Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
28
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
Намерени са
54125
резултата от
1788
текста в
55
страници с части от думите : '
Век
'.
На страница
28
:
1000
резултата в
25
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Оттук ще разберем и делата на един високо развит чо
век
, защото един високо развит чо
век
има по-големи дългове към миналото.
Трябва ли да обосновем това с разума? Творческите сили още преди нас и без нашия разум трябваше да се излеят в света. Разбира се, като егоисти, ние бихме могли да отнемем творческите сили на бъдещето; но любовните дела и творческите сили на миналото не можем да премахнем. На постъпките от любов през миналото ние дължим нашето съществуване. Колкото по-силни сме станали чрез това, толкова повече сме задължени на миналото и каквото можем да извършим от любов когато и да е, представлява изплащане на дълговете за нашето съществуване.
Оттук ще разберем и делата на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи дългове към миналото.
Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез дела, изпълнени с любов. Импулсът на любовта расте с издигането на човека; само мъдростта не е достатъчна. Значението на любовта в света можем да представим пред душата по следния начин: Любов е това, което ни насочва към жизнените задължения спрямо миналото и понеже от заплащането на дълговете не ни остава нищо за в бъдеще, самите ние нямаме полза от нашите любовни дела. Ние трябва да предоставим на света нашите любовни дела, там обаче те са записани в духовния световен процес. Ние не се усъвършенстваме чрез нашите любовни дела, а само чрез друг вид действия, но чрез нашите любовни дела светът става по-богат.
към текста >>
Импулсът на любовта расте с издигането на чо
век
а; само мъдростта не е достатъчна.
Разбира се, като егоисти, ние бихме могли да отнемем творческите сили на бъдещето; но любовните дела и творческите сили на миналото не можем да премахнем. На постъпките от любов през миналото ние дължим нашето съществуване. Колкото по-силни сме станали чрез това, толкова повече сме задължени на миналото и каквото можем да извършим от любов когато и да е, представлява изплащане на дълговете за нашето съществуване. Оттук ще разберем и делата на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи дългове към миналото. Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез дела, изпълнени с любов.
Импулсът на любовта расте с издигането на човека; само мъдростта не е достатъчна.
Значението на любовта в света можем да представим пред душата по следния начин: Любов е това, което ни насочва към жизнените задължения спрямо миналото и понеже от заплащането на дълговете не ни остава нищо за в бъдеще, самите ние нямаме полза от нашите любовни дела. Ние трябва да предоставим на света нашите любовни дела, там обаче те са записани в духовния световен процес. Ние не се усъвършенстваме чрез нашите любовни дела, а само чрез друг вид действия, но чрез нашите любовни дела светът става по-богат. Защото творческото в света е любов.
към текста >>
Несъмнено всесилието на божествеността не съществува, щом чо
век
ът трябва да може да бъде свободен.
Това обаче не е така, когато обичаме едно или няколко същества; това няма нищо общо с усъвършенстването на нашето същество. Любовта към всичко, което живее, не може да се сравни с всеобхватна мощ; понятията за големината, за увеличаването, не могат точно да се приложат към любовта. Може ли да се употреби прилагателното „всемогъща“ за божествената същност, която живее и твори в света? При това трябва да замлъкнат чувствените предразсъдъци: Ако Бог би могъл да бъде всемогъщ, тогава би направил всичко, което се случва и тогава човешката свобода би била невъзможна. Всемогъществото на Бог би изключило човешката свобода!
Несъмнено всесилието на божествеността не съществува, щом човекът трябва да може да бъде свободен.
към текста >>
Понеже стремежът на чо
век
а към Богоподобие е най-висшата цел, би трябвало нашият стремеж да се стреми към всезнание.
Притежава ли Бог всезнание?
Понеже стремежът на човека към Богоподобие е най-висшата цел, би трябвало нашият стремеж да се стреми към всезнание.
към текста >>
Ако всезнанието е най-висшата добродетел, тогава би трябвало във всеки момент да се отваря невероятна пропаст между чо
век
а и Бога, всезнаещия.
Дали всезнанието е най-висшата цел?
Ако всезнанието е най-висшата добродетел, тогава би трябвало във всеки момент да се отваря невероятна пропаст между човека и Бога, всезнаещия.
Човекът би трябвало всеки момент да съзнава тази пропаст, ако това беше така: Бог да задържа за себе си най-висшето благо всезнанието и да не го допуска за хората. Не всеобхватната мощ, не всеобхватното знание е всеобхватното качество на божествеността, а любовта, способността, при която не е възможно никакво усилване. Бог е изпълнен с любов, той е чистата любов, така да се каже, роден е от субстанцията на любовта. Бог е чистата просветляваща любов, не най-голямата мъдрост, не най-силната мощ. Бог задържа любовта, а разделя силата и знанието с Луцифер и Ариман.
към текста >>
Чо
век
ът би трябвало всеки момент да съзнава тази пропаст, ако това беше така: Бог да задържа за себе си най-висшето благо всезнанието и да не го допуска за хората.
Дали всезнанието е най-висшата цел? Ако всезнанието е най-висшата добродетел, тогава би трябвало във всеки момент да се отваря невероятна пропаст между човека и Бога, всезнаещия.
Човекът би трябвало всеки момент да съзнава тази пропаст, ако това беше така: Бог да задържа за себе си най-висшето благо всезнанието и да не го допуска за хората.
Не всеобхватната мощ, не всеобхватното знание е всеобхватното качество на божествеността, а любовта, способността, при която не е възможно никакво усилване. Бог е изпълнен с любов, той е чистата любов, така да се каже, роден е от субстанцията на любовта. Бог е чистата просветляваща любов, не най-голямата мъдрост, не най-силната мощ. Бог задържа любовта, а разделя силата и знанието с Луцифер и Ариман. Знанието раздели с Луцифер, а с Ариман мощта, за да може човекът да бъде свободен, за да може човекът да напредва под влиянието на мъдростта.
към текста >>
Знанието раздели с Луцифер, а с Ариман мощта, за да може чо
век
ът да бъде свободен, за да може чо
век
ът да напредва под влиянието на мъдростта.
Човекът би трябвало всеки момент да съзнава тази пропаст, ако това беше така: Бог да задържа за себе си най-висшето благо всезнанието и да не го допуска за хората. Не всеобхватната мощ, не всеобхватното знание е всеобхватното качество на божествеността, а любовта, способността, при която не е възможно никакво усилване. Бог е изпълнен с любов, той е чистата любов, така да се каже, роден е от субстанцията на любовта. Бог е чистата просветляваща любов, не най-голямата мъдрост, не най-силната мощ. Бог задържа любовта, а разделя силата и знанието с Луцифер и Ариман.
Знанието раздели с Луцифер, а с Ариман мощта, за да може човекът да бъде свободен, за да може човекът да напредва под влиянието на мъдростта.
към текста >>
Като нещо завършено протича любовта в човечеството; чо
век
ът обаче само постепенно може да възприеме този импулс.
Търсим ли да обосновем всичко творящо, идваме до любовта; основата на всичко съществуващо е любовта. Един друг импулс в развитието е този, който води до там, съществата да стават все по-мъдри и мощни. Усъвършенстването ще се постигне чрез мъдрост и сила. Как се променя развитието на знанието и силата виждаме от пътя на развитието на човечеството: Най-напред имаме едно напредващо развитие и чак тогава Христовият импулс навлиза в човечеството чрез Мистерията на Голгота. Любовта, следователно, не е дошла на части в света, а е потекла в човечеството като дар от Бога.
Като нещо завършено протича любовта в човечеството; човекът обаче само постепенно може да възприеме този импулс.
Като необходим за нас земен импулс, Божественият импулс на любовта е един еднократен импулс.
към текста >>
Един такъв чо
век
е християнин в истинския християнски смисъл, дори и да не знае нищо за Мистерията на Голгота.
Чрез влиянието на Луцифер в човечеството навлезе определен елемент, а нещо от това, което то е притежавало по-рано, трябваше да му бъде отнето. Това, което беше внесено, доведе до низходящо развитие, а Мистерията на Голгота донесе насрещната възможност да се изплати всяка вина. Импулсът от Голгота не е дошъл, за да ни отнеме грехове, които сме извършили в периода на развитието, а е дошъл, за да бъде противовес на това, което е внесено в човечеството чрез Луцифер. Да приемем, че някой не знае нищо за името на Христос Исус, нищо от това, което е съобщено в Евангелията, но че той има познания за радикалната разлика между характера на мъдростта и мощта, и този на любовта.
Един такъв човек е християнин в истинския християнски смисъл, дори и да не знае нищо за Мистерията на Голгота.
Който така познава любовта, че знае: любовта е тук, за да се изплатят дълговете и тя не носи предимства за в бъдеще, той е християнин. Разбирането природата на любовта това означава човек да бъде християнин! Чрез самата теософия само с „карма“ и „прераждане“ човек може да стане голям егоист, ако той не прибави импулса на любовта, Христовия импулс; защото чак тогава се постига това, което надмогва егоизма в теософията. Едно изравняване се получава само чрез разбирането на Христовия импулс. Понеже теософията е необходима на човечеството, тя днес му се дава.
към текста >>
Разбирането природата на любовта това означава чо
век
да бъде християнин!
Това, което беше внесено, доведе до низходящо развитие, а Мистерията на Голгота донесе насрещната възможност да се изплати всяка вина. Импулсът от Голгота не е дошъл, за да ни отнеме грехове, които сме извършили в периода на развитието, а е дошъл, за да бъде противовес на това, което е внесено в човечеството чрез Луцифер. Да приемем, че някой не знае нищо за името на Христос Исус, нищо от това, което е съобщено в Евангелията, но че той има познания за радикалната разлика между характера на мъдростта и мощта, и този на любовта. Един такъв човек е християнин в истинския християнски смисъл, дори и да не знае нищо за Мистерията на Голгота. Който така познава любовта, че знае: любовта е тук, за да се изплатят дълговете и тя не носи предимства за в бъдеще, той е християнин.
Разбирането природата на любовта това означава човек да бъде християнин!
Чрез самата теософия само с „карма“ и „прераждане“ човек може да стане голям егоист, ако той не прибави импулса на любовта, Христовия импулс; защото чак тогава се постига това, което надмогва егоизма в теософията. Едно изравняване се получава само чрез разбирането на Христовия импулс. Понеже теософията е необходима на човечеството, тя днес му се дава. Но в нея лежи голямата опасност, когато се изучава само теософия без Христовия импулс, импулса на любовта, чрез теософията хората да засилят егоизма в себе си, да го развият даже извън границите на смъртта. От това не бива да извадим извода, че не трябва да се изучава теософията, а трябва да се научим да разбираме, че разбирането на субстанцията на любовта принадлежи към теософията.
към текста >>
Чрез самата теософия само с „карма“ и „прераждане“ чо
век
може да стане голям егоист, ако той не прибави импулса на любовта, Христовия импулс; защото чак тогава се постига това, което надмогва егоизма в теософията.
Импулсът от Голгота не е дошъл, за да ни отнеме грехове, които сме извършили в периода на развитието, а е дошъл, за да бъде противовес на това, което е внесено в човечеството чрез Луцифер. Да приемем, че някой не знае нищо за името на Христос Исус, нищо от това, което е съобщено в Евангелията, но че той има познания за радикалната разлика между характера на мъдростта и мощта, и този на любовта. Един такъв човек е християнин в истинския християнски смисъл, дори и да не знае нищо за Мистерията на Голгота. Който така познава любовта, че знае: любовта е тук, за да се изплатят дълговете и тя не носи предимства за в бъдеще, той е християнин. Разбирането природата на любовта това означава човек да бъде християнин!
Чрез самата теософия само с „карма“ и „прераждане“ човек може да стане голям егоист, ако той не прибави импулса на любовта, Христовия импулс; защото чак тогава се постига това, което надмогва егоизма в теософията.
Едно изравняване се получава само чрез разбирането на Христовия импулс. Понеже теософията е необходима на човечеството, тя днес му се дава. Но в нея лежи голямата опасност, когато се изучава само теософия без Христовия импулс, импулса на любовта, чрез теософията хората да засилят егоизма в себе си, да го развият даже извън границите на смъртта. От това не бива да извадим извода, че не трябва да се изучава теософията, а трябва да се научим да разбираме, че разбирането на субстанцията на любовта принадлежи към теософията.
към текста >>
Нека отново да си представим началото на земното развитие и началото на чо
век
а.
Нека отново да си представим началото на земното развитие и началото на човека.
Човекът някога е имал известни духовни сили; тогава Луцифер се приближил до него и с това се е стигнало до онзи момент, когато можем да кажем: те, прогресивните Богове отстъпват на Луцифер своето всемогъщество, за да може човекът да стане свободен. Но човекът потъва в материята по-дълбоко от предвиденото, той се изплъзва от прогресивните Богове, той слиза по-надолу, отколкото е било желано. Как прогресивните Богове отново биха могли да изтеглят човека към себе си? За да разберем това, трябва да погледнем към съвета на Боговете, не на Земята. Христос извършва делото за Боговете, за да възвърне хората на Боговете.
към текста >>
Чо
век
ът някога е имал известни духовни сили; тогава Луцифер се приближил до него и с това се е стигнало до онзи момент, когато можем да кажем: те, прогресивните Богове отстъпват на Луцифер своето всемогъщество, за да може чо
век
ът да стане свободен.
Нека отново да си представим началото на земното развитие и началото на човека.
Човекът някога е имал известни духовни сили; тогава Луцифер се приближил до него и с това се е стигнало до онзи момент, когато можем да кажем: те, прогресивните Богове отстъпват на Луцифер своето всемогъщество, за да може човекът да стане свободен.
Но човекът потъва в материята по-дълбоко от предвиденото, той се изплъзва от прогресивните Богове, той слиза по-надолу, отколкото е било желано. Как прогресивните Богове отново биха могли да изтеглят човека към себе си? За да разберем това, трябва да погледнем към съвета на Боговете, не на Земята. Христос извършва делото за Боговете, за да възвърне хората на Боговете. Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един човек не може да го извърши.
към текста >>
Но чо
век
ът потъва в материята по-дълбоко от предвиденото, той се изплъзва от прогресивните Богове, той слиза по-надолу, отколкото е било желано.
Нека отново да си представим началото на земното развитие и началото на човека. Човекът някога е имал известни духовни сили; тогава Луцифер се приближил до него и с това се е стигнало до онзи момент, когато можем да кажем: те, прогресивните Богове отстъпват на Луцифер своето всемогъщество, за да може човекът да стане свободен.
Но човекът потъва в материята по-дълбоко от предвиденото, той се изплъзва от прогресивните Богове, той слиза по-надолу, отколкото е било желано.
Как прогресивните Богове отново биха могли да изтеглят човека към себе си? За да разберем това, трябва да погледнем към съвета на Боговете, не на Земята. Христос извършва делото за Боговете, за да възвърне хората на Боговете. Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един човек не може да го извърши. Делото на Луцифер се извърши в свръхсетивния свят.
към текста >>
Как прогресивните Богове отново биха могли да изтеглят чо
век
а към себе си?
Нека отново да си представим началото на земното развитие и началото на човека. Човекът някога е имал известни духовни сили; тогава Луцифер се приближил до него и с това се е стигнало до онзи момент, когато можем да кажем: те, прогресивните Богове отстъпват на Луцифер своето всемогъщество, за да може човекът да стане свободен. Но човекът потъва в материята по-дълбоко от предвиденото, той се изплъзва от прогресивните Богове, той слиза по-надолу, отколкото е било желано.
Как прогресивните Богове отново биха могли да изтеглят човека към себе си?
За да разберем това, трябва да погледнем към съвета на Боговете, не на Земята. Христос извършва делото за Боговете, за да възвърне хората на Боговете. Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един човек не може да го извърши. Делото на Луцифер се извърши в свръхсетивния свят. Обаче Христос е слязъл на Земята, за да изпълни своето дело на Земята, а хората стават зрители на това дело.
към текста >>
Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един чо
век
не може да го извърши.
Човекът някога е имал известни духовни сили; тогава Луцифер се приближил до него и с това се е стигнало до онзи момент, когато можем да кажем: те, прогресивните Богове отстъпват на Луцифер своето всемогъщество, за да може човекът да стане свободен. Но човекът потъва в материята по-дълбоко от предвиденото, той се изплъзва от прогресивните Богове, той слиза по-надолу, отколкото е било желано. Как прогресивните Богове отново биха могли да изтеглят човека към себе си? За да разберем това, трябва да погледнем към съвета на Боговете, не на Земята. Христос извършва делото за Боговете, за да възвърне хората на Боговете.
Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един човек не може да го извърши.
Делото на Луцифер се извърши в свръхсетивния свят. Обаче Христос е слязъл на Земята, за да изпълни своето дело на Земята, а хората стават зрители на това дело. Едно божие дело, една работа на Боговете е Мистерията на Голгота, чиито зрители са хората. Портата на небето се отваря и отвътре просиява божието дело. Единственото дело на Земята, което е изцяло надсетивно, затова не е чудно, че тези, които не вярват в свръхсетивното, съвсем не вярват и в делото на Христос.
към текста >>
Делото на Луцифер се извършва през време, когато чо
век
ът е бил още участник в свръхсетивния свят, делото на Христос се извършва в средата на материалния живот; то е физически-духовно дело.
Събитието на Мистерията на Голгота от една известна гледна точка принадлежи към най-висшите опитности в духовния свят.
Делото на Луцифер се извършва през време, когато човекът е бил още участник в свръхсетивния свят, делото на Христос се извършва в средата на материалния живот; то е физически-духовно дело.
Дейността на Луцифер можем да разберем, когато с мъдрост изследваме света. За да разберем“ същността на Мистерията на Голгота, не е достатъчна само мъдрост. Можем да притежаваме цялата мъдрост на този свят, но да не разберем направеното от Христос. Защото за разбирането на Мистерията на Голгота е необходима любов. Чак когато любовта се влее в мъдростта и обратното, тогава ще стане възможно да се разбере Мистерията на Голгота, чак тогава, когато пред лицето на смъртта човекът изгради любовта към мъдростта.
към текста >>
Чак когато любовта се влее в мъдростта и обратното, тогава ще стане възможно да се разбере Мистерията на Голгота, чак тогава, когато пред лицето на смъртта чо
век
ът изгради любовта към мъдростта.
Делото на Луцифер се извършва през време, когато човекът е бил още участник в свръхсетивния свят, делото на Христос се извършва в средата на материалния живот; то е физически-духовно дело. Дейността на Луцифер можем да разберем, когато с мъдрост изследваме света. За да разберем“ същността на Мистерията на Голгота, не е достатъчна само мъдрост. Можем да притежаваме цялата мъдрост на този свят, но да не разберем направеното от Христос. Защото за разбирането на Мистерията на Голгота е необходима любов.
Чак когато любовта се влее в мъдростта и обратното, тогава ще стане възможно да се разбере Мистерията на Голгота, чак тогава, когато пред лицето на смъртта човекът изгради любовта към мъдростта.
Съединената с мъдрост и знание любов ни е нужна, когато преминаваме през портата на смъртта, понеже иначе ще умрем без мъдростта да е съединена с любовта. За какво ни е нужна тя? Философията е любов към мъдростта. Старата мъдрост не беше философия, понеже старата мъдрост не беше родена чрез любов, а чрез откровение, философия на Ориента не съществува, но съществува мъдрост на Ориента. Философията като любов към мъдростта се появява в света с Христос; тук, значи, имаме появата на мъдростта от импулса на любовта.
към текста >>
Но Христовият импулс, импулсът на любовта, с течение на времето ще преодолее всички разделящи сили, които са дошли в света и чо
век
ът постепенно ще може да усвои тази сила на любовта.
Ех Deo nascimur, „От Бог сме родени“. Това е стара мъдрост. Христос напусна духовните светове и свърза мъдростта с любовта; така тя ще преодолее егоизма, това е нейната цел. Но тя трябва самостоятелно, свободно да бъде поднасяна от едно същество на друго същество: Затова ерата на любовта започна едновременно с тази на егоизма. Изходната точка на Космоса е любовта; от нея е израснал егоизмът изцяло от само себе си.
Но Христовият импулс, импулсът на любовта, с течение на времето ще преодолее всички разделящи сили, които са дошли в света и човекът постепенно ще може да усвои тази сила на любовта.
В своеобразните монументални думи ние чувстваме как любовта се излива в човешките сърца, в думите на Христос: „Където двама са събрани в мое име, там аз съм между тях.“52 Така звучи старият розенкройцерски стих на свързаната с мъдростта любов: „In Christo morimur“, „В Христос умираме“.
към текста >>
Чрез Йехова чо
век
ът беше предопределен към груповата душевност, към постепенното проникване с обич чрез кръвното роднинство; като личност той живее чрез Луцифер.
Чрез Йехова човекът беше предопределен към груповата душевност, към постепенното проникване с обич чрез кръвното роднинство; като личност той живее чрез Луцифер.
Значи първоначално съществуваше една човешка общност, после едно разделяне чрез луциферическия принцип, който подкрепя самолюбието и самостоятелността на човека. Със самолюбието в света се появи злото. Това трябваше да се случи, понеже доброто не можеше да се приеме без злото. Чрез победите на човека над самия себе си се появява възможността за разгръщането на любовта. Христос донесе на потъналия в егоизъм човек тласъка към себепреодоляване и силата, чрез това да победи злото.
към текста >>
Значи първоначално съществуваше една човешка общност, после едно разделяне чрез луциферическия принцип, който подкрепя самолюбието и самостоятелността на чо
век
а.
Чрез Йехова човекът беше предопределен към груповата душевност, към постепенното проникване с обич чрез кръвното роднинство; като личност той живее чрез Луцифер.
Значи първоначално съществуваше една човешка общност, после едно разделяне чрез луциферическия принцип, който подкрепя самолюбието и самостоятелността на човека.
Със самолюбието в света се появи злото. Това трябваше да се случи, понеже доброто не можеше да се приеме без злото. Чрез победите на човека над самия себе си се появява възможността за разгръщането на любовта. Христос донесе на потъналия в егоизъм човек тласъка към себепреодоляване и силата, чрез това да победи злото. И сега, чрез делата на Христос, ще бъдат поведени да се съединят тези, които бяха разделени чрез самолюбието.
към текста >>
Чрез победите на чо
век
а над самия себе си се появява възможността за разгръщането на любовта.
Чрез Йехова човекът беше предопределен към груповата душевност, към постепенното проникване с обич чрез кръвното роднинство; като личност той живее чрез Луцифер. Значи първоначално съществуваше една човешка общност, после едно разделяне чрез луциферическия принцип, който подкрепя самолюбието и самостоятелността на човека. Със самолюбието в света се появи злото. Това трябваше да се случи, понеже доброто не можеше да се приеме без злото.
Чрез победите на човека над самия себе си се появява възможността за разгръщането на любовта.
Христос донесе на потъналия в егоизъм човек тласъка към себепреодоляване и силата, чрез това да победи злото. И сега, чрез делата на Христос, ще бъдат поведени да се съединят тези, които бяха разделени чрез самолюбието. Така в най-дълбок смисъл ще станат истина думите на Христос, които той изговаря, когато ни казва: „Каквото вие правите на един от най-незначителните ми братя, това го правите на мен! “53. Това божествено, изпълнено с любов дело, изляло се върху земния свят постепенно ще проникне човешкото развитие и въпреки умиращите физически сили, ще го оживи отново в духа, понеже то не е извършено от егоизъм, а само от духа на любовта: Per spiritum sanctum reviviscimus, „Чрез Светия Дух ще възкръснем“.
към текста >>
Христос донесе на потъналия в егоизъм чо
век
тласъка към себепреодоляване и силата, чрез това да победи злото.
Чрез Йехова човекът беше предопределен към груповата душевност, към постепенното проникване с обич чрез кръвното роднинство; като личност той живее чрез Луцифер. Значи първоначално съществуваше една човешка общност, после едно разделяне чрез луциферическия принцип, който подкрепя самолюбието и самостоятелността на човека. Със самолюбието в света се появи злото. Това трябваше да се случи, понеже доброто не можеше да се приеме без злото. Чрез победите на човека над самия себе си се появява възможността за разгръщането на любовта.
Христос донесе на потъналия в егоизъм човек тласъка към себепреодоляване и силата, чрез това да победи злото.
И сега, чрез делата на Христос, ще бъдат поведени да се съединят тези, които бяха разделени чрез самолюбието. Така в най-дълбок смисъл ще станат истина думите на Христос, които той изговаря, когато ни казва: „Каквото вие правите на един от най-незначителните ми братя, това го правите на мен! “53. Това божествено, изпълнено с любов дело, изляло се върху земния свят постепенно ще проникне човешкото развитие и въпреки умиращите физически сили, ще го оживи отново в духа, понеже то не е извършено от егоизъм, а само от духа на любовта: Per spiritum sanctum reviviscimus, „Чрез Светия Дух ще възкръснем“.
към текста >>
Чрез това чо
век
ът става свободна личност.
Мъдрост потопена в любов, която същевременно придвижва света напред и го води към Христос, тази любов към мъдростта изключва също и лъжата. Защото лъжата е противоположност на фактите и този, който се отнася с любов към фактите, той не познава лъжата. Лъжата произхожда от егоизма без изключение. Когато ние сме намерили пътя към знанието чрез любовта, тогава сме преминали през нарастващата сила на преодоляването, през самоотвержената любов, също и по пътя на мъдростта.
Чрез това човекът става свободна личност.
Злото беше подосновата, в която е могла да просветне светлината на любовта; тя обаче е това, което прави познаваем смисъла на злото, мястото на злото в света. Светлината е станала познаваема чрез мрака. Само свободният човек може да стане истински християнин.
към текста >>
Само свободният чо
век
може да стане истински християнин.
Лъжата произхожда от егоизма без изключение. Когато ние сме намерили пътя към знанието чрез любовта, тогава сме преминали през нарастващата сила на преодоляването, през самоотвержената любов, също и по пътя на мъдростта. Чрез това човекът става свободна личност. Злото беше подосновата, в която е могла да просветне светлината на любовта; тя обаче е това, което прави познаваем смисъла на злото, мястото на злото в света. Светлината е станала познаваема чрез мрака.
Само свободният човек може да стане истински християнин.
към текста >>
2.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И още под един друг образ Христовият импулс може да застане пред нашата душа; както е обрисуван в „Евангелието на Марко“ и в „Евангелието на Йоан“, където ние същевременно сме доведени до космическия Христов импулс, изразяващ как чо
век
ът има своята вечна взаимовръзка с великите космически сили благодарение на това, че с разбирането на космическия Христос, му става ясно как в самото земно развитие е навлязъл един космически импулс именно чрез Мистерията на Голгота.
И още под един друг образ Христовият импулс може да застане пред нашата душа; както е обрисуван в „Евангелието на Марко“ и в „Евангелието на Йоан“, където ние същевременно сме доведени до космическия Христов импулс, изразяващ как човекът има своята вечна взаимовръзка с великите космически сили благодарение на това, че с разбирането на космическия Христос, му става ясно как в самото земно развитие е навлязъл един космически импулс именно чрез Мистерията на Голгота.
И още безкрайно по-велико и могъщо от духовния цар, който стои пред нашите духовни очи, обграден от магическите царе, пред нас застава величественото космическо същество, което иска да обхване носителя на онзи човек, който е духовният цар, цветът и върхът на самото земно развитие. Всъщност само късогледството на днешните хора пречи да се почувства цялото величие и могъщество на този момент, в който Заратустра става носител на космическия Христов дух, пречи да се почувства цялото значение на това, което като Христов носител се подготвя в онзи момент на човешкото развитие, който ние празнуваме като християнската Коледа. Едно задълбочаване в човешкото развитие навсякъде ни показва колко дълбоко променящо действа Христовото събитие в цялата земна еволюция. Нека да го почувстваме в предстоящото разглеждане тази вечер, за да може от това разглеждане нещо да се влее в цялата ни антропософска дейност.
към текста >>
И още безкрайно по-велико и могъщо от духовния цар, който стои пред нашите духовни очи, обграден от магическите царе, пред нас застава величественото космическо същество, което иска да обхване носителя на онзи чо
век
, който е духовният цар, цветът и върхът на самото земно развитие.
И още под един друг образ Христовият импулс може да застане пред нашата душа; както е обрисуван в „Евангелието на Марко“ и в „Евангелието на Йоан“, където ние същевременно сме доведени до космическия Христов импулс, изразяващ как човекът има своята вечна взаимовръзка с великите космически сили благодарение на това, че с разбирането на космическия Христос, му става ясно как в самото земно развитие е навлязъл един космически импулс именно чрез Мистерията на Голгота.
И още безкрайно по-велико и могъщо от духовния цар, който стои пред нашите духовни очи, обграден от магическите царе, пред нас застава величественото космическо същество, което иска да обхване носителя на онзи човек, който е духовният цар, цветът и върхът на самото земно развитие.
Всъщност само късогледството на днешните хора пречи да се почувства цялото величие и могъщество на този момент, в който Заратустра става носител на космическия Христов дух, пречи да се почувства цялото значение на това, което като Христов носител се подготвя в онзи момент на човешкото развитие, който ние празнуваме като християнската Коледа. Едно задълбочаване в човешкото развитие навсякъде ни показва колко дълбоко променящо действа Христовото събитие в цялата земна еволюция. Нека да го почувстваме в предстоящото разглеждане тази вечер, за да може от това разглеждане нещо да се влее в цялата ни антропософска дейност.
към текста >>
Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например чо
век
се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един чо
век
, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един чо
век
, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти.
Към това може да се прибави още много. Може да се посочи как през епохите, намиращи се по-близо до духовното, сред човечеството навлезе един съвсем нов дух, различен от онзи дух, който определяше земното развитие в предхристиянската епоха. Например беше създаден един образ, един образ, който обаче е живял реално в света и благодарение на него ние научаваме на какви въздействия е била подложена една душа от първите християнски столетия, когато тази душа все още се е усещала изцяло потопена в старите езически духовни познания, и как всичко в тази душа се променя, когато с тези стари, езически духовни познания тя безпристрастно и без предразсъдъци се отваря за Христовия импулс. Днес все повече и повече разбираме един образ като Фауст. В този образ, който Гьоте, така да се каже, отново събуди, ние чувстваме изразено най-висшето от човешкия стремеж, но и също чувстваме как в него трябва да бъде изобразена възможността да се изпита най-дълбоката вина.
Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти.
Хубава е сцената, в която се описва как Киприян се запознава с Юстина, която вече е докосната от Христовия импулс, която се е отдала на онези сили, които намират израз в християнството. Той се изкушава да я отклони от нейния път, изкушава се за тази цел да си послужи със старите езически вълшебства. Всичко, което се разиграва между Фауст и Грета, се разиграва в тази атмосфера на борба между старите езически импулси и Христовия импулс. Още по-грандиозно се разиграва това като се абстрахираме от спиритуалното в разказа за стария Киприян и изкушението, на което той е изложен относно християнката Юстина. И макар че поезията на Евдокия не е особено добра, може да се каже: Тук виждаме разтърсващия сблъсък на стария предхристиянски свят с християнския свят; тук Киприян застава като човек, който се чувства още далеч от християнството, който все още се чувства изцяло отдаден на старите езически божествени сили: в описанието има известно величие.
към текста >>
И макар че поезията на Евдокия не е особено добра, може да се каже: Тук виждаме разтърсващия сблъсък на стария предхристиянски свят с християнския свят; тук Киприян застава като чо
век
, който се чувства още далеч от християнството, който все още се чувства изцяло отдаден на старите езически божествени сили: в описанието има известно величие.
Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти. Хубава е сцената, в която се описва как Киприян се запознава с Юстина, която вече е докосната от Христовия импулс, която се е отдала на онези сили, които намират израз в християнството. Той се изкушава да я отклони от нейния път, изкушава се за тази цел да си послужи със старите езически вълшебства. Всичко, което се разиграва между Фауст и Грета, се разиграва в тази атмосфера на борба между старите езически импулси и Христовия импулс. Още по-грандиозно се разиграва това като се абстрахираме от спиритуалното в разказа за стария Киприян и изкушението, на което той е изложен относно християнката Юстина.
И макар че поезията на Евдокия не е особено добра, може да се каже: Тук виждаме разтърсващия сблъсък на стария предхристиянски свят с християнския свят; тук Киприян застава като човек, който се чувства още далеч от християнството, който все още се чувства изцяло отдаден на старите езически божествени сили: в описанието има известно величие.
Днес ще посоча само някои места, които представят как се чувства Киприян пред вълшебната мощ на предхристиянските духовни сили. Така в поезията на Евдокия чуваме: */* Оригиналният текст на немски език е на стр 309 Бел пр/.
към текста >>
Защото никога не е живял чо
век
,
Защото никога не е живял човек,
към текста >>
Така Киприян опознава всичко, каквото е можело да се опознае, когато, така да се каже, чо
век
е бил посветен в предхристиянските мистерии.
Така Киприян опознава всичко, каквото е можело да се опознае, когато, така да се каже, човек е бил посветен в предхристиянските мистерии.
О, той точно описва тези сили, към които са можели да погледнат онези, които са били запознати със старите правила на посвещението по времето, когато тези стари източници вече не важат; той покъртително описва тяхната неподходяща вече за епохата плодотворност. *
към текста >>
И колко истински инспириращо е това Евангелие на Лука за всички онези, които в многобройни произведения на изкуството показваха отново и отново сцени, които бяха вдъхновени точно от Евангелието на Лука, които ни представяха Исус като същество, с което всеки чо
век
, дори и най-простоватият можеше да се чувства сроден.
Всички можеха да се почувстват сродни с това, което така просто, съвсем по детски, и въпреки това така величествено и мощно говори на хората от страна на детето в Евангелието на Лука, което застава не пред магическите царе, а пред бедните овчари на полето. Онова същество от Евангелието на Матей стои на върха на човешкото развитие и духовните царе, магическите царе идват да го прославят. Детето от Евангелието на Лука застава в своята простота, изключено от човешкото развитие, първоначално като дете посрещнато не от великите, а посрещнато от овчарите. Детето от Евангелието на Лука не застава в човешкото развитие така, че ние да се замислим по какъв начин световното зло се чувства призовано да се противопостави на неговото царско духовно могъщество. Не. Но това ни става ясно дори и когато властта и злата същност на Ирод не се изправят веднага срещу нас, че това, което детето носи в себе си, е така величествено, така благородно, така значително, че самото човечеството просто не може да го приеме в своите редици, че то, бедно и изоставено от всички, изглежда като захвърлено в ъгъла и чрез това по особен начин ни показва своя извънчовешки, своя божествен или, което е същото, своя космически произход.
И колко истински инспириращо е това Евангелие на Лука за всички онези, които в многобройни произведения на изкуството показваха отново и отново сцени, които бяха вдъхновени точно от Евангелието на Лука, които ни представяха Исус като същество, с което всеки човек, дори и най-простоватият можеше да се чувства сроден.
Най-простият човек учеше благодарение на това, което действаше чрез детето Исус на Лука, да чувства цялото събитие от Палестина като едно огнено събитие, което го засяга като това, което непосредствено се случва с близък роднина. Никое Евангелие не действаше така, както Евангелието на Лука с неговото пленително настроение и насоченост, правейки съществото Исус близко на човешката душа. И наистина, всичко се намира вътре в това детско изображение, всичко, което трябва да бъде там в един известен аспект на Христовия импулс: Че най-висшето в света, в целия свят, е любовта; че мъдростта е велика, достойна да бъде постигната, че без мъдрост съществата не могат да устоят, но че любовта е най-великото; че могъществото и силата, които изграждат света, са велики и без тях светът не може да съществува, но че любовта е по-велика. Само този човек чувства правилно Христовия импулс, който може да усети превъзходството на любовта над могъществото, силата и мъдростта. Ние трябва да се стремим към мъдростта, преди всичко като човешки духовни индивидуалности, понеже тя принадлежи към божествените импулси на света.
към текста >>
Най-простият чо
век
учеше благодарение на това, което действаше чрез детето Исус на Лука, да чувства цялото събитие от Палестина като едно огнено събитие, което го засяга като това, което непосредствено се случва с близък роднина.
Онова същество от Евангелието на Матей стои на върха на човешкото развитие и духовните царе, магическите царе идват да го прославят. Детето от Евангелието на Лука застава в своята простота, изключено от човешкото развитие, първоначално като дете посрещнато не от великите, а посрещнато от овчарите. Детето от Евангелието на Лука не застава в човешкото развитие така, че ние да се замислим по какъв начин световното зло се чувства призовано да се противопостави на неговото царско духовно могъщество. Не. Но това ни става ясно дори и когато властта и злата същност на Ирод не се изправят веднага срещу нас, че това, което детето носи в себе си, е така величествено, така благородно, така значително, че самото човечеството просто не може да го приеме в своите редици, че то, бедно и изоставено от всички, изглежда като захвърлено в ъгъла и чрез това по особен начин ни показва своя извънчовешки, своя божествен или, което е същото, своя космически произход. И колко истински инспириращо е това Евангелие на Лука за всички онези, които в многобройни произведения на изкуството показваха отново и отново сцени, които бяха вдъхновени точно от Евангелието на Лука, които ни представяха Исус като същество, с което всеки човек, дори и най-простоватият можеше да се чувства сроден.
Най-простият човек учеше благодарение на това, което действаше чрез детето Исус на Лука, да чувства цялото събитие от Палестина като едно огнено събитие, което го засяга като това, което непосредствено се случва с близък роднина.
Никое Евангелие не действаше така, както Евангелието на Лука с неговото пленително настроение и насоченост, правейки съществото Исус близко на човешката душа. И наистина, всичко се намира вътре в това детско изображение, всичко, което трябва да бъде там в един известен аспект на Христовия импулс: Че най-висшето в света, в целия свят, е любовта; че мъдростта е велика, достойна да бъде постигната, че без мъдрост съществата не могат да устоят, но че любовта е най-великото; че могъществото и силата, които изграждат света, са велики и без тях светът не може да съществува, но че любовта е по-велика. Само този човек чувства правилно Христовия импулс, който може да усети превъзходството на любовта над могъществото, силата и мъдростта. Ние трябва да се стремим към мъдростта, преди всичко като човешки духовни индивидуалности, понеже тя принадлежи към божествените импулси на света. И че трябва да се стремим към мъдростта, че мъдростта трябва да ни бъде свещена благодат, която ни води напред, това трябваше да изрази точно първата сцена от „Изпитанието на душата“: че ние не бива да оставим да изчезне мъдростта, че трябва да се грижим за нея, за да се изкачваме по стълбата на човешкото развитие чрез мъдростта.
към текста >>
Само този чо
век
чувства правилно Христовия импулс, който може да усети превъзходството на любовта над могъществото, силата и мъдростта.
Но това ни става ясно дори и когато властта и злата същност на Ирод не се изправят веднага срещу нас, че това, което детето носи в себе си, е така величествено, така благородно, така значително, че самото човечеството просто не може да го приеме в своите редици, че то, бедно и изоставено от всички, изглежда като захвърлено в ъгъла и чрез това по особен начин ни показва своя извънчовешки, своя божествен или, което е същото, своя космически произход. И колко истински инспириращо е това Евангелие на Лука за всички онези, които в многобройни произведения на изкуството показваха отново и отново сцени, които бяха вдъхновени точно от Евангелието на Лука, които ни представяха Исус като същество, с което всеки човек, дори и най-простоватият можеше да се чувства сроден. Най-простият човек учеше благодарение на това, което действаше чрез детето Исус на Лука, да чувства цялото събитие от Палестина като едно огнено събитие, което го засяга като това, което непосредствено се случва с близък роднина. Никое Евангелие не действаше така, както Евангелието на Лука с неговото пленително настроение и насоченост, правейки съществото Исус близко на човешката душа. И наистина, всичко се намира вътре в това детско изображение, всичко, което трябва да бъде там в един известен аспект на Христовия импулс: Че най-висшето в света, в целия свят, е любовта; че мъдростта е велика, достойна да бъде постигната, че без мъдрост съществата не могат да устоят, но че любовта е най-великото; че могъществото и силата, които изграждат света, са велики и без тях светът не може да съществува, но че любовта е по-велика.
Само този човек чувства правилно Христовия импулс, който може да усети превъзходството на любовта над могъществото, силата и мъдростта.
Ние трябва да се стремим към мъдростта, преди всичко като човешки духовни индивидуалности, понеже тя принадлежи към божествените импулси на света. И че трябва да се стремим към мъдростта, че мъдростта трябва да ни бъде свещена благодат, която ни води напред, това трябваше да изрази точно първата сцена от „Изпитанието на душата“: че ние не бива да оставим да изчезне мъдростта, че трябва да се грижим за нея, за да се изкачваме по стълбата на човешкото развитие чрез мъдростта. Но навсякъде, където има мъдрост, е налице нещо двойствено; мъдрост на Боговете, мъдрост на луциферическите сили. Съществото, което се стреми към мъдрост се приближава във всички случаи също и до противниците на Боговете, до свитата на носителя на светлината, свитата на Луцифер. Затова няма божествена всемъдрост, понеже винаги срещу мъдростта стои един опонент: Луцифер.
към текста >>
Чудесният строеж на чо
век
а виждаме заложен още в детския организъм.
Точно както детето Исус е представено пред нас в Евангелието на Лука, така то ни се явява като персонификация на любовта; но то ни се явява като персонификация на любовта между мъдростта или всемъд-ростта и Всемогъществото. И в края на краищата то ни се появява така именно защото е дете. Усилването лежи в това, че към детето освен всичко, което то иначе има, се прибавя качеството на изоставеност, на захвърленост в един ъгъл на човечеството.
Чудесният строеж на човека виждаме заложен още в детския организъм.
Където и да обърнем очи в мирозданието, няма нищо, което да е постигнато само чрез мъдрост, какъвто е случаят с този чуден строеж, който освен това се изправя пред очите ни още непокварен в детския организъм. И така, както в детето се изявява това, което е всезнание във физическото тяло, така то се изявява също и в неговото етерно тяло, където се отразява мъдростта на космическите сили, така е в астралното тяло и в Аза. Като един екстракт на мъдрост: ето как лежи детето там. И когато същевременно е захвърлено в един ъгъл като детето Исус, тогава чувстваме: Там лежи една картина на съвършенството; концентрираната световна мъдрост.
към текста >>
Сега чо
век
усеща как може да чувства човешката душа, когато без предразсъдъци погледне това, което изразява Евангелието на Лука: С мъдрост да се приближи до концентрираната мъдрост на детето, да се приближи с най-голямата човешка мъдрост до нея: Подигравка и глупост е тази мъдрост!
Но също и Всемогъществото застава персонифицирано пред нас, когато виждаме детето да лежи така, както ни се описва в Евангелието на Лука. Как стои Всемогъществото по отношение на детското тяло и детската същност, това чувства този, който си представи в душата цялата мощ на това, което могат да извършат божествените сили и природните сили. Нека си представим силата на природните сили и власти близо до Земята, когато се развихря буря; да си представим природните сили, които бурно и раздвижено напират под Земята; да си представим цялото бушуване на световните власти и световните сили, всичко това, което произлиза от добрите сили и от ариманическите сили; да си представим как бушува и вилнее. И тогава да си представим, че всичко, което бушува така, се отстранява от едно малко местенце от света, за да може на това малко местенце да лежи чудното устройство на детското телце, за да се запази едно малко телце: понеже детското телце трябва да бъде закриляно; ако то би било изложено само за един миг на мощта на природните сили, то би било пометено! Тук се чувства поставянето във Всемогъществото.
Сега човек усеща как може да чувства човешката душа, когато без предразсъдъци погледне това, което изразява Евангелието на Лука: С мъдрост да се приближи до концентрираната мъдрост на детето, да се приближи с най-голямата човешка мъдрост до нея: Подигравка и глупост е тази мъдрост!
Защото тя не може никога да бъде така голяма, каквато е употребената мъдрост, направила възможно да лежи пред нас детското телце. Най-голямата мъдрост си остава глупост и трябва плахо да застане пред това детско тяло и да почете небесната мъдрост, но тя знае, че не може да я достигне: само подигравка е тази мъдрост, тя трябва да се чувства отблъсната в нейната собствена глупост.
към текста >>
Би означавало да се отрича собствената човешка същност и да се измамват Боговете, ако чо
век
не иска да се стреми към мъдрост.
Ние живеем в света и никой не бива да пренебрегва импулсите на света.
Би означавало да се отрича собствената човешка същност и да се измамват Боговете, ако човек не иска да се стреми към мъдрост.
Всеки ден и всеки час от годината е добре изживян, когато ни стане ясно, че наше човешко задължение е: Да се стремим към мъдростта. Всеки ден и всеки час от годината обаче също ни принуждават да осъзнаем как сме поставени в света и как сме играчка на мировите сили, на пулсиращото в света всемогъщество. Но има един миг, когато може да забравим това и да си спомним какво ни показва Евангелието на Лука; да помислим за детето, което е още по-безсилно и още по-мъдро от другите човешки деца; за детето, пред което най-висшата любов намира своето единствено оправдание; за детето, пред което трябва да замълчи мъдростта, да застине силата.
към текста >>
Точно чрез това подчертаване на импулса на любовта още през римско време християнството навлезе по забележителен начин в човешкото развитие; то показа, че в човешката душа може да бъде намерено нещо, чрез което душите могат да се доближат една до друга като не се допитват до това, което светът дава на чо
век
а, а до това, което човешките души имат чрез самите себе си.
Точно чрез това подчертаване на импулса на любовта още през римско време християнството навлезе по забележителен начин в човешкото развитие; то показа, че в човешката душа може да бъде намерено нещо, чрез което душите могат да се доближат една до друга като не се допитват до това, което светът дава на човека, а до това, което човешките души имат чрез самите себе си.
Тази потребност от сближаване, основаващо се на истинската любов, винаги е съществувала в човечеството. Но когато дойде Мистерията на Голгота, докъде беше стигнал тогава римският свят? До Сатурналиите! В дните на Декември, от седемнадесети Декември нататък, започваха Сатурналиите, където се премахваха разликите между класите и йерархическите позиции. Човекът заставаше срещу човека, висш и нисш сан се премахваха, всеки се обръщаше към другия на „ти“.
към текста >>
Чо
век
ът заставаше срещу чо
век
а, висш и нисш сан се премахваха, всеки се обръщаше към другия на „ти“.
Точно чрез това подчертаване на импулса на любовта още през римско време християнството навлезе по забележителен начин в човешкото развитие; то показа, че в човешката душа може да бъде намерено нещо, чрез което душите могат да се доближат една до друга като не се допитват до това, което светът дава на човека, а до това, което човешките души имат чрез самите себе си. Тази потребност от сближаване, основаващо се на истинската любов, винаги е съществувала в човечеството. Но когато дойде Мистерията на Голгота, докъде беше стигнал тогава римският свят? До Сатурналиите! В дните на Декември, от седемнадесети Декември нататък, започваха Сатурналиите, където се премахваха разликите между класите и йерархическите позиции.
Човекът заставаше срещу човека, висш и нисш сан се премахваха, всеки се обръщаше към другия на „ти“.
Това, което идваше от външния свят, биваше пометено. А на шега и за удоволствие на децата се подаряваха „сатурналиевите подаръци“, които по-късно се превърнаха в нашите коледни подаръци. Че човек трябва да намери приют в шегата, в удоволствието, ако иска да надмогне иначе господстващите различия, ето до какво беше достигнал старият римски свят.
към текста >>
Че чо
век
трябва да намери приют в шегата, в удоволствието, ако иска да надмогне иначе господстващите различия, ето до какво беше достигнал старият римски свят.
До Сатурналиите! В дните на Декември, от седемнадесети Декември нататък, започваха Сатурналиите, където се премахваха разликите между класите и йерархическите позиции. Човекът заставаше срещу човека, висш и нисш сан се премахваха, всеки се обръщаше към другия на „ти“. Това, което идваше от външния свят, биваше пометено. А на шега и за удоволствие на децата се подаряваха „сатурналиевите подаръци“, които по-късно се превърнаха в нашите коледни подаръци.
Че човек трябва да намери приют в шегата, в удоволствието, ако иска да надмогне иначе господстващите различия, ето до какво беше достигнал старият римски свят.
към текста >>
Така чувството на равноправие между чо
век
и чо
век
се прояви в християнството във времето, в което в Рим Сатурналиите бяха стигнали до разпуснатия си облик.
Около това време сред старата епоха се появи новото и сега хората призоваваха в душите си не шегата и удоволствието, а най-висшето, духовното.
Така чувството на равноправие между човек и човек се прояви в християнството във времето, в което в Рим Сатурналиите бяха стигнали до разпуснатия си облик.
За това обаче свидетелства също и аспектът на любовта, на всеобщата човешка любов, която ако идва от най-дълбоката същност на човека може да свързва един човек с друг човек. Ние проникваме в тази най-дълбока същност, например когато в Коледната вечер детето очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел. И как детето очаква всичко това? То очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел по такъв начин, че знае: Детето Исус не идва от страната на хората, то идва от духовния свят! Ето едно по-друго разбиране на духовния свят, когато очаквайки Исус, детето се изравнява с възрастните.
към текста >>
За това обаче свидетелства също и аспектът на любовта, на всеобщата човешка любов, която ако идва от най-дълбоката същност на чо
век
а може да свързва един чо
век
с друг чо
век
.
Около това време сред старата епоха се появи новото и сега хората призоваваха в душите си не шегата и удоволствието, а най-висшето, духовното. Така чувството на равноправие между човек и човек се прояви в християнството във времето, в което в Рим Сатурналиите бяха стигнали до разпуснатия си облик.
За това обаче свидетелства също и аспектът на любовта, на всеобщата човешка любов, която ако идва от най-дълбоката същност на човека може да свързва един човек с друг човек.
Ние проникваме в тази най-дълбока същност, например когато в Коледната вечер детето очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел. И как детето очаква всичко това? То очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел по такъв начин, че знае: Детето Исус не идва от страната на хората, то идва от духовния свят! Ето едно по-друго разбиране на духовния свят, когато очаквайки Исус, детето се изравнява с възрастните. Защото те знаят същото, което знае и детето: Христовият импулс навлиза в земното развитие, идвайки от висшите светове!
към текста >>
Това, което би трябвало да се постигне, ние ще го постигнем с обединена работа, когато ни обхване един лъч на онази любов от чо
век
към чо
век
, когато по правилен начин вникнем в същността на Бъдни вечер.
Всичко, което може да чувства детето, когато започне изобщо самостоятелно нещо да мисли, това е единият полюс. А другият полюс е това, което можем да почувстваме в нашите най-висши духовни стремежи, което можем да почувстваме, когато вярно се отдадем на онзи импулс, който споменахме като изходна точка на нашето днешно разглеждане, където ние развиваме волята за това, към което се стремим като към духовна светлина във възникващото Антропософско общество. Защото също и тук искаме това, което трябва да влезе в човешкото развитие, да бъде носено от нещо, което слиза при нас от духовните царства като един импулс. И както детето чувства по отношение на Коледния ангел, който му донася своите коледни подаръци по неговия наивен начин то се чувства свързано с духовното така и ние бива да се свържем с духовното, което очакваме на Бъдни вечер като импулс, който може да донесе това, към което се стремим като към висш идеал. И успеем ли в този кръг да се почувстваме обединени с такава любов, която може да се излъчи от правилното разбиране на Бъдни вечер, тогава можем да постигнем това, което би трябвало да се постигне чрез нашето Антропософско общество, чрез нашия антропософски идеал.
Това, което би трябвало да се постигне, ние ще го постигнем с обединена работа, когато ни обхване един лъч на онази любов от човек към човек, когато по правилен начин вникнем в същността на Бъдни вечер.
към текста >>
3.
Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато по такъв начин чуваме сърдечните звуци на нашия мил Новалис58, чрез които той така задушевно знаеше как да оповести мисията на Христос, ние чувстваме нещо като оправдание на нашето духовно течение, понеже чувстваме идващото от една личност, дълбоко свързана с всички световни загадки и тайни, чувстваме как от нея прозвучава нещо като копнеж по онези духовни светове, които новият чо
век
трябва да търси точно чрез онзи мироглед, към който ние се стремим.
Когато по такъв начин чуваме сърдечните звуци на нашия мил Новалис58, чрез които той така задушевно знаеше как да оповести мисията на Христос, ние чувстваме нещо като оправдание на нашето духовно течение, понеже чувстваме идващото от една личност, дълбоко свързана с всички световни загадки и тайни, чувстваме как от нея прозвучава нещо като копнеж по онези духовни светове, които новият човек трябва да търси точно чрез онзи мироглед, към който ние се стремим.
Чудесно е да се потопим в сърцето и душата на такъв човек, какъвто беше Новалис. Как той самият, задълбочен в своето разбиране на копнежите към духовния свят, израства от дълбочината на западния духовен живот. И когато се оставим под неговото въздействие и усетим как в сегашната инкарнация младежкото му сърце се отвори за духовните светове и как тези духовни светове бяха озарени от Христовия импулс, тогава ние долавяме един призив в нашите собствени души, в нашите собствени сърца: Да се стремим неотклонно заедно с него към озаряващата го божествена светлина, на която той посвети сегашния си кратък живот. И ние чувстваме как в сегашната си инкарнация той беше един от пророците на новото време за това, което ние искаме да търсим в духовните светове, чувстваме как за това търсене най-добре можем да бъдем въодушевени чрез онова въодушевление, което живееше в сърцето, в душата на Новалис и което идваше в него от душевното му проникване в Христовия импулс. И точно в сегашния момент на нашия стремеж, когато от една страна основаваме Антропософското общество, което трябва да включи в себе си всички човешки загадки, в този момент, когато от друга страна, водени от Христовия импулс, обръщаме поглед към светлината, чийто чуден блясък струи от Изтока, в този момент ни е позволено да се свържем с това, което като израз на Христовия импулс, живееше в душата на Новалис59.
към текста >>
Чудесно е да се потопим в сърцето и душата на такъв чо
век
, какъвто беше Новалис.
Когато по такъв начин чуваме сърдечните звуци на нашия мил Новалис58, чрез които той така задушевно знаеше как да оповести мисията на Христос, ние чувстваме нещо като оправдание на нашето духовно течение, понеже чувстваме идващото от една личност, дълбоко свързана с всички световни загадки и тайни, чувстваме как от нея прозвучава нещо като копнеж по онези духовни светове, които новият човек трябва да търси точно чрез онзи мироглед, към който ние се стремим.
Чудесно е да се потопим в сърцето и душата на такъв човек, какъвто беше Новалис.
Как той самият, задълбочен в своето разбиране на копнежите към духовния свят, израства от дълбочината на западния духовен живот. И когато се оставим под неговото въздействие и усетим как в сегашната инкарнация младежкото му сърце се отвори за духовните светове и как тези духовни светове бяха озарени от Христовия импулс, тогава ние долавяме един призив в нашите собствени души, в нашите собствени сърца: Да се стремим неотклонно заедно с него към озаряващата го божествена светлина, на която той посвети сегашния си кратък живот. И ние чувстваме как в сегашната си инкарнация той беше един от пророците на новото време за това, което ние искаме да търсим в духовните светове, чувстваме как за това търсене най-добре можем да бъдем въодушевени чрез онова въодушевление, което живееше в сърцето, в душата на Новалис и което идваше в него от душевното му проникване в Христовия импулс. И точно в сегашния момент на нашия стремеж, когато от една страна основаваме Антропософското общество, което трябва да включи в себе си всички човешки загадки, в този момент, когато от друга страна, водени от Христовия импулс, обръщаме поглед към светлината, чийто чуден блясък струи от Изтока, в този момент ни е позволено да се свържем с това, което като израз на Христовия импулс, живееше в душата на Новалис59.
към текста >>
Така той долавяше нещо от духовния смисъл на онзи монотеистичен светоглед, който просветва и звучи в старите предания на Ведите; и ако сега чо
век
иска да възприеме тези неща, той може да чуе прекрасното съзвучие между Гьотевите думи като един обновяващ се свят на Ведите, и горещото въодушевление на Новалис, с което той проникна в мировите тайни на Христос.
Що за духовно течение живееше у Гьоте? Как духовното слънце се проявява чрез Гьоте и как просветва то към Новалис, младия съвременник на Гьоте? В мирогледа на Спиноза Гьоте търсеше да открие онова, което можеше да успокои неговите изгарящи огнени страсти, да ги одушеви и да ги насочи към Духа60. В широкообхватния мироглед на Спиноза Гьоте търсеше да намери изходната точка към световните простори и към духовните същества, които витаят из тези световни простори и импулсират човешката душа по такъв начин, че тази човешка душа да може да разкрие загадките на природата и на своята собствена същност, като почувства и опознае битието, което живее и пулсира във всички същества и светове. Да се издигне към чистотата и съзерцанието на това, което можеше да получи от Спиноза, ето към какво се стремеше Гьоте.
Така той долавяше нещо от духовния смисъл на онзи монотеистичен светоглед, който просветва и звучи в старите предания на Ведите; и ако сега човек иска да възприеме тези неща, той може да чуе прекрасното съзвучие между Гьотевите думи като един обновяващ се свят на Ведите, и горещото въодушевление на Новалис, с което той проникна в мировите тайни на Христос.
Светлина се излива към нас от Ведическите61 думи на Гьоте, любов и топлина се вливат в светлината, когато усещаме как предвещаващите Христос думи на Новалис се вливат в изпълнените със светлина думи на Гьоте. И когато на друго място обхванем как Гьоте, с пълно съблюдаване на световното единно познание, признава самостоятелността на всяка душа в смисъла на Лайбниц62, тогава не от самите думи на Гьоте, но от техния смисъл ни облъхва западноевропейското учение за монадите, което е възродено прозвучаване на философията Санхия63. Новалис узряваше във всичко това, което тогавашният Ваймар, тогавашната Йена изживяваха като едно възродено прозвучаване на философията Санхия, той узряваше със своето обърнато към Христос сърце. И понякога човек възприема един такъв дух, какъвто е Фихте с неговата сухота, който в съвременен нюанс е проникнат от настроението на Санхия, чувства как той бива омекотен до истински дух на времето, когато редом с него човек си представи Новалис, който го възприема с всеотдайно въодушевление. От една страна човек чува забележително обновените стари индийски думи от устата на Фихте64, че светът така, както ни обгръща, е само един сън и че мисленето, каквото е обикновено, е сънуване на този сън, но че човешката душа, която влива волята си като сила в този сънищен свят, е действителност.
към текста >>
И понякога чо
век
възприема един такъв дух, какъвто е Фихте с неговата сухота, който в съвременен нюанс е проникнат от настроението на Санхия, чувства как той бива омекотен до истински дух на времето, когато редом с него чо
век
си представи Новалис, който го възприема с всеотдайно въодушевление.
Да се издигне към чистотата и съзерцанието на това, което можеше да получи от Спиноза, ето към какво се стремеше Гьоте. Така той долавяше нещо от духовния смисъл на онзи монотеистичен светоглед, който просветва и звучи в старите предания на Ведите; и ако сега човек иска да възприеме тези неща, той може да чуе прекрасното съзвучие между Гьотевите думи като един обновяващ се свят на Ведите, и горещото въодушевление на Новалис, с което той проникна в мировите тайни на Христос. Светлина се излива към нас от Ведическите61 думи на Гьоте, любов и топлина се вливат в светлината, когато усещаме как предвещаващите Христос думи на Новалис се вливат в изпълнените със светлина думи на Гьоте. И когато на друго място обхванем как Гьоте, с пълно съблюдаване на световното единно познание, признава самостоятелността на всяка душа в смисъла на Лайбниц62, тогава не от самите думи на Гьоте, но от техния смисъл ни облъхва западноевропейското учение за монадите, което е възродено прозвучаване на философията Санхия63. Новалис узряваше във всичко това, което тогавашният Ваймар, тогавашната Йена изживяваха като едно възродено прозвучаване на философията Санхия, той узряваше със своето обърнато към Христос сърце.
И понякога човек възприема един такъв дух, какъвто е Фихте с неговата сухота, който в съвременен нюанс е проникнат от настроението на Санхия, чувства как той бива омекотен до истински дух на времето, когато редом с него човек си представи Новалис, който го възприема с всеотдайно въодушевление.
От една страна човек чува забележително обновените стари индийски думи от устата на Фихте64, че светът така, както ни обгръща, е само един сън и че мисленето, каквото е обикновено, е сънуване на този сън, но че човешката душа, която влива волята си като сила в този сънищен свят, е действителност. Такива са обновените мисли на Фихте, подобни по смисъл на мислите от Ведите; редом с това увереността на Новалис. О, той чувстваше тази увереност горе-долу така: Да, физическото съществуване е един сън, мисленето - сън за съня, но от този сън извира всичко това, което човешката душа усеща и чувства като най-скъпото си, което тя духовно може да осъществи в областта на чувствата и усещанията. И от съня на живота, от вдъхновения от Христос Аз, душата на Новалис създаде магическия идеализъм, както той го нарече, или с други думи един носен от Духа идеализъм. И ние чувстваме как, като че ли нещата се свързват по-хармонично, отколкото иначе може да бъде в световното пространство, когато виждаме любвеобилната душа на Новалис да стои до един друг духовен герой на своето време, вслушана как Шилер се опитва да вдъхнови света със своя идеализъм и как Новалис, описвайки Шилеровия идеализъм, оповестява своя магически идеализъм от самото си сърце, вдъхновено от Христос.
към текста >>
От една страна чо
век
чува забележително обновените стари индийски думи от устата на Фихте64, че светът така, както ни обгръща, е само един сън и че мисленето, каквото е обикновено, е сънуване на този сън, но че човешката душа, която влива волята си като сила в този сънищен свят, е действителност.
Така той долавяше нещо от духовния смисъл на онзи монотеистичен светоглед, който просветва и звучи в старите предания на Ведите; и ако сега човек иска да възприеме тези неща, той може да чуе прекрасното съзвучие между Гьотевите думи като един обновяващ се свят на Ведите, и горещото въодушевление на Новалис, с което той проникна в мировите тайни на Христос. Светлина се излива към нас от Ведическите61 думи на Гьоте, любов и топлина се вливат в светлината, когато усещаме как предвещаващите Христос думи на Новалис се вливат в изпълнените със светлина думи на Гьоте. И когато на друго място обхванем как Гьоте, с пълно съблюдаване на световното единно познание, признава самостоятелността на всяка душа в смисъла на Лайбниц62, тогава не от самите думи на Гьоте, но от техния смисъл ни облъхва западноевропейското учение за монадите, което е възродено прозвучаване на философията Санхия63. Новалис узряваше във всичко това, което тогавашният Ваймар, тогавашната Йена изживяваха като едно възродено прозвучаване на философията Санхия, той узряваше със своето обърнато към Христос сърце. И понякога човек възприема един такъв дух, какъвто е Фихте с неговата сухота, който в съвременен нюанс е проникнат от настроението на Санхия, чувства как той бива омекотен до истински дух на времето, когато редом с него човек си представи Новалис, който го възприема с всеотдайно въодушевление.
От една страна човек чува забележително обновените стари индийски думи от устата на Фихте64, че светът така, както ни обгръща, е само един сън и че мисленето, каквото е обикновено, е сънуване на този сън, но че човешката душа, която влива волята си като сила в този сънищен свят, е действителност.
Такива са обновените мисли на Фихте, подобни по смисъл на мислите от Ведите; редом с това увереността на Новалис. О, той чувстваше тази увереност горе-долу така: Да, физическото съществуване е един сън, мисленето - сън за съня, но от този сън извира всичко това, което човешката душа усеща и чувства като най-скъпото си, което тя духовно може да осъществи в областта на чувствата и усещанията. И от съня на живота, от вдъхновения от Христос Аз, душата на Новалис създаде магическия идеализъм, както той го нарече, или с други думи един носен от Духа идеализъм. И ние чувстваме как, като че ли нещата се свързват по-хармонично, отколкото иначе може да бъде в световното пространство, когато виждаме любвеобилната душа на Новалис да стои до един друг духовен герой на своето време, вслушана как Шилер се опитва да вдъхнови света със своя идеализъм и как Новалис, описвайки Шилеровия идеализъм, оповестява своя магически идеализъм от самото си сърце, вдъхновено от Христос. Колко дълбоко говори на душата ни това, което наричаме „да си добър“, това най-интимно западноевропейско Новалисово „да си добър“, когато той възторжено пише за Шилер65.
към текста >>
чо
век
ът истините вечни опознае:
човекът истините вечни опознае:
към текста >>
4.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
№ 67; общо за философията на Бергсон виж глава „Модерният чо
век
и неговия мироглед“ стр.
3. Хенри Бергсон (1859-1941), френски философ, професор в Париж. Бергсон се опитва да надхвърли границите на материализма и натурализма. Отношението между „Аза“ и „непрекъснатостта“ той разглежда преди всичко в книгата си „Време и свобода“, Париж 1911. Относно този проблем сравни също изложението на Рудолф Щайнер в лекцията от 18 Април 1918 година във „Вечното в човешката душа“, Събр. съч.
№ 67; общо за философията на Бергсон виж глава „Модерният човек и неговия мироглед“ стр.
56 във „Загадките на философията“, Събр. съч. № 18.
към текста >>
Там на страница 14 се казва: „Аз проявявам интерес към този въпрос (възможността да се предсказва) само като историк и това се случи така: При моето изследване на времетраенето на живота и причините за смъртта сред немските царски фамилии, в което за първи път изложих доказателството на историко-статистическа основа, че продължителността на живота е правопропорционална на развитието на материалната култура и че от средно
век
овието насам хората стават все по-възрастни, срещнах следните места.
Кемерих разказва сам, че си е бил поставил съвсем други задачи: във въведението на неговата книга „Предсказания“.
Там на страница 14 се казва: „Аз проявявам интерес към този въпрос (възможността да се предсказва) само като историк и това се случи така: При моето изследване на времетраенето на живота и причините за смъртта сред немските царски фамилии, в което за първи път изложих доказателството на историко-статистическа основа, че продължителността на живота е правопропорционална на развитието на материалната култура и че от средновековието насам хората стават все по-възрастни, срещнах следните места.
„ Следват няколко примера за пресметнатите от хороскопа и осъществили се дати на смъртта и предсказания за смъртта на немски царе и Кемерих продължава: „Тези и други исторически напълно установени факти, които открих в паметта си, ме заинтригуваха и аз се реших да разгледам по-задълбочено въпроса. (...) Как обаче да докажа истината, ако наистина се убедя? Появи се един случай, който показва следното. (...) Точно моята липса на авторитет и стремежът ми към истината ме направиха способен и ме окуражиха да проверя един въпрос, който за последователите на догмата на времето отдавна е решен. Значи не апостазия (вероотстьпничество), а консеквентното преследване на предначертания път доведоха до тази цел. „
към текста >>
120, 155): „(Сократ): (...) Защото удивлението е състоянието на един силно обичащ мъдростта чо
век
; да, няма никакво друго начало на философията от това (...)“ и Аристотел „Метафизика“, 1 том (преведен на немски от Адолф Ласон, Йена 1907, стр.
14. Виж например Платон „Таететос“ том 4 на „Събрани съчинения“ в превод от Фридрих Шлайермахер, Хамбург 1958, стр.
120, 155): „(Сократ): (...) Защото удивлението е състоянието на един силно обичащ мъдростта човек; да, няма никакво друго начало на философията от това (...)“ и Аристотел „Метафизика“, 1 том (преведен на немски от Адолф Ласон, Йена 1907, стр.
10): „Когато днес, а също и в древни времена хората започват да философстват, като подтик за това се оказва удивлението, най-напред спрямо най-близките проблеми, след което по-нататък човек се замисля и за лежащи далеч в миналото проблеми (...). Който изпадне в съмнение и учудване има чувството, че не разбира нещата, а дотолкова и този, който се занимава с митични представи в известна степен е настроен философски; (...) (...) изходната точка се създава при всички от удивлението, че нещата наистина протичат така. „
към текста >>
10): „Когато днес, а също и в древни времена хората започват да философстват, като подтик за това се оказва удивлението, най-напред спрямо най-близките проблеми, след което по-нататък чо
век
се замисля и за лежащи далеч в миналото проблеми (...).
14. Виж например Платон „Таететос“ том 4 на „Събрани съчинения“ в превод от Фридрих Шлайермахер, Хамбург 1958, стр. 120, 155): „(Сократ): (...) Защото удивлението е състоянието на един силно обичащ мъдростта човек; да, няма никакво друго начало на философията от това (...)“ и Аристотел „Метафизика“, 1 том (преведен на немски от Адолф Ласон, Йена 1907, стр.
10): „Когато днес, а също и в древни времена хората започват да философстват, като подтик за това се оказва удивлението, най-напред спрямо най-близките проблеми, след което по-нататък човек се замисля и за лежащи далеч в миналото проблеми (...).
Който изпадне в съмнение и учудване има чувството, че не разбира нещата, а дотолкова и този, който се занимава с митични представи в известна степен е настроен философски; (...) (...) изходната точка се създава при всички от удивлението, че нещата наистина протичат така. „
към текста >>
27. „Духовното ръководство на чо
век
а и човечеството“ 1911, Събр. съч.
27. „Духовното ръководство на човека и човечеството“ 1911, Събр. съч.
№ 15.
към текста >>
Често е обръщано внимание на това, че тази епоха е повторение на третата, на египетската епоха: виж между другото „Духовното ръководство на чо
век
а и човечеството“ 1911, Събр. съч.
Често е обръщано внимание на това, че тази епоха е повторение на третата, на египетската епоха: виж между другото „Духовното ръководство на човека и човечеството“ 1911, Събр. съч.
№ 15 и „Свят, Земя и човек, тяхната същност и развитие, както и отражението им във връзка с египетската митология и сегашната култура“, Събр. съч. № 238.
към текста >>
№ 15 и „Свят, Земя и чо
век
, тяхната същност и развитие, както и отражението им във връзка с египетската митология и сегашната култура“, Събр. съч.
Често е обръщано внимание на това, че тази епоха е повторение на третата, на египетската епоха: виж между другото „Духовното ръководство на човека и човечеството“ 1911, Събр. съч.
№ 15 и „Свят, Земя и човек, тяхната същност и развитие, както и отражението им във връзка с египетската митология и сегашната култура“, Събр. съч.
№ 238.
към текста >>
Картина на научен живот и работа през 16
век
“ от Й.
Октомври 1566, Брахе произнася в университета в Рощок няколко латински стиха, в които предсказва смъртта на султана. След няколко седмици наистина идва вест за смъртта на Сюлейман. Всъщност той вече е бил умрял на 5 Септември, значи преди лунното затъмнение, което дава повод на някои да се подиграват с Тихо Брахевото „предсказание“. Той обаче се защитава, като се обосновава с хороскопа на Сюлейман, в който е прочел смъртната констелация. Виж „Тихо Брахе.
Картина на научен живот и работа през 16 век“ от Й.
Л. Е. Дрейер.
към текста >>
№ 18; и „Немският идеализъм като мисловен мироглед: Хегел“; в „За загадките на чо
век
а“ 1916, (Събр. съч.
34. Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831), философ на немския идеализъм. Сравни изказванията на Рудолф Щайнер за него в глава „Реакционерни мирогледи“, стр. 279-285, в „Загадки на философията“, 1914, Събр. съч.
№ 18; и „Немският идеализъм като мисловен мироглед: Хегел“; в „За загадките на човека“ 1916, (Събр. съч.
№ 20, стр. 46. 57).
към текста >>
35. Макс Мюлер (1823-1900), известен ориенталист, изследовател на езиците и религиите на 19
век
, професор в Оксфорд.
35. Макс Мюлер (1823-1900), известен ориенталист, изследовател на езиците и религиите на 19 век, професор в Оксфорд.
Произведения: „История на санскритската литература“, 1859; „Въведение в сравняващата религиите наука“, 1874; „Sacred books ofthe Еаст“ 1876.
към текста >>
Август 1908 в „Свят, Земя и чо
век
“, Събр. съч.
42. „Сикстинската Мадона“: сравни изказванията на Рудолф Щайнер в лекциите от 4.
Август 1908 в „Свят, Земя и човек“, Събр. съч.
№ 105 от 2. Септември 1908; в „Египетски митове и мистерии“, Събр. съч. № 106 от 30. Януари 1913; в „Резултати на духовното изследване“, Събр. съч. № 62; и от 1.
към текста >>
Той поставя като етичен идеал освобождаването от господството на афекта; чо
век
ът би трябвало да се ръководи от ясното прозрение на необходимите закони на битието.
60. Спиноза проповяда опиращ се на неоплатонизма на Декрат една пантеистическа философия на необходимостта.
Той поставя като етичен идеал освобождаването от господството на афекта; човекът би трябвало да се ръководи от ясното прозрение на необходимите закони на битието.
Гьоте се изказва в биографията си „Поезия и истина“ относно влиянието на този светоглед върху него: „Спиноза беше този дух, който така решително действаше върху мен и който имаше толкова голямо влияние върху целия мой начин на мислене. След като навсякъде в света напразно търсих средство за образоване на моето особено същество, най-сетне попаднах на „Етика“-та на този мъж. Какво бях прочел в този труд, какво сам съм внасял в него, не бих могъл да преценя, но важното е, че тук намерих успокоение на моите страсти, струваше ми се, че ми се отваря един обширен и свободен поглед върху сетивния и моралния свят. (...) Уравновесяващото всичко наоколо спокойствие на Спиноза контрастираше на моя възбуждащ всичко стремеж, неговият математически метод беше противоположен на моето поетическо усещане и начин на изразяване и точно онзи начин на внасящо ред третиране на нещата, който човек не искаше да допусне като съответстващ на моралните дадености, ме правеше негов страстен ученик, негов решителен почитател. Духът и сърцето, разумът и чувството се търсеха в необходимото сродство на свободния избор и чрез него се постигаше единение на различните същности.
към текста >>
(...) Уравновесяващото всичко наоколо спокойствие на Спиноза контрастираше на моя възбуждащ всичко стремеж, неговият математически метод беше противоположен на моето поетическо усещане и начин на изразяване и точно онзи начин на внасящо ред третиране на нещата, който чо
век
не искаше да допусне като съответстващ на моралните дадености, ме правеше негов страстен ученик, негов решителен почитател.
60. Спиноза проповяда опиращ се на неоплатонизма на Декрат една пантеистическа философия на необходимостта. Той поставя като етичен идеал освобождаването от господството на афекта; човекът би трябвало да се ръководи от ясното прозрение на необходимите закони на битието. Гьоте се изказва в биографията си „Поезия и истина“ относно влиянието на този светоглед върху него: „Спиноза беше този дух, който така решително действаше върху мен и който имаше толкова голямо влияние върху целия мой начин на мислене. След като навсякъде в света напразно търсих средство за образоване на моето особено същество, най-сетне попаднах на „Етика“-та на този мъж. Какво бях прочел в този труд, какво сам съм внасял в него, не бих могъл да преценя, но важното е, че тук намерих успокоение на моите страсти, струваше ми се, че ми се отваря един обширен и свободен поглед върху сетивния и моралния свят.
(...) Уравновесяващото всичко наоколо спокойствие на Спиноза контрастираше на моя възбуждащ всичко стремеж, неговият математически метод беше противоположен на моето поетическо усещане и начин на изразяване и точно онзи начин на внасящо ред третиране на нещата, който човек не искаше да допусне като съответстващ на моралните дадености, ме правеше негов страстен ученик, негов решителен почитател.
Духът и сърцето, разумът и чувството се търсеха в необходимото сродство на свободния избор и чрез него се постигаше единение на различните същности. „ (трета част на 14 том)“Аз се отдадох на това четиво и вярвах, като сам поглеждах навътре в себе си, че никога не съм могъл така ясно да видя света. „ (4 част, 16 том)
към текста >>
64. Виж Йохан Готлиб Фихте „Предопределението на чо
век
а“, Франкфурт и Лайпциг 1800, където във втори том „Познание“ се казва: „Всяка реалност се превръща в чуден сън без един живот, за който да се сънува, без дух, който сънува; в един сън, който в един сън е зависим от самия себе си.
64. Виж Йохан Готлиб Фихте „Предопределението на човека“, Франкфурт и Лайпциг 1800, където във втори том „Познание“ се казва: „Всяка реалност се превръща в чуден сън без един живот, за който да се сънува, без дух, който сънува; в един сън, който в един сън е зависим от самия себе си.
Възприятието е сън; мисленето изворът на всяко съществуване и всяка реалност, която аз си въобразявам, моето битие, моята сила, моите цели са сън за онзи сън.“
към текста >>
5.
Какво значение има окултното развитие на човека за неговите тела – физическо, етерно и астрално – и за неговото себе
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
КАКВО ЗНАЧЕНИЕ ИМА ОКУЛТНОТО РАЗВИТИЕ НА ЧО
ВЕК
А ЗА НЕГОВИТЕ ТЕЛА – ФИЗИЧЕСКО, ЕТЕРНО И АСТРАЛНО – И ЗА НЕГОВОТО СЕБЕ
КАКВО ЗНАЧЕНИЕ ИМА ОКУЛТНОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕКА ЗА НЕГОВИТЕ ТЕЛА – ФИЗИЧЕСКО, ЕТЕРНО И АСТРАЛНО – И ЗА НЕГОВОТО СЕБЕ
към текста >>
6.
Съдържание
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Възприятието на етерното същество чрез едно сънищноподобно съзнание на мускулната система (като една марионетка), на костната система като една сянка (скелет), на отделните сетивни органи като особени светове, които проникват в чо
век
а.
Възприятието на етерното същество чрез едно сънищноподобно съзнание на мускулната система (като една марионетка), на костната система като една сянка (скелет), на отделните сетивни органи като особени светове, които проникват в човека.
Човека възприема топлинния етер като проникващ с неговите лъчи пространството и като проникващ го самия него, а светлинния етер като един вдълбан в него етерен организъм, химическия етер /вкусовото сетиво/, жизнения етер (обонятелното сетиво). Днешният слухов орган събужда спомена за нещо космическо, събужда космическия спомен. Това важи до още по-голяма степен за сетивото на говора отколкото за сетивото на звука. (На старата Луна сетивото на говора диктуваше движенията, които тогавашните човешки същества правеха, за да обикалят Луната). Превръщането на паметта в едно виждане на образи, които стоят във времево разстояние.
към текста >>
Чо
век
а възприема топлинния етер като проникващ с неговите лъчи пространството и като проникващ го самия него, а светлинния етер като един вдълбан в него етерен организъм, химическия етер /вкусовото сетиво/, жизнения етер (обонятелното сетиво).
Възприятието на етерното същество чрез едно сънищноподобно съзнание на мускулната система (като една марионетка), на костната система като една сянка (скелет), на отделните сетивни органи като особени светове, които проникват в човека.
Човека възприема топлинния етер като проникващ с неговите лъчи пространството и като проникващ го самия него, а светлинния етер като един вдълбан в него етерен организъм, химическия етер /вкусовото сетиво/, жизнения етер (обонятелното сетиво).
Днешният слухов орган събужда спомена за нещо космическо, събужда космическия спомен. Това важи до още по-голяма степен за сетивото на говора отколкото за сетивото на звука. (На старата Луна сетивото на говора диктуваше движенията, които тогавашните човешки същества правеха, за да обикалят Луната). Превръщането на паметта в едно виждане на образи, които стоят във времево разстояние. Чувствителност по отношение на собствения темперамент.
към текста >>
Добиване на едно чувство за времето в етерното тяло; чо
век
изживява външния етер като живо същество.
Добиване на едно чувство за времето в етерното тяло; човек изживява външния етер като живо същество.
Диференцирания във вътрешното изживяване на етерното тяло. Работата на редуващите се Амшаспади върху етерното тяло на човешкия мозък през време на старата Луна се изживява в изображението на етерния първообраз: във физическия мозък. Вземане със себе си на течащото време: разгъването на едно прадалечно минало. В средната част на етерното тяло едно плуване заедно с времето, чувство като между флегматичното и сангвиничното настроение. Докато концентрирането върху етерното тяло на главата с едно меланхолично настроение.
към текста >>
Една трета част на етерното тяло чо
век
я чувствува като изчезваща в Земята, като разширяваща се в Земята.
Диференцирания във вътрешното изживяване на етерното тяло. Работата на редуващите се Амшаспади върху етерното тяло на човешкия мозък през време на старата Луна се изживява в изображението на етерния първообраз: във физическия мозък. Вземане със себе си на течащото време: разгъването на едно прадалечно минало. В средната част на етерното тяло едно плуване заедно с времето, чувство като между флегматичното и сангвиничното настроение. Докато концентрирането върху етерното тяло на главата с едно меланхолично настроение.
Една трета част на етерното тяло човек я чувствува като изчезваща в Земята, като разширяваща се в Земята.
Една четвърта част на етерното тяло бива изживявана като впечатление на една външна форма, като форма на яйце, която след това се оцветява. Действието на Духовете на течението на годината в течението на деня донася нови диференцирания в изживяването на етерното тяло, както иначе по годишните времена така също и по часове на деня. Подтискане на сетивното възприятие, след това на абстрактното мислене при езотеричното развитие. Подарената от Бога Мъдрост се влива в изчезващото собствено мислене; в плуващото с течението на времето етерното тяло се влива нещо като едно идващо насреща течение на бъдещето. Предварително условие за това е развитието на спокойствие.
към текста >>
Остроумието е заменено с Мъдрост: мислите се мислят (сами) в чо
век
а; те изгарят онова, което чо
век
ът сам е изработил като мисли.
Превръщането на здравата разсъдъчна сила в здраво виждане на едно вътрешно понятие на времето.
Остроумието е заменено с Мъдрост: мислите се мислят (сами) в човека; те изгарят онова, което човекът сам е изработил като мисли.
Той чувствува, че мислите имат собствени сили. Чувството и волята се сродяват помежду си. Една по-висша потребност от наслада се явява по отношение на духовните неща като една тънка егоистичност и тя бива постепенно победена, неегоистичното чувство се превръща в духовно задължение. Все пак човек чувствува, как волята и чувството още се надигат в него, докато даровете на Мъдростта го свързват с целия свят. Симпатия и антипатия по отношение на вътрешното действие на чувството и волята.
към текста >>
Все пак чо
век
чувствува, как волята и чувството още се надигат в него, докато даровете на Мъдростта го свързват с целия свят.
Превръщането на здравата разсъдъчна сила в здраво виждане на едно вътрешно понятие на времето. Остроумието е заменено с Мъдрост: мислите се мислят (сами) в човека; те изгарят онова, което човекът сам е изработил като мисли. Той чувствува, че мислите имат собствени сили. Чувството и волята се сродяват помежду си. Една по-висша потребност от наслада се явява по отношение на духовните неща като една тънка егоистичност и тя бива постепенно победена, неегоистичното чувство се превръща в духовно задължение.
Все пак човек чувствува, как волята и чувството още се надигат в него, докато даровете на Мъдростта го свързват с целия свят.
Симпатия и антипатия по отношение на вътрешното действие на чувството и волята. Самоконтрол на чувството и посредством чувството също на мислите. В срещането на надигащото се отвътре чувство и на вливащата се отгоре Мъдрост човек изживява етерния свят. В реакция, която вливащата се в нас Мъдрост предизвиква /благодарност и срам/, човек изживява Архаите (Духовете на Личността). По-нататъшните вътрешни изживявания чрез измененото етерно тяло.
към текста >>
В срещането на надигащото се отвътре чувство и на вливащата се отгоре Мъдрост чо
век
изживява етерния свят.
Чувството и волята се сродяват помежду си. Една по-висша потребност от наслада се явява по отношение на духовните неща като една тънка егоистичност и тя бива постепенно победена, неегоистичното чувство се превръща в духовно задължение. Все пак човек чувствува, как волята и чувството още се надигат в него, докато даровете на Мъдростта го свързват с целия свят. Симпатия и антипатия по отношение на вътрешното действие на чувството и волята. Самоконтрол на чувството и посредством чувството също на мислите.
В срещането на надигащото се отвътре чувство и на вливащата се отгоре Мъдрост човек изживява етерния свят.
В реакция, която вливащата се в нас Мъдрост предизвиква /благодарност и срам/, човек изживява Архаите (Духовете на Личността). По-нататъшните вътрешни изживявания чрез измененото етерно тяло.
към текста >>
В реакция, която вливащата се в нас Мъдрост предизвиква /благодарност и срам/, чо
век
изживява Архаите (Духовете на Личността).
Една по-висша потребност от наслада се явява по отношение на духовните неща като една тънка егоистичност и тя бива постепенно победена, неегоистичното чувство се превръща в духовно задължение. Все пак човек чувствува, как волята и чувството още се надигат в него, докато даровете на Мъдростта го свързват с целия свят. Симпатия и антипатия по отношение на вътрешното действие на чувството и волята. Самоконтрол на чувството и посредством чувството също на мислите. В срещането на надигащото се отвътре чувство и на вливащата се отгоре Мъдрост човек изживява етерния свят.
В реакция, която вливащата се в нас Мъдрост предизвиква /благодарност и срам/, човек изживява Архаите (Духовете на Личността).
По-нататъшните вътрешни изживявания чрез измененото етерно тяло.
към текста >>
Чувството на размисъла върху себе си напира чо
век
да знае, защо всичко това се е спарушило: чо
век
ът сам е вложил със собственото си същество зародиша на смъртта.
Един миг ясновидско виждане като хипотеза: гледане обратно от аза и от астралното тяло върху физическото и етерното тяло. Впечатлението е едно чувство на неизмерима тъга. Положеното в подвижната етерна форма на етерното тяло физическо тяло се явява в неговите органи като спарушен остатък на минали величествени същество. В имагинацията тези органи се превръщат в това, което те са били по-рано. Нервната система, също един спарушен продукт, се превръща в сбор от растителни същества.
Чувството на размисъла върху себе си напира човек да знае, защо всичко това се е спарушило: човекът сам е вложил със собственото си същество зародиша на смъртта.
към текста >>
Чо
век
вижда подвижните процеси на етерното тяло в тяхното протичане във време то.
Имагинация на рая.
Човек вижда подвижните процеси на етерното тяло в тяхното протичане във време то.
Той е отделен чрез пропастта на общия миров етер от него, оттатък брега, а след това изживява като едно отиване към своето етерно тяло и прониква с погледа вътре: явява се едно същество, като затворено от скални стени. Нашият череп е като един замък, в който се вливат етерните сили на нервни те нишки като един самоизкован меч, и на кръвта като едно окървавено копие. Обаче най-благородната част на мозъкът може да се храни само от съединението на най-тънките сетивни впечатления с най-благородните минерални продукти. Всичко това предадено в образи даде Легендата за Граала.
към текста >>
Егоизмът като свойство на астралното тяло прави необходимо разширението на интересите върху цялата Земя (Легендата за Рая), освобождаването от личните интереси /Амфортас/, вътрешната воля за разбиране на това, което човечеството получава в дар което се полага на чо
век
а (Парцивал).
Осамостоятелствуването на астралното тяло.
Егоизмът като свойство на астралното тяло прави необходимо разширението на интересите върху цялата Земя (Легендата за Рая), освобождаването от личните интереси /Амфортас/, вътрешната воля за разбиране на това, което човечеството получава в дар което се полага на човека (Парцивал).
Възможност за повлияване на астралното тяло, освободено чрез окултното развитие, чрез религиозни ритуали или чрез еманципираното астрално тяло на една по-силна личност. Свиване на интересите на човечеството към точката на Аза в Съзнателната душа на нашата епоха. Подготовката за това стана св. Августин. Обяснението на астралността с егоизма. Трите образа на Фауст и тяхното сливан в Гьотевия Фауст.
към текста >>
Обвързването към магнетични те сили които привличат надолу личното същество, когато чо
век
не е направил още действително интересите на света да станат негови собствени интереси.
Изживяването на ледената самотност като противовес на вземането надмощие на егоизма в астралното тяло. Когато след това то се разширява до интересите на света, с идването близо до имагинацията на рая и два също моментът на срещата с Пазачът на Прага.
Обвързването към магнетични те сили които привличат надолу личното същество, когато човек не е направил още действително интересите на света да станат негови собствени интереси.
Това му пречи да може да мине покрай Пазача на Прага. Съединението с имагинацията на рая създава един вид органа човек да вижда други същества: първо едно същество, което изглежда подобно нему. Описание на по-нататъшните изживявания: външното същество като пазител на вътрешното същество. Човек добива едно понятие за отношението на телата към душата. Имагинацията на разказа за Каина и Авела: отражение на една висша жертва.
към текста >>
Съединението с имагинацията на рая създава един вид органа чо
век
да вижда други същества: първо едно същество, което изглежда подобно нему.
Изживяването на ледената самотност като противовес на вземането надмощие на егоизма в астралното тяло. Когато след това то се разширява до интересите на света, с идването близо до имагинацията на рая и два също моментът на срещата с Пазачът на Прага. Обвързването към магнетични те сили които привличат надолу личното същество, когато човек не е направил още действително интересите на света да станат негови собствени интереси. Това му пречи да може да мине покрай Пазача на Прага.
Съединението с имагинацията на рая създава един вид органа човек да вижда други същества: първо едно същество, което изглежда подобно нему.
Описание на по-нататъшните изживявания: външното същество като пазител на вътрешното същество. Човек добива едно понятие за отношението на телата към душата. Имагинацията на разказа за Каина и Авела: отражение на една висша жертва. Човекът, както той е поставен тук на Земята, е обратното на онова, което е бил по-рано. От лекото чувствуване на желанията на астралното тяло в неговото взаимодействие със Себе-то се ражда човешкото земно познание.
към текста >>
Чо
век
добива едно понятие за отношението на телата към душата.
Когато след това то се разширява до интересите на света, с идването близо до имагинацията на рая и два също моментът на срещата с Пазачът на Прага. Обвързването към магнетични те сили които привличат надолу личното същество, когато човек не е направил още действително интересите на света да станат негови собствени интереси. Това му пречи да може да мине покрай Пазача на Прага. Съединението с имагинацията на рая създава един вид органа човек да вижда други същества: първо едно същество, което изглежда подобно нему. Описание на по-нататъшните изживявания: външното същество като пазител на вътрешното същество.
Човек добива едно понятие за отношението на телата към душата.
Имагинацията на разказа за Каина и Авела: отражение на една висша жертва. Човекът, както той е поставен тук на Земята, е обратното на онова, което е бил по-рано. От лекото чувствуване на желанията на астралното тяло в неговото взаимодействие със Себе-то се ражда човешкото земно познание. Това са затъпените инстинкти за унищожение. Представата потопена в същността на едно друго същество е затъпеното оръжие на Каин.
към текста >>
Чо
век
ът, както той е поставен тук на Земята, е обратното на онова, което е бил по-рано.
Това му пречи да може да мине покрай Пазача на Прага. Съединението с имагинацията на рая създава един вид органа човек да вижда други същества: първо едно същество, което изглежда подобно нему. Описание на по-нататъшните изживявания: външното същество като пазител на вътрешното същество. Човек добива едно понятие за отношението на телата към душата. Имагинацията на разказа за Каина и Авела: отражение на една висша жертва.
Човекът, както той е поставен тук на Земята, е обратното на онова, което е бил по-рано.
От лекото чувствуване на желанията на астралното тяло в неговото взаимодействие със Себе-то се ражда човешкото земно познание. Това са затъпените инстинкти за унищожение. Представата потопена в същността на едно друго същество е затъпеното оръжие на Каин. Чрез това преминава в еволюцията това, което внезапно е било превърнато в неговата противоположност. Засилване на познанията, пренасяне в същността на едно друго същество.
към текста >>
Чо
век
узрява да се издигне до познанието само чрез това, че поставя интересите на другите по-високо от своите собствени интереси.
Това са затъпените инстинкти за унищожение. Представата потопена в същността на едно друго същество е затъпеното оръжие на Каин. Чрез това преминава в еволюцията това, което внезапно е било превърнато в неговата противоположност. Засилване на познанията, пренасяне в същността на едно друго същество. Себе-то е нещо повече от големия егоист, то иска също да бъде в другите същества.
Човек узрява да се издигне до познанието само чрез това, че поставя интересите на другите по-високо от своите собствени интереси.
Само така той добива изходната точка, за да се издигне до висшите йерархии.
към текста >>
Там където чо
век
ът сънува материални атоми, е всъщност Ариман.
Ясновидското възприятие на първоначалната човешка форма в пробуждането на съзнанието през време на съня (Имагинация на рая). Сянкообразно впечатление на един кентавър, след това на един сфинкс, различни аспекти на едно животинско същество като продължение надолу на човешката форма. Впечатление на действителността на Луцифер, на духа на красотата и на егоистичността, в нощното вътрешно изживяване. Ариманическото впечатление в дневното виждане на това, което ни вдъхва страх, но също и на това, което ни съблазнява към наслада.
Там където човекът сънува материални атоми, е всъщност Ариман.
Интелектуализмът се опълчва срещу възприемането на духа. В образа на Мефисто още традиционното знание на 16-то столетие е изобразило изкусителя на човешкия род. През време на будния живот човекът е придружен от Ариман-Мефистофел. Като насрещен образ към това впечатление на Луцифер, нощният другар. Защитният Импулс против Ариман-Мефисто беше даден във физическото явление на Христос.
към текста >>
През време на будния живот чо
век
ът е придружен от Ариман-Мефистофел.
Впечатление на действителността на Луцифер, на духа на красотата и на егоистичността, в нощното вътрешно изживяване. Ариманическото впечатление в дневното виждане на това, което ни вдъхва страх, но също и на това, което ни съблазнява към наслада. Там където човекът сънува материални атоми, е всъщност Ариман. Интелектуализмът се опълчва срещу възприемането на духа. В образа на Мефисто още традиционното знание на 16-то столетие е изобразило изкусителя на човешкия род.
През време на будния живот човекът е придружен от Ариман-Мефистофел.
Като насрещен образ към това впечатление на Луцифер, нощният другар. Защитният Импулс против Ариман-Мефисто беше даден във физическото явление на Христос. Против бъдещето влияние на Луцифер човекът е въоръжен чрез явлението на Христос в етерно тяло. Познаването на трите обуславящи еволюцията на човечеството импулси води до едно правилно разбиране на Себе-то и на астралното тяло.
към текста >>
Против бъдещето влияние на Луцифер чо
век
ът е въоръжен чрез явлението на Христос в етерно тяло.
Интелектуализмът се опълчва срещу възприемането на духа. В образа на Мефисто още традиционното знание на 16-то столетие е изобразило изкусителя на човешкия род. През време на будния живот човекът е придружен от Ариман-Мефистофел. Като насрещен образ към това впечатление на Луцифер, нощният другар. Защитният Импулс против Ариман-Мефисто беше даден във физическото явление на Христос.
Против бъдещето влияние на Луцифер човекът е въоръжен чрез явлението на Христос в етерно тяло.
Познаването на трите обуславящи еволюцията на човечеството импулси води до едно правилно разбиране на Себе-то и на астралното тяло.
към текста >>
Изменение на чо
век
а за външното ясновидско наблюдение.
Изменение на човека за външното ясновидско наблюдение.
Това което се изживява във вътрешността като една по-голяма подвижност на физическото тяло, гледано отвън се показва разцепено, разделено едно от друго и нарастващо. На мястото на физическата материя се явяват имагинации. 12 членове (части) на една мирова картина, чрез която при окултното развитие говорят йерархиите. Етерното тяло е един разказвач на историята на света. Астралното тяло става все повече израз за вътрешната стойност на човека в Космоса.
към текста >>
Астралното тяло става все повече израз за вътрешната стойност на чо
век
а в Космоса.
Изменение на човека за външното ясновидско наблюдение. Това което се изживява във вътрешността като една по-голяма подвижност на физическото тяло, гледано отвън се показва разцепено, разделено едно от друго и нарастващо. На мястото на физическата материя се явяват имагинации. 12 членове (части) на една мирова картина, чрез която при окултното развитие говорят йерархиите. Етерното тяло е един разказвач на историята на света.
Астралното тяло става все повече израз за вътрешната стойност на човека в Космоса.
Себе-то на човека се разделя, изпраща навън съдържанието на своето съзнание, пренася го в едно същество на йерархиите. Образ на Слънцето за астралното тяло, и на въртящите се около него планети, за размножението на Себе-то. Превръщането на Съзнателната душа в Имагинативна душа, на Разсъдъчната душа в Инспиративна душа, на Сетивната душа в Интуитивна душа.
към текста >>
Себе-то на чо
век
а се разделя, изпраща навън съдържанието на своето съзнание, пренася го в едно същество на йерархиите.
Това което се изживява във вътрешността като една по-голяма подвижност на физическото тяло, гледано отвън се показва разцепено, разделено едно от друго и нарастващо. На мястото на физическата материя се явяват имагинации. 12 членове (части) на една мирова картина, чрез която при окултното развитие говорят йерархиите. Етерното тяло е един разказвач на историята на света. Астралното тяло става все повече израз за вътрешната стойност на човека в Космоса.
Себе-то на човека се разделя, изпраща навън съдържанието на своето съзнание, пренася го в едно същество на йерархиите.
Образ на Слънцето за астралното тяло, и на въртящите се около него планети, за размножението на Себе-то. Превръщането на Съзнателната душа в Имагинативна душа, на Разсъдъчната душа в Инспиративна душа, на Сетивната душа в Интуитивна душа.
към текста >>
7.
1. ПРЕДГОВОР
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Както винаги, когато е отхвърлена една властна воля, най-близкото средство е тогава оклеветяването на онези, които не са се подчинили на тези претенция, и като най-ефективно средство за борба служи обръщането на фактите в тяхната противоположност: това, срещу което трябва да се води борба от морална необходимост, се приписва като вина на чо
век
а.
Както винаги, когато е отхвърлена една властна воля, най-близкото средство е тогава оклеветяването на онези, които не са се подчинили на тези претенция, и като най-ефективно средство за борба служи обръщането на фактите в тяхната противоположност: това, срещу което трябва да се води борба от морална необходимост, се приписва като вина на човека.
Срещу тези неща се обръща Рудолф Щайнер в своето слово и приветствува тогава настъпилото отделяне от Теософското Общество като едно освобождение.
към текста >>
От онзи изнесен в Кьолн цикъл от сказки "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел" води една свързваща линия към изнесения в Хага цикъл върху "Значението на окултното развитие на чо
век
а за неговите тела и неговото себе" В едно време, в което хората играят много с трансцедентни неща, когато се разпространяват някои неща, които не само не са полезни, а са вредни за хората, и кога то се обръща малко внимание на необходимостта от най-строг морален контрол и себеконтрол и на под държането на един здрав човешки ум, който може да се справи със съществуванието в практическия живот, сериозният размисъл трябваше да избере една тема, каквато е съдържанието на следващите сказки.
От онзи изнесен в Кьолн цикъл от сказки "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел" води една свързваща линия към изнесения в Хага цикъл върху "Значението на окултното развитие на човека за неговите тела и неговото себе" В едно време, в което хората играят много с трансцедентни неща, когато се разпространяват някои неща, които не само не са полезни, а са вредни за хората, и кога то се обръща малко внимание на необходимостта от най-строг морален контрол и себеконтрол и на под държането на един здрав човешки ум, който може да се справи със съществуванието в практическия живот, сериозният размисъл трябваше да избере една тема, каквато е съдържанието на следващите сказки.
В тези сказки се прониква по един много по-вътрешен начин в областта, основата на която беше вече създадена градивно в предшествуващите писания на Рудолф Щайнер.
към текста >>
8.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Антропософията, изучавана езотерично или екзотерично обаче изучавана сериозно, произвежда просто определени промени в целия организъм на чо
век
а.
Ще Ви говоря, обични приятели, върху една тема, имаща голямо значение за много хора в настоящето, които се стремят по някакъв начин така, че правят от Духовната Наука не само една теория, а приемат Духовната Наука в сърцето си и душата си така, че тя стана за тях едно действително съдържание на живота Духовната Наука става за тях нещо, което се влива в цялото им човешко съществувание като хора. Не само за истинския езотерик, а за всеки, който иска да приеме антропософските мисли в своите душевни сили, ще бъде важно да научи нещо върху изменението на цялото човешко същество чрез това, че или той изпълнява такива упражнения каквито са дадени в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове? " или както те са накратко предадени във втората част на книгата "Тайната Наука", или пък също, че усвоява от сърце и душа антропософски мисли.
Антропософията, изучавана езотерично или екзотерично обаче изучавана сериозно, произвежда просто определени промени в целия организъм на човека.
Чрез Антропософията можем смело да твърдим това човек става съвършено друг, той преобразява цялото свое човешко устройство. Както физическото тяло, така също етерното тяло, астралното тяло и същинският Аз на човека биват преобразени по някакъв начин чрез това, че човек действително приема Антропософията в своята вътрешност.
към текста >>
Чрез Антропософията можем смело да твърдим това чо
век
става съвършено друг, той преобразява цялото свое човешко устройство.
Ще Ви говоря, обични приятели, върху една тема, имаща голямо значение за много хора в настоящето, които се стремят по някакъв начин така, че правят от Духовната Наука не само една теория, а приемат Духовната Наука в сърцето си и душата си така, че тя стана за тях едно действително съдържание на живота Духовната Наука става за тях нещо, което се влива в цялото им човешко съществувание като хора. Не само за истинския езотерик, а за всеки, който иска да приеме антропософските мисли в своите душевни сили, ще бъде важно да научи нещо върху изменението на цялото човешко същество чрез това, че или той изпълнява такива упражнения каквито са дадени в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове? " или както те са накратко предадени във втората част на книгата "Тайната Наука", или пък също, че усвоява от сърце и душа антропософски мисли. Антропософията, изучавана езотерично или екзотерично обаче изучавана сериозно, произвежда просто определени промени в целия организъм на човека.
Чрез Антропософията можем смело да твърдим това човек става съвършено друг, той преобразява цялото свое човешко устройство.
Както физическото тяло, така също етерното тяло, астралното тяло и същинският Аз на човека биват преобразени по някакъв начин чрез това, че човек действително приема Антропософията в своята вътрешност.
към текста >>
Както физическото тяло, така също етерното тяло, астралното тяло и същинският Аз на чо
век
а биват преобразени по някакъв начин чрез това, че чо
век
действително приема Антропософията в своята вътрешност.
Ще Ви говоря, обични приятели, върху една тема, имаща голямо значение за много хора в настоящето, които се стремят по някакъв начин така, че правят от Духовната Наука не само една теория, а приемат Духовната Наука в сърцето си и душата си така, че тя стана за тях едно действително съдържание на живота Духовната Наука става за тях нещо, което се влива в цялото им човешко съществувание като хора. Не само за истинския езотерик, а за всеки, който иска да приеме антропософските мисли в своите душевни сили, ще бъде важно да научи нещо върху изменението на цялото човешко същество чрез това, че или той изпълнява такива упражнения каквито са дадени в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове? " или както те са накратко предадени във втората част на книгата "Тайната Наука", или пък също, че усвоява от сърце и душа антропософски мисли. Антропософията, изучавана езотерично или екзотерично обаче изучавана сериозно, произвежда просто определени промени в целия организъм на човека. Чрез Антропософията можем смело да твърдим това човек става съвършено друг, той преобразява цялото свое човешко устройство.
Както физическото тяло, така също етерното тяло, астралното тяло и същинският Аз на човека биват преобразени по някакъв начин чрез това, че човек действително приема Антропософията в своята вътрешност.
към текста >>
Те не могат да бъдат забележими поради причината, че физическото естество е онова, което чо
век
ът владее най-малко от своята вътрешност и защото биха се явили веднага опасности, когато езотеричните упражнения или изучаването на Антропософията биха били устроен и така, щото физическото тяло да изпитва промени, които надминават границите на това, което чо
век
ът е в състояние да владее напълно.
Ние ще говорим по ред за промените, които човешките тела изпитват под влиянието на езотеризма или чрез сериозното екзотерично изучаване на антропософията. Особено трудно е да говорим върху промените на човешкото физическо тяло, поради простата причина, че тези промени на човешкото физическо тяло са отначало наистина важни, пълни със значение, но по определен начин те са често пъти неясни, можем да ги считаме като нищожни. С физическото тяло стават важни, пълни със значение промени, но те са незабележими за едно външно знание.
Те не могат да бъдат забележими поради причината, че физическото естество е онова, което човекът владее най-малко от своята вътрешност и защото биха се явили веднага опасности, когато езотеричните упражнения или изучаването на Антропософията биха били устроен и така, щото физическото тяло да изпитва промени, които надминават границите на това, което човекът е в състояние да владее напълно.
Промените на физическото тяло остават в определени граници, но все пак е важно човек да научи нещо за това, да си го изясни.
към текста >>
Промените на физическото тяло остават в определени граници, но все пак е важно чо
век
да научи нещо за това, да си го изясни.
Ние ще говорим по ред за промените, които човешките тела изпитват под влиянието на езотеризма или чрез сериозното екзотерично изучаване на антропософията. Особено трудно е да говорим върху промените на човешкото физическо тяло, поради простата причина, че тези промени на човешкото физическо тяло са отначало наистина важни, пълни със значение, но по определен начин те са често пъти неясни, можем да ги считаме като нищожни. С физическото тяло стават важни, пълни със значение промени, но те са незабележими за едно външно знание. Те не могат да бъдат забележими поради причината, че физическото естество е онова, което човекът владее най-малко от своята вътрешност и защото биха се явили веднага опасности, когато езотеричните упражнения или изучаването на Антропософията биха били устроен и така, щото физическото тяло да изпитва промени, които надминават границите на това, което човекът е в състояние да владее напълно.
Промените на физическото тяло остават в определени граници, но все пак е важно човек да научи нещо за това, да си го изясни.
към текста >>
Чрез това, че чо
век
оставя езотеризма или Антропософията да действуват сериозно върху него, отделните органи стават по-самостоятелни, по-независими едни от други.
Ако искаме да назовем първо с малко думи промените, които човешкото физическо тяло изпитва чрез посочените условия, ще кажем: това човешко физическо тяло става първо по-подвижно в себе си, вътрешно по-живо. По-подвижно, що значи това? В нормалния човешки живот ние имаме пред себе си човешкото физическо тяло така, че неговите отделни органи се намират в съобщение едни с други, те са свързани по определен начин едни с други. Действията на отделните органи преминават едни в други.
Чрез това, че човек оставя езотеризма или Антропософията да действуват сериозно върху него, отделните органи стават по-самостоятелни, по-независими едни от други.
По определен начин общият живот на физическото тяло бива понижен, заглушен и отделният живот на органите подсилен. Макар и степента на понижение на общия живот и на засилването на отделния живот на органите да е много малка, все пак трябва да кажем: чрез влиянието на езотеризма или на антропософията въобще сърцето, мозъкът, гръбначният мозък, всички органи стават по-самостоятелни по-живи и по-самостоятелни едни от други, вътрешно по-подвижни. Ако бих искал да говоря на езика на учените, би трябвало да кажа: органите преминават от едно стабилно състояние на равновесието в едно повече лабилно състояние на равновесието. Трябва да познаваме този факт поради това, че човекът е твърде лесно склонен, когато долавя нещо от това друго състояние на равновесието на своите органи, да припише това на обстоятелството, че е станал болен или че не се чувствува добре. Той не е свикнал да чувствува тази подвижност, независимостта на своите органи.
към текста >>
Трябва да познаваме този факт поради това, че чо
век
ът е твърде лесно склонен, когато долавя нещо от това друго състояние на равновесието на своите органи, да припише това на обстоятелството, че е станал болен или че не се чувствува добре.
Действията на отделните органи преминават едни в други. Чрез това, че човек оставя езотеризма или Антропософията да действуват сериозно върху него, отделните органи стават по-самостоятелни, по-независими едни от други. По определен начин общият живот на физическото тяло бива понижен, заглушен и отделният живот на органите подсилен. Макар и степента на понижение на общия живот и на засилването на отделния живот на органите да е много малка, все пак трябва да кажем: чрез влиянието на езотеризма или на антропософията въобще сърцето, мозъкът, гръбначният мозък, всички органи стават по-самостоятелни по-живи и по-самостоятелни едни от други, вътрешно по-подвижни. Ако бих искал да говоря на езика на учените, би трябвало да кажа: органите преминават от едно стабилно състояние на равновесието в едно повече лабилно състояние на равновесието.
Трябва да познаваме този факт поради това, че човекът е твърде лесно склонен, когато долавя нещо от това друго състояние на равновесието на своите органи, да припише това на обстоятелството, че е станал болен или че не се чувствува добре.
Той не е свикнал да чувствува тази подвижност, независимостта на своите органи. Човек долавя, усеща органите само тогава, когато те функционират различно от нормалното състояние. Но човек усеща, макар и много слабо, как неговите органи стават по-самостоятелни едни от други; той може да счита това за едно заболяване. Следователно Вие виждате, как, когато се касае именно за човешкото физическо тяло, човек трябва да бъде много предпазлив, предвидлив. Разбира се от само себе си, че същото положение може да бъде веднъж едно заболяване, друг път само едно съпровождащо явление на вътрешния антропософски живот.
към текста >>
Чо
век
долавя, усеща органите само тогава, когато те функционират различно от нормалното състояние.
По определен начин общият живот на физическото тяло бива понижен, заглушен и отделният живот на органите подсилен. Макар и степента на понижение на общия живот и на засилването на отделния живот на органите да е много малка, все пак трябва да кажем: чрез влиянието на езотеризма или на антропософията въобще сърцето, мозъкът, гръбначният мозък, всички органи стават по-самостоятелни по-живи и по-самостоятелни едни от други, вътрешно по-подвижни. Ако бих искал да говоря на езика на учените, би трябвало да кажа: органите преминават от едно стабилно състояние на равновесието в едно повече лабилно състояние на равновесието. Трябва да познаваме този факт поради това, че човекът е твърде лесно склонен, когато долавя нещо от това друго състояние на равновесието на своите органи, да припише това на обстоятелството, че е станал болен или че не се чувствува добре. Той не е свикнал да чувствува тази подвижност, независимостта на своите органи.
Човек долавя, усеща органите само тогава, когато те функционират различно от нормалното състояние.
Но човек усеща, макар и много слабо, как неговите органи стават по-самостоятелни едни от други; той може да счита това за едно заболяване. Следователно Вие виждате, как, когато се касае именно за човешкото физическо тяло, човек трябва да бъде много предпазлив, предвидлив. Разбира се от само себе си, че същото положение може да бъде веднъж едно заболяване, друг път само едно съпровождащо явление на вътрешния антропософски живот. Ето защо необходимо е човек да прави индивидуално разлика във всеки един случай; но трябва да кажем, че онова, което се постига тук чрез антропософския живот, е напълно нещо, което и без това лежи изцяло в нормалния ход на развитието на човечеството. В по-стари времена на развитието на човечеството, отделните органи бяха още повече зависими едни от други отколкото те са днес във външния живот и в бъдеще ще станат все по-независими и по-независими едни от други.
към текста >>
Но чо
век
усеща, макар и много слабо, как неговите органи стават по-самостоятелни едни от други; той може да счита това за едно заболяване.
Макар и степента на понижение на общия живот и на засилването на отделния живот на органите да е много малка, все пак трябва да кажем: чрез влиянието на езотеризма или на антропософията въобще сърцето, мозъкът, гръбначният мозък, всички органи стават по-самостоятелни по-живи и по-самостоятелни едни от други, вътрешно по-подвижни. Ако бих искал да говоря на езика на учените, би трябвало да кажа: органите преминават от едно стабилно състояние на равновесието в едно повече лабилно състояние на равновесието. Трябва да познаваме този факт поради това, че човекът е твърде лесно склонен, когато долавя нещо от това друго състояние на равновесието на своите органи, да припише това на обстоятелството, че е станал болен или че не се чувствува добре. Той не е свикнал да чувствува тази подвижност, независимостта на своите органи. Човек долавя, усеща органите само тогава, когато те функционират различно от нормалното състояние.
Но човек усеща, макар и много слабо, как неговите органи стават по-самостоятелни едни от други; той може да счита това за едно заболяване.
Следователно Вие виждате, как, когато се касае именно за човешкото физическо тяло, човек трябва да бъде много предпазлив, предвидлив. Разбира се от само себе си, че същото положение може да бъде веднъж едно заболяване, друг път само едно съпровождащо явление на вътрешния антропософски живот. Ето защо необходимо е човек да прави индивидуално разлика във всеки един случай; но трябва да кажем, че онова, което се постига тук чрез антропософския живот, е напълно нещо, което и без това лежи изцяло в нормалния ход на развитието на човечеството. В по-стари времена на развитието на човечеството, отделните органи бяха още повече зависими едни от други отколкото те са днес във външния живот и в бъдеще ще станат все по-независими и по-независими едни от други. Както онзи, който усвоява Антропософията, трябва така да се каже предварително да постигне степени на развитието, до които цялото човечество ще постигне по-късно, едвам в бъдеще, той трябва да приеме също с удоволствие тези степени на развитието, при които неговите физически органи стават все по-самостоятелни едни от други.
към текста >>
Следователно Вие виждате, как, когато се касае именно за човешкото физическо тяло, чо
век
трябва да бъде много предпазлив, предвидлив.
Ако бих искал да говоря на езика на учените, би трябвало да кажа: органите преминават от едно стабилно състояние на равновесието в едно повече лабилно състояние на равновесието. Трябва да познаваме този факт поради това, че човекът е твърде лесно склонен, когато долавя нещо от това друго състояние на равновесието на своите органи, да припише това на обстоятелството, че е станал болен или че не се чувствува добре. Той не е свикнал да чувствува тази подвижност, независимостта на своите органи. Човек долавя, усеща органите само тогава, когато те функционират различно от нормалното състояние. Но човек усеща, макар и много слабо, как неговите органи стават по-самостоятелни едни от други; той може да счита това за едно заболяване.
Следователно Вие виждате, как, когато се касае именно за човешкото физическо тяло, човек трябва да бъде много предпазлив, предвидлив.
Разбира се от само себе си, че същото положение може да бъде веднъж едно заболяване, друг път само едно съпровождащо явление на вътрешния антропософски живот. Ето защо необходимо е човек да прави индивидуално разлика във всеки един случай; но трябва да кажем, че онова, което се постига тук чрез антропософския живот, е напълно нещо, което и без това лежи изцяло в нормалния ход на развитието на човечеството. В по-стари времена на развитието на човечеството, отделните органи бяха още повече зависими едни от други отколкото те са днес във външния живот и в бъдеще ще станат все по-независими и по-независими едни от други. Както онзи, който усвоява Антропософията, трябва така да се каже предварително да постигне степени на развитието, до които цялото човечество ще постигне по-късно, едвам в бъдеще, той трябва да приеме също с удоволствие тези степени на развитието, при които неговите физически органи стават все по-самостоятелни едни от други. Това може да се изрази в една лека, мека форма в отделните органи или системите от органи.
към текста >>
Ето защо необходимо е чо
век
да прави индивидуално разлика във всеки един случай; но трябва да кажем, че онова, което се постига тук чрез антропософския живот, е напълно нещо, което и без това лежи изцяло в нормалния ход на развитието на човечеството.
Той не е свикнал да чувствува тази подвижност, независимостта на своите органи. Човек долавя, усеща органите само тогава, когато те функционират различно от нормалното състояние. Но човек усеща, макар и много слабо, как неговите органи стават по-самостоятелни едни от други; той може да счита това за едно заболяване. Следователно Вие виждате, как, когато се касае именно за човешкото физическо тяло, човек трябва да бъде много предпазлив, предвидлив. Разбира се от само себе си, че същото положение може да бъде веднъж едно заболяване, друг път само едно съпровождащо явление на вътрешния антропософски живот.
Ето защо необходимо е човек да прави индивидуално разлика във всеки един случай; но трябва да кажем, че онова, което се постига тук чрез антропософския живот, е напълно нещо, което и без това лежи изцяло в нормалния ход на развитието на човечеството.
В по-стари времена на развитието на човечеството, отделните органи бяха още повече зависими едни от други отколкото те са днес във външния живот и в бъдеще ще станат все по-независими и по-независими едни от други. Както онзи, който усвоява Антропософията, трябва така да се каже предварително да постигне степени на развитието, до които цялото човечество ще постигне по-късно, едвам в бъдеще, той трябва да приеме също с удоволствие тези степени на развитието, при които неговите физически органи стават все по-самостоятелни едни от други. Това може да се изрази в една лека, мека форма в отделните органи или системите от органи.
към текста >>
Вие всички познавате явлението, че когато чо
век
води уседнал живот, когато следователно професията му не го заставя да пътува много, той се сраства някакси със своята почва.
Искам да приведа един особен случай.
Вие всички познавате явлението, че когато човек води уседнал живот, когато следователно професията му не го заставя да пътува много, той се сраства някакси със своята почва.
Ако отидете на село, при селските хора, ще видите, че тези хора са се сраснали с тяхната почва, с техния климат много повече отколкото днешното градско население, което много пъти търси да пребивава на село. Вие ще констатирате, че селските хора изпитват трудност, когато поради една или друга причина са пренесени в друга област или в друг климат. На тях им е трудно да се аклиматизират, както се казва, чувствуват вътре в душата си често пъти една непреодолима носталгия, един непреодолим копнеж за почвата, с която са се сраснали. Това ни показва, как човекът чувствува необходимост нещо, което можем да забележим също и иначе, когато той отива в една друга местност да приспособи целия свой организъм към тази местност, към новия климат.
към текста >>
Това ни показва, как чо
век
ът чувствува необходимост нещо, което можем да забележим също и иначе, когато той отива в една друга местност да приспособи целия свой организъм към тази местност, към новия климат.
Искам да приведа един особен случай. Вие всички познавате явлението, че когато човек води уседнал живот, когато следователно професията му не го заставя да пътува много, той се сраства някакси със своята почва. Ако отидете на село, при селските хора, ще видите, че тези хора са се сраснали с тяхната почва, с техния климат много повече отколкото днешното градско население, което много пъти търси да пребивава на село. Вие ще констатирате, че селските хора изпитват трудност, когато поради една или друга причина са пренесени в друга област или в друг климат. На тях им е трудно да се аклиматизират, както се казва, чувствуват вътре в душата си често пъти една непреодолима носталгия, един непреодолим копнеж за почвата, с която са се сраснали.
Това ни показва, как човекът чувствува необходимост нещо, което можем да забележим също и иначе, когато той отива в една друга местност да приспособи целия свой организъм към тази местност, към новия климат.
към текста >>
При езотерикът или при този, който сериозно се занимава с Антропософията настъпва забележимо това, че сега не целият организъм е въвлечен в състрадание, но че кръвоносната система се отделя и че кръвообращението се отделя някакси от останалия организъм, че движението на кръвта изпитва по-голямо влияние, когато чо
век
ът отива от една област в друга.
В нашия нормален живот приспособяването става фактически с целия човешки организъм. Всичко е засегнато по определен начин, привлечено в състрадание, когато се пренасяме от полето в планинските области, когато се пренесем в една отдалечена област.
При езотерикът или при този, който сериозно се занимава с Антропософията настъпва забележимо това, че сега не целият организъм е въвлечен в състрадание, но че кръвоносната система се отделя и че кръвообращението се отделя някакси от останалия организъм, че движението на кръвта изпитва по-голямо влияние, когато човекът отива от една област в друга.
И който си усвоява една чувствителност за тези неща, може да забележи, че когато просто пътувайки отива от едно място на друго, той чувствува тази промяна действително по пулсирането на своята кръв, по начина на туптенето на кръвта.
към текста >>
Докато при чо
век
а, който не е пропит от езотеризма или от антропософския живот, нервната система е още силно заангажирана чрез необходимото аклиматизиране, при този, който се прониква от езотеризма или от антропософския живот нервната система е слабо ангажирана, тя отстъпва в нейната дейност, отделя се от вътрешната връзка между нервната и кръвоносната система чрез вътрешния антропософски живот и кръвоносната система става по определен начин по-чувствителна за влиянията на климата и на почвата като в замяна на това нервната система става по-самостоятелна, по-независима.
Докато при човека, който не е пропит от езотеризма или от антропософския живот, нервната система е още силно заангажирана чрез необходимото аклиматизиране, при този, който се прониква от езотеризма или от антропософския живот нервната система е слабо ангажирана, тя отстъпва в нейната дейност, отделя се от вътрешната връзка между нервната и кръвоносната система чрез вътрешния антропософски живот и кръвоносната система става по определен начин по-чувствителна за влиянията на климата и на почвата като в замяна на това нервната система става по-самостоятелна, по-независима.
към текста >>
Онзи, който се прониква с Антропософията при дадените условия, ще забележи постепенно, че чувствува именно разликата на 4-те годишни времена, например разликата между лятото и зимата, по още един съвършено различен начин отколкото я чувствува иначе нормалния чо
век
на настоящето.
Ако искате да имате доказателство за подобно нещо, трябва да търсите тези доказателства по най-естествения начин, по който те могат да бъдат намерени; а именно тогава, когато самите вие се почувствувате поставени в едно подобно положение, когато вие самите отидете на друго място. Опитайте се да обърнете внимание върху себе си и тогава ще откриете, че ще намерите потвърден този факт, просто поради причината, че този факт постепенно се развива в една напълно определена способност на усещането. Онзи, който е станал антропософ в своето сърце, забелязва по своята кръв характера на един чужд град. Съвсем не е нужно той да прибягва към нещо друго: по кръвта си той може вече да забележи, как местностите на земята са различни едни от други. Противоположно на това нервната система се отделя по един друг начин от общия организъм.
Онзи, който се прониква с Антропософията при дадените условия, ще забележи постепенно, че чувствува именно разликата на 4-те годишни времена, например разликата между лятото и зимата, по още един съвършено различен начин отколкото я чувствува иначе нормалния човек на настоящето.
Нормалният човек на настоящето чувствува на своето собствено физическо тяло в същност често пъти само разликата на температурата.
към текста >>
Нормалният чо
век
на настоящето чувствува на своето собствено физическо тяло в същност често пъти само разликата на температурата.
Опитайте се да обърнете внимание върху себе си и тогава ще откриете, че ще намерите потвърден този факт, просто поради причината, че този факт постепенно се развива в една напълно определена способност на усещането. Онзи, който е станал антропософ в своето сърце, забелязва по своята кръв характера на един чужд град. Съвсем не е нужно той да прибягва към нещо друго: по кръвта си той може вече да забележи, как местностите на земята са различни едни от други. Противоположно на това нервната система се отделя по един друг начин от общия организъм. Онзи, който се прониква с Антропософията при дадените условия, ще забележи постепенно, че чувствува именно разликата на 4-те годишни времена, например разликата между лятото и зимата, по още един съвършено различен начин отколкото я чувствува иначе нормалния човек на настоящето.
Нормалният човек на настоящето чувствува на своето собствено физическо тяло в същност често пъти само разликата на температурата.
към текста >>
Не че би било невъзможно да схваща през зимата тази или онази мисъл; но чо
век
може ясно да констатира, че през лятото е по-лесно отколкото през зимата, че през лятото мислите текат по-лесно отколкото през зимата.
Онзи, който е направил по посочения начин Антропософията за съдържание на своята душа, чувствуване само разликата на температурата, а отделно от това има още едно особено изживяване в своята нервна система, така щото например на него му е по-лесно да схваща определени мисли, които са свързани с неговия физически мозък, през лятото отколкото през зимата.
Не че би било невъзможно да схваща през зимата тази или онази мисъл; но човек може ясно да констатира, че през лятото е по-лесно отколкото през зимата, че през лятото мислите текат по-лесно отколкото през зимата.
Той може да забележи също, че през зимата мислите стават по-лесно абстрактни, а през лятото по-лесно образни, нагледни. Това иде от там, че инструментът на физическото поле, нервната система сътрепти по един тънък начин с промяната на годишните времена, сътрепти вътрешно по-независимо от общия организъм отколкото това става иначе. Обаче една основна промяна в човешкото физическо тяло е тази, че човек започва да чувствува по-силно своето физическо тяло отколкото по-рано нещо, което може да приеме наистина опасни форми; той става, така да се каже, по-чувствителен към душевното съществува не, става по-трудно поносим. Извънредно трудно е човек да си изясни напълно това, когато то трябва да бъде обосновано; но застанете пред една чаша, в която има вода и в която е разтворена сол така че да се получи една мътна течност.
към текста >>
Обаче една основна промяна в човешкото физическо тяло е тази, че чо
век
започва да чувствува по-силно своето физическо тяло отколкото по-рано нещо, което може да приеме наистина опасни форми; той става, така да се каже, по-чувствителен към душевното съществува не, става по-трудно поносим.
Онзи, който е направил по посочения начин Антропософията за съдържание на своята душа, чувствуване само разликата на температурата, а отделно от това има още едно особено изживяване в своята нервна система, така щото например на него му е по-лесно да схваща определени мисли, които са свързани с неговия физически мозък, през лятото отколкото през зимата. Не че би било невъзможно да схваща през зимата тази или онази мисъл; но човек може ясно да констатира, че през лятото е по-лесно отколкото през зимата, че през лятото мислите текат по-лесно отколкото през зимата. Той може да забележи също, че през зимата мислите стават по-лесно абстрактни, а през лятото по-лесно образни, нагледни. Това иде от там, че инструментът на физическото поле, нервната система сътрепти по един тънък начин с промяната на годишните времена, сътрепти вътрешно по-независимо от общия организъм отколкото това става иначе.
Обаче една основна промяна в човешкото физическо тяло е тази, че човек започва да чувствува по-силно своето физическо тяло отколкото по-рано нещо, което може да приеме наистина опасни форми; той става, така да се каже, по-чувствителен към душевното съществува не, става по-трудно поносим.
Извънредно трудно е човек да си изясни напълно това, когато то трябва да бъде обосновано; но застанете пред една чаша, в която има вода и в която е разтворена сол така че да се получи една мътна течност.
към текста >>
Извънредно трудно е чо
век
да си изясни напълно това, когато то трябва да бъде обосновано; но застанете пред една чаша, в която има вода и в която е разтворена сол така че да се получи една мътна течност.
Онзи, който е направил по посочения начин Антропософията за съдържание на своята душа, чувствуване само разликата на температурата, а отделно от това има още едно особено изживяване в своята нервна система, така щото например на него му е по-лесно да схваща определени мисли, които са свързани с неговия физически мозък, през лятото отколкото през зимата. Не че би било невъзможно да схваща през зимата тази или онази мисъл; но човек може ясно да констатира, че през лятото е по-лесно отколкото през зимата, че през лятото мислите текат по-лесно отколкото през зимата. Той може да забележи също, че през зимата мислите стават по-лесно абстрактни, а през лятото по-лесно образни, нагледни. Това иде от там, че инструментът на физическото поле, нервната система сътрепти по един тънък начин с промяната на годишните времена, сътрепти вътрешно по-независимо от общия организъм отколкото това става иначе. Обаче една основна промяна в човешкото физическо тяло е тази, че човек започва да чувствува по-силно своето физическо тяло отколкото по-рано нещо, което може да приеме наистина опасни форми; той става, така да се каже, по-чувствителен към душевното съществува не, става по-трудно поносим.
Извънредно трудно е човек да си изясни напълно това, когато то трябва да бъде обосновано; но застанете пред една чаша, в която има вода и в която е разтворена сол така че да се получи една мътна течност.
към текста >>
Предположете за нормалното състояние на чо
век
а -, че неговото етерно тяло, неговото астрално тяло и неговото Себе представляват заедно течността, и че физическото тяло е разтворено в тази течност както солта.
Предположете за нормалното състояние на човека -, че неговото етерно тяло, неговото астрално тяло и неговото Себе представляват заедно течността, и че физическото тяло е разтворено в тази течност както солта.
Сега да оставим тази течност тук в чашата да се изстуди. Солта постепенно ще се втвърди, ще стане по-тежка, чрез това, че става по-самостоятелна. Така се втвърдява физическото тяло от общото съчетание на 4-те члена на човешкото същество; то се сбръчква, свива се, макар и в малък размер. Това трябва да се разбира напълно буквално. Физическото тяло се свива по определен начин.
към текста >>
Вие не трябва да си представяте, че това става силно, така щото не трябва да се страхувате, че чрез антропософското развитие чо
век
получава много силни бръчки.
Сега да оставим тази течност тук в чашата да се изстуди. Солта постепенно ще се втвърди, ще стане по-тежка, чрез това, че става по-самостоятелна. Така се втвърдява физическото тяло от общото съчетание на 4-те члена на човешкото същество; то се сбръчква, свива се, макар и в малък размер. Това трябва да се разбира напълно буквално. Физическото тяло се свива по определен начин.
Вие не трябва да си представяте, че това става силно, така щото не трябва да се страхувате, че чрез антропософското развитие човек получава много силни бръчки.
Това сбръчкване представлява като едно сгъстяване на физическото тяло. Но чрез това, то се показва в същност първо като нещо, което човек трябва да носи по-тежко отколкото по-рано. Той го чувствува по-неподвижно отколкото по-рано. Към това се прибавя още, че другите членове стават сега по-лесно подвижни. Така чувствува човек това, което в същност по -рано, когато е бил напълно здрав, съвсем не го е чувствувал, което е наричал съвсем уютно своя Аз; след окултното развитие той го чувствува като нещо, което носи по-тежко, което започва да долавя в неговата цялост.
към текста >>
Но чрез това, то се показва в същност първо като нещо, което чо
век
трябва да носи по-тежко отколкото по-рано.
Така се втвърдява физическото тяло от общото съчетание на 4-те члена на човешкото същество; то се сбръчква, свива се, макар и в малък размер. Това трябва да се разбира напълно буквално. Физическото тяло се свива по определен начин. Вие не трябва да си представяте, че това става силно, така щото не трябва да се страхувате, че чрез антропософското развитие човек получава много силни бръчки. Това сбръчкване представлява като едно сгъстяване на физическото тяло.
Но чрез това, то се показва в същност първо като нещо, което човек трябва да носи по-тежко отколкото по-рано.
Той го чувствува по-неподвижно отколкото по-рано. Към това се прибавя още, че другите членове стават сега по-лесно подвижни. Така чувствува човек това, което в същност по -рано, когато е бил напълно здрав, съвсем не го е чувствувал, което е наричал съвсем уютно своя Аз; след окултното развитие той го чувствува като нещо, което носи по-тежко, което започва да долавя в неговата цялост. И особено човек започва да долавя в своето тяло всички онези включвания, които водят така да се каже в това физическо тяло определено предварително самостоятелно съществувание.
към текста >>
Така чувствува чо
век
това, което в същност по -рано, когато е бил напълно здрав, съвсем не го е чувствувал, което е наричал съвсем уютно своя Аз; след окултното развитие той го чувствува като нещо, което носи по-тежко, което започва да долавя в неговата цялост.
Вие не трябва да си представяте, че това става силно, така щото не трябва да се страхувате, че чрез антропософското развитие човек получава много силни бръчки. Това сбръчкване представлява като едно сгъстяване на физическото тяло. Но чрез това, то се показва в същност първо като нещо, което човек трябва да носи по-тежко отколкото по-рано. Той го чувствува по-неподвижно отколкото по-рано. Към това се прибавя още, че другите членове стават сега по-лесно подвижни.
Така чувствува човек това, което в същност по -рано, когато е бил напълно здрав, съвсем не го е чувствувал, което е наричал съвсем уютно своя Аз; след окултното развитие той го чувствува като нещо, което носи по-тежко, което започва да долавя в неговата цялост.
И особено човек започва да долавя в своето тяло всички онези включвания, които водят така да се каже в това физическо тяло определено предварително самостоятелно съществувание.
към текста >>
И особено чо
век
започва да долавя в своето тяло всички онези включвания, които водят така да се каже в това физическо тяло определено предварително самостоятелно съществувание.
Това сбръчкване представлява като едно сгъстяване на физическото тяло. Но чрез това, то се показва в същност първо като нещо, което човек трябва да носи по-тежко отколкото по-рано. Той го чувствува по-неподвижно отколкото по-рано. Към това се прибавя още, че другите членове стават сега по-лесно подвижни. Така чувствува човек това, което в същност по -рано, когато е бил напълно здрав, съвсем не го е чувствувал, което е наричал съвсем уютно своя Аз; след окултното развитие той го чувствува като нещо, което носи по-тежко, което започва да долавя в неговата цялост.
И особено човек започва да долавя в своето тяло всички онези включвания, които водят така да се каже в това физическо тяло определено предварително самостоятелно съществувание.
към текста >>
Всичко това трябва да съставлява един епизод при разглеждане влиянието на антропософския живот върху телата на чо
век
а, което може да бъде охарактеризирано така, че го наречем допълване, регенериране на физическото тяло от вън чрез това, което той приема като външно вещество.
И тук ние стигаме до един въпрос, който може да бъде обяснен до пълно разбиране само в тази връзка но разбира се от само себе си с това не искам да правя никаква агитация, а само да покажа истината ние стигаме до въпроса за месоядството. Понеже тук имаме работа с физическото тяло, ние трябва да се спрем на описанието на същността на месоядството и на растителното хранене, на храненето въобще.
Всичко това трябва да съставлява един епизод при разглеждане влиянието на антропософския живот върху телата на човека, което може да бъде охарактеризирано така, че го наречем допълване, регенериране на физическото тяло от вън чрез това, което той приема като външно вещество.
Ние разбираме отношението на човека към хранителните средства тогава, когато обгърнем с поглед отношението на човека към останалите природни царства, първо към растителното царство.
към текста >>
Ние разбираме отношението на чо
век
а към хранителните средства тогава, когато обгърнем с поглед отношението на чо
век
а към останалите природни царства, първо към растителното царство.
И тук ние стигаме до един въпрос, който може да бъде обяснен до пълно разбиране само в тази връзка но разбира се от само себе си с това не искам да правя никаква агитация, а само да покажа истината ние стигаме до въпроса за месоядството. Понеже тук имаме работа с физическото тяло, ние трябва да се спрем на описанието на същността на месоядството и на растителното хранене, на храненето въобще. Всичко това трябва да съставлява един епизод при разглеждане влиянието на антропософския живот върху телата на човека, което може да бъде охарактеризирано така, че го наречем допълване, регенериране на физическото тяло от вън чрез това, което той приема като външно вещество.
Ние разбираме отношението на човека към хранителните средства тогава, когато обгърнем с поглед отношението на човека към останалите природни царства, първо към растителното царство.
към текста >>
Но чо
век
ът е така организиран като физически организъм, че е в състояние да приеме организационния процес от там, до където го е довело растението и да го продължи по-нататък от тази точка, така че се ражда по-висшия човешки организъм, когато чо
век
ът организира по-нататък това, което растението е организирало до определена степен.
Растителното царство, като царство на живота, довежда неорганичните веществата, неживите вещества до определена организация. За да се развива живото растение, това предполага, че неживите вещества биват организирани нагоре, биват преработени нагоре до определена степен на организация, както в една жива лаборатория. Така че в растението ние имаме едно живо същество, което довежда неживите природни продукти до определена степенна организация.
Но човекът е така организиран като физически организъм, че е в състояние да приеме организационния процес от там, до където го е довело растението и да го продължи по-нататък от тази точка, така че се ражда по-висшия човешки организъм, когато човекът организира по-нататък това, което растението е организирало до определена степен.
Нещата се отнасят съвсем точно така, че тогава имаме в същност едно пълно продължение когато човекът откъсва една ябълка или един лист от дърво и го изяжда. Това е най-пълното продължение.
към текста >>
Нещата се отнасят съвсем точно така, че тогава имаме в същност едно пълно продължение когато чо
век
ът откъсва една ябълка или един лист от дърво и го изяжда.
Растителното царство, като царство на живота, довежда неорганичните веществата, неживите вещества до определена организация. За да се развива живото растение, това предполага, че неживите вещества биват организирани нагоре, биват преработени нагоре до определена степен на организация, както в една жива лаборатория. Така че в растението ние имаме едно живо същество, което довежда неживите природни продукти до определена степенна организация. Но човекът е така организиран като физически организъм, че е в състояние да приеме организационния процес от там, до където го е довело растението и да го продължи по-нататък от тази точка, така че се ражда по-висшия човешки организъм, когато човекът организира по-нататък това, което растението е организирало до определена степен.
Нещата се отнасят съвсем точно така, че тогава имаме в същност едно пълно продължение когато човекът откъсва една ябълка или един лист от дърво и го изяжда.
Това е най-пълното продължение.
към текста >>
Ако всички неща биха стояли така, че винаги би могло да бъде направено това, което най-много отговаря на природата, ние бихме могли да кажем: най-близко до природата би било, чо
век
ът просто да продължи организационния процес от там, където го е довело растението, т. е.
Ако всички неща биха стояли така, че винаги би могло да бъде направено това, което най-много отговаря на природата, ние бихме могли да кажем: най-близко до природата би било, човекът просто да продължи организационния процес от там, където го е довело растението, т. е.
да приема органите на растенията така, както се предлагат външно, и от там ги организира по-нататък в самия себе си. Това би било една права линия на организацията, която не би била никъде прекъсната: от неживото вещество до растението, до определена точка на организацията, и от тази точка до човешкия организъм.
към текста >>
Нека вземем сега най-грубото положение: чо
век
ът яде животинска храна получена чрез убиването на животното.
Нека вземем сега най-грубото положение: човекът яде животинска храна получена чрез убиването на животното.
В животното ние имаме пред нас едно живо същество което също води по-нататък, по-далече отколкото растението процеса на организирането, води го до определена точка над растителната организация. Така щото можем да кажем за животното: то продължава по-нататък организационния процес на растението. Да предположим сега, че човекът яде нещо от животното. Тогава се получава по определен начин следното: човекът няма нужда сега да приложи като външна сила това, което би трябвало да приложи при растението. Ако той би трябвало да организира хранителните средства от там, където е спряло растението, той би трябвало да приложи определено количество сили.
към текста >>
Да предположим сега, че чо
век
ът яде нещо от животното.
Нека вземем сега най-грубото положение: човекът яде животинска храна получена чрез убиването на животното. В животното ние имаме пред нас едно живо същество което също води по-нататък, по-далече отколкото растението процеса на организирането, води го до определена точка над растителната организация. Така щото можем да кажем за животното: то продължава по-нататък организационния процес на растението.
Да предположим сега, че човекът яде нещо от животното.
Тогава се получава по определен начин следното: човекът няма нужда сега да приложи като външна сила това, което би трябвало да приложи при растението. Ако той би трябвало да организира хранителните средства от там, където е спряло растението, той би трябвало да приложи определено количество сили. Тези сили остават сега неизползвани, когато той яде животно; защото животното е довело вече организацията на растението до определена по-висока точка; човекът трябва да започне сега едвам тук. Следователно можем да кажем: човекът не продължава организацията по-нататък от там, откъдето би могъл да я продължи, а оставя неизползваните сили, които се намират в него и продължава организацията по-късно; той оставя животното да поеме една част от работата, която той би трябвало да извърши, ако би ял растителна храна.
към текста >>
Тогава се получава по определен начин следното: чо
век
ът няма нужда сега да приложи като външна сила това, което би трябвало да приложи при растението.
Нека вземем сега най-грубото положение: човекът яде животинска храна получена чрез убиването на животното. В животното ние имаме пред нас едно живо същество което също води по-нататък, по-далече отколкото растението процеса на организирането, води го до определена точка над растителната организация. Така щото можем да кажем за животното: то продължава по-нататък организационния процес на растението. Да предположим сега, че човекът яде нещо от животното.
Тогава се получава по определен начин следното: човекът няма нужда сега да приложи като външна сила това, което би трябвало да приложи при растението.
Ако той би трябвало да организира хранителните средства от там, където е спряло растението, той би трябвало да приложи определено количество сили. Тези сили остават сега неизползвани, когато той яде животно; защото животното е довело вече организацията на растението до определена по-висока точка; човекът трябва да започне сега едвам тук. Следователно можем да кажем: човекът не продължава организацията по-нататък от там, откъдето би могъл да я продължи, а оставя неизползваните сили, които се намират в него и продължава организацията по-късно; той оставя животното да поеме една част от работата, която той би трябвало да извърши, ако би ял растителна храна.
към текста >>
Тези сили остават сега неизползвани, когато той яде животно; защото животното е довело вече организацията на растението до определена по-висока точка; чо
век
ът трябва да започне сега едвам тук.
В животното ние имаме пред нас едно живо същество което също води по-нататък, по-далече отколкото растението процеса на организирането, води го до определена точка над растителната организация. Така щото можем да кажем за животното: то продължава по-нататък организационния процес на растението. Да предположим сега, че човекът яде нещо от животното. Тогава се получава по определен начин следното: човекът няма нужда сега да приложи като външна сила това, което би трябвало да приложи при растението. Ако той би трябвало да организира хранителните средства от там, където е спряло растението, той би трябвало да приложи определено количество сили.
Тези сили остават сега неизползвани, когато той яде животно; защото животното е довело вече организацията на растението до определена по-висока точка; човекът трябва да започне сега едвам тук.
Следователно можем да кажем: човекът не продължава организацията по-нататък от там, откъдето би могъл да я продължи, а оставя неизползваните сили, които се намират в него и продължава организацията по-късно; той оставя животното да поеме една част от работата, която той би трябвало да извърши, ако би ял растителна храна.
към текста >>
Следователно можем да кажем: чо
век
ът не продължава организацията по-нататък от там, откъдето би могъл да я продължи, а оставя неизползваните сили, които се намират в него и продължава организацията по-късно; той оставя животното да поеме една част от работата, която той би трябвало да извърши, ако би ял растителна храна.
Така щото можем да кажем за животното: то продължава по-нататък организационния процес на растението. Да предположим сега, че човекът яде нещо от животното. Тогава се получава по определен начин следното: човекът няма нужда сега да приложи като външна сила това, което би трябвало да приложи при растението. Ако той би трябвало да организира хранителните средства от там, където е спряло растението, той би трябвало да приложи определено количество сили. Тези сили остават сега неизползвани, когато той яде животно; защото животното е довело вече организацията на растението до определена по-висока точка; човекът трябва да започне сега едвам тук.
Следователно можем да кажем: човекът не продължава организацията по-нататък от там, откъдето би могъл да я продължи, а оставя неизползваните сили, които се намират в него и продължава организацията по-късно; той оставя животното да поеме една част от работата, която той би трябвало да извърши, ако би ял растителна храна.
към текста >>
Чо
век
ът прави с онези сили, които бяха развили органически дейности при консумиране на растения, когато яде животинска храна, той прави с тези сили онова, което би направил, когато би казал: аз се отказвам да използувам моята лява ръка, ще я завържа, така че тя да не може да бъде използвана.
Но доброто състояние на организма се състои в това, не да върши колкото е възможно по-малко, а да поставя в действие всичките си сили.
Човекът прави с онези сили, които бяха развили органически дейности при консумиране на растения, когато яде животинска храна, той прави с тези сили онова, което би направил, когато би казал: аз се отказвам да използувам моята лява ръка, ще я завържа, така че тя да не може да бъде използвана.
Така човекът обвързва вътрешните сили, когато яде животинска храна (разбира се не мляко и млечни продукти, а части от тялото на животно), сили които той иначе би поставил в действие, ако би ял растителна храна.
към текста >>
Така чо
век
ът обвързва вътрешните сили, когато яде животинска храна (разбира се не мляко и млечни продукти, а части от тялото на животно), сили които той иначе би поставил в действие, ако би ял растителна храна.
Но доброто състояние на организма се състои в това, не да върши колкото е възможно по-малко, а да поставя в действие всичките си сили. Човекът прави с онези сили, които бяха развили органически дейности при консумиране на растения, когато яде животинска храна, той прави с тези сили онова, което би направил, когато би казал: аз се отказвам да използувам моята лява ръка, ще я завържа, така че тя да не може да бъде използвана.
Така човекът обвързва вътрешните сили, когато яде животинска храна (разбира се не мляко и млечни продукти, а части от тялото на животно), сили които той иначе би поставил в действие, ако би ял растителна храна.
към текста >>
Така щото чо
век
убива една част от своя организъм или най-малко я парализира, когато яде животно.
Следователно той осъжда на бездействие определено количество сили. Обаче всичко, което е осъдено на бездействие по този начин в човешкия организъм, има като резултат това, че съответната организация, която иначе биха били действуващи, остават необработени, парализират се, втвърдяват се.
Така щото човек убива една част от своя организъм или най-малко я парализира, когато яде животно.
Тази част на неговия организъм, която човек втвърдява по този начин в себе си, той я носи тогава със себе си през живота като едно чуждо тяло.
към текста >>
Тази част на неговия организъм, която чо
век
втвърдява по този начин в себе си, той я носи тогава със себе си през живота като едно чуждо тяло.
Следователно той осъжда на бездействие определено количество сили. Обаче всичко, което е осъдено на бездействие по този начин в човешкия организъм, има като резултат това, че съответната организация, която иначе биха били действуващи, остават необработени, парализират се, втвърдяват се. Така щото човек убива една част от своя организъм или най-малко я парализира, когато яде животно.
Тази част на неговия организъм, която човек втвърдява по този начин в себе си, той я носи тогава със себе си през живота като едно чуждо тяло.
към текста >>
Това не значи, че трябва да забраним на антропософите да ядат животинска храна, а здраво напредващият инстинктивен живот постепенно се защитава срещу животинската храна и не може да я понася вече; и това е също много по-добре отколкото ако чо
век
стане вегетарианец изхождайки от някой абстрактен принцип.
Това не значи, че трябва да забраним на антропософите да ядат животинска храна, а здраво напредващият инстинктивен живот постепенно се защитава срещу животинската храна и не може да я понася вече; и това е също много по-добре отколкото ако човек стане вегетарианец изхождайки от някой абстрактен принцип.
Най-добре е, когато Духовната Наука довежда човека до там, да изпитва един вид погнуса, отвращение от месната храна и няма стойност по отношение на това, което можем да на речем едно по-високо развитие, ако човек свикне да се въздържа от местната храна по друг начин. Така щото можем да кажем: животинската храна произвежда в човека нещо, което за физическото тяло е едно бреме и това бреме се чувствува. Този е окултен факт от една страна.
към текста >>
Най-добре е, когато Духовната Наука довежда чо
век
а до там, да изпитва един вид погнуса, отвращение от месната храна и няма стойност по отношение на това, което можем да на речем едно по-високо развитие, ако чо
век
свикне да се въздържа от местната храна по друг начин.
Това не значи, че трябва да забраним на антропософите да ядат животинска храна, а здраво напредващият инстинктивен живот постепенно се защитава срещу животинската храна и не може да я понася вече; и това е също много по-добре отколкото ако човек стане вегетарианец изхождайки от някой абстрактен принцип.
