярва, че е разбрала нещо от човешката организация. Но това е една заблуда, една илюзия. Тук, между раждането и смъртта, човек има разбиране и възглед единствено за външния свят. Обаче що за възглед е той? за илюзорния сетивен свят е възможен само илюзорен възглед и вчера аз отново подчертах това.
към текста >>
И разбира се, една измама е, когато чрез разглеждането на това, което е мъртво в чо
век
а, или пък чрез проучването на човешкия труп, официалната наука вярва, че е разбрала нещо от човешката организация.
Докато се намира в своя земен живот между раждането и смъртта, в обикновеното си съзнание, човек практически няма никаква представа за себе си. Човекът не може да се взира в себе си, не може да разглежда себе си.
И разбира се, една измама е, когато чрез разглеждането на това, което е мъртво в човека, или пък чрез проучването на човешкия труп, официалната наука вярва, че е разбрала нещо от човешката организация.
Но това е една заблуда, една илюзия. Тук, между раждането и смъртта, човек има разбиране и възглед единствено за външния свят. Обаче що за възглед е той? за илюзорния сетивен свят е възможен само илюзорен възглед и вчера аз отново подчертах това.
към текста >>
Тук, между раждането и смъртта, чо
век
има разбиране и възглед единствено за външния свят.
Докато се намира в своя земен живот между раждането и смъртта, в обикновеното си съзнание, човек практически няма никаква представа за себе си. Човекът не може да се взира в себе си, не може да разглежда себе си. И разбира се, една измама е, когато чрез разглеждането на това, което е мъртво в човека, или пък чрез проучването на човешкия труп, официалната наука вярва, че е разбрала нещо от човешката организация. Но това е една заблуда, една илюзия.
Тук, между раждането и смъртта, човек има разбиране и възглед единствено за външния свят.
Обаче що за възглед е той? за илюзорния сетивен свят е възможен само илюзорен възглед и вчера аз отново подчертах това.
към текста >>
Ако обаче в земния си живот между раждането и смъртта, чо
век
би възприел света не като илюзия, ако не би могъл да изживее тази илюзия, тогава той не би могъл да стигне и до свободата.
Ако обаче в земния си живот между раждането и смъртта, човек би възприел света не като илюзия, ако не би могъл да изживее тази илюзия, тогава той не би могъл да стигне и до свободата.
Развитието на свободата е възможно само в света на Майя, в света на илюзията. Аз вече обърнах внимание върху това в моята книга „Върху загадките на човека“. Там посочих, че всъщност светът в който живеем, светът на нашите изживявания, може да бъде сравнен с образите, които гледат към нас от едно огледало. Практически те не могат да ни бъдат наложени, те са именно образи, илюзия, Майя. И по този начин светът на човешките възприятия също остава една илюзия, една Майя.
към текста >>
Аз вече обърнах внимание върху това в моята книга „Върху загадките на чо
век
а“.
Ако обаче в земния си живот между раждането и смъртта, човек би възприел света не като илюзия, ако не би могъл да изживее тази илюзия, тогава той не би могъл да стигне и до свободата. Развитието на свободата е възможно само в света на Майя, в света на илюзията.
Аз вече обърнах внимание върху това в моята книга „Върху загадките на човека“.
Там посочих, че всъщност светът в който живеем, светът на нашите изживявания, може да бъде сравнен с образите, които гледат към нас от едно огледало. Практически те не могат да ни бъдат наложени, те са именно образи, илюзия, Майя. И по този начин светът на човешките възприятия също остава една илюзия, една Майя.
към текста >>
И все пак чо
век
е вплетен в света не само чрез илюзията.
И все пак човек е вплетен в света не само чрез илюзията.
Тя го вкарва в привидния сетивен свят само до колкото той борави със сетивата, които изпълват неговото будно съзнание. Ако обаче се обърне към своите инстинкти, към своите страсти, към своя темперамент, към всичко, което се надига от дълбините на човешкото същество но без да преминава в отчетливите ясни представи на будното съзнание тогава човек вижда, че всичко това съвсем не е илюзия. То е вече действителност, но една действителност, която не може да бъде обхваната от сегашното съзнание. Между раждането и смъртта макар и без да го познава човек живее в един истински свят, само че този свят не е в състояние да му Даде свободата. Този свят може да вложи в човека поробващи инстинкти или неотменими вътрешни необходимости, обаче той никога не позволява на човека да изживее свободата.
към текста >>
Ако обаче се обърне към своите инстинкти, към своите страсти, към своя темперамент, към всичко, което се надига от дълбините на човешкото същество но без да преминава в отчетливите ясни представи на будното съзнание тогава чо
век
вижда, че всичко това съвсем не е илюзия.
И все пак човек е вплетен в света не само чрез илюзията. Тя го вкарва в привидния сетивен свят само до колкото той борави със сетивата, които изпълват неговото будно съзнание.
Ако обаче се обърне към своите инстинкти, към своите страсти, към своя темперамент, към всичко, което се надига от дълбините на човешкото същество но без да преминава в отчетливите ясни представи на будното съзнание тогава човек вижда, че всичко това съвсем не е илюзия.
То е вече действителност, но една действителност, която не може да бъде обхваната от сегашното съзнание. Между раждането и смъртта макар и без да го познава човек живее в един истински свят, само че този свят не е в състояние да му Даде свободата. Този свят може да вложи в човека поробващи инстинкти или неотменими вътрешни необходимости, обаче той никога не позволява на човека да изживее свободата. Свободата може да бъде изживяна само в един образен свят, само в света на Майя. И за да развием свободата, пробуждайки се, ние трябва да влезем именно в този илюзорен, образен свят.
към текста >>
Между раждането и смъртта макар и без да го познава чо
век
живее в един истински свят, само че този свят не е в състояние да му Даде свободата.
И все пак човек е вплетен в света не само чрез илюзията. Тя го вкарва в привидния сетивен свят само до колкото той борави със сетивата, които изпълват неговото будно съзнание. Ако обаче се обърне към своите инстинкти, към своите страсти, към своя темперамент, към всичко, което се надига от дълбините на човешкото същество но без да преминава в отчетливите ясни представи на будното съзнание тогава човек вижда, че всичко това съвсем не е илюзия. То е вече действителност, но една действителност, която не може да бъде обхваната от сегашното съзнание.
Между раждането и смъртта макар и без да го познава човек живее в един истински свят, само че този свят не е в състояние да му Даде свободата.
Този свят може да вложи в човека поробващи инстинкти или неотменими вътрешни необходимости, обаче той никога не позволява на човека да изживее свободата. Свободата може да бъде изживяна само в един образен свят, само в света на Майя. И за да развием свободата, пробуждайки се, ние трябва да влезем именно в този илюзорен, образен свят.
към текста >>
Този свят може да вложи в чо
век
а поробващи инстинкти или неотменими вътрешни необходимости, обаче той никога не позволява на чо
век
а да изживее свободата.
И все пак човек е вплетен в света не само чрез илюзията. Тя го вкарва в привидния сетивен свят само до колкото той борави със сетивата, които изпълват неговото будно съзнание. Ако обаче се обърне към своите инстинкти, към своите страсти, към своя темперамент, към всичко, което се надига от дълбините на човешкото същество но без да преминава в отчетливите ясни представи на будното съзнание тогава човек вижда, че всичко това съвсем не е илюзия. То е вече действителност, но една действителност, която не може да бъде обхваната от сегашното съзнание. Между раждането и смъртта макар и без да го познава човек живее в един истински свят, само че този свят не е в състояние да му Даде свободата.
Този свят може да вложи в човека поробващи инстинкти или неотменими вътрешни необходимости, обаче той никога не позволява на човека да изживее свободата.
Свободата може да бъде изживяна само в един образен свят, само в света на Майя. И за да развием свободата, пробуждайки се, ние трябва да влезем именно в този илюзорен, образен свят.
към текста >>
Ако се обърнем към древните епохи, ще открием така нареченото от нас инстинктивно ясновидство, което до средата на 15
век
все още показваше тук или там своите атавистични разновидности.
Този илюзорен живот, който имаме в нашите сетивни възприятия, далеч не беше трайно и дълбоко заложен в историческото развитие на човечеството.
Ако се обърнем към древните епохи, ще открием така нареченото от нас инстинктивно ясновидство, което до средата на 15 век все още показваше тук или там своите атавистични разновидности.
Така че ако се обърнем към тези древни епохи, ние съвсем не бихме могли да кажем, че в своето будно съзнание човек имаше около себе си само един илюзорен свят. През сенките, през образите и звуците на Майя, човек беше вгледан и заслушан в божествената хармония на духовния свят. Той виждаше също и Майя, илюзията, но я виждаше по друг начин. За него тя беше израз и откровение на духовния свят. Но сега този духовен свят зад Майя изчезна.
към текста >>
Така че ако се обърнем към тези древни епохи, ние съвсем не бихме могли да кажем, че в своето будно съзнание чо
век
имаше около себе си само един илюзорен свят.
Този илюзорен живот, който имаме в нашите сетивни възприятия, далеч не беше трайно и дълбоко заложен в историческото развитие на човечеството. Ако се обърнем към древните епохи, ще открием така нареченото от нас инстинктивно ясновидство, което до средата на 15 век все още показваше тук или там своите атавистични разновидности.
Така че ако се обърнем към тези древни епохи, ние съвсем не бихме могли да кажем, че в своето будно съзнание човек имаше около себе си само един илюзорен свят.
През сенките, през образите и звуците на Майя, човек беше вгледан и заслушан в божествената хармония на духовния свят. Той виждаше също и Майя, илюзията, но я виждаше по друг начин. За него тя беше израз и откровение на духовния свят. Но сега този духовен свят зад Майя изчезна. Остана само Майя.
към текста >>
През сенките, през образите и звуците на Майя, чо
век
беше вгледан и заслушан в божествената хармония на духовния свят.
Този илюзорен живот, който имаме в нашите сетивни възприятия, далеч не беше трайно и дълбоко заложен в историческото развитие на човечеството. Ако се обърнем към древните епохи, ще открием така нареченото от нас инстинктивно ясновидство, което до средата на 15 век все още показваше тук или там своите атавистични разновидности. Така че ако се обърнем към тези древни епохи, ние съвсем не бихме могли да кажем, че в своето будно съзнание човек имаше около себе си само един илюзорен свят.
През сенките, през образите и звуците на Майя, човек беше вгледан и заслушан в божествената хармония на духовния свят.
Той виждаше също и Майя, илюзията, но я виждаше по друг начин. За него тя беше израз и откровение на духовния свят. Но сега този духовен свят зад Майя изчезна. Остана само Майя. И същественото в еволюцията на човечеството е, че докато древните епохи усещаха Майя като откровение на един божествено-духовен свят, то днес пред погледа на човека остана само Майя, за да открие той, вътре в този илюзорен свят, своята истинска свобода, защото в онзи отминал свят на сумрачното ясновидство, той можеше да намери само необходимост, но не и свобода.
към текста >>
И същественото в еволюцията на човечеството е, че докато древните епохи усещаха Майя като откровение на един божествено-духовен свят, то днес пред погледа на чо
век
а остана само Майя, за да открие той, вътре в този илюзорен свят, своята истинска свобода, защото в онзи отминал свят на сумрачното ясновидство, той можеше да намери само необходимост, но не и свобода.
През сенките, през образите и звуците на Майя, човек беше вгледан и заслушан в божествената хармония на духовния свят. Той виждаше също и Майя, илюзията, но я виждаше по друг начин. За него тя беше израз и откровение на духовния свят. Но сега този духовен свят зад Майя изчезна. Остана само Майя.
И същественото в еволюцията на човечеството е, че докато древните епохи усещаха Майя като откровение на един божествено-духовен свят, то днес пред погледа на човека остана само Майя, за да открие той, вътре в този илюзорен свят, своята истинска свобода, защото в онзи отминал свят на сумрачното ясновидство, той можеше да намери само необходимост, но не и свобода.
Нека повторим: когато се намира между раждането и смъртта всичко това е валидно само за нашата епоха човекът живее в света на възприятията и този свят е един илюзорен свят. Човекът възприема света, обаче го възприема като привидност, като илюзия.
към текста >>
Нека повторим: когато се намира между раждането и смъртта всичко това е валидно само за нашата епоха чо
век
ът живее в света на възприятията и този свят е един илюзорен свят.
Той виждаше също и Майя, илюзията, но я виждаше по друг начин. За него тя беше израз и откровение на духовния свят. Но сега този духовен свят зад Майя изчезна. Остана само Майя. И същественото в еволюцията на човечеството е, че докато древните епохи усещаха Майя като откровение на един божествено-духовен свят, то днес пред погледа на човека остана само Майя, за да открие той, вътре в този илюзорен свят, своята истинска свобода, защото в онзи отминал свят на сумрачното ясновидство, той можеше да намери само необходимост, но не и свобода.
Нека повторим: когато се намира между раждането и смъртта всичко това е валидно само за нашата епоха човекът живее в света на възприятията и този свят е един илюзорен свят.
Човекът възприема света, обаче го възприема като привидност, като илюзия.
към текста >>
Чо
век
ът възприема света, обаче го възприема като привидност, като илюзия.
За него тя беше израз и откровение на духовния свят. Но сега този духовен свят зад Майя изчезна. Остана само Майя. И същественото в еволюцията на човечеството е, че докато древните епохи усещаха Майя като откровение на един божествено-духовен свят, то днес пред погледа на човека остана само Майя, за да открие той, вътре в този илюзорен свят, своята истинска свобода, защото в онзи отминал свят на сумрачното ясновидство, той можеше да намери само необходимост, но не и свобода. Нека повторим: когато се намира между раждането и смъртта всичко това е валидно само за нашата епоха човекът живее в света на възприятията и този свят е един илюзорен свят.
Човекът възприема света, обаче го възприема като привидност, като илюзия.
към текста >>
В последните лекции споменах, че тогава чо
век
ът възприема не този външен свят, който се простира тук между раждането и смъртта, а в периода между смъртта и новото раждане, чо
век
ът възприема самата човешка същност; тогава той отправя взор в дълбоката вътрешна същност на чо
век
а.
Но как изглеждат нещата между смъртта и новото раждане?
В последните лекции споменах, че тогава човекът възприема не този външен свят, който се простира тук между раждането и смъртта, а в периода между смъртта и новото раждане, човекът възприема самата човешка същност; тогава той отправя взор в дълбоката вътрешна същност на човека.
Обективният свят за човека това е вече самият той, самият човек. Това, което тук на Земята е утаено и скрито, в духовния свят то се разбулва и открива. И между смъртта и новото раждане, човекът вниква в могъщата активност на отделните органи; накратко, той вниква във всичко, което е побрано вътре в човешката кожа.
към текста >>
Обективният свят за чо
век
а това е вече самият той, самият чо
век
.
Но как изглеждат нещата между смъртта и новото раждане? В последните лекции споменах, че тогава човекът възприема не този външен свят, който се простира тук между раждането и смъртта, а в периода между смъртта и новото раждане, човекът възприема самата човешка същност; тогава той отправя взор в дълбоката вътрешна същност на човека.
Обективният свят за човека това е вече самият той, самият човек.
Това, което тук на Земята е утаено и скрито, в духовния свят то се разбулва и открива. И между смъртта и новото раждане, човекът вниква в могъщата активност на отделните органи; накратко, той вниква във всичко, което е побрано вътре в човешката кожа.
към текста >>
И между смъртта и новото раждане, чо
век
ът вниква в могъщата активност на отделните органи; накратко, той вниква във всичко, което е побрано вътре в човешката кожа.
Но как изглеждат нещата между смъртта и новото раждане? В последните лекции споменах, че тогава човекът възприема не този външен свят, който се простира тук между раждането и смъртта, а в периода между смъртта и новото раждане, човекът възприема самата човешка същност; тогава той отправя взор в дълбоката вътрешна същност на човека. Обективният свят за човека това е вече самият той, самият човек. Това, което тук на Земята е утаено и скрито, в духовния свят то се разбулва и открива.
И между смъртта и новото раждане, човекът вниква в могъщата активност на отделните органи; накратко, той вниква във всичко, което е побрано вътре в човешката кожа.
към текста >>
Обаче в нашата епоха е така, че на чо
век
а е разрешено да живее в Майя само между раждането и смъртта.
Обаче в нашата епоха е така, че на човека е разрешено да живее в Майя само между раждането и смъртта.
Днес човек не стига до там, че по времето между смъртта и новото раждане да живее в Майя. Прекрачи ли през Портата на смъртта, ако мога така да се изразя, той пада в примките на необходимостта. Както тук на Земята човек се чувствува свободен в своите възприятия и във волното движение на своя поглед, свободен да оперира със своите понятия, така и след смъртта той попада в един свят на несвобода. В известен смисъл, там той ще бъде изтръгнат от видимия сетивен свят. И в този интервал от време, той би възприемал нещата така, сякаш е хипнотизиран от всяко отделно сетивно възприятие, сякаш е разкъсван от всяко сетивно възприятие до степен, че не може по своя воля да се освободи ни най-малко от тях.
към текста >>
Днес чо
век
не стига до там, че по времето между смъртта и новото раждане да живее в Майя.
Обаче в нашата епоха е така, че на човека е разрешено да живее в Майя само между раждането и смъртта.
Днес човек не стига до там, че по времето между смъртта и новото раждане да живее в Майя.
Прекрачи ли през Портата на смъртта, ако мога така да се изразя, той пада в примките на необходимостта. Както тук на Земята човек се чувствува свободен в своите възприятия и във волното движение на своя поглед, свободен да оперира със своите понятия, така и след смъртта той попада в един свят на несвобода. В известен смисъл, там той ще бъде изтръгнат от видимия сетивен свят. И в този интервал от време, той би възприемал нещата така, сякаш е хипнотизиран от всяко отделно сетивно възприятие, сякаш е разкъсван от всяко сетивно възприятие до степен, че не може по своя воля да се освободи ни най-малко от тях.
към текста >>
Както тук на Земята чо
век
се чувствува свободен в своите възприятия и във волното движение на своя поглед, свободен да оперира със своите понятия, така и след смъртта той попада в един свят на несвобода.
Обаче в нашата епоха е така, че на човека е разрешено да живее в Майя само между раждането и смъртта. Днес човек не стига до там, че по времето между смъртта и новото раждане да живее в Майя. Прекрачи ли през Портата на смъртта, ако мога така да се изразя, той пада в примките на необходимостта.
Както тук на Земята човек се чувствува свободен в своите възприятия и във волното движение на своя поглед, свободен да оперира със своите понятия, така и след смъртта той попада в един свят на несвобода.
В известен смисъл, там той ще бъде изтръгнат от видимия сетивен свят. И в този интервал от време, той би възприемал нещата така, сякаш е хипнотизиран от всяко отделно сетивно възприятие, сякаш е разкъсван от всяко сетивно възприятие до степен, че не може по своя воля да се освободи ни най-малко от тях.
към текста >>
Ето, в това развитие навлезе чо
век
ът от средата на 15
век
.
Ето, в това развитие навлезе човекът от средата на 15 век.
Онези божествено-душевни светове, разположени зад земната илюзия изчезнаха, напълно изчезнаха. От тогава стана така, че веднага след смъртта, т.е. между смъртта и новото раждане, тези божествено-духовни светове улавяха човека по такъв начин, щото спрямо тях той не можеше да запази никаква самостоятелност. И аз казах, че само ако човек действително развие свобода в този земен свят, с други думи, ако ангажира цялото си същество в земния живот на Майя само тогава той ще може да пренесе нещо от себе си през смъртта. Но за това е необходимо и друго; трябва само да посочим още една съществена разлика между нашите днешни възгледи и тези на древността.
към текста >>
между смъртта и новото раждане, тези божествено-духовни светове улавяха чо
век
а по такъв начин, щото спрямо тях той не можеше да запази никаква самостоятелност.
Ето, в това развитие навлезе човекът от средата на 15 век. Онези божествено-душевни светове, разположени зад земната илюзия изчезнаха, напълно изчезнаха. От тогава стана така, че веднага след смъртта, т.е.
между смъртта и новото раждане, тези божествено-духовни светове улавяха човека по такъв начин, щото спрямо тях той не можеше да запази никаква самостоятелност.
И аз казах, че само ако човек действително развие свобода в този земен свят, с други думи, ако ангажира цялото си същество в земния живот на Майя само тогава той ще може да пренесе нещо от себе си през смъртта. Но за това е необходимо и друго; трябва само да посочим още една съществена разлика между нашите днешни възгледи и тези на древността.
към текста >>
И аз казах, че само ако чо
век
действително развие свобода в този земен свят, с други думи, ако ангажира цялото си същество в земния живот на Майя само тогава той ще може да пренесе нещо от себе си през смъртта.
Ето, в това развитие навлезе човекът от средата на 15 век. Онези божествено-душевни светове, разположени зад земната илюзия изчезнаха, напълно изчезнаха. От тогава стана така, че веднага след смъртта, т.е. между смъртта и новото раждане, тези божествено-духовни светове улавяха човека по такъв начин, щото спрямо тях той не можеше да запази никаква самостоятелност.
И аз казах, че само ако човек действително развие свобода в този земен свят, с други думи, ако ангажира цялото си същество в земния живот на Майя само тогава той ще може да пренесе нещо от себе си през смъртта.
Но за това е необходимо и друго; трябва само да посочим още една съществена разлика между нашите днешни възгледи и тези на древността.
към текста >>
После, от средата на 15
век
насам, чо
век
застина на едно и също равнище; според тогавашния начин на мислене, той започна да си изработва представи за развитието на Земята и на човешкия род, но такива представи, които да обясняват задоволително началото и края на Земята такива представи му се изплъзваха.
Независимо дали разглеждаме цялото човечество или пък само посветените и Мистериите на древността, необходимо е да припомним, че основният мироглед тогава беше ориентиран съвсем иначе отколкото днес.
После, от средата на 15 век насам, човек застина на едно и също равнище; според тогавашния начин на мислене, той започна да си изработва представи за развитието на Земята и на човешкия род, но такива представи, които да обясняват задоволително началото и края на Земята такива представи му се изплъзваха.
Бих ме могли да кажем, че човек следваше, а и сега следва, една определена линия на развитие. И какво прави той? Той се вглежда назад исторически, вглежда се назад и геологически. Но по този начин човек съчинява само хипотези. Като начало на Вселената, той поставя една първична мъглявина, за която смята, че е материална формация.
към текста >>
Бих ме могли да кажем, че чо
век
следваше, а и сега следва, една определена линия на развитие.
Независимо дали разглеждаме цялото човечество или пък само посветените и Мистериите на древността, необходимо е да припомним, че основният мироглед тогава беше ориентиран съвсем иначе отколкото днес. После, от средата на 15 век насам, човек застина на едно и също равнище; според тогавашния начин на мислене, той започна да си изработва представи за развитието на Земята и на човешкия род, но такива представи, които да обясняват задоволително началото и края на Земята такива представи му се изплъзваха.
Бих ме могли да кажем, че човек следваше, а и сега следва, една определена линия на развитие.
И какво прави той? Той се вглежда назад исторически, вглежда се назад и геологически. Но по този начин човек съчинява само хипотези. Като начало на Вселената, той поставя една първична мъглявина, за която смята, че е материална формация. После от нея се развиват т.е.
към текста >>
Но по този начин чо
век
съчинява само хипотези.
Независимо дали разглеждаме цялото човечество или пък само посветените и Мистериите на древността, необходимо е да припомним, че основният мироглед тогава беше ориентиран съвсем иначе отколкото днес. После, от средата на 15 век насам, човек застина на едно и също равнище; според тогавашния начин на мислене, той започна да си изработва представи за развитието на Земята и на човешкия род, но такива представи, които да обясняват задоволително началото и края на Земята такива представи му се изплъзваха. Бих ме могли да кажем, че човек следваше, а и сега следва, една определена линия на развитие. И какво прави той? Той се вглежда назад исторически, вглежда се назад и геологически.
Но по този начин човек съчинява само хипотези.
Като начало на Вселената, той поставя една първична мъглявина, за която смята, че е материална формация. После от нея се развиват т.е. не че се развиват, но човек си въобразява, че се разви ват по-висшите природни организми, растения, животни и т.н. И в хода на времето, според днешните си материалистични представи, виждаме как човек издига глас и предупреждава: Накрая ще стане така, че Земята ще загине от топлинна смърт (рис. 30, червено) отново една хипотеза.
към текста >>
не че се развиват, но чо
век
си въобразява, че се разви ват по-висшите природни организми, растения, животни и т.н.
И какво прави той? Той се вглежда назад исторически, вглежда се назад и геологически. Но по този начин човек съчинява само хипотези. Като начало на Вселената, той поставя една първична мъглявина, за която смята, че е материална формация. После от нея се развиват т.е.
не че се развиват, но човек си въобразява, че се разви ват по-висшите природни организми, растения, животни и т.н.
И в хода на времето, според днешните си материалистични представи, виждаме как човек издига глас и предупреждава: Накрая ще стане така, че Земята ще загине от топлинна смърт (рис. 30, червено) отново една хипотеза. Защото човекът в известен смисъл наблюдава само един нищожен отрязък между началото и края. За днешния човек, това начало и този край се губят като безконтурни и занемели образи.
към текста >>
И в хода на времето, според днешните си материалистични представи, виждаме как чо
век
издига глас и предупреждава: Накрая ще стане така, че Земята ще загине от топлинна смърт (рис.
Той се вглежда назад исторически, вглежда се назад и геологически. Но по този начин човек съчинява само хипотези. Като начало на Вселената, той поставя една първична мъглявина, за която смята, че е материална формация. После от нея се развиват т.е. не че се развиват, но човек си въобразява, че се разви ват по-висшите природни организми, растения, животни и т.н.
И в хода на времето, според днешните си материалистични представи, виждаме как човек издига глас и предупреждава: Накрая ще стане така, че Земята ще загине от топлинна смърт (рис.
30, червено) отново една хипотеза. Защото човекът в известен смисъл наблюдава само един нищожен отрязък между началото и края. За днешния човек, това начало и този край се губят като безконтурни и занемели образи.
към текста >>
Защото чо
век
ът в известен смисъл наблюдава само един нищожен отрязък между началото и края.
Като начало на Вселената, той поставя една първична мъглявина, за която смята, че е материална формация. После от нея се развиват т.е. не че се развиват, но човек си въобразява, че се разви ват по-висшите природни организми, растения, животни и т.н. И в хода на времето, според днешните си материалистични представи, виждаме как човек издига глас и предупреждава: Накрая ще стане така, че Земята ще загине от топлинна смърт (рис. 30, червено) отново една хипотеза.
Защото човекът в известен смисъл наблюдава само един нищожен отрязък между началото и края.
За днешния човек, това начало и този край се губят като безконтурни и занемели образи.
към текста >>
За днешния чо
век
, това начало и този край се губят като безконтурни и занемели образи.
После от нея се развиват т.е. не че се развиват, но човек си въобразява, че се разви ват по-висшите природни организми, растения, животни и т.н. И в хода на времето, според днешните си материалистични представи, виждаме как човек издига глас и предупреждава: Накрая ще стане така, че Земята ще загине от топлинна смърт (рис. 30, червено) отново една хипотеза. Защото човекът в известен смисъл наблюдава само един нищожен отрязък между началото и края.
За днешния човек, това начало и този край се губят като безконтурни и занемели образи.
към текста >>
Ако се обърнем към Стария Завет или другите религиозни учения на древните, ще установим, че хората си изработваха съвсем други представи за началото на света, разбира се според вида, който те можеха да имат тогава; и според тези представи, чо
век
можеше в значителна степен да осмисли своето битие именно като жител и поданик на Земята.
В древните епохи съвсем не беше така. Благодарение на откриващия се божествено-духовен свят, в древните епохи хората имаха твърде екзактни представи за началото и края на Земята.
Ако се обърнем към Стария Завет или другите религиозни учения на древните, ще установим, че хората си изработваха съвсем други представи за началото на света, разбира се според вида, който те можеха да имат тогава; и според тези представи, човек можеше в значителна степен да осмисли своето битие именно като жител и поданик на Земята.
Но от хипотезата на Кант-Лаплас, от първичната мъглявина на Кант-Лаплас никога не може да се изведе човешкия живот тук, на нашата Земя.
към текста >>
Ако вземете чудните космогонии на езическите народи, Вие също ще откриете нещо, което е давало основания и е карало чо
век
а да организира своя живот тук, на Земята.
Ако вземете чудните космогонии на езическите народи, Вие също ще откриете нещо, което е давало основания и е карало човека да организира своя живот тук, на Земята.
И така, човекът отправяше поглед към създаването на Земята и стигаше до такива представи, които го включваха в самото мироздание, в самия зародишен миг на Земята. Но постепенно човекът оформи в своето съзнание също и представи за свършека на Земята. В „Страшният съд“ на Микеланджело и в други платна от по-новото време, напират такива пред стави, които в този финален миг на Земната планета включват и човека, обаче ние виждаме, че макар и да са мъчителни представи за греха и изкушението, те далеч не унищожават човека!
към текста >>
И така, чо
век
ът отправяше поглед към създаването на Земята и стигаше до такива представи, които го включваха в самото мироздание, в самия зародишен миг на Земята.
Ако вземете чудните космогонии на езическите народи, Вие също ще откриете нещо, което е давало основания и е карало човека да организира своя живот тук, на Земята.
И така, човекът отправяше поглед към създаването на Земята и стигаше до такива представи, които го включваха в самото мироздание, в самия зародишен миг на Земята.
Но постепенно човекът оформи в своето съзнание също и представи за свършека на Земята. В „Страшният съд“ на Микеланджело и в други платна от по-новото време, напират такива пред стави, които в този финален миг на Земната планета включват и човека, обаче ние виждаме, че макар и да са мъчителни представи за греха и изкушението, те далеч не унищожават човека!
