Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
13
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
Намерени са
14191
резултата от
1615
текста в
15
страници с части от думите : '
Вол
'.
На страница
13
:
1000
резултата в
77
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Сега трябва да размислим над тази фаза от е
вол
юцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление.
Сега трябва да размислим над тази фаза от еволюцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление.
Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение. Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане. Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях. Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота. В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите.
към текста >>
По времето на античността, когато най-малко имаше влечение към ясновидството, нещо много значимо се случваше, когато хората поз
вол
яваха тази философия да работи върху тях.
По времето на античността, когато най-малко имаше влечение към ясновидството, нещо много значимо се случваше, когато хората позволяваха тази философия да работи върху тях.
Днес философията работи само върху главата, само в мисленето. Причината толкова много хора да избягват философията е в това, че те не харесват мисленето. И особено защото философията не предлага нищо сензационно, те не желаят да я изучават. Древната философия обаче, когато бе приемана в човешката душа, беше все още способна, поради своята голяма животворна сила, да раздвижи все още съществуващата дарба за ясновидство. Платоновата философия, нещо повече, дори Аристотеловата философия, още имаха този ефект.
към текста >>
Сигурно е, че условията ще стават все по и по-трудни, но свързващите нишки с по-ранните импулси в е
вол
юцията на човечеството трябва въпреки всичко да не се късат.
Ние чухме, че периодът на материализъм достигна своя връх някой може също да каже, своята най-дълбока точка в средата на XIX век.
Сигурно е, че условията ще стават все по и по-трудни, но свързващите нишки с по-ранните импулси в еволюцията на човечеството трябва въпреки всичко да не се късат.
Следната диаграма показва как се е развивало ясновидството:
към текста >>
В най-ранните епохи хората бяха задо
вол
ени, в по-голямата част, със свръх-сетивно виждане; те не стигаха до въпроса за размисъл в някаква по-голяма степен за това какво беше виждано, защото бяха удовлетворени от своето ясновидство.
Тук (в жълтото) ясновидството все още присъства с пълна сила; то постепенно започва да изчезва все повече и повече, докато най-ниската точка е достигната в средата на XIX век, и след това има отново възход. Но разбирането на духовния свят не е същото като ясновидството. Точно както по отношение на света, науката не е същото нещо, каквото е обикновеното сетивно възприятие; самото ясновидство е различно нещо от разбиране на видяното.
В най-ранните епохи хората бяха задоволени, в по-голямата част, със свръх-сетивно виждане; те не стигаха до въпроса за размисъл в някаква по-голяма степен за това какво беше виждано, защото бяха удовлетворени от своето ясновидство.
Но сега, мисленето твърде много излезе на преден план. Линията а-b, следователно, показва ясновидството, виждането; линията c-d показва мисълта или разсъжденията за духовния свят.
към текста >>
Но с течение на времето броят на хората в тези събрания, все още способни да виждат в духовния свят, постоянно намаляваше, докато броят на онези, които имаха теории за духовния свят и ги изразяваха в сим
вол
и и други подобни, постоянно нарастваше.
На различните места, където имаше събирания на тези посветени, те само усвояваха запазеното отчасти от стари времена, за което се твърдеше, че древни пророци са го разкрили или каквото можеше да бъде извлечено от хората, все още притежаващи способностите на атавистичното ясновидство. Едно убеждение дойде отчасти от историческите традиции, отчасти чрез опити. Хората се убеждаваха, че каквото техният интелект мислеше, това беше вярно.
Но с течение на времето броят на хората в тези събрания, все още способни да виждат в духовния свят, постоянно намаляваше, докато броят на онези, които имаха теории за духовния свят и ги изразяваха в символи и други подобни, постоянно нарастваше.
към текста >>
В действителност, най-видните учени в XIX век бяха хора, които въпреки че не бяха видели абсолютно нищо от духовния свят, знаеха че той съществува, можеха да разсъждават за него, можеха дори да откриват нови истини с помощта на определени методи и определен сим
вол
изъм, запазен в древна традиция.
А сега помислете за последиците от това в средата на XIX век, когато материалистичните тенденции на хората бяха достигнали своята най-дълбока точка. Естествено, имаше хора, които знаеха че има духовен свят, и също знаеха какво се намира в духовния свят, но те никога не бяха виждали този свят.
В действителност, най-видните учени в XIX век бяха хора, които въпреки че не бяха видели абсолютно нищо от духовния свят, знаеха че той съществува, можеха да разсъждават за него, можеха дори да откриват нови истини с помощта на определени методи и определен символизъм, запазен в древна традиция.
Да вземем само един пример. Нищо особено няма да бъде постигнато с разглеждането на рисунка на човешко същество. Но ако човешката форма е нарисувана с лъвска глава, или другаде с глава на бик, онези, които са научили как тези неща трябва да се интерпретират, могат оттук-оттам да съберат много от символични представи от този тип също така, ако бик е изобразен с глава на човек или лъв с глава на човек. Такива символи бяха в честа употреба, и имаше задълбочени събрания, в които езикът на символите можеше да бъде научен. Няма да кажа повече по темата от това, че школите за Посвещение пазеха тези символи много строго, не ги споделяха с никого, който не се бе заклел да пази мълчание за тях.
към текста >>
Но ако човешката форма е нарисувана с лъвска глава, или другаде с глава на бик, онези, които са научили как тези неща трябва да се интерпретират, могат оттук-оттам да съберат много от сим
вол
ични представи от този тип също така, ако бик е изобразен с глава на човек или лъв с глава на човек.
А сега помислете за последиците от това в средата на XIX век, когато материалистичните тенденции на хората бяха достигнали своята най-дълбока точка. Естествено, имаше хора, които знаеха че има духовен свят, и също знаеха какво се намира в духовния свят, но те никога не бяха виждали този свят. В действителност, най-видните учени в XIX век бяха хора, които въпреки че не бяха видели абсолютно нищо от духовния свят, знаеха че той съществува, можеха да разсъждават за него, можеха дори да откриват нови истини с помощта на определени методи и определен символизъм, запазен в древна традиция. Да вземем само един пример. Нищо особено няма да бъде постигнато с разглеждането на рисунка на човешко същество.
Но ако човешката форма е нарисувана с лъвска глава, или другаде с глава на бик, онези, които са научили как тези неща трябва да се интерпретират, могат оттук-оттам да съберат много от символични представи от този тип също така, ако бик е изобразен с глава на човек или лъв с глава на човек.
Такива символи бяха в честа употреба, и имаше задълбочени събрания, в които езикът на символите можеше да бъде научен. Няма да кажа повече по темата от това, че школите за Посвещение пазеха тези символи много строго, не ги споделяха с никого, който не се бе заклел да пази мълчание за тях. За да бъде истински познавач, един човек се нуждаеше само от това да усвои този символен език с други думи, определена символна азбука.
към текста >>
Такива сим
вол
и бяха в честа употреба, и имаше задълбочени събрания, в които езикът на сим
вол
ите можеше да бъде научен.
Естествено, имаше хора, които знаеха че има духовен свят, и също знаеха какво се намира в духовния свят, но те никога не бяха виждали този свят. В действителност, най-видните учени в XIX век бяха хора, които въпреки че не бяха видели абсолютно нищо от духовния свят, знаеха че той съществува, можеха да разсъждават за него, можеха дори да откриват нови истини с помощта на определени методи и определен символизъм, запазен в древна традиция. Да вземем само един пример. Нищо особено няма да бъде постигнато с разглеждането на рисунка на човешко същество. Но ако човешката форма е нарисувана с лъвска глава, или другаде с глава на бик, онези, които са научили как тези неща трябва да се интерпретират, могат оттук-оттам да съберат много от символични представи от този тип също така, ако бик е изобразен с глава на човек или лъв с глава на човек.
Такива символи бяха в честа употреба, и имаше задълбочени събрания, в които езикът на символите можеше да бъде научен.
Няма да кажа повече по темата от това, че школите за Посвещение пазеха тези символи много строго, не ги споделяха с никого, който не се бе заклел да пази мълчание за тях. За да бъде истински познавач, един човек се нуждаеше само от това да усвои този символен език с други думи, определена символна азбука.
към текста >>
Няма да кажа повече по темата от това, че школите за Посвещение пазеха тези сим
вол
и много строго, не ги споделяха с никого, който не се бе заклел да пази мълчание за тях.
В действителност, най-видните учени в XIX век бяха хора, които въпреки че не бяха видели абсолютно нищо от духовния свят, знаеха че той съществува, можеха да разсъждават за него, можеха дори да откриват нови истини с помощта на определени методи и определен символизъм, запазен в древна традиция. Да вземем само един пример. Нищо особено няма да бъде постигнато с разглеждането на рисунка на човешко същество. Но ако човешката форма е нарисувана с лъвска глава, или другаде с глава на бик, онези, които са научили как тези неща трябва да се интерпретират, могат оттук-оттам да съберат много от символични представи от този тип също така, ако бик е изобразен с глава на човек или лъв с глава на човек. Такива символи бяха в честа употреба, и имаше задълбочени събрания, в които езикът на символите можеше да бъде научен.
Няма да кажа повече по темата от това, че школите за Посвещение пазеха тези символи много строго, не ги споделяха с никого, който не се бе заклел да пази мълчание за тях.
За да бъде истински познавач, един човек се нуждаеше само от това да усвои този символен език с други думи, определена символна азбука.
към текста >>
За да бъде истински познавач, един човек се нуждаеше само от това да усвои този сим
вол
ен език с други думи, определена сим
вол
на азбука.
Да вземем само един пример. Нищо особено няма да бъде постигнато с разглеждането на рисунка на човешко същество. Но ако човешката форма е нарисувана с лъвска глава, или другаде с глава на бик, онези, които са научили как тези неща трябва да се интерпретират, могат оттук-оттам да съберат много от символични представи от този тип също така, ако бик е изобразен с глава на човек или лъв с глава на човек. Такива символи бяха в честа употреба, и имаше задълбочени събрания, в които езикът на символите можеше да бъде научен. Няма да кажа повече по темата от това, че школите за Посвещение пазеха тези символи много строго, не ги споделяха с никого, който не се бе заклел да пази мълчание за тях.
За да бъде истински познавач, един човек се нуждаеше само от това да усвои този символен език с други думи, определена символна азбука.
към текста >>
Езотериците бяха онези, които искаха да продължат да се придържат твърдо към принципа да не разкриват нищо от свещеното, предаващо се от поколение на поколение знание, нищо, което можеше да поз
вол
и на мислещите хора да проникнат в същината на сим
вол
ния език, да не достига до широката публика.
И така се стигна до това, че в средата на XIX век думите "езотерик" и "екзотерик", които бяха използвани от посветените помежду им, придобиха значение по-различно от онова, което е било по-рано. Окултистите се разделиха на екзотерици и езотерици. Ако с цел аналогия, фразите свързани със съвременните парламенти бъдат заимствани – въпреки че обикновено са неподходящи тук екзотериците могат да бъдат сравнени с левите партии, а езотериците с десните партии.
Езотериците бяха онези, които искаха да продължат да се придържат твърдо към принципа да не разкриват нищо от свещеното, предаващо се от поколение на поколение знание, нищо, което можеше да позволи на мислещите хора да проникнат в същината на символния език, да не достига до широката публика.
Езотериците бяха, така да се каже, консерваторите сред окултистите. Кои тогава можем да попитаме бяха екзотериците? Те бяха и са онези, които искат да направят обществено достояние част от езотеричното знание. Поначало, екзотериците не се различаваха от езотериците, освен с това, че първите бяха склонни да следват импулсите на своето чувство за отговорност, и да направят част от езотеричното знание публично.
към текста >>
Те се чувстваха, така да се каже, като пазители на е
вол
юцията.
Обществото или лигата не бяха против заради доброто старо правило за взаимно поддържане. Не и докато в по-нови времена дойде моментът, когато някои членове са изгонени или са напуснали. Такива неща обикновено не се случваха, защото хората разбираха, че трябва да държат един на друг като братя. Така че екзотериците не можеха да направят друго, освен да отстъпят. Но тяхното задължение към цялото човечеството ги измъчваше.
Те се чувстваха, така да се каже, като пазители на еволюцията.
Това им тежеше, и резултата от първото гласуване ако мога отново да използвам тази дума не беше приет, и още веднъж ще използвам дума, която като извадена от обикновения език трябва да бъде вземана метафорично беше постигнато нещо като компромис. Това доведе до следната ситуация.
към текста >>
Тези три, четири или пет столетия не бяха, по тази причина, пълна загуба за духовната е
вол
юция на човечеството.
Цялата тенденция започна, разбира се, много преди това несъмнено три, четири или пет столетия по-рано. Човешката склонност към духовното преминаваше все повече и повече в подсъзнанието, и това положение на нещата достигна своята връхна точка в средата на XIX век. Но това също беше необходимо, с цел чисто материалните дарби на хората да могат да се развият неспъвани от окултни способности. Материалистични философи като Кант, един материалистичен философ от гледна точка на идеалистите на XIX век можете да прочетете за това в моята книга "Загадките на философията" нямаше да може да се появи, ако окултните способности не бяха отстъпили на заден план. Определени умения се развиват в човечеството, когато други такива се отдръпнат, но докато единия вид способности и умения се развиват външно, другият вид следват свой собствен вътрешен път.
Тези три, четири или пет столетия не бяха, по тази причина, пълна загуба за духовната еволюция на човечеството.
Духовните сили продължиха да се развиват под прага на съзнанието, и ако помислите върху онова, което съм посочил във връзка с памфлета на фон Врангел (публикуван в Лайпциг през 1914 год. под заглавие "Наука и Теософия") по темата, която той там нарича "приказното", ще можете да разпознаете съществуването на окултни способности, които само чакат да бъдат разгърнати. Те съществуват в изобилие в душите на хората; става въпрос само да бъдат събудени по правилния начин.
към текста >>
2.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
По този случай бих желал да ми поз
вол
ите да включа определени лични отношения наред със съдържанието на самата история, защото онова, което трябва да се добави по темата третирана в лекцията вчера, е необходимо за нашето проучване днес и след внимателно обмисляне вярвам, че е правилно да вмъкна повече подробности.
По този случай бих желал да ми позволите да включа определени лични отношения наред със съдържанието на самата история, защото онова, което трябва да се добави по темата третирана в лекцията вчера, е необходимо за нашето проучване днес и след внимателно обмисляне вярвам, че е правилно да вмъкна повече подробности.
към текста >>
В тези кръгове имаше учения с голямо значение и, в допълнение, сим
вол
и.
Такъв бе неизбежният резултат от развитието, което описах в лекцията вчера. Аз казах, че ясновидството постепенно изчезна, и че останаха малцина отделни ясновидци, при които можеха да бъдат предизвиквани медиумни състояния, и от които можеше да бъдат извлечени някакви сведения. По този начин възникнаха, както бяха наречени, "Окултните Ордени". Ордени, в които имаше, и това е вярно, много хора, които бяха посветени, но не и ясновидци. Сред господстващия материализъм тези Ордени бяха изправени пред необходимостта от развиване и усложняване на методи, които дълго са били на мода, и трябваше да се търсят средства за изследване сред личностите, в които медиумните способности с други думи, атавистичното ясновидство можеше все още да бъде развито и да даде някакви резултати.
В тези кръгове имаше учения с голямо значение и, в допълнение, символи.
Обаче онези, които желаеха да се захванат с истинско проучване, трябваше да разчитат на помощта на хората, притежаващи атавистично ясновидство. Тези методи бяха след това продължени по определен начин в Теософското Общество, и компромисът, за който говорих вчера, наистина не означава нищо друго освен това, че в Ложите и Ордените бяха направени опити, посредством които в света можеха да бъдат представяни духовни въздействия. Желанието бе да се демонстрира, че въздействията от духовния свят се проявяват върху човека.
към текста >>
Един окултист, който по онова време бе буден за знаменията на времето, не можеше да не си каже: Сега, в точния момент се появи личност, която чрез специфичната структура на своя организъм може да изнесе най-сигурни доказателства за древното, предаващо се от поколение на поколение учение, съществуващо сред нас под формата само на сим
вол
и.
Един окултист, който по онова време бе буден за знаменията на времето, не можеше да не си каже: Сега, в точния момент се появи личност, която чрез специфичната структура на своя организъм може да изнесе най-сигурни доказателства за древното, предаващо се от поколение на поколение учение, съществуващо сред нас под формата само на символи.
Категорично това беше случай, при който тук бе личност, която просто заради своята организмова конструкция даваше възможността отново за доказване на много неща, които дълго време се знаеха само от традицията. Това беше фактът, изправен пред окултистите точно след крахът, довел до същинска задънена улица. Нека бъдем съвсем ясни по темата: Блаватска беше считана за личност от която, както елекрични искри от електрично-заредена Лайденска стъкленица, можеха да се възпроизведат окултни истини.
към текста >>
Беше дошъл действително решителен момент, който мога да посоча по следния начин, който макар и изказан донякъде сим
вол
ично, е в пълно съгласие с фактите: Окултистите от десницата, които заедно със средната група се бяха съгласили на компромиса, можеха да си кажат: Напълно е възможно нещо много забележително да произлезе от тази личност.
Бихме отишли твърде далеч, ако ви разкажа за всички междинни етапи, но определени важни неща трябва да се споменат.
Беше дошъл действително решителен момент, който мога да посоча по следния начин, който макар и изказан донякъде символично, е в пълно съгласие с фактите: Окултистите от десницата, които заедно със средната група се бяха съгласили на компромиса, можеха да си кажат: Напълно е възможно нещо много забележително да произлезе от тази личност.
Но принадлежащите на левицата можеха също да кажат с увереност: Възможно е да постигнем нещо крайно ефективно в света с помощта на тази личност! И така същинска битка се разрази около нея, от едната страна с почтената цел да се потвърди колкото се може повече от знанието на посветените; от другата страна в интерес на важни, специални цели. Често съм засягал ранните периоди в живота на Елена Блаватска и съм показвал, че преди всичко, бяха направени опити да се вземат големи знания от нея. Но в сравнително кратко време положението бързо се промени, вследствие на факта, че скоро тя влезе в групата на онези, които принадлежаха към левицата. И въпреки че Елена Блаватска знаеше много добре какво самата тя бе способна да вижда защото тя беше особено забележителна в това, че не бе просто пасивен медиум, а имаше колосална памет за всичко, разкриващо и се от висшите светове въпреки всичко тя немимуемо беше под влиянието на определени личности, когато искаше да предизвика прояви на духовния свят.
към текста >>
Нещо чудесно можеше да произлезе от това, защото чрез своята голяма дарба за медиумизъм тя щеше да бъде способна да даде потвърждения от изключителна важност във връзка с онова, което се знаеше от посветените чрез теориите и сим
вол
изма.
И не след дълго Елена Блаватска трябваше да вземе решение. Един намек стигна до нея от източник от страната на левицата, че тя беше личност с ключово значение. Тя знаеше много добре какво бе видяното от нея, но не съзнаваше колко забележителна беше като личност. Това най-напред и бе разкрито от левицата. Но тя бе принципно почтена по природа и след като това загатване и бе направено за нещо, което отначало тя трудно можеше да одобри поради своята почтенност, тя се опита от своя страна да достигне до нещо като компромис с едно окултно Братство в Европа.
Нещо чудесно можеше да произлезе от това, защото чрез своята голяма дарба за медиумизъм тя щеше да бъде способна да даде потвърждения от изключителна важност във връзка с онова, което се знаеше от посветените чрез теориите и символизма.
Но тя не само беше напълно почтена, тя беше също и онова, което в Германия наричат "Frechdachs" "безочливо същество". И тя безспорно беше! Тя имаше в своята природа определена характерна черта, която е особено разпространена сред предразположените към медиумизъм, а именно липсата на постоянство във външното поведение. И така, имаше моменти, когато тя можеше да бъде много нагла и в едно от тези настроения на безочливост наложи на окултното Братство, което се беше решило да направи опит с нея, изисквания които не можеха да бъдат задоволени. Но като знаеше, че наистина много би могло да бъде постигнато с нейното сътрудничество, тя реши да повдигне въпроса пред други Братства.
към текста >>
И така, имаше моменти, когато тя можеше да бъде много нагла и в едно от тези настроения на безочливост наложи на окултното Братство, което се беше решило да направи опит с нея, изисквания които не можеха да бъдат задо
вол
ени.
Но тя бе принципно почтена по природа и след като това загатване и бе направено за нещо, което отначало тя трудно можеше да одобри поради своята почтенност, тя се опита от своя страна да достигне до нещо като компромис с едно окултно Братство в Европа. Нещо чудесно можеше да произлезе от това, защото чрез своята голяма дарба за медиумизъм тя щеше да бъде способна да даде потвърждения от изключителна важност във връзка с онова, което се знаеше от посветените чрез теориите и символизма. Но тя не само беше напълно почтена, тя беше също и онова, което в Германия наричат "Frechdachs" "безочливо същество". И тя безспорно беше! Тя имаше в своята природа определена характерна черта, която е особено разпространена сред предразположените към медиумизъм, а именно липсата на постоянство във външното поведение.
И така, имаше моменти, когато тя можеше да бъде много нагла и в едно от тези настроения на безочливост наложи на окултното Братство, което се беше решило да направи опит с нея, изисквания които не можеха да бъдат задоволени.
Но като знаеше, че наистина много би могло да бъде постигнато с нейното сътрудничество, тя реши да повдигне въпроса пред други Братства. И така тя стигна до едно Американско Братство. Това Американско Братство беше такова, че там мнозинството винаги се колебаеше между десницата и левицата, но във всички случаи имаше изгледи за откриване на неща от огромно значение относно духовния свят.
към текста >>
Чрез такива действия, каквито могат да се извършат само от определени Братя и се предприемат при това само от Братства, поз
вол
яващи си да се занимават със забранени изкуства чрез определени действия и интриги те успяха да принудят неудържимата Елена Блаватска да живее за известно време в един свят, в който всичките и окултни знания бяха изтласкани навътре.
И тогава се случи нещо, на което съм обръщал внимание по различни поводи, понеже разказваното днес във връзка с това съм го разказвал и другаде. Случи се нещо, наречено в Окултизма "Окултен плен". (Вижте: "Човекът в светлината на Окултизма, Теософията и Философията", лекции 7-ма и 10-та; "Земен и космически човек", лекция 1-ва; "Дървото на живота и дървото на познанието за добро и зло, лекция 4-та. "Нещата в настоящето и миналото в Духа на човека", лекция 5-та; вижте също и бележките в края на петата лекция в тази книга бел. англ. пр.) Елена Блаватска беше поставена в окултен плен.
Чрез такива действия, каквито могат да се извършат само от определени Братя и се предприемат при това само от Братства, позволяващи си да се занимават със забранени изкуства чрез определени действия и интриги те успяха да принудят неудържимата Елена Блаватска да живее за известно време в един свят, в който всичките и окултни знания бяха изтласкани навътре.
Помислете за това по следния начин: Окултното знание беше в нейната аура; като резултат от определени процеси, приведени в действие стана така, че за дълго време всичко в тази аура бе изхвърлено обратно в нейната душа. С други думи, всичкото притежавано от нея окултно знание бе затворено; тя беше изолирана, доколкото външният свят и нейният окултизъм имаха нещо общо.
към текста >>
Той носеше чаени чаши от разстояние, поз
вол
яваше всякакви видове документи да бъдат представени от ковчега на бащата на Елена Блаватска, и т.н.
В Махатма Кат-Хами следователно си имаме работа с духа на смел пират от XVII век, който тогава, през XIX век, бе замесен в забележителни прояви, направени с помощта на Елена Блаватска и др.
Той носеше чаени чаши от разстояние, позволяваше всякакви видове документи да бъдат представени от ковчега на бащата на Елена Блаватска, и т.н.
(Вероятно чрез процеса, познат в спиритуализма като "пресипитация" (внезапно изпадане в някакво състояние) бел. англ. и бълг. пр.)
към текста >>
Книгата задо
вол
и всички искания за материализъм и все пак можеше да посрещне нуждата от духовен свят и да потвърди неговото съществуване.
Разглежданата тема е умело скрита, но в никоя книга на Синет не можем да се отървем от материализъм, колкото и високи върхове тя да претендира, че е превзела. И така, онези които бяха духовни "хранители" на Елена Блаватска забравете материалистичната аналогия не само имаха специални цели обвързани с индийски интереси, но също и рязко отстъпваха пред материалистичния дух на епохата. И въздействието, което книгите на Синет имаха върху много голям брой хора, показва колко умело се спекулираше. (Виж бележките в края на петата лекция бел. англ. пр.) Срещал съм учени, възхитени от тази книга, защото всичко пасваше на техните присъщи знания, и все пак те можеха да си представят съществуването на духовен свят.
Книгата задоволи всички искания за материализъм и все пак можеше да посрещне нуждата от духовен свят и да потвърди неговото съществуване.
към текста >>
Но те имаха искрен копнеж за духовния свят, и по тази причина бяха свързали себе си с Движението, в което този копнеж можеше да бъде задо
вол
ен.
Първите лекции бяха онези, които в основата си се превърнаха в книга, озаглавена "Мистиката в зората на съвременната културна епоха". Тези лекции бяха изнесени пред кръг от членове на Теософското Общество, на което аз самият тогава не бях член. Трябва да се има в предвид от самото начало, че си имахме работа с учение, което вече беше широко разпространено и накарало много хора да променят своето мнение за духовния свят. Така навсякъде по света имаше хора, които до известна степен бяха готови и искаха да знаят нещо за духовния свят. За нещата, които ви казах днес, те не знаеха нищо, нямаха ни най-малка представа за тях.
Но те имаха искрен копнеж за духовния свят, и по тази причина бяха свързали себе си с Движението, в което този копнеж можеше да бъде задоволен.
И така в това Движение можеха да се намерят личности, чиито сърца копнееха за познание за духовния свят.
към текста >>
Десет години по-рано не бих си поз
вол
ил да отговоря на подобна молба.
Ще прочета първите редове на предисловието на тази книга: "Изказаното в този труд формира съдържанието на лекциите, изнесени от мен миналата зима в Теософската Библиотека в Берлин. Бях поканен от граф и графиня Брокдорф да говоря за мистицизма пред аудитория, сериозно интересуваща се от тази тема.
Десет години по-рано не бих си позволил да отговоря на подобна молба.
Не защото светът от идеи, които сега изразявам, още не бе готов вътре в мен. Този свят от идеи е представен в моята "Философия на свободата", публикувана от Емил Фелбер, Берлин, 1894 год. Но да изразя този свят от идеи, както правя това днес, и така да го направя основа на изучаване както в настоящата книга, изисква нещо съвсем различно от една действително непоколебима увереност в неговите интелектуални истини. Това изисква задълбочено общуване с този свят на идеи, каквото може да бъде постигнато само след много години. Едва сега, след като бях удостоен с такова задълбочено общуване, то направи така, че да се осмеля да говоря по начина, по който е написана тази книга."
към текста >>
Сега можете да схванете защо поз
вол
их съдържанието на лекции, изнесени в доста различни кръгове, да намерят място в едно окултното движение.
Сега можете да схванете защо позволих съдържанието на лекции, изнесени в доста различни кръгове, да намерят място в едно окултното движение.
В първото издание на книгата "Възгледи за света и живота през XIX век" в главата за Шелинг пише следното. Цитирам първото издание, посветено на Ернст Хекел и публикувано през Февруари 1900 год. Ще прочета няколко пасажа от книгата, за която хората казваха, че води началото си от светоглед, съвсем различен от представения в книгата за Мистицизма. "Сега има два възможни начина за описване на същество, което е едновременно Дух и Природа. Първият е: излагам закономерностите, които са активни в Реалността.
към текста >>
Този възглед за света не е оставен настрана и аз казвам по-нататък: "С такива възгледи, Шелинг доказва себе си като най-смелия, най-решителния сред онези философи, които поз
вол
иха да бъдат подтикнати от Кант към възприемане на един идеалистичен възглед за света.
Този възглед за света не е оставен настрана и аз казвам по-нататък: "С такива възгледи, Шелинг доказва себе си като най-смелия, най-решителния сред онези философи, които позволиха да бъдат подтикнати от Кант към възприемане на един идеалистичен възглед за света.
Под влиянието на този стимул, човекът изостави философстването за неща, лежащи отвъд човешките сетива, и също мисленето относно тези наблюдения. Хората се опитаха да се задоволят с онова, което лежи в полето на наблюдението и мисленето. Но докато Кант извличаше от това неизбежното заключение, че човекът не може да знае нищо за нещата отвъд, наследилите го заявиха: Тъй като наблюдението и мисленето не показват нищо божествено в това "отвъд", те самите са божествени. Сред заявилите това, Шелинг бе най-убедителен. Фихте събра всичко в азовостта; Шелинг разпростря азовостта върху всичко.
към текста >>
Хората се опитаха да се задо
вол
ят с онова, което лежи в полето на наблюдението и мисленето.
Този възглед за света не е оставен настрана и аз казвам по-нататък: "С такива възгледи, Шелинг доказва себе си като най-смелия, най-решителния сред онези философи, които позволиха да бъдат подтикнати от Кант към възприемане на един идеалистичен възглед за света. Под влиянието на този стимул, човекът изостави философстването за неща, лежащи отвъд човешките сетива, и също мисленето относно тези наблюдения.
Хората се опитаха да се задоволят с онова, което лежи в полето на наблюдението и мисленето.
Но докато Кант извличаше от това неизбежното заключение, че човекът не може да знае нищо за нещата отвъд, наследилите го заявиха: Тъй като наблюдението и мисленето не показват нищо божествено в това "отвъд", те самите са божествени. Сред заявилите това, Шелинг бе най-убедителен. Фихте събра всичко в азовостта; Шелинг разпростря азовостта върху всичко. Той не желаеше, както Фихте, да покаже че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост. И Шелинг имаше куража да заяви, не само че идеите на Аза са божествени, а също и цялата човешка духовна индивидуалност.
към текста >>
"Това", казва той, "е истински свободната философия; всеки, който не я желае, може да я отхвърли; аз оставям всекиго свободен; аз казвам само, че ако някой желае например да установи действителната посока на развитие на нещата, да има едно
вол
ево сътворение на света и т.н., той може да успее само следвайки пътя на философия като тази.
"Божественото сътворение на света и божественото устройство на света са подобни на механичните продукти на гениален техник или инженер и на ръководството на мъдър владетел. Господ Бог като Творец, Вседържител и Властелин на Космоса е представен тук съвсем като човек в Неговите мисли и действия." Шелинг имаше куража да изведе антропоморфизма до неговите най-крайни изводи. Той провъзгласи човека и цялото му жизнено съдържание за божествени; и тъй като не само разумното принадлежи към това жизнено съдържание, а също и неразумното, той можеше да обясни съществуването на неразумността в света. За тази цел той трябваше да разшири разумните възгледи на мислещото съзнание чрез добавяне на нещо друго, чиито произход не лежи в мисленето. Този според него по-висш възглед, той нарече "позитивна философия".
"Това", казва той, "е истински свободната философия; всеки, който не я желае, може да я отхвърли; аз оставям всекиго свободен; аз казвам само, че ако някой желае например да установи действителната посока на развитие на нещата, да има едно волево сътворение на света и т.н., той може да успее само следвайки пътя на философия като тази.
Ако рационалната философия го задоволява и той не желае нищо повече, нека си остане доволен с нея, но ще трябва да се откаже в опита си да намери в рационалната философия онова, което за съжаление тя не може да съдържа, а именно, истинския Бог и реалността, лежаща в основата на развитието на нещата, и едно свободно отношение на Бог към света." Негативната философия ще "остане в най-крайна степен философия за училищата, а Позитивната философия такава за живота. Само чрез двете заедно ще дойде посвещаването, което хората могат да очакват от философията. Добре е известно, че Елевзинските Посветени разграничаваха Малките от Големите Мистерии; Малките бяха подготовка за Големите.... Позитивната философия е необходимата последица от Негативната философия, когато това се разбира правилно. Следователно може да се каже: В Негативната философия се честват Малките Мистерии, а в Позитивната философия Големите."
към текста >>
Ако рационалната философия го задо
вол
ява и той не желае нищо повече, нека си остане до
вол
ен с нея, но ще трябва да се откаже в опита си да намери в рационалната философия онова, което за съжаление тя не може да съдържа, а именно, истинския Бог и реалността, лежаща в основата на развитието на нещата, и едно свободно отношение на Бог към света." Негативната философия ще "остане в най-крайна степен философия за училищата, а Позитивната философия такава за живота.
Господ Бог като Творец, Вседържител и Властелин на Космоса е представен тук съвсем като човек в Неговите мисли и действия." Шелинг имаше куража да изведе антропоморфизма до неговите най-крайни изводи. Той провъзгласи човека и цялото му жизнено съдържание за божествени; и тъй като не само разумното принадлежи към това жизнено съдържание, а също и неразумното, той можеше да обясни съществуването на неразумността в света. За тази цел той трябваше да разшири разумните възгледи на мислещото съзнание чрез добавяне на нещо друго, чиито произход не лежи в мисленето. Този според него по-висш възглед, той нарече "позитивна философия". "Това", казва той, "е истински свободната философия; всеки, който не я желае, може да я отхвърли; аз оставям всекиго свободен; аз казвам само, че ако някой желае например да установи действителната посока на развитие на нещата, да има едно волево сътворение на света и т.н., той може да успее само следвайки пътя на философия като тази.
Ако рационалната философия го задоволява и той не желае нищо повече, нека си остане доволен с нея, но ще трябва да се откаже в опита си да намери в рационалната философия онова, което за съжаление тя не може да съдържа, а именно, истинския Бог и реалността, лежаща в основата на развитието на нещата, и едно свободно отношение на Бог към света." Негативната философия ще "остане в най-крайна степен философия за училищата, а Позитивната философия такава за живота.
Само чрез двете заедно ще дойде посвещаването, което хората могат да очакват от философията. Добре е известно, че Елевзинските Посветени разграничаваха Малките от Големите Мистерии; Малките бяха подготовка за Големите.... Позитивната философия е необходимата последица от Негативната философия, когато това се разбира правилно. Следователно може да се каже: В Негативната философия се честват Малките Мистерии, а в Позитивната философия Големите."
към текста >>
Не можех да отида отвъд това, защото господстващи по онова време в напредващата е
вол
юция бяха чисто дилетантски опити, които не оказваха влияние върху философските търсения.
Аз пишех история на светогледите, застъпени през XIX век.
Не можех да отида отвъд това, защото господстващи по онова време в напредващата еволюция бяха чисто дилетантски опити, които не оказваха влияние върху философските търсения.
Подобни неща не можеха да участват в тази книга. Но Теософия, доколкото тя е внесена в задълбоченото мислене именно това ще намерите в главата на Шелинг.
към текста >>
Цитирането на следния откъс се прави само с цел да покаже благо
вол
ението, с което книгата се ползваше по онова време: "Така че още повече трябва да приветстваме факта, че д-р Рудолф Щайнер, автор добре познат като модерен мислител и протагонист, се е заел със задачата да даде на немската публика едно обективно представяне на духовните конфликти в Германия през XIX век относно възгледи и разбирания за света."
Цитирането на следния откъс се прави само с цел да покаже благоволението, с което книгата се ползваше по онова време: "Така че още повече трябва да приветстваме факта, че д-р Рудолф Щайнер, автор добре познат като модерен мислител и протагонист, се е заел със задачата да даде на немската публика едно обективно представяне на духовните конфликти в Германия през XIX век относно възгледи и разбирания за света."
към текста >>
Авторът на тази рецензия съжалява за липсата на нещо в книгата, и изразява това в следните думи: "Въпреки че спиритуализмът на Дьо Прел и самобитното отшелническо Християнство на Толстой са безполезни за културна дейност, основана на идеята за е
вол
юция, все още симптоматично те имат стойност колкото да не бъдат пренебрегвани.
После, след откъс от книгата, следва забележително изречение и трябва да ви го прочета цялото.
Авторът на тази рецензия съжалява за липсата на нещо в книгата, и изразява това в следните думи: "Въпреки че спиритуализмът на Дьо Прел и самобитното отшелническо Християнство на Толстой са безполезни за културна дейност, основана на идеята за еволюция, все още симптоматично те имат стойност колкото да не бъдат пренебрегвани.
Същото може да се каже за Нео-Будизма (Теософия), който е развил своя собствена терминология, нещо от сорта на мистичен жаргон. Една психология на модерните вярвания в духове на човек от мисловния калибър на Щайнер би била несъмнено приветствана. Езикът на неговата книга е лесен за разбиране. Никой от дългите пасажи на академичния философ не нарушава забавлението на читателя."
към текста >>
Бих могъл да ви кажа голям брой значими неща, но сега времето не ни го поз
вол
ява; те могат да бъдат разказани и друг път.
По-голямата част от "Мистицизмът и модерната мисъл" беше веднага преведена на английски език, още преди да бъда член на Теософското Общество.
Бих могъл да ви кажа голям брой значими неща, но сега времето не ни го позволява; те могат да бъдат разказани и друг път.
Едно нещо обаче трябва да добавя.
към текста >>
3.
3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Следователно е важно да се осъзнае, че настоящият етап в е
вол
юцията на човечеството, който може да се нарече материалистичен възглед за света, дойде през XIX век напълно неизбежно.
Критичното отношение е винаги най-лесното, когато нещо се изправя срещу друго.
Следователно е важно да се осъзнае, че настоящият етап в еволюцията на човечеството, който може да се нарече материалистичен възглед за света, дойде през XIX век напълно неизбежно.
Той вече беше щедро охарактеризиран, но могат да бъдат описани два аспекта, които ще ни изяснят цялостното му значение по два начина.
към текста >>
И ако следваме тази червена нишка, която преминава през е
вол
юцията на човечеството, непременно ще разпознаем най-малкото нелогичността на материалистичния възглед за света.
Сега може да се каже, че има и винаги ще има нещо, което може да бъде открито като една червена нишка дори и в най-гибелните концепции за света.
И ако следваме тази червена нишка, която преминава през еволюцията на човечеството, непременно ще разпознаем най-малкото нелогичността на материалистичния възглед за света.
Тази червена нишка се съдържа в простия факт, че човешките същества мислят. Без мисленето, човекът не би могъл да достигне дори до един материалистичен възглед за света. Въпреки това, той е измислил такова схващане, само защото забрави тази частица от себепознанието: Ти самият мислиш, а атомите не могат да мислят! Ако само тази една частица от себепознанието се приложи, има за какво да се хванем; и хващайки се за него, всеки винаги ще намери, че това не е съвместимо с материализма.
към текста >>
Веднага щом направим това ще осъзнаем, че празната перспектива, представена от материализма, трябваше неизбежно да се появи в някой момент на е
вол
юцията, за да узнаят хората какво всъщност стои пред тях там.
Докато човекът имаше, така да се каже, една фалшива идея за материализма, една идея, в която все още бяха включени духовни импулси, той можеше да се придържа към частица от Духа, когото още търсеше да намери в явленията на природата, и прочее. Преди да бе отхвърлил всичкия Дух чрез духа защото мисленето е възможно само за духа преди да бе изгонил Духа от устройството на Вселената, материалистичният възглед за света не можеше да се изправи пред него в цялата си пустота. Бе нужно някой ден човекът да посрещне цялото безплодие на материализма. Но другото съществено тук е да поразсъждаваме върху мисленето. Това е абсолютно необходимо.
Веднага щом направим това ще осъзнаем, че празната перспектива, представена от материализма, трябваше неизбежно да се появи в някой момент на еволюцията, за да узнаят хората какво всъщност стои пред тях там.
към текста >>
Често се е споменавало за тези неща откакто изнесох лекциите върху "Теософията на Розенкройцерството" в Мюнхен, и ако сте изучили развиващото се през годините ще знаете, че зачатъците на физическото тяло са били дадени на човека на Стария Сатурн, че след това той е преминал през е
вол
юциите на Старото Слънце и на Старата Луна, и че тогава, по време на Лунния период той приел в своя организъм, в съществуващото от неговия физически организъм по онова време своята нервна система.
Често се е споменавало за тези неща откакто изнесох лекциите върху "Теософията на Розенкройцерството" в Мюнхен, и ако сте изучили развиващото се през годините ще знаете, че зачатъците на физическото тяло са били дадени на човека на Стария Сатурн, че след това той е преминал през еволюциите на Старото Слънце и на Старата Луна, и че тогава, по време на Лунния период той приел в своя организъм, в съществуващото от неговия физически организъм по онова време своята нервна система.
към текста >>
Чрез начина, по който свързваме Духовната Наука едновременно с Естествената Наука и също с нейните грешки, ние задо
вол
яваме копнеж, съществувал винаги откакто има хора, подразбирали лъжовността на модерния материалистичен възглед за света.
Чрез начина, по който свързваме Духовната Наука едновременно с Естествената Наука и също с нейните грешки, ние задоволяваме копнеж, съществувал винаги откакто има хора, подразбирали лъжовността на модерния материалистичен възглед за света.
Когато помислим за свойствения характер на нашата собствена концепция за света, фактът от неизмеримо значение, който ни поразява, е този: Духовната Наука е тук, защото е била жадувана от онези, които са имали чувство за Истината, за Истината която единствена може да донесе онова, от което съвременното човечество се нуждае.
към текста >>
4.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
От една страна, е
вол
юцията на човечеството трябваше да стигне в своя ход до точката, където материалистичните обяснения бяха неизбежни, когато изучаването на природата бе доведено до по-далечен етап.
От друга страна сме виждали как до голяма степен материализмът заслужава похвала. Като метод, материализмът направи възможни големите постижения на естествената наука, които с цялото си техническо, икономическо и социално значение не биха били възможни, ако способностите на душата, необходими за материалистично наблюдение на света, не се бяха развили. Имаше съчетание на два фактора.
От една страна, еволюцията на човечеството трябваше да стигне в своя ход до точката, където материалистичните обяснения бяха неизбежни, когато изучаването на природата бе доведено до по-далечен етап.
Искрените мислители не можеха да не достигнат до материализма, ако възприемеха определени методи на изследване, основани на естествената наука; защото материализмът бе добър като метод за изследване и разкриване на тайните на материалния свят. Това бе единият аспект, излязъл наяве. Другият беше този, че сърцата и душите на хората бяха така пригодени, че да ги накарат да обичат материализма. Всичко клонеше към него. Всички фактори се съчетаха, за да поставят хората на изпитанието, така да се каже, на материалистичния възглед за света.
към текста >>
Тя се опита с много специфични средства, както след малко ще видим, да поз
вол
и повече от истината да излезе наяве, за да засенчи грешката.
пр.), но от друга страна тя бе в ръцете на онези, които желаеха лъжливото учение да бъде наложено на човечеството. Затова тя се опита както можете да прочетете в "Тайната Доктрина" тя се опита да поправи по определен начин тази концепция за Осмата Сфера и нещата свързани с нея. Но го направи по такъв начин, че предизвика объркване. Оттук има известно несъответствие между "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска. Блаватска коригира по начин, който всъщност засили пристрастието си към левите индийски окултисти.
Тя се опита с много специфични средства, както след малко ще видим, да позволи повече от истината да излезе наяве, за да засенчи грешката.
Следователно, тя беше длъжна в отговор да създаде противотежест, защото от позицията на индийските окултисти би било много опасно да се остави истината да бъде разкрита по този начин.
към текста >>
И така, за да се отблъсне индийското влияние, беше нужно да се опише в цялата си яснота мястото на Луната в Земната е
вол
юция.
Прочетете четвърта глава, отнасяща се по този въпрос, от "Въведение в Тайната Наука". Моята цел там бе да опиша как Луната се отделя от Земята. Аз придадох особено значение на факта, че отделянето на Луната трябва да се опише с максимална яснота. Важно е да посочим тук истината като противоположност на заблудата.
И така, за да се отблъсне индийското влияние, беше нужно да се опише в цялата си яснота мястото на Луната в Земната еволюция.
Това бе едно от нещата, които трябваше да се направят в моята книга "Въведение в Тайната Наука".
към текста >>
Заблудата, състояща се в твърдението, че през своята Земна е
вол
юция човекът никога не е имал каквито и да било връзки с Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и т.н.
. . по тази причина човекът никога не е живял на Меркурий, Венера, Марс или Юпитер. От тази страна следователно силно се подчертаваше, че няма връзка между човека и другите планети на Слънчевата Система. Но това е най-добрия начин да се внедри още една заблуда в света, и да се разпростре най-голямата възможна тъмнина върху учението за прераждането. Другата заблуда, заблуждението на Синет, действително поддържаше учението за реинкарнацията, но в материалистична форма.
Заблудата, състояща се в твърдението, че през своята Земна еволюция човекът никога не е имал каквито и да било връзки с Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и т.н.
– всъщност това заблуждение беше разпространено навсякъде не от онези, които му дадоха гласност, а от стоящите зад тях. Те бяха онези, които работеха върху душите на хората по такъв начин, че тези души никога не биха могли сериозно да повярват в прераждането. Следователно това, на което строго се наблягаше от тези кръгове, беше че човекът никога не е бил свързан с друга планета освен със Земята, нито е имал нещо общо с другите планети на Слънчевата Система.
към текста >>
Ако помислим за човека, какъвто е той между раждането и смъртта, можем да си представим, че по отношение на своята е
вол
юция той се намира под въздействието на Духовете на Формата.
Ако помислим за човека, какъвто е той между раждането и смъртта, можем да си представим, че по отношение на своята еволюция той се намира под въздействието на Духовете на Формата.
Това е посочено също и в "Тайната Наука". Но ако след това помислим върху неговия живот между смъртта и следващото раждане, трябва да се вземе предвид един съществен факт, а именно, че сферите на дейност на тези Духове на Формата се разпределят в седем категории, само една от които е определена за Йехова, а именно отнасящата се главно за живота между раждането и смъртта. Другите шест категории Духове на Формата водят живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Точно както Йехова имаше нещо общо със Земята и всъщност направи жертвата да отиде на Луната, за да неутрализира определени неща в Земната е
вол
юция, така трябваше да направят това и другите Духове на Формата с останалите планети.
Това може да бъде открито само ако проучим живота между смъртта и новото раждане.
Точно както Йехова имаше нещо общо със Земята и всъщност направи жертвата да отиде на Луната, за да неутрализира определени неща в Земната еволюция, така трябваше да направят това и другите Духове на Формата с останалите планети.
Но този факт трябва да се прикрие, трябва да бъде пазен в тайна, ако се желае да не се дава на човека идеята за повтарящи се Земни животи; и освен това скриването трябва да бъде наистина ефективно; трябва да се предизвика по този начин хората да не са наясно с тайната, за която говоря. Защото, ако те са отклонени от истинската перспектива за живота между смъртта и новото раждане, без тази тайна тяхното внимание ще бъде приковано върху живота между раждането и смъртта и те няма да допускат медиуми да ги убеждават да повярват, че животът след смъртта просто е продължение на живота на Земята.
към текста >>
Защото ако представите нещата така, както аз съм го направил в "Тайната Наука", ще покажете какво трябва да се извърши в е
вол
юцията на нашата Земя чрез връзката и с планетите.
Какво тези хора тръгнаха да постигат, може да се посочи накратко така: те също се възползваха от материалистичния възглед на времето.
Защото ако представите нещата така, както аз съм го направил в "Тайната Наука", ще покажете какво трябва да се извърши в еволюцията на нашата Земя чрез връзката и с планетите.
Другите планети също принадлежат на еволюцията на Земята. За материалиста, тези планети се движат в пространството като прости парчета материя. И така, в описването на техните функции в духовната еволюция на човечеството, ще трябва да се върнем до тяхната духовна същност на Същества, към Духовете на планетите.
към текста >>
Другите планети също принадлежат на е
вол
юцията на Земята.
Какво тези хора тръгнаха да постигат, може да се посочи накратко така: те също се възползваха от материалистичния възглед на времето. Защото ако представите нещата така, както аз съм го направил в "Тайната Наука", ще покажете какво трябва да се извърши в еволюцията на нашата Земя чрез връзката и с планетите.
Другите планети също принадлежат на еволюцията на Земята.
За материалиста, тези планети се движат в пространството като прости парчета материя. И така, в описването на техните функции в духовната еволюция на човечеството, ще трябва да се върнем до тяхната духовна същност на Същества, към Духовете на планетите.
към текста >>
И така, в описването на техните функции в духовната е
вол
юция на човечеството, ще трябва да се върнем до тяхната духовна същност на Същества, към Духовете на планетите.
Какво тези хора тръгнаха да постигат, може да се посочи накратко така: те също се възползваха от материалистичния възглед на времето. Защото ако представите нещата така, както аз съм го направил в "Тайната Наука", ще покажете какво трябва да се извърши в еволюцията на нашата Земя чрез връзката и с планетите. Другите планети също принадлежат на еволюцията на Земята. За материалиста, тези планети се движат в пространството като прости парчета материя.
И така, в описването на техните функции в духовната еволюция на човечеството, ще трябва да се върнем до тяхната духовна същност на Същества, към Духовете на планетите.
към текста >>
Елена Блаватска и Синет изопачиха истината за Луната; другите се заловиха да изкривят истината относно връзката на планетите с е
вол
юцията на Земята.
Виждате чрез това как духовното Движение беше заклещено по този начин между две установени намерения, едното стремящо се към изкривяване на истината за Луната, а другото към изопачаване на истината за планетите. Това беше ситуацията в края на XIX век.
Елена Блаватска и Синет изопачиха истината за Луната; другите се заловиха да изкривят истината относно връзката на планетите с еволюцията на Земята.
Не си мислете, че е лесно положение да си заклещен между два такива потока; понеже ние тук работим с окултизъм, а където е намесен окултизма е необходима повече сила за схващане на неговите истини, отколкото за разбиране на обикновените истини на физическия план. Затова има също в действие и далеч по-голяма сила на заблуда, която е крайно необходимо да се прозре. Това не е лесно, понеже по-голямата сила изисква да и се противодейства. От една страна, истината за Луната е забулена от изопачаването, а от друга, също и истината за планетите. Така бяхме заклещени между две заблуди в изгода на материализма.
към текста >>
От другата страна имаше желание определена форма на Католически Езотеризъм да се предпази от пристъпа на индийско влияние, и там повече от всякога беше в действие тенденцията да се остави цялата духовна действителност, свързана с е
вол
юцията на планетарната система като цяло, да бъде потопена в материализма.
Това не е лесно, понеже по-голямата сила изисква да и се противодейства. От една страна, истината за Луната е забулена от изопачаването, а от друга, също и истината за планетите. Така бяхме заклещени между две заблуди в изгода на материализма. Първо, ставаше въпрос да се вземе предвид произлизащото от източната страна, която бе отговорна за поддържането на заблудата относно Луната, с цел да представи източното учение за прераждането. Учението за факта на реинкарнацията бе вярно, разбира се, но скоро ще видим колко голяма отстъпка е направена пред материализма в "Езотеричен Будизъм" както бе наречена книгата.
От другата страна имаше желание определена форма на Католически Езотеризъм да се предпази от пристъпа на индийско влияние, и там повече от всякога беше в действие тенденцията да се остави цялата духовна действителност, свързана с еволюцията на планетарната система като цяло, да бъде потопена в материализма.
Мисията на Духовната Наука беше заклещена между тези две течения. Това бе положението, пред което бяхме изправени тогава. Навсякъде имаше в действие големи сили, стремящи се да направят ефективно едно или друго въздействие.
към текста >>
Тук трябва да имате силно впредвид учението относно целия процес на е
вол
юция на Земята, а именно учението, че планетата Земя е преминала през е
вол
юционните периоди на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, преди навлизането и в нейния сегашен етап.
Първото съществено нещо е да различим доколко учението на Синет за Осмата Сфера е заблуда.
Тук трябва да имате силно впредвид учението относно целия процес на еволюция на Земята, а именно учението, че планетата Земя е преминала през еволюционните периоди на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, преди навлизането и в нейния сегашен етап.
Трябва да си припомните, че устройството на Старата Луна е било в основата си различно от това на Земята. Минералното царство е било прибавено за пръв път през Земния период, и съставляващото материалния свят на физическия план е изцяло наситено с минералния елемент. Всичко което възприемате в растителното, животинското или човешкото царство е минералния елемент, който е бил внедрен в тях. Вашето тяло е "минерализирано" напълно. Онова, което не е минерално Лунната природа, Слънчевата природа е представено там само скрито.
към текста >>
Затова също и всичко свързано с тази е
вол
юция на Старата Луна може да се види само в имагинации, с древното зрително ясновидство.
Излишно е да се казва, че съществуващото вътре е присъствало на Старата Луна. Но само си припомнете как са виждали на Старата Луна. Виждали са чрез имагинативно познание в надигащи се, вълнуващи се образи. Те все още присъстват днес, но за да се видят, е необходимо поне атавистично ясновидство. Човекът на Старата Луна би могъл да се възприеме само чрез атавистично ясновидство, което в онази епоха е било нормалната способност за виждане.
Затова също и всичко свързано с тази еволюция на Старата Луна може да се види само в имагинации, с древното зрително ясновидство.
Никога не трябва да се мисли, че Лунният човек може да се създаде на минералната Земя; той е продукт на Старата Луна и като такъв може да бъде видян в имагинативното ясновидство. И така във връзка със Старата Луна трябва да си представим, че цялата околна среда е била видима за имагинативното ясновидство на Лунния човек точно както нашето обкръжение, с растенията, животните, реките, планините, е видимо за физическите очи.
към текста >>
Сега знаем, че силите съдържащи се в Старата Луна неминуемо са се появили отново в Земния е
вол
юционен процес, но че Земната е
вол
юция би била обречена да загине, както съм показал в "Тайната Наука", ако тези Лунни сили впоследствие не бяха си отишли.
Сега знаем, че силите съдържащи се в Старата Луна неминуемо са се появили отново в Земния еволюционен процес, но че Земната еволюция би била обречена да загине, както съм показал в "Тайната Наука", ако тези Лунни сили впоследствие не бяха си отишли.
Те не можели да продължат своето съществуване вътре в Земните сили. Но защо? Спомнете си, че цялата планета Земя трябвало да приеме в себе си минералното царство, и така да бъде минерализирана. Докато Луната е била част от Земята, Лунните сили все още били вътре в Земята. Но тези сили трябвало да бъдат отстранени, и затова самата Луна била длъжна да се раздели със Земята, защото не можело да съществува в минерализираната Земя; иначе хората нямало да могат да се развиват така, както те действително се развиват.
към текста >>
Останала ли Луната неминерализирана, силите и биха работили по такъв начин, че нейните лъчи щяха винаги да пробуждат старото имагинативно ясновидство у хората, и въздействието на Луната върху
вол
ята щеше да направи хората сомнамбули в най-висша степен.
Обаче така силите на Старата Луна били отслабени, и сега работят по съвсем различен начин.
Останала ли Луната неминерализирана, силите и биха работили по такъв начин, че нейните лъчи щяха винаги да пробуждат старото имагинативно ясновидство у хората, и въздействието на Луната върху волята щеше да направи хората сомнамбули в най-висша степен.
Това било предотвратено чрез минерализацията на Луната. Старите сили сега не могат повече да се развиват по подобен начин.
към текста >>
Това е тема, най-тясно свързана с духовния аспект на е
вол
юцията през XIX век.
И така, стигнахме до мястото, където можем да кажем по-точно отколкото досега беше възможно, какво е всъщност Осмата Сфера.
Това е тема, най-тясно свързана с духовния аспект на еволюцията през XIX век.
към текста >>
5.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Аз казах, че Осмата Сфера има нещо общо с остатъка от Старата Луна и нейната е
вол
юция.
Сега имате указания, чрез които можете да се приближите мислено до представа за Осмата Сфера.
Аз казах, че Осмата Сфера има нещо общо с остатъка от Старата Луна и нейната еволюция.
Толкова можете да съберете от изследванията, които провеждаме в течение на времето. Опитах се да изясня в лекцията вчера, че на Старата Луна естественият човешки метод на възприятие е бил зрителен и имагинативен по характер, затова всяка реалност разпозната в Осмата Сфера трябва да бъде открита с такъв поглед. С други думи: трябва да се вземе за дадено от самото начало, че Осмата Сфера е открита по пътя на зрителни имагинации.
към текста >>
Знаете, че човешката е
вол
юция преминава в своя ход през седемте сфери на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера, Вулкан.
Как се случи така, че изразът "Осмата Сфера" влезе в употреба?
Знаете, че човешката еволюция преминава в своя ход през седемте сфери на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера, Вулкан.
Ще считаме, че освен тези седем сфери има още нещо друго, което лежи извън тях и все пак е по някакъв начин свързано със Земята. Сега тук имаме сфера, видима само за зрително-имагинативното ясновидство, която стои там като Осма Сфера върху и над седемте, представляващи обсега на отредената и правилна еволюция на човечеството.
към текста >>
Сега тук имаме сфера, видима само за зрително-имагинативното ясновидство, която стои там като Осма Сфера върху и над седемте, представляващи обсега на отредената и правилна е
вол
юция на човечеството.
Как се случи така, че изразът "Осмата Сфера" влезе в употреба? Знаете, че човешката еволюция преминава в своя ход през седемте сфери на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера, Вулкан. Ще считаме, че освен тези седем сфери има още нещо друго, което лежи извън тях и все пак е по някакъв начин свързано със Земята.
Сега тук имаме сфера, видима само за зрително-имагинативното ясновидство, която стои там като Осма Сфера върху и над седемте, представляващи обсега на отредената и правилна еволюция на човечеството.
към текста >>
Те са последователни етапи и стадии на е
вол
юцията и по принцип такава диаграма няма друга стойност, освен за да каже някой: човешките същества се развиват от раждането до седмата година в първи етап, от седмата до четиринайстата година във втори етап и т.н.
Всичко в такива скици са изцяло, разбира се, във форма на диаграма; човек е задължен да нарисува отделни сфери, които могат само да бъдат наблюдавани всяка вътре в другите. Тъй като несъмнено сте схванали от нашето изучаване, че докато човек е вътре в материалния свят, прави своите наблюдения чрез сетивата и мисли с интелекта, той стои в Четвъртата Сфера, Земната Сфера. Ако той развие своите душевни способности достатъчно, за да е способен да вижда Третата Сфера, Лунната Сфера, тогава той прави далечен полет но не в пространствен смисъл. Той наблюдава, не от друго място, а говорейки физически, говорейки пространствено, от същото място. Тези седем сфери следователно би трябвало да се нарисуват една в друга.
Те са последователни етапи и стадии на еволюцията и по принцип такава диаграма няма друга стойност, освен за да каже някой: човешките същества се развиват от раждането до седмата година в първи етап, от седмата до четиринайстата година във втори етап и т.н.
Съществото, което се развива от първата до седмата си година не може да се счита за отделно от съществото, развиващо се от седмата до четиринайстата година. Също така не е правилно да се мисли за седемте последователни сфери на етапите на човешката еволюция като за отделени една от друга.
към текста >>
Също така не е правилно да се мисли за седемте последователни сфери на етапите на човешката е
вол
юция като за отделени една от друга.
Ако той развие своите душевни способности достатъчно, за да е способен да вижда Третата Сфера, Лунната Сфера, тогава той прави далечен полет но не в пространствен смисъл. Той наблюдава, не от друго място, а говорейки физически, говорейки пространствено, от същото място. Тези седем сфери следователно би трябвало да се нарисуват една в друга. Те са последователни етапи и стадии на еволюцията и по принцип такава диаграма няма друга стойност, освен за да каже някой: човешките същества се развиват от раждането до седмата година в първи етап, от седмата до четиринайстата година във втори етап и т.н. Съществото, което се развива от първата до седмата си година не може да се счита за отделно от съществото, развиващо се от седмата до четиринайстата година.
Също така не е правилно да се мисли за седемте последователни сфери на етапите на човешката еволюция като за отделени една от друга.
към текста >>
Това означава, че би трябвало да се развие орган, поз
вол
яващ на човека да възприема Осмата Сфера, точно както неговите физически сетива му поз
вол
яват да възприема материалната Земя.
Това ще ви загатне, че Осмата Сфера се наблюдава вътре в Земната Сфера. Не е правилно тя да се чертае отгоре или отдолу; за да се изобрази реалността, би трябвало тя да се нарисува в Земната Сфера. Често съм давал един груб пример, за да изразя какво се има предвид тук. Точно както физическият въздух е около нас, така и Духовното е около нас; ние трябва да търсим Духовното вътре в онова, което е в действителност физическо в нашето обкръжение. Оттук трябва да се предположи, че точно както духовното е около нас, също така трябва да търсим Осмата Сфера в нашата околна среда.
Това означава, че би трябвало да се развие орган, позволяващ на човека да възприема Осмата Сфера, точно както неговите физически сетива му позволяват да възприема материалната Земя.
Тогава той би могъл да преживява Осмата Сфера напълно съзнателно; но несъзнателно той е винаги вътре в нея точно както ние сме винаги във въздуха, дори и ако не го съзнаваме. И ако сме развили орган за изживяване на Осмата Сфера, ние я усещаме около нас. Така че ако Осмата Сфера трябва да бъде описана, очевидно тя трябва да се опише като реалност, в която живеем през цялото време.
към текста >>
В Осмата сфера ние трябва да работим с имагинации, и каквото представлява основното естество на Земната е
вол
юция т.е.
А сега, както казах, всичко което мога да направя в това въвеждащо изучаване е да дам някакви общи сведения останалото ще излезе наяве докато напредваме. Най-напред, вие можете да разберете, че каквото е около нас като Осма Сфера е достъпно за имагинативно-зрителното ясновидство. Да се развие имагинативно ясновидство без възприемането на нещо от Осмата Сфера е невъзможно. Причината, поради която е толкова трудно да се говори по теми като Осмата Сфера е, че наистина ясно и проницателно ясновидство се притежава от толкова малко хора.
В Осмата сфера ние трябва да работим с имагинации, и каквото представлява основното естество на Земната еволюция т.е.
Четвъртата Сфера не присъства в Осмата Сфера. Основното естество на Четвъртата Сфера е устроено, както показах вчера, чрез внедряването на минерала в това световно тяло. Че сме способни да живеем на Земята се дължи на факта, че тази Четвърта Сфера е била минерализирана: ние живеем в минерализирана околна среда; възприеманото чрез физическите сетива може да бъде съгласувано от интелекта. Но ние трябва да разберем, че минералният елемент е напълно липсващ в Осмата Сфера.
към текста >>
Когато мисловно изключим минералния елемент, всичко което остава е предишният етап на е
вол
юцията на Старата Луна, защото откъде би могло да произлиза нещо друго?
Когато мисловно изключим минералния елемент, всичко което остава е предишният етап на еволюцията на Старата Луна, защото откъде би могло да произлиза нещо друго?
Но еволюцията продължава; нещо, което е видимо с имагинативното, зрително ясновидство не би могло да бъде нищо друго, освен остатък от Старата Луна това не би била Осмата Сфера. Всичко, което може да се каже ще бъде, че нещо е оставено от Третата Сфера.
към текста >>
Но е
вол
юцията продължава; нещо, което е видимо с имагинативното, зрително ясновидство не би могло да бъде нищо друго, освен остатък от Старата Луна това не би била Осмата Сфера.
Когато мисловно изключим минералния елемент, всичко което остава е предишният етап на еволюцията на Старата Луна, защото откъде би могло да произлиза нещо друго?
Но еволюцията продължава; нещо, което е видимо с имагинативното, зрително ясновидство не би могло да бъде нищо друго, освен остатък от Старата Луна това не би била Осмата Сфера.
Всичко, което може да се каже ще бъде, че нещо е оставено от Третата Сфера.
към текста >>
За да подразберем фактите, отнасящи се за Осмата Сфера, нека имаме предвид следното: В хода на своята правилна е
вол
юция, Третата Сфера е станала Четвъртата Сфера; с други думи, извършил се е преход от третото елементарно царство защото така трябва да го наричаме към минералното царство.
За да подразберем фактите, отнасящи се за Осмата Сфера, нека имаме предвид следното: В хода на своята правилна еволюция, Третата Сфера е станала Четвъртата Сфера; с други думи, извършил се е преход от третото елементарно царство защото така трябва да го наричаме към минералното царство.
Бил е прибавен минералният елемент. Другояче би трябвало да считаме Старата Луна за субстанция, имагинативно възприемаема! Следователно трябва да се приеме, че правилният напредък от Старата Луна към Земята, от Третата към Четвъртата Сфера, се състои в това, че което е било преди само имагинативно възприемаемо е станало материално възприемаемо, т.е. се е минерализирало. Като Осма Сфера там остана, преди всичко, елементът на Старата Луна, но благодарение на особеното събитие, че този елемент на Старата Луна претърпя промяна.
към текста >>
Поз
вол
ете да го изразя схематично така: На Старата Луна присъствали определени картини.
Позволете да го изразя схематично така: На Старата Луна присъствали определени картини.
Те трябвало да преминат на Земята като нещо, видимо навсякъде. Но Луцифер и Ариман ги задържали за себе си.
към текста >>
Но човекът, както осъзнавате, има своето установено място в цялата Земна е
вол
юция, тъй като така и така е минерализиран.
Ако тя наистина беше съставена от атоми, във всички тези атоми щяха да бъдат внедрени образувания, принадлежащи на Осмата Сфера и видими само със зрително ясновидство. Тези образувания присъстват навсякъде; така също присъства и фантомообразното съдържание на Осмата Сфера, която следователно може да бъде виждана точно както се виждат действителните привидения. Всяко земно същество и съществуващо са въвлечени тук. Луцифер и Ариман непрекъснато се стремят да изтеглят от Земните субстанции каквото могат да грабнат, за да формират своята Осма Сфера която, след като е достатъчно напреднала, ще бъде отделена от Земята и ще поеме по свой собствен път в Космоса заедно с Луцифер и Ариман. Излишно е да се казва, че тогава Земята ще премине в Юпитер като същински труп.
Но човекът, както осъзнавате, има своето установено място в цялата Земна еволюция, тъй като така и така е минерализиран.
Ние сме обзети от минерализиращия процес, който самият е въвлечен в тази битка, така че и късчета от тази субстанция могат да бъдат непрестанно изтръгвани от нея. Следователно самите ние сме въвлечени в битката. Луцифер и Ариман се борят с Духовете на Формата с намерението навсякъде да изтръгнат минералната субстанция от нас.
към текста >>
Ако всичко течеше гладко за Луцифер и Ариман, ако те бяха способни навсякъде да изтръгват толкова, колкото от органа на главата, Земната е
вол
юция скоро щеше да достигне точка, където Луцифер и Ариман можеха да успеят в унищожаването на нашата Земя и в отвеждането на цялата е
вол
юция на световете в Осмата Сфера, така че Земната е
вол
юция като цяло щеше да поеме по различен курс.
Ако всичко течеше гладко за Луцифер и Ариман, ако те бяха способни навсякъде да изтръгват толкова, колкото от органа на главата, Земната еволюция скоро щеше да достигне точка, където Луцифер и Ариман можеха да успеят в унищожаването на нашата Земя и в отвеждането на цялата еволюция на световете в Осмата Сфера, така че Земната еволюция като цяло щеше да поеме по различен курс.
Затова Луцифер се стреми да разгърне своята най-голяма мощ на мястото, където човекът е най-уязвим, а именно в своята глава. Крепостта, която е най-лесна за превземане от Луцифер, е човешката глава; и всичко, което е подобно на главата по отношение разпределението на минералния елемент, така че той да може да бъде измъкнат по същия начин, е наравно изложено на опасността от изпращане в Осмата Сфера. Последствието от това намерение на Луцифер и Ариман е не друго, а възможните страшни образи как цялата еволюция на човечеството може да изчезне в Осмата Сфера, така че тази еволюция би поела по различен курс.
към текста >>
Последствието от това намерение на Луцифер и Ариман е не друго, а възможните страшни образи как цялата е
вол
юция на човечеството може да изчезне в Осмата Сфера, така че тази е
вол
юция би поела по различен курс.
Ако всичко течеше гладко за Луцифер и Ариман, ако те бяха способни навсякъде да изтръгват толкова, колкото от органа на главата, Земната еволюция скоро щеше да достигне точка, където Луцифер и Ариман можеха да успеят в унищожаването на нашата Земя и в отвеждането на цялата еволюция на световете в Осмата Сфера, така че Земната еволюция като цяло щеше да поеме по различен курс. Затова Луцифер се стреми да разгърне своята най-голяма мощ на мястото, където човекът е най-уязвим, а именно в своята глава. Крепостта, която е най-лесна за превземане от Луцифер, е човешката глава; и всичко, което е подобно на главата по отношение разпределението на минералния елемент, така че той да може да бъде измъкнат по същия начин, е наравно изложено на опасността от изпращане в Осмата Сфера.
Последствието от това намерение на Луцифер и Ариман е не друго, а възможните страшни образи как цялата еволюция на човечеството може да изчезне в Осмата Сфера, така че тази еволюция би поела по различен курс.
към текста >>
Виждате, че това е било намерението на Луцифер и Ариман от началото на Земната е
вол
юция да поз
вол
ят всичко от тази е
вол
юция да изчезне в Осмата Сфера.
Виждате, че това е било намерението на Луцифер и Ариман от началото на Земната еволюция да позволят всичко от тази еволюция да изчезне в Осмата Сфера.
Следователно е било необходимо да се създаде противотежест от онези Духове, принадлежащи към йерархията на Духовете на Формата. Външната противотежест, създадена от тях, се състояла в това: в "пространството", така да се каже, на Осмата Сфера е било вмъкнато нещо, което работи срещу тази Осма Сфера. За да представим това правилно, трябва да покажем Земята тук, и Осмата Сфера тук (виж диаграмата). Осмата Сфера принадлежи на нашата физическа Земя в посочения смисъл. Ние сме обкръжени навсякъде от имагинации, с които целта е непрекъснато да се изтегля минералната материалност.
към текста >>
Ако си спомните казаното в "Тайната Наука" за е
вол
юцията на човека през етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, ще осъзнаете, че в тези етапи не може да става въпрос за свобода.
Сега за да достигнем най-накрая някаква степен на разбиране, към въпроса трябва да се подходи от доста различно становище.
Ако си спомните казаното в "Тайната Наука" за еволюцията на човека през етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, ще осъзнаете, че в тези етапи не може да става въпрос за свобода.
В онези други етапи човекът е обхванат от паяжината на необходимостта. За да може той да бъде узрял за свободата, минералната природа трябвало да бъде включена в него; той трябвало да стане същество, проникнато от минералния елемент. Затова човекът може да бъде обучен за свободата само вътре в земно-материалния свят.
към текста >>
Онова, което трябва да се придобие от човечеството свобода на
вол
ята може да се постигне само по време на Земната е
вол
юция.
Това само по себе си показва огромното значение на земно-материалния свят.
Онова, което трябва да се придобие от човечеството свобода на волята може да се постигне само по време на Земната еволюция.
В етапите на Юпитер, Венера и Вулкан на хората ще им е нужна тази свобода на волята. Следователно, когато разглеждаме въпроса за свободата, ние сме в сфера от огромна важност; тъй като знаем, че Земята е родителят на свободата точно защото Земята е тази, която внедрява в човека физико-минералния елемент.
към текста >>
В етапите на Юпитер, Венера и Вулкан на хората ще им е нужна тази свобода на
вол
ята.
Това само по себе си показва огромното значение на земно-материалния свят. Онова, което трябва да се придобие от човечеството свобода на волята може да се постигне само по време на Земната еволюция.
В етапите на Юпитер, Венера и Вулкан на хората ще им е нужна тази свобода на волята.
Следователно, когато разглеждаме въпроса за свободата, ние сме в сфера от огромна важност; тъй като знаем, че Земята е родителят на свободата точно защото Земята е тази, която внедрява в човека физико-минералния елемент.
към текста >>
От това ще разберете, че произтичащото от свободната
вол
я трябва да бъде отгледано в сферата на Земята.
От това ще разберете, че произтичащото от свободната воля трябва да бъде отгледано в сферата на Земята.
За Третата, Втората и Първата Сфера е невъзможно да използват нещо, произхождащо от принципа на свободата. Но усилията на Луцифер и Ариман са да изтеглят свободната воля на човека, и каквото произтича от нея, в Осмата Сфера. Това означава, че човекът е непрекъснато изложен на опасността от изтръгване на свободната му воля от него и от изтеглянето и от Луцифер и Ариман в Осмата Сфера.
към текста >>
Но усилията на Луцифер и Ариман са да изтеглят свободната
вол
я на човека, и каквото произтича от нея, в Осмата Сфера.
От това ще разберете, че произтичащото от свободната воля трябва да бъде отгледано в сферата на Земята. За Третата, Втората и Първата Сфера е невъзможно да използват нещо, произхождащо от принципа на свободата.
Но усилията на Луцифер и Ариман са да изтеглят свободната воля на човека, и каквото произтича от нея, в Осмата Сфера.
Това означава, че човекът е непрекъснато изложен на опасността от изтръгване на свободната му воля от него и от изтеглянето и от Луцифер и Ариман в Осмата Сфера.
към текста >>
Това означава, че човекът е непрекъснато изложен на опасността от изтръгване на свободната му
вол
я от него и от изтеглянето и от Луцифер и Ариман в Осмата Сфера.
От това ще разберете, че произтичащото от свободната воля трябва да бъде отгледано в сферата на Земята. За Третата, Втората и Първата Сфера е невъзможно да използват нещо, произхождащо от принципа на свободата. Но усилията на Луцифер и Ариман са да изтеглят свободната воля на човека, и каквото произтича от нея, в Осмата Сфера.
Това означава, че човекът е непрекъснато изложен на опасността от изтръгване на свободната му воля от него и от изтеглянето и от Луцифер и Ариман в Осмата Сфера.
към текста >>
Това се случва, ако елементът на свободната
вол
я е преобразуван, например, в зрително ясновидство.
Това се случва, ако елементът на свободната воля е преобразуван, например, в зрително ясновидство.
Когато случаят е такъв, човек е вече в Осмата Сфера. Това е тема, по която на окултистите никак не им се иска да говорят, защото тя е ужасна, страшна истина. Моментът, когато свободната воля е преобразена в зрително ясновидство, развиващото се в човешкото същество става плячка на Луцифер и Ариман. То веднага е грабнато от тях и по този начин отвлечено от Земята. Виждате от това как, чрез оковаването на свободната воля, се създават призраците на Осмата Сфера.
към текста >>
Моментът, когато свободната
вол
я е преобразена в зрително ясновидство, развиващото се в човешкото същество става плячка на Луцифер и Ариман.
Това се случва, ако елементът на свободната воля е преобразуван, например, в зрително ясновидство. Когато случаят е такъв, човек е вече в Осмата Сфера. Това е тема, по която на окултистите никак не им се иска да говорят, защото тя е ужасна, страшна истина.
Моментът, когато свободната воля е преобразена в зрително ясновидство, развиващото се в човешкото същество става плячка на Луцифер и Ариман.
То веднага е грабнато от тях и по този начин отвлечено от Земята. Виждате от това как, чрез оковаването на свободната воля, се създават призраците на Осмата Сфера. Луцифер и Ариман постоянно са ангажирани в оковаването на свободната воля на човека и в призоваването на всякакви неща пред него, за да откъснат каквото той изработва от тези неща и да го оставят да изчезне в Осмата Сфера.
към текста >>
Виждате от това как, чрез оковаването на свободната
вол
я, се създават призраците на Осмата Сфера.
Това се случва, ако елементът на свободната воля е преобразуван, например, в зрително ясновидство. Когато случаят е такъв, човек е вече в Осмата Сфера. Това е тема, по която на окултистите никак не им се иска да говорят, защото тя е ужасна, страшна истина. Моментът, когато свободната воля е преобразена в зрително ясновидство, развиващото се в човешкото същество става плячка на Луцифер и Ариман. То веднага е грабнато от тях и по този начин отвлечено от Земята.
Виждате от това как, чрез оковаването на свободната воля, се създават призраците на Осмата Сфера.
Луцифер и Ариман постоянно са ангажирани в оковаването на свободната воля на човека и в призоваването на всякакви неща пред него, за да откъснат каквото той изработва от тези неща и да го оставят да изчезне в Осмата Сфера.
към текста >>
Луцифер и Ариман постоянно са ангажирани в оковаването на свободната
вол
я на човека и в призоваването на всякакви неща пред него, за да откъснат каквото той изработва от тези неща и да го оставят да изчезне в Осмата Сфера.
Когато случаят е такъв, човек е вече в Осмата Сфера. Това е тема, по която на окултистите никак не им се иска да говорят, защото тя е ужасна, страшна истина. Моментът, когато свободната воля е преобразена в зрително ясновидство, развиващото се в човешкото същество става плячка на Луцифер и Ариман. То веднага е грабнато от тях и по този начин отвлечено от Земята. Виждате от това как, чрез оковаването на свободната воля, се създават призраците на Осмата Сфера.
Луцифер и Ариман постоянно са ангажирани в оковаването на свободната воля на човека и в призоваването на всякакви неща пред него, за да откъснат каквото той изработва от тези неща и да го оставят да изчезне в Осмата Сфера.
към текста >>
Когато ясновидството във всичките му различни форми се развива в наивни, лековерни, суеверни хора, често се случва тяхната свободна
вол
я да бъде пожертвана.
Когато ясновидството във всичките му различни форми се развива в наивни, лековерни, суеверни хора, често се случва тяхната свободна воля да бъде пожертвана.
Тогава Луцифер начаса се хваща за нея, и докато тези хора си мислят, че са имали опитност за безсмъртие, то истината е, че в своите видения те виждат част, или продукт, на своите изтръгнати и приготвени за Осмата Сфера души.
към текста >>
Но окултистите знаеха, че случващото се между медиумите и живите хора е това, че потокът на свободната
вол
я се влива в Осмата Сфера.
Можете да си представите от това колко дълбока бе загрижеността на онези, направили компромис със съгласието си чрез медиумизма всички видове истини за духовния свят да бъдат дадени на обществеността, когато откриха, че медуимите вярват в това, че им говорят мъртвите.
Но окултистите знаеха, че случващото се между медиумите и живите хора е това, че потокът на свободната воля се влива в Осмата Сфера.
Вместо да бъде създадена връзка с Вечността, медиумите свиделствуваха точно за онова, което непрекъснато изчезваше в Осмата Сфера.
към текста >>
Най-голямата печалба за Луцифер и Ариман би била, ако можеха някога да успеят да вземат цяла душа за себе си; тъй като по този начин такава душа би изчезнала в Осмата Сфера и би била загубена за Земната е
вол
юция.
От това ще осъзнаете, че Луцифер и Ариман имат ненаситно желание да вкарат колкото се може повече в Осмата Сфера. Макар, че Гьоте смесваше Луцифер и Ариман един с друг, той въпреки това описа правилно как една душа е изтръгната от ноктите на Мефистофел-Ариман!
Най-голямата печалба за Луцифер и Ариман би била, ако можеха някога да успеят да вземат цяла душа за себе си; тъй като по този начин такава душа би изчезнала в Осмата Сфера и би била загубена за Земната еволюция.
Най-голямата победа за Луцифер и Ариман би била един ден да могат да твърдят, че безкраен брой мъртви са преминали в тяхната сфера. Това би била тяхната най-величествена победа. Още повече, че има начин за постигането и. Луцифер и Ариман могат да кажат: Човешките същества копнеят да узнаят нещо за живота между смъртта и новото раждане. Следователно ако им кажем, че научават нещо от мъртвите, те ще бъдат задоволени и ще отправят своите чувства към царството, от което са им направени съобщенията като идващи от мъртвите.
към текста >>
Следователно ако им кажем, че научават нещо от мъртвите, те ще бъдат задо
вол
ени и ще отправят своите чувства към царството, от което са им направени съобщенията като идващи от мъртвите.
Най-голямата печалба за Луцифер и Ариман би била, ако можеха някога да успеят да вземат цяла душа за себе си; тъй като по този начин такава душа би изчезнала в Осмата Сфера и би била загубена за Земната еволюция. Най-голямата победа за Луцифер и Ариман би била един ден да могат да твърдят, че безкраен брой мъртви са преминали в тяхната сфера. Това би била тяхната най-величествена победа. Още повече, че има начин за постигането и. Луцифер и Ариман могат да кажат: Човешките същества копнеят да узнаят нещо за живота между смъртта и новото раждане.
Следователно ако им кажем, че научават нещо от мъртвите, те ще бъдат задоволени и ще отправят своите чувства към царството, от което са им направени съобщенията като идващи от мъртвите.
Затова, ако желаем сърцата и умовете на хората да бъдат водени към Осмата Сфера, нека да им кажем: ние ви казваме нещо, което идва от мъртвите. Ние ще завладеем хората със заявяването, че мъртвите са в нашето царство.
към текста >>
Този дя
вол
ски план защото тук наистина си имаме работа с дя
вол
а бе приведен в действие от Луцифер и Ариман, когато на окултистите им хрумна да се опитат да постигнат нещо чрез медиумизма.
Този дяволски план защото тук наистина си имаме работа с дявола бе приведен в действие от Луцифер и Ариман, когато на окултистите им хрумна да се опитат да постигнат нещо чрез медиумизма.
Луцифер и Ариман инспирираха медиумите, чрез които нагласиха цялата работа, за да може хората да бъдат водени към царството от което се твърдеше, че им говорят мъртвите. Луцифер и Ариман можеха тогава да дадат отражение върху техните души. Окултистите се разтревожиха, когато видяха по какъв курс поеха нещата, и се посъветваха помежду си как да се отклонят от него. Дори принадлежащите към левицата осъзнаха какво се случваше, и казаха: Ние ще направим нещо различно! Представяше се благоприятна възможност чрез появата на забележителна личност, а именно Елена Блаватска.
към текста >>
Материализмът бе излязъл на сцената в естествения ход на Земната е
вол
юция.
Материализмът бе излязъл на сцената в естествения ход на Земната еволюция.
Следователно за да се вземе предвид минерализирания процес на еволюция, беше нужно вниманието на хората да се съсредоточи изцяло върху материални неща. Чисто и просто това е материализма! Окултистите, които имаха свои собствени специални цели, казаха: Много добре, ние ще се осланяме на материализма. Ако обаче вземем материализма в неговата чисто земна форма, хората неминуемо ще открият един ден чрез своето мислене, че атоми не съществуват така че това няма да бъде много плодородна почва. Но човешкото мислене несъмнено може да бъде заблудено, ако материализмът се направи окултен.
към текста >>
Следователно за да се вземе предвид минерализирания процес на е
вол
юция, беше нужно вниманието на хората да се съсредоточи изцяло върху материални неща.
Материализмът бе излязъл на сцената в естествения ход на Земната еволюция.
Следователно за да се вземе предвид минерализирания процес на еволюция, беше нужно вниманието на хората да се съсредоточи изцяло върху материални неща.
Чисто и просто това е материализма! Окултистите, които имаха свои собствени специални цели, казаха: Много добре, ние ще се осланяме на материализма. Ако обаче вземем материализма в неговата чисто земна форма, хората неминуемо ще открият един ден чрез своето мислене, че атоми не съществуват така че това няма да бъде много плодородна почва. Но човешкото мислене несъмнено може да бъде заблудено, ако материализмът се направи окултен. Най-добрият начин да се направи това е да се представи Сферата, която трябва да бъде създадена като противотежест на Осмата Сфера, за самата Осма Сфера!
към текста >>
Блаватска, която дълбоко вникваше в тази фаза на Земната е
вол
юция, предусети нещо от случващото се, след като прозря измамите на онази странна индивидуалност, за която говорих в миналата лекция, и си каза: Това не може да продължава така, както е; то трябва да се промени!
Блаватска, която дълбоко вникваше в тази фаза на Земната еволюция, предусети нещо от случващото се, след като прозря измамите на онази странна индивидуалност, за която говорих в миналата лекция, и си каза: Това не може да продължава така, както е; то трябва да се промени!
Но тя каза това под влиянието на индийските окултисти, принадлежащи към левицата. Тя осъзна, че нещата трябва да се променят, но че трябва да се създаде нещо не лесно доловимо. За да създаде самата тя нещо, което да превъзхожда твърдението на Синет, тя се съгласи с плановете на инспириращите я индийски окултисти. Тези окултисти, последователи на левия път, нямаха друга цел освен поддържането на своите собствени специални интереси индийски интереси. Те възнамеряваха да установят навсякъде по Земята система от мъдрост от която Христос, и също Яхве, са изключени.
към текста >>
Но следваният път беше в изпълнение на особени интереси, не интересите на е
вол
юцията на човечеството като цяло.
Както виждате, нещата бяха сложни. В основата си, каквото се желаеше да се постигне чрез Елена Блаватска беше хората да бъдат заблудени във вярването в Осмата Сфера. Те най-лесно можеха да бъдат заблудени в това вярване, като нещо погрешно им бъде представено като Осмата Сфера. Естествено, хората бяха водени към духовния свят, тъй като "Тайната Доктрина" на Блаватска имаше голямата заслуга чрез нея умовете на хората да бъдат насочвани към духовния свят.
Но следваният път беше в изпълнение на особени интереси, не интересите на еволюцията на човечеството като цяло.
Всички тези неща трябва точно да се имат предвид, ако искаме да бъдем съвсем ясни за това кой е здравословният път. Не трябва да приемаме празни приказки без проверка, ако желаем да имаме истински окултизъм; ние трябва да сме твърдо решени да видим нещата ясно. Отделно в настоящия момент от нашето развитие за мен бе необходимо да дам определени насочвания към тези неща, насочвания които могат да бъдат допълнени по някое друго време от неща дори с още по-голямо значение. Трябваше да дам тези насочвания защото, ако ги имате правилно впредвид, ще видите как нашият кораб се е направлявал от началото на нашето Движение следвайки такъв път, че е вземал под внимание всички погрешни пътища, които могат да бъдат следвани, и всички онези неща, които могат да бъдат заплаха за духовното развитие на човечеството.
към текста >>
Ако тенденцията да се оковава свободната
вол
я в областта на зрителното ясновидство се доказва отново и отново, това е знак, че се прави съпротива по пътя на ясно очертаните усилия на нашето Движение, поради склонността да се оковава свободната
вол
я в зрителното ясновидство.
Указания за път в духовния свят не трябва да бъдат давани сляпо, и преди всичко не като резултат от възторжен фанатизъм. Ето защо убеждаването трябва отново и отново да се практикува сред вас, мои скъпи приятели, това е крайно необходимо, за да не се оставите да бъдете измамени от онова, което води към Осмата Сфера. И ако отново и отново се казва, че трябва да се проявява повече предпазливост в областта на зрителното ясновидство, обоснованост на това трябва да се приписва само за онова ясновидство, което в отвеждането в духовните светове изключва Луцифер и Ариман тогава ще се види, че всичко способно да свърже душата с Осмата Сфера трябва да бъде отстранено.
Ако тенденцията да се оковава свободната воля в областта на зрителното ясновидство се доказва отново и отново, това е знак, че се прави съпротива по пътя на ясно очертаните усилия на нашето Движение, поради склонността да се оковава свободната воля в зрителното ясновидство.
към текста >>
Колко щастливи биха били някои хора, ако само можеха да оковават свободната
вол
я!
Колко щастливи биха били някои хора, ако само можеха да оковават свободната воля!
Това беше признак колко много от характерните черти на другите Движения споменати тук се внасяха в нашето собствено Движение. Това не беше от Блаватска, нито беше отвън, а от самите наши членове с това, че постоянно се правеха нарушения относно нашата цел за постигане. Такива нарушения се правеха и се правят, защото обявления на зрителни ясновидци се приветстват с възторжено учудване! Това беше израз на погрешна любов към Осмата Сфера. Когато една или друга личност настояваше: Д-р Щайнер е казал, че това и това би трябвало да се направи, тогава това означава, че еди-коя си личност иска да предаде свободната воля на чуждо влияние, да позволи това да бъде решено не от него, а от някой друг; той иска да направи някой друг отговорен за вливането във физическия свят на готовност да позволи свободната воля да бъде окована.
към текста >>
Когато една или друга личност настояваше: Д-р Щайнер е казал, че това и това би трябвало да се направи, тогава това означава, че еди-коя си личност иска да предаде свободната
вол
я на чуждо влияние, да поз
вол
и това да бъде решено не от него, а от някой друг; той иска да направи някой друг отговорен за вливането във физическия свят на готовност да поз
вол
и свободната
вол
я да бъде окована.
Колко щастливи биха били някои хора, ако само можеха да оковават свободната воля! Това беше признак колко много от характерните черти на другите Движения споменати тук се внасяха в нашето собствено Движение. Това не беше от Блаватска, нито беше отвън, а от самите наши членове с това, че постоянно се правеха нарушения относно нашата цел за постигане. Такива нарушения се правеха и се правят, защото обявления на зрителни ясновидци се приветстват с възторжено учудване! Това беше израз на погрешна любов към Осмата Сфера.
Когато една или друга личност настояваше: Д-р Щайнер е казал, че това и това би трябвало да се направи, тогава това означава, че еди-коя си личност иска да предаде свободната воля на чуждо влияние, да позволи това да бъде решено не от него, а от някой друг; той иска да направи някой друг отговорен за вливането във физическия свят на готовност да позволи свободната воля да бъде окована.
Всеки път, когато хората дават път на фатализма вместо на вземането на решения със собствената си сила да преценят, те показват своето предразположение към Осмата Сфера. И всичко, което се влива по този начин в Осмата Сфера изчезва от Земната еволюция, не продължава напред по правилния път със Земната еволюция.
към текста >>
И всичко, което се влива по този начин в Осмата Сфера изчезва от Земната е
вол
юция, не продължава напред по правилния път със Земната е
вол
юция.
Това не беше от Блаватска, нито беше отвън, а от самите наши членове с това, че постоянно се правеха нарушения относно нашата цел за постигане. Такива нарушения се правеха и се правят, защото обявления на зрителни ясновидци се приветстват с възторжено учудване! Това беше израз на погрешна любов към Осмата Сфера. Когато една или друга личност настояваше: Д-р Щайнер е казал, че това и това би трябвало да се направи, тогава това означава, че еди-коя си личност иска да предаде свободната воля на чуждо влияние, да позволи това да бъде решено не от него, а от някой друг; той иска да направи някой друг отговорен за вливането във физическия свят на готовност да позволи свободната воля да бъде окована. Всеки път, когато хората дават път на фатализма вместо на вземането на решения със собствената си сила да преценят, те показват своето предразположение към Осмата Сфера.
И всичко, което се влива по този начин в Осмата Сфера изчезва от Земната еволюция, не продължава напред по правилния път със Земната еволюция.
към текста >>
6.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ако в общ смисъл, без да навлизате в детайли прегледате това, което си поз
вол
их да представя пред вас в предходните лекции, ще осъзнаете че пътят на развитие, по който духовно-научното течение беше длъжно да поеме, налага определени и сериозни отговорности на онези, чувстващи се негови организатори.
Ако в общ смисъл, без да навлизате в детайли прегледате това, което си позволих да представя пред вас в предходните лекции, ще осъзнаете че пътят на развитие, по който духовно-научното течение беше длъжно да поеме, налага определени и сериозни отговорности на онези, чувстващи се негови организатори.
Тъй като несъмнено сте разбрали от нашите скорошни разглеждания, че когато човек се опитва да намери своите ориентири към правилния път, пред него изникват големи трудности, различни от иначе срещаните в живота.
към текста >>
Просто защото действаха източни влияния, беше възможно отклонение в посока, която доведе до клевета за цялата природа на настоящата Луна, и от друга страна бе възможно отклонение, защото беше в интересите на определени личности да не се поз
вол
и истината за повтарящите се животи на Земята да излезе наяве.
Но това означава, че когато възприемаме духовно-научния възглед за света, може много лесно да се случи стабилната насока на живота, която познавахме по-рано, да започне да се колебае. Така че когато започнем да схващаме реалността на духовните светове, е въпрос на събиране силите на целия човек вътре в нас защото се нуждаем от "столицата на живота", вдъхната в нас по време на детството за да се доближим правилно до нещата, които сега ще ни бъдат разкрити от света зад отвъдната страна на Прага. И аз ви показах колко лесно е под влияния, които продължават естествено от различните потоци на времето, да се заблудиш в една или друга посока. Отклонение като срещаното в "Езотеричен Будизъм" на Синет се дължи на факта, че силният импулс на материализма може да окаже въздействие върху душите на хората казвам, може да окаже въздействие.
Просто защото действаха източни влияния, беше възможно отклонение в посока, която доведе до клевета за цялата природа на настоящата Луна, и от друга страна бе възможно отклонение, защото беше в интересите на определени личности да не се позволи истината за повтарящите се животи на Земята да излезе наяве.
Онзи, който имаше интерес в случая това не бе самият Синет, а онзи зад него да се помогне материализмът в човешкия живот да бъде, така да се каже, "ултраматериализиран", внедрен в една иначе вярна система, учещ на неща като онова относно Луната, и така давайки изкривяване в специфична посока.
към текста >>
Но единствената им цел бе да осигурят учението за повтарящите се Земни животи да бъде отстранено дори още по-убедително; оттук и тяхното отричане, че човекът, както съм показал в "Тайната Наука", в хода на своята Земна е
вол
юция влиза в отношения с другите планети на Слънчевата Система.
Замесените бяха хора на познанието, те бяха добре информирани. Може да се каже, че те разбираха много повече от окултизъм, отколкото водещите членове на Теософското Общество.
Но единствената им цел бе да осигурят учението за повтарящите се Земни животи да бъде отстранено дори още по-убедително; оттук и тяхното отричане, че човекът, както съм показал в "Тайната Наука", в хода на своята Земна еволюция влиза в отношения с другите планети на Слънчевата Система.
към текста >>
Но ако разгледате назад е
вол
юцията на човечеството ще намерите, че точно във времената, когато атавистичното знание, ясновидското знание, присъстваше като древно наследство, хората отправяха своя поглед към другите небесни тела на нашата Слънчева система, и Астрологията която в наши дни е станала такава съмнителна наука играеше роля от огромна важност в онези стари времена.
Но ако разгледате назад еволюцията на човечеството ще намерите, че точно във времената, когато атавистичното знание, ясновидското знание, присъстваше като древно наследство, хората отправяха своя поглед към другите небесни тела на нашата Слънчева система, и Астрологията която в наши дни е станала такава съмнителна наука играеше роля от огромна важност в онези стари времена.
към текста >>
Така виждаме, че в тези среди има силен интерес да не се поз
вол
и определени неща да излязат наяве.
Но в момента, когато хората обърнат внимание на посоченото тук, те неизбежно стигат до учението за прераждането, защото си казват, че е напълно възможно ентелехия от духовния свят, от сферите на Юпитер, Сатурн и т.н., да има нещо общо със Земята и да може да се завърне сред нас. Следователно онези окултисти, които желаят учението за прераждането да бъде потулено, казват, че трябва да се издигнат прегради срещу настъпването на този възглед за живота, и тези прегради се издигат чрез отклоняване съзнанието на хората колкото е възможно по-далеч от връзката им с небесните тела на Слънчевата система.
Така виждаме, че в тези среди има силен интерес да не се позволи определени неща да излязат наяве.
Вчера казах, че ако присъства интерес от пристрастна, едностранчива цел, той винаги намира подкрепа. Но истината в повечето случаи е оспорвана и се прави всичко възможно да се предотврати самата истина да излезе на бял свят. И дали заемаме вярното становище в нашето духовно Движение зависи от това дали сме напълно съзнателни, че истината която търсим ще бъде атакувана от много, много страни. За да бъдем подготвени, нищо не е по-важно от това да се стремим да развиваме яснота на мисълта във всяка област. Трябва да имате предвид, че възникващата враждебност, и най-вече враговете ни, всъщност в по-голямата си част са марионетки на противодействащите сили.
към текста >>
Ариман и Луцифер могат да постигнат нещо, само когато някое противоречие остава незабелязано, когато нямаме нито силата, нито
вол
ята да го разкрием.
Ариман и Луцифер могат да постигнат нещо, само когато някое противоречие остава незабелязано, когато нямаме нито силата, нито волята да го разкрием.
Всеки път, когато се оплитаме в противоречие, което не разпознаваме като такова, а просто го считаме за естествена част от живота, това дава възможност на Луцифер и Ариман да завладеят нашата душа.
към текста >>
Ненужно е да се казва, че много неща могат да ни убягнат, но трябва да имаме
вол
ята да си вземем бележка от такива противоречия.
Важно е да усещаме противоречия като тези, защото ако пропускаме да отбелязваме такива явления сред нас, никога няма да намерим правилния път към познанието за духовния свят.
Ненужно е да се казва, че много неща могат да ни убягнат, но трябва да имаме волята да си вземем бележка от такива противоречия.
От друга страна обаче, трябва да се запомни, че противоречия от този тип се използват с цел да се разклати истината из основи. Предположете например, че някой би казал: един човек изнася учение, но самият той е пълен с противоречия дори с неморални наклонности, наистина е управляван от силите на злото; но учението е добро това безспорно може да се допусне. Много добре но ако е част и дял от учението, че онзи, който представлява и движението свързано с него, установява отношенията между себе си и другите точно чрез учението, желаейки да не бъде нищо повече от носителя на учението тогава това становище изисква от него да бъде нещо друго! Към него се отправят всякакви искания, и макар че в основата си учението е отхвърлено, се казва: учението е добро, но въпреки това човекът е лош! По този начин някой, който се чувства съвсем неспособен да схване учението, може да работи срещу него чрез онези, които вярват в него.
към текста >>
7.
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Аз казах, че духовно-научно Движение като нашето трябва да взема изцяло под внимание изискванията на настоящия период от е
вол
юцията на човечеството и неизбежните последствия от тази е
вол
юция.
В една лекция наскоро казах нещо, към което искам да се върна днес, защото то логично формира нещо като основа на това, което трябва още да кажа.
Аз казах, че духовно-научно Движение като нашето трябва да взема изцяло под внимание изискванията на настоящия период от еволюцията на човечеството и неизбежните последствия от тази еволюция.
Такова Движение трябва следователно непременно да разглежда атавистичното ясновидство и знанието, остатък от атавистично ясновидство, като остаряло и вече неподходящо за нашето време; трябва да бъде Движение, което не отдава голямо значение на нищо, произтичащо от атавистични източници.
към текста >>
Човек съзнава своето мислене, чувстване и
вол
я; но зад тях има нещо друго, а именно съществуването на душата, която преминава от едно прераждане в друго.
От една страна, той е преграден от външната природа. Ние виждаме природата като воал, покриващ скритото под него. Ако човек може да скъса воала, той е в духовния свят. Материализмът се старае по всякакъв начин да попречи на хората да разпознаят, че отвъд този воал е духът. Често съм казвал, дори и в публични лекции, че в основата на това стои подсъзнателен страх но същото е по отношение на вътрешния живот.
Човек съзнава своето мислене, чувстване и воля; но зад тях има нещо друго, а именно съществуването на душата, която преминава от едно прераждане в друго.
И в тази област днешните религиозни общности не желаят да се разкрие, че зад мисленето, чувстването и волята лежи другата реалност.
към текста >>
И в тази област днешните религиозни общности не желаят да се разкрие, че зад мисленето, чувстването и
вол
ята лежи другата реалност.
Ние виждаме природата като воал, покриващ скритото под него. Ако човек може да скъса воала, той е в духовния свят. Материализмът се старае по всякакъв начин да попречи на хората да разпознаят, че отвъд този воал е духът. Често съм казвал, дори и в публични лекции, че в основата на това стои подсъзнателен страх но същото е по отношение на вътрешния живот. Човек съзнава своето мислене, чувстване и воля; но зад тях има нещо друго, а именно съществуването на душата, която преминава от едно прераждане в друго.
И в тази област днешните религиозни общности не желаят да се разкрие, че зад мисленето, чувстването и волята лежи другата реалност.
към текста >>
И свещениците ще ни бъдат противници, защото не желаят да оставят да се разбере реалността на съществото, което се крие зад мисленето, чувстването и
вол
ята и преминава от прераждане в прераждане.
Защо от една страна учените пречат на човека да проникне зад природата, и защо от друга свещениците го затрудняват да навлезе в тайните за живота на душата? Този въпрос е важен и заслужава внимание, защото ще намирате тези неща все по-близки до ума. Онези, които изграждат светогледа основан на естествената наука, ще бъдат наши противници, защото не желаят духовния свят зад природата да излезе наяве.
И свещениците ще ни бъдат противници, защото не желаят да оставят да се разбере реалността на съществото, което се крие зад мисленето, чувстването и волята и преминава от прераждане в прераждане.
От една страна учените казват: тук са границите на познанието. А от друга страна представителите на религията казват: да се отива нататък е грях, това е нахалство от страна на човека. Утре ще разгледаме доводите, на които са основани твърденията на тези две категории опоненти, и след това ще преминем към други теми.
към текста >>
8.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Знанието, за което хората от висшите степени считат, че би било опасно в ръцете на неподготвени хора, по правило не се предава в трите по-низши степени; в трите низши степени се правят усилия истинското или предполагаемото знание да се изрази във всякакви видове сим
вол
и.
В такива Ордени обикновено има степени три низши и три висши степени.
Знанието, за което хората от висшите степени считат, че би било опасно в ръцете на неподготвени хора, по правило не се предава в трите по-низши степени; в трите низши степени се правят усилия истинското или предполагаемото знание да се изрази във всякакви видове символи.
към текста >>
За тези сим
вол
и някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им.
За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им.
И когато този език е овладян, той предава определено познание. Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост. Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от познание за най-вътрешните кръгове. Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг. Но то е скрито в символизма, така че само някой, способен да разгадае символите, може да достигне до съществените истини.
към текста >>
Може също да се каже, че тези сим
вол
и са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост.
За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им. И когато този език е овладян, той предава определено познание.
Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост.
Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от познание за най-вътрешните кръгове. Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг. Но то е скрито в символизма, така че само някой, способен да разгадае символите, може да достигне до съществените истини. Дори има Ордени, които строго бдят срещу теоретичните обяснения, които винаги са били давани, и подчертават, че символите трябва да бъдат представяни и доказвани само чрез обучение; така че някой, искащ да разчете символите, когато ги взема за вид език, трябва да постигне това със свои собствени усилия.
към текста >>
Но то е скрито в сим
вол
изма, така че само някой, способен да разгадае сим
вол
ите, може да достигне до съществените истини.
За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им. И когато този език е овладян, той предава определено познание. Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост. Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от познание за най-вътрешните кръгове. Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг.
Но то е скрито в символизма, така че само някой, способен да разгадае символите, може да достигне до съществените истини.
Дори има Ордени, които строго бдят срещу теоретичните обяснения, които винаги са били давани, и подчертават, че символите трябва да бъдат представяни и доказвани само чрез обучение; така че някой, искащ да разчете символите, когато ги взема за вид език, трябва да постигне това със свои собствени усилия.
към текста >>
Дори има Ордени, които строго бдят срещу теоретичните обяснения, които винаги са били давани, и подчертават, че сим
вол
ите трябва да бъдат представяни и доказвани само чрез обучение; така че някой, искащ да разчете сим
вол
ите, когато ги взема за вид език, трябва да постигне това със свои собствени усилия.
И когато този език е овладян, той предава определено познание. Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост. Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от познание за най-вътрешните кръгове. Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг. Но то е скрито в символизма, така че само някой, способен да разгадае символите, може да достигне до съществените истини.
Дори има Ордени, които строго бдят срещу теоретичните обяснения, които винаги са били давани, и подчертават, че символите трябва да бъдат представяни и доказвани само чрез обучение; така че някой, искащ да разчете символите, когато ги взема за вид език, трябва да постигне това със свои собствени усилия.
към текста >>
Във всеки случай може да се каже, че до XIV век и по-нататък и в XV или XVI век Ордените работещи със сим
вол
изма чрез подобни практики не поз
вол
яваха знанието да попада в неподходящи ръце.
Може да бъде зададен въпросът: Това наистина ли е защита? Познанието не е ли все пак изложено да попадне в погрешни ръце?
Във всеки случай може да се каже, че до XIV век и по-нататък и в XV или XVI век Ордените работещи със символизма чрез подобни практики не позволяваха знанието да попада в неподходящи ръце.
Оттогава обаче нещата са се променили съществено. Веднага ще ви кажа защо. Затова, моля ви да имате следното предвид. В окултните Ордени основани преди XIV, XV или XVI век, онези от трите по-низши степени, на които като външен кръг знанието се предаваше в символи, не можеха да направят съществени злоупотреби с него, тъй като символите бяха само предавани и всичко друго бе оставяно на онези, които тогава трябваше да се доберат до тяхното значение. Това бе от само себе си защита, тъй като да се разкрие значението на символите изискваше определено духовно усилие.
към текста >>
В окултните Ордени основани преди XIV, XV или XVI век, онези от трите по-низши степени, на които като външен кръг знанието се предаваше в сим
вол
и, не можеха да направят съществени злоупотреби с него, тъй като сим
вол
ите бяха само предавани и всичко друго бе оставяно на онези, които тогава трябваше да се доберат до тяхното значение.
Познанието не е ли все пак изложено да попадне в погрешни ръце? Във всеки случай може да се каже, че до XIV век и по-нататък и в XV или XVI век Ордените работещи със символизма чрез подобни практики не позволяваха знанието да попада в неподходящи ръце. Оттогава обаче нещата са се променили съществено. Веднага ще ви кажа защо. Затова, моля ви да имате следното предвид.
В окултните Ордени основани преди XIV, XV или XVI век, онези от трите по-низши степени, на които като външен кръг знанието се предаваше в символи, не можеха да направят съществени злоупотреби с него, тъй като символите бяха само предавани и всичко друго бе оставяно на онези, които тогава трябваше да се доберат до тяхното значение.
Това бе от само себе си защита, тъй като да се разкрие значението на символите изискваше определено духовно усилие.
към текста >>
Това бе от само себе си защита, тъй като да се разкрие значението на сим
вол
ите изискваше определено духовно усилие.
Във всеки случай може да се каже, че до XIV век и по-нататък и в XV или XVI век Ордените работещи със символизма чрез подобни практики не позволяваха знанието да попада в неподходящи ръце. Оттогава обаче нещата са се променили съществено. Веднага ще ви кажа защо. Затова, моля ви да имате следното предвид. В окултните Ордени основани преди XIV, XV или XVI век, онези от трите по-низши степени, на които като външен кръг знанието се предаваше в символи, не можеха да направят съществени злоупотреби с него, тъй като символите бяха само предавани и всичко друго бе оставяно на онези, които тогава трябваше да се доберат до тяхното значение.
Това бе от само себе си защита, тъй като да се разкрие значението на символите изискваше определено духовно усилие.
към текста >>
Сим
вол
ите му бяха или представяни, или показвани.
Предположете, че някой влиза в една от низшите степени на окултен Орден.
Символите му бяха или представяни, или показвани.
На него само му бяха давани символите и той бе обучаван да ги остави да работят върху него, както ако бяха явления на природата. Ако желаеше да отиде по-далеч, да открие тайното значение на символите, той бе длъжен да изследва, да прояви духовна енергия. Получаваше ли помощ, нямаше да бъде необходимо да използва тази духовна енергия. Но той не получаваше помощ и следователно беше длъжен да прави усилия за да разчита символите.
към текста >>
На него само му бяха давани сим
вол
ите и той бе обучаван да ги остави да работят върху него, както ако бяха явления на природата.
Предположете, че някой влиза в една от низшите степени на окултен Орден. Символите му бяха или представяни, или показвани.
На него само му бяха давани символите и той бе обучаван да ги остави да работят върху него, както ако бяха явления на природата.
Ако желаеше да отиде по-далеч, да открие тайното значение на символите, той бе длъжен да изследва, да прояви духовна енергия. Получаваше ли помощ, нямаше да бъде необходимо да използва тази духовна енергия. Но той не получаваше помощ и следователно беше длъжен да прави усилия за да разчита символите.
към текста >>
Ако желаеше да отиде по-далеч, да открие тайното значение на сим
вол
ите, той бе длъжен да изследва, да прояви духовна енергия.
Предположете, че някой влиза в една от низшите степени на окултен Орден. Символите му бяха или представяни, или показвани. На него само му бяха давани символите и той бе обучаван да ги остави да работят върху него, както ако бяха явления на природата.
Ако желаеше да отиде по-далеч, да открие тайното значение на символите, той бе длъжен да изследва, да прояви духовна енергия.
Получаваше ли помощ, нямаше да бъде необходимо да използва тази духовна енергия. Но той не получаваше помощ и следователно беше длъжен да прави усилия за да разчита символите.
към текста >>
Но той не получаваше помощ и следователно беше длъжен да прави усилия за да разчита сим
вол
ите.
Предположете, че някой влиза в една от низшите степени на окултен Орден. Символите му бяха или представяни, или показвани. На него само му бяха давани символите и той бе обучаван да ги остави да работят върху него, както ако бяха явления на природата. Ако желаеше да отиде по-далеч, да открие тайното значение на символите, той бе длъжен да изследва, да прояви духовна енергия. Получаваше ли помощ, нямаше да бъде необходимо да използва тази духовна енергия.
Но той не получаваше помощ и следователно беше длъжен да прави усилия за да разчита символите.
към текста >>
И въпросът сега е: Каква духовна сила се използваше за разчитане на тези сим
вол
и?
И въпросът сега е: Каква духовна сила се използваше за разчитане на тези символи?
Това бе същата сила, която ако не бе използвана с тази цел за проникване в явленията на природата щеше да помогне на човек да стане хитър /лукав, коварен/ и да го убеди да използва определени способности за цел, за която не е желателно той да ги прилага. Следователно задачата на символизма бе да осигури това силите, които могат да станат опасни, да бъдат отклонявани към разчитането на символите. По този начин силите бяха отклонявани, за да не причиняват вреди.
към текста >>
Следователно задачата на сим
вол
изма бе да осигури това силите, които могат да станат опасни, да бъдат отклонявани към разчитането на сим
вол
ите.
И въпросът сега е: Каква духовна сила се използваше за разчитане на тези символи? Това бе същата сила, която ако не бе използвана с тази цел за проникване в явленията на природата щеше да помогне на човек да стане хитър /лукав, коварен/ и да го убеди да използва определени способности за цел, за която не е желателно той да ги прилага.
Следователно задачата на символизма бе да осигури това силите, които могат да станат опасни, да бъдат отклонявани към разчитането на символите.
По този начин силите бяха отклонявани, за да не причиняват вреди.
към текста >>
Втората точка, която трябва да се запомни във връзка с тези сим
вол
и е, че човешката природа е вътрешно устроена да вижда такива сим
вол
и в техния морален аспект.
Втората точка, която трябва да се запомни във връзка с тези символи е, че човешката природа е вътрешно устроена да вижда такива символи в техния морален аспект.
Може също да се подчертае, че тези символи бяха измислени по такъв начин, че неминуемо техният морален аспект бе очевиден. Но в случая с явленията на природата, моралният аспект не се разглежда. Една лилия не може да се оценява на базата на морални принципи, само защото цъфти; там всеки трябва да работи обективно и с пълна безпристрастност. Символите са различна материя, тъй като събуждат морални усещания. И тези морални чувства, които изучаването на символите подбуждаше в душата, бяха способни да се борят с вредните мистични наклонности.
към текста >>
Може също да се подчертае, че тези сим
вол
и бяха измислени по такъв начин, че неминуемо техният морален аспект бе очевиден.
Втората точка, която трябва да се запомни във връзка с тези символи е, че човешката природа е вътрешно устроена да вижда такива символи в техния морален аспект.
Може също да се подчертае, че тези символи бяха измислени по такъв начин, че неминуемо техният морален аспект бе очевиден.
Но в случая с явленията на природата, моралният аспект не се разглежда. Една лилия не може да се оценява на базата на морални принципи, само защото цъфти; там всеки трябва да работи обективно и с пълна безпристрастност. Символите са различна материя, тъй като събуждат морални усещания. И тези морални чувства, които изучаването на символите подбуждаше в душата, бяха способни да се борят с вредните мистични наклонности. Така нездравият мистицизъм също бе отхвърлен настрана чрез вътрешните въздействия на отпечатъка, направен от символите.
към текста >>
Сим
вол
ите са различна материя, тъй като събуждат морални усещания.
Втората точка, която трябва да се запомни във връзка с тези символи е, че човешката природа е вътрешно устроена да вижда такива символи в техния морален аспект. Може също да се подчертае, че тези символи бяха измислени по такъв начин, че неминуемо техният морален аспект бе очевиден. Но в случая с явленията на природата, моралният аспект не се разглежда. Една лилия не може да се оценява на базата на морални принципи, само защото цъфти; там всеки трябва да работи обективно и с пълна безпристрастност.
Символите са различна материя, тъй като събуждат морални усещания.
И тези морални чувства, които изучаването на символите подбуждаше в душата, бяха способни да се борят с вредните мистични наклонности. Така нездравият мистицизъм също бе отхвърлен настрана чрез вътрешните въздействия на отпечатъка, направен от символите. Този символизъм следователно имаше много сериозни основания.
към текста >>
И тези морални чувства, които изучаването на сим
вол
ите подбуждаше в душата, бяха способни да се борят с вредните мистични наклонности.
Втората точка, която трябва да се запомни във връзка с тези символи е, че човешката природа е вътрешно устроена да вижда такива символи в техния морален аспект. Може също да се подчертае, че тези символи бяха измислени по такъв начин, че неминуемо техният морален аспект бе очевиден. Но в случая с явленията на природата, моралният аспект не се разглежда. Една лилия не може да се оценява на базата на морални принципи, само защото цъфти; там всеки трябва да работи обективно и с пълна безпристрастност. Символите са различна материя, тъй като събуждат морални усещания.
И тези морални чувства, които изучаването на символите подбуждаше в душата, бяха способни да се борят с вредните мистични наклонности.
Така нездравият мистицизъм също бе отхвърлен настрана чрез вътрешните въздействия на отпечатъка, направен от символите. Този символизъм следователно имаше много сериозни основания.
към текста >>
Така нездравият мистицизъм също бе отхвърлен настрана чрез вътрешните въздействия на отпечатъка, направен от сим
вол
ите.
Може също да се подчертае, че тези символи бяха измислени по такъв начин, че неминуемо техният морален аспект бе очевиден. Но в случая с явленията на природата, моралният аспект не се разглежда. Една лилия не може да се оценява на базата на морални принципи, само защото цъфти; там всеки трябва да работи обективно и с пълна безпристрастност. Символите са различна материя, тъй като събуждат морални усещания. И тези морални чувства, които изучаването на символите подбуждаше в душата, бяха способни да се борят с вредните мистични наклонности.
Така нездравият мистицизъм също бе отхвърлен настрана чрез вътрешните въздействия на отпечатъка, направен от символите.
Този символизъм следователно имаше много сериозни основания.
към текста >>
Този сим
вол
изъм следователно имаше много сериозни основания.
Но в случая с явленията на природата, моралният аспект не се разглежда. Една лилия не може да се оценява на базата на морални принципи, само защото цъфти; там всеки трябва да работи обективно и с пълна безпристрастност. Символите са различна материя, тъй като събуждат морални усещания. И тези морални чувства, които изучаването на символите подбуждаше в душата, бяха способни да се борят с вредните мистични наклонности. Така нездравият мистицизъм също бе отхвърлен настрана чрез вътрешните въздействия на отпечатъка, направен от символите.
Този символизъм следователно имаше много сериозни основания.
към текста >>
Понеже появяването и развитието на тези методи на естествената наука накара човешката душа постепенно да загуби възможността да се придържа към сим
вол
изма със старата преданост.
Развитието на естествената наука от времето на Галилей, Коперник и др. тук изигра съществена роля.
Понеже появяването и развитието на тези методи на естествената наука накара човешката душа постепенно да загуби възможността да се придържа към символизма със старата преданост.
Всъщност, всички символи допринасяха за разкриването на духовното зад природата. Но естествената наука с нейните материалистични методи, достигнала своята връхна точка в XIX век, въздействаше на човешката душа по такъв начин, че тя изгуби интерес към реалността, за която символизмът е едно указание. Практическо доказателство за това е, че всеки който вярва, че е способен да изгради светоглед върху данните на естествената наука, вече няма никаква склонност да се занимава със символизма с истинска задълбоченост и сериозност. И така се появи едни признак, значимостта на който е изцяло налице днес.
към текста >>
Всъщност, всички сим
вол
и допринасяха за разкриването на духовното зад природата.
Развитието на естествената наука от времето на Галилей, Коперник и др. тук изигра съществена роля. Понеже появяването и развитието на тези методи на естествената наука накара човешката душа постепенно да загуби възможността да се придържа към символизма със старата преданост.
Всъщност, всички символи допринасяха за разкриването на духовното зад природата.
Но естествената наука с нейните материалистични методи, достигнала своята връхна точка в XIX век, въздействаше на човешката душа по такъв начин, че тя изгуби интерес към реалността, за която символизмът е едно указание. Практическо доказателство за това е, че всеки който вярва, че е способен да изгради светоглед върху данните на естествената наука, вече няма никаква склонност да се занимава със символизма с истинска задълбоченост и сериозност. И така се появи едни признак, значимостта на който е изцяло налице днес.