Най-добре е, когато Духовната Наука довежда човека до там, да изпитва един вид погнуса, отвращение от месната храна и няма стойност по отношение на това, което можем да на речем едно по-високо развитие, ако човек свикне да се въздържа от местната храна по друг начин.
Така щото можем да кажем: животинската храна произвежда в човека нещо, което за физическото тяло е едно бреме и това бреме се чувствува. Този е окултен факт от една страна.
към текста >>
Така щото можем да кажем: животинската храна произвежда в чо
век
а нещо, което за физическото тяло е едно бреме и това бреме се чувствува.
Това не значи, че трябва да забраним на антропософите да ядат животинска храна, а здраво напредващият инстинктивен живот постепенно се защитава срещу животинската храна и не може да я понася вече; и това е също много по-добре отколкото ако човек стане вегетарианец изхождайки от някой абстрактен принцип. Най-добре е, когато Духовната Наука довежда човека до там, да изпитва един вид погнуса, отвращение от месната храна и няма стойност по отношение на това, което можем да на речем едно по-високо развитие, ако човек свикне да се въздържа от местната храна по друг начин.
Така щото можем да кажем: животинската храна произвежда в човека нещо, което за физическото тяло е едно бреме и това бреме се чувствува.
Този е окултен факт от една страна.
към текста >>
Също и отношението на чо
век
а към алкохола е подложено на една промяна, когато чо
век
ът се прониква вътрешно живо, сериозно с Антропософията.
Ние ще го охарактеризираме още от една друга страна. Като един друг пример бих искал да спомена алкохола.
Също и отношението на човека към алкохола е подложено на една промяна, когато човекът се прониква вътрешно живо, сериозно с Антропософията.
към текста >>
Това, което другите растения си икономисват само за младия зародиш, цялата растежна сила, която иначе се икономисва само за младия зародиш и не се влиза в останалия организъм, при гроздето тази сила се влива също по определен начин в пулпа на плода, така че чрез така наречената ферментация, чрез превръщането на това, което се влива в гроздето, което е доведено до най-високо напрежение в гроздето, се създава нещо, което в действителност има в растението една сила, която бихме могли да сравним окултно със силата, която Азът на чо
век
а има върху кръвта.
Алкохолът е нещо още по-особено в царствата на природата. Той се оказва като нещо, което произвежда не само едно бреме, един товар в човешкия организъм, а се оказва като противостояща сила, произвежда една противостояща сила в човешкия организъм до определена точка; с изключение на лозата, която превишава тази точка.
Това, което другите растения си икономисват само за младия зародиш, цялата растежна сила, която иначе се икономисва само за младия зародиш и не се влиза в останалия организъм, при гроздето тази сила се влива също по определен начин в пулпа на плода, така че чрез така наречената ферментация, чрез превръщането на това, което се влива в гроздето, което е доведено до най-високо напрежение в гроздето, се създава нещо, което в действителност има в растението една сила, която бихме могли да сравним окултно със силата, която Азът на човека има върху кръвта.
Следователно това, което се създава при производството на виното, което се образува винаги при производството на алкохола, е, че в едно друго природно царство се произвежда онова, когато човек трябва да произведе, когато той действува от своя Аз върху кръвта.
към текста >>
Следователно това, което се създава при производството на виното, което се образува винаги при производството на алкохола, е, че в едно друго природно царство се произвежда онова, когато чо
век
трябва да произведе, когато той действува от своя Аз върху кръвта.
Алкохолът е нещо още по-особено в царствата на природата. Той се оказва като нещо, което произвежда не само едно бреме, един товар в човешкия организъм, а се оказва като противостояща сила, произвежда една противостояща сила в човешкия организъм до определена точка; с изключение на лозата, която превишава тази точка. Това, което другите растения си икономисват само за младия зародиш, цялата растежна сила, която иначе се икономисва само за младия зародиш и не се влиза в останалия организъм, при гроздето тази сила се влива също по определен начин в пулпа на плода, така че чрез така наречената ферментация, чрез превръщането на това, което се влива в гроздето, което е доведено до най-високо напрежение в гроздето, се създава нещо, което в действителност има в растението една сила, която бихме могли да сравним окултно със силата, която Азът на човека има върху кръвта.
Следователно това, което се създава при производството на виното, което се образува винаги при производството на алкохола, е, че в едно друго природно царство се произвежда онова, когато човек трябва да произведе, когато той действува от своя Аз върху кръвта.
към текста >>
Тя може вече да бъде външно охарактеризирана чрез това, че когато Азът чувствува срам, червенината на срама се качва в лицето на чо
век
а, а когато Азът изпитва страх, той побледнява.
Ние познаваме вътрешната връзка между Аза и кръвта.
Тя може вече да бъде външно охарактеризирана чрез това, че когато Азът чувствува срам, червенината на срама се качва в лицето на човека, а когато Азът изпитва страх, той побледнява.
Това действие от Аза върху кръвта, което обаче съществува също иначе, е, окултно взето, напълно подобно на действието, което се ражда, когато растителният процес бива развит обратно, така че това, което се намира в плодовото месо на гроздето или което въобще идва от растението бива превърнато в алкохол.
към текста >>
Тази независимост на гръбначния мозък от главния мозък може да се прояви чрез това, че чрез едно вътрешно проникване на душата с Антропософията чо
век
постепенно стига до състоянието да чувствува на своето физическо тяло, като че този физически организъм добива по себе си по-голяма самостоятелност.
За храненето, за окултната физиология на храненето ние ще говорим по-нататък също и утре. Днес обаче искам да се спра само върху темата на осамостоятелствуването.
Тази независимост на гръбначния мозък от главния мозък може да се прояви чрез това, че чрез едно вътрешно проникване на душата с Антропософията човек постепенно стига до състоянието да чувствува на своето физическо тяло, като че този физически организъм добива по себе си по-голяма самостоятелност.
Това може да създаде отново неприятни положения. Ето защо е толкова необходимо, човек да знае тези неща. Може да се случи именно, че докато иначе човек се владее напълно, както това се нарича обикновено, когато напредне в окултното развитие да забележи внезапно, че казва някои думи, без да е имал намерението да ги каже. Той върви например по улицата; внезапно забелязва, че казва някоя дума, която може би е една негова любима дума, която иначе не би казал, ако не би минал през онова осамостоятелствуване, каквото е това на гръбначния мозък по отношение на главния мозък. Това, което иначе е възпрепятствано, се превръща в чисти рефлексни явления чрез осамостоятелствуването на гръбначния мозък по отношение на главния мозък.
към текста >>
Ето защо е толкова необходимо, чо
век
да знае тези неща.
За храненето, за окултната физиология на храненето ние ще говорим по-нататък също и утре. Днес обаче искам да се спра само върху темата на осамостоятелствуването. Тази независимост на гръбначния мозък от главния мозък може да се прояви чрез това, че чрез едно вътрешно проникване на душата с Антропософията човек постепенно стига до състоянието да чувствува на своето физическо тяло, като че този физически организъм добива по себе си по-голяма самостоятелност. Това може да създаде отново неприятни положения.
Ето защо е толкова необходимо, човек да знае тези неща.
Може да се случи именно, че докато иначе човек се владее напълно, както това се нарича обикновено, когато напредне в окултното развитие да забележи внезапно, че казва някои думи, без да е имал намерението да ги каже. Той върви например по улицата; внезапно забелязва, че казва някоя дума, която може би е една негова любима дума, която иначе не би казал, ако не би минал през онова осамостоятелствуване, каквото е това на гръбначния мозък по отношение на главния мозък. Това, което иначе е възпрепятствано, се превръща в чисти рефлексни явления чрез осамостоятелствуването на гръбначния мозък по отношение на главния мозък. Но и в самия главен мозък една част става по-самостоятелна спрямо една друга част.
към текста >>
Може да се случи именно, че докато иначе чо
век
се владее напълно, както това се нарича обикновено, когато напредне в окултното развитие да забележи внезапно, че казва някои думи, без да е имал намерението да ги каже.
За храненето, за окултната физиология на храненето ние ще говорим по-нататък също и утре. Днес обаче искам да се спра само върху темата на осамостоятелствуването. Тази независимост на гръбначния мозък от главния мозък може да се прояви чрез това, че чрез едно вътрешно проникване на душата с Антропософията човек постепенно стига до състоянието да чувствува на своето физическо тяло, като че този физически организъм добива по себе си по-голяма самостоятелност. Това може да създаде отново неприятни положения. Ето защо е толкова необходимо, човек да знае тези неща.
Може да се случи именно, че докато иначе човек се владее напълно, както това се нарича обикновено, когато напредне в окултното развитие да забележи внезапно, че казва някои думи, без да е имал намерението да ги каже.
Той върви например по улицата; внезапно забелязва, че казва някоя дума, която може би е една негова любима дума, която иначе не би казал, ако не би минал през онова осамостоятелствуване, каквото е това на гръбначния мозък по отношение на главния мозък. Това, което иначе е възпрепятствано, се превръща в чисти рефлексни явления чрез осамостоятелствуването на гръбначния мозък по отношение на главния мозък. Но и в самия главен мозък една част става по-самостоятелна спрямо една друга част.
към текста >>
Това се проявява чрез факта, че за езотиката или за действителния антропософ абстрактното мислене става по-трудно, отколкото е било по-рано, чо
век
постепенно започва да чувствува една съпротива в мозъка.
А именно вътрешните части на мозъка стават по-самостоятелни спрямо външно разположените части, до като в нормалния живот тези последните работят повече във връзка с вътрешните части.
Това се проявява чрез факта, че за езотиката или за действителния антропософ абстрактното мислене става по-трудно, отколкото е било по-рано, човек постепенно започва да чувствува една съпротива в мозъка.
При развиващия се антропософ става по-лесно да мисли образно, да мисли така да се каже имагинативно, отколкото да мисли абстрактно.
към текста >>
От това можете да видите, че при чо
век
а, който изпитва подобно нещо, трябва да настъпи нещо ново.
Така отделните органи стават относително по-живи и по-самостоятелни в себе си и даже някои части на органите стават по-живи и по-самостоятелни.
От това можете да видите, че при човека, който изпитва подобно нещо, трябва да настъпи нещо ново.
По-рано той е бил една добра натура, която без негово участие е довеждала неговите органи в една правилна връзка.
към текста >>
Това възстановяване на хармонията на органите и на органичните части се постига чрез това, че при всяко правилно изучаване на антропософията се подчертава това, което повишава властта на чо
век
а върху неговите органи, които са станали самостоятелни.
Сега тези органи стават по-самостоятелни, идват в едно по-независимо отношение едни към други. Сега той трябва да притежава от вътре силата да доведе органите отново в хармония.
Това възстановяване на хармонията на органите и на органичните части се постига чрез това, че при всяко правилно изучаване на антропософията се подчертава това, което повишава властта на човека върху неговите органи, които са станали самостоятелни.
Ето защо спомнете си, обични приятели, колко често се подчертава, защо в същност в нашата литература играе такава голяма роля нещо, за което някой хора казват: о, но това е ужасно трудно! Аз много често съм давал един своеобразен отговор, когато са ми казвали: "за начинаещи книгата "Теософия" е всъщност много трудна. " Аз трябваше да казвам: тази книга не можеше да бъде по-лесна за изучаване, защото, ако бих я написал в една по-лесна форма, хората във всеки случай биха приели в себе си определени теософски истини тези истини биха действували също за осамостоятелствуване на отделните части на мозъка но тази книга е построена в една изискана мислителна структура, за да бъде постоянно принудена също и другата част на мозъка да се упражнява, да не остане така да се каже назад. Тази е особеността, която при едно такова движение почиващо на окултни основи прави необходимото да се обръща внимание не само на това, което е правилно в абстрактния смисъл и което трябва да се проповядва както и да е; а необходимо е то да бъде предадено по едни здрав начин и най-често да се обръща внимание върху това, заради популярност нещата да не се предават така, че тяхното предаване да се отрази вредно върху човека.
към текста >>
Тази е особеността, която при едно такова движение почиващо на окултни основи прави необходимото да се обръща внимание не само на това, което е правилно в абстрактния смисъл и което трябва да се проповядва както и да е; а необходимо е то да бъде предадено по едни здрав начин и най-често да се обръща внимание върху това, заради популярност нещата да не се предават така, че тяхното предаване да се отрази вредно върху чо
век
а.
Сега той трябва да притежава от вътре силата да доведе органите отново в хармония. Това възстановяване на хармонията на органите и на органичните части се постига чрез това, че при всяко правилно изучаване на антропософията се подчертава това, което повишава властта на човека върху неговите органи, които са станали самостоятелни. Ето защо спомнете си, обични приятели, колко често се подчертава, защо в същност в нашата литература играе такава голяма роля нещо, за което някой хора казват: о, но това е ужасно трудно! Аз много често съм давал един своеобразен отговор, когато са ми казвали: "за начинаещи книгата "Теософия" е всъщност много трудна. " Аз трябваше да казвам: тази книга не можеше да бъде по-лесна за изучаване, защото, ако бих я написал в една по-лесна форма, хората във всеки случай биха приели в себе си определени теософски истини тези истини биха действували също за осамостоятелствуване на отделните части на мозъка но тази книга е построена в една изискана мислителна структура, за да бъде постоянно принудена също и другата част на мозъка да се упражнява, да не остане така да се каже назад.
Тази е особеността, която при едно такова движение почиващо на окултни основи прави необходимото да се обръща внимание не само на това, което е правилно в абстрактния смисъл и което трябва да се проповядва както и да е; а необходимо е то да бъде предадено по едни здрав начин и най-често да се обръща внимание върху това, заради популярност нещата да не се предават така, че тяхното предаване да се отрази вредно върху човека.
към текста >>
9.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
От казаното вчера Вие ще сте видели, че чрез охарактеризираните влияния физическото тяло на чо
век
а става така да се каже по-подвижно в себе си, по-живо, че поради това то може да стане по определен начин също по-независимо.
Естествено до антропософа са много по-близко въздействията на езотеризма или също на Антропософия та върху етерното и астралното тяло и върху неговия Аз, върху неговото Себе, отколкото именно въздействията върху физическото тяло. Въпреки това за следващите дни, когато ще разгледаме по-духовните членове на човешката природа от тази гледна точка, ние ще добием една основа, ако обгърнем с поглед също и това, което може да бъде изнесено за физическото тяло. Обаче изрично трябва да отбележа, че промените, които давам тук, не се отнасят за най-високите степени на посвещението, а повече за началния езотеричен или антропософски живот и поради това те представляват вече определено общо значение.
От казаното вчера Вие ще сте видели, че чрез охарактеризираните влияния физическото тяло на човека става така да се каже по-подвижно в себе си, по-живо, че поради това то може да стане по определен начин също по-независимо.
Човек го чувствува по определен начин повече отколкото при външния езотеричен, при така наречения нормален живот на човека. Ние ще има да говорим също и при другите тела за разликата на растителната и животинската храна; обаче за формата и организацията на физическото тяло разликата между растителната и животинската храна е извънредно голяма. Постоянно трябва да подчертаваме, че не може да бъде наша задача да правим пропаганда за единия или другия начин на храненето, а нашата задача е да кажем само това, което е вярно, което е правилно в тази област и фактите, за които става дума се превръщат чрез развитието на душата във факти на опита.
към текста >>
Чо
век
го чувствува по определен начин повече отколкото при външния езотеричен, при така наречения нормален живот на чо
век
а.
Естествено до антропософа са много по-близко въздействията на езотеризма или също на Антропософия та върху етерното и астралното тяло и върху неговия Аз, върху неговото Себе, отколкото именно въздействията върху физическото тяло. Въпреки това за следващите дни, когато ще разгледаме по-духовните членове на човешката природа от тази гледна точка, ние ще добием една основа, ако обгърнем с поглед също и това, което може да бъде изнесено за физическото тяло. Обаче изрично трябва да отбележа, че промените, които давам тук, не се отнасят за най-високите степени на посвещението, а повече за началния езотеричен или антропософски живот и поради това те представляват вече определено общо значение. От казаното вчера Вие ще сте видели, че чрез охарактеризираните влияния физическото тяло на човека става така да се каже по-подвижно в себе си, по-живо, че поради това то може да стане по определен начин също по-независимо.
Човек го чувствува по определен начин повече отколкото при външния езотеричен, при така наречения нормален живот на човека.
Ние ще има да говорим също и при другите тела за разликата на растителната и животинската храна; обаче за формата и организацията на физическото тяло разликата между растителната и животинската храна е извънредно голяма. Постоянно трябва да подчертаваме, че не може да бъде наша задача да правим пропаганда за единия или другия начин на храненето, а нашата задача е да кажем само това, което е вярно, което е правилно в тази област и фактите, за които става дума се превръщат чрез развитието на душата във факти на опита.
към текста >>
Когато му се дава животинска храна, тогава тази животинска храна, която бе охарактеризирана вчера се показва, проявява се също чрез това, че тя е чувствувана като нещо, което се включва като едно силно чуждо вещество в човешкия организъм, което чо
век
се научава да чувствува, ако можем да употребим един радикален израз, като един кол, който чо
век
си е забил в плътта.
Един факт на опита става особено онзи, че при животинската храна нашето физическо тяло има да носи повече, да влече повече със себе си, отколкото при растителната храна. Вчера ние подчертахме, че физическото тяло се сбръчква един вид, свива се, отделя се от другите духовни членове чрез развитието.
Когато му се дава животинска храна, тогава тази животинска храна, която бе охарактеризирана вчера се показва, проявява се също чрез това, че тя е чувствувана като нещо, което се включва като едно силно чуждо вещество в човешкия организъм, което човек се научава да чувствува, ако можем да употребим един радикален израз, като един кол, който човек си е забил в плътта.
към текста >>
В това отношение при едно езотерично развитие чо
век
изпитва така да се каже земната тежест на животинската храна повече отколкото той я чувствува иначе и преди всичко той започва да чувствува, че животинската храна разпалва инстинктивния живот.
В това отношение при едно езотерично развитие човек изпитва така да се каже земната тежест на животинската храна повече отколкото той я чувствува иначе и преди всичко той започва да чувствува, че животинската храна разпалва инстинктивния живот.
Волевият живот, който протича повече несъзнателно, който протича повече в афекти и страсти, него разпалва животинската храна. Ето защо напълно вярно е външното наблюдение, когато се казва, че войнствените народи клонят повече към животинската храна отколкото миролюбивите.
към текста >>
Обаче това съвсем не трябва да ни накара да вярваме, че растителната храна заличава в чо
век
а всяка смелост и всяка сила за действие.
Обаче това съвсем не трябва да ни накара да вярваме, че растителната храна заличава в човека всяка смелост и всяка сила за действие.
Ние ще видим, как това, което човек изгубва по определен начин чрез отказване то от животинска храна, а именно инстинктите, агресивните страсти и афекти, той го замества вътрешно с душевната сила. Върху всичко това ще говорим, когато разглеждаме астралното тяло.
към текста >>
Ние ще видим, как това, което чо
век
изгубва по определен начин чрез отказване то от животинска храна, а именно инстинктите, агресивните страсти и афекти, той го замества вътрешно с душевната сила.
Обаче това съвсем не трябва да ни накара да вярваме, че растителната храна заличава в човека всяка смелост и всяка сила за действие.
Ние ще видим, как това, което човек изгубва по определен начин чрез отказване то от животинска храна, а именно инстинктите, агресивните страсти и афекти, той го замества вътрешно с душевната сила.
Върху всичко това ще говорим, когато разглеждаме астралното тяло.
към текста >>
Обаче всички тези неща са свързани с отношението на чо
век
а и на останалите земни природни царства с Космоса и, без да има нужда да прибегне до едно по-висше ясновидство, чо
век
може да намери един вид доказателство, един вид потвърждение на това, което окултистът констатира върху връзката на човешкия живот с Космоса.
Обаче всички тези неща са свързани с отношението на човека и на останалите земни природни царства с Космоса и, без да има нужда да прибегне до едно по-висше ясновидство, човек може да намери един вид доказателство, един вид потвърждение на това, което окултистът констатира върху връзката на човешкия живот с Космоса.
Човек намира един вид доказателство за това, когато той се запознае с това, което изпитва на своето собствено тяло, а именно, че процесите в неговото тяло стават по-оживени и по-подвижни и върху тези процеси естеството и особеността на хранителните средства оказват едно чувствително влияние.
към текста >>
Чо
век
намира един вид доказателство за това, когато той се запознае с това, което изпитва на своето собствено тяло, а именно, че процесите в неговото тяло стават по-оживени и по-подвижни и върху тези процеси естеството и особеността на хранителните средства оказват едно чувствително влияние.
Обаче всички тези неща са свързани с отношението на човека и на останалите земни природни царства с Космоса и, без да има нужда да прибегне до едно по-висше ясновидство, човек може да намери един вид доказателство, един вид потвърждение на това, което окултистът констатира върху връзката на човешкия живот с Космоса.
Човек намира един вид доказателство за това, когато той се запознае с това, което изпитва на своето собствено тяло, а именно, че процесите в неговото тяло стават по-оживени и по-подвижни и върху тези процеси естеството и особеността на хранителните средства оказват едно чувствително влияние.
към текста >>
Ако вземем сега, това, което чо
век
изпитва при консумирането на млечната храна, пред погледа на окултиста, пред това, което той изживява, млечната храна се показва така, че за човешкото тяло ние искаме да останем при чо
век
а тя означава онова, което го привързва към земята, към нашата планета, което го свързва с човешкия род върху Земята като принадлежащ на един общ род с този човешки род.
И ако бихме искали да генерализираме това, което е млякото, би трябвало да кажем: живите същества на всяка една планетна система имат тяхното собствено мляко. Когато изследваме растителната система на нашата Земя и я сравним с растителните системи на другите планети, с това, което може да бъде сравнено с него, трябва да кажем: наистина формите на различните растения на земята и тези на другите планети на нашата слънчева система се различават едни от други, обаче вътрешната същност на растението на земята не е все пак нещо само земно, а е нещо принадлежащо на слънчевата система, т.е. същността на растенията върху нашата земя е сродна със същността на растенията върху другите планети на нашата слънчева система, така щото в растението съществува нещо, което може да се намери също и върху другите планети на нашата слънчева система. Що се отнася за животинския свят, вече от това, което бе казано върху млякото и освен това може да се констатира много лесно окултно, следва, че животинският свят е коренно различен като земен животински свят от всичко, което би могло да се намери като нещо подобно върху другите планети.
Ако вземем сега, това, което човек изпитва при консумирането на млечната храна, пред погледа на окултиста, пред това, което той изживява, млечната храна се показва така, че за човешкото тяло ние искаме да останем при човека тя означава онова, което го привързва към земята, към нашата планета, което го свързва с човешкия род върху Земята като принадлежащ на един общ род с този човешки род.
Че човеците съставляват едно цяло също и по отношение на физическата телесна система, за това допринася фактът, че нещо живо приготвя храна за нещо живо в животински смисъл. И можем да кажем: всичко което се внася като млечна храна в човешкия организъм, го приготвя за това, той да бъде едно човешко земно създание, свързва го с условията на земята, но не го приковава всъщност към Земята. Млечната храна прави от него един гражданин на Земята, обаче не му пречи той да бъде същевременно един гражданин на цялата слънчева система.
към текста >>
Тази местна храна обвързва чо
век
а специално към Земята, прави от него едно земно същество така, че можем да кажем: колкото повече чо
век
се прониква с действията на месната храна, толкова повече той се отдалечава от силите, които биха му помогнали въобще да се освободи от земята Чрез месната храна той се свързва в преходния смисъл с планетата Земя.
Друго е положението при месната храна. Месната храна е взета от царството, което е специфично земно. Тя не е взета както млякото от непосредствения жизнен процес на човешкото или животинското същество, а е взета от онази част на животинското вещество, което е приготвено вече за животно.
Тази местна храна обвързва човека специално към Земята, прави от него едно земно същество така, че можем да кажем: колкото повече човек се прониква с действията на месната храна, толкова повече той се отдалечава от силите, които биха му помогнали въобще да се освободи от земята Чрез месната храна той се свързва в преходния смисъл с планетата Земя.
Докато млечната храна към едно преходно място на неговото развитие, чрез месната храна човек се осъжда на това, да направи пребиваването си на Земята нещо постоянно, да се приспособи напълно към това пребиваване на Земята. И решението човек да приема млечна храна означава: аз искам да остана на земята, да мога да изпълня моята мисия върху земята, но не искам да съществувам единствено за Земята. Волята за месна храна означава: на мене така ми допада земното съществувание, че аз се отказвам от всякакво небе и на драго сърце бих искал да се срасна с условията на земното съществувание.
към текста >>
Докато млечната храна към едно преходно място на неговото развитие, чрез месната храна чо
век
се осъжда на това, да направи пребиваването си на Земята нещо постоянно, да се приспособи напълно към това пребиваване на Земята.
Друго е положението при месната храна. Месната храна е взета от царството, което е специфично земно. Тя не е взета както млякото от непосредствения жизнен процес на човешкото или животинското същество, а е взета от онази част на животинското вещество, което е приготвено вече за животно. Тази местна храна обвързва човека специално към Земята, прави от него едно земно същество така, че можем да кажем: колкото повече човек се прониква с действията на месната храна, толкова повече той се отдалечава от силите, които биха му помогнали въобще да се освободи от земята Чрез месната храна той се свързва в преходния смисъл с планетата Земя.
Докато млечната храна към едно преходно място на неговото развитие, чрез месната храна човек се осъжда на това, да направи пребиваването си на Земята нещо постоянно, да се приспособи напълно към това пребиваване на Земята.
И решението човек да приема млечна храна означава: аз искам да остана на земята, да мога да изпълня моята мисия върху земята, но не искам да съществувам единствено за Земята. Волята за месна храна означава: на мене така ми допада земното съществувание, че аз се отказвам от всякакво небе и на драго сърце бих искал да се срасна с условията на земното съществувание.
към текста >>
И решението чо
век
да приема млечна храна означава: аз искам да остана на земята, да мога да изпълня моята мисия върху земята, но не искам да съществувам единствено за Земята.
Друго е положението при месната храна. Месната храна е взета от царството, което е специфично земно. Тя не е взета както млякото от непосредствения жизнен процес на човешкото или животинското същество, а е взета от онази част на животинското вещество, което е приготвено вече за животно. Тази местна храна обвързва човека специално към Земята, прави от него едно земно същество така, че можем да кажем: колкото повече човек се прониква с действията на месната храна, толкова повече той се отдалечава от силите, които биха му помогнали въобще да се освободи от земята Чрез месната храна той се свързва в преходния смисъл с планетата Земя. Докато млечната храна към едно преходно място на неговото развитие, чрез месната храна човек се осъжда на това, да направи пребиваването си на Земята нещо постоянно, да се приспособи напълно към това пребиваване на Земята.
И решението човек да приема млечна храна означава: аз искам да остана на земята, да мога да изпълня моята мисия върху земята, но не искам да съществувам единствено за Земята.
Волята за месна храна означава: на мене така ми допада земното съществувание, че аз се отказвам от всякакво небе и на драго сърце бих искал да се срасна с условията на земното съществувание.
към текста >>
Растителната храна е такава, че тя раздвижва в организма онези сили, които довеждат чо
век
а в един вид космическа връзка, свързват го с цялата планетарна система.
Растителната храна е такава, че тя раздвижва в организма онези сили, които довеждат човека в един вид космическа връзка, свързват го с цялата планетарна система.
Това, което човекът има да върши, когато преработва в своя организъм растителната храна, възбужда сили, които се съдържат в цялата слънчева система, така щото човекът става в неговото физическо тяло един съучастник в силите на цялата слънчева система, следователно не се отчуждава от тях, не се откъсва от тях.
към текста >>
Това, което чо
век
ът има да върши, когато преработва в своя организъм растителната храна, възбужда сили, които се съдържат в цялата слънчева система, така щото чо
век
ът става в неговото физическо тяло един съучастник в силите на цялата слънчева система, следователно не се отчуждава от тях, не се откъсва от тях.
Растителната храна е такава, че тя раздвижва в организма онези сили, които довеждат човека в един вид космическа връзка, свързват го с цялата планетарна система.
Това, което човекът има да върши, когато преработва в своя организъм растителната храна, възбужда сили, които се съдържат в цялата слънчева система, така щото човекът става в неговото физическо тяло един съучастник в силите на цялата слънчева система, следователно не се отчуждава от тях, не се откъсва от тях.
към текста >>
От това, което бе казано, можете да разберете, че именно при окултното, при езотеричното развитие има извънредно голямо значение, чо
век
да не се обвързва така да се каже със Земята, да не се приковава към земната тежест чрез консумирането на месо, когато той може да се лиши от него при индивидуалните и наследствени условия; истинското решение може да бъде взето винаги според тези условия, според личните условия на отделния чо
век
.
От това, което бе казано, можете да разберете, че именно при окултното, при езотеричното развитие има извънредно голямо значение, човек да не се обвързва така да се каже със Земята, да не се приковава към земната тежест чрез консумирането на месо, когато той може да се лиши от него при индивидуалните и наследствени условия; истинското решение може да бъде взето винаги според тези условия, според личните условия на отделния човек.
Следователно ще означава едно действително улеснение на цялото развитие на човешкия живот, ако човек може да се въздържи от яденето на месо. Напротив започват вече определени вдъхващи опасения неща, когато човек иска да бъде фанатичен вегетарианец в смисъла, искайки да избегне всякакво мляко и всякакви млечни продукти. Именно при развитието на душата към духовното могат да се появят определени опасности, а именно поради това че, отказвайки се от консумирането на мляко и на млечни продукти, той лесно изпада в едно предпочитание да се стреми да избягва земния живот, като по този начин лесно изгубва нишките, които го свързват с човешката дейност на Земята.
към текста >>
Следователно ще означава едно действително улеснение на цялото развитие на човешкия живот, ако чо
век
може да се въздържи от яденето на месо.
От това, което бе казано, можете да разберете, че именно при окултното, при езотеричното развитие има извънредно голямо значение, човек да не се обвързва така да се каже със Земята, да не се приковава към земната тежест чрез консумирането на месо, когато той може да се лиши от него при индивидуалните и наследствени условия; истинското решение може да бъде взето винаги според тези условия, според личните условия на отделния човек.
Следователно ще означава едно действително улеснение на цялото развитие на човешкия живот, ако човек може да се въздържи от яденето на месо.
Напротив започват вече определени вдъхващи опасения неща, когато човек иска да бъде фанатичен вегетарианец в смисъла, искайки да избегне всякакво мляко и всякакви млечни продукти. Именно при развитието на душата към духовното могат да се появят определени опасности, а именно поради това че, отказвайки се от консумирането на мляко и на млечни продукти, той лесно изпада в едно предпочитание да се стреми да избягва земния живот, като по този начин лесно изгубва нишките, които го свързват с човешката дейност на Земята.
към текста >>
Напротив започват вече определени вдъхващи опасения неща, когато чо
век
иска да бъде фанатичен вегетарианец в смисъла, искайки да избегне всякакво мляко и всякакви млечни продукти.
От това, което бе казано, можете да разберете, че именно при окултното, при езотеричното развитие има извънредно голямо значение, човек да не се обвързва така да се каже със Земята, да не се приковава към земната тежест чрез консумирането на месо, когато той може да се лиши от него при индивидуалните и наследствени условия; истинското решение може да бъде взето винаги според тези условия, според личните условия на отделния човек. Следователно ще означава едно действително улеснение на цялото развитие на човешкия живот, ако човек може да се въздържи от яденето на месо.
Напротив започват вече определени вдъхващи опасения неща, когато човек иска да бъде фанатичен вегетарианец в смисъла, искайки да избегне всякакво мляко и всякакви млечни продукти.
Именно при развитието на душата към духовното могат да се появят определени опасности, а именно поради това че, отказвайки се от консумирането на мляко и на млечни продукти, той лесно изпада в едно предпочитание да се стреми да избягва земния живот, като по този начин лесно изгубва нишките, които го свързват с човешката дейност на Земята.
към текста >>
Ето защо трябва добре да се съблюдава, щото именно антропософски стремящият се чо
век
да не се превърне в един фанатичен духовен мечтател създавайки едно такова състояние на своето физическо тяло, което го откъсва от всяко сродство със земно-човешкото.
Ето защо трябва добре да се съблюдава, щото именно антропософски стремящият се човек да не се превърне в един фанатичен духовен мечтател създавайки едно такова състояние на своето физическо тяло, което го откъсва от всяко сродство със земно-човешкото.
За да не се превърнем твърде много в чудаци, които се стремят към развитието на душата, за да не се отстраним от човешкото чувствуване, от човешката дейност на Земята, добре е като същества ходещи по Земята да създадем в себе си известна тежест чрез консумира нето на мляко и на млечни продукти.
към текста >>
И може да бъде даже едно систематично трениране за един чо
век
, който е в състояние не само да живее постоянно в духовните светове, отчуждавайки се чрез това от земния живот, за един такъв чо
век
, който на ред с духовния стремеж има също да изпълнява задачи на Земята, може да бъде едно систематично трениране, когато той реши да бъде не само вегетарианец, а наред с това да консумира също мляко и млечни продукти.
И може да бъде даже едно систематично трениране за един човек, който е в състояние не само да живее постоянно в духовните светове, отчуждавайки се чрез това от земния живот, за един такъв човек, който на ред с духовния стремеж има също да изпълнява задачи на Земята, може да бъде едно систематично трениране, когато той реши да бъде не само вегетарианец, а наред с това да консумира също мляко и млечни продукти.
Чрез това той ще направи своя организъм, своето физическо тяло сродно със Земята, сродно с човечеството, обаче не ще го обвърже със земната тежест, какъвто е случаят с местната храна.
към текста >>
Онова, което наричаме мазнина, безразлично дали чо
век
ът я взема за храна отвън или тя се образува вътре в самия негов организъм, е изградено според съвършено други космически закони в сравнение с тези, които изграждат белтъка.
Следователно искам да говоря за животинската мазнина.
Онова, което наричаме мазнина, безразлично дали човекът я взема за храна отвън или тя се образува вътре в самия негов организъм, е изградено според съвършено други космически закони в сравнение с тези, които изграждат белтъка.
Докато в изграждането на белтъка действуват онези космически сили, които идват от йерархията на Духовете на Формата, в изграждането на мазнината участвуват предимно онези Същества, които ние наричаме Духове на Движението. Видите ли, важно е да споменем такива неща, защото само чрез това човек добива едно понятие, колко сложно е в същност нещо такова, което официалната наука си го представя безкрайно просто.
към текста >>
Видите ли, важно е да споменем такива неща, защото само чрез това чо
век
добива едно понятие, колко сложно е в същност нещо такова, което официалната наука си го представя безкрайно просто.
Следователно искам да говоря за животинската мазнина. Онова, което наричаме мазнина, безразлично дали човекът я взема за храна отвън или тя се образува вътре в самия негов организъм, е изградено според съвършено други космически закони в сравнение с тези, които изграждат белтъка. Докато в изграждането на белтъка действуват онези космически сили, които идват от йерархията на Духовете на Формата, в изграждането на мазнината участвуват предимно онези Същества, които ние наричаме Духове на Движението.
Видите ли, важно е да споменем такива неща, защото само чрез това човек добива едно понятие, колко сложно е в същност нещо такова, което официалната наука си го представя безкрайно просто.
към текста >>
Това, което при чо
век
а живеещ във външното нормално съществувание е едно единно усещане, чо
век
ът има едно сме сено усещане по отношение на това, което мазнините и белтъчните вещества правят в неговия организъм.
Следователно ние можем да проследим духовните действия, които познаваме като идващи от Съществата на различните йерархии, чак до веществата, които образуват нашето физическо тяло. Ето защо при изживяването, което настъпва когато душата минава през антропософското развитие, и това изживяване става също диференцирано в себе си, по-подвижно в себе си, това изживяване, което имаме по отношение на белтъка и на мазнината, които носим в нашето физическо тяло. Това е едно двойно усещане.
Това, което при човека живеещ във външното нормално съществувание е едно единно усещане, човекът има едно сме сено усещане по отношение на това, което мазнините и белтъчните вещества правят в неговия организъм.
Но когато чрез езотеричното развитие физическият организъм става по-подвижен, развиващата душа се научава да различава в собственото си тяло два вида усещания: едното усещание, което ни прониква един вид вътрешно така, че ние чувствуваме: това ни изгражда, дава ни ръста. . . Тогава ние усещаме в нас белтъчните вещества. А когато усещаме: това ни прави безразлични по отношение на нашата вътрешна завършеност и цялост, то ни издига един вид над нашата форма, прави ни по-флегматични по отношение на нашето човешко вътрешно чувствуване, когато следователно към нашето усещане се прибавя флегма по отношение на това усещане (тези усещания се диференцират много силно при едно антропософско развитие), това последното усещание иде от изживяването на мастното вещество във физическото тяло. Следователно също и вътрешното изживяване по отношение на физическото тяло става по-сложно.
към текста >>
Именно онзи, който минава през едно душевно развитие, може да забележи често пъти, има даже нужда да приема захар, защото душевното развитие трябва да отива в посоката чо
век
да става все по-безкористен и по-безкористен.
Именно онзи, който минава през едно душевно развитие, може да забележи често пъти, има даже нужда да приема захар, защото душевното развитие трябва да отива в посоката човек да става все по-безкористен и по-безкористен.
Душата става от само себе си по-безкористна чрез антропософското развитие. Чрез своето физическо тяло човекът има да изпълнява една земна мисия, и за да не изгуби връзката на своя Азов организъм със Земята, добре е във физическото тяло да бъде създадена една противовес във физическото тяло, където егоитетът няма такова голямо значение както в моралната област.
към текста >>
Чрез своето физическо тяло чо
век
ът има да изпълнява една земна мисия, и за да не изгуби връзката на своя Азов организъм със Земята, добре е във физическото тяло да бъде създадена една противовес във физическото тяло, където егоитетът няма такова голямо значение както в моралната област.
Именно онзи, който минава през едно душевно развитие, може да забележи често пъти, има даже нужда да приема захар, защото душевното развитие трябва да отива в посоката човек да става все по-безкористен и по-безкористен. Душата става от само себе си по-безкористна чрез антропософското развитие.
Чрез своето физическо тяло човекът има да изпълнява една земна мисия, и за да не изгуби връзката на своя Азов организъм със Земята, добре е във физическото тяло да бъде създадена една противовес във физическото тяло, където егоитетът няма такова голямо значение както в моралната област.
към текста >>
Иначе лесно би могло да се яви изкушението чо
век
да стане не само безкористен, неегоистичен, а той би станал също един мечтател, фантазьор, би изгубил връзката с една здрава разсъдъчна способност относно земните отношения.
Чрез консумирането на захар бихме могли да кажем се създава един вид невинна себичност (егоитет), която може да образува една противовес срещу необходимото безкористие в моралната духовна област.
Иначе лесно би могло да се яви изкушението човек да стане не само безкористен, неегоистичен, а той би станал също един мечтател, фантазьор, би изгубил връзката с една здрава разсъдъчна способност относно земните отношения.
към текста >>
Ето защо известна добавка на захар към храната дава на чо
век
възможност, въпреки издигането в духовните светове той да стои с двата крака на Земята, дава му един земен възглед.
Ето защо известна добавка на захар към храната дава на човек възможност, въпреки издигането в духовните светове той да стои с двата крака на Земята, дава му един земен възглед.
Вие виждате, нещата са сложни, но всичко става сложно, когато човек иска да проникне в действителните тайни на живота. Така чувствува понякога именно този, който напредва антропософски в своята душа, че за да не изпадне в една погрешна неегоистичност, а именно да не изгуби своята личност, е необходимо да консумира понякога захар. И тогава той изживява консумирането на захарта така, че казва: сега, аз си добавям нещо, което, без да се понижавам морално, ми дава един вид без да искам, един вид в един по-висш инстинкт определена твърдост и устойчивост, определен егоитет. В цялост можем да кажем, че консумирането на захар повишава физически личния характер на човека, можем да твърдим това така силно разбира се от само себе си, че всичко това трябва да се придържа само в здравите граници можем да кажем, че хората, които обичат по определен начин да консумират захар, на такива хора им е по-лесно да отпечатат своя личен характер в тяхното физическо тяло, отколкото онези, които не вършат това. Тези неща могат даже да доведат до разбирането на това, което можем да наблюдаваме също и външно.
към текста >>
Вие виждате, нещата са сложни, но всичко става сложно, когато чо
век
иска да проникне в действителните тайни на живота.
Ето защо известна добавка на захар към храната дава на човек възможност, въпреки издигането в духовните светове той да стои с двата крака на Земята, дава му един земен възглед.
Вие виждате, нещата са сложни, но всичко става сложно, когато човек иска да проникне в действителните тайни на живота.
Така чувствува понякога именно този, който напредва антропософски в своята душа, че за да не изпадне в една погрешна неегоистичност, а именно да не изгуби своята личност, е необходимо да консумира понякога захар. И тогава той изживява консумирането на захарта така, че казва: сега, аз си добавям нещо, което, без да се понижавам морално, ми дава един вид без да искам, един вид в един по-висш инстинкт определена твърдост и устойчивост, определен егоитет. В цялост можем да кажем, че консумирането на захар повишава физически личния характер на човека, можем да твърдим това така силно разбира се от само себе си, че всичко това трябва да се придържа само в здравите граници можем да кажем, че хората, които обичат по определен начин да консумират захар, на такива хора им е по-лесно да отпечатат своя личен характер в тяхното физическо тяло, отколкото онези, които не вършат това. Тези неща могат даже да доведат до разбирането на това, което можем да наблюдаваме също и външно.
към текста >>
В цялост можем да кажем, че консумирането на захар повишава физически личния характер на чо
век
а, можем да твърдим това така силно разбира се от само себе си, че всичко това трябва да се придържа само в здравите граници можем да кажем, че хората, които обичат по определен начин да консумират захар, на такива хора им е по-лесно да отпечатат своя личен характер в тяхното физическо тяло, отколкото онези, които не вършат това.
Ето защо известна добавка на захар към храната дава на човек възможност, въпреки издигането в духовните светове той да стои с двата крака на Земята, дава му един земен възглед. Вие виждате, нещата са сложни, но всичко става сложно, когато човек иска да проникне в действителните тайни на живота. Така чувствува понякога именно този, който напредва антропософски в своята душа, че за да не изпадне в една погрешна неегоистичност, а именно да не изгуби своята личност, е необходимо да консумира понякога захар. И тогава той изживява консумирането на захарта така, че казва: сега, аз си добавям нещо, което, без да се понижавам морално, ми дава един вид без да искам, един вид в един по-висш инстинкт определена твърдост и устойчивост, определен егоитет.
В цялост можем да кажем, че консумирането на захар повишава физически личния характер на човека, можем да твърдим това така силно разбира се от само себе си, че всичко това трябва да се придържа само в здравите граници можем да кажем, че хората, които обичат по определен начин да консумират захар, на такива хора им е по-лесно да отпечатат своя личен характер в тяхното физическо тяло, отколкото онези, които не вършат това.
Тези неща могат даже да доведат до разбирането на това, което можем да наблюдаваме също и външно.
към текста >>
Идете в страните, където хората се проявяват с по-личен характер, с по-развита личност, където всеки чо
век
се чувствува така да се каже в себе си, и от там идете в страните, където, бихме могли да кажем, имат повече общия народен характер, където те са по-безлични вече във външната физическа природа, тогава ще откриете, че в първите се консумира повече захар, а във вторите по-малко.
В страните, където статистически се консумира по-малко захар, хората притежават по-малко един личен характер отколкото в страните, където статистически се консумира повече захар.
Идете в страните, където хората се проявяват с по-личен характер, с по-развита личност, където всеки човек се чувствува така да се каже в себе си, и от там идете в страните, където, бихме могли да кажем, имат повече общия народен характер, където те са по-безлични вече във външната физическа природа, тогава ще откриете, че в първите се консумира повече захар, а във вторите по-малко.
към текста >>
Но това, което вече нормалният чо
век
изживява при кафето и чая, онзи, който минава през едно антропософско развитие го изживява до много по-висока степен.
Ако искаме да имаме от тези изживявания на хранителните вещества понятия, които бият още повече на очи, ние можем да получим такива понятия при консумирането на така наречените възбудителни средства. Възбудителните средства биват особено живо чувствувани, изживявани още във вътрешния живот. Кафето, чаят се изживяват в повишен размер.
Но това, което вече нормалният човек изживява при кафето и чая, онзи, който минава през едно антропософско развитие го изживява до много по-висока степен.
Както казахме, всичко това съвсем не е една агитация за или против кафето, а едно представяне на нещата такива, каквито те са, и моля то да бъде взето също н този смисъл. Кафето действува вече в напълно нормален живот възбуждащо върху човешката природа, също така и чаят, само че тези възбуждания, които кафето и чаят упражняват върху организма са чувствувани по-живо от душата, която минава през едно антропософско развитие. За кафето можем да кажем например, че то действува върху човешкия организъм така, щото чрез това този човешки организъм отделя по определен начин своето етерно тяло от физическото тяло но така, че физическото тяло се чувствува като една здрава основа на етерното тяло. Това е специфичното действие на кафето. Следователно при консумирането на кафе физическото тяло и етерното тяло се диференцират до известна степен, но така, че в неговите формени свойства физическото тяло е чувствувано като че под влиянието на кафето изпраща лъчи в етерното тяло, то е като един вид здрава основа за това, което се изживява тогава чрез етерното тяло.
към текста >>
Наистина това не трябва да бъде една агитация за консумирането на кафе; защото всичко това се движи върху физическа основа и чо
век
ът би направил от себе си едно напълно несамостоятелно същество, ако би искал да се нагласява чрез консумацията на това хранително или възбуждащо средство.
Както казахме, всичко това съвсем не е една агитация за или против кафето, а едно представяне на нещата такива, каквито те са, и моля то да бъде взето също н този смисъл. Кафето действува вече в напълно нормален живот възбуждащо върху човешката природа, също така и чаят, само че тези възбуждания, които кафето и чаят упражняват върху организма са чувствувани по-живо от душата, която минава през едно антропософско развитие. За кафето можем да кажем например, че то действува върху човешкия организъм така, щото чрез това този човешки организъм отделя по определен начин своето етерно тяло от физическото тяло но така, че физическото тяло се чувствува като една здрава основа на етерното тяло. Това е специфичното действие на кафето. Следователно при консумирането на кафе физическото тяло и етерното тяло се диференцират до известна степен, но така, че в неговите формени свойства физическото тяло е чувствувано като че под влиянието на кафето изпраща лъчи в етерното тяло, то е като един вид здрава основа за това, което се изживява тогава чрез етерното тяло.
Наистина това не трябва да бъде една агитация за консумирането на кафе; защото всичко това се движи върху физическа основа и човекът би направил от себе си едно напълно несамостоятелно същество, ако би искал да се нагласява чрез консумацията на това хранително или възбуждащо средство.
Аз искам само да охарактеризирам влиянието на това хранително или възбуждащо средство.
към текста >>
Чрез консумирането на кафе чо
век
ът е подпомогнат да мисли логически по физически път.
Но понеже логическото, свързано мислене зависи именно много от структурата, от формата на физическото тяло, чрез своеобразното действие на кафето, което нюансира по-остро структурата на физическото тяло, логическото свързване на мислите бива подпомагано.
Чрез консумирането на кафе човекът е подпомогнат да мисли логически по физически път.
И можем да кажем, че макар и това да крие известна опасност за здравето, когато човек консумира много кафе, то именно за онези хора, които искат да се издигнат във висшите области на духовния живот, може да бъде много добре те да си помагат в логическото мислене с кафето. Бихме могли да кажем, че изглежда много естествено, щото онзи, който е по професия писател и труд но намира логическата връзка от едно изречение до друго и би искал да изтръгне всичко от перото, когато такъв човек се възбужда чрез кафето.
към текста >>
И можем да кажем, че макар и това да крие известна опасност за здравето, когато чо
век
консумира много кафе, то именно за онези хора, които искат да се издигнат във висшите области на духовния живот, може да бъде много добре те да си помагат в логическото мислене с кафето.
Но понеже логическото, свързано мислене зависи именно много от структурата, от формата на физическото тяло, чрез своеобразното действие на кафето, което нюансира по-остро структурата на физическото тяло, логическото свързване на мислите бива подпомагано. Чрез консумирането на кафе човекът е подпомогнат да мисли логически по физически път.
И можем да кажем, че макар и това да крие известна опасност за здравето, когато човек консумира много кафе, то именно за онези хора, които искат да се издигнат във висшите области на духовния живот, може да бъде много добре те да си помагат в логическото мислене с кафето.
Бихме могли да кажем, че изглежда много естествено, щото онзи, който е по професия писател и труд но намира логическата връзка от едно изречение до друго и би искал да изтръгне всичко от перото, когато такъв човек се възбужда чрез кафето.
към текста >>
Бихме могли да кажем, че изглежда много естествено, щото онзи, който е по професия писател и труд но намира логическата връзка от едно изречение до друго и би искал да изтръгне всичко от перото, когато такъв чо
век
се възбужда чрез кафето.
Но понеже логическото, свързано мислене зависи именно много от структурата, от формата на физическото тяло, чрез своеобразното действие на кафето, което нюансира по-остро структурата на физическото тяло, логическото свързване на мислите бива подпомагано. Чрез консумирането на кафе човекът е подпомогнат да мисли логически по физически път. И можем да кажем, че макар и това да крие известна опасност за здравето, когато човек консумира много кафе, то именно за онези хора, които искат да се издигнат във висшите области на духовния живот, може да бъде много добре те да си помагат в логическото мислене с кафето.
Бихме могли да кажем, че изглежда много естествено, щото онзи, който е по професия писател и труд но намира логическата връзка от едно изречение до друго и би искал да изтръгне всичко от перото, когато такъв човек се възбужда чрез кафето.
към текста >>
Консумирането на кафе прави чо
век
а по-солиден, а консумирането на чай го прави по-склонен към шарлатанство, макар и думите за тези неща са казани много силно.
Вярно е, че с консумирането на чая фантазията бива понякога възбудено в един не симпатичен смисъл, но не се възбужда нагаждането към истината и нагаждането към здравината на отношенията. Ето защо можем да кажем че е разбираемо, когато в общества, в които участвуващите искат да направят да проблясват мислите, да развият искряща духовност, се прибягва до консумирането на чая; е от друга страна е също разбираемо, че когато консумирането на чай взема надмощие, то произвежда по определен начин едно безразличие към изискванията, които могат да се проявят в хората чрез здравата структура на тяхното физическо земно тяло. Така щото чрез консумирането на чай лесно може да бъде поощрена една мечтателна фантастичност и определено безгрижие определено нехайство, едно състояние, което на драго сърце не обръща внимание на изискванията на външния солиден живот. И при тази душа, която се развива в антропософски смисъл, не е добре тя да консумира много чай, за щото консумирането на чай води по-лесно до шарлатанство отколкото консумирането на кафе.
Консумирането на кафе прави човека по-солиден, а консумирането на чай го прави по-склонен към шарлатанство, макар и думите за тези неща са казани много силно.
към текста >>
Всичко това са неща, които както казахме могат да бъдат изживени, почувствувани чрез подвижността, в която навлиза физическото тяло, когато чо
век
минава през едно антропософско развитие.
Всичко това са неща, които както казахме могат да бъдат изживени, почувствувани чрез подвижността, в която навлиза физическото тяло, когато човек минава през едно антропософско развитие.
Бих искал да добавя, че Вие можете да размишлявате по-нататък върху това или да се стремите действително да изживейте подобни неща -, бих искал да добавя, че докато консумирането на кафе произвежда известна солидарност във физическото тяло, а консумирането на чай определена склонност към шарлатанство, то например шоколадът поощрява най-много еснафщината.
към текста >>
Физическото сърце на чо
век
а е за окултиста един извънредно интересен, един извънредно пълен със значение орган; защото това физическо сърце може да бъде разбрано само тогава, когато обгърнем с поглед цялото взаимно отношение, също и духовното отношение, в което се намират Слънцето и Земята.
Това е важно, това е пълно със значение. И тук трябва да изтъкнем особено, че за едно окултно наблюдение става разбираемо изживяването относно физическото тяло с физическото сърце.
Физическото сърце на човека е за окултиста един извънредно интересен, един извънредно пълен със значение орган; защото това физическо сърце може да бъде разбрано само тогава, когато обгърнем с поглед цялото взаимно отношение, също и духовното отношение, в което се намират Слънцето и Земята.
Още когато след Стария Сатурн, Старото Слънце беше един вид планетен предтеча на Земята, още тогава започна да се подготвя така да се каже онова отношение, което днес съществува между двете небесни тела, между Слънцето и Земята. А именно отношението между Слънцето и Земята трябва да бъде обгърнато с поглед така, че при това да разберем напълно, как Земята, каквато тя е днес, се храни отначало от действията на Слънцето и ги преработва. Това, което Земята приема в себе си като действия на Слънцето, като сили на Слънцето в нейното твърдо основно вещество, това, което тя приема в нейната въздушна и водна обвивка, в нейната атмосфера и хидросфера, в нейните променящи се топлинни отношения, което тя приема в обливащата я светлина, което тя самата приема в онова, което сега не е физически възприемаемо като дял на Земята в хармонията на сферите, това което Земята приема като жизнени сили, които тя получава направо от Слънцето, всичко това стои във връзка с вътрешните сили, които действуват в човешкото сърце от кръвообращението. В същност всички тези сили действуват върху кръвообращението и от него върху сърцето.
към текста >>
Мозъкът на чо
век
а има непосредствено много малко работа с това, което са действията на Слънцето върху Земята.
Не така стои например работата с мозъка. Някои от съответствията на мозъка бяха споменати вече вчера.
Мозъкът на човека има непосредствено много малко работа с това, което са действията на Слънцето върху Земята.
Непосредствено казвам аз. Обаче косвено като орган на възприятието той е свързан със Слънцето, като възприема например светлината, цветовете. Но това е именно възприятие. Обаче непосредствено в неговото устройство, в неговата външна подвижност, в целия негов вътрешен живот мозъкът има много малко работа с действията на Слънцето върху Земята; той има работа с всичко това, което се влъчва върху нашата земя от това което се намира вън от нашата слънчева система. Човешкият мозък има работа с космическите отношения на цялото звездно небе, но не с по-тесните отношения на нашата слънчева система.
към текста >>
Така по отношение на тези два органа чо
век
ът е един микрокосмос, като в своето сърце той е отдаден на упражняваните върху Земята слънчеви действия и отразява един вид тези действия, със своя мозък обаче той има вътрешен живот, който е свързан непосредствено намиращия се вън от Слънцето Космос.
Така по отношение на тези два органа човекът е един микрокосмос, като в своето сърце той е отдаден на упражняваните върху Земята слънчеви действия и отразява един вид тези действия, със своя мозък обаче той има вътрешен живот, който е свързан непосредствено намиращия се вън от Слънцето Космос.
Това е една извънредно интересна и пълна със значение връзка. Мозъкът е свързан с това, което Слънцето произвежда върху Земята, само чрез външното възприятие.
към текста >>
Когато чо
век
е отдаден в медитацията на някои имагинации, в неговия мозък стават процеси, които нямат нищо общо със слънчевата система, а които отговарят на процеси вън от нашата слънчева система.
Обаче в антропософското развитие това външно възприятие бива именно преодоляно. Антропософското развитие превъзмогва външния сетивен свят. Ето защо мозъкът е разгънат в един такъв вътрешен живот, кой то е толкова космичен, че самото Слънце е нещо твърде специално, за да може да стане нещо вътре в мозъка от него.
Когато човек е отдаден в медитацията на някои имагинации, в неговия мозък стават процеси, които нямат нищо общо със слънчевата система, а които отговарят на процеси вън от нашата слънчева система.
Ето защо в действителност съществува определено отношение между сърцето и мозъка, както между Слънцето и звездното небе и в известно отношение това се показва в изживяването на антропософската развиваща се душа чрез това, че, когато душата е отдадена вътрешно и изолирано на чисто антропософски мисли, сърцето образува действително нещо като един вид противоположен полюс, влиза в един вид опозиция към бихме могли да кажем звездния мозък. Тази опозиция се изразява в това, че човек се научава да чувствува, как сърцето и мозъкът започват да вървят по различни пътища и как този човек, докато по-рано нямаше нужда да обръща по отделно внимание върху двата тези органа, а всичко се смесваше, сега трябва да започне, при своето антропософско развитие, да насочва своето внимание по отделно върху двата.
към текста >>
Тази опозиция се изразява в това, че чо
век
се научава да чувствува, как сърцето и мозъкът започват да вървят по различни пътища и как този чо
век
, докато по-рано нямаше нужда да обръща по отделно внимание върху двата тези органа, а всичко се смесваше, сега трябва да започне, при своето антропософско развитие, да насочва своето внимание по отделно върху двата.
Обаче в антропософското развитие това външно възприятие бива именно преодоляно. Антропософското развитие превъзмогва външния сетивен свят. Ето защо мозъкът е разгънат в един такъв вътрешен живот, кой то е толкова космичен, че самото Слънце е нещо твърде специално, за да може да стане нещо вътре в мозъка от него. Когато човек е отдаден в медитацията на някои имагинации, в неговия мозък стават процеси, които нямат нищо общо със слънчевата система, а които отговарят на процеси вън от нашата слънчева система. Ето защо в действителност съществува определено отношение между сърцето и мозъка, както между Слънцето и звездното небе и в известно отношение това се показва в изживяването на антропософската развиваща се душа чрез това, че, когато душата е отдадена вътрешно и изолирано на чисто антропософски мисли, сърцето образува действително нещо като един вид противоположен полюс, влиза в един вид опозиция към бихме могли да кажем звездния мозък.
Тази опозиция се изразява в това, че човек се научава да чувствува, как сърцето и мозъкът започват да вървят по различни пътища и как този човек, докато по-рано нямаше нужда да обръща по отделно внимание върху двата тези органа, а всичко се смесваше, сега трябва да започне, при своето антропософско развитие, да насочва своето внимание по отделно върху двата.
към текста >>
Съществува едно своеобразно понятие за цялото космическо положение на чо
век
а, когато разглеждаме по този начин физическото тяло и обгърнем с поглед, как чо
век
ът стои тук на Земята.
Съществува едно своеобразно понятие за цялото космическо положение на човека, когато разглеждаме по този начин физическото тяло и обгърнем с поглед, как човекът стои тук на Земята.
В него живее чрез кръвоносната система и чрез сърцето всичко това, което Слънцето има да върши със Земята. И когато той е отдаден вътрешно само на това, за което на Земята се нуждае като инструмент от физическия мозък, в това живеят мировите процеси, които стават вън от нашата слънчева система. Ние ще трябва да направим да се разбере, че човекът има едно напълно ново изживяване по отношение на сърцето и на мозъка. Неговите усещания действително се диференцират, така че той се научава да чувствува всичко това, което са процеси на мозъка, бихме могли да кажем, в онзи спокоен ход, който нощното небе показва със своите звезди, и чувствува подвижността на слънчевата система в своето сърце. От това Вие виждате същевременно един път, който при една по-висока степен на посвещението става един важен път, защото Вие виждате един вид вратите, които се отварят от човека към Космоса.
към текста >>
Ние ще трябва да направим да се разбере, че чо
век
ът има едно напълно ново изживяване по отношение на сърцето и на мозъка.
Съществува едно своеобразно понятие за цялото космическо положение на човека, когато разглеждаме по този начин физическото тяло и обгърнем с поглед, как човекът стои тук на Земята. В него живее чрез кръвоносната система и чрез сърцето всичко това, което Слънцето има да върши със Земята. И когато той е отдаден вътрешно само на това, за което на Земята се нуждае като инструмент от физическия мозък, в това живеят мировите процеси, които стават вън от нашата слънчева система.
Ние ще трябва да направим да се разбере, че човекът има едно напълно ново изживяване по отношение на сърцето и на мозъка.
Неговите усещания действително се диференцират, така че той се научава да чувствува всичко това, което са процеси на мозъка, бихме могли да кажем, в онзи спокоен ход, който нощното небе показва със своите звезди, и чувствува подвижността на слънчевата система в своето сърце. От това Вие виждате същевременно един път, който при една по-висока степен на посвещението става един важен път, защото Вие виждате един вид вратите, които се отварят от човека към Космоса. Човекът, който излъчва от себе си чрез едно по-висше развитие както това бе описано даже в екзотермичните сказки -, който поглежда назад към своето собствено тяло, който се научава да познава напълно процесите на своето физическо тяло, той се научава фактически да познава в кръвообращението с дейността на сърцето един огледален образ на пълните с тайнственост сили на слънчевата система, а в процесите на мозъка, който гледа тогава духовно от вън, се научава да познава Космоса и неговите тайни.
към текста >>
От това Вие виждате същевременно един път, който при една по-висока степен на посвещението става един важен път, защото Вие виждате един вид вратите, които се отварят от чо
век
а към Космоса.
Съществува едно своеобразно понятие за цялото космическо положение на човека, когато разглеждаме по този начин физическото тяло и обгърнем с поглед, как човекът стои тук на Земята. В него живее чрез кръвоносната система и чрез сърцето всичко това, което Слънцето има да върши със Земята. И когато той е отдаден вътрешно само на това, за което на Земята се нуждае като инструмент от физическия мозък, в това живеят мировите процеси, които стават вън от нашата слънчева система. Ние ще трябва да направим да се разбере, че човекът има едно напълно ново изживяване по отношение на сърцето и на мозъка. Неговите усещания действително се диференцират, така че той се научава да чувствува всичко това, което са процеси на мозъка, бихме могли да кажем, в онзи спокоен ход, който нощното небе показва със своите звезди, и чувствува подвижността на слънчевата система в своето сърце.
От това Вие виждате същевременно един път, който при една по-висока степен на посвещението става един важен път, защото Вие виждате един вид вратите, които се отварят от човека към Космоса.
Човекът, който излъчва от себе си чрез едно по-висше развитие както това бе описано даже в екзотермичните сказки -, който поглежда назад към своето собствено тяло, който се научава да познава напълно процесите на своето физическо тяло, той се научава фактически да познава в кръвообращението с дейността на сърцето един огледален образ на пълните с тайнственост сили на слънчевата система, а в процесите на мозъка, който гледа тогава духовно от вън, се научава да познава Космоса и неговите тайни.
към текста >>
Чо
век
ът, който излъчва от себе си чрез едно по-висше развитие както това бе описано даже в екзотермичните сказки -, който поглежда назад към своето собствено тяло, който се научава да познава напълно процесите на своето физическо тяло, той се научава фактически да познава в кръвообращението с дейността на сърцето един огледален образ на пълните с тайнственост сили на слънчевата система, а в процесите на мозъка, който гледа тогава духовно от вън, се научава да познава Космоса и неговите тайни.
В него живее чрез кръвоносната система и чрез сърцето всичко това, което Слънцето има да върши със Земята. И когато той е отдаден вътрешно само на това, за което на Земята се нуждае като инструмент от физическия мозък, в това живеят мировите процеси, които стават вън от нашата слънчева система. Ние ще трябва да направим да се разбере, че човекът има едно напълно ново изживяване по отношение на сърцето и на мозъка. Неговите усещания действително се диференцират, така че той се научава да чувствува всичко това, което са процеси на мозъка, бихме могли да кажем, в онзи спокоен ход, който нощното небе показва със своите звезди, и чувствува подвижността на слънчевата система в своето сърце. От това Вие виждате същевременно един път, който при една по-висока степен на посвещението става един важен път, защото Вие виждате един вид вратите, които се отварят от човека към Космоса.
Човекът, който излъчва от себе си чрез едно по-висше развитие както това бе описано даже в екзотермичните сказки -, който поглежда назад към своето собствено тяло, който се научава да познава напълно процесите на своето физическо тяло, той се научава фактически да познава в кръвообращението с дейността на сърцето един огледален образ на пълните с тайнственост сили на слънчевата система, а в процесите на мозъка, който гледа тогава духовно от вън, се научава да познава Космоса и неговите тайни.
към текста >>
Нещата, които изказвам тук с последното си изречение, са свързани с една забележка, която аз направих веднъж в Копенхаген и която след това бе внесена в моята книга върху "Духовното ръководство на чо
век
а и човечеството".
Нещата, които изказвам тук с последното си изречение, са свързани с една забележка, която аз направих веднъж в Копенхаген и която след това бе внесена в моята книга върху "Духовното ръководство на човека и човечеството".
От там можете да прочетете, че по определен начин даже структурата на мозъка е един вид огледален образ на положението на небесните тела, което съществува при раждането на човека за онази точка на Земята, на която се ражда даден човек. Понякога е полезно да дойдем отново до такива неща от една друга гледна точка; защото от това можете да получите едно чувство за широтата на Окултната наука и за тясногърдието на някоя критика, която се упражнява, когато една такава забележка се прави от една или друга гледна точка. Без съмнение такива важни факти, каквито са тези за отражението на звездния свят в човешкия мозък, могат да бъдат обяснени от определена гледна точка и това може да изглежда като нещо произволно.
към текста >>
От там можете да прочетете, че по определен начин даже структурата на мозъка е един вид огледален образ на положението на небесните тела, което съществува при раждането на чо
век
а за онази точка на Земята, на която се ражда даден чо
век
.
Нещата, които изказвам тук с последното си изречение, са свързани с една забележка, която аз направих веднъж в Копенхаген и която след това бе внесена в моята книга върху "Духовното ръководство на човека и човечеството".
От там можете да прочетете, че по определен начин даже структурата на мозъка е един вид огледален образ на положението на небесните тела, което съществува при раждането на човека за онази точка на Земята, на която се ражда даден човек.
Понякога е полезно да дойдем отново до такива неща от една друга гледна точка; защото от това можете да получите едно чувство за широтата на Окултната наука и за тясногърдието на някоя критика, която се упражнява, когато една такава забележка се прави от една или друга гледна точка. Без съмнение такива важни факти, каквито са тези за отражението на звездния свят в човешкия мозък, могат да бъдат обяснени от определена гледна точка и това може да изглежда като нещо произволно.
към текста >>
От това Вие виждате обаче също тънкостта на цялата структура на чо
век
а.
Когато след това се прибавят други гледни точки, всички тези гледни точки се подкрепят взаимно. И Вие ще констатирате още бих могъл да кажа някои други течения на Окултната Наука, които се сливат и от тяхното сливане за Вас ще се получи все повече и повече това, което ще почувствувате като едно пълно доказателство за нещата, които биха могли да изглеждат, че са казани само от една гледна точка.
От това Вие виждате обаче също тънкостта на цялата структура на човека.
И когато помислите сега, че приемайки храната човекът се свързва така да се каже напълно със Земята, че само при определени вещества той се освобождава отново от Земята (а именно при растителната храна), когато помислите следователно, че именно чрез приемането на храната човекът трябва да стане гражданин на Земята. Вие ще разберете троичния състав на човека по отношение на неговото физическо тяло. Чрез своя мозък човекът принадлежи на цялото звездно небе, чрез сърцето с всичко това, което принадлежи към него, той принадлежи на Слънцето, а чрез своята храносмилателна система той принадлежи заедно с всичко, което е свързано с тази система, в един друг смисъл на Земята, той е едно земно същество. Това също може да бъде изживяно и се изживява, когато външното физическо тяло става по-подвижно.
към текста >>
И когато помислите сега, че приемайки храната чо
век
ът се свързва така да се каже напълно със Земята, че само при определени вещества той се освобождава отново от Земята (а именно при растителната храна), когато помислите следователно, че именно чрез приемането на храната чо
век
ът трябва да стане гражданин на Земята.
Когато след това се прибавят други гледни точки, всички тези гледни точки се подкрепят взаимно. И Вие ще констатирате още бих могъл да кажа някои други течения на Окултната Наука, които се сливат и от тяхното сливане за Вас ще се получи все повече и повече това, което ще почувствувате като едно пълно доказателство за нещата, които биха могли да изглеждат, че са казани само от една гледна точка. От това Вие виждате обаче също тънкостта на цялата структура на човека.
И когато помислите сега, че приемайки храната човекът се свързва така да се каже напълно със Земята, че само при определени вещества той се освобождава отново от Земята (а именно при растителната храна), когато помислите следователно, че именно чрез приемането на храната човекът трябва да стане гражданин на Земята.
Вие ще разберете троичния състав на човека по отношение на неговото физическо тяло. Чрез своя мозък човекът принадлежи на цялото звездно небе, чрез сърцето с всичко това, което принадлежи към него, той принадлежи на Слънцето, а чрез своята храносмилателна система той принадлежи заедно с всичко, което е свързано с тази система, в един друг смисъл на Земята, той е едно земно същество. Това също може да бъде изживяно и се изживява, когато външното физическо тяло става по-подвижно.
към текста >>
Вие ще разберете троичния състав на чо
век
а по отношение на неговото физическо тяло.
Когато след това се прибавят други гледни точки, всички тези гледни точки се подкрепят взаимно. И Вие ще констатирате още бих могъл да кажа някои други течения на Окултната Наука, които се сливат и от тяхното сливане за Вас ще се получи все повече и повече това, което ще почувствувате като едно пълно доказателство за нещата, които биха могли да изглеждат, че са казани само от една гледна точка. От това Вие виждате обаче също тънкостта на цялата структура на човека. И когато помислите сега, че приемайки храната човекът се свързва така да се каже напълно със Земята, че само при определени вещества той се освобождава отново от Земята (а именно при растителната храна), когато помислите следователно, че именно чрез приемането на храната човекът трябва да стане гражданин на Земята.
Вие ще разберете троичния състав на човека по отношение на неговото физическо тяло.
Чрез своя мозък човекът принадлежи на цялото звездно небе, чрез сърцето с всичко това, което принадлежи към него, той принадлежи на Слънцето, а чрез своята храносмилателна система той принадлежи заедно с всичко, което е свързано с тази система, в един друг смисъл на Земята, той е едно земно същество. Това също може да бъде изживяно и се изживява, когато външното физическо тяло става по-подвижно.
към текста >>
Чрез своя мозък чо
век
ът принадлежи на цялото звездно небе, чрез сърцето с всичко това, което принадлежи към него, той принадлежи на Слънцето, а чрез своята храносмилателна система той принадлежи заедно с всичко, което е свързано с тази система, в един друг смисъл на Земята, той е едно земно същество.
Когато след това се прибавят други гледни точки, всички тези гледни точки се подкрепят взаимно. И Вие ще констатирате още бих могъл да кажа някои други течения на Окултната Наука, които се сливат и от тяхното сливане за Вас ще се получи все повече и повече това, което ще почувствувате като едно пълно доказателство за нещата, които биха могли да изглеждат, че са казани само от една гледна точка. От това Вие виждате обаче също тънкостта на цялата структура на човека. И когато помислите сега, че приемайки храната човекът се свързва така да се каже напълно със Земята, че само при определени вещества той се освобождава отново от Земята (а именно при растителната храна), когато помислите следователно, че именно чрез приемането на храната човекът трябва да стане гражданин на Земята. Вие ще разберете троичния състав на човека по отношение на неговото физическо тяло.
Чрез своя мозък човекът принадлежи на цялото звездно небе, чрез сърцето с всичко това, което принадлежи към него, той принадлежи на Слънцето, а чрез своята храносмилателна система той принадлежи заедно с всичко, което е свързано с тази система, в един друг смисъл на Земята, той е едно земно същество.
Това също може да бъде изживяно и се изживява, когато външното физическо тяло става по-подвижно.
към текста >>
Чрез това, което чо
век
получава само от Земята и го внася в своето тяло, той може да сгреши много против това, което се отразява в него чрез чистите сили на Космоса.
Чрез това, което човек получава само от Земята и го внася в своето тяло, той може да сгреши много против това, което се отразява в него чрез чистите сили на Космоса.
Например чрез това, че предизвиква смущения чрез външното хранене, чрез чисто земните закони, които действуват в храносмилането, които действуват по-нататък както слънчевите закони в дейността на сърцето и както космическите закони вън от слънчевата система действуват в дейността на мозъка човек може да греши много силно чрез своето хранене против космическите действия в неговия мозък и това може да бъде изживяно от антропософски развиващата душа именно в момента на събуждането. През време на съня става също и това, че храносмилателната дейност се простира чак до мозъка, прониква в мозъка. При будното състояние мислителните сили обработват мозъка; тогава храносмилателната дейност на мозъка отстъпва на заден план. Когато при съня престава мисленето, храносмилателната дейност прониква в съзнанието и когато човек се събужда и долавя един отзвук от това, тогава това, което той изживява, може да бъде един истински барометър за здравното или нездравно действие на храната при развиващата се душа. О, човек долавя това проникване от неговия организъм в мозъка в затъпяващи, бодящи чувства, в чувства, които понякога могат да се проявят така, когато е консумирал нещо неподходящо, както да речем малки притъпяващи центрове в мозъка.
към текста >>
Например чрез това, че предизвиква смущения чрез външното хранене, чрез чисто земните закони, които действуват в храносмилането, които действуват по-нататък както слънчевите закони в дейността на сърцето и както космическите закони вън от слънчевата система действуват в дейността на мозъка чо
век
може да греши много силно чрез своето хранене против космическите действия в неговия мозък и това може да бъде изживяно от антропософски развиващата душа именно в момента на събуждането.
Чрез това, което човек получава само от Земята и го внася в своето тяло, той може да сгреши много против това, което се отразява в него чрез чистите сили на Космоса.
Например чрез това, че предизвиква смущения чрез външното хранене, чрез чисто земните закони, които действуват в храносмилането, които действуват по-нататък както слънчевите закони в дейността на сърцето и както космическите закони вън от слънчевата система действуват в дейността на мозъка човек може да греши много силно чрез своето хранене против космическите действия в неговия мозък и това може да бъде изживяно от антропософски развиващата душа именно в момента на събуждането.
През време на съня става също и това, че храносмилателната дейност се простира чак до мозъка, прониква в мозъка. При будното състояние мислителните сили обработват мозъка; тогава храносмилателната дейност на мозъка отстъпва на заден план. Когато при съня престава мисленето, храносмилателната дейност прониква в съзнанието и когато човек се събужда и долавя един отзвук от това, тогава това, което той изживява, може да бъде един истински барометър за здравното или нездравно действие на храната при развиващата се душа. О, човек долавя това проникване от неговия организъм в мозъка в затъпяващи, бодящи чувства, в чувства, които понякога могат да се проявят така, когато е консумирал нещо неподходящо, както да речем малки притъпяващи центрове в мозъка. Всичко това се изживява по най-тънък начин от антропософски развиващата се душа.
към текста >>
Когато при съня престава мисленето, храносмилателната дейност прониква в съзнанието и когато чо
век
се събужда и долавя един отзвук от това, тогава това, което той изживява, може да бъде един истински барометър за здравното или нездравно действие на храната при развиващата се душа.
Чрез това, което човек получава само от Земята и го внася в своето тяло, той може да сгреши много против това, което се отразява в него чрез чистите сили на Космоса. Например чрез това, че предизвиква смущения чрез външното хранене, чрез чисто земните закони, които действуват в храносмилането, които действуват по-нататък както слънчевите закони в дейността на сърцето и както космическите закони вън от слънчевата система действуват в дейността на мозъка човек може да греши много силно чрез своето хранене против космическите действия в неговия мозък и това може да бъде изживяно от антропософски развиващата душа именно в момента на събуждането. През време на съня става също и това, че храносмилателната дейност се простира чак до мозъка, прониква в мозъка. При будното състояние мислителните сили обработват мозъка; тогава храносмилателната дейност на мозъка отстъпва на заден план.
Когато при съня престава мисленето, храносмилателната дейност прониква в съзнанието и когато човек се събужда и долавя един отзвук от това, тогава това, което той изживява, може да бъде един истински барометър за здравното или нездравно действие на храната при развиващата се душа.
О, човек долавя това проникване от неговия организъм в мозъка в затъпяващи, бодящи чувства, в чувства, които понякога могат да се проявят така, когато е консумирал нещо неподходящо, както да речем малки притъпяващи центрове в мозъка. Всичко това се изживява по най-тънък начин от антропософски развиващата се душа.
към текста >>
О, чо
век
долавя това проникване от неговия организъм в мозъка в затъпяващи, бодящи чувства, в чувства, които понякога могат да се проявят така, когато е консумирал нещо неподходящо, както да речем малки притъпяващи центрове в мозъка.
Чрез това, което човек получава само от Земята и го внася в своето тяло, той може да сгреши много против това, което се отразява в него чрез чистите сили на Космоса. Например чрез това, че предизвиква смущения чрез външното хранене, чрез чисто земните закони, които действуват в храносмилането, които действуват по-нататък както слънчевите закони в дейността на сърцето и както космическите закони вън от слънчевата система действуват в дейността на мозъка човек може да греши много силно чрез своето хранене против космическите действия в неговия мозък и това може да бъде изживяно от антропософски развиващата душа именно в момента на събуждането. През време на съня става също и това, че храносмилателната дейност се простира чак до мозъка, прониква в мозъка. При будното състояние мислителните сили обработват мозъка; тогава храносмилателната дейност на мозъка отстъпва на заден план. Когато при съня престава мисленето, храносмилателната дейност прониква в съзнанието и когато човек се събужда и долавя един отзвук от това, тогава това, което той изживява, може да бъде един истински барометър за здравното или нездравно действие на храната при развиващата се душа.
О, човек долавя това проникване от неговия организъм в мозъка в затъпяващи, бодящи чувства, в чувства, които понякога могат да се проявят така, когато е консумирал нещо неподходящо, както да речем малки притъпяващи центрове в мозъка.
Всичко това се изживява по най-тънък начин от антропософски развиващата се душа.
към текста >>
И чо
век
изживява във все повече и повече изтънчващи се усещания, които се локализират в мозъка, дали в неговото храносмилане действува против космическите закони вън от нашата слънчева система или дали е в хармония с тези закони.
И моментът на събуждането има извънредно голямо значение, искам да кажа по отношение възприятието на произхождащите от храносмилането здравни отношения на физическото тяло.
И човек изживява във все повече и повече изтънчващи се усещания, които се локализират в мозъка, дали в неговото храносмилане действува против космическите закони вън от нашата слънчева система или дали е в хармония с тези закони.
Тук Вие виждате това физическо тяло в едно чудесно отношение с целия Космос и как моментът на събуждането е като един барометър за човека които чрез своето хранене се противопоставя на космическите отношения или живее в хармония с тези космически закони.
към текста >>
Тук Вие виждате това физическо тяло в едно чудесно отношение с целия Космос и как моментът на събуждането е като един барометър за чо
век
а които чрез своето хранене се противопоставя на космическите отношения или живее в хармония с тези космически закони.
И моментът на събуждането има извънредно голямо значение, искам да кажа по отношение възприятието на произхождащите от храносмилането здравни отношения на физическото тяло. И човек изживява във все повече и повече изтънчващи се усещания, които се локализират в мозъка, дали в неговото храносмилане действува против космическите закони вън от нашата слънчева система или дали е в хармония с тези закони.
Тук Вие виждате това физическо тяло в едно чудесно отношение с целия Космос и как моментът на събуждането е като един барометър за човека които чрез своето хранене се противопоставя на космическите отношения или живее в хармония с тези космически закони.
към текста >>
10.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Относно мускулната система трябва да кажем, че чо
век
започва постепенно да чувствува мускулната система не само по-подвижна, както това става по отношение на другите физически органи, а освен това той чувствува бихме могли да кажем че тази мускулна система става по-жива, като се добива едно слабо вътрешно съзнание.
Един вид като пренасящи ни от физическата телесна система в етерната система, в етерното тяло са онези промени, които стават при едно окултно или антропософско развитие относно мускулната система, а имен но по отношение на сетивата, на сетивните органи.
Относно мускулната система трябва да кажем, че човек започва постепенно да чувствува мускулната система не само по-подвижна, както това става по отношение на другите физически органи, а освен това той чувствува бихме могли да кажем че тази мускулна система става по-жива, като се добива едно слабо вътрешно съзнание.
Това е като че съзнанието фактически се разпростира върху мускулната система. И ако бихме искали да говорим не някакси неточно, но малко парадоксално върху съответното изживяване, бихме могли да кажем: в течение на езотеричното развитие на човек стига постепенно до там, да чувствува отделните мускули и тяхната система като вътрешно сънуващо; той носи постоянно своята мускулна система със себе си така, като че в будното дневно съзнание слабо сънува за дейността на тази мускулна система.
към текста >>
И ако бихме искали да говорим не някакси неточно, но малко парадоксално върху съответното изживяване, бихме могли да кажем: в течение на езотеричното развитие на чо
век
стига постепенно до там, да чувствува отделните мускули и тяхната система като вътрешно сънуващо; той носи постоянно своята мускулна система със себе си така, като че в будното дневно съзнание слабо сънува за дейността на тази мускулна система.
Един вид като пренасящи ни от физическата телесна система в етерната система, в етерното тяло са онези промени, които стават при едно окултно или антропософско развитие относно мускулната система, а имен но по отношение на сетивата, на сетивните органи. Относно мускулната система трябва да кажем, че човек започва постепенно да чувствува мускулната система не само по-подвижна, както това става по отношение на другите физически органи, а освен това той чувствува бихме могли да кажем че тази мускулна система става по-жива, като се добива едно слабо вътрешно съзнание. Това е като че съзнанието фактически се разпростира върху мускулната система.
И ако бихме искали да говорим не някакси неточно, но малко парадоксално върху съответното изживяване, бихме могли да кажем: в течение на езотеричното развитие на човек стига постепенно до там, да чувствува отделните мускули и тяхната система като вътрешно сънуващо; той носи постоянно своята мускулна система със себе си така, като че в будното дневно съзнание слабо сънува за дейността на тази мускулна система.
към текста >>
Така че имаме едно начало на възприятието на етерното тяло, когато сънуваме за нашите отделни мускули, когато имаме един вид сънищно съзнание за себе си така, както намираме чо
век
а представен в книгите по анатомия, където той е изобразен без кожа и се показват само неговите мускули.
Много интересно е да обгърнем с поглед тази промяна на физическото тяло поради това, че в това възприятие имаме нещо, което в известно отношение може най-добре да ни научи, че сме напреднали в наше то окултно развитие. Когато започваме да чувствуваме отделните мускули така, че например при прегъването или изпъването имаме едно слабо съзнание за това, което става в тях, едно слабо съчувствие, тогава трябва да си кажем: там вътре в мускулите става нещо. Когато сънуваме за движенията на нашите мускули, това е тогава едно доказателство, че започваме постепенно да чувствуваме импрегнираното във физическото тяло етерното тяло; защото това, което чувствуваме всъщност тогава, са силите на етерното тяло, които действуват мускулите.
Така че имаме едно начало на възприятието на етерното тяло, когато сънуваме за нашите отделни мускули, когато имаме един вид сънищно съзнание за себе си така, както намираме човека представен в книгите по анатомия, където той е изобразен без кожа и се показват само неговите мускули.
Да, това е вече един вид едно такова смъкване на кожата и като че сънуваме за нашите отделни части на тялото като един вид група части, до което се издигаме, когато започваме да възприемаме етерното същество.
към текста >>
Ето защо не е така приятно да обръщаме внимание на чувствителността, която настъпва по отношение на костната система, нещо, което в нормалния живот чо
век
въобще никак не чувствува; но той започва да чувствува в своята костна система нещо като една сянка в себе си, когато се развива етерно.
По-малко приятно, но все пак съществуващо е чувствителността по отношение на костната система. Тази чувствителност е затова по-неприятна, защото, когато започваме да имаме възприятие за тази костна система, ние чувствуваме всъщност най-много, най-изпъкващо нашето постепенно остаряване.
Ето защо не е така приятно да обръщаме внимание на чувствителността, която настъпва по отношение на костната система, нещо, което в нормалния живот човек въобще никак не чувствува; но той започва да чувствува в своята костна система нещо като една сянка в себе си, когато се развива етерно.
И тогава човек добива едно понятие за това, че когато древните хора са представяли скелета като символичен израз на смъртта, това е отговаряло на една стара ясновидска способност. Древните хора са знаели, че в своя скелет човек се научава да чувствува постепенно приближаването на смъртта.
към текста >>
И тогава чо
век
добива едно понятие за това, че когато древните хора са представяли скелета като символичен израз на смъртта, това е отговаряло на една стара ясновидска способност.
По-малко приятно, но все пак съществуващо е чувствителността по отношение на костната система. Тази чувствителност е затова по-неприятна, защото, когато започваме да имаме възприятие за тази костна система, ние чувствуваме всъщност най-много, най-изпъкващо нашето постепенно остаряване. Ето защо не е така приятно да обръщаме внимание на чувствителността, която настъпва по отношение на костната система, нещо, което в нормалния живот човек въобще никак не чувствува; но той започва да чувствува в своята костна система нещо като една сянка в себе си, когато се развива етерно.
И тогава човек добива едно понятие за това, че когато древните хора са представяли скелета като символичен израз на смъртта, това е отговаряло на една стара ясновидска способност.
Древните хора са знаели, че в своя скелет човек се научава да чувствува постепенно приближаването на смъртта.
към текста >>
Древните хора са знаели, че в своя скелет чо
век
се научава да чувствува постепенно приближаването на смъртта.
По-малко приятно, но все пак съществуващо е чувствителността по отношение на костната система. Тази чувствителност е затова по-неприятна, защото, когато започваме да имаме възприятие за тази костна система, ние чувствуваме всъщност най-много, най-изпъкващо нашето постепенно остаряване. Ето защо не е така приятно да обръщаме внимание на чувствителността, която настъпва по отношение на костната система, нещо, което в нормалния живот човек въобще никак не чувствува; но той започва да чувствува в своята костна система нещо като една сянка в себе си, когато се развива етерно. И тогава човек добива едно понятие за това, че когато древните хора са представяли скелета като символичен израз на смъртта, това е отговаряло на една стара ясновидска способност.
Древните хора са знаели, че в своя скелет човек се научава да чувствува постепенно приближаването на смъртта.
към текста >>
Но далеч по-голямо значение от всичко това има още онова изживяване, което чо
век
има през време на езотеричното развитие по отношение на своите сетивни органи.
Но далеч по-голямо значение от всичко това има още онова изживяване, което човек има през време на езотеричното развитие по отношение на своите сетивни органи.
Ние знаем, че тези органи на сетивата трябва да бъдат изключени, когато човек минава през едно езотерично развитие; те трябва така да се каже да замълчат.
към текста >>
Ние знаем, че тези органи на сетивата трябва да бъдат изключени, когато чо
век
минава през едно езотерично развитие; те трябва така да се каже да замълчат.
Но далеч по-голямо значение от всичко това има още онова изживяване, което човек има през време на езотеричното развитие по отношение на своите сетивни органи.
Ние знаем, че тези органи на сетивата трябва да бъдат изключени, когато човек минава през едно езотерично развитие; те трябва така да се каже да замълчат.
към текста >>
В замяна на това, че като физически сетивни органи те са изключени, настъпва нещо друго: първо едно постепенно осъзнаване на отделните сетивни органи, като особени светове, които проникват в чо
век
а.
Чрез това през време на езотеричното развитие физическите сетивни органи се чувствуват един вид осъдени на бездействие.
В замяна на това, че като физически сетивни органи те са изключени, настъпва нещо друго: първо едно постепенно осъзнаване на отделните сетивни органи, като особени светове, които проникват в човека.
Човек се научава да чувствува очите, ушите, даже сетивото на топлината, като промушени в него. Но това, което човек се научава да чувствува тогава, не е физическият сетивен орган, а това са етерните сили, силите на етерното тяло, които действуват организиращо върху сетивните органи. Така щото, когато изключим дейността на сетивата, ние виждаме един вид природата на тези сетивни органи като вдълбани, като вмушнати в нас етерни организми. Това е извънредно интересно. Когато през време на нашето езотерично развитие изключим сериозно от неговото действие например окото, когато не мислим за физическото виждане, ние се научаваме да познаваме нещо, което се вдълбава в собствения ни организъм като организми на светлината; тогава се научаваме действително да познаваме, че окото се е родило постепенно благодарение на това, че вътрешните сили на светлината са работили върху нашия организъм.
към текста >>
Чо
век
се научава да чувствува очите, ушите, даже сетивото на топлината, като промушени в него.
Чрез това през време на езотеричното развитие физическите сетивни органи се чувствуват един вид осъдени на бездействие. В замяна на това, че като физически сетивни органи те са изключени, настъпва нещо друго: първо едно постепенно осъзнаване на отделните сетивни органи, като особени светове, които проникват в човека.
Човек се научава да чувствува очите, ушите, даже сетивото на топлината, като промушени в него.
Но това, което човек се научава да чувствува тогава, не е физическият сетивен орган, а това са етерните сили, силите на етерното тяло, които действуват организиращо върху сетивните органи. Така щото, когато изключим дейността на сетивата, ние виждаме един вид природата на тези сетивни органи като вдълбани, като вмушнати в нас етерни организми. Това е извънредно интересно. Когато през време на нашето езотерично развитие изключим сериозно от неговото действие например окото, когато не мислим за физическото виждане, ние се научаваме да познаваме нещо, което се вдълбава в собствения ни организъм като организми на светлината; тогава се научаваме действително да познаваме, че окото се е родило постепенно благодарение на това, че вътрешните сили на светлината са работили върху нашия организъм. Защото когато се абстрахираме от всяка дейност на физическото око, ние чувствуваме полето на зрението проникнато от етерните сили на светлината, които действуват организиращо върху окото.
към текста >>
Но това, което чо
век
се научава да чувствува тогава, не е физическият сетивен орган, а това са етерните сили, силите на етерното тяло, които действуват организиращо върху сетивните органи.
Чрез това през време на езотеричното развитие физическите сетивни органи се чувствуват един вид осъдени на бездействие. В замяна на това, че като физически сетивни органи те са изключени, настъпва нещо друго: първо едно постепенно осъзнаване на отделните сетивни органи, като особени светове, които проникват в човека. Човек се научава да чувствува очите, ушите, даже сетивото на топлината, като промушени в него.
Но това, което човек се научава да чувствува тогава, не е физическият сетивен орган, а това са етерните сили, силите на етерното тяло, които действуват организиращо върху сетивните органи.
Така щото, когато изключим дейността на сетивата, ние виждаме един вид природата на тези сетивни органи като вдълбани, като вмушнати в нас етерни организми. Това е извънредно интересно. Когато през време на нашето езотерично развитие изключим сериозно от неговото действие например окото, когато не мислим за физическото виждане, ние се научаваме да познаваме нещо, което се вдълбава в собствения ни организъм като организми на светлината; тогава се научаваме действително да познаваме, че окото се е родило постепенно благодарение на това, че вътрешните сили на светлината са работили върху нашия организъм. Защото когато се абстрахираме от всяка дейност на физическото око, ние чувствуваме полето на зрението проникнато от етерните сили на светлината, които действуват организиращо върху окото. Това е едно своеобразно явление, че когато изключваме от действие окото, ние се научаваме да познаваме чрез него силите на светлината.
към текста >>
Ние откриваме именно, че ухото е един такъв организъм, че то има една такава организация, която ни позволява да познаем точно, че ухото, такова каквото го носим като чо
век
в нашия чудесен организъм, съвсем не би могло да бъде организирано от силите, които обвиват Земята като етерни сили.
Ние откриваме именно, че ухото е един такъв организъм, че то има една такава организация, която ни позволява да познаем точно, че ухото, такова каквото го носим като човек в нашия чудесен организъм, съвсем не би могло да бъде организирано от силите, които обвиват Земята като етерни сили.
Силите на светлината, етерните сили на светлината, които обливат Земята, са вътрешно свързани с образуването на нашите очи, макар и заложбата на очите да съществуваше от по-рано; обаче така, както е изградено окото, така както то стои сега на нашия организъм, то е свързано вътрешно с етерните светлинни сили на земята. Също така нашето вкусово сетиво е свързано с химически етерни сили на Земята, то е образувано до голяма част от тези етерни сили. Нашето обонятелно сетиво е свързано с жизнения етер на Земята; то е организирано почти изключително от жизнения етер, който облива земята. Обаче нашият слухов орган, когато го изживеем окултно при нашето езотерично развитие, показва, че той дължи своето съществувание до много малка част на етерните сили, които обливат Земята. Бихме могли да кажем: последната ръка на нашия слухов орган са сложили етерните сили, които обливат
към текста >>
Той се научава да чувствува по самото ухо, че, бихме могли да кажем ето видите ли, понякога трябва да употребим парадоксални изрази бихме могли следователно да кажем, че по отношение на ухото чо
век
би могъл да изпадне в меланхолия, защото ухото принадлежи към органите, които в цялото тяхно устройство свидетелствуват за минали съвършенства.
И тогава за развиващия се антропософ на тази степен става обяснимо чрез собствено изживяване, че той е донесъл вече със себе си на Земята ухото, целия слухов орган, когато е изминал път от старата Луна до Земята; той разбира, че на Старата Луна този слухов орган е бил много по-съвършен отколкото на Земята.
Той се научава да чувствува по самото ухо, че, бихме могли да кажем ето видите ли, понякога трябва да употребим парадоксални изрази бихме могли следователно да кажем, че по отношение на ухото човек би могъл да изпадне в меланхолия, защото ухото принадлежи към органите, които в цялото тяхно устройство свидетелствуват за минали съвършенства.
И който постига постепенно да има посочените изживявания, ще разбере окултиста, който без съмнение черпи своите познания от много по-дълбоки сили, когато този окултист му казва: на Старата Луна ухото имаше едно много по-голямо значение за човека отколкото то има днес.
към текста >>
И който постига постепенно да има посочените изживявания, ще разбере окултиста, който без съмнение черпи своите познания от много по-дълбоки сили, когато този окултист му казва: на Старата Луна ухото имаше едно много по-голямо значение за чо
век
а отколкото то има днес.
И тогава за развиващия се антропософ на тази степен става обяснимо чрез собствено изживяване, че той е донесъл вече със себе си на Земята ухото, целия слухов орган, когато е изминал път от старата Луна до Земята; той разбира, че на Старата Луна този слухов орган е бил много по-съвършен отколкото на Земята. Той се научава да чувствува по самото ухо, че, бихме могли да кажем ето видите ли, понякога трябва да употребим парадоксални изрази бихме могли следователно да кажем, че по отношение на ухото човек би могъл да изпадне в меланхолия, защото ухото принадлежи към органите, които в цялото тяхно устройство свидетелствуват за минали съвършенства.
И който постига постепенно да има посочените изживявания, ще разбере окултиста, който без съмнение черпи своите познания от много по-дълбоки сили, когато този окултист му казва: на Старата Луна ухото имаше едно много по-голямо значение за човека отколкото то има днес.
към текста >>
Тази музика на сферите на старата Луна още се предаваше на целия човешки организъм; тогава вълните на музиката още проникваха човешкия организъм и вътрешният живот на чо
век
а на Старата Луна беше едно съизживяване с цялата заобикаляща музикална среда, едно приспособяване към цялата заобикаляща музикална среда; ухото беше един съобщителен апарат, за да възпроизведе вътрешно онези движения, които звучаха навън като музика на сферите.
Тогава ухото съществуваше за това, за да може тогавашното човешко същество да живее по определен начин напълно в още звучащата музика на сферите. И по отношение на тези звуци на музиката на сферите, макар и те да бяха вече слаби в сравнение с миналото, но все пак съществуваха, ухото се отнасяше така, че то ги възприемаше. По силата на своето съвършенство на старата Луна ухото беше постоянно потопено в музиката на сферите.
Тази музика на сферите на старата Луна още се предаваше на целия човешки организъм; тогава вълните на музиката още проникваха човешкия организъм и вътрешният живот на човека на Старата Луна беше едно съизживяване с цялата заобикаляща музикална среда, едно приспособяване към цялата заобикаляща музикална среда; ухото беше един съобщителен апарат, за да възпроизведе вътрешно онези движения, които звучаха навън като музика на сферите.
към текста >>
На старата Луна чо
век
ът се чувствуваше още като един вид инструмент, върху който свиреше Космосът със своите сили и ушите бяха в тяхното тогавашно съвършенство посредници между свирачите на Космоса и инструмента на човешкия организъм.
На старата Луна човекът се чувствуваше още като един вид инструмент, върху който свиреше Космосът със своите сили и ушите бяха в тяхното тогавашно съвършенство посредници между свирачите на Космоса и инструмента на човешкия организъм.
Така днешното устройство на слуховия орган е като един вид будилник на един стар спомен и човек свързва един смисъл с това, че чрез един вид покваряване на слуховия орган човекът е станал неспособен да изживява музиката на сферите, еманципирал се е и на Земята може да улови тази музика на сферите само в това, което е днешната музика, която в същност може да се прояви само във въздуха, който обгръща Земята.
към текста >>
Така днешното устройство на слуховия орган е като един вид будилник на един стар спомен и чо
век
свързва един смисъл с това, че чрез един вид покваряване на слуховия орган чо
век
ът е станал неспособен да изживява музиката на сферите, еманципирал се е и на Земята може да улови тази музика на сферите само в това, което е днешната музика, която в същност може да се прояви само във въздуха, който обгръща Земята.
На старата Луна човекът се чувствуваше още като един вид инструмент, върху който свиреше Космосът със своите сили и ушите бяха в тяхното тогавашно съвършенство посредници между свирачите на Космоса и инструмента на човешкия организъм.
Така днешното устройство на слуховия орган е като един вид будилник на един стар спомен и човек свързва един смисъл с това, че чрез един вид покваряване на слуховия орган човекът е станал неспособен да изживява музиката на сферите, еманципирал се е и на Земята може да улови тази музика на сферите само в това, което е днешната музика, която в същност може да се прояви само във въздуха, който обгръща Земята.
към текста >>
Какво значение би имало например по отношение на това, което чо
век
ът може да изпитва днес на Земята, ако бихме говорили за сетивото на говора.
Също и по отношение на другите сетива се явяват изживявания; обаче те стават все по-неясни и не би имало голямо значение да проследим по същия начин изживяванията относно другите сетивни органи, защото е трудно да се хвърли светлина в тези изменения с обикновените човешки понятия. Трудно е да се обяснят измененията, които стават в тези органи чрез езотеричното развитие.
Какво значение би имало например по отношение на това, което човекът може да изпитва днес на Земята, ако бихме говорили за сетивото на говора.
. . с това сетиво аз не разбирам разбирането на говора.
към текста >>
Чо
век
се научава постепенно да познава този вид изживявания на сетивото на говора, когато постепенно усвои едно усещане за вътрешната стойност на гласните и съгласните е усещана в мантрическите изречения.
За онези, които слушаха сказките върху "Антропософията", изнесена в Берлин, е вече известно, че съществува едно собствено сетиво на говора. Както съществува сетивото на тона, така също съществува едно сетиво, което има един орган само вътрешно, а не външно, за възприеманието на изговорените думи; това сетиво е било още повече покварено; то е било така покварено, че днес всъщност съществува само един последен отзвук от онова, което това сетиво на говора е било например на Старата Луна. На Старата Луна онова, което днес се е превърнало в сетиво на говора, в разбиране на думите при нашите себеподобни, служеше за това, тогавашните човешки същества да се вживяват съзнателно с имагинативно съзнание в целия заобикалящ Луната свят, то им служеше един вид да обикалят старата Луна. Какви движения правеха лунните човешки същества, как те са се оправяли, това диктуваше сетивото на говора върху старата Луна.
Човек се научава постепенно да познава този вид изживявания на сетивото на говора, когато постепенно усвои едно усещане за вътрешната стойност на гласните и съгласните е усещана в мантрическите изречения.
Но все пак това е само един слаб отзвук, до който може да се издигне общо взето земния човек в тази област, в сравнение с това, което сетивото на говора е било някога.
към текста >>
Но все пак това е само един слаб отзвук, до който може да се издигне общо взето земния чо
век
в тази област, в сравнение с това, което сетивото на говора е било някога.
За онези, които слушаха сказките върху "Антропософията", изнесена в Берлин, е вече известно, че съществува едно собствено сетиво на говора. Както съществува сетивото на тона, така също съществува едно сетиво, което има един орган само вътрешно, а не външно, за възприеманието на изговорените думи; това сетиво е било още повече покварено; то е било така покварено, че днес всъщност съществува само един последен отзвук от онова, което това сетиво на говора е било например на Старата Луна. На Старата Луна онова, което днес се е превърнало в сетиво на говора, в разбиране на думите при нашите себеподобни, служеше за това, тогавашните човешки същества да се вживяват съзнателно с имагинативно съзнание в целия заобикалящ Луната свят, то им служеше един вид да обикалят старата Луна. Какви движения правеха лунните човешки същества, как те са се оправяли, това диктуваше сетивото на говора върху старата Луна. Човек се научава постепенно да познава този вид изживявания на сетивото на говора, когато постепенно усвои едно усещане за вътрешната стойност на гласните и съгласните е усещана в мантрическите изречения.
Но все пак това е само един слаб отзвук, до който може да се издигне общо взето земния човек в тази област, в сравнение с това, което сетивото на говора е било някога.
към текста >>
Така Вие виждате, обични приятели, как тук чо
век
ът се вживява постепенно във възприятието на своето етерно тяло, как това, което в окултното развитие той отстранява от себе си, а именно дейността на сетивни те органи, бива заменено от друга страна, като го въвежда във възприятието на етерното тяло.
Така Вие виждате, обични приятели, как тук човекът се вживява постепенно във възприятието на своето етерно тяло, как това, което в окултното развитие той отстранява от себе си, а именно дейността на сетивни те органи, бива заменено от друга страна, като го въвежда във възприятието на етерното тяло.
Но тук имаме нещо своеобразно: тези възприятия за етерното тяло, за които говорихме сега, ние ги чувствуваме така, когато ги изживяваме, като че те не принадлежат на нас, като че както казахте са вдълбани, вмъкнати от вън в нас. Ние чувствуваме светлинното тяло като вдълбано в нас, чувствуваме като едно недоловимо на Земята музикално движение вдълбано в нас през ухото; обаче не чувствуваме топлинния етер като вдълбан в нас, а като проникващ ни; и се научаваме да чувствуваме действието на работещия в нас химически етер за заличения вкус и т. н. Тук ние се намираме вече в положението, че по отношение на състоянието, което наричаме за нормално, човек чувствува различно своето етерно тяло, като че в него са вкарани един вид отвън присадки. Обаче сега човекът започва постепенно да възприема също направо своето етерно тяло. Най-очебийната промяна, която става с етерното тяло и която за някой хора е твърде несимпатична, която не се признава ката една промяна в етерното тяло, която обаче все пак е такава, се състои в това, че езотеричното развитие позволява на човека да забележи много ясно на своето тяло, как отначало паметта някак си отслабва.
към текста >>
Тук ние се намираме вече в положението, че по отношение на състоянието, което наричаме за нормално, чо
век
чувствува различно своето етерно тяло, като че в него са вкарани един вид отвън присадки.
Така Вие виждате, обични приятели, как тук човекът се вживява постепенно във възприятието на своето етерно тяло, как това, което в окултното развитие той отстранява от себе си, а именно дейността на сетивни те органи, бива заменено от друга страна, като го въвежда във възприятието на етерното тяло. Но тук имаме нещо своеобразно: тези възприятия за етерното тяло, за които говорихме сега, ние ги чувствуваме така, когато ги изживяваме, като че те не принадлежат на нас, като че както казахте са вдълбани, вмъкнати от вън в нас. Ние чувствуваме светлинното тяло като вдълбано в нас, чувствуваме като едно недоловимо на Земята музикално движение вдълбано в нас през ухото; обаче не чувствуваме топлинния етер като вдълбан в нас, а като проникващ ни; и се научаваме да чувствуваме действието на работещия в нас химически етер за заличения вкус и т. н.
Тук ние се намираме вече в положението, че по отношение на състоянието, което наричаме за нормално, човек чувствува различно своето етерно тяло, като че в него са вкарани един вид отвън присадки.
Обаче сега човекът започва постепенно да възприема също направо своето етерно тяло. Най-очебийната промяна, която става с етерното тяло и която за някой хора е твърде несимпатична, която не се признава ката една промяна в етерното тяло, която обаче все пак е такава, се състои в това, че езотеричното развитие позволява на човека да забележи много ясно на своето тяло, как отначало паметта някак си отслабва. Това, което човек има обикновено като памет, претъпява почти винаги едно отслабване чрез езотеричното развитие. Човек добива първо една по-лоша памет. Който не иска да има една по-лоша памет, не може да мине през едно езотерично развитие.
към текста >>
Обаче сега чо
век
ът започва постепенно да възприема също направо своето етерно тяло.
Така Вие виждате, обични приятели, как тук човекът се вживява постепенно във възприятието на своето етерно тяло, как това, което в окултното развитие той отстранява от себе си, а именно дейността на сетивни те органи, бива заменено от друга страна, като го въвежда във възприятието на етерното тяло. Но тук имаме нещо своеобразно: тези възприятия за етерното тяло, за които говорихме сега, ние ги чувствуваме така, когато ги изживяваме, като че те не принадлежат на нас, като че както казахте са вдълбани, вмъкнати от вън в нас. Ние чувствуваме светлинното тяло като вдълбано в нас, чувствуваме като едно недоловимо на Земята музикално движение вдълбано в нас през ухото; обаче не чувствуваме топлинния етер като вдълбан в нас, а като проникващ ни; и се научаваме да чувствуваме действието на работещия в нас химически етер за заличения вкус и т. н. Тук ние се намираме вече в положението, че по отношение на състоянието, което наричаме за нормално, човек чувствува различно своето етерно тяло, като че в него са вкарани един вид отвън присадки.
Обаче сега човекът започва постепенно да възприема също направо своето етерно тяло.
Най-очебийната промяна, която става с етерното тяло и която за някой хора е твърде несимпатична, която не се признава ката една промяна в етерното тяло, която обаче все пак е такава, се състои в това, че езотеричното развитие позволява на човека да забележи много ясно на своето тяло, как отначало паметта някак си отслабва. Това, което човек има обикновено като памет, претъпява почти винаги едно отслабване чрез езотеричното развитие. Човек добива първо една по-лоша памет. Който не иска да има една по-лоша памет, не може да мине през едно езотерично развитие.
към текста >>
Най-очебийната промяна, която става с етерното тяло и която за някой хора е твърде несимпатична, която не се признава ката една промяна в етерното тяло, която обаче все пак е такава, се състои в това, че езотеричното развитие позволява на чо
век
а да забележи много ясно на своето тяло, как отначало паметта някак си отслабва.
Така Вие виждате, обични приятели, как тук човекът се вживява постепенно във възприятието на своето етерно тяло, как това, което в окултното развитие той отстранява от себе си, а именно дейността на сетивни те органи, бива заменено от друга страна, като го въвежда във възприятието на етерното тяло. Но тук имаме нещо своеобразно: тези възприятия за етерното тяло, за които говорихме сега, ние ги чувствуваме така, когато ги изживяваме, като че те не принадлежат на нас, като че както казахте са вдълбани, вмъкнати от вън в нас. Ние чувствуваме светлинното тяло като вдълбано в нас, чувствуваме като едно недоловимо на Земята музикално движение вдълбано в нас през ухото; обаче не чувствуваме топлинния етер като вдълбан в нас, а като проникващ ни; и се научаваме да чувствуваме действието на работещия в нас химически етер за заличения вкус и т. н. Тук ние се намираме вече в положението, че по отношение на състоянието, което наричаме за нормално, човек чувствува различно своето етерно тяло, като че в него са вкарани един вид отвън присадки. Обаче сега човекът започва постепенно да възприема също направо своето етерно тяло.
Най-очебийната промяна, която става с етерното тяло и която за някой хора е твърде несимпатична, която не се признава ката една промяна в етерното тяло, която обаче все пак е такава, се състои в това, че езотеричното развитие позволява на човека да забележи много ясно на своето тяло, как отначало паметта някак си отслабва.
Това, което човек има обикновено като памет, претъпява почти винаги едно отслабване чрез езотеричното развитие. Човек добива първо една по-лоша памет. Който не иска да има една по-лоша памет, не може да мине през едно езотерично развитие.
към текста >>
Това, което чо
век
има обикновено като памет, претъпява почти винаги едно отслабване чрез езотеричното развитие.
Но тук имаме нещо своеобразно: тези възприятия за етерното тяло, за които говорихме сега, ние ги чувствуваме така, когато ги изживяваме, като че те не принадлежат на нас, като че както казахте са вдълбани, вмъкнати от вън в нас. Ние чувствуваме светлинното тяло като вдълбано в нас, чувствуваме като едно недоловимо на Земята музикално движение вдълбано в нас през ухото; обаче не чувствуваме топлинния етер като вдълбан в нас, а като проникващ ни; и се научаваме да чувствуваме действието на работещия в нас химически етер за заличения вкус и т. н. Тук ние се намираме вече в положението, че по отношение на състоянието, което наричаме за нормално, човек чувствува различно своето етерно тяло, като че в него са вкарани един вид отвън присадки. Обаче сега човекът започва постепенно да възприема също направо своето етерно тяло. Най-очебийната промяна, която става с етерното тяло и която за някой хора е твърде несимпатична, която не се признава ката една промяна в етерното тяло, която обаче все пак е такава, се състои в това, че езотеричното развитие позволява на човека да забележи много ясно на своето тяло, как отначало паметта някак си отслабва.
Това, което човек има обикновено като памет, претъпява почти винаги едно отслабване чрез езотеричното развитие.
Човек добива първо една по-лоша памет. Който не иска да има една по-лоша памет, не може да мине през едно езотерично развитие.
към текста >>
Чо
век
добива първо една по-лоша памет.
Ние чувствуваме светлинното тяло като вдълбано в нас, чувствуваме като едно недоловимо на Земята музикално движение вдълбано в нас през ухото; обаче не чувствуваме топлинния етер като вдълбан в нас, а като проникващ ни; и се научаваме да чувствуваме действието на работещия в нас химически етер за заличения вкус и т. н. Тук ние се намираме вече в положението, че по отношение на състоянието, което наричаме за нормално, човек чувствува различно своето етерно тяло, като че в него са вкарани един вид отвън присадки. Обаче сега човекът започва постепенно да възприема също направо своето етерно тяло. Най-очебийната промяна, която става с етерното тяло и която за някой хора е твърде несимпатична, която не се признава ката една промяна в етерното тяло, която обаче все пак е такава, се състои в това, че езотеричното развитие позволява на човека да забележи много ясно на своето тяло, как отначало паметта някак си отслабва. Това, което човек има обикновено като памет, претъпява почти винаги едно отслабване чрез езотеричното развитие.
Човек добива първо една по-лоша памет.
Който не иска да има една по-лоша памет, не може да мине през едно езотерично развитие.
към текста >>
При езотеричното развитие силно престава да действува онази памет, която можем да наречем механична памет, която е най-много развита при чо
век
а в детските и младежките години и която най-много се разби ра, когато става дума за паметта.
При езотеричното развитие силно престава да действува онази памет, която можем да наречем механична памет, която е най-много развита при човека в детските и младежките години и която най-много се разби ра, когато става дума за паметта.
И даже някои езотерици ще се оплакват за това понижение на тяхната памет. Защото те много скоро могат да забележат това; във всеки случай много по-рано, отколкото възприемат на себе си тези тънки истини, които току-що бяха обяснени, те забелязват това понижение на паметта. Обаче както човек не може да получи увреждания на своето физическо тяло чрез това, че то става по-подвижно при езотеричното развитие, ако това развитие се провежда правилно, така също той не може да има никакви увреждания с времето също по отношение на своята памет. По отношение на физическия организъм когато външното тяло става по-подвижно, когато вътрешните органи стават по-независими едни от други, така щото човек може да ги доведе по-трудно в хармония отколкото по-рано по отношение на този физически организъм човек трябва да направи себе си вътрешно по-силен.
към текста >>
Обаче както чо
век
не може да получи увреждания на своето физическо тяло чрез това, че то става по-подвижно при езотеричното развитие, ако това развитие се провежда правилно, така също той не може да има никакви увреждания с времето също по отношение на своята памет.
При езотеричното развитие силно престава да действува онази памет, която можем да наречем механична памет, която е най-много развита при човека в детските и младежките години и която най-много се разби ра, когато става дума за паметта. И даже някои езотерици ще се оплакват за това понижение на тяхната памет. Защото те много скоро могат да забележат това; във всеки случай много по-рано, отколкото възприемат на себе си тези тънки истини, които току-що бяха обяснени, те забелязват това понижение на паметта.
Обаче както човек не може да получи увреждания на своето физическо тяло чрез това, че то става по-подвижно при езотеричното развитие, ако това развитие се провежда правилно, така също той не може да има никакви увреждания с времето също по отношение на своята памет.
По отношение на физическия организъм когато външното тяло става по-подвижно, когато вътрешните органи стават по-независими едни от други, така щото човек може да ги доведе по-трудно в хармония отколкото по-рано по отношение на този физически организъм човек трябва да направи себе си вътрешно по-силен.
към текста >>
По отношение на физическия организъм когато външното тяло става по-подвижно, когато вътрешните органи стават по-независими едни от други, така щото чо
век
може да ги доведе по-трудно в хармония отколкото по-рано по отношение на този физически организъм чо
век
трябва да направи себе си вътрешно по-силен.
При езотеричното развитие силно престава да действува онази памет, която можем да наречем механична памет, която е най-много развита при човека в детските и младежките години и която най-много се разби ра, когато става дума за паметта. И даже някои езотерици ще се оплакват за това понижение на тяхната памет. Защото те много скоро могат да забележат това; във всеки случай много по-рано, отколкото възприемат на себе си тези тънки истини, които току-що бяха обяснени, те забелязват това понижение на паметта. Обаче както човек не може да получи увреждания на своето физическо тяло чрез това, че то става по-подвижно при езотеричното развитие, ако това развитие се провежда правилно, така също той не може да има никакви увреждания с времето също по отношение на своята памет.
По отношение на физическия организъм когато външното тяло става по-подвижно, когато вътрешните органи стават по-независими едни от други, така щото човек може да ги доведе по-трудно в хармония отколкото по-рано по отношение на този физически организъм човек трябва да направи себе си вътрешно по-силен.
към текста >>
Чо
век
ще забележи, че когато минава през едно антропософско или езотерично развитие, той лесно забра вя нещата.
Човек ще забележи, че когато минава през едно антропософско или езотерично развитие, той лесно забра вя нещата.
Нещата, за които той не проявява един чувствен интерес, лесно избягват от паметта му. Така се случва с нещата, които човек не може да обикне, с които той не може да се срасне душевно. Напротив нещата, с които той се сраства душевно, се запазват толкова по-добре в неговата памет. Ето защо човек трябва да се стреми да произвежда систематично това душевно срастване с нещата.
към текста >>
Така се случва с нещата, които чо
век
не може да обикне, с които той не може да се срасне душевно.
Човек ще забележи, че когато минава през едно антропософско или езотерично развитие, той лесно забра вя нещата. Нещата, за които той не проявява един чувствен интерес, лесно избягват от паметта му.
Така се случва с нещата, които човек не може да обикне, с които той не може да се срасне душевно.
Напротив нещата, с които той се сраства душевно, се запазват толкова по-добре в неговата памет. Ето защо човек трябва да се стреми да произвежда систематично това душевно срастване с нещата.
към текста >>
Ето защо чо
век
трябва да се стреми да произвежда систематично това душевно срастване с нещата.
Човек ще забележи, че когато минава през едно антропософско или езотерично развитие, той лесно забра вя нещата. Нещата, за които той не проявява един чувствен интерес, лесно избягват от паметта му. Така се случва с нещата, които човек не може да обикне, с които той не може да се срасне душевно. Напротив нещата, с които той се сраства душевно, се запазват толкова по-добре в неговата памет.
Ето защо човек трябва да се стреми да произвежда систематично това душевно срастване с нещата.
към текста >>
Доколкото чо
век
е свързан действително с тях, той ги вижда с особена яснота.
Тогава ще можем да забележим, че, докато по-рано само сме чели в книгата, сега нещата фактически изникват пред нас. Ние ги гледаме като в едно времево отдалечение, паметта се превръща в едно виждане на образи, които стоят в едно времево отдалечение. Това е вече именно най-първото начало, във всеки случай елементарното начало, но постепенното учене за четене в Акашовата Летопис: паметта бива заменена с едно изучаване на четенето в изтеклото време. И понякога онзи, който е минал през определено езотерично развитие, може да е изгубил напълно своята обикновена памет, това никак не му вреди, защото той вижда, как нещата протичат в миналото време.
Доколкото човек е свързан действително с тях, той ги вижда с особена яснота.
към текста >>
Обаче по правило тогава това преобразуване на паметта е свързано с нещо друго; то е свързано с това, че се явява също някакси един нов вид преценка на нашия вътрешен чо
век
.
Обаче по правило тогава това преобразуване на паметта е свързано с нещо друго; то е свързано с това, че се явява също някакси един нов вид преценка на нашия вътрешен човек.
Ние не можем именно да си усвоим това виждане в миналото, без същевременно да заемем едно определено становище по отношение на това, което сме преживяли. Така онзи, който поглежда обратно в едно по-късно време върху нещо, с което е постъпил така, както казахме за четенето на една книга когато той вижда самия себе си в тази картина той самопонятно ще трябва да прецени дали фактът, че се е занимавал с това е било нещо умно или глупаво. И много по-силно отколкото едно друго изживяване с това виждане в миналото се свързва по необходимост един вид оценка на самия себе си. Човек не може да постъпи по друг начин, освен да вземе становище относно своето минало: по отношение на някои неща ще си направи упреци, а по отношение на други ще изпитва радост, че е успял да ги извърши.
към текста >>
Чо
век
не може да постъпи по друг начин, освен да вземе становище относно своето минало: по отношение на някои неща ще си направи упреци, а по отношение на други ще изпитва радост, че е успял да ги извърши.
Обаче по правило тогава това преобразуване на паметта е свързано с нещо друго; то е свързано с това, че се явява също някакси един нов вид преценка на нашия вътрешен човек. Ние не можем именно да си усвоим това виждане в миналото, без същевременно да заемем едно определено становище по отношение на това, което сме преживяли. Така онзи, който поглежда обратно в едно по-късно време върху нещо, с което е постъпил така, както казахме за четенето на една книга когато той вижда самия себе си в тази картина той самопонятно ще трябва да прецени дали фактът, че се е занимавал с това е било нещо умно или глупаво. И много по-силно отколкото едно друго изживяване с това виждане в миналото се свързва по необходимост един вид оценка на самия себе си.
Човек не може да постъпи по друг начин, освен да вземе становище относно своето минало: по отношение на някои неща ще си направи упреци, а по отношение на други ще изпитва радост, че е успял да ги извърши.
към текста >>
Накратко казано, чо
век
не ще може да постъпи по друг начин, освен да съди за миналото, което той вижда насочвайки поглед назад.
Накратко казано, човек не ще може да постъпи по друг начин, освен да съди за миналото, което той вижда насочвайки поглед назад.
Така че той става фактически един по-строг съдник на самия себе си, именно на своето минало, на своя минал живот. Човек чувствува така да се каже раздвижващото се в него етерно тяло като нещо включено в самия него, като нещо, което живее в него и съставлява неговата стойност. С етерно то тяло става една такава промяна, щото човек често пъти долавя в себе си стремежа за една такава ретроспекция на самия себе си; той насочва поглед върху това или онова, за да се научи да съди по напълно естествен начин за своята стойност като човек. Докато иначе човек живее и не възприема етерното тяло, сега това етерно тяло бива един вид възприемано в ретроспективен поглед насочен към собствения живот.
към текста >>
Чо
век
чувствува така да се каже раздвижващото се в него етерно тяло като нещо включено в самия него, като нещо, което живее в него и съставлява неговата стойност.
Накратко казано, човек не ще може да постъпи по друг начин, освен да съди за миналото, което той вижда насочвайки поглед назад. Така че той става фактически един по-строг съдник на самия себе си, именно на своето минало, на своя минал живот.
Човек чувствува така да се каже раздвижващото се в него етерно тяло като нещо включено в самия него, като нещо, което живее в него и съставлява неговата стойност.
С етерно то тяло става една такава промяна, щото човек често пъти долавя в себе си стремежа за една такава ретроспекция на самия себе си; той насочва поглед върху това или онова, за да се научи да съди по напълно естествен начин за своята стойност като човек. Докато иначе човек живее и не възприема етерното тяло, сега това етерно тяло бива един вид възприемано в ретроспективен поглед насочен към собствения живот.
към текста >>
С етерно то тяло става една такава промяна, щото чо
век
често пъти долавя в себе си стремежа за една такава ретроспекция на самия себе си; той насочва поглед върху това или онова, за да се научи да съди по напълно естествен начин за своята стойност като чо
век
.
Накратко казано, човек не ще може да постъпи по друг начин, освен да съди за миналото, което той вижда насочвайки поглед назад. Така че той става фактически един по-строг съдник на самия себе си, именно на своето минало, на своя минал живот. Човек чувствува така да се каже раздвижващото се в него етерно тяло като нещо включено в самия него, като нещо, което живее в него и съставлява неговата стойност.
С етерно то тяло става една такава промяна, щото човек често пъти долавя в себе си стремежа за една такава ретроспекция на самия себе си; той насочва поглед върху това или онова, за да се научи да съди по напълно естествен начин за своята стойност като човек.
Докато иначе човек живее и не възприема етерното тяло, сега това етерно тяло бива един вид възприемано в ретроспективен поглед насочен към собствения живот.
към текста >>
Докато иначе чо
век
живее и не възприема етерното тяло, сега това етерно тяло бива един вид възприемано в ретроспективен поглед насочен към собствения живот.
Накратко казано, човек не ще може да постъпи по друг начин, освен да съди за миналото, което той вижда насочвайки поглед назад. Така че той става фактически един по-строг съдник на самия себе си, именно на своето минало, на своя минал живот. Човек чувствува така да се каже раздвижващото се в него етерно тяло като нещо включено в самия него, като нещо, което живее в него и съставлява неговата стойност. С етерно то тяло става една такава промяна, щото човек често пъти долавя в себе си стремежа за една такава ретроспекция на самия себе си; той насочва поглед върху това или онова, за да се научи да съди по напълно естествен начин за своята стойност като човек.
Докато иначе човек живее и не възприема етерното тяло, сега това етерно тяло бива един вид възприемано в ретроспективен поглед насочен към собствения живот.
към текста >>
Собственият живот постепенно създава работа на чо
век
а, когато той минава през едно езотерично развитие.
Собственият живот постепенно създава работа на човека, когато той минава през едно езотерично развитие.
Когато езотеричният живот създава така да се каже работа на човека, той трябва да реагира чрез това, че е принуден да насочва по-точно поглед върху своите добри страни и върху своите грешки, върху своите недостатъци и несъвършенства. Но човек започва да възприема нещо по-дълбоко, което е свързано с етерното тяло, нещо, което той можеше да възприема и по-рано, обаче не с такава сила. Това е темпераментът.
към текста >>
Когато езотеричният живот създава така да се каже работа на чо
век
а, той трябва да реагира чрез това, че е принуден да насочва по-точно поглед върху своите добри страни и върху своите грешки, върху своите недостатъци и несъвършенства.
Собственият живот постепенно създава работа на човека, когато той минава през едно езотерично развитие.
Когато езотеричният живот създава така да се каже работа на човека, той трябва да реагира чрез това, че е принуден да насочва по-точно поглед върху своите добри страни и върху своите грешки, върху своите недостатъци и несъвършенства.
Но човек започва да възприема нещо по-дълбоко, което е свързано с етерното тяло, нещо, което той можеше да възприема и по-рано, обаче не с такава сила. Това е темпераментът.
към текста >>
Но чо
век
започва да възприема нещо по-дълбоко, което е свързано с етерното тяло, нещо, което той можеше да възприема и по-рано, обаче не с такава сила.
Собственият живот постепенно създава работа на човека, когато той минава през едно езотерично развитие. Когато езотеричният живот създава така да се каже работа на човека, той трябва да реагира чрез това, че е принуден да насочва по-точно поглед върху своите добри страни и върху своите грешки, върху своите недостатъци и несъвършенства.
Но човек започва да възприема нещо по-дълбоко, което е свързано с етерното тяло, нещо, което той можеше да възприема и по-рано, обаче не с такава сила.
Това е темпераментът.
към текста >>
Меланхоликът, който не е станал езотерик, който не се е запознал с Антропософията, който минава през света така, че някои неща в този свят го правят намръщен, недоволен, че някои неща предизвикват у него една твърде осъдителна картина, че нещата го засягат въобще така, щото предизвикват неговата симпатия или антипатия по-силно отколкото например при флегматика такъв един меланхолик с всички негови качества имащи онази степен, която прави от него един противен чо
век
, отхвърляйки целия свят, презирайки го и мразейки го до такава степен че става извънредно чувствителен по отношение на възприятията на света съществуват без съмнение всички междинни степени нюанси когато един такъв меланхолик влиза в едно езотерично развитие, тогава при него темпераментът става една главна основа за чувствуването на етерното тяло.
И при сериозно развиващия се езотерик на промяната на етерното тяло се дължи една по-голяма чувствителност спрямо неговия темперамент. За да изтъкна веднага един особен случай, да предположим, че става дума за един меланхолик. При меланхолика това може да бъде особено видимо.
Меланхоликът, който не е станал езотерик, който не се е запознал с Антропософията, който минава през света така, че някои неща в този свят го правят намръщен, недоволен, че някои неща предизвикват у него една твърде осъдителна картина, че нещата го засягат въобще така, щото предизвикват неговата симпатия или антипатия по-силно отколкото например при флегматика такъв един меланхолик с всички негови качества имащи онази степен, която прави от него един противен човек, отхвърляйки целия свят, презирайки го и мразейки го до такава степен че става извънредно чувствителен по отношение на възприятията на света съществуват без съмнение всички междинни степени нюанси когато един такъв меланхолик влиза в едно езотерично развитие, тогава при него темпераментът става една главна основа за чувствуването на етерното тяло.
Системата от сили, които произвеждат неговата меланхолия, става чувствителна, става ясно възприемаема в самата себе си, и докато по-рано такъв човек насочваше само своето недоволство против външните впечатления на света, той започва сега да обръща това недоволство против самия себе си.
към текста >>
Системата от сили, които произвеждат неговата меланхолия, става чувствителна, става ясно възприемаема в самата себе си, и докато по-рано такъв чо
век
насочваше само своето недоволство против външните впечатления на света, той започва сега да обръща това недоволство против самия себе си.
И при сериозно развиващия се езотерик на промяната на етерното тяло се дължи една по-голяма чувствителност спрямо неговия темперамент. За да изтъкна веднага един особен случай, да предположим, че става дума за един меланхолик. При меланхолика това може да бъде особено видимо. Меланхоликът, който не е станал езотерик, който не се е запознал с Антропософията, който минава през света така, че някои неща в този свят го правят намръщен, недоволен, че някои неща предизвикват у него една твърде осъдителна картина, че нещата го засягат въобще така, щото предизвикват неговата симпатия или антипатия по-силно отколкото например при флегматика такъв един меланхолик с всички негови качества имащи онази степен, която прави от него един противен човек, отхвърляйки целия свят, презирайки го и мразейки го до такава степен че става извънредно чувствителен по отношение на възприятията на света съществуват без съмнение всички междинни степени нюанси когато един такъв меланхолик влиза в едно езотерично развитие, тогава при него темпераментът става една главна основа за чувствуването на етерното тяло.
Системата от сили, които произвеждат неговата меланхолия, става чувствителна, става ясно възприемаема в самата себе си, и докато по-рано такъв човек насочваше само своето недоволство против външните впечатления на света, той започва сега да обръща това недоволство против самия себе си.
към текста >>
Обични приятели, ние можем да съдим правилно за тези неща само тогава, когато правилно познаем това, което е темпераментът у даден чо
век
.
Обични приятели, ние можем да съдим правилно за тези неща само тогава, когато правилно познаем това, което е темпераментът у даден човек.
Един меланхолик е такъв само поради това че при него преобладава меланхоличният темперамент; защото всъщност всеки човек притежава и 4-те темперамента в своята душа. По отношение на някои неща един меланхолик е също флегматик, по отношение на други сангвиник и отново по отношение на други той е холерик, само че при него преобладава меланхоличният темперамент пред другите. И един флегматик не е онзи, който да не притежава нищо от другите темпераменти, но при него преобладава флегматичният темперамент и другите темпераменти остават само на заден план. Така е също и при другите темпераменти.
към текста >>
Един меланхолик е такъв само поради това че при него преобладава меланхоличният темперамент; защото всъщност всеки чо
век
притежава и 4-те темперамента в своята душа.
Обични приятели, ние можем да съдим правилно за тези неща само тогава, когато правилно познаем това, което е темпераментът у даден човек.
Един меланхолик е такъв само поради това че при него преобладава меланхоличният темперамент; защото всъщност всеки човек притежава и 4-те темперамента в своята душа.
По отношение на някои неща един меланхолик е също флегматик, по отношение на други сангвиник и отново по отношение на други той е холерик, само че при него преобладава меланхоличният темперамент пред другите. И един флегматик не е онзи, който да не притежава нищо от другите темпераменти, но при него преобладава флегматичният темперамент и другите темпераменти остават само на заден план. Така е също и при другите темпераменти.
към текста >>
Обаче чрез едно мъдро себепознание при езотеричното развитие положението може да бъде доведено до там, щото чо
век
да подобри вредните страни, които са причинени от преобладаващия темперамент.
Както сега промяната на етерното тяло при изразения меланхолик си проявява така, че той се обръща така да се каже със своята меланхолия против самия себе си, така също настъпват промени, нови усещания и чувства по отношение и на другите темпераментни свойства.
Обаче чрез едно мъдро себепознание при езотеричното развитие положението може да бъде доведено до там, щото човек да подобри вредните страни, които са причинени от преобладаващия темперамент.
Човек може да започне да чувствува до висока степен: вредите, които темпераментът нанася, могат да бъдат подобрени чрез това, че биват произведени промени също и с другите темпераменти, такива промени, които вървят ръка за ръка с преобладаващия темперамент и държат равновесие с него. Трябва само човек да познава, как се проявяват промените по отношение на другите темпераменти.
към текста >>
Чо
век
може да започне да чувствува до висока степен: вредите, които темпераментът нанася, могат да бъдат подобрени чрез това, че биват произведени промени също и с другите темпераменти, такива промени, които вървят ръка за ръка с преобладаващия темперамент и държат равновесие с него.
Както сега промяната на етерното тяло при изразения меланхолик си проявява така, че той се обръща така да се каже със своята меланхолия против самия себе си, така също настъпват промени, нови усещания и чувства по отношение и на другите темпераментни свойства. Обаче чрез едно мъдро себепознание при езотеричното развитие положението може да бъде доведено до там, щото човек да подобри вредните страни, които са причинени от преобладаващия темперамент.
Човек може да започне да чувствува до висока степен: вредите, които темпераментът нанася, могат да бъдат подобрени чрез това, че биват произведени промени също и с другите темпераменти, такива промени, които вървят ръка за ръка с преобладаващия темперамент и държат равновесие с него.
Трябва само човек да познава, как се проявяват промените по отношение на другите темпераменти.
към текста >>
Трябва само чо
век
да познава, как се проявяват промените по отношение на другите темпераменти.
Както сега промяната на етерното тяло при изразения меланхолик си проявява така, че той се обръща така да се каже със своята меланхолия против самия себе си, така също настъпват промени, нови усещания и чувства по отношение и на другите темпераментни свойства. Обаче чрез едно мъдро себепознание при езотеричното развитие положението може да бъде доведено до там, щото човек да подобри вредните страни, които са причинени от преобладаващия темперамент. Човек може да започне да чувствува до висока степен: вредите, които темпераментът нанася, могат да бъдат подобрени чрез това, че биват произведени промени също и с другите темпераменти, такива промени, които вървят ръка за ръка с преобладаващия темперамент и държат равновесие с него.
Трябва само човек да познава, как се проявяват промените по отношение на другите темпераменти.
към текста >>
Но всеки чо
век
има в себе си всички темпераменти и както казах при меланхолика преобладава само меланхоличният темперамент.
Ето защо когато флегматикът има едно душевно развитие, тогава той е така да се каже най-добрият ученик за сериозното антропософско развитие.
Но всеки човек има в себе си всички темпераменти и както казах при меланхолика преобладава само меланхоличният темперамент.
В него съществува също флегматичният темперамент. При меланхолика винаги могат да бъдат намерени страни, при които той показва като флегматик относно едни или други неща. Но когато меланхоликът става езотерик и искаме да го ръководим, ние трябва да се стараем, когато той несъмнено започва от една страна да се занимава остро със себе си, като постоянно си прави упреци, трябва да се стараем да насочим чувството към неща, по отношение на които по-рано той е бил флегматичен. Трябва да се стараем да събудим интереса му към неща, за които той по-рано не се е интересувал. Когато успеем да направим това, ние парализираме така да се каже вредите, които биват предизвикани от меланхолията.
към текста >>
Обаче когато пред холерика застава едно сериозно положение в живота или нещо друго или когато чо
век
има един такъв темперамент, че в този темперамент съществува един лек меланхоличен нюанс може да бъде доведен до там, щото холерикът да доведе до развитие своята холерична черта в организма до там, че да работи сега с цялата си сила срещу съпротивлението на своето етерно тяло.
Обаче когато пред холерика застава едно сериозно положение в живота или нещо друго или когато човек има един такъв темперамент, че в този темперамент съществува един лек меланхоличен нюанс може да бъде доведен до там, щото холерикът да доведе до развитие своята холерична черта в организма до там, че да работи сега с цялата си сила срещу съпротивлението на своето етерно тяло.
И когато въпреки всичко успее да произведе промени в своето етерно тяло, тогава той произвежда чрез това в себе си едно твърде особено качество: той става по-способен отколкото другите хора чрез своето езотерично развитие да описва изискано обективно и дълбоко външните факти и тяхната причина или историческа връзка.
към текста >>
11.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Колкото повече етерното тяло се променя под влиянието на едно езотерично развитие, толкова повече чо
век
ът получава онова, което бихме нарекли чувство на времето.
Колкото повече етерното тяло се променя под влиянието на едно езотерично развитие, толкова повече човекът получава онова, което бихме нарекли чувство на времето.
Под това чувство на времето трябва да се разбира едно чувство за съизживяването на редуващите се факти и събития във времето. Обикновено във външния живот човекът е без това чувство на времето.
към текста >>
Обикновено във външния живот чо
век
ът е без това чувство на времето.
Колкото повече етерното тяло се променя под влиянието на едно езотерично развитие, толкова повече човекът получава онова, което бихме нарекли чувство на времето. Под това чувство на времето трябва да се разбира едно чувство за съизживяването на редуващите се факти и събития във времето.
Обикновено във външния живот човекът е без това чувство на времето.
към текста >>
Аз вече показах малко, как това чувство на времето се явява вече при промяната на физическото тяло, като чрез едно езотерично развитие чо
век
става по-чувствителен относно да речем лятото и зимата.
Аз вече показах малко, как това чувство на времето се явява вече при промяната на физическото тяло, като чрез едно езотерично развитие човек става по-чувствителен относно да речем лятото и зимата.
Но чрез промяната на етерното тяло съизживяването на външната смяна на събитията става още по-живо, по-чувствително. И онзи, който определено време се е опитал с цялата сериозност да напредне в своята душа, ще почувствува една ясна разлика първо между различните годишни времена, даже между части на годишните времена, ще почувствува вътрешно постепенно една голяма разлика между лятото и зимата, между пролетта, лятото и есента, а също и много по-малки раздели, периоди от време в течение на годината. Времето става един вид живо в неговото напредване. Човек забелязва постепенно, че долавя в течението на времето диференциран живот. Както във физическото тяло отделните органи се показват диференцирани, както те стават вътрешно по-живи и по-независими едни от други, така частите на напредващото време стават някакси по-самостоятелни, по-независими едни от други.
към текста >>
Чо
век
забелязва постепенно, че долавя в течението на времето диференциран живот.
Аз вече показах малко, как това чувство на времето се явява вече при промяната на физическото тяло, като чрез едно езотерично развитие човек става по-чувствителен относно да речем лятото и зимата. Но чрез промяната на етерното тяло съизживяването на външната смяна на събитията става още по-живо, по-чувствително. И онзи, който определено време се е опитал с цялата сериозност да напредне в своята душа, ще почувствува една ясна разлика първо между различните годишни времена, даже между части на годишните времена, ще почувствува вътрешно постепенно една голяма разлика между лятото и зимата, между пролетта, лятото и есента, а също и много по-малки раздели, периоди от време в течение на годината. Времето става един вид живо в неговото напредване.
Човек забелязва постепенно, че долавя в течението на времето диференциран живот.
Както във физическото тяло отделните органи се показват диференцирани, както те стават вътрешно по-живи и по-независими едни от други, така частите на напредващото време стават някакси по-самостоятелни, по-независими едни от други. И това е свързано с обстоятелството, че с развитието на своето етерно тяло човек съизживява живота във външния етер, който ни заобикаля навсякъде. Ние сме заобиколени не само от въздуха, а сме заобиколени навсякъде също от етера; обаче този етер живее един действителен живот във времето.
към текста >>
И това е свързано с обстоятелството, че с развитието на своето етерно тяло чо
век
съизживява живота във външния етер, който ни заобикаля навсякъде.
Но чрез промяната на етерното тяло съизживяването на външната смяна на събитията става още по-живо, по-чувствително. И онзи, който определено време се е опитал с цялата сериозност да напредне в своята душа, ще почувствува една ясна разлика първо между различните годишни времена, даже между части на годишните времена, ще почувствува вътрешно постепенно една голяма разлика между лятото и зимата, между пролетта, лятото и есента, а също и много по-малки раздели, периоди от време в течение на годината. Времето става един вид живо в неговото напредване. Човек забелязва постепенно, че долавя в течението на времето диференциран живот. Както във физическото тяло отделните органи се показват диференцирани, както те стават вътрешно по-живи и по-независими едни от други, така частите на напредващото време стават някакси по-самостоятелни, по-независими едни от други.
И това е свързано с обстоятелството, че с развитието на своето етерно тяло човек съизживява живота във външния етер, който ни заобикаля навсякъде.
Ние сме заобиколени не само от въздуха, а сме заобиколени навсякъде също от етера; обаче този етер живее един действителен живот във времето.
към текста >>
Заобикалящият ни етер е така да се каже един вид живо същество, той живее, и живее различно в редуване то на времето, както и самият чо
век
живее различно в своите различни възрасти.
Заобикалящият ни етер е така да се каже един вид живо същество, той живее, и живее различно в редуване то на времето, както и самият човек живее различно в своите различни възрасти.
И човек се научава да съизживява напредващото време на външния етер. Така той получава все повече и повече чувството за това, какъв е навън животът на жизнения етер, когато идва пролетта, когато наближава лятото, когато лято то стига до своята върхова точка, когато лятото е на привършване, когато наближава есента и когато тя вече е настъпила. Това вътрешно течение на времето се научава да съизживява човек. Той се научава да познава една ясна разлика между този живот лято-пролет, лято-есен и между същинския зимен живот. Тази разлика става все по-ясно възприемаема, така че накрая човек може действително да си каже: земята живее в нейния етер един самостоятелен живот и живеейки с времето ние плуваме формално в този променящ се живот на етера.
към текста >>
И чо
век
се научава да съизживява напредващото време на външния етер.
Заобикалящият ни етер е така да се каже един вид живо същество, той живее, и живее различно в редуване то на времето, както и самият човек живее различно в своите различни възрасти.
И човек се научава да съизживява напредващото време на външния етер.
Така той получава все повече и повече чувството за това, какъв е навън животът на жизнения етер, когато идва пролетта, когато наближава лятото, когато лято то стига до своята върхова точка, когато лятото е на привършване, когато наближава есента и когато тя вече е настъпила. Това вътрешно течение на времето се научава да съизживява човек. Той се научава да познава една ясна разлика между този живот лято-пролет, лято-есен и между същинския зимен живот. Тази разлика става все по-ясно възприемаема, така че накрая човек може действително да си каже: земята живее в нейния етер един самостоятелен живот и живеейки с времето ние плуваме формално в този променящ се живот на етера. Когато настъпва върхът на лятото, ние чувствуваме най-ясно, как в нашето етерно тяло сме предадени така да се каже на самите себе си, как заедно със Земята минаваме през един своеобразен живот така, че тогава Земята ни засяга малко вътрешно; ние сме както казах, изоставени на самите себе си и тогава постепенно свързваме едно понятие с това, което окултистът казва: през лятото е истинското време на сън, на спане на Земята.
към текста >>
Това вътрешно течение на времето се научава да съизживява чо
век
.
Заобикалящият ни етер е така да се каже един вид живо същество, той живее, и живее различно в редуване то на времето, както и самият човек живее различно в своите различни възрасти. И човек се научава да съизживява напредващото време на външния етер. Така той получава все повече и повече чувството за това, какъв е навън животът на жизнения етер, когато идва пролетта, когато наближава лятото, когато лято то стига до своята върхова точка, когато лятото е на привършване, когато наближава есента и когато тя вече е настъпила.
Това вътрешно течение на времето се научава да съизживява човек.
Той се научава да познава една ясна разлика между този живот лято-пролет, лято-есен и между същинския зимен живот. Тази разлика става все по-ясно възприемаема, така че накрая човек може действително да си каже: земята живее в нейния етер един самостоятелен живот и живеейки с времето ние плуваме формално в този променящ се живот на етера. Когато настъпва върхът на лятото, ние чувствуваме най-ясно, как в нашето етерно тяло сме предадени така да се каже на самите себе си, как заедно със Земята минаваме през един своеобразен живот така, че тогава Земята ни засяга малко вътрешно; ние сме както казах, изоставени на самите себе си и тогава постепенно свързваме едно понятие с това, което окултистът казва: през лятото е истинското време на сън, на спане на Земята. Тук ние стигаме до един факт, който поради външната Майя (илюзия), от който човекът е постоянно заобиколен се преценява напълно погрешно.
към текста >>
Тази разлика става все по-ясно възприемаема, така че накрая чо
век
може действително да си каже: земята живее в нейния етер един самостоятелен живот и живеейки с времето ние плуваме формално в този променящ се живот на етера.
Заобикалящият ни етер е така да се каже един вид живо същество, той живее, и живее различно в редуване то на времето, както и самият човек живее различно в своите различни възрасти. И човек се научава да съизживява напредващото време на външния етер. Така той получава все повече и повече чувството за това, какъв е навън животът на жизнения етер, когато идва пролетта, когато наближава лятото, когато лято то стига до своята върхова точка, когато лятото е на привършване, когато наближава есента и когато тя вече е настъпила. Това вътрешно течение на времето се научава да съизживява човек. Той се научава да познава една ясна разлика между този живот лято-пролет, лято-есен и между същинския зимен живот.
Тази разлика става все по-ясно възприемаема, така че накрая човек може действително да си каже: земята живее в нейния етер един самостоятелен живот и живеейки с времето ние плуваме формално в този променящ се живот на етера.
Когато настъпва върхът на лятото, ние чувствуваме най-ясно, как в нашето етерно тяло сме предадени така да се каже на самите себе си, как заедно със Земята минаваме през един своеобразен живот така, че тогава Земята ни засяга малко вътрешно; ние сме както казах, изоставени на самите себе си и тогава постепенно свързваме едно понятие с това, което окултистът казва: през лятото е истинското време на сън, на спане на Земята. Тук ние стигаме до един факт, който поради външната Майя (илюзия), от който човекът е постоянно заобиколен се преценява напълно погрешно.
към текста >>
Тук ние стигаме до един факт, който поради външната Майя (илюзия), от който чо
век
ът е постоянно заобиколен се преценява напълно погрешно.
Така той получава все повече и повече чувството за това, какъв е навън животът на жизнения етер, когато идва пролетта, когато наближава лятото, когато лято то стига до своята върхова точка, когато лятото е на привършване, когато наближава есента и когато тя вече е настъпила. Това вътрешно течение на времето се научава да съизживява човек. Той се научава да познава една ясна разлика между този живот лято-пролет, лято-есен и между същинския зимен живот. Тази разлика става все по-ясно възприемаема, така че накрая човек може действително да си каже: земята живее в нейния етер един самостоятелен живот и живеейки с времето ние плуваме формално в този променящ се живот на етера. Когато настъпва върхът на лятото, ние чувствуваме най-ясно, как в нашето етерно тяло сме предадени така да се каже на самите себе си, как заедно със Земята минаваме през един своеобразен живот така, че тогава Земята ни засяга малко вътрешно; ние сме както казах, изоставени на самите себе си и тогава постепенно свързваме едно понятие с това, което окултистът казва: през лятото е истинското време на сън, на спане на Земята.
Тук ние стигаме до един факт, който поради външната Майя (илюзия), от който човекът е постоянно заобиколен се преценява напълно погрешно.
към текста >>
Във външния, управляван от илюзията (майя) живот чо
век
ът на драго сърце сравнява пролетта с утрото, лятото с пладнето, есента с вечерта.
Във външния, управляван от илюзията (майя) живот човекът на драго сърце сравнява пролетта с утрото, лятото с пладнето, есента с вечерта.
Това сравнение е погрешно, защото в същност нещата не са представени така. В действителност, когато сравняваме вътрешното протичане на Земята с нещо в нас, пролет, лято, есен в това редуване есен, зима, пролет, трябва да сравняваме с будното състояние на Земята. И когато говорим за един Дух на Земята, трябва да си представяме, че за онова земно полукълбо, където лято, през време на това лято Духът на Земята се намира така да се каже в същото състояние, в което ние хората се намираме в нашето състояние на сън.
към текста >>
Чо
век
ът сменя абсолютно своето будно и своето сънно състояние, но при Земята това е така, че будността и сънят преминават така да се каже от едното полукълбо в другото че всъщност Духът на Земята никога не спи истински, а когато прави неговата будна дейност да бъде заменена в едно полукълбо от съня, той пренася своята будна дейност върху другото полукълбо.
Естествено при Земята положението е различно.
Човекът сменя абсолютно своето будно и своето сънно състояние, но при Земята това е така, че будността и сънят преминават така да се каже от едното полукълбо в другото че всъщност Духът на Земята никога не спи истински, а когато прави неговата будна дейност да бъде заменена в едно полукълбо от съня, той пренася своята будна дейност върху другото полукълбо.