към текста >>
Но постепенно чо
век
ът оформи в своето съзнание също и представи за свършека на Земята.
Ако вземете чудните космогонии на езическите народи, Вие също ще откриете нещо, което е давало основания и е карало човека да организира своя живот тук, на Земята. И така, човекът отправяше поглед към създаването на Земята и стигаше до такива представи, които го включваха в самото мироздание, в самия зародишен миг на Земята.
Но постепенно човекът оформи в своето съзнание също и представи за свършека на Земята.
В „Страшният съд“ на Микеланджело и в други платна от по-новото време, напират такива пред стави, които в този финален миг на Земната планета включват и човека, обаче ние виждаме, че макар и да са мъчителни представи за греха и изкушението, те далеч не унищожават човека!
към текста >>
В „Страшният съд“ на Микеланджело и в други платна от по-новото време, напират такива пред стави, които в този финален миг на Земната планета включват и чо
век
а, обаче ние виждаме, че макар и да са мъчителни представи за греха и изкушението, те далеч не унищожават чо
век
а!
Ако вземете чудните космогонии на езическите народи, Вие също ще откриете нещо, което е давало основания и е карало човека да организира своя живот тук, на Земята. И така, човекът отправяше поглед към създаването на Земята и стигаше до такива представи, които го включваха в самото мироздание, в самия зародишен миг на Земята. Но постепенно човекът оформи в своето съзнание също и представи за свършека на Земята.
В „Страшният съд“ на Микеланджело и в други платна от по-новото време, напират такива пред стави, които в този финален миг на Земната планета включват и човека, обаче ние виждаме, че макар и да са мъчителни представи за греха и изкушението, те далеч не унищожават човека!
към текста >>
Там чо
век
ът няма вече място.
Нека да се спрем на днешната хипотетична представа за края на Земята: според нея Земята ще бъде погълната от една равномерна топлина. В тази топлина, в този огън ще се претопи цялото човешко същество.
Там човекът няма вече място.
Покрай изчезването на божествено-духовния свят от полезрението на човека, в хода на времето той изгуби и онези представи за началото и края на Земята, които го правеха участник в тези космически събития.
към текста >>
Покрай изчезването на божествено-духовния свят от полезрението на чо
век
а, в хода на времето той изгуби и онези представи за началото и края на Земята, които го правеха участник в тези космически събития.
Нека да се спрем на днешната хипотетична представа за края на Земята: според нея Земята ще бъде погълната от една равномерна топлина. В тази топлина, в този огън ще се претопи цялото човешко същество. Там човекът няма вече място.
Покрай изчезването на божествено-духовния свят от полезрението на човека, в хода на времето той изгуби и онези представи за началото и края на Земята, които го правеха участник в тези космически събития.
към текста >>
Макар „История“ на Ротек писана в началото на 19
век
, да съдържа само далечна сянка от тази представа, фактът е многозначителен и придава на историческото развитие един нов смисъл.
В посока назад, Вие ще стигнете до времената, през които Земята възниква и изгрява в обкръжението на един божествено-духовен свят. Историята има своя дълбок смисъл. Тя има своя смисъл също и след края на Земята. И ако в мисленето и религиозното чувство на последните столетия от нашата цивилизация се запази най-вече представата за Земния край, то историческото разглеждане на Земното начало изостана сериозно. И все пак дори и в такива съвременни съчинения като „История на света“ от Ротек*17, Вие ще откриете далечни въздействия от онези представи за началото на Земния свят, които придават смисъл на самата история.
Макар „История“ на Ротек писана в началото на 19 век, да съдържа само далечна сянка от тази представа, фактът е многозначителен и придава на историческото развитие един нов смисъл.
Своеобразното и същественото сега е, че в това време, когато човекът прекрачва в илюзорния сетивен свят, когато външната природа се изправя пред него като Майя, в същото време, поради отсъствие на истински представи за Земните начало и край, историята напълно изгубва своя смисъл и се изплъзва от непосредственото знание на човека.
към текста >>
Своеобразното и същественото сега е, че в това време, когато чо
век
ът прекрачва в илюзорния сетивен свят, когато външната природа се изправя пред него като Майя, в същото време, поради отсъствие на истински представи за Земните начало и край, историята напълно изгубва своя смисъл и се изплъзва от непосредственото знание на чо
век
а.
Историята има своя дълбок смисъл. Тя има своя смисъл също и след края на Земята. И ако в мисленето и религиозното чувство на последните столетия от нашата цивилизация се запази най-вече представата за Земния край, то историческото разглеждане на Земното начало изостана сериозно. И все пак дори и в такива съвременни съчинения като „История на света“ от Ротек*17, Вие ще откриете далечни въздействия от онези представи за началото на Земния свят, които придават смисъл на самата история. Макар „История“ на Ротек писана в началото на 19 век, да съдържа само далечна сянка от тази представа, фактът е многозначителен и придава на историческото развитие един нов смисъл.
Своеобразното и същественото сега е, че в това време, когато човекът прекрачва в илюзорния сетивен свят, когато външната природа се изправя пред него като Майя, в същото време, поради отсъствие на истински представи за Земните начало и край, историята напълно изгубва своя смисъл и се изплъзва от непосредственото знание на човека.
към текста >>
Приемете за начален пункт на Земното развитие една първична мъглявина, от която се отделят неопределени формации, а после се диференцират различните форми на живот, включително и до чо
век
а.
Да, замислете се над тези неща съвсем сериозно.
Приемете за начален пункт на Земното развитие една първична мъглявина, от която се отделят неопределени формации, а после се диференцират различните форми на живот, включително и до човека.
Представете си и края: топлинната смърт на Земята, в която загива всичко, всичко което сме разказвали за Мойсей, за величието на древния Китай, Индия, Персия, Египет, а после и: Гърция, Рим, до днешния наш свят. Нима върху Земята се разиграват епизоди без начало и край? Разбира се, в този случай историята наистина изглежда безсмислена.
към текста >>
Докато чо
век
ът изживява тази природа между раждането и смъртта тя застава пред него като една илюзия.
Но тук трябва да изясним нещо важно. Макар и да не сме вътре в самата природа, ние трябва да я обгърнем с духовния си поглед.
Докато човекът изживява тази природа между раждането и смъртта тя застава пред него като една илюзия.
Историята става безсмислена. И днес човекът не е достатъчно смел, за да си при знае, че историята е безсмислена, безсмислена тъкмо поради това, че той е изгубил представите си за Земното начало и Земния край. Днешният човек би трябвало да усеща историческото развитие на човечеството като една голяма загадка. И той би трябвало да си каже: Да, без представите за начало и край, цялото историческо развитие е нещо безсмислено.
към текста >>
И днес чо
век
ът не е достатъчно смел, за да си при знае, че историята е безсмислена, безсмислена тъкмо поради това, че той е изгубил представите си за Земното начало и Земния край.
Но тук трябва да изясним нещо важно. Макар и да не сме вътре в самата природа, ние трябва да я обгърнем с духовния си поглед. Докато човекът изживява тази природа между раждането и смъртта тя застава пред него като една илюзия. Историята става безсмислена.
И днес човекът не е достатъчно смел, за да си при знае, че историята е безсмислена, безсмислена тъкмо поради това, че той е изгубил представите си за Земното начало и Земния край.
Днешният човек би трябвало да усеща историческото развитие на човечеството като една голяма загадка. И той би трябвало да си каже: Да, без представите за начало и край, цялото историческо развитие е нещо безсмислено.
към текста >>
Днешният чо
век
би трябвало да усеща историческото развитие на човечеството като една голяма загадка.
Но тук трябва да изясним нещо важно. Макар и да не сме вътре в самата природа, ние трябва да я обгърнем с духовния си поглед. Докато човекът изживява тази природа между раждането и смъртта тя застава пред него като една илюзия. Историята става безсмислена. И днес човекът не е достатъчно смел, за да си при знае, че историята е безсмислена, безсмислена тъкмо поради това, че той е изгубил представите си за Земното начало и Земния край.
Днешният човек би трябвало да усеща историческото развитие на човечеството като една голяма загадка.
И той би трябвало да си каже: Да, без представите за начало и край, цялото историческо развитие е нещо безсмислено.
към текста >>
Но днешният ден категорично изисква от чо
век
а да вложи един друг, един нов смисъл в историята.
Отделни хора предусетиха това доста отдавна. Прочетете например по какъв убедителен начин Шопенхауер извежда от западноевропейското светоусещане цялото безсмислие на историята и Вие ще видите, колко дълбоко прозря Шопенхауер в това безсмислие.
Но днешният ден категорично изисква от човека да вложи един друг, един нов смисъл в историята.
Ако се откажем от хипотезите и останем при феноменологията, т.е. в илюзорното описание на природните явления, ние все пак можем да извлечем от света на Майя и то именно в Гьотев смисъл едно твърде задоволително познание за природния свят. В естествознанието е възможно някакво удовлетворение, само ако сме запазили нещо от смущаващите хипотези за началото и края на Земния свят. Обаче в този случай, ние сме като затворени в прегръдката на Земята, без да виждаме нищо извън нея. Кант-Лапласовата теория и топлинната смърт напълно зазиждат пътищата ни към просторите на Космоса.
към текста >>
Обаче колкото повече не достига свободата в този свят между раждането и смъртта, толкова повече в света между смъртта и новото раждане, върху чо
век
а ще се стовари хипнотизиращата принуда на несвободата, на необходимостта.
Съвременното човечество общо взето живее точно в това състояние на съзнанието. Но тук то е застрашено от една голяма опасност. Така както са поставени нещата, човечеството не успява да се вживее в света на феномените, не успява да намери мястото си в света на Майя. То пада в примките на необходимостта, онази вътрешна необходимост на инстинкти, нагони, страсти. И каква нищожна част от свободната импулсивност на мисленето се осъществява днес!
Обаче колкото повече не достига свободата в този свят между раждането и смъртта, толкова повече в света между смъртта и новото раждане, върху човека ще се стовари хипнотизиращата принуда на несвободата, на необходимостта.
Така че човекът е застрашен от опасността, щото прекрачвайки през Портата на смъртта, да не пренесе своето собствено същество, понеже в Земния сетивен свят той не е развил свободата, а е развил нещо, което го вкарва в принуда, нещо което го втвърдява.
към текста >>
Така че чо
век
ът е застрашен от опасността, щото прекрачвайки през Портата на смъртта, да не пренесе своето собствено същество, понеже в Земния сетивен свят той не е развил свободата, а е развил нещо, което го вкарва в принуда, нещо което го втвърдява.
Но тук то е застрашено от една голяма опасност. Така както са поставени нещата, човечеството не успява да се вживее в света на феномените, не успява да намери мястото си в света на Майя. То пада в примките на необходимостта, онази вътрешна необходимост на инстинкти, нагони, страсти. И каква нищожна част от свободната импулсивност на мисленето се осъществява днес! Обаче колкото повече не достига свободата в този свят между раждането и смъртта, толкова повече в света между смъртта и новото раждане, върху човека ще се стовари хипнотизиращата принуда на несвободата, на необходимостта.
Така че човекът е застрашен от опасността, щото прекрачвайки през Портата на смъртта, да не пренесе своето собствено същество, понеже в Земния сетивен свят той не е развил свободата, а е развил нещо, което го вкарва в принуда, нещо което го втвърдява.
към текста >>
Занапред божествено-духовният свят ще се открива пред чо
век
а по друг начин, а не както в древността.
Занапред божествено-духовният свят ще се открива пред човека по друг начин, а не както в древността.
В древността човекът можеше да мисли за началото и края на Земния свят и без да напуска физическия план, той спокойно включваше в него и духовното; физическото и духовното съществуваха като едно цяло. Но с течение на времето ставаше така, че вместо от идеите за началото и края на Земята, човекът все повече и повече черпеше от духовно протъкания център на събитията. В Старозаветното сътворение на Земята, човекът виждаше обезпечено и своето собствено битие.
към текста >>
В древността чо
век
ът можеше да мисли за началото и края на Земния свят и без да напуска физическия план, той спокойно включваше в него и духовното; физическото и духовното съществуваха като едно цяло.
Занапред божествено-духовният свят ще се открива пред човека по друг начин, а не както в древността.
В древността човекът можеше да мисли за началото и края на Земния свят и без да напуска физическия план, той спокойно включваше в него и духовното; физическото и духовното съществуваха като едно цяло.
Но с течение на времето ставаше така, че вместо от идеите за началото и края на Земята, човекът все повече и повече черпеше от духовно протъкания център на събитията. В Старозаветното сътворение на Земята, човекът виждаше обезпечено и своето собствено битие.
към текста >>
Но с течение на времето ставаше така, че вместо от идеите за началото и края на Земята, чо
век
ът все повече и повече черпеше от духовно протъкания център на събитията.
Занапред божествено-духовният свят ще се открива пред човека по друг начин, а не както в древността. В древността човекът можеше да мисли за началото и края на Земния свят и без да напуска физическия план, той спокойно включваше в него и духовното; физическото и духовното съществуваха като едно цяло.
Но с течение на времето ставаше така, че вместо от идеите за началото и края на Земята, човекът все повече и повече черпеше от духовно протъкания център на събитията.
В Старозаветното сътворение на Земята, човекът виждаше обезпечено и своето собствено битие.
към текста >>
В Старозаветното сътворение на Земята, чо
век
ът виждаше обезпечено и своето собствено битие.
Занапред божествено-духовният свят ще се открива пред човека по друг начин, а не както в древността. В древността човекът можеше да мисли за началото и края на Земния свят и без да напуска физическия план, той спокойно включваше в него и духовното; физическото и духовното съществуваха като едно цяло. Но с течение на времето ставаше така, че вместо от идеите за началото и края на Земята, човекът все повече и повече черпеше от духовно протъкания център на събитията.
В Старозаветното сътворение на Земята, човекът виждаше обезпечено и своето собствено битие.
към текста >>
Чо
век
ът правилно разбран трябва да премине през Мистерията на Голгота, как то това направи самият Бог.
В езическите космогонии също проличава израстването на човешкия род от един божествено-духовен свят. Но всъщност идеята за края на Земята, далеч не е така вярно запазена в онези представи, които имаме за гибелта на света. Ето защо днес ние сме длъжни да стигнем до едно правилно разбиране на Голготската Мистерия и да виждаме в нея средищната точка от Земното развитие, обединяваща отново божествени и земни сили в единно цяло.
Човекът правилно разбран трябва да премине през Мистерията на Голгота, как то това направи самият Бог.
Така нему се дават изгубените представи за сътворението и гибелта на Земята, макар и те според Мистерията на Голгота да са твърде различни от по-ранните представи за началото и края на Земята.
към текста >>
Хората казват: както днес чо
век
свободно свързва и разделя своите мисли, така и хората са сглобявали някога своите космогонии.
А сега: пренесете се за миг във възникването на една езическа космогония. Днес господствува мнението, че тези езически космогонии са измислици на народите.
Хората казват: както днес човек свободно свързва и разделя своите мисли, така и хората са сглобявали някога своите космогонии.
Но това е един дълбоко погрешен университетски шаблон. Нещата са изглеждали съвсем иначе: човекът беше така дълбоко поставен в световете, че той не можеше да има друга представа за тяхното сътворение, освен тази, която после залегна в космогониите, в митовете. До космогониите човекът достигна по необходимост, а не в свобода. Той трябваше да прикове поглед в сътворението на световете, той не можеше да подмине това. И днес ние много трудно можем да си представим как с инстинктивното си ясновидство, човекът е задържал пред своята душа идеите за сътворението и гибелта на Земята.
към текста >>
Нещата са изглеждали съвсем иначе: чо
век
ът беше така дълбоко поставен в световете, че той не можеше да има друга представа за тяхното сътворение, освен тази, която после залегна в космогониите, в митовете.
А сега: пренесете се за миг във възникването на една езическа космогония. Днес господствува мнението, че тези езически космогонии са измислици на народите. Хората казват: както днес човек свободно свързва и разделя своите мисли, така и хората са сглобявали някога своите космогонии. Но това е един дълбоко погрешен университетски шаблон.
Нещата са изглеждали съвсем иначе: човекът беше така дълбоко поставен в световете, че той не можеше да има друга представа за тяхното сътворение, освен тази, която после залегна в космогониите, в митовете.
До космогониите човекът достигна по необходимост, а не в свобода. Той трябваше да прикове поглед в сътворението на световете, той не можеше да подмине това. И днес ние много трудно можем да си представим как с инстинктивното си ясновидство, човекът е задържал пред своята душа идеите за сътворението и гибелта на Земята.
към текста >>
До космогониите чо
век
ът достигна по необходимост, а не в свобода.
А сега: пренесете се за миг във възникването на една езическа космогония. Днес господствува мнението, че тези езически космогонии са измислици на народите. Хората казват: както днес човек свободно свързва и разделя своите мисли, така и хората са сглобявали някога своите космогонии. Но това е един дълбоко погрешен университетски шаблон. Нещата са изглеждали съвсем иначе: човекът беше така дълбоко поставен в световете, че той не можеше да има друга представа за тяхното сътворение, освен тази, която после залегна в космогониите, в митовете.
До космогониите човекът достигна по необходимост, а не в свобода.
Той трябваше да прикове поглед в сътворението на световете, той не можеше да подмине това. И днес ние много трудно можем да си представим как с инстинктивното си ясновидство, човекът е задържал пред своята душа идеите за сътворението и гибелта на Земята.
към текста >>
И днес ние много трудно можем да си представим как с инстинктивното си ясновидство, чо
век
ът е задържал пред своята душа идеите за сътворението и гибелта на Земята.
Хората казват: както днес човек свободно свързва и разделя своите мисли, така и хората са сглобявали някога своите космогонии. Но това е един дълбоко погрешен университетски шаблон. Нещата са изглеждали съвсем иначе: човекът беше така дълбоко поставен в световете, че той не можеше да има друга представа за тяхното сътворение, освен тази, която после залегна в космогониите, в митовете. До космогониите човекът достигна по необходимост, а не в свобода. Той трябваше да прикове поглед в сътворението на световете, той не можеше да подмине това.
И днес ние много трудно можем да си представим как с инстинктивното си ясновидство, човекът е задържал пред своята душа идеите за сътворението и гибелта на Земята.
към текста >>
Да, така е: Днес чо
век
ът не може да застане пред Мистерията на Голгота по този начин.
Да, така е: Днес човекът не може да застане пред Мистерията на Голгота по този начин.
И в това се състои огромната разлика между християнството и древните божествени учения. Когато човекът поиска да намери Христос, той трябва да го намери в свобода. Той трябва да застане напълно свободен пред Мистерията на Голгота. Космогониите принуждаваха човека. Мистерията на Голгота не принуждава никого.
към текста >>
Когато чо
век
ът поиска да намери Христос, той трябва да го намери в свобода.
Да, така е: Днес човекът не може да застане пред Мистерията на Голгота по този начин. И в това се състои огромната разлика между християнството и древните божествени учения.
Когато човекът поиска да намери Христос, той трябва да го намери в свобода.
Той трябва да застане напълно свободен пред Мистерията на Голгота. Космогониите принуждаваха човека. Мистерията на Голгота не принуждава никого.
към текста >>
Космогониите принуждаваха чо
век
а.
Да, така е: Днес човекът не може да застане пред Мистерията на Голгота по този начин. И в това се състои огромната разлика между християнството и древните божествени учения. Когато човекът поиска да намери Христос, той трябва да го намери в свобода. Той трябва да застане напълно свободен пред Мистерията на Голгота.
Космогониите принуждаваха човека.
Мистерията на Голгота не принуждава никого.
към текста >>
До една такава свобода днес чо
век
ът ще бъде доведен само чрез това, което тези дни аз определих като активност на антропософското духовно-научно познание.
До една такава свобода днес човекът ще бъде доведен само чрез това, което тези дни аз определих като активност на антропософското духовно-научно познание.
И ако един пастор си въобразява, че би могъл да получи „Хрониката Акаша“ в едно „луксозно илюстрирано издание“, и без никаква вътрешна активност продължи да оперира с понятия, вместо да развие образи, с това той само показва, този пастор, че той е склонен към едно езическо, а не към едно християнско светоусещане; защото до Христос човек трябва да стигне в свобода. Тъкмо начинът, по който човек се изправя пред Мистерията на Голгота, принадлежи към неговите най-интимни възпитателни средства за постигането на свободата. .
към текста >>
И ако един пастор си въобразява, че би могъл да получи „Хрониката Акаша“ в едно „луксозно илюстрирано издание“, и без никаква вътрешна активност продължи да оперира с понятия, вместо да развие образи, с това той само показва, този пастор, че той е склонен към едно езическо, а не към едно християнско светоусещане; защото до Христос чо
век
трябва да стигне в свобода.
До една такава свобода днес човекът ще бъде доведен само чрез това, което тези дни аз определих като активност на антропософското духовно-научно познание.
И ако един пастор си въобразява, че би могъл да получи „Хрониката Акаша“ в едно „луксозно илюстрирано издание“, и без никаква вътрешна активност продължи да оперира с понятия, вместо да развие образи, с това той само показва, този пастор, че той е склонен към едно езическо, а не към едно християнско светоусещане; защото до Христос човек трябва да стигне в свобода.
Тъкмо начинът, по който човек се изправя пред Мистерията на Голгота, принадлежи към неговите най-интимни възпитателни средства за постигането на свободата. .
към текста >>
Тъкмо начинът, по който чо
век
се изправя пред Мистерията на Голгота, принадлежи към неговите най-интимни възпитателни средства за постигането на свободата. .
До една такава свобода днес човекът ще бъде доведен само чрез това, което тези дни аз определих като активност на антропософското духовно-научно познание. И ако един пастор си въобразява, че би могъл да получи „Хрониката Акаша“ в едно „луксозно илюстрирано издание“, и без никаква вътрешна активност продължи да оперира с понятия, вместо да развие образи, с това той само показва, този пастор, че той е склонен към едно езическо, а не към едно християнско светоусещане; защото до Христос човек трябва да стигне в свобода.
Тъкмо начинът, по който човек се изправя пред Мистерията на Голгота, принадлежи към неговите най-интимни възпитателни средства за постигането на свободата. .
към текста >>
Чрез Мистерията на Голгота ако чо
век
ът я изживее правилно той ще бъде, в известен смисъл, откъснат и освободен от света.
Чрез Мистерията на Голгота ако човекът я изживее правилно той ще бъде, в известен смисъл, откъснат и освободен от света.
И какво произтича от тук? Първо: Сега човекът може да живее в света на илюзорните възприятия, защото в този свят вече струи нещо, които го води към един духовен център, към духовното битие, гарантирано в Мистерията на Голгота. Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център. Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота. Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край.
към текста >>
Първо: Сега чо
век
ът може да живее в света на илюзорните възприятия, защото в този свят вече струи нещо, които го води към един духовен център, към духовното битие, гарантирано в Мистерията на Голгота.
Чрез Мистерията на Голгота ако човекът я изживее правилно той ще бъде, в известен смисъл, откъснат и освободен от света. И какво произтича от тук?
Първо: Сега човекът може да живее в света на илюзорните възприятия, защото в този свят вече струи нещо, които го води към един духовен център, към духовното битие, гарантирано в Мистерията на Голгота.
Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център. Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота. Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край. В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта. Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения.
към текста >>
Чо
век
ът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота.
Чрез Мистерията на Голгота ако човекът я изживее правилно той ще бъде, в известен смисъл, откъснат и освободен от света. И какво произтича от тук? Първо: Сега човекът може да живее в света на илюзорните възприятия, защото в този свят вече струи нещо, които го води към един духовен център, към духовното битие, гарантирано в Мистерията на Голгота. Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център.
Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота.
Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край. В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта. Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения. Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода. Преминавайки през Портата на смъртта, човек разбира великото учение за свободата.
към текста >>
В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред чо
век
а, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта.
И какво произтича от тук? Първо: Сега човекът може да живее в света на илюзорните възприятия, защото в този свят вече струи нещо, които го води към един духовен център, към духовното битие, гарантирано в Мистерията на Голгота. Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център. Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота. Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край.
В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта.
Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения. Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода. Преминавайки през Портата на смъртта, човек разбира великото учение за свободата. Той се обръща към Мистерията на Голгота и тя хвърля в живота му онази светлина, която трябва да озари всичко, което е свобода в човека. И човекът може да се спаси от тази опасност, да падне отвъд смъртта в примките на необходимостта, едва след като тук, в света на Майя, е имал възможността да постигне свободата, макар че повечето хора пренебрегват свободата, не я развиват, а се отдават на своите инстинкти и нагони.
към текста >>
Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният чо
век
се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода.
Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център. Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота. Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край. В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта. Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения.
Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода.
Преминавайки през Портата на смъртта, човек разбира великото учение за свободата. Той се обръща към Мистерията на Голгота и тя хвърля в живота му онази светлина, която трябва да озари всичко, което е свобода в човека. И човекът може да се спаси от тази опасност, да падне отвъд смъртта в примките на необходимостта, едва след като тук, в света на Майя, е имал възможността да постигне свободата, макар че повечето хора пренебрегват свободата, не я развиват, а се отдават на своите инстинкти и нагони. Едва когато се извиси до истинска религиозна изповед, която е съвършено различна от религиозните чувства на древните, едва когато в пълна свобода тази религиозна изповед изпълни цялата му душа, едва тогава човек стига до пълното изживяване на свободата.
към текста >>
Преминавайки през Портата на смъртта, чо
век
разбира великото учение за свободата.
Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота. Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край. В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта. Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения. Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода.
Преминавайки през Портата на смъртта, човек разбира великото учение за свободата.
Той се обръща към Мистерията на Голгота и тя хвърля в живота му онази светлина, която трябва да озари всичко, което е свобода в човека. И човекът може да се спаси от тази опасност, да падне отвъд смъртта в примките на необходимостта, едва след като тук, в света на Майя, е имал възможността да постигне свободата, макар че повечето хора пренебрегват свободата, не я развиват, а се отдават на своите инстинкти и нагони. Едва когато се извиси до истинска религиозна изповед, която е съвършено различна от религиозните чувства на древните, едва когато в пълна свобода тази религиозна изповед изпълни цялата му душа, едва тогава човек стига до пълното изживяване на свободата.
към текста >>
Той се обръща към Мистерията на Голгота и тя хвърля в живота му онази светлина, която трябва да озари всичко, което е свобода в чо
век
а.
Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край. В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта. Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения. Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода. Преминавайки през Портата на смъртта, човек разбира великото учение за свободата.
Той се обръща към Мистерията на Голгота и тя хвърля в живота му онази светлина, която трябва да озари всичко, което е свобода в човека.
И човекът може да се спаси от тази опасност, да падне отвъд смъртта в примките на необходимостта, едва след като тук, в света на Майя, е имал възможността да постигне свободата, макар че повечето хора пренебрегват свободата, не я развиват, а се отдават на своите инстинкти и нагони. Едва когато се извиси до истинска религиозна изповед, която е съвършено различна от религиозните чувства на древните, едва когато в пълна свобода тази религиозна изповед изпълни цялата му душа, едва тогава човек стига до пълното изживяване на свободата.
към текста >>
И чо
век
ът може да се спаси от тази опасност, да падне отвъд смъртта в примките на необходимостта, едва след като тук, в света на Майя, е имал възможността да постигне свободата, макар че повечето хора пренебрегват свободата, не я развиват, а се отдават на своите инстинкти и нагони.
В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта. Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения. Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода. Преминавайки през Портата на смъртта, човек разбира великото учение за свободата. Той се обръща към Мистерията на Голгота и тя хвърля в живота му онази светлина, която трябва да озари всичко, което е свобода в човека.
И човекът може да се спаси от тази опасност, да падне отвъд смъртта в примките на необходимостта, едва след като тук, в света на Майя, е имал възможността да постигне свободата, макар че повечето хора пренебрегват свободата, не я развиват, а се отдават на своите инстинкти и нагони.
Едва когато се извиси до истинска религиозна изповед, която е съвършено различна от религиозните чувства на древните, едва когато в пълна свобода тази религиозна изповед изпълни цялата му душа, едва тогава човек стига до пълното изживяване на свободата.
към текста >>
Едва когато се извиси до истинска религиозна изповед, която е съвършено различна от религиозните чувства на древните, едва когато в пълна свобода тази религиозна изповед изпълни цялата му душа, едва тогава чо
век
стига до пълното изживяване на свободата.
Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения. Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода. Преминавайки през Портата на смъртта, човек разбира великото учение за свободата. Той се обръща към Мистерията на Голгота и тя хвърля в живота му онази светлина, която трябва да озари всичко, което е свобода в човека. И човекът може да се спаси от тази опасност, да падне отвъд смъртта в примките на необходимостта, едва след като тук, в света на Майя, е имал възможността да постигне свободата, макар че повечето хора пренебрегват свободата, не я развиват, а се отдават на своите инстинкти и нагони.
Едва когато се извиси до истинска религиозна изповед, която е съвършено различна от религиозните чувства на древните, едва когато в пълна свобода тази религиозна изповед изпълни цялата му душа, едва тогава човек стига до пълното изживяване на свободата.
към текста >>
Те си казват: Някога чо
век
ът се взираше нагоре в небесните простори, обаче той нямаше предвид това слънце, което днес хората сочат в небето; това слънце, за което днешните физици вярват, че се носи из Всемира като гигантско газово кълбо.
Те си казват: Някога човекът се взираше нагоре в небесните простори, обаче той нямаше предвид това слънце, което днес хората сочат в небето; това слънце, за което днешните физици вярват, че се носи из Всемира като гигантско газово кълбо.
