Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
12
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
Намерени са
14191
резултата от
1615
текста в
15
страници с части от думите : '
Вол
'.
На страница
12
:
1000
резултата в
179
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Но то навлиза в чувстващия и във
вол
евия човек.
Чрез това антропософската наука за духа стига до сърцето на човека, тя не е само наука на главата, а е наука, която навлиза в сърцето; не изпълва само главата, а изпълва човека, който има кръвообращение и сърце. И ако приемете сериозно това, което казах, когато движим краката си, да, днес може да се изследва механизмът на движението на краката, но вземете един учебник по физиология и изучете механизма на движенията на краката. Едно със сигурност няма да бъде развълнувано при вас - чувството за отговорност. В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент знанието за човека се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това волевите действия. И не само нашите чувства, но и нашата воля се ангажират от това, което също така обективно учим първо за главата, както външната наука.
Но то навлиза в чувстващия и във волевия човек.
Оттам антропософската наука за духа говори на целия човек, докато сега ние все повече разглеждаме като знание това, което ангажира само главата. Но това, което говори само на главата, оставя душевността студена и изобщо не ангажира волята.
към текста >>
Но това, което говори само на главата, оставя душевността студена и изобщо не ангажира
вол
ята.
Едно със сигурност няма да бъде развълнувано при вас - чувството за отговорност. В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент знанието за човека се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това волевите действия. И не само нашите чувства, но и нашата воля се ангажират от това, което също така обективно учим първо за главата, както външната наука. Но то навлиза в чувстващия и във волевия човек. Оттам антропософската наука за духа говори на целия човек, докато сега ние все повече разглеждаме като знание това, което ангажира само главата.
Но това, което говори само на главата, оставя душевността студена и изобщо не ангажира волята.
към текста >>
Пренесете тази мисъл с нейното въздействие върху чувството и
вол
ята педагогически-дидактично и насочете възпитанието така, че когато човекът стане полово зрял, да получи живото чувство: «Аз не съм пълноценен човек, нямам право да се наричам човек, ако не съм добър.» Тогава сте предали един добър морален урок, един морален човешки урок, докато всяко морализаторстване с проповеди и др.под.
Човекът учи да поема доброто с духа. Ако не поеме доброто, той не е пълноценен човек. Той е осакатен човек, все едно, че двете му ръце липсват. Ако двете му ръце липсват, той е физически сакат човек. Ако му липсва доброта, той е душевно-духовно осакатен.
Пренесете тази мисъл с нейното въздействие върху чувството и волята педагогически-дидактично и насочете възпитанието така, че когато човекът стане полово зрял, да получи живото чувство: «Аз не съм пълноценен човек, нямам право да се наричам човек, ако не съм добър.» Тогава сте предали един добър морален урок, един морален човешки урок, докато всяко морализаторстване с проповеди и др.под.
е едно нищо. Когато възпитате човека така, че той да смята моралността на своето човешко същество за принадлежаща към неговата индивидуалност и да се чувства сакат, ако не е морален, да не се чувства напълно човек, накратко, когато той открие моралността изцяло в себе си, тогава някои философи ще го намерят за ужасно и не по немски[4], или ще го нарекат както си искат, докато точно това във всеки случай е най-чистият немски продукт. То обаче е нещо, което доближава духовното колкото е възможно по-близко до човека, и то както днес трябва да го приближим непосредствено до отделната човешка индивидуалност, защото само отделното човешко същество, човешкият индивид в днешното време идва до своята пълна отговорност.
към текста >>
2.
Съдържание
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Човешкият
вол
ев живот.
Човешкият сън зиме и лете. Денонощният цикъл на Слънцето и мисловният живот, годишният цикъл и чувственият живот.
Човешкият волев живот.
След смъртта ние се превръщаме в последиците от нашите морални действия на Земята.
към текста >>
3.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Между раждането и смъртта човек има своята
вол
я макар и по един притъпен, смътен начин; той има своите чувства макар и не толкова притъпени както
вол
ята.
Човекът се ражда като едно безпомощно дете и едва по-късно се превръща строго погледнато в истински човек. Едва на Земята ние се научаваме да вървим, да говорим и да мислим.
Между раждането и смъртта човек има своята воля макар и по един притъпен, смътен начин; той има своите чувства макар и не толкова притъпени както волята.
Тези качества са налице и при съвсем малките деца. Чувствата, дори и да израстват от вътрешните функции, са налице при малките деца; волята също. Доказателства за волята са движенията на малкото дете, колкото и хаотични да са те в началото. А причината, че по-късно чувствата и волята стават нещо съвсем друго, е скрита в обстоятелството, че човекът постепенно развива своето мислене. Мисленето прониква в чувствата, прониква във волята и по този начин те стават все по-съвършени.
към текста >>
Чувствата, дори и да израстват от вътрешните функции, са налице при малките деца;
вол
ята също.
Човекът се ражда като едно безпомощно дете и едва по-късно се превръща строго погледнато в истински човек. Едва на Земята ние се научаваме да вървим, да говорим и да мислим. Между раждането и смъртта човек има своята воля макар и по един притъпен, смътен начин; той има своите чувства макар и не толкова притъпени както волята. Тези качества са налице и при съвсем малките деца.
Чувствата, дори и да израстват от вътрешните функции, са налице при малките деца; волята също.
Доказателства за волята са движенията на малкото дете, колкото и хаотични да са те в началото. А причината, че по-късно чувствата и волята стават нещо съвсем друго, е скрита в обстоятелството, че човекът постепенно развива своето мислене. Мисленето прониква в чувствата, прониква във волята и по този начин те стават все по-съвършени.
към текста >>
Доказателства за
вол
ята са движенията на малкото дете, колкото и хаотични да са те в началото.
Човекът се ражда като едно безпомощно дете и едва по-късно се превръща строго погледнато в истински човек. Едва на Земята ние се научаваме да вървим, да говорим и да мислим. Между раждането и смъртта човек има своята воля макар и по един притъпен, смътен начин; той има своите чувства макар и не толкова притъпени както волята. Тези качества са налице и при съвсем малките деца. Чувствата, дори и да израстват от вътрешните функции, са налице при малките деца; волята също.
Доказателства за волята са движенията на малкото дете, колкото и хаотични да са те в началото.
А причината, че по-късно чувствата и волята стават нещо съвсем друго, е скрита в обстоятелството, че човекът постепенно развива своето мислене. Мисленето прониква в чувствата, прониква във волята и по този начин те стават все по-съвършени.
към текста >>
А причината, че по-късно чувствата и
вол
ята стават нещо съвсем друго, е скрита в обстоятелството, че човекът постепенно развива своето мислене.
Едва на Земята ние се научаваме да вървим, да говорим и да мислим. Между раждането и смъртта човек има своята воля макар и по един притъпен, смътен начин; той има своите чувства макар и не толкова притъпени както волята. Тези качества са налице и при съвсем малките деца. Чувствата, дори и да израстват от вътрешните функции, са налице при малките деца; волята също. Доказателства за волята са движенията на малкото дете, колкото и хаотични да са те в началото.
А причината, че по-късно чувствата и волята стават нещо съвсем друго, е скрита в обстоятелството, че човекът постепенно развива своето мислене.
Мисленето прониква в чувствата, прониква във волята и по този начин те стават все по-съвършени.
към текста >>
Мисленето прониква в чувствата, прониква във
вол
ята и по този начин те стават все по-съвършени.
Между раждането и смъртта човек има своята воля макар и по един притъпен, смътен начин; той има своите чувства макар и не толкова притъпени както волята. Тези качества са налице и при съвсем малките деца. Чувствата, дори и да израстват от вътрешните функции, са налице при малките деца; волята също. Доказателства за волята са движенията на малкото дете, колкото и хаотични да са те в началото. А причината, че по-късно чувствата и волята стават нещо съвсем друго, е скрита в обстоятелството, че човекът постепенно развива своето мислене.
Мисленето прониква в чувствата, прониква във волята и по този начин те стават все по-съвършени.
към текста >>
Вашият замисъл предвижда точно определено действие и когато дойде ред да се ориентирате в Космоса, Вие усещате, че сте привлечени към едно ангелско Същество или пък към едно Същество, изпълнено с
вол
я, и т.н.
С намерението да извършите едно или друго „действие" в духовния свят Вие разширявате Вашето същество из целия Космос, и то по такъв начин, че това разширение се превръща в ориентация. Когато тук Вие си казвате: Сега ще трябва да си купя масло... това е едно намерение. Вие се запътвате например към Базел, купувате маслото и се връщате обратно. Между смъртта и новото раждане Вие също замисляте подобно действие спрямо онези неща, което по-късно ще трябва да осъществите в земния живот; да, Вие замисляте това действие и разширявате Вашето същество из Космоса. Тези две неща са тясно свързани.
Вашият замисъл предвижда точно определено действие и когато дойде ред да се ориентирате в Космоса, Вие усещате, че сте привлечени към едно ангелско Същество или пък към едно Същество, изпълнено с воля, и т.н.
Всички те се съобразяват с Вашето разширено и изнесено навън духовно същество. Вие вдишвате; и тогава тези свръхсетивни Същества внасят в духовната Ви организация не друго, а Вашата собствена част от Логоса; мировите мисли проникват навътре във Вашето същество.
към текста >>
Силите, които ни поз
вол
яват да гледаме звездите от „другата страна", ни ги разкриват не като физически тела, а като духовни Същества.
Върху тези неща аз се спрях подробно на последните си лекции тук в Дорнах. Да, човек минава през сферите на Луната, Венера, Меркурий, Юпитер, Сатурн. Помислете си само как той е излязъл навън в пределите на Космоса... как наблюдава звездите откъм „обратната" им страна. От Земята ние гледаме звездите от долу на горе; когато сме в духовния свят, ние гледаме звездите от вън на вътре. Онези сили, които ни правят способни да гледаме към звездите, ни дават физическия образ на звездите.
Силите, които ни позволяват да гледаме звездите от „другата страна", ни ги разкриват не като физически тела, а като духовни Същества.
А когато преминем извън пределите на Земните планети естествено и тук се налага да си служа с представи от физическия свят тогава, както това е присъщо на сегашната космическа ситуация (изразът „сега" следва да се разбира като едно космическо „Сега" с огромна продължителност), тогава, в разширеното съзнание между смъртта и новото раждане, ние си казваме: Да, най-висше благо е за нас, че Сатурновите сили се проявяват не само в планетарното обкръжение на Земята, а също и в необятните простори на Космоса. Там те са нещо много повече от слабите и незначителни синкави лъчи на Сатурн, които могат да се наблюдават от Земята. Там те ни заливат отвсякъде, там ние сме потопени в духовното сияние на Сатурн и това духовно сияние престава вече да е свързано с пространството; то свети в нещо което е много повече от пространство, и ни озарява по такъв начин, че между смъртта и новото раждане, ние си казваме: с каква голяма благодарност поглеждаме сега към най-външната планета от нашата Слънчева система (защото строго погледнато Уран и Нептун не са Земни планети; те идват много по-късно), сега ние знаем, че Сатурн грее не само надолу към Земята, той грее и навън към необятните простори на Космоса; и тъкмо на Сатурновото духовно сия ние дължим неописуемата благодарност за това, че ще се освободим от Земната тежест, за това, че ще се освободим от физическите говорни сили, от силите на физическото мислене. В живота между смъртта и новото раждане, Сатурн е най-големия благодетел на човека. От духовна гледна точка Сатурн е зареден с такива сили, които са противоположни на Лунните сили.
към текста >>
Духовните Сатурнови сили ни поз
вол
яват да живеем в най-отдалечените предели на Космоса.
Духовните Лунни сили ни приковават към Земята.
Духовните Сатурнови сили ни позволяват да живеем в най-отдалечените предели на Космоса.
Тази е разликата. Тук на Земята Лунните сили са от особено значение за човека; аз многократно съм обяснявал каква е тяхната роля при ежедневното пробуждане. Макар и да звучи странно, обаче е така: Това което са за нас Лунните сили тук на Земята, същото са за нас и Сатурновите сили след смъртта, когато те се носят на просторите на Космоса. Защото звездните отношения съвсем не са такива, че да ни позволят елементарната представа: ето, Сатурн има една предна страна, с която огрява Земята, и една задна страна, с която огрява далечния Космос. Обаче това не е вярно.
към текста >>
Защото звездните отношения съвсем не са такива, че да ни поз
вол
ят елементарната представа: ето, Сатурн има една предна страна, с която огрява Земята, и една задна страна, с която огрява далечния Космос.
Духовните Лунни сили ни приковават към Земята. Духовните Сатурнови сили ни позволяват да живеем в най-отдалечените предели на Космоса. Тази е разликата. Тук на Земята Лунните сили са от особено значение за човека; аз многократно съм обяснявал каква е тяхната роля при ежедневното пробуждане. Макар и да звучи странно, обаче е така: Това което са за нас Лунните сили тук на Земята, същото са за нас и Сатурновите сили след смъртта, когато те се носят на просторите на Космоса.
Защото звездните отношения съвсем не са такива, че да ни позволят елементарната представа: ето, Сатурн има една предна страна, с която огрява Земята, и една задна страна, с която огрява далечния Космос.
Обаче това не е вярно. Напротив, физическото тяло на Сатурн ако мога така да се изразя трябва да си представим като една дупка в огромната сфера на мировия, универсален Сатурн, през която минава духовното сияние на Сатурн. И от определен момент след смъртта, това духовно сияние заличава всеки наш спомен от земния живот, заличава го и го покрива със светлина.
към текста >>
Космическата е
вол
юция можеше да бъде така насочена, щото на земния човек да липсваше каквото и да е предчувствие, че наред с физическите, той има и морални свойства, че неговите вървеж, говор и мисли имат своите небесни съответствия под формата на духовната ориентация, Логоса и мировите мисли.
Обаче нещата са така устроени, че като земно същество, човекът не е напълно изоставен от силите, всред които той пребиваваше между смъртта и новото раждане. Нека погледнем тези процеси и от друга гледна точка.
Космическата еволюция можеше да бъде така насочена, щото на земния човек да липсваше каквото и да е предчувствие, че наред с физическите, той има и морални свойства, че неговите вървеж, говор и мисли имат своите небесни съответствия под формата на духовната ориентация, Логоса и мировите мисли.
Да, ако те не се пробудят по някакъв начин у него, човек остава в неведение спрямо небесните първо образи на своите земни качества. И все пак човекът носи в себе си далечни спомени и предчувствия за небето. Ако спомените и последствията от небето не бяха тук, човекът напълно би забравил всичките си връзки с духовния свят и съвестта никога не би проговорила в душата му. Аз искам да продължа нататък, изхождайки от съвсем ясни и определени позиции. Това което сега ще Ви кажа, може да изглежда на пръв поглед парадоксално, обаче то съответствува на добре проверените духовни факти.
към текста >>
4.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
обикновеното съзнание на днешния човек се проявява чрез неговите мисли, чувства и
вол
я.
При него от една страна имаме лишените от съзнание физическо тяло и етерно тяло, а от друга лишените от съзнание астрално тяло и Аз. И в този случай бихме могли да поставим въпроса: Съществува ли по време на съня някаква връзка между тези две лишени от съзнание части на човека? Ние знаем, че състояние то на будност, т.е.
обикновеното съзнание на днешния човек се проявява чрез неговите мисли, чувства и воля.
И ние трябва да си представим нещата така, сякаш Азът и астралното тяло се потопяват в етерното и физическо тяло и едва след тяхното взаимно проникване се разгарят функциите на мисленето, чувствата и волята.
към текста >>
И ние трябва да си представим нещата така, сякаш Азът и астралното тяло се потопяват в етерното и физическо тяло и едва след тяхното взаимно проникване се разгарят функциите на мисленето, чувствата и
вол
ята.
При него от една страна имаме лишените от съзнание физическо тяло и етерно тяло, а от друга лишените от съзнание астрално тяло и Аз. И в този случай бихме могли да поставим въпроса: Съществува ли по време на съня някаква връзка между тези две лишени от съзнание части на човека? Ние знаем, че състояние то на будност, т.е. обикновеното съзнание на днешния човек се проявява чрез неговите мисли, чувства и воля.
И ние трябва да си представим нещата така, сякаш Азът и астралното тяло се потопяват в етерното и физическо тяло и едва след тяхното взаимно проникване се разгарят функциите на мисленето, чувствата и волята.
към текста >>
В спящия човек мисли, чувства и
вол
я не съществуват.
В спящия човек мисли, чувства и воля не съществуват.
Ако обаче и насочим поглед към земното физическо тяло, ние трябва да си кажем: В това земно физическо тяло действуват всички онези сили, които формират и нашите човешки възприемателни способности. Ако спрем вниманието си на човешкото физическо тяло, ние ще установим, че то има една определена тежест. Спрямо това физическо тяло ние можем да предприемем или поне хипотетично да предвидим определени изследвания, които да ни осветлят разиграващите се в него материални процеси. И тогава ние бихме установили, че тези материални процеси са едно продължение на онези процеси, които се разиграват навън в земната природа и които под формата на „изхранване" продължават своето развитие вътре в човешкото тяло. Във физическото тяло на човека откриваме също и онези процеси, които се осъществяват в неговото дишане.
към текста >>
По същия начин трябва да свикнем, също и зад физическата обвивка на растенията, зад тяхната ако ми поз
вол
ите този израз „физиогномия", да търсим душевно духовния план на нещата.
Според физическата наука, пролетният цъфтеж и есенното увяхване са свързани със Слънцето. Освен това науката ни показва, че хлорофилът може да се образува само под действието на Слънчевата светлина. Изобщо физическата наука ни описва какво се разиграва във физическите процеси; тя обаче не ни показва какво става зад цъфтежа и увяхване то, тя не ни показва само те духовни процеси на растителния свят. Но точно както кръвната циркулация прониква навсякъде и човешкия физически организъм, точно както етерните процеси се манифестират в този физически организъм като съдови явления, и точно както човешкият физически организъм е пронизван с душевно духовни сили, по същия начин в.разлистването, цъфтежа и увяхването на растенията се разиграват такива физически процеси, които също са пронизани от всякъде с духовни и душевни космически сили. Когато погледнем един човек в лицето, когато уловим неговия поглед, мимика, жестове и т.н., ние всъщност проникваме зад физическата обвивка в областите на душата и Духа.
По същия начин трябва да свикнем, също и зад физическата обвивка на растенията, зад тяхната ако ми позволите този израз „физиогномия", да търсим душевно духовния план на нещата.
към текста >>
А от това, което току що казах, Вие неизбежно ще направите извода: През лятото човешкият сън е нещо съвсем различно от това, което е той през зимата, макар и сегашната степен на съзнанието да не поз
вол
ява „регистрирането" на тези подробности.
А от това, което току що казах, Вие неизбежно ще направите извода: През лятото човешкият сън е нещо съвсем различно от това, което е той през зимата, макар и сегашната степен на съзнанието да не позволява „регистрирането" на тези подробности.
В по-древните епохи от развитието на човечеството хората можеха да правят твърде точна разлика между зимния сън и летния сън. Те знаеха също и какво е конкретното значение на зимния и летния сън върху самите тях. Древните хора добре знаеха, че естеството на летния сън им дава правото да са напълно сигурни: да, през лятото цялата Земя е обвита от образни мисли. И тези древни хора имаха непосредственото усещане: По време на лятото „горните" Богове слизат и обгръщат Земята от всякъде; по време на зимата „долните" Богове се изкачват горе и на свой ред обгръщат Земята от всякъде. Този имагинативен свят различен зиме и лятос беше възприеман като една промяна в съотношението между горните и долните Богове.
към текста >>
Ето защо от антропософска гледна точка можем да сме сигурни: В разгара на лятото, по времето на Еньовден, човек може да се скрие от духовните Същества, така че да изгради в себе си безбожни и осъдителни чувства, гъстата мрежа от имагинации над него не им поз
вол
ява да нахлуят в Космоса.
Да, скъпи мои приятели, ако бяхме затворени в сферата на Зимния свят без каквато и да е възможност за проникване в духовния Космос, ние като земни хора изобщо не бихме могли да разсъждаваме. Това би било невъзможно.
Ето защо от антропософска гледна точка можем да сме сигурни: В разгара на лятото, по времето на Еньовден, човек може да се скрие от духовните Същества, така че да изгради в себе си безбожни и осъдителни чувства, гъстата мрежа от имагинации над него не им позволява да нахлуят в Космоса.
Те остават тук. С настъпването на зимата обаче и особено по време на Коледната седмица, Боговете жадно отправят своя взор към Земята; човешката душа се отваря и това, което живее в Азът и астралното тяло се изнася навън в Космоса. Пред нашето въображение израства следната картина: Сякаш с настъпва нето на зимата, Земната планета отваря своите прозорци, за да погледнат Ангелои и Архангелои към земните хора.
към текста >>
А всичко, което мислим то остава на Земята; Ангели и Архангели изобщо не се интересуват от него; да, когато надничат през Коледните прозорци, те се интересуват от нещо съвсем друго, защото ако ми поз
вол
ите този израз сега те разполагат с по-високия „карат злато", който могат да получат от духовно-душевната същност на човека.
А всичко, което мислим то остава на Земята; Ангели и Архангели изобщо не се интересуват от него; да, когато надничат през Коледните прозорци, те се интересуват от нещо съвсем друго, защото ако ми позволите този израз сега те разполагат с по-високия „карат злато", който могат да получат от духовно-душевната същност на човека.
И тези по-ценни монети се отливат не другаде, а в „монетния двор" на чувствата, там където живее и страда човешката душа. За Космоса, скъпи мои приятели, мислите са само нищожни разменни монети. Но всяка нощ в тези нищожни разменни монети се вглеждат долните Богове. И така, всяка нощ Космосът не далечният Космос, а непосредственото космическо обкръжение на Земята, съставено от подчинени и елементарни Същества се вглежда и вслушва в нашите умствени качества: дали сме глупави или умни хора! Денонощният кръг на Слънцето е този, който осведомява близкия Космос за качеството на нашите мисли.
към текста >>
Обаче нашата
вол
я, скъпи мои приятели, нашата
вол
ева природа, не може да бъде пренесена по този начин в Космоса.
Обаче нашата воля, скъпи мои приятели, нашата волева природа, не може да бъде пренесена по този начин в Космоса.
Защото нали разбирате: Денонощният ритъм е строго фиксиран. Той неизменно протича в рамките на 24 часа. Годишният кръг на Слънцето е също строго фиксиран. Строгото подреждане на денонощния ритъм намира своето отражение в строго логично подреждане на нашите мисли. Правилното и равномерно протичане на календарната година намира своето отражение в изблиците на нашите чувства, при което душата ни получава определени усещания за да окачествява човешкото поведение: ето, това е добро, а това зло.
към текста >>
Обаче в човека живее и нещо трето, това е
вол
ята.
Обаче в човека живее и нещо трето, това е волята.
Волята е свързана с чувствата, а те не могат друго, освен да се обръщат към определени човешки действия и да казват: ето, това е морално добро, а това морално зло. Обаче волята може да импулсира както морално добри дела, така и дела, които не са морално добри. Тук няма ритъм, няма подреждане, няма закономерности. Отношението на волята към Азът в никакъв случай не е фиксирано и закономерно, както съответните отношения на мислите и чувствата. Ние не можем да окачествим една лоша постъпка като добра или пък една добра по-тъпка като лоша; ние не можем да определим една логична мисъл като нелогична или една нелогична мисъл като логична.
към текста >>
Вол
ята е свързана с чувствата, а те не могат друго, освен да се обръщат към определени човешки действия и да казват: ето, това е морално добро, а това морално зло.
Обаче в човека живее и нещо трето, това е волята.
Волята е свързана с чувствата, а те не могат друго, освен да се обръщат към определени човешки действия и да казват: ето, това е морално добро, а това морално зло.
Обаче волята може да импулсира както морално добри дела, така и дела, които не са морално добри. Тук няма ритъм, няма подреждане, няма закономерности. Отношението на волята към Азът в никакъв случай не е фиксирано и закономерно, както съответните отношения на мислите и чувствата. Ние не можем да окачествим една лоша постъпка като добра или пък една добра по-тъпка като лоша; ние не можем да определим една логична мисъл като нелогична или една нелогична мисъл като логична. Това обстоятелство произтича от там, че мисленето се намира под дневните въздействия на Слънцето, в чувствата под въздействията на Слънцето в неговия годишен цикъл.