към текста >>
Но естествената наука с нейните материалистични методи, достигнала своята връхна точка в XIX век, въздействаше на човешката душа по такъв начин, че тя изгуби интерес към реалността, за която сим
вол
измът е едно указание.
Развитието на естествената наука от времето на Галилей, Коперник и др. тук изигра съществена роля. Понеже появяването и развитието на тези методи на естествената наука накара човешката душа постепенно да загуби възможността да се придържа към символизма със старата преданост. Всъщност, всички символи допринасяха за разкриването на духовното зад природата.
Но естествената наука с нейните материалистични методи, достигнала своята връхна точка в XIX век, въздействаше на човешката душа по такъв начин, че тя изгуби интерес към реалността, за която символизмът е едно указание.
Практическо доказателство за това е, че всеки който вярва, че е способен да изгради светоглед върху данните на естествената наука, вече няма никаква склонност да се занимава със символизма с истинска задълбоченост и сериозност. И така се появи едни признак, значимостта на който е изцяло налице днес.
към текста >>
Практическо доказателство за това е, че всеки който вярва, че е способен да изгради светоглед върху данните на естествената наука, вече няма никаква склонност да се занимава със сим
вол
изма с истинска задълбоченост и сериозност.
Развитието на естествената наука от времето на Галилей, Коперник и др. тук изигра съществена роля. Понеже появяването и развитието на тези методи на естествената наука накара човешката душа постепенно да загуби възможността да се придържа към символизма със старата преданост. Всъщност, всички символи допринасяха за разкриването на духовното зад природата. Но естествената наука с нейните материалистични методи, достигнала своята връхна точка в XIX век, въздействаше на човешката душа по такъв начин, че тя изгуби интерес към реалността, за която символизмът е едно указание.
Практическо доказателство за това е, че всеки който вярва, че е способен да изгради светоглед върху данните на естествената наука, вече няма никаква склонност да се занимава със символизма с истинска задълбоченост и сериозност.
И така се появи едни признак, значимостта на който е изцяло налице днес.
към текста >>
Сим
вол
ите на тайните Общества, представяни до XIV, XV и XVI век на по-низшите степени, изразяваха много дълбоки истини.
Символите на тайните Общества, представяни до XIV, XV и XVI век на по-низшите степени, изразяваха много дълбоки истини.
Но те бяха изразени по начина, който бе обичаен за онова време. Под влиянието на естествено-научния начин на мислене, и особено на тенденциите вследствие на него, не се правеха усилия тези символи да се доведат до по-далечен етап. След XIV, XV и XVI век символизмът бе желателно да бъде развит с по-голяма свобода. Символите трябваше да вървят в крак с онова, което всъщност човечеството изживяваше в света. Но това не се случи и така за онези, чиито мисловен кръгозор е бил създаден от съвременната култура, символите изглеждаха остарели и старомодни каквито наистина са повечето от тях.
към текста >>
Под влиянието на естествено-научния начин на мислене, и особено на тенденциите вследствие на него, не се правеха усилия тези сим
вол
и да се доведат до по-далечен етап.
Символите на тайните Общества, представяни до XIV, XV и XVI век на по-низшите степени, изразяваха много дълбоки истини. Но те бяха изразени по начина, който бе обичаен за онова време.
Под влиянието на естествено-научния начин на мислене, и особено на тенденциите вследствие на него, не се правеха усилия тези символи да се доведат до по-далечен етап.
След XIV, XV и XVI век символизмът бе желателно да бъде развит с по-голяма свобода. Символите трябваше да вървят в крак с онова, което всъщност човечеството изживяваше в света. Но това не се случи и така за онези, чиито мисловен кръгозор е бил създаден от съвременната култура, символите изглеждаха остарели и старомодни каквито наистина са повечето от тях. Но точно сред онези, които искаха да се доближат до окултизма, се бе развила склонност, която често съм осъждал склонността да се изровят колкото се може повече древни символи. И ако тези хора могат да кажат за някой символ, че той има отличителен белег за дълбока древност, тяхното удоволствие е безгранично.
към текста >>
След XIV, XV и XVI век сим
вол
измът бе желателно да бъде развит с по-голяма свобода.
Символите на тайните Общества, представяни до XIV, XV и XVI век на по-низшите степени, изразяваха много дълбоки истини. Но те бяха изразени по начина, който бе обичаен за онова време. Под влиянието на естествено-научния начин на мислене, и особено на тенденциите вследствие на него, не се правеха усилия тези символи да се доведат до по-далечен етап.
След XIV, XV и XVI век символизмът бе желателно да бъде развит с по-голяма свобода.
Символите трябваше да вървят в крак с онова, което всъщност човечеството изживяваше в света. Но това не се случи и така за онези, чиито мисловен кръгозор е бил създаден от съвременната култура, символите изглеждаха остарели и старомодни каквито наистина са повечето от тях. Но точно сред онези, които искаха да се доближат до окултизма, се бе развила склонност, която често съм осъждал склонността да се изровят колкото се може повече древни символи. И ако тези хора могат да кажат за някой символ, че той има отличителен белег за дълбока древност, тяхното удоволствие е безгранично. Те не ценят толкова символизма, а по-скоро факта, че той води началото си някъде и някакси в далечното минало.
към текста >>
Сим
вол
ите трябваше да вървят в крак с онова, което всъщност човечеството изживяваше в света.
Символите на тайните Общества, представяни до XIV, XV и XVI век на по-низшите степени, изразяваха много дълбоки истини. Но те бяха изразени по начина, който бе обичаен за онова време. Под влиянието на естествено-научния начин на мислене, и особено на тенденциите вследствие на него, не се правеха усилия тези символи да се доведат до по-далечен етап. След XIV, XV и XVI век символизмът бе желателно да бъде развит с по-голяма свобода.
Символите трябваше да вървят в крак с онова, което всъщност човечеството изживяваше в света.
Но това не се случи и така за онези, чиито мисловен кръгозор е бил създаден от съвременната култура, символите изглеждаха остарели и старомодни каквито наистина са повечето от тях. Но точно сред онези, които искаха да се доближат до окултизма, се бе развила склонност, която често съм осъждал склонността да се изровят колкото се може повече древни символи. И ако тези хора могат да кажат за някой символ, че той има отличителен белег за дълбока древност, тяхното удоволствие е безгранично. Те не ценят толкова символизма, а по-скоро факта, че той води началото си някъде и някакси в далечното минало. Много често не се правят опити това да се разбере; тези хора са доволни, ако изнамерените символи са от дълбока древност.
към текста >>
Но това не се случи и така за онези, чиито мисловен кръгозор е бил създаден от съвременната култура, сим
вол
ите изглеждаха остарели и старомодни каквито наистина са повечето от тях.
Символите на тайните Общества, представяни до XIV, XV и XVI век на по-низшите степени, изразяваха много дълбоки истини. Но те бяха изразени по начина, който бе обичаен за онова време. Под влиянието на естествено-научния начин на мислене, и особено на тенденциите вследствие на него, не се правеха усилия тези символи да се доведат до по-далечен етап. След XIV, XV и XVI век символизмът бе желателно да бъде развит с по-голяма свобода. Символите трябваше да вървят в крак с онова, което всъщност човечеството изживяваше в света.
Но това не се случи и така за онези, чиито мисловен кръгозор е бил създаден от съвременната култура, символите изглеждаха остарели и старомодни каквито наистина са повечето от тях.
Но точно сред онези, които искаха да се доближат до окултизма, се бе развила склонност, която често съм осъждал склонността да се изровят колкото се може повече древни символи. И ако тези хора могат да кажат за някой символ, че той има отличителен белег за дълбока древност, тяхното удоволствие е безгранично. Те не ценят толкова символизма, а по-скоро факта, че той води началото си някъде и някакси в далечното минало. Много често не се правят опити това да се разбере; тези хора са доволни, ако изнамерените символи са от дълбока древност. През последните столетия е направено много малко символизмът да се развие до по-висока степен.
към текста >>
Но точно сред онези, които искаха да се доближат до окултизма, се бе развила склонност, която често съм осъждал склонността да се изровят колкото се може повече древни сим
вол
и.
Но те бяха изразени по начина, който бе обичаен за онова време. Под влиянието на естествено-научния начин на мислене, и особено на тенденциите вследствие на него, не се правеха усилия тези символи да се доведат до по-далечен етап. След XIV, XV и XVI век символизмът бе желателно да бъде развит с по-голяма свобода. Символите трябваше да вървят в крак с онова, което всъщност човечеството изживяваше в света. Но това не се случи и така за онези, чиито мисловен кръгозор е бил създаден от съвременната култура, символите изглеждаха остарели и старомодни каквито наистина са повечето от тях.
Но точно сред онези, които искаха да се доближат до окултизма, се бе развила склонност, която често съм осъждал склонността да се изровят колкото се може повече древни символи.
И ако тези хора могат да кажат за някой символ, че той има отличителен белег за дълбока древност, тяхното удоволствие е безгранично. Те не ценят толкова символизма, а по-скоро факта, че той води началото си някъде и някакси в далечното минало. Много често не се правят опити това да се разбере; тези хора са доволни, ако изнамерените символи са от дълбока древност. През последните столетия е направено много малко символизмът да се развие до по-висока степен. Резултатът е, че както той е поднасян днес в Ордените, които могат да бъдат наречени само "остатъци" от старите окултни Ордени тъй като наистина са такива този символизъм е в по-голямата си част остарял, и не се правят усилия той да се развие според прогреса, направен от човечеството.
към текста >>
И ако тези хора могат да кажат за някой сим
вол
, че той има отличителен белег за дълбока древност, тяхното удо
вол
ствие е безгранично.
Под влиянието на естествено-научния начин на мислене, и особено на тенденциите вследствие на него, не се правеха усилия тези символи да се доведат до по-далечен етап. След XIV, XV и XVI век символизмът бе желателно да бъде развит с по-голяма свобода. Символите трябваше да вървят в крак с онова, което всъщност човечеството изживяваше в света. Но това не се случи и така за онези, чиито мисловен кръгозор е бил създаден от съвременната култура, символите изглеждаха остарели и старомодни каквито наистина са повечето от тях. Но точно сред онези, които искаха да се доближат до окултизма, се бе развила склонност, която често съм осъждал склонността да се изровят колкото се може повече древни символи.
И ако тези хора могат да кажат за някой символ, че той има отличителен белег за дълбока древност, тяхното удоволствие е безгранично.
Те не ценят толкова символизма, а по-скоро факта, че той води началото си някъде и някакси в далечното минало. Много често не се правят опити това да се разбере; тези хора са доволни, ако изнамерените символи са от дълбока древност. През последните столетия е направено много малко символизмът да се развие до по-висока степен. Резултатът е, че както той е поднасян днес в Ордените, които могат да бъдат наречени само "остатъци" от старите окултни Ордени тъй като наистина са такива този символизъм е в по-голямата си част остарял, и не се правят усилия той да се развие според прогреса, направен от човечеството.
към текста >>
Те не ценят толкова сим
вол
изма, а по-скоро факта, че той води началото си някъде и някакси в далечното минало.
След XIV, XV и XVI век символизмът бе желателно да бъде развит с по-голяма свобода. Символите трябваше да вървят в крак с онова, което всъщност човечеството изживяваше в света. Но това не се случи и така за онези, чиито мисловен кръгозор е бил създаден от съвременната култура, символите изглеждаха остарели и старомодни каквито наистина са повечето от тях. Но точно сред онези, които искаха да се доближат до окултизма, се бе развила склонност, която често съм осъждал склонността да се изровят колкото се може повече древни символи. И ако тези хора могат да кажат за някой символ, че той има отличителен белег за дълбока древност, тяхното удоволствие е безгранично.
Те не ценят толкова символизма, а по-скоро факта, че той води началото си някъде и някакси в далечното минало.
Много често не се правят опити това да се разбере; тези хора са доволни, ако изнамерените символи са от дълбока древност. През последните столетия е направено много малко символизмът да се развие до по-висока степен. Резултатът е, че както той е поднасян днес в Ордените, които могат да бъдат наречени само "остатъци" от старите окултни Ордени тъй като наистина са такива този символизъм е в по-голямата си част остарял, и не се правят усилия той да се развие според прогреса, направен от човечеството.
към текста >>
Много често не се правят опити това да се разбере; тези хора са до
вол
ни, ако изнамерените сим
вол
и са от дълбока древност.
Символите трябваше да вървят в крак с онова, което всъщност човечеството изживяваше в света. Но това не се случи и така за онези, чиито мисловен кръгозор е бил създаден от съвременната култура, символите изглеждаха остарели и старомодни каквито наистина са повечето от тях. Но точно сред онези, които искаха да се доближат до окултизма, се бе развила склонност, която често съм осъждал склонността да се изровят колкото се може повече древни символи. И ако тези хора могат да кажат за някой символ, че той има отличителен белег за дълбока древност, тяхното удоволствие е безгранично. Те не ценят толкова символизма, а по-скоро факта, че той води началото си някъде и някакси в далечното минало.
Много често не се правят опити това да се разбере; тези хора са доволни, ако изнамерените символи са от дълбока древност.
През последните столетия е направено много малко символизмът да се развие до по-висока степен. Резултатът е, че както той е поднасян днес в Ордените, които могат да бъдат наречени само "остатъци" от старите окултни Ордени тъй като наистина са такива този символизъм е в по-голямата си част остарял, и не се правят усилия той да се развие според прогреса, направен от човечеството.
към текста >>
През последните столетия е направено много малко сим
вол
измът да се развие до по-висока степен.
Но това не се случи и така за онези, чиито мисловен кръгозор е бил създаден от съвременната култура, символите изглеждаха остарели и старомодни каквито наистина са повечето от тях. Но точно сред онези, които искаха да се доближат до окултизма, се бе развила склонност, която често съм осъждал склонността да се изровят колкото се може повече древни символи. И ако тези хора могат да кажат за някой символ, че той има отличителен белег за дълбока древност, тяхното удоволствие е безгранично. Те не ценят толкова символизма, а по-скоро факта, че той води началото си някъде и някакси в далечното минало. Много често не се правят опити това да се разбере; тези хора са доволни, ако изнамерените символи са от дълбока древност.
През последните столетия е направено много малко символизмът да се развие до по-висока степен.
Резултатът е, че както той е поднасян днес в Ордените, които могат да бъдат наречени само "остатъци" от старите окултни Ордени тъй като наистина са такива този символизъм е в по-голямата си част остарял, и не се правят усилия той да се развие според прогреса, направен от човечеството.
към текста >>
Резултатът е, че както той е поднасян днес в Ордените, които могат да бъдат наречени само "остатъци" от старите окултни Ордени тъй като наистина са такива този сим
вол
изъм е в по-голямата си част остарял, и не се правят усилия той да се развие според прогреса, направен от човечеството.
Но точно сред онези, които искаха да се доближат до окултизма, се бе развила склонност, която често съм осъждал склонността да се изровят колкото се може повече древни символи. И ако тези хора могат да кажат за някой символ, че той има отличителен белег за дълбока древност, тяхното удоволствие е безгранично. Те не ценят толкова символизма, а по-скоро факта, че той води началото си някъде и някакси в далечното минало. Много често не се правят опити това да се разбере; тези хора са доволни, ако изнамерените символи са от дълбока древност. През последните столетия е направено много малко символизмът да се развие до по-висока степен.
Резултатът е, че както той е поднасян днес в Ордените, които могат да бъдат наречени само "остатъци" от старите окултни Ордени тъй като наистина са такива този символизъм е в по-голямата си част остарял, и не се правят усилия той да се развие според прогреса, направен от човечеството.
към текста >>
Нека някой опита да се рови в ранния, изцяло автентичен сим
вол
изъм и той скоро ще намери как има една малка трудност.
Общото схващане и отношение на хората се е променило. Да се пазят в тайна някои неща днес по начина, по който това можеше да се прави по-рано, вече не е възможно.
Нека някой опита да се рови в ранния, изцяло автентичен символизъм и той скоро ще намери как има една малка трудност.
Нашата епоха е такава на публичност и тя няма да толерира неестествена потайност, неестествена мистика. Нашата епоха иска всичко веднага да излиза наяве. Освен това може също да се каже, че за запознатите с публикуваната литература за символизма, едва ли нещо все още е недостъпно! Практически всичко е намерило своето място в книги, и някои Ордени днес работят върху принципа на отклоняване съзнанията на своите членове от литературата, където може да се прочете едно или друго нещо. Затова много от онова, което отдавна е достъпно в книгите, е смятано от членовете на такива Ордени за тайна, по която само техните високопоставени членове могат оправдано да имат познания.
към текста >>
Освен това може също да се каже, че за запознатите с публикуваната литература за сим
вол
изма, едва ли нещо все още е недостъпно!
Общото схващане и отношение на хората се е променило. Да се пазят в тайна някои неща днес по начина, по който това можеше да се прави по-рано, вече не е възможно. Нека някой опита да се рови в ранния, изцяло автентичен символизъм и той скоро ще намери как има една малка трудност. Нашата епоха е такава на публичност и тя няма да толерира неестествена потайност, неестествена мистика. Нашата епоха иска всичко веднага да излиза наяве.
Освен това може също да се каже, че за запознатите с публикуваната литература за символизма, едва ли нещо все още е недостъпно!
Практически всичко е намерило своето място в книги, и някои Ордени днес работят върху принципа на отклоняване съзнанията на своите членове от литературата, където може да се прочете едно или друго нещо. Затова много от онова, което отдавна е достъпно в книгите, е смятано от членовете на такива Ордени за тайна, по която само техните високопоставени членове могат оправдано да имат познания. Няма област, където лицемерието да е по-разпространено, отколкото в тази на окултните Ордени!
към текста >>
Както казах, вече наистина не е възможно да се отстоява принципът на пазене в тайна и изграждане на прегради чрез сим
вол
изма.
Както казах, вече наистина не е възможно да се отстоява принципът на пазене в тайна и изграждане на прегради чрез символизма.
Но тези неща могат да бъдат правилно разбрани, само когато някой се опита да открие причините защо в стари времена определени неща бяха пазени в тайна. Както вече казах, трудно е да се говори по тези теми, защото би трябвало да се каже много, което не може да се обсъжда лекомислено. Следователно днес и утре ще подходя по различен начин. Ще ви разкажа определени неща които, ако ги проследите последователно, ще ви помогнат да съзрете онова, което в днешно време не е препоръчително да се изразява с прости думи. Ще ви разкажа определени неща, които могат да бъдат продължени във вашето собствено мислене и опит, и също и в собствения ви вътрешен живот.
към текста >>
Използвам този пример, защото искам да насоча вашето внимание към факта, че понякога в е
вол
юцията на човечеството е необходимо силите да бъдат преобразувани, насочени в посока съвсем различна от тази в която, според външния изглед, те биха искали да се стекат.
Използвам този пример, защото искам да насоча вашето внимание към факта, че понякога в еволюцията на човечеството е необходимо силите да бъдат преобразувани, насочени в посока съвсем различна от тази в която, според външния изглед, те биха искали да се стекат.
Както изглежда, този пример няма нищо общо с онова, което всъщност искам да кажа, и все пак е изцяло свързан с него. Тъй като ако проследите до крайните му последствия загатнатото в този пример, ще осъзнаете защо е трудно да се поднасят свободно на публиката определени истини, свързани със скритото зад природата. Необходимо е много неща да се представят по такъв начин, че да се държат под внимание силите, тъй като някои от тях могат да станат опасни.
към текста >>
Разбира се, има личности, които чрез вярно обяснение на сим
вол
ите биха могли да доведат хората до етапа да бъдат способни да скъсат воала.
Разбира се, има личности, които чрез вярно обяснение на символите биха могли да доведат хората до етапа да бъдат способни да скъсат воала.
Тогава тези хора неминуемо биха влезли в контакт с духовни същества, и то със съществата предимно заинтересовани да ги направят много проницателни, много умели, много изтънчени мислители. Има определени елементарни същества, чието единствено старание е да предадат на човека определени способности на познание, правещи го наистина различен от онова, което е бил преди да прониже воала. Обаче те имат още една характерна черта: правят човека проницателен, даряват го с определени способности на познание но са враждебни към човека, враждебни в най-висока степен към човека и животното. Затова в пронизването на воала човек се лишава от общо преобладаващото приятелско отношение към човека и животното. Не е лесно за никой, който е неподготвен, да преодолее това естествено благоразположение без да го изгуби.
към текста >>
От това ще разберете, че не е благоразумно да се поз
вол
ява на хората на премахнат воала без правилната подготовка.
От това ще разберете, че не е благоразумно да се позволява на хората на премахнат воала без правилната подготовка.
Това е изпълнено с опасности, защото първите срещнати същества са враждебни към човека. Но един човек, който тръгва по пътя, който ще направи това възможно, ако методите на естествената наука бяха доведени по-нататък, неминуемо ще се натъкне на тези същества, враждебни не само към човека, а и към самата природа и той ще получи множество мощно разрушителни сили.
към текста >>
Затова не е желателно да се поз
вол
ява да пробиват воала на хора, които имат още и най-слабата склонност да използват тези разрушителни сили много от които по такъв начин биха били предадени в ръцете на човечеството.
Затова не е желателно да се позволява да пробиват воала на хора, които имат още и най-слабата склонност да използват тези разрушителни сили много от които по такъв начин биха били предадени в ръцете на човечеството.
Старанието трябва да бъде да се позволява да премахнат воала само на онези хора, чието обучение ги е довело до етапа, на който те няма да използват такива сили, след като онези същества им се представят. В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно. Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението. И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният. Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили.
към текста >>
Старанието трябва да бъде да се поз
вол
ява да премахнат воала само на онези хора, чието обучение ги е довело до етапа, на който те няма да използват такива сили, след като онези същества им се представят.
Затова не е желателно да се позволява да пробиват воала на хора, които имат още и най-слабата склонност да използват тези разрушителни сили много от които по такъв начин биха били предадени в ръцете на човечеството.
Старанието трябва да бъде да се позволява да премахнат воала само на онези хора, чието обучение ги е довело до етапа, на който те няма да използват такива сили, след като онези същества им се представят.
В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно. Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението. И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният. Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили. Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично.
към текста >>
В тази посока разчитането на сим
вол
ите бе изключително резултатно.
Затова не е желателно да се позволява да пробиват воала на хора, които имат още и най-слабата склонност да използват тези разрушителни сили много от които по такъв начин биха били предадени в ръцете на човечеството. Старанието трябва да бъде да се позволява да премахнат воала само на онези хора, чието обучение ги е довело до етапа, на който те няма да използват такива сили, след като онези същества им се представят.
В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно.
Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението. И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният. Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили. Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично. Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина.
към текста >>
Защото при разчитането на сим
вол
ите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението.
Затова не е желателно да се позволява да пробиват воала на хора, които имат още и най-слабата склонност да използват тези разрушителни сили много от които по такъв начин биха били предадени в ръцете на човечеството. Старанието трябва да бъде да се позволява да премахнат воала само на онези хора, чието обучение ги е довело до етапа, на който те няма да използват такива сили, след като онези същества им се представят. В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно.
Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението.
И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният. Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили. Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично. Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина.
към текста >>
Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на сим
вол
ите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили.
Затова не е желателно да се позволява да пробиват воала на хора, които имат още и най-слабата склонност да използват тези разрушителни сили много от които по такъв начин биха били предадени в ръцете на човечеството. Старанието трябва да бъде да се позволява да премахнат воала само на онези хора, чието обучение ги е довело до етапа, на който те няма да използват такива сили, след като онези същества им се представят. В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно. Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението. И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният.
Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили.
Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично. Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина.
към текста >>
Мислеше се, че онова, което иначе би трябвало да се добие от теоретичните обяснения на сим
вол
ите, ще бъде действително възприемаемо в методите, използвани от медиумизма.
Както ще сте видели, темата е разширена от казаното от мен, а именно че когато материализмът бе в пълния си прилив, бе възприет метода на медиумизма.
Мислеше се, че онова, което иначе би трябвало да се добие от теоретичните обяснения на символите, ще бъде действително възприемаемо в методите, използвани от медиумизма.
към текста >>
От всичко това ще разберете, че притежаващите някакви знания в тази област все пак имаха определени основания да не поз
вол
яват воала върху тайните на природата да бъде лесно разкъсан.
От всичко това ще разберете, че притежаващите някакви знания в тази област все пак имаха определени основания да не позволяват воала върху тайните на природата да бъде лесно разкъсан.
Но също ще ви бъде ясно, че нашето Движение не може да се състои в това да се вземат тайни от някой Орден, както се пазят те там, и да се правят екзотерични. Ако би се правело това а то според мен означава вземането на древни тайни от някой Орден и преподаването им на широката публика тогава бихме били въвлечени във всякакви видове съмнителна магия, от което не би могло да произлезе нищо добро. Това означава, че публикуването на тайни на древни Ордени е изключено в нашето Движение. Не можем да използваме такива наследства от древни Ордени за разгадаването на тайните на природата. Утре ще ви покажа, че също и не можем да приемем толкова лесно някои религиозни истини, защото по такъв начин ще се надигне една друга и различна опасност.
към текста >>
9.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Като метод за изследване на външните явления във физическия свят, материализмът е добър; той е добро средство за изследване на минералния свят в Земната е
вол
юция.
Ако си припомните казаното в лекцията вчера ще ви бъде ясно, че принципно казано, появата на материализма не казвам материалистичната представа за света, а самият материализъм има своите много добри страни. Вредата възниква тогава, когато материализмът се прави схващане за света.
Като метод за изследване на външните явления във физическия свят, материализмът е добър; той е добро средство за изследване на минералния свят в Земната еволюция.
От друга страна е от значение, че човекът е въплътен в този минерален свят, понеже така той развива способности, които могат да бъдат придобити само във физично-минерално тяло. Интелигентността и свободната воля трябва да бъдат изградени до определена степен през Земния период. В периодите на Юпитер, Венера и Вулкан човекът ще притежава тези способности, но едно душевно същество, каквото е той, може да ги придобие само чрез въплъщаване в минерализирано тяло през Земния период.
към текста >>
Интелигентността и свободната
вол
я трябва да бъдат изградени до определена степен през Земния период.
Ако си припомните казаното в лекцията вчера ще ви бъде ясно, че принципно казано, появата на материализма не казвам материалистичната представа за света, а самият материализъм има своите много добри страни. Вредата възниква тогава, когато материализмът се прави схващане за света. Като метод за изследване на външните явления във физическия свят, материализмът е добър; той е добро средство за изследване на минералния свят в Земната еволюция. От друга страна е от значение, че човекът е въплътен в този минерален свят, понеже така той развива способности, които могат да бъдат придобити само във физично-минерално тяло.
Интелигентността и свободната воля трябва да бъдат изградени до определена степен през Земния период.
В периодите на Юпитер, Венера и Вулкан човекът ще притежава тези способности, но едно душевно същество, каквото е той, може да ги придобие само чрез въплъщаване в минерализирано тяло през Земния период.
към текста >>
На тази е
вол
юция в минерализираните Земни тела се създава противовес от факта, че човек отново и отново преминава, без минерализирано тяло, през живота на душата между смъртта и новото раждане.
На тази еволюция в минерализираните Земни тела се създава противовес от факта, че човек отново и отново преминава, без минерализирано тяло, през живота на душата между смъртта и новото раждане.
Може да се каже, че човек трябва да изтърпи толкова много на Земята заради факта, че между раждането и смъртта той има минерализирано тяло. Но каквото той понася, така да се каже в негова космическа вреда чрез въплътяването му в минерализирано тяло, е балансирано от преживяното между смъртта и новото раждане, когато той не е телесно, а изцяло душевно същество използвайки думата в нейния правилен смисъл.
към текста >>
Методите на изследване, предшестващи онези на материализма, всичките бяха все още повлияни от ясновидството, което човекът наследи от своите предишни е
вол
юционни степени.
Задачата на материализма и неговите методи е да изследва минералния елемент, съдържащ се в камъните, растенията, животните и хората; в практикуването на този метод в течение на вековете човекът придоби онова което, принципно казано, той трябва да добие по време на Земния период.
Методите на изследване, предшестващи онези на материализма, всичките бяха все още повлияни от ясновидството, което човекът наследи от своите предишни еволюционни степени.
И когато след нашата пета следатлантска епоха, а и след цялата следатлантската епоха той е преминал през своята минерална еволюция и навлезе в различен вид еволюция, близостта на неговите отношения с духовния свят ще зависи от това дали той вече е придобил през Земния период интелигентността и размера на свободната воля, предопределени за него; в противен случай той няма да е осъществил целта на своята еволюция.
към текста >>
И когато след нашата пета следатлантска епоха, а и след цялата следатлантската епоха той е преминал през своята минерална е
вол
юция и навлезе в различен вид е
вол
юция, близостта на неговите отношения с духовния свят ще зависи от това дали той вече е придобил през Земния период интелигентността и размера на свободната
вол
я, предопределени за него; в противен случай той няма да е осъществил целта на своята е
вол
юция.
Задачата на материализма и неговите методи е да изследва минералния елемент, съдържащ се в камъните, растенията, животните и хората; в практикуването на този метод в течение на вековете човекът придоби онова което, принципно казано, той трябва да добие по време на Земния период. Методите на изследване, предшестващи онези на материализма, всичките бяха все още повлияни от ясновидството, което човекът наследи от своите предишни еволюционни степени.
И когато след нашата пета следатлантска епоха, а и след цялата следатлантската епоха той е преминал през своята минерална еволюция и навлезе в различен вид еволюция, близостта на неговите отношения с духовния свят ще зависи от това дали той вече е придобил през Земния период интелигентността и размера на свободната воля, предопределени за него; в противен случай той няма да е осъществил целта на своята еволюция.
към текста >>
В това, че човек наблюдава и също изследва чисто минералния свят, че е активен в този свят, той постепенно развива своята свободна
вол
я.
Погледнато в този светлина, системата на материализма придобива голямо значение; но той трябва да си остане "метод", начин на изследване на физическия, материален свят. Има го и това, че дори в един по-висш смисъл той има наистина огромна значимост.
В това, че човек наблюдава и също изследва чисто минералния свят, че е активен в този свят, той постепенно развива своята свободна воля.
Понеже докато стои в минералния свят, стоящото в основата на този свят е забулено за него.
към текста >>
Пазителите на древните сим
вол
и не смееха да направят езотеризма обществено достъпен и така прикриха тайните за хората.
Сега звучи убедително, че материалистичните учени или философи оправдано следват определен инстинкт.
Пазителите на древните символи не смееха да направят езотеризма обществено достъпен и така прикриха тайните за хората.
Учените си казваха не буквално разбира се, но някой може да го постави и по този начин ние правим голямо добро, ако отвеждаме хората само до воала и не отвъд него. Естествено, те правят това инстинктивно, но въпреки всичко го правят. Принципно казано, те изпълняват добра служба за човечеството, защото ако учените успееха в пронизването на воала, те щяха да запознаят човека със силите на онези разрушителни същества за които говорих вчера, същества в служба на Ариман. И последствието щеше да бъде, че още неподготвени хората щяха да получат сили, произлизащи от тази област, и щяха да бъдат способни да постигат много със свои средства но всичко щеше да е насочено към разрушение, към унищожаване на доброто. Така че дори и неведението, в което човек е поставян чрез естествено-научния възглед за света, има в определен смисъл нещо добро у себе си.
към текста >>
Светът на материалното проявление винаги преминава през определен процес на е
вол
юция.
Това, което казвам сега, е свързано с дълбока тайна: тайната, че всичко във външния, материален свят се изживява в двойнственност. Две е числото на проявлението; две е числото, което определя цялото материално проявление но само него.
Светът на материалното проявление винаги преминава през определен процес на еволюция.
Нека помислим за еволюцията на майата, представяна от природата природата-майа. Достигайки своя апогей в XIX век, тази природа-майа постепенно се появи заедно с естествено-научния възглед за света. Но последствието от човешкото живеене в майа е, че под този възглед за света се случва нещо друго, а именно подготовката за различен възглед, подготовката за проникване в реалността. Тази подготовка протича в подсъзнанието; но трябва да се вземе навременна грижа следващата фаза на еволюцията да бъде насочена към реалността в противен случай природата-майа ще се утвърди като скептицизъм, като най-ужасно съмнение, което ще потопи човешката душа. Така ние наближаваме едно време, за което може да се каже, че без Духовната Наука човекът ще пропада все по-дълбоко в скептицизма; но ако Духовната Наука се възприеме, тогава на мястото на съмнението, което би заляло душата ще дойде онова, от което хората наистина се нуждаят.
към текста >>
Нека помислим за е
вол
юцията на майата, представяна от природата природата-майа.
Това, което казвам сега, е свързано с дълбока тайна: тайната, че всичко във външния, материален свят се изживява в двойнственност. Две е числото на проявлението; две е числото, което определя цялото материално проявление но само него. Светът на материалното проявление винаги преминава през определен процес на еволюция.
Нека помислим за еволюцията на майата, представяна от природата природата-майа.
Достигайки своя апогей в XIX век, тази природа-майа постепенно се появи заедно с естествено-научния възглед за света. Но последствието от човешкото живеене в майа е, че под този възглед за света се случва нещо друго, а именно подготовката за различен възглед, подготовката за проникване в реалността. Тази подготовка протича в подсъзнанието; но трябва да се вземе навременна грижа следващата фаза на еволюцията да бъде насочена към реалността в противен случай природата-майа ще се утвърди като скептицизъм, като най-ужасно съмнение, което ще потопи човешката душа. Така ние наближаваме едно време, за което може да се каже, че без Духовната Наука човекът ще пропада все по-дълбоко в скептицизма; но ако Духовната Наука се възприеме, тогава на мястото на съмнението, което би заляло душата ще дойде онова, от което хората наистина се нуждаят.
към текста >>
Тази подготовка протича в подсъзнанието; но трябва да се вземе навременна грижа следващата фаза на е
вол
юцията да бъде насочена към реалността в противен случай природата-майа ще се утвърди като скептицизъм, като най-ужасно съмнение, което ще потопи човешката душа.
Две е числото на проявлението; две е числото, което определя цялото материално проявление но само него. Светът на материалното проявление винаги преминава през определен процес на еволюция. Нека помислим за еволюцията на майата, представяна от природата природата-майа. Достигайки своя апогей в XIX век, тази природа-майа постепенно се появи заедно с естествено-научния възглед за света. Но последствието от човешкото живеене в майа е, че под този възглед за света се случва нещо друго, а именно подготовката за различен възглед, подготовката за проникване в реалността.
Тази подготовка протича в подсъзнанието; но трябва да се вземе навременна грижа следващата фаза на еволюцията да бъде насочена към реалността в противен случай природата-майа ще се утвърди като скептицизъм, като най-ужасно съмнение, което ще потопи човешката душа.
Така ние наближаваме едно време, за което може да се каже, че без Духовната Наука човекът ще пропада все по-дълбоко в скептицизма; но ако Духовната Наука се възприеме, тогава на мястото на съмнението, което би заляло душата ще дойде онова, от което хората наистина се нуждаят.
към текста >>
Говорил съм за човешката интелигентност, но тези същества имат свой собствен вид мислене и интелигентност; те имат чувства, въпреки че те са различни от човешките чувства; имат и
вол
я, макар че тя също е различна от човешката
вол
я.
Тези същества зад воала на природата са високо интелигентни.
Говорил съм за човешката интелигентност, но тези същества имат свой собствен вид мислене и интелигентност; те имат чувства, въпреки че те са различни от човешките чувства; имат и воля, макар че тя също е различна от човешката воля.
Те вършат определени дела, които външно се изразяват в проявленията на природата, но съществената реалност на които е скрита зад воала. Има забележително сходство между нещо у човека и най-висшите способности на тези същества. Ще изясня това по следния начин. Когато човек пресече Прага на духовния свят и се приближи до тези същества, това може да му изглежда сякаш навлиза в истински ад, или какъвто той си го представя, че е. Важното е това, той да разбере изживяването правилно.
към текста >>
Това ни поз
вол
ява да кажем: ние имаме нашите по-висши и нашите по-низши сили, и освен това онези сили, които в нас са низши, в тези духовни същества са висши.
Но тези низши пориви са сили, които представляват низши импулси само в нас като човешки същества. Същите тези подтици у тези духовни същества са висши сили. Но тези същества работят през цялото време вътре в нас. Те са винаги там, в нашата същност. Нашето развитие в Духовната Наука съществено зависи от разпознаването им, от знанието ни, че те са там.
Това ни позволява да кажем: ние имаме нашите по-висши и нашите по-низши сили, и освен това онези сили, които в нас са низши, в тези духовни същества са висши.
Това разширява двойнственността на нашите висши и низши сили в триада. Когато вместо двойнственността на нашите низши и висши сили разпознаваме троичността, ние вече сме на ръба на Прага на духовния свят.
към текста >>
Другата страна е онази на живота на душата с нейните дейности на мислене, чувстване и
вол
я.
Другата страна е онази на живота на душата с нейните дейности на мислене, чувстване и воля.
Но във формата, в която този живот на душата ни се показва вътрешно като го изживяваме, той е майа, точно както външната природа е майа. Истинската форма на нашия вътрешен живот не е онова, което се разкрива на собствената ни душа като мислене, чувстване и воля; истинската реалност е скрита зад това мислене, чувстване и воля.
към текста >>
Истинската форма на нашия вътрешен живот не е онова, което се разкрива на собствената ни душа като мислене, чувстване и
вол
я; истинската реалност е скрита зад това мислене, чувстване и
вол
я.
Другата страна е онази на живота на душата с нейните дейности на мислене, чувстване и воля. Но във формата, в която този живот на душата ни се показва вътрешно като го изживяваме, той е майа, точно както външната природа е майа.
Истинската форма на нашия вътрешен живот не е онова, което се разкрива на собствената ни душа като мислене, чувстване и воля; истинската реалност е скрита зад това мислене, чувстване и воля.
към текста >>
Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и
вол
ята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт.
Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт.
Точно както учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на човечеството.
към текста >>
Точно както учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в е
вол
юцията на човечеството.
Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт.
Точно както учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на човечеството.
към текста >>
Тенденцията е човекът да бъде пазен в свят, който всъщност е само майа, защото той не отива отвъд мисленето, чувстването и
вол
ята, които самите са от същото естество.
Знаете, че от Средновековието нататък трихотомията, както бе наречена разделянето на човека на тяло, душа и дух започна да бъде ерес в историческото Християнство. Както знаете, един сравнително ранен църковен събор премахна Духа и постанови, че човекът би трябвало да се разглежда като същество, състоящо се само от тяло и душа. И от тогава нататък това стана обичайно на Запад. В Средните Векове най-страшното нещо бе да се говори за Духа, за трихотомията; тя бе смятана за най-лошата от всички ереси, тъй като Духът бе отхвърлен, а тялото и душата установени като двойнственност. Това е доказателство за старанието да се търси дори и в числата като съотнесени към човека онова, което има значение само за този Земен свят.
Тенденцията е човекът да бъде пазен в свят, който всъщност е само майа, защото той не отива отвъд мисленето, чувстването и волята, които самите са от същото естество.
Вниманието бива ограничавано до онези следствия на настоящата инкарнация, продължаващи само през първия период между смъртта и новото раждане. Онова, което е изработено в човешкото същество, за да премине впоследствие в следващата инкарнция, е изцяло извън сметките.
към текста >>
Когато умрем, нашите мисли, чувства и
вол
я не продължават; те се изчерпват и на свой ред се развива жълтото (невъзприемаемото).
Тук е тялото (червено) и тук скритото зад него което не е видимо и може да се възприема само с проникване в нервните окончания. Ако атомите не бяха приети като формиращи основата на света и някой излезеше извън тялото си чрез виждане /зрение/, той би стигнал до област, където съществата на разрушението са сграбчили целия човек. И вътре в това рисувам душевния живот, развиван от хората във физическия свят (в синьо). Така червеното и синьото изобразяват онова, за което човекът знае тук, а именно своята телесна природа и своя душевен живот. Но докато живеем между раждането и смъртта, недоловимото (в жълто) се развива и остава изцяло невъзприемаемо за нас.
Когато умрем, нашите мисли, чувства и воля не продължават; те се изчерпват и на свой ред се развива жълтото (невъзприемаемото).
Това увеличава силата си между смъртта и новото раждане и така става основата на следващата инкарнация. Ние се прераждаме с ново мислене, ново чувстване, нова воля и нова телесна природа. Така че когато говорим за онова, което се разкрива на душата ни тук на Земята, ние говорим за нещо, което привършва, не идва заедно с нас в следващото превъплъщение. За самата душа представителите на определени религиозни общности казват:
към текста >>
Ние се прераждаме с ново мислене, ново чувстване, нова
вол
я и нова телесна природа.
И вътре в това рисувам душевния живот, развиван от хората във физическия свят (в синьо). Така червеното и синьото изобразяват онова, за което човекът знае тук, а именно своята телесна природа и своя душевен живот. Но докато живеем между раждането и смъртта, недоловимото (в жълто) се развива и остава изцяло невъзприемаемо за нас. Когато умрем, нашите мисли, чувства и воля не продължават; те се изчерпват и на свой ред се развива жълтото (невъзприемаемото). Това увеличава силата си между смъртта и новото раждане и така става основата на следващата инкарнация.
Ние се прераждаме с ново мислене, ново чувстване, нова воля и нова телесна природа.
Така че когато говорим за онова, което се разкрива на душата ни тук на Земята, ние говорим за нещо, което привършва, не идва заедно с нас в следващото превъплъщение. За самата душа представителите на определени религиозни общности казват:
към текста >>
Може да се каже, че представителите на определени религиозни общности се стремят да не поз
вол
ят на човека да разбере за жълтото (диаграмата) в своята същност, да му попречат да узнае каквото и да било за него.
Човешкото същество умира, отива или в рая, или в ада и ние не се занимаваме повече с него. Според определени религиозни представители това е достатъчно; преминаващото в следващото прераждане не е важно. Целта е да се прикрие фактът, че духът в човека преминава в духовния свят и живее там до следващото превъплъщение.
Може да се каже, че представителите на определени религиозни общности се стремят да не позволят на човека да разбере за жълтото (диаграмата) в своята същност, да му попречат да узнае каквото и да било за него.
Тук те всъщност отново се подчиняват на определен и добре обоснован инстинкт, но който показва дори още по-ясно от инстинкта подбуждащ учените, че в нашето време наистина е загубил своята стойност.
към текста >>
Всички усилия на представителите на различните религиозни общности клонят съвсем решително в посоката да прикриват факта, че има духовен свят, към който принадлежи най-вътрешната ядка на нашето същество, което е предопределено да се проявява в повтарящи се Земни животи, и в интервалите между тях да преминава в изцяло духовна форма на съществуване; те се опитват да скрият това чрез предоставяне на хората утехата, че животът на душата, изразяващ се в мисленето, чувстването и
вол
ята, въпреки всичко е достатъчно безсмъртен.
Всички усилия на представителите на различните религиозни общности клонят съвсем решително в посоката да прикриват факта, че има духовен свят, към който принадлежи най-вътрешната ядка на нашето същество, което е предопределено да се проявява в повтарящи се Земни животи, и в интервалите между тях да преминава в изцяло духовна форма на съществуване; те се опитват да скрият това чрез предоставяне на хората утехата, че животът на душата, изразяващ се в мисленето, чувстването и волята, въпреки всичко е достатъчно безсмъртен.
към текста >>
Те също имат определени висши способности, по-слабо свързани с нашето мислене, отколкото с нашите чувства, и особено с нашата
вол
я.
Другите същества, в чиято сфера човек навлиза, когато проникне зад воала на душевния живот, имат съвсем различен характер. Те нямат лична страст към разрушение. В действителност онова, което познаваме като унищожаване, не влиза в техния мироглед. Те имат истинска страст за сътворяване, за създаване огромен тласък към деятелност, към продуктивност.
Те също имат определени висши способности, по-слабо свързани с нашето мислене, отколкото с нашите чувства, и особено с нашата воля.
Тук навлизаме в сфера на същества, свързани най-вече с нашата воля, но колкото и да е странно с най-благородните страни на нашата воля.
към текста >>
Тук навлизаме в сфера на същества, свързани най-вече с нашата
вол
я, но колкото и да е странно с най-благородните страни на нашата
вол
я.
Другите същества, в чиято сфера човек навлиза, когато проникне зад воала на душевния живот, имат съвсем различен характер. Те нямат лична страст към разрушение. В действителност онова, което познаваме като унищожаване, не влиза в техния мироглед. Те имат истинска страст за сътворяване, за създаване огромен тласък към деятелност, към продуктивност. Те също имат определени висши способности, по-слабо свързани с нашето мислене, отколкото с нашите чувства, и особено с нашата воля.
Тук навлизаме в сфера на същества, свързани най-вече с нашата воля, но колкото и да е странно с най-благородните страни на нашата воля.
към текста >>
Така ако влезем в този свят без да знаем нищо от онова, което знае Посветеният, а именно, че зад природния свят и също зад света на душата има духовен свят, когато изпълним нашата
вол
я с идеали, когато развием възвишена, одухотворена
вол
я, това ще прилича сякаш сме се съюзили точно с низшите качества на тези същества, в чиято сфера сме навлезли.
Така ако влезем в този свят без да знаем нищо от онова, което знае Посветеният, а именно, че зад природния свят и също зад света на душата има духовен свят, когато изпълним нашата воля с идеали, когато развием възвишена, одухотворена воля, това ще прилича сякаш сме се съюзили точно с низшите качества на тези същества, в чиято сфера сме навлезли.
Има загадъчна връзка на привличане между най-благородните черти на нашата воля и низшите пориви и желания на тези същества.
към текста >>
Има загадъчна връзка на привличане между най-благородните черти на нашата
вол
я и низшите пориви и желания на тези същества.
Така ако влезем в този свят без да знаем нищо от онова, което знае Посветеният, а именно, че зад природния свят и също зад света на душата има духовен свят, когато изпълним нашата воля с идеали, когато развием възвишена, одухотворена воля, това ще прилича сякаш сме се съюзили точно с низшите качества на тези същества, в чиято сфера сме навлезли.
Има загадъчна връзка на привличане между най-благородните черти на нашата воля и низшите пориви и желания на тези същества.
към текста >>
Ако духовният водач на човека му дава утехата за безсмъртие, подчертавайки силно възвишеността на човешката душа, Величието на Небесата и т.н., може да се случи чрез някои тънки стимули, особено ако е благороден характер, той да разкъса в някоя точка завесата на своята душевна активност и да проникне в тайните на своето мислене, чувстване и
вол
я.
А сега помислете за следното.
Ако духовният водач на човека му дава утехата за безсмъртие, подчертавайки силно възвишеността на човешката душа, Величието на Небесата и т.н., може да се случи чрез някои тънки стимули, особено ако е благороден характер, той да разкъса в някоя точка завесата на своята душевна активност и да проникне в тайните на своето мислене, чувстване и воля.
Но тогава той навлиза в сферата на тези същества на волята и последствието е, че идеалистичните страни на неговата воля ще започнат да приемат всъщност чувствен характер. И сега, с това в предвид, моля прочетете описанията, дадени от определени мистици от двата пола. Като четете биографията на тези мистици, обърнете внимание на страстната, чувствена атмосфера, която ги е проникнала. Най-възвишените идеали добиват чувствен характер. Ще ви припомня екстаза, преживян от някои мистици във връзка с тяхната "душевна годеница" или "душевен младоженец"; мистичното единение при жените мистици е като чувствено единение със Спасителя, а при мъжете мистици като истинска връзка с годеницата на душата, с Дева Мария.
към текста >>
Но тогава той навлиза в сферата на тези същества на
вол
ята и последствието е, че идеалистичните страни на неговата
вол
я ще започнат да приемат всъщност чувствен характер.
А сега помислете за следното. Ако духовният водач на човека му дава утехата за безсмъртие, подчертавайки силно възвишеността на човешката душа, Величието на Небесата и т.н., може да се случи чрез някои тънки стимули, особено ако е благороден характер, той да разкъса в някоя точка завесата на своята душевна активност и да проникне в тайните на своето мислене, чувстване и воля.
Но тогава той навлиза в сферата на тези същества на волята и последствието е, че идеалистичните страни на неговата воля ще започнат да приемат всъщност чувствен характер.
И сега, с това в предвид, моля прочетете описанията, дадени от определени мистици от двата пола. Като четете биографията на тези мистици, обърнете внимание на страстната, чувствена атмосфера, която ги е проникнала. Най-възвишените идеали добиват чувствен характер. Ще ви припомня екстаза, преживян от някои мистици във връзка с тяхната "душевна годеница" или "душевен младоженец"; мистичното единение при жените мистици е като чувствено единение със Спасителя, а при мъжете мистици като истинска връзка с годеницата на душата, с Дева Мария.
към текста >>
Старанието на тези същества на
вол
ята е да вливат в човешкото мислене, в неговите идеи онова, което той иначе познава като чувственост.
Старанието на тези същества на волята е да вливат в човешкото мислене, в неговите идеи онова, което той иначе познава като чувственост.
Така е грубо казано. Тези същества, в чиито сфери човек навлиза, се стремят и от собствената им гледна точка това е оправдан стремеж да изливат своите чувствени инстинкти в неговата идеализирана воля. И тогава волението, което произлиза от главата, което иначе има определено качество на хладно безпристрастие, е проникнато от страстно, чувствено изживяване на духовния свят, което често изглежда сякаш има характера на трескав мистицизъм. Представителите на различните религиозни общности имат безграничен страх от това, и техният ужас е изцяло предизвикан от онези сред техните вярващи, които напредват като мистици.
към текста >>
Тези същества, в чиито сфери човек навлиза, се стремят и от собствената им гледна точка това е оправдан стремеж да изливат своите чувствени инстинкти в неговата идеализирана
вол
я.
Старанието на тези същества на волята е да вливат в човешкото мислене, в неговите идеи онова, което той иначе познава като чувственост. Така е грубо казано.
Тези същества, в чиито сфери човек навлиза, се стремят и от собствената им гледна точка това е оправдан стремеж да изливат своите чувствени инстинкти в неговата идеализирана воля.
И тогава волението, което произлиза от главата, което иначе има определено качество на хладно безпристрастие, е проникнато от страстно, чувствено изживяване на духовния свят, което често изглежда сякаш има характера на трескав мистицизъм. Представителите на различните религиозни общности имат безграничен страх от това, и техният ужас е изцяло предизвикан от онези сред техните вярващи, които напредват като мистици.
към текста >>
И тогава
вол
ението, което произлиза от главата, което иначе има определено качество на хладно безпристрастие, е проникнато от страстно, чувствено изживяване на духовния свят, което често изглежда сякаш има характера на трескав мистицизъм.
Старанието на тези същества на волята е да вливат в човешкото мислене, в неговите идеи онова, което той иначе познава като чувственост. Така е грубо казано. Тези същества, в чиито сфери човек навлиза, се стремят и от собствената им гледна точка това е оправдан стремеж да изливат своите чувствени инстинкти в неговата идеализирана воля.
И тогава волението, което произлиза от главата, което иначе има определено качество на хладно безпристрастие, е проникнато от страстно, чувствено изживяване на духовния свят, което често изглежда сякаш има характера на трескав мистицизъм.
Представителите на различните религиозни общности имат безграничен страх от това, и техният ужас е изцяло предизвикан от онези сред техните вярващи, които напредват като мистици.
към текста >>
Ако желаем да пронижем воала на душевния живот, стигаме до Харибда, до Луциферическите същества на
вол
ята, които с удо
вол
ствие биха ни проникнали с подбуди към духовен екстаз, духовен захлас, духовни инстинкти.
Наистина, тук ние имаме Сцила и Харибда. (Виж "Одисея" на Омир, глава XII. Корабът на Одисей трябвало да премине през един тесен проход между две чудовища Сцила и Харибда. бел. бълг. пр.) Ако желаем да пронижем воала на природата, ние стигаме до Сцила, до Ариманическите същества, които желаят да ни дадат в изобилие разрушителните сили на интелигентността.
Ако желаем да пронижем воала на душевния живот, стигаме до Харибда, до Луциферическите същества на волята, които с удоволствие биха ни проникнали с подбуди към духовен екстаз, духовен захлас, духовни инстинкти.
към текста >>
Само помислете как определени религиозни Ордени говоря не за окултни, а за религиозни Ордени бяха свързвани с физически труд, с работа поз
вол
яваща да възникне в душата възхищение от природата, наслада от онова, което живее наоколо в света; само помислете как такива Ордени, ако тези принципи бяха разбирани, изискваха външен, физически труд.
Свещеническите Ордени, грижещи се за развитието на религиозния живот, следователно в известен смисъл бяха прави да внимават, когато се появяваха мистици сред тях, най-малкото защото тъмната страна на мистицизма не трябва да излиза на преден план. Затова в известен смисъл те издигнаха прегради срещу навлизането в духовните светове.
Само помислете как определени религиозни Ордени говоря не за окултни, а за религиозни Ордени бяха свързвани с физически труд, с работа позволяваща да възникне в душата възхищение от природата, наслада от онова, което живее наоколо в света; само помислете как такива Ордени, ако тези принципи бяха разбирани, изискваха външен, физически труд.
Онези, които основаваха такива Ордени, си казваха:
към текста >>
"Най-лошото, което можем да направим, е да изолираме хората и да поз
вол
им мистичният живот да се развива в тях като последствие на инертност и бездействие." Прочетете монашеските устави, водещи началото си от по-добри времена и по-добри Ордени и навсякъде ще видите, че се вземаше изцяло предвид онова, за което току-що споменах, как мистичният захлас и трескавият екстаз бяха осуетявани с физически труд.
"Най-лошото, което можем да направим, е да изолираме хората и да позволим мистичният живот да се развива в тях като последствие на инертност и бездействие." Прочетете монашеските устави, водещи началото си от по-добри времена и по-добри Ордени и навсякъде ще видите, че се вземаше изцяло предвид онова, за което току-що споменах, как мистичният захлас и трескавият екстаз бяха осуетявани с физически труд.
И сега също ще разберете защо Отец Антониус карал Пол Глупакът да работи, дори ако това не служело за никаква полезна цел. Оставеше ли го да развива леност години наред, Пол Глупакът би станал чувствен, възторжен мистик.
към текста >>
Ние навлизаме в тяхната сфера, ако развиваме не егоизъм, а
вол
я за унищожение.
Областта на Сцила е онази на духовете, служещи на Ариман.
Ние навлизаме в тяхната сфера, ако развиваме не егоизъм, а воля за унищожение.
Ако развиваме субективния мистицизъм, свързан с Луциферическите духове на волята в чиято сфера навлизаме, тогава Харибда ни приближава от другата страна; тъй като тези духове правят всичко, за да подхранват егоизма, така че света за нас да бъде само собственото ни вътрешно естество. Това е двойнственността в материалния свят: обективен окултизъм субективен мистицизъм. Може да има отклонения във всяка от двете посоки.
към текста >>
Ако развиваме субективния мистицизъм, свързан с Луциферическите духове на
вол
ята в чиято сфера навлизаме, тогава Харибда ни приближава от другата страна; тъй като тези духове правят всичко, за да подхранват егоизма, така че света за нас да бъде само собственото ни вътрешно естество.
Областта на Сцила е онази на духовете, служещи на Ариман. Ние навлизаме в тяхната сфера, ако развиваме не егоизъм, а воля за унищожение.
Ако развиваме субективния мистицизъм, свързан с Луциферическите духове на волята в чиято сфера навлизаме, тогава Харибда ни приближава от другата страна; тъй като тези духове правят всичко, за да подхранват егоизма, така че света за нас да бъде само собственото ни вътрешно естество.
Това е двойнственността в материалния свят: обективен окултизъм субективен мистицизъм. Може да има отклонения във всяка от двете посоки.
към текста >>
"Когато Рицарите-Кръстоносци на Изток се натъкнаха на непобедимото Общество на Убийците, този орден на свободни в най-висша степен духове, чиито низши рангове спазваха послушание, много по-строго от онова в който и да е монашески орден, те трябваше да имат някакво загатване на лозунга, отреден за най-висшите рангове, който гласи: “Нищо не е вярно, всичко е поз
вол
ено".
"Когато Рицарите-Кръстоносци на Изток се натъкнаха на непобедимото Общество на Убийците, този орден на свободни в най-висша степен духове, чиито низши рангове спазваха послушание, много по-строго от онова в който и да е монашески орден, те трябваше да имат някакво загатване на лозунга, отреден за най-висшите рангове, който гласи: “Нищо не е вярно, всичко е позволено".
Виж също и собствения труд на д-р Щайнер "Фридрих Ницше. Борец срещу своето време" (GA-5).
към текста >>
10.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Това съзнание ни държи в област, ограничена от една страна от воала, поставен пред нас от природните явления, през които първоначално нашето съзнание не може да проникне, и от друга страна от воала на собствения ни душевен живот, от мисленето, чувствата и
вол
ята.
Ако възнамеряваме да навлезем по-дълбоко в темите, които няма как да не ни заинтересоват в настоящия момент, е необходимо ясно да схванем определен аспект на човешкото съзнание, каквото е то днес. Нека помислим за определени отличителни черти на това съзнание, за които сме говорили през изминалите седмици.
Това съзнание ни държи в област, ограничена от една страна от воала, поставен пред нас от природните явления, през които първоначално нашето съзнание не може да проникне, и от друга страна от воала на собствения ни душевен живот, от мисленето, чувствата и волята.
Естеството на нашето съзнание е такова, че когато гледаме навътре в себе си, ние сме способни донякъде да изживеем нашите мисли, чувства и воля в тяхната човешка форма, да ги преживеем съзнателно. Само че отново не можем да проникнем зад воала. Затова казваме: Що се отнася до воала на природата от едната страна, с обективната реалност отвъд, нашето съзнание е отправено към воал, който първоначално не може да бъде пронизан. От другата страна имаме проявленията на живота на душата, зад която лежи субективната реалност. Ние размишляваме, но не можем веднага да пробием воала.
към текста >>
Естеството на нашето съзнание е такова, че когато гледаме навътре в себе си, ние сме способни донякъде да изживеем нашите мисли, чувства и
вол
я в тяхната човешка форма, да ги преживеем съзнателно.
Ако възнамеряваме да навлезем по-дълбоко в темите, които няма как да не ни заинтересоват в настоящия момент, е необходимо ясно да схванем определен аспект на човешкото съзнание, каквото е то днес. Нека помислим за определени отличителни черти на това съзнание, за които сме говорили през изминалите седмици. Това съзнание ни държи в област, ограничена от една страна от воала, поставен пред нас от природните явления, през които първоначално нашето съзнание не може да проникне, и от друга страна от воала на собствения ни душевен живот, от мисленето, чувствата и волята.
Естеството на нашето съзнание е такова, че когато гледаме навътре в себе си, ние сме способни донякъде да изживеем нашите мисли, чувства и воля в тяхната човешка форма, да ги преживеем съзнателно.
Само че отново не можем да проникнем зад воала. Затова казваме: Що се отнася до воала на природата от едната страна, с обективната реалност отвъд, нашето съзнание е отправено към воал, който първоначално не може да бъде пронизан. От другата страна имаме проявленията на живота на душата, зад която лежи субективната реалност. Ние размишляваме, но не можем веднага да пробием воала. Вътре в тези граници, така да се каже, между тези две паралелни линии в нашето настоящо съзнание на което, когато погледнем навън през сетивните органи, му се представя света на природата; когато погледнем навътре, там е света на душата.
към текста >>
Причината е тази, че през настоящия цикъл на е
вол
юцията, наред със всичко друго вече описано, трябва да изградим правилното взаимоотношение, което трябва да господства между две човешки души.
Може да бъде зададен въпросът: Защо нашето съзнание е устроено по този начин?
Причината е тази, че през настоящия цикъл на еволюцията, наред със всичко друго вече описано, трябва да изградим правилното взаимоотношение, което трябва да господства между две човешки души.
Следователно, нашата настояща форма на съзнание има строго определена задача.
към текста >>
През настоящия ни е
вол
юционен цикъл трябва да развием в себе си, посредством начина по който се свързваме със света, формата на съзнание, която принадлежи на този цикъл; и въпреки всичко това трябва да остане във връзка с моралния живот, но го има също и факта, че посредством тази форма на съзнание може да се развие правилното отношение на една човешка душа към друга, отношение което не сме постигнали преди Земния период и без което, ако не го придобием през Земния период, няма да бъдем способни да поддържаме нашето съществуване през периодите на Юпитер, Венера и Вулкан.
През изминалите периоди на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, ние сме живели в други състояния на съзнанието, и в бъдещите периоди на Юпитер, Венера и Вулкан съзнанието ни отново ще бъде различно. Ние постепенно се подготвяме за тези различни форми на съзнание.
През настоящия ни еволюционен цикъл трябва да развием в себе си, посредством начина по който се свързваме със света, формата на съзнание, която принадлежи на този цикъл; и въпреки всичко това трябва да остане във връзка с моралния живот, но го има също и факта, че посредством тази форма на съзнание може да се развие правилното отношение на една човешка душа към друга, отношение което не сме постигнали преди Земния период и без което, ако не го придобием през Земния период, няма да бъдем способни да поддържаме нашето съществуване през периодите на Юпитер, Венера и Вулкан.
към текста >>
На Старата Луна условията били още такива, че
вол
ята на един имала пряко въздействие върху другия; той се чувствал повлиян от
вол
ята на ближния си.
В етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, предшестващи Земния период, човекът не е придобил в този смисъл правилното отношение към другите хора; в известен смисъл, той е бил твърде близо до тях.
На Старата Луна условията били още такива, че волята на един имала пряко въздействие върху другия; той се чувствал повлиян от волята на ближния си.
При това, този процес бил направляван и ръководен от Духовете на Висшите Йерархии.
към текста >>
Защото когато срещаме друго човешко същество, в нашата сегашна форма на съзнание ние имаме само отражение, ние не можем да се доближим до него по толкова свое
вол
ен начин, че да излеем съдържанието на нашето съзнание в неговата душа.
Ръководството трябваше в някой момент да спре. Затова е и необходимостта от форма на съзнание която, така да се каже, прави възможна една граница между един човек и друг. Факт е, че от една страна нашият поглед не прониква зад природата, а от друга страна душевният живот кара отношението на една душа към друга да бъде сякаш между тях е създадена някаква граница. Съществуването на тази граница се дължи на настоящата ни форма на съзнание, специфичен белег на която е, че онова, което всъщност преживяваме са отражения, огледални образи. Това, разбира се, се отнася също и за взаимоотношенията между хората.
Защото когато срещаме друго човешко същество, в нашата сегашна форма на съзнание ние имаме само отражение, ние не можем да се доближим до него по толкова своеволен начин, че да излеем съдържанието на нашето съзнание в неговата душа.
Следователно, ако нашето съзнание е нормално развито, то ни предпазва от прекалено приближаване до съзнанието на другия. Мога да го поставя и така: силите на нашето съзнание и интелигентност са така организирани, че нито ние можем да упражним прекалено голямо влияние върху другия човек, нито той може да упражни твърде голямо влияние върху нас защото фактът, че нашето собствено съзнание е отразено, ни разделя от него.
към текста >>
Това е тема с много голямо значение за разбирането на човешката е
вол
юция.
Това е тема с много голямо значение за разбирането на човешката еволюция.
Всеки път, когато има недостатък в нормалното съзнание, веднага е ясно какво се случва. Помислете за личност, чието съзнание не е съвсем нормално, и има нещо общо с онова, което напоследък срещаме под формата на "мистична ексцентричност" ако използваме един доста груб израз, но който често е много подходящ. Предположете, че такава личност е склонна към всякакви видове произволни заблуди, основани на определени опитности, неестествени в наши дни. Винаги ще намирате, че личност с ненормално съзнание от този род има далеч по-силно влияние върху другите души, отколкото някой с нормално съзнание. Да го поставим още по-грубо, един човек, малко луд в една или друга насока, може да има по-силно влияние върху своите близки, отколкото някой нормален; и чрез засилване на своето съзнание нормалният човек трябва да се защитава от въздействието на някой, който е ненормален.
към текста >>
Предположете, че такава личност е склонна към всякакви видове произ
вол
ни заблуди, основани на определени опитности, неестествени в наши дни.
Това е тема с много голямо значение за разбирането на човешката еволюция. Всеки път, когато има недостатък в нормалното съзнание, веднага е ясно какво се случва. Помислете за личност, чието съзнание не е съвсем нормално, и има нещо общо с онова, което напоследък срещаме под формата на "мистична ексцентричност" ако използваме един доста груб израз, но който често е много подходящ.
Предположете, че такава личност е склонна към всякакви видове произволни заблуди, основани на определени опитности, неестествени в наши дни.
Винаги ще намирате, че личност с ненормално съзнание от този род има далеч по-силно влияние върху другите души, отколкото някой с нормално съзнание. Да го поставим още по-грубо, един човек, малко луд в една или друга насока, може да има по-силно влияние върху своите близки, отколкото някой нормален; и чрез засилване на своето съзнание нормалният човек трябва да се защитава от въздействието на някой, който е ненормален. Ненормалният човек, докато не е разпознат като такъв, е винаги определена заплаха за своите близки, защото те се оставят да бъдат твърде силно повлияни от него, и защото са готови да го разглеждат като рядко срещан, необичаен човек. Точно където има пробив в огледалото на съзнанието, чрез тези отвори се оказва прекалено силно влияние върху другите хора.
към текста >>
Затова в съвременната епоха на е
вол
юцията ние постигаме нашата отделна форма на съзнание, с цел в света да бъде установено правилното отношение на една човешка душа към друга.
Затова в съвременната епоха на еволюцията ние постигаме нашата отделна форма на съзнание, с цел в света да бъде установено правилното отношение на една човешка душа към друга.
към текста >>
Това трябва неминуемо да се случи, защото то отново е изисквано от настоящата фаза на човешката е
вол
юция.
Имаме зад себе си определена епоха, през която човекът бе предпазван от това да не направи твърде голям напредък към едната или другата страна. Но сега живеем във време на преход, когато човешката душа трябва по необходимост да напредне към едната или другата страна.
Това трябва неминуемо да се случи, защото то отново е изисквано от настоящата фаза на човешката еволюция.
към текста >>
Но Луцифер чрез
вол
ята също се стреми да вкара човека в състояние, където той няма да действа от добре обмислени импулси, а от импулси, произтичащи от темперамента и склонността.
Но Луцифер чрез волята също се стреми да вкара човека в състояние, където той няма да действа от добре обмислени импулси, а от импулси, произтичащи от темперамента и склонността.
Тук отново Луцифер ни сграбчва и прави своя плячка. И му е най-лесно да намери своята жертва, когато голям брой хора проявяват такива импулси, надигащи се от тъмните основи на душевния живот без да се издигат до сферата на собствената воля. Ако импулси, произтичащи от темперамент и смътни наклонности ни свързват с групи от човешки същества по такъв начин, че се чувстваме дял и част от група, веднага сме хванати във вихър, в който решението на личната воля е изтръгнато от нас; а то не трябва да ни бъде изтръгвано, защото ако това стане, Луцифер добива твърде голяма власт над нас. Трябва да се стремим към обективност в това отношение.
към текста >>
И му е най-лесно да намери своята жертва, когато голям брой хора проявяват такива импулси, надигащи се от тъмните основи на душевния живот без да се издигат до сферата на собствената
вол
я.
Но Луцифер чрез волята също се стреми да вкара човека в състояние, където той няма да действа от добре обмислени импулси, а от импулси, произтичащи от темперамента и склонността. Тук отново Луцифер ни сграбчва и прави своя плячка.
И му е най-лесно да намери своята жертва, когато голям брой хора проявяват такива импулси, надигащи се от тъмните основи на душевния живот без да се издигат до сферата на собствената воля.
Ако импулси, произтичащи от темперамент и смътни наклонности ни свързват с групи от човешки същества по такъв начин, че се чувстваме дял и част от група, веднага сме хванати във вихър, в който решението на личната воля е изтръгнато от нас; а то не трябва да ни бъде изтръгвано, защото ако това стане, Луцифер добива твърде голяма власт над нас. Трябва да се стремим към обективност в това отношение.
към текста >>
Ако импулси, произтичащи от темперамент и смътни наклонности ни свързват с групи от човешки същества по такъв начин, че се чувстваме дял и част от група, веднага сме хванати във вихър, в който решението на личната
вол
я е изтръгнато от нас; а то не трябва да ни бъде изтръгвано, защото ако това стане, Луцифер добива твърде голяма власт над нас.
Но Луцифер чрез волята също се стреми да вкара човека в състояние, където той няма да действа от добре обмислени импулси, а от импулси, произтичащи от темперамента и склонността. Тук отново Луцифер ни сграбчва и прави своя плячка. И му е най-лесно да намери своята жертва, когато голям брой хора проявяват такива импулси, надигащи се от тъмните основи на душевния живот без да се издигат до сферата на собствената воля.
Ако импулси, произтичащи от темперамент и смътни наклонности ни свързват с групи от човешки същества по такъв начин, че се чувстваме дял и част от група, веднага сме хванати във вихър, в който решението на личната воля е изтръгнато от нас; а то не трябва да ни бъде изтръгвано, защото ако това стане, Луцифер добива твърде голяма власт над нас.
Трябва да се стремим към обективност в това отношение.
към текста >>
Могат да се появят много крайни симптоми, но има също и по-задълбочени явления, например когато поз
вол
яваме нашите действия да се определят от смътни чувства на принадлежност и др.
Отново, където има отклонение от сферата на нормалното съзнание, има благоприятни моменти за Луцифер.
Могат да се появят много крайни симптоми, но има също и по-задълбочени явления, например когато позволяваме нашите действия да се определят от смътни чувства на принадлежност и др.
По-явните, по-крайни отклонения на съзнанието са онези, където волята става частична и толкова слаба, че човек не може да направи друго освен да се предаде изцяло на своя душевен живот, което е равнозначно на изключване на волята му.
към текста >>
По-явните, по-крайни отклонения на съзнанието са онези, където
вол
ята става частична и толкова слаба, че човек не може да направи друго освен да се предаде изцяло на своя душевен живот, което е равнозначно на изключване на
вол
ята му.
Отново, където има отклонение от сферата на нормалното съзнание, има благоприятни моменти за Луцифер. Могат да се появят много крайни симптоми, но има също и по-задълбочени явления, например когато позволяваме нашите действия да се определят от смътни чувства на принадлежност и др.
По-явните, по-крайни отклонения на съзнанието са онези, където волята става частична и толкова слаба, че човек не може да направи друго освен да се предаде изцяло на своя душевен живот, което е равнозначно на изключване на волята му.
към текста >>
Ако съответната сила на
вол
ята липсва, възникват идеи, които човек не може да отстрани от съзнанието си повелителни или настойчиви идеи, както са наречени.
Съвременните психиатри са възприели определени специални термини за тези особено крайни феномени. Например, те говорят за "повелителни" и "настойчиви" идеи (Zwangsvorstellungen). (Бел. англ. пр: Според Болдуиновия Речник на Философията и Физиологията, по-познатият термин "фикс-идея" не би бил правилния превод тук. Изразът “повелителни” и “настойчиви” идеи” се доближава много повече до примера, даден от д-р Щайнер.) Тези идеи възникват в хора, чието съзнание не е приспособено по начина, който е правилен и уместен за физическия план.
Ако съответната сила на волята липсва, възникват идеи, които човек не може да отстрани от съзнанието си повелителни или настойчиви идеи, както са наречени.
към текста >>
Един човек видял друг, който имал раков тумор на лицето; той видял тумора и тъй като бил човек с много слаба
вол
я, оттогава вярвал, че раковите зародиши са навсякъде; той бил убеден, че тези зародиши присъстват навсякъде, където той отиде.
Ще дам пример за онова, което всъщност се наблюдава в клиниките.
Един човек видял друг, който имал раков тумор на лицето; той видял тумора и тъй като бил човек с много слаба воля, оттогава вярвал, че раковите зародиши са навсякъде; той бил убеден, че тези зародиши присъстват навсякъде, където той отиде.
С други думи, неговата воля не е достатъчно силна да подтисне в подсъзнанието идеята, веднъж възникнала в него. Но същият вид нещо се появява в много различни форми сред хората, чиято воля не е достатъчно развита, и тогава е лесно за Луцифер да придобие власт над тях. Друго отклонение на съзнанието е наречено от съвременните психиатри "болестен страх от докосване" (Beruhrungsfurcht). Симптомът за това състояние е, че хората, в които волята е недостатъчно развита, избягват всеки контакт с други човешки същества или предмети; те се плашат да бъдат докосвани от други хора или предмети. "Болестният страх от докосване" е друг специфичен термин, използван в съвременната психиатрия.
към текста >>
С други думи, неговата
вол
я не е достатъчно силна да подтисне в подсъзнанието идеята, веднъж възникнала в него.
Ще дам пример за онова, което всъщност се наблюдава в клиниките. Един човек видял друг, който имал раков тумор на лицето; той видял тумора и тъй като бил човек с много слаба воля, оттогава вярвал, че раковите зародиши са навсякъде; той бил убеден, че тези зародиши присъстват навсякъде, където той отиде.
С други думи, неговата воля не е достатъчно силна да подтисне в подсъзнанието идеята, веднъж възникнала в него.
Но същият вид нещо се появява в много различни форми сред хората, чиято воля не е достатъчно развита, и тогава е лесно за Луцифер да придобие власт над тях. Друго отклонение на съзнанието е наречено от съвременните психиатри "болестен страх от докосване" (Beruhrungsfurcht). Симптомът за това състояние е, че хората, в които волята е недостатъчно развита, избягват всеки контакт с други човешки същества или предмети; те се плашат да бъдат докосвани от други хора или предмети. "Болестният страх от докосване" е друг специфичен термин, използван в съвременната психиатрия.
към текста >>
Но същият вид нещо се появява в много различни форми сред хората, чиято
вол
я не е достатъчно развита, и тогава е лесно за Луцифер да придобие власт над тях.
Ще дам пример за онова, което всъщност се наблюдава в клиниките. Един човек видял друг, който имал раков тумор на лицето; той видял тумора и тъй като бил човек с много слаба воля, оттогава вярвал, че раковите зародиши са навсякъде; той бил убеден, че тези зародиши присъстват навсякъде, където той отиде. С други думи, неговата воля не е достатъчно силна да подтисне в подсъзнанието идеята, веднъж възникнала в него.
Но същият вид нещо се появява в много различни форми сред хората, чиято воля не е достатъчно развита, и тогава е лесно за Луцифер да придобие власт над тях.
Друго отклонение на съзнанието е наречено от съвременните психиатри "болестен страх от докосване" (Beruhrungsfurcht). Симптомът за това състояние е, че хората, в които волята е недостатъчно развита, избягват всеки контакт с други човешки същества или предмети; те се плашат да бъдат докосвани от други хора или предмети. "Болестният страх от докосване" е друг специфичен термин, използван в съвременната психиатрия.
към текста >>
Симптомът за това състояние е, че хората, в които
вол
ята е недостатъчно развита, избягват всеки контакт с други човешки същества или предмети; те се плашат да бъдат докосвани от други хора или предмети.
Ще дам пример за онова, което всъщност се наблюдава в клиниките. Един човек видял друг, който имал раков тумор на лицето; той видял тумора и тъй като бил човек с много слаба воля, оттогава вярвал, че раковите зародиши са навсякъде; той бил убеден, че тези зародиши присъстват навсякъде, където той отиде. С други думи, неговата воля не е достатъчно силна да подтисне в подсъзнанието идеята, веднъж възникнала в него. Но същият вид нещо се появява в много различни форми сред хората, чиято воля не е достатъчно развита, и тогава е лесно за Луцифер да придобие власт над тях. Друго отклонение на съзнанието е наречено от съвременните психиатри "болестен страх от докосване" (Beruhrungsfurcht).
Симптомът за това състояние е, че хората, в които волята е недостатъчно развита, избягват всеки контакт с други човешки същества или предмети; те се плашат да бъдат докосвани от други хора или предмети.
"Болестният страх от докосване" е друг специфичен термин, използван в съвременната психиатрия.
към текста >>
Ако тези същества не се опознаят, по-нататъшната е
вол
юция на човечеството ще бъде изложена на опасност.
Могат да се споменат и много други отклонения на съзнанието. Самите тези отклонения показват какво би трябвало да бъде нормалното състояние на нашето съзнание на физически план. Но сега живеем във време, когато определени същества неминуемо трябва да ни станат познати, от една страна съществата зад воала на природата, от друга страна зад воала на душевния свят.
Ако тези същества не се опознаят, по-нататъшната еволюция на човечеството ще бъде изложена на опасност.
Ако не се съзира връзката на Ариман и Луцифер с нашата еволюция, предстои опасност. Защото точно когато не се забелязват, те работят най-ефективно. Като пример за начина, по който работи Ариман, ще разкажа един анекдот, който представя неукрасената истина.
към текста >>
Ако не се съзира връзката на Ариман и Луцифер с нашата е
вол
юция, предстои опасност.
Могат да се споменат и много други отклонения на съзнанието. Самите тези отклонения показват какво би трябвало да бъде нормалното състояние на нашето съзнание на физически план. Но сега живеем във време, когато определени същества неминуемо трябва да ни станат познати, от една страна съществата зад воала на природата, от друга страна зад воала на душевния свят. Ако тези същества не се опознаят, по-нататъшната еволюция на човечеството ще бъде изложена на опасност.
Ако не се съзира връзката на Ариман и Луцифер с нашата еволюция, предстои опасност.
Защото точно когато не се забелязват, те работят най-ефективно. Като пример за начина, по който работи Ариман, ще разкажа един анекдот, който представя неукрасената истина.
към текста >>
Идва време, когато Ариман ще се опита да завладее интелигентността, а Луцифер
вол
ята на хората.
Идва време, когато Ариман ще се опита да завладее интелигентността, а Луцифер волята на хората.
На това може да се попречи само ако тези неща се разпознават; а разпознаването може да бъде донесено само от духовно-научно Движение. Удивително е да се види онова, което правят Ариман и Луцифер и което още не се забелязва. От тази гледна точка е интересно да се изучава модерната психиатрия. Съвременните психиатри всъщност разпознават много неща, които са факти, но не могат да ги обяснят правилно, защото не държат сметка за близостта на тези духовни Сили зад воала. Съвременните психиатри считат всичко, което не е абсолютно нормално в човека, всичко отклоняващо се и в най-малка степен от определена общоприета норма, за клонящо към лудост.
към текста >>
Работата е там, че ако някой днес тръгне просто да развива онова, което в определени тайни Ордени претендира да бъде тайно познание с придружаващия го сим
вол
изъм, ще бъде много лесно да се предаде в ръцете на Ариман всичко, следвано дотук като окултизъм.
Работата е там, че ако някой днес тръгне просто да развива онова, което в определени тайни Ордени претендира да бъде тайно познание с придружаващия го символизъм, ще бъде много лесно да се предаде в ръцете на Ариман всичко, следвано дотук като окултизъм.
А ако досега прилаганият мистицизъм бъде насърчен и развит в човешките същества, той лесно ще бъде предаден в ръцете на Луцифер. Корабът на Духовната Наука трябва да бъде направляван между тези две опасности. Това е изключително важно. Следователно Духовната Наука трябва да бъде така устроена, че да не могат да пуснат корени нито мистични, нито окултни отклонения.
към текста >>
Вчера казах, че когато човек разкъса воала на природата влиза в сфера, където се натъква на същества, имащи
вол
я за унищожаване, и че тази
вол
я за унищожение е родствена на човешкия интелект.
Вчера казах, че когато човек разкъса воала на природата влиза в сфера, където се натъква на същества, имащи воля за унищожаване, и че тази воля за унищожение е родствена на човешкия интелект.
Аз описах какво може да сполети човек, който става жертва на тези същества. Това не трябва да се случва. Също говорих и за трескавото, екстазно състояние, в което може да изпадне някой в своя духовен живот, ако си позволява погрешни мистични изживявания. Това също трябва да се избягва.
към текста >>
Също говорих и за трескавото, екстазно състояние, в което може да изпадне някой в своя духовен живот, ако си поз
вол
ява погрешни мистични изживявания.
Вчера казах, че когато човек разкъса воала на природата влиза в сфера, където се натъква на същества, имащи воля за унищожаване, и че тази воля за унищожение е родствена на човешкия интелект. Аз описах какво може да сполети човек, който става жертва на тези същества. Това не трябва да се случва.
Също говорих и за трескавото, екстазно състояние, в което може да изпадне някой в своя духовен живот, ако си позволява погрешни мистични изживявания.
Това също трябва да се избягва.
към текста >>
В една предишна лекция аз казах, че езотериците сред окултистите усърдно се опитаха да принудят хората да използват интелекта си за разтълкуване на сим
вол
ите, за да не пробият воала по неправилен начин и да станат жертва на Силите, срещани в толкова ужасна форма в тези гранични сфери.
В една предишна лекция аз казах, че езотериците сред окултистите усърдно се опитаха да принудят хората да използват интелекта си за разтълкуване на символите, за да не пробият воала по неправилен начин и да станат жертва на Силите, срещани в толкова ужасна форма в тези гранични сфери.
Тези същества могат да бъдат държани на разстояние, ако интелектът се използва по начина, по който е използван например в разгадаването на символите. Това бе някогашната практика, но тя вече не посреща нуждите на сегашната епоха и не е приложим метод.
към текста >>
Тези същества могат да бъдат държани на разстояние, ако интелектът се използва по начина, по който е използван например в разгадаването на сим
вол
ите.
В една предишна лекция аз казах, че езотериците сред окултистите усърдно се опитаха да принудят хората да използват интелекта си за разтълкуване на символите, за да не пробият воала по неправилен начин и да станат жертва на Силите, срещани в толкова ужасна форма в тези гранични сфери.
Тези същества могат да бъдат държани на разстояние, ако интелектът се използва по начина, по който е използван например в разгадаването на символите.
Това бе някогашната практика, но тя вече не посреща нуждите на сегашната епоха и не е приложим метод.
към текста >>
Когато върху предаденото в Духовната Наука истински се работи с интелекта, той се използва по правилен начин и тогава е невъзможно да се влезе в сферата на Ариман по непоз
вол
ен път.
Когато някоя или друга личност започва да изучава Духовната Наука, много често може да се чуе забележката: "Не мога да проумея тези неща, докато самият аз не ги видя ясновидски, така че ги вземам на доверие." Изтъквам отново и отново че, правилно разбиран, случаят не е такъв. В настоящото време човешките същества имат достатъчни умствени възможности да разберат всичко изнесено. Всичко от Духовната Наука, във формата в която е представена, е в обсега на интелектуалните способности, съществуващи у хората в настоящата епоха. Наистина, Духовната Наука не може да бъде открита чрез тези способности, но може да бъде разбрана. Интелектуалните способности са тук и могат да бъдат използвани и онези, които отказват да признаят че това е така, са в грешка.
Когато върху предаденото в Духовната Наука истински се работи с интелекта, той се използва по правилен начин и тогава е невъзможно да се влезе в сферата на Ариман по непозволен път.
Има само две възможности. Или хората правят упорити усилия да разберат, в който случай използват интелекта с който Ариманическите същества може добре да злоупотребятс цел да разберат Духовната Наука, и тогава този интелект не може да им бъде изтръгнат. Каквото и да реши на направи Ариман, той никога не може да повлияе на интелекта, който хората прилагат, дали в настоящата епоха или в бъдещето, за да изучават Духовната Наука. В това можете да бъдете сигурни. Ако хората не направят опит да разберат Духовната Наука, те не отправят своя интелект към нея но Духовната Наука не може да бъде обвинявана за това!
към текста >>
Но каквото и да е дадено по този начин, е дадено с цел и обмислено, защото чрез него човешкият ум е подтикван да изостави произ
вол
ните размишления.
Не казах това с цел да се хваля с достойнствата на нашето Движение, а просто за да покажа, че в него положителното винаги може да бъде намерено. Аз казах: дори ако хората приемат само онова, което могат да признаят, оставяйки настрана каквото не ги интересува, Духовната Наука може въпреки всичко да бъде от най-голяма полза. Ако помислите за начина, по който работим от 15 години ще осъзнаете, че множество истини, принадлежащи към областта на естествената наука, изкуството, историята на изкуството и т.н. бяха включени в чисто духовно-научната доктрина. Наистина, допускайки за момент, че не е било предадено нищо от чистата Духовна Наука, а само истините относно естествената наука и изкуството дори това само по себе си би могло да бъде от практическа полза.
Но каквото и да е дадено по този начин, е дадено с цел и обмислено, защото чрез него човешкият ум е подтикван да изостави произволните размишления.
И така по всякакъв начин сме се стремили да формираме нашето Движение така, че то да може да върви напред по правилен и безопасен начин. От самото начало то бе схващано като един вид организъм. И мислейки за него така, можем също да кажем, че то трябва да расте и да се развива като организъм, като човешки организъм, който около седмата си година получава своите втори зъби и организмът трябва да използва тези втори зъби, индивидуалните зъби, които има на свое разположение.
към текста >>
Защото те никога няма да пожелаят да поз
вол
ят човека да навлезе в света, от който толкова много се страхуват.
Тук обаче схващаме причината защо представителите на една или друга религиозна общност винаги ще се надигат въоръжени срещу Духовната Наука!
Защото те никога няма да пожелаят да позволят човека да навлезе в света, от който толкова много се страхуват.
Те се страхуват, че един ден човешките същества ще открият вечното естество на душата в себе си. Те искат хората да си представят, че само онова, за което вече знаят, живее вечно в тях. Вчера казах, че ако се вкоренеше материалистичен възглед за света, ако господстваше само такъв възглед и не беше възникнала Духовна Наука, нещата щяха да стигнат до точката, където хората биха били погълнати от скептицизъм и съмнение, тъй като щеше да се създаде нещо като океан, в който душите неминуемо биха се удавили. Но ако се желае хората да бъдат спъвани, за да не би те да проникнат зад воала на света на душата, то единственото нещо, което трябва да се направи, е те да се държат в състояние на неведение. Неведението, което накрая би задушило хората, трябва неизбежно да се разпростира, ако онези, които днес често са представители на религиозни общности, искат да постигнат своите цели.
към текста >>
Луцифер обаче подбужда своите огнени духове на
вол
ята да изваждат определени сили от нас, за да направят тези сили независими.
Това влизане в нечие собствено тяло като в нещо непознато и съдържащо неизвестни елементи е изживяване, което може да сполети онези, които не се придържат точно към правилния път. Понеже Ариман се стреми да се настани в човешкото тяло и да превърне определени органи в органи на познание.
Луцифер обаче подбужда своите огнени духове на волята да изваждат определени сили от нас, за да направят тези сили независими.
И така ако прекосим Прага в посока към Луциферовото царство и след това се върнем в тялото си, ние се чувстваме сякаш определени части са кухи, сякаш нещо е било извадено от нас. Ариман прибавя нещо, защото като влезе в нас, той изпълва органите. Луцифер отнема органите, прави онова, което иначе е част от собствения ни организъм, независимо от нас.
към текста >>
11.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Едно отминаване би означавало в този случай едно отказване от основата на нашата култура, едно въртене насам и нататък в дълбочината без
вол
ята да се издигнем до светлата височина, от която изхожда всяка светлина на нашето образование.
Броят на писанията и студиите, които излизат в нашето време със задачата да определят отношението на Гьоте към различните клонове на модерните науки и към модерния духовен живот, е огромен. Само изброяването на заглавията би напълнило един значително голям том. На основата на това явление стои фактът, че ние все повече осъзнаваме: в лицето на Гьоте пред нас стои един фактор на културата, с който трябва да се обясни по необходимост всичко, което иска да участвува в духовния живот на настоящето.
Едно отминаване би означавало в този случай едно отказване от основата на нашата култура, едно въртене насам и нататък в дълбочината без волята да се издигнем до светлата височина, от която изхожда всяка светлина на нашето образование.
Само който може да се свърже в някоя точка с Гьоте и неговото време, той може да стигне до яснота относно това, по какъв път върви нашата култура, само той може да осъзнае целите, към които трябва да се стреми модерното човечество; който не намира това отношение към най-великия дух на новото време, той бива само просто дърпан от своите себеподобни и воден като един слепец. Всички неща ни се явяват в една нова връзка, когато ги гледаме с поглед, който е бил заострен при този извор на културата.
към текста >>
Гръцкият дух, който благодарение на своята щастлива организация черпеше своето задо
вол
яване от непосредствено заобикалящата ни действителност, произведе една епоха на изкуството, която се е издигнала до най-голяма висота; обаче той стори това с една първична наивност, без да има нужда да си създаде в изкуството един свят, който да може да предложи едно задо
вол
яване, което задо
вол
яване не можем да получим от никъде другаде.
Този факт, че науката на красивото се е родила първо толкова късно, не е никаква случайност. По-рано тя не беше никак възможна, просто защото липсваха предварителните условия за това. Кои са тези предварителни условия? Нуждата от изкуството е толкова стара колкото е старо самото човечество, обаче нуждата за схващане на неговата задача можа да се яви едвам по-късно.
Гръцкият дух, който благодарение на своята щастлива организация черпеше своето задоволяване от непосредствено заобикалящата ни действителност, произведе една епоха на изкуството, която се е издигнала до най-голяма висота; обаче той стори това с една първична наивност, без да има нужда да си създаде в изкуството един свят, който да може да предложи едно задоволяване, което задоволяване не можем да получим от никъде другаде.
Гъркът намираше в действителността всичко, което търсеше; всичко, което неговото сърце желаеше, за което неговият дух жадуваше, природата му го предлагаше в изобилие. При него никога не можеше да се случи, щото в сърцето му да се роди копнежът за нещо, което ние напразно търсим в заобикалящия ни свят. Гъркът не беше израснал вън от природата и затова всички негови нужди могат да бъдат задоволени от нея. Сраснал се в неразделно единство с цялото си битие с природата, тя твори в него и знае след това напълно, какво може да му създаде, за да може също отново да задоволи това битие, това съществуване. Така при този наивен народ изкуството образуваше едно продължение на живота и работата в природата, то израсна напълно от нея.
към текста >>
Гъркът не беше израснал вън от природата и затова всички негови нужди могат да бъдат задо
вол
ени от нея.
Кои са тези предварителни условия? Нуждата от изкуството е толкова стара колкото е старо самото човечество, обаче нуждата за схващане на неговата задача можа да се яви едвам по-късно. Гръцкият дух, който благодарение на своята щастлива организация черпеше своето задоволяване от непосредствено заобикалящата ни действителност, произведе една епоха на изкуството, която се е издигнала до най-голяма висота; обаче той стори това с една първична наивност, без да има нужда да си създаде в изкуството един свят, който да може да предложи едно задоволяване, което задоволяване не можем да получим от никъде другаде. Гъркът намираше в действителността всичко, което търсеше; всичко, което неговото сърце желаеше, за което неговият дух жадуваше, природата му го предлагаше в изобилие. При него никога не можеше да се случи, щото в сърцето му да се роди копнежът за нещо, което ние напразно търсим в заобикалящия ни свят.
Гъркът не беше израснал вън от природата и затова всички негови нужди могат да бъдат задоволени от нея.
Сраснал се в неразделно единство с цялото си битие с природата, тя твори в него и знае след това напълно, какво може да му създаде, за да може също отново да задоволи това битие, това съществуване. Така при този наивен народ изкуството образуваше едно продължение на живота и работата в природата, то израсна напълно от нея. То задоволяваше същите нужди както неговата майка, само че в по-висок размер. Но това се дължи, че Аристотел не познаваше никакъв по-висок принцип на изкуството освен подражанието на природата. Гърците не се нуждаеха от нищо повече освен да достигнат природата, защото те имаха в природата вече извора на всяко задоволяване.
към текста >>
Сраснал се в неразделно единство с цялото си битие с природата, тя твори в него и знае след това напълно, какво може да му създаде, за да може също отново да задо
вол
и това битие, това съществуване.
Нуждата от изкуството е толкова стара колкото е старо самото човечество, обаче нуждата за схващане на неговата задача можа да се яви едвам по-късно. Гръцкият дух, който благодарение на своята щастлива организация черпеше своето задоволяване от непосредствено заобикалящата ни действителност, произведе една епоха на изкуството, която се е издигнала до най-голяма висота; обаче той стори това с една първична наивност, без да има нужда да си създаде в изкуството един свят, който да може да предложи едно задоволяване, което задоволяване не можем да получим от никъде другаде. Гъркът намираше в действителността всичко, което търсеше; всичко, което неговото сърце желаеше, за което неговият дух жадуваше, природата му го предлагаше в изобилие. При него никога не можеше да се случи, щото в сърцето му да се роди копнежът за нещо, което ние напразно търсим в заобикалящия ни свят. Гъркът не беше израснал вън от природата и затова всички негови нужди могат да бъдат задоволени от нея.
Сраснал се в неразделно единство с цялото си битие с природата, тя твори в него и знае след това напълно, какво може да му създаде, за да може също отново да задоволи това битие, това съществуване.
Така при този наивен народ изкуството образуваше едно продължение на живота и работата в природата, то израсна напълно от нея. То задоволяваше същите нужди както неговата майка, само че в по-висок размер. Но това се дължи, че Аристотел не познаваше никакъв по-висок принцип на изкуството освен подражанието на природата. Гърците не се нуждаеха от нищо повече освен да достигнат природата, защото те имаха в природата вече извора на всяко задоволяване. Това, което на нас би трябвало да ни изглежда празно и без значение, чисто подражание на природата, тук беше напълно достатъчно.
към текста >>
То задо
вол
яваше същите нужди както неговата майка, само че в по-висок размер.
Гъркът намираше в действителността всичко, което търсеше; всичко, което неговото сърце желаеше, за което неговият дух жадуваше, природата му го предлагаше в изобилие. При него никога не можеше да се случи, щото в сърцето му да се роди копнежът за нещо, което ние напразно търсим в заобикалящия ни свят. Гъркът не беше израснал вън от природата и затова всички негови нужди могат да бъдат задоволени от нея. Сраснал се в неразделно единство с цялото си битие с природата, тя твори в него и знае след това напълно, какво може да му създаде, за да може също отново да задоволи това битие, това съществуване. Така при този наивен народ изкуството образуваше едно продължение на живота и работата в природата, то израсна напълно от нея.
То задоволяваше същите нужди както неговата майка, само че в по-висок размер.
Но това се дължи, че Аристотел не познаваше никакъв по-висок принцип на изкуството освен подражанието на природата. Гърците не се нуждаеха от нищо повече освен да достигнат природата, защото те имаха в природата вече извора на всяко задоволяване. Това, което на нас би трябвало да ни изглежда празно и без значение, чисто подражание на природата, тук беше напълно достатъчно. Ние сме се отучили да виждаме в чистата природа най-висшето, за което нашият дух проявява желание; ето защо чистият реализъм, който е лишен от онова висше естество, не би могъл никога да ни задоволи. Това време трябваше да дойде.
към текста >>
Гърците не се нуждаеха от нищо повече освен да достигнат природата, защото те имаха в природата вече извора на всяко задо
вол
яване.
Гъркът не беше израснал вън от природата и затова всички негови нужди могат да бъдат задоволени от нея. Сраснал се в неразделно единство с цялото си битие с природата, тя твори в него и знае след това напълно, какво може да му създаде, за да може също отново да задоволи това битие, това съществуване. Така при този наивен народ изкуството образуваше едно продължение на живота и работата в природата, то израсна напълно от нея. То задоволяваше същите нужди както неговата майка, само че в по-висок размер. Но това се дължи, че Аристотел не познаваше никакъв по-висок принцип на изкуството освен подражанието на природата.
Гърците не се нуждаеха от нищо повече освен да достигнат природата, защото те имаха в природата вече извора на всяко задоволяване.
Това, което на нас би трябвало да ни изглежда празно и без значение, чисто подражание на природата, тук беше напълно достатъчно. Ние сме се отучили да виждаме в чистата природа най-висшето, за което нашият дух проявява желание; ето защо чистият реализъм, който е лишен от онова висше естество, не би могъл никога да ни задоволи. Това време трябваше да дойде. То беше необходимост за развиващото се до все по-високи степени човечество. Човекът можеше да се задържи само толкова дълго в природата, докато нямаше още съзнание за това.
към текста >>
Ние сме се отучили да виждаме в чистата природа най-висшето, за което нашият дух проявява желание; ето защо чистият реализъм, който е лишен от онова висше естество, не би могъл никога да ни задо
вол
и.
Така при този наивен народ изкуството образуваше едно продължение на живота и работата в природата, то израсна напълно от нея. То задоволяваше същите нужди както неговата майка, само че в по-висок размер. Но това се дължи, че Аристотел не познаваше никакъв по-висок принцип на изкуството освен подражанието на природата. Гърците не се нуждаеха от нищо повече освен да достигнат природата, защото те имаха в природата вече извора на всяко задоволяване. Това, което на нас би трябвало да ни изглежда празно и без значение, чисто подражание на природата, тук беше напълно достатъчно.
Ние сме се отучили да виждаме в чистата природа най-висшето, за което нашият дух проявява желание; ето защо чистият реализъм, който е лишен от онова висше естество, не би могъл никога да ни задоволи.
Това време трябваше да дойде. То беше необходимост за развиващото се до все по-високи степени човечество. Човекът можеше да се задържи само толкова дълго в природата, докато нямаше още съзнание за това. В момента, когато позна с пълна яснота своето собствено себе, в момента, в който разбра, че в неговата вътрешност живее едно царство, което е поне равностойно на това на външния свят, той трябваше да се освободи от връзките на природата.
към текста >>
Сега той вече не можеше да и се отдаде напълно, за да разполага тя с него и го владее, за да създава неговите нужди и отново да ги задо
вол
ява.
Сега той вече не можеше да и се отдаде напълно, за да разполага тя с него и го владее, за да създава неговите нужди и отново да ги задоволява.
Сега той трябваше да застане срещу нея и с това той фактически се освободи от нея, отдели се от нея, създаде вътре в себе си един нов свят и от този свят изтича сега неговият копнеж, от него идват неговите желания. Дали тези желания, родени сега настрана от природата, могат да бъдат също задоволени от нея, това е изоставено естествено на случайността. Във всеки случай сега една рязка пропаст отделя човека от действителността и той трябва тепърва да възстанови хармонията, която по-рано съществуваше в първичното съвършенство. С това са дадени конфликтите между идеалите и действителността, между желаното и постигнатото, накратко казано на всичко онова, което води една човешка душа в един истински духовен лабиринт.
към текста >>
Дали тези желания, родени сега настрана от природата, могат да бъдат също задо
вол
ени от нея, това е изоставено естествено на случайността.
Сега той вече не можеше да и се отдаде напълно, за да разполага тя с него и го владее, за да създава неговите нужди и отново да ги задоволява. Сега той трябваше да застане срещу нея и с това той фактически се освободи от нея, отдели се от нея, създаде вътре в себе си един нов свят и от този свят изтича сега неговият копнеж, от него идват неговите желания.
Дали тези желания, родени сега настрана от природата, могат да бъдат също задоволени от нея, това е изоставено естествено на случайността.
Във всеки случай сега една рязка пропаст отделя човека от действителността и той трябва тепърва да възстанови хармонията, която по-рано съществуваше в първичното съвършенство. С това са дадени конфликтите между идеалите и действителността, между желаното и постигнатото, накратко казано на всичко онова, което води една човешка душа в един истински духовен лабиринт.
към текста >>
Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задо
вол
ят стремящия се към Божественото дух.
Природата стои срещу нас лишена от душа, лишена от всичко онова, което нашата вътрешност ни известява като нещо Божествено. Следващото последствие е отвръщането от всичко, което е природа, бягството от непосредствено действителното. Това е точно противоположното на гърцизма. Както този последният беше намерил всичко в природата, така този светоглед не намира абсолютно нищо в нея. И в тази светлина трябва да ни се яви християнското средновековие2.
Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух.
Тук също безпомощността на науката не причини никакво прекъсване на развитието на изкуството. Докато тази наука не знаеше, какво трябва да мисли върху изкуството, родиха се най-величествените творения на християнското изкуство. Философията, която в онова време вървеше след богословието носейки неговите шлейфове, тя не съумя да създаде на изкуството никакво място в прогреса на културата, както не може да стори това великият идеалист на гърците, "Божественият Платон". Платон обяви изобразителното изкуство и драматиката просто за вредни. Той имаше толкова малко понятие за самостоятелната задача на изкуството, че прояви милост към музиката само затова, защото подпомагала храбростта във войната.
към текста >>
Принципът на делението на природа и дух не отговаря на Гьотевите възгледи; той иска да вижда в света само едно велико цяло, една единна е
вол
юционна верига от същества, в която човекът съставлява един член, макар и най-висшия. Природата!
Принципът на делението на природа и дух не отговаря на Гьотевите възгледи; той иска да вижда в света само едно велико цяло, една единна еволюционна верига от същества, в която човекът съставлява един член, макар и най-висшия. Природата!
ние сме заобиколени от нея и обгърнати от нея без да можем да излезем от нея и без да можем да проникнем по-дълбоко в нея. Без да я молим и без да ни предупреждава тя ни обхваща в кръговрата на нейния танц и продължава да действува с нас, докато се уморим и падаме от нейните ръце". И в книгата върху Винкелман: "когато здравата природа на човека действува като едно цяло той се чувствува в света като в едно велико, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на удоволствие му осигурява едно чисто, свободно очарование: тогава вселената, ако тя би могла да чувствува себе си, достигнала до нейната цел, би възлекувала и би се удивлявала на достигнатия връх в нейното развитие и същество". Тук се съдържа истински Гьотевото излизане над непосредствената природа, без да се отдалечи ни най-малко от това, което съставлява същността на природата. На него му е чуждо това, което той самият намира при много особено надарени хора: "особеността да чувствува един вид боязън пред действителния живот, да се оттегли в самия себе си, да създаде в самия себе си един собствен свят и по този начин да върши най-превъзходното към вътрешността".
към текста >>
И в книгата върху Винкелман: "когато здравата природа на човека действува като едно цяло той се чувствува в света като в едно велико, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на удо
вол
ствие му осигурява едно чисто, свободно очарование: тогава вселената, ако тя би могла да чувствува себе си, достигнала до нейната цел, би възлекувала и би се удивлявала на достигнатия връх в нейното развитие и същество".
Принципът на делението на природа и дух не отговаря на Гьотевите възгледи; той иска да вижда в света само едно велико цяло, една единна еволюционна верига от същества, в която човекът съставлява един член, макар и най-висшия. Природата! ние сме заобиколени от нея и обгърнати от нея без да можем да излезем от нея и без да можем да проникнем по-дълбоко в нея. Без да я молим и без да ни предупреждава тя ни обхваща в кръговрата на нейния танц и продължава да действува с нас, докато се уморим и падаме от нейните ръце".
И в книгата върху Винкелман: "когато здравата природа на човека действува като едно цяло той се чувствува в света като в едно велико, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на удоволствие му осигурява едно чисто, свободно очарование: тогава вселената, ако тя би могла да чувствува себе си, достигнала до нейната цел, би възлекувала и би се удивлявала на достигнатия връх в нейното развитие и същество".
Тук се съдържа истински Гьотевото излизане над непосредствената природа, без да се отдалечи ни най-малко от това, което съставлява същността на природата. На него му е чуждо това, което той самият намира при много особено надарени хора: "особеността да чувствува един вид боязън пред действителния живот, да се оттегли в самия себе си, да създаде в самия себе си един собствен свят и по този начин да върши най-превъзходното към вътрешността". Гьоте не бяга от действителността, за да си създаде един абстрактен свят на мислите, който няма нищо общо с тази действителност; не, той се задълбочава в нея, за да намери в нейните вечни промени, в нейното развитие и движение нейните непроменящи се закони, той застава срещу индивида, за да види в него първообраза. Така в неговия дух се роди първичното растение, също първичното животно, които не са нищо друго освен идеите на животното, идеите на растението. Това не са никакви празни общи понятия, които принадлежат на една пуста теория, с едно богато, конкретно съдържание, пълножизнени и ненагледни.
към текста >>
Ние никога не можем да бъдем задо
вол
ени с отделния природен процес, а само с природния закон, никога не можем да се чувствуваме задо
вол
ени с отделния индивид, а само с всеобщото обгръщане на нещата.
Това е "по-висшата природа" в природата, която Гьоте иска да завладее. От това ние виждаме, че в никой случай действителността, каквато тя стои разпростряна пред нашите сетива, не е нещо, при което трябва да спре човекът стигнал до една по-висока степен на културата. Само когато човешкият дух прекрачва тази действителност, счупва черупката и стига, до ядката, на него му се открива това, което подържа в единство този свят в неговата най-дълбока вътрешност.
Ние никога не можем да бъдем задоволени с отделния природен процес, а само с природния закон, никога не можем да се чувствуваме задоволени с отделния индивид, а само с всеобщото обгръщане на нещата.
При Гьоте този факт се проявява в мислимо най-съвършената форма. Това, което също остава при него, е фактът, че за модерния дух действителността, отделният индивид не предлага никакво задоволяване, защото не намираме в самия него това, което познаваме като най-висшето, а го намираме едвам когато се издигнем над него, намираме това, което зачитаме като Божествено, което в науката наричаме идея. Докато само опитът не може да дойде до примирението на противоположностите, защото той има наистина действителността, но няма още идеята, науката не може да стигне до това примирение, защото тя наистина има идеята, но няма вече действителността. Между двете човекът се нуждае от едно ново царство; от едно царство, в което отделното нещо и на цялото представлява идеята, от едно царство, в което индивидът се явява вече така, че в него се съдържа характерът на всеобщото и на необходимостта. Обаче един такъв свят не съществува в действителността, един такъв свят човекът трябва тепърва да си създаде и този свят е светът на изкуството: едно необходимо трето царство наред с царството на разума.
към текста >>
Това, което също остава при него, е фактът, че за модерния дух действителността, отделният индивид не предлага никакво задо
вол
яване, защото не намираме в самия него това, което познаваме като най-висшето, а го намираме едвам когато се издигнем над него, намираме това, което зачитаме като Божествено, което в науката наричаме идея.
Това е "по-висшата природа" в природата, която Гьоте иска да завладее. От това ние виждаме, че в никой случай действителността, каквато тя стои разпростряна пред нашите сетива, не е нещо, при което трябва да спре човекът стигнал до една по-висока степен на културата. Само когато човешкият дух прекрачва тази действителност, счупва черупката и стига, до ядката, на него му се открива това, което подържа в единство този свят в неговата най-дълбока вътрешност. Ние никога не можем да бъдем задоволени с отделния природен процес, а само с природния закон, никога не можем да се чувствуваме задоволени с отделния индивид, а само с всеобщото обгръщане на нещата. При Гьоте този факт се проявява в мислимо най-съвършената форма.
Това, което също остава при него, е фактът, че за модерния дух действителността, отделният индивид не предлага никакво задоволяване, защото не намираме в самия него това, което познаваме като най-висшето, а го намираме едвам когато се издигнем над него, намираме това, което зачитаме като Божествено, което в науката наричаме идея.
Докато само опитът не може да дойде до примирението на противоположностите, защото той има наистина действителността, но няма още идеята, науката не може да стигне до това примирение, защото тя наистина има идеята, но няма вече действителността. Между двете човекът се нуждае от едно ново царство; от едно царство, в което отделното нещо и на цялото представлява идеята, от едно царство, в което индивидът се явява вече така, че в него се съдържа характерът на всеобщото и на необходимостта. Обаче един такъв свят не съществува в действителността, един такъв свят човекът трябва тепърва да си създаде и този свят е светът на изкуството: едно необходимо трето царство наред с царството на разума.
към текста >>
Обаче при цялата сериозност и при всичкия труд, които са били употребени върху този въпрос, трябва да признаем днес, че ние нямаме днес всестранно задо
вол
яващо решение на естетическите задачи.
С това на изкуството беше признато високото значение за културния напредък на човечеството. Характерно е за мощния епос на германския народ, че първо той стигна до това познание, отбелязвайки, че от едно столетие насам всички германски философи водят борба да намерят най-достойната научна форма за особения начин, по който в произведението на изкуството духовното и природното, идеалното и реалното се сливат едни с други. И задачата на естетиката не е никоя друга, освен да разбере това проникване в неговата същност и да го преработи в отделните форми, в които то се проявява в различните области на изкуството. Да бъде възбуден проблемът по посочения от нас начин и да постави в течение всички главни естетически въпроси, това е заслуга на излязлата в 1790 година книга на Кант "Критика на разсъдъчната способност", обясненията на която бяха приети със симпатия от страна на Гьоте.
Обаче при цялата сериозност и при всичкия труд, които са били употребени върху този въпрос, трябва да признаем днес, че ние нямаме днес всестранно задоволяващо решение на естетическите задачи.
към текста >>
Той изследва първо основата на удо
вол
ствието, което изпитваме при красивите творения на изкуството.
Ако мога да изкажа тук моето убеждение, това може да се припише само на обстоятелството, че Гьотевите плодотворни зародиши в тази област са били оставени невзети под внимание, че той не е бил счетен за научен човек. Ако това би било сторено, тогава ние бихме изградили само идеите на Шилер, които са възникнали в него при съзерцаването гения на Гьоте и които той е вложил в своята книга "Писма върху естетическото възпитание". И тези писма също не са били считани много пъти за достатъчно научни от страна на систематизиращите естетици и въпреки това те принадлежат към най-важните творби, които естетиката въобще е произвела. Шилер изхожда от Канта. Този философ е определил естеството на красивото в многостранно отношение.
Той изследва първо основата на удоволствието, което изпитваме при красивите творения на изкуството.
Той намира, че това изпитване на удоволствие се различава от всяко друго удоволствие. Нека го сравним с удоволствието, което изпитваме, когато имаме работа с един предмет, който представлява за нас нещо полезно. Това удоволствие е съвършено различно. Това удоволствие е свързано вътрешно с желанието да съществува този предмет. Удоволствието изпитвано при полезните неща изчезва, когато тези полезни неща не са вече налице.
към текста >>
Той намира, че това изпитване на удо
вол
ствие се различава от всяко друго удо
вол
ствие.
Ако това би било сторено, тогава ние бихме изградили само идеите на Шилер, които са възникнали в него при съзерцаването гения на Гьоте и които той е вложил в своята книга "Писма върху естетическото възпитание". И тези писма също не са били считани много пъти за достатъчно научни от страна на систематизиращите естетици и въпреки това те принадлежат към най-важните творби, които естетиката въобще е произвела. Шилер изхожда от Канта. Този философ е определил естеството на красивото в многостранно отношение. Той изследва първо основата на удоволствието, което изпитваме при красивите творения на изкуството.
Той намира, че това изпитване на удоволствие се различава от всяко друго удоволствие.
Нека го сравним с удоволствието, което изпитваме, когато имаме работа с един предмет, който представлява за нас нещо полезно. Това удоволствие е съвършено различно. Това удоволствие е свързано вътрешно с желанието да съществува този предмет. Удоволствието изпитвано при полезните неща изчезва, когато тези полезни неща не са вече налице. Това не е така при удоволствието, което изпитваме по отношение на красивото.
към текста >>
Нека го сравним с удо
вол
ствието, което изпитваме, когато имаме работа с един предмет, който представлява за нас нещо полезно.
И тези писма също не са били считани много пъти за достатъчно научни от страна на систематизиращите естетици и въпреки това те принадлежат към най-важните творби, които естетиката въобще е произвела. Шилер изхожда от Канта. Този философ е определил естеството на красивото в многостранно отношение. Той изследва първо основата на удоволствието, което изпитваме при красивите творения на изкуството. Той намира, че това изпитване на удоволствие се различава от всяко друго удоволствие.
Нека го сравним с удоволствието, което изпитваме, когато имаме работа с един предмет, който представлява за нас нещо полезно.
Това удоволствие е съвършено различно. Това удоволствие е свързано вътрешно с желанието да съществува този предмет. Удоволствието изпитвано при полезните неща изчезва, когато тези полезни неща не са вече налице. Това не е така при удоволствието, което изпитваме по отношение на красивото. Това удоволствие няма нищо общо с притежанието, със съществуването на предмета.
към текста >>
Това удо
вол
ствие е съвършено различно.
Шилер изхожда от Канта. Този философ е определил естеството на красивото в многостранно отношение. Той изследва първо основата на удоволствието, което изпитваме при красивите творения на изкуството. Той намира, че това изпитване на удоволствие се различава от всяко друго удоволствие. Нека го сравним с удоволствието, което изпитваме, когато имаме работа с един предмет, който представлява за нас нещо полезно.
Това удоволствие е съвършено различно.
Това удоволствие е свързано вътрешно с желанието да съществува този предмет. Удоволствието изпитвано при полезните неща изчезва, когато тези полезни неща не са вече налице. Това не е така при удоволствието, което изпитваме по отношение на красивото. Това удоволствие няма нищо общо с притежанието, със съществуването на предмета. Следователно то съвсем не е свързано с обекта, а само с представата за този обект.
към текста >>
Това удо
вол
ствие е свързано вътрешно с желанието да съществува този предмет.
Този философ е определил естеството на красивото в многостранно отношение. Той изследва първо основата на удоволствието, което изпитваме при красивите творения на изкуството. Той намира, че това изпитване на удоволствие се различава от всяко друго удоволствие. Нека го сравним с удоволствието, което изпитваме, когато имаме работа с един предмет, който представлява за нас нещо полезно. Това удоволствие е съвършено различно.
Това удоволствие е свързано вътрешно с желанието да съществува този предмет.
Удоволствието изпитвано при полезните неща изчезва, когато тези полезни неща не са вече налице. Това не е така при удоволствието, което изпитваме по отношение на красивото. Това удоволствие няма нищо общо с притежанието, със съществуването на предмета. Следователно то съвсем не е свързано с обекта, а само с представата за този обект. Докато при целесъобразното, при полезното се ражда веднага нуждата да превърнем представата в действителност, при красивото ние сме задоволени само с образа.
към текста >>
Удо
вол
ствието изпитвано при полезните неща изчезва, когато тези полезни неща не са вече налице.
Той изследва първо основата на удоволствието, което изпитваме при красивите творения на изкуството. Той намира, че това изпитване на удоволствие се различава от всяко друго удоволствие. Нека го сравним с удоволствието, което изпитваме, когато имаме работа с един предмет, който представлява за нас нещо полезно. Това удоволствие е съвършено различно. Това удоволствие е свързано вътрешно с желанието да съществува този предмет.
Удоволствието изпитвано при полезните неща изчезва, когато тези полезни неща не са вече налице.
Това не е така при удоволствието, което изпитваме по отношение на красивото. Това удоволствие няма нищо общо с притежанието, със съществуването на предмета. Следователно то съвсем не е свързано с обекта, а само с представата за този обект. Докато при целесъобразното, при полезното се ражда веднага нуждата да превърнем представата в действителност, при красивото ние сме задоволени само с образа. Ето защо Кант нарича приятно чувство изпита но при красивото едно приятно чувство неповлияно от всякакъв действителен интерес, "едно лишено от интерес удоволствие".
към текста >>
Това не е така при удо
вол
ствието, което изпитваме по отношение на красивото.
Той намира, че това изпитване на удоволствие се различава от всяко друго удоволствие. Нека го сравним с удоволствието, което изпитваме, когато имаме работа с един предмет, който представлява за нас нещо полезно. Това удоволствие е съвършено различно. Това удоволствие е свързано вътрешно с желанието да съществува този предмет. Удоволствието изпитвано при полезните неща изчезва, когато тези полезни неща не са вече налице.
Това не е така при удоволствието, което изпитваме по отношение на красивото.
Това удоволствие няма нищо общо с притежанието, със съществуването на предмета. Следователно то съвсем не е свързано с обекта, а само с представата за този обект. Докато при целесъобразното, при полезното се ражда веднага нуждата да превърнем представата в действителност, при красивото ние сме задоволени само с образа. Ето защо Кант нарича приятно чувство изпита но при красивото едно приятно чувство неповлияно от всякакъв действителен интерес, "едно лишено от интерес удоволствие". Обаче би било един напълно погрешен възглед, да се мисли че с това целесъобразността е изключена от красивото; това се отнася само за външната цел.
към текста >>
Това удо
вол
ствие няма нищо общо с притежанието, със съществуването на предмета.
Нека го сравним с удоволствието, което изпитваме, когато имаме работа с един предмет, който представлява за нас нещо полезно. Това удоволствие е съвършено различно. Това удоволствие е свързано вътрешно с желанието да съществува този предмет. Удоволствието изпитвано при полезните неща изчезва, когато тези полезни неща не са вече налице. Това не е така при удоволствието, което изпитваме по отношение на красивото.
Това удоволствие няма нищо общо с притежанието, със съществуването на предмета.