Аз често съм споменавал, че физиците биха били буквално смаяни, когато вместо предполагаемото от тях газово кълбо, те намерят там едно негативно пространство, пренасящо ги за миг не само в Нищото, но и далеч отвъд Нищото. Това, което днес материалистичната космология твърди, е чисто фантазьорство. Хората в древните епохи бяха далеч от подобно светоусещане и те никога не биха могли да си кажат: ето го слънцето, ето го това газово кълбо, понесено от въздуха. Не, за тях Слънцето беше едно духовно Същество. Обаче за един истински наблюдател на света, то и днес е такова: Едно духовно Същество, което човешкият поглед възприема като физическо слънце само в илюзорния свят на сетивата.
към текста >>
Когато новото човечество говори за Христос, то не трябва да отправя своя поглед към Небето, а трябва да го отправя към Земята; новото човечество е длъжно да търси Слънцето в Чо
век
ът на Голгота.
Когато новото човечество говори за Христос, то не трябва да отправя своя поглед към Небето, а трябва да го отправя към Земята; новото човечество е длъжно да търси Слънцето в Човекът на Голгота.
Именно с признаването на Слънцето за едно духовно Същество, беше свързана и съобразената с човека представа за възникването и края на Земята. А сега с представата за Исус, в който живя Христос, е възможна друга, съобразена с човека и истинското му достойнство нова представа за Земния свят, излъчващ към началото и към края такива сили, които отново ще нахлуят в целия Космос и принадлежащото му човешко същество. Трябва, трябва да на стъпят такива епохи, през които няма да се изграждат материалистични хипотези за началото и края на Земята, а ще се тръгва от познанието за Мистерията на Голгота и това познание ще обхваща с духовния си поглед цялото космическо развитие. В лицето на външно-озаряващото Слънце, древният човек възприемаше извънземния Христос. С правилното вникване в Мистерията на Голгота, днешният човек може да възприеме Христос като бъдещото Слънце, към което е устремена нашата Земна планета.
към текста >>
Именно с признаването на Слънцето за едно духовно Същество, беше свързана и съобразената с чо
век
а представа за възникването и края на Земята.
Когато новото човечество говори за Христос, то не трябва да отправя своя поглед към Небето, а трябва да го отправя към Земята; новото човечество е длъжно да търси Слънцето в Човекът на Голгота.
Именно с признаването на Слънцето за едно духовно Същество, беше свързана и съобразената с човека представа за възникването и края на Земята.
А сега с представата за Исус, в който живя Христос, е възможна друга, съобразена с човека и истинското му достойнство нова представа за Земния свят, излъчващ към началото и към края такива сили, които отново ще нахлуят в целия Космос и принадлежащото му човешко същество. Трябва, трябва да на стъпят такива епохи, през които няма да се изграждат материалистични хипотези за началото и края на Земята, а ще се тръгва от познанието за Мистерията на Голгота и това познание ще обхваща с духовния си поглед цялото космическо развитие. В лицето на външно-озаряващото Слънце, древният човек възприемаше извънземния Христос. С правилното вникване в Мистерията на Голгота, днешният човек може да възприеме Христос като бъдещото Слънце, към което е устремена нашата Земна планета. Ето как сияе то навън в света, ето как сияе то и в историята навън физически, в историята духовно: Слънцето там, Слънцето тук!
към текста >>
А сега с представата за Исус, в който живя Христос, е възможна друга, съобразена с чо
век
а и истинското му достойнство нова представа за Земния свят, излъчващ към началото и към края такива сили, които отново ще нахлуят в целия Космос и принадлежащото му човешко същество.
Когато новото човечество говори за Христос, то не трябва да отправя своя поглед към Небето, а трябва да го отправя към Земята; новото човечество е длъжно да търси Слънцето в Човекът на Голгота. Именно с признаването на Слънцето за едно духовно Същество, беше свързана и съобразената с човека представа за възникването и края на Земята.
А сега с представата за Исус, в който живя Христос, е възможна друга, съобразена с човека и истинското му достойнство нова представа за Земния свят, излъчващ към началото и към края такива сили, които отново ще нахлуят в целия Космос и принадлежащото му човешко същество.
Трябва, трябва да на стъпят такива епохи, през които няма да се изграждат материалистични хипотези за началото и края на Земята, а ще се тръгва от познанието за Мистерията на Голгота и това познание ще обхваща с духовния си поглед цялото космическо развитие. В лицето на външно-озаряващото Слънце, древният човек възприемаше извънземния Христос. С правилното вникване в Мистерията на Голгота, днешният човек може да възприеме Христос като бъдещото Слънце, към което е устремена нашата Земна планета. Ето как сияе то навън в света, ето как сияе то и в историята навън физически, в историята духовно: Слънцето там, Слънцето тук!
към текста >>
В лицето на външно-озаряващото Слънце, древният чо
век
възприемаше извънземния Христос.
Когато новото човечество говори за Христос, то не трябва да отправя своя поглед към Небето, а трябва да го отправя към Земята; новото човечество е длъжно да търси Слънцето в Човекът на Голгота. Именно с признаването на Слънцето за едно духовно Същество, беше свързана и съобразената с човека представа за възникването и края на Земята. А сега с представата за Исус, в който живя Христос, е възможна друга, съобразена с човека и истинското му достойнство нова представа за Земния свят, излъчващ към началото и към края такива сили, които отново ще нахлуят в целия Космос и принадлежащото му човешко същество. Трябва, трябва да на стъпят такива епохи, през които няма да се изграждат материалистични хипотези за началото и края на Земята, а ще се тръгва от познанието за Мистерията на Голгота и това познание ще обхваща с духовния си поглед цялото космическо развитие.
В лицето на външно-озаряващото Слънце, древният човек възприемаше извънземния Христос.
С правилното вникване в Мистерията на Голгота, днешният човек може да възприеме Христос като бъдещото Слънце, към което е устремена нашата Земна планета. Ето как сияе то навън в света, ето как сияе то и в историята навън физически, в историята духовно: Слънцето там, Слънцето тук!
към текста >>
С правилното вникване в Мистерията на Голгота, днешният чо
век
може да възприеме Христос като бъдещото Слънце, към което е устремена нашата Земна планета.
Когато новото човечество говори за Христос, то не трябва да отправя своя поглед към Небето, а трябва да го отправя към Земята; новото човечество е длъжно да търси Слънцето в Човекът на Голгота. Именно с признаването на Слънцето за едно духовно Същество, беше свързана и съобразената с човека представа за възникването и края на Земята. А сега с представата за Исус, в който живя Христос, е възможна друга, съобразена с човека и истинското му достойнство нова представа за Земния свят, излъчващ към началото и към края такива сили, които отново ще нахлуят в целия Космос и принадлежащото му човешко същество. Трябва, трябва да на стъпят такива епохи, през които няма да се изграждат материалистични хипотези за началото и края на Земята, а ще се тръгва от познанието за Мистерията на Голгота и това познание ще обхваща с духовния си поглед цялото космическо развитие. В лицето на външно-озаряващото Слънце, древният човек възприемаше извънземния Христос.
С правилното вникване в Мистерията на Голгота, днешният човек може да възприеме Христос като бъдещото Слънце, към което е устремена нашата Земна планета.
Ето как сияе то навън в света, ето как сияе то и в историята навън физически, в историята духовно: Слънцето там, Слънцето тук!
към текста >>
Навсякъде в теософската литература Вие ще намерите старите изтъркани приказки от езическите космологии, които вече не съответствуват на съвременния чо
век
; наистина тази литература му говори за началото и края на Земята, обаче за него нещата са променени.
Разликата между древната теософия и Антропософията никога не трябва да бъде забравяна. Тази разлика е ясна, нали?
Навсякъде в теософската литература Вие ще намерите старите изтъркани приказки от езическите космологии, които вече не съответствуват на съвременния човек; наистина тази литература му говори за началото и края на Земята, обаче за него нещата са променени.
И какво липсва на тези съчинения? На тези древни теософски съчинения им липсва именно центърът, средищната точка, липсва им Мистерията на Голгота. И тя им липсва много по-силно, отколкото на външните естествени науки.
към текста >>
Обаче да изживее единствено свободата а той трябва да го стори това би отвело чо
век
ът долу в пропастта.
Във всеки случай, модерната теология не принадлежи към християнството. Тя принадлежи към нехристиянството. Обаче заради известно удобство, хората са изличили тези неща от своето съзнание. Но те далеч не трябва да бъдат изличава ни, защото колкото повече ги изличаваме, толкова по-безвъзвратно изгубваме възможността за истинско и вътрешно изживяване на християнството. И все пак това ще трябва да бъде изживяно, ще трябва, защото то е другият полюс спрямо изгряващото изживяване на свободата.
Обаче да изживее единствено свободата а той трябва да го стори това би отвело човекът долу в пропастта.
Неговият единствено сигурен водач в полета му над тази пропаст, може да бъде само Мистерията на Голгота.
към текста >>
19.
12. Бележки
GA_207 Антропософията като космософия 1
*3. Рудолф Щайнер „Окултното движение в 19-ти
век
и неговото отношение към световната култура“, Дорнах, 1915 г., Събр.
*3. Рудолф Щайнер „Окултното движение в 19-ти век и неговото отношение към световната култура“, Дорнах, 1915 г., Събр.
Съч. №254
към текста >>
IV „Тялото, душата и Духът“, където цялостният чо
век
е разгледан като съвкупност от:
*10. виж Рудолф Щайнер „Теософия“, гл.
IV „Тялото, душата и Духът“, където цялостният човек е разгледан като съвкупност от:
към текста >>
7. Чо
век
-Дух (преобразеното от Аза физическо тяло)
7. Човек-Дух (преобразеното от Аза физическо тяло)
към текста >>
20.
Съдържание
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Поглед към свръхсетивната организация на човешкото същество След смъртта „вътрешният душевен свят“ на чо
век
а се превръща във „външен свят“ Чо
век
ът като създател на всичко, което го заобикаля след неговата смърт Светът на Йерархиите Луната като посредник между отделните реинкарнации на чо
век
а.
Животът между смъртта и новото раждане като образ на бъдещия свят Преходът към Бъдещия Юпитер.
Поглед към свръхсетивната организация на човешкото същество След смъртта „вътрешният душевен свят“ на човека се превръща във „външен свят“ Човекът като създател на всичко, което го заобикаля след неговата смърт Светът на Йерархиите Луната като посредник между отделните реинкарнации на човека.
към текста >>
Разновидности на човешкото съзнание преди и след минаването през Портата на смъртта Подсъзнание и свръхсъзнание С помощта на висшите Йерархии, особено тези на Архангелои и Архаи, чо
век
подготвя следващата си инкарнация Мисленето като процес на минерализация фантазия и фантастика Езиковият гений.
Разновидности на човешкото съзнание преди и след минаването през Портата на смъртта Подсъзнание и свръхсъзнание С помощта на висшите Йерархии, особено тези на Архангелои и Архаи, човек подготвя следващата си инкарнация Мисленето като процес на минерализация фантазия и фантастика Езиковият гений.
към текста >>
Чо
век
ът като арена на борбата между Луцифер и Ариман Луциферическият характер на Ангелои от предхристиянската епоха Същност на луциферическото изкуство и на ариманическата техника и бюрокрация Правилното разбиране на Христовия Импулс като единствено спасително средство.
Човекът като арена на борбата между Луцифер и Ариман Луциферическият характер на Ангелои от предхристиянската епоха Същност на луциферическото изкуство и на ариманическата техника и бюрокрация Правилното разбиране на Христовия Импулс като единствено спасително средство.
към текста >>
Човешката форма и нейните връзки с Космоса Троичното устройство на чо
век
а: Чо
век
ът-глава като израз на предходната инкарнация, чо
век
ът-гърди като израз на сегашната инкарнация и чо
век
ът-крайници като израз на следващата инкарнация За съотношенията между Зодиакалния кръг и човешкия ембрион.
Човешката форма и нейните връзки с Космоса Троичното устройство на човека: Човекът-глава като израз на предходната инкарнация, човекът-гърди като израз на сегашната инкарнация и човекът-крайници като израз на следващата инкарнация За съотношенията между Зодиакалния кръг и човешкия ембрион.
към текста >>
Душевният живот на чо
век
а и неговите връзки с Космоса.
Душевният живот на човека и неговите връзки с Космоса.
Човешката глава като огнище на един разрушителен процес В „полюса-глава“ човек унищожава своето минало Дванадесетте сетива Представи, чувства и воля от антропософска гледна точка „Психоидните“ феномени като пример за неразбиране на човешката природа Трите основни фактора за спасение на културата: космология, учение за свободата, етика.
към текста >>
Човешката глава като огнище на един разрушителен процес В „полюса-глава“ чо
век
унищожава своето минало Дванадесетте сетива Представи, чувства и воля от антропософска гледна точка „Психоидните“ феномени като пример за неразбиране на човешката природа Трите основни фактора за спасение на културата: космология, учение за свободата, етика.
Душевният живот на човека и неговите връзки с Космоса.
Човешката глава като огнище на един разрушителен процес В „полюса-глава“ човек унищожава своето минало Дванадесетте сетива Представи, чувства и воля от антропософска гледна точка „Психоидните“ феномени като пример за неразбиране на човешката природа Трите основни фактора за спасение на културата: космология, учение за свободата, етика.
към текста >>
Духовните опитности на чо
век
а Участието на имагинацията, инспирацията и интуицията съответно в мисленето, чувствата и волята За несъстоятелността на Кант-Лапласовата теория Координатната система и вътрешната структура на Вселената Теорията на относителността.
Духовните опитности на човека Участието на имагинацията, инспирацията и интуицията съответно в мисленето, чувствата и волята За несъстоятелността на Кант-Лапласовата теория Координатната система и вътрешната структура на Вселената Теорията на относителността.
към текста >>
Изграждане на морално-духовния чо
век
по време на съня Азът и астралното тяло Въпросите, които чо
век
отправя към духовния свят и отговорите, които получава Истинската причина за настъпването на съня Ритмичната смяна между бодърствуване и сън и космическите процеси, свързани с годишните сезони Особености на свръхсетивното наблюдение.
Изграждане на морално-духовния човек по време на съня Азът и астралното тяло Въпросите, които човек отправя към духовния свят и отговорите, които получава Истинската причина за настъпването на съня Ритмичната смяна между бодърствуване и сън и космическите процеси, свързани с годишните сезони Особености на свръхсетивното наблюдение.
към текста >>
Човешкият мозък от свръхсетивна гледна точка Чо
век
ът сам „имплантира“ себе си в майчината утроба Ритмичната система като посредник между миналото и бъдещето За връзките между окото и бъбречната система – Човешките етерни тела като необходимо условие за космическата еволюция – Съзнанието, до което чо
век
ще стигне на Бъдещия Юпитер Човешкото астрално тяло като неподкупния съдник на човешката душа Хайнрих II и Ecclesia catholica non Romana.
Човешкият мозък от свръхсетивна гледна точка Човекът сам „имплантира“ себе си в майчината утроба Ритмичната система като посредник между миналото и бъдещето За връзките между окото и бъбречната система – Човешките етерни тела като необходимо условие за космическата еволюция – Съзнанието, до което човек ще стигне на Бъдещия Юпитер Човешкото астрално тяло като неподкупния съдник на човешката душа Хайнрих II и Ecclesia catholica non Romana.
към текста >>
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за чо
век
а и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история“ се съдържа в съобщенията от духовния свят.“
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история“ се съдържа в съобщенията от духовния свят.“
към текста >>
21.
1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Днес ние отново бихме желали да спрем вниманието си върху дълбоката връзка, която съществува между чо
век
а в неговото телесно, душевно и духовно устройство и света.
Днес ние отново бихме желали да спрем вниманието си върху дълбоката връзка, която съществува между човека в неговото телесно, душевно и духовно устройство и света.
Вече видяхме, че в известен смисъл това, което между смъртта и своето раждане човек пpеживява в просторите на Универсума, в просторите на целия Космос, се намесва пряко в неговия душевен живот, в неговата физиология и веществообмен. Видяхме също, как това, което човек има преди раждането или преди зачатието под формата на външни изживявания, после се разгръща като едни или други действия в неговите органи, в неговата физиология. Днес бихме желали да погледнем човека от другата му страна, да засегнем определени съотношения между него и външния свят, и по-точно, да разгледаме как изживяванията му от раждането до смъртта минават през Портата на смъртта, за да се превърнат в основата на един съвсем друг живот, протичащ между смъртта и следващото ново раждане.
към текста >>
Вече видяхме, че в известен смисъл това, което между смъртта и своето раждане чо
век
пpеживява в просторите на Универсума, в просторите на целия Космос, се намесва пряко в неговия душевен живот, в неговата физиология и веществообмен.
Днес ние отново бихме желали да спрем вниманието си върху дълбоката връзка, която съществува между човека в неговото телесно, душевно и духовно устройство и света.
Вече видяхме, че в известен смисъл това, което между смъртта и своето раждане човек пpеживява в просторите на Универсума, в просторите на целия Космос, се намесва пряко в неговия душевен живот, в неговата физиология и веществообмен.
Видяхме също, как това, което човек има преди раждането или преди зачатието под формата на външни изживявания, после се разгръща като едни или други действия в неговите органи, в неговата физиология. Днес бихме желали да погледнем човека от другата му страна, да засегнем определени съотношения между него и външния свят, и по-точно, да разгледаме как изживяванията му от раждането до смъртта минават през Портата на смъртта, за да се превърнат в основата на един съвсем друг живот, протичащ между смъртта и следващото ново раждане.
към текста >>
Видяхме също, как това, което чо
век
има преди раждането или преди зачатието под формата на външни изживявания, после се разгръща като едни или други действия в неговите органи, в неговата физиология.
Днес ние отново бихме желали да спрем вниманието си върху дълбоката връзка, която съществува между човека в неговото телесно, душевно и духовно устройство и света. Вече видяхме, че в известен смисъл това, което между смъртта и своето раждане човек пpеживява в просторите на Универсума, в просторите на целия Космос, се намесва пряко в неговия душевен живот, в неговата физиология и веществообмен.
Видяхме също, как това, което човек има преди раждането или преди зачатието под формата на външни изживявания, после се разгръща като едни или други действия в неговите органи, в неговата физиология.
Днес бихме желали да погледнем човека от другата му страна, да засегнем определени съотношения между него и външния свят, и по-точно, да разгледаме как изживяванията му от раждането до смъртта минават през Портата на смъртта, за да се превърнат в основата на един съвсем друг живот, протичащ между смъртта и следващото ново раждане.
към текста >>
Днес бихме желали да погледнем чо
век
а от другата му страна, да засегнем определени съотношения между него и външния свят, и по-точно, да разгледаме как изживяванията му от раждането до смъртта минават през Портата на смъртта, за да се превърнат в основата на един съвсем друг живот, протичащ между смъртта и следващото ново раждане.
Днес ние отново бихме желали да спрем вниманието си върху дълбоката връзка, която съществува между човека в неговото телесно, душевно и духовно устройство и света. Вече видяхме, че в известен смисъл това, което между смъртта и своето раждане човек пpеживява в просторите на Универсума, в просторите на целия Космос, се намесва пряко в неговия душевен живот, в неговата физиология и веществообмен. Видяхме също, как това, което човек има преди раждането или преди зачатието под формата на външни изживявания, после се разгръща като едни или други действия в неговите органи, в неговата физиология.
Днес бихме желали да погледнем човека от другата му страна, да засегнем определени съотношения между него и външния свят, и по-точно, да разгледаме как изживяванията му от раждането до смъртта минават през Портата на смъртта, за да се превърнат в основата на един съвсем друг живот, протичащ между смъртта и следващото ново раждане.
към текста >>
По време на земния си живот, чо
век
има това, което наричаме негов „вътрешен“ живот.
По време на земния си живот, човек има това, което наричаме негов „вътрешен“ живот.
Но от този „вътрешен“ живот се отделя встрани нещо, което можем да наречем „външен“ живот. Към вътрешния живот можем да изброим например чувствата, както и вътрешните усещания, които човек има между раждането и смъртта. Всичко това наистина се отнася към неговия вътрешен живот. Човешките чувства са предизвикани от впечатленията, които външният свят поражда у нас, от одобрението или несъгласията спрямо нашата воля, спрямо нашите действия. Всичко това е нещо, което малко или много през своя земен живот човек съгласува сам със себе си, нещо, до което човек може да допусне и другите; и все пак същественото тук е именно начинът, по който човек сам решава тези неща.
към текста >>
Към вътрешния живот можем да изброим например чувствата, както и вътрешните усещания, които чо
век
има между раждането и смъртта.
По време на земния си живот, човек има това, което наричаме негов „вътрешен“ живот. Но от този „вътрешен“ живот се отделя встрани нещо, което можем да наречем „външен“ живот.
Към вътрешния живот можем да изброим например чувствата, както и вътрешните усещания, които човек има между раждането и смъртта.
Всичко това наистина се отнася към неговия вътрешен живот. Човешките чувства са предизвикани от впечатленията, които външният свят поражда у нас, от одобрението или несъгласията спрямо нашата воля, спрямо нашите действия. Всичко това е нещо, което малко или много през своя земен живот човек съгласува сам със себе си, нещо, до което човек може да допусне и другите; и все пак същественото тук е именно начинът, по който човек сам решава тези неща.
към текста >>
Всичко това е нещо, което малко или много през своя земен живот чо
век
съгласува сам със себе си, нещо, до което чо
век
може да допусне и другите; и все пак същественото тук е именно начинът, по който чо
век
сам решава тези неща.
По време на земния си живот, човек има това, което наричаме негов „вътрешен“ живот. Но от този „вътрешен“ живот се отделя встрани нещо, което можем да наречем „външен“ живот. Към вътрешния живот можем да изброим например чувствата, както и вътрешните усещания, които човек има между раждането и смъртта. Всичко това наистина се отнася към неговия вътрешен живот. Човешките чувства са предизвикани от впечатленията, които външният свят поражда у нас, от одобрението или несъгласията спрямо нашата воля, спрямо нашите действия.
Всичко това е нещо, което малко или много през своя земен живот човек съгласува сам със себе си, нещо, до което човек може да допусне и другите; и все пак същественото тук е именно начинът, по който човек сам решава тези неща.
към текста >>
От последните лекции Вие помните, че целият сетивен живот на чо
век
а е изграден върху недействителни изживявания, че той се осъществява в рамките на един привиден, илюзорен свят, който ни обгръща отвсякъде.
От последните лекции Вие помните, че целият сетивен живот на човека е изграден върху недействителни изживявания, че той се осъществява в рамките на един привиден, илюзорен свят, който ни обгръща отвсякъде.
Общо взето ние участвуваме в този свят само доколкото изработваме определени представи и мисли за него, доколкото развиваме едни или други чувства спрямо него, доколкото той ни подтиква към едно или друго действие. Да, само поради тази причина ние превръщаме този свят в наш вътрешен свят. И как ще се отнасяме към него това е най-вече последица от онези способности, с които ние прекрачваме в този свят по време на раждането. С други думи: начинът, според който изграждаме нашето отношение към външния свят, към географската област, която обитаваме, към народа, в чиято съдба се включваме и т.н. всичко това зависи от предшествуващата инкарнация и от живота в духовния свят.
към текста >>
Нека сега да си припомним и това, което казахме тук през последните лекции: ето физическото тяло на чо
век
а (Рис.
Обаче ние непосредствено виждаме ръката, която извършва движението. Ние виждаме промените, които настъпват в резултат на това движение. Дори и само да преместим даден предмет от едно място на друго, чрез нашите възприятия ние вече регистрираме съответната промяна във външния свят. Нека повторим: с помощта на нашите възприятия ние стигаме до познанието за проявленията на нашата воля. Нашата воля просто се влива в света на нашите възприятия.
Нека сега да си припомним и това, което казахме тук през последните лекции: ето физическото тяло на човека (Рис.
1, бяло), а тук е неговото етерно тяло (червено). Между тях се намира подвижният мисловен свят, доколкото той е включен в нашия организъм. Между етерното и астралното тяло на човека (зелено), се намира светът на чувствата, а между астралното тяло и Азът (синьо) светът на волята.
към текста >>
Между етерното и астралното тяло на чо
век
а (зелено), се намира светът на чувствата, а между астралното тяло и Азът (синьо) светът на волята.
Нека повторим: с помощта на нашите възприятия ние стигаме до познанието за проявленията на нашата воля. Нашата воля просто се влива в света на нашите възприятия. Нека сега да си припомним и това, което казахме тук през последните лекции: ето физическото тяло на човека (Рис. 1, бяло), а тук е неговото етерно тяло (червено). Между тях се намира подвижният мисловен свят, доколкото той е включен в нашия организъм.
Между етерното и астралното тяло на човека (зелено), се намира светът на чувствата, а между астралното тяло и Азът (синьо) светът на волята.
към текста >>
Физическото тяло на чо
век
а разполага със сетивни органи, а сетивните органи имат едни или други възприятия.
Физическото тяло на човека разполага със сетивни органи, а сетивните органи имат едни или други възприятия.
Точно с помощта на тези възприятия ние се приближаваме до проявленията на нашата воля. Във физическото тяло например функционират очите и ушите, и всичко, което се развива в тях като проявления на волята и Азът, ние възприемаме чрез сетивата. По този начин това, което функционира в най-външната област на човешкото същество, възприятията, се свързва с това, което човек изживява чрез своята воля и своя Аз (Рис. 1, стрелката).
към текста >>
По този начин това, което функционира в най-външната област на човешкото същество, възприятията, се свързва с това, което чо
век
изживява чрез своята воля и своя Аз (Рис.
Физическото тяло на човека разполага със сетивни органи, а сетивните органи имат едни или други възприятия. Точно с помощта на тези възприятия ние се приближаваме до проявленията на нашата воля. Във физическото тяло например функционират очите и ушите, и всичко, което се развива в тях като проявления на волята и Азът, ние възприемаме чрез сетивата.
По този начин това, което функционира в най-външната област на човешкото същество, възприятията, се свързва с това, което човек изживява чрез своята воля и своя Аз (Рис.
1, стрелката).
към текста >>
Макар и волята да блика от най-шеметните дълбини на чо
век
а, за нашето съзнание тя си остава един съвсем външен процес, или по-добре казано, един сбор от външни процеси.
Ситуацията е вече друга. И точно в тази нова ситуация с помощта на сетивните възприятия обикновеното съзнание се добира до една представа за това, което иначе остава потопено в дълбок сън. Доколкото Азът се проявява във волята, и доколкото волевите импулси се реализират в действия независимо дали тези действия изглеждат като обикновени движения, или като целенасочен труд ние проникваме в тези неща чрез възприятията. С нашата воля фактически ние принадлежим към най-външния пласт от нашите възприятия. Нека повторим: с нашата воля ние принадлежим към нашите възприятия.Доколкото развиваме това, което виждаме в проявленията на нашата воля, ние съвсем не навлизаме в дълбините на човешката същност.
Макар и волята да блика от най-шеметните дълбини на човека, за нашето съзнание тя си остава един съвсем външен процес, или по-добре казано, един сбор от външни процеси.
към текста >>
И тъкмо тази вътрешна страна на мисловния живот, приближаваща се до света на чувствата, представлява истинският „вътрешен“ свят на чо
век
а.
Тези мисли се разиграват в етерното тяло. По-нататък обаче те успяват да се свържат с чувствата, достигайки до астралното тяло. Тези процеси протичат интимно и скрито.
И тъкмо тази вътрешна страна на мисловния живот, приближаваща се до света на чувствата, представлява истинският „вътрешен“ свят на човека.
Впрочем във външния свят ние не можем да търсим нищо от това, което изживяваме в нашите мисли и в нашите чувства. За да проникнем в тях, ние винаги трябва да отправяме поглед навътре в себе си. Аз и друг път съм казвал: може да говорим с хората, да ги опознаваме отблизо, но същественото е тъкмо това, за което става дума сега: „вътрешният“ живот. И сега вече ние сме в състояние съвсем точно да разграничим това, което е „външен“ живот, от това, което е „вътрешен“ живот.
към текста >>
„вътрешен“ свят на чо
век
а, душевно изтъкан от мисли и чувства, а телесно изтъкан от взаимопроникващи се ритми на етерното и астралното тяло, да го разграничим от т.нар.
И сега стига да искаме ние можем съвсем точно да разграничим т.нар.
„вътрешен“ свят на човека, душевно изтъкан от мисли и чувства, а телесно изтъкан от взаимопроникващи се ритми на етерното и астралното тяло, да го разграничим от т.нар.
„външен“ свят, душевно изтъкан от съдържанието на волята и възприятията, а телесно изтъкан от Азът и физическото тяло. Защото ние сме пристигнали тук, в Източна Швейцария, с нашето физическо тяло, и продължаваме да го наблюдаваме, докато то влиза в нови взаимодействия с обкръжението си. Да, сега ние можем точно да разграничаваме „външния“ свят и „вътрешния“ свят.
към текста >>
А това разграничаване е особено важно, ако си поставим за цел да проследим живота след като чо
век
мине през Портата на смъртта.
А това разграничаване е особено важно, ако си поставим за цел да проследим живота след като човек мине през Портата на смъртта.
И ние можем в един съкратен вид да дефинираме това, което настъпва след смъртта, като заявим: „външният“ свят се превръща във „вътрешен“, а „вътрешният“ свят във „външен“.
към текста >>
Ако един чо
век
е направил някому добро или зло, след смъртта той се превръща в непосредствена та добра или зла постъпка, превръща се в субстанциалните добри или зли сили.