към текста >>
Обаче
вол
ята може да импулсира както морално добри дела, така и дела, които не са морално добри.
Обаче в човека живее и нещо трето, това е волята. Волята е свързана с чувствата, а те не могат друго, освен да се обръщат към определени човешки действия и да казват: ето, това е морално добро, а това морално зло.
Обаче волята може да импулсира както морално добри дела, така и дела, които не са морално добри.
Тук няма ритъм, няма подреждане, няма закономерности. Отношението на волята към Азът в никакъв случай не е фиксирано и закономерно, както съответните отношения на мислите и чувствата. Ние не можем да окачествим една лоша постъпка като добра или пък една добра по-тъпка като лоша; ние не можем да определим една логична мисъл като нелогична или една нелогична мисъл като логична. Това обстоятелство произтича от там, че мисленето се намира под дневните въздействия на Слънцето, в чувствата под въздействията на Слънцето в неговия годишен цикъл. Волята обаче е предоставена на човечеството.
към текста >>
Отношението на
вол
ята към Азът в никакъв случай не е фиксирано и закономерно, както съответните отношения на мислите и чувствата.
Обаче в човека живее и нещо трето, това е волята. Волята е свързана с чувствата, а те не могат друго, освен да се обръщат към определени човешки действия и да казват: ето, това е морално добро, а това морално зло. Обаче волята може да импулсира както морално добри дела, така и дела, които не са морално добри. Тук няма ритъм, няма подреждане, няма закономерности.
Отношението на волята към Азът в никакъв случай не е фиксирано и закономерно, както съответните отношения на мислите и чувствата.
Ние не можем да окачествим една лоша постъпка като добра или пък една добра по-тъпка като лоша; ние не можем да определим една логична мисъл като нелогична или една нелогична мисъл като логична. Това обстоятелство произтича от там, че мисленето се намира под дневните въздействия на Слънцето, в чувствата под въздействията на Слънцето в неговия годишен цикъл. Волята обаче е предоставена на човечеството. Някой би могъл да каже: Добре, ако аз мисля нелогично и моите нелогични мисли се изнасят всяка нощ горе в Космоса, където причиняват известно объркване какво ме засяга това? Аз не съм там, за да слагам ред в Космоса!
към текста >>
Вол
ята обаче е предоставена на човечеството.
Обаче волята може да импулсира както морално добри дела, така и дела, които не са морално добри. Тук няма ритъм, няма подреждане, няма закономерности. Отношението на волята към Азът в никакъв случай не е фиксирано и закономерно, както съответните отношения на мислите и чувствата. Ние не можем да окачествим една лоша постъпка като добра или пък една добра по-тъпка като лоша; ние не можем да определим една логична мисъл като нелогична или една нелогична мисъл като логична. Това обстоятелство произтича от там, че мисленето се намира под дневните въздействия на Слънцето, в чувствата под въздействията на Слънцето в неговия годишен цикъл.
Волята обаче е предоставена на човечеството.
Някой би могъл да каже: Добре, ако аз мисля нелогично и моите нелогични мисли се изнасят всяка нощ горе в Космоса, където причиняват известно объркване какво ме засяга това? Аз не съм там, за да слагам ред в Космоса!
към текста >>
И все пак в условията на Земята моята
вол
я е безпорядъчна и нерегулирана.
И все пак в условията на Земята моята воля е безпорядъчна и нерегулирана.
Материалистичният човек, който се съобразява единствено с живота между раждането и смъртта никога не може да стигне до мисъл та, че неговата воля има космическо значение. Впрочем той не достига и до усещането, че неговите мисли и чувства също имат някакво космическо значение. Само онзи, който добре знае, че мислите проявяват космическото си действие чрез дневния цикъл, а чувствата чрез годишния цикъл на Слънцето, само той вижда как това, което се разиграва чрез добрата или зла воля на земния човек, се пренася горе в Космоса. И точно това, скъпи мои приятели, което действува в човешката воля, точно него човек трябва да пренесе горе в Космоса, и той го пренася в мига, когато минава през Портата на смъртта. Да, за да пренесе последиците от своята добра или зла воля, човек няма нужда от дневния или годишен ритъм, а от Портата на смъртта.
към текста >>
Материалистичният човек, който се съобразява единствено с живота между раждането и смъртта никога не може да стигне до мисъл та, че неговата
вол
я има космическо значение.
И все пак в условията на Земята моята воля е безпорядъчна и нерегулирана.
Материалистичният човек, който се съобразява единствено с живота между раждането и смъртта никога не може да стигне до мисъл та, че неговата воля има космическо значение.
Впрочем той не достига и до усещането, че неговите мисли и чувства също имат някакво космическо значение. Само онзи, който добре знае, че мислите проявяват космическото си действие чрез дневния цикъл, а чувствата чрез годишния цикъл на Слънцето, само той вижда как това, което се разиграва чрез добрата или зла воля на земния човек, се пренася горе в Космоса. И точно това, скъпи мои приятели, което действува в човешката воля, точно него човек трябва да пренесе горе в Космоса, и той го пренася в мига, когато минава през Портата на смъртта. Да, за да пренесе последиците от своята добра или зла воля, човек няма нужда от дневния или годишен ритъм, а от Портата на смъртта.
към текста >>
Само онзи, който добре знае, че мислите проявяват космическото си действие чрез дневния цикъл, а чувствата чрез годишния цикъл на Слънцето, само той вижда как това, което се разиграва чрез добрата или зла
вол
я на земния човек, се пренася горе в Космоса.
И все пак в условията на Земята моята воля е безпорядъчна и нерегулирана. Материалистичният човек, който се съобразява единствено с живота между раждането и смъртта никога не може да стигне до мисъл та, че неговата воля има космическо значение. Впрочем той не достига и до усещането, че неговите мисли и чувства също имат някакво космическо значение.
Само онзи, който добре знае, че мислите проявяват космическото си действие чрез дневния цикъл, а чувствата чрез годишния цикъл на Слънцето, само той вижда как това, което се разиграва чрез добрата или зла воля на земния човек, се пренася горе в Космоса.
И точно това, скъпи мои приятели, което действува в човешката воля, точно него човек трябва да пренесе горе в Космоса, и той го пренася в мига, когато минава през Портата на смъртта. Да, за да пренесе последиците от своята добра или зла воля, човек няма нужда от дневния или годишен ритъм, а от Портата на смъртта.
към текста >>
И точно това, скъпи мои приятели, което действува в човешката
вол
я, точно него човек трябва да пренесе горе в Космоса, и той го пренася в мига, когато минава през Портата на смъртта.
И все пак в условията на Земята моята воля е безпорядъчна и нерегулирана. Материалистичният човек, който се съобразява единствено с живота между раждането и смъртта никога не може да стигне до мисъл та, че неговата воля има космическо значение. Впрочем той не достига и до усещането, че неговите мисли и чувства също имат някакво космическо значение. Само онзи, който добре знае, че мислите проявяват космическото си действие чрез дневния цикъл, а чувствата чрез годишния цикъл на Слънцето, само той вижда как това, което се разиграва чрез добрата или зла воля на земния човек, се пренася горе в Космоса.
И точно това, скъпи мои приятели, което действува в човешката воля, точно него човек трябва да пренесе горе в Космоса, и той го пренася в мига, когато минава през Портата на смъртта.
Да, за да пренесе последиците от своята добра или зла воля, човек няма нужда от дневния или годишен ритъм, а от Портата на смъртта.
към текста >>
Да, за да пренесе последиците от своята добра или зла
вол
я, човек няма нужда от дневния или годишен ритъм, а от Портата на смъртта.
И все пак в условията на Земята моята воля е безпорядъчна и нерегулирана. Материалистичният човек, който се съобразява единствено с живота между раждането и смъртта никога не може да стигне до мисъл та, че неговата воля има космическо значение. Впрочем той не достига и до усещането, че неговите мисли и чувства също имат някакво космическо значение. Само онзи, който добре знае, че мислите проявяват космическото си действие чрез дневния цикъл, а чувствата чрез годишния цикъл на Слънцето, само той вижда как това, което се разиграва чрез добрата или зла воля на земния човек, се пренася горе в Космоса. И точно това, скъпи мои приятели, което действува в човешката воля, точно него човек трябва да пренесе горе в Космоса, и той го пренася в мига, когато минава през Портата на смъртта.
Да, за да пренесе последиците от своята добра или зла воля, човек няма нужда от дневния или годишен ритъм, а от Портата на смъртта.
към текста >>
За нашите мисли ние казваме: Да, ние разполагаме с мислите, но те не са оставени на нашия произ
вол
; когато мислим, ние трябва да следваме световните закономерности, иначе ще влизаме в постоянен конфликт с едно или друго явление.
И виждате ли, тук е скрито нещо много особено в отношението на човека към Космоса.
За нашите мисли ние казваме: Да, ние разполагаме с мислите, но те не са оставени на нашия произвол; когато мислим, ние трябва да следваме световните закономерности, иначе ще влизаме в постоянен конфликт с едно или друго явление.
Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал един старец, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произвол спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят. И така, по отношение на нашите мисли ние не сме независими, понеже чрез дневния цикъл на Слънцето те се пренасят горе в Космоса. По отношение на нашите чувства ние също не сме независими: те се пренасят горе чрез годишния цикъл на Слънцето. С други думи: по време на земното съществуване нашите мисли и чувства живеят не само в нашите глави и сърца, те имат не само земно, но и космическо съществуване. А онова, което живее в нашата воля, него ние съхраняваме при себе си до самата смърт.
към текста >>
Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал един старец, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произ
вол
спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят.
И виждате ли, тук е скрито нещо много особено в отношението на човека към Космоса. За нашите мисли ние казваме: Да, ние разполагаме с мислите, но те не са оставени на нашия произвол; когато мислим, ние трябва да следваме световните закономерности, иначе ще влизаме в постоянен конфликт с едно или друго явление.
Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал един старец, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произвол спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят.
И така, по отношение на нашите мисли ние не сме независими, понеже чрез дневния цикъл на Слънцето те се пренасят горе в Космоса. По отношение на нашите чувства ние също не сме независими: те се пренасят горе чрез годишния цикъл на Слънцето. С други думи: по време на земното съществуване нашите мисли и чувства живеят не само в нашите глави и сърца, те имат не само земно, но и космическо съществуване. А онова, което живее в нашата воля, него ние съхраняваме при себе си до самата смърт. И чак когато положим мъртвото тяло в гроба, т.е.
към текста >>
А онова, което живее в нашата
вол
я, него ние съхраняваме при себе си до самата смърт.
За нашите мисли ние казваме: Да, ние разполагаме с мислите, но те не са оставени на нашия произвол; когато мислим, ние трябва да следваме световните закономерности, иначе ще влизаме в постоянен конфликт с едно или друго явление. Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал един старец, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произвол спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят. И така, по отношение на нашите мисли ние не сме независими, понеже чрез дневния цикъл на Слънцето те се пренасят горе в Космоса. По отношение на нашите чувства ние също не сме независими: те се пренасят горе чрез годишния цикъл на Слънцето. С други думи: по време на земното съществуване нашите мисли и чувства живеят не само в нашите глави и сърца, те имат не само земно, но и космическо съществуване.
А онова, което живее в нашата воля, него ние съхраняваме при себе си до самата смърт.
И чак когато положим мъртвото тяло в гроба, т.е. когато го отхвърлим и нямаме вече нищо общо със Земните сили, тогава ние пренасяме в Космоса последиците от нашата добра или зла воля.
към текста >>
когато го отхвърлим и нямаме вече нищо общо със Земните сили, тогава ние пренасяме в Космоса последиците от нашата добра или зла
вол
я.
И така, по отношение на нашите мисли ние не сме независими, понеже чрез дневния цикъл на Слънцето те се пренасят горе в Космоса. По отношение на нашите чувства ние също не сме независими: те се пренасят горе чрез годишния цикъл на Слънцето. С други думи: по време на земното съществуване нашите мисли и чувства живеят не само в нашите глави и сърца, те имат не само земно, но и космическо съществуване. А онова, което живее в нашата воля, него ние съхраняваме при себе си до самата смърт. И чак когато положим мъртвото тяло в гроба, т.е.
когато го отхвърлим и нямаме вече нищо общо със Земните сили, тогава ние пренасяме в Космоса последиците от нашата добра или зла воля.
към текста >>
И ето човекът прекрачва Портата на смъртта, натоварен с последиците от своите
вол
еви импулси.
И ето човекът прекрачва Портата на смъртта, натоварен с последиците от своите волеви импулси.
По време на земния си живот той е обкръжен доколкото ги различава на външната светлина от минерали, растения, животни, от света на нашите облаци, реки, скали, планини и т.н. Но след като отхвърли своето физическо и етерно тяло, т.е. след като мине през Портата на смъртта, човекът се вижда обграден от един друг свят. И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства. „Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства.
към текста >>
5.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако човек мине покрай едно ябълково дърво, откъсне ябълка и я изяде, ние можем да твърдим, че ябълковото дърво има определени въздействия върху този човек; обаче не и произ
вол
но да си мислим, че например ябълковото дърво изпраща своите лъчи към човека.
Ако човек мине покрай едно ябълково дърво, откъсне ябълка и я изяде, ние можем да твърдим, че ябълковото дърво има определени въздействия върху този човек; обаче не и произволно да си мислим, че например ябълковото дърво изпраща своите лъчи към човека.
Или пък ако друг човек прекоси една ливада, където пасе крава и след седем дни той намазва своята филия с масло, получено от кравата в този случай не трябва да си представяме, че кравата е упражнила едно пряко въздействие върху човека. По същия начин стоят и нещата, свързани с въздействията на звездния свят върху човека. Отношението на звездния свят към човека и на човека към звездния свят е толкова реално, колкото и отношението на човека към кравата, чието масло той приема седем дни след като я вижда тук или там по полето.
към текста >>
Бихме могли да кажем, и то не сим
вол
ично, а в най-конкретен смисъл: Денем човекът е свързан със субстанциите на Земята, нощем човекът приема в себе си това, което му дават звездите.
Бихме могли да кажем, и то не символично, а в най-конкретен смисъл: Денем човекът е свързан със субстанциите на Земята, нощем човекът приема в себе си това, което му дават звездите.
Така че доколкото е буден, човекът е свързан със Земята; а нощем по време на съня той е, ако мога така да се изразя откъснат от Земята и в неговото физическо и етерно тяло се разиграват не земни, а небесни процеси.
към текста >>
И докато плътната завеса пред човешкия поглед не му поз
вол
ява да види духовния свят, който се простира зад видимия сетивен свят, нашият човешки живот ще изглежда като нещо извънредно сложно, извънредно комплицирано.
Доколкото земният човек напредва в своето материалистическо познание, под влияние на интелектуализма, той все повече и повече се превръща в един завършен филистер. Определяйки нашата епоха като епоха на научно-интелектуален подем, бихме могли да я назовем и епоха на всеобщото филистерство. Защо то човекът не стига до съзнанието: Ето, сега аз съм в зависимост от нещо друго, както и тук на Земята съм зависим от моите сетивни впечатления. Да, по този начин човекът изобщо не разбира как е поставя всъщност в космическия свят. А неговото място в космическия свят съвсем не е лесно за разбиране.
И докато плътната завеса пред човешкия поглед не му позволява да види духовния свят, който се простира зад видимия сетивен свят, нашият човешки живот ще изглежда като нещо извънредно сложно, извънредно комплицирано.
към текста >>
Те отказваха да се присъединят към ако ми поз
вол
ите този израз - „екскорта" на Яхве, който го придружаваше при отделянето на Луната.
Обаче имаше и такива Същества, които само наблюдаваха отделянето на Луната от Земята.
Те отказваха да се присъединят към ако ми позволите този израз - „екскорта" на Яхве, който го придружаваше при отделянето на Луната.
Тези Същества останаха на Земята. Другите Същества, чиито обобщен представител е Яхве, се свързаха с отделената Луна. В известен смисъл, когато съзерцаваме Луната, ние можем да сме напълно уверени: Там са законните и легални сили на Яхве; Луната е само външния и физически образ на всичко, което взема законно и правилно участие в космическия ред под формата на Яхве. Обаче когато се научим да познаваме онова, което се разиграва в Земната повърхност както в твърдия земен елемент, така и в течния воден елемент, тогава ние всъщност ще се направим пред онези свръхсетивни Същества, които тъй да се каже отказаха да приемат Луната за свое обиталище, и останаха, макар и по един неправилен начин, свързани със Земята.
към текста >>
Обърне те се към литературата на 19 век; вземете остроумните хипотези на такива теолози като Давид Фридрих Щраус, Калтхоф и т.н., вземете техните подражатели и епигони като например Артур Друс и ще се убедите, че всички те застъпват възгледа: Христос е една митологична фигура, Христос е само един сим
вол
, създаден и утвърден от фантазията на хората.
Луциферическото войнство вдъхновява преди всичко днешната остаряла теология. Един далечен отблясък на тази луциферическа мощ в нашия културен живот, ние откриваме в онези твърдения, които искат да превърнат Христос в някакъв мит. Обаче чрез Мистерията на Голгота, Христос слезе на Земята като една реална човешка личност. Естествено, това се оказва съвсем неприемливо за онези Същества, които искат да превърнат хората в морални автомати, лишени от индивидуалната свобода. Ето защо: да зачеркнем реалното съществуване на Христос, Христос е само един мит!
Обърне те се към литературата на 19 век; вземете остроумните хипотези на такива теолози като Давид Фридрих Щраус, Калтхоф и т.н., вземете техните подражатели и епигони като например Артур Друс и ще се убедите, че всички те застъпват възгледа: Христос е една митологична фигура, Христос е само един символ, създаден и утвърден от фантазията на хората.
Да това войнство знае какво прави! Обаче това е само едната и то първата ударна вълна.
към текста >>
Те искат, ако ми поз
вол
ите този израз да подковат коня си с целия свят, тъй като не виждат в този свят никакви свръхсетивни сили; да подковат коня си, а не да разберат и приложат скритите в нашия свят свръхсетивни сили.
Точно в същото положение се оказват и онези хора, които отказват да приемат познанието за духовния свят.
Те искат, ако ми позволите този израз да подковат коня си с целия свят, тъй като не виждат в този свят никакви свръхсетивни сили; да подковат коня си, а не да разберат и приложат скритите в нашия свят свръхсетивни сили.
Естествено, имаше и такива времена споменът за тях не е чак толкова далечен кога то с подобни железни парчета хората подковаваха своите коне и не усещаха нищо нередно, нищо смущава що. Обаче днес нещата изглеждат съвсем различно. А наближава една друга епоха, през която човекът ще копнее за вестите от духовния свят; той ще копнее за тях дори с оглед на обикновения си социален живот.
към текста >>
И тогава Антропософията ще навлезе не само в разбирането това е несъществено а в човешката
вол
я, а това е много съществено, това е от огромно значение.
Това не трябва да забравяме нито за миг.
И тогава Антропософията ще навлезе не само в разбирането това е несъществено а в човешката воля, а това е много съществено, това е от огромно значение.
Тогава, скъпи мои приятели, ние ще искаме преди всичко да мислим, истински да мислим.
към текста >>
6.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Това се отнася и за човешката
вол
я, за човешкото поведение.
Всичко онова, което се развива в неговите чувства между раждането и смъртта също е свързано с тези три природни царства.
Това се отнася и за човешката воля, за човешкото поведение.
Да, между раждането и смъртта, човекът е дълбоко свързан с това, което неговите сетива извличат от трите природни царства.
към текста >>
И това друго състояние възниква само поради обстоятелството, че в нашето космическо съзнание ние заличаваме всяка представа, всяко чувство за Съществата от висшите Йерархии, както и всяка
вол
я, която тези Същества упражняват върху нас.
Ние не бихме били човеци в истинския смисъл на думата, ако живеехме единствено в това състояние. Да, по време на живота в духовния свят между смъртта и новото раждане, ние не бихме могли да понесем това състояние, също както тук на Земята не бихме могли да понесем едно безкрайно вдишване, без да го прекъсваме с ритмичния процес на издишването. Да, това състояние трябва да се замени с едно друго състояние.
И това друго състояние възниква само поради обстоятелството, че в нашето космическо съзнание ние заличаваме всяка представа, всяко чувство за Съществата от висшите Йерархии, както и всяка воля, която тези Същества упражняват върху нас.
към текста >>
И тогава, ако ми поз
вол
ите един земен израз, ние сме „вън" от нашето тяло; макар и всичко да е в измеренията на духовния свят, ние можем да заявим: ето, сега ние сме вън от нашето тяло.
Така че можем да сме напълно сигурни: По време на живота между смъртта и новото раждане има интервали, през които ние сме преизпълнени и просто „преливаме" от светлината на висшите Йерархии, интервали през които Съществата от висшите Йерархии действуват вътре в нас. Обаче настъпва и една друга фаза, едно друго състояние, по време на което ние смекчаваме и после напълно отстраняваме каквото и да е съзнание за действуващите в нас свръхсетивни Същества.
И тогава, ако ми позволите един земен израз, ние сме „вън" от нашето тяло; макар и всичко да е в измеренията на духовния свят, ние можем да заявим: ето, сега ние сме вън от нашето тяло.
Ние не знаем нищо за света, който живее в нас; но от друга страна едва с помощта на подобни състояния ние стигаме до себе си. Ние не живеем вече в другите Същества от висшите Йерархии, ние живеем в себе си. Всъщност ако разполагаме само с едното състояние, ние никога не бихме могли да стигнем между смъртта и новото раждане до едно съзнание за себе си. Както тук на Земята трябва да редуваме вдишването с издишване, или съня с бодърствуване, така и между смъртта и новото раждане ние трябва да осъществяваме ритмичната смяна между състоянието, при което в нас действуват Йерархиите, и състоянието при което ние се приближаваме до себе си.
към текста >>
Да, днес антропософското познание ни поз
вол
ява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора.
По време на земния живот ние имаме твърде слаб спомен за съвместните ни действия със Съществата от висшите Йерархии. Ако между смър-тта и новото раждане ние нямаме срещи и съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии, тук на Земята ние не бихме могли да развием силата на любовта. Защото това, което тук на Земята развиваме като сила на любовта, е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от съвместния ни живот с висшите Йерархии между смъртта и новото раждане. Фактът, че тук на Земята можем да разгърнем силите на човешката любов, че изобщо можем да стигнем до разбирането на едно друго човешко същество, се обяснява само с това, че между смъртта и новото раждане ние сме живяло заедно със Съществата от висшите Йерархии.
Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора.
Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора. Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен живота в условията на Земята. Впрочем когато в този случай говоря за любовта и особено за всеобщата човешка любов, Вие трябва да си представите цялото значение на едно действително проникновено разбиране на другия човек. И ако към всеобщата човешка любов прибавите това разбиране на другия човек, за което става дума сега, Вие ще се изправите пред самия човешки морал. Защото земният човешки морал ако той не се вдъхновява от голи фрази и красиви речи се основава на интереса, който един човек може да изпита към друг човек, на възможността да се съзерцава другия човек.
към текста >>
Нека се обърнем и към другото състояние, когато човекът заглушава своето съзнание за съвместния си живот със Съществата от висшите Йерархии, когато подобно на земния сън впечатленията от света замлъкват, когато утихва и съвместният
вол
ев живот, когато човекът между смъртта и новото раждане се приближава до себе си.
Нека се обърнем и към другото състояние, когато човекът заглушава своето съзнание за съвместния си живот със Съществата от висшите Йерархии, когато подобно на земния сън впечатленията от света замлъкват, когато утихва и съвместният волев живот, когато човекът между смъртта и новото раждане се приближава до себе си.
И нали се досещате? това състояние също има едно ехо, едно продължение тук в земния живот. А то не е нищо друго, освен силата на спомнянето, силата на паметта.
към текста >>
И в същото време, докато човек се ограничава само с личните си космически изживявания, само с това, което се натрупва в неговата собствена душа между смъртта и новото раждане, в същото време ако ми поз
вол
ите този израз в него се натрупва и една ужасна посредственост, едно пълно бездарие, да, тази е думата една ужасна посредственост спрямо опитностите, които човек може да получи от духовния свят между смъртта и новото раждане.