Но това трябва да вземаме за сега по-малко под внимание. Ние искаме да разгледаме съизживяването на човека със Земята: тук вземаме под внимание всъщност само едно земно полукълбо. Тук трябва да си представим, че през време на лятото Духът на Земята се отделя по определен начин от своето физическо тяло и че през време на лятото този Дух на Земята живее в отношение със своето физическо тяло Земя та същия живот, който човекът живее в отношение със своето физическо тяло през време на съня.
към текста >>
Ние искаме да разгледаме съизживяването на чо
век
а със Земята: тук вземаме под внимание всъщност само едно земно полукълбо.
Естествено при Земята положението е различно. Човекът сменя абсолютно своето будно и своето сънно състояние, но при Земята това е така, че будността и сънят преминават така да се каже от едното полукълбо в другото че всъщност Духът на Земята никога не спи истински, а когато прави неговата будна дейност да бъде заменена в едно полукълбо от съня, той пренася своята будна дейност върху другото полукълбо. Но това трябва да вземаме за сега по-малко под внимание.
Ние искаме да разгледаме съизживяването на човека със Земята: тук вземаме под внимание всъщност само едно земно полукълбо.
Тук трябва да си представим, че през време на лятото Духът на Земята се отделя по определен начин от своето физическо тяло и че през време на лятото този Дух на Земята живее в отношение със своето физическо тяло Земя та същия живот, който човекът живее в отношение със своето физическо тяло през време на съня.
към текста >>
Тук трябва да си представим, че през време на лятото Духът на Земята се отделя по определен начин от своето физическо тяло и че през време на лятото този Дух на Земята живее в отношение със своето физическо тяло Земя та същия живот, който чо
век
ът живее в отношение със своето физическо тяло през време на съня.
Естествено при Земята положението е различно. Човекът сменя абсолютно своето будно и своето сънно състояние, но при Земята това е така, че будността и сънят преминават така да се каже от едното полукълбо в другото че всъщност Духът на Земята никога не спи истински, а когато прави неговата будна дейност да бъде заменена в едно полукълбо от съня, той пренася своята будна дейност върху другото полукълбо. Но това трябва да вземаме за сега по-малко под внимание. Ние искаме да разгледаме съизживяването на човека със Земята: тук вземаме под внимание всъщност само едно земно полукълбо.
Тук трябва да си представим, че през време на лятото Духът на Земята се отделя по определен начин от своето физическо тяло и че през време на лятото този Дух на Земята живее в отношение със своето физическо тяло Земя та същия живот, който човекът живее в отношение със своето физическо тяло през време на съня.
към текста >>
За окултния поглед се установява, ч в спящото човешко тяло се развива нещо като една фина вегетация, като едно покарване и развитие на чистия растителен живот, и изразходваните през време на будността сили биват отново възстановявани чрез този растителен живот, така щото през време на съня чо
век
ът има в същност своето лятно време.
През време на съня физическото и етерното тяло лежат в леглото; те водят един чисто вегетативен живот.
За окултния поглед се установява, ч в спящото човешко тяло се развива нещо като една фина вегетация, като едно покарване и развитие на чистия растителен живот, и изразходваните през време на будността сили биват отново възстановявани чрез този растителен живот, така щото през време на съня човекът има в същност своето лятно време.
И ако погледне през времето, когато със своето астрално тяло и със своя Аз се намира вън от физическото тяло, ако насочи поглед към живота на спящото физическо тяло, този спящ живот на физическото тяло ще му се представи така, както през пролетта и лятото човек вижда да покарва и се развива растителния живот на Земята. Така той ще забележи един покълващ и разцъфтяващ летен живот в своето физическо тяло през време на съня. Но чрез това, че на обитаваната от нас част Земята има през време на лятото своето спящо състояние, човекът е изоставен с неговото етерно тяло така да се каже на самия себе си и последствие от това е, че при едно езотерично развитие, когато въобще е добил способността да възприема нещо подобно, човек възприема през това лятно време своето етерно тяло повече, по-добре, по-ясно отколкото през време на зимата. Той възприема така да се каже самостоятелността на своето етерно тяло, а именно предимно в нашия цикъл на времето самостоятелността на етерната част на главата, на етерната част, която стои на основата на мозъка
към текста >>
И ако погледне през времето, когато със своето астрално тяло и със своя Аз се намира вън от физическото тяло, ако насочи поглед към живота на спящото физическо тяло, този спящ живот на физическото тяло ще му се представи така, както през пролетта и лятото чо
век
вижда да покарва и се развива растителния живот на Земята.
През време на съня физическото и етерното тяло лежат в леглото; те водят един чисто вегетативен живот. За окултния поглед се установява, ч в спящото човешко тяло се развива нещо като една фина вегетация, като едно покарване и развитие на чистия растителен живот, и изразходваните през време на будността сили биват отново възстановявани чрез този растителен живот, така щото през време на съня човекът има в същност своето лятно време.
И ако погледне през времето, когато със своето астрално тяло и със своя Аз се намира вън от физическото тяло, ако насочи поглед към живота на спящото физическо тяло, този спящ живот на физическото тяло ще му се представи така, както през пролетта и лятото човек вижда да покарва и се развива растителния живот на Земята.
Така той ще забележи един покълващ и разцъфтяващ летен живот в своето физическо тяло през време на съня. Но чрез това, че на обитаваната от нас част Земята има през време на лятото своето спящо състояние, човекът е изоставен с неговото етерно тяло така да се каже на самия себе си и последствие от това е, че при едно езотерично развитие, когато въобще е добил способността да възприема нещо подобно, човек възприема през това лятно време своето етерно тяло повече, по-добре, по-ясно отколкото през време на зимата. Той възприема така да се каже самостоятелността на своето етерно тяло, а именно предимно в нашия цикъл на времето самостоятелността на етерната част на главата, на етерната част, която стои на основата на мозъка
към текста >>
Но чрез това, че на обитаваната от нас част Земята има през време на лятото своето спящо състояние, чо
век
ът е изоставен с неговото етерно тяло така да се каже на самия себе си и последствие от това е, че при едно езотерично развитие, когато въобще е добил способността да възприема нещо подобно, чо
век
възприема през това лятно време своето етерно тяло повече, по-добре, по-ясно отколкото през време на зимата.
През време на съня физическото и етерното тяло лежат в леглото; те водят един чисто вегетативен живот. За окултния поглед се установява, ч в спящото човешко тяло се развива нещо като една фина вегетация, като едно покарване и развитие на чистия растителен живот, и изразходваните през време на будността сили биват отново възстановявани чрез този растителен живот, така щото през време на съня човекът има в същност своето лятно време. И ако погледне през времето, когато със своето астрално тяло и със своя Аз се намира вън от физическото тяло, ако насочи поглед към живота на спящото физическо тяло, този спящ живот на физическото тяло ще му се представи така, както през пролетта и лятото човек вижда да покарва и се развива растителния живот на Земята. Така той ще забележи един покълващ и разцъфтяващ летен живот в своето физическо тяло през време на съня.
Но чрез това, че на обитаваната от нас част Земята има през време на лятото своето спящо състояние, човекът е изоставен с неговото етерно тяло така да се каже на самия себе си и последствие от това е, че при едно езотерично развитие, когато въобще е добил способността да възприема нещо подобно, човек възприема през това лятно време своето етерно тяло повече, по-добре, по-ясно отколкото през време на зимата.
Той възприема така да се каже самостоятелността на своето етерно тяло, а именно предимно в нашия цикъл на времето самостоятелността на етерната част на главата, на етерната част, която стои на основата на мозъка
към текста >>
Това едно твърде своеобразно усещане, което чо
век
започва да добива едно вътрешно усещане за тази особена част на човешкото етерно тяло, която стои на основата на главата, благодарение на това, че през време на лятото съживен земния етер; и той чувствува така ясно разликите в това вътрешно изживяване различно през пролетта, различно през лятото, различно през зимата и есента.
Това едно твърде своеобразно усещане, което човек започва да добива едно вътрешно усещане за тази особена част на човешкото етерно тяло, която стои на основата на главата, благодарение на това, че през време на лятото съживен земния етер; и той чувствува така ясно разликите в това вътрешно изживяване различно през пролетта, различно през лятото, различно през зимата и есента.
Човек чувствува така ясно разликите в това вътрешно изживяване, че сега действително може да говори, точно както при физическото тяло, за едно диференциране на частите, за различни животи, през които минава в течение на лятното време, за ясно различаващите си едни от други изживявания.
към текста >>
Чо
век
чувствува така ясно разликите в това вътрешно изживяване, че сега действително може да говори, точно както при физическото тяло, за едно диференциране на частите, за различни животи, през които минава в течение на лятното време, за ясно различаващите си едни от други изживявания.
Това едно твърде своеобразно усещане, което човек започва да добива едно вътрешно усещане за тази особена част на човешкото етерно тяло, която стои на основата на главата, благодарение на това, че през време на лятото съживен земния етер; и той чувствува така ясно разликите в това вътрешно изживяване различно през пролетта, различно през лятото, различно през зимата и есента.
Човек чувствува така ясно разликите в това вътрешно изживяване, че сега действително може да говори, точно както при физическото тяло, за едно диференциране на частите, за различни животи, през които минава в течение на лятното време, за ясно различаващите си едни от други изживявания.
към текста >>
Ако се представим скицирано чо
век
а, можем да си представим, че това етерно тяло, за което сега току-що говорих, е чувствувано така а имен но чувствувано е все по-малко отивайки нагоре, но изгубвайки се в неопределеност -, че то върви заедно с времето.
Това е, което искам да Ви скицирам с няколко черти, обични приятели.
Ако се представим скицирано човека, можем да си представим, че това етерно тяло, за което сега току-що говорих, е чувствувано така а имен но чувствувано е все по-малко отивайки нагоре, но изгубвайки се в неопределеност -, че то върви заедно с времето.
И ние се научаваме постепенно да чувствуваме даже съвсем ясно, че върху тази част на нашето етерно тяло са действували творящо Същества, които се сменят така да се каже едни други в различните времена, през които минаваме от пролетта към есента; ние забелязваме, че върху мозъчната част на нашето етерно тяло са работили времената, така че нашият етерен мозък е в известно отношение един сложен орган. Той е бил един вид съчетан в неговата цялост от различните духовни Същества, които разгръщат техните способности в редуващите се времена. Сега ние добиваме едно понятие за едно много важно учение и се научаваме да чувствуваме постепенно това учение в неговата истина за учението, което е било развивано особено в школите на Заратустра.
към текста >>
Следователно в нашия мозък действуват шест до седем сменящи се едни други духовни Същества и ние ще разберем физическия мозък на чо
век
а само тогава, когато ще си кажем: тук действува един дух, който може да бъде чувствуван особено рано през пролетта той изпраща лъчезарно своите сили, които са първо етерни сили; след това в късна пролет идва вторият дух, който отново изпраща своите лъчезарни сили (рисунката е направена на дъската).
Следователно в нашия мозък действуват шест до седем сменящи се едни други духовни Същества и ние ще разберем физическия мозък на човека само тогава, когато ще си кажем: тук действува един дух, който може да бъде чувствуван особено рано през пролетта той изпраща лъчезарно своите сили, които са първо етерни сили; след това в късна пролет идва вторият дух, който отново изпраща своите лъчезарни сили (рисунката е направена на дъската).
Следователно етерните сили на този втори Дух лъчезарят в същото пространство. Третият Дух отново изпраща лъчезарно своите етерни сили вътре в мозъка и така се образува тази етерна част на човешкия мозък по такъв начин, че в редуващите се времена в същото пространство изпращат своите етерни сили Духовете, които се сменят едни други.
към текста >>
Заложбите, които тези Духове действително са влъчили през време на старата Луна, чо
век
ът ги е донесъл със себе си в земното съществувание; но понеже ги носи така в своето етерно тяло той и днес още долавя днес, когато тези духовни същества нямат вече никакво непосредствено влияние върху нашето етерно тяло в мозъка той още долавя днес родството с тях и това е, което той долавя през лятото.
Сега трябва да ни бъде ясно, че ние можем само да чувствуваме определени връзки на това, което съществува в нашия мозък като родство с тези Духове, които днес развиват вън от нас техните етерни сили. Защото Окултизма ни учи, че това, което аз току-що описах, е станало вече на Старата Луна; така щото не трябва да вярваме, че тези духове, които както можем да кажем имат господство през лятото, действуват още и днес и излъчват формиращи сили.
Заложбите, които тези Духове действително са влъчили през време на старата Луна, човекът ги е донесъл със себе си в земното съществувание; но понеже ги носи така в своето етерно тяло той и днес още долавя днес, когато тези духовни същества нямат вече никакво непосредствено влияние върху нашето етерно тяло в мозъка той още долавя днес родството с тях и това е, което той долавя през лятото.
Той чувствува през ранна пролет първия от тези Духове, който днес имат една друга задача навън в етера; но той чувствува, че от него произхожда това, което носи в себе си, което е приел през време на Старата Луна; човек се чувствува в това време сроден с него. Това е мощното откритие, което човек може да направи в течение на своето езотерично развитие: че в течение на времето изживява в себе си нещо като едно копие на духовно действуващите същества, които имат днес вече една съвсем друга задача отколкото по-рано, които в миналото са били сътворящи същества върху нашето същество. През време на образуването на Земята след това се е родил физическият мозък като едно копие, като един отпечатък на това, което вече се е развило чрез тези духовни космически влияния, като един етерен първообраз през време на старата Луна. Аз нарисувах тази част на нашето етерно тяло отворена нагоре, защото тя действително е чувствувана така. Тя е чувствувана така, че, щом я /Виж рисунка №1/ възприемем в самите нас, ние получаваме фактически чувството: ти се разтваряш тук навън в духовните светове, стоиш във връзка с духовните светове, които са постоянно над тебе.
към текста >>
Той чувствува през ранна пролет първия от тези Духове, който днес имат една друга задача навън в етера; но той чувствува, че от него произхожда това, което носи в себе си, което е приел през време на Старата Луна; чо
век
се чувствува в това време сроден с него.
Сега трябва да ни бъде ясно, че ние можем само да чувствуваме определени връзки на това, което съществува в нашия мозък като родство с тези Духове, които днес развиват вън от нас техните етерни сили. Защото Окултизма ни учи, че това, което аз току-що описах, е станало вече на Старата Луна; така щото не трябва да вярваме, че тези духове, които както можем да кажем имат господство през лятото, действуват още и днес и излъчват формиращи сили. Заложбите, които тези Духове действително са влъчили през време на старата Луна, човекът ги е донесъл със себе си в земното съществувание; но понеже ги носи така в своето етерно тяло той и днес още долавя днес, когато тези духовни същества нямат вече никакво непосредствено влияние върху нашето етерно тяло в мозъка той още долавя днес родството с тях и това е, което той долавя през лятото.
Той чувствува през ранна пролет първия от тези Духове, който днес имат една друга задача навън в етера; но той чувствува, че от него произхожда това, което носи в себе си, което е приел през време на Старата Луна; човек се чувствува в това време сроден с него.
Това е мощното откритие, което човек може да направи в течение на своето езотерично развитие: че в течение на времето изживява в себе си нещо като едно копие на духовно действуващите същества, които имат днес вече една съвсем друга задача отколкото по-рано, които в миналото са били сътворящи същества върху нашето същество. През време на образуването на Земята след това се е родил физическият мозък като едно копие, като един отпечатък на това, което вече се е развило чрез тези духовни космически влияния, като един етерен първообраз през време на старата Луна. Аз нарисувах тази част на нашето етерно тяло отворена нагоре, защото тя действително е чувствувана така. Тя е чувствувана така, че, щом я /Виж рисунка №1/ възприемем в самите нас, ние получаваме фактически чувството: ти се разтваряш тук навън в духовните светове, стоиш във връзка с духовните светове, които са постоянно над тебе.
към текста >>
Това е мощното откритие, което чо
век
може да направи в течение на своето езотерично развитие: че в течение на времето изживява в себе си нещо като едно копие на духовно действуващите същества, които имат днес вече една съвсем друга задача отколкото по-рано, които в миналото са били сътворящи същества върху нашето същество.
Сега трябва да ни бъде ясно, че ние можем само да чувствуваме определени връзки на това, което съществува в нашия мозък като родство с тези Духове, които днес развиват вън от нас техните етерни сили. Защото Окултизма ни учи, че това, което аз току-що описах, е станало вече на Старата Луна; така щото не трябва да вярваме, че тези духове, които както можем да кажем имат господство през лятото, действуват още и днес и излъчват формиращи сили. Заложбите, които тези Духове действително са влъчили през време на старата Луна, човекът ги е донесъл със себе си в земното съществувание; но понеже ги носи така в своето етерно тяло той и днес още долавя днес, когато тези духовни същества нямат вече никакво непосредствено влияние върху нашето етерно тяло в мозъка той още долавя днес родството с тях и това е, което той долавя през лятото. Той чувствува през ранна пролет първия от тези Духове, който днес имат една друга задача навън в етера; но той чувствува, че от него произхожда това, което носи в себе си, което е приел през време на Старата Луна; човек се чувствува в това време сроден с него.
Това е мощното откритие, което човек може да направи в течение на своето езотерично развитие: че в течение на времето изживява в себе си нещо като едно копие на духовно действуващите същества, които имат днес вече една съвсем друга задача отколкото по-рано, които в миналото са били сътворящи същества върху нашето същество.
През време на образуването на Земята след това се е родил физическият мозък като едно копие, като един отпечатък на това, което вече се е развило чрез тези духовни космически влияния, като един етерен първообраз през време на старата Луна. Аз нарисувах тази част на нашето етерно тяло отворена нагоре, защото тя действително е чувствувана така. Тя е чувствувана така, че, щом я /Виж рисунка №1/ възприемем в самите нас, ние получаваме фактически чувството: ти се разтваряш тук навън в духовните светове, стоиш във връзка с духовните светове, които са постоянно над тебе.
към текста >>
Съществува още едно усещане, което чо
век
постепенно развива в езотеричния живот по отношение на тази част на етерното тяло .
Съществува още едно усещане, което човек постепенно развива в езотеричния живот по отношение на тази част на етерното тяло .
. . Общо взето никак не е лесно хората да се разбират върху тези неща, все пак можем да се разберем. Положението е такова, като че фактически, когато човек започва да чувствува етерното тяло, той се чувствува като плаващ в потока на времето. Обаче за тази етерна част на мозъка е така, той чувствува, като че взема със себе си времето, следователно не само плува нататък, а взема със себе си течащото време.
към текста >>
Положението е такова, като че фактически, когато чо
век
започва да чувствува етерното тяло, той се чувствува като плаващ в потока на времето.
Съществува още едно усещане, което човек постепенно развива в езотеричния живот по отношение на тази част на етерното тяло . . . Общо взето никак не е лесно хората да се разбират върху тези неща, все пак можем да се разберем.
Положението е такова, като че фактически, когато човек започва да чувствува етерното тяло, той се чувствува като плаващ в потока на времето.
Обаче за тази етерна част на мозъка е така, той чувствува, като че взема със себе си времето, следователно не само плува нататък, а взема със себе си течащото време.
към текста >>
Действително чо
век
носи много нещо от миналото време в тази етерна част на главата: той носи вътре в себе си времето на Старата Луна; защото същественото, което се е родило там, то се е родило през време на Старата Луна и чо
век
ът носи в себе си потока на Старата Лунна епоха, носи го в етерната част на своя мозък.
Действително човек носи много нещо от миналото време в тази етерна част на главата: той носи вътре в себе си времето на Старата Луна; защото същественото, което се е родило там, то се е родило през време на Старата Луна и човекът носи в себе си потока на Старата Лунна епоха, носи го в етерната част на своя мозък.
И когато сега човек започва да чувствува така, това е като един спомен за епохата на старата Луна. Който си създава едно понятие за вътрешните изживявания, които вчера бяха изнесени като изживявания на темпераментите, той може също да разбере, когато се казва, че окултистът, който се научава да чувствува по този начин вътрешността на етерното тяло на своята глава, когато се концентрира особено върху тази етерна част на главата, той винаги чувствува това концентриране върху етерната част на своята глава с едно меланхолично настроение, като разлято в езотеричното развитие меланхолично настроение в своята глава. И от това меланхолично настроение се развива постепенно във вътрешното изживяване едно разбиране за такива неща, каквито бяха описани на нашите приятели при окултното описание на старата Луна.
към текста >>
И когато сега чо
век
започва да чувствува така, това е като един спомен за епохата на старата Луна.
Действително човек носи много нещо от миналото време в тази етерна част на главата: той носи вътре в себе си времето на Старата Луна; защото същественото, което се е родило там, то се е родило през време на Старата Луна и човекът носи в себе си потока на Старата Лунна епоха, носи го в етерната част на своя мозък.
И когато сега човек започва да чувствува така, това е като един спомен за епохата на старата Луна.
Който си създава едно понятие за вътрешните изживявания, които вчера бяха изнесени като изживявания на темпераментите, той може също да разбере, когато се казва, че окултистът, който се научава да чувствува по този начин вътрешността на етерното тяло на своята глава, когато се концентрира особено върху тази етерна част на главата, той винаги чувствува това концентриране върху етерната част на своята глава с едно меланхолично настроение, като разлято в езотеричното развитие меланхолично настроение в своята глава. И от това меланхолично настроение се развива постепенно във вътрешното изживяване едно разбиране за такива неща, каквито бяха описани на нашите приятели при окултното описание на старата Луна.
към текста >>
Вие виждате, че нещо изплува вътре в самия чо
век
, нещо, което бих ме могли да наречем меланхолията на неговата глава, вътре в което настроението се диференцира едно виждане като едно възпоменателно виждане в едно прадалечно минало, в старата Лунна епоха.
Естествено езотеричното развитие трябва да отиде още много по-далеч, когато искаме действително да опишем отделните отношения върху старата Луна; но вие виждате, как започват нещата, които водят до едно такова описание.
Вие виждате, че нещо изплува вътре в самия човек, нещо, което бих ме могли да наречем меланхолията на неговата глава, вътре в което настроението се диференцира едно виждане като едно възпоменателно виждане в едно прадалечно минало, в старата Лунна епоха.
И желателно би било, обични приятели, от такива описания, каквито току-що бяха дадени, да прецените, как напредва всъщност езотеричното развитие, как се изхожда от едно определено изживяване, как това изживяване ни учи да познаем първо (в този случай например като един спомен за едно прадалечно минало, от което човек е взел със себе си в настоящето потока на времето) и един вид отново се научава да развива онова, което е било някога преживяно. Преценете от това, че наистина окултистът не говори за някакви фантазии, когато дава онзи строеж на Вселената, който се простира обратно в миналото до епохите на старата Луна, на старото Слънце и на стария Сатурн, а, когато постоянствуваме с търпение, да добием едно понятие за постепенно вживяване в онази мощна велика картина на света която без съмнение принадлежи на едно прадревно минало, която обаче отново може да бъде извикана в съзнанието от настоящия живот. Необходимо е само да стигнете до там, да изживеете в себе си например минали явления на времето, които се намират един вид навити вътре в нас, и след това да ги развиете.
към текста >>
И желателно би било, обични приятели, от такива описания, каквито току-що бяха дадени, да прецените, как напредва всъщност езотеричното развитие, как се изхожда от едно определено изживяване, как това изживяване ни учи да познаем първо (в този случай например като един спомен за едно прадалечно минало, от което чо
век
е взел със себе си в настоящето потока на времето) и един вид отново се научава да развива онова, което е било някога преживяно.
Естествено езотеричното развитие трябва да отиде още много по-далеч, когато искаме действително да опишем отделните отношения върху старата Луна; но вие виждате, как започват нещата, които водят до едно такова описание. Вие виждате, че нещо изплува вътре в самия човек, нещо, което бих ме могли да наречем меланхолията на неговата глава, вътре в което настроението се диференцира едно виждане като едно възпоменателно виждане в едно прадалечно минало, в старата Лунна епоха.
И желателно би било, обични приятели, от такива описания, каквито току-що бяха дадени, да прецените, как напредва всъщност езотеричното развитие, как се изхожда от едно определено изживяване, как това изживяване ни учи да познаем първо (в този случай например като един спомен за едно прадалечно минало, от което човек е взел със себе си в настоящето потока на времето) и един вид отново се научава да развива онова, което е било някога преживяно.
Преценете от това, че наистина окултистът не говори за някакви фантазии, когато дава онзи строеж на Вселената, който се простира обратно в миналото до епохите на старата Луна, на старото Слънце и на стария Сатурн, а, когато постоянствуваме с търпение, да добием едно понятие за постепенно вживяване в онази мощна велика картина на света която без съмнение принадлежи на едно прадревно минало, която обаче отново може да бъде извикана в съзнанието от настоящия живот. Необходимо е само да стигнете до там, да изживеете в себе си например минали явления на времето, които се намират един вид навити вътре в нас, и след това да ги развиете.
към текста >>
Различно бива изживяно етерното тяло, онази част на етерното тяло, която принадлежи на средната част на чо
век
а.
Различно бива изживяно етерното тяло, онази част на етерното тяло, която принадлежи на средната част на човека.
По посока навън усещането се изгубва; вътрешното се възприема приблизително така, че можем да кажем: това нарисуваното тук в средата има едни вид формата на яйце, то е усещано разделено от другата част.
към текста >>
Ако отделим тази средна част на етерното тяло като едно особено изживяване, ние трябва да кажем: онзи, който чрез едно езотерично развитие стига до там, да изпита диференцирания живот на тази средна част на чо
век
а в себе си, той има тогава чувството, че в тази част на етерното тяло един вид плува заедно с потока на времето.
Ако отделим тази средна част на етерното тяло като едно особено изживяване, ние трябва да кажем: онзи, който чрез едно езотерично развитие стига до там, да изпита диференцирания живот на тази средна част на човека в себе си, той има тогава чувството, че в тази част на етерното тяло един вид плува заедно с потока на времето.
И фактически в тази част на етерно то тяло човек ясно усеща съизживяването, живеенето заедно с диференцирания в редуващото се време етерен живот на Земята.
към текста >>
И фактически в тази част на етерно то тяло чо
век
ясно усеща съизживяването, живеенето заедно с диференцирания в редуващото се време етерен живот на Земята.
Ако отделим тази средна част на етерното тяло като едно особено изживяване, ние трябва да кажем: онзи, който чрез едно езотерично развитие стига до там, да изпита диференцирания живот на тази средна част на човека в себе си, той има тогава чувството, че в тази част на етерното тяло един вид плува заедно с потока на времето.
И фактически в тази част на етерно то тяло човек ясно усеща съизживяването, живеенето заедно с диференцирания в редуващото се време етерен живот на Земята.
към текста >>
Това би представлявало вътрешното усещане, вътрешното изживяване на етерното тяло; но ясновидеца това не би се представяло по този начин, когато той би наблюдавал етерното тяло на един друг чо
век
, а това е вътрешното изживяване на етерното тяло.
Например през време на пролетта то е повече един вид вървене, един вид движение в етерното тяло заедно с потока на времето (във физическото тяло това се изразява напълно различно), а към есента то е повече един вид защитаване едно отблъскване на потока на времето. След това една трета част на етерното тяло е усещана така, че ние чувствуваме тази част протичайки надолу в неопределеността, като че тя изчезва вътре в Земята, но се разпростира. Това са трите части на етерното тяло, което можем да усещаме отделени едни от други.
Това би представлявало вътрешното усещане, вътрешното изживяване на етерното тяло; но ясновидеца това не би се представяло по този начин, когато той би наблюдавал етерното тяло на един друг човек, а това е вътрешното изживяване на етерното тяло.
Това изживяване бива изменено съществено чрез факта, че съществува една четвърта част на етерното тяло, ясно разграничена като една форма на яйце, която в същност приема човека в себе си.
към текста >>
Това изживяване бива изменено съществено чрез факта, че съществува една четвърта част на етерното тяло, ясно разграничена като една форма на яйце, която в същност приема чо
век
а в себе си.
Например през време на пролетта то е повече един вид вървене, един вид движение в етерното тяло заедно с потока на времето (във физическото тяло това се изразява напълно различно), а към есента то е повече един вид защитаване едно отблъскване на потока на времето. След това една трета част на етерното тяло е усещана така, че ние чувствуваме тази част протичайки надолу в неопределеността, като че тя изчезва вътре в Земята, но се разпростира. Това са трите части на етерното тяло, което можем да усещаме отделени едни от други. Това би представлявало вътрешното усещане, вътрешното изживяване на етерното тяло; но ясновидеца това не би се представяло по този начин, когато той би наблюдавал етерното тяло на един друг човек, а това е вътрешното изживяване на етерното тяло.
Това изживяване бива изменено съществено чрез факта, че съществува една четвърта част на етерното тяло, ясно разграничена като една форма на яйце, която в същност приема човека в себе си.
към текста >>
Тази част, която отговаря на главата е също синкава или, според естеството на чо
век
а, синкавовиолетовата, но надолу постепенно преминава в зеленикаво.
Тази част, която отговаря на главата е също синкава или, според естеството на човека, синкавовиолетовата, но надолу постепенно преминава в зеленикаво.
Средната част има едно ясно жълто-червеникаво оцветения когато човек може да чувствува цвета -, а долната част има един ясно червен или тъмно червен цвят, коя то обаче лъчезари и често пъти отива далеч навън. Силите, които действуват в /Виж рисунка № 1/ тези четири части, са диференцирани, така щото онова, което човек има като вътрешни усещания, не се проявя ват точно. Когато обаче ги гледаме ясновидски от вън, силите, които се намират в тази най-външна аура, действуват натискащо, сплескващо горната част когато гледаме отвън, получаваме впечатлението, като че горната етерна част на главата е негодна според формата на главата, нагодена е напълно според тази форма, но е малко по-голяма. Също така средната част. Колкото повече отиваме надолу, толкова повече това вече не е така, но чрез това, че силите действуват едни върху други, когато гледаме това отвън, получаваме впечатлението, като че етерното тяло е един вид основна форма на физическото тяло, обаче до известно разстояние излиза вън от физическото тяло.
към текста >>
Средната част има едно ясно жълто-червеникаво оцветения когато чо
век
може да чувствува цвета -, а долната част има един ясно червен или тъмно червен цвят, коя то обаче лъчезари и често пъти отива далеч навън.
Тази част, която отговаря на главата е също синкава или, според естеството на човека, синкавовиолетовата, но надолу постепенно преминава в зеленикаво.
Средната част има едно ясно жълто-червеникаво оцветения когато човек може да чувствува цвета -, а долната част има един ясно червен или тъмно червен цвят, коя то обаче лъчезари и често пъти отива далеч навън.
Силите, които действуват в /Виж рисунка № 1/ тези четири части, са диференцирани, така щото онова, което човек има като вътрешни усещания, не се проявя ват точно. Когато обаче ги гледаме ясновидски от вън, силите, които се намират в тази най-външна аура, действуват натискащо, сплескващо горната част когато гледаме отвън, получаваме впечатлението, като че горната етерна част на главата е негодна според формата на главата, нагодена е напълно според тази форма, но е малко по-голяма. Също така средната част. Колкото повече отиваме надолу, толкова повече това вече не е така, но чрез това, че силите действуват едни върху други, когато гледаме това отвън, получаваме впечатлението, като че етерното тяло е един вид основна форма на физическото тяло, обаче до известно разстояние излиза вън от физическото тяло. Отивайки надолу постепенно се изгубва чувството за съвпадение на физическото и етерното тяло.
към текста >>
Силите, които действуват в /Виж рисунка № 1/ тези четири части, са диференцирани, така щото онова, което чо
век
има като вътрешни усещания, не се проявя ват точно.
Тази част, която отговаря на главата е също синкава или, според естеството на човека, синкавовиолетовата, но надолу постепенно преминава в зеленикаво. Средната част има едно ясно жълто-червеникаво оцветения когато човек може да чувствува цвета -, а долната част има един ясно червен или тъмно червен цвят, коя то обаче лъчезари и често пъти отива далеч навън.
Силите, които действуват в /Виж рисунка № 1/ тези четири части, са диференцирани, така щото онова, което човек има като вътрешни усещания, не се проявя ват точно.
Когато обаче ги гледаме ясновидски от вън, силите, които се намират в тази най-външна аура, действуват натискащо, сплескващо горната част когато гледаме отвън, получаваме впечатлението, като че горната етерна част на главата е негодна според формата на главата, нагодена е напълно според тази форма, но е малко по-голяма. Също така средната част. Колкото повече отиваме надолу, толкова повече това вече не е така, но чрез това, че силите действуват едни върху други, когато гледаме това отвън, получаваме впечатлението, като че етерното тяло е един вид основна форма на физическото тяло, обаче до известно разстояние излиза вън от физическото тяло. Отивайки надолу постепенно се изгубва чувството за съвпадение на физическото и етерното тяло. Следователно трябва да запомните това, че вътрешното изживяване на етерното тяло е различно от същността, която етерното тяло показва на ясновидеца, който го наблюдава от вън.
към текста >>
Благодарение на което чо
век
ът ще бъде холерик.
И моля Ви много добре да обърнете внимание, че това описание важи за етерното тяло. Който не преценява точно това, може например много лесно да изпадне в грешки, ако взема нещата повърхностно. Обаче който преценява точно това, ще бъде до най-висока степен фрапиран, впечатлен, виждайки съвпадението на това което бе описано с определени явления в живота. Опитайте се например да проучите холериците -, това е интересно до най-висока степен. Според това, което бе казано, при холерика долната част на етерното тяло трябва да бъде особено изпъкващо развита; тази част ще преобладава над другите части.
Благодарение на което човекът ще бъде холерик.
към текста >>
Когато чо
век
започва да проучва тези скрити страни на човешката природа, тогава той ще се научи да разбира действително това.
Естествено другите части също са развити, обаче долната част ще изпъква особено много. Но когато долната част на етерното тяло е особено развита като етерно тяло, когато тя има там своите мощни сили, тогава винаги се явява нещо друго: че именно физическото тяло е по-късо в тази част, че физическото тяло може да покаже в тази насока недостатъчно развитие, именно в тези части, които са подложени на тази част на етерното тяло. Следователно от това би се получило например, че при изразени холерици, които се явяват в живота като такива, анатомическото устройство на опреде лени органи, които отговарят на тази част на етерното тяло, показват един вид скъсяване. Моля Ви прочетете анатомическото устройство на един Наполеон и ще бъдете фрапирани от това, което ще ви се представи там като едно доказателство.
Когато човек започва да проучва тези скрити страни на човешката природа, тогава той ще се научи да разбира действително това.
към текста >>
Сега аз не разбирам с тези думи това, което бе споменато тук при човешкия мозък, което се отнася за прадалечни времена, а това, което обикновено се нарича меланхолия: тук се възбужда предимно етерният живот на главата в определено време да речем в младостта; и тогава това, което бива възбудено, е повлияно така силно, че в по-късна възраст чо
век
все още носи в себе си като меланхолик трептения на етерното тяло, които са се отпечатали в младостта, докато при немеланхолика тези трептения са изчезнали вече.
Физическото тяло става по-живо в себе си в пространството, то се диференцира един вид в неговите отделни органи; етерното тяло става по-живо, като неговите части се диференцира във време то, т. е. като животът на времето бива съизживян по ред в самостоятелни части и органи. Действително при меланхолика на основата лежи това, че той постоянно допринася от това, което изживява във времето, донася в себе си нещо минало. Който може да вникне в етерното тяло на меланхолика, ще открие, че това етерно тяло постоянно носи в себе си трептенията на това, което е преживял в миналите времена.
Сега аз не разбирам с тези думи това, което бе споменато тук при човешкия мозък, което се отнася за прадалечни времена, а това, което обикновено се нарича меланхолия: тук се възбужда предимно етерният живот на главата в определено време да речем в младостта; и тогава това, което бива възбудено, е повлияно така силно, че в по-късна възраст човек все още носи в себе си като меланхолик трептения на етерното тяло, които са се отпечатали в младостта, докато при немеланхолика тези трептения са изчезнали вече.
При флегматика и сангвиника имаме един вид плуване заедно с времето; само че при флегматика съществува някакси едно напълно равномерно плуване в потока на времето, докато при сангвиника се сменя по-бързото вътрешно изживяване с по-бавното изживяване относно външно протичащия поток на времето. Напротив холерикът се опъва, съпротивлява се и това е особеното -, той се опъва срещу времето, което идва към него, което един вид тече от бъдещето към него. Следователно холерикът отхвърля един вид от себе си времето и бързо се освобождава от трептенията, които времето предизвиква в неговото етерно тяло. Ето защо меланхоликът носи най-много в себе си последствията на трептенията от преживяното в миналото; холерикът носи най-малко в себе си тези последствия на преживяното в миналото. Вземете малко гротескното сравнение с гумената топка, от която е бил напълно изпомпен въздухът, при меланхолика, и напомпаната гумена топка при холерика.
към текста >>
Добре е, когато чо
век
иска въобще да разбере етерното и физическото тяло на човешкото същество, той да усвои представата, че физическото тяло е предимно едно пространствено тяло, че етерното тяло е предимно една същност на времето, една времева същност.
Добре е, когато човек иска въобще да разбере етерното и физическото тяло на човешкото същество, той да усвои представата, че физическото тяло е предимно едно пространствено тяло, че етерното тяло е предимно една същност на времето, една времева същност.
Ние никак не разбираме етерното тяло, когато го разглеждаме само като една пространствена същност. И една такава рисунка, каквато бе направена тук, е в същност само едно изображение в пространството за това, което е етерното тяло, за протичащия във време то и обясняващия се с времето живот на етерното тяло. Понеже животът на етерното тяло протича във времето, понеже неговият живот е един живот във времето, затова с нашето етерно тяло ние съизживяваме времето, т. е. външния поток на събитията във времето.
към текста >>
Чо
век
ът изживява, съизживява още един друг поток на събитията във времето, когато минава през едно окултно развитие.
Човекът изживява, съизживява още един друг поток на събитията във времето, когато минава през едно окултно развитие.
В обикновения живот този поток от събития бива малко възприеман, но той бива възприеман при едно по-високо развитие на душата: това е протичането на деня. Защото по определен начин Духовете на течението на годината действуват с по-слаби сили също в течението на деня. Нали същото Слънце е това, което обуславя течението на годината и течението на деня!
към текста >>
При отиването към пладне тези сили на разсъдъка постепенно намаляват, чо
век
чувствува, как вътрешно работят импулсите на волята.
Онзи, който е минал през едно езотерично развитие, ще открие скоро, че съществува едно такова родство между неговото етерно тяло и това, което става във външния етер, че така да се каже той ще стои по друг начин срещу Духовете на утрото, по друг начин срещу Духовете на обеда и срещу тези на вечерта. Духовете на утрото ни пробуждат така, че ние се чувствуваме така да се каже по-възбудени в нашето етерно тяло за една дейност, която клони повече към ума, към разума, която може да размисли повече върху преживяното, която може да обработи повече с разсъдъка наблюдаваното в спомена.
При отиването към пладне тези сили на разсъдъка постепенно намаляват, човек чувствува, как вътрешно работят импулсите на волята.
Макар и към обяд човек да започва така да се каже да бъде по-малко работоспособен относно външните работни сили, отколкото сутринта: вътрешно силите на волята работят повече. И когато след това наближава вечерта, тогава идват производителните сили, това което е свързано повече с фантазията. Така се различават по отношение на техните задължения духовните Същества, които изпращат техните сили в земните отношения на жизнения етер.
към текста >>
Макар и към обяд чо
век
да започва така да се каже да бъде по-малко работоспособен относно външните работни сили, отколкото сутринта: вътрешно силите на волята работят повече.
Онзи, който е минал през едно езотерично развитие, ще открие скоро, че съществува едно такова родство между неговото етерно тяло и това, което става във външния етер, че така да се каже той ще стои по друг начин срещу Духовете на утрото, по друг начин срещу Духовете на обеда и срещу тези на вечерта. Духовете на утрото ни пробуждат така, че ние се чувствуваме така да се каже по-възбудени в нашето етерно тяло за една дейност, която клони повече към ума, към разума, която може да размисли повече върху преживяното, която може да обработи повече с разсъдъка наблюдаваното в спомена. При отиването към пладне тези сили на разсъдъка постепенно намаляват, човек чувствува, как вътрешно работят импулсите на волята.
Макар и към обяд човек да започва така да се каже да бъде по-малко работоспособен относно външните работни сили, отколкото сутринта: вътрешно силите на волята работят повече.
И когато след това наближава вечерта, тогава идват производителните сили, това което е свързано повече с фантазията. Така се различават по отношение на техните задължения духовните Същества, които изпращат техните сили в земните отношения на жизнения етер.
към текста >>
Може би според днешното разпределение на времето това ще изглежда непрактично съобразено с природата на чо
век
а.
Можем да бъдем убедени, че постепенно ще се научим все повече да разбираме колкото повече ще сме преодолели цялото материалистично настроение на нашето време. Ние ще се научим да държим сметка въобще за приспособяването на човешкото етерно тяло към протичането на времето. Ще дойде време, когато на хората ще им изглежда странно, когато в предобедните училищни часове се преподава един училищен предмет, който изисква особено работа на въображението, на фантазията, както днес ще им се вижда странно, когато някой облича през месец август своя кожух или посред зима носи тънка дреха. Без съмнение днес ние сме още твърде далече от тези неща; но те ще дойдат много по-рано отколкото вярват хората. Ще дойде време, когато общо взето (отново ще съществува разлика между лятното и зимно то време), но ще дойде време, когато хората ще разберат, че е нещо неразумно и безсмислено училищните часове да бъдат подредени както това се върши сега правилно ще бъде те да бъдат подредени така, че сутрин да има няколко часа, след това обедът да остане свободен продължително време и след това вечерта отново да бъдат поставени няколко часа.
Може би според днешното разпределение на времето това ще изглежда непрактично съобразено с природата на човека.
И часовете по математика ще бъдат разпределени сутринта, а четенето на поети във вечерните часове. Днес ние се намираме именно в едно време, в което разбирането на тези неща е затрупано чрез материалистичното схващане, което днес образува един голям прилив; така щото днес ще се случи хората да считат като много глупаво това, което всъщност е най-разумното, ако се вземе под внимание цялата природа на човека.
към текста >>
Днес ние се намираме именно в едно време, в което разбирането на тези неща е затрупано чрез материалистичното схващане, което днес образува един голям прилив; така щото днес ще се случи хората да считат като много глупаво това, което всъщност е най-разумното, ако се вземе под внимание цялата природа на чо
век
а.
Ще дойде време, когато на хората ще им изглежда странно, когато в предобедните училищни часове се преподава един училищен предмет, който изисква особено работа на въображението, на фантазията, както днес ще им се вижда странно, когато някой облича през месец август своя кожух или посред зима носи тънка дреха. Без съмнение днес ние сме още твърде далече от тези неща; но те ще дойдат много по-рано отколкото вярват хората. Ще дойде време, когато общо взето (отново ще съществува разлика между лятното и зимно то време), но ще дойде време, когато хората ще разберат, че е нещо неразумно и безсмислено училищните часове да бъдат подредени както това се върши сега правилно ще бъде те да бъдат подредени така, че сутрин да има няколко часа, след това обедът да остане свободен продължително време и след това вечерта отново да бъдат поставени няколко часа. Може би според днешното разпределение на времето това ще изглежда непрактично съобразено с природата на човека. И часовете по математика ще бъдат разпределени сутринта, а четенето на поети във вечерните часове.
Днес ние се намираме именно в едно време, в което разбирането на тези неща е затрупано чрез материалистичното схващане, което днес образува един голям прилив; така щото днес ще се случи хората да считат като много глупаво това, което всъщност е най-разумното, ако се вземе под внимание цялата природа на човека.
към текста >>
Друг един резултат ще бъде този, че благодарение на езотеричното развитие чо
век
ът все повече ще започне да чувствува през зимата: аз не съм затворен с моето вътрешно етерно тяло както през лятото, а влизам все повече във връзка с непосредствения дух на земята.
Друг един резултат ще бъде този, че благодарение на езотеричното развитие човекът все повече ще започне да чувствува през зимата: аз не съм затворен с моето вътрешно етерно тяло както през лятото, а влизам все повече във връзка с непосредствения дух на земята.
Той ще чувствува разликата така, че през време на лятото ще си каже: ти живееш сега с духовете, които са работили над тебе в прадревни времена и чиято работа ти носиш със себе си, докато непосредственият жизнен дух на земята сега през лятото е далеч от тебе. През зимата ще мълчат повече вътрешните трептения, които човек носи със себе си от древни времена именно в главата; той ще се чувствува свързан с духа на земята, ще се научи да разбира, че духът на земята е буден през зимата. Както спи през лятото Духът на Земята вижда как идва покълващият и разцъфтяващ се растителен живот в неговото собствено тяло. През зимата Духът на Земята е буден; земята е свързана с бодърствуващия дух, както човекът е свързан със своя буден дух през време на будността. Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се изработва мислите.
към текста >>
През зимата ще мълчат повече вътрешните трептения, които чо
век
носи със себе си от древни времена именно в главата; той ще се чувствува свързан с духа на земята, ще се научи да разбира, че духът на земята е буден през зимата.
Друг един резултат ще бъде този, че благодарение на езотеричното развитие човекът все повече ще започне да чувствува през зимата: аз не съм затворен с моето вътрешно етерно тяло както през лятото, а влизам все повече във връзка с непосредствения дух на земята. Той ще чувствува разликата така, че през време на лятото ще си каже: ти живееш сега с духовете, които са работили над тебе в прадревни времена и чиято работа ти носиш със себе си, докато непосредственият жизнен дух на земята сега през лятото е далеч от тебе.
През зимата ще мълчат повече вътрешните трептения, които човек носи със себе си от древни времена именно в главата; той ще се чувствува свързан с духа на земята, ще се научи да разбира, че духът на земята е буден през зимата.
Както спи през лятото Духът на Земята вижда как идва покълващият и разцъфтяващ се растителен живот в неговото собствено тяло. През зимата Духът на Земята е буден; земята е свързана с бодърствуващия дух, както човекът е свързан със своя буден дух през време на будността. Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се изработва мислите. Той няма вдъхновенията, които идват от това, което се намира вътре, в независимото етерно тяло. Обаче през зимата човек е по-лесно вдъхновен с мисли отколкото през лятото, така щото през зимата човешкото мислене действува повече като едно вдъхновение, което не става през лятото: следователно именно в особения случай през зимата човешкото мислене става лесно, то идва в известно отношение от само себе си.
към текста >>
През зимата Духът на Земята е буден; земята е свързана с бодърствуващия дух, както чо
век
ът е свързан със своя буден дух през време на будността.
Друг един резултат ще бъде този, че благодарение на езотеричното развитие човекът все повече ще започне да чувствува през зимата: аз не съм затворен с моето вътрешно етерно тяло както през лятото, а влизам все повече във връзка с непосредствения дух на земята. Той ще чувствува разликата така, че през време на лятото ще си каже: ти живееш сега с духовете, които са работили над тебе в прадревни времена и чиято работа ти носиш със себе си, докато непосредственият жизнен дух на земята сега през лятото е далеч от тебе. През зимата ще мълчат повече вътрешните трептения, които човек носи със себе си от древни времена именно в главата; той ще се чувствува свързан с духа на земята, ще се научи да разбира, че духът на земята е буден през зимата. Както спи през лятото Духът на Земята вижда как идва покълващият и разцъфтяващ се растителен живот в неговото собствено тяло.
През зимата Духът на Земята е буден; земята е свързана с бодърствуващия дух, както човекът е свързан със своя буден дух през време на будността.
Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се изработва мислите. Той няма вдъхновенията, които идват от това, което се намира вътре, в независимото етерно тяло. Обаче през зимата човек е по-лесно вдъхновен с мисли отколкото през лятото, така щото през зимата човешкото мислене действува повече като едно вдъхновение, което не става през лятото: следователно именно в особения случай през зимата човешкото мислене става лесно, то идва в известно отношение от само себе си. Естествено тези отношения се комбинират. При отделните хора тези отношения се проявяват напълно индивидуално.
към текста >>
Когато чрез езотеричният живот чо
век
си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се изработва мислите.
Друг един резултат ще бъде този, че благодарение на езотеричното развитие човекът все повече ще започне да чувствува през зимата: аз не съм затворен с моето вътрешно етерно тяло както през лятото, а влизам все повече във връзка с непосредствения дух на земята. Той ще чувствува разликата така, че през време на лятото ще си каже: ти живееш сега с духовете, които са работили над тебе в прадревни времена и чиято работа ти носиш със себе си, докато непосредственият жизнен дух на земята сега през лятото е далеч от тебе. През зимата ще мълчат повече вътрешните трептения, които човек носи със себе си от древни времена именно в главата; той ще се чувствува свързан с духа на земята, ще се научи да разбира, че духът на земята е буден през зимата. Както спи през лятото Духът на Земята вижда как идва покълващият и разцъфтяващ се растителен живот в неговото собствено тяло. През зимата Духът на Земята е буден; земята е свързана с бодърствуващия дух, както човекът е свързан със своя буден дух през време на будността.
Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се изработва мислите.
Той няма вдъхновенията, които идват от това, което се намира вътре, в независимото етерно тяло. Обаче през зимата човек е по-лесно вдъхновен с мисли отколкото през лятото, така щото през зимата човешкото мислене действува повече като едно вдъхновение, което не става през лятото: следователно именно в особения случай през зимата човешкото мислене става лесно, то идва в известно отношение от само себе си. Естествено тези отношения се комбинират. При отделните хора тези отношения се проявяват напълно индивидуално. Така че, когато един човек има повече заложбата да развива мисли, които са насочени към свръхсетивното, отношенията могат да се кръстосат.
към текста >>
Обаче през зимата чо
век
е по-лесно вдъхновен с мисли отколкото през лятото, така щото през зимата човешкото мислене действува повече като едно вдъхновение, което не става през лятото: следователно именно в особения случай през зимата човешкото мислене става лесно, то идва в известно отношение от само себе си.
През зимата ще мълчат повече вътрешните трептения, които човек носи със себе си от древни времена именно в главата; той ще се чувствува свързан с духа на земята, ще се научи да разбира, че духът на земята е буден през зимата. Както спи през лятото Духът на Земята вижда как идва покълващият и разцъфтяващ се растителен живот в неговото собствено тяло. През зимата Духът на Земята е буден; земята е свързана с бодърствуващия дух, както човекът е свързан със своя буден дух през време на будността. Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се изработва мислите. Той няма вдъхновенията, които идват от това, което се намира вътре, в независимото етерно тяло.
Обаче през зимата човек е по-лесно вдъхновен с мисли отколкото през лятото, така щото през зимата човешкото мислене действува повече като едно вдъхновение, което не става през лятото: следователно именно в особения случай през зимата човешкото мислене става лесно, то идва в известно отношение от само себе си.
Естествено тези отношения се комбинират. При отделните хора тези отношения се проявяват напълно индивидуално. Така че, когато един човек има повече заложбата да развива мисли, които са насочени към свръхсетивното, отношенията могат да се кръстосат. Чрез това, че през време на лятото е възможно да бъдат произведени по-лесно мислите насочени към свръхсетивното, може да настъпи точно обратното. Но за изживяването на етерното тяло важи това, което сега току-що казах.
към текста >>
Така че, когато един чо
век
има повече заложбата да развива мисли, които са насочени към свръхсетивното, отношенията могат да се кръстосат.
Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се изработва мислите. Той няма вдъхновенията, които идват от това, което се намира вътре, в независимото етерно тяло. Обаче през зимата човек е по-лесно вдъхновен с мисли отколкото през лятото, така щото през зимата човешкото мислене действува повече като едно вдъхновение, което не става през лятото: следователно именно в особения случай през зимата човешкото мислене става лесно, то идва в известно отношение от само себе си. Естествено тези отношения се комбинират. При отделните хора тези отношения се проявяват напълно индивидуално.
Така че, когато един човек има повече заложбата да развива мисли, които са насочени към свръхсетивното, отношенията могат да се кръстосат.
Чрез това, че през време на лятото е възможно да бъдат произведени по-лесно мислите насочени към свръхсетивното, може да настъпи точно обратното. Но за изживяването на етерното тяло важи това, което сега току-що казах.
към текста >>
Именно това съизживяване с вътрешния етер става по-чувствително колкото чо
век
напредва повече в своето езотерично развитие.
Именно това съизживяване с вътрешния етер става по-чувствително колкото човек напредва повече в своето езотерично развитие.
И когато човек иска въобще да развие по съответния начин своето етерно тяло, той трябва както трябва първо да потисне сетивното възприятие той трябва постепенно да изключи мисленето; той трябва да изключи именно абстрактното мислене и постепенно да премине към конкретното, към образното мислене; той трябва да премине от мисленето към мисълта и след това също да остави да отпадне мисълта. Обаче тогава, когато човек създаде своето празно съзнание, когато оставя мислите да отпаднат, както намирате това описано в моята книга "Тайната Наука", тогава той чувствува, как живеещото в него мислене изчезват надолу, как един вид се стопява това, което до сега е произвеждал като свое мислене чрез своите собствени усилия. В замяна на това обаче той се чувствува особено оживен от мисли, които се вливат в него като от непознати светове, които съществуват за него.
към текста >>
И когато чо
век
иска въобще да развие по съответния начин своето етерно тяло, той трябва както трябва първо да потисне сетивното възприятие той трябва постепенно да изключи мисленето; той трябва да изключи именно абстрактното мислене и постепенно да премине към конкретното, към образното мислене; той трябва да премине от мисленето към мисълта и след това също да остави да отпадне мисълта.
Именно това съизживяване с вътрешния етер става по-чувствително колкото човек напредва повече в своето езотерично развитие.
И когато човек иска въобще да развие по съответния начин своето етерно тяло, той трябва както трябва първо да потисне сетивното възприятие той трябва постепенно да изключи мисленето; той трябва да изключи именно абстрактното мислене и постепенно да премине към конкретното, към образното мислене; той трябва да премине от мисленето към мисълта и след това също да остави да отпадне мисълта.
Обаче тогава, когато човек създаде своето празно съзнание, когато оставя мислите да отпаднат, както намирате това описано в моята книга "Тайната Наука", тогава той чувствува, как живеещото в него мислене изчезват надолу, как един вид се стопява това, което до сега е произвеждал като свое мислене чрез своите собствени усилия. В замяна на това обаче той се чувствува особено оживен от мисли, които се вливат в него като от непознати светове, които съществуват за него.
към текста >>
Обаче тогава, когато чо
век
създаде своето празно съзнание, когато оставя мислите да отпаднат, както намирате това описано в моята книга "Тайната Наука", тогава той чувствува, как живеещото в него мислене изчезват надолу, как един вид се стопява това, което до сега е произвеждал като свое мислене чрез своите собствени усилия.
Именно това съизживяване с вътрешния етер става по-чувствително колкото човек напредва повече в своето езотерично развитие. И когато човек иска въобще да развие по съответния начин своето етерно тяло, той трябва както трябва първо да потисне сетивното възприятие той трябва постепенно да изключи мисленето; той трябва да изключи именно абстрактното мислене и постепенно да премине към конкретното, към образното мислене; той трябва да премине от мисленето към мисълта и след това също да остави да отпадне мисълта.
Обаче тогава, когато човек създаде своето празно съзнание, когато оставя мислите да отпаднат, както намирате това описано в моята книга "Тайната Наука", тогава той чувствува, как живеещото в него мислене изчезват надолу, как един вид се стопява това, което до сега е произвеждал като свое мислене чрез своите собствени усилия.
В замяна на това обаче той се чувствува особено оживен от мисли, които се вливат в него като от непознати светове, които съществуват за него.
към текста >>
Това е един преход в човешкия душевен живот, който можем да охарактеризираме приблизително (моля Ви да не разбирате криво израза) така, че чо
век
си казва: аз преставам да бъда умен и започвам да ставам мъдър.
Това е един преход в човешкия душевен живот, който можем да охарактеризираме приблизително (моля Ви да не разбирате криво израза) така, че човек си казва: аз преставам да бъда умен и започвам да ставам мъдър.
Това е нещо, с което човек свързва напълно определени понятия. Остроумието, което човек си изработва вътрешно чрез разсъдъчната сила, чрез ума, който е едно земно благо, изчезва. А именно във вътрешното схващане човек стига до там че той го цени особено високо; защото той чувствува постепенно да просветва в себе си подарената му от боговете мъдрост. Моля да не разберете криво този израз; защото изживяването ме довежда до там, да мога да го използувам този израз без каквато и да е нескромност, да мога да го използувам в пълно смирение и скромност. По отношение на подарената от Боговете Мъдрост човек става вече все по-смирен и по-смирен; човекът е горд и високомерен всъщност само по отношение на изработеното от него остроумие.
към текста >>
Това е нещо, с което чо
век
свързва напълно определени понятия.
Това е един преход в човешкия душевен живот, който можем да охарактеризираме приблизително (моля Ви да не разбирате криво израза) така, че човек си казва: аз преставам да бъда умен и започвам да ставам мъдър.
Това е нещо, с което човек свързва напълно определени понятия.
Остроумието, което човек си изработва вътрешно чрез разсъдъчната сила, чрез ума, който е едно земно благо, изчезва. А именно във вътрешното схващане човек стига до там че той го цени особено високо; защото той чувствува постепенно да просветва в себе си подарената му от боговете мъдрост. Моля да не разберете криво този израз; защото изживяването ме довежда до там, да мога да го използувам този израз без каквато и да е нескромност, да мога да го използувам в пълно смирение и скромност. По отношение на подарената от Боговете Мъдрост човек става вече все по-смирен и по-смирен; човекът е горд и високомерен всъщност само по отношение на изработеното от него остроумие. И тогава, когато е имал това изживяване, той чувствува постепенно, като че тази мъдрост, тази подарена от Боговете Мъдрост се влива в него, влива се в етерното тяло, изпълва етерното тяло.
към текста >>
Остроумието, което чо
век
си изработва вътрешно чрез разсъдъчната сила, чрез ума, който е едно земно благо, изчезва.
Това е един преход в човешкия душевен живот, който можем да охарактеризираме приблизително (моля Ви да не разбирате криво израза) така, че човек си казва: аз преставам да бъда умен и започвам да ставам мъдър. Това е нещо, с което човек свързва напълно определени понятия.
Остроумието, което човек си изработва вътрешно чрез разсъдъчната сила, чрез ума, който е едно земно благо, изчезва.
А именно във вътрешното схващане човек стига до там че той го цени особено високо; защото той чувствува постепенно да просветва в себе си подарената му от боговете мъдрост. Моля да не разберете криво този израз; защото изживяването ме довежда до там, да мога да го използувам този израз без каквато и да е нескромност, да мога да го използувам в пълно смирение и скромност. По отношение на подарената от Боговете Мъдрост човек става вече все по-смирен и по-смирен; човекът е горд и високомерен всъщност само по отношение на изработеното от него остроумие. И тогава, когато е имал това изживяване, той чувствува постепенно, като че тази мъдрост, тази подарена от Боговете Мъдрост се влива в него, влива се в етерното тяло, изпълва етерното тяло. Това е много важна опитност, която човек има; защото той има тази опитност по един своеобразен начин.
към текста >>
А именно във вътрешното схващане чо
век
стига до там че той го цени особено високо; защото той чувствува постепенно да просветва в себе си подарената му от боговете мъдрост.
Това е един преход в човешкия душевен живот, който можем да охарактеризираме приблизително (моля Ви да не разбирате криво израза) така, че човек си казва: аз преставам да бъда умен и започвам да ставам мъдър. Това е нещо, с което човек свързва напълно определени понятия. Остроумието, което човек си изработва вътрешно чрез разсъдъчната сила, чрез ума, който е едно земно благо, изчезва.
А именно във вътрешното схващане човек стига до там че той го цени особено високо; защото той чувствува постепенно да просветва в себе си подарената му от боговете мъдрост.
Моля да не разберете криво този израз; защото изживяването ме довежда до там, да мога да го използувам този израз без каквато и да е нескромност, да мога да го използувам в пълно смирение и скромност. По отношение на подарената от Боговете Мъдрост човек става вече все по-смирен и по-смирен; човекът е горд и високомерен всъщност само по отношение на изработеното от него остроумие. И тогава, когато е имал това изживяване, той чувствува постепенно, като че тази мъдрост, тази подарена от Боговете Мъдрост се влива в него, влива се в етерното тяло, изпълва етерното тяло. Това е много важна опитност, която човек има; защото той има тази опитност по един своеобразен начин. Той е получава така, че чувствува, как животът върви и плува по-нататък с потока на времето.
към текста >>
По отношение на подарената от Боговете Мъдрост чо
век
става вече все по-смирен и по-смирен; чо
век
ът е горд и високомерен всъщност само по отношение на изработеното от него остроумие.
Това е един преход в човешкия душевен живот, който можем да охарактеризираме приблизително (моля Ви да не разбирате криво израза) така, че човек си казва: аз преставам да бъда умен и започвам да ставам мъдър. Това е нещо, с което човек свързва напълно определени понятия. Остроумието, което човек си изработва вътрешно чрез разсъдъчната сила, чрез ума, който е едно земно благо, изчезва. А именно във вътрешното схващане човек стига до там че той го цени особено високо; защото той чувствува постепенно да просветва в себе си подарената му от боговете мъдрост. Моля да не разберете криво този израз; защото изживяването ме довежда до там, да мога да го използувам този израз без каквато и да е нескромност, да мога да го използувам в пълно смирение и скромност.
По отношение на подарената от Боговете Мъдрост човек става вече все по-смирен и по-смирен; човекът е горд и високомерен всъщност само по отношение на изработеното от него остроумие.
И тогава, когато е имал това изживяване, той чувствува постепенно, като че тази мъдрост, тази подарена от Боговете Мъдрост се влива в него, влива се в етерното тяло, изпълва етерното тяло. Това е много важна опитност, която човек има; защото той има тази опитност по един своеобразен начин. Той е получава така, че чувствува, как животът върви и плува по-нататък с потока на времето. И потокът на Мъдростта е нещо, което иде срещу човека, което, когато човек плува по-нататък с времето, то се влива в него като един противоположен поток, като един поток идващ насреща му; и той чувствува фактически това вливане така, че това е нарисувано образно той го чувствува като потоци, но протичащи именно във времето потоци, които влизат в него през главата и се вливат в тялото и са уловени от тялото.
към текста >>
Това е много важна опитност, която чо
век
има; защото той има тази опитност по един своеобразен начин.
Остроумието, което човек си изработва вътрешно чрез разсъдъчната сила, чрез ума, който е едно земно благо, изчезва. А именно във вътрешното схващане човек стига до там че той го цени особено високо; защото той чувствува постепенно да просветва в себе си подарената му от боговете мъдрост. Моля да не разберете криво този израз; защото изживяването ме довежда до там, да мога да го използувам този израз без каквато и да е нескромност, да мога да го използувам в пълно смирение и скромност. По отношение на подарената от Боговете Мъдрост човек става вече все по-смирен и по-смирен; човекът е горд и високомерен всъщност само по отношение на изработеното от него остроумие. И тогава, когато е имал това изживяване, той чувствува постепенно, като че тази мъдрост, тази подарена от Боговете Мъдрост се влива в него, влива се в етерното тяло, изпълва етерното тяло.
Това е много важна опитност, която човек има; защото той има тази опитност по един своеобразен начин.
Той е получава така, че чувствува, как животът върви и плува по-нататък с потока на времето. И потокът на Мъдростта е нещо, което иде срещу човека, което, когато човек плува по-нататък с времето, то се влива в него като един противоположен поток, като един поток идващ насреща му; и той чувствува фактически това вливане така, че това е нарисувано образно той го чувствува като потоци, но протичащи именно във времето потоци, които влизат в него през главата и се вливат в тялото и са уловени от тялото.
към текста >>
И потокът на Мъдростта е нещо, което иде срещу чо
век
а, което, когато чо
век
плува по-нататък с времето, то се влива в него като един противоположен поток, като един поток идващ насреща му; и той чувствува фактически това вливане така, че това е нарисувано образно той го чувствува като потоци, но протичащи именно във времето потоци, които влизат в него през главата и се вливат в тялото и са уловени от тялото.
Моля да не разберете криво този израз; защото изживяването ме довежда до там, да мога да го използувам този израз без каквато и да е нескромност, да мога да го използувам в пълно смирение и скромност. По отношение на подарената от Боговете Мъдрост човек става вече все по-смирен и по-смирен; човекът е горд и високомерен всъщност само по отношение на изработеното от него остроумие. И тогава, когато е имал това изживяване, той чувствува постепенно, като че тази мъдрост, тази подарена от Боговете Мъдрост се влива в него, влива се в етерното тяло, изпълва етерното тяло. Това е много важна опитност, която човек има; защото той има тази опитност по един своеобразен начин. Той е получава така, че чувствува, как животът върви и плува по-нататък с потока на времето.
И потокът на Мъдростта е нещо, което иде срещу човека, което, когато човек плува по-нататък с времето, то се влива в него като един противоположен поток, като един поток идващ насреща му; и той чувствува фактически това вливане така, че това е нарисувано образно той го чувствува като потоци, но протичащи именно във времето потоци, които влизат в него през главата и се вливат в тялото и са уловени от тялото.
към текста >>
Чо
век
не се чувствува вече в пространството; защото той се научава да чувствува етерното тяло, което е едно същество на времето, научава се да се движи нататък във времето, но постоянно се научава да се среща така да се каже с духовните същества, които идват срещу него като че от другата страна на света, които идват срещу него от бъдещето и го даряват с мъдростта.
Постепенно това, което изказах именно сега, се превръща в едно напълно определено изживяване.
Човек не се чувствува вече в пространството; защото той се научава да чувствува етерното тяло, което е едно същество на времето, научава се да се движи нататък във времето, но постоянно се научава да се среща така да се каже с духовните същества, които идват срещу него като че от другата страна на света, които идват срещу него от бъдещето и го даряват с мъдростта.
Тогава чувството, че човек приема тази Мъдрост може да бъде постигнато само тогава, когато той е устроил езотеричното или окултно развитие така че е развил в себе си едно чувство, което поставя душата по един своеобразен начин срещу всички бъдещи събития: когато е развил спокойствие по отношение на това, което бъдещето ни носи, т.е. което непрестанното изживяване носи срещу нас. Когато отиваме срещу нашето изживяване още със силна симпатия и антипатия, когато не сме се научили още да приемаме Кармата сериозно, т.е. онова, което ни сполетява, да сме се научили да го приемаме в спокойно понасяне на Кармата, тогава не можем да имаме онова свое образно усещане на течащата срещу нас Мъдрост; защото само от едно спокойно чувствувано изживяване се диференцират светло вливащите се в нашето същество потоци на мъдростта.
към текста >>
Тогава чувството, че чо
век
приема тази Мъдрост може да бъде постигнато само тогава, когато той е устроил езотеричното или окултно развитие така че е развил в себе си едно чувство, което поставя душата по един своеобразен начин срещу всички бъдещи събития: когато е развил спокойствие по отношение на това, което бъдещето ни носи, т.е.
Постепенно това, което изказах именно сега, се превръща в едно напълно определено изживяване. Човек не се чувствува вече в пространството; защото той се научава да чувствува етерното тяло, което е едно същество на времето, научава се да се движи нататък във времето, но постоянно се научава да се среща така да се каже с духовните същества, които идват срещу него като че от другата страна на света, които идват срещу него от бъдещето и го даряват с мъдростта.
Тогава чувството, че човек приема тази Мъдрост може да бъде постигнато само тогава, когато той е устроил езотеричното или окултно развитие така че е развил в себе си едно чувство, което поставя душата по един своеобразен начин срещу всички бъдещи събития: когато е развил спокойствие по отношение на това, което бъдещето ни носи, т.е.
което непрестанното изживяване носи срещу нас. Когато отиваме срещу нашето изживяване още със силна симпатия и антипатия, когато не сме се научили още да приемаме Кармата сериозно, т.е. онова, което ни сполетява, да сме се научили да го приемаме в спокойно понасяне на Кармата, тогава не можем да имаме онова свое образно усещане на течащата срещу нас Мъдрост; защото само от едно спокойно чувствувано изживяване се диференцират светло вливащите се в нашето същество потоци на мъдростта.
към текста >>
12.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
да го считаме като едно обяснение върху изживявания, които чо
век
ът има като промени в самия себе си през време на неговото езотерично да речем чрез произведеното върху него развитие от Духовната Наука; така щото това, което се описва, трябва да се счита напълно като нещо, което може действително да бъде изживяно през време на развитието.
Обични приятели, важно ще бъде да вземем този цикъл от сказки в неговия правилен смисъл, т.е.
да го считаме като едно обяснение върху изживявания, които човекът има като промени в самия себе си през време на неговото езотерично да речем чрез произведеното върху него развитие от Духовната Наука; така щото това, което се описва, трябва да се счита напълно като нещо, което може действително да бъде изживяно през време на развитието.
Естествено могат да бъдат обяснени само изпъкващите изживявания, така да се каже типични изживявания; обаче при тези най-главни изживявания човек може да добие една престава още върху някои други неща, които могат да се наблюдават в течение на развитието.
към текста >>
Естествено могат да бъдат обяснени само изпъкващите изживявания, така да се каже типични изживявания; обаче при тези най-главни изживявания чо
век
може да добие една престава още върху някои други неща, които могат да се наблюдават в течение на развитието.
Обични приятели, важно ще бъде да вземем този цикъл от сказки в неговия правилен смисъл, т.е. да го считаме като едно обяснение върху изживявания, които човекът има като промени в самия себе си през време на неговото езотерично да речем чрез произведеното върху него развитие от Духовната Наука; така щото това, което се описва, трябва да се счита напълно като нещо, което може действително да бъде изживяно през време на развитието.
Естествено могат да бъдат обяснени само изпъкващите изживявания, така да се каже типични изживявания; обаче при тези най-главни изживявания човек може да добие една престава още върху някои други неща, които могат да се наблюдават в течение на развитието.
към текста >>
Вчера ние говорихме главно за това, че чо
век
добива една по-тънка чувствителност относно това, което става във външния жизнен етер или въобще в етера.
Вчера ние говорихме главно за това, че човек добива една по-тънка чувствителност относно това, което става във външния жизнен етер или въобще в етера.
Тези изживявания са свързани с други, и едно изживява не, на което трябва да обърнем особено внимание, е това, което имаме относно нашата разсъдъчна способност.
към текста >>
Как един чо
век
е в състояние да съди за нещата, от това зависи онова, което обикновено хората наричат остроумие, схватливост, разсъдъчна способност.
Нали, като човеци ние стоим в света така, че съдим по определен начин за нещата, които срещаме, че си образуваме представи върху нещата, че намираме едното за правилно, другото за неправилно.
Как един човек е в състояние да съди за нещата, от това зависи онова, което обикновено хората наричат остроумие, схватливост, разсъдъчна способност.
Това остроумие, тази схватливост, тази разсъдъчна способност се превръща постепенно в течение на развитието в нещо, което се поставя в една друга светлина. Ние още вчера загатнахме малко за това. Човек открива все повече и повече, че за истинските въпроси на по-висшия духовен живот именно това остроумие, тази схватливост няма ни най-малка стойност, въпреки че човек трябва да донесе със себе си от нея от изходната точка, от физическото поле, когато иска да тръгне по пътя за по-висшите светове. И така в даден момент човек стига вече до положението, което онзи, който търси да извлича само полза от всичко, може да изглежда непоносимо: а именно, че отначало човек се нуждае напълно от нещо за своето по-високо развитие и че въпреки това после, когато той вече се намира в това по-високо развитие, то изгубва стойност за него.
към текста >>
Чо
век
открива все повече и повече, че за истинските въпроси на по-висшия духовен живот именно това остроумие, тази схватливост няма ни най-малка стойност, въпреки че чо
век
трябва да донесе със себе си от нея от изходната точка, от физическото поле, когато иска да тръгне по пътя за по-висшите светове.
Нали, като човеци ние стоим в света така, че съдим по определен начин за нещата, които срещаме, че си образуваме представи върху нещата, че намираме едното за правилно, другото за неправилно. Как един човек е в състояние да съди за нещата, от това зависи онова, което обикновено хората наричат остроумие, схватливост, разсъдъчна способност. Това остроумие, тази схватливост, тази разсъдъчна способност се превръща постепенно в течение на развитието в нещо, което се поставя в една друга светлина. Ние още вчера загатнахме малко за това.
Човек открива все повече и повече, че за истинските въпроси на по-висшия духовен живот именно това остроумие, тази схватливост няма ни най-малка стойност, въпреки че човек трябва да донесе със себе си от нея от изходната точка, от физическото поле, когато иска да тръгне по пътя за по-висшите светове.
И така в даден момент човек стига вече до положението, което онзи, който търси да извлича само полза от всичко, може да изглежда непоносимо: а именно, че отначало човек се нуждае напълно от нещо за своето по-високо развитие и че въпреки това после, когато той вече се намира в това по-високо развитие, то изгубва стойност за него.
към текста >>
И така в даден момент чо
век
стига вече до положението, което онзи, който търси да извлича само полза от всичко, може да изглежда непоносимо: а именно, че отначало чо
век
се нуждае напълно от нещо за своето по-високо развитие и че въпреки това после, когато той вече се намира в това по-високо развитие, то изгубва стойност за него.
Нали, като човеци ние стоим в света така, че съдим по определен начин за нещата, които срещаме, че си образуваме представи върху нещата, че намираме едното за правилно, другото за неправилно. Как един човек е в състояние да съди за нещата, от това зависи онова, което обикновено хората наричат остроумие, схватливост, разсъдъчна способност. Това остроумие, тази схватливост, тази разсъдъчна способност се превръща постепенно в течение на развитието в нещо, което се поставя в една друга светлина. Ние още вчера загатнахме малко за това. Човек открива все повече и повече, че за истинските въпроси на по-висшия духовен живот именно това остроумие, тази схватливост няма ни най-малка стойност, въпреки че човек трябва да донесе със себе си от нея от изходната точка, от физическото поле, когато иска да тръгне по пътя за по-висшите светове.
И така в даден момент човек стига вече до положението, което онзи, който търси да извлича само полза от всичко, може да изглежда непоносимо: а именно, че отначало човек се нуждае напълно от нещо за своето по-високо развитие и че въпреки това после, когато той вече се намира в това по-високо развитие, то изгубва стойност за него.
към текста >>
Който иска да приложи непосредствено това, което преживява за висшите светове, на физическото поле, той лесно ще се превърне в мечтател, в неизползваем чо
век
.
Но, колкото и много да сме се развили, докато трябва да пребиваваме на физическото поле, ние сме хора на това физическо поле и на това физическо поле имаме задачата да развием здраво нашата разсъдъчна способност. Ето защо трябва грижливо да обръщаме внимание на това, своевременно да се научим да не смесваме един с друг живота на висшите светове и живота върху физическото поле.
Който иска да приложи непосредствено това, което преживява за висшите светове, на физическото поле, той лесно ще се превърне в мечтател, в неизползваем човек.
Ние трябва да свикнем да можем да живеем ясно в по-висшия свят и след това, когато излезем от състоянието на това живеене в по-висшите светове, да се придържаме колкото е повече възможно към това, което е правилно за физическото поле. И това двойно становище, което се изисква чрез самото двойно положение на физическия и на духовния живот, ние трябва грижливо да го спазваме. Ние привикваме към едно правилно становище към света в тази област чрез това, като привикнем колкото е повече възможно да не смесваме във всекидневните отношения онова, което принадлежи на по-висшия свят; трябва да привикнем да смесваме колкото е възможно по-малко във всекидневните отношения от това, за което така лесно можем да бъдем съблазнени: да казвам например, когато чувствуваме нещо несимпатично у някой човек, че не можем да понасяме неговата аура.
към текста >>
Ние привикваме към едно правилно становище към света в тази област чрез това, като привикнем колкото е повече възможно да не смесваме във всекидневните отношения онова, което принадлежи на по-висшия свят; трябва да привикнем да смесваме колкото е възможно по-малко във всекидневните отношения от това, за което така лесно можем да бъдем съблазнени: да казвам например, когато чувствуваме нещо несимпатично у някой чо
век
, че не можем да понасяме неговата аура.
Но, колкото и много да сме се развили, докато трябва да пребиваваме на физическото поле, ние сме хора на това физическо поле и на това физическо поле имаме задачата да развием здраво нашата разсъдъчна способност. Ето защо трябва грижливо да обръщаме внимание на това, своевременно да се научим да не смесваме един с друг живота на висшите светове и живота върху физическото поле. Който иска да приложи непосредствено това, което преживява за висшите светове, на физическото поле, той лесно ще се превърне в мечтател, в неизползваем човек. Ние трябва да свикнем да можем да живеем ясно в по-висшия свят и след това, когато излезем от състоянието на това живеене в по-висшите светове, да се придържаме колкото е повече възможно към това, което е правилно за физическото поле. И това двойно становище, което се изисква чрез самото двойно положение на физическия и на духовния живот, ние трябва грижливо да го спазваме.
Ние привикваме към едно правилно становище към света в тази област чрез това, като привикнем колкото е повече възможно да не смесваме във всекидневните отношения онова, което принадлежи на по-висшия свят; трябва да привикнем да смесваме колкото е възможно по-малко във всекидневните отношения от това, за което така лесно можем да бъдем съблазнени: да казвам например, когато чувствуваме нещо несимпатично у някой човек, че не можем да понасяме неговата аура.
към текста >>
По-добре е в това отношение един чо
век
на физическото поле да остане между хората на физическото поле и да бъдем колкото е възможно повече икономични с изразите, които са правилни относно по-висшия живот.
По-добре е, ако при обикновения начин на говорене не употребяваме в обикновения живот други думи освен обикновените за този живот. Когато искаме да кажем за някого, че ни е несимпатичен, трябва да използуваме именно думата "несимпатичен", а не да казваме, че не можем да понасяме неговата аура.
По-добре е в това отношение един човек на физическото поле да остане между хората на физическото поле и да бъдем колкото е възможно повече икономични с изразите, които са правилни относно по-висшия живот.
Трябва грижливо да се пазим от това да вмесваме в обикновените отношения думи, понятия и представи, които принадлежат на по-висшия живот. Това би могло да изглежда може би едно педантично изискване за онзи, който да речем изхождайки от определено въодушевление за духовния живот намира, че е необходимо да проникне цялото съществувание с този духовен живот; и въпреки това нещо, което може би в обикновения случай би могло да изглежда педантично за обикновения живот, то е един важен принцип на възпитанието за по-висшите светове.
към текста >>
Когато имаме предвид това, тогава можем също да говорим безпристрастно за това, как по отношение на живота в по-висшите светове обикновената разсъдъчна способност изгубва своята стойност, как така да се каже ние се научаваме да чувствуваме, че начинът, по който чо
век
е бил по-рано остроумен, трябва сега да престане.
Ето защо, когато би могло да ни се струва за естествено да назовем обикновения живот с думи на по-висшия живот, ние трябва да преведем това на един език, който да бъде колкото е възможно по-подходящ за физическото поле! Трябва постоянно да подчертаваме, че тези неща не са безразлични, а те имат голямо значение и действуват особено силно.
Когато имаме предвид това, тогава можем също да говорим безпристрастно за това, как по отношение на живота в по-висшите светове обикновената разсъдъчна способност изгубва своята стойност, как така да се каже ние се научаваме да чувствуваме, че начинът, по който човек е бил по-рано остроумен, трябва сега да престане.
И тогава отново забелязваме (това е една опитност, която човек все повече и повече има), ние отново забелязваме нашата зависимост от етерния живот на света, а именно от времето.
към текста >>
И тогава отново забелязваме (това е една опитност, която чо
век
все повече и повече има), ние отново забелязваме нашата зависимост от етерния живот на света, а именно от времето.
Ето защо, когато би могло да ни се струва за естествено да назовем обикновения живот с думи на по-висшия живот, ние трябва да преведем това на един език, който да бъде колкото е възможно по-подходящ за физическото поле! Трябва постоянно да подчертаваме, че тези неща не са безразлични, а те имат голямо значение и действуват особено силно. Когато имаме предвид това, тогава можем също да говорим безпристрастно за това, как по отношение на живота в по-висшите светове обикновената разсъдъчна способност изгубва своята стойност, как така да се каже ние се научаваме да чувствуваме, че начинът, по който човек е бил по-рано остроумен, трябва сега да престане.
И тогава отново забелязваме (това е една опитност, която човек все повече и повече има), ние отново забелязваме нашата зависимост от етерния живот на света, а именно от времето.
към текста >>
Колкото лесно можем да констатираме именно в нашата епоха, че хора да речем още от определени млади години пристъпват към всичко, върху което може да се разсъждава в света, пристъпват към него и сега и вярват: да, когато чо
век
си е усвоил известна разсъдъчна способност, той може да се произнесе за всичко с да или не, може да философствува върху всичко.
Колкото лесно можем да констатираме именно в нашата епоха, че хора да речем още от определени млади години пристъпват към всичко, върху което може да се разсъждава в света, пристъпват към него и сега и вярват: да, когато човек си е усвоил известна разсъдъчна способност, той може да се произнесе за всичко с да или не, може да философствува върху всичко.
Тази вяра, че човек може да философствува върху всичко възможно, при едно езотерично развитие се изтръгва коренно от душа та; защото човек забелязва, че нашите съждения имат всъщност в себе си нещо живо, което преди всичко се нуждае от зрялост. Човек се научава да познава, как с определени представи, които е приел в себе си, той може да живее просто определено време, трябва да живее просто определено време, така че нашето етерно тяло да може да се обясни с тях, когато искаме да стигнем до това съждение, с което можем да бъдем напълно в съгласие. Ние забелязваме, че трябва да изчакаме, докато стигнем до определено съждение. Едвам тогава забелязваме пълното значение на думите: да оставяме да узрее онова, което е съдържание на душата, и тогава ставаме всъщност все по-скромни и по-скромни.
към текста >>
Тази вяра, че чо
век
може да философствува върху всичко възможно, при едно езотерично развитие се изтръгва коренно от душа та; защото чо
век
забелязва, че нашите съждения имат всъщност в себе си нещо живо, което преди всичко се нуждае от зрялост.
Колкото лесно можем да констатираме именно в нашата епоха, че хора да речем още от определени млади години пристъпват към всичко, върху което може да се разсъждава в света, пристъпват към него и сега и вярват: да, когато човек си е усвоил известна разсъдъчна способност, той може да се произнесе за всичко с да или не, може да философствува върху всичко.
Тази вяра, че човек може да философствува върху всичко възможно, при едно езотерично развитие се изтръгва коренно от душа та; защото човек забелязва, че нашите съждения имат всъщност в себе си нещо живо, което преди всичко се нуждае от зрялост.
Човек се научава да познава, как с определени представи, които е приел в себе си, той може да живее просто определено време, трябва да живее просто определено време, така че нашето етерно тяло да може да се обясни с тях, когато искаме да стигнем до това съждение, с което можем да бъдем напълно в съгласие. Ние забелязваме, че трябва да изчакаме, докато стигнем до определено съждение. Едвам тогава забелязваме пълното значение на думите: да оставяме да узрее онова, което е съдържание на душата, и тогава ставаме всъщност все по-скромни и по-скромни.
към текста >>
Чо
век
се научава да познава, как с определени представи, които е приел в себе си, той може да живее просто определено време, трябва да живее просто определено време, така че нашето етерно тяло да може да се обясни с тях, когато искаме да стигнем до това съждение, с което можем да бъдем напълно в съгласие.
Колкото лесно можем да констатираме именно в нашата епоха, че хора да речем още от определени млади години пристъпват към всичко, върху което може да се разсъждава в света, пристъпват към него и сега и вярват: да, когато човек си е усвоил известна разсъдъчна способност, той може да се произнесе за всичко с да или не, може да философствува върху всичко. Тази вяра, че човек може да философствува върху всичко възможно, при едно езотерично развитие се изтръгва коренно от душа та; защото човек забелязва, че нашите съждения имат всъщност в себе си нещо живо, което преди всичко се нуждае от зрялост.
Човек се научава да познава, как с определени представи, които е приел в себе си, той може да живее просто определено време, трябва да живее просто определено време, така че нашето етерно тяло да може да се обясни с тях, когато искаме да стигнем до това съждение, с което можем да бъдем напълно в съгласие.
Ние забелязваме, че трябва да изчакаме, докато стигнем до определено съждение. Едвам тогава забелязваме пълното значение на думите: да оставяме да узрее онова, което е съдържание на душата, и тогава ставаме всъщност все по-скромни и по-скромни.
към текста >>
Обаче да стане чо
век
по-скромен, това е един такъв въпрос, своеобразен въпрос, защото не винаги можем да държим равновесието между това, да трябва да разсъждаваме, и да трябва да изчакваме да узреят нещата, за да имаме едно правилно съждение върху нещата, защото също и по отношение на тези неща именно чо
век
се мами до висока степен, защото не съществува нищо всъщност правилно, освен самият живот, който може да ни изясни нещата.
Обаче да стане човек по-скромен, това е един такъв въпрос, своеобразен въпрос, защото не винаги можем да държим равновесието между това, да трябва да разсъждаваме, и да трябва да изчакваме да узреят нещата, за да имаме едно правилно съждение върху нещата, защото също и по отношение на тези неща именно човек се мами до висока степен, защото не съществува нищо всъщност правилно, освен самият живот, който може да ни изясни нещата.
Възможно е да речем при един въпрос върху някоя тайна на света един философ може да застане срещу един такъв, който е развит до определена степен езотерично: когато този философ може да произнесе едно съждение, едно само философско съждение, той ще вярва в себе си, че трябва да има право върху някои въпрос и ние трябва да разберем, че той трябва да има тази вяра; другият ще знае напълно добре: с разсъдъчната способност, която философът може да прояви, въобще не може да бъде решено върху дадения въпрос. Защото той знае, че представите, които философът сверява в едно съждение, той самият ги е приел в себе си в едно минало време, че ги е оставил да узреят в себе си и само това му е дало възможност да има един възглед върху дадения въпрос; той знае, че е живял с този въпрос и благодарение на това е узрял за това съждение, което сега произнася при една висока степен на зрялост. Обаче едно разбиране между двамата е в същност изключено, то в много случаи не може да бъде постигнато непосредствено; то може да бъде постигнато само тогава, когато във философа изниква едно чувство за необходимостта от узряването на определени съдържания на душата, за да може човек да си позволи едно мнение върху тях. Човек се научава все повече и повече да познава, че мненията, възгледите трябва да бъдат извоювани, трябва да бъдат постигнати. За това човек си усвоява едно дълбоко, едно силно чувство и това иде от там, че той добива това чувство на времето, което е свързано главно с развитието на етерното тяло.
към текста >>
Обаче едно разбиране между двамата е в същност изключено, то в много случаи не може да бъде постигнато непосредствено; то може да бъде постигнато само тогава, когато във философа изниква едно чувство за необходимостта от узряването на определени съдържания на душата, за да може чо
век
да си позволи едно мнение върху тях.
Обаче да стане човек по-скромен, това е един такъв въпрос, своеобразен въпрос, защото не винаги можем да държим равновесието между това, да трябва да разсъждаваме, и да трябва да изчакваме да узреят нещата, за да имаме едно правилно съждение върху нещата, защото също и по отношение на тези неща именно човек се мами до висока степен, защото не съществува нищо всъщност правилно, освен самият живот, който може да ни изясни нещата. Възможно е да речем при един въпрос върху някоя тайна на света един философ може да застане срещу един такъв, който е развит до определена степен езотерично: когато този философ може да произнесе едно съждение, едно само философско съждение, той ще вярва в себе си, че трябва да има право върху някои въпрос и ние трябва да разберем, че той трябва да има тази вяра; другият ще знае напълно добре: с разсъдъчната способност, която философът може да прояви, въобще не може да бъде решено върху дадения въпрос. Защото той знае, че представите, които философът сверява в едно съждение, той самият ги е приел в себе си в едно минало време, че ги е оставил да узреят в себе си и само това му е дало възможност да има един възглед върху дадения въпрос; той знае, че е живял с този въпрос и благодарение на това е узрял за това съждение, което сега произнася при една висока степен на зрялост.
Обаче едно разбиране между двамата е в същност изключено, то в много случаи не може да бъде постигнато непосредствено; то може да бъде постигнато само тогава, когато във философа изниква едно чувство за необходимостта от узряването на определени съдържания на душата, за да може човек да си позволи едно мнение върху тях.
Човек се научава все повече и повече да познава, че мненията, възгледите трябва да бъдат извоювани, трябва да бъдат постигнати. За това човек си усвоява едно дълбоко, едно силно чувство и това иде от там, че той добива това чувство на времето, което е свързано главно с развитието на етерното тяло.
към текста >>
Чо
век
се научава все повече и повече да познава, че мненията, възгледите трябва да бъдат извоювани, трябва да бъдат постигнати.
Обаче да стане човек по-скромен, това е един такъв въпрос, своеобразен въпрос, защото не винаги можем да държим равновесието между това, да трябва да разсъждаваме, и да трябва да изчакваме да узреят нещата, за да имаме едно правилно съждение върху нещата, защото също и по отношение на тези неща именно човек се мами до висока степен, защото не съществува нищо всъщност правилно, освен самият живот, който може да ни изясни нещата. Възможно е да речем при един въпрос върху някоя тайна на света един философ може да застане срещу един такъв, който е развит до определена степен езотерично: когато този философ може да произнесе едно съждение, едно само философско съждение, той ще вярва в себе си, че трябва да има право върху някои въпрос и ние трябва да разберем, че той трябва да има тази вяра; другият ще знае напълно добре: с разсъдъчната способност, която философът може да прояви, въобще не може да бъде решено върху дадения въпрос. Защото той знае, че представите, които философът сверява в едно съждение, той самият ги е приел в себе си в едно минало време, че ги е оставил да узреят в себе си и само това му е дало възможност да има един възглед върху дадения въпрос; той знае, че е живял с този въпрос и благодарение на това е узрял за това съждение, което сега произнася при една висока степен на зрялост. Обаче едно разбиране между двамата е в същност изключено, то в много случаи не може да бъде постигнато непосредствено; то може да бъде постигнато само тогава, когато във философа изниква едно чувство за необходимостта от узряването на определени съдържания на душата, за да може човек да си позволи едно мнение върху тях.
Човек се научава все повече и повече да познава, че мненията, възгледите трябва да бъдат извоювани, трябва да бъдат постигнати.
За това човек си усвоява едно дълбоко, едно силно чувство и това иде от там, че той добива това чувство на времето, което е свързано главно с развитието на етерното тяло.
към текста >>
За това чо
век
си усвоява едно дълбоко, едно силно чувство и това иде от там, че той добива това чувство на времето, което е свързано главно с развитието на етерното тяло.
Обаче да стане човек по-скромен, това е един такъв въпрос, своеобразен въпрос, защото не винаги можем да държим равновесието между това, да трябва да разсъждаваме, и да трябва да изчакваме да узреят нещата, за да имаме едно правилно съждение върху нещата, защото също и по отношение на тези неща именно човек се мами до висока степен, защото не съществува нищо всъщност правилно, освен самият живот, който може да ни изясни нещата. Възможно е да речем при един въпрос върху някоя тайна на света един философ може да застане срещу един такъв, който е развит до определена степен езотерично: когато този философ може да произнесе едно съждение, едно само философско съждение, той ще вярва в себе си, че трябва да има право върху някои въпрос и ние трябва да разберем, че той трябва да има тази вяра; другият ще знае напълно добре: с разсъдъчната способност, която философът може да прояви, въобще не може да бъде решено върху дадения въпрос. Защото той знае, че представите, които философът сверява в едно съждение, той самият ги е приел в себе си в едно минало време, че ги е оставил да узреят в себе си и само това му е дало възможност да има един възглед върху дадения въпрос; той знае, че е живял с този въпрос и благодарение на това е узрял за това съждение, което сега произнася при една висока степен на зрялост. Обаче едно разбиране между двамата е в същност изключено, то в много случаи не може да бъде постигнато непосредствено; то може да бъде постигнато само тогава, когато във философа изниква едно чувство за необходимостта от узряването на определени съдържания на душата, за да може човек да си позволи едно мнение върху тях. Човек се научава все повече и повече да познава, че мненията, възгледите трябва да бъдат извоювани, трябва да бъдат постигнати.
За това човек си усвоява едно дълбоко, едно силно чувство и това иде от там, че той добива това чувство на времето, което е свързано главно с развитието на етерното тяло.
към текста >>
Чувства, които съществуват само заради насладата, при тях констатираме, че те се превръщат в един вид упрек; но чувствата, които чо
век
изпитва така, че си казва: като човешка душа аз трябва да предложа арената за такива чувства, трябва да ги живея вътрешно, иначе те не биха съществували във вселената, такива чувства чо
век
намира за по-оправдани отколкото другите.
Същевременно с проявяването на нашата воля ние чувствуваме в себе си една чувствена присъда, върху нашите собствени волеви импулси.
Чувства, които съществуват само заради насладата, при тях констатираме, че те се превръщат в един вид упрек; но чувствата, които човек изпитва така, че си казва: като човешка душа аз трябва да предложа арената за такива чувства, трябва да ги живея вътрешно, иначе те не биха съществували във вселената, такива чувства човек намира за по-оправдани отколкото другите.
Ще преведа един пример, а именно един радикален пример, за да може да изпъкне ясно това, което трябва да се разбере. Някои с това не искам да оскверня нищо, а само да изразя нещата радикално -, някой би могъл да изпитва голяма радост при едно добро ядене. Кога то изпитва тази радост, с него става нещо в това няма никакво съмнение -, но не се изменя много в съдържанието на света, в Космоса, от това, дали някой отделен човек изпитва тази радост при едно ядене или дали той не изпитва такава радост. Това не представлява нещо много за общия миров живот. Обаче когато някой взема Евангелието на Йоана и протича от него само три изречения, три реда, това представлява нещо много за цялата Вселена; защото ако например никоя от земните души не би чела Евангелието на Йоана, цялата мисия на земята не ще може да бъде изпълнена: от нашето участие в такива неща се излъчват духовно силите, които внасят постоянно нов живот в земя та по отношение на това, което умира в нея.
към текста >>
Кога то изпитва тази радост, с него става нещо в това няма никакво съмнение -, но не се изменя много в съдържанието на света, в Космоса, от това, дали някой отделен чо
век
изпитва тази радост при едно ядене или дали той не изпитва такава радост.
Същевременно с проявяването на нашата воля ние чувствуваме в себе си една чувствена присъда, върху нашите собствени волеви импулси. Чувства, които съществуват само заради насладата, при тях констатираме, че те се превръщат в един вид упрек; но чувствата, които човек изпитва така, че си казва: като човешка душа аз трябва да предложа арената за такива чувства, трябва да ги живея вътрешно, иначе те не биха съществували във вселената, такива чувства човек намира за по-оправдани отколкото другите. Ще преведа един пример, а именно един радикален пример, за да може да изпъкне ясно това, което трябва да се разбере. Някои с това не искам да оскверня нищо, а само да изразя нещата радикално -, някой би могъл да изпитва голяма радост при едно добро ядене.
Кога то изпитва тази радост, с него става нещо в това няма никакво съмнение -, но не се изменя много в съдържанието на света, в Космоса, от това, дали някой отделен човек изпитва тази радост при едно ядене или дали той не изпитва такава радост.
Това не представлява нещо много за общия миров живот. Обаче когато някой взема Евангелието на Йоана и протича от него само три изречения, три реда, това представлява нещо много за цялата Вселена; защото ако например никоя от земните души не би чела Евангелието на Йоана, цялата мисия на земята не ще може да бъде изпълнена: от нашето участие в такива неща се излъчват духовно силите, които внасят постоянно нов живот в земя та по отношение на това, което умира в нея.
към текста >>
При дадени обстоятелства един чо
век
може да върши външно много малко, обаче когато, не за да има една лична наслада, а с една развита душа знае, че в неговото чувство се дава възможност въобще да съществува това чувство, което е важно за мировото съществувание, с това той върши извънредно много.
При дадени обстоятелства един човек може да върши външно много малко, обаче когато, не за да има една лична наслада, а с една развита душа знае, че в неговото чувство се дава възможност въобще да съществува това чувство, което е важно за мировото съществувание, с това той върши извънредно много.
Колкото и странно да изглежда, ще кажа следното: някога е съществувал един гръцки философ, наречен Платон. Той е написал съчинения. Докато човек живее със своята душа само на физическото поле, той чете тези съчинения, за да се поучава от тях. Едно такова външно поучаване има своето значение за физическото поле и много добре е, когато човек използува всичко възможно, за да се поучава на физическото поле, защото иначе той става глупак. Нещата, които се вършат на физическото поле, съществуват за това, за да се поучава човек от тях.
към текста >>
Докато чо
век
живее със своята душа само на физическото поле, той чете тези съчинения, за да се поучава от тях.
При дадени обстоятелства един човек може да върши външно много малко, обаче когато, не за да има една лична наслада, а с една развита душа знае, че в неговото чувство се дава възможност въобще да съществува това чувство, което е важно за мировото съществувание, с това той върши извънредно много. Колкото и странно да изглежда, ще кажа следното: някога е съществувал един гръцки философ, наречен Платон. Той е написал съчинения.
Докато човек живее със своята душа само на физическото поле, той чете тези съчинения, за да се поучава от тях.
Едно такова външно поучаване има своето значение за физическото поле и много добре е, когато човек използува всичко възможно, за да се поучава на физическото поле, защото иначе той става глупак. Нещата, които се вършат на физическото поле, съществуват за това, за да се поучава човек от тях. Обаче когато душата се е развила езотерично, тогава тя взема да речем съчиненията на Платон и ги чете отново поради една друга причина: а именно защото със своите съчинения Платон е имал смисъл в земното съществувание само тогава, когато това, което е създал, е живяно също в душите; и тогава човек чете не само за да се поучава, а чете затова, защото чрез това се върши нещо.
към текста >>
Едно такова външно поучаване има своето значение за физическото поле и много добре е, когато чо
век
използува всичко възможно, за да се поучава на физическото поле, защото иначе той става глупак.
При дадени обстоятелства един човек може да върши външно много малко, обаче когато, не за да има една лична наслада, а с една развита душа знае, че в неговото чувство се дава възможност въобще да съществува това чувство, което е важно за мировото съществувание, с това той върши извънредно много. Колкото и странно да изглежда, ще кажа следното: някога е съществувал един гръцки философ, наречен Платон. Той е написал съчинения. Докато човек живее със своята душа само на физическото поле, той чете тези съчинения, за да се поучава от тях.
Едно такова външно поучаване има своето значение за физическото поле и много добре е, когато човек използува всичко възможно, за да се поучава на физическото поле, защото иначе той става глупак.
Нещата, които се вършат на физическото поле, съществуват за това, за да се поучава човек от тях. Обаче когато душата се е развила езотерично, тогава тя взема да речем съчиненията на Платон и ги чете отново поради една друга причина: а именно защото със своите съчинения Платон е имал смисъл в земното съществувание само тогава, когато това, което е създал, е живяно също в душите; и тогава човек чете не само за да се поучава, а чете затова, защото чрез това се върши нещо.
към текста >>
Нещата, които се вършат на физическото поле, съществуват за това, за да се поучава чо
век
от тях.
При дадени обстоятелства един човек може да върши външно много малко, обаче когато, не за да има една лична наслада, а с една развита душа знае, че в неговото чувство се дава възможност въобще да съществува това чувство, което е важно за мировото съществувание, с това той върши извънредно много. Колкото и странно да изглежда, ще кажа следното: някога е съществувал един гръцки философ, наречен Платон. Той е написал съчинения. Докато човек живее със своята душа само на физическото поле, той чете тези съчинения, за да се поучава от тях. Едно такова външно поучаване има своето значение за физическото поле и много добре е, когато човек използува всичко възможно, за да се поучава на физическото поле, защото иначе той става глупак.
Нещата, които се вършат на физическото поле, съществуват за това, за да се поучава човек от тях.
Обаче когато душата се е развила езотерично, тогава тя взема да речем съчиненията на Платон и ги чете отново поради една друга причина: а именно защото със своите съчинения Платон е имал смисъл в земното съществувание само тогава, когато това, което е създал, е живяно също в душите; и тогава човек чете не само за да се поучава, а чете затова, защото чрез това се върши нещо.
към текста >>
Обаче когато душата се е развила езотерично, тогава тя взема да речем съчиненията на Платон и ги чете отново поради една друга причина: а именно защото със своите съчинения Платон е имал смисъл в земното съществувание само тогава, когато това, което е създал, е живяно също в душите; и тогава чо
век
чете не само за да се поучава, а чете затова, защото чрез това се върши нещо.
Колкото и странно да изглежда, ще кажа следното: някога е съществувал един гръцки философ, наречен Платон. Той е написал съчинения. Докато човек живее със своята душа само на физическото поле, той чете тези съчинения, за да се поучава от тях. Едно такова външно поучаване има своето значение за физическото поле и много добре е, когато човек използува всичко възможно, за да се поучава на физическото поле, защото иначе той става глупак. Нещата, които се вършат на физическото поле, съществуват за това, за да се поучава човек от тях.
Обаче когато душата се е развила езотерично, тогава тя взема да речем съчиненията на Платон и ги чете отново поради една друга причина: а именно защото със своите съчинения Платон е имал смисъл в земното съществувание само тогава, когато това, което е създал, е живяно също в душите; и тогава човек чете не само за да се поучава, а чете затова, защото чрез това се върши нещо.
към текста >>
В следващите сказки ние ще чуем, как този по-тънък егоизъм е предназначен сам да победи себе си, но първо той се явява като един по-тънък егоизъм и през време на духовното развитие чо
век
ще изпитва на себе си, че се явява един вид по-висша потребност за наслада, една потребност за наслада относно духовните неща и духовните работи.
В следващите сказки ние ще чуем, как този по-тънък егоизъм е предназначен сам да победи себе си, но първо той се явява като един по-тънък егоизъм и през време на духовното развитие човек ще изпитва на себе си, че се явява един вид по-висша потребност за наслада, една потребност за наслада относно духовните неща и духовните работи.
И колкото и гротескно да звучи това, все пак то е вярно: онзи, който минава през едно езотерично развитие той си казва от определена точка, макар и да не довежда това съзнание до гордост и суетност, такъв човек си казва: онова, което съществува като духовно творение на земята, трябва да бъде вкусено от мене; то съществува за това, за да бъде вкусено от мене. Така подобава. И човек развива постепенно един стремеж към такава духовна наслада. В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго.
към текста >>
И колкото и гротескно да звучи това, все пак то е вярно: онзи, който минава през едно езотерично развитие той си казва от определена точка, макар и да не довежда това съзнание до гордост и суетност, такъв чо
век
си казва: онова, което съществува като духовно творение на земята, трябва да бъде вкусено от мене; то съществува за това, за да бъде вкусено от мене.
В следващите сказки ние ще чуем, как този по-тънък егоизъм е предназначен сам да победи себе си, но първо той се явява като един по-тънък егоизъм и през време на духовното развитие човек ще изпитва на себе си, че се явява един вид по-висша потребност за наслада, една потребност за наслада относно духовните неща и духовните работи.
И колкото и гротескно да звучи това, все пак то е вярно: онзи, който минава през едно езотерично развитие той си казва от определена точка, макар и да не довежда това съзнание до гордост и суетност, такъв човек си казва: онова, което съществува като духовно творение на земята, трябва да бъде вкусено от мене; то съществува за това, за да бъде вкусено от мене.
Така подобава. И човек развива постепенно един стремеж към такава духовна наслада. В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго. Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят.
към текста >>
И чо
век
развива постепенно един стремеж към такава духовна наслада.
В следващите сказки ние ще чуем, как този по-тънък егоизъм е предназначен сам да победи себе си, но първо той се явява като един по-тънък егоизъм и през време на духовното развитие човек ще изпитва на себе си, че се явява един вид по-висша потребност за наслада, една потребност за наслада относно духовните неща и духовните работи. И колкото и гротескно да звучи това, все пак то е вярно: онзи, който минава през едно езотерично развитие той си казва от определена точка, макар и да не довежда това съзнание до гордост и суетност, такъв човек си казва: онова, което съществува като духовно творение на земята, трябва да бъде вкусено от мене; то съществува за това, за да бъде вкусено от мене. Така подобава.
И човек развива постепенно един стремеж към такава духовна наслада.
В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго. Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят. Той се чувствува проникнат от потока на тези дарове на Мъдростта. И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия.
към текста >>
Чо
век
постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят.
И колкото и гротескно да звучи това, все пак то е вярно: онзи, който минава през едно езотерично развитие той си казва от определена точка, макар и да не довежда това съзнание до гордост и суетност, такъв човек си казва: онова, което съществува като духовно творение на земята, трябва да бъде вкусено от мене; то съществува за това, за да бъде вкусено от мене. Така подобава. И човек развива постепенно един стремеж към такава духовна наслада. В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго.
Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят.
Той се чувствува проникнат от потока на тези дарове на Мъдростта. И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия. В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе. А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост. Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено.
към текста >>
И тогава това изживяване е свързано с едно друго: чо
век
започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия.
И човек развива постепенно един стремеж към такава духовна наслада. В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго. Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят. Той се чувствува проникнат от потока на тези дарове на Мъдростта.
И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия.
В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе. А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост. Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено. Когато човек чувствува, че в него възниква една воля, която го тласка да направи това или онова, което обаче се явява неоправдано по отношение на мъдростта, която се е вляла в него, завладява го едно горчиво чувство. Това горчиво чувство се възприема най-ясно по отношение на това, кое то сме говорили; и при духовно развиващия се е добре той да не отминава това без да му обръща внимание.
към текста >>
А за друго нещо чо
век
може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост.
Като последствие на това се явява обаче и нещо друго. Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят. Той се чувствува проникнат от потока на тези дарове на Мъдростта. И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия. В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе.
А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост.
Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено. Когато човек чувствува, че в него възниква една воля, която го тласка да направи това или онова, което обаче се явява неоправдано по отношение на мъдростта, която се е вляла в него, завладява го едно горчиво чувство. Това горчиво чувство се възприема най-ясно по отношение на това, кое то сме говорили; и при духовно развиващия се е добре той да не отминава това без да му обръща внимание. Ние трябва да обърнем внимание, как именно в това отношение може да се изтънчи целият вътрешен живот на усещането. Докато човекът на езотеричния живот счита за нещо свършено, когато е казал някои думи, когато е казал това или онова, при онзи, който е минал през едно езотерично развитие се ражда едно допълнително чувство именно по отношение на казаното: нещо като един вътрешен срам, когато е казал нещо неправилно в морално или интелектуално отношение, нещо като един вид благодарност не удоволствие в себе си когато е успял да каже нещо, за което постигнатата мъдрост може да каже "да".
към текста >>
Когато чо
век
чувствува, че в него възниква една воля, която го тласка да направи това или онова, което обаче се явява неоправдано по отношение на мъдростта, която се е вляла в него, завладява го едно горчиво чувство.
Той се чувствува проникнат от потока на тези дарове на Мъдростта. И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия. В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе. А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост. Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено.
Когато човек чувствува, че в него възниква една воля, която го тласка да направи това или онова, което обаче се явява неоправдано по отношение на мъдростта, която се е вляла в него, завладява го едно горчиво чувство.
Това горчиво чувство се възприема най-ясно по отношение на това, кое то сме говорили; и при духовно развиващия се е добре той да не отминава това без да му обръща внимание. Ние трябва да обърнем внимание, как именно в това отношение може да се изтънчи целият вътрешен живот на усещането. Докато човекът на езотеричния живот счита за нещо свършено, когато е казал някои думи, когато е казал това или онова, при онзи, който е минал през едно езотерично развитие се ражда едно допълнително чувство именно по отношение на казаното: нещо като един вътрешен срам, когато е казал нещо неправилно в морално или интелектуално отношение, нещо като един вид благодарност не удоволствие в себе си когато е успял да каже нещо, за което постигнатата мъдрост може да каже "да". И ако човек почувствува той добива също и за това едно тънко усещане -, че в него се ражда нещо като самодоволство, като самоприятност, когато е казал нещо правилно, той трябва да счита това като едно свидетелство, че носи още в себе си твърде много суетност, която е една пречка в развитието на човека.
към текста >>
Докато чо
век
ът на езотеричния живот счита за нещо свършено, когато е казал някои думи, когато е казал това или онова, при онзи, който е минал през едно езотерично развитие се ражда едно допълнително чувство именно по отношение на казаното: нещо като един вътрешен срам, когато е казал нещо неправилно в морално или интелектуално отношение, нещо като един вид благодарност не удоволствие в себе си когато е успял да каже нещо, за което постигнатата мъдрост може да каже "да".
А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост. Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено. Когато човек чувствува, че в него възниква една воля, която го тласка да направи това или онова, което обаче се явява неоправдано по отношение на мъдростта, която се е вляла в него, завладява го едно горчиво чувство. Това горчиво чувство се възприема най-ясно по отношение на това, кое то сме говорили; и при духовно развиващия се е добре той да не отминава това без да му обръща внимание. Ние трябва да обърнем внимание, как именно в това отношение може да се изтънчи целият вътрешен живот на усещането.
Докато човекът на езотеричния живот счита за нещо свършено, когато е казал някои думи, когато е казал това или онова, при онзи, който е минал през едно езотерично развитие се ражда едно допълнително чувство именно по отношение на казаното: нещо като един вътрешен срам, когато е казал нещо неправилно в морално или интелектуално отношение, нещо като един вид благодарност не удоволствие в себе си когато е успял да каже нещо, за което постигнатата мъдрост може да каже "да".
И ако човек почувствува той добива също и за това едно тънко усещане -, че в него се ражда нещо като самодоволство, като самоприятност, когато е казал нещо правилно, той трябва да счита това като едно свидетелство, че носи още в себе си твърде много суетност, която е една пречка в развитието на човека.
към текста >>
И ако чо
век
почувствува той добива също и за това едно тънко усещане -, че в него се ражда нещо като самодоволство, като самоприятност, когато е казал нещо правилно, той трябва да счита това като едно свидетелство, че носи още в себе си твърде много суетност, която е една пречка в развитието на чо
век
а.
Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено. Когато човек чувствува, че в него възниква една воля, която го тласка да направи това или онова, което обаче се явява неоправдано по отношение на мъдростта, която се е вляла в него, завладява го едно горчиво чувство. Това горчиво чувство се възприема най-ясно по отношение на това, кое то сме говорили; и при духовно развиващия се е добре той да не отминава това без да му обръща внимание. Ние трябва да обърнем внимание, как именно в това отношение може да се изтънчи целият вътрешен живот на усещането. Докато човекът на езотеричния живот счита за нещо свършено, когато е казал някои думи, когато е казал това или онова, при онзи, който е минал през едно езотерично развитие се ражда едно допълнително чувство именно по отношение на казаното: нещо като един вътрешен срам, когато е казал нещо неправилно в морално или интелектуално отношение, нещо като един вид благодарност не удоволствие в себе си когато е успял да каже нещо, за което постигнатата мъдрост може да каже "да".
И ако човек почувствува той добива също и за това едно тънко усещане -, че в него се ражда нещо като самодоволство, като самоприятност, когато е казал нещо правилно, той трябва да счита това като едно свидетелство, че носи още в себе си твърде много суетност, която е една пречка в развитието на човека.
към текста >>
Чо
век
се научава да прави разлика между чувството на задоволство, когато е казал нещо, с което може да бъде в съгласие, и чувството на самодоволство, на самоприятност, което не само не е годно, а е вредно.
Човек се научава да прави разлика между чувството на задоволство, когато е казал нещо, с което може да бъде в съгласие, и чувството на самодоволство, на самоприятност, което не само не е годно, а е вредно.
Ние трябва да се стремим да не допускаме да се роди това чувство, а да развием само усещането по отношение на срама, когато сме казали нещо неправилно или неморално, и по отношение на благодарността за мъдростта, която се вляла в нас и за която не можем да претендираме, че е наша собствена, а знаем, че ни е подарена от Вселената, когато успяваме да кажем нещо, което е в съгласие с тази Мъдрост.
към текста >>
По-рано ние казвахме: трябва да останем един чо
век
на физическото поле; следователно на ред с това, че не отдаваме много голяма стойност на мислите, които сами изработваме, ние все пак трябва да изработваме тези мисли, обаче това собствено мислене също се изменя сега, а именно така, че ние го поставяме именно под току-що охарактеризирания себеконтрол.
Постепенно ние започваме да чувствуваме така също и по отношение на нашето собствено мислене.
По-рано ние казвахме: трябва да останем един човек на физическото поле; следователно на ред с това, че не отдаваме много голяма стойност на мислите, които сами изработваме, ние все пак трябва да изработваме тези мисли, обаче това собствено мислене също се изменя сега, а именно така, че ние го поставяме именно под току-що охарактеризирания себеконтрол.
По отношение на една мисъл, за която можем да си кажем: ти роди тази мисъл и тя отговаря на мъдростта, по отношение на тази мисъл ние развиваме едно чувство на благодарност спрямо мъдростта; една мисъл, която възниква в нас като погрешна, като некрасива, като неморална мисъл, една такава мисъл води до едно вътрешно чувство на срам и ние добиваме усещането: нима можеш да бъдеш още такъв! Нима е възможно да имаш още толкова егоизъм в себе си, за да мислиш така по отношение на това, което е проникнало вече в тебе като Мъдрост! Това е извънредно важно, да чувствуваме един такъв вид самоконтрол в нашата вътрешност. Този самоконтрол има още особеността, че ние не го получаваме чрез един критичен ум, а той се явява винаги в чувството, в усещането ни. Трябва добре да внимаваме, обични приятели, относно това: онзи, който е умен, който има само разсъдъчна способност по отношение на външния живот, който е критичен, никога не може да стигне до това, за което става дума; защото това трябва да се роди в чувстването.
към текста >>
И ако бих нарисувал схематично това, което чо
век
изживява тогава, би трябвало да кажа: това е, като че мъдростта се влива отгоре, чо
век
е чувствува като идваща отгоре срещу него, вливайки се отпред в главата и след това го изпълва отгоре надолу.
И ако бих нарисувал схематично това, което човек изживява тогава, би трябвало да кажа: това е, като че мъдростта се влива отгоре, човек е чувствува като идваща отгоре срещу него, вливайки се отпред в главата и след това го изпълва отгоре надолу.
Напротив ние чувствуваме, че нещо като срам се издига от собственото тяло насреща, така че се отъждествяваме с това чувствуване и това, което съществува в нас като Мъдрост, се показва като дадено отвън. И ние чувствуваме в себе си една област, в която се среща това, което сега е Азът, това чувство, и вливащата се в нас Мъдрост.
към текста >>
Напротив, чо
век
може да изживее този етерен свят по един неправилен начин.
Тази област, където и двете се срещат, ние можем да изживеем вътрешно. Когато чувствуваме тази среща, тогава това е правилното изживяване на етерния свят. Ние изживяваме, как нахлуват мислите вътре от външния етерен свят защото това е Мъдростта, която се влива срещу нас от външния етерен свят, която нахлува и бива усещана чрез двете чувства. Това е правилно усещане на етерния свят. И когато се усещаме така, ние се издигаме до висшите Същества, които слизат надолу само до едно етерно тяло, а не до едно човешко физическо тяло.
Напротив, човек може да изживее този етерен свят по един неправилен начин.
Етерният свят бива правилно изживян между мисленето и чувствуването, както току-що бе показано: изживяването е следователно един чисто вътрешен душевен процес. Елементарният или етерен свят може да бъде неправилно изживян, кога то човек го изживява на границата между дишането и нашето собствено етерно тяло. Когато човек прави / Виж рисунка № 2/ преждевременно или неправилно упражнения на дишането, той постепенно става свидетел на своя собствен процес на дишането. С процеса на дишането, който той възприема тогава (докато иначе диша, без да го възприема), човек може да добие едно като че възприемащо себе си дишане.
към текста >>
Елементарният или етерен свят може да бъде неправилно изживян, кога то чо
век
го изживява на границата между дишането и нашето собствено етерно тяло.
Ние изживяваме, как нахлуват мислите вътре от външния етерен свят защото това е Мъдростта, която се влива срещу нас от външния етерен свят, която нахлува и бива усещана чрез двете чувства. Това е правилно усещане на етерния свят. И когато се усещаме така, ние се издигаме до висшите Същества, които слизат надолу само до едно етерно тяло, а не до едно човешко физическо тяло. Напротив, човек може да изживее този етерен свят по един неправилен начин. Етерният свят бива правилно изживян между мисленето и чувствуването, както току-що бе показано: изживяването е следователно един чисто вътрешен душевен процес.
Елементарният или етерен свят може да бъде неправилно изживян, кога то човек го изживява на границата между дишането и нашето собствено етерно тяло.
Когато човек прави / Виж рисунка № 2/ преждевременно или неправилно упражнения на дишането, той постепенно става свидетел на своя собствен процес на дишането. С процеса на дишането, който той възприема тогава (докато иначе диша, без да го възприема), човек може да добие едно като че възприемащо себе си дишане.
към текста >>
Когато чо
век
прави / Виж рисунка № 2/ преждевременно или неправилно упражнения на дишането, той постепенно става свидетел на своя собствен процес на дишането.
Това е правилно усещане на етерния свят. И когато се усещаме така, ние се издигаме до висшите Същества, които слизат надолу само до едно етерно тяло, а не до едно човешко физическо тяло. Напротив, човек може да изживее този етерен свят по един неправилен начин. Етерният свят бива правилно изживян между мисленето и чувствуването, както току-що бе показано: изживяването е следователно един чисто вътрешен душевен процес. Елементарният или етерен свят може да бъде неправилно изживян, кога то човек го изживява на границата между дишането и нашето собствено етерно тяло.
Когато човек прави / Виж рисунка № 2/ преждевременно или неправилно упражнения на дишането, той постепенно става свидетел на своя собствен процес на дишането.
С процеса на дишането, който той възприема тогава (докато иначе диша, без да го възприема), човек може да добие едно като че възприемащо себе си дишане.
към текста >>
С процеса на дишането, който той възприема тогава (докато иначе диша, без да го възприема), чо
век
може да добие едно като че възприемащо себе си дишане.
И когато се усещаме така, ние се издигаме до висшите Същества, които слизат надолу само до едно етерно тяло, а не до едно човешко физическо тяло. Напротив, човек може да изживее този етерен свят по един неправилен начин. Етерният свят бива правилно изживян между мисленето и чувствуването, както току-що бе показано: изживяването е следователно един чисто вътрешен душевен процес. Елементарният или етерен свят може да бъде неправилно изживян, кога то човек го изживява на границата между дишането и нашето собствено етерно тяло. Когато човек прави / Виж рисунка № 2/ преждевременно или неправилно упражнения на дишането, той постепенно става свидетел на своя собствен процес на дишането.
С процеса на дишането, който той възприема тогава (докато иначе диша, без да го възприема), човек може да добие едно като че възприемащо себе си дишане.
към текста >>
И към това усещане може да се присъедини определено възприятие на етерния свят чрез всички възможни процеси на дишането чо
век
може да добие една опитност едно наблюдение на етерните процеси, които във външния свят са реални, които обаче принадлежат към най-нисшите външни психически процеси и, ако чо
век
ги изживява преждевременно, те никога не ще му дадат едно правилно понятие за истинския духовен свят.
И към това усещане може да се присъедини определено възприятие на етерния свят чрез всички възможни процеси на дишането човек може да добие една опитност едно наблюдение на етерните процеси, които във външния свят са реални, които обаче принадлежат към най-нисшите външни психически процеси и, ако човек ги изживява преждевременно, те никога не ще му дадат едно правилно понятие за истинския духовен свят.
към текста >>
Защото особеното е това, обични приятели, че, когато чо
век
се запознае първо с тези същества, без да върви по по-трудния път на собственото вътрешно изживяване, той добива едно предпочита ние, една склонност за тези същества, едно извънредно предпочитание за тези същества.
И това, което ние се научаваме да познаваме тогава, бива само подкрепено от това, че се научаваме да познаваме също и грубите етерни процеси, които стават на границата на етерния свят и нашия процес на дишане то. Защото положението е такова, че съществува един свят на действително по-висша духовност до която стигаме чрез онзи процес, който бе описан, между Мъдростта и чувствуването. Тук ние проникваме също до делата, който Съществата на висшите йерархии вършат в етерния свят. Обаче съществуват голям брой всевъзможни добри и лоши и противни и ужасни и вредни елементарни същества, които, ако се запознаем с тях ненавреме, ни се натрапват така, като че те действително са един ценен духовен свят, докато всъщност не са нищо друго освен по определен начин последните отпадъчни същества на духовния свят. Онзи, който иска да проникне в духовния свят, трябва да се запознае също и с тези същества; обаче не е добре той да се запознава първо с тях.
Защото особеното е това, обични приятели, че, когато човек се запознае първо с тези същества, без да върви по по-трудния път на собственото вътрешно изживяване, той добива едно предпочита ние, една склонност за тези същества, едно извънредно предпочитание за тези същества.
И тогава може да се констатира, че някой, който се издига по един неправилен начин в духовния свят, а именно чрез такова физическо трениране, което може да наречем изменение на процеса на дишането, такъв човек влиза в духовния свят така, че описва определени неща от духовните светове, така както те му се явяват. И той ги описва така, че някои хора ги приемат като нещо извънредно красиво, докато за онзи, който възприема във вътрешното изживяване, това могат да бъдат ужасни и отвратителни неща. Тези неща са напълно възможни в изживяването на духовния свят.
към текста >>
И тогава може да се констатира, че някой, който се издига по един неправилен начин в духовния свят, а именно чрез такова физическо трениране, което може да наречем изменение на процеса на дишането, такъв чо
век
влиза в духовния свят така, че описва определени неща от духовните светове, така както те му се явяват.
Защото положението е такова, че съществува един свят на действително по-висша духовност до която стигаме чрез онзи процес, който бе описан, между Мъдростта и чувствуването. Тук ние проникваме също до делата, който Съществата на висшите йерархии вършат в етерния свят. Обаче съществуват голям брой всевъзможни добри и лоши и противни и ужасни и вредни елементарни същества, които, ако се запознаем с тях ненавреме, ни се натрапват така, като че те действително са един ценен духовен свят, докато всъщност не са нищо друго освен по определен начин последните отпадъчни същества на духовния свят. Онзи, който иска да проникне в духовния свят, трябва да се запознае също и с тези същества; обаче не е добре той да се запознава първо с тях. Защото особеното е това, обични приятели, че, когато човек се запознае първо с тези същества, без да върви по по-трудния път на собственото вътрешно изживяване, той добива едно предпочита ние, една склонност за тези същества, едно извънредно предпочитание за тези същества.
И тогава може да се констатира, че някой, който се издига по един неправилен начин в духовния свят, а именно чрез такова физическо трениране, което може да наречем изменение на процеса на дишането, такъв човек влиза в духовния свят така, че описва определени неща от духовните светове, така както те му се явяват.
И той ги описва така, че някои хора ги приемат като нещо извънредно красиво, докато за онзи, който възприема във вътрешното изживяване, това могат да бъдат ужасни и отвратителни неща. Тези неща са напълно възможни в изживяването на духовния свят.
към текста >>
Тук не трябва да говорим за други процеси, които чо
век
може да предприеме като трениране върху себе си и чрез които той може да влезе в лоши светове, тъй като в двата на проповядвания Окултизъм е нещо прието да не се говори за това, с което чо
век
се запознава в духовния свят като нечиста пяна на този духовен свят.
Тук не трябва да говорим за други процеси, които човек може да предприеме като трениране върху себе си и чрез които той може да влезе в лоши светове, тъй като в двата на проповядвания Окултизъм е нещо прието да не се говори за това, с което човек се запознава в духовния свят като нечиста пяна на този духовен свят.
Не е необходимо човек да навлиза духовно в този свят; ето защо не е прието да се говори за методи, които стоят още по-ниско от процеса на дишането. Още процесът на дишането, когато той не се практикува по правилен начин, води при отпадъчните същества, с които човек несъмнено трябва да се запознае, обаче не от самото начало, защото иначе те предизвикват определена влюбеност в тях, която човек не трябва да има. Ние добиваме едно правилно обективно становище по отношение на тях само тогава, когато сме проникнали в духовните светове от другата страна.
към текста >>
Не е необходимо чо
век
да навлиза духовно в този свят; ето защо не е прието да се говори за методи, които стоят още по-ниско от процеса на дишането.
Тук не трябва да говорим за други процеси, които човек може да предприеме като трениране върху себе си и чрез които той може да влезе в лоши светове, тъй като в двата на проповядвания Окултизъм е нещо прието да не се говори за това, с което човек се запознава в духовния свят като нечиста пяна на този духовен свят.
Не е необходимо човек да навлиза духовно в този свят; ето защо не е прието да се говори за методи, които стоят още по-ниско от процеса на дишането.
Още процесът на дишането, когато той не се практикува по правилен начин, води при отпадъчните същества, с които човек несъмнено трябва да се запознае, обаче не от самото начало, защото иначе те предизвикват определена влюбеност в тях, която човек не трябва да има. Ние добиваме едно правилно обективно становище по отношение на тях само тогава, когато сме проникнали в духовните светове от другата страна.
към текста >>
Още процесът на дишането, когато той не се практикува по правилен начин, води при отпадъчните същества, с които чо
век
несъмнено трябва да се запознае, обаче не от самото начало, защото иначе те предизвикват определена влюбеност в тях, която чо
век
не трябва да има.
Тук не трябва да говорим за други процеси, които човек може да предприеме като трениране върху себе си и чрез които той може да влезе в лоши светове, тъй като в двата на проповядвания Окултизъм е нещо прието да не се говори за това, с което човек се запознава в духовния свят като нечиста пяна на този духовен свят. Не е необходимо човек да навлиза духовно в този свят; ето защо не е прието да се говори за методи, които стоят още по-ниско от процеса на дишането.
Още процесът на дишането, когато той не се практикува по правилен начин, води при отпадъчните същества, с които човек несъмнено трябва да се запознае, обаче не от самото начало, защото иначе те предизвикват определена влюбеност в тях, която човек не трябва да има.
Ние добиваме едно правилно обективно становище по отношение на тях само тогава, когато сме проникнали в духовните светове от другата страна.
към текста >>
Когато чо
век
започва да чувствува разливащи се навън от него насрещни чувства към Мъдростта, по отношение на Мъдростта, когато започва да изпитва чувства на срам, на благодарност, когато тези чувства напират нагоре от собствения организъм, той прави тогава отново първото запознанство, първото елементарно запознанство с нещо, което след това трябва да се научи да познава по-нататък в напредващото окултно развитие.
Когато човек започва да чувствува разливащи се навън от него насрещни чувства към Мъдростта, по отношение на Мъдростта, когато започва да изпитва чувства на срам, на благодарност, когато тези чувства напират нагоре от собствения организъм, той прави тогава отново първото запознанство, първото елементарно запознанство с нещо, което след това трябва да се научи да познава по-нататък в напредващото окултно развитие.
Вчера ние обърнахме внимание върху това, че при постепенното изживяване на етерното естество се запознаваме с това, което действува в нашия етерен мозък като Амшаспанди на Заратустровото учение. За нашите понятия можем също да кажем: тук не се запознаваме първо с едно понятие за действуващите архангелски същества, за това, което тези архангели имат да вършат в нас. Чрез това, което се заприщва обратно, което прониква нагоре от самите нас в чувството на благодарност и на срам, което има един личен характер, защото извира от нас, чрез това получаваме първото елементарно истинско понятие за това, което наричаме Първични Сили или Архаи; защото това, което първичните сили действуват в нас, ние го изживяваме по именно описания начин в неговата първа елементарна форма. Докато в нашата глава, когато започваме да изживяваме етерното естество, първо изживяваме бихме могли да кажем сянкообразните Архангели в техните действия, в техните етерни действия, то в това, с което Мъдростта се сблъсква в нас и дава един обратен удар, ние изживяваме проникнати с нещо волево Първичните Сили, които са проникнали в нас и които съдействуват в човешката личност. Тогава добиваме постепенно едно понятие за това когато се научаваме да чувствуваме така което окултистът разбира, когато казва: в прадревното въплъщение на нашата земя, на стария Сатурн, са живели на тяхната човешка степен първичните сили или Духовете на Личността.
към текста >>
Също така чо
век
ът ще стигне някога в своето развитие до там, при по-нататъшните въплъщения на Земята, да влива в други същества, които ще стоят по-ниско от него, такива способности за едно съответно тяло.
Тогава тези Първични Сили или Духовете на Личността бяха човеци. Те са се развили по-нататък, добили са способността да действуват от свръхсетивната област. И как разгръщат те в нашето древно време, в нашата земна епоха, тази сила, която са добили, като тяхното развитие е напреднало до днешната Земя? Те са добили способността да работят от свръхсетивната област върху нашето собствено тяло, върху нашата обвивка така, че произвеждат в нашето етерно тяло сили, които се проявяват така, както бе описано. Те са насочили тези сили в нас и когато днес чувствуваме: ние сме организирани така, че можем да развием в нас охарактеризираните чувства на благодарност и срам като един вътрешен естествен процес /това може да стане изживяване в нас/, ние трябва да кажем: за да може да стане това вътрешно изживяване, за да може нашето етерно тяло да пулсира така, за да може то да реагира така, се дължи на факта, че за тази цел първичните сили са влели в него необходимите за това сили.
Също така човекът ще стигне някога в своето развитие до там, при по-нататъшните въплъщения на Земята, да влива в други същества, които ще стоят по-ниско от него, такива способности за едно съответно тяло.
Това, което трябва да знаем за висшите светове, се добива постепенно чрез вътрешно изживяване, се добива чрез това, че ние се издигаме, че преминаваме от физическото изживяване в етерното изживяване.
към текста >>
То прави, щото тази човешка душа постепенно започва да изпитва едно неприятно чувство върху това, че чо
век
е въобще един отделен чо
век
, че той е този отделен личен чо
век
.
Всичко това, което сега бе охарактеризирано като нещо, което се явява във вътрешното изживяване чрез измененото етерно тяло, произвежда още нещо друго в човешката душа.
То прави, щото тази човешка душа постепенно започва да изпитва едно неприятно чувство върху това, че човек е въобще един отделен човек, че той е този отделен личен човек.
Важно е също да се научим да обръщаме внимание и на това, е добре е, ако човек си създаде като принцип да обръща внимание на това. А именно, колкото по-малко е усвоил човек на тази степен на езотеричното развитие като интерес за това, което засяга общо взето хората, като интерес за общочовешкото, толкова по-смущаващо чувствува той това при своя напредък.
към текста >>
Важно е също да се научим да обръщаме внимание и на това, е добре е, ако чо
век
си създаде като принцип да обръща внимание на това.
Всичко това, което сега бе охарактеризирано като нещо, което се явява във вътрешното изживяване чрез измененото етерно тяло, произвежда още нещо друго в човешката душа. То прави, щото тази човешка душа постепенно започва да изпитва едно неприятно чувство върху това, че човек е въобще един отделен човек, че той е този отделен личен човек.
Важно е също да се научим да обръщаме внимание и на това, е добре е, ако човек си създаде като принцип да обръща внимание на това.
А именно, колкото по-малко е усвоил човек на тази степен на езотеричното развитие като интерес за това, което засяга общо взето хората, като интерес за общочовешкото, толкова по-смущаващо чувствува той това при своя напредък.
към текста >>
А именно, колкото по-малко е усвоил чо
век
на тази степен на езотеричното развитие като интерес за това, което засяга общо взето хората, като интерес за общочовешкото, толкова по-смущаващо чувствува той това при своя напредък.
Всичко това, което сега бе охарактеризирано като нещо, което се явява във вътрешното изживяване чрез измененото етерно тяло, произвежда още нещо друго в човешката душа. То прави, щото тази човешка душа постепенно започва да изпитва едно неприятно чувство върху това, че човек е въобще един отделен човек, че той е този отделен личен човек. Важно е също да се научим да обръщаме внимание и на това, е добре е, ако човек си създаде като принцип да обръща внимание на това.
А именно, колкото по-малко е усвоил човек на тази степен на езотеричното развитие като интерес за това, което засяга общо взето хората, като интерес за общочовешкото, толкова по-смущаващо чувствува той това при своя напредък.
към текста >>
Обаче то обуславя друго: докато преди своето езотерично развитие чо
век
може да изпитва определена радост да укорява някоя човешка грешка, в течение на езотеричното развитие той престава всъщност напълно да изпитва такава радост да укорява един чо
век
.
Една душа например, която може да върви през света без състрадание и без да изпитва радост за това, което една друга душа може да изпитва като радост или като страдание, една такава душа, която не може добре да се потопи в душите на другите хора, която не може да се пренесе добре в душите на други те хора, една такава душа чувствува, когато напредва в езотеричното развитие, самата себе си като бреме. Тя влачи себе си като една голяма тежест когато минава през едно езотерично развитие, но е останала безразлично към страданията и радостите на хората. И можем да бъдем сигурни, че езотеричното развитие остава нещо външно, засягащо само ума, че сме приели духовното като съдържанието на една готварска книга или на една външна наука, ако не изпитваме това чувство, ако не чувствуваме себе си като един товар, като едно бреме в нашето езотерично развитие, когато не сме развили същевременно едно съчувствуващо сърце за всяко човешко страдание и за всяка човешка радост. Ето защо е много добре, ако през време на нашето окултно развитие сме разширили нашите човешки интереси, и няма нищо по-лошо от това, ако през време на напредващото езотерично развитие не сме усвоили разбиране за всеки вид човешко чувствуване и човешко усещане и човешки живот. Естествено това съвсем не оправдава принципа трябва отново да го подчертаем -, че трябва да минаваме безкритично покрай всяка неправда по отношение на света.
Обаче то обуславя друго: докато преди своето езотерично развитие човек може да изпитва определена радост да укорява някоя човешка грешка, в течение на езотеричното развитие той престава всъщност напълно да изпитва такава радост да укорява един човек.
Кой не познава във вътрешния живот подигравателните, които така на драго сърце критикуват грешките на другите хора. Не че трябва да престане подходящото съждение върху човешките грешки, не че трябва да забраним при всички обстоятелства да речем едно такова дело, каквото Еразъм от Ротердам извърши със своята книга "Възхвала на глупостта". Не, може да остане на пълно оправдано да бъдем остри и проницателни по отношение на грешките, които стават в света, обаче който минава през едно езотерично развитие, при него е така, че всеки укор, всяко порицание, което той трябва да произнесе или да постави в действие, му причинява болка, която нараства все повече и повече. И страданието изпитано от това, че трябва да порицава, то е нещо, което може да се яви също като един барометър на езотеричното развитие. Колкото повече човек изпитва радост, когато трябва да укорява някого, или да намира, че това, което става в света, е смешно, толкова по-малко той е узрял да напредва.
към текста >>
Колкото повече чо
век
изпитва радост, когато трябва да укорява някого, или да намира, че това, което става в света, е смешно, толкова по-малко той е узрял да напредва.
Обаче то обуславя друго: докато преди своето езотерично развитие човек може да изпитва определена радост да укорява някоя човешка грешка, в течение на езотеричното развитие той престава всъщност напълно да изпитва такава радост да укорява един човек. Кой не познава във вътрешния живот подигравателните, които така на драго сърце критикуват грешките на другите хора. Не че трябва да престане подходящото съждение върху човешките грешки, не че трябва да забраним при всички обстоятелства да речем едно такова дело, каквото Еразъм от Ротердам извърши със своята книга "Възхвала на глупостта". Не, може да остане на пълно оправдано да бъдем остри и проницателни по отношение на грешките, които стават в света, обаче който минава през едно езотерично развитие, при него е така, че всеки укор, всяко порицание, което той трябва да произнесе или да постави в действие, му причинява болка, която нараства все повече и повече. И страданието изпитано от това, че трябва да порицава, то е нещо, което може да се яви също като един барометър на езотеричното развитие.
Колкото повече човек изпитва радост, когато трябва да укорява някого, или да намира, че това, което става в света, е смешно, толкова по-малко той е узрял да напредва.
И човек трябва да добие постепенно един вид чувство за това, че в него все повече се развива един живот, който го кара да гледа на глупостите и грешките на света с едно подиграващо се око и с едно изпълнено със сълзи око, с едно мокро и с едно сухо око. Това вътрешно разчленяване, това добиване на по-голяма независимост от това, което по-рано е било смесено, то е свързано с промяната, която етерното тяло на човека изпитва.
към текста >>
И чо
век
трябва да добие постепенно един вид чувство за това, че в него все повече се развива един живот, който го кара да гледа на глупостите и грешките на света с едно подиграващо се око и с едно изпълнено със сълзи око, с едно мокро и с едно сухо око.
Кой не познава във вътрешния живот подигравателните, които така на драго сърце критикуват грешките на другите хора. Не че трябва да престане подходящото съждение върху човешките грешки, не че трябва да забраним при всички обстоятелства да речем едно такова дело, каквото Еразъм от Ротердам извърши със своята книга "Възхвала на глупостта". Не, може да остане на пълно оправдано да бъдем остри и проницателни по отношение на грешките, които стават в света, обаче който минава през едно езотерично развитие, при него е така, че всеки укор, всяко порицание, което той трябва да произнесе или да постави в действие, му причинява болка, която нараства все повече и повече. И страданието изпитано от това, че трябва да порицава, то е нещо, което може да се яви също като един барометър на езотеричното развитие. Колкото повече човек изпитва радост, когато трябва да укорява някого, или да намира, че това, което става в света, е смешно, толкова по-малко той е узрял да напредва.
И човек трябва да добие постепенно един вид чувство за това, че в него все повече се развива един живот, който го кара да гледа на глупостите и грешките на света с едно подиграващо се око и с едно изпълнено със сълзи око, с едно мокро и с едно сухо око.
Това вътрешно разчленяване, това добиване на по-голяма независимост от това, което по-рано е било смесено, то е свързано с промяната, която етерното тяло на човека изпитва.
към текста >>
Това вътрешно разчленяване, това добиване на по-голяма независимост от това, което по-рано е било смесено, то е свързано с промяната, която етерното тяло на чо
век
а изпитва.
Не че трябва да престане подходящото съждение върху човешките грешки, не че трябва да забраним при всички обстоятелства да речем едно такова дело, каквото Еразъм от Ротердам извърши със своята книга "Възхвала на глупостта". Не, може да остане на пълно оправдано да бъдем остри и проницателни по отношение на грешките, които стават в света, обаче който минава през едно езотерично развитие, при него е така, че всеки укор, всяко порицание, което той трябва да произнесе или да постави в действие, му причинява болка, която нараства все повече и повече. И страданието изпитано от това, че трябва да порицава, то е нещо, което може да се яви също като един барометър на езотеричното развитие. Колкото повече човек изпитва радост, когато трябва да укорява някого, или да намира, че това, което става в света, е смешно, толкова по-малко той е узрял да напредва. И човек трябва да добие постепенно един вид чувство за това, че в него все повече се развива един живот, който го кара да гледа на глупостите и грешките на света с едно подиграващо се око и с едно изпълнено със сълзи око, с едно мокро и с едно сухо око.
Това вътрешно разчленяване, това добиване на по-голяма независимост от това, което по-рано е било смесено, то е свързано с промяната, която етерното тяло на човека изпитва.
към текста >>
Ние разгледахме промените при физическото и етерното тяло на чо
век
а, доколкото чо
век
изживява тези промени в течение на езотеричното развитие, което той се стреми да приеме.
Ние разгледахме промените при физическото и етерното тяло на човека, доколкото човек изживява тези промени в течение на езотеричното развитие, което той се стреми да приеме.
Ако искаме да изразим основния характер на тези промени можем да кажем: в течение на развитието човекът чувствува все повече и повече своето физическо и своето етерно тяло вътрешно. По отношение на физическото тяло можехме да подчертаем, че отделните органи биват чувствувани все по-самостоятелни и по-самостоятелни, колкото повече човек напредва в езотеричното развитие, че те стават някакси независими едни от други. Бих могъл да кажа, че физическото тяло се чувствува по-живо в себе си. За етерното тяло подчертахме, че то чувствува себе си не само по-живо, но че то става въобще по-чувствително, че се прониква с един вид съзнание, защото започва да съчувствува по един по-тънък начин протичането на външните събития. Подчертахме също, как в течение на езотеричното развитие човекът става все по-чувствителен относно протичането на пролетта, лятото, есента и зимата, как това протичане става за него нещо напълно изразено, така че редуващите се факти на времето се отделят повече едни от други отколкото в отделното течение на живото; че те се диференцират.
към текста >>
Ако искаме да изразим основния характер на тези промени можем да кажем: в течение на развитието чо
век
ът чувствува все повече и повече своето физическо и своето етерно тяло вътрешно.
Ние разгледахме промените при физическото и етерното тяло на човека, доколкото човек изживява тези промени в течение на езотеричното развитие, което той се стреми да приеме.
Ако искаме да изразим основния характер на тези промени можем да кажем: в течение на развитието човекът чувствува все повече и повече своето физическо и своето етерно тяло вътрешно.
По отношение на физическото тяло можехме да подчертаем, че отделните органи биват чувствувани все по-самостоятелни и по-самостоятелни, колкото повече човек напредва в езотеричното развитие, че те стават някакси независими едни от други. Бих могъл да кажа, че физическото тяло се чувствува по-живо в себе си. За етерното тяло подчертахме, че то чувствува себе си не само по-живо, но че то става въобще по-чувствително, че се прониква с един вид съзнание, защото започва да съчувствува по един по-тънък начин протичането на външните събития. Подчертахме също, как в течение на езотеричното развитие човекът става все по-чувствителен относно протичането на пролетта, лятото, есента и зимата, как това протичане става за него нещо напълно изразено, така че редуващите се факти на времето се отделят повече едни от други отколкото в отделното течение на живото; че те се диференцират. Следователно можем да кажем: човекът започва един вид да съизживява процесите на външния етер.
към текста >>
По отношение на физическото тяло можехме да подчертаем, че отделните органи биват чувствувани все по-самостоятелни и по-самостоятелни, колкото повече чо
век
напредва в езотеричното развитие, че те стават някакси независими едни от други.
Ние разгледахме промените при физическото и етерното тяло на човека, доколкото човек изживява тези промени в течение на езотеричното развитие, което той се стреми да приеме. Ако искаме да изразим основния характер на тези промени можем да кажем: в течение на развитието човекът чувствува все повече и повече своето физическо и своето етерно тяло вътрешно.
По отношение на физическото тяло можехме да подчертаем, че отделните органи биват чувствувани все по-самостоятелни и по-самостоятелни, колкото повече човек напредва в езотеричното развитие, че те стават някакси независими едни от други.
Бих могъл да кажа, че физическото тяло се чувствува по-живо в себе си. За етерното тяло подчертахме, че то чувствува себе си не само по-живо, но че то става въобще по-чувствително, че се прониква с един вид съзнание, защото започва да съчувствува по един по-тънък начин протичането на външните събития. Подчертахме също, как в течение на езотеричното развитие човекът става все по-чувствителен относно протичането на пролетта, лятото, есента и зимата, как това протичане става за него нещо напълно изразено, така че редуващите се факти на времето се отделят повече едни от други отколкото в отделното течение на живото; че те се диференцират. Следователно можем да кажем: човекът започва един вид да съизживява процесите на външния етер.
към текста >>
Подчертахме също, как в течение на езотеричното развитие чо
век
ът става все по-чувствителен относно протичането на пролетта, лятото, есента и зимата, как това протичане става за него нещо напълно изразено, така че редуващите се факти на времето се отделят повече едни от други отколкото в отделното течение на живото; че те се диференцират.
Ние разгледахме промените при физическото и етерното тяло на човека, доколкото човек изживява тези промени в течение на езотеричното развитие, което той се стреми да приеме. Ако искаме да изразим основния характер на тези промени можем да кажем: в течение на развитието човекът чувствува все повече и повече своето физическо и своето етерно тяло вътрешно. По отношение на физическото тяло можехме да подчертаем, че отделните органи биват чувствувани все по-самостоятелни и по-самостоятелни, колкото повече човек напредва в езотеричното развитие, че те стават някакси независими едни от други. Бих могъл да кажа, че физическото тяло се чувствува по-живо в себе си. За етерното тяло подчертахме, че то чувствува себе си не само по-живо, но че то става въобще по-чувствително, че се прониква с един вид съзнание, защото започва да съчувствува по един по-тънък начин протичането на външните събития.
Подчертахме също, как в течение на езотеричното развитие човекът става все по-чувствителен относно протичането на пролетта, лятото, есента и зимата, как това протичане става за него нещо напълно изразено, така че редуващите се факти на времето се отделят повече едни от други отколкото в отделното течение на живото; че те се диференцират.
Следователно можем да кажем: човекът започва един вид да съизживява процесите на външния етер.
към текста >>
Следователно можем да кажем: чо
век
ът започва един вид да съизживява процесите на външния етер.
Ако искаме да изразим основния характер на тези промени можем да кажем: в течение на развитието човекът чувствува все повече и повече своето физическо и своето етерно тяло вътрешно. По отношение на физическото тяло можехме да подчертаем, че отделните органи биват чувствувани все по-самостоятелни и по-самостоятелни, колкото повече човек напредва в езотеричното развитие, че те стават някакси независими едни от други. Бих могъл да кажа, че физическото тяло се чувствува по-живо в себе си. За етерното тяло подчертахме, че то чувствува себе си не само по-живо, но че то става въобще по-чувствително, че се прониква с един вид съзнание, защото започва да съчувствува по един по-тънък начин протичането на външните събития. Подчертахме също, как в течение на езотеричното развитие човекът става все по-чувствителен относно протичането на пролетта, лятото, есента и зимата, как това протичане става за него нещо напълно изразено, така че редуващите се факти на времето се отделят повече едни от други отколкото в отделното течение на живото; че те се диференцират.
Следователно можем да кажем: човекът започва един вид да съизживява процесите на външния етер.
към текста >>
С това чо
век
става все по-независим и по-независим от своето собствено тяло, той започва действително да живее заедно с околната среда.
Това е първото начало на едно действително освобождаване от своето тяло.
С това човек става все по-независим и по-независим от своето собствено тяло, той започва действително да живее заедно с околната среда.
Той става така да се каже самият той пролет, лято, есен и зима, като изживява вътрешно това; но чрез това, че живее във външния свят, той престава да живее в това, което е негово собствено тяло. Вчера ние подчертахме, че всичко това е свързано с добиването на една по-голяма чувствителност за това собствено тяло, той започва да чувствува това тяло като една тежест, като една неволя; той забелязва, че всичко, което се отнася само за това собствено тяло, се превръща в един упрек. И с това за едно по-високо развитие е постигнато вече извънредно много, когато в такива представи и усещания, каквито бяха обяснени вчера, човек започва да не бъде вече в съгласие със своята собствена човешка личност. И когато изживява това във все по-висока степен, той е добил вече много за по-висшето, за духовното изживяване.