През Портата на смъртта ние пренасяме като образи цялото си земно съществувание; след смъртта то се превръща в наш „вътрешен“ свят. Из общо нещата претърпяват пълен обрат: преди смъртта ние възприемаме „външния“ свят като арена, където се разиграваха нашите действия. След смъртта този свят се превръща в наш „вътрешен“ свят. Както сега живеем в усещанията и чувствата, породени от външните впечатления, така и след смъртта ние продължаваме да живеем в нашите действия. След смъртта нашите действия се превръщат в онова, което бихме нарекли „вътрешен“ свят.
Ако един човек е направил някому добро или зло, след смъртта той се превръща в непосредствена та добра или зла постъпка, превръща се в субстанциалните добри или зли сили.
Да, ние съвсем не трябва да си представяме нещата така, сякаш някакъв безформен Аз се промъква през Портата на смъртта, за да започне друг вид съществувание. След смъртта ние сме това, което сме вършили приживе, включително и до най-малките подробности. След смъртта ние представляваме всяко едно от нашите действия, и всяко едно от нашите действия ние означаваме като „аз“. Затова пък нашият „вътрешен“ свят се превръща в наш „външен“ свят. Всички наши мисли и чувства се превръщат в един безспорен и обективен външен свят.
към текста >>
Когато чо
век
се взира от постоянно нарастващата сфера, за която стана дума, надолу към Земята, той открива всички чувства и настроения, които е проявявал спрямо другите хора.
Когато човек се взира от постоянно нарастващата сфера, за която стана дума, надолу към Земята, той открива всички чувства и настроения, които е проявявал спрямо другите хора.
Това, което е понесъл от другите, сега се явява по-скоро като облаци. А чувствата, които човек е развил у себе си спрямо другите носят нещо от характера на звездите. Самите хора, които човек различава от своето ново място като жители на Земята между тяхното раждане и смърт имат определени форми и очертания; тези хора обаче сега изглеждат като образи, породени от нашите действия. И така, всички онези хора, с които Вие сте били в една или друга връзка, сега са включени във Вашия вътрешен свят.
към текста >>
А чувствата, които чо
век
е развил у себе си спрямо другите носят нещо от характера на звездите.
Когато човек се взира от постоянно нарастващата сфера, за която стана дума, надолу към Земята, той открива всички чувства и настроения, които е проявявал спрямо другите хора. Това, което е понесъл от другите, сега се явява по-скоро като облаци.
А чувствата, които човек е развил у себе си спрямо другите носят нещо от характера на звездите.
Самите хора, които човек различава от своето ново място като жители на Земята между тяхното раждане и смърт имат определени форми и очертания; тези хора обаче сега изглеждат като образи, породени от нашите действия. И така, всички онези хора, с които Вие сте били в една или друга връзка, сега са включени във Вашия вътрешен свят.
към текста >>
Самите хора, които чо
век
различава от своето ново място като жители на Земята между тяхното раждане и смърт имат определени форми и очертания; тези хора обаче сега изглеждат като образи, породени от нашите действия.
Когато човек се взира от постоянно нарастващата сфера, за която стана дума, надолу към Земята, той открива всички чувства и настроения, които е проявявал спрямо другите хора. Това, което е понесъл от другите, сега се явява по-скоро като облаци. А чувствата, които човек е развил у себе си спрямо другите носят нещо от характера на звездите.
Самите хора, които човек различава от своето ново място като жители на Земята между тяхното раждане и смърт имат определени форми и очертания; тези хора обаче сега изглеждат като образи, породени от нашите действия.
И така, всички онези хора, с които Вие сте били в една или друга връзка, сега са включени във Вашия вътрешен свят.
към текста >>
По време на земния живот чо
век
носи в себе си своите чувства, своето сърце, своя стомах.
Да, всички неща са взаимно свързани.
По време на земния живот човек носи в себе си своите чувства, своето сърце, своя стомах.
Между смъртта и новото раждане той носи в себе си всичко онова, което приживе е било навън в пространството, както и всичко, което се е разигравало между него и другите хора. Представете си двама души, които са взаимно свързани по един или друг начин. „А“ носи образа на „В“ и „В“ носи образа на „А“ като вътрешно съдържание на своята душа. Но след смъртта нещата се променят. Вътрешният свят, чувствата и т.н.
към текста >>
Всички чувства и настроения, които сме успели да изградим спрямо един или друг чо
век
, сега отново застават пред нас.
Представете си двама души, които са взаимно свързани по един или друг начин. „А“ носи образа на „В“ и „В“ носи образа на „А“ като вътрешно съдържание на своята душа. Но след смъртта нещата се променят. Вътрешният свят, чувствата и т.н. се превръщат във външен свят, те се превръщат в едно ново космическо съдържание.
Всички чувства и настроения, които сме успели да изградим спрямо един или друг човек, сега отново застават пред нас.
към текста >>
По този начин обаче чо
век
ът практически става един вид създател на всичко, което го заобикаля след него вата смърт.
По този начин обаче човекът практически става един вид създател на всичко, което го заобикаля след него вата смърт.
Докато сме живи, нещата изглеждат така: Ето, ние постоянно се намираме в една точка на света естествено нямам предвид дали сме тук в Дорнах или Базел, аз говоря за това, че по начало ние се намираме в една отправна точка, както в материално, така и в морално отношение; и от тази точка ние наблюдаваме и преценяваме целия останал свят. Нека повторим: ние се намираме в определена точка и от нея наблюдаваме света, наблюдаваме го в перспектива. Всичко това обаче е нещо субективно. Всеки отделен човек има различна наблюдателна точка.
към текста >>
Всеки отделен чо
век
има различна наблюдателна точка.
По този начин обаче човекът практически става един вид създател на всичко, което го заобикаля след него вата смърт. Докато сме живи, нещата изглеждат така: Ето, ние постоянно се намираме в една точка на света естествено нямам предвид дали сме тук в Дорнах или Базел, аз говоря за това, че по начало ние се намираме в една отправна точка, както в материално, така и в морално отношение; и от тази точка ние наблюдаваме и преценяваме целия останал свят. Нека повторим: ние се намираме в определена точка и от нея наблюдаваме света, наблюдаваме го в перспектива. Всичко това обаче е нещо субективно.
Всеки отделен човек има различна наблюдателна точка.
към текста >>
Затова пък и Земята „облъчва“ всеки чо
век
по различен начин, с различни облачни образувания, с различни звездни купове и конфигурации.
След смъртта, както казахме, нещата се променят радикално. Сега вече хората имат нещо общо. Припомнете си сферата: Именно тя става общия елемент, който свързва душите. Разбира се, всеки внася своя различен и не повторим „вътрешен“ живот.
Затова пък и Земята „облъчва“ всеки човек по различен начин, с различни облачни образувания, с различни звездни купове и конфигурации.
Изглежда така, сякаш на Земята всички хора са стояли в една единствена точка, а сега, след смъртта, всеки човек е под въздействието на отделен образ (Рис.3)
към текста >>
Изглежда така, сякаш на Земята всички хора са стояли в една единствена точка, а сега, след смъртта, всеки чо
век
е под въздействието на отделен образ (Рис.3)
След смъртта, както казахме, нещата се променят радикално. Сега вече хората имат нещо общо. Припомнете си сферата: Именно тя става общия елемент, който свързва душите. Разбира се, всеки внася своя различен и не повторим „вътрешен“ живот. Затова пък и Земята „облъчва“ всеки човек по различен начин, с различни облачни образувания, с различни звездни купове и конфигурации.
Изглежда така, сякаш на Земята всички хора са стояли в една единствена точка, а сега, след смъртта, всеки човек е под въздействието на отделен образ (Рис.3)
към текста >>
Знаем, че в мига на смъртта, чо
век
отхвърля своето физическо тяло и то се
Знаем, че в мига на смъртта, човек отхвърля своето физическо тяло и то се
към текста >>
Точно това обстоятелство обаче гарантира на чо
век
а неговия земен Аз.
Виждате ли, всяко от Вашите действия на Земята, се вплита в онази фина тъкан, за която стана дума: Тя нараства и се превръща в сфера, превръща се в това, което наричаме „вътрешен“ живот.
Точно това обстоятелство обаче гарантира на човека неговия земен Аз.
Защото той има своя Аз от Земята, чрез Земята. Това че пренася своя Аз през смъртта, се дължи на факта, който сме изтъквали много често: А именно на факта, че след смъртта човек разполага със субстанциалния свят на своите спомени. Истинските душевни изживявания се изчерпват за около три дни след смъртта, когато се разпада и самото етерно тяло на човека. Обаче етерното тяло не изчезва, а се разтваря навън в космическото пространство. Ето защо нашите мисли и чувства като при последните се намесва определен елемент от астралното тяло се изнасят горе в Космоса, превръщайки се в споменатите облачни и звездни конфигурации, които обкръжават Земята.
към текста >>
Това че пренася своя Аз през смъртта, се дължи на факта, който сме изтъквали много често: А именно на факта, че след смъртта чо
век
разполага със субстанциалния свят на своите спомени.
Виждате ли, всяко от Вашите действия на Земята, се вплита в онази фина тъкан, за която стана дума: Тя нараства и се превръща в сфера, превръща се в това, което наричаме „вътрешен“ живот. Точно това обстоятелство обаче гарантира на човека неговия земен Аз. Защото той има своя Аз от Земята, чрез Земята.
Това че пренася своя Аз през смъртта, се дължи на факта, който сме изтъквали много често: А именно на факта, че след смъртта човек разполага със субстанциалния свят на своите спомени.
Истинските душевни изживявания се изчерпват за около три дни след смъртта, когато се разпада и самото етерно тяло на човека. Обаче етерното тяло не изчезва, а се разтваря навън в космическото пространство. Ето защо нашите мисли и чувства като при последните се намесва определен елемент от астралното тяло се изнасят горе в Космоса, превръщайки се в споменатите облачни и звездни конфигурации, които обкръжават Земята.
към текста >>
Истинските душевни изживявания се изчерпват за около три дни след смъртта, когато се разпада и самото етерно тяло на чо
век
а.
Виждате ли, всяко от Вашите действия на Земята, се вплита в онази фина тъкан, за която стана дума: Тя нараства и се превръща в сфера, превръща се в това, което наричаме „вътрешен“ живот. Точно това обстоятелство обаче гарантира на човека неговия земен Аз. Защото той има своя Аз от Земята, чрез Земята. Това че пренася своя Аз през смъртта, се дължи на факта, който сме изтъквали много често: А именно на факта, че след смъртта човек разполага със субстанциалния свят на своите спомени.
Истинските душевни изживявания се изчерпват за около три дни след смъртта, когато се разпада и самото етерно тяло на човека.
Обаче етерното тяло не изчезва, а се разтваря навън в космическото пространство. Ето защо нашите мисли и чувства като при последните се намесва определен елемент от астралното тяло се изнасят горе в Космоса, превръщайки се в споменатите облачни и звездни конфигурации, които обкръжават Земята.
към текста >>
Днес между смъртта и новото раждане чо
век
все още може да види какъв е неговия принос в духовния свят около Земята.
И в действителност е точно така: Самите хора са подготвили небето; небето е последица от вътрешните изживявания на хората. Така ще стоят нещата и при следващата инкарнация на нашата планета Бъдещият Юпитер. Аз многократно и подробно съм говорил върху тези процеси. Всичко това, което хората изтъкават около Земята чрез своите чувства, чрез своите мисли то ще остане. Цялата материална Земя ще изчезне.
Днес между смъртта и новото раждане човек все още може да види какъв е неговия принос в духовния свят около Земята.
А после, когато Земята поеме своя път към гибелта, единствената реалност ще бъде именно този духовен принос на човека, той ще представлява и самата нова Земя; старата Земя ще се разпадне и от вътрешните опитности на хората ще възникне Бъдещият Юпитер.
към текста >>
А после, когато Земята поеме своя път към гибелта, единствената реалност ще бъде именно този духовен принос на чо
век
а, той ще представлява и самата нова Земя; старата Земя ще се разпадне и от вътрешните опитности на хората ще възникне Бъдещият Юпитер.
Така ще стоят нещата и при следващата инкарнация на нашата планета Бъдещият Юпитер. Аз многократно и подробно съм говорил върху тези процеси. Всичко това, което хората изтъкават около Земята чрез своите чувства, чрез своите мисли то ще остане. Цялата материална Земя ще изчезне. Днес между смъртта и новото раждане човек все още може да види какъв е неговия принос в духовния свят около Земята.
А после, когато Земята поеме своя път към гибелта, единствената реалност ще бъде именно този духовен принос на човека, той ще представлява и самата нова Земя; старата Земя ще се разпадне и от вътрешните опитности на хората ще възникне Бъдещият Юпитер.
към текста >>
Един ден геологът от Юпитер ще възкликва: „О, да, този пласт принадлежи към една епоха, която според земното време е отговаряла на техния 20
век
, и по-точно началото на 20
век
.
Днес чрез геологията ние проникваме в дълбоките пластове на Земята, правим разкопки в този или онзи пласт, който е възникнал преди много, много години. По същия начин обаче и занапред, в Бъдещия Юпитер, ще могат да се проучват неговите отделни пластове. И тогава в тях ще се откриват исторически наслояваните човешки чувства и мисли. Днес съвременният геолог работи над своите проучвания и казва: ето, „тези пластове са от терци ера, а тези от по-късно.
Един ден геологът от Юпитер ще възкликва: „О, да, този пласт принадлежи към една епоха, която според земното време е отговаряла на техния 20 век, и по-точно началото на 20 век.
Този пласт е образуван точно тогава от всевъзможни гешефтари, които разпространиха своите чувства и мисли по цялата Земя...“ Както днес говорим за „силур“, така и в бъдеще ще може да се говори за „пласта на гешефтарите“. Разбира се, ще може да се говори и за други пластове. Но тези неща ще са една неоспорима реалност.
към текста >>
На чо
век
а изобщо не е разрешено да изостави и погуби това, което живее в неговата душа.
На човека изобщо не е разрешено да изостави и погуби това, което живее в неговата душа.
Душевният свят носи в себе си зародишите на бъдещия свят. В душата е стаена цялата космическа еволюция на бъдещия свят. И минавайки през Портата на смъртта, човек остава буден само за онези сили, които ще участват в бъдещата еволюция на Космоса.
към текста >>
И минавайки през Портата на смъртта, чо
век
остава буден само за онези сили, които ще участват в бъдещата еволюция на Космоса.
На човека изобщо не е разрешено да изостави и погуби това, което живее в неговата душа. Душевният свят носи в себе си зародишите на бъдещия свят. В душата е стаена цялата космическа еволюция на бъдещия свят.
И минавайки през Портата на смъртта, човек остава буден само за онези сили, които ще участват в бъдещата еволюция на Космоса.
към текста >>
Основната космическа тайна на Луната е свързана именно с опазването на миналата Карма, която ще бъде включена в следващия земен живот на чо
век
а.
Това, което установяваме сега, идва от един вид съзерцание отправено към вътрешната страна на Луната, или вътрешната страна на Лунната сфера и след като напуснем тази сфера, ние знаем: От Луната сме съхрани ли определен спомен, но всъщност този спомен представлява това, което съхраняваме като въздействия от един предишен земен живот, насочени към следващия земен живот.
Основната космическа тайна на Луната е свързана именно с опазването на миналата Карма, която ще бъде включена в следващия земен живот на човека.
към текста >>
Вие добре разбирате, че по този начин животът на отделния чо
век
се свързва с живота на целия Космос.
Вие добре разбирате, че по този начин животът на отделния човек се свързва с живота на целия Космос.
В живо та между раждането и смъртта ние наблюдаваме ако ми позволите този израз „останките“ от предишните инкарнации на нашата Земя, т.е. наблюдаваме „останките“ от Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха. Докато сме тук, всичко това ни обгръща като верига от явления и феномени. Но тези феномени, малко или много, ни отпращат към миналото. А всичко онова, което носим в нашия вътрешен свят, всичко което осъществяваме на тази Земя, то ни отпраща в бъдещето.
към текста >>
Ако сте схванали целия замисъл на последните ми лекции тук в Дорнах, Вие несъмнено сте изградили известна представа за начина, по който чо
век
пренася опитностите си от живота между смъртта и новото раждане в на стоящия земен живот.
Ако сте схванали целия замисъл на последните ми лекции тук в Дорнах, Вие несъмнено сте изградили известна представа за начина, по който човек пренася опитностите си от живота между смъртта и новото раждане в на стоящия земен живот.
Аз казах: всичко, което човек изживява в Космоса, всичко, което получава от планетите и техните констелации, се проявява в неговия организъм, в неговия вътрешен свят. След смъртта този вътрешен свят се превръща във външен свят. Да, след като мине през Портата на смъртта, човек отново се сблъсква с това, което е изживял вътрешно като свое непосредствено обкръжение, като ощастливяващи чувства или като горчиви самообвинения само че сега този вътрешен свят надвисва над човека като негов външен свят, като негов небосвод, заемащ обаче така да се каже средищно, централно място.
към текста >>
Аз казах: всичко, което чо
век
изживява в Космоса, всичко, което получава от планетите и техните констелации, се проявява в неговия организъм, в неговия вътрешен свят.
Ако сте схванали целия замисъл на последните ми лекции тук в Дорнах, Вие несъмнено сте изградили известна представа за начина, по който човек пренася опитностите си от живота между смъртта и новото раждане в на стоящия земен живот.
Аз казах: всичко, което човек изживява в Космоса, всичко, което получава от планетите и техните констелации, се проявява в неговия организъм, в неговия вътрешен свят.
След смъртта този вътрешен свят се превръща във външен свят. Да, след като мине през Портата на смъртта, човек отново се сблъсква с това, което е изживял вътрешно като свое непосредствено обкръжение, като ощастливяващи чувства или като горчиви самообвинения само че сега този вътрешен свят надвисва над човека като негов външен свят, като негов небосвод, заемащ обаче така да се каже средищно, централно място.
към текста >>
Да, след като мине през Портата на смъртта, чо
век
отново се сблъсква с това, което е изживял вътрешно като свое непосредствено обкръжение, като ощастливяващи чувства или като горчиви самообвинения само че сега този вътрешен свят надвисва над чо
век
а като негов външен свят, като негов небосвод, заемащ обаче така да се каже средищно, централно място.
Ако сте схванали целия замисъл на последните ми лекции тук в Дорнах, Вие несъмнено сте изградили известна представа за начина, по който човек пренася опитностите си от живота между смъртта и новото раждане в на стоящия земен живот. Аз казах: всичко, което човек изживява в Космоса, всичко, което получава от планетите и техните констелации, се проявява в неговия организъм, в неговия вътрешен свят. След смъртта този вътрешен свят се превръща във външен свят.
Да, след като мине през Портата на смъртта, човек отново се сблъсква с това, което е изживял вътрешно като свое непосредствено обкръжение, като ощастливяващи чувства или като горчиви самообвинения само че сега този вътрешен свят надвисва над човека като негов външен свят, като негов небосвод, заемащ обаче така да се каже средищно, централно място.
към текста >>
За да не бъда погрешно разбран, бих допълнил и още нещо: външният живот на чо
век
а се превръща в негов вътрешен живот, защото и самият чо
век
става обитател на Слънцето; а всяко вътрешно изживяване доколкото е получено на Земята се превръща в това, което можем да наречем „небе“.
За да не бъда погрешно разбран, бих допълнил и още нещо: външният живот на човека се превръща в негов вътрешен живот, защото и самият човек става обитател на Слънцето; а всяко вътрешно изживяване доколкото е получено на Земята се превръща в това, което можем да наречем „небе“.
Да, така е“ през живота между смъртта и новото раждане Земята се превръща в небе, а Слънцето в Земя.
към текста >>
Чо
век
ще се издигне до цялостен и завършен поглед върху света, само ако прибави всички тези неща към интелектуалния материализъм на днешната епоха.
Човек ще се издигне до цялостен и завършен поглед върху света, само ако прибави всички тези неща към интелектуалния материализъм на днешната епоха.
И едва тогава той ще се почувствува истински свързан с Космоса и Земята. Този „друг“ мироглед днес си пробива път в света под бойното знаме на Антропософията. Аз винаги съм подчертавал: За разлика от пасивните концепции за света, които възникват чрез външното наблюдение, Антропософията идва като една активна концепция. Тя не може да се развива без дълбокото вътрешно участие на човека. След като вземете една или друга антропософска книга в ръце, Вие поставяте Вашите мисли в движение.
към текста >>
Тя не може да се развива без дълбокото вътрешно участие на чо
век
а.
Човек ще се издигне до цялостен и завършен поглед върху света, само ако прибави всички тези неща към интелектуалния материализъм на днешната епоха. И едва тогава той ще се почувствува истински свързан с Космоса и Земята. Този „друг“ мироглед днес си пробива път в света под бойното знаме на Антропософията. Аз винаги съм подчертавал: За разлика от пасивните концепции за света, които възникват чрез външното наблюдение, Антропософията идва като една активна концепция.
Тя не може да се развива без дълбокото вътрешно участие на човека.
След като вземете една или друга антропософска книга в ръце, Вие поставяте Вашите мисли в движение. Днешният човек, който се придържа към официалните възгледи на науката, иска да остави всичко в покой. Неговите мисли са само спокойни, пасивни отражения на външния свят. Този човек всъщност спи.
към текста >>
Днешният чо
век
, който се придържа към официалните възгледи на науката, иска да остави всичко в покой.
И едва тогава той ще се почувствува истински свързан с Космоса и Земята. Този „друг“ мироглед днес си пробива път в света под бойното знаме на Антропософията. Аз винаги съм подчертавал: За разлика от пасивните концепции за света, които възникват чрез външното наблюдение, Антропософията идва като една активна концепция. Тя не може да се развива без дълбокото вътрешно участие на човека. След като вземете една или друга антропософска книга в ръце, Вие поставяте Вашите мисли в движение.
Днешният човек, който се придържа към официалните възгледи на науката, иска да остави всичко в покой.
Неговите мисли са само спокойни, пасивни отражения на външния свят. Този човек всъщност спи.
към текста >>
Този чо
век
всъщност спи.
Аз винаги съм подчертавал: За разлика от пасивните концепции за света, които възникват чрез външното наблюдение, Антропософията идва като една активна концепция. Тя не може да се развива без дълбокото вътрешно участие на човека. След като вземете една или друга антропософска книга в ръце, Вие поставяте Вашите мисли в движение. Днешният човек, който се придържа към официалните възгледи на науката, иска да остави всичко в покой. Неговите мисли са само спокойни, пасивни отражения на външния свят.
Този човек всъщност спи.
към текста >>
След като мине през Портата на смъртта, чо
век
започва своето „слънчево съществувание“.
Тук, между раждането и смъртта, всеки от нас разполага с физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Азът е най-висшият член от човешкото същество, който развиваме тук в условията на Земята.
След като мине през Портата на смъртта, човек започва своето „слънчево съществувание“.
Там Азът е най-долният член, следван нагоре от „Духът-Себе“, „Духът-Живот“ и „Човекът-Дух“. Тези степени ще приемат физически облик едва през следващите етапи от еволюцията, макар че в духовно отношение човекът ги развива и сега между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Там Азът е най-долният член, следван нагоре от „Духът-Себе“, „Духът-Живот“ и „Чо
век
ът-Дух“.
Тук, между раждането и смъртта, всеки от нас разполага с физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Азът е най-висшият член от човешкото същество, който развиваме тук в условията на Земята. След като мине през Портата на смъртта, човек започва своето „слънчево съществувание“.
Там Азът е най-долният член, следван нагоре от „Духът-Себе“, „Духът-Живот“ и „Човекът-Дух“.
Тези степени ще приемат физически облик едва през следващите етапи от еволюцията, макар че в духовно отношение човекът ги развива и сега между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Тези степени ще приемат физически облик едва през следващите етапи от еволюцията, макар че в духовно отношение чо
век
ът ги развива и сега между смъртта и новото раждане.
Тук, между раждането и смъртта, всеки от нас разполага с физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Азът е най-висшият член от човешкото същество, който развиваме тук в условията на Земята. След като мине през Портата на смъртта, човек започва своето „слънчево съществувание“. Там Азът е най-долният член, следван нагоре от „Духът-Себе“, „Духът-Живот“ и „Човекът-Дух“.
Тези степени ще приемат физически облик едва през следващите етапи от еволюцията, макар че в духовно отношение човекът ги развива и сега между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Другите степени „Духът-Живот“ и „Чо
век
ът-Дух“ са още по-висши; те се приближават от Космоса, приближават се към чо
век
а, но засега нямат нищо общо с неговата вътрешна организация.
Всъщност „Духът-Себе“ е онази степен, при която Земята поема към мировите пространства под формата на подвижни и живи образи. Азът живее в Слънцето, а „Духът-Себе“ създава и изпраща образи от Земята.
Другите степени „Духът-Живот“ и „Човекът-Дух“ са още по-висши; те се приближават от Космоса, приближават се към човека, но засега нямат нищо общо с неговата вътрешна организация.
Това, което сега се изправя пред човека като насрещно сияние, носи зародишите на един нов живот; ето защото ще се превърне в „Дух на живота“. А това, което човек носи като свои действия, ще се проникне от една още по-висша духовна сила (Човекът-Дух). Всички тези сили нахлуват към човека от Космоса. Както при своето раждане човек получава физическото си и етерно тяло, така и след като мине през Портата на смъртта, той получава своите по-висши форми на съществувание, своите „Дух-Живот“ и „Човекът-Дух“. След смъртта човек се обгръща с тези нови степени като с мантия.
към текста >>
Това, което сега се изправя пред чо
век
а като насрещно сияние, носи зародишите на един нов живот; ето защото ще се превърне в „Дух на живота“.
Всъщност „Духът-Себе“ е онази степен, при която Земята поема към мировите пространства под формата на подвижни и живи образи. Азът живее в Слънцето, а „Духът-Себе“ създава и изпраща образи от Земята. Другите степени „Духът-Живот“ и „Човекът-Дух“ са още по-висши; те се приближават от Космоса, приближават се към човека, но засега нямат нищо общо с неговата вътрешна организация.
Това, което сега се изправя пред човека като насрещно сияние, носи зародишите на един нов живот; ето защото ще се превърне в „Дух на живота“.
А това, което човек носи като свои действия, ще се проникне от една още по-висша духовна сила (Човекът-Дух). Всички тези сили нахлуват към човека от Космоса. Както при своето раждане човек получава физическото си и етерно тяло, така и след като мине през Портата на смъртта, той получава своите по-висши форми на съществувание, своите „Дух-Живот“ и „Човекът-Дух“. След смъртта човек се обгръща с тези нови степени като с мантия. Но успоредно с тези процеси, в него се заражда и това, което е Азът.
към текста >>
А това, което чо
век
носи като свои действия, ще се проникне от една още по-висша духовна сила (Чо
век
ът-Дух).
Всъщност „Духът-Себе“ е онази степен, при която Земята поема към мировите пространства под формата на подвижни и живи образи. Азът живее в Слънцето, а „Духът-Себе“ създава и изпраща образи от Земята. Другите степени „Духът-Живот“ и „Човекът-Дух“ са още по-висши; те се приближават от Космоса, приближават се към човека, но засега нямат нищо общо с неговата вътрешна организация. Това, което сега се изправя пред човека като насрещно сияние, носи зародишите на един нов живот; ето защото ще се превърне в „Дух на живота“.
А това, което човек носи като свои действия, ще се проникне от една още по-висша духовна сила (Човекът-Дух).
Всички тези сили нахлуват към човека от Космоса. Както при своето раждане човек получава физическото си и етерно тяло, така и след като мине през Портата на смъртта, той получава своите по-висши форми на съществувание, своите „Дух-Живот“ и „Човекът-Дух“. След смъртта човек се обгръща с тези нови степени като с мантия. Но успоредно с тези процеси, в него се заражда и това, което е Азът. А „Духът-Себе“ той продължава да извлича образи от Земята и да ги излъчва по всички посоки; всъщност между смъртта и новото раждане „Духът-Себе“ води едно особено, фино-структурирано планетарно съществувание.
към текста >>
Всички тези сили нахлуват към чо
век
а от Космоса.
Всъщност „Духът-Себе“ е онази степен, при която Земята поема към мировите пространства под формата на подвижни и живи образи. Азът живее в Слънцето, а „Духът-Себе“ създава и изпраща образи от Земята. Другите степени „Духът-Живот“ и „Човекът-Дух“ са още по-висши; те се приближават от Космоса, приближават се към човека, но засега нямат нищо общо с неговата вътрешна организация. Това, което сега се изправя пред човека като насрещно сияние, носи зародишите на един нов живот; ето защото ще се превърне в „Дух на живота“. А това, което човек носи като свои действия, ще се проникне от една още по-висша духовна сила (Човекът-Дух).
Всички тези сили нахлуват към човека от Космоса.
Както при своето раждане човек получава физическото си и етерно тяло, така и след като мине през Портата на смъртта, той получава своите по-висши форми на съществувание, своите „Дух-Живот“ и „Човекът-Дух“. След смъртта човек се обгръща с тези нови степени като с мантия. Но успоредно с тези процеси, в него се заражда и това, което е Азът. А „Духът-Себе“ той продължава да извлича образи от Земята и да ги излъчва по всички посоки; всъщност между смъртта и новото раждане „Духът-Себе“ води едно особено, фино-структурирано планетарно съществувание. Ние бихме могли да го определим като една подновена, преобразена Земя, която напредва от един живот към друг.
към текста >>
Както при своето раждане чо
век
получава физическото си и етерно тяло, така и след като мине през Портата на смъртта, той получава своите по-висши форми на съществувание, своите „Дух-Живот“ и „Чо
век
ът-Дух“.