Подобен човек рано или късно стига до конфликт със самия себе си, до безредие и хаос, понеже между смъртта и новото раждане той не е навлязъл в споменатия ритъм с Йерархиите.
И в същото време, докато човек се ограничава само с личните си космически изживявания, само с това, което се натрупва в неговата собствена душа между смъртта и новото раждане, в същото време ако ми позволите този израз в него се натрупва и една ужасна посредственост, едно пълно бездарие, да, тази е думата една ужасна посредственост спрямо опитностите, които човек може да получи от духовния свят между смъртта и новото раждане.
Тази „себичност" се явява като една голяма пречка за съвместния живот на човека със Съществата от висшите Йерархии. Обаче онзи, който запази правилни съотношения между силите на спомняне то и силите на любовта, вместо егоизма, той развива специфичното чувство за човешката свобода. Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии. Да, в земните условия нормалното и здраво изживяване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното изживяване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма. Както съвместният живот с Йерархиите между смъртта и новото раждане е в основата на земния човешки морал, на човешката нравственост, така и всяко „отклонение", всяка „автономия" спрямо съвместния живот с Йерархиите които сами по себе си са необходими!
към текста >>
Виждате ли, дори и да се издигнем само до имагинативното познание, до онова познание, което поз
вол
ява на човека да живее вместо във физическия свят в етерния свят, т.е.
Виждате ли, дори и да се издигнем само до имагинативното познание, до онова познание, което позволява на човека да живее вместо във физическия свят в етерния свят, т.е.
вместо физическите предмети да възприема етерните действия защото те са именно действия дори и да се издигнем само до имагинативното познание, тогава пространството изчезва. Да, триизмерното пространство изчезва. В този случай няма никакъв смисъл да говорим за триизмерно пространство, понеже ние живеем във времето. Ето защо макар и по друг повод аз наскоро Ви описах етерното тяло като един организъм, свързан с времето, като един „времеви организъм". Тук ние гледаме например на главата, като на един пространствен организъм; ако убодем крака, той е долу, а главата тук горе.
към текста >>
В нашия пространствен организъм ние съвсем не можем произ
вол
но да отдалечим един или друг орган, например не можем да отдалечим част от нашето лице, без да разкъсаме самото тяло; по същия начин ние не сме в състояние да отделим от човека нещо, което протича в едната или друга посока на времето.
В нашия пространствен организъм ние съвсем не можем произволно да отдалечим един или друг орган, например не можем да отдалечим част от нашето лице, без да разкъсаме самото тяло; по същия начин ние не сме в състояние да отделим от човека нещо, което протича в едната или друга посока на времето.
към текста >>
Човечеството трябва да се устреми към свръхсетивното познание; от този устрем зависи и неговата по-нататъшна е
вол
юция.
Науката за Посвещението днес е един факт. И за човека, който е напреднал в тази наука, наистина представлява ужасна болка, когато той трябва да си каже: Да, ако хората са приели материализма, те минават през Портата на смъртта напълно слепи. И сега ние отново се доближаваме до нещо изключително важно а именно от какво огромно значение за целия Космос е, дали човекът ще потърси свръхсетивното позна ние или не. Епохата, през която той е длъжен да го потърси, вече настъпи.
Човечеството трябва да се устреми към свръхсетивното познание; от този устрем зависи и неговата по-нататъшна еволюция.
към текста >>
7.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
После бих желал да се спрем на чувствата, доколкото чрез тях човек изживява красотата, и накрая да кажем нещо за
вол
евата природа на човека, доколкото чрез
вол
ята човек може да напредва в света на доброто.
Сега бих желал да насоча Вашето внимание към онези три категории, които впрочем обхващат всяка една от земните дейности на човека. Най-напред бих желал да насоча Вашето внимание към мислите, благодарение на които човек се чувствува привлечен от прекрасния свят на истината.
После бих желал да се спрем на чувствата, доколкото чрез тях човек изживява красотата, и накрая да кажем нещо за волевата природа на човека, доколкото чрез волята човек може да напредва в света на доброто.
към текста >>
Ако си зададем въпроса: как става така, че красивата илюзия на изкуството примамва целия ни интерес, как става така, че при определени обстоятелства една статуя може да породи у нас по-силни чувства, и по-голямо удо
вол
ствие отколкото един жив човек удо
вол
ствие от съвсем друг вид, но все пак много по-голямо как става така, че можем да изграждаме мелодични или хармонични съчетания от музикални тонове и да им се радваме от дъното на душата си още със задаването на подобни въпроси, ние веднага потъваме в опасния водовъртеж на едно друго царство, на едно луциферическо царство.
Но по правило, ясновидецът открива тези Същества много трудно.
Ако си зададем въпроса: как става така, че красивата илюзия на изкуството примамва целия ни интерес, как става така, че при определени обстоятелства една статуя може да породи у нас по-силни чувства, и по-голямо удоволствие отколкото един жив човек удоволствие от съвсем друг вид, но все пак много по-голямо как става така, че можем да изграждаме мелодични или хармонични съчетания от музикални тонове и да им се радваме от дъното на душата си още със задаването на подобни въпроси, ние веднага потъваме в опасния водовъртеж на едно друго царство, на едно луциферическо царство.
Обаче не са само луциферическите Същества тези, които поддържат огъня на изкуството; към тях се присъединяват елементарните Същества на едно друго царство и те не позволяват по никакъв начин човек да изгуби интересите си към изкуството, а той винаги е склонен да се откаже от изкуството; понеже то не е свързано с физическия свят.
към текста >>
Обаче не са само луциферическите Същества тези, които поддържат огъня на изкуството; към тях се присъединяват елементарните Същества на едно друго царство и те не поз
вол
яват по никакъв начин човек да изгуби интересите си към изкуството, а той винаги е склонен да се откаже от изкуството; понеже то не е свързано с физическия свят.
Но по правило, ясновидецът открива тези Същества много трудно. Ако си зададем въпроса: как става така, че красивата илюзия на изкуството примамва целия ни интерес, как става така, че при определени обстоятелства една статуя може да породи у нас по-силни чувства, и по-голямо удоволствие отколкото един жив човек удоволствие от съвсем друг вид, но все пак много по-голямо как става така, че можем да изграждаме мелодични или хармонични съчетания от музикални тонове и да им се радваме от дъното на душата си още със задаването на подобни въпроси, ние веднага потъваме в опасния водовъртеж на едно друго царство, на едно луциферическо царство.
Обаче не са само луциферическите Същества тези, които поддържат огъня на изкуството; към тях се присъединяват елементарните Същества на едно друго царство и те не позволяват по никакъв начин човек да изгуби интересите си към изкуството, а той винаги е склонен да се откаже от изкуството; понеже то не е свързано с физическия свят.
към текста >>
И тогава ние вече ясно долавяме тези духовни Същества, които са навсякъде където грее красотата; те насърчават човека и не поз
вол
яват да угасне копнежа му към красотата.
Да, ние трябва да усвоим тази дарба на Силфите и да я подсилим с онази друга дарба, която се развива, ако продължително се вслушваме в един прекрасен човешки глас, ако се вслушваме в неговата мелодия, а не в неговото съдържание.
И тогава ние вече ясно долавяме тези духовни Същества, които са навсякъде където грее красотата; те насърчават човека и не позволяват да угасне копнежа му към красотата.
към текста >>
И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблюдение спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произ
вол
но.
Но ето че в един човек, който е ентусиазиран и устремен към доброто, ще започнат да възникват и други топлинни Същества, топлинни Същества от друга категория. Ако обаче се окажат в близост до нормалните топлинни Същества, те веднага се отдръпват и потъват в най-дълбоките сфери на човека. Опитаме ли се да ги опознаем от гледната точка на нормалните топлинни Същества, ние с удивление ще установим, че те имат едно ужасно силно чувство на срам. Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека. Ето защо те могат да бъдат открити само с големи усилия.
И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблюдение спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно.
Представете си например, че държите в ръцете си роман или някаква пиеса; и там изведнъж прочитате нещо вълнуващо; Вие не сте сантиментален човек, но сега се трогвате до сълзи. В романа е описана една героична постъпка и Вие сте трогнати до сълзи! И ако в този момент се самонаблюдавате по един добър и правилен начин, Вие ще видите как цяло войнство от такива Същества които са проникнати от едно безкрайно нежно чувство на срам и не искат да бъдат погледнати от което и да е духовно Същество се свиват ужасени във Вашите гърди, във Вашите сърца, като че ли дирят там последна защита от другите топлинни Същества и изобщо последна защита от всички други Същества на елементарните духовни светове.
към текста >>
Поз
вол
ете ми, скъпи мои приятели, да не се спирам на техните други качества.
Разбира се, тези Същества притежават и други качества, но аз не бих желал да се докосвам до тях, защото и без друго може да се види колко странно действува върху човешките души дори самото име на Духовете-Паяци.
Позволете ми, скъпи мои приятели, да не се спирам на техните други качества.
Обаче ние видях ме как това, което се развива тук на физическия план като истина, красота и доброта, черпи сили от онези свръхсетивни сфери, от които се нуждаят и трите описани от мен царства, също както и ние, земните хора, се нуждаем от твърдата почва, за да ходим по Земята. Разбира се, това съвсем не означава, че тези Същества непосредствено пораждат истината, красотата и добротата. И все пак мислите, които изразяват и „означават" истината се нуждаят от Духовете-Глупци; красота, която блика от човека, се нуждае от отблъскващо грозни Духове-Паяци; добротата се нуждае от Духовете-Срамежливци, които изгарят от срам и по този начин запалват ентусиазма за доброто.
към текста >>
А за да създаваме красотата, би трябвало да имаме вече онази дарба, която ни поз
вол
ява да пробудим тази красота в другите хора.
Ако не бяха тези Същества, вместо нашите мисли в главите си щяхме да усещаме ако не оловни войници, то поне оловно-тежки изпарения, така че до умните мисли изобщо нямаше да достигаме.
А за да създаваме красотата, би трябвало да имаме вече онази дарба, която ни позволява да пробудим тази красота в другите хора.
Ако в тукашния сетивен свят ние искаме да осъществим нашето мислене, ако искаме да вложим нашите чувства в света на красотата и нашата воля в света на доброто, за тази цел се нуждаем именно от тези три елементарни царства.
към текста >>
Ако в тукашния сетивен свят ние искаме да осъществим нашето мислене, ако искаме да вложим нашите чувства в света на красотата и нашата
вол
я в света на доброто, за тази цел се нуждаем именно от тези три елементарни царства.
Ако не бяха тези Същества, вместо нашите мисли в главите си щяхме да усещаме ако не оловни войници, то поне оловно-тежки изпарения, така че до умните мисли изобщо нямаше да достигаме. А за да създаваме красотата, би трябвало да имаме вече онази дарба, която ни позволява да пробудим тази красота в другите хора.
Ако в тукашния сетивен свят ние искаме да осъществим нашето мислене, ако искаме да вложим нашите чувства в света на красотата и нашата воля в света на доброто, за тази цел се нуждаем именно от тези три елементарни царства.
към текста >>
Ако ми поз
вол
ите, бих могъл да се изразя и по друг начин: От гнилата плесен на онази отблъскваща грозота, която по времето на Старата Луна беше нещо повсеместно, израсна нашият свят на красотата.
Докато за другите, нормалните елементарни Същества бихме могли да кажем: Да, един ден те ще станат видими за нас, то за тези Същества ние трябва да кажем: Да, на времето те бяха видими, а сега са, тъй да се каже, „пренесени" от ариманическите и луциферически сили в духовния свят. Така че ние имаме две разновидности елементарни Същества, едните са напредващи, другите изоставащи; едните възходящи, другите низходящи.
Ако ми позволите, бих могъл да се изразя и по друг начин: От гнилата плесен на онази отблъскваща грозота, която по времето на Старата Луна беше нещо повсеместно, израсна нашият свят на красотата.
към текста >>
И човечеството трябва да вникне в тях; в противен случай то ще напредва само механично също както, ако ми поз
вол
ите този израз, дъждовният червей, който е обречен на своите елементи и не може да вникне в реалния свят.
Да, ето как са свързани нещата в света.
И човечеството трябва да вникне в тях; в противен случай то ще напредва само механично също както, ако ми позволите този израз, дъждовният червей, който е обречен на своите елементи и не може да вникне в реалния свят.
Хората могат да развият своите заложби само ако се противопоставят на реалния свят. А реалният свят не се състои в това, да повтаряме Дух, Дух, Дух. Реалният духовен свят може да бъде опознат до най-малките си подробности. И едва тогава, скъпи мои приятели, ние ще се издигнем до онези въздействия, които при определени обстоятелства могат да ни озарят като духовни опитности, приблизително по начина, по който ги описах днес пред Вас.
към текста >>
8.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Обаче всичко онова, което поз
вол
и на човека да основе Гръцко-римската културна епоха, в известен смисъл също беше едно наследство от космическия живот между смъртта и новото раждане.
Обаче всичко онова, което позволи на човека да основе Гръцко-римската културна епоха, в известен смисъл също беше едно наследство от космическия живот между смъртта и новото раждане.
към текста >>
В древен Египет и Халдея човешкото поведение се определяше от движението на звездите; през Гръцко-римската епоха именно поради затъмнението на духовния свят за човешкия поглед хората се стремяха да вникнат поне във
вол
ята на божествено-духовните Същества.
Причината за всичко това беше тази, че през онези епохи човекът ясно разбираше: с най-добрата част от своето същество той принадлежи на свръхсетивния свят. Впрочем в хода на времето човешкото наблюдение изгуби ясния си поглед върху този свръхсетивен свят, макар човекът да мечтаеше: дори и през земния си живот аз трябва да се боря срещу затъмнението на духовния свят.
В древен Египет и Халдея човешкото поведение се определяше от движението на звездите; през Гръцко-римската епоха именно поради затъмнението на духовния свят за човешкия поглед хората се стремяха да вникнат поне във волята на божествено-духовните Същества.
към текста >>
От историята Вие добре знаете, че жриците и гадателките в древните мистерийни центрове имаха основната задача да проникват във
вол
ята на Боговете.
От историята Вие добре знаете, че жриците и гадателките в древните мистерийни центрове имаха основната задача да проникват във волята на Боговете.
Впрочем този стремеж за проникване във волята на Богове те беше разпространен не само в Южна Европа. В германските и северноевропейски земи гадателките бяха свято почитани фигури, от чиито екстатични състояния хората можеха да научават нещо от волята на Боговете. Да, макар и в един замъглен и неясен вид, тези свещени места които по-късно се превърнаха в нашите абстрактни лаборатории и кабинети можеха да приближат човека на 12, 13 век и да му дадат знание, което съдържаше в себе си не друго, а волята на божествения свят. В тези свещени центрове работеха и т.нар. алхимици, опитвайки се да стигнат до първичните сили на веществата в природните процеси.
към текста >>
Впрочем този стремеж за проникване във
вол
ята на Богове те беше разпространен не само в Южна Европа.
От историята Вие добре знаете, че жриците и гадателките в древните мистерийни центрове имаха основната задача да проникват във волята на Боговете.
Впрочем този стремеж за проникване във волята на Богове те беше разпространен не само в Южна Европа.
В германските и северноевропейски земи гадателките бяха свято почитани фигури, от чиито екстатични състояния хората можеха да научават нещо от волята на Боговете. Да, макар и в един замъглен и неясен вид, тези свещени места които по-късно се превърнаха в нашите абстрактни лаборатории и кабинети можеха да приближат човека на 12, 13 век и да му дадат знание, което съдържаше в себе си не друго, а волята на божествения свят. В тези свещени центрове работеха и т.нар. алхимици, опитвайки се да стигнат до първичните сили на веществата в природните процеси. Ако отворим техните книги, ние ще установим, че навсякъде в тези древни „изследователски" центрове се проявяваше стремежът, щото духовните сили на веществата да се вкарат в ретортата, фиолата и т.н.
към текста >>
В германските и северноевропейски земи гадателките бяха свято почитани фигури, от чиито екстатични състояния хората можеха да научават нещо от
вол
ята на Боговете.
От историята Вие добре знаете, че жриците и гадателките в древните мистерийни центрове имаха основната задача да проникват във волята на Боговете. Впрочем този стремеж за проникване във волята на Богове те беше разпространен не само в Южна Европа.
В германските и северноевропейски земи гадателките бяха свято почитани фигури, от чиито екстатични състояния хората можеха да научават нещо от волята на Боговете.
Да, макар и в един замъглен и неясен вид, тези свещени места които по-късно се превърнаха в нашите абстрактни лаборатории и кабинети можеха да приближат човека на 12, 13 век и да му дадат знание, което съдържаше в себе си не друго, а волята на божествения свят. В тези свещени центрове работеха и т.нар. алхимици, опитвайки се да стигнат до първичните сили на веществата в природните процеси. Ако отворим техните книги, ние ще установим, че навсякъде в тези древни „изследователски" центрове се проявяваше стремежът, щото духовните сили на веществата да се вкарат в ретортата, фиолата и т.н.
към текста >>
Да, макар и в един замъглен и неясен вид, тези свещени места които по-късно се превърнаха в нашите абстрактни лаборатории и кабинети можеха да приближат човека на 12, 13 век и да му дадат знание, което съдържаше в себе си не друго, а
вол
ята на божествения свят.
От историята Вие добре знаете, че жриците и гадателките в древните мистерийни центрове имаха основната задача да проникват във волята на Боговете. Впрочем този стремеж за проникване във волята на Богове те беше разпространен не само в Южна Европа. В германските и северноевропейски земи гадателките бяха свято почитани фигури, от чиито екстатични състояния хората можеха да научават нещо от волята на Боговете.
Да, макар и в един замъглен и неясен вид, тези свещени места които по-късно се превърнаха в нашите абстрактни лаборатории и кабинети можеха да приближат човека на 12, 13 век и да му дадат знание, което съдържаше в себе си не друго, а волята на божествения свят.
В тези свещени центрове работеха и т.нар. алхимици, опитвайки се да стигнат до първичните сили на веществата в природните процеси. Ако отворим техните книги, ние ще установим, че навсякъде в тези древни „изследователски" центрове се проявяваше стремежът, щото духовните сили на веществата да се вкарат в ретортата, фиолата и т.н.
към текста >>
Едва в края на 14 и началото на 15 век в западноевропейския свят възникна едно ново настроение, което поз
вол
и на човека да гради своята цивилизация сам, без непосредствената намеса на божествено-духовния свят.
И като един отзвук на всичко това, ние виждаме как Гьоте оставя Вагнер да търси в лабораторията своя хомункулос.
Едва в края на 14 и началото на 15 век в западноевропейския свят възникна едно ново настроение, което позволи на човека да гради своята цивилизация сам, без непосредствената намеса на божествено-духовния свят.
Едва през тази епоха възникна едно чисто човешко знание, еманципирано от божествено-духовната воля. И това чисто човешко, еманципирано от Боговете знание се прояви в учението на Галилей и Коперник. Това знание стигна до един твърде абстрактен образ на света. Според днешния модерен светоглед ние трябва да си представим едно огромно пространство, в което кръжат материалните тела на звездите. Един огромен механизъм движи и нашата Земя.
към текста >>
Едва през тази епоха възникна едно чисто човешко знание, еманципирано от божествено-духовната
вол
я.
И като един отзвук на всичко това, ние виждаме как Гьоте оставя Вагнер да търси в лабораторията своя хомункулос. Едва в края на 14 и началото на 15 век в западноевропейския свят възникна едно ново настроение, което позволи на човека да гради своята цивилизация сам, без непосредствената намеса на божествено-духовния свят.
Едва през тази епоха възникна едно чисто човешко знание, еманципирано от божествено-духовната воля.
И това чисто човешко, еманципирано от Боговете знание се прояви в учението на Галилей и Коперник. Това знание стигна до един твърде абстрактен образ на света. Според днешния модерен светоглед ние трябва да си представим едно огромно пространство, в което кръжат материалните тела на звездите. Един огромен механизъм движи и нашата Земя. За да си обясним нашата планета, ние трябва да изчислим нейната траектория в един абстрактен механизъм.
към текста >>
Той се задо
вол
ява с едно нищожно присъствие на времето.
Необходимо е само да се обърнем към един от характерните елементи на съвремието, за да видим големия стремеж на модерния човек да се придържа към пространствения свят. В киното за това става дума му е съвсем безразлично дали времето е намесено тук или там.
Той се задоволява с едно нищожно присъствие на времето.
Той изцяло е обърнат към пространствения свят.
към текста >>
Нашата антропософска Духовна Наука не иска да накърни ни най-малко това човешко мислене, което е
вол
юира във връзка с пространството.
Да, ние се стремим да преодолеем пространствения свят. Ние се стремим отново да навлезем в категория та „време", но също и в категорията „свръхвреме", изобщо в това, което ни освобождава от сетивния свят. А сетивният свят е застъпен в най-грубите си форми, тъкмо там, в пространствения свят. Аз многократно съм дефинирал към какво се стреми Антропософията. Тя съвсем не се стреми да игнорира или отхвърли постиженията на Галилей, Коперник и Джордано Бруно.
Нашата антропософска Духовна Наука не иска да накърни ни най-малко това човешко мислене, което еволюира във връзка с пространството.
Напротив, тя го уважава и се съобразява с него. И въпреки това, Антропософията иска да проникне във всички научни области. Тя е длъжна да го направи по нейния дълбок и свойствен начин, а не да кокетира с една или друга научна дисциплина.
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, ако дори и за миг се пренесем в мислите на онези духовни Същества, в чиито редици сме живели между смъртта и новото раждане и ако с техния духовен взор погледнем към е
вол
юцията на човечеството преди известно време аз подробно описах тук в Дорнах средствата за постигането на подобни цели, ние веднага ще установим: През древните епохи от развитието на човечеството Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха тези духовни Същества внимателно наблюдаваха поведението на човека както в природата, така и в социалния живот.
Но в един строг и вътрешен смисъл каква е нашата далечна цел?
Да, скъпи мои приятели, ако дори и за миг се пренесем в мислите на онези духовни Същества, в чиито редици сме живели между смъртта и новото раждане и ако с техния духовен взор погледнем към еволюцията на човечеството преди известно време аз подробно описах тук в Дорнах средствата за постигането на подобни цели, ние веднага ще установим: През древните епохи от развитието на човечеството Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха тези духовни Същества внимателно наблюдаваха поведението на човека както в природата, така и в социалния живот.
И тогава Боговете, ако ми позволите този израз, се вглеждаха в представите и действията на хората, и си казваха: Всъщност там долу те постъпват напълно според спомените си за това, което са изживели между нас тук горе. За халдейците и египтяните беше съвсем ясно, че земните хора могат да осъществят долу само това, което Боговете са решили или замислили горе. Когато Боговете поглеждаха надолу към Земята за да вникнат в мислите на своите, тъй да се каже, „родственици", те виждаха мисли и действия, които бяха сродни с техните мисли и действия.
към текста >>
И тогава Боговете, ако ми поз
вол
ите този израз, се вглеждаха в представите и действията на хората, и си казваха: Всъщност там долу те постъпват напълно според спомените си за това, което са изживели между нас тук горе.
Но в един строг и вътрешен смисъл каква е нашата далечна цел? Да, скъпи мои приятели, ако дори и за миг се пренесем в мислите на онези духовни Същества, в чиито редици сме живели между смъртта и новото раждане и ако с техния духовен взор погледнем към еволюцията на човечеството преди известно време аз подробно описах тук в Дорнах средствата за постигането на подобни цели, ние веднага ще установим: През древните епохи от развитието на човечеството Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха тези духовни Същества внимателно наблюдаваха поведението на човека както в природата, така и в социалния живот.
И тогава Боговете, ако ми позволите този израз, се вглеждаха в представите и действията на хората, и си казваха: Всъщност там долу те постъпват напълно според спомените си за това, което са изживели между нас тук горе.
За халдейците и египтяните беше съвсем ясно, че земните хора могат да осъществят долу само това, което Боговете са решили или замислили горе. Когато Боговете поглеждаха надолу към Земята за да вникнат в мислите на своите, тъй да се каже, „родственици", те виждаха мисли и действия, които бяха сродни с техните мисли и действия.
към текста >>
Да, алхимикът се затваряше в своята лаборатория и се опитваше да вникне в божествената
вол
я, която съединява и разделя веществата.