към текста >>
И с това за едно по-високо развитие е постигнато вече извънредно много, когато в такива представи и усещания, каквито бяха обяснени вчера, чо
век
започва да не бъде вече в съгласие със своята собствена човешка личност.
Това е първото начало на едно действително освобождаване от своето тяло. С това човек става все по-независим и по-независим от своето собствено тяло, той започва действително да живее заедно с околната среда. Той става така да се каже самият той пролет, лято, есен и зима, като изживява вътрешно това; но чрез това, че живее във външния свят, той престава да живее в това, което е негово собствено тяло. Вчера ние подчертахме, че всичко това е свързано с добиването на една по-голяма чувствителност за това собствено тяло, той започва да чувствува това тяло като една тежест, като една неволя; той забелязва, че всичко, което се отнася само за това собствено тяло, се превръща в един упрек.
И с това за едно по-високо развитие е постигнато вече извънредно много, когато в такива представи и усещания, каквито бяха обяснени вчера, човек започва да не бъде вече в съгласие със своята собствена човешка личност.
И когато изживява това във все по-висока степен, той е добил вече много за по-висшето, за духовното изживяване.
към текста >>
13.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Днес аз ще се постарая да подкрепя по-нататък тези разглеждания чрез това, че първо ще се опитам да опиша становището, положението, като че чо
век
е станал със своето астрално тяло и със своя Аз вече независим от физическото и етерното тяло.
До сега ние проведохме нашите разглеждания повече от вътре навън.
Днес аз ще се постарая да подкрепя по-нататък тези разглеждания чрез това, че първо ще се опитам да опиша становището, положението, като че човек е станал със своето астрално тяло и със своя Аз вече независим от физическото и етерното тяло.
За междините състояния ще говорим в следващите дни. Следователно, за да бъде по-лесно разбран, ще поставя така да се каже хипотезата, че намирайки се в средата на своя сън човекът изживява момента, че става ясновиждащ вън от своето тяло и че може да насочи поглед обратно върху своето физическо и своето етерно тяло.
към текста >>
Следователно, за да бъде по-лесно разбран, ще поставя така да се каже хипотезата, че намирайки се в средата на своя сън чо
век
ът изживява момента, че става ясновиждащ вън от своето тяло и че може да насочи поглед обратно върху своето физическо и своето етерно тяло.
До сега ние проведохме нашите разглеждания повече от вътре навън. Днес аз ще се постарая да подкрепя по-нататък тези разглеждания чрез това, че първо ще се опитам да опиша становището, положението, като че човек е станал със своето астрално тяло и със своя Аз вече независим от физическото и етерното тяло. За междините състояния ще говорим в следващите дни.
Следователно, за да бъде по-лесно разбран, ще поставя така да се каже хипотезата, че намирайки се в средата на своя сън човекът изживява момента, че става ясновиждащ вън от своето тяло и че може да насочи поглед обратно върху своето физическо и своето етерно тяло.
към текста >>
Ние ще видим вече, че за външното физическо разглеждане това е до известна степен оправдано; чрез днешната сказка не трябва също да накараме хората да вярват, като че с това, което може да се предложи първо за ретроспективното разглеждане насочено върху физическото и етерното тяло, когато чо
век
внезапно добива ясновидство посред съня следователно не искаме да събудим вярата, като не с това би било дадено едно окончателно разглеждане върху физическото тяло.
Ние делим това творение на Земята, като говорим за едно минерално царство, за едно растително царство, за едно животинско царство и за едно човешко царство, и виждаме всички предимства, които са разлети върху различните животински групи, един вид съединени в този физически венец на творението, в човешкото тяло.
Ние ще видим вече, че за външното физическо разглеждане това е до известна степен оправдано; чрез днешната сказка не трябва също да накараме хората да вярват, като че с това, което може да се предложи първо за ретроспективното разглеждане насочено върху физическото и етерното тяло, когато човек внезапно добива ясновидство посред съня следователно не искаме да събудим вярата, като не с това би било дадено едно окончателно разглеждане върху физическото тяло.
Трябва само да задържим така да се каже само един мигновен ясновидски поглед насочен към физическото тяло. За един такъв момент може да се получи следното: ние насочваме първо погледа обратно, гледаме нашето етерно тяло, което ни се явява като едно разчленено, организирано в себе си мъгливо образувание; едно мъгливо образуване, една мъглива форма с всякакъв вид течения, които по-късно ще опишем по-точно една изкусна форма, която обаче се намира в непрестанно движение, която няма почивка на никое място; и след това насочваме поглед към това, което е положено в това етерно тяло, към нашето физическо тяло. А сега спомнете си, че казахме: собственото мислене трябва да бъде заличено.
към текста >>
Не може да съществува такъв чо
век
, който гледайки, както бе описано, отвън обратно към своето физическо тяло, както то е положено в етерното тяло, който да не бъде проникнат напълно от неизмерима тъга.
И трябва да кажем обични приятели, това настроение на душата, тази ужасна тъга не е зависима от една или друга човешка индивидуалност, а тя е нещо всеобщо.
Не може да съществува такъв човек, който гледайки, както бе описано, отвън обратно към своето физическо тяло, както то е положено в етерното тяло, който да не бъде проникнат напълно от неизмерима тъга.
Всичко, което сега описвам като впечатления, се отпечатва първо в чувството, а не в мисълта. Неизмерима тъга, едно напълно меланхолично настроение ни завладява, когато гледаме сега към мировите мисли, които се вливат в нас.
към текста >>
чо
век
си го казва поради това, че мировите сили го осведомяват върху това и му изтълкуват това, което той има пред себе си), тогава ние си казваме: всичко това, което ти носиш като чо
век
в себе си, то е един увехнал продукт, един спарушен продукт на това, което сега се явява пред тебе като в един космичен спомен.
Когато имаме пред нас всичко това, тогава ние си казваме (т.е.
човек си го казва поради това, че мировите сили го осведомяват върху това и му изтълкуват това, което той има пред себе си), тогава ние си казваме: всичко това, което ти носиш като човек в себе си, то е един увехнал продукт, един спарушен продукт на това, което сега се явява пред тебе като в един космичен спомен.
И сега се касае за това, да водим развитието до тази точка така, че да упражняваме непрестанен себеконтрол, непрестанно себепознание.
към текста >>
И чо
век
ът все повече и повече напира в своето астрално тяло да знае, как е станало това.
Както бихте заразили едно мощно дърво, което расте величествено и което храни в себе си най-различни животни, които могат да бъдат хранени само от това дърво, както бихте заразили в една точка това дърво, така че то изсъхва от тази точка, увяхва и се спарушва до много малки размери и заедно с него умират всички същества, които са били хранени от него, така Ви се представя това, което е станало с това, което се разпростира пред Вашия ясновидски поглед и което се е спарушело стигайки до човешкото физическо тяло. Това е едно неописуемо впечатление, което е произведено от този момент по ясновидски начин на разглеждане.
И човекът все повече и повече напира в своето астрално тяло да знае, как е станало това.
В този момент между първичните животински същества, които той възприема тук, така да се каже на задния фон на градината му се явява увивайки се в своята прекрасна форма фактически Луцифер!
към текста >>
И сега знаем, че в онова прадалечно време, в което всичко това е било действителност, това което се явява на ясновиждащия поглед, чо
век
ът се е чувствувал живо сред всичко това: той се е намирал там вътре, това е било неговото царство.
И сега знаем, че в онова прадалечно време, в което всичко това е било действителност, това което се явява на ясновиждащия поглед, човекът се е чувствувал живо сред всичко това: той се е намирал там вътре, това е било неговото царство.
И в това царство Луцифер го привлече при себе си, човекът се свърза с Луцифер и последствието от това беше, че в силовите течения, които бихме могли да нарисуваме в такава линия, упражняват натиск върху човека, който се е свързал с Луцифер (всичко това показва на ясновидския поглед/, упражняват натиск в тази / Виж рисунка № 4 /области и напират напред навън.
към текста >>
И в това царство Луцифер го привлече при себе си, чо
век
ът се свърза с Луцифер и последствието от това беше, че в силовите течения, които бихме могли да нарисуваме в такава линия, упражняват натиск върху чо
век
а, който се е свързал с Луцифер (всичко това показва на ясновидския поглед/, упражняват натиск в тази / Виж рисунка № 4 /области и напират напред навън.
И сега знаем, че в онова прадалечно време, в което всичко това е било действителност, това което се явява на ясновиждащия поглед, човекът се е чувствувал живо сред всичко това: той се е намирал там вътре, това е било неговото царство.
И в това царство Луцифер го привлече при себе си, човекът се свърза с Луцифер и последствието от това беше, че в силовите течения, които бихме могли да нарисуваме в такава линия, упражняват натиск върху човека, който се е свързал с Луцифер (всичко това показва на ясновидския поглед/, упражняват натиск в тази / Виж рисунка № 4 /области и напират напред навън.
към текста >>
Чрез тези отвори чо
век
ът, който по-рано е живял в тази област, е бил изтласкан навън, понеже се е свързал с Луцифер.
Тази област тук (горе отпред) получи отвори; спарушвайки се тези отвори са се превърнали в нашите днешни сетивни органи.
Чрез тези отвори човекът, който по-рано е живял в тази област, е бил изтласкан навън, понеже се е свързал с Луцифер.
И бивайки изтласкан навън, човекът живее сега в света вън от тази формация и тази формация се спаруши и е неговото физическо тяло.
към текста >>
И бивайки изтласкан навън, чо
век
ът живее сега в света вън от тази формация и тази формация се спаруши и е неговото физическо тяло.
Тази област тук (горе отпред) получи отвори; спарушвайки се тези отвори са се превърнали в нашите днешни сетивни органи. Чрез тези отвори човекът, който по-рано е живял в тази област, е бил изтласкан навън, понеже се е свързал с Луцифер.
И бивайки изтласкан навън, човекът живее сега в света вън от тази формация и тази формация се спаруши и е неговото физическо тяло.
към текста >>
Следователно, за да имате една схематична картина, представете си днешното физическо тяло на чо
век
а ставащо все по-голямо и по-голямо, като всички органи се увеличават, органите на храносмилателната система, на кръвообръщателната и дихателната система превръщайки се в мощни животински същества в увеличение, а нервната система превръщайки се в растителни същества.
Следователно, за да имате една схематична картина, представете си днешното физическо тяло на човека ставащо все по-голямо и по-голямо, като всички органи се увеличават, органите на храносмилателната система, на кръвообръщателната и дихателната система превръщайки се в мощни животински същества в увеличение, а нервната система превръщайки се в растителни същества.
В тази мощна формация представете си царуващ човека.
към текста >>
В тази мощна формация представете си царуващ чо
век
а.
Следователно, за да имате една схематична картина, представете си днешното физическо тяло на човека ставащо все по-голямо и по-голямо, като всички органи се увеличават, органите на храносмилателната система, на кръвообръщателната и дихателната система превръщайки се в мощни животински същества в увеличение, а нервната система превръщайки се в растителни същества.
В тази мощна формация представете си царуващ човека.
към текста >>
Сега от една страна се явява Луцифер; чо
век
ът бива привлечен от Луцифер, поради което след това напират съществата на висшите йерархии и изтласкват чо
век
а навън.
Сега от една страна се явява Луцифер; човекът бива привлечен от Луцифер, поради което след това напират съществата на висшите йерархии и изтласкват човека навън.
Чрез това че човекът е бил изтласкан навън цялата формация постепенно се спарушва и се превръща в тясното пространство, което днес едно човешко тяло заема, и със своето съзнание, с цялото свое дневно съзнание, човекът е вън от своето тяло. Защото това е произвело положението, че човекът не знае това, което се намира вътре в него, за което по-рано е знаел, а той знае само за това, което се намира вън от него. Той е бил изгонен през отворите, които днес са неговите сетива.
към текста >>
Чрез това че чо
век
ът е бил изтласкан навън цялата формация постепенно се спарушва и се превръща в тясното пространство, което днес едно човешко тяло заема, и със своето съзнание, с цялото свое дневно съзнание, чо
век
ът е вън от своето тяло.
Сега от една страна се явява Луцифер; човекът бива привлечен от Луцифер, поради което след това напират съществата на висшите йерархии и изтласкват човека навън.
Чрез това че човекът е бил изтласкан навън цялата формация постепенно се спарушва и се превръща в тясното пространство, което днес едно човешко тяло заема, и със своето съзнание, с цялото свое дневно съзнание, човекът е вън от своето тяло.
Защото това е произвело положението, че човекът не знае това, което се намира вътре в него, за което по-рано е знаел, а той знае само за това, което се намира вън от него. Той е бил изгонен през отворите, които днес са неговите сетива.
към текста >>
Защото това е произвело положението, че чо
век
ът не знае това, което се намира вътре в него, за което по-рано е знаел, а той знае само за това, което се намира вън от него.
Сега от една страна се явява Луцифер; човекът бива привлечен от Луцифер, поради което след това напират съществата на висшите йерархии и изтласкват човека навън. Чрез това че човекът е бил изтласкан навън цялата формация постепенно се спарушва и се превръща в тясното пространство, което днес едно човешко тяло заема, и със своето съзнание, с цялото свое дневно съзнание, човекът е вън от своето тяло.
Защото това е произвело положението, че човекът не знае това, което се намира вътре в него, за което по-рано е знаел, а той знае само за това, което се намира вън от него.
Той е бил изгонен през отворите, които днес са неговите сетива.
към текста >>
Сега аз Ви дадох една представа, как чрез ясновидското виждане чо
век
ът стига до това, което Библията нарича РАЯТ.
И днес той е в сетивния свят и това, вътре в което е бил в прадалечното минало, се е спарушело и е образувало неговата вътрешност, неговите вътрешни органи.
Сега аз Ви дадох една представа, как чрез ясновидското виждане човекът стига до това, което Библията нарича РАЯТ.
Така в школите на мистериите човешката представа е била фактически доведена до рая. "Къде се е намирал раят? , питат хората. Раят се е намирал в едни свят, който обаче днес не съществува вече в сетивния свят. Раят се е сбръчкал, спарушел се е, размножил се е; защото раят е оставил като свой последен възпоминателен остатък физическата вътрешност на човешкото тяло.
към текста >>
Само че чо
век
ът е бил изгонен навън той не живее в своята вътрешност.
Само че човекът е бил изгонен навън той не живее в своята вътрешност.
Той може да се научи да познава тази вътрешност само чрез ясновидство, както вече казахме това. Човекът знае за нещата намиращи се вън от него, той знае за това, което стои пред неговите очи, около неговите уши; иначе той би знаел, какво се намира вътре в него, обаче тази вътрешност е била нещо велико, било е раят. Опитайте се сега да добиете една представа за това, как фактически чрез това, че човекът е едно същество, което разпростира своето съзнание върху сетивния свят, превърнал го е в увехналия, спарушения продукт на своето вътрешно тяло. Тогава Съществата, които са изтласкали тук (виж рисунката № 4) първо човека, са си послужили с Ариман и неговите духове, дейността на които те са превърнали в добро, и са поставили крайниците, ръцете и краката, и тук лицето, което се оформили, като са дали възможност на човекът да си служи чрез ръцете и краката и чрез това, което прониква във вътрешността чрез неговите сетива, със спарушения рай.
към текста >>
Чо
век
ът знае за нещата намиращи се вън от него, той знае за това, което стои пред неговите очи, около неговите уши; иначе той би знаел, какво се намира вътре в него, обаче тази вътрешност е била нещо велико, било е раят.
Само че човекът е бил изгонен навън той не живее в своята вътрешност. Той може да се научи да познава тази вътрешност само чрез ясновидство, както вече казахме това.
Човекът знае за нещата намиращи се вън от него, той знае за това, което стои пред неговите очи, около неговите уши; иначе той би знаел, какво се намира вътре в него, обаче тази вътрешност е била нещо велико, било е раят.
Опитайте се сега да добиете една представа за това, как фактически чрез това, че човекът е едно същество, което разпростира своето съзнание върху сетивния свят, превърнал го е в увехналия, спарушения продукт на своето вътрешно тяло. Тогава Съществата, които са изтласкали тук (виж рисунката № 4) първо човека, са си послужили с Ариман и неговите духове, дейността на които те са превърнали в добро, и са поставили крайниците, ръцете и краката, и тук лицето, което се оформили, като са дали възможност на човекът да си служи чрез ръцете и краката и чрез това, което прониква във вътрешността чрез неговите сетива, със спарушения рай.
към текста >>
Опитайте се сега да добиете една представа за това, как фактически чрез това, че чо
век
ът е едно същество, което разпростира своето съзнание върху сетивния свят, превърнал го е в увехналия, спарушения продукт на своето вътрешно тяло.
Само че човекът е бил изгонен навън той не живее в своята вътрешност. Той може да се научи да познава тази вътрешност само чрез ясновидство, както вече казахме това. Човекът знае за нещата намиращи се вън от него, той знае за това, което стои пред неговите очи, около неговите уши; иначе той би знаел, какво се намира вътре в него, обаче тази вътрешност е била нещо велико, било е раят.
Опитайте се сега да добиете една представа за това, как фактически чрез това, че човекът е едно същество, което разпростира своето съзнание върху сетивния свят, превърнал го е в увехналия, спарушения продукт на своето вътрешно тяло.
Тогава Съществата, които са изтласкали тук (виж рисунката № 4) първо човека, са си послужили с Ариман и неговите духове, дейността на които те са превърнали в добро, и са поставили крайниците, ръцете и краката, и тук лицето, което се оформили, като са дали възможност на човекът да си служи чрез ръцете и краката и чрез това, което прониква във вътрешността чрез неговите сетива, със спарушения рай.
към текста >>
Тогава Съществата, които са изтласкали тук (виж рисунката № 4) първо чо
век
а, са си послужили с Ариман и неговите духове, дейността на които те са превърнали в добро, и са поставили крайниците, ръцете и краката, и тук лицето, което се оформили, като са дали възможност на чо
век
ът да си служи чрез ръцете и краката и чрез това, което прониква във вътрешността чрез неговите сетива, със спарушения рай.
Само че човекът е бил изгонен навън той не живее в своята вътрешност. Той може да се научи да познава тази вътрешност само чрез ясновидство, както вече казахме това. Човекът знае за нещата намиращи се вън от него, той знае за това, което стои пред неговите очи, около неговите уши; иначе той би знаел, какво се намира вътре в него, обаче тази вътрешност е била нещо велико, било е раят. Опитайте се сега да добиете една представа за това, как фактически чрез това, че човекът е едно същество, което разпростира своето съзнание върху сетивния свят, превърнал го е в увехналия, спарушения продукт на своето вътрешно тяло.
Тогава Съществата, които са изтласкали тук (виж рисунката № 4) първо човека, са си послужили с Ариман и неговите духове, дейността на които те са превърнали в добро, и са поставили крайниците, ръцете и краката, и тук лицето, което се оформили, като са дали възможност на човекът да си служи чрез ръцете и краката и чрез това, което прониква във вътрешността чрез неговите сетива, със спарушения рай.
към текста >>
Видяхме, как първо чо
век
ът става все по-чувствителен и по-чувствителен по отношение на своето физическо и етерно тяло.
Ние видяхме да застава пред нашия духовен поглед увеличеното до гигантски размери човешко физическо тяло, което в неговото днешно състояние е следователно спарушеният продукт на някогашния рай. Когато разглеждаме това, ние можем отново да добием до известна степен една представа за това, как всъщност напредва ясновидското виждане.
Видяхме, как първо човекът става все по-чувствителен и по-чувствителен по отношение на своето физическо и етерно тяло.
Сега с определен скок над пропастта разгледахме това, което се получава като впечатления, когато, намирайки се вън от своето физическо и етерно тяло човекът насочва поглед върху това физическо и етерно тяло. Аз казах, че етерното тяло е нещо подвижно в себе си; нищо в това етерно тяло, когато го гледаме обратно отвън, не е в покой, всичко е в непрестанно движение. Непрестанно става нещо; обаче колкото повече се научаваме чрез духовното обучение да гледаме върху това, което става в това етерно тяло, толкова се увеличава също картината на тези процеси и всичко става смислено. Както физическото тяло се превръща така да се каже в пълната със смисъл градина на рая, така и това, което става в етерното тяло, се превръща в процеси пълни със смисъл.
към текста >>
Сега с определен скок над пропастта разгледахме това, което се получава като впечатления, когато, намирайки се вън от своето физическо и етерно тяло чо
век
ът насочва поглед върху това физическо и етерно тяло.
Ние видяхме да застава пред нашия духовен поглед увеличеното до гигантски размери човешко физическо тяло, което в неговото днешно състояние е следователно спарушеният продукт на някогашния рай. Когато разглеждаме това, ние можем отново да добием до известна степен една представа за това, как всъщност напредва ясновидското виждане. Видяхме, как първо човекът става все по-чувствителен и по-чувствителен по отношение на своето физическо и етерно тяло.
Сега с определен скок над пропастта разгледахме това, което се получава като впечатления, когато, намирайки се вън от своето физическо и етерно тяло човекът насочва поглед върху това физическо и етерно тяло.
Аз казах, че етерното тяло е нещо подвижно в себе си; нищо в това етерно тяло, когато го гледаме обратно отвън, не е в покой, всичко е в непрестанно движение. Непрестанно става нещо; обаче колкото повече се научаваме чрез духовното обучение да гледаме върху това, което става в това етерно тяло, толкова се увеличава също картината на тези процеси и всичко става смислено. Както физическото тяло се превръща така да се каже в пълната със смисъл градина на рая, така и това, което става в етерното тяло, се превръща в процеси пълни със смисъл.
към текста >>
И тук също по определен начин всичко е изменено, преобразено, както физическото тяло се беше превърнало в рая; обаче това, което става там /етерното тяло/, е свързано още по-вътрешно с настоящите процеси в чо
век
а.
Всичко зависи от това, че с нашето астрално тяло и с нашия Аз се намираме вън и само гледаме вътре, т.е. сме вътре само с нашето съзнание. И сега ние забелязваме, какво става там вътре.
И тук също по определен начин всичко е изменено, преобразено, както физическото тяло се беше превърнало в рая; обаче това, което става там /етерното тяло/, е свързано още по-вътрешно с настоящите процеси в човека.
Нека само помислим, какво означава сънят, какво означава това, човек да се намира "вън от физическото и етерното тяло". Защото ние предположихме, че ясновидката способност е предизвикана в този момент чрез това, че човек става внезапно ясновиждащ през време на съня или остава ясновиждащ при заспиването.
към текста >>
Нека само помислим, какво означава сънят, какво означава това, чо
век
да се намира "вън от физическото и етерното тяло".
Всичко зависи от това, че с нашето астрално тяло и с нашия Аз се намираме вън и само гледаме вътре, т.е. сме вътре само с нашето съзнание. И сега ние забелязваме, какво става там вътре. И тук също по определен начин всичко е изменено, преобразено, както физическото тяло се беше превърнало в рая; обаче това, което става там /етерното тяло/, е свързано още по-вътрешно с настоящите процеси в човека.
Нека само помислим, какво означава сънят, какво означава това, човек да се намира "вън от физическото и етерното тяло".
Защото ние предположихме, че ясновидката способност е предизвикана в този момент чрез това, че човек става внезапно ясновиждащ през време на съня или остава ясновиждащ при заспиването.
към текста >>
Защото ние предположихме, че ясновидката способност е предизвикана в този момент чрез това, че чо
век
става внезапно ясновиждащ през време на съня или остава ясновиждащ при заспиването.
Всичко зависи от това, че с нашето астрално тяло и с нашия Аз се намираме вън и само гледаме вътре, т.е. сме вътре само с нашето съзнание. И сега ние забелязваме, какво става там вътре. И тук също по определен начин всичко е изменено, преобразено, както физическото тяло се беше превърнало в рая; обаче това, което става там /етерното тяло/, е свързано още по-вътрешно с настоящите процеси в човека. Нека само помислим, какво означава сънят, какво означава това, човек да се намира "вън от физическото и етерното тяло".
Защото ние предположихме, че ясновидката способност е предизвикана в този момент чрез това, че човек става внезапно ясновиждащ през време на съня или остава ясновиждащ при заспиването.
към текста >>
Обаче не така, както анатомът би виждал това, а ние виждаме, как чо
век
ът на физическия свят, с кой то през време на дневната будност си служим за нашето съзнание, как този чо
век
напуснат наистина от нас, обаче ясно показващ, че той е наш инструмент се намира един вид омагьосан в един замък, лежи омагьосан в един замък.
Нека помислим, какво нещо е сънят! Онова, което прониква със съзнание физическото и етерното тяло, се намира вън; там вътре стават сега само така да се каже вегетативни процеси, става всичко, което отново възстановява изразходваните през време на деня сили. Да, това ние възприемаме, виждаме, как от физическото тяло са възстановени силите, които са били изразходвани именно в мозъка.
Обаче не така, както анатомът би виждал това, а ние виждаме, как човекът на физическия свят, с кой то през време на дневната будност си служим за нашето съзнание, как този човек напуснат наистина от нас, обаче ясно показващ, че той е наш инструмент се намира един вид омагьосан в един замък, лежи омагьосан в един замък.
Както нашият мозък лежи в черепния покрив като един символ, така ни се явява нашето човешко същество на Земята като едно омагьосано същество, живеещо в един замък.
към текста >>
Обаче когато насочим поглед върху етерните сили, които стоят на основата, тогава това което е земен чо
век
, ни се явява като намиращо се вътре в черепната обвивка и затворено в този замък.
Ние за ставаме срещу нашето човешко същество като срещу едно същество, което като че е пленено, затворено в скални стени. Символът, един вид отново свитият символ на това е нашата черепна обвивка. Отвън това ни се явява като една малка черепна обвивка.
Обаче когато насочим поглед върху етерните сили, които стоят на основата, тогава това което е земен човек, ни се явява като намиращо се вътре в черепната обвивка и затворено в този замък.
към текста >>
И тогава от останалия организъм протичат нагоре силите, които подържат този чо
век
, който всъщност се намира в черепната обвивка като в един мощен замък.
И тогава от останалия организъм протичат нагоре силите, които подържат този човек, който всъщност се намира в черепната обвивка като в един мощен замък.
Там се струят нагоре силите. Първо се струи нагоре онази сила, която идва от разпространения в организма инструмент на човешкото астрално тяло; нагоре се струи всичко това, което разпалва и прави човека мощен чрез нервните нишки; всичко това се влива в земния човешки мозък: това ни се явява като мощния меч, който човекът си е изковал на земята.
към текста >>
Първо се струи нагоре онази сила, която идва от разпространения в организма инструмент на човешкото астрално тяло; нагоре се струи всичко това, което разпалва и прави чо
век
а мощен чрез нервните нишки; всичко това се влива в земния човешки мозък: това ни се явява като мощния меч, който чо
век
ът си е изковал на земята.
И тогава от останалия организъм протичат нагоре силите, които подържат този човек, който всъщност се намира в черепната обвивка като в един мощен замък. Там се струят нагоре силите.
Първо се струи нагоре онази сила, която идва от разпространения в организма инструмент на човешкото астрално тяло; нагоре се струи всичко това, което разпалва и прави човека мощен чрез нервните нишки; всичко това се влива в земния човешки мозък: това ни се явява като мощния меч, който човекът си е изковал на земята.
към текста >>
След това нагоре проникват силите на кръвта тези сили на кръвта ние чувствуваме постепенно, научаваме се да познаваме тези сили на кръвта ни се явяват като това, което в същност наранява лежащия в магическия замък на черепната кутия мозъчен чо
век
: силите, които в етерното тяло се издигат нагоре към земния чо
век
, който лежи в магическия замък на мозъка, са като кървящото копие.
След това нагоре проникват силите на кръвта тези сили на кръвта ние чувствуваме постепенно, научаваме се да познаваме тези сили на кръвта ни се явяват като това, което в същност наранява лежащия в магическия замък на черепната кутия мозъчен човек: силите, които в етерното тяло се издигат нагоре към земния човек, който лежи в магическия замък на мозъка, са като кървящото копие.
И след това ние добиваме едно познание. Това познание е, че можем да наблюдаваме, какво трябва да се струи нагоре към най-благородните части на мозъка. Преди това ние нямаме никакво понятие за тези процеси, нямаме никакво предчувствие.
към текста >>
Чо
век
може да се храни колкото иска от животинското царство: всичко това не е използваемо за определени части на мозъка, всичко това е само излишен товар.
Да, видите ли, тук аз се връщам от една друга гледна точка към това, което засегнах вече тези дни.
Човек може да се храни колкото иска от животинското царство: всичко това не е използваемо за определени части на мозъка, всичко това е само излишен товар.
Други органи могат да бъдат хранени с това, обаче в мозъка съществува нещо, за което етерното тяло веднага отблъсква всичко, което идва от животинското царство. Даже етерното тяло отблъсква от една част на мозъка, от една малка благородна част на мозъка това, което идва от растителното царство, и допуска в една малка благородна част на мозъка само минералния екстракт; и тук то събира този минерален екстракт с най-благородни влъчвания на сетивните органи. Най-благородното на светлината, най-благородното на звука, най-благородното на топлината се докосва тук с най-благородните произведения на минералното царство. Защото от свързването на най-благородните впечатления на сетивата с най-благородните произведения на минералното царство се храни най-благородната част на човешкия мозък. От тази най-благородна част на човешкия мозък етерното тяло отделя всичко, което идва от растителното и от животинското царство.
към текста >>
След това всички неща, които чо
век
ът приема като своя храна, проникват нагоре, мозъкът има също по-неблагородни части; те се хранят от всичко, което протича нагоре и от което се храни именно организмът.
След това всички неща, които човекът приема като своя храна, проникват нагоре, мозъкът има също по-неблагородни части; те се хранят от всичко, което протича нагоре и от което се храни именно организмът.
Само най-благородната част на мозъка трябва да бъде хранена от най-красивото слива не на сетивните впечатления и най-благородния пречистен екстракт на минералното царство. Тук ние се запознаваме с една чудесна космическа връзка на човека с целия Космос.
към текста >>
Тук ние се запознаваме с една чудесна космическа връзка на чо
век
а с целия Космос.
След това всички неща, които човекът приема като своя храна, проникват нагоре, мозъкът има също по-неблагородни части; те се хранят от всичко, което протича нагоре и от което се храни именно организмът. Само най-благородната част на мозъка трябва да бъде хранена от най-красивото слива не на сетивните впечатления и най-благородния пречистен екстракт на минералното царство.
Тук ние се запознаваме с една чудесна космическа връзка на човека с целия Космос.
към текста >>
Тук ние поглеждаме в една част на чо
век
а, където пред нас се извършва това, как мисленето на чо
век
а при готвя чрез служащата на астралното тяло нервна система меча за човешката сила на Земята; тук ние се запознаваме с това, което е примесено с кръвта и което допринася така да се каже за убиването именно на най-благородната част на мозъка.
Тук ние поглеждаме в една част на човека, където пред нас се извършва това, как мисленето на човека при готвя чрез служащата на астралното тяло нервна система меча за човешката сила на Земята; тук ние се запознаваме с това, което е примесено с кръвта и което допринася така да се каже за убиването именно на най-благородната част на мозъка.
И постоянно тази най-благородна част на мозъка е подържана от сливането на най-тънките сетивни усещания с най-благородните произведения на минералното царство. И след това през време на съня, когато мисленето не е заето с мозъка, към мозъка се стичат продуктите, които са се образували по-нататък долу във вътрешността от растителното и минерално царство.
към текста >>
И така когато чо
век
проникне в своето собствено етерно тяло това е така, като че той стига до една пропаст и вижда през тази пропаст в своето етерно тяло това, което то върши там.
И така когато човек проникне в своето собствено етерно тяло това е така, като че той стига до една пропаст и вижда през тази пропаст в своето етерно тяло това, което то върши там.
И всичко това се явява в мощни образи, които представят процеси на духовния човек през време на съня. Този Аз и астралното тяло, този духовен човек се потопява в замъка, който е образуван от това, което е предоставено само символично в черепната кутия, където лежи спящ, ранен от кръвта, човекът, по който се вижда, как мислите са неговата сила, това, което трябва да се остави да бъде хранено от всичко, което прониква нагоре от царствата на природата, което в неговите най-благородни части трябва да бъде обслужвано от онази най-тънка храна, за която говорихме. Всичко това приведено в образи даде Легендата на Граала. И легендата на Граала ни съобщава за онази чудесна храна, която е приготвена от най-тънките действия на минералните екстракти, които са призвани да хранят най-благородната част на човека през неговия живот, който той прекарва физически на Земята; защото всичко друго би причинило неговата смърт.
към текста >>
И всичко това се явява в мощни образи, които представят процеси на духовния чо
век
през време на съня.
И така когато човек проникне в своето собствено етерно тяло това е така, като че той стига до една пропаст и вижда през тази пропаст в своето етерно тяло това, което то върши там.
И всичко това се явява в мощни образи, които представят процеси на духовния човек през време на съня.
Този Аз и астралното тяло, този духовен човек се потопява в замъка, който е образуван от това, което е предоставено само символично в черепната кутия, където лежи спящ, ранен от кръвта, човекът, по който се вижда, как мислите са неговата сила, това, което трябва да се остави да бъде хранено от всичко, което прониква нагоре от царствата на природата, което в неговите най-благородни части трябва да бъде обслужвано от онази най-тънка храна, за която говорихме. Всичко това приведено в образи даде Легендата на Граала. И легендата на Граала ни съобщава за онази чудесна храна, която е приготвена от най-тънките действия на минералните екстракти, които са призвани да хранят най-благородната част на човека през неговия живот, който той прекарва физически на Земята; защото всичко друго би причинило неговата смърт.
към текста >>
Този Аз и астралното тяло, този духовен чо
век
се потопява в замъка, който е образуван от това, което е предоставено само символично в черепната кутия, където лежи спящ, ранен от кръвта, чо
век
ът, по който се вижда, как мислите са неговата сила, това, което трябва да се остави да бъде хранено от всичко, което прониква нагоре от царствата на природата, което в неговите най-благородни части трябва да бъде обслужвано от онази най-тънка храна, за която говорихме.
И така когато човек проникне в своето собствено етерно тяло това е така, като че той стига до една пропаст и вижда през тази пропаст в своето етерно тяло това, което то върши там. И всичко това се явява в мощни образи, които представят процеси на духовния човек през време на съня.
Този Аз и астралното тяло, този духовен човек се потопява в замъка, който е образуван от това, което е предоставено само символично в черепната кутия, където лежи спящ, ранен от кръвта, човекът, по който се вижда, как мислите са неговата сила, това, което трябва да се остави да бъде хранено от всичко, което прониква нагоре от царствата на природата, което в неговите най-благородни части трябва да бъде обслужвано от онази най-тънка храна, за която говорихме.
Всичко това приведено в образи даде Легендата на Граала. И легендата на Граала ни съобщава за онази чудесна храна, която е приготвена от най-тънките действия на минералните екстракти, които са призвани да хранят най-благородната част на човека през неговия живот, който той прекарва физически на Земята; защото всичко друго би причинило неговата смърт.
към текста >>
И легендата на Граала ни съобщава за онази чудесна храна, която е приготвена от най-тънките действия на минералните екстракти, които са призвани да хранят най-благородната част на чо
век
а през неговия живот, който той прекарва физически на Земята; защото всичко друго би причинило неговата смърт.
И така когато човек проникне в своето собствено етерно тяло това е така, като че той стига до една пропаст и вижда през тази пропаст в своето етерно тяло това, което то върши там. И всичко това се явява в мощни образи, които представят процеси на духовния човек през време на съня. Този Аз и астралното тяло, този духовен човек се потопява в замъка, който е образуван от това, което е предоставено само символично в черепната кутия, където лежи спящ, ранен от кръвта, човекът, по който се вижда, как мислите са неговата сила, това, което трябва да се остави да бъде хранено от всичко, което прониква нагоре от царствата на природата, което в неговите най-благородни части трябва да бъде обслужвано от онази най-тънка храна, за която говорихме. Всичко това приведено в образи даде Легендата на Граала.
И легендата на Граала ни съобщава за онази чудесна храна, която е приготвена от най-тънките действия на минералните екстракти, които са призвани да хранят най-благородната част на човека през неговия живот, който той прекарва физически на Земята; защото всичко друго би причинило неговата смърт.
към текста >>
И това е представено най-добре в същност не при Волфрам, а то е представено още най-добре външно, екзотерично защото почти всеки може да познае, ако му е било обърнато внимание върху това, как легендата на Граала е едно окултно изживяване, което всеки чо
век
може да има отново всяка нощ то е най-добре представено, въпреки осквернението, което също е станало, при Християн дьо Троай.
И това е представено най-добре в същност не при Волфрам, а то е представено още най-добре външно, екзотерично защото почти всеки може да познае, ако му е било обърнато внимание върху това, как легендата на Граала е едно окултно изживяване, което всеки човек може да има отново всяка нощ то е най-добре представено, въпреки осквернението, което също е станало, при Християн дьо Троай.
И той достатъчно е посочил чрез някои загатвания, че е дал екзотерично това, което искал да каже; защото той се позовава на един свой учител и приятел, който е живял в Елзас и който му е дал същинската езотерична форма, която Християн дьо Троай превел в екзотерична.
към текста >>
Това е станало по времето, когато поради онзи преход, за който аз говорих в моята книжка "Духовното ръководство на чо
век
а и човечеството", е станало необходимо да бъде направено това.
Това е станало по времето, когато поради онзи преход, за който аз говорих в моята книжка "Духовното ръководство на човека и човечеството", е станало необходимо да бъде направено това.
Малко преди това легендата на Граала е била предадена екзотерично в 1180 година. Днес подобни неща изглеждат на външния свят като едно фантазиране, защото за него като действително се явява само това, което се намира вън от човека. Че човекът се оказва като венец на творението в един още по-висок смисъл, това той познава именно тогава, когато вижда своето физическо тяло в неговата първоначална великолепна големина, а своето етерно тяло вижда така, както то работи външно върху физическото тяло, за да събуди отново към живот това което е било умъртвено и парализирано от онова убождане, за което казах, че то идва от кръвта.
към текста >>
Днес подобни неща изглеждат на външния свят като едно фантазиране, защото за него като действително се явява само това, което се намира вън от чо
век
а.
Това е станало по времето, когато поради онзи преход, за който аз говорих в моята книжка "Духовното ръководство на човека и човечеството", е станало необходимо да бъде направено това. Малко преди това легендата на Граала е била предадена екзотерично в 1180 година.
Днес подобни неща изглеждат на външния свят като едно фантазиране, защото за него като действително се явява само това, което се намира вън от човека.
Че човекът се оказва като венец на творението в един още по-висок смисъл, това той познава именно тогава, когато вижда своето физическо тяло в неговата първоначална великолепна големина, а своето етерно тяло вижда така, както то работи външно върху физическото тяло, за да събуди отново към живот това което е било умъртвено и парализирано от онова убождане, за което казах, че то идва от кръвта.
към текста >>
Че чо
век
ът се оказва като венец на творението в един още по-висок смисъл, това той познава именно тогава, когато вижда своето физическо тяло в неговата първоначална великолепна големина, а своето етерно тяло вижда така, както то работи външно върху физическото тяло, за да събуди отново към живот това което е било умъртвено и парализирано от онова убождане, за което казах, че то идва от кръвта.
Това е станало по времето, когато поради онзи преход, за който аз говорих в моята книжка "Духовното ръководство на човека и човечеството", е станало необходимо да бъде направено това. Малко преди това легендата на Граала е била предадена екзотерично в 1180 година. Днес подобни неща изглеждат на външния свят като едно фантазиране, защото за него като действително се явява само това, което се намира вън от човека.
Че човекът се оказва като венец на творението в един още по-висок смисъл, това той познава именно тогава, когато вижда своето физическо тяло в неговата първоначална великолепна големина, а своето етерно тяло вижда така, както то работи външно върху физическото тяло, за да събуди отново към живот това което е било умъртвено и парализирано от онова убождане, за което казах, че то идва от кръвта.
към текста >>
Чувствувайки действително дълбоко това, то позволява фактически на чо
век
а да види тази благородна част на човешкия организъм като размножения свещен Граал.
Чувствувайки действително дълбоко това, то позволява фактически на човека да види тази благородна част на човешкия организъм като размножения свещен Граал.
И с тези две указания аз исках днес да покажа, как имагинациите се явяват типично, как за действителното ясновидство гледането на физическото тяло постепенно преминава в имагинации. И към най-великите имагинации, които човек може да изживее, принадлежат, поне за земното време, имагинацията на Рая и тази на Граала.
към текста >>
И към най-великите имагинации, които чо
век
може да изживее, принадлежат, поне за земното време, имагинацията на Рая и тази на Граала.
Чувствувайки действително дълбоко това, то позволява фактически на човека да види тази благородна част на човешкия организъм като размножения свещен Граал. И с тези две указания аз исках днес да покажа, как имагинациите се явяват типично, как за действителното ясновидство гледането на физическото тяло постепенно преминава в имагинации.
И към най-великите имагинации, които човек може да изживее, принадлежат, поне за земното време, имагинацията на Рая и тази на Граала.
към текста >>
14.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Когато чо
век
възприема съзнателно ясновидски независимо от своето физическо и етерно тяло както той е в без съзнание през време на съня и се оставя да бъде подбуден за възприятия от своето физическо тяло, тогава се получава легендата за рая; когато се оставя да бъде подбуден от своето етерно тяло, тогава се получава Легендата на Граала.
Вчера аз се опитах да обърна вниманието върху две легенди, върху легендата за Рая и легендата на Граала. Аз се опитах да обърна вниманието върху това, как тези две легенди представляват в същност окултни имагинации, които могат да бъдат действително изживени, когато настъпва един подходящ момент.
Когато човек възприема съзнателно ясновидски независимо от своето физическо и етерно тяло както той е в без съзнание през време на съня и се оставя да бъде подбуден за възприятия от своето физическо тяло, тогава се получава легендата за рая; когато се оставя да бъде подбуден от своето етерно тяло, тогава се получава Легендата на Граала.
Сега трябва да обърнем вниманието върху това, че такива легенди са дадени като поетични съчинения или като религиозни легенди и са направени достъпни по опреде лен начин и в една определена епоха на човечеството. Първият произход на такива легенди, които срещаме под формата на поетически съчинения или на религиозни писания във физическата история на развитието на човечеството, идва именно от мистериите, в които тяхното съдържание е било установено чрез ясновидски наблюдения. И при съставянето на такива легенди е особено необходимо, да бъде положена най-голяма грижа, да бъде налучкано точно онова съдържание и онзи тон, който са особено подходящи за епохата и за народа, на които те са дадени.
към текста >>
В сказките, които държахме, ние изнесохме, как чрез езотерично-окултно развитие чо
век
ът изпитва опреде лени промени в своето физическо тяло и в своето етерно тяло.
В сказките, които държахме, ние изнесохме, как чрез езотерично-окултно развитие човекът изпитва опреде лени промени в своето физическо тяло и в своето етерно тяло.
Ние ще разгледаме още по-точно астрално то тяло и Себе-то и след това с няколко думи ще се върнем към физическото и етерното тяло. Така ние виждаме, че когато човек се подлага на това саморазвитие, за да напредне чрез приемането на духовните блага на мъдростта и на истината, той предизвиква чрез това промени в членовете на своя духовен и физически организъм. От изложението, което бе дадено от Акашовата Летопис за най-различните области на развитието, знаем, че също в течение за напълно нормалното развитие на човечеството тези различни членове на човешката природа претърпяват изменение по един естествен начин.
към текста >>
Така ние виждаме, че когато чо
век
се подлага на това саморазвитие, за да напредне чрез приемането на духовните блага на мъдростта и на истината, той предизвиква чрез това промени в членовете на своя духовен и физически организъм.
В сказките, които държахме, ние изнесохме, как чрез езотерично-окултно развитие човекът изпитва опреде лени промени в своето физическо тяло и в своето етерно тяло. Ние ще разгледаме още по-точно астрално то тяло и Себе-то и след това с няколко думи ще се върнем към физическото и етерното тяло.
Така ние виждаме, че когато човек се подлага на това саморазвитие, за да напредне чрез приемането на духовните блага на мъдростта и на истината, той предизвиква чрез това промени в членовете на своя духовен и физически организъм.
От изложението, което бе дадено от Акашовата Летопис за най-различните области на развитието, знаем, че също в течение за напълно нормалното развитие на човечеството тези различни членове на човешката природа претърпяват изменение по един естествен начин.
към текста >>
Следователно не може да се касае за това, съответният чо
век
принадлежащ на един такъв мистериен център, комуто се пада задачата да съобщи на света една такава легенда, да следва само своя вътрешен импулс, а той трябва да се съобразява с това, което му диктува неговата епоха.
В мистерийните центрове, от които произхождат въпросните легенди, създаващите тези легенди си казват: легендата трябва да бъде устроена, че промените, които стават през време на нашата епоха в човешката разсъдъчна или чувствуваща душа да бъдат въоръжени против евентуални вредни влияния на тази легенда.
Следователно не може да се касае за това, съответният човек принадлежащ на един такъв мистериен център, комуто се пада задачата да съобщи на света една такава легенда, да следва само своя вътрешен импулс, а той трябва да се съобразява с това, което му диктува неговата епоха.
Именно когато правим съответни разглеждания в тази насока, ние ще разберем по-добре промените, които стават с човешкото астрално тяло, когато човек минава през едно езотерично окултно развитие.
към текста >>
Именно когато правим съответни разглеждания в тази насока, ние ще разберем по-добре промените, които стават с човешкото астрално тяло, когато чо
век
минава през едно езотерично окултно развитие.
В мистерийните центрове, от които произхождат въпросните легенди, създаващите тези легенди си казват: легендата трябва да бъде устроена, че промените, които стават през време на нашата епоха в човешката разсъдъчна или чувствуваща душа да бъдат въоръжени против евентуални вредни влияния на тази легенда. Следователно не може да се касае за това, съответният човек принадлежащ на един такъв мистериен център, комуто се пада задачата да съобщи на света една такава легенда, да следва само своя вътрешен импулс, а той трябва да се съобразява с това, което му диктува неговата епоха.
Именно когато правим съответни разглеждания в тази насока, ние ще разберем по-добре промените, които стават с човешкото астрално тяло, когато човек минава през едно езотерично окултно развитие.
към текста >>
Обаче при обикновения чо
век
не живее така разхлабено, свободно, така самостоятелно, както при описаното развитие на чо
век
а, при чо
век
а минаващ през едно езотерично развитие.
Това астрално тяло живее отделено при езотерика или при онзи, който минава през сериозно антропософско развитие, който прави от духовното познание съдържание на своя живот.
Обаче при обикновения човек не живее така разхлабено, свободно, така самостоятелно, както при описаното развитие на човека, при човека минаващ през едно езотерично развитие.
към текста >>
То не преминава несъзнателно в един вид сънно състояние, но става самостоятелно, отделя се, преминава по друг начин през това, през което чо
век
ът преминава иначе в състоянието на сън.
Това астрално тяло става по определен начин самостоятелно, то се отделя при онзи, който минава през такова развитие.
То не преминава несъзнателно в един вид сънно състояние, но става самостоятелно, отделя се, преминава по друг начин през това, през което човекът преминава иначе в състоянието на сън.
Чрез това астрално тяло идва в едно отговарящо за неговото състояние. При обикновения човек, който живее вън в екзотеричния свят, това астрално тяло е свързано с другите тела. Другите тела упражняват върху него тяхното съответно влияние. Тогава отделното изпъкващо качество на един такъв член на човешкото същество не се проявява особено.
към текста >>
При обикновения чо
век
, който живее вън в екзотеричния свят, това астрално тяло е свързано с другите тела.
Това астрално тяло става по определен начин самостоятелно, то се отделя при онзи, който минава през такова развитие. То не преминава несъзнателно в един вид сънно състояние, но става самостоятелно, отделя се, преминава по друг начин през това, през което човекът преминава иначе в състоянието на сън. Чрез това астрално тяло идва в едно отговарящо за неговото състояние.
При обикновения човек, който живее вън в екзотеричния свят, това астрално тяло е свързано с другите тела.
Другите тела упражняват върху него тяхното съответно влияние. Тогава отделното изпъкващо качество на един такъв член на човешкото същество не се проявява особено.
към текста >>
Защото при определени предпоставки на душевния живот чо
век
казва най-драговолно и най-често това, което той най-малко притежава, за което забелязва, че то най-малко му липсва, и ние често можем да забележим, че принципи се подчертават най-много там, където те най-много липсват.
Това наблюдение може да бъде направено в много теософски и окултни общества, макар и там да се проповядва като един морален принцип и постоянно да се повтаря безкористието, всеобщата човешка любов. Чрез естествено освобождение на астралното тяло в такива общества се разцъфтява именно егоизмът. За наблюдателя на душите това е несъмнено от една страна напълно оправдано, от друга страна обаче то е не що опасно, като се има предвид често изказвания принцип за всеобща човешка любов отбележете добре, че аз не казвам "принцип", а общо изказания принцип.
Защото при определени предпоставки на душевния живот човек казва най-драговолно и най-често това, което той най-малко притежава, за което забелязва, че то най-малко му липсва, и ние често можем да забележим, че принципи се подчертават най-много там, където те най-много липсват.
към текста >>
Но първо застъпването на този езотеричен принцип няма нищо общо с това, което току-що бе казано относно първичното свойство на астралното тяло: егоизъм, стремежът чо
век
да бъде в себе си, при себе си, чрез себе си.
Но първо застъпването на този езотеричен принцип няма нищо общо с това, което току-що бе казано относно първичното свойство на астралното тяло: егоизъм, стремежът човек да бъде в себе си, при себе си, чрез себе си.
Сега възниква въпросът, как е възможно да видим в една правилна светлина това нека спокойно употребим израза явяващо се отначало отвратително свойство и качество на астралното тяло, то да иска да бъде един абсолютен егоист?
към текста >>
Да вземе един чо
век
, който има дом, двор, ниви и работи на тях; да предположим, че този чо
век
има странната прищявка да обича своя дом, своя двор, своите ниви и своите работници така както обича своето собствено тяло, че той би считал тези неща като едно продължение на неговото тяло и че би обичал двора, дома, нивите и своите хора заедно така, както някоя дама обича, при определени предпоставки, своята дреха като нещо, което принадлежи на нейното собствено тяло.
Следователно ние виждаме, че егоизмът престава да развива своите сянкови страни, когато самото същество се разширява, когато това същество пренася своето чувствуване и мислене в едно друго същество и го счита като принадлежащо към него. Чрез това, че от една страна майките разширяват техния егоизъм върху детето, те проявяват чрез това претенцията, че детето е тяхна собственост; те го считат като нещо напълно съпринадлежащо, като част от самите себе си, правят това така, както го прави астралното тяло; всичко, което стои във връзка с мене, чрез мене, към мене, с мене. Можем да видим нещо подобно даже в по-тривиални случаи отколкото при майчината любов.
Да вземе един човек, който има дом, двор, ниви и работи на тях; да предположим, че този човек има странната прищявка да обича своя дом, своя двор, своите ниви и своите работници така както обича своето собствено тяло, че той би считал тези неща като едно продължение на неговото тяло и че би обичал двора, дома, нивите и своите хора заедно така, както някоя дама обича, при определени предпоставки, своята дреха като нещо, което принадлежи на нейното собствено тяло.
В такъв случай собственото тяло се разпростира така да се каже върху заобикалящата среда.
към текста >>
Когато грижата на съответния чо
век
се простира върху заобикалящата среда така, че той защищава всичко това, за което става дума, и отклонява всяко нападение от него, като че това би било неговото собствено тяло, тогава трябва да кажем положението е такова, че цялата тази сфера е облечена с неговия егоизъм и това е извънредно благоприятно за гореспоменатите неща.
Когато грижата на съответния човек се простира върху заобикалящата среда така, че той защищава всичко това, за което става дума, и отклонява всяко нападение от него, като че това би било неговото собствено тяло, тогава трябва да кажем положението е такова, че цялата тази сфера е облечена с неговия егоизъм и това е извънредно благоприятно за гореспоменатите неща.
към текста >>
Последствието от това е, че всяко развитие, което освобождава астралното тяло, трябва да държи сметка за това, интересите на чо
век
а да се разширят, да стават все по-широки и по-широки.
Астралното тяло трябва да бъде охарактеризирано с това, че то е един егоист.
Последствието от това е, че всяко развитие, което освобождава астралното тяло, трябва да държи сметка за това, интересите на човека да се разширят, да стават все по-широки и по-широки.
Да, ако нашето астрално тяло трябва да се освободи по правилен начин от другите членове на човешката природа, тогава интересът на нашето астрално тяло трябва да се разпростре върху цялата Земя и върху цялото човечество.
към текста >>
Всичко, което засяга чо
век
а, не само в нашето време, но което е засегнало чо
век
а някога в цялото развитие на Земята, трябва да събужда нашия най-дълбок интерес.
Интересите на човечеството на Земята трябва действително да станат наши собствени интереси. Нашият интерес трябва да престане по някакъв начин да бъде свързан само с нашата личност.
Всичко, което засяга човека, не само в нашето време, но което е засегнало човека някога в цялото развитие на Земята, трябва да събужда нашия най-дълбок интерес.
Ние трябва да дойдем в състояние да считаме като едно продължение на нашето собствено същество не само онези, които са сродни по кръв с нас, не само това, което съставлява наш дом, двор, и земя и е свързано с нас, а всичко, което съставлява развитието на Земята, да направим от всичко това наша собствена работа.
към текста >>
Когато тези легенди са дадени на едно човечество, те са дадени при вземането предвид, че чо
век
ът трябва да бъде издигнат над всеки личен интерес до общия земен интерес.
Когато в нашето астрално тяло имаме интерес за всички работи и дела на Земята, когато всички работи на Земята са наши собствени работи, тогава можем да се изоставим на егоистичността на нашето астрално тяло. Това е необходимо обаче: интересите на човечеството на Земята да станат наши интереси. Разгледайте от тази гледна точка двете легенди, за които аз говорих вчера!
Когато тези легенди са дадени на едно човечество, те са дадени при вземането предвид, че човекът трябва да бъде издигнат над всеки личен интерес до общия земен интерес.
Легендата за рая води човека непосредствено до онази изходна точка на развитието на Земята, когато човекът не беше влязъл още в своето първо въплъщение или когато той току-що навлизаше в това първо въплъщение, когато Луцифер пристъпи към него, когато той още стои пред общото развитие, когато фактически може да приеме в своите собствени гърди всички интереси на човечеството. В разказа за рая се крие мислимо най-великата легенда на възпитанието, мислимо най-големият проблем на възпитанието. Този разказ издига човека до гледната точка на цялото човечество, което отпечатва във всяко човешко сърце един интерес, който може да говори на всяко човешко сърце. Когато образите на легендата за рая, така както ние се опитахме да ги разберем, проникват в човешката душа, това действува така, че астралното тяло се прониква от тях и под влиянието на това човешко същество разширило своя кръгозор на цялата Земя астралното тяло може да превърне в свой интерес всичко това, което сега влиза в неговата сфера. То се е възпитавало за това, да може да счита интересите на цялата Земя като свои собствени интереси.
към текста >>
Легендата за рая води чо
век
а непосредствено до онази изходна точка на развитието на Земята, когато чо
век
ът не беше влязъл още в своето първо въплъщение или когато той току-що навлизаше в това първо въплъщение, когато Луцифер пристъпи към него, когато той още стои пред общото развитие, когато фактически може да приеме в своите собствени гърди всички интереси на човечеството.
Когато в нашето астрално тяло имаме интерес за всички работи и дела на Земята, когато всички работи на Земята са наши собствени работи, тогава можем да се изоставим на егоистичността на нашето астрално тяло. Това е необходимо обаче: интересите на човечеството на Земята да станат наши интереси. Разгледайте от тази гледна точка двете легенди, за които аз говорих вчера! Когато тези легенди са дадени на едно човечество, те са дадени при вземането предвид, че човекът трябва да бъде издигнат над всеки личен интерес до общия земен интерес.
Легендата за рая води човека непосредствено до онази изходна точка на развитието на Земята, когато човекът не беше влязъл още в своето първо въплъщение или когато той току-що навлизаше в това първо въплъщение, когато Луцифер пристъпи към него, когато той още стои пред общото развитие, когато фактически може да приеме в своите собствени гърди всички интереси на човечеството.
В разказа за рая се крие мислимо най-великата легенда на възпитанието, мислимо най-големият проблем на възпитанието. Този разказ издига човека до гледната точка на цялото човечество, което отпечатва във всяко човешко сърце един интерес, който може да говори на всяко човешко сърце. Когато образите на легендата за рая, така както ние се опитахме да ги разберем, проникват в човешката душа, това действува така, че астралното тяло се прониква от тях и под влиянието на това човешко същество разширило своя кръгозор на цялата Земя астралното тяло може да превърне в свой интерес всичко това, което сега влиза в неговата сфера. То се е възпитавало за това, да може да счита интересите на цялата Земя като свои собствени интереси. Опитайте се, обични приятели, да разгледате с цялата сериозност и с цялото достойнство това, което се крие в една такава легенда като универсална педагогическа сила, какъв духовен импулс се крие в една такава легенда.
към текста >>
Този разказ издига чо
век
а до гледната точка на цялото човечество, което отпечатва във всяко човешко сърце един интерес, който може да говори на всяко човешко сърце.
Това е необходимо обаче: интересите на човечеството на Земята да станат наши интереси. Разгледайте от тази гледна точка двете легенди, за които аз говорих вчера! Когато тези легенди са дадени на едно човечество, те са дадени при вземането предвид, че човекът трябва да бъде издигнат над всеки личен интерес до общия земен интерес. Легендата за рая води човека непосредствено до онази изходна точка на развитието на Земята, когато човекът не беше влязъл още в своето първо въплъщение или когато той току-що навлизаше в това първо въплъщение, когато Луцифер пристъпи към него, когато той още стои пред общото развитие, когато фактически може да приеме в своите собствени гърди всички интереси на човечеството. В разказа за рая се крие мислимо най-великата легенда на възпитанието, мислимо най-големият проблем на възпитанието.
Този разказ издига човека до гледната точка на цялото човечество, което отпечатва във всяко човешко сърце един интерес, който може да говори на всяко човешко сърце.
Когато образите на легендата за рая, така както ние се опитахме да ги разберем, проникват в човешката душа, това действува така, че астралното тяло се прониква от тях и под влиянието на това човешко същество разширило своя кръгозор на цялата Земя астралното тяло може да превърне в свой интерес всичко това, което сега влиза в неговата сфера. То се е възпитавало за това, да може да счита интересите на цялата Земя като свои собствени интереси. Опитайте се, обични приятели, да разгледате с цялата сериозност и с цялото достойнство това, което се крие в една такава легенда като универсална педагогическа сила, какъв духовен импулс се крие в една такава легенда.
към текста >>
Докато легендата за рая е дадена така да се каже за човечеството на Земята, доколкото това човечество се обръща назад към своя произход, към изходната точка на земното развитие, докато легендата за рая е дадена следователно за това, да могат хората да се издигнат на хоризонта на цялото развитие на човечеството, легендата на Граала е дадена за това, за да може чо
век
да се потопи в най-дълбоката вътрешност на астралното тяло.
Същото е и с Легендата на Граала.
Докато легендата за рая е дадена така да се каже за човечеството на Земята, доколкото това човечество се обръща назад към своя произход, към изходната точка на земното развитие, докато легендата за рая е дадена следователно за това, да могат хората да се издигнат на хоризонта на цялото развитие на човечеството, легендата на Граала е дадена за това, за да може човек да се потопи в най-дълбоката вътрешност на астралното тяло.
Защото когато това астрално тяло е изоставено на самото себе си, то става един егоист гледа само на своите първични най-собствени интереси.
към текста >>
Когато става въпрос за интересите на астралното тяло, чо
век
може да се заблуди само в две направления.
Когато става въпрос за интересите на астралното тяло, човек може да се заблуди само в две направления.
Тези две направления са направлението към Амфортас и, преди Амфортас да дойде до своето пълно спасение, към Парцивал. По средата стои правилното развитие на човека, доколкото се касае за неговото астрално тяло. Астралното тяло се стреми следователно към това, да развие в себе си силите на егоизма. Обаче когато внася в този егоизъм лични интереси, тогава то бива разяждано; докато би трябвало да се разшири над цялата Земя, то един вид се спарушва в отделната личност. Това не трябва да става!
към текста >>
По средата стои правилното развитие на чо
век
а, доколкото се касае за неговото астрално тяло.
Когато става въпрос за интересите на астралното тяло, човек може да се заблуди само в две направления. Тези две направления са направлението към Амфортас и, преди Амфортас да дойде до своето пълно спасение, към Парцивал.
По средата стои правилното развитие на човека, доколкото се касае за неговото астрално тяло.
Астралното тяло се стреми следователно към това, да развие в себе си силите на егоизма. Обаче когато внася в този егоизъм лични интереси, тогава то бива разяждано; докато би трябвало да се разшири над цялата Земя, то един вид се спарушва в отделната личност. Това не трябва да става! Защото ако стане, чрез действието на личността, която намира своя азов израз в кръвта, цялата човешка личност бива наранена: човек се заблуждава в посока на Амфортас. Основната грешка на Амфортас се състои в това, че в сферата, в която астралното тяло трябваше да добие своето право да бъде егоист, че в тази сфера той внася онова, което още може да съществува в човека като лични страсти и желания.
към текста >>
Защото ако стане, чрез действието на личността, която намира своя азов израз в кръвта, цялата човешка личност бива наранена: чо
век
се заблуждава в посока на Амфортас.
Тези две направления са направлението към Амфортас и, преди Амфортас да дойде до своето пълно спасение, към Парцивал. По средата стои правилното развитие на човека, доколкото се касае за неговото астрално тяло. Астралното тяло се стреми следователно към това, да развие в себе си силите на егоизма. Обаче когато внася в този егоизъм лични интереси, тогава то бива разяждано; докато би трябвало да се разшири над цялата Земя, то един вид се спарушва в отделната личност. Това не трябва да става!
Защото ако стане, чрез действието на личността, която намира своя азов израз в кръвта, цялата човешка личност бива наранена: човек се заблуждава в посока на Амфортас.
Основната грешка на Амфортас се състои в това, че в сферата, в която астралното тяло трябваше да добие своето право да бъде егоист, че в тази сфера той внася онова, което още може да съществува в човека като лични страсти и желания. Когато човек внася в сферата, в която астралното тяло би трябвало да се освободи от личните интереси, своите лични интереси, той става неизлечим, тогава той става ранимият Амфортас.
към текста >>
Основната грешка на Амфортас се състои в това, че в сферата, в която астралното тяло трябваше да добие своето право да бъде егоист, че в тази сфера той внася онова, което още може да съществува в чо
век
а като лични страсти и желания.
По средата стои правилното развитие на човека, доколкото се касае за неговото астрално тяло. Астралното тяло се стреми следователно към това, да развие в себе си силите на егоизма. Обаче когато внася в този егоизъм лични интереси, тогава то бива разяждано; докато би трябвало да се разшири над цялата Земя, то един вид се спарушва в отделната личност. Това не трябва да става! Защото ако стане, чрез действието на личността, която намира своя азов израз в кръвта, цялата човешка личност бива наранена: човек се заблуждава в посока на Амфортас.
Основната грешка на Амфортас се състои в това, че в сферата, в която астралното тяло трябваше да добие своето право да бъде егоист, че в тази сфера той внася онова, което още може да съществува в човека като лични страсти и желания.
Когато човек внася в сферата, в която астралното тяло би трябвало да се освободи от личните интереси, своите лични интереси, той става неизлечим, тогава той става ранимият Амфортас.
към текста >>
Когато чо
век
внася в сферата, в която астралното тяло би трябвало да се освободи от личните интереси, своите лични интереси, той става неизлечим, тогава той става ранимият Амфортас.
Астралното тяло се стреми следователно към това, да развие в себе си силите на егоизма. Обаче когато внася в този егоизъм лични интереси, тогава то бива разяждано; докато би трябвало да се разшири над цялата Земя, то един вид се спарушва в отделната личност. Това не трябва да става! Защото ако стане, чрез действието на личността, която намира своя азов израз в кръвта, цялата човешка личност бива наранена: човек се заблуждава в посока на Амфортас. Основната грешка на Амфортас се състои в това, че в сферата, в която астралното тяло трябваше да добие своето право да бъде егоист, че в тази сфера той внася онова, което още може да съществува в човека като лични страсти и желания.
Когато човек внася в сферата, в която астралното тяло би трябвало да се освободи от личните интереси, своите лични интереси, той става неизлечим, тогава той става ранимият Амфортас.
към текста >>
Положението е действително такова, като че още не напълно узрелият чо
век
би получил за момент ясновидство през нощта, когато би бил отделен като от една пропаст от това, което се съдържа в замъка на негово то тяло и би хвърлил един поглед във вътрешността; след това обаче без да е добил съответното познание.
Парцивал вижда в замъка на Граала, как свещеният Граал е пренесен няколко пъти покрай него. Той допуска една грешка. Всеки път, когато свещеният Граал е пренесен покрай него, на устните му стои въпросът, за кого всъщност е тази храна. Обаче той не запитва и накрая угощението завършва, без той да е запитал. Ето защо той трябваше да се оттегли от това угощение, без да има възможността да навакса нещо вече пропуснато.
Положението е действително такова, като че още не напълно узрелият човек би получил за момент ясновидство през нощта, когато би бил отделен като от една пропаст от това, което се съдържа в замъка на негово то тяло и би хвърлил един поглед във вътрешността; след това обаче без да е добил съответното познание.
. . т.е. когато не би задал въпроса всичко би се затворило отново за него. Когато след това би се събудил, той не би могъл да влезе отново в замъка. Какво пропуска в същност Парцивал?
към текста >>
Той съдържа това, от което физическият инструмент на чо
век
а на Земята трябва да се храни, като чист минерален екстракт, който е добит от всички хранителни средства и който се съединява с най-благородната част на човешкия мозък, с най-благородните сетивни впечатления, които влизат в нас чрез сетивата.
Ние чухме, какво разкрива свещеният Граал.
Той съдържа това, от което физическият инструмент на човека на Земята трябва да се храни, като чист минерален екстракт, който е добит от всички хранителни средства и който се съединява с най-благородната част на човешкия мозък, с най-благородните сетивни впечатления, които влизат в нас чрез сетивата.
Да, на кого трябва да бъде подадена тази храна? Когато от екзотеричното поетическо изложение проникнем в езотеричното мистерийно изложение, тогава ни се показва, че тази храна трябва да бъде подадена в същност на онзи човек, който е добил едно разбиране за това, което прави човека узрял да се издигне постепенно действително съзнателно до това, което е този свещен Граал. Чрез какво добива човек способността да се издигне съзнателно до това, което е свещеният Граал?
към текста >>
Когато от екзотеричното поетическо изложение проникнем в езотеричното мистерийно изложение, тогава ни се показва, че тази храна трябва да бъде подадена в същност на онзи чо
век
, който е добил едно разбиране за това, което прави чо
век
а узрял да се издигне постепенно действително съзнателно до това, което е този свещен Граал.
Ние чухме, какво разкрива свещеният Граал. Той съдържа това, от което физическият инструмент на човека на Земята трябва да се храни, като чист минерален екстракт, който е добит от всички хранителни средства и който се съединява с най-благородната част на човешкия мозък, с най-благородните сетивни впечатления, които влизат в нас чрез сетивата. Да, на кого трябва да бъде подадена тази храна?
Когато от екзотеричното поетическо изложение проникнем в езотеричното мистерийно изложение, тогава ни се показва, че тази храна трябва да бъде подадена в същност на онзи човек, който е добил едно разбиране за това, което прави човека узрял да се издигне постепенно действително съзнателно до това, което е този свещен Граал.
Чрез какво добива човек способността да се издигне съзнателно до това, което е свещеният Граал?
към текста >>
Чрез какво добива чо
век
способността да се издигне съзнателно до това, което е свещеният Граал?
Ние чухме, какво разкрива свещеният Граал. Той съдържа това, от което физическият инструмент на човека на Земята трябва да се храни, като чист минерален екстракт, който е добит от всички хранителни средства и който се съединява с най-благородната част на човешкия мозък, с най-благородните сетивни впечатления, които влизат в нас чрез сетивата. Да, на кого трябва да бъде подадена тази храна? Когато от екзотеричното поетическо изложение проникнем в езотеричното мистерийно изложение, тогава ни се показва, че тази храна трябва да бъде подадена в същност на онзи човек, който е добил едно разбиране за това, което прави човека узрял да се издигне постепенно действително съзнателно до това, което е този свещен Граал.
Чрез какво добива човек способността да се издигне съзнателно до това, което е свещеният Граал?
към текста >>
При Парцивал е нужно той да издигне своя интерес над чисто невинното гледане към вътрешното разбира не на това, което е едно също нещо във всеки чо
век
което се полага на цялото човечество, дарът на свещения Граал.
При Парцивал е нужно той да издигне своя интерес над чисто невинното гледане към вътрешното разбира не на това, което е едно също нещо във всеки човек което се полага на цялото човечество, дарът на свещения Граал.
Така между Парцивал и Амфортас или първоначалния цар на рибарите витае по един чудесен начин по средата идеалът на Тайната на Голгота. И по един нежен начин ни се показва именно на решава щото място в легендата, че от една страна царят на рибарите беше внесъл много личен елемент чак до сферата на астралното тяло, а от друга страна стои Парцивал, който може да занесе горе още много малко общ миров интерес, който има още много наивно, много малко чувство към общия интерес на свата. Това е имен но също извънредно голяма педагогическа сила на легендата за Граала, че тя можеше да действува по този начин в душите на учениците на свещения Граал. Чрез това те имаха пред себе си като една везна: от едната страна това, което беше Амфортас, а от другата страна това, което беше при Парцивал.
към текста >>
За целта е необходимо, щото чо
век
ът, когато той постепенно стигне до това, неговото астрално тяло да се освободи, да стане независимо от другите членове на човешка та природа чрез езотеричното развитие, то да се въоръжи и защитава първо именно против всякакви влияния на други астрални тела.
Моля Ви именно в тази точка да не вземате това, което е само една част, за едно цяло, а да съедините напълно днешното и утрешното разглеждане. Защото едната само част може да предизвика криво разбиране – обаче абсолютно необходимо е в тази точка човешкото астрално тяло да бъде повдигнато в неговото развитие до хоризонта на човечеството по един напълно особен начин, така че общите интереси на човечеството да станат негови интереси, така че то да се чувствува обидено, наранено, тъгуващо в самото себе си, когато някъде е наранено самото човечество.
За целта е необходимо, щото човекът, когато той постепенно стигне до това, неговото астрално тяло да се освободи, да стане независимо от другите членове на човешка та природа чрез езотеричното развитие, то да се въоръжи и защитава първо именно против всякакви влияния на други астрални тела.
Защото когато астралното тяло става свободно, то не е вече защитено чрез физическото и етерно тяло, които са един вид укрепен замък за астралното тяло. То е свободно и става проницаемо; тогава силите, които съществуват в другите астрални тела, могат лесно да действуват в него. Тогава астралните тела по-силни от него могат да добиват влияние върху него, ако то не може да се въоръжи чрез собствени сили. Би било фатално, ако някой би стигнал до свободното манипулиране на своето астрално тяло и би останал така невинен относно връзката на астралното тяло, както е от начало Парцивал. Това не трябва да се получи, защото тогава всички възможни, изхождащи от другите астрални тела влияния биха действували върху неговото астрално тяло.
към текста >>
Тези ритуали заобикалят чо
век
а с онова, което са изцяло имагинациите, които са приети с помощта на астралното тяло от висшите светове: в момента когато една такава религиозна общност приема един чо
век
, той се намира сред имагинации, които освобождават неговото астрално тяло през време, когато върху него действуват ритуалите.
Видите ли, обични приятели, в известно отношение също и във външния езотеричен свят може да има значение това, което току-що посочих. Хората живеят по лицето на Земята в определени отделни религиозни системи. Тези религиозни системи имат своите култове, имат своите ритуали.
Тези ритуали заобикалят човека с онова, което са изцяло имагинациите, които са приети с помощта на астралното тяло от висшите светове: в момента когато една такава религиозна общност приема един човек, той се намира сред имагинации, които освобождават неговото астрално тяло през време, когато върху него действуват ритуалите.
към текста >>
Когато един чо
век
участвува в един религиозен ритуал, неговото астрално тяло се освобождава до известна степен поне за кратки мигове.
Когато един човек участвува в един религиозен ритуал, неговото астрално тяло се освобождава до известна степен поне за кратки мигове.
И колкото по-силен е ритуалът, колкото повече подтиска той влиянията на етерното тяло и на физическото тяло, колкото повече този ритуал работи с такива средства, които еманципират астралното тяло, толкова повече астралното тяло е разхлабено в неговата връзка с етерното и физическо тяло през време на съответната церемония.
към текста >>
Ето защо простете ми израза, би могло да изглежда, че аз употребявам този израз с известна подигравка, но това не е никаква подигравка, ето защо за един чо
век
не е никъде по-опасно да спи освен в една църква, защото и без това през време на съня астралното тяло се отделя от физическото и етерното и защото това, което действува в ритуала, което става в ритуала, се загнездва именно в астралното тяло.
Ето защо простете ми израза, би могло да изглежда, че аз употребявам този израз с известна подигравка, но това не е никаква подигравка, ето защо за един човек не е никъде по-опасно да спи освен в една църква, защото и без това през време на съня астралното тяло се отделя от физическото и етерното и защото това, което действува в ритуала, което става в ритуала, се загнездва именно в астралното тяло.
Защото това, което съставлява ритуала, то е взето от духовните светове с помощта на астралното тяло. Следователно така нареченото спане в църквата, което в някои области е една много любима работа за много хора, трябва в същност да се избягва.
към текста >>
Следователно, когато чо
век
е еманципирал астралното тяло от другите членове на човешката природа, върху него могат да влияят импулсите, силите, които са добити също с помощта на астралното тяло.
Тук става въпрос повече за църкви, които имат един ритуал, а по-малко за онези религиозни общности, които съобразно с възгледите на новото време са изоставили определен ритуал или се ограничават да упражняват до един минимум такъв ритуал. Тук аз не казвам тези неща с някакво предпочитание или непредпочитание на това или онова религиозно изповедание, а чисто в светлината на обективните факти.
Следователно, когато човек е еманципирал астралното тяло от другите членове на човешката природа, върху него могат да влияят импулсите, силите, които са добити също с помощта на астралното тяло.
И тук съществува също възможността, щото една личност, която е стигнала до свободно използуване на нейното астрално тяло, когато тя е станала по-силна от една друга личност, която също може да еманципира по определен начин своето астрално тяло, първата личност може да добие извънредно голямо влияние върху втората. Тогава може да стане буквално едно пренасяне на силите на астралното тяло на по-силната личност върху по-слабата. И ако тогава наблюдаваме по-слабата личност с помощта на ясновидската способност, тя носи всъщност в нейното астрално тяло напълно образите и имагинациите на по-силната астрална личност.
към текста >>
Защото естествено Окултизмът не може да бъде развиван, без чо
век
действително да се стреми да еманципира астралното тяло от другите членове на човешката природа.
Вие виждате, колко много е необходимо моралът да расте върху една почва, на която трябва да се развива Окултизмът.
Защото естествено Окултизмът не може да бъде развиван, без човек действително да се стреми да еманципира астралното тяло от другите членове на човешката природа.
Най-вредното и най-пагубно то е обаче, когато на полето на Окултизма по-силните личности се стремят по някакъв начин към власт за техните интереси и техните лични намерения. Оправдани са да действуват на окултното поле в същност само онези личности, които се отказват напълно от това, да имат някакви лични интереси, и най-високият идеал на онзи окултист, който иска да постигне нещо оправдано, е той да не иска да постигне нещо чрез своята личност. Идеалът на такъв окултист е, да заличи по възможност своите лична симпатия или антипатия от всичко, което иска да направи.
към текста >>
А сега, когато знаем това: Августин живее срещу епохата, заниманието на чо
век
а с неговата собствена вътрешност се превръща в един характер на тази епоха вече даже във физическото тяло, тогава можем да разберем, че онзи, който, както Августин, има наред с това по-широки интереси и насочва своя поглед към целия ход на развитието на човечеството, че такъв чо
век
изпитва едно истинско настръхване, един истински трепет, когато при него идва едно човешко същество, при което може да се долови, че при определено развитие нагоре трябва да стигне по един естествен начин до егоизма.
А сега, когато знаем това: Августин живее срещу епохата, заниманието на човека с неговата собствена вътрешност се превръща в един характер на тази епоха вече даже във физическото тяло, тогава можем да разберем, че онзи, който, както Августин, има наред с това по-широки интереси и насочва своя поглед към целия ход на развитието на човечеството, че такъв човек изпитва едно истинско настръхване, един истински трепет, когато при него идва едно човешко същество, при което може да се долови, че при определено развитие нагоре трябва да стигне по един естествен начин до егоизма.
Августин се нахвърля чисто и благородно и велико към егоистичността. Можем да кажем: той насочва безкористно към егоизма. Обаче той попада в епохата, в която човечеството се беше откъснало от великите интереси на външното. Нека помислим, как още в третата следатлантска епоха всеки египетски човек насочваше своя поглед нагоре към звездните светове и прочиташе в звездите човешки съдби! Как душата беше свързана с всеобщите интереси.
към текста >>
Нека помислим, как още в третата следатлантска епоха всеки египетски чо
век
насочваше своя поглед нагоре към звездните светове и прочиташе в звездите човешки съдби!
А сега, когато знаем това: Августин живее срещу епохата, заниманието на човека с неговата собствена вътрешност се превръща в един характер на тази епоха вече даже във физическото тяло, тогава можем да разберем, че онзи, който, както Августин, има наред с това по-широки интереси и насочва своя поглед към целия ход на развитието на човечеството, че такъв човек изпитва едно истинско настръхване, един истински трепет, когато при него идва едно човешко същество, при което може да се долови, че при определено развитие нагоре трябва да стигне по един естествен начин до егоизма. Августин се нахвърля чисто и благородно и велико към егоистичността. Можем да кажем: той насочва безкористно към егоизма. Обаче той попада в епохата, в която човечеството се беше откъснало от великите интереси на външното.
Нека помислим, как още в третата следатлантска епоха всеки египетски човек насочваше своя поглед нагоре към звездните светове и прочиташе в звездите човешки съдби!
Как душата беше свързана с всеобщите интереси.
към текста >>
Естествено това можеше да се постигне само тогава, когато чо
век
ът беше още способен да подържа в старото елементарно ясновидство своето астрално тяло отделено от физическото тяло.
Естествено това можеше да се постигне само тогава, когато човекът беше още способен да подържа в старото елементарно ясновидство своето астрално тяло отделено от физическото тяло.
Ето защо Августин трябваше да настръхне, когато срещу него застана един човек, който един вид му напомняше: с едно по-високо развитие расте същевременно егоизмът! Това може да разбере, това чувствуваше той, това му дава инстинктът: той живее срещу епохата на егоистичността. Когато срещу него застава един човек, който представлява едно по-високо развитие над онова във физическото тяло, той чувствува: човечеството отива към егоизма. И същевременно той не може да разбере, че този човек още носи със себе си от миналото един всеобщ човешки интерес.
към текста >>
Ето защо Августин трябваше да настръхне, когато срещу него застана един чо
век
, който един вид му напомняше: с едно по-високо развитие расте същевременно егоизмът!
Естествено това можеше да се постигне само тогава, когато човекът беше още способен да подържа в старото елементарно ясновидство своето астрално тяло отделено от физическото тяло.
Ето защо Августин трябваше да настръхне, когато срещу него застана един човек, който един вид му напомняше: с едно по-високо развитие расте същевременно егоизмът!
Това може да разбере, това чувствуваше той, това му дава инстинктът: той живее срещу епохата на егоистичността. Когато срещу него застава един човек, който представлява едно по-високо развитие над онова във физическото тяло, той чувствува: човечеството отива към егоизма. И същевременно той не може да разбере, че този човек още носи със себе си от миналото един всеобщ човешки интерес.
към текста >>
Когато срещу него застава един чо
век
, който представлява едно по-високо развитие над онова във физическото тяло, той чувствува: човечеството отива към егоизма.
Естествено това можеше да се постигне само тогава, когато човекът беше още способен да подържа в старото елементарно ясновидство своето астрално тяло отделено от физическото тяло. Ето защо Августин трябваше да настръхне, когато срещу него застана един човек, който един вид му напомняше: с едно по-високо развитие расте същевременно егоизмът! Това може да разбере, това чувствуваше той, това му дава инстинктът: той живее срещу епохата на егоистичността.
Когато срещу него застава един човек, който представлява едно по-високо развитие над онова във физическото тяло, той чувствува: човечеството отива към егоизма.
И същевременно той не може да разбере, че този човек още носи със себе си от миналото един всеобщ човешки интерес.
към текста >>
И същевременно той не може да разбере, че този чо
век
още носи със себе си от миналото един всеобщ човешки интерес.
Естествено това можеше да се постигне само тогава, когато човекът беше още способен да подържа в старото елементарно ясновидство своето астрално тяло отделено от физическото тяло. Ето защо Августин трябваше да настръхне, когато срещу него застана един човек, който един вид му напомняше: с едно по-високо развитие расте същевременно егоизмът! Това може да разбере, това чувствуваше той, това му дава инстинктът: той живее срещу епохата на егоистичността. Когато срещу него застава един човек, който представлява едно по-високо развитие над онова във физическото тяло, той чувствува: човечеството отива към егоизма.
И същевременно той не може да разбере, че този човек още носи със себе си от миналото един всеобщ човешки интерес.
към текста >>
Опитайте са да добиете това чувство, как Августин стои, според неговото собствено признание, срещу един чо
век
, а именно срещу Манихейския Епископ Фаустинус защото него описах аз.
Опитайте са да добиете това чувство, как Августин стои, според неговото собствено признание, срещу един човек, а именно срещу Манихейския Епископ Фаустинус защото него описах аз.
Когато стоеше срещу този епископ, Августин почувствува това, което един човек може да почувствува, който отива така да се каже към епохата на егоизма по един благороден начин и иска да защити само чрез вътрешната сила тази епоха против егоизма и който трябва да се отвърне от един човек, какъвто беше епископът на манихеите Фаустинус. Той се отвърна от него, защото този човек представляваше за него онова, което му се явява като нещо, което не трябва да бъде докоснато. Защото той крие в себе си нещо, което никога не може да намери разбиране в екзотеричен живот за епохата на егоистичността. Следователно срещу църковния отец Августин застава епископът на манихеите Фаустинус; срещу него, който отива към епохата на съзнаващата душа, застава едно човешко същество, което е запазило връзката с духовния свят по начина, по който нещо подобно може да бъде запазено в едно окултно мирово течение, и с това срещу Августин застава едно астрално тяло с неговото основно качество. Поради това Августин настръхва и от неговата гледна точка той с право настръхва.
към текста >>
Когато стоеше срещу този епископ, Августин почувствува това, което един чо
век
може да почувствува, който отива така да се каже към епохата на егоизма по един благороден начин и иска да защити само чрез вътрешната сила тази епоха против егоизма и който трябва да се отвърне от един чо
век
, какъвто беше епископът на манихеите Фаустинус.
Опитайте са да добиете това чувство, как Августин стои, според неговото собствено признание, срещу един човек, а именно срещу Манихейския Епископ Фаустинус защото него описах аз.
Когато стоеше срещу този епископ, Августин почувствува това, което един човек може да почувствува, който отива така да се каже към епохата на егоизма по един благороден начин и иска да защити само чрез вътрешната сила тази епоха против егоизма и който трябва да се отвърне от един човек, какъвто беше епископът на манихеите Фаустинус.
Той се отвърна от него, защото този човек представляваше за него онова, което му се явява като нещо, което не трябва да бъде докоснато. Защото той крие в себе си нещо, което никога не може да намери разбиране в екзотеричен живот за епохата на егоистичността. Следователно срещу църковния отец Августин застава епископът на манихеите Фаустинус; срещу него, който отива към епохата на съзнаващата душа, застава едно човешко същество, което е запазило връзката с духовния свят по начина, по който нещо подобно може да бъде запазено в едно окултно мирово течение, и с това срещу Августин застава едно астрално тяло с неговото основно качество. Поради това Августин настръхва и от неговата гледна точка той с право настръхва.
към текста >>
Той се отвърна от него, защото този чо
век
представляваше за него онова, което му се явява като нещо, което не трябва да бъде докоснато.
Опитайте са да добиете това чувство, как Августин стои, според неговото собствено признание, срещу един човек, а именно срещу Манихейския Епископ Фаустинус защото него описах аз. Когато стоеше срещу този епископ, Августин почувствува това, което един човек може да почувствува, който отива така да се каже към епохата на егоизма по един благороден начин и иска да защити само чрез вътрешната сила тази епоха против егоизма и който трябва да се отвърне от един човек, какъвто беше епископът на манихеите Фаустинус.
Той се отвърна от него, защото този човек представляваше за него онова, което му се явява като нещо, което не трябва да бъде докоснато.
Защото той крие в себе си нещо, което никога не може да намери разбиране в екзотеричен живот за епохата на егоистичността. Следователно срещу църковния отец Августин застава епископът на манихеите Фаустинус; срещу него, който отива към епохата на съзнаващата душа, застава едно човешко същество, което е запазило връзката с духовния свят по начина, по който нещо подобно може да бъде запазено в едно окултно мирово течение, и с това срещу Августин застава едно астрално тяло с неговото основно качество. Поради това Августин настръхва и от неговата гледна точка той с право настръхва.
към текста >>
Тогава пред нас застава в Университета от Париж един чо
век
, който е станал малко познат в литературата, защото това, което е написал, не дава никаква представа за неговата личност.
Нека отидем няколко столетия по-нататък.
Тогава пред нас застава в Университета от Париж един човек, който е станал малко познат в литературата, защото това, което е написал, не дава никаква представа за неговата личност.
Това, което той е написал, изглежда педантично, обаче лично той трябва да е действувал величествено. Лично той изглежда да е действувал преди всичко така, че е внесъл така да се каже в заобикалящия го свят нещо като едно обновяване на гръцкия светоглед.
към текста >>
Той е бил истински чо
век
на ренесанса.
Той е бил истински човек на ренесанса.
Той умира в 1518 година и е действувал до тогава в университета от Париж. Тази личност се е държала така да се каже към същността на гърцизма макар и много по-екзотерично -, както епископът на манихеите Фаустинус се е държал към манихейството, което наред с много други неща е съдържало в своите предания преди всичко всички добри и велики страни на третата след атлантска, на Египто-халдейската епоха. Следователно съществува този епископ на манихеите Фаустинус, когото срещаме във връзка с Августин и който чрез това, че е такъв, пази в себе си именно окултните подоснови на Третата следатланска културна епоха.
към текста >>
В 1518 година в Париж умира един чо
век
, който носи в себе си макар и екзотерично определени страни на подосновите на Четвъртата следатланска културна епоха.
В 1518 година в Париж умира един човек, който носи в себе си макар и екзотерично определени страни на подосновите на Четвъртата следатланска културна епоха.
Чрез това той беше страшен, злокобен за онези, които действуваха тогава около него в традиционното Християнство. Калугерите го считаха като техен смъртен враг, обаче той направи голямо впечатление върху Еразъм от Ротердам, когато този последният престоя в Париж. Само че на Еразъм от Ротердам му се стори, като че външният заобикалящ свят не е подходящ за онова, което живееше вътре в тази забележителна душа. И когато Еразъм отново отпътува от Париж и отиде в Англия, той написа веднъж на този, който междувременно беше станал негов приятел, дано може да се освободи веднъж от своето физическо тяло, в което царува подаграта, и да отлети по въз духа в Англия, защото там би могъл да намери достатъчно почва във външния заобикалящ свят за това, което чувствува в своята душа. Фактът, че тази личност, която е действувала тогава, е могла да направи да възкръсне гръцкото чувствуване, гръцкото усещане, изпъква за нас особено много, когато обгърнем с поглед отношението на тънко умния Еразъм от Ротердам към тази личност.
към текста >>
Така живееше бихме могли да кажем в изходната точка на епохата на егоистичността тази личност, която почина в 1518 година в Париж, така живя тя като враг на тези, които искаха да приспособят живота на човешките души към епохата на егоистичността и които изпитваха един вид настръхване спрямо една такава душа, която можа да действува така затова, защото искаше да възкреси магически една друга епоха, в която чо
век
ът е стоял близо до егоистичността на астралното тяло, а именно Гръцката епоха.
Така живееше бихме могли да кажем в изходната точка на епохата на егоистичността тази личност, която почина в 1518 година в Париж, така живя тя като враг на тези, които искаха да приспособят живота на човешките души към епохата на егоистичността и които изпитваха един вид настръхване спрямо една такава душа, която можа да действува така затова, защото искаше да възкреси магически една друга епоха, в която човекът е стоял близо до егоистичността на астралното тяло, а именно Гръцката епоха.
Тази личност подействува особено симпатично на Еразъм от Ротердам. Тя носеше името Фаустус Андрелинус.
към текста >>
След това тази личност не е искала да се нарича никакъв богослов, а се е наричала световен чо
век
и лекар, сложила е за известно време Библията под чина и се е занимавала с изучаването на природата.
В ХIV-то столетие хората в средна Европа имаха работа с една личност, която е представена като един странствуващ певец, за която съответната народна книга разказва, че се е отвърнала от традиционното богословие.
След това тази личност не е искала да се нарича никакъв богослов, а се е наричала световен човек и лекар, сложила е за известно време Библията под чина и се е занимавала с изучаването на природата.
Но също изучаването на природата именно в една епоха, когато е станал преходът от всичко възможно старо към всичко възможно нова, е било така, че то довеждало до човека астралната егоистичност също както манихейството, също както гърцизмът. Така донесе близо астралната егоистичност това, което тогава стоеше на разделната граница на старата алхимия и на новата химия, на старата астрология и на новата астрология.
към текста >>
Но също изучаването на природата именно в една епоха, когато е станал преходът от всичко възможно старо към всичко възможно нова, е било така, че то довеждало до чо
век
а астралната егоистичност също както манихейството, също както гърцизмът.
В ХIV-то столетие хората в средна Европа имаха работа с една личност, която е представена като един странствуващ певец, за която съответната народна книга разказва, че се е отвърнала от традиционното богословие. След това тази личност не е искала да се нарича никакъв богослов, а се е наричала световен човек и лекар, сложила е за известно време Библията под чина и се е занимавала с изучаването на природата.
Но също изучаването на природата именно в една епоха, когато е станал преходът от всичко възможно старо към всичко възможно нова, е било така, че то довеждало до човека астралната егоистичност също както манихейството, също както гърцизмът.
Така донесе близо астралната егоистичност това, което тогава стоеше на разделната граница на старата алхимия и на новата химия, на старата астрология и на новата астрология.
към текста >>
Това своеобразно проблясване и блещукане на естествената наука между старото и новото становище, то доведе чо
век
а близо до една така астралност, при която той трябваше да се обясни с егоистичността, след като беше сложил Библията под чина.
Това своеобразно проблясване и блещукане на естествената наука между старото и новото становище, то доведе човека близо до една така астралност, при която той трябваше да се обясни с егоистичността, след като беше сложил Библията под чина.
Нищо чудно, че това правеше да настръхват онези, които с техните предания искаха да се справят с епохата на егоистичността, когато Съзнаващата душа беше навлязла вече напълно в нейното изгаряне. И в средна Европа се роди легендата за третия Фауст, за Йоханес Фауст, наречен също Георг Фауст, който е бил една действителна историческа личност.
към текста >>
Цели епохи се обясняват с въпроса на егоистичността на астралното тяло и в цели легендарни поетически съчинения, даже и в историята се откликва настръхването на чо
век
а пред егоистичността на астралното тяло и копнежът на чо
век
да реши по правилен начин проблема на това астрално тяло така, както отговаря на мъдрото ръководство на света и на езотеричното развитие на отделната душа.
Цели епохи се обясняват с въпроса на егоистичността на астралното тяло и в цели легендарни поетически съчинения, даже и в историята се откликва настръхването на човека пред егоистичността на астралното тяло и копнежът на човек да реши по правилен начин проблема на това астрално тяло така, както отговаря на мъдрото ръководство на света и на езотеричното развитие на отделната душа.
към текста >>
15.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Когато пристъпим към процесите в астралното тяло и в Себе-то на чо
век
а, доколкото тези процеси биват изживявани, изпитани чрез едно окултно развитие, описанието става тогава все по-трудно.
Когато пристъпим към процесите в астралното тяло и в Себе-то на човека, доколкото тези процеси биват изживявани, изпитани чрез едно окултно развитие, описанието става тогава все по-трудно.
Защото в изживяването на тези членове на човешката природа ние се отдалечаваме много от това, което сме свикнали да изживяваме във всекидневното си изживяване.
към текста >>
Обаче Вие не трябва да си представяте, обични приятели, че виждането един вид вторачването в ясновидските имагинации е единственото, което чо
век
изживява.
Ето защо, когато описваме тези неща, ние трябва да прибегнем до един такъв начин на изложението, което е природосъобразно на тези висши светове, трябва да пребегнем до имагинации. И тези имагинации биват изживени също в действителността.
Обаче Вие не трябва да си представяте, обични приятели, че виждането един вид вторачването в ясновидските имагинации е единственото, което човек изживява.
То не е главното. Главното е това, което човек изпитва вътрешно при това, през което душата минава като процеси и вътрешни изпитания, когато тя стои срещу тези имагинации.
към текста >>
Главното е това, което чо
век
изпитва вътрешно при това, през което душата минава като процеси и вътрешни изпитания, когато тя стои срещу тези имагинации.
Ето защо, когато описваме тези неща, ние трябва да прибегнем до един такъв начин на изложението, което е природосъобразно на тези висши светове, трябва да пребегнем до имагинации. И тези имагинации биват изживени също в действителността. Обаче Вие не трябва да си представяте, обични приятели, че виждането един вид вторачването в ясновидските имагинации е единственото, което човек изживява. То не е главното.
Главното е това, което човек изпитва вътрешно при това, през което душата минава като процеси и вътрешни изпитания, когато тя стои срещу тези имагинации.
към текста >>
Той чувствува, как е привличан, живо привличан от всички страсти, а факти, които продължават да действуват от личния живот, който е водил някога на физическото поле защото като стотици и много стотици магнетични привличащи сили действуват все по-силно и по-силно личните интереси, които чо
век
постепенно е усвоил на физическото поле.
И така е именно също по отношение на такива важни и мощни имагинации, каквито е онази, която бе описана в имагинацията на рая. Който действително изживява тази имагинация на рая, който следователно може да я има пред себе си като едно постижение на висшето изживяване, той се чувствува стоящ в едно вътрешно душевно вълнуване, чувствува се обхванат от едно вътрешно душевно вълнуване и чувствуване, как може да се заблуди към споменатите вчера две направления.
Той чувствува, как е привличан, живо привличан от всички страсти, а факти, които продължават да действуват от личния живот, който е водил някога на физическото поле защото като стотици и много стотици магнетични привличащи сили действуват все по-силно и по-силно личните интереси, които човек постепенно е усвоил на физическото поле.
към текста >>
Колкото повече се приближаваме, колкото повече и по-ясно може да се вижда тази имагинация на рая, толкова по-голяма мощност добиват тези сили, които привличат чо
век
а надолу към личните интереси, и това, което те произвеждат в него, е; те все повече и повече заличават за него тази имагинация на рая, или по-добре казано, те не я оставят да се роди правилно, чо
век
бива като зашеметен, заглушен.
От друга страна обаче той чувствува още нещо друго.
Колкото повече се приближаваме, колкото повече и по-ясно може да се вижда тази имагинация на рая, толкова по-голяма мощност добиват тези сили, които привличат човека надолу към личните интереси, и това, което те произвеждат в него, е; те все повече и повече заличават за него тази имагинация на рая, или по-добре казано, те не я оставят да се роди правилно, човек бива като зашеметен, заглушен.
Това, което човек влече със себе си като лични интереси, афекти, чувства, усещания и т.н., това са все толкова стотици и стотици магнетични сили, които от друга страна са зашеметяващи, замайващи средства.
към текста >>
Това, което чо
век
влече със себе си като лични интереси, афекти, чувства, усещания и т.н., това са все толкова стотици и стотици магнетични сили, които от друга страна са зашеметяващи, замайващи средства.
От друга страна обаче той чувствува още нещо друго. Колкото повече се приближаваме, колкото повече и по-ясно може да се вижда тази имагинация на рая, толкова по-голяма мощност добиват тези сили, които привличат човека надолу към личните интереси, и това, което те произвеждат в него, е; те все повече и повече заличават за него тази имагинация на рая, или по-добре казано, те не я оставят да се роди правилно, човек бива като зашеметен, заглушен.
Това, което човек влече със себе си като лични интереси, афекти, чувства, усещания и т.н., това са все толкова стотици и стотици магнетични сили, които от друга страна са зашеметяващи, замайващи средства.
към текста >>
И когато чо
век
се постарае да доведе своето себевъзпитание до там, че да наблюдава все по-вярно своето астрално тяло, естествено когато чо
век
има тази имагинация на рая, той се намира вън от своето физическо и етерно тяло, следователно той е в своето астрално тяло и в своя АЗ -, когато чо
век
е обхванал природата и характера на астралното тяло, той знае вече: астралното тяло е егоистът.
И когато човек се постарае да доведе своето себевъзпитание до там, че да наблюдава все по-вярно своето астрално тяло, естествено когато човек има тази имагинация на рая, той се намира вън от своето физическо и етерно тяло, следователно той е в своето астрално тяло и в своя АЗ -, когато човек е обхванал природата и характера на астралното тяло, той знае вече: астралното тяло е егоистът.
към текста >>
И на това място, което чо
век
постига чрез своето самовъзпитание, астралното тяло е оправдано да бъде такова, ако в своите егоистични интереси то не се ограничава в своята личност, която тогава е привличана от стотици и стотици сили, а когато усвои като свои всеобщите интереси на човечеството и на света.
И на това място, което човек постига чрез своето самовъзпитание, астралното тяло е оправдано да бъде такова, ако в своите егоистични интереси то не се ограничава в своята личност, която тогава е привличана от стотици и стотици сили, а когато усвои като свои всеобщите интереси на човечеството и на света.
към текста >>
На това място на окултното развитие чо
век
чувствува като една противовес срещу егоизма на астралното тяло нещо друго, което възниква все повече и повече, колкото повече се раздвижват егоистичните сили в освободилото се астрално тяло.
На това място на окултното развитие човек чувствува като една противовес срещу егоизма на астралното тяло нещо друго, което възниква все повече и повече, колкото повече се раздвижват егоистичните сили в освободилото се астрално тяло.
Човек чувствува все повече самотност, ледена самотност. Това принадлежи също на изживяването от човека вътрешно вълнуване, тази ледена самотност. И тази ледена самотност действува така, че тя излекува човека от надмощието на егоизма и той се е възпитал правилно, ако в тази точка на окултното развитие може да чувствува наред със стремежа да бъде всичко чрез себе си и за себе си също и ледената самотност, която го обзема.
към текста >>
Чо
век
чувствува все повече самотност, ледена самотност.
На това място на окултното развитие човек чувствува като една противовес срещу егоизма на астралното тяло нещо друго, което възниква все повече и повече, колкото повече се раздвижват егоистичните сили в освободилото се астрално тяло.
Човек чувствува все повече самотност, ледена самотност.
Това принадлежи също на изживяването от човека вътрешно вълнуване, тази ледена самотност. И тази ледена самотност действува така, че тя излекува човека от надмощието на егоизма и той се е възпитал правилно, ако в тази точка на окултното развитие може да чувствува наред със стремежа да бъде всичко чрез себе си и за себе си също и ледената самотност, която го обзема.
към текста >>
Това принадлежи също на изживяването от чо
век
а вътрешно вълнуване, тази ледена самотност.
На това място на окултното развитие човек чувствува като една противовес срещу егоизма на астралното тяло нещо друго, което възниква все повече и повече, колкото повече се раздвижват егоистичните сили в освободилото се астрално тяло. Човек чувствува все повече самотност, ледена самотност.
Това принадлежи също на изживяването от човека вътрешно вълнуване, тази ледена самотност.
И тази ледена самотност действува така, че тя излекува човека от надмощието на егоизма и той се е възпитал правилно, ако в тази точка на окултното развитие може да чувствува наред със стремежа да бъде всичко чрез себе си и за себе си също и ледената самотност, която го обзема.
към текста >>
И тази ледена самотност действува така, че тя излекува чо
век
а от надмощието на егоизма и той се е възпитал правилно, ако в тази точка на окултното развитие може да чувствува наред със стремежа да бъде всичко чрез себе си и за себе си също и ледената самотност, която го обзема.
На това място на окултното развитие човек чувствува като една противовес срещу егоизма на астралното тяло нещо друго, което възниква все повече и повече, колкото повече се раздвижват егоистичните сили в освободилото се астрално тяло. Човек чувствува все повече самотност, ледена самотност. Това принадлежи също на изживяването от човека вътрешно вълнуване, тази ледена самотност.
И тази ледена самотност действува така, че тя излекува човека от надмощието на егоизма и той се е възпитал правилно, ако в тази точка на окултното развитие може да чувствува наред със стремежа да бъде всичко чрез себе си и за себе си също и ледената самотност, която го обзема.
към текста >>
Да има чо
век
това чувство е също така важно, както и да се приближава постепенно до имагинацията на рая.
Да има човек това чувство е също така важно, както и да се приближава постепенно до имагинацията на рая.
И когато тези две сили, егоизмът, който се разширява обхващайки интересите на света, и ледената самотност действуват заедно, тогава човек се приближава все повече и повече до имагинацията на рая. И когато тази имагинация се е явила със съответната оживеност, когато тя действително застава пред човека, тогава е дошъл също моментът, когато човек изживява по един напълно правилен начин срещата с Пазача на Прага.
към текста >>
И когато тези две сили, егоизмът, който се разширява обхващайки интересите на света, и ледената самотност действуват заедно, тогава чо
век
се приближава все повече и повече до имагинацията на рая.
Да има човек това чувство е също така важно, както и да се приближава постепенно до имагинацията на рая.
И когато тези две сили, егоизмът, който се разширява обхващайки интересите на света, и ледената самотност действуват заедно, тогава човек се приближава все повече и повече до имагинацията на рая.
И когато тази имагинация се е явила със съответната оживеност, когато тя действително застава пред човека, тогава е дошъл също моментът, когато човек изживява по един напълно правилен начин срещата с Пазача на Прага.
към текста >>
И когато тази имагинация се е явила със съответната оживеност, когато тя действително застава пред чо
век
а, тогава е дошъл също моментът, когато чо
век
изживява по един напълно правилен начин срещата с Пазача на Прага.
Да има човек това чувство е също така важно, както и да се приближава постепенно до имагинацията на рая. И когато тези две сили, егоизмът, който се разширява обхващайки интересите на света, и ледената самотност действуват заедно, тогава човек се приближава все повече и повече до имагинацията на рая.
И когато тази имагинация се е явила със съответната оживеност, когато тя действително застава пред човека, тогава е дошъл също моментът, когато човек изживява по един напълно правилен начин срещата с Пазача на Прага.
към текста >>
Следователно, чо
век
стига до имагинацията на рая, т. е.
Трудно е да охарактеризираме наведнаж този Пазач на прага аз сторих това на различни места на нашите разглеждания. Днес ще бъде по-малко важно да охарактеризираме този Пазач на прага, отколкото вътрешно изживяване при човешките тела и при човешкото Себе.
Следователно, човек стига до имагинацията на рая, т. е.
тази имагинация става все по-жива и по-жива и когато след това срещне Пазача на прага, той чувствува много силно описаните магнетични сили и когато стои пред Пазача на прага, той чувствува себе си и това е едно страшно потресаващо чувство -, той се чувствува като обвързан, окован, като затворен.
към текста >>
Защото всички тези магнетични сили, които привличат чо
век
а в личното, упражняват сега най-силното влияние; и само когато чо
век
ът е стигнал достатъчно далече в своето развитие, когато ледената самотност е станала негов възпитател така, че той е в състояние да направи свои действителните интереси, интересите на света, тогава той може да мине покрай Пазача на Прага.
Защото всички тези магнетични сили, които привличат човека в личното, упражняват сега най-силното влияние; и само когато човекът е стигнал достатъчно далече в своето развитие, когато ледената самотност е станала негов възпитател така, че той е в състояние да направи свои действителните интереси, интересите на света, тогава той може да мине покрай Пазача на Прага.
И тогава той може да почувствува това, което можем да наречем: човек се съединява с имагинацията на рая, става едно с нея.
към текста >>
И тогава той може да почувствува това, което можем да наречем: чо
век
се съединява с имагинацията на рая, става едно с нея.
Защото всички тези магнетични сили, които привличат човека в личното, упражняват сега най-силното влияние; и само когато човекът е стигнал достатъчно далече в своето развитие, когато ледената самотност е станала негов възпитател така, че той е в състояние да направи свои действителните интереси, интересите на света, тогава той може да мине покрай Пазача на Прага.
И тогава той може да почувствува това, което можем да наречем: човек се съединява с имагинацията на рая, става едно с нея.
към текста >>
Това изживяване, да се чувствува вътре, е все едно чо
век
да се чувствува оправдано в процесите на света, така че той може да си признае: да, ти можеш да проявиш твоите собствени интереси, защото те са сега интересите на света.
Той се чувствува тогава вътре в нея.
Това изживяване, да се чувствува вътре, е все едно човек да се чувствува оправдано в процесите на света, така че той може да си признае: да, ти можеш да проявиш твоите собствени интереси, защото те са сега интересите на света.
Но ако човек не мине покрай Пазача на прага, ако не е добил още достатъчно общи интереси, тогава неговите лични интереси го привличат назад и тогава настъпва това, което в Окултизма се нарича: човек не може да мине покрай Пазача на прага. Тогава тези лични интереси затъмняват имагинацията на рая; тогава човек добива само отделни части от тази имагинация, добива неясни впечатления, а непълни впечатления, и той като че е отново изтръгнат назад в личния живот.
към текста >>
Но ако чо
век
не мине покрай Пазача на прага, ако не е добил още достатъчно общи интереси, тогава неговите лични интереси го привличат назад и тогава настъпва това, което в Окултизма се нарича: чо
век
не може да мине покрай Пазача на прага.
Той се чувствува тогава вътре в нея. Това изживяване, да се чувствува вътре, е все едно човек да се чувствува оправдано в процесите на света, така че той може да си признае: да, ти можеш да проявиш твоите собствени интереси, защото те са сега интересите на света.
Но ако човек не мине покрай Пазача на прага, ако не е добил още достатъчно общи интереси, тогава неговите лични интереси го привличат назад и тогава настъпва това, което в Окултизма се нарича: човек не може да мине покрай Пазача на прага.
Тогава тези лични интереси затъмняват имагинацията на рая; тогава човек добива само отделни части от тази имагинация, добива неясни впечатления, а непълни впечатления, и той като че е отново изтръгнат назад в личния живот.
към текста >>
Тогава тези лични интереси затъмняват имагинацията на рая; тогава чо
век
добива само отделни части от тази имагинация, добива неясни впечатления, а непълни впечатления, и той като че е отново изтръгнат назад в личния живот.
Той се чувствува тогава вътре в нея. Това изживяване, да се чувствува вътре, е все едно човек да се чувствува оправдано в процесите на света, така че той може да си признае: да, ти можеш да проявиш твоите собствени интереси, защото те са сега интересите на света. Но ако човек не мине покрай Пазача на прага, ако не е добил още достатъчно общи интереси, тогава неговите лични интереси го привличат назад и тогава настъпва това, което в Окултизма се нарича: човек не може да мине покрай Пазача на прага.
Тогава тези лични интереси затъмняват имагинацията на рая; тогава човек добива само отделни части от тази имагинация, добива неясни впечатления, а непълни впечатления, и той като че е отново изтръгнат назад в личния живот.
към текста >>
Но тогава може да се случи така, че чо
век
е добил до известна степен възможността да има ясновидски изживявания.
Но тогава може да се случи така, че човек е добил до известна степен възможността да има ясновидски изживявания.
Тези ясновидски изживявания са тогава само истински изживявания-майа, илюзорни изживявания, те могат да бъдат само погрешни. Защото те са навсякъде проникнати и замъглени от личните интереси. Само чрез едно такова изживяване на човека му става разбираемо, става му така да се каже сериозно, как личните интереси трябва да са преминали в интересите на света, ако той иска действително да вижда нещо вярно в духовния свят. Фактически положението е такова, че по-рано не можеше да вярва това, тъй като личните интереси говорят против това вярване. Обаче той вижда, забелязва това едвам на описаното вече място.
към текста >>
Само чрез едно такова изживяване на чо
век
а му става разбираемо, става му така да се каже сериозно, как личните интереси трябва да са преминали в интересите на света, ако той иска действително да вижда нещо вярно в духовния свят.
Но тогава може да се случи така, че човек е добил до известна степен възможността да има ясновидски изживявания. Тези ясновидски изживявания са тогава само истински изживявания-майа, илюзорни изживявания, те могат да бъдат само погрешни. Защото те са навсякъде проникнати и замъглени от личните интереси.
Само чрез едно такова изживяване на човека му става разбираемо, става му така да се каже сериозно, как личните интереси трябва да са преминали в интересите на света, ако той иска действително да вижда нещо вярно в духовния свят.
Фактически положението е такова, че по-рано не можеше да вярва това, тъй като личните интереси говорят против това вярване. Обаче той вижда, забелязва това едвам на описаното вече място.
към текста >>
А това, което аз ще нарисувам, е отново едно типично изживяване както изживяването на рая, и чо
век
трябва да има това изживяване, за да може след това да познае, що е всъщност познание и що е всъщност окултно виждане.
А това, което аз ще нарисувам, е отново едно типично изживяване както изживяването на рая, и човек трябва да има това изживяване, за да може след това да познае, що е всъщност познание и що е всъщност окултно виждане.
Преди това той не може да има никакво правилно понятие, искам да кажа никакво изживяно понятие за окултното виждане. Но човек може, когато му са описани такива неща, да разбере даже и такива неща, ако приложи един здрав човешки разсъдък, един здрав човешки ум.
към текста >>
Но чо
век
може, когато му са описани такива неща, да разбере даже и такива неща, ако приложи един здрав човешки разсъдък, един здрав човешки ум.
А това, което аз ще нарисувам, е отново едно типично изживяване както изживяването на рая, и човек трябва да има това изживяване, за да може след това да познае, що е всъщност познание и що е всъщност окултно виждане. Преди това той не може да има никакво правилно понятие, искам да кажа никакво изживяно понятие за окултното виждане.
Но човек може, когато му са описани такива неща, да разбере даже и такива неща, ако приложи един здрав човешки разсъдък, един здрав човешки ум.
към текста >>
Аз предполагам хипотетично, че един чо
век
е минал покрай Пазача на прага, че е осъществил своето съединение с имагинацията на рая, че се е почувствувал в тази имагинация така, като че тя е станала сега негово собствено по-голямо астрално тяло, астрална обвивка.
Обаче това трябва да бъде веднъж описано, както то може да бъде описано именно от виждането.
Аз предполагам хипотетично, че един човек е минал покрай Пазача на прага, че е осъществил своето съединение с имагинацията на рая, че се е почувствувал в тази имагинация така, като че тя е станала сега негово собствено по-голямо астрално тяло, астрална обвивка.
Следователно така, че той още чувствува своето собствено астрално тяло на себе си, чувствува точно това, като знае: това астрално тяло е свързано с моето Себе.
към текста >>
Когато чо
век
е отпразнувал това съединение с имагинацията на рая, той може да има приблизително следното впечатление: той ще чувствува своето собствено астрално тяло като принадлежащо нему, и когато достатъчно е почувствувал това, което току-що бе описано като ледена самотност, това чувство ще бъде в него една сила, и това чувство на ледената самотност ще го предпази от това, да гледа само себе си, когато е отпразнувал съединението с имагинацията на рая.
Обаче фактът, че това астрално тяло е разширило своите интереси към всичко, което засяга нещата и съществата на райската имагинация, това трябва да чувствува той.
Когато човек е отпразнувал това съединение с имагинацията на рая, той може да има приблизително следното впечатление: той ще чувствува своето собствено астрално тяло като принадлежащо нему, и когато достатъчно е почувствувал това, което току-що бе описано като ледена самотност, това чувство ще бъде в него една сила, и това чувство на ледената самотност ще го предпази от това, да гледа само себе си, когато е отпразнувал съединението с имагинацията на рая.
Чрез това той ще си създаде един вид органа, да вижда други същества. Неговият окултен поглед ще падне първо върху едно друго същество, което ще му направи едно особено впечатление чрез това, че ще изглежда толкова подобно на него, като че е той самият Той самият се чувствува в своето Себе и в своето астрално тяло. Другото същество ще му се яви също снабдено с едно Себе и с астрално тяло. Това иде от там, че качествата и силите, които човек донася със себе си за един такъв момент, произвеждат той да може да вижда именно едно такова същество, което се представя в неговото Себе и в неговото астрално тяло. Сега човекът ще почувствува следното и това чувствуване е произведено от ледената самотност, която той се е научил да понася.
към текста >>
Това иде от там, че качествата и силите, които чо
век
донася със себе си за един такъв момент, произвеждат той да може да вижда именно едно такова същество, което се представя в неговото Себе и в неговото астрално тяло.
Обаче фактът, че това астрално тяло е разширило своите интереси към всичко, което засяга нещата и съществата на райската имагинация, това трябва да чувствува той. Когато човек е отпразнувал това съединение с имагинацията на рая, той може да има приблизително следното впечатление: той ще чувствува своето собствено астрално тяло като принадлежащо нему, и когато достатъчно е почувствувал това, което току-що бе описано като ледена самотност, това чувство ще бъде в него една сила, и това чувство на ледената самотност ще го предпази от това, да гледа само себе си, когато е отпразнувал съединението с имагинацията на рая. Чрез това той ще си създаде един вид органа, да вижда други същества. Неговият окултен поглед ще падне първо върху едно друго същество, което ще му направи едно особено впечатление чрез това, че ще изглежда толкова подобно на него, като че е той самият Той самият се чувствува в своето Себе и в своето астрално тяло. Другото същество ще му се яви също снабдено с едно Себе и с астрално тяло.
Това иде от там, че качествата и силите, които човек донася със себе си за един такъв момент, произвеждат той да може да вижда именно едно такова същество, което се представя в неговото Себе и в неговото астрално тяло.
Сега човекът ще почувствува следното и това чувствуване е произведено от ледената самотност, която той се е научил да понася.
към текста >>
Сега чо
век
ът ще почувствува следното и това чувствуване е произведено от ледената самотност, която той се е научил да понася.
Когато човек е отпразнувал това съединение с имагинацията на рая, той може да има приблизително следното впечатление: той ще чувствува своето собствено астрално тяло като принадлежащо нему, и когато достатъчно е почувствувал това, което току-що бе описано като ледена самотност, това чувство ще бъде в него една сила, и това чувство на ледената самотност ще го предпази от това, да гледа само себе си, когато е отпразнувал съединението с имагинацията на рая. Чрез това той ще си създаде един вид органа, да вижда други същества. Неговият окултен поглед ще падне първо върху едно друго същество, което ще му направи едно особено впечатление чрез това, че ще изглежда толкова подобно на него, като че е той самият Той самият се чувствува в своето Себе и в своето астрално тяло. Другото същество ще му се яви също снабдено с едно Себе и с астрално тяло. Това иде от там, че качествата и силите, които човек донася със себе си за един такъв момент, произвеждат той да може да вижда именно едно такова същество, което се представя в неговото Себе и в неговото астрално тяло.
Сега човекът ще почувствува следното и това чувствуване е произведено от ледената самотност, която той се е научил да понася.
към текста >>
Но това е схематично; защото чо
век
вижда едно същество и гледката е много по-сложна отколкото гледката на собственото същество като физически чо
век
.
Себе-то като ядро на една комета и астралното тяло като една развяваща се нагоре кометена опашка.
Но това е схематично; защото човек вижда едно същество и гледката е много по-сложна отколкото гледката на собственото същество като физически човек.
Другото същество, което той гледа, той го вижда също в неговото Себе. . . както казах, това е едно типично изживяване и то трябва да се разбира така, че просто погледът пада първо върху едно такова същество но човек чувствува: това същество не стои в една такава сфера на ледената самотност, както той самият, и чрез това то показва астралното тяло като насочено надолу. Да изживее човек това, е извънредно важно: да чувствува самия себе си като в едно астрално тяло, което се разтваря нагоре, разгръща своите силови действия нагоре, разлива ги нагоре, и другото виждайки го като едно себе, чието астрално тяло разгръща своите сили надолу.
към текста >>
както казах, това е едно типично изживяване и то трябва да се разбира така, че просто погледът пада първо върху едно такова същество но чо
век
чувствува: това същество не стои в една такава сфера на ледената самотност, както той самият, и чрез това то показва астралното тяло като насочено надолу.
Себе-то като ядро на една комета и астралното тяло като една развяваща се нагоре кометена опашка. Но това е схематично; защото човек вижда едно същество и гледката е много по-сложна отколкото гледката на собственото същество като физически човек. Другото същество, което той гледа, той го вижда също в неговото Себе. . .
както казах, това е едно типично изживяване и то трябва да се разбира така, че просто погледът пада първо върху едно такова същество но човек чувствува: това същество не стои в една такава сфера на ледената самотност, както той самият, и чрез това то показва астралното тяло като насочено надолу.
Да изживее човек това, е извънредно важно: да чувствува самия себе си като в едно астрално тяло, което се разтваря нагоре, разгръща своите силови действия нагоре, разлива ги нагоре, и другото виждайки го като едно себе, чието астрално тяло разгръща своите сили надолу.
към текста >>
Да изживее чо
век
това, е извънредно важно: да чувствува самия себе си като в едно астрално тяло, което се разтваря нагоре, разгръща своите силови действия нагоре, разлива ги нагоре, и другото виждайки го като едно себе, чието астрално тяло разгръща своите сили надолу.
Себе-то като ядро на една комета и астралното тяло като една развяваща се нагоре кометена опашка. Но това е схематично; защото човек вижда едно същество и гледката е много по-сложна отколкото гледката на собственото същество като физически човек. Другото същество, което той гледа, той го вижда също в неговото Себе. . . както казах, това е едно типично изживяване и то трябва да се разбира така, че просто погледът пада първо върху едно такова същество но човек чувствува: това същество не стои в една такава сфера на ледената самотност, както той самият, и чрез това то показва астралното тяло като насочено надолу.
Да изживее човек това, е извънредно важно: да чувствува самия себе си като в едно астрално тяло, което се разтваря нагоре, разгръща своите силови действия нагоре, разлива ги нагоре, и другото виждайки го като едно себе, чието астрално тяло разгръща своите сили надолу.
към текста >>
И чо
век
получава впечатлението: аз съм напуснал физическия свят, силите, които се разливат надолу от астралното тяло на другото същество, отиват долу във физическия свят и действуват там като благородни сили.
Сега по отношение на това типично изживяване в себесъзнанието възниква нещо като: ти си в неизгодно положение, имаш по-малка стойност отколкото това друго същество. Ценното у друго то същество е това, че то може да отвори своето астрално тяло надолу, да разлее своите сили надолу, това е ценното при това същество.
И човек получава впечатлението: аз съм напуснал физическия свят, силите, които се разливат надолу от астралното тяло на другото същество, отиват долу във физическия свят и действуват там като благородни сили.
към текста >>
Накратко казано, чо
век
има впечатлението, че стои пред едно същество, което може да изпраща надолу на Земята като един благодатен духовен дъжд онова, което то е постигнало в духовния свят.
Накратко казано, човек има впечатлението, че стои пред едно същество, което може да изпраща надолу на Земята като един благодатен духовен дъжд онова, което то е постигнало в духовния свят.
А самият той не може да насочи своето астрално тяло надолу, то се стреми нагоре. Човек получава чувството, че чрез това той е по-малко ценен, понеже не може да насочи своето астрално тяло надолу. И по-нататък той получава чувството: това съзнание, което е възникнало в мене, трябва да ме доведе до едно духовно деяние. Назрява едно духовно решение. Духовното решение, което назрява, е това, да пренесе своята самотност при второто същество и да може да стопли своята студенина на топлината на другото същество, да се съедини с това друго същество.
към текста >>
Чо
век
получава чувството, че чрез това той е по-малко ценен, понеже не може да насочи своето астрално тяло надолу.
Накратко казано, човек има впечатлението, че стои пред едно същество, което може да изпраща надолу на Земята като един благодатен духовен дъжд онова, което то е постигнало в духовния свят. А самият той не може да насочи своето астрално тяло надолу, то се стреми нагоре.
Човек получава чувството, че чрез това той е по-малко ценен, понеже не може да насочи своето астрално тяло надолу.
И по-нататък той получава чувството: това съзнание, което е възникнало в мене, трябва да ме доведе до едно духовно деяние. Назрява едно духовно решение. Духовното решение, което назрява, е това, да пренесе своята самотност при второто същество и да може да стопли своята студенина на топлината на другото същество, да се съедини с това друго същество.
към текста >>
Тогава настъпва това, което можем да наречем: в себесъзнанието, което се чувствуваше вече като угаснало, нахлува нещо, с което чо
век
се запознава едвам сега: инспирацията.
За момент той има впечатлението, като че сега съзнанието угасва, като че е произвел един вид умъртвяване на своето собствено същество, един вид изгаряне на собственото същество.
Тогава настъпва това, което можем да наречем: в себесъзнанието, което се чувствуваше вече като угаснало, нахлува нещо, с което човек се запознава едвам сега: инспирацията.
Човек се чувствува вдъхновен. Това е като един разговор, който сега се води с едно същество, с което човек се запознава само за това, защото то му позволява да получи инспирацията.
към текста >>
Чо
век
се чувствува вдъхновен.
За момент той има впечатлението, като че сега съзнанието угасва, като че е произвел един вид умъртвяване на своето собствено същество, един вид изгаряне на собственото същество. Тогава настъпва това, което можем да наречем: в себесъзнанието, което се чувствуваше вече като угаснало, нахлува нещо, с което човек се запознава едвам сега: инспирацията.
Човек се чувствува вдъхновен.
Това е като един разговор, който сега се води с едно същество, с което човек се запознава само за това, защото то му позволява да получи инспирацията.
към текста >>
Това е като един разговор, който сега се води с едно същество, с което чо
век
се запознава само за това, защото то му позволява да получи инспирацията.
За момент той има впечатлението, като че сега съзнанието угасва, като че е произвел един вид умъртвяване на своето собствено същество, един вид изгаряне на собственото същество. Тогава настъпва това, което можем да наречем: в себесъзнанието, което се чувствуваше вече като угаснало, нахлува нещо, с което човек се запознава едвам сега: инспирацията. Човек се чувствува вдъхновен.
Това е като един разговор, който сега се води с едно същество, с което човек се запознава само за това, защото то му позволява да получи инспирацията.
към текста >>
Ако чо
век
е в състояние действително да разбере това, което това същество изпраща в него като вдъхновяващ глас, като инспириращ глас, той би могъл да преведе това, което това инспириращо същество казва, в следните думи: понеже си намерил пътя до другия и си съединил с неговия жертвен дъжд, ти можеш да се върнеш на земята с него, в него и на земята аз ще наредя да бъдеш негов пазач.
Ако човек е в състояние действително да разбере това, което това същество изпраща в него като вдъхновяващ глас, като инспириращ глас, той би могъл да преведе това, което това инспириращо същество казва, в следните думи: понеже си намерил пътя до другия и си съединил с неговия жертвен дъжд, ти можеш да се върнеш на земята с него, в него и на земята аз ще наредя да бъдеш негов пазач.
И човек има чувството, че чрез това е приел в своята душа нещо безкрайно важно, че е можал да чуе тези думи, думите на Инспирацията.
към текста >>
И чо
век
има чувството, че чрез това е приел в своята душа нещо безкрайно важно, че е можал да чуе тези думи, думите на Инспирацията.
Ако човек е в състояние действително да разбере това, което това същество изпраща в него като вдъхновяващ глас, като инспириращ глас, той би могъл да преведе това, което това инспириращо същество казва, в следните думи: понеже си намерил пътя до другия и си съединил с неговия жертвен дъжд, ти можеш да се върнеш на земята с него, в него и на земята аз ще наредя да бъдеш негов пазач.
И човек има чувството, че чрез това е приел в своята душа нещо безкрайно важно, че е можал да чуе тези думи, думите на Инспирацията.
към текста >>
Че той може да се съедини с него и, когато слезе долу, може да бъде негов пазач, само чрез това впечатление чо
век
се научава да разбира, как като физически чо
век
, който ходи по Земята, той се отнася действително със своето физическо и етерно тяло към това, което е било импрегнирано в неговото Себе като висши сили и в неговото астрално тяло.
В духовния свят съществува едно същество, което е по-ценно от него, което може да разлее благославящо, благодатно своята астралност надолу.
Че той може да се съедини с него и, когато слезе долу, може да бъде негов пазач, само чрез това впечатление човек се научава да разбира, как като физически човек, който ходи по Земята, той се отнася действително със своето физическо и етерно тяло към това, което е било импрегнирано в неговото Себе като висши сили и в неговото астрално тяло.
С това което човекът има като физическо тяло и етерно тяло, той е пазачът на онова което трябва да се развие все по-далече и по-далече към висшите сфери. И едвам сега той в същност във вътрешното изживяване едно правилно, истинско разбиране на отношението на външните обвивки, на външните тела към вътрешното същество на човека, когато чувствува външното същество като пазач на вътрешното. / Виж рисунка № 6 /
към текста >>
С това което чо
век
ът има като физическо тяло и етерно тяло, той е пазачът на онова което трябва да се развие все по-далече и по-далече към висшите сфери.
В духовния свят съществува едно същество, което е по-ценно от него, което може да разлее благославящо, благодатно своята астралност надолу. Че той може да се съедини с него и, когато слезе долу, може да бъде негов пазач, само чрез това впечатление човек се научава да разбира, как като физически човек, който ходи по Земята, той се отнася действително със своето физическо и етерно тяло към това, което е било импрегнирано в неговото Себе като висши сили и в неговото астрално тяло.
С това което човекът има като физическо тяло и етерно тяло, той е пазачът на онова което трябва да се развие все по-далече и по-далече към висшите сфери.
И едвам сега той в същност във вътрешното изживяване едно правилно, истинско разбиране на отношението на външните обвивки, на външните тела към вътрешното същество на човека, когато чувствува външното същество като пазач на вътрешното. / Виж рисунка № 6 /
към текста >>
И едвам сега той в същност във вътрешното изживяване едно правилно, истинско разбиране на отношението на външните обвивки, на външните тела към вътрешното същество на чо
век
а, когато чувствува външното същество като пазач на вътрешното.
В духовния свят съществува едно същество, което е по-ценно от него, което може да разлее благославящо, благодатно своята астралност надолу. Че той може да се съедини с него и, когато слезе долу, може да бъде негов пазач, само чрез това впечатление човек се научава да разбира, как като физически човек, който ходи по Земята, той се отнася действително със своето физическо и етерно тяло към това, което е било импрегнирано в неговото Себе като висши сили и в неговото астрално тяло. С това което човекът има като физическо тяло и етерно тяло, той е пазачът на онова което трябва да се развие все по-далече и по-далече към висшите сфери.
И едвам сега той в същност във вътрешното изживяване едно правилно, истинско разбиране на отношението на външните обвивки, на външните тела към вътрешното същество на човека, когато чувствува външното същество като пазач на вътрешното.
/ Виж рисунка № 6 /
към текста >>
Но сега, когато чо
век
е минал покрай Пазача на прага, това изживяване, което описах тук, не остава единственото, а то е последвано от едно друго.
Но сега, когато човек е минал покрай Пазача на прага, това изживяване, което описах тук, не остава единственото, а то е последвано от едно друго.
Първо аз Ви описах чисто ясновидското и инспиративно изживяване, което човек може да има, когато е излязъл вън от своето физическо и етерно тяло и е стигнал до там да може да се съедини с имагиинацията на рая. Към това той е получил също онази инспирация, която единствена му дава едно понятие за отношението на телата към Себе-то. Обаче когато човек е минал покрай този Пазач на прага, към това впечатление се присъединява едно второ; минавайки покрай Пазача на прага, се открива погледът във физическия свят. Аз тегля тази черта като гранична линия разделяща висшите духовни светове от физическия свят, така че там горе би била областта на духовните светове и долу тази на физическия свят. Сега човек гледа така да се каже долу във физическия свят и там се явява един друг образ, образът, който показва как самият човек стои като човек тук долу на Земята.
към текста >>
Първо аз Ви описах чисто ясновидското и инспиративно изживяване, което чо
век
може да има, когато е излязъл вън от своето физическо и етерно тяло и е стигнал до там да може да се съедини с имагиинацията на рая.
Но сега, когато човек е минал покрай Пазача на прага, това изживяване, което описах тук, не остава единственото, а то е последвано от едно друго.
Първо аз Ви описах чисто ясновидското и инспиративно изживяване, което човек може да има, когато е излязъл вън от своето физическо и етерно тяло и е стигнал до там да може да се съедини с имагиинацията на рая.
Към това той е получил също онази инспирация, която единствена му дава едно понятие за отношението на телата към Себе-то. Обаче когато човек е минал покрай този Пазач на прага, към това впечатление се присъединява едно второ; минавайки покрай Пазача на прага, се открива погледът във физическия свят. Аз тегля тази черта като гранична линия разделяща висшите духовни светове от физическия свят, така че там горе би била областта на духовните светове и долу тази на физическия свят. Сега човек гледа така да се каже долу във физическия свят и там се явява един друг образ, образът, който показва как самият човек стои като човек тук долу на Земята. Той забелязва на себе си своето астрално тяло, което сега се показва като един огледален образ, като едно отражение, то е насочено надолу, не иска да развие силата да се стреми и тече към духовния свят.
към текста >>
Обаче когато чо
век
е минал покрай този Пазач на прага, към това впечатление се присъединява едно второ; минавайки покрай Пазача на прага, се открива погледът във физическия свят.
Но сега, когато човек е минал покрай Пазача на прага, това изживяване, което описах тук, не остава единственото, а то е последвано от едно друго. Първо аз Ви описах чисто ясновидското и инспиративно изживяване, което човек може да има, когато е излязъл вън от своето физическо и етерно тяло и е стигнал до там да може да се съедини с имагиинацията на рая. Към това той е получил също онази инспирация, която единствена му дава едно понятие за отношението на телата към Себе-то.
Обаче когато човек е минал покрай този Пазач на прага, към това впечатление се присъединява едно второ; минавайки покрай Пазача на прага, се открива погледът във физическия свят.
Аз тегля тази черта като гранична линия разделяща висшите духовни светове от физическия свят, така че там горе би била областта на духовните светове и долу тази на физическия свят. Сега човек гледа така да се каже долу във физическия свят и там се явява един друг образ, образът, който показва как самият човек стои като човек тук долу на Земята. Той забелязва на себе си своето астрално тяло, което сега се показва като един огледален образ, като едно отражение, то е насочено надолу, не иска да развие силата да се стреми и тече към духовния свят. То остава така да се каже прилепено към физическото поле, не се издига нагоре. Преживяващият това вижда също и другото същество в неговия огледален образ, в неговото отражение, чието астрално тяло се стреми нагоре.
към текста >>
Сега чо
век
гледа така да се каже долу във физическия свят и там се явява един друг образ, образът, който показва как самият чо
век
стои като чо
век
тук долу на Земята.
Но сега, когато човек е минал покрай Пазача на прага, това изживяване, което описах тук, не остава единственото, а то е последвано от едно друго. Първо аз Ви описах чисто ясновидското и инспиративно изживяване, което човек може да има, когато е излязъл вън от своето физическо и етерно тяло и е стигнал до там да може да се съедини с имагиинацията на рая. Към това той е получил също онази инспирация, която единствена му дава едно понятие за отношението на телата към Себе-то. Обаче когато човек е минал покрай този Пазач на прага, към това впечатление се присъединява едно второ; минавайки покрай Пазача на прага, се открива погледът във физическия свят. Аз тегля тази черта като гранична линия разделяща висшите духовни светове от физическия свят, така че там горе би била областта на духовните светове и долу тази на физическия свят.
Сега човек гледа така да се каже долу във физическия свят и там се явява един друг образ, образът, който показва как самият човек стои като човек тук долу на Земята.
Той забелязва на себе си своето астрално тяло, което сега се показва като един огледален образ, като едно отражение, то е насочено надолу, не иска да развие силата да се стреми и тече към духовния свят. То остава така да се каже прилепено към физическото поле, не се издига нагоре. Преживяващият това вижда също и другото същество в неговия огледален образ, в неговото отражение, чието астрално тяло се стреми нагоре. Той има чувството: това астрално тяло се стреми в духовния свят. Той вижда себе си, вижда другото същество, има чувството: ти още веднъж стоиш там долу; на мястото на другото същество там долу стои един действителен друг човек; това е един човек, който е по-добър от тебе.
към текста >>
Той вижда себе си, вижда другото същество, има чувството: ти още веднъж стоиш там долу; на мястото на другото същество там долу стои един действителен друг чо
век
; това е един чо
век
, който е по-добър от тебе.
Сега човек гледа така да се каже долу във физическия свят и там се явява един друг образ, образът, който показва как самият човек стои като човек тук долу на Земята. Той забелязва на себе си своето астрално тяло, което сега се показва като един огледален образ, като едно отражение, то е насочено надолу, не иска да развие силата да се стреми и тече към духовния свят. То остава така да се каже прилепено към физическото поле, не се издига нагоре. Преживяващият това вижда също и другото същество в неговия огледален образ, в неговото отражение, чието астрално тяло се стреми нагоре. Той има чувството: това астрално тяло се стреми в духовния свят.
Той вижда себе си, вижда другото същество, има чувството: ти още веднъж стоиш там долу; на мястото на другото същество там долу стои един действителен друг човек; това е един човек, който е по-добър от тебе.
Неговото астрално тяло се стреми нагоре, отива нагоре подобно на един дим. Твоето астрално тяло се стреми към Земята, отива подобно на дим надолу. Човек добива чувството за Себе-то, което живее вътре в него, като гледа надолу, и получава ужасното впечатление: в тебе дреме едно решение, едно ужасно решение решението да убиеш другия, когото ти чувствуваш като по-добър от тебе. Той знае, че това решение не идва от самото Себе, не идва напълно от Себе-то; защото Себе-то се намира там горе. Това е едно друго същество, което говори там долу от него.
към текста >>
Чо
век
добива чувството за Себе-то, което живее вътре в него, като гледа надолу, и получава ужасното впечатление: в тебе дреме едно решение, едно ужасно решение решението да убиеш другия, когото ти чувствуваш като по-добър от тебе.
Преживяващият това вижда също и другото същество в неговия огледален образ, в неговото отражение, чието астрално тяло се стреми нагоре. Той има чувството: това астрално тяло се стреми в духовния свят. Той вижда себе си, вижда другото същество, има чувството: ти още веднъж стоиш там долу; на мястото на другото същество там долу стои един действителен друг човек; това е един човек, който е по-добър от тебе. Неговото астрално тяло се стреми нагоре, отива нагоре подобно на един дим. Твоето астрално тяло се стреми към Земята, отива подобно на дим надолу.
Човек добива чувството за Себе-то, което живее вътре в него, като гледа надолу, и получава ужасното впечатление: в тебе дреме едно решение, едно ужасно решение решението да убиеш другия, когото ти чувствуваш като по-добър от тебе.
Той знае, че това решение не идва от самото Себе, не идва напълно от Себе-то; защото Себе-то се намира там горе. Това е едно друго същество, което говори там долу от него. Но това друго същество дава решението да убие другия. И сега човек отново чува гласа, който преди това беше влял в него Инспирацията, но сега той е като един страшен отмъстителен глас: къде е твоят брат? И от това Себе се разлива гласът противоположен на предишния.
към текста >>
И сега чо
век
отново чува гласа, който преди това беше влял в него Инспирацията, но сега той е като един страшен отмъстителен глас: къде е твоят брат?
Твоето астрално тяло се стреми към Земята, отива подобно на дим надолу. Човек добива чувството за Себе-то, което живее вътре в него, като гледа надолу, и получава ужасното впечатление: в тебе дреме едно решение, едно ужасно решение решението да убиеш другия, когото ти чувствуваш като по-добър от тебе. Той знае, че това решение не идва от самото Себе, не идва напълно от Себе-то; защото Себе-то се намира там горе. Това е едно друго същество, което говори там долу от него. Но това друго същество дава решението да убие другия.
И сега човек отново чува гласа, който преди това беше влял в него Инспирацията, но сега той е като един страшен отмъстителен глас: къде е твоят брат?
И от това Себе се разлива гласът противоположен на предишния. По-рано Инспирацията беше тази: чрез това, че ти се съедини с благославящи сили надолу и аз ще те направя пазач на другото същество. А сега от това същество, което човек познава като самия себе си, се изтръгват думите: аз не искам да бъда пазител на моя брат. Първото решение да убие другия, след това протестът против гласа, който беше вдъхновяващ: понеже ти искаш да съединиш твоята студенина с топлината на другото същество, аз те поставям пазител на това същество. . .
към текста >>
А сега от това същество, което чо
век
познава като самия себе си, се изтръгват думите: аз не искам да бъда пазител на моя брат.
Това е едно друго същество, което говори там долу от него. Но това друго същество дава решението да убие другия. И сега човек отново чува гласа, който преди това беше влял в него Инспирацията, но сега той е като един страшен отмъстителен глас: къде е твоят брат? И от това Себе се разлива гласът противоположен на предишния. По-рано Инспирацията беше тази: чрез това, че ти се съедини с благославящи сили надолу и аз ще те направя пазач на другото същество.
А сега от това същество, което човек познава като самия себе си, се изтръгват думите: аз не искам да бъда пазител на моя брат.
Първото решение да убие другия, след това протестът против гласа, който беше вдъхновяващ: понеже ти искаш да съединиш твоята студенина с топлината на другото същество, аз те поставям пазител на това същество. . . Протестът: аз не искам да бъда този пазител.
към текста >>
Когато чо
век
е имал това имагинативно изживяване, обични приятели, тогава той знае, за какво всичко може да бъде в състояние една човешка душа и знае преди всичко едно нещо: че, когато тази душа бъде обърната в нейната противоположност, най-благородните неща на духовните светове могат да се превърнат в най-ужасните неща на физическия свят.
Когато човек е имал това имагинативно изживяване, обични приятели, тогава той знае, за какво всичко може да бъде в състояние една човешка душа и знае преди всичко едно нещо: че, когато тази душа бъде обърната в нейната противоположност, най-благородните неща на духовните светове могат да се превърнат в най-ужасните неща на физическия свят.
Той знае, че в основата на човешката душа чрез обръщението, чрез изопачението на най-благородната воля за пожертвуване, може да се роди желанието да се убие своя себеподобен.
към текста >>
От този момент чо
век
знае, какво трябва да се разбира с историята, с разказа за Каин и Авел (Абел), предаден в Библията.
От този момент човек знае, какво трябва да се разбира с историята, с разказа за Каин и Авел (Абел), предаден в Библията.
Обаче само от този момент, защото разказът за Каина и Авела не е нищо друго освен предаването на едно окултно изживяване, а именно онова, за което току-що говорих. Ако писателя на разказа за Каина и Авела би могъл да напише онова, което е станало с човека в момента на разказа за рая, от други основания отколкото тези, които са съществували в течение на развитието на човечеството, той би описал първото /виж рисунка № 6/, горното изживяване.
към текста >>
Ако писателя на разказа за Каина и Авела би могъл да напише онова, което е станало с чо
век
а в момента на разказа за рая, от други основания отколкото тези, които са съществували в течение на развитието на човечеството, той би описал първото /виж рисунка № 6/, горното изживяване.
От този момент човек знае, какво трябва да се разбира с историята, с разказа за Каин и Авел (Абел), предаден в Библията. Обаче само от този момент, защото разказът за Каина и Авела не е нищо друго освен предаването на едно окултно изживяване, а именно онова, за което току-що говорих.
Ако писателя на разказа за Каина и Авела би могъл да напише онова, което е станало с човека в момента на разказа за рая, от други основания отколкото тези, които са съществували в течение на развитието на човечеството, той би описал първото /виж рисунка № 6/, горното изживяване.
към текста >>
Обаче същевременно те ни показват напълно ясно, как в това, което можем да преживеем при тях във вълнуващия се нагоре и надолу душевен живот, главното е: да почувствуваме, как развитието на човечеството е направило този колосален скок от това, което ви описах като първата, така да се каже предиземна имагинация, до това, което е представено в разказа за Каина и Авела като събитие на човечеството след изгонването на рая, след онова изгонване, чрез което стана невидим Пазачът на прага за чо
век
а.
И желанието на душата да убие другия, действително се е превърнало в действителност. И викът, който ни е съобщен в Библията: аз не съм пазител на моя брат? Този вик е отражение на другата инспирация: аз искам да те поставя тук долу на земята за пазител на другия. Именно от това описание Вие ще може те да прецените, че такива типични преживявания са действително пълни със значение. Защото те установяват определена връзка между това, което ние можем да бъдем днес, и най-общите интереси на човечеството.
Обаче същевременно те ни показват напълно ясно, как в това, което можем да преживеем при тях във вълнуващия се нагоре и надолу душевен живот, главното е: да почувствуваме, как развитието на човечеството е направило този колосален скок от това, което ви описах като първата, така да се каже предиземна имагинация, до това, което е представено в разказа за Каина и Авела като събитие на човечеството след изгонването на рая, след онова изгонване, чрез което стана невидим Пазачът на прага за човека.
Запознаването с този скок в развитието на човечеството, това ни показва всъщност първо, какво е този човек, този земен човек. Защото когато човек проникне напълно с чувството това, което сега бе разказано, той научава постепенно, как този земен човек, така както той е поставен на Земята, е обръщането на това, което е бил някога. И човек сигурно знае, какво би станал, ако не би настъпило нещо друго.
към текста >>
Запознаването с този скок в развитието на човечеството, това ни показва всъщност първо, какво е този чо
век
, този земен чо
век
.
И викът, който ни е съобщен в Библията: аз не съм пазител на моя брат? Този вик е отражение на другата инспирация: аз искам да те поставя тук долу на земята за пазител на другия. Именно от това описание Вие ще може те да прецените, че такива типични преживявания са действително пълни със значение. Защото те установяват определена връзка между това, което ние можем да бъдем днес, и най-общите интереси на човечеството. Обаче същевременно те ни показват напълно ясно, как в това, което можем да преживеем при тях във вълнуващия се нагоре и надолу душевен живот, главното е: да почувствуваме, как развитието на човечеството е направило този колосален скок от това, което ви описах като първата, така да се каже предиземна имагинация, до това, което е представено в разказа за Каина и Авела като събитие на човечеството след изгонването на рая, след онова изгонване, чрез което стана невидим Пазачът на прага за човека.
Запознаването с този скок в развитието на човечеството, това ни показва всъщност първо, какво е този човек, този земен човек.
Защото когато човек проникне напълно с чувството това, което сега бе разказано, той научава постепенно, как този земен човек, така както той е поставен на Земята, е обръщането на това, което е бил някога. И човек сигурно знае, какво би станал, ако не би настъпило нещо друго.
към текста >>
Защото когато чо
век
проникне напълно с чувството това, което сега бе разказано, той научава постепенно, как този земен чо
век
, така както той е поставен на Земята, е обръщането на това, което е бил някога.
Този вик е отражение на другата инспирация: аз искам да те поставя тук долу на земята за пазител на другия. Именно от това описание Вие ще може те да прецените, че такива типични преживявания са действително пълни със значение. Защото те установяват определена връзка между това, което ние можем да бъдем днес, и най-общите интереси на човечеството. Обаче същевременно те ни показват напълно ясно, как в това, което можем да преживеем при тях във вълнуващия се нагоре и надолу душевен живот, главното е: да почувствуваме, как развитието на човечеството е направило този колосален скок от това, което ви описах като първата, така да се каже предиземна имагинация, до това, което е представено в разказа за Каина и Авела като събитие на човечеството след изгонването на рая, след онова изгонване, чрез което стана невидим Пазачът на прага за човека. Запознаването с този скок в развитието на човечеството, това ни показва всъщност първо, какво е този човек, този земен човек.
Защото когато човек проникне напълно с чувството това, което сега бе разказано, той научава постепенно, как този земен човек, така както той е поставен на Земята, е обръщането на това, което е бил някога.
И човек сигурно знае, какво би станал, ако не би настъпило нещо друго.
към текста >>
И чо
век
сигурно знае, какво би станал, ако не би настъпило нещо друго.
Именно от това описание Вие ще може те да прецените, че такива типични преживявания са действително пълни със значение. Защото те установяват определена връзка между това, което ние можем да бъдем днес, и най-общите интереси на човечеството. Обаче същевременно те ни показват напълно ясно, как в това, което можем да преживеем при тях във вълнуващия се нагоре и надолу душевен живот, главното е: да почувствуваме, как развитието на човечеството е направило този колосален скок от това, което ви описах като първата, така да се каже предиземна имагинация, до това, което е представено в разказа за Каина и Авела като събитие на човечеството след изгонването на рая, след онова изгонване, чрез което стана невидим Пазачът на прага за човека. Запознаването с този скок в развитието на човечеството, това ни показва всъщност първо, какво е този човек, този земен човек. Защото когато човек проникне напълно с чувството това, което сега бе разказано, той научава постепенно, как този земен човек, така както той е поставен на Земята, е обръщането на това, което е бил някога.
И човек сигурно знае, какво би станал, ако не би настъпило нещо друго.
към текста >>
Ако чо
век
ът би се развил в това земно развитие без всичко друго, тогава той би знаел, чие отражение е това на Земята.
Ако човекът би се развил в това земно развитие без всичко друго, тогава той би знаел, чие отражение е това на Земята.
Той не можеше да знае първо това. Всъщност едвам в нашата епоха е дадено хората да могат да знаят, чие отражение е разказът за Каин и Авел: че той е отражение на една велика жертва.