Азът живее в Слънцето, а „Духът-Себе“ създава и изпраща образи от Земята. Другите степени „Духът-Живот“ и „Човекът-Дух“ са още по-висши; те се приближават от Космоса, приближават се към човека, но засега нямат нищо общо с неговата вътрешна организация. Това, което сега се изправя пред човека като насрещно сияние, носи зародишите на един нов живот; ето защото ще се превърне в „Дух на живота“. А това, което човек носи като свои действия, ще се проникне от една още по-висша духовна сила (Човекът-Дух). Всички тези сили нахлуват към човека от Космоса.
Както при своето раждане човек получава физическото си и етерно тяло, така и след като мине през Портата на смъртта, той получава своите по-висши форми на съществувание, своите „Дух-Живот“ и „Човекът-Дух“.
След смъртта човек се обгръща с тези нови степени като с мантия. Но успоредно с тези процеси, в него се заражда и това, което е Азът. А „Духът-Себе“ той продължава да извлича образи от Земята и да ги излъчва по всички посоки; всъщност между смъртта и новото раждане „Духът-Себе“ води едно особено, фино-структурирано планетарно съществувание. Ние бихме могли да го определим като една подновена, преобразена Земя, която напредва от един живот към друг. И след като Земята до стигне края на своето развитие заедно с човека!
към текста >>
След смъртта чо
век
се обгръща с тези нови степени като с мантия.
Другите степени „Духът-Живот“ и „Човекът-Дух“ са още по-висши; те се приближават от Космоса, приближават се към човека, но засега нямат нищо общо с неговата вътрешна организация. Това, което сега се изправя пред човека като насрещно сияние, носи зародишите на един нов живот; ето защото ще се превърне в „Дух на живота“. А това, което човек носи като свои действия, ще се проникне от една още по-висша духовна сила (Човекът-Дух). Всички тези сили нахлуват към човека от Космоса. Както при своето раждане човек получава физическото си и етерно тяло, така и след като мине през Портата на смъртта, той получава своите по-висши форми на съществувание, своите „Дух-Живот“ и „Човекът-Дух“.
След смъртта човек се обгръща с тези нови степени като с мантия.
Но успоредно с тези процеси, в него се заражда и това, което е Азът. А „Духът-Себе“ той продължава да извлича образи от Земята и да ги излъчва по всички посоки; всъщност между смъртта и новото раждане „Духът-Себе“ води едно особено, фино-структурирано планетарно съществувание. Ние бихме могли да го определим като една подновена, преобразена Земя, която напредва от един живот към друг. И след като Земята до стигне края на своето развитие заедно с човека! ще се осъществи преходът към Юпитер.
към текста >>
И след като Земята до стигне края на своето развитие заедно с чо
век
а!
Както при своето раждане човек получава физическото си и етерно тяло, така и след като мине през Портата на смъртта, той получава своите по-висши форми на съществувание, своите „Дух-Живот“ и „Човекът-Дух“. След смъртта човек се обгръща с тези нови степени като с мантия. Но успоредно с тези процеси, в него се заражда и това, което е Азът. А „Духът-Себе“ той продължава да извлича образи от Земята и да ги излъчва по всички посоки; всъщност между смъртта и новото раждане „Духът-Себе“ води едно особено, фино-структурирано планетарно съществувание. Ние бихме могли да го определим като една подновена, преобразена Земя, която напредва от един живот към друг.
И след като Земята до стигне края на своето развитие заедно с човека!
ще се осъществи преходът към Юпитер. На Юпитер човекът ще придаде на своя „Дух-Себе“ физически облик; защото първите стъпки към тази цел са вече направени в неговата вътрешна организация още по време на земното му съществувание.
към текста >>
На Юпитер чо
век
ът ще придаде на своя „Дух-Себе“ физически облик; защото първите стъпки към тази цел са вече направени в неговата вътрешна организация още по време на земното му съществувание.
Но успоредно с тези процеси, в него се заражда и това, което е Азът. А „Духът-Себе“ той продължава да извлича образи от Земята и да ги излъчва по всички посоки; всъщност между смъртта и новото раждане „Духът-Себе“ води едно особено, фино-структурирано планетарно съществувание. Ние бихме могли да го определим като една подновена, преобразена Земя, която напредва от един живот към друг. И след като Земята до стигне края на своето развитие заедно с човека! ще се осъществи преходът към Юпитер.
На Юпитер човекът ще придаде на своя „Дух-Себе“ физически облик; защото първите стъпки към тази цел са вече направени в неговата вътрешна организация още по време на земното му съществувание.
към текста >>
Достатъчно е да обхванем чо
век
ът в неговата цялост, и тогава преходите в космическата еволюция ще бъдат описвани съвсем естествено.
Ето колко реални са тези процеси. Това е истинският ход на еволюцията. Вие добре разбирате, че няма никакъв смисъл да боравим механично е окултната терминология и да повтаряме: „Земна епоха, Юпитерова епоха“ и т.н. Ние не трябва да се доближаваме до тези неща външно и абстрактно.
Достатъчно е да обхванем човекът в неговата цялост, и тогава преходите в космическата еволюция ще бъдат описвани съвсем естествено.
Трябва да изковаваме понятията си с размах, пластично и смело, така че да ни служат в овладяването на нови те и трудно достъпни истини: как например нашите чувства и мисли се разширяват, първоначално в планетарните, а после и в космическите пространства, където пребиваваме и самите ние; как носим в себе си онези хора, с които сме изградили един или друг вид отношения.
към текста >>
А животът е твърде сложен дори и в най-малкия бръмбар, а ние съвсем не трябва да си въобразяваме, че животът в необозримия Космос където плува и микрокосмосът на чо
век
а е така замислен и така устроен, че да бъде обхванат от няколко студени и мъртви понятия.
Да, човешкият живот е твърде сложен. И онези, които биха желали да изградят своя мироглед с няколко студени и мъртви понятия, едва ли ще стигнат далеч. Те искат да напредват единствено с помощта на пасивното съзерцание, с помощта на пасивното наблюдение.
А животът е твърде сложен дори и в най-малкия бръмбар, а ние съвсем не трябва да си въобразяваме, че животът в необозримия Космос където плува и микрокосмосът на човека е така замислен и така устроен, че да бъде обхванат от няколко студени и мъртви понятия.
към текста >>
22.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Вчера посочих колко различни са опитностите на чо
век
а преди и след неговата смърт.
Вчера посочих колко различни са опитностите на човека преди и след неговата смърт.
Между смъртта и новото раждане ние имаме такива опитности, които ни показват нашия Аз в неговите действия, в неговите волеви импулси. В духовния свят след смъртта, „нормално“ е точно това съзнание, което ни прави сигурни в нашия Аз; по същия начин и тук на Земята е „нормално“ именно будното, а не спящото съзнание. Тук на Земята ние сме изградени от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, а след смъртта от Азът, Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух макар и на първо време те да са само в своя зародишен вид. Впрочем между смъртта и новото раждане, Азът е най-долният член. Тук на Земята ние имаме нашия вътрешен Аз с помощта на будното съзнание.
към текста >>
Тук на Земята ние сме изградени от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, а след смъртта от Азът, Духът-Себе, Духът-Живот и Чо
век
ът-Дух макар и на първо време те да са само в своя зародишен вид.
Вчера посочих колко различни са опитностите на човека преди и след неговата смърт. Между смъртта и новото раждане ние имаме такива опитности, които ни показват нашия Аз в неговите действия, в неговите волеви импулси. В духовния свят след смъртта, „нормално“ е точно това съзнание, което ни прави сигурни в нашия Аз; по същия начин и тук на Земята е „нормално“ именно будното, а не спящото съзнание.
Тук на Земята ние сме изградени от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, а след смъртта от Азът, Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух макар и на първо време те да са само в своя зародишен вид.
Впрочем между смъртта и новото раждане, Азът е най-долният член. Тук на Земята ние имаме нашия вътрешен Аз с помощта на будното съзнание. След смъртта ние имаме нашия Аз като една външна опитност, екстериоризирана в нашите действия, в нашите волеви импулси, които изживяваме по такъв начин, сякаш те ни озаряват от Земята.
към текста >>
Нека за миг да отклоним вниманието си от вътрешния свят на чо
век
а и да го насочим към един конкретен факт.
Нека за миг да отклоним вниманието си от вътрешния свят на човека и да го насочим към един конкретен факт.
Човешките мисли имат своя живот вътре в човешкото същество; това е така, въпреки че с тяхна помощ ние се свързваме с външния свят, въпреки че с тяхна помощ напредваме през тайните на външния свят. Мисли те остават преди всичко нещо вътрешно. Но щом поискаме да ги споделим с друг човек, те Веднага се проявяват в нещо външно. И поради тази причина, говорът е такъв елемент на човешкия живот, с чиято помощ ние довеждаме нашите мисли до една външна проява, до един външен факт.
към текста >>
Но щом поискаме да ги споделим с друг чо
век
, те Веднага се проявяват в нещо външно.
Нека за миг да отклоним вниманието си от вътрешния свят на човека и да го насочим към един конкретен факт. Човешките мисли имат своя живот вътре в човешкото същество; това е така, въпреки че с тяхна помощ ние се свързваме с външния свят, въпреки че с тяхна помощ напредваме през тайните на външния свят. Мисли те остават преди всичко нещо вътрешно.
Но щом поискаме да ги споделим с друг човек, те Веднага се проявяват в нещо външно.
И поради тази причина, говорът е такъв елемент на човешкия живот, с чиято помощ ние довеждаме нашите мисли до една външна проява, до един външен факт.
към текста >>
Аз и друг път съм споменавал: чо
век
ът изживява своя говор много по-непосредствено, отколкото своето мислене.
А сега нека разгледаме говора с оглед на връзките му с мисловния свят.
Аз и друг път съм споменавал: човекът изживява своя говор много по-непосредствено, отколкото своето мислене.
Това е донякъде естествено. Светът на мислите просто се влива в говорната реч. Макар и волята също да се влива в мисленето, тази подробност рядко се отчита от обикновеното съзнание. Обаче силното действие на волята в говорната реч не остава скрито за обикновеното съзнание. И все пак това, което всъщност е най-характерно за говора, това, което всъщност живее в говора обикновеното съзнание го схваща твърде лесно.
към текста >>
В днешната интелектуалистична епоха чо
век
едва ли извлича от звука нещо повече от един информативен сигнал.
В днешната интелектуалистична епоха човек едва ли извлича от звука нещо повече от един информативен сигнал.
За съвременното човечество, дълбокият вътрешен живот на звуците е потънал в мрака на подсъзнанието. На днешния човек трябва само да се напомни, че той разполага с такива духовни сили, които биха го подкрепили, ако поиска да разбере, как в звуците, в музикалните тембри и нюанси на звуците е скрит един първичен елемент на живота.
към текста >>
На днешния чо
век
трябва само да се напомни, че той разполага с такива духовни сили, които биха го подкрепили, ако поиска да разбере, как в звуците, в музикалните тембри и нюанси на звуците е скрит един първичен елемент на живота.
В днешната интелектуалистична епоха човек едва ли извлича от звука нещо повече от един информативен сигнал. За съвременното човечество, дълбокият вътрешен живот на звуците е потънал в мрака на подсъзнанието.
На днешния човек трябва само да се напомни, че той разполага с такива духовни сили, които биха го подкрепили, ако поиска да разбере, как в звуците, в музикалните тембри и нюанси на звуците е скрит един първичен елемент на живота.
към текста >>
Ако чо
век
има финото усещане за тези неща, той непременно ще долови бавното, отмерено и спокойно движение, което тази дума изразява.
Нека потърсим един глагол, съдържащ два пъти звука „е“: например „gehen“ „излизам“.
Ако човек има финото усещане за тези неща, той непременно ще долови бавното, отмерено и спокойно движение, което тази дума изразява.
Бавното и спокойно движение, което не тревожи никого, се съдържа в двете „е“.
към текста >>
Днешният чо
век
почти напълно е изгубил усещането за тези неща.
Днешният човек почти напълно е изгубил усещането за тези неща.
През миналите епохи обаче докато човек все още имаше непомрачен и верен усет за стойността на звуците в езика можеше да се долови такъв духовен трепет, който беше много по-ясен дори и от сетивното възприятие, дори и от мисленето.
към текста >>
През миналите епохи обаче докато чо
век
все още имаше непомрачен и верен усет за стойността на звуците в езика можеше да се долови такъв духовен трепет, който беше много по-ясен дори и от сетивното възприятие, дори и от мисленето.
Днешният човек почти напълно е изгубил усещането за тези неща.
През миналите епохи обаче докато човек все още имаше непомрачен и верен усет за стойността на звуците в езика можеше да се долови такъв духовен трепет, който беше много по-ясен дори и от сетивното възприятие, дори и от мисленето.
към текста >>
В много по-голяма степен отколкото го допуска, чо
век
ът е резултат на своя език, както от друга страна е резултат на своето мислене.
В много по-голяма степен отколкото го допуска, човекът е резултат на своя език, както от друга страна е резултат на своето мислене.
Нашата физическа форма ние изцяло получаваме от външния свят, и на свой ред чрез нашата воля ние „отливаме“ една или друга форма във външния свят. Това, което представлява нашият живот, произхожда от същата област, от която произхождат и нашите мисли. В тази област действуват Архаите. Да, силите, които намират израз в нашия език и ни карат да принадлежим към един народ точно те формират и всички онези физически качества, които ни ограничават в нашите човешки „рамки“ много повече, от колкото например мисловният елемент. Хората имат еднакви мисли, обаче езиците им са различни.
към текста >>
Но само ако слезем надолу до Ангелои, само тогава ще открием както си спомняте и от други мои лекции личното, индивидуалното отношение на чо
век
а към своя Ангел, това индивидуално отношение на чо
век
а към своя Ангел действува така да се каже по един двойнствен начин.
Но само ако слезем надолу до Ангелои, само тогава ще открием както си спомняте и от други мои лекции личното, индивидуалното отношение на човека към своя Ангел, това индивидуално отношение на човека към своя Ангел действува така да се каже по един двойнствен начин.
От една страна то може да се отправи навътре. Ако човек се „предостави“ на своята вътрешна организация, така че тя да се устреми навън и да излезе стига да би могла вън от самия човек... Впрочем тук се докосваме до твърде интимни опитности, които несъмнено са обагрени от луциферически елемент; така или иначе: В строго интимен смисъл човек може да излезе вън от себе си и в същото време да стигне до една обективна и вътрешна опитност, каквато е фантазията. В много отношения фантазията има в себе си и нещо творческо, нещо индивидуално творческо, както езика; и общо взето, в основата на езика лежи именно дейността на фантазията. Обикновено човек изживява езика като нещо абстрактно. Той далеч не винаги усеща как геният на езика един Арх-Ангелои размахва крилете си в нашия говор.
към текста >>
Ако чо
век
се „предостави“ на своята вътрешна организация, така че тя да се устреми навън и да излезе стига да би могла вън от самия чо
век
... Впрочем тук се докосваме до твърде интимни опитности, които несъмнено са обагрени от луциферически елемент; така или иначе: В строго интимен смисъл чо
век
може да излезе вън от себе си и в същото време да стигне до една обективна и вътрешна опитност, каквато е фантазията.
Но само ако слезем надолу до Ангелои, само тогава ще открием както си спомняте и от други мои лекции личното, индивидуалното отношение на човека към своя Ангел, това индивидуално отношение на човека към своя Ангел действува така да се каже по един двойнствен начин. От една страна то може да се отправи навътре.
Ако човек се „предостави“ на своята вътрешна организация, така че тя да се устреми навън и да излезе стига да би могла вън от самия човек... Впрочем тук се докосваме до твърде интимни опитности, които несъмнено са обагрени от луциферически елемент; така или иначе: В строго интимен смисъл човек може да излезе вън от себе си и в същото време да стигне до една обективна и вътрешна опитност, каквато е фантазията.
В много отношения фантазията има в себе си и нещо творческо, нещо индивидуално творческо, както езика; и общо взето, в основата на езика лежи именно дейността на фантазията. Обикновено човек изживява езика като нещо абстрактно. Той далеч не винаги усеща как геният на езика един Арх-Ангелои размахва крилете си в нашия говор. По същия начин човек пропуска да отбележи и как фантазията ако е с подчертан луциферически елемент неусетно се превръща във фантастика. Човекът дори не предполага как в неговата фантазия същност се промъква един истински Ангел.
към текста >>
Обикновено чо
век
изживява езика като нещо абстрактно.
Но само ако слезем надолу до Ангелои, само тогава ще открием както си спомняте и от други мои лекции личното, индивидуалното отношение на човека към своя Ангел, това индивидуално отношение на човека към своя Ангел действува така да се каже по един двойнствен начин. От една страна то може да се отправи навътре. Ако човек се „предостави“ на своята вътрешна организация, така че тя да се устреми навън и да излезе стига да би могла вън от самия човек... Впрочем тук се докосваме до твърде интимни опитности, които несъмнено са обагрени от луциферически елемент; така или иначе: В строго интимен смисъл човек може да излезе вън от себе си и в същото време да стигне до една обективна и вътрешна опитност, каквато е фантазията. В много отношения фантазията има в себе си и нещо творческо, нещо индивидуално творческо, както езика; и общо взето, в основата на езика лежи именно дейността на фантазията.
Обикновено човек изживява езика като нещо абстрактно.
Той далеч не винаги усеща как геният на езика един Арх-Ангелои размахва крилете си в нашия говор. По същия начин човек пропуска да отбележи и как фантазията ако е с подчертан луциферически елемент неусетно се превръща във фантастика. Човекът дори не предполага как в неговата фантазия същност се промъква един истински Ангел.
към текста >>
По същия начин чо
век
пропуска да отбележи и как фантазията ако е с подчертан луциферически елемент неусетно се превръща във фантастика.
От една страна то може да се отправи навътре. Ако човек се „предостави“ на своята вътрешна организация, така че тя да се устреми навън и да излезе стига да би могла вън от самия човек... Впрочем тук се докосваме до твърде интимни опитности, които несъмнено са обагрени от луциферически елемент; така или иначе: В строго интимен смисъл човек може да излезе вън от себе си и в същото време да стигне до една обективна и вътрешна опитност, каквато е фантазията. В много отношения фантазията има в себе си и нещо творческо, нещо индивидуално творческо, както езика; и общо взето, в основата на езика лежи именно дейността на фантазията. Обикновено човек изживява езика като нещо абстрактно. Той далеч не винаги усеща как геният на езика един Арх-Ангелои размахва крилете си в нашия говор.
По същия начин човек пропуска да отбележи и как фантазията ако е с подчертан луциферически елемент неусетно се превръща във фантастика.
Човекът дори не предполага как в неговата фантазия същност се промъква един истински Ангел.
към текста >>
Чо
век
ът дори не предполага как в неговата фантазия същност се промъква един истински Ангел.
Ако човек се „предостави“ на своята вътрешна организация, така че тя да се устреми навън и да излезе стига да би могла вън от самия човек... Впрочем тук се докосваме до твърде интимни опитности, които несъмнено са обагрени от луциферически елемент; така или иначе: В строго интимен смисъл човек може да излезе вън от себе си и в същото време да стигне до една обективна и вътрешна опитност, каквато е фантазията. В много отношения фантазията има в себе си и нещо творческо, нещо индивидуално творческо, както езика; и общо взето, в основата на езика лежи именно дейността на фантазията. Обикновено човек изживява езика като нещо абстрактно. Той далеч не винаги усеща как геният на езика един Арх-Ангелои размахва крилете си в нашия говор. По същия начин човек пропуска да отбележи и как фантазията ако е с подчертан луциферически елемент неусетно се превръща във фантастика.
Човекът дори не предполага как в неговата фантазия същност се промъква един истински Ангел.
към текста >>
Ако обаче чо
век
излиза вън от себе си не според описания начин, а в процесите на съня, и ако именно там той навлиза в зоната, където иначе възниква будната фантазия, тогава всички онези сили, които намират сдържан и благоразумен израз в нашата фантазия, ще се пренасочат изключително към подсъзнанието под формата на сънища.
Ако обаче човек излиза вън от себе си не според описания начин, а в процесите на съня, и ако именно там той навлиза в зоната, където иначе възниква будната фантазия, тогава всички онези сили, които намират сдържан и благоразумен израз в нашата фантазия, ще се пренасочат изключително към подсъзнанието под формата на сънища.
И точно както луциферическата фантазия може да се изроди в безогледна фантастика, така и сънищата могат да се изродят във всевъзможни абнормности, които човек вече под влиянието на Ариман започва да приема за неоспорими истини. Така или иначе в нашите сънища, в нашите невинни и чисто човешки сънища, практически пулсират същите онези сили, които наричаме Ангелос, същите онези Същества, които оживяват в нашата фантазия, ако се опитаме да излезем но в интровертен смисъл, вън от себе си. Сега обаче целият езиков свят, подвластен на Архангелои, се обособява в един свят, разположен „между“ чувствата и мислите: в света на представите; А би могло и да се допълни: в света на чувствените, емоционални представи (виж схемата), фантазията и сънищата се обособяват в света на чувствата чувствата и това, което живее в тях като воля; а бихме могли да употребим и друга дума: Волево оцветени чувства.
към текста >>
И точно както луциферическата фантазия може да се изроди в безогледна фантастика, така и сънищата могат да се изродят във всевъзможни абнормности, които чо
век
вече под влиянието на Ариман започва да приема за неоспорими истини.
Ако обаче човек излиза вън от себе си не според описания начин, а в процесите на съня, и ако именно там той навлиза в зоната, където иначе възниква будната фантазия, тогава всички онези сили, които намират сдържан и благоразумен израз в нашата фантазия, ще се пренасочат изключително към подсъзнанието под формата на сънища.
И точно както луциферическата фантазия може да се изроди в безогледна фантастика, така и сънищата могат да се изродят във всевъзможни абнормности, които човек вече под влиянието на Ариман започва да приема за неоспорими истини.
Така или иначе в нашите сънища, в нашите невинни и чисто човешки сънища, практически пулсират същите онези сили, които наричаме Ангелос, същите онези Същества, които оживяват в нашата фантазия, ако се опитаме да излезем но в интровертен смисъл, вън от себе си. Сега обаче целият езиков свят, подвластен на Архангелои, се обособява в един свят, разположен „между“ чувствата и мислите: в света на представите; А би могло и да се допълни: в света на чувствените, емоционални представи (виж схемата), фантазията и сънищата се обособяват в света на чувствата чувствата и това, което живее в тях като воля; а бихме могли да употребим и друга дума: Волево оцветени чувства.
към текста >>
Нали разбирате по този начин чо
век
ът изнася високо над обикновения живот цялото си отношение към духовния Космос.
Нали разбирате по този начин човекът изнася високо над обикновения живот цялото си отношение към духовния Космос.
Впрочем ние можем да се приближим още по-интимно до това, което Духовната Наука черпи от своите свръхсетивни източници.
към текста >>
Аз далеч не искам да кажа, че това е валидно за всеки; аз не бих се наел да твърдя, че например всеки от слушателите на днешната лекция ще отнесе някакъв що-годе вълнуващ спомен в утрешния ден... Обаче общо взето чо
век
ът е така устроен, че впечатленията му от външния свят продължават да живеят в неговата вътрешна организация.
Представете си само как протича Вашия живот в сетивния свят. От раждането до смъртта Вие пребивавате именно в този сетивен свят. Тук Вие натрупвате определени впечатления. За голяма част от впечатления та, които имате днес, вероятно ще си спомняте и утре.
Аз далеч не искам да кажа, че това е валидно за всеки; аз не бих се наел да твърдя, че например всеки от слушателите на днешната лекция ще отнесе някакъв що-годе вълнуващ спомен в утрешния ден... Обаче общо взето човекът е така устроен, че впечатленията му от външния свят продължават да живеят в неговата вътрешна организация.
към текста >>
7), а тук чо
век
а (рис.
Преди да продължа нататък, аз бих желал да Ви дам следната схематична рисунка. Нека тук схематично да представим обкръжаващия свят (рис.
7), а тук човека (рис.
8, червено, светло). Обкръжаващият свят продължава да живее в човека, макар и в един душевен смисъл. Всичко онова, което Вие сте изживели заедно с обкръжаващия свят ето тук то продължава да живее у Вас като душевен свят. Нали разбирате, в известен смисъл това е едно твърде абстрактно изживяване. Обкръжаващият ни свят, който ние възприемаме единствено под формата на Майя, продължава да живее в абстрактните душевни изживявания, в мислите, чувствата, които на свой ред задвижват волевите импулси.
към текста >>
Обкръжаващият свят продължава да живее в чо
век
а, макар и в един душевен смисъл.
Преди да продължа нататък, аз бих желал да Ви дам следната схематична рисунка. Нека тук схематично да представим обкръжаващия свят (рис. 7), а тук човека (рис. 8, червено, светло).
Обкръжаващият свят продължава да живее в човека, макар и в един душевен смисъл.
Всичко онова, което Вие сте изживели заедно с обкръжаващия свят ето тук то продължава да живее у Вас като душевен свят. Нали разбирате, в известен смисъл това е едно твърде абстрактно изживяване. Обкръжаващият ни свят, който ние възприемаме единствено под формата на Майя, продължава да живее в абстрактните душевни изживявания, в мислите, чувствата, които на свой ред задвижват волевите импулси. Ако обаче искаме да сме пределно точни, трябва да заявим: Това, което аз нося в душата си, целият душевен облик на моята вътрешна организация, е последица на моите опитности между раждането и смъртта, респективно между раждането и настоящия миг.
към текста >>
Но тук един мистично настроен чо
век
ще възрази: Всичко това изобщо не ме интересува!
Ако насочим обаче погледа си не към това, което носим в себе си по този абстрактно-душевен начин, ако го насочим към това, което носим в себе си под формата на конкретните и материални вътрешни органи бели дробове, сърце, черен дроб и т.н., тогава ще установим следното. Преди всичко, те също са нещо, което ние носим вътре в себе си.
Но тук един мистично настроен човек ще възрази: Всичко това изобщо не ме интересува!
Аз се интересувам единствено от духовното, от душевното. Аз съм напълно доволен, че извличам от околния свят моите душевни впечатления. Материалният свят е за мен просто несъществен!
към текста >>
Вие добре знаете: Чо
век
се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Само че подобно възражение издава именно дълбокия материализъм на този мистик, който досега не е разбрал, че в действителност привидният материален свят е нещо духовно. Духовни са не само абстрактните ни душевни изживявания, които са отзвуци от външните впечатления между раждането и смъртта, духовни са и нашите вътрешни органи бели дробове, сърце, и т.н. Само пред обикновеното съзнание те застават в своята материална форма; всъщност те са последица от Духа.
Вие добре знаете: Човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Те са, така да се каже, негово лично притежание. Но на времето всичко това беше нещо външно. И едва след въздействието на някаква антропософска книга или лекция, външният свят за почна да се приближава към Вас, нали. Наред с това обаче, Вие носите в себе си материалните органи бели дробове, сърце, черен дроб, мозък и т.н. Всички те също са последица от Вашите вътрешни изживявания.
към текста >>
Ако тук схематично бихме означили чо
век
а с неговите вътрешни органи (рис.
Те са, така да се каже, негово лично притежание. Но на времето всичко това беше нещо външно. И едва след въздействието на някаква антропософска книга или лекция, външният свят за почна да се приближава към Вас, нали. Наред с това обаче, Вие носите в себе си материалните органи бели дробове, сърце, черен дроб, мозък и т.н. Всички те също са последица от Вашите вътрешни изживявания.
Ако тук схематично бихме означили човека с неговите вътрешни органи (рис.
7 и 8), всичко това ще се окаже последица от опитностите между смъртта и новото раждане; естествено не последица от физическата материя, която идва със зачатието, раждането и т.н., а последица от живота между смъртта и новото раждане. Както сега Вие слушате моите думи, които после се превръщат в душевни изживявания, така и Вашите бели дробове, сърце, черен дроб и т.н. са последица от това, което сте изживели между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Защото оплождането не се състои в това, че ембрионът възниква като някаква материална формация, а в това, че възниква, така да се каже, един вид празно пространство, в това, че там материята се подлага на пълен разпад, за да се изгради наново целият Космос в новия чо
век
.
Обаче това е съвършена заблуда, това изобщо не е вярно. Разбира се, материята е наследена от предшествениците, обаче самият зародиш е нещо съвсем друго. Ако разгледаме зародиша само като материален процес, ние ще допуснем огромна грешка.
Защото оплождането не се състои в това, че ембрионът възниква като някаква материална формация, а в това, че възниква, така да се каже, един вид празно пространство, в това, че там материята се подлага на пълен разпад, за да се изгради наново целият Космос в новия човек.
И в този духовен градеж защото бели дробове, сърце, черен дроб са именно духовен градеж сега се включва и материята. Обаче самите организиращи сили идват от целия Космос, от живота между смъртта и новото раждане. Всичко това съвпада с онези наши опитности описвани често от мен, които имаме в свръхбудното си съзнание, когато се издигаме в сферите на Архангелои и Архаи. Да, в свръхбудното съзнание между смъртта и новото раждане, човек изживява онова, което после той влага в своите органи.
към текста >>
Да, в свръхбудното съзнание между смъртта и новото раждане, чо
век
изживява онова, което после той влага в своите органи.
Ако разгледаме зародиша само като материален процес, ние ще допуснем огромна грешка. Защото оплождането не се състои в това, че ембрионът възниква като някаква материална формация, а в това, че възниква, така да се каже, един вид празно пространство, в това, че там материята се подлага на пълен разпад, за да се изгради наново целият Космос в новия човек. И в този духовен градеж защото бели дробове, сърце, черен дроб са именно духовен градеж сега се включва и материята. Обаче самите организиращи сили идват от целия Космос, от живота между смъртта и новото раждане. Всичко това съвпада с онези наши опитности описвани често от мен, които имаме в свръхбудното си съзнание, когато се издигаме в сферите на Архангелои и Архаи.