Да, алхимикът се затваряше в своята лаборатория и се опитваше да вникне в божествената воля, която съединява и разделя веществата.
Обаче Бог надничаше в тази лаборатория и там, в действията на алхимиците откриваше нещо свое, нещо сродно. Ако днес Боговете надзърнат в една лаборатория, всичко, което се прави там, ще им се стори безкрайно чуждо. Там в духовния свят, от първата третина на 15 век насам, Боговете се изпълниха с убеждението, като че ли там долу хората са заети само със своите нелепости и вършат неща, които Боговете вече не разбират. Да, онези Богове, които насочваха делата и мислите на хората от Гръцко-римската епоха ли са в състояние да разбират днешния човек. Тези божествено-духовни Същества едва ли биха проявили някакъв интерес към това, което се прави в днешните лаборатории, в днешните клиники.
към текста >>
През последната третина на 19 век духовното Същество Михаил стана повелител на всички духовни области, които по някакъв начин съответствуваха на Земната човешка е
вол
юция.
През последната третина на 19 век духовното Същество Михаил стана повелител на всички духовни области, които по някакъв начин съответствуваха на Земната човешка еволюция.
Докато Съществото Гавраил е по-скоро едно Същество, което е ориентирано към пасивните качества на човека, Михаил е подчертано активно Същество, той неудържимо пронизва нашето дишане, нашите артерии и нерви, с помощта на които съвместно с Космоса ние изработваме нашите човешки качества. И всичко това стои пред нас като едно неумолимо изискване от страна на Михаил: Да задвижим нашите мисли, да станем вътрешно активни! И ние принадлежим на Михаиловата епоха само тогава, когато не оставаме бездейни или в очакване на външни и вътрешни просветления, а се включваме активно в „преработката" на всичко, което извличаме от света чрез нашите наблюдения и изживявания. Ако някой замисля един експеримент, това в общи линии не е някаква дейност на неговия дух, а едно явление като всяко друго природно явление, само че ориентирано според човешкия разум. Обаче какво извлича днешният човек от експеримента?
към текста >>
И присъединявайки се към това, до което човек достига в своето чисто мислене и в своята чиста
вол
я, Михаил може да пренесе горе в божествените светове завоеванията на земните хора и най-вече на духовно озарените им представи за пространството.
Боговете могат да си представят лявата ръка и нейното протягане напред, съответно дясната ръка и нейното протягане напред. Но това до което достига само човекът, е съприкосновението! Да, Боговете могат да живеят в устремения поглед на лявото око, в устремения поглед на дясното око. Човекът обаче може да си представи и изживее тяхната среща в пространството. А Михаил наистина отправя своя взор надолу към Земята.
И присъединявайки се към това, до което човек достига в своето чисто мислене и в своята чиста воля, Михаил може да пренесе горе в божествените светове завоеванията на земните хора и най-вече на духовно озарените им представи за пространството.
към текста >>
9.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Независимо дали чуваме или виждаме нещо, това е един процес, който се осъществява не само поради нашата произ
вол
на намеса, този процес е включен в обективния свят; да, този процес се осъществява в един свят, където като хора ние изобщо не сме стъпвали, макар и да ставаме мислещи хора именно в условията на този свят.
По този начин ние започваме да опознаваме характера и естеството на онези Същества, които принадлежат към Йерархията на Ангелои. И ние трябва да сме в състояние да си представим, че в несъзнателния процес, разиграващ се в сетивните възприятия, се подвизават точно тези свръхсетивни Същества, които, тъй да се каже, влизат и излизат през „вратите" на нашите сетива.
Независимо дали чуваме или виждаме нещо, това е един процес, който се осъществява не само поради нашата произволна намеса, този процес е включен в обективния свят; да, този процес се осъществява в един свят, където като хора ние изобщо не сме стъпвали, макар и да ставаме мислещи хора именно в условията на този свят.
към текста >>
10.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Благодарение на тези „реални сънищни състояния" ако ми поз
вол
ите този израз човек успяваше да проникне в онези духовни светове, от които той слизаше на Земята, за да се заеме със своята физическа организация.
Нека за миг да се пренесем в една от тези древни епохи. Както и друг път, ние веднага ще се убедим, че всичко, което се изнасяше в древните Мистерии, беше предназначено за едно друго човечество. Това човечество все още притежаваше един вид инстинктивно ясновидство, свързано с такива състояния на съзнанието, които се намираха между дълбокия сън и будността.
Благодарение на тези „реални сънищни състояния" ако ми позволите този израз човек успяваше да проникне в онези духовни светове, от които той слизаше на Земята, за да се заеме със своята физическа организация.
към текста >>
Докато по-голямата част от хората, общо взето, се задо
вол
яваше да живее в един образен свят, да живее с митове, легенди саги получавайки ги от тези, които можеха да „трансформират" образния свят в митове, легенди и саги, ръководителите на Мистериите изграждаха ученията, изграждаха мисловната мъдрост.
Навсякъде в Мистериите ние виждаме мисловната мъдрост да блика от инстинктивното ясновидство на древното човечество.
Докато по-голямата част от хората, общо взето, се задоволяваше да живее в един образен свят, да живее с митове, легенди саги получавайки ги от тези, които можеха да „трансформират" образния свят в митове, легенди и саги, ръководителите на Мистериите изграждаха ученията, изграждаха мисловната мъдрост.
Обаче те добре знаеха: мъдростта, вложена в мислите, съвсем не е извоювана от собствените сили на човека, тя е получена като откровение.
към текста >>
Тези тържествени празници протичаха с един постоянно нарастващ драматизъм; ръководителите на Мистериите, носейки сим
вол
ите на мъдростта, се отправяха към светилищата.
Тези тържествени празници протичаха с един постоянно нарастващ драматизъм; ръководителите на Мистериите, носейки символите на мъдростта, се отправяха към светилищата.
Там те извършваха жертвоприношенията и ако ми позволите този израз се „освобождаваха" от всеки един символ на мъдростта, освобождаваха се от всякаква мъдрост; без тези символи те заприличваха, тъй да се каже, на пълни глупаци, които в хода на годината отново трябваше да натрупват мъдрост. И в този момент дълбоката изповед на древните мъдреци звучеше по един единствен начин: Ето, сега ние отново станахме невежи, отново станахме пълни глупаци.
към текста >>
Там те извършваха жертвоприношенията и ако ми поз
вол
ите този израз се „освобождаваха" от всеки един сим
вол
на мъдростта, освобождаваха се от всякаква мъдрост; без тези сим
вол
и те заприличваха, тъй да се каже, на пълни глупаци, които в хода на годината отново трябваше да натрупват мъдрост.
Тези тържествени празници протичаха с един постоянно нарастващ драматизъм; ръководителите на Мистериите, носейки символите на мъдростта, се отправяха към светилищата.
Там те извършваха жертвоприношенията и ако ми позволите този израз се „освобождаваха" от всеки един символ на мъдростта, освобождаваха се от всякаква мъдрост; без тези символи те заприличваха, тъй да се каже, на пълни глупаци, които в хода на годината отново трябваше да натрупват мъдрост.
И в този момент дълбоката изповед на древните мъдреци звучеше по един единствен начин: Ето, сега ние отново станахме невежи, отново станахме пълни глупаци.
към текста >>
И както Космосът поз
вол
яваше редуване на зима и лято, така и човек трябваше да редува в себе си периодите на мъдрост с потъването в мрака на глупостта.
В действителност това беше само едно средство, за да не се изпада под луциферически влияния: Напредвайки към върховата точка на лятото, човекът натрупваше мъдрост, после тя се превръщаше в глупост, за да освободи място на нова мъдрост. Да, този беше начина, по който Космосът искаше да бъде изживяван.
И както Космосът позволяваше редуване на зима и лято, така и човек трябваше да редува в себе си периодите на мъдрост с потъването в мрака на глупостта.
към текста >>
И точно това скрито под земята лято поз
вол
ява на корените да се запазят и устоят през зимния студ.
Мнозина от Вас, които са поне малко запознати със селския бит, знаят, че щом наближи зимата, селяните изкопават в своите дворове големи ями. В тях те заравят картофи и картофите се запазват чудесно; нещо, което не би станало, ако селяните ги бяха оставили в своите изби и мазета. Защо? Представете си за миг парче земя: Тази земя цяло лято е поглъщала светлина и топлина от Слънцето. Така че когато в сезона на зимата насочим нашето внимание към това, което е скрито под земната повърхност, ние ще намерим там лятото. По време на зимата, лятото е долу, в почвата.
И точно това скрито под земята лято позволява на корените да се запазят и устоят през зимния студ.
Така че, когато днес виждате едно растение, Вие трябва да сте наясно: То черпи сила от миналогодишното Слънце; то израства нагоре от Слънчевите сили, които преди това бяха приети от Земята.
към текста >>
Макар и този принцип да не поз
вол
ява едно безусловно прилагане спрямо всички човешки органи и функции времето за това още не е дошло ние трябва да сме наясно: Ако успеем да разберем сърцето, белите дробове и т.н., ние ще разберем и Вселената.
Вие добре разбирате, че в моята „Тайна Наука" не можеше да се тръгне по този път. Там за отправна точка е взет човека.
Макар и този принцип да не позволява едно безусловно прилагане спрямо всички човешки органи и функции времето за това още не е дошло ние трябва да сме наясно: Ако успеем да разберем сърцето, белите дробове и т.н., ние ще разберем и Вселената.
Ако днес някой проучва както трябва човешкото сърце, ако чете както трябва записаните истини в човешкото сърце, той ще е в състояние да открие и естеството на Слънцето. В древните епохи човек се стремеше да изучава Слънцето и след като стигаше до определени познания за Слънцето, той започваше да разбира и човешкото сърце; в съвременната епоха човек първо трябва да вникне в белите дробове, сърцето и т.н. и чак тогава ще се научи да разбира целия Космос. За да се превърне в едно цяло с Космоса, древният човек си изработваше интимно усещане за тези неща, той изостряше това усещане най-вече в разгара на лятото, защото тогава най-добре можеше да поглежда нагоре към Слънцето и другите звезди.
към текста >>
Ние трябва да сме наясно: Е
вол
юцията на човечеството зависи от това, до колко човекът ще поиска да се свърже с мъдростта.
Скъпи мои приятели!
Ние трябва да сме наясно: Еволюцията на човечеството зависи от това, до колко човекът ще поиска да се свърже с мъдростта.
Защото много факти говорят за обратното че човекът иска да се свърже не с мъдростта, а с глупостта. Замислете се за Коледния импулс, за това, че благодарение на него човекът може да приеме онази истина, която е изразена с думите: Аз съм пътят, истината и живота. Обаче пътят към истината може да бъде прокаран само с устрем и воля. За тази цел човечеството трябва да потъне в „среднощния час". Само там то ще намери необходимата светлина.
към текста >>
Обаче пътят към истината може да бъде прокаран само с устрем и
вол
я.
Скъпи мои приятели! Ние трябва да сме наясно: Еволюцията на човечеството зависи от това, до колко човекът ще поиска да се свърже с мъдростта. Защото много факти говорят за обратното че човекът иска да се свърже не с мъдростта, а с глупостта. Замислете се за Коледния импулс, за това, че благодарение на него човекът може да приеме онази истина, която е изразена с думите: Аз съм пътят, истината и живота.
Обаче пътят към истината може да бъде прокаран само с устрем и воля.
За тази цел човечеството трябва да потъне в „среднощния час". Само там то ще намери необходимата светлина.
към текста >>
11.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Вчера споменах, че в хода на е
вол
юцията определени народи стигаха по един сетивен начин до убеждението, че вместо към летните Мистерии, те трябва да се обърнат към зимните Мистерии.
Вчера споменах, че в хода на еволюцията определени народи стигаха по един сетивен начин до убеждението, че вместо към летните Мистерии, те трябва да се обърнат към зимните Мистерии.
И все пак, в нашия залязващ усет за Коледния празник е заложена алтернативата: От една страна човекът може да се устреми към тази зимна нощ, за да търси раждането на Спасителя; от друга страна обаче, човекът, който преследва пътищата към Духа, може да се устреми към тишината на своето сърце и там да търси Коледната нощ, понеже знае, че по това време на годината той е най-близо до самотния живот на Земята. Защото по това време на годината Земята също е откъсната от Космоса и покрита от сняг и скована от студ живее своя собствен живот.
към текста >>
Да, когато Земята овладява своята собствена мощ и се противопоставя на Космоса, човекът може да усили своя полет към Духа, защото сега и самата Земя е по-духовна и поз
вол
ява на човека да разпознае среднощното Слънце, докато в разгара на лятото той стигаше до Слънцето само с физическите сетива, отправяйки взор към Космоса без да обръща нужното внимание на Земята.
В някои от Мистериите нещата бяха така устроени, че на учениците им се казваше: Ето, сега вие трябва да видите Слънцето в среднощния час, среднощното Слънце, сега вие трябва да разпознаете Слънцето зад тъмната маса на Земята. И благодарение на това, че вашият духовен поглед се изпълва с онази сила, която движи растенията и низшите животни, тъмната маса на Земята просветлява; самата Земя става прозрачна за вътрешните душевни сили на човека.
Да, когато Земята овладява своята собствена мощ и се противопоставя на Космоса, човекът може да усили своя полет към Духа, защото сега и самата Земя е по-духовна и позволява на човека да разпознае среднощното Слънце, докато в разгара на лятото той стигаше до Слънцето само с физическите сетива, отправяйки взор към Космоса без да обръща нужното внимание на Земята.
към текста >>
Глашатаите на това събитие го изобразяваха в съответните сим
вол
и, но истинският смисъл беше този: Духовните сили на Слънцето ще напуснат космическите простори и ще слязат долу при човека, и всички хора ще станат свидетели как древният празник на болката и страданието се преобразява в празник на тиха душевна радост.
Глашатаите на това събитие го изобразяваха в съответните символи, но истинският смисъл беше този: Духовните сили на Слънцето ще напуснат космическите простори и ще слязат долу при човека, и всички хора ще станат свидетели как древният празник на болката и страданието се преобразява в празник на тиха душевна радост.
Затова и чистите пастирски сърца можаха да чуят думите: „Слава на Бога във висините, и на Земята мир между човеците, в които е моето благоволение". Да, чистите пастирски сърца наистина чуха тези думи.
към текста >>
Затова и чистите пастирски сърца можаха да чуят думите: „Слава на Бога във висините, и на Земята мир между човеците, в които е моето благо
вол
ение".
Глашатаите на това събитие го изобразяваха в съответните символи, но истинският смисъл беше този: Духовните сили на Слънцето ще напуснат космическите простори и ще слязат долу при човека, и всички хора ще станат свидетели как древният празник на болката и страданието се преобразява в празник на тиха душевна радост.
Затова и чистите пастирски сърца можаха да чуят думите: „Слава на Бога във висините, и на Земята мир между човеците, в които е моето благоволение".
Да, чистите пастирски сърца наистина чуха тези думи.
към текста >>
Но в другия полюс на човечеството, където древната звездна мъдрост и редица непоз
вол
ени магични техники се предаваха от поколение на поколение, също се стигна до идеята, че мировият Дух трябва да проникне в земната материя.
Но в другия полюс на човечеството, където древната звездна мъдрост и редица непозволени магични техники се предаваха от поколение на поколение, също се стигна до идеята, че мировият Дух трябва да проникне в земната материя.
И днес, когато говорим за Коледната Мистерия, ние трябва да доловим зад нейните очертания тъкмо онзи древен празник на болката и страданието, за който вече стана дума; ние трябва да се замислим и за онази сила, която се вля в човешката еволюция и която позволи на човека да се изтръгне от оковите на земната тежест. Ние трябва да изживеем Коледния импулс по такъв начин, че да си кажем: Да, колко верни са все още инспирациите на „Годишния Бог", с които той озаряваше древните Посветени, колко вярно е, че точно в дълбоката зима нашата планета потъва в една голяма космическа самотност, колко вярно е, че тайните на човешкия Аз са свързани с годишните тайни. Но с хода на времето човек все повече се придържаше към мъдростта на своето сърце и така той можа да стане свидетел на това, как Христос Исус прекара своя земен живот. Защото само по този начин човекът можеше да почувствува дълбочината на Коледния импулс.
към текста >>
И днес, когато говорим за Коледната Мистерия, ние трябва да доловим зад нейните очертания тъкмо онзи древен празник на болката и страданието, за който вече стана дума; ние трябва да се замислим и за онази сила, която се вля в човешката е
вол
юция и която поз
вол
и на човека да се изтръгне от оковите на земната тежест.
Но в другия полюс на човечеството, където древната звездна мъдрост и редица непозволени магични техники се предаваха от поколение на поколение, също се стигна до идеята, че мировият Дух трябва да проникне в земната материя.
И днес, когато говорим за Коледната Мистерия, ние трябва да доловим зад нейните очертания тъкмо онзи древен празник на болката и страданието, за който вече стана дума; ние трябва да се замислим и за онази сила, която се вля в човешката еволюция и която позволи на човека да се изтръгне от оковите на земната тежест.
Ние трябва да изживеем Коледния импулс по такъв начин, че да си кажем: Да, колко верни са все още инспирациите на „Годишния Бог", с които той озаряваше древните Посветени, колко вярно е, че точно в дълбоката зима нашата планета потъва в една голяма космическа самотност, колко вярно е, че тайните на човешкия Аз са свързани с годишните тайни. Но с хода на времето човек все повече се придържаше към мъдростта на своето сърце и така той можа да стане свидетел на това, как Христос Исус прекара своя земен живот. Защото само по този начин човекът можеше да почувствува дълбочината на Коледния импулс.
към текста >>
Обаче той ще се присъедини истински към този импулс само ако прояви
вол
ята да поеме пътя след Христос и да върви по него на всяка цена.
Обаче той ще се присъедини истински към този импулс само ако прояви волята да поеме пътя след Христос и да върви по него на всяка цена.
Древните Посветени имаха друга задача: От годишния цикъл те трябваше да извличат тайните на човешката природа. Да, ние трябва да разбираме какво ни говори годината, но трябва и да се вглеждаме в дълбоката същност на човешката природа. И ако се научим да се вглеждаме правилно, или още по-добре казано да съзерцаваме правилно в дълбоката същност на човешката природа с помощта на антропософската Духовна Наука тогава пред нас се откриват буквите, които са вписани в сърцето и белите дробове, в мозъка и изобщо във всички части на човешкия организъм, пред нас се откриват тайните на Космоса; също както тези космически тайни се откриваха на древните Посветени чрез Логоса и неговите знаци в растителния и животинския свят. Да, ние трябва да се издигнем дотам, че да съзерцаваме човешкото същество. И тогава самата вътрешна същност на човека ще се превърне за нас в една вълшебна книга.
към текста >>
Това той може да стори само ако води борбата с несломима душевна сила, с неотклонна и твърда
вол
я.
И сега, от мрака, който действително е тук, човекът трябва да извоюва светлината на Духа.
Това той може да стори само ако води борбата с несломима душевна сила, с неотклонна и твърда воля.
Само тогава над него ще засияе онази вълшебна светлина на „пътеводната звезда", която през великата Коледна нощ във Витлеем водеше мъдреците от Изтока към „мястото, където беше детето".
към текста >>
Но поз
вол
ете ми да спомена и нещо друго.
Да, уважаеми гости и скъпи мои приятели, в днешната Коледна вечер аз исках да Ви говоря точно за тази озаряваща светлина, точно за тази озаряваща звезда.
Но позволете ми да спомена и нещо друго.
Позволете ми да спомена, че макар и по един плах начин приемайки антропософската Духовна Наука Вие проявявате известна воля. И във вечери като днешната Коледна вечер, Вие свързвате тази Ваша воля с една друга воля, която се състои в порива да следваме небесната траектория на Витлеемската звезда. Защото в Коледната нощ само тя може да осветли истинския път на човека!
към текста >>
Поз
вол
ете ми да спомена, че макар и по един плах начин приемайки антропософската Духовна Наука Вие проявявате известна
вол
я.
Да, уважаеми гости и скъпи мои приятели, в днешната Коледна вечер аз исках да Ви говоря точно за тази озаряваща светлина, точно за тази озаряваща звезда. Но позволете ми да спомена и нещо друго.
Позволете ми да спомена, че макар и по един плах начин приемайки антропософската Духовна Наука Вие проявявате известна воля.
И във вечери като днешната Коледна вечер, Вие свързвате тази Ваша воля с една друга воля, която се състои в порива да следваме небесната траектория на Витлеемската звезда. Защото в Коледната нощ само тя може да осветли истинския път на човека!
към текста >>
И във вечери като днешната Коледна вечер, Вие свързвате тази Ваша
вол
я с една друга
вол
я, която се състои в порива да следваме небесната траектория на Витлеемската звезда.
Да, уважаеми гости и скъпи мои приятели, в днешната Коледна вечер аз исках да Ви говоря точно за тази озаряваща светлина, точно за тази озаряваща звезда. Но позволете ми да спомена и нещо друго. Позволете ми да спомена, че макар и по един плах начин приемайки антропософската Духовна Наука Вие проявявате известна воля.
И във вечери като днешната Коледна вечер, Вие свързвате тази Ваша воля с една друга воля, която се състои в порива да следваме небесната траектория на Витлеемската звезда.
Защото в Коледната нощ само тя може да осветли истинския път на човека!
към текста >>
И тогава тази нощ ще стане за нас не само сим
вол
, защото сим
вол
ът ще оживее и ние може би ще се замислим колко дълбоко и всеотдайно трябва да се свържем с порива към Духа, който занапред ще изгрее във всички благочестиви и смели човешки сърца; поривът, който в същото време ще тържествува и под формата на истинския Коледен импулс; поривът към онзи Дух, който през Коледната Витлеемска нощ поиска да се инкарнира в човешкото тяло на Исус от Назарет.
Да останем будни в дълбоката и чиста тишина на тази вечер, да изпълним душите си със светлината на Витлеемската звезда точно това е най-дълбокото Коледно Посвещение за нашата съвременна епоха. Всичко останало общо взето представлява само външната фасада на този Коледен импулс, който ние можем да пренесем от днешната вечер в утрешния ден.
И тогава тази нощ ще стане за нас не само символ, защото символът ще оживее и ние може би ще се замислим колко дълбоко и всеотдайно трябва да се свържем с порива към Духа, който занапред ще изгрее във всички благочестиви и смели човешки сърца; поривът, който в същото време ще тържествува и под формата на истинския Коледен импулс; поривът към онзи Дух, който през Коледната Витлеемска нощ поиска да се инкарнира в човешкото тяло на Исус от Назарет.
към текста >>
12.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Тази характерна особеност се състои в това, че естественонаучната епоха се стреми да пренесе желязната необходимост на природните явления в чисто човешката област на мислите, чувствата и
вол
ята.
Аз многократно съм изтъквал една характерна особеност на съвременната естественонаучна епоха.
Тази характерна особеност се състои в това, че естественонаучната епоха се стреми да пренесе желязната необходимост на природните явления в чисто човешката област на мислите, чувствата и волята.
Последователите на естественонаучните светогледи разглеждат човешката свобода като нещо абсурдно или като една пълна илюзия, която възниква в човешката душа само защото човекът просто застава със своята воля пред едно решение, за което съществуват доводи „за" и „против". И практически решението взема не той, а доводите, които се оказват по-силни в дадения момент. Така че по-силните доводи закономерно побеждават по-слабите доводи. С други думи, средната сумарна величина на най-разнородни импулси, които действуват върху него през целия му земен живот, изтласква човека в една или друга посока. Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
към текста >>
Последователите на естественонаучните светогледи разглеждат човешката свобода като нещо абсурдно или като една пълна илюзия, която възниква в човешката душа само защото човекът просто застава със своята
вол
я пред едно решение, за което съществуват доводи „за" и „против".
Аз многократно съм изтъквал една характерна особеност на съвременната естественонаучна епоха. Тази характерна особеност се състои в това, че естественонаучната епоха се стреми да пренесе желязната необходимост на природните явления в чисто човешката област на мислите, чувствата и волята.
Последователите на естественонаучните светогледи разглеждат човешката свобода като нещо абсурдно или като една пълна илюзия, която възниква в човешката душа само защото човекът просто застава със своята воля пред едно решение, за което съществуват доводи „за" и „против".