Следователно то съвсем не е свързано с обекта, а само с представата за този обект. Докато при целесъобразното, при полезното се ражда веднага нуждата да превърнем представата в действителност, при красивото ние сме задоволени само с образа. Ето защо Кант нарича приятно чувство изпита но при красивото едно приятно чувство неповлияно от всякакъв действителен интерес, "едно лишено от интерес удоволствие". Обаче би било един напълно погрешен възглед, да се мисли че с това целесъобразността е изключена от красивото; това се отнася само за външната цел. И от това изтича второто обяснение на красивото: "то е нещо целесъобразно оформено в себе си, обаче без да служи на една външна цел".
към текста >>
Докато при целесъобразното, при полезното се ражда веднага нуждата да превърнем представата в действителност, при красивото ние сме задо
вол
ени само с образа.
Това удоволствие е свързано вътрешно с желанието да съществува този предмет. Удоволствието изпитвано при полезните неща изчезва, когато тези полезни неща не са вече налице. Това не е така при удоволствието, което изпитваме по отношение на красивото. Това удоволствие няма нищо общо с притежанието, със съществуването на предмета. Следователно то съвсем не е свързано с обекта, а само с представата за този обект.
Докато при целесъобразното, при полезното се ражда веднага нуждата да превърнем представата в действителност, при красивото ние сме задоволени само с образа.
Ето защо Кант нарича приятно чувство изпита но при красивото едно приятно чувство неповлияно от всякакъв действителен интерес, "едно лишено от интерес удоволствие". Обаче би било един напълно погрешен възглед, да се мисли че с това целесъобразността е изключена от красивото; това се отнася само за външната цел. И от това изтича второто обяснение на красивото: "то е нещо целесъобразно оформено в себе си, обаче без да служи на една външна цел". Да вземем един друг пример на природата или едно произведение на техниката. Когато имаме възприятие от тези последните, тогава идва нашият ум и пита за ползата и целта.
към текста >>
Ето защо Кант нарича приятно чувство изпита но при красивото едно приятно чувство неповлияно от всякакъв действителен интерес, "едно лишено от интерес удо
вол
ствие".
Удоволствието изпитвано при полезните неща изчезва, когато тези полезни неща не са вече налице. Това не е така при удоволствието, което изпитваме по отношение на красивото. Това удоволствие няма нищо общо с притежанието, със съществуването на предмета. Следователно то съвсем не е свързано с обекта, а само с представата за този обект. Докато при целесъобразното, при полезното се ражда веднага нуждата да превърнем представата в действителност, при красивото ние сме задоволени само с образа.
Ето защо Кант нарича приятно чувство изпита но при красивото едно приятно чувство неповлияно от всякакъв действителен интерес, "едно лишено от интерес удоволствие".
Обаче би било един напълно погрешен възглед, да се мисли че с това целесъобразността е изключена от красивото; това се отнася само за външната цел. И от това изтича второто обяснение на красивото: "то е нещо целесъобразно оформено в себе си, обаче без да служи на една външна цел". Да вземем един друг пример на природата или едно произведение на техниката. Когато имаме възприятие от тези последните, тогава идва нашият ум и пита за ползата и целта. И нашият ум не е задоволен, докато не получи отговор на въпроса "за какво".
към текста >>
И нашият ум не е задо
вол
ен, докато не получи отговор на въпроса "за какво".
Ето защо Кант нарича приятно чувство изпита но при красивото едно приятно чувство неповлияно от всякакъв действителен интерес, "едно лишено от интерес удоволствие". Обаче би било един напълно погрешен възглед, да се мисли че с това целесъобразността е изключена от красивото; това се отнася само за външната цел. И от това изтича второто обяснение на красивото: "то е нещо целесъобразно оформено в себе си, обаче без да служи на една външна цел". Да вземем един друг пример на природата или едно произведение на техниката. Когато имаме възприятие от тези последните, тогава идва нашият ум и пита за ползата и целта.
И нашият ум не е задоволен, докато не получи отговор на въпроса "за какво".
При красивото въпросът "за какво" се съдържа в самия предмет и умът няма нужда да се издигне над него. От тук Шилер започва да развива своите идеи. И той прави това, като втъкава идеята на свободата в редицата от мисли по такъв начин, който прави най-висока чест на човешката природа. Първо Шилер поставя един срещу друг два проявяващи се независимо подтици на човека. Първият е така нареченият материален подтик или нуждата да държим нашите сетива отворени за вливащия се в нас външен свят.
към текста >>
Вземат се неща на действителността и се изменят по един произ
вол
ен начин техните отношения.
Защото при тази негова работа разумът е подчинен на непроменимите закони на логиката. Както при първия подтик ние се намираме под властта на природната необходимост, така тук се намираме под властта на необходимостта на разума. И по отношение на двете свободата търси едно прибежищно място. Шилер посочва за целта областта на изкуството, като изтъква аналогията на изкуството с играта на детето. В какво се състои същността на играта?
Вземат се неща на действителността и се изменят по един произволен начин техните отношения.
Но при това изменение на действителността не е меродавен законът на логическата необходимост, както например когато построяваме една машина, при което трябва да се подчиняваме строго на законите на разума, а при играта чисто и просто служим на една субективна нужда. Играещият поставя нещата в една връзка, която му доставя радост, той съвсем не се подчинява на някаква принуда. Той не обръща внимание на природната необходимост, защото побеждава нейната принуда, като използува доставените му неща напълно произволно; но също така той не се чувствува зависим от необходимостта на разума, защото редът, в който поставя нещата, е негово изобретение. Така играещия отпечатва в действителността своята субективност и придава на тази последната една обективна стойност. Отделното действие на двата подтика е престанало; те са се слели в едно и с това са станали свободни: природното е нещо духовно, духовното е нещо природно.
към текста >>
Той не обръща внимание на природната необходимост, защото побеждава нейната принуда, като използува доставените му неща напълно произ
вол
но; но също така той не се чувствува зависим от необходимостта на разума, защото редът, в който поставя нещата, е негово изобретение.
Шилер посочва за целта областта на изкуството, като изтъква аналогията на изкуството с играта на детето. В какво се състои същността на играта? Вземат се неща на действителността и се изменят по един произволен начин техните отношения. Но при това изменение на действителността не е меродавен законът на логическата необходимост, както например когато построяваме една машина, при което трябва да се подчиняваме строго на законите на разума, а при играта чисто и просто служим на една субективна нужда. Играещият поставя нещата в една връзка, която му доставя радост, той съвсем не се подчинява на някаква принуда.
Той не обръща внимание на природната необходимост, защото побеждава нейната принуда, като използува доставените му неща напълно произволно; но също така той не се чувствува зависим от необходимостта на разума, защото редът, в който поставя нещата, е негово изобретение.
Така играещия отпечатва в действителността своята субективност и придава на тази последната една обективна стойност. Отделното действие на двата подтика е престанало; те са се слели в едно и с това са станали свободни: природното е нещо духовно, духовното е нещо природно. Сега Шилер, поетът на свободата, вижда така в изкуството само една свободна игра на човека на една по-висока степен и извиква въодушевен: "човекът е напълно човек само там, където той играе.... и играе само там, където е човек в пълно значение на думата". Шилер нарича подтика стоящ на основата на изкуството подтик на играта. Този подтик създава в художника творения, които задоволяват нашия разум още в сетивното съществувание и чието умствено съдържание присъствува също като сетивно съществувание.
към текста >>
Този подтик създава в художника творения, които задо
вол
яват нашия разум още в сетивното съществувание и чието умствено съдържание присъствува също като сетивно съществувание.
Той не обръща внимание на природната необходимост, защото побеждава нейната принуда, като използува доставените му неща напълно произволно; но също така той не се чувствува зависим от необходимостта на разума, защото редът, в който поставя нещата, е негово изобретение. Така играещия отпечатва в действителността своята субективност и придава на тази последната една обективна стойност. Отделното действие на двата подтика е престанало; те са се слели в едно и с това са станали свободни: природното е нещо духовно, духовното е нещо природно. Сега Шилер, поетът на свободата, вижда така в изкуството само една свободна игра на човека на една по-висока степен и извиква въодушевен: "човекът е напълно човек само там, където той играе.... и играе само там, където е човек в пълно значение на думата". Шилер нарича подтика стоящ на основата на изкуството подтик на играта.
Този подтик създава в художника творения, които задоволяват нашия разум още в сетивното съществувание и чието умствено съдържание присъствува също като сетивно съществувание.
И на тази степен човешкото същество действува така, че неговата природа действува същевременно духовно и неговият дух същевременно природно. Природата е издигната до духа, духът се снижава в природата. Чрез това природата бива облагородена , а духът принесен от неговата невидима висота във видимия свят. Творенията, които се раждат чрез това, не са разбира се чрез това напълно природно истински, защото никъде в действителността духът и природата не се покриват. Ето защо, когато съпоставяме творенията на изкуството с тези на природата, те ни се явяват като чиста илюзия.
към текста >>
Това, което е много важно сега, е, с какво е свързано нашето удо
вол
ствие съзерцавайки творението на изкуството.
Следователно според Шелинг само този може да гледа истинската красота, който се издига до най-висшата истина, защото и две те са едно и също нещо. Всяка сетивна красота4 е само един слаб отблясък на онази безкрайна красота, която никога не можем да възприемем със сетивата. Ние вижда ме до къде стига това разбиране: творението на изкуството не е красиво заради себе си и чрез това, което то е, а защото изобразява идеята на красотата. После само едно последствие на този възглед е, че съдържанието на изкуството е същото както съдържанието на науката, защото и двете поставят на основата вечната истина, която е същевременно красота. За Шелинг изкуство е само науката, която е станала обективна.
Това, което е много важно сега, е, с какво е свързано нашето удоволствие съзерцавайки творението на изкуството.
Това е тук само изразената идея. Сетивният образ е само изразително средство, формата, в която се изразява едно свръхсетивно съдържание. И тук всички естетици следват идеалистичната насока на Шелинг. Аз не мога именно да се съглася с това, което най-новият историк и систематик на естетиката, Едуард фон Хартман, намира, че в тази точка Хегел стои съществено по-високо от Шелинг. Казвам в тази точка, защото съществуват много неща, в които той ги надвишава извънредно много.
към текста >>
Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични принципи, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на бележки върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни забележки, които обаче, поради това, че произхождат от произ
вол
ни субективни разсъждения, са без стойност.
Това, което изкуството ни предлага, ние го научаваме по пътя на мисленето в по-чиста, по-неразмътена форма, а не първо забулено чрез сетивния блясък. Само чрез софистизиране се стига от гледната точка на тази естетика до там, да се изпусне от погледа истинското компрометиращо последствие, че в изобразителните изкуства алегорията и в поетичното изкуство дидактическата поезия са най-висшите форми на изкуството Тази естетика не може да разбере самостоятелното значение на изкуството Ето защо тя се оказа като неплодотворна. Обаче не трябва да се отиде много далече и затова да се откажем от една лишена от противоречие естетика. В тази насока отиват много далече онези, които искат да превърнат всяка естетика в история на изкуството. Тази наука /историята на изкуството.
Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични принципи, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на бележки върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни забележки, които обаче, поради това, че произхождат от произволни субективни разсъждения, са без стойност.
От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса. Хората, които имат това схващане, искат да изследват най-простите, най-елементарни случаи, в които имаме усещане на удоволствие, и след това да се издигнат до все по-сложни случаи, за да противопоставят на "естетиката отгоре" една "естетика отдолу". По този път вървят Фехнер в своята книга "Предучилище на естетиката". В същност не може да се разбере, как едно такова съчинение можа да намери последователи при един народ, която е имал един Кант. Естетиката трябвало да изходи от изследването на чувството на удоволствие, като че всяко усещане на удоволствие би било вече едно естетическо чувство и като че ние бихме могли да различим едно чувство на удоволствие от друго не чрез предмета, чрез който то е произведено, а чрез нещо друго.
към текста >>
Хората, които имат това схващане, искат да изследват най-простите, най-елементарни случаи, в които имаме усещане на удо
вол
ствие, и след това да се издигнат до все по-сложни случаи, за да противопоставят на "естетиката отгоре" една "естетика отдолу".
Обаче не трябва да се отиде много далече и затова да се откажем от една лишена от противоречие естетика. В тази насока отиват много далече онези, които искат да превърнат всяка естетика в история на изкуството. Тази наука /историята на изкуството. Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични принципи, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на бележки върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни забележки, които обаче, поради това, че произхождат от произволни субективни разсъждения, са без стойност. От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса.
Хората, които имат това схващане, искат да изследват най-простите, най-елементарни случаи, в които имаме усещане на удоволствие, и след това да се издигнат до все по-сложни случаи, за да противопоставят на "естетиката отгоре" една "естетика отдолу".
По този път вървят Фехнер в своята книга "Предучилище на естетиката". В същност не може да се разбере, как едно такова съчинение можа да намери последователи при един народ, която е имал един Кант. Естетиката трябвало да изходи от изследването на чувството на удоволствие, като че всяко усещане на удоволствие би било вече едно естетическо чувство и като че ние бихме могли да различим едно чувство на удоволствие от друго не чрез предмета, чрез който то е произведено, а чрез нещо друго. Ние знаем само, че едно удоволствие е едно естетическо чувство, когато познаваме предмета като нещо красиво, защото психологически естетическото чувство като удоволствие не се различава с нищо от едно друго. Касае се винаги за познанието на обекта.
към текста >>
Естетиката трябвало да изходи от изследването на чувството на удо
вол
ствие, като че всяко усещане на удо
вол
ствие би било вече едно естетическо чувство и като че ние бихме могли да различим едно чувство на удо
вол
ствие от друго не чрез предмета, чрез който то е произведено, а чрез нещо друго.
Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични принципи, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на бележки върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни забележки, които обаче, поради това, че произхождат от произволни субективни разсъждения, са без стойност. От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса. Хората, които имат това схващане, искат да изследват най-простите, най-елементарни случаи, в които имаме усещане на удоволствие, и след това да се издигнат до все по-сложни случаи, за да противопоставят на "естетиката отгоре" една "естетика отдолу". По този път вървят Фехнер в своята книга "Предучилище на естетиката". В същност не може да се разбере, как едно такова съчинение можа да намери последователи при един народ, която е имал един Кант.
Естетиката трябвало да изходи от изследването на чувството на удоволствие, като че всяко усещане на удоволствие би било вече едно естетическо чувство и като че ние бихме могли да различим едно чувство на удоволствие от друго не чрез предмета, чрез който то е произведено, а чрез нещо друго.
Ние знаем само, че едно удоволствие е едно естетическо чувство, когато познаваме предмета като нещо красиво, защото психологически естетическото чувство като удоволствие не се различава с нищо от едно друго. Касае се винаги за познанието на обекта. Чрез какво един предмет става красив? Този е основният въпрос на всяка естетика.
към текста >>
Ние знаем само, че едно удо
вол
ствие е едно естетическо чувство, когато познаваме предмета като нещо красиво, защото психологически естетическото чувство като удо
вол
ствие не се различава с нищо от едно друго.
От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса. Хората, които имат това схващане, искат да изследват най-простите, най-елементарни случаи, в които имаме усещане на удоволствие, и след това да се издигнат до все по-сложни случаи, за да противопоставят на "естетиката отгоре" една "естетика отдолу". По този път вървят Фехнер в своята книга "Предучилище на естетиката". В същност не може да се разбере, как едно такова съчинение можа да намери последователи при един народ, която е имал един Кант. Естетиката трябвало да изходи от изследването на чувството на удоволствие, като че всяко усещане на удоволствие би било вече едно естетическо чувство и като че ние бихме могли да различим едно чувство на удоволствие от друго не чрез предмета, чрез който то е произведено, а чрез нещо друго.
Ние знаем само, че едно удоволствие е едно естетическо чувство, когато познаваме предмета като нещо красиво, защото психологически естетическото чувство като удоволствие не се различава с нищо от едно друго.
Касае се винаги за познанието на обекта. Чрез какво един предмет става красив? Този е основният въпрос на всяка естетика.
към текста >>
Сетивното, действителното не трябва да бъде понижено до степента на изразно средство: не, то трябва да остане да съществува в неговата пълна самостоятелност; то трябва да приеме само една нова форма, една форма, в която ни задо
вол
ява.
Ние се приближаваме много по-добре отколкото "естетиците" до този въпрос, когато се позовем на Гьоте. Марк назовава веднъж творчеството на Гьоте с думите: "твоят стремеж, твоята неотклонна посока е, да дадеш на действителното една поетическа форма: другите се стремят да осъществят така нареченото поетично, имагинативното, и това не дава нищо освен нещо глупаво". С това е казано приблизително същото нещо, което е казано с Гьотевите думи във втората част на "Фауст": "размисли върху въпроса "що", обаче размисли повече върху въпроса "Как”. Ясно е казано, за какво се касае в изкуството. Касае се не за едно въплъщение на свръхсетивното, а за едно преобразяване на сетивно-фактическото.
Сетивното, действителното не трябва да бъде понижено до степента на изразно средство: не, то трябва да остане да съществува в неговата пълна самостоятелност; то трябва да приеме само една нова форма, една форма, в която ни задоволява.
Когато отделим някое отделно същество от кръга на неговата околна среда и го поставим в това особено положение пред нашия поглед, веднага много неща ще ни останат неразбираеми при него. Ние не можем да го поставим в съзвучие с понятието, с идеята, която би трябвало по необходимост да поставим на неговата основа. Неговото образуване в действителността е не само последствие на неговата собствена закономерност, а заобикалящата го действителност съдействува за определяне на неговата форма. Ако нещо би могло да се развие независимо и свободно, неповлияно от други неща, то би проявило само лежащата на неговата основа идея. Тази лежаща на основата на нещата, но възпрепятствувана да се развие свободно в действителността идея трябва да улови художникът и да я доведе до развитие.
към текста >>
Едното проявява едната страна, другото другата страна, доколкото поз
вол
яват обстоятелствата.
Тази лежаща на основата на нещата, но възпрепятствувана да се развие свободно в действителността идея трябва да улови художникът и да я доведе до развитие. Той трябва да намери в обекта онази точка, от която предметът може да се развие в неговата най-съвършена форма, в която обаче той не може да се развие в природата. Природата остава именно във всеки неин отделен предмет зад своето намерение. Наред с едно растение тя създава едно второ, трето и т.н. Нито едно от тези растения не довежда до конкретен живот лежащата на неговата основа идея.
Едното проявява едната страна, другото другата страна, доколкото позволяват обстоятелствата.
Обаче художникът трябва да стигне до това, което му се явява като тенденция на природата. И това разбира Гьоте, когато изразява своето творчество с думите: "аз не спирах, докато не намерих една изпъкваща точка, от която можех да извлека много неща". При художника цялата външност на неговото творение трябва да изразява цялата вътрешност; при произведенията на природата външността остава зад вътрешността, вътрешността не е напълно изразена във външността, и изследващият човешки дух трябва тепърва да познае тази вътрешност. Така законите, според които постъпва художникът, не са нищо друго освен вечните закони на природата, обаче чисти, неповлияни от каквото и да е пречка. Следователно не това, което е, лежи на основата на творенията на изкуството, а това, което би могло да бъде, не действителното, а възможното.
към текста >>
Нека сега си зададем въпроса за основата на удо
вол
ствието изпитано при произведенията на изкуството.
Нека сега си зададем въпроса за основата на удоволствието изпитано при произведенията на изкуството.
Ние трябва да бъдем преди всичко наясно върху това, че удоволствието, което бива задоволено при обекти те на красивото, с нищо не отстъпва на чисто интелектуалното удоволствие, което имаме при чисто духовното. Винаги представлява едно падане на изкуството, когато неговата задача се преследва в чистото развлечение, в задоволяването на едно низше удоволствие. Следователно удоволствието изпитано при произведенията на изкуството, основата на това удоволствие не може никога да бъде друго освен онова, което ни кара да чувствуваме онова радостно възвисяване по отношение на идейния свят, което издига целия човек над самия себе си. Кое ни дава сега едно такова задоволство при идейния свят? Нищо друго освен вътрешното небесно спокойствие и съвършенство, които той крие в себе си.
към текста >>
Ние трябва да бъдем преди всичко наясно върху това, че удо
вол
ствието, което бива задо
вол
ено при обекти те на красивото, с нищо не отстъпва на чисто интелектуалното удо
вол
ствие, което имаме при чисто духовното.
Нека сега си зададем въпроса за основата на удоволствието изпитано при произведенията на изкуството.
Ние трябва да бъдем преди всичко наясно върху това, че удоволствието, което бива задоволено при обекти те на красивото, с нищо не отстъпва на чисто интелектуалното удоволствие, което имаме при чисто духовното.
Винаги представлява едно падане на изкуството, когато неговата задача се преследва в чистото развлечение, в задоволяването на едно низше удоволствие. Следователно удоволствието изпитано при произведенията на изкуството, основата на това удоволствие не може никога да бъде друго освен онова, което ни кара да чувствуваме онова радостно възвисяване по отношение на идейния свят, което издига целия човек над самия себе си. Кое ни дава сега едно такова задоволство при идейния свят? Нищо друго освен вътрешното небесно спокойствие и съвършенство, които той крие в себе си. Във възникващия в нашата собствена вътрешност идеен свят не се раздвижва никакво противоречие, никаква дисхармония, защото този свят е нещо безкрайно в себе си.
към текста >>
Винаги представлява едно падане на изкуството, когато неговата задача се преследва в чистото развлечение, в задо
вол
яването на едно низше удо
вол
ствие.
Нека сега си зададем въпроса за основата на удоволствието изпитано при произведенията на изкуството. Ние трябва да бъдем преди всичко наясно върху това, че удоволствието, което бива задоволено при обекти те на красивото, с нищо не отстъпва на чисто интелектуалното удоволствие, което имаме при чисто духовното.
Винаги представлява едно падане на изкуството, когато неговата задача се преследва в чистото развлечение, в задоволяването на едно низше удоволствие.
Следователно удоволствието изпитано при произведенията на изкуството, основата на това удоволствие не може никога да бъде друго освен онова, което ни кара да чувствуваме онова радостно възвисяване по отношение на идейния свят, което издига целия човек над самия себе си. Кое ни дава сега едно такова задоволство при идейния свят? Нищо друго освен вътрешното небесно спокойствие и съвършенство, които той крие в себе си. Във възникващия в нашата собствена вътрешност идеен свят не се раздвижва никакво противоречие, никаква дисхармония, защото този свят е нещо безкрайно в себе си. Всичко, което прави този образ да бъде нещо съвършено, се намира в самия него.
към текста >>
Следователно удо
вол
ствието изпитано при произведенията на изкуството, основата на това удо
вол
ствие не може никога да бъде друго освен онова, което ни кара да чувствуваме онова радостно възвисяване по отношение на идейния свят, което издига целия човек над самия себе си.
Нека сега си зададем въпроса за основата на удоволствието изпитано при произведенията на изкуството. Ние трябва да бъдем преди всичко наясно върху това, че удоволствието, което бива задоволено при обекти те на красивото, с нищо не отстъпва на чисто интелектуалното удоволствие, което имаме при чисто духовното. Винаги представлява едно падане на изкуството, когато неговата задача се преследва в чистото развлечение, в задоволяването на едно низше удоволствие.
Следователно удоволствието изпитано при произведенията на изкуството, основата на това удоволствие не може никога да бъде друго освен онова, което ни кара да чувствуваме онова радостно възвисяване по отношение на идейния свят, което издига целия човек над самия себе си.
Кое ни дава сега едно такова задоволство при идейния свят? Нищо друго освен вътрешното небесно спокойствие и съвършенство, които той крие в себе си. Във възникващия в нашата собствена вътрешност идеен свят не се раздвижва никакво противоречие, никаква дисхармония, защото този свят е нещо безкрайно в себе си. Всичко, което прави този образ да бъде нещо съвършено, се намира в самия него. Това вродено съвършенство на идейния свят, то е причината за нашето възвисяване, когато заставаме срещу него.
към текста >>
Кое ни дава сега едно такова задо
вол
ство при идейния свят?
Нека сега си зададем въпроса за основата на удоволствието изпитано при произведенията на изкуството. Ние трябва да бъдем преди всичко наясно върху това, че удоволствието, което бива задоволено при обекти те на красивото, с нищо не отстъпва на чисто интелектуалното удоволствие, което имаме при чисто духовното. Винаги представлява едно падане на изкуството, когато неговата задача се преследва в чистото развлечение, в задоволяването на едно низше удоволствие. Следователно удоволствието изпитано при произведенията на изкуството, основата на това удоволствие не може никога да бъде друго освен онова, което ни кара да чувствуваме онова радостно възвисяване по отношение на идейния свят, което издига целия човек над самия себе си.
Кое ни дава сега едно такова задоволство при идейния свят?
Нищо друго освен вътрешното небесно спокойствие и съвършенство, които той крие в себе си. Във възникващия в нашата собствена вътрешност идеен свят не се раздвижва никакво противоречие, никаква дисхармония, защото този свят е нещо безкрайно в себе си. Всичко, което прави този образ да бъде нещо съвършено, се намира в самия него. Това вродено съвършенство на идейния свят, то е причината за нашето възвисяване, когато заставаме срещу него. Ако красивото трябва да ни предложи едно такова възвисяване, то трябва да бъде изградено по модела на идеята.
към текста >>
При тях всичко произ
вол
но, въобразено отпада: тук имаме необходимостта, тук е Бог".
Кой като Гьоте е схванал изкуството в такава дълбочина, кой му е придал едно такова достойнство! Когато казва: "висшите произведения на изкуството са същевременно произведени като най-висшите произведения на природата от хората според истинските природни закони.
При тях всичко произволно, въобразено отпада: тук имаме необходимостта, тук е Бог".
Това говори предостатъчно за цялата дълбочина на неговите възгледи. Една естетика в неговия дух несъмнено не може да бъде лоша. И това може да важи също за някой друг отдел на нашите модерни науки.
към текста >>
12.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
"Поз
вол
ено ти е именно да влееш във формата именно още това, което изпълняваш като движение.
"Обаче ти можеш да отидеш до определена стъпка! ", каза духовната фигура.
"Позволено ти е именно да влееш във формата именно още това, което изпълняваш като движение.
В момента, в който би вляла в тази форма твоите собствени желания, ти би окарикатурила формата в гримаса и би се свършило със съдбата на твоето изкуство. Така стана с хората там долу на Земята, че те вляха своите желания, своите похоти в техния мимически израз, че в него се показва тяхното собствено себе. Ти обаче трябва да изразиш само безкористието, тогава ще бъдеш образецът на мимическото изкуство! "
към текста >>
Чрез това сетиво те чувствуват това, което ги прониква като мигновенно настроение, като мигновено удо
вол
ствие, и което те чувствуват в себе си като укрепващо и като утвърждаващо тяхната собствена форма.
И при нея дойде друга духовна фигура, която се проявяваше всъщност само в една линия, движеше се само в една линия. И когато душата на жената забеляза, че също и тази духовна фигура, която се движеше в една линия, е тъжна, и запита; "О, аз произхождам от по-висши области, от по-висши сфери. Но слязох през царствата на йерархиите до това царство, което при вас Духовната наука нарича област на Духовете на Личността, което хората притежават само в едно копие". Защото тази фигура също трябваше да признае, че в нейния допир с хората тя беше изгубила последната от своите рожби. И тя каза по-нататък: "Там долу на Земята хората наричат последната от моите рожби тяхно "сетиво на живота".
Чрез това сетиво те чувствуват това, което ги прониква като мигновенно настроение, като мигновено удоволствие, и което те чувствуват в себе си като укрепващо и като утвърждаващо тяхната собствена форма.
Но хората са оковали във вериги това сетивно в самите себе си".
към текста >>
Ето защо земните хора трябваше да ме раздробят на парчета и чрез това раздробяване аз имам също единствено възможността, ако сега изпълниш това, което трябва да изпълниш, ако се съединиш с мене, ако станеш едно с мене, да ти даря такива способности, които ще ти поз
вол
ят да можеш да вложиш в душите на хората една способност на фантазия.
Сега тя стигна до една фигура, за която съзнаваше: "Тази фигура не съществува долу на физическото поле; там за това не съществува нищо подобно, нея аз се научавам да познавам едвам сега. Все пак на физическото поле съществува нещо, което напомня отдалече за тази фигура; обаче тази фигура не е никъде така завършена, както тя е тук". Това беше една чудно строга фигура, която, след като бе запитана от душата на жената, съобщи, че произхожда от далечни области, не само от по-висши области; но че първо тя трябва да действува в областта на йерархиите, която се нарича област на духовете на формата. "Там долу на Земята" така каза фигурата на душата на жената "Хората никога не са могли да предадат напълно едно копие на самата мене, да изобразят нещо, което да отговаря напълно на мене. Защото моята форма, каквато тя е тук, не съществува на физическото поле.
Ето защо земните хора трябваше да ме раздробят на парчета и чрез това раздробяване аз имам също единствено възможността, ако сега изпълниш това, което трябва да изпълниш, ако се съединиш с мене, ако станеш едно с мене, да ти даря такива способности, които ще ти позволят да можеш да вложиш в душите на хората една способност на фантазия.
Обаче понеже тя е разкъсана в хората, цялата може да се яви само тук или там, разкъсано в отделни форми. Нищо от мене не може да бъде наречено едно човешко сетиво; затова обаче хората не можаха да ме прековат във вериги. Те можаха само да ме разкъсат на отделни парчета. Те също ми отнеха моята последна рожба; но те я разкъсаха на отделни парчета".
към текста >>
Обаче от това далечно царство аз дойдох в областта на йерархиите, която се нарича област на Духовете на
Вол
ята".
И душата на жената се вживя по-нататък в това, което се нарича имагинативен свят. И при нея дойде една група фигури, отново твърде далече стояща от това, което съществува на Земята. И когато душата на жената запита: Коя си ти? " духовната фигура отговори": моето име употребяват правилно само онези, които там долу във физическия свят съобщават от Духовната наука духовните събития. Защото аз съм имагинацията и произхождам от едно далечно царство.
Обаче от това далечно царство аз дойдох в областта на йерархиите, която се нарича област на Духовете на Волята".
към текста >>
И тази фигура поиска душата на жената да се съедини с нейното собствено същество, с тази форма на Духовете на
Вол
ята.
И тази фигура поиска душата на жената да се съедини с нейното собствено същество, с тази форма на Духовете на Волята.
И отново душата на жената стана твърде неподобна на обикновената душевна форма; Тя стана една напълно душевна форма.
към текста >>
Ти ще дадеш на хората възможността да изразяват чрез твоята фантазия всичко, което засяга тяхната собствена
вол
я и което не би могло да бъде изразено в друга форма, не би могло да се излее от човешката душа чрез земните изразителни средства.
"Понеже направи това, ти си сега в състояние да вдъхнеш в душите на хората онази способност, която хората изживяват на Земята като поетическа способност, като поетическа фантазия. Ти стана образецът на поетическата фантазия. И чрез тебе хората ще бъдат в състояние да изразят на техния език нещо, което не могат никога да изразят, ако се придържат само към външния свят и биха искали да предадат нещата, които съществуват във външния физически свят.
Ти ще дадеш на хората възможността да изразяват чрез твоята фантазия всичко, което засяга тяхната собствена воля и което не би могло да бъде изразено в друга форма, не би могло да се излее от човешката душа чрез земните изразителни средства.
Ти ще дадеш на хората способността да изразяват това. На крилете на твоя ритъм, на мярката на твоя стих и чрез всичко, което ще можеш да дадеш на хората, те ще изразят нещо, за което иначе езикът би бил един твърде груб инструмент. Ти ще им дадеш възможността да могат да изразяват онова, което не би могло да бъде изразено иначе "
към текста >>
Те ще могат да съединят в епиката това, което
вол
ята приема като форма, когато страстите бушуват едни срещу други, което хората на физическия свят никога не биха могли да извоюват, това ти ще можеш да представиш магически пред тях на сцената, където ще им покажеш, как сблъскващите се един с други страсти произвеждат смъртта на единия и победата на другия.
"И ти ще можеш също да съединиш заедно онова, което никога не би могло да бъде староскандинавските поети /скалдите/, поетите на всички времена.
Те ще могат да съединят в епиката това, което волята приема като форма, когато страстите бушуват едни срещу други, което хората на физическия свят никога не биха могли да извоюват, това ти ще можеш да представиш магически пред тях на сцената, където ще им покажеш, как сблъскващите се един с други страсти произвеждат смъртта на единия и победата на другия.
Ти ще можеш да дадеш на хората възможността на драматическото изкуство! "
към текста >>
И утринната заря стана за нея сим
вол
на това, от което тя самата се събуди, и сим
вол
на нейните собствени имагинации.
Тя отново насочи поглед към утринната заря.
И утринната заря стана за нея символ на това, от което тя самата се събуди, и символ на нейните собствени имагинации.
И тя разбра, какво беше казал постът така мъдро от неговото предчувствие. Това, което чу от един нов дух, проникна срещу нея от земното кълбо:
към текста >>
13.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И то се явява тогава, когато свръхсетивното, чисто мисленото, чисто чувствуваното, чисто преживяното в духа просиява пред нас в една сетивна видима форма, а не чрез това, че е предадено в сламени сим
вол
и или в дървени алегории, а така, както то самото иска да се прояви в една сетивна форма.
Но някой би могъл да каже, че от определена граница на чувството от една долна граница на чувството до една друга горна граница на чувството, която без съмнение някои хора трябва първо да развият навсякъде в живота се явява художественото чувство. То се явява, макар и не като изкуство, явява се тогава, когато в сетивния, в обикновения сетивен живот, в обикновеното съществуване на сетивния живот се проявява нещо свръхсетивно, нещо пълно с тайнственост.
И то се явява тогава, когато свръхсетивното, чисто мисленото, чисто чувствуваното, чисто преживяното в духа просиява пред нас в една сетивна видима форма, а не чрез това, че е предадено в сламени символи или в дървени алегории, а така, както то самото иска да се прояви в една сетивна форма.
Че обикновеното сетивно се показва още в обикновения живот така да се каже като нещо вълшебно, като нещо, което има в себе си един вид свръхсетивно, това чувствува всеки човек, който държи своята душа между двете гореспоменати граници на настроението.
към текста >>
Можем напълно да кажем: когато някой ме е поканил и мен поз
вол
ява да вляза в една стая, която има червени стени, аз имам определено предположение, което при червените стени е свързано с някакво художествено чувство.
Можем напълно да кажем: когато някой ме е поканил и мен позволява да вляза в една стая, която има червени стени, аз имам определено предположение, което при червените стени е свързано с някакво художествено чувство.
Когато съм въведен в една стая с червени стени и срещу мене застава човекът, който ме е поканил, аз чувствувам като нещо естествено, че той ми съобщава всякакви неща, които са ценни за мене, които ме интересуват. И ако не такъв случаят, аз чувствувам цялата покана в стаята с червени стени като една лъжа на живота и ще си отида незадоволен от там. Когато някой ме приеме в една синя стая и никак не ме оставя да кажа нещо, а непрекъснато ми бръщолеви, аз ще чувствувам цялата обстановка като извънредно неприятна и ще си кажа, че този човек ме е излъгал още с цвета на своята стая. В живота можем да срещнем безброй такива неща. Една дама с червена дреха, която ме среща, аз ще я чувствувам като извънредно неистинна, ако тя се представя като много скромна.
към текста >>
И ако не такъв случаят, аз чувствувам цялата покана в стаята с червени стени като една лъжа на живота и ще си отида незадо
вол
ен от там.
Можем напълно да кажем: когато някой ме е поканил и мен позволява да вляза в една стая, която има червени стени, аз имам определено предположение, което при червените стени е свързано с някакво художествено чувство. Когато съм въведен в една стая с червени стени и срещу мене застава човекът, който ме е поканил, аз чувствувам като нещо естествено, че той ми съобщава всякакви неща, които са ценни за мене, които ме интересуват.
И ако не такъв случаят, аз чувствувам цялата покана в стаята с червени стени като една лъжа на живота и ще си отида незадоволен от там.
Когато някой ме приеме в една синя стая и никак не ме оставя да кажа нещо, а непрекъснато ми бръщолеви, аз ще чувствувам цялата обстановка като извънредно неприятна и ще си кажа, че този човек ме е излъгал още с цвета на своята стая. В живота можем да срещнем безброй такива неща. Една дама с червена дреха, която ме среща, аз ще я чувствувам като извънредно неистинна, ако тя се представя като много скромна. Ние ще чувствуваме една дама с къдрава коса като истинна само тогава, когато тя е малко закачлива, малко нахална. Когато тя не е закачлива и нахална, ние изпитваме едно разочарование.
към текста >>
Някому може напълно да му се струва, като че онова, което стои там пред него като едно предизвикателство на душата, и в което така често в живота сме разочаровани, разочаровани сме горчиво, предизвиква необходимостта да бъде създадена едно особена сфера на живота именно за такива нужди, които изискват задо
вол
яване в човешкия живот.
Някому може напълно да му се струва, като че онова, което стои там пред него като едно предизвикателство на душата, и в което така често в живота сме разочаровани, разочаровани сме горчиво, предизвиква необходимостта да бъде създадена едно особена сфера на живота именно за такива нужди, които изискват задоволяване в човешкия живот.
И тази особена сфера на живота ми се струва на мене, че тя е именно изкуството. То дава форма именно на това от останалия живот, което задоволява онова чувство, което лежи сред такива граници на чувствуването.
към текста >>
То дава форма именно на това от останалия живот, което задо
вол
ява онова чувство, което лежи сред такива граници на чувствуването.
Някому може напълно да му се струва, като че онова, което стои там пред него като едно предизвикателство на душата, и в което така често в живота сме разочаровани, разочаровани сме горчиво, предизвиква необходимостта да бъде създадена едно особена сфера на живота именно за такива нужди, които изискват задоволяване в човешкия живот. И тази особена сфера на живота ми се струва на мене, че тя е именно изкуството.
То дава форма именно на това от останалия живот, което задоволява онова чувство, което лежи сред такива граници на чувствуването.
към текста >>
Здравият душевен живот се състои именно в това, че тази "
вол
я на видението" остава да съществува само като стремеж, че видението не излиза наяве.
Животът на душата е всъщност безкрайно много по-дълбок, отколкото обикновено се предполага. И фактът, че човекът има множество изживявания в дълбочините на душата в подсъзнанието и в безсъзнанието, за които малко се говори в обикновения живот, това много малко хора предчувствуват. Но човек трябва да слезе малко по-дълбоко в този душевен живот, за да го открие именно там, където трябва да се търси настроението между посочените преди малко граници. Нашият душевен живот се колебае така да се каже между най-различните състояния, които повече или по-малко нищо от това, което днес казвам, не е мислено педантично които повече или по-малко представляват два вида: веднъж в дълбочините на човешката душа има нещо, което иска да се издигне нагоре по един свободен начин, което понякога измъчва душата съвсем несъзнателно, но все пак я измъчва и което, когато тази душа е особено организирана за споменатото настроение, иска непрестанно да се разтовари също при едно здраво устройство на човека иска да се разтовари като видение. Когато поводът за споменатото душевно настроение е налице, нашият душевен живот се стреми всъщност, много повече отколкото се вярва, стреми си постоянно към това, да се превърне в смисъла на видението.
Здравият душевен живот се състои именно в това, че тази "воля на видението" остава да съществува само като стремеж, че видението не излиза наяве.
към текста >>
Този стремеж към видение, който всъщност съществува в душата на всички хора, може да бъде задо
вол
ен, когато държим срещу душата това, което иска да се роди, но не трябва да се роди в една здрава душа именно болестното видение -, когато го поставим срещу душата в едно външно впечатление, в една външна форма, в едно външно скулптурно произведение или нещо подобно.
Този стремеж към видение, който всъщност съществува в душата на всички хора, може да бъде задоволен, когато държим срещу душата това, което иска да се роди, но не трябва да се роди в една здрава душа именно болестното видение -, когато го поставим срещу душата в едно външно впечатление, в една външна форма, в едно външно скулптурно произведение или нещо подобно.
И тогава външното скулптурно произведение, външната форма може да бъде онова, което се явява, за да оставим по един здравословен начин в основата на душата това, което всъщност иска да бъде видение. Ние предлагаме така да се каже на душата от вън съдържанието на видението. И ние и предлагаме само тогава нещо действително художествено, когато сме в състояние да отгатнем от оправдани визионерни стремежи, каква форма, какво образно впечатление трябва да предложим на душата, за да бъде изравнен нейният стремеж към визионерното. Аз вярвам, че много разглеждания на по-новото време, които се впускат в тази насока, която се нарича експресионизъм, са близо до тази истина, и че обясненията върху него са на път да намерят това, което аз току що казах; само че хората не отиват достатъчно далече, не виждат достатъчно дълбоко в душата и не се запознават с този неудържим стремеж към визионерното, който се намира всъщност във всяка човешка душа. Обаче това е само едното.
към текста >>
Другият произход се крие в това, че в самата природа са омагьосани тайни, които могат да бъдат намерени само тогава, когато човек се задо
вол
и не да предполага научно това не е нужно в случая -, а да чувствува, кои са всъщност по-дълбоките тайни на разпространяващата се около нас природа.
Но съществува също един друг произход на художественото. Произходът, за който сега току що говорих, се крие в определено устройство на човешката душа, в нейния стремеж да има видения като свободно издигаща се нагоре представа.
Другият произход се крие в това, че в самата природа са омагьосани тайни, които могат да бъдат намерени само тогава, когато човек се задоволи не да предполага научно това не е нужно в случая -, а да чувствува, кои са всъщност по-дълбоките тайни на разпространяващата се около нас природа.
към текста >>
Това, което става тук, а именно, че едно подтиснато видение бива задо
вол
ено, или че пред природата бива поставено нещо, което продължава да сътворява нейния процес: към това винаги са се стремили хората на изкуството.
Аз вярвам, че във всички различни тенденции и стремежи, които хората са започнали, но при които са останали в самото начало и които се именуват "импресионизъм", може да бъде почувствуван копнежът на нашето време да бъдат намерени действително горепосочените тайни на природата, гореспоменатото сетивно-свръхсетивно на природата, и да му се даде форма. Защото ние имаме чувството, че онова, което става в художественото съответно в художественото творчество и в художественото наслада, трябва днес да бъде издигнато от подсъзнанието в съзнанието повече отколкото е било издигнато в по-предни епохи на изкуството.
Това, което става тук, а именно, че едно подтиснато видение бива задоволено, или че пред природата бива поставено нещо, което продължава да сътворява нейния процес: към това винаги са се стремили хората на изкуството.
Защото тези са всъщност двата извора на изкуството.
към текста >>
Понеже сега е възникнал този копнеж, тази нужда на времето, затова положението е такова, че също и процесът на възлизащата представа, която всъщност е едно подтиснато видение, иска да бъде задо
вол
ен в изкуството.
Ние нямаме това чувство по отношение на по-новия художник. По-новият художник ни води в духовното така да се каже в своята стая и онова, което става между него и нас, е близо до човешкото съзнание: то става между него и нас в непосредственото настояще.
Понеже сега е възникнал този копнеж, тази нужда на времето, затова положението е такова, че също и процесът на възлизащата представа, която всъщност е едно подтиснато видение, иска да бъде задоволен в изкуството.
И, макар и днес нещо още елементарно, пред нас застава от другата страна действително освобождението, и след това отново става едно свързване, едно съчетание, едно копиране на природата, тогава това чувство се разширява и ние откриваме, че всъщност е напълно валидно това, което аз сега току що казах. Не за всички цветове, цветовете говорят по-най-различен начин. Докато светлите цветове, червените, жълтите, фактически ни атакуват, казват ни много нещо, сините цветове са такива, които предават на образа преминаването към формата. Чрез синьото ние вече навлизаме във формата, а именно в създаващата формите душа. Художниците бяха на път да открият, да направят такива открития, но често пъти са останали да стоя на половината път.
към текста >>
Някои картини на Синьак ни се явяват така малко задо
вол
яващи затова, въпреки че в други отношения те могат да бъдат задо
вол
яващи, защото в тях винаги синьото е третирано по същия начин, както, да речем, жълтото или червеното, без да съществува някакво съзнание, че синият цветен ефект, поставен до жълтия, има съвършено друга валентност отколкото червеното до жълтото.
И, макар и днес нещо още елементарно, пред нас застава от другата страна действително освобождението, и след това отново става едно свързване, едно съчетание, едно копиране на природата, тогава това чувство се разширява и ние откриваме, че всъщност е напълно валидно това, което аз сега току що казах. Не за всички цветове, цветовете говорят по-най-различен начин. Докато светлите цветове, червените, жълтите, фактически ни атакуват, казват ни много нещо, сините цветове са такива, които предават на образа преминаването към формата. Чрез синьото ние вече навлизаме във формата, а именно в създаващата формите душа. Художниците бяха на път да открият, да направят такива открития, но често пъти са останали да стоя на половината път.
Някои картини на Синьак ни се явяват така малко задоволяващи затова, въпреки че в други отношения те могат да бъдат задоволяващи, защото в тях винаги синьото е третирано по същия начин, както, да речем, жълтото или червеното, без да съществува някакво съзнание, че синият цветен ефект, поставен до жълтия, има съвършено друга валентност отколкото червеното до жълтото.
Това изглежда да бъде нещо тривиално за всеки, който може да чувствува цветовете. Обаче в по-дълбокия смисъл художниците са на път да открият такива тайни. Синьото, виолетовото са цветове, които привеждат напълно образа от пълната изразителност във вътрешно перспективното. И напълно мислимо е, щото просто чрез използуването на синьото до другите цветове в една картина, се извежда навън една чудно интензивна перспектива, без да се рисува по някакъв начин. По този начин се стига по-нататък.
към текста >>
Обаче ясно е, че по този начин трябва да се разбере, как в една отделна област цветът, рисунката може да бъде използувана от художественото творчество, че в използуването се намира онова, за което си поз
вол
их да кажа; природата го държи омагьосано и ние обезмагьосваме това, което е скрито в сетивното свръхсетивно, което е било убито от един по-висш живот.
Днес аз мога само да загатна тези неща.
Обаче ясно е, че по този начин трябва да се разбере, как в една отделна област цветът, рисунката може да бъде използувана от художественото творчество, че в използуването се намира онова, за което си позволих да кажа; природата го държи омагьосано и ние обезмагьосваме това, което е скрито в сетивното свръхсетивно, което е било убито от един по-висш живот.
към текста >>
Да бъде създадено едно задо
вол
яване на това, което всъщност иска да се превърне във видение, това винаги ще се превръща повече или по-малко в експресионистичната форма на изкуството, макар и да не трябва да отдаваме голямо значение на тази характерна дума.
Можем да кажем, че двата извора на изкуството отговарят на най-дълбоките нужди, на несъзнателните нужди на човешката душа.
Да бъде създадено едно задоволяване на това, което всъщност иска да се превърне във видение, това винаги ще се превръща повече или по-малко в експресионистичната форма на изкуството, макар и да не трябва да отдаваме голямо значение на тази характерна дума.
И онова, което трябва да бъде създадено, за да съедини отново това, което сме разтворили в неговите сетивно-свръхсетивни съставни части в някоя форма, или от което сме убили непосредствения сетивен живот, за да му вдъхнем самите ние свръхсетивен живот, ще доведе до импресионистичната форма на изкуството. Тези две нужди на човешката душа са били винаги изворите на изкуството, само че в общото развитие на човечеството в непосредственото минало едното е преследвано експресионистично, другото импресионистично. Вероятно отивайки бързо към бъдещето то ще се оформи в особено голям размер. В бъдещето хората ще чувствуват художествено тогава, когато разширят все повече и повече неумственото съзнание, а чувството, когато развият интензивно именно това последното в тези две направления. Тези две направления това трябва да подчертаваме постоянно отново по отношение на определени погрешни разбирания тези две направления не отговарят никак на нещо болестно.
към текста >>
Болестното ще връхлети човечеството именно тогава, когато влечението към визионерното, което в определени граници представлява един здравен природен процес, когато това влечение към визионерното не бъде задо
вол
ено чрез експресионистичното изкуство, или когато това, което все пак нашето подсъзнание върши постоянно, а именно разполагането на природата в нейните сетивно-свръхсетивни части, не бъде постоянно и постоянно проникнато с един по-висш живот чрез един истински художествен хумор, за да стигнем в състояние да копираме в произведенията на изкуството това, което природата върши творчески.
И онова, което трябва да бъде създадено, за да съедини отново това, което сме разтворили в неговите сетивно-свръхсетивни съставни части в някоя форма, или от което сме убили непосредствения сетивен живот, за да му вдъхнем самите ние свръхсетивен живот, ще доведе до импресионистичната форма на изкуството. Тези две нужди на човешката душа са били винаги изворите на изкуството, само че в общото развитие на човечеството в непосредственото минало едното е преследвано експресионистично, другото импресионистично. Вероятно отивайки бързо към бъдещето то ще се оформи в особено голям размер. В бъдещето хората ще чувствуват художествено тогава, когато разширят все повече и повече неумственото съзнание, а чувството, когато развият интензивно именно това последното в тези две направления. Тези две направления това трябва да подчертаваме постоянно отново по отношение на определени погрешни разбирания тези две направления не отговарят никак на нещо болестно.
Болестното ще връхлети човечеството именно тогава, когато влечението към визионерното, което в определени граници представлява един здравен природен процес, когато това влечение към визионерното не бъде задоволено чрез експресионистичното изкуство, или когато това, което все пак нашето подсъзнание върши постоянно, а именно разполагането на природата в нейните сетивно-свръхсетивни части, не бъде постоянно и постоянно проникнато с един по-висш живот чрез един истински художествен хумор, за да стигнем в състояние да копираме в произведенията на изкуството това, което природата върши творчески.
към текста >>
14.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Поетичните съчинения имащи за основа един светоглед имат при всички обстоятелства един педантично-школен характер; всяко истинско художествено чувствуване ще отхвърли всъщност винаги алегорично-сим
вол
ичното.
Онзи, който има едно чувство за природата, ще трябва всъщност винаги да има по отношение на сетивното чувство, когато иска да го изобрази и да създаде един вид копие от него, че той не може да постигне всъщност природата като такава, че все пак природата е винаги по-красива и по-съвършена от каквото и да е нейно изображение. По отношение на духовното поетичните съчинения имащи за основа един светоглед и нещо подобно свидетелствуват за това ние ще имаме чувството, че, когато искаме да го изобразим, създаваме нещо сламенно и излишно.
Поетичните съчинения имащи за основа един светоглед имат при всички обстоятелства един педантично-школен характер; всяко истинско художествено чувствуване ще отхвърли всъщност винаги алегорично-символичното.
към текста >>
Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани
вол
еви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение.
Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение.
Всъщност в глъбините на нашата душа ние се стремим винаги към това, да оформим във видение вълнуващия и кипящ душевен живот. Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот. Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ. Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл.
към текста >>
Трябва да кажа: когато например вляза случайно в трапезарията на един човек, и намирам там едно общество, което яде, и чиниите биха имали червен цвят, аз не
вол
но ще повярвам чрез едно елементарно чувство: там около масата седи едно общество, от гастрономи, което иска наслаждавайки се да се потопи напълно в яденетата и тяхното редуване.
Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ. Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл. Казвам: ние вървим всъщност през света, като постоянно се стремим към видения, само че не довеждаме винаги съответните възприятия по един подходящ начин до съзнанието. Обаче който се постарае да добие яснота върху това, което звучи там между редовете на живота по един лек начин, което човек изпитва всеки ден, който може да наблюдава това, той ще види вече, че действително там изплуват всевъзможни неща.
Трябва да кажа: когато например вляза случайно в трапезарията на един човек, и намирам там едно общество, което яде, и чиниите биха имали червен цвят, аз неволно ще повярвам чрез едно елементарно чувство: там около масата седи едно общество, от гастрономи, което иска наслаждавайки се да се потопи напълно в яденетата и тяхното редуване.
Ако напротив бих видял, че там на масата се намират сини чинии, ще повярвам, че седящите там не са никакви гастрономи, а те ядат, защото са гладни. Естествено човек би могъл да почувствува същото нещо също малко различно; това не е важното. Важното е, че човек винаги е изкушен да изпита едно естетическо чувство чрез това, което среща в живота и да доведе това чувство по определен начин до едно избледняващо видение. Естествено напълно е възможно човек да се подаде в тази област на големи илюзии. Това не вреди.
към текста >>
Синият цвят ни води вътре под повърхността на цвета, ние вярваме, че в това, което се изразява чрез синия цвят, е възможно движение, развиване на
вол
я.
И ние ще имаме опита, че ни е трудно да произведем едно вътрешно движение на обекта като предизвикаме в червеното някакво прокарване на линия. В червеното може да се роди физиономия, бих могъл да кажа, чрез нюансиране, чрез създаване на отсенки, отколкото чрез прокарване на линия. Червеното ще говори чрез самото себе си. Когато приведем синьото в прокарване на линия, то ще ни открие неговата вътрешна природа, ще ни заведе повече под повърхността на цвета, отколкото да ни изведе отгоре. Когато нещо се изразява като цвят, ние имаме чувството: цветът ни отблъсква.
Синият цвят ни води вътре под повърхността на цвета, ние вярваме, че в това, което се изразява чрез синия цвят, е възможно движение, развиване на воля.
Едно чисто сетивно-свръхсетивно същество, т.е. едно свръхсетивно същество, което искаме да пренесем в сетивния свят, да го нарисуваме синьо и да изразим неговото вътрешно движение чрез нюансирането на синия цвят, може да бъде нещо плодотворно.
към текста >>
Ние ще открием, че никога не ще се получи едно задо
вол
ително впечатление в действителния смисъл, когато в едно скулптурно произведение на изкуството предаваме човешката форма такава, каквато тя е при човека.
Така ние можем да обезмагьосваме това, което винаги застава пред нас като част в природата, което в природата е убито чрез един по-висш живот. Ние можем да намерим сетивно-свръхсетивното в самата природа, можем да оживим голата форма.
Ние ще открием, че никога не ще се получи едно задоволително впечатление в действителния смисъл, когато в едно скулптурно произведение на изкуството предаваме човешката форма такава, каквато тя е при човека.
Преди много години можах да добия веднъж един странен опит с един приятел, който стана скулптор. Той ми каза тогава двамата бяхме съвсем млади хора. Да, ето виж, би трябвало да произведем доброто пластично произведение на изкуството чрез това, като копираме точно всяка отделна гънка на повърхността. Трябва да призная, че този израз страшно ме раздразни, защото ми се струваше, че по този път би могло да се получи най-отвратителното в едно произведение на изкуството. Защото несъмнено, когато искаме да изработим от камък или от дърво това, което човекът има като форма, което убива в него живота чрез нещо по-висше, когато искаме да изработим това без този вътрешен живот, ние трябва да го оживим за себе си, трябва да накараме повърхността да каже това, което тя никога не може да каже при външния естествен човек.
към текста >>
Обаче това, което в лявата страна иска да бъде нещо съвършено друго отколкото в дясната страна, това ние можем да почувствуваме: тогава пред нас стоят двама човеци, единият ляв човек, в природата то е съединено в едно по-висше единство, като е унищожено свое
вол
ието на частите.
Аз вярвам, че това предизвиква ужас още в представата. Ние се опитахме в нашата сграда в Дорнах опити могат да се правят във всички области, никога не може да става дума да искаме да утесним изкуството чрез някакви догми -, опитахме се при една група, която трябва да бъде изваяна от дърво важно е, че тя трябва да бъде изваяна от дърво, тя не може да бъде изваяна от камък опитахме се първо да съединим в една средна фигура на една по-висока степен отново онова, което е съединено също при човека, обаче съединено е чрез природата, при което частите са отново убити чрез по-висшето. Всеки човек е асиметричен.
Обаче това, което в лявата страна иска да бъде нещо съвършено друго отколкото в дясната страна, това ние можем да почувствуваме: тогава пред нас стоят двама човеци, единият ляв човек, в природата то е съединено в едно по-висше единство, като е унищожено своеволието на частите.
За художественото разглеждане, което застава срещу природата, отново възниква, бих могъл да кажа, цялостната форма на левия човек и на десния човек. И двамата искат всъщност нещо различно и художникът трябва това може да остане напълно в подсъзнанието художникът трябва да изживее допълнително процеса, който природата извършва на една друга степен, като тя убива левия човек и десния човек и ги приравнява в цялостния човек. Когато сега създаваме художествено една форма, в която в самата форма е посочено, че човекът е едно асиметрично същество, тогава трябва да се прибави нещо друго. Когато сетивно-свръхсетивното е възприето, то поставя художника в необходимостта да прибави действително това, което е необходимо като други форми. Ето защо ние бяхме принудени да създадем други фигури.
към текста >>
15.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Когато нещо подобно застава пред художника и което той излива в художествена форма, не отнема разсъдъчността на душата, до като нещо подобно не преминава в едно принудително видение, върху което човешката
вол
я няма никаква власт и разсъдливостта не може да разполага с него, до тогава все още можем да говорим за един вид граничен процес между художественото виждане и ясновиждането.
Ние знаем, че поетите, художниците въобще често пъти чувствуват едно много близко отношение между целия начин на тяхното творчество, между тяхното изживяване и ясновиждането. Особено художници, които творейки търсят техния път в свръхсетивните области, писатели на приказки или иначе художествено творящи хора, които се опитват да въплътят свръхсетивното, разказват от един действително жив опит, разказват с право, как те имат видими техните образи пред себе си, как тези образи стоят действуващи пред тях, как правят едно обективно предметно впечатление, когато се занимават с тях.
Когато нещо подобно застава пред художника и което той излива в художествена форма, не отнема разсъдъчността на душата, до като нещо подобно не преминава в едно принудително видение, върху което човешката воля няма никаква власт и разсъдливостта не може да разполага с него, до тогава все още можем да говорим за един вид граничен процес между художественото виждане и ясновиждането.
Обаче в областта на духовнонаучното виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното изследване се показва една решителна граница и това е важното между художественото творчество с неговия извор, художествената фантазия от една страна, и ясновиждането от друга страна. Който не може да обгърне с поглед тази рязка граница, който не може да я направи плодотворна за собственото изживяване, той лесно може да стигне до там, до където достигат мнозина, които аз съм срещал като художници и които всъщност имаха определен страх, да не би да бъдат възпрепятствувани в тяхното творчество чрез това, че нещо от ясновидството прониква в тяхната душа, в тяхното съзнание. Има хора, които са истински художествени натури, обаче считат, че за художественото творчество е необходимо да имат импулси, които извират от подсъзнателната или несъзнателната част на душата, но които се страхуват като от огън, да не би в тяхното несъзнателно творчество да проникне светлината на нещо от свръхсетивната действителност, която застава пред ясното съзнание.
към текста >>
Ние вярваме, че нашето мислене, чувствуване и
вол
ение /
вол
я/ са строго отделени едно от друго.
Ние откриваме това, когато се опитаме да схванем това, което действува в човека, когато той вижда чисто духовно в свръхсетивното познание. Тогава откриваме, колко недостатъчни представи имаме ние хората върху самите нас и върху нашето отношение към външния свят, когато оставяме в обикновеното съзнание.
Ние вярваме, че нашето мислене, чувствуване и воление /воля/ са строго отделени едно от друго.
Психологията свежда тези дейности едно към друго, обаче не с истинско умение. Обаче онзи, който изживява истинската сложност на душевния живот, както той се представя при ясновиждането, знае, че съвсем не съществува една такава разлика между мисленето, чувствуването и волението, а в обикновеното съзнание и в обикновения живот във всяко мислене съществува един остатък от чувствуването и волението, във всяко чувствуване един остатък от мисленето и волението и във всяко воление съществува също едно мислене, даже възприятие: във волението /волята/ остава един остатък от възприятието, който е скрит, подсъзнателен в него. Това трябва да имаме предвид, когато искаме да разберем ясновиждането. Защото от казаното можете да разберете, че в ясновидското гледане мисленето и възприеманието мълчат, обаче не мълчат чувствуването и волението /волята/. Но не би съществувало никакво ясновиждане, ако човек би развил само чувствуването и волението каквито те са в обикновеното съзнание.
към текста >>
Обаче онзи, който изживява истинската сложност на душевния живот, както той се представя при ясновиждането, знае, че съвсем не съществува една такава разлика между мисленето, чувствуването и
вол
ението, а в обикновеното съзнание и в обикновения живот във всяко мислене съществува един остатък от чувствуването и
вол
ението, във всяко чувствуване един остатък от мисленето и
вол
ението и във всяко
вол
ение съществува също едно мислене, даже възприятие: във
вол
ението /
вол
ята/ остава един остатък от възприятието, който е скрит, подсъзнателен в него.
Ние откриваме това, когато се опитаме да схванем това, което действува в човека, когато той вижда чисто духовно в свръхсетивното познание. Тогава откриваме, колко недостатъчни представи имаме ние хората върху самите нас и върху нашето отношение към външния свят, когато оставяме в обикновеното съзнание. Ние вярваме, че нашето мислене, чувствуване и воление /воля/ са строго отделени едно от друго. Психологията свежда тези дейности едно към друго, обаче не с истинско умение.
Обаче онзи, който изживява истинската сложност на душевния живот, както той се представя при ясновиждането, знае, че съвсем не съществува една такава разлика между мисленето, чувствуването и волението, а в обикновеното съзнание и в обикновения живот във всяко мислене съществува един остатък от чувствуването и волението, във всяко чувствуване един остатък от мисленето и волението и във всяко воление съществува също едно мислене, даже възприятие: във волението /волята/ остава един остатък от възприятието, който е скрит, подсъзнателен в него.
Това трябва да имаме предвид, когато искаме да разберем ясновиждането. Защото от казаното можете да разберете, че в ясновидското гледане мисленето и възприеманието мълчат, обаче не мълчат чувствуването и волението /волята/. Но не би съществувало никакво ясновиждане, ако човек би развил само чувствуването и волението каквито те са в обикновеното съзнание. Напротив, когато човек преминава в ясновиждащото състояние, всяко воление /воля/, каквато то е в обикновения живот, трябва да бъде доведено до мълчание. Човекът идва в състоянието на пълния покой.
към текста >>
Защото от казаното можете да разберете, че в ясновидското гледане мисленето и възприеманието мълчат, обаче не мълчат чувствуването и
вол
ението /
вол
ята/.
Тогава откриваме, колко недостатъчни представи имаме ние хората върху самите нас и върху нашето отношение към външния свят, когато оставяме в обикновеното съзнание. Ние вярваме, че нашето мислене, чувствуване и воление /воля/ са строго отделени едно от друго. Психологията свежда тези дейности едно към друго, обаче не с истинско умение. Обаче онзи, който изживява истинската сложност на душевния живот, както той се представя при ясновиждането, знае, че съвсем не съществува една такава разлика между мисленето, чувствуването и волението, а в обикновеното съзнание и в обикновения живот във всяко мислене съществува един остатък от чувствуването и волението, във всяко чувствуване един остатък от мисленето и волението и във всяко воление съществува също едно мислене, даже възприятие: във волението /волята/ остава един остатък от възприятието, който е скрит, подсъзнателен в него. Това трябва да имаме предвид, когато искаме да разберем ясновиждането.
Защото от казаното можете да разберете, че в ясновидското гледане мисленето и възприеманието мълчат, обаче не мълчат чувствуването и волението /волята/.
Но не би съществувало никакво ясновиждане, ако човек би развил само чувствуването и волението каквито те са в обикновеното съзнание. Напротив, когато човек преминава в ясновиждащото състояние, всяко воление /воля/, каквато то е в обикновения живот, трябва да бъде доведено до мълчание. Човекът идва в състоянието на пълния покой.
към текста >>
Но не би съществувало никакво ясновиждане, ако човек би развил само чувствуването и
вол
ението каквито те са в обикновеното съзнание.
Ние вярваме, че нашето мислене, чувствуване и воление /воля/ са строго отделени едно от друго. Психологията свежда тези дейности едно към друго, обаче не с истинско умение. Обаче онзи, който изживява истинската сложност на душевния живот, както той се представя при ясновиждането, знае, че съвсем не съществува една такава разлика между мисленето, чувствуването и волението, а в обикновеното съзнание и в обикновения живот във всяко мислене съществува един остатък от чувствуването и волението, във всяко чувствуване един остатък от мисленето и волението и във всяко воление съществува също едно мислене, даже възприятие: във волението /волята/ остава един остатък от възприятието, който е скрит, подсъзнателен в него. Това трябва да имаме предвид, когато искаме да разберем ясновиждането. Защото от казаното можете да разберете, че в ясновидското гледане мисленето и възприеманието мълчат, обаче не мълчат чувствуването и волението /волята/.
Но не би съществувало никакво ясновиждане, ако човек би развил само чувствуването и волението каквито те са в обикновеното съзнание.
Напротив, когато човек преминава в ясновиждащото състояние, всяко воление /воля/, каквато то е в обикновения живот, трябва да бъде доведено до мълчание. Човекът идва в състоянието на пълния покой.
към текста >>
Напротив, когато човек преминава в ясновиждащото състояние, всяко
вол
ение /
вол
я/, каквато то е в обикновения живот, трябва да бъде доведено до мълчание.
Психологията свежда тези дейности едно към друго, обаче не с истинско умение. Обаче онзи, който изживява истинската сложност на душевния живот, както той се представя при ясновиждането, знае, че съвсем не съществува една такава разлика между мисленето, чувствуването и волението, а в обикновеното съзнание и в обикновения живот във всяко мислене съществува един остатък от чувствуването и волението, във всяко чувствуване един остатък от мисленето и волението и във всяко воление съществува също едно мислене, даже възприятие: във волението /волята/ остава един остатък от възприятието, който е скрит, подсъзнателен в него. Това трябва да имаме предвид, когато искаме да разберем ясновиждането. Защото от казаното можете да разберете, че в ясновидското гледане мисленето и възприеманието мълчат, обаче не мълчат чувствуването и волението /волята/. Но не би съществувало никакво ясновиждане, ако човек би развил само чувствуването и волението каквито те са в обикновеното съзнание.
Напротив, когато човек преминава в ясновиждащото състояние, всяко воление /воля/, каквато то е в обикновения живот, трябва да бъде доведено до мълчание.
Човекът идва в състоянието на пълния покой.
към текста >>
Тук при истинското ясновиждане имаме едно пълно замълчаване на всичко, което в обикновения живот се проявява като
вол
ение /
вол
я/, като сила на вълнуващите се чувства.
По отношение на това, което тук разбираме с ясновиждането, неспокойно движещото се преминаване в духовния свят, както например при дервишите, е нещо съвършено различно.
Тук при истинското ясновиждане имаме едно пълно замълчаване на всичко, което в обикновения живот се проявява като воление /воля/, като сила на вълнуващите се чувства.
В това, което човекът прави да премине от волята в действието, живее винаги нещо от вълнуващото се чувство. Това чувство трябва да замълчи също по отношение на неговата изява във волението. Обаче замълчава не вълнуващото се чувство като такова, и преди всичко не импулсът на волението /волята/. Възприятието и мисленето замлъкват, обаче импулсите на вълнуващото се чувство и на волението са оправдани, те само преминават в едно състояние на душевното настроение, следователно ще развият техния възприемателен и мислителен характер различно откакто това става обикновено. Ако бихме останали само при обикновеното чувствуване, или при едно погрешно изживяване на волята, както в мистицизма, тогава не бихме влезли в духовния свят.
към текста >>
В това, което човекът прави да премине от
вол
ята в действието, живее винаги нещо от вълнуващото се чувство.
По отношение на това, което тук разбираме с ясновиждането, неспокойно движещото се преминаване в духовния свят, както например при дервишите, е нещо съвършено различно. Тук при истинското ясновиждане имаме едно пълно замълчаване на всичко, което в обикновения живот се проявява като воление /воля/, като сила на вълнуващите се чувства.
В това, което човекът прави да премине от волята в действието, живее винаги нещо от вълнуващото се чувство.
Това чувство трябва да замълчи също по отношение на неговата изява във волението. Обаче замълчава не вълнуващото се чувство като такова, и преди всичко не импулсът на волението /волята/. Възприятието и мисленето замлъкват, обаче импулсите на вълнуващото се чувство и на волението са оправдани, те само преминават в едно състояние на душевното настроение, следователно ще развият техния възприемателен и мислителен характер различно откакто това става обикновено. Ако бихме останали само при обикновеното чувствуване, или при едно погрешно изживяване на волята, както в мистицизма, тогава не бихме влезли в духовния свят. Обаче в спокойното настроение на душата това, което иначе е емоционални чувства и импулси на волята, се проявява именно така, че те се явяват пред човешката душа като обективни, силно мислени духовни същества, като остатъкът от възприятието и мисленето, който иначе остава незабелязан в чувствуването и волението, се изявява, става способен да застане в духовния свят.
към текста >>
Това чувство трябва да замълчи също по отношение на неговата изява във
вол
ението.
По отношение на това, което тук разбираме с ясновиждането, неспокойно движещото се преминаване в духовния свят, както например при дервишите, е нещо съвършено различно. Тук при истинското ясновиждане имаме едно пълно замълчаване на всичко, което в обикновения живот се проявява като воление /воля/, като сила на вълнуващите се чувства. В това, което човекът прави да премине от волята в действието, живее винаги нещо от вълнуващото се чувство.
Това чувство трябва да замълчи също по отношение на неговата изява във волението.
Обаче замълчава не вълнуващото се чувство като такова, и преди всичко не импулсът на волението /волята/. Възприятието и мисленето замлъкват, обаче импулсите на вълнуващото се чувство и на волението са оправдани, те само преминават в едно състояние на душевното настроение, следователно ще развият техния възприемателен и мислителен характер различно откакто това става обикновено. Ако бихме останали само при обикновеното чувствуване, или при едно погрешно изживяване на волята, както в мистицизма, тогава не бихме влезли в духовния свят. Обаче в спокойното настроение на душата това, което иначе е емоционални чувства и импулси на волята, се проявява именно така, че те се явяват пред човешката душа като обективни, силно мислени духовни същества, като остатъкът от възприятието и мисленето, който иначе остава незабелязан в чувствуването и волението, се изявява, става способен да застане в духовния свят. Когато човек е прозрял това, а именно, че като ясновидец той живее в чувствуването и волението /волята/, както иначе човекът живее в мисленето и възприятието не в неясното мислене и чувствуване, не в мъгливата мистика, а така ясно както иначе в мисленето и възприятието -, той може да се разбере плодотворно с изкуството, но така, че едвам тук той забелязва, колко безстойностни са такива схващания, каквито се изразяват например чрез думата изкуство.
към текста >>
Обаче замълчава не вълнуващото се чувство като такова, и преди всичко не импулсът на
вол
ението /
вол
ята/.
По отношение на това, което тук разбираме с ясновиждането, неспокойно движещото се преминаване в духовния свят, както например при дервишите, е нещо съвършено различно. Тук при истинското ясновиждане имаме едно пълно замълчаване на всичко, което в обикновения живот се проявява като воление /воля/, като сила на вълнуващите се чувства. В това, което човекът прави да премине от волята в действието, живее винаги нещо от вълнуващото се чувство. Това чувство трябва да замълчи също по отношение на неговата изява във волението.
Обаче замълчава не вълнуващото се чувство като такова, и преди всичко не импулсът на волението /волята/.
Възприятието и мисленето замлъкват, обаче импулсите на вълнуващото се чувство и на волението са оправдани, те само преминават в едно състояние на душевното настроение, следователно ще развият техния възприемателен и мислителен характер различно откакто това става обикновено. Ако бихме останали само при обикновеното чувствуване, или при едно погрешно изживяване на волята, както в мистицизма, тогава не бихме влезли в духовния свят. Обаче в спокойното настроение на душата това, което иначе е емоционални чувства и импулси на волята, се проявява именно така, че те се явяват пред човешката душа като обективни, силно мислени духовни същества, като остатъкът от възприятието и мисленето, който иначе остава незабелязан в чувствуването и волението, се изявява, става способен да застане в духовния свят. Когато човек е прозрял това, а именно, че като ясновидец той живее в чувствуването и волението /волята/, както иначе човекът живее в мисленето и възприятието не в неясното мислене и чувствуване, не в мъгливата мистика, а така ясно както иначе в мисленето и възприятието -, той може да се разбере плодотворно с изкуството, но така, че едвам тук той забелязва, колко безстойностни са такива схващания, каквито се изразяват например чрез думата изкуство.
към текста >>
Възприятието и мисленето замлъкват, обаче импулсите на вълнуващото се чувство и на
вол
ението са оправдани, те само преминават в едно състояние на душевното настроение, следователно ще развият техния възприемателен и мислителен характер различно откакто това става обикновено.
По отношение на това, което тук разбираме с ясновиждането, неспокойно движещото се преминаване в духовния свят, както например при дервишите, е нещо съвършено различно. Тук при истинското ясновиждане имаме едно пълно замълчаване на всичко, което в обикновения живот се проявява като воление /воля/, като сила на вълнуващите се чувства. В това, което човекът прави да премине от волята в действието, живее винаги нещо от вълнуващото се чувство. Това чувство трябва да замълчи също по отношение на неговата изява във волението. Обаче замълчава не вълнуващото се чувство като такова, и преди всичко не импулсът на волението /волята/.
Възприятието и мисленето замлъкват, обаче импулсите на вълнуващото се чувство и на волението са оправдани, те само преминават в едно състояние на душевното настроение, следователно ще развият техния възприемателен и мислителен характер различно откакто това става обикновено.
Ако бихме останали само при обикновеното чувствуване, или при едно погрешно изживяване на волята, както в мистицизма, тогава не бихме влезли в духовния свят. Обаче в спокойното настроение на душата това, което иначе е емоционални чувства и импулси на волята, се проявява именно така, че те се явяват пред човешката душа като обективни, силно мислени духовни същества, като остатъкът от възприятието и мисленето, който иначе остава незабелязан в чувствуването и волението, се изявява, става способен да застане в духовния свят. Когато човек е прозрял това, а именно, че като ясновидец той живее в чувствуването и волението /волята/, както иначе човекът живее в мисленето и възприятието не в неясното мислене и чувствуване, не в мъгливата мистика, а така ясно както иначе в мисленето и възприятието -, той може да се разбере плодотворно с изкуството, но така, че едвам тук той забелязва, колко безстойностни са такива схващания, каквито се изразяват например чрез думата изкуство.
към текста >>
Ако бихме останали само при обикновеното чувствуване, или при едно погрешно изживяване на
вол
ята, както в мистицизма, тогава не бихме влезли в духовния свят.
Тук при истинското ясновиждане имаме едно пълно замълчаване на всичко, което в обикновения живот се проявява като воление /воля/, като сила на вълнуващите се чувства. В това, което човекът прави да премине от волята в действието, живее винаги нещо от вълнуващото се чувство. Това чувство трябва да замълчи също по отношение на неговата изява във волението. Обаче замълчава не вълнуващото се чувство като такова, и преди всичко не импулсът на волението /волята/. Възприятието и мисленето замлъкват, обаче импулсите на вълнуващото се чувство и на волението са оправдани, те само преминават в едно състояние на душевното настроение, следователно ще развият техния възприемателен и мислителен характер различно откакто това става обикновено.
Ако бихме останали само при обикновеното чувствуване, или при едно погрешно изживяване на волята, както в мистицизма, тогава не бихме влезли в духовния свят.
Обаче в спокойното настроение на душата това, което иначе е емоционални чувства и импулси на волята, се проявява именно така, че те се явяват пред човешката душа като обективни, силно мислени духовни същества, като остатъкът от възприятието и мисленето, който иначе остава незабелязан в чувствуването и волението, се изявява, става способен да застане в духовния свят. Когато човек е прозрял това, а именно, че като ясновидец той живее в чувствуването и волението /волята/, както иначе човекът живее в мисленето и възприятието не в неясното мислене и чувствуване, не в мъгливата мистика, а така ясно както иначе в мисленето и възприятието -, той може да се разбере плодотворно с изкуството, но така, че едвам тук той забелязва, колко безстойностни са такива схващания, каквито се изразяват например чрез думата изкуство.
към текста >>
Обаче в спокойното настроение на душата това, което иначе е емоционални чувства и импулси на
вол
ята, се проявява именно така, че те се явяват пред човешката душа като обективни, силно мислени духовни същества, като остатъкът от възприятието и мисленето, който иначе остава незабелязан в чувствуването и
вол
ението, се изявява, става способен да застане в духовния свят.
В това, което човекът прави да премине от волята в действието, живее винаги нещо от вълнуващото се чувство. Това чувство трябва да замълчи също по отношение на неговата изява във волението. Обаче замълчава не вълнуващото се чувство като такова, и преди всичко не импулсът на волението /волята/. Възприятието и мисленето замлъкват, обаче импулсите на вълнуващото се чувство и на волението са оправдани, те само преминават в едно състояние на душевното настроение, следователно ще развият техния възприемателен и мислителен характер различно откакто това става обикновено. Ако бихме останали само при обикновеното чувствуване, или при едно погрешно изживяване на волята, както в мистицизма, тогава не бихме влезли в духовния свят.
Обаче в спокойното настроение на душата това, което иначе е емоционални чувства и импулси на волята, се проявява именно така, че те се явяват пред човешката душа като обективни, силно мислени духовни същества, като остатъкът от възприятието и мисленето, който иначе остава незабелязан в чувствуването и волението, се изявява, става способен да застане в духовния свят.
Когато човек е прозрял това, а именно, че като ясновидец той живее в чувствуването и волението /волята/, както иначе човекът живее в мисленето и възприятието не в неясното мислене и чувствуване, не в мъгливата мистика, а така ясно както иначе в мисленето и възприятието -, той може да се разбере плодотворно с изкуството, но така, че едвам тук той забелязва, колко безстойностни са такива схващания, каквито се изразяват например чрез думата изкуство.
към текста >>
Когато човек е прозрял това, а именно, че като ясновидец той живее в чувствуването и
вол
ението /
вол
ята/, както иначе човекът живее в мисленето и възприятието не в неясното мислене и чувствуване, не в мъгливата мистика, а така ясно както иначе в мисленето и възприятието -, той може да се разбере плодотворно с изкуството, но така, че едвам тук той забелязва, колко безстойностни са такива схващания, каквито се изразяват например чрез думата изкуство.
Това чувство трябва да замълчи също по отношение на неговата изява във волението. Обаче замълчава не вълнуващото се чувство като такова, и преди всичко не импулсът на волението /волята/. Възприятието и мисленето замлъкват, обаче импулсите на вълнуващото се чувство и на волението са оправдани, те само преминават в едно състояние на душевното настроение, следователно ще развият техния възприемателен и мислителен характер различно откакто това става обикновено. Ако бихме останали само при обикновеното чувствуване, или при едно погрешно изживяване на волята, както в мистицизма, тогава не бихме влезли в духовния свят. Обаче в спокойното настроение на душата това, което иначе е емоционални чувства и импулси на волята, се проявява именно така, че те се явяват пред човешката душа като обективни, силно мислени духовни същества, като остатъкът от възприятието и мисленето, който иначе остава незабелязан в чувствуването и волението, се изявява, става способен да застане в духовния свят.
Когато човек е прозрял това, а именно, че като ясновидец той живее в чувствуването и волението /волята/, както иначе човекът живее в мисленето и възприятието не в неясното мислене и чувствуване, не в мъгливата мистика, а така ясно както иначе в мисленето и възприятието -, той може да се разбере плодотворно с изкуството, но така, че едвам тук той забелязва, колко безстойностни са такива схващания, каквито се изразяват например чрез думата изкуство.
към текста >>
Чрез постигане на възможността да изживеем мисловното съдържание на света и духовното съдържание на света с помощта на превърнатите в мислене емоционално чувствуване и
вол
ение, ние стигаме до там, да установим едно забележително отношение към архитектурата.
Изкуството обхваща много различни области: архитектурата, пластика /скулптура/, музика, поезия, живопис и други, и бихме могли да кажем: ако бихме искали да установим чрез опита на ясновидеца отношенията между различните изкуства, тогава пред нашия поглед застава конкретно различието на изкуствата много по-пълнозначително отколкото това, което философията би искала да обхване чрез думата изкуство.
Чрез постигане на възможността да изживеем мисловното съдържание на света и духовното съдържание на света с помощта на превърнатите в мислене емоционално чувствуване и воление, ние стигаме до там, да установим едно забележително отношение към архитектурата.
към текста >>
Аз казах: в това ясновиждане престава обикновеното мислене и възприятие, обаче явява се един съвършено друг род мислене, което изтича от чувствуването и
вол
ението, едно образуване на представи, което е всъщност мислене във форми, което мислейки би могло да изобрази форми на разпределението на силата в пространството.
Аз казах: в това ясновиждане престава обикновеното мислене и възприятие, обаче явява се един съвършено друг род мислене, което изтича от чувствуването и волението, едно образуване на представи, което е всъщност мислене във форми, което мислейки би могло да изобрази форми на разпределението на силата в пространството.
Това мислене се чувствува сродно с това, което се изразява в архитектурата и скулптурата, когато тези последните изобразяват истински художествени форми.
към текста >>
Ние се чувствуваме с мисленето и възприятието особено у дома си в архитектурата и скулптурата, защото онова сянкообразно абстрактно мислене, което настоящето така много обича, престава, замълчава и се явява едно предметно мислене, което не може другояче, освен да направи неговото съдържание да премине във форми на пространството, в подвижни форми на пространството, в разтягащи се, в прегъващи се, огъващи се форми, в които се изразява течащата в света
вол
я.
Ние се чувствуваме с мисленето и възприятието особено у дома си в архитектурата и скулптурата, защото онова сянкообразно абстрактно мислене, което настоящето така много обича, престава, замълчава и се явява едно предметно мислене, което не може другояче, освен да направи неговото съдържание да премине във форми на пространството, в подвижни форми на пространството, в разтягащи се, в прегъващи се, огъващи се форми, в които се изразява течащата в света воля.
Ясновидецът е принуден да не обхваща с мисленето това, което иска да познае от духовния свят, както обикновената наука. Тогава той не би познал нищо духовно. Тогава той само би се измамил, ако би мислил, ако би вярвал, че познава нещо духовно, защото с обикновените мисли не може да се проникне в духовния свят. Който иска да проникне в духовния свят, той трябва да има като мислител нещо, което създава в себе си пластични или архитектурни, но живи форми. Чрез това той стига до там да разбере, че художникът навлиза в едно изживяване на форми в подсъзнание то.
към текста >>
Той се чувствува в едно чувствуване и
вол
ение в себе си.
По един друг начин се чувствува в своите изживявания онзи, който познава свръхсетивни изживявания и който търси отношение към поетическото и музикалното творчество. Тук положението е такова, че ясновидецът чувствува постепенно своята вътрешност по съвършено различен начин от обикновеното съзнание, което си образува представи върху сетивния свят и го възприема.
Той се чувствува в едно чувствуване и воление в себе си.
към текста >>
Който може да упражнява самонаблюдение, знае, че се намира в своето себе само в чувствуването и
вол
ението.
Който може да упражнява самонаблюдение, знае, че се намира в своето себе само в чувствуването и волението.
Обаче ясновидецът изкарва именно чувствуването и волението от себе си и чрез това, че чувствуване то и волението му създават представи и възприятия, той се отдалечава от себе си в своето чувствуване и воление. Но в замяна на това се явява нещо друго. Имайки ясното съзнание, че се намира вън от своето тяло, че не възприема нищо с помощта на своето тяло, той се намира отново във външния свят, преминава интуитивно в това, което е възприел като подвижни форми и го е оформил в представи. Той внася своето себе във външния свят. Като прави това, той се научава някакси да каже на себе си: чрез действително вътрешно изживяване от опит може да се познае, че тук аз съм излязъл вън от моето тяло, което винаги ми е било посредник в отношението ми с външния свят, но аз отново намерих себе си, като се потопявам в духовния свят.
към текста >>
Обаче ясновидецът изкарва именно чувствуването и
вол
ението от себе си и чрез това, че чувствуване то и
вол
ението му създават представи и възприятия, той се отдалечава от себе си в своето чувствуване и
вол
ение.
Който може да упражнява самонаблюдение, знае, че се намира в своето себе само в чувствуването и волението.
Обаче ясновидецът изкарва именно чувствуването и волението от себе си и чрез това, че чувствуване то и волението му създават представи и възприятия, той се отдалечава от себе си в своето чувствуване и воление.
Но в замяна на това се явява нещо друго. Имайки ясното съзнание, че се намира вън от своето тяло, че не възприема нищо с помощта на своето тяло, той се намира отново във външния свят, преминава интуитивно в това, което е възприел като подвижни форми и го е оформил в представи. Той внася своето себе във външния свят. Като прави това, той се научава някакси да каже на себе си: чрез действително вътрешно изживяване от опит може да се познае, че тук аз съм излязъл вън от моето тяло, което винаги ми е било посредник в отношението ми с външния свят, но аз отново намерих себе си, като се потопявам в духовния свят. Когато това стане вътрешно изживяване, ясновидецът намира, че е принуден да получи отново своето чувствуване и воление от духовния свят, да получи отново себе си от свръхсетивния свят.
към текста >>
Когато това стане вътрешно изживяване, ясновидецът намира, че е принуден да получи отново своето чувствуване и
вол
ение от духовния свят, да получи отново себе си от свръхсетивния свят.
Обаче ясновидецът изкарва именно чувствуването и волението от себе си и чрез това, че чувствуване то и волението му създават представи и възприятия, той се отдалечава от себе си в своето чувствуване и воление. Но в замяна на това се явява нещо друго. Имайки ясното съзнание, че се намира вън от своето тяло, че не възприема нищо с помощта на своето тяло, той се намира отново във външния свят, преминава интуитивно в това, което е възприел като подвижни форми и го е оформил в представи. Той внася своето себе във външния свят. Като прави това, той се научава някакси да каже на себе си: чрез действително вътрешно изживяване от опит може да се познае, че тук аз съм излязъл вън от моето тяло, което винаги ми е било посредник в отношението ми с външния свят, но аз отново намерих себе си, като се потопявам в духовния свят.
Когато това стане вътрешно изживяване, ясновидецът намира, че е принуден да получи отново своето чувствуване и воление от духовния свят, да получи отново себе си от свръхсетивния свят.
Той трябва да стори това, като добива отново едно чувствуване и воление обаче едно преобразено чувствуване и воление, което не взема на помощ тялото -, едно чувствуване, което е вътрешно сродно с изживяването на музиката, което е фактически така свързано, така сродно с музикалното изживяване, че човек може да каже: то е още по-музикално отколкото схващането на музиката. То е едно такова чувство, че ни се струва, като че ни се струва, като че с нашето душевно същество бихме се разлели по отношение на една симфония или на едно друго музикално произведение в тонове, като че самите ние се превръщаме в мелодия, в трептение.
към текста >>
Той трябва да стори това, като добива отново едно чувствуване и
вол
ение обаче едно преобразено чувствуване и
вол
ение, което не взема на помощ тялото -, едно чувствуване, което е вътрешно сродно с изживяването на музиката, което е фактически така свързано, така сродно с музикалното изживяване, че човек може да каже: то е още по-музикално отколкото схващането на музиката.
Но в замяна на това се явява нещо друго. Имайки ясното съзнание, че се намира вън от своето тяло, че не възприема нищо с помощта на своето тяло, той се намира отново във външния свят, преминава интуитивно в това, което е възприел като подвижни форми и го е оформил в представи. Той внася своето себе във външния свят. Като прави това, той се научава някакси да каже на себе си: чрез действително вътрешно изживяване от опит може да се познае, че тук аз съм излязъл вън от моето тяло, което винаги ми е било посредник в отношението ми с външния свят, но аз отново намерих себе си, като се потопявам в духовния свят. Когато това стане вътрешно изживяване, ясновидецът намира, че е принуден да получи отново своето чувствуване и воление от духовния свят, да получи отново себе си от свръхсетивния свят.
Той трябва да стори това, като добива отново едно чувствуване и воление обаче едно преобразено чувствуване и воление, което не взема на помощ тялото -, едно чувствуване, което е вътрешно сродно с изживяването на музиката, което е фактически така свързано, така сродно с музикалното изживяване, че човек може да каже: то е още по-музикално отколкото схващането на музиката.
То е едно такова чувство, че ни се струва, като че ни се струва, като че с нашето душевно същество бихме се разлели по отношение на една симфония или на едно друго музикално произведение в тонове, като че самите ние се превръщаме в мелодия, в трептение.
към текста >>
С поезията е така, че ние се намираме във
вол
ението /
вол
ята/.
С поезията е така, че ние се намираме във волението /волята/.
Това иска поезията, която се научаваме именно по този път да чувствуваме като истинска поезия, като отново намираме в нея нашето воление. Чувствуване в музиката, воление в истинската поезия.
към текста >>
Това иска поезията, която се научаваме именно по този път да чувствуваме като истинска поезия, като отново намираме в нея нашето
вол
ение.
С поезията е така, че ние се намираме във волението /волята/.
Това иска поезията, която се научаваме именно по този път да чувствуваме като истинска поезия, като отново намираме в нея нашето воление.
Чувствуване в музиката, воление в истинската поезия.
към текста >>
Чувствуване в музиката,
вол
ение в истинската поезия.
С поезията е така, че ние се намираме във волението /волята/. Това иска поезията, която се научаваме именно по този път да чувствуваме като истинска поезия, като отново намираме в нея нашето воление.
Чувствуване в музиката, воление в истинската поезия.
към текста >>
16.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при
вол
евото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието.
В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта. В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят. Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание. Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати.
Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието.
Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния свят, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от подсъзнанието. Този метод позволява, щото с това, което мисли и изживява, душата да стои в един свят, който тя се опитва да проникне съзнателно, за да не остане нищо несъзнателно.
към текста >>
Този метод поз
вол
ява, щото с това, което мисли и изживява, душата да стои в един свят, който тя се опитва да проникне съзнателно, за да не остане нищо несъзнателно.
Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят. Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание. Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати. Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието. Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния свят, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от подсъзнанието.
Този метод позволява, щото с това, което мисли и изживява, душата да стои в един свят, който тя се опитва да проникне съзнателно, за да не остане нищо несъзнателно.
към текста >>
Мисленето и възприятието не съществуват, обаче съществуват чувствуването и
вол
ението, но по съвършено друг начин отколкото в обикновения живот.
В душата живее това, което винаги съществува в човешката душа от трите душевни дейности, за които говори психологията.
Мисленето и възприятието не съществуват, обаче съществуват чувствуването и волението, но по съвършено друг начин отколкото в обикновения живот.
Не трябва да се смесва свръхсетивното познание с мъгливото, чувствено претопяване в духовния живот, което трябва да се нарече мистика. Трябва да бъдем наясно, че свръхсетивното познание, въпреки че израства от чувствуването и волението, е нещо различно от чувствуването и волението /волята/. Към това трябва да се вземе под внимание, че за ясновидското познание чувствуването и волението трябва да изпълнят душата така, че тази душа почива, и че въобще и целият останал човек се намира в пълен покой. Трябва да настъпи това, в което човек не се намира при чувствуването и волението: чувствуването и волението трябва да се развият насочени напълно към вътрешността. Волевите импулси се развиват обикновено в прояви навън; при ясновиждането не трябва да настъпят никакви проявления навън.
към текста >>
Трябва да бъдем наясно, че свръхсетивното познание, въпреки че израства от чувствуването и
вол
ението, е нещо различно от чувствуването и
вол
ението /
вол
ята/.
В душата живее това, което винаги съществува в човешката душа от трите душевни дейности, за които говори психологията. Мисленето и възприятието не съществуват, обаче съществуват чувствуването и волението, но по съвършено друг начин отколкото в обикновения живот. Не трябва да се смесва свръхсетивното познание с мъгливото, чувствено претопяване в духовния живот, което трябва да се нарече мистика.
Трябва да бъдем наясно, че свръхсетивното познание, въпреки че израства от чувствуването и волението, е нещо различно от чувствуването и волението /волята/.
Към това трябва да се вземе под внимание, че за ясновидското познание чувствуването и волението трябва да изпълнят душата така, че тази душа почива, и че въобще и целият останал човек се намира в пълен покой. Трябва да настъпи това, в което човек не се намира при чувствуването и волението: чувствуването и волението трябва да се развият насочени напълно към вътрешността. Волевите импулси се развиват обикновено в прояви навън; при ясновиждането не трябва да настъпят никакви проявления навън. Дервишеството и други подобни са противоположни на познанието на духовния свят.
към текста >>
Към това трябва да се вземе под внимание, че за ясновидското познание чувствуването и
вол
ението трябва да изпълнят душата така, че тази душа почива, и че въобще и целият останал човек се намира в пълен покой.
В душата живее това, което винаги съществува в човешката душа от трите душевни дейности, за които говори психологията. Мисленето и възприятието не съществуват, обаче съществуват чувствуването и волението, но по съвършено друг начин отколкото в обикновения живот. Не трябва да се смесва свръхсетивното познание с мъгливото, чувствено претопяване в духовния живот, което трябва да се нарече мистика. Трябва да бъдем наясно, че свръхсетивното познание, въпреки че израства от чувствуването и волението, е нещо различно от чувствуването и волението /волята/.
Към това трябва да се вземе под внимание, че за ясновидското познание чувствуването и волението трябва да изпълнят душата така, че тази душа почива, и че въобще и целият останал човек се намира в пълен покой.
Трябва да настъпи това, в което човек не се намира при чувствуването и волението: чувствуването и волението трябва да се развият насочени напълно към вътрешността. Волевите импулси се развиват обикновено в прояви навън; при ясновиждането не трябва да настъпят никакви проявления навън. Дервишеството и други подобни са противоположни на познанието на духовния свят.
към текста >>
Трябва да настъпи това, в което човек не се намира при чувствуването и
вол
ението: чувствуването и
вол
ението трябва да се развият насочени напълно към вътрешността.
В душата живее това, което винаги съществува в човешката душа от трите душевни дейности, за които говори психологията. Мисленето и възприятието не съществуват, обаче съществуват чувствуването и волението, но по съвършено друг начин отколкото в обикновения живот. Не трябва да се смесва свръхсетивното познание с мъгливото, чувствено претопяване в духовния живот, което трябва да се нарече мистика. Трябва да бъдем наясно, че свръхсетивното познание, въпреки че израства от чувствуването и волението, е нещо различно от чувствуването и волението /волята/. Към това трябва да се вземе под внимание, че за ясновидското познание чувствуването и волението трябва да изпълнят душата така, че тази душа почива, и че въобще и целият останал човек се намира в пълен покой.
Трябва да настъпи това, в което човек не се намира при чувствуването и волението: чувствуването и волението трябва да се развият насочени напълно към вътрешността.
Волевите импулси се развиват обикновено в прояви навън; при ясновиждането не трябва да настъпят никакви проявления навън. Дервишеството и други подобни са противоположни на познанието на духовния свят.
към текста >>
Вол
евите импулси се развиват обикновено в прояви навън; при ясновиждането не трябва да настъпят никакви проявления навън.
Мисленето и възприятието не съществуват, обаче съществуват чувствуването и волението, но по съвършено друг начин отколкото в обикновения живот. Не трябва да се смесва свръхсетивното познание с мъгливото, чувствено претопяване в духовния живот, което трябва да се нарече мистика. Трябва да бъдем наясно, че свръхсетивното познание, въпреки че израства от чувствуването и волението, е нещо различно от чувствуването и волението /волята/. Към това трябва да се вземе под внимание, че за ясновидското познание чувствуването и волението трябва да изпълнят душата така, че тази душа почива, и че въобще и целият останал човек се намира в пълен покой. Трябва да настъпи това, в което човек не се намира при чувствуването и волението: чувствуването и волението трябва да се развият насочени напълно към вътрешността.
Волевите импулси се развиват обикновено в прояви навън; при ясновиждането не трябва да настъпят никакви проявления навън.
Дервишеството и други подобни са противоположни на познанието на духовния свят.
към текста >>
Когато чувствуването и
вол
ението се развиват навътре, от тях израства една пълносветла, строго очертана дейност на душата.
Когато чувствуването и волението се развиват навътре, от тях израства една пълносветла, строго очертана дейност на душата.
Израства една дейност на душата, на която са подобни образуванията на мислите. Нещо предметно, което не е по-малко определено пропито от действителност в сравнение с обикновеното мислене, израства за ясновидеца от чувствуването и волението.
към текста >>
Нещо предметно, което не е по-малко определено пропито от действителност в сравнение с обикновеното мислене, израства за ясновидеца от чувствуването и
вол
ението.
Когато чувствуването и волението се развиват навътре, от тях израства една пълносветла, строго очертана дейност на душата. Израства една дейност на душата, на която са подобни образуванията на мислите.
Нещо предметно, което не е по-малко определено пропито от действителност в сравнение с обикновеното мислене, израства за ясновидеца от чувствуването и волението.
към текста >>
Ясновидецът чувствува: във всичко това, което се проявява в хармонии на размерите и на формите, действуват
вол
ята и емоционалните чувства.
Като се опитва да се пренесе в архитектурните форми и размер ни отношения, в това, което архитектът внася като по магия в своите постройки, той се чувствува сроден с тези архитектурни размерни отношения и хармонии, с това именно, което в него, в ясновидеца, се развива като съвършено друго мислене в сравнение със сянкообразното мислене на обикновения живот. Ясновидецът развива едно ново мислене, което не е така сродно с нищо друго освен с формите, в които архитектът мисли и които той създава. Мисленето, което царува в обикновения живот, няма нищо общо с действително то ясновиждане. Мисленето, което царува при ясновиждането, включва пространството в своето творческо изживяване. Ясновидецът знае, че с тези форми, които са живи мисъл-форми, той прониква в свръхсетивната действителност зад сетивния свят, но че той трябва да развие това проявяващо се в пространствени форми-мислене.
Ясновидецът чувствува: във всичко това, което се проявява в хармонии на размерите и на формите, действуват волята и емоционалните чувства.
Той се научава да познава силите на света в такива преминаващи през отношенията на размерите и числата форми, както те действуват в неговото мислене. Ето защо в своето мислене той се чувствува сроден с това, което архитектът оформя. Когато в него оживява един нов живот на чувствата не този на обикновеното съзнание -, той се чувствува в известно отношение сроден с това, което архитектът и скулпторът създават във форми. За свръхсетивното познание се ражда една предметна интелектуалност, която мисли в пространствени форми, които се огъват, които си дават форма чрез техния собствен живот. Това са мисъл-форми, чрез които душата на ясновидеца се потопява в духовната действителност, която той чувствува като сродна с това, което живее във формите на скулптора.
към текста >>
Вярно е, че тази нова духовна интелектуалност се развива от насочените навътре чувствуван и
вол
ение.
Съвършено други са изживяванията на ясновидеца по отношение на музиката и поезията. Спрямо музиката ясновидецът може да добие едно отношение само тогава, когато проникне още по-далече в сферата, която аз току що описах.
Вярно е, че тази нова духовна интелектуалност се развива от насочените навътре чувствуван и воление.
Чрез това човек е в състояние да проникне в духовния свят, той има опитността: той про-никва в него само чрез душата; при това душата не си служи с никакъв телесен организъм. После идва следващата степен. Човек би проникнал само непълно в духовния свят, ако н би преминал към следващата степен. Тя се състои в това, че бива развита не само тази духовна интелектуалност, а в това, човек да осъзнае своето съществуване вън от тялото в духовната действителност така, както осъзнава тук своето стоене във физическия свят, своето стоене с краката върху почвата, своето посягане към предметите и т.н. Като започне да знае себе си в духовния свят по този начин, да мисли и чувствува по този начин, как то току що казах, човек стига до там да развие едно дълбока чувствуване и воление, обаче едно воление /воля/ в духовния свят, което не се изразява в сетивния свят.
към текста >>
Като започне да знае себе си в духовния свят по този начин, да мисли и чувствува по този начин, как то току що казах, човек стига до там да развие едно дълбока чувствуване и
вол
ение, обаче едно
вол
ение /
вол
я/ в духовния свят, което не се изразява в сетивния свят.
Вярно е, че тази нова духовна интелектуалност се развива от насочените навътре чувствуван и воление. Чрез това човек е в състояние да проникне в духовния свят, той има опитността: той про-никва в него само чрез душата; при това душата не си служи с никакъв телесен организъм. После идва следващата степен. Човек би проникнал само непълно в духовния свят, ако н би преминал към следващата степен. Тя се състои в това, че бива развита не само тази духовна интелектуалност, а в това, човек да осъзнае своето съществуване вън от тялото в духовната действителност така, както осъзнава тук своето стоене във физическия свят, своето стоене с краката върху почвата, своето посягане към предметите и т.н.
Като започне да знае себе си в духовния свят по този начин, да мисли и чувствува по този начин, как то току що казах, човек стига до там да развие едно дълбока чувствуване и воление, обаче едно воление /воля/ в духовния свят, което не се изразява в сетивния свят.
Като изживява себе си в това воление, само тогава човек може да има опитностите с музиката и изкуството на поезията.
към текста >>
Като изживява себе си в това
вол
ение, само тогава човек може да има опитностите с музиката и изкуството на поезията.
Чрез това човек е в състояние да проникне в духовния свят, той има опитността: той про-никва в него само чрез душата; при това душата не си служи с никакъв телесен организъм. После идва следващата степен. Човек би проникнал само непълно в духовния свят, ако н би преминал към следващата степен. Тя се състои в това, че бива развита не само тази духовна интелектуалност, а в това, човек да осъзнае своето съществуване вън от тялото в духовната действителност така, както осъзнава тук своето стоене във физическия свят, своето стоене с краката върху почвата, своето посягане към предметите и т.н. Като започне да знае себе си в духовния свят по този начин, да мисли и чувствува по този начин, как то току що казах, човек стига до там да развие едно дълбока чувствуване и воление, обаче едно воление /воля/ в духовния свят, което не се изразява в сетивния свят.
Като изживява себе си в това воление, само тогава човек може да има опитностите с музиката и изкуството на поезията.
към текста >>
Това проличава особено при едно явление, което трябва да стане за всяка душа един особен проблем: при инкарната, при цвета на човешката плът, който всъщност за този, който иска да проникне вътрешно в такива неща, съдържа в себе си също така нещо пълно с тайнственост както и очарователно, което ни поз
вол
ява да вникнем в дълбоки отношения на природата и на духа.
Едно и също нещо е това, което ясновидецът вижда и което художникът създава на платното, обаче гледано от различни страни. Така ясновидецът се среща с живописеца. Срещата е едно забележително, пълно със значение изживяване. Тази среща прави живописта да изглежда като едно особено свойство на свръхсетивното познание.
Това проличава особено при едно явление, което трябва да стане за всяка душа един особен проблем: при инкарната, при цвета на човешката плът, който всъщност за този, който иска да проникне вътрешно в такива неща, съдържа в себе си също така нещо пълно с тайнственост както и очарователно, което ни позволява да вникнем в дълбоки отношения на природата и на духа.
Ясновидецът изживява по особен начин този инкарнат. Тук бих искал да обърна вниманието върху едно нещо.
към текста >>
Чрез побледняването ясновидецът разбира, какъв е човекът във вътрешността, в душата и интелекта, а чрез изчервяването се познава, какъв е човекът като
вол
ево импулсивно същество, какъв е той в отношение с външния свят.
Това забелязва ясновидецът, когато той се издига да най-трудния проблем на ясновидството: да възприема ясновиждащо инкарната. За обикновеното виждане инкарната има нещо спокойно, за ясновидецът вижда инкарната не като нещо завършено, той го възприема като едно средно състояние между други две. Когато ясновидецът се концентрира върху оцветението на човека, той възприема тогава едно непрестанно колебание на човека между побледняване и един вид изчервяване, което е едно по-висше изчервяване в сравнение с обикновеното изчервяване и което за ясновидеца преминава в един вид излъчване на топлина. Това са двете гранични състояния, между които се колебае оцветението на човека и в средата на които стои инкарнатът. За ясновидеца това се превръща в едно трептение насам и нататък.
Чрез побледняването ясновидецът разбира, какъв е човекът във вътрешността, в душата и интелекта, а чрез изчервяването се познава, какъв е човекът като волево импулсивно същество, какъв е той в отношение с външния свят.
Трепти това, което в по-висока степен се намери във вътрешния характер на човека.
към текста >>
Първо имаме едно състояние на говора, което поз
вол
ява да считаме говора като инструмент за разбиране между хората и в науката.
Всъщност говорът не е нещо единно, а нещо, което живее в три различни сфери.
Първо имаме едно състояние на говора, което позволява да считаме говора като инструмент за разбиране между хората и в науката.
Можем да считаме онова, което ясновидецът чувствува, като парадоксално, но то е едно действително изживяване. Ясновидецът чувствува този вид на използуване на говора като средство за разбиране и като израз за обикновената наука на ума, като един вид понижение на говора, даже като едно такова понижение на езика до нещо, което езикът не е по неговата вътрешна природа. Ясновидството стига до едно друго схващане. Говорът е онзи инструмент, чрез който един народ живее в общност. Това, което живее в езика, когато той е устроен в различни форми, в нюансиранията на звуците и т.н., то е, правилно разгледано, нещо художествено.
към текста >>
Става ясно това, че човекът има от една страна своето вътрешно изживяване, своите мисли, чувства,
вол
еви импулси; той може да се потопи в този вътрешен живот, като нарича това мистика, философия, наука.
Искам да запитам: на какво се дължи, че творящия музикант произвежда от своята вътрешност онова, което живее в неговите тонове? Тук трябва да бъдем наясно, че това, което се нарича обикновено себепознание, е нещо още абстрактно. Даже това, което мистиците или мъгливите теософи си представят със себепознанието, е нещо много абстрактно. Когато някой вярва, че изживява божественото в своята душа, това е нещо съвсем неясно пред действителното, конкретното ясновиждане. То е нещо твърде мъгливо.
Става ясно това, че човекът има от една страна своето вътрешно изживяване, своите мисли, чувства, волеви импулси; той може да се потопи в този вътрешен живот, като нарича това мистика, философия, наука.
Когато човек се научи да познава това, което е живо, той знае: всичко това е твърде тънко, макар и да се опитаме да го сгъстим вътрешно. Даже с интензивната мистика човек витае над действителността, не стига до истинската действителност, изживява само вътрешни копия, изображения, изживява действия на действителността. Той не изживява действителност също и с обикновеното наблюдение на природата, което застава срещу материалните процеси.
към текста >>
Който проследи това с разбиране, ще намери, че ние не трябва да се вживяваме в организма по този физически начин, а се стараем да уловим по пътя на медитацията от интелекта това, което тече надолу, и чрез упражненията на
вол
ята да уловим това, което тече нагоре.
Нашите методи са други.
Който проследи това с разбиране, ще намери, че ние не трябва да се вживяваме в организма по този физически начин, а се стараем да уловим по пътя на медитацията от интелекта това, което тече надолу, и чрез упражненията на волята да уловим това, което тече нагоре.
По този начин ние се стараем да застанем с нашия душевен живот срещу течението и да го почувствуваме, когато това течение отива нагоре и слиза надолу.
към текста >>
17.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато
вол
евата природа на човека заспива, когато
вол
евата природа на човека заспива, когато тази
вол
ева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност.
Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека". Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване. Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването.
Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност.
Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
към текста >>
Преди да разгледам този всъщност принципен въпрос, бих искал да направя няколко забележки, които може бе на някои ще се сторят тривиални, които обаче нямат никаква друга претенция, освен да покажат, че художественият светоглед не е нещо, което се прибавя само произ
вол
но към живота.
Преди да разгледам този всъщност принципен въпрос, бих искал да направя няколко забележки, които може бе на някои ще се сторят тривиални, които обаче нямат никаква друга претенция, освен да покажат, че художественият светоглед не е нещо, което се прибавя само произволно към живота.
За онзи човек, който се стреми към определена цялост на живота, художественият светоглед се явява като нещо, което принадлежи към живота също както познанието и както външното еснафско действие. Едно достойно човешко съществувание е немислимо без проникването на нашия културен живот с художествено чувствуване.
към текста >>
Когато съм влязъл неочаквано някъде, или да кажем не съм влязъл неочаквано, а съм бил любезно поканен на едни обед и виждам, че покривката на масата е червена, аз имам чувството, че това са гастрономи, които ядат там на масата, че те ядат с голямо удо
вол
ствие.
Колкото и странно, парадоксално да изглежда това, но когато някой тапецира своята стая в червено, той ме измамва, ако в тази боядисана в червено стая не ми говори за нещо пълно със значение, ако не изказва към мене мисли имащи дълбоко значение. Естествено не е нужно това да бъде в действителност така, не е нужно то да се яви, но то придружава нашия душевен живот. Ние имаме това чувство в основата на нашата душа. Когато влизаме в една стая боядисана в син цвят, и някой бърбори много, не ни оставя да вземем думата, считайки себе си за единствено важен, ние чувствуваме отново това в противоречие със синия или с виолетовия цвят на стените на стаята. Външната прозаична действителност не е нужно да отговаря на това, но съществува една особено естетическа истина, която е такава, каквато аз току що приведох.
Когато съм влязъл неочаквано някъде, или да кажем не съм влязъл неочаквано, а съм бил любезно поканен на едни обед и виждам, че покривката на масата е червена, аз имам чувството, че това са гастрономи, които ядат там на масата, че те ядат с голямо удоволствие.
Ако на масата е сложена синя покривка, аз имам чувството, че ядящите на масата хора не ядат, за да ядат, а искат да се разказват нещо при яденето и оставят разказването, или събирането в общество да бъде придружено от ядене. Това са действителни чувства, които винаги живеят в подсъзнанието. Когато срещна на улицата една дама облечена в синя дреха и тя се нахвърля на мене и се настройва агресивно, вместо въздържано, аз чувствувам това в противоречие със синята дреха, но бих чувствувал това като нещо естествено, ако срещнатата дама би била облечена в червена дреха. Бих чувствувал също това като нещо естествено, ако бих срещнал една дама с къдрава коса, която е дръзка, нахалничка. Съществува нещо, което живее в основата на душата като един основен тон.
към текста >>
Видите ли, когато използува средствата, които неговата душа развива, ясновидецът стига да един съвършено друг вид мислене както също и
вол
ение /
вол
я/.
Това е първото нещо, което може да ни свидетелствува, че наистина художественото творчество и ясновиждането идва от същия извор. Но съществуват още много други неща, които в това направление са пълни със значение.
Видите ли, когато използува средствата, които неговата душа развива, ясновидецът стига да един съвършено друг вид мислене както също и воление /воля/.
Ако използуваме обикновените изрази, ние можем естествено да кажем, че както мисленето така също и волението стават вътрешни, но това "вътрешни" е всъщност неправилно, защото все пак човек се намира вън, разпростира цялото свое виждане върху един действителен духовен свят. В ясновиждането настъпват едно друго мислене и воление.
към текста >>
Ако използуваме обикновените изрази, ние можем естествено да кажем, че както мисленето така също и
вол
ението стават вътрешни, но това "вътрешни" е всъщност неправилно, защото все пак човек се намира вън, разпростира цялото свое виждане върху един действителен духовен свят.
Това е първото нещо, което може да ни свидетелствува, че наистина художественото творчество и ясновиждането идва от същия извор. Но съществуват още много други неща, които в това направление са пълни със значение. Видите ли, когато използува средствата, които неговата душа развива, ясновидецът стига да един съвършено друг вид мислене както също и воление /воля/.
Ако използуваме обикновените изрази, ние можем естествено да кажем, че както мисленето така също и волението стават вътрешни, но това "вътрешни" е всъщност неправилно, защото все пак човек се намира вън, разпростира цялото свое виждане върху един действителен духовен свят.
В ясновиждането настъпват едно друго мислене и воление.
към текста >>
В ясновиждането настъпват едно друго мислене и
вол
ение.
Това е първото нещо, което може да ни свидетелствува, че наистина художественото творчество и ясновиждането идва от същия извор. Но съществуват още много други неща, които в това направление са пълни със значение. Видите ли, когато използува средствата, които неговата душа развива, ясновидецът стига да един съвършено друг вид мислене както също и воление /воля/. Ако използуваме обикновените изрази, ние можем естествено да кажем, че както мисленето така също и волението стават вътрешни, но това "вътрешни" е всъщност неправилно, защото все пак човек се намира вън, разпростира цялото свое виждане върху един действителен духовен свят.
В ясновиждането настъпват едно друго мислене и воление.
към текста >>
Това вътрешно изразяване, не сим
вол
ично, а художествено -, вътрешният израз е това, което е важното, а не подражава щото, не придържането към модела, това основава тайната на самата повърхност.
Той може да каже, че една повърхнина има за него значение само затова, защото тя подражава една съществуваща във външната природа повърхнина в човешкото тяло и други подобни. Съвсем не така. Това, което е изживява в скулптурното изкуство, е собственият живот на повърхнината. Който е стигнал до там да разбере, каква разлика съществува между една повърхнина, която е огъната само веднъж, и една такава, която е огъната още веднъж не може да има по някакъв начин скулптурно живот в себе си. Само една два пъти огъната повърхност може да изразява живота като повърхнина.
Това вътрешно изразяване, не символично, а художествено -, вътрешният израз е това, което е важното, а не подражава щото, не придържането към модела, това основава тайната на самата повърхност.
към текста >>
Когато ясновидецът не само разбира чрез мисленето, а развива също чувствуващи и съобразителни сили, но така, че те се свързват едни с други, не може да се говори за едно отделяне на чувствуването и
вол
ението; при ясновидеца можем да говорим за едно душевно изживяване, което свързва тези две способности, които в обикновеното съзнание работят едно до друго, свързва ги в една цялост на чувствуващото
вол
ение.
Ето защо това не значи, че ясновидецът изживява музикално така, както това е посочено сега, в други времена, освен когато той иска. В други времена той изживява музикалното така, както го изживява всеки друг човек. Той може да сравни това, което изживява и това, което изпитва, когато изживява ясновидски музикалното произведение на изкуството. При музикалните произведения е важно, че на ясновидеца му е ясно, че изживява музикалното произведение напълно душевно, а именно така, че конкретно душевното се чувствува свързано с музикалното. По-рано аз казах: ясновидецът си изработва представите така, че се чувствува у дома си в архитектурното и скулптурното творчество.
Когато ясновидецът не само разбира чрез мисленето, а развива също чувствуващи и съобразителни сили, но така, че те се свързват едни с други, не може да се говори за едно отделяне на чувствуването и волението; при ясновидеца можем да говорим за едно душевно изживяване, което свързва тези две способности, които в обикновеното съзнание работят едно до друго, свързва ги в една цялост на чувствуващото воление.
Веднъж това чувствуващо воление има един нюанс насочен повече към волението, другият път повече към чувствуването. Когато ясновидецът се пренася със своето повишено съзнание, проникващо в духовния свят, в музикалното, той изживява всичко това, което в неговата душа се явява в нюанс на чувствуването; говорим за действително музикалното, за действително музикалното. Той го изживява така, че не отделя обективния тон от субективно изживения тон, а в ясновидското изживяване тези двете са едно; душата се разлива така, както тоновете се разливат едни в други, само че всичко е одухотворено. Той чувствува своята душа разлята в музикалния елемент, знае, че това, което изживява чрез новоразвитото чувствуващо воление, музикантът го черпи от същия извор и го влага в тоновото вещество. Точно при музиката е интересно да бъде изследвано, от къде иде това, на какво се дължи това, че творящият музикант влага в своя материал извлеченото от безсъзнателното духовно съдържание, което ясновидецът вижда.
към текста >>
Веднъж това чувствуващо
вол
ение има един нюанс насочен повече към
вол
ението, другият път повече към чувствуването.
В други времена той изживява музикалното така, както го изживява всеки друг човек. Той може да сравни това, което изживява и това, което изпитва, когато изживява ясновидски музикалното произведение на изкуството. При музикалните произведения е важно, че на ясновидеца му е ясно, че изживява музикалното произведение напълно душевно, а именно така, че конкретно душевното се чувствува свързано с музикалното. По-рано аз казах: ясновидецът си изработва представите така, че се чувствува у дома си в архитектурното и скулптурното творчество. Когато ясновидецът не само разбира чрез мисленето, а развива също чувствуващи и съобразителни сили, но така, че те се свързват едни с други, не може да се говори за едно отделяне на чувствуването и волението; при ясновидеца можем да говорим за едно душевно изживяване, което свързва тези две способности, които в обикновеното съзнание работят едно до друго, свързва ги в една цялост на чувствуващото воление.
Веднъж това чувствуващо воление има един нюанс насочен повече към волението, другият път повече към чувствуването.
Когато ясновидецът се пренася със своето повишено съзнание, проникващо в духовния свят, в музикалното, той изживява всичко това, което в неговата душа се явява в нюанс на чувствуването; говорим за действително музикалното, за действително музикалното. Той го изживява така, че не отделя обективния тон от субективно изживения тон, а в ясновидското изживяване тези двете са едно; душата се разлива така, както тоновете се разливат едни в други, само че всичко е одухотворено. Той чувствува своята душа разлята в музикалния елемент, знае, че това, което изживява чрез новоразвитото чувствуващо воление, музикантът го черпи от същия извор и го влага в тоновото вещество. Точно при музиката е интересно да бъде изследвано, от къде иде това, на какво се дължи това, че творящият музикант влага в своя материал извлеченото от безсъзнателното духовно съдържание, което ясновидецът вижда. При музикалното то стига да изява на това, което стои на основата.