Да, в свръхбудното съзнание между смъртта и новото раждане, човек изживява онова, което после той влага в своите органи.
към текста >>
От една друга гледна точка вчера по сочих: В мига, когато чо
век
ът минава през Портата на смъртта, „външният“ свят става „вътрешен“ и обратно „вътрешният“ свят става „външен“.
Вие виждате, че при подобно разглеждане на нещата човешкото същество се оказва включено в един материален, но и в един духовен Космос. Ние разсъждаваме така: В акта на познанието, в акта на обикновеното съзнателно изживяване, ние превръщаме „външния“ свят в наш „вътрешен“ свят.
От една друга гледна точка вчера по сочих: В мига, когато човекът минава през Портата на смъртта, „външният“ свят става „вътрешен“ и обратно „вътрешният“ свят става „външен“.
А сега бих желал да Ви опиша нещата от нов ъгъл на зрение. Надявам се, че по този начин Вие ще разберете: Всичко онова, което се намира преди раждането, респективно преди зачатието, е от такова естество, че ние сме заставени да търсим нашата вътрешна организация именно във външния свят, и по-точно в неговите „подготвителни“ процеси, разиграващи се между смъртта и едно ново раждане. Външният свят става вътрешен свят. Онова, което сме изживели в небесните простори на Космоса, се отпечатва като дълбоко несъзнавана опитност в нашите органи.
към текста >>
И тези други Същества те се намират не просто извън чо
век
а; те действуват вътре в чо
век
а.
Повтарям: отправим ли поглед навън към сетивния свят, ние отправяме поглед към Елохимите. Ако обаче погледнем навътре към нашето телесно устройство, към това, което изгражда нашите органи, тогава ние трябва да отидем още по-нататък. От моята „Тайна Наука“ Вие знаете, че над Духовете на формата се намират и други свръхсетивни Същества.
И тези други Същества те се намират не просто извън човека; те действуват вътре в човека.
Така че между смъртта и едно ново раждане с помощта на личното съзнание и доколкото се издигаме до сферата на Архаи ние успяваме да узнаем нещо за тези свръхсетивни Същества. С други думи, ние извличаме нещо от свръхсъзнателните си опитности за тези Същества, които след това пренасяме в нашата вътрешна организация. Практически докато сме живи ние носим света на Йерархиите в себе си.
към текста >>
През миналите епохи чо
век
се добираше до тях с помощта на древното инстинктивно ясновидство; през онези епохи, които провъзгласиха човешкия организъм за храм на боговете, беше нещо съвсем естествено да се воюва за познанието чрез силите, вложени в човешкия микрокосмос.
Днес тези неща могат отново да се превърнат в обект на нашето познание.
През миналите епохи човек се добираше до тях с помощта на древното инстинктивно ясновидство; през онези епохи, които провъзгласиха човешкия организъм за храм на боговете, беше нещо съвсем естествено да се воюва за познанието чрез силите, вложени в човешкия микрокосмос.
към текста >>
И Антропософията започва с това, че вече можем да разбираме чо
век
а все по-дълбоко и по-дълбоко.
Ние разполагаме с този свят; ние можем да от правим поглед към душевните образи, които носим в себе си, и то по такъв начин, че външният живот напълно да се „отлее“ и пренесе в тях, в душевните образи. И ако се обърнем назад към образите на тези паметови сили, към образите, които извличаме от спомнянето, ние започваме да разбираме нашия живот по съвсем нов начин. Отправим ли поглед към нашата телесна организация, тогава вече вникваме в мащабите и същността на основните мирови процеси. Чрез силите на спомнянето, ние започваме да разбираме и самите човешки изживявания. С помощта на цялостната човешка организация стига да знаем как да гледаме на нея ние на истина вникваме в основните мирови процеси.
И Антропософията започва с това, че вече можем да разбираме човека все по-дълбоко и по-дълбоко.
към текста >>
Чо
век
ът може да бъде открит в Космоса, Космосът може да бъде открит в чо
век
а.
Обаче в същото време Антропософията е и космософия. Защото както от спомените може да се изгради една чудесна представа за нашия живот, така и от антропософското познание могат да се извлекат така да се каже откъслечни и обобщени спомени за света; нещо повече: Антропософското познание е идентично със спомените за света, с мировите процеси, с космософията. Антропософията е космософия. Двете изобщо са немислими една без друга. Космософията и Антропософията си принадлежат взаимно.
Човекът може да бъде открит в Космоса, Космосът може да бъде открит в човека.
Ето защо в моята „Тайна Наука“ когато описвам развитието през Сатурн, Слънце, Луна и т.н. Вие няма да срещнете никакъв антропоморфизъм; там Вие ще срещнете еволюция на Космоса, еволюция на човечеството, защото колкото по-дълбоко проникваме в тайните на съществуванието, толкова повече се преплитат Космосът и Човекът. Всяко изкуствено отделяне на Космоса от Човека каквото в земния си живот ние правим е само една измама; защото Човекът принадлежи на Космоса и Космосът принадлежи на Човека; защото в Космоса ние можем да открием Човека, а в Човека - да открием Космоса.
към текста >>
Вие няма да срещнете никакъв антропоморфизъм; там Вие ще срещнете еволюция на Космоса, еволюция на човечеството, защото колкото по-дълбоко проникваме в тайните на съществуванието, толкова повече се преплитат Космосът и Чо
век
ът.
Антропософията е космософия. Двете изобщо са немислими една без друга. Космософията и Антропософията си принадлежат взаимно. Човекът може да бъде открит в Космоса, Космосът може да бъде открит в човека. Ето защо в моята „Тайна Наука“ когато описвам развитието през Сатурн, Слънце, Луна и т.н.
Вие няма да срещнете никакъв антропоморфизъм; там Вие ще срещнете еволюция на Космоса, еволюция на човечеството, защото колкото по-дълбоко проникваме в тайните на съществуванието, толкова повече се преплитат Космосът и Човекът.
Всяко изкуствено отделяне на Космоса от Човека каквото в земния си живот ние правим е само една измама; защото Човекът принадлежи на Космоса и Космосът принадлежи на Човека; защото в Космоса ние можем да открием Човека, а в Човека - да открием Космоса.
към текста >>
Всяко изкуствено отделяне на Космоса от Чо
век
а каквото в земния си живот ние правим е само една измама; защото Чо
век
ът принадлежи на Космоса и Космосът принадлежи на Чо
век
а; защото в Космоса ние можем да открием Чо
век
а, а в Чо
век
а - да открием Космоса.
Двете изобщо са немислими една без друга. Космософията и Антропософията си принадлежат взаимно. Човекът може да бъде открит в Космоса, Космосът може да бъде открит в човека. Ето защо в моята „Тайна Наука“ когато описвам развитието през Сатурн, Слънце, Луна и т.н. Вие няма да срещнете никакъв антропоморфизъм; там Вие ще срещнете еволюция на Космоса, еволюция на човечеството, защото колкото по-дълбоко проникваме в тайните на съществуванието, толкова повече се преплитат Космосът и Човекът.
Всяко изкуствено отделяне на Космоса от Човека каквото в земния си живот ние правим е само една измама; защото Човекът принадлежи на Космоса и Космосът принадлежи на Човека; защото в Космоса ние можем да открием Човека, а в Човека - да открием Космоса.
към текста >>
23.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
век
преди Мистерията на Голгота.
Тази промяна в характера на човешкото познание стана в началото на 8.
век преди Мистерията на Голгота.
От тогава познанието прие онези характерни черти, които въпреки съществените модификации то носи и днес. Досега ние можехме да се произнасяме за древното човешко познание примерно по следния начин: Да, тогава съществуваше един вид инстинктивно ясновидство. Познавателният живот се градеше не върху понятия, а върху образи.
към текста >>
Впрочем въпросното познание се отнасяше не толкова до това, което е предмет на днешното познание, то се отнасяше по-скоро до онези първични светове, от чиито недра беше формиран и самият чо
век
, до онези светове, от чиито недра той все още не беше напълно откъснат.
Впрочем въпросното познание се отнасяше не толкова до това, което е предмет на днешното познание, то се отнасяше по-скоро до онези първични светове, от чиито недра беше формиран и самият човек, до онези светове, от чиито недра той все още не беше напълно откъснат.
към текста >>
По времето на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, чо
век
ът представляваше един от елементите на целия останал свят.
По времето на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, човекът представляваше един от елементите на целия останал свят.
Обаче дори и по времето на Земното развитие, човешката личност далеч не беше обособена като една самостоятелна сила. Човекът усещаше себе си, така да се каже, разлят из целия Космос. Доколкото съумяваше да се освободи от интелектуалното си „мозъчно“ познание, човекът беше все още свързан с останалия свят. А знаем, че дори и днес определени източни школи чрез практикуването на дихателни упражнения си поставят същата задача: сливане с Космоса. Но щом днешният човек прибегне до тези остарели упражнения от системата на Йога, той неизбежно започва да се усеща „понижен“ в своята личност, започва да усеща себе си ако мога така да се изразя като един далечен и слаб „полъх“ от света.
към текста >>
Чо
век
ът усещаше себе си, така да се каже, разлят из целия Космос.
По времето на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, човекът представляваше един от елементите на целия останал свят. Обаче дори и по времето на Земното развитие, човешката личност далеч не беше обособена като една самостоятелна сила.
Човекът усещаше себе си, така да се каже, разлят из целия Космос.
Доколкото съумяваше да се освободи от интелектуалното си „мозъчно“ познание, човекът беше все още свързан с останалия свят. А знаем, че дори и днес определени източни школи чрез практикуването на дихателни упражнения си поставят същата задача: сливане с Космоса. Но щом днешният човек прибегне до тези остарели упражнения от системата на Йога, той неизбежно започва да се усеща „понижен“ в своята личност, започва да усеща себе си ако мога така да се изразя като един далечен и слаб „полъх“ от света.
към текста >>
Доколкото съумяваше да се освободи от интелектуалното си „мозъчно“ познание, чо
век
ът беше все още свързан с останалия свят.
По времето на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, човекът представляваше един от елементите на целия останал свят. Обаче дори и по времето на Земното развитие, човешката личност далеч не беше обособена като една самостоятелна сила. Човекът усещаше себе си, така да се каже, разлят из целия Космос.
Доколкото съумяваше да се освободи от интелектуалното си „мозъчно“ познание, човекът беше все още свързан с останалия свят.
А знаем, че дори и днес определени източни школи чрез практикуването на дихателни упражнения си поставят същата задача: сливане с Космоса. Но щом днешният човек прибегне до тези остарели упражнения от системата на Йога, той неизбежно започва да се усеща „понижен“ в своята личност, започва да усеща себе си ако мога така да се изразя като един далечен и слаб „полъх“ от света.
към текста >>
Но щом днешният чо
век
прибегне до тези остарели упражнения от системата на Йога, той неизбежно започва да се усеща „понижен“ в своята личност, започва да усеща себе си ако мога така да се изразя като един далечен и слаб „полъх“ от света.
По времето на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, човекът представляваше един от елементите на целия останал свят. Обаче дори и по времето на Земното развитие, човешката личност далеч не беше обособена като една самостоятелна сила. Човекът усещаше себе си, така да се каже, разлят из целия Космос. Доколкото съумяваше да се освободи от интелектуалното си „мозъчно“ познание, човекът беше все още свързан с останалия свят. А знаем, че дори и днес определени източни школи чрез практикуването на дихателни упражнения си поставят същата задача: сливане с Космоса.
Но щом днешният човек прибегне до тези остарели упражнения от системата на Йога, той неизбежно започва да се усеща „понижен“ в своята личност, започва да усеща себе си ако мога така да се изразя като един далечен и слаб „полъх“ от света.
към текста >>
С помощта на своето образно познание, тогавашният чо
век
можеше да си обясни в смисъла на вчерашната лекция и своето собствено физическо тяло.
Да, такъв беше характерът на човешкото познание през онези древни епохи.
С помощта на своето образно познание, тогавашният човек можеше да си обясни в смисъла на вчерашната лекция и своето собствено физическо тяло.
Вчера посочихме: съвременният човек възприема своето обкръжение по такъв начин, че го превръща в представи, в един вътрешен свят, за да извлече после от него и образът на своя живот между раждането и сегашния миг. Така че това, което носим в себе си като органи, като мозък, бели дробове, сърце, черен дроб, е израз на целия Космос. Както даден спомен съдържа в себе си един или друг процес, който може да бъде повторно изживян, така и в своите вътрешни органи, в белите дробове, сърцето и т.н. човек носи целия свят, целия Космос. И древната мъдрост се състоеше точно в това, че тези отделни органи загатваха за неща, които се отнасяха до целия Космос.
към текста >>
Вчера посочихме: съвременният чо
век
възприема своето обкръжение по такъв начин, че го превръща в представи, в един вътрешен свят, за да извлече после от него и образът на своя живот между раждането и сегашния миг.
Да, такъв беше характерът на човешкото познание през онези древни епохи. С помощта на своето образно познание, тогавашният човек можеше да си обясни в смисъла на вчерашната лекция и своето собствено физическо тяло.
Вчера посочихме: съвременният човек възприема своето обкръжение по такъв начин, че го превръща в представи, в един вътрешен свят, за да извлече после от него и образът на своя живот между раждането и сегашния миг.
Така че това, което носим в себе си като органи, като мозък, бели дробове, сърце, черен дроб, е израз на целия Космос. Както даден спомен съдържа в себе си един или друг процес, който може да бъде повторно изживян, така и в своите вътрешни органи, в белите дробове, сърцето и т.н. човек носи целия свят, целия Космос. И древната мъдрост се състоеше точно в това, че тези отделни органи загатваха за неща, които се отнасяха до целия Космос.
към текста >>
чо
век
носи целия свят, целия Космос.
Да, такъв беше характерът на човешкото познание през онези древни епохи. С помощта на своето образно познание, тогавашният човек можеше да си обясни в смисъла на вчерашната лекция и своето собствено физическо тяло. Вчера посочихме: съвременният човек възприема своето обкръжение по такъв начин, че го превръща в представи, в един вътрешен свят, за да извлече после от него и образът на своя живот между раждането и сегашния миг. Така че това, което носим в себе си като органи, като мозък, бели дробове, сърце, черен дроб, е израз на целия Космос. Както даден спомен съдържа в себе си един или друг процес, който може да бъде повторно изживян, така и в своите вътрешни органи, в белите дробове, сърцето и т.н.
човек носи целия свят, целия Космос.
И древната мъдрост се състоеше точно в това, че тези отделни органи загатваха за неща, които се отнасяха до целия Космос.
към текста >>
Древното познание, каквото беше то през 9 предхристиянски
век
, все още можеше да направи връзката между вътрешното физическо устройство на чо
век
а, между физически-етерния чо
век
, естествено не в смисъла на днешната анатомия и Космоса.
Древното познание, каквото беше то през 9 предхристиянски век, все още можеше да направи връзката между вътрешното физическо устройство на човека, между физически-етерния човек, естествено не в смисъла на днешната анатомия и Космоса.
Всеки вътрешен орган имаше определено съответствие в някоя от частите на външния свят; от друга страна всеки вътрешен орган можеше да бъде обект на дълбоко вътрешно изживяване. Мозъкът например можеше да бъде изживян в могъщи и величествени образи, и тези образи имаха не що общо с цялата небесна сфера, така че с помощта на древното познание, от атавистичните имагинации, които човек имаше за мозъка, беше възможно да се извлекат определени представи за цялата небесна сфера. Това, което древната мъдрост можеше да каже за света, имаше своите корени във „вътрешния“ човек, в неговите органи.
към текста >>
Мозъкът например можеше да бъде изживян в могъщи и величествени образи, и тези образи имаха не що общо с цялата небесна сфера, така че с помощта на древното познание, от атавистичните имагинации, които чо
век
имаше за мозъка, беше възможно да се извлекат определени представи за цялата небесна сфера.
Древното познание, каквото беше то през 9 предхристиянски век, все още можеше да направи връзката между вътрешното физическо устройство на човека, между физически-етерния човек, естествено не в смисъла на днешната анатомия и Космоса. Всеки вътрешен орган имаше определено съответствие в някоя от частите на външния свят; от друга страна всеки вътрешен орган можеше да бъде обект на дълбоко вътрешно изживяване.
Мозъкът например можеше да бъде изживян в могъщи и величествени образи, и тези образи имаха не що общо с цялата небесна сфера, така че с помощта на древното познание, от атавистичните имагинации, които човек имаше за мозъка, беше възможно да се извлекат определени представи за цялата небесна сфера.
Това, което древната мъдрост можеше да каже за света, имаше своите корени във „вътрешния“ човек, в неговите органи.
към текста >>
Това, което древната мъдрост можеше да каже за света, имаше своите корени във „вътрешния“ чо
век
, в неговите органи.
Древното познание, каквото беше то през 9 предхристиянски век, все още можеше да направи връзката между вътрешното физическо устройство на човека, между физически-етерния човек, естествено не в смисъла на днешната анатомия и Космоса. Всеки вътрешен орган имаше определено съответствие в някоя от частите на външния свят; от друга страна всеки вътрешен орган можеше да бъде обект на дълбоко вътрешно изживяване. Мозъкът например можеше да бъде изживян в могъщи и величествени образи, и тези образи имаха не що общо с цялата небесна сфера, така че с помощта на древното познание, от атавистичните имагинации, които човек имаше за мозъка, беше възможно да се извлекат определени представи за цялата небесна сфера.
Това, което древната мъдрост можеше да каже за света, имаше своите корени във „вътрешния“ човек, в неговите органи.
към текста >>
Ако ми позволите този израз, чо
век
само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него.
Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него.
Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои. Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание. Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел. Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието. Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание.
към текста >>
Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден чо
век
и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание.
Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него. Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои.
Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание.
Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел. Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието. Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание.
към текста >>
Чо
век
ът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел.
Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него. Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои. Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание.
Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел.
Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието. Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание.
към текста >>
Като съпритежател на древната мъдрост, чо
век
ът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието.
Ако ми позволите този израз, човек само „участвуваше“ в едно познание, което други свръхсетивни Същества постигаха в самия него. Тези Същества принадлежаха към Йерархията на Ангелои. Един такъв Ангел например озаряваше душевния живот на даден човек и всъщност Ангелът беше този, който постигаше едно или друго познание. Човекът вземаше така да се каже -само второстепенно участие, прониквайки във вътрешния свят на своя Ангел.
Като съпритежател на древната мъдрост, човекът имаше твърде неясна представа за начина, по който стигаше до познанието.
Той просто си казваше: Но всичко това е само внушение, защото не аз, а Ангелското Същество в мен постига това познание.
към текста >>
Впрочем през онези епохи Ангелските Същества далеч не бяха такива, каквито ги описваме тук през последните дни, далеч не бяха тези „нормални“ Ангели, които съпровождат чо
век
а през неговите редуващи се земни живо ти; Ангелските Същества в миналото имаха подчертан луциферически характер.
Впрочем през онези епохи Ангелските Същества далеч не бяха такива, каквито ги описваме тук през последните дни, далеч не бяха тези „нормални“ Ангели, които съпровождат човека през неговите редуващи се земни живо ти; Ангелските Същества в миналото имаха подчертан луциферически характер.
И практически те бяха един вид запленени от предишната планетарна епоха на нашата Земя. Основният им порив беше отправен към Старата Луна. Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела. Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание. През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо.
към текста >>
Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат чо
век
а към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия чо
век
не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела.
Впрочем през онези епохи Ангелските Същества далеч не бяха такива, каквито ги описваме тук през последните дни, далеч не бяха тези „нормални“ Ангели, които съпровождат човека през неговите редуващи се земни живо ти; Ангелските Същества в миналото имаха подчертан луциферически характер. И практически те бяха един вид запленени от предишната планетарна епоха на нашата Земя. Основният им порив беше отправен към Старата Луна.
Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела.
Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание. През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо. На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно. И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна.
към текста >>
Това, което чо
век
тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание.
Впрочем през онези епохи Ангелските Същества далеч не бяха такива, каквито ги описваме тук през последните дни, далеч не бяха тези „нормални“ Ангели, които съпровождат човека през неговите редуващи се земни живо ти; Ангелските Същества в миналото имаха подчертан луциферически характер. И практически те бяха един вид запленени от предишната планетарна епоха на нашата Земя. Основният им порив беше отправен към Старата Луна. Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела.
Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание.
През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо. На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно. И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна.
към текста >>
През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за чо
век
а който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо.
Впрочем през онези епохи Ангелските Същества далеч не бяха такива, каквито ги описваме тук през последните дни, далеч не бяха тези „нормални“ Ангели, които съпровождат човека през неговите редуващи се земни живо ти; Ангелските Същества в миналото имаха подчертан луциферически характер. И практически те бяха един вид запленени от предишната планетарна епоха на нашата Земя. Основният им порив беше отправен към Старата Луна. Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела. Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание.
През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо.
На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно. И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна.
към текста >>
На Земята чо
век
ът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно.
И практически те бяха един вид запленени от предишната планетарна епоха на нашата Земя. Основният им порив беше отправен към Старата Луна. Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела. Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание. През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо.
На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно.
И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна.
към текста >>
И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски
век
бавно угасна.
Основният им порив беше отправен към Старата Луна. Нека обобщим: онези луциферически Същества, които по времето на Лунното развитие бяха длъжни да минат през своята нормална човешка степен, сега започнаха да вдъхновяват и тласкат човека към прекрасния свят на древната мъдрост, а за самия човек не оставаше друго, освен да участвува в познанието на Ангела. Това, което човек тогава получаваше като мъдрост, му гарантираше едно изключително висше познание. През епохата на Старата Луна това висше познание беше характерно за всеки Ангел, но за човека който потъваше все по-дълбоко в земната материя то се оказа просто неподходящо. На Земята човекът се държеше малко или много инстинктивно, държеше се ако мога така да се изразя като едно висше животно.
И тогава неговата висша животинска природа се озаряваше от тази древна и възвишена мъдрост, от тази възвишена мъдрост, която след 8-ми предхристиянски век бавно угасна.
към текста >>
Впрочем тази луциферическа мъдрост се разпростираше само върху това, което чо
век
ът като поданик на Космоса искаше да узнае от извънземния свят.
Впрочем тази луциферическа мъдрост се разпростираше само върху това, което човекът като поданик на Космоса искаше да узнае от извънземния свят.
В своето познание, така да се каже, човекът не се беше сблъскал с реалността на Земята. В своята мъдрост той се усещаше все още свързан с по-висшите сфери, а със земните си задачи се справяше малко или много инстинктивно.
към текста >>
В своето познание, така да се каже, чо
век
ът не се беше сблъскал с реалността на Земята.
Впрочем тази луциферическа мъдрост се разпростираше само върху това, което човекът като поданик на Космоса искаше да узнае от извънземния свят.
В своето познание, така да се каже, човекът не се беше сблъскал с реалността на Земята.
В своята мъдрост той се усещаше все още свързан с по-висшите сфери, а със земните си задачи се справяше малко или много инстинктивно.
към текста >>
Чо
век
ът започна да пробужда разбирането в самия себе си.
И тогава започна да се проявява именно това, което можеше да настъпи единствено с развитието на „Разбираща та Душа“.
Човекът започна да пробужда разбирането в самия себе си.
Човекът започна да изработва прецизни и точни понятия. Гръцката култура се отличаваше именно с това, че тя започна да „преработва“ наследената древна мъдрост на Ангелите с човешките прецизни и точни понятия. И една такава мъдрост, каквато е мъдростта на Платон, ни въздействува по своя забележителен начин най-вече поради обстоятелството, че при Платон вече беше налице субективната сила на човешките понятия и представи, макар и в нея все още да се усещаше сиянието на инстинктивната древна мъдрост. Да, в книгите на Платон може да се долови как висшата мъдрост е свързана с елементите на човешката индивидуалност. И ако правилно вникнем в истинската душевна нагласа на Платон, едва ли бихме могли да посочим друга по-подходяща форма за неговите книги от диалогичната.
към текста >>
Чо
век
ът започна да изработва прецизни и точни понятия.
И тогава започна да се проявява именно това, което можеше да настъпи единствено с развитието на „Разбираща та Душа“. Човекът започна да пробужда разбирането в самия себе си.
Човекът започна да изработва прецизни и точни понятия.
Гръцката култура се отличаваше именно с това, че тя започна да „преработва“ наследената древна мъдрост на Ангелите с човешките прецизни и точни понятия. И една такава мъдрост, каквато е мъдростта на Платон, ни въздействува по своя забележителен начин най-вече поради обстоятелството, че при Платон вече беше налице субективната сила на човешките понятия и представи, макар и в нея все още да се усещаше сиянието на инстинктивната древна мъдрост. Да, в книгите на Платон може да се долови как висшата мъдрост е свързана с елементите на човешката индивидуалност. И ако правилно вникнем в истинската душевна нагласа на Платон, едва ли бихме могли да посочим друга по-подходяща форма за неговите книги от диалогичната. Диалогичната форма се налага по простата причина, че Платон ясно долавяше това, което за по-древния човек беше неясно и смътно.
към текста >>
Диалогичната форма се налага по простата причина, че Платон ясно долавяше това, което за по-древния чо
век
беше неясно и смътно.
Човекът започна да изработва прецизни и точни понятия. Гръцката култура се отличаваше именно с това, че тя започна да „преработва“ наследената древна мъдрост на Ангелите с човешките прецизни и точни понятия. И една такава мъдрост, каквато е мъдростта на Платон, ни въздействува по своя забележителен начин най-вече поради обстоятелството, че при Платон вече беше налице субективната сила на човешките понятия и представи, макар и в нея все още да се усещаше сиянието на инстинктивната древна мъдрост. Да, в книгите на Платон може да се долови как висшата мъдрост е свързана с елементите на човешката индивидуалност. И ако правилно вникнем в истинската душевна нагласа на Платон, едва ли бихме могли да посочим друга по-подходяща форма за неговите книги от диалогичната.
Диалогичната форма се налага по простата причина, че Платон ясно долавяше това, което за по-древния човек беше неясно и смътно.
Древният човек си казваше: „Ето, мъдростта е несъмнено тук, тя ме пронизва и озарява целия.“ Докато Платон се намираше в един непрекъснат разговор, в един непрекъснат диалог с онова Същество, което така да се каже влагаше мъдростта в самия него. Самият Платон изживяваше мъдростта под формата на диалог; ето защо той предпочиташе и да я разпространява под формата на диалог. Но скоро се получи така, че понятийният апарат на човешкото мислене бързо укрепна. И при Аристотел ние вече виждаме как познанието направо прие формата на една теоретична конструкция.
към текста >>
Древният чо
век
си казваше: „Ето, мъдростта е несъмнено тук, тя ме пронизва и озарява целия.“ Докато Платон се намираше в един непрекъснат разговор, в един непрекъснат диалог с онова Същество, което така да се каже влагаше мъдростта в самия него.
Гръцката култура се отличаваше именно с това, че тя започна да „преработва“ наследената древна мъдрост на Ангелите с човешките прецизни и точни понятия. И една такава мъдрост, каквато е мъдростта на Платон, ни въздействува по своя забележителен начин най-вече поради обстоятелството, че при Платон вече беше налице субективната сила на човешките понятия и представи, макар и в нея все още да се усещаше сиянието на инстинктивната древна мъдрост. Да, в книгите на Платон може да се долови как висшата мъдрост е свързана с елементите на човешката индивидуалност. И ако правилно вникнем в истинската душевна нагласа на Платон, едва ли бихме могли да посочим друга по-подходяща форма за неговите книги от диалогичната. Диалогичната форма се налага по простата причина, че Платон ясно долавяше това, което за по-древния човек беше неясно и смътно.
Древният човек си казваше: „Ето, мъдростта е несъмнено тук, тя ме пронизва и озарява целия.“ Докато Платон се намираше в един непрекъснат разговор, в един непрекъснат диалог с онова Същество, което така да се каже влагаше мъдростта в самия него.
Самият Платон изживяваше мъдростта под формата на диалог; ето защо той предпочиташе и да я разпространява под формата на диалог. Но скоро се получи така, че понятийният апарат на човешкото мислене бързо укрепна. И при Аристотел ние вече виждаме как познанието направо прие формата на една теоретична конструкция.
към текста >>
Но макар и по един инстинктивен начин, под този видим пласт продължи да действува тъкмо личното участие, личната инициатива на чо
век
а.
Самото християнство също се оказа вплетено в мрежите на тази теология. Християнството се теологизира. Както латинският език бе превзет от логиката, така и християнството бе превзето от теологията. Обаче най-истинският и жизнеустойчив елемент на християнството премина именно в споменатия луциферически елемент, който от своя страна бе надянал една измамна ариманическа маска. Вместо истинското християнство, над света се понесе теологията, или с други думи: Една разновидност на културата.
Но макар и по един инстинктивен начин, под този видим пласт продължи да действува тъкмо личното участие, личната инициатива на човека.
Разбира се, тя не можеше напълно да се съедини с това, което идва отгоре. И за нас е извънредно интересно да проследим този процес в неговата бляскава и, така да се каже официална фаза, фазата на Ренесанса.
към текста >>
Нека обобщим: В теологията пулсира един могъщ луциферически заряд; той впрочем пулсира и в изкуството, което търси своите художествени форми горе в „неусвоения“ от чо
век
а свръхсетивен свят.
Нека обобщим: В теологията пулсира един могъщ луциферически заряд; той впрочем пулсира и в изкуството, което търси своите художествени форми горе в „неусвоения“ от човека свръхсетивен свят.