И практически решението взема не той, а доводите, които се оказват по-силни в дадения момент. Така че по-силните доводи закономерно побеждават по-слабите доводи. С други думи, средната сумарна величина на най-разнородни импулси, които действуват върху него през целия му земен живот, изтласква човека в една или друга посока. Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
към текста >>
Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна
вол
я.
Тази характерна особеност се състои в това, че естественонаучната епоха се стреми да пренесе желязната необходимост на природните явления в чисто човешката област на мислите, чувствата и волята. Последователите на естественонаучните светогледи разглеждат човешката свобода като нещо абсурдно или като една пълна илюзия, която възниква в човешката душа само защото човекът просто застава със своята воля пред едно решение, за което съществуват доводи „за" и „против". И практически решението взема не той, а доводите, които се оказват по-силни в дадения момент. Така че по-силните доводи закономерно побеждават по-слабите доводи. С други думи, средната сумарна величина на най-разнородни импулси, които действуват върху него през целия му земен живот, изтласква човека в една или друга посока.
Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
към текста >>
Срещу подобно обяснение на нещата обаче застава не само етичното съображение, че истинското достойнство на човека изключва тази възможност човекът да хвърчи като топка между доводите „за" и „против", а и едно особено чувство, което за непредубедения слушател е вън от всяко съмнение: чувството за свобода на човешката
вол
я; и ако по силата на някаква теория той греши в усещането си за свободата, той би могъл също така да греши и в своите елементарни сетивни усещания.
Срещу подобно обяснение на нещата обаче застава не само етичното съображение, че истинското достойнство на човека изключва тази възможност човекът да хвърчи като топка между доводите „за" и „против", а и едно особено чувство, което за непредубедения слушател е вън от всяко съмнение: чувството за свобода на човешката воля; и ако по силата на някаква теория той греши в усещането си за свободата, той би могъл също така да греши и в своите елементарни сетивни усещания.
Изобщо, ако в своята чувствена сфера човекът би могъл да бъде измамен относно изживяването на свободата, той би могъл да бъде измамен и в изживяването на червения и зеления цвят, мажора, минора и т.н. Ето защо е извънредно характерно, че в новите естественонаучни възгледи така високо се цени теоретичният елемент, тъй като с неговата помощ човешките действия и човешката воля могат да се вмъкнат в рамките на абсолютната и безусловно природна необходимост.
към текста >>
Ето защо е извънредно характерно, че в новите естественонаучни възгледи така високо се цени теоретичният елемент, тъй като с неговата помощ човешките действия и човешката
вол
я могат да се вмъкнат в рамките на абсолютната и безусловно природна необходимост.
Срещу подобно обяснение на нещата обаче застава не само етичното съображение, че истинското достойнство на човека изключва тази възможност човекът да хвърчи като топка между доводите „за" и „против", а и едно особено чувство, което за непредубедения слушател е вън от всяко съмнение: чувството за свобода на човешката воля; и ако по силата на някаква теория той греши в усещането си за свободата, той би могъл също така да греши и в своите елементарни сетивни усещания. Изобщо, ако в своята чувствена сфера човекът би могъл да бъде измамен относно изживяването на свободата, той би могъл да бъде измамен и в изживяването на червения и зеления цвят, мажора, минора и т.н.
Ето защо е извънредно характерно, че в новите естественонаучни възгледи така високо се цени теоретичният елемент, тъй като с неговата помощ човешките действия и човешката воля могат да се вмъкнат в рамките на абсолютната и безусловно природна необходимост.
към текста >>
Докато днес, ако ми поз
вол
ите този тривиален израз, според учените целият свят е изпълнен с природни сили, през древността мислителите навсякъде в света откриваха духовни сили, които също както и хората действуваха с определени цели, само че техните цели бяха много по-мащабни от човешките цели.
От лекционния цикъл, който започнах тук на 24 Декември 1922, Вие вече разбрахте, че така нареченото естественонаучно мислене съвсем не е толкова древно, както сме свикнали да смятаме. Ако се върнем към някоя от древните епохи, там ние ще открием едно човешко светоусещане, което е толкова едностранчиво-духовно, колкото и днешното светоусещане е едностранчиво-натуралистично. И колкото по-назад се вглеждаме в тези отминали епохи, толкова по-малко ще откриваме в тях това, което днес наричаме природна необходимост; защото в своя неповторим мисловен тембър, в своето звучене, природната необходимост при гърците беше нещо съвсем друго. И ако се отправим още по-назад, тогава на мястото на природната необходимост, ние ще открием такива силови въздействия, които според своята цялостна характеристика, бяха по-скоро свързани с божествено-духовното провидение.
Докато днес, ако ми позволите този тривиален израз, според учените целият свят е изпълнен с природни сили, през древността мислителите навсякъде в света откриваха духовни сили, които също както и хората действуваха с определени цели, само че техните цели бяха много по-мащабни от човешките цели.
Да, човекът беше потопен всред необозримото силово поле на определени духовни цели, на определени духовни намерения. И в това духовно светоусещане, човек насочваше погледа си към божествено-духовните сили, които определяха мотивите на неговата воля. Когато в естественонаучен смисъл днес човек мисли, той се усеща детерминиран чрез природните сили и природните закони. В древността той се усещаше детерминиран от неоспоримите духовни сили и духовни закони. За разлика от днешните натуралисти, древните хора въпреки че бяха, тъй да се каже, духовно детерминирани в много от случаите стигаха до изживяването на човешката свобода.
към текста >>
И в това духовно светоусещане, човек насочваше погледа си към божествено-духовните сили, които определяха мотивите на неговата
вол
я.
Ако се върнем към някоя от древните епохи, там ние ще открием едно човешко светоусещане, което е толкова едностранчиво-духовно, колкото и днешното светоусещане е едностранчиво-натуралистично. И колкото по-назад се вглеждаме в тези отминали епохи, толкова по-малко ще откриваме в тях това, което днес наричаме природна необходимост; защото в своя неповторим мисловен тембър, в своето звучене, природната необходимост при гърците беше нещо съвсем друго. И ако се отправим още по-назад, тогава на мястото на природната необходимост, ние ще открием такива силови въздействия, които според своята цялостна характеристика, бяха по-скоро свързани с божествено-духовното провидение. Докато днес, ако ми позволите този тривиален израз, според учените целият свят е изпълнен с природни сили, през древността мислителите навсякъде в света откриваха духовни сили, които също както и хората действуваха с определени цели, само че техните цели бяха много по-мащабни от човешките цели. Да, човекът беше потопен всред необозримото силово поле на определени духовни цели, на определени духовни намерения.
И в това духовно светоусещане, човек насочваше погледа си към божествено-духовните сили, които определяха мотивите на неговата воля.
Когато в естественонаучен смисъл днес човек мисли, той се усеща детерминиран чрез природните сили и природните закони. В древността той се усещаше детерминиран от неоспоримите духовни сили и духовни закони. За разлика от днешните натуралисти, древните хора въпреки че бяха, тъй да се каже, духовно детерминирани в много от случаите стигаха до изживяването на човешката свобода. Днешните натуралисти си въобразяват, че човешките действия се ръководят от природната необходимост. Древните обаче знаеха: Човешките действия се ръководят от божествено-духовните сили!
към текста >>
Достатъчно е само да погледнем как беше поставен въпросът за свободата и необходимостта в условията на съвършено различния духовен свят, за да си кажем: Всъщност по този начин външните събития изобщо не могат да ни съобщят нищо от това, което става в най-дълбоките пластове на живота и на космическата е
вол
юция.
Достатъчно е само да погледнем как беше поставен въпросът за свободата и необходимостта в условията на съвършено различния духовен свят, за да си кажем: Всъщност по този начин външните събития изобщо не могат да ни съобщят нищо от това, което става в най-дълбоките пластове на живота и на космическата еволюция.
към текста >>
И все пак в космическата е
вол
юция доколкото от една страна тя е природен процес, а от друга: Откровение на Духа може да се вникне и то твърде дълбоко.
И все пак в космическата еволюция доколкото от една страна тя е природен процес, а от друга: Откровение на Духа може да се вникне и то твърде дълбоко.
Това може да стане само с помощта на Антропософията. Само тя може да вникне в целия смисъл на този дълбок и разтърсващ душата проблем.
към текста >>
Впрочем е
вол
юцията на природния свят обикновено се разглежда по един крайно ограничен начин.
Впрочем еволюцията на природния свят обикновено се разглежда по един крайно ограничен начин.
Днес естествоизпитателят се чувствува задължен да изследва в кабинета си отделни и несвързани един с друг природни процеси, да ги нагласи в зрителното поле на микроскопа, да ги подложи на един или друг експеримент. И той изобщо не разбира колко жестоко ограничен се оказва при такъв изследователски подход.
към текста >>
Разбира се, може да се възрази: да, вероятно един ден процесите в черния дроб и мозъка на човека ще намерят своето задо
вол
ително биологическо обяснение.
Разбира се, може да се възрази: да, вероятно един ден процесите в черния дроб и мозъка на човека ще намерят своето задоволително биологическо обяснение.
Обаче на свой ред ние можем да кажем: Естествено, само че взаимодействията между черния дроб, мозъка и т.н. са свързани с целия човешки организъм. Но дори и да се обърнем само към отделните процеси, ние рано или късно ще сме в състояние да се доберем до цялостния образ на човешкия организъм, включващ в себе си всевъзможни въздействия химически, физически, биологически и т.н.
към текста >>
Поз
вол
ете ми да обясня какво имам предвид.
Бихме могли да кажем сигурен съм, че дори и зад тези бегли думи, Вие ще се досетите колко дълбоки и сериозни са нещата, че само ако на един човек липсва абстрактното отношение към външния природен свят, което го тласка към днешните физически и химически експерименти, имащи за цел да обяснят явленията в ботаниката или зоологията, само ако отхвърли цялата естественонаучна абстракция, той може да добие усет за космическия организъм на денонощния и годишния цикъл. И добивайки този усет, той открива, че нещата тук всъщност са идентични със самия него.
Позволете ми да обясня какво имам предвид.
към текста >>
Тогава човешката
вол
я се устремява към истинското художествено творчество, а накрая и към такова отношения спрямо външния свят, което е не просто едно пасивно познание, а по-скоро светла и радостна саможертва и тази саможертва бих могъл да опиша по следния начин.
Открием ли в себе си центъра, където взаимодействуват физическите, душевните и духовни космически сили, ние можем да се обърнем по съвсем друг начин към външния свят.
Тогава човешката воля се устремява към истинското художествено творчество, а накрая и към такова отношения спрямо външния свят, което е не просто едно пасивно познание, а по-скоро светла и радостна саможертва и тази саможертва бих могъл да опиша по следния начин.
Човекът не гледа вече в света с абстрактното и студено мислене на своята глава; той започва да гледа в света с цялото си същество. Той започва да се намесва в живото и мощ но развитие на света по съвсем друг начин, отколкото се намесваше в досегашните факти на ежедневието. Живото и мощно развитие на света неусетно се превръща за него в един нов култ, в един космически култ. И отсега нататък във всеки миг от живота си, човек може да свещенодействува в този космически култ. Всеки земен култ е само един символичен образ на космическия култ.
към текста >>
Всеки земен култ е само един сим
вол
ичен образ на космическия култ.
Тогава човешката воля се устремява към истинското художествено творчество, а накрая и към такова отношения спрямо външния свят, което е не просто едно пасивно познание, а по-скоро светла и радостна саможертва и тази саможертва бих могъл да опиша по следния начин. Човекът не гледа вече в света с абстрактното и студено мислене на своята глава; той започва да гледа в света с цялото си същество. Той започва да се намесва в живото и мощ но развитие на света по съвсем друг начин, отколкото се намесваше в досегашните факти на ежедневието. Живото и мощно развитие на света неусетно се превръща за него в един нов култ, в един космически култ. И отсега нататък във всеки миг от живота си, човек може да свещенодействува в този космически култ.
Всеки земен култ е само един символичен образ на космическия култ.
Да, този космически култ е истинската кулминация на всеки земен култ. И само ако докрай и правилно се проникнем с това, което беше казано днес, ние ще се извисим до възможността да разглеждаме който и да е религиозен култ в ясната и чиста светлина на антропософското познание. Точно тази ще бъде и задачата ни през следващите дни, скъпи мои приятели и уважаеми гости: да вникнем поне малко в отношението на Антропософията към различните форми на култа.
към текста >>
13.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята
вол
я, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят.
Естествено, тази форма не може да отговаря на нашата епоха; независимо от това обаче, ние сме длъжни да търсим духовното познание за света. Съществена особеност на древните епохи беше тази, че окултните кандидати се стремяха към едно образно познание на духовния свят. Духовното познание беше предавано от човек на човек не с думи, а с онези средства, които постепенно прераснаха в изразните средства на нашите изкуства: а именно в специфичните средства на изобразителните изкуства, музиката, „словесните" изкуства. Обаче в хода на времето от тази втора степен човекът мина в следващата, трета степен, която се изразяваше в едно религиозно-култово откровение за същността на видимия свят. И сега човек се усещаше извисен до живите божествено-духовни връзки на целия свят, и то не по един разсъдъчен начин, нито път по един емоционален начин, какъвто е случая с изкуството.
Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят.
А онова, чрез което трябваше да се одухотворят съзнателните действия на човека, се съдържаше именно в жертвоприношенията, в култовия церемониал. Впрочем тогава навсякъде цареше живото усещане за едно пълно единство между наука, изкуство и религия. Днес обаче идеалът на съвременния духовен живот трябва да се промени из основи. Човек трябва да заложи всичко в името на онова, което предусети и самия Гьоте: познанието трябва да се извиси до степента на изкуството; не до някакво символично или алегорично изкуство, а до непосредственото съзидание в звуци, форми и слово. Защото всичко това неизбежно ще потопи човека в едно дълбоко и първично религиозно чувство, в едно дълбоко и първично религиозно изживяване.
към текста >>
Човек трябва да заложи всичко в името на онова, което предусети и самия Гьоте: познанието трябва да се извиси до степента на изкуството; не до някакво сим
вол
ично или алегорично изкуство, а до непосредственото съзидание в звуци, форми и слово.
И сега човек се усещаше извисен до живите божествено-духовни връзки на целия свят, и то не по един разсъдъчен начин, нито път по един емоционален начин, какъвто е случая с изкуството. Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят. А онова, чрез което трябваше да се одухотворят съзнателните действия на човека, се съдържаше именно в жертвоприношенията, в култовия церемониал. Впрочем тогава навсякъде цареше живото усещане за едно пълно единство между наука, изкуство и религия. Днес обаче идеалът на съвременния духовен живот трябва да се промени из основи.
Човек трябва да заложи всичко в името на онова, което предусети и самия Гьоте: познанието трябва да се извиси до степента на изкуството; не до някакво символично или алегорично изкуство, а до непосредственото съзидание в звуци, форми и слово.
Защото всичко това неизбежно ще потопи човека в едно дълбоко и първично религиозно чувство, в едно дълбоко и първично религиозно изживяване.
към текста >>
За да бъде разбран не просто теоретично, а съвсем реално, поз
вол
ете ми да споделя с Вас нещо, което има непосредствена връзка с днешната тема.
За да бъде разбран не просто теоретично, а съвсем реално, позволете ми да споделя с Вас нещо, което има непосредствена връзка с днешната тема.
Става дума за едно друго движение, което възникна покрай Антропософското Движение. Ако не уточним добре тези неща, лесно могат да се породят всевъзможни недоразумения и грешки.
към текста >>
Теологично-религиозното движение постепенно навлезе в такива форми, които не поз
вол
яваха на младите пастори да включат в своите проповеди и в цялата си духовна дейност могъщите и живи сили на Мистерията на Голгота.
От известно време при мен започнаха да пристигат млади теолози, християнски теолози, които привършваха теологичното си обучение. На всички тях предстоеше една или друга пасторска кариера. Те идваха при мен и заявяваха приблизително следното: За нас е пределно ясно, че в края на своето обучение днешният млад теолог дори да е отдаден с цялото си сърце на университетската теология няма под краката си здрава и сигурна почва.
Теологично-религиозното движение постепенно навлезе в такива форми, които не позволяваха на младите пастори да включат в своите проповеди и в цялата си духовна дейност могъщите и живи сили на Мистерията на Голгота.
Младите теолози не можеха да се проникнат от съзнанието, че чрез Мистерията на Голгота стана нещо изключително важно, а именно, че Христовото Същество, което по-рано обитаваше в духовните светове, се свърза със Земния живот на човека и продължи да работи там, в Земния живот и в Земната степен на човека. И аз съвсем ясно долавях как в душите на тези хора, които идваха при мен, се пораждаше едно силно предчувствие: ако всички ние искаме християнството да остане живо и да ръководи нашия духовен живот като една действителна сила, тогава абсолютно необходимо е да се извисим до едно радикално обновление на целия теологически импулс, на целия религиозен импулс. А по начало не съществува никакво съмнение: Истинската сила на религиозния импулс се проявява по такъв начин, че пронизва от край до край мислите, чувствата и волята на човека.
към текста >>
А по начало не съществува никакво съмнение: Истинската сила на религиозния импулс се проявява по такъв начин, че пронизва от край до край мислите, чувствата и
вол
ята на човека.
На всички тях предстоеше една или друга пасторска кариера. Те идваха при мен и заявяваха приблизително следното: За нас е пределно ясно, че в края на своето обучение днешният млад теолог дори да е отдаден с цялото си сърце на университетската теология няма под краката си здрава и сигурна почва. Теологично-религиозното движение постепенно навлезе в такива форми, които не позволяваха на младите пастори да включат в своите проповеди и в цялата си духовна дейност могъщите и живи сили на Мистерията на Голгота. Младите теолози не можеха да се проникнат от съзнанието, че чрез Мистерията на Голгота стана нещо изключително важно, а именно, че Христовото Същество, което по-рано обитаваше в духовните светове, се свърза със Земния живот на човека и продължи да работи там, в Земния живот и в Земната степен на човека. И аз съвсем ясно долавях как в душите на тези хора, които идваха при мен, се пораждаше едно силно предчувствие: ако всички ние искаме християнството да остане живо и да ръководи нашия духовен живот като една действителна сила, тогава абсолютно необходимо е да се извисим до едно радикално обновление на целия теологически импулс, на целия религиозен импулс.
А по начало не съществува никакво съмнение: Истинската сила на религиозния импулс се проявява по такъв начин, че пронизва от край до край мислите, чувствата и волята на човека.
към текста >>
Както и бях предвидил, те споделиха, че много от начинаещите теолози са се присъединили към тях, водени от същата незадо
вол
еност по отношение на университетската подготовка, която се оказваше съвсем недостатъчна за тяхната пасторска кариера.
След известно време тези млади хора отново дойдоха при мен.
Както и бях предвидил, те споделиха, че много от начинаещите теолози са се присъединили към тях, водени от същата незадоволеност по отношение на университетската подготовка, която се оказваше съвсем недостатъчна за тяхната пасторска кариера.
Налице бяха всички изгледи, че кръгът се разраства.
към текста >>
И работата е там, че занапред официалната теология изобщо няма да е в състояние да задо
вол
и този мощен християнски импулс.
Тогава аз казах: Естествено, днес съвсем не е достатъчно тук да проповядват определен брой пастори. Религиозното обновление не може да се ръководи от тези, които се обучават в пасторски грижи към измъченото човечество. То е дело на онези хора, в чиито души пулсира чистата и жертвоготовна изповед, дело на онези хора, които макар и съвсем смътно носят в себе си един силен религиозен импулс, един специфичен религиозно-християнски импулс.
И работата е там, че занапред официалната теология изобщо няма да е в състояние да задоволи този мощен християнски импулс.
към текста >>
В този случай обаче индивидуално извоюваното познание е длъжно да се проникне от вътрешната необходимост на онези етично-религиозни и социални сили, от които се нуждае самата е
вол
юция на човечеството.
Аз изтъкнах и обстоятелството, че така или иначе, ще се стигне до образуването на общности. Разбира се, Антропософското Общество има своите цели и задачи, но общо взето те могат да бъдат постигнати и от отделната личност.
В този случай обаче индивидуално извоюваното познание е длъжно да се проникне от вътрешната необходимост на онези етично-религиозни и социални сили, от които се нуждае самата еволюция на човечеството.
към текста >>
То не поз
вол
и никакво объркване в специалните изследователски области, които се разкриваха в хода на неговото развитие.
Необходимостта от друг път съществува за онези хора, на които е трудно да вървят по пътя на Антропософията. Засега те трябва да следват един друг път, който ако мога така да се изразя ще се слее с антропософския път едва по-късно. По този начин се откриха перспективи за две самостоятелни движения. От едната страна стоеше Антропософското Движение, което тъкмо тогава набираше сили и определяше своите конкретни цели.
То не позволи никакво объркване в специалните изследователски области, които се разкриваха в хода на неговото развитие.
От своя страна научните занимания в тези области не попречиха на самото Антропософско Движение. Ние трябва да сме наясно: Антропософският импулс беше този, който ръководеше Антропософското Движение. Обстоятелството, че в хода на времето възникна едно или друго поле за научна работа вътре в Антропософското Движение, не доведе до никакво отслабване на общия антропософски импулс. До определена степен този антропософски импулс беше прокаран в отделните области на науката, но не и до там, че Антропософията да заприлича на днешната химия, на днешната физика или биология. Естествено, това не трябва да става.
към текста >>
14.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
При човека природните сили действуват по такъв начин, че зима и лято ако ми поз
вол
ите този начин на изразяване постоянно работят за своето взаимно неутрализиране.
По този начин обаче възниква нещо, което се свежда приблизително до следното: Зимните процеси неутрализират летните процеси и от друга страна летните процеси неутрализират зимните, така че се стига до един вид равновесно положение. Днес официалната наука не може да стигне до този извод, понеже тя е в пълно неведение спрямо човешкото същество.
При човека природните сили действуват по такъв начин, че зима и лято ако ми позволите този начин на изразяване постоянно работят за своето взаимно неутрализиране.
към текста >>
Над тези тела сякаш трепти един пламък, който не поз
вол
ява на Азът и астралното тяло да се приближат до спящия човек.
Над тези тела сякаш трепти един пламък, който не позволява на Азът и астралното тяло да се приближат до спящия човек.
Впечатлението е такова, като че ли духовният наблюдател вижда в леглото една частица Земя, пронизана от край до край с неудържимо бликащи растителни сили, и свързаното с нея но все пак напълно самостоятелно сияние на астрално-Азовия организъм.
към текста >>
В същото време, ако ми поз
вол
ите този израз, нашият физическо-етерен организъм се намира в своя „зимен сън".
Да, ако се вгледаме във външните физически процеси, ние трябва да добавим още следното: Всъщност от тези минерални и растителни процеси на външната природа зависят и всички останали физически процеси. Вземете например изхранването на живите същества: то започва не от другаде, а от приемането на известни минерални и растителни вещества. Животните, а на свой ред и човека, ги преработват и включват във веществообмяната си. И все пак цялата външна природа доколкото е съставена от физически и етерни процеси носи характера на това, което ние имаме в лицето на нашия спящ физическо-етерен организъм. От друга страна, докато сме будни, ние носим в себе си Азово-астралния организъм.
В същото време, ако ми позволите този израз, нашият физическо-етерен организъм се намира в своя „зимен сън".
Но при човека нещата са устроени така, че будният Азово-астрален организъм, съживен в своя „летен сезон" от външните сетивни впечатления и от самозараждащите се мисли, непрекъснато постига едно динамично равновесие с физическото и етерно тяло по време на техния „зимен сън".
към текста >>
Само ако съживи своите мисли, той получава и онова Причастие, с което е проникнат целия свят; само тогава той свързва себе си с духовната е
вол
юция на Космоса.
Преди години аз написах една малка книга за „Теорията на познанието в Гьотевия светоглед". Там също ставаше дума за творческото и съзидателно мислене на човека. „Това мислене казах аз представлява истинската духовна връзка на човечеството с божествения свят." Защото доколкото човекът се оставя на отраженията, на огледалните образи, които идват от външната природа, той само повтаря очертанията на миналото и живее в мъртвите останки от божествения свят, в мъртвия труп на божествения свят.
Само ако съживи своите мисли, той получава и онова Причастие, с което е проникнат целия свят; само тогава той свързва себе си с духовната еволюция на Космоса.