към текста >>
Той чувствува своята душа разлята в музикалния елемент, знае, че това, което изживява чрез новоразвитото чувствуващо
вол
ение, музикантът го черпи от същия извор и го влага в тоновото вещество.
По-рано аз казах: ясновидецът си изработва представите така, че се чувствува у дома си в архитектурното и скулптурното творчество. Когато ясновидецът не само разбира чрез мисленето, а развива също чувствуващи и съобразителни сили, но така, че те се свързват едни с други, не може да се говори за едно отделяне на чувствуването и волението; при ясновидеца можем да говорим за едно душевно изживяване, което свързва тези две способности, които в обикновеното съзнание работят едно до друго, свързва ги в една цялост на чувствуващото воление. Веднъж това чувствуващо воление има един нюанс насочен повече към волението, другият път повече към чувствуването. Когато ясновидецът се пренася със своето повишено съзнание, проникващо в духовния свят, в музикалното, той изживява всичко това, което в неговата душа се явява в нюанс на чувствуването; говорим за действително музикалното, за действително музикалното. Той го изживява така, че не отделя обективния тон от субективно изживения тон, а в ясновидското изживяване тези двете са едно; душата се разлива така, както тоновете се разливат едни в други, само че всичко е одухотворено.
Той чувствува своята душа разлята в музикалния елемент, знае, че това, което изживява чрез новоразвитото чувствуващо воление, музикантът го черпи от същия извор и го влага в тоновото вещество.
Точно при музиката е интересно да бъде изследвано, от къде иде това, на какво се дължи това, че творящият музикант влага в своя материал извлеченото от безсъзнателното духовно съдържание, което ясновидецът вижда. При музикалното то стига да изява на това, което стои на основата.
към текста >>
И ясновидецът намира особено много поетическото творчество, когато навлезе в областта на своето вътрешно изживяване, където чувствуващото
вол
ение /
вол
я/ клони повече към
вол
евата страна.
Чрез това, че проучваме тези неща по този начин, ние се научаваме да познаваме това, което дава повод на човека, щото художественото да бъде внесено това, което бива поверено на материята. Както в нашия дихателен организъм живее вътрешната музика, която след това става външна музика в изкуството, така живее също и поезията. Тук днешната физиология е съвсем, съвсем далеч назад. Защото ако искаме да стигнем тук до яснота, ние трябва да проучим не физиологията на сетивата, не физиологията на нервите на мозъка, а граничната област, където се допират мозъкът и нервната система. Там се намира, а именно точно на границата, онази, физиологична област, където, ако човек има заложби за това за художественото творчество, човек винаги трябва да има заложба -, се намира изворът на поетическото творчество.
И ясновидецът намира особено много поетическото творчество, когато навлезе в областта на своето вътрешно изживяване, където чувствуващото воление /воля/ клони повече към волевата страна.
Волята се изразява иначе в цялото физическо тяло; при това, което е фантазия, волята живее там, където мозъкът и нервите влизат в допир със сетивните органи: там биват създадени поетическите образи. Когато това бива произведено от тялото, чувствуващото воление е това, чрез което ясновидецът влиза в областта, от същия извор на която черпи поетът. Ето защо, когато развие душевното устройство, за да вкуси поетическото чрез своето душевно устройство, ясновидецът се чувствува чрез това свое чувствуващо, волящо сетиво по отношение на поетическото в едно особено положение. Той трябва да гледа това, което поетът произвежда, на което поетът дава форма. Това води до там, че в момента, в който поетът представя едно или друго нещо и не черпи от действителността, а представя нещо просто само измислено, само сглобено, нещо недействително, нехудожествено, в този момент ясновидецът гледа формиращо това, което е предоставено по този начин, когато драматургът представя една недействителна фигура, едно недействително лице.
към текста >>
Вол
ята се изразява иначе в цялото физическо тяло; при това, което е фантазия,
вол
ята живее там, където мозъкът и нервите влизат в допир със сетивните органи: там биват създадени поетическите образи.
Както в нашия дихателен организъм живее вътрешната музика, която след това става външна музика в изкуството, така живее също и поезията. Тук днешната физиология е съвсем, съвсем далеч назад. Защото ако искаме да стигнем тук до яснота, ние трябва да проучим не физиологията на сетивата, не физиологията на нервите на мозъка, а граничната област, където се допират мозъкът и нервната система. Там се намира, а именно точно на границата, онази, физиологична област, където, ако човек има заложби за това за художественото творчество, човек винаги трябва да има заложба -, се намира изворът на поетическото творчество. И ясновидецът намира особено много поетическото творчество, когато навлезе в областта на своето вътрешно изживяване, където чувствуващото воление /воля/ клони повече към волевата страна.
Волята се изразява иначе в цялото физическо тяло; при това, което е фантазия, волята живее там, където мозъкът и нервите влизат в допир със сетивните органи: там биват създадени поетическите образи.
Когато това бива произведено от тялото, чувствуващото воление е това, чрез което ясновидецът влиза в областта, от същия извор на която черпи поетът. Ето защо, когато развие душевното устройство, за да вкуси поетическото чрез своето душевно устройство, ясновидецът се чувствува чрез това свое чувствуващо, волящо сетиво по отношение на поетическото в едно особено положение. Той трябва да гледа това, което поетът произвежда, на което поетът дава форма. Това води до там, че в момента, в който поетът представя едно или друго нещо и не черпи от действителността, а представя нещо просто само измислено, само сглобено, нещо недействително, нехудожествено, в този момент ясновидецът гледа формиращо това, което е предоставено по този начин, когато драматургът представя една недействителна фигура, едно недействително лице.
към текста >>
Когато това бива произведено от тялото, чувствуващото
вол
ение е това, чрез което ясновидецът влиза в областта, от същия извор на която черпи поетът.
Тук днешната физиология е съвсем, съвсем далеч назад. Защото ако искаме да стигнем тук до яснота, ние трябва да проучим не физиологията на сетивата, не физиологията на нервите на мозъка, а граничната област, където се допират мозъкът и нервната система. Там се намира, а именно точно на границата, онази, физиологична област, където, ако човек има заложби за това за художественото творчество, човек винаги трябва да има заложба -, се намира изворът на поетическото творчество. И ясновидецът намира особено много поетическото творчество, когато навлезе в областта на своето вътрешно изживяване, където чувствуващото воление /воля/ клони повече към волевата страна. Волята се изразява иначе в цялото физическо тяло; при това, което е фантазия, волята живее там, където мозъкът и нервите влизат в допир със сетивните органи: там биват създадени поетическите образи.
Когато това бива произведено от тялото, чувствуващото воление е това, чрез което ясновидецът влиза в областта, от същия извор на която черпи поетът.
Ето защо, когато развие душевното устройство, за да вкуси поетическото чрез своето душевно устройство, ясновидецът се чувствува чрез това свое чувствуващо, волящо сетиво по отношение на поетическото в едно особено положение. Той трябва да гледа това, което поетът произвежда, на което поетът дава форма. Това води до там, че в момента, в който поетът представя едно или друго нещо и не черпи от действителността, а представя нещо просто само измислено, само сглобено, нещо недействително, нехудожествено, в този момент ясновидецът гледа формиращо това, което е предоставено по този начин, когато драматургът представя една недействителна фигура, едно недействително лице.
към текста >>
Ето защо, когато развие душевното устройство, за да вкуси поетическото чрез своето душевно устройство, ясновидецът се чувствува чрез това свое чувствуващо,
вол
ящо сетиво по отношение на поетическото в едно особено положение.
Защото ако искаме да стигнем тук до яснота, ние трябва да проучим не физиологията на сетивата, не физиологията на нервите на мозъка, а граничната област, където се допират мозъкът и нервната система. Там се намира, а именно точно на границата, онази, физиологична област, където, ако човек има заложби за това за художественото творчество, човек винаги трябва да има заложба -, се намира изворът на поетическото творчество. И ясновидецът намира особено много поетическото творчество, когато навлезе в областта на своето вътрешно изживяване, където чувствуващото воление /воля/ клони повече към волевата страна. Волята се изразява иначе в цялото физическо тяло; при това, което е фантазия, волята живее там, където мозъкът и нервите влизат в допир със сетивните органи: там биват създадени поетическите образи. Когато това бива произведено от тялото, чувствуващото воление е това, чрез което ясновидецът влиза в областта, от същия извор на която черпи поетът.
Ето защо, когато развие душевното устройство, за да вкуси поетическото чрез своето душевно устройство, ясновидецът се чувствува чрез това свое чувствуващо, волящо сетиво по отношение на поетическото в едно особено положение.
Той трябва да гледа това, което поетът произвежда, на което поетът дава форма. Това води до там, че в момента, в който поетът представя едно или друго нещо и не черпи от действителността, а представя нещо просто само измислено, само сглобено, нещо недействително, нехудожествено, в този момент ясновидецът гледа формиращо това, което е предоставено по този начин, когато драматургът представя една недействителна фигура, едно недействително лице.
към текста >>
Ясновидецът трябва да разчита на добрата
вол
я на слушателите, за да може едното изречение да осветли другото.
Ясновидецът не може да изрази това, което има като ясновидско виждане така, както обикновените хора се научават да изразяват това, което искат, на някой език и използуват думите, за да го изразят. Думите не са изковани за това. Ето защо ясновидецът се вижда принуден да изразява съвсем различно някои неща. Той постоянно се бори с езика, за да може да каже това, което иска да каже. Той трябва да избере пътя, по който да облече нещо в едно изречение, което изразява приблизително това, което иска да каже; той трябва да каже едно второ изречение, което донася нещо подобно.
Ясновидецът трябва да разчита на добрата воля на слушателите, за да може едното изречение да осветли другото.
Когато тази добра воля липсва, тогава хората искат да му приписват различни противоречия. Онзи, който има да изрази нещо действително ясновидско, трябва да действува в противоречия и едно противоречие трябва да осветли другото, тъй като истината се намира в средата. Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството. Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата воля, слушателите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано. В това, как казва нещата, той се старае да каже много повече, отколкото в това, какво казва.
към текста >>
Когато тази добра
вол
я липсва, тогава хората искат да му приписват различни противоречия.
Думите не са изковани за това. Ето защо ясновидецът се вижда принуден да изразява съвсем различно някои неща. Той постоянно се бори с езика, за да може да каже това, което иска да каже. Той трябва да избере пътя, по който да облече нещо в едно изречение, което изразява приблизително това, което иска да каже; той трябва да каже едно второ изречение, което донася нещо подобно. Ясновидецът трябва да разчита на добрата воля на слушателите, за да може едното изречение да осветли другото.
Когато тази добра воля липсва, тогава хората искат да му приписват различни противоречия.
Онзи, който има да изрази нещо действително ясновидско, трябва да действува в противоречия и едно противоречие трябва да осветли другото, тъй като истината се намира в средата. Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството. Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата воля, слушателите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано. В това, как казва нещата, той се старае да каже много повече, отколкото в това, какво казва. Той стига постепенно до там, да се пренесе в миналото в творческия дух на езика, на говора, който дух е царувал преди да се е родил някакъв език, да се вживее отново в звуците, в духа на звуците, да се потопи със своето чувство във всичко това.
към текста >>
Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата
вол
я, слушателите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано.
Той трябва да избере пътя, по който да облече нещо в едно изречение, което изразява приблизително това, което иска да каже; той трябва да каже едно второ изречение, което донася нещо подобно. Ясновидецът трябва да разчита на добрата воля на слушателите, за да може едното изречение да осветли другото. Когато тази добра воля липсва, тогава хората искат да му приписват различни противоречия. Онзи, който има да изрази нещо действително ясновидско, трябва да действува в противоречия и едно противоречие трябва да осветли другото, тъй като истината се намира в средата. Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството.
Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата воля, слушателите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано.
В това, как казва нещата, той се старае да каже много повече, отколкото в това, какво казва. Той стига постепенно до там, да се пренесе в миналото в творческия дух на езика, на говора, който дух е царувал преди да се е родил някакъв език, да се вживее отново в звуците, в духа на звуците, да се потопи със своето чувство във всичко това. Той вижда, как една съгласна се включва, как една гласна влияе ту върху един, ту върху друг език. За да се пренесе в творческото схващане на езика на своя народ именно, ясновидецът е принуден да изразява повече това, как казва нещата, отколкото това, което казва. Благодарение на това човек може да различи в езика степените, които стоят една до друга, да ги различи художествено и ясновидски.
към текста >>
Виждащият инкарнат е свързан с нещо, което остава несъзнателно за човека: той поз
вол
ява първото несъзнателно виждане зад кулисите.
Там, където ясновидецът вижда двама човека да стоят един срещу друг, той има един особен проблем: това е пълният с тайнственост инкарнат. Когато има срещу себе си един човек, ясновидецът вижда неговия инкарнат не в покой, а в колебаещо се движение. Когато стои срещу един човек, той вижда едно състояние, при което това, което е иначе на човека, побледнява, след това отново то се явява стоплящо, изчервено. Между тези две състояния се колебае физическата форма насам и нататък, така че на ясновидеца се явява, като че човешката форма се изменя, изчервява се при чувството на срам и побледнява при чувството на страх, като че тя постоянно възстановява своето нормално състояние между чувството на страх и чувството на срам, така както махалото има своята почивна точка между колебанията на една и на друга страна. Така както ни се явява външно инкарнатът е само едно междинно състояние.
Виждащият инкарнат е свързан с нещо, което остава несъзнателно за човека: той позволява първото несъзнателно виждане зад кулисите.
Както човешкият инкарнат е виждан от ясновидеца така, че в него той вижда нещо душевно в сетивното нещо сетивно-свръхсетивно вижда ясновидецът в инкарната -, така се променя всичко, което се намира вън като цветове и форми, променя се постепенно така, че той вижда духовно. Той го вижда така, че във всичко, което иначе е цветно, което е впечатление на формата, възприема нещо вътрешно. Елементарните неща за това ще намерите в сетивно моралната част на Гьотевото "Учение за цветовете". Цялото учение за цветовете се превръща в изживяване, но така, че при това ясновидецът изживява духовното. Той изживява и останалия духовен свят така, че има същите изживявания, които иначе има при цветовете.
към текста >>
Това, което може да бъде познато чрез свръхсетивното виждане, то не може да бъде никакво допълнение към живота, никакво произ
вол
но допълнение, а представлява истината, която Гьоте е изказал: "комуто природата започва да разкрива своята явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството".
Християн Моргенщерн е казал: който днес още вярва, че онова, което живее като духовно в света, не трябва да бъде схващано в ясни представи, а иска да го постигне само в едно смътно, мистично потопяване в себе си, той прилича на един неграмотен човек, който иска да преспи в течение на цял живот в неграмотност държейки буквара под възглавницата си. Ние се намираме във времето, когато някои неща, които живеят в подсъзнанието, трябва да бъдат издигнати вече горе в съзнанието. Ясновиждането ще стои на една истинска почва само тогава, когато се издигне над всяка философия и се чувствува сродно с изкуството. Аз вярвам, че също и в тази област съществува нещо, което е свързано с важните задачи на развитието на човечеството. Хората ще разберат все повече, че на основата на сетивния свят стои един свръхсетивен свят.
Това, което може да бъде познато чрез свръхсетивното виждане, то не може да бъде никакво допълнение към живота, никакво произволно допълнение, а представлява истината, която Гьоте е изказал: "комуто природата започва да разкрива своята явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството".
Който иска да прозре, как изкуството стои в целия живот, в цялото по-нататъшно развитие, който действително прониква със своя поглед чувствувайки изкуството според неговата същност, който прониква изкуството със своето чувство, той трябва да си признае, че то бива поощрено, подпомогнато от ясновидството, че ясновидството ще бъде нещо, което в бъдеще ще стои ръка за ръка в човечеството с художника, оплодявайки го и подпомагайки го.
към текста >>
18.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Когато творим от едно познание, което като антропософски ориентираната Духовна Наука е насочено направо към това, да познае духовния свят, да приеме духовния свят в представите, в мисленето, в чувствуване то, в усещанието, във
вол
ението, тогава в това ще имаме почвата майка за едно изкуство, което обхваща така да се каже синтетично живота преди раждането и живота след смъртта.
Когато творим от едно познание, което като антропософски ориентираната Духовна Наука е насочено направо към това, да познае духовния свят, да приеме духовния свят в представите, в мисленето, в чувствуване то, в усещанието, във волението, тогава в това ще имаме почвата майка за едно изкуство, което обхваща така да се каже синтетично живота преди раждането и живота след смъртта.
към текста >>
И когато в нашето време човекът е призван за това, да приеме така да се каже боговете в своите собствени душевни сили, така че да не чака само вярващо, боговете да му донесат това или онова, а да иска да действува, да работи, както боговете биха живели в неговата действуваща
вол
я, това е тогава моментът, ако човечеството иска да го изживее, когато човекът ще премине така да се каже от външно създаваните изкуства към едно изкуство, което в бъдеще ще приеме още съвършено други размери и форми: до едно изкуство, което ще представя непосредствено свръхсетивното.
Навсякъде, където се създава изкуство от едно истинско художествено настроение и разбиране, изкуството е един свидетел за връзката на човека със свръхсетивните светове.
И когато в нашето време човекът е призван за това, да приеме така да се каже боговете в своите собствени душевни сили, така че да не чака само вярващо, боговете да му донесат това или онова, а да иска да действува, да работи, както боговете биха живели в неговата действуваща воля, това е тогава моментът, ако човечеството иска да го изживее, когато човекът ще премине така да се каже от външно създаваните изкуства към едно изкуство, което в бъдеще ще приеме още съвършено други размери и форми: до едно изкуство, което ще представя непосредствено свръхсетивното.
Как би могло да бъде другояче? Духовната Наука иска да представи непосредствено също свръхсетивното, следователно тя трябва да създаде също от себе си едно такова изкуство.
към текста >>
А от друга страна в човешката
вол
я бива вложено това, което е свръхсетивен елемент в човека.
Всичко, което Духовната Наука донася, е във вътрешна хармония едно с друго. Тя го донася от една страна, за да може животът, в който се намираме, да бъде прозрян по-дълбоко, за да се научим да насочваме нашия поглед към живите доказателства, за съществуването преди раждането и за съществуването след смъртта, за предрождението и за безсмъртието.
А от друга страна в човешката воля бива вложено това, което е свръхсетивен елемент в човека.
към текста >>
19.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Как трябва да се говори върху изкуството, с този въпрос, бих могъл да кажа, аз се боря всъщност през целия мой живот, и ще си поз
вол
я да взема като изходна точка два етапа, в които се опитах да преустановя малко тази борба.
Как трябва да се говори върху изкуството, с този въпрос, бих могъл да кажа, аз се боря всъщност през целия мой живот, и ще си позволя да взема като изходна точка два етапа, в които се опитах да преустановя малко тази борба.
Първият път това беше, когато в края на 80-те години на 19-то столетие трябваше да държа пред Гьотивия Съюз във Виена моята сказка: "Гьоте като баща на една нова естетика". С онова, което исках да кажа тогава върху същността на изкуствата, аз изглеждах на себе си като един човек, който искаше да говори, но всъщност е ням и трябва да изрази чрез жестове това, върху което искаше всъщност да обърне вниманието. Защото тогава от определени предпоставки на живота на мене ми бе внушено да говоря върху същността на изкуствата изхождайки от философските разсъждения. Аз бях проучил във философията Кантианизма и бях преминал към изучаването на Хербартианизма и този Хербартианизъм застана срещу мене в една представителна за Хербартианизма личност в лицето на естета Роберт Цимерман. Роберт Цимерман беше завършил тогава преди доста дълго време своята обемиста "Естетика", по-точно "История на естетиката като наука на формите".
към текста >>
И в тази откъсната от прозата поетическа действителност той изглежда на самия себе си така, че онова, което другите хора виждат в завладяването на външните сили, пълният преминаващ в действителността израз на
вол
ята, му се явява вече в поетическия идеален свят и той говори за "магическия идеализъм", за да охарактеризира посоката на своя живот Ако се опитаме след това да разберем всичко онова, което след това се разля от тази чудесно устроена душа, която следователно можа да люби без да докосне външната действителност, която следователно можа да живее с това, което и бе действително изтръгнато, преди да бъде достигнат определен етап на външната действителност, ако вникнем във всичко онова, което след това се разля от тази душа на Новалис, тогава получаваме чистия израз на поезията.
Обаче целият пламък на човешкото чувство, през което човек може да мине, когато човешката душа витае като в поетически сфери свободно през прозаичната действителност, целият пламък на това чувство живее в любовта на Новалис към София фон Кюн. И това момиче умира два дни след навършване на своята 14 годишна възраст, в онова време, когато действителността на физическия живот докосва така силно другите хора, че те слизат в половостта на физическото тяло. Преди това събитие да може да настъпи при София фон Кюн, тя бе изтръгната в духовните светове и Новалис решава от едно съзнание по-силно от това, което до сега е било у него инстинктивно поетическото, да умре след София фон Кюн в своето живо душевно изживяване. Той живее с тази, която не е във физическия свят. И онези хора, които след нова време са дошли при Новалис с най-вътрешно човешко чувство, казват, че ходейки жив по Земята той беше като един човек отнесен в духовните светове, че говори с някого нещо, което не е на тази Земя, не принадлежи действително на тази Земя.
И в тази откъсната от прозата поетическа действителност той изглежда на самия себе си така, че онова, което другите хора виждат в завладяването на външните сили, пълният преминаващ в действителността израз на волята, му се явява вече в поетическия идеален свят и той говори за "магическия идеализъм", за да охарактеризира посоката на своя живот Ако се опитаме след това да разберем всичко онова, което след това се разля от тази чудесно устроена душа, която следователно можа да люби без да докосне външната действителност, която следователно можа да живее с това, което и бе действително изтръгнато, преди да бъде достигнат определен етап на външната действителност, ако вникнем във всичко онова, което след това се разля от тази душа на Новалис, тогава получаваме чистия израз на поезията.
И се решава един въпрос, който е психологически, просто чрез това, че се задълбочаваме от поетическите и прозаичните съчинения на Новалис.
към текста >>
Но неговата душа не беше задо
вол
ена.
И от него се изтръгна по отношение на душевното и духовното, което стоеше там срещу него от формите на пространството, религиозното чувство: тук има необходимост, тук е Бог. Преди да тръгне на юг, той беше търсил заедно с Хердер в четенето на Спиноза Бога в духовно-душевната проява на сетивното във външния сетивен свят. В него беше останало настроението, което го бе тласкало да търси своя Бог в Бога на Спиноза, заедно със Хердер.
Но неговата душа не беше задоволена.
Това, което той беше търсил във философията на Спиноза върху Бога, то оживя в неговата душа, когато стоеше пред произведенията на изкуството, в които вярваше, че отново предчувствува гръцкото пространствено изкуство, и тогава в него се роди чувството: тук има необходимост, тук е Бог.
към текста >>
В човешката форма се проникват от вътре
вол
ята, от вън възприятието, и човешката форма е първо изразът за това проникване.
В човека почива това, което е неговата форма. В човешката действителност тази форма е проникната с това, което става негово движение.
В човешката форма се проникват от вътре волята, от вън възприятието, и човешката форма е първо изразът за това проникване.
Човекът живее като обвързан, когато неговата воля, когато неговата вътрешно развита воля, която иска да премине в движение, трябва да спре пред сферата, в която бива прието възприятието. И щом човекът може да размисли върху цялото свое човешко същество, тогава в него оживява чувството: в тебе живее нещо повече, отколкото можеш да оживотвориш с твоя нервно-сетивен организъм в общението със света. Тогава се ражда нуждата да бъде приведена в движение почиващата човешка форма, която е израз на това нормално отношение, да бъде приведена в такива движения, които изнасят в пространство и време формата на човешкото тяло. Това отново е една борба на човешкото вътрешно същество с пространството и с времето. Когато се опитваме да го фиксираме художествено, тогава между музикално-поетическото и пластично-архитектурно-живописното се ражда евритмичното.
към текста >>
Човекът живее като обвързан, когато неговата
вол
я, когато неговата вътрешно развита
вол
я, която иска да премине в движение, трябва да спре пред сферата, в която бива прието възприятието.
В човека почива това, което е неговата форма. В човешката действителност тази форма е проникната с това, което става негово движение. В човешката форма се проникват от вътре волята, от вън възприятието, и човешката форма е първо изразът за това проникване.
Човекът живее като обвързан, когато неговата воля, когато неговата вътрешно развита воля, която иска да премине в движение, трябва да спре пред сферата, в която бива прието възприятието.
И щом човекът може да размисли върху цялото свое човешко същество, тогава в него оживява чувството: в тебе живее нещо повече, отколкото можеш да оживотвориш с твоя нервно-сетивен организъм в общението със света. Тогава се ражда нуждата да бъде приведена в движение почиващата човешка форма, която е израз на това нормално отношение, да бъде приведена в такива движения, които изнасят в пространство и време формата на човешкото тяло. Това отново е една борба на човешкото вътрешно същество с пространството и с времето. Когато се опитваме да го фиксираме художествено, тогава между музикално-поетическото и пластично-архитектурно-живописното се ражда евритмичното.
към текста >>
20.
Съдържание
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Промените в душевното устройство на човека през отделните периоди от е
вол
юцията.
Промените в душевното устройство на човека през отделните периоди от еволюцията.
Особени белези на древно-индийската, древно-персийската, египетско-халдейската и гръцката културни епохи. Задачите на антропософската Духовна наука.
към текста >>
Музикалният елемент в хода на общочовешката е
вол
юция.
Вътрешният живот на цветовете.
Музикалният елемент в хода на общочовешката еволюция.
Септима, квинта и терца. Силата на човешката фантазия. Мистерийните драми на Рудолф Щайнер. Немската и италианската „Ифигения" на Гьоте. Дишане и кръвообращение.
към текста >>
21.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Във връзка с темите, които напоследък изложих пред Вас, днес бих желал да продължа моето изследване върху е
вол
юцията на човечеството през следхристиянските епохи и да насоча Вашето внимание към някои подробности, които ще се окажат доста съществени, именно като добавка към моите предишни лекции.*1
Във връзка с темите, които напоследък изложих пред Вас, днес бих желал да продължа моето изследване върху еволюцията на човечеството през следхристиянските епохи и да насоча Вашето внимание към някои подробности, които ще се окажат доста съществени, именно като добавка към моите предишни лекции.*1
към текста >>
Когато се вгледаме назад в е
вол
юцията на човечеството, ние трябва да сме наясно: Епохите, за които ни говори антропософията*2, в желанието си да разшири нашето познание за общочовешката е
вол
юция, се формират от особените качества на съответните човешки души, живеещи в тези епохи.
Когато се вгледаме назад в еволюцията на човечеството, ние трябва да сме наясно: Епохите, за които ни говори антропософията*2, в желанието си да разшири нашето познание за общочовешката еволюция, се формират от особените качества на съответните човешки души, живеещи в тези епохи.
И напълно естествено, тези душевни качества са твърде различни за отделните епохи. Само че нашите съвременници далеч не са склонни да нарушават удобните си представи за днешната конфигурация на човешката душа и разглеждат еволюцията на човечеството по такъв начин, сякаш в хода на историческите епохи, в хода на различните цивилизации, описани в съответните документи, човешките души, общо взето, са останали едни и същи, и самото устройство на човешката душа не е претърпяло никаква промяна. Обаче в действителност това душевно устройство се е променило значително и ние лесно можем да посочим онзи момент, в който тези промени са ясно забележими дори и външно.
към текста >>
Само че нашите съвременници далеч не са склонни да нарушават удобните си представи за днешната конфигурация на човешката душа и разглеждат е
вол
юцията на човечеството по такъв начин, сякаш в хода на историческите епохи, в хода на различните цивилизации, описани в съответните документи, човешките души, общо взето, са останали едни и същи, и самото устройство на човешката душа не е претърпяло никаква промяна.
Когато се вгледаме назад в еволюцията на човечеството, ние трябва да сме наясно: Епохите, за които ни говори антропософията*2, в желанието си да разшири нашето познание за общочовешката еволюция, се формират от особените качества на съответните човешки души, живеещи в тези епохи. И напълно естествено, тези душевни качества са твърде различни за отделните епохи.
Само че нашите съвременници далеч не са склонни да нарушават удобните си представи за днешната конфигурация на човешката душа и разглеждат еволюцията на човечеството по такъв начин, сякаш в хода на историческите епохи, в хода на различните цивилизации, описани в съответните документи, човешките души, общо взето, са останали едни и същи, и самото устройство на човешката душа не е претърпяло никаква промяна.
Обаче в действителност това душевно устройство се е променило значително и ние лесно можем да посочим онзи момент, в който тези промени са ясно забележими дори и външно.
към текста >>
Цялото светоусещане, дори
вол
евите импулси на хората, живели преди Гръцко-латинската епоха, са били, ако ми разрешите да си послужа с този израз, елементарно-космически.
Обаче с помощта на Духовната наука е напълно възможно да открием основните различия във всяка една от тези епохи. И тогава трябва да признаем следното: нашето днешно разбиране за човека ние сме получи ли именно от Четвъртата следатлантска епоха. От Четвъртата следатлантска епоха сме получили и общоприетия днес навик да разглеждаме човека като съставен от тяло, душа и Дух, както и да търсим вътрешните връзки между него и планетата Земя. Обаче животът стана такъв едва в хода на времето. Да, едва напоследък той се „приземи“ до такава степен, че човекът усеща единствено връзките си със Земята, но не и с Космоса, и гледа звездите и техните движения, а вече дори и облаците като нещо чуждо, което се намира извън неговия Земен дом и няма никакво съществено значение за него самия.
Цялото светоусещане, дори волевите импулси на хората, живели преди Гръцко-латинската епоха, са били, ако ми разрешите да си послужа с този израз, елементарно-космически.
Човекът не се нуждаеше от никаква философия, за да усети себе си като част от цялата Вселена, като част от цялата видима Вселена. За човека беше нещо естествено, нещо самопонятно, да усеща себе си не само гражданин на Земята, но и част от целия Космос.
към текста >>
За тях човешкото тяло представляваше нещо, което можеше да съхранява в себе си мисли те, чувствата и
вол
евите импулси.
За древните гърци подобен въпрос би звучал по същия начин, както ако например днес бихме попитали: Какво правят мислите там в мозъка? Ние стигаме до този въпрос само защото сме престанали да разбираме как всъщност мислите могат да живеят отделно и независимо от нас. Обаче днес ние сме на път отново да отделим мислите от себе си, но все още не знаем какво точно да правим с тях, понеже все по-малко и по-малко разполагаме с физическото тяло, тъй като разширявайки етерното тяло ние всъщност вече напускаме очертанията на физическото тяло. Бих желал да си послужа и с още едно сравнение: ние имаме не само дрехи, но и джобове, където можем да скрием нещо, нали така? Същото беше при гърците.
За тях човешкото тяло представляваше нещо, което можеше да съхранява в себе си мисли те, чувствата и волевите импулси.
Днес ние просто не знаем как да се отнасяме с мислите, чувствата и волята. Положението е такова, сякаш имаме джобове, а всички наши вещи пропадат през тях; или сякаш носим всички вещи в ръцете си, понеже не съзнаваме, че имаме джобове. Така ние сме лишени от съзнанието за същинската природа на нашия организъм и не знаем как да си обясним несъмнената връзка между тялото и душевния живот, измисляме си куриозни идеи като тази за психопаралелизма и т.н. За гръцкото светоусещане всичко това би изглеждало така, сякаш пред него застава един слепец, който не вижда, че има джобове и не се досеща, че може да си послужи с тях. Казвам всичко това, само за да напомня основното: Постепенно ние ставаме все по-чужди за нашето физическо тяло.
към текста >>
Днес ние просто не знаем как да се отнасяме с мислите, чувствата и
вол
ята.
Ние стигаме до този въпрос само защото сме престанали да разбираме как всъщност мислите могат да живеят отделно и независимо от нас. Обаче днес ние сме на път отново да отделим мислите от себе си, но все още не знаем какво точно да правим с тях, понеже все по-малко и по-малко разполагаме с физическото тяло, тъй като разширявайки етерното тяло ние всъщност вече напускаме очертанията на физическото тяло. Бих желал да си послужа и с още едно сравнение: ние имаме не само дрехи, но и джобове, където можем да скрием нещо, нали така? Същото беше при гърците. За тях човешкото тяло представляваше нещо, което можеше да съхранява в себе си мисли те, чувствата и волевите импулси.
Днес ние просто не знаем как да се отнасяме с мислите, чувствата и волята.
Положението е такова, сякаш имаме джобове, а всички наши вещи пропадат през тях; или сякаш носим всички вещи в ръцете си, понеже не съзнаваме, че имаме джобове. Така ние сме лишени от съзнанието за същинската природа на нашия организъм и не знаем как да си обясним несъмнената връзка между тялото и душевния живот, измисляме си куриозни идеи като тази за психопаралелизма и т.н. За гръцкото светоусещане всичко това би изглеждало така, сякаш пред него застава един слепец, който не вижда, че има джобове и не се досеща, че може да си послужи с тях. Казвам всичко това, само за да напомня основното: Постепенно ние ставаме все по-чужди за нашето физическо тяло.
към текста >>
Тази закономерност е нещо неизбежно в хода на общочовешката е
вол
юция.
Тази закономерност е нещо неизбежно в хода на общочовешката еволюция.
Ако още веднъж се обърнем назад към Древно-индийската епоха, ние ще установим как тогавашният човек отправяше поглед към веригата от поколения на своите предшественици и не изпитваше потребност да търси Боговете другаде, освен в тази верига от поколения. Понеже за него самият човек беше от божествен произход, индиецът спокойно оставаше в рамките на човешкото развитие и търсеше Боговете не другаде, а в света на своите пра родители. Да, той търсеше Боговете именно там, в полето на общочовешката еволюция.
към текста >>
Да, той търсеше Боговете именно там, в полето на общочовешката е
вол
юция.
Тази закономерност е нещо неизбежно в хода на общочовешката еволюция. Ако още веднъж се обърнем назад към Древно-индийската епоха, ние ще установим как тогавашният човек отправяше поглед към веригата от поколения на своите предшественици и не изпитваше потребност да търси Боговете другаде, освен в тази верига от поколения. Понеже за него самият човек беше от божествен произход, индиецът спокойно оставаше в рамките на човешкото развитие и търсеше Боговете не другаде, а в света на своите пра родители.
Да, той търсеше Боговете именно там, в полето на общочовешката еволюция.
към текста >>
И в този смисъл антропософската Духовна наука израства от самата е
вол
юция на човешкия род.
Енергично да се застъпва за този възглед ето една от задачите на антропософската Духовна наука.
И в този смисъл антропософската Духовна наука израства от самата еволюция на човешкия род.
Ние винаги трябва да сме наясно: Антропософията не е рожба на някакъв произвол, нито някаква образователна програма за усъвършенствуване на човечеството, а нещо, което възниква като резултат от самата еволюция на човешкия род. Общо взето, днешният превес на материализма означава едно връщане назад. С оглед действителните нужди на нашето съвремие, от човека се изисква не само да бъде гражданин на Земята, какъвто той стана още през епохата на Древна Гърция, а в известен смисъл да се отчужди от Земното си гражданство и да вижда духовно-душевните сили в себе си, без да разчита на физическите възприятия. И когато наред с тези действителни нужди материализмът непрекъснато застрашава човешката душа, това означава едно ариманическо изоставане при онази еволюционна степен, която за условията в Древна Гърция и Рим беше нещо напълно естествено. За тогавашните хора беше оправдано да се взират във физическия свят, защото там те виждаха формите на духовния свят.
към текста >>
Ние винаги трябва да сме наясно: Антропософията не е рожба на някакъв произ
вол
, нито някаква образователна програма за усъвършенствуване на човечеството, а нещо, което възниква като резултат от самата е
вол
юция на човешкия род.
Енергично да се застъпва за този възглед ето една от задачите на антропософската Духовна наука. И в този смисъл антропософската Духовна наука израства от самата еволюция на човешкия род.
Ние винаги трябва да сме наясно: Антропософията не е рожба на някакъв произвол, нито някаква образователна програма за усъвършенствуване на човечеството, а нещо, което възниква като резултат от самата еволюция на човешкия род.
Общо взето, днешният превес на материализма означава едно връщане назад. С оглед действителните нужди на нашето съвремие, от човека се изисква не само да бъде гражданин на Земята, какъвто той стана още през епохата на Древна Гърция, а в известен смисъл да се отчужди от Земното си гражданство и да вижда духовно-душевните сили в себе си, без да разчита на физическите възприятия. И когато наред с тези действителни нужди материализмът непрекъснато застрашава човешката душа, това означава едно ариманическо изоставане при онази еволюционна степен, която за условията в Древна Гърция и Рим беше нещо напълно естествено. За тогавашните хора беше оправдано да се взират във физическия свят, защото там те виждаха формите на духовния свят. Изоставайки в развитието си, днешните хора не различават във физическия свят никакви духовни въздействия.
към текста >>
И когато наред с тези действителни нужди материализмът непрекъснато застрашава човешката душа, това означава едно ариманическо изоставане при онази е
вол
юционна степен, която за условията в Древна Гърция и Рим беше нещо напълно естествено.
Енергично да се застъпва за този възглед ето една от задачите на антропософската Духовна наука. И в този смисъл антропософската Духовна наука израства от самата еволюция на човешкия род. Ние винаги трябва да сме наясно: Антропософията не е рожба на някакъв произвол, нито някаква образователна програма за усъвършенствуване на човечеството, а нещо, което възниква като резултат от самата еволюция на човешкия род. Общо взето, днешният превес на материализма означава едно връщане назад. С оглед действителните нужди на нашето съвремие, от човека се изисква не само да бъде гражданин на Земята, какъвто той стана още през епохата на Древна Гърция, а в известен смисъл да се отчужди от Земното си гражданство и да вижда духовно-душевните сили в себе си, без да разчита на физическите възприятия.
И когато наред с тези действителни нужди материализмът непрекъснато застрашава човешката душа, това означава едно ариманическо изоставане при онази еволюционна степен, която за условията в Древна Гърция и Рим беше нещо напълно естествено.
За тогавашните хора беше оправдано да се взират във физическия свят, защото там те виждаха формите на духовния свят. Изоставайки в развитието си, днешните хора не различават във физическия свят никакви духовни въздействия. И материализмът се свежда именно до това. Така в потока на общочовешката еволюция се промъкна един елемент, който е враждебен към всякакво по-нататъшно развитие. Днешното човечество изпитва страх от нови понятия и предпочита да борави със старите.
към текста >>
Така в потока на общочовешката е
вол
юция се промъкна един елемент, който е враждебен към всякакво по-нататъшно развитие.
С оглед действителните нужди на нашето съвремие, от човека се изисква не само да бъде гражданин на Земята, какъвто той стана още през епохата на Древна Гърция, а в известен смисъл да се отчужди от Земното си гражданство и да вижда духовно-душевните сили в себе си, без да разчита на физическите възприятия. И когато наред с тези действителни нужди материализмът непрекъснато застрашава човешката душа, това означава едно ариманическо изоставане при онази еволюционна степен, която за условията в Древна Гърция и Рим беше нещо напълно естествено. За тогавашните хора беше оправдано да се взират във физическия свят, защото там те виждаха формите на духовния свят. Изоставайки в развитието си, днешните хора не различават във физическия свят никакви духовни въздействия. И материализмът се свежда именно до това.
Така в потока на общочовешката еволюция се промъкна един елемент, който е враждебен към всякакво по-нататъшно развитие.
Днешното човечество изпитва страх от нови понятия и предпочита да борави със старите. Обаче ние трябва да превъзмогнем този враждебен елемент. И ако успеем да култивираме у себе си един дружелюбен елемент към развитието, ще постигнем едно напълно естествено отношение към антропософския път на познание, който отхвърля старите и утвърждава новите пътища към духовния свят.
към текста >>
Днес аз отново се опитах да говоря от една гледна точка, която ще Ви помогне да разберете как антропософията възниква като една истинска необходимост за съвременния етап от е
вол
юцията на човечеството.
Днес аз отново се опитах да говоря от една гледна точка, която ще Ви помогне да разберете как антропософията възниква като една истинска необходимост за съвременния етап от еволюцията на човечеството.
към текста >>
22.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ако се поддаваме на днешните внушения и разглеждаме човека единствено като най-висшето произведение на природата, като най-висшето същество на природата, което бележи някакъв връх в е
вол
юцията на Земята, тогава ние кардинално объркваме вътрешните съотношения между човека и света, защото ако би било вярно, че човекът е, така да се каже, само крайният продукт на природния свят и се ръководи само от първичните си душевни импулси, тогава той щеше да постига пълна хармония с външния свят.
Ако се поддаваме на днешните внушения и разглеждаме човека единствено като най-висшето произведение на природата, като най-висшето същество на природата, което бележи някакъв връх в еволюцията на Земята, тогава ние кардинално объркваме вътрешните съотношения между човека и света, защото ако би било вярно, че човекът е, така да се каже, само крайният продукт на природния свят и се ръководи само от първичните си душевни импулси, тогава той щеше да постига пълна хармония с външния свят.
Ако животинското царство би еволюирало по онзи начин, който се приема от официалната наука, тогава фактически човекът, този краен продукт на майката природа, би трябвало да бъде напълно удовлетворен от своето положение във Вселената, в Космоса. Той не би трябвало да усеща в себе си никакви пориви за творчество и никакви стремежи за издигане над природните царства. Ако той се стреми към някакво художествено произведение както например древните гърци възпяваха идеализирания от тях образ на човека тогава той застава пред нас като едно същество, което е дълбоко неудовлетворено от всички онези привилегии, които природата му е отредила. В противен случай, ако например би бил музикално удовлетворен от звуците на славея и чучулигата, той никога нямаше да композира сонати и симфонии, понеже би ги усещал като нещо неистинно и измамно. Истинното би трябвало да се изчерпва със звуците на славея и чучулигата.
към текста >>
Ако животинското царство би е
вол
юирало по онзи начин, който се приема от официалната наука, тогава фактически човекът, този краен продукт на майката природа, би трябвало да бъде напълно удовлетворен от своето положение във Вселената, в Космоса.
Ако се поддаваме на днешните внушения и разглеждаме човека единствено като най-висшето произведение на природата, като най-висшето същество на природата, което бележи някакъв връх в еволюцията на Земята, тогава ние кардинално объркваме вътрешните съотношения между човека и света, защото ако би било вярно, че човекът е, така да се каже, само крайният продукт на природния свят и се ръководи само от първичните си душевни импулси, тогава той щеше да постига пълна хармония с външния свят.
Ако животинското царство би еволюирало по онзи начин, който се приема от официалната наука, тогава фактически човекът, този краен продукт на майката природа, би трябвало да бъде напълно удовлетворен от своето положение във Вселената, в Космоса.
Той не би трябвало да усеща в себе си никакви пориви за творчество и никакви стремежи за издигане над природните царства. Ако той се стреми към някакво художествено произведение както например древните гърци възпяваха идеализирания от тях образ на човека тогава той застава пред нас като едно същество, което е дълбоко неудовлетворено от всички онези привилегии, които природата му е отредила. В противен случай, ако например би бил музикално удовлетворен от звуците на славея и чучулигата, той никога нямаше да композира сонати и симфонии, понеже би ги усещал като нещо неистинно и измамно. Истинното би трябвало да се изчерпва със звуците на славея и чучулигата. Фактически съвременният светоглед, ако той изобщо има отношение към творчеството, изисква от човека да се задоволява само с подражание на природните процеси, защото в момента, в който създава нещо, което се издига над природата, той е склонен да го усеща като измамно, ако не приема съществуването на един друг свят, различен от природния.
към текста >>
Фактически съвременният светоглед, ако той изобщо има отношение към творчеството, изисква от човека да се задо
вол
ява само с подражание на природните процеси, защото в момента, в който създава нещо, което се издига над природата, той е склонен да го усеща като измамно, ако не приема съществуването на един друг свят, различен от природния.
Ако животинското царство би еволюирало по онзи начин, който се приема от официалната наука, тогава фактически човекът, този краен продукт на майката природа, би трябвало да бъде напълно удовлетворен от своето положение във Вселената, в Космоса. Той не би трябвало да усеща в себе си никакви пориви за творчество и никакви стремежи за издигане над природните царства. Ако той се стреми към някакво художествено произведение както например древните гърци възпяваха идеализирания от тях образ на човека тогава той застава пред нас като едно същество, което е дълбоко неудовлетворено от всички онези привилегии, които природата му е отредила. В противен случай, ако например би бил музикално удовлетворен от звуците на славея и чучулигата, той никога нямаше да композира сонати и симфонии, понеже би ги усещал като нещо неистинно и измамно. Истинното би трябвало да се изчерпва със звуците на славея и чучулигата.
Фактически съвременният светоглед, ако той изобщо има отношение към творчеството, изисква от човека да се задоволява само с подражание на природните процеси, защото в момента, в който създава нещо, което се издига над природата, той е склонен да го усеща като измамно, ако не приема съществуването на един друг свят, различен от природния.
към текста >>
И докато не е превърнат в труп, докато е жив на физическата Земя, чрез това, което е свалил от духовния свят, чрез своите душа и Дух, той не поз
вол
ява на закономерностите от физическия свят да засегнат онези субстанции и сили, които после, след смъртта, остават в неговия труп.
Обаче хората не винаги са мислили по този начин, и то най-вече през онези епохи, когато в душите си те са усещали връзката с духовния свят. Тогавашният човек е имал ясното усещане: Ето, аз съм поставен в този физически свят, но както нося душа и Дух в моето човешко тяло, така в себе си аз нося и още нещо, което не се съдържа в заобикалящия ме природен свят. Когато Духът и душата напуснат моето физическо тяло, тогава става ясно как физическото обкръжение се отнася към моята телесна обвивка. Тогава заобикалящият ме физически свят веднага разяжда формата на моето физическо тяло и го превръща в труп. Природните закони влизат в сила, едва когато човекът е превърнат в труп.
И докато не е превърнат в труп, докато е жив на физическата Земя, чрез това, което е свалил от духовния свят, чрез своите душа и Дух, той не позволява на закономерностите от физическия свят да засегнат онези субстанции и сили, които после, след смъртта, остават в неговия труп.
към текста >>
Виждате ли, когато душата идва на Земята, за да се „настани“ в своето тяло, ако ми поз
вол
ите този израз, тя всъщност слиза от духовно-душевните светове, където първоначално не съществуват никакви пространствени форми.
Ако се обърнем към другия край на човешкия живот, към раждането, към слизането във физическия свят, ще трябва да спомена и още нещо, което всред мнозина от Вас може би ще предизвика една лека вътрешна усмивка, а може би не и в такъв случай бих казал: Слава Богу!
Виждате ли, когато душата идва на Земята, за да се „настани“ в своето тяло, ако ми позволите този израз, тя всъщност слиза от духовно-душевните светове, където първоначално не съществуват никакви пространствени форми.
Душата познава пространствените форми само тогава, когато тя напуска своето тяло и отнася определени впечатления от временното последействие на пространствения свят. Слизайки на Земята и настанявайки се в своето тяло, душата идва от един друг свят, където не съществуват никакви пространствени форми; там съществуват при същите за нашия физически свят елементи като интензивност на цветовете, качества на цветовете, но не и пространствени линии, не и пространствени форми. Напоследък аз често описвам пред Вас онзи свят, в който човекът попада след своята смърт; там той живее в един одушевен, одухотворен свят, протъкан от светлина, цветове и звуци, в един свят, подчинен на „качествата“, а не на „количествата“. И сега той слиза, вмъква се в своето физическо тяло, за да усети тук аз Ви напомням за едно древно усещане, каквото хората са имали в старите, почти забравени от историята цивилизации как той действително се потопява в своето физическо тяло. А чрез физическото тяло той веднага влиза в определено отношение спрямо околния свят: Ето, сега аз вече се разполагам в пространството.
към текста >>
Но ако обхванем човешката глава с художествен поглед и вникнем в нейния духовен произход, ако видим как до известна степен в главата присъствуват Небето, Земята и Ада, при което, естествено, Адът не е някакво свърталище на Дя
вол
и, а само Йотунхайм, отечеството на Великаните, тогава нещата стават ясни.
Ако разглеждаме всичко това с абстрактни понятия, то остава неясно.
Но ако обхванем човешката глава с художествен поглед и вникнем в нейния духовен произход, ако видим как до известна степен в главата присъствуват Небето, Земята и Ада, при което, естествено, Адът не е някакво свърталище на Дяволи, а само Йотунхайм, отечеството на Великаните, тогава нещата стават ясни.
И тогава в човешката глава ние отново имаме целия човек.
към текста >>
Той ще държи сметка за изпъкналото или полегато чело, но няма да пропусне и брадичката: Дали тя, примерно, е
вол
ево издадена напред, или е нежно извита назад.
Във формата на своята челюст, изразяваща нежност или упорство, той е повлиян от настоящия живот. Той изобщо не би имал челюсти, ако предишният му организъм невключващ главата не се беше трансформирал в сегашния организъм на главата. Обаче във формата на устата и челюстите, настоящите Земни импулси са толкова силни, че са сгъстили миналото и са го изтласкали в настоящето. Ето защо никой, който притежава художествен усет за тези неща, няма да твърди, че своеобразието на човека идва, примерно, от неговото изпъкнало чело. Ако притежава художествен усет, той никога няма да изрече такива думи.
Той ще държи сметка за изпъкналото или полегато чело, но няма да пропусне и брадичката: Дали тя, примерно, е волево издадена напред, или е нежно извита назад.
Ето как, намирайки се още в началото, извличаме човешките форми от целия Космос, учим се да ги разбираме не само с оглед на целия сегашен Космос в него откриваме твърде малко а с оглед на еволюиращия Космос, като накрая се осмеляваме да черпим познание дори и от онзи Космос, който е извън времето.
към текста >>
Ето как, намирайки се още в началото, извличаме човешките форми от целия Космос, учим се да ги разбираме не само с оглед на целия сегашен Космос в него откриваме твърде малко а с оглед на е
вол
юиращия Космос, като накрая се осмеляваме да черпим познание дори и от онзи Космос, който е извън времето.
Той изобщо не би имал челюсти, ако предишният му организъм невключващ главата не се беше трансформирал в сегашния организъм на главата. Обаче във формата на устата и челюстите, настоящите Земни импулси са толкова силни, че са сгъстили миналото и са го изтласкали в настоящето. Ето защо никой, който притежава художествен усет за тези неща, няма да твърди, че своеобразието на човека идва, примерно, от неговото изпъкнало чело. Ако притежава художествен усет, той никога няма да изрече такива думи. Той ще държи сметка за изпъкналото или полегато чело, но няма да пропусне и брадичката: Дали тя, примерно, е волево издадена напред, или е нежно извита назад.
Ето как, намирайки се още в началото, извличаме човешките форми от целия Космос, учим се да ги разбираме не само с оглед на целия сегашен Космос в него откриваме твърде малко а с оглед на еволюиращия Космос, като накрая се осмеляваме да черпим познание дори и от онзи Космос, който е извън времето.
към текста >>
Естествено, те с удо
вол
ствие биха искали да виждат, макар и абстрактно, следите от предишните си инкарнации в своя сегашен живот, обаче далеч не са в състояние действително да вникнат във формите и в онези техни метаморфози, които непосредствено и по чисто художествен път се откриват пред духовния поглед на човека.
И тогава всеки може да усети: ето, сега антропософското изследване просто ме тласка към света на изкуството, докато антихудожественото филистерство фактически е несъвместимо с истинското и живо антропософско познание. Ето защо, бих могъл да кажа, за нехудожествените натури е истинско изтезание, ако по искат да влязат в съзвучие с антропософията.
Естествено, те с удоволствие биха искали да виждат, макар и абстрактно, следите от предишните си инкарнации в своя сегашен живот, обаче далеч не са в състояние действително да вникнат във формите и в онези техни метаморфози, които непосредствено и по чисто художествен път се откриват пред духовния поглед на човека.
Но за целта, както и за да навлезе в живата антропософия, той трябва да си изработи усет за тези неща.
към текста >>
23.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Опитах се да покажа, ако ми поз
вол
ите този израз, как антропософският поглед е обучен да оценява не само архитектурните форми и произведения, но и едно такова изкуство, което буди само усмивки, ако го наречем с това име, каквото е било например изкуството на древните да се обличат според принципи и закономерности, които са валидни в духовния свят.
Вчера аз се опитах да покажа как антропософските възгледи за света ни отвеждат дотам, че изкуството от ново има шанс да бъде прието от човечеството, и то по един много по-интензивен начин, отколкото това е възможно под влиянието на материализма и натурализма.
Опитах се да покажа, ако ми позволите този израз, как антропософският поглед е обучен да оценява не само архитектурните форми и произведения, но и едно такова изкуство, което буди само усмивки, ако го наречем с това име, каквото е било например изкуството на древните да се обличат според принципи и закономерности, които са валидни в духовния свят.
После се опитах да насоча вниманието Ви върху това, как самият човек, взет в неговия цялостен облик, може да бъде разглеждан по чисто художествен път, като изтъкнах космическата предистория на човешката глава.
към текста >>
След смъртта, напускайки физическия свят, човешката душа се стреми ако ми поз
вол
ите този израз да отпечата в пространството своята собствена форма.
Нека още веднъж да разгледаме основните моменти от този троичен художествен мироглед. От вчерашната лекция научихме, че когато отправим поглед към архитектурните форми, в тях трябва да съзрем нещо, което човешката душа очаква да срещне, когато по един или друг начин тя напуска физическото тяло, както това става например при смъртта. Както казах, през време на физическия земен живот тя е свикнала да изгражда чрез физическото тяло чисто пространствени отношения с околния свят. Душата изживява пространствените форми, обаче те са валидни само за външния физически свят.
След смъртта, напускайки физическия свят, човешката душа се стреми ако ми позволите този израз да отпечата в пространството своята собствена форма.
Тя търси онези линии, онези плоскости, изобщо всички онези форми, с чиято помощ може да се освободи от пространството и да се издигне в духовния свят. И общо взето, тези форми са име нно архитектурните, доколкото те са плод на един или друг художествен порив. Така че всъщност, ако действително искаме да разберем същинската художествена природа на архитектурата, ние винаги трябва да си представяме как душата напуска човешкото тяло и какви са после нейните очаквания и потребности спрямо пространствения свят.
към текста >>
И тогава възникваше инстинктивната, чувствена потребност: Да, в тези цветове, в тези ако ми поз
вол
ите неуместния израз кройки, ние трябва да търсим една такава обвивка, която да отговаря на спомена ни за живота преди раждането.
И тогава възникваше инстинктивната, чувствена потребност: Да, в тези цветове, в тези ако ми позволите неуместния израз кройки, ние трябва да търсим една такава обвивка, която да отговаря на спомена ни за живота преди раждането.
Ето защо в облеклото на примитивните народи ние виждаме едно несръчно загатване, едно несръчно изобразяване на онази астрална човешка същност, която човекът е притежавал още преди своето раждане във физическия свят. И така, архитектурата има нещо общо с това, към което се стреми човешката душа, когато тя напуска физическото тяло. А изкуството на обличането, доколкото то наистина се проявява като изкуство, има нещо общо с онова, към което се стреми човешката душа, когато тя напуска духовния свят, за да се потопи във физическия свят.
към текста >>
В края на вчерашната си лекция аз посочих как в организацията на своята глава, човекът всъщност представлява истинска метаморфоза на телесната си организация доколкото тя изключва главата от предишното прераждане, и ако човекът може да усети какво са предприели там горе, в небесното отечество, Съществата от висшите Йерархии с последиците от предишния му земен живот, тогава той ще има вече задо
вол
ителна представа за устройството на човешката глава и за нейната най-горна част.
В края на вчерашната си лекция аз посочих как в организацията на своята глава, човекът всъщност представлява истинска метаморфоза на телесната си организация доколкото тя изключва главата от предишното прераждане, и ако човекът може да усети какво са предприели там горе, в небесното отечество, Съществата от висшите Йерархии с последиците от предишния му земен живот, тогава той ще има вече задоволителна представа за устройството на човешката глава и за нейната най-горна част.
Напротив, ако правилно разбираме всичко онова, което спада към средната част на главата, носът, очите и т.н., тогава ще съзрем как силите от духовния свят, изграждащи тази част на главата, имат нещо общо с човешките гърди. Формата на носа има отношение към дишането, следователно към това, което наричаме „човекът-гърди“. Ако разглеждаме долната част на главата, където са устата и брадичката, ние също откриваме един вид приспособяване към физическите условия на Земята. Този маниер на разглеждане може да бъде разширен върху целия човек. Във всяко засводяване на горната част на главата, в изпъкването или вдлъбването на черепа ние ясно долавяме как свръхсетивната човешка природа има отношение към формирането на човешкото око.
към текста >>
Естествено, Вие разбирате, че аз нямам нищо против пространствения усет, защото да вмъкне пространствената перспектива върху платното това беше един строго необходим момент от е
вол
юцията на човечеството; самопонятно е, че рано или късно трябваше да се стигне до този момент.
Естествено, Вие разбирате, че аз нямам нищо против пространствения усет, защото да вмъкне пространствената перспектива върху платното това беше един строго необходим момент от еволюцията на човечеството; самопонятно е, че рано или късно трябваше да се стигне до този момент.
Но занапред този момент трябва да бъде преодолян! Не става дума за това, че бъдещите поколения ще престанат да разбират перспективата. Ние трябва да разбираме перспективата, но наред с това трябва отново да се върнем и към цветната перспектива. За тази цел, естествено, е необходимо не само някакво теоретично разбиране, защото творческият импулс никога не идва от теоретичните постановки. Ето защо аз отново бих искал да Ви припомня това, което изтъкнах тук в моите лекции върху цветовете*13 и което после Алберт Щефен преразказа толкова увлекателно, така че неговият преразказ се оказа по-лесен за разбиране от моите собствени думи.
към текста >>
Онова, което живее в нас като чувства, няма никакво отношение към трите пространствени измерения; само
вол
ята има отношение към тях, но не и чувствата, които винаги остават затворени в двете измерения.
Вие бихте могли да възразите, че придвижвайки се от тук дотам, аз прекосявам също и етерния свят. Обаче третото измерение няма никакво значение за етерния свят; от значение са само двете измерения. Третото измерение винаги се изразява чрез нюансираното червено, жълто, синьо, виолетово, които аз нанасям върху повърхността, независимо дали тя е разположена тук или там; в етерния свят се променя не третото измерение, а само цветът; и няма никакво значение къде аз поставям повърхността, понеже аз трябва само да променя цвета. Така човек стига до способността да живее с цвета, да живее с цвета в две измерения. По този начин обаче той се издига от пространствените изкуства към онези изкуства, каквото е например живописта, които са двуизмерни и така той преодолява чисто пространствения свят.
Онова, което живее в нас като чувства, няма никакво отношение към трите пространствени измерения; само волята има отношение към тях, но не и чувствата, които винаги остават затворени в двете измерения.
Ето как, вниквайки в двете измерения, ние съумяваме да пренесем чувствения елемент в живописта, където той бива изживян в две измерения.
към текста >>
Да, ето какво представлява епосът: предоставяйки на горните Богове своята човешка същност, човекът им поз
вол
ява да говорят!
Сега бих искал да повторя нещо, което често съм обсъждал пред Вас. Омир започва своята Илиада с думите: „Пей ми, о музо, за гнева на Ахила Пелеев.“ И това не е някаква фраза, а точно отговаря на реалното изживяване, което е имал Омир: Той трябва да се издигне до онова свръхсетивно божествено-духовно Същество, което ще си послужи с неговото тяло, за да се появи на бял свят съответната епическа творба. „Епическа“, като цяло, означава онази област, която е свързана с горните Богове, а те бяха усещани в женски род, понеже като женски същества, като музи можеха да бъдат оплодявани от духовния свят. Омир търси горните Богове, за да им предостави своята човешка същност; така горните Богове ще разполагат с Омир, за да може мисловният свят на Космоса да намери видим израз в сценичните действия на епоса.
Да, ето какво представлява епосът: предоставяйки на горните Богове своята човешка същност, човекът им позволява да говорят!
Другаде Омир започва с думите: „Пей ми, о музо, за мъжа многостранстващ.“ Той има предвид Одисей. И на Омир изобщо не би хрумнало да предложи на хората нещо, което той сам е измислил или видял. Защо би трябвало той да върши всичко това, след като то е по силите на всеки? Омир иска нещо съвсем друго той иска да предостави своя организъм на горните Богове и да им позволи да покажат как виждат те човешките отношения в условията на физическия свят.Ето как възниква епическата поезия.
към текста >>
Омир иска нещо съвсем друго той иска да предостави своя организъм на горните Богове и да им поз
вол
и да покажат как виждат те човешките отношения в условията на физическия свят.Ето как възниква епическата поезия.
Омир търси горните Богове, за да им предостави своята човешка същност; така горните Богове ще разполагат с Омир, за да може мисловният свят на Космоса да намери видим израз в сценичните действия на епоса. Да, ето какво представлява епосът: предоставяйки на горните Богове своята човешка същност, човекът им позволява да говорят! Другаде Омир започва с думите: „Пей ми, о музо, за мъжа многостранстващ.“ Той има предвид Одисей. И на Омир изобщо не би хрумнало да предложи на хората нещо, което той сам е измислил или видял. Защо би трябвало той да върши всичко това, след като то е по силите на всеки?
Омир иска нещо съвсем друго той иска да предостави своя организъм на горните Богове и да им позволи да покажат как виждат те човешките отношения в условията на физическия свят.Ето как възниква епическата поезия.
към текста >>
Първоначално единственото действуващо лице е Дионисий, после идва неговият помощник сценичният хор, който дава израз не на това, което вършат хората, а на това, което вършат подземните Богове, Боговете на
вол
ята, които си служат с човешките тела, само и само на сцената да тържествува не човешката
вол
я, а
вол
ята на Боговете.
А драматическата поезия? За да си отговорим на този въпрос, достатъчно е само да си припомним времето преди Есхил и по-специално един от Боговете: Дионисий.
Първоначално единственото действуващо лице е Дионисий, после идва неговият помощник сценичният хор, който дава израз не на това, което вършат хората, а на това, което вършат подземните Богове, Боговете на волята, които си служат с човешките тела, само и само на сцената да тържествува не човешката воля, а волята на Боговете.
И едва с течение на времето, когато връзката на човека с духовния свят беше вече забравена, в сценичните представления действията на Боговете бяха изместени от действията на хората. Този процес започна още в древна Гърция, през интервала между Есхил, при когото ние навсякъде виждаме как божествените импулси пронизват човека, и Евридип, при когото хората се изявяват вече като човешки.същества, макар и все още под влиянието на свръхземни импулси, защото, бих казал, същинският натурализъм стана възможен едва в по-новите времена.
към текста >>
А при драмата виждаме как подземните Богове се издигат нагоре и разполагайки с човешките тела проявяват своята божествена
вол
я.
Музата, която се спуска и използва човешката глава, за да разкаже, като муза, това, което хората връщат на Земята, или това, което изобщо става в Космоса, е епическа.
А при драмата виждаме как подземните Богове се издигат нагоре и разполагайки с човешките тела проявяват своята божествена воля.
към текста >>
Нека да обобщим: ако се вгледаме в нашия земен свят, ние виждаме как от облаците се спуска божествената муза на епическото изкуство; и как от подземните дълбини се издигат нагоре, като един вид димни стълбове, протъканите от
вол
я дионисиевски сили, които постигат своите цели като си служат с човешките тела.
Нека да обобщим: ако се вгледаме в нашия земен свят, ние виждаме как от облаците се спуска божествената муза на епическото изкуство; и как от подземните дълбини се издигат нагоре, като един вид димни стълбове, протъканите от воля дионисиевски сили, които постигат своите цели като си служат с човешките тела.
Да, обгръщайки с поглед нашата Земя, ние навсякъде виждаме как силите на драматическото изкуство, бих казал, вулканично изригват нагоре, и как силите на епическото изкуство се изливат като благославящ дъжд от Небето. А на същото равнище, където се намираме ние, се разиграва нещо съвсем друго, бих казал, ние виждаме най-външните пратеници на горните Богове, виждаме ги в техните съвместни действия с долните Богове; там космическите сили казвам това не в теоретично-филистерски смисъл, а с ясното съзнание за тяхната огромна формираща мощ се оставят да бъдат завладени от радост, смях и бурно ликуване чрез нимфите на духовно-огнения горен свят; да, там човекът се превръща в едно лирическо същество. Той не усеща вулканичните изблици на драматическия елемент, нито спускащия се от Небето епически елемент; той усеща само лирическия елемент, който се проявява на неговото собствено равнище като един фин полъх от духовния свят, и този полъх не се излива като проливен дъжд над гората, нито изригва като унищожителен вулкан, разцепващ скали и дървета, а нежно шепне в шума на листата, буди радост при вида на цветята, и ни гали в прегръдките на вятъра. Нека да си представим всичко онова, което съществува на нашето равнище и ни позволява да предусетим духовните процеси, протичащи зад видимия физически свят, така че сърцето ни трепва, поемаме радостно въздух и душата ни се издига в онази област, където външните природни явления са само видимите знаци на същинските духовни събития, в които участвуваме и самите ние; да, именно тук живее лирическият елемент, който, бих казал, с радостно лице поглежда нагоре към горните Богове, или пък с угрижен поглед се взира надолу към подземните Богове; и сега лирическият елемент може да се разгърне или в посока на драматически-лирическото, или да се успокои в епически-лирическото, което обаче става възможно само защото човекът, като троично същество живее в обкръжението на Земята със своята средна, ритмична система, областта на чувствата.
към текста >>
Нека да си представим всичко онова, което съществува на нашето равнище и ни поз
вол
ява да предусетим духовните процеси, протичащи зад видимия физически свят, така че сърцето ни трепва, поемаме радостно въздух и душата ни се издига в онази област, където външните природни явления са само видимите знаци на същинските духовни събития, в които участвуваме и самите ние; да, именно тук живее лирическият елемент, който, бих казал, с радостно лице поглежда нагоре към горните Богове, или пък с угрижен поглед се взира надолу към подземните Богове; и сега лирическият елемент може да се разгърне или в посока на драматически-лирическото, или да се успокои в епически-лирическото, което обаче става възможно само защото човекът, като троично същество живее в обкръжението на Земята със своята средна, ритмична система, областта на чувствата.
Нека да обобщим: ако се вгледаме в нашия земен свят, ние виждаме как от облаците се спуска божествената муза на епическото изкуство; и как от подземните дълбини се издигат нагоре, като един вид димни стълбове, протъканите от воля дионисиевски сили, които постигат своите цели като си служат с човешките тела. Да, обгръщайки с поглед нашата Земя, ние навсякъде виждаме как силите на драматическото изкуство, бих казал, вулканично изригват нагоре, и как силите на епическото изкуство се изливат като благославящ дъжд от Небето. А на същото равнище, където се намираме ние, се разиграва нещо съвсем друго, бих казал, ние виждаме най-външните пратеници на горните Богове, виждаме ги в техните съвместни действия с долните Богове; там космическите сили казвам това не в теоретично-филистерски смисъл, а с ясното съзнание за тяхната огромна формираща мощ се оставят да бъдат завладени от радост, смях и бурно ликуване чрез нимфите на духовно-огнения горен свят; да, там човекът се превръща в едно лирическо същество. Той не усеща вулканичните изблици на драматическия елемент, нито спускащия се от Небето епически елемент; той усеща само лирическия елемент, който се проявява на неговото собствено равнище като един фин полъх от духовния свят, и този полъх не се излива като проливен дъжд над гората, нито изригва като унищожителен вулкан, разцепващ скали и дървета, а нежно шепне в шума на листата, буди радост при вида на цветята, и ни гали в прегръдките на вятъра.
Нека да си представим всичко онова, което съществува на нашето равнище и ни позволява да предусетим духовните процеси, протичащи зад видимия физически свят, така че сърцето ни трепва, поемаме радостно въздух и душата ни се издига в онази област, където външните природни явления са само видимите знаци на същинските духовни събития, в които участвуваме и самите ние; да, именно тук живее лирическият елемент, който, бих казал, с радостно лице поглежда нагоре към горните Богове, или пък с угрижен поглед се взира надолу към подземните Богове; и сега лирическият елемент може да се разгърне или в посока на драматически-лирическото, или да се успокои в епически-лирическото, което обаче става възможно само защото човекът, като троично същество живее в обкръжението на Земята със своята средна, ритмична система, областта на чувствата.
към текста >>
Ето защо, винаги се налага да съживяваме тези абстрактни и дръзки понятия физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло изобщо всички онези дръзки пра
вол
инейни и непогрешими дефиниции, цялото ужасяващо-научно, филистерско мислене, и непрекъснато да го превръщаме в живи художествени цветове и форми.
Виждате ли, когато действително навлизаме в духовната същност на мировите явления, ние не можем да постъпим по друг начин, освен да оживотворим и оцветим мъртвите до този момент абстрактни представи. И сега, бих казал, съвсем неочаквано идейното описание се превръща в художествено описание, защото художественият елемент живее във всичко онова, което е разположено около самите нас.
Ето защо, винаги се налага да съживяваме тези абстрактни и дръзки понятия физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло изобщо всички онези дръзки праволинейни и непогрешими дефиниции, цялото ужасяващо-научно, филистерско мислене, и непрекъснато да го превръщаме в живи художествени цветове и форми.
И това е една вътрешна, а не външна потребност на антропософското светоусещане.
към текста >>
24.
4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
В известен смисъл чрез познанието и религията човекът стига до духовно протъканите мисли, чувства и
вол
я, обаче по такъв начин, че именно през времето, прекарвано на Земята между раждането и смъртта, той издига своите душевни качества до степента на едно вътрешно изживяно познание и на една вътрешно изживяна религия.
Последните две лекции бяха посветени главно на различните области от художествения усет и художественото творчество на хората. Общо взето аз постъпих по този начин, защото исках да подчертая как особеното светоусещане, което произтича от антропософските възгледи задължително води до един вътрешен трепет, до едно вътрешно пробуждане за света на изкуството и това се отнася както до настоящето, така и до бъдещето. В края на вчерашната лекция аз посочих, как чрез антропософския светоглед човекът стига до една непосредствена връзка с духовния свят и как натрупва онези духовни сили, които са необходими за възникването на истинското изкуство, онези духовни сили, които винаги са съществували, когато в една или друга епоха истинското изкуство е напирало от самата човешка природа. Да, това истинско изкуство може да стои само от едната страна на действителното познание, защото от другата му страна ние откриваме не друго, а религиозния живот на човечеството.
В известен смисъл чрез познанието и религията човекът стига до духовно протъканите мисли, чувства и воля, обаче по такъв начин, че именно през времето, прекарвано на Земята между раждането и смъртта, той издига своите душевни качества до степента на едно вътрешно изживяно познание и на една вътрешно изживяна религия.
Ето на кое аз обърнах внимание вчера и завчера. Обръщайки се към заобикалящия го свят, който е идентичен с неговата собствена физическа природа, човекът си казва: Да, човешката природа не се изчерпва със своя физически състав. И той е бил дълбоко убеден в това през всички епохи, които са носели отпечатъка на един истински художествен и религиозен подем. Ето, сега аз съм поставен в потока на Земното битие, казваше си той, обаче по такъв начин, че то е в пълно противоречие с моята човешка същност. Но от друга страна аз нося нещо в моята човешка същност, което е образ на един съвсем друг свят, или на съвсем други светове, коренно различни от всичко онова, което изживявам тук между раждането и смъртта.
към текста >>
И от заниманията си с антропософията ние добре знаем, че за да проникнем в тях, често пъти се налага да минем през сериозни вътрешни опасности и че за да контролира своите мисли, чувства и
вол
я, човекът се нуждае от едно вътрешно укрепване.
С помощта на познанието човекът се стреми да проникне в тайните, в загадките на мировото съществувание. И колко гордо е съвременното човечество със своето външно, натуралистично познание! И дори бихме могли да кажем, че през последните три, четири столетия съвременното човечество е напреднало твърде много по отношение на външното, натуралистично познание. Пред човешкия поглед се откриха забележителни закономерности на външния природен свят. Обаче тъкмо по отношение на тези природни закономерности днешната естествена наука ако тя сериозно се за мисли върху своята действителна същност следва да признае: Всъщност, благодарение на сетивното познание, опиращо се на човешкото физическо тяло, ние стигаме само до преддверието на същинските мирови тайни, обаче не успяваме да проникнем в тях.
И от заниманията си с антропософията ние добре знаем, че за да проникнем в тях, често пъти се налага да минем през сериозни вътрешни опасности и че за да контролира своите мисли, чувства и воля, човекът се нуждае от едно вътрешно укрепване.
Ето защо прекосяването на това преддверие ние обозначаваме като един вид среща с Пазачът на прага. Следователно, навлизането в духовно-божествените тайни на света винаги е свързано с преодоляване на определени опасности и през портата към свръхсетивния свят ние не можем да преминем такива, каквито съществуваме в обикновения живот между раждането и смъртта.
към текста >>
От друга страна религиозният човек, като такъв, просто не би съществувал тук, ако земните условия го задо
вол
яваха по един или друг начин, ако нещата действително бяха такива, каквито ги представя модерният натурализъм, чието бълнуване описва човека само като една висша степен от е
вол
юцията на природата.
И така, от една страна истинското познание предполага пълна сериозност спрямо духовния свят и спрямо начините, по които се стремим да се свържем с него.
От друга страна религиозният човек, като такъв, просто не би съществувал тук, ако земните условия го задоволяваха по един или друг начин, ако нещата действително бяха такива, каквито ги представя модерният натурализъм, чието бълнуване описва човека само като една висша степен от еволюцията на природата.
Да, ако това беше така и всички биха били доволни от земните условия, няма никакво място за каквато и да е религия. Обаче религията има съвсем други задачи и тя не се интересува дали някой е доволен от земните условия или не. Религията има задача или да утеши човека от земните несгоди или по някакъв начин да го обезщети за понесените страдания. Религията се стреми да издигне човека над физическите закономерности и отново да пробуди у него усещането, че той представлява нещо много повече от един жив организъм.
към текста >>
Да, ако това беше така и всички биха били до
вол
ни от земните условия, няма никакво място за каквато и да е религия.
И така, от една страна истинското познание предполага пълна сериозност спрямо духовния свят и спрямо начините, по които се стремим да се свържем с него. От друга страна религиозният човек, като такъв, просто не би съществувал тук, ако земните условия го задоволяваха по един или друг начин, ако нещата действително бяха такива, каквито ги представя модерният натурализъм, чието бълнуване описва човека само като една висша степен от еволюцията на природата.
Да, ако това беше така и всички биха били доволни от земните условия, няма никакво място за каквато и да е религия.
Обаче религията има съвсем други задачи и тя не се интересува дали някой е доволен от земните условия или не. Религията има задача или да утеши човека от земните несгоди или по някакъв начин да го обезщети за понесените страдания. Религията се стреми да издигне човека над физическите закономерности и отново да пробуди у него усещането, че той представлява нещо много повече от един жив организъм.
към текста >>
Обаче религията има съвсем други задачи и тя не се интересува дали някой е до
вол
ен от земните условия или не.
И така, от една страна истинското познание предполага пълна сериозност спрямо духовния свят и спрямо начините, по които се стремим да се свържем с него. От друга страна религиозният човек, като такъв, просто не би съществувал тук, ако земните условия го задоволяваха по един или друг начин, ако нещата действително бяха такива, каквито ги представя модерният натурализъм, чието бълнуване описва човека само като една висша степен от еволюцията на природата. Да, ако това беше така и всички биха били доволни от земните условия, няма никакво място за каквато и да е религия.
Обаче религията има съвсем други задачи и тя не се интересува дали някой е доволен от земните условия или не.
Религията има задача или да утеши човека от земните несгоди или по някакъв начин да го обезщети за понесените страдания. Религията се стреми да издигне човека над физическите закономерности и отново да пробуди у него усещането, че той представлява нещо много повече от един жив организъм.
към текста >>
Но вярвайки в съществуванието на Боговете аз изтъквам малко или много сим
вол
ично едно доказателство, а точно това Гьоте не искаше.
Гьоте далеч не искаше да каже: Да, Боговете съществуват!
Но вярвайки в съществуванието на Боговете аз изтъквам малко или много символично едно доказателство, а точно това Гьоте не искаше.
Той изобщо не познаваше подобно усещане. Напротив, той имаше приблизително следното усещане: Ето, сега аз съзерцавам камъните, растенията, животните, сега аз наблюдавам поведението на хората. За мен те са като един вид форми, които са отпаднали от божествено-духовния свят и които вероятно са твърде отдалечени от него; обаче макар и да виждам преходния, земния елемент във формите и цветовете, макар и да виждам, че всички те са като един отпадък от божествено-духовния свят, все пак аз трябва да ги посрещна по такъв начин, че от тези форми и цветове да проговори самият божествено-духовен свят. За мен далеч не е нужно така усещаше Гьоте нещата да изневерявам на природата, аз просто трябва да пречистя въпросния отпадък и да му предам художествени очертания, така че в самата си същност той да се превърне в не посредствен израз на божествено-духовния свят. Ето как Гьоте усещаше класицизма.
към текста >>
Извънредно интересно е, как дори противоположния подход, който бих казал с отчаяние наблюдаваше невъзможността на сетивно-физическите феномени да се издигнат до божествения свят, как този поход, който се задо
вол
яваше именно с тях, за да загатне малко или много за божествено-духовния свят, как тъкмо това романтично направление, възникнало в средна Европа, накрая се присъедини към застъпвания от Гьоте класицизъм.
Разбира се, една личност като Шилер не можеше да се съгласи с подобни възгледи, понеже неговият поглед беше отправен прекалено идеалистично нагоре към божествено-духовния свят. Той третираше сетивно-физическите феномени само като една възможност да бъдат загатнати божествено-духовните факти. Ето защо Шилер насърчаваше всички, които имаха афинитет към романтичната поезия, макар и по-късно сам да се присъедини към Гьоте.
Извънредно интересно е, как дори противоположния подход, който бих казал с отчаяние наблюдаваше невъзможността на сетивно-физическите феномени да се издигнат до божествения свят, как този поход, който се задоволяваше именно с тях, за да загатне малко или много за божествено-духовния свят, как тъкмо това романтично направление, възникнало в средна Европа, накрая се присъедини към застъпвания от Гьоте класицизъм.
към текста >>
И, ако ми поз
вол
ите да повторя, Лудвиг Тик, чийто 150 рожден ден би трябвало да отбележим тези дни, можа да усети тъкмо онази сериозност, която обгръща истинското изкуство и която е неделима част от познанието и религията.
И, ако ми позволите да повторя, Лудвиг Тик, чийто 150 рожден ден би трябвало да отбележим тези дни, можа да усети тъкмо онази сериозност, която обгръща истинското изкуство и която е неделима част от познанието и религията.
Колко грандиозни са отблясъците, които познанието и религията хвърлят върху художествените произведения на Лудвиг Тик! На младини Лудвиг Тик написа своя роман Вилиам Ловел. Този художествен образ е създаден изцяло под въздействието на онзи могъщ познавателен стремеж, който Лудвиг Тик изпита в сянката на Шелинг и Фихте. Замислете се само какво е усетил в себе си един толкова възприемчив дух като Лудвиг Тик! Този познавателен стремеж оказа своето влияние и върху Новалис, обаче при Лудвиг Тик нещата бяха доста по-различни.
към текста >>
Винкелман, като извлече тайните на изкуството от всичко онова, което той възприе естествено, не физически, а душевно като остатъци от гръцката художествена
вол
я в Рим.
В тази книга ние долавяме живото усещане на Гьоте: Да, най-напред Винкелман трябваше да се отправи към южния Рим, за да открие там онзи дух, който той не можеше да намери в своето северно обкръжение, за да пренесе в своя свят една древна духовност. Винкелман беше дълбоко опиянен от своето начинание. И Гьоте усети точно това. Неговата книга върху Винкелман е толкова завладяваща, именно защото той беше обхванат от същия копнеж. И накрая, попадайки в Рим, те двамата усетиха полъха на древната духовност.
Винкелман, като извлече тайните на изкуството от всичко онова, което той възприе естествено, не физически, а душевно като остатъци от гръцката художествена воля в Рим.
Гьоте стори същото. Гьоте преработи своята Ифигения именно в Рим. Той просто побягна със северната Ифигения към южния Рим, за да и предаде онази форма, която отговаряше на неговите изисквания за класическо изкуство. С Ифигения той успя, за разлика от по-късните си произведения, написани след завръщането си от Рим.
към текста >>
А сега, ако ми поз
вол
ите, ще добавя към всичко това, нещо от личен характер.
А сега, ако ми позволите, ще добавя към всичко това, нещо от личен характер.
В определен момент от моя живот аз можах да почувствувам това, което Винкелман някога изрече, отправяйки се на юг, за да открие тайните на изкуството, можах да се досетя как и Гьоте после се отправи по следите на Винкелман; обаче в същото време пределно ясно разбрах: изгрява една нова епоха и сега ние с всички сили сме длъжни да търсим нови форми на духовен живот, а не да се уповаваме на старите! Аз можах да усетя това съвсем ясно в мига, когато съдбата ме отведе в онези помещения, в които някога Винкелман живя по времето на неговия престой в Рим; в онези помещения и сгради, които помогнаха на Винкелман да формира основните си идеи за същността на гръцкото и италианското изкуство и които по-късно вдъхновиха също и Гьоте; защото тъкмо в тези помещения преди години аз трябваше да изнеса няколко антропософски лекции върху еволюцията на света и човечеството. Тъкмо там аз бях завладян от едно действително дълбоко усещане: Да, духовният свят изисква да бъде казано нещо съвършено ново, защото само така може да се върви напред. Аз трябваше да говоря на същите места, в които Винкелман стигна до своите идеи за гръцкото изкуство; а по-късно тези идеи, както казах, вдъхновиха Гьоте и той написа своята книга за Винкелман. Наистина, забележителен знак на съдбата беше, че аз трябваше да изнеса тези лекции в същия дворец, в който Винкелман живя докато беше в Италия.
към текста >>
Аз можах да усетя това съвсем ясно в мига, когато съдбата ме отведе в онези помещения, в които някога Винкелман живя по времето на неговия престой в Рим; в онези помещения и сгради, които помогнаха на Винкелман да формира основните си идеи за същността на гръцкото и италианското изкуство и които по-късно вдъхновиха също и Гьоте; защото тъкмо в тези помещения преди години аз трябваше да изнеса няколко антропософски лекции върху е
вол
юцията на света и човечеството.
А сега, ако ми позволите, ще добавя към всичко това, нещо от личен характер. В определен момент от моя живот аз можах да почувствувам това, което Винкелман някога изрече, отправяйки се на юг, за да открие тайните на изкуството, можах да се досетя как и Гьоте после се отправи по следите на Винкелман; обаче в същото време пределно ясно разбрах: изгрява една нова епоха и сега ние с всички сили сме длъжни да търсим нови форми на духовен живот, а не да се уповаваме на старите!
Аз можах да усетя това съвсем ясно в мига, когато съдбата ме отведе в онези помещения, в които някога Винкелман живя по времето на неговия престой в Рим; в онези помещения и сгради, които помогнаха на Винкелман да формира основните си идеи за същността на гръцкото и италианското изкуство и които по-късно вдъхновиха също и Гьоте; защото тъкмо в тези помещения преди години аз трябваше да изнеса няколко антропософски лекции върху еволюцията на света и човечеството.
Тъкмо там аз бях завладян от едно действително дълбоко усещане: Да, духовният свят изисква да бъде казано нещо съвършено ново, защото само така може да се върви напред. Аз трябваше да говоря на същите места, в които Винкелман стигна до своите идеи за гръцкото изкуство; а по-късно тези идеи, както казах, вдъхновиха Гьоте и той написа своята книга за Винкелман. Наистина, забележителен знак на съдбата беше, че аз трябваше да изнеса тези лекции в същия дворец, в който Винкелман живя докато беше в Италия. С тази лична забележка аз бих искал да приключа днешната лекция.
към текста >>
25.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Аз често трябваше да изтъквам, че в началото на общочовешката е
вол
юция, науката, изкуството и религията са представлявали едно цяло.
Днес бих искал да прибавя още нещо към лекциите върху изкуството, които изнесох миналата седмица.
Аз често трябваше да изтъквам, че в началото на общочовешката еволюция, науката, изкуството и религията са представлявали едно цяло.
Ако в съвременния духовен живот ние имаме от една страна науката, от друга страна изкуството и от трета страна религията, нека да не забравяме, че в далечното минало тези три течения на човешкия духовен живот са имали една обща майка. И за нас е най-лесно да вникнем в характера на това общо начало, на тази обща майка, ако се обърнем към по-ранните етапи от човешката история, приблизително четири-пет хилядолетия преди нашето летоброене и се опитаме да видим какво представляваше тогавашната поезия, или това, което днес обозначаваме с името поезия. Ако искаме да из следваме тогавашната поезия, и то не всред примитивните народи, чиято древна култура днес е обект на крайно съмнителни проучвания, ние трябва да прибегнем именно до Мистериите, които са лежали в основата на общочовешката духовна еволюция.
към текста >>
Ако искаме да из следваме тогавашната поезия, и то не всред примитивните народи, чиято древна култура днес е обект на крайно съмнителни проучвания, ние трябва да прибегнем именно до Мистериите, които са лежали в основата на общочовешката духовна е
вол
юция.
Днес бих искал да прибавя още нещо към лекциите върху изкуството, които изнесох миналата седмица. Аз често трябваше да изтъквам, че в началото на общочовешката еволюция, науката, изкуството и религията са представлявали едно цяло. Ако в съвременния духовен живот ние имаме от една страна науката, от друга страна изкуството и от трета страна религията, нека да не забравяме, че в далечното минало тези три течения на човешкия духовен живот са имали една обща майка. И за нас е най-лесно да вникнем в характера на това общо начало, на тази обща майка, ако се обърнем към по-ранните етапи от човешката история, приблизително четири-пет хилядолетия преди нашето летоброене и се опитаме да видим какво представляваше тогавашната поезия, или това, което днес обозначаваме с името поезия.
Ако искаме да из следваме тогавашната поезия, и то не всред примитивните народи, чиято древна култура днес е обект на крайно съмнителни проучвания, ние трябва да прибегнем именно до Мистериите, които са лежали в основата на общочовешката духовна еволюция.
към текста >>
Макар и да съществуваха, те бяха слабо развити, понеже древните знаеха: Благодарение на словото, което извличаха от най-съкровените дълбини на своите физически тела, те даваха непосредствен израз на нещо свръхсетивно, така че словото им поз
вол
яваше, и то по най-добър начин, да изразят всичко онова, което иначе се проявяваше в звездните констелации и движения, много по-добре отколкото това беше възможно чрез друг вид изкуство, което в крайна сметка би се нуждаело от една или друга материална субстанция.
Но така ние се пренасяме назад в едно време, когато другите изкуства освен поезията бяха сравнително слабо развити.
Макар и да съществуваха, те бяха слабо развити, понеже древните знаеха: Благодарение на словото, което извличаха от най-съкровените дълбини на своите физически тела, те даваха непосредствен израз на нещо свръхсетивно, така че словото им позволяваше, и то по най-добър начин, да изразят всичко онова, което иначе се проявяваше в звездните констелации и движения, много по-добре отколкото това беше възможно чрез друг вид изкуство, което в крайна сметка би се нуждаело от една или друга материална субстанция.
В онези древни времена хората усещаха: Да, словото извира от самата духовна същност на човека. Ето защо то откликва най-интензивно и най-вярно на всичко онова, с което звездният Космос дарява Земята. И хората узнаха за тези дарове, които се проявиха също и чрез другите изкуства, най-напред именно чрез поезията, която през онези древни времена беше рожба не само на фантазията, а и на непосредственото виждане в духовния свят. Поезията, която хората градяха благодарение на словото, беше усещана от тях като един вид душевна връзка със самия Космос.
към текста >>
И само потъвайки в своята
вол
я, той усещаше, че е здраво стъпил на Земята.
Но по този начин човекът усещаше, че се движи не по Земната повърхност, а всред планетарното пространство. И той, примерно, не си казваше, че милиони кръвни телца циркулират в неговия организъм, а си казваше: Ето, сега пътищата на Меркурий и Марс се пресичат с пътищата на Слънцето и Луната. Да, тогавашният човек усещаше себе си като разлят из целия Космос. Но имаше и още нещо. Потъвайки в своите мисли, човекът усещаше, че пребивава по-скоро в пространството на неподвижните звезди, а потъвайки в своите чувства, той усещаше, че пребивава в сферата на подвижните планети.
И само потъвайки в своята воля, той усещаше, че е здраво стъпил на Земята.
Възприемайки Земните сили като отражение на космическите, човекът виждаше как силите на Юпитер, на Луната, на Венера, на Слънцето навлизат в Земята, в нейния твърд, течен и въздушен елемент и как тогава от този твърд, течен и въздушен елемент в човека се възпламеняват волевите импулси, също както от неподвижните звезди в човека се вливат мисловните импулси, а от планетарните движения в него се вливат чувствените импулси.
към текста >>
Възприемайки Земните сили като отражение на космическите, човекът виждаше как силите на Юпитер, на Луната, на Венера, на Слънцето навлизат в Земята, в нейния твърд, течен и въздушен елемент и как тогава от този твърд, течен и въздушен елемент в човека се възпламеняват
вол
евите импулси, също както от неподвижните звезди в човека се вливат мисловните импулси, а от планетарните движения в него се вливат чувствените импулси.
И той, примерно, не си казваше, че милиони кръвни телца циркулират в неговия организъм, а си казваше: Ето, сега пътищата на Меркурий и Марс се пресичат с пътищата на Слънцето и Луната. Да, тогавашният човек усещаше себе си като разлят из целия Космос. Но имаше и още нещо. Потъвайки в своите мисли, човекът усещаше, че пребивава по-скоро в пространството на неподвижните звезди, а потъвайки в своите чувства, той усещаше, че пребивава в сферата на подвижните планети. И само потъвайки в своята воля, той усещаше, че е здраво стъпил на Земята.
Възприемайки Земните сили като отражение на космическите, човекът виждаше как силите на Юпитер, на Луната, на Венера, на Слънцето навлизат в Земята, в нейния твърд, течен и въздушен елемент и как тогава от този твърд, течен и въздушен елемент в човека се възпламеняват волевите импулси, също както от неподвижните звезди в човека се вливат мисловните импулси, а от планетарните движения в него се вливат чувствените импулси.
към текста >>
И днес ние далеч не усещаме това, което Рафаело несъмнено е усещал: Мога ли аз да си поз
вол
я това?
А сега нека да отправим поглед към Сикстинската мадона на Рафаело. Там ние също виждаме образите на майката и детето. И сега ние започваме да ги наблюдаваме в продължение на един час, на една година: Нищо в тези образи не се променя. Мигът е здраво уловен и не се движи нито детето, нито майката. Пред нас застава това, което сме свикнали да виждаме в земния свят, само че сега то е уловено в един единствен миг.
И днес ние далеч не усещаме това, което Рафаело несъмнено е усещал: Мога ли аз да си позволя това?
Мога ли да задържа моята четка в този един единствен миг? Нима това не е една лъжа? И мога ли да бъда толкова неистинен, че да създавам впечатлението: Да, днес майката държи детето по същия начин, както и вчера! Мога ли да се осмеля и да заставя някого да гледа тези образи продължително време?
към текста >>
И все пак аз си го поз
вол
явам, понеже случаят е много характерен за нашето време.
Ето в какво се състои злополучното съотношение между наука и изкуство. Най-напред участниците неимоверно сериозно обсъждаха крайниците на майския бръмбар и неговите хромозоми, а после, между отделните ястия на банкета, те сами съчиниха римуваните подигравки по адрес на собствените си научни изследвания. Да, те започнаха с неимоверна сериозност, а завършиха с присмех и подигравки. Естествено, тук не можем да говорим за каквато и да е връзка между наука и изкуство. Разбира се, Вие бихте могли да възразите, че аз не би следвало да си служа с подобна крайност.
И все пак аз си го позволявам, понеже случаят е много характерен за нашето време.
Тук на преден план изпъкват истинските съотношения между наука и изкуство, тоест пълната липса на такива съотношения. Авторите на веселите песни, естествено, не разбраха абсолютно нищо от сериозните научни доклади. Обратното е по-малко вероятно, но може би и учените не разбраха поетичните творби. Поетите може и да го вярваха, понеже те рецитираха с много дълбоко чувство. Обаче аз определено смятам, че в повечето случаи такъв род съчинения остават неразбрани.
към текста >>
Да, човекът е тук на Земята, понеже Боговете се нуждаят от неговите мисли, чувства и
вол
я.
Душата живееше на Земята, но в същото време тя живееше и в Космоса. Ето защо тогавашните хора чувствуваха: Да, Боговете се из явяват чрез звездите, чрез намиращите се в покой неподвижни звезди, както и чрез подвижните планети. Душата има своите космически изживявания благодарение на влиянията, които неподвижните звезди и планетите оказват върху Земята. И когато поглъща питието сома и принася своята култово-художествено-познавателна жертва, тогава с издигащия се нагоре жертвен дим, на който поверява религиозно-художественото слово, душата отново връща на Боговете всичко онова, от което те се нуждаят за по-нататъшното управление на света. Защото човекът не напразно е създаден от Боговете; той е тук на Земята заради Боговете и Боговете имат нужда от силите, които могат да се породят единствено в човешката душа.
Да, човекът е тук на Земята, понеже Боговете се нуждаят от неговите мисли, чувства и воля.
И когато човекът мисли, чувствува и проявява воля в съответствие с живите сили на Космоса, тогава Боговете вземат всичко това и го отнасят горе, превръщайки човека в техен космически сътрудник, за да му предложат после чрез звездните светове онези свои откровения, които след време той отново ще им върне, вече под формата на своето изкуство, или под формата на своята саможертва. Ето как човекът е свързан с мировото развитие, ето колко дълбоко е душевното му родство с Космоса.
към текста >>
И когато човекът мисли, чувствува и проявява
вол
я в съответствие с живите сили на Космоса, тогава Боговете вземат всичко това и го отнасят горе, превръщайки човека в техен космически сътрудник, за да му предложат после чрез звездните светове онези свои откровения, които след време той отново ще им върне, вече под формата на своето изкуство, или под формата на своята саможертва.
Ето защо тогавашните хора чувствуваха: Да, Боговете се из явяват чрез звездите, чрез намиращите се в покой неподвижни звезди, както и чрез подвижните планети. Душата има своите космически изживявания благодарение на влиянията, които неподвижните звезди и планетите оказват върху Земята. И когато поглъща питието сома и принася своята култово-художествено-познавателна жертва, тогава с издигащия се нагоре жертвен дим, на който поверява религиозно-художественото слово, душата отново връща на Боговете всичко онова, от което те се нуждаят за по-нататъшното управление на света. Защото човекът не напразно е създаден от Боговете; той е тук на Земята заради Боговете и Боговете имат нужда от силите, които могат да се породят единствено в човешката душа. Да, човекът е тук на Земята, понеже Боговете се нуждаят от неговите мисли, чувства и воля.
И когато човекът мисли, чувствува и проявява воля в съответствие с живите сили на Космоса, тогава Боговете вземат всичко това и го отнасят горе, превръщайки човека в техен космически сътрудник, за да му предложат после чрез звездните светове онези свои откровения, които след време той отново ще им върне, вече под формата на своето изкуство, или под формата на своята саможертва.
Ето как човекът е свързан с мировото развитие, ето колко дълбоко е душевното му родство с Космоса.
към текста >>
Това което днес наричаме наука, е от значение само за Земните условия и съществува единствено в името на човешката свобода; обаче за Боговете, които ръководят космическата е
вол
юция, тази наука е неизползваема.
И ако наистина вникнем в душевното родство на човека с божествено-духовно-физическия миров ред, тогава ние ще сме в състояние да приложим този възглед също и в нашата действителност. Но какво върши днешното познание? То се занимава само с онова, което съществува на Земята и дори се стреми да изследва звездните процеси и движения единствено с помощта на такива изчисления, които са валидни само в условията на физическия свят. Да, днешното научно познание е валидно само тук, на Земята. Но в услови ята на нейните бъдещи планетарни превъплъщения, в условията на Юпитер, Венера и Вулкан, днешното научно познание няма никаква стойност!
Това което днес наричаме наука, е от значение само за Земните условия и съществува единствено в името на човешката свобода; обаче за Боговете, които ръководят космическата еволюция, тази наука е неизползваема.
към текста >>
26.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Всеки човек малко или много е потопен в такова Същество, с чиято помощ той черпи от духовния свят определени сили и тези сили му поз
вол
яват да подрежда и изразява своите мисли, които първоначално съществуват у него като едно мъртво наследство от духовния свят.
Днес бих желал да добавя още някои подробности към лекциите, които изнесох тук през последните дни. Аз често споменавах за гения на езика. От моята Теософия Вие добре знаете, че когато в антропософски смисъл говорим за „духовни Същества“, ние имаме предвид точно опредени духовни Същества и едно от тях е именно геният на езика.
Всеки човек малко или много е потопен в такова Същество, с чиято помощ той черпи от духовния свят определени сили и тези сили му позволяват да подрежда и изразява своите мисли, които първоначално съществуват у него като едно мъртво наследство от духовния свят.
Ето защо, погледнато антропософски, е напълно оправдано да търсим в езиковите образи известен смисъл, който идва направо от духовните светове и не зависи от човека.
към текста >>
Съществувала е дълбока връзка между назоваването на металите и планетите, защото ако мога да си поз
вол
я този израз хората биха се срамували да назоват нещо, което се проявява чрез цветовете, с някакво земно име.
А сега, нека да разгледаме, изхождайки от тази гледна точка, едно отделно изкуство, да кажем, живопис та. През последните дни ние вече се спряхме на това изкуство, доколкото в живописта, благодарение на цветовете, се проявява духовната същност на нещата. В онези далечни времена, когато хората все още са притежавали едно дълбоко, вътрешно познание за естеството на цветовете, те просто са се доверявали на езиковия гений, за да ги включат в хармонията на света. Ако се пренесете в инстинктивното ясновидство на тези далечни времена, Вие ще установите например следното: металите са били усещани по такъв на чин, че те са изразявали своята вътрешна същност направо в съответния цвят и изобщо не са били наричани с едно или друго земно име.
Съществувала е дълбока връзка между назоваването на металите и планетите, защото ако мога да си позволя този израз хората биха се срамували да назоват нещо, което се проявява чрез цветовете, с някакво земно име.
Цветовете са били разглеждани като една божествено-духовна сила, включена в земния свят именно в онзи смисъл, за който аз говорих тук преди няколко дни. Когато хората възприемали златото в неговия специфичен цвят, те виждали в златото не само някаква земна субстанция, а в златистите му отблясъци те виждали направо Слънцето. Следователно, когато древните възприемали цветовете на земните субстанции, те виждали нещо, което съществува извън тялото на Земята. Едва когато се приближаваха до живите неща, хората им приписваха техните специфични цветове, понеже живите неща идват от царството на Духа. Древните назоваваха цветовете, характерни за едно или друго животно, само когато духовно-душевният свят намираше непосредствен израз в животинското царство.
към текста >>
Естествено, художникът никога не рисува самото цвете, което, примерно стои до прозореца; той рисува светлината, която нахлува през прозореца, а цветето просто му поз
вол
ява да я види по един или друг начин.
Природата винаги е по-пълна с живот. Просто няма никакъв смисъл да се подражава на външната природа. И истинският художник никога не прави това. Истинският художник само използва даден предмет, само за да улови върху него светлината, идваща от Слънцето или някакво отражение от цветовете на околната среда, само за да възпроизведе преливането между светлината и тъмнината. Следователно, избраният предмет е само един повод, една предпоставка за нещо съвсем друго.
Естествено, художникът никога не рисува самото цвете, което, примерно стои до прозореца; той рисува светлината, която нахлува през прозореца, а цветето просто му позволява да я види по един или друг начин.
Или иначе казано, художникът рисува оцветената светлина на Слънцето. Именно нея улавя той. Цветето само го улеснява и му дава възможност да улови светлината.
към текста >>
Непосредственият живот в цветовете поз
вол
ява на истинския художник напълно да се абстрахира от останалия свят и да извлича творбите си направо от цветовете.
Впрочем нека да не допускаме никакви недоразумения. Ако някой е подивял до такава степен, че нанася цветовете както му хрумне и вярва, че е постигнал онова състояние, което аз нарекох „преодоляване на обичайното рисуване“, той не е разбрал нещата както трябва. Защото с този израз аз исках да посоча, че рисунката трябва да се роди от самите цветове. Научавайки се да живеем в цветовете, ние ще се убедим, че това е точно така.
Непосредственият живот в цветовете позволява на истинския художник напълно да се абстрахира от останалия свят и да извлича творбите си направо от цветовете.
към текста >>
И още: Да, фактически при живописта е необходимо да уловим сиянието и преливащите се светлосенки, за да отделим от една страна онова, което е земно-материално, а от друга страна да отделим художественото от земно-материалното, без обаче да му поз
вол
им отново да се издигне в духовния свят.
И тогава Вие си казвате: Да, за да разбера тази картина, всъщност аз трябва да забравя всичко останало и да съзерцавам само цветовете, защото тук от цветовете е извлечено самото троично устройство на света, и то не по мисловен, интелектуален, а по чисто художествен път.
И още: Да, фактически при живописта е необходимо да уловим сиянието и преливащите се светлосенки, за да отделим от една страна онова, което е земно-материално, а от друга страна да отделим художественото от земно-материалното, без обаче да му позволим отново да се издигне в духовния свят.
Защото ако би се издигнало в духовния свят, то няма ше да се прояви като сияние и блясък, а щеше да се превърне в мъдрост. Обаче в мъдростта няма вече нищо художествено, понеже тя е там горе, в божественото царство.
към текста >>
Добродетелен в истинския смисъл на думата е само цялостният човек, този, който осъществява духовните принципи в самия себе си и то чрез един или друг
вол
еви акт.
При добродетелността не става дума за това, че изобщо сме годни за нещо външно, а че сме годни, подготвени за общуване с духовния свят.
Добродетелен в истинския смисъл на думата е само цялостният човек, този, който осъществява духовните принципи в самия себе си и то чрез един или друг волеви акт.
Сега обаче ние навлизаме в една област от човешката природа, която е много близка до религиозното начало и е твърде далеч от художествената област, особено областта на красивото. Но всичко в света е изградено полярно, ето защо тъкмо по отношение на Тициановата картина, бихме могли да заявим следното: В нейната горна част ние се сблъскваме с непосредствената опасност да напуснем областта на красотата, която се простира над Божията майка. Но оттам нагоре започва и бездната на мъдростта. Обаче долу зейва друга бездна. Защото веднага щом изобразим добродетелността, или това, което човекът осъществява със свои собствени сили, но под ръководството на духовния свят, ние отново напускаме света на красотата.
към текста >>
И както подчертавам в моята „Философия на свободата“, когато мислите се превърнат в импулси на
вол
ята,
вол
ята също става свободна.
Великата задача, великата мисия на нашето време е именно тази човекът да се избави от демоничното и да се утвърди в свободата. Обаче избавяйки се от вътрешните демони, които ни превръщат в трагични личности, ние съвсем не се избавяме от външно-демоничното. Защото в мига, в който човекът, макар и да е напреднал, влезе в някакво отношение с външния свят, той отново става жертва на демоничното. Нашите мисли трябва да стават все по-свободни и по-свободни.
И както подчертавам в моята „Философия на свободата“, когато мислите се превърнат в импулси на волята, волята също става свободна.
Това са също противоположности, които могат да станат свободни, свободните мисли, свободната воля.
към текста >>
Това са също противоположности, които могат да станат свободни, свободните мисли, свободната
вол
я.
Великата задача, великата мисия на нашето време е именно тази човекът да се избави от демоничното и да се утвърди в свободата. Обаче избавяйки се от вътрешните демони, които ни превръщат в трагични личности, ние съвсем не се избавяме от външно-демоничното. Защото в мига, в който човекът, макар и да е напреднал, влезе в някакво отношение с външния свят, той отново става жертва на демоничното. Нашите мисли трябва да стават все по-свободни и по-свободни. И както подчертавам в моята „Философия на свободата“, когато мислите се превърнат в импулси на волята, волята също става свободна.
Това са също противоположности, които могат да станат свободни, свободните мисли, свободната воля.
към текста >>
Няма по-ужасно усещане от това да минаваш през една изложбена зала, в която са поставени примерно скулптури, но по такъв начин, че те нямат никаква връзка помежду си и стоят напълно произ
вол
но една от друга.
Едва ли бихме могли да си представим нещо по-лошо от това, някой да твори не в горепосочения смисъл, а заради участието си в изложби.
Няма по-ужасно усещане от това да минаваш през една изложбена зала, в която са поставени примерно скулптури, но по такъв начин, че те нямат никаква връзка помежду си и стоят напълно произволно една от друга.
И когато живописта като едно изкуство, предназначено за църквата, започна да украсява и къщите, тогава, бих казал, тя изгуби своя истински смисъл. Когато, все пак, художникът рисува на статива, бихме могли да си представим, че той гледа през прозореца и изобразява не що, което вижда в далечината, но нищо повече. Но да рисуваш заради участието си в изложби...! За това не бих желал да говоря повече. И нали ще се съгласите, че една епоха, която изобщо вярва, че може да види нещо в изложбите, окончателно е изгубила връзката си с изкуството.
към текста >>
27.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Религиозните импулси, вложени в култовите свещенодействия, пробуждаха неговата
вол
я, но той беше вътрешно озаряван също и чрез думите, които съпровождаха красивите, художествено замисляни култови свещенодействия.
Наред с обектите на земното познание, кандидатите за посвещение се запознаваха както с развитието на религиозните култове, така и със събитията и фактите от свръхсетивните светове. Религия и познание действуваха ръка за ръка. Обаче в това образно представяне на свръхсетивните светове беше включван също и художественият елемент, така че култовото свещенодействие и култовият образ бяха в същото време и един непосредствен израз на изкуството. В Мистериите човекът ясно усещаше елемента на художествено красивото.
Религиозните импулси, вложени в култовите свещенодействия, пробуждаха неговата воля, но той беше вътрешно озаряван също и чрез думите, които съпровождаха красивите, художествено замисляни култови свещенодействия.
Да, за да осъществи своето окултно познание, той трябваше да бъде вътрешно озарен. И тук аз бих вметнал, че ясното съзнание за едно такова „роднинско“ единство между религия, наука и изкуство задължително трябва да присъствува във всяка антропософска дейност. И това следва да проличи като нещо напълно самопонятно и естествено, а не чрез една или друга художествена интерпретация.
към текста >>
Не се правят никакви опити за сим
вол
ично или алегорично обогатяване на идеите, а им се поз
вол
ява механично да следват художествените форми.
Не се правят никакви опити за символично или алегорично обогатяване на идеите, а им се позволява механично да следват художествените форми.
В този случай е напълно възможно да възникне един Гьотеанум като израз на безидейна архитектура, само че нека да не забравяме: Формите на Гьотеанума са взети направо от духовния свят. Да, Гьотеанумът трябва да бъде съзерцаван, а не разясняван. И ако бих имал честта да Ви развеждам из Гьотеанума, аз бих се обърнал към Вас примерно така: Естествено, Вие сте дошли тук, за да Ви разведа из Гьотеанума, но за мен това всъщност е нещо крайно несимпатично. И в следващия половин час аз трябва да предприема нещо крайно несимпатично, защото Гьотеанумът, както казах, трябва да бъде съзерцаван, а не разясняван. И аз винаги съм изтъквал, че неговите форми трябва да живеят в образи, а не в абстрактни, умъртвяващи мисли.
към текста >>
Човешката глава, примерно, няма да бъде вече обект на произ
вол
ни алегорични сравнения, защото челото и целия свод на горната й теменна част ще бъдат възприемани по един дълбоко интимен начин като огледално отражение на издигащия се над нас небесен свод.
Човешката глава, примерно, няма да бъде вече обект на произволни алегорични сравнения, защото челото и целия свод на горната й теменна част ще бъдат възприемани по един дълбоко интимен начин като огледално отражение на издигащия се над нас небесен свод.
Да, челото и горната част на главата са отражение на целия Космос, а отражението на всичко онова, което вършим, обикаляйки около Слънцето и кръжейки около звездите и планетите с нашите хоризонтални кръгообразни движения, цялото това съдружно космическо движение ние имаме в художественото усещане за строежа на носа и очите. Представете си съвсем живо: покоят на неподвижните звезди имаме в изпъкналото чело и в засводената горна част на главата, а планетарните движения имаме в подвижния човешки поглед, във всичко онова, което вътрешно изживяваме чрез носа и обонянието. А ако се задълбочим в художественото познание на устата и брадичката, там ние срещаме едно отражение на онова, което се разиграва във вътрешността на човешкия организъм. Устата и брадичката са олицетворение на целия човек, доколкото той се проявява душевно в своето тяло. Там целият свят е художествено моделиран.
към текста >>
В своя бог Аполон те виждаха не друго, а Слънчевата природа на човека и нейния художествен танц върху разклоненията на нервната система, а лирата на Аполон те виждаха ст
вол
а на гръбначния мозък, с неговите странично изтеглени струни, върху които танцува човешката кръв, носеща в себе си топлината на Слънцето.
Но ако погледнем целия човек, и по-специално неговия гръбначен мозък, ще видим, че нервните влакна се разклоняват по всички посоки и ако после ги съпоставим с артериалните съдове на цялата кръвоносна система, ще се убедим в голямата хармония между тях, защото кръвоносната система е дадена на човека от Слънцето, а нервната система му е дадена от Земята. Гърците, верни на своя художествен усет, не пропуснаха да отбележат този факт.
В своя бог Аполон те виждаха не друго, а Слънчевата природа на човека и нейния художествен танц върху разклоненията на нервната система, а лирата на Аполон те виждаха ствола на гръбначния мозък, с неговите странично изтеглени струни, върху които танцува човешката кръв, носеща в себе си топлината на Слънцето.
към текста >>
Мимическото изкуство се проявява в онези случки, когато изобщо не разчитаме на думите; тук
вол
ята утвърждава себе си толкова категорично, че душата просто излиза вън от себе си и послушно тръгва след своето тяло,което определя естеството на движенията.
В евритмията намират израз онези движения, които са в съответствие с движенията на моя небесен първообраз. Ето защо евритмията, не е някакво изкуство на жестовете, нито пък се приближава до обикновения танц. Тя се намира по средата, като от едната й страна стои танцът, а от другата изкуството на жестовете или мимическото изкуство. Мимическото изкуство служи само за подсилване на изговореното слово. Ако човекът иска да изрази нещо и думите не му достигат, тогава той прибягва до жестовете, които компенсират недостатъчната сила на думите.
Мимическото изкуство се проявява в онези случки, когато изобщо не разчитаме на думите; тук волята утвърждава себе си толкова категорично, че душата просто излиза вън от себе си и послушно тръгва след своето тяло,което определя естеството на движенията.
Необузданите жестове са в основата на танцовото изкуство. А между тях се намира видимият говор на евритмията, която няма нужда нито от насочващи, нито от необуздани жестове, понеже тук словото намира своя съвършен израз в евритмичните жестове и движения. Човешкото слово е силно зависимо от въздушния елемент. Когато изговаряме една дума, ние упражняваме натиск върху въздуха и, така да се каже, изтегляме навън един въздушен жест. Ако разполагаме със сетивно-свръхсетивни възприемателни възможности и наблюдаваме какво точно излиза от човешката уста, ние ще установим породените от нас въздушни жестове и това са думите.
към текста >>
28.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ние стигаме до извънредно забележителни резултати, когато се опитаме да обхванем е
вол
юционния ход на човечеството именно с помощта на музикалния елемент.
Но това, което блика от цветовете, може да бъде изобразено също и в звуците. Както споменах завчера, с помощта на звуците, на музикалния елемент, ние можем да проникнем дълбоко във вътрешния свят на човека. Като пластик и художник, човекът излиза в пространството, дори и то да е двуизмерно, изобразявайки разиграващите се там цветни и етерни процеси. Като музикант, той навлиза във вътрешния свят на човека.
Ние стигаме до извънредно забележителни резултати, когато се опитаме да обхванем еволюционния ход на човечеството именно с помощта на музикалния елемент.
към текста >>
Онези от уважаемите гости и приятели, които са слушали моите лекции или са изучавали антропософската литература, знаят, че ние често се връщаме до онзи етап от е
вол
юцията на човечеството, който наричаме Атлантска епоха.
Онези от уважаемите гости и приятели, които са слушали моите лекции или са изучавали антропософската литература, знаят, че ние често се връщаме до онзи етап от еволюцията на човечеството, който наричаме Атлантска епоха.
И най-характерното за атлантското човечество беше това, че всички хора бяха надарени с едно първично, или инстинктивно ясновидство, което им позволяваше да виждат духовните процеси и Същества, скрити зад видимия физически свят. И в тази епоха, когато хората все още разполагаха със своето инстинктивно ясновидство и виждаха духовните Същества, скрити зад видимия физически свят, успоредно с това ясновидство, съществуваше и едно коренно различно усещане за света на музиката. При изживяването на музиката тогавашният човек инстинктивно усещаше, че излиза извън очертанията на своето тяло. Колкото и парадоксално да звучи в наши дни, тогавашните хора изпадаха в състояние на септакорди. Те музицираха и пееха главно в септими, нещо, което днес е много трудно да бъде възприето от музикална гледна точка.
към текста >>
И най-характерното за атлантското човечество беше това, че всички хора бяха надарени с едно първично, или инстинктивно ясновидство, което им поз
вол
яваше да виждат духовните процеси и Същества, скрити зад видимия физически свят.
Онези от уважаемите гости и приятели, които са слушали моите лекции или са изучавали антропософската литература, знаят, че ние често се връщаме до онзи етап от еволюцията на човечеството, който наричаме Атлантска епоха.
И най-характерното за атлантското човечество беше това, че всички хора бяха надарени с едно първично, или инстинктивно ясновидство, което им позволяваше да виждат духовните процеси и Същества, скрити зад видимия физически свят.
И в тази епоха, когато хората все още разполагаха със своето инстинктивно ясновидство и виждаха духовните Същества, скрити зад видимия физически свят, успоредно с това ясновидство, съществуваше и едно коренно различно усещане за света на музиката. При изживяването на музиката тогавашният човек инстинктивно усещаше, че излиза извън очертанията на своето тяло. Колкото и парадоксално да звучи в наши дни, тогавашните хора изпадаха в състояние на септакорди. Те музицираха и пееха главно в септими, нещо, което днес е много трудно да бъде възприето от музикална гледна точка. Обаче хората, унесени в насладата от септакордите, действително се усещаха откъснати от своите тела и пренесени от човешкия свят направо в света на Боговете.
към текста >>
В следващите етапи от е
вол
юцията музиката също ще претърпи едно голямо одухотворяване.
И така, ние сме изправени пред един двоен преходен период: От едната страна стигаме до пространствената перспектива, която ни извежда навън от материалното пространство, от другата страна стигаме до терците, които нахлуват в етерно-физическото човешко тяло, следователно, и в двата случая ние имаме работа с чисто натуралистични възгледи. От една страна, в пространствената перспектива ние откриваме външния натурализъм, от друга страна, в терците ние откриваме вътрешния човешки натурализъм. Да, опитаме ли се да стигнем до истинската същност на нещата, ние имаме нужда от едно такова познание, което ни доближава до точните съотношения между човека и Космоса.
В следващите етапи от еволюцията музиката също ще претърпи едно голямо одухотворяване.
То ще се състои в това, че ние ще разпознаваме определения тон с оглед на неговата неповторимост. Днес ние включваме отделния тон в съответната хармония или мелодия, така че тайната на музиката ни се открива благодарение на съотношението между отделните тонове. Занапред ние няма да разчитаме на съотношението между тоновете, няма да ги разпознаваме според, бих казал, тяхното равнинно измерение, а според тяхното дълбинно измерение; ние просто ще навлизаме в отделните тонове и тогава в тях винаги ще откриваме скритите зародиши на съседните тонове. Ние ще се научим да усещаме следното: Ето, сега аз навлизам, потъвам в музикалния тон и тогава той ми открива други три или пет, или още повече тонове,и заедно с тона, в който съм потопен а междувременно са мият тон се разширява в мелодия и в хармония аз прекрачвам в духовния свят. Някои музиканти от нашето съвремие вече правят първите си стъпки към дълбинното измерение на тона, макар че днес, бих казал, е налице само един съкровен копнеж към духовните дълбини на тоновете, така че и в тази област виждаме как духовният светоглед все повече и повече измества натурализма.
към текста >>
За съжаление тя все още не е достатъчно възстановена след прекараната простуда, продължила цяла седмица, така че не може да си поз
вол
и да излезе пред Вас.