И там, където този свят слиза до човека, ние го виждаме като потопен с един неуловим скок тъкмо в сферата на инстинктите. Защото ренесансовият живот застава пред нас така, сякаш е приютил в себе си самото небе но не под формата на съзерцание, визионерство или нещо подобно, а под формата на чудесни и живи художествени представи.
към текста >>
И там, където този свят слиза до чо
век
а, ние го виждаме като потопен с един неуловим скок тъкмо в сферата на инстинктите.
Нека обобщим: В теологията пулсира един могъщ луциферически заряд; той впрочем пулсира и в изкуството, което търси своите художествени форми горе в „неусвоения“ от човека свръхсетивен свят.
И там, където този свят слиза до човека, ние го виждаме като потопен с един неуловим скок тъкмо в сферата на инстинктите.
Защото ренесансовият живот застава пред нас така, сякаш е приютил в себе си самото небе но не под формата на съзерцание, визионерство или нещо подобно, а под формата на чудесни и живи художествени представи.
към текста >>
Чо
век
ът стои по средата между царството на Ангелои и царството на животните.
Човекът стои по средата между царството на Ангелои и царството на животните.
В предишните исторически епохи, неговата външна физическа форма беше твърде близка до животинските форми, но тогава тя се намираше под въздействията на онези духовни сили, които разглеждаме именно в сегашния лекционен цикъл. Днешните геолози и палеонтолози се ровят в своите разкопки и търсят човешки черепи и крайници, като вярват, че ще открият свързващите звена между животното и човека. Но всички те нямат дори предчувствие за истинското положение на нещата в тази област. Що се отнася само до външната форма, този подход може и да е донякъде оправдан, но трябва да знаем, че колкото по-назад във времето проследяваме тези животински форми, толкова по-облъхнати се оказват те от древната мъдрост. И ако днешните палеонтолози откриват в една или друга област на Европа човекоподобни скелети, крайници или кости, те просто я заявяват: Това са древни скелети на хора с малък череп, полегато чело, изпъкнали надочни дъги и т.н.
към текста >>
Днешните геолози и палеонтолози се ровят в своите разкопки и търсят човешки черепи и крайници, като вярват, че ще открият свързващите звена между животното и чо
век
а.
Човекът стои по средата между царството на Ангелои и царството на животните. В предишните исторически епохи, неговата външна физическа форма беше твърде близка до животинските форми, но тогава тя се намираше под въздействията на онези духовни сили, които разглеждаме именно в сегашния лекционен цикъл.
Днешните геолози и палеонтолози се ровят в своите разкопки и търсят човешки черепи и крайници, като вярват, че ще открият свързващите звена между животното и човека.
Но всички те нямат дори предчувствие за истинското положение на нещата в тази област. Що се отнася само до външната форма, този подход може и да е донякъде оправдан, но трябва да знаем, че колкото по-назад във времето проследяваме тези животински форми, толкова по-облъхнати се оказват те от древната мъдрост. И ако днешните палеонтолози откриват в една или друга област на Европа човекоподобни скелети, крайници или кости, те просто я заявяват: Това са древни скелети на хора с малък череп, полегато чело, изпъкнали надочни дъги и т.н. Ако обаче са наясно с палеонтологията, те биха казали: този човек, който според официалната палеонтология представлява една напреднала в своето развитие маймуна, беше непрекъснато облъхван от древната мъдрост и той участвуваше в нея така да се каже само до определена степен.
към текста >>
И ако днешните палеонтолози откриват в една или друга област на Европа чо
век
оподобни скелети, крайници или кости, те просто я заявяват: Това са древни скелети на хора с малък череп, полегато чело, изпъкнали надочни дъги и т.н.
Човекът стои по средата между царството на Ангелои и царството на животните. В предишните исторически епохи, неговата външна физическа форма беше твърде близка до животинските форми, но тогава тя се намираше под въздействията на онези духовни сили, които разглеждаме именно в сегашния лекционен цикъл. Днешните геолози и палеонтолози се ровят в своите разкопки и търсят човешки черепи и крайници, като вярват, че ще открият свързващите звена между животното и човека. Но всички те нямат дори предчувствие за истинското положение на нещата в тази област. Що се отнася само до външната форма, този подход може и да е донякъде оправдан, но трябва да знаем, че колкото по-назад във времето проследяваме тези животински форми, толкова по-облъхнати се оказват те от древната мъдрост.
И ако днешните палеонтолози откриват в една или друга област на Европа човекоподобни скелети, крайници или кости, те просто я заявяват: Това са древни скелети на хора с малък череп, полегато чело, изпъкнали надочни дъги и т.н.
Ако обаче са наясно с палеонтологията, те биха казали: този човек, който според официалната палеонтология представлява една напреднала в своето развитие маймуна, беше непрекъснато облъхван от древната мъдрост и той участвуваше в нея така да се каже само до определена степен.
към текста >>
Ако обаче са наясно с палеонтологията, те биха казали: този чо
век
, който според официалната палеонтология представлява една напреднала в своето развитие маймуна, беше непрекъснато облъхван от древната мъдрост и той участвуваше в нея така да се каже само до определена степен.
В предишните исторически епохи, неговата външна физическа форма беше твърде близка до животинските форми, но тогава тя се намираше под въздействията на онези духовни сили, които разглеждаме именно в сегашния лекционен цикъл. Днешните геолози и палеонтолози се ровят в своите разкопки и търсят човешки черепи и крайници, като вярват, че ще открият свързващите звена между животното и човека. Но всички те нямат дори предчувствие за истинското положение на нещата в тази област. Що се отнася само до външната форма, този подход може и да е донякъде оправдан, но трябва да знаем, че колкото по-назад във времето проследяваме тези животински форми, толкова по-облъхнати се оказват те от древната мъдрост. И ако днешните палеонтолози откриват в една или друга област на Европа човекоподобни скелети, крайници или кости, те просто я заявяват: Това са древни скелети на хора с малък череп, полегато чело, изпъкнали надочни дъги и т.н.
Ако обаче са наясно с палеонтологията, те биха казали: този човек, който според официалната палеонтология представлява една напреднала в своето развитие маймуна, беше непрекъснато облъхван от древната мъдрост и той участвуваше в нея така да се каже само до определена степен.
към текста >>
Нека отново обобщим: През миналите епохи чо
век
ът беше проникнат от нещо свръхчовешко.
Нека отново обобщим: През миналите епохи човекът беше проникнат от нещо свръхчовешко.
И развивайки се от животинските форми, отхвърляйки животинските форми, той се превърна в един вид „свръх-животно“.
към текста >>
И точно в епохата, когато древната мъдрост беше погълната от традиционния духовен живот, този чо
век
който започна да привлича „Разбиращата душа“ към своята животинска организация ставаше все по-силен и по-могъщ.
Обаче в това свръх-животно можеха вече да действуват съвсем други духовни сили, не обикновените Ангелски Същества, а именно силите, които наричаме ариманически.
И точно в епохата, когато древната мъдрост беше погълната от традиционния духовен живот, този човек който започна да привлича „Разбиращата душа“ към своята животинска организация ставаше все по-силен и по-могъщ.
И накрая виждаме как от 8-ми пред християнски век насам, бавно и сигурно човекът разви от своята вътрешна организация един вид „свръх-животно“ с подчертано ариманическа природа, която на свой ред също започна да го облъхва с духовни сили.
към текста >>
И накрая виждаме как от 8-ми пред християнски
век
насам, бавно и сигурно чо
век
ът разви от своята вътрешна организация един вид „свръх-животно“ с подчертано ариманическа природа, която на свой ред също започна да го облъхва с духовни сили.
Обаче в това свръх-животно можеха вече да действуват съвсем други духовни сили, не обикновените Ангелски Същества, а именно силите, които наричаме ариманически. И точно в епохата, когато древната мъдрост беше погълната от традиционния духовен живот, този човек който започна да привлича „Разбиращата душа“ към своята животинска организация ставаше все по-силен и по-могъщ.
И накрая виждаме как от 8-ми пред християнски век насам, бавно и сигурно човекът разви от своята вътрешна организация един вид „свръх-животно“ с подчертано ариманическа природа, която на свой ред също започна да го облъхва с духовни сили.
към текста >>
Тези духовни сили в чо
век
а ако мога така да се изразя се сблъскаха с луциферическите сили; те впрочем са другият фактор, който се стреми да отклони чо
век
а от неговия правилен път.
Тези духовни сили в човека ако мога така да се изразя се сблъскаха с луциферическите сили; те впрочем са другият фактор, който се стреми да отклони човека от неговия правилен път.
От една страна имаме луциферическите Същества. Можем да ги определим още и като Същества, белязани от гнева. Макар и да вдъхновяват човека, те не му позволяват да се чувствува безгрижен и весел на Земята; те постоянно се стремят да го откъснат от Земята и да го пренесат в свръхсетивните сфери; те всъщност искат да го видят поставен над Ангелои, издигнат над низшите функции на физическия организъм; луциферическите Същества изпадат в необуздан гняв при вида на обикновения човек, стъпил с двата си крака на Земята и свързан с нея чрез своите физически функции; тези Същества биха искали да лишат човека от всякакъв животински елемент, и в сегашния етап от неговата еволюция те биха искали просто да го задържат горе в живота, протичащ между смъртта и новото раждане, така че да не допуснат поредната му инкарнация. От другата страна са ариманическите Същества, Съществата на страданието и болката. Те също претендират за човешката форма, но така и не успяват да постигнат нищо.
към текста >>
Макар и да вдъхновяват чо
век
а, те не му позволяват да се чувствува безгрижен и весел на Земята; те постоянно се стремят да го откъснат от Земята и да го пренесат в свръхсетивните сфери; те всъщност искат да го видят поставен над Ангелои, издигнат над низшите функции на физическия организъм; луциферическите Същества изпадат в необуздан гняв при вида на обикновения чо
век
, стъпил с двата си крака на Земята и свързан с нея чрез своите физически функции; тези Същества биха искали да лишат чо
век
а от всякакъв животински елемент, и в сегашния етап от неговата еволюция те биха искали просто да го задържат горе в живота, протичащ между смъртта и новото раждане, така че да не допуснат поредната му инкарнация.
Тези духовни сили в човека ако мога така да се изразя се сблъскаха с луциферическите сили; те впрочем са другият фактор, който се стреми да отклони човека от неговия правилен път. От една страна имаме луциферическите Същества. Можем да ги определим още и като Същества, белязани от гнева.
Макар и да вдъхновяват човека, те не му позволяват да се чувствува безгрижен и весел на Земята; те постоянно се стремят да го откъснат от Земята и да го пренесат в свръхсетивните сфери; те всъщност искат да го видят поставен над Ангелои, издигнат над низшите функции на физическия организъм; луциферическите Същества изпадат в необуздан гняв при вида на обикновения човек, стъпил с двата си крака на Земята и свързан с нея чрез своите физически функции; тези Същества биха искали да лишат човека от всякакъв животински елемент, и в сегашния етап от неговата еволюция те биха искали просто да го задържат горе в живота, протичащ между смъртта и новото раждане, така че да не допуснат поредната му инкарнация.
От другата страна са ариманическите Същества, Съществата на страданието и болката. Те също претендират за човешката форма, но така и не успяват да постигнат нищо. Болката, която тези ариманически Същества понасят, е ужасяваща. Нещата изглеждат така, сякаш животното смътно усеща в себе си: Ти си длъжно да се изправиш, дори и всичко в тебе да се разкъсва от напрежение, ти си длъжно да станеш човек. Точно тази ужасяваща болка трябва да понасят ариманическите Същества.
към текста >>
Нещата изглеждат така, сякаш животното смътно усеща в себе си: Ти си длъжно да се изправиш, дори и всичко в тебе да се разкъсва от напрежение, ти си длъжно да станеш чо
век
.
Можем да ги определим още и като Същества, белязани от гнева. Макар и да вдъхновяват човека, те не му позволяват да се чувствува безгрижен и весел на Земята; те постоянно се стремят да го откъснат от Земята и да го пренесат в свръхсетивните сфери; те всъщност искат да го видят поставен над Ангелои, издигнат над низшите функции на физическия организъм; луциферическите Същества изпадат в необуздан гняв при вида на обикновения човек, стъпил с двата си крака на Земята и свързан с нея чрез своите физически функции; тези Същества биха искали да лишат човека от всякакъв животински елемент, и в сегашния етап от неговата еволюция те биха искали просто да го задържат горе в живота, протичащ между смъртта и новото раждане, така че да не допуснат поредната му инкарнация. От другата страна са ариманическите Същества, Съществата на страданието и болката. Те също претендират за човешката форма, но така и не успяват да постигнат нищо. Болката, която тези ариманически Същества понасят, е ужасяваща.
Нещата изглеждат така, сякаш животното смътно усеща в себе си: Ти си длъжно да се изправиш, дори и всичко в тебе да се разкъсва от напрежение, ти си длъжно да станеш човек.
Точно тази ужасяваща болка трябва да понасят ариманическите Същества. И тя може да бъде смекчена, само когато те приближат до човека с надеждата да се докоснат до неговия разум. Тогава разумът наистина охлажда болката. При това те се впиват в човешкия разум, вкопчват се в него с цялата си природа. Ариманическите Същества изгарящи от болка копнеят да проникнат в човешкия разум.
към текста >>
И тя може да бъде смекчена, само когато те приближат до чо
век
а с надеждата да се докоснат до неговия разум.
От другата страна са ариманическите Същества, Съществата на страданието и болката. Те също претендират за човешката форма, но така и не успяват да постигнат нищо. Болката, която тези ариманически Същества понасят, е ужасяваща. Нещата изглеждат така, сякаш животното смътно усеща в себе си: Ти си длъжно да се изправиш, дори и всичко в тебе да се разкъсва от напрежение, ти си длъжно да станеш човек. Точно тази ужасяваща болка трябва да понасят ариманическите Същества.
И тя може да бъде смекчена, само когато те приближат до човека с надеждата да се докоснат до неговия разум.
Тогава разумът наистина охлажда болката. При това те се впиват в човешкия разум, вкопчват се в него с цялата си природа. Ариманическите Същества изгарящи от болка копнеят да проникнат в човешкия разум. За да стигнат до разума, ариманическите Същества трябва да се съединят с човека. По този начин човекът се превръща в арена на борба между Луцифер и Ариман.
към текста >>
За да стигнат до разума, ариманическите Същества трябва да се съединят с чо
век
а.
Точно тази ужасяваща болка трябва да понасят ариманическите Същества. И тя може да бъде смекчена, само когато те приближат до човека с надеждата да се докоснат до неговия разум. Тогава разумът наистина охлажда болката. При това те се впиват в човешкия разум, вкопчват се в него с цялата си природа. Ариманическите Същества изгарящи от болка копнеят да проникнат в човешкия разум.
За да стигнат до разума, ариманическите Същества трябва да се съединят с човека.
По този начин човекът се превръща в арена на борба между Луцифер и Ариман. Тук отново можем да обобщим: Луциферическите сили се намесват навсякъде, където се развива изкуството, навсякъде, където се развива абстрактната теология. Ариманическите сили са нещо, което на пръв поглед идва от материалния свят, промъква се през животинското царство и в стремежа си да узурпира разума болезнено се стреми към човека; ариманическите сили в човека обаче постепенно биват отблъсквани от неговата свръхчовешка същност; да, те постоянно напират към човека с надеждата да го задържат в примките на обикновения разум и да не му позволят да се издигне до имагинацията и инспирацията, използвайки по този начин човешкото същество за облекчаване на своята мъка.
към текста >>
По този начин чо
век
ът се превръща в арена на борба между Луцифер и Ариман.
И тя може да бъде смекчена, само когато те приближат до човека с надеждата да се докоснат до неговия разум. Тогава разумът наистина охлажда болката. При това те се впиват в човешкия разум, вкопчват се в него с цялата си природа. Ариманическите Същества изгарящи от болка копнеят да проникнат в човешкия разум. За да стигнат до разума, ариманическите Същества трябва да се съединят с човека.
По този начин човекът се превръща в арена на борба между Луцифер и Ариман.
Тук отново можем да обобщим: Луциферическите сили се намесват навсякъде, където се развива изкуството, навсякъде, където се развива абстрактната теология. Ариманическите сили са нещо, което на пръв поглед идва от материалния свят, промъква се през животинското царство и в стремежа си да узурпира разума болезнено се стреми към човека; ариманическите сили в човека обаче постепенно биват отблъсквани от неговата свръхчовешка същност; да, те постоянно напират към човека с надеждата да го задържат в примките на обикновения разум и да не му позволят да се издигне до имагинацията и инспирацията, използвайки по този начин човешкото същество за облекчаване на своята мъка.
към текста >>
Ариманическите сили са нещо, което на пръв поглед идва от материалния свят, промъква се през животинското царство и в стремежа си да узурпира разума болезнено се стреми към чо
век
а; ариманическите сили в чо
век
а обаче постепенно биват отблъсквани от неговата свръхчовешка същност; да, те постоянно напират към чо
век
а с надеждата да го задържат в примките на обикновения разум и да не му позволят да се издигне до имагинацията и инспирацията, използвайки по този начин човешкото същество за облекчаване на своята мъка.
При това те се впиват в човешкия разум, вкопчват се в него с цялата си природа. Ариманическите Същества изгарящи от болка копнеят да проникнат в човешкия разум. За да стигнат до разума, ариманическите Същества трябва да се съединят с човека. По този начин човекът се превръща в арена на борба между Луцифер и Ариман. Тук отново можем да обобщим: Луциферическите сили се намесват навсякъде, където се развива изкуството, навсякъде, където се развива абстрактната теология.
Ариманическите сили са нещо, което на пръв поглед идва от материалния свят, промъква се през животинското царство и в стремежа си да узурпира разума болезнено се стреми към човека; ариманическите сили в човека обаче постепенно биват отблъсквани от неговата свръхчовешка същност; да, те постоянно напират към човека с надеждата да го задържат в примките на обикновения разум и да не му позволят да се издигне до имагинацията и инспирацията, използвайки по този начин човешкото същество за облекчаване на своята мъка.
към текста >>
Всичко, което се развива в нашата съвременност като материалистическа наука, черпеща импулсите си от смекчаваната в чо
век
а болка, е от ариманическо естество.
Всичко, което се развива в нашата съвременност като материалистическа наука, черпеща импулсите си от смекчаваната в човека болка, е от ариманическо естество.
Да, ние сме свидетели на това, как тази материалистическа наука напредва с всеки изминат ден. Човекът сам допринася за този напредък. Но доколкото човекът развива тази наука, дотолкова и Ариман успява да се свърже с него. Както Луцифер се намесва навсякъде, където се развива изкуството, така и Ариман се намесва в областта на техниката, изобщо намесва се в това, което се стреми да превърне човека в машина; Ариман иска да похити правилното човешко мислене и да превърне човека в механичен изпълнител било то като морален автомат, било то като верноподаник в сложния държавен механизъм. Тук е истинската причина за всичко, което настъпи от Ренесанса насам.
към текста >>
Чо
век
ът сам допринася за този напредък.
Всичко, което се развива в нашата съвременност като материалистическа наука, черпеща импулсите си от смекчаваната в човека болка, е от ариманическо естество. Да, ние сме свидетели на това, как тази материалистическа наука напредва с всеки изминат ден.
Човекът сам допринася за този напредък.
Но доколкото човекът развива тази наука, дотолкова и Ариман успява да се свърже с него. Както Луцифер се намесва навсякъде, където се развива изкуството, така и Ариман се намесва в областта на техниката, изобщо намесва се в това, което се стреми да превърне човека в машина; Ариман иска да похити правилното човешко мислене и да превърне човека в механичен изпълнител било то като морален автомат, било то като верноподаник в сложния държавен механизъм. Тук е истинската причина за всичко, което настъпи от Ренесанса насам. И ние бихме могли да кажем: Докато през Ренесанса действията на Луцифер бяха стигнали в един вид задънена улица, то действията на Ариман очакваха човечеството от другия край на тази задънена улица. Няма нищо чудно в това, че целият подем в епохата след Ренесанса както по отношение на техниката, така и по отношение на бездуховната наука е под знака на Ариман.
към текста >>
Но доколкото чо
век
ът развива тази наука, дотолкова и Ариман успява да се свърже с него.
Всичко, което се развива в нашата съвременност като материалистическа наука, черпеща импулсите си от смекчаваната в човека болка, е от ариманическо естество. Да, ние сме свидетели на това, как тази материалистическа наука напредва с всеки изминат ден. Човекът сам допринася за този напредък.
Но доколкото човекът развива тази наука, дотолкова и Ариман успява да се свърже с него.
Както Луцифер се намесва навсякъде, където се развива изкуството, така и Ариман се намесва в областта на техниката, изобщо намесва се в това, което се стреми да превърне човека в машина; Ариман иска да похити правилното човешко мислене и да превърне човека в механичен изпълнител било то като морален автомат, било то като верноподаник в сложния държавен механизъм. Тук е истинската причина за всичко, което настъпи от Ренесанса насам. И ние бихме могли да кажем: Докато през Ренесанса действията на Луцифер бяха стигнали в един вид задънена улица, то действията на Ариман очакваха човечеството от другия край на тази задънена улица. Няма нищо чудно в това, че целият подем в епохата след Ренесанса както по отношение на техниката, така и по отношение на бездуховната наука е под знака на Ариман.
към текста >>
Както Луцифер се намесва навсякъде, където се развива изкуството, така и Ариман се намесва в областта на техниката, изобщо намесва се в това, което се стреми да превърне чо
век
а в машина; Ариман иска да похити правилното човешко мислене и да превърне чо
век
а в механичен изпълнител било то като морален автомат, било то като верноподаник в сложния държавен механизъм.
Всичко, което се развива в нашата съвременност като материалистическа наука, черпеща импулсите си от смекчаваната в човека болка, е от ариманическо естество. Да, ние сме свидетели на това, как тази материалистическа наука напредва с всеки изминат ден. Човекът сам допринася за този напредък. Но доколкото човекът развива тази наука, дотолкова и Ариман успява да се свърже с него.
Както Луцифер се намесва навсякъде, където се развива изкуството, така и Ариман се намесва в областта на техниката, изобщо намесва се в това, което се стреми да превърне човека в машина; Ариман иска да похити правилното човешко мислене и да превърне човека в механичен изпълнител било то като морален автомат, било то като верноподаник в сложния държавен механизъм.
Тук е истинската причина за всичко, което настъпи от Ренесанса насам. И ние бихме могли да кажем: Докато през Ренесанса действията на Луцифер бяха стигнали в един вид задънена улица, то действията на Ариман очакваха човечеството от другия край на тази задънена улица. Няма нищо чудно в това, че целият подем в епохата след Ренесанса както по отношение на техниката, така и по отношение на бездуховната наука е под знака на Ариман.
към текста >>
Ако материалистическата наука, индустрията и техниката на новото време които са от ариманическо естество завладеят света без правилното човешко разбиране на Христос, тогава чо
век
ът би останал прикован към Земята.
Единствената сила, която можем да противопоставим срещу този ход на събитията след Ренесанса, е правилното разбиране на Христос.
Ако материалистическата наука, индустрията и техниката на новото време които са от ариманическо естество завладеят света без правилното човешко разбиране на Христос, тогава човекът би останал прикован към Земята.
Човекът не би могъл да стигне до Бъдещия Юпитер. Ако обаче вложим в сетивното познание на външния свят не друго, а Христовия Импулс, ако вложим там един нов духовен живот, ако пробудим в себе си имагинацията, инспирацията, интуицията, тогава ние ще спасим Ариман. Външният образ на това спасение ще откриете на много места в моите мистерийни драми. Ако Христовият Импулс в нас би действувал непълно и в смисъла на досегашната теология, това би означавало и едно непълно преодоляване на човека, едно преодоляване чрез Ариман. В този случай материалистическата наука, техниката и индустрията биха осъдили човека на планетарната смърт, която очаква нашата Земя, с други думи, те биха го превърнали в строителен елемент, в нещо като вкаменелост изобщо в материал за нуждите на Ариман.
към текста >>
Чо
век
ът не би могъл да стигне до Бъдещия Юпитер.
Единствената сила, която можем да противопоставим срещу този ход на събитията след Ренесанса, е правилното разбиране на Христос. Ако материалистическата наука, индустрията и техниката на новото време които са от ариманическо естество завладеят света без правилното човешко разбиране на Христос, тогава човекът би останал прикован към Земята.
Човекът не би могъл да стигне до Бъдещия Юпитер.
Ако обаче вложим в сетивното познание на външния свят не друго, а Христовия Импулс, ако вложим там един нов духовен живот, ако пробудим в себе си имагинацията, инспирацията, интуицията, тогава ние ще спасим Ариман. Външният образ на това спасение ще откриете на много места в моите мистерийни драми. Ако Христовият Импулс в нас би действувал непълно и в смисъла на досегашната теология, това би означавало и едно непълно преодоляване на човека, едно преодоляване чрез Ариман. В този случай материалистическата наука, техниката и индустрията биха осъдили човека на планетарната смърт, която очаква нашата Земя, с други думи, те биха го превърнали в строителен елемент, в нещо като вкаменелост изобщо в материал за нуждите на Ариман. Другата възможност, както се досещате, е Христовият Импулс да проникне дълбоко в модерната материалистическа наука, в модерната техника и индустрия.
към текста >>
Ако Христовият Импулс в нас би действувал непълно и в смисъла на досегашната теология, това би означавало и едно непълно преодоляване на чо
век
а, едно преодоляване чрез Ариман.
Единствената сила, която можем да противопоставим срещу този ход на събитията след Ренесанса, е правилното разбиране на Христос. Ако материалистическата наука, индустрията и техниката на новото време които са от ариманическо естество завладеят света без правилното човешко разбиране на Христос, тогава човекът би останал прикован към Земята. Човекът не би могъл да стигне до Бъдещия Юпитер. Ако обаче вложим в сетивното познание на външния свят не друго, а Христовия Импулс, ако вложим там един нов духовен живот, ако пробудим в себе си имагинацията, инспирацията, интуицията, тогава ние ще спасим Ариман. Външният образ на това спасение ще откриете на много места в моите мистерийни драми.
Ако Христовият Импулс в нас би действувал непълно и в смисъла на досегашната теология, това би означавало и едно непълно преодоляване на човека, едно преодоляване чрез Ариман.
В този случай материалистическата наука, техниката и индустрията биха осъдили човека на планетарната смърт, която очаква нашата Земя, с други думи, те биха го превърнали в строителен елемент, в нещо като вкаменелост изобщо в материал за нуждите на Ариман. Другата възможност, както се досещате, е Христовият Импулс да проникне дълбоко в модерната материалистическа наука, в модерната техника и индустрия.
към текста >>
В този случай материалистическата наука, техниката и индустрията биха осъдили чо
век
а на планетарната смърт, която очаква нашата Земя, с други думи, те биха го превърнали в строителен елемент, в нещо като вкаменелост изобщо в материал за нуждите на Ариман.
Ако материалистическата наука, индустрията и техниката на новото време които са от ариманическо естество завладеят света без правилното човешко разбиране на Христос, тогава човекът би останал прикован към Земята. Човекът не би могъл да стигне до Бъдещия Юпитер. Ако обаче вложим в сетивното познание на външния свят не друго, а Христовия Импулс, ако вложим там един нов духовен живот, ако пробудим в себе си имагинацията, инспирацията, интуицията, тогава ние ще спасим Ариман. Външният образ на това спасение ще откриете на много места в моите мистерийни драми. Ако Христовият Импулс в нас би действувал непълно и в смисъла на досегашната теология, това би означавало и едно непълно преодоляване на човека, едно преодоляване чрез Ариман.
В този случай материалистическата наука, техниката и индустрията биха осъдили човека на планетарната смърт, която очаква нашата Земя, с други думи, те биха го превърнали в строителен елемент, в нещо като вкаменелост изобщо в материал за нуждите на Ариман.
Другата възможност, както се досещате, е Христовият Импулс да проникне дълбоко в модерната материалистическа наука, в модерната техника и индустрия.
към текста >>
Традиционният духовен живот малко или много е съхранил нещо от луциферическите Ангелои и те са устремени към една важна цел: да предпазят чо
век
а от действия!
Нека отново обобщим: Луцифер има пръст в цялата съвременна теология, в неестественото, церемониално и маниерно изкуство. Ариман има пръст в онези бездуховни и повърхностни естествени науки, които изобщо не могат да се доберат до проявленията на Духа в природния свят; Ариман насърчава механичните и бездуховни елементи в човешкото поведение.
Традиционният духовен живот малко или много е съхранил нещо от луциферическите Ангелои и те са устремени към една важна цел: да предпазят човека от действия!
Да не позволят на човека някакви действия! Те искат да го ограничат в рамките на вътрешния душевен живот. Обаче човекът стана личност. И въпреки това, тези Ангелски Същества непрекъснато се противопоставят и внушават на човека: ти не трябва да се впускаш в никакви действия! Ти не трябва да стигаш до откровенията на своята воля!
към текста >>
Да не позволят на чо
век
а някакви действия!
Нека отново обобщим: Луцифер има пръст в цялата съвременна теология, в неестественото, церемониално и маниерно изкуство. Ариман има пръст в онези бездуховни и повърхностни естествени науки, които изобщо не могат да се доберат до проявленията на Духа в природния свят; Ариман насърчава механичните и бездуховни елементи в човешкото поведение. Традиционният духовен живот малко или много е съхранил нещо от луциферическите Ангелои и те са устремени към една важна цел: да предпазят човека от действия!
Да не позволят на човека някакви действия!