към текста >>
Обаче ние трябва да сме наясно: Само ако пробудим духовния живот в себе си, само ако пробудим нашата протъкана от любов човешка
вол
я, само тогава ние ще преобразим и върнем обратно на Духа всичко онова, което вече е било превърнато в материя, само тогава ще осъществим една истинска транссубстанция.
Обаче ние трябва да сме наясно: Само ако пробудим духовния живот в себе си, само ако пробудим нашата протъкана от любов човешка воля, само тогава ние ще преобразим и върнем обратно на Духа всичко онова, което вече е било превърнато в материя, само тогава ще осъществим една истинска транссубстанция.
Да, ние трябва да обхванем напълно съзнателно нашето място в Макрокосмоса и отново да оживим нашето абстрактно мислене.
към текста >>
И виждам ги аз как чрез моята
вол
я -
И виждам ги аз как чрез моята воля -
към текста >>
Докато с помощта на моята
вол
я аз мога да виждам как в духовната атмосфера на бъдещето, звездните Същества се преобразяват в огъня на любовта, с помощта на моите чувства аз мога да различа метаморфозите на онези сили, които работят в моята кръв, в моя течен организъм; там те са отражения на звездните действия, на звездните дела.
Докато с помощта на моята воля аз мога да виждам как в духовната атмосфера на бъдещето, звездните Същества се преобразяват в огъня на любовта, с помощта на моите чувства аз мога да различа метаморфозите на онези сили, които работят в моята кръв, в моя течен организъм; там те са отражения на звездните действия, на звездните дела.
Така балансиран в чувства и воля човекът може да изживява себе си по правилен начин. Сега вече, обърнат към мировите сили на Космоса, жертвоготовният човек може да вложи там, във великия храм на Космоса като транссубстанция и своя личен духовен принос.
към текста >>
Така балансиран в чувства и
вол
я човекът може да изживява себе си по правилен начин.
Докато с помощта на моята воля аз мога да виждам как в духовната атмосфера на бъдещето, звездните Същества се преобразяват в огъня на любовта, с помощта на моите чувства аз мога да различа метаморфозите на онези сили, които работят в моята кръв, в моя течен организъм; там те са отражения на звездните действия, на звездните дела.
Така балансиран в чувства и воля човекът може да изживява себе си по правилен начин.
Сега вече, обърнат към мировите сили на Космоса, жертвоготовният човек може да вложи там, във великия храм на Космоса като транссубстанция и своя личен духовен принос.
към текста >>
Всичко, което иначе би било само едно абстрактно познание, сега се превръща в едно ново отношение към света, протъкано от
вол
я и чувства.
Всичко, което иначе би било само едно абстрактно познание, сега се превръща в едно ново отношение към света, протъкано от воля и чувства.
Сега светът се превръща в храм, в обиталище на Бога. Израствайки в чувства и воля, познаващият човек се превръща в жертвоприносител. Вътрешното отношение на човека към света прераства от познание в един нов космически култ.
към текста >>
Израствайки в чувства и
вол
я, познаващият човек се превръща в жертвоприносител.
Всичко, което иначе би било само едно абстрактно познание, сега се превръща в едно ново отношение към света, протъкано от воля и чувства. Сега светът се превръща в храм, в обиталище на Бога.
Израствайки в чувства и воля, познаващият човек се превръща в жертвоприносител.
Вътрешното отношение на човека към света прераства от познание в един нов космически култ.
към текста >>
Ето защо и всяка Нова Година е едно напомняне, един сим
вол
на обновлението.
Тя, впрочем, не беше случайна, и точно в днешния ден, аз пожелах да и предам този основен смисъл: Защото точно днес, когато отново заставаме пред затварящия се годишен кръг поне външно нещата изглеждат така ние трябва да разберем най-после как да изградим отношението си към времето, как от миналото трябва да изковем бъдещето, как ние сме длъжни тръгвайки от познанието да работим за бъдещето, и то по този начин да творим в името на Духа, заради Духа.Едно от стихотворенията, които прозвучаха тази сутрин, започна с думите: „Всяка Нова Година издълбава и нови гробове". Тук е стаена една дълбока истина. Но вярно е и другото: Че всяка Нова Година залюлява и нови люлки. Което докосва миналото, то не отминава и бъдещето. За днешните хора най-важно от всичко е да разберат това бъдеще, да проумеят, че неудържимо бликащият външен живот е спотаил в себе си и смъртта, и то не за друго, а за да се обърнем към онзи живот, чиито източници се коренят в нашите собствени импулси за действие.
Ето защо и всяка Нова Година е едно напомняне, един символ на обновлението.
Ако от една страна се вгледаме в новите гробове, а от друга в самообновяващия се живот, ние ще открием и онези сили, кои то просто копнеят за зародишите на бъдещия свят.
към текста >>
Нека насочим нашите мисли към сим
вол
ичния Св.
И днес нашата истинска задача се състои именно в това: да доловим как светът е обгърнат от настроението на Св. Силвестър, от настроението на залеза и гроба, но как в сърцата на онези хора, които неуморно работят и напредват към своето истинско богочовешко достойнство, трепти настроението на новия ден, настроението на изгрева.
Нека насочим нашите мисли към символичния Св.
Силвестър и символичната Нова Година не само според тривиалния, филистерски и празничен начин, нека да ги насочим така, че те да се превърнат в онези съзидателни и творчески сили, от които се нуждае самата еволюция на Земята. Нека отклоним тези сили от старата гробница на нашата умираща цивилизация и ги насочим от древния Св. Силвестър към космическата Нова Година. Но всичко това, скъпи мои приятели, ще се осъществи само тогава, когато човекът вложи там, във великия храм на Космоса и своя личен духовен принос.
към текста >>
Силвестър и сим
вол
ичната Нова Година не само според тривиалния, филистерски и празничен начин, нека да ги насочим така, че те да се превърнат в онези съзидателни и творчески сили, от които се нуждае самата е
вол
юция на Земята.
И днес нашата истинска задача се състои именно в това: да доловим как светът е обгърнат от настроението на Св. Силвестър, от настроението на залеза и гроба, но как в сърцата на онези хора, които неуморно работят и напредват към своето истинско богочовешко достойнство, трепти настроението на новия ден, настроението на изгрева. Нека насочим нашите мисли към символичния Св.
Силвестър и символичната Нова Година не само според тривиалния, филистерски и празничен начин, нека да ги насочим така, че те да се превърнат в онези съзидателни и творчески сили, от които се нуждае самата еволюция на Земята.
Нека отклоним тези сили от старата гробница на нашата умираща цивилизация и ги насочим от древния Св. Силвестър към космическата Нова Година. Но всичко това, скъпи мои приятели, ще се осъществи само тогава, когато човекът вложи там, във великия храм на Космоса и своя личен духовен принос.
към текста >>
И виждам ги аз как чрез моята
вол
я -
И виждам ги аз как чрез моята воля -
към текста >>
15.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
3. Престоли Духове на
Вол
ята.
3. Престоли Духове на Волята.
към текста >>
3. Системата „веществообмен-крайници" носител на
вол
ята.
3. Системата „веществообмен-крайници" носител на волята.
към текста >>
1. Азово сетиво (поз
вол
яващо ни да възприемаме Аза на другия човек)
1. Азово сетиво (позволяващо ни да възприемаме Аза на другия човек)
към текста >>
в) двигателно-веществообменната система: носител на
вол
ята
в) двигателно-веществообменната система: носител на волята
към текста >>
16.
Съдържание
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Неспособността на хората днес да остареят правилно и последвалото недо
вол
ство на младежта.
„Философия на свободата“ като израз на това преустроено съзнание. Придържането към стария манталитет чрез действието на изостаналите Духове на Формата – един основен проблем на нашето време. Богословски битки за школата на Ричъл. Съдбоносните четиринадесет точки на У. Уилсън от духовна гледна точка.
Неспособността на хората днес да остареят правилно и последвалото недоволство на младежта.
към текста >>
Задачата на нашата епоха, както е показано в „Парсифал“ от
Вол
фрам фон Ешенбах, като път от съмнението към благодатта.
епоха човек се чувства изцяло свързан със земните сили. Характеристика на настоящата епоха: интелектуалният човек има мисли, на които земните сили са отнели небесните импулси.
Задачата на нашата епоха, както е показано в „Парсифал“ от Волфрам фон Ешенбах, като път от съмнението към благодатта.
Евентуалните последствия от интелектуализацията на човешката мисъл: унищожаване на топлинната атмосфера, атмосферния въздух и течния компонент на земята в петата, шестата и седмата културна епоха.
към текста >>
17.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Не така, като че самите думи отново звучат по същия начин, както са звучали когато сме ги произнасяли с устата си през деня, а главно това, което е звучало в тези думи като заложени в тях чувства на душевен подем или спад, като вложените в тях
вол
еви импулси, като веселост или печал, радост или тъга, изразени в нашата реч и придали и съответната окраска.
Да, работата стои така: душевното съдържание, което влагаме в нашите думи, произнасяни от нас от сутрин до вечер, продължава да вибрира, неговия отзвук остава в душата и след заспиването чак до пробуждането. То остава неосъзнато, но все пак можем да кажем, че всичко казано през деня продължава да вибрира, наистина, в образен вид, по време на съня.
Не така, като че самите думи отново звучат по същия начин, както са звучали когато сме ги произнасяли с устата си през деня, а главно това, което е звучало в тези думи като заложени в тях чувства на душевен подем или спад, като вложените в тях волеви импулси, като веселост или печал, радост или тъга, изразени в нашата реч и придали и съответната окраска.
към текста >>
Това, което се съдържа в думите на майката и бащата и другите заобикалящи го хора, в живота на техните чувства,
вол
я и мисли, в тези думи, които детето чува, това продължава да звучи в душата на детето по време на съня му, от заспиването до пробуждането, и душата на детето се отдава напълно на това, което се влага от заобикалящите го като съдържание в техните думи от техните сърца, от техните души.
При това трябва да обърнем внимание на следното: това, което звучи в душата на спящото дете на възраст до 7 години, за времето между неговото заспиване и пробуждане, се намира в голяма зависимост от заобикалящите го хора.
Това, което се съдържа в думите на майката и бащата и другите заобикалящи го хора, в живота на техните чувства, воля и мисли, в тези думи, които детето чува, това продължава да звучи в душата на детето по време на съня му, от заспиването до пробуждането, и душата на детето се отдава напълно на това, което се влага от заобикалящите го като съдържание в техните думи от техните сърца, от техните души.
И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези волеви импулси и мисли се свързват със звуците. Детето се отдава тогава на всичко това, което то преживява в своето обкръжение.
към текста >>
И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези
вол
еви импулси и мисли се свързват със звуците.
При това трябва да обърнем внимание на следното: това, което звучи в душата на спящото дете на възраст до 7 години, за времето между неговото заспиване и пробуждане, се намира в голяма зависимост от заобикалящите го хора. Това, което се съдържа в думите на майката и бащата и другите заобикалящи го хора, в живота на техните чувства, воля и мисли, в тези думи, които детето чува, това продължава да звучи в душата на детето по време на съня му, от заспиването до пробуждането, и душата на детето се отдава напълно на това, което се влага от заобикалящите го като съдържание в техните думи от техните сърца, от техните души.
И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези волеви импулси и мисли се свързват със звуците.
Детето се отдава тогава на всичко това, което то преживява в своето обкръжение.
към текста >>
А ако ние, изхождайки от своята физическа част, отричаме духа, тогава всяко утро ние се пробуждаме с това, че ние, бидейки възрастни, не разбираме повече живота, и това неразбиране на живота се намесва в цялото ни мислене, чувства и
вол
я.
И тази духовно-научна гледна точка трябва да прониже цялото образование, целия му живот, подобно на това как днес детето получава, например, някакъв запас от думи, в който се съдържа в същност цяло съкровище, но днес на тези думи са прекършени крилата; но ако той възприеме духовното и бъде ръководен от духовното, то ще възприеме отново цялото богатство на думите и с негова помощ ще бъде отново издигнат в духовните светове, от които произхожда в своята истинска същност. Със своя физически живот от пробуждането до заспиването ние можем и да отричаме съществуването на духа, но с нашата духовна част, която за времето от заспиването до пробуждането отхвърля етерното и физическото тяло, ние не можем да отричаме духа.
А ако ние, изхождайки от своята физическа част, отричаме духа, тогава всяко утро ние се пробуждаме с това, че ние, бидейки възрастни, не разбираме повече живота, и това неразбиране на живота се намесва в цялото ни мислене, чувства и воля.
И ето, младото поколение израства така, че му се налага да среща това наследство, което са му завещали по-възрастните, с чувство на упрек, защото в това наследство те получават нещо такова, което ги тласка в пропаст в тази област, където те не искат да бъдат материалистични, където те трябва да станат духовни, когато се намират само в своя Аз и в своето астрално тяло.
към текста >>
18.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
А лайпцигските професори вече, разбира се, съвсем пък не могли да му дадат нещо такова, което би му поз
вол
ило да вземе от физическия свят в елементарния свят това, което би му помогнало после по правилен начин да овладее своето етерно тяло.
Гьоте се е опитвал да постигне това: има цели папки с негови рисунки, и освен това той е правил всевъзможни опити, но не му се е отдало напълно да обхване със своя Аз и астрално тяло своето етерно тяло и по правилен начин да се ползва от него. Разгледайте рисунките на Гьоте и във вас ще възникне непосредственото чувство: това го рисува някакъв Аз и астрално тяло, и това е гениално, но в това няма нищо от правилния рисунък, от това, което се достига с правилно използвани физическо и етерно тяло. И този, който не е филистерски почитател на Гьоте, а който свободно и открито се отнася към това, този запознал се с ранните, младежки стихове на Гьоте, ще почувства, че Гьоте не е могъл все още по подходящ начин да подходи със своя Аз и астрално тяло към етерното и физическо тяло. Той не е могъл това. Особено силно се проявява това в неговата младост.
А лайпцигските професори вече, разбира се, съвсем пък не могли да му дадат нещо такова, което би му позволило да вземе от физическия свят в елементарния свят това, което би му помогнало после по правилен начин да овладее своето етерно тяло.
към текста >>
И тогава той се заел да преработи «Ифигения», която бил написал по-рано, но той не бил до
вол
ен от нея, защото е била написана изхождайки само от Аза и астралното тяло, но не и от етерното тяло, и той преработил «Ифигения» в Италия.
Той търсил своите гръцки предци. Защото не му действало добре това, което след гръцката епоха постепенно проникнало в интелектуалистичния свят. И когато пристигнал в Италия, то той действително получил такова усещане, като че ли гърците са го породили. И това, което той видял тук, го довело до произнасянето на тези думи, които аз често съм цитирал: «След това, което виждам тук, аз се чувствам, като да съм разгадал загадките на гръцкото изкуство: гърците творят по същите закони, по които твори и природата, и които аз сега проследих»... и т.н. Тук той почувствал, че е получил тази сила, която му е била нужна, за да може правилно да овладее своето етерно тяло.
И тогава той се заел да преработи «Ифигения», която бил написал по-рано, но той не бил доволен от нея, защото е била написана изхождайки само от Аза и астралното тяло, но не и от етерното тяло, и той преработил «Ифигения» в Италия.
към текста >>
В нашите лекции ние вече често сме ви демонстрирали тези «Ифигении», немската и италианската, за да покажем, как Гьоте е извършил тук определен скок в своята е
вол
юция.
В нашите лекции ние вече често сме ви демонстрирали тези «Ифигении», немската и италианската, за да покажем, как Гьоте е извършил тук определен скок в своята еволюция.
Този скок се състои в това, че благодарение на впечатлението, което му произвели отзвуците на гръцкото изкуство в италианското изкуство, той възприел в себе си тази сила, която му дала възможност по правилен начин да встъпи по време на сън във взаимоотношения с Началата, така, че тези Начала, като изначални сили, са могли да му дадат това, което по правилен начин го съединило с етерното му и физическо тяло.
към текста >>
Вие може да си спомните известната история, много типична, тя постоянно се среща, за това, че някакъв училищен преподавател, имащ необичайно хубави педагогически теории за това, как трябва да се възпитават децата, как трябва да се приучават да сдържат емоциите си и страстите си и т.н., той проповядва за това на учениците, но се случва така, че един от учениците, шегувайки се, обръща мастилницата... И ето учителят крещи вън от себе си на ученика:” Ето до какво води това, че ти даваш
вол
я на страстите си!
Вие можете, ако разбира се имате нужното чувство към такива неща като духовните откровения на Гьоте, много лесно да видите разликата между Гьоте и просто човекът-«глава» . Този просто човек-«глава» може да изложи пред вас всевъзможни съображения; всичко, което той говори, може да бъде много логично. Ако му се наложи да излезе извън пределите на това, което може да обхване със своята логика, то той се връща към своите инстинкти, т.е. към животното в себе си, и тогава той става понякога крайно нелогичен. Вие може би сами сте се сблъсквали с това: днес съществуват хора, които могат да пишат напълно логични книги, но когато ги срещнеш във всекидневието, и когато те не говорят за наука, където могат логически да разсъждават, но когато се касае за ежедневни въпроси, то тогава можем да дойдем до отчаяние от тях, тъй като тогава се разкъсват от най-обикновени емоции, лишени от всякаква логика, от най-обикновени инстинкти Може да се каже: изхождайки само от съображения на главата е възможно да се градят необичайно красиви теории, но те не се намират в никаква връзка с целия човек.
Вие може да си спомните известната история, много типична, тя постоянно се среща, за това, че някакъв училищен преподавател, имащ необичайно хубави педагогически теории за това, как трябва да се възпитават децата, как трябва да се приучават да сдържат емоциите си и страстите си и т.н., той проповядва за това на учениците, но се случва така, че един от учениците, шегувайки се, обръща мастилницата... И ето учителят крещи вън от себе си на ученика:” Ето до какво води това, че ти даваш воля на страстите си!
Ако ти беше логичен, разумен, то ти не би обърнал мастилницата! Аз...!... И тук той хваща стола и силно го стоварва върху пода... Теоретически той много добре обяснява, изхождайки от понятията на главата, как трябва да потушаваме страстите, но ето, той блъска стола, може би му чупи крака или още нещо от този род. Това, разбира се, е краен случай, но подобни неща стават постоянно.
към текста >>
Е, вие знаете, че когато дя
вол
ът се омита, то той оставя след себе си зловоние.
Затова е невъзможно правилно да разберем Парацелз, ако приемаме неговите изрази така, както се използват в съвременния език, защото той навсякъде има в предвид това, което се изразява от елементарния свят. Но в това и са заключени целителните сили. Там се намират действителните целителни сили. В това, което вие само външно виждате в кое да е растение, в това, което ви показва например външния вид на такова растение като есенния минзухар, вие няма да видите характерните за минзухара целителни сили. Ако поискате да видите характерните за минзухара целителни сили, тогава вие трябва да наблюдавате минзухара при неговия цъфтеж, когато той прави това свое, толкова нахално изменение на цвета: защото тогава елементарното същество го оставя, маха се от него и предизвиква изменение на окраската чрез съответстващия процес.
Е, вие знаете, че когато дяволът се омита, то той оставя след себе си зловоние.
Елементарните същности изявяват себе си също и чрез наглостта си в изменението на цвета.
към текста >>
Така че вие виждате: необходимо е не само човек да установи правилно взаимоотношение, взаимно разбиране на езика с Архангелите, както вчера говорих за това, но е необходимо, човек с помощта на това по-силно развитие на
вол
ята, която е необходима за да се разбере духовната наука, пак да встъпи в по-интензивни взаимоотношения с Архаите.
Така че вие виждате: необходимо е не само човек да установи правилно взаимоотношение, взаимно разбиране на езика с Архангелите, както вчера говорих за това, но е необходимо, човек с помощта на това по-силно развитие на волята, която е необходима за да се разбере духовната наука, пак да встъпи в по-интензивни взаимоотношения с Архаите.
Тогава за него ще стане самопонятен съвсем друг начин за познание, от този, който днес му се преподава. Това е, от което хората днес така се плашат. За това, да изучаваш духовната наука, е нужно развитие на волята. Тези понятия, тези идеи, които се получават в духовната наука – те трябва да се възприемат с вътрешно развита воля, с вътрешна активност. А това сега хората не обичат.
към текста >>
За това, да изучаваш духовната наука, е нужно развитие на
вол
ята.
Така че вие виждате: необходимо е не само човек да установи правилно взаимоотношение, взаимно разбиране на езика с Архангелите, както вчера говорих за това, но е необходимо, човек с помощта на това по-силно развитие на волята, която е необходима за да се разбере духовната наука, пак да встъпи в по-интензивни взаимоотношения с Архаите. Тогава за него ще стане самопонятен съвсем друг начин за познание, от този, който днес му се преподава. Това е, от което хората днес така се плашат.
За това, да изучаваш духовната наука, е нужно развитие на волята.
Тези понятия, тези идеи, които се получават в духовната наука – те трябва да се възприемат с вътрешно развита воля, с вътрешна активност. А това сега хората не обичат. На тях им се иска да оставят волята си в пълен покой и да предоставят на познанията спокойно да се демонстрират, без самите те активно да реагират на това, а след това да приведат своя мозък в колебателно движение и всичко от самосебе си да улегне. И повече от всичко на хората им се иска, вместо лекции да им пуснат някакъв филм, при който просто не би трябвало да мислят за това, какво се прави, а при който би могло без всякаква вътрешна активност да се отдадеш на това и просто да зяпаш: тогава от това остават впечатления в очите, тези образи по-нататък дават отпечатъци в мозъка... Това се повтаря възможно по-често, така че то, накрая, интензивно се запечатва и ето сега, то е усвоено! Но тогава се превръщат в истински автомати, духовни автомати; при това не превръщат във вътрешна активност духовното, което са получили, а се ограничават само до неговото запечатване, стават духовни автомати... Не искат, например, да опознаят човешкия организъм, защото за да го опознаят е съвършено необходима вътрешна активност.
към текста >>
Тези понятия, тези идеи, които се получават в духовната наука – те трябва да се възприемат с вътрешно развита
вол
я, с вътрешна активност.
Така че вие виждате: необходимо е не само човек да установи правилно взаимоотношение, взаимно разбиране на езика с Архангелите, както вчера говорих за това, но е необходимо, човек с помощта на това по-силно развитие на волята, която е необходима за да се разбере духовната наука, пак да встъпи в по-интензивни взаимоотношения с Архаите. Тогава за него ще стане самопонятен съвсем друг начин за познание, от този, който днес му се преподава. Това е, от което хората днес така се плашат. За това, да изучаваш духовната наука, е нужно развитие на волята.
Тези понятия, тези идеи, които се получават в духовната наука – те трябва да се възприемат с вътрешно развита воля, с вътрешна активност.
А това сега хората не обичат. На тях им се иска да оставят волята си в пълен покой и да предоставят на познанията спокойно да се демонстрират, без самите те активно да реагират на това, а след това да приведат своя мозък в колебателно движение и всичко от самосебе си да улегне. И повече от всичко на хората им се иска, вместо лекции да им пуснат някакъв филм, при който просто не би трябвало да мислят за това, какво се прави, а при който би могло без всякаква вътрешна активност да се отдадеш на това и просто да зяпаш: тогава от това остават впечатления в очите, тези образи по-нататък дават отпечатъци в мозъка... Това се повтаря възможно по-често, така че то, накрая, интензивно се запечатва и ето сега, то е усвоено! Но тогава се превръщат в истински автомати, духовни автомати; при това не превръщат във вътрешна активност духовното, което са получили, а се ограничават само до неговото запечатване, стават духовни автомати... Не искат, например, да опознаят човешкия организъм, защото за да го опознаят е съвършено необходима вътрешна активност. Невъзможно е да се разбере човека, ако не се подходи към човека с вътрешна активност, ако не се възприемат също и такива идеи, като тези, които днес пред нас бяха развити.
към текста >>
На тях им се иска да оставят
вол
ята си в пълен покой и да предоставят на познанията спокойно да се демонстрират, без самите те активно да реагират на това, а след това да приведат своя мозък в колебателно движение и всичко от самосебе си да улегне.