към текста >>
И това можа да стане само благодарение на факта, че физическото тяло и етерното тяло на чо
век
а бяха проникнати сега с такива сили, че чо
век
ът не извършва това, което се получава като огледален образ, като отражение.
Тази възможност е дадена за нашата епоха. Всичко, което е било горе, което е съществувало преди рая, бе затъмнено, когато с други думи хората бяха изпъдени от рая.
И това можа да стане само благодарение на факта, че физическото тяло и етерното тяло на човека бяха проникнати сега с такива сили, че човекът не извършва това, което се получава като огледален образ, като отражение.
Защото без никакво съмнение човекът би извършил това, ако той би чувствувал всичко, което се намира в астралното тяло. Физическото тяло и етерното тяло заглушават човека до степен, че желанието в него да убие другия не става факт. Помислете само, какво е казано с това просто изречение: чрез това, че добрите напредващи божествено-духовни същества дадоха на човека физическото и етерното тяло така, че той не може да вижда ретроспективно, чрез това върху желанието за война на всички против всички е разлято същевременно един вид заглушаване. Това желание не се раздвижва в душата, защото физическото тяло и етерното тяло са били подготвени така, че това желание да бъде заглушено.
към текста >>
Защото без никакво съмнение чо
век
ът би извършил това, ако той би чувствувал всичко, което се намира в астралното тяло.
Тази възможност е дадена за нашата епоха. Всичко, което е било горе, което е съществувало преди рая, бе затъмнено, когато с други думи хората бяха изпъдени от рая. И това можа да стане само благодарение на факта, че физическото тяло и етерното тяло на човека бяха проникнати сега с такива сили, че човекът не извършва това, което се получава като огледален образ, като отражение.
Защото без никакво съмнение човекът би извършил това, ако той би чувствувал всичко, което се намира в астралното тяло.
Физическото тяло и етерното тяло заглушават човека до степен, че желанието в него да убие другия не става факт. Помислете само, какво е казано с това просто изречение: чрез това, че добрите напредващи божествено-духовни същества дадоха на човека физическото и етерното тяло така, че той не може да вижда ретроспективно, чрез това върху желанието за война на всички против всички е разлято същевременно един вид заглушаване. Това желание не се раздвижва в душата, защото физическото тяло и етерното тяло са били подготвени така, че това желание да бъде заглушено.
към текста >>
Физическото тяло и етерното тяло заглушават чо
век
а до степен, че желанието в него да убие другия не става факт.
Тази възможност е дадена за нашата епоха. Всичко, което е било горе, което е съществувало преди рая, бе затъмнено, когато с други думи хората бяха изпъдени от рая. И това можа да стане само благодарение на факта, че физическото тяло и етерното тяло на човека бяха проникнати сега с такива сили, че човекът не извършва това, което се получава като огледален образ, като отражение. Защото без никакво съмнение човекът би извършил това, ако той би чувствувал всичко, което се намира в астралното тяло.
Физическото тяло и етерното тяло заглушават човека до степен, че желанието в него да убие другия не става факт.
Помислете само, какво е казано с това просто изречение: чрез това, че добрите напредващи божествено-духовни същества дадоха на човека физическото и етерното тяло така, че той не може да вижда ретроспективно, чрез това върху желанието за война на всички против всички е разлято същевременно един вид заглушаване. Това желание не се раздвижва в душата, защото физическото тяло и етерното тяло са били подготвени така, че това желание да бъде заглушено.
към текста >>
Помислете само, какво е казано с това просто изречение: чрез това, че добрите напредващи божествено-духовни същества дадоха на чо
век
а физическото и етерното тяло така, че той не може да вижда ретроспективно, чрез това върху желанието за война на всички против всички е разлято същевременно един вид заглушаване.
Тази възможност е дадена за нашата епоха. Всичко, което е било горе, което е съществувало преди рая, бе затъмнено, когато с други думи хората бяха изпъдени от рая. И това можа да стане само благодарение на факта, че физическото тяло и етерното тяло на човека бяха проникнати сега с такива сили, че човекът не извършва това, което се получава като огледален образ, като отражение. Защото без никакво съмнение човекът би извършил това, ако той би чувствувал всичко, което се намира в астралното тяло. Физическото тяло и етерното тяло заглушават човека до степен, че желанието в него да убие другия не става факт.
Помислете само, какво е казано с това просто изречение: чрез това, че добрите напредващи божествено-духовни същества дадоха на човека физическото и етерното тяло така, че той не може да вижда ретроспективно, чрез това върху желанието за война на всички против всички е разлято същевременно един вид заглушаване.
Това желание не се раздвижва в душата, защото физическото тяло и етерното тяло са били подготвени така, че това желание да бъде заглушено.
към текста >>
Чо
век
не може да вижда своето астрално тяло, ето защо също това желание остава непознато за него, той не го изпълнява.
Човек не може да вижда своето астрално тяло, ето защо също това желание остава непознато за него, той не го изпълнява.
Видите ли, когато искаме да опишем взаимодействието на астралното тяло със Себе-то, когато искаме да опишем действително това взаимодействие, тогава трябва да опишем неща, които не само остават фактически скрити за човешката природа, а трябва да останат скрити. Но какво е станало чрез това, че това желание и други такива желания, които са насочени към унищожението, към разрушението на човешкото и на други неща на физическото поле, на човешкото съвместно съществуване на Земята, са заглушени? Тези желания са били отслабени. Човешката душа ги чувствува само в една отслабена форма. И това слабо чувствуване на тези желания, които биха били нещо толкова ужасно, ако човек би ги проявил, каквито те са в същност, това е действително човешкото земно познание.
към текста >>
И това слабо чувствуване на тези желания, които биха били нещо толкова ужасно, ако чо
век
би ги проявил, каквито те са в същност, това е действително човешкото земно познание.
Човек не може да вижда своето астрално тяло, ето защо също това желание остава непознато за него, той не го изпълнява. Видите ли, когато искаме да опишем взаимодействието на астралното тяло със Себе-то, когато искаме да опишем действително това взаимодействие, тогава трябва да опишем неща, които не само остават фактически скрити за човешката природа, а трябва да останат скрити. Но какво е станало чрез това, че това желание и други такива желания, които са насочени към унищожението, към разрушението на човешкото и на други неща на физическото поле, на човешкото съвместно съществуване на Земята, са заглушени? Тези желания са били отслабени. Човешката душа ги чувствува само в една отслабена форма.
И това слабо чувствуване на тези желания, които биха били нещо толкова ужасно, ако човек би ги проявил, каквито те са в същност, това е действително човешкото земно познание.
към текста >>
Това е Майа (илюзията) на вътрешността, това е познанието на чо
век
а.
С това аз изказвам първо дефиницията, що е човешко земно познание. Това човешко земно познание представлява затъпените инстинкти на разрушението. Шива /индийският бог на разрушението. Бележка на преводача/ затъпен до такава степен, че той не се проявява, направен е така да се каже като изтъркан плат, изцеден е до човешкия мисловен свят.
Това е Майа (илюзията) на вътрешността, това е познанието на човека.
Така познанието трябваше да бъде отслабено, съответно така трябваше да бъдат отслабено първоначалното ужасно нещо, в което царува Ариман защото първоначално Ариман е този, който възбужда това желание -, за да бъде отслабена силата на Ариман да такава степен, че човекът да не прояви Аримана в своите действия и да не стане по този начин постоянен служител на Шива. Толкова много трябваше да бъде отслабено това, което съставлява сбор от тези сили, за да царуват те в човека само така, че той да може да се пренася със своите понятия и идеи в другите същества.
към текста >>
Така познанието трябваше да бъде отслабено, съответно така трябваше да бъдат отслабено първоначалното ужасно нещо, в което царува Ариман защото първоначално Ариман е този, който възбужда това желание -, за да бъде отслабена силата на Ариман да такава степен, че чо
век
ът да не прояви Аримана в своите действия и да не стане по този начин постоянен служител на Шива.
С това аз изказвам първо дефиницията, що е човешко земно познание. Това човешко земно познание представлява затъпените инстинкти на разрушението. Шива /индийският бог на разрушението. Бележка на преводача/ затъпен до такава степен, че той не се проявява, направен е така да се каже като изтъркан плат, изцеден е до човешкия мисловен свят. Това е Майа (илюзията) на вътрешността, това е познанието на човека.
Така познанието трябваше да бъде отслабено, съответно така трябваше да бъдат отслабено първоначалното ужасно нещо, в което царува Ариман защото първоначално Ариман е този, който възбужда това желание -, за да бъде отслабена силата на Ариман да такава степен, че човекът да не прояви Аримана в своите действия и да не стане по този начин постоянен служител на Шива.
Толкова много трябваше да бъде отслабено това, което съставлява сбор от тези сили, за да царуват те в човека само така, че той да може да се пренася със своите понятия и идеи в другите същества.
към текста >>
Толкова много трябваше да бъде отслабено това, което съставлява сбор от тези сили, за да царуват те в чо
век
а само така, че той да може да се пренася със своите понятия и идеи в другите същества.
Това човешко земно познание представлява затъпените инстинкти на разрушението. Шива /индийският бог на разрушението. Бележка на преводача/ затъпен до такава степен, че той не се проявява, направен е така да се каже като изтъркан плат, изцеден е до човешкия мисловен свят. Това е Майа (илюзията) на вътрешността, това е познанието на човека. Така познанието трябваше да бъде отслабено, съответно така трябваше да бъдат отслабено първоначалното ужасно нещо, в което царува Ариман защото първоначално Ариман е този, който възбужда това желание -, за да бъде отслабена силата на Ариман да такава степен, че човекът да не прояви Аримана в своите действия и да не стане по този начин постоянен служител на Шива.
Толкова много трябваше да бъде отслабено това, което съставлява сбор от тези сили, за да царуват те в човека само така, че той да може да се пренася със своите понятия и идеи в другите същества.
към текста >>
Когато чо
век
се стреми да проникне едно друго същество с едно понятие, когато той се стреми да потопи представата в едно друго същество, тогава тази представа, потопена в същността на едно друго същество, е притъпеното оръжие на Каин, което бе забодено в Авела.
Когато човек се стреми да проникне едно друго същество с едно понятие, когато той се стреми да потопи представата в едно друго същество, тогава тази представа, потопена в същността на едно друго същество, е притъпеното оръжие на Каин, което бе забодено в Авела.
И фактът, че това оръжие бе притъпено по този начин, това направи възможно, що-то онова, което внезапно бе превърнато в неговата противоположност, да премине в еволюцията. И така човекът минава в бавна еволюция през едно все по-напредващо засилване на познанието, за да развие това, което не трябваше да прояви във физическия свят, защото там то би се превърнало в разрушителен инстинкт, да го развие постепенно първо в предметно знание, след това в имагинативното познание, което прониква все повече в другите същества, в тяхната същност, в инспиративното познание, което прониква още по-дълбоко в същността на другите същества, в интуитивното познание, което прониква напълно в другите същества, обаче живее духовно в другите същества. Така ние се стремим постепенно да разберем, що е в същност това Себе. Астралното тяло, разгледано според неговата най-вътрешна природа, е егоистът, големият егоист; Себе-то е нещо повече от големия егоист, то не иска само себе си, а иска да се пренесе също в другите същества. И познанието, такова каквото то е добито на Земята, е тази притъпена жажда на Себе-то да премине в другите същества, да разпростре всичко, което е самото то, не само в себе си, а над и вън от себе си в другите същества.
към текста >>
И така чо
век
ът минава в бавна еволюция през едно все по-напредващо засилване на познанието, за да развие това, което не трябваше да прояви във физическия свят, защото там то би се превърнало в разрушителен инстинкт, да го развие постепенно първо в предметно знание, след това в имагинативното познание, което прониква все повече в другите същества, в тяхната същност, в инспиративното познание, което прониква още по-дълбоко в същността на другите същества, в интуитивното познание, което прониква напълно в другите същества, обаче живее духовно в другите същества.
Когато човек се стреми да проникне едно друго същество с едно понятие, когато той се стреми да потопи представата в едно друго същество, тогава тази представа, потопена в същността на едно друго същество, е притъпеното оръжие на Каин, което бе забодено в Авела. И фактът, че това оръжие бе притъпено по този начин, това направи възможно, що-то онова, което внезапно бе превърнато в неговата противоположност, да премине в еволюцията.
И така човекът минава в бавна еволюция през едно все по-напредващо засилване на познанието, за да развие това, което не трябваше да прояви във физическия свят, защото там то би се превърнало в разрушителен инстинкт, да го развие постепенно първо в предметно знание, след това в имагинативното познание, което прониква все повече в другите същества, в тяхната същност, в инспиративното познание, което прониква още по-дълбоко в същността на другите същества, в интуитивното познание, което прониква напълно в другите същества, обаче живее духовно в другите същества.
Така ние се стремим постепенно да разберем, що е в същност това Себе. Астралното тяло, разгледано според неговата най-вътрешна природа, е егоистът, големият егоист; Себе-то е нещо повече от големия егоист, то не иска само себе си, а иска да се пренесе също в другите същества. И познанието, такова каквото то е добито на Земята, е тази притъпена жажда на Себе-то да премине в другите същества, да разпростре всичко, което е самото то, не само в себе си, а над и вън от себе си в другите същества. То е повишение на егоизма над и вън от самия себе си.
към текста >>
Когато обгърнете първо с поглед този произход на познанието, тогава Вие ще разберете, как навсякъде съществува възможността чо
век
да злоупотреби с това познание; защото в момента, в който това познание се заблуждава, греши, то се превръща веднага в злоупотреба, когато това познание е едно действително познание в Себе-то.
Когато обгърнете първо с поглед този произход на познанието, тогава Вие ще разберете, как навсякъде съществува възможността човек да злоупотреби с това познание; защото в момента, в който това познание се заблуждава, греши, то се превръща веднага в злоупотреба, когато това познание е едно действително познание в Себе-то.
Само чрез това, че човек напредва, прави все по-духовно и по-духовно това проникване в другия, въобще в другите неща и същества и изхождайки от разширеното до световните интереси астрално тяло стига до там, да се откаже от всяко проникване в други те същества, ако не оставя тези други същества незасегнати в тяхното собствено устройство, ако не поставя интересите на другите същества по-високо от своите собствени интереси, само чрез това човек узрява да проникне в познанието. Иначе той не може да познае без това едно същество от йерархията на Ангелите, ако не е стигнал до там, вътрешността на Ангелите да го интересува повече отколкото неговата собствена вътрешност. Докато човек проявява по-голям интерес за своето собствено същество отколкото за съществото на Ангелите, той не може да познае Ангелите.
към текста >>
Само чрез това, че чо
век
напредва, прави все по-духовно и по-духовно това проникване в другия, въобще в другите неща и същества и изхождайки от разширеното до световните интереси астрално тяло стига до там, да се откаже от всяко проникване в други те същества, ако не оставя тези други същества незасегнати в тяхното собствено устройство, ако не поставя интересите на другите същества по-високо от своите собствени интереси, само чрез това чо
век
узрява да проникне в познанието.
Когато обгърнете първо с поглед този произход на познанието, тогава Вие ще разберете, как навсякъде съществува възможността човек да злоупотреби с това познание; защото в момента, в който това познание се заблуждава, греши, то се превръща веднага в злоупотреба, когато това познание е едно действително познание в Себе-то.
Само чрез това, че човек напредва, прави все по-духовно и по-духовно това проникване в другия, въобще в другите неща и същества и изхождайки от разширеното до световните интереси астрално тяло стига до там, да се откаже от всяко проникване в други те същества, ако не оставя тези други същества незасегнати в тяхното собствено устройство, ако не поставя интересите на другите същества по-високо от своите собствени интереси, само чрез това човек узрява да проникне в познанието.
Иначе той не може да познае без това едно същество от йерархията на Ангелите, ако не е стигнал до там, вътрешността на Ангелите да го интересува повече отколкото неговата собствена вътрешност. Докато човек проявява по-голям интерес за своето собствено същество отколкото за съществото на Ангелите, той не може да познае Ангелите.
към текста >>
Докато чо
век
проявява по-голям интерес за своето собствено същество отколкото за съществото на Ангелите, той не може да познае Ангелите.
Когато обгърнете първо с поглед този произход на познанието, тогава Вие ще разберете, как навсякъде съществува възможността човек да злоупотреби с това познание; защото в момента, в който това познание се заблуждава, греши, то се превръща веднага в злоупотреба, когато това познание е едно действително познание в Себе-то. Само чрез това, че човек напредва, прави все по-духовно и по-духовно това проникване в другия, въобще в другите неща и същества и изхождайки от разширеното до световните интереси астрално тяло стига до там, да се откаже от всяко проникване в други те същества, ако не оставя тези други същества незасегнати в тяхното собствено устройство, ако не поставя интересите на другите същества по-високо от своите собствени интереси, само чрез това човек узрява да проникне в познанието. Иначе той не може да познае без това едно същество от йерархията на Ангелите, ако не е стигнал до там, вътрешността на Ангелите да го интересува повече отколкото неговата собствена вътрешност.
Докато човек проявява по-голям интерес за своето собствено същество отколкото за съществото на Ангелите, той не може да познае Ангелите.
към текста >>
Следователно чо
век
трябва да се възпитава първо за интересите на света и след това за интереси, които отиват още по-далече, така че другите същества да имат за него по-голямо значение отколкото самият той за себе си.
Следователно човек трябва да се възпитава първо за интересите на света и след това за интереси, които отиват още по-далече, така че другите същества да имат за него по-голямо значение отколкото самият той за себе си.
В момента, в който човек се стреми да доведе своето Себе по-нататък в окултните изживявания и въпреки това собственото Себе остава за него по-ценно отколкото другите същества, които той иска да познае, в този момент е налице заблуждението. И тук, когато проследите този ход на мислите, Вие стигате всъщност до една действителна представа върху това, което е черната магия. Защото черната магия започва там, където окултната дейност е внесена в света, без съотвения човек да е в състояние да разшири първо своите интереси до интересите на света, без той да може да цени интересите на другите повече от своите собствени интереси.
към текста >>
В момента, в който чо
век
се стреми да доведе своето Себе по-нататък в окултните изживявания и въпреки това собственото Себе остава за него по-ценно отколкото другите същества, които той иска да познае, в този момент е налице заблуждението.
Следователно човек трябва да се възпитава първо за интересите на света и след това за интереси, които отиват още по-далече, така че другите същества да имат за него по-голямо значение отколкото самият той за себе си.
В момента, в който човек се стреми да доведе своето Себе по-нататък в окултните изживявания и въпреки това собственото Себе остава за него по-ценно отколкото другите същества, които той иска да познае, в този момент е налице заблуждението.
И тук, когато проследите този ход на мислите, Вие стигате всъщност до една действителна представа върху това, което е черната магия. Защото черната магия започва там, където окултната дейност е внесена в света, без съотвения човек да е в състояние да разшири първо своите интереси до интересите на света, без той да може да цени интересите на другите повече от своите собствени интереси.
към текста >>
Защото черната магия започва там, където окултната дейност е внесена в света, без съотвения чо
век
да е в състояние да разшири първо своите интереси до интересите на света, без той да може да цени интересите на другите повече от своите собствени интереси.
Следователно човек трябва да се възпитава първо за интересите на света и след това за интереси, които отиват още по-далече, така че другите същества да имат за него по-голямо значение отколкото самият той за себе си. В момента, в който човек се стреми да доведе своето Себе по-нататък в окултните изживявания и въпреки това собственото Себе остава за него по-ценно отколкото другите същества, които той иска да познае, в този момент е налице заблуждението. И тук, когато проследите този ход на мислите, Вие стигате всъщност до една действителна представа върху това, което е черната магия.
Защото черната магия започва там, където окултната дейност е внесена в света, без съотвения човек да е в състояние да разшири първо своите интереси до интересите на света, без той да може да цени интересите на другите повече от своите собствени интереси.
към текста >>
Аз исках да покажа, как чо
век
може да стигне постепенно до там да познае това, което живее в нашата вътрешност като астрално тяло и като Себе, според неговата истинска форма, а не в Майя /илюзията/.
Такива неща могат да бъдат дадени в същност само така като се дадат подбудите за представите, защото те имат твърде голямо значение, поради което не би могло да се даде нещо повече освен една подбуда.
Аз исках да покажа, как човек може да стигне постепенно до там да познае това, което живее в нашата вътрешност като астрално тяло и като Себе, според неговата истинска форма, а не в Майя /илюзията/.
Защото така, както човек изживява своето астрално тяло, то не е истинското астрално тяло, то астрално тяло такова, каквото се отразява в етерното тяло. И това, което човекът нарича своето Себе, не е истинският Аз, то е Азът, какъвто той се отразява във физическото тяло. Човек изживява само огледални образи, отражения на своята вътрешност. И ако той би изживял без необходимата зрялост формите на собственото астрално тяло и на своя АЗ в него биха се родили разрушителните инстинкти, той би се превърнал в едно агресивно същество, в него би се родило удоволствието да вреди на другите.
към текста >>
Защото така, както чо
век
изживява своето астрално тяло, то не е истинското астрално тяло, то астрално тяло такова, каквото се отразява в етерното тяло.
Такива неща могат да бъдат дадени в същност само така като се дадат подбудите за представите, защото те имат твърде голямо значение, поради което не би могло да се даде нещо повече освен една подбуда. Аз исках да покажа, как човек може да стигне постепенно до там да познае това, което живее в нашата вътрешност като астрално тяло и като Себе, според неговата истинска форма, а не в Майя /илюзията/.
Защото така, както човек изживява своето астрално тяло, то не е истинското астрално тяло, то астрално тяло такова, каквото се отразява в етерното тяло.
И това, което човекът нарича своето Себе, не е истинският Аз, то е Азът, какъвто той се отразява във физическото тяло. Човек изживява само огледални образи, отражения на своята вътрешност. И ако той би изживял без необходимата зрялост формите на собственото астрално тяло и на своя АЗ в него биха се родили разрушителните инстинкти, той би се превърнал в едно агресивно същество, в него би се родило удоволствието да вреди на другите.
към текста >>
И това, което чо
век
ът нарича своето Себе, не е истинският Аз, то е Азът, какъвто той се отразява във физическото тяло.
Такива неща могат да бъдат дадени в същност само така като се дадат подбудите за представите, защото те имат твърде голямо значение, поради което не би могло да се даде нещо повече освен една подбуда. Аз исках да покажа, как човек може да стигне постепенно до там да познае това, което живее в нашата вътрешност като астрално тяло и като Себе, според неговата истинска форма, а не в Майя /илюзията/. Защото така, както човек изживява своето астрално тяло, то не е истинското астрално тяло, то астрално тяло такова, каквото се отразява в етерното тяло.
И това, което човекът нарича своето Себе, не е истинският Аз, то е Азът, какъвто той се отразява във физическото тяло.
Човек изживява само огледални образи, отражения на своята вътрешност. И ако той би изживял без необходимата зрялост формите на собственото астрално тяло и на своя АЗ в него биха се родили разрушителните инстинкти, той би се превърнал в едно агресивно същество, в него би се родило удоволствието да вреди на другите.
към текста >>
Чо
век
изживява само огледални образи, отражения на своята вътрешност.
Такива неща могат да бъдат дадени в същност само така като се дадат подбудите за представите, защото те имат твърде голямо значение, поради което не би могло да се даде нещо повече освен една подбуда. Аз исках да покажа, как човек може да стигне постепенно до там да познае това, което живее в нашата вътрешност като астрално тяло и като Себе, според неговата истинска форма, а не в Майя /илюзията/. Защото така, както човек изживява своето астрално тяло, то не е истинското астрално тяло, то астрално тяло такова, каквото се отразява в етерното тяло. И това, което човекът нарича своето Себе, не е истинският Аз, то е Азът, какъвто той се отразява във физическото тяло.
Човек изживява само огледални образи, отражения на своята вътрешност.
И ако той би изживял без необходимата зрялост формите на собственото астрално тяло и на своя АЗ в него биха се родили разрушителните инстинкти, той би се превърнал в едно агресивно същество, в него би се родило удоволствието да вреди на другите.
към текста >>
16.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Познавах някога един сега отдавна починал поет; този чо
век
ми каза веднъж във втората половина на 80-те години на 19-то столетие, че изпитва страх пред бъдещето на човечеството, че изразът на неговия страх беше може би малко парадоксален, обаче този страх и с посоката, която искаше да покаже със своя парадоксален израз, той изпитваше сериозна горчивина беше някакси песимистично настроен, защото изпитваше този страх.
Познавах някога един сега отдавна починал поет; този човек ми каза веднъж във втората половина на 80-те години на 19-то столетие, че изпитва страх пред бъдещето на човечеството, че изразът на неговия страх беше може би малко парадоксален, обаче този страх и с посоката, която искаше да покаже със своя парадоксален израз, той изпитваше сериозна горчивина беше някакси песимистично настроен, защото изпитваше този страх.
Този човек каза именно, че му се струва, като че развитието на човечеството към бъдещето става в такава посока, в която човекът ще развие предимно все повече и повече своята глава и всичко останало при човека ще се атрофира по отношение на главата.
към текста >>
Този чо
век
каза именно, че му се струва, като че развитието на човечеството към бъдещето става в такава посока, в която чо
век
ът ще развие предимно все повече и повече своята глава и всичко останало при чо
век
а ще се атрофира по отношение на главата.
Познавах някога един сега отдавна починал поет; този човек ми каза веднъж във втората половина на 80-те години на 19-то столетие, че изпитва страх пред бъдещето на човечеството, че изразът на неговия страх беше може би малко парадоксален, обаче този страх и с посоката, която искаше да покаже със своя парадоксален израз, той изпитваше сериозна горчивина беше някакси песимистично настроен, защото изпитваше този страх.
Този човек каза именно, че му се струва, като че развитието на човечеството към бъдещето става в такава посока, в която човекът ще развие предимно все повече и повече своята глава и всичко останало при човека ще се атрофира по отношение на главата.
към текста >>
Както казах, тази представа му причинява сериозна горчивина и той я изрази парадоксално така: страхувал се, че умственото, интелектуалното същество на чо
век
а може да вземе някога надмощие, че главата ще бъде като една огромна сфера и хората ще се търкалят тогава като кълба по земята.
Както казах, тази представа му причинява сериозна горчивина и той я изрази парадоксално така: страхувал се, че умственото, интелектуалното същество на човека може да вземе някога надмощие, че главата ще бъде като една огромна сфера и хората ще се търкалят тогава като кълба по земята.
Този поет изпитваше една сериозна горчивина с този свой страх; защото той си представяше, че ние живеем в епохата на интелектуализма, на развитието на интелектуалните сили, които имат техния израз в главата, и че тези интелектуални сили ще нарастват все повече и повече, така щото човекът отива към едно бъдеще, което събужда малък копнеж за него. Естествено това е едно напълно парадоксално изказване и бихме могли да кажем по определен начин: също и страхът, който му вдъхваше неговия песимизъм, е по определен начин парадоксален. Но както често се случва с ума, така и в този случай: умът на човека именно, той има тенденцията да се изроди, да прави изводи, когато е налице някое наблюдение.
към текста >>
Този поет изпитваше една сериозна горчивина с този свой страх; защото той си представяше, че ние живеем в епохата на интелектуализма, на развитието на интелектуалните сили, които имат техния израз в главата, и че тези интелектуални сили ще нарастват все повече и повече, така щото чо
век
ът отива към едно бъдеще, което събужда малък копнеж за него.
Както казах, тази представа му причинява сериозна горчивина и той я изрази парадоксално така: страхувал се, че умственото, интелектуалното същество на човека може да вземе някога надмощие, че главата ще бъде като една огромна сфера и хората ще се търкалят тогава като кълба по земята.
Този поет изпитваше една сериозна горчивина с този свой страх; защото той си представяше, че ние живеем в епохата на интелектуализма, на развитието на интелектуалните сили, които имат техния израз в главата, и че тези интелектуални сили ще нарастват все повече и повече, така щото човекът отива към едно бъдеще, което събужда малък копнеж за него.
Естествено това е едно напълно парадоксално изказване и бихме могли да кажем по определен начин: също и страхът, който му вдъхваше неговия песимизъм, е по определен начин парадоксален. Но както често се случва с ума, така и в този случай: умът на човека именно, той има тенденцията да се изроди, да прави изводи, когато е налице някое наблюдение.
към текста >>
Но както често се случва с ума, така и в този случай: умът на чо
век
а именно, той има тенденцията да се изроди, да прави изводи, когато е налице някое наблюдение.
Както казах, тази представа му причинява сериозна горчивина и той я изрази парадоксално така: страхувал се, че умственото, интелектуалното същество на човека може да вземе някога надмощие, че главата ще бъде като една огромна сфера и хората ще се търкалят тогава като кълба по земята. Този поет изпитваше една сериозна горчивина с този свой страх; защото той си представяше, че ние живеем в епохата на интелектуализма, на развитието на интелектуалните сили, които имат техния израз в главата, и че тези интелектуални сили ще нарастват все повече и повече, така щото човекът отива към едно бъдеще, което събужда малък копнеж за него. Естествено това е едно напълно парадоксално изказване и бихме могли да кажем по определен начин: също и страхът, който му вдъхваше неговия песимизъм, е по определен начин парадоксален.
Но както често се случва с ума, така и в този случай: умът на човека именно, той има тенденцията да се изроди, да прави изводи, когато е налице някое наблюдение.
към текста >>
Достатъчно е само да хвърлим поглед наоколо във външния екзотеричен живот и ще забележим, че опитностите, действителните наблюдения, които чо
век
ът е направил в течение на различните времена, са предизвикали винаги извънредно голям брой теории и хипотези.
Можем да наблюдаваме това доста често както във външния екзотеричен живот, така също и в областта на Антропософското Движение.
Достатъчно е само да хвърлим поглед наоколо във външния екзотеричен живот и ще забележим, че опитностите, действителните наблюдения, които човекът е направил в течение на различните времена, са предизвикали винаги извънредно голям брой теории и хипотези.
Колко много хипотези в течение на развитието на човечеството са потънали така да се каже без стойност в пропастта!
към текста >>
Истината е тази, че фактически за нашата настояща епоха, за нашия сегашен земен цикъл чо
век
ът е обхванат по отношение на своята глава в определена еволюция, че цялата формация на главата, цялото развитие на главата ще претърпи в бъдеще изменения.
Истината е тази, че фактически за нашата настояща епоха, за нашия сегашен земен цикъл човекът е обхванат по отношение на своята глава в определена еволюция, че цялата формация на главата, цялото развитие на главата ще претърпи в бъдеще изменения.
Ако насочим поглед към едно много далечно бъдеще на Земята, трябва действително да си представим, че формата на човешкото чело, формата на човешки нос, формата на човешката брада ще претърпят съществени изменения, че по определен начин ще спадне всичко останало, което човек носи на себе си като земен организъм. Но разбира се от само себе си отношението на развиващата се по-нататък глава към останалото тяло през време на Земната епоха никога не ще бъде това на едно търкалящо се кълбо. Следователно това трябва да се приеме като отговарящо на истината само в един много, много тесен размер. В замяна на това през време на по-стари епохи на развитието на Земята, преди средата на Атлантската епоха, изменяем беше останалият организъм на човека, беше обхванат следователно в един вид формиращо развитие. От средата на Атлантската епоха насам организмът на човека вън от главата се е изменил относително малко относително малко -, напротив преди Атлантската епоха човекът е минал по отношение на останалия организъм през големи изменения.
към текста >>
Ако насочим поглед към едно много далечно бъдеще на Земята, трябва действително да си представим, че формата на човешкото чело, формата на човешки нос, формата на човешката брада ще претърпят съществени изменения, че по определен начин ще спадне всичко останало, което чо
век
носи на себе си като земен организъм.
Истината е тази, че фактически за нашата настояща епоха, за нашия сегашен земен цикъл човекът е обхванат по отношение на своята глава в определена еволюция, че цялата формация на главата, цялото развитие на главата ще претърпи в бъдеще изменения.
Ако насочим поглед към едно много далечно бъдеще на Земята, трябва действително да си представим, че формата на човешкото чело, формата на човешки нос, формата на човешката брада ще претърпят съществени изменения, че по определен начин ще спадне всичко останало, което човек носи на себе си като земен организъм.
Но разбира се от само себе си отношението на развиващата се по-нататък глава към останалото тяло през време на Земната епоха никога не ще бъде това на едно търкалящо се кълбо. Следователно това трябва да се приеме като отговарящо на истината само в един много, много тесен размер. В замяна на това през време на по-стари епохи на развитието на Земята, преди средата на Атлантската епоха, изменяем беше останалият организъм на човека, беше обхванат следователно в един вид формиращо развитие. От средата на Атлантската епоха насам организмът на човека вън от главата се е изменил относително малко относително малко -, напротив преди Атлантската епоха човекът е минал по отношение на останалия организъм през големи изменения. От това ще можете да направите извода, който сега обаче е правилен, защото той не е нищо друго освен изразено в думи наблюдение -, че колкото по-далече отиваме в миналото в Атлантската, в Лемурската епоха, човекът е изглеждал съществено различно от днес, даже и за неговия собствен поглед.
към текста >>
В замяна на това през време на по-стари епохи на развитието на Земята, преди средата на Атлантската епоха, изменяем беше останалият организъм на чо
век
а, беше обхванат следователно в един вид формиращо развитие.
Истината е тази, че фактически за нашата настояща епоха, за нашия сегашен земен цикъл човекът е обхванат по отношение на своята глава в определена еволюция, че цялата формация на главата, цялото развитие на главата ще претърпи в бъдеще изменения. Ако насочим поглед към едно много далечно бъдеще на Земята, трябва действително да си представим, че формата на човешкото чело, формата на човешки нос, формата на човешката брада ще претърпят съществени изменения, че по определен начин ще спадне всичко останало, което човек носи на себе си като земен организъм. Но разбира се от само себе си отношението на развиващата се по-нататък глава към останалото тяло през време на Земната епоха никога не ще бъде това на едно търкалящо се кълбо. Следователно това трябва да се приеме като отговарящо на истината само в един много, много тесен размер.
В замяна на това през време на по-стари епохи на развитието на Земята, преди средата на Атлантската епоха, изменяем беше останалият организъм на човека, беше обхванат следователно в един вид формиращо развитие.
От средата на Атлантската епоха насам организмът на човека вън от главата се е изменил относително малко относително малко -, напротив преди Атлантската епоха човекът е минал по отношение на останалия организъм през големи изменения. От това ще можете да направите извода, който сега обаче е правилен, защото той не е нищо друго освен изразено в думи наблюдение -, че колкото по-далече отиваме в миналото в Атлантската, в Лемурската епоха, човекът е изглеждал съществено различно от днес, даже и за неговия собствен поглед. И през Лемурийската епоха човекът е изглеждал напълно различно от това което той е днес.
към текста >>
От средата на Атлантската епоха насам организмът на чо
век
а вън от главата се е изменил относително малко относително малко -, напротив преди Атлантската епоха чо
век
ът е минал по отношение на останалия организъм през големи изменения.
Истината е тази, че фактически за нашата настояща епоха, за нашия сегашен земен цикъл човекът е обхванат по отношение на своята глава в определена еволюция, че цялата формация на главата, цялото развитие на главата ще претърпи в бъдеще изменения. Ако насочим поглед към едно много далечно бъдеще на Земята, трябва действително да си представим, че формата на човешкото чело, формата на човешки нос, формата на човешката брада ще претърпят съществени изменения, че по определен начин ще спадне всичко останало, което човек носи на себе си като земен организъм. Но разбира се от само себе си отношението на развиващата се по-нататък глава към останалото тяло през време на Земната епоха никога не ще бъде това на едно търкалящо се кълбо. Следователно това трябва да се приеме като отговарящо на истината само в един много, много тесен размер. В замяна на това през време на по-стари епохи на развитието на Земята, преди средата на Атлантската епоха, изменяем беше останалият организъм на човека, беше обхванат следователно в един вид формиращо развитие.
От средата на Атлантската епоха насам организмът на човека вън от главата се е изменил относително малко относително малко -, напротив преди Атлантската епоха човекът е минал по отношение на останалия организъм през големи изменения.
От това ще можете да направите извода, който сега обаче е правилен, защото той не е нищо друго освен изразено в думи наблюдение -, че колкото по-далече отиваме в миналото в Атлантската, в Лемурската епоха, човекът е изглеждал съществено различно от днес, даже и за неговия собствен поглед. И през Лемурийската епоха човекът е изглеждал напълно различно от това което той е днес.
към текста >>
От това ще можете да направите извода, който сега обаче е правилен, защото той не е нищо друго освен изразено в думи наблюдение -, че колкото по-далече отиваме в миналото в Атлантската, в Лемурската епоха, чо
век
ът е изглеждал съществено различно от днес, даже и за неговия собствен поглед.
Ако насочим поглед към едно много далечно бъдеще на Земята, трябва действително да си представим, че формата на човешкото чело, формата на човешки нос, формата на човешката брада ще претърпят съществени изменения, че по определен начин ще спадне всичко останало, което човек носи на себе си като земен организъм. Но разбира се от само себе си отношението на развиващата се по-нататък глава към останалото тяло през време на Земната епоха никога не ще бъде това на едно търкалящо се кълбо. Следователно това трябва да се приеме като отговарящо на истината само в един много, много тесен размер. В замяна на това през време на по-стари епохи на развитието на Земята, преди средата на Атлантската епоха, изменяем беше останалият организъм на човека, беше обхванат следователно в един вид формиращо развитие. От средата на Атлантската епоха насам организмът на човека вън от главата се е изменил относително малко относително малко -, напротив преди Атлантската епоха човекът е минал по отношение на останалия организъм през големи изменения.
От това ще можете да направите извода, който сега обаче е правилен, защото той не е нищо друго освен изразено в думи наблюдение -, че колкото по-далече отиваме в миналото в Атлантската, в Лемурската епоха, човекът е изглеждал съществено различно от днес, даже и за неговия собствен поглед.
И през Лемурийската епоха човекът е изглеждал напълно различно от това което той е днес.
към текста >>
И през Лемурийската епоха чо
век
ът е изглеждал напълно различно от това което той е днес.
Но разбира се от само себе си отношението на развиващата се по-нататък глава към останалото тяло през време на Земната епоха никога не ще бъде това на едно търкалящо се кълбо. Следователно това трябва да се приеме като отговарящо на истината само в един много, много тесен размер. В замяна на това през време на по-стари епохи на развитието на Земята, преди средата на Атлантската епоха, изменяем беше останалият организъм на човека, беше обхванат следователно в един вид формиращо развитие. От средата на Атлантската епоха насам организмът на човека вън от главата се е изменил относително малко относително малко -, напротив преди Атлантската епоха човекът е минал по отношение на останалия организъм през големи изменения. От това ще можете да направите извода, който сега обаче е правилен, защото той не е нищо друго освен изразено в думи наблюдение -, че колкото по-далече отиваме в миналото в Атлантската, в Лемурската епоха, човекът е изглеждал съществено различно от днес, даже и за неговия собствен поглед.
И през Лемурийската епоха човекът е изглеждал напълно различно от това което той е днес.
към текста >>
Онзи изглед, който чо
век
ът е имал за самия себе си през последната Лемурийска епоха, се предлага сега по определен начин на чо
век
а, когато той постепенно се приближава до онова ясновидско впечатление, което води до това, което вече охарактеризирахме: той води до имагинацията на рая.
Онзи изглед, който човекът е имал за самия себе си през последната Лемурийска епоха, се предлага сега по определен начин на човека, когато той постепенно се приближава до онова ясновидско впечатление, което води до това, което вече охарактеризирахме: той води до имагинацията на рая.
Аз Ви казах наистина нещо, което е правилно -, че на тази имагинация на рая отговаря едно съвършено изображение на човешкото същество, на физическото човешко тяло, така да се каже като самия рай. Човекът един вид се разрежда, разделя се; настоящето човешко тяло се явява разширено по начин, както това бе описано; обаче в онова време, когато действително беше времето, в което човек може да отиде чрез ясновидството, когато има пред себе си имагинацията на рая, в това време настъпи един скок напред, един мощен скок напред. И чрез този скок, който също може да бъде наблюдаван чрез ясновидската способност, се сви относително бързо това, което бихме могли да наречем разширението на човешкото същество и се превърна в това, което беше след това изходната точка на човека за следващото развитие. Въпреки това непосредственото след времето, на което отговаря имагинацията на рая, човекът беше в неговата форма твърде различен от това, което днес е станало от този човек.
към текста >>
Чо
век
ът един вид се разрежда, разделя се; настоящето човешко тяло се явява разширено по начин, както това бе описано; обаче в онова време, когато действително беше времето, в което чо
век
може да отиде чрез ясновидството, когато има пред себе си имагинацията на рая, в това време настъпи един скок напред, един мощен скок напред.
Онзи изглед, който човекът е имал за самия себе си през последната Лемурийска епоха, се предлага сега по определен начин на човека, когато той постепенно се приближава до онова ясновидско впечатление, което води до това, което вече охарактеризирахме: той води до имагинацията на рая. Аз Ви казах наистина нещо, което е правилно -, че на тази имагинация на рая отговаря едно съвършено изображение на човешкото същество, на физическото човешко тяло, така да се каже като самия рай.
Човекът един вид се разрежда, разделя се; настоящето човешко тяло се явява разширено по начин, както това бе описано; обаче в онова време, когато действително беше времето, в което човек може да отиде чрез ясновидството, когато има пред себе си имагинацията на рая, в това време настъпи един скок напред, един мощен скок напред.
И чрез този скок, който също може да бъде наблюдаван чрез ясновидската способност, се сви относително бързо това, което бихме могли да наречем разширението на човешкото същество и се превърна в това, което беше след това изходната точка на човека за следващото развитие. Въпреки това непосредственото след времето, на което отговаря имагинацията на рая, човекът беше в неговата форма твърде различен от това, което днес е станало от този човек.
към текста >>
И чрез този скок, който също може да бъде наблюдаван чрез ясновидската способност, се сви относително бързо това, което бихме могли да наречем разширението на човешкото същество и се превърна в това, което беше след това изходната точка на чо
век
а за следващото развитие.
Онзи изглед, който човекът е имал за самия себе си през последната Лемурийска епоха, се предлага сега по определен начин на човека, когато той постепенно се приближава до онова ясновидско впечатление, което води до това, което вече охарактеризирахме: той води до имагинацията на рая. Аз Ви казах наистина нещо, което е правилно -, че на тази имагинация на рая отговаря едно съвършено изображение на човешкото същество, на физическото човешко тяло, така да се каже като самия рай. Човекът един вид се разрежда, разделя се; настоящето човешко тяло се явява разширено по начин, както това бе описано; обаче в онова време, когато действително беше времето, в което човек може да отиде чрез ясновидството, когато има пред себе си имагинацията на рая, в това време настъпи един скок напред, един мощен скок напред.
И чрез този скок, който също може да бъде наблюдаван чрез ясновидската способност, се сви относително бързо това, което бихме могли да наречем разширението на човешкото същество и се превърна в това, което беше след това изходната точка на човека за следващото развитие.
Въпреки това непосредственото след времето, на което отговаря имагинацията на рая, човекът беше в неговата форма твърде различен от това, което днес е станало от този човек.
към текста >>
Въпреки това непосредственото след времето, на което отговаря имагинацията на рая, чо
век
ът беше в неговата форма твърде различен от това, което днес е станало от този чо
век
.
Онзи изглед, който човекът е имал за самия себе си през последната Лемурийска епоха, се предлага сега по определен начин на човека, когато той постепенно се приближава до онова ясновидско впечатление, което води до това, което вече охарактеризирахме: той води до имагинацията на рая. Аз Ви казах наистина нещо, което е правилно -, че на тази имагинация на рая отговаря едно съвършено изображение на човешкото същество, на физическото човешко тяло, така да се каже като самия рай. Човекът един вид се разрежда, разделя се; настоящето човешко тяло се явява разширено по начин, както това бе описано; обаче в онова време, когато действително беше времето, в което човек може да отиде чрез ясновидството, когато има пред себе си имагинацията на рая, в това време настъпи един скок напред, един мощен скок напред. И чрез този скок, който също може да бъде наблюдаван чрез ясновидската способност, се сви относително бързо това, което бихме могли да наречем разширението на човешкото същество и се превърна в това, което беше след това изходната точка на човека за следващото развитие.
Въпреки това непосредственото след времето, на което отговаря имагинацията на рая, човекът беше в неговата форма твърде различен от това, което днес е станало от този човек.
към текста >>
И всъщност всичко това, което в онова време заобикаляше чо
век
а в царствата на природата, беше твърде различно от това, което днес заобикаля чо
век
а в природата.
И всъщност всичко това, което в онова време заобикаляше човека в царствата на природата, беше твърде различно от това, което днес заобикаля човека в природата.
В сказките, които държах тук, аз вече Ви казах, че човекът би могъл да стигне до тази имагинация на рая, когато през време на състоянието на сън би станал внезапно ясновиждащ и би насочил поглед върху своето физическо и етерно тяло и би се оставил пробуден за съответната имагинация чрез своето физическо тяло и своето етерно тяло. Общо взето можем да кажем, че човекът трябва да е изминал много нещо в езотеричното развитие, ако иска да стигне до тази имагинация на рая. Той трябва да победи много неща, много от това, което е необходимо, за да превърне личните интереси в интереси на човечеството и света.
към текста >>
В сказките, които държах тук, аз вече Ви казах, че чо
век
ът би могъл да стигне до тази имагинация на рая, когато през време на състоянието на сън би станал внезапно ясновиждащ и би насочил поглед върху своето физическо и етерно тяло и би се оставил пробуден за съответната имагинация чрез своето физическо тяло и своето етерно тяло.
И всъщност всичко това, което в онова време заобикаляше човека в царствата на природата, беше твърде различно от това, което днес заобикаля човека в природата.
В сказките, които държах тук, аз вече Ви казах, че човекът би могъл да стигне до тази имагинация на рая, когато през време на състоянието на сън би станал внезапно ясновиждащ и би насочил поглед върху своето физическо и етерно тяло и би се оставил пробуден за съответната имагинация чрез своето физическо тяло и своето етерно тяло.
Общо взето можем да кажем, че човекът трябва да е изминал много нещо в езотеричното развитие, ако иска да стигне до тази имагинация на рая. Той трябва да победи много неща, много от това, което е необходимо, за да превърне личните интереси в интереси на човечеството и света.
към текста >>
Общо взето можем да кажем, че чо
век
ът трябва да е изминал много нещо в езотеричното развитие, ако иска да стигне до тази имагинация на рая.
И всъщност всичко това, което в онова време заобикаляше човека в царствата на природата, беше твърде различно от това, което днес заобикаля човека в природата. В сказките, които държах тук, аз вече Ви казах, че човекът би могъл да стигне до тази имагинация на рая, когато през време на състоянието на сън би станал внезапно ясновиждащ и би насочил поглед върху своето физическо и етерно тяло и би се оставил пробуден за съответната имагинация чрез своето физическо тяло и своето етерно тяло.
Общо взето можем да кажем, че човекът трябва да е изминал много нещо в езотеричното развитие, ако иска да стигне до тази имагинация на рая.
Той трябва да победи много неща, много от това, което е необходимо, за да превърне личните интереси в интереси на човечеството и света.
към текста >>
Когато от най-дълбокия сън сънят има разбира се различни степени когато от най-дълбокия сън чо
век
премине в един по-малко дълбок сън стане ясновиждащ, тогава се получава това, което в развитието на Земята е станало така да се каже действителност по-късно: състоянието, което показва, как е изглеждал чо
век
ът в древната Лемурийска епоха, след като беше направил големия скок напред.
Когато от най-дълбокия сън сънят има разбира се различни степени когато от най-дълбокия сън човек премине в един по-малко дълбок сън стане ясновиждащ, тогава се получава това, което в развитието на Земята е станало така да се каже действителност по-късно: състоянието, което показва, как е изглеждал човекът в древната Лемурийска епоха, след като беше направил големия скок напред.
Следователно можем да кажем: съществува една възможност да виждаме това в минало време на земята, чрез това, че човек се отделя със своето себе и своето астрално тяло от физическото и етерното тяло и насочва поглед обратно върху тези тела. Тъй като бихме могли да кажем някому идва на помощ природното устройство, понеже през нощта човекът се намира вън от своето физическо и етерно тяло, той може така да се каже да използува това природно устройство и може да устрои упражнението така, че да се събуди от сън обаче да не се върне в своето физическо и своето етерно тяло, да се събуди като в едно друго съзнание и да насочи тогава поглед върху физическото тяло. От това можете да разберете, че това виждане, за което сега току-що говорих, предлага единствената действителна възможност да познаем, как е бил устроен човекът в прадалечното минало.
към текста >>
Следователно можем да кажем: съществува една възможност да виждаме това в минало време на земята, чрез това, че чо
век
се отделя със своето себе и своето астрално тяло от физическото и етерното тяло и насочва поглед обратно върху тези тела.
Когато от най-дълбокия сън сънят има разбира се различни степени когато от най-дълбокия сън човек премине в един по-малко дълбок сън стане ясновиждащ, тогава се получава това, което в развитието на Земята е станало така да се каже действителност по-късно: състоянието, което показва, как е изглеждал човекът в древната Лемурийска епоха, след като беше направил големия скок напред.
Следователно можем да кажем: съществува една възможност да виждаме това в минало време на земята, чрез това, че човек се отделя със своето себе и своето астрално тяло от физическото и етерното тяло и насочва поглед обратно върху тези тела.
Тъй като бихме могли да кажем някому идва на помощ природното устройство, понеже през нощта човекът се намира вън от своето физическо и етерно тяло, той може така да се каже да използува това природно устройство и може да устрои упражнението така, че да се събуди от сън обаче да не се върне в своето физическо и своето етерно тяло, да се събуди като в едно друго съзнание и да насочи тогава поглед върху физическото тяло. От това можете да разберете, че това виждане, за което сега току-що говорих, предлага единствената действителна възможност да познаем, как е бил устроен човекът в прадалечното минало.
към текста >>
Тъй като бихме могли да кажем някому идва на помощ природното устройство, понеже през нощта чо
век
ът се намира вън от своето физическо и етерно тяло, той може така да се каже да използува това природно устройство и може да устрои упражнението така, че да се събуди от сън обаче да не се върне в своето физическо и своето етерно тяло, да се събуди като в едно друго съзнание и да насочи тогава поглед върху физическото тяло.
Когато от най-дълбокия сън сънят има разбира се различни степени когато от най-дълбокия сън човек премине в един по-малко дълбок сън стане ясновиждащ, тогава се получава това, което в развитието на Земята е станало така да се каже действителност по-късно: състоянието, което показва, как е изглеждал човекът в древната Лемурийска епоха, след като беше направил големия скок напред. Следователно можем да кажем: съществува една възможност да виждаме това в минало време на земята, чрез това, че човек се отделя със своето себе и своето астрално тяло от физическото и етерното тяло и насочва поглед обратно върху тези тела.
Тъй като бихме могли да кажем някому идва на помощ природното устройство, понеже през нощта човекът се намира вън от своето физическо и етерно тяло, той може така да се каже да използува това природно устройство и може да устрои упражнението така, че да се събуди от сън обаче да не се върне в своето физическо и своето етерно тяло, да се събуди като в едно друго съзнание и да насочи тогава поглед върху физическото тяло.
От това можете да разберете, че това виждане, за което сега току-що говорих, предлага единствената действителна възможност да познаем, как е бил устроен човекът в прадалечното минало.
към текста >>
От това можете да разберете, че това виждане, за което сега току-що говорих, предлага единствената действителна възможност да познаем, как е бил устроен чо
век
ът в прадалечното минало.
Когато от най-дълбокия сън сънят има разбира се различни степени когато от най-дълбокия сън човек премине в един по-малко дълбок сън стане ясновиждащ, тогава се получава това, което в развитието на Земята е станало така да се каже действителност по-късно: състоянието, което показва, как е изглеждал човекът в древната Лемурийска епоха, след като беше направил големия скок напред. Следователно можем да кажем: съществува една възможност да виждаме това в минало време на земята, чрез това, че човек се отделя със своето себе и своето астрално тяло от физическото и етерното тяло и насочва поглед обратно върху тези тела. Тъй като бихме могли да кажем някому идва на помощ природното устройство, понеже през нощта човекът се намира вън от своето физическо и етерно тяло, той може така да се каже да използува това природно устройство и може да устрои упражнението така, че да се събуди от сън обаче да не се върне в своето физическо и своето етерно тяло, да се събуди като в едно друго съзнание и да насочи тогава поглед върху физическото тяло.
От това можете да разберете, че това виждане, за което сега току-що говорих, предлага единствената действителна възможност да познаем, как е бил устроен човекът в прадалечното минало.
към текста >>
Те са вярвали тогава, че могат да познаят произхода на чо
век
а чрез външно изследване на природата, вярвали са, че могат да направят извода от това, което съществува като животински същества в заобикалящия ги свят на физическото поле, че могат да направят такива изводи относно прадедите на чо
век
а.
Ще мине дълго време, обаче ще дойде веднъж времето, когато хората ще могат да знаят следното, когато кажат: колко странни са били тези хора на 19-то и 20-то столетие!
Те са вярвали тогава, че могат да познаят произхода на човека чрез външно изследване на природата, вярвали са, че могат да направят извода от това, което съществува като животински същества в заобикалящия ги свят на физическото поле, че могат да направят такива изводи относно прадедите на човека.
към текста >>
Обаче сега на човешкото, на действителното развитие на човешкото познание се показва, че може да се стигне до един действителен възглед върху произхода на чо
век
а на Земята, върху неговата форма чрез ясновидско наблюдение; че никога не може да се получи по друг начин едно разбиране за това, какъв е бил например чо
век
ът в лемурийската епоха, освен чрез ясновидско наблюдение, освен чрез едно ретроспективно виждане, когато чо
век
се остави да бъде подбуден от впечатленията на собственото физическо и етерно тяло.
Обаче сега на човешкото, на действителното развитие на човешкото познание се показва, че може да се стигне до един действителен възглед върху произхода на човека на Земята, върху неговата форма чрез ясновидско наблюдение; че никога не може да се получи по друг начин едно разбиране за това, какъв е бил например човекът в лемурийската епоха, освен чрез ясновидско наблюдение, освен чрез едно ретроспективно виждане, когато човек се остави да бъде подбуден от впечатленията на собственото физическо и етерно тяло.
Тогава се показва обаче така ще знаят хората в бъдеще -, че човекът никога не е бил подобен на никое от живеещите сега в 19-то и 20-то столетие около човека животински форми. Защото формите, които човекът е имал в миналото и които се показват на неговото ясновидско съзнание по посочения начин, се различават от всичко това, което заобикаля човека като животински форми в 19-то и 20-то столетие. Даже и самите изрази, които ние употребихме Телец, Лъв и т. н. са употребени само сравнително. Особено смешно е ще кажат хората на бъдещето да видим, как хората на 19-то и 20-то столетие свързват отивайки нагоре родословното дърво на човека с маймуноподобни същества.
към текста >>
Тогава се показва обаче така ще знаят хората в бъдеще -, че чо
век
ът никога не е бил подобен на никое от живеещите сега в 19-то и 20-то столетие около чо
век
а животински форми.
Обаче сега на човешкото, на действителното развитие на човешкото познание се показва, че може да се стигне до един действителен възглед върху произхода на човека на Земята, върху неговата форма чрез ясновидско наблюдение; че никога не може да се получи по друг начин едно разбиране за това, какъв е бил например човекът в лемурийската епоха, освен чрез ясновидско наблюдение, освен чрез едно ретроспективно виждане, когато човек се остави да бъде подбуден от впечатленията на собственото физическо и етерно тяло.
Тогава се показва обаче така ще знаят хората в бъдеще -, че човекът никога не е бил подобен на никое от живеещите сега в 19-то и 20-то столетие около човека животински форми.
Защото формите, които човекът е имал в миналото и които се показват на неговото ясновидско съзнание по посочения начин, се различават от всичко това, което заобикаля човека като животински форми в 19-то и 20-то столетие. Даже и самите изрази, които ние употребихме Телец, Лъв и т. н. са употребени само сравнително. Особено смешно е ще кажат хората на бъдещето да видим, как хората на 19-то и 20-то столетие свързват отивайки нагоре родословното дърво на човека с маймуноподобни същества.
към текста >>
Защото формите, които чо
век
ът е имал в миналото и които се показват на неговото ясновидско съзнание по посочения начин, се различават от всичко това, което заобикаля чо
век
а като животински форми в 19-то и 20-то столетие.
Обаче сега на човешкото, на действителното развитие на човешкото познание се показва, че може да се стигне до един действителен възглед върху произхода на човека на Земята, върху неговата форма чрез ясновидско наблюдение; че никога не може да се получи по друг начин едно разбиране за това, какъв е бил например човекът в лемурийската епоха, освен чрез ясновидско наблюдение, освен чрез едно ретроспективно виждане, когато човек се остави да бъде подбуден от впечатленията на собственото физическо и етерно тяло. Тогава се показва обаче така ще знаят хората в бъдеще -, че човекът никога не е бил подобен на никое от живеещите сега в 19-то и 20-то столетие около човека животински форми.
Защото формите, които човекът е имал в миналото и които се показват на неговото ясновидско съзнание по посочения начин, се различават от всичко това, което заобикаля човека като животински форми в 19-то и 20-то столетие.
Даже и самите изрази, които ние употребихме Телец, Лъв и т. н. са употребени само сравнително. Особено смешно е ще кажат хората на бъдещето да видим, как хората на 19-то и 20-то столетие свързват отивайки нагоре родословното дърво на човека с маймуноподобни същества.
към текста >>
Особено смешно е ще кажат хората на бъдещето да видим, как хората на 19-то и 20-то столетие свързват отивайки нагоре родословното дърво на чо
век
а с маймуноподобни същества.
Обаче сега на човешкото, на действителното развитие на човешкото познание се показва, че може да се стигне до един действителен възглед върху произхода на човека на Земята, върху неговата форма чрез ясновидско наблюдение; че никога не може да се получи по друг начин едно разбиране за това, какъв е бил например човекът в лемурийската епоха, освен чрез ясновидско наблюдение, освен чрез едно ретроспективно виждане, когато човек се остави да бъде подбуден от впечатленията на собственото физическо и етерно тяло. Тогава се показва обаче така ще знаят хората в бъдеще -, че човекът никога не е бил подобен на никое от живеещите сега в 19-то и 20-то столетие около човека животински форми. Защото формите, които човекът е имал в миналото и които се показват на неговото ясновидско съзнание по посочения начин, се различават от всичко това, което заобикаля човека като животински форми в 19-то и 20-то столетие. Даже и самите изрази, които ние употребихме Телец, Лъв и т. н. са употребени само сравнително.
Особено смешно е ще кажат хората на бъдещето да видим, как хората на 19-то и 20-то столетие свързват отивайки нагоре родословното дърво на човека с маймуноподобни същества.
към текста >>
Базант: "Чо
век
ът от къде, къде и накъде".
Защото тогава, в Лемурийската епоха маймуни съвсем не са съществували във формата, в която те са се явили по-късно на Земята, те са се родили първо от слизащи надолу и отпаднали, изродени човешки форми в много по-късно време*. */ Намек също за книгата на А.
Базант: "Човекът от къде, къде и накъде".
/ За насочения в миналото ясновидски поглед едвам в средата на Атлантската епоха могат да бъдат въобще намерени такива животински същества, които могат да бъдат сравнени с живеещите днес маймуни.
към текста >>
И така се получава също, че когато чо
век
насочва поглед върху самия себе си, той се научава да познава своето физическо тяло в една безкрайно много по-тънка бихме могли да кажем по-етерна телесна форма, обаче не в смисъла на днешния етер на физиците.
Колкото по-нататък отиваме в миналото на развитието на човечеството, толкова повече виждаме също, че нашата форма в далечното минало е достъпна само за ясновиждащия поглед, когато гледаме нашето Себе през време на съня.
И така се получава също, че когато човек насочва поглед върху самия себе си, той се научава да познава своето физическо тяло в една безкрайно много по-тънка бихме могли да кажем по-етерна телесна форма, обаче не в смисъла на днешния етер на физиците.
Така се явява тогава човекът на себе си.
към текста >>
Така се явява тогава чо
век
ът на себе си.
Колкото по-нататък отиваме в миналото на развитието на човечеството, толкова повече виждаме също, че нашата форма в далечното минало е достъпна само за ясновиждащия поглед, когато гледаме нашето Себе през време на съня. И така се получава също, че когато човек насочва поглед върху самия себе си, той се научава да познава своето физическо тяло в една безкрайно много по-тънка бихме могли да кажем по-етерна телесна форма, обаче не в смисъла на днешния етер на физиците.
Така се явява тогава човекът на себе си.
към текста >>
Неговата форма е по-скоро подобна на един жив сънищен образ отколкото на формата от плът и кръв, като каквато се явява чо
век
ът днес.
Неговата форма е по-скоро подобна на един жив сънищен образ отколкото на формата от плът и кръв, като каквато се явява човекът днес.
Така ние трябва да се запознаем с представата, че Азът и астралното тяло, когато те се намират вън от човешкото същество, едва ли виждат главата. Тя става подобна на сянка, не изчезва, обаче става напълно подобна на сянка. Напротив по-ясен става останалия организъм на човека. Той става също подобен на сянка, но става така, че човекът не изглежда наистина на себе си да е от плът и кръв, но има ясно впечатление, че има един мощен организъм. Ще Ви се види парадоксално, обаче това отговаря на истината: когато човек вижда себе си с ясновидското съзнание през време на съня, той изглежда на себе си в определени моменти така, т.е.
към текста >>
Напротив по-ясен става останалия организъм на чо
век
а.
Неговата форма е по-скоро подобна на един жив сънищен образ отколкото на формата от плът и кръв, като каквато се явява човекът днес. Така ние трябва да се запознаем с представата, че Азът и астралното тяло, когато те се намират вън от човешкото същество, едва ли виждат главата. Тя става подобна на сянка, не изчезва, обаче става напълно подобна на сянка.
Напротив по-ясен става останалия организъм на човека.
Той става също подобен на сянка, но става така, че човекът не изглежда наистина на себе си да е от плът и кръв, но има ясно впечатление, че има един мощен организъм. Ще Ви се види парадоксално, обаче това отговаря на истината: когато човек вижда себе си с ясновидското съзнание през време на съня, той изглежда на себе си в определени моменти така, т.е. неговото физическо тяло и неговото етерно тяло му изглеждат така за неговото Себе и неговото астрално тяло, че напомня напълно за формата на кентавъра! Само че онова, което при кентавъра се явява като човешко продължение нагоре, което показва човешкото лице, е изцяло подобно на сянка; напротив това, което не съвпада с някаква днешна животинска форма, което обаче напомня в известно отношение за животинските форми, то добива мощ и човек си казва: за духовния поглед това е по-силно, по-гъсто даже от днешната форма от плът и кръв. Аз засегнах вече веднъж тези неща в един цикъл от сказки; обаче естествено вие трябва да се запознаете с това, че всички тези имагинации освен имагинацията на рая са течни и те могат да бъдат описани от различни страни.
към текста >>
Той става също подобен на сянка, но става така, че чо
век
ът не изглежда наистина на себе си да е от плът и кръв, но има ясно впечатление, че има един мощен организъм.
Неговата форма е по-скоро подобна на един жив сънищен образ отколкото на формата от плът и кръв, като каквато се явява човекът днес. Така ние трябва да се запознаем с представата, че Азът и астралното тяло, когато те се намират вън от човешкото същество, едва ли виждат главата. Тя става подобна на сянка, не изчезва, обаче става напълно подобна на сянка. Напротив по-ясен става останалия организъм на човека.
Той става също подобен на сянка, но става така, че човекът не изглежда наистина на себе си да е от плът и кръв, но има ясно впечатление, че има един мощен организъм.
Ще Ви се види парадоксално, обаче това отговаря на истината: когато човек вижда себе си с ясновидското съзнание през време на съня, той изглежда на себе си в определени моменти така, т.е. неговото физическо тяло и неговото етерно тяло му изглеждат така за неговото Себе и неговото астрално тяло, че напомня напълно за формата на кентавъра! Само че онова, което при кентавъра се явява като човешко продължение нагоре, което показва човешкото лице, е изцяло подобно на сянка; напротив това, което не съвпада с някаква днешна животинска форма, което обаче напомня в известно отношение за животинските форми, то добива мощ и човек си казва: за духовния поглед това е по-силно, по-гъсто даже от днешната форма от плът и кръв. Аз засегнах вече веднъж тези неща в един цикъл от сказки; обаче естествено вие трябва да се запознаете с това, че всички тези имагинации освен имагинацията на рая са течни и те могат да бъдат описани от различни страни. Аз бих могъл също така да представя един друг изглед и Вие ще видите, че той отговаря само на една друга гледна точка на развитието и тогава ще стигнем до формата на сфинкса.
към текста >>
Ще Ви се види парадоксално, обаче това отговаря на истината: когато чо
век
вижда себе си с ясновидското съзнание през време на съня, той изглежда на себе си в определени моменти така, т.е.
Неговата форма е по-скоро подобна на един жив сънищен образ отколкото на формата от плът и кръв, като каквато се явява човекът днес. Така ние трябва да се запознаем с представата, че Азът и астралното тяло, когато те се намират вън от човешкото същество, едва ли виждат главата. Тя става подобна на сянка, не изчезва, обаче става напълно подобна на сянка. Напротив по-ясен става останалия организъм на човека. Той става също подобен на сянка, но става така, че човекът не изглежда наистина на себе си да е от плът и кръв, но има ясно впечатление, че има един мощен организъм.
Ще Ви се види парадоксално, обаче това отговаря на истината: когато човек вижда себе си с ясновидското съзнание през време на съня, той изглежда на себе си в определени моменти така, т.е.
неговото физическо тяло и неговото етерно тяло му изглеждат така за неговото Себе и неговото астрално тяло, че напомня напълно за формата на кентавъра! Само че онова, което при кентавъра се явява като човешко продължение нагоре, което показва човешкото лице, е изцяло подобно на сянка; напротив това, което не съвпада с някаква днешна животинска форма, което обаче напомня в известно отношение за животинските форми, то добива мощ и човек си казва: за духовния поглед това е по-силно, по-гъсто даже от днешната форма от плът и кръв. Аз засегнах вече веднъж тези неща в един цикъл от сказки; обаче естествено вие трябва да се запознаете с това, че всички тези имагинации освен имагинацията на рая са течни и те могат да бъдат описани от различни страни. Аз бих могъл също така да представя един друг изглед и Вие ще видите, че той отговаря само на една друга гледна точка на развитието и тогава ще стигнем до формата на сфинкса.
към текста >>
Само че онова, което при кентавъра се явява като човешко продължение нагоре, което показва човешкото лице, е изцяло подобно на сянка; напротив това, което не съвпада с някаква днешна животинска форма, което обаче напомня в известно отношение за животинските форми, то добива мощ и чо
век
си казва: за духовния поглед това е по-силно, по-гъсто даже от днешната форма от плът и кръв.
Тя става подобна на сянка, не изчезва, обаче става напълно подобна на сянка. Напротив по-ясен става останалия организъм на човека. Той става също подобен на сянка, но става така, че човекът не изглежда наистина на себе си да е от плът и кръв, но има ясно впечатление, че има един мощен организъм. Ще Ви се види парадоксално, обаче това отговаря на истината: когато човек вижда себе си с ясновидското съзнание през време на съня, той изглежда на себе си в определени моменти така, т.е. неговото физическо тяло и неговото етерно тяло му изглеждат така за неговото Себе и неговото астрално тяло, че напомня напълно за формата на кентавъра!
Само че онова, което при кентавъра се явява като човешко продължение нагоре, което показва човешкото лице, е изцяло подобно на сянка; напротив това, което не съвпада с някаква днешна животинска форма, което обаче напомня в известно отношение за животинските форми, то добива мощ и човек си казва: за духовния поглед това е по-силно, по-гъсто даже от днешната форма от плът и кръв.
Аз засегнах вече веднъж тези неща в един цикъл от сказки; обаче естествено вие трябва да се запознаете с това, че всички тези имагинации освен имагинацията на рая са течни и те могат да бъдат описани от различни страни. Аз бих могъл също така да представя един друг изглед и Вие ще видите, че той отговаря само на една друга гледна точка на развитието и тогава ще стигнем до формата на сфинкса.
към текста >>
Редуващото се развитие на чо
век
а се представя именно в различни аспекти, в различни изгледи.
Редуващото се развитие на човека се представя именно в различни аспекти, в различни изгледи.
Много по-правилни, много по-верни митологичните образи, така наречените митологични символи, отколкото фантастичните умствени комбинации, които днешната наука си съставя. Следователно през нощта ние ставаме една твърде своеобразна форма. Но сега ни става ясно и нещо друго. Когато обгърнем с ясновиждащия поглед това продължение надолу напомнящо за едно животинско същество /при кентавъра Бележка на преводача/, тогава ние се запознаваме с нещо, за което добиваме едно напълно определено впечатление. И аз още вчера казах: тези впечатления, тези вътрешни изживявания са всъщност най-важното.
към текста >>
И когато чо
век
развие това впечатление все повече и повече, той стига до там да познае, кой е всъщност действително Луцифер в нашата еволюция.
През деня ти не виждаш това животинско продължение, но то съществува в тебе като сили. Това са силите, които те теглят надолу и те съблазняват към твоите лични интереси.
И когато човек развие това впечатление все повече и повече, той стига до там да познае, кой е всъщност действително Луцифер в нашата еволюция.
Колкото повече насочваме по-далече в миналото ясновидския поглед към времето, което отговаря на имагинацията на рая, толкова по-красива става формата, която в същност напомня за животинското само за по-късното време. И когато отидем в миналото даже до райското състояние, където положението се представя така, че животинското продължение на човека е откъснато от самия човек и размножено в Телец, Лъв, Орел, тогава можем да кажем, че тези форми, които назоваваме с тези имена за онези древни времена, могат да бъдат в известно отношение за нас също символи на красотата. Тези форми стават все по-красиви и по-красиви. И когато след това отидем по-нататък в минало миналото, във времето, за което говорихме вчера, когато описахме впечатлението на жертвата, ние стигаме във времето, когато така да се каже формата на Луцифер ни се явява в една величествена красота, само така, както той искаше да се запази в еволюцията от старата Луна към Земята.
към текста >>
И когато отидем в миналото даже до райското състояние, където положението се представя така, че животинското продължение на чо
век
а е откъснато от самия чо
век
и размножено в Телец, Лъв, Орел, тогава можем да кажем, че тези форми, които назоваваме с тези имена за онези древни времена, могат да бъдат в известно отношение за нас също символи на красотата.
През деня ти не виждаш това животинско продължение, но то съществува в тебе като сили. Това са силите, които те теглят надолу и те съблазняват към твоите лични интереси. И когато човек развие това впечатление все повече и повече, той стига до там да познае, кой е всъщност действително Луцифер в нашата еволюция. Колкото повече насочваме по-далече в миналото ясновидския поглед към времето, което отговаря на имагинацията на рая, толкова по-красива става формата, която в същност напомня за животинското само за по-късното време.
И когато отидем в миналото даже до райското състояние, където положението се представя така, че животинското продължение на човека е откъснато от самия човек и размножено в Телец, Лъв, Орел, тогава можем да кажем, че тези форми, които назоваваме с тези имена за онези древни времена, могат да бъдат в известно отношение за нас също символи на красотата.
Тези форми стават все по-красиви и по-красиви. И когато след това отидем по-нататък в минало миналото, във времето, за което говорихме вчера, когато описахме впечатлението на жертвата, ние стигаме във времето, когато така да се каже формата на Луцифер ни се явява в една величествена красота, само така, както той искаше да се запази в еволюцията от старата Луна към Земята.
към текста >>
От описанието, което дадох в моята книга "Тайната Наука", можете да видите, че на старата Луна на чо
век
а бе дадено астралното тяло.
От описанието, което дадох в моята книга "Тайната Наука", можете да видите, че на старата Луна на човека бе дадено астралното тяло.
Това, което ние носим в нашето астрално тяло, е играло главно една голя ма роля на старата Луна. Ние го охарактеризирахме обаче като егоистичност, като егоизъм. На старата Луна в човека трябваше да бъде посаден този егоизъм и понеже човекът получи на старата Луна своето астрално тяло, то егоизмът обитава именно в неговото астрално тяло. И понеже Луцифер е запазил своята лунна същност, той пренесе в Земята като вътрешно качество на своята красота егоизма. Ето защо той е от една страна духът на красотата, от друга страна духът на егоизма.
към текста >>
На старата Луна в чо
век
а трябваше да бъде посаден този егоизъм и понеже чо
век
ът получи на старата Луна своето астрално тяло, то егоизмът обитава именно в неговото астрално тяло.
От описанието, което дадох в моята книга "Тайната Наука", можете да видите, че на старата Луна на човека бе дадено астралното тяло. Това, което ние носим в нашето астрално тяло, е играло главно една голя ма роля на старата Луна. Ние го охарактеризирахме обаче като егоистичност, като егоизъм.
На старата Луна в човека трябваше да бъде посаден този егоизъм и понеже човекът получи на старата Луна своето астрално тяло, то егоизмът обитава именно в неговото астрално тяло.
И понеже Луцифер е запазил своята лунна същност, той пренесе в Земята като вътрешно качество на своята красота егоизма. Ето защо той е от една страна духът на красотата, от друга страна духът на егоизма. И това, което можем да наречем неговата вреда, неговото беззаконие, би било само това че това, което принадлежеше за човека ако мога да употребя този израз само на Луната, а именно да проникне, да се импрегнира с егоизъм, че той пренесе и посади това на Земята. Чрез това обаче, както често пъти споменах, на човека бе дадено именно възможността да стане в самия себе си, в своята вътрешност едно затворено в себе си, свободно същество. Човекът никога не би станал това, ако Луцифер не беше пренесъл егоизма от Луната на Земята.
към текста >>
И това, което можем да наречем неговата вреда, неговото беззаконие, би било само това че това, което принадлежеше за чо
век
а ако мога да употребя този израз само на Луната, а именно да проникне, да се импрегнира с егоизъм, че той пренесе и посади това на Земята.
Това, което ние носим в нашето астрално тяло, е играло главно една голя ма роля на старата Луна. Ние го охарактеризирахме обаче като егоистичност, като егоизъм. На старата Луна в човека трябваше да бъде посаден този егоизъм и понеже човекът получи на старата Луна своето астрално тяло, то егоизмът обитава именно в неговото астрално тяло. И понеже Луцифер е запазил своята лунна същност, той пренесе в Земята като вътрешно качество на своята красота егоизма. Ето защо той е от една страна духът на красотата, от друга страна духът на егоизма.
И това, което можем да наречем неговата вреда, неговото беззаконие, би било само това че това, което принадлежеше за човека ако мога да употребя този израз само на Луната, а именно да проникне, да се импрегнира с егоизъм, че той пренесе и посади това на Земята.
Чрез това обаче, както често пъти споменах, на човека бе дадено именно възможността да стане в самия себе си, в своята вътрешност едно затворено в себе си, свободно същество. Човекът никога не би станал това, ако Луцифер не беше пренесъл егоизма от Луната на Земята. Така ние се научаваме да познаваме Луцифера във вътрешното изживяване така да се каже като нощен дух. И с онази промяна, която става с нашето Себе и с нашето астрално тяло през време на нашето окултно развитие, е свързано това, че ние се чувствуваме през нощта в обществото на Луцифер.
към текста >>
Чрез това обаче, както често пъти споменах, на чо
век
а бе дадено именно възможността да стане в самия себе си, в своята вътрешност едно затворено в себе си, свободно същество.
Ние го охарактеризирахме обаче като егоистичност, като егоизъм. На старата Луна в човека трябваше да бъде посаден този егоизъм и понеже човекът получи на старата Луна своето астрално тяло, то егоизмът обитава именно в неговото астрално тяло. И понеже Луцифер е запазил своята лунна същност, той пренесе в Земята като вътрешно качество на своята красота егоизма. Ето защо той е от една страна духът на красотата, от друга страна духът на егоизма. И това, което можем да наречем неговата вреда, неговото беззаконие, би било само това че това, което принадлежеше за човека ако мога да употребя този израз само на Луната, а именно да проникне, да се импрегнира с егоизъм, че той пренесе и посади това на Земята.
Чрез това обаче, както често пъти споменах, на човека бе дадено именно възможността да стане в самия себе си, в своята вътрешност едно затворено в себе си, свободно същество.
Човекът никога не би станал това, ако Луцифер не беше пренесъл егоизма от Луната на Земята. Така ние се научаваме да познаваме Луцифера във вътрешното изживяване така да се каже като нощен дух. И с онази промяна, която става с нашето Себе и с нашето астрално тяло през време на нашето окултно развитие, е свързано това, че ние се чувствуваме през нощта в обществото на Луцифер.
към текста >>
Чо
век
ът никога не би станал това, ако Луцифер не беше пренесъл егоизма от Луната на Земята.
На старата Луна в човека трябваше да бъде посаден този егоизъм и понеже човекът получи на старата Луна своето астрално тяло, то егоизмът обитава именно в неговото астрално тяло. И понеже Луцифер е запазил своята лунна същност, той пренесе в Земята като вътрешно качество на своята красота егоизма. Ето защо той е от една страна духът на красотата, от друга страна духът на егоизма. И това, което можем да наречем неговата вреда, неговото беззаконие, би било само това че това, което принадлежеше за човека ако мога да употребя този израз само на Луната, а именно да проникне, да се импрегнира с егоизъм, че той пренесе и посади това на Земята. Чрез това обаче, както често пъти споменах, на човека бе дадено именно възможността да стане в самия себе си, в своята вътрешност едно затворено в себе си, свободно същество.
Човекът никога не би станал това, ако Луцифер не беше пренесъл егоизма от Луната на Земята.
Така ние се научаваме да познаваме Луцифера във вътрешното изживяване така да се каже като нощен дух. И с онази промяна, която става с нашето Себе и с нашето астрално тяло през време на нашето окултно развитие, е свързано това, че ние се чувствуваме през нощта в обществото на Луцифер.
към текста >>
Ако оставите Вашата представа да бъде на повърхността, Вие ще намерите може би отначало, че е наистина фатално нещо, щом, когато стане ясновиждащ и заспива, чо
век
ът забелязва, че през време на нощта той идва в обществото на Луцифер.
Ако оставите Вашата представа да бъде на повърхността, Вие ще намерите може би отначало, че е наистина фатално нещо, щом, когато стане ясновиждащ и заспива, човекът забелязва, че през време на нощта той идва в обществото на Луцифер.
Но ако размислите по-точно, скоро ще разберете, че е по-умно човек да се научи да познава Люцифера, че е по-добре ако той знае, че се намира в неговото общество, отколкото да вярва, че не се намира там и че го има само действуващ невидимо с неговите сили в себе си. Това той има също през време на деня. Лошото се състои не в това, че Луцифер е до нас; защото ние постепенно се научаваме да го познаваме като дух, който донася свободата. А лошото се състои в това, да не го познаваме. Но по определен начин, след като човекът го е видял при неговото изкушение в Лемурийската епоха, той не трябваше да го вижда по-нататък; защото към онова първично изкушение в лемурийската епоха биха настъпили след това чисто частични изкушения.
към текста >>
Но ако размислите по-точно, скоро ще разберете, че е по-умно чо
век
да се научи да познава Люцифера, че е по-добре ако той знае, че се намира в неговото общество, отколкото да вярва, че не се намира там и че го има само действуващ невидимо с неговите сили в себе си.
Ако оставите Вашата представа да бъде на повърхността, Вие ще намерите може би отначало, че е наистина фатално нещо, щом, когато стане ясновиждащ и заспива, човекът забелязва, че през време на нощта той идва в обществото на Луцифер.
Но ако размислите по-точно, скоро ще разберете, че е по-умно човек да се научи да познава Люцифера, че е по-добре ако той знае, че се намира в неговото общество, отколкото да вярва, че не се намира там и че го има само действуващ невидимо с неговите сили в себе си.
Това той има също през време на деня. Лошото се състои не в това, че Луцифер е до нас; защото ние постепенно се научаваме да го познаваме като дух, който донася свободата. А лошото се състои в това, да не го познаваме. Но по определен начин, след като човекът го е видял при неговото изкушение в Лемурийската епоха, той не трябваше да го вижда по-нататък; защото към онова първично изкушение в лемурийската епоха биха настъпили след това чисто частични изкушения.
към текста >>
Но по определен начин, след като чо
век
ът го е видял при неговото изкушение в Лемурийската епоха, той не трябваше да го вижда по-нататък; защото към онова първично изкушение в лемурийската епоха биха настъпили след това чисто частични изкушения.
Ако оставите Вашата представа да бъде на повърхността, Вие ще намерите може би отначало, че е наистина фатално нещо, щом, когато стане ясновиждащ и заспива, човекът забелязва, че през време на нощта той идва в обществото на Луцифер. Но ако размислите по-точно, скоро ще разберете, че е по-умно човек да се научи да познава Люцифера, че е по-добре ако той знае, че се намира в неговото общество, отколкото да вярва, че не се намира там и че го има само действуващ невидимо с неговите сили в себе си. Това той има също през време на деня. Лошото се състои не в това, че Луцифер е до нас; защото ние постепенно се научаваме да го познаваме като дух, който донася свободата. А лошото се състои в това, да не го познаваме.
Но по определен начин, след като човекът го е видял при неговото изкушение в Лемурийската епоха, той не трябваше да го вижда по-нататък; защото към онова първично изкушение в лемурийската епоха биха настъпили след това чисто частични изкушения.
към текста >>
Ето защо онова божествено-духовно Същество, което работеше за напредъка на чо
век
а, трябваше да тегли една завеса пред нощното виждане.
Ето защо онова божествено-духовно Същество, което работеше за напредъка на човека, трябваше да тегли една завеса пред нощното виждане.
С това обаче за човека бе изгубено също всичко, което той би могъл иначе да вижда през нощта. И сънят покрива пред човека света, в който той се намира от заспиването до събуждането, сънят закрива този свят с тъмнина. В момента, в който завесата би била изтеглена, завесата, която покрива нощта с тъмнина, ние бихме намерили, че Луцифер е до нас. Ако човекът би бил достатъчно силен, това не би му причинило никаква вреда. И понеже отначало той не можеше да бъде достатъчно силен в смисъла на развитието на Земята, тази завеса трябваше да бъде дръпната над съня през нощта.
към текста >>
С това обаче за чо
век
а бе изгубено също всичко, което той би могъл иначе да вижда през нощта.
Ето защо онова божествено-духовно Същество, което работеше за напредъка на човека, трябваше да тегли една завеса пред нощното виждане.
С това обаче за човека бе изгубено също всичко, което той би могъл иначе да вижда през нощта.
И сънят покрива пред човека света, в който той се намира от заспиването до събуждането, сънят закрива този свят с тъмнина. В момента, в който завесата би била изтеглена, завесата, която покрива нощта с тъмнина, ние бихме намерили, че Луцифер е до нас. Ако човекът би бил достатъчно силен, това не би му причинило никаква вреда. И понеже отначало той не можеше да бъде достатъчно силен в смисъла на развитието на Земята, тази завеса трябваше да бъде дръпната над съня през нощта. И след първичното изкушение, което остави като свое последствие възможността за човешката свобода, не трябваше да настъпят други изкушения чрез непосредственото виждане на Луцифер от заспиването на човека до неговото събуждане.
към текста >>
И сънят покрива пред чо
век
а света, в който той се намира от заспиването до събуждането, сънят закрива този свят с тъмнина.
Ето защо онова божествено-духовно Същество, което работеше за напредъка на човека, трябваше да тегли една завеса пред нощното виждане. С това обаче за човека бе изгубено също всичко, което той би могъл иначе да вижда през нощта.
И сънят покрива пред човека света, в който той се намира от заспиването до събуждането, сънят закрива този свят с тъмнина.
В момента, в който завесата би била изтеглена, завесата, която покрива нощта с тъмнина, ние бихме намерили, че Луцифер е до нас. Ако човекът би бил достатъчно силен, това не би му причинило никаква вреда. И понеже отначало той не можеше да бъде достатъчно силен в смисъла на развитието на Земята, тази завеса трябваше да бъде дръпната над съня през нощта. И след първичното изкушение, което остави като свое последствие възможността за човешката свобода, не трябваше да настъпят други изкушения чрез непосредственото виждане на Луцифер от заспиването на човека до неговото събуждане.
към текста >>
Ако чо
век
ът би бил достатъчно силен, това не би му причинило никаква вреда.
Ето защо онова божествено-духовно Същество, което работеше за напредъка на човека, трябваше да тегли една завеса пред нощното виждане. С това обаче за човека бе изгубено също всичко, което той би могъл иначе да вижда през нощта. И сънят покрива пред човека света, в който той се намира от заспиването до събуждането, сънят закрива този свят с тъмнина. В момента, в който завесата би била изтеглена, завесата, която покрива нощта с тъмнина, ние бихме намерили, че Луцифер е до нас.
Ако човекът би бил достатъчно силен, това не би му причинило никаква вреда.
И понеже отначало той не можеше да бъде достатъчно силен в смисъла на развитието на Земята, тази завеса трябваше да бъде дръпната над съня през нощта. И след първичното изкушение, което остави като свое последствие възможността за човешката свобода, не трябваше да настъпят други изкушения чрез непосредственото виждане на Луцифер от заспиването на човека до неговото събуждане.
към текста >>
И след първичното изкушение, което остави като свое последствие възможността за човешката свобода, не трябваше да настъпят други изкушения чрез непосредственото виждане на Луцифер от заспиването на чо
век
а до неговото събуждане.
С това обаче за човека бе изгубено също всичко, което той би могъл иначе да вижда през нощта. И сънят покрива пред човека света, в който той се намира от заспиването до събуждането, сънят закрива този свят с тъмнина. В момента, в който завесата би била изтеглена, завесата, която покрива нощта с тъмнина, ние бихме намерили, че Луцифер е до нас. Ако човекът би бил достатъчно силен, това не би му причинило никаква вреда. И понеже отначало той не можеше да бъде достатъчно силен в смисъла на развитието на Земята, тази завеса трябваше да бъде дръпната над съня през нощта.
И след първичното изкушение, което остави като свое последствие възможността за човешката свобода, не трябваше да настъпят други изкушения чрез непосредственото виждане на Луцифер от заспиването на човека до неговото събуждане.
към текста >>
Чо
век
не може да вижда именно Луцифера през нощта, ако не може да вижда през деня неговия другар, Ариман.
Но съществува един еквивалент, една равностойност.
Човек не може да вижда именно Луцифера през нощта, ако не може да вижда през деня неговия другар, Ариман.
И така за човека, който е стигнал така далече в развитието на своето Себе и на своето астрално тяло, дневното, което произвежда виждането на нещата през време на будното състояние, става различно от това, което то е за наивния човек. Човек се научава да познава, че той застава по друг начин пред нещата отколкото е заставал пред тях по-рано преди развитието на своето Себе и на своето астрално тяло. Човекът се научава първо да вижда определени впечатления като действия на ариманическите същества, които иначе приема в абстрактен смисъл. Така той се научава да познава, че желанието, не онова, което идва от вътре това последното е луциферическо -, но това, което идва от вън, това, което събужда желанието на човека от вън, което следователно ни привлича в нещата и съществата около нас, така че ние следваме това привличане от личните интереси, следователно всичко това, което ни съблазнява към удоволствието отвън: човек се научава да познава това като ариманическо впечатление. След това той се научава да познава като ариманическо впечатление всичко това, което ни вдъхва страх от вън, което събужда страх у нас от вън.
към текста >>
И така за чо
век
а, който е стигнал така далече в развитието на своето Себе и на своето астрално тяло, дневното, което произвежда виждането на нещата през време на будното състояние, става различно от това, което то е за наивния чо
век
.
Но съществува един еквивалент, една равностойност. Човек не може да вижда именно Луцифера през нощта, ако не може да вижда през деня неговия другар, Ариман.
И така за човека, който е стигнал така далече в развитието на своето Себе и на своето астрално тяло, дневното, което произвежда виждането на нещата през време на будното състояние, става различно от това, което то е за наивния човек.
Човек се научава да познава, че той застава по друг начин пред нещата отколкото е заставал пред тях по-рано преди развитието на своето Себе и на своето астрално тяло. Човекът се научава първо да вижда определени впечатления като действия на ариманическите същества, които иначе приема в абстрактен смисъл. Така той се научава да познава, че желанието, не онова, което идва от вътре това последното е луциферическо -, но това, което идва от вън, това, което събужда желанието на човека от вън, което следователно ни привлича в нещата и съществата около нас, така че ние следваме това привличане от личните интереси, следователно всичко това, което ни съблазнява към удоволствието отвън: човек се научава да познава това като ариманическо впечатление. След това той се научава да познава като ариманическо впечатление всичко това, което ни вдъхва страх от вън, което събужда страх у нас от вън.
към текста >>
Чо
век
се научава да познава, че той застава по друг начин пред нещата отколкото е заставал пред тях по-рано преди развитието на своето Себе и на своето астрално тяло.
Но съществува един еквивалент, една равностойност. Човек не може да вижда именно Луцифера през нощта, ако не може да вижда през деня неговия другар, Ариман. И така за човека, който е стигнал така далече в развитието на своето Себе и на своето астрално тяло, дневното, което произвежда виждането на нещата през време на будното състояние, става различно от това, което то е за наивния човек.
Човек се научава да познава, че той застава по друг начин пред нещата отколкото е заставал пред тях по-рано преди развитието на своето Себе и на своето астрално тяло.
Човекът се научава първо да вижда определени впечатления като действия на ариманическите същества, които иначе приема в абстрактен смисъл. Така той се научава да познава, че желанието, не онова, което идва от вътре това последното е луциферическо -, но това, което идва от вън, това, което събужда желанието на човека от вън, което следователно ни привлича в нещата и съществата около нас, така че ние следваме това привличане от личните интереси, следователно всичко това, което ни съблазнява към удоволствието отвън: човек се научава да познава това като ариманическо впечатление. След това той се научава да познава като ариманическо впечатление всичко това, което ни вдъхва страх от вън, което събужда страх у нас от вън.
към текста >>
Чо
век
ът се научава първо да вижда определени впечатления като действия на ариманическите същества, които иначе приема в абстрактен смисъл.
Но съществува един еквивалент, една равностойност. Човек не може да вижда именно Луцифера през нощта, ако не може да вижда през деня неговия другар, Ариман. И така за човека, който е стигнал така далече в развитието на своето Себе и на своето астрално тяло, дневното, което произвежда виждането на нещата през време на будното състояние, става различно от това, което то е за наивния човек. Човек се научава да познава, че той застава по друг начин пред нещата отколкото е заставал пред тях по-рано преди развитието на своето Себе и на своето астрално тяло.
Човекът се научава първо да вижда определени впечатления като действия на ариманическите същества, които иначе приема в абстрактен смисъл.
Така той се научава да познава, че желанието, не онова, което идва от вътре това последното е луциферическо -, но това, което идва от вън, това, което събужда желанието на човека от вън, което следователно ни привлича в нещата и съществата около нас, така че ние следваме това привличане от личните интереси, следователно всичко това, което ни съблазнява към удоволствието отвън: човек се научава да познава това като ариманическо впечатление. След това той се научава да познава като ариманическо впечатление всичко това, което ни вдъхва страх от вън, което събужда страх у нас от вън.
към текста >>
Така той се научава да познава, че желанието, не онова, което идва от вътре това последното е луциферическо -, но това, което идва от вън, това, което събужда желанието на чо
век
а от вън, което следователно ни привлича в нещата и съществата около нас, така че ние следваме това привличане от личните интереси, следователно всичко това, което ни съблазнява към удоволствието отвън: чо
век
се научава да познава това като ариманическо впечатление.
Но съществува един еквивалент, една равностойност. Човек не може да вижда именно Луцифера през нощта, ако не може да вижда през деня неговия другар, Ариман. И така за човека, който е стигнал така далече в развитието на своето Себе и на своето астрално тяло, дневното, което произвежда виждането на нещата през време на будното състояние, става различно от това, което то е за наивния човек. Човек се научава да познава, че той застава по друг начин пред нещата отколкото е заставал пред тях по-рано преди развитието на своето Себе и на своето астрално тяло. Човекът се научава първо да вижда определени впечатления като действия на ариманическите същества, които иначе приема в абстрактен смисъл.
Така той се научава да познава, че желанието, не онова, което идва от вътре това последното е луциферическо -, но това, което идва от вън, това, което събужда желанието на човека от вън, което следователно ни привлича в нещата и съществата около нас, така че ние следваме това привличане от личните интереси, следователно всичко това, което ни съблазнява към удоволствието отвън: човек се научава да познава това като ариманическо впечатление.
След това той се научава да познава като ариманическо впечатление всичко това, което ни вдъхва страх от вън, което събужда страх у нас от вън.
към текста >>
Така Ариман придружава чо
век
а, когато той е минал през определено развитие в своето астрално тяло и в своето Себе, придружава го на всяка стъпка.
Това е вярно в буквалния смисъл, само че хората не го знаят. Навсякъде, където днес се провеждат събрания на материалистите и се застъпват красиви теории, според които съществува само материя, там Ариман държи народа за яката и не съществува никакъв по-благоприятен случай днес за проучването на дявола, освен когато се отиде в материалистични или монистични събрания.
Така Ариман придружава човека, когато той е минал през определено развитие в своето астрално тяло и в своето Себе, придружава го на всяка стъпка.
Когато човек започва да го вижда, той може да се пази от него, тогава той вижда, че Ариман лъже от съблазните на насладата и от впечатленията на страха.
към текста >>
Когато чо
век
започва да го вижда, той може да се пази от него, тогава той вижда, че Ариман лъже от съблазните на насладата и от впечатленията на страха.
Това е вярно в буквалния смисъл, само че хората не го знаят. Навсякъде, където днес се провеждат събрания на материалистите и се застъпват красиви теории, според които съществува само материя, там Ариман държи народа за яката и не съществува никакъв по-благоприятен случай днес за проучването на дявола, освен когато се отиде в материалистични или монистични събрания. Така Ариман придружава човека, когато той е минал през определено развитие в своето астрално тяло и в своето Себе, придружава го на всяка стъпка.
Когато човек започва да го вижда, той може да се пази от него, тогава той вижда, че Ариман лъже от съблазните на насладата и от впечатленията на страха.
към текста >>
То бе направено така, че външния свят бе потопен за чо
век
а в майа, в илюзия, като бе направен да вярва, че вместо Ариман, който надзърта навсякъде, навън в света съществува материя.
Това стана по малко различен начин отколкото при Луцифера.
То бе направено така, че външния свят бе потопен за човека в майа, в илюзия, като бе направен да вярва, че вместо Ариман, който надзърта навсякъде, навън в света съществува материя.
Навсякъде на мястото, където човекът сънува материя, там в действителност е Ариман. И най-голямото изкушение в материалистичната теория на физиката, са материалните атоми; защото тези последните не са в действителност нищо друго освен силите на Ариман.
към текста >>
Навсякъде на мястото, където чо
век
ът сънува материя, там в действителност е Ариман.
Това стана по малко различен начин отколкото при Луцифера. То бе направено така, че външния свят бе потопен за човека в майа, в илюзия, като бе направен да вярва, че вместо Ариман, който надзърта навсякъде, навън в света съществува материя.
Навсякъде на мястото, където човекът сънува материя, там в действителност е Ариман.
И най-голямото изкушение в материалистичната теория на физиката, са материалните атоми; защото тези последните не са в действителност нищо друго освен силите на Ариман.
към текста >>
И тази еволюция става така, че чо
век
ът развива отивайки към нашето бъдеще все повече и повече силите на интелектуализма.
Но човечеството като цяло се намира в едно развитие, в една еволюция.
И тази еволюция става така, че човекът развива отивайки към нашето бъдеще все повече и повече силите на интелектуализма.
Чрез това него вата глава ще приеме външно пластично една друга форма. В известно отношение началото на това развитие към интелектуализма бе дадено в зората на новите естествени науки, от около 16-то столетие насам. Това интелектуално развитие, когато то ще се задълбочи все повече, ще упражни голямо влияние върху Себе-то и върху астралното тяло на човека.
към текста >>
Това интелектуално развитие, когато то ще се задълбочи все повече, ще упражни голямо влияние върху Себе-то и върху астралното тяло на чо
век
а.
Но човечеството като цяло се намира в едно развитие, в една еволюция. И тази еволюция става така, че човекът развива отивайки към нашето бъдеще все повече и повече силите на интелектуализма. Чрез това него вата глава ще приеме външно пластично една друга форма. В известно отношение началото на това развитие към интелектуализма бе дадено в зората на новите естествени науки, от около 16-то столетие насам.
Това интелектуално развитие, когато то ще се задълбочи все повече, ще упражни голямо влияние върху Себе-то и върху астралното тяло на човека.
към текста >>
Сега това бе забравено от общото човечество, обаче в бъдеще на чо
век
а ще се наложи вече познанието, че през целия негов буден живот той е придружен от Ариман – Мефистофел.
В първото време това се показа само чрез факта, че хората все още имаха един спомен за старите духовни форми.
Сега това бе забравено от общото човечество, обаче в бъдеще на човека ще се наложи вече познанието, че през целия негов буден живот той е придружен от Ариман – Мефистофел.
На това отговаря обаче естествено насрещния образ, а този образ е, че човекът отива към едно бъдеще, при което на всяко събуждане пред съзнанието му бързо ще преминава като един сън и след това той ще получи едно все по-ясно и по-ясно впечатление, че неговия нощен другар е бил Луцифер.
към текста >>
На това отговаря обаче естествено насрещния образ, а този образ е, че чо
век
ът отива към едно бъдеще, при което на всяко събуждане пред съзнанието му бързо ще преминава като един сън и след това той ще получи едно все по-ясно и по-ясно впечатление, че неговия нощен другар е бил Луцифер.
В първото време това се показа само чрез факта, че хората все още имаха един спомен за старите духовни форми. Сега това бе забравено от общото човечество, обаче в бъдеще на човека ще се наложи вече познанието, че през целия негов буден живот той е придружен от Ариман – Мефистофел.
На това отговаря обаче естествено насрещния образ, а този образ е, че човекът отива към едно бъдеще, при което на всяко събуждане пред съзнанието му бързо ще преминава като един сън и след това той ще получи едно все по-ясно и по-ясно впечатление, че неговия нощен другар е бил Луцифер.
към текста >>
От това Вие виждате, че чрез окултното развитие на своето Себе и на своето астрално тяло чо
век
ът може да предчувствува нещо от това, което ще настъпи в бъдещето на човечеството, ще може да предчувствува нещо от обществото, от дружеството на Луцифер и на Ариман.
От това Вие виждате, че чрез окултното развитие на своето Себе и на своето астрално тяло човекът може да предчувствува нещо от това, което ще настъпи в бъдещето на човечеството, ще може да предчувствува нещо от обществото, от дружеството на Луцифер и на Ариман.
Чрез определена закономерност в развитие то през време на Лемурийската епоха при човек дойде първо Луцифер, след това по-късно, като последствие на луциферическото влияние, дойде влиянието на Ариман. В бъдеще ще бъде обратно: ариманическото влияние ще бъде първо силно и след това към него ще се присъедини луциферическото влияние.
към текста >>
Чрез определена закономерност в развитие то през време на Лемурийската епоха при чо
век
дойде първо Луцифер, след това по-късно, като последствие на луциферическото влияние, дойде влиянието на Ариман.
От това Вие виждате, че чрез окултното развитие на своето Себе и на своето астрално тяло човекът може да предчувствува нещо от това, което ще настъпи в бъдещето на човечеството, ще може да предчувствува нещо от обществото, от дружеството на Луцифер и на Ариман.
Чрез определена закономерност в развитие то през време на Лемурийската епоха при човек дойде първо Луцифер, след това по-късно, като последствие на луциферическото влияние, дойде влиянието на Ариман.
В бъдеще ще бъде обратно: ариманическото влияние ще бъде първо силно и след това към него ще се присъедини луциферическото влияние.
към текста >>
Ето защо, понеже Ариман трябва да навлезе във външния сетивен живот на чо
век
а в будното състояние, чо
век
ът се нуждаеше първо от защитата против Ариман за будното състояние.
Влиянието на Ариман ще действува предимно в будното състояние, влиянието на Луцифер предимно през време на съня или във всички състояния, които са наистина подобни на съня, но са съзнателни, във все повече и повече развиващите се ясновидски състояния на човешката душа.
Ето защо, понеже Ариман трябва да навлезе във външния сетивен живот на човека в будното състояние, човекът се нуждаеше първо от защитата против Ариман за будното състояние.
към текста >>
Фактът, че Христос се яви веднъж във физическо тяло в земното развитие, това беше предварително положената грижа поглед чо
век
ът да може да бъде въоръжен чрез приемането на Христо вия Импулс против необходимото влияние, което ще дойде от Ариман-Мефисто.
Такива защитни импулси са давани много, много столетия в развитието на човечеството, преди да се яви съответната опасност. Докато сега все още не е налице пълното съзнание за Ариман-Мефисто при общото човечество, защитният импулс е настъпил в началото на нашето летоброене с явлението на Христос в земното развитие.
Фактът, че Христос се яви веднъж във физическо тяло в земното развитие, това беше предварително положената грижа поглед човекът да може да бъде въоръжен чрез приемането на Христо вия Импулс против необходимото влияние, което ще дойде от Ариман-Мефисто.
към текста >>
За да бъде чо
век
въоръжен по-късно, когато ще бъде налице влиянието на Луцифер, което влияние ще дойде за едно друго съзнание: против това чо
век
ът ще бъде въоръжен чрез явяването на Христос в етерно тяло, за което също аз говорих, че то наближава.
За да бъде човек въоръжен по-късно, когато ще бъде налице влиянието на Луцифер, което влияние ще дойде за едно друго съзнание: против това човекът ще бъде въоръжен чрез явяването на Христос в етерно тяло, за което също аз говорих, че то наближава.
Както някога Христос се яви във физическо тяло и от това излезе по-нататък Импулсът, така също Христос ще бъде виждан в етерна форма още от това 20-то столетие, първо за малък брой хора, след това за все по-голям брой.
към текста >>
И така ние виждаме, как чрез един вид равновесие, чрез един вид подържане равновесието на импулсите, се произвежда напредващото развитие на чо
век
а.
И така ние виждаме, как чрез един вид равновесие, чрез един вид подържане равновесието на импулсите, се произвежда напредващото развитие на човека.
Онова, което е описано в разказа за изкушението в Евангелията, как Христос стои срещу Луцифер и Ариман, в едното Евангелие така, в другото по друг начин аз описах веднъж това -, е свидетелство за това, че чрез Христовия Импулс, чрез Импулса на Тайната на Голгота човекът може да намери правилното бъдещо развитие. Присъщо е на едно действително развитие на Себе-то и на астралното тяло човекът да може да получи в това изменено Себе и в това изменено астрално тяло впечатленията относно това, как стои работата с Ариман, как стои работата с Луцифер и как стои работата с Христос в развитието на човечеството. И едно правилно развитие на Себе-то и на астралното тяло води до едно такова познание на трите обуславящи развитието на човека Импулса.
към текста >>
Онова, което е описано в разказа за изкушението в Евангелията, как Христос стои срещу Луцифер и Ариман, в едното Евангелие така, в другото по друг начин аз описах веднъж това -, е свидетелство за това, че чрез Христовия Импулс, чрез Импулса на Тайната на Голгота чо
век
ът може да намери правилното бъдещо развитие.
И така ние виждаме, как чрез един вид равновесие, чрез един вид подържане равновесието на импулсите, се произвежда напредващото развитие на човека.
Онова, което е описано в разказа за изкушението в Евангелията, как Христос стои срещу Луцифер и Ариман, в едното Евангелие така, в другото по друг начин аз описах веднъж това -, е свидетелство за това, че чрез Христовия Импулс, чрез Импулса на Тайната на Голгота човекът може да намери правилното бъдещо развитие.
Присъщо е на едно действително развитие на Себе-то и на астралното тяло човекът да може да получи в това изменено Себе и в това изменено астрално тяло впечатленията относно това, как стои работата с Ариман, как стои работата с Луцифер и как стои работата с Христос в развитието на човечеството. И едно правилно развитие на Себе-то и на астралното тяло води до едно такова познание на трите обуславящи развитието на човека Импулса.
към текста >>
Присъщо е на едно действително развитие на Себе-то и на астралното тяло чо
век
ът да може да получи в това изменено Себе и в това изменено астрално тяло впечатленията относно това, как стои работата с Ариман, как стои работата с Луцифер и как стои работата с Христос в развитието на човечеството.
И така ние виждаме, как чрез един вид равновесие, чрез един вид подържане равновесието на импулсите, се произвежда напредващото развитие на човека. Онова, което е описано в разказа за изкушението в Евангелията, как Христос стои срещу Луцифер и Ариман, в едното Евангелие така, в другото по друг начин аз описах веднъж това -, е свидетелство за това, че чрез Христовия Импулс, чрез Импулса на Тайната на Голгота човекът може да намери правилното бъдещо развитие.
Присъщо е на едно действително развитие на Себе-то и на астралното тяло човекът да може да получи в това изменено Себе и в това изменено астрално тяло впечатленията относно това, как стои работата с Ариман, как стои работата с Луцифер и как стои работата с Христос в развитието на човечеството.
И едно правилно развитие на Себе-то и на астралното тяло води до едно такова познание на трите обуславящи развитието на човека Импулса.
към текста >>
И едно правилно развитие на Себе-то и на астралното тяло води до едно такова познание на трите обуславящи развитието на чо
век
а Импулса.
И така ние виждаме, как чрез един вид равновесие, чрез един вид подържане равновесието на импулсите, се произвежда напредващото развитие на човека. Онова, което е описано в разказа за изкушението в Евангелията, как Христос стои срещу Луцифер и Ариман, в едното Евангелие така, в другото по друг начин аз описах веднъж това -, е свидетелство за това, че чрез Христовия Импулс, чрез Импулса на Тайната на Голгота човекът може да намери правилното бъдещо развитие. Присъщо е на едно действително развитие на Себе-то и на астралното тяло човекът да може да получи в това изменено Себе и в това изменено астрално тяло впечатленията относно това, как стои работата с Ариман, как стои работата с Луцифер и как стои работата с Христос в развитието на човечеството.
И едно правилно развитие на Себе-то и на астралното тяло води до едно такова познание на трите обуславящи развитието на човека Импулса.
към текста >>
И като отрова действува, когато в онези области на неговото ясновидско наблюдение, където той би трябвало да наблюдава само пропит от всеобщите интереси на човечеството и на света, чо
век
внася лични интереси и лични въжделения.
Обаче едно правилно развитие включва една насочване на егоистичността на астралното тяло към всеобщите интереси на човечеството и на света.
И като отрова действува, когато в онези области на неговото ясновидско наблюдение, където той би трябвало да наблюдава само пропит от всеобщите интереси на човечеството и на света, човек внася лични интереси и лични въжделения.
Тогава ясновидското наблюдение не се получава истина, а се явяват имагинации, които са лъжливи, неправилни, които са само отражения на личните интереси и на личните въжделения. Тогава може да се случи понякога, щото един ясновидец, който е още нацяло изпълнен от личните въжделения и интереси, да стори нещо като следното: аз получих едно писмо, в което някой ми пишеше, че трябва да ми съобщи нещо, което аз трябва да зная, а именно, че той е преродения Христос в едно физическо тяло, че неговият адрес е Лондон в и т.н., че Мария се е преродила в едно физическо тяло, че нейният адрес е този на неговата племенница. . . улицата тази и тази. Че апостол Павел се е преродил; това бил неговият шурей, чийто адрес също беше посочен в писмото.
към текста >>
Но сега трябва да ни бъде ясно, че, когато някой се заблуждава относно своите абстрактни умствени познания, всъщност с тази грешка той поставя нещо, което може лесно да се контролира, нещо, което скоро може да бъде отстранено от света, въпреки че познанието на чо
век
а има онзи ужасен произход, върху който аз обърнах вчера вниманието.
Но сега трябва да ни бъде ясно, че, когато някой се заблуждава относно своите абстрактни умствени познания, всъщност с тази грешка той поставя нещо, което може лесно да се контролира, нещо, което скоро може да бъде отстранено от света, въпреки че познанието на човека има онзи ужасен произход, върху който аз обърнах вчера вниманието.
Понеже познанието на човека, както то се проявява в нашия буден дневен живот, съдържа такива разредени и изтънени импулси, че човек може да развие по отношение на тези разредени импулси пълна свобода, затова никой не трябва да се оставя заслепен от това, което човешкият интелект измисля като глупости, те за кратко време могат да бъдат излекувани.
към текста >>
Понеже познанието на чо
век
а, както то се проявява в нашия буден дневен живот, съдържа такива разредени и изтънени импулси, че чо
век
може да развие по отношение на тези разредени импулси пълна свобода, затова никой не трябва да се оставя заслепен от това, което човешкият интелект измисля като глупости, те за кратко време могат да бъдат излекувани.
Но сега трябва да ни бъде ясно, че, когато някой се заблуждава относно своите абстрактни умствени познания, всъщност с тази грешка той поставя нещо, което може лесно да се контролира, нещо, което скоро може да бъде отстранено от света, въпреки че познанието на човека има онзи ужасен произход, върху който аз обърнах вчера вниманието.
Понеже познанието на човека, както то се проявява в нашия буден дневен живот, съдържа такива разредени и изтънени импулси, че човек може да развие по отношение на тези разредени импулси пълна свобода, затова никой не трябва да се оставя заслепен от това, което човешкият интелект измисля като глупости, те за кратко време могат да бъдат излекувани.
към текста >>
Ето защо, когато чо
век
се опита да проникне с формите на здравия човешки разсъдък всичко това, което се добива в полето на Окултизма, той постъпва правилно.
Но да предположим, че в ясновидското гледане се стига по описания начин до невярна имагинации. Тогава тези неверни имагинации действуват по определен начин психически заразяващо, те заразяват така, че заличават именно здравия човешки разсъдък и интелектуалност, правят ги да угаснат. Следователно те вредят в един съвършено друг размер, отколкото чисто интелектуалните глупости.
Ето защо, когато човек се опита да проникне с формите на здравия човешки разсъдък всичко това, което се добива в полето на Окултизма, той постъпва правилно.
Когато човек предава направо имагинацията и не се старае да я оправдае по този начин, както именно ние се стараем в този цикъл от сказки, и предава само такива имагинации, които са неверни, като чисти имагинации тогава той измамва именно онова в другия, което би трябвало да се разбунтува за отхвърлянето на такива имагинации.
към текста >>
Когато чо
век
предава направо имагинацията и не се старае да я оправдае по този начин, както именно ние се стараем в този цикъл от сказки, и предава само такива имагинации, които са неверни, като чисти имагинации тогава той измамва именно онова в другия, което би трябвало да се разбунтува за отхвърлянето на такива имагинации.
Но да предположим, че в ясновидското гледане се стига по описания начин до невярна имагинации. Тогава тези неверни имагинации действуват по определен начин психически заразяващо, те заразяват така, че заличават именно здравия човешки разсъдък и интелектуалност, правят ги да угаснат. Следователно те вредят в един съвършено друг размер, отколкото чисто интелектуалните глупости. Ето защо, когато човек се опита да проникне с формите на здравия човешки разсъдък всичко това, което се добива в полето на Окултизма, той постъпва правилно.
Когато човек предава направо имагинацията и не се старае да я оправдае по този начин, както именно ние се стараем в този цикъл от сказки, и предава само такива имагинации, които са неверни, като чисти имагинации тогава той измамва именно онова в другия, което би трябвало да се разбунтува за отхвърлянето на такива имагинации.
към текста >>
От това можем да видим, как в същност в момента, в който познанието надхвърля това, което е определено за хората в естествения ход на развитието, как в този момент, в който чо
век
ът се издига до ясновидското познание, е безусловно необходимо неговото развитие да върви към всеобщите интереси на човечеството и на света.
От това можем да видим, как в същност в момента, в който познанието надхвърля това, което е определено за хората в естествения ход на развитието, как в този момент, в който човекът се издига до ясновидското познание, е безусловно необходимо неговото развитие да върви към всеобщите интереси на човечеството и на света.
Това е нещо, което ще бъде признато във всяко време в истинския Окултизъм. Да се твърде обратното, че би могло да съществува едно здраво влизане в духовните светове, следователно едно здраво развитие на човешкото астрално тяло и на човешкото Себе независимо от разширението на човешките интереси на света и на човечеството, следователно обратното твърдение на това, което бе направено тук, би могло да произхожда само от едно лекомислено отношение към Окултизма.
към текста >>
Това трябва да считаме като много важно, когато говорим за промените, които стават с астралния чо
век
и с неговото Себе при висшето духовно развитие.
Това трябва да считаме като много важно, когато говорим за промените, които стават с астралния човек и с неговото Себе при висшето духовно развитие.
към текста >>
17.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
При същинското езотерично развитие е първо важно, че чо
век
знае, какво става вътре в него и какво стои пред него, когато той минава през едно окултно развитие.
Видяхме, че чрез сериозното водене на езотеричното или окултно развитие с 4-те главни членове на човешкото същество стават промени, и можехме да отбележим, че в нашето описание главната стойност бе поставена върху вътрешната промяна на тези членове на човешката природа, върху онези промяна, която бива изживявана във вътрешността. Трябва добре да различаваме тази изживяна във вътрешността промяна от онова описание, което може да бъде дадено за погледа на ясновидеца навън. Това е естествено нещо друго.
При същинското езотерично развитие е първо важно, че човек знае, какво става вътре в него и какво стои пред него, когато той минава през едно окултно развитие.
Интересно, макар и не толкова важна, е промяната, каквато тя става видима за ясновидското наблюдение. И тук, характеризирайки нещата накратко, можем да кажем: това, което човек възприема вътрешно като един вид добиване на по-голяма подвижности на една по-голяма независимост от отделните части на физическото тяло, то се показва за ясновидския поглед, който следователно не изживява вътрешно промяната с физическото тяло, а гледа на тази промяна отвън, то се показва чрез това, че физическото тяло на един човек, който е обхванат в окултното развитие, някак си се разделя, разцепва се; и чрез това, че то се разцепва, ясновидският поглед го чувствува като разделящо се, като разпадащо се. За ясновидския поглед физическото тяло фактически израства при една личност, която напредва все повече и повече в окултното развитие. И можем да кажем: когато имаме работа с някого, който е обхванат в едно действително окултно развитие, ние го виждаме така, че, когато го срещаме в определено време, онова, което ясновидският поглед вижда като физическо тяло, има определена големина; когато го срещнем отново след години, това физическо тяло е израснало, станало е значително по-голямо. Съществува следователно един такъв растеж на физическото тяло над обикновената физическа големи на.
към текста >>
И тук, характеризирайки нещата накратко, можем да кажем: това, което чо
век
възприема вътрешно като един вид добиване на по-голяма подвижности на една по-голяма независимост от отделните части на физическото тяло, то се показва за ясновидския поглед, който следователно не изживява вътрешно промяната с физическото тяло, а гледа на тази промяна отвън, то се показва чрез това, че физическото тяло на един чо
век
, който е обхванат в окултното развитие, някак си се разделя, разцепва се; и чрез това, че то се разцепва, ясновидският поглед го чувствува като разделящо се, като разпадащо се.
Видяхме, че чрез сериозното водене на езотеричното или окултно развитие с 4-те главни членове на човешкото същество стават промени, и можехме да отбележим, че в нашето описание главната стойност бе поставена върху вътрешната промяна на тези членове на човешката природа, върху онези промяна, която бива изживявана във вътрешността. Трябва добре да различаваме тази изживяна във вътрешността промяна от онова описание, което може да бъде дадено за погледа на ясновидеца навън. Това е естествено нещо друго. При същинското езотерично развитие е първо важно, че човек знае, какво става вътре в него и какво стои пред него, когато той минава през едно окултно развитие. Интересно, макар и не толкова важна, е промяната, каквато тя става видима за ясновидското наблюдение.
И тук, характеризирайки нещата накратко, можем да кажем: това, което човек възприема вътрешно като един вид добиване на по-голяма подвижности на една по-голяма независимост от отделните части на физическото тяло, то се показва за ясновидския поглед, който следователно не изживява вътрешно промяната с физическото тяло, а гледа на тази промяна отвън, то се показва чрез това, че физическото тяло на един човек, който е обхванат в окултното развитие, някак си се разделя, разцепва се; и чрез това, че то се разцепва, ясновидският поглед го чувствува като разделящо се, като разпадащо се.
За ясновидския поглед физическото тяло фактически израства при една личност, която напредва все повече и повече в окултното развитие. И можем да кажем: когато имаме работа с някого, който е обхванат в едно действително окултно развитие, ние го виждаме така, че, когато го срещаме в определено време, онова, което ясновидският поглед вижда като физическо тяло, има определена големина; когато го срещнем отново след години, това физическо тяло е израснало, станало е значително по-голямо. Съществува следователно един такъв растеж на физическото тяло над обикновената физическа големи на. Но това е свързано с факта, че това физическо тяло е станало повече сянкоподобно. Обаче тогава забелязваме: когато съответният човек се е развил, той ни показва едно все повече увеличено физическо тяло; но тогава то е съставено от отделни части, тези отделни части ни се представят в онова, което в окултния живот се нарича имагинация.
към текста >>
Обаче тогава забелязваме: когато съответният чо
век
се е развил, той ни показва едно все повече увеличено физическо тяло; но тогава то е съставено от отделни части, тези отделни части ни се представят в онова, което в окултния живот се нарича имагинация.
И тук, характеризирайки нещата накратко, можем да кажем: това, което човек възприема вътрешно като един вид добиване на по-голяма подвижности на една по-голяма независимост от отделните части на физическото тяло, то се показва за ясновидския поглед, който следователно не изживява вътрешно промяната с физическото тяло, а гледа на тази промяна отвън, то се показва чрез това, че физическото тяло на един човек, който е обхванат в окултното развитие, някак си се разделя, разцепва се; и чрез това, че то се разцепва, ясновидският поглед го чувствува като разделящо се, като разпадащо се. За ясновидския поглед физическото тяло фактически израства при една личност, която напредва все повече и повече в окултното развитие. И можем да кажем: когато имаме работа с някого, който е обхванат в едно действително окултно развитие, ние го виждаме така, че, когато го срещаме в определено време, онова, което ясновидският поглед вижда като физическо тяло, има определена големина; когато го срещнем отново след години, това физическо тяло е израснало, станало е значително по-голямо. Съществува следователно един такъв растеж на физическото тяло над обикновената физическа големи на. Но това е свързано с факта, че това физическо тяло е станало повече сянкоподобно.
Обаче тогава забелязваме: когато съответният човек се е развил, той ни показва едно все повече увеличено физическо тяло; но тогава то е съставено от отделни части, тези отделни части ни се представят в онова, което в окултния живот се нарича имагинация.
към текста >>
Когато съответния чо
век
се намира в началото на окултното развитие, те са отначало не особено важни; те са най-малко важни когато ясновидският поглед наблюдава неразвития още окултно чо
век
.
Физическото тяло на една обхваната в окултното развитие личност ни се показва все повече като един сбор от имагинации, от вътрешно живи и подвижни образи. И тези образи са или стават по-скоро все по-интересни, защото тези образи не са какви да е.
Когато съответния човек се намира в началото на окултното развитие, те са отначало не особено важни; те са най-малко важни когато ясновидският поглед наблюдава неразвития още окултно човек.
към текста >>
Когато наблюдаваме неразвития още окултно чо
век
, ние виждаме определен брой образи, имагинации.
Когато наблюдаваме неразвития още окултно човек, ние виждаме определен брой образи, имагинации.
Това, което е физическата материя, то изчезва за ясновиждащия поглед и на негово място се явяват имагинации, обаче те са така вмъкнати едни в други, че не показват приятни, вътрешно блестящия изглед на едно лице, което е обхванато в окултното развитие, а се показват като затъмнена материя. Но те се оказват също при неразвития човек, а именно като части, и всяка част се отнася към нещо в Макрокосмоса. Главно можем да наблюдаваме 12 такива части. Всяка такава част е в същност една картина; една картина на една част на великия свят.
към текста >>
Но те се оказват също при неразвития чо
век
, а именно като части, и всяка част се отнася към нещо в Макрокосмоса.
Когато наблюдаваме неразвития още окултно човек, ние виждаме определен брой образи, имагинации. Това, което е физическата материя, то изчезва за ясновиждащия поглед и на негово място се явяват имагинации, обаче те са така вмъкнати едни в други, че не показват приятни, вътрешно блестящия изглед на едно лице, което е обхванато в окултното развитие, а се показват като затъмнена материя.
Но те се оказват също при неразвития човек, а именно като части, и всяка част се отнася към нещо в Макрокосмоса.
Главно можем да наблюдаваме 12 такива части. Всяка такава част е в същност една картина; една картина на една част на великия свят.
към текста >>
И колкото повече чо
век
напредва в своето окултно развитие, показват все по-висши йерархии.
Тази е разликата между едно лице, което не е обхванато в окултно развитие, и едно такова, което се намира в окултно развитие.
И колкото повече човек напредва в своето окултно развитие, показват все по-висши йерархии.
Следователно когато гледаме човешкото физическо тяло на окултно развития човек, ние се научаваме така да се каже да познаваме състава на света. Така изглежда физическото тяло на човека за ясновидският поглед.
към текста >>
Следователно когато гледаме човешкото физическо тяло на окултно развития чо
век
, ние се научаваме така да се каже да познаваме състава на света.
Тази е разликата между едно лице, което не е обхванато в окултно развитие, и едно такова, което се намира в окултно развитие. И колкото повече човек напредва в своето окултно развитие, показват все по-висши йерархии.
Следователно когато гледаме човешкото физическо тяло на окултно развития човек, ние се научаваме така да се каже да познаваме състава на света.
Така изглежда физическото тяло на човека за ясновидският поглед.
към текста >>
Така изглежда физическото тяло на чо
век
а за ясновидският поглед.
Тази е разликата между едно лице, което не е обхванато в окултно развитие, и едно такова, което се намира в окултно развитие. И колкото повече човек напредва в своето окултно развитие, показват все по-висши йерархии. Следователно когато гледаме човешкото физическо тяло на окултно развития човек, ние се научаваме така да се каже да познаваме състава на света.
Така изглежда физическото тяло на човека за ясновидският поглед.
към текста >>
Докато физическото тяло на чо
век
а е като един сбор от картини, нарисувани от един художник, етерното се оказва като един вид разказвач, който разказва историята на света в своите собствени вътрешни процеси.
ЕТЕРНОТО ЧОВЕШКО ТЯЛО показва при едно не намиращо се в окултно развитие лице хода на развитието на света, това, което се редува във времето. То показва, как планети и слънца или също отделни човешки култури на Земята или също отделни човеци се изменят чрез техните въплъщения, как изглеждат в редуващото се развитие. Следователно, етерното тяло е всъщност разказвачът. То разказва хода на развитието на света.
Докато физическото тяло на човека е като един сбор от картини, нарисувани от един художник, етерното се оказва като един вид разказвач, който разказва историята на света в своите собствени вътрешни процеси.
И колкото повече един човек е обхванат в едно окултно развитие, толкова по-далече нагоре се простират разказите. Един човек, който е относително малко обхванат в окултно развитие, показва за ясновидския поглед в своето етерно тяло може би няколко поколения, които са го предхождали във физическото наследство, защото това развитие се показва още също в етерното тяло на човека. Колкото повече една личност напредва в окултното развитие, толкова повече е възможно в нейното етерно тяло да бъдат видени култури на човечеството, отделни въплъщения на едни или други индивидуалност, даже да се издигнем до космическото развитие и до участието на Духовете на висшите йерархии в космическото развитие.
към текста >>
И колкото повече един чо
век
е обхванат в едно окултно развитие, толкова по-далече нагоре се простират разказите.
ЕТЕРНОТО ЧОВЕШКО ТЯЛО показва при едно не намиращо се в окултно развитие лице хода на развитието на света, това, което се редува във времето. То показва, как планети и слънца или също отделни човешки култури на Земята или също отделни човеци се изменят чрез техните въплъщения, как изглеждат в редуващото се развитие. Следователно, етерното тяло е всъщност разказвачът. То разказва хода на развитието на света. Докато физическото тяло на човека е като един сбор от картини, нарисувани от един художник, етерното се оказва като един вид разказвач, който разказва историята на света в своите собствени вътрешни процеси.
И колкото повече един човек е обхванат в едно окултно развитие, толкова по-далече нагоре се простират разказите.
Един човек, който е относително малко обхванат в окултно развитие, показва за ясновидския поглед в своето етерно тяло може би няколко поколения, които са го предхождали във физическото наследство, защото това развитие се показва още също в етерното тяло на човека. Колкото повече една личност напредва в окултното развитие, толкова повече е възможно в нейното етерно тяло да бъдат видени култури на човечеството, отделни въплъщения на едни или други индивидуалност, даже да се издигнем до космическото развитие и до участието на Духовете на висшите йерархии в космическото развитие.
към текста >>
Един чо
век
, който е относително малко обхванат в окултно развитие, показва за ясновидския поглед в своето етерно тяло може би няколко поколения, които са го предхождали във физическото наследство, защото това развитие се показва още също в етерното тяло на чо
век
а.
То показва, как планети и слънца или също отделни човешки култури на Земята или също отделни човеци се изменят чрез техните въплъщения, как изглеждат в редуващото се развитие. Следователно, етерното тяло е всъщност разказвачът. То разказва хода на развитието на света. Докато физическото тяло на човека е като един сбор от картини, нарисувани от един художник, етерното се оказва като един вид разказвач, който разказва историята на света в своите собствени вътрешни процеси. И колкото повече един човек е обхванат в едно окултно развитие, толкова по-далече нагоре се простират разказите.
Един човек, който е относително малко обхванат в окултно развитие, показва за ясновидския поглед в своето етерно тяло може би няколко поколения, които са го предхождали във физическото наследство, защото това развитие се показва още също в етерното тяло на човека.
Колкото повече една личност напредва в окултното развитие, толкова повече е възможно в нейното етерно тяло да бъдат видени култури на човечеството, отделни въплъщения на едни или други индивидуалност, даже да се издигнем до космическото развитие и до участието на Духовете на висшите йерархии в космическото развитие.
към текста >>
АСТРАЛНОТО ТЯЛО на чо
век
а може да бъде видяно за обикновеното наблюдение така да се каже само чрез неговия сянков образ, чрез мисловни, волеви, чувствени изживявания.
АСТРАЛНОТО ТЯЛО на човека може да бъде видяно за обикновеното наблюдение така да се каже само чрез неговия сянков образ, чрез мисловни, волеви, чувствени изживявания.
То става все повече и повече един израз на онова, което представлява стойността на човека по отношение на неговото същество в Космоса. Моля Ви да приемете това описание, това изложение като твърде особено важно Астралното тяло на един човек обхванат в едно окултно развитие става все повече и повече израз за стойността на човека в Космоса.
към текста >>
То става все повече и повече един израз на онова, което представлява стойността на чо
век
а по отношение на неговото същество в Космоса.
АСТРАЛНОТО ТЯЛО на човека може да бъде видяно за обикновеното наблюдение така да се каже само чрез неговия сянков образ, чрез мисловни, волеви, чувствени изживявания.
То става все повече и повече един израз на онова, което представлява стойността на човека по отношение на неговото същество в Космоса.
Моля Ви да приемете това описание, това изложение като твърде особено важно Астралното тяло на един човек обхванат в едно окултно развитие става все повече и повече израз за стойността на човека в Космоса.
към текста >>
Моля Ви да приемете това описание, това изложение като твърде особено важно Астралното тяло на един чо
век
обхванат в едно окултно развитие става все повече и повече израз за стойността на чо
век
а в Космоса.
АСТРАЛНОТО ТЯЛО на човека може да бъде видяно за обикновеното наблюдение така да се каже само чрез неговия сянков образ, чрез мисловни, волеви, чувствени изживявания. То става все повече и повече един израз на онова, което представлява стойността на човека по отношение на неговото същество в Космоса.
Моля Ви да приемете това описание, това изложение като твърде особено важно Астралното тяло на един човек обхванат в едно окултно развитие става все повече и повече израз за стойността на човека в Космоса.
към текста >>
От това ще видим, дали съответният чо
век
е насочил своето развитие така, че е останал свързан със своите лични интереси на света в свои лични интереси
Ние описахме, как стигаме до това, че в неговата първична същина астралното тяло е един вид егоист, как обаче окултното развитие трябва да победи този егоизъм чрез това, че интересите на личността стават интереси на света. Ако наблюдаваме астралното тяло на една личност обхваната във високо развитие, тогава ще видим в това астрално тяло, според това, дали то се оказва тъмно или мрачно или се показва вътрешно ясно блестящо, дали то се проявява в пронизително крещящи тонове или в хармонични мелодични звуци.
От това ще видим, дали съответният човек е насочил своето развитие така, че е останал свързан със своите лични интереси на света в свои лични интереси
към текста >>
Това е, което може да се получи при астралното тяло на една човешка личност обхваната в едно висше развитие, че ако развитието е вървяло съгласно истинския окултен морал, ние можем да видим по него, колко чудесен става чо
век
ът чрез това, че е разрешил хоризонта на своите интереси от личната област в общочовешката област и в общите интереси на света.
Това е, което може да се получи при астралното тяло на една човешка личност обхваната в едно висше развитие, че ако развитието е вървяло съгласно истинския окултен морал, ние можем да видим по него, колко чудесен става човекът чрез това, че е разрешил хоризонта на своите интереси от личната област в общочовешката област и в общите интереси на света.
Астралното тяло става все по-лъчезарно все повече наподобява едно слънце, чрез това, че човек се научава все повече и повече да превърне общите интереси на човечеството и на света в свои собствени интереси.
към текста >>
Астралното тяло става все по-лъчезарно все повече наподобява едно слънце, чрез това, че чо
век
се научава все повече и повече да превърне общите интереси на човечеството и на света в свои собствени интереси.
Това е, което може да се получи при астралното тяло на една човешка личност обхваната в едно висше развитие, че ако развитието е вървяло съгласно истинския окултен морал, ние можем да видим по него, колко чудесен става човекът чрез това, че е разрешил хоризонта на своите интереси от личната област в общочовешката област и в общите интереси на света.
Астралното тяло става все по-лъчезарно все повече наподобява едно слънце, чрез това, че човек се научава все повече и повече да превърне общите интереси на човечеството и на света в свои собствени интереси.
към текста >>
Себе-то на чо
век
а показва, колко чо
век
напредва повече в своето развитие, все повече тенденцията да се разцепи, да се раздели.
Себе-то на човека показва, колко човек напредва повече в своето развитие, все повече тенденцията да се разцепи, да се раздели.
То изпраща така да се каже съдържанието на своето съзнание навън. Това съдържа ние и съзнанието прави посланически пътувания в света. Когато човек иска например да познае едно Същество от йерархията на Ангелите, тогава не е достатъчно той да приложи познавателни сили от обикновено естество. Ако той иска действително да го познае, тогава трябва да може да пренесе своето съзнание, т. е. трябва да може да отдели силите на своето Себе и да пренесе една част от своето себесъзнание в сънищата на съответното същество от йерархията на Ангелите.
към текста >>
Когато чо
век
иска например да познае едно Същество от йерархията на Ангелите, тогава не е достатъчно той да приложи познавателни сили от обикновено естество.
Себе-то на човека показва, колко човек напредва повече в своето развитие, все повече тенденцията да се разцепи, да се раздели. То изпраща така да се каже съдържанието на своето съзнание навън. Това съдържа ние и съзнанието прави посланически пътувания в света.
Когато човек иска например да познае едно Същество от йерархията на Ангелите, тогава не е достатъчно той да приложи познавателни сили от обикновено естество.
Ако той иска действително да го познае, тогава трябва да може да пренесе своето съзнание, т. е. трябва да може да отдели силите на своето Себе и да пренесе една част от своето себесъзнание в сънищата на съответното същество от йерархията на Ангелите. С каквото и същество да се запознаем, ние можем да се научим да го познаем само като пренесем нашето себесъзнание в съответното същество. Този е стремежът на Себе-то да излезе от себе си, да се пренесе в другото същество и това, което е живяло първо само в самия човек, да го оставим да живее по-нататък в другото същество. Този стремеж се показва на една по-ниска степен на човешкото същество, на степента на обикновеното човешко съществувание, в определен стремеж да отстрани от самия себе си своето съзнание.
към текста >>
Този е стремежът на Себе-то да излезе от себе си, да се пренесе в другото същество и това, което е живяло първо само в самия чо
век
, да го оставим да живее по-нататък в другото същество.
Това съдържа ние и съзнанието прави посланически пътувания в света. Когато човек иска например да познае едно Същество от йерархията на Ангелите, тогава не е достатъчно той да приложи познавателни сили от обикновено естество. Ако той иска действително да го познае, тогава трябва да може да пренесе своето съзнание, т. е. трябва да може да отдели силите на своето Себе и да пренесе една част от своето себесъзнание в сънищата на съответното същество от йерархията на Ангелите. С каквото и същество да се запознаем, ние можем да се научим да го познаем само като пренесем нашето себесъзнание в съответното същество.
Този е стремежът на Себе-то да излезе от себе си, да се пренесе в другото същество и това, което е живяло първо само в самия човек, да го оставим да живее по-нататък в другото същество.
Този стремеж се показва на една по-ниска степен на човешкото същество, на степента на обикновеното човешко съществувание, в определен стремеж да отстрани от самия себе си своето съзнание. Той се показва в потребност от сън.
към текста >>
И това, което тласка душевно чо
век
а към сън, то е напълно същият импулс, който при висшето развитие на съзнанието не води в несъзнателния свят на съня, а в съзнанието на Ангелите или на Духовете на Формата или на по-висшите йерархии.
И това, което тласка душевно човека към сън, то е напълно същият импулс, който при висшето развитие на съзнанието не води в несъзнателния свят на съня, а в съзнанието на Ангелите или на Духовете на Формата или на по-висшите йерархии.
Така ние можем да изкажем парадоксалните думи: що значи, човек да се научи да познава един от Елохимите, един от Духовете на Формата? Това значи, той да се е развил така далече, че да бъде в състояние да премине със своя сън в съзнанието на Елохима и да се събуди в Елохима със съзнанието на този Дух на висшите йерархии. Това значи познаване на едно по-висше Същество: благодарение на по-висшите сили развити в него да отдаде своето съзнание, както го отдава в съня, но да го отдаде благодарение на по-висшите сили развити в него така, че това съзнание да се събуди и да му просветне като съзнание на това по-висше същество.
към текста >>
Така ние можем да изкажем парадоксалните думи: що значи, чо
век
да се научи да познава един от Елохимите, един от Духовете на Формата?
И това, което тласка душевно човека към сън, то е напълно същият импулс, който при висшето развитие на съзнанието не води в несъзнателния свят на съня, а в съзнанието на Ангелите или на Духовете на Формата или на по-висшите йерархии.
Така ние можем да изкажем парадоксалните думи: що значи, човек да се научи да познава един от Елохимите, един от Духовете на Формата?
Това значи, той да се е развил така далече, че да бъде в състояние да премине със своя сън в съзнанието на Елохима и да се събуди в Елохима със съзнанието на този Дух на висшите йерархии. Това значи познаване на едно по-висше Същество: благодарение на по-висшите сили развити в него да отдаде своето съзнание, както го отдава в съня, но да го отдаде благодарение на по-висшите сили развити в него така, че това съзнание да се събуди и да му просветне като съзнание на това по-висше същество.
към текста >>
Обаче когато едно Себе добива едно високо развитие, то става като планетите, които са въртят около това слънце на астралното тяло и които в тяхното въртене през света срещат други същества и като срещат други същества, донасят от тези други същества известия за познаващото същество на чо
век
а.
Така, при едно правилно окултно развитие астралното тяло става като едно слънце, което излъчва своите мирови интереси.
Обаче когато едно Себе добива едно високо развитие, то става като планетите, които са въртят около това слънце на астралното тяло и които в тяхното въртене през света срещат други същества и като срещат други същества, донасят от тези други същества известия за познаващото същество на човека.
Така при един човек обхванат в окултното развитие и Себе-то предлагат фактически образа на едно слънце това е астралното тяло -, заобиколено от неговите планети това е един брой от размноженията на Себе-то, които са изпращани в други същества, за да може човек чрез това, което се отразява към него чрез него чрез неговото размножено Себе от тези други същества, да познае същността на тези други същества.
към текста >>
Така при един чо
век
обхванат в окултното развитие и Себе-то предлагат фактически образа на едно слънце това е астралното тяло -, заобиколено от неговите планети това е един брой от размноженията на Себе-то, които са изпращани в други същества, за да може чо
век
чрез това, което се отразява към него чрез него чрез неговото размножено Себе от тези други същества, да познае същността на тези други същества.
Така, при едно правилно окултно развитие астралното тяло става като едно слънце, което излъчва своите мирови интереси. Обаче когато едно Себе добива едно високо развитие, то става като планетите, които са въртят около това слънце на астралното тяло и които в тяхното въртене през света срещат други същества и като срещат други същества, донасят от тези други същества известия за познаващото същество на човека.
Така при един човек обхванат в окултното развитие и Себе-то предлагат фактически образа на едно слънце това е астралното тяло -, заобиколено от неговите планети това е един брой от размноженията на Себе-то, които са изпращани в други същества, за да може човек чрез това, което се отразява към него чрез него чрез неговото размножено Себе от тези други същества, да познае същността на тези други същества.
към текста >>
И чувството, което чо
век
има при познаването на членовете на висшите йерархии в тяхното вътрешно същество /чрез физическото и етерно тяло ние се научаваме да ги познаваме в тяхното външно същество; вътрешно ние се научаваме да ги познаваме чрез астралното тяло и Себе-то, ние влизаме чрез астралното тяло и Себе-то така да се каже в общение с тези същества на висшите йерархии/, чувството, което имаме, е: като че в нашето астрално тяло би трябвало да станем едно слънце и да отделим, да отцепим едно себе, което има заложбата да се потопи в Йерархията на Ангелите; да отдадем от нас едно друго себе, което има заложбата да се потопи в йерархията на Духовете на Формата.
И чувството, което човек има при познаването на членовете на висшите йерархии в тяхното вътрешно същество /чрез физическото и етерно тяло ние се научаваме да ги познаваме в тяхното външно същество; вътрешно ние се научаваме да ги познаваме чрез астралното тяло и Себе-то, ние влизаме чрез астралното тяло и Себе-то така да се каже в общение с тези същества на висшите йерархии/, чувството, което имаме, е: като че в нашето астрално тяло би трябвало да станем едно слънце и да отделим, да отцепим едно себе, което има заложбата да се потопи в Йерархията на Ангелите; да отдадем от нас едно друго себе, което има заложбата да се потопи в йерархията на Духовете на Формата.
Едно четвърто себе се потопява в йерархията на Духовете на Движението, едно пето се потопява в йерархията на Духовете на Мъдростта и на волята, едно шесто се потопява в йерархията на Херувимите и едно седмо в йерархията на Серафимите. Възможно е, обични приятели, когато човекът е издигнал 4-те членове на своето същество до една висока степен на развитието, той да стигне действително до такова изживяване, което сега бе охарактеризирано. Това е възможно; обаче наред с това, че човекът стига до едно такова развитие на своето Себе, каквото аз сега току-що посочих, той може да стигне до едно още по-високо развитие на своето Себе.
към текста >>
Възможно е, обични приятели, когато чо
век
ът е издигнал 4-те членове на своето същество до една висока степен на развитието, той да стигне действително до такова изживяване, което сега бе охарактеризирано.
И чувството, което човек има при познаването на членовете на висшите йерархии в тяхното вътрешно същество /чрез физическото и етерно тяло ние се научаваме да ги познаваме в тяхното външно същество; вътрешно ние се научаваме да ги познаваме чрез астралното тяло и Себе-то, ние влизаме чрез астралното тяло и Себе-то така да се каже в общение с тези същества на висшите йерархии/, чувството, което имаме, е: като че в нашето астрално тяло би трябвало да станем едно слънце и да отделим, да отцепим едно себе, което има заложбата да се потопи в Йерархията на Ангелите; да отдадем от нас едно друго себе, което има заложбата да се потопи в йерархията на Духовете на Формата. Едно четвърто себе се потопява в йерархията на Духовете на Движението, едно пето се потопява в йерархията на Духовете на Мъдростта и на волята, едно шесто се потопява в йерархията на Херувимите и едно седмо в йерархията на Серафимите.
Възможно е, обични приятели, когато човекът е издигнал 4-те членове на своето същество до една висока степен на развитието, той да стигне действително до такова изживяване, което сега бе охарактеризирано.
Това е възможно; обаче наред с това, че човекът стига до едно такова развитие на своето Себе, каквото аз сега току-що посочих, той може да стигне до едно още по-високо развитие на своето Себе.
към текста >>
Това е възможно; обаче наред с това, че чо
век
ът стига до едно такова развитие на своето Себе, каквото аз сега току-що посочих, той може да стигне до едно още по-високо развитие на своето Себе.
И чувството, което човек има при познаването на членовете на висшите йерархии в тяхното вътрешно същество /чрез физическото и етерно тяло ние се научаваме да ги познаваме в тяхното външно същество; вътрешно ние се научаваме да ги познаваме чрез астралното тяло и Себе-то, ние влизаме чрез астралното тяло и Себе-то така да се каже в общение с тези същества на висшите йерархии/, чувството, което имаме, е: като че в нашето астрално тяло би трябвало да станем едно слънце и да отделим, да отцепим едно себе, което има заложбата да се потопи в Йерархията на Ангелите; да отдадем от нас едно друго себе, което има заложбата да се потопи в йерархията на Духовете на Формата. Едно четвърто себе се потопява в йерархията на Духовете на Движението, едно пето се потопява в йерархията на Духовете на Мъдростта и на волята, едно шесто се потопява в йерархията на Херувимите и едно седмо в йерархията на Серафимите. Възможно е, обични приятели, когато човекът е издигнал 4-те членове на своето същество до една висока степен на развитието, той да стигне действително до такова изживяване, което сега бе охарактеризирано.
Това е възможно; обаче наред с това, че човекът стига до едно такова развитие на своето Себе, каквото аз сега току-що посочих, той може да стигне до едно още по-високо развитие на своето Себе.
към текста >>
Следователно, моля Ви, гледайте нещата така: ние имаме първоначално Себе на чо
век
а, което му е дадено преди той да е минал през едно окултно развитие.
Чрез това, че Себе-то отделя от себе си 7 Себе-та, чрез 8-то, което остава, той минава през едно по-високо развитие.
Следователно, моля Ви, гледайте нещата така: ние имаме първоначално Себе на човека, което му е дадено преди той да е минал през едно окултно развитие.
Сега той минава през едно такова развитие и благодарение на това този човек изпраща от себе си 7 Себе-та. С това, което му е било дадено първоначално, той можа да изпрати от себе си 7 Себе-та, но за изпращането на тези 7 Себе-та от себе си той трябваше да развие една вътрешна сила.
към текста >>
Сега той минава през едно такова развитие и благодарение на това този чо
век
изпраща от себе си 7 Себе-та.
Чрез това, че Себе-то отделя от себе си 7 Себе-та, чрез 8-то, което остава, той минава през едно по-високо развитие. Следователно, моля Ви, гледайте нещата така: ние имаме първоначално Себе на човека, което му е дадено преди той да е минал през едно окултно развитие.
Сега той минава през едно такова развитие и благодарение на това този човек изпраща от себе си 7 Себе-та.
С това, което му е било дадено първоначално, той можа да изпрати от себе си 7 Себе-та, но за изпращането на тези 7 Себе-та от себе си той трябваше да развие една вътрешна сила.
към текста >>
Чо
век
ът, който минава през едно окултно развитие, не е веднага едно съвършено слънце в своето астрално тяло, заобиколено от планетите на неговото Себе, а той постига първо едно несъвършено слънчево съществуване, несъвършени развития на своите планетарни Себе-та.
Благодарение на факта, че това Себе извърши това, то се е издигнало с една степен по-високо. Сега аз Ви моля да помислите, че процесът който описах тук в неговата крайност, се извършва постепенно.
Човекът, който минава през едно окултно развитие, не е веднага едно съвършено слънце в своето астрално тяло, заобиколено от планетите на неговото Себе, а той постига първо едно несъвършено слънчево съществуване, несъвършени развития на своите планетарни Себе-та.
Всичко това става постепенно. С това обаче върви също бавно и постепенно развитието на обикновеното Себе преминаващо в по-висше Себе. Когато това развитие е стигнало до определена точка, когато следователно Себе-то стига по-високо и по-високо, тогава постепенно се предлага възможността човек да вижда миналите прераждания.
към текста >>
Когато това развитие е стигнало до определена точка, когато следователно Себе-то стига по-високо и по-високо, тогава постепенно се предлага възможността чо
век
да вижда миналите прераждания.
Благодарение на факта, че това Себе извърши това, то се е издигнало с една степен по-високо. Сега аз Ви моля да помислите, че процесът който описах тук в неговата крайност, се извършва постепенно. Човекът, който минава през едно окултно развитие, не е веднага едно съвършено слънце в своето астрално тяло, заобиколено от планетите на неговото Себе, а той постига първо едно несъвършено слънчево съществуване, несъвършени развития на своите планетарни Себе-та. Всичко това става постепенно. С това обаче върви също бавно и постепенно развитието на обикновеното Себе преминаващо в по-висше Себе.
Когато това развитие е стигнало до определена точка, когато следователно Себе-то стига по-високо и по-високо, тогава постепенно се предлага възможността човек да вижда миналите прераждания.
към текста >>
Следователно тук аз Ви отбелязвам точката, която дава възможност чо
век
да вижда в миналите прераждания.
Следователно тук аз Ви отбелязвам точката, която дава възможност човек да вижда в миналите прераждания.
Това е развитието на Себе-то над самото себе си, така че то се издига над себе си чрез сили те, които му дават същевременно възможността да вижда висшите йерархии. Следователно бихме могли да кажем: чрез своето окултно развитие човекът става по отношение на неговото Себе и неговото астрално тяло подобен на звездите, подобен на една звездна система за ясновиждащия поглед.