Този факт, както и обстоятелството, че изкуството разкрива цялостното отношение на човека към Космоса, изпъкват най-вече тогава, когато от „външните“ изкуства, каквито са архитектурата, пластиката и живописта, пристъпим към „вътрешните“ изкуства, каквито са музиката и поезията. И сега, уважаеми гости и приятели, аз бих желал да изкажа моето дълбоко съжаление от това, че се налага да променим нашия първоначален замисъл, според който декламацията и рецитацията на г-жа доктор Щайнер трябваше да послужи като илюстрация на тази моя лекция.
За съжаление тя все още не е достатъчно възстановена след прекараната простуда, продължила цяла седмица, така че не може да си позволи да излезе пред Вас.
Да, за мое голямо огорчение, тази илюстрация няма да се състои. Ние не се осмеляваме да Ви предложим и други нехудожествени дрезгави звуци, подобни на тези, с които бях принуден да си служа поради моята собствена простуда по време на този норвежки курс, още повече, защото в областта на художествената декламация такива дрезгави звуци са много по-недопустими, отколкото в обикновени лекции.
към текста >>
И всичко това трябва да бъде разбрано не абстрактно; то трябва да бъде проумяно в топлината на нашите чувства и
вол
я.
Хората не виждат връзката между тези сили и смятат, че разумът е много „по-действителен“ отколкото фантазията. Обаче фантазията е първородната рожба на естествените растежни сили. Фантазията няма „действителни“ постижения, само защото растежните сили, от които тя произлиза, са ангажирани в изграждането на човешкия организъм. И когато това изграждане приключи, душата получава излишъка от растежни сили под формата на фантазия. Онези сили, които карат ръцете ни да растат, са същите, които по-късно се проявяват в художествената фантазия.
И всичко това трябва да бъде разбрано не абстрактно; то трябва да бъде проумяно в топлината на нашите чувства и воля.
Едва тогава ние се изпълваме с необходимото страхопочитание към могъщите пориви на фантазията, а също и при известни обстоятелства с необходимото чувство за хумор към тези могъщи пориви. Накратко: в поривите на фантазията, човекът започва да усеща присъствието на една божествена сила, която пронизва целия свят. Древните имаха ясното усещане за тази пронизваща света сила най-вече през онези епохи, за които стана дума в предишната лекция, когато изкуство и наука все още бяха едно цяло, когато древните Мистерии полагаха такива грижи за човешкото познание, че го предаваха на посветените в прекрасни, художествено замислени култови свещенодействия, а не в абстрактните лаборатории и клиники, където лекарят първо трябва да мине през анатомичните зали, за да разбере какво представлява човешкия организъм; напротив, мистерийните ритуали откриваха на посветения всички тайни, свързани с боледуването и оздравяването, така че той получаваше пълен достъп до човешката природа.
към текста >>
И когато хората излизаха на сцената, те трябваше да пресъздават не друго, а Бога в човека, и по-точно онзи Бог, който излиза от Земните недра и внася в човешка душа елемента
вол
я.
И наистина, тези неща и без друго се срещат в ежедневието. Достатъчно е да излезем на улицата и ще видим, как хората разговарят и жестикулират. След като тези неща са навсякъде около нас, защо е необходимо да ги изнасяме на сцената? За древния грък би изглеждало съвсем глупаво, ако на сцената трябваше да наблюдава същото, които вижда и на улицата. Онова, което той искаше, беше да обхване намиращия се в човека Бог.
И когато хората излизаха на сцената, те трябваше да пресъздават не друго, а Бога в човека, и по-точно онзи Бог, който излиза от Земните недра и внася в човешка душа елемента воля.
С известно право нашите далечни предшественици, включително и гърците, разглеждаха човешката воля като нещо, което извира от Земните недра и после се влива в човешката душа. Древните зрители искаха да видят на сцената именно тези идващи от дълбините Богове, тези дионисиевски Богове, които се изкачват до човека и внасят в него волята. Артистът беше, тъй да се каже, само външната обвивка на дионисиевските Богове. Човекът, приемащ в себе си Бога, човекът, одухотворяващ се от Бога ето кого представяха, древните мистерийни драми. Сценичният участник в драмата беше човекът, който приема в себе си Бога.
към текста >>
С известно право нашите далечни предшественици, включително и гърците, разглеждаха човешката
вол
я като нещо, което извира от Земните недра и после се влива в човешката душа.
Достатъчно е да излезем на улицата и ще видим, как хората разговарят и жестикулират. След като тези неща са навсякъде около нас, защо е необходимо да ги изнасяме на сцената? За древния грък би изглеждало съвсем глупаво, ако на сцената трябваше да наблюдава същото, които вижда и на улицата. Онова, което той искаше, беше да обхване намиращия се в човека Бог. И когато хората излизаха на сцената, те трябваше да пресъздават не друго, а Бога в човека, и по-точно онзи Бог, който излиза от Земните недра и внася в човешка душа елемента воля.
С известно право нашите далечни предшественици, включително и гърците, разглеждаха човешката воля като нещо, което извира от Земните недра и после се влива в човешката душа.
Древните зрители искаха да видят на сцената именно тези идващи от дълбините Богове, тези дионисиевски Богове, които се изкачват до човека и внасят в него волята. Артистът беше, тъй да се каже, само външната обвивка на дионисиевските Богове. Човекът, приемащ в себе си Бога, човекът, одухотворяващ се от Бога ето кого представяха, древните мистерийни драми. Сценичният участник в драмата беше човекът, който приема в себе си Бога.
към текста >>
Древните зрители искаха да видят на сцената именно тези идващи от дълбините Богове, тези дионисиевски Богове, които се изкачват до човека и внасят в него
вол
ята.
След като тези неща са навсякъде около нас, защо е необходимо да ги изнасяме на сцената? За древния грък би изглеждало съвсем глупаво, ако на сцената трябваше да наблюдава същото, които вижда и на улицата. Онова, което той искаше, беше да обхване намиращия се в човека Бог. И когато хората излизаха на сцената, те трябваше да пресъздават не друго, а Бога в човека, и по-точно онзи Бог, който излиза от Земните недра и внася в човешка душа елемента воля. С известно право нашите далечни предшественици, включително и гърците, разглеждаха човешката воля като нещо, което извира от Земните недра и после се влива в човешката душа.
Древните зрители искаха да видят на сцената именно тези идващи от дълбините Богове, тези дионисиевски Богове, които се изкачват до човека и внасят в него волята.
Артистът беше, тъй да се каже, само външната обвивка на дионисиевските Богове. Човекът, приемащ в себе си Бога, човекът, одухотворяващ се от Бога ето кого представяха, древните мистерийни драми. Сценичният участник в драмата беше човекът, който приема в себе си Бога.
към текста >>
Древните майстори на епоса не се задо
вол
яваха с това, да преразказват хорските приказки.
А човекът, поемащ нагоре към Боговете на висините, и по-добре казано, към Богините на висините – защото древните свързваха мъжките Богове с дълбините, а Богините свързваха с висините за да ги накара да се спуснат към него, този човек се превръщаше в майстор на епоса, в разказвач, който не говори от себе си, а оставя Боговете да говорят вместо него. Той просто се превръщаше в една обвивка на споменатите Богини, с чиято помощ те можеха да наблюдават физическите събития, да наблюдават, примерно, всичко онова, което вършат Ахил и Агамемнон, Одисей и Аякс.
Древните майстори на епоса не се задоволяваха с това, да преразказват хорските приказки.
Всеки ден по улиците и пазарите може да се чуе какво говорят хората за своите грижи, за своите герои. Обаче истинската епическа поезия се състоеше в това, да покаже не какво говорят хората, а какво говорят Богините. „Пей, о музо, за гнева на Ахила Пелеев“, така започва Илиадата на Омир! „Пей, о музо“ а това значи: о, Богиньо, за мъжа, за дългостранстващия Одисей“, така започва Одисеята. И това не е някаква фраза, а дълбоката вътрешна изповед на истинския епик, който разрешава на Богинята да говори вместо него; той не иска да говори от свое име, защото е приел в себе си фантазията, първородната рожба на космическите растежни сили, приел е в себе си една божествена сила, така че сега говори не той, а тя в него.
към текста >>
Ние трябва да разполагаме с
вол
ята, която ще ни поз
вол
и да упражняваме също и духовни въздействия всред този материален свят.
Следователно, тук става дума за това да се върнем към духовните първоизточници на всяка човешка дейност. Ние не бива да се лишаваме от придобивките на натурализма, а да ги осмислим, така че следвайки природата, да се стремим към един идеал за изкуството. Лоши художници, както и лоши учени са тези, които с високомерна ирония отхвърлят материализма. Материализмът трябваше да се появи всред човечеството. Ние не бива да се присмиваме нито над обикновените, земни хора, нито над целия материален свят.
Ние трябва да разполагаме с волята, която ще ни позволи да упражняваме също и духовни въздействия всред този материален свят.
Следователно, нека да не омаловажаваме нито научните придобивки от материализма, нито художественото наследство от натурализма. Нека отново да се върнем към нашите духовни първоизточници, но без да прибягваме към никакъв символизъм, към никакъв алегоризъм. Както символизмът, така и алегоризмът са нещо дълбоко нехудожествено. Спасителният изход към новото изкуство ще намерим единствено в лицето на първичния художествен усет, черпещ сили от същия извор, който подхранва и самото антропософско познание. Издигайки се все повече и повече в духовните светове, ние трябва да се превръщаме в художници, а не в символисти.
към текста >>
Нека отново да се върнем към нашите духовни първоизточници, но без да прибягваме към никакъв сим
вол
изъм, към никакъв алегоризъм.
Лоши художници, както и лоши учени са тези, които с високомерна ирония отхвърлят материализма. Материализмът трябваше да се появи всред човечеството. Ние не бива да се присмиваме нито над обикновените, земни хора, нито над целия материален свят. Ние трябва да разполагаме с волята, която ще ни позволи да упражняваме също и духовни въздействия всред този материален свят. Следователно, нека да не омаловажаваме нито научните придобивки от материализма, нито художественото наследство от натурализма.
Нека отново да се върнем към нашите духовни първоизточници, но без да прибягваме към никакъв символизъм, към никакъв алегоризъм.
Както символизмът, така и алегоризмът са нещо дълбоко нехудожествено. Спасителният изход към новото изкуство ще намерим единствено в лицето на първичния художествен усет, черпещ сили от същия извор, който подхранва и самото антропософско познание. Издигайки се все повече и повече в духовните светове, ние трябва да се превръщаме в художници, а не в символисти. Също и в областта на рецитаторското изкуство, тръгвайки от чистия натурализъм, ние трябва да се издигнем до един нов вид духовност. Виждате ли, ние никога не бива да забравяме, че още преди да стигнат до вербалния израз на своите произведения, Шилер, примерно, носеше в душата си една неопределена мелодия, а Гьоте, от своя страна, живееше с един неопределен, подвижен образ.
към текста >>
Както сим
вол
измът, така и алегоризмът са нещо дълбоко нехудожествено.
Материализмът трябваше да се появи всред човечеството. Ние не бива да се присмиваме нито над обикновените, земни хора, нито над целия материален свят. Ние трябва да разполагаме с волята, която ще ни позволи да упражняваме също и духовни въздействия всред този материален свят. Следователно, нека да не омаловажаваме нито научните придобивки от материализма, нито художественото наследство от натурализма. Нека отново да се върнем към нашите духовни първоизточници, но без да прибягваме към никакъв символизъм, към никакъв алегоризъм.
Както символизмът, така и алегоризмът са нещо дълбоко нехудожествено.
Спасителният изход към новото изкуство ще намерим единствено в лицето на първичния художествен усет, черпещ сили от същия извор, който подхранва и самото антропософско познание. Издигайки се все повече и повече в духовните светове, ние трябва да се превръщаме в художници, а не в символисти. Също и в областта на рецитаторското изкуство, тръгвайки от чистия натурализъм, ние трябва да се издигнем до един нов вид духовност. Виждате ли, ние никога не бива да забравяме, че още преди да стигнат до вербалния израз на своите произведения, Шилер, примерно, носеше в душата си една неопределена мелодия, а Гьоте, от своя страна, живееше с един неопределен, подвижен образ. Днес основната тежест при рецитацията и декламацията пада върху прозаическия елемент.
към текста >>
Издигайки се все повече и повече в духовните светове, ние трябва да се превръщаме в художници, а не в сим
вол
исти.
Ние трябва да разполагаме с волята, която ще ни позволи да упражняваме също и духовни въздействия всред този материален свят. Следователно, нека да не омаловажаваме нито научните придобивки от материализма, нито художественото наследство от натурализма. Нека отново да се върнем към нашите духовни първоизточници, но без да прибягваме към никакъв символизъм, към никакъв алегоризъм. Както символизмът, така и алегоризмът са нещо дълбоко нехудожествено. Спасителният изход към новото изкуство ще намерим единствено в лицето на първичния художествен усет, черпещ сили от същия извор, който подхранва и самото антропософско познание.
Издигайки се все повече и повече в духовните светове, ние трябва да се превръщаме в художници, а не в символисти.
Също и в областта на рецитаторското изкуство, тръгвайки от чистия натурализъм, ние трябва да се издигнем до един нов вид духовност. Виждате ли, ние никога не бива да забравяме, че още преди да стигнат до вербалния израз на своите произведения, Шилер, примерно, носеше в душата си една неопределена мелодия, а Гьоте, от своя страна, живееше с един неопределен, подвижен образ. Днес основната тежест при рецитацията и декламацията пада върху прозаическия елемент. Обаче това, че си служим с проза, за да изразим поетическата реч, е само един сурогат. Пое тическото изкуство няма нищо общо със съдържанието на прозата.
към текста >>
29.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
*2. Духовните ре
вол
юции и свързаните с тях нови научни дисциплини обикновено възникват с изграждането на нови понятия.
*2. Духовните революции и свързаните с тях нови научни дисциплини обикновено възникват с изграждането на нови понятия.
Такъв е случаят и с понятието „антропология“, което откри изследователски перспективи от най-висш порядък.
към текста >>
3. Системата „веществообмен-крайници“ -носител на
вол
ята.
3. Системата „веществообмен-крайници“ -носител на волята.
към текста >>
Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са по-низша е
вол
юционна степен от тази на човека.
*8. Над човека се издигат Йерахиите на Ангели, Ангели, Архаи и т.н. Всички те са по-съвършени от човека.
Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са по-низша еволюционна степен от тази на човека.
Те живеят в елементарния, или „етерен“ свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Рудолф Щайнер нарича тези Същества „елементарни Духове“, или „природни Духове“, макар че подобни имена са „крайно неподходящи“. Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност. Те действуват по-скоро автоматично, най-вече в четирите елемента на Земята. Гномите в елемента „земя“, Уиндините в елемента „вода“, Силфите в елемента „въздух“ и Саламандрите в елемента „огън“.
към текста >>
3. Престоли Духове на
Вол
ята
3. Престоли Духове на Волята
към текста >>
На този етап от своята е
вол
юция, човекът е съставен от различни видове етер; физическите субстанции все още не съществуват.
През Хиперборейската епоха част от етера се сгъстява във въздух, а част от този въздух по-късно се сгъстява във вода.
На този етап от своята еволюция, човекът е съставен от различни видове етер; физическите субстанции все още не съществуват.
Определени животни и растения (далечни предшественици на сегашните) също имат своето място в живота на Земята.
към текста >>
На този етап от своята е
вол
юция, като най-висше творение, човекът представлява един вид „огнен облак“.
След отделянето на Слънцето, Земята продължава да се сгъстява. Част от водните маси се сгъстява в твърда материя, а част от етера се кондензира в топлина. Така се създават условия за съществуването на четирите царства: човешкото, животинското, растителното и минералното.
На този етап от своята еволюция, като най-висше творение, човекът представлява един вид „огнен облак“.
към текста >>
„Грубите“ вещества или Същества напускат Земята, за да не пречат на човешката е
вол
юция.
През следващата, Лемурийска епоха, настъпва друго грандиозно космическо събитие: Отделянето на Луната от Земята.
„Грубите“ вещества или Същества напускат Земята, за да не пречат на човешката еволюция.
Земните условия отново се променят радикално. Ако по-рано човекът се е придвижвал по Земята с „плавателни движения“, близки до тези на рибите, сега той „стъпва здраво“ на земната твърд и заема „изправено положение“. Друга последица от отделянето на Луната е възникването на половете. Човешките Азове чийто носител става топлата червена кръв все по-здраво се свързват с човешките физически тела, предизвиквайки по-късно характерните за човека изправено положение, говор и мислене. Историята на човешкия род, каквато я знаем от Библията, започва именно от Лемурийската епоха, когато вече са налице и условията за първите човешки инкарнации.
към текста >>
Следващата схема онагледява по-нататъшната е
вол
юция на човечеството и връзката между зодиакалните знаци и съответните (минали и предстоящи) културни епохи.
Следващата схема онагледява по-нататъшната еволюция на човечеството и връзката между зодиакалните знаци и съответните (минали и предстоящи) културни епохи.
към текста >>
*15. Лекция от 22 Септември 1922, включена в „Основните импулси на мировата е
вол
юция“, 8 лекции в Дорнах, 1922 (Събр.
*15. Лекция от 22 Септември 1922, включена в „Основните импулси на мировата еволюция“, 8 лекции в Дорнах, 1922 (Събр.
Съч. №216).
към текста >>
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на е
вол
юцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката е
вол
юция.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
Този прост факт е в основата на опасно и епидемично нарастващите „екстрасензорни“ феномени, които днес биват обяснявани по съвсем произ
вол
ен, високомерен и дилетантски начин.
От „биологична“ гледна точка, ясновидството е свързано със световно-историческата тенденция на човешкото етерно тяло да се „разширява“; то вече не се покрива с очертанията на физическото тяло. Ето защо, все повече хора ще имат опитности „вън“ от своето физическо тяло.
Този прост факт е в основата на опасно и епидемично нарастващите „екстрасензорни“ феномени, които днес биват обяснявани по съвсем произволен, високомерен и дилетантски начин.
Тяхното истинско обяснение може да бъде обект единствено на свръхсетивното познание.
към текста >>
То поз
вол
ява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н. „екзактно ясновидство“ или „изследователско ясновидство“.
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
към текста >>
Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от е
вол
юционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло.
Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло.
В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги“ на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други.
към текста >>
№ 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги“ на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън,
Вол
тер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други.
Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч.
№ 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги“ на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други.
към текста >>
30.
Съдържание
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Мелодия, хармония и ритъм в тяхната връзка с мислене, чувства и
вол
я.
Същността на различните интервалови изживявания.
Мелодия, хармония и ритъм в тяхната връзка с мислене, чувства и воля.
Праизворът на музиката в изживяването на духовното. Духовите, лъковите и ударните инструменти като осъществени имагинации. Бъдещето изживяване на отделния тон като музикално диференциран. Взаимовръзката на евритмичните интервалови форми със същността на интервалите. Септима, секста и квинта като интуитивно, инспиративно и имагинативно преживяване.
към текста >>
31.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Според него в целия свят царува една несъзнателна, сляпа
Вол
я.
Един велик дух на деветнадесетото столетие, който е дал ясни и точни понятия относно изкуството, е Шопенхауер[1]. Той отрежда на музиката особено място сред изкуствата, а на изкуството като такова - особена стойност в живота на човека. В основата на своята философия той е взел като лайтмотив следното изречение: Животът е нещо лошо и аз се опитвам да го направя поносим, като размишлявам за него.
Според него в целия свят царува една несъзнателна, сляпа Воля.
Тя образува камъка, а след това от камъка - растенията и т. н., защото е винаги неудовлетворена. Така във всичко живее копнежът към по-висшето.
към текста >>
Живуркащият дивак в понижено съзнание усеща много по-малко неудовлетворението на
Вол
ята, отколкото по-висши-ят човек, който може да почувства много по-ясно болката от съществуването.
Човек усеща това, но тук са налице големи разлики.
Живуркащият дивак в понижено съзнание усеща много по-малко неудовлетворението на Волята, отколкото по-висши-ят човек, който може да почувства много по-ясно болката от съществуването.
После Шопенхауер казва: Освен Волята съществува още едно нещо, което човек познава - това е Представата. Тя е като една Фата Моргана, като едно мъгливо творение или като едно потрепване на вълните, в което се отразяват създанията на Волята, на тъмния стремеж. В човека се надига Волята към това лъжливо създание. И когато той вижда Волята по този начин, тя става още по-неудовлетворена. Но все пак съществуват средства, чрез които човек може да постигне един вид освобождение от слепия стремеж на Волята.
към текста >>
После Шопенхауер казва: Освен
Вол
ята съществува още едно нещо, което човек познава - това е Представата.
Човек усеща това, но тук са налице големи разлики. Живуркащият дивак в понижено съзнание усеща много по-малко неудовлетворението на Волята, отколкото по-висши-ят човек, който може да почувства много по-ясно болката от съществуването.
После Шопенхауер казва: Освен Волята съществува още едно нещо, което човек познава - това е Представата.
Тя е като една Фата Моргана, като едно мъгливо творение или като едно потрепване на вълните, в което се отразяват създанията на Волята, на тъмния стремеж. В човека се надига Волята към това лъжливо създание. И когато той вижда Волята по този начин, тя става още по-неудовлетворена. Но все пак съществуват средства, чрез които човек може да постигне един вид освобождение от слепия стремеж на Волята. Едно такова средство е изкуството.
към текста >>
Тя е като една Фата Моргана, като едно мъгливо творение или като едно потрепване на вълните, в което се отразяват създанията на
Вол
ята, на тъмния стремеж.
Човек усеща това, но тук са налице големи разлики. Живуркащият дивак в понижено съзнание усеща много по-малко неудовлетворението на Волята, отколкото по-висши-ят човек, който може да почувства много по-ясно болката от съществуването. После Шопенхауер казва: Освен Волята съществува още едно нещо, което човек познава - това е Представата.
Тя е като една Фата Моргана, като едно мъгливо творение или като едно потрепване на вълните, в което се отразяват създанията на Волята, на тъмния стремеж.
В човека се надига Волята към това лъжливо създание. И когато той вижда Волята по този начин, тя става още по-неудовлетворена. Но все пак съществуват средства, чрез които човек може да постигне един вид освобождение от слепия стремеж на Волята. Едно такова средство е изкуството. Чрез него човек е в състояние да се извиси над неудовлетвореността на Волята.
към текста >>
В човека се надига
Вол
ята към това лъжливо създание.
Човек усеща това, но тук са налице големи разлики. Живуркащият дивак в понижено съзнание усеща много по-малко неудовлетворението на Волята, отколкото по-висши-ят човек, който може да почувства много по-ясно болката от съществуването. После Шопенхауер казва: Освен Волята съществува още едно нещо, което човек познава - това е Представата. Тя е като една Фата Моргана, като едно мъгливо творение или като едно потрепване на вълните, в което се отразяват създанията на Волята, на тъмния стремеж.
В човека се надига Волята към това лъжливо създание.
И когато той вижда Волята по този начин, тя става още по-неудовлетворена. Но все пак съществуват средства, чрез които човек може да постигне един вид освобождение от слепия стремеж на Волята. Едно такова средство е изкуството. Чрез него човек е в състояние да се извиси над неудовлетвореността на Волята.
към текста >>
И когато той вижда
Вол
ята по този начин, тя става още по-неудовлетворена.
Човек усеща това, но тук са налице големи разлики. Живуркащият дивак в понижено съзнание усеща много по-малко неудовлетворението на Волята, отколкото по-висши-ят човек, който може да почувства много по-ясно болката от съществуването. После Шопенхауер казва: Освен Волята съществува още едно нещо, което човек познава - това е Представата. Тя е като една Фата Моргана, като едно мъгливо творение или като едно потрепване на вълните, в което се отразяват създанията на Волята, на тъмния стремеж. В човека се надига Волята към това лъжливо създание.
И когато той вижда Волята по този начин, тя става още по-неудовлетворена.
Но все пак съществуват средства, чрез които човек може да постигне един вид освобождение от слепия стремеж на Волята. Едно такова средство е изкуството. Чрез него човек е в състояние да се извиси над неудовлетвореността на Волята.
към текста >>
Но все пак съществуват средства, чрез които човек може да постигне един вид освобождение от слепия стремеж на
Вол
ята.
Живуркащият дивак в понижено съзнание усеща много по-малко неудовлетворението на Волята, отколкото по-висши-ят човек, който може да почувства много по-ясно болката от съществуването. После Шопенхауер казва: Освен Волята съществува още едно нещо, което човек познава - това е Представата. Тя е като една Фата Моргана, като едно мъгливо творение или като едно потрепване на вълните, в което се отразяват създанията на Волята, на тъмния стремеж. В човека се надига Волята към това лъжливо създание. И когато той вижда Волята по този начин, тя става още по-неудовлетворена.
Но все пак съществуват средства, чрез които човек може да постигне един вид освобождение от слепия стремеж на Волята.
Едно такова средство е изкуството. Чрез него човек е в състояние да се извиси над неудовлетвореността на Волята.
към текста >>
Чрез него човек е в състояние да се извиси над неудовлетвореността на
Вол
ята.
Тя е като една Фата Моргана, като едно мъгливо творение или като едно потрепване на вълните, в което се отразяват създанията на Волята, на тъмния стремеж. В човека се надига Волята към това лъжливо създание. И когато той вижда Волята по този начин, тя става още по-неудовлетворена. Но все пак съществуват средства, чрез които човек може да постигне един вид освобождение от слепия стремеж на Волята. Едно такова средство е изкуството.
Чрез него човек е в състояние да се извиси над неудовлетвореността на Волята.
към текста >>
Другите изкуства трябва да преминат през Представата, следователно предават образите на
Вол
ята.
Така е с всяко изкуство, освен с музиката.
Другите изкуства трябва да преминат през Представата, следователно предават образите на Волята.
Но тонът е непосредствен израз на самата Воля, без участието на Представата. Когато чрез изкуството човек участва активно в тона, той до известна степен е прилепил ухото си до сърцето на природата, долавя нейната Воля и я възпроизвежда в поредица от тонове. Така - казва Шопенхауер - човек влиза в едно интимно отношение с нещата, така той прониква дълбоко в тяхната същност. Понеже човек се чувства близо до същността на нещата в музиката, затова той чувства в нея онази дълбока удовлетвореност.
към текста >>
Но тонът е непосредствен израз на самата
Вол
я, без участието на Представата.
Така е с всяко изкуство, освен с музиката. Другите изкуства трябва да преминат през Представата, следователно предават образите на Волята.
Но тонът е непосредствен израз на самата Воля, без участието на Представата.
Когато чрез изкуството човек участва активно в тона, той до известна степен е прилепил ухото си до сърцето на природата, долавя нейната Воля и я възпроизвежда в поредица от тонове. Така - казва Шопенхауер - човек влиза в едно интимно отношение с нещата, така той прониква дълбоко в тяхната същност. Понеже човек се чувства близо до същността на нещата в музиката, затова той чувства в нея онази дълбока удовлетвореност.
към текста >>
Когато чрез изкуството човек участва активно в тона, той до известна степен е прилепил ухото си до сърцето на природата, долавя нейната
Вол
я и я възпроизвежда в поредица от тонове.
Така е с всяко изкуство, освен с музиката. Другите изкуства трябва да преминат през Представата, следователно предават образите на Волята. Но тонът е непосредствен израз на самата Воля, без участието на Представата.
Когато чрез изкуството човек участва активно в тона, той до известна степен е прилепил ухото си до сърцето на природата, долавя нейната Воля и я възпроизвежда в поредица от тонове.
Така - казва Шопенхауер - човек влиза в едно интимно отношение с нещата, така той прониква дълбоко в тяхната същност. Понеже човек се чувства близо до същността на нещата в музиката, затова той чувства в нея онази дълбока удовлетвореност.
към текста >>
Воден от това интуитивно познание, Шопенхауер определя централно място на музиката сред изкуствата и казва, че човек възприема в нея пулса на световната
вол
я.
Воден от това интуитивно познание, Шопенхауер определя централно място на музиката сред изкуствата и казва, че човек възприема в нея пулса на световната воля.
към текста >>
следните изложения в основния му труд „Светът като
вол
я и представа“, 3-та книга, за музиката, особено в §52 (Том 3 на 12-томното Кота-издание, Щутгарт 1894 г., издадено и с увод към него от Рудолф Щайнер).
[1] Артур Шопенхауер, 1788-1860. Срв.
следните изложения в основния му труд „Светът като воля и представа“, 3-та книга, за музиката, особено в §52 (Том 3 на 12-томното Кота-издание, Щутгарт 1894 г., издадено и с увод към него от Рудолф Щайнер).
Животът е нещо лошо; забележка на младия Шопенхауер към Виланд във Ваймар 1811 г.; предадена от В. Гвинер в „Артур Шопенхауер, представен от лично общуване“, Лайпциг 1922 г., стр. 45. Дословно: „Животът е нещо лошо. Поставих си за задача да размишлявам върху него, за да мога да го преживея.“
към текста >>
32.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
В неговата творба „Светът като
вол
я и представа“ той говори за изкуствата като за вид познание, което отвежда непосредствено в божественото, като това познание би могло да бъде познание на разума.
Открай време музиката се е разкривала на великите личности, които са се опитвали да проникнат по-дълбоко в житейските тайни, като нещо много специфично. Музиката винаги е заемала специално място в изкуството. Да вземем възгледа на Шопенхауер.
В неговата творба „Светът като воля и представа“ той говори за изкуствата като за вид познание, което отвежда непосредствено в божественото, като това познание би могло да бъде познание на разума.
Този възглед на Шопенхауер е свързан с това, че той е имал разбирането за света, че всичко, което ни заобикаля, е само огледално отражение на човешката представа. Този възглед разкрива, че външните неща предизвикват представи в човешките сетива и че човек именно по този начин влиза във връзка с нещата. Той не може да знае нищо за това, което не оставя някакъв отпечатък върху сетивата. Той говори физиологически за специфични сетивни усещания. Окото може да възприеме само светлинни усещания, останалите впечатления не възприема; то може да усети само това, което е светлина.
към текста >>
Нашата
вол
я е това, в което се усещаме, и не е необходим заобиколен път отвън, за да възприемем нейните въздействия върху нас.
Съществува обаче една възможност, казва Шопенхауер, да се премине отвъд представата. Има едно нещо, за чието възприемане човек не се нуждае от външно въздействие и това е самият той. За него всичко външно е вечно изменяща се, вечно променяща се Фата Моргана. Само едно нещо усещаме неизменно и винаги по същия начин в нас и това е, което сме ние самите.
Нашата воля е това, в което се усещаме, и не е необходим заобиколен път отвън, за да възприемем нейните въздействия върху нас.
Когато упражняваме някакво влияние върху външния свят, тогава чувстваме волята, ние самите сме тази воля, затова знаем какво е волята. Ние знаем това от лично, вътрешно преживяване и по аналогия можем да заключим, че тази работеща воля в нас, както и извън нас, трябва да е налице и дейна, че трябва да съществуват силите извън нас, както и силата, дейна в нас самите. И тези сили той нарича световна воля.
към текста >>
Когато упражняваме някакво влияние върху външния свят, тогава чувстваме
вол
ята, ние самите сме тази
вол
я, затова знаем какво е
вол
ята.
Съществува обаче една възможност, казва Шопенхауер, да се премине отвъд представата. Има едно нещо, за чието възприемане човек не се нуждае от външно въздействие и това е самият той. За него всичко външно е вечно изменяща се, вечно променяща се Фата Моргана. Само едно нещо усещаме неизменно и винаги по същия начин в нас и това е, което сме ние самите. Нашата воля е това, в което се усещаме, и не е необходим заобиколен път отвън, за да възприемем нейните въздействия върху нас.
Когато упражняваме някакво влияние върху външния свят, тогава чувстваме волята, ние самите сме тази воля, затова знаем какво е волята.
Ние знаем това от лично, вътрешно преживяване и по аналогия можем да заключим, че тази работеща воля в нас, както и извън нас, трябва да е налице и дейна, че трябва да съществуват силите извън нас, както и силата, дейна в нас самите. И тези сили той нарича световна воля.
към текста >>
Ние знаем това от лично, вътрешно преживяване и по аналогия можем да заключим, че тази работеща
вол
я в нас, както и извън нас, трябва да е налице и дейна, че трябва да съществуват силите извън нас, както и силата, дейна в нас самите.
Има едно нещо, за чието възприемане човек не се нуждае от външно въздействие и това е самият той. За него всичко външно е вечно изменяща се, вечно променяща се Фата Моргана. Само едно нещо усещаме неизменно и винаги по същия начин в нас и това е, което сме ние самите. Нашата воля е това, в което се усещаме, и не е необходим заобиколен път отвън, за да възприемем нейните въздействия върху нас. Когато упражняваме някакво влияние върху външния свят, тогава чувстваме волята, ние самите сме тази воля, затова знаем какво е волята.
Ние знаем това от лично, вътрешно преживяване и по аналогия можем да заключим, че тази работеща воля в нас, както и извън нас, трябва да е налице и дейна, че трябва да съществуват силите извън нас, както и силата, дейна в нас самите.
И тези сили той нарича световна воля.
към текста >>
И тези сили той нарича световна
вол
я.
За него всичко външно е вечно изменяща се, вечно променяща се Фата Моргана. Само едно нещо усещаме неизменно и винаги по същия начин в нас и това е, което сме ние самите. Нашата воля е това, в което се усещаме, и не е необходим заобиколен път отвън, за да възприемем нейните въздействия върху нас. Когато упражняваме някакво влияние върху външния свят, тогава чувстваме волята, ние самите сме тази воля, затова знаем какво е волята. Ние знаем това от лично, вътрешно преживяване и по аналогия можем да заключим, че тази работеща воля в нас, както и извън нас, трябва да е налице и дейна, че трябва да съществуват силите извън нас, както и силата, дейна в нас самите.
И тези сили той нарича световна воля.
към текста >>
Музикантът чува непосредствено как пулсът на божествената
вол
я бие в света; той долавя как тази
вол
я се изразява в тонове.
Така е с всички изкуства, освен с музиката, казва Шопенхауер. Тя стои на едно по-високо ниво от останалите изкуства. Защо? Шопенхауер намира отговора и казва: Всички други изкуства, скулптурата, живописта, трябва да обединяват представите, преди да разгадаят тайните намерения на природата. Напротив, музиката, мелодиите, хармониите на тоновете са непосредствено проявление на природата.
Музикантът чува непосредствено как пулсът на божествената воля бие в света; той долавя как тази воля се изразява в тонове.
Така той стои по-близо до сърцето на света, отколкото всички други творци. В него живее способността да изразява волята, световната воля. Музиката е израз на природната воля, докато всички останали изкуства са израз на идеята за природата. Тъй като музиката се приближава по-близо до сърцето на света, тъй като е толкова непосредствен израз на неговите трепети и вълнения, затова тя въздейства толкова непосредствено върху човешката душа. Тя се влива в душата като нещо божествено в различни образи.
към текста >>
В него живее способността да изразява
вол
ята, световната
вол
я.
Тя стои на едно по-високо ниво от останалите изкуства. Защо? Шопенхауер намира отговора и казва: Всички други изкуства, скулптурата, живописта, трябва да обединяват представите, преди да разгадаят тайните намерения на природата. Напротив, музиката, мелодиите, хармониите на тоновете са непосредствено проявление на природата. Музикантът чува непосредствено как пулсът на божествената воля бие в света; той долавя как тази воля се изразява в тонове. Така той стои по-близо до сърцето на света, отколкото всички други творци.
В него живее способността да изразява волята, световната воля.
Музиката е израз на природната воля, докато всички останали изкуства са израз на идеята за природата. Тъй като музиката се приближава по-близо до сърцето на света, тъй като е толкова непосредствен израз на неговите трепети и вълнения, затова тя въздейства толкова непосредствено върху човешката душа. Тя се влива в душата като нещо божествено в различни образи.
към текста >>
Музиката е израз на природната
вол
я, докато всички останали изкуства са израз на идеята за природата.
Шопенхауер намира отговора и казва: Всички други изкуства, скулптурата, живописта, трябва да обединяват представите, преди да разгадаят тайните намерения на природата. Напротив, музиката, мелодиите, хармониите на тоновете са непосредствено проявление на природата. Музикантът чува непосредствено как пулсът на божествената воля бие в света; той долавя как тази воля се изразява в тонове. Така той стои по-близо до сърцето на света, отколкото всички други творци. В него живее способността да изразява волята, световната воля.
Музиката е израз на природната воля, докато всички останали изкуства са израз на идеята за природата.
Тъй като музиката се приближава по-близо до сърцето на света, тъй като е толкова непосредствен израз на неговите трепети и вълнения, затова тя въздейства толкова непосредствено върху човешката душа. Тя се влива в душата като нещо божествено в различни образи.
към текста >>
Това състояние е изпълненият със съновидения сън, този сим
вол
ик, който показва на обикновения човек в сим
вол
и често просто ежедневни преживявания.
Съществуват три състояния на съзнанието, но само едно от тях е напълно познато на обикновения човек. Докато по време на другите две той не знае нищо за себе си, преживява ги без да успее да ги доведе до спомен, до съзнателно въздействие от тях в познатото му състояние на съзнанието. Това състояние на съзнанието обозначаваме като обикновено, будно дневно съзнание. Второто състояние на съзнанието е познато частично на обикновения човек.
Това състояние е изпълненият със съновидения сън, този символик, който показва на обикновения човек в символи често просто ежедневни преживявания.
Третото състояние на съзнанието е сънят без съновидения, който означава за обикновения човек състояние на пълна празнота.
към текста >>
Той вече не е хаотичен, не е повече отражение на ежедневните преживявания в често объркани сим
вол
и.
Посвещението обаче дава едно преобразуване на тези три състояния на съзнанието. Най-напред се променя неговият сънищен живот.
Той вече не е хаотичен, не е повече отражение на ежедневните преживявания в често объркани символи.
Напротив, един нов свят се отваря пред човека в съня със съновидения, един преливащ от цветове свят. Той е населен от сияещи светлинни същества. Това е астралният свят. Това не е новосъздаден свят, той е нов само за човека, който досега е бил потопен в пониженото състояние на съзнание на ежедневния живот. Този свят е винаги тук, той обкръжава непрекъснато човека.
към текста >>
Музикалното удо
вол
ствие не почива върху нищо друго освен върху правилното съгласуване на хармониите, които той е донесъл със себе си оттам, със звуците и мелодиите оттук.
В леглото остава физическият човек, свързан със своето етерно тяло. Всички останали негови членове се отделят и живеят в астралния свят и в девакана. В тези светове и най-вече в света на девакана душата приема света на тоновете. При събуждането си всяка сутрин човек действително е проникнат от музикалното, от едно море на звуци. Човек няма нужда да знае това, защото неговата природа е така организирана, че да следва тези въздействия; той представлява една музикална природа.
Музикалното удоволствие не почива върху нищо друго освен върху правилното съгласуване на хармониите, които той е донесъл със себе си оттам, със звуците и мелодиите оттук.
Когато тоновете отвън съответстват на тоновете отвътре, получаваме музикалното удоволствие.
към текста >>
Когато тоновете отвън съответстват на тоновете отвътре, получаваме музикалното удо
вол
ствие.
Всички останали негови членове се отделят и живеят в астралния свят и в девакана. В тези светове и най-вече в света на девакана душата приема света на тоновете. При събуждането си всяка сутрин човек действително е проникнат от музикалното, от едно море на звуци. Човек няма нужда да знае това, защото неговата природа е така организирана, че да следва тези въздействия; той представлява една музикална природа. Музикалното удоволствие не почива върху нищо друго освен върху правилното съгласуване на хармониите, които той е донесъл със себе си оттам, със звуците и мелодиите оттук.
Когато тоновете отвън съответстват на тоновете отвътре, получаваме музикалното удоволствие.
към текста >>
33.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Шопенхауер вижда в света две неща: представа и
вол
я.
За музиката съществуват различни възгледи. Някои от тях имат особено значение. Така Шопенхауер вижда в изкуството нещо, чрез което човекът е воден от преходното към вечното. Според неговия възглед в изкуствата се осъществяват първообрази, но музиката казва на човека нещо напълно особено.
Шопенхауер вижда в света две неща: представа и воля.
Волята той означава като „нещото в себе си“, представата - като отражение на волята. Човекът не може да възприеме волята, а само образа зад нея. Ала образите не са равностойни. Някои казват много, други малко. Той ги означава като идеи, от които творецът твори.
към текста >>
Вол
ята той означава като „нещото в себе си“, представата - като отражение на
вол
ята.
За музиката съществуват различни възгледи. Някои от тях имат особено значение. Така Шопенхауер вижда в изкуството нещо, чрез което човекът е воден от преходното към вечното. Според неговия възглед в изкуствата се осъществяват първообрази, но музиката казва на човека нещо напълно особено. Шопенхауер вижда в света две неща: представа и воля.
Волята той означава като „нещото в себе си“, представата - като отражение на волята.
Човекът не може да възприеме волята, а само образа зад нея. Ала образите не са равностойни. Някои казват много, други малко. Той ги означава като идеи, от които творецът твори. Когато разглеждаме хората, можем да ги намерим грозни, красиви, отблъскващи, привличащи.
към текста >>
Човекът не може да възприеме
вол
ята, а само образа зад нея.
Някои от тях имат особено значение. Така Шопенхауер вижда в изкуството нещо, чрез което човекът е воден от преходното към вечното. Според неговия възглед в изкуствата се осъществяват първообрази, но музиката казва на човека нещо напълно особено. Шопенхауер вижда в света две неща: представа и воля. Волята той означава като „нещото в себе си“, представата - като отражение на волята.
Човекът не може да възприеме волята, а само образа зад нея.
Ала образите не са равностойни. Някои казват много, други малко. Той ги означава като идеи, от които творецът твори. Когато разглеждаме хората, можем да ги намерим грозни, красиви, отблъскващи, привличащи. Един гений не изобразява някой отделен човек.
към текста >>
Правили са се опити да се опише сим
вол
ично музиката на сферите на кръжащите слънца, но тя не може да бъде обяснена.
Ако се намира в астралния свят, той не чува звуците на този свят. Тук има една велика тишина, всичко говори чрез цветове и светлина. А после, малко по малко, отначало едва доловимо, по-късно все по-силно, от този цветен свят зазвучава един друг свят. Ако човек е там, той преживява мировия дух. Тогава той се учи да разбира какво имат предвид великите духове, когато говорят като Питагор за музиката на сферите.
Правили са се опити да се опише символично музиката на сферите на кръжащите слънца, но тя не може да бъде обяснена.
Звучащото през пространството слънце е една звучаща действителност.
към текста >>
Например сърцето е един не
вол
еви мускул, а мислим, че физически то е движещото.
Представете си един съд с вода. Вие предизвиквате в него водовъртеж и ако бихте могли да го задържите за кратко време, ще получите едно образувание. От астралния организъм произлизат черният дроб и мозъкът. Тук откривате отново горе и долу. Привидно отдалечени, нещата са свързани по забележителен начин.
Например сърцето е един неволеви мускул, а мислим, че физически то е движещото.
Другите мускули, например тези на ръката, са подчинени на волята. Окултистът никога не е твърдял, че сърцето е движещият мотор на кръвта. Той вижда в движението на кръвта причината за движението на сърцето. Той разглежда сърцето като орган, който едва в бъдеще ще преживее своето усъвършенстване. В бъдеще движението на кръвта ще става все по-волево.
към текста >>
Другите мускули, например тези на ръката, са подчинени на
вол
ята.
Вие предизвиквате в него водовъртеж и ако бихте могли да го задържите за кратко време, ще получите едно образувание. От астралния организъм произлизат черният дроб и мозъкът. Тук откривате отново горе и долу. Привидно отдалечени, нещата са свързани по забележителен начин. Например сърцето е един неволеви мускул, а мислим, че физически то е движещото.
Другите мускули, например тези на ръката, са подчинени на волята.
Окултистът никога не е твърдял, че сърцето е движещият мотор на кръвта. Той вижда в движението на кръвта причината за движението на сърцето. Той разглежда сърцето като орган, който едва в бъдеще ще преживее своето усъвършенстване. В бъдеще движението на кръвта ще става все по-волево. Затова сърдечният мускул изглежда по този начин и структурата му съответства на структурата на волевите мускули.
към текста >>
В бъдеще движението на кръвта ще става все по-
вол
ево.
Например сърцето е един неволеви мускул, а мислим, че физически то е движещото. Другите мускули, например тези на ръката, са подчинени на волята. Окултистът никога не е твърдял, че сърцето е движещият мотор на кръвта. Той вижда в движението на кръвта причината за движението на сърцето. Той разглежда сърцето като орган, който едва в бъдеще ще преживее своето усъвършенстване.
В бъдеще движението на кръвта ще става все по-волево.
Затова сърдечният мускул изглежда по този начин и структурата му съответства на структурата на волевите мускули. Едва по-късно човекът ще привежда волево сърцето си в действие подобно на някой мускул на ръката. Сърцето върви по един особен път на развитие, това Хегел някога вече го е отбелязал.
към текста >>
Затова сърдечният мускул изглежда по този начин и структурата му съответства на структурата на
вол
евите мускули.
Другите мускули, например тези на ръката, са подчинени на волята. Окултистът никога не е твърдял, че сърцето е движещият мотор на кръвта. Той вижда в движението на кръвта причината за движението на сърцето. Той разглежда сърцето като орган, който едва в бъдеще ще преживее своето усъвършенстване. В бъдеще движението на кръвта ще става все по-волево.
Затова сърдечният мускул изглежда по този начин и структурата му съответства на структурата на волевите мускули.
Едва по-късно човекът ще привежда волево сърцето си в действие подобно на някой мускул на ръката. Сърцето върви по един особен път на развитие, това Хегел някога вече го е отбелязал.
към текста >>
Едва по-късно човекът ще привежда
вол
ево сърцето си в действие подобно на някой мускул на ръката.
Окултистът никога не е твърдял, че сърцето е движещият мотор на кръвта. Той вижда в движението на кръвта причината за движението на сърцето. Той разглежда сърцето като орган, който едва в бъдеще ще преживее своето усъвършенстване. В бъдеще движението на кръвта ще става все по-волево. Затова сърдечният мускул изглежда по този начин и структурата му съответства на структурата на волевите мускули.
Едва по-късно човекът ще привежда волево сърцето си в действие подобно на някой мускул на ръката.
Сърцето върви по един особен път на развитие, това Хегел някога вече го е отбелязал.
към текста >>
Правило ми е особено впечатление при моите лекции за Гьоте, че хората търсят с такова удо
вол
ствие негативното пред позитивното, това, което човек няма, вместо това, което има.
Бах беше много по-абстрактен, той не притежаваше непосредствеността на Вагнер. Големият музикант, всеки музикант е изработил своята дарба в по-ранни инкарнации. Сега трябва да се вземе под внимание, че ако някой човек е напреднал в музикално отношение, не е нужно да се е усъвършенствал и в другите неща, например в морално отношение. Човек е така многообразен. Той трябва да бъде преценяван по това, което е, а не по това, което не е.
Правило ми е особено впечатление при моите лекции за Гьоте, че хората търсят с такова удоволствие негативното пред позитивното, това, което човек няма, вместо това, което има.
Запитвали са ме стотици пъти за връзката ми с госпожа фон Щайн. Можех само да казвам: От връзката произлезе толкова много за мен. За мен това е така, както когато някой търси скъпоценни камъни сред речни камъни. Той посяга само към скъпоценните камъни, на другите не обръща внимание.
към текста >>
„Оттогава нататък през годините книгата („Светът като
вол
я и представа“) никога повече не ме изостави, а през лятото на следващата година я бях изучил старателно вече за четвърти път.
[1] Възгледът на Шопенхауер повлиява на Рихард Вагнер: Рихард Вагнер, 1813-1883 г., разказва в своята автобиография „Моят живот“ как през есента на 1854 г. се е запознал с основните трудове на Шопенхауер и е бил силно впечатлен от тях.
„Оттогава нататък през годините книгата („Светът като воля и представа“) никога повече не ме изостави, а през лятото на следващата година я бях изучил старателно вече за четвърти път.
Постепенно проявяващото се влияние от нея беше изключително и при всички случаи решаващо за целия ми живот. Чрез нея придобих съждение за всичко, което досега бях усвоил за себе си просто по усет, долу-горе същото, което преди това... бях придобил чрез най-обстойно изучаване на контрапункта в музиката.“ Вж. също писмото на Рихард Вагнер до Ференц Лист от 16 декември 1854 г.
към текста >>
[2] Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творения, съобразно истински и природни закони: всичко произ
вол
но, самомнително рухва.
[2] Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творения, съобразно истински и природни закони: всичко произволно, самомнително рухва.
Тук има необходимост, има Бог.“ „Пътуване в Италия“, Рим, 6 септември 1787 г. в своята книга за Винкелман: има се предвид следното място от главата „Красотата“: „Тъй като човекът е поставен в апогея на природата, той гледа на себе си като на цяла една природа, която още веднъж трябва да сътвори в себе си един апогей. За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.
към текста >>
[7] Вагнер... в неговите писания за музиката: „Изкуството и ре
вол
юцията“ (1849 г.), „Изкуството на бъдещето“ (1850 г.), „Опера и драма“ (1851г.), „Музика на бъдещето“ (1860 г.), „Бетовен“ (1870 г.) и др.
[7] Вагнер... в неговите писания за музиката: „Изкуството и революцията“ (1849 г.), „Изкуството на бъдещето“ (1850 г.), „Опера и драма“ (1851г.), „Музика на бъдещето“ (1860 г.), „Бетовен“ (1870 г.) и др.
В последната творба Вагнер се опира изрично на мислите, развити от Шопенхауер в книгата му „Светът като воля и представа“.
към текста >>
В последната творба Вагнер се опира изрично на мислите, развити от Шопенхауер в книгата му „Светът като
вол
я и представа“.
[7] Вагнер... в неговите писания за музиката: „Изкуството и революцията“ (1849 г.), „Изкуството на бъдещето“ (1850 г.), „Опера и драма“ (1851г.), „Музика на бъдещето“ (1860 г.), „Бетовен“ (1870 г.) и др.
В последната творба Вагнер се опира изрично на мислите, развити от Шопенхауер в книгата му „Светът като воля и представа“.
към текста >>
34.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
още в самото начало, преди играта изобщо да започне, дя
вол
ът бива представян като изкусител.
Не това имам предвид, а онова, което се изживява в даден тон, без шумът да взема обективно участие по някакъв начин. Човек разделя самия тон и отново го синтезира. Имам предвид като чисто изживяване. Човекът от древността е приписвал тона на тоновия дух. Казано популярно: При едно историческо представление на игрите на Пасауер през 1250 г.
още в самото начало, преди играта изобщо да започне, дяволът бива представян като изкусител.
И за да въздейства истински тази атмосфера, дяволът трябва да надуе един огнен рог. Той го прави толкова пронизително, че всички хора се изплашват. Това е основното за този тонов дух, за който ви говоря.
към текста >>
И за да въздейства истински тази атмосфера, дя
вол
ът трябва да надуе един огнен рог.
Човек разделя самия тон и отново го синтезира. Имам предвид като чисто изживяване. Човекът от древността е приписвал тона на тоновия дух. Казано популярно: При едно историческо представление на игрите на Пасауер през 1250 г. още в самото начало, преди играта изобщо да започне, дяволът бива представян като изкусител.
И за да въздейства истински тази атмосфера, дяволът трябва да надуе един огнен рог.
Той го прави толкова пронизително, че всички хора се изплашват. Това е основното за този тонов дух, за който ви говоря.
към текста >>
Тогава човек наистина ще разполага с възможността за вариации, когато произведението поз
вол
ява силно вариране.
И ако това се появява тук и там и тази поява не е симпатична някому, бих разбрал напълно това. Работата не е в това. Но бих искал да знам как могат да бъдат разбрани такива личности в музиката като Дебюси[5], ако не ги възприемем като много ранни предшественици на нещо предстоящо в тази насока. И ако можем да приемем едно такова нещо, стигаме до извода, че пред нас действително стои определена възможност, а именно възможността да се композира по различен от днешния начин, а именно по начин, при който връзката между композитор и изпълнител да стане много по-свободна, така че този, който свири, интерпретиращият артист, да е много по-малко ограничен, да може да стане много по-продуктивен, да има много по-голямо пространство за свирене. В музикалното това обаче ще стане възможно едва когато тоновата система се разшири.
Тогава човек наистина ще разполага с възможността за вариации, когато произведението позволява силно вариране.
И тогава мога да си представя как това, което композиторът пише, в бъдеще ще бъде в по-голяма степен със загатвания, но именно поради това, че то ще бъде повече със загатвания, интерпретиращият артист ще се нуждае от много повече варианти, много повече тонове, за да изрази нещата. Именно когато се намира в дълбочините на тона, човек може да го раздели по най-различни начини, докато отново го изведе до съседни тонове. По този начин ще произлезе много подвижен музикален живот. Аз мога само да нахвърля нещата. Можем да продължим да говорим цяла нощ, но не бихме искали да правим това, тъй като утре отново ще се съберем.
към текста >>
Без каквото и да е съмнение духовната наука, тъй като тя не е нещо интелектуално, не е нещо, което разглежда само част от същността на човека, а разглежда цялостния човек, оказва съществено влияние върху цялостния човек, върху мисленето, чувствата и
вол
ята.
Това е във връзка с другия въпрос, който се поставя постоянно - как трябва да се отнася към музиката духовна-та наука. За мен в този въпрос винаги се съдържа нещо несимпатично. Моля, не искам да засегна никого с това, което казвам, но все пак в този въпрос има нещо несимпатично, а именно че той всъщност е поставен без усет към изкуството. Дори и задалият го да не смята така, като цяло той е поставен много теоретично и без усет към изкуството. И изобщо имам усещането, че при дискусии върху изкуството истински художественото с голяма лекота се изплъзва и се навлиза в празно теоретизиране.
Без каквото и да е съмнение духовната наука, тъй като тя не е нещо интелектуално, не е нещо, което разглежда само част от същността на човека, а разглежда цялостния човек, оказва съществено влияние върху цялостния човек, върху мисленето, чувствата и волята.
Докато нашата днешна материалистично-интелектуална наука като цяло оказва влияние само върху мисленето, върху интелектуалния елемент в човека. Духовната наука обхваща човека изцяло и следствието от това е, че той става вътрешно по-подвижен, че постига по-големи възможности за вариации на изживяването си на частично-то и следователно има по-високи изисквания по отношение на хармонията на своето изживяване на частичното. А като постигне това, означава, че се е стигнало до обогатяване на цялостното музикално въздействие и преживяване. И тогава при личности, които, ако мога така да се изразя, са изтъкани, пропити, оживени от духовната наука, ще се получи онова, което може да се постигне в областта на музиката с помощта на духовната наука. Върху това не е възможно да се теоретизира.
към текста >>
Бих искал да насоча вниманието към едно от нещата, за които той говори - към връзката между мислене, чувства и
вол
я.
Когато човек обхване това с поглед, той ще разполага с една ръководна нишка, за да може да си отговори на многото въпроси, които бяха поставени от г-н Щутен. Следователно това, което г-н Щутен изложи, е правилно.
Бих искал да насоча вниманието към едно от нещата, за които той говори - към връзката между мислене, чувства и воля.
към текста >>
Вече говорихме за това[6], а и г-н Щутен днес повтори, че музикалните форми съответстват на цялостния човек, следователно на синтетичното съзвучие на мислене, чувства и
вол
я.
Това отново съответства на органите, за които преди малко ви говорих.
Вече говорихме за това[6], а и г-н Щутен днес повтори, че музикалните форми съответстват на цялостния човек, следователно на синтетичното съзвучие на мислене, чувства и воля.
към текста >>
Съвсем точно казахте, че на представата съответства мелодията, нали така, че чувствата съответстват на хармонията,
вол
ята - на ритъма, а музикалната форма съответства на цялостния човек.
Той постави още и въпроса за връзката между тематичните групи. Разбира се, те са специфично различни, съобразно това дали произлизат от един или друг композитор. И можем да кажем следното.
Съвсем точно казахте, че на представата съответства мелодията, нали така, че чувствата съответстват на хармонията, волята - на ритъма, а музикалната форма съответства на цялостния човек.
Следователно имаме една част от човека - мислене, друга част - чувства, трета част - воля и цялостния човек.
към текста >>
Следователно имаме една част от човека - мислене, друга част - чувства, трета част -
вол
я и цялостния човек.
Той постави още и въпроса за връзката между тематичните групи. Разбира се, те са специфично различни, съобразно това дали произлизат от един или друг композитор. И можем да кажем следното. Съвсем точно казахте, че на представата съответства мелодията, нали така, че чувствата съответстват на хармонията, волята - на ритъма, а музикалната форма съответства на цялостния човек.
Следователно имаме една част от човека - мислене, друга част - чувства, трета част - воля и цялостния човек.
към текста >>
35.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Такива хора, които поглъщат кислорода с известна жажда и които, ако ми поз
вол
ите да се изразя по този начин, са лакоми за кислород, имат много жив, силно вибриращ астрален живот.
Виждате ли, има хора, които, тъй да се каже, са ненаситни за кислород. Те са така устроени, че усвояват кислорода с известна жажда, поглъщат кислорода в себе си. Това протича съвсем естествено повече или по-малко на подсъзнателно ниво, но за подсъзнателното изцяло можем да използваме изрази, заимствани от съзнателния живот.
Такива хора, които поглъщат кислорода с известна жажда и които, ако ми позволите да се изразя по този начин, са лакоми за кислород, имат много жив, силно вибриращ астрален живот.
Тяхното астрално тяло е вътрешно подвижно. И посредством това, че е вътрешно подвижно, то се запечатва също така с голямо желание във физическото им тяло.
към текста >>
Те са така устроени, че отделят вдишания въздух от себе си и намират удо
вол
ствие в този процес, който им носи определено облекчение.
Други хора нямат тази жажда за кислород. Но те усещат нещо, не толкова като наслада, а като един вид облекчение при отделянето, издишването на въглеродния двуокис.
Те са така устроени, че отделят вдишания въздух от себе си и намират удоволствие в този процес, който им носи определено облекчение.
към текста >>
Ако не описваме цветовата скала в абстрактна пра
вол
инейност, както сме свикнали в съвременната физика, а ако я опишем в кръг, както е според Гьотевото учение за цветовете и следователно имаме червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово - ако отидем в тази посока (вж.
Бих искал да отбележа следното по въпроса.
Ако не описваме цветовата скала в абстрактна праволинейност, както сме свикнали в съвременната физика, а ако я опишем в кръг, както е според Гьотевото учение за цветовете и следователно имаме червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово - ако отидем в тази посока (вж.
рис.), ако опишем цветовата скала по този начин, тогава естествено ще сме принудени, довеждайки до съзнанието си изживените връзки между тон и цвят, да сложим У, О откъм синята страна. И тогава, ако продължим напълно в смисъла на г-н Бауман, ще се придвижим към А и от тази страна ще преминем в червеното, за да навлезем веднага след това в светлите цветове.
към текста >>
На хората им доставя удо
вол
ствие да изпитват голям респект пред абстрактния израз на мислите върху изкуството, но след като говорихме за едно художествено разбиране за него, да искате повторно да се дава дефиниция за изкуството, е нещо, което не върви.
На хората им доставя удоволствие да изпитват голям респект пред абстрактния израз на мислите върху изкуството, но след като говорихме за едно художествено разбиране за него, да искате повторно да се дава дефиниция за изкуството, е нещо, което не върви.
Естествено би било много лесно да се дефинира същността на изкуството, тъй като тя многократно е била дефинирана в течение на 19-ти и в началото на 20-ти век. И в краен случай можем да си представим какво има предвид под наука за изкуството онзи, който не смята, че чрез метода на разглеждане на духовната наука човек разбира изкуството. Но става дума за това да не оставаме при определени предразсъдъци, които веднъж сме си втълпили, а да съумеем да се настроим в живото движение на духовния живот и да вървим в крак с това, което днес в действителност се призовава от дълбините на човечеството: обединяване на наука, изкуство и религия, а не продължаване на разцеплението на тези три течения на човешкия духовен живот.
към текста >>
Не казвам това с удо
вол
ствие, но помещенията, в които измислят тези методи, са така ужасно пренаселени, че човек въобще не знае на какво се опира, когато изказва мнението си за съвременните методи за обучение по пеене!
Посредством това ще се развият още повече най-различни направления на човешкия духовен живот. И от многото неща, които, разбира се, би трябвало да бъдат казани поотделно по един такъв въпрос, е важно да се обърне внимание върху факта, че преди всичко трябва да превъзмогнем това да говорим за всичките методи при обучение по пеене.
Не казвам това с удоволствие, но помещенията, в които измислят тези методи, са така ужасно пренаселени, че човек въобще не знае на какво се опира, когато изказва мнението си за съвременните методи за обучение по пеене!
Не бих желал да се разпростирам върху това, но ще насоча вниманието ви върху едно нещо.
към текста >>
36.
ВТОРО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 7 февруари 1921 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
И тогава идва ред на човека като цяло, при когото се усеща, че той представлява нещо ново в рамките на земната е
вол
юция и че още не може да бъде поставен в непосредствена връзка с нещо космическо, както могат неговата глава като част и гръдните му органи като част.
Така тъкмо при китайците съществува дълбоко съзнание за връзката между човешката глава и горните сфери, между ритмичната система на човека, системата на белия дроб и сърцето и земята, в чиито процеси човекът участва посредством дишането, като чрез самото дишане ритмичната му система бива привеждана в движение.
И тогава идва ред на човека като цяло, при когото се усеща, че той представлява нещо ново в рамките на земната еволюция и че още не може да бъде поставен в непосредствена връзка с нещо космическо, както могат неговата глава като част и гръдните му органи като част.
Изобщо отношението на целия човек към космоса остава нещо неопределено.
към текста >>
37.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
И поз
вол
ете ми днес, като израз на вътрешното задо
вол
ство от това изпълващо ни с толкова радост художествено събитие, да кажа някои неща за взаимовръзката на тоновото и звуковото изразяване на човека тук, на земята, с живота на човека в онова, което съответства на тона и звука там, в духовното.
И в този момент е уместно да вмъкна в нашето космологическо разглеждане, с което се занимаваме вече от няколко седмици[2], главата за изразяването на човека чрез тон и слово. Тези дни имахме голямата радост да чуем в нашия Гьотеанум едно отлично музикално певческо постижение[3].
И позволете ми днес, като израз на вътрешното задоволство от това изпълващо ни с толкова радост художествено събитие, да кажа някои неща за взаимовръзката на тоновото и звуковото изразяване на човека тук, на земята, с живота на човека в онова, което съответства на тона и звука там, в духовното.
към текста >>
Поз
вол
ете ми да начертая на дъската, макар и малко схематично, това, което се получава.
Ако разгледаме нашата, принадлежаща на днешната цивилизация и култура реч, виждаме, че докато вокализира, душата ни си служи много усилено с мозъка, с нервния организъм в главата. Това в по-ранни времена не е било така в тази степен.
Позволете ми да начертая на дъската, макар и малко схематично, това, което се получава.
към текста >>
Но в същото време нещата не са предадени чисто образно или сим
вол
ично, а в напълно реален смисъл.
Разбирате, че когато човек представя нещо подобно, той трябва да използва думите по малко по-друг начин от този, по който те обикновено се използват в днешното прозаично време.
Но в същото време нещата не са предадени чисто образно или символично, а в напълно реален смисъл.
Нещата наистина стоят така, както ви ги представих, въпреки че понякога езикът трябва да бъде използван в по-голяма широта, отколкото този, който днес обикновено е в употреба. Исках да оформя днешната лекция тъкмо по този начин, за да отправя малък поздрав за тъй добрите постижения на нашите почитаеми певици[4], които ни радват тези дни. И така, скъпи мои приятели, утре ще присъстваме на изпълващия ни с толкова радост концерт с убеждения, дадени от антропософска гледна точка, както всичко тук трябва да бъде.
към текста >>
38.
ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
И така човекът започна да получава по-голямо задо
вол
ство от квинтовото изживяване, така че една скала, построена по нашата система, би била през много дълго време след атлантската епоха тази: ре, ми, сол, ла, си и отново ре, ми.
Той се чувстваше веднага в един друг свят. И човекът от тази епоха би могъл да каже: „Аз изживявам музиката“, все едно че казва: „Аз се чувствам в духовния свят“. Това беше преобладаващото септимово изживяване. То продължи дори през следатлантската епоха и играеше голяма роля, докато започна да се усеща като несимпатично. Когато човекът пожела да направи от физическото си тяло своя собственост, септимовото изживяване започна да става болезнено, леко болезнено.
И така човекът започна да получава по-голямо задоволство от квинтовото изживяване, така че една скала, построена по нашата система, би била през много дълго време след атлантската епоха тази: ре, ми, сол, ла, си и отново ре, ми.
Без фа и до. Така фа-усещането и до-усещането трябва да си ги представяме по-късно, когато отиваме в първата следатлантска епоха. Затова пък бяха изживявани квинтите през различните октави.
към текста >>
В хода на времето квинтите започнаха да стават приятното, изпълнено с удо
вол
ствие усещане.
В хода на времето квинтите започнаха да стават приятното, изпълнено с удоволствие усещане.
Но всяко музикално изживяване, което беше налице, с изключение на терцата и с изключение на това, което днес наричаме до, беше проникнато от една степен на унесеност. Музикалното караше човека да се чувства като преместен в един друг елемент. Човек се чувстваше все още като изваден от себе си в квинтовата музика. И преходът към терцовото изживяване, което всъщност продължава до четвъртата следатлантска епоха - тогава терцовото изживяване не бе напълно изявено, всъщност бе налице квинтовото изживяване; китайците имат днес все още това квинтово изживяване, - този преход към терцовото изживяване означава за същото историческо време това, че човекът чувства музиката във връзка със своето собствено физическо устройство; че той, така да се каже, чрез изживяването на терците се чувства земен човек, музикант. По-рано, при квинтовото изживяване, той казваше: Ангелът в мен започва да става музикант.
към текста >>
39.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
От една страна, чувствата се изливат към
вол
ята, от друга страна - към представите.
Това, което днес стои в центъра на музиката - имам предвид изобщо музиката, не пеенето или инструменталната музика, - е хармонията. Хармоничното улавя непосредствено човешките чувства. Това, което се изразява в хармонията, се изживява чрез човешките чувства. Чувствата са всъщност тези, които стоят в центъра на общото човешко изживяване.
От една страна, чувствата се изливат към волята, от друга страна - към представите.
Така че когато разглеждаме човека, можем да кажем: В средата имаме чувствата. От една страна, виждаме чувствата да се изливат в представите, от друга страна, те се изливат във волята. Хармонията се обръща непосредствено към чувствата. Хармонията се изживява в чувствата. Но цялата чувствена природа на човека е двойнствена.
към текста >>
От една страна, виждаме чувствата да се изливат в представите, от друга страна, те се изливат във
вол
ята.
Хармоничното улавя непосредствено човешките чувства. Това, което се изразява в хармонията, се изживява чрез човешките чувства. Чувствата са всъщност тези, които стоят в центъра на общото човешко изживяване. От една страна, чувствата се изливат към волята, от друга страна - към представите. Така че когато разглеждаме човека, можем да кажем: В средата имаме чувствата.
От една страна, виждаме чувствата да се изливат в представите, от друга страна, те се изливат във волята.
Хармонията се обръща непосредствено към чувствата. Хармонията се изживява в чувствата. Но цялата чувствена природа на човека е двойнствена. Ние имаме чувства, които клонят повече към представите - докато например чувстваме нашите мисли, тогава чувствата клонят към представите, - също така имаме чувства, които клонят към волята. Ние чувстваме едно действие, което правим, дали ни харесва или не, точно както чувстваме една представа, дали ни харесва или не ни харесва.
към текста >>
Ние имаме чувства, които клонят повече към представите - докато например чувстваме нашите мисли, тогава чувствата клонят към представите, - също така имаме чувства, които клонят към
вол
ята.
Така че когато разглеждаме човека, можем да кажем: В средата имаме чувствата. От една страна, виждаме чувствата да се изливат в представите, от друга страна, те се изливат във волята. Хармонията се обръща непосредствено към чувствата. Хармонията се изживява в чувствата. Но цялата чувствена природа на човека е двойнствена.
Ние имаме чувства, които клонят повече към представите - докато например чувстваме нашите мисли, тогава чувствата клонят към представите, - също така имаме чувства, които клонят към волята.
Ние чувстваме едно действие, което правим, дали ни харесва или не, точно както чувстваме една представа, дали ни харесва или не ни харесва. Чувствата всъщност се делят на две области.
към текста >>
Музикалното има тази особеност: То нито може да се издигне до представите - защото нещо музикално, което се схваща от представата, от мозъка, веднага би престанало да бъде музикално, - нито може да се спусне напълно във
вол
ята.
Музикалното има тази особеност: То нито може да се издигне до представите - защото нещо музикално, което се схваща от представата, от мозъка, веднага би престанало да бъде музикално, - нито може да се спусне напълно във волята.
Човек не може да си мисли, без това да бъде нещо абстрактно, че музикалното би могло да стане непосредствен волеви импулс. Когато чуете камбаните на обяд, ставате и тръгвате, защото те известяват времето за обяд, но не разглеждате музикалното като импулс на волята. Това е нещо, което показва, че музикалното може да се издига до представите също толкова малко, колкото може да се спуска в същинската воля. То трябва да бъде възприето в двете посоки. Преживяването на музикалното трябва да протича вътре в областта, която е разположена между представите и волята.
към текста >>
Човек не може да си мисли, без това да бъде нещо абстрактно, че музикалното би могло да стане непосредствен
вол
еви импулс.
Музикалното има тази особеност: То нито може да се издигне до представите - защото нещо музикално, което се схваща от представата, от мозъка, веднага би престанало да бъде музикално, - нито може да се спусне напълно във волята.
Човек не може да си мисли, без това да бъде нещо абстрактно, че музикалното би могло да стане непосредствен волеви импулс.
Когато чуете камбаните на обяд, ставате и тръгвате, защото те известяват времето за обяд, но не разглеждате музикалното като импулс на волята. Това е нещо, което показва, че музикалното може да се издига до представите също толкова малко, колкото може да се спуска в същинската воля. То трябва да бъде възприето в двете посоки. Преживяването на музикалното трябва да протича вътре в областта, която е разположена между представите и волята. То трябва напълно да протича в тази част на човека, която изобщо не принадлежи на всекидневното съзнание, а която принадлежи на онова, което слиза от духовните светове, което се въплъщава и отново си отива чрез тона.
към текста >>
Когато чуете камбаните на обяд, ставате и тръгвате, защото те известяват времето за обяд, но не разглеждате музикалното като импулс на
вол
ята.
Музикалното има тази особеност: То нито може да се издигне до представите - защото нещо музикално, което се схваща от представата, от мозъка, веднага би престанало да бъде музикално, - нито може да се спусне напълно във волята. Човек не може да си мисли, без това да бъде нещо абстрактно, че музикалното би могло да стане непосредствен волеви импулс.
Когато чуете камбаните на обяд, ставате и тръгвате, защото те известяват времето за обяд, но не разглеждате музикалното като импулс на волята.
Това е нещо, което показва, че музикалното може да се издига до представите също толкова малко, колкото може да се спуска в същинската воля. То трябва да бъде възприето в двете посоки. Преживяването на музикалното трябва да протича вътре в областта, която е разположена между представите и волята. То трябва напълно да протича в тази част на човека, която изобщо не принадлежи на всекидневното съзнание, а която принадлежи на онова, което слиза от духовните светове, което се въплъщава и отново си отива чрез тона. Но то е там подсъзнателно.
към текста >>
Това е нещо, което показва, че музикалното може да се издига до представите също толкова малко, колкото може да се спуска в същинската
вол
я.
Музикалното има тази особеност: То нито може да се издигне до представите - защото нещо музикално, което се схваща от представата, от мозъка, веднага би престанало да бъде музикално, - нито може да се спусне напълно във волята. Човек не може да си мисли, без това да бъде нещо абстрактно, че музикалното би могло да стане непосредствен волеви импулс. Когато чуете камбаните на обяд, ставате и тръгвате, защото те известяват времето за обяд, но не разглеждате музикалното като импулс на волята.
Това е нещо, което показва, че музикалното може да се издига до представите също толкова малко, колкото може да се спуска в същинската воля.
То трябва да бъде възприето в двете посоки. Преживяването на музикалното трябва да протича вътре в областта, която е разположена между представите и волята. То трябва напълно да протича в тази част на човека, която изобщо не принадлежи на всекидневното съзнание, а която принадлежи на онова, което слиза от духовните светове, което се въплъщава и отново си отива чрез тона. Но то е там подсъзнателно. По тази причина музикалното няма непосредствен корелат във външната природа.
към текста >>
Преживяването на музикалното трябва да протича вътре в областта, която е разположена между представите и
вол
ята.
Музикалното има тази особеност: То нито може да се издигне до представите - защото нещо музикално, което се схваща от представата, от мозъка, веднага би престанало да бъде музикално, - нито може да се спусне напълно във волята. Човек не може да си мисли, без това да бъде нещо абстрактно, че музикалното би могло да стане непосредствен волеви импулс. Когато чуете камбаните на обяд, ставате и тръгвате, защото те известяват времето за обяд, но не разглеждате музикалното като импулс на волята. Това е нещо, което показва, че музикалното може да се издига до представите също толкова малко, колкото може да се спуска в същинската воля. То трябва да бъде възприето в двете посоки.
Преживяването на музикалното трябва да протича вътре в областта, която е разположена между представите и волята.
То трябва напълно да протича в тази част на човека, която изобщо не принадлежи на всекидневното съзнание, а която принадлежи на онова, което слиза от духовните светове, което се въплъщава и отново си отива чрез тона. Но то е там подсъзнателно. По тази причина музикалното няма непосредствен корелат във външната природа. Докато човек живее на земята, той живее в онова, което може непосредствено да си представи и което желае. Но музиката не стига до представите и волята.
към текста >>
Но музиката не стига до представите и
вол
ята.
Преживяването на музикалното трябва да протича вътре в областта, която е разположена между представите и волята. То трябва напълно да протича в тази част на човека, която изобщо не принадлежи на всекидневното съзнание, а която принадлежи на онова, което слиза от духовните светове, което се въплъщава и отново си отива чрез тона. Но то е там подсъзнателно. По тази причина музикалното няма непосредствен корелат във външната природа. Докато човек живее на земята, той живее в онова, което може непосредствено да си представи и което желае.
Но музиката не стига до представите и волята.
Обаче е налице тенденцията хармоничното да се излъчва към представите. То не може да влезе в представите, но се излъчва към тях. И това излъчване в областта на нашия дух, където ние иначе си представяме, прави от хармонията мелодия.
към текста >>
Също така както хармонията има тенденция да се издига към представите, тя може да се спуска към
вол
ята.
Също така както хармонията има тенденция да се издига към представите, тя може да се спуска към волята.
Но тя не може напълно да слезе там, а трябва да се заплете в областта на волята. Това се случва чрез ритъма. Така че мелодията носи хармонията нагоре, а ритъмът носи хармонията към волята. Така имаме обвързаната воля, умерено протичащата във времето воля, която не излиза навън, а остава обвързана с човека. Това е истинско чувство, което обаче се простира в областта на волята.
към текста >>
Но тя не може напълно да слезе там, а трябва да се заплете в областта на
вол
ята.
Също така както хармонията има тенденция да се издига към представите, тя може да се спуска към волята.
Но тя не може напълно да слезе там, а трябва да се заплете в областта на волята.
Това се случва чрез ритъма. Така че мелодията носи хармонията нагоре, а ритъмът носи хармонията към волята. Така имаме обвързаната воля, умерено протичащата във времето воля, която не излиза навън, а остава обвързана с човека. Това е истинско чувство, което обаче се простира в областта на волята.
към текста >>
Така че мелодията носи хармонията нагоре, а ритъмът носи хармонията към
вол
ята.
Също така както хармонията има тенденция да се издига към представите, тя може да се спуска към волята. Но тя не може напълно да слезе там, а трябва да се заплете в областта на волята. Това се случва чрез ритъма.
Така че мелодията носи хармонията нагоре, а ритъмът носи хармонията към волята.
Така имаме обвързаната воля, умерено протичащата във времето воля, която не излиза навън, а остава обвързана с човека. Това е истинско чувство, което обаче се простира в областта на волята.
към текста >>
Така имаме обвързаната
вол
я, умерено протичащата във времето
вол
я, която не излиза навън, а остава обвързана с човека.
Също така както хармонията има тенденция да се издига към представите, тя може да се спуска към волята. Но тя не може напълно да слезе там, а трябва да се заплете в областта на волята. Това се случва чрез ритъма. Така че мелодията носи хармонията нагоре, а ритъмът носи хармонията към волята.
Така имаме обвързаната воля, умерено протичащата във времето воля, която не излиза навън, а остава обвързана с човека.
Това е истинско чувство, което обаче се простира в областта на волята.
към текста >>
Това е истинско чувство, което обаче се простира в областта на
вол
ята.
Също така както хармонията има тенденция да се издига към представите, тя може да се спуска към волята. Но тя не може напълно да слезе там, а трябва да се заплете в областта на волята. Това се случва чрез ритъма. Така че мелодията носи хармонията нагоре, а ритъмът носи хармонията към волята. Така имаме обвързаната воля, умерено протичащата във времето воля, която не излиза навън, а остава обвързана с човека.
Това е истинско чувство, което обаче се простира в областта на волята.
към текста >>
Сега, ако насочите вниманието си върху ритъма, можем да кажем, че ритмичният елемент е такъв, защото той е сроден с
вол
евата природа и човекът трябва вътрешно да преобрази
вол
ята в дейност, ако желае да изживее музикално това, което музиката освобождава.
Сега, ако насочите вниманието си върху ритъма, можем да кажем, че ритмичният елемент е такъв, защото той е сроден с волевата природа и човекът трябва вътрешно да преобрази волята в дейност, ако желае да изживее музикално това, което музиката освобождава.
Ритмичният елемент пуска силата на музиката в действие. Всеки ритъм, независимо от отношението на човека, се основава на тайнствената взаимовръзка между пулс и дишане, на взаимовръзката, която съществува между дишането - осемнадесет вдишвания в минута - и пулс - средно седемдесет и два удара в минута, - на отношението едно към четири, което естествено, първо, може да се модифицира по най-разнообразен начин, и, второ, може да се индивидуализира. Затова всеки човек има свое собствено усещане за ритъм, но тъй като усещането е приблизително еднакво, хората се разбират по отношение на ритъма. И така, всяко ритмично изживяване се основава на тайнствената взаимовръзка между дишането и сърдечния пулс, между дишането и циркулацията на кръвта. Така може да се каже: Докато мелодията се носи от сърцето към главата чрез дихателната струя, следователно във външно забавяне и вътрешно създаване, ритъмът се носи върху вълните на кръвната циркулация от сърцето към крайниците и там той се улавя като воля.
към текста >>
Така може да се каже: Докато мелодията се носи от сърцето към главата чрез дихателната струя, следователно във външно забавяне и вътрешно създаване, ритъмът се носи върху вълните на кръвната циркулация от сърцето към крайниците и там той се улавя като
вол
я.
Сега, ако насочите вниманието си върху ритъма, можем да кажем, че ритмичният елемент е такъв, защото той е сроден с волевата природа и човекът трябва вътрешно да преобрази волята в дейност, ако желае да изживее музикално това, което музиката освобождава. Ритмичният елемент пуска силата на музиката в действие. Всеки ритъм, независимо от отношението на човека, се основава на тайнствената взаимовръзка между пулс и дишане, на взаимовръзката, която съществува между дишането - осемнадесет вдишвания в минута - и пулс - средно седемдесет и два удара в минута, - на отношението едно към четири, което естествено, първо, може да се модифицира по най-разнообразен начин, и, второ, може да се индивидуализира. Затова всеки човек има свое собствено усещане за ритъм, но тъй като усещането е приблизително еднакво, хората се разбират по отношение на ритъма. И така, всяко ритмично изживяване се основава на тайнствената взаимовръзка между дишането и сърдечния пулс, между дишането и циркулацията на кръвта.
Така може да се каже: Докато мелодията се носи от сърцето към главата чрез дихателната струя, следователно във външно забавяне и вътрешно създаване, ритъмът се носи върху вълните на кръвната циркулация от сърцето към крайниците и там той се улавя като воля.
Така виждате как музикалното изпълва целия човек.
към текста >>
Абсолютно е необходимо именно слизането на хармонията във
вол
ята чрез ритъма да се изживява особено силно евритмично в долните форми.
Такива биха били приблизително формите, които човек може да употреби като стереотипни, като типични форми. А при формите, които са образувани за отделните музикални пиеси, ще почувствате приблизително, че те се съдържат вътре в квартовото или терцовото изживяване.
Абсолютно е необходимо именно слизането на хармонията във волята чрез ритъма да се изживява особено силно евритмично в долните форми.
Така във формите, които прави, човек има отделните интервали. Но онова, което човек
към текста >>
40.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
И понеже в своето настоящо е
вол
юционно състояние не е развил в своя аз и в своето астрално тяло по подобен начин духовно-душевни органи, които - ако мога да употребя парадоксалния израз - биха били свръхсетивни органи, той не може да доведе до своето съзнание това, което изживява между заспиването и събуждането.
В последно време отново обърнах внимание върху факта, че много добре би могло да се направи описание на живота на човека по времето, което той прекарва между заспиването и събуждането, както и на времето между събуждането и заспиването. Всичко, което човек преживява между събуждането и заспиването, той го преживява чрез своето физическо и етерно тяло. Чрез това, че притежава съответните развити сетивни органи във физическото и етерното тяло, той може да възприема съзнателно света, който е свързан с физическото и етерното тяло като негово обкръжение и е, така да се каже, едно с него.
И понеже в своето настоящо еволюционно състояние не е развил в своя аз и в своето астрално тяло по подобен начин духовно-душевни органи, които - ако мога да употребя парадоксалния израз - биха били свръхсетивни органи, той не може да доведе до своето съзнание това, което изживява между заспиването и събуждането.
Така че само едно духовно наблюдение може да обхване онова, което съдържа биографията на аза и на астралното тяло, паралелно на биографията, която е налице благодарение на физическото и етерното тяло.
към текста >>
41.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
следните изложения в основния му труд „Светът като
вол
я и представа“, 3-та книга, за музиката, особено в §52 (Том 3 на 12-томното Кота-издание, Щутгарт 1894 г., издадено и с увод към него от Рудолф Щайнер).
9. Артур Шопенхауер, 1788-1860. Срв.
следните изложения в основния му труд „Светът като воля и представа“, 3-та книга, за музиката, особено в §52 (Том 3 на 12-томното Кота-издание, Щутгарт 1894 г., издадено и с увод към него от Рудолф Щайнер).
Животът е нещо лошо; забележка на младия Шопенхауер към Виланд във Ваймар 1811 г.; предадена от В. Гвинер в „Артур Шопенхауер, представен от лично общуване“, Лайпциг 1922 г., стр. 45. Дословно: „Животът е нещо лошо. Поставих си за задача да размишлявам върху него, за да мога да го преживея.“
към текста >>
„Оттогава нататък през годините книгата („Светът като
вол
я и представа“) никога повече не ме изостави, а през лятото на следващата година я бях изучил старателно вече за четвърти път.
38. Възгледът на Шопенхауер повлиява на Рихард Вагнер: Рихард Вагнер, 1813-1883 г., разказва в своята автобиография „Моят живот“ как през есента на 1854 г. се е запознал с основните трудове на Шопенхауер и е бил силно впечатлен от тях.
„Оттогава нататък през годините книгата („Светът като воля и представа“) никога повече не ме изостави, а през лятото на следващата година я бях изучил старателно вече за четвърти път.
Постепенно проявяващото се влияние от нея беше изключително и при всички случаи решаващо за целия ми живот. Чрез нея придобих съждение за всичко, което досега бях усвоил за себе си просто по усет, долу-горе същото, което преди това... бях придобил чрез най-обстойно изучаване на контрапункта в музиката.“ Вж. също писмото на Рихард Вагнер до Ференц Лист от 16 декември 1854 г.
към текста >>
39. Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творения, съобразно истински и природни закони: всичко произ
вол
но, самомнително рухва.
39. Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творения, съобразно истински и природни закони: всичко произволно, самомнително рухва.
Тук има необходимост, има Бог.“ „Пътуване в Италия“, Рим, 6 септември 1787 г. в своята книга за Винкелман: има се предвид следното място от главата „Красотата“: „Тъй като човекът е поставен в апогея на природата, той гледа на себе си като на цяла една природа, която още веднъж трябва да сътвори в себе си един апогей. За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.
към текста >>
44. Вагнер... в неговите писания за музиката: „Изкуството и ре
вол
юцията“ (1849 г.), „Изкуството на бъдещето“ (1850 г.), „Опера и драма“ (1851г.), „Музика на бъдещето“ (1860 г.), „Бетовен“ (1870 г.) и др.
44. Вагнер... в неговите писания за музиката: „Изкуството и революцията“ (1849 г.), „Изкуството на бъдещето“ (1850 г.), „Опера и драма“ (1851г.), „Музика на бъдещето“ (1860 г.), „Бетовен“ (1870 г.) и др.
В последната творба Вагнер се опира изрично на мислите, развити от Шопенхауер в книгата му „Светът като воля и представа“.
към текста >>
В последната творба Вагнер се опира изрично на мислите, развити от Шопенхауер в книгата му „Светът като
вол
я и представа“.
44. Вагнер... в неговите писания за музиката: „Изкуството и революцията“ (1849 г.), „Изкуството на бъдещето“ (1850 г.), „Опера и драма“ (1851г.), „Музика на бъдещето“ (1860 г.), „Бетовен“ (1870 г.) и др.
В последната творба Вагнер се опира изрично на мислите, развити от Шопенхауер в книгата му „Светът като воля и представа“.
към текста >>
42.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
13 септември 101 Митове и саги - окултни знаци и сим
вол
и
13 септември 101 Митове и саги - окултни знаци и символи
към текста >>
28 и 29 декември 101 Митове и саги - окултни знаци и сим
вол
и
28 и 29 декември 101 Митове и саги - окултни знаци и символи
към текста >>
12 януари х (Окултни знаци и сим
вол
и от астралния и духовния свят)
12 януари х (Окултни знаци и символи от астралния и духовния свят)
към текста >>
43.
Окултни знаци и символи
GA_284 Окултни знаци и символи
Окултни знаци и сим
вол
и
Окултни знаци и символи
към текста >>
Същите четири лекции са публикувани в · GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и сим
вол
и
Същите четири лекции са публикувани в · GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
към текста >>
44.
Съдържание
GA_284 Окултни знаци и символи
Сим
вол
ичното значение на Ноевия Ковчег и готическите черкви.
Символичното значение на Ноевия Ковчег и готическите черкви.
Символизмът на някои животински форми и тяхното отношение към елементите: змия, риба, пеперуда, пчела.
към текста >>
Сим
вол
измът на някои животински форми и тяхното отношение към елементите: змия, риба, пеперуда, пчела.
Символичното значение на Ноевия Ковчег и готическите черкви.
Символизмът на някои животински форми и тяхното отношение към елементите: змия, риба, пеперуда, пчела.
към текста >>
Сим
вол
измът на числата.
Символизмът на числата.
Мистиците н времето на Коперник. Инволюция, еволюции и творчество от Нищо, Числото Четири, знак на Сътворението.
към текста >>
Ин
вол
юция, е
вол
юции и творчество от Нищо, Числото Четири, знак на Сътворението.
Символизмът на числата. Мистиците н времето на Коперник.
Инволюция, еволюции и творчество от Нищо, Числото Четири, знак на Сътворението.
към текста >>
Човекът, най-значимия сим
вол
.
Човекът, най-значимия символ.
Седемте печата.
към текста >>
45.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Това за което ще се говори в тези сказки е окултните знаци и сим
вол
и във връзка с астралния и духовния светове и някои от тях ще бъдат дадени в тяхното по-дълбоко значение, искам да Ви кажа, че много от онова, което ще се каже в първите две сказки ще прозвучи необикновено и ще бъде напълно изяснено само по-късно в третата и четвъртата сказка.
Тези четири сказки, които ще се държат тук в Щутгарт ще имат една по-интимна нотка, тъй като се предполага, че слушателите са членове, които са запознати от известно време насам с основните идеи на окултното учение. Следователно, те основателно биха желали да научат по-интимни подробности от царството на Духовната наука.
Това за което ще се говори в тези сказки е окултните знаци и символи във връзка с астралния и духовния светове и някои от тях ще бъдат дадени в тяхното по-дълбоко значение, искам да Ви кажа, че много от онова, което ще се каже в първите две сказки ще прозвучи необикновено и ще бъде напълно изяснено само по-късно в третата и четвъртата сказка.
Това е поради естеството на материята, защото лекции по Духовната наука не могат да бъдат като лекции по друга материя, която е изградена математически от прости елементи. Много от това, което първоначално ще прозвучи мъгляво, по-късно ще стане ясно и разбираемо.
към текста >>
Сим
вол
ите и знаците не само в светската област, но и в теософския свят, често правят впечатлението на нещо производно, условно, което само "означава" нещо.
Символите и знаците не само в светската област, но и в теософския свят, често правят впечатлението на нещо производно, условно, което само "означава" нещо.
Това не е правилно. Вие знаете, например, че различните планети и Вселената се обозначават чрез символи знаци. Вие знаете, че един твърде известен знак в теософската алегория е пентаграма. Освен това Вие знаете, че в различните религии светлината се споменава в смисъл на мъдрост, на духовна яснота. Ако питате за значението на такива неща, тогава бихте могли да научите, че имат това, или онова значение един триъгълник например, означава Висша троица.
към текста >>
Вие знаете, например, че различните планети и Вселената се обозначават чрез сим
вол
и знаци.
Символите и знаците не само в светската област, но и в теософския свят, често правят впечатлението на нещо производно, условно, което само "означава" нещо. Това не е правилно.
Вие знаете, например, че различните планети и Вселената се обозначават чрез символи знаци.
Вие знаете, че един твърде известен знак в теософската алегория е пентаграма. Освен това Вие знаете, че в различните религии светлината се споменава в смисъл на мъдрост, на духовна яснота. Ако питате за значението на такива неща, тогава бихте могли да научите, че имат това, или онова значение един триъгълник например, означава Висша троица. Често в теософски писания и сказки се тълкуват митове и легенди, казва се, че "означават нещо". Задачата на предстоящите ни сказки ще бъде да достигнем зад смисъла, зад същността на такива значения, да признаем реалността на тези символи.
към текста >>
Задачата на предстоящите ни сказки ще бъде да достигнем зад смисъла, зад същността на такива значения, да признаем реалността на тези сим
вол
и.
Вие знаете, например, че различните планети и Вселената се обозначават чрез символи знаци. Вие знаете, че един твърде известен знак в теософската алегория е пентаграма. Освен това Вие знаете, че в различните религии светлината се споменава в смисъл на мъдрост, на духовна яснота. Ако питате за значението на такива неща, тогава бихте могли да научите, че имат това, или онова значение един триъгълник например, означава Висша троица. Често в теософски писания и сказки се тълкуват митове и легенди, казва се, че "означават нещо".
Задачата на предстоящите ни сказки ще бъде да достигнем зад смисъла, зад същността на такива значения, да признаем реалността на тези символи.
Какво разбираме под това, ще изясним чрез един пример.
към текста >>
От горното ние виждаме как стои въпросът по отношение на действителното значение на сим
вол
а.
От горното ние виждаме как стои въпросът по отношение на действителното значение на символа.
Всички знаци и символи, които срещаме в Окултизма ни отправят към такива реалности и което е още по-важно, с течение на времето, човек получава указание за изполването на такива фигури. Те тогава са средството за постигане на знания, или ясновидство. Никой, който размишлява дълбоко върху Пентаграма, не може да не достигне успех, ако само има търпение. Той трябва да се потопи в Пентаграма, така да се каже: тогава той ще намери теченията в етерното тяло. Няма смисъл да се измислят условия значения за тези знаци.
към текста >>
Всички знаци и сим
вол
и, които срещаме в Окултизма ни отправят към такива реалности и което е още по-важно, с течение на времето, човек получава указание за изполването на такива фигури.
От горното ние виждаме как стои въпросът по отношение на действителното значение на символа.
Всички знаци и символи, които срещаме в Окултизма ни отправят към такива реалности и което е още по-важно, с течение на времето, човек получава указание за изполването на такива фигури.
Те тогава са средството за постигане на знания, или ясновидство. Никой, който размишлява дълбоко върху Пентаграма, не може да не достигне успех, ако само има търпение. Той трябва да се потопи в Пентаграма, така да се каже: тогава той ще намери теченията в етерното тяло. Няма смисъл да се измислят условия значения за тези знаци. Човек трябва да ги постави пред вътрешните си очи: така те водят към окултни действителности.
към текста >>
Това е случаят не само с това, което може да се намери в пределите на Теософията, но също така и при сим
вол
ите и знаците, съдържащи се в различни религиозни документи, защото тези документи се основават на Окултизма.
Те тогава са средството за постигане на знания, или ясновидство. Никой, който размишлява дълбоко върху Пентаграма, не може да не достигне успех, ако само има търпение. Той трябва да се потопи в Пентаграма, така да се каже: тогава той ще намери теченията в етерното тяло. Няма смисъл да се измислят условия значения за тези знаци. Човек трябва да ги постави пред вътрешните си очи: така те водят към окултни действителности.
Това е случаят не само с това, което може да се намери в пределите на Теософията, но също така и при символите и знаците, съдържащи се в различни религиозни документи, защото тези документи се основават на Окултизма.
Когато един пророк, или основателят на някоя религия говори за светлина, а с това има предвид мъдрост, то не е затова, защото смята това за остроумна метафора. Окултистът основава своето мислене върху факти. Следователно, не е важно за него да бъде остроумен, но истинен! Като окултист, човек трябва да се откаже от мисленето без закони: човек не трябва да прави условни заключения и да отсъжда. Стъпка по стъпка, с помощта на духовни факти, трябва да се развие правилно мислене.
към текста >>
Така се обяснява, защо религиозните документи говорят за светлината, като сим
вол
на мъдростта.
Елохимите, онези същества, които живяха на Слънцето, бяха напълно проникнати от мъдрост. Така, както нашите души имат отношение към нашите тела, така мъдростта има отношение към светлината, която протича в космическото пространство. Както виждате,отношението между мъдростта и светлината не е само една измислена метафора. То е основано на факт. Това е една петина.
Така се обяснява, защо религиозните документи говорят за светлината, като символ на мъдростта.
към текста >>
Те са на различни стъпала на е
вол
юцията.
Един ден и Сатурн ще стане Земя. Колкото и невероятно, старият човек да е произлязъл от малкото момче, което стои до него, толкова невероятно е Земята, да се е развила от Сатурн, който стои в небесата днес. Същото е с другите небесни тела. Слънцето е такова тяло, каквото някога е била Земята: тя, обаче е напреднала. Така, както момчето стои до стария човек, така планетите стоят на небето.
Те са на различни стъпала на еволюцията.
Нашата Земя, сега е в четвъртото си въплъщение, то отчасти е преминало и отчасти ще протече в бъдеще. Планетите обаче стоят в известно отношение една към друга и окултистът изразява това отношение по-другояче, отколкото го изразява днешният астроном.
към текста >>
В ранните дни на Атлантската е
вол
юция, виждането е било нещо съвсем различно.
Естествено, тези наши прадеди са били твърде по-различно съставени и организирани от човека днес. В известно отношение, те са били ясновиждащи, ехо от едно по-висше стъпало на ясновидството. Атлантидецът, не е могъл да вижда един предмет пространственно ограничен.
В ранните дни на Атлантската еволюция, виждането е било нещо съвсем различно.
Когато един човек се е приближавал към друг, не са били виждани контурите на неговата фигура. По-скоро е възниквал един цветен образ, който не е имал нищо общо с външния образ, но е бил отражение на вътрешното душевно състояние. Той е могъл, например, да види чувството на отмъщение у другия и да побегне. Чувството на отмъщение се е изразявало във вълнуваща се червена картина. Външното виждане на предмета, се е развило постепенно.
към текста >>
След това, физическото и етерното тяло се приближават и когато се съединяват зад челото, между очите, човек идва до важен момент в своята е
вол
юция.
Чувството на отмъщение се е изразявало във вълнуваща се червена картина. Външното виждане на предмета, се е развило постепенно. Това, което преди човек е виждал, е било нещо като астрални цветове и трансформацията се е получавала, когато човек, така да се каже, е разпростирал този цвят върху предмета, обекта. Естествено, този друг вид перцелция, виждане, се е дължало на факта, че човекът по онова време е бил съвсем другояче устроен. В по-късния Атлантски период, например, човек е имал едно наклонено назад чело, докато етерното му тяло е изпъквало като огромна сфера.
След това, физическото и етерното тяло се приближават и когато се съединяват зад челото, между очите, човек идва до важен момент в своята еволюция.
Днес етерната глава на човека съвпада напълно с физическата. Това съвсем не е така при коня, но когато се е променила човешката глава, други негови органи също са се трансформирали. Постепенно е възникнала настоящата човешка форма. Нека ясно да си представим времето назад в края на Атлантската епоха. Човек все още е имал някакво ясновиждане: въздухът е бил наситен с водни изпарения.
към текста >>
46.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Сим
вол
ичното значение на Ноевия ковчег и готическите черкви сим
вол
изъм на някои животински форми и тяхното отношение към елементите: змия, риба, пеперуда, пчела.
Символичното значение на Ноевия ковчег и готическите черкви символизъм на някои животински форми и тяхното отношение към елементите: змия, риба, пеперуда, пчела.
към текста >>
Във Битие Вие намирате сим
вол
а на змията.
Във Битие Вие намирате символа на змията.
В римските катакомби виждате изображения на риби, които, традицията ни казва, че означават Християнството, или Христос. Ако някой би размишлявал върху тези символи, той би могъл, разбира се, да открие много нещо, което е находчиво, но всичко ще бъде само предположения. Ние искаме да работим само с реалности, тъй като тези неща са ни дадени от духовния и астралния светове. Ако ми разрешите за няколко минути да се върнем в историята на човешката еволюция, ще видите какви истини се съдържат в тези два символа.
към текста >>
Ако някой би размишлявал върху тези сим
вол
и, той би могъл, разбира се, да открие много нещо, което е находчиво, но всичко ще бъде само предположения.
Във Битие Вие намирате символа на змията. В римските катакомби виждате изображения на риби, които, традицията ни казва, че означават Християнството, или Христос.
Ако някой би размишлявал върху тези символи, той би могъл, разбира се, да открие много нещо, което е находчиво, но всичко ще бъде само предположения.
Ние искаме да работим само с реалности, тъй като тези неща са ни дадени от духовния и астралния светове. Ако ми разрешите за няколко минути да се върнем в историята на човешката еволюция, ще видите какви истини се съдържат в тези два символа.
към текста >>
Ако ми разрешите за няколко минути да се върнем в историята на човешката е
вол
юция, ще видите какви истини се съдържат в тези два сим
вол
а.
Във Битие Вие намирате символа на змията. В римските катакомби виждате изображения на риби, които, традицията ни казва, че означават Християнството, или Христос. Ако някой би размишлявал върху тези символи, той би могъл, разбира се, да открие много нещо, което е находчиво, но всичко ще бъде само предположения. Ние искаме да работим само с реалности, тъй като тези неща са ни дадени от духовния и астралния светове.
Ако ми разрешите за няколко минути да се върнем в историята на човешката еволюция, ще видите какви истини се съдържат в тези два символа.
към текста >>
Сега ще можете да разберете с каква дълбока интуиция езотеричното Християнство е схванало рибената форма, защото тя означава външният сим
вол
на силата на Слънцето, на силата на Христос.
Христос е Слънчевият Герой, който е присадил цялата сила на Слънцето, на Земята.
Сега ще можете да разберете с каква дълбока интуиция езотеричното Християнство е схванало рибената форма, защото тя означава външният символ на силата на Слънцето, на силата на Христос.
Наистина, външно рибата е едно несъвършено същество, но тя е слязла толкова дълбоко в материя и съвсем малко е проникната от егоизъм. Окултистът казва, че змията е символ на Земята, когато тя е еволюирала от Луната. Рибата е символ на духовно същество, когато то еволюира от Слънцето. Нашата Земя, така, както стои пред нас със своите твърди субстанции, има за свое най-нисше същество змията. Онова, което се е отделило като водна субстанция, като чиста вода, може да се прояви като риба.
към текста >>
Окултистът казва, че змията е сим
вол
на Земята, когато тя е е
вол
юирала от Луната.
Христос е Слънчевият Герой, който е присадил цялата сила на Слънцето, на Земята. Сега ще можете да разберете с каква дълбока интуиция езотеричното Християнство е схванало рибената форма, защото тя означава външният символ на силата на Слънцето, на силата на Христос. Наистина, външно рибата е едно несъвършено същество, но тя е слязла толкова дълбоко в материя и съвсем малко е проникната от егоизъм.
Окултистът казва, че змията е символ на Земята, когато тя е еволюирала от Луната.
Рибата е символ на духовно същество, когато то еволюира от Слънцето. Нашата Земя, така, както стои пред нас със своите твърди субстанции, има за свое най-нисше същество змията. Онова, което се е отделило като водна субстанция, като чиста вода, може да се прояви като риба. За окултистът рибата е нещо, което се е родило от водата.
към текста >>
Рибата е сим
вол
на духовно същество, когато то е
вол
юира от Слънцето.
Христос е Слънчевият Герой, който е присадил цялата сила на Слънцето, на Земята. Сега ще можете да разберете с каква дълбока интуиция езотеричното Християнство е схванало рибената форма, защото тя означава външният символ на силата на Слънцето, на силата на Христос. Наистина, външно рибата е едно несъвършено същество, но тя е слязла толкова дълбоко в материя и съвсем малко е проникната от егоизъм. Окултистът казва, че змията е символ на Земята, когато тя е еволюирала от Луната.
Рибата е символ на духовно същество, когато то еволюира от Слънцето.
Нашата Земя, така, както стои пред нас със своите твърди субстанции, има за свое най-нисше същество змията. Онова, което се е отделило като водна субстанция, като чиста вода, може да се прояви като риба. За окултистът рибата е нещо, което се е родило от водата.
към текста >>
Човешкото същество се е развило, отвъд това състояние, но за окултиста, пеперудата е негов сим
вол
.
Човешкото същество си е задържало същото съзнание, докато са ставали тези промени с тялото. Когато настанало отново първото състояние на тялото, след като били преминали /първите/ предишни три, човешкото същество се е почувствало възродено. Тази трансформация се е запазила за наше наблюдение в пеперудата, която преминава през четири форми: яйце, лавра, какавида и пеперуда. Това е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човешкото същество на Слънцето. При пеперудата днес, при нашите напълно променени условия, това състояние, разбира се е декаданс.
Човешкото същество се е развило, отвъд това състояние, но за окултиста, пеперудата е негов символ.
Той я означава като въздушно същество, както змията е земно същество, а рибата – водно. Защо птиците не са взети като символ за въздушни същества, ще се разкрива друг път.
към текста >>
Защо птиците не са взети като сим
вол
за въздушни същества, ще се разкрива друг път.
Тази трансформация се е запазила за наше наблюдение в пеперудата, която преминава през четири форми: яйце, лавра, какавида и пеперуда. Това е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човешкото същество на Слънцето. При пеперудата днес, при нашите напълно променени условия, това състояние, разбира се е декаданс. Човешкото същество се е развило, отвъд това състояние, но за окултиста, пеперудата е негов символ. Той я означава като въздушно същество, както змията е земно същество, а рибата – водно.
Защо птиците не са взети като символ за въздушни същества, ще се разкрива друг път.
към текста >>
Пчелата е сим
вол
на духовния човек, който не познава смъртност.
Целият кошер има духовен живот, който по някой начин съответствува на живота на Сатурн, но на един по-нисш стадий, който пък на Венера ще достигне един по-висок стадий. Тялото на пчелата, обаче, е останало на нивото на Стария Сатурн. Ние наистина трябва да правим разлика между душата на целия кошер, която не е обикновена групова душа, по същество само по себе си и отделната пчела, която е запазила формата, през която човешкото тяло е преминало на Сатурн. Понеже пчелата е забавена в развитието си, като външно същество, тя е могла да придобие едно по-високо духовно съзнание. От тук и чудесния социален ред в кошера!
Пчелата е символ на духовния човек, който не познава смъртност.
Когато човекът е бил с такава духовност нашата планета е била в огнено състояние. Когато, като Венера, Земята ще стане доста огнена, човек отново ще стане духовно същество. Така, в пчелата ние имаме същество, което е огнено същество за окултистът.
към текста >>
Вие чрез това виждате колко дълбоко сим
вол
ите и окултните знаци са свързани с онова, което ние знаем за е
вол
юционната история на планетите и на човека.
И така, окултистът определя пчелата като същество, родено от Топлина. Той определя пеперудата, като Въздушно същество и змията като Земно.
Вие чрез това виждате колко дълбоко символите и окултните знаци са свързани с онова, което ние знаем за еволюционната история на планетите и на човека.
към текста >>
47.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Сим
вол
измът на числата мистиците и времето на Коперник. Ин
вол
юция.
Символизмът на числата мистиците и времето на Коперник. Инволюция.
Еволюция и сътворяване от нищото. Числото четири, знакът на творението.
към текста >>
Е
вол
юция и сътворяване от нищото.
Символизмът на числата мистиците и времето на Коперник. Инволюция.
Еволюция и сътворяване от нищото.
Числото четири, знакът на творението.
към текста >>
Днес най-напред ще се занимаем с разглеждането сим
вол
изма на числата.
Днес най-напред ще се занимаем с разглеждането символизма на числата.
Като говорим за окултни знаци и символи, необходимо е да споменем символите, изразени с числа, макар и накратко. Вие, може би си спомняте, че завчера споменах за числените пропорции на Вселената, за бързината, с която отделните планети се движат и за хармонията на сферите, която се излъчва поради тези различни скорости. Дори само от това може да видите, че числа и числени пропорции имат известно /отношение/ значение за Космоса и Света. Може да се каже, че хармонията, която избликва от пространството се изразява в числа. Сега ще обърнем вниманието си към един по-интимен числен символизъм, значението на който, обаче, можем изцяло да докоснем.
към текста >>
Като говорим за окултни знаци и сим
вол
и, необходимо е да споменем сим
вол
ите, изразени с числа, макар и накратко.
Днес най-напред ще се занимаем с разглеждането символизма на числата.
Като говорим за окултни знаци и символи, необходимо е да споменем символите, изразени с числа, макар и накратко.
Вие, може би си спомняте, че завчера споменах за числените пропорции на Вселената, за бързината, с която отделните планети се движат и за хармонията на сферите, която се излъчва поради тези различни скорости. Дори само от това може да видите, че числа и числени пропорции имат известно /отношение/ значение за Космоса и Света. Може да се каже, че хармонията, която избликва от пространството се изразява в числа. Сега ще обърнем вниманието си към един по-интимен числен символизъм, значението на който, обаче, можем изцяло да докоснем. Ако наистина се вдълбочим в него, ще трябва да бъдат разгледани и много други неща.
към текста >>
Сега ще обърнем вниманието си към един по-интимен числен сим
вол
изъм, значението на който, обаче, можем изцяло да докоснем.
Днес най-напред ще се занимаем с разглеждането символизма на числата. Като говорим за окултни знаци и символи, необходимо е да споменем символите, изразени с числа, макар и накратко. Вие, може би си спомняте, че завчера споменах за числените пропорции на Вселената, за бързината, с която отделните планети се движат и за хармонията на сферите, която се излъчва поради тези различни скорости. Дори само от това може да видите, че числа и числени пропорции имат известно /отношение/ значение за Космоса и Света. Може да се каже, че хармонията, която избликва от пространството се изразява в числа.
Сега ще обърнем вниманието си към един по-интимен числен символизъм, значението на който, обаче, можем изцяло да докоснем.
Ако наистина се вдълбочим в него, ще трябва да бъдат разгледани и много други неща. Все пак ще се сдобиете, поне с идея за онова, което се разбира, когато се каже, че древната окултно Питагорейска школа е подчертавала необходимостта, човек да се потопи в естеството на числата, за да може да проникне навътре в света.
към текста >>
По-късно като разглеждаме други числа, ще стане по-ясно, колко много числото ЕДНО сим
вол
изира онова, за което ще говоря.
Трябва да започнем от числото ЕДНО.
По-късно като разглеждаме други числа, ще стане по-ясно, колко много числото ЕДНО символизира онова, за което ще говоря.
Във Окултизма ЕДНО винаги е означавало невидимото единство на Бога във вселената. Бог е означен чрез числото ЕДНО. Не трябва, обаче, да смятаме, че до нещо може да се достигне, ако човек се вдълбочи единствено в това число. По-късно ще видите как вдълбочаването в това число ЕДНО, може да се постигне от само себе си и ще бъде по-полезно, ако първо разгледаме другите числа.
към текста >>
Често ще чуете да се говори в популярния Окултизъм от хора, които в действителност не знаят, че всяко развитие се провежда чрез ин
вол
юция и е
вол
юция, но ние ще разгледаме сега направлението, което всъщност това твърдение поема.
ЕДНО е числото на Бога, а също така и ТРИ. Оня, който вижда Света като двойственост, вижда го само в неговото проявление, разкритие. Онзи, който твърди, че тази двойственост е всичкото, също така не е прав. Нека да си изясним това с един пример. Дори в места, където се говори за Духовна наука, често се греши против това изказване на истинския Окултизъм, че ДВЕ е числото на проявлението, но не и число на пълнота и завършеност.
Често ще чуете да се говори в популярния Окултизъм от хора, които в действителност не знаят, че всяко развитие се провежда чрез инволюция и еволюция, но ние ще разгледаме сега направлението, което всъщност това твърдение поема.
Първо, обаче, нека да проучим, какво всъщност означават инволюция и еволиция. Да разгледаме едно растение, напълно развито растение, напълно развито растение с корени, листа, клони, цветове и плодове и пр. Това е една еволюция. Но нека сега наблюдаваме малкото семе, от което растението е произтекло, или може да възникне. Вътре в това дребничко семе се намира цялото растение в известен смисъл.
към текста >>
Първо, обаче, нека да проучим, какво всъщност означават ин
вол
юция и е
вол
иция.
Оня, който вижда Света като двойственост, вижда го само в неговото проявление, разкритие. Онзи, който твърди, че тази двойственост е всичкото, също така не е прав. Нека да си изясним това с един пример. Дори в места, където се говори за Духовна наука, често се греши против това изказване на истинския Окултизъм, че ДВЕ е числото на проявлението, но не и число на пълнота и завършеност. Често ще чуете да се говори в популярния Окултизъм от хора, които в действителност не знаят, че всяко развитие се провежда чрез инволюция и еволюция, но ние ще разгледаме сега направлението, което всъщност това твърдение поема.
Първо, обаче, нека да проучим, какво всъщност означават инволюция и еволиция.
Да разгледаме едно растение, напълно развито растение, напълно развито растение с корени, листа, клони, цветове и плодове и пр. Това е една еволюция. Но нека сега наблюдаваме малкото семе, от което растението е произтекло, или може да възникне. Вътре в това дребничко семе се намира цялото растение в известен смисъл. То е скрито вътре в семето, обвито, защото семето е взето от цялото растение, които е внедрило всички свои сили в семето.
към текста >>
Това е една е
вол
юция.
Нека да си изясним това с един пример. Дори в места, където се говори за Духовна наука, често се греши против това изказване на истинския Окултизъм, че ДВЕ е числото на проявлението, но не и число на пълнота и завършеност. Често ще чуете да се говори в популярния Окултизъм от хора, които в действителност не знаят, че всяко развитие се провежда чрез инволюция и еволюция, но ние ще разгледаме сега направлението, което всъщност това твърдение поема. Първо, обаче, нека да проучим, какво всъщност означават инволюция и еволиция. Да разгледаме едно растение, напълно развито растение, напълно развито растение с корени, листа, клони, цветове и плодове и пр.
Това е една еволюция.
Но нека сега наблюдаваме малкото семе, от което растението е произтекло, или може да възникне. Вътре в това дребничко семе се намира цялото растение в известен смисъл. То е скрито вътре в семето, обвито, защото семето е взето от цялото растение, които е внедрило всички свои сили в семето. Тук можем да направим разлика между два процеса единият, който в силите на семето са се разгърнали и са се развили в растение, еволюция, а другия процес чрез който растението се е сгънало, свило се е в себе си, така да се каже, е пропълзяло вътре в семето инволюция.
към текста >>
Тук можем да направим разлика между два процеса единият, който в силите на семето са се разгърнали и са се развили в растение, е
вол
юция, а другия процес чрез който растението се е сгънало, свило се е в себе си, така да се каже, е пропълзяло вътре в семето ин
вол
юция.
Да разгледаме едно растение, напълно развито растение, напълно развито растение с корени, листа, клони, цветове и плодове и пр. Това е една еволюция. Но нека сега наблюдаваме малкото семе, от което растението е произтекло, или може да възникне. Вътре в това дребничко семе се намира цялото растение в известен смисъл. То е скрито вътре в семето, обвито, защото семето е взето от цялото растение, които е внедрило всички свои сили в семето.
Тук можем да направим разлика между два процеса единият, който в силите на семето са се разгърнали и са се развили в растение, еволюция, а другия процес чрез който растението се е сгънало, свило се е в себе си, така да се каже, е пропълзяло вътре в семето инволюция.
към текста >>
Процесът, който става когато едно същество, което има органи се формира така, че нищо от тези органи не остава видимо, така че се свиват в едно съвсем мъничко нещо, се нарича ин
вол
юция.
Процесът, който става когато едно същество, което има органи се формира така, че нищо от тези органи не остава видимо, така че се свиват в едно съвсем мъничко нещо, се нарича инволюция.
Процесът на разгръщането и разширяването е еволюция. Навсякъде в живота тази двойнственост се редува, но винаги само в обсега на проявеното. Това може да се проследи не само с растението, а също така и в по-висшите царства на живота. Нека, например, мисловно да проследим развитието на Европейския духовен живот от Августин до Калвин, грубо казано през Средните Векове. В Августин Вие ще намерите някаква мистична същина.
към текста >>
Процесът на разгръщането и разширяването е е
вол
юция.
Процесът, който става когато едно същество, което има органи се формира така, че нищо от тези органи не остава видимо, така че се свиват в едно съвсем мъничко нещо, се нарича инволюция.
Процесът на разгръщането и разширяването е еволюция.
Навсякъде в живота тази двойнственост се редува, но винаги само в обсега на проявеното. Това може да се проследи не само с растението, а също така и в по-висшите царства на живота. Нека, например, мисловно да проследим развитието на Европейския духовен живот от Августин до Калвин, грубо казано през Средните Векове. В Августин Вие ще намерите някаква мистична същина. Никой не може да чете неговите "Изповеди", или пък другите му писания, без да почувствува дълбоката вътрешна същност в чувствата на този човек.
към текста >>
Има едно окултно изследване изказване, което твърди, че времето от Августин до Калвин е време на мистична /ре
вол
юция/ е
вол
юция и на интелектуална ин
вол
юция, но от тогава ние живеем във времето на интелектуална е
вол
юция и мистична ин
вол
юция.
Духовната наука обяснява разликата между тези две епохи и ни показва, че тази промяна е трябвало да стане.
Има едно окултно изследване изказване, което твърди, че времето от Августин до Калвин е време на мистична /революция/ еволюция и на интелектуална инволюция, но от тогава ние живеем във времето на интелектуална еволюция и мистична инволюция.
Какво всъщност означава това? От времето на Августин до 16-то столетие е имало външно разгръщане на мистичния живот, той е бил отвън. Но, съществувало е и нещо друго интелектуалният живот е скрит в зародишна форма. Той с бил, така да се каже, като Слънце, заровено в духовната земя, който се разгъва по-късно, след 16-ия век. Интелектът с бил в инволюирано състояние, както е растението в семето.
към текста >>
Интелектът с бил в ин
вол
юирано състояние, както е растението в семето.
Има едно окултно изследване изказване, което твърди, че времето от Августин до Калвин е време на мистична /революция/ еволюция и на интелектуална инволюция, но от тогава ние живеем във времето на интелектуална еволюция и мистична инволюция. Какво всъщност означава това? От времето на Августин до 16-то столетие е имало външно разгръщане на мистичния живот, той е бил отвън. Но, съществувало е и нещо друго интелектуалният живот е скрит в зародишна форма. Той с бил, така да се каже, като Слънце, заровено в духовната земя, който се разгъва по-късно, след 16-ия век.
Интелектът с бил в инволюирано състояние, както е растението в семето.