Тогава за него ще стане самопонятен съвсем друг начин за познание, от този, който днес му се преподава. Това е, от което хората днес така се плашат. За това, да изучаваш духовната наука, е нужно развитие на волята. Тези понятия, тези идеи, които се получават в духовната наука – те трябва да се възприемат с вътрешно развита воля, с вътрешна активност. А това сега хората не обичат.
На тях им се иска да оставят волята си в пълен покой и да предоставят на познанията спокойно да се демонстрират, без самите те активно да реагират на това, а след това да приведат своя мозък в колебателно движение и всичко от самосебе си да улегне.
И повече от всичко на хората им се иска, вместо лекции да им пуснат някакъв филм, при който просто не би трябвало да мислят за това, какво се прави, а при който би могло без всякаква вътрешна активност да се отдадеш на това и просто да зяпаш: тогава от това остават впечатления в очите, тези образи по-нататък дават отпечатъци в мозъка... Това се повтаря възможно по-често, така че то, накрая, интензивно се запечатва и ето сега, то е усвоено! Но тогава се превръщат в истински автомати, духовни автомати; при това не превръщат във вътрешна активност духовното, което са получили, а се ограничават само до неговото запечатване, стават духовни автомати... Не искат, например, да опознаят човешкия организъм, защото за да го опознаят е съвършено необходима вътрешна активност. Невъзможно е да се разбере човека, ако не се подходи към човека с вътрешна активност, ако не се възприемат също и такива идеи, като тези, които днес пред нас бяха развити. Но, разбира се, може и без вътрешна активност да се пробва да се направи, например, антипирин и да се види, как действа на човешкия организъм; как действа, ако се приеме? Пробват го и тук не е нужно никакво разбиране на човешкия организъм, а само гледат как действа външно.
към текста >>
Но животът ни призовава отново към вътрешна активност, към вътрешно развитие на
вол
ята.
Но животът ни призовава отново към вътрешна активност, към вътрешно развитие на волята.
Това е, което младостта иска от старостта. Младежта иска: по-старото поколение трябва да ни даде това, което би ни помогнало по правилен начин да встъпим в диалог с Архангелите. И по-старото поколение трябва да ни възпита така, че да установим правилно отношение с Архаите. Защото така говори младежта: до тогава, докато ние не станем възрастни, ние трябва да оставаме под попечителството на възрастните;но във възпитанието на по-старото поколение е заложена склонност към пасивността, към филма.
към текста >>
Всичко призовава съвременния човек да стане цялостен, да не се отдава само пасивно на идеите, прииждащи към него отвън, а да развива вътрешна активност, да преживява с вътрешна активност също живота на мислите, идеите, да ги преживява пронизвайки ги с
вол
я.
Това е другата страна на младежта, нейния повече вътрешен аспект, както го показах вчера.
Всичко призовава съвременния човек да стане цялостен, да не се отдава само пасивно на идеите, прииждащи към него отвън, а да развива вътрешна активност, да преживява с вътрешна активност също живота на мислите, идеите, да ги преживява пронизвайки ги с воля.
Но за това човешката натура днес в много отношения е твърде слаба, за да не кажа, твърде плаха, защото човек веднага след като насочи своята воля към някакъв комплекс идеи, започва да се опасява, няма ли да бъде това необективно? Та нали аз сам си създавам тези идеи. Човек се бои първо да формира своята воля така, че волята му да може да преживява в духовния свят, следователно е невъзможно да преживее и обективното. Защото без воля е невъзможно да се преживее нищо в духовния свят. Разбира се, воля, обусловена от емоциите, воля, зависеща само от физическото тяло, или, най много от етерното тяло, такава воля въобще няма да може да проникне в духовния свят.
към текста >>
Но за това човешката натура днес в много отношения е твърде слаба, за да не кажа, твърде плаха, защото човек веднага след като насочи своята
вол
я към някакъв комплекс идеи, започва да се опасява, няма ли да бъде това необективно?
Това е другата страна на младежта, нейния повече вътрешен аспект, както го показах вчера. Всичко призовава съвременния човек да стане цялостен, да не се отдава само пасивно на идеите, прииждащи към него отвън, а да развива вътрешна активност, да преживява с вътрешна активност също живота на мислите, идеите, да ги преживява пронизвайки ги с воля.
Но за това човешката натура днес в много отношения е твърде слаба, за да не кажа, твърде плаха, защото човек веднага след като насочи своята воля към някакъв комплекс идеи, започва да се опасява, няма ли да бъде това необективно?
Та нали аз сам си създавам тези идеи. Човек се бои първо да формира своята воля така, че волята му да може да преживява в духовния свят, следователно е невъзможно да преживее и обективното. Защото без воля е невъзможно да се преживее нищо в духовния свят. Разбира се, воля, обусловена от емоциите, воля, зависеща само от физическото тяло, или, най много от етерното тяло, такава воля въобще няма да може да проникне в духовния свят. Тя ще направи човека само човек-глава.
към текста >>
Човек се бои първо да формира своята
вол
я така, че
вол
ята му да може да преживява в духовния свят, следователно е невъзможно да преживее и обективното.
Това е другата страна на младежта, нейния повече вътрешен аспект, както го показах вчера. Всичко призовава съвременния човек да стане цялостен, да не се отдава само пасивно на идеите, прииждащи към него отвън, а да развива вътрешна активност, да преживява с вътрешна активност също живота на мислите, идеите, да ги преживява пронизвайки ги с воля. Но за това човешката натура днес в много отношения е твърде слаба, за да не кажа, твърде плаха, защото човек веднага след като насочи своята воля към някакъв комплекс идеи, започва да се опасява, няма ли да бъде това необективно? Та нали аз сам си създавам тези идеи.
Човек се бои първо да формира своята воля така, че волята му да може да преживява в духовния свят, следователно е невъзможно да преживее и обективното.
Защото без воля е невъзможно да се преживее нищо в духовния свят. Разбира се, воля, обусловена от емоциите, воля, зависеща само от физическото тяло, или, най много от етерното тяло, такава воля въобще няма да може да проникне в духовния свят. Тя ще направи човека само човек-глава. Главата е пасивна: така, както тя сама не може да ходи, а само може да се носи, тя може само пасивно да се отдава на това, което като филм се разгръща пред нея.
към текста >>
Защото без
вол
я е невъзможно да се преживее нищо в духовния свят.
Това е другата страна на младежта, нейния повече вътрешен аспект, както го показах вчера. Всичко призовава съвременния човек да стане цялостен, да не се отдава само пасивно на идеите, прииждащи към него отвън, а да развива вътрешна активност, да преживява с вътрешна активност също живота на мислите, идеите, да ги преживява пронизвайки ги с воля. Но за това човешката натура днес в много отношения е твърде слаба, за да не кажа, твърде плаха, защото човек веднага след като насочи своята воля към някакъв комплекс идеи, започва да се опасява, няма ли да бъде това необективно? Та нали аз сам си създавам тези идеи. Човек се бои първо да формира своята воля така, че волята му да може да преживява в духовния свят, следователно е невъзможно да преживее и обективното.
Защото без воля е невъзможно да се преживее нищо в духовния свят.
Разбира се, воля, обусловена от емоциите, воля, зависеща само от физическото тяло, или, най много от етерното тяло, такава воля въобще няма да може да проникне в духовния свят. Тя ще направи човека само човек-глава. Главата е пасивна: така, както тя сама не може да ходи, а само може да се носи, тя може само пасивно да се отдава на това, което като филм се разгръща пред нея.
към текста >>
Разбира се,
вол
я, обусловена от емоциите,
вол
я, зависеща само от физическото тяло, или, най много от етерното тяло, такава
вол
я въобще няма да може да проникне в духовния свят.
Всичко призовава съвременния човек да стане цялостен, да не се отдава само пасивно на идеите, прииждащи към него отвън, а да развива вътрешна активност, да преживява с вътрешна активност също живота на мислите, идеите, да ги преживява пронизвайки ги с воля. Но за това човешката натура днес в много отношения е твърде слаба, за да не кажа, твърде плаха, защото човек веднага след като насочи своята воля към някакъв комплекс идеи, започва да се опасява, няма ли да бъде това необективно? Та нали аз сам си създавам тези идеи. Човек се бои първо да формира своята воля така, че волята му да може да преживява в духовния свят, следователно е невъзможно да преживее и обективното. Защото без воля е невъзможно да се преживее нищо в духовния свят.
Разбира се, воля, обусловена от емоциите, воля, зависеща само от физическото тяло, или, най много от етерното тяло, такава воля въобще няма да може да проникне в духовния свят.
Тя ще направи човека само човек-глава. Главата е пасивна: така, както тя сама не може да ходи, а само може да се носи, тя може само пасивно да се отдава на това, което като филм се разгръща пред нея.
към текста >>
19.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
В началото ще трябва да се задо
вол
им, разбира се , само с отделни факти от тази, така да се каже, свръхсетивна наука за истинското извършване на мировите процеси в този свят, в който се намираме между заспиването и пробуждането.
За да разберем по-точно, какво преживява човек в свръхсетивния свят, ще се опитаме да направим своего рода описание на този свят, ще направим такова описание, както го правят естествознанието или историята в областта на физически-етерния свят.
В началото ще трябва да се задоволим, разбира се , само с отделни факти от тази, така да се каже, свръхсетивна наука за истинското извършване на мировите процеси в този свят, в който се намираме между заспиването и пробуждането.
И аз ще избера днес, преди всичко, едно събитие, което има дълбоко значение за целия ход на развитието на човечеството през последните хилядолетия. От една страна, а именно от страната на физически-етерния свят и неговата история, ние вече нееднократно сме описвали това събитие. Днес ще разгледаме това събитие от друга страна, от гледна точка не на физически-етерния свят, а на свръхсетивния. Събитието, което аз имам в предвид, и за което нееднократно съм говорил, е станало в четвъртото столетие на християнската ера. Аз вече съм описвал, че цялото устройство на човешката душа на хората от западните страни става съвсем различно в това четвърто столетие, и че без прилагане на духовно-научното разглеждане сме престанали да разбираме как именно, във времето предшестващо това четвърто столетие, са чувствали и усещали.
към текста >>
Това е ставало във времена, които аз ще си поз
вол
я да нарека епоха на квинтите, а в още по-силна степен във времената на септимите.
Затова заедно с възприятието на терците настъпва и различаването на мажор и минор и започват да преживяват, от една страна това, което може да се преживее при мажора, а от друга - това, което може да се преживее при минора. С възникване на терците, с идването на мажора и минора, музикалното преживяване се свързва ту с повишеното, радостно настроение на човека, ту с подтиснато, печално и мъчително, тоест с настроенията, които човек преживява, бидейки носител на своето физическо и етерно тяло. Човек, като че увлича от Космоса своето преживяване на Вселената и свързва самия себе си със своето преживяване на света. В древните времена той е имал своето най-важно преживяване на света такова, че то е освобождавало неговото душевно така, че той е можел да каже: светът на музикалните тонове извлича моя Аз и моето астрално тяло от моето физическо и етерно тяло. Аз сплитам моето земно съществувание с Божествено-духовния свят и образите на музикалните тонове звучат като нещо такова, на крилете на което Боговете се носят през Вселената, движат я, и аз преживявам това, когато възприемам музикалните тонове.
Това е ставало във времена, които аз ще си позволя да нарека епоха на квинтите, а в още по-силна степен във времената на септимите.
С този частен пример, отнасящ се за определена област, вие виждате, как космическото преживяване се спуска към човека и как Космосът се внедрява в човека. И когато се връщаме към древните времена, то трябва да търсим главните преживявания на човек в свръхсетивното, а след това идва времето, когато човек, като (ако може така да се изразим) сетивно-земно явление, вече трябва да бъде взет под внимание при описание на най-важните мирови събития. Това става във времето, което настъпва след като се е извършило предаването на мислите от Духовете на Формата към Началата. Това се изразява и в преминаването от предната епоха на квинтите, съществувала до това предаване, към епохата на терците, към епохата на преживяване на мажора и минора.
към текста >>
20.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Можем да си кажем: какво би станало с живота в Европа, с нейната цивилизация, ако различните народности не бяха започнали своето странстване от Азия към Европа, не се бяха преместили тук и не се бяха разселили по различни места, и при това преселение не бяха проявявали доста често, по до
вол
но див начин, своята човешка индивидуалност.
Можем да се отдадем на следния размисъл.
Можем да си кажем: какво би станало с живота в Европа, с нейната цивилизация, ако различните народности не бяха започнали своето странстване от Азия към Европа, не се бяха преместили тук и не се бяха разселили по различни места, и при това преселение не бяха проявявали доста често, по доволно див начин, своята човешка индивидуалност.
към текста >>
Би могло, както вече казах, да се постави въпрос за това, какво би станало с европейската цивилизация, ако не бяха нахлули от Изток на Запад тези, често, до
вол
но варварски народи и не бяха се излели чрез своите, изпълнени с младежки свежи сили отделни представители, върху остарялата гръко-римска цивилизация?
Би могло, както вече казах, да се постави въпрос за това, какво би станало с европейската цивилизация, ако не бяха нахлули от Изток на Запад тези, често, доволно варварски народи и не бяха се излели чрез своите, изпълнени с младежки свежи сили отделни представители, върху остарялата гръко-римска цивилизация?
към текста >>
21.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Духовете на Формата са били, ако ми бъде поз
вол
ено да употребя такъв израз, пълноправни управители в цялата сфера на мислите и те са имали право да донасят на човека мисли отвън, развивайки неговото мислене.
Цялото това устройство на човешката душа се е обуславяло от факта, че човек в своя свят на мислите се е намирал в зависимост от Духовете на Формата, чак до 4-то столетие сл.р.Хр., а в своите после-действия даже чак до 15-то столетие.
Духовете на Формата са били, ако ми бъде позволено да употребя такъв израз, пълноправни управители в цялата сфера на мислите и те са имали право да донасят на човека мисли отвън, развивайки неговото мислене.
към текста >>
И ако само имаме за това достатъчна сила на
вол
ята, защото тук думата е за
вол
я, тогава ще можем да намерим в себе си това, което се явява способност да образуваме в самите себе си собствен свят на мисли, някакъв индивидуален свят на мисли, както го разясних в моята «Философия на свободата».
Това е станало възможно като следствие от множеството земни животи, които всички хора са преминали. В тези по-стари времена, когато Властите все още с пълно право са донасяли на човека мисли отвън, хората не са имали зад себе си толкова предшестващи земни животи. Тогава те още не са могли да намерят в себе си достатъчно активност за да развият способността за мислене, ако са усетели в себе си импулс за това. Днес ние можем да кажем, че живеем в тази от многото земни инкарнации.
И ако само имаме за това достатъчна сила на волята, защото тук думата е за воля, тогава ще можем да намерим в себе си това, което се явява способност да образуваме в самите себе си собствен свят на мисли, някакъв индивидуален свят на мисли, както го разясних в моята «Философия на свободата».
към текста >>
Защото, ако нямаме
вол
я за свободно развитие на мислите, то към какво в нас могат да се обърнат Архаите?
И ние виждаме, как в наше време на това противостоят остатъците на правомерния някога миров ред, как на това се противопоставят тези от Духовете на Формата, които искат все още по старому да управляват мислите. И оттук произтича най-главният импулс за цивилизацията на нашето време. Най-важната задача на хората сега е чрез правилно ориентиране по отношение на Архаите, Духовете на Личността, да станат свободни, за да достигнат чрез това и правилно ориентиране към тези Духове на Формата, които искат да управляват мислите така, както и преди, когато това беше правомерно; сега вече това не е правилно. И ние ще намерим тогава, от една страна, това, което прави в света живота труден, а от друга, ще намерим навсякъде и пътища за изход от тези трудности. Само трябва да търсим тези пътища като свободни хора.
Защото, ако нямаме воля за свободно развитие на мислите, то към какво в нас могат да се обърнат Архаите?
към текста >>
Той трябва все още да намери в себе си
вол
ята за това.
Това, което се изисква в нашата епоха, е човек действително да иска да стане свободно същество. В преобладаващата си част той не иска това.
Той трябва все още да намери в себе си волята за това.
На него повече от всичко му се иска, това, което му харесва, да може да го пожелае и тогава да се появят съответстващите духове, които по невидим, свръхсетивен начин да изпълнят желанията му. Тогава той, може би, би се почувствал свободен, би почувствал своето човешко достойнство! Ще ни бъде достатъчно да преминем още една двойка инкарнации, за това ще ни бъде необходимо не толкова много време, примерно само до 2800-на, или до 3000-та година, и тогава няма да можем да си простим в последващата инкарнация, ако погледнем към предишната инкарнация, че ние някога сме предпочели пред човешката свобода човешкия стремеж към удобство, към леност, в надежда за помощ от снизходителните към нас Богове.
към текста >>
Особено ре
вол
юционно се противи на това юношеската натура.
И в този смисъл най-важни се явяват правилните ориентири към подрастващите днес деца, за да се дойде до истинското възпитателно изкуство. Защото днес навсякъде най-страшен недостатък на възпитателната работа е това, което изостаналите Духове на Формата са направили от човека в хода на историческото развитие – да счита, че е съвършено правилно, че човек е такъв, какъвто е сега. Но против това въстава, може да се каже, слава Богу, детската натура. Тя не иска да се примири с това. По-възрастният човек - той охотно се примирява с това, а детската натура въстава против това.
Особено революционно се противи на това юношеската натура.
към текста >>
Ние имаме като един от най-характерните моменти на съвременното младежко движение и един от най-характерните моменти на съвременната педагогика това, че педагогиката трябва да стане ясновиждаща или, в краен случай, да си поз
вол
и да се оплодотвори с ясновиждане, за да разбере, че сега, когато се ражда човек, заедно с него се ражда и зачатъка на вътрешната активност на мисленето.
Ние имаме като един от най-характерните моменти на съвременното младежко движение и един от най-характерните моменти на съвременната педагогика това, че педагогиката трябва да стане ясновиждаща или, в краен случай, да си позволи да се оплодотвори с ясновиждане, за да разбере, че сега, когато се ражда човек, заедно с него се ражда и зачатъка на вътрешната активност на мисленето.
И тогава, когато ние имаме този зачатък на вътрешната активност на мисленето, тогава ни се научаваме преди всичко на това, което хората днес в по-голямата си част не умеят! Знаете ли, какво днес хората не умеят? Те не умеят да остаряват! А младото поколение иска да види като свои ръководители остарели хора. То не иска да има за свои ръководители също млади хора ( макар, че понякога казва това, но се лъже).
към текста >>
22.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И ако се попитате: защо такива «закоравели» материалисти, като Бюхнер (Карл Георг Бюхнер 17.10.1813-19.02.1837 е немски ре
вол
юционер, писател, драматург, лекар и философ.
Това е действително, като че ли парадоксален, но необичайно важен факт, отговарящ на въпроса: защо, всъщност, съвременните хора са материалисти? Те са материалисти, защото са твърде духовни. Те биха могли да разбират навсякъде материята, ако биха могли да възприемат живото, което живее в цялата материя. Но тъй като те се изправят срещу живото само със своето мъртво мислене, то хората превръщат това живо в мъртво, навсякъде виждат мъртво вещество; и тъй като те са твърде духовни, и тъй като имат в себе си само това, което са имали до своето раждане, то те и стават материалисти. Материалисти стават не защото са изучили материята, нея именно никак не са изучили, а материалисти стават защото собствено и не живеят на Земята.
И ако се попитате: защо такива «закоравели» материалисти, като Бюхнер (Карл Георг Бюхнер 17.10.1813-19.02.1837 е немски революционер, писател, драматург, лекар и философ.
Отстоява радикално-материалистически, просветителски възгледи. Бел.Е.М.) или дебелият Фогт (Карл Фогт - 1817—1895 — изтъкнат немски естествоизпитател, зоолог, палеонтолог, лекар, философ, представител на вулгарния материализъм; бел.Е.М.) и т.н. са станали крайни материалисти? Това е така, защото те са били твърде духовни, защото те не са имали в себе си нищо, което би ги свързвало със земния живот, а са имали в себе си само това, което са преживели в предния си земен живот, но което сега вече е мъртво. Материализмът е действително дълбока тайна, той е забележително явление на човешката цивилизация.
към текста >>
И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка
вол
я, отново да оживяваме нашите мисли.
Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани». От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода. Тя вече може да бъде разбрана. Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо. Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената.
И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли.
И тогава във всеки момент ние ще можем да различаваме: тези тук са живи мисли, а тези - мъртви. Когато се издигаме до чистите мисли (това съм го описал в моята «Философия на свободата»), ние можем да станем свободни хора. Когато чувстваме такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение. Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото мислене и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси. Благодарение на това ние ставаме свободни хора, но като следствие трябва да устроим и уредим в съответствие с това и нашия душевен живот и цялото си душевно устройство, да го оправим с помощта на нашата собствена дейност на Земята.
към текста >>
23.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Това може да ни поз
вол
и да почувстваме особеностите на съществото на човека от втората следатлантска епоха.
Това в древноперсийското време хората биха го разбрали обратно, те биха сметнали за необичайно скучен този човек, който не би могъл да каже нищо интересно за времето. Защото, наистина, това значи да бъдеш съвсем изключен от заобикалящата ни природна среда, ако повече не усещаш нещо наистина човешко по отношение на различните състояния на времето. Тогава това е било интензивно преживяване на заобикалящата ни космическа среда, което се е изразявало в това, че изобщо всички събития, а раждането на човека е било също важно събитие, са ги поставяли във връзка с това, което е ставало в заобикалящия свят. И би било по-нататъшен прогрес, ако хората не се ограничаваха с просто абстрактни фрази за това, че времето е хубаво или лошо, това би било твърде абстрактно, но ако хората отново биха стигнали до това, че когато разказват за някакво събитие, което им се е наложило да преживеят, не биха забравяли какво е било времето и какво изобщо е ставало в природата тогава. Необичайно интересно би било, ако при разказването за някакво бележито събитие би се споменавало за това, например, при разказването за смъртта на Каспар Хаузер, а това е било значително събитие, се спомене, че тогава на едната страна на небето е залязвало слънцето, а на другата е изгрявала луната.
Това може да ни позволи да почувстваме особеностите на съществото на човека от втората следатлантска епоха.
към текста >>
И това извиква в нас, разбира се, дълбоко чувство, че в онези времена, когато за европейските народи се приближило настъпването на петата следатлантска епоха, се появили такива поеми, като «Парсифал» на
Вол
фрам фон Ешенбах (края на 12-ти - началото на 13-ти век).
Отзвуци от тези импулси на човешкото развитие се намират в дълбините на някои от значителните паметници на човешката култура.
И това извиква в нас, разбира се, дълбоко чувство, че в онези времена, когато за европейските народи се приближило настъпването на петата следатлантска епоха, се появили такива поеми, като «Парсифал» на Волфрам фон Ешенбах (края на 12-ти - началото на 13-ти век).
Ние често сме разглеждали тази поема като такава, а днес ще отправим духовното си око върху нея, като грандиозно знамение на времето. Обърнете внимание на характерното, което се появява не само при Волфрам, но и при други хора от това време, когато се обръщат към поезията. Тогава разглеждат, може да се каже, с безпокойство, със загриженост, три стадия в развитието на човешката душа. Първото, което забелязват при човека, когато навлиза в света, когато се отдава на живота, когато по наивен начин живее заедно със заобикалящия го свят, това е простодушието, тъпотата. А второто – това е съмнението.
към текста >>
Обърнете внимание на характерното, което се появява не само при
Вол
фрам, но и при други хора от това време, когато се обръщат към поезията.
Отзвуци от тези импулси на човешкото развитие се намират в дълбините на някои от значителните паметници на човешката култура. И това извиква в нас, разбира се, дълбоко чувство, че в онези времена, когато за европейските народи се приближило настъпването на петата следатлантска епоха, се появили такива поеми, като «Парсифал» на Волфрам фон Ешенбах (края на 12-ти - началото на 13-ти век). Ние често сме разглеждали тази поема като такава, а днес ще отправим духовното си око върху нея, като грандиозно знамение на времето.
Обърнете внимание на характерното, което се появява не само при Волфрам, но и при други хора от това време, когато се обръщат към поезията.
Тогава разглеждат, може да се каже, с безпокойство, със загриженост, три стадия в развитието на човешката душа. Първото, което забелязват при човека, когато навлиза в света, когато се отдава на живота, когато по наивен начин живее заедно със заобикалящия го свят, това е простодушието, тъпотата. А второто – това е съмнението. И в това време, във времето преди настъпването на петата следатлантска епоха, това чувство на съмнение се изобразява особено живо. «Ако душата е получила като дар съмнението, то животът на този човек не е приятен».