към текста >>
Следователно бихме могли да кажем: чрез своето окултно развитие чо
век
ът става по отношение на неговото Себе и неговото астрално тяло подобен на звездите, подобен на една звездна система за ясновиждащия поглед.
Следователно тук аз Ви отбелязвам точката, която дава възможност човек да вижда в миналите прераждания. Това е развитието на Себе-то над самото себе си, така че то се издига над себе си чрез сили те, които му дават същевременно възможността да вижда висшите йерархии.
Следователно бихме могли да кажем: чрез своето окултно развитие човекът става по отношение на неговото Себе и неговото астрално тяло подобен на звездите, подобен на една звездна система за ясновиждащия поглед.
към текста >>
Следователно, когато чо
век
развива своето астрално тяло и своето Себе, той стига, както виждате, до там, да вижда изпълнен със Същества на висшите йерархии -Ангели, Архангели, Архаи и т. н.
Необходимо е да опишем още нещо важно, което трябва да разшири повече един направен вече намек.
Следователно, когато човек развива своето астрално тяло и своето Себе, той стига, както виждате, до там, да вижда изпълнен със Същества на висшите йерархии -Ангели, Архангели, Архаи и т. н.
един свят, който по-рано е бил празен за него. Сега Вие можете да зададете въпроса: изменят ли се също и природните царства около човека?
към текста >>
Сега Вие можете да зададете въпроса: изменят ли се също и природните царства около чо
век
а?
Необходимо е да опишем още нещо важно, което трябва да разшири повече един направен вече намек. Следователно, когато човек развива своето астрално тяло и своето Себе, той стига, както виждате, до там, да вижда изпълнен със Същества на висшите йерархии -Ангели, Архангели, Архаи и т. н. един свят, който по-рано е бил празен за него.
Сега Вие можете да зададете въпроса: изменят ли се също и природните царства около човека?
към текста >>
Първо искам да начертая тук в ляво това, което можем да наречем разчленението на обикновения чо
век
: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Сетивна душа, Чувствуваща или Разсъдъчна душа, съзнателна душа, Духовно-Себе, Дух-Живот и Чо
век
-Дух.
Сега, за да можете да изведете мислите нагоре като една стълба, мисли, които се разкриха в течение на този цикъл от сказки, искам да Ви дам още една схема, една схематична рисунка.
Първо искам да начертая тук в ляво това, което можем да наречем разчленението на обикновения човек: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Сетивна душа, Чувствуваща или Разсъдъчна душа, съзнателна душа, Духовно-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух.
Така познаваме ние разчленението на човека. Вътрешността на човека е Сетивната душа, после Чувствуващата или Разсъдъчната душа, после Съзнателната душа, след това Духовно Себе. Аз не записвам по-висшите членове, понеже сега не се нуждаем за случая от тях, можем само да си ги представим.
към текста >>
Така познаваме ние разчленението на чо
век
а.
Сега, за да можете да изведете мислите нагоре като една стълба, мисли, които се разкриха в течение на този цикъл от сказки, искам да Ви дам още една схема, една схематична рисунка. Първо искам да начертая тук в ляво това, което можем да наречем разчленението на обикновения човек: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Сетивна душа, Чувствуваща или Разсъдъчна душа, съзнателна душа, Духовно-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух.
Така познаваме ние разчленението на човека.
Вътрешността на човека е Сетивната душа, после Чувствуващата или Разсъдъчната душа, после Съзнателната душа, след това Духовно Себе. Аз не записвам по-висшите членове, понеже сега не се нуждаем за случая от тях, можем само да си ги представим.
към текста >>
Вътрешността на чо
век
а е Сетивната душа, после Чувствуващата или Разсъдъчната душа, после Съзнателната душа, след това Духовно Себе.
Сега, за да можете да изведете мислите нагоре като една стълба, мисли, които се разкриха в течение на този цикъл от сказки, искам да Ви дам още една схема, една схематична рисунка. Първо искам да начертая тук в ляво това, което можем да наречем разчленението на обикновения човек: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Сетивна душа, Чувствуваща или Разсъдъчна душа, съзнателна душа, Духовно-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух. Така познаваме ние разчленението на човека.
Вътрешността на човека е Сетивната душа, после Чувствуващата или Разсъдъчната душа, после Съзнателната душа, след това Духовно Себе.
Аз не записвам по-висшите членове, понеже сега не се нуждаем за случая от тях, можем само да си ги представим.
към текста >>
Този състав на чо
век
а се показва външно така, че телесната част съществува в долните членове, това, което се изживява душевно, в трите средни членове, и Духовното Себе съвсем не съществува още в обикновения чо
век
, а съществува в една бъдеща перспектива.
Този състав на човека се показва външно така, че телесната част съществува в долните членове, това, което се изживява душевно, в трите средни членове, и Духовното Себе съвсем не съществува още в обикновения човек, а съществува в една бъдеща перспектива.
към текста >>
Когато чо
век
минава през едно окултно развитие, първо се касае за това, че определени неща в самата душа биват подтиснати.
Когато човек минава през едно окултно развитие, първо се касае за това, че определени неща в самата душа биват подтиснати.
Ние видяхме, как важното се състои особено в това, човек да стигне до там да заличи външните сетивни впечатления. Това е първото изискване за окултното напредване на човека, той да заличи външните сетивни впечатления. Чрез това, че човек заличава външните сетивни впечатления, се изменя онзи член на неговата душа, който се развива предимно чрез действието на външните сетивни впечатления. Това е Съзнателната душа. Разберете добре: Съзнателната душа се намира понастоящем в нейното главно развитие, защото се разчита главно на външните сетивни впечатления.
към текста >>
Ние видяхме, как важното се състои особено в това, чо
век
да стигне до там да заличи външните сетивни впечатления.
Когато човек минава през едно окултно развитие, първо се касае за това, че определени неща в самата душа биват подтиснати.
Ние видяхме, как важното се състои особено в това, човек да стигне до там да заличи външните сетивни впечатления.
Това е първото изискване за окултното напредване на човека, той да заличи външните сетивни впечатления. Чрез това, че човек заличава външните сетивни впечатления, се изменя онзи член на неговата душа, който се развива предимно чрез действието на външните сетивни впечатления. Това е Съзнателната душа. Разберете добре: Съзнателната душа се намира понастоящем в нейното главно развитие, защото се разчита главно на външните сетивни впечатления. Фактът, че Съзнателната душа се засилва вътрешно най-много чрез и под впечатленията на сетивата.
към текста >>
Това е първото изискване за окултното напредване на чо
век
а, той да заличи външните сетивни впечатления.
Когато човек минава през едно окултно развитие, първо се касае за това, че определени неща в самата душа биват подтиснати. Ние видяхме, как важното се състои особено в това, човек да стигне до там да заличи външните сетивни впечатления.
Това е първото изискване за окултното напредване на човека, той да заличи външните сетивни впечатления.
Чрез това, че човек заличава външните сетивни впечатления, се изменя онзи член на неговата душа, който се развива предимно чрез действието на външните сетивни впечатления. Това е Съзнателната душа. Разберете добре: Съзнателната душа се намира понастоящем в нейното главно развитие, защото се разчита главно на външните сетивни впечатления. Фактът, че Съзнателната душа се засилва вътрешно най-много чрез и под впечатленията на сетивата. Вие не трябва да смесвате това с другия факт, че сетивните впечатления са опосредствувани чрез Сетивната душа.
към текста >>
Чрез това, че чо
век
заличава външните сетивни впечатления, се изменя онзи член на неговата душа, който се развива предимно чрез действието на външните сетивни впечатления.
Когато човек минава през едно окултно развитие, първо се касае за това, че определени неща в самата душа биват подтиснати. Ние видяхме, как важното се състои особено в това, човек да стигне до там да заличи външните сетивни впечатления. Това е първото изискване за окултното напредване на човека, той да заличи външните сетивни впечатления.
Чрез това, че човек заличава външните сетивни впечатления, се изменя онзи член на неговата душа, който се развива предимно чрез действието на външните сетивни впечатления.
Това е Съзнателната душа. Разберете добре: Съзнателната душа се намира понастоящем в нейното главно развитие, защото се разчита главно на външните сетивни впечатления. Фактът, че Съзнателната душа се засилва вътрешно най-много чрез и под впечатленията на сетивата. Вие не трябва да смесвате това с другия факт, че сетивните впечатления са опосредствувани чрез Сетивната душа.
към текста >>
Така че следователно (отдясно искам да отбележа това, което отговаря на душевните членове в окултно развиващия се чо
век
) Съзнателната душа в окултно развиващия се чо
век
ще трябва да отстъпи назад.
Когато се касае за окултното развитие, трябва да имате предвид, под какви влияния Съзнателната душа се засилва най-много. А това става под влиянията на външните сетивни впечатления. Когато тези външни сетивни впечатления биват заличени, Съзнателната душа бива заглушена, понижена в нейния живот.
Така че следователно (отдясно искам да отбележа това, което отговаря на душевните членове в окултно развиващия се човек) Съзнателната душа в окултно развиващия се човек ще трябва да отстъпи назад.
Следователно разбира се това, което в обикновения живот на човека води до там, той да подчертае своя Аз, което го води до там, да подчертае преди всичко този Аз във всички възможни области. . .
към текста >>
Следователно разбира се това, което в обикновения живот на чо
век
а води до там, той да подчертае своя Аз, което го води до там, да подчертае преди всичко този Аз във всички възможни области.
Когато се касае за окултното развитие, трябва да имате предвид, под какви влияния Съзнателната душа се засилва най-много. А това става под влиянията на външните сетивни впечатления. Когато тези външни сетивни впечатления биват заличени, Съзнателната душа бива заглушена, понижена в нейния живот. Така че следователно (отдясно искам да отбележа това, което отговаря на душевните членове в окултно развиващия се човек) Съзнателната душа в окултно развиващия се човек ще трябва да отстъпи назад.
Следователно разбира се това, което в обикновения живот на човека води до там, той да подчертае своя Аз, което го води до там, да подчертае преди всичко този Аз във всички възможни области.
. .
към текста >>
Като че важното е това, което този или онзи чо
век
мисли като че важното не е повече това, що е истината.
В нашето време този Аз е подчертаван вече в областта на мисленето. Ние не можем да чуем нещо по-често, освен: това е моето становище, аз мисля това или онова.
Като че важното е това, което този или онзи човек мисли като че важното не е повече това, що е истината.
. . Вярно е, че сборът на трите ъгъла на един триъгълник е равен на 180 градуса и е безразлично, какво становище заема човекът към това Вярно е, че йерархиите се делят на три пъти по три нагоре от човека и е безразлично, какво становище заема човекът относно това. Следователно това, което е подчертаване на Аза, отстъпва назад; В замяна на това Съзнателната душа, която по-рано служеше предимно за културата на Аза, се изпълва постепенно с това, което наричаме имагинация.
към текста >>
Вярно е, че сборът на трите ъгъла на един триъгълник е равен на 180 градуса и е безразлично, какво становище заема чо
век
ът към това Вярно е, че йерархиите се делят на три пъти по три нагоре от чо
век
а и е безразлично, какво становище заема чо
век
ът относно това.
В нашето време този Аз е подчертаван вече в областта на мисленето. Ние не можем да чуем нещо по-често, освен: това е моето становище, аз мисля това или онова. Като че важното е това, което този или онзи човек мисли като че важното не е повече това, що е истината. . .
Вярно е, че сборът на трите ъгъла на един триъгълник е равен на 180 градуса и е безразлично, какво становище заема човекът към това Вярно е, че йерархиите се делят на три пъти по три нагоре от човека и е безразлично, какво становище заема човекът относно това.
Следователно това, което е подчертаване на Аза, отстъпва назад; В замяна на това Съзнателната душа, която по-рано служеше предимно за културата на Аза, се изпълва постепенно с това, което наричаме имагинация.
към текста >>
Можем именно да кажем: при окултно развиващия се чо
век
Съзнателната душа се превръща в имагинативна душа.
Можем именно да кажем: при окултно развиващия се човек Съзнателната душа се превръща в имагинативна душа.
към текста >>
Когато чо
век
успее да подтисне това, което в обикновения живот е направил от своята Разсъдъчна или Чувствува ща душа, тогава на мястото на това, което живее като обикновено мислене, като разсъдливост и също като обикновен чувствен живот в чо
век
а на физическото поле, идва Инспирацията, тогава Разсъдъчната или Чувствуващата душа се превръща в инспиративна или в инспирирана душа (Вдъхновена душа).
След това от изложенията дадени през миналите дни знаем, че трябва да бъде изменено, преобразено самото мислене, което се развива предимно в Разсъдъчната или Чувствуващата душа. Ние чухме, как мисленето трябва все повече и повече да се откаже да развива собствените мисли, как то трябва все повече и повече да подтисне собственото мислене, как човешката личност трябва да подтисне собственото мислене.
Когато човек успее да подтисне това, което в обикновения живот е направил от своята Разсъдъчна или Чувствува ща душа, тогава на мястото на това, което живее като обикновено мислене, като разсъдливост и също като обикновен чувствен живот в човека на физическото поле, идва Инспирацията, тогава Разсъдъчната или Чувствуващата душа се превръща в инспиративна или в инспирирана душа (Вдъхновена душа).
Вдъхновените произведения на културата са били инспирирани, вдъхновени в преобразената Разсъдъчна душа.
към текста >>
Сетивната душа бива постепенно заличена чрез това, че чо
век
побеждава главно астралното тяло, че прави от интересите на света своите собствени интереси и чрез това се издига все повече и повече над личното усещания.
Сетивната душа бива постепенно заличена чрез това, че човек побеждава главно астралното тяло, че прави от интересите на света своите собствени интереси и чрез това се издига все повече и повече над личното усещания.
Чрез това Сетивната душа, всички вътрешни импулси, вътрешни страсти и афекти се превръщат в Интуиции. И на мястото на Сетивната душа се явява интуитивната душа. Така, че сега ние можем да отбележим тук отдясно окултно развития човек, за когото казваме: той се състои от астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло, обаче вътрешно се състои от интуитивна душа, инспиративна душа, имагинативна душа, която след това преминава в духовното Себе.
към текста >>
Така, че сега ние можем да отбележим тук отдясно окултно развития чо
век
, за когото казваме: той се състои от астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло, обаче вътрешно се състои от интуитивна душа, инспиративна душа, имагинативна душа, която след това преминава в духовното Себе.
Сетивната душа бива постепенно заличена чрез това, че човек побеждава главно астралното тяло, че прави от интересите на света своите собствени интереси и чрез това се издига все повече и повече над личното усещания. Чрез това Сетивната душа, всички вътрешни импулси, вътрешни страсти и афекти се превръщат в Интуиции. И на мястото на Сетивната душа се явява интуитивната душа.
Така, че сега ние можем да отбележим тук отдясно окултно развития човек, за когото казваме: той се състои от астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло, обаче вътрешно се състои от интуитивна душа, инспиративна душа, имагинативна душа, която след това преминава в духовното Себе.
към текста >>
И сега от схемата, която предава правилно фактите на окултното наблюдение, от резултатите на сказките можете да задържите, как чрез степента на своето развитие, чрез степента на своето морално развитие чо
век
ът влияе върху своето окултно развитие.
И сега от схемата, която предава правилно фактите на окултното наблюдение, от резултатите на сказките можете да задържите, как чрез степента на своето развитие, чрез степента на своето морално развитие човекът влияе върху своето окултно развитие.
Какво представлява следователно един човек, който е изцяло изпълнен от лични афекти, от лични страсти, който действуват, бихме могли да кажем, под впечатлението на човешките инстинкти? Един такъв човек живее още напълно в своята Сетивна душа. Той не смекчава, не обуздава своите инстинкти чрез понятията на ума, а още по-малко чрез развитието на своята Съзнателна душа, на своето съзнание. Ако сега на схемата отбележим в средата моралното развитие с тази черта (малката стрела), той се е развил само до Сетивната душа.
към текста >>
Какво представлява следователно един чо
век
, който е изцяло изпълнен от лични афекти, от лични страсти, който действуват, бихме могли да кажем, под впечатлението на човешките инстинкти?
И сега от схемата, която предава правилно фактите на окултното наблюдение, от резултатите на сказките можете да задържите, как чрез степента на своето развитие, чрез степента на своето морално развитие човекът влияе върху своето окултно развитие.
Какво представлява следователно един човек, който е изцяло изпълнен от лични афекти, от лични страсти, който действуват, бихме могли да кажем, под впечатлението на човешките инстинкти?
Един такъв човек живее още напълно в своята Сетивна душа. Той не смекчава, не обуздава своите инстинкти чрез понятията на ума, а още по-малко чрез развитието на своята Съзнателна душа, на своето съзнание. Ако сега на схемата отбележим в средата моралното развитие с тази черта (малката стрела), той се е развил само до Сетивната душа.
към текста >>
Един такъв чо
век
живее още напълно в своята Сетивна душа.
И сега от схемата, която предава правилно фактите на окултното наблюдение, от резултатите на сказките можете да задържите, как чрез степента на своето развитие, чрез степента на своето морално развитие човекът влияе върху своето окултно развитие. Какво представлява следователно един човек, който е изцяло изпълнен от лични афекти, от лични страсти, който действуват, бихме могли да кажем, под впечатлението на човешките инстинкти?
Един такъв човек живее още напълно в своята Сетивна душа.
Той не смекчава, не обуздава своите инстинкти чрез понятията на ума, а още по-малко чрез развитието на своята Съзнателна душа, на своето съзнание. Ако сега на схемата отбележим в средата моралното развитие с тази черта (малката стрела), той се е развил само до Сетивната душа.
към текста >>
Следователно може да се яви случаят, щото един чо
век
да бъде развит само до Сетивната душа, т.е.
Следователно може да се яви случаят, щото един човек да бъде развит само до Сетивната душа, т.е.
оставя да владеят в него напълно неговите лични желания, инстинкти и т. н. Да предположим, че един такъв човек се издигне чрез окултното развитие. Последствието ще бъде, че той превръща своята Сетивна душа в Интуитивна душа и има определени интуиции. Обаче тези интуиции не се представят като нещо друго, освен като преобразования на неговите собствени лични нагони, желания и инстинкти. Един човек, който е достигнал със своето морално развитие до Разсъдъчната душа, т.е.
към текста >>
Да предположим, че един такъв чо
век
се издигне чрез окултното развитие.
Следователно може да се яви случаят, щото един човек да бъде развит само до Сетивната душа, т.е. оставя да владеят в него напълно неговите лични желания, инстинкти и т. н.
Да предположим, че един такъв човек се издигне чрез окултното развитие.
Последствието ще бъде, че той превръща своята Сетивна душа в Интуитивна душа и има определени интуиции. Обаче тези интуиции не се представят като нещо друго, освен като преобразования на неговите собствени лични нагони, желания и инстинкти. Един човек, който е достигнал със своето морално развитие до Разсъдъчната душа, т.е. който е усвоил чисти понятия, общи понятия, които обгръща в своето сърце по определен начин общи световни интереси, той ще превърне поне своята Чувствуваща душа в Инспиративна душа и може да стигне до определени вдъхновения, инспирации, макар и неговата ясновидска сила да не е напълно чиста.
към текста >>
Един чо
век
, който е достигнал със своето морално развитие до Разсъдъчната душа, т.е.
Следователно може да се яви случаят, щото един човек да бъде развит само до Сетивната душа, т.е. оставя да владеят в него напълно неговите лични желания, инстинкти и т. н. Да предположим, че един такъв човек се издигне чрез окултното развитие. Последствието ще бъде, че той превръща своята Сетивна душа в Интуитивна душа и има определени интуиции. Обаче тези интуиции не се представят като нещо друго, освен като преобразования на неговите собствени лични нагони, желания и инстинкти.
Един човек, който е достигнал със своето морално развитие до Разсъдъчната душа, т.е.
който е усвоил чисти понятия, общи понятия, които обгръща в своето сърце по определен начин общи световни интереси, той ще превърне поне своята Чувствуваща душа в Инспиративна душа и може да стигне до определени вдъхновения, инспирации, макар и неговата ясновидска сила да не е напълно чиста.
към текста >>
Само когато чо
век
ът е стигнал със своя Аз действително до Съзнателната душа, тогава той развива първо преобразуването на своята Съзнателна душа в Имагинативна душа, а другото се получава така да се каже като едно самопонятно последствие, понеже той е минал вече през другите стадии.
Само когато човекът е стигнал със своя Аз действително до Съзнателната душа, тогава той развива първо преобразуването на своята Съзнателна душа в Имагинативна душа, а другото се получава така да се каже като едно самопонятно последствие, понеже той е минал вече през другите стадии.
Ето защо в нашето вре ме едно съответно действително ясновидство трябва да бъде насочено към това, да постави на човека задачата, да води своето морално развитие по такъв начин, че първо да заличи своите инстинкти, желания от лично естество, от личното същество и да се издигне до становището на общите интереси на света; след това един такъв човек трябва да се старае да обхване себе си действително като Аз, но да се обхване като Аз в Съзнателната душа. Тогава Сетивната душа, Разсъдъчната и Съзнателната душа ще могат да бъдат превърнати без опасност в Интуитивна душа, в Инспиративна душа и в Имагинативна душа.
към текста >>
Ето защо в нашето вре ме едно съответно действително ясновидство трябва да бъде насочено към това, да постави на чо
век
а задачата, да води своето морално развитие по такъв начин, че първо да заличи своите инстинкти, желания от лично естество, от личното същество и да се издигне до становището на общите интереси на света; след това един такъв чо
век
трябва да се старае да обхване себе си действително като Аз, но да се обхване като Аз в Съзнателната душа.
Само когато човекът е стигнал със своя Аз действително до Съзнателната душа, тогава той развива първо преобразуването на своята Съзнателна душа в Имагинативна душа, а другото се получава така да се каже като едно самопонятно последствие, понеже той е минал вече през другите стадии.
Ето защо в нашето вре ме едно съответно действително ясновидство трябва да бъде насочено към това, да постави на човека задачата, да води своето морално развитие по такъв начин, че първо да заличи своите инстинкти, желания от лично естество, от личното същество и да се издигне до становището на общите интереси на света; след това един такъв човек трябва да се старае да обхване себе си действително като Аз, но да се обхване като Аз в Съзнателната душа.
Тогава Сетивната душа, Разсъдъчната и Съзнателната душа ще могат да бъдат превърнати без опасност в Интуитивна душа, в Инспиративна душа и в Имагинативна душа.
към текста >>
Една обратна пирамида представлява развитата душа на истинския ясновидец: една пирамида, която има своята основа горе, а именно всички възможни имагинации, които чо
век
може да си образува и които изразяват там всичко, което може да ни изобрази съдържанието на света, а долу като връх онова, което дава висшето отделно съзнание на чо
век
а.
Една обратна пирамида представлява развитата душа на истинския ясновидец: една пирамида, която има своята основа горе, а именно всички възможни имагинации, които човек може да си образува и които изразяват там всичко, което може да ни изобрази съдържанието на света, а долу като връх онова, което дава висшето отделно съзнание на човека.
Обаче тази схема е така да се каже меродавна още в един друг смисъл. Аз вече посочих това в новите издания на моята книга "Теософия", че можем да кажем: Сетивната душа е така да се каже временно преобразеното астрално тяло. Така щото тук можем да поставим заедно физическото тяло, след това етерното тяло, след това астралното тяло. Временно преобразеното астрално тяло е сетивната душа на физическото поле; временно преобразеното етерно тяло е Разсъдъчната или Чувствуващата душа и временно преобразеното физическо тяло е Съзнателната душа. Следователно в настоящия цикъл на развитието на човечеството ние имаме Съзнателната душа локализирана първо във физическото тяло, т.е.
към текста >>
Когато в този смисъл Сетивната душа бива преобразена в Интуитивна душа, Вие трябва да си представите съобразно с това, че Интуитивната душа има свой инструмент в Астралното тяло на чо
век
а.
например като съдържание, си служи с етерното тяло; Съзнателната душа си служи с мозъка на физическото тяло.
Когато в този смисъл Сетивната душа бива преобразена в Интуитивна душа, Вие трябва да си представите съобразно с това, че Интуитивната душа има свой инструмент в Астралното тяло на човека.
Инспиративната душа е преобразената Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Тя има свой инструмент в Етерното тяло на човека. И Имагинативната душа, преобразената Съзнателна душа има свой инструмент във Физическото тяло на човека. А сега сравнете това, което дадох тук като схема, с това, което изнесох по-рано, тогава ще забележите, че в тази схема имате един образ на спомена, на паметта. Аз Ви изложих, че за ясновиждащия поглед физическото тяло се превръща в имагинации, които са картини на Макрокосмоса.
към текста >>
Тя има свой инструмент в Етерното тяло на чо
век
а.
например като съдържание, си служи с етерното тяло; Съзнателната душа си служи с мозъка на физическото тяло. Когато в този смисъл Сетивната душа бива преобразена в Интуитивна душа, Вие трябва да си представите съобразно с това, че Интуитивната душа има свой инструмент в Астралното тяло на човека. Инспиративната душа е преобразената Разсъдъчна или Чувствуваща душа.
Тя има свой инструмент в Етерното тяло на човека.
И Имагинативната душа, преобразената Съзнателна душа има свой инструмент във Физическото тяло на човека. А сега сравнете това, което дадох тук като схема, с това, което изнесох по-рано, тогава ще забележите, че в тази схема имате един образ на спомена, на паметта. Аз Ви изложих, че за ясновиждащия поглед физическото тяло се превръща в имагинации, които са картини на Макрокосмоса. Вие виждате тук на схемата как Имагинативната душа изпълва физическото тяло. В действителност Имагинативната душа се потопява във физическото тяло, прониква го, така че ясно виждащото съзнание вижда органите на физическото тяло проникнати от все по-висши имагинации, които са отпечатани от вътрешността на тази личност във физическото тяло.
към текста >>
И Имагинативната душа, преобразената Съзнателна душа има свой инструмент във Физическото тяло на чо
век
а.
например като съдържание, си служи с етерното тяло; Съзнателната душа си служи с мозъка на физическото тяло. Когато в този смисъл Сетивната душа бива преобразена в Интуитивна душа, Вие трябва да си представите съобразно с това, че Интуитивната душа има свой инструмент в Астралното тяло на човека. Инспиративната душа е преобразената Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Тя има свой инструмент в Етерното тяло на човека.
И Имагинативната душа, преобразената Съзнателна душа има свой инструмент във Физическото тяло на човека.
А сега сравнете това, което дадох тук като схема, с това, което изнесох по-рано, тогава ще забележите, че в тази схема имате един образ на спомена, на паметта. Аз Ви изложих, че за ясновиждащия поглед физическото тяло се превръща в имагинации, които са картини на Макрокосмоса. Вие виждате тук на схемата как Имагинативната душа изпълва физическото тяло. В действителност Имагинативната душа се потопява във физическото тяло, прониква го, така че ясно виждащото съзнание вижда органите на физическото тяло проникнати от все по-висши имагинации, които са отпечатани от вътрешността на тази личност във физическото тяло. В обикновения човек съществуват определен брой имагинации, които са отпечатани в органите на неговото тяло от висшите духовни Същества.
към текста >>
В обикновения чо
век
съществуват определен брой имагинации, които са отпечатани в органите на неговото тяло от висшите духовни Същества.
И Имагинативната душа, преобразената Съзнателна душа има свой инструмент във Физическото тяло на човека. А сега сравнете това, което дадох тук като схема, с това, което изнесох по-рано, тогава ще забележите, че в тази схема имате един образ на спомена, на паметта. Аз Ви изложих, че за ясновиждащия поглед физическото тяло се превръща в имагинации, които са картини на Макрокосмоса. Вие виждате тук на схемата как Имагинативната душа изпълва физическото тяло. В действителност Имагинативната душа се потопява във физическото тяло, прониква го, така че ясно виждащото съзнание вижда органите на физическото тяло проникнати от все по-висши имагинации, които са отпечатани от вътрешността на тази личност във физическото тяло.
В обикновения човек съществуват определен брой имагинации, които са отпечатани в органите на неговото тяло от висшите духовни Същества.
При високо развития човек в членовете (частите, органите) на физическото тяло към имагинациите, които се намират там първоначално, се прибавят онези, които той отпечатва от своята собствена вътрешност в членовете на своето тяло. Така че органите на физическото тяло на една окултно развита личност стават все по-богати и по-богати.
към текста >>
При високо развития чо
век
в членовете (частите, органите) на физическото тяло към имагинациите, които се намират там първоначално, се прибавят онези, които той отпечатва от своята собствена вътрешност в членовете на своето тяло.
А сега сравнете това, което дадох тук като схема, с това, което изнесох по-рано, тогава ще забележите, че в тази схема имате един образ на спомена, на паметта. Аз Ви изложих, че за ясновиждащия поглед физическото тяло се превръща в имагинации, които са картини на Макрокосмоса. Вие виждате тук на схемата как Имагинативната душа изпълва физическото тяло. В действителност Имагинативната душа се потопява във физическото тяло, прониква го, така че ясно виждащото съзнание вижда органите на физическото тяло проникнати от все по-висши имагинации, които са отпечатани от вътрешността на тази личност във физическото тяло. В обикновения човек съществуват определен брой имагинации, които са отпечатани в органите на неговото тяло от висшите духовни Същества.
При високо развития човек в членовете (частите, органите) на физическото тяло към имагинациите, които се намират там първоначално, се прибавят онези, които той отпечатва от своята собствена вътрешност в членовете на своето тяло.
Така че органите на физическото тяло на една окултно развита личност стават все по-богати и по-богати.
към текста >>
Но съществува още една сила на окултното развитие, която води до възможността във физическото и етерното тяло да се развият вътрешни разрушителни сили, и в същност това е винаги налице, когато чо
век
ът е имал срещата с Пазача на прага.
Обръщам вниманието Ви особено върху това, че от тази схема винаги ще можете да запазите спомена за това, че Сетивната душа, Разсъдъчната или Чувствуващата душа и Съзнателната душа се обръщат, така щото не Съзнателната душа се превръща в Интуитивна душа, а в Имагинативна душа, и не Сетивната душа в Имагинативна душа, а в Интуитивна душа. С това, обични приятели ние дадохме една скица за това, което може да бъде дадено в течение на тези наши сказки на тема: измененията на човешките тела и на човешкото Себе в течение на едно сериозно водене на духовнонаучното или езотерично развитие. Вие видяхте, как започнахме при малките, едвам доловими изменения на физическото тяло, които следващият окултното развитие възприема първо леко: отделните членове на физическото тяло стават един вид вътрешно по-живи и по-живи, докато иначе само цялото физическо тяло ни се явява като нещо живо. След това видяхме, как стават определени изменения, които представляват мощни факти на вътрешния живот: онези изменения на астралното тяло и на Себе-то, които дават онези мощни имагинации, чрез които можем да се чувствуваме като пренесени в началото на нашето земно развитие на човечеството, даже и още по-далече в миналото който водят до имагинацията на рая и на тази на Каина и Авела. Вие видяхте, как фактически във физическото тяло се ражда като една действителност един вид сила, която го прави способно да се раздели така да се каже то все пак остава цяло, не се подава на това разделяне, защото тук в нашия цикъл на човечеството окултното упражнение не може до отиде така далече и не трябва да отиде така далече, че да доведе до увреждането на физическото тяло.
Но съществува още една сила на окултното развитие, която води до възможността във физическото и етерното тяло да се развият вътрешни разрушителни сили, и в същност това е винаги налице, когато човекът е имал срещата с Пазача на прага.
Даже тази среща с Пазача на прага не е никак възможна, без човек да стои пред опасността да посади в известно отношение разрушителни сили в своето физическо и етерно тяло.
към текста >>
Даже тази среща с Пазача на прага не е никак възможна, без чо
век
да стои пред опасността да посади в известно отношение разрушителни сили в своето физическо и етерно тяло.
С това, обични приятели ние дадохме една скица за това, което може да бъде дадено в течение на тези наши сказки на тема: измененията на човешките тела и на човешкото Себе в течение на едно сериозно водене на духовнонаучното или езотерично развитие. Вие видяхте, как започнахме при малките, едвам доловими изменения на физическото тяло, които следващият окултното развитие възприема първо леко: отделните членове на физическото тяло стават един вид вътрешно по-живи и по-живи, докато иначе само цялото физическо тяло ни се явява като нещо живо. След това видяхме, как стават определени изменения, които представляват мощни факти на вътрешния живот: онези изменения на астралното тяло и на Себе-то, които дават онези мощни имагинации, чрез които можем да се чувствуваме като пренесени в началото на нашето земно развитие на човечеството, даже и още по-далече в миналото който водят до имагинацията на рая и на тази на Каина и Авела. Вие видяхте, как фактически във физическото тяло се ражда като една действителност един вид сила, която го прави способно да се раздели така да се каже то все пак остава цяло, не се подава на това разделяне, защото тук в нашия цикъл на човечеството окултното упражнение не може до отиде така далече и не трябва да отиде така далече, че да доведе до увреждането на физическото тяло. Но съществува още една сила на окултното развитие, която води до възможността във физическото и етерното тяло да се развият вътрешни разрушителни сили, и в същност това е винаги налице, когато човекът е имал срещата с Пазача на прага.
Даже тази среща с Пазача на прага не е никак възможна, без човек да стои пред опасността да посади в известно отношение разрушителни сили в своето физическо и етерно тяло.
към текста >>
стремежът тези тела да приемат с окултното развитие зародиши на смъртта; обаче този стремеж бива в еднакъв размер отстранен, така че той никога не се осъществява, когато чо
век
развива тези качества или пък чрез своето морално развитие е добил достатъчно качества, които се равняват на тези гореизброени шест качества.
Обаче всяко правилно окултно развитие създава същевременно противоположните средства и тези противоположни средства са дадени в това, което намирате в моята книга "Тайната Наука" под названието "шестте окултни допълнителни упражнения" концентрацията на мисълта, т. е. силно напрежение на мислите, концентрирано обхващане на мислите; развитие на определена инициатива на волята, определена равномерност, определена симетрия на удоволствието и страданието, определена положителност в отношението към света, определено безпристрастие. . . Който развива тези качества наред с окултното обучение, наред с окултните упражнения, при него се развива от една страна един вид стремеж на физическото тяло и на етерното тяло към сломяване, т. е.
стремежът тези тела да приемат с окултното развитие зародиши на смъртта; обаче този стремеж бива в еднакъв размер отстранен, така че той никога не се осъществява, когато човек развива тези качества или пък чрез своето морално развитие е добил достатъчно качества, които се равняват на тези гореизброени шест качества.
Аз се стремях да Ви дам нещо повече от едно описание, а именно да събудя във Вашите сърца едно чувство за това, което е окултното развитие, и да Ви покажа, колко разнообразно действува окултното развитие в човешкото същество и изменя това човешко същество.
към текста >>
Вие можахте да предчувствувате и да почувствувате, че чо
век
ът бива изправен пред някои потресающи и носещи също опасност положения, когато минава през едно окултно развитие.
Вие можахте да предчувствувате и да почувствувате, че човекът бива изправен пред някои потресающи и носещи също опасност положения, когато минава през едно окултно развитие.
Обаче наред с някои неща, които може би още при теоретичния начин на разглеждане вдъхваха лек страх, пред душата трябваше да бъде извикана мисълта, която премахва всякакъв страх от опасност, която събужда просто ентусиазъм, сила на волята в нашата душа: мисълта, че ние съучаствуваме поне отчасти в работата върху исканата от боговете еволюция, като се развиваме по-нататък чрез нашата воля. Който може да обгърне тази мисъл в цялото величие, в цялото нейно ентусиазиращо и разпалващо значение, кой то знае да обгърне тази мисъл така, че да направи, щото еволюцията, окултното развитие да му се яви в най-красивия смисъл като негово задължение, който може да почувствува това, той чувствува началото на това, което наред с всичката опасност, наред с всичката борба, наред с всички заблуждения, наред с всички пречки е свързано с цялото развитие на отиването към блаженството на духовните светове. Защото когато човек чувствува тази мисъл за ентусиазиращата сила на идеала на развитието, той може вече да започне да чувствува блаженството на развитието. Но това блаженство означава: да признае това развитие, този окултен напредък като една необходимост. Такова ще бъде бъдещето на такива духовно-езотерични движения, каквито е нашето, че духовното развитие на човешките души ще бъде считано все повече и повече като една необходимост и че изключването, враждебното становище спрямо духовното развитие ще означава човек да се свърже с отпадъчните продукти на земното, които водят гибелно в собствената земна тежест, с отпадането от исканата от Боговете еволюция на Вселената.
към текста >>
Защото когато чо
век
чувствува тази мисъл за ентусиазиращата сила на идеала на развитието, той може вече да започне да чувствува блаженството на развитието.
Вие можахте да предчувствувате и да почувствувате, че човекът бива изправен пред някои потресающи и носещи също опасност положения, когато минава през едно окултно развитие. Обаче наред с някои неща, които може би още при теоретичния начин на разглеждане вдъхваха лек страх, пред душата трябваше да бъде извикана мисълта, която премахва всякакъв страх от опасност, която събужда просто ентусиазъм, сила на волята в нашата душа: мисълта, че ние съучаствуваме поне отчасти в работата върху исканата от боговете еволюция, като се развиваме по-нататък чрез нашата воля. Който може да обгърне тази мисъл в цялото величие, в цялото нейно ентусиазиращо и разпалващо значение, кой то знае да обгърне тази мисъл така, че да направи, щото еволюцията, окултното развитие да му се яви в най-красивия смисъл като негово задължение, който може да почувствува това, той чувствува началото на това, което наред с всичката опасност, наред с всичката борба, наред с всички заблуждения, наред с всички пречки е свързано с цялото развитие на отиването към блаженството на духовните светове.
Защото когато човек чувствува тази мисъл за ентусиазиращата сила на идеала на развитието, той може вече да започне да чувствува блаженството на развитието.
Но това блаженство означава: да признае това развитие, този окултен напредък като една необходимост. Такова ще бъде бъдещето на такива духовно-езотерични движения, каквито е нашето, че духовното развитие на човешките души ще бъде считано все повече и повече като една необходимост и че изключването, враждебното становище спрямо духовното развитие ще означава човек да се свърже с отпадъчните продукти на земното, които водят гибелно в собствената земна тежест, с отпадането от исканата от Боговете еволюция на Вселената.
към текста >>
Такова ще бъде бъдещето на такива духовно-езотерични движения, каквито е нашето, че духовното развитие на човешките души ще бъде считано все повече и повече като една необходимост и че изключването, враждебното становище спрямо духовното развитие ще означава чо
век
да се свърже с отпадъчните продукти на земното, които водят гибелно в собствената земна тежест, с отпадането от исканата от Боговете еволюция на Вселената.
Вие можахте да предчувствувате и да почувствувате, че човекът бива изправен пред някои потресающи и носещи също опасност положения, когато минава през едно окултно развитие. Обаче наред с някои неща, които може би още при теоретичния начин на разглеждане вдъхваха лек страх, пред душата трябваше да бъде извикана мисълта, която премахва всякакъв страх от опасност, която събужда просто ентусиазъм, сила на волята в нашата душа: мисълта, че ние съучаствуваме поне отчасти в работата върху исканата от боговете еволюция, като се развиваме по-нататък чрез нашата воля. Който може да обгърне тази мисъл в цялото величие, в цялото нейно ентусиазиращо и разпалващо значение, кой то знае да обгърне тази мисъл така, че да направи, щото еволюцията, окултното развитие да му се яви в най-красивия смисъл като негово задължение, който може да почувствува това, той чувствува началото на това, което наред с всичката опасност, наред с всичката борба, наред с всички заблуждения, наред с всички пречки е свързано с цялото развитие на отиването към блаженството на духовните светове. Защото когато човек чувствува тази мисъл за ентусиазиращата сила на идеала на развитието, той може вече да започне да чувствува блаженството на развитието. Но това блаженство означава: да признае това развитие, този окултен напредък като една необходимост.
Такова ще бъде бъдещето на такива духовно-езотерични движения, каквито е нашето, че духовното развитие на човешките души ще бъде считано все повече и повече като една необходимост и че изключването, враждебното становище спрямо духовното развитие ще означава човек да се свърже с отпадъчните продукти на земното, които водят гибелно в собствената земна тежест, с отпадането от исканата от Боговете еволюция на Вселената.
към текста >>
18.
Съдържание
GA_147 Тайните на прага
Необходимо изясняване на отношението между земния чо
век
и духовния свят.
Издигането на душата в същинския духовен свят. Четенето на космическото писмо в духовната област.
Необходимо изясняване на отношението между земния човек и духовния свят.
M. Метерлинк. Образът на Фердинанд Райнеке. За различаването между фантазия и действителност при духовните впечатления. Мировото слово.
към текста >>
Правомерният ход на душевното развитие – среща с Филия, Астрид и Луна и тяхното индивидуализиране от всеки отделен чо
век
.
Правомерният ход на душевното развитие – среща с Филия, Астрид и Луна и тяхното индивидуализиране от всеки отделен човек.
Намесата на Луцифер и Ариман. Развитието на Йохан Томасий. Двойникът. Духът на Йохановата младост. Другата Филия. Бездната на битието.
към текста >>
19.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Той участва в сутрешния цикъл, но тъй като имаме и тържества, на които ще бъдем всички заедно, всички приятели ще имат възможност да се видят лично с чо
век
а, който със своята гениалност и дълбоко разбиране на езотеричните отношения, изхождайки от най-съкровени импулси, отново застава на наша страна в настоящото време, когато, както всички вие знаете, бяхме въвлечени в една борба, която ни беше натрапена и която ние наистина не сме търсили.
Това, което щяхме да получим от представлението на тази драма, е свързано и с факта, че в тази драма имаме пред себе си произведение на нашия многоуважаван Едуард Шуре. Когато произнасяме това име, трябва да вземем предвид, че то се носи от мъжа, който със своите „Великите Посветени“, „Les Grands Initiés“2, a и с други свои съчинения в известен смисъл се явява първовестител на езотеричното направление на Запада, за което ние искаме да вложим нашите сили. Отново и отново трябва да преосмисляме това, което е внесъл Едуард Шуре в съвременността, а също и в бъдещото развитие на човечеството, създавайки с това цяла една епоха. Затова мога не само от най-дълбоките пориви на собственото си сърце, но и от сърдечния устрем на всички събрали се тук приятели да изразя най-голямо удовлетворение по повод факта, че по време и на този мюнхенски цикъл и сезон Едуард Шуре отново ще бъде сред нас.
Той участва в сутрешния цикъл, но тъй като имаме и тържества, на които ще бъдем всички заедно, всички приятели ще имат възможност да се видят лично с човека, който със своята гениалност и дълбоко разбиране на езотеричните отношения, изхождайки от най-съкровени импулси, отново застава на наша страна в настоящото време, когато, както всички вие знаете, бяхме въвлечени в една борба, която ни беше натрапена и която ние наистина не сме търсили.
Дълбоката връзка с Едуард Шуре отново се показа в това, че със своето отворено писмо – което бе отпечатвано нееднократно в нашите „Вести“ и което можете да намерите и в прекрасната книга на нашия уважаван приятел Ойген Леви – той застана на наша страна в една борба, хвърлила важни лъчи светлина върху това, къде по отношение на нашите стремления трябва да търсим истина и къде противници, защото така се налага да ги наричаме.
към текста >>
В това, което този път е представено в духовната област, имаме работа с преживяванията на душата между смъртта, настъпила след една средно
век
овна инкарнация, и раждането във времето, в което се развива действието в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“.
Девета картина е посветена главно на онзи душевен момент в Мария, когато в душата ѝ навлиза съзнание за това, което тази душа, така да се каже, още не е преживяла напълно съзнателно в своите глъбини в предшестващия деваканически период, и за това, през което е преминала тя в далечното минало, в периода, който се отнася до египетското посвещение.
В това, което този път е представено в духовната област, имаме работа с преживяванията на душата между смъртта, настъпила след една средновековна инкарнация, и раждането във времето, в което се развива действието в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“.
Всички тези преживявания, с изключение на епизода в „Изпитанието на душата“, който представя съдържанието на духовната ретроспекция на Капезий в неговия предишен живот, се случват в настоящето – в това настояще, което се свързва с духовното минало, протекло деваканически между смъртта на съответните персонажи след средновековното превъплъщение, представляващо съдържанието на дадения епизод, и настоящия живот. Това, което изживяват душите по време на своя деваканически период, е различно в зависимост от това дали душите са преминали през една или друга подготовка на земята. Смята се за значително душевно преживяване, когато през деваканическия период душата премине със съзнание през това, което се нарича мирова среднощ. Душите, които не са подготвени за това, изживяват тази мирова среднощ така, че сякаш спят по времето, което може да се обозначи като Сатурнов период на Девакана. Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период.
към текста >>
Всички тези преживявания, с изключение на епизода в „Изпитанието на душата“, който представя съдържанието на духовната ретроспекция на Капезий в неговия предишен живот, се случват в настоящето – в това настояще, което се свързва с духовното минало, протекло деваканически между смъртта на съответните персонажи след средно
век
овното превъплъщение, представляващо съдържанието на дадения епизод, и настоящия живот.
Девета картина е посветена главно на онзи душевен момент в Мария, когато в душата ѝ навлиза съзнание за това, което тази душа, така да се каже, още не е преживяла напълно съзнателно в своите глъбини в предшестващия деваканически период, и за това, през което е преминала тя в далечното минало, в периода, който се отнася до египетското посвещение. В това, което този път е представено в духовната област, имаме работа с преживяванията на душата между смъртта, настъпила след една средновековна инкарнация, и раждането във времето, в което се развива действието в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“.
Всички тези преживявания, с изключение на епизода в „Изпитанието на душата“, който представя съдържанието на духовната ретроспекция на Капезий в неговия предишен живот, се случват в настоящето – в това настояще, което се свързва с духовното минало, протекло деваканически между смъртта на съответните персонажи след средновековното превъплъщение, представляващо съдържанието на дадения епизод, и настоящия живот.
Това, което изживяват душите по време на своя деваканически период, е различно в зависимост от това дали душите са преминали през една или друга подготовка на земята. Смята се за значително душевно преживяване, когато през деваканическия период душата премине със съзнание през това, което се нарича мирова среднощ. Душите, които не са подготвени за това, изживяват тази мирова среднощ така, че сякаш спят по времето, което може да се обозначи като Сатурнов период на Девакана. Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период. Някои души проспиват, така да се каже, тази мирова среднощ.
към текста >>
Ако чо
век
иска да изживее спомена за мировата среднощ или за такова събитие, каквото е представено в сцената на египетското посвещение, в бурен трагизъм, а не в просветлена медитация, той изобщо няма да може да го преживее.
Пред Мария то застава така, както е представено в Девета картина на „Пробуждането на душите“ в образите на Астрид и Луна, така че последните стават живи същества. При Йохан Томасий другата Филия става живо същество от духовния свят, а при Капезий – Филия, както е представена като живо същество от духовния свят в Тринадесета картина. Душите трябваше да се научат да почувстват и изживеят себе си така, че това, което преди са били само абстрактни сили в тях, да застане пред тях като нещо духовно осезаемо. И това, което застава пред душата духовно осезаемо като истинско себепознание, трябва да може да настъпи при пълен душевен покой като резултат от медитацията. Това е, за което става дума, за да може такива събития да се изживеят в истинския, в същинския смисъл на думата за действителното усилване и укрепване на душата.
Ако човек иска да изживее спомена за мировата среднощ или за такова събитие, каквото е представено в сцената на египетското посвещение, в бурен трагизъм, а не в просветлена медитация, той изобщо няма да може да го преживее.
Тогава духовното събитие, разиграващо се в душата, би застанало затъмняващо пред душата, така че впечатленията биха се изплъзнали от душевното наблюдение. Една душа, която е изживяла мировата среднощ и в чиито глъбини това изживяване е направило значително впечатление, както е представено в Седма и Осма картина на „Пробуждането на душите“, може да си спомни за това, през което е преминала, само когато душата в пълен и просветлен покой усети приближаването на мислите за изживяното преди в духовното или в предишния земен живот така, както е изразено с думи в началото на Девета картина:
към текста >>
Когато това бъде преживяно, когато се премине през мировата среднощ, се изживява нещо действително значимо за душевния живот на чо
век
а.
Да се усети истинно в окултен смисъл настъпването на спомена за мировата среднощ и преживяването на предишната инкарнация може само тогава, когато душата се намира в това спокойно състояние, така че споменът да не се приближава към душата с бурен трагизъм.
Когато това бъде преживяно, когато се премине през мировата среднощ, се изживява нещо действително значимо за душевния живот на човека.
Тогава се изживява това, което не може да се изрази по друг начин, освен с думите: в тази мирова среднощ се преживяват неща, скрити дълбоко, дълбоко под повърхността не само на сетивния свят, но и под повърхността на някои светове, в които води началното ясновидство. На сетивния свят, а понякога също и на ясновиждащия поглед, който прониква през някои слоеве под сетивния свят, се изплъзва това – ние ще говорим още за него, – което може да се нарече необходимостите в мировите събития, тези необходимости, които се коренят в основите на нещата, в които се коренят също и най-дълбоките основи на човешката душа, които обаче се изплъзват на сетивното, а също и на първоначалния ясновиждащ поглед и се разкриват пред последния едва когато се изживява нещо, подобно на описаното образно през Сатурновия период. Тогава може да се каже, че за такъв ясновиждащ поглед, който първо трябва да възникне по времето между смърт и ново раждане, действително може да се каже, че сякаш цялото полезрение на душата е пронизано от мълнии, които в ужасяващия си блясък осветляват мировите необходимости, но същевременно са толкова ослепително ярки, че от яркото сияние угасва познаващият взор и от угасващия познаващ взор се образуват формообрази, които след това се вплитат в мировата тъкан, от която възникват съдбите на духовните същества. Основите на съдбините на хората и на други мирови същества могат да се прозрат в глъбините на необходимостите само когато се гледа с такъв познаващ взор, който угасва в познанието от блестящите мълнии и се преобразува като че ли във форми, които са умрели, но които после продължават да живеят като съдбовни импулси в живота. И всичко това, което намира в себе си истинно себепознание – не това самопознание, за което толкова много се приказва в теософските кръгове, а онова действително сериозно себепознание, което се придобива в течение на окултния живот, – всичко, което душата вижда в самата себе си с всички несъвършенства, които душата си приписва, това се чува в мировата среднощ като вплетено в тътнещия мирови грохот, гърмящ в дълбините на битието.
към текста >>
Тук чо
век
трябва да е почувствал как собственият му Аз се изтръгва от това, което обикновено се нарича вътрешен живот; как мисленето, с което се чувстваме толкова свързани и изпълнени с доверие към него, се откъсва от вътрешността, как той се отправя към далечни, далечни далнини на полезрението.
Споменът за това, което се изживява и може да се изрази с подобни думи, може да се предаде в посочените слова на Мария в началото на Девета картина. Но това, което душата трябва да изживее, за да има такъв спомен за мировата среднощ, трябва да се състои и в земния живот, и то така, че човешката душа да е преминала през изживявания, които да са ѝ донесли преживяването на настроения на вътрешен трагизъм, вътрешна сериозност, вътрешен ужас, които могат да се изразят само с такива думи, каквито са вложени в устата на Мария в края на Четвърта картина.
Тук човек трябва да е почувствал как собственият му Аз се изтръгва от това, което обикновено се нарича вътрешен живот; как мисленето, с което се чувстваме толкова свързани и изпълнени с доверие към него, се откъсва от вътрешността, как той се отправя към далечни, далечни далнини на полезрението.
И човек трябва да е намерил в себе си като живо настояще на душата това, което е изразено в такива думи, които, разбира се, се струват пълна безсмислица и сума от противоречия на външното сетивно разбиране и на свързания с физическия мозък разсъдък. Човек трябва първо да е преживял това настроение на излизането на собствения Аз, на собственото мислене от вътрешното битие, ако иска да изживее в пълен покой спомена за мировата среднощ. За да настъпи нещо подобно на това, което се стреми да бъде изразено в Девета картина, споменът в земния живот трябва да е предшестван от изживяването на мировата среднощ. Но за да бъде възможно това, то отново трябва да се предхожда от душевното настроение, изразено в края на Четвърта картина. Пламъците действително бягат; те не влизат по-рано в земното съзнание, не се приближават до покоя в медитацията, не и преди да са отлетели, преди това душевно настроение да стане истина:
към текста >>
И чо
век
трябва да е намерил в себе си като живо настояще на душата това, което е изразено в такива думи, които, разбира се, се струват пълна безсмислица и сума от противоречия на външното сетивно разбиране и на свързания с физическия мозък разсъдък.
Споменът за това, което се изживява и може да се изрази с подобни думи, може да се предаде в посочените слова на Мария в началото на Девета картина. Но това, което душата трябва да изживее, за да има такъв спомен за мировата среднощ, трябва да се състои и в земния живот, и то така, че човешката душа да е преминала през изживявания, които да са ѝ донесли преживяването на настроения на вътрешен трагизъм, вътрешна сериозност, вътрешен ужас, които могат да се изразят само с такива думи, каквито са вложени в устата на Мария в края на Четвърта картина. Тук човек трябва да е почувствал как собственият му Аз се изтръгва от това, което обикновено се нарича вътрешен живот; как мисленето, с което се чувстваме толкова свързани и изпълнени с доверие към него, се откъсва от вътрешността, как той се отправя към далечни, далечни далнини на полезрението.
И човек трябва да е намерил в себе си като живо настояще на душата това, което е изразено в такива думи, които, разбира се, се струват пълна безсмислица и сума от противоречия на външното сетивно разбиране и на свързания с физическия мозък разсъдък.
Човек трябва първо да е преживял това настроение на излизането на собствения Аз, на собственото мислене от вътрешното битие, ако иска да изживее в пълен покой спомена за мировата среднощ. За да настъпи нещо подобно на това, което се стреми да бъде изразено в Девета картина, споменът в земния живот трябва да е предшестван от изживяването на мировата среднощ. Но за да бъде възможно това, то отново трябва да се предхожда от душевното настроение, изразено в края на Четвърта картина. Пламъците действително бягат; те не влизат по-рано в земното съзнание, не се приближават до покоя в медитацията, не и преди да са отлетели, преди това душевно настроение да стане истина:
към текста >>
Чо
век
трябва първо да е преживял това настроение на излизането на собствения Аз, на собственото мислене от вътрешното битие, ако иска да изживее в пълен покой спомена за мировата среднощ.
Споменът за това, което се изживява и може да се изрази с подобни думи, може да се предаде в посочените слова на Мария в началото на Девета картина. Но това, което душата трябва да изживее, за да има такъв спомен за мировата среднощ, трябва да се състои и в земния живот, и то така, че човешката душа да е преминала през изживявания, които да са ѝ донесли преживяването на настроения на вътрешен трагизъм, вътрешна сериозност, вътрешен ужас, които могат да се изразят само с такива думи, каквито са вложени в устата на Мария в края на Четвърта картина. Тук човек трябва да е почувствал как собственият му Аз се изтръгва от това, което обикновено се нарича вътрешен живот; как мисленето, с което се чувстваме толкова свързани и изпълнени с доверие към него, се откъсва от вътрешността, как той се отправя към далечни, далечни далнини на полезрението. И човек трябва да е намерил в себе си като живо настояще на душата това, което е изразено в такива думи, които, разбира се, се струват пълна безсмислица и сума от противоречия на външното сетивно разбиране и на свързания с физическия мозък разсъдък.
Човек трябва първо да е преживял това настроение на излизането на собствения Аз, на собственото мислене от вътрешното битие, ако иска да изживее в пълен покой спомена за мировата среднощ.
За да настъпи нещо подобно на това, което се стреми да бъде изразено в Девета картина, споменът в земния живот трябва да е предшестван от изживяването на мировата среднощ. Но за да бъде възможно това, то отново трябва да се предхожда от душевното настроение, изразено в края на Четвърта картина. Пламъците действително бягат; те не влизат по-рано в земното съзнание, не се приближават до покоя в медитацията, не и преди да са отлетели, преди това душевно настроение да стане истина:
към текста >>
Не е толкова лесно чо
век
да си изясни образи, подобни на Луцифер и Ариман.
Вземете под внимание, скъпи мои приятели, сред многото, което се разкрива за тези Мистерийни драми, как своеобразната фигура на Ариман се прокрадва тихо най-напред в „Пробуждането на душите“, как, така да се каже, се промъква сред действащите лица, придобивайки все по-голямо значение към края на „Пробуждането на душите“. Аз ще се опитам да изложа също и неща, които касаят създаването на образите на Ариман и на Луцифер и на много друго, в отделно съчинение, което ще можете да получите още по време на този цикъл лекции, може би до средата на седмицата, което ще се казва „Прагът на духовния свят“, тъй като ми се струва особено нужно в това време на нашите приятели да им се изяснят някои области.
Не е толкова лесно човек да си изясни образи, подобни на Луцифер и Ариман.
За някои вероятно може да се окаже особено полезно да обърнат известно внимание именно в „Пробуждането на душите“ върху това, че този, който не е съвсем ненаясно с ариманическия елемент в света, може да си мисли някои неща, които може би си мисли и някой друг, изхождайки от несъзнателни ариманически импулси, но го мисли в друго настроение. Вероятно, скъпи мои приятели, сред вас има много души, които могат да почувстват всички отношения, вливащи се в такива думи, които произнася Ариман, докато, така да се каже, все още се промъква сред персонажите:
към текста >>
Вече е частично пробуждане на душата, когато чо
век
е достигнал до разбиране на това, което е възприел под формата на мисли, разбрал го е наистина добре, и може би дори ще съумее да изнася лекции за него, но когато все пак за него то не се е превърнало в живо разбиране на живота.
Що за думи казва Романий? Той казва думите, които Хиларий отново и отново е можел да чуе от мястото в храма, на което стои Романий, думите, които Романий често е произнасял на това място, но които до това изживяване са минавали покрай душевния взор на Хиларий без онова по-дълбоко разбиране, което може да се нарече разбиране на живота.
Вече е частично пробуждане на душата, когато човек е достигнал до разбиране на това, което е възприел под формата на мисли, разбрал го е наистина добре, и може би дори ще съумее да изнася лекции за него, но когато все пак за него то не се е превърнало в живо разбиране на живота.
Човек може да е възприел в себе си всичко, което се оповестява в антропософията, това, което съдържат книгите, лекциите и циклите, може дори да ги съобщава на други, вероятно за тяхна голяма полза, и все пак може да стигне до следното: да разбира така, както Хиларий разбира думите на Романий, той ще може едва след определено преживяване, което трябва спокойно да очаква до известна степен на пробуждането на душата.
към текста >>
Чо
век
може да е възприел в себе си всичко, което се оповестява в антропософията, това, което съдържат книгите, лекциите и циклите, може дори да ги съобщава на други, вероятно за тяхна голяма полза, и все пак може да стигне до следното: да разбира така, както Хиларий разбира думите на Романий, той ще може едва след определено преживяване, което трябва спокойно да очаква до известна степен на пробуждането на душата.
Що за думи казва Романий? Той казва думите, които Хиларий отново и отново е можел да чуе от мястото в храма, на което стои Романий, думите, които Романий често е произнасял на това място, но които до това изживяване са минавали покрай душевния взор на Хиларий без онова по-дълбоко разбиране, което може да се нарече разбиране на живота. Вече е частично пробуждане на душата, когато човек е достигнал до разбиране на това, което е възприел под формата на мисли, разбрал го е наистина добре, и може би дори ще съумее да изнася лекции за него, но когато все пак за него то не се е превърнало в живо разбиране на живота.
Човек може да е възприел в себе си всичко, което се оповестява в антропософията, това, което съдържат книгите, лекциите и циклите, може дори да ги съобщава на други, вероятно за тяхна голяма полза, и все пак може да стигне до следното: да разбира така, както Хиларий разбира думите на Романий, той ще може едва след определено преживяване, което трябва спокойно да очаква до известна степен на пробуждането на душата.
към текста >>
Нашите твърде умни съвременници понякога биха могли да допуснат, че на един или друг чо
век
може да му се случи да скрие смисъла, ясния смисъл в неясни думи.
Нашите твърде умни съвременници понякога биха могли да допуснат, че на един или друг човек може да му се случи да скрие смисъла, ясния смисъл в неясни думи.
Но на някои от нашите много умни съвременници няма да им е никак лесно да допуснат, че в ясни думи би могъл да се крие неясен смисъл. При все това допускането, че в ясни думи би могъл да се крие неясен смисъл, е по-висшето в човешката природа. Скъпи мои приятели, ясни са много науки, много философии. Но нещо важно за по-нататъшната еволюция на човечеството би могло да се случи, ако се появят философи, които да признаят, че макар и във всички философски системи да е дадено по нещо ясно и все по-ясно, че макар и да може да се каже, че нещата са ясни, въпреки това в ясни думи може да е скрит неясен смисъл. Би се случило нещо важно, ако мнозина, които се смятат за изключително умни, които в определени граници с право считат за мъдрост това, което знаят, се научат да се отнасят към света така, както се отнася Щрадер към Татко Феликс и Капезий, и кажат:
към текста >>
20.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
За духовната наука от особено значение е тази област да бъде обхваната от душевния взор, тъй като е напълно естествено, че всичко, което човешката душа може да изживее в духовния, в свръхсетивния свят, се явява, така да се каже, непозната земя за всички способности, за цялото душевно преживяване на чо
век
а в сетивно-физическия свят.
Скъпи мои приятели теософи! Сигурно сте видели, че изживяванията на душите, представени в „Пробуждането на душите“, се разиграват в граничната област между сетивния свят и свръхсетивните, духовните светове.
За духовната наука от особено значение е тази област да бъде обхваната от душевния взор, тъй като е напълно естествено, че всичко, което човешката душа може да изживее в духовния, в свръхсетивния свят, се явява, така да се каже, непозната земя за всички способности, за цялото душевно преживяване на човека в сетивно-физическия свят.
Когато човекът се вживее в духовния свят с помощта на различни методи, с които сме се запознали, т.е. когато душата се научи да преживява в духовния свят, да наблюдава, да познава извън физическото тяло, тогава за такъв живот, за такова чувстване в духовния свят е необходимо душата да развие много специални способности, много специални сили. Когато душата се стреми към ясновиждащо съзнание в земното битие, е естествено, че станалата ясновиждаща душа или стремящата се да стане ясновиждаща душа може да пребивава в духовния свят извън своето тяло и отново да се върне във физическото тяло – бидейки земен човек, тя трябва да може да направи това, – т.е. отново да може да живее така, както човекът е длъжен да живее нормално в сетивния свят като сетивно същество, като земен човек.
към текста >>
Когато чо
век
ът се вживее в духовния свят с помощта на различни методи, с които сме се запознали, т.е.
Скъпи мои приятели теософи! Сигурно сте видели, че изживяванията на душите, представени в „Пробуждането на душите“, се разиграват в граничната област между сетивния свят и свръхсетивните, духовните светове. За духовната наука от особено значение е тази област да бъде обхваната от душевния взор, тъй като е напълно естествено, че всичко, което човешката душа може да изживее в духовния, в свръхсетивния свят, се явява, така да се каже, непозната земя за всички способности, за цялото душевно преживяване на човека в сетивно-физическия свят.
Когато човекът се вживее в духовния свят с помощта на различни методи, с които сме се запознали, т.е.
когато душата се научи да преживява в духовния свят, да наблюдава, да познава извън физическото тяло, тогава за такъв живот, за такова чувстване в духовния свят е необходимо душата да развие много специални способности, много специални сили. Когато душата се стреми към ясновиждащо съзнание в земното битие, е естествено, че станалата ясновиждаща душа или стремящата се да стане ясновиждаща душа може да пребивава в духовния свят извън своето тяло и отново да се върне във физическото тяло – бидейки земен човек, тя трябва да може да направи това, – т.е. отново да може да живее така, както човекът е длъжен да живее нормално в сетивния свят като сетивно същество, като земен човек.
към текста >>
Когато душата се стреми към ясновиждащо съзнание в земното битие, е естествено, че станалата ясновиждаща душа или стремящата се да стане ясновиждаща душа може да пребивава в духовния свят извън своето тяло и отново да се върне във физическото тяло – бидейки земен чо
век
, тя трябва да може да направи това, – т.е.
Скъпи мои приятели теософи! Сигурно сте видели, че изживяванията на душите, представени в „Пробуждането на душите“, се разиграват в граничната област между сетивния свят и свръхсетивните, духовните светове. За духовната наука от особено значение е тази област да бъде обхваната от душевния взор, тъй като е напълно естествено, че всичко, което човешката душа може да изживее в духовния, в свръхсетивния свят, се явява, така да се каже, непозната земя за всички способности, за цялото душевно преживяване на човека в сетивно-физическия свят. Когато човекът се вживее в духовния свят с помощта на различни методи, с които сме се запознали, т.е. когато душата се научи да преживява в духовния свят, да наблюдава, да познава извън физическото тяло, тогава за такъв живот, за такова чувстване в духовния свят е необходимо душата да развие много специални способности, много специални сили.
Когато душата се стреми към ясновиждащо съзнание в земното битие, е естествено, че станалата ясновиждаща душа или стремящата се да стане ясновиждаща душа може да пребивава в духовния свят извън своето тяло и отново да се върне във физическото тяло – бидейки земен човек, тя трябва да може да направи това, – т.е.
отново да може да живее така, както човекът е длъжен да живее нормално в сетивния свят като сетивно същество, като земен човек.
към текста >>
отново да може да живее така, както чо
век
ът е длъжен да живее нормално в сетивния свят като сетивно същество, като земен чо
век
.
Сигурно сте видели, че изживяванията на душите, представени в „Пробуждането на душите“, се разиграват в граничната област между сетивния свят и свръхсетивните, духовните светове. За духовната наука от особено значение е тази област да бъде обхваната от душевния взор, тъй като е напълно естествено, че всичко, което човешката душа може да изживее в духовния, в свръхсетивния свят, се явява, така да се каже, непозната земя за всички способности, за цялото душевно преживяване на човека в сетивно-физическия свят. Когато човекът се вживее в духовния свят с помощта на различни методи, с които сме се запознали, т.е. когато душата се научи да преживява в духовния свят, да наблюдава, да познава извън физическото тяло, тогава за такъв живот, за такова чувстване в духовния свят е необходимо душата да развие много специални способности, много специални сили. Когато душата се стреми към ясновиждащо съзнание в земното битие, е естествено, че станалата ясновиждаща душа или стремящата се да стане ясновиждаща душа може да пребивава в духовния свят извън своето тяло и отново да се върне във физическото тяло – бидейки земен човек, тя трябва да може да направи това, – т.е.
отново да може да живее така, както човекът е длъжен да живее нормално в сетивния свят като сетивно същество, като земен човек.
към текста >>
Тези същества, които обозначаваме като ариманически и луциферически, съществуват в света, те имат своята задача в мировия порядък и чо
век
не може да ги изкорени.
При прехода през този праг поведението се затруднява особено, така да се каже, от това, че в нашия мирови порядък съществуват съществата, които в представените преживявания от „Пробуждането на душите“ и от другите драми играят определена роля, същества, които може да обозначим като луциферически и ариманически. Защото, за да установим споменатото правилно отношение към прехода от единия свят в другия, е нужно да умеем да се отнасяме правилно към тези два вида същества – луциферическите и ариманическите. Най-удобно от всичко – и това удобно средство си избират, най-малкото теоретично, наистина много души – би било да се каже: „Да, Ариман очевидно е опасен и ако той оказва своето влияние върху света и човешките действия, най-простото е да се изкоренят от човешката душа импулсите, произхождащи от Ариман“. Това изглежда най-удобно, но по отношение на духовния свят е също толкова неразумно, колкото ако някой се опита да установи равновесие на едни везни като за целта свали тежестта от блюдото на везната, което е потънало надолу.
Тези същества, които обозначаваме като ариманически и луциферически, съществуват в света, те имат своята задача в мировия порядък и човек не може да ги изкорени.
Изобщо не става дума за изкореняване, а за това, че подобно на тежестта върху две блюда на везната ариманическите и луциферическите сили трябва да се поддържат в равновесие, трябва да се уравновесяват в своите импулси, насочени към човека и останалите същества. Правилното въздействие на някои от различните видове сили или същества се предизвиква не чрез тяхното унищожаване, а с това човек да бъде в правилно отношение спрямо тях. И ще бъде напълно неправилно разбиране на тези луциферически и ариманически същества, ако просто кажем: „Това са зловредни, зли същества.“ Това, че те въстават по определен начин срещу всеобщия мирови порядък, който вече е бил предначертан, преди те да встъпят в този мирови порядък, произтича не от факта, че тези същества трябва да извършват зловредна дейност при всички обстоятелства, а от факта, че тези същества, както и другите, които познаваме като правомерни същества във висшите светове, имат определена сфера на действие в целостта на мировия порядък. И въставането, противодействието срещу мировия порядък се заключава в това, че те престъпват тази област, че използват силите, които трябва да упражняват в правомерната им сфера, извън тази сфера. Да разгледаме от тази гледна точка Ариман или ариманическите същества.
към текста >>
Изобщо не става дума за изкореняване, а за това, че подобно на тежестта върху две блюда на везната ариманическите и луциферическите сили трябва да се поддържат в равновесие, трябва да се уравновесяват в своите импулси, насочени към чо
век
а и останалите същества.
При прехода през този праг поведението се затруднява особено, така да се каже, от това, че в нашия мирови порядък съществуват съществата, които в представените преживявания от „Пробуждането на душите“ и от другите драми играят определена роля, същества, които може да обозначим като луциферически и ариманически. Защото, за да установим споменатото правилно отношение към прехода от единия свят в другия, е нужно да умеем да се отнасяме правилно към тези два вида същества – луциферическите и ариманическите. Най-удобно от всичко – и това удобно средство си избират, най-малкото теоретично, наистина много души – би било да се каже: „Да, Ариман очевидно е опасен и ако той оказва своето влияние върху света и човешките действия, най-простото е да се изкоренят от човешката душа импулсите, произхождащи от Ариман“. Това изглежда най-удобно, но по отношение на духовния свят е също толкова неразумно, колкото ако някой се опита да установи равновесие на едни везни като за целта свали тежестта от блюдото на везната, което е потънало надолу. Тези същества, които обозначаваме като ариманически и луциферически, съществуват в света, те имат своята задача в мировия порядък и човек не може да ги изкорени.
Изобщо не става дума за изкореняване, а за това, че подобно на тежестта върху две блюда на везната ариманическите и луциферическите сили трябва да се поддържат в равновесие, трябва да се уравновесяват в своите импулси, насочени към човека и останалите същества.
Правилното въздействие на някои от различните видове сили или същества се предизвиква не чрез тяхното унищожаване, а с това човек да бъде в правилно отношение спрямо тях. И ще бъде напълно неправилно разбиране на тези луциферически и ариманически същества, ако просто кажем: „Това са зловредни, зли същества.“ Това, че те въстават по определен начин срещу всеобщия мирови порядък, който вече е бил предначертан, преди те да встъпят в този мирови порядък, произтича не от факта, че тези същества трябва да извършват зловредна дейност при всички обстоятелства, а от факта, че тези същества, както и другите, които познаваме като правомерни същества във висшите светове, имат определена сфера на действие в целостта на мировия порядък. И въставането, противодействието срещу мировия порядък се заключава в това, че те престъпват тази област, че използват силите, които трябва да упражняват в правомерната им сфера, извън тази сфера. Да разгледаме от тази гледна точка Ариман или ариманическите същества.
към текста >>
Правилното въздействие на някои от различните видове сили или същества се предизвиква не чрез тяхното унищожаване, а с това чо
век
да бъде в правилно отношение спрямо тях.
Защото, за да установим споменатото правилно отношение към прехода от единия свят в другия, е нужно да умеем да се отнасяме правилно към тези два вида същества – луциферическите и ариманическите. Най-удобно от всичко – и това удобно средство си избират, най-малкото теоретично, наистина много души – би било да се каже: „Да, Ариман очевидно е опасен и ако той оказва своето влияние върху света и човешките действия, най-простото е да се изкоренят от човешката душа импулсите, произхождащи от Ариман“. Това изглежда най-удобно, но по отношение на духовния свят е също толкова неразумно, колкото ако някой се опита да установи равновесие на едни везни като за целта свали тежестта от блюдото на везната, което е потънало надолу. Тези същества, които обозначаваме като ариманически и луциферически, съществуват в света, те имат своята задача в мировия порядък и човек не може да ги изкорени. Изобщо не става дума за изкореняване, а за това, че подобно на тежестта върху две блюда на везната ариманическите и луциферическите сили трябва да се поддържат в равновесие, трябва да се уравновесяват в своите импулси, насочени към човека и останалите същества.
Правилното въздействие на някои от различните видове сили или същества се предизвиква не чрез тяхното унищожаване, а с това човек да бъде в правилно отношение спрямо тях.
И ще бъде напълно неправилно разбиране на тези луциферически и ариманически същества, ако просто кажем: „Това са зловредни, зли същества.“ Това, че те въстават по определен начин срещу всеобщия мирови порядък, който вече е бил предначертан, преди те да встъпят в този мирови порядък, произтича не от факта, че тези същества трябва да извършват зловредна дейност при всички обстоятелства, а от факта, че тези същества, както и другите, които познаваме като правомерни същества във висшите светове, имат определена сфера на действие в целостта на мировия порядък. И въставането, противодействието срещу мировия порядък се заключава в това, че те престъпват тази област, че използват силите, които трябва да упражняват в правомерната им сфера, извън тази сфера. Да разгледаме от тази гледна точка Ариман или ариманическите същества.
към текста >>
Да умеем да се радваме по съответстващия начин на нещата от сетивния свят, но да не сме дотолкова привързани към тях, че това да противоречи на законите на отмирането и смъртта: това е правилното отношение на чо
век
а към сетивния свят.
Но нашият земен свят е такъв, че минералната закономерност се излива и във всички останали природни царства. Растенията, животните, хората, доколкото принадлежат към природните царства, всички те са проникнати от минералното, приемат в себе си минерални вещества, а заедно с тях и минералните сили и закономерности и подлежат на законите на минералното царство, доколкото последното принадлежи към същността на Земята. По този начин и това, което спада към правомерната смърт, се разпростира и в тези по-висши царства на правомерното господство на Ариман. В това, което ни обкръжава като външна природа, Ариман се явява правомерният господар на смъртта и, доколкото е такъв, следва да се признае, че той не е зла, а напълно обоснована в мировия порядък сила. До правилно отношение към сетивния свят стигаме само тогава, когато проявяваме съответстващ интерес към него, когато този интерес към сетивния свят е такъв, че да виждаме как възникват нещата от този свят и да не ламтим за тях дотам, че да искаме вечно битие за сетивните форми, а да сме в състояние да минем и без тях, ако за тях настъпи естествена смърт.
Да умеем да се радваме по съответстващия начин на нещата от сетивния свят, но да не сме дотолкова привързани към тях, че това да противоречи на законите на отмирането и смъртта: това е правилното отношение на човека към сетивния свят.
И за да може всичко това да е така, че у човека да има правилно отношение към сетивния свят, към възникването и отмирането, затова той е пронизан от ариманическите сили, затова в него живеят ариманическите импулси.
към текста >>
И за да може всичко това да е така, че у чо
век
а да има правилно отношение към сетивния свят, към възникването и отмирането, затова той е пронизан от ариманическите сили, затова в него живеят ариманическите импулси.
Растенията, животните, хората, доколкото принадлежат към природните царства, всички те са проникнати от минералното, приемат в себе си минерални вещества, а заедно с тях и минералните сили и закономерности и подлежат на законите на минералното царство, доколкото последното принадлежи към същността на Земята. По този начин и това, което спада към правомерната смърт, се разпростира и в тези по-висши царства на правомерното господство на Ариман. В това, което ни обкръжава като външна природа, Ариман се явява правомерният господар на смъртта и, доколкото е такъв, следва да се признае, че той не е зла, а напълно обоснована в мировия порядък сила. До правилно отношение към сетивния свят стигаме само тогава, когато проявяваме съответстващ интерес към него, когато този интерес към сетивния свят е такъв, че да виждаме как възникват нещата от този свят и да не ламтим за тях дотам, че да искаме вечно битие за сетивните форми, а да сме в състояние да минем и без тях, ако за тях настъпи естествена смърт. Да умеем да се радваме по съответстващия начин на нещата от сетивния свят, но да не сме дотолкова привързани към тях, че това да противоречи на законите на отмирането и смъртта: това е правилното отношение на човека към сетивния свят.
И за да може всичко това да е така, че у човека да има правилно отношение към сетивния свят, към възникването и отмирането, затова той е пронизан от ариманическите сили, затова в него живеят ариманическите импулси.
към текста >>
Чо
век
ът, който не вижда в духовния свят и няма разбиране за него, наистина няма да повярва, че Ариман по напълно реален начин се домогва до човешкото мислене.
Но Ариман може да престъпи своята област, той може преди всичко да я престъпи така, че да се домогва до човешкото мислене.
Човекът, който не вижда в духовния свят и няма разбиране за него, наистина няма да повярва, че Ариман по напълно реален начин се домогва до човешкото мислене.
Той се домогва до него! Доколкото това човешко мислене живее в сетивния свят, то е свързано с мозъка, който е подвластен на унищожение по силата на всеобщия мирови порядък. И Ариман е длъжен да регулира този ход на човешкия мозък съгласно закона на унищожението. Когато той престъпи своята област, у него се появява тенденцията, намерението да отдели мисленето от неговия смъртен инструмент, мозъка, да го направи самостоятелно, да откъсне физическото мислене, мисленето, насочено към сетивния свят, от физическия мозък, в чийто поток на унищожението би трябвало да се излее това мислене, когато човекът премине през портата на смъртта. Когато Ариман пусне човека като физическо същество в потока на смъртта, той има тенденцията да отдели мисленето от този поток на унищожението.
към текста >>
Когато той престъпи своята област, у него се появява тенденцията, намерението да отдели мисленето от неговия смъртен инструмент, мозъка, да го направи самостоятелно, да откъсне физическото мислене, мисленето, насочено към сетивния свят, от физическия мозък, в чийто поток на унищожението би трябвало да се излее това мислене, когато чо
век
ът премине през портата на смъртта.
Но Ариман може да престъпи своята област, той може преди всичко да я престъпи така, че да се домогва до човешкото мислене. Човекът, който не вижда в духовния свят и няма разбиране за него, наистина няма да повярва, че Ариман по напълно реален начин се домогва до човешкото мислене. Той се домогва до него! Доколкото това човешко мислене живее в сетивния свят, то е свързано с мозъка, който е подвластен на унищожение по силата на всеобщия мирови порядък. И Ариман е длъжен да регулира този ход на човешкия мозък съгласно закона на унищожението.
Когато той престъпи своята област, у него се появява тенденцията, намерението да отдели мисленето от неговия смъртен инструмент, мозъка, да го направи самостоятелно, да откъсне физическото мислене, мисленето, насочено към сетивния свят, от физическия мозък, в чийто поток на унищожението би трябвало да се излее това мислене, когато човекът премине през портата на смъртта.
Когато Ариман пусне човека като физическо същество в потока на смъртта, той има тенденцията да отдели мисленето от този поток на унищожението. Той прави това по време на целия човешки живот, винаги се впива със своите нокти в това мислене и обработва човека така, че мисленето да се стреми да се откъсне от унищожението. Понеже Ариман проявява по такъв начин своето въздействие в човешкото мислене, а свързаните със сетивния свят хора, разбира се, усещат единствено въздействията на духовните същества, хората, които Ариман държи в ръцете си по този начин, изпитват порив да откъснат мисленето от неговата включеност във великия мирови порядък. И това създава материалистическо настроение, вследствие на което хората искат да прилагат мисленето само по отношение на сетивния свят. От Ариман са обсебени наймного тези хора, които не желаят да вярват в никакъв духовен свят, защото Ариман е този, който изкушава и съблазнява мисленето им да остане в сетивния свят.
към текста >>
Когато Ариман пусне чо
век
а като физическо същество в потока на смъртта, той има тенденцията да отдели мисленето от този поток на унищожението.
Човекът, който не вижда в духовния свят и няма разбиране за него, наистина няма да повярва, че Ариман по напълно реален начин се домогва до човешкото мислене. Той се домогва до него! Доколкото това човешко мислене живее в сетивния свят, то е свързано с мозъка, който е подвластен на унищожение по силата на всеобщия мирови порядък. И Ариман е длъжен да регулира този ход на човешкия мозък съгласно закона на унищожението. Когато той престъпи своята област, у него се появява тенденцията, намерението да отдели мисленето от неговия смъртен инструмент, мозъка, да го направи самостоятелно, да откъсне физическото мислене, мисленето, насочено към сетивния свят, от физическия мозък, в чийто поток на унищожението би трябвало да се излее това мислене, когато човекът премине през портата на смъртта.
Когато Ариман пусне човека като физическо същество в потока на смъртта, той има тенденцията да отдели мисленето от този поток на унищожението.
Той прави това по време на целия човешки живот, винаги се впива със своите нокти в това мислене и обработва човека така, че мисленето да се стреми да се откъсне от унищожението. Понеже Ариман проявява по такъв начин своето въздействие в човешкото мислене, а свързаните със сетивния свят хора, разбира се, усещат единствено въздействията на духовните същества, хората, които Ариман държи в ръцете си по този начин, изпитват порив да откъснат мисленето от неговата включеност във великия мирови порядък. И това създава материалистическо настроение, вследствие на което хората искат да прилагат мисленето само по отношение на сетивния свят. От Ариман са обсебени наймного тези хора, които не желаят да вярват в никакъв духовен свят, защото Ариман е този, който изкушава и съблазнява мисленето им да остане в сетивния свят.
към текста >>
Той прави това по време на целия човешки живот, винаги се впива със своите нокти в това мислене и обработва чо
век
а така, че мисленето да се стреми да се откъсне от унищожението.
Той се домогва до него! Доколкото това човешко мислене живее в сетивния свят, то е свързано с мозъка, който е подвластен на унищожение по силата на всеобщия мирови порядък. И Ариман е длъжен да регулира този ход на човешкия мозък съгласно закона на унищожението. Когато той престъпи своята област, у него се появява тенденцията, намерението да отдели мисленето от неговия смъртен инструмент, мозъка, да го направи самостоятелно, да откъсне физическото мислене, мисленето, насочено към сетивния свят, от физическия мозък, в чийто поток на унищожението би трябвало да се излее това мислене, когато човекът премине през портата на смъртта. Когато Ариман пусне човека като физическо същество в потока на смъртта, той има тенденцията да отдели мисленето от този поток на унищожението.
Той прави това по време на целия човешки живот, винаги се впива със своите нокти в това мислене и обработва човека така, че мисленето да се стреми да се откъсне от унищожението.
Понеже Ариман проявява по такъв начин своето въздействие в човешкото мислене, а свързаните със сетивния свят хора, разбира се, усещат единствено въздействията на духовните същества, хората, които Ариман държи в ръцете си по този начин, изпитват порив да откъснат мисленето от неговата включеност във великия мирови порядък. И това създава материалистическо настроение, вследствие на което хората искат да прилагат мисленето само по отношение на сетивния свят. От Ариман са обсебени наймного тези хора, които не желаят да вярват в никакъв духовен свят, защото Ариман е този, който изкушава и съблазнява мисленето им да остане в сетивния свят.
към текста >>
За душевното настроение на чо
век
а, който не е станал практически окултист, това има главно единствено последствието, че той става груб материалист и не иска да знае нищо за духовния свят.
За душевното настроение на човека, който не е станал практически окултист, това има главно единствено последствието, че той става груб материалист и не иска да знае нищо за духовния свят.
За това тъкмо го съблазнява Ариман, когото той просто не забелязва. За Ариман обаче нещата стоят така, че ако му се удаде да откъсне това мислене от неговата основа, свързана с мозъка като физическо мислене, с това мислене Ариман поражда във физическия свят сенки и схеми, които пронизват физическия свят. С тези сенки и схеми Ариман през цялото време желае да основе своето особено ариманическо царство. Когато човешкото мислене иска да влезе в потока, в който влиза човекът, когато премине през портата на смъртта, Ариман винаги стои в засада, за да може, доколкото е възможно, да откъсне и задържи назад това мислене и да насели физическия свят със сенки и схеми, образувани от откъснатото от родната му почва физическо човешко мислене. Разгледано окултно, тези сенки и схеми се носят бързо и безшумно във физическия свят, нарушавайки мировия порядък.
към текста >>
Когато човешкото мислене иска да влезе в потока, в който влиза чо
век
ът, когато премине през портата на смъртта, Ариман винаги стои в засада, за да може, доколкото е възможно, да откъсне и задържи назад това мислене и да насели физическия свят със сенки и схеми, образувани от откъснатото от родната му почва физическо човешко мислене.
За душевното настроение на човека, който не е станал практически окултист, това има главно единствено последствието, че той става груб материалист и не иска да знае нищо за духовния свят. За това тъкмо го съблазнява Ариман, когото той просто не забелязва. За Ариман обаче нещата стоят така, че ако му се удаде да откъсне това мислене от неговата основа, свързана с мозъка като физическо мислене, с това мислене Ариман поражда във физическия свят сенки и схеми, които пронизват физическия свят. С тези сенки и схеми Ариман през цялото време желае да основе своето особено ариманическо царство.
Когато човешкото мислене иска да влезе в потока, в който влиза човекът, когато премине през портата на смъртта, Ариман винаги стои в засада, за да може, доколкото е възможно, да откъсне и задържи назад това мислене и да насели физическия свят със сенки и схеми, образувани от откъснатото от родната му почва физическо човешко мислене.
Разгледано окултно, тези сенки и схеми се носят бързо и безшумно във физическия свят, нарушавайки мировия порядък. Това са продуктите, които създава Ариман по гореописания начин. Скъпи мои приятели, ние ще имаме вярното настроение по отношение на Ариман, ако го ценим по такъв начин, че да имаме правилно отношение към сетивния свят, когато той пуска своите правомерни импулси да навлязат в нашите души. Но ние трябва да сме на стража, така че той да не ни съблазнява така, както бе очертано. По-удобно, разбира се, е средството, което избират хората, които казват: „Ами тогава да изтръгнем всички ариманически импулси от нашата душа!
към текста >>
Чо
век
се предава на лъжливия аскетизъм на съблазните на Луцифер, защото, вместо да приведе везните в равновесие, вместо да използва силите като полярни, той изкоренява изцяло едната страна.
Това се показва в частност тогава, когато хората, от известна боязън от правилно отношение към ариманическите сили, започват да презират сетивния свят, изкореняват в себе си радостта и правилното отношение към него и, за да не са привързани към сетивния свят, убиват в себе си всеки интерес към него. Тогава идва фалшивият аскетизъм. И този фалшив аскетизъм предлага най-силния повод за намеса на също така лъжливите луциферически импулси. Дори може да се напише историята на аскетизма, представяйки го като непрекъсната съблазън от страна на Луцифер.
Човек се предава на лъжливия аскетизъм на съблазните на Луцифер, защото, вместо да приведе везните в равновесие, вместо да използва силите като полярни, той изкоренява изцяло едната страна.
Така Ариман може да бъде напълно оправдан при правилна оценка на човека по отношение на физически-сетивния свят. Минералното царство, така да се каже, е изконно принадлежащо на Ариман, царството, над което непрестанно се излива смъртта. Във висшите природни царства Ариман е управителят на смъртта, доколкото действа правомерно в хода на събитията и съществата. Това, което можем да проследим като свръхсетивно повече във външния свят, с известно основание обозначаваме като духовно, а действащото по-душевно, по-вътрешно в човека, обозначаваме като душевно. Ариман е в по-голяма степен духовно, а Луцифер – в по-голяма степен душевно същество.
към текста >>
Така Ариман може да бъде напълно оправдан при правилна оценка на чо
век
а по отношение на физически-сетивния свят.
Това се показва в частност тогава, когато хората, от известна боязън от правилно отношение към ариманическите сили, започват да презират сетивния свят, изкореняват в себе си радостта и правилното отношение към него и, за да не са привързани към сетивния свят, убиват в себе си всеки интерес към него. Тогава идва фалшивият аскетизъм. И този фалшив аскетизъм предлага най-силния повод за намеса на също така лъжливите луциферически импулси. Дори може да се напише историята на аскетизма, представяйки го като непрекъсната съблазън от страна на Луцифер. Човек се предава на лъжливия аскетизъм на съблазните на Луцифер, защото, вместо да приведе везните в равновесие, вместо да използва силите като полярни, той изкоренява изцяло едната страна.
Така Ариман може да бъде напълно оправдан при правилна оценка на човека по отношение на физически-сетивния свят.
Минералното царство, така да се каже, е изконно принадлежащо на Ариман, царството, над което непрестанно се излива смъртта. Във висшите природни царства Ариман е управителят на смъртта, доколкото действа правомерно в хода на събитията и съществата. Това, което можем да проследим като свръхсетивно повече във външния свят, с известно основание обозначаваме като духовно, а действащото по-душевно, по-вътрешно в човека, обозначаваме като душевно. Ариман е в по-голяма степен духовно, а Луцифер – в по-голяма степен душевно същество. Ариман, така да се каже, е господар на протичащото във външната природа, а Луцифер прониква със своите импулси във вътрешността на човека.
към текста >>
Това, което можем да проследим като свръхсетивно повече във външния свят, с известно основание обозначаваме като духовно, а действащото по-душевно, по-вътрешно в чо
век
а, обозначаваме като душевно.
Дори може да се напише историята на аскетизма, представяйки го като непрекъсната съблазън от страна на Луцифер. Човек се предава на лъжливия аскетизъм на съблазните на Луцифер, защото, вместо да приведе везните в равновесие, вместо да използва силите като полярни, той изкоренява изцяло едната страна. Така Ариман може да бъде напълно оправдан при правилна оценка на човека по отношение на физически-сетивния свят. Минералното царство, така да се каже, е изконно принадлежащо на Ариман, царството, над което непрестанно се излива смъртта. Във висшите природни царства Ариман е управителят на смъртта, доколкото действа правомерно в хода на събитията и съществата.
Това, което можем да проследим като свръхсетивно повече във външния свят, с известно основание обозначаваме като духовно, а действащото по-душевно, по-вътрешно в човека, обозначаваме като душевно.
Ариман е в по-голяма степен духовно, а Луцифер – в по-голяма степен душевно същество. Ариман, така да се каже, е господар на протичащото във външната природа, а Луцифер прониква със своите импулси във вътрешността на човека.
към текста >>
Ариман, така да се каже, е господар на протичащото във външната природа, а Луцифер прониква със своите импулси във вътрешността на чо
век
а.
Така Ариман може да бъде напълно оправдан при правилна оценка на човека по отношение на физически-сетивния свят. Минералното царство, така да се каже, е изконно принадлежащо на Ариман, царството, над което непрестанно се излива смъртта. Във висшите природни царства Ариман е управителят на смъртта, доколкото действа правомерно в хода на събитията и съществата. Това, което можем да проследим като свръхсетивно повече във външния свят, с известно основание обозначаваме като духовно, а действащото по-душевно, по-вътрешно в човека, обозначаваме като душевно. Ариман е в по-голяма степен духовно, а Луцифер – в по-голяма степен душевно същество.
Ариман, така да се каже, е господар на протичащото във външната природа, а Луцифер прониква със своите импулси във вътрешността на човека.
към текста >>
Тази задача на Луцифер е в известна степен да откъсне чо
век
а и изобщо всичко душевно в света от самия живот и от разтваряне в сетивно-физическото.
От друга страна обаче, съществува една правомерна, напълно отговаряща на смисъла на всеобщия мирови порядък задача на Луцифер.
Тази задача на Луцифер е в известна степен да откъсне човека и изобщо всичко душевно в света от самия живот и от разтваряне в сетивно-физическото.
Помислете: ако в света не съществуваше изобщо никаква луциферическа сила, човекът щеше да се отдава на мечтания за това, което се влива в него от външния свят като възприятия, за идващото от външния свят чрез разсъдъка. Това щеше да бъде своего рода дрямка в мечти на човешкото и душевното битие в този сетивен свят. Но съществуват импулси, които наистина не искат да откъснат тези души от сетивния свят, доколкото те са временно свързани с този сетивен свят, които обаче желаят да издигнат душите така, че те да могат по различен начин да преживяват, чувстват и да се радват не само на това, което може да им предложи този сетивен свят. Нужно е само да си помислим за това, което е търсело човечеството в художественото развитие. Навсякъде, където човекът сътворява нещо в своя живот на представите, чувствата и душата, което не е грубо свързано със сетивния свят, а се издига над него, там Луцифер е силата, която го откъсва от сетивния свят.
към текста >>
Помислете: ако в света не съществуваше изобщо никаква луциферическа сила, чо
век
ът щеше да се отдава на мечтания за това, което се влива в него от външния свят като възприятия, за идващото от външния свят чрез разсъдъка.
От друга страна обаче, съществува една правомерна, напълно отговаряща на смисъла на всеобщия мирови порядък задача на Луцифер. Тази задача на Луцифер е в известна степен да откъсне човека и изобщо всичко душевно в света от самия живот и от разтваряне в сетивно-физическото.
Помислете: ако в света не съществуваше изобщо никаква луциферическа сила, човекът щеше да се отдава на мечтания за това, което се влива в него от външния свят като възприятия, за идващото от външния свят чрез разсъдъка.
Това щеше да бъде своего рода дрямка в мечти на човешкото и душевното битие в този сетивен свят. Но съществуват импулси, които наистина не искат да откъснат тези души от сетивния свят, доколкото те са временно свързани с този сетивен свят, които обаче желаят да издигнат душите така, че те да могат по различен начин да преживяват, чувстват и да се радват не само на това, което може да им предложи този сетивен свят. Нужно е само да си помислим за това, което е търсело човечеството в художественото развитие. Навсякъде, където човекът сътворява нещо в своя живот на представите, чувствата и душата, което не е грубо свързано със сетивния свят, а се издига над него, там Луцифер е силата, която го откъсва от сетивния свят. Голяма част от това, което живее в художественото развитие на човека като издигащо и освобождаващо, е внушение на Луцифер.
към текста >>
Навсякъде, където чо
век
ът сътворява нещо в своя живот на представите, чувствата и душата, което не е грубо свързано със сетивния свят, а се издига над него, там Луцифер е силата, която го откъсва от сетивния свят.
Тази задача на Луцифер е в известна степен да откъсне човека и изобщо всичко душевно в света от самия живот и от разтваряне в сетивно-физическото. Помислете: ако в света не съществуваше изобщо никаква луциферическа сила, човекът щеше да се отдава на мечтания за това, което се влива в него от външния свят като възприятия, за идващото от външния свят чрез разсъдъка. Това щеше да бъде своего рода дрямка в мечти на човешкото и душевното битие в този сетивен свят. Но съществуват импулси, които наистина не искат да откъснат тези души от сетивния свят, доколкото те са временно свързани с този сетивен свят, които обаче желаят да издигнат душите така, че те да могат по различен начин да преживяват, чувстват и да се радват не само на това, което може да им предложи този сетивен свят. Нужно е само да си помислим за това, което е търсело човечеството в художественото развитие.
Навсякъде, където човекът сътворява нещо в своя живот на представите, чувствата и душата, което не е грубо свързано със сетивния свят, а се издига над него, там Луцифер е силата, която го откъсва от сетивния свят.
Голяма част от това, което живее в художественото развитие на човека като издигащо и освобождаващо, е внушение на Луцифер. И още нещо друго можем да обозначим като внушения на Луцифер. Благодарение на факта, че съществуват луциферически сили, човекът е в състояние да не остане привързан с мисленето си към простото портретно възпроизвеждане на физическо-сетивния свят; той може в свободно мислене да се издигне над последния. Това той прави например в своето философстване. От тази гледна точка всяко философстване е вдъхновение от Луцифер.
към текста >>
Голяма част от това, което живее в художественото развитие на чо
век
а като издигащо и освобождаващо, е внушение на Луцифер.
Помислете: ако в света не съществуваше изобщо никаква луциферическа сила, човекът щеше да се отдава на мечтания за това, което се влива в него от външния свят като възприятия, за идващото от външния свят чрез разсъдъка. Това щеше да бъде своего рода дрямка в мечти на човешкото и душевното битие в този сетивен свят. Но съществуват импулси, които наистина не искат да откъснат тези души от сетивния свят, доколкото те са временно свързани с този сетивен свят, които обаче желаят да издигнат душите така, че те да могат по различен начин да преживяват, чувстват и да се радват не само на това, което може да им предложи този сетивен свят. Нужно е само да си помислим за това, което е търсело човечеството в художественото развитие. Навсякъде, където човекът сътворява нещо в своя живот на представите, чувствата и душата, което не е грубо свързано със сетивния свят, а се издига над него, там Луцифер е силата, която го откъсва от сетивния свят.
Голяма част от това, което живее в художественото развитие на човека като издигащо и освобождаващо, е внушение на Луцифер.
И още нещо друго можем да обозначим като внушения на Луцифер. Благодарение на факта, че съществуват луциферически сили, човекът е в състояние да не остане привързан с мисленето си към простото портретно възпроизвеждане на физическо-сетивния свят; той може в свободно мислене да се издигне над последния. Това той прави например в своето философстване. От тази гледна точка всяко философстване е вдъхновение от Луцифер. Би могло да се напише история на философското развитие на човечеството, доколкото то не се явява чист позитивизъм, т.е.
към текста >>
Благодарение на факта, че съществуват луциферически сили, чо
век
ът е в състояние да не остане привързан с мисленето си към простото портретно възпроизвеждане на физическо-сетивния свят; той може в свободно мислене да се издигне над последния.
Но съществуват импулси, които наистина не искат да откъснат тези души от сетивния свят, доколкото те са временно свързани с този сетивен свят, които обаче желаят да издигнат душите така, че те да могат по различен начин да преживяват, чувстват и да се радват не само на това, което може да им предложи този сетивен свят. Нужно е само да си помислим за това, което е търсело човечеството в художественото развитие. Навсякъде, където човекът сътворява нещо в своя живот на представите, чувствата и душата, което не е грубо свързано със сетивния свят, а се издига над него, там Луцифер е силата, която го откъсва от сетивния свят. Голяма част от това, което живее в художественото развитие на човека като издигащо и освобождаващо, е внушение на Луцифер. И още нещо друго можем да обозначим като внушения на Луцифер.
Благодарение на факта, че съществуват луциферически сили, човекът е в състояние да не остане привързан с мисленето си към простото портретно възпроизвеждане на физическо-сетивния свят; той може в свободно мислене да се издигне над последния.
Това той прави например в своето философстване. От тази гледна точка всяко философстване е вдъхновение от Луцифер. Би могло да се напише история на философското развитие на човечеството, доколкото то не се явява чист позитивизъм, т.е. не се придържа към външно материалното, и да се каже: историята на развитието на философията е непрекъснато доказателство за вдъхновението от Луцифер. Защото всяко творчество, което се издига над сетивния свят, се дължи на правомерните сили и деятелности на Луцифер.
към текста >>
За това как Луцифер може да подходи към чо
век
а, можем в частност да си създадем представа, ако обърнем душевния си взор към едно явление в човешкия живот, за което по-нататък ще говорим още по-подробно, към това явление, което се обозначава като любов в най-широк смисъл и което все пак всъщност се явява основата на нравствено-моралния (в истинския смисъл на думата) живот в човешкия мирови порядък.
За това как Луцифер може да подходи към човека, можем в частност да си създадем представа, ако обърнем душевния си взор към едно явление в човешкия живот, за което по-нататък ще говорим още по-подробно, към това явление, което се обозначава като любов в най-широк смисъл и което все пак всъщност се явява основата на нравствено-моралния (в истинския смисъл на думата) живот в човешкия мирови порядък.
За тази любов в най-широк смисъл трябва да се каже следното: когато тази любов се проявява във физическо-сетивния свят и действа в човешкия живот, тя е абсолютно защитена от всяко неправомерно луциферическо въздействие, ако се проявява така, че човекът да обича съществото, което обича, заради самото него. Когато във физическо-сетивния свят срещаме някое същество, друг човек или същество от други природни царства, то се явява пред нас с определени качества, нали така? Ако имаме свободни възприятия и впечатления за тези качества, те ще извикат у нас любов, тогава няма да можем да не обикнем това същество. Самото същество ни подбужда да го обичаме. Такава любов, причината за която лежи не в любещото същество, а в обичаното, е този вид, тази форма на любов в сетивния свят, която е абсолютно неуязвима към всяко луциферическо влияние.
към текста >>
За тази любов в най-широк смисъл трябва да се каже следното: когато тази любов се проявява във физическо-сетивния свят и действа в човешкия живот, тя е абсолютно защитена от всяко неправомерно луциферическо въздействие, ако се проявява така, че чо
век
ът да обича съществото, което обича, заради самото него.
За това как Луцифер може да подходи към човека, можем в частност да си създадем представа, ако обърнем душевния си взор към едно явление в човешкия живот, за което по-нататък ще говорим още по-подробно, към това явление, което се обозначава като любов в най-широк смисъл и което все пак всъщност се явява основата на нравствено-моралния (в истинския смисъл на думата) живот в човешкия мирови порядък.
За тази любов в най-широк смисъл трябва да се каже следното: когато тази любов се проявява във физическо-сетивния свят и действа в човешкия живот, тя е абсолютно защитена от всяко неправомерно луциферическо въздействие, ако се проявява така, че човекът да обича съществото, което обича, заради самото него.
Когато във физическо-сетивния свят срещаме някое същество, друг човек или същество от други природни царства, то се явява пред нас с определени качества, нали така? Ако имаме свободни възприятия и впечатления за тези качества, те ще извикат у нас любов, тогава няма да можем да не обикнем това същество. Самото същество ни подбужда да го обичаме. Такава любов, причината за която лежи не в любещото същество, а в обичаното, е този вид, тази форма на любов в сетивния свят, която е абсолютно неуязвима към всяко луциферическо влияние. Но ако разгледате човешкия живот, скоро ще забележите, че в него съществува и друг вид любов, тази любов, когато човек обича, защото той сам обладава определени качества, които се чувстват удовлетворени, възхитени, възрадвани от това, че може да обича едно или друго същество.
към текста >>
Когато във физическо-сетивния свят срещаме някое същество, друг чо
век
или същество от други природни царства, то се явява пред нас с определени качества, нали така?
За това как Луцифер може да подходи към човека, можем в частност да си създадем представа, ако обърнем душевния си взор към едно явление в човешкия живот, за което по-нататък ще говорим още по-подробно, към това явление, което се обозначава като любов в най-широк смисъл и което все пак всъщност се явява основата на нравствено-моралния (в истинския смисъл на думата) живот в човешкия мирови порядък. За тази любов в най-широк смисъл трябва да се каже следното: когато тази любов се проявява във физическо-сетивния свят и действа в човешкия живот, тя е абсолютно защитена от всяко неправомерно луциферическо въздействие, ако се проявява така, че човекът да обича съществото, което обича, заради самото него.
Когато във физическо-сетивния свят срещаме някое същество, друг човек или същество от други природни царства, то се явява пред нас с определени качества, нали така?
Ако имаме свободни възприятия и впечатления за тези качества, те ще извикат у нас любов, тогава няма да можем да не обикнем това същество. Самото същество ни подбужда да го обичаме. Такава любов, причината за която лежи не в любещото същество, а в обичаното, е този вид, тази форма на любов в сетивния свят, която е абсолютно неуязвима към всяко луциферическо влияние. Но ако разгледате човешкия живот, скоро ще забележите, че в него съществува и друг вид любов, тази любов, когато човек обича, защото той сам обладава определени качества, които се чувстват удовлетворени, възхитени, възрадвани от това, че може да обича едно или друго същество. Тогава човек обича заради самия себе си, обича, защото е устроен по един или друг начин и това негово устройство изпитва удовлетворение от това, че обича другото същество.
към текста >>
Но ако разгледате човешкия живот, скоро ще забележите, че в него съществува и друг вид любов, тази любов, когато чо
век
обича, защото той сам обладава определени качества, които се чувстват удовлетворени, възхитени, възрадвани от това, че може да обича едно или друго същество.
За тази любов в най-широк смисъл трябва да се каже следното: когато тази любов се проявява във физическо-сетивния свят и действа в човешкия живот, тя е абсолютно защитена от всяко неправомерно луциферическо въздействие, ако се проявява така, че човекът да обича съществото, което обича, заради самото него. Когато във физическо-сетивния свят срещаме някое същество, друг човек или същество от други природни царства, то се явява пред нас с определени качества, нали така? Ако имаме свободни възприятия и впечатления за тези качества, те ще извикат у нас любов, тогава няма да можем да не обикнем това същество. Самото същество ни подбужда да го обичаме. Такава любов, причината за която лежи не в любещото същество, а в обичаното, е този вид, тази форма на любов в сетивния свят, която е абсолютно неуязвима към всяко луциферическо влияние.
Но ако разгледате човешкия живот, скоро ще забележите, че в него съществува и друг вид любов, тази любов, когато човек обича, защото той сам обладава определени качества, които се чувстват удовлетворени, възхитени, възрадвани от това, че може да обича едно или друго същество.
Тогава човек обича заради самия себе си, обича, защото е устроен по един или друг начин и това негово устройство изпитва удовлетворение от това, че обича другото същество. Виждате ли, тази любов, която би могла да се нарече егоистична, също трябва да съществува. Тя не следва да отсъства в човечеството. Защото всичко, което можем да обичаме в духовния свят, духовните факти, всичко, което може да живее у нас чрез любовта като копнеж, като порив нагоре в духовния свят, към постигане на съществата от духовния свят, към познаване на духовния свят, всичко това, разбира се, също произтича от сетивната любов към духовния свят. Но тази любов към духовното не само може, а трябва по необходимост да бъде заради самите нас.
към текста >>
Тогава чо
век
обича заради самия себе си, обича, защото е устроен по един или друг начин и това негово устройство изпитва удовлетворение от това, че обича другото същество.
Когато във физическо-сетивния свят срещаме някое същество, друг човек или същество от други природни царства, то се явява пред нас с определени качества, нали така? Ако имаме свободни възприятия и впечатления за тези качества, те ще извикат у нас любов, тогава няма да можем да не обикнем това същество. Самото същество ни подбужда да го обичаме. Такава любов, причината за която лежи не в любещото същество, а в обичаното, е този вид, тази форма на любов в сетивния свят, която е абсолютно неуязвима към всяко луциферическо влияние. Но ако разгледате човешкия живот, скоро ще забележите, че в него съществува и друг вид любов, тази любов, когато човек обича, защото той сам обладава определени качества, които се чувстват удовлетворени, възхитени, възрадвани от това, че може да обича едно или друго същество.
Тогава човек обича заради самия себе си, обича, защото е устроен по един или друг начин и това негово устройство изпитва удовлетворение от това, че обича другото същество.
Виждате ли, тази любов, която би могла да се нарече егоистична, също трябва да съществува. Тя не следва да отсъства в човечеството. Защото всичко, което можем да обичаме в духовния свят, духовните факти, всичко, което може да живее у нас чрез любовта като копнеж, като порив нагоре в духовния свят, към постигане на съществата от духовния свят, към познаване на духовния свят, всичко това, разбира се, също произтича от сетивната любов към духовния свят. Но тази любов към духовното не само може, а трябва по необходимост да бъде заради самите нас. Ние сме същества, имащи корени в духовния свят.
към текста >>
В духовната любов този личен, индивидуален елемент, може да се каже, този егоистичен елемент в любовта, е напълно оправдан, защото той откъсва чо
век
а от сетивния свят, води го нагоре в духовния свят, напътства го да изпълни необходимия дълг, да става все по-съвършен и по-съвършен.
Защото всичко, което можем да обичаме в духовния свят, духовните факти, всичко, което може да живее у нас чрез любовта като копнеж, като порив нагоре в духовния свят, към постигане на съществата от духовния свят, към познаване на духовния свят, всичко това, разбира се, също произтича от сетивната любов към духовния свят. Но тази любов към духовното не само може, а трябва по необходимост да бъде заради самите нас. Ние сме същества, имащи корени в духовния свят. Наш дълг е да направим себе си възможно най-съвършени. Заради самите себе си трябва да обичаме духовния свят, за да внесем в собственото си същество възможно най-много сили от духовния свят.
В духовната любов този личен, индивидуален елемент, може да се каже, този егоистичен елемент в любовта, е напълно оправдан, защото той откъсва човека от сетивния свят, води го нагоре в духовния свят, напътства го да изпълни необходимия дълг, да става все по-съвършен и по-съвършен.
към текста >>
Навсякъде в човешката любов, където чо
век
ът във физическо-сетивния свят обича с оттенък на егоизъм, заради самия себе си, това става поради факта, че Луцифер иска да направи сетивната любов подобна на духовната.
Но у Луцифер съществува тенденцията да смесва тези два свята един с друг.
Навсякъде в човешката любов, където човекът във физическо-сетивния свят обича с оттенък на егоизъм, заради самия себе си, това става поради факта, че Луцифер иска да направи сетивната любов подобна на духовната.
Тогава той може да я откъсне от сетивния свят и да я въведе в своето особено царство. Така че всяка любов, която може да се нарече егоистична, която обича не заради обичаното, а заради обичащия, е подложена на луциферическите импулси. Ако вземем под внимание току-що казаното както следва, ще стигнем до заключението, че особено в настоящето, в материалистическата култура на настоящето са налице много поводи да се забележат луциферическите съблазни в любовния живот. Защото голяма част от днешните научни и особено медицински литература и възгледи е проникната от това луциферическо разбиране за любовта. Ако искаме да говорим по-точно, тук би следвало да засегнем до известна степен някои щекотливи въпроси.
към текста >>
Тогава в чувстваното душевно се появява елементът на своенравието, така че чо
век
ът в свободно творчество си създава всевъзможни идеи за света – може да се каже по свободна воля.
По такъв начин виждаме как, от една страна, от Луцифер зависи великото и възвишеното, това, което съдейства на развитието на човечеството. Човечеството трябва да разбере как да удържа импулсите, идващи от Луцифер, в съответните граници. Навсякъде, където Луцифер се явява покровител на красивия вид, покровител на художествените импулси, там от луциферическата деятелност в човечеството възниква нещо велико, възвишено и могъщо. Но има и сенчеста страна на луциферическата деятелност. Луцифер навсякъде се стреми да откъсне чувстваното душевно от сетивното, да го направи самостоятелно, да го проникне с егоизъм и себичност.
Тогава в чувстваното душевно се появява елементът на своенравието, така че човекът в свободно творчество си създава всевъзможни идеи за света – може да се каже по свободна воля.
Колко хора философстват, така да се каже, като на шега, без да се интересуват дали философстването им се вписва във всеобщия необходим ход на мировия порядък! Философстващите особняци са наистина много разпространени в света. Те се влюбват в собствените си мнения, не уравновесяват луциферическия елемент чрез ариманическия, който винаги е длъжен да пита дали това, което се придобива по пътя на мисленето във физическо-сетивния свят, е също така и съвместимо със законите на физическо-сетивния свят. И така виждаме как тези хора се шляят по света с техните мнения, които не представляват нищо друго освен фантасмагории, които не се вписват във всеобщия мирови порядък. Всички фантасмагории, всички неразбории на своеволните мнения, всички особняшки мнения, всеки лъжлив, фантасмагоричен идеализъм произхождат от сенчестата страна на луциферическите импулси.
към текста >>
За целта, чо
век
ът да не внася в обичайния живот твърде много навици и закономерности от едното царство в другото, се грижи общият природен порядък, защото този общ порядък би бил силно нарушен, ако тези светове се смесят.
Когато човешката душа е извършила със себе това, което я прави способна да съзерцава в духовния свят, да поглежда в духовния свят, тя сама трябва да поеме в частност тази задача, която обикновено се изпълнява от подсъзнателните регулатори на душевния живот.
За целта, човекът да не внася в обичайния живот твърде много навици и закономерности от едното царство в другото, се грижи общият природен порядък, защото този общ порядък би бил силно нарушен, ако тези светове се смесят.
Току-що подчертахме, че за духовния свят любовта трябва да се развива така, че човекът е длъжен преди да се развива към проникване на своя Аз с вътрешна сила, че е длъжен да развие у себе си стремежа към усъвършенстване. Той трябва да има предвид себе си, когато развива любов към духовния свят. Ако пренесе в сетивното същия този вид подбуди, които в духовния свят могат да го доведат до найвъзвишеното, това би могло да доведе до най-отвратителното. Има хора, които във външното физическо преживяване, в това, което правят през целия ден, не се интересуват особено от духовния свят. В наше време, така казват, такива хора не се срещат рядко.
към текста >>
Току-що подчертахме, че за духовния свят любовта трябва да се развива така, че чо
век
ът е длъжен преди да се развива към проникване на своя Аз с вътрешна сила, че е длъжен да развие у себе си стремежа към усъвършенстване.
Когато човешката душа е извършила със себе това, което я прави способна да съзерцава в духовния свят, да поглежда в духовния свят, тя сама трябва да поеме в частност тази задача, която обикновено се изпълнява от подсъзнателните регулатори на душевния живот. За целта, човекът да не внася в обичайния живот твърде много навици и закономерности от едното царство в другото, се грижи общият природен порядък, защото този общ порядък би бил силно нарушен, ако тези светове се смесят.
Току-що подчертахме, че за духовния свят любовта трябва да се развива така, че човекът е длъжен преди да се развива към проникване на своя Аз с вътрешна сила, че е длъжен да развие у себе си стремежа към усъвършенстване.
Той трябва да има предвид себе си, когато развива любов към духовния свят. Ако пренесе в сетивното същия този вид подбуди, които в духовния свят могат да го доведат до найвъзвишеното, това би могло да доведе до най-отвратителното. Има хора, които във външното физическо преживяване, в това, което правят през целия ден, не се интересуват особено от духовния свят. В наше време, така казват, такива хора не се срещат рядко. Но природата не позволява спрямо нея да се провежда политиката на щрауса.
към текста >>
Извращенията на сетивните нагони, всички отвратителни аномалии на сетивните нагони са противоположното на това, което биха били висшите добродетели в духовния свят, ако чо
век
използва силите, които се изливат във физическия свят, в духовния.
Само дето хората правят себе си душевно безсилни по отношение на този стремеж. Но съществува закон, че ако нещо бъде изтласкано от едната страна чрез заглушаване, то ще се прояви от противоположната страна. Следствието от това е, че егоистичният стремеж се вклинява в чувствените влечения. Видът любов, който е уместен само за духовния свят, се вклинява от този свят в сетивните нагони, страсти, горещи желания и т.н. и тогава тези сетивни нагони се извращават.
Извращенията на сетивните нагони, всички отвратителни аномалии на сетивните нагони са противоположното на това, което биха били висшите добродетели в духовния свят, ако човек използва силите, които се изливат във физическия свят, в духовния.
Следва да се замислим, че ако това, което се проявява в сетивния свят в достойни за отвращение влечения, бъде използвано в духовния свят, то би могло да създаде най-възвишеното в него. Това е от огромно значение.
към текста >>
И така, в духовния свят чо
век
може да се полакоми.
Да предположим, че някоя душа не може да направи това, тогава може да се случи следното. Ще видим още, че при прехода през граничната област от единия свят в другия душата се научава да се държи правилно особено благодарение на срещата с Пазача на прага. Но да предположим, че някоя душа – това е напълно възможно да се случи – е станала ясновиждаща по пътя на някакви съотношения, но не е провела по правилен начин срещата с Пазача на прага. Тогава такава душа може да вижда явсновиждащо в свръхсетивните светове, а също и да има възприятия в тях, но когато се върне обратно във физическо-сетивния свят, след като всъщност не е пребивавала по правилния начин в духовния свят, може да ѝ се случи да се е „полакомила“ в духовния свят. Има много такива лакомници за духовния свят и наистина може да се каже, че да ламтиш в свръхсетивния свят е много по-опасно, отколкото във физическо-чувствения.
И така, в духовния свят човек може да се полакоми.
Тогава много често се случва, че в сетивния свят се пренася това, което е преживяно там. Но тогава то се сгъстява, стяга се. Така че един такъв ясновидец, който не се държи съгласно законите на всеобщия мирови порядък, се връща във физическо-сетивния свят и носи със себе си сгъстените образи и впечатления от свръхсетивните светове, но не само мисли и съзерцава във физическо-сетивния свят, а, живеейки във физическото си тяло, има пред себе си отгласите от духовния свят в образи, които имат вид, абсолютно подобен на този на сетивните образи, само че те не съответстват на реалността, а представляват илюзии, халюцинации, мечти.
към текста >>
Ако чо
век
живее в реалния свят със съответните способности, животът сам му показва разликата между реалност и фантазии.
В духовния свят този, който умее да вижда правилно, никога вече няма да обърква реалност с фантазьорство. Там наистина нещата стоят така, че философията на Шопенхауер, доколкото прави грешка, сама се опровергава. Тя се опровергава също и в сетивния свят по отношение на своите основни грешки, а именно че цялото ни обкръжение представлява наша представа. Ако тълкуваме буквално това основно положение, то се опровергава, тъй като самият живот ни заставя да различаваме желязо, нагорещено до 900 градуса, което е действително възприятие, от представимо желязо, нагорещено до 900 градуса, което изобщо не пари.
Ако човек живее в реалния свят със съответните способности, животът сам му показва разликата между реалност и фантазии.
Също и основното положение на Кант, с което той пристъпва към т.нар. доказателства за Божието битие, че сто мислени талера имат същата стойност като сто реални, се опровергава от живота. Положително сто мислени талера съдържат също толкова пфениги като сто истински, но между двете все пак има разлика, която се проявява много силно в живота. И бих искал да посъветвам всеки, който смята това основно положение за вярно, да плати тези сто талера, които дължи, с мислени талери, тогава ще разбере разликата. И както това е вярно за физическо-сетивния свят, ако човек действително се намира в него и зачита неговите закони, така стоят нещата и за свръхсетивните светове.
към текста >>
И както това е вярно за физическо-сетивния свят, ако чо
век
действително се намира в него и зачита неговите закони, така стоят нещата и за свръхсетивните светове.
Ако човек живее в реалния свят със съответните способности, животът сам му показва разликата между реалност и фантазии. Също и основното положение на Кант, с което той пристъпва към т.нар. доказателства за Божието битие, че сто мислени талера имат същата стойност като сто реални, се опровергава от живота. Положително сто мислени талера съдържат също толкова пфениги като сто истински, но между двете все пак има разлика, която се проявява много силно в живота. И бих искал да посъветвам всеки, който смята това основно положение за вярно, да плати тези сто талера, които дължи, с мислени талери, тогава ще разбере разликата.
И както това е вярно за физическо-сетивния свят, ако човек действително се намира в него и зачита неговите закони, така стоят нещата и за свръхсетивните светове.
Ако човек само ламти, той не е неуязвим да не обърка заблудата с действителност, тогава образите се сгъстяват и това, което трябва да е само образ, се взема за реалност. А това, което човек носи по този начин в себе си като лакомство от духовния свят, съвсем ясно се явява плячка, върху която може да се нахвърли Ариман. От това, което взема от обикновеното човешко мислене, той получава само въздушни сенки, но Ариман добива, тривиално казано, доста тлъсти сенки и схеми, когато с изнудване извлича от човешките телесни индивидуалности толкова, колкото му е възможно – лъжливите химери, възникнали вследствие на лакомията в духовния свят. Така по ариманически начин физическо-сетивният свят бива пронизан от духовни сенки и схеми, които в много лош смисъл противодействат на всеобщия мирови порядък.
към текста >>
Ако чо
век
само ламти, той не е неуязвим да не обърка заблудата с действителност, тогава образите се сгъстяват и това, което трябва да е само образ, се взема за реалност.
Също и основното положение на Кант, с което той пристъпва към т.нар. доказателства за Божието битие, че сто мислени талера имат същата стойност като сто реални, се опровергава от живота. Положително сто мислени талера съдържат също толкова пфениги като сто истински, но между двете все пак има разлика, която се проявява много силно в живота. И бих искал да посъветвам всеки, който смята това основно положение за вярно, да плати тези сто талера, които дължи, с мислени талери, тогава ще разбере разликата. И както това е вярно за физическо-сетивния свят, ако човек действително се намира в него и зачита неговите закони, така стоят нещата и за свръхсетивните светове.
Ако човек само ламти, той не е неуязвим да не обърка заблудата с действителност, тогава образите се сгъстяват и това, което трябва да е само образ, се взема за реалност.
А това, което човек носи по този начин в себе си като лакомство от духовния свят, съвсем ясно се явява плячка, върху която може да се нахвърли Ариман. От това, което взема от обикновеното човешко мислене, той получава само въздушни сенки, но Ариман добива, тривиално казано, доста тлъсти сенки и схеми, когато с изнудване извлича от човешките телесни индивидуалности толкова, колкото му е възможно – лъжливите химери, възникнали вследствие на лакомията в духовния свят. Така по ариманически начин физическо-сетивният свят бива пронизан от духовни сенки и схеми, които в много лош смисъл противодействат на всеобщия мирови порядък.
към текста >>
А това, което чо
век
носи по този начин в себе си като лакомство от духовния свят, съвсем ясно се явява плячка, върху която може да се нахвърли Ариман.
доказателства за Божието битие, че сто мислени талера имат същата стойност като сто реални, се опровергава от живота. Положително сто мислени талера съдържат също толкова пфениги като сто истински, но между двете все пак има разлика, която се проявява много силно в живота. И бих искал да посъветвам всеки, който смята това основно положение за вярно, да плати тези сто талера, които дължи, с мислени талери, тогава ще разбере разликата. И както това е вярно за физическо-сетивния свят, ако човек действително се намира в него и зачита неговите закони, така стоят нещата и за свръхсетивните светове. Ако човек само ламти, той не е неуязвим да не обърка заблудата с действителност, тогава образите се сгъстяват и това, което трябва да е само образ, се взема за реалност.
А това, което човек носи по този начин в себе си като лакомство от духовния свят, съвсем ясно се явява плячка, върху която може да се нахвърли Ариман.
От това, което взема от обикновеното човешко мислене, той получава само въздушни сенки, но Ариман добива, тривиално казано, доста тлъсти сенки и схеми, когато с изнудване извлича от човешките телесни индивидуалности толкова, колкото му е възможно – лъжливите химери, възникнали вследствие на лакомията в духовния свят. Така по ариманически начин физическо-сетивният свят бива пронизан от духовни сенки и схеми, които в много лош смисъл противодействат на всеобщия мирови порядък.
към текста >>
Всички страсти и т.н., които душата култивира във физическо-сетивния свят, не трябва да се внасят в духовния свят, за да не попадне чо
век
в значителна степен под нападките и съблазните на Луцифер.
Това става и в обратния случай. Сега разгледахме случая, когато душата се лакоми в духовния свят, т.е. възприема в него, и когато се върне във физическо-сетивния свят, не си казва: сега ти нямаш право да се ползваш от този живот на представите, който съответства на духовния свят… Тогава във физическо-сетивния свят тя е изложена на ариманическото влияние. Но може да стане и обратното. Човешката душа може да внесе в духовния свят това, което трябва да принадлежи само на физическо-сетивния свят, а то е този вид усещания, чувства и афекти, които душата по необходимост трябва да развие до известна степен във физическо-сетивния свят.
Всички страсти и т.н., които душата култивира във физическо-сетивния свят, не трябва да се внасят в духовния свят, за да не попадне човек в значителна степен под нападките и съблазните на Луцифер.
към текста >>
Тщеславието, честолюбието и други подобни са заседнали толкова здраво в човешките души, че да си признаеш: „ти си суетен и честолюбив, ламтиш за власт“ не е толкова лесно, и чо
век
най-често се самозаблуждава, когато се старае да си изясни именно тези неща.
Тъй като тогава самопознанието е много трудно и тъй като на душата ѝ е изключително сложно да стигне до яснота по отношение на определени качества, и понеже освен това хората имат стремежа да влязат в духовния свят възможно най-бързо, няма нищо чудно в това, че си казват: „Аз вече съм зрял, вече ще овладявам своите страсти“. Това, разбира се, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. В частност съществуват качества, при които нещата стоят доста зле по отношение на овладяването им.
Тщеславието, честолюбието и други подобни са заседнали толкова здраво в човешките души, че да си признаеш: „ти си суетен и честолюбив, ламтиш за власт“ не е толкова лесно, и човек най-често се самозаблуждава, когато се старае да си изясни именно тези неща.
Но това са най-лошите афекти. Ако бъдат внесени в духовния свят, човек най-лесно става плячка на Луцифер. И понеже, ако забележи, че е подмятан насам-натам, на човек няма да му е приятно да си каже: „това произлиза от честолюбие, от тщеславие“, той търси душевно замъгляване и бива отвлечен от Луцифер в неговото царство. Тогава той несъмнено може да има впечатления, но те не са съгласувани с мировия порядък, който вече е бил предначертан, преди да започне въздействието на Луцифер, а са духовни впечатления от чисто луциферически характер. Могат да се получат най-странните впечатления и те да бъдат смятани за абсолютно верни истини.
към текста >>
Ако бъдат внесени в духовния свят, чо
век
най-лесно става плячка на Луцифер.
Тъй като тогава самопознанието е много трудно и тъй като на душата ѝ е изключително сложно да стигне до яснота по отношение на определени качества, и понеже освен това хората имат стремежа да влязат в духовния свят възможно най-бързо, няма нищо чудно в това, че си казват: „Аз вече съм зрял, вече ще овладявам своите страсти“. Това, разбира се, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. В частност съществуват качества, при които нещата стоят доста зле по отношение на овладяването им. Тщеславието, честолюбието и други подобни са заседнали толкова здраво в човешките души, че да си признаеш: „ти си суетен и честолюбив, ламтиш за власт“ не е толкова лесно, и човек най-често се самозаблуждава, когато се старае да си изясни именно тези неща. Но това са най-лошите афекти.
Ако бъдат внесени в духовния свят, човек най-лесно става плячка на Луцифер.
И понеже, ако забележи, че е подмятан насам-натам, на човек няма да му е приятно да си каже: „това произлиза от честолюбие, от тщеславие“, той търси душевно замъгляване и бива отвлечен от Луцифер в неговото царство. Тогава той несъмнено може да има впечатления, но те не са съгласувани с мировия порядък, който вече е бил предначертан, преди да започне въздействието на Луцифер, а са духовни впечатления от чисто луциферически характер. Могат да се получат най-странните впечатления и те да бъдат смятани за абсолютно верни истини. На хората може да се разказва за всевъзможни въплъщения на едно или друго същество и това могат да бъдат чисто луциферически внушения и тем подобни.
към текста >>
И понеже, ако забележи, че е подмятан насам-натам, на чо
век
няма да му е приятно да си каже: „това произлиза от честолюбие, от тщеславие“, той търси душевно замъгляване и бива отвлечен от Луцифер в неговото царство.
Това, разбира се, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. В частност съществуват качества, при които нещата стоят доста зле по отношение на овладяването им. Тщеславието, честолюбието и други подобни са заседнали толкова здраво в човешките души, че да си признаеш: „ти си суетен и честолюбив, ламтиш за власт“ не е толкова лесно, и човек най-често се самозаблуждава, когато се старае да си изясни именно тези неща. Но това са най-лошите афекти. Ако бъдат внесени в духовния свят, човек най-лесно става плячка на Луцифер.
И понеже, ако забележи, че е подмятан насам-натам, на човек няма да му е приятно да си каже: „това произлиза от честолюбие, от тщеславие“, той търси душевно замъгляване и бива отвлечен от Луцифер в неговото царство.
Тогава той несъмнено може да има впечатления, но те не са съгласувани с мировия порядък, който вече е бил предначертан, преди да започне въздействието на Луцифер, а са духовни впечатления от чисто луциферически характер. Могат да се получат най-странните впечатления и те да бъдат смятани за абсолютно верни истини. На хората може да се разказва за всевъзможни въплъщения на едно или друго същество и това могат да бъдат чисто луциферически внушения и тем подобни.
към текста >>
За да се осъществят правилните условия при пробуждането на Мария, в момента, когато върху нея с такава сила трябва да се сгромоляса духовният свят, тя е нужно да бъде представена тъкмо така, че по принцип на чо
век
, който, да кажем, е един от толкова ревностните критикари на нашето време, това да се стори пълен абсурд.
За да се осъществят правилните условия при пробуждането на Мария, в момента, когато върху нея с такава сила трябва да се сгромоляса духовният свят, тя е нужно да бъде представена тъкмо така, че по принцип на човек, който, да кажем, е един от толкова ревностните критикари на нашето време, това да се стори пълен абсурд.
Защото един такъв ревностен критик би могъл да каже: „Ето, че се разигра египетската сцена, а после Мария си седи там, сякаш се е върнала от закуска, и преживява тези неща така, че липсва каквато и да било драма“. И все пак всичко друго би било невярно на тази степен на развитие. Вярно е единствено това спокойствие на тази степен на развитие, когато лъчите падат в светлината на духовното. Така че виждаме, че това зависи от душевното настроение, което трябва да е приключило в себе си с всички афекти и страсти, които имат значение само за физическо-сетивния свят, когато душата трябва да престъпи по правилния начин прага на духовния свят и не иска да преживява в духовния свят необходимите последствия от останалия сетивен начин на усещане.
към текста >>
Това, което иска да извлече от душевния елемент на чувствата от сетивния свят, той желае да го зачисли в своето особено луциферическо царство, в което иска да обезпечи на всеки чо
век
– съобразно с егоизма, заложен в неговата същност, – така да се каже, възможно най-голяма възможност за произволна независимост.
Ариман е в по-голяма степен духовно същество. Това, което той развива като неправомерна деятелност, като неправомерна творческа дейност, се влива във всеобщия сетивен свят. Луцифер е в по-голяма степен душевно същество.
Това, което иска да извлече от душевния елемент на чувствата от сетивния свят, той желае да го зачисли в своето особено луциферическо царство, в което иска да обезпечи на всеки човек – съобразно с егоизма, заложен в неговата същност, – така да се каже, възможно най-голяма възможност за произволна независимост.
И тогава става видно, че при съждението за такива същества като Ариман и Луцифер не може и дума да става да ги обозначаваме като добри или лоши, а за това да разберем коя е правомерната деятелност и същинското царство на тези същества и къде започва тяхната неправомерна деятелност, къде те престъпват своите граници. Защото поради това, че престъпват своите граници, те примамват човека към неправомерно престъпване на границата в другия свят със способностите и законите на физическо-сетивния свят. За преживяванията при прехода към едната или другата страна на границата между физическо-сетивния и свръхсетивния свят става дума по-специално в картините от „Пробуждането на душите“. Днес исках да поставя началото, описвайки част от това, което трябва да се вземе под внимание в граничната област между сетивния и свръхсетивния свят. Утре ще продължим с това разглеждане.
към текста >>
Защото поради това, че престъпват своите граници, те примамват чо
век
а към неправомерно престъпване на границата в другия свят със способностите и законите на физическо-сетивния свят.
Ариман е в по-голяма степен духовно същество. Това, което той развива като неправомерна деятелност, като неправомерна творческа дейност, се влива във всеобщия сетивен свят. Луцифер е в по-голяма степен душевно същество. Това, което иска да извлече от душевния елемент на чувствата от сетивния свят, той желае да го зачисли в своето особено луциферическо царство, в което иска да обезпечи на всеки човек – съобразно с егоизма, заложен в неговата същност, – така да се каже, възможно най-голяма възможност за произволна независимост. И тогава става видно, че при съждението за такива същества като Ариман и Луцифер не може и дума да става да ги обозначаваме като добри или лоши, а за това да разберем коя е правомерната деятелност и същинското царство на тези същества и къде започва тяхната неправомерна деятелност, къде те престъпват своите граници.
Защото поради това, че престъпват своите граници, те примамват човека към неправомерно престъпване на границата в другия свят със способностите и законите на физическо-сетивния свят.
За преживяванията при прехода към едната или другата страна на границата между физическо-сетивния и свръхсетивния свят става дума по-специално в картините от „Пробуждането на душите“. Днес исках да поставя началото, описвайки част от това, което трябва да се вземе под внимание в граничната област между сетивния и свръхсетивния свят. Утре ще продължим с това разглеждане.
към текста >>
21.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Когато се говори за духовните светове по начина, по който се прави в този лекционен цикъл, е необходимо да се вземе под внимание, че ясновиждащото съзнание, до което човешката душа може да се развие, не променя нищо в природата и същността на чо
век
а дотолкова, доколкото всичко онова, което влиза в това съзнание, вече е било налично в човешката природа.
Скъпи мои приятели теософи!
Когато се говори за духовните светове по начина, по който се прави в този лекционен цикъл, е необходимо да се вземе под внимание, че ясновиждащото съзнание, до което човешката душа може да се развие, не променя нищо в природата и същността на човека дотолкова, доколкото всичко онова, което влиза в това съзнание, вече е било налично в човешката природа.
Познавайки дадено нещо, човек не го създава, а само се научава да възприема това, което вече съществува като факт. Колкото и да е разбираемо от само себе си, тъй като мисълта следва да се насочи към това, все пак трябва да се подчертае, че същността на човека лежи в скритите основи на битието и че посредством ясновиждащото познание тя само се изважда наяве от тези скрити основи на битието. От това следва именно, че действителната, истинската същностна природа на човека не може да излезе наяве чрез нищо друго освен чрез ясновиждащото съзнание. Чрез никоя философия не може да се узнае какво всъщност представлява човекът, а само от такова знание, което се опира на ясновиждащото съзнание. Защото за наблюдението в сетивния свят и за разсъдъка, свързан със сетивния свят, същността на човека, действителната, истинна същност на човека лежи в скрити светове.
към текста >>
Познавайки дадено нещо, чо
век
не го създава, а само се научава да възприема това, което вече съществува като факт.
Скъпи мои приятели теософи! Когато се говори за духовните светове по начина, по който се прави в този лекционен цикъл, е необходимо да се вземе под внимание, че ясновиждащото съзнание, до което човешката душа може да се развие, не променя нищо в природата и същността на човека дотолкова, доколкото всичко онова, което влиза в това съзнание, вече е било налично в човешката природа.
Познавайки дадено нещо, човек не го създава, а само се научава да възприема това, което вече съществува като факт.
Колкото и да е разбираемо от само себе си, тъй като мисълта следва да се насочи към това, все пак трябва да се подчертае, че същността на човека лежи в скритите основи на битието и че посредством ясновиждащото познание тя само се изважда наяве от тези скрити основи на битието. От това следва именно, че действителната, истинската същностна природа на човека не може да излезе наяве чрез нищо друго освен чрез ясновиждащото съзнание. Чрез никоя философия не може да се узнае какво всъщност представлява човекът, а само от такова знание, което се опира на ясновиждащото съзнание. Защото за наблюдението в сетивния свят и за разсъдъка, свързан със сетивния свят, същността на човека, действителната, истинна същност на човека лежи в скрити светове. Когато това ясновиждащо съзнание, от гледна точка на което трябва да се разглеждат световете отвъд така наречения праг, престъпи този праг, към него, за да може да възприема и познава, се предявяват съвършено различни изисквания от тези в сетивния свят.
към текста >>
Колкото и да е разбираемо от само себе си, тъй като мисълта следва да се насочи към това, все пак трябва да се подчертае, че същността на чо
век
а лежи в скритите основи на битието и че посредством ясновиждащото познание тя само се изважда наяве от тези скрити основи на битието.
Скъпи мои приятели теософи! Когато се говори за духовните светове по начина, по който се прави в този лекционен цикъл, е необходимо да се вземе под внимание, че ясновиждащото съзнание, до което човешката душа може да се развие, не променя нищо в природата и същността на човека дотолкова, доколкото всичко онова, което влиза в това съзнание, вече е било налично в човешката природа. Познавайки дадено нещо, човек не го създава, а само се научава да възприема това, което вече съществува като факт.
Колкото и да е разбираемо от само себе си, тъй като мисълта следва да се насочи към това, все пак трябва да се подчертае, че същността на човека лежи в скритите основи на битието и че посредством ясновиждащото познание тя само се изважда наяве от тези скрити основи на битието.
От това следва именно, че действителната, истинската същностна природа на човека не може да излезе наяве чрез нищо друго освен чрез ясновиждащото съзнание. Чрез никоя философия не може да се узнае какво всъщност представлява човекът, а само от такова знание, което се опира на ясновиждащото съзнание. Защото за наблюдението в сетивния свят и за разсъдъка, свързан със сетивния свят, същността на човека, действителната, истинна същност на човека лежи в скрити светове. Когато това ясновиждащо съзнание, от гледна точка на което трябва да се разглеждат световете отвъд така наречения праг, престъпи този праг, към него, за да може да възприема и познава, се предявяват съвършено различни изисквания от тези в сетивния свят. Това е и най-главното, че човешката душа до известна степен трябва да привикне, че съществува не само този вид съзерцание и възприятие, който е верният и здравият за сетивния свят.
към текста >>
От това следва именно, че действителната, истинската същностна природа на чо
век
а не може да излезе наяве чрез нищо друго освен чрез ясновиждащото съзнание.
Скъпи мои приятели теософи! Когато се говори за духовните светове по начина, по който се прави в този лекционен цикъл, е необходимо да се вземе под внимание, че ясновиждащото съзнание, до което човешката душа може да се развие, не променя нищо в природата и същността на човека дотолкова, доколкото всичко онова, което влиза в това съзнание, вече е било налично в човешката природа. Познавайки дадено нещо, човек не го създава, а само се научава да възприема това, което вече съществува като факт. Колкото и да е разбираемо от само себе си, тъй като мисълта следва да се насочи към това, все пак трябва да се подчертае, че същността на човека лежи в скритите основи на битието и че посредством ясновиждащото познание тя само се изважда наяве от тези скрити основи на битието.
От това следва именно, че действителната, истинската същностна природа на човека не може да излезе наяве чрез нищо друго освен чрез ясновиждащото съзнание.
Чрез никоя философия не може да се узнае какво всъщност представлява човекът, а само от такова знание, което се опира на ясновиждащото съзнание. Защото за наблюдението в сетивния свят и за разсъдъка, свързан със сетивния свят, същността на човека, действителната, истинна същност на човека лежи в скрити светове. Когато това ясновиждащо съзнание, от гледна точка на което трябва да се разглеждат световете отвъд така наречения праг, престъпи този праг, към него, за да може да възприема и познава, се предявяват съвършено различни изисквания от тези в сетивния свят. Това е и най-главното, че човешката душа до известна степен трябва да привикне, че съществува не само този вид съзерцание и възприятие, който е верният и здравият за сетивния свят.
към текста >>
Чрез никоя философия не може да се узнае какво всъщност представлява чо
век
ът, а само от такова знание, което се опира на ясновиждащото съзнание.
Скъпи мои приятели теософи! Когато се говори за духовните светове по начина, по който се прави в този лекционен цикъл, е необходимо да се вземе под внимание, че ясновиждащото съзнание, до което човешката душа може да се развие, не променя нищо в природата и същността на човека дотолкова, доколкото всичко онова, което влиза в това съзнание, вече е било налично в човешката природа. Познавайки дадено нещо, човек не го създава, а само се научава да възприема това, което вече съществува като факт. Колкото и да е разбираемо от само себе си, тъй като мисълта следва да се насочи към това, все пак трябва да се подчертае, че същността на човека лежи в скритите основи на битието и че посредством ясновиждащото познание тя само се изважда наяве от тези скрити основи на битието. От това следва именно, че действителната, истинската същностна природа на човека не може да излезе наяве чрез нищо друго освен чрез ясновиждащото съзнание.
Чрез никоя философия не може да се узнае какво всъщност представлява човекът, а само от такова знание, което се опира на ясновиждащото съзнание.
Защото за наблюдението в сетивния свят и за разсъдъка, свързан със сетивния свят, същността на човека, действителната, истинна същност на човека лежи в скрити светове. Когато това ясновиждащо съзнание, от гледна точка на което трябва да се разглеждат световете отвъд така наречения праг, престъпи този праг, към него, за да може да възприема и познава, се предявяват съвършено различни изисквания от тези в сетивния свят. Това е и най-главното, че човешката душа до известна степен трябва да привикне, че съществува не само този вид съзерцание и възприятие, който е верният и здравият за сетивния свят.
към текста >>
Защото за наблюдението в сетивния свят и за разсъдъка, свързан със сетивния свят, същността на чо
век
а, действителната, истинна същност на чо
век
а лежи в скрити светове.
Когато се говори за духовните светове по начина, по който се прави в този лекционен цикъл, е необходимо да се вземе под внимание, че ясновиждащото съзнание, до което човешката душа може да се развие, не променя нищо в природата и същността на човека дотолкова, доколкото всичко онова, което влиза в това съзнание, вече е било налично в човешката природа. Познавайки дадено нещо, човек не го създава, а само се научава да възприема това, което вече съществува като факт. Колкото и да е разбираемо от само себе си, тъй като мисълта следва да се насочи към това, все пак трябва да се подчертае, че същността на човека лежи в скритите основи на битието и че посредством ясновиждащото познание тя само се изважда наяве от тези скрити основи на битието. От това следва именно, че действителната, истинската същностна природа на човека не може да излезе наяве чрез нищо друго освен чрез ясновиждащото съзнание. Чрез никоя философия не може да се узнае какво всъщност представлява човекът, а само от такова знание, което се опира на ясновиждащото съзнание.
Защото за наблюдението в сетивния свят и за разсъдъка, свързан със сетивния свят, същността на човека, действителната, истинна същност на човека лежи в скрити светове.
Когато това ясновиждащо съзнание, от гледна точка на което трябва да се разглеждат световете отвъд така наречения праг, престъпи този праг, към него, за да може да възприема и познава, се предявяват съвършено различни изисквания от тези в сетивния свят. Това е и най-главното, че човешката душа до известна степен трябва да привикне, че съществува не само този вид съзерцание и възприятие, който е верният и здравият за сетивния свят.
към текста >>
Първият свят, в който встъпва станалата ясновиждаща душа на чо
век
а, когато премине през прага, ще нарека елементарен свят.
Първият свят, в който встъпва станалата ясновиждаща душа на човека, когато премине през прага, ще нарека елементарен свят.
Само този, който желае да внесе привичките от сетивния свят и в по-висшите, в свръхсетивните светове, може да иска да бъдат избрани еднакви наименования за всички гледни точки, от които се разглеждат висшите светове. Както в края на този цикъл лекции, така и в книгата „Прагът на духовния свят“, която ще е изложена за продажба през следващите дни, ще покажа каква връзка съществува между избраните тук наименования като например обозначението „елементарен свят“ и описанията за душевния свят, духовния свят и т.н., дадени в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“, за да не могат по повърхностен начин да се търсят противоречия там, където в действителност ги няма. Пред душевния живот застават съвършено нови изисквания, когато той премине през прага и встъпи в елементарния свят. Ако човешката душа поиска да встъпи в елементарния свят с привичките, с навиците от сетивния свят, биха могли да настъпят два факта: или в сферата на съзнанието, в полезрението ще се разпространи мъглявина или пълно затъмнение, или пък ще се случи другото явление: ако човешката душа поиска да встъпи в елементарния свят, неподготвена за привичките и изискванията на този свят, тя ще бъде изтласкана обратно в сетивния свят. Елементарният свят е напълно различен от сетивния.
към текста >>
Това веднага се променя, когато чо
век
встъпи в елементарния свят.
Ако човешката душа поиска да встъпи в елементарния свят с привичките, с навиците от сетивния свят, биха могли да настъпят два факта: или в сферата на съзнанието, в полезрението ще се разпространи мъглявина или пълно затъмнение, или пък ще се случи другото явление: ако човешката душа поиска да встъпи в елементарния свят, неподготвена за привичките и изискванията на този свят, тя ще бъде изтласкана обратно в сетивния свят. Елементарният свят е напълно различен от сетивния. В последния нещата стоят така, че когато в този свят преминавате от едно същество към друго, от дадено явление към друго, вие имате пред себе си тези същества, тези явления, можете да ги разглеждате, но в наблюдението на всяко явление, на всяко същество напълно ясно съхранявате своята затворена в себе си същност, своето лично битие. Във всеки един момент знаете, че сте същият, когато подхождате към някое друго явление, към някое друго същество, към нещо ново и никога не можете да изгубите себе си в това явление, в това същество. Вие стоите пред тях, стоите извън тях и знаете, че където и да се намирате в сетивния свят, си оставате същите.
Това веднага се променя, когато човек встъпи в елементарния свят.
В елементарния свят е необходимо с целия вътрешен живот на своята душа той да се приспособи до такава степен към съществото, към явлението, че със своя душевен живот да се превърне в това същество, в това явление. В елементарния свят човек не може да познава по друг начин, освен да подхожда към съществата така, че във всяко същество да става друг, и то във висша степен подобен на съществото и явлението.
към текста >>
В елементарния свят чо
век
не може да познава по друг начин, освен да подхожда към съществата така, че във всяко същество да става друг, и то във висша степен подобен на съществото и явлението.
В последния нещата стоят така, че когато в този свят преминавате от едно същество към друго, от дадено явление към друго, вие имате пред себе си тези същества, тези явления, можете да ги разглеждате, но в наблюдението на всяко явление, на всяко същество напълно ясно съхранявате своята затворена в себе си същност, своето лично битие. Във всеки един момент знаете, че сте същият, когато подхождате към някое друго явление, към някое друго същество, към нещо ново и никога не можете да изгубите себе си в това явление, в това същество. Вие стоите пред тях, стоите извън тях и знаете, че където и да се намирате в сетивния свят, си оставате същите. Това веднага се променя, когато човек встъпи в елементарния свят. В елементарния свят е необходимо с целия вътрешен живот на своята душа той да се приспособи до такава степен към съществото, към явлението, че със своя душевен живот да се превърне в това същество, в това явление.
В елементарния свят човек не може да познава по друг начин, освен да подхожда към съществата така, че във всяко същество да става друг, и то във висша степен подобен на съществото и явлението.
към текста >>
Нужно е умението да се потопиш в съществото, сам да станеш него и да можеш да загубиш това съзнание, което чо
век
винаги трябва да има в сетивния свят, ако иска да остане душевно здрав в него, съзнанието, че си този и този.
Това е необходимо да се притежава за елементарния свят като свойственост на собствената душа: способност за превръщане на собственото същество в чужди същества. Трябва да се притежава възможността за метаморфозиране.
Нужно е умението да се потопиш в съществото, сам да станеш него и да можеш да загубиш това съзнание, което човек винаги трябва да има в сетивния свят, ако иска да остане душевно здрав в него, съзнанието, че си този и този.