Нищо не може да възникне в света, което преди това в такава инволюция. От 16-ти век, интелектът еволюира, мистичния живот се оттегля. Сега е дошло времето, когато този мистичен живот отново трябва да се появи, когато чрез Антропософското движение той ще бъде подтикнат към разгръщане, към еволюция. По този начин, еволюция и инволюция се явяват навсякъде в живота алтернативно.
към текста >>
Нищо не може да възникне в света, което преди това в такава ин
вол
юция.
Какво всъщност означава това? От времето на Августин до 16-то столетие е имало външно разгръщане на мистичния живот, той е бил отвън. Но, съществувало е и нещо друго интелектуалният живот е скрит в зародишна форма. Той с бил, така да се каже, като Слънце, заровено в духовната земя, който се разгъва по-късно, след 16-ия век. Интелектът с бил в инволюирано състояние, както е растението в семето.
Нищо не може да възникне в света, което преди това в такава инволюция.
От 16-ти век, интелектът еволюира, мистичния живот се оттегля. Сега е дошло времето, когато този мистичен живот отново трябва да се появи, когато чрез Антропософското движение той ще бъде подтикнат към разгръщане, към еволюция. По този начин, еволюция и инволюция се явяват навсякъде в живота алтернативно.
към текста >>
От 16-ти век, интелектът е
вол
юира, мистичния живот се оттегля.
От времето на Августин до 16-то столетие е имало външно разгръщане на мистичния живот, той е бил отвън. Но, съществувало е и нещо друго интелектуалният живот е скрит в зародишна форма. Той с бил, така да се каже, като Слънце, заровено в духовната земя, който се разгъва по-късно, след 16-ия век. Интелектът с бил в инволюирано състояние, както е растението в семето. Нищо не може да възникне в света, което преди това в такава инволюция.
От 16-ти век, интелектът еволюира, мистичния живот се оттегля.
Сега е дошло времето, когато този мистичен живот отново трябва да се появи, когато чрез Антропософското движение той ще бъде подтикнат към разгръщане, към еволюция. По този начин, еволюция и инволюция се явяват навсякъде в живота алтернативно.
към текста >>
Сега е дошло времето, когато този мистичен живот отново трябва да се появи, когато чрез Антропософското движение той ще бъде подтикнат към разгръщане, към е
вол
юция.
Но, съществувало е и нещо друго интелектуалният живот е скрит в зародишна форма. Той с бил, така да се каже, като Слънце, заровено в духовната земя, който се разгъва по-късно, след 16-ия век. Интелектът с бил в инволюирано състояние, както е растението в семето. Нищо не може да възникне в света, което преди това в такава инволюция. От 16-ти век, интелектът еволюира, мистичния живот се оттегля.
Сега е дошло времето, когато този мистичен живот отново трябва да се появи, когато чрез Антропософското движение той ще бъде подтикнат към разгръщане, към еволюция.
По този начин, еволюция и инволюция се явяват навсякъде в живота алтернативно.
към текста >>
По този начин, е
вол
юция и ин
вол
юция се явяват навсякъде в живота алтернативно.
Той с бил, така да се каже, като Слънце, заровено в духовната земя, който се разгъва по-късно, след 16-ия век. Интелектът с бил в инволюирано състояние, както е растението в семето. Нищо не може да възникне в света, което преди това в такава инволюция. От 16-ти век, интелектът еволюира, мистичния живот се оттегля. Сега е дошло времето, когато този мистичен живот отново трябва да се появи, когато чрез Антропософското движение той ще бъде подтикнат към разгръщане, към еволюция.
По този начин, еволюция и инволюция се явяват навсякъде в живота алтернативно.
към текста >>
Това е творчество, което няма нищо общо с е
вол
юция и ин
вол
юция.
Същото е и в другите сфери на живота. Да си представим художника Микеланджело, да нарежда група модели. В действителност, на практика, той е правил това твърде рядко. Микеланджело е тук, а онова, което подрежда е там. Нещо ново образът възниква в душата му.
Това е творчество, което няма нищо общо с еволюция и инволюция.
Нещо съвършено ново е, което възниква от общуването между едно същество, което може да получи и едно същество, което може да даде. Такива нови създавания винаги се пораждат чрез общуване на същество със същество и такива нови създавания, творби, са едно начало.
към текста >>
В проявление нещата се редуват в е
вол
юция и ин
вол
юция.
Това е числото ТРИ!
В проявление нещата се редуват в еволюция и инволюция.
Зад него има дълбоко скрито творчество, ново творчество, родено от мисъл. Всичко е възникнало от мисъл и най-великите неща в Света са излезли от мислите на Всевечния Бог-същност. От какво тогава, възникват неща, щом като идеите са нови творения? Те възникват от Нищо! Тук са свързани три различни неща: Сътворяване от нищо, което винаги става, когато имаме някаква идея: проявлението на това сътворяване: посоката на неговото развитие през времето чрез две форми инволюция и еволюция.
към текста >>
Тук са свързани три различни неща: Сътворяване от нищо, което винаги става, когато имаме някаква идея: проявлението на това сътворяване: посоката на неговото развитие през времето чрез две форми ин
вол
юция и е
вол
юция.
В проявление нещата се редуват в еволюция и инволюция. Зад него има дълбоко скрито творчество, ново творчество, родено от мисъл. Всичко е възникнало от мисъл и най-великите неща в Света са излезли от мислите на Всевечния Бог-същност. От какво тогава, възникват неща, щом като идеите са нови творения? Те възникват от Нищо!
Тук са свързани три различни неща: Сътворяване от нищо, което винаги става, когато имаме някаква идея: проявлението на това сътворяване: посоката на неговото развитие през времето чрез две форми инволюция и еволюция.
Това е, което се разбира, когато някои религиозни системи говорят за сътворението от Нищо. Ако днес хората се присмиват на това, то е само защото не разбират, какво всъщност се намира в тези писания.
към текста >>
В света на проявлението, да сумираме още веднъж, всичко се редува между ин
вол
юция и е
вол
юция.
В света на проявлението, да сумираме още веднъж, всичко се редува между инволюция и еволюция.
В основата на това е едно скрито творчество от Нищо, което се свързва с горните две /инволюция и еволюция/, за да образува една триада. Тройна. Това е съединението на божественото с проявеното.
към текста >>
В основата на това е едно скрито творчество от Нищо, което се свързва с горните две /ин
вол
юция и е
вол
юция/, за да образува една триада. Тройна.
В света на проявлението, да сумираме още веднъж, всичко се редува между инволюция и еволюция.
В основата на това е едно скрито творчество от Нищо, което се свързва с горните две /инволюция и еволюция/, за да образува една триада. Тройна.
Това е съединението на божественото с проявеното.
към текста >>
Тогава твърде лесно може да се деградира, ако на младежа му бъде поз
вол
ено, твърде рано да се впусне в живота, с пълна увереност в себе си.
по седем години периоди до края на живота. Един ден, когато човек ще взема предвид тези периоди и ще размисли какво ще е най-добре за него и от какво ще трябва да се предпази, то той ще знае твърде добре как да си подготвя една по-добра старост. По такъв начин той може да си навлече добро, или зло за останалата част от живота си. В ранните периоди на живота, твърде много може да се постигне като се съблюдават известни закони на възпитанието и образованието. След това идва една много важна повратна точка.
Тогава твърде лесно може да се деградира, ако на младежа му бъде позволено, твърде рано да се впусне в живота, с пълна увереност в себе си.
Възприетият принцип днес, който изпраща младите хора твърде рано самостоятелно в живота, е твърде вреден: би трябвало да мине Петият период на живота, преди това да стане. Такива древни окултни принципи са от голяма важност. Ето защо в миналото, по наставленията на онези, които са знаели нещо по тези въпроси, е било необходимо да се завършат годините на чиракуването и калфа, преди човек да се нарече майстор.
към текста >>
Така в настоящата сказка, ние разгледахме, така наречения сим
вол
изъм на числата и научили, че когато медитираме върху Света от гледна точка на числа, можем да проникнем в дълбоки всесилни тайни.
Така в настоящата сказка, ние разгледахме, така наречения символизъм на числата и научили, че когато медитираме върху Света от гледна точка на числа, можем да проникнем в дълбоки всесилни тайни.
към текста >>
Онези, които се предават напълно, по правилния начин в Питагоровия смисъл, на онова, което можем да наречем "изучаването на числата", ще се научат да разбират живота и светя чрез този сим
вол
изъм на числата.
Онези, които се предават напълно, по правилния начин в Питагоровия смисъл, на онова, което можем да наречем "изучаването на числата", ще се научат да разбират живота и светя чрез този символизъм на числата.
Днешната сказка бе предназначена, да Ви даде грубо скицирани мисли.
към текста >>
48.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Човекът, най-значимият сим
вол
седемте печати
Човекът, най-значимият символ седемте печати
към текста >>
Най-значимият от сим
вол
ите и знаците, които имаме и който е бил призван от окултистите на всички времена, е самият човек.
Най-значимият от символите и знаците, които имаме и който е бил призван от окултистите на всички времена, е самият човек.
Човешкото същество, винаги е било наричано един Микрокосмос, един малък свят и то с пълно право. Онези, които са се научили да познават човека, точно и интимно, осъзнават, че всичко разпръснато из останалата природа се съдържа в миниатюр в човека. Първоначално, това може да бъде трудно за разбиране, но като размислите по въпроса, ще схванете неговото значение. У човека се намира нещо като екстрат от всичко останало в природата, от всички материали и сили. Ако дълбоко проучите естеството на някакво растение ще откриете, че в човешкия организъм се съдържа нещо подобно, въпреки че може да се намира там в минимално количество.
към текста >>
На седемте печати, които бяха окачени в залата по време на конгреса в Мюнхен е изобразена една картина на тази е
вол
юция на човека във връзка със света, към който той принадлежи.
На седемте печати, които бяха окачени в залата по време на конгреса в Мюнхен е изобразена една картина на тази еволюция на човека във връзка със света, към който той принадлежи.
Нека да видим какво е изобразено на тях.
към текста >>
Когато се връщаме назад в човешката е
вол
юция, идваме до едно време, когато хората са били още на един несъвършен етап.
Първият печат представлява един човек, облечен в бяло и една огнена сабя се показва из устата му. Дясната му ръка е заобиколена от знаците на нашите планети Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера. Онези, които са запознати с Откровението на Св.Йоан, ще си спомнят, че в него има едно описание, което твърде много прилича на тази картина, защото Св.Йоан е бил един посветен. Може да се каже, че този печат представлява идеята за едно общо човечество. Това ще бъде разбрано, като си припомним някои идеи, които вече са известни на някои от по-старите членове тук.
Когато се връщаме назад в човешката еволюция, идваме до едно време, когато хората са били още на един несъвършен етап.
Така например, те не са имали глави, като тези, които Вие сега носите на раменете си. Би прозвучало гротескно, наистина, ако бихте чули описание на хората от онова време. Само постепенно се е развила главата, а и ще продължава да се развива. Хората също така днес имат органи, които са дошли до края на своето развитие и в бъдеще те не ще бъдат повече част от човешкото тяло. Има други пък, които ще се трансформират.
към текста >>
Така във втората картина, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек ни е показано, един е
вол
юционен етап на човечеството.
В ранните времена, хората също така са имали групови души. Постепенно само, те са успели да се развият до настоящата си независимост. Тези групови души първоначално са били в астралния свят, човек нарича четири аспекта, от които са произлезли човешки същества. Ако тези четири вида същества биха били сравнени с груповите души, които принадлежат на днешните животински видове, ще се види, че единия вид може да се сравни с лъвовете, другият с орела, третият с кравата и четвъртият вид на човека от древните времена, преди слизането на неговото Аз.
Така във втората картина, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек ни е показано, един еволюционен етап на човечеството.
Има и винаги ще има, докато съществува Земята, една групова душа за по-висшата проява на хора, която е символизирана от агнето в центъра на печата, мистичното Агне, знакът на Спасителя. Това групиране на петте групови души, четирите на човека, около великата групова душа, която все още принадлежи общо на всички хора, е представена във втория печат.
към текста >>
Има и винаги ще има, докато съществува Земята, една групова душа за по-висшата проява на хора, която е сим
вол
изирана от агнето в центъра на печата, мистичното Агне, знакът на Спасителя.
В ранните времена, хората също така са имали групови души. Постепенно само, те са успели да се развият до настоящата си независимост. Тези групови души първоначално са били в астралния свят, човек нарича четири аспекта, от които са произлезли човешки същества. Ако тези четири вида същества биха били сравнени с груповите души, които принадлежат на днешните животински видове, ще се види, че единия вид може да се сравни с лъвовете, другият с орела, третият с кравата и четвъртият вид на човека от древните времена, преди слизането на неговото Аз. Така във втората картина, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек ни е показано, един еволюционен етап на човечеството.
Има и винаги ще има, докато съществува Земята, една групова душа за по-висшата проява на хора, която е символизирана от агнето в центъра на печата, мистичното Агне, знакът на Спасителя.
Това групиране на петте групови души, четирите на човека, около великата групова душа, която все още принадлежи общо на всички хора, е представена във втория печат.
към текста >>
Ако бихме се върнали малко назад, милиони години в човешката е
вол
юция, друга картина ще ни се представи.
Ако бихме се върнали малко назад, милиони години в човешката еволюция, друга картина ще ни се представи.
Понастоящем хората са физически на Земята, но имало е време, когато онова, което се е скитало тук на Земята, не е било още в състояние да приюти напълно една човешка душа, защото тя е била в астралното поле. Още по-назад във времето, идваме до един период, когато душата е била в духовното поле, в Девакан. В бъдеще, когато душата ще се е прочистила на Земята, тя отново ще се възкачи до това високо поле. Нейният път се движи от духовното, през астрала, физическото поле и отново нагоре към духа. Това изглежда твърде дълго развитие на човешкото същество, но все пак е кратко сравнено с периода на еволюция, през която човечеството е минало на Сатурн и другите планети.
към текста >>
Това изглежда твърде дълго развитие на човешкото същество, но все пак е кратко сравнено с периода на е
вол
юция, през която човечеството е минало на Сатурн и другите планети.
Ако бихме се върнали малко назад, милиони години в човешката еволюция, друга картина ще ни се представи. Понастоящем хората са физически на Земята, но имало е време, когато онова, което се е скитало тук на Земята, не е било още в състояние да приюти напълно една човешка душа, защото тя е била в астралното поле. Още по-назад във времето, идваме до един период, когато душата е била в духовното поле, в Девакан. В бъдеще, когато душата ще се е прочистила на Земята, тя отново ще се възкачи до това високо поле. Нейният път се движи от духовното, през астрала, физическото поле и отново нагоре към духа.
Това изглежда твърде дълго развитие на човешкото същество, но все пак е кратко сравнено с периода на еволюция, през която човечеството е минало на Сатурн и другите планети.
През всичките тези времена човек е преминал не само през физически трансформация, но също така и през духовни и астрални трансформации. За да ги проследим, необходимо е да се /изкачим/ издигнем до духовните светове. Там може да се чуе музиката на сферите, тонове, които се разрастват и изпълват пространството на този духовен свят. Когато хората отново ще живеят в този духовен свят, хармонията на сферите, наричана от окултистите "тръбните звуци на Ангелите" ще бъдат чуваше от тях. И поради това, виждаме тръбите в третия печат.
към текста >>
Дъгата, като сим
вол
на съвършеното творение, го заобикаля.
Към тази Слънчева сила се стремят хората. В противовес на растението, което изпраща своите главоподобни корени към центъра на Земята, човек обръща своята глава към Слънцето. В края на краищата, той ще съедини главата си със Слънцето и ще получи по-висши сили. Това се вижда в четвъртия печат, в лицето на Слънцето, което е върху тялото на облаците, на скалата и колоните. В онова бъдеще време, човешкото същество ще стане себесъздаващо се.
Дъгата, като символ на съвършеното творение, го заобикаля.
В Откровението на Св. Йоан може да намерите подобен печат, в който има книга в средата на облаците. Св.Йоан казва, че посветеният трябва да погълне тази книга. Тук се казва за времето, когато хората ще получат мъдрост, не само отвън, но ще бъдат проникнати от нея, както това е случаят днес с храната, когато те самите ще бъдат въплъщение на мъдрост.
към текста >>
Следната картина ни показва, че човешкото същество, когато постигне най-висша духовност, възприема формата на Архангел Михаел, който сковава във вериги злото в света, сим
вол
изирано чрез Дракона.
Следната картина ни показва, че човешкото същество, когато постигне най-висша духовност, възприема формата на Архангел Михаел, който сковава във вериги злото в света, символизирано чрез Дракона.
към текста >>
В известен смисъл сме видели, че както в началото, така и в края на човешкото е
вол
юция, има същите условия и трансформации.
В известен смисъл сме видели, че както в началото, така и в края на човешкото еволюция, има същите условия и трансформации.
Видели сме ги в изобразени в човека с крака от разтопен огън и с излизаща от устата му сабя. Чрез един символизъм с голяма дълбочина, цялото същество на Света, се разкрива сега пред нас в символа на Светия Граал.
към текста >>
Чрез един сим
вол
изъм с голяма дълбочина, цялото същество на Света, се разкрива сега пред нас в сим
вол
а на Светия Граал.
В известен смисъл сме видели, че както в началото, така и в края на човешкото еволюция, има същите условия и трансформации. Видели сме ги в изобразени в човека с крака от разтопен огън и с излизаща от устата му сабя.
Чрез един символизъм с голяма дълбочина, цялото същество на Света, се разкрива сега пред нас в символа на Светия Граал.
към текста >>
Те се прочистват много видяхме до каква висота но са излезли от нисшите импулси, които се сим
вол
юзират от змията.
Физическото тяло, кристализирано от пространството, е най-нисшето начало. Духовното най-висшето, е противоположното контра-измерение. В своето развитие, тези контра-измерения най-напред се образуват в едно същество, като най-добре могат да се опишат, като ги оставим да протекат заедно в Света на страстите, чувствените апетити и инстинктите. Така е в началото. По-късно става нещо друго.
Те се прочистват много видяхме до каква висота но са излезли от нисшите импулси, които се символюзират от змията.
Процесът на прочистването се символизира от контра-измеренията, съсредоточен в двете змии, стоящи една срещу друга. Когато човечеството се прочиства, то се издига през това, което се нарича световната спирала. Прочистеното тяло на змията спиралата на този свят, има дълбоко значение. Следният пример, ще Ви даде известна идея за това.
към текста >>
Процесът на прочистването се сим
вол
изира от контра-измеренията, съсредоточен в двете змии, стоящи една срещу друга.
Духовното най-висшето, е противоположното контра-измерение. В своето развитие, тези контра-измерения най-напред се образуват в едно същество, като най-добре могат да се опишат, като ги оставим да протекат заедно в Света на страстите, чувствените апетити и инстинктите. Така е в началото. По-късно става нещо друго. Те се прочистват много видяхме до каква висота но са излезли от нисшите импулси, които се символюзират от змията.
Процесът на прочистването се символизира от контра-измеренията, съсредоточен в двете змии, стоящи една срещу друга.
Когато човечеството се прочиства, то се издига през това, което се нарича световната спирала. Прочистеното тяло на змията спиралата на този свят, има дълбоко значение. Следният пример, ще Ви даде известна идея за това.
към текста >>
Поради това, че се открива двойнственост навсякъде, където нещо се разкрива проява, с което трябва да се съедини трети член, човекът, който е победил смъртта ще се идентифицира с духа, който изпълва и прониква света, сим
вол
изиран от гълъба.
Поради това, че се открива двойнственост навсякъде, където нещо се разкрива проява, с което трябва да се съедини трети член, човекът, който е победил смъртта ще се идентифицира с духа, който изпълва и прониква света, символизиран от гълъба.
Той ще възкръсне от смъртта и отново ще живее в духа П. С. С. Р. Пер Спиритум Санктум Ревивисцимус.
към текста >>
Духовни сим
вол
и и знаци принадлежат на онова място, където се извършват духовни неща и така само имат въздействие
И точно, защото те имат това значение, не трябва да се профанират, нито да се злоупотребява с тях. Колкото и странно да изглежда, когато печатите се окачат в стая, където никога нищо духовно не се казва, в която се говорят само повърхностни неща, въздействието им е такова, че те причиняват физически болести. Колкото и тривиално да звучи, те увреждат храносмилането. Което е родено от духовното, принадлежи на духовното и не трябва да се профанира. Това е показано чрез самото въздействие.
Духовни символи и знаци принадлежат на онова място, където се извършват духовни неща и така само имат въздействие
към текста >>
49.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Вол
ята като зародиш на човешкия живот след смъртта.
Образният характер на човешките представи. „Мисля, следователно съществувам": Най-голямата заблуда в съвременната психология. Мисленето като доказателство, че човекът е съществувал още преди своето раждане.
Волята като зародиш на човешкия живот след смъртта.
Същност на антипатията и симпатията. Окултната основа на чувствата и паметта. Възникване на фантазията. За окултния произход на нервите и тяхната противоположност: Кръвта. За троичното устройство на човека.
към текста >>
Принципната разлика между
вол
ята и представите.
Същност на антипатията и симпатията. Окултната основа на чувствата и паметта. Възникване на фантазията. За окултния произход на нервите и тяхната противоположност: Кръвта. За троичното устройство на човека.
Принципната разлика между волята и представите.
Възпитавайки детето, ние продължаваме онази дейност,която то е извършвало преди своето раждане.
към текста >>
Благодарение на разума обхващаме умиращата природа; благодарение на
вол
ята живата природа.
Законът за съхранение на енергията като пречка за разбирането на човешката природа. Човекът като източник на нови сили и нови субстанции, без които Земята не може да съществува.
Благодарение на разума обхващаме умиращата природа; благодарение на волята живата природа.
Връзката между специфичното разположените очи при човека и усещането за.Аза. Волевият характер на 12-те човешки сетива. Връзката между нашето съзнание за умиращата природа и свободата.
към текста >>
Вол
евият характер на 12-те човешки сетива.
Законът за съхранение на енергията като пречка за разбирането на човешката природа. Човекът като източник на нови сили и нови субстанции, без които Земята не може да съществува. Благодарение на разума обхващаме умиращата природа; благодарение на волята живата природа. Връзката между специфичното разположените очи при човека и усещането за.Аза.
Волевият характер на 12-те човешки сетива.
Връзката между нашето съзнание за умиращата природа и свободата.
към текста >>
Човешките трупове като активен фактор в планетарната е
вол
юция на Земята.
Потокът на разрушението и потокът на съзиданието в природния свят. Как би изглеждала природата без човека. Човекът като предусловие за възникване на животинското царство.
Човешките трупове като активен фактор в планетарната еволюция на Земята.
„Без човешките трупове, Земята отдавна би била мъртва". За родството между кости и нерви. Рахитът. Геометрията като отражение на космическите движения. Възгледите на Едуард фон Хартман за самоунищожението на човешкия род. Човекът като арена, а не като зрител на космическите процеси и събития.
към текста >>
За родството между
вол
я и чувства.
За родството между воля и чувства.
Остатъкът от волята, който човек пренася след смъртта. Съзнанието за „Манас'' е налице и всред европейското човечество. Кратка характеристика на Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Окултното обяснение на инстинкти, нагони; страсти, мотиви. За ограничените възможности на психоанализата.
към текста >>
Остатъкът от
вол
ята, който човек пренася след смъртта.
За родството между воля и чувства.
Остатъкът от волята, който човек пренася след смъртта.
Съзнанието за „Манас'' е налице и всред европейското човечество. Кратка характеристика на Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Окултното обяснение на инстинкти, нагони; страсти, мотиви. За ограничените възможности на психоанализата. Марксизъм и образователни програми.
към текста >>
Чувствата като непроявена
вол
я.
Кратка характеристика на Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Окултното обяснение на инстинкти, нагони; страсти, мотиви. За ограничените възможности на психоанализата. Марксизъм и образователни програми. Най-страшното от болшевизма се крие в болшевишките методи за възпитание.
Чувствата като непроявена воля.
За здравите педагогически инстинкти на древните и техни те методи за укрепване на волята. Абстрактните намерения за възпитание на волята са безплодни. Невротичната симптоматика като последица от „проповядването" на морал. За необходимостта от многократно повтаряне на естетическата наслада.
към текста >>
За здравите педагогически инстинкти на древните и техни те методи за укрепване на
вол
ята.
Окултното обяснение на инстинкти, нагони; страсти, мотиви. За ограничените възможности на психоанализата. Марксизъм и образователни програми. Най-страшното от болшевизма се крие в болшевишките методи за възпитание. Чувствата като непроявена воля.
За здравите педагогически инстинкти на древните и техни те методи за укрепване на волята.
Абстрактните намерения за възпитание на волята са безплодни. Невротичната симптоматика като последица от „проповядването" на морал. За необходимостта от многократно повтаряне на естетическата наслада.
към текста >>
Абстрактните намерения за възпитание на
вол
ята са безплодни.
За ограничените възможности на психоанализата. Марксизъм и образователни програми. Най-страшното от болшевизма се крие в болшевишките методи за възпитание. Чувствата като непроявена воля. За здравите педагогически инстинкти на древните и техни те методи за укрепване на волята.
Абстрактните намерения за възпитание на волята са безплодни.
Невротичната симптоматика като последица от „проповядването" на морал. За необходимостта от многократно повтаряне на естетическата наслада.
към текста >>
За участието на
вол
ята в мисловния процес.
Трите основни сили на човешката душа.
За участието на волята в мисловния процес.
Човешкото око и същността на зрителното възприятие. Познавателният елемент прониква в нашата воля по кръвните пътища, а същинският волев елемент прониква там по кръвоносните пътища. Симпатия воля; антипатия мислене. Гьотевото учение за цветовете. За връзката между антипатията и личното себесъзнание.
към текста >>
Познавателният елемент прониква в нашата
вол
я по кръвните пътища, а същинският
вол
ев елемент прониква там по кръвоносните пътища.
Трите основни сили на човешката душа. За участието на волята в мисловния процес. Човешкото око и същността на зрителното възприятие.
Познавателният елемент прониква в нашата воля по кръвните пътища, а същинският волев елемент прониква там по кръвоносните пътища.
Симпатия воля; антипатия мислене. Гьотевото учение за цветовете. За връзката между антипатията и личното себесъзнание. Защо човек трябва да влее антипатия в своите инстинкти. За точността на антропософските понятия, Чувствата като непроявена воля.
към текста >>
Симпатия
вол
я; антипатия мислене.
Трите основни сили на човешката душа. За участието на волята в мисловния процес. Човешкото око и същността на зрителното възприятие. Познавателният елемент прониква в нашата воля по кръвните пътища, а същинският волев елемент прониква там по кръвоносните пътища.
Симпатия воля; антипатия мислене.
Гьотевото учение за цветовете. За връзката между антипатията и личното себесъзнание. Защо човек трябва да влее антипатия в своите инстинкти. За точността на антропософските понятия, Чувствата като непроявена воля. Разликата между зрителните и слуховите възприятия.
към текста >>
За точността на антропософските понятия, Чувствата като непроявена
вол
я.
Познавателният елемент прониква в нашата воля по кръвните пътища, а същинският волев елемент прониква там по кръвоносните пътища. Симпатия воля; антипатия мислене. Гьотевото учение за цветовете. За връзката между антипатията и личното себесъзнание. Защо човек трябва да влее антипатия в своите инстинкти.
За точността на антропософските понятия, Чувствата като непроявена воля.
Разликата между зрителните и слуховите възприятия. Рихард Вагнер и Едуард Ханслик. „Майсторите - певци от Нюрнберг". Квинтесенцията на Вагнеровото изкуство: Извличане на музикални тонове от сферата на чувствата. Жестоките заблуждения на Кантовата философия.
към текста >>
Мислене, чувства и
вол
я от гледна точка на свръхсетивното познание.
Мислене, чувства и воля от гледна точка на свръхсетивното познание.
Човекът е буден единствено в своето мислене; в своите чувства той сънува, а в своята воля спи. Върху някои загадъчни страни на детската душевност. За непроявената воля на децата, които погрешно биват насочвани към „помощни училища". За подхода към „умствено недоразвитите'' деца: Насърчаване на волята, а не на мисленето! Особености на етерния ландшафт в Южна Италия.
към текста >>
Човекът е буден единствено в своето мислене; в своите чувства той сънува, а в своята
вол
я спи.
Мислене, чувства и воля от гледна точка на свръхсетивното познание.
Човекът е буден единствено в своето мислене; в своите чувства той сънува, а в своята воля спи.
Върху някои загадъчни страни на детската душевност. За непроявената воля на децата, които погрешно биват насочвани към „помощни училища". За подхода към „умствено недоразвитите'' деца: Насърчаване на волята, а не на мисленето! Особености на етерния ландшафт в Южна Италия. Засега Азът не може да бъде пренасян направо в духовния свят.
към текста >>
За непроявената
вол
я на децата, които погрешно биват насочвани към „помощни училища".
Мислене, чувства и воля от гледна точка на свръхсетивното познание. Човекът е буден единствено в своето мислене; в своите чувства той сънува, а в своята воля спи. Върху някои загадъчни страни на детската душевност.
За непроявената воля на децата, които погрешно биват насочвани към „помощни училища".
За подхода към „умствено недоразвитите'' деца: Насърчаване на волята, а не на мисленето! Особености на етерния ландшафт в Южна Италия. Засега Азът не може да бъде пренасян направо в духовния свят. Непоносимата болка, която човек би изпитал, ако съзнателно изживее процесите на веществообмяната. Азът и неговите три степени на будност в обикновения живот.
към текста >>
За подхода към „умствено недоразвитите'' деца: Насърчаване на
вол
ята, а не на мисленето!
Мислене, чувства и воля от гледна точка на свръхсетивното познание. Човекът е буден единствено в своето мислене; в своите чувства той сънува, а в своята воля спи. Върху някои загадъчни страни на детската душевност. За непроявената воля на децата, които погрешно биват насочвани към „помощни училища".
За подхода към „умствено недоразвитите'' деца: Насърчаване на волята, а не на мисленето!
Особености на етерния ландшафт в Южна Италия. Засега Азът не може да бъде пренасян направо в духовния свят. Непоносимата болка, която човек би изпитал, ако съзнателно изживее процесите на веществообмяната. Азът и неговите три степени на будност в обикновения живот. За космическия произход на Инспирациите.
към текста >>
" Участието на Азът в мисленето, чувствата и
вол
ята.
Непоносимата болка, която човек би изпитал, ако съзнателно изживее процесите на веществообмяната. Азът и неговите три степени на будност в обикновения живот. За космическия произход на Инспирациите. Защо Гьоте продиктува, а не написа, втора та част на „Фауст". Неопределените интуиции и тези които са описани в "Как се постигат познания за висшите светове?
" Участието на Азът в мисленето, чувствата и волята.
към текста >>
Един от основните проблеми при възпитанието: еманципирането на чувствата от
вол
ята.
Правилното съпоставяне на фактите като предпоставка за изграждане на точни понятия. За необходимостта от разбиране на свръхсетивните опитности.
Един от основните проблеми при възпитанието: еманципирането на чувствата от волята.
Мориц Бенедикт, и неспособността на днешните психолози да го разберат. За качествената разлика между усещанията в детска и в старческа възраст. Понятията следва да се извличат от фактите, а не от тълкуването на думите. Волевият характер на детските усещания. Локализиране на будното и спящо съзнание от духовна гледна точка.
към текста >>
Вол
евият характер на детските усещания.
За необходимостта от разбиране на свръхсетивните опитности. Един от основните проблеми при възпитанието: еманципирането на чувствата от волята. Мориц Бенедикт, и неспособността на днешните психолози да го разберат. За качествената разлика между усещанията в детска и в старческа възраст. Понятията следва да се извличат от фактите, а не от тълкуването на думите.
Волевият характер на детските усещания.
Локализиране на будното и спящо съзнание от духовна гледна точка. Тенденцията на нервната система да се минерализира. Нервната система е единствената, която има непосредствено отношение към духовно-душевния свят. Съвременните хора мислят само с помощта на думите. „Запомняне" и „забравяне" от антропософска гледна точка.
към текста >>
За връзката между
вол
я и паметови способности.
Спомняне и забравяне тяхната връзка с пробуждането и заспиването. Прекаленото отдаване на външния сетивен свят. Възникване на спомените.
За връзката между воля и паметови способности.
Абстрактното единство на видимия свят. Дванадесетте човешки сетива. Сетивото за възприемане на чуждия Аз. Основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху нашата спяща воля. Скритата връзка между зрение и чувства.
към текста >>
Основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху нашата спяща
вол
я.
Възникване на спомените. За връзката между воля и паметови способности. Абстрактното единство на видимия свят. Дванадесетте човешки сетива. Сетивото за възприемане на чуждия Аз.
Основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху нашата спяща воля.
Скритата връзка между зрение и чувства. За това как човек допълнително включва геометричните форми на Космоса към своето познание. Зрителното възприятие от антропософска гледна точка. Светът застава пред човека „раздробен" на 12 части, които той свързва благодарение на своите съждения. Духът също следва да се разглежда с оглед на различните състояния на човешкото съзнание.
към текста >>
50.
Предговор към българското издание.
GA_293 Общото човекознание
Що за човекознание, що за метод е този, който се разпространява по целия свят и поз
вол
ява чрез една педагогика да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата.
Тук се изправяме пред цялата загадъчност на Валдорфската педагогика!
Що за човекознание, що за метод е този, който се разпространява по целия свят и позволява чрез една педагогика да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата.
Каква е тази педагогика, която успя да надживее трудностите на една световна война, а и възникна в изключително трудно време: Годината на основополагането е 1919, първата следвоенна година след Първата световна война, годината на започващата инфлация в Германия!
към текста >>
51.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
И така, още в началото на нашата подготвителна дейност, нека да се замислим: Как всеки един от нас може да укрепи и засили връзката си с духовните сили, в името на които и с чието поз
вол
ение, така да се каже, той ще трябва да работи занапред.
Ние ще обхванем правилно нашите задачи, само ако гледаме на тях не просто като на интелектуално-душевна дейност, а като на дейност от най-висш морално-духовен характер; ето защо Вие ще намерите за напълно естествено, че когато днес пристъпваме към тази задача, се налага преди всичко да се замислим за дълбоката връзка между нашата работа и духовните светове. При изпълнението на тази огромна задача, следва да сме наясно: ние не се включваме в нея просто като жители на физическия свят; стремежът, сами да възлагаме пред себе си определени задачи, особено нараства през последните столетия и всред тези задачи, на първо място е обучението и възпитанието на децата.
И така, още в началото на нашата подготвителна дейност, нека да се замислим: Как всеки един от нас може да укрепи и засили връзката си с духовните сили, в името на които и с чието позволение, така да се каже, той ще трябва да работи занапред.
Моля Ви, тези въвеждащи думи да бъдат схванати като един вид молитва пред онези сили, на чиито имагинативни, инспиративни и интуитивни въздействия ще трябва да се осланяме, докато осъществяваме нашите намерения и задачи.
към текста >>
В този смисъл, поз
вол
ете ми най-напред да изразя сърдечната си благодарност към скъпия г-н Молт; правя това в името на добрия Дух, който трябва да измъкне човечеството от мъките и нищетата на тази трагична епоха, в името на добрия Дух, кой то чрез обучението и възпитанието трябва да издигне човечеството до една по-висока степен от неговото развитие; моята благодарност всъщност е насочена към онези добри Духове, които насърчиха скъпия г-н Молт*2 и му поз
вол
иха да предприе ме тук, с построяването на Валдорфското училище, нещо, което засяга по-нататъшното развитие на цялото човечество.
В този смисъл, позволете ми най-напред да изразя сърдечната си благодарност към скъпия г-н Молт; правя това в името на добрия Дух, който трябва да измъкне човечеството от мъките и нищетата на тази трагична епоха, в името на добрия Дух, кой то чрез обучението и възпитанието трябва да издигне човечеството до една по-висока степен от неговото развитие; моята благодарност всъщност е насочена към онези добри Духове, които насърчиха скъпия г-н Молт*2 и му позволиха да предприе ме тук, с построяването на Валдорфското училище, нещо, което засяга по-нататъшното развитие на цялото човечество.
към текста >>
Е
вол
юционната епоха, в която живеем днес, е започнала в средата на 15 век.
Еволюционната епоха, в която живеем днес, е започнала в средата на 15 век.
Обаче едва днес и, така да се каже, от скритите духовни източници на човешката еволюция, се надига смътното познание за истинската същност на възпитанието, което да е в съответствие с нашата епоха. Досега хората колкото и да са имали добрата воля да възпитават са работили в духа на старото педагогическо изкуство, валидно за Четвъртата следатлантска културна епоха. Изключително много неща зависят от това, предварително да знаем, че за нашето време е необходима съвсем нова насока на възпитанието, която е важна за цялото човечество не поради своята абсолютна стойност, а тъкмо поради потребността от нея за днешния ден. Наред с всичко друго, материализмът напълно лиши хората от съзнанието за особените задачи на всяка отделна епоха. Моля Ви на първо място, да се замислите, че всяка епоха има да решава строго специфични, особени задачи.
към текста >>
Обаче едва днес и, така да се каже, от скритите духовни източници на човешката е
вол
юция, се надига смътното познание за истинската същност на възпитанието, което да е в съответствие с нашата епоха.
Еволюционната епоха, в която живеем днес, е започнала в средата на 15 век.
Обаче едва днес и, така да се каже, от скритите духовни източници на човешката еволюция, се надига смътното познание за истинската същност на възпитанието, което да е в съответствие с нашата епоха.
Досега хората колкото и да са имали добрата воля да възпитават са работили в духа на старото педагогическо изкуство, валидно за Четвъртата следатлантска културна епоха. Изключително много неща зависят от това, предварително да знаем, че за нашето време е необходима съвсем нова насока на възпитанието, която е важна за цялото човечество не поради своята абсолютна стойност, а тъкмо поради потребността от нея за днешния ден. Наред с всичко друго, материализмът напълно лиши хората от съзнанието за особените задачи на всяка отделна епоха. Моля Ви на първо място, да се замислите, че всяка епоха има да решава строго специфични, особени задачи.
към текста >>
Досега хората колкото и да са имали добрата
вол
я да възпитават са работили в духа на старото педагогическо изкуство, валидно за Четвъртата следатлантска културна епоха.
Еволюционната епоха, в която живеем днес, е започнала в средата на 15 век. Обаче едва днес и, така да се каже, от скритите духовни източници на човешката еволюция, се надига смътното познание за истинската същност на възпитанието, което да е в съответствие с нашата епоха.
Досега хората колкото и да са имали добрата воля да възпитават са работили в духа на старото педагогическо изкуство, валидно за Четвъртата следатлантска културна епоха.
Изключително много неща зависят от това, предварително да знаем, че за нашето време е необходима съвсем нова насока на възпитанието, която е важна за цялото човечество не поради своята абсолютна стойност, а тъкмо поради потребността от нея за днешния ден. Наред с всичко друго, материализмът напълно лиши хората от съзнанието за особените задачи на всяка отделна епоха. Моля Ви на първо място, да се замислите, че всяка епоха има да решава строго специфични, особени задачи.
към текста >>
Тези други форми на съществувание той получава, когато ако мога така да се изразя се „облича" във физическото си и етерно тяло; ако би следвал само своето пра
вол
инейно развитие в духовния свят, той никога не би стигнал до „обвивките" на физическото и етерното тяло.
Тези други форми на съществувание той получава, когато ако мога така да се изразя се „облича" във физическото си и етерно тяло; ако би следвал само своето праволинейно развитие в духовния свят, той никога не би стигнал до „обвивките" на физическото и етерното тяло.
Когато обхващаме с физически поглед едно дете, каквото е то след своето раждане, нека да сме наясно: цялото то е едно продължение; и ние сме длъжни да насочваме нашето внимание не само към това, което настъпва с човека след смъртта, следователно, към духовното продължение на физическия живот; ние трябва да сме наясно: самото физическо съществувание е един вид продължение на духовния свят, а чрез възпитанието ние само продължаваме това, което е извършено и без наше участие, от страна на висшите духовни Същества. Ние ще обгърнем нашето възпитателно изкуство с единствено подобаващото настроение, само ако проумеем: Тук, в това подрастващо човешко същество, ти трябва да предприемеш едно продължение на всичко онова, което висшите Същества вече са постигнали преди неговото физическо раждане.
към текста >>
Днес има много хора, които вземат нещата абстрактно; а когато се отнасяме към нещата конкретно, въпросите в дадена област не могат да се задават произ
вол
но.
След като днес хората са изгубили всяка сетивна и мисловна връзка с духовните светове, те често задават напълно абстрактни въпроси, които от гледна точка на духовното прозрение са лишени от какъвто и да е смисъл. Често например, се задава въпросът за т.н. пренатално или предрожденно възпитание, с други думи, за възпитанието на детето по време на бременността; т.е. преди неговото физическо раждане.
Днес има много хора, които вземат нещата абстрактно; а когато се отнасяме към нещата конкретно, въпросите в дадена област не могат да се задават произволно.
Често съм прибягвал до следния пример: Виждаме на улицата някакви следи. Веднага възниква въпросът: Откъде са те? От една кола. А защо тя е минала по този път? Защото пътниците, които са били вътре, искали да стигнат до определено място.
към текста >>
Чрез възпитанието и обучението ние трябва да постигнем такава ритмична регулация, която ще поз
вол
и правилното включване на физическия организъм в душевно-духовната област.
Всичките ни преподавателски усилия биха останали несъвършени, ако не сме изпълнени с ясното съзнание: Със своето раждане, човекът получава и възможността да извърши онова, което не е могъл да извърши в духовния свят. Ние сме длъжни да възпитаваме и обучаваме по такъв начин, че да постигнем истинска хармония между дишането и духовния свят. В духовния свят човекът не можеше да осъществява ритмичната смяна между будност и сън, както пра ви това тук, в условията на физическия свят.
Чрез възпитанието и обучението ние трябва да постигнем такава ритмична регулация, която ще позволи правилното включване на физическия организъм в душевно-духовната област.
И всичко това, разбира се, е не някаква абстракция, която следва автоматично да приложим в хода на обучението, а нещо, което трябва да оживее в нас като една основна мисъл за човешката природа.
към текста >>
52.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Да, днес Вие може да срещнете в учебниците по психология и педагогика всевъзможни дефиниции за „представа*11, „
вол
я" и т.н.: Обаче тези дефиниции съвсем не Ви дават истинско познание за „представата" и „
вол
ята".
Това се дължи на факта, че днес, в епохата на Съзнаващата Душа (Bewusstseinseele)*9, хората все още не са способни за такова духовно вдълбочаване, което би им открило истинската природа на човешката душа. Онези понятия от областта на психологията, които бяха заети от Четвъртата следатлантска епоха*10, фактически днес са останали малко или много без съдържание и звучат като кухи фрази. Ако днес някой вземе каквото и да е съчинение, боравещо с психологически понятия, веднага ще открие, че тук съдържание просто липсва. Всъщност психолозите само си играят с понятия. Кой например днес стига до ясно понятие за това, какво е една представа?
Да, днес Вие може да срещнете в учебниците по психология и педагогика всевъзможни дефиниции за „представа*11, „воля" и т.н.: Обаче тези дефиниции съвсем не Ви дават истинско познание за „представата" и „волята".
По силата на една външна, историческа необходимост, днес на хората напълно убягва душевната връзка между отделния човек и Космоса. Хората просто не са в състояние да проумеят тази дълбока, истинска връзка. Но едва когато осъзнаем връзката между отделния човек и целия Космос, ние стигаме и до идеята за истинската същност на човека.
към текста >>
Ясно е, че ние трябва да развием представите, чувствата и
вол
ята у децата.
Нека да се спрем на това, което обикновено наричаме представа".
Ясно е, че ние трябва да развием представите, чувствата и волята у децата.
Следователно, налага се да имаме съвсем точно понятие за това, какво е представата. Ако отправим непредубеден поглед към това, което живее у човека като „представа", веднага ще ни впечатли нейния образен характер; да, представата несъмнено има един образен характер.*12 И който търси в представата някаква реалност или истинско битие, се поддава на една голяма илюзия. А какво би била за нас представата, ако тя притежаваше някакви елементи на обективно съществувание? Несъмнено,ние имаме в себе си такива елементи. Вземете например, грубо казано, реално съществуващите телесни органи като очите, носът, стомахът.
към текста >>
Нека сега по сходен начин да се обърнем към
вол
ята.
Нека сега по сходен начин да се обърнем към волята.
Впрочем за обикновеното съзнание волята е нещо извънредно загадъчно; тя е същинска беда за психолозите чисто и просто поради обстоятелството, че за психолога волята се явява като нещо твърде реално, но в същото време като нещо, лишено от всяко съдържание. Ако проверите какво съдържание влагат психолозите във волята, Вие лесно ще се убедите: Според тях съдържанието на волята е в областта на мисленето. Сякаш волята сама за себе си, остава без съдържание. Практически, за волята не съществуват ни какви дефиниции; при нея те са наистина трудни, понеже тя се явява като лишена от свое собствено съдържание. И така, какво представлява волята?
към текста >>
Впрочем за обикновеното съзнание
вол
ята е нещо извънредно загадъчно; тя е същинска беда за психолозите чисто и просто поради обстоятелството, че за психолога
вол
ята се явява като нещо твърде реално, но в същото време като нещо, лишено от всяко съдържание.
Нека сега по сходен начин да се обърнем към волята.
Впрочем за обикновеното съзнание волята е нещо извънредно загадъчно; тя е същинска беда за психолозите чисто и просто поради обстоятелството, че за психолога волята се явява като нещо твърде реално, но в същото време като нещо, лишено от всяко съдържание.
Ако проверите какво съдържание влагат психолозите във волята, Вие лесно ще се убедите: Според тях съдържанието на волята е в областта на мисленето. Сякаш волята сама за себе си, остава без съдържание. Практически, за волята не съществуват ни какви дефиниции; при нея те са наистина трудни, понеже тя се явява като лишена от свое собствено съдържание. И така, какво представлява волята? Тя не е нищо друго, освен онзи зародиш в нас, които след смъртта ще се превърне в наша духовно-душевна реалност.
към текста >>
Ако проверите какво съдържание влагат психолозите във
вол
ята, Вие лесно ще се убедите: Според тях съдържанието на
вол
ята е в областта на мисленето.
Нека сега по сходен начин да се обърнем към волята. Впрочем за обикновеното съзнание волята е нещо извънредно загадъчно; тя е същинска беда за психолозите чисто и просто поради обстоятелството, че за психолога волята се явява като нещо твърде реално, но в същото време като нещо, лишено от всяко съдържание.
Ако проверите какво съдържание влагат психолозите във волята, Вие лесно ще се убедите: Според тях съдържанието на волята е в областта на мисленето.
Сякаш волята сама за себе си, остава без съдържание. Практически, за волята не съществуват ни какви дефиниции; при нея те са наистина трудни, понеже тя се явява като лишена от свое собствено съдържание. И така, какво представлява волята? Тя не е нищо друго, освен онзи зародиш в нас, които след смъртта ще се превърне в наша духовно-душевна реалност. Следователно, когато си представяте нашата духовно-душевна метаморфоза след смъртта, и то в нейния зародишен вид, Вие стигате до идеята за човешката воля.
към текста >>
Сякаш
вол
ята сама за себе си, остава без съдържание.
Нека сега по сходен начин да се обърнем към волята. Впрочем за обикновеното съзнание волята е нещо извънредно загадъчно; тя е същинска беда за психолозите чисто и просто поради обстоятелството, че за психолога волята се явява като нещо твърде реално, но в същото време като нещо, лишено от всяко съдържание. Ако проверите какво съдържание влагат психолозите във волята, Вие лесно ще се убедите: Според тях съдържанието на волята е в областта на мисленето.
Сякаш волята сама за себе си, остава без съдържание.
Практически, за волята не съществуват ни какви дефиниции; при нея те са наистина трудни, понеже тя се явява като лишена от свое собствено съдържание. И така, какво представлява волята? Тя не е нищо друго, освен онзи зародиш в нас, които след смъртта ще се превърне в наша духовно-душевна реалност. Следователно, когато си представяте нашата духовно-душевна метаморфоза след смъртта, и то в нейния зародишен вид, Вие стигате до идеята за човешката воля. Житейският път стига до Портата на смъртта, но волята продължава нататък. (рис.1)
към текста >>
Практически, за
вол
ята не съществуват ни какви дефиниции; при нея те са наистина трудни, понеже тя се явява като лишена от свое собствено съдържание.
Нека сега по сходен начин да се обърнем към волята. Впрочем за обикновеното съзнание волята е нещо извънредно загадъчно; тя е същинска беда за психолозите чисто и просто поради обстоятелството, че за психолога волята се явява като нещо твърде реално, но в същото време като нещо, лишено от всяко съдържание. Ако проверите какво съдържание влагат психолозите във волята, Вие лесно ще се убедите: Според тях съдържанието на волята е в областта на мисленето. Сякаш волята сама за себе си, остава без съдържание.
Практически, за волята не съществуват ни какви дефиниции; при нея те са наистина трудни, понеже тя се явява като лишена от свое собствено съдържание.
И така, какво представлява волята? Тя не е нищо друго, освен онзи зародиш в нас, които след смъртта ще се превърне в наша духовно-душевна реалност. Следователно, когато си представяте нашата духовно-душевна метаморфоза след смъртта, и то в нейния зародишен вид, Вие стигате до идеята за човешката воля. Житейският път стига до Портата на смъртта, но волята продължава нататък. (рис.1)
към текста >>
И така, какво представлява
вол
ята?
Нека сега по сходен начин да се обърнем към волята. Впрочем за обикновеното съзнание волята е нещо извънредно загадъчно; тя е същинска беда за психолозите чисто и просто поради обстоятелството, че за психолога волята се явява като нещо твърде реално, но в същото време като нещо, лишено от всяко съдържание. Ако проверите какво съдържание влагат психолозите във волята, Вие лесно ще се убедите: Според тях съдържанието на волята е в областта на мисленето. Сякаш волята сама за себе си, остава без съдържание. Практически, за волята не съществуват ни какви дефиниции; при нея те са наистина трудни, понеже тя се явява като лишена от свое собствено съдържание.
И така, какво представлява волята?
Тя не е нищо друго, освен онзи зародиш в нас, които след смъртта ще се превърне в наша духовно-душевна реалност. Следователно, когато си представяте нашата духовно-душевна метаморфоза след смъртта, и то в нейния зародишен вид, Вие стигате до идеята за човешката воля. Житейският път стига до Портата на смъртта, но волята продължава нататък. (рис.1)
към текста >>
Следователно, когато си представяте нашата духовно-душевна метаморфоза след смъртта, и то в нейния зародишен вид, Вие стигате до идеята за човешката
вол
я.
Ако проверите какво съдържание влагат психолозите във волята, Вие лесно ще се убедите: Според тях съдържанието на волята е в областта на мисленето. Сякаш волята сама за себе си, остава без съдържание. Практически, за волята не съществуват ни какви дефиниции; при нея те са наистина трудни, понеже тя се явява като лишена от свое собствено съдържание. И така, какво представлява волята? Тя не е нищо друго, освен онзи зародиш в нас, които след смъртта ще се превърне в наша духовно-душевна реалност.
Следователно, когато си представяте нашата духовно-душевна метаморфоза след смъртта, и то в нейния зародишен вид, Вие стигате до идеята за човешката воля.
Житейският път стига до Портата на смъртта, но волята продължава нататък. (рис.1)
към текста >>
Житейският път стига до Портата на смъртта, но
вол
ята продължава нататък. (рис.1)
Сякаш волята сама за себе си, остава без съдържание. Практически, за волята не съществуват ни какви дефиниции; при нея те са наистина трудни, понеже тя се явява като лишена от свое собствено съдържание. И така, какво представлява волята? Тя не е нищо друго, освен онзи зародиш в нас, които след смъртта ще се превърне в наша духовно-душевна реалност. Следователно, когато си представяте нашата духовно-душевна метаморфоза след смъртта, и то в нейния зародишен вид, Вие стигате до идеята за човешката воля.
Житейският път стига до Портата на смъртта, но волята продължава нататък. (рис.1)
към текста >>
на живота преди раждането; от друга страна е
вол
ята, като зародиш на нещо, което предстои.
Нека да обобщим: От една страна имаме представата,която разглеждаме като образ на пренаталния живот, т.е.
на живота преди раждането; от друга страна е волята, като зародиш на нещо, което предстои.
Моля Ви да вникнете както трябва в разликата между „зародиш" и „образ". Защото зародишът е нещо трансцедентално (Uber-Reales), а образът нещо нереално, нещо което стои под реалността (Unter-Reales); един зародиш след време се превръща в нещо реално, с други думи, носи в себе си една бъдеща реалност; така че всъщност волята е от много по-духовно естество, отколкото обикновено мислим. За това се досети, Шопенхауер; но естествено, той не можа да стигне до убеждението, че волята е зародиш на духовно-душевната ни метаморфоза, и по-точно казано, на нашата духовно-душевна реалност след смъртта.
към текста >>
Защото зародишът е нещо трансцедентално (Uber-Reales), а образът нещо нереално, нещо което стои под реалността (Unter-Reales); един зародиш след време се превръща в нещо реално, с други думи, носи в себе си една бъдеща реалност; така че всъщност
вол
ята е от много по-духовно естество, отколкото обикновено мислим.
Нека да обобщим: От една страна имаме представата,която разглеждаме като образ на пренаталния живот, т.е. на живота преди раждането; от друга страна е волята, като зародиш на нещо, което предстои. Моля Ви да вникнете както трябва в разликата между „зародиш" и „образ".
Защото зародишът е нещо трансцедентално (Uber-Reales), а образът нещо нереално, нещо което стои под реалността (Unter-Reales); един зародиш след време се превръща в нещо реално, с други думи, носи в себе си една бъдеща реалност; така че всъщност волята е от много по-духовно естество, отколкото обикновено мислим.
За това се досети, Шопенхауер; но естествено, той не можа да стигне до убеждението, че волята е зародиш на духовно-душевната ни метаморфоза, и по-точно казано, на нашата духовно-душевна реалност след смъртта.
към текста >>
За това се досети, Шопенхауер; но естествено, той не можа да стигне до убеждението, че
вол
ята е зародиш на духовно-душевната ни метаморфоза, и по-точно казано, на нашата духовно-душевна реалност след смъртта.
Нека да обобщим: От една страна имаме представата,която разглеждаме като образ на пренаталния живот, т.е. на живота преди раждането; от друга страна е волята, като зародиш на нещо, което предстои. Моля Ви да вникнете както трябва в разликата между „зародиш" и „образ". Защото зародишът е нещо трансцедентално (Uber-Reales), а образът нещо нереално, нещо което стои под реалността (Unter-Reales); един зародиш след време се превръща в нещо реално, с други думи, носи в себе си една бъдеща реалност; така че всъщност волята е от много по-духовно естество, отколкото обикновено мислим.
За това се досети, Шопенхауер; но естествено, той не можа да стигне до убеждението, че волята е зародиш на духовно-душевната ни метаморфоза, и по-точно казано, на нашата духовно-душевна реалност след смъртта.
към текста >>
Ето как, в известен смисъл, разделихме човешкия душевен живот на две области: на образни представи, и на зародишна
вол
я; впрочем между „образ" и „зародиш" минава една ясна граница.
Ето как, в известен смисъл, разделихме човешкия душевен живот на две области: на образни представи, и на зародишна воля; впрочем между „образ" и „зародиш" минава една ясна граница.
Тази граница се състои в цялостните изживявания на самия физически човек, който непрекъснато отхвърля пренаталните си опитности, за да породи образите на своите представи, а от друга страна не позволява на волята да се прояви докрай, запазвайки я в зародишно състояние. Но чрез какви сили така следва да попитаме се извършва всичко това?
към текста >>
Тази граница се състои в цялостните изживявания на самия физически човек, който непрекъснато отхвърля пренаталните си опитности, за да породи образите на своите представи, а от друга страна не поз
вол
ява на
вол
ята да се прояви докрай, запазвайки я в зародишно състояние.
Ето как, в известен смисъл, разделихме човешкия душевен живот на две области: на образни представи, и на зародишна воля; впрочем между „образ" и „зародиш" минава една ясна граница.
Тази граница се състои в цялостните изживявания на самия физически човек, който непрекъснато отхвърля пренаталните си опитности, за да породи образите на своите представи, а от друга страна не позволява на волята да се прояви докрай, запазвайки я в зародишно състояние.
Но чрез какви сили така следва да попитаме се извършва всичко това?
към текста >>
А всичко онова, в която ще се превърне нашата
вол
я след смъртта, ние, така да се каже, заливаме с вълни от симпатия.
Както беше споменато в първата лекция, ние се раждаме във физическия свят, само защото не можем да останем повече в духовния свят. След като сме вече инкарнирани в материалния свят, ние развиваме една антипатия към всичко, което е духовно, така че отблъскваме пренаталните духовни спомени в една несъзнавана антипатия. Ние просто носим в себе си силата на антипатията и чрез нея превръщаме пренаталните елементи в мисловни образи.
А всичко онова, в която ще се превърне нашата воля след смъртта, ние, така да се каже, заливаме с вълни от симпатия.
към текста >>
Антипатията, която поема в едната посока, непрекъснато тласка нашия душевен живот към представка и мисловна дейност; симпатията, която поема в друга посока, превръща нашите
вол
еви импулси в един вид зародиши, които след смъртта ще постигнат своята духовна реалност.
Ние не възприемаме съзнателно тези две сили, симпатията и антипатията, обаче те живеят в нас под формата на нашите чувства (рис 2), които бликат от непрекъснатия ритъм, от непрекъснатото взаимодействие между симпатията и антипатията. Ние изграждаме в себе си светът на чувствата като една непрекъсната смяна систола, диастола между симпатията и антипатията. Тяхното взаимодействие е постоянно в нас.
Антипатията, която поема в едната посока, непрекъснато тласка нашия душевен живот към представка и мисловна дейност; симпатията, която поема в друга посока, превръща нашите волеви импулси в един вид зародиши, които след смъртта ще постигнат своята духовна реалност.
Тук Вие се докосвате до истинското разбиране на духовно-душевния живот: ние създаваме зародиша на душевния живот като един ритъм на симпатия и антипатия.
към текста >>
Нека сега да се обърнем към другата страна, а именно
вол
ята, където са скрити зародишните сили за нашето развитие, след като вече сме минали през Портата на смъртта.
Нека сега да се обърнем към другата страна, а именно волята, където са скрити зародишните сили за нашето развитие, след като вече сме минали през Портата на смъртта.
Волята живее в нас, само защото я обгръщаме със симпатия, само защото обгръщаме със симпатия онези зародишни импулси, които ще се развият едва след смъртта. Както нашето мислене почива на антипатията, така и волята почива на симпатията. А когато симпатията стане достатъчно силна, тогава от нея възниква фантазията: По сходен начин, както и паметта се поражда от антипатията. Да, точно както паметта възниква от антипатията, така и фантазията възниква от симпатията. И когато силите на фантазията Ви изпълнят в достатъчна степен нещо което в обикновения живот става само по несъзнаван начин, тя Ви изпълва от край до край, така че Вие стигате до обикновените имагинации, с чиято помощ си представяте външните предмети.
към текста >>
Вол
ята живее в нас, само защото я обгръщаме със симпатия, само защото обгръщаме със симпатия онези зародишни импулси, които ще се развият едва след смъртта.
Нека сега да се обърнем към другата страна, а именно волята, където са скрити зародишните сили за нашето развитие, след като вече сме минали през Портата на смъртта.
Волята живее в нас, само защото я обгръщаме със симпатия, само защото обгръщаме със симпатия онези зародишни импулси, които ще се развият едва след смъртта.
Както нашето мислене почива на антипатията, така и волята почива на симпатията. А когато симпатията стане достатъчно силна, тогава от нея възниква фантазията: По сходен начин, както и паметта се поражда от антипатията. Да, точно както паметта възниква от антипатията, така и фантазията възниква от симпатията. И когато силите на фантазията Ви изпълнят в достатъчна степен нещо което в обикновения живот става само по несъзнаван начин, тя Ви изпълва от край до край, така че Вие стигате до обикновените имагинации, с чиято помощ си представяте външните предмети. Както от паметта възниква понятието, така и от фантазията възниква имагинацията, въображението, с чиято помощ изграждаме сетивните представи.
към текста >>
Както нашето мислене почива на антипатията, така и
вол
ята почива на симпатията.
Нека сега да се обърнем към другата страна, а именно волята, където са скрити зародишните сили за нашето развитие, след като вече сме минали през Портата на смъртта. Волята живее в нас, само защото я обгръщаме със симпатия, само защото обгръщаме със симпатия онези зародишни импулси, които ще се развият едва след смъртта.
Както нашето мислене почива на антипатията, така и волята почива на симпатията.
А когато симпатията стане достатъчно силна, тогава от нея възниква фантазията: По сходен начин, както и паметта се поражда от антипатията. Да, точно както паметта възниква от антипатията, така и фантазията възниква от симпатията. И когато силите на фантазията Ви изпълнят в достатъчна степен нещо което в обикновения живот става само по несъзнаван начин, тя Ви изпълва от край до край, така че Вие стигате до обикновените имагинации, с чиято помощ си представяте външните предмети. Както от паметта възниква понятието, така и от фантазията възниква имагинацията, въображението, с чиято помощ изграждаме сетивните представи. В последна сметка, те произлизат от волята.
към текста >>
В последна сметка, те произлизат от
вол
ята.
Както нашето мислене почива на антипатията, така и волята почива на симпатията. А когато симпатията стане достатъчно силна, тогава от нея възниква фантазията: По сходен начин, както и паметта се поражда от антипатията. Да, точно както паметта възниква от антипатията, така и фантазията възниква от симпатията. И когато силите на фантазията Ви изпълнят в достатъчна степен нещо което в обикновения живот става само по несъзнаван начин, тя Ви изпълва от край до край, така че Вие стигате до обикновените имагинации, с чиято помощ си представяте външните предмети. Както от паметта възниква понятието, така и от фантазията възниква имагинацията, въображението, с чиято помощ изграждаме сетивните представи.
В последна сметка, те произлизат от волята.
към текста >>
Обстоятелството, че виждаме тебешира бял, произтича от участието на
вол
ята, която надхвърля симпатията и фантазията, и се стига до въображението.
Една от големите заблуди на психолозите личи например в следното тяхно твърдение: „Ето, ние наблюдаваме предметите, след което чрез абстракция получаваме представите". Обаче това изобщо не е вярно.
Обстоятелството, че виждаме тебешира бял, произтича от участието на волята, която надхвърля симпатията и фантазията, и се стига до въображението.
И обратно, ако изграждаме едно понятие, ще установим, че то има съвсем друг произход, защото понятието възниква от паметта.
към текста >>
От друга страна,
вол
ята, симпатията, фантазията и имагинацията също проявяват своите действия, и то в известен смисъл извън човешкото тяло.
От друга страна, волята, симпатията, фантазията и имагинацията също проявяват своите действия, и то в известен смисъл извън човешкото тяло.
На волята е отредено да остане в зародишен вид и никога да не се прояви напълно, а да изчезва още в мига на своето възникване. Да, волята трябва да остане в зародишен вид, а зародишът да не стигне прекалено далеч в своето развитие: ето защо той трябва да загине още в мига на своето възникване. Тук ние стигаме до нещо изключително важно в човешката природа.
към текста >>
На
вол
ята е отредено да остане в зародишен вид и никога да не се прояви напълно, а да изчезва още в мига на своето възникване.
От друга страна, волята, симпатията, фантазията и имагинацията също проявяват своите действия, и то в известен смисъл извън човешкото тяло.
На волята е отредено да остане в зародишен вид и никога да не се прояви напълно, а да изчезва още в мига на своето възникване.
Да, волята трябва да остане в зародишен вид, а зародишът да не стигне прекалено далеч в своето развитие: ето защо той трябва да загине още в мига на своето възникване. Тук ние стигаме до нещо изключително важно в човешката природа.
към текста >>
Да,
вол
ята трябва да остане в зародишен вид, а зародишът да не стигне прекалено далеч в своето развитие: ето защо той трябва да загине още в мига на своето възникване.
От друга страна, волята, симпатията, фантазията и имагинацията също проявяват своите действия, и то в известен смисъл извън човешкото тяло. На волята е отредено да остане в зародишен вид и никога да не се прояви напълно, а да изчезва още в мига на своето възникване.
Да, волята трябва да остане в зародишен вид, а зародишът да не стигне прекалено далеч в своето развитие: ето защо той трябва да загине още в мига на своето възникване.
Тук ние стигаме до нещо изключително важно в човешката природа.
към текста >>
Обаче ние не му поз
вол
яваме това; дори го унищожаваме още в мига, когато то по желае да се издигне в духовния свят.
Ние винаги трябва да обхващаме целия човек в неговото духовно, душевно и телесно устройство. Но в човека непрекъснато се ражда нещо, което показва тенденцията да става все по-духовно. Но понеже за любовта впрочем за егоистичната любов е характерно, че иска да задържи материята, човешкото физическо тяло е силно затруднено в своето одухотворяване. И така, в себе си имаме нещо материално, което непрекъснато се стреми да премине в едно духовно състояние.
Обаче ние не му позволяваме това; дори го унищожаваме още в мига, когато то по желае да се издигне в духовния свят.
Това „нещо" е кръвта пълната противоположност на нервите.
към текста >>
Още преди раждането, ние сме били в Космоса и нашите тогавашни изживявания се отразяват сега в нас; а след като минем през Портата на смъртта, ние отново ще бъдем там, и целият ни бъдещ живот е вложен като зародишен кълн в нашата
вол
я.
От всичко, което вече изложих пред Вас, логически следва, че човешката природа може да бъде разбрана само ако я поставим във връзка с Космоса. Защото, дори и когато мислим, ние осъществяваме в себе си един космически процес.
Още преди раждането, ние сме били в Космоса и нашите тогавашни изживявания се отразяват сега в нас; а след като минем през Портата на смъртта, ние отново ще бъдем там, и целият ни бъдещ живот е вложен като зародишен кълн в нашата воля.
Това, което бушува в нас, макар и несъзнателно, от гледна точка на висшето познание, ръководи събитията в Космоса по напълно съзнателен начин.
към текста >>
Възприятията и
вол
ята.възникват не поради това, че „нещо" преминава от сетивните нерви в моторните, а просто защото един вид „прав ток" се прехвърля от един нерв към друг и поради тази причина у нас се пробужда душевната сфера: В главния мозък и в гръбначния мозък.
Подобно прекъсване, подобен скок, виждаме и в гръбначния мозък, когато например едно от нервните разклонения се отправя към задния дял на гръбначния мозък, а друго към предния дял. По-нататък такъв скок имаме в ганглийните възли, които спадат към симпатикусовата нервна система. Ние съвсем не сме толкова просто устроени, както изглежда на пръв поглед. На три места в нашия организъм в главата, гръдната област и долната част на тялото има граници, където се срещат антипатията и симпатията.
Възприятията и волята.възникват не поради това, че „нещо" преминава от сетивните нерви в моторните, а просто защото един вид „прав ток" се прехвърля от един нерв към друг и поради тази причина у нас се пробужда душевната сфера: В главния мозък и в гръбначния мозък.
На тези места, където нервните влакна се прекъсват, ние се включваме с нашата симпатия и антипатия в душевния свят; това се повтаря и там, където ганглийните възли преминават в симпатикусовата нервна система.
към текста >>
С оглед на този основен факт, Вие лесно ще се убедите в огромната разлика между изграждането на
вол
ята и изграждането на представите.
С оглед на този основен факт, Вие лесно ще се убедите в огромната разлика между изграждането на волята и изграждането на представите.
към текста >>
Ако съсредоточите Вашите сили изключително върху изграждането на представи и работите едностранчиво в тази посока, практически Вие връщате целия човек към живота му преди раждането и Вие несъмнено ще му навредите, понеже го възпитавате в рационалистичен дух, понеже вплитате неговата
вол
я в нещо, с което той вече е приключил: животът преди раждането!
Ако съсредоточите Вашите сили изключително върху изграждането на представи и работите едностранчиво в тази посока, практически Вие връщате целия човек към живота му преди раждането и Вие несъмнено ще му навредите, понеже го възпитавате в рационалистичен дух, понеже вплитате неговата воля в нещо, с което той вече е приключил: животът преди раждането!
При възпитанието на детето Вие не трябва да си служите с прекалено абстрактни понятия. Вие трябва да му поднесете най-вече образи. Защо?
към текста >>
И така, ние стигнахме до две системи от понятия: мислене-антипатия-памет-понятие и
вол
я-симпатия-фантазия-имагинация; две системи, чието целенасочено прилагане може да ни помогне много в нашата педагогическа практика.
И така, ние стигнахме до две системи от понятия: мислене-антипатия-памет-понятие и воля-симпатия-фантазия-имагинация; две системи, чието целенасочено прилагане може да ни помогне много в нашата педагогическа практика.
към текста >>
53.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ние никога не бихме стигнали до такова разбиране, ако смятаме, че в хода на е
вол
юцията е невъзможно да се породят съвсем нов вид сили.
Но какво представлява този закон за съхранение на енергията от културно-историческа гледна точка? Всъщност той е една голяма пречка за правилното разбиране на човешката природа.
Ние никога не бихме стигнали до такова разбиране, ако смятаме, че в хода на еволюцията е невъзможно да се породят съвсем нов вид сили.
Защото истинската природа на човека подсказва, че чрез него непрекъснато се пораждат нови сили. Впрочем в условията на физическия свят, човекът е единственото същество, в което се образуват нови сили а както по-късно ще чуем също и нови вещества, нови субстанции. В известен смисъл, законът за съхранение на енергията не представлява пречка за разбирането на минералното, растителното и животинското царство, но стигне ли се до едно истинско познание на човешкото същество, нещата изцяло се променят.
към текста >>
Външната природа застава пред нас по такъв начин, че от една страна ние й противопоставяме нашия представен и мисловен живот, които имат образен характер, и които са един вид отражение на живота преди раждането; от друга страна насочваме към природата нашата
вол
ева същност, чиито зародишни сили са отправени към нашия живот след смъртта.
Външната природа застава пред нас по такъв начин, че от една страна ние й противопоставяме нашия представен и мисловен живот, които имат образен характер, и които са един вид отражение на живота преди раждането; от друга страна насочваме към природата нашата волева същност, чиито зародишни сили са отправени към нашия живот след смъртта.
По този начин, ние сме в непрекъсната връзка с природата. Първоначално тъкмо това двойнствено отнасяне на човека към природния свят е дало повод да се мисли, че и самият той е „двойнствено същество": Една пълна заблуда. На този въпрос ще се върнем по-късно.
към текста >>
Но отправим ли към природния свят нашата жива и целеустремена
вол
я, с нейните зародишни импулси, насочени към живота след смъртта, тогава природата ни се открива в съвсем друга светлина.
Но отправим ли към природния свят нашата жива и целеустремена воля, с нейните зародишни импулси, насочени към живота след смъртта, тогава природата ни се открива в съвсем друга светлина.
към текста >>
Обаче сега, след като не
вол
но сте възприели някои погрешни представи от съвременната наука, пред Вас ще възникнат значителни трудности.
Обаче сега, след като неволно сте възприели някои погрешни представи от съвременната наука, пред Вас ще възникнат значителни трудности.
Защото всичко, което ни свързва с външния свят чрез сетивата тук имам предвид всичките 12 сетива има не познавателен, а волев характер*23. Ясно е, че за днешните хора подобно схващане звучи съвсем абсурдно. Ето защо те приемат за нещо детинско, когато Платон твърди, че всъщност при зрението се протягат един вид пипала от очите, за да се насочат към предметите*24. Разбира се, тези „пипала" остават незабелязани от сетивните органи; обаче за Платон те бяха факт, доказващ, че той е проникнал в свръхсетивния свят. Всъщност, когато обхващаме нещата с поглед, ние само осъществяваме макар и по деликатен начин един процес, сходен с този, при който докосваме предметите.
към текста >>
Защото всичко, което ни свързва с външния свят чрез сетивата тук имам предвид всичките 12 сетива има не познавателен, а
вол
ев характер*23.
Обаче сега, след като неволно сте възприели някои погрешни представи от съвременната наука, пред Вас ще възникнат значителни трудности.
Защото всичко, което ни свързва с външния свят чрез сетивата тук имам предвид всичките 12 сетива има не познавателен, а волев характер*23.
Ясно е, че за днешните хора подобно схващане звучи съвсем абсурдно. Ето защо те приемат за нещо детинско, когато Платон твърди, че всъщност при зрението се протягат един вид пипала от очите, за да се насочат към предметите*24. Разбира се, тези „пипала" остават незабелязани от сетивните органи; обаче за Платон те бяха факт, доказващ, че той е проникнал в свръхсетивния свят. Всъщност, когато обхващаме нещата с поглед, ние само осъществяваме макар и по деликатен начин един процес, сходен с този, при който докосваме предметите. Когато например хващате парче тебешир, тук е налице един физически процес, сходен с онзи духовен процес, който се разиграва докато Вие изпращате етерните сили от Вашите очи, за да изградите зрителен образ за съответния предмет.
към текста >>
В този случай Вие би трябвало завинаги да останете евритмично при „А", без да стигнете до „О", просто защото една съпротивителна сила не Ви поз
вол
ява да протегнете ръцете си напред и да ги приближите една до друга*25.
Представете си, че двете Ви ръце са така устроени, че е невъзможно да ги протегнете напред и да обгърнете раменете си.
В този случай Вие би трябвало завинаги да останете евритмично при „А", без да стигнете до „О", просто защото една съпротивителна сила не Ви позволява да протегнете ръцете си напред и да ги приближите една до друга*25.
По отношение на свръхсетивните пипала, излизащи от очите му, конят е в следното положение: с пипалата на лявото око той никога не може да докосне пипалата на дясното око. Обаче поради разположението на своите очи, човекът винаги може да докосне тези две свръхсетивни пипала. Точно на това се дължи и усещането за Азът, което също е от свръхсетивно естество. Ако поначало не бихме били в състояние да събираме в едно цяло левите и десни свръхсетивни пипала, или ако съприкосновението им е твърде незначително, какъвто е случаят при животните, които ако ми позволите този израз никога не могат да вдигнат предните си лапи за молитва или за друг вид духовна дейност, тогава ние никога нямаше да стигнем до усещането за нашия Аз.
към текста >>
Ако поначало не бихме били в състояние да събираме в едно цяло левите и десни свръхсетивни пипала, или ако съприкосновението им е твърде незначително, какъвто е случаят при животните, които ако ми поз
вол
ите този израз никога не могат да вдигнат предните си лапи за молитва или за друг вид духовна дейност, тогава ние никога нямаше да стигнем до усещането за нашия Аз.
Представете си, че двете Ви ръце са така устроени, че е невъзможно да ги протегнете напред и да обгърнете раменете си. В този случай Вие би трябвало завинаги да останете евритмично при „А", без да стигнете до „О", просто защото една съпротивителна сила не Ви позволява да протегнете ръцете си напред и да ги приближите една до друга*25. По отношение на свръхсетивните пипала, излизащи от очите му, конят е в следното положение: с пипалата на лявото око той никога не може да докосне пипалата на дясното око. Обаче поради разположението на своите очи, човекът винаги може да докосне тези две свръхсетивни пипала. Точно на това се дължи и усещането за Азът, което също е от свръхсетивно естество.
Ако поначало не бихме били в състояние да събираме в едно цяло левите и десни свръхсетивни пипала, или ако съприкосновението им е твърде незначително, какъвто е случаят при животните, които ако ми позволите този израз никога не могат да вдигнат предните си лапи за молитва или за друг вид духовна дейност, тогава ние никога нямаше да стигнем до усещането за нашия Аз.
към текста >>
Изключително важна подробност за зрителните и слуховите усещания е, че те съвсем не са пасивни процеси; напротив, те са активни и
вол
еви процеси.
Изключително важна подробност за зрителните и слуховите усещания е, че те съвсем не са пасивни процеси; напротив, те са активни и волеви процеси.
Понякога съвременната философия се досеща за тези неща и започва да търси всевъзможни изразни средства, които по правило само показват, колко далече стои тя от истината. Така например във философските трактати на Лотце ясно се говори за волева активност на сетивния живот*26. Обаче нашият „долен човек" или „човекът-крайници", на когото са присъщи сетивни усещания като осезание, вкус, мирис и т.н., е несъмнено свързан с веществообмяната, която на свой ред има подчертано волев характер.
към текста >>
Така например във философските трактати на Лотце ясно се говори за
вол
ева активност на сетивния живот*26.
Изключително важна подробност за зрителните и слуховите усещания е, че те съвсем не са пасивни процеси; напротив, те са активни и волеви процеси. Понякога съвременната философия се досеща за тези неща и започва да търси всевъзможни изразни средства, които по правило само показват, колко далече стои тя от истината.
Така например във философските трактати на Лотце ясно се говори за волева активност на сетивния живот*26.
Обаче нашият „долен човек" или „човекът-крайници", на когото са присъщи сетивни усещания като осезание, вкус, мирис и т.н., е несъмнено свързан с веществообмяната, която на свой ред има подчертано волев характер.
към текста >>
Обаче нашият „долен човек" или „човекът-крайници", на когото са присъщи сетивни усещания като осезание, вкус, мирис и т.н., е несъмнено свързан с веществообмяната, която на свой ред има подчертано
вол
ев характер.
Изключително важна подробност за зрителните и слуховите усещания е, че те съвсем не са пасивни процеси; напротив, те са активни и волеви процеси. Понякога съвременната философия се досеща за тези неща и започва да търси всевъзможни изразни средства, които по правило само показват, колко далече стои тя от истината. Така например във философските трактати на Лотце ясно се говори за волева активност на сетивния живот*26.
Обаче нашият „долен човек" или „човекът-крайници", на когото са присъщи сетивни усещания като осезание, вкус, мирис и т.н., е несъмнено свързан с веществообмяната, която на свой ред има подчертано волев характер.
към текста >>
Обаче онази част от природата, която се издига над мъртвата материя и е устремена към бъдещия свят, човек долавя благодарение на своята смътна и неопределена
вол
я, проникваща чак до сетивата.
С други думи: Ако човек разглежда природата със своя разум, той стига само до това, което е мъртво в нея и точно от мъртвата материя той извежда т.н. природни закони.
Обаче онази част от природата, която се издига над мъртвата материя и е устремена към бъдещия свят, човек долавя благодарение на своята смътна и неопределена воля, проникваща чак до сетивата.
Замислете се, колко подвижен и жив става Вашият усет за природата, ако правилно вникнете в това, което току-що казах. И тогава Вие ще се съгласите: Когато изляза всред природата, тя ме посреща с изобилие от светлина и цветове; и доколкото въз приемам светлината и нейните цветове, аз се свързвам, с тази част от природата, която е устремена към бъдещето, а когато после се прибера в дома си, и размишлявайки върху природата стигам до нейните закони, тогава аз имам работа с онова, което непрекъснато умира в нея. В природата, разрушителните и градивни сили са взаимно свързани. Обстоятелството, че възприемаме разрушителните сили и изобщо умиращата природа, се дължи на това, че носим в себе си отражението от нашия пренатален живот, т.е. от живота ни преди раждането, явяващо се сега под формата на представен и мисловен свят, с чиято помощ ние вникваме в умиращата природа.
към текста >>
А обстоятелството, че можем да вникнем в бъдещите метаморфози на природния свят, се дължи на факта, че се обръщаме към природата не само с нашите разум и мислене, а и с това, което у нас самите има подчертано
вол
ев характер.
Замислете се, колко подвижен и жив става Вашият усет за природата, ако правилно вникнете в това, което току-що казах. И тогава Вие ще се съгласите: Когато изляза всред природата, тя ме посреща с изобилие от светлина и цветове; и доколкото въз приемам светлината и нейните цветове, аз се свързвам, с тази част от природата, която е устремена към бъдещето, а когато после се прибера в дома си, и размишлявайки върху природата стигам до нейните закони, тогава аз имам работа с онова, което непрекъснато умира в нея. В природата, разрушителните и градивни сили са взаимно свързани. Обстоятелството, че възприемаме разрушителните сили и изобщо умиращата природа, се дължи на това, че носим в себе си отражението от нашия пренатален живот, т.е. от живота ни преди раждането, явяващо се сега под формата на представен и мисловен свят, с чиято помощ ние вникваме в умиращата природа.
А обстоятелството, че можем да вникнем в бъдещите метаморфози на природния свят, се дължи на факта, че се обръщаме към природата не само с нашите разум и мислене, а и с това, което у нас самите има подчертано волев характер.
към текста >>
Ако обаче човекът се обърне към природата най-вече със своите
вол
еви импулси, той ще поддържа у себе си друго равнище на съзнанието, понеже, строго погледнато, в своята
вол
я човекът е потънал в дълбок сън, в зародишните сили на нещо, което ще се прояви едва в бъдещето.
Ако човекът не би могъл да пренесе в земния живот плодовете от живота си преди раждането, ако не би могъл да спаси силата и устрема на всичко онова, което сега се проявява като представен и мисловен живот, той никога не би успял да стигне до свободата. Да, човекът е свързан с умиращата, с мъртвата природа и в мига, когато призовава към свобода тази част от себе си, която е сродна с мъртвата природа, той всъщност призовава към свобода нещо, което е мъртво. С други думи, това което свързва човека с умиращата природа, го води в същото време и към свободата.
Ако обаче човекът се обърне към природата най-вече със своите волеви импулси, той ще поддържа у себе си друго равнище на съзнанието, понеже, строго погледнато, в своята воля човекът е потънал в дълбок сън, в зародишните сили на нещо, което ще се прояви едва в бъдещето.
В този случай човекът би се превърнал в едно наивно, природно същество, но не и в една свободна личност.
към текста >>
Обаче над тези два елемента обхващането на мъртвия свят чрез разума и обхващането на живите сили в природата чрез
вол
ята човекът разполага с нещо, което нито едно друго земно същество не носи у себе си от раждането до смъртта: Това е чистото мислене, т.е.
Обаче над тези два елемента обхващането на мъртвия свят чрез разума и обхващането на живите сили в природата чрез волята човекът разполага с нещо, което нито едно друго земно същество не носи у себе си от раждането до смъртта: Това е чистото мислене, т.е.
мисленето, което се отнася не до външната природа, а до свръхсетивната същност в самия човек, която прави от човека самостоятелно същество, разширяващо се извън пределите на мъртвите и живи сили в природата. Искаме ли да говорим за човешката свобода, трябва да посочим тъкмо тази автономия, тъкмо това чисто и независещо от сетивата мислене, в което непрекъснато пулсира волята.
към текста >>
Искаме ли да говорим за човешката свобода, трябва да посочим тъкмо тази автономия, тъкмо това чисто и независещо от сетивата мислене, в което непрекъснато пулсира
вол
ята.
Обаче над тези два елемента обхващането на мъртвия свят чрез разума и обхващането на живите сили в природата чрез волята човекът разполага с нещо, което нито едно друго земно същество не носи у себе си от раждането до смъртта: Това е чистото мислене, т.е. мисленето, което се отнася не до външната природа, а до свръхсетивната същност в самия човек, която прави от човека самостоятелно същество, разширяващо се извън пределите на мъртвите и живи сили в природата.
Искаме ли да говорим за човешката свобода, трябва да посочим тъкмо тази автономия, тъкмо това чисто и независещо от сетивата мислене, в което непрекъснато пулсира волята.
към текста >>
Ако човекът не би бил включен в планетарната е
вол
юция на Земята, голяма част от животните също нямаше да са тук; защото много от тях, и по-специално висшите животински видове, възникнаха в хода на Земната е
вол
юция, само защото човекът беше принуден естествено, казвам това в алегоричен смисъл да си служи със своите „ръце".
Обаче всичко това изобщо не е вярно.
Ако човекът не би бил включен в планетарната еволюция на Земята, голяма част от животните също нямаше да са тук; защото много от тях, и по-специално висшите животински видове, възникнаха в хода на Земната еволюция, само защото човекът беше принуден естествено, казвам това в алегоричен смисъл да си служи със своите „ръце".
На определена степен от земното си развитие, човекът трябваше да отдели висшите животински видове от своята собствена същност, която естествено тогава беше съвсем различна отколкото е тя днес; да, той трябваше да ги отхвърли от себе си, за да напредва в своето развитие. Бих желал да опиша това „отхвърляне" с помощта на следния пример: Представете си как разтворените в една течност вещества започват да се утаяват на дъното. В предишните степени на своето развитие, човекът беше свързан с животинския свят по същия начин и в хода на времето успя да отдели от себе си животинския свят като един вид утайка. А самите животни изобщо нямаше да имат своя днешен облик, ако човекът не беше положил тези продължителни усилия. Следователно, животинските видове, както и самата Земя, биха изглеждали по съвсем друг начин, ако не беше човека*27.
към текста >>
Следва да сме наясно, че не само низшите животински видове, но също и целия растителен и минерален свят отдавна биха се „втвърдили", отдавна биха от паднали от е
вол
юцията, ако човекът не беше на Земята.
Но нека да се обърнем сега към минералното и растителното царство.
Следва да сме наясно, че не само низшите животински видове, но също и целия растителен и минерален свят отдавна биха се „втвърдили", отдавна биха от паднали от еволюцията, ако човекът не беше на Земята.
Разбира се, напълно в духа на днешните естествени науки е, да повдигнат възражението: „Добре, хората умират, телата им биват изгаряни или погребвани и с това биват предавани на Земята, обаче този факт няма никакво значение за еволюцията на Земята, понеже тя би протичала по същия начин, независимо дали нашата планета приема или не човешките тела".
към текста >>
Разбира се, напълно в духа на днешните естествени науки е, да повдигнат възражението: „Добре, хората умират, телата им биват изгаряни или погребвани и с това биват предавани на Земята, обаче този факт няма никакво значение за е
вол
юцията на Земята, понеже тя би протичала по същия начин, независимо дали нашата планета приема или не човешките тела".
Но нека да се обърнем сега към минералното и растителното царство. Следва да сме наясно, че не само низшите животински видове, но също и целия растителен и минерален свят отдавна биха се „втвърдили", отдавна биха от паднали от еволюцията, ако човекът не беше на Земята.
Разбира се, напълно в духа на днешните естествени науки е, да повдигнат възражението: „Добре, хората умират, телата им биват изгаряни или погребвани и с това биват предавани на Земята, обаче този факт няма никакво значение за еволюцията на Земята, понеже тя би протичала по същия начин, независимо дали нашата планета приема или не човешките тела".
към текста >>
Обаче по същия начин и самата Земна е
вол
юция отдавна би стигнала до своя край, ако непрекъснато не поемаше от човешкия труп онези сили, които се пораждат в него след настъпването на смъртта.
Несъмнено селянките са много по наясно от градските дами относно значението на „маята" за приготвянето на хляба, макар и да се прибавя към тестото едва в нищожно количество: те просто знаят, че без маята няма да се получи нищо.
Обаче по същия начин и самата Земна еволюция отдавна би стигнала до своя край, ако непрекъснато не поемаше от човешкия труп онези сили, които се пораждат в него след настъпването на смъртта.
Да, еволюцията на Земята се поддържа благодарение на онези сили, които нашата планета непрекъснато приема чрез човешките трупове*28. Поради тази причина минералите разгръщат днес процеса на кристализация; нещо, което би било невъзможно без споменатите сили, идващи от мъртвите човешки тела; в противен случай, т.е. без човешките трупове, минералите отдавна щяха да се разпаднат. Поради същата причина и растенията поддържат своята вегетация; в противен случай, т.е. без човешките трупове, те отдавна щяха да прекратят своето развитие.
към текста >>
Да, е
вол
юцията на Земята се поддържа благодарение на онези сили, които нашата планета непрекъснато приема чрез човешките трупове*28.
Несъмнено селянките са много по наясно от градските дами относно значението на „маята" за приготвянето на хляба, макар и да се прибавя към тестото едва в нищожно количество: те просто знаят, че без маята няма да се получи нищо. Обаче по същия начин и самата Земна еволюция отдавна би стигнала до своя край, ако непрекъснато не поемаше от човешкия труп онези сили, които се пораждат в него след настъпването на смъртта.
Да, еволюцията на Земята се поддържа благодарение на онези сили, които нашата планета непрекъснато приема чрез човешките трупове*28.
Поради тази причина минералите разгръщат днес процеса на кристализация; нещо, което би било невъзможно без споменатите сили, идващи от мъртвите човешки тела; в противен случай, т.е. без човешките трупове, минералите отдавна щяха да се разпаднат. Поради същата причина и растенията поддържат своята вегетация; в противен случай, т.е. без човешките трупове, те отдавна щяха да прекратят своето развитие. Така стоят нещата и с по-низшите животински видове.
към текста >>
Пълен абсурд е да се мисли, че по отношение на минералното, растителното и животинското царство, е
вол
юцията на Земята би продължила своя нормален ход, дори и ако човекът не беше тук!
Поради същата причина и растенията поддържат своята вегетация; в противен случай, т.е. без човешките трупове, те отдавна щяха да прекратят своето развитие. Така стоят нещата и с по-низшите животински видове. Чрез своето мъртво тяло, човекът предоставя на Земята истинския фермент, необходимата „мая" за нейното по-нататъшно развитие. Ето защо, съвсем не е без значение, дали човекът живее на Земята или не.
Пълен абсурд е да се мисли, че по отношение на минералното, растителното и животинското царство, еволюцията на Земята би продължила своя нормален ход, дори и ако човекът не беше тук!
Природните процеси са едно цяло и човекът не може да бъде отделен от тях. До вярна представа за човека ще стигнем само тогава, когато съумеем да го включим в космическите процеси не само докато е жив, но и веднага след като е минал през Портата на смъртта.
към текста >>
Тези капки, които човек поема при раждането и отделя от себе си след смъртта, осъществяват едно непрекъснато оплождане на Земята от свръхсетивните сили; точно тези оплождащи, свръхсетивни сили поддържат планетарната е
вол
юция на Земята.
Да, веществата и силите, които той предоставя на Земния процес съвсем не са онези вещества и сили, които той заварва при своето раждане. Следователно, той предоставя на Земния процес нещо, което непрекъснато приижда от свръхсетивния свят. Накратко: Чрез своето раждане, човек сваля от свръхсетивния свят нещо, което той свързва с веществата и силите на физическото си тяло; след смъртта си, той го завещава на Земята. Ето как човекът непрекъснато подпомага вливането на сили от свръхсетивния във физическия свят. Представете си нагледно как тихият напоителен дъжд непрестанно се излива от свръхсетивния свят и как неговите капки не биха имали никаква полза за Земята, ако човекът не ги поемаше в своето тяло.
Тези капки, които човек поема при раждането и отделя от себе си след смъртта, осъществяват едно непрекъснато оплождане на Земята от свръхсетивните сили; точно тези оплождащи, свръхсетивни сили поддържат планетарната еволюция на Земята.
Без човешките трупове, Земята отдавна би била мъртва!
към текста >>
Например: едва след като костно-нервната система е достатъчно застъпена в нашето око, но така че все пак да е на заден план и за сметка на нерва, едва тогава окото е в състояние да свърже
вол
евата природа на това, което живее в мускулите и кръвта, с представката или познавателна дейност, която е характерна за костно-нервната система.
Другият полюс този на животворните сили е представен в мускулната и кръвоносната система, както и във всичко, което им принадлежи. Нервите не се превръщат в кости, само защото са интимно свързани с кръвоносната и мускулната система, така че действуващите там, в кръвта и мускулите, сили, просто не им разрешават да доведат докрай своето потенциално вкостяване. Ако обаче възникне една неправилна връзка между костите от една страна, и кръвта и мускулите от друга, тогава се появява рахитът. Той възниква поради това, че мускулите и кръвта смущават правилното умъртвяване на субстанциите в костната система. Ето защо е изключително важно да се постигне добро взаимодействие между мускулно-кръвоносната система от една страна и костно-нервната система от друга страна.
Например: едва след като костно-нервната система е достатъчно застъпена в нашето око, но така че все пак да е на заден план и за сметка на нерва, едва тогава окото е в състояние да свърже волевата природа на това, което живее в мускулите и кръвта, с представката или познавателна дейност, която е характерна за костно-нервната система.
Тук ние стигаме до една интересна подробност, която играеше съществена роля в естествените науки на миналите столетия, макар че за днешната наука, тя не е нещо повече от една смехотворна, детинска представа. Рано или късно, новата наука отново ще обърне внимание на тази забравена подробност, но ще стори това но съвсем различен начин.
към текста >>
Обаче ние изтръгваме отделни кристали от планетарната кристализация на Земята и ги поемаме и задържаме в себе си толкова време, колкото е нужно за нашата човешка е
вол
юция.
Ето как ние се доближаваме до онази част от обкръжаващия ни свят, която се намира в един непрекъснат процес на умиране. От друга страна, пред нас застава всичко онова, което се крие в силите на нашата кръвно-мускулна система: Тук всичко е в непрекъснато движение, в непрекъснат трепет; тук тържествуват зародишните сили, а не смъртта. Ние задържаме в себе си процеса на умирането и единствено ние като човешки същества сме в състоя ние да вложим в този процес младенческите сили на развитието. Ако човекът не беше тук на Земята, процесът на умиране отдавна би завладял цялата Земя и като цяло, Земята би се превърнала в огромно кристално тяло.
Обаче ние изтръгваме отделни кристали от планетарната кристализация на Земята и ги поемаме и задържаме в себе си толкова време, колкото е нужно за нашата човешка еволюция.
Но по този начин, ние поддържаме живота на самата Земя. Следователно, ние човеците сме тези, които поддържат живота на Земята и не можем да бъдем изключени от процесите на планетарната еволюция.
към текста >>
Следователно, ние човеците сме тези, които поддържат живота на Земята и не можем да бъдем изключени от процесите на планетарната е
вол
юция.
От друга страна, пред нас застава всичко онова, което се крие в силите на нашата кръвно-мускулна система: Тук всичко е в непрекъснато движение, в непрекъснат трепет; тук тържествуват зародишните сили, а не смъртта. Ние задържаме в себе си процеса на умирането и единствено ние като човешки същества сме в състоя ние да вложим в този процес младенческите сили на развитието. Ако човекът не беше тук на Земята, процесът на умиране отдавна би завладял цялата Земя и като цяло, Земята би се превърнала в огромно кристално тяло. Обаче ние изтръгваме отделни кристали от планетарната кристализация на Земята и ги поемаме и задържаме в себе си толкова време, колкото е нужно за нашата човешка еволюция. Но по този начин, ние поддържаме живота на самата Земя.
Следователно, ние човеците сме тези, които поддържат живота на Земята и не можем да бъдем изключени от процесите на планетарната еволюция.
към текста >>
Защото без екстракта, който човек внася в тялото на Земята, нейната е
вол
юция е немислима.
Ето защо е напълно вярна мисълта на Едуард фон Хартман, който изхождайки от своя песимизъм твърдеше, как един ден човечеството ще е толкова узряло, че всички хора ще се самоунищожат*30. Едва ли е нужно да се добавя и това, което вълнуваше Хартман най-вече поради цялата ограниченост на естествено-научния му мироглед: Понеже самоунищожението на хората явно не беше достатъчно, той искаше и самата Земя да бъде хвърлена по някакъв начин във въздуха. Впрочем до тази крайност не би трябвало да се стига. Нужно е само да се подготви голямото самоунищожение на хората, и Земята от само себе си ще хвръкне във въздуха!
Защото без екстракта, който човек внася в тялото на Земята, нейната еволюция е немислима.
Днес тези неща трябва да бъдат отново разбрани.
към текста >>
54.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Нека да започна с това, че при бъдещото възпитание и бъдещото обучение трябва да се обърне специално внимание върху изграждането на
вол
ята и чувствата.
Нека да започна с това, че при бъдещото възпитание и бъдещото обучение трябва да се обърне специално внимание върху изграждането на волята и чувствата.
Наистина често се подчертава дори от тези, които не се интересуват от каквото и да е обновление на възпитанието, че следва да се обръща голямо внимание върху волята и чувствата в хода на възпитателния процес, обаче въпреки добрите намерения, в тази област не е направено почти нищо. Волята и чувствата винаги са оставяни на т.н. „случайност", понеже днес не съществува ясен възглед относно истинската природа на волята.
към текста >>
Наистина често се подчертава дори от тези, които не се интересуват от каквото и да е обновление на възпитанието, че следва да се обръща голямо внимание върху
вол
ята и чувствата в хода на възпитателния процес, обаче въпреки добрите намерения, в тази област не е направено почти нищо.
Нека да започна с това, че при бъдещото възпитание и бъдещото обучение трябва да се обърне специално внимание върху изграждането на волята и чувствата.
Наистина често се подчертава дори от тези, които не се интересуват от каквото и да е обновление на възпитанието, че следва да се обръща голямо внимание върху волята и чувствата в хода на възпитателния процес, обаче въпреки добрите намерения, в тази област не е направено почти нищо.
Волята и чувствата винаги са оставяни на т.н. „случайност", понеже днес не съществува ясен възглед относно истинската природа на волята.
към текста >>
Вол
ята и чувствата винаги са оставяни на т.н.
Нека да започна с това, че при бъдещото възпитание и бъдещото обучение трябва да се обърне специално внимание върху изграждането на волята и чувствата. Наистина често се подчертава дори от тези, които не се интересуват от каквото и да е обновление на възпитанието, че следва да се обръща голямо внимание върху волята и чувствата в хода на възпитателния процес, обаче въпреки добрите намерения, в тази област не е направено почти нищо.
Волята и чувствата винаги са оставяни на т.н.
„случайност", понеже днес не съществува ясен възглед относно истинската природа на волята.
към текста >>
„случайност", понеже днес не съществува ясен възглед относно истинската природа на
вол
ята.
Нека да започна с това, че при бъдещото възпитание и бъдещото обучение трябва да се обърне специално внимание върху изграждането на волята и чувствата. Наистина често се подчертава дори от тези, които не се интересуват от каквото и да е обновление на възпитанието, че следва да се обръща голямо внимание върху волята и чувствата в хода на възпитателния процес, обаче въпреки добрите намерения, в тази област не е направено почти нищо. Волята и чувствата винаги са оставяни на т.н.
„случайност", понеже днес не съществува ясен възглед относно истинската природа на волята.
към текста >>
Навлизайки в днешната тема, бих желал да отбележа най-напред следното: едва след като стигнем до едно истинско познание на
вол
ята, ние ще се доближим и до правилното разбиране на поне една част от другите душевни явления, каквито са например чувствата.
Навлизайки в днешната тема, бих желал да отбележа най-напред следното: едва след като стигнем до едно истинско познание на волята, ние ще се доближим и до правилното разбиране на поне една част от другите душевни явления, каквито са например чувствата.
И така: Какво всъщност представлява чувството? Преди всичко, чувството е в много близко родство с волята. Волята е бих казал само осъщественото чувство, а чувството това е непроявената воля. Волята, която е все още непроявена, която е задържана в душата това е чувството. Чувството това е приглушената воля.
към текста >>
Преди всичко, чувството е в много близко родство с
вол
ята.
Навлизайки в днешната тема, бих желал да отбележа най-напред следното: едва след като стигнем до едно истинско познание на волята, ние ще се доближим и до правилното разбиране на поне една част от другите душевни явления, каквито са например чувствата. И така: Какво всъщност представлява чувството?
Преди всичко, чувството е в много близко родство с волята.
Волята е бих казал само осъщественото чувство, а чувството това е непроявената воля. Волята, която е все още непроявена, която е задържана в душата това е чувството. Чувството това е приглушената воля. Ето защо до същността на чувствата ще проникнем само тогава, когато обхванем същността на волята.
към текста >>
Вол
ята е бих казал само осъщественото чувство, а чувството това е непроявената
вол
я.
Навлизайки в днешната тема, бих желал да отбележа най-напред следното: едва след като стигнем до едно истинско познание на волята, ние ще се доближим и до правилното разбиране на поне една част от другите душевни явления, каквито са например чувствата. И така: Какво всъщност представлява чувството? Преди всичко, чувството е в много близко родство с волята.
Волята е бих казал само осъщественото чувство, а чувството това е непроявената воля.
Волята, която е все още непроявена, която е задържана в душата това е чувството. Чувството това е приглушената воля. Ето защо до същността на чувствата ще проникнем само тогава, когато обхванем същността на волята.
към текста >>
Вол
ята, която е все още непроявена, която е задържана в душата това е чувството.
Навлизайки в днешната тема, бих желал да отбележа най-напред следното: едва след като стигнем до едно истинско познание на волята, ние ще се доближим и до правилното разбиране на поне една част от другите душевни явления, каквито са например чувствата. И така: Какво всъщност представлява чувството? Преди всичко, чувството е в много близко родство с волята. Волята е бих казал само осъщественото чувство, а чувството това е непроявената воля.
Волята, която е все още непроявена, която е задържана в душата това е чувството.
Чувството това е приглушената воля. Ето защо до същността на чувствата ще проникнем само тогава, когато обхванем същността на волята.
към текста >>
Чувството това е приглушената
вол
я.
Навлизайки в днешната тема, бих желал да отбележа най-напред следното: едва след като стигнем до едно истинско познание на волята, ние ще се доближим и до правилното разбиране на поне една част от другите душевни явления, каквито са например чувствата. И така: Какво всъщност представлява чувството? Преди всичко, чувството е в много близко родство с волята. Волята е бих казал само осъщественото чувство, а чувството това е непроявената воля. Волята, която е все още непроявена, която е задържана в душата това е чувството.
Чувството това е приглушената воля.
Ето защо до същността на чувствата ще проникнем само тогава, когато обхванем същността на волята.
към текста >>
Ето защо до същността на чувствата ще проникнем само тогава, когато обхванем същността на
вол
ята.
И така: Какво всъщност представлява чувството? Преди всичко, чувството е в много близко родство с волята. Волята е бих казал само осъщественото чувство, а чувството това е непроявената воля. Волята, която е все още непроявена, която е задържана в душата това е чувството. Чувството това е приглушената воля.
Ето защо до същността на чувствата ще проникнем само тогава, когато обхванем същността на волята.
към текста >>
От досегашните ми лекции, Вие несъмнено сте разбрали, че всичко, което живее във
вол
ята, далеч не се проявява напълно през живота между раждането и смъртта.
От досегашните ми лекции, Вие несъмнено сте разбрали, че всичко, което живее във волята, далеч не се проявява напълно през живота между раждането и смъртта.
Докато осъществява едно или друго волево решение, у човека винаги остава не що, което не се изчерпва през целия му земен живот; винаги е налице един остатък, който продължава да живее и след смъртта. Този остатък трябва да бъде взет под внимание, особено в детската възраст.
към текста >>
Докато осъществява едно или друго
вол
ево решение, у човека винаги остава не що, което не се изчерпва през целия му земен живот; винаги е налице един остатък, който продължава да живее и след смъртта.
От досегашните ми лекции, Вие несъмнено сте разбрали, че всичко, което живее във волята, далеч не се проявява напълно през живота между раждането и смъртта.
Докато осъществява едно или друго волево решение, у човека винаги остава не що, което не се изчерпва през целия му земен живот; винаги е налице един остатък, който продължава да живее и след смъртта.
Този остатък трябва да бъде взет под внимание, особено в детската възраст.
към текста >>
И сега, когато се стремим да сложим основите на една истинска педагогика, нека да разгледаме първите заложби на Духа в сегашната е
вол
юционна степен на човека.
Тялото се включва в така наречената наследствена линия става носител на унаследените качества и т.н. По своята същност, душата е това, което идва от живота преди раждането и се свързва с етерно-физическия организъм. Обаче у съвременният човек защото в по-далечното бъдеще нещата няма да изглеждат така Духът е, така да се каже, едва в своето начало, той е тук едва в своите първи заложби.
И сега, когато се стремим да сложим основите на една истинска педагогика, нека да разгледаме първите заложби на Духа в сегашната еволюционна степен на човека.
Нека да обърнем и ясен поглед към проявленията на Духа всред бъдещето човечество.
към текста >>
Следователно, когато след смъртта човек отново се издигне в духовния свят, тези три свръхсетивни части бързо напредват в своето развитие, подготвяйки бъдещата е
вол
юционна степен на цялото човечество.
За съвременния човек, този „Дух-Живот" е почти недоловим. Той е от много по-духовно естество и ще се развие едва в далечно бъдеще. А най-висшата съставна част, която е в съвсем зародишен вид, е самия „Човек-Дух". Макар че в днешния човек, обитаващ Земята между раждането и смъртта, тези три свръхсетивни съставни части да са едва в своя зародишен вид, след смъртта, т.е. между смъртта и новото раждане, те претърпяват забележително развитие под закрилата на висши духовни Същества.
Следователно, когато след смъртта човек отново се издигне в духовния свят, тези три свръхсетивни части бързо напредват в своето развитие, подготвяйки бъдещата еволюционна степен на цялото човечество.
С други думи, както в сегашния си земен живот между раждането и смъртта, човекът напредва в своето индивидуално развитие, така напредва той и след смъртта, само че тогава, бих казал, като с пъпна връв, той остава свързан с духовните Същества от висшите Йерархии*35.
към текста >>
Когато сравняваме човекът с неговите девет съставни части от една страна, и животинският свят от друга страна, ние лесно стигаме до една представа за отношението между човека и животното, която между другото е твърде подходяща за разбиране на
вол
ята.
Вие добре знаете, че физическото тяло, с което разполагаме, е присъщо и на животните.
Когато сравняваме човекът с неговите девет съставни части от една страна, и животинският свят от друга страна, ние лесно стигаме до една представа за отношението между човека и животното, която между другото е твърде подходяща за разбиране на волята.
Както душата на човека е обвита от физическото тяло, така стоят нещата и с физическото тяло на животното; обаче до голяма степен, физическото тяло на животното е устроено по друг начин. Строго погледнато, човешкото физическо тяло не е по-съвършено от животинското физическо тяло. Замислете се за едно от по-висшите животни, каквото е напр. бобъра. Замислете се за чудния начин, по който бобърът строи своето жилище; човекът никога не би могъл да постигне строителното изкуство на бобъра, ако не е изучавал преди това архитектура и т.н. Бобърът изгражда своето жилище според образеца на своето тяло; той влага формите и контурите на своето тяло в изграждането на своето жилище.
към текста >>
Ако изследваме цялата е
вол
юционна верига на животинското царство, както изглежда то пред външния поглед, разновидностите на инстинкта ще открием тъкмо там: във формите на животинското физическо тяло.
Всичко, за което става дума, се свежда до понятието инстинкт, така че в действителност ние можем да проучваме инстинкта само ако го разглеждаме във връзка с формата на физическото тяло.
Ако изследваме цялата еволюционна верига на животинското царство, както изглежда то пред външния поглед, разновидностите на инстинкта ще открием тъкмо там: във формите на животинското физическо тяло.
И ако искаме да разберем волята, преди всичко трябва да я търсим в сферата на инстинкта, а инстинктът ще намерим във формите на животинското физическо тяло. Об хванем ли основните форми на отделните животни и ги изобразим по един или друг начин, ние бихме очертали и различните сфери на инстинкта. Там където инстинктът се проявява като воля, там ние заставаме пред образната форма на физическото тяло, присъщо на различните животни. Вие виждате, че когато се ръководим от тази гледна точка, светът придобива особено значение. Ние обгръщаме с ясен и спокоен поглед формите на животинските физически тела и съзираме онези очертания, които самата природа е създала от различните инстинкти, чрез които тя се стреми да осъществи своите цели.
към текста >>
И ако искаме да разберем
вол
ята, преди всичко трябва да я търсим в сферата на инстинкта, а инстинктът ще намерим във формите на животинското физическо тяло.
Всичко, за което става дума, се свежда до понятието инстинкт, така че в действителност ние можем да проучваме инстинкта само ако го разглеждаме във връзка с формата на физическото тяло. Ако изследваме цялата еволюционна верига на животинското царство, както изглежда то пред външния поглед, разновидностите на инстинкта ще открием тъкмо там: във формите на животинското физическо тяло.
И ако искаме да разберем волята, преди всичко трябва да я търсим в сферата на инстинкта, а инстинктът ще намерим във формите на животинското физическо тяло.
Об хванем ли основните форми на отделните животни и ги изобразим по един или друг начин, ние бихме очертали и различните сфери на инстинкта. Там където инстинктът се проявява като воля, там ние заставаме пред образната форма на физическото тяло, присъщо на различните животни. Вие виждате, че когато се ръководим от тази гледна точка, светът придобива особено значение. Ние обгръщаме с ясен и спокоен поглед формите на животинските физически тела и съзираме онези очертания, които самата природа е създала от различните инстинкти, чрез които тя се стреми да осъществи своите цели.
към текста >>
Там където инстинктът се проявява като
вол
я, там ние заставаме пред образната форма на физическото тяло, присъщо на различните животни.
Всичко, за което става дума, се свежда до понятието инстинкт, така че в действителност ние можем да проучваме инстинкта само ако го разглеждаме във връзка с формата на физическото тяло. Ако изследваме цялата еволюционна верига на животинското царство, както изглежда то пред външния поглед, разновидностите на инстинкта ще открием тъкмо там: във формите на животинското физическо тяло. И ако искаме да разберем волята, преди всичко трябва да я търсим в сферата на инстинкта, а инстинктът ще намерим във формите на животинското физическо тяло. Об хванем ли основните форми на отделните животни и ги изобразим по един или друг начин, ние бихме очертали и различните сфери на инстинкта.
Там където инстинктът се проявява като воля, там ние заставаме пред образната форма на физическото тяло, присъщо на различните животни.
Вие виждате, че когато се ръководим от тази гледна точка, светът придобива особено значение. Ние обгръщаме с ясен и спокоен поглед формите на животинските физически тела и съзираме онези очертания, които самата природа е създала от различните инстинкти, чрез които тя се стреми да осъществи своите цели.
към текста >>
Ако обаче се обърнем към проявите на
вол
ята, ще установим, че прониквайки във физическото тяло, етерното тяло обхваща също и това, което в рамките на физическото тяло съществува като инстинкт, В този случай, инстинктът се превръща в нагон.
И така, нашето физическо тяло се обитава от етерното тяло, което го изпълва и прониква от край до край. За външните сетива, етерното тяло е напълно скрито и невидимо.
Ако обаче се обърнем към проявите на волята, ще установим, че прониквайки във физическото тяло, етерното тяло обхваща също и това, което в рамките на физическото тяло съществува като инстинкт, В този случай, инстинктът се превръща в нагон.
В рамките на физическото тяло, волята е инстинкт; след като етерното тяло овладее инстинкта, волята се превръща в нагон. Твърде интересно е да проследим, как инстинктът чиито външни форми са съвсем конкретни и ясни за разбиране едновременно се вдълбочава и унифицира, колкото повече го разглеждаме като нагон.
към текста >>
В рамките на физическото тяло,
вол
ята е инстинкт; след като етерното тяло овладее инстинкта,
вол
ята се превръща в нагон.
И така, нашето физическо тяло се обитава от етерното тяло, което го изпълва и прониква от край до край. За външните сетива, етерното тяло е напълно скрито и невидимо. Ако обаче се обърнем към проявите на волята, ще установим, че прониквайки във физическото тяло, етерното тяло обхваща също и това, което в рамките на физическото тяло съществува като инстинкт, В този случай, инстинктът се превръща в нагон.
В рамките на физическото тяло, волята е инстинкт; след като етерното тяло овладее инстинкта, волята се превръща в нагон.
Твърде интересно е да проследим, как инстинктът чиито външни форми са съвсем конкретни и ясни за разбиране едновременно се вдълбочава и унифицира, колкото повече го разглеждаме като нагон.
към текста >>
И все пак у някои психолози се долавя старото разграничаване между
вол
я, чувства и мисли; докато други, Например тези, които са повлияни от Хербарт, изместват нещата в посока на представите, а повлияните от Вунд в посока на
вол
ята.
Сега идва ред на въпросът: Какво всъщност става, ако в своя Аз, т.е. в своята Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнаваща Душа следователно тук не става дума за животните,човекът осмисли всичко онова, което живее в неговото тяло под формата на инстинкти, нагони и страсти? Между отделните душевни прояви на съвременния човек няма резки граници, защото така както се разиграват в областта на физическото тяло те често преливат една в друга. Днешните психолози са поставени на кръстопът: те не знаят, дали строго да разграничават отделните душевни прояви, или да ги разглеждат като едно цяло!
И все пак у някои психолози се долавя старото разграничаване между воля, чувства и мисли; докато други, Например тези, които са повлияни от Хербарт, изместват нещата в посока на представите, а повлияните от Вунд в посока на волята.
Впрочем хората нямат ясна представа, как точно да разгранича ват душевните сили. Това се дължи на факта, че практически Азът пронизва всички душевни способности, и че при съвременния човек, съществени различия между трите съставни части на душата не се забелязват. Ето за що езикът не разполага и с точни думи за онези душевни сили, които са от волево естество инстинкта, нагона, страстите дори когато те са обхванати от Азът.
към текста >>
Ето за що езикът не разполага и с точни думи за онези душевни сили, които са от
вол
ево естество инстинкта, нагона, страстите дори когато те са обхванати от Азът.
Между отделните душевни прояви на съвременния човек няма резки граници, защото така както се разиграват в областта на физическото тяло те често преливат една в друга. Днешните психолози са поставени на кръстопът: те не знаят, дали строго да разграничават отделните душевни прояви, или да ги разглеждат като едно цяло! И все пак у някои психолози се долавя старото разграничаване между воля, чувства и мисли; докато други, Например тези, които са повлияни от Хербарт, изместват нещата в посока на представите, а повлияните от Вунд в посока на волята. Впрочем хората нямат ясна представа, как точно да разгранича ват душевните сили. Това се дължи на факта, че практически Азът пронизва всички душевни способности, и че при съвременния човек, съществени различия между трите съставни части на душата не се забелязват.
Ето за що езикът не разполага и с точни думи за онези душевни сили, които са от волево естество инстинкта, нагона, страстите дори когато те са обхванати от Азът.
към текста >>
Общо взето, тази част от душевния живот, която Азът обхваща като човешки инстинкти, нагони и страсти, ние означаваме с думата лютив; така че когато говорим за
вол
еви импулси в областта на душевния живот, в „Азовата област", имаме предвид мотива и тогава знаем: Животното може да има желания и страсти, но не и мотиви.
Общо взето, тази част от душевния живот, която Азът обхваща като човешки инстинкти, нагони и страсти, ние означаваме с думата лютив; така че когато говорим за волеви импулси в областта на душевния живот, в „Азовата област", имаме предвид мотива и тогава знаем: Животното може да има желания и страсти, но не и мотиви.
Едва при човека страстите се издигат в душевния свят, за да бъдат осъзнати там като мотиви. Едва при човека, страстите се разгръщат като волеви мотиви. И когато заявяваме, че у човека все още живее нещо от животинския свят под формата на инстинкти, нагони и страсти макар и той да ги осъзнава като мотиви, ние имаме предвид, след като говорим за волята, нещо, което при съвременния човек се проявява съвсем ясно. И ако някой иска да се произнесе за волевата природа на човека, той ще обобщи: Ако зная мотивите на един човек, аз ще зная и всичко за самия него. Това е така, обаче само до определена степен!
към текста >>
Едва при човека, страстите се разгръщат като
вол
еви мотиви.
Общо взето, тази част от душевния живот, която Азът обхваща като човешки инстинкти, нагони и страсти, ние означаваме с думата лютив; така че когато говорим за волеви импулси в областта на душевния живот, в „Азовата област", имаме предвид мотива и тогава знаем: Животното може да има желания и страсти, но не и мотиви. Едва при човека страстите се издигат в душевния свят, за да бъдат осъзнати там като мотиви.
Едва при човека, страстите се разгръщат като волеви мотиви.
И когато заявяваме, че у човека все още живее нещо от животинския свят под формата на инстинкти, нагони и страсти макар и той да ги осъзнава като мотиви, ние имаме предвид, след като говорим за волята, нещо, което при съвременния човек се проявява съвсем ясно. И ако някой иска да се произнесе за волевата природа на човека, той ще обобщи: Ако зная мотивите на един човек, аз ще зная и всичко за самия него. Това е така, обаче само до определена степен! Защото докато следва мотивите си, дълбоко в човека се носи един тътен и този тътен трябва да бъде разгледан много внимателно.
към текста >>
И когато заявяваме, че у човека все още живее нещо от животинския свят под формата на инстинкти, нагони и страсти макар и той да ги осъзнава като мотиви, ние имаме предвид, след като говорим за
вол
ята, нещо, което при съвременния човек се проявява съвсем ясно.
Общо взето, тази част от душевния живот, която Азът обхваща като човешки инстинкти, нагони и страсти, ние означаваме с думата лютив; така че когато говорим за волеви импулси в областта на душевния живот, в „Азовата област", имаме предвид мотива и тогава знаем: Животното може да има желания и страсти, но не и мотиви. Едва при човека страстите се издигат в душевния свят, за да бъдат осъзнати там като мотиви. Едва при човека, страстите се разгръщат като волеви мотиви.