Те искат да го ограничат в рамките на вътрешния душевен живот. Обаче човекът стана личност. И въпреки това, тези Ангелски Същества непрекъснато се противопоставят и внушават на човека: ти не трябва да се впускаш в никакви действия! Ти не трябва да стигаш до откровенията на своята воля! Да, те искат да принизят човека до едно мистично вътрешно спокойствие, да го приспят в един душевен комфорт.
към текста >>
Обаче чо
век
ът стана личност.
Нека отново обобщим: Луцифер има пръст в цялата съвременна теология, в неестественото, церемониално и маниерно изкуство. Ариман има пръст в онези бездуховни и повърхностни естествени науки, които изобщо не могат да се доберат до проявленията на Духа в природния свят; Ариман насърчава механичните и бездуховни елементи в човешкото поведение. Традиционният духовен живот малко или много е съхранил нещо от луциферическите Ангелои и те са устремени към една важна цел: да предпазят човека от действия! Да не позволят на човека някакви действия! Те искат да го ограничат в рамките на вътрешния душевен живот.
Обаче човекът стана личност.
И въпреки това, тези Ангелски Същества непрекъснато се противопоставят и внушават на човека: ти не трябва да се впускаш в никакви действия! Ти не трябва да стигаш до откровенията на своята воля! Да, те искат да принизят човека до едно мистично вътрешно спокойствие, да го приспят в един душевен комфорт. Те го тласкат към мистиката, към фалшивата теософия. Те го тласкат към пълна пасивност и шепнат: Ти не трябва да действуваш, а да съзерцаваш!
към текста >>
И въпреки това, тези Ангелски Същества непрекъснато се противопоставят и внушават на чо
век
а: ти не трябва да се впускаш в никакви действия!
Ариман има пръст в онези бездуховни и повърхностни естествени науки, които изобщо не могат да се доберат до проявленията на Духа в природния свят; Ариман насърчава механичните и бездуховни елементи в човешкото поведение. Традиционният духовен живот малко или много е съхранил нещо от луциферическите Ангелои и те са устремени към една важна цел: да предпазят човека от действия! Да не позволят на човека някакви действия! Те искат да го ограничат в рамките на вътрешния душевен живот. Обаче човекът стана личност.
И въпреки това, тези Ангелски Същества непрекъснато се противопоставят и внушават на човека: ти не трябва да се впускаш в никакви действия!
Ти не трябва да стигаш до откровенията на своята воля! Да, те искат да принизят човека до едно мистично вътрешно спокойствие, да го приспят в един душевен комфорт. Те го тласкат към мистиката, към фалшивата теософия. Те го тласкат към пълна пасивност и шепнат: Ти не трябва да действуваш, а да съзерцаваш! Те го превръщат в един мечтател, който предпочита ден и нощ да се занимава с великите загадки на света, но не и да пренесе във външния свят огнените езици на своя Дух.
към текста >>
Да, те искат да принизят чо
век
а до едно мистично вътрешно спокойствие, да го приспят в един душевен комфорт.
Да не позволят на човека някакви действия! Те искат да го ограничат в рамките на вътрешния душевен живот. Обаче човекът стана личност. И въпреки това, тези Ангелски Същества непрекъснато се противопоставят и внушават на човека: ти не трябва да се впускаш в никакви действия! Ти не трябва да стигаш до откровенията на своята воля!
Да, те искат да принизят човека до едно мистично вътрешно спокойствие, да го приспят в един душевен комфорт.
Те го тласкат към мистиката, към фалшивата теософия. Те го тласкат към пълна пасивност и шепнат: Ти не трябва да действуваш, а да съзерцаваш! Те го превръщат в един мечтател, който предпочита ден и нощ да се занимава с великите загадки на света, но не и да пренесе във външния свят огнените езици на своя Дух. Те биха искали да видят как официалната наука израства от външното и повърхностно наблюдение. Те с удоволствие наблюдават как възниква една наука като тази на отец Сели, който беше отличен астрофизика, защото наред с микроскопа и телескопа притежаваше нещо, което е просто несъвместимо с техниката: онова, което му беше дадено от луциферическите Същества под формата на свръхчовешка мъдрост.
към текста >>
По същия начин луциферическите Същества искат да превърнат изкуството в нещо безжизнено, те омагьосват чо
век
а с художествени форми, които не могат да служат на Духа.
По същия начин луциферическите Същества искат да превърнат изкуството в нещо безжизнено, те омагьосват човека с художествени форми, които не могат да служат на Духа.
Те искат да имат около себе си един непрекъснат Ренесанс. Те изпълват човека с омраза срещу всеки нов стил, срещу всяка нова форма, която би могла да възникне в душата на съвременния човек; те биха искали да запазят предишните форми, понеже тези форми са заимствувани от свръхземния свят.
към текста >>
Те изпълват чо
век
а с омраза срещу всеки нов стил, срещу всяка нова форма, която би могла да възникне в душата на съвременния чо
век
; те биха искали да запазят предишните форми, понеже тези форми са заимствувани от свръхземния свят.
По същия начин луциферическите Същества искат да превърнат изкуството в нещо безжизнено, те омагьосват човека с художествени форми, които не могат да служат на Духа. Те искат да имат около себе си един непрекъснат Ренесанс.
Те изпълват човека с омраза срещу всеки нов стил, срещу всяка нова форма, която би могла да възникне в душата на съвременния човек; те биха искали да запазят предишните форми, понеже тези форми са заимствувани от свръхземния свят.
към текста >>
От своя страна ариманическите Същества се борят срещу всяко духовно развитие, те пречат на чо
век
а да достигне до свой собствен стил, тласкат го към мащабно, но прагматично строителство, те изкушават чо
век
а с чудесата на техниката и с могъществото на индустрията; те непрекъснато му внушават: ти изобщо не трябва да цениш ръчния труд като средство за художествена изява, ти трябва да цениш само онези съвършени модели, които различните технологии възпроизвеждат в милиони и милиарди екземпляри.
От своя страна ариманическите Същества се борят срещу всяко духовно развитие, те пречат на човека да достигне до свой собствен стил, тласкат го към мащабно, но прагматично строителство, те изкушават човека с чудесата на техниката и с могъществото на индустрията; те непрекъснато му внушават: ти изобщо не трябва да цениш ръчния труд като средство за художествена изява, ти трябва да цениш само онези съвършени модели, които различните технологии възпроизвеждат в милиони и милиарди екземпляри.
Да, Ариман може да проникне в много хора тъкмо чрез несметния брой на екземплярите, чрез тайната на числата.
към текста >>
Днес чо
век
ът е в самия център на тази борба.
Днес човекът е в самия център на тази борба.
И само ако той действително вникне в това, което може да се превърне за него в истински Христов дар: Едно ново и съобразено с днешната епоха антропософско духовно познание, само тогава той ще постигне равновесието между Луцифер и Ариман. Да, той трябва да се бори с Ариман, защото иначе веднага би паднал в примките на Луцифер. Човекът не трябва да живее в полусън и да се остави на Аримановите войнства, защото така би се оказал вплетен в студена и мъртва, механична космогония. Луциферическите Същества искат да откъснат човека от всякакво действие, да го превърнат в мечтател и мистик, който няма вече нищо общо със Земята. Обратно ариманическите Същества искат окончателно и завинаги да свържат човека със Земята.
към текста >>
Чо
век
ът не трябва да живее в полусън и да се остави на Аримановите войнства, защото така би се оказал вплетен в студена и мъртва, механична космогония.
Днес човекът е в самия център на тази борба. И само ако той действително вникне в това, което може да се превърне за него в истински Христов дар: Едно ново и съобразено с днешната епоха антропософско духовно познание, само тогава той ще постигне равновесието между Луцифер и Ариман. Да, той трябва да се бори с Ариман, защото иначе веднага би паднал в примките на Луцифер.
Човекът не трябва да живее в полусън и да се остави на Аримановите войнства, защото така би се оказал вплетен в студена и мъртва, механична космогония.
Луциферическите Същества искат да откъснат човека от всякакво действие, да го превърнат в мечтател и мистик, който няма вече нищо общо със Земята. Обратно ариманическите Същества искат окончателно и завинаги да свържат човека със Земята. Те биха желали да механизират всичко, или с други думи да го свалят долу в минералното царство. По този начин те биха искали така да преформират Земята, че да не и позволят да премине в Бъдещия Юпитер. Те впрочем искат не да парализират човешкия порив към действие, а да шаблонизират, да програмират този порив.
към текста >>
Луциферическите Същества искат да откъснат чо
век
а от всякакво действие, да го превърнат в мечтател и мистик, който няма вече нищо общо със Земята.
Днес човекът е в самия център на тази борба. И само ако той действително вникне в това, което може да се превърне за него в истински Христов дар: Едно ново и съобразено с днешната епоха антропософско духовно познание, само тогава той ще постигне равновесието между Луцифер и Ариман. Да, той трябва да се бори с Ариман, защото иначе веднага би паднал в примките на Луцифер. Човекът не трябва да живее в полусън и да се остави на Аримановите войнства, защото така би се оказал вплетен в студена и мъртва, механична космогония.
Луциферическите Същества искат да откъснат човека от всякакво действие, да го превърнат в мечтател и мистик, който няма вече нищо общо със Земята.
Обратно ариманическите Същества искат окончателно и завинаги да свържат човека със Земята. Те биха желали да механизират всичко, или с други думи да го свалят долу в минералното царство. По този начин те биха искали така да преформират Земята, че да не и позволят да премине в Бъдещия Юпитер. Те впрочем искат не да парализират човешкия порив към действие, а да шаблонизират, да програмират този порив. Ариман е най-големият застъпник и ентусиаст за програмните действия.
към текста >>
Обратно ариманическите Същества искат окончателно и завинаги да свържат чо
век
а със Земята.
Днес човекът е в самия център на тази борба. И само ако той действително вникне в това, което може да се превърне за него в истински Христов дар: Едно ново и съобразено с днешната епоха антропософско духовно познание, само тогава той ще постигне равновесието между Луцифер и Ариман. Да, той трябва да се бори с Ариман, защото иначе веднага би паднал в примките на Луцифер. Човекът не трябва да живее в полусън и да се остави на Аримановите войнства, защото така би се оказал вплетен в студена и мъртва, механична космогония. Луциферическите Същества искат да откъснат човека от всякакво действие, да го превърнат в мечтател и мистик, който няма вече нищо общо със Земята.
Обратно ариманическите Същества искат окончателно и завинаги да свържат човека със Земята.
Те биха желали да механизират всичко, или с други думи да го свалят долу в минералното царство. По този начин те биха искали така да преформират Земята, че да не и позволят да премине в Бъдещия Юпитер. Те впрочем искат не да парализират човешкия порив към действие, а да шаблонизират, да програмират този порив. Ариман е най-големият застъпник и ентусиаст за програмните действия. Той е вдъхновител на всевъзможните правилници, устави и регламенти.
към текста >>
Всяка сутрин, така да се каже, чо
век
е длъжен да прочете над леглото си подробния списък за всичко, което му предстои този ден, така че той трябва да го свърши на всяка цена, макар и механично, разсъждавайки с краката си, а не с главата.
И все пак Ариман насърчава човешката активност, стига тя да се проявява по стереотипен и шаблонен начин. Всичко трябва да бъде вкарано в клаузи и параграфи.
Всяка сутрин, така да се каже, човек е длъжен да прочете над леглото си подробния списък за всичко, което му предстои този ден, така че той трябва да го свърши на всяка цена, макар и механично, разсъждавайки с краката си, а не с главата.
Докато Луцифер иска от човека да мисли единствено с главата, да изтегли дори сърцето в своята глава; Ариман иска от човека да мисли с краката, да изтегли всичко в краката.
към текста >>
Докато Луцифер иска от чо
век
а да мисли единствено с главата, да изтегли дори сърцето в своята глава; Ариман иска от чо
век
а да мисли с краката, да изтегли всичко в краката.
И все пак Ариман насърчава човешката активност, стига тя да се проявява по стереотипен и шаблонен начин. Всичко трябва да бъде вкарано в клаузи и параграфи. Всяка сутрин, така да се каже, човек е длъжен да прочете над леглото си подробния списък за всичко, което му предстои този ден, така че той трябва да го свърши на всяка цена, макар и механично, разсъждавайки с краката си, а не с главата.
Докато Луцифер иска от човека да мисли единствено с главата, да изтегли дори сърцето в своята глава; Ариман иска от човека да мисли с краката, да изтегли всичко в краката.
към текста >>
Чо
век
ът е застанал в самия център на борбата между Луцифер и Ариман и общо взето това, което описах може би прекалено картинно, представлява самата същност на нашата култура.
Човекът е застанал в самия център на борбата между Луцифер и Ариман и общо взето това, което описах може би прекалено картинно, представлява самата същност на нашата култура.
От едната страна виждаме онези хора, които са приели за свой идеал да медитират с кръстосани крака като някоя от статуите на Буда; с атрофирани и без помощни нозе, но с набъбнали глави, те искат да проникнат в мистичните бездни на съществуванието. От друга страна виждаме типичните представители на европейското човечество, които просто не разбират с каква убийствена бързина сноват от една кантора в друга, от един бизнес в друг; толкова активни са те в своите крака, че създават впечатлението: Главата, която носят на раменете си, е практически съвсем излишна, защото тя просто не участвува в това, което те вършат. Пред нас са двата крайни полюса на съвременното човечество: Самотните мечтатели със затворени очи, които не умеят да различават дори своите собствени действия, и онези, които просто не се нуждаят от очи, понеже краката им са здраво впримчени в дебелите въжета, с които те влачат своя товар, а товарът това всъщност е параграф номер Х или Y.
към текста >>
Разбира се, ние често виждаме как съвременният чо
век
се бунтува срещу ариманизма, как ругае бюрокрацията тази чиста форма на ариманизъм, как се възмущава от шаблонните методи на обучение и т.н.
Разбира се, ние често виждаме как съвременният човек се бунтува срещу ариманизма, как ругае бюрокрацията тази чиста форма на ариманизъм, как се възмущава от шаблонните методи на обучение и т.н.
обаче в край на сметка, само за да пропадне още по-дълбоко в блатото, от което иска да излезе.
към текста >>
Но той може да излезе от там, само ако осъществи пълен обрат в душевната си нагласа, пълен обрат в духовното си познание, пълен обрат в своите познания и представи, които трябва да се изпълнят с действителните духовни сили, понеже Духът обхваща целия чо
век
.
Но той може да излезе от там, само ако осъществи пълен обрат в душевната си нагласа, пълен обрат в духовното си познание, пълен обрат в своите познания и представи, които трябва да се изпълнят с действителните духовни сили, понеже Духът обхваща целия човек.
Ариман може да бъде преодолян, и след като Духът преодолява Ариман, той всъщност спасява Ариман.
към текста >>
Всеки материалистично настроен чо
век
, всеки чо
век
, който стенографира или работи с пишещата и машина, попада дълбоко в ариманическия елемент.
И едва ли можем да правим нещо друго в нашата съвременна епоха, освен да развиваме ариманическите изкуства, да стенографираме, да препечатваме на нашите пишещи машини и т.н. Всичко това е във висша степен ариманизиране на нашата култура. Ако обаче успеем да вградим Духа в устоите на нашата култура, ние ще сме в състояние сами да извисим в „Сферите на Духа всичко онова, което по толкова съмнителен начин проявява ариманическото си влияние в стенографирането, употребата на пишещите машини и т.н.; с други думи ще сме в състояние да спасим самия Ариман. Естествено, подобно начинание е възможно само при пълен контрол над нашия собствен духовен живот.
Всеки материалистично настроен човек, всеки човек, който стенографира или работи с пишещата и машина, попада дълбоко в ариманическия елемент.
Вие добре разбирате тук не става дума за едно формално отрицание, тук не става дума за рязък и съкрушителен удар срещу нарастващата демонология; нещата се свеждат до това, че трябва да бъдат спасени самите демони.
към текста >>
Полезна е дори само онази картинна представа, която дадох за днешните луциферически хора с кръстосани крака и затворени очи, за днешните ариманически хора, които, приближавайки се до Ханс Дампф*/*Нарицателно име за чо
век
, който проявява излишно лююбопитство/ сноват по всички улици от една кантора до друга и които просто не се нуждаят от своите глави в тази трескава и безсмислена надпревара.
Не си мислете, че е досадно и ненужно да се обръщаме към такива подробности, както направихме днес.
Полезна е дори само онази картинна представа, която дадох за днешните луциферически хора с кръстосани крака и затворени очи, за днешните ариманически хора, които, приближавайки се до Ханс Дампф*/*Нарицателно име за човек, който проявява излишно лююбопитство/ сноват по всички улици от една кантора до друга и които просто не се нуждаят от своите глави в тази трескава и безсмислена надпревара.
към текста >>
Следващия път от ново ще се опитаме, макар и от друга страна, да направим нова крачка напред в разбирането си за чо
век
а.
Тези бяха нещата, които имах да прибавя към изнесените лекции през последната седмица.
Следващия път от ново ще се опитаме, макар и от друга страна, да направим нова крачка напред в разбирането си за човека.
към текста >>
24.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
За да разширим и задълбочим познанията, които натрупахме през последните седмици, днес отново ще се опитаме да говорим за чо
век
а според неговата фигура, според неговата телесна форма.
За да разширим и задълбочим познанията, които натрупахме през последните седмици, днес отново ще се опитаме да говорим за човека според неговата фигура, според неговата телесна форма.
Когато на първо време се придържаме към факта, че в най-широк смисъл формата на човешкото тяло зависи от цялостния живот на човека, необходимо е след като вече сме решили да вникнем в действителната форма на човека да спрем вниманието си тъкмо върху този „цялостен“ живот. Ако си представите как според формата на своята глава човекът е едно действително отражение на космическите сфери, Вие ще се съгласите, че фактически от страна на своята глава човекът активно присъствува в космическите простори на цялата Вселена. Да, човекът присъствува в цялата Вселена, макар и от друга страна той да е едно затворено цяло; и тези неща могат да бъдат разбрани само ако проследим внимателно и точно отношенията на човека спрямо заобикалящия го свят.
към текста >>
Когато на първо време се придържаме към факта, че в най-широк смисъл формата на човешкото тяло зависи от цялостния живот на чо
век
а, необходимо е след като вече сме решили да вникнем в действителната форма на чо
век
а да спрем вниманието си тъкмо върху този „цялостен“ живот.
За да разширим и задълбочим познанията, които натрупахме през последните седмици, днес отново ще се опитаме да говорим за човека според неговата фигура, според неговата телесна форма.
Когато на първо време се придържаме към факта, че в най-широк смисъл формата на човешкото тяло зависи от цялостния живот на човека, необходимо е след като вече сме решили да вникнем в действителната форма на човека да спрем вниманието си тъкмо върху този „цялостен“ живот.
Ако си представите как според формата на своята глава човекът е едно действително отражение на космическите сфери, Вие ще се съгласите, че фактически от страна на своята глава човекът активно присъствува в космическите простори на цялата Вселена. Да, човекът присъствува в цялата Вселена, макар и от друга страна той да е едно затворено цяло; и тези неща могат да бъдат разбрани само ако проследим внимателно и точно отношенията на човека спрямо заобикалящия го свят.
към текста >>
Ако си представите как според формата на своята глава чо
век
ът е едно действително отражение на космическите сфери, Вие ще се съгласите, че фактически от страна на своята глава чо
век
ът активно присъствува в космическите простори на цялата Вселена.
За да разширим и задълбочим познанията, които натрупахме през последните седмици, днес отново ще се опитаме да говорим за човека според неговата фигура, според неговата телесна форма. Когато на първо време се придържаме към факта, че в най-широк смисъл формата на човешкото тяло зависи от цялостния живот на човека, необходимо е след като вече сме решили да вникнем в действителната форма на човека да спрем вниманието си тъкмо върху този „цялостен“ живот.
Ако си представите как според формата на своята глава човекът е едно действително отражение на космическите сфери, Вие ще се съгласите, че фактически от страна на своята глава човекът активно присъствува в космическите простори на цялата Вселена.
Да, човекът присъствува в цялата Вселена, макар и от друга страна той да е едно затворено цяло; и тези неща могат да бъдат разбрани само ако проследим внимателно и точно отношенията на човека спрямо заобикалящия го свят.
към текста >>
Да, чо
век
ът присъствува в цялата Вселена, макар и от друга страна той да е едно затворено цяло; и тези неща могат да бъдат разбрани само ако проследим внимателно и точно отношенията на чо
век
а спрямо заобикалящия го свят.
За да разширим и задълбочим познанията, които натрупахме през последните седмици, днес отново ще се опитаме да говорим за човека според неговата фигура, според неговата телесна форма. Когато на първо време се придържаме към факта, че в най-широк смисъл формата на човешкото тяло зависи от цялостния живот на човека, необходимо е след като вече сме решили да вникнем в действителната форма на човека да спрем вниманието си тъкмо върху този „цялостен“ живот. Ако си представите как според формата на своята глава човекът е едно действително отражение на космическите сфери, Вие ще се съгласите, че фактически от страна на своята глава човекът активно присъствува в космическите простори на цялата Вселена.
Да, човекът присъствува в цялата Вселена, макар и от друга страна той да е едно затворено цяло; и тези неща могат да бъдат разбрани само ако проследим внимателно и точно отношенията на човека спрямо заобикалящия го свят.
към текста >>
И тогава ние заставаме пред формата на човешкото тяло и си казваме: Благодарение на своето мислене, доколкото то е свързано с главата, чо
век
се обръща към целия Космос.
И тогава ние заставаме пред формата на човешкото тяло и си казваме: Благодарение на своето мислене, доколкото то е свързано с главата, човек се обръща към целия Космос.
И доколкото при раждането е пренесъл главата си от духовния свят „долу“ във физическото съществувание, той може да се вгледа назад към своята вътрешна духовно-душевна организация: Както в сегашната си инкарнация, така и за периода от време преди да е бил инкарниран във физическото тяло. Може би най-добре ще онагледим тази мисъл, ако си представим как човек се приближава към своето познание не по друг начин, а като се вглежда в себе си. И когато развиваме науката за числата, геометрията и т.н., това е наистина едно „вглеждане в себе си“, една „интроспекция“. Аз стигам до закономерностите в геометрията само поради това, че съм „човек“, само поради това, че мога да извличам пространствените закономерности от самия себе си. Обаче от друга страна ние знаем: Тези закономерности са валидни за целия Космос.
към текста >>
Може би най-добре ще онагледим тази мисъл, ако си представим как чо
век
се приближава към своето познание не по друг начин, а като се вглежда в себе си.
И тогава ние заставаме пред формата на човешкото тяло и си казваме: Благодарение на своето мислене, доколкото то е свързано с главата, човек се обръща към целия Космос. И доколкото при раждането е пренесъл главата си от духовния свят „долу“ във физическото съществувание, той може да се вгледа назад към своята вътрешна духовно-душевна организация: Както в сегашната си инкарнация, така и за периода от време преди да е бил инкарниран във физическото тяло.
Може би най-добре ще онагледим тази мисъл, ако си представим как човек се приближава към своето познание не по друг начин, а като се вглежда в себе си.
И когато развиваме науката за числата, геометрията и т.н., това е наистина едно „вглеждане в себе си“, една „интроспекция“. Аз стигам до закономерностите в геометрията само поради това, че съм „човек“, само поради това, че мога да извличам пространствените закономерности от самия себе си. Обаче от друга страна ние знаем: Тези закономерности са валидни за целия Космос. В такъв случай, когато отправяме поглед навън, ние по необходимост констатираме: в целия външен свят цари един геометричен ред, обаче и самите очи са геометрично изградени, те са само частен случай от всеобщия геометричен порядък.
към текста >>
Аз стигам до закономерностите в геометрията само поради това, че съм „чо
век
“, само поради това, че мога да извличам пространствените закономерности от самия себе си.
И тогава ние заставаме пред формата на човешкото тяло и си казваме: Благодарение на своето мислене, доколкото то е свързано с главата, човек се обръща към целия Космос. И доколкото при раждането е пренесъл главата си от духовния свят „долу“ във физическото съществувание, той може да се вгледа назад към своята вътрешна духовно-душевна организация: Както в сегашната си инкарнация, така и за периода от време преди да е бил инкарниран във физическото тяло. Може би най-добре ще онагледим тази мисъл, ако си представим как човек се приближава към своето познание не по друг начин, а като се вглежда в себе си. И когато развиваме науката за числата, геометрията и т.н., това е наистина едно „вглеждане в себе си“, една „интроспекция“.
Аз стигам до закономерностите в геометрията само поради това, че съм „човек“, само поради това, че мога да извличам пространствените закономерности от самия себе си.
Обаче от друга страна ние знаем: Тези закономерности са валидни за целия Космос. В такъв случай, когато отправяме поглед навън, ние по необходимост констатираме: в целия външен свят цари един геометричен ред, обаче и самите очи са геометрично изградени, те са само частен случай от всеобщия геометричен порядък.
към текста >>
Нека продължим: Доколкото чрез своето мислене осъществявано от главата чо
век
ът се противопоставя на света, той приема обратно в себе си всичко онова, което се намира в Космоса, в Универсума.
Нека продължим: Доколкото чрез своето мислене осъществявано от главата човекът се противопоставя на света, той приема обратно в себе си всичко онова, което се намира в Космоса, в Универсума.
И сега ние ще определим нашата първа „координация“ спрямо Универсума: тя е едно първично обхващане на Универсума, един вид „вглеждане назад“ към Универсума. Така е: вгледа ли се в себе си, човек неизбежно открива Универсума. Тук лежи ако мога така да се изразя най-външното, най-крайното отношение на човека спрямо Космоса.
към текста >>
Така е: вгледа ли се в себе си, чо
век
неизбежно открива Универсума.
Нека продължим: Доколкото чрез своето мислене осъществявано от главата човекът се противопоставя на света, той приема обратно в себе си всичко онова, което се намира в Космоса, в Универсума. И сега ние ще определим нашата първа „координация“ спрямо Универсума: тя е едно първично обхващане на Универсума, един вид „вглеждане назад“ към Универсума.
Така е: вгледа ли се в себе си, човек неизбежно открива Универсума.
Тук лежи ако мога така да се изразя най-външното, най-крайното отношение на човека спрямо Космоса.
към текста >>
Тук лежи ако мога така да се изразя най-външното, най-крайното отношение на чо
век
а спрямо Космоса.
Нека продължим: Доколкото чрез своето мислене осъществявано от главата човекът се противопоставя на света, той приема обратно в себе си всичко онова, което се намира в Космоса, в Универсума. И сега ние ще определим нашата първа „координация“ спрямо Универсума: тя е едно първично обхващане на Универсума, един вид „вглеждане назад“ към Универсума. Така е: вгледа ли се в себе си, човек неизбежно открива Универсума.
Тук лежи ако мога така да се изразя най-външното, най-крайното отношение на човека спрямо Космоса.
към текста >>
Нека помислим как чо
век
пробужда в себе си всичко онова, което той е поел от външния свят.
Сега ни предстои да направим втората крачка.
Нека помислим как човек пробужда в себе си всичко онова, което той е поел от външния свят.
Представете си едно новородено дете; в себе си то носи всичко, което е изживяло между смъртта и новото раждане. Ако то можеше да разшири своето съзнание, несъмнено би стигнало и до изживяванията си преди раждането. И тогава започва едно вътрешно раздвижване на тези изживявания. Човекът не се вглежда вътре в себе си, за да открие Универсума, а започва да се оглежда около себе си. Така той стига до заобикалящия го свят.
към текста >>
Чо
век
ът не се вглежда вътре в себе си, за да открие Универсума, а започва да се оглежда около себе си.
Сега ни предстои да направим втората крачка. Нека помислим как човек пробужда в себе си всичко онова, което той е поел от външния свят. Представете си едно новородено дете; в себе си то носи всичко, което е изживяло между смъртта и новото раждане. Ако то можеше да разшири своето съзнание, несъмнено би стигнало и до изживяванията си преди раждането. И тогава започва едно вътрешно раздвижване на тези изживявания.
Човекът не се вглежда вътре в себе си, за да открие Универсума, а започва да се оглежда около себе си.
Така той стига до заобикалящия го свят. Или с други думи сега вече имаме не едно смътно и трепетно обхващане на Универсума, а един проникващ поглед в Универсума и усещане за неговата вътрешна подвижност. Вътрешно подвижен става и самият човек.
към текста >>
Вътрешно подвижен става и самият чо
век
.
Ако то можеше да разшири своето съзнание, несъмнено би стигнало и до изживяванията си преди раждането. И тогава започва едно вътрешно раздвижване на тези изживявания. Човекът не се вглежда вътре в себе си, за да открие Универсума, а започва да се оглежда около себе си. Така той стига до заобикалящия го свят. Или с други думи сега вече имаме не едно смътно и трепетно обхващане на Универсума, а един проникващ поглед в Универсума и усещане за неговата вътрешна подвижност.
Вътрешно подвижен става и самият човек.
към текста >>
Идва ред на третата крачка: докато сме при първите две положения, чо
век
ът всъщност не принадлежи още на себе си.
Идва ред на третата крачка: докато сме при първите две положения, човекът всъщност не принадлежи още на себе си.
Докато носи Универсума в себе си, така да се каже, само като геометрия, човек принадлежи на външния свят.
към текста >>
Докато носи Универсума в себе си, така да се каже, само като геометрия, чо
век
принадлежи на външния свят.
Идва ред на третата крачка: докато сме при първите две положения, човекът всъщност не принадлежи още на себе си.
Докато носи Универсума в себе си, така да се каже, само като геометрия, човек принадлежи на външния свят.
към текста >>
НАГОРЕ