В елементарния свят човек се научава да познава дадено същество само ако по определен начин го направи вътрешно за своя душевен живот. Така трябва да се преминава през елементарния свят, когато човек е встъпил в него през прага, че на всяка крачка сам да се превръща и сякаш да се вмъква във всяко отделно явление, във всяко същество. Това, което спада към здравето на душата във физическия свят, а именно себеутвърждаването в своята изконна същност при преминаването през сетивния свят, е абсолютно невъзможно в елементарния свят; там това би довело или до затъмнение на хоризонта, или до оттласкване обратно в сетивния свят. Лесно можете да си представите, че, за да използва тази способност за превръщане, душата се нуждае от нещо различно от това, което вече има в сетивния свят. Душата на човека е твърде слаба, за да се превръща непрекъснато, да се приспособява към всяко същество, ако влезе в елементарния свят такава, каквато е в сетивния свят.
към текста >>
В елементарния свят чо
век
се научава да познава дадено същество само ако по определен начин го направи вътрешно за своя душевен живот.
Това е необходимо да се притежава за елементарния свят като свойственост на собствената душа: способност за превръщане на собственото същество в чужди същества. Трябва да се притежава възможността за метаморфозиране. Нужно е умението да се потопиш в съществото, сам да станеш него и да можеш да загубиш това съзнание, което човек винаги трябва да има в сетивния свят, ако иска да остане душевно здрав в него, съзнанието, че си този и този.
В елементарния свят човек се научава да познава дадено същество само ако по определен начин го направи вътрешно за своя душевен живот.
Така трябва да се преминава през елементарния свят, когато човек е встъпил в него през прага, че на всяка крачка сам да се превръща и сякаш да се вмъква във всяко отделно явление, във всяко същество. Това, което спада към здравето на душата във физическия свят, а именно себеутвърждаването в своята изконна същност при преминаването през сетивния свят, е абсолютно невъзможно в елементарния свят; там това би довело или до затъмнение на хоризонта, или до оттласкване обратно в сетивния свят. Лесно можете да си представите, че, за да използва тази способност за превръщане, душата се нуждае от нещо различно от това, което вече има в сетивния свят. Душата на човека е твърде слаба, за да се превръща непрекъснато, да се приспособява към всяко същество, ако влезе в елементарния свят такава, каквато е в сетивния свят. Затова силите на тази човешка душа трябва да бъдат укрепени, увеличени, и за целта е необходима подготовката, описана в „Тайната наука“ и „Как се постигат познания за висшите светове“, която води до това, че душевният живот става по-силен, по-крепък в себе си.
към текста >>
Така трябва да се преминава през елементарния свят, когато чо
век
е встъпил в него през прага, че на всяка крачка сам да се превръща и сякаш да се вмъква във всяко отделно явление, във всяко същество.
Това е необходимо да се притежава за елементарния свят като свойственост на собствената душа: способност за превръщане на собственото същество в чужди същества. Трябва да се притежава възможността за метаморфозиране. Нужно е умението да се потопиш в съществото, сам да станеш него и да можеш да загубиш това съзнание, което човек винаги трябва да има в сетивния свят, ако иска да остане душевно здрав в него, съзнанието, че си този и този. В елементарния свят човек се научава да познава дадено същество само ако по определен начин го направи вътрешно за своя душевен живот.
Така трябва да се преминава през елементарния свят, когато човек е встъпил в него през прага, че на всяка крачка сам да се превръща и сякаш да се вмъква във всяко отделно явление, във всяко същество.
Това, което спада към здравето на душата във физическия свят, а именно себеутвърждаването в своята изконна същност при преминаването през сетивния свят, е абсолютно невъзможно в елементарния свят; там това би довело или до затъмнение на хоризонта, или до оттласкване обратно в сетивния свят. Лесно можете да си представите, че, за да използва тази способност за превръщане, душата се нуждае от нещо различно от това, което вече има в сетивния свят. Душата на човека е твърде слаба, за да се превръща непрекъснато, да се приспособява към всяко същество, ако влезе в елементарния свят такава, каквато е в сетивния свят. Затова силите на тази човешка душа трябва да бъдат укрепени, увеличени, и за целта е необходима подготовката, описана в „Тайната наука“ и „Как се постигат познания за висшите светове“, която води до това, че душевният живот става по-силен, по-крепък в себе си. Тогава душата може да се потапя в другите същества, без да губи себе си в това потапяне.
към текста >>
Душата на чо
век
а е твърде слаба, за да се превръща непрекъснато, да се приспособява към всяко същество, ако влезе в елементарния свят такава, каквато е в сетивния свят.
Нужно е умението да се потопиш в съществото, сам да станеш него и да можеш да загубиш това съзнание, което човек винаги трябва да има в сетивния свят, ако иска да остане душевно здрав в него, съзнанието, че си този и този. В елементарния свят човек се научава да познава дадено същество само ако по определен начин го направи вътрешно за своя душевен живот. Така трябва да се преминава през елементарния свят, когато човек е встъпил в него през прага, че на всяка крачка сам да се превръща и сякаш да се вмъква във всяко отделно явление, във всяко същество. Това, което спада към здравето на душата във физическия свят, а именно себеутвърждаването в своята изконна същност при преминаването през сетивния свят, е абсолютно невъзможно в елементарния свят; там това би довело или до затъмнение на хоризонта, или до оттласкване обратно в сетивния свят. Лесно можете да си представите, че, за да използва тази способност за превръщане, душата се нуждае от нещо различно от това, което вече има в сетивния свят.
Душата на човека е твърде слаба, за да се превръща непрекъснато, да се приспособява към всяко същество, ако влезе в елементарния свят такава, каквато е в сетивния свят.
Затова силите на тази човешка душа трябва да бъдат укрепени, увеличени, и за целта е необходима подготовката, описана в „Тайната наука“ и „Как се постигат познания за висшите светове“, която води до това, че душевният живот става по-силен, по-крепък в себе си. Тогава душата може да се потапя в другите същества, без да губи себе си в това потапяне. Когато се споменава нещо подобно, същевременно виждате колко е необходимо да вземете предвид в цялата му пълнота това, което се нарича праг между сетивния свят и свръхсетивните светове. Вече беше казано, че, докато човекът е земен човек, ясновиждащото съзнание трябва непрекъснато, така да се каже, да преминава ту тук, ту там, че то е длъжно да наблюдава извън физическото тяло в духовния свят отвъд прага, а след това трябва отново да се върне във физическото тяло и по здрав начин да се ползва от тези способности, които водят до вярно наблюдение на физическия сетивен свят.
към текста >>
Вече беше казано, че, докато чо
век
ът е земен чо
век
, ясновиждащото съзнание трябва непрекъснато, така да се каже, да преминава ту тук, ту там, че то е длъжно да наблюдава извън физическото тяло в духовния свят отвъд прага, а след това трябва отново да се върне във физическото тяло и по здрав начин да се ползва от тези способности, които водят до вярно наблюдение на физическия сетивен свят.
Лесно можете да си представите, че, за да използва тази способност за превръщане, душата се нуждае от нещо различно от това, което вече има в сетивния свят. Душата на човека е твърде слаба, за да се превръща непрекъснато, да се приспособява към всяко същество, ако влезе в елементарния свят такава, каквато е в сетивния свят. Затова силите на тази човешка душа трябва да бъдат укрепени, увеличени, и за целта е необходима подготовката, описана в „Тайната наука“ и „Как се постигат познания за висшите светове“, която води до това, че душевният живот става по-силен, по-крепък в себе си. Тогава душата може да се потапя в другите същества, без да губи себе си в това потапяне. Когато се споменава нещо подобно, същевременно виждате колко е необходимо да вземете предвид в цялата му пълнота това, което се нарича праг между сетивния свят и свръхсетивните светове.
Вече беше казано, че, докато човекът е земен човек, ясновиждащото съзнание трябва непрекъснато, така да се каже, да преминава ту тук, ту там, че то е длъжно да наблюдава извън физическото тяло в духовния свят отвъд прага, а след това трябва отново да се върне във физическото тяло и по здрав начин да се ползва от тези способности, които водят до вярно наблюдение на физическия сетивен свят.
към текста >>
Та значи да предположим, че някой чо
век
се върне обратно от духовния в сетивния свят и остави етерното си тяло също толкова способно за превръщане, каквото е било длъжно да бъде в елементарния свят.
Да предположим, че някое станало ясновиждащо съзнание пренесе в сетивния свят тази способност за превръщане, която трябва да притежава, за да може за него изобщо да съществува духовният свят, когато престъпи обратно прага в сетивния свят. Тази способност за превръщане, за която говорих, е свойствена за човешкото етерно тяло, което живее предимно в елементарния свят.
Та значи да предположим, че някой човек се върне обратно от духовния в сетивния свят и остави етерното си тяло също толкова способно за превръщане, каквото е било длъжно да бъде в елементарния свят.
Какво би станало тогава? Всеки свят има своите особени закономерности. Сетивният свят е светът на завършените форми. Духовете на формата управляват в сетивния свят. Елементарният свят е светът на подвижността, на метаморфозата, на превръщането.
към текста >>
Както когато иска да се почувства в елементарния свят, чо
век
непрекъснато трябва сам да метаморфозира, така непрестанно метаморфозират всички същества в елементарния свят.
Какво би станало тогава? Всеки свят има своите особени закономерности. Сетивният свят е светът на завършените форми. Духовете на формата управляват в сетивния свят. Елементарният свят е светът на подвижността, на метаморфозата, на превръщането.
Както когато иска да се почувства в елементарния свят, човек непрекъснато трябва сам да метаморфозира, така непрестанно метаморфозират всички същества в елементарния свят.
В него няма завършена, ограничена форма. Всичко е в непрекъсната метаморфоза. И като душа извън физическото тяло човек трябва да вземе участие в това метаморфозиращо се битие, ако желае да се изживее в елементарния свят. Във физическо-сетивния свят е необходимо той да остави етерното си тяло, каквото имат съществата от елементарния свят и което притежава способността за превръщане, да се потопи във физическото тяло. Чрез това физическо явление човек бива определена личност във физическо-сетивния свят; той се явява тази или онази определена личност.
към текста >>
И като душа извън физическото тяло чо
век
трябва да вземе участие в това метаморфозиращо се битие, ако желае да се изживее в елементарния свят.
Духовете на формата управляват в сетивния свят. Елементарният свят е светът на подвижността, на метаморфозата, на превръщането. Както когато иска да се почувства в елементарния свят, човек непрекъснато трябва сам да метаморфозира, така непрестанно метаморфозират всички същества в елементарния свят. В него няма завършена, ограничена форма. Всичко е в непрекъсната метаморфоза.
И като душа извън физическото тяло човек трябва да вземе участие в това метаморфозиращо се битие, ако желае да се изживее в елементарния свят.
Във физическо-сетивния свят е необходимо той да остави етерното си тяло, каквото имат съществата от елементарния свят и което притежава способността за превръщане, да се потопи във физическото тяло. Чрез това физическо явление човек бива определена личност във физическо-сетивния свят; той се явява тази или онази определена личност. Физическото тяло запечатва личността, физическото тяло и условията във физическо-сетивния свят, в които човек е поставен, го правят личност. В елементарния свят той не е такава личност, защото личността изисква затвореност на формите. Но тук се разглежда, че това, което ясновиждащото съзнание познава в човешката душа, съществува винаги.
към текста >>
Чрез това физическо явление чо
век
бива определена личност във физическо-сетивния свят; той се явява тази или онази определена личност.
Както когато иска да се почувства в елементарния свят, човек непрекъснато трябва сам да метаморфозира, така непрестанно метаморфозират всички същества в елементарния свят. В него няма завършена, ограничена форма. Всичко е в непрекъсната метаморфоза. И като душа извън физическото тяло човек трябва да вземе участие в това метаморфозиращо се битие, ако желае да се изживее в елементарния свят. Във физическо-сетивния свят е необходимо той да остави етерното си тяло, каквото имат съществата от елементарния свят и което притежава способността за превръщане, да се потопи във физическото тяло.
Чрез това физическо явление човек бива определена личност във физическо-сетивния свят; той се явява тази или онази определена личност.
Физическото тяло запечатва личността, физическото тяло и условията във физическо-сетивния свят, в които човек е поставен, го правят личност. В елементарния свят той не е такава личност, защото личността изисква затвореност на формите. Но тук се разглежда, че това, което ясновиждащото съзнание познава в човешката душа, съществува винаги. Само на силите на физическото тяло се държи тази подвижност на етерното тяло. Веднага щом етерното тяло се потопи във физическото тяло, неговите подвижни сили се задържат, прилегнали във формата.
към текста >>
Физическото тяло запечатва личността, физическото тяло и условията във физическо-сетивния свят, в които чо
век
е поставен, го правят личност.
В него няма завършена, ограничена форма. Всичко е в непрекъсната метаморфоза. И като душа извън физическото тяло човек трябва да вземе участие в това метаморфозиращо се битие, ако желае да се изживее в елементарния свят. Във физическо-сетивния свят е необходимо той да остави етерното си тяло, каквото имат съществата от елементарния свят и което притежава способността за превръщане, да се потопи във физическото тяло. Чрез това физическо явление човек бива определена личност във физическо-сетивния свят; той се явява тази или онази определена личност.
Физическото тяло запечатва личността, физическото тяло и условията във физическо-сетивния свят, в които човек е поставен, го правят личност.
В елементарния свят той не е такава личност, защото личността изисква затвореност на формите. Но тук се разглежда, че това, което ясновиждащото съзнание познава в човешката душа, съществува винаги. Само на силите на физическото тяло се държи тази подвижност на етерното тяло. Веднага щом етерното тяло се потопи във физическото тяло, неговите подвижни сили се задържат, прилегнали във формата. И ако не се намираше във физическото тяло като в кесия, етерното тяло щеше винаги да има стремежа към непрекъснато метаморфозиране.
към текста >>
Тогава това етерно тяло със своята тенденция към подвижност се намира като че ли хлабаво във физическото тяло и вследствие на това, благодарение на силите на своето етерно тяло, човешката душа влиза в противоречие с изискванията на физическия свят, който иска да запечата в чо
век
а определена личност, тъй като ако етерното тяло, което желае да се движи свободно, престъпи по неправилен начин обратно прага от духовния свят към физическо-сетивния свят, тогава всеки миг то ще иска да бъде нещо друго, нещо, което може да се намира в противоречие с твърдото запечатване на физическото тяло.
Да предположим, че една станала ясновиждаща душа пренесе във физическо-сетивния свят този стремеж към способността за превръщане в етерното си тяло.
Тогава това етерно тяло със своята тенденция към подвижност се намира като че ли хлабаво във физическото тяло и вследствие на това, благодарение на силите на своето етерно тяло, човешката душа влиза в противоречие с изискванията на физическия свят, който иска да запечата в човека определена личност, тъй като ако етерното тяло, което желае да се движи свободно, престъпи по неправилен начин обратно прага от духовния свят към физическо-сетивния свят, тогава всеки миг то ще иска да бъде нещо друго, нещо, което може да се намира в противоречие с твърдото запечатване на физическото тяло.
За да се изразя малко по-точно: в своето физическото тяло човек може, да кажем, да е европейски банков чиновник, но понеже етерното тяло е пренесло във физическия свят стремежа към освобождаване от физическото тяло, той може да си въобрази, че е китайският император. Или, за да използваме друг пример, някой може, да кажем, да е председател на Теософското общество и, когато етерното му тяло стане по-хлабаво, може да си внуши, че стои пред владетеля на земното кълбо. Тук виждаме, че по най-решителен начин трябва да се вземе под внимание прага, който лежи между сетивния и свръхсетивния свят, че е нужно човек да обърне душевния си взор към изискванията на всеки от световете и че трябва да се нагоди към тези изисквания, че душата е длъжна да се държи по различен начин в зависимост от това от коя страна на прага се намира. Следователно това се има предвид, когато отново и отново се подчертава, че привичките от свръхсетивните светове не следва да се внасят по неправомерен начин в сетивния свят, когато човек престъпва обратно през прага. Ако смея да се изразя плоско, мога да кажа: човек трябва да знае да се държи по правилния начин в двата свята, той не следва да пренася наблюденията, правилни за единия свят, в другия.
към текста >>
За да се изразя малко по-точно: в своето физическото тяло чо
век
може, да кажем, да е европейски банков чиновник, но понеже етерното тяло е пренесло във физическия свят стремежа към освобождаване от физическото тяло, той може да си въобрази, че е китайският император.
Да предположим, че една станала ясновиждаща душа пренесе във физическо-сетивния свят този стремеж към способността за превръщане в етерното си тяло. Тогава това етерно тяло със своята тенденция към подвижност се намира като че ли хлабаво във физическото тяло и вследствие на това, благодарение на силите на своето етерно тяло, човешката душа влиза в противоречие с изискванията на физическия свят, който иска да запечата в човека определена личност, тъй като ако етерното тяло, което желае да се движи свободно, престъпи по неправилен начин обратно прага от духовния свят към физическо-сетивния свят, тогава всеки миг то ще иска да бъде нещо друго, нещо, което може да се намира в противоречие с твърдото запечатване на физическото тяло.
За да се изразя малко по-точно: в своето физическото тяло човек може, да кажем, да е европейски банков чиновник, но понеже етерното тяло е пренесло във физическия свят стремежа към освобождаване от физическото тяло, той може да си въобрази, че е китайският император.
Или, за да използваме друг пример, някой може, да кажем, да е председател на Теософското общество и, когато етерното му тяло стане по-хлабаво, може да си внуши, че стои пред владетеля на земното кълбо. Тук виждаме, че по най-решителен начин трябва да се вземе под внимание прага, който лежи между сетивния и свръхсетивния свят, че е нужно човек да обърне душевния си взор към изискванията на всеки от световете и че трябва да се нагоди към тези изисквания, че душата е длъжна да се държи по различен начин в зависимост от това от коя страна на прага се намира. Следователно това се има предвид, когато отново и отново се подчертава, че привичките от свръхсетивните светове не следва да се внасят по неправомерен начин в сетивния свят, когато човек престъпва обратно през прага. Ако смея да се изразя плоско, мога да кажа: човек трябва да знае да се държи по правилния начин в двата свята, той не следва да пренася наблюденията, правилни за единия свят, в другия.
към текста >>
Тук виждаме, че по най-решителен начин трябва да се вземе под внимание прага, който лежи между сетивния и свръхсетивния свят, че е нужно чо
век
да обърне душевния си взор към изискванията на всеки от световете и че трябва да се нагоди към тези изисквания, че душата е длъжна да се държи по различен начин в зависимост от това от коя страна на прага се намира.
Да предположим, че една станала ясновиждаща душа пренесе във физическо-сетивния свят този стремеж към способността за превръщане в етерното си тяло. Тогава това етерно тяло със своята тенденция към подвижност се намира като че ли хлабаво във физическото тяло и вследствие на това, благодарение на силите на своето етерно тяло, човешката душа влиза в противоречие с изискванията на физическия свят, който иска да запечата в човека определена личност, тъй като ако етерното тяло, което желае да се движи свободно, престъпи по неправилен начин обратно прага от духовния свят към физическо-сетивния свят, тогава всеки миг то ще иска да бъде нещо друго, нещо, което може да се намира в противоречие с твърдото запечатване на физическото тяло. За да се изразя малко по-точно: в своето физическото тяло човек може, да кажем, да е европейски банков чиновник, но понеже етерното тяло е пренесло във физическия свят стремежа към освобождаване от физическото тяло, той може да си въобрази, че е китайският император. Или, за да използваме друг пример, някой може, да кажем, да е председател на Теософското общество и, когато етерното му тяло стане по-хлабаво, може да си внуши, че стои пред владетеля на земното кълбо.
Тук виждаме, че по най-решителен начин трябва да се вземе под внимание прага, който лежи между сетивния и свръхсетивния свят, че е нужно човек да обърне душевния си взор към изискванията на всеки от световете и че трябва да се нагоди към тези изисквания, че душата е длъжна да се държи по различен начин в зависимост от това от коя страна на прага се намира.
Следователно това се има предвид, когато отново и отново се подчертава, че привичките от свръхсетивните светове не следва да се внасят по неправомерен начин в сетивния свят, когато човек престъпва обратно през прага. Ако смея да се изразя плоско, мога да кажа: човек трябва да знае да се държи по правилния начин в двата свята, той не следва да пренася наблюденията, правилни за единия свят, в другия.
към текста >>
Следователно това се има предвид, когато отново и отново се подчертава, че привичките от свръхсетивните светове не следва да се внасят по неправомерен начин в сетивния свят, когато чо
век
престъпва обратно през прага.
Да предположим, че една станала ясновиждаща душа пренесе във физическо-сетивния свят този стремеж към способността за превръщане в етерното си тяло. Тогава това етерно тяло със своята тенденция към подвижност се намира като че ли хлабаво във физическото тяло и вследствие на това, благодарение на силите на своето етерно тяло, човешката душа влиза в противоречие с изискванията на физическия свят, който иска да запечата в човека определена личност, тъй като ако етерното тяло, което желае да се движи свободно, престъпи по неправилен начин обратно прага от духовния свят към физическо-сетивния свят, тогава всеки миг то ще иска да бъде нещо друго, нещо, което може да се намира в противоречие с твърдото запечатване на физическото тяло. За да се изразя малко по-точно: в своето физическото тяло човек може, да кажем, да е европейски банков чиновник, но понеже етерното тяло е пренесло във физическия свят стремежа към освобождаване от физическото тяло, той може да си въобрази, че е китайският император. Или, за да използваме друг пример, някой може, да кажем, да е председател на Теософското общество и, когато етерното му тяло стане по-хлабаво, може да си внуши, че стои пред владетеля на земното кълбо. Тук виждаме, че по най-решителен начин трябва да се вземе под внимание прага, който лежи между сетивния и свръхсетивния свят, че е нужно човек да обърне душевния си взор към изискванията на всеки от световете и че трябва да се нагоди към тези изисквания, че душата е длъжна да се държи по различен начин в зависимост от това от коя страна на прага се намира.
Следователно това се има предвид, когато отново и отново се подчертава, че привичките от свръхсетивните светове не следва да се внасят по неправомерен начин в сетивния свят, когато човек престъпва обратно през прага.
Ако смея да се изразя плоско, мога да кажа: човек трябва да знае да се държи по правилния начин в двата свята, той не следва да пренася наблюденията, правилни за единия свят, в другия.
към текста >>
Ако смея да се изразя плоско, мога да кажа: чо
век
трябва да знае да се държи по правилния начин в двата свята, той не следва да пренася наблюденията, правилни за единия свят, в другия.
Тогава това етерно тяло със своята тенденция към подвижност се намира като че ли хлабаво във физическото тяло и вследствие на това, благодарение на силите на своето етерно тяло, човешката душа влиза в противоречие с изискванията на физическия свят, който иска да запечата в човека определена личност, тъй като ако етерното тяло, което желае да се движи свободно, престъпи по неправилен начин обратно прага от духовния свят към физическо-сетивния свят, тогава всеки миг то ще иска да бъде нещо друго, нещо, което може да се намира в противоречие с твърдото запечатване на физическото тяло. За да се изразя малко по-точно: в своето физическото тяло човек може, да кажем, да е европейски банков чиновник, но понеже етерното тяло е пренесло във физическия свят стремежа към освобождаване от физическото тяло, той може да си въобрази, че е китайският император. Или, за да използваме друг пример, някой може, да кажем, да е председател на Теософското общество и, когато етерното му тяло стане по-хлабаво, може да си внуши, че стои пред владетеля на земното кълбо. Тук виждаме, че по най-решителен начин трябва да се вземе под внимание прага, който лежи между сетивния и свръхсетивния свят, че е нужно човек да обърне душевния си взор към изискванията на всеки от световете и че трябва да се нагоди към тези изисквания, че душата е длъжна да се държи по различен начин в зависимост от това от коя страна на прага се намира. Следователно това се има предвид, когато отново и отново се подчертава, че привичките от свръхсетивните светове не следва да се внасят по неправомерен начин в сетивния свят, когато човек престъпва обратно през прага.
Ако смея да се изразя плоско, мога да кажа: човек трябва да знае да се държи по правилния начин в двата свята, той не следва да пренася наблюденията, правилни за единия свят, в другия.
към текста >>
Етерното тяло би могло да принадлежи продължително време на елементарния свят в състоянието на способност за превръщане също толкова малко, колкото чо
век
ът във физическия свят би могъл да бодърства непрекъснато.
И така, скъпи мои приятели, следва да имаме предвид преди всичко, че основната способност, за да може душата да се изживее, да се почувства в елементарния свят, е способността за превръщане. Но човешката душа никога не би могла да живее продължително в това качество на способността за превръщане.
Етерното тяло би могло да принадлежи продължително време на елементарния свят в състоянието на способност за превръщане също толкова малко, колкото човекът във физическия свят би могъл да бодърства непрекъснато.
Във физическия свят човекът може да възприема този свят само когато бодърства. Когато спи, той не го възприема. Въпреки това човекът трябва да редува будното състояние със състояние на сън. Нещо подобно е необходимо и в елементарния свят. Точно така, както във физическия свят не върви непрекъснато да бодърстваме, както животът във физическия свят, подобно на ритъма на махалото, трябва да протича между бодърстване и сън, така нещо подобно е необходимо и в живота на етерното тяло в елементарния свят.
към текста >>
Във физическия свят чо
век
ът може да възприема този свят само когато бодърства.
И така, скъпи мои приятели, следва да имаме предвид преди всичко, че основната способност, за да може душата да се изживее, да се почувства в елементарния свят, е способността за превръщане. Но човешката душа никога не би могла да живее продължително в това качество на способността за превръщане. Етерното тяло би могло да принадлежи продължително време на елементарния свят в състоянието на способност за превръщане също толкова малко, колкото човекът във физическия свят би могъл да бодърства непрекъснато.
Във физическия свят човекът може да възприема този свят само когато бодърства.
Когато спи, той не го възприема. Въпреки това човекът трябва да редува будното състояние със състояние на сън. Нещо подобно е необходимо и в елементарния свят. Точно така, както във физическия свят не върви непрекъснато да бодърстваме, както животът във физическия свят, подобно на ритъма на махалото, трябва да протича между бодърстване и сън, така нещо подобно е необходимо и в живота на етерното тяло в елементарния свят. Трябва да съществува противоположен полюс, противодействие на способността за превръщане, която води до възприемане в духовния свят.
към текста >>
Въпреки това чо
век
ът трябва да редува будното състояние със състояние на сън.
И така, скъпи мои приятели, следва да имаме предвид преди всичко, че основната способност, за да може душата да се изживее, да се почувства в елементарния свят, е способността за превръщане. Но човешката душа никога не би могла да живее продължително в това качество на способността за превръщане. Етерното тяло би могло да принадлежи продължително време на елементарния свят в състоянието на способност за превръщане също толкова малко, колкото човекът във физическия свят би могъл да бодърства непрекъснато. Във физическия свят човекът може да възприема този свят само когато бодърства. Когато спи, той не го възприема.
Въпреки това човекът трябва да редува будното състояние със състояние на сън.
Нещо подобно е необходимо и в елементарния свят. Точно така, както във физическия свят не върви непрекъснато да бодърстваме, както животът във физическия свят, подобно на ритъма на махалото, трябва да протича между бодърстване и сън, така нещо подобно е необходимо и в живота на етерното тяло в елементарния свят. Трябва да съществува противоположен полюс, противодействие на способността за превръщане, която води до възприемане в духовния свят. Това, което прави човека способен на превръщане в духовния свят, е неговият живот на представите, способността представите и мисленето да се направят подвижни, така че с помощта на станалото подвижно мислене човек да може да се потапя в съществата и явленията. За другото състояние, което може да се сравни със съня в сетивния свят, трябва да бъде развита и укрепена човешката воля.
към текста >>
Това, което прави чо
век
а способен на превръщане в духовния свят, е неговият живот на представите, способността представите и мисленето да се направят подвижни, така че с помощта на станалото подвижно мислене чо
век
да може да се потапя в съществата и явленията.
Когато спи, той не го възприема. Въпреки това човекът трябва да редува будното състояние със състояние на сън. Нещо подобно е необходимо и в елементарния свят. Точно така, както във физическия свят не върви непрекъснато да бодърстваме, както животът във физическия свят, подобно на ритъма на махалото, трябва да протича между бодърстване и сън, така нещо подобно е необходимо и в живота на етерното тяло в елементарния свят. Трябва да съществува противоположен полюс, противодействие на способността за превръщане, която води до възприемане в духовния свят.
Това, което прави човека способен на превръщане в духовния свят, е неговият живот на представите, способността представите и мисленето да се направят подвижни, така че с помощта на станалото подвижно мислене човек да може да се потапя в съществата и явленията.
За другото състояние, което може да се сравни със съня в сетивния свят, трябва да бъде развита и укрепена човешката воля. И така, за способността за превръщане – мисленето или представите, а за другото състояние – волята.
към текста >>
Ако обърнем внимание на това, че в сетивно-физическия свят чо
век
ът е Аз, тук ще стигнем до взаимно разбиране.
Ако обърнем внимание на това, че в сетивно-физическия свят човекът е Аз, тук ще стигнем до взаимно разбиране.
Благодарение на факта, че физическо-сетивното тяло прави необходимото за това човекът, доколкото будува, да чувства себе си като Аз. Силите на физическо-сетивното тяло са такива, че, когато човекът се потопи в това физическо-сетивното тяло, то му дава силите, които го карат да усеща себе си като Аз. Не е така в елементарния свят. Там човекът е длъжен до известна степен сам да прави това, което във физическо-сетивния свят върши физическото тяло. В елементарния свят човек не може да развие никакво самочувствие, ако не напрегне своята воля, ако не иска самия себе си.
към текста >>
Благодарение на факта, че физическо-сетивното тяло прави необходимото за това чо
век
ът, доколкото будува, да чувства себе си като Аз.
Ако обърнем внимание на това, че в сетивно-физическия свят човекът е Аз, тук ще стигнем до взаимно разбиране.
Благодарение на факта, че физическо-сетивното тяло прави необходимото за това човекът, доколкото будува, да чувства себе си като Аз.
Силите на физическо-сетивното тяло са такива, че, когато човекът се потопи в това физическо-сетивното тяло, то му дава силите, които го карат да усеща себе си като Аз. Не е така в елементарния свят. Там човекът е длъжен до известна степен сам да прави това, което във физическо-сетивния свят върши физическото тяло. В елементарния свят човек не може да развие никакво самочувствие, ако не напрегне своята воля, ако не иска самия себе си. Това наистина изисква преодоляване на човешкия стремеж към удобство, стремеж, който е вкоренен невероятно дълбоко.
към текста >>
Силите на физическо-сетивното тяло са такива, че, когато чо
век
ът се потопи в това физическо-сетивното тяло, то му дава силите, които го карат да усеща себе си като Аз.
Ако обърнем внимание на това, че в сетивно-физическия свят човекът е Аз, тук ще стигнем до взаимно разбиране. Благодарение на факта, че физическо-сетивното тяло прави необходимото за това човекът, доколкото будува, да чувства себе си като Аз.
Силите на физическо-сетивното тяло са такива, че, когато човекът се потопи в това физическо-сетивното тяло, то му дава силите, които го карат да усеща себе си като Аз.
Не е така в елементарния свят. Там човекът е длъжен до известна степен сам да прави това, което във физическо-сетивния свят върши физическото тяло. В елементарния свят човек не може да развие никакво самочувствие, ако не напрегне своята воля, ако не иска самия себе си. Това наистина изисква преодоляване на човешкия стремеж към удобство, стремеж, който е вкоренен невероятно дълбоко. Искането на самия себе си е необходимо за елементарния свят.
към текста >>
Там чо
век
ът е длъжен до известна степен сам да прави това, което във физическо-сетивния свят върши физическото тяло.
Ако обърнем внимание на това, че в сетивно-физическия свят човекът е Аз, тук ще стигнем до взаимно разбиране. Благодарение на факта, че физическо-сетивното тяло прави необходимото за това човекът, доколкото будува, да чувства себе си като Аз. Силите на физическо-сетивното тяло са такива, че, когато човекът се потопи в това физическо-сетивното тяло, то му дава силите, които го карат да усеща себе си като Аз. Не е така в елементарния свят.
Там човекът е длъжен до известна степен сам да прави това, което във физическо-сетивния свят върши физическото тяло.
В елементарния свят човек не може да развие никакво самочувствие, ако не напрегне своята воля, ако не иска самия себе си. Това наистина изисква преодоляване на човешкия стремеж към удобство, стремеж, който е вкоренен невероятно дълбоко. Искането на самия себе си е необходимо за елементарния свят. И подобно на начина, по който се редуват спането и бодърстването във физическо-сетивния свят, така и в елементарния свят състоянието на превръщане в съществата трябва да се редува с това укрепено във волята самочувствие. Както във физическо-сетивния свят човек се уморява от дневната работа, както в него накрая му се затварят очите, накратко, както настъпва надмощието на съня, така в елементарния свят за етерното тяло идват моменти, в които то чувства: не мога непрестанно да метаморфозирам, сега съм длъжно да изключа всичко, което съществува като други същества и явления.
към текста >>
В елементарния свят чо
век
не може да развие никакво самочувствие, ако не напрегне своята воля, ако не иска самия себе си.
Ако обърнем внимание на това, че в сетивно-физическия свят човекът е Аз, тук ще стигнем до взаимно разбиране. Благодарение на факта, че физическо-сетивното тяло прави необходимото за това човекът, доколкото будува, да чувства себе си като Аз. Силите на физическо-сетивното тяло са такива, че, когато човекът се потопи в това физическо-сетивното тяло, то му дава силите, които го карат да усеща себе си като Аз. Не е така в елементарния свят. Там човекът е длъжен до известна степен сам да прави това, което във физическо-сетивния свят върши физическото тяло.
В елементарния свят човек не може да развие никакво самочувствие, ако не напрегне своята воля, ако не иска самия себе си.
Това наистина изисква преодоляване на човешкия стремеж към удобство, стремеж, който е вкоренен невероятно дълбоко. Искането на самия себе си е необходимо за елементарния свят. И подобно на начина, по който се редуват спането и бодърстването във физическо-сетивния свят, така и в елементарния свят състоянието на превръщане в съществата трябва да се редува с това укрепено във волята самочувствие. Както във физическо-сетивния свят човек се уморява от дневната работа, както в него накрая му се затварят очите, накратко, както настъпва надмощието на съня, така в елементарния свят за етерното тяло идват моменти, в които то чувства: не мога непрестанно да метаморфозирам, сега съм длъжно да изключа всичко, което съществува като други същества и явления. Сега съм длъжно да изпъдя от полезрението си всичко, трябва да се абстрахирам от всички други същества и явления и да искам себе си, своя Аз, да искам изцяло и абсолютно да живея в себе си и да не зная нищо за останалите същества и явленията на елементарния свят.
към текста >>
Както във физическо-сетивния свят чо
век
се уморява от дневната работа, както в него накрая му се затварят очите, накратко, както настъпва надмощието на съня, така в елементарния свят за етерното тяло идват моменти, в които то чувства: не мога непрестанно да метаморфозирам, сега съм длъжно да изключа всичко, което съществува като други същества и явления.
Там човекът е длъжен до известна степен сам да прави това, което във физическо-сетивния свят върши физическото тяло. В елементарния свят човек не може да развие никакво самочувствие, ако не напрегне своята воля, ако не иска самия себе си. Това наистина изисква преодоляване на човешкия стремеж към удобство, стремеж, който е вкоренен невероятно дълбоко. Искането на самия себе си е необходимо за елементарния свят. И подобно на начина, по който се редуват спането и бодърстването във физическо-сетивния свят, така и в елементарния свят състоянието на превръщане в съществата трябва да се редува с това укрепено във волята самочувствие.
Както във физическо-сетивния свят човек се уморява от дневната работа, както в него накрая му се затварят очите, накратко, както настъпва надмощието на съня, така в елементарния свят за етерното тяло идват моменти, в които то чувства: не мога непрестанно да метаморфозирам, сега съм длъжно да изключа всичко, което съществува като други същества и явления.
Сега съм длъжно да изпъдя от полезрението си всичко, трябва да се абстрахирам от всички други същества и явления и да искам себе си, своя Аз, да искам изцяло и абсолютно да живея в себе си и да не зная нищо за останалите същества и явленията на елементарния свят. Ето кое би съответствало на съня във физическия свят: това искане на самия себе си с изключване на другите същества и явления.
към текста >>
Не че състоянията преминават от само себе си като бодърстването в сън, а след като чо
век
повече или по-малко дълго време е живял в метаморфозирането, той усеща в себе си потребността отново да изживее себе си, като че ли да разгърне обратното колебание на махалото на елементарния живот.
Но би било неправилна представа да се мисли, че редуването на способността за превръщане и укрепеното чувство за Аз в елементарния свят става по такъв начин, сякаш регулирано от природните закони, като бодърстването и съня във физическо-сетивния свят. За ясновиждащото съзнание – а само за него това е възприемаемо – всичко тук е своеволно.
Не че състоянията преминават от само себе си като бодърстването в сън, а след като човек повече или по-малко дълго време е живял в метаморфозирането, той усеща в себе си потребността отново да изживее себе си, като че ли да разгърне обратното колебание на махалото на елементарния живот.
Така по един много по-произволен начин от бодърстването и съня във физическо-сетивния свят се редуват способността за превръщане и животът в себе си с укрепнало самочувствие в елементарния свят. Да, съзнанието може да стигне до това, че сякаш благодарение на еластичността на това съзнание при определени предпоставки двете състояния да са налични едновременно, така че човек, от една страна, в известна степен да метаморфозира и все пак да удържа известни части от душата си и да почива в себе си. В елементарния свят, което в сетивно-физическия свят не би било от полза за душевния живот, може по едно и също време да се бодърства, и да се спи. Така виждаме, че и в този елементарен свят е необходимо колебанието на махалото на душевния живот, както във физическия свят са нужни бодърстването и сънят.
към текста >>
Да, съзнанието може да стигне до това, че сякаш благодарение на еластичността на това съзнание при определени предпоставки двете състояния да са налични едновременно, така че чо
век
, от една страна, в известна степен да метаморфозира и все пак да удържа известни части от душата си и да почива в себе си.
Но би било неправилна представа да се мисли, че редуването на способността за превръщане и укрепеното чувство за Аз в елементарния свят става по такъв начин, сякаш регулирано от природните закони, като бодърстването и съня във физическо-сетивния свят. За ясновиждащото съзнание – а само за него това е възприемаемо – всичко тук е своеволно. Не че състоянията преминават от само себе си като бодърстването в сън, а след като човек повече или по-малко дълго време е живял в метаморфозирането, той усеща в себе си потребността отново да изживее себе си, като че ли да разгърне обратното колебание на махалото на елементарния живот. Така по един много по-произволен начин от бодърстването и съня във физическо-сетивния свят се редуват способността за превръщане и животът в себе си с укрепнало самочувствие в елементарния свят.
Да, съзнанието може да стигне до това, че сякаш благодарение на еластичността на това съзнание при определени предпоставки двете състояния да са налични едновременно, така че човек, от една страна, в известна степен да метаморфозира и все пак да удържа известни части от душата си и да почива в себе си.
В елементарния свят, което в сетивно-физическия свят не би било от полза за душевния живот, може по едно и също време да се бодърства, и да се спи. Така виждаме, че и в този елементарен свят е необходимо колебанието на махалото на душевния живот, както във физическия свят са нужни бодърстването и сънят.
към текста >>
Чо
век
изживява мисли в своята душа.
По-натам трябва да се вземе под внимание, че, когато мисленето се развие в способност за превръщане, т.е. когато се вживее в елементарния свят, самото това мислене, такова, каквото се явява здраво и правилно за физическо-сетивния свят, е непригодно за елементарния свят. Какво, значи, е това мислене във физическо-сетивния свят? Да проследим какво е то.
Човек изживява мисли в своята душа.
Известно е, че вътрешно тези мисли се улавят, раждат, съединяват, разединяват. Вътрешно в душата си човек се чувства господар на тези мисли. Те се държат сякаш пасивно, оставят се да бъдат съединявани и разединявани, позволяват да бъдат раждани и отново отстранявани. Този мисловен живот, този живот на мислите в елементарния свят трябва да се развие една степен понататък. В елементарния свят човек не е в състояние да бъде изправен пред такива пасивни мисли като във физическо-сетивния свят.
към текста >>
Вътрешно в душата си чо
век
се чувства господар на тези мисли.
когато се вживее в елементарния свят, самото това мислене, такова, каквото се явява здраво и правилно за физическо-сетивния свят, е непригодно за елементарния свят. Какво, значи, е това мислене във физическо-сетивния свят? Да проследим какво е то. Човек изживява мисли в своята душа. Известно е, че вътрешно тези мисли се улавят, раждат, съединяват, разединяват.
Вътрешно в душата си човек се чувства господар на тези мисли.
Те се държат сякаш пасивно, оставят се да бъдат съединявани и разединявани, позволяват да бъдат раждани и отново отстранявани. Този мисловен живот, този живот на мислите в елементарния свят трябва да се развие една степен понататък. В елементарния свят човек не е в състояние да бъде изправен пред такива пасивни мисли като във физическо-сетивния свят. Когато с ясновиждащата си душа той действително се вживее в елементарния свят, това става така, както ако мислите не бяха нещо, над което може да се властва, а сами станеха като живи същества. Представете си, скъпи мои приятели, че вашите мисли не са такива, че да ги създавате, съединявате и разединявате вие, а че всяка една от мислите започне да води свой собствен живот, същностен живот във вашето съзнание.
към текста >>
В елементарния свят чо
век
не е в състояние да бъде изправен пред такива пасивни мисли като във физическо-сетивния свят.
Човек изживява мисли в своята душа. Известно е, че вътрешно тези мисли се улавят, раждат, съединяват, разединяват. Вътрешно в душата си човек се чувства господар на тези мисли. Те се държат сякаш пасивно, оставят се да бъдат съединявани и разединявани, позволяват да бъдат раждани и отново отстранявани. Този мисловен живот, този живот на мислите в елементарния свят трябва да се развие една степен понататък.
В елементарния свят човек не е в състояние да бъде изправен пред такива пасивни мисли като във физическо-сетивния свят.
Когато с ясновиждащата си душа той действително се вживее в елементарния свят, това става така, както ако мислите не бяха нещо, над което може да се властва, а сами станеха като живи същества. Представете си, скъпи мои приятели, че вашите мисли не са такива, че да ги създавате, съединявате и разединявате вие, а че всяка една от мислите започне да води свой собствен живот, същностен живот във вашето съзнание. Вие сякаш вмъквате вашето съзнание в нещо, в което изобщо не можете да имате такива мисли, както във физическо-сетивния свят, а където мислите са живи същества. Не мога да направя друго освен да приведа за пример един гротескен образ. Но този образ може до известна степен да насочи нашето внимание към това, че мисленето в елементарния свят трябва да стане различно от това във физическо-сетивния свят.
към текста >>
Нещата стават съвсем различни, когато чо
век
въведе, така да се каже, душата си в елементарния свят.
Затова вместо мисли в главата си имате мравки. Мислите стават такива, че сами се съединяват и разединяват и водят свой собствен живот, когато потънете с душата си в елементарния свят. Наистина е необходима по-голяма сила на душата, за да се стои със съзнанието пред живи мисли-същества, отколкото пред пасивните мисли на физическия свят, които позволяват с тях да правят каквото си поискат, които дори допускат не разумно, а понякога даже много глупаво да ги съединяват и разединяват. Много са търпеливи тези мисли на физическо-сетивния свят. Оставят се душата да прави с тях каквото пожелае.
Нещата стават съвсем различни, когато човек въведе, така да се каже, душата си в елементарния свят.
Там мислите живеят свой самостоятелен живот. Там човек трябва да запази и утвърди себе си със своя душевен живот не по отношение на пасивни мисли, а по отношение на един активен, подвижен в самия себе си мисловен живот. И е действително така, че във физическо-сетивния свят може да се мисли нещо много глупаво; от това по правило не боли. В елементарния свят много лесно може да се случи, ако с мисленето си човек натвори глупости в него, това, което гъмжи като самостоятелни същества там, да направи човека много да го боли, да му причини силна болка.
към текста >>
Там чо
век
трябва да запази и утвърди себе си със своя душевен живот не по отношение на пасивни мисли, а по отношение на един активен, подвижен в самия себе си мисловен живот.
Наистина е необходима по-голяма сила на душата, за да се стои със съзнанието пред живи мисли-същества, отколкото пред пасивните мисли на физическия свят, които позволяват с тях да правят каквото си поискат, които дори допускат не разумно, а понякога даже много глупаво да ги съединяват и разединяват. Много са търпеливи тези мисли на физическо-сетивния свят. Оставят се душата да прави с тях каквото пожелае. Нещата стават съвсем различни, когато човек въведе, така да се каже, душата си в елементарния свят. Там мислите живеят свой самостоятелен живот.
Там човек трябва да запази и утвърди себе си със своя душевен живот не по отношение на пасивни мисли, а по отношение на един активен, подвижен в самия себе си мисловен живот.
И е действително така, че във физическо-сетивния свят може да се мисли нещо много глупаво; от това по правило не боли. В елементарния свят много лесно може да се случи, ако с мисленето си човек натвори глупости в него, това, което гъмжи като самостоятелни същества там, да направи човека много да го боли, да му причини силна болка.
към текста >>
В елементарния свят много лесно може да се случи, ако с мисленето си чо
век
натвори глупости в него, това, което гъмжи като самостоятелни същества там, да направи чо
век
а много да го боли, да му причини силна болка.
Оставят се душата да прави с тях каквото пожелае. Нещата стават съвсем различни, когато човек въведе, така да се каже, душата си в елементарния свят. Там мислите живеят свой самостоятелен живот. Там човек трябва да запази и утвърди себе си със своя душевен живот не по отношение на пасивни мисли, а по отношение на един активен, подвижен в самия себе си мисловен живот. И е действително така, че във физическо-сетивния свят може да се мисли нещо много глупаво; от това по правило не боли.
В елементарния свят много лесно може да се случи, ако с мисленето си човек натвори глупости в него, това, което гъмжи като самостоятелни същества там, да направи човека много да го боли, да му причини силна болка.
към текста >>
Ако чо
век
се върне във физическо-сетивния свят със своите привички, които проявява по отношение на живите мисловни същества на елементарния свят, ако престъпи с тях прага назад и след това не развие здравото мислене с пасивните мисли, а иска да продължи да се държи така, както в елементарния свят, мислите непрекъснато ще му се изплъзват, той ще преследва мислите си и ще стане роб на своите мисли.
Така виждаме как привичките на душевния живот трябва да станат други, когато се престъпва прагът от физическо-сетивния в свръхсетивния свят.
Ако човек се върне във физическо-сетивния свят със своите привички, които проявява по отношение на живите мисловни същества на елементарния свят, ако престъпи с тях прага назад и след това не развие здравото мислене с пасивните мисли, а иска да продължи да се държи така, както в елементарния свят, мислите непрекъснато ще му се изплъзват, той ще преследва мислите си и ще стане роб на своите мисли.
към текста >>
Когато чо
век
влезе в елементарния свят с ясновиждаща душа и развие способността за превръщане, той се потапя в смисъла на вътрешния си живот, метаморфозирайки, в зависимост от това дали се намира пред едно или друго същество.
Когато човек влезе в елементарния свят с ясновиждаща душа и развие способността за превръщане, той се потапя в смисъла на вътрешния си живот, метаморфозирайки, в зависимост от това дали се намира пред едно или друго същество.
Какво преживява той, когато се потапя по този начин? Виждате ли, когато човек се потапя така, когато се превръща в едно или друго същество, той изживява нещо, което би могло да се нарече симпатии и антипатии, които извират като че ли от душевните дълбини и се явяват като преживявания в станалата ясновиждаща душа. Човек изживява напълно определени видове антипатии или симпатии, докато се превръща в едно или друго същество. Преминавайки от превръщане към превръщане, той непрекъснато изживява различни симпатии и антипатии. И подобно на това как във физическо-сетивния свят характеризираме, описваме, познаваме и изобщо възприемаме съществата и нещата, благодарение на това, че с очите си ги виждаме в цветове, с ушите си ги чуваме в звуци, така, ако бихме описали отвътре самите духовни светове, съобразно с това бихме ги описали в определени симпатии и антипатии.
към текста >>
Виждате ли, когато чо
век
се потапя така, когато се превръща в едно или друго същество, той изживява нещо, което би могло да се нарече симпатии и антипатии, които извират като че ли от душевните дълбини и се явяват като преживявания в станалата ясновиждаща душа.
Когато човек влезе в елементарния свят с ясновиждаща душа и развие способността за превръщане, той се потапя в смисъла на вътрешния си живот, метаморфозирайки, в зависимост от това дали се намира пред едно или друго същество. Какво преживява той, когато се потапя по този начин?
Виждате ли, когато човек се потапя така, когато се превръща в едно или друго същество, той изживява нещо, което би могло да се нарече симпатии и антипатии, които извират като че ли от душевните дълбини и се явяват като преживявания в станалата ясновиждаща душа.
Човек изживява напълно определени видове антипатии или симпатии, докато се превръща в едно или друго същество. Преминавайки от превръщане към превръщане, той непрекъснато изживява различни симпатии и антипатии. И подобно на това как във физическо-сетивния свят характеризираме, описваме, познаваме и изобщо възприемаме съществата и нещата, благодарение на това, че с очите си ги виждаме в цветове, с ушите си ги чуваме в звуци, така, ако бихме описали отвътре самите духовни светове, съобразно с това бихме ги описали в определени симпатии и антипатии. Но при това трябва да се вземат под внимание две неща. Първо, когато се говори с навиците от физическо-сетивния свят, обикновено се различават само степени на симпатии и антипатии, по-силни и по-слаби симпатия и антипатия.
към текста >>
Чо
век
изживява напълно определени видове антипатии или симпатии, докато се превръща в едно или друго същество.
Когато човек влезе в елементарния свят с ясновиждаща душа и развие способността за превръщане, той се потапя в смисъла на вътрешния си живот, метаморфозирайки, в зависимост от това дали се намира пред едно или друго същество. Какво преживява той, когато се потапя по този начин? Виждате ли, когато човек се потапя така, когато се превръща в едно или друго същество, той изживява нещо, което би могло да се нарече симпатии и антипатии, които извират като че ли от душевните дълбини и се явяват като преживявания в станалата ясновиждаща душа.
Човек изживява напълно определени видове антипатии или симпатии, докато се превръща в едно или друго същество.
Преминавайки от превръщане към превръщане, той непрекъснато изживява различни симпатии и антипатии. И подобно на това как във физическо-сетивния свят характеризираме, описваме, познаваме и изобщо възприемаме съществата и нещата, благодарение на това, че с очите си ги виждаме в цветове, с ушите си ги чуваме в звуци, така, ако бихме описали отвътре самите духовни светове, съобразно с това бихме ги описали в определени симпатии и антипатии. Но при това трябва да се вземат под внимание две неща. Първо, когато се говори с навиците от физическо-сетивния свят, обикновено се различават само степени на симпатии и антипатии, по-силни и по-слаби симпатия и антипатия. Не е така в елементарния свят.
към текста >>
Във физическосетивния свят чо
век
се чувства привлечен от симпатиите и отблъснат от антипатиите.
Това е първото, което следва да се вземе под внимание. Другото е, че отношението към симпатиите и антипатиите, каквото е напълно естествено във физическо-сетивния свят, не може да се пренесе в елементарния свят.
Във физическосетивния свят човек се чувства привлечен от симпатиите и отблъснат от антипатиите.
Той отива към съществата, които са му симпатични, иска да е заедно с тях, и избягва съществата и нещата, които са му антипатични, не иска да има нищо общо с тях. Случаят не може да е такъв по отношение на симпатиите и антипатиите на елементарния свят. Ако мога да се изразя гротескно, не може да бъде така, че симпатиите да са симпатични, а антипатиите – антипатични. Това не може да бъде в елементарния свят. То би било същото, както ако във физическо-сетивния свят някой каже: „Мога да понасям само сините и зелените цветове, а не обичам червените и жълтите, от тях бягам, колкото ми държат краката.“ Когато дадено същество в елементарния свят е антипатично, това означава, че то притежава определено качество от този елементарен свят, което следва да се обозначи като антипатично.
към текста >>
И към това антипатично чо
век
следва да се отнася така, както в сетивния свят се отнася към синьото и червеното, а не така, че едното да е по-симпатично, а другото – по-антипатично.
Той отива към съществата, които са му симпатични, иска да е заедно с тях, и избягва съществата и нещата, които са му антипатични, не иска да има нищо общо с тях. Случаят не може да е такъв по отношение на симпатиите и антипатиите на елементарния свят. Ако мога да се изразя гротескно, не може да бъде така, че симпатиите да са симпатични, а антипатиите – антипатични. Това не може да бъде в елементарния свят. То би било същото, както ако във физическо-сетивния свят някой каже: „Мога да понасям само сините и зелените цветове, а не обичам червените и жълтите, от тях бягам, колкото ми държат краката.“ Когато дадено същество в елементарния свят е антипатично, това означава, че то притежава определено качество от този елементарен свят, което следва да се обозначи като антипатично.
И към това антипатично човек следва да се отнася така, както в сетивния свят се отнася към синьото и червеното, а не така, че едното да е по-симпатично, а другото – по-антипатично.
Точно както във физическо-сетивния свят той застава с известно спокойствие пред всички цветове, защото те изразяват това, което са нещата, и само ако е неврастеник, бяга от един или друг цвят, или, ако е бик, не може да понася червения цвят. Както във физическо-сетивния свят човек понася цветовете със спокойствие, така трябва да може да наблюдава с пълна безпристрастност симпатиите и антипатиите в елементарния свят като качества на този свят. За целта е необходимо поведението на душата, такова, каквото е естествено във физическо-сетивния свят, това поведение на душата, което се чувства привлечено от симпатии и отблъснато от антипатии, да стане съвършено различно. Това душевно настроение, това състояние на чувствата, което съответства на симпатиите и антипатиите във физическо-сетивния свят, трябва да се смени по отношение на елементарния свят с нещо, което би могло да се нарече душевен покой, умиротворение на духа. С вътрешно затворен душевен живот, с умиротворен душевен живот е нужно човек да се потапя в съществата и тогава при потапянето, докато се превръща в тях, да почувства от собствените си душевни глъбини качествата на тези същества като симпатии и антипатии.
към текста >>
Както във физическо-сетивния свят чо
век
понася цветовете със спокойствие, така трябва да може да наблюдава с пълна безпристрастност симпатиите и антипатиите в елементарния свят като качества на този свят.
Ако мога да се изразя гротескно, не може да бъде така, че симпатиите да са симпатични, а антипатиите – антипатични. Това не може да бъде в елементарния свят. То би било същото, както ако във физическо-сетивния свят някой каже: „Мога да понасям само сините и зелените цветове, а не обичам червените и жълтите, от тях бягам, колкото ми държат краката.“ Когато дадено същество в елементарния свят е антипатично, това означава, че то притежава определено качество от този елементарен свят, което следва да се обозначи като антипатично. И към това антипатично човек следва да се отнася така, както в сетивния свят се отнася към синьото и червеното, а не така, че едното да е по-симпатично, а другото – по-антипатично. Точно както във физическо-сетивния свят той застава с известно спокойствие пред всички цветове, защото те изразяват това, което са нещата, и само ако е неврастеник, бяга от един или друг цвят, или, ако е бик, не може да понася червения цвят.
Както във физическо-сетивния свят човек понася цветовете със спокойствие, така трябва да може да наблюдава с пълна безпристрастност симпатиите и антипатиите в елементарния свят като качества на този свят.
За целта е необходимо поведението на душата, такова, каквото е естествено във физическо-сетивния свят, това поведение на душата, което се чувства привлечено от симпатии и отблъснато от антипатии, да стане съвършено различно. Това душевно настроение, това състояние на чувствата, което съответства на симпатиите и антипатиите във физическо-сетивния свят, трябва да се смени по отношение на елементарния свят с нещо, което би могло да се нарече душевен покой, умиротворение на духа. С вътрешно затворен душевен живот, с умиротворен душевен живот е нужно човек да се потапя в съществата и тогава при потапянето, докато се превръща в тях, да почувства от собствените си душевни глъбини качествата на тези същества като симпатии и антипатии. Едва когато може всичко това, когато душата умее да се отнася към симпатиите и антипатиите по този начин, тази душа е способна пред нея да застанат образно по правилен начин симпатичните или антипатични преживявания и чувства в нещата от елементарния свят. Това означава: едва тогава човек е в състояние да почувства не само това, което чувстваме в симпатии и антипатии, а действително да види как изживяването на самия себе си – превърнат в друго същество – пламва като един или друг цветен образ или един или друг звуков образ на елементарния свят.
към текста >>
С вътрешно затворен душевен живот, с умиротворен душевен живот е нужно чо
век
да се потапя в съществата и тогава при потапянето, докато се превръща в тях, да почувства от собствените си душевни глъбини качествата на тези същества като симпатии и антипатии.
И към това антипатично човек следва да се отнася така, както в сетивния свят се отнася към синьото и червеното, а не така, че едното да е по-симпатично, а другото – по-антипатично. Точно както във физическо-сетивния свят той застава с известно спокойствие пред всички цветове, защото те изразяват това, което са нещата, и само ако е неврастеник, бяга от един или друг цвят, или, ако е бик, не може да понася червения цвят. Както във физическо-сетивния свят човек понася цветовете със спокойствие, така трябва да може да наблюдава с пълна безпристрастност симпатиите и антипатиите в елементарния свят като качества на този свят. За целта е необходимо поведението на душата, такова, каквото е естествено във физическо-сетивния свят, това поведение на душата, което се чувства привлечено от симпатии и отблъснато от антипатии, да стане съвършено различно. Това душевно настроение, това състояние на чувствата, което съответства на симпатиите и антипатиите във физическо-сетивния свят, трябва да се смени по отношение на елементарния свят с нещо, което би могло да се нарече душевен покой, умиротворение на духа.
С вътрешно затворен душевен живот, с умиротворен душевен живот е нужно човек да се потапя в съществата и тогава при потапянето, докато се превръща в тях, да почувства от собствените си душевни глъбини качествата на тези същества като симпатии и антипатии.
Едва когато може всичко това, когато душата умее да се отнася към симпатиите и антипатиите по този начин, тази душа е способна пред нея да застанат образно по правилен начин симпатичните или антипатични преживявания и чувства в нещата от елементарния свят. Това означава: едва тогава човек е в състояние да почувства не само това, което чувстваме в симпатии и антипатии, а действително да види как изживяването на самия себе си – превърнат в друго същество – пламва като един или друг цветен образ или един или друг звуков образ на елементарния свят. Каква роля играят симпатиите или антипатиите по отношение на изживяването на душата в духовния свят можете да видите също така, ако проследите с известно вътрешно разбиране главата в „Теософия“, в която става дума за света на душите. Там ще видите, че светът на душите е изграден тъкмо от симпатии и антипатии.
към текста >>
Това означава: едва тогава чо
век
е в състояние да почувства не само това, което чувстваме в симпатии и антипатии, а действително да види как изживяването на самия себе си – превърнат в друго същество – пламва като един или друг цветен образ или един или друг звуков образ на елементарния свят.
Както във физическо-сетивния свят човек понася цветовете със спокойствие, така трябва да може да наблюдава с пълна безпристрастност симпатиите и антипатиите в елементарния свят като качества на този свят. За целта е необходимо поведението на душата, такова, каквото е естествено във физическо-сетивния свят, това поведение на душата, което се чувства привлечено от симпатии и отблъснато от антипатии, да стане съвършено различно. Това душевно настроение, това състояние на чувствата, което съответства на симпатиите и антипатиите във физическо-сетивния свят, трябва да се смени по отношение на елементарния свят с нещо, което би могло да се нарече душевен покой, умиротворение на духа. С вътрешно затворен душевен живот, с умиротворен душевен живот е нужно човек да се потапя в съществата и тогава при потапянето, докато се превръща в тях, да почувства от собствените си душевни глъбини качествата на тези същества като симпатии и антипатии. Едва когато може всичко това, когато душата умее да се отнася към симпатиите и антипатиите по този начин, тази душа е способна пред нея да застанат образно по правилен начин симпатичните или антипатични преживявания и чувства в нещата от елементарния свят.
Това означава: едва тогава човек е в състояние да почувства не само това, което чувстваме в симпатии и антипатии, а действително да види как изживяването на самия себе си – превърнат в друго същество – пламва като един или друг цветен образ или един или друг звуков образ на елементарния свят.
Каква роля играят симпатиите или антипатиите по отношение на изживяването на душата в духовния свят можете да видите също така, ако проследите с известно вътрешно разбиране главата в „Теософия“, в която става дума за света на душите. Там ще видите, че светът на душите е изграден тъкмо от симпатии и антипатии.
към текста >>
Това, което чо
век
изживява като мислене във физическо-сетивното тяло, се отнася към този по-истински елемент на мисленето както сянката на стената към предметите, които я хвърлят.
От моето описание бихте могли да видите, скъпи мои приятели, че това, което е познато във физическо-сетивния свят като мислене, е всъщност само външен, извикан от физическото тяло смътен израз на мисленето, което почива в окултните дълбини и което всъщност може да се нарече живо същество. Веднага щом започнем да се движим в елементарния свят с нашето етерно тяло, мислите стават, бих казал, по-плътни, по-живи, по-самостоятелни, по-истинни в своята същност.
Това, което човек изживява като мислене във физическо-сетивното тяло, се отнася към този по-истински елемент на мисленето както сянката на стената към предметите, които я хвърлят.
То действително е сянката на елементарния живот на мислите, която във физическо-сетивния свят се хвърля от устройството на физическото тяло. Ние мислим сякаш в сянката на мисловните същества, когато мислим във физическо-сетивния свят. Свръхсетивното, ясновиждащото познание разкрива перспектива към истинската природа на мисленето. Никоя философия, никоя външна наука, колкото и да е остроумна, не може да проучи нищо правилно за тази истинска природа на мисленето. Само познанието, основаващо се на ясновиждащото съзнание, може да познае нещо вярно.
към текста >>
Чо
век
сам трябва да иска това чувство за Аз, в елементарния свят той трябва да изживее какво значи да си изпълнен в душата си със следното съдържание на съзнанието: „Аз искам себе си“.
Точно така е и с волята. Волята трябва да укрепне, защото в елементарния свят не е толкова удобно, колкото във физическо-сетивния свят, където чувството за Аз се дава от силите на физическото тяло.
Човек сам трябва да иска това чувство за Аз, в елементарния свят той трябва да изживее какво значи да си изпълнен в душата си със следното съдържание на съзнанието: „Аз искам себе си“.
Трябва да изживее, че е нещо много значително, че в момента, когато не е достатъчно силен да развие не мисълта, а действителния волеви акт „аз искам себе си“, той усеща, че сякаш изпада в безсъзнание. Ако човек не може сам да се удържи в елементарния свят, той сякаш изпада в безсъзнание в този свят. Тук поглеждаме към истинската природа на волята, която също така не може да бъде дадена от външната наука, от външната философия, а само от ясновиждащото познание. Това, което наричаме воля във физическо-сетивния свят, е сянка на онази силна действителна воля, която се разгръща така, че да съхранява Аза по собствено своеволие, като не се опира на външни сили. Всичко става посвоеволно – можем да кажем така – в този елементарен свят, когато се вживеем в него.
към текста >>
Ако чо
век
не може сам да се удържи в елементарния свят, той сякаш изпада в безсъзнание в този свят.
Точно така е и с волята. Волята трябва да укрепне, защото в елементарния свят не е толкова удобно, колкото във физическо-сетивния свят, където чувството за Аз се дава от силите на физическото тяло. Човек сам трябва да иска това чувство за Аз, в елементарния свят той трябва да изживее какво значи да си изпълнен в душата си със следното съдържание на съзнанието: „Аз искам себе си“. Трябва да изживее, че е нещо много значително, че в момента, когато не е достатъчно силен да развие не мисълта, а действителния волеви акт „аз искам себе си“, той усеща, че сякаш изпада в безсъзнание.
Ако човек не може сам да се удържи в елементарния свят, той сякаш изпада в безсъзнание в този свят.
Тук поглеждаме към истинската природа на волята, която също така не може да бъде дадена от външната наука, от външната философия, а само от ясновиждащото познание. Това, което наричаме воля във физическо-сетивния свят, е сянка на онази силна действителна воля, която се разгръща така, че да съхранява Аза по собствено своеволие, като не се опира на външни сили. Всичко става посвоеволно – можем да кажем така – в този елементарен свят, когато се вживеем в него.
към текста >>
Когато чо
век
остави физическото си тяло и след това в етерното си тяло има като обкръжение елементарния свят, благодарение на изконната природа на етерното тяло се събужда преди всичко стремежът към превръщане.
Когато човек остави физическото си тяло и след това в етерното си тяло има като обкръжение елементарния свят, благодарение на изконната природа на етерното тяло се събужда преди всичко стремежът към превръщане.
Той иска да се потапя в съществата. Но както в дневното бодърстване възниква потребността от сън, така в елементарния свят се събужда потребността да бъдеш сам в себе си, да изключиш всичко, в което би могъл да се превърнеш. Но когато в елементарния свят човек за известно време се е чувствал в себе си, когато за известно време е развил силното волево чувство „аз искам себе си“, отново настъпва нещо, което може да се нарече ужасяващо усещане за самота, за изоставеност, което извиква копнежа отново да се събуди от това състояние да иска само себе си към способността за превръщане. Във физическия сън човек си отдъхва и силите се грижат за това той да се събуди, без да прави нещо за целта. В елементарния свят, когато е в сънното състояние да иска само себе си, той трябва да се върне обратно към състоянието на способност за превръщане чрез настояването на чувството за изоставеност, тоест трябва да иска да се събуди.
към текста >>
Но когато в елементарния свят чо
век
за известно време се е чувствал в себе си, когато за известно време е развил силното волево чувство „аз искам себе си“, отново настъпва нещо, което може да се нарече ужасяващо усещане за самота, за изоставеност, което извиква копнежа отново да се събуди от това състояние да иска само себе си към способността за превръщане.
Когато човек остави физическото си тяло и след това в етерното си тяло има като обкръжение елементарния свят, благодарение на изконната природа на етерното тяло се събужда преди всичко стремежът към превръщане. Той иска да се потапя в съществата. Но както в дневното бодърстване възниква потребността от сън, така в елементарния свят се събужда потребността да бъдеш сам в себе си, да изключиш всичко, в което би могъл да се превърнеш.
Но когато в елементарния свят човек за известно време се е чувствал в себе си, когато за известно време е развил силното волево чувство „аз искам себе си“, отново настъпва нещо, което може да се нарече ужасяващо усещане за самота, за изоставеност, което извиква копнежа отново да се събуди от това състояние да иска само себе си към способността за превръщане.
Във физическия сън човек си отдъхва и силите се грижат за това той да се събуди, без да прави нещо за целта. В елементарния свят, когато е в сънното състояние да иска само себе си, той трябва да се върне обратно към състоянието на способност за превръщане чрез настояването на чувството за изоставеност, тоест трябва да иска да се събуди. От всичко това виждате, скъпи мои приятели, колко са различни условията на изживяването на себе си, на чувстването на себе си в елементарния свят от тези във физическо-сетивния свят. И можете да разберете колко е необходимо отново и отново да се обръща внимание на това, че ясновиждащото съзнание, което преминава от единия свят в другия и обратно, действително да се подчинява на изискванията на съответния свят и при престъпването на прага да не пренася привичките от единия свят в другия. Затова укрепването и усилването на душевния живот също принадлежи към често споменаваната от нас подготовка за преживяването на свръхсетивните светове.
към текста >>
Във физическия сън чо
век
си отдъхва и силите се грижат за това той да се събуди, без да прави нещо за целта.
Когато човек остави физическото си тяло и след това в етерното си тяло има като обкръжение елементарния свят, благодарение на изконната природа на етерното тяло се събужда преди всичко стремежът към превръщане. Той иска да се потапя в съществата. Но както в дневното бодърстване възниква потребността от сън, така в елементарния свят се събужда потребността да бъдеш сам в себе си, да изключиш всичко, в което би могъл да се превърнеш. Но когато в елементарния свят човек за известно време се е чувствал в себе си, когато за известно време е развил силното волево чувство „аз искам себе си“, отново настъпва нещо, което може да се нарече ужасяващо усещане за самота, за изоставеност, което извиква копнежа отново да се събуди от това състояние да иска само себе си към способността за превръщане.
Във физическия сън човек си отдъхва и силите се грижат за това той да се събуди, без да прави нещо за целта.
В елементарния свят, когато е в сънното състояние да иска само себе си, той трябва да се върне обратно към състоянието на способност за превръщане чрез настояването на чувството за изоставеност, тоест трябва да иска да се събуди. От всичко това виждате, скъпи мои приятели, колко са различни условията на изживяването на себе си, на чувстването на себе си в елементарния свят от тези във физическо-сетивния свят. И можете да разберете колко е необходимо отново и отново да се обръща внимание на това, че ясновиждащото съзнание, което преминава от единия свят в другия и обратно, действително да се подчинява на изискванията на съответния свят и при престъпването на прага да не пренася привичките от единия свят в другия. Затова укрепването и усилването на душевния живот също принадлежи към често споменаваната от нас подготовка за преживяването на свръхсетивните светове. Укрепване и усилване на душевния живот.
към текста >>
Вътрешна смелост и твърдост на характера следва преди всичко да се изработят в душата, защото слабостите на характера отслабват целия душевен живот и чо
век
влиза в елементарния свят със слаб душевен живот.
И преди всичко трябва да станат силни и крепки тези преживявания на душата, които биха могли да бъдат обозначени като висши морални преживявания, преживявания, които се изразяват в душевното настроение на твърдост на характера, на вътрешни увереност и покой.
Вътрешна смелост и твърдост на характера следва преди всичко да се изработят в душата, защото слабостите на характера отслабват целия душевен живот и човек влиза в елементарния свят със слаб душевен живот.
А това не трябва да става, ако той желае да преживява правилно и истинно в елементарния свят. Затова никой, който се отнася действително сериозно към преживяванията във висшите светове, никога няма да пропусне да подчертае, че към тези сили, които трябва да укрепят душевния живот, за да може той да встъпи правилно във висшите светове, спада укрепването на нравствените душевни сили. И това е едно от най-печалните заблуждения, които разправят на човечеството, казвайки, че човек трябва да развие ясновидство, без да взема под внимание укрепването на нравствения живот. Необходимо е да се подчертае, че това, което охарактеризирах в „Как се постигат познания за висшите светове“ като образуване на лотосовите цветове, които при развиващия се ясновидец сякаш изкристализират в духовното тяло на човека, че това развитие на лотосовите цветове може да стане – обаче не би трябвало да става, – без да се вземат под внимание средствата за морално укрепване.
към текста >>
И това е едно от най-печалните заблуждения, които разправят на човечеството, казвайки, че чо
век
трябва да развие ясновидство, без да взема под внимание укрепването на нравствения живот.
И преди всичко трябва да станат силни и крепки тези преживявания на душата, които биха могли да бъдат обозначени като висши морални преживявания, преживявания, които се изразяват в душевното настроение на твърдост на характера, на вътрешни увереност и покой. Вътрешна смелост и твърдост на характера следва преди всичко да се изработят в душата, защото слабостите на характера отслабват целия душевен живот и човек влиза в елементарния свят със слаб душевен живот. А това не трябва да става, ако той желае да преживява правилно и истинно в елементарния свят. Затова никой, който се отнася действително сериозно към преживяванията във висшите светове, никога няма да пропусне да подчертае, че към тези сили, които трябва да укрепят душевния живот, за да може той да встъпи правилно във висшите светове, спада укрепването на нравствените душевни сили.
И това е едно от най-печалните заблуждения, които разправят на човечеството, казвайки, че човек трябва да развие ясновидство, без да взема под внимание укрепването на нравствения живот.
Необходимо е да се подчертае, че това, което охарактеризирах в „Как се постигат познания за висшите светове“ като образуване на лотосовите цветове, които при развиващия се ясновидец сякаш изкристализират в духовното тяло на човека, че това развитие на лотосовите цветове може да стане – обаче не би трябвало да става, – без да се вземат под внимание средствата за морално укрепване.
към текста >>
Необходимо е да се подчертае, че това, което охарактеризирах в „Как се постигат познания за висшите светове“ като образуване на лотосовите цветове, които при развиващия се ясновидец сякаш изкристализират в духовното тяло на чо
век
а, че това развитие на лотосовите цветове може да стане – обаче не би трябвало да става, – без да се вземат под внимание средствата за морално укрепване.
И преди всичко трябва да станат силни и крепки тези преживявания на душата, които биха могли да бъдат обозначени като висши морални преживявания, преживявания, които се изразяват в душевното настроение на твърдост на характера, на вътрешни увереност и покой. Вътрешна смелост и твърдост на характера следва преди всичко да се изработят в душата, защото слабостите на характера отслабват целия душевен живот и човек влиза в елементарния свят със слаб душевен живот. А това не трябва да става, ако той желае да преживява правилно и истинно в елементарния свят. Затова никой, който се отнася действително сериозно към преживяванията във висшите светове, никога няма да пропусне да подчертае, че към тези сили, които трябва да укрепят душевния живот, за да може той да встъпи правилно във висшите светове, спада укрепването на нравствените душевни сили. И това е едно от най-печалните заблуждения, които разправят на човечеството, казвайки, че човек трябва да развие ясновидство, без да взема под внимание укрепването на нравствения живот.
Необходимо е да се подчертае, че това, което охарактеризирах в „Как се постигат познания за висшите светове“ като образуване на лотосовите цветове, които при развиващия се ясновидец сякаш изкристализират в духовното тяло на човека, че това развитие на лотосовите цветове може да стане – обаче не би трябвало да става, – без да се вземат под внимание средствата за морално укрепване.
към текста >>
Тези лотосови цветове трябва да са налице, ако чо
век
ът иска да притежава способността за превръщане, защото последната се състои в това, че лотосовите цветове разкриват своите листа в движение навън от чо
век
а и обхващат духовния свят, нагаждат се към него.
Тези лотосови цветове трябва да са налице, ако човекът иска да притежава способността за превръщане, защото последната се състои в това, че лотосовите цветове разкриват своите листа в движение навън от човека и обхващат духовния свят, нагаждат се към него.
Това, което се развива като способност за превръщане, за ясновиждащото зрение се изразява в разгръщане на лотосовите цветове. Това, което се изработва като укрепнало чувство за Аз, е вътрешна твърдост, която би могла да се нарече елементарен гръбнак. Човек трябва да е развил и двете: лотосови цветове, за да може да се превръща, и нещо подобно на гръбнака във физическия свят, един елементарен гръбнак, за да може да развие укрепналия си Аз в елементарния свят. Както бе споменато вчера, че ако това, което – развито по духовен начин – може да доведе до висши добродетели в духовния свят, бъде оставено да се излее в сетивния свят, може да доведе до най-големите пороци, така стоят нещата и по отношение на лотосовите цветове и елементарния гръбнак. Възможно е също така чрез известни прийоми да се пробудят лотосовите цветове, а също и елементарният гръбнак, без да се търси нравствена твърдост, но това не се препоръчва на никой добросъвестен ясновидец.
към текста >>
Чо
век
трябва да е развил и двете: лотосови цветове, за да може да се превръща, и нещо подобно на гръбнака във физическия свят, един елементарен гръбнак, за да може да развие укрепналия си Аз в елементарния свят.
Тези лотосови цветове трябва да са налице, ако човекът иска да притежава способността за превръщане, защото последната се състои в това, че лотосовите цветове разкриват своите листа в движение навън от човека и обхващат духовния свят, нагаждат се към него. Това, което се развива като способност за превръщане, за ясновиждащото зрение се изразява в разгръщане на лотосовите цветове. Това, което се изработва като укрепнало чувство за Аз, е вътрешна твърдост, която би могла да се нарече елементарен гръбнак.
Човек трябва да е развил и двете: лотосови цветове, за да може да се превръща, и нещо подобно на гръбнака във физическия свят, един елементарен гръбнак, за да може да развие укрепналия си Аз в елементарния свят.
Както бе споменато вчера, че ако това, което – развито по духовен начин – може да доведе до висши добродетели в духовния свят, бъде оставено да се излее в сетивния свят, може да доведе до най-големите пороци, така стоят нещата и по отношение на лотосовите цветове и елементарния гръбнак. Възможно е също така чрез известни прийоми да се пробудят лотосовите цветове, а също и елементарният гръбнак, без да се търси нравствена твърдост, но това не се препоръчва на никой добросъвестен ясновидец. Защото не става дума само за това, във висшите светове да се постигне едно или друго, а да се вземе под внимание всичко, което е необходимо.
към текста >>
В момента, в който чо
век
престъпва прага към духовния свят, той се приближава към съществата, за които вече говорихме, приближава се към луциферическите и ариманическите същества по съвсем различен начин от този, по който се среща с тях във физическо-сетивния свят.
В момента, в който човек престъпва прага към духовния свят, той се приближава към съществата, за които вече говорихме, приближава се към луциферическите и ариманическите същества по съвсем различен начин от този, по който се среща с тях във физическо-сетивния свят.
И веднага щом престъпи прага, т.е. веднага щом придобие лотосови цветове и гръбнак, той изживява нещо особено, а именно че веднага вижда как към него се приближават луциферическите сили. Те се стремят да уловят листата на лотосовите цветове. Протягат пипалата си също и към нашите лотосови цветове и човек трябва да се е развил по правилния начин, за да може да използва тези лотосови цветове за обхващане на духовните явления и за да не бъдат уловени те от луциферически сили. Да не бъдат уловени от луциферически сили обаче е възможно само ако човек се издигне в духовния свят с укрепени нравствени сили.
към текста >>
Протягат пипалата си също и към нашите лотосови цветове и чо
век
трябва да се е развил по правилния начин, за да може да използва тези лотосови цветове за обхващане на духовните явления и за да не бъдат уловени те от луциферически сили.
В момента, в който човек престъпва прага към духовния свят, той се приближава към съществата, за които вече говорихме, приближава се към луциферическите и ариманическите същества по съвсем различен начин от този, по който се среща с тях във физическо-сетивния свят. И веднага щом престъпи прага, т.е. веднага щом придобие лотосови цветове и гръбнак, той изживява нещо особено, а именно че веднага вижда как към него се приближават луциферическите сили. Те се стремят да уловят листата на лотосовите цветове.
Протягат пипалата си също и към нашите лотосови цветове и човек трябва да се е развил по правилния начин, за да може да използва тези лотосови цветове за обхващане на духовните явления и за да не бъдат уловени те от луциферически сили.
Да не бъдат уловени от луциферически сили обаче е възможно само ако човек се издигне в духовния свят с укрепени нравствени сили.
към текста >>
Да не бъдат уловени от луциферически сили обаче е възможно само ако чо
век
се издигне в духовния свят с укрепени нравствени сили.
В момента, в който човек престъпва прага към духовния свят, той се приближава към съществата, за които вече говорихме, приближава се към луциферическите и ариманическите същества по съвсем различен начин от този, по който се среща с тях във физическо-сетивния свят. И веднага щом престъпи прага, т.е. веднага щом придобие лотосови цветове и гръбнак, той изживява нещо особено, а именно че веднага вижда как към него се приближават луциферическите сили. Те се стремят да уловят листата на лотосовите цветове. Протягат пипалата си също и към нашите лотосови цветове и човек трябва да се е развил по правилния начин, за да може да използва тези лотосови цветове за обхващане на духовните явления и за да не бъдат уловени те от луциферически сили.
Да не бъдат уловени от луциферически сили обаче е възможно само ако човек се издигне в духовния свят с укрепени нравствени сили.
към текста >>
Вече загатнах, че във физическо-сетивния свят ариманическите сили пристъпват към душата на чо
век
а повече отвън, а луциферическите – повече отвътре.
Вече загатнах, че във физическо-сетивния свят ариманическите сили пристъпват към душата на човека повече отвън, а луциферическите – повече отвътре.
В духовния свят е обратното: там луциферическите същества идват отвън и искат да уловят лотосовите цветове, а ариманическите идват отвътре и се установяват в елементарния гръбнак. И сега, ако човек не се е издигнал в духовния свят, въоръжен с моралност, ариманическите и луциферическите сили сключват един забележителен съюз едни с други. Ако се е издигнал с честолюбие, тщеславие, с щения за власт, с гордост, на Ариман и Луцифер се удава да сключат съюз един с друг. Ще използвам един образ за това, което правят Ариман и Луцифер тогава, но този образ съответства на действителността и ще ме разберете. Наистина става това, което загатвам в този образ: Ариман и Луцифер сключват съюз и Луцифер, заедно с Ариман, прикрепя листата на лотосовите цветове към елементарния гръбнак.
към текста >>
И сега, ако чо
век
не се е издигнал в духовния свят, въоръжен с моралност, ариманическите и луциферическите сили сключват един забележителен съюз едни с други.
Вече загатнах, че във физическо-сетивния свят ариманическите сили пристъпват към душата на човека повече отвън, а луциферическите – повече отвътре. В духовния свят е обратното: там луциферическите същества идват отвън и искат да уловят лотосовите цветове, а ариманическите идват отвътре и се установяват в елементарния гръбнак.
И сега, ако човек не се е издигнал в духовния свят, въоръжен с моралност, ариманическите и луциферическите сили сключват един забележителен съюз едни с други.
Ако се е издигнал с честолюбие, тщеславие, с щения за власт, с гордост, на Ариман и Луцифер се удава да сключат съюз един с друг. Ще използвам един образ за това, което правят Ариман и Луцифер тогава, но този образ съответства на действителността и ще ме разберете. Наистина става това, което загатвам в този образ: Ариман и Луцифер сключват съюз и Луцифер, заедно с Ариман, прикрепя листата на лотосовите цветове към елементарния гръбнак. Всички листа на лотосовите цветове се свързват с елементарния гръбнак, човекът се оказва завързан в самия себе си, окован в самия себе си от своите развити лотосови цветове и от своя елементарен гръбнак. А последствието от това е, че се развива в такава степен егоизъм, в такава степен любов към измамата, каквато е абсолютно немислима, когато човекът пребивава само във физическия свят.
към текста >>
Всички листа на лотосовите цветове се свързват с елементарния гръбнак, чо
век
ът се оказва завързан в самия себе си, окован в самия себе си от своите развити лотосови цветове и от своя елементарен гръбнак.
В духовния свят е обратното: там луциферическите същества идват отвън и искат да уловят лотосовите цветове, а ариманическите идват отвътре и се установяват в елементарния гръбнак. И сега, ако човек не се е издигнал в духовния свят, въоръжен с моралност, ариманическите и луциферическите сили сключват един забележителен съюз едни с други. Ако се е издигнал с честолюбие, тщеславие, с щения за власт, с гордост, на Ариман и Луцифер се удава да сключат съюз един с друг. Ще използвам един образ за това, което правят Ариман и Луцифер тогава, но този образ съответства на действителността и ще ме разберете. Наистина става това, което загатвам в този образ: Ариман и Луцифер сключват съюз и Луцифер, заедно с Ариман, прикрепя листата на лотосовите цветове към елементарния гръбнак.
Всички листа на лотосовите цветове се свързват с елементарния гръбнак, човекът се оказва завързан в самия себе си, окован в самия себе си от своите развити лотосови цветове и от своя елементарен гръбнак.
А последствието от това е, че се развива в такава степен егоизъм, в такава степен любов към измамата, каквато е абсолютно немислима, когато човекът пребивава само във физическия свят. Това е, което може да се случи, ако ясновиждащо съзнание не се развие по съответния начин: Ариман и Луцифер сключват съюза, благодарение на който листата на лотосовите цветове се прикрепят към елементарния гръбнак. И така човек се оказва окован в самия себе си от собствените си елементарни или етерни способности. Всичко това са неща, които трябва да се знаят, ако искаме да се опитаме да проникнем, познавайки, в действителния духовен свят.
към текста >>
А последствието от това е, че се развива в такава степен егоизъм, в такава степен любов към измамата, каквато е абсолютно немислима, когато чо
век
ът пребивава само във физическия свят.
И сега, ако човек не се е издигнал в духовния свят, въоръжен с моралност, ариманическите и луциферическите сили сключват един забележителен съюз едни с други. Ако се е издигнал с честолюбие, тщеславие, с щения за власт, с гордост, на Ариман и Луцифер се удава да сключат съюз един с друг. Ще използвам един образ за това, което правят Ариман и Луцифер тогава, но този образ съответства на действителността и ще ме разберете. Наистина става това, което загатвам в този образ: Ариман и Луцифер сключват съюз и Луцифер, заедно с Ариман, прикрепя листата на лотосовите цветове към елементарния гръбнак. Всички листа на лотосовите цветове се свързват с елементарния гръбнак, човекът се оказва завързан в самия себе си, окован в самия себе си от своите развити лотосови цветове и от своя елементарен гръбнак.
А последствието от това е, че се развива в такава степен егоизъм, в такава степен любов към измамата, каквато е абсолютно немислима, когато човекът пребивава само във физическия свят.
Това е, което може да се случи, ако ясновиждащо съзнание не се развие по съответния начин: Ариман и Луцифер сключват съюза, благодарение на който листата на лотосовите цветове се прикрепят към елементарния гръбнак. И така човек се оказва окован в самия себе си от собствените си елементарни или етерни способности. Всичко това са неща, които трябва да се знаят, ако искаме да се опитаме да проникнем, познавайки, в действителния духовен свят.
към текста >>
И така чо
век
се оказва окован в самия себе си от собствените си елементарни или етерни способности.
Ще използвам един образ за това, което правят Ариман и Луцифер тогава, но този образ съответства на действителността и ще ме разберете. Наистина става това, което загатвам в този образ: Ариман и Луцифер сключват съюз и Луцифер, заедно с Ариман, прикрепя листата на лотосовите цветове към елементарния гръбнак. Всички листа на лотосовите цветове се свързват с елементарния гръбнак, човекът се оказва завързан в самия себе си, окован в самия себе си от своите развити лотосови цветове и от своя елементарен гръбнак. А последствието от това е, че се развива в такава степен егоизъм, в такава степен любов към измамата, каквато е абсолютно немислима, когато човекът пребивава само във физическия свят. Това е, което може да се случи, ако ясновиждащо съзнание не се развие по съответния начин: Ариман и Луцифер сключват съюза, благодарение на който листата на лотосовите цветове се прикрепят към елементарния гръбнак.
И така човек се оказва окован в самия себе си от собствените си елементарни или етерни способности.
Всичко това са неща, които трябва да се знаят, ако искаме да се опитаме да проникнем, познавайки, в действителния духовен свят.
към текста >>
22.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Това, което чо
век
трябва да направи, не е просто описание на намиращото се там, а по-скоро може да се сравни с четене.
Така действително стоят нещата и с отношението на душата към целия свят от образи в духовната област.
Това, което човек трябва да направи, не е просто описание на намиращото се там, а по-скоро може да се сравни с четене.
И тези образи, които имаме пред себе си, се явяват всъщност космическо писмо, и човек има правилното душевно настроение към него, ако се настрои така, че да чувства, че в образите има пред себе си космическо писмо, и че образите посредничат, означават за него това, което представлява реалността на духовния свят, от която всъщност е изтъкан целият този свят от образи. Затова сме длъжни в истинския смисъл да говорим за четене на космическото писмо в духовната област.
към текста >>
И тези образи, които имаме пред себе си, се явяват всъщност космическо писмо, и чо
век
има правилното душевно настроение към него, ако се настрои така, че да чувства, че в образите има пред себе си космическо писмо, и че образите посредничат, означават за него това, което представлява реалността на духовния свят, от която всъщност е изтъкан целият този свят от образи.
Така действително стоят нещата и с отношението на душата към целия свят от образи в духовната област. Това, което човек трябва да направи, не е просто описание на намиращото се там, а по-скоро може да се сравни с четене.
И тези образи, които имаме пред себе си, се явяват всъщност космическо писмо, и човек има правилното душевно настроение към него, ако се настрои така, че да чувства, че в образите има пред себе си космическо писмо, и че образите посредничат, означават за него това, което представлява реалността на духовния свят, от която всъщност е изтъкан целият този свят от образи.
Затова сме длъжни в истинския смисъл да говорим за четене на космическото писмо в духовната област.
към текста >>
Чо
век
няма нужда да се учи да чете космическото писмо така, както се учи да чете тези произволни знаци, които за станалата ясновиждаща душа се явяват могъща картина като израз на страната на духовете.
Но не следва да си представяме нещата така, че това четене на космическото писмо може да се научи по начина, по който се научава четенето във физическия свят. Четенето във физическия свят се основава повече или по-малко, поне днес – в древните епохи на човечеството не е било така, – на отношението на произволни знаци към това, което те означават.
Човек няма нужда да се учи да чете космическото писмо така, както се учи да чете тези произволни знаци, които за станалата ясновиждаща душа се явяват могъща картина като израз на страната на духовете.
Но всъщност е нужно само това, което тук се представя в пейзаж от образи, да се възприема непредубедено и с възприемчива душа, защото това, което се преживява при това възприемане, само по себе си вече представлява четене. Тези образи, така да се каже, сами изливат своя смисъл. Затова лесно може да стане така, че определени коментари, интерпретации на образите от духовния свят в абстрактни представи да се явят по-скоро като пречка за непосредствената насоченост на душата към това, което стои зад окултното писмо, отколкото като помощ при това четене. В такива неща, каквито са изложени както в „Теософия“, така и в картините от „Пробуждането на душите“, става дума преди всичко за това, да оставим непредубедено нещата да ни въздействат. С по-дълбоките сили, които понякога идват съвсем смътно до съзнанието, човек вече преживява указанията за духовния свят.
към текста >>
С по-дълбоките сили, които понякога идват съвсем смътно до съзнанието, чо
век
вече преживява указанията за духовния свят.
Човек няма нужда да се учи да чете космическото писмо така, както се учи да чете тези произволни знаци, които за станалата ясновиждаща душа се явяват могъща картина като израз на страната на духовете. Но всъщност е нужно само това, което тук се представя в пейзаж от образи, да се възприема непредубедено и с възприемчива душа, защото това, което се преживява при това възприемане, само по себе си вече представлява четене. Тези образи, така да се каже, сами изливат своя смисъл. Затова лесно може да стане така, че определени коментари, интерпретации на образите от духовния свят в абстрактни представи да се явят по-скоро като пречка за непосредствената насоченост на душата към това, което стои зад окултното писмо, отколкото като помощ при това четене. В такива неща, каквито са изложени както в „Теософия“, така и в картините от „Пробуждането на душите“, става дума преди всичко за това, да оставим непредубедено нещата да ни въздействат.
С по-дълбоките сили, които понякога идват съвсем смътно до съзнанието, човек вече преживява указанията за духовния свят.
За да се получат тези указания за духовния свят – насочете към това душевния си взор, скъпи мои приятели, – дори не е нужно да се стремим към ясновидство, а е необходимо само такива образи да се разбират така, че да имаме за тях отворена, възприемчива душа, да не подхождаме към нещата с груб материализъм, казвайки: „Всичко това са глупости, това изобщо не съществува! “ Възприемчивата душа, която вниква в хода на такива картини, се научава да ги чете. Чрез отдаването на душата на тези образи у нея се развива разбирането, което трябва да се търси за света на страната на духовете. И тъй като това, което казах, наистина е така, от нашия съвременен материалистически светоглед произтичат многобройни възражения срещу духовната наука.
към текста >>
Може да се каже – и това наистина е възражение, което не е неоснователно, – ако чо
век
е например Фердинанд Райнеке, който е толкова хитър, че за такъв го смятат не само хората, но с основание и Ариман, та може да се каже: „Да, вие, които ни описвате ясновиждащото съзнание, които говорите за духовния свят, все пак съставяте целия този духовен свят само с материала от сетивните представи.
От една страна, такива възражения всъщност са напълно понятни, но, от друга страна, те могат да бъдат много остроумни и привидно изключително логични.
Може да се каже – и това наистина е възражение, което не е неоснователно, – ако човек е например Фердинанд Райнеке, който е толкова хитър, че за такъв го смятат не само хората, но с основание и Ариман, та може да се каже: „Да, вие, които ни описвате ясновиждащото съзнание, които говорите за духовния свят, все пак съставяте целия този духовен свят само с материала от сетивните представи.
Вие групирате материала от сетивните представи. Как бихте могли, когато съставяте една картина действително само от познати сетивни образи, да твърдите, че благодарение на това би трябвало да се изпита нещо ново, нещо, което не може да се узнае, ако не се приближиш до духовния свят? “ Това е възражение, което трябва да заслепи мнозина и което, от гледна точка на съвременното съзнание, се прави, може да се каже, с известно привидно, но все пак пълно право. И въпреки това, ако вникнем по-дълбоко в подобни възражения на Фердинанд Райнеке, все пак правилно се явява следното. Такова възражение би било напълно подобно на друго такова, което би направил някой, ако каже на някого, който току-що е получил писмо: „Да, виждаш ли, ти получи писмо, в него не виждам нищо друго освен букви и думи, които отдавна зная.
към текста >>
В известно отношение те са съставени от реминисценции от сетивния свят; но така, както се явяват във вида на космическо писмо, те представляват това, което чо
век
ът не може да узнае нито в сетивния, нито в елементарния свят.
И въпреки това, ако вникнем по-дълбоко в подобни възражения на Фердинанд Райнеке, все пак правилно се явява следното. Такова възражение би било напълно подобно на друго такова, което би направил някой, ако каже на някого, който току-що е получил писмо: „Да, виждаш ли, ти получи писмо, в него не виждам нищо друго освен букви и думи, които отдавна зная. Как искаш да научиш от това писмо нещо ново? От него можеш да узнаеш само нещо, което ние вече отдавна знаем.“ И все пак, с помощта на това, което знаем отдавна, понякога научаваме неща, които дори не сме и сънували. Така е и с инсценировката на такива картини, които трябва да се явяват не само в постановката, а се разкриват на ясновиждащото съзнание от всички страни.
В известно отношение те са съставени от реминисценции от сетивния свят; но така, както се явяват във вида на космическо писмо, те представляват това, което човекът не може да узнае нито в сетивния, нито в елементарния свят.
Отново и отново трябва да се подчертава, че това отношение към духовния свят следва да се сравни с четене, а не с непосредствено съзерцание.
към текста >>
И така, докато станалият ясновиждащ земен чо
век
е длъжен да разбира нещата и явленията от сетивно-физическия свят по такъв начин, ако иска да се отнася към тези неща със здрава душа, така че да ги съзерцава и описва възможно най-точно, то отношението към страната на духовете е различно.
И така, докато станалият ясновиждащ земен човек е длъжен да разбира нещата и явленията от сетивно-физическия свят по такъв начин, ако иска да се отнася към тези неща със здрава душа, така че да ги съзерцава и описва възможно най-точно, то отношението към страната на духовете е различно.
Веднага щом човек престъпи прага в духовния свят, той си има работа с нещо, което може да се сравни с четене. Ако обърнем внимание на това, което трябва да е познато за човешкия живот от тази страна на духовете, има и нещо друго, което може да опровергае възраженията на Фердинанд Райнеке. Не трябва да се отнасяме несериозно към такива възражения. Ако искаме да разберем правилно духовната наука, е необходимо до известна степен да се занимаем с тези възражения. Трябва да вземем под съображение, че хората от настоящето често изобщо не могат да не правят подобни възражения, тъй като целият им живот на представите и мисловните им навици са такива, че от боязън, от страх да не се окажат пред нищото, когато чуят за духовния свят, те просто го отричат.
към текста >>
Веднага щом чо
век
престъпи прага в духовния свят, той си има работа с нещо, което може да се сравни с четене.
И така, докато станалият ясновиждащ земен човек е длъжен да разбира нещата и явленията от сетивно-физическия свят по такъв начин, ако иска да се отнася към тези неща със здрава душа, така че да ги съзерцава и описва възможно най-точно, то отношението към страната на духовете е различно.
Веднага щом човек престъпи прага в духовния свят, той си има работа с нещо, което може да се сравни с четене.
Ако обърнем внимание на това, което трябва да е познато за човешкия живот от тази страна на духовете, има и нещо друго, което може да опровергае възраженията на Фердинанд Райнеке. Не трябва да се отнасяме несериозно към такива възражения. Ако искаме да разберем правилно духовната наука, е необходимо до известна степен да се занимаем с тези възражения. Трябва да вземем под съображение, че хората от настоящето често изобщо не могат да не правят подобни възражения, тъй като целият им живот на представите и мисловните им навици са такива, че от боязън, от страх да не се окажат пред нищото, когато чуят за духовния свят, те просто го отричат. Човек може да си изгради вярно разбиране за отношението на хората от настоящето към духовния свят, ако обърне внимание на това, което мислят за духовния свят тези хора, които всъщност в известен смисъл са доброжелателни по отношение на него.
към текста >>
Чо
век
може да си изгради вярно разбиране за отношението на хората от настоящето към духовния свят, ако обърне внимание на това, което мислят за духовния свят тези хора, които всъщност в известен смисъл са доброжелателни по отношение на него.
Веднага щом човек престъпи прага в духовния свят, той си има работа с нещо, което може да се сравни с четене. Ако обърнем внимание на това, което трябва да е познато за човешкия живот от тази страна на духовете, има и нещо друго, което може да опровергае възраженията на Фердинанд Райнеке. Не трябва да се отнасяме несериозно към такива възражения. Ако искаме да разберем правилно духовната наука, е необходимо до известна степен да се занимаем с тези възражения. Трябва да вземем под съображение, че хората от настоящето често изобщо не могат да не правят подобни възражения, тъй като целият им живот на представите и мисловните им навици са такива, че от боязън, от страх да не се окажат пред нищото, когато чуят за духовния свят, те просто го отричат.
Човек може да си изгради вярно разбиране за отношението на хората от настоящето към духовния свят, ако обърне внимание на това, което мислят за духовния свят тези хора, които всъщност в известен смисъл са доброжелателни по отношение на него.
към текста >>
Неотдавна в съвременната литература се появи една книга, която си заслужава да бъде прочетена и от тези, които вече са стигнали до истинско разбиране за духовния свят, защото е написана от чо
век
, който всъщност е доброжелателен и който много би искал да достигне до някакъв вид познание за духовния свят, от Морис Метерлинк.
Неотдавна в съвременната литература се появи една книга, която си заслужава да бъде прочетена и от тези, които вече са стигнали до истинско разбиране за духовния свят, защото е написана от човек, който всъщност е доброжелателен и който много би искал да достигне до някакъв вид познание за духовния свят, от Морис Метерлинк.
Книгата е преведена и на немски език и е озаглавена „За смъртта“. Тя произхожда от човек, който в първите глави показва, че би искал да разбере нещо от тези неща. Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен. В главите на книгата „За смъртта“ на Морис Метерлинк, в които той говори за същинското отношение на човека към духовния свят, тази книга става особено глупава и абсурдна. И това е интересно явление, че един доброжелателен човек, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее.
към текста >>
Тя произхожда от чо
век
, който в първите глави показва, че би искал да разбере нещо от тези неща.
Неотдавна в съвременната литература се появи една книга, която си заслужава да бъде прочетена и от тези, които вече са стигнали до истинско разбиране за духовния свят, защото е написана от човек, който всъщност е доброжелателен и който много би искал да достигне до някакъв вид познание за духовния свят, от Морис Метерлинк. Книгата е преведена и на немски език и е озаглавена „За смъртта“.
Тя произхожда от човек, който в първите глави показва, че би искал да разбере нещо от тези неща.
Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен. В главите на книгата „За смъртта“ на Морис Метерлинк, в които той говори за същинското отношение на човека към духовния свят, тази книга става особено глупава и абсурдна. И това е интересно явление, че един доброжелателен човек, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее. Не казвам това, за да критикувам, а за да охарактеризирам обективно, че един такъв доброжелателен човек става глупав, когато иска да обърне своето внимание към отношението на човешката душа към страната на духовете. Защото Морис Метерлинк дори не може да си представи, че съществува възможност човешката душа да укрепне и да се усили така, че да може да остави зад себе си всичко, което може да навлезе в нея чрез сетивно наблюдение и чрез обикновените мислене, чувства и воля както на физическия план, така и в елементарния свят.
към текста >>
Тъй като знаем, че по определен начин той е чо
век
с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на чо
век
а към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен.
Неотдавна в съвременната литература се появи една книга, която си заслужава да бъде прочетена и от тези, които вече са стигнали до истинско разбиране за духовния свят, защото е написана от човек, който всъщност е доброжелателен и който много би искал да достигне до някакъв вид познание за духовния свят, от Морис Метерлинк. Книгата е преведена и на немски език и е озаглавена „За смъртта“. Тя произхожда от човек, който в първите глави показва, че би искал да разбере нещо от тези неща.
Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен.
В главите на книгата „За смъртта“ на Морис Метерлинк, в които той говори за същинското отношение на човека към духовния свят, тази книга става особено глупава и абсурдна. И това е интересно явление, че един доброжелателен човек, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее. Не казвам това, за да критикувам, а за да охарактеризирам обективно, че един такъв доброжелателен човек става глупав, когато иска да обърне своето внимание към отношението на човешката душа към страната на духовете. Защото Морис Метерлинк дори не може да си представи, че съществува възможност човешката душа да укрепне и да се усили така, че да може да остави зад себе си всичко, което може да навлезе в нея чрез сетивно наблюдение и чрез обикновените мислене, чувства и воля както на физическия план, така и в елементарния свят. За такива духове като Морис Метерлинк, когато душата остави зад себе си всичко, което съставлява сетивното възприятие и свързаните с него мислене, чувства и воля, вече просто не съществува нищо.
към текста >>
В главите на книгата „За смъртта“ на Морис Метерлинк, в които той говори за същинското отношение на чо
век
а към духовния свят, тази книга става особено глупава и абсурдна.
Неотдавна в съвременната литература се появи една книга, която си заслужава да бъде прочетена и от тези, които вече са стигнали до истинско разбиране за духовния свят, защото е написана от човек, който всъщност е доброжелателен и който много би искал да достигне до някакъв вид познание за духовния свят, от Морис Метерлинк. Книгата е преведена и на немски език и е озаглавена „За смъртта“. Тя произхожда от човек, който в първите глави показва, че би искал да разбере нещо от тези неща. Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен.
В главите на книгата „За смъртта“ на Морис Метерлинк, в които той говори за същинското отношение на човека към духовния свят, тази книга става особено глупава и абсурдна.
И това е интересно явление, че един доброжелателен човек, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее. Не казвам това, за да критикувам, а за да охарактеризирам обективно, че един такъв доброжелателен човек става глупав, когато иска да обърне своето внимание към отношението на човешката душа към страната на духовете. Защото Морис Метерлинк дори не може да си представи, че съществува възможност човешката душа да укрепне и да се усили така, че да може да остави зад себе си всичко, което може да навлезе в нея чрез сетивно наблюдение и чрез обикновените мислене, чувства и воля както на физическия план, така и в елементарния свят. За такива духове като Морис Метерлинк, когато душата остави зад себе си всичко, което съставлява сетивното възприятие и свързаните с него мислене, чувства и воля, вече просто не съществува нищо. Затова в споменатата книга Морис Метерлинк търси доказателства за духовния свят и неговите факти.
към текста >>
И това е интересно явление, че един доброжелателен чо
век
, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее.
Неотдавна в съвременната литература се появи една книга, която си заслужава да бъде прочетена и от тези, които вече са стигнали до истинско разбиране за духовния свят, защото е написана от човек, който всъщност е доброжелателен и който много би искал да достигне до някакъв вид познание за духовния свят, от Морис Метерлинк. Книгата е преведена и на немски език и е озаглавена „За смъртта“. Тя произхожда от човек, който в първите глави показва, че би искал да разбере нещо от тези неща. Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен. В главите на книгата „За смъртта“ на Морис Метерлинк, в които той говори за същинското отношение на човека към духовния свят, тази книга става особено глупава и абсурдна.
И това е интересно явление, че един доброжелателен човек, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее.
Не казвам това, за да критикувам, а за да охарактеризирам обективно, че един такъв доброжелателен човек става глупав, когато иска да обърне своето внимание към отношението на човешката душа към страната на духовете. Защото Морис Метерлинк дори не може да си представи, че съществува възможност човешката душа да укрепне и да се усили така, че да може да остави зад себе си всичко, което може да навлезе в нея чрез сетивно наблюдение и чрез обикновените мислене, чувства и воля както на физическия план, така и в елементарния свят. За такива духове като Морис Метерлинк, когато душата остави зад себе си всичко, което съставлява сетивното възприятие и свързаните с него мислене, чувства и воля, вече просто не съществува нищо. Затова в споменатата книга Морис Метерлинк търси доказателства за духовния свят и неговите факти. Разбира се, напълно е оправдано да се търсят доказателства за духовния свят.
към текста >>
Не казвам това, за да критикувам, а за да охарактеризирам обективно, че един такъв доброжелателен чо
век
става глупав, когато иска да обърне своето внимание към отношението на човешката душа към страната на духовете.
Книгата е преведена и на немски език и е озаглавена „За смъртта“. Тя произхожда от човек, който в първите глави показва, че би искал да разбере нещо от тези неща. Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен. В главите на книгата „За смъртта“ на Морис Метерлинк, в които той говори за същинското отношение на човека към духовния свят, тази книга става особено глупава и абсурдна. И това е интересно явление, че един доброжелателен човек, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее.
Не казвам това, за да критикувам, а за да охарактеризирам обективно, че един такъв доброжелателен човек става глупав, когато иска да обърне своето внимание към отношението на човешката душа към страната на духовете.
Защото Морис Метерлинк дори не може да си представи, че съществува възможност човешката душа да укрепне и да се усили така, че да може да остави зад себе си всичко, което може да навлезе в нея чрез сетивно наблюдение и чрез обикновените мислене, чувства и воля както на физическия план, така и в елементарния свят. За такива духове като Морис Метерлинк, когато душата остави зад себе си всичко, което съставлява сетивното възприятие и свързаните с него мислене, чувства и воля, вече просто не съществува нищо. Затова в споменатата книга Морис Метерлинк търси доказателства за духовния свят и неговите факти. Разбира се, напълно е оправдано да се търсят доказателства за духовния свят. Това е абсолютно правилно.
към текста >>
Ако се знае, че веднага щом бъде престъпен прагът към духовния свят, чо
век
започва да живее в свят, който няма нищо общо нито с физическия, нито с елементарния свят, той не може да изисква: „Ако искаш да ми докажеш нещо, върни се, моля те, обратно във физическия свят и там ми докажи нещата от другия, от духовния свят.“ В нещата на духовната наука веднъж завинаги е нужно да установим, че от най-доброжелателните хора се вършат безсмислици, които, ако ги пренесем в обикновения живот, веднага ще започнат да изглеждат като абсурд.
За това бяха написани безброй математически трактати с безчислени доказателства. Но днес всеки, който се опита да напише подобен трактат, би бил дилетант, защото е доказано, че такава квадратура на кръга не е изпълнима. Не е възможна с геометрически средства. И това, което Морис Метерлинк изисква като доказателство за духовния свят, пренесено в духовната област, не е нищо друго освен квадратурата на кръга и е също така неуместно в духовния свят, както квадратурата на кръга в сферата на математиката. Какво всъщност изисква Морис Метерлинк?
Ако се знае, че веднага щом бъде престъпен прагът към духовния свят, човек започва да живее в свят, който няма нищо общо нито с физическия, нито с елементарния свят, той не може да изисква: „Ако искаш да ми докажеш нещо, върни се, моля те, обратно във физическия свят и там ми докажи нещата от другия, от духовния свят.“ В нещата на духовната наука веднъж завинаги е нужно да установим, че от най-доброжелателните хора се вършат безсмислици, които, ако ги пренесем в обикновения живот, веднага ще започнат да изглеждат като абсурд.
Това е същото, както ако някой каже, че човек трябва да застане на главата си и въпреки това да ходи с крака. Ако някой изисква нещо такова, всеки вижда, че това е безсмислица. Когато се прави по отношение на доказателствата за духовния свят, тогава това е остроумно, тогава то се явява научно изискване, тогава авторът най-малко го забелязва и неговите привърженици, особено когато става дума за известен автор, разбира се, също не го забелязват. Цялата грешка на подобни изисквания произтича от това, че хората, които ги поставят, никога не са изяснили за себе си отношението на човека към духовния свят.
към текста >>
Това е същото, както ако някой каже, че чо
век
трябва да застане на главата си и въпреки това да ходи с крака.
Но днес всеки, който се опита да напише подобен трактат, би бил дилетант, защото е доказано, че такава квадратура на кръга не е изпълнима. Не е възможна с геометрически средства. И това, което Морис Метерлинк изисква като доказателство за духовния свят, пренесено в духовната област, не е нищо друго освен квадратурата на кръга и е също така неуместно в духовния свят, както квадратурата на кръга в сферата на математиката. Какво всъщност изисква Морис Метерлинк? Ако се знае, че веднага щом бъде престъпен прагът към духовния свят, човек започва да живее в свят, който няма нищо общо нито с физическия, нито с елементарния свят, той не може да изисква: „Ако искаш да ми докажеш нещо, върни се, моля те, обратно във физическия свят и там ми докажи нещата от другия, от духовния свят.“ В нещата на духовната наука веднъж завинаги е нужно да установим, че от най-доброжелателните хора се вършат безсмислици, които, ако ги пренесем в обикновения живот, веднага ще започнат да изглеждат като абсурд.
Това е същото, както ако някой каже, че човек трябва да застане на главата си и въпреки това да ходи с крака.
Ако някой изисква нещо такова, всеки вижда, че това е безсмислица. Когато се прави по отношение на доказателствата за духовния свят, тогава това е остроумно, тогава то се явява научно изискване, тогава авторът най-малко го забелязва и неговите привърженици, особено когато става дума за известен автор, разбира се, също не го забелязват. Цялата грешка на подобни изисквания произтича от това, че хората, които ги поставят, никога не са изяснили за себе си отношението на човека към духовния свят.
към текста >>
Цялата грешка на подобни изисквания произтича от това, че хората, които ги поставят, никога не са изяснили за себе си отношението на чо
век
а към духовния свят.
Какво всъщност изисква Морис Метерлинк? Ако се знае, че веднага щом бъде престъпен прагът към духовния свят, човек започва да живее в свят, който няма нищо общо нито с физическия, нито с елементарния свят, той не може да изисква: „Ако искаш да ми докажеш нещо, върни се, моля те, обратно във физическия свят и там ми докажи нещата от другия, от духовния свят.“ В нещата на духовната наука веднъж завинаги е нужно да установим, че от най-доброжелателните хора се вършат безсмислици, които, ако ги пренесем в обикновения живот, веднага ще започнат да изглеждат като абсурд. Това е същото, както ако някой каже, че човек трябва да застане на главата си и въпреки това да ходи с крака. Ако някой изисква нещо такова, всеки вижда, че това е безсмислица. Когато се прави по отношение на доказателствата за духовния свят, тогава това е остроумно, тогава то се явява научно изискване, тогава авторът най-малко го забелязва и неговите привърженици, особено когато става дума за известен автор, разбира се, също не го забелязват.
Цялата грешка на подобни изисквания произтича от това, че хората, които ги поставят, никога не са изяснили за себе си отношението на човека към духовния свят.
към текста >>
Тогава, ако не се отнася достатъчно критично, чо
век
ще се закълне, че в душата си има нещо, което никога не е преживявал в настоящия си живот.
Може да се случи той да не разбере това и тогава да го сметне за спомен за предишни земни животи. Случаят може и да е такъв. Знаем колко лесно може да стане това даже в рамките на духовната наука. Виждате ли, спомените могат и да не се образуват само от това, което сме преживели ясно. Можем да имаме преживяване, което да премине толкова бързо, че да не го доведем съвсем ясно до нашето съзнание, докато го преживяваме, и все пак по-късно то може да изникне като спомен и тогава да бъде ясно.
Тогава, ако не се отнася достатъчно критично, човек ще се закълне, че в душата си има нещо, което никога не е преживявал в настоящия си живот.
Понеже това е така, е разбираемо, че въз основа на такива впечатления се творят много нелепости от много хора, занимаващи се с духовна наука, но не с достатъчна сериозност. Именно в учението за прераждането това може да се случи, тъй като в него с тези превъплъщения освен това са свързани толкова много човешка суета, човешко честолюбие. Толкова много хора желаят в предишна инкарнация да са били Юлий Цезар или Мария Антоанета! Бих могъл например да изброя двадесет и пет, двадесет и шест преродени Мария Магдалени, които съм срещнал през живота си! На това оказват влияние толкова много неща, че духовният изследовател няма повод сам да не обърне внимание на нелепостите, вършени в тази насока.
към текста >>
Когато истинското ясновидство има впечатления от предишни земни животи, тези впечатления се явяват по такъв начин, носят такъв характер, че, ако има ясновиждаща и същевременно здрава душа, чо
век
може много ясно да разпознае и това е несъмнено, че си няма работа с нещо, което може да произтича от настоящия живот между раждането и смъртта.
Когато истинското ясновидство има впечатления от предишни земни животи, тези впечатления се явяват по такъв начин, носят такъв характер, че, ако има ясновиждаща и същевременно здрава душа, човек може много ясно да разпознае и това е несъмнено, че си няма работа с нещо, което може да произтича от настоящия живот между раждането и смъртта.
Защото в тези реминисценции, в тези действителни, истински спомени на правилното ясновидство за предишни прераждания на Земята има по-скоро нещо много по-изненадващо, нещо фрапиращо, така че не би могло да се мисли, че душата ги внася от своите глъбини със средствата, които са възможни за хората, а когато тя се ползва не само от това, което живее в нейното съзнание, а и от живеещото в подсъзнателните дълбини. Като духовен изследовател човек следва да се запознае с това, до което може да стигне отвън дадена душа чрез своите преживявания. Не само желанията и въжделенията са тези, които играят голяма роля, когато от непознатите душевни потоци изплуват впечатления в преобразен вид, така че човек не ги разпознава като преживявания от настоящия живот. Тук роля играят много други фактори. Но това, което най-често представлява разтърсващи впечатления от предишни земни животи, много лесно може да се различи от такива впечатления от настоящия живот.
към текста >>
Като духовен изследовател чо
век
следва да се запознае с това, до което може да стигне отвън дадена душа чрез своите преживявания.
Когато истинското ясновидство има впечатления от предишни земни животи, тези впечатления се явяват по такъв начин, носят такъв характер, че, ако има ясновиждаща и същевременно здрава душа, човек може много ясно да разпознае и това е несъмнено, че си няма работа с нещо, което може да произтича от настоящия живот между раждането и смъртта. Защото в тези реминисценции, в тези действителни, истински спомени на правилното ясновидство за предишни прераждания на Земята има по-скоро нещо много по-изненадващо, нещо фрапиращо, така че не би могло да се мисли, че душата ги внася от своите глъбини със средствата, които са възможни за хората, а когато тя се ползва не само от това, което живее в нейното съзнание, а и от живеещото в подсъзнателните дълбини.
Като духовен изследовател човек следва да се запознае с това, до което може да стигне отвън дадена душа чрез своите преживявания.
Не само желанията и въжделенията са тези, които играят голяма роля, когато от непознатите душевни потоци изплуват впечатления в преобразен вид, така че човек не ги разпознава като преживявания от настоящия живот. Тук роля играят много други фактори. Но това, което най-често представлява разтърсващи впечатления от предишни земни животи, много лесно може да се различи от такива впечатления от настоящия живот. Да приведем един пример. Ако някой получи истинно впечатление от предишен земен живот, това ще стане например така, че даденият човек ще преживее вътрешно, сякаш издигащо се от душевните му потоци: в предишния си земен живот ти си бил този и този.
към текста >>
Не само желанията и въжделенията са тези, които играят голяма роля, когато от непознатите душевни потоци изплуват впечатления в преобразен вид, така че чо
век
не ги разпознава като преживявания от настоящия живот.
Когато истинското ясновидство има впечатления от предишни земни животи, тези впечатления се явяват по такъв начин, носят такъв характер, че, ако има ясновиждаща и същевременно здрава душа, човек може много ясно да разпознае и това е несъмнено, че си няма работа с нещо, което може да произтича от настоящия живот между раждането и смъртта. Защото в тези реминисценции, в тези действителни, истински спомени на правилното ясновидство за предишни прераждания на Земята има по-скоро нещо много по-изненадващо, нещо фрапиращо, така че не би могло да се мисли, че душата ги внася от своите глъбини със средствата, които са възможни за хората, а когато тя се ползва не само от това, което живее в нейното съзнание, а и от живеещото в подсъзнателните дълбини. Като духовен изследовател човек следва да се запознае с това, до което може да стигне отвън дадена душа чрез своите преживявания.
Не само желанията и въжделенията са тези, които играят голяма роля, когато от непознатите душевни потоци изплуват впечатления в преобразен вид, така че човек не ги разпознава като преживявания от настоящия живот.
Тук роля играят много други фактори. Но това, което най-често представлява разтърсващи впечатления от предишни земни животи, много лесно може да се различи от такива впечатления от настоящия живот. Да приведем един пример. Ако някой получи истинно впечатление от предишен земен живот, това ще стане например така, че даденият човек ще преживее вътрешно, сякаш издигащо се от душевните му потоци: в предишния си земен живот ти си бил този и този. И след това ще се окаже, че в момента, в който идва това впечатление, външно, във физическия свят, човек изобщо не знае какво да прави с това познание.
към текста >>
Ако някой получи истинно впечатление от предишен земен живот, това ще стане например така, че даденият чо
век
ще преживее вътрешно, сякаш издигащо се от душевните му потоци: в предишния си земен живот ти си бил този и този.
Като духовен изследовател човек следва да се запознае с това, до което може да стигне отвън дадена душа чрез своите преживявания. Не само желанията и въжделенията са тези, които играят голяма роля, когато от непознатите душевни потоци изплуват впечатления в преобразен вид, така че човек не ги разпознава като преживявания от настоящия живот. Тук роля играят много други фактори. Но това, което най-често представлява разтърсващи впечатления от предишни земни животи, много лесно може да се различи от такива впечатления от настоящия живот. Да приведем един пример.
Ако някой получи истинно впечатление от предишен земен живот, това ще стане например така, че даденият човек ще преживее вътрешно, сякаш издигащо се от душевните му потоци: в предишния си земен живот ти си бил този и този.
И след това ще се окаже, че в момента, в който идва това впечатление, външно, във физическия свят, човек изобщо не знае какво да прави с това познание. То може да го придвижи напред в развитието му, но по правило се явява така, че той си казва: „В предишната си инкарнация ти си бил надарен с тези способности.“ Когато обаче човек получи такова впечатление, той е вече толкова стар, че не може да направи нищо с това, което е бил в предишния си живот. И винаги ще има такива условия, които да ни покажат, че тези впечатления могат въобще да не произхождат от това, до което човек би могъл да стигне, изхождайки от настоящия живот, защото, ако изхождахме от обикновения сън, щяхме да си приписваме съвършено различни качества за предишната инкарнация. Какви сме били в предишното въплъщение обикновено дори не ни се и присънва. Обикновено всичко е много по-различно, отколкото си мислим.
към текста >>
И след това ще се окаже, че в момента, в който идва това впечатление, външно, във физическия свят, чо
век
изобщо не знае какво да прави с това познание.
Не само желанията и въжделенията са тези, които играят голяма роля, когато от непознатите душевни потоци изплуват впечатления в преобразен вид, така че човек не ги разпознава като преживявания от настоящия живот. Тук роля играят много други фактори. Но това, което най-често представлява разтърсващи впечатления от предишни земни животи, много лесно може да се различи от такива впечатления от настоящия живот. Да приведем един пример. Ако някой получи истинно впечатление от предишен земен живот, това ще стане например така, че даденият човек ще преживее вътрешно, сякаш издигащо се от душевните му потоци: в предишния си земен живот ти си бил този и този.
И след това ще се окаже, че в момента, в който идва това впечатление, външно, във физическия свят, човек изобщо не знае какво да прави с това познание.
То може да го придвижи напред в развитието му, но по правило се явява така, че той си казва: „В предишната си инкарнация ти си бил надарен с тези способности.“ Когато обаче човек получи такова впечатление, той е вече толкова стар, че не може да направи нищо с това, което е бил в предишния си живот. И винаги ще има такива условия, които да ни покажат, че тези впечатления могат въобще да не произхождат от това, до което човек би могъл да стигне, изхождайки от настоящия живот, защото, ако изхождахме от обикновения сън, щяхме да си приписваме съвършено различни качества за предишната инкарнация. Какви сме били в предишното въплъщение обикновено дори не ни се и присънва. Обикновено всичко е много по-различно, отколкото си мислим. Когато имаме впечатлението, че сме имали едно или друго отношение към някой земен човек, ако то изплува в истинското ясновидство като действително, правилно впечатление за предишен земен живот, следва, разбира се, отново да обърнем внимание на това, че в неправилното ясновидство толкова много предишни прераждания се описват така, че се отнасят до приятелите и враговете, които са в непосредственото ни обкръжение.
към текста >>
То може да го придвижи напред в развитието му, но по правило се явява така, че той си казва: „В предишната си инкарнация ти си бил надарен с тези способности.“ Когато обаче чо
век
получи такова впечатление, той е вече толкова стар, че не може да направи нищо с това, което е бил в предишния си живот.
Тук роля играят много други фактори. Но това, което най-често представлява разтърсващи впечатления от предишни земни животи, много лесно може да се различи от такива впечатления от настоящия живот. Да приведем един пример. Ако някой получи истинно впечатление от предишен земен живот, това ще стане например така, че даденият човек ще преживее вътрешно, сякаш издигащо се от душевните му потоци: в предишния си земен живот ти си бил този и този. И след това ще се окаже, че в момента, в който идва това впечатление, външно, във физическия свят, човек изобщо не знае какво да прави с това познание.
То може да го придвижи напред в развитието му, но по правило се явява така, че той си казва: „В предишната си инкарнация ти си бил надарен с тези способности.“ Когато обаче човек получи такова впечатление, той е вече толкова стар, че не може да направи нищо с това, което е бил в предишния си живот.
И винаги ще има такива условия, които да ни покажат, че тези впечатления могат въобще да не произхождат от това, до което човек би могъл да стигне, изхождайки от настоящия живот, защото, ако изхождахме от обикновения сън, щяхме да си приписваме съвършено различни качества за предишната инкарнация. Какви сме били в предишното въплъщение обикновено дори не ни се и присънва. Обикновено всичко е много по-различно, отколкото си мислим. Когато имаме впечатлението, че сме имали едно или друго отношение към някой земен човек, ако то изплува в истинското ясновидство като действително, правилно впечатление за предишен земен живот, следва, разбира се, отново да обърнем внимание на това, че в неправилното ясновидство толкова много предишни прераждания се описват така, че се отнасят до приятелите и враговете, които са в непосредственото ни обкръжение. Това е нелепост.
към текста >>
И винаги ще има такива условия, които да ни покажат, че тези впечатления могат въобще да не произхождат от това, до което чо
век
би могъл да стигне, изхождайки от настоящия живот, защото, ако изхождахме от обикновения сън, щяхме да си приписваме съвършено различни качества за предишната инкарнация.
Но това, което най-често представлява разтърсващи впечатления от предишни земни животи, много лесно може да се различи от такива впечатления от настоящия живот. Да приведем един пример. Ако някой получи истинно впечатление от предишен земен живот, това ще стане например така, че даденият човек ще преживее вътрешно, сякаш издигащо се от душевните му потоци: в предишния си земен живот ти си бил този и този. И след това ще се окаже, че в момента, в който идва това впечатление, външно, във физическия свят, човек изобщо не знае какво да прави с това познание. То може да го придвижи напред в развитието му, но по правило се явява така, че той си казва: „В предишната си инкарнация ти си бил надарен с тези способности.“ Когато обаче човек получи такова впечатление, той е вече толкова стар, че не може да направи нищо с това, което е бил в предишния си живот.
И винаги ще има такива условия, които да ни покажат, че тези впечатления могат въобще да не произхождат от това, до което човек би могъл да стигне, изхождайки от настоящия живот, защото, ако изхождахме от обикновения сън, щяхме да си приписваме съвършено различни качества за предишната инкарнация.
Какви сме били в предишното въплъщение обикновено дори не ни се и присънва. Обикновено всичко е много по-различно, отколкото си мислим. Когато имаме впечатлението, че сме имали едно или друго отношение към някой земен човек, ако то изплува в истинското ясновидство като действително, правилно впечатление за предишен земен живот, следва, разбира се, отново да обърнем внимание на това, че в неправилното ясновидство толкова много предишни прераждания се описват така, че се отнасят до приятелите и враговете, които са в непосредственото ни обкръжение. Това е нелепост. Когато човек получи правилно впечатление, се оказва, че има отношение към някоя личност, към която не може да се приближи, когато получава впечатлението, така че е невъзможно да приложи тези неща към своя непосредствен практически живот.
към текста >>
Когато имаме впечатлението, че сме имали едно или друго отношение към някой земен чо
век
, ако то изплува в истинското ясновидство като действително, правилно впечатление за предишен земен живот, следва, разбира се, отново да обърнем внимание на това, че в неправилното ясновидство толкова много предишни прераждания се описват така, че се отнасят до приятелите и враговете, които са в непосредственото ни обкръжение.
И след това ще се окаже, че в момента, в който идва това впечатление, външно, във физическия свят, човек изобщо не знае какво да прави с това познание. То може да го придвижи напред в развитието му, но по правило се явява така, че той си казва: „В предишната си инкарнация ти си бил надарен с тези способности.“ Когато обаче човек получи такова впечатление, той е вече толкова стар, че не може да направи нищо с това, което е бил в предишния си живот. И винаги ще има такива условия, които да ни покажат, че тези впечатления могат въобще да не произхождат от това, до което човек би могъл да стигне, изхождайки от настоящия живот, защото, ако изхождахме от обикновения сън, щяхме да си приписваме съвършено различни качества за предишната инкарнация. Какви сме били в предишното въплъщение обикновено дори не ни се и присънва. Обикновено всичко е много по-различно, отколкото си мислим.
Когато имаме впечатлението, че сме имали едно или друго отношение към някой земен човек, ако то изплува в истинското ясновидство като действително, правилно впечатление за предишен земен живот, следва, разбира се, отново да обърнем внимание на това, че в неправилното ясновидство толкова много предишни прераждания се описват така, че се отнасят до приятелите и враговете, които са в непосредственото ни обкръжение.
Това е нелепост. Когато човек получи правилно впечатление, се оказва, че има отношение към някоя личност, към която не може да се приближи, когато получава впечатлението, така че е невъзможно да приложи тези неща към своя непосредствен практически живот.
към текста >>
Когато чо
век
получи правилно впечатление, се оказва, че има отношение към някоя личност, към която не може да се приближи, когато получава впечатлението, така че е невъзможно да приложи тези неща към своя непосредствен практически живот.
И винаги ще има такива условия, които да ни покажат, че тези впечатления могат въобще да не произхождат от това, до което човек би могъл да стигне, изхождайки от настоящия живот, защото, ако изхождахме от обикновения сън, щяхме да си приписваме съвършено различни качества за предишната инкарнация. Какви сме били в предишното въплъщение обикновено дори не ни се и присънва. Обикновено всичко е много по-различно, отколкото си мислим. Когато имаме впечатлението, че сме имали едно или друго отношение към някой земен човек, ако то изплува в истинското ясновидство като действително, правилно впечатление за предишен земен живот, следва, разбира се, отново да обърнем внимание на това, че в неправилното ясновидство толкова много предишни прераждания се описват така, че се отнасят до приятелите и враговете, които са в непосредственото ни обкръжение. Това е нелепост.
Когато човек получи правилно впечатление, се оказва, че има отношение към някоя личност, към която не може да се приближи, когато получава впечатлението, така че е невъзможно да приложи тези неща към своя непосредствен практически живот.
към текста >>
Естествено, когато чо
век
има впечатлението: към тази личност ти имаш такова и такова отношение, нещата, дадени чрез впечатлението, трябва да се изживеят.
И по отношение на такива впечатления следва да се развие определено настроение, което е нужно за ясновиждащото съзнание.
Естествено, когато човек има впечатлението: към тази личност ти имаш такова и такова отношение, нещата, дадени чрез впечатлението, трябва да се изживеят.
Благодарение на впечатлението ти отново трябва да влезеш в контакт с тази личност. Това може да се случи в един втори или трети земен живот. Необходимо е човек да има настроението да чака спокойно, настроение, което може да се опише като действителен душевен покой, като умиротворение на духа. Това спада към правилното съждение за нещата, които се преживяват в духовния свят.
към текста >>
Необходимо е чо
век
да има настроението да чака спокойно, настроение, което може да се опише като действителен душевен покой, като умиротворение на духа.
И по отношение на такива впечатления следва да се развие определено настроение, което е нужно за ясновиждащото съзнание. Естествено, когато човек има впечатлението: към тази личност ти имаш такова и такова отношение, нещата, дадени чрез впечатлението, трябва да се изживеят. Благодарение на впечатлението ти отново трябва да влезеш в контакт с тази личност. Това може да се случи в един втори или трети земен живот.
Необходимо е човек да има настроението да чака спокойно, настроение, което може да се опише като действителен душевен покой, като умиротворение на духа.
Това спада към правилното съждение за нещата, които се преживяват в духовния свят.
към текста >>
Когато чо
век
иска да узнае нещо за някой земен чо
век
във физическия свят, той прави постъпките, които смята за нужни в смисъла на това узнаване.
Когато човек иска да узнае нещо за някой земен човек във физическия свят, той прави постъпките, които смята за нужни в смисъла на това узнаване.
Той не е възможно да направи това с впечатлението за духовно умиротворение, душевен покой, умение да чакаш. Съвършено правилно описание на настроението на душата по отношение на истинните впечатления от духовния свят е, когато се казва:
към текста >>
Възражението е: „Душевният живот на чо
век
а е сложен.
Но хора като Фердинанд Райнеке не винаги е лесно да бъдат опровергани, дори в този случай, когато в душата се появяват впечатления, за които може да се каже: „Не е във възможностите на хората душата, със силите и навиците, които е придобила в настоящия си земен живот, да си представи това, което сега изплува от душевните потоци – напротив: ако зависеше от нея, тя би си представила нещо друго.“ Даже когато това може да се каже, което се явява верен признак за истинските, същински впечатления от духовния свят, все още може да дойде един свръхлукав Фердинанд Райнеке и да възрази нещо. А духовната наука трябва да застъпи такава гледна точка, която не казва по отношение на възраженията на тези, които стоят далече от нея, и на нейните противници, не искащи да знаят нищо за нея: „да бъдеш спокоен, но с очакване в душата“. Това е правилното отношение към духовния свят. Но по отношение на възраженията на противниците именно духовният изследовател не би следвало да очаква нищо, а сам да си направи всички тези възражения, за да знае какво могат да му отвърнат. Има и едно възражение, което днес е близо до ума и което действително се повдига в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература и в книгите, които понякога си въобразяват, че са учени и научни.
Възражението е: „Душевният живот на човека е сложен.
В неговите дълбини има много неща, които не проникват в горното съзнание.“ Когато човек иска да е свръхлукав днес, той не казва само, че желанията и страстите изнасят на повърхността всевъзможни неща от душевните дълбини, а казва още: „Когато има някакво преживяване, душевният живот тайно изживява нещо като съпротивление, един вид опозиция на това, което преживява. За тази опозиция, която човекът винаги преживява, по правило той не знае нищо, но после тя може да проникне от долните в горните сфери на душевния живот.“ Тъй като не могат да се отричат фактите, дори в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература често признават явления като следните: „Когато една душа е силно влюбена в друга, тя непременно е длъжна в несъзнателните си душевни дълбини, наред със съзнателната влюбеност, да развие и огромна антипатия към възлюбената душа.“ И виждането на много психопатолози е, че ако някой е истински влюбен, в дълбините на душата му живее омраза и че тази омраза се заглушава единствено от любовните желания, но ненавистта обаче я има. „Когато такива неща – казват тогава хората като Фердинанд Райнеке – изплуват от глъбините на душата, това са тези впечатления, които много лесно могат да дадат повод за заблудата, че не се коренят в индивидуално преживялата душа; и все пак могат да се коренят там, защото душевният живот е сложен.“ – казват хората като Фердинанд Райнеке. Може само да се каже: „Разбира се, духовният изследовател знае това толкова добре, колкото и съвременният психолог, психопатолог или физиолог. В материалистическото съзнание на нашето време е дълбоко вкоренено да се правят такива възражения.
към текста >>
В неговите дълбини има много неща, които не проникват в горното съзнание.“ Когато чо
век
иска да е свръхлукав днес, той не казва само, че желанията и страстите изнасят на повърхността всевъзможни неща от душевните дълбини, а казва още: „Когато има някакво преживяване, душевният живот тайно изживява нещо като съпротивление, един вид опозиция на това, което преживява.
А духовната наука трябва да застъпи такава гледна точка, която не казва по отношение на възраженията на тези, които стоят далече от нея, и на нейните противници, не искащи да знаят нищо за нея: „да бъдеш спокоен, но с очакване в душата“. Това е правилното отношение към духовния свят. Но по отношение на възраженията на противниците именно духовният изследовател не би следвало да очаква нищо, а сам да си направи всички тези възражения, за да знае какво могат да му отвърнат. Има и едно възражение, което днес е близо до ума и което действително се повдига в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература и в книгите, които понякога си въобразяват, че са учени и научни. Възражението е: „Душевният живот на човека е сложен.
В неговите дълбини има много неща, които не проникват в горното съзнание.“ Когато човек иска да е свръхлукав днес, той не казва само, че желанията и страстите изнасят на повърхността всевъзможни неща от душевните дълбини, а казва още: „Когато има някакво преживяване, душевният живот тайно изживява нещо като съпротивление, един вид опозиция на това, което преживява.
За тази опозиция, която човекът винаги преживява, по правило той не знае нищо, но после тя може да проникне от долните в горните сфери на душевния живот.“ Тъй като не могат да се отричат фактите, дори в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература често признават явления като следните: „Когато една душа е силно влюбена в друга, тя непременно е длъжна в несъзнателните си душевни дълбини, наред със съзнателната влюбеност, да развие и огромна антипатия към възлюбената душа.“ И виждането на много психопатолози е, че ако някой е истински влюбен, в дълбините на душата му живее омраза и че тази омраза се заглушава единствено от любовните желания, но ненавистта обаче я има. „Когато такива неща – казват тогава хората като Фердинанд Райнеке – изплуват от глъбините на душата, това са тези впечатления, които много лесно могат да дадат повод за заблудата, че не се коренят в индивидуално преживялата душа; и все пак могат да се коренят там, защото душевният живот е сложен.“ – казват хората като Фердинанд Райнеке. Може само да се каже: „Разбира се, духовният изследовател знае това толкова добре, колкото и съвременният психолог, психопатолог или физиолог. В материалистическото съзнание на нашето време е дълбоко вкоренено да се правят такива възражения. Ако човек се заеме с тази литература, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и болния, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето.
към текста >>
За тази опозиция, която чо
век
ът винаги преживява, по правило той не знае нищо, но после тя може да проникне от долните в горните сфери на душевния живот.“ Тъй като не могат да се отричат фактите, дори в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература често признават явления като следните: „Когато една душа е силно влюбена в друга, тя непременно е длъжна в несъзнателните си душевни дълбини, наред със съзнателната влюбеност, да развие и огромна антипатия към възлюбената душа.“ И виждането на много психопатолози е, че ако някой е истински влюбен, в дълбините на душата му живее омраза и че тази омраза се заглушава единствено от любовните желания, но ненавистта обаче я има.
Това е правилното отношение към духовния свят. Но по отношение на възраженията на противниците именно духовният изследовател не би следвало да очаква нищо, а сам да си направи всички тези възражения, за да знае какво могат да му отвърнат. Има и едно възражение, което днес е близо до ума и което действително се повдига в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература и в книгите, които понякога си въобразяват, че са учени и научни. Възражението е: „Душевният живот на човека е сложен. В неговите дълбини има много неща, които не проникват в горното съзнание.“ Когато човек иска да е свръхлукав днес, той не казва само, че желанията и страстите изнасят на повърхността всевъзможни неща от душевните дълбини, а казва още: „Когато има някакво преживяване, душевният живот тайно изживява нещо като съпротивление, един вид опозиция на това, което преживява.
За тази опозиция, която човекът винаги преживява, по правило той не знае нищо, но после тя може да проникне от долните в горните сфери на душевния живот.“ Тъй като не могат да се отричат фактите, дори в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература често признават явления като следните: „Когато една душа е силно влюбена в друга, тя непременно е длъжна в несъзнателните си душевни дълбини, наред със съзнателната влюбеност, да развие и огромна антипатия към възлюбената душа.“ И виждането на много психопатолози е, че ако някой е истински влюбен, в дълбините на душата му живее омраза и че тази омраза се заглушава единствено от любовните желания, но ненавистта обаче я има.
„Когато такива неща – казват тогава хората като Фердинанд Райнеке – изплуват от глъбините на душата, това са тези впечатления, които много лесно могат да дадат повод за заблудата, че не се коренят в индивидуално преживялата душа; и все пак могат да се коренят там, защото душевният живот е сложен.“ – казват хората като Фердинанд Райнеке. Може само да се каже: „Разбира се, духовният изследовател знае това толкова добре, колкото и съвременният психолог, психопатолог или физиолог. В материалистическото съзнание на нашето време е дълбоко вкоренено да се правят такива възражения. Ако човек се заеме с тази литература, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и болния, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето. Фердинанд Райнеке не е измислица.
към текста >>
Ако чо
век
се заеме с тази литература, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и болния, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето.
В неговите дълбини има много неща, които не проникват в горното съзнание.“ Когато човек иска да е свръхлукав днес, той не казва само, че желанията и страстите изнасят на повърхността всевъзможни неща от душевните дълбини, а казва още: „Когато има някакво преживяване, душевният живот тайно изживява нещо като съпротивление, един вид опозиция на това, което преживява. За тази опозиция, която човекът винаги преживява, по правило той не знае нищо, но после тя може да проникне от долните в горните сфери на душевния живот.“ Тъй като не могат да се отричат фактите, дори в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература често признават явления като следните: „Когато една душа е силно влюбена в друга, тя непременно е длъжна в несъзнателните си душевни дълбини, наред със съзнателната влюбеност, да развие и огромна антипатия към възлюбената душа.“ И виждането на много психопатолози е, че ако някой е истински влюбен, в дълбините на душата му живее омраза и че тази омраза се заглушава единствено от любовните желания, но ненавистта обаче я има. „Когато такива неща – казват тогава хората като Фердинанд Райнеке – изплуват от глъбините на душата, това са тези впечатления, които много лесно могат да дадат повод за заблудата, че не се коренят в индивидуално преживялата душа; и все пак могат да се коренят там, защото душевният живот е сложен.“ – казват хората като Фердинанд Райнеке. Може само да се каже: „Разбира се, духовният изследовател знае това толкова добре, колкото и съвременният психолог, психопатолог или физиолог. В материалистическото съзнание на нашето време е дълбоко вкоренено да се правят такива възражения.
Ако човек се заеме с тази литература, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и болния, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето.
Фердинанд Райнеке не е измислица. Ако се разгледат страница по страница всички книги, които се появяват в такова голямо количество днес, прелиствайки страниците, се добива впечатлението, че навсякъде изскача странната физиономия на Фердинанд Райнеке. Той се среща навсякъде в днешната наука. Но по отношение на това отново и отново следва да се подчертава, и по отношение на това няма да пропусна винаги да повтарям, че доказателството, че нещо не е фантазия, а действителност, реалност, трябва да бъде дадено от живота. И отново съм длъжен да кажа: тази част от Шопенхауеровата философия, в която се твърди, че светът е само представа и че човек не би могъл да различи представата от реалното възприятие, може да бъде опровергана единствено от живота.
към текста >>
И отново съм длъжен да кажа: тази част от Шопенхауеровата философия, в която се твърди, че светът е само представа и че чо
век
не би могъл да различи представата от реалното възприятие, може да бъде опровергана единствено от живота.
Ако човек се заеме с тази литература, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и болния, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето. Фердинанд Райнеке не е измислица. Ако се разгледат страница по страница всички книги, които се появяват в такова голямо количество днес, прелиствайки страниците, се добива впечатлението, че навсякъде изскача странната физиономия на Фердинанд Райнеке. Той се среща навсякъде в днешната наука. Но по отношение на това отново и отново следва да се подчертава, и по отношение на това няма да пропусна винаги да повтарям, че доказателството, че нещо не е фантазия, а действителност, реалност, трябва да бъде дадено от живота.
И отново съм длъжен да кажа: тази част от Шопенхауеровата философия, в която се твърди, че светът е само представа и че човек не би могъл да различи представата от реалното възприятие, може да бъде опровергана единствено от живота.
Точно както и твърдението на Кант, насочено към така нареченото доказателство за Божието битие, че сто възможни талера съдържат също толкова пфениги, колкото сто действителни талера, ще бъде опровергано от всеки, който иска да плати дълга си с мислени талери, а не с реални. Точно така, както и това, което се нарича подготовка, вживяване на душата в ясновидството трябва да бъде взето в неговата реалност. Тук не само се теоретизира, тук се усвоява един живот, с помощта на който в духовната област се различава също толкова ясно едно реално впечатление от предишен земен живот от впечатление, което не се явява такова, както се отличава горещото желязо, което се допира до кожата, от само въображаемо желязо. Ако се вземе предвид това, ще ни стане също така ясно, че възраженията на Фердинанд Райнеке в тази област всъщност не означават изобщо нищо, защото произхождат от хора, които не са встъпвали в духовната област – нищо не искам да кажа с това – по ясновиждащ начин и които дори не са стигнали до разбиране за нея.
към текста >>
И така, трябва да имаме предвид, че когато чо
век
престъпи прага на духовния свят, той встъпва в област от света, която вече няма нищо общо с това, което могат да възприемат сетивата, и с това, което се преживява с мислите, волята и чувствата във физическия свят.
И така, трябва да имаме предвид, че когато човек престъпи прага на духовния свят, той встъпва в област от света, която вече няма нищо общо с това, което могат да възприемат сетивата, и с това, което се преживява с мислите, волята и чувствата във физическия свят.
към текста >>
Когато чо
век
встъпи в духовния свят, вече нищо не напомня на физическия свят, а там той се вживява в един – тук ще употребя израза, който използвах в „Прагът на духовния свят“ – свят на живи мисловни същества.
При възприемането на елементарния свят използвах един образ, който привидно е много гротескен, образа на заравянето на главата в мравуняк. Така наистина стоят нещата със съзнанието в елементарния свят. Там си нямаме работа с мисли, които понасят всичко, които се понасят пасивно, а въвеждаме съзнанието си в един свят, в един свят на мисли, ако искаме да го наречем така, който гъмжи и пъпли, който води свой собствен живот. Затова в душата си сме длъжни силно да противостоим на движещите се сами мисли. Но в елементарния свят в това пространство на гъмжащи и пъплещи мисли все още нещо напомня на физическия свят.
Когато човек встъпи в духовния свят, вече нищо не напомня на физическия свят, а там той се вживява в един – тук ще употребя израза, който използвах в „Прагът на духовния свят“ – свят на живи мисловни същества.
В този свят се намира това, за което във физическо-сетивния свят имаме само нещо като сенчести образи, като мисловни сенки, когато мислим: мисловна субстанция, от която се състоят съществата, в които се вживяваме тогава. Както физическо-сетивният свят се състои от плът и кръв, така тези същества в духовния свят се състоят от мисловна субстанция. Те представляват мисли, само мисли, чисти мисли, но живи мисли с вътрешна същност, те са живи мисловни същества. Затова тези живи мисловни същества, в които човек се вживява, не могат да извършват действия така, както го правят физическите ръце. Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на мислите в говора.
към текста >>
Затова тези живи мисловни същества, в които чо
век
се вживява, не могат да извършват действия така, както го правят физическите ръце.
Но в елементарния свят в това пространство на гъмжащи и пъплещи мисли все още нещо напомня на физическия свят. Когато човек встъпи в духовния свят, вече нищо не напомня на физическия свят, а там той се вживява в един – тук ще употребя израза, който използвах в „Прагът на духовния свят“ – свят на живи мисловни същества. В този свят се намира това, за което във физическо-сетивния свят имаме само нещо като сенчести образи, като мисловни сенки, когато мислим: мисловна субстанция, от която се състоят съществата, в които се вживяваме тогава. Както физическо-сетивният свят се състои от плът и кръв, така тези същества в духовния свят се състоят от мисловна субстанция. Те представляват мисли, само мисли, чисти мисли, но живи мисли с вътрешна същност, те са живи мисловни същества.
Затова тези живи мисловни същества, в които човек се вживява, не могат да извършват действия така, както го правят физическите ръце.
Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на мислите в говора. Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува разговор на духове. Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите. Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят. Докато тези същества говорят, те действат, правят, работят.
към текста >>
Чо
век
се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува разговор на духове.
В този свят се намира това, за което във физическо-сетивния свят имаме само нещо като сенчести образи, като мисловни сенки, когато мислим: мисловна субстанция, от която се състоят съществата, в които се вживяваме тогава. Както физическо-сетивният свят се състои от плът и кръв, така тези същества в духовния свят се състоят от мисловна субстанция. Те представляват мисли, само мисли, чисти мисли, но живи мисли с вътрешна същност, те са живи мисловни същества. Затова тези живи мисловни същества, в които човек се вживява, не могат да извършват действия така, както го правят физическите ръце. Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на мислите в говора.
Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува разговор на духове.
Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите. Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят. Докато тези същества говорят, те действат, правят, работят. И така, когато престъпи прага на духовния свят, човек се вживява в един свят, в който мислите са същества, в който съществата са мисли, но като същества там те са много по-реални от човека от плът и кръв в сетивния свят. Вживява се в свят, в който действията се заключават в разговор на духове, в който думите се движат във всички посоки и в който нещо се случва, докато се произнася.
към текста >>
И така, когато престъпи прага на духовния свят, чо
век
се вживява в един свят, в който мислите са същества, в който съществата са мисли, но като същества там те са много по-реални от чо
век
а от плът и кръв в сетивния свят.
Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на мислите в говора. Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува разговор на духове. Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите. Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят. Докато тези същества говорят, те действат, правят, работят.
И така, когато престъпи прага на духовния свят, човек се вживява в един свят, в който мислите са същества, в който съществата са мисли, но като същества там те са много по-реални от човека от плът и кръв в сетивния свят.
Вживява се в свят, в който действията се заключават в разговор на духове, в който думите се движат във всички посоки и в който нещо се случва, докато се произнася. Затова в духовния свят, а също и относно събитията в него човек следва да каже това, което се казва в Трета картина от „Пазачът на прага“:
към текста >>
Затова в духовния свят, а също и относно събитията в него чо
век
следва да каже това, което се казва в Трета картина от „Пазачът на прага“:
Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите. Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят. Докато тези същества говорят, те действат, правят, работят. И така, когато престъпи прага на духовния свят, човек се вживява в един свят, в който мислите са същества, в който съществата са мисли, но като същества там те са много по-реални от човека от плът и кръв в сетивния свят. Вживява се в свят, в който действията се заключават в разговор на духове, в който думите се движат във всички посоки и в който нещо се случва, докато се произнася.
Затова в духовния свят, а също и относно събитията в него човек следва да каже това, което се казва в Трета картина от „Пазачът на прага“:
към текста >>
И тяхната взаимовръзка е многогласното, многозвучно, богато на дела мирово слово, в което, звучейки, чо
век
сам се вживява със собствената си душевна същност, която сама става мирово слово, така че той сам извършва деяния в духовния свят.
Виждате ли, с нашите разглеждания сега се намираме непосредствено в страната на духовете, съзерцаваме съществата и действията на съществата.
И тяхната взаимовръзка е многогласното, многозвучно, богато на дела мирово слово, в което, звучейки, човек сам се вживява със собствената си душевна същност, която сама става мирово слово, така че той сам извършва деяния в духовния свят.
Изразът „мирово слово“, преминаващ през всички времена и народи, изразява напълно истинското фактическо положение в страната на духовете. Да разберем в наше време това, което се има предвид под мирово слово, можем само ако се приближаваме към характерните особености на духовния свят по начина, по който се опитахме да го сторим в това разглеждане. Както в окултизма на различните времена и народи с повече или по-малко разбиране се е говорело за мировото слово, така на нашето време, за да не бъде човечеството опустошено от материализма, е необходимо то да добие разбиране за такива думи, каквито се произнасят по отношение за страната на духовете:
към текста >>
23.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Неговият разсъдък му казва: чо
век
всъщност не може да се справи както следва с обкръжаващите го природни явления, ако не желае да си изясни явленията от природата по пътя на механическия мироглед, изхождайки от атомите.
И така, Капезий е историк, учен историк. В своя живот на учен той се е занимавал основно с история, с всичко това, което е привело в развитие възникването и същността на народите, културите и отделните хора в следващите една след друга епохи. Но един ден Капезий попада на нещо от Хекелианската литература. Той се запознава с целия този светоглед, с който по-рано малко се е занимавал, и във връзка с това изчита различни трудове за атомическия светоглед. Това е причината за неговата затормозеност и го завладява странно настроение, когато се запознава с атомистическия хекелизъм на една сравнително късна възраст.
Неговият разсъдък му казва: човек всъщност не може да се справи както следва с обкръжаващите го природни явления, ако не желае да си изясни явленията от природата по пътя на механическия мироглед, изхождайки от атомите.
С други думи, Капезий все повече се убеждава в едностранчивото право на атомизма, в механическия възглед за природата. Той не спада към тези, които веднага фанатично отхвърлят подобни неща, защото трябва да се доверява и на своя разсъдък, и тогава много неща от този възглед му се струват необходими, за да си обясни обкръжаващите го природни явления. И все пак това го измъчва. Защото той си казва: колко е пуст, колко е неудовлетворителен за човешката душа този възглед за природата! Не му подхожда никаква идея, която човек желае да добие за духа, същността на духа и душевното!
към текста >>
Не му подхожда никаква идея, която чо
век
желае да добие за духа, същността на духа и душевното!
Неговият разсъдък му казва: човек всъщност не може да се справи както следва с обкръжаващите го природни явления, ако не желае да си изясни явленията от природата по пътя на механическия мироглед, изхождайки от атомите. С други думи, Капезий все повече се убеждава в едностранчивото право на атомизма, в механическия възглед за природата. Той не спада към тези, които веднага фанатично отхвърлят подобни неща, защото трябва да се доверява и на своя разсъдък, и тогава много неща от този възглед му се струват необходими, за да си обясни обкръжаващите го природни явления. И все пак това го измъчва. Защото той си казва: колко е пуст, колко е неудовлетворителен за човешката душа този възглед за природата!
Не му подхожда никаква идея, която човек желае да добие за духа, същността на духа и душевното!
към текста >>
Те отново обитавали замъци, но по-малки, които сякаш били копия на големия замък, в който живеели преди
век
ове.
Визионерите, заедно с останалите обитатели на замъка, изпаднали в един вид съноподобно настроение. Образът отгоре се разделил на отделни светлинни облаци, но те били уловени и затъмнени от обсадителите на замъка. Последствието от това било, че постепенно населението на замъка потънало в сън и благодарение на това продължителността на земния живот на обитателите на замъка била удължена със столетия. И след столетия те отново се срещнали. Но сега се срещнали, разделени на по-малки общности и преселени на най-различни места по земята.
Те отново обитавали замъци, но по-малки, които сякаш били копия на големия замък, в който живеели преди векове.
И се оказало, че това, което били преживели в стария замък, сега живеело в душите им като душевни сили, като душевно достояние, като душевно здраве. И те били в състояние бодро да се занимават с всевъзможни дейности в замъка: земеделие, скотовъдство и т.н. Станали трудоспособни хора, трудоспособни обработватели на нивите, имали здрави души и здрави тела.
към текста >>
Въпреки че професор Капезий е много умен чо
век
, той никога не е могъл да се оправи с разясненията на Бенедикт за луциферическия и ариманическия елемент.
Трябва да добавя, че това, което разказах сега, се случва с Капезий по времето, когато той вече познава Бенедикт и е, така да се каже, негов добър ученик. И той често е слушал от Бенедикт как стоят нещата с луциферическите и ариманическите елементи.
Въпреки че професор Капезий е много умен човек, той никога не е могъл да се оправи с разясненията на Бенедикт за луциферическия и ариманическия елемент.
Винаги е оставало по нещо неразбрано; той все така не можел да схване напълно обясненията на Бенедикт. И така, този път той си тръгва, съхранил в душата си разказа за замъка, който се умножава, и след това често, почти всеки ден си мисли за този разказ. Веднъж той отново отива при Бенедикт и ето че сега Бенедикт може да забележи, че нещо се е случило в душата на Капезий. Капезий сам е забелязал: всеки път, когато си спомни за разказа за замъка, който се умножава, душата му вътрешно странно се вълнува. Сякаш душата му е укрепнала благодарение на него.
към текста >>
Първо да разгледаме човешкото мислене, човешките представи, мисълта, която чо
век
може да носи в себе си, благодарение на която той прави света разбираем за себе си в пълно уединение.
Бенедикт казва: „Нека разгледаме три неща!
Първо да разгледаме човешкото мислене, човешките представи, мисълта, която човек може да носи в себе си, благодарение на която той прави света разбираем за себе си в пълно уединение.
Да има мисли, да анализира вътрешно в пълно уединение, това човекът може само за себе си. За целта той няма нужда да се присъединява към други хора. Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му. Вследствие на това за човека винаги се появява изкушението, съблазънта на луциферическия елемент. Напълно е немислимо човек да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в уединеното мислене да не навлезе луциферически импулс.
към текста >>
Да има мисли, да анализира вътрешно в пълно уединение, това чо
век
ът може само за себе си.
Бенедикт казва: „Нека разгледаме три неща! Първо да разгледаме човешкото мислене, човешките представи, мисълта, която човек може да носи в себе си, благодарение на която той прави света разбираем за себе си в пълно уединение.
Да има мисли, да анализира вътрешно в пълно уединение, това човекът може само за себе си.
За целта той няма нужда да се присъединява към други хора. Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му. Вследствие на това за човека винаги се появява изкушението, съблазънта на луциферическия елемент. Напълно е немислимо човек да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в уединеното мислене да не навлезе луциферически импулс. Мисълта, уловена от уединения човек, е винаги проникната, до голяма степен обхваната и проникната от луциферическия елемент.“
към текста >>
Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния чо
век
винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му.
Бенедикт казва: „Нека разгледаме три неща! Първо да разгледаме човешкото мислене, човешките представи, мисълта, която човек може да носи в себе си, благодарение на която той прави света разбираем за себе си в пълно уединение. Да има мисли, да анализира вътрешно в пълно уединение, това човекът може само за себе си. За целта той няма нужда да се присъединява към други хора.
Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му.
Вследствие на това за човека винаги се появява изкушението, съблазънта на луциферическия елемент. Напълно е немислимо човек да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в уединеното мислене да не навлезе луциферически импулс. Мисълта, уловена от уединения човек, е винаги проникната, до голяма степен обхваната и проникната от луциферическия елемент.“
към текста >>
Вследствие на това за чо
век
а винаги се появява изкушението, съблазънта на луциферическия елемент.
Бенедикт казва: „Нека разгледаме три неща! Първо да разгледаме човешкото мислене, човешките представи, мисълта, която човек може да носи в себе си, благодарение на която той прави света разбираем за себе си в пълно уединение. Да има мисли, да анализира вътрешно в пълно уединение, това човекът може само за себе си. За целта той няма нужда да се присъединява към други хора. Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му.
Вследствие на това за човека винаги се появява изкушението, съблазънта на луциферическия елемент.
Напълно е немислимо човек да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в уединеното мислене да не навлезе луциферически импулс. Мисълта, уловена от уединения човек, е винаги проникната, до голяма степен обхваната и проникната от луциферическия елемент.“
към текста >>
Напълно е немислимо чо
век
да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в уединеното мислене да не навлезе луциферически импулс.
Първо да разгледаме човешкото мислене, човешките представи, мисълта, която човек може да носи в себе си, благодарение на която той прави света разбираем за себе си в пълно уединение. Да има мисли, да анализира вътрешно в пълно уединение, това човекът може само за себе си. За целта той няма нужда да се присъединява към други хора. Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му. Вследствие на това за човека винаги се появява изкушението, съблазънта на луциферическия елемент.
Напълно е немислимо човек да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в уединеното мислене да не навлезе луциферически импулс.
Мисълта, уловена от уединения човек, е винаги проникната, до голяма степен обхваната и проникната от луциферическия елемент.“
към текста >>
Мисълта, уловена от уединения чо
век
, е винаги проникната, до голяма степен обхваната и проникната от луциферическия елемент.“
Да има мисли, да анализира вътрешно в пълно уединение, това човекът може само за себе си. За целта той няма нужда да се присъединява към други хора. Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му. Вследствие на това за човека винаги се появява изкушението, съблазънта на луциферическия елемент. Напълно е немислимо човек да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в уединеното мислене да не навлезе луциферически импулс.
Мисълта, уловена от уединения човек, е винаги проникната, до голяма степен обхваната и проникната от луциферическия елемент.“
към текста >>
Докато по-рано Капезий е разбирал малко, когато Бенедикт му е говорел за луциферическите и ариманическите елементи, сега за него се разбира от само себе си, че в уединените мисли, които чо
век
ът мисли в себе си, винаги се крият съблазните на луциферическия елемент.
Докато по-рано Капезий е разбирал малко, когато Бенедикт му е говорел за луциферическите и ариманическите елементи, сега за него се разбира от само себе си, че в уединените мисли, които човекът мисли в себе си, винаги се крият съблазните на луциферическия елемент.
Сега той разбира, че Луцифер винаги има опорна точка в дейността на човека в уединено мислене, за да го откъсне от прогресивния ход на мировата еволюция и, тъй като човекът се отделя от света в уединено мислене, да го отведе на изолирания остров, който Луцифер, изолиран от останалия мирови порядък, иска да си създаде, за да засели, така да се каже, там всичко, което се разединява. Следователно Бенедикт обръща внимание на Капезий най-напред на уединеното, лично, вътрешно мислене.
към текста >>
Сега той разбира, че Луцифер винаги има опорна точка в дейността на чо
век
а в уединено мислене, за да го откъсне от прогресивния ход на мировата еволюция и, тъй като чо
век
ът се отделя от света в уединено мислене, да го отведе на изолирания остров, който Луцифер, изолиран от останалия мирови порядък, иска да си създаде, за да засели, така да се каже, там всичко, което се разединява.
Докато по-рано Капезий е разбирал малко, когато Бенедикт му е говорел за луциферическите и ариманическите елементи, сега за него се разбира от само себе си, че в уединените мисли, които човекът мисли в себе си, винаги се крият съблазните на луциферическия елемент.
Сега той разбира, че Луцифер винаги има опорна точка в дейността на човека в уединено мислене, за да го откъсне от прогресивния ход на мировата еволюция и, тъй като човекът се отделя от света в уединено мислене, да го отведе на изолирания остров, който Луцифер, изолиран от останалия мирови порядък, иска да си създаде, за да засели, така да се каже, там всичко, което се разединява.
Следователно Бенедикт обръща внимание на Капезий най-напред на уединеното, лично, вътрешно мислене.
към текста >>
Ако обърнем внимание на най-важното в мисълта, е нужно да кажем: мисълта, такава, каквато се явява преди всичко, живее в отделния чо
век
.
А сега, казва той, нека обърнем внимание на нещо друго. Да обърнем внимание на това, което се проявява в писмото. В писмото имаме удивителен елемент на човешкото културно развитие.
Ако обърнем внимание на най-важното в мисълта, е нужно да кажем: мисълта, такава, каквато се явява преди всичко, живее в отделния човек.
Тя е достъпна за Луцифер, защото Луцифер иска да изведе душевното от физическия свят и да го въведе в изолация. Но отделната мисъл не е достъпна за Ариман, тъй като тази отделна мисъл е подчинена на най-нормалните закони на възникване и унищожение на физическия план. При писмото е различно. При него това, което е мисъл, не се поддава на унищожение, става трайно.
към текста >>
Въпреки че професор Капезий не е назадничав чо
век
и не желае да върви с тези, които искат например да премахнат писмото или да го забранят в народните училища, все пак той прозира, че, трупайки навсякъде книга след книга, в развитието на културата проникват ариманическите импулси.
Вече съм посочвал как Ариман навсякъде се стреми да откъсне от потока на унищожението живеещото в човешкото мислене, да го запази във физическо-сетивния свят. Това е характерният процес на възникване на всичко, което се записва. В него се фиксира, съхранява се за времето човешката мисъл, която иначе би изчезнала във времето. Именно тук Ариман прониква в човешката култура.
Въпреки че професор Капезий не е назадничав човек и не желае да върви с тези, които искат например да премахнат писмото или да го забранят в народните училища, все пак той прозира, че, трупайки навсякъде книга след книга, в развитието на културата проникват ариманическите импулси.
Така че сега той знае: в уединената мисъл има луциферическа съблазън, а в писмените съчинения, във всичко, което се фиксира чрез писане или отпечатване, живее ариманически елемент. Той знае, че във външния физически свят вече изобщо не може да има човешка еволюция, без да участват ариманическото и луциферическото. И сега той разбира, че именно с напредъка на културата, при който писмото придобива все по-голямо значение – за да разбере това, човек няма нужда да е ясновиждащ, а само да проследи развитието за няколко века, – и ариманическото трябва да придобива все по-голямо значение. Ариман се сдобива с все повече и повече, благодарение на това, че писмото добива все по-голямо значение в развитието на човечеството. И днес, когато то има толкова голямо значение – Капезий е наясно с това, – ние положително имаме големи ариманически крепости.
към текста >>
И сега той разбира, че именно с напредъка на културата, при който писмото придобива все по-голямо значение – за да разбере това, чо
век
няма нужда да е ясновиждащ, а само да проследи развитието за няколко
век
а, – и ариманическото трябва да придобива все по-голямо значение.
В него се фиксира, съхранява се за времето човешката мисъл, която иначе би изчезнала във времето. Именно тук Ариман прониква в човешката култура. Въпреки че професор Капезий не е назадничав човек и не желае да върви с тези, които искат например да премахнат писмото или да го забранят в народните училища, все пак той прозира, че, трупайки навсякъде книга след книга, в развитието на културата проникват ариманическите импулси. Така че сега той знае: в уединената мисъл има луциферическа съблазън, а в писмените съчинения, във всичко, което се фиксира чрез писане или отпечатване, живее ариманически елемент. Той знае, че във външния физически свят вече изобщо не може да има човешка еволюция, без да участват ариманическото и луциферическото.
И сега той разбира, че именно с напредъка на културата, при който писмото придобива все по-голямо значение – за да разбере това, човек няма нужда да е ясновиждащ, а само да проследи развитието за няколко века, – и ариманическото трябва да придобива все по-голямо значение.
Ариман се сдобива с все повече и повече, благодарение на това, че писмото добива все по-голямо значение в развитието на човечеството. И днес, когато то има толкова голямо значение – Капезий е наясно с това, – ние положително имаме големи ариманически крепости. Наистина, още не е станало обичайно, доколкото духовната наука още не го е направила такова, в обществения живот, когато някой студент отива в библиотеката, да казва: „Сега отивам в крепостта на Ариман! “ Но все пак това е истината. Големите и малките библиотеки са крепостите на Ариман, тези крепости, от които той изпраща своето въздействие върху човешкото културно развитие по интензивен начин.
към текста >>
В тази връзка чо
век
просто трябва смело да погледне фактите в очите.
Ариман се сдобива с все повече и повече, благодарение на това, че писмото добива все по-голямо значение в развитието на човечеството. И днес, когато то има толкова голямо значение – Капезий е наясно с това, – ние положително имаме големи ариманически крепости. Наистина, още не е станало обичайно, доколкото духовната наука още не го е направила такова, в обществения живот, когато някой студент отива в библиотеката, да казва: „Сега отивам в крепостта на Ариман! “ Но все пак това е истината. Големите и малките библиотеки са крепостите на Ариман, тези крепости, от които той изпраща своето въздействие върху човешкото културно развитие по интензивен начин.
В тази връзка човек просто трябва смело да погледне фактите в очите.
към текста >>
Той му казва: „Добре, сега имаме мисълта на уединения чо
век
, от една страна.
Но Бенедикт обяснява на Капезий и нещо друго.
Той му казва: „Добре, сега имаме мисълта на уединения човек, от една страна.
От друга страна, имаме писмото, което принадлежи на Ариман. Но между едното и другото имаме средно състояние. В луциферизма имаме нещо единно. Човекът се стреми към единство, когато иска да си обясни света в мисли. В писмото имаме нещо атомическо.
към текста >>
Чо
век
ът се стреми към единство, когато иска да си обясни света в мисли.
Но Бенедикт обяснява на Капезий и нещо друго. Той му казва: „Добре, сега имаме мисълта на уединения човек, от една страна. От друга страна, имаме писмото, което принадлежи на Ариман. Но между едното и другото имаме средно състояние. В луциферизма имаме нещо единно.
Човекът се стреми към единство, когато иска да си обясни света в мисли.
В писмото имаме нещо атомическо. После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на освежената си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите мисли. Чрез словото живеем в общност. Да се мисли може в отделеност, сам. Това има значение, когато човек мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово.
към текста >>
После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на освежената си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което чо
век
не може да е сам, както със своите мисли.
От друга страна, имаме писмото, което принадлежи на Ариман. Но между едното и другото имаме средно състояние. В луциферизма имаме нещо единно. Човекът се стреми към единство, когато иска да си обясни света в мисли. В писмото имаме нещо атомическо.
После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на освежената си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите мисли.
Чрез словото живеем в общност. Да се мисли може в отделеност, сам. Това има значение, когато човек мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово. Речта има значение в общността. По този начин словото бива извадено от уединеността на човешката личност; то се разгръща в общността.
към текста >>
Това има значение, когато чо
век
мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово.
Човекът се стреми към единство, когато иска да си обясни света в мисли. В писмото имаме нещо атомическо. После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на освежената си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите мисли. Чрез словото живеем в общност. Да се мисли може в отделеност, сам.
Това има значение, когато човек мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово.
Речта има значение в общността. По този начин словото бива извадено от уединеността на човешката личност; то се разгръща в общността. Словото е въплътената мисъл, но същевременно за физическия план то се явява нещо съвършено различно от мисълта. Няма нужда да се вниква в ясновидските резултати – в различните лекции обърнах внимание на това, – но е възможно само външно исторически, и тъй като е историк, Капезий разбира това много добре, възможно е само от външната история да се види, че словото или речта първоначално е трябвало да има към човечеството съвършено различно отношение от това, което е придобило в днешно време. А именно, ако се върнем все по-назад и по-назад в историята на езиците, ще забележим, че действително все някога – както го показва окултното наблюдение – ще стигнем до човешкия праезик, който е обхващал цялото земно кълбо и който само се е диференцирал.
към текста >>
Всеки чо
век
не говори свой собствен език – тогава езикът не би имал смисъл, – а само групи хора говорят един общ език.
Думите на еврейството са много по-малко условни, те имат, така да се каже, душа, в тях се усеща смисъл. Те изразяват своя необходим смисъл в по-голяма степен, отколкото западноевропейските езици. И колкото по-назад се връщаме в развитието, толкова повече откриваме такива езици, които са подобни на общия праезик. Това, което се описва като Вавилонската кула, е символ на факта, че действително е съществувал праезик и че той се е диференцирал на различни езици на народите и племената. Вследствие на това, че общият праезик се е диференцирал на отделните езици на народите и племената, словото, така да се каже, застава на половината на пътя срещу уединението на мисълта.
Всеки човек не говори свой собствен език – тогава езикът не би имал смисъл, – а само групи хора говорят един общ език.
Следователно словото е станало нещо средно между уединената мисъл и праезика. В праезика е съществувала определена дума, която се е разбирала чрез звука, който се съдържа в нея, чрез това, което тя представлява в своето звуково значение. Не е имало нужда човек да се осведомява допълнително условно за звуковото значение, а в праезика той е откривал душата на думата. Това, както казахме, се е диференцирало. И всичко, което предизвиква обособяване, действа също и в ръцете на Луцифер, така че хората, докато са формирали диференцираните си езици, са възприели чрез това един обособяващ принцип, т.е.
към текста >>
Не е имало нужда чо
век
да се осведомява допълнително условно за звуковото значение, а в праезика той е откривал душата на думата.
Това, което се описва като Вавилонската кула, е символ на факта, че действително е съществувал праезик и че той се е диференцирал на различни езици на народите и племената. Вследствие на това, че общият праезик се е диференцирал на отделните езици на народите и племената, словото, така да се каже, застава на половината на пътя срещу уединението на мисълта. Всеки човек не говори свой собствен език – тогава езикът не би имал смисъл, – а само групи хора говорят един общ език. Следователно словото е станало нещо средно между уединената мисъл и праезика. В праезика е съществувала определена дума, която се е разбирала чрез звука, който се съдържа в нея, чрез това, което тя представлява в своето звуково значение.
Не е имало нужда човек да се осведомява допълнително условно за звуковото значение, а в праезика той е откривал душата на думата.
Това, както казахме, се е диференцирало. И всичко, което предизвиква обособяване, действа също и в ръцете на Луцифер, така че хората, докато са формирали диференцираните си езици, са възприели чрез това един обособяващ принцип, т.е. навлезли са в течението, което прави лесно за Луцифер да откъсне хората от общия мирови порядък, който е бил вече предопределен, преди Луцифер да се появи; т.е. да постави човека на изолиран остров, да го обособи от останалия вървящ напред ход на еволюцията на човечеството. Така в елемента на езика, на словото, имаме средно състояние.
към текста >>
да постави чо
век
а на изолиран остров, да го обособи от останалия вървящ напред ход на еволюцията на човечеството.
В праезика е съществувала определена дума, която се е разбирала чрез звука, който се съдържа в нея, чрез това, което тя представлява в своето звуково значение. Не е имало нужда човек да се осведомява допълнително условно за звуковото значение, а в праезика той е откривал душата на думата. Това, както казахме, се е диференцирало. И всичко, което предизвиква обособяване, действа също и в ръцете на Луцифер, така че хората, докато са формирали диференцираните си езици, са възприели чрез това един обособяващ принцип, т.е. навлезли са в течението, което прави лесно за Луцифер да откъсне хората от общия мирови порядък, който е бил вече предопределен, преди Луцифер да се появи; т.е.
да постави човека на изолиран остров, да го обособи от останалия вървящ напред ход на еволюцията на човечеството.
Така в елемента на езика, на словото, имаме средно състояние. Ако словото бе останало това, което е трябвало да стане, ако луциферическият елемент не се беше нахвърлил на словото, то щеше да съответства на свободно от Луцифер и Ариман средно божествено състояние, в което човекът да може плавно да се стреми напред, изцяло в съответствие с напредващия божествено-духовен мирови порядък. По такъв начин словото, от една страна, е било подложено на луциферическо въздействие. Докато мисълта, когато се мисли в уединение, почти винаги е подчинена на луциферическия елемент, словото е само отчасти обхванато от луциферическия елемент така, както изложих, от една страна.
към текста >>
Ако словото бе останало това, което е трябвало да стане, ако луциферическият елемент не се беше нахвърлил на словото, то щеше да съответства на свободно от Луцифер и Ариман средно божествено състояние, в което чо
век
ът да може плавно да се стреми напред, изцяло в съответствие с напредващия божествено-духовен мирови порядък.
Това, както казахме, се е диференцирало. И всичко, което предизвиква обособяване, действа също и в ръцете на Луцифер, така че хората, докато са формирали диференцираните си езици, са възприели чрез това един обособяващ принцип, т.е. навлезли са в течението, което прави лесно за Луцифер да откъсне хората от общия мирови порядък, който е бил вече предопределен, преди Луцифер да се появи; т.е. да постави човека на изолиран остров, да го обособи от останалия вървящ напред ход на еволюцията на човечеството. Така в елемента на езика, на словото, имаме средно състояние.
Ако словото бе останало това, което е трябвало да стане, ако луциферическият елемент не се беше нахвърлил на словото, то щеше да съответства на свободно от Луцифер и Ариман средно божествено състояние, в което човекът да може плавно да се стреми напред, изцяло в съответствие с напредващия божествено-духовен мирови порядък.
По такъв начин словото, от една страна, е било подложено на луциферическо въздействие. Докато мисълта, когато се мисли в уединение, почти винаги е подчинена на луциферическия елемент, словото е само отчасти обхванато от луциферическия елемент така, както изложих, от една страна.
към текста >>
Тогава чо
век
ът може да се движи по онази средна линия, в състоянието на словото.
Три неща, така показва Бенедикт, подлежат на разглеждане: уединената мисъл, словото и писмото. Никой, който мисли здраво, дори и напълно да е прозрял истината, че в основата на уединената мисъл стои Луцифер, а в основата на писмото – Ариман, няма да поиска да изкорени Луцифер оттам, където български писмен немски диалект художествена реч той действа с такава очевидност, защото това би означавало да се забрани уединеното мислене. За някои – трябва да го кажем – това би било най-удобното, но те със сигурност няма да пожелаят да го признаят открито. От друга страна, няма да поискаме да изкореним и писмото, а сме длъжни да си кажем: както положителното и отрицателното електричество означават противоположност във външната физическа природа, така и ариманическото и луциферическото значат противоположност, която трябва да съществува. Това са два полюса, никой от които не трябва да отсъства, а те трябва да бъдат приведени в съотношение по мяра.
Тогава човекът може да се движи по онази средна линия, в състоянието на словото.
Това е предназначението на словото – да съдържа в себе си мъдрост, да съдържа в себе си познание, да съдържа в себе си мисли и представи. Човекът може например да си каже: аз трябва да се развивам в словото така, че именно чрез словото да оставя да се коригира в мен всичко своеволно, чисто лично, така че да възприема в своята душа това, което е било създадено в словото, в пълното с мъдрост слово на всички времена. Уважение не само към собственото мнение, не само към това, което сами вярваме и можем да признаем за вярно чрез собствената си сила, а респект пред това, което се е явило като резултат от културата и усилията за мъдрост на различните народи в историческото развитие. Това означава, от една страна, Луцифер да се приведе, така да се каже, в правилно отношение към словото. Не да се изключва уединеното мислене, а да се има предвид, че словото принадлежи на общността и че словото следва да бъде проследено през епохите.
към текста >>
Чо
век
ът може например да си каже: аз трябва да се развивам в словото така, че именно чрез словото да оставя да се коригира в мен всичко своеволно, чисто лично, така че да възприема в своята душа това, което е било създадено в словото, в пълното с мъдрост слово на всички времена.
За някои – трябва да го кажем – това би било най-удобното, но те със сигурност няма да пожелаят да го признаят открито. От друга страна, няма да поискаме да изкореним и писмото, а сме длъжни да си кажем: както положителното и отрицателното електричество означават противоположност във външната физическа природа, така и ариманическото и луциферическото значат противоположност, която трябва да съществува. Това са два полюса, никой от които не трябва да отсъства, а те трябва да бъдат приведени в съотношение по мяра. Тогава човекът може да се движи по онази средна линия, в състоянието на словото. Това е предназначението на словото – да съдържа в себе си мъдрост, да съдържа в себе си познание, да съдържа в себе си мисли и представи.
Човекът може например да си каже: аз трябва да се развивам в словото така, че именно чрез словото да оставя да се коригира в мен всичко своеволно, чисто лично, така че да възприема в своята душа това, което е било създадено в словото, в пълното с мъдрост слово на всички времена.
Уважение не само към собственото мнение, не само към това, което сами вярваме и можем да признаем за вярно чрез собствената си сила, а респект пред това, което се е явило като резултат от културата и усилията за мъдрост на различните народи в историческото развитие. Това означава, от една страна, Луцифер да се приведе, така да се каже, в правилно отношение към словото. Не да се изключва уединеното мислене, а да се има предвид, че словото принадлежи на общността и че словото следва да бъде проследено през епохите. Колкото повече правим това, толкова повече предоставяме на Луцифер правилното въздействие върху словото. Тогава няма да попаднем под авторитета на словото, а ще пазим словото, което носи мъдростта на Земята от една културна епоха в друга.
към текста >>
От друга страна, чо
век
ът, който правилно разбира същността на нещата, е длъжен да не изпада под властта на вкостенелия авторитетен принцип, заключен в писмото, защото, дори и писмото да съдържа най-святото или най-светското, чрез него той попада под властта на Ариман.
Уважение не само към собственото мнение, не само към това, което сами вярваме и можем да признаем за вярно чрез собствената си сила, а респект пред това, което се е явило като резултат от културата и усилията за мъдрост на различните народи в историческото развитие. Това означава, от една страна, Луцифер да се приведе, така да се каже, в правилно отношение към словото. Не да се изключва уединеното мислене, а да се има предвид, че словото принадлежи на общността и че словото следва да бъде проследено през епохите. Колкото повече правим това, толкова повече предоставяме на Луцифер правилното въздействие върху словото. Тогава няма да попаднем под авторитета на словото, а ще пазим словото, което носи мъдростта на Земята от една културна епоха в друга.
От друга страна, човекът, който правилно разбира същността на нещата, е длъжен да не изпада под властта на вкостенелия авторитетен принцип, заключен в писмото, защото, дори и писмото да съдържа най-святото или най-светското, чрез него той попада под властта на Ариман.
Трябва да сме наясно, че за външната материална култура човекът трябва да има писмото и че писмото е нещо, чрез което Ариман, съобразно своята задача, иска да освободи мисленето от потока на унищожението. Той не иска да го остави да се влее в потока на смъртта. В писмото имаме най-добрата възможност да задържим мисленето на физическия план. С пълно съзнание да се отнасяме към това, че в писмото имаме ариманическия елемент, никога да не позволяваме на писмеността да добие власт над човека, накратко, да съхраним словото в средното състояние така, че сякаш отляво и отдясно – от мисленето и от писмото – да действат двете полярни противоположности Луцифер и Ариман: така трябва да се отнасяме, ако искаме да стоим на твърда почва. Ако обърнем душевния си взор към тези неща както трябва, ако сме наясно, че навсякъде трябва да действат противоположности, тогава ще стоим на твърда почва.
към текста >>
Трябва да сме наясно, че за външната материална култура чо
век
ът трябва да има писмото и че писмото е нещо, чрез което Ариман, съобразно своята задача, иска да освободи мисленето от потока на унищожението.
Това означава, от една страна, Луцифер да се приведе, така да се каже, в правилно отношение към словото. Не да се изключва уединеното мислене, а да се има предвид, че словото принадлежи на общността и че словото следва да бъде проследено през епохите. Колкото повече правим това, толкова повече предоставяме на Луцифер правилното въздействие върху словото. Тогава няма да попаднем под авторитета на словото, а ще пазим словото, което носи мъдростта на Земята от една културна епоха в друга. От друга страна, човекът, който правилно разбира същността на нещата, е длъжен да не изпада под властта на вкостенелия авторитетен принцип, заключен в писмото, защото, дори и писмото да съдържа най-святото или най-светското, чрез него той попада под властта на Ариман.
Трябва да сме наясно, че за външната материална култура човекът трябва да има писмото и че писмото е нещо, чрез което Ариман, съобразно своята задача, иска да освободи мисленето от потока на унищожението.
Той не иска да го остави да се влее в потока на смъртта. В писмото имаме най-добрата възможност да задържим мисленето на физическия план. С пълно съзнание да се отнасяме към това, че в писмото имаме ариманическия елемент, никога да не позволяваме на писмеността да добие власт над човека, накратко, да съхраним словото в средното състояние така, че сякаш отляво и отдясно – от мисленето и от писмото – да действат двете полярни противоположности Луцифер и Ариман: така трябва да се отнасяме, ако искаме да стоим на твърда почва. Ако обърнем душевния си взор към тези неща както трябва, ако сме наясно, че навсякъде трябва да действат противоположности, тогава ще стоим на твърда почва.
към текста >>
С пълно съзнание да се отнасяме към това, че в писмото имаме ариманическия елемент, никога да не позволяваме на писмеността да добие власт над чо
век
а, накратко, да съхраним словото в средното състояние така, че сякаш отляво и отдясно – от мисленето и от писмото – да действат двете полярни противоположности Луцифер и Ариман: така трябва да се отнасяме, ако искаме да стоим на твърда почва.
Тогава няма да попаднем под авторитета на словото, а ще пазим словото, което носи мъдростта на Земята от една културна епоха в друга. От друга страна, човекът, който правилно разбира същността на нещата, е длъжен да не изпада под властта на вкостенелия авторитетен принцип, заключен в писмото, защото, дори и писмото да съдържа най-святото или най-светското, чрез него той попада под властта на Ариман. Трябва да сме наясно, че за външната материална култура човекът трябва да има писмото и че писмото е нещо, чрез което Ариман, съобразно своята задача, иска да освободи мисленето от потока на унищожението. Той не иска да го остави да се влее в потока на смъртта. В писмото имаме най-добрата възможност да задържим мисленето на физическия план.
С пълно съзнание да се отнасяме към това, че в писмото имаме ариманическия елемент, никога да не позволяваме на писмеността да добие власт над човека, накратко, да съхраним словото в средното състояние така, че сякаш отляво и отдясно – от мисленето и от писмото – да действат двете полярни противоположности Луцифер и Ариман: така трябва да се отнасяме, ако искаме да стоим на твърда почва.
Ако обърнем душевния си взор към тези неща както трябва, ако сме наясно, че навсякъде трябва да действат противоположности, тогава ще стоим на твърда почва.
към текста >>
Но чо
век
може да задържи едно средно състояние, така да се каже, да мине между едното и другото.
Сега вече Бенедикт може лесно да покаже на професор Капезий: в уединеното мислене се заключава луциферическото изкушение, а в чистото слушане, в чистото възприятие лежи ариманическият елемент.
Но човек може да задържи едно средно състояние, така да се каже, да мине между едното и другото.
Няма нужда да пребиваваме нито в абстрактното, задълбочаващо се мислене, в което човек отшелнически се затваря в душата си, нито пък да се отдаваме само на слушането и виждането на това, което могат да възприемат ушите и очите. Можем да направим и нещо друго: да направим това, което мислим, вътрешно толкова живо, толкова пълно със сила, че да имаме пред себе си своята собствена мисъл като нещо живо и живо да се задълбочим в нея като в нещо, което чуваме и виждаме отвън, така че собствената ни мисъл да стане толкова конкретна като това, което чуваме или виждаме. Това е средно състояние. В чистата мисъл, лежаща в основата на размишляването, се намира подстъпът на Луцифер към човека. В чистото слушане, независимо дали чрез възприятието или чрез авторитета на хората, лежи ариманическият елемент.
към текста >>
Няма нужда да пребиваваме нито в абстрактното, задълбочаващо се мислене, в което чо
век
отшелнически се затваря в душата си, нито пък да се отдаваме само на слушането и виждането на това, което могат да възприемат ушите и очите.
Сега вече Бенедикт може лесно да покаже на професор Капезий: в уединеното мислене се заключава луциферическото изкушение, а в чистото слушане, в чистото възприятие лежи ариманическият елемент. Но човек може да задържи едно средно състояние, така да се каже, да мине между едното и другото.
Няма нужда да пребиваваме нито в абстрактното, задълбочаващо се мислене, в което човек отшелнически се затваря в душата си, нито пък да се отдаваме само на слушането и виждането на това, което могат да възприемат ушите и очите.
Можем да направим и нещо друго: да направим това, което мислим, вътрешно толкова живо, толкова пълно със сила, че да имаме пред себе си своята собствена мисъл като нещо живо и живо да се задълбочим в нея като в нещо, което чуваме и виждаме отвън, така че собствената ни мисъл да стане толкова конкретна като това, което чуваме или виждаме. Това е средно състояние. В чистата мисъл, лежаща в основата на размишляването, се намира подстъпът на Луцифер към човека. В чистото слушане, независимо дали чрез възприятието или чрез авторитета на хората, лежи ариманическият елемент. Ако душата се укрепи и пробуди вътрешно така, че сякаш да чува или вижда собствената си мисъл, това е медитирането.
към текста >>
В чистата мисъл, лежаща в основата на размишляването, се намира подстъпът на Луцифер към чо
век
а.
Сега вече Бенедикт може лесно да покаже на професор Капезий: в уединеното мислене се заключава луциферическото изкушение, а в чистото слушане, в чистото възприятие лежи ариманическият елемент. Но човек може да задържи едно средно състояние, така да се каже, да мине между едното и другото. Няма нужда да пребиваваме нито в абстрактното, задълбочаващо се мислене, в което човек отшелнически се затваря в душата си, нито пък да се отдаваме само на слушането и виждането на това, което могат да възприемат ушите и очите. Можем да направим и нещо друго: да направим това, което мислим, вътрешно толкова живо, толкова пълно със сила, че да имаме пред себе си своята собствена мисъл като нещо живо и живо да се задълбочим в нея като в нещо, което чуваме и виждаме отвън, така че собствената ни мисъл да стане толкова конкретна като това, което чуваме или виждаме. Това е средно състояние.
В чистата мисъл, лежаща в основата на размишляването, се намира подстъпът на Луцифер към човека.
В чистото слушане, независимо дали чрез възприятието или чрез авторитета на хората, лежи ариманическият елемент. Ако душата се укрепи и пробуди вътрешно така, че сякаш да чува или вижда собствената си мисъл, това е медитирането. Медитирането е средно състояние. Не е нито мислене, нито възприятие. То е мислене, което живее толкова живо в душата, както живо живее възприятието, но такова възприятие, което възприема не нещо външно, а мисли.
към текста >>
Медитиращият чо
век
, който живее в своите мисли така, че те да оживеят в него, както възприятията, намиращи се в него, живее в божественото течение напред.
Ако душата се укрепи и пробуди вътрешно така, че сякаш да чува или вижда собствената си мисъл, това е медитирането. Медитирането е средно състояние. Не е нито мислене, нито възприятие. То е мислене, което живее толкова живо в душата, както живо живее възприятието, но такова възприятие, което възприема не нещо външно, а мисли. Между луциферическия елемент на мисълта и ариманическия елемент на възприятието протича душевният живот в медитация като в божествено-духовния елемент, който носи в себе си само развитието на мировите явления.
Медитиращият човек, който живее в своите мисли така, че те да оживеят в него, както възприятията, намиращи се в него, живее в божественото течение напред.
Отляво у него е чистата мисъл, отдясно е ариманическият елемент, чистото слушане, и той не изключва нито едното, нито другото, а знае, че живее в троичност, че числото регулира живота. И знае, че съществува полярност, противоположност, противоположност на две неща, между които се движи медитирането в устрем. Знае също и че тук, в медитацията, луциферическият и ариманическият елемент трябва планомерно да се уравновесят един друг.
към текста >>
Във всички области чо
век
ът се учи да познава този мирови принцип на числото и мярата, който Капезий, след като душата му е била подготвена, се научава да познава под ръководството на Бенедикт.
Във всички области човекът се учи да познава този мирови принцип на числото и мярата, който Капезий, след като душата му е била подготвена, се научава да познава под ръководството на Бенедикт.
Душата, която желае да се подготви за познанията на духовните светове, постепенно се вживява в тях по такъв начин, че навсякъде в света, във всяка точка, до която може да достигне, търси числото, преди всичко числото три; че вижда полярните противоположности, чрез които следва да се разкрива всичко, и необходимостта противоположностите да се уравновесят една друга като полярности. Средното състояние не може да бъде само чисто течение напред, а навсякъде изживяваме течението така, че трябва да обръщаме душевния си взор наляво и надясно и да направляваме нашия кораб като нещо трето между лявата и дясната полярна противоположност. Чувствайки това, Капезий се научава, благодарение на Бенедикт, да се устремява по правилния начин в духовните светове, да прекрачва прага на духовния свят. И следователно всеки, който иска да проникне в духовната наука, трябва да научи това така, че действително да приеме истинното познание за висшите светове.
към текста >>
24.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Чо
век
трябва да е готов да застане пред явления и същества с признаци, които нямат нищо общо с това, което може да се наблюдава и изпита в сетивния свят.
Скъпи мои приятели теософи! Във връзка с това, което беше казано вчера, е необходимо да направим още няколко бележки. Защото видяхме, че за да се издигнем в същинската духовна област с ясновиждащо съзнание и да преминем през прага на духовния свят по съответстващия начин, е нужно да оставим зад себе си всичко, което представляват възприятията от физическия свят, и това, което може да се предприеме във физическия свят с обикновените мислене, чувства и воля.
Човек трябва да е готов да застане пред явления и същества с признаци, които нямат нищо общо с това, което може да се наблюдава и изпита в сетивния свят.
За целта обаче е необходимо първо душата да укрепне, да се усилят нейните способности. И тези усилени и укрепнали способности на душата следва да бъдат издигнати. Нужно е човек да вземе със себе си нещо, когато престъпва прага в духовната област. И ние обърнахме внимание на това, че всичко, което може да ни даде сетивният свят, – представите, чувствата, които имаме в сетивния свят, – е отражение на сетивно възприемаемото. Всичко, което може да се добие по този начин, не може да ни помогне в духовния свят.
към текста >>
Нужно е чо
век
да вземе със себе си нещо, когато престъпва прага в духовната област.
Във връзка с това, което беше казано вчера, е необходимо да направим още няколко бележки. Защото видяхме, че за да се издигнем в същинската духовна област с ясновиждащо съзнание и да преминем през прага на духовния свят по съответстващия начин, е нужно да оставим зад себе си всичко, което представляват възприятията от физическия свят, и това, което може да се предприеме във физическия свят с обикновените мислене, чувства и воля. Човек трябва да е готов да застане пред явления и същества с признаци, които нямат нищо общо с това, което може да се наблюдава и изпита в сетивния свят. За целта обаче е необходимо първо душата да укрепне, да се усилят нейните способности. И тези усилени и укрепнали способности на душата следва да бъдат издигнати.
Нужно е човек да вземе със себе си нещо, когато престъпва прага в духовната област.
И ние обърнахме внимание на това, че всичко, което може да ни даде сетивният свят, – представите, чувствата, които имаме в сетивния свят, – е отражение на сетивно възприемаемото. Всичко, което може да се добие по този начин, не може да ни помогне в духовния свят. Но това, което не е отражение на сетивния свят, което няма непосредствено значение за сетивния свят, което обаче може да бъде пробудено в него, което може да бъде изработено в свободно вътрешно душевно изживяване, трябва да бъде взето нагоре в свръхсетивните светове. И така, ние посочихме как могат да се усвоят представи за една троичност като съотношение между числата, за планомерното съвместно действие на противоположности, при което разгледахме по-специално луциферическия и ариманическия елемент, средното състояние и т.н. Такива понятия нямат непосредствено значение във физическия свят.
към текста >>
Във връзка с това искам само да отбележа, че тук трябва да се вземат под съображение много неща, които, ако им обърнем правилното внимание, действително могат да са неимоверно необходими за разбирането на живота на човечеството, което чо
век
ът от съвремието ще е длъжен да придобие, ако културата следва да се развива по правилен начин.
Във връзка с това искам само да отбележа, че тук трябва да се вземат под съображение много неща, които, ако им обърнем правилното внимание, действително могат да са неимоверно необходими за разбирането на живота на човечеството, което човекът от съвремието ще е длъжен да придобие, ако културата следва да се развива по правилен начин.
Хората ще видят, че скоро вече няма да може да се мине без понятията, които си съставят, изхождайки от условията, от които днешното, толкова обичащо удобствата човечество би искало да изгражда своите разбирания за народите и епохите. В рамките на европейската култура съществуват народи, които се различават по отношение на езика, и такива, които са различни по писмена. Западните народи на Европа пишат с така наречените латински букви, но има и европейски народи, които пишат букви със съвсем различна форма. В Европа имаме и факта, че към латинските букви се присъединява и т.нар. готическо писмо и че те съществуват редом едно с друго.
към текста >>
Във всеки случай чо
век
ще трябва да се запознае с това, какъв необикновен талант, каква гениалност за повърхностност съществува в съвременната култура по отношение на изразяващото се духовно в света.
Във всеки случай човек ще трябва да се запознае с това, какъв необикновен талант, каква гениалност за повърхностност съществува в съвременната култура по отношение на изразяващото се духовно в света.
И така, още във физическия свят е нужно да се усвоят понятията за това, което сияе и лъчеструи във физическо-сетивния свят от духовния свят. Затова в още една област ще бъде показано как луциферическият и ариманическият елемент действат във физическия свят. Касае се преди всичко за художествената сфера. При това е напълно правилно нещото, което винаги е било подчертавано, а именно, че в цялото художествено развитие на човечеството роля е играл луциферическият импулс и че в голяма степен луциферическият елемент, както изложих това, е наличен в художественото развитие на човечеството. Но към това се прибавя още нещо.
към текста >>
Ако чо
век
иска да даде нещо в архитектурата или пластиката, той трябва да се вживее в елемента на формата.
Ако правилно разбираме танца, правим това на базата на основните предпоставки в различните изкуства. Разбира се, те могат да се комбинират. От петте изкуства архитектурното и пластическото са изложени предимно на ариманическия импулс. В архитектурата и в пластиката действат ариманическите импулси. Тук си имаме работа с формите.
Ако човек иска да даде нещо в архитектурата или пластиката, той трябва да се вживее в елемента на формата.
Този елемент на формата господства именно на физическия план. Тук същинските господари са Духовете на формата. В техния духовен елемент е нужно да се потопим, ако искаме да се запознаем с тях, както изразих това в образа за пъхането на главата в мравуняк. И всеки, който има нещо общо с пластическия елемент, трябва по подобен начин да си пъхне главата в живия елемент на Духовете на формата. В областта на физическия свят Духовете на формата действат съвместно с ариманическия елемент.
към текста >>
Следователно, ако наистина иска да премине през прага, чо
век
следва да усвои понятия, усещания и представи за духовната област, които, макар и породени от физическото, преминават отвъд физическо-сетивната област.
По този начин, когато се разглеждат тези области, както го направихме сега – това би могло да стане също толкова добре и с други области, – е видно, че се усвояват определени понятия, понятия, без които, както се разбира от само себе си, е възможно да се мине на физическия план. Защото, ако искаме да останем плоски и повърхностни, естествено всеки може да издържи на физическия план, ако и да не намира музиката за луциферическа, а архитектурата за ариманическа. Но ако хората искат да минат без това, те няма да могат тук, на физическия план, да си създадат понятия, представи и усещания, с които да укрепнат душата си, така че тя да престъпи по благоприятен начин прага към духовния свят и да може да се издигне в същинската духовна област, а тогава ще трябва да останат тук, долу, във физическо-сетивния свят.
Следователно, ако наистина иска да премине през прага, човек следва да усвои понятия, усещания и представи за духовната област, които, макар и породени от физическото, преминават отвъд физическо-сетивната област.
Ако тогава с така укрепнала душа престъпи прага на духовния свят, той се запознава със света, в който се случва това, което бе охарактеризирано като духовен разговор на живи мисловни същества. С укрепналата си душа човек се вживява в един свят, който тогава се показва така, че вътре в него има същества, които се състоят от мисловна субстанция, и то състоящи се от мисловна субстанция така, че в нея те са по-живи, по-лични, по-индивидуални и много по-реални, отколкото хората на земята. Както човекът на физическия план е реален от плът и кръв, така са реални тези същества в тяхната мисловна субстанция. Човек се вживява в онзи свят, където в известен смисъл от същество на същество преминава разговор в мисли, където душата е принудена да води разговор с мисли, ако желае да има отношение към живите мисловни същества, които се намират в тези светове. Аз посочих това в лежащата пред мен книга „Прагът на духовния свят“.
към текста >>
С укрепналата си душа чо
век
се вживява в един свят, който тогава се показва така, че вътре в него има същества, които се състоят от мисловна субстанция, и то състоящи се от мисловна субстанция така, че в нея те са по-живи, по-лични, по-индивидуални и много по-реални, отколкото хората на земята.
По този начин, когато се разглеждат тези области, както го направихме сега – това би могло да стане също толкова добре и с други области, – е видно, че се усвояват определени понятия, понятия, без които, както се разбира от само себе си, е възможно да се мине на физическия план. Защото, ако искаме да останем плоски и повърхностни, естествено всеки може да издържи на физическия план, ако и да не намира музиката за луциферическа, а архитектурата за ариманическа. Но ако хората искат да минат без това, те няма да могат тук, на физическия план, да си създадат понятия, представи и усещания, с които да укрепнат душата си, така че тя да престъпи по благоприятен начин прага към духовния свят и да може да се издигне в същинската духовна област, а тогава ще трябва да останат тук, долу, във физическо-сетивния свят. Следователно, ако наистина иска да премине през прага, човек следва да усвои понятия, усещания и представи за духовната област, които, макар и породени от физическото, преминават отвъд физическо-сетивната област. Ако тогава с така укрепнала душа престъпи прага на духовния свят, той се запознава със света, в който се случва това, което бе охарактеризирано като духовен разговор на живи мисловни същества.
С укрепналата си душа човек се вживява в един свят, който тогава се показва така, че вътре в него има същества, които се състоят от мисловна субстанция, и то състоящи се от мисловна субстанция така, че в нея те са по-живи, по-лични, по-индивидуални и много по-реални, отколкото хората на земята.
Както човекът на физическия план е реален от плът и кръв, така са реални тези същества в тяхната мисловна субстанция. Човек се вживява в онзи свят, където в известен смисъл от същество на същество преминава разговор в мисли, където душата е принудена да води разговор с мисли, ако желае да има отношение към живите мисловни същества, които се намират в тези светове. Аз посочих това в лежащата пред мен книга „Прагът на духовния свят“. Тук мога да вмъкна няколко допълнения към казаното в нея. С цялата отговорност, с която следва да бъде направено подобно нещо, в тази книга се опитах да избегна систематичното изложение, но се постарах да кажа някои неща в афористична форма, която може да бъде полезна, дори ако вече е възприето това, което е дадено в предшестващите цикли и книги.
към текста >>
Както чо
век
ът на физическия план е реален от плът и кръв, така са реални тези същества в тяхната мисловна субстанция.
Защото, ако искаме да останем плоски и повърхностни, естествено всеки може да издържи на физическия план, ако и да не намира музиката за луциферическа, а архитектурата за ариманическа. Но ако хората искат да минат без това, те няма да могат тук, на физическия план, да си създадат понятия, представи и усещания, с които да укрепнат душата си, така че тя да престъпи по благоприятен начин прага към духовния свят и да може да се издигне в същинската духовна област, а тогава ще трябва да останат тук, долу, във физическо-сетивния свят. Следователно, ако наистина иска да премине през прага, човек следва да усвои понятия, усещания и представи за духовната област, които, макар и породени от физическото, преминават отвъд физическо-сетивната област. Ако тогава с така укрепнала душа престъпи прага на духовния свят, той се запознава със света, в който се случва това, което бе охарактеризирано като духовен разговор на живи мисловни същества. С укрепналата си душа човек се вживява в един свят, който тогава се показва така, че вътре в него има същества, които се състоят от мисловна субстанция, и то състоящи се от мисловна субстанция така, че в нея те са по-живи, по-лични, по-индивидуални и много по-реални, отколкото хората на земята.
Както човекът на физическия план е реален от плът и кръв, така са реални тези същества в тяхната мисловна субстанция.
Човек се вживява в онзи свят, където в известен смисъл от същество на същество преминава разговор в мисли, където душата е принудена да води разговор с мисли, ако желае да има отношение към живите мисловни същества, които се намират в тези светове. Аз посочих това в лежащата пред мен книга „Прагът на духовния свят“. Тук мога да вмъкна няколко допълнения към казаното в нея. С цялата отговорност, с която следва да бъде направено подобно нещо, в тази книга се опитах да избегна систематичното изложение, но се постарах да кажа някои неща в афористична форма, която може да бъде полезна, дори ако вече е възприето това, което е дадено в предшестващите цикли и книги.
към текста >>
Чо
век
се вживява в онзи свят, където в известен смисъл от същество на същество преминава разговор в мисли, където душата е принудена да води разговор с мисли, ако желае да има отношение към живите мисловни същества, които се намират в тези светове.
Но ако хората искат да минат без това, те няма да могат тук, на физическия план, да си създадат понятия, представи и усещания, с които да укрепнат душата си, така че тя да престъпи по благоприятен начин прага към духовния свят и да може да се издигне в същинската духовна област, а тогава ще трябва да останат тук, долу, във физическо-сетивния свят. Следователно, ако наистина иска да премине през прага, човек следва да усвои понятия, усещания и представи за духовната област, които, макар и породени от физическото, преминават отвъд физическо-сетивната област. Ако тогава с така укрепнала душа престъпи прага на духовния свят, той се запознава със света, в който се случва това, което бе охарактеризирано като духовен разговор на живи мисловни същества. С укрепналата си душа човек се вживява в един свят, който тогава се показва така, че вътре в него има същества, които се състоят от мисловна субстанция, и то състоящи се от мисловна субстанция така, че в нея те са по-живи, по-лични, по-индивидуални и много по-реални, отколкото хората на земята. Както човекът на физическия план е реален от плът и кръв, така са реални тези същества в тяхната мисловна субстанция.
Човек се вживява в онзи свят, където в известен смисъл от същество на същество преминава разговор в мисли, където душата е принудена да води разговор с мисли, ако желае да има отношение към живите мисловни същества, които се намират в тези светове.
Аз посочих това в лежащата пред мен книга „Прагът на духовния свят“. Тук мога да вмъкна няколко допълнения към казаното в нея. С цялата отговорност, с която следва да бъде направено подобно нещо, в тази книга се опитах да избегна систематичното изложение, но се постарах да кажа някои неща в афористична форма, която може да бъде полезна, дори ако вече е възприето това, което е дадено в предшестващите цикли и книги.
към текста >>
Като живо мисловно същество чо
век
трябва да открие себе си в духовната област, за която може да се каже: „Защото думите са тук дела, пораждащи след себе си дела.“ Докато чо
век
ът във физическия свят върши делата си с движението на своите ръце, мислите, живеещи в мировото слово в смисъла, в който беше охарактеризирано, са непосредствени дела.
Като живо мисловно същество човек трябва да открие себе си в духовната област, за която може да се каже: „Защото думите са тук дела, пораждащи след себе си дела.“ Докато човекът във физическия свят върши делата си с движението на своите ръце, мислите, живеещи в мировото слово в смисъла, в който беше охарактеризирано, са непосредствени дела.
Речено, сторено. За това става дума в духовния свят. В разговора между духове се заключава същевременно това, което едно същество прави на друго, което едно същество прави по отношение на намиращия се около него духовен външен свят. Произнесеното навсякъде е дело. По такъв начин е необходимо човек сам да се вживее в духовната област и тогава той се открива като живо мисловно същество сред други живи мисловни същества.
към текста >>
По такъв начин е необходимо чо
век
сам да се вживее в духовната област и тогава той се открива като живо мисловно същество сред други живи мисловни същества.
Като живо мисловно същество човек трябва да открие себе си в духовната област, за която може да се каже: „Защото думите са тук дела, пораждащи след себе си дела.“ Докато човекът във физическия свят върши делата си с движението на своите ръце, мислите, живеещи в мировото слово в смисъла, в който беше охарактеризирано, са непосредствени дела. Речено, сторено. За това става дума в духовния свят. В разговора между духове се заключава същевременно това, което едно същество прави на друго, което едно същество прави по отношение на намиращия се около него духовен външен свят. Произнесеното навсякъде е дело.
По такъв начин е необходимо човек сам да се вживее в духовната област и тогава той се открива като живо мисловно същество сред други живи мисловни същества.
Той трябва да се държи така, т.е. да позволи на думите му да бъдат дела, както се държат останалите живи същества, ако мога да употребя такъв плосък израз. Какво откриваме там? И за нашия собствен Аз вече не откриваме това, което имаме долу, във физическия, а също и в елементарния свят. Този Аз, който човекът носи през физическия и елементарния свят, е сума от преживявания, които са съставени от впечатленията на физическия свят и от това, което произтича от мисленето, чувствата и волята, които душата развива на физическия план.
към текста >>
Този Аз, който чо
век
ът носи през физическия и елементарния свят, е сума от преживявания, които са съставени от впечатленията на физическия свят и от това, което произтича от мисленето, чувствата и волята, които душата развива на физическия план.
По такъв начин е необходимо човек сам да се вживее в духовната област и тогава той се открива като живо мисловно същество сред други живи мисловни същества. Той трябва да се държи така, т.е. да позволи на думите му да бъдат дела, както се държат останалите живи същества, ако мога да употребя такъв плосък израз. Какво откриваме там? И за нашия собствен Аз вече не откриваме това, което имаме долу, във физическия, а също и в елементарния свят.
Този Аз, който човекът носи през физическия и елементарния свят, е сума от преживявания, които са съставени от впечатленията на физическия свят и от това, което произтича от мисленето, чувствата и волята, които душата развива на физическия план.
Но нито впечатленията, нито мисленето, чувствата и волята под формата, под която ни се представят на физическия план, имат някакво значение за духовния свят. Затова в духовния свят намираме нещо различно за така наречения човешки Аз на физическия план и на елементарния свят. Там откриваме, така да се каже, тази част от себе си, която, макар и винаги да присъства в душевните ни глъбини, обикновеното съзнание на физическия план не може да познае в самия човек. Откриваме другия си Аз като второ същество. В духовния свят човек открива своя друг Аз.
към текста >>
Там откриваме, така да се каже, тази част от себе си, която, макар и винаги да присъства в душевните ни глъбини, обикновеното съзнание на физическия план не може да познае в самия чо
век
.
Какво откриваме там? И за нашия собствен Аз вече не откриваме това, което имаме долу, във физическия, а също и в елементарния свят. Този Аз, който човекът носи през физическия и елементарния свят, е сума от преживявания, които са съставени от впечатленията на физическия свят и от това, което произтича от мисленето, чувствата и волята, които душата развива на физическия план. Но нито впечатленията, нито мисленето, чувствата и волята под формата, под която ни се представят на физическия план, имат някакво значение за духовния свят. Затова в духовния свят намираме нещо различно за така наречения човешки Аз на физическия план и на елементарния свят.
Там откриваме, така да се каже, тази част от себе си, която, макар и винаги да присъства в душевните ни глъбини, обикновеното съзнание на физическия план не може да познае в самия човек.
Откриваме другия си Аз като второ същество. В духовния свят човек открива своя друг Аз.
към текста >>
В духовния свят чо
век
открива своя друг Аз.
Този Аз, който човекът носи през физическия и елементарния свят, е сума от преживявания, които са съставени от впечатленията на физическия свят и от това, което произтича от мисленето, чувствата и волята, които душата развива на физическия план. Но нито впечатленията, нито мисленето, чувствата и волята под формата, под която ни се представят на физическия план, имат някакво значение за духовния свят. Затова в духовния свят намираме нещо различно за така наречения човешки Аз на физическия план и на елементарния свят. Там откриваме, така да се каже, тази част от себе си, която, макар и винаги да присъства в душевните ни глъбини, обикновеното съзнание на физическия план не може да познае в самия човек. Откриваме другия си Аз като второ същество.
В духовния свят човек открива своя друг Аз.
към текста >>
Тук обаче може да се каже: чо
век
ът живее в своето физическо тяло във физическата околна среда.
Тук обаче може да се каже: човекът живее в своето физическо тяло във физическата околна среда.
Когато той излезе от него, когато преживява извън физическото си тяло, той преживява в своето етерно тяло и има за околна среда елементарния свят. Когато излезе и от него, той преживява духовната област в астралното си тяло. По време на това преживяване, на това чувстване в астралното тяло се осъществява една среща, която става в духовния свят, срещата с другия Аз, с онзи втори Аз, за който Йохан Томасий говори в края на „Пазачът на прага“, който сякаш в хода на цялото действие в „Пробуждането на душите“ стои до първия Аз на Йохан Томасий и предизвиква неговите преживявания. За този втори Аз ще имаме още какво принципно да обсъждаме. Той е това, което човекът познава, когато се научи да чувства, възприема и преживява в астралното си тяло в духовния свят.
към текста >>
Той е това, което чо
век
ът познава, когато се научи да чувства, възприема и преживява в астралното си тяло в духовния свят.
Тук обаче може да се каже: човекът живее в своето физическо тяло във физическата околна среда. Когато той излезе от него, когато преживява извън физическото си тяло, той преживява в своето етерно тяло и има за околна среда елементарния свят. Когато излезе и от него, той преживява духовната област в астралното си тяло. По време на това преживяване, на това чувстване в астралното тяло се осъществява една среща, която става в духовния свят, срещата с другия Аз, с онзи втори Аз, за който Йохан Томасий говори в края на „Пазачът на прага“, който сякаш в хода на цялото действие в „Пробуждането на душите“ стои до първия Аз на Йохан Томасий и предизвиква неговите преживявания. За този втори Аз ще имаме още какво принципно да обсъждаме.
Той е това, което човекът познава, когато се научи да чувства, възприема и преживява в астралното си тяло в духовния свят.
Той е това, което преминава от един земен живот в друг земен живот, от инкарнация в инкарнация. Това, което преминава от земен живот в земен живот, се вплита по толкова тайнствен начин в човешкото същество между смъртта и ново раждане, че физическото съзнание обикновено не може да възприеме този друг Аз, защото този друг Аз се намира в духовния свят, макар и същевременно да е свързан с физическото същество на човека.
към текста >>
Това, което преминава от земен живот в земен живот, се вплита по толкова тайнствен начин в човешкото същество между смъртта и ново раждане, че физическото съзнание обикновено не може да възприеме този друг Аз, защото този друг Аз се намира в духовния свят, макар и същевременно да е свързан с физическото същество на чо
век
а.
Когато излезе и от него, той преживява духовната област в астралното си тяло. По време на това преживяване, на това чувстване в астралното тяло се осъществява една среща, която става в духовния свят, срещата с другия Аз, с онзи втори Аз, за който Йохан Томасий говори в края на „Пазачът на прага“, който сякаш в хода на цялото действие в „Пробуждането на душите“ стои до първия Аз на Йохан Томасий и предизвиква неговите преживявания. За този втори Аз ще имаме още какво принципно да обсъждаме. Той е това, което човекът познава, когато се научи да чувства, възприема и преживява в астралното си тяло в духовния свят. Той е това, което преминава от един земен живот в друг земен живот, от инкарнация в инкарнация.
Това, което преминава от земен живот в земен живот, се вплита по толкова тайнствен начин в човешкото същество между смъртта и ново раждане, че физическото съзнание обикновено не може да възприеме този друг Аз, защото този друг Аз се намира в духовния свят, макар и същевременно да е свързан с физическото същество на човека.
към текста >>
Вторият Аз действа инспириращо на природата на чо
век
а.
Как действа този друг Аз? Току-що беше казано, че той принадлежи на духовния свят в духовната област, че е живо мисловно същество сред живи мисловни същества. При тях думите са дела и нещата, които вършат, ги вършат чрез това, което с една дума може да се нарече инспирация.
Вторият Аз действа инспириращо на природата на човека.
Какво инспирира той? Той инспирира това, което наричаме наша карма, наша съдба. И тук имаме тайнствения процес: това, което преживяваме, дали тъжно, дали радостно, което се случва в нашия живот, е инспирирано от духовния свят от другия ни Аз. Дали вървите по улицата или пък преживявате нещо, което ви се струва случайно, то е инспирирано от духовния свят от вашия друг Аз. И така, съществува нещо като инспирация в духовния свят и тя се разкрива на физическия план и предизвиква фактите, които са вашата съдба в малките и големите неща.
към текста >>
Съдбата на чо
век
а се инспирира от другия Аз от духовната област.
Какво инспирира той? Той инспирира това, което наричаме наша карма, наша съдба. И тук имаме тайнствения процес: това, което преживяваме, дали тъжно, дали радостно, което се случва в нашия живот, е инспирирано от духовния свят от другия ни Аз. Дали вървите по улицата или пък преживявате нещо, което ви се струва случайно, то е инспирирано от духовния свят от вашия друг Аз. И така, съществува нещо като инспирация в духовния свят и тя се разкрива на физическия план и предизвиква фактите, които са вашата съдба в малките и големите неща.
Съдбата на човека се инспирира от другия Аз от духовната област.
Когато ясновиждащата душа влезе в тази духовна област, тя изживява като откровение в разговора на духове това, за което може да се каже: думите са дела. Но всичко, което се случва в духовния свят, дава своя отпечатък във физическия свят. Дали разглеждате някой камък, растение, облак или пък съзерцавате мълния, зад всичко това стоят духовни същества и духовни явления. Също и зад физическите процеси от вашата съдба стоят духовни същества и явления. Какви духовни същества и явления?
към текста >>
Когато чо
век
срещне своя друг Аз, това е от дълбоко значение за духовното му познание.
Също и зад физическите процеси от вашата съдба стоят духовни същества и явления. Какви духовни същества и явления? Инспирации! Водене на разговор на духове в духовния свят. Мировото слово действа като вдъхновител на човешката съдба.
Когато човек срещне своя друг Аз, това е от дълбоко значение за духовното му познание.
Тогава той престава да мисли за своята човешка личност само в границите, в които обикновено мисли. Той разширява своя Аз, който трябва да обхване другия Аз, през цялата си съдба. И едва тогава става истински човек, когато точно така, както смята за свой палеца си и казва: „Той принадлежи на Аза на физическия план“, той казва също и това: „Той ми принадлежи, когато например получа кръвотечаща рана, или когато падна и т.н.“ Защото всичко това се инспирира от другия Аз.
към текста >>
И едва тогава става истински чо
век
, когато точно така, както смята за свой палеца си и казва: „Той принадлежи на Аза на физическия план“, той казва също и това: „Той ми принадлежи, когато например получа кръвотечаща рана, или когато падна и т.н.“ Защото всичко това се инспирира от другия Аз.
Водене на разговор на духове в духовния свят. Мировото слово действа като вдъхновител на човешката съдба. Когато човек срещне своя друг Аз, това е от дълбоко значение за духовното му познание. Тогава той престава да мисли за своята човешка личност само в границите, в които обикновено мисли. Той разширява своя Аз, който трябва да обхване другия Аз, през цялата си съдба.
И едва тогава става истински човек, когато точно така, както смята за свой палеца си и казва: „Той принадлежи на Аза на физическия план“, той казва също и това: „Той ми принадлежи, когато например получа кръвотечаща рана, или когато падна и т.н.“ Защото всичко това се инспирира от другия Аз.
към текста >>
Но е необходимо да се вземе под съображение по какъв начин чо
век
се среща с този друг Аз, когато встъпи в духовната област през прага.
Но е необходимо да се вземе под съображение по какъв начин човек се среща с този друг Аз, когато встъпи в духовната област през прага.
Отново и отново трябва да поставяме пред душата си, че по пътя на това, което сме научили, наблюдавали и узнали във физическия, а също и в елементарния свят, че във всичко това няма нищо, което би могло да съответства на признаците на духовния свят, в който мислите са живи същества. И така, ако човек влезе в духовната област единствено с това, което може да узнае само във физическия и в елементарния свят, той ще се окаже изправен срещу нищото. Какво, значи, може да бъде внесено в тази духовна област? Да помислим за това както следва. Душата трябва да привикне към това да не възприема, мисли, чувства и желае в духовната област така, както във физическия, а също и в елементарния свят.
към текста >>
И така, ако чо
век
влезе в духовната област единствено с това, което може да узнае само във физическия и в елементарния свят, той ще се окаже изправен срещу нищото.
Но е необходимо да се вземе под съображение по какъв начин човек се среща с този друг Аз, когато встъпи в духовната област през прага. Отново и отново трябва да поставяме пред душата си, че по пътя на това, което сме научили, наблюдавали и узнали във физическия, а също и в елементарния свят, че във всичко това няма нищо, което би могло да съответства на признаците на духовния свят, в който мислите са живи същества.
И така, ако човек влезе в духовната област единствено с това, което може да узнае само във физическия и в елементарния свят, той ще се окаже изправен срещу нищото.
Какво, значи, може да бъде внесено в тази духовна област? Да помислим за това както следва. Душата трябва да привикне към това да не възприема, мисли, чувства и желае в духовната област така, както във физическия, а също и в елементарния свят. Това тя трябва да остави зад себе си. Но е длъжна да помни това, което е узнала, мислила, чувствала и желала във физическия свят.
към текста >>
Следователно чо
век
трябва да встъпи в духовния свят с душа, спомняща си за физическия свят.
Да помислим за това както следва. Душата трябва да привикне към това да не възприема, мисли, чувства и желае в духовната област така, както във физическия, а също и в елементарния свят. Това тя трябва да остави зад себе си. Но е длъжна да помни това, което е узнала, мислила, чувствала и желала във физическия свят. Както в по-късни периоди от живота си пренасяме спомените от по-ранни периоди, така следва да пренесем от физическия план в духовната област това, което сме заздравили, укрепили в душата си.
Следователно човек трябва да встъпи в духовния свят с душа, спомняща си за физическия свят.
И след това е необходимо да изпита определено нещо. Това, което трябва да се изпита, може да бъде описано по следния начин. Помислете си, че в даден момент във вашия обикновен земен живот би могло да стане така, че да спрат всички ваши възприятия. Няма да виждате и чувате нищо повече, няма да мислите, чувствате и искате нищо ново. Че целият досегашен начин на живот се прекратява и вие ще знаете само това, за което можете да си спомните.
към текста >>
Когато чо
век
ът премине през това преживяване, когато ясновиждащата душа си пробие път до него, едва тогава той започва да има съвършено правилно разбиране за този образ, чието име толкова често беше произнасяно, за Луцифер.
Когато човекът премине през това преживяване, когато ясновиждащата душа си пробие път до него, едва тогава той започва да има съвършено правилно разбиране за този образ, чието име толкова често беше произнасяно, за Луцифер.
Защото човешката душа се вживява в духовната област така, че в един момент изживява: „Ти си само нещо билo.” Луцифер е същество, което е дошло в мировия порядък, за да бъде винаги само такова билo, да бъде само минало, да бъде само това, което са му дали преживени земни епохи, което са донесли на душата на Луцифер преживени земни епохи. И животът на Луцифер се състои в това, със своето минало да си отвоюва настояще и бъдеще, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правилния ход на земното развитие, са го осъдили на миналото. Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света, носейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща борба за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък. Преживявайки сходството на Луцифер, макрокосмическото сходство на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния и духовния свят, човек преживява целия дълбок трагизъм на образа на Луцифер. И той започва да предчувства нещо от великите мирови тайни, които почиват в дълбокото лоно на битието, където се борят не само едно същество с друго, а където във взаимна борба се намират епоха с епоха, които се превръщат в същества.
към текста >>
Преживявайки сходството на Луцифер, макрокосмическото сходство на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния и духовния свят, чо
век
преживява целия дълбок трагизъм на образа на Луцифер.
Когато човекът премине през това преживяване, когато ясновиждащата душа си пробие път до него, едва тогава той започва да има съвършено правилно разбиране за този образ, чието име толкова често беше произнасяно, за Луцифер. Защото човешката душа се вживява в духовната област така, че в един момент изживява: „Ти си само нещо билo.” Луцифер е същество, което е дошло в мировия порядък, за да бъде винаги само такова билo, да бъде само минало, да бъде само това, което са му дали преживени земни епохи, което са донесли на душата на Луцифер преживени земни епохи. И животът на Луцифер се състои в това, със своето минало да си отвоюва настояще и бъдеще, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правилния ход на земното развитие, са го осъдили на миналото. Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света, носейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща борба за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък.
Преживявайки сходството на Луцифер, макрокосмическото сходство на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния и духовния свят, човек преживява целия дълбок трагизъм на образа на Луцифер.
И той започва да предчувства нещо от великите мирови тайни, които почиват в дълбокото лоно на битието, където се борят не само едно същество с друго, а където във взаимна борба се намират епоха с епоха, които се превръщат в същества. Тогава наистина започва това съзерцание на света, когато над душата се разлива дълбока сериозност и чувство за дълбоко достойнство и когато се усеща нещо от това, което би могло да се нарече диханието на вечните необходимости, които се изживяват в мировата среднощ, когато над битието проблясват мълнии, които с блясъка си осветяват и образа на Луцифер, но които умират в познанието и – умирайки – се оформят в съдбовни знаци, така че продължават да действат като форма на вътрешната трагична карма в човешката душа. Самата човешка душа, докато живее горе в тези духовни светове, преживява един момент, в който е просто нещо билo, когато е изправена пред нищото, когато се явява като че ли точка във вселената и се изживява само като точка.
към текста >>
Първото, което се прибавя, е това, за което чо
век
си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият чо
век
стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния разговор с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества.
Но тази точка се превръща в зрител, зрител по отношение на нещо друго. Тук има две други неща, към които като трето принадлежи човешката душа, превърнала се в точка, и което всъщност няма нищо в себе си, както и точката няма нищо.
Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния разговор с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества.
И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, човек вижда как те започват разговор. Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг. Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо.
към текста >>
И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, чо
век
вижда как те започват разговор.
Но тази точка се превръща в зрител, зрител по отношение на нещо друго. Тук има две други неща, към които като трето принадлежи човешката душа, превърнала се в точка, и което всъщност няма нищо в себе си, както и точката няма нищо. Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния разговор с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества.
И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, човек вижда как те започват разговор.
Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг. Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо. Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област.
към текста >>
Това, което чо
век
сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област.
Но тази точка се превръща в зрител, зрител по отношение на нещо друго. Тук има две други неща, към които като трето принадлежи човешката душа, превърнала се в точка, и което всъщност няма нищо в себе си, както и точката няма нищо. Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния разговор с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества. И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, човек вижда как те започват разговор. Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг.
Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област.
Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо. Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област. И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание. Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област.
към текста >>
Там чо
век
дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област.
Тук има две други неща, към които като трето принадлежи човешката душа, превърнала се в точка, и което всъщност няма нищо в себе си, както и точката няма нищо. Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния разговор с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества. И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, човек вижда как те започват разговор. Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг. Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област.
Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област.
Тогава той е преди всичко едно нищо. Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област. И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание. Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област. И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество.
към текста >>
И докато слуша, чо
век
се изпълва с ново съдържание.
Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг. Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо. Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област.
И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание.
Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област. И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество. Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троичност. Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие. Второто е цялото духовно обкръжение, а третото сме самите ние.
към текста >>
И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече чо
век
сам става духовно същество.
Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо. Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област. И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание. Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област.
И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество.
Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троичност. Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие. Второто е цялото духовно обкръжение, а третото сме самите ние. Така пребивава троичността в духовния свят и в рамките на троичността чрез противоположността на миналото битие и на духовната жива същност в духовната област се развива третото, средното, което е само като точка и което, благодарение на слушането на духовния разговор между миналото битие и духовния свят, става все по-пълно и по-пълно, става едно развиващо се в себе си същество в духовния свят. Така човек сам става в ясновиждащо съзнание в духовния свят.
към текста >>
Единият член на тази троичност е собственото билo, което чо
век
е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие.
Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област. И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание. Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област. И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество. Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троичност.
Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие.
Второто е цялото духовно обкръжение, а третото сме самите ние. Така пребивава троичността в духовния свят и в рамките на троичността чрез противоположността на миналото битие и на духовната жива същност в духовната област се развива третото, средното, което е само като точка и което, благодарение на слушането на духовния разговор между миналото битие и духовния свят, става все по-пълно и по-пълно, става едно развиващо се в себе си същество в духовния свят. Така човек сам става в ясновиждащо съзнание в духовния свят.
към текста >>
Така чо
век
сам става в ясновиждащо съзнание в духовния свят.
И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество. Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троичност. Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие. Второто е цялото духовно обкръжение, а третото сме самите ние. Така пребивава троичността в духовния свят и в рамките на троичността чрез противоположността на миналото битие и на духовната жива същност в духовната област се развива третото, средното, което е само като точка и което, благодарение на слушането на духовния разговор между миналото битие и духовния свят, става все по-пълно и по-пълно, става едно развиващо се в себе си същество в духовния свят.
Така човек сам става в ясновиждащо съзнание в духовния свят.
към текста >>
Защото тези отношения са единствено и изключително подходящи да запознаят чо
век
а със собствената му истинска същност, която той, както беше казано, дочува в духовния свят от двата други елемента.
Това е, което исках да се опитам да ви опиша с думи, които, разбира се, тъй като са заимствани от езика, принадлежащ на физическия план, винаги ще трябва да си останат едностранчиви. Но все пак се опитваме, доколкото е възможно, с думите от езика на физическия план да охарактеризираме тези възвишени и дълбоки отношения.
Защото тези отношения са единствено и изключително подходящи да запознаят човека със собствената му истинска същност, която той, както беше казано, дочува в духовния свят от двата други елемента.
В тази истинска същност на човека се опитваме да въведем с такива лекции, каквито се изнасят тук в този лекционен цикъл.
към текста >>
В тази истинска същност на чо
век
а се опитваме да въведем с такива лекции, каквито се изнасят тук в този лекционен цикъл.
Това е, което исках да се опитам да ви опиша с думи, които, разбира се, тъй като са заимствани от езика, принадлежащ на физическия план, винаги ще трябва да си останат едностранчиви. Но все пак се опитваме, доколкото е възможно, с думите от езика на физическия план да охарактеризираме тези възвишени и дълбоки отношения. Защото тези отношения са единствено и изключително подходящи да запознаят човека със собствената му истинска същност, която той, както беше казано, дочува в духовния свят от двата други елемента.
В тази истинска същност на човека се опитваме да въведем с такива лекции, каквито се изнасят тук в този лекционен цикъл.
към текста >>
25.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
В хода на тези лекции говорихме за издигането на ясновиждащото съзнание в световете, в които може да бъде открито истинското същество на чо
век
а, което принадлежи изцяло на свръхсетивните светове.
Скъпи мои приятели теософи!
В хода на тези лекции говорихме за издигането на ясновиждащото съзнание в световете, в които може да бъде открито истинското същество на човека, което принадлежи изцяло на свръхсетивните светове.
И се опитахме, особено през последните дни, да покажем как, когато се издига през прага, човешката душа преминава най-напред през елементарния свят и след това встъпва в духовния свят, как тази душа се среща с това, което може да се нарече другият Аз на човека. Това издигане би могло да се охарактеризира и по следния начин.
към текста >>
И се опитахме, особено през последните дни, да покажем как, когато се издига през прага, човешката душа преминава най-напред през елементарния свят и след това встъпва в духовния свят, как тази душа се среща с това, което може да се нарече другият Аз на чо
век
а.
Скъпи мои приятели теософи! В хода на тези лекции говорихме за издигането на ясновиждащото съзнание в световете, в които може да бъде открито истинското същество на човека, което принадлежи изцяло на свръхсетивните светове.
И се опитахме, особено през последните дни, да покажем как, когато се издига през прага, човешката душа преминава най-напред през елементарния свят и след това встъпва в духовния свят, как тази душа се среща с това, което може да се нарече другият Аз на човека.
Това издигане би могло да се охарактеризира и по следния начин.
към текста >>
Отначало чо
век
ът живее във физическото си тяло във физическо-сетивния свят.
Отначало човекът живее във физическото си тяло във физическо-сетивния свят.
Когато се освободи от физическото си тяло, т.е. излезе от него, най-напред той живее в етерното си тяло и в елементарния свят като свое обкръжение. Както беше казано, за тези, които биха искали да търсят противоречия, утре ще обърна внимание върху това как се отнасят използваните тук изразите към тези в „Теософия“. В своето етерно тяло човекът живее в елементарното обкръжение. Когато се освободи и от етерното си тяло, той се издига в същинския духовен свят.
към текста >>
В своето етерно тяло чо
век
ът живее в елементарното обкръжение.
Отначало човекът живее във физическото си тяло във физическо-сетивния свят. Когато се освободи от физическото си тяло, т.е. излезе от него, най-напред той живее в етерното си тяло и в елементарния свят като свое обкръжение. Както беше казано, за тези, които биха искали да търсят противоречия, утре ще обърна внимание върху това как се отнасят използваните тук изразите към тези в „Теософия“.
В своето етерно тяло човекът живее в елементарното обкръжение.
Когато се освободи и от етерното си тяло, той се издига в същинския духовен свят. Тогава последният се явява негово обкръжение и той се намира в астралното си тяло. И така, в астралното тяло човекът изживява своя друг Аз, който преминава от инкарнация в инкарнация и за който можахме да подчертаем, че се изживява така, че човек сякаш е изправен като нещо трето пред два други факта. Като същество-точка той стои пред това, което може да се нарече негово билo, което човек донася със себе си в духовния свят като спомен и което, благодарение на това, че го е издигнал нагоре, самo се превръща в духовно. И това билo започва разговор в тази област, където живите мисловни същества водят своите духовни разговори.
към текста >>
И така, в астралното тяло чо
век
ът изживява своя друг Аз, който преминава от инкарнация в инкарнация и за който можахме да подчертаем, че се изживява така, че чо
век
сякаш е изправен като нещо трето пред два други факта.
излезе от него, най-напред той живее в етерното си тяло и в елементарния свят като свое обкръжение. Както беше казано, за тези, които биха искали да търсят противоречия, утре ще обърна внимание върху това как се отнасят използваните тук изразите към тези в „Теософия“. В своето етерно тяло човекът живее в елементарното обкръжение. Когато се освободи и от етерното си тяло, той се издига в същинския духовен свят. Тогава последният се явява негово обкръжение и той се намира в астралното си тяло.
И така, в астралното тяло човекът изживява своя друг Аз, който преминава от инкарнация в инкарнация и за който можахме да подчертаем, че се изживява така, че човек сякаш е изправен като нещо трето пред два други факта.
Като същество-точка той стои пред това, което може да се нарече негово билo, което човек донася със себе си в духовния свят като спомен и което, благодарение на това, че го е издигнал нагоре, самo се превръща в духовно. И това билo започва разговор в тази област, където живите мисловни същества водят своите духовни разговори. Там започва такъв духовен разговор, който човек – като новороден – е длъжен да подслушва в духовния свят, и който собственото му минало води с духовното обкръжение, и чрез това той сам узрява и израства като живо мисловно същество.
към текста >>
Като същество-точка той стои пред това, което може да се нарече негово билo, което чо
век
донася със себе си в духовния свят като спомен и което, благодарение на това, че го е издигнал нагоре, самo се превръща в духовно.
Както беше казано, за тези, които биха искали да търсят противоречия, утре ще обърна внимание върху това как се отнасят използваните тук изразите към тези в „Теософия“. В своето етерно тяло човекът живее в елементарното обкръжение. Когато се освободи и от етерното си тяло, той се издига в същинския духовен свят. Тогава последният се явява негово обкръжение и той се намира в астралното си тяло. И така, в астралното тяло човекът изживява своя друг Аз, който преминава от инкарнация в инкарнация и за който можахме да подчертаем, че се изживява така, че човек сякаш е изправен като нещо трето пред два други факта.
Като същество-точка той стои пред това, което може да се нарече негово билo, което човек донася със себе си в духовния свят като спомен и което, благодарение на това, че го е издигнал нагоре, самo се превръща в духовно.
И това билo започва разговор в тази област, където живите мисловни същества водят своите духовни разговори. Там започва такъв духовен разговор, който човек – като новороден – е длъжен да подслушва в духовния свят, и който собственото му минало води с духовното обкръжение, и чрез това той сам узрява и израства като живо мисловно същество.
към текста >>
Там започва такъв духовен разговор, който чо
век
– като новороден – е длъжен да подслушва в духовния свят, и който собственото му минало води с духовното обкръжение, и чрез това той сам узрява и израства като живо мисловно същество.
Когато се освободи и от етерното си тяло, той се издига в същинския духовен свят. Тогава последният се явява негово обкръжение и той се намира в астралното си тяло. И така, в астралното тяло човекът изживява своя друг Аз, който преминава от инкарнация в инкарнация и за който можахме да подчертаем, че се изживява така, че човек сякаш е изправен като нещо трето пред два други факта. Като същество-точка той стои пред това, което може да се нарече негово билo, което човек донася със себе си в духовния свят като спомен и което, благодарение на това, че го е издигнал нагоре, самo се превръща в духовно. И това билo започва разговор в тази област, където живите мисловни същества водят своите духовни разговори.
Там започва такъв духовен разговор, който човек – като новороден – е длъжен да подслушва в духовния свят, и който собственото му минало води с духовното обкръжение, и чрез това той сам узрява и израства като живо мисловно същество.
към текста >>
Когато срещне своя друг Аз в духовния свят, чо
век
ът може да го изживее не така, сякаш изживява фотография на самия себе си, а така, че това, което във физическо-сетивния и в елементарния свят е субективно, което живее в душата в абстрактна субективност, което се явява душевни сили: мислене, чувства и воля, за което се казва, че се намира вътре, тогава то вече не е вътре.
Всяка душа има своя индивидуален духовен път. Това, разбира се, може да се покаже само ако чрез отделни души като Мария, Йохан Томасий, Капезий, Щрадер и т.н. бъде показано как става индивидуалното издигане при тези отделни души. Но нека първо оставим този момент настрана. Нека помислим какво щеше да бъде, ако изкачването на една душа би могло да е нормално идеално, ако, значи, са изпълнени всички най-идеални условия за преминаването през прага, за издигането в духовните светове.
Когато срещне своя друг Аз в духовния свят, човекът може да го изживее не така, сякаш изживява фотография на самия себе си, а така, че това, което във физическо-сетивния и в елементарния свят е субективно, което живее в душата в абстрактна субективност, което се явява душевни сили: мислене, чувства и воля, за което се казва, че се намира вътре, тогава то вече не е вътре.
Тези мислене, чувства и воля, които човек има във физическия свят, се представят обективно пред него, когато срещне другия си Аз в духовния свят, и то като троичност. Тази троичност, която човек среща и по отношение на която трябва да има съзнание в себе си, тези три елемента представлява самият човек. Опитах се да представя тази троичност в образите на Филия, Астрид и Луна. Тези образи са напълно реални. В духовния свят от тях съществуват толкова, колкото са и отделните човешки души.
към текста >>
Тези мислене, чувства и воля, които чо
век
има във физическия свят, се представят обективно пред него, когато срещне другия си Аз в духовния свят, и то като троичност.
Това, разбира се, може да се покаже само ако чрез отделни души като Мария, Йохан Томасий, Капезий, Щрадер и т.н. бъде показано как става индивидуалното издигане при тези отделни души. Но нека първо оставим този момент настрана. Нека помислим какво щеше да бъде, ако изкачването на една душа би могло да е нормално идеално, ако, значи, са изпълнени всички най-идеални условия за преминаването през прага, за издигането в духовните светове. Когато срещне своя друг Аз в духовния свят, човекът може да го изживее не така, сякаш изживява фотография на самия себе си, а така, че това, което във физическо-сетивния и в елементарния свят е субективно, което живее в душата в абстрактна субективност, което се явява душевни сили: мислене, чувства и воля, за което се казва, че се намира вътре, тогава то вече не е вътре.
Тези мислене, чувства и воля, които човек има във физическия свят, се представят обективно пред него, когато срещне другия си Аз в духовния свят, и то като троичност.
Тази троичност, която човек среща и по отношение на която трябва да има съзнание в себе си, тези три елемента представлява самият човек. Опитах се да представя тази троичност в образите на Филия, Астрид и Луна. Тези образи са напълно реални. В духовния свят от тях съществуват толкова, колкото са и отделните човешки души. Човек ги разпознава, ако веднъж ги е познал, както познава овесените зърна, ако се е запознал с едно овесено зърно.
към текста >>
Тази троичност, която чо
век
среща и по отношение на която трябва да има съзнание в себе си, тези три елемента представлява самият чо
век
.
бъде показано как става индивидуалното издигане при тези отделни души. Но нека първо оставим този момент настрана. Нека помислим какво щеше да бъде, ако изкачването на една душа би могло да е нормално идеално, ако, значи, са изпълнени всички най-идеални условия за преминаването през прага, за издигането в духовните светове. Когато срещне своя друг Аз в духовния свят, човекът може да го изживее не така, сякаш изживява фотография на самия себе си, а така, че това, което във физическо-сетивния и в елементарния свят е субективно, което живее в душата в абстрактна субективност, което се явява душевни сили: мислене, чувства и воля, за което се казва, че се намира вътре, тогава то вече не е вътре. Тези мислене, чувства и воля, които човек има във физическия свят, се представят обективно пред него, когато срещне другия си Аз в духовния свят, и то като троичност.
Тази троичност, която човек среща и по отношение на която трябва да има съзнание в себе си, тези три елемента представлява самият човек.
Опитах се да представя тази троичност в образите на Филия, Астрид и Луна. Тези образи са напълно реални. В духовния свят от тях съществуват толкова, колкото са и отделните човешки души. Човек ги разпознава, ако веднъж ги е познал, както познава овесените зърна, ако се е запознал с едно овесено зърно. Но е нужно да сме наясно, че това, което иначе представлява само сенчест образ, блед силует в човешката душа, застава пред човека, когато той срещне своя друг Аз като жива троичност, като наистина диференцирана троичност, троичност, диференцирана в три същества.
към текста >>
Чо
век
ги разпознава, ако веднъж ги е познал, както познава овесените зърна, ако се е запознал с едно овесено зърно.
Тези мислене, чувства и воля, които човек има във физическия свят, се представят обективно пред него, когато срещне другия си Аз в духовния свят, и то като троичност. Тази троичност, която човек среща и по отношение на която трябва да има съзнание в себе си, тези три елемента представлява самият човек. Опитах се да представя тази троичност в образите на Филия, Астрид и Луна. Тези образи са напълно реални. В духовния свят от тях съществуват толкова, колкото са и отделните човешки души.
Човек ги разпознава, ако веднъж ги е познал, както познава овесените зърна, ако се е запознал с едно овесено зърно.
Но е нужно да сме наясно, че това, което иначе представлява само сенчест образ, блед силует в човешката душа, застава пред човека, когато той срещне своя друг Аз като жива троичност, като наистина диференцирана троичност, троичност, диференцирана в три същества. Човек сам е Филия, Астрид и Луна. Но все пак това са напълно самостоятелни живи мисловни същества.
към текста >>
Но е нужно да сме наясно, че това, което иначе представлява само сенчест образ, блед силует в човешката душа, застава пред чо
век
а, когато той срещне своя друг Аз като жива троичност, като наистина диференцирана троичност, троичност, диференцирана в три същества.
Тази троичност, която човек среща и по отношение на която трябва да има съзнание в себе си, тези три елемента представлява самият човек. Опитах се да представя тази троичност в образите на Филия, Астрид и Луна. Тези образи са напълно реални. В духовния свят от тях съществуват толкова, колкото са и отделните човешки души. Човек ги разпознава, ако веднъж ги е познал, както познава овесените зърна, ако се е запознал с едно овесено зърно.
Но е нужно да сме наясно, че това, което иначе представлява само сенчест образ, блед силует в човешката душа, застава пред човека, когато той срещне своя друг Аз като жива троичност, като наистина диференцирана троичност, троичност, диференцирана в три същества.
Човек сам е Филия, Астрид и Луна. Но все пак това са напълно самостоятелни живи мисловни същества.
към текста >>
Чо
век
сам е Филия, Астрид и Луна.
Опитах се да представя тази троичност в образите на Филия, Астрид и Луна. Тези образи са напълно реални. В духовния свят от тях съществуват толкова, колкото са и отделните човешки души. Човек ги разпознава, ако веднъж ги е познал, както познава овесените зърна, ако се е запознал с едно овесено зърно. Но е нужно да сме наясно, че това, което иначе представлява само сенчест образ, блед силует в човешката душа, застава пред човека, когато той срещне своя друг Аз като жива троичност, като наистина диференцирана троичност, троичност, диференцирана в три същества.
Човек сам е Филия, Астрид и Луна.
Но все пак това са напълно самостоятелни живи мисловни същества.
към текста >>
И това, което е нужно чо
век
да има в укрепналата си душа, е съзнанието, че представлява единство от тези три същества.
И това, което е нужно човек да има в укрепналата си душа, е съзнанието, че представлява единство от тези три същества.
Той трябва да има съзнание и за факта, че това, което се нарича мислене, чувства и воля, е майя, а именно образ-сянка, хвърляна в душата от тези три същества. Болезненото в душата би могло да се състои в това, че човек или не се разпознава като тези три същества в духовния свят, че ги разглежда като три същества, нямащи нищо общо с него, или пък че не може да удържи единството, а сам се държи така, сякаш една част от душата му е Луна, другата – Астрид, а третата – Филия. Но да се види другият Аз в пълната му троичност, изисква тъкмо нормален, идеален ход на развитие на душата, какъвто едва ли може да съществува в човешката душа.
към текста >>
Болезненото в душата би могло да се състои в това, че чо
век
или не се разпознава като тези три същества в духовния свят, че ги разглежда като три същества, нямащи нищо общо с него, или пък че не може да удържи единството, а сам се държи така, сякаш една част от душата му е Луна, другата – Астрид, а третата – Филия.
И това, което е нужно човек да има в укрепналата си душа, е съзнанието, че представлява единство от тези три същества. Той трябва да има съзнание и за факта, че това, което се нарича мислене, чувства и воля, е майя, а именно образ-сянка, хвърляна в душата от тези три същества.
Болезненото в душата би могло да се състои в това, че човек или не се разпознава като тези три същества в духовния свят, че ги разглежда като три същества, нямащи нищо общо с него, или пък че не може да удържи единството, а сам се държи така, сякаш една част от душата му е Луна, другата – Астрид, а третата – Филия.
Но да се види другият Аз в пълната му троичност, изисква тъкмо нормален, идеален ход на развитие на душата, какъвто едва ли може да съществува в човешката душа.
към текста >>
Човешката душа наистина е много сложно същество и, бидейки такова, има в себе си много неща, които си противоречат едно на друго, над които тя няма власт, които живеят в душевните дълбини, без чо
век
да има правилно разбиране за тях в горното си съзнание.
Човешката душа наистина е много сложно същество и, бидейки такова, има в себе си много неща, които си противоречат едно на друго, над които тя няма власт, които живеят в душевните дълбини, без човек да има правилно разбиране за тях в горното си съзнание.
Вече споменах, че когато той встъпи в елементарния свят, това става така, че преживяването може да се сравни с гротескния образ на пъхането на главата в мравуняк, т.е. съзнанието се пъха в елементарния свят така, че отделните мисли се явяват особени живи мисловни същества, че те придобиват самостоятелен живот и човек потапя съзнанието си в този живот. За ясновиждащата душа се установява следното: човекът винаги има в душата си нещо, над което, така да се каже, няма пълна власт, в което проявява особени афекти. По отношение на такива неща, свързани по много своеобразен начин с вътрешното в човека, Ариман развива своята специфична дейност. В човешката душа има такива части, които е възможно до известна степен да се отделят от цялото на тази човешка душа.
към текста >>
съзнанието се пъха в елементарния свят така, че отделните мисли се явяват особени живи мисловни същества, че те придобиват самостоятелен живот и чо
век
потапя съзнанието си в този живот.
Човешката душа наистина е много сложно същество и, бидейки такова, има в себе си много неща, които си противоречат едно на друго, над които тя няма власт, които живеят в душевните дълбини, без човек да има правилно разбиране за тях в горното си съзнание. Вече споменах, че когато той встъпи в елементарния свят, това става така, че преживяването може да се сравни с гротескния образ на пъхането на главата в мравуняк, т.е.
съзнанието се пъха в елементарния свят така, че отделните мисли се явяват особени живи мисловни същества, че те придобиват самостоятелен живот и човек потапя съзнанието си в този живот.
За ясновиждащата душа се установява следното: човекът винаги има в душата си нещо, над което, така да се каже, няма пълна власт, в което проявява особени афекти. По отношение на такива неща, свързани по много своеобразен начин с вътрешното в човека, Ариман развива своята специфична дейност. В човешката душа има такива части, които е възможно до известна степен да се отделят от цялото на тази човешка душа. Понеже човекът не упражнява пълна власт над такива включености, те биват овладени от Ариман. И там от него се извършва дейност, която е неправомерна и която възниква в следствие на това, че Ариман престъпва своята граница, показвайки тенденцията да оформя такива части от човешкото етерно същество, а също и от човешкото астрално същество, които имат склонността да се отделят от останалия душевен живот и да стават самостоятелни, така че той им придава човешки образ.
към текста >>
За ясновиждащата душа се установява следното: чо
век
ът винаги има в душата си нещо, над което, така да се каже, няма пълна власт, в което проявява особени афекти.
Човешката душа наистина е много сложно същество и, бидейки такова, има в себе си много неща, които си противоречат едно на друго, над които тя няма власт, които живеят в душевните дълбини, без човек да има правилно разбиране за тях в горното си съзнание. Вече споменах, че когато той встъпи в елементарния свят, това става така, че преживяването може да се сравни с гротескния образ на пъхането на главата в мравуняк, т.е. съзнанието се пъха в елементарния свят така, че отделните мисли се явяват особени живи мисловни същества, че те придобиват самостоятелен живот и човек потапя съзнанието си в този живот.
За ясновиждащата душа се установява следното: човекът винаги има в душата си нещо, над което, така да се каже, няма пълна власт, в което проявява особени афекти.
По отношение на такива неща, свързани по много своеобразен начин с вътрешното в човека, Ариман развива своята специфична дейност. В човешката душа има такива части, които е възможно до известна степен да се отделят от цялото на тази човешка душа. Понеже човекът не упражнява пълна власт над такива включености, те биват овладени от Ариман. И там от него се извършва дейност, която е неправомерна и която възниква в следствие на това, че Ариман престъпва своята граница, показвайки тенденцията да оформя такива части от човешкото етерно същество, а също и от човешкото астрално същество, които имат склонността да се отделят от останалия душевен живот и да стават самостоятелни, така че той им придава човешки образ. Всъщност нещата с всевъзможни намиращи се в нас самите мисли стоят така, че те могат да приемат човешки образ, ако човек застане пред тези мисли като живо мисловно същество, ако след това Ариман има възможност да направи една такава част от човешката душа самостоятелна, да .
към текста >>
По отношение на такива неща, свързани по много своеобразен начин с вътрешното в чо
век
а, Ариман развива своята специфична дейност.
Човешката душа наистина е много сложно същество и, бидейки такова, има в себе си много неща, които си противоречат едно на друго, над които тя няма власт, които живеят в душевните дълбини, без човек да има правилно разбиране за тях в горното си съзнание. Вече споменах, че когато той встъпи в елементарния свят, това става така, че преживяването може да се сравни с гротескния образ на пъхането на главата в мравуняк, т.е. съзнанието се пъха в елементарния свят така, че отделните мисли се явяват особени живи мисловни същества, че те придобиват самостоятелен живот и човек потапя съзнанието си в този живот. За ясновиждащата душа се установява следното: човекът винаги има в душата си нещо, над което, така да се каже, няма пълна власт, в което проявява особени афекти.
По отношение на такива неща, свързани по много своеобразен начин с вътрешното в човека, Ариман развива своята специфична дейност.
В човешката душа има такива части, които е възможно до известна степен да се отделят от цялото на тази човешка душа. Понеже човекът не упражнява пълна власт над такива включености, те биват овладени от Ариман. И там от него се извършва дейност, която е неправомерна и която възниква в следствие на това, че Ариман престъпва своята граница, показвайки тенденцията да оформя такива части от човешкото етерно същество, а също и от човешкото астрално същество, които имат склонността да се отделят от останалия душевен живот и да стават самостоятелни, така че той им придава човешки образ. Всъщност нещата с всевъзможни намиращи се в нас самите мисли стоят така, че те могат да приемат човешки образ, ако човек застане пред тези мисли като живо мисловно същество, ако след това Ариман има възможност да направи една такава част от човешката душа самостоятелна, да . даде човешка форма, и ако човек се вживее в елементарния свят, той застава пред тази станала самостоятелна част от неговото същество като пред своя Двойник.
към текста >>
Понеже чо
век
ът не упражнява пълна власт над такива включености, те биват овладени от Ариман.
Вече споменах, че когато той встъпи в елементарния свят, това става така, че преживяването може да се сравни с гротескния образ на пъхането на главата в мравуняк, т.е. съзнанието се пъха в елементарния свят така, че отделните мисли се явяват особени живи мисловни същества, че те придобиват самостоятелен живот и човек потапя съзнанието си в този живот. За ясновиждащата душа се установява следното: човекът винаги има в душата си нещо, над което, така да се каже, няма пълна власт, в което проявява особени афекти. По отношение на такива неща, свързани по много своеобразен начин с вътрешното в човека, Ариман развива своята специфична дейност. В човешката душа има такива части, които е възможно до известна степен да се отделят от цялото на тази човешка душа.
Понеже човекът не упражнява пълна власт над такива включености, те биват овладени от Ариман.
И там от него се извършва дейност, която е неправомерна и която възниква в следствие на това, че Ариман престъпва своята граница, показвайки тенденцията да оформя такива части от човешкото етерно същество, а също и от човешкото астрално същество, които имат склонността да се отделят от останалия душевен живот и да стават самостоятелни, така че той им придава човешки образ. Всъщност нещата с всевъзможни намиращи се в нас самите мисли стоят така, че те могат да приемат човешки образ, ако човек застане пред тези мисли като живо мисловно същество, ако след това Ариман има възможност да направи една такава част от човешката душа самостоятелна, да . даде човешка форма, и ако човек се вживее в елементарния свят, той застава пред тази станала самостоятелна част от неговото същество като пред своя Двойник. Той винаги е част от човешката душа, на която Ариман придава човешки облик. Необходимо е само да си изясним, че щом човек встъпи в елементарния свят, когато е извън физическото си тяло, в целите условия нещо се променя.
към текста >>
Всъщност нещата с всевъзможни намиращи се в нас самите мисли стоят така, че те могат да приемат човешки образ, ако чо
век
застане пред тези мисли като живо мисловно същество, ако след това Ариман има възможност да направи една такава част от човешката душа самостоятелна, да .
За ясновиждащата душа се установява следното: човекът винаги има в душата си нещо, над което, така да се каже, няма пълна власт, в което проявява особени афекти. По отношение на такива неща, свързани по много своеобразен начин с вътрешното в човека, Ариман развива своята специфична дейност. В човешката душа има такива части, които е възможно до известна степен да се отделят от цялото на тази човешка душа. Понеже човекът не упражнява пълна власт над такива включености, те биват овладени от Ариман. И там от него се извършва дейност, която е неправомерна и която възниква в следствие на това, че Ариман престъпва своята граница, показвайки тенденцията да оформя такива части от човешкото етерно същество, а също и от човешкото астрално същество, които имат склонността да се отделят от останалия душевен живот и да стават самостоятелни, така че той им придава човешки образ.
Всъщност нещата с всевъзможни намиращи се в нас самите мисли стоят така, че те могат да приемат човешки образ, ако човек застане пред тези мисли като живо мисловно същество, ако след това Ариман има възможност да направи една такава част от човешката душа самостоятелна, да .
даде човешка форма, и ако човек се вживее в елементарния свят, той застава пред тази станала самостоятелна част от неговото същество като пред своя Двойник. Той винаги е част от човешката душа, на която Ариман придава човешки облик. Необходимо е само да си изясним, че щом човек встъпи в елементарния свят, когато е извън физическото си тяло, в целите условия нещо се променя. Когато се намира във физическото си тяло, той не може да срещне себе си. Когато обаче встъпи в елементарния свят със своето етерно тяло, той може да се намира в него и все пак да го вижда отвън така, както се вижда Двойникът.
към текста >>
даде човешка форма, и ако чо
век
се вживее в елементарния свят, той застава пред тази станала самостоятелна част от неговото същество като пред своя Двойник.
По отношение на такива неща, свързани по много своеобразен начин с вътрешното в човека, Ариман развива своята специфична дейност. В човешката душа има такива части, които е възможно до известна степен да се отделят от цялото на тази човешка душа. Понеже човекът не упражнява пълна власт над такива включености, те биват овладени от Ариман. И там от него се извършва дейност, която е неправомерна и която възниква в следствие на това, че Ариман престъпва своята граница, показвайки тенденцията да оформя такива части от човешкото етерно същество, а също и от човешкото астрално същество, които имат склонността да се отделят от останалия душевен живот и да стават самостоятелни, така че той им придава човешки образ. Всъщност нещата с всевъзможни намиращи се в нас самите мисли стоят така, че те могат да приемат човешки образ, ако човек застане пред тези мисли като живо мисловно същество, ако след това Ариман има възможност да направи една такава част от човешката душа самостоятелна, да .
даде човешка форма, и ако човек се вживее в елементарния свят, той застава пред тази станала самостоятелна част от неговото същество като пред своя Двойник.
Той винаги е част от човешката душа, на която Ариман придава човешки облик. Необходимо е само да си изясним, че щом човек встъпи в елементарния свят, когато е извън физическото си тяло, в целите условия нещо се променя. Когато се намира във физическото си тяло, той не може да срещне себе си. Когато обаче встъпи в елементарния свят със своето етерно тяло, той може да се намира в него и все пак да го вижда отвън така, както се вижда Двойникът. Това се подразбира под Двойника.
към текста >>
Необходимо е само да си изясним, че щом чо
век
встъпи в елементарния свят, когато е извън физическото си тяло, в целите условия нещо се променя.
Понеже човекът не упражнява пълна власт над такива включености, те биват овладени от Ариман. И там от него се извършва дейност, която е неправомерна и която възниква в следствие на това, че Ариман престъпва своята граница, показвайки тенденцията да оформя такива части от човешкото етерно същество, а също и от човешкото астрално същество, които имат склонността да се отделят от останалия душевен живот и да стават самостоятелни, така че той им придава човешки образ. Всъщност нещата с всевъзможни намиращи се в нас самите мисли стоят така, че те могат да приемат човешки образ, ако човек застане пред тези мисли като живо мисловно същество, ако след това Ариман има възможност да направи една такава част от човешката душа самостоятелна, да . даде човешка форма, и ако човек се вживее в елементарния свят, той застава пред тази станала самостоятелна част от неговото същество като пред своя Двойник. Той винаги е част от човешката душа, на която Ариман придава човешки облик.
Необходимо е само да си изясним, че щом човек встъпи в елементарния свят, когато е извън физическото си тяло, в целите условия нещо се променя.
Когато се намира във физическото си тяло, той не може да срещне себе си. Когато обаче встъпи в елементарния свят със своето етерно тяло, той може да се намира в него и все пак да го вижда отвън така, както се вижда Двойникът. Това се подразбира под Двойника. Ако говорим по същество, той в действителност представлява голяма част от самото етерно тяло. Докато една част от него се съхранява, друга част се отделя, става обективна.
към текста >>
Чо
век
я гледа, това е част от собственото му същество, на която Ариман е дал облика, който има самият чо
век
.
Когато се намира във физическото си тяло, той не може да срещне себе си. Когато обаче встъпи в елементарния свят със своето етерно тяло, той може да се намира в него и все пак да го вижда отвън така, както се вижда Двойникът. Това се подразбира под Двойника. Ако говорим по същество, той в действителност представлява голяма част от самото етерно тяло. Докато една част от него се съхранява, друга част се отделя, става обективна.
Човек я гледа, това е част от собственото му същество, на която Ариман е дал облика, който има самият човек.
Защото Ариман се опитва, така да се каже, да навре всичко в законите на физическия свят. Във физическия свят господстват Духовете на формата и те си поделят това господство с Ариман, така че с една част от човешкото същество Ариман е напълно в състояние да произведе това, което може да се обозначи като преобразуване на част от човешкото същество в Двойник.
към текста >>
Това е сравнително елементарно явление, тази среща с Двойника, и тя може да настъпи благодарение на особени подсъзнателни впечатления и импулси на човешката душа, даже и ако чо
век
ът не е ясновиждащ.
Това е сравнително елементарно явление, тази среща с Двойника, и тя може да настъпи благодарение на особени подсъзнателни впечатления и импулси на човешката душа, даже и ако човекът не е ясновиждащ.
Може да се случи следното: някой човек може да е интригант, може със своите интриги да е причинил много злини на хората. Един ден той излиза отново и скроява някаква интрига. Връща се у дома, може би влиза в кабинета си, на писалището му вероятно лежат книжа, в които са написани неща, с чиято помощ е заплел интригите си, и с него може да се случи така, че макар и в горното си съзнание да е циничен, все пак подсъзнанието му да бъде обзето от импулсите на интригантстването. Та той влиза в кабинета си, поглежда към писалището си и вижда: той сам седи зад него. Това е неприятна среща, да влезеш през собствената си врата в стаята и да се видиш как самият ти седиш зад писалището.
към текста >>
Може да се случи следното: някой чо
век
може да е интригант, може със своите интриги да е причинил много злини на хората.
Това е сравнително елементарно явление, тази среща с Двойника, и тя може да настъпи благодарение на особени подсъзнателни впечатления и импулси на човешката душа, даже и ако човекът не е ясновиждащ.
Може да се случи следното: някой човек може да е интригант, може със своите интриги да е причинил много злини на хората.
Един ден той излиза отново и скроява някаква интрига. Връща се у дома, може би влиза в кабинета си, на писалището му вероятно лежат книжа, в които са написани неща, с чиято помощ е заплел интригите си, и с него може да се случи така, че макар и в горното си съзнание да е циничен, все пак подсъзнанието му да бъде обзето от импулсите на интригантстването. Та той влиза в кабинета си, поглежда към писалището си и вижда: той сам седи зад него. Това е неприятна среща, да влезеш през собствената си врата в стаята и да се видиш как самият ти седиш зад писалището. Но такива неща спадат към областта на това, което се случва много често и което много лесно може да се случи, когато има място такава склонност към интригантстване.
към текста >>
Това, което чо
век
среща тогава, разбира се, е Двойникът, който отново, заедно с други задачи, се постарах да представя в „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“.
Един ден той излиза отново и скроява някаква интрига. Връща се у дома, може би влиза в кабинета си, на писалището му вероятно лежат книжа, в които са написани неща, с чиято помощ е заплел интригите си, и с него може да се случи така, че макар и в горното си съзнание да е циничен, все пак подсъзнанието му да бъде обзето от импулсите на интригантстването. Та той влиза в кабинета си, поглежда към писалището си и вижда: той сам седи зад него. Това е неприятна среща, да влезеш през собствената си врата в стаята и да се видиш как самият ти седиш зад писалището. Но такива неща спадат към областта на това, което се случва много често и което много лесно може да се случи, когато има място такава склонност към интригантстване.
Това, което човек среща тогава, разбира се, е Двойникът, който отново, заедно с други задачи, се постарах да представя в „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“.
Знаем, че този Двойник бива преживян от Йохан Томасий, и че това се намира във връзка със своеобразното развитие на Йохан Томасий, че на местата, на които е показано, той има среща с Двойника, защото благодарение на специфичните преживявания, които има, Ариман може да оформи една част от душата му така, че тази част от душата да бъде субстанциално изпълнена като част от етерното тяло с егоистични душевни елементи. Нещо подобно се случва, когато са създадени предпоставките, както при Йохан Томасий. През четирите драми можете да прозрете нещичко в своеобразната душа на Йохан Томасий. Още в края на „Пазачът на прага“ е указана определена точка в развитието на душата на Йохан Томасий. Такава точка в развитието може да настъпи за много души, които търсят пътя нагоре в свръхсетивните светове.
към текста >>
Тук изобщо си нямаме работа със субективни изживявания, а с представяне на духовния свят, отделен от чо
век
а, който се изживява в духовното така, както външният физически свят се изживява във физическото.
В „Пазачът на прага“ Йохан Томасий е поставен в духовния обективен свят, където той, все още подтикван от работата, отначало е изправен по-субективно пред Ариман, от когото възприема това, което развива като егоизъм в противоположност на божествения мирови порядък. Тогава обаче започват обективните изживявания, в които господства Луцифер.
Тук изобщо си нямаме работа със субективни изживявания, а с представяне на духовния свят, отделен от човека, който се изживява в духовното така, както външният физически свят се изживява във физическото.
Но едва тогава Йохан Томасий, встъпва, така да се каже, в обективния духовен свят. Затова тук той още не може да вземе със себе си всички възможности за заблуждение на човешката душа, преди всичко характерното му отношение към Теодора. Това отношение е необходимо да разбираме точно така, както е замислено. Може да се каже, че с цялата шлака на нисшия си Аз Йохан встъпва в по-висшия свят, но все пак той е изправен пред този по-висш свят. И ако искам да използвам истински плосък израз за нещата, бих казал: Йохан Томасий се влюбва окултно в Теодора.
към текста >>
Преминавайки през всичко това, Йохан Томасий стига до загатнатото в края на „Пазачът на прага“: до преживяване на обикновения Аз, който принадлежи на физическия свят и на елементарния свят, който чо
век
носи в себе си, когато преминава през света като чо
век
, и на другия Аз, който среща, когато встъпва в духовния свят.
Затова тук той още не може да вземе със себе си всички възможности за заблуждение на човешката душа, преди всичко характерното му отношение към Теодора. Това отношение е необходимо да разбираме точно така, както е замислено. Може да се каже, че с цялата шлака на нисшия си Аз Йохан встъпва в по-висшия свят, но все пак той е изправен пред този по-висш свят. И ако искам да използвам истински плосък израз за нещата, бих казал: Йохан Томасий се влюбва окултно в Теодора. И така, в отношението на Йохан Томасий към Теодора в по-висшия свят нагоре се внасят определени импулси от физическия свят.
Преминавайки през всичко това, Йохан Томасий стига до загатнатото в края на „Пазачът на прага“: до преживяване на обикновения Аз, който принадлежи на физическия свят и на елементарния свят, който човек носи в себе си, когато преминава през света като човек, и на другия Аз, който среща, когато встъпва в духовния свят.
Както в Девета картина по време на разходката, така и в храма пред Хиларий Йохан Томасий стига до това, което може да се нарече вътрешно чувстване както на единия, така и на другия Аз. Обаче ясно се забелязва, че Йохан Томасий още не е напълно установил порядък в смисъла на хармонията между обикновения и другия си Аз, че той живее между двата Аза. Ако обърнем внимание, че в края на „Пазачът на прага“, а и в началото на „Пробуждането на душите“ Йохан Томасий застава пред нас като душа, която чувства в себе си съвместното действие на обикновения и на другия си Аз, ще стане разбираемо, че в душата на Йохан Томасий има много неща, които могат да бъдат, така да се каже, излющени. Двойника излющва от него преди всичко Ариман. Но и по друг начин може да бъде излющено нещо от него.
към текста >>
В изтеклия си земен живот чо
век
е преживял много, което следва да бъде изравнено.
Подчертавам, че не описвам тези неща, за да правя коментар към драмите, а за да използвам представеното в тях, за да представя истински духовни отношения и духовно съществени неща. Ако разгледаме човешката карма, цялата закономерност на човешката съдба, трябва да кажем: в човешката душа има много изнесена, но и много неизнесена карма.
В изтеклия си земен живот човек е преживял много, което следва да бъде изравнено.
В него има много неща, които още не са изравнени, които, така да се каже, почиват неизравнено в лоното на душата, неуравнена карма. Всяка душа има такава неизнесена карма. Йохан Томасий е длъжен да доведе до съзнанието си особено много такава неизнесена карма по времето, по което вътрешното му същество се разцепва на обикновения и на другия му Аз. И тогава се отделя наистина голяма част от неизнесената карма. Отделя се това, което всъщност лесно и често усеща като отделено всяка душа, която постепенно се развива до ясновиждаща.
към текста >>
встъпва чрез раждане във физическото битие така, че преди всичко изживява себе си с такива качества, каквито всеки има като млад чо
век
.
Всяка душа има такава неизнесена карма. Йохан Томасий е длъжен да доведе до съзнанието си особено много такава неизнесена карма по времето, по което вътрешното му същество се разцепва на обикновения и на другия му Аз. И тогава се отделя наистина голяма част от неизнесената карма. Отделя се това, което всъщност лесно и често усеща като отделено всяка душа, която постепенно се развива до ясновиждаща. Душа, която прави това, се ражда, т.е.
встъпва чрез раждане във физическото битие така, че преди всичко изживява себе си с такива качества, каквито всеки има като млад човек.
Не винаги е възможно да се намерят така устроени души, които да могат да станат Кришнамурти. Човек се вживява в света, както се вживяват естествените деца за своя полза и изгода, даже и по-късно да станат ясновиждащи хора. Тогава в даден момент той може да започне да вижда просветлено, което също е кармично обусловено, да има прозрения в духовните светове. Но ако има нещо изключително елегично в настройката си или пък нещо трагично, тъкмо при ясновиждащата душа често се случва – и е важно, че се случва, – че тогава при тази ясновиждаща душа се явява като обективно същество видението на собствената младост. Става виждане на младостта, от която сме израснали, за която казват: какво би станало от тази младост, която ни е почти чужда, ако не бяхме встъпили в духовните ясновиждащи условия?
към текста >>
Чо
век
се вживява в света, както се вживяват естествените деца за своя полза и изгода, даже и по-късно да станат ясновиждащи хора.
И тогава се отделя наистина голяма част от неизнесената карма. Отделя се това, което всъщност лесно и често усеща като отделено всяка душа, която постепенно се развива до ясновиждаща. Душа, която прави това, се ражда, т.е. встъпва чрез раждане във физическото битие така, че преди всичко изживява себе си с такива качества, каквито всеки има като млад човек. Не винаги е възможно да се намерят така устроени души, които да могат да станат Кришнамурти.
Човек се вживява в света, както се вживяват естествените деца за своя полза и изгода, даже и по-късно да станат ясновиждащи хора.
Тогава в даден момент той може да започне да вижда просветлено, което също е кармично обусловено, да има прозрения в духовните светове. Но ако има нещо изключително елегично в настройката си или пък нещо трагично, тъкмо при ясновиждащата душа често се случва – и е важно, че се случва, – че тогава при тази ясновиждаща душа се явява като обективно същество видението на собствената младост. Става виждане на младостта, от която сме израснали, за която казват: какво би станало от тази младост, която ни е почти чужда, ако не бяхме встъпили в духовните ясновиждащи условия? Става действително своего рода разцепление на човека. Той преживява нещо като ново раждане и гледа на младостта си като на чуждо същество.
към текста >>
Става действително своего рода разцепление на чо
век
а.
Не винаги е възможно да се намерят така устроени души, които да могат да станат Кришнамурти. Човек се вживява в света, както се вживяват естествените деца за своя полза и изгода, даже и по-късно да станат ясновиждащи хора. Тогава в даден момент той може да започне да вижда просветлено, което също е кармично обусловено, да има прозрения в духовните светове. Но ако има нещо изключително елегично в настройката си или пък нещо трагично, тъкмо при ясновиждащата душа често се случва – и е важно, че се случва, – че тогава при тази ясновиждаща душа се явява като обективно същество видението на собствената младост. Става виждане на младостта, от която сме израснали, за която казват: какво би станало от тази младост, която ни е почти чужда, ако не бяхме встъпили в духовните ясновиждащи условия?
Става действително своего рода разцепление на човека.
Той преживява нещо като ново раждане и гледа на младостта си като на чуждо същество. И в тази младост е заключено много, за което казват: в тази инкарнация всичко това не може да бъде изнесено. Тук лежи погребана много карма, която трябва да бъде изнесена някога по-късно или по отношение на която трябва да се постараем вече да я доведем до изход. В душата на Йохан Томасий има много такава неизнесена карма.
към текста >>
Това е особеността, когато чо
век
се вживява в духовните светове, че той застава пред собственото си същество, но че в духовната обективност това собствено същество може да застане пред него умножено.
Това, което се намира като сенчесто същество отвън, би трябвало да бъде вътре в Йохан. С него се предизвиква това, което се усеща като трагична съдба на това сенчесто същество, което като част от етерното тяло живее отвън в елементарния и духовния свят. И така, това е неизнесена карма на Йохан Томасий, превърната от Луцифер в самостоятелно сенчесто същество. Този, който преживява нещо подобно – а това е важно, изпълнено със значение преживяване, – го преживява така, че знае, че понеже не е изнесъл карма, е поел върху себе си един вид космически дълг, създал е същество, което всъщност не би трябвало да е извън него, а в самия него. Това се довежда до съзнанието на Йохан Томасий в „Пробуждането на душите“ чрез другата Филия, че той е създал такова душевно дете, което има в известен смисъл неправомерно битие отвън.
Това е особеността, когато човек се вживява в духовните светове, че той застава пред собственото си същество, но че в духовната обективност това собствено същество може да застане пред него умножено.
При Йохан Томасий имаме най-разнообразна множественост. Пред него застава една част от неговото същество като Двойник, а сега друга част от съществото му, тъй като кармата се отнася изцяло към съществото на човека, като Дух на младия Йохан Томасий.
към текста >>
Пред него застава една част от неговото същество като Двойник, а сега друга част от съществото му, тъй като кармата се отнася изцяло към съществото на чо
век
а, като Дух на младия Йохан Томасий.
И така, това е неизнесена карма на Йохан Томасий, превърната от Луцифер в самостоятелно сенчесто същество. Този, който преживява нещо подобно – а това е важно, изпълнено със значение преживяване, – го преживява така, че знае, че понеже не е изнесъл карма, е поел върху себе си един вид космически дълг, създал е същество, което всъщност не би трябвало да е извън него, а в самия него. Това се довежда до съзнанието на Йохан Томасий в „Пробуждането на душите“ чрез другата Филия, че той е създал такова душевно дете, което има в известен смисъл неправомерно битие отвън. Това е особеността, когато човек се вживява в духовните светове, че той застава пред собственото си същество, но че в духовната обективност това собствено същество може да застане пред него умножено. При Йохан Томасий имаме най-разнообразна множественост.
Пред него застава една част от неговото същество като Двойник, а сега друга част от съществото му, тъй като кармата се отнася изцяло към съществото на човека, като Дух на младия Йохан Томасий.
към текста >>
Другата Филия в известно отношение също представлява другия Аз, но другия Аз, който още почива вътре в глъбините на душата и не се е откъснал напълно, който е във взаимовръзка с нещо, което тук, във физическия свят, е най-подобно на духовния свят, свързано е с вездесъщата любов и то може да изведе чо
век
а във висшите светове, защото е свързано с тази любов.
Тук отначало имаме явяването на Двойника. Докато Йохан Томасий се изправя срещу своя друг Аз, виждаме и появата на Двойника и на Духа на Йохановата младост. Всичко това е умножено по брой, нещо, което спада към другия Аз, или се появява затова, защото другият Аз се явява като осветител на тези вътрешни условия. И тъй като Йохан Томасий не подхожда веднага към този друг Аз – ако беше пристъпил веднага, пред него щяха да застанат всичките три душевни образа, той обаче трябва да премине през много неща, които се струпват на пътя му към другия Аз, – към него пристъпва и това, което стои още по-близо до субективността. Това е другата Филия.
Другата Филия в известно отношение също представлява другия Аз, но другия Аз, който още почива вътре в глъбините на душата и не се е откъснал напълно, който е във взаимовръзка с нещо, което тук, във физическия свят, е най-подобно на духовния свят, свързано е с вездесъщата любов и то може да изведе човека във висшите светове, защото е свързано с тази любов.
В образа на другата Филия на пътя на Йохан Томасий до другия Аз застава нещо трето. Ако пред душата бяха застанали всичките три душевни образа, пред тази душа нямаше да има, така да се каже, никакво препятствие. Но така цялото същество на човека може още да се обективизира, да се проектира в пространството, да се проектира като цялост. Такъв е случаят при видението на другата Филия в края на Втора картина от „Пробуждането на душите“.
към текста >>
Но така цялото същество на чо
век
а може още да се обективизира, да се проектира в пространството, да се проектира като цялост.
И тъй като Йохан Томасий не подхожда веднага към този друг Аз – ако беше пристъпил веднага, пред него щяха да застанат всичките три душевни образа, той обаче трябва да премине през много неща, които се струпват на пътя му към другия Аз, – към него пристъпва и това, което стои още по-близо до субективността. Това е другата Филия. Другата Филия в известно отношение също представлява другия Аз, но другия Аз, който още почива вътре в глъбините на душата и не се е откъснал напълно, който е във взаимовръзка с нещо, което тук, във физическия свят, е най-подобно на духовния свят, свързано е с вездесъщата любов и то може да изведе човека във висшите светове, защото е свързано с тази любов. В образа на другата Филия на пътя на Йохан Томасий до другия Аз застава нещо трето. Ако пред душата бяха застанали всичките три душевни образа, пред тази душа нямаше да има, така да се каже, никакво препятствие.
Но така цялото същество на човека може още да се обективизира, да се проектира в пространството, да се проектира като цялост.
Такъв е случаят при видението на другата Филия в края на Втора картина от „Пробуждането на душите“.
към текста >>
Аз охарактеризирах пред вас, че, докато се вживява в елементарния свят – а известни признаци на това вживяване остават и тогава, когато се вживява в духовния свят, – чо
век
ът е длъжен да усвои способността за превръщане, защото в духовния свят всичко е в процес на превръщане, тъй като там няма нито една неподвижна завършена форма.
Аз охарактеризирах пред вас, че, докато се вживява в елементарния свят – а известни признаци на това вживяване остават и тогава, когато се вживява в духовния свят, – човекът е длъжен да усвои способността за превръщане, защото в духовния свят всичко е в процес на превръщане, тъй като там няма нито една неподвижна завършена форма.
Формата съществува само във физическия свят. В елементарния свят има подвижност, способност за превръщане. Но тъй като всичко е в непрекъснато превръщане, същото е свързано с това, че могат да се случат обърквания, когато пред някого застане някакво същество. Всичко се намира в непрекъснато превръщане. Когато, така да се каже, човек не разбере нещо веднага, той смесва едното с другото.
към текста >>
Когато, така да се каже, чо
век
не разбере нещо веднага, той смесва едното с другото.
Аз охарактеризирах пред вас, че, докато се вживява в елементарния свят – а известни признаци на това вживяване остават и тогава, когато се вживява в духовния свят, – човекът е длъжен да усвои способността за превръщане, защото в духовния свят всичко е в процес на превръщане, тъй като там няма нито една неподвижна завършена форма. Формата съществува само във физическия свят. В елементарния свят има подвижност, способност за превръщане. Но тъй като всичко е в непрекъснато превръщане, същото е свързано с това, че могат да се случат обърквания, когато пред някого застане някакво същество. Всичко се намира в непрекъснато превръщане.
Когато, така да се каже, човек не разбере нещо веднага, той смесва едното с другото.
Това е, което се случва с Йохан Томасий, когато отначало вижда пред себе си другата Филия и после смята Двойника за другата Филия. Такива заблуждения се получават изключително лесно. Трябва да сме наясно, че за истинско съзерцание на висшите светове отначало е нужно да се вработим в тях и че благодарение на способността за превръщане именно там лесно могат да станат обърквания. И начинът, по който се проявяват тези обърквания, има изключително голямо значение за пътя, по който поема развитието на дадена душа. Спомняте си, че три пъти Йохан има едно преживяване.
към текста >>
Това е нещо, което спада към често пъти най-разтърсващите преживявания на ясновиждащото съзнание, че в духовния свят чо
век
открива части от неизравнената карма, направена самостоятелна от Луцифер под формата на сенчесто същество.
Тук имаме троичност от преживявания. В света изобщо си имаме работа с троичност. Просто сме длъжни да търсим тази троичност, тъй като нея винаги я има. Това, че Йохан Томасий два пъти има пред себе си другата Филия, само веднъж Двойника, и веднъж изпада в заблуждение, е свързано с това, до което е достигнал. Но с това, което е той, е свързано също и че той възприема това душевно дете, така да се каже, Духа на младия Йохан, който е негово творение – наистина с помощта на Луцифер, – но който съществува там, вън в света.
Това е нещо, което спада към често пъти най-разтърсващите преживявания на ясновиждащото съзнание, че в духовния свят човек открива части от неизравнената карма, направена самостоятелна от Луцифер под формата на сенчесто същество.
Той може да открие много такива сенчести същества, които сам чрез своята неизнесена карма е пренесъл в духовния свят, подбуден от Луцифер. Тези преживявания със сенчестото същество са такива, че да съответстват на точката на развитие на душата. Да предположим, че за Йохан Томасий нещата стояха другояче. Че той двукратно се беше объркал, че два пъти не бе видял правилно и веднъж правилно или че два пъти е видял Двойника, а веднъж – другата Филия. Но при Йохан Томасий нещата са такива, че той все още доста силно е обхванат от субективността.
към текста >>
Но от всичко това, което ви представих, виждате колко е сложен пътят на ясновиждащата душа към истинната същност на чо
век
а, че тази човешка душа е сложно същество.
Но от всичко това, което ви представих, виждате колко е сложен пътят на ясновиждащата душа към истинната същност на човека, че тази човешка душа е сложно същество.
Постепенно човек се приближава към истинната същност на човека при изкачването си в духовния свят, ако сам стане за себе си същество-спомен, нещо билo, т.е. когато веднъж за човешката душа възникне съзнанието: „Сега ти не си в настоящето, засега нямаш пред себе си и бъдеще, ти си това, което си бил, носиш своето минало в настоящето.“ Тогава човек израства по-нататък като духовно същество по такъв начин, че това билo, това, което е внесъл в духовния свят, което сам изживява духовно, започва да води духовен разговор с обкръжаващия го свят на духа. Човек израства, като слуша този разговор на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят. Но когато се чувства поставен така в духовния свят, в който открива своя друг Аз, той винаги има чувството, преживяването, което може да се изрази приблизително по следния начин. Човекът чувства: „Сега ти наистина си в духовния свят.
към текста >>
Постепенно чо
век
се приближава към истинната същност на чо
век
а при изкачването си в духовния свят, ако сам стане за себе си същество-спомен, нещо билo, т.е.
Но от всичко това, което ви представих, виждате колко е сложен пътят на ясновиждащата душа към истинната същност на човека, че тази човешка душа е сложно същество.
Постепенно човек се приближава към истинната същност на човека при изкачването си в духовния свят, ако сам стане за себе си същество-спомен, нещо билo, т.е.
когато веднъж за човешката душа възникне съзнанието: „Сега ти не си в настоящето, засега нямаш пред себе си и бъдеще, ти си това, което си бил, носиш своето минало в настоящето.“ Тогава човек израства по-нататък като духовно същество по такъв начин, че това билo, това, което е внесъл в духовния свят, което сам изживява духовно, започва да води духовен разговор с обкръжаващия го свят на духа. Човек израства, като слуша този разговор на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят. Но когато се чувства поставен така в духовния свят, в който открива своя друг Аз, той винаги има чувството, преживяването, което може да се изрази приблизително по следния начин. Човекът чувства: „Сега ти наистина си в духовния свят. Пребивавайки в астралното си тяло в духовния свят, ти можеш да откриеш своя друг Аз като духовна същност, но твоята най-истинска същност, това, което всъщност си ти, все пак не можеш да откриеш още в този свят.
към текста >>
когато веднъж за човешката душа възникне съзнанието: „Сега ти не си в настоящето, засега нямаш пред себе си и бъдеще, ти си това, което си бил, носиш своето минало в настоящето.“ Тогава чо
век
израства по-нататък като духовно същество по такъв начин, че това билo, това, което е внесъл в духовния свят, което сам изживява духовно, започва да води духовен разговор с обкръжаващия го свят на духа.
Но от всичко това, което ви представих, виждате колко е сложен пътят на ясновиждащата душа към истинната същност на човека, че тази човешка душа е сложно същество. Постепенно човек се приближава към истинната същност на човека при изкачването си в духовния свят, ако сам стане за себе си същество-спомен, нещо билo, т.е.
когато веднъж за човешката душа възникне съзнанието: „Сега ти не си в настоящето, засега нямаш пред себе си и бъдеще, ти си това, което си бил, носиш своето минало в настоящето.“ Тогава човек израства по-нататък като духовно същество по такъв начин, че това билo, това, което е внесъл в духовния свят, което сам изживява духовно, започва да води духовен разговор с обкръжаващия го свят на духа.
Човек израства, като слуша този разговор на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят. Но когато се чувства поставен така в духовния свят, в който открива своя друг Аз, той винаги има чувството, преживяването, което може да се изрази приблизително по следния начин. Човекът чувства: „Сега ти наистина си в духовния свят. Пребивавайки в астралното си тяло в духовния свят, ти можеш да откриеш своя друг Аз като духовна същност, но твоята най-истинска същност, това, което всъщност си ти, все пак не можеш да откриеш още в този свят. Това, чието отражение се явява твой Аз във физическия свят, независимо от издигането ти в духовния свят, ти все още не си намерил.“ Тогава човек постепенно се научава да разбира през какво значително преживяване е нужно още да премине, за да открие истинския си Аз, истинното си вътрешно същество, все още скрито в този друг Аз.
към текста >>
Чо
век
израства, като слуша този разговор на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят.
Но от всичко това, което ви представих, виждате колко е сложен пътят на ясновиждащата душа към истинната същност на човека, че тази човешка душа е сложно същество. Постепенно човек се приближава към истинната същност на човека при изкачването си в духовния свят, ако сам стане за себе си същество-спомен, нещо билo, т.е. когато веднъж за човешката душа възникне съзнанието: „Сега ти не си в настоящето, засега нямаш пред себе си и бъдеще, ти си това, което си бил, носиш своето минало в настоящето.“ Тогава човек израства по-нататък като духовно същество по такъв начин, че това билo, това, което е внесъл в духовния свят, което сам изживява духовно, започва да води духовен разговор с обкръжаващия го свят на духа.
Човек израства, като слуша този разговор на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят.
Но когато се чувства поставен така в духовния свят, в който открива своя друг Аз, той винаги има чувството, преживяването, което може да се изрази приблизително по следния начин. Човекът чувства: „Сега ти наистина си в духовния свят. Пребивавайки в астралното си тяло в духовния свят, ти можеш да откриеш своя друг Аз като духовна същност, но твоята най-истинска същност, това, което всъщност си ти, все пак не можеш да откриеш още в този свят. Това, чието отражение се явява твой Аз във физическия свят, независимо от издигането ти в духовния свят, ти все още не си намерил.“ Тогава човек постепенно се научава да разбира през какво значително преживяване е нужно още да премине, за да открие истинския си Аз, истинното си вътрешно същество, все още скрито в този друг Аз. Да, скъпи мои приятели, човешката същност е сложна и лежи дълбоко, дълбоко в душевните глъбини.
към текста >>
Чо
век
ът чувства: „Сега ти наистина си в духовния свят.
Но от всичко това, което ви представих, виждате колко е сложен пътят на ясновиждащата душа към истинната същност на човека, че тази човешка душа е сложно същество. Постепенно човек се приближава към истинната същност на човека при изкачването си в духовния свят, ако сам стане за себе си същество-спомен, нещо билo, т.е. когато веднъж за човешката душа възникне съзнанието: „Сега ти не си в настоящето, засега нямаш пред себе си и бъдеще, ти си това, което си бил, носиш своето минало в настоящето.“ Тогава човек израства по-нататък като духовно същество по такъв начин, че това билo, това, което е внесъл в духовния свят, което сам изживява духовно, започва да води духовен разговор с обкръжаващия го свят на духа. Човек израства, като слуша този разговор на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят. Но когато се чувства поставен така в духовния свят, в който открива своя друг Аз, той винаги има чувството, преживяването, което може да се изрази приблизително по следния начин.
Човекът чувства: „Сега ти наистина си в духовния свят.
Пребивавайки в астралното си тяло в духовния свят, ти можеш да откриеш своя друг Аз като духовна същност, но твоята най-истинска същност, това, което всъщност си ти, все пак не можеш да откриеш още в този свят. Това, чието отражение се явява твой Аз във физическия свят, независимо от издигането ти в духовния свят, ти все още не си намерил.“ Тогава човек постепенно се научава да разбира през какво значително преживяване е нужно още да премине, за да открие истинския си Аз, истинното си вътрешно същество, все още скрито в този друг Аз. Да, скъпи мои приятели, човешката същност е сложна и лежи дълбоко, дълбоко в душевните глъбини. И за да се стигне действително до истинския Аз, е необходимо да се премине през още някои преживявания. Ние описахме нещо от това, през което човекът следва да премине, за да стигне до истинския си Аз, който живее в него.
към текста >>
Това, чието отражение се явява твой Аз във физическия свят, независимо от издигането ти в духовния свят, ти все още не си намерил.“ Тогава чо
век
постепенно се научава да разбира през какво значително преживяване е нужно още да премине, за да открие истинския си Аз, истинното си вътрешно същество, все още скрито в този друг Аз.
когато веднъж за човешката душа възникне съзнанието: „Сега ти не си в настоящето, засега нямаш пред себе си и бъдеще, ти си това, което си бил, носиш своето минало в настоящето.“ Тогава човек израства по-нататък като духовно същество по такъв начин, че това билo, това, което е внесъл в духовния свят, което сам изживява духовно, започва да води духовен разговор с обкръжаващия го свят на духа. Човек израства, като слуша този разговор на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят. Но когато се чувства поставен така в духовния свят, в който открива своя друг Аз, той винаги има чувството, преживяването, което може да се изрази приблизително по следния начин. Човекът чувства: „Сега ти наистина си в духовния свят. Пребивавайки в астралното си тяло в духовния свят, ти можеш да откриеш своя друг Аз като духовна същност, но твоята най-истинска същност, това, което всъщност си ти, все пак не можеш да откриеш още в този свят.
Това, чието отражение се явява твой Аз във физическия свят, независимо от издигането ти в духовния свят, ти все още не си намерил.“ Тогава човек постепенно се научава да разбира през какво значително преживяване е нужно още да премине, за да открие истинския си Аз, истинното си вътрешно същество, все още скрито в този друг Аз.
Да, скъпи мои приятели, човешката същност е сложна и лежи дълбоко, дълбоко в душевните глъбини. И за да се стигне действително до истинския Аз, е необходимо да се премине през още някои преживявания. Ние описахме нещо от това, през което човекът следва да премине, за да стигне до истинския си Аз, който живее в него. За да се стигне до същинския Аз, трябва да се премине и през следното.
към текста >>
Ние описахме нещо от това, през което чо
век
ът следва да премине, за да стигне до истинския си Аз, който живее в него.
Човекът чувства: „Сега ти наистина си в духовния свят. Пребивавайки в астралното си тяло в духовния свят, ти можеш да откриеш своя друг Аз като духовна същност, но твоята най-истинска същност, това, което всъщност си ти, все пак не можеш да откриеш още в този свят. Това, чието отражение се явява твой Аз във физическия свят, независимо от издигането ти в духовния свят, ти все още не си намерил.“ Тогава човек постепенно се научава да разбира през какво значително преживяване е нужно още да премине, за да открие истинския си Аз, истинното си вътрешно същество, все още скрито в този друг Аз. Да, скъпи мои приятели, човешката същност е сложна и лежи дълбоко, дълбоко в душевните глъбини. И за да се стигне действително до истинския Аз, е необходимо да се премине през още някои преживявания.
Ние описахме нещо от това, през което човекът следва да премине, за да стигне до истинския си Аз, който живее в него.
За да се стигне до същинския Аз, трябва да се премине и през следното.
към текста >>
Подчертахме как чо
век
прониква в духовния свят със спомена, как отначало той няма нови впечатления, а трябва да остави да говори това, което е бил, как в качеството си на същество-точка следва да слуша духовния разговор между своето минало и духовното обкръжение.
Подчертахме как човек прониква в духовния свят със спомена, как отначало той няма нови впечатления, а трябва да остави да говори това, което е бил, как в качеството си на същество-точка следва да слуша духовния разговор между своето минало и духовното обкръжение.
Този спомен му остава. Той остава у него също и между смъртта и ново раждане. Това, което човек е бил, е налично преди всичко именно в духовния свят. Споменът за сетивно-действителното битие между раждането и смъртта остава траен и продължава да съществува в душата между смъртта и ново раждане. Ако обаче, като станала ясновиждаща душа, човек иска да проникне до истинския си Аз, той се научава да разбира, че е необходимо едно решение, едно духовно действие.
към текста >>
Това, което чо
век
е бил, е налично преди всичко именно в духовния свят.
Подчертахме как човек прониква в духовния свят със спомена, как отначало той няма нови впечатления, а трябва да остави да говори това, което е бил, как в качеството си на същество-точка следва да слуша духовния разговор между своето минало и духовното обкръжение. Този спомен му остава. Той остава у него също и между смъртта и ново раждане.
Това, което човек е бил, е налично преди всичко именно в духовния свят.
Споменът за сетивно-действителното битие между раждането и смъртта остава траен и продължава да съществува в душата между смъртта и ново раждане. Ако обаче, като станала ясновиждаща душа, човек иска да проникне до истинския си Аз, той се научава да разбира, че е необходимо едно решение, едно духовно действие. За това духовно действие може да се каже, че трябва да е силно волево решение да заличи в себе си, да забрави това, което е донесъл в духовния свят, което е изнесъл нагоре като спомен за своя Аз, по пътя на волево решение да изтрие спомена за това, което е бил с всичките му подробности. Тогава той подхожда към това, което е могло да проблясва смътно още и на по-ранните степени на ясновидството и познанието. Предизвестието на това, което се преживява тогава в духовния свят, е указано в Трета картина на „Пробуждането на душите“, където Щрадер стои над бездната на своето битие.
към текста >>
Ако обаче, като станала ясновиждаща душа, чо
век
иска да проникне до истинския си Аз, той се научава да разбира, че е необходимо едно решение, едно духовно действие.
Подчертахме как човек прониква в духовния свят със спомена, как отначало той няма нови впечатления, а трябва да остави да говори това, което е бил, как в качеството си на същество-точка следва да слуша духовния разговор между своето минало и духовното обкръжение. Този спомен му остава. Той остава у него също и между смъртта и ново раждане. Това, което човек е бил, е налично преди всичко именно в духовния свят. Споменът за сетивно-действителното битие между раждането и смъртта остава траен и продължава да съществува в душата между смъртта и ново раждане.
Ако обаче, като станала ясновиждаща душа, човек иска да проникне до истинския си Аз, той се научава да разбира, че е необходимо едно решение, едно духовно действие.
За това духовно действие може да се каже, че трябва да е силно волево решение да заличи в себе си, да забрави това, което е донесъл в духовния свят, което е изнесъл нагоре като спомен за своя Аз, по пътя на волево решение да изтрие спомена за това, което е бил с всичките му подробности. Тогава той подхожда към това, което е могло да проблясва смътно още и на по-ранните степени на ясновидството и познанието. Предизвестието на това, което се преживява тогава в духовния свят, е указано в Трета картина на „Пробуждането на душите“, където Щрадер стои над бездната на своето битие. Човек действително в истински облик стои над бездната на битието, когато чрез свободната си вътрешна воля, чрез енергичен волеви акт взема решението да изтрие себе си, да забрави. Всъщност в човешкото същество всички тези неща съществуват като факт.
към текста >>
Чо
век
действително в истински облик стои над бездната на битието, когато чрез свободната си вътрешна воля, чрез енергичен волеви акт взема решението да изтрие себе си, да забрави.
Споменът за сетивно-действителното битие между раждането и смъртта остава траен и продължава да съществува в душата между смъртта и ново раждане. Ако обаче, като станала ясновиждаща душа, човек иска да проникне до истинския си Аз, той се научава да разбира, че е необходимо едно решение, едно духовно действие. За това духовно действие може да се каже, че трябва да е силно волево решение да заличи в себе си, да забрави това, което е донесъл в духовния свят, което е изнесъл нагоре като спомен за своя Аз, по пътя на волево решение да изтрие спомена за това, което е бил с всичките му подробности. Тогава той подхожда към това, което е могло да проблясва смътно още и на по-ранните степени на ясновидството и познанието. Предизвестието на това, което се преживява тогава в духовния свят, е указано в Трета картина на „Пробуждането на душите“, където Щрадер стои над бездната на своето битие.
Човек действително в истински облик стои над бездната на битието, когато чрез свободната си вътрешна воля, чрез енергичен волеви акт взема решението да изтрие себе си, да забрави.
Всъщност в човешкото същество всички тези неща съществуват като факт. Само че човек не знае нищо за това. Всяка нощ той е длъжен несъзнателно да заличава себе си по този начин. Но е нещо съвсем различно с пълно съзнание да предадеш на унищожение, на забрава, на бездната спомена за своя Аз, действително за известно време в духовния свят да стоиш над бездната на битието, пред нищото като нищо. Това е най-разтърсващото преживяване, което можем да имаме, и е необходимо към това преживяване да се подходи с голямо доверие.
към текста >>
НАГОРЕ