И когато заявяваме, че у човека все още живее нещо от животинския свят под формата на инстинкти, нагони и страсти макар и той да ги осъзнава като мотиви, ние имаме предвид, след като говорим за волята, нещо, което при съвременния човек се проявява съвсем ясно.
И ако някой иска да се произнесе за волевата природа на човека, той ще обобщи: Ако зная мотивите на един човек, аз ще зная и всичко за самия него. Това е така, обаче само до определена степен! Защото докато следва мотивите си, дълбоко в човека се носи един тътен и този тътен трябва да бъде разгледан много внимателно.
към текста >>
И ако някой иска да се произнесе за
вол
евата природа на човека, той ще обобщи: Ако зная мотивите на един човек, аз ще зная и всичко за самия него.
Общо взето, тази част от душевния живот, която Азът обхваща като човешки инстинкти, нагони и страсти, ние означаваме с думата лютив; така че когато говорим за волеви импулси в областта на душевния живот, в „Азовата област", имаме предвид мотива и тогава знаем: Животното може да има желания и страсти, но не и мотиви. Едва при човека страстите се издигат в душевния свят, за да бъдат осъзнати там като мотиви. Едва при човека, страстите се разгръщат като волеви мотиви. И когато заявяваме, че у човека все още живее нещо от животинския свят под формата на инстинкти, нагони и страсти макар и той да ги осъзнава като мотиви, ние имаме предвид, след като говорим за волята, нещо, което при съвременния човек се проявява съвсем ясно.
И ако някой иска да се произнесе за волевата природа на човека, той ще обобщи: Ако зная мотивите на един човек, аз ще зная и всичко за самия него.
Това е така, обаче само до определена степен! Защото докато следва мотивите си, дълбоко в човека се носи един тътен и този тътен трябва да бъде разгледан много внимателно.
към текста >>
Моля Ви да различавате съвсем точно този тътен, съпровождащ
вол
евия импулс, от всичко онова, което има по-скоро представен характер.
Моля Ви да различавате съвсем точно този тътен, съпровождащ волевия импулс, от всичко онова, което има по-скоро представен характер.
В случаят аз нямам предвид представяйте елементи в самия волев импулс. Вие лесно стигате, например, до мисълта: „Това, което поисках и направих, беше добро", но лесно стигате и до друга мисъл.
към текста >>
В случаят аз нямам предвид представяйте елементи в самия
вол
ев импулс.
Моля Ви да различавате съвсем точно този тътен, съпровождащ волевия импулс, от всичко онова, което има по-скоро представен характер.
В случаят аз нямам предвид представяйте елементи в самия волев импулс.
Вие лесно стигате, например, до мисълта: „Това, което поисках и направих, беше добро", но лесно стигате и до друга мисъл.
към текста >>
Обаче аз имам предвид съвсем друго: това, което има
вол
ев характер и се носи като лек тътен в човешката душа.
Обаче аз имам предвид съвсем друго: това, което има волев характер и се носи като лек тътен в човешката душа.
Тук ние се доближаваме до нещо, което все още е в областта на волята, след като имаме мотиви, и то е не друго, а желанието. Тук аз нямам предвид силно изразените желания, от които се пораждат страстите, а онова леко ехо от желания, кои то съпровождат всички наши мотиви. Ние възприемаме тези желания особено отчетливо, когато осъществяваме определено действие под напора на конкретен волев мотив и после размишляваме в себе си, казвайки: Това, което ти извърши, можеше да бъде направено и по-добре. Но нима има нещо, което вършим в живота, без да сме обладани от съмнението, че бихме могли да го извършим още по-добре? Би било твърде тъжно, ако сме напълно до волни от нашите постижения, защото на света няма такова нещо, което да не би могло да се извърши по-добре.
към текста >>
Тук ние се доближаваме до нещо, което все още е в областта на
вол
ята, след като имаме мотиви, и то е не друго, а желанието.
Обаче аз имам предвид съвсем друго: това, което има волев характер и се носи като лек тътен в човешката душа.
Тук ние се доближаваме до нещо, което все още е в областта на волята, след като имаме мотиви, и то е не друго, а желанието.
Тук аз нямам предвид силно изразените желания, от които се пораждат страстите, а онова леко ехо от желания, кои то съпровождат всички наши мотиви. Ние възприемаме тези желания особено отчетливо, когато осъществяваме определено действие под напора на конкретен волев мотив и после размишляваме в себе си, казвайки: Това, което ти извърши, можеше да бъде направено и по-добре. Но нима има нещо, което вършим в живота, без да сме обладани от съмнението, че бихме могли да го извършим още по-добре? Би било твърде тъжно, ако сме напълно до волни от нашите постижения, защото на света няма такова нещо, което да не би могло да се извърши по-добре. И тъкмо това различава по-високо стоящият в културно отношение човек от по-ниско стоящия, че последният е винаги доволен от себе си.
към текста >>
Ние възприемаме тези желания особено отчетливо, когато осъществяваме определено действие под напора на конкретен
вол
ев мотив и после размишляваме в себе си, казвайки: Това, което ти извърши, можеше да бъде направено и по-добре.
Обаче аз имам предвид съвсем друго: това, което има волев характер и се носи като лек тътен в човешката душа. Тук ние се доближаваме до нещо, което все още е в областта на волята, след като имаме мотиви, и то е не друго, а желанието. Тук аз нямам предвид силно изразените желания, от които се пораждат страстите, а онова леко ехо от желания, кои то съпровождат всички наши мотиви.
Ние възприемаме тези желания особено отчетливо, когато осъществяваме определено действие под напора на конкретен волев мотив и после размишляваме в себе си, казвайки: Това, което ти извърши, можеше да бъде направено и по-добре.
Но нима има нещо, което вършим в живота, без да сме обладани от съмнението, че бихме могли да го извършим още по-добре? Би било твърде тъжно, ако сме напълно до волни от нашите постижения, защото на света няма такова нещо, което да не би могло да се извърши по-добре. И тъкмо това различава по-високо стоящият в културно отношение човек от по-ниско стоящия, че последният е винаги доволен от себе си. Издигнатият човек никога не би могъл да бъде доволен от себе си, понеже едно смътно желание за по-добри постижения, или просто за друг род постижения, непрекъснато звучи в душата му като силен и настойчив импулс. В тази област обикновено се допускат много грешки.
към текста >>
Би било твърде тъжно, ако сме напълно до
вол
ни от нашите постижения, защото на света няма такова нещо, което да не би могло да се извърши по-добре.
Обаче аз имам предвид съвсем друго: това, което има волев характер и се носи като лек тътен в човешката душа. Тук ние се доближаваме до нещо, което все още е в областта на волята, след като имаме мотиви, и то е не друго, а желанието. Тук аз нямам предвид силно изразените желания, от които се пораждат страстите, а онова леко ехо от желания, кои то съпровождат всички наши мотиви. Ние възприемаме тези желания особено отчетливо, когато осъществяваме определено действие под напора на конкретен волев мотив и после размишляваме в себе си, казвайки: Това, което ти извърши, можеше да бъде направено и по-добре. Но нима има нещо, което вършим в живота, без да сме обладани от съмнението, че бихме могли да го извършим още по-добре?
Би било твърде тъжно, ако сме напълно до волни от нашите постижения, защото на света няма такова нещо, което да не би могло да се извърши по-добре.
И тъкмо това различава по-високо стоящият в културно отношение човек от по-ниско стоящия, че последният е винаги доволен от себе си. Издигнатият човек никога не би могъл да бъде доволен от себе си, понеже едно смътно желание за по-добри постижения, или просто за друг род постижения, непрекъснато звучи в душата му като силен и настойчив импулс. В тази област обикновено се допускат много грешки. Често се отдава прекомерно голямо значение на разкаянието след една или друга постъпка. Обаче това съвсем не е най-доброто, което човек може да направи в подобен случай; защото в основата на разкаянието често лежи не друго, а егоизмът: Ти трябва да постъпиш по-добре, за да станеш по-съвършен!
към текста >>
И тъкмо това различава по-високо стоящият в културно отношение човек от по-ниско стоящия, че последният е винаги до
вол
ен от себе си.
Тук ние се доближаваме до нещо, което все още е в областта на волята, след като имаме мотиви, и то е не друго, а желанието. Тук аз нямам предвид силно изразените желания, от които се пораждат страстите, а онова леко ехо от желания, кои то съпровождат всички наши мотиви. Ние възприемаме тези желания особено отчетливо, когато осъществяваме определено действие под напора на конкретен волев мотив и после размишляваме в себе си, казвайки: Това, което ти извърши, можеше да бъде направено и по-добре. Но нима има нещо, което вършим в живота, без да сме обладани от съмнението, че бихме могли да го извършим още по-добре? Би било твърде тъжно, ако сме напълно до волни от нашите постижения, защото на света няма такова нещо, което да не би могло да се извърши по-добре.
И тъкмо това различава по-високо стоящият в културно отношение човек от по-ниско стоящия, че последният е винаги доволен от себе си.
Издигнатият човек никога не би могъл да бъде доволен от себе си, понеже едно смътно желание за по-добри постижения, или просто за друг род постижения, непрекъснато звучи в душата му като силен и настойчив импулс. В тази област обикновено се допускат много грешки. Често се отдава прекомерно голямо значение на разкаянието след една или друга постъпка. Обаче това съвсем не е най-доброто, което човек може да направи в подобен случай; защото в основата на разкаянието често лежи не друго, а егоизмът: Ти трябва да постъпиш по-добре, за да станеш по-съвършен! Но точно тук е скрит един дълбок егоизъм.
към текста >>
Издигнатият човек никога не би могъл да бъде до
вол
ен от себе си, понеже едно смътно желание за по-добри постижения, или просто за друг род постижения, непрекъснато звучи в душата му като силен и настойчив импулс.
Тук аз нямам предвид силно изразените желания, от които се пораждат страстите, а онова леко ехо от желания, кои то съпровождат всички наши мотиви. Ние възприемаме тези желания особено отчетливо, когато осъществяваме определено действие под напора на конкретен волев мотив и после размишляваме в себе си, казвайки: Това, което ти извърши, можеше да бъде направено и по-добре. Но нима има нещо, което вършим в живота, без да сме обладани от съмнението, че бихме могли да го извършим още по-добре? Би било твърде тъжно, ако сме напълно до волни от нашите постижения, защото на света няма такова нещо, което да не би могло да се извърши по-добре. И тъкмо това различава по-високо стоящият в културно отношение човек от по-ниско стоящия, че последният е винаги доволен от себе си.
Издигнатият човек никога не би могъл да бъде доволен от себе си, понеже едно смътно желание за по-добри постижения, или просто за друг род постижения, непрекъснато звучи в душата му като силен и настойчив импулс.
В тази област обикновено се допускат много грешки. Често се отдава прекомерно голямо значение на разкаянието след една или друга постъпка. Обаче това съвсем не е най-доброто, което човек може да направи в подобен случай; защото в основата на разкаянието често лежи не друго, а егоизмът: Ти трябва да постъпиш по-добре, за да станеш по-съвършен! Но точно тук е скрит един дълбок егоизъм. Нашият стремеж би бил неегоистичен не когато изразяваме съжаление за вече извършеното действие, а когато поставим ударението върху по-доброто му изпълнение следващия път.
към текста >>
Обаче аз отдавам значение не толкова на представата, колкото на чувствените и
вол
еви елементи, които придружават всеки мотив, изискващ от човека, в следващия подобен случай да постъпи още по-добре.
Сега желанието може да приеме още по-конкретни форми. В този случай то се доближава до намерението. И тогава човекът стига до един вид представа за това, как би осъществил още по-добре определено действие, ако би трябвало да го повтори.
Обаче аз отдавам значение не толкова на представата, колкото на чувствените и волеви елементи, които придружават всеки мотив, изискващ от човека, в следващия подобен случай да постъпи още по-добре.
Тук стигаме до огромното влияние на така нареченото подсъзнание. Когато днес осъществявате определено действие чрез Вашата воля, Вие изобщо не извличате от Вашето обикновено съзнание някаква ясна представа за начина, по който бихте могли да усъвършенствувате подобно действие следващия път. Обаче „вторият човек", който живее във Вас, бързо стига разбира се не чрез представите, а чрез волята до напълно ясна идея, как би трябвало да постъпи, ако се намери още веднъж в същото положение. Не подценявайте неговото познание! Изобщо не подценявайте този „втори човек".
към текста >>
Когато днес осъществявате определено действие чрез Вашата
вол
я, Вие изобщо не извличате от Вашето обикновено съзнание някаква ясна представа за начина, по който бихте могли да усъвършенствувате подобно действие следващия път.
Сега желанието може да приеме още по-конкретни форми. В този случай то се доближава до намерението. И тогава човекът стига до един вид представа за това, как би осъществил още по-добре определено действие, ако би трябвало да го повтори. Обаче аз отдавам значение не толкова на представата, колкото на чувствените и волеви елементи, които придружават всеки мотив, изискващ от човека, в следващия подобен случай да постъпи още по-добре. Тук стигаме до огромното влияние на така нареченото подсъзнание.
Когато днес осъществявате определено действие чрез Вашата воля, Вие изобщо не извличате от Вашето обикновено съзнание някаква ясна представа за начина, по който бихте могли да усъвършенствувате подобно действие следващия път.
Обаче „вторият човек", който живее във Вас, бързо стига разбира се не чрез представите, а чрез волята до напълно ясна идея, как би трябвало да постъпи, ако се намери още веднъж в същото положение. Не подценявайте неговото познание! Изобщо не подценявайте този „втори човек". Днес той е обект на изучаване от страна на онази научна дисциплина, която нарича себе си аналитична психология или психоанализа. Обикновено тя се базира на примери като следния: Един човек давал прием в своя дом, като предвиждал, веднага след неговия край, съпругата му да замине за близките минерални бани.
към текста >>
Обаче „вторият човек", който живее във Вас, бързо стига разбира се не чрез представите, а чрез
вол
ята до напълно ясна идея, как би трябвало да постъпи, ако се намери още веднъж в същото положение.
В този случай то се доближава до намерението. И тогава човекът стига до един вид представа за това, как би осъществил още по-добре определено действие, ако би трябвало да го повтори. Обаче аз отдавам значение не толкова на представата, колкото на чувствените и волеви елементи, които придружават всеки мотив, изискващ от човека, в следващия подобен случай да постъпи още по-добре. Тук стигаме до огромното влияние на така нареченото подсъзнание. Когато днес осъществявате определено действие чрез Вашата воля, Вие изобщо не извличате от Вашето обикновено съзнание някаква ясна представа за начина, по който бихте могли да усъвършенствувате подобно действие следващия път.
Обаче „вторият човек", който живее във Вас, бързо стига разбира се не чрез представите, а чрез волята до напълно ясна идея, как би трябвало да постъпи, ако се намери още веднъж в същото положение.
Не подценявайте неговото познание! Изобщо не подценявайте този „втори човек". Днес той е обект на изучаване от страна на онази научна дисциплина, която нарича себе си аналитична психология или психоанализа. Обикновено тя се базира на примери като следния: Един човек давал прием в своя дом, като предвиждал, веднага след неговия край, съпругата му да замине за близките минерални бани. Всред гостите имало, естествено, и дами.
към текста >>
Тя се затичала, колкото силите и поз
вол
явали, пред конете, които я последвали, понеже кочияшът не могъл да ги удържи.
След като вечерята привършила, домакинята била придружена до гарата, за да отпътува до минералните бани. Цялата компания, включително и въпросната дама, поела обратно към града. Изведнъж, на едно кръстовище, всички били изплашени от един файтон, който изненадващо връхлетял върху тях, идвайки от съседната улица. Какво сторили изпращачите? Естествено, всички отстъпили встрани, но не и дамата.
Тя се затичала, колкото силите и позволявали, пред конете, които я последвали, понеже кочияшът не могъл да ги удържи.
Обаче дамата тичала толкова бързо, че другите просто не могли да я настигнат, преди тя да наближи до един висок мост. В решителния момент, изобщо не и хрумнало да завие и полетяла долу в реката. Все пак, била спасена и веднага върната в къщата на домакина, където прекарала нощта.
към текста >>
Следователно, ако се обърнете към човека като към едно
вол
ево същество, Вие ще установите следните съставни части: Инстинкти, нагони, страсти и мотиви, а после леко отеква това, което вече живее в Духът-Себе, в Духът-Живот и в Човекът-Дух, съответно под формата на желание, намерение и решение.
Следователно, ако се обърнете към човека като към едно волево същество, Вие ще установите следните съставни части: Инстинкти, нагони, страсти и мотиви, а после леко отеква това, което вече живее в Духът-Себе, в Духът-Живот и в Човекът-Дух, съответно под формата на желание, намерение и решение.
към текста >>
Ето защо Хербарт е убеден, че още в представата за желанието е скрит подчертан
вол
ев елемент.
Защото онова, което просветва така неуловимо, като нещо, принадлежащо сякаш към времето след смъртта, оживява за нас под формата на образи – именно между раждането и смъртта. Ето защо „желанието", „намерението" и „решението" имат подчертано изразен представен характер; впрочем ние ги изживяваме по нормален и човешки начин, само когато те се намират във взаимна хармония. В обикновения човешки живот между раждането и смъртта, изобщо не се проявява това, което всъщност са желанията, намеренията и решенията, погледнати от страна на по-дълбоката човешка природа. Намирайки се в обикновеното съзнание, Вие съвсем не знаете какво представлява „желанието". Вие имате само представа за желанието.
Ето защо Хербарт е убеден, че още в представата за желанието е скрит подчертан волев елемент.
Същото се отнася и за „намерението": Ние разполагаме само с представа за него.
към текста >>
Впрочем официалната психология говори за „
вол
я" само в най-общ и неясен смисъл.
Ето, представете си например, как Вие искате да извършите нещо, което съвсем реално вълнува душата Ви, обаче съвсем не знаете, какво точно лежи в основата му. И изведнъж блесва решението! Има ли някой, който да обясни как става всичко това?
Впрочем официалната психология говори за „воля" само в най-общ и неясен смисъл.
към текста >>
И сега идва ред на въпросът: Как възпитанието може да се намеси във
вол
евата природа на човека?
Защото, какво представлява например така наречената „социалистическа образователна програма"? Според нея децата трябва да се отнасят помежду си така, както и възрастните. Но това е най-погрешното, което може да се измисли в областта на възпитанието. Ние следва да сме наясно, че душевните и физическите сили на детето са в процес на развитие и като цяло се различават съществено от силите и отношенията, които са валидни при ежедневното общуване на възрастните. Накратко, преподаването и възпитанието трябва да се обърнат към по-дълбоката човешка природа, иначе те няма да постигнат нищо.
И сега идва ред на въпросът: Как възпитанието може да се намеси във волевата природа на човека?
Този въпрос е изключително сериозен.
към текста >>
От вчерашната ми лекция*37 Вие добре помните: Всяко интелектуално познание е вече, така да се каже, старчески променена
вол
я,
вол
я в напреднала възраст.
От вчерашната ми лекция*37 Вие добре помните: Всяко интелектуално познание е вече, така да се каже, старчески променена воля, воля в напреднала възраст.
Ето защо всички интелектуални и разсъдъчни похвати в детската възраст са нещо съвършено безплодно. Нека да обобщим нещата и по друг начин: чувствата са воля, намираща се в зародишно състояние, чувствата са непроявена воля; обаче във волята живее целия човек, така че при детето трябва да се вземат под внимание и подсъзнателните решения. Да не се поддаваме на сляпата вяра, че ако „добре" сме обмислили даден подход, на всяка цена ще упражним влияние върху волята на детето.
към текста >>
Нека да обобщим нещата и по друг начин: чувствата са
вол
я, намираща се в зародишно състояние, чувствата са непроявена
вол
я; обаче във
вол
ята живее целия човек, така че при детето трябва да се вземат под внимание и подсъзнателните решения.
От вчерашната ми лекция*37 Вие добре помните: Всяко интелектуално познание е вече, така да се каже, старчески променена воля, воля в напреднала възраст. Ето защо всички интелектуални и разсъдъчни похвати в детската възраст са нещо съвършено безплодно.
Нека да обобщим нещата и по друг начин: чувствата са воля, намираща се в зародишно състояние, чувствата са непроявена воля; обаче във волята живее целия човек, така че при детето трябва да се вземат под внимание и подсъзнателните решения.
Да не се поддаваме на сляпата вяра, че ако „добре" сме обмислили даден подход, на всяка цена ще упражним влияние върху волята на детето.
към текста >>
Да не се поддаваме на сляпата вяра, че ако „добре" сме обмислили даден подход, на всяка цена ще упражним влияние върху
вол
ята на детето.
От вчерашната ми лекция*37 Вие добре помните: Всяко интелектуално познание е вече, така да се каже, старчески променена воля, воля в напреднала възраст. Ето защо всички интелектуални и разсъдъчни похвати в детската възраст са нещо съвършено безплодно. Нека да обобщим нещата и по друг начин: чувствата са воля, намираща се в зародишно състояние, чувствата са непроявена воля; обаче във волята живее целия човек, така че при детето трябва да се вземат под внимание и подсъзнателните решения.
Да не се поддаваме на сляпата вяра, че ако „добре" сме обмислили даден подход, на всяка цена ще упражним влияние върху волята на детето.
към текста >>
А правилна насока на
вол
евите импулси ще дадете не като заявявате кое е „добро", а като му поз
вол
ите днес и утре, и в други ден да извърши определени действия.
Налага се да поставим и другия въпрос: Как да повлияем върху чувствената природа на детето? Това ще постигнем единствено чрез повторението на едни или други действия.
А правилна насока на волевите импулси ще дадете не като заявявате кое е „добро", а като му позволите днес и утре, и в други ден да извърши определени действия.
Правилният под ход ще се състои в това, не да предлагаме на детето нравствени правила, а да го насочим към определени постъпки, за които вярваме, че ще пробудят чувството му за справедливост. Колкото повече тези постъпки се превръщат в несъзнателни навици, толкова по-благотворно влияе това върху развитието на чувствата; а колкото повече детето е убедено в правотата на своите постъпки, толкова по-мощно израстват неговите волеви импулси.
към текста >>
Колкото повече тези постъпки се превръщат в несъзнателни навици, толкова по-благотворно влияе това върху развитието на чувствата; а колкото повече детето е убедено в правотата на своите постъпки, толкова по-мощно израстват неговите
вол
еви импулси.
Налага се да поставим и другия въпрос: Как да повлияем върху чувствената природа на детето? Това ще постигнем единствено чрез повторението на едни или други действия. А правилна насока на волевите импулси ще дадете не като заявявате кое е „добро", а като му позволите днес и утре, и в други ден да извърши определени действия. Правилният под ход ще се състои в това, не да предлагаме на детето нравствени правила, а да го насочим към определени постъпки, за които вярваме, че ще пробудят чувството му за справедливост.
Колкото повече тези постъпки се превръщат в несъзнателни навици, толкова по-благотворно влияе това върху развитието на чувствата; а колкото повече детето е убедено в правотата на своите постъпки, толкова по-мощно израстват неговите волеви импулси.
към текста >>
Следователно, несъзнателно повтаряните постъпки култивират предимно чувствата; а съзнателно повтаряните постъпки укрепват
вол
ята, понеже те водят до засилване на решителността.
Следователно, несъзнателно повтаряните постъпки култивират предимно чувствата; а съзнателно повтаряните постъпки укрепват волята, понеже те водят до засилване на решителността.
Да, поради факта, че Вие насърчавате съзнателно повтаряните постъпки, решителността която иначе остава в областта на подсъзнанието излиза сега на преден план. С други думи, трябва да правим ясната разлика между волевата и интелектуалната природа на детето. Интелектуалната страна на възпитанието изисква от нас най-вече следното: да поднесем на детето даден факт и да гледаме то да го „схване" колкото може По-добре. Тук тежестта пада върху еднократното усилие; после нещата трябва само да се запомнят. Обаче еднократно поднесените факти изобщо не оказват влияние върху чувствата и волята; върху чувствата и волята оказват влияние многократно повтаряните постъпки и действия, особено когато детето е убедено в тяхната правота.
към текста >>
С други думи, трябва да правим ясната разлика между
вол
евата и интелектуалната природа на детето.
Следователно, несъзнателно повтаряните постъпки култивират предимно чувствата; а съзнателно повтаряните постъпки укрепват волята, понеже те водят до засилване на решителността. Да, поради факта, че Вие насърчавате съзнателно повтаряните постъпки, решителността която иначе остава в областта на подсъзнанието излиза сега на преден план.
С други думи, трябва да правим ясната разлика между волевата и интелектуалната природа на детето.
Интелектуалната страна на възпитанието изисква от нас най-вече следното: да поднесем на детето даден факт и да гледаме то да го „схване" колкото може По-добре. Тук тежестта пада върху еднократното усилие; после нещата трябва само да се запомнят. Обаче еднократно поднесените факти изобщо не оказват влияние върху чувствата и волята; върху чувствата и волята оказват влияние многократно повтаряните постъпки и действия, особено когато детето е убедено в тяхната правота.
към текста >>
Обаче еднократно поднесените факти изобщо не оказват влияние върху чувствата и
вол
ята; върху чувствата и
вол
ята оказват влияние многократно повтаряните постъпки и действия, особено когато детето е убедено в тяхната правота.
Следователно, несъзнателно повтаряните постъпки култивират предимно чувствата; а съзнателно повтаряните постъпки укрепват волята, понеже те водят до засилване на решителността. Да, поради факта, че Вие насърчавате съзнателно повтаряните постъпки, решителността която иначе остава в областта на подсъзнанието излиза сега на преден план. С други думи, трябва да правим ясната разлика между волевата и интелектуалната природа на детето. Интелектуалната страна на възпитанието изисква от нас най-вече следното: да поднесем на детето даден факт и да гледаме то да го „схване" колкото може По-добре. Тук тежестта пада върху еднократното усилие; после нещата трябва само да се запомнят.
Обаче еднократно поднесените факти изобщо не оказват влияние върху чувствата и волята; върху чувствата и волята оказват влияние многократно повтаряните постъпки и действия, особено когато детето е убедено в тяхната правота.
към текста >>
Ето защо те бяха хора с много по-силна
вол
я, отколкото са днешните хора, чиито възпитание е забравило основния факт, че
вол
ята се гради чрез съзнателно повтаряните постъпки и действия.
Тук е скрит извънредно дълбок и здрав педагогически инстинкт. Защо например всеки ден децата са били заставяни да произнасят молитвата „Отче наш"? Днешните хора се изкушават да мислят, че биха изпаднали в голяма досада, ако всеки ден трябва да повтарят едни и същи думи. Да, днешните хора са просто дресирани в еднократно отнасяне към нещата! Докато хората от по-старите времена не само че всеки ден повтаряха „Отче наш" и държаха на тази молитва, а имаха също и навика, всеки ден от седмицата да разказват определени истории и легенди.
Ето защо те бяха хора с много по-силна воля, отколкото са днешните хора, чиито възпитание е забравило основния факт, че волята се гради чрез съзнателно повтаряните постъпки и действия.
Занапред тези неща не могат да бъдат подминавани. Защото съвсем не е достатъчно абстрактното намерение да възпитаваме волята. Можем безкрайно да вярваме в нашите добри идеи за възпитанието на волята, да ги прилагаме по най-остроумен начин в ежедневната практика и въпреки всичко, в действителност да не постигнем абсолютно нищо. Защото „проповядването" на морал рано или късно превръща децата в слаби, невротични индивиди. След време, вътрешно силни стават онези деца, на които казваме: „Ти днес ще направиш това, ти ще направиш онова, а вие двамата утре ще извършите същото!
към текста >>
Защото съвсем не е достатъчно абстрактното намерение да възпитаваме
вол
ята.
Днешните хора се изкушават да мислят, че биха изпаднали в голяма досада, ако всеки ден трябва да повтарят едни и същи думи. Да, днешните хора са просто дресирани в еднократно отнасяне към нещата! Докато хората от по-старите времена не само че всеки ден повтаряха „Отче наш" и държаха на тази молитва, а имаха също и навика, всеки ден от седмицата да разказват определени истории и легенди. Ето защо те бяха хора с много по-силна воля, отколкото са днешните хора, чиито възпитание е забравило основния факт, че волята се гради чрез съзнателно повтаряните постъпки и действия. Занапред тези неща не могат да бъдат подминавани.
Защото съвсем не е достатъчно абстрактното намерение да възпитаваме волята.
Можем безкрайно да вярваме в нашите добри идеи за възпитанието на волята, да ги прилагаме по най-остроумен начин в ежедневната практика и въпреки всичко, в действителност да не постигнем абсолютно нищо. Защото „проповядването" на морал рано или късно превръща децата в слаби, невротични индивиди. След време, вътрешно силни стават онези деца, на които казваме: „Ти днес ще направиш това, ти ще направиш онова, а вие двамата утре ще извършите същото! " И децата се подчиняват по силата на авторитета, защото те добре разбират, че в училището трябва да има един, който заповядва.
към текста >>
Можем безкрайно да вярваме в нашите добри идеи за възпитанието на
вол
ята, да ги прилагаме по най-остроумен начин в ежедневната практика и въпреки всичко, в действителност да не постигнем абсолютно нищо.
Да, днешните хора са просто дресирани в еднократно отнасяне към нещата! Докато хората от по-старите времена не само че всеки ден повтаряха „Отче наш" и държаха на тази молитва, а имаха също и навика, всеки ден от седмицата да разказват определени истории и легенди. Ето защо те бяха хора с много по-силна воля, отколкото са днешните хора, чиито възпитание е забравило основния факт, че волята се гради чрез съзнателно повтаряните постъпки и действия. Занапред тези неща не могат да бъдат подминавани. Защото съвсем не е достатъчно абстрактното намерение да възпитаваме волята.
Можем безкрайно да вярваме в нашите добри идеи за възпитанието на волята, да ги прилагаме по най-остроумен начин в ежедневната практика и въпреки всичко, в действителност да не постигнем абсолютно нищо.
Защото „проповядването" на морал рано или късно превръща децата в слаби, невротични индивиди. След време, вътрешно силни стават онези деца, на които казваме: „Ти днес ще направиш това, ти ще направиш онова, а вие двамата утре ще извършите същото! " И децата се подчиняват по силата на авторитета, защото те добре разбират, че в училището трябва да има един, който заповядва.
към текста >>
Следователно, ако на всяко дете ежедневно се определя каква работа има да свърши и то, при възможност през цялата учебна година, това несъмнено ще укрепи неговата
вол
я.
Следователно, ако на всяко дете ежедневно се определя каква работа има да свърши и то, при възможност през цялата учебна година, това несъмнено ще укрепи неговата воля.
От друга страна, по този начин възникват нови контакти между учениците, които повтаряйки едни и същи общи действия взаимно укрепват своята воля.
към текста >>
От друга страна, по този начин възникват нови контакти между учениците, които повтаряйки едни и същи общи действия взаимно укрепват своята
вол
я.
Следователно, ако на всяко дете ежедневно се определя каква работа има да свърши и то, при възможност през цялата учебна година, това несъмнено ще укрепи неговата воля.
От друга страна, по този начин възникват нови контакти между учениците, които повтаряйки едни и същи общи действия взаимно укрепват своята воля.
към текста >>
Но защо и художественото творчество също се отразява при възпитанието на
вол
ята?
Но защо и художественото творчество също се отразява при възпитанието на волята?
Защото, най-общо казано, в художественото творчество също има елементи на повторение, и на второ място защото естетическата наслада от художественото произведение възниква всеки път, когато се срещаме с него, или с други думи тя също се повтаря! Да, художественото произведение трогва човека не само първия път; то му доставя радост всеки път. Ето защо нашите педагогически задачи са в тясна връзка с художествения елемент.
към текста >>
55.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Вече обсъдихме същността на
вол
ята, доколкото тя е един от двигателите на човешкия душевен живот.
Вече обсъдихме същността на волята, доколкото тя е един от двигателите на човешкия душевен живот.
Сега ще се постараем да вникнем още по-дълбоко във волята, за да осмислим нейното истинско значение за цялостния човешки организъм.
към текста >>
Сега ще се постараем да вникнем още по-дълбоко във
вол
ята, за да осмислим нейното истинско значение за цялостния човешки организъм.
Вече обсъдихме същността на волята, доколкото тя е един от двигателите на човешкия душевен живот.
Сега ще се постараем да вникнем още по-дълбоко във волята, за да осмислим нейното истинско значение за цялостния човешки организъм.
към текста >>
Вие сигурно забелязахте, че в досегашните лекции аз обърнах внимание предимно върху интелектуалната, познавателната страна на човешкото същество от една страна, и върху
вол
евата му дейност от друга!
Вие сигурно забелязахте, че в досегашните лекции аз обърнах внимание предимно върху интелектуалната, познавателната страна на човешкото същество от една страна, и върху волевата му дейност от друга!
Аз подчертах също, че познавателната дейност е във връзка с нервната система на човека, докато волевата активност е във връзка с дейността на кръвта. Ако размислите върху тези неща, Ние неизбежно ще поставите и въпроса: А какво е положението с третата душевна сила, с чувствата? Вярно е, че досега не бяхме отделили достатъчно време за тях. Обаче след като днес ще се занимаем предимно с чувствата, ще имаме същевременно и възможност да проникнем още по-дълбоко както в познавателната, така и във волевата природа на човека.
към текста >>
Аз подчертах също, че познавателната дейност е във връзка с нервната система на човека, докато
вол
евата активност е във връзка с дейността на кръвта.
Вие сигурно забелязахте, че в досегашните лекции аз обърнах внимание предимно върху интелектуалната, познавателната страна на човешкото същество от една страна, и върху волевата му дейност от друга!
Аз подчертах също, че познавателната дейност е във връзка с нервната система на човека, докато волевата активност е във връзка с дейността на кръвта.
Ако размислите върху тези неща, Ние неизбежно ще поставите и въпроса: А какво е положението с третата душевна сила, с чувствата? Вярно е, че досега не бяхме отделили достатъчно време за тях. Обаче след като днес ще се занимаем предимно с чувствата, ще имаме същевременно и възможност да проникнем още по-дълбоко както в познавателната, така и във волевата природа на човека.
към текста >>
Обаче след като днес ще се занимаем предимно с чувствата, ще имаме същевременно и възможност да проникнем още по-дълбоко както в познавателната, така и във
вол
евата природа на човека.
Вие сигурно забелязахте, че в досегашните лекции аз обърнах внимание предимно върху интелектуалната, познавателната страна на човешкото същество от една страна, и върху волевата му дейност от друга! Аз подчертах също, че познавателната дейност е във връзка с нервната система на човека, докато волевата активност е във връзка с дейността на кръвта. Ако размислите върху тези неща, Ние неизбежно ще поставите и въпроса: А какво е положението с третата душевна сила, с чувствата? Вярно е, че досега не бяхме отделили достатъчно време за тях.
Обаче след като днес ще се занимаем предимно с чувствата, ще имаме същевременно и възможност да проникнем още по-дълбоко както в познавателната, така и във волевата природа на човека.
към текста >>
Душевните сили на мисленето, чувствата и
вол
ята далеч не са рязко отделени, а непрекъснато преливат една от друга.
Тук ще се наложи да си припомним нещо, което по различни поводи аз многократно съм изтъквал.
Душевните сили на мисленето, чувствата и волята далеч не са рязко отделени, а непрекъснато преливат една от друга.
Нека за миг да се спрем на волята. Вие веднага разбирате: За човека е невъзможно да осъществи какъвто и да е волев акт, ако той не прибегне до помощта на представите, до помощта на своята познавателна дейност. Опитайте се, макар и за кратко, да се концентрирате върху Вашата воля.
към текста >>
Нека за миг да се спрем на
вол
ята.
Тук ще се наложи да си припомним нещо, което по различни поводи аз многократно съм изтъквал. Душевните сили на мисленето, чувствата и волята далеч не са рязко отделени, а непрекъснато преливат една от друга.
Нека за миг да се спрем на волята.
Вие веднага разбирате: За човека е невъзможно да осъществи какъвто и да е волев акт, ако той не прибегне до помощта на представите, до помощта на своята познавателна дейност. Опитайте се, макар и за кратко, да се концентрирате върху Вашата воля.
към текста >>
Вие веднага разбирате: За човека е невъзможно да осъществи какъвто и да е
вол
ев акт, ако той не прибегне до помощта на представите, до помощта на своята познавателна дейност.
Тук ще се наложи да си припомним нещо, което по различни поводи аз многократно съм изтъквал. Душевните сили на мисленето, чувствата и волята далеч не са рязко отделени, а непрекъснато преливат една от друга. Нека за миг да се спрем на волята.
Вие веднага разбирате: За човека е невъзможно да осъществи какъвто и да е волев акт, ако той не прибегне до помощта на представите, до помощта на своята познавателна дейност.
Опитайте се, макар и за кратко, да се концентрирате върху Вашата воля.
към текста >>
Опитайте се, макар и за кратко, да се концентрирате върху Вашата
вол
я.
Тук ще се наложи да си припомним нещо, което по различни поводи аз многократно съм изтъквал. Душевните сили на мисленето, чувствата и волята далеч не са рязко отделени, а непрекъснато преливат една от друга. Нека за миг да се спрем на волята. Вие веднага разбирате: За човека е невъзможно да осъществи какъвто и да е волев акт, ако той не прибегне до помощта на представите, до помощта на своята познавателна дейност.
Опитайте се, макар и за кратко, да се концентрирате върху Вашата воля.
към текста >>
Вие ще се съгласите, че
вол
евият акт винаги е проникнат от едни или други представи.
Вие ще се съгласите, че волевият акт винаги е проникнат от едни или други представи.
Вие просто не бихте били човешко същество, ако волевият акт не беше проникнат от представи. Ако представите и мисленето не пулсираха във Вашата воля, Вие щяхте да вършите всичко по силата на слепите инстинкти. Но както представите и мислите винаги присъствуват в проявите на волята, така и волята винаги присъствува в мисленето. Дори най-повърхностното себенаблюдение показва, че докато мислим, ние винаги прилагаме и воля. Когато оформяте Вашите мисли, когато свързвате една мисъл с друга, за да стигнете до съждение и умозаключение, Вие осъществявате една дейност, която е проникната от един по-фин волев процес.
към текста >>
Вие просто не бихте били човешко същество, ако
вол
евият акт не беше проникнат от представи.
Вие ще се съгласите, че волевият акт винаги е проникнат от едни или други представи.
Вие просто не бихте били човешко същество, ако волевият акт не беше проникнат от представи.
Ако представите и мисленето не пулсираха във Вашата воля, Вие щяхте да вършите всичко по силата на слепите инстинкти. Но както представите и мислите винаги присъствуват в проявите на волята, така и волята винаги присъствува в мисленето. Дори най-повърхностното себенаблюдение показва, че докато мислим, ние винаги прилагаме и воля. Когато оформяте Вашите мисли, когато свързвате една мисъл с друга, за да стигнете до съждение и умозаключение, Вие осъществявате една дейност, която е проникната от един по-фин волев процес. Ето защо бихме могли да обобщим: Волевата дейност е „предимно" волев процес, подплатен с мисли; мисловната дейност е „предимно" мисловен процес, подплатен с воля.
към текста >>
Ако представите и мисленето не пулсираха във Вашата
вол
я, Вие щяхте да вършите всичко по силата на слепите инстинкти.
Вие ще се съгласите, че волевият акт винаги е проникнат от едни или други представи. Вие просто не бихте били човешко същество, ако волевият акт не беше проникнат от представи.
Ако представите и мисленето не пулсираха във Вашата воля, Вие щяхте да вършите всичко по силата на слепите инстинкти.
Но както представите и мислите винаги присъствуват в проявите на волята, така и волята винаги присъствува в мисленето. Дори най-повърхностното себенаблюдение показва, че докато мислим, ние винаги прилагаме и воля. Когато оформяте Вашите мисли, когато свързвате една мисъл с друга, за да стигнете до съждение и умозаключение, Вие осъществявате една дейност, която е проникната от един по-фин волев процес. Ето защо бихме могли да обобщим: Волевата дейност е „предимно" волев процес, подплатен с мисли; мисловната дейност е „предимно" мисловен процес, подплатен с воля. Следователно, тук педантичното разграничаване на отделните душевни способности е неприложимо, защото те непрекъснато преминават една в друга.
към текста >>
Но както представите и мислите винаги присъствуват в проявите на
вол
ята, така и
вол
ята винаги присъствува в мисленето.
Вие ще се съгласите, че волевият акт винаги е проникнат от едни или други представи. Вие просто не бихте били човешко същество, ако волевият акт не беше проникнат от представи. Ако представите и мисленето не пулсираха във Вашата воля, Вие щяхте да вършите всичко по силата на слепите инстинкти.
Но както представите и мислите винаги присъствуват в проявите на волята, така и волята винаги присъствува в мисленето.
Дори най-повърхностното себенаблюдение показва, че докато мислим, ние винаги прилагаме и воля. Когато оформяте Вашите мисли, когато свързвате една мисъл с друга, за да стигнете до съждение и умозаключение, Вие осъществявате една дейност, която е проникната от един по-фин волев процес. Ето защо бихме могли да обобщим: Волевата дейност е „предимно" волев процес, подплатен с мисли; мисловната дейност е „предимно" мисловен процес, подплатен с воля. Следователно, тук педантичното разграничаване на отделните душевни способности е неприложимо, защото те непрекъснато преминават една в друга.
към текста >>
Дори най-повърхностното себенаблюдение показва, че докато мислим, ние винаги прилагаме и
вол
я.
Вие ще се съгласите, че волевият акт винаги е проникнат от едни или други представи. Вие просто не бихте били човешко същество, ако волевият акт не беше проникнат от представи. Ако представите и мисленето не пулсираха във Вашата воля, Вие щяхте да вършите всичко по силата на слепите инстинкти. Но както представите и мислите винаги присъствуват в проявите на волята, така и волята винаги присъствува в мисленето.
Дори най-повърхностното себенаблюдение показва, че докато мислим, ние винаги прилагаме и воля.
Когато оформяте Вашите мисли, когато свързвате една мисъл с друга, за да стигнете до съждение и умозаключение, Вие осъществявате една дейност, която е проникната от един по-фин волев процес. Ето защо бихме могли да обобщим: Волевата дейност е „предимно" волев процес, подплатен с мисли; мисловната дейност е „предимно" мисловен процес, подплатен с воля. Следователно, тук педантичното разграничаване на отделните душевни способности е неприложимо, защото те непрекъснато преминават една в друга.
към текста >>
Когато оформяте Вашите мисли, когато свързвате една мисъл с друга, за да стигнете до съждение и умозаключение, Вие осъществявате една дейност, която е проникната от един по-фин
вол
ев процес.
Вие ще се съгласите, че волевият акт винаги е проникнат от едни или други представи. Вие просто не бихте били човешко същество, ако волевият акт не беше проникнат от представи. Ако представите и мисленето не пулсираха във Вашата воля, Вие щяхте да вършите всичко по силата на слепите инстинкти. Но както представите и мислите винаги присъствуват в проявите на волята, така и волята винаги присъствува в мисленето. Дори най-повърхностното себенаблюдение показва, че докато мислим, ние винаги прилагаме и воля.
Когато оформяте Вашите мисли, когато свързвате една мисъл с друга, за да стигнете до съждение и умозаключение, Вие осъществявате една дейност, която е проникната от един по-фин волев процес.
Ето защо бихме могли да обобщим: Волевата дейност е „предимно" волев процес, подплатен с мисли; мисловната дейност е „предимно" мисловен процес, подплатен с воля. Следователно, тук педантичното разграничаване на отделните душевни способности е неприложимо, защото те непрекъснато преминават една в друга.
към текста >>
Ето защо бихме могли да обобщим:
Вол
евата дейност е „предимно"
вол
ев процес, подплатен с мисли; мисловната дейност е „предимно" мисловен процес, подплатен с
вол
я.
Вие просто не бихте били човешко същество, ако волевият акт не беше проникнат от представи. Ако представите и мисленето не пулсираха във Вашата воля, Вие щяхте да вършите всичко по силата на слепите инстинкти. Но както представите и мислите винаги присъствуват в проявите на волята, така и волята винаги присъствува в мисленето. Дори най-повърхностното себенаблюдение показва, че докато мислим, ние винаги прилагаме и воля. Когато оформяте Вашите мисли, когато свързвате една мисъл с друга, за да стигнете до съждение и умозаключение, Вие осъществявате една дейност, която е проникната от един по-фин волев процес.
Ето защо бихме могли да обобщим: Волевата дейност е „предимно" волев процес, подплатен с мисли; мисловната дейност е „предимно" мисловен процес, подплатен с воля.
Следователно, тук педантичното разграничаване на отделните душевни способности е неприложимо, защото те непрекъснато преминават една в друга.
към текста >>
Поради факта, че нервните влакна продължават и в човешкото око, там, в окото, нахлува и мисловната дейност, познавателната дейност; поради факта, че кръвоносните пътища продължават и в окото, там нахлува и
вол
евата дейност.
Същото установяваме и по отношение на човешкото тяло, в което се проявяват различните душевни способности. Вземете например човешкото око. Ако го разглеждаме в неговата цялост, ще установим, че то е, така да се каже, един вид продължение на нервните пътища; обаче окото е продължение също и на кръвоносните пътища.
Поради факта, че нервните влакна продължават и в човешкото око, там, в окото, нахлува и мисловната дейност, познавателната дейност; поради факта, че кръвоносните пътища продължават и в окото, там нахлува и волевата дейност.
Ето как волевата и познавателната природа на човека са взаимно свързани, включително и до периферията на неговото физическо тяло. И това се отнася както за всички сетива, така и за всички двигателни органи, подчинени на волята. С други думи: Познавателният елемент прониква в нашата воля по нервните пътища, а същинският волев елемент прониква там по кръвоносните пътища.
към текста >>
Ето как
вол
евата и познавателната природа на човека са взаимно свързани, включително и до периферията на неговото физическо тяло.
Същото установяваме и по отношение на човешкото тяло, в което се проявяват различните душевни способности. Вземете например човешкото око. Ако го разглеждаме в неговата цялост, ще установим, че то е, така да се каже, един вид продължение на нервните пътища; обаче окото е продължение също и на кръвоносните пътища. Поради факта, че нервните влакна продължават и в човешкото око, там, в окото, нахлува и мисловната дейност, познавателната дейност; поради факта, че кръвоносните пътища продължават и в окото, там нахлува и волевата дейност.
Ето как волевата и познавателната природа на човека са взаимно свързани, включително и до периферията на неговото физическо тяло.
И това се отнася както за всички сетива, така и за всички двигателни органи, подчинени на волята. С други думи: Познавателният елемент прониква в нашата воля по нервните пътища, а същинският волев елемент прониква там по кръвоносните пътища.
към текста >>
И това се отнася както за всички сетива, така и за всички двигателни органи, подчинени на
вол
ята.
Същото установяваме и по отношение на човешкото тяло, в което се проявяват различните душевни способности. Вземете например човешкото око. Ако го разглеждаме в неговата цялост, ще установим, че то е, така да се каже, един вид продължение на нервните пътища; обаче окото е продължение също и на кръвоносните пътища. Поради факта, че нервните влакна продължават и в човешкото око, там, в окото, нахлува и мисловната дейност, познавателната дейност; поради факта, че кръвоносните пътища продължават и в окото, там нахлува и волевата дейност. Ето как волевата и познавателната природа на човека са взаимно свързани, включително и до периферията на неговото физическо тяло.
И това се отнася както за всички сетива, така и за всички двигателни органи, подчинени на волята.
С други думи: Познавателният елемент прониква в нашата воля по нервните пътища, а същинският волев елемент прониква там по кръвоносните пътища.
към текста >>
С други думи: Познавателният елемент прониква в нашата
вол
я по нервните пътища, а същинският
вол
ев елемент прониква там по кръвоносните пътища.
Вземете например човешкото око. Ако го разглеждаме в неговата цялост, ще установим, че то е, така да се каже, един вид продължение на нервните пътища; обаче окото е продължение също и на кръвоносните пътища. Поради факта, че нервните влакна продължават и в човешкото око, там, в окото, нахлува и мисловната дейност, познавателната дейност; поради факта, че кръвоносните пътища продължават и в окото, там нахлува и волевата дейност. Ето как волевата и познавателната природа на човека са взаимно свързани, включително и до периферията на неговото физическо тяло. И това се отнася както за всички сетива, така и за всички двигателни органи, подчинени на волята.
С други думи: Познавателният елемент прониква в нашата воля по нервните пътища, а същинският волев елемент прониква там по кръвоносните пътища.
към текста >>
Единствено поради факта, че в окото нахлува и
вол
евата дейност, на която е присъща симпатията, и поради това, че силите на кръвта проникват във Вашето око, усещането за антипатия в хода на сетивното наблюдение бива смекчено и тъкмо чрез активното уравновесяване между симпатия и антипатия, настъпва обективния, безпристрастен акт на зрителното възприятие.
И все пак, Вие развивате. Вие упражнявате антипатия. Наблюдавайки даден предмет, Вие неизбежно упражнявате антипатия. И ако във Вашето око би съществувала само нервната дейност, всеки предмет, всеки обект би пробуждал у Вас само отвращение, само антипатия.
Единствено поради факта, че в окото нахлува и волевата дейност, на която е присъща симпатията, и поради това, че силите на кръвта проникват във Вашето око, усещането за антипатия в хода на сетивното наблюдение бива смекчено и тъкмо чрез активното уравновесяване между симпатия и антипатия, настъпва обективния, безпристрастен акт на зрителното възприятие.
Този акт става възможен, само при взаимно уравновесяване между симпатия и антипатия нещо, което остава незабелязано за нашето съзнание.
към текста >>
В рамките на сетивната дейност, антипатичното начало е свързано със самия познавателен процес, с нервната система, а симпатичното начало е свързано с
вол
евия процес, с кръвоносната система.
Ако се задълбочите в Гьотевото учение за цветовете*38, и по-специално в неговата философско-дидактическа част, Вие ще установите, че навлизайки в по-дълбоката природа на зрителното възприятие той стига именно до проявленията на симпатията и антипатията. Ако вникнете дори и съвсем повърхностно в дейността на един сетивен орган, веднага ще установите присъствието на двете противоположности.
В рамките на сетивната дейност, антипатичното начало е свързано със самия познавателен процес, с нервната система, а симпатичното начало е свързано с волевия процес, с кръвоносната система.
към текста >>
Вече споменахме, как в познавателната и представка дейност се преплитат „мислене" и „нерви" от една страна, и „
вол
я" и „кръв" от друга страна.
С това ние загатваме и за нещо друго, което е от огромно значение за цялостното разбиране на човешкото същество.
Вече споменахме, как в познавателната и представка дейност се преплитат „мислене" и „нерви" от една страна, и „воля" и „кръв" от друга страна.
Но и при волевата дейност също имаме сливане на представката дейност със същинския волев елемент. Изпитвайки желание към нещо, ние сме изпълнени със симпатия към него. Но обектът на наше то желание винаги би останал в сферата на инстинктивната и сляпа воля, ако не бихме вмъкнали в симпатията също и жилото на антипатията, която единствено е в състояние да ни разграничи от обекта на желанието и да ни утвърди като личност. Сега все още преобладава симпатията, обаче ние я уравновесяваме като вмъкваме там и антипатията. Но по този начин намирайки се под прага на съзнанието в обекта на желанието преминава само част от симпатията.
към текста >>
Но и при
вол
евата дейност също имаме сливане на представката дейност със същинския
вол
ев елемент.
С това ние загатваме и за нещо друго, което е от огромно значение за цялостното разбиране на човешкото същество. Вече споменахме, как в познавателната и представка дейност се преплитат „мислене" и „нерви" от една страна, и „воля" и „кръв" от друга страна.
Но и при волевата дейност също имаме сливане на представката дейност със същинския волев елемент.
Изпитвайки желание към нещо, ние сме изпълнени със симпатия към него. Но обектът на наше то желание винаги би останал в сферата на инстинктивната и сляпа воля, ако не бихме вмъкнали в симпатията също и жилото на антипатията, която единствено е в състояние да ни разграничи от обекта на желанието и да ни утвърди като личност. Сега все още преобладава симпатията, обаче ние я уравновесяваме като вмъкваме там и антипатията. Но по този начин намирайки се под прага на съзнанието в обекта на желанието преминава само част от симпатията. В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във волята, докато обикновено волевият елемент ни свързва като нещо обективно с околния свят.
към текста >>
Но обектът на наше то желание винаги би останал в сферата на инстинктивната и сляпа
вол
я, ако не бихме вмъкнали в симпатията също и жилото на антипатията, която единствено е в състояние да ни разграничи от обекта на желанието и да ни утвърди като личност.
С това ние загатваме и за нещо друго, което е от огромно значение за цялостното разбиране на човешкото същество. Вече споменахме, как в познавателната и представка дейност се преплитат „мислене" и „нерви" от една страна, и „воля" и „кръв" от друга страна. Но и при волевата дейност също имаме сливане на представката дейност със същинския волев елемент. Изпитвайки желание към нещо, ние сме изпълнени със симпатия към него.
Но обектът на наше то желание винаги би останал в сферата на инстинктивната и сляпа воля, ако не бихме вмъкнали в симпатията също и жилото на антипатията, която единствено е в състояние да ни разграничи от обекта на желанието и да ни утвърди като личност.
Сега все още преобладава симпатията, обаче ние я уравновесяваме като вмъкваме там и антипатията. Но по този начин намирайки се под прага на съзнанието в обекта на желанието преминава само част от симпатията. В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във волята, докато обикновено волевият елемент ни свързва като нещо обективно с околния свят. Точно както нашата антипатия към околния свят бива осъзната само в изключителни случаи, например в акта на познанието, така и нашата непрекъсната симпатия към околния свят става факт на съзнанието само в редките случаи на вдъхновение, в случаите на силна и преданна любов. Ако това не беше така, щяхме да вършим всичко само по механичен и инстинктивен начин.
към текста >>
В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във
вол
ята, докато обикновено
вол
евият елемент ни свързва като нещо обективно с околния свят.
Но и при волевата дейност също имаме сливане на представката дейност със същинския волев елемент. Изпитвайки желание към нещо, ние сме изпълнени със симпатия към него. Но обектът на наше то желание винаги би останал в сферата на инстинктивната и сляпа воля, ако не бихме вмъкнали в симпатията също и жилото на антипатията, която единствено е в състояние да ни разграничи от обекта на желанието и да ни утвърди като личност. Сега все още преобладава симпатията, обаче ние я уравновесяваме като вмъкваме там и антипатията. Но по този начин намирайки се под прага на съзнанието в обекта на желанието преминава само част от симпатията.
В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във волята, докато обикновено волевият елемент ни свързва като нещо обективно с околния свят.
Точно както нашата антипатия към околния свят бива осъзната само в изключителни случаи, например в акта на познанието, така и нашата непрекъсната симпатия към околния свят става факт на съзнанието само в редките случаи на вдъхновение, в случаите на силна и преданна любов. Ако това не беше така, щяхме да вършим всичко само по механичен и инстинктивен начин. Следователно, ние никога не бихме могли да се включим в това, което обективно се изисква от нас например в областта на социалния живот. Ето защо, за да се включим в социалните и космически процеси, ние трябва да обогатим нашата воля със силата на мисленето.
към текста >>
Ето защо, за да се включим в социалните и космически процеси, ние трябва да обогатим нашата
вол
я със силата на мисленето.
Но по този начин намирайки се под прага на съзнанието в обекта на желанието преминава само част от симпатията. В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във волята, докато обикновено волевият елемент ни свързва като нещо обективно с околния свят. Точно както нашата антипатия към околния свят бива осъзната само в изключителни случаи, например в акта на познанието, така и нашата непрекъсната симпатия към околния свят става факт на съзнанието само в редките случаи на вдъхновение, в случаите на силна и преданна любов. Ако това не беше така, щяхме да вършим всичко само по механичен и инстинктивен начин. Следователно, ние никога не бихме могли да се включим в това, което обективно се изисква от нас например в областта на социалния живот.
Ето защо, за да се включим в социалните и космически процеси, ние трябва да обогатим нашата воля със силата на мисленето.
към текста >>
Проявявайки се в света, симпатията застава пред нас като една силна привързаност, като една силна
вол
я.
Насочете сега Вашето внимание към една забележителна мистерия на човешката природа, към една мистерия, за която се досеща всеки нормален човек, и за която всеки възпитател трябва да е наясно. Като деца, ние действуваме изключително под влияние на симпатията. Колкото и чудно да звучи, неоспорим факт е, че когато детето върши нещо или просто вилнее в къщи, то е преизпълнено от симпатия към действието, към немирството.
Проявявайки се в света, симпатията застава пред нас като една силна привързаност, като една силна воля.
Обаче тя не може да остане в този вид, тя трябва да бъде протъкана и, така да се каже, „озарена" от разума. А това става най-вече, когато към нашите инстинкти, ние включим и идеалите, нравствените идеали.
към текста >>
Всичко това идва да ни убеди, до каква голяма степен „
вол
ята" се проявява в практическия живот не само като „
вол
я", а като една сила, проникната от нашето мислене, от нашето познание.
Всичко това идва да ни убеди, до каква голяма степен „волята" се проявява в практическия живот не само като „воля", а като една сила, проникната от нашето мислене, от нашето познание.
към текста >>
Но между мисленето и
вол
ята са затаени човешките чувства.
Но между мисленето и волята са затаени човешките чувства.
Ако нагледно си представим нещата, нека тук да изобразим една средна линия (рис.6), като в едната посока напират симпатията, волята; а в другата посока напират антипатията, волята. Обаче симпатията на волята оказва влияние също и върху мисленето, както и антипатията на мисленето оказва влияние върху волята. Ето как човекът застава пред нас като едно цяло, понеже това, което се развива предимно от едната страна, оказва влияние и върху другата страна. По средата, между мисленето и волята, се намират чувствата, така че от една страна чувствата са сродни с мисленето, а от друга с волята. Както в човешката душа е невъзможно строгото разграничаване между мисловната и волевата дейност, още по-невъзможно е да разграничим в чувствата мисловният елемент от волевия елемент.
към текста >>
Ако нагледно си представим нещата, нека тук да изобразим една средна линия (рис.6), като в едната посока напират симпатията,
вол
ята; а в другата посока напират антипатията,
вол
ята.
Но между мисленето и волята са затаени човешките чувства.
Ако нагледно си представим нещата, нека тук да изобразим една средна линия (рис.6), като в едната посока напират симпатията, волята; а в другата посока напират антипатията, волята.
Обаче симпатията на волята оказва влияние също и върху мисленето, както и антипатията на мисленето оказва влияние върху волята. Ето как човекът застава пред нас като едно цяло, понеже това, което се развива предимно от едната страна, оказва влияние и върху другата страна. По средата, между мисленето и волята, се намират чувствата, така че от една страна чувствата са сродни с мисленето, а от друга с волята. Както в човешката душа е невъзможно строгото разграничаване между мисловната и волевата дейност, още по-невъзможно е да разграничим в чувствата мисловният елемент от волевия елемент. В чувствата, тези два елемента са дълбоко и взаимно свързани.
към текста >>
Обаче симпатията на
вол
ята оказва влияние също и върху мисленето, както и антипатията на мисленето оказва влияние върху
вол
ята.
Но между мисленето и волята са затаени човешките чувства. Ако нагледно си представим нещата, нека тук да изобразим една средна линия (рис.6), като в едната посока напират симпатията, волята; а в другата посока напират антипатията, волята.
Обаче симпатията на волята оказва влияние също и върху мисленето, както и антипатията на мисленето оказва влияние върху волята.
Ето как човекът застава пред нас като едно цяло, понеже това, което се развива предимно от едната страна, оказва влияние и върху другата страна. По средата, между мисленето и волята, се намират чувствата, така че от една страна чувствата са сродни с мисленето, а от друга с волята. Както в човешката душа е невъзможно строгото разграничаване между мисловната и волевата дейност, още по-невъзможно е да разграничим в чувствата мисловният елемент от волевия елемент. В чувствата, тези два елемента са дълбоко и взаимно свързани.
към текста >>
По средата, между мисленето и
вол
ята, се намират чувствата, така че от една страна чувствата са сродни с мисленето, а от друга с
вол
ята.
Но между мисленето и волята са затаени човешките чувства. Ако нагледно си представим нещата, нека тук да изобразим една средна линия (рис.6), като в едната посока напират симпатията, волята; а в другата посока напират антипатията, волята. Обаче симпатията на волята оказва влияние също и върху мисленето, както и антипатията на мисленето оказва влияние върху волята. Ето как човекът застава пред нас като едно цяло, понеже това, което се развива предимно от едната страна, оказва влияние и върху другата страна.
По средата, между мисленето и волята, се намират чувствата, така че от една страна чувствата са сродни с мисленето, а от друга с волята.
Както в човешката душа е невъзможно строгото разграничаване между мисловната и волевата дейност, още по-невъзможно е да разграничим в чувствата мисловният елемент от волевия елемент. В чувствата, тези два елемента са дълбоко и взаимно свързани.
към текста >>
Както в човешката душа е невъзможно строгото разграничаване между мисловната и
вол
евата дейност, още по-невъзможно е да разграничим в чувствата мисловният елемент от
вол
евия елемент.
Но между мисленето и волята са затаени човешките чувства. Ако нагледно си представим нещата, нека тук да изобразим една средна линия (рис.6), като в едната посока напират симпатията, волята; а в другата посока напират антипатията, волята. Обаче симпатията на волята оказва влияние също и върху мисленето, както и антипатията на мисленето оказва влияние върху волята. Ето как човекът застава пред нас като едно цяло, понеже това, което се развива предимно от едната страна, оказва влияние и върху другата страна. По средата, между мисленето и волята, се намират чувствата, така че от една страна чувствата са сродни с мисленето, а от друга с волята.
Както в човешката душа е невъзможно строгото разграничаване между мисловната и волевата дейност, още по-невъзможно е да разграничим в чувствата мисловният елемент от волевия елемент.
В чувствата, тези два елемента са дълбоко и взаимно свързани.
към текста >>
Това което вече споменах, също ще Ви помогне да направите верните изводи, защото аз казах:
Вол
ята така както тя протича в обикновения живот може да премине в една или друга бурна дейност, тласкана от ентусиазъм, от любов.
Дори с помощта на едно повърхностно самонаблюдение, Вие лесно ще се убедите във верността на горното твърдение.
Това което вече споменах, също ще Ви помогне да направите верните изводи, защото аз казах: Волята така както тя протича в обикновения живот може да премине в една или друга бурна дейност, тласкана от ентусиазъм, от любов.
Тук съвсем ясно виждате, как волята която иначе би останала под принудата на външния свят се преизпълва от чувства. Когато вършите нещо с ентусиазъм и любов, Вие следвате не само импулсите на волята, но и Вашите субективни чувства. Ако се вгледате по-внимателно в сетивната дейност и то в смисъла на Гьотевото учение за цветовете Вие ще установите, че чувствата се намесват и тук. А когато сетивната дейност прераства в антипатия, в отвращение, или обратно, ако тя, например, се свежда до жадното вдишване на едно приятно ухание, ясно е, че чувствата оказват влияние върху сетивните възприятия.
към текста >>
Тук съвсем ясно виждате, как
вол
ята която иначе би останала под принудата на външния свят се преизпълва от чувства.
Дори с помощта на едно повърхностно самонаблюдение, Вие лесно ще се убедите във верността на горното твърдение. Това което вече споменах, също ще Ви помогне да направите верните изводи, защото аз казах: Волята така както тя протича в обикновения живот може да премине в една или друга бурна дейност, тласкана от ентусиазъм, от любов.
Тук съвсем ясно виждате, как волята която иначе би останала под принудата на външния свят се преизпълва от чувства.
Когато вършите нещо с ентусиазъм и любов, Вие следвате не само импулсите на волята, но и Вашите субективни чувства. Ако се вгледате по-внимателно в сетивната дейност и то в смисъла на Гьотевото учение за цветовете Вие ще установите, че чувствата се намесват и тук. А когато сетивната дейност прераства в антипатия, в отвращение, или обратно, ако тя, например, се свежда до жадното вдишване на едно приятно ухание, ясно е, че чувствата оказват влияние върху сетивните възприятия.
към текста >>
Когато вършите нещо с ентусиазъм и любов, Вие следвате не само импулсите на
вол
ята, но и Вашите субективни чувства.
Дори с помощта на едно повърхностно самонаблюдение, Вие лесно ще се убедите във верността на горното твърдение. Това което вече споменах, също ще Ви помогне да направите верните изводи, защото аз казах: Волята така както тя протича в обикновения живот може да премине в една или друга бурна дейност, тласкана от ентусиазъм, от любов. Тук съвсем ясно виждате, как волята която иначе би останала под принудата на външния свят се преизпълва от чувства.
Когато вършите нещо с ентусиазъм и любов, Вие следвате не само импулсите на волята, но и Вашите субективни чувства.
Ако се вгледате по-внимателно в сетивната дейност и то в смисъла на Гьотевото учение за цветовете Вие ще установите, че чувствата се намесват и тук. А когато сетивната дейност прераства в антипатия, в отвращение, или обратно, ако тя, например, се свежда до жадното вдишване на едно приятно ухание, ясно е, че чувствата оказват влияние върху сетивните възприятия.
към текста >>
Официалната наука смята, че разполага с точни понятия и всячески отхвърля антропософските изводи и понятия, понеже изобщо не подозира, че антропософските понятия са много по-точни и екзактни, защото те са извлечени от самата реалност, а не от произ
вол
ната игра на думи.
Да, ние трябва да ги осъзнаем там, в душата си. Защото никакво съждение не може да осветли душата, без помощта на чувствата. Така че Брентано и Зигварт биха постигнали съгласие, ако приемат, че обективното съдържание на съждението стои извън дейността на чувствата; но за да стигнем в душата си до истинско убеждение за верността на съждението, трябва да се намесят и чувствата. Виждате, следователно, колко трудно е за днешните приблизителни философски трактовки да стигнат до определени и точни понятия. Обаче човек трябва да се издигне до такива точни понятия, а днес нито една от въз питателните системи не води до точни понятия, освен тази на антропософската Наука за Духа.
Официалната наука смята, че разполага с точни понятия и всячески отхвърля антропософските изводи и понятия, понеже изобщо не подозира, че антропософските понятия са много по-точни и екзактни, защото те са извлечени от самата реалност, а не от произволната игра на думи.
към текста >>
След като сте наясно с емоционалния елемент в мисловния процес от една страна, и с неговото присъствие във
вол
евия процес от друга страна, Вие стигате до убеждението: Чувствата са като една срединна душевна дейност между мисленето и
вол
ята, оказвайки на свой ред влияние върху двата процеса.
След като сте наясно с емоционалния елемент в мисловния процес от една страна, и с неговото присъствие във волевия процес от друга страна, Вие стигате до убеждението: Чувствата са като една срединна душевна дейност между мисленето и волята, оказвайки на свой ред влияние върху двата процеса.
към текста >>
Чувствата са все още едно незавършено познание, както и все още една непроявена
вол
я, едно задържано познание, една за държана
вол
я.
Чувствата са все още едно незавършено познание, както и все още една непроявена воля, едно задържано познание, една за държана воля.
Ето защо и чувствата са съставени от симпатия и антипатия, които са скрити както видяхте едновременно и в мисленето и във волята. Те двете, симпатията и антипатията, са скрити в мисленето и във волята, доколкото са налице физическите процеси на нервите и кръвта, а се откриват в областта на чувствата.
към текста >>
Ето защо и чувствата са съставени от симпатия и антипатия, които са скрити както видяхте едновременно и в мисленето и във
вол
ята.
Чувствата са все още едно незавършено познание, както и все още една непроявена воля, едно задържано познание, една за държана воля.
Ето защо и чувствата са съставени от симпатия и антипатия, които са скрити както видяхте едновременно и в мисленето и във волята.
Те двете, симпатията и антипатията, са скрити в мисленето и във волята, доколкото са налице физическите процеси на нервите и кръвта, а се откриват в областта на чувствата.
към текста >>
Те двете, симпатията и антипатията, са скрити в мисленето и във
вол
ята, доколкото са налице физическите процеси на нервите и кръвта, а се откриват в областта на чувствата.
Чувствата са все още едно незавършено познание, както и все още една непроявена воля, едно задържано познание, една за държана воля. Ето защо и чувствата са съставени от симпатия и антипатия, които са скрити както видяхте едновременно и в мисленето и във волята.
Те двете, симпатията и антипатията, са скрити в мисленето и във волята, доколкото са налице физическите процеси на нервите и кръвта, а се откриват в областта на чувствата.
към текста >>
Ако ние бихме си поз
вол
или да говорим тук неподготвени по тази тема, а и за всичко, свързано с Вашата реформаторска дейност, това би означавало, в педагогическата си практика Вие да се придържате към досегашните психологии, към досегашните принципи на възпитание и т.н.
Да, тези неща следва да се имат предвид; в противен случай опустошителните въздействия върху естественонаучното мислене могат да се окажат много големи.
Ако ние бихме си позволили да говорим тук неподготвени по тази тема, а и за всичко, свързано с Вашата реформаторска дейност, това би означавало, в педагогическата си практика Вие да се придържате към досегашните психологии, към досегашните принципи на възпитание и т.н.
В училищната си практика Вие би трябвало да вмъкнете обичайния подход на днешното време. Обаче всичко, което е станало „обичайно" в тази област, е същинска злина от гледна точка на истинската психология.
към текста >>
56.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
От каквото и гледище да разглеждате човека, независимо от целта, която си поставяте, Вие винаги ще трябва да се съобразявате с трите основни сфери в човешкия душевен живот: мисловната, чувствената и
вол
евата.
От каквото и гледище да разглеждате човека, независимо от целта, която си поставяте, Вие винаги ще трябва да се съобразявате с трите основни сфери в човешкия душевен живот: мисловната, чувствената и волевата.
Досега ние обсъждахме тези три сфери най-вече с оглед на симпатията и антипатията. Нека сега да вникнем във волята, чувствата и мисленето по друг начин: от гледна точка на духовното познание.
към текста >>
Нека сега да вникнем във
вол
ята, чувствата и мисленето по друг начин: от гледна точка на духовното познание.
От каквото и гледище да разглеждате човека, независимо от целта, която си поставяте, Вие винаги ще трябва да се съобразявате с трите основни сфери в човешкия душевен живот: мисловната, чувствената и волевата. Досега ние обсъждахме тези три сфери най-вече с оглед на симпатията и антипатията.
Нека сега да вникнем във волята, чувствата и мисленето по друг начин: от гледна точка на духовното познание.
към текста >>
Тази гледна точка също потвърждава голямата разлика между
вол
ята, чувствата и мислещото познание.
Тази гледна точка също потвърждава голямата разлика между волята, чувствата и мислещото познание.
Размислете върху следното: Когато опознавате нещата с помощта на мисленето, Вие трябва и да усещате ако мога така да се изразя, как образите под помагат Вашите понятия, за да живеете, малко или много, в светлина. С помощта на мисленето, Вие придобивате познания, обаче ясно чувствувате, как Вашият Аз е напълно ангажиран в тази познавателна дейност. В известен смисъл, всяка част, всяко звено от тази дейност, която Вие наричате „познание", е дълбоко свързана с всичко онова, което Вашият Аз върши; или с други думи: всичко, което Вашият Аз върши, е в пряка връзка с познавателната дейност. Тук Вие сте, бих казал, в рамките на една напълно съзнателна дейност. И разбира се, би било твърде зле, ако в акта на познанието, яснотата на Вашето съзнание е смутена поради едни или други причини.
към текста >>
Вие трябва да сте сигурни, че съставните части на този процес, който Ви поз
вол
ява да формулирате горното съждение, са нещо конкретно, нещо което може да бъде обхванато от светлината на съзнанието.
Тук Вие сте, бих казал, в рамките на една напълно съзнателна дейност. И разбира се, би било твърде зле, ако в акта на познанието, яснотата на Вашето съзнание е смутена поради едни или други причини. Представете си, че докато формулирате една мисъл, част от Вашия Аз потъва някъде в областта на несъзнаваното, в резултат на което стигате до окончателното съждение! Представете си, че Вие казвате: „Този човек е добър! " Сега Вие формулирате едно съждение.
Вие трябва да сте сигурни, че съставните части на този процес, който Ви позволява да формулирате горното съждение, са нещо конкретно, нещо което може да бъде обхванато от светлината на съзнанието.
Ако би трябвало да приемете, че някакъв демон или природен механизъм свързват „този човек" с „е добър", тогава Вие няма да сте напълно будни и с част от Вашето съждение бихте останали в мрака на несъзнаваното. Същественото в познавателния процес е, че от началото до края Вие участвувате в него с будно и ясно съзнание.
към текста >>
Обаче нещата с
вол
ята не стоят така.
Обаче нещата с волята не стоят така.
Вие добре знаете, че когато осъществявате дори една най-обикновена волева дейност, както например ходенето, сте напълно съзнателни единствено в представата за ходенето. Само че Вие не знаете абсолютно нищо за това, което се извършва във Вашето тяло и във Вашите мускули, докато крачите по пътя. Помислете само, какво би се получило, ако трябваше напълно съзнателно да проникнете във всички процеси, които по необходимост съпровождат волевия акт на ходенето! В такъв случай би следвало да знаете съвсем точно от какви хранителни вещества се нуждаят мускулите на тялото, как ще се усвоят от него и т.н. Обаче Вие никога не бихте могли да изчислите точното количество от хранителните вещества, необходимо за тази цел.
към текста >>
Вие добре знаете, че когато осъществявате дори една най-обикновена
вол
ева дейност, както например ходенето, сте напълно съзнателни единствено в представата за ходенето.
Обаче нещата с волята не стоят така.
Вие добре знаете, че когато осъществявате дори една най-обикновена волева дейност, както например ходенето, сте напълно съзнателни единствено в представата за ходенето.
Само че Вие не знаете абсолютно нищо за това, което се извършва във Вашето тяло и във Вашите мускули, докато крачите по пътя. Помислете само, какво би се получило, ако трябваше напълно съзнателно да проникнете във всички процеси, които по необходимост съпровождат волевия акт на ходенето! В такъв случай би следвало да знаете съвсем точно от какви хранителни вещества се нуждаят мускулите на тялото, как ще се усвоят от него и т.н. Обаче Вие никога не бихте могли да изчислите точното количество от хранителните вещества, необходимо за тази цел. Несъмнено, Вие знаете: Всичко това протича във Вашия организъм по един дълбоко несъзнателен начин.
към текста >>
Помислете само, какво би се получило, ако трябваше напълно съзнателно да проникнете във всички процеси, които по необходимост съпровождат
вол
евия акт на ходенето!
Обаче нещата с волята не стоят така. Вие добре знаете, че когато осъществявате дори една най-обикновена волева дейност, както например ходенето, сте напълно съзнателни единствено в представата за ходенето. Само че Вие не знаете абсолютно нищо за това, което се извършва във Вашето тяло и във Вашите мускули, докато крачите по пътя.
Помислете само, какво би се получило, ако трябваше напълно съзнателно да проникнете във всички процеси, които по необходимост съпровождат волевия акт на ходенето!
В такъв случай би следвало да знаете съвсем точно от какви хранителни вещества се нуждаят мускулите на тялото, как ще се усвоят от него и т.н. Обаче Вие никога не бихте могли да изчислите точното количество от хранителните вещества, необходимо за тази цел. Несъмнено, Вие знаете: Всичко това протича във Вашия организъм по един дълбоко несъзнателен начин. Доколкото осъществяваме един или друг волев акт, ние не прекъснато вмъкваме в нашата дейност нещо дълбоко несъзнателно. И това не се отнася само до волевите прояви в нашия биологичен организъм.
към текста >>
Доколкото осъществяваме един или друг
вол
ев акт, ние не прекъснато вмъкваме в нашата дейност нещо дълбоко несъзнателно.
Само че Вие не знаете абсолютно нищо за това, което се извършва във Вашето тяло и във Вашите мускули, докато крачите по пътя. Помислете само, какво би се получило, ако трябваше напълно съзнателно да проникнете във всички процеси, които по необходимост съпровождат волевия акт на ходенето! В такъв случай би следвало да знаете съвсем точно от какви хранителни вещества се нуждаят мускулите на тялото, как ще се усвоят от него и т.н. Обаче Вие никога не бихте могли да изчислите точното количество от хранителните вещества, необходимо за тази цел. Несъмнено, Вие знаете: Всичко това протича във Вашия организъм по един дълбоко несъзнателен начин.
Доколкото осъществяваме един или друг волев акт, ние не прекъснато вмъкваме в нашата дейност нещо дълбоко несъзнателно.
И това не се отнася само до волевите прояви в нашия биологичен организъм. Напротив, дори външните прояви на нашата воля във видимия физически свят, също остават необхванати от светлината на съзнанието.
към текста >>
И това не се отнася само до
вол
евите прояви в нашия биологичен организъм.
Помислете само, какво би се получило, ако трябваше напълно съзнателно да проникнете във всички процеси, които по необходимост съпровождат волевия акт на ходенето! В такъв случай би следвало да знаете съвсем точно от какви хранителни вещества се нуждаят мускулите на тялото, как ще се усвоят от него и т.н. Обаче Вие никога не бихте могли да изчислите точното количество от хранителните вещества, необходимо за тази цел. Несъмнено, Вие знаете: Всичко това протича във Вашия организъм по един дълбоко несъзнателен начин. Доколкото осъществяваме един или друг волев акт, ние не прекъснато вмъкваме в нашата дейност нещо дълбоко несъзнателно.
И това не се отнася само до волевите прояви в нашия биологичен организъм.
Напротив, дори външните прояви на нашата воля във видимия физически свят, също остават необхванати от светлината на съзнанието.
към текста >>
Напротив, дори външните прояви на нашата
вол
я във видимия физически свят, също остават необхванати от светлината на съзнанието.
В такъв случай би следвало да знаете съвсем точно от какви хранителни вещества се нуждаят мускулите на тялото, как ще се усвоят от него и т.н. Обаче Вие никога не бихте могли да изчислите точното количество от хранителните вещества, необходимо за тази цел. Несъмнено, Вие знаете: Всичко това протича във Вашия организъм по един дълбоко несъзнателен начин. Доколкото осъществяваме един или друг волев акт, ние не прекъснато вмъкваме в нашата дейност нещо дълбоко несъзнателно. И това не се отнася само до волевите прояви в нашия биологичен организъм.
Напротив, дори външните прояви на нашата воля във видимия физически свят, също остават необхванати от светлината на съзнанието.
към текста >>
Моля Ви да разграничите тази познавателна дейност, от онова, за което Вие не знаете нищо, въпреки че участвувате в него с цялата си
вол
я: Защо тези греди крепят напречно поста вената върху тях трета греда?
Представете си само, че имате две изправени греди. Представете си още, че напречно върху тях поставяте трета греда. Замислете се сега, колко много се различават Вашите напълно съзнателни действия в този конкретен случай, от всичко онова, което формулирате в съждението „Този човек е добър".
Моля Ви да разграничите тази познавателна дейност, от онова, за което Вие не знаете нищо, въпреки че участвувате в него с цялата си воля: Защо тези греди крепят напречно поста вената върху тях трета греда?
Вместо отговор, днешната физика ни предлага само хипотези. И когато хората вярват, че „знаят" отговора, те чисто и просто си въобразяват. Общо взето, всички понятия като „кохезия", „адхезия", „сили на привличане" и „сили на отблъскване", са само хипотези. В нашите действия, ние разчитаме на тези външни хипотези; ние изчисляваме, че при известен диаметър, двете греди ще поемат тежестта на третата без да се огънат. Обаче ние далеч не можем да вникнем в целия гореописан процес, както и не можем да вникнем във вътрешните процеси на нашите мускули, докато крачим по пътя.
към текста >>
Така че също и тук, в нашата
вол
я се намесва един несъзнателен елемент.
Вместо отговор, днешната физика ни предлага само хипотези. И когато хората вярват, че „знаят" отговора, те чисто и просто си въобразяват. Общо взето, всички понятия като „кохезия", „адхезия", „сили на привличане" и „сили на отблъскване", са само хипотези. В нашите действия, ние разчитаме на тези външни хипотези; ние изчисляваме, че при известен диаметър, двете греди ще поемат тежестта на третата без да се огънат. Обаче ние далеч не можем да вникнем в целия гореописан процес, както и не можем да вникнем във вътрешните процеси на нашите мускули, докато крачим по пътя.
Така че също и тук, в нашата воля се намесва един несъзнателен елемент.
Волята винаги крие в себе си нещо несъзнателно.
към текста >>
Вол
ята винаги крие в себе си нещо несъзнателно.
И когато хората вярват, че „знаят" отговора, те чисто и просто си въобразяват. Общо взето, всички понятия като „кохезия", „адхезия", „сили на привличане" и „сили на отблъскване", са само хипотези. В нашите действия, ние разчитаме на тези външни хипотези; ние изчисляваме, че при известен диаметър, двете греди ще поемат тежестта на третата без да се огънат. Обаче ние далеч не можем да вникнем в целия гореописан процес, както и не можем да вникнем във вътрешните процеси на нашите мускули, докато крачим по пътя. Така че също и тук, в нашата воля се намесва един несъзнателен елемент.
Волята винаги крие в себе си нещо несъзнателно.
към текста >>
Чувствата се намират по средата между
вол
ята и мисленето.
Чувствата се намират по средата между волята и мисленето.
Характерно за чувствата е, че една част от тях е озарена от съзнанието, а друга част е обхваната от несъзнателните сили на душата. По този начин, от една страна чувствата се намесват в познавателния процес, а от друга страна във волята. Какво означава този факт от духовна гледна точка?
към текста >>
По този начин, от една страна чувствата се намесват в познавателния процес, а от друга страна във
вол
ята.
Чувствата се намират по средата между волята и мисленето. Характерно за чувствата е, че една част от тях е озарена от съзнанието, а друга част е обхваната от несъзнателните сили на душата.
По този начин, от една страна чувствата се намесват в познавателния процес, а от друга страна във волята.
Какво означава този факт от духовна гледна точка?
към текста >>
А как стои въпросът с
вол
ята?
А как стои въпросът с волята?
Всички Вие познавате безсъзнателното състояние, в което изпада човек при заспиване. Всичко, което изживяваме от момента на заспиване до момента на пробуждане е извън областта на нашето съзнание. Така изглеждат и нещата с волята: Там, където проявяваме воля, се намесват и силите на несъзнаваното. Или с други думи: Доколкото сме волеви същества, ние спим, макар и да сме будни. Вътре в себе си ние винаги носим един спящ човек: Волевият човек!
към текста >>
Така изглеждат и нещата с
вол
ята: Там, където проявяваме
вол
я, се намесват и силите на несъзнаваното.
А как стои въпросът с волята? Всички Вие познавате безсъзнателното състояние, в което изпада човек при заспиване. Всичко, което изживяваме от момента на заспиване до момента на пробуждане е извън областта на нашето съзнание.
Така изглеждат и нещата с волята: Там, където проявяваме воля, се намесват и силите на несъзнаваното.
Или с други думи: Доколкото сме волеви същества, ние спим, макар и да сме будни. Вътре в себе си ние винаги носим един спящ човек: Волевият човек! , и го придружаваме с будния и мислещ човек; доколкото сме волеви човеци, ние се намираме в дълбок сън дори и в периода между пробуждане и заспиване. Вътре в нас, нещо непрекъснато спи: дълбоката и съкровена същност на волята. Човекът изобщо не може да бъде разбран, ако не знаем, че проявявайки своята воля, той потъва в дълбок сън.
към текста >>
Или с други думи: Доколкото сме
вол
еви същества, ние спим, макар и да сме будни.
А как стои въпросът с волята? Всички Вие познавате безсъзнателното състояние, в което изпада човек при заспиване. Всичко, което изживяваме от момента на заспиване до момента на пробуждане е извън областта на нашето съзнание. Така изглеждат и нещата с волята: Там, където проявяваме воля, се намесват и силите на несъзнаваното.
Или с други думи: Доколкото сме волеви същества, ние спим, макар и да сме будни.
Вътре в себе си ние винаги носим един спящ човек: Волевият човек! , и го придружаваме с будния и мислещ човек; доколкото сме волеви човеци, ние се намираме в дълбок сън дори и в периода между пробуждане и заспиване. Вътре в нас, нещо непрекъснато спи: дълбоката и съкровена същност на волята. Човекът изобщо не може да бъде разбран, ако не знаем, че проявявайки своята воля, той потъва в дълбок сън.
към текста >>
Вътре в себе си ние винаги носим един спящ човек:
Вол
евият човек!
А как стои въпросът с волята? Всички Вие познавате безсъзнателното състояние, в което изпада човек при заспиване. Всичко, което изживяваме от момента на заспиване до момента на пробуждане е извън областта на нашето съзнание. Така изглеждат и нещата с волята: Там, където проявяваме воля, се намесват и силите на несъзнаваното. Или с други думи: Доколкото сме волеви същества, ние спим, макар и да сме будни.
Вътре в себе си ние винаги носим един спящ човек: Волевият човек!
, и го придружаваме с будния и мислещ човек; доколкото сме волеви човеци, ние се намираме в дълбок сън дори и в периода между пробуждане и заспиване. Вътре в нас, нещо непрекъснато спи: дълбоката и съкровена същност на волята. Човекът изобщо не може да бъде разбран, ако не знаем, че проявявайки своята воля, той потъва в дълбок сън.
към текста >>
, и го придружаваме с будния и мислещ човек; доколкото сме
вол
еви човеци, ние се намираме в дълбок сън дори и в периода между пробуждане и заспиване.
Всички Вие познавате безсъзнателното състояние, в което изпада човек при заспиване. Всичко, което изживяваме от момента на заспиване до момента на пробуждане е извън областта на нашето съзнание. Така изглеждат и нещата с волята: Там, където проявяваме воля, се намесват и силите на несъзнаваното. Или с други думи: Доколкото сме волеви същества, ние спим, макар и да сме будни. Вътре в себе си ние винаги носим един спящ човек: Волевият човек!
, и го придружаваме с будния и мислещ човек; доколкото сме волеви човеци, ние се намираме в дълбок сън дори и в периода между пробуждане и заспиване.
Вътре в нас, нещо непрекъснато спи: дълбоката и съкровена същност на волята. Човекът изобщо не може да бъде разбран, ако не знаем, че проявявайки своята воля, той потъва в дълбок сън.
към текста >>
Вътре в нас, нещо непрекъснато спи: дълбоката и съкровена същност на
вол
ята.
Всичко, което изживяваме от момента на заспиване до момента на пробуждане е извън областта на нашето съзнание. Така изглеждат и нещата с волята: Там, където проявяваме воля, се намесват и силите на несъзнаваното. Или с други думи: Доколкото сме волеви същества, ние спим, макар и да сме будни. Вътре в себе си ние винаги носим един спящ човек: Волевият човек! , и го придружаваме с будния и мислещ човек; доколкото сме волеви човеци, ние се намираме в дълбок сън дори и в периода между пробуждане и заспиване.
Вътре в нас, нещо непрекъснато спи: дълбоката и съкровена същност на волята.
Човекът изобщо не може да бъде разбран, ако не знаем, че проявявайки своята воля, той потъва в дълбок сън.
към текста >>
Човекът изобщо не може да бъде разбран, ако не знаем, че проявявайки своята
вол
я, той потъва в дълбок сън.
Така изглеждат и нещата с волята: Там, където проявяваме воля, се намесват и силите на несъзнаваното. Или с други думи: Доколкото сме волеви същества, ние спим, макар и да сме будни. Вътре в себе си ние винаги носим един спящ човек: Волевият човек! , и го придружаваме с будния и мислещ човек; доколкото сме волеви човеци, ние се намираме в дълбок сън дори и в периода между пробуждане и заспиване. Вътре в нас, нещо непрекъснато спи: дълбоката и съкровена същност на волята.
Човекът изобщо не може да бъде разбран, ако не знаем, че проявявайки своята воля, той потъва в дълбок сън.
към текста >>
Денем Вие сте не само буден човек, доколкото мислите, не само спящ човек, доколкото проявявате
вол
я, но и сънуващ човек, доколкото изпитвате едни или други чувства.
Както вече споменах, чувствата се намират по средата. И сега идва ред на въпроса: До каква степен съзнанието се намесва в живота на чувствата? Те са разположени, така да се каже, на границата между будността и съня. Вие познавате Вашите лични чувства толкова, колкото и сънищата, само че за сънищата „си спомняте", а чувствата изживявате непосредствено. Обаче душевната нагласа, с която се обръщате към Вашите чувства не се различава от душевната нагласа, която имате спрямо Вашите сънища.
Денем Вие сте не само буден човек, доколкото мислите, не само спящ човек, доколкото проявявате воля, но и сънуващ човек, доколкото изпитвате едни или други чувства.
към текста >>
Следователно, налага се да различаваме три различни състояния на съзнанието в периода между пробуждането и засипването: будност в истинския смисъл на думата (доколкото мислим), сънуване (доколкото изпитваме чувства) и дълбок сън (доколкото проявяваме
вол
я).
Следователно, налага се да различаваме три различни състояния на съзнанието в периода между пробуждането и засипването: будност в истинския смисъл на думата (доколкото мислим), сънуване (доколкото изпитваме чувства) и дълбок сън (доколкото проявяваме воля).
Обикновеният дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, или с други думи, спането от духовна гледна точка не представлява нищо друго, освен безграничната и пълна душевна от даденост на човека към проявите на неговата собствена воля. Разликата се свежда до това, че в единия случай ние спим с цялата си душевна същност, а в другия случай ние спим само с нашата воля. При сънуването, както то протича в обикновения живот, ние сме потопени с цялата си душа в това, което наричаме „сън", докато в будното състояние, ние оставаме при нашите чувства.
към текста >>
Обикновеният дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, или с други думи, спането от духовна гледна точка не представлява нищо друго, освен безграничната и пълна душевна от даденост на човека към проявите на неговата собствена
вол
я.
Следователно, налага се да различаваме три различни състояния на съзнанието в периода между пробуждането и засипването: будност в истинския смисъл на думата (доколкото мислим), сънуване (доколкото изпитваме чувства) и дълбок сън (доколкото проявяваме воля).
Обикновеният дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, или с други думи, спането от духовна гледна точка не представлява нищо друго, освен безграничната и пълна душевна от даденост на човека към проявите на неговата собствена воля.
Разликата се свежда до това, че в единия случай ние спим с цялата си душевна същност, а в другия случай ние спим само с нашата воля. При сънуването, както то протича в обикновения живот, ние сме потопени с цялата си душа в това, което наричаме „сън", докато в будното състояние, ние оставаме при нашите чувства.
към текста >>
Разликата се свежда до това, че в единия случай ние спим с цялата си душевна същност, а в другия случай ние спим само с нашата
вол
я.
Следователно, налага се да различаваме три различни състояния на съзнанието в периода между пробуждането и засипването: будност в истинския смисъл на думата (доколкото мислим), сънуване (доколкото изпитваме чувства) и дълбок сън (доколкото проявяваме воля). Обикновеният дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, или с други думи, спането от духовна гледна точка не представлява нищо друго, освен безграничната и пълна душевна от даденост на човека към проявите на неговата собствена воля.
Разликата се свежда до това, че в единия случай ние спим с цялата си душевна същност, а в другия случай ние спим само с нашата воля.
При сънуването, както то протича в обикновения живот, ние сме потопени с цялата си душа в това, което наричаме „сън", докато в будното състояние, ние оставаме при нашите чувства.
към текста >>
Деца, които все още са унесени в своите мечтания и са дори твърде ограничени в своя чувствен живот, ще Ви очудят със силната си
вол
я.
Деца, които все още са унесени в своите мечтания и са дори твърде ограничени в своя чувствен живот, ще Ви очудят със силната си воля.
Несъмнено, ако се замислим върху тези неща, ще си обясним доста от загадъчните прояви в детската възраст. При Вас често постъпват деца, които правят впечатление на умствено недоразвити. Вие често сте склонни да вземате бързото решение: „Но това дете е недоразвито! " и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да постъпи в училище за умствено изоставащи. Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето.
към текста >>
Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано
вол
ева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия.
Несъмнено, ако се замислим върху тези неща, ще си обясним доста от загадъчните прояви в детската възраст. При Вас често постъпват деца, които правят впечатление на умствено недоразвити. Вие често сте склонни да вземате бързото решение: „Но това дете е недоразвито! " и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да постъпи в училище за умствено изоставащи. Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето.
Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия.
Обаче засега волята спи. И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност. Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така. Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън. При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр.
към текста >>
Обаче засега
вол
ята спи.
При Вас често постъпват деца, които правят впечатление на умствено недоразвити. Вие често сте склонни да вземате бързото решение: „Но това дете е недоразвито! " и ако това се потвърди от методите на експерименталната психология, от „чудните" тестове за ,,паметови разстройства", с които днес разполагат всички психологически лаборатории, ясно е, че ще заявите: Детето е слабоумно и се налага да постъпи в училище за умствено изоставащи. Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето. Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия.
Обаче засега волята спи.
И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност. Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така. Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън. При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр. да го подканим, докато говори, да извършва и определени движения.
към текста >>
Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно
вол
ята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща
вол
я, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън.
Ако обаче вървите по този път, Вие никога няма да се докоснете до истинската същност на детето. Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи. И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност. Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така.
Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън.
При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр. да го подканим, докато говори, да извършва и определени движения. Вземете това дете, изведете го извън класната стая за другите деца този метод може да е смущаващ, но за конкретното дете той е просто градивен и го накарайте, докато изговаря дадено изречение, да съпровожда всяка отделна дума с определено движение. Ето: Този (крачка) човек (крачка) е (крачка) добър!
към текста >>
При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират
вол
ята; напр.
Може би тъкмо детето, което изпращате в помощно училище, един ден ще се прояви като подчертано волева натура и ще превърне своята холеричност в целеустремени действия. Обаче засега волята спи. И ако при едно такова дете мисленето ще се пробуди едва по-късно, то трябва да бъде възпитавано по такъв начин, че след време да може да се прояви като самостоятелна и действена личност. Първоначално такова дете изглежда наистина като умствено недоразвито, но това не е така. Ето защо, в подобни случаи трябва да проявим съответния усет и да пробудим в него именно волята; с други думи: Ние трябва да се намесим в неговото будно, но всъщност спящо състояние по такъв начин понеже всеки сън носи в себе си тенденцията да премине в будност, че в по-късна възраст действително да прояви своята могъща воля, която сега е заглушена и потънала в дълбок сън.
При възпитанието на подобно дете ударението в никакъв случай не бива да се поставя върху неговите познавателни способности, а по възможност просто да му втълпим неща, които стимулират волята; напр.
да го подканим, докато говори, да извършва и определени движения. Вземете това дете, изведете го извън класната стая за другите деца този метод може да е смущаващ, но за конкретното дете той е просто градивен и го накарайте, докато изговаря дадено изречение, да съпровожда всяка отделна дума с определено движение. Ето: Този (крачка) човек (крачка) е (крачка) добър!
към текста >>
По този начин Вие свързвате
вол
евия елемент с интелектуалните способности и постепенно стигате до там, че при тези деца
вол
ята израства до сферата на мисленето.
По този начин Вие свързвате волевия елемент с интелектуалните способности и постепенно стигате до там, че при тези деца волята израства до сферата на мисленето.
Изобщо, до едно истинско познание за естеството на нашите възпитателни задачи, ние се приближаваме едва чрез възгледа, според който при будния човек са налице различни степени на съзнание: Будност, сънуване и дълбок сън, лишен от сънища.
към текста >>
В мисловното познание ние боравим с образи; и ние, човеците поне в сегашната си е
вол
юционна степен разполагаме през периода от раждането до смъртта не с реалния Космос, а само с образите за Космоса.
Нека сега да обсъдим въпроса от духовна гледна точка.
В мисловното познание ние боравим с образи; и ние, човеците поне в сегашната си еволюционна степен разполагаме през периода от раждането до смъртта не с реалния Космос, а само с образите за Космоса.
Да, нашият буден Аз разполага само с образите. Ето защо, намирайки се в будно състояние, ние трябва най-напред да породим в нашето тяло именно образите за Космоса; едва после нашият Аз може да си служи с образите и да живее с тях.
към текста >>
А това, което се разиграва в областта на
вол
ята, Вие можете да понесете единствено спейки.
А това, което се разиграва в областта на волята, Вие можете да понесете единствено спейки.
За Вас би представлявало нещо ужасно, ако в обикновения живот би трябвало да вземате непосредствено участие в процесите на Вашата воля. Ако би трябвало съзнателно да изживеете веществообменните процеси, чрез които хранителните вещества доставят необходимата енергия, за да ходите, Вие щяхте да бъдете сполетени от най-свирепата болка. За Вас е истинско щастие, че не изживявате този момент, респективно, че го изживявате в спящо състояние. Ако бяхте не спящи, а будни, Вие щяхте да изпитате една ужасна болка, възможно най-голямата болка на света. С други думи: пробуждайки се в нашата воля, ние все пак трябва да оставим латентната болка в заглушаващите прегръдки на сънното състояние.
към текста >>
За Вас би представлявало нещо ужасно, ако в обикновения живот би трябвало да вземате непосредствено участие в процесите на Вашата
вол
я.
А това, което се разиграва в областта на волята, Вие можете да понесете единствено спейки.
За Вас би представлявало нещо ужасно, ако в обикновения живот би трябвало да вземате непосредствено участие в процесите на Вашата воля.
Ако би трябвало съзнателно да изживеете веществообменните процеси, чрез които хранителните вещества доставят необходимата енергия, за да ходите, Вие щяхте да бъдете сполетени от най-свирепата болка. За Вас е истинско щастие, че не изживявате този момент, респективно, че го изживявате в спящо състояние. Ако бяхте не спящи, а будни, Вие щяхте да изпитате една ужасна болка, възможно най-голямата болка на света. С други думи: пробуждайки се в нашата воля, ние все пак трябва да оставим латентната болка в заглушаващите прегръдки на сънното състояние.
към текста >>
С други думи: пробуждайки се в нашата
вол
я, ние все пак трябва да оставим латентната болка в заглушаващите прегръдки на сънното състояние.
А това, което се разиграва в областта на волята, Вие можете да понесете единствено спейки. За Вас би представлявало нещо ужасно, ако в обикновения живот би трябвало да вземате непосредствено участие в процесите на Вашата воля. Ако би трябвало съзнателно да изживеете веществообменните процеси, чрез които хранителните вещества доставят необходимата енергия, за да ходите, Вие щяхте да бъдете сполетени от най-свирепата болка. За Вас е истинско щастие, че не изживявате този момент, респективно, че го изживявате в спящо състояние. Ако бяхте не спящи, а будни, Вие щяхте да изпитате една ужасна болка, възможно най-голямата болка на света.
С други думи: пробуждайки се в нашата воля, ние все пак трябва да оставим латентната болка в заглушаващите прегръдки на сънното състояние.
към текста >>
А процесите, които се разиграват в областта на
вол
ята аз вече споменах това биха били съпровождани с ужасна болка!
А процесите, които се разиграват в областта на волята аз вече споменах това биха били съпровождани с ужасна болка!
На трето място, ще допълним: В сферата на волевата активност, Азът спи. И тук, в състояние на силно „понижено" съзнание, в спящо съзнание, човекът долавя не друго, а несъзнателните Интуиции. Да, човекът непрекъснато има несъзнателни Интуиции; обаче те са спотаени там, в неговата воля. В своята воля човекът спи. Ето защо, обикновено той не достига до своите Интуиции; това става само в изключителни и щастливи мигове от живота.
към текста >>
На трето място, ще допълним: В сферата на
вол
евата активност, Азът спи.
А процесите, които се разиграват в областта на волята аз вече споменах това биха били съпровождани с ужасна болка!
На трето място, ще допълним: В сферата на волевата активност, Азът спи.
И тук, в състояние на силно „понижено" съзнание, в спящо съзнание, човекът долавя не друго, а несъзнателните Интуиции. Да, човекът непрекъснато има несъзнателни Интуиции; обаче те са спотаени там, в неговата воля. В своята воля човекът спи. Ето защо, обикновено той не достига до своите Интуиции; това става само в изключителни и щастливи мигове от живота.
към текста >>
Да, човекът непрекъснато има несъзнателни Интуиции; обаче те са спотаени там, в неговата
вол
я.
А процесите, които се разиграват в областта на волята аз вече споменах това биха били съпровождани с ужасна болка! На трето място, ще допълним: В сферата на волевата активност, Азът спи. И тук, в състояние на силно „понижено" съзнание, в спящо съзнание, човекът долавя не друго, а несъзнателните Интуиции.
Да, човекът непрекъснато има несъзнателни Интуиции; обаче те са спотаени там, в неговата воля.
В своята воля човекът спи. Ето защо, обикновено той не достига до своите Интуиции; това става само в изключителни и щастливи мигове от живота.
към текста >>
В своята
вол
я човекът спи.
А процесите, които се разиграват в областта на волята аз вече споменах това биха били съпровождани с ужасна болка! На трето място, ще допълним: В сферата на волевата активност, Азът спи. И тук, в състояние на силно „понижено" съзнание, в спящо съзнание, човекът долавя не друго, а несъзнателните Интуиции. Да, човекът непрекъснато има несъзнателни Интуиции; обаче те са спотаени там, в неговата воля.
В своята воля човекът спи.
Ето защо, обикновено той не достига до своите Интуиции; това става само в изключителни и щастливи мигове от живота.
към текста >>
И най-после, когато поетът говори за своите интуиции, той съвсем не ги извлича от мястото, което хората смятат за „огнище" на интуициите: инспирираните представи, бликащи от неговия чувствен свят; не, той ги извлича от бездната на своята спяща
вол
я.
В обикновения живот на човека има нещо своеобразно. Всички ние добре познаваме ясното и будно съзнание, на чиито фон протича мисловната дейност. Тук ние се намираме, ако мога така да се изразя, в най-светлата точка на съзнанието. Размишлявайки за света, хората често заявяват: „Ето, сега ние стигнахме до някаква интуиция! " Обаче в тези „интуиции" се намесват изключително неясни чувствени елементи, така че интуициите могат да са верни, но могат и да са крайно погрешни.
И най-после, когато поетът говори за своите интуиции, той съвсем не ги извлича от мястото, което хората смятат за „огнище" на интуициите: инспирираните представи, бликащи от неговия чувствен свят; не, той ги извлича от бездната на своята спяща воля.
към текста >>
Докато Гьоте упражнява своята несъзнателна
вол
я в акта на ходенето, нещо от неговите Интуиции напира навън и намира израз в това, което ръката на другия послушно записва на белия лист.
Вземете например втората част от Гьотевия „Фауст" и се опитайте да разберете как са възникнали тези забележителни стихове. Гьоте беше вече съвсем стар, когато пишеше втората част на своя „Фауст". На бюрото стоеше неговия секретар и записваше това, което Гьоте диктуваше. Ако Гьоте би трябвало да пише сам, вероятно нямаше да съчини онези забележителни места от втората част на „Фауст". Но ето че диктувайки той непрекъснато крачи напред и назад из своята малка стая във Ваймар и несъмнено, това ритмично движение е допринесло твърде много за цялата концепция на „Фауст".
Докато Гьоте упражнява своята несъзнателна воля в акта на ходенето, нещо от неговите Интуиции напира навън и намира израз в това, което ръката на другия послушно записва на белия лист.
към текста >>
III. В спящо съзнание интуитивна
вол
я
III. В спящо съзнание интуитивна воля
към текста >>
Всичко, което иначе Азът изживява в представи, сега потъва в тялото, първоначално в чувствата, а после във
вол
ята.
образното познание слиза в областта на Инспирациите, за да се издигне после отново в областта на Интуициите (стрелка 2). Обаче познанието, обозначено със стрелка 1, е всъщност слизане в тялото. Представете си още, че сте застанали някъде, напълно спокойни, отдадени на размишления за видимия физически свят. Сега Вие живеете в свят от образи.
Всичко, което иначе Азът изживява в представи, сега потъва в тялото, първоначално в чувствата, а после във волята.
Вие не долавяте нито това, което се разиграва в чувствата, нито това, което става във волята. Едва когато започнете да се движите, да ходите или да вършите нещо, Вие забелязвате най-напред волята, а не чувствата. Да, слизайки в тялото и издигайки се по посока на стрелка 2, интуитивната воля е по-близко до образното съзнание, отколкото до сънищните инспиративни чувства. Ето защо хората често казват, че имат някаква смътна, неопределена интуиция.
към текста >>
Вие не долавяте нито това, което се разиграва в чувствата, нито това, което става във
вол
ята.
образното познание слиза в областта на Инспирациите, за да се издигне после отново в областта на Интуициите (стрелка 2). Обаче познанието, обозначено със стрелка 1, е всъщност слизане в тялото. Представете си още, че сте застанали някъде, напълно спокойни, отдадени на размишления за видимия физически свят. Сега Вие живеете в свят от образи. Всичко, което иначе Азът изживява в представи, сега потъва в тялото, първоначално в чувствата, а после във волята.
Вие не долавяте нито това, което се разиграва в чувствата, нито това, което става във волята.
Едва когато започнете да се движите, да ходите или да вършите нещо, Вие забелязвате най-напред волята, а не чувствата. Да, слизайки в тялото и издигайки се по посока на стрелка 2, интуитивната воля е по-близко до образното съзнание, отколкото до сънищните инспиративни чувства. Ето защо хората често казват, че имат някаква смътна, неопределена интуиция.
към текста >>
Едва когато започнете да се движите, да ходите или да вършите нещо, Вие забелязвате най-напред
вол
ята, а не чувствата.
Обаче познанието, обозначено със стрелка 1, е всъщност слизане в тялото. Представете си още, че сте застанали някъде, напълно спокойни, отдадени на размишления за видимия физически свят. Сега Вие живеете в свят от образи. Всичко, което иначе Азът изживява в представи, сега потъва в тялото, първоначално в чувствата, а после във волята. Вие не долавяте нито това, което се разиграва в чувствата, нито това, което става във волята.
Едва когато започнете да се движите, да ходите или да вършите нещо, Вие забелязвате най-напред волята, а не чувствата.
Да, слизайки в тялото и издигайки се по посока на стрелка 2, интуитивната воля е по-близко до образното съзнание, отколкото до сънищните инспиративни чувства. Ето защо хората често казват, че имат някаква смътна, неопределена интуиция.
към текста >>
Да, слизайки в тялото и издигайки се по посока на стрелка 2, интуитивната
вол
я е по-близко до образното съзнание, отколкото до сънищните инспиративни чувства.
Представете си още, че сте застанали някъде, напълно спокойни, отдадени на размишления за видимия физически свят. Сега Вие живеете в свят от образи. Всичко, което иначе Азът изживява в представи, сега потъва в тялото, първоначално в чувствата, а после във волята. Вие не долавяте нито това, което се разиграва в чувствата, нито това, което става във волята. Едва когато започнете да се движите, да ходите или да вършите нещо, Вие забелязвате най-напред волята, а не чувствата.
Да, слизайки в тялото и издигайки се по посока на стрелка 2, интуитивната воля е по-близко до образното съзнание, отколкото до сънищните инспиративни чувства.
Ето защо хората често казват, че имат някаква смътна, неопределена интуиция.
към текста >>
В този случай Вашите съзерцания и Вашата
вол
я биха се слели в едно цяло, а резултатът би бил следния: Вие бихте могли да ходите само спящи.
Сега Вие се доближавате до истинския образ на човешкото тяло. Представете си за миг, че ходите и наред с това наблюдавате света. Но представете си още, че не долната част на тялото Ви разполага с крака, а главата и че тя е, която би трябвало да си служи с тях.
В този случай Вашите съзерцания и Вашата воля биха се слели в едно цяло, а резултатът би бил следния: Вие бихте могли да ходите само спящи.
Доколкото главата Ви е поставена на раменете, тя се крепи и носи от цялото тяло; тя е в покой дори и когато се движите с останалите части на Вашето тяло. И главата трябва да е в покой; в противен случай тя не би могла да бъде орган на мисленето. Тя трябва да бъде изтръгната от спящата воля, защото в мига, когато я приведете в движение, когато смутите нейното относително спокойствие, тя веднага би изпаднала в сън. Тя предоставя волевата активност на тялото, а самата тя, главата, обитава тялото и живее в него, сякаш се намира, ако мога така да кажа, в един движещ се файтон, като се оставя да бъде разхождана от него. Единствено благодарение на това, че главата се оставя да бъде носена от тялото и проявява своята активност в условията на външно спокойствие и неподвижност, човекът е буден и може да предприема своите волеви действия.
към текста >>
Тя трябва да бъде изтръгната от спящата
вол
я, защото в мига, когато я приведете в движение, когато смутите нейното относително спокойствие, тя веднага би изпаднала в сън.
Представете си за миг, че ходите и наред с това наблюдавате света. Но представете си още, че не долната част на тялото Ви разполага с крака, а главата и че тя е, която би трябвало да си служи с тях. В този случай Вашите съзерцания и Вашата воля биха се слели в едно цяло, а резултатът би бил следния: Вие бихте могли да ходите само спящи. Доколкото главата Ви е поставена на раменете, тя се крепи и носи от цялото тяло; тя е в покой дори и когато се движите с останалите части на Вашето тяло. И главата трябва да е в покой; в противен случай тя не би могла да бъде орган на мисленето.
Тя трябва да бъде изтръгната от спящата воля, защото в мига, когато я приведете в движение, когато смутите нейното относително спокойствие, тя веднага би изпаднала в сън.
Тя предоставя волевата активност на тялото, а самата тя, главата, обитава тялото и живее в него, сякаш се намира, ако мога така да кажа, в един движещ се файтон, като се оставя да бъде разхождана от него. Единствено благодарение на това, че главата се оставя да бъде носена от тялото и проявява своята активност в условията на външно спокойствие и неподвижност, човекът е буден и може да предприема своите волеви действия. Вярна представа за образа на човешкото тяло се постига само с помощта на подобни духовно-научни съзерцания.
към текста >>
Тя предоставя
вол
евата активност на тялото, а самата тя, главата, обитава тялото и живее в него, сякаш се намира, ако мога така да кажа, в един движещ се файтон, като се оставя да бъде разхождана от него.
Но представете си още, че не долната част на тялото Ви разполага с крака, а главата и че тя е, която би трябвало да си служи с тях. В този случай Вашите съзерцания и Вашата воля биха се слели в едно цяло, а резултатът би бил следния: Вие бихте могли да ходите само спящи. Доколкото главата Ви е поставена на раменете, тя се крепи и носи от цялото тяло; тя е в покой дори и когато се движите с останалите части на Вашето тяло. И главата трябва да е в покой; в противен случай тя не би могла да бъде орган на мисленето. Тя трябва да бъде изтръгната от спящата воля, защото в мига, когато я приведете в движение, когато смутите нейното относително спокойствие, тя веднага би изпаднала в сън.
Тя предоставя волевата активност на тялото, а самата тя, главата, обитава тялото и живее в него, сякаш се намира, ако мога така да кажа, в един движещ се файтон, като се оставя да бъде разхождана от него.
Единствено благодарение на това, че главата се оставя да бъде носена от тялото и проявява своята активност в условията на външно спокойствие и неподвижност, човекът е буден и може да предприема своите волеви действия. Вярна представа за образа на човешкото тяло се постига само с помощта на подобни духовно-научни съзерцания.
към текста >>
Единствено благодарение на това, че главата се оставя да бъде носена от тялото и проявява своята активност в условията на външно спокойствие и неподвижност, човекът е буден и може да предприема своите
вол
еви действия.
В този случай Вашите съзерцания и Вашата воля биха се слели в едно цяло, а резултатът би бил следния: Вие бихте могли да ходите само спящи. Доколкото главата Ви е поставена на раменете, тя се крепи и носи от цялото тяло; тя е в покой дори и когато се движите с останалите части на Вашето тяло. И главата трябва да е в покой; в противен случай тя не би могла да бъде орган на мисленето. Тя трябва да бъде изтръгната от спящата воля, защото в мига, когато я приведете в движение, когато смутите нейното относително спокойствие, тя веднага би изпаднала в сън. Тя предоставя волевата активност на тялото, а самата тя, главата, обитава тялото и живее в него, сякаш се намира, ако мога така да кажа, в един движещ се файтон, като се оставя да бъде разхождана от него.
Единствено благодарение на това, че главата се оставя да бъде носена от тялото и проявява своята активност в условията на външно спокойствие и неподвижност, човекът е буден и може да предприема своите волеви действия.
Вярна представа за образа на човешкото тяло се постига само с помощта на подобни духовно-научни съзерцания.
към текста >>
57.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Вчера ние се за познахме с трите състояния на съзнанието с будното, сънищно и спящо съзнание, като посочихме, че те са съответно свързани с мисленето, чувствата и
вол
ята.
Ако разглеждаме човека от душевна гледна точка, несъмнено главната тежест ще падне върху двата основни принципа, антипатията и симпатията, лежащи в основата на космическите закономерности; ако обаче го разглеждаме от духовна гледна точка, несъмнено акцентът ще падне върху различните състояния на съзнанието.
Вчера ние се за познахме с трите състояния на съзнанието с будното, сънищно и спящо съзнание, като посочихме, че те са съответно свързани с мисленето, чувствата и волята.
към текста >>
Насочим ли погледа си към душевния свят на човека, ще видим, че той носи в себе си мисленето, чувствата и
вол
ята.
Насочим ли погледа си към душевния свят на човека, ще видим, че той носи в себе си мисленето, чувствата и волята.
Вгледаме ли се в душевния свят на детето, ще се убедим в тясната връзка между неговите чувства и воля. Бихме могли дори да кажем, че при детето чувства и воля са сраснали в едно цяло. Когато то се движи или подскача, движени ята му в този момент отговарят на неговите чувства; то просто не е в състояние да разграничи движенията от чувствата.
към текста >>
Вгледаме ли се в душевния свят на детето, ще се убедим в тясната връзка между неговите чувства и
вол
я.
Насочим ли погледа си към душевния свят на човека, ще видим, че той носи в себе си мисленето, чувствата и волята.
Вгледаме ли се в душевния свят на детето, ще се убедим в тясната връзка между неговите чувства и воля.
Бихме могли дори да кажем, че при детето чувства и воля са сраснали в едно цяло. Когато то се движи или подскача, движени ята му в този момент отговарят на неговите чувства; то просто не е в състояние да разграничи движенията от чувствата.
към текста >>
Бихме могли дори да кажем, че при детето чувства и
вол
я са сраснали в едно цяло.
Насочим ли погледа си към душевния свят на човека, ще видим, че той носи в себе си мисленето, чувствата и волята. Вгледаме ли се в душевния свят на детето, ще се убедим в тясната връзка между неговите чувства и воля.
Бихме могли дори да кажем, че при детето чувства и воля са сраснали в едно цяло.
Когато то се движи или подскача, движени ята му в този момент отговарят на неговите чувства; то просто не е в състояние да разграничи движенията от чувствата.
към текста >>
Там свързани са мисленето и чувствата, а
вол
ята се проявява, такава се каже, самостоятелно.
В старческата възраст нещата не изглеждат така.
Там свързани са мисленето и чувствата, а волята се проявява, такава се каже, самостоятелно.
Следователно, човешкият живот протича по такъв начин, че чувствата, които първоначално са свързани с волята, постепенно се освобождават от нея. При възпитанието ние сме изправени тъкмо пред този проблем: еманципирането на чувствата от волята. Сега, освободените от волята чувства, се свързват с мисленето. Ние ще подготвим детето за следващите възрастови периоди, само ако подпомагаме освобождаването на чувствата от волята; едва тогава, в зряла възраст вече като мъж или жена детето ще съумява да свързва освободените чувства със своето познание.
към текста >>
Следователно, човешкият живот протича по такъв начин, че чувствата, които първоначално са свързани с
вол
ята, постепенно се освобождават от нея.
В старческата възраст нещата не изглеждат така. Там свързани са мисленето и чувствата, а волята се проявява, такава се каже, самостоятелно.
Следователно, човешкият живот протича по такъв начин, че чувствата, които първоначално са свързани с волята, постепенно се освобождават от нея.
При възпитанието ние сме изправени тъкмо пред този проблем: еманципирането на чувствата от волята. Сега, освободените от волята чувства, се свързват с мисленето. Ние ще подготвим детето за следващите възрастови периоди, само ако подпомагаме освобождаването на чувствата от волята; едва тогава, в зряла възраст вече като мъж или жена детето ще съумява да свързва освободените чувства със своето познание.
към текста >>
При възпитанието ние сме изправени тъкмо пред този проблем: еманципирането на чувствата от
вол
ята.
В старческата възраст нещата не изглеждат така. Там свързани са мисленето и чувствата, а волята се проявява, такава се каже, самостоятелно. Следователно, човешкият живот протича по такъв начин, че чувствата, които първоначално са свързани с волята, постепенно се освобождават от нея.
При възпитанието ние сме изправени тъкмо пред този проблем: еманципирането на чувствата от волята.
Сега, освободените от волята чувства, се свързват с мисленето. Ние ще подготвим детето за следващите възрастови периоди, само ако подпомагаме освобождаването на чувствата от волята; едва тогава, в зряла възраст вече като мъж или жена детето ще съумява да свързва освободените чувства със своето познание.
към текста >>
Сега, освободените от
вол
ята чувства, се свързват с мисленето.
В старческата възраст нещата не изглеждат така. Там свързани са мисленето и чувствата, а волята се проявява, такава се каже, самостоятелно. Следователно, човешкият живот протича по такъв начин, че чувствата, които първоначално са свързани с волята, постепенно се освобождават от нея. При възпитанието ние сме изправени тъкмо пред този проблем: еманципирането на чувствата от волята.
Сега, освободените от волята чувства, се свързват с мисленето.
Ние ще подготвим детето за следващите възрастови периоди, само ако подпомагаме освобождаването на чувствата от волята; едва тогава, в зряла възраст вече като мъж или жена детето ще съумява да свързва освободените чувства със своето познание.
към текста >>
Ние ще подготвим детето за следващите възрастови периоди, само ако подпомагаме освобождаването на чувствата от
вол
ята; едва тогава, в зряла възраст вече като мъж или жена детето ще съумява да свързва освободените чувства със своето познание.
В старческата възраст нещата не изглеждат така. Там свързани са мисленето и чувствата, а волята се проявява, такава се каже, самостоятелно. Следователно, човешкият живот протича по такъв начин, че чувствата, които първоначално са свързани с волята, постепенно се освобождават от нея. При възпитанието ние сме изправени тъкмо пред този проблем: еманципирането на чувствата от волята. Сега, освободените от волята чувства, се свързват с мисленето.
Ние ще подготвим детето за следващите възрастови периоди, само ако подпомагаме освобождаването на чувствата от волята; едва тогава, в зряла възраст вече като мъж или жена детето ще съумява да свързва освободените чувства със своето познание.
към текста >>
Характерна особеност в развитието на човешките душевни способности е, че „чувствената
вол
я" на детето прераства в „чувственото мислене" на стареца.
Характерна особеност в развитието на човешките душевни способности е, че „чувствената воля" на детето прераства в „чувственото мислене" на стареца.
Между двете крайни състояния се простира целия човешки живот и като възпитатели ние ще го утвърдим и подпомогнем, само ако разглеждаме тези неща от правилната гледна точка.
към текста >>
Ако чрез достатъчно упорито самонаблюдение човек поиска да вникне в тези неща, той рано или късно ще се убеди: Усещането има
вол
ев характер и само допълнително е обагрено от чувствени елементи.
Ако чрез достатъчно упорито самонаблюдение човек поиска да вникне в тези неща, той рано или късно ще се убеди: Усещането има волев характер и само допълнително е обагрено от чувствени елементи.
И преди всичко, то няма нищо общо с мисленето, с познанието; то е свързано с чувствената воля или с волевите чувства.
към текста >>
И преди всичко, то няма нищо общо с мисленето, с познанието; то е свързано с чувствената
вол
я или с
вол
евите чувства.
Ако чрез достатъчно упорито самонаблюдение човек поиска да вникне в тези неща, той рано или късно ще се убеди: Усещането има волев характер и само допълнително е обагрено от чувствени елементи.
И преди всичко, то няма нищо общо с мисленето, с познанието; то е свързано с чувствената воля или с волевите чувства.
към текста >>
Аз съвсем не зная, каква част от днешните психолози естествено, невъзможно е да се познават всички съвременни психологии допускат някаква родствена връзка между усещането и
вол
ята.
Аз съвсем не зная, каква част от днешните психолози естествено, невъзможно е да се познават всички съвременни психологии допускат някаква родствена връзка между усещането и волята.
Когато говоря за родството между усещане и воля, това не е съвсем точно, понеже усещането има родство както с чувствената воля, така и с волевите чувства. И все пак един психолог, отличаващ се с добра наблюдателност, успя да открие връзката между усещане и чувства. Става дума за Мориц Бенедикт от Виена*44. Впрочем неговата „Психология", в която има нещо твърде особено, е почти непозната. На първо място, Мориц Бенедикт е специалист по криминална антропология, а пише и трудове по психология.
към текста >>
Когато говоря за родството между усещане и
вол
я, това не е съвсем точно, понеже усещането има родство както с чувствената
вол
я, така и с
вол
евите чувства.
Аз съвсем не зная, каква част от днешните психолози естествено, невъзможно е да се познават всички съвременни психологии допускат някаква родствена връзка между усещането и волята.
Когато говоря за родството между усещане и воля, това не е съвсем точно, понеже усещането има родство както с чувствената воля, така и с волевите чувства.
И все пак един психолог, отличаващ се с добра наблюдателност, успя да открие връзката между усещане и чувства. Става дума за Мориц Бенедикт от Виена*44. Впрочем неговата „Психология", в която има нещо твърде особено, е почти непозната. На първо място, Мориц Бенедикт е специалист по криминална антропология, а пише и трудове по психология. На второ място, той е естествоизпитател, а в същото време пише върху значението на поетичното изкуство за възпитанието и дори анализира художествени творби, за да покаже как могат да се използват в хода на възпитанието.
към текста >>
И така, усещането е нещо, което има връзка както с
вол
евите чувства, така и с чувствената
вол
я.
И така, усещането е нещо, което има връзка както с волевите чувства, така и с чувствената воля.
Освен това: там, където се простира човешката сетивна сфера а грубо казано, ние носим сетивата във външната страна на нашето тяло, там ние откриваме, поне в известен смисъл, чувствената воля и волевите чувства. Нека да погледнем тази схематична рисунка: Откъм външната повърхност на човека моля Ви да не забравяте, че това е само една схема ние имаме сетивната сфера, където откриваме волевите чувства и чувствената воля. Но какво извършваме ние в тази телесна повърхност, доколкото там е разположена и сетивната сфера?
към текста >>
Освен това: там, където се простира човешката сетивна сфера а грубо казано, ние носим сетивата във външната страна на нашето тяло, там ние откриваме, поне в известен смисъл, чувствената
вол
я и
вол
евите чувства.
И така, усещането е нещо, което има връзка както с волевите чувства, така и с чувствената воля.
Освен това: там, където се простира човешката сетивна сфера а грубо казано, ние носим сетивата във външната страна на нашето тяло, там ние откриваме, поне в известен смисъл, чувствената воля и волевите чувства.
Нека да погледнем тази схематична рисунка: Откъм външната повърхност на човека моля Ви да не забравяте, че това е само една схема ние имаме сетивната сфера, където откриваме волевите чувства и чувствената воля. Но какво извършваме ние в тази телесна повърхност, доколкото там е разположена и сетивната сфера?
към текста >>
Нека да погледнем тази схематична рисунка: Откъм външната повърхност на човека моля Ви да не забравяте, че това е само една схема ние имаме сетивната сфера, където откриваме
вол
евите чувства и чувствената
вол
я.
И така, усещането е нещо, което има връзка както с волевите чувства, така и с чувствената воля. Освен това: там, където се простира човешката сетивна сфера а грубо казано, ние носим сетивата във външната страна на нашето тяло, там ние откриваме, поне в известен смисъл, чувствената воля и волевите чувства.
Нека да погледнем тази схематична рисунка: Откъм външната повърхност на човека моля Ви да не забравяте, че това е само една схема ние имаме сетивната сфера, където откриваме волевите чувства и чувствената воля.
Но какво извършваме ние в тази телесна повърхност, доколкото там е разположена и сетивната сфера?
към текста >>
Вол
евата и чувствена сфера на детето също са свързани с неговите сетива.
Волевата и чувствена сфера на детето също са свързани с неговите сетива.
Ето защо ние винаги подчертаваме, че интелектуалното възпитание на детето има нещо общо и с неговата воля; защото чрез всичко, което детето вижда и възприема, ние трябва да подсилваме неговите чувства и воля; в противен случай ние сме в разрез със самата сетивна природа на детето. Към стареца, намиращ се в залеза на своя живот, ние можем да говорим по друг начин, защото неговите усещания са претърпели известна метаморфоза. При стареца усещанията са преминали от чувствената воля към чувственото мислене, с една дума, те са станали други. Тук те имат по-скоро мисловен характер и носят в себе си много по-голямо спокойствие, защото са защитени от атаките на волята. За стареца можем да кажем, че усещанията вече стоят близо до понятията, до идеите.
към текста >>
Ето защо ние винаги подчертаваме, че интелектуалното възпитание на детето има нещо общо и с неговата
вол
я; защото чрез всичко, което детето вижда и възприема, ние трябва да подсилваме неговите чувства и
вол
я; в противен случай ние сме в разрез със самата сетивна природа на детето.
Волевата и чувствена сфера на детето също са свързани с неговите сетива.
Ето защо ние винаги подчертаваме, че интелектуалното възпитание на детето има нещо общо и с неговата воля; защото чрез всичко, което детето вижда и възприема, ние трябва да подсилваме неговите чувства и воля; в противен случай ние сме в разрез със самата сетивна природа на детето.
Към стареца, намиращ се в залеза на своя живот, ние можем да говорим по друг начин, защото неговите усещания са претърпели известна метаморфоза. При стареца усещанията са преминали от чувствената воля към чувственото мислене, с една дума, те са станали други. Тук те имат по-скоро мисловен характер и носят в себе си много по-голямо спокойствие, защото са защитени от атаките на волята. За стареца можем да кажем, че усещанията вече стоят близо до понятията, до идеите.
към текста >>
При стареца усещанията са преминали от чувствената
вол
я към чувственото мислене, с една дума, те са станали други.
Волевата и чувствена сфера на детето също са свързани с неговите сетива. Ето защо ние винаги подчертаваме, че интелектуалното възпитание на детето има нещо общо и с неговата воля; защото чрез всичко, което детето вижда и възприема, ние трябва да подсилваме неговите чувства и воля; в противен случай ние сме в разрез със самата сетивна природа на детето. Към стареца, намиращ се в залеза на своя живот, ние можем да говорим по друг начин, защото неговите усещания са претърпели известна метаморфоза.
При стареца усещанията са преминали от чувствената воля към чувственото мислене, с една дума, те са станали други.
Тук те имат по-скоро мисловен характер и носят в себе си много по-голямо спокойствие, защото са защитени от атаките на волята. За стареца можем да кажем, че усещанията вече стоят близо до понятията, до идеите.
към текста >>
Тук те имат по-скоро мисловен характер и носят в себе си много по-голямо спокойствие, защото са защитени от атаките на
вол
ята.
Волевата и чувствена сфера на детето също са свързани с неговите сетива. Ето защо ние винаги подчертаваме, че интелектуалното възпитание на детето има нещо общо и с неговата воля; защото чрез всичко, което детето вижда и възприема, ние трябва да подсилваме неговите чувства и воля; в противен случай ние сме в разрез със самата сетивна природа на детето. Към стареца, намиращ се в залеза на своя живот, ние можем да говорим по друг начин, защото неговите усещания са претърпели известна метаморфоза. При стареца усещанията са преминали от чувствената воля към чувственото мислене, с една дума, те са станали други.
Тук те имат по-скоро мисловен характер и носят в себе си много по-голямо спокойствие, защото са защитени от атаките на волята.
За стареца можем да кажем, че усещанията вече стоят близо до понятията, до идеите.
към текста >>
Усещанията са нещо живо и също подлежат на развитие, така че при детето те имат по-скоро
вол
ев характер, докато при стареца показват по-скоро разсъдъчен, интелектуален характер.
Усещанията са нещо живо и също подлежат на развитие, така че при детето те имат по-скоро волев характер, докато при стареца показват по-скоро разсъдъчен, интелектуален характер.
Естествено, за човека е много по-лесно да извлича всичко от думите; но срещат се и такива тълкуватели, които могат да ни хвърлят в истински ужас.
към текста >>
И така, ние стигаме до едно реално и точно понятие за усещането, когато знаем: то възниква в телесната периферия на детето под формата на
вол
еви чувства или чувствена
вол
я, защото телесната периферия на детето, сравнена с неговата вътрешност, просто спи и наред с това, сънува.
И така, ние стигаме до едно реално и точно понятие за усещането, когато знаем: то възниква в телесната периферия на детето под формата на волеви чувства или чувствена воля, защото телесната периферия на детето, сравнена с неговата вътрешност, просто спи и наред с това, сънува.
Следователно, Вие сте будни не само във Вашето мислене, а по начало сте будни най-вече във вътрешността на Вашето тяло. В неговата периферия Вие непрекъснато спите. И по-нататък: Това, което става в обкръжението на тялото, или по-добре казано, в неговата периферия, се извършва също и в главата, а в още по-голяма степен го откриваме в мускулите, в кръвта. Да, там вътре човекът непрекъснато спи и сънува. В периферията си той също спи и сънува, но в още по-голяма степен той прави това там, „вътре".
към текста >>
Ето защо всичко, което има нещо общо с нашите чувства и
вол
я, фактически е потопено в дълбок сън.
Следователно, Вие сте будни не само във Вашето мислене, а по начало сте будни най-вече във вътрешността на Вашето тяло. В неговата периферия Вие непрекъснато спите. И по-нататък: Това, което става в обкръжението на тялото, или по-добре казано, в неговата периферия, се извършва също и в главата, а в още по-голяма степен го откриваме в мускулите, в кръвта. Да, там вътре човекът непрекъснато спи и сънува. В периферията си той също спи и сънува, но в още по-голяма степен той прави това там, „вътре".
Ето защо всичко, което има нещо общо с нашите чувства и воля, фактически е потопено в дълбок сън.
А къде впрочем сме будни? Будни сме ето тук, в междинната зона (рис.10)
към текста >>
Истината е съвсем друга: мозъчната и нервната система имат нещо общо с мисленето, само защото те непрекъснато изключват себе си от човешкия организъм и по този начин поз
вол
яват на мисленето да се разгърне докрай!
Истината обаче е тази, че тъкмо те стоят с главата надолу, макар че с помощта на антропософската Наука за Духа те могат да застанат на собствените си нозе физиолозите казват: Органът на мисленето е мозъка и изобщо нервната система.
Истината е съвсем друга: мозъчната и нервната система имат нещо общо с мисленето, само защото те непрекъснато изключват себе си от човешкия организъм и по този начин позволяват на мисленето да се разгърне докрай!
към текста >>
58.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
В стремежа си да разберат нещо, те съвсем не търсят съзнателния достъп до съкровищницата на своите представи, а им поз
вол
яват да изплуват като от самите себе си.
И кога се получава това? Тогава, когато ние не можем съзнателно да регулираме тези два процеса. Има твърде много хора и това проличава още в ранното детство които просто „дремят". Те се отдават прекалено силно на външните впечатления, обаче не успяват да ги подредят, нито пък да се свържат с тях чрез своя Аз. Но по този начин, след като не са свързани както трябва с външния свят, те „дремят" и в своите представи.
В стремежа си да разберат нещо, те съвсем не търсят съзнателния достъп до съкровищницата на своите представи, а им позволяват да изплуват като от самите себе си.
По явява се ту една, ту друга представа; съзнателната воля тук на-пълно липсва. Може да се каже, че описаното душевно състояние е характерно за много хора, а особено често то се среща тъкмо в детска възраст.
към текста >>
По явява се ту една, ту друга представа; съзнателната
вол
я тук на-пълно липсва.
Тогава, когато ние не можем съзнателно да регулираме тези два процеса. Има твърде много хора и това проличава още в ранното детство които просто „дремят". Те се отдават прекалено силно на външните впечатления, обаче не успяват да ги подредят, нито пък да се свържат с тях чрез своя Аз. Но по този начин, след като не са свързани както трябва с външния свят, те „дремят" и в своите представи. В стремежа си да разберат нещо, те съвсем не търсят съзнателния достъп до съкровищницата на своите представи, а им позволяват да изплуват като от самите себе си.
По явява се ту една, ту друга представа; съзнателната воля тук на-пълно липсва.
Може да се каже, че описаното душевно състояние е характерно за много хора, а особено често то се среща тъкмо в детска възраст.
към текста >>
Спомнянето и забравянето могат да бъдат поставени в сферата на
вол
евата активност, ако знаем, че сънят и бодърствува нето имат пряко отношение към тях.
Спомнянето и забравянето могат да бъдат поставени в сферата на волевата активност, ако знаем, че сънят и бодърствува нето имат пряко отношение към тях.
Сега идва ред да поставим въпроса: Как възникват спомените?
към текста >>
Те възникват поради това, че
вол
ята в която ние дълбоко спим улавя определена представа от областта на безсъзнание то и я отнася „горе" в областта на съзнанието.
Те възникват поради това, че волята в която ние дълбоко спим улавя определена представа от областта на безсъзнание то и я отнася „горе" в областта на съзнанието.
Точно както човешкият Аз и човешкото астрално тяло са извън, физическото и етерно тяло през периода между заспиването и пробуждането, за да натрупат сили в духовния свят, чрез които ще освежат етерно-физическия организъм, така и от силата на спящата воля идва това, което се поражда в процеса на спомнянето. Обаче волята е именно спяща и при детето Вие не сте в състояние да я ангажирате в един или друг вид дейност. Защото, ако апелирате към детската воля, е все едно да напомняте на един човек, че в съня си той трябва да е честен и почтен, за да внесе тези качества в живота, когато се пробуди на следващата сутрин. Следователно, ние не можем да разчитаме, че в определен момент спящата воля ще се пробуди, за да регулира живота на спомените. Какво може да се направи в този случай?
към текста >>
Точно както човешкият Аз и човешкото астрално тяло са извън, физическото и етерно тяло през периода между заспиването и пробуждането, за да натрупат сили в духовния свят, чрез които ще освежат етерно-физическия организъм, така и от силата на спящата
вол
я идва това, което се поражда в процеса на спомнянето.
Те възникват поради това, че волята в която ние дълбоко спим улавя определена представа от областта на безсъзнание то и я отнася „горе" в областта на съзнанието.
Точно както човешкият Аз и човешкото астрално тяло са извън, физическото и етерно тяло през периода между заспиването и пробуждането, за да натрупат сили в духовния свят, чрез които ще освежат етерно-физическия организъм, така и от силата на спящата воля идва това, което се поражда в процеса на спомнянето.
Обаче волята е именно спяща и при детето Вие не сте в състояние да я ангажирате в един или друг вид дейност. Защото, ако апелирате към детската воля, е все едно да напомняте на един човек, че в съня си той трябва да е честен и почтен, за да внесе тези качества в живота, когато се пробуди на следващата сутрин. Следователно, ние не можем да разчитаме, че в определен момент спящата воля ще се пробуди, за да регулира живота на спомените. Какво може да се направи в този случай? Естествено, човек не може да бъде принуждаван в тези неща, обаче възпитавайки детето, възпитавайки цялостния човек, ние сме в състояние да ускорим изграждането на такива душевни, телесни и духовни навици, които да мобилизират волята във всеки конкретен случай.
към текста >>
Обаче
вол
ята е именно спяща и при детето Вие не сте в състояние да я ангажирате в един или друг вид дейност.
Те възникват поради това, че волята в която ние дълбоко спим улавя определена представа от областта на безсъзнание то и я отнася „горе" в областта на съзнанието. Точно както човешкият Аз и човешкото астрално тяло са извън, физическото и етерно тяло през периода между заспиването и пробуждането, за да натрупат сили в духовния свят, чрез които ще освежат етерно-физическия организъм, така и от силата на спящата воля идва това, което се поражда в процеса на спомнянето.
Обаче волята е именно спяща и при детето Вие не сте в състояние да я ангажирате в един или друг вид дейност.
Защото, ако апелирате към детската воля, е все едно да напомняте на един човек, че в съня си той трябва да е честен и почтен, за да внесе тези качества в живота, когато се пробуди на следващата сутрин. Следователно, ние не можем да разчитаме, че в определен момент спящата воля ще се пробуди, за да регулира живота на спомените. Какво може да се направи в този случай? Естествено, човек не може да бъде принуждаван в тези неща, обаче възпитавайки детето, възпитавайки цялостния човек, ние сме в състояние да ускорим изграждането на такива душевни, телесни и духовни навици, които да мобилизират волята във всеки конкретен случай. Нека да разгледаме нещата по-отблизо.
към текста >>
Защото, ако апелирате към детската
вол
я, е все едно да напомняте на един човек, че в съня си той трябва да е честен и почтен, за да внесе тези качества в живота, когато се пробуди на следващата сутрин.
Те възникват поради това, че волята в която ние дълбоко спим улавя определена представа от областта на безсъзнание то и я отнася „горе" в областта на съзнанието. Точно както човешкият Аз и човешкото астрално тяло са извън, физическото и етерно тяло през периода между заспиването и пробуждането, за да натрупат сили в духовния свят, чрез които ще освежат етерно-физическия организъм, така и от силата на спящата воля идва това, което се поражда в процеса на спомнянето. Обаче волята е именно спяща и при детето Вие не сте в състояние да я ангажирате в един или друг вид дейност.
Защото, ако апелирате към детската воля, е все едно да напомняте на един човек, че в съня си той трябва да е честен и почтен, за да внесе тези качества в живота, когато се пробуди на следващата сутрин.
Следователно, ние не можем да разчитаме, че в определен момент спящата воля ще се пробуди, за да регулира живота на спомените. Какво може да се направи в този случай? Естествено, човек не може да бъде принуждаван в тези неща, обаче възпитавайки детето, възпитавайки цялостния човек, ние сме в състояние да ускорим изграждането на такива душевни, телесни и духовни навици, които да мобилизират волята във всеки конкретен случай. Нека да разгледаме нещата по-отблизо.
към текста >>
Следователно, ние не можем да разчитаме, че в определен момент спящата
вол
я ще се пробуди, за да регулира живота на спомените.
Те възникват поради това, че волята в която ние дълбоко спим улавя определена представа от областта на безсъзнание то и я отнася „горе" в областта на съзнанието. Точно както човешкият Аз и човешкото астрално тяло са извън, физическото и етерно тяло през периода между заспиването и пробуждането, за да натрупат сили в духовния свят, чрез които ще освежат етерно-физическия организъм, така и от силата на спящата воля идва това, което се поражда в процеса на спомнянето. Обаче волята е именно спяща и при детето Вие не сте в състояние да я ангажирате в един или друг вид дейност. Защото, ако апелирате към детската воля, е все едно да напомняте на един човек, че в съня си той трябва да е честен и почтен, за да внесе тези качества в живота, когато се пробуди на следващата сутрин.
Следователно, ние не можем да разчитаме, че в определен момент спящата воля ще се пробуди, за да регулира живота на спомените.
Какво може да се направи в този случай? Естествено, човек не може да бъде принуждаван в тези неща, обаче възпитавайки детето, възпитавайки цялостния човек, ние сме в състояние да ускорим изграждането на такива душевни, телесни и духовни навици, които да мобилизират волята във всеки конкретен случай. Нека да разгледаме нещата по-отблизо.
към текста >>
Естествено, човек не може да бъде принуждаван в тези неща, обаче възпитавайки детето, възпитавайки цялостния човек, ние сме в състояние да ускорим изграждането на такива душевни, телесни и духовни навици, които да мобилизират
вол
ята във всеки конкретен случай.
Точно както човешкият Аз и човешкото астрално тяло са извън, физическото и етерно тяло през периода между заспиването и пробуждането, за да натрупат сили в духовния свят, чрез които ще освежат етерно-физическия организъм, така и от силата на спящата воля идва това, което се поражда в процеса на спомнянето. Обаче волята е именно спяща и при детето Вие не сте в състояние да я ангажирате в един или друг вид дейност. Защото, ако апелирате към детската воля, е все едно да напомняте на един човек, че в съня си той трябва да е честен и почтен, за да внесе тези качества в живота, когато се пробуди на следващата сутрин. Следователно, ние не можем да разчитаме, че в определен момент спящата воля ще се пробуди, за да регулира живота на спомените. Какво може да се направи в този случай?
Естествено, човек не може да бъде принуждаван в тези неща, обаче възпитавайки детето, възпитавайки цялостния човек, ние сме в състояние да ускорим изграждането на такива душевни, телесни и духовни навици, които да мобилизират волята във всеки конкретен случай.
Нека да разгледаме нещата по-отблизо.
към текста >>
Ако едно дете е обучавано по този начин, неговата
вол
я ще му поз
вол
ява да извлича от подсъзнанието особено подходящи и точни представи за животинското царство.
Да предположим, че имаме за цел да пробудим у детето, и то чрез подходящи средства, един жив интерес към животинското царство. Естествено, този интерес не може да възникне за един ден. Необходимо е цялото обучение да бъде замислено по такъв начин, че все повече и повече да засилва интересът към животинския свят.
Ако едно дете е обучавано по този начин, неговата воля ще му позволява да извлича от подсъзнанието особено подходящи и точни представи за животинското царство.
Вие слагате в ред тази воля, а заедно с нея и паметовите способности, само благодарение на това, че създавате строго определени навици. С други думи: Вие не трябва да забравяте, че всичко което пробужда силен интерес у детето, допринася и за укрепване на неговата памет. Защото паметовите способности израстват не от интелектуалните упражнения, а от чувствата и волята.
към текста >>
Вие слагате в ред тази
вол
я, а заедно с нея и паметовите способности, само благодарение на това, че създавате строго определени навици.
Да предположим, че имаме за цел да пробудим у детето, и то чрез подходящи средства, един жив интерес към животинското царство. Естествено, този интерес не може да възникне за един ден. Необходимо е цялото обучение да бъде замислено по такъв начин, че все повече и повече да засилва интересът към животинския свят. Ако едно дете е обучавано по този начин, неговата воля ще му позволява да извлича от подсъзнанието особено подходящи и точни представи за животинското царство.
Вие слагате в ред тази воля, а заедно с нея и паметовите способности, само благодарение на това, че създавате строго определени навици.
С други думи: Вие не трябва да забравяте, че всичко което пробужда силен интерес у детето, допринася и за укрепване на неговата памет. Защото паметовите способности израстват не от интелектуалните упражнения, а от чувствата и волята.
към текста >>
Защото паметовите способности израстват не от интелектуалните упражнения, а от чувствата и
вол
ята.
Естествено, този интерес не може да възникне за един ден. Необходимо е цялото обучение да бъде замислено по такъв начин, че все повече и повече да засилва интересът към животинския свят. Ако едно дете е обучавано по този начин, неговата воля ще му позволява да извлича от подсъзнанието особено подходящи и точни представи за животинското царство. Вие слагате в ред тази воля, а заедно с нея и паметовите способности, само благодарение на това, че създавате строго определени навици. С други думи: Вие не трябва да забравяте, че всичко което пробужда силен интерес у детето, допринася и за укрепване на неговата памет.
Защото паметовите способности израстват не от интелектуалните упражнения, а от чувствата и волята.
към текста >>
Ние изобщо не бихме могли да разберем душевната същност на човека, без да я подразделим на „мисли", „чувства" и „
вол
я".
От всичко, за което става дума тук, Вие виждате: в известен смисъл нашият свят, и особено човешкият свят, е твърде сложно диференциран, макар че отделните му части са в непрекъснато взаимодействие.
Ние изобщо не бихме могли да разберем душевната същност на човека, без да я подразделим на „мисли", „чувства" и „воля".
Обаче тези душевни качества никъде не се срещат в своя чист вид; те винаги се преплитат и фактически застават пред нас като едно цяло. Така стоят нещата и с цялостния човек, дори и с неговата телесна природа.
към текста >>
И така, човекът включва в себе си както познавателната (или мисловна) природа, така и чувствената, а също и
вол
евата природа.
И така, човекът включва в себе си както познавателната (или мисловна) природа, така и чувствената, а също и волевата природа.
Мисловната природа е свързана предимно с познанието, но същевременно има и чувствен, и волев характер; чувствата са свързани предимно с емоционалната сфера, но същевременно имат и познавателен, и волев характер; така стоят нещата и с волята. Всичко това може да бъде отнесено и към сетивната сфера, за която стана дума вчера. Ако искате да вникнете в следващите лекции, Вие трябва да се освободите от всякакъв педантизъм, защото в противен случай може би ще откриете крещящи противоречия между вчерашната ми и днешна лекция. Обаче действителността е съставена именно от противоречия и ако не ги виждаме, ние изобщо не сме в състояние да разберем реалния свят.
към текста >>
Мисловната природа е свързана предимно с познанието, но същевременно има и чувствен, и
вол
ев характер; чувствата са свързани предимно с емоционалната сфера, но същевременно имат и познавателен, и
вол
ев характер; така стоят нещата и с
вол
ята.
И така, човекът включва в себе си както познавателната (или мисловна) природа, така и чувствената, а също и волевата природа.
Мисловната природа е свързана предимно с познанието, но същевременно има и чувствен, и волев характер; чувствата са свързани предимно с емоционалната сфера, но същевременно имат и познавателен, и волев характер; така стоят нещата и с волята.
Всичко това може да бъде отнесено и към сетивната сфера, за която стана дума вчера. Ако искате да вникнете в следващите лекции, Вие трябва да се освободите от всякакъв педантизъм, защото в противен случай може би ще откриете крещящи противоречия между вчерашната ми и днешна лекция. Обаче действителността е съставена именно от противоречия и ако не ги виждаме, ние изобщо не сме в състояние да разберем реалния свят.
към текста >>
Когато мислим за „Азът", ние си представяме преди всичко нашата душевна същност и това ни задо
вол
ява напълно.
Днес хората не са склонни да правят строго разграничение между нещата.
Когато мислим за „Азът", ние си представяме преди всичко нашата душевна същност и това ни задоволява напълно.
Така постъпват и почти всички психолози. Те просто не забелязват огромната разлика между това, да означим като „Аз" сбора от нашите лични изживявания, и от друга страна умението да възприемем отсрещния човек като един индивидуален и неповторим „Аз". А тук става дума за две съвсем различни духовно-душевни действия. В първия случай, когато влагам в сборното понятие „Аз" моите лични опитности, се стига до едно интимно, вътрешно изживяване; в другия случай, когато заставам срещу даден човек и давам израз на личното си отношение към него, в смисъл, че той също притежава един „Аз", подобен на моя, аз осъществявам определено взаимодействие между него и мен. Възприемането на моя собствен „Аз" не е равнозначно с възприемането на чуждия „Аз".
към текста >>
Обаче природата не ни поз
вол
ява така лесно да обективираме възприемателния орган за „Азовете", какъвто е случаят с „окото" като орган за възприемане на цветовете.
Те просто не забелязват огромната разлика между това, да означим като „Аз" сбора от нашите лични изживявания, и от друга страна умението да възприемем отсрещния човек като един индивидуален и неповторим „Аз". А тук става дума за две съвсем различни духовно-душевни действия. В първия случай, когато влагам в сборното понятие „Аз" моите лични опитности, се стига до едно интимно, вътрешно изживяване; в другия случай, когато заставам срещу даден човек и давам израз на личното си отношение към него, в смисъл, че той също притежава един „Аз", подобен на моя, аз осъществявам определено взаимодействие между него и мен. Възприемането на моя собствен „Аз" не е равнозначно с възприемането на чуждия „Аз". Възприемането на чуждия „Аз" става благодарение на сетивото за Азът (Ich Sinn), както възприемането на цветовете става чрез зрението.
Обаче природата не ни позволява така лесно да обективираме възприемателния орган за „Азовете", какъвто е случаят с „окото" като орган за възприемане на цветовете.
Докато в известен смисъл „окото" е извън човешкия организъм, възприемателният орган за „Азовете" на другите човешки същества е разпрострян над целия човек и е изграден от толкова фина субстанция, че хората просто не го забелязват. Има огромна разлика между възприемането на моя собствен „Аз" и възприемането на чуждите „Азове". Защото възприемането на собствения „Аз" е предимно волев процес, докато възприемането на чуждия „Аз" е предимно познавателен процес.
към текста >>
Защото възприемането на собствения „Аз" е предимно
вол
ев процес, докато възприемането на чуждия „Аз" е предимно познавателен процес.
Възприемането на моя собствен „Аз" не е равнозначно с възприемането на чуждия „Аз". Възприемането на чуждия „Аз" става благодарение на сетивото за Азът (Ich Sinn), както възприемането на цветовете става чрез зрението. Обаче природата не ни позволява така лесно да обективираме възприемателния орган за „Азовете", какъвто е случаят с „окото" като орган за възприемане на цветовете. Докато в известен смисъл „окото" е извън човешкия организъм, възприемателният орган за „Азовете" на другите човешки същества е разпрострян над целия човек и е изграден от толкова фина субстанция, че хората просто не го забелязват. Има огромна разлика между възприемането на моя собствен „Аз" и възприемането на чуждите „Азове".
Защото възприемането на собствения „Аз" е предимно волев процес, докато възприемането на чуждия „Аз" е предимно познавателен процес.
към текста >>
На всичко това педантът би възразил: „Но как, в последната си лекция Вие казахте, че по същество всяка сетивна дейност е от
вол
ево естество; а сега постулирате „сетивото за Азът" и твърдите, че то е от познавателно естество!
На всичко това педантът би възразил: „Но как, в последната си лекция Вие казахте, че по същество всяка сетивна дейност е от волево естество; а сега постулирате „сетивото за Азът" и твърдите, че то е от познавателно естество!
"
към текста >>
И по аналогия, те заключават: Както у мен има едно мислещо, чувствуващо и
вол
ево същество, така е устроен и другия човек.
Обаче ако поискате да вникнете в това „Азово сетиво" както се опитах да направя и аз в моята „философия на свободата", Вие ще се убедите, че става дума за нещо много сложно. Как впрочем да си обясним начина, по който възприемаме „Азът" на другите хора? Нашите абстрактно мислещи съвременници могат да ни изненадат с ред чудновати твърдения. Те казват: Всъщност ние имаме пред себе си външния образ на човека, чуваме неговия глас и това е достатъчно, за да приемем, че и ние самите изглеждаме като него, и че в себе си крием духовно-душевната същност на човека изобщо.
И по аналогия, те заключават: Както у мен има едно мислещо, чувствуващо и волево същество, така е устроен и другия човек.
към текста >>
Следователно, „Азовото сетиво" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща
вол
я, като същевременно впечатленията, уловени от спящото съзнание веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „познание".
Обаче нещата не спират до тук. Докато у Вас израства симпатията, Вие просто заспивате по отношение на другия човек; а по време на антипатията, Вие се пробуждате за неговите основни качества и способности. Изобщо, заставайки пред другия човек, ние непрекъснато сменяме двете противоположни състояния на „будност" и „сън". А това е възможно благодарение на сетивния орган за Азът на другия човек.
Следователно, „Азовото сетиво" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща воля, като същевременно впечатленията, уловени от спящото съзнание веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „познание".
Накратко, основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху волята, обаче не върху будната, а върху спящата воля. Да, ние непрекъснато подсилваме „Азовото сетиво" с откъслечни мигове от спящата воля. А това, което лежи между тях, е вече „познание"; то веднага бива препращано в областта, където господствува нервната система. Ето защо аз наистина мога да определя възприемането на Азът у другия човек като един познавателен процес, но с уговорката, че този познавателен процес е само една метаморфоза на спящата воля. И така, сетивният процес, имащ за цел да обхване „Азът" на другия човек, е по същество волев процес, само че ние не го осъзнаваме като такъв.
към текста >>
Накратко, основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху
вол
ята, обаче не върху будната, а върху спящата
вол
я.
Обаче нещата не спират до тук. Докато у Вас израства симпатията, Вие просто заспивате по отношение на другия човек; а по време на антипатията, Вие се пробуждате за неговите основни качества и способности. Изобщо, заставайки пред другия човек, ние непрекъснато сменяме двете противоположни състояния на „будност" и „сън". А това е възможно благодарение на сетивния орган за Азът на другия човек. Следователно, „Азовото сетиво" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща воля, като същевременно впечатленията, уловени от спящото съзнание веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „познание".
Накратко, основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху волята, обаче не върху будната, а върху спящата воля.
Да, ние непрекъснато подсилваме „Азовото сетиво" с откъслечни мигове от спящата воля. А това, което лежи между тях, е вече „познание"; то веднага бива препращано в областта, където господствува нервната система. Ето защо аз наистина мога да определя възприемането на Азът у другия човек като един познавателен процес, но с уговорката, че този познавателен процес е само една метаморфоза на спящата воля. И така, сетивният процес, имащ за цел да обхване „Азът" на другия човек, е по същество волев процес, само че ние не го осъзнаваме като такъв. Все още ние сме лишени от съзнателен достъп до изживяванията, които имаме по време на сън.
към текста >>
Да, ние непрекъснато подсилваме „Азовото сетиво" с откъслечни мигове от спящата
вол
я.
Докато у Вас израства симпатията, Вие просто заспивате по отношение на другия човек; а по време на антипатията, Вие се пробуждате за неговите основни качества и способности. Изобщо, заставайки пред другия човек, ние непрекъснато сменяме двете противоположни състояния на „будност" и „сън". А това е възможно благодарение на сетивния орган за Азът на другия човек. Следователно, „Азовото сетиво" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща воля, като същевременно впечатленията, уловени от спящото съзнание веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „познание". Накратко, основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху волята, обаче не върху будната, а върху спящата воля.
Да, ние непрекъснато подсилваме „Азовото сетиво" с откъслечни мигове от спящата воля.
А това, което лежи между тях, е вече „познание"; то веднага бива препращано в областта, където господствува нервната система. Ето защо аз наистина мога да определя възприемането на Азът у другия човек като един познавателен процес, но с уговорката, че този познавателен процес е само една метаморфоза на спящата воля. И така, сетивният процес, имащ за цел да обхване „Азът" на другия човек, е по същество волев процес, само че ние не го осъзнаваме като такъв. Все още ние сме лишени от съзнателен достъп до изживяванията, които имаме по време на сън.
към текста >>
Ето защо аз наистина мога да определя възприемането на Азът у другия човек като един познавателен процес, но с уговорката, че този познавателен процес е само една метаморфоза на спящата
вол
я.
А това е възможно благодарение на сетивния орган за Азът на другия човек. Следователно, „Азовото сетиво" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща воля, като същевременно впечатленията, уловени от спящото съзнание веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „познание". Накратко, основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху волята, обаче не върху будната, а върху спящата воля. Да, ние непрекъснато подсилваме „Азовото сетиво" с откъслечни мигове от спящата воля. А това, което лежи между тях, е вече „познание"; то веднага бива препращано в областта, където господствува нервната система.
Ето защо аз наистина мога да определя възприемането на Азът у другия човек като един познавателен процес, но с уговорката, че този познавателен процес е само една метаморфоза на спящата воля.
И така, сетивният процес, имащ за цел да обхване „Азът" на другия човек, е по същество волев процес, само че ние не го осъзнаваме като такъв. Все още ние сме лишени от съзнателен достъп до изживяванията, които имаме по време на сън.
към текста >>
И така, сетивният процес, имащ за цел да обхване „Азът" на другия човек, е по същество
вол
ев процес, само че ние не го осъзнаваме като такъв.
Следователно, „Азовото сетиво" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща воля, като същевременно впечатленията, уловени от спящото съзнание веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „познание". Накратко, основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху волята, обаче не върху будната, а върху спящата воля. Да, ние непрекъснато подсилваме „Азовото сетиво" с откъслечни мигове от спящата воля. А това, което лежи между тях, е вече „познание"; то веднага бива препращано в областта, където господствува нервната система. Ето защо аз наистина мога да определя възприемането на Азът у другия човек като един познавателен процес, но с уговорката, че този познавателен процес е само една метаморфоза на спящата воля.
И така, сетивният процес, имащ за цел да обхване „Азът" на другия човек, е по същество волев процес, само че ние не го осъзнаваме като такъв.
Все още ние сме лишени от съзнателен достъп до изживяванията, които имаме по време на сън.
към текста >>
Те смътно усещат да ли са яли много или малко, дали са уморени или не и съответно изпитват чувства на задо
вол
ство, неразположеност и т.н.
Освен „сетивото за равновесие" (Gleichgewichtsinn), ние разполагаме и със „сетиво за нашите собствени движения" или „двигателно сетиво" (Bewegungssinn), чрез което различаваме дали сме в покой или не, дали мускулите ни са в контракция и т.н. Следователно, наред със „сетивото за равновесие" и „сетивото за движение", ние разполагаме и с едно друго сетиво, чрез което възприемаме общото телесно състояние в най-широкия смисъл на тази дума. Ще го означим като „витално сетиво" (Lebenssinn) и ще напомним, че хората са твърде зависими от него.
Те смътно усещат да ли са яли много или малко, дали са уморени или не и съответно изпитват чувства на задоволство, неразположеност и т.н.
към текста >>
След като изключихме възможността от педантични забележки относно познавателния характер на някои сетива понеже установихме, че познавателният процес в случая е само една метаморфоза на спящата
вол
я, нека сега да групираме сетивата по следния начин.
След като изключихме възможността от педантични забележки относно познавателния характер на някои сетива понеже установихме, че познавателният процес в случая е само една метаморфоза на спящата воля, нека сега да групираме сетивата по следния начин.
към текста >>
Тези сетива са преди всичко пронизани от
вол
еви импулси, от
вол
я.
На първо място имаме следните сетива: сетивото за допир (осезание), виталното, двигателното и равновесното сетиво.
Тези сетива са преди всичко пронизани от волеви импулси, от воля.
Замислете се, как при възприемането на човешките движения се намесва именно волята!
към текста >>
Замислете се, как при възприемането на човешките движения се намесва именно
вол
ята!
На първо място имаме следните сетива: сетивото за допир (осезание), виталното, двигателното и равновесното сетиво. Тези сетива са преди всичко пронизани от волеви импулси, от воля.
Замислете се, как при възприемането на човешките движения се намесва именно волята!
към текста >>
Спокойната, укротена
вол
я се намесва също и тогава, когато възприемаме равновесието.
Спокойната, укротена воля се намесва също и тогава, когато възприемаме равновесието.
Тя лежи още и в основата на виталното сетиво, както и в основата на осезанието: понеже, общо взето, когато докосвате нещо, Вашата воля влиза в стълкновения с околния свят. Накратко: тези четири, сетива са в тесен смисъл на думата волеви сетива. При осезанието, когато човек движи ръката си, този вид сетивна дейност е вън от съмнение. Не така ясни са нещата при виталното, двигателното и равновесното сетиво. Но те също са волеви сетива, а човек ги „проспива" понеже както вече казахме в своята воля човекът спи!
към текста >>
Тя лежи още и в основата на виталното сетиво, както и в основата на осезанието: понеже, общо взето, когато докосвате нещо, Вашата
вол
я влиза в стълкновения с околния свят.
Спокойната, укротена воля се намесва също и тогава, когато възприемаме равновесието.
Тя лежи още и в основата на виталното сетиво, както и в основата на осезанието: понеже, общо взето, когато докосвате нещо, Вашата воля влиза в стълкновения с околния свят.
Накратко: тези четири, сетива са в тесен смисъл на думата волеви сетива. При осезанието, когато човек движи ръката си, този вид сетивна дейност е вън от съмнение. Не така ясни са нещата при виталното, двигателното и равновесното сетиво. Но те също са волеви сетива, а човек ги „проспива" понеже както вече казахме в своята воля човекът спи! В повечето ръководства по психология тези сетива изобщо не се споменават, защото по отношение на много неща, официалната наука, също както и човека, е потънала в дълбок и приятен сън.
към текста >>
Накратко: тези четири, сетива са в тесен смисъл на думата
вол
еви сетива.
Спокойната, укротена воля се намесва също и тогава, когато възприемаме равновесието. Тя лежи още и в основата на виталното сетиво, както и в основата на осезанието: понеже, общо взето, когато докосвате нещо, Вашата воля влиза в стълкновения с околния свят.
Накратко: тези четири, сетива са в тесен смисъл на думата волеви сетива.
При осезанието, когато човек движи ръката си, този вид сетивна дейност е вън от съмнение. Не така ясни са нещата при виталното, двигателното и равновесното сетиво. Но те също са волеви сетива, а човек ги „проспива" понеже както вече казахме в своята воля човекът спи! В повечето ръководства по психология тези сетива изобщо не се споменават, защото по отношение на много неща, официалната наука, също както и човека, е потънала в дълбок и приятен сън.
към текста >>
Но те също са
вол
еви сетива, а човек ги „проспива" понеже както вече казахме в своята
вол
я човекът спи!
Спокойната, укротена воля се намесва също и тогава, когато възприемаме равновесието. Тя лежи още и в основата на виталното сетиво, както и в основата на осезанието: понеже, общо взето, когато докосвате нещо, Вашата воля влиза в стълкновения с околния свят. Накратко: тези четири, сетива са в тесен смисъл на думата волеви сетива. При осезанието, когато човек движи ръката си, този вид сетивна дейност е вън от съмнение. Не така ясни са нещата при виталното, двигателното и равновесното сетиво.
Но те също са волеви сетива, а човек ги „проспива" понеже както вече казахме в своята воля човекът спи!
В повечето ръководства по психология тези сетива изобщо не се споменават, защото по отношение на много неща, официалната наука, също както и човека, е потънала в дълбок и приятен сън.
към текста >>
Това е погрешно, фактически осезанието има подчертано
вол
ев характер, докато топлинните усещания са по-близко до чувствата, фактът, че зрителните усещания имат чувствен характер остава незабелязан, понеже хората не стигат до изводите на Гьоте в неговото „Учение за цветовете".
Следващите сетива обонятелното, вкусовото, зрителното и топлинното са предимно чувствени сетива. Дори повърхностното съзнание лесно усеща родството между мириса и вкуса от една страна, и чувствата от друга. Обстоятелството, че при зрителните и топлинни усещания това не е така, има своето точно обяснение. При топлинните усещания хората не виждат тяхното родство с чувствата, а ги свързват най-вече с осезанието.
Това е погрешно, фактически осезанието има подчертано волев характер, докато топлинните усещания са по-близко до чувствата, фактът, че зрителните усещания имат чувствен характер остава незабелязан, понеже хората не стигат до изводите на Гьоте в неговото „Учение за цветовете".
Там ясно е описано дълбокото родство между цветове и чувства, стигащо накрая до волеви импулси. Но защо човек не забелязва връзката между зрение и чувства?
към текста >>
Там ясно е описано дълбокото родство между цветове и чувства, стигащо накрая до
вол
еви импулси.
Следващите сетива обонятелното, вкусовото, зрителното и топлинното са предимно чувствени сетива. Дори повърхностното съзнание лесно усеща родството между мириса и вкуса от една страна, и чувствата от друга. Обстоятелството, че при зрителните и топлинни усещания това не е така, има своето точно обяснение. При топлинните усещания хората не виждат тяхното родство с чувствата, а ги свързват най-вече с осезанието. Това е погрешно, фактически осезанието има подчертано волев характер, докато топлинните усещания са по-близко до чувствата, фактът, че зрителните усещания имат чувствен характер остава незабелязан, понеже хората не стигат до изводите на Гьоте в неговото „Учение за цветовете".
Там ясно е описано дълбокото родство между цветове и чувства, стигащо накрая до волеви импулси.
Но защо човек не забелязва връзката между зрение и чувства?
към текста >>
Нека добавя, че Азовото, мисловното, слуховото и говорното сетиво имат предимно познавателен характер, понеже при тях
вол
ята просто спи; да, тук вибрациите на спящата
вол
я неусетно проникват в областта на познанието.
Нека добавя, че Азовото, мисловното, слуховото и говорното сетиво имат предимно познавателен характер, понеже при тях волята просто спи; да, тук вибрациите на спящата воля неусетно проникват в областта на познанието.
Ето как в човешката Азова сера живеят волята, чувствата и познанието; те са там с посредничеството на будното и спящо съзнание.
към текста >>
Ето как в човешката Азова сера живеят
вол
ята, чувствата и познанието; те са там с посредничеството на будното и спящо съзнание.
Нека добавя, че Азовото, мисловното, слуховото и говорното сетиво имат предимно познавателен характер, понеже при тях волята просто спи; да, тук вибрациите на спящата воля неусетно проникват в областта на познанието.
Ето как в човешката Азова сера живеят волята, чувствата и познанието; те са там с посредничеството на будното и спящо съзнание.
към текста >>
Душата живее в астралното тяло, животът в етерното тяло, а непрекъснатата връзка между двете свръхсетивни тела поз
вол
ява на душевния свят да се проектира в жизнените състояния на етерното тяло.
Да, ние обхващаме душата най-вече чрез симпатията и антипатията, с други думи чрез определени жизнени процеси; точно така се проявява душевния свят в областта на подсъзнанието.
Душата живее в астралното тяло, животът в етерното тяло, а непрекъснатата връзка между двете свръхсетивни тела позволява на душевния свят да се проектира в жизнените състояния на етерното тяло.
към текста >>
59.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Едва ако самите Вие притежавате едно вярно, протъкано от силите на Вашата
вол
я и чувства, познание за подрастващия човек, ще сте в състояние да преподавате и възпитавате както трябва.
Едва ако самите Вие притежавате едно вярно, протъкано от силите на Вашата воля и чувства, познание за подрастващия човек, ще сте в състояние да преподавате и възпитавате както трябва.
В резултат на съзнателното проникване в детската душа, у Вас рано или късно ще се пробуди един верен педагогически инстинкт, обаче в случая най-важно остава истинското познание за човека и света.
към текста >>
От седмата година до пубертетната възраст детето се осланя в своите чувства, мисли и
вол
я, на авторитета; едва след половата зрялост юношата изпитва потребност сам да формира отношенията си с околния свят по силата на своите собствени преценки.
Вие знаете, че цялостното възпитание и обучение обхваща приблизително първите две десетилетия от човешкия живот. Знае те още, че тези двадесет години се подразделят на три периода. От раждането до смяната на зъбите, детето се стреми да подражава на всичко, което вижда около себе си.
От седмата година до пубертетната възраст детето се осланя в своите чувства, мисли и воля, на авторитета; едва след половата зрялост юношата изпитва потребност сам да формира отношенията си с околния свят по силата на своите собствени преценки.
Ето защо, когато се изправим пред едно дете на възраст между седем и четиринадесет години, нека да не забравяме, че то просто копнее за едно авторитетно ръководство. Ако не успеем да поддържаме своя авторитет, ние не можем да бъдем добри възпитатели на децата в този възрастов период.
към текста >>
От духовна гледна точка, цялостната човешка дейност включва в себе си от една страна мисленето, от друга страна
вол
ята, а между тях се простират чувствата.
От духовна гледна точка, цялостната човешка дейност включва в себе си от една страна мисленето, от друга страна волята, а между тях се простират чувствата.
В периода между раждането и смъртта, всеки нормален човек непрекъснато се стреми да проникне своето мислене с логика, с онези елементи, които му позволяват да мисли логично. Но като учители и възпитатели, Вие трябва да оставите на заден план всичко, което знаете за логиката. Естествено, логиката е една сериозна наука и тя може да ни бъде от полза в процеса на възпитанието.
към текста >>
В периода между раждането и смъртта, всеки нормален човек непрекъснато се стреми да проникне своето мислене с логика, с онези елементи, които му поз
вол
яват да мисли логично.
От духовна гледна точка, цялостната човешка дейност включва в себе си от една страна мисленето, от друга страна волята, а между тях се простират чувствата.
В периода между раждането и смъртта, всеки нормален човек непрекъснато се стреми да проникне своето мислене с логика, с онези елементи, които му позволяват да мисли логично.
Но като учители и възпитатели, Вие трябва да оставите на заден план всичко, което знаете за логиката. Естествено, логиката е една сериозна наука и тя може да ни бъде от полза в процеса на възпитанието.
към текста >>
Погрешно е да се описват чисто хронологически етапите в е
вол
юцията на животинското царство: например първо сепията, после мишката, човека и т.н.
А ние характеризираме нещата, когато ги разглеждаме от различни гледни точки. Ако преподаваме естествознание и описваме животинското царство, така както се прави днес, ние не можем да избегнем дефинициите. Нека да се опитаме и да охарактеризираме едно животно от най-различни гледни точки, напр. как хората са го открили, как са го опитомили в своите стопанства и т.н. Обаче разумно замисленото обучение дори само по себе си вече отблъсква дефинициите.
Погрешно е да се описват чисто хронологически етапите в еволюцията на животинското царство: например първо сепията, после мишката, човека и т.н.
фактите трябва да се съпоставят; отношенията и различията между тях са толкова разнообразни, че ние и без друго ще прибегнем до характеристика, а не до дефиниция. Истинското обучение и възпитание изобщо не разчита на дефинициите.
към текста >>
Ако успеете да пробудите у детето чувство на преклонение, на страхопочитание, ако съумеете да извисите душата му с това, което най-общо означаваме като „молитвено настроение", тогава тези представи остават живи чак до дълбоката старост и се превръщат в чудната способност, която ни поз
вол
ява да благославяме.
Всичко, което живее у човека, има естествената тенденция да се променя, да метаморфозира.
Ако успеете да пробудите у детето чувство на преклонение, на страхопочитание, ако съумеете да извисите душата му с това, което най-общо означаваме като „молитвено настроение", тогава тези представи остават живи чак до дълбоката старост и се превръщат в чудната способност, която ни позволява да благославяме.
Възрастните хора, съхранили от детството навика да се молят, имат силата да благославят! И друг път съм казвал: Нито един старец не може да благославя, ако не е бил научен да се моли в своето детство.
към текста >>
60.
10. Десета лекция, 01.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Както често съм споменавал, мускулите и кръвта представляват органите на човешката
вол
я.
Както често съм споменавал, мускулите и кръвта представляват органите на човешката воля.
Раменете, ръцете, крака та и ходилата са предназначени да служат най-вече на волята. Но това, което служи предимно на волята кръвта и мускулите е, така да се каже, отнето от „крайниците на главата", понеже тук е трябвало да бъде развито всичко онова, което има връзка с интелекта, с мисленето. Поискате ли да изследвате проявленията на волята във външните телесни форми, обърнете се към раменете, ръцете, краката и ходилата. Поискате ли да изследвате физическите проявления на интелигентността, обърнете се към черепа и прикрепените към него горна и долна челюст. Външните форми на вътрешните откровения са навсякъде около нас и могат да бъдат разбрани само ако погледнем на тях именно като на „откровения".
към текста >>
Раменете, ръцете, крака та и ходилата са предназначени да служат най-вече на
вол
ята.
Както често съм споменавал, мускулите и кръвта представляват органите на човешката воля.
Раменете, ръцете, крака та и ходилата са предназначени да служат най-вече на волята.
Но това, което служи предимно на волята кръвта и мускулите е, така да се каже, отнето от „крайниците на главата", понеже тук е трябвало да бъде развито всичко онова, което има връзка с интелекта, с мисленето. Поискате ли да изследвате проявленията на волята във външните телесни форми, обърнете се към раменете, ръцете, краката и ходилата. Поискате ли да изследвате физическите проявления на интелигентността, обърнете се към черепа и прикрепените към него горна и долна челюст. Външните форми на вътрешните откровения са навсякъде около нас и могат да бъдат разбрани само ако погледнем на тях именно като на „откровения".
към текста >>
Но това, което служи предимно на
вол
ята кръвта и мускулите е, така да се каже, отнето от „крайниците на главата", понеже тук е трябвало да бъде развито всичко онова, което има връзка с интелекта, с мисленето.
Както често съм споменавал, мускулите и кръвта представляват органите на човешката воля. Раменете, ръцете, крака та и ходилата са предназначени да служат най-вече на волята.
Но това, което служи предимно на волята кръвта и мускулите е, така да се каже, отнето от „крайниците на главата", понеже тук е трябвало да бъде развито всичко онова, което има връзка с интелекта, с мисленето.
Поискате ли да изследвате проявленията на волята във външните телесни форми, обърнете се към раменете, ръцете, краката и ходилата. Поискате ли да изследвате физическите проявления на интелигентността, обърнете се към черепа и прикрепените към него горна и долна челюст. Външните форми на вътрешните откровения са навсякъде около нас и могат да бъдат разбрани само ако погледнем на тях именно като на „откровения".
към текста >>
Поискате ли да изследвате проявленията на
вол
ята във външните телесни форми, обърнете се към раменете, ръцете, краката и ходилата.
Както често съм споменавал, мускулите и кръвта представляват органите на човешката воля. Раменете, ръцете, крака та и ходилата са предназначени да служат най-вече на волята. Но това, което служи предимно на волята кръвта и мускулите е, така да се каже, отнето от „крайниците на главата", понеже тук е трябвало да бъде развито всичко онова, което има връзка с интелекта, с мисленето.
Поискате ли да изследвате проявленията на волята във външните телесни форми, обърнете се към раменете, ръцете, краката и ходилата.
Поискате ли да изследвате физическите проявления на интелигентността, обърнете се към черепа и прикрепените към него горна и долна челюст. Външните форми на вътрешните откровения са навсякъде около нас и могат да бъдат разбрани само ако погледнем на тях именно като на „откровения".
към текста >>
Гърците имаха една красива и хармонична представа за тези неща, която им поз
вол
яваше да бъдат добри пластици и скулптори, И днес никой не може да вникне в същността на пластичното изкуство, без да съзнава тази величествена връзка между човека и Космоса.
Тази връзка между човека и Макрокосмоса беше добре известна на древните гърци. Египтяните също имаха съзнание за нея, макар и по един абстрактен начин. Вглеждайки се в произведенията на египетското, а и изобщо в античното пластично изкуство, Вие ще доловите точно тази идея за Космоса. Произведенията от античните епохи остават неразбираеми, ако не знаем, че древните вършеха точно това, което съответствува на техните убеждения, а именно: Главата е малката сфера, едно небесно тяло в умален вид; крайниците са отломки от голямата небесна сфера, чиито лъчи нахлуват в човешкото тяло от всички страни.
Гърците имаха една красива и хармонична представа за тези неща, която им позволяваше да бъдат добри пластици и скулптори, И днес никой не може да вникне в същността на пластичното изкуство, без да съзнава тази величествена връзка между човека и Космоса.
В противен случай човек винаги ще имитира само готовите външни форми на природния свят.
към текста >>
По същия начин Вие поз
вол
явате на Вашето тяло с помощта на крайниците да подражава на външния Космос; Вие не забелязвате фините движения на крайниците, но за сметка на това възприемате вътре цветове и звуци.
Да, така е поставен човекът в Космоса. Вие усещате един цвят като движение, приведено в покой. А самото движение Вие не възприемате както и пътувайки във влака, имате само илюзията, че сте в покой.
По същия начин Вие позволявате на Вашето тяло с помощта на крайниците да подражава на външния Космос; Вие не забелязвате фините движения на крайниците, но за сметка на това възприемате вътре цветове и звуци.
Вие разполагате със сетивни възприятия, благодарение на обстоятелството, че поверявате Вашата глава на „човекът-крайници".
към текста >>
Първоначално главата е произлязла от висшите животни, а после в ин
вол
юцията, се намесват и по-низшите животински форми.
Чия е вината за развихрянето на естественонаучния материализъм? Основната вина е на католическата Църква, която на Вселенския събор в Константинопол през 869 година отхвърли Духа. И какво се получи в резултат на това? Насочете Вашето внимание отново към човешката глава. В своето устройство, днес тя е най-древната съставна част на човешкия организъм.
Първоначално главата е произлязла от висшите животни, а после в инволюцията, се намесват и по-низшите животински форми.
По отношение на нашата глава, ние произлизаме от животинския свят. С други думи, главата е животно, но от по-напреднал стадий на развитие.
към текста >>
Обаче католическата Църква забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя поз
вол
и отчасти да се говори за „гърдите" и „главата", за черепа.
Гръдната област е прибавена към главата едва по-късно; тя не е толкова животинска, колкото главата. „Системата гърди" е образувана в по-късен период от време. А крайниците сме получили най-късно. Те не произлизат от животинския свят и са, така да се каже, „най-човешките" органи. Животинските органи са образувани самостоятелно от силите на Космоса, а човешките органи са прибавени към „системата-гьрди" много по-късно.
Обаче католическата Църква забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя позволи отчасти да се говори за „гърдите" и „главата", за черепа.
Ето защо материализмът стигна до заключението, че черепа произхожда от животните. А сега открито се говори, че целият човек произхожда от животинския свят, докато гръдните органи и крайниците са възникнали сравнително по-късно. Именно поради това, че католическата Църква премълча и скри от човека истината за неговите крайници и неговата връзка с Космоса, тя стана причина за упадъчните материалистически идеи, които могат да са от значение само за главата, но не и за целия човек. Да, тъкмо католическата Църква е създателка на материализма в тази област на еволюционното учение. Тези неща трябва да се знаят от днешните учители; те трябва да насочват своите интереси в съответствие с реалните процеси, разиграващи се в условията на физическия свят.
към текста >>
Да, тъкмо католическата Църква е създателка на материализма в тази област на е
вол
юционното учение.
Животинските органи са образувани самостоятелно от силите на Космоса, а човешките органи са прибавени към „системата-гьрди" много по-късно. Обаче католическата Църква забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя позволи отчасти да се говори за „гърдите" и „главата", за черепа. Ето защо материализмът стигна до заключението, че черепа произхожда от животните. А сега открито се говори, че целият човек произхожда от животинския свят, докато гръдните органи и крайниците са възникнали сравнително по-късно. Именно поради това, че католическата Църква премълча и скри от човека истината за неговите крайници и неговата връзка с Космоса, тя стана причина за упадъчните материалистически идеи, които могат да са от значение само за главата, но не и за целия човек.
Да, тъкмо католическата Църква е създателка на материализма в тази област на еволюционното учение.
Тези неща трябва да се знаят от днешните учители; те трябва да насочват своите интереси в съответствие с реалните процеси, разиграващи се в условията на физическия свят.
към текста >>
61.
11. Единадесета лекция, 02.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Тя е най-напреднала в своето физическо развитие, тъкмо защото в е
вол
юцията си е преминала през необходимите степени от животинското царство.
Ето защо главата изглежда така впрочем в ембрионалното развитие тя стои на първо място, сякаш в нея намират израз най-характерните и универсални човешки качества. Какво е отношението на главата към душевния и духовния свят?
Тя е най-напреднала в своето физическо развитие, тъкмо защото в еволюцията си е преминала през необходимите степени от животинското царство.
Душевният свят е така свързан с главата, че през първите години от живота на детето, той просто сънува. А Духът в главата той спи.
към текста >>
Онова, което подлежи на възпитание в най-добрия смисъл на тази дума е
вол
ята и част от „сърцето".
Ако нещата не протичаха по този начин, възпитанието и обучението щяха да са невъзможни. Защото, представете си, какво би се получило, ако трябваше да се срещнете с целия Дух на едно слизащото от Небето човешко същество. В този случай Вие бързо щяхте да се откажете от всяко възпитание, защото бихте се изправи ли пред задачата да възпитавате много по-умни и по-способни човешки същества от Вас самите. Естествено, учителят всеки ден се изправя пред по-умни и по-способни деца, пред деца, които го превъзхождат, но въпреки всичко той изпълнява ролята на възпитател. А това е възможно само защото в процеса на възпитанието ние имаме работа само с една част от човека; с онази част от него, която все пак можем да възпитаваме, макар и да не сме толкова умни и способни, а може би не и толкова добри, колкото него.
Онова, което подлежи на възпитание в най-добрия смисъл на тази дума е волята и част от „сърцето".
Защото всичко онова, което възпитаваме чрез волята т.е. чрез крайниците и чрез сърцето, т.е. чрез част от „човекът-гърди", можем да издигнем до онази степен на съвършенство, която сме постигнали самите ние. И както не само камериерът, но и всеки будилник може да бъде „нагласен" така, че да събуди много по-умни хора от самия камериер, така и един не толкова способен и дори не толкова добър човек е в състояние да възпитава друг, който носи в себе си гениални заложби. Следва да сме наясно: няма нужда да сме постигнали интелектуалното равнище на детето, но понеже става дума за развитие на волята както видяхме преди малко налага се да проявим доброто в неговата най-висша форма.
към текста >>
Защото всичко онова, което възпитаваме чрез
вол
ята т.е.
Защото, представете си, какво би се получило, ако трябваше да се срещнете с целия Дух на едно слизащото от Небето човешко същество. В този случай Вие бързо щяхте да се откажете от всяко възпитание, защото бихте се изправи ли пред задачата да възпитавате много по-умни и по-способни човешки същества от Вас самите. Естествено, учителят всеки ден се изправя пред по-умни и по-способни деца, пред деца, които го превъзхождат, но въпреки всичко той изпълнява ролята на възпитател. А това е възможно само защото в процеса на възпитанието ние имаме работа само с една част от човека; с онази част от него, която все пак можем да възпитаваме, макар и да не сме толкова умни и способни, а може би не и толкова добри, колкото него. Онова, което подлежи на възпитание в най-добрия смисъл на тази дума е волята и част от „сърцето".
Защото всичко онова, което възпитаваме чрез волята т.е.
чрез крайниците и чрез сърцето, т.е. чрез част от „човекът-гърди", можем да издигнем до онази степен на съвършенство, която сме постигнали самите ние. И както не само камериерът, но и всеки будилник може да бъде „нагласен" така, че да събуди много по-умни хора от самия камериер, така и един не толкова способен и дори не толкова добър човек е в състояние да възпитава друг, който носи в себе си гениални заложби. Следва да сме наясно: няма нужда да сме постигнали интелектуалното равнище на детето, но понеже става дума за развитие на волята както видяхме преди малко налага се да проявим доброто в неговата най-висша форма. Нашият възпитаник може да стане по-добър от нас, но това е малко вероятно, ако към нашите усилия не се прибави и житейския опит на други хора.
към текста >>
Следва да сме наясно: няма нужда да сме постигнали интелектуалното равнище на детето, но понеже става дума за развитие на
вол
ята както видяхме преди малко налага се да проявим доброто в неговата най-висша форма.
Онова, което подлежи на възпитание в най-добрия смисъл на тази дума е волята и част от „сърцето". Защото всичко онова, което възпитаваме чрез волята т.е. чрез крайниците и чрез сърцето, т.е. чрез част от „човекът-гърди", можем да издигнем до онази степен на съвършенство, която сме постигнали самите ние. И както не само камериерът, но и всеки будилник може да бъде „нагласен" така, че да събуди много по-умни хора от самия камериер, така и един не толкова способен и дори не толкова добър човек е в състояние да възпитава друг, който носи в себе си гениални заложби.
Следва да сме наясно: няма нужда да сме постигнали интелектуалното равнище на детето, но понеже става дума за развитие на волята както видяхме преди малко налага се да проявим доброто в неговата най-висша форма.
Нашият възпитаник може да стане по-добър от нас, но това е малко вероятно, ако към нашите усилия не се прибави и житейския опит на други хора.
към текста >>
Припомнете си миналата лекция: по отношение на своята глава, човекът се инкарнира със спящ Дух и сънуваща душа; така че още от мига на раждането ние трябва да възпитаваме чрез
вол
ята, понеже в противен случай изобщо не бихме могли да се доберем до спящия в главата Дух.
Обаче геният на езика се проявява не само там, но и в целия заобикалящ ни свят.
Припомнете си миналата лекция: по отношение на своята глава, човекът се инкарнира със спящ Дух и сънуваща душа; така че още от мига на раждането ние трябва да възпитаваме чрез волята, понеже в противен случай изобщо не бихме могли да се доберем до спящия в главата Дух.
Обаче бихме допуснали огромен пропуск в израстването на детето, ако пренебрегнем този момент. Ние не можем да заставим детето с неговите неукрепнали крайници да играе гимнастика или евритмия. Това е невъзможно. В тази ранна възраст с неговите неукрепнали крайници и немлъкваща уста то не подлежи също и на музикално обучение. Следователно, с помощта на изкуството ние не можем да постигнем нищо.
към текста >>
По този начин ние изобщо не можем да прехвърлим мост от
вол
ята към спящия Дух на детето.
Обаче бихме допуснали огромен пропуск в израстването на детето, ако пренебрегнем този момент. Ние не можем да заставим детето с неговите неукрепнали крайници да играе гимнастика или евритмия. Това е невъзможно. В тази ранна възраст с неговите неукрепнали крайници и немлъкваща уста то не подлежи също и на музикално обучение. Следователно, с помощта на изкуството ние не можем да постигнем нищо.
По този начин ние изобщо не можем да прехвърлим мост от волята към спящия Дух на детето.
Можем да сторим това едва по-късно, когато започнем да го учим на първите думи. Първите думи, произнесени от говорния апарат са вече проява на волята и тази воля обхваща спящия Дух в детската глава, за да го пробуди. Обаче първоначално ние не разполагаме с никакъв мост. Няма никаква връзка между крайниците и спящия Дух на детето, в която да се проявява волята. Сега възниква нуждата от друг посредник.
към текста >>
Първите думи, произнесени от говорния апарат са вече проява на
вол
ята и тази
вол
я обхваща спящия Дух в детската глава, за да го пробуди.
Това е невъзможно. В тази ранна възраст с неговите неукрепнали крайници и немлъкваща уста то не подлежи също и на музикално обучение. Следователно, с помощта на изкуството ние не можем да постигнем нищо. По този начин ние изобщо не можем да прехвърлим мост от волята към спящия Дух на детето. Можем да сторим това едва по-късно, когато започнем да го учим на първите думи.
Първите думи, произнесени от говорния апарат са вече проява на волята и тази воля обхваща спящия Дух в детската глава, за да го пробуди.
Обаче първоначално ние не разполагаме с никакъв мост. Няма никаква връзка между крайниците и спящия Дух на детето, в която да се проявява волята. Сега възниква нуждата от друг посредник. А като възпитатели поне в първите години ние не сме в състояние да предложим кой знае какви средства за тази цел.
към текста >>
Няма никаква връзка между крайниците и спящия Дух на детето, в която да се проявява
вол
ята.
Следователно, с помощта на изкуството ние не можем да постигнем нищо. По този начин ние изобщо не можем да прехвърлим мост от волята към спящия Дух на детето. Можем да сторим това едва по-късно, когато започнем да го учим на първите думи. Първите думи, произнесени от говорния апарат са вече проява на волята и тази воля обхваща спящия Дух в детската глава, за да го пробуди. Обаче първоначално ние не разполагаме с никакъв мост.
Няма никаква връзка между крайниците и спящия Дух на детето, в която да се проявява волята.
Сега възниква нуждата от друг посредник. А като възпитатели поне в първите години ние не сме в състояние да предложим кой знае какви средства за тази цел.
към текста >>
за силата, лежаща в основата на
вол
ята, така можем да говорим и за „влечения" на материята.
Едва тогава постепенно разбираме величието на онези мирови тайни, всред които живеем. Едва тогава разбираме чудовищното невежество, в което изпадаме, когато градим такива теории за материята, сякаш тя е една механична конструкция, готова всеки миг да се разпадне на молекули и атоми. Да, обаче това изобщо не е вярно! Защото тази материя също както млякото още в мига на своето раждане изпитва истинския и неумолим копнеж да пробуди спящия човешки Дух. Както при човека и животните говорим за „влечения", т.е.
за силата, лежаща в основата на волята, така можем да говорим и за „влечения" на материята.
А до истинската същност на млякото ние стигаме, само ако сме наясно: Веднага след като бъде произведено, то се изпълва с копнежа да пробуди спящия в детето човешки Дух. Ето как всичко около нас, разгледано по този начин, изведнъж трепва и оживява. Впрочем ние никога не можем да се освободим от дълбоките връзки между Макрокосмоса и човешкото същество.
към текста >>
Започнем ли да влияем върху детската
вол
я чрез говора и чрез нашите действия, които то несъзнателно подражава, всъщност ние продължаваме онази активност, която е била присъща на природата, докато тя е хранела детето с мляко, защото в този случай човекът е само средството, за да бъде детето изхранено.
Вие виждате, как първоначално за човешкото развитие се грижи самият Дух, самият гений на природата. И когато започнем да възпитаваме детето, ние всъщност поемаме част от работата на самата природа.
Започнем ли да влияем върху детската воля чрез говора и чрез нашите действия, които то несъзнателно подражава, всъщност ние продължаваме онази активност, която е била присъща на природата, докато тя е хранела детето с мляко, защото в този случай човекът е само средството, за да бъде детето изхранено.
Ето как изглежда природното възпитание. Защото млякото е първото възпитателно средство. Специфично човешкото педагогическо изкуство започва с душевното възпитание, фактически, що се отнася до възпитанието и обучението, ние не можем да постигнем нещо кой знае какво със „системата-глава". Още с раждането на детето, тя представлява едно завършено цяло. Ние можем да пробудим това, което вече се намира в нея, но не и да прибавим нещо ново.
към текста >>
Ако оставим детето най-напред да рисува и чак тогава му поз
вол
им да извлече графичните очертания на буквите от самите рисунки, ние постъпваме правилно.
Четенето и писането следва да бъдат предхождани от рисуване и музициране, понеже те оказват директно влияние върху „човекът-крайници" и „човекът-гърди", без да се намесват пряко във функциите на главата. Само така ще пробудим онова, което е заложено в „човекът-глава". И сега ние изобщо няма да малтретираме човешката глава с традиционното интелектуалистично преподаване на четенето и писането.
Ако оставим детето най-напред да рисува и чак тогава му позволим да извлече графичните очертания на буквите от самите рисунки, ние постъпваме правилно.
Да предположим, че показваме на дете то готовата буква „ф". Следователно, най-напред то я наблюдава, после я прекопирва. Какво означава това? Това означава, че интелектът се опитва да „дресира" волята: един изключително неправилен подход. Правилният подход се свежда до друго: В максимална степен да пробудим волята чрез интелекта.
към текста >>
Това означава, че интелектът се опитва да „дресира"
вол
ята: един изключително неправилен подход.
И сега ние изобщо няма да малтретираме човешката глава с традиционното интелектуалистично преподаване на четенето и писането. Ако оставим детето най-напред да рисува и чак тогава му позволим да извлече графичните очертания на буквите от самите рисунки, ние постъпваме правилно. Да предположим, че показваме на дете то готовата буква „ф". Следователно, най-напред то я наблюдава, после я прекопирва. Какво означава това?
Това означава, че интелектът се опитва да „дресира" волята: един изключително неправилен подход.
Правилният подход се свежда до друго: В максимална степен да пробудим волята чрез интелекта. За тази цел се налага да прибегнем до художествения елемент. Писането и четенето следва да бъдат усвоени с помощта на художествените форми.
към текста >>
Правилният подход се свежда до друго: В максимална степен да пробудим
вол
ята чрез интелекта.
Ако оставим детето най-напред да рисува и чак тогава му позволим да извлече графичните очертания на буквите от самите рисунки, ние постъпваме правилно. Да предположим, че показваме на дете то готовата буква „ф". Следователно, най-напред то я наблюдава, после я прекопирва. Какво означава това? Това означава, че интелектът се опитва да „дресира" волята: един изключително неправилен подход.
Правилният подход се свежда до друго: В максимална степен да пробудим волята чрез интелекта.
За тази цел се налага да прибегнем до художествения елемент. Писането и четенето следва да бъдат усвоени с помощта на художествените форми.
към текста >>
Той трябва, ако ми поз
вол
ите този израз, да организира едно „ревю" и да установи как изглеждат неговите деца.
Още в началото на учебната година, учителят трябва да има верен поглед за душевното и телесно състояние на своите ученици, да отчита промените в хода на всеки възрастов период, особено що се отнася до деветата и дванадесетата година.
Той трябва, ако ми позволите този израз, да организира едно „ревю" и да установи как изглеждат неговите деца.
В края на учебната година той трябва да повтори „ревюто", за да отчете евентуалните промени. Много вероятно е да забележи, как едно дете се е развивало „нормално", как друго е „изостанало" и т.н. И тогава той ще се запита: „Как да организирам обучението през следващата учебна година, така че фантазията и паметта да са подходящо застъпени, с оглед да направя не що срещу аномалията? "
към текста >>
На преден план изпъкват разсъдъчната способност, личностовото чувство, поривите на самостоятелната
вол
я.
Вие добре виждате, как духовно-душевния свят от само себе си преминава в телесно-физическия свят, и то до такава степен, че да твърдим: С въздействията върху тялото, което става чрез млякото, геният на природата възпитава детето в неговите най-ранни години. А ние се намесваме във възпитанието едва после когато вмъкваме художествения елемент. В края на училищната възраст детският живот отново се променя.
На преден план изпъкват разсъдъчната способност, личностовото чувство, поривите на самостоятелната воля.
Тези подробности следва да се имат предвид при изготвянето на учебната програма.
към текста >>
62.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
И Вие го овладявате по такъв начин, че не му поз
вол
явате да се прояви, а го подлагате на преобразяваме, на метаморфозиране.
Има моменти, когато главата би искала да формира Вашето тяло така, че да изглеждате като вълк. В други моменти главата би искала да заприличате на агне, на червей, на дракон. Всички телесни и физиономични признаци, които главата би желала да Ви даде, са налице във външната природа под формата на различните животински видове. Ако се вгледате в животинското царство, Вие ще се уверите: „Аз съществувам най-вече благодарение на моята гръдна система и на моите крайници, докато непрекъснато изникващия от главата „образ на вълка", аз трябва да превръщам в човешка форма". Да, Вие не прекъснато трябва да превъзмогвате анималистичното в себе си!
И Вие го овладявате по такъв начин, че не му позволявате да се прояви, а го подлагате на преобразяваме, на метаморфозиране.
Следователно, чрез своята глава човекът влиза в отношение с околния животински свят, но по такъв начин, че непрекъснато го преодолява в себе си, непрекъснато се издига над него. И какво всъщност остава у Вас самите? Представете си едно човешко същество. Интересно би се получило, ако добавите: Ето, тук е човекът; горе е главата му. А там всъщност се надига един вълк, но без да се превръща в истински вълк, защото гърдите и крайниците веднага го унищожават.
към текста >>
Тя Ви налага формите на цялото животинско царство и с удо
вол
ствие би насърчавала самообновяването на животинския свят в рамките на човешкото тяло.
Там ние бихме видели не друго, а човешките мисли. Мислите на човека са свръхсетивния корелат на това, което остава невидимо за сетивата. Тази непрекъсната метаморфоза на животинската същност, спускаща се от главата надолу, намира своя свръхсетивен израз в човешкото същество, под формата на неговия мисловен процес. Този реален свръхсетивен процес е един неоспорим факт. Вашата глава е не само един безделник, излегнат над раменете, а нещо, което на всяка цена се стреми да Ви задържи в животинския свят.
Тя Ви налага формите на цялото животинско царство и с удоволствие би насърчавала самообновяването на животинския свят в рамките на човешкото тяло.
Но тъкмо чрез Вашите гърди и крайници, Вие не допускате това! Вие активно превръщате животинското царство в човешки мисли. Ето как изглежда нашата връзка с животинския свят. В свръхсетивен смисъл, ние позволяваме на животинското царство да възникне у нас, но не и да се прояви във физически измерения; ние просто го задържаме в свръхсетивния свят. Гърдите и крайниците не допускат материализация на тези животни в своята област.
към текста >>
В свръхсетивен смисъл, ние поз
вол
яваме на животинското царство да възникне у нас, но не и да се прояви във физически измерения; ние просто го задържаме в свръхсетивния свят.
Вашата глава е не само един безделник, излегнат над раменете, а нещо, което на всяка цена се стреми да Ви задържи в животинския свят. Тя Ви налага формите на цялото животинско царство и с удоволствие би насърчавала самообновяването на животинския свят в рамките на човешкото тяло. Но тъкмо чрез Вашите гърди и крайници, Вие не допускате това! Вие активно превръщате животинското царство в човешки мисли. Ето как изглежда нашата връзка с животинския свят.
В свръхсетивен смисъл, ние позволяваме на животинското царство да възникне у нас, но не и да се прояви във физически измерения; ние просто го задържаме в свръхсетивния свят.
Гърдите и крайниците не допускат материализация на тези животни в своята област. А когато главата показва явна тенденция към пораждане на животински форми, целият останал организъм настръхва и отказва да ги приеме; и тогава главата за да ги премахне изпитва нужда от това, което наричаме мигрена.
към текста >>
Обаче главата и крайниците не поз
вол
яват!
Вие изведнъж бихте се превърнали в прототип на растителния свят. Да, Вие щяхте просто да изчезнете, а на Ваше място би възникнал растителния свят. Човекът притежава тази способност, непрекъснато да поражда в себе си растителния свят. Но тази способност остава потенциална. „Системата-гърди" има непрекъснатата тенденция да възпроизвежда растителния свят.
Обаче главата и крайниците не позволяват!
Те непрекъснато се бранят от тази опасност. Ето как човекът изхвърля въглеродния двуокис и не допуска растителният свят да възникне в неговия организъм. Той позволява на растенията да възникнат от въглеродния двуокис там, във външния природен свят.
към текста >>
Той поз
вол
ява на растенията да възникнат от въглеродния двуокис там, във външния природен свят.
Но тази способност остава потенциална. „Системата-гърди" има непрекъснатата тенденция да възпроизвежда растителния свят. Обаче главата и крайниците не позволяват! Те непрекъснато се бранят от тази опасност. Ето как човекът изхвърля въглеродния двуокис и не допуска растителният свят да възникне в неговия организъм.
Той позволява на растенията да възникнат от въглеродния двуокис там, във външния природен свят.
към текста >>
Тя отдава прекомерно значение на бацилите и бактериите, които счита за главни причинители на болестите и е до
вол
на, когато може да ги посочи.
Днешната медицина все още не може да отговори на подобни въпроси.
Тя отдава прекомерно значение на бацилите и бактериите, които счита за главни причинители на болестите и е доволна, когато може да ги посочи.
Обаче тук същественото е да разберем, как става така, че в определен момент от своя живот, човек допуска в себе си нарастване на вегетационните процеси, които представляват изключително благоприятна среда за развитието на едни или други бактерии. Какво трябва да правим? Трябва да поддържаме нашия организъм в такова състояние, че да лишим бактериите от благоприятната за тях среда; единствено в този случай те няма да нанесат поражения в човешкия организъм.
към текста >>
63.
13. Тринадесета лекция, 04.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Едва ли е възможно да пробудим у нас истинско чувство за отговорност, без да сме наясно с огромното значение на всичко това, без да сме наясно, че хранейки детето с мазнини, ние спъваме един космически, един е
вол
юционен процес, който под формата на духовно-душевен поток -се стреми да премине през целия човек.
Едва ли е възможно да пробудим у нас истинско чувство за отговорност, без да сме наясно с огромното значение на всичко това, без да сме наясно, че хранейки детето с мазнини, ние спъваме един космически, един еволюционен процес, който под формата на духовно-душевен поток -се стреми да премине през целия човек.
Да, хранейки детето с мазнини, ние проваляме намеренията на Космоса!
към текста >>
Ето защо, потъвайки в сън след изтощителна физическа работа, ние изпитваме един вид удо
вол
ствие.
А най-важната последица от това е, че трябва да се предоставим на Духа за продължително време, с една дума ние трябва да спим. Прекалим ли с физическите усилия, налага се да прекарваме в сън големи периоди от време. А на свой ред продължителният сън отново насърчава физическите усилия, идващи не от главата, а от гръдно-стомашната система. Тези усилия пробуждат жизнените сили; ние се сгорещяваме. Кръвта бушува в нас, докато спейки, ние не създаваме условия за да осъществи тя своите задачи в човешкото тяло.
Ето защо, потъвайки в сън след изтощителна физическа работа, ние изпитваме един вид удоволствие.
към текста >>
Обаче безделниците също спят с удо
вол
ствие!
Обаче безделниците също спят с удоволствие!
Как да си обясним това? Да, причината е там, че човекът просто не може да съществува без да се движи. Ленивецът спи не защото работи недостатъчно, а защото пял ден движи, макар и безцелно, своите ръце и крака. Така че безделникът също прави нещо; външно погледнато, той се движи не по-малко от прилежния човек, само че неговите движения са безцелни. Прилежният човек насочва своите действия към външния свят и по този начин се свързва с него.
към текста >>
Колкото повече превръщаме механичните упражнения в смислени, какъвто е случая с евритмията, където всяко движение изразява определен звук, толкова по-голяма хармония постигаме между сън и будност, толкова по-здраво укрепва детската
вол
я и по-нормално протича неговия живот.
Обаче ние сме в състояние да превърнем тези механични движения в смислени и целесъобразни движения, така че не само да плуваме в духовния свят, а да следваме неговите основни направления. Ние постигаме това с помощта на евритмията*52. Колкото повече натоварваме детето с чисто телесни упражнения, толкова по-сънливо и по-склонно към затлъстяване става то.
Колкото повече превръщаме механичните упражнения в смислени, какъвто е случая с евритмията, където всяко движение изразява определен звук, толкова по-голяма хармония постигаме между сън и будност, толкова по-здраво укрепва детската воля и по-нормално протича неговия живот.
Обстоятелството, че постепенно превърнахме гимнастиката в нещо механично, е един от вторичните признаци на нашата материалистическа епоха. А фактът, че деформирахме гимнастиката а и много други физически упражнения до вид спортна дейност, при която наред с безсмислените движения се извършват и съвсем противоестествени движения, подсказва не само материалистическо мислене, но и една чисто животинска тенденция. Интензивната спортна дейност е практически дарвинизъм. Теоретическият дарвинизъм означава да твърдим, че човекът произлиза от животното. Практическият дарвинизъм се свежда до интензивно спортуване и означава да провъзгласим етични норми, които връщат човека обратно към животното.
към текста >>
А колкото по-жадно и съсредоточено вниквате в даден текст, толкова повече укрепвате кръвоносната система и самата жизнеустойчивост на материята, с което не поз
вол
явате на духовните усилия да нарушат Вашия сън.
Както има разлика между смислената физическа дейност и безцелната двигателна активност, така има разлика между механично протичащата мисловна дейност и емоционално наситените мисловни занимания. Ако нашата духовно-душевна работа пробужда все по-голям интерес у нас, тогава тя стимулира дишането и забавя разрушителните процеси в нервната тъкан. Колкото по-повърхностно четете една книга, толкова повече ускорявате вътрешния разпад на материята.
А колкото по-жадно и съсредоточено вниквате в даден текст, толкова повече укрепвате кръвоносната система и самата жизнеустойчивост на материята, с което не позволявате на духовните усилия да нарушат Вашия сън.
Когато човек е принуден да чете за изпити, той прави това против своите интереси. Защото ако би следвал своите интереси поне при съвременните условия на живот той би пропаднал пред всяка изпитна комисия. Прекомерното четене за изпити има тези последици, че нарушава съня и внася истинско безредие в нормалния човешки живот. Децата не правят изключение. Напротив: за тях е най-добре изпитите в края на учебната година да бъдат изобщо премахнати!
към текста >>
64.
14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919
GA_293 Общото човекознание
А това е възможно, само ако я изпълни със своята емоционално наситена
вол
я.
Непрекъснато следва да имаме предвид особено в тази възраст, че всичко, което учителят дава на детето, трябва да се стреми към форми, които подхранват фантазията. Учителят трябва сам да изживее учебната материя и да я проникне с фантазия.
А това е възможно, само ако я изпълни със своята емоционално наситена воля.
Понякога последиците от този подход са забележителни, дори и в по-късната възраст. Обаче най-същественото в последните години на основното образование е да се подсили съвместният живот, вътрешната свързаност между учител и ученици. Не може да бъде добър преподавател този, който не полага постоянни усилия, за да поддържа полета на своята фантазия там, където с нейна помощ учебните предмети трябва да добиват все нови и нови форми. Защото в действителност всичко онова, което веднъж е подготвено с въображение и фантазия, и след години бъде поднесено в същия вид, остава сковано и сухо. Фантазията трябва да бъде непрекъснато обновявана, в противен случай нейните творения губят всякаква стойност.
към текста >>
Нито за миг от своя живот той не бива да си поз
вол
ява отпускане или досада.
Всичко това обаче хвърля ясна светлина върху начина, по който учителят трябва да изгражда своята личност.
Нито за миг от своя живот той не бива да си позволява отпускане или досада.
Има две несъвместими понятия в живота: Учителското призвание и педантизма. И ако някога те все пак се съчетаят в едно цяло, това означава много по-големи нещастия, отколкото обикновено можем да си представим. Аз изобщо не допускам, скъпи мои приятели, че някой би могъл да приеме абсурдното съчетание между учителското призвание и педантизма!
към текста >>
65.
Бележки
GA_293 Общото човекознание
в) двигателно-веществообменната система: носител на
вол
ята
в) двигателно-веществообменната система: носител на волята
към текста >>
1) Азово сетиво (поз
вол
яващо ни да възприемаме Аза на другия човек)
1) Азово сетиво (позволяващо ни да възприемаме Аза на другия човек)
към текста >>
66.
1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Деца, които изразяват остро своята
вол
я и буйстват са холерици..
Деца, които изразяват остро своята воля и буйстват са холерици..
към текста >>
След обед или когато имаме време преди обед, трябва да се грижим за художественото като особено средство за формиране на
вол
ята.
През втората година ще се опитаме да предадем в разказвателна форма живота на животните. От басните ще преминем към истинските взаимоотношения между животните. Но обучението ще е организирано така, че вниманието на детето в продължение на седмици да е концентрирано върху едно и също нещо. В края на учебната година ще има часове, в които ще се опреснява взетото в началото. Постоянно ще се грижим за всичко художествено.
След обед или когато имаме време преди обед, трябва да се грижим за художественото като особено средство за формиране на волята.
към текста >>
От учители-специалисти се нуждаем за обучението по изкуствата, които въздействуват върху
вол
ята, а също и за езиковото обучение.
От учители-специалисти се нуждаем за обучението по изкуствата, които въздействуват върху волята, а също и за езиковото обучение.
Художествените предмети са за специалисти. Класният ръководител работи преди всичко като общ учител. Чрез своето общо обучение въздействува особено върху интелекта и духа. Върху волята действуват изкуствата: гимнастика, евритмия, рисуване.
към текста >>
Върху
вол
ята действуват изкуствата: гимнастика, евритмия, рисуване.
От учители-специалисти се нуждаем за обучението по изкуствата, които въздействуват върху волята, а също и за езиковото обучение. Художествените предмети са за специалисти. Класният ръководител работи преди всичко като общ учител. Чрез своето общо обучение въздействува особено върху интелекта и духа.
Върху волята действуват изкуствата: гимнастика, евритмия, рисуване.
към текста >>
67.
2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Трябва непрекъснато да се търсят нови средства, които да шокират и да превръщат увисналите устни в отворена уста; предизвиква се точно това, което те не правят с удо
вол
ствие.
Може да се направи и друго нещо, което много помага: Когато флегматичната група седи и Вие минавате покрай нея често, можете да направите нещо такова/ д-р Щайнер удря с връзката ключове по масата/ и така предизвиквате шок, с който събуждате децата и те преминават от затворената към отворената уста. В момента, в който сте ги шокирал, опитайте да ги занимавате в продължение на пет минути. Те трябва да се изваждат от летаргията чрез външни въздействия. Чрез въздействие върху несъзнателното трябва да се пребори неравномерната връзка на астралното с физическото тяло.
Трябва непрекъснато да се търсят нови средства, които да шокират и да превръщат увисналите устни в отворена уста; предизвиква се точно това, което те не правят с удоволствие.
Така се решава въпросът, когато тези деца са Ви довели до отчаяние. Ако проявявате търпение и наистина разтърсвате винаги флегматичната група по този начин, ще успеете да постигнете много.
към текста >>
68.
3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Трябва да си изясним, че използуваме учебната материя преди всичко за да използуваме
вол
евите, душевните и мисловни способности на детето, че много по-малко се касае за това какво запомня детето, отколкото до това как то използува своите душевни способности.
Искам в началото да развиете накратко тези неща. По този повод моля г-н М. да представи своя разказ също и за сангвиници и за меланхолици, но и двата пъти много кратко. Но нека да се откроят особеностите, които ще останат след това и ще послужат за създаване на напрежение у детето.
Трябва да си изясним, че използуваме учебната материя преди всичко за да използуваме волевите, душевните и мисловни способности на детето, че много по-малко се касае за това какво запомня детето, отколкото до това как то използува своите душевни способности.
към текста >>
69.
6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Благоразумният психолог не би постъпил така, той ще прояви усет, за да може прозата или стихотворението да въздействуват така върху душата, че тя след като го е преживяла да бъде до
вол
на от впечатлението.
Р.Щ.: Сега искам да обсъдя с Вас част от обучението. Искам да обърна вниманието Ви върху това, че не трябва никога да разваляте съдържанието на едно четиво, а същевременно и чувството и усещанията, които то предизвиква, като след прочита му започнете педантично да го разяснявате.
Благоразумният психолог не би постъпил така, той ще прояви усет, за да може прозата или стихотворението да въздействуват така върху душата, че тя след като го е преживяла да бъде доволна от впечатлението.
Не трябва обаче да се изключва и това, че точно удовлетворяването, което трябва да произлиза от съдържанието на четивото, се засилва когато възпитаникът разбира пълноценно всички нюанси, когато чувствува инстинктивно, това което съдържа стихотворението. Не е необходимо да се прави заучен коментар на стихотворението или разказа, а детето трябва пълноценно да се издигне до чувствено разбиране на едно произведение. Така се повишава удоволствието и удовлетворението на детето.
към текста >>
Така се повишава удо
вол
ствието и удовлетворението на детето.
Р.Щ.: Сега искам да обсъдя с Вас част от обучението. Искам да обърна вниманието Ви върху това, че не трябва никога да разваляте съдържанието на едно четиво, а същевременно и чувството и усещанията, които то предизвиква, като след прочита му започнете педантично да го разяснявате. Благоразумният психолог не би постъпил така, той ще прояви усет, за да може прозата или стихотворението да въздействуват така върху душата, че тя след като го е преживяла да бъде доволна от впечатлението. Не трябва обаче да се изключва и това, че точно удовлетворяването, което трябва да произлиза от съдържанието на четивото, се засилва когато възпитаникът разбира пълноценно всички нюанси, когато чувствува инстинктивно, това което съдържа стихотворението. Не е необходимо да се прави заучен коментар на стихотворението или разказа, а детето трябва пълноценно да се издигне до чувствено разбиране на едно произведение.
Така се повишава удоволствието и удовлетворението на детето.
към текста >>
Вие можете да я сравните само с едно дете, което се гледа с удо
вол
ствие.
Вижте, теменужката наистина е хубава, но когато я наблюдавате как изпъва нагоре своите мили листенца, ще забележите: теменужката иска да бъде забелязана, да бъде видяна. Аз не мога да сравня теменужката с едно скромно дете, което се дърпа назад и остава в ъгъла.
Вие можете да я сравните само с едно дете, което се гледа с удоволствие.
Да, но тя не се показва, когато е скрита в мъха? Когато виждате теменужката да се показва между листенцата и цялото цвете да изпълзява от мъха, е все едно, че теменужката не иска изобщо да бъде видяна, изобщо не иска да бъде мирисана; изглежда така, като че тя иска да бъде търсена. "Да, да, да, аз вече съм тук! Но ти трябва да ме търсиш! " Тази теменужка е нещо като не съвсем скромно дете, но и нещо като дяволито дете."
към текста >>
" Тази теменужка е нещо като не съвсем скромно дете, но и нещо като дя
вол
ито дете."
Вие можете да я сравните само с едно дете, което се гледа с удоволствие. Да, но тя не се показва, когато е скрита в мъха? Когато виждате теменужката да се показва между листенцата и цялото цвете да изпълзява от мъха, е все едно, че теменужката не иска изобщо да бъде видяна, изобщо не иска да бъде мирисана; изглежда така, като че тя иска да бъде търсена. "Да, да, да, аз вече съм тук! Но ти трябва да ме търсиш!
" Тази теменужка е нещо като не съвсем скромно дете, но и нещо като дяволито дете."
към текста >>
Така трябва да се постъпи и с едно четиво: да се направи всичко, което може да доведе до удо
вол
ствие.
Би било добре всички тези обсъждания с децата да се разгледат като подготовка, за да могат децата да получат някаква наслада. След четивото не трябва изобщо да се дават повече обяснения. Нали би било безсмислено, ако искам да Ви изнасям нещо на китайски. Вие бихте казали: Но това няма смисъл; ние не сме учили китайски. Но ако всички Вие знаете китайски и аз започна да Ги говоря, би Ви станало най-малкото скучно, ако след това искам да Ви обясня всичко.
Така трябва да се постъпи и с едно четиво: да се направи всичко, което може да доведе до удоволствие.
към текста >>
Това искам да Ви препоръчам при работата с текстове, защото по този начин имате възможност да обсъдите с децата много неща, които трябва да се включат в училищното обучение и защото с такива текстове ще можете да доставите цялостно удо
вол
ствие на детето.
Когато детето научи езика на стихотворението, тогава то ще постигне всички нюанси и няма да е необходимо да разваляте впечатлението със следващ коментар и педантичност.
Това искам да Ви препоръчам при работата с текстове, защото по този начин имате възможност да обсъдите с децата много неща, които трябва да се включат в училищното обучение и защото с такива текстове ще можете да доставите цялостно удоволствие на детето.
Това е което искам да приемете на сърце във връзка с работата по текстовете.
към текста >>
70.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Искам да Ви помоля вярно да описвате как е било предизвикано противопоставянето на гърците на
вол
ята на кръстоносците.
Как гръцките народи реагират на действията на кръстоносците и как застават срещу това, което искат кръстоносците и намеренията на Гърция спрямо Ориента.
Искам да Ви помоля вярно да описвате как е било предизвикано противопоставянето на гърците на волята на кръстоносците.
След това според мен трябва да опишете как воюващите в Ориента кръстоносци вместо да се бият с ориенталските народи в Западна Азия, започват да воюват помежду си; как европейските народи сами застават един срещу друг, като например Франция и съседните на нея народи, в следствие на надигналите се противоречия по повод това, което са завоювали. Кръстоносните походи са възникнали от огнения ентусиазъм, но духа на раздора завладява участниците, а към това се прибавя и противоречието, между гърци и кръстоносци.
към текста >>
71.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
След това с удо
вол
ствие започваше да ругае.
След това с удоволствие започваше да ругае.
Аз не намирам, че е вредно, ако детето на тази възраст ругае. По-късно това отшумява. Веднъж когато дойдох до вратата тогава момченцето беше малко по-голямо – то се изправи. Не му хрумна достатъчно силна ругатня и каза: "Идват две магарета! "
към текста >>
С по-голямо удо
вол
ствие те се вглъбяват в себе си н лесно се изморяват при физически занимания.
Ф.: Аз мислех, че меланхолични деца ще имат много по-малък интерес към ритмичните упражнения, към тактуването, т.е. към всички упражнения, свързани с необхватността на човешката същност.
С по-голямо удоволствие те се вглъбяват в себе си н лесно се изморяват при физически занимания.
Сигурно би могло когато другите правят упражнения, тези деца да ги съпровождат с песен или да казват в такт някакво стихотворение. Така ще бъдат въвлечени в ритъма без физическо напрежение. Възможно е също децата да отказват тези упражнения, защото в тях е заложена тенденцията никога да не навлизат напълно в нещата, а да задържат в себе си част от своята същност. Тогава би трябвало да се освободят, да скачат в ритъм, за да се ангажират изцяло. В същото време те са обективни.
към текста >>
Бих ли препоръчал още при деца, които не искат да участвуват в евритмията, да предизвикате удо
вол
ствието им от нея като не ги оставяте само да наблюдават евритмизирането на останалите отстрани, но и да се опитате да направите снимки на различните движения.
Р.Щ.: Всичко това е много добре.
Бих ли препоръчал още при деца, които не искат да участвуват в евритмията, да предизвикате удоволствието им от нея като не ги оставяте само да наблюдават евритмизирането на останалите отстрани, но и да се опитате да направите снимки на различните движения.
Те би трябвало да се опростят, за да могат децата да получат нагледна представа от евритмичните форми и движения, които прави човек. Тези снимки се запечатват дълбоко в паметта и въздействуват възпламеняващо върху евритмичните способности. Затова бях помолил госпожица В. да направи такива снимки, които представят простите схематични форми на движението, които въздействуват върху художественото възприятие. Те бяха могли да се използуват, за да се разкрие на детето красотата на линията.
към текста >>
72.
10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
до
вол
ята.
Направете списък и напишете: в ляво човешките душевни особености, от мислите до душевните афекти, радостни и нерадостни чувства, активни афекти, гняв, тъга и т.н.
до волята.
С плана на човешкия душевен свят могат да бъдат сравнени определени растителни форми.
към текста >>
В дясно впишете съответните растителни видове, така че отгоре да са растенията на мисълта, долу растенията на
вол
ята, а по средата всички останали.
В дясно впишете съответните растителни видове, така че отгоре да са растенията на мисълта, долу растенията на волята, а по средата всички останали.
към текста >>
73.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Също, както е била твоята душа, когато още не си играл, а си се задо
вол
явал с мляко и биберон.
Да, виж, аз първо ти говорех за гъбите, за водораслите, за мъховете. Почти всичко, което имате от земята. Ние трябва да отидем в гората, ако искаме да ги опознаем. Те растат там, където е влажно, където е сенчесто. Те не се осмеляват да излязат на слънца.
Също, както е била твоята душа, когато още не си играл, а си се задоволявал с мляко и биберон.
При останалите растения се развиват листа и цветове, когато на растението не му стига, това, което има от земята, от сенчестата гора и излиза на слънцето, на въздух и светлина. Това са душевните качества, които виреят на въздух и светлина." На детето се показва разликата между това, което живее долу, като гъбата и корена и се нуждае от влагата, земята и сянката и това, като цветовете и листата, което се нуждае от въздух и светлина. "Затова растенията, които имат листа и цветове, тъй като обичат въздух и вода, се наричат по-висши растения, както и ти, когато си на 5 или 6 години си по-голям от периода с биберона.
към текста >>
74.
12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Мисля, че Вие не бихте давали с удо
вол
ствие сексуални обяснения на 12 14 годишни палавници.
Очертават се три основни въпроса: Да се вземе под внимание; Кой трябва да извършва сексуална просвета? Който мисли сериозно, с цялата отговорност на възпитател: в училище, скоро ще забележи, че е изключително трудно да се поема тази задача.
Мисля, че Вие не бихте давали с удоволствие сексуални обяснения на 12 14 годишни палавници.
към текста >>
75.
Съдържание
GA_296 Възпитанието
Индустриализма и новата
вол
я от духа
Индустриализма и новата воля от духа
към текста >>
76.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
След една работа, която поз
вол
и да се погледне дълбоко в това, което днес се случва в човешките души, това, което съществува днес като вътрешна трагичност в човешкото развитие, отново мога да съм на това място, което е толкова тясно свързано с онази дейност, за която ние трябва да вярваме, че може да ни дари със силата да превърнем днешната трагичност на човечеството отново в изпълнен с надежда попътен вятър.
След една работа, която позволи да се погледне дълбоко в това, което днес се случва в човешките души, това, което съществува днес като вътрешна трагичност в човешкото развитие, отново мога да съм на това място, което е толкова тясно свързано с онази дейност, за която ние трябва да вярваме, че може да ни дари със силата да превърнем днешната трагичност на човечеството отново в изпълнен с надежда попътен вятър.
към текста >>
Ако днес отидем в страните, които имат зад гърба си първата ре
вол
юция, какво ще разберем за тези неща, за програмите в така наречените общообразователни училища?
Ако днес отидем в страните, които имат зад гърба си първата революция, какво ще разберем за тези неща, за програмите в така наречените общообразователни училища?
Да, какво пише в тези програми! За този, който има поглед върху връзките на човешката природа, за него социалистическите възпитател ни програми са същински кошмар, най-ужасното, което можем да си представим. А най-голямата ужасия, която може да се назове днес, най-ужасното, което може да бъде направено от хората, това училищните програми, образователните планове и специалности, които са свързани с името Луначарски, министъра на образованието на Русия. Това се разиграва в Русия като възпитателна програма, то е смърт на всеки истински социализъм. Но и в други области в Европа възпитателните програми са истински ракови образувания, по-точно социалистическите програми, тъй като те изхождат от един почти невероятен принцип.
към текста >>
В човечеството трябва да се създаде едно напрежение, напрежение на незадо
вол
еност, за да може да се стигне от противоположното, от чистите материални стремления, да се роди стремежа към спиритуалното, към духовността.
И още веднъж бих желал да подчертая: Може да се дискутира относно това, колко дълго време или колко малко време ще е нужно, докато едно подобно убеждение проникне в човешките души. Но ако това убеждение не проникне в човешките души, все пак остава сигурно, че ще се постигне това, към което човечеството се стреми несъзнателно. Мисля, че можете да разберете връзката между осъществяваното от нашата духовна наука в отделните конкретни области, и това, което в съвремието и в близкото бъдеще ще се роди от необходимостта на епохата като големи предизвикателства на времето, като исторически изисквания и необходимости на човечеството. То беше залегнало и в основата на често казваното от мен: духовната наука трябва да бъде разглеждана във връзка с големите исторически задачи на съвремието. Хората днес са безкрайно далеч от способността да преценяват нещата по току що описания начин.
В човечеството трябва да се създаде едно напрежение, напрежение на незадоволеност, за да може да се стигне от противоположното, от чистите материални стремления, да се роди стремежа към спиритуалното, към духовността.
Защото как ще се ориентират хората в големия въпрос, който ги доведе дотам да разбират точно противоположното като Мая, идеология?
към текста >>
Фатализъм, оставяне да се случва това, което желае да се случи: пасивност на човешката
вол
я.
Това, че ориенталците обозначават външния свят като Мая това е древно. Това мистично схващане на света като Мая имаше своето огромно значение в древните времена. В съвремието то отсъствува. Имаше го преди. Тъй като светогледа за Мая в известен смисъл остаря, над Ориента се спусна едно в известен смисъл пасивно себеотдаване на този светоглед един фатализъм, който се пренесе в Европа по най-ужасен начин чрез турцизма.
Фатализъм, оставяне да се случва това, което желае да се случи: пасивност на човешката воля.
към текста >>
Не от неразбираемостта на нещата, а от все още несъществуващата
вол
я, и липсващата смелост да се погледне в тази реалност.
Главният щаб или някоя друга инстанция трябваше да заповяда, нещата да бъдат разбрани, те дори биваха набивани в главите на хората. Те биваха разбирани, защото то се заповядваше. Сега нещата зависят от това, нещо да се разбере със свободната човешка душа. Затова е необходимо душите да се събудят, а те толкова малко желаят това. Но от това зависи всичко.
Не от неразбираемостта на нещата, а от все още несъществуващата воля, и липсващата смелост да се погледне в тази реалност.
Напълно естествено е това, което трябва да говори на човека в едни съвършено нов тон, да е формулирано в различни изречения, от тези, с които хората са свикнали досега. Защото ние сме обхванати от три различни неща, от тези, за които се говори в това триделение.
към текста >>
77.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Следствието на това обаче е, че човешката
вол
я, която се насочва върху машината, в действителност не се насочва към една реалност, не се насочва към действителност.
Така самият човек на петата следатлантска епоха е насилствено насочен към духовното, към предрожденното, и така той е поставен и от още нещо в една необичайна ситуация, който трябва да развие, коя то трябва да доведе до напредък. Паралелно с призрачния светоглед се движи и индустриализма. Още вчера насочих вниманието ви върху това. А основното в индустриализма е това, че машината носителя на индустриализма е прозрачна за духа.
Следствието на това обаче е, че човешката воля, която се насочва върху машината, в действителност не се насочва към една реалност, не се насочва към действителност.
Принципно машината е една химера за обхватната световна реалност. А индустриализмът внася в живота ни нещо, което прави волята на човека в нещо безсмислено в по-висш смисъл. Ще бъде дълбока намеса, ако някога по-новото човечество бъде въвлечено в убеждението, че машината и всичко, което следва от нея като индустриализъм прави волята на човека безсмислена. Днес вече сме достигнали до връхната точка на машинната производителност, тъй като една четвърт от това, което днес сме създали в света, не е резултат единствено на човешката воля, а и на машинната сила една четвърт от това! Това означава нещо извънредно.
към текста >>
А индустриализмът внася в живота ни нещо, което прави
вол
ята на човека в нещо безсмислено в по-висш смисъл.
Паралелно с призрачния светоглед се движи и индустриализма. Още вчера насочих вниманието ви върху това. А основното в индустриализма е това, че машината носителя на индустриализма е прозрачна за духа. Следствието на това обаче е, че човешката воля, която се насочва върху машината, в действителност не се насочва към една реалност, не се насочва към действителност. Принципно машината е една химера за обхватната световна реалност.
А индустриализмът внася в живота ни нещо, което прави волята на човека в нещо безсмислено в по-висш смисъл.
Ще бъде дълбока намеса, ако някога по-новото човечество бъде въвлечено в убеждението, че машината и всичко, което следва от нея като индустриализъм прави волята на човека безсмислена. Днес вече сме достигнали до връхната точка на машинната производителност, тъй като една четвърт от това, което днес сме създали в света, не е резултат единствено на човешката воля, а и на машинната сила една четвърт от това! Това означава нещо извънредно. Човешката воля вече не живее само с чувства тук на земята.
към текста >>
Ще бъде дълбока намеса, ако някога по-новото човечество бъде въвлечено в убеждението, че машината и всичко, което следва от нея като индустриализъм прави
вол
ята на човека безсмислена.
Още вчера насочих вниманието ви върху това. А основното в индустриализма е това, че машината носителя на индустриализма е прозрачна за духа. Следствието на това обаче е, че човешката воля, която се насочва върху машината, в действителност не се насочва към една реалност, не се насочва към действителност. Принципно машината е една химера за обхватната световна реалност. А индустриализмът внася в живота ни нещо, което прави волята на човека в нещо безсмислено в по-висш смисъл.
Ще бъде дълбока намеса, ако някога по-новото човечество бъде въвлечено в убеждението, че машината и всичко, което следва от нея като индустриализъм прави волята на човека безсмислена.
Днес вече сме достигнали до връхната точка на машинната производителност, тъй като една четвърт от това, което днес сме създали в света, не е резултат единствено на човешката воля, а и на машинната сила една четвърт от това! Това означава нещо извънредно. Човешката воля вече не живее само с чувства тук на земята.
към текста >>
Днес вече сме достигнали до връхната точка на машинната производителност, тъй като една четвърт от това, което днес сме създали в света, не е резултат единствено на човешката
вол
я, а и на машинната сила една четвърт от това!
А основното в индустриализма е това, че машината носителя на индустриализма е прозрачна за духа. Следствието на това обаче е, че човешката воля, която се насочва върху машината, в действителност не се насочва към една реалност, не се насочва към действителност. Принципно машината е една химера за обхватната световна реалност. А индустриализмът внася в живота ни нещо, което прави волята на човека в нещо безсмислено в по-висш смисъл. Ще бъде дълбока намеса, ако някога по-новото човечество бъде въвлечено в убеждението, че машината и всичко, което следва от нея като индустриализъм прави волята на човека безсмислена.
Днес вече сме достигнали до връхната точка на машинната производителност, тъй като една четвърт от това, което днес сме създали в света, не е резултат единствено на човешката воля, а и на машинната сила една четвърт от това!
Това означава нещо извънредно. Човешката воля вече не живее само с чувства тук на земята.
към текста >>
Човешката
вол
я вече не живее само с чувства тук на земята.
Принципно машината е една химера за обхватната световна реалност. А индустриализмът внася в живота ни нещо, което прави волята на човека в нещо безсмислено в по-висш смисъл. Ще бъде дълбока намеса, ако някога по-новото човечество бъде въвлечено в убеждението, че машината и всичко, което следва от нея като индустриализъм прави волята на човека безсмислена. Днес вече сме достигнали до връхната точка на машинната производителност, тъй като една четвърт от това, което днес сме създали в света, не е резултат единствено на човешката воля, а и на машинната сила една четвърт от това! Това означава нещо извънредно.
Човешката воля вече не живее само с чувства тук на земята.
към текста >>
В него се поставя човешката
вол
я, без това да има космически смисъл.
Когато запалваме електрическата крушка в това вече няма космически смисъл! Космическият смисъл е отвън. И когато прекрачите една модерна фабрика, оборудвана с машини, то това е една дупка в космоса, която няма значение за космическото развитие. Когато навлезете в гората да събирате дърва, то това има космическо значение, надхвърлящо земното развитие. Ако разгледате една модерна фабрика с всичко, което тя съдържа, то няма значение надхвърлящо земното развитие.
В него се поставя човешката воля, без това да има космически смисъл.
Помислете какво означава това. То означава: от средата на 15 век насам ние имаме за задача да развием едно познание, което е призрачно, което не се докосва до действителността. Ние изпълняваме все повече и повече дейности, за които ни е нужна машина. Все повече и повече неща ние ще създаваме с индустрията, а това, което влагаме като воля в тази индустриална дейност, е без значение за световното развитие.
към текста >>
Все повече и повече неща ние ще създаваме с индустрията, а това, което влагаме като
вол
я в тази индустриална дейност, е без значение за световното развитие.
Ако разгледате една модерна фабрика с всичко, което тя съдържа, то няма значение надхвърлящо земното развитие. В него се поставя човешката воля, без това да има космически смисъл. Помислете какво означава това. То означава: от средата на 15 век насам ние имаме за задача да развием едно познание, което е призрачно, което не се докосва до действителността. Ние изпълняваме все повече и повече дейности, за които ни е нужна машина.
Все повече и повече неща ние ще създаваме с индустрията, а това, което влагаме като воля в тази индустриална дейност, е без значение за световното развитие.
към текста >>
Пред човешката душа се изправя големият въпрос: Има ли все пак смисъл обстоятелството, че това е така, че познанията ни са призрачни,
вол
ята ни е в голямата си част безсмислена, има ли това все пак смисъл за целостта на развитието на човечеството?
Пред човешката душа се изправя големият въпрос: Има ли все пак смисъл обстоятелството, че това е така, че познанията ни са призрачни, волята ни е в голямата си част безсмислена, има ли това все пак смисъл за целостта на развитието на човечеството?
Да, то има смисъл. То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата. Ако хората имаха духа в понятията си, то те можеха да се оставят на течението, нямаше да има нужда да се напрягат да завладеят духа сами. Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа. И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката воля.
към текста >>
И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката
вол
я.
Пред човешката душа се изправя големият въпрос: Има ли все пак смисъл обстоятелството, че това е така, че познанията ни са призрачни, волята ни е в голямата си част безсмислена, има ли това все пак смисъл за целостта на развитието на човечеството? Да, то има смисъл. То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата. Ако хората имаха духа в понятията си, то те можеха да се оставят на течението, нямаше да има нужда да се напрягат да завладеят духа сами. Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа.
И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката воля.
А ние можем да го търсим само ако се издигнем до един светоглед, който да придаде на това, което е бизсмислено нека го наречем индустриализъм някакъв смисъл, като извлечем смисъла от духовното, като си кажем: ние си търсим задачи, които да произлизат от духа. По рано те не бяха нужни, тъй като волята можеше да вземе импулсите от духовното посредством инстинкта, по рано не беше нужно особено да се възвисяваме за да искаме да излезем от духа. Днес е наложително да се напрегнем особено ако желаем да достигнем духовното. И на безсмисления индустриализъм ние трябва да противопоставим едно изпълнено със смисъл желание да излезем от духа.
към текста >>
По рано те не бяха нужни, тъй като
вол
ята можеше да вземе импулсите от духовното посредством инстинкта, по рано не беше нужно особено да се възвисяваме за да искаме да излезем от духа.
То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата. Ако хората имаха духа в понятията си, то те можеха да се оставят на течението, нямаше да има нужда да се напрягат да завладеят духа сами. Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа. И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката воля. А ние можем да го търсим само ако се издигнем до един светоглед, който да придаде на това, което е бизсмислено нека го наречем индустриализъм някакъв смисъл, като извлечем смисъла от духовното, като си кажем: ние си търсим задачи, които да произлизат от духа.
По рано те не бяха нужни, тъй като волята можеше да вземе импулсите от духовното посредством инстинкта, по рано не беше нужно особено да се възвисяваме за да искаме да излезем от духа.
Днес е наложително да се напрегнем особено ако желаем да достигнем духовното. И на безсмисления индустриализъм ние трябва да противопоставим едно изпълнено със смисъл желание да излезем от духа.
към текста >>
Ние трябва да се стремим да се върнем към една проникната от духа
вол
я.
До средата на 15 век хората желаеха инстинктивно да достигнат духа. Ние принципно желаем напълно да се вживеем в машинното на външния живот, в механизма дори и в политиката, която постепенно превърна държавите в машини.
Ние трябва да се стремим да се върнем към една проникната от духа воля.
Затова обаче е нужно да приемем идеята на Духовната наука, при възпитанието например трябва да започнем така, че да поставим в основата това, което знаем от познанието на духовния свят, да възпитаваме така, както ни е дадено това в антропософската духовна наука. С това по-силно, по-съзнателно подчертаване на волята от духа ние поставяме един противовес на безсмислената воля в индустриализма.
към текста >>
НАГОРЕ