към текста >>
И философите, които днес, задъхвайки се и превели гръб под бремето на естествено-научните изводи, се омотават кое как е; те са до
вол
ни, когато могат да кажат: «Да, за природата съществува наука, а във философията трябва да се задо
вол
им с категоричния императив, този, че е невъзможно никакво точно знание».
Виждате ли тук още един момент, който ви показва, как антропософията довежда до връзки, можещи да обединят морално-душевното с външно-физическия свят, тогава когато днес не забелязват никаква връзка между тях, а новата теология смята даже за много желателно да направи моралното напълно независимо от физическото.
И философите, които днес, задъхвайки се и превели гръб под бремето на естествено-научните изводи, се омотават кое как е; те са доволни, когато могат да кажат: «Да, за природата съществува наука, а във философията трябва да се задоволим с категоричния императив, този, че е невъзможно никакво точно знание».
Такива възгледи днес често не излизат извън пределите на отделните школи, но те ще обхванат живота, ако хората не осъзнаят, че душевно-духовното съучаства във физически-сетивното, и как цялото бъдеще на физически-сетивното зависи от това, какво именно човек ще съумее за изработи в душевно-духовното. На основата на това може да се осъзнае, от една страна - цялото безкрайно значение на душевния живот на човечеството, а от друга - това, че човек не е просто някакво блуждаещо по Земята същество, а че принадлежи на цялата Вселена. Но, скъпи мой приятели, правилните имагинации довеждат и до правилен извод, а именно: ако човек не оживотвори своите мисли, а ги остави на все по-нататъшно умиране, то тези мисли ще пропълзят под Земята, а човек, по отношение на Вселената ще премине към положението на дъждовния червей. Това е напълно действителна имагинация. Човешката цивилизация би трябвало да избегне превръщането на човека в дъждовен червей, защото иначе Земята ще бъде разбита, раздробена и целта на вселенското развитие, която е изразена съвсем ясно в авансите на човека, няма да бъде достигната.
към текста >>
24.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
В нашия земен живот мировата е
вол
юция ни се представя така, че този земен живот обхваща определен брой години и през тези години, следвайки определени закономерности и определен ритъм, се случват определени събития.
В нашия земен живот мировата еволюция ни се представя така, че този земен живот обхваща определен брой години и през тези години, следвайки определени закономерности и определен ритъм, се случват определени събития.
Например след изтичането на една година ние се изправяме пред същите събития, отнасящи се до климата, времето, звездните констелации и т.н. Годишният кръговрат е нещо, което има свой собствен ритъм в нашия земен живот. Вчера ние видяхме, че този годишен кръговрат се проявява като едно последователно душевно-духовно вдишване и издишване на Земята. Ако искаме още веднъж да си представим тези четири главни точки на планетарния дихателен процес, ние трябва да кажем следното: Коледният празник съвпада с планетарното вдишване. Душевно-духовните сили на Земята са напълно погълнати от нея.
към текста >>
И само душевно-духовната сила, която човек сам развива в себе си, за да преодолее атаките на тези Същества, ще му поз
вол
и да продължи своя живот на Земята.
Коледното посвещение беше усещано като едно слизане в дълбините на Земния свят. Обаче с това Коледно посвещение беше свързано и нещо друго. При това Коледно посвещение възникваше нещо, което в известен смисъл беше усещано като заплаха за човешкото същество. Хората си казваха: Ако гледаш на света с обич и изпълваш своето съзнание с това, което през Коледния период живее в Земята като Лунни сили, тогава ти навлизаш в такъв вид съзнание, при което трябва да си вътрешно много силен, за да устоиш срещу връхлитащите отвсякъде ариманически Същества, които са намерили подслон в Земните недра поради факта, че Земята е приела в себе си Лунните сили.
И само душевно-духовната сила, която човек сам развива в себе си, за да преодолее атаките на тези Същества, ще му позволи да продължи своя живот на Земята.
към текста >>
В миналото, когато човекът все още беше плътно съпровождан от божествените сили, какъвто беше случаят в началото на Земната е
вол
юция, тогава с помощта на това божествено наследство хората можеха да устояват срещу атаките на ариманическите Същества, които заливаха човечеството през зимните месеци.
Обаче после, известно време след тържествата на Коледните Мистерии, първосвещениците събираха своите ученици, и като един вид откровение им съобщаваха следното: Добре, да вникнем с ясно съзнание в това, което става със Земята през зимния Слънчев поврат е напълно възможно чрез посвещението. Обаче идва пролетта и тогава заедно с покълващия растителен свят, от дълбините на Земята се надигат и навлизат във всичко, което покълва и расте, включително и в човека, именно последиците от ариманическите действия.
В миналото, когато човекът все още беше плътно съпровождан от божествените сили, какъвто беше случаят в началото на Земната еволюция, тогава с помощта на това божествено наследство хората можеха да устояват срещу атаките на ариманическите Същества, които заливаха човечеството през зимните месеци.
Обаче – така се обръщаха посветените към своите ученици – идва време, когато, тъй да се каже, хората ще бъдат като упоени по отношение на духовния свят тъкмо поради факта, че през зимните месеци Земята приема в себе си Лунните сили. С настъпването на пролетта, когато всичко покълва и цъфти, хората ще продължават да са като упоени и ще им се отнема съзнанието, че изобщо съществува някакъв духовен свят. И тогава ако човечеството не намери възможност да се справи с тези упойващи, заглушаващи сили, то просто ще отпадне от Земята и няма да продължи да се развива заедно със Земята до следващите, повисши степени от еволюцията.
към текста >>
И тогава ако човечеството не намери възможност да се справи с тези упойващи, заглушаващи сили, то просто ще отпадне от Земята и няма да продължи да се развива заедно със Земята до следващите, повисши степени от е
вол
юцията.
Обаче после, известно време след тържествата на Коледните Мистерии, първосвещениците събираха своите ученици, и като един вид откровение им съобщаваха следното: Добре, да вникнем с ясно съзнание в това, което става със Земята през зимния Слънчев поврат е напълно възможно чрез посвещението. Обаче идва пролетта и тогава заедно с покълващия растителен свят, от дълбините на Земята се надигат и навлизат във всичко, което покълва и расте, включително и в човека, именно последиците от ариманическите действия. В миналото, когато човекът все още беше плътно съпровождан от божествените сили, какъвто беше случаят в началото на Земната еволюция, тогава с помощта на това божествено наследство хората можеха да устояват срещу атаките на ариманическите Същества, които заливаха човечеството през зимните месеци. Обаче – така се обръщаха посветените към своите ученици – идва време, когато, тъй да се каже, хората ще бъдат като упоени по отношение на духовния свят тъкмо поради факта, че през зимните месеци Земята приема в себе си Лунните сили. С настъпването на пролетта, когато всичко покълва и цъфти, хората ще продължават да са като упоени и ще им се отнема съзнанието, че изобщо съществува някакъв духовен свят.
И тогава ако човечеството не намери възможност да се справи с тези упойващи, заглушаващи сили, то просто ще отпадне от Земята и няма да продължи да се развива заедно със Земята до следващите, повисши степени от еволюцията.
към текста >>
В хода на общочовешката е
вол
юция Великденската Мистерия засия в пълното си величие чрез Събитието на Голгота.
В хода на общочовешката еволюция Великденската Мистерия засия в пълното си величие чрез Събитието на Голгота.
Хората се опитаха да разберат Великденската Мистерия, както вече казах, през една епоха, която все още беше запазила следи от старото ясновидство. В своите души хората все още можеха да се издигат до възкръсналия Христос. Ето защо Великденската Мистерия беше вплетена не в култа на посвещението, а в едни друг култ, който стана достояние на цялото човечество: култът, свързан с изпълнението на месата. Обаче с угасването на старото ясновидство отпадна и разбирането на Великденската Мистерия. Вие знаете: Хората започват да дискутират върху нещо едва тогава, когато вече не го разбират.
към текста >>
След Възкресението Христос се свърза с човечеството, и от тогава живее не само в извънземните висини, но и живее също и в Земното битие, живее в самото развитие, в е
вол
юционния поток на човечеството.
За какво всъщност ни говори мисълта за Възкресението? Христовото Същество слезе от духовните светове, влезе в тялото на Исус, живя на Земята в тялото на Исус, като по този начин, тъй да се каже, внесе в Земната сфера силите на извънземния свят; и след като Христос внесе извънземните сили в Земната сфера, от този момент нататък, след Мистерията на Голгота, тези извънземни сили останаха свързани с общочовешкото развитие. От тогава насам, това което древните можеха да виждат навън в мировото пространство, техните потомци сега можеха да усещат не външно, а вътрешно в хода на общочовешкото развитие.
След Възкресението Христос се свърза с човечеството, и от тогава живее не само в извънземните висини, но и живее също и в Земното битие, живее в самото развитие, в еволюционния поток на човечеството.
към текста >>
Ето как в мисълта за Великдена ние виждаме да се съединяват в едно: Слизането в подземния свят, в Ада и извоюваното чрез него завладяване на небесния свят заради по-нататъшната общочовешка е
вол
юция.
Тъкмо за през зимата и пролетта Той можа да предостави на хората това, с което извънземните светове ги даряваха от Еньовден до есента.
Ето как в мисълта за Великдена ние виждаме да се съединяват в едно: Слизането в подземния свят, в Ада и извоюваното чрез него завладяване на небесния свят заради по-нататъшната общочовешка еволюция.
към текста >>
На първо време, напредвайки в своята е
вол
юция, човечеството едностранчиво се увлече в посока към единия полюс, Великденския полюс, но този Великденски полюс изчерпа своите сили.
На първо време, напредвайки в своята еволюция, човечеството едностранчиво се увлече в посока към единия полюс, Великденския полюс, но този Великденски полюс изчерпа своите сили.
Великденският празник вече не разполага с вътрешни жизнени сили. Той ще си ги възвърне едва тогава, когато един ден хората ще могат да си казват: Чрез това, което символично беше представено като “слизане в Ада” – макар и в действителност то може да бъде разбирано като Възкресение – човекът получи едно сигурно средство срещу една опасност, която щеше да се появи, срещу пълното безсилие на всички духовни мирогледи. – Христос Исус пророчески видя идващата опасност, тази, че през своя живот на Земята между раждането и смъртта човекът фактически ще забрави надземния, духовния свят, и в земния живот това ще е равносилно на умиране по отношение на духовния свят. И тъкмо в мисълта за Великдена, в мисълта за тържеството на духовния живот над земния живот се състои спасението за човека.
към текста >>
Той ще си ги възвърне едва тогава, когато един ден хората ще могат да си казват: Чрез това, което сим
вол
ично беше представено като “слизане в Ада” – макар и в действителност то може да бъде разбирано като Възкресение – човекът получи едно сигурно средство срещу една опасност, която щеше да се появи, срещу пълното безсилие на всички духовни мирогледи.
На първо време, напредвайки в своята еволюция, човечеството едностранчиво се увлече в посока към единия полюс, Великденския полюс, но този Великденски полюс изчерпа своите сили. Великденският празник вече не разполага с вътрешни жизнени сили.
Той ще си ги възвърне едва тогава, когато един ден хората ще могат да си казват: Чрез това, което символично беше представено като “слизане в Ада” – макар и в действителност то може да бъде разбирано като Възкресение – човекът получи едно сигурно средство срещу една опасност, която щеше да се появи, срещу пълното безсилие на всички духовни мирогледи.
– Христос Исус пророчески видя идващата опасност, тази, че през своя живот на Земята между раждането и смъртта човекът фактически ще забрави надземния, духовния свят, и в земния живот това ще е равносилно на умиране по отношение на духовния свят. И тъкмо в мисълта за Великдена, в мисълта за тържеството на духовния живот над земния живот се състои спасението за човека.
към текста >>
” – този празник се пада в онзи период от време, когато листата пожълтяват и окапват, а плодовете узряват, когато Слънцето е умножило онази своя сила, която през пролетта караше целия растителен свят да покълва и расте, но и когато всичко увяхва и се свлича към земята; когато всичко онова, което израства на нашата планета, започва да се превръща в един сим
вол
на гроба.
И празникът, навяващ тази мисъл: “Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба!
” – този празник се пада в онзи период от време, когато листата пожълтяват и окапват, а плодовете узряват, когато Слънцето е умножило онази своя сила, която през пролетта караше целия растителен свят да покълва и расте, но и когато всичко увяхва и се свлича към земята; когато всичко онова, което израства на нашата планета, започва да се превръща в един символ на гроба.
към текста >>
Ако си представяме Великденския празник в един период от време, когато животът напира и блика отвсякъде и когато растежните сили са в своя апогей, тогава ние трябва да изместим другия празник, носещ посланието: “Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба”, в онзи период от време, когато природният свят започва да умира, когато цялата природа потъва в гробовното настроение, когато пред човешката душа застава сим
вол
ът на гроба.
Ако си представяме Великденския празник в един период от време, когато животът напира и блика отвсякъде и когато растежните сили са в своя апогей, тогава ние трябва да изместим другия празник, носещ посланието: “Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба”, в онзи период от време, когато природният свят започва да умира, когато цялата природа потъва в гробовното настроение, когато пред човешката душа застава символът на гроба.
И тогава в човека започва да работи мисълта за Михаиловия празник, но тя не е сходна с Великденската мисъл от първите християнски столетия, водеща към съзерцанието. През първите християнски столетия погледът беше отправен към положения в гроба Христос и към Възкресението. Съзерцавайки тези образи, душата се изпълваше с най-добрите си сили. Обаче в празничните мисли на есенния Слънчев поврат душата трябва да почувстува в себе си друг вид сили и да призове не съзерцанието, а своята воля: Приеми в себе си Михаиловите сили, които сразиха Ариман, онези мисли, които ти дават силата тук на Земята да извоюваш познанието за Духа, и тогава ти ще победиш силите на смъртта.
към текста >>
Обаче в празничните мисли на есенния Слънчев поврат душата трябва да почувстува в себе си друг вид сили и да призове не съзерцанието, а своята
вол
я: Приеми в себе си Михаиловите сили, които сразиха Ариман, онези мисли, които ти дават силата тук на Земята да извоюваш познанието за Духа, и тогава ти ще победиш силите на смъртта.
Ако си представяме Великденския празник в един период от време, когато животът напира и блика отвсякъде и когато растежните сили са в своя апогей, тогава ние трябва да изместим другия празник, носещ посланието: “Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба”, в онзи период от време, когато природният свят започва да умира, когато цялата природа потъва в гробовното настроение, когато пред човешката душа застава символът на гроба. И тогава в човека започва да работи мисълта за Михаиловия празник, но тя не е сходна с Великденската мисъл от първите християнски столетия, водеща към съзерцанието. През първите християнски столетия погледът беше отправен към положения в гроба Христос и към Възкресението. Съзерцавайки тези образи, душата се изпълваше с най-добрите си сили.
Обаче в празничните мисли на есенния Слънчев поврат душата трябва да почувстува в себе си друг вид сили и да призове не съзерцанието, а своята воля: Приеми в себе си Михаиловите сили, които сразиха Ариман, онези мисли, които ти дават силата тук на Земята да извоюваш познанието за Духа, и тогава ти ще победиш силите на смъртта.
към текста >>
Както Великденската мисъл е отправена към съзерцанието, така и мисълта на есенния Михаилов празник е отправена към
вол
ята: Да приемеш Михаиловата сила, това означава да приемеш силата за духовно познание във
вол
ята си.
Както Великденската мисъл е отправена към съзерцанието, така и мисълта на есенния Михаилов празник е отправена към волята: Да приемеш Михаиловата сила, това означава да приемеш силата за духовно познание във волята си.
Едва тогава Великденската мисъл ще се изпълни с живот и непосредствено ще навлезе в човешката душа, и както мисълта за Еньовден беше усещана като противоположния полюс на Коледната мисъл, така сега Михаиловата мисъл, мисълта за есенния Михаилов празник ще бъде усещана като противоположния полюс на Великденската мисъл. Както половин година по-късно Коледната мисъл си пробива път чрез вътрешно-оживената мисъл за Еньовден, така и Великденската мисъл подготвя пътя на Михаиловата мисъл. Човечеството трябва да постигне една езотерическа зрялост, която отново ще му позволи да мисли не абстрактно, а толкова конкретно, че отново да създава и устройва празници. И тогава то отново ще може да изпълва ритмичните природни явления с определено духовно съдържание.
към текста >>
Човечеството трябва да постигне една езотерическа зрялост, която отново ще му поз
вол
и да мисли не абстрактно, а толкова конкретно, че отново да създава и устройва празници.
Както Великденската мисъл е отправена към съзерцанието, така и мисълта на есенния Михаилов празник е отправена към волята: Да приемеш Михаиловата сила, това означава да приемеш силата за духовно познание във волята си. Едва тогава Великденската мисъл ще се изпълни с живот и непосредствено ще навлезе в човешката душа, и както мисълта за Еньовден беше усещана като противоположния полюс на Коледната мисъл, така сега Михаиловата мисъл, мисълта за есенния Михаилов празник ще бъде усещана като противоположния полюс на Великденската мисъл. Както половин година по-късно Коледната мисъл си пробива път чрез вътрешно-оживената мисъл за Еньовден, така и Великденската мисъл подготвя пътя на Михаиловата мисъл.
Човечеството трябва да постигне една езотерическа зрялост, която отново ще му позволи да мисли не абстрактно, а толкова конкретно, че отново да създава и устройва празници.
И тогава то отново ще може да изпълва ритмичните природни явления с определено духовно съдържание.
към текста >>
25.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Хората не винаги са наясно с тези инспирации и една от тайните на общочовешката е
вол
юция е тази, че религиозните нагласи пораждат инспирации, които засягат целия живот.
Обаче такава ангажираност на съзнанието е свързана с различни инспирации.
Хората не винаги са наясно с тези инспирации и една от тайните на общочовешката еволюция е тази, че религиозните нагласи пораждат инспирации, които засягат целия живот.
На първо време нека да си припомним, че през един период от време, през Средновековието тъкмо свещениците бяха тези, които се грижеха за духовния живот и които преди всичко, регламентираха празниците. Духовенството беше онова съсловие, което подреждаше празниците и ги насищаше със съответното съдържание. Обаче по отношение на това съдържание духовенството се чувствуваше твърде особено. Защото цялата душевна нагласа, свързана с това, че тези празници действуваха инспириращо, после се пренасяше върху душевния живот на другите хора от общността.
към текста >>
”, ако бихме оживили в себе си тази Михаилова мисъл – какво огромно значение би имало това събитие за мислите, чувствата и
вол
ята на хората по света!
Нека да вникнем в тази вътрешна връзка между нещата: Инспириращият импулс е винаги това, което хората изживяват спрямо природата в празничните настроения. Нека да вникнем във връзката между този инспириращ импулс и това, което се проявява в целия човешки живот. Само ако вникнем във вътрешната връзка между вживяването в годишния кръговрат и това, което хората мислят, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една реалност, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съзнанието на хората и на свой ред отново ги инспирира. И ако към Великденската мисъл: “Той беше положен в гроба и възкръсна”, бихме прибавили една друга мисъл, една човешка мисъл: “Той възкръсна и може да бъде положен в гроба, без да изчезне!
”, ако бихме оживили в себе си тази Михаилова мисъл – какво огромно значение би имало това събитие за мислите, чувствата и волята на хората по света!
Как бихме могли да внесем това в социалния ред на човечеството?
към текста >>
Днес хората, ако ми поз
вол
ите това сравнение, търсят Слънчевата светлина като дъждовни червеи, скрити под земята, докато за да намерят Слънчевата светлина, те просто трябва да излязат на земната повърхност.
Обновлението на социалния живот няма да дойде от всевъзможните дискусии и от всевъзможните институции, имащи отношение към външния сетивен свят; обновлението ще настъпи само ако човечеството бъде обхванато от една могъща инспирираща мисъл, чрез която морално-духовното ще бъде поставено в непосредствена и чувствена връзка с външната природа.
Днес хората, ако ми позволите това сравнение, търсят Слънчевата светлина като дъждовни червеи, скрити под земята, докато за да намерят Слънчевата светлина, те просто трябва да излязат на земната повърхност.
Фактически с дискусии и реформаторски дебати не се постигна нищо! Само един могъщ мисловен импулс, идващ направо от Духа, може да обнови социалния живот! А що се отнася до Великденската мисъл, нека да сме наясно, че тя би могла да получи своя завършен вид, само ако бъде допълнена с мисълта за есенния Михаилов празник.
към текста >>
Устояването на мислите в самите тях, просветването на идеите в човешката душа и в целия човешки организъм, родството с пожълтяващите листа, с увяхващите треви, с умиращите растения, дълбокото усещане за това близко родство между духовното битие на човека и духовното битие на природата: всичко това може да се превърне в импулс за усилване на човешката
вол
я, онзи импулс, който загатва за проникването на Духа в човешката
вол
я.
От антропософската Духовна наука ние знаем, че на Земята тъкмо духовният живот на човека е пряко свързан с низходящото развитие на физическия живот. Докато ние мислим, нашата физическа материя бива унищожавана в нервите. Мисленето е битка със загиващата материя.
Устояването на мислите в самите тях, просветването на идеите в човешката душа и в целия човешки организъм, родството с пожълтяващите листа, с увяхващите треви, с умиращите растения, дълбокото усещане за това близко родство между духовното битие на човека и духовното битие на природата: всичко това може да се превърне в импулс за усилване на човешката воля, онзи импулс, който загатва за проникването на Духа в човешката воля.
към текста >>
Обаче след като човекът насища своята
вол
я с духовна субстанция, той се превръща в близък спътник на Михаил и неговата деятелност тук на Земята.
Обаче след като човекът насища своята воля с духовна субстанция, той се превръща в близък спътник на Михаил и неговата деятелност тук на Земята.
И ако с идването на есента човекът е в състояние да заживее заедно с природата и извлече от този съвместен живот подходящото съдържание на Михаиловия празник, тогава той действително ще е постигнал едно допълване на Великденското настроение. Но по този начин той ще си изясни и нещо друго. Виждате ли, днешните мисли, чувства и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение. Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство. Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят.
към текста >>
Виждате ли, днешните мисли, чувства и
вол
я на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение.
Обаче след като човекът насища своята воля с духовна субстанция, той се превръща в близък спътник на Михаил и неговата деятелност тук на Земята. И ако с идването на есента човекът е в състояние да заживее заедно с природата и извлече от този съвместен живот подходящото съдържание на Михаиловия празник, тогава той действително ще е постигнал едно допълване на Великденското настроение. Но по този начин той ще си изясни и нещо друго.
Виждате ли, днешните мисли, чувства и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение.
Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство. Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят. Това представлява структурата на нашия духовен живот. Човекът иска да се опре на някакво единство, на някаква цялост. Той е поклонник или на всеобщия Дух, или на всеобщата природа.
към текста >>
И в крайна сметка, единствено и само от осъществяването на този импулс зависи дали деструктивните сили, които вече са навлезли в общочовешката е
вол
юция, ще могат отново да бъдат преобразувани в съзидателни сили.
Обаче по-висшия възглед за света не остава на тази степен. Според него важно е следното: Ние, като човешки същества, можем да се свържем с мировите процеси по такъв начин, че да сме в състояние непосредствено да участваме в живия преход от единството към троичността. И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация. И тогава ще сме в състояние да видим как всъщност целият живот е изграден върху активността и взаимодействието на различни по вид троичности. Да, след като имаме този инспириращ Михаилов празник и след като сме обогатили с него някогашния едностранчив Великденски празник, въпреки че и той е бил инспириращ за времето си, ние стигаме до една друга инспирация, до основния природно-духовен импулс: този на троичността.
И в крайна сметка, единствено и само от осъществяването на този импулс зависи дали деструктивните сили, които вече са навлезли в общочовешката еволюция, ще могат отново да бъдат преобразувани в съзидателни сили.
към текста >>
Въпреки че е налице един стремеж за обща работа в рамките на Антропософското Общество, всъщност членовете се задо
вол
яват само с това да участват в едни или други събития, разиграващи се покрай тях, те предоставят душевните си сили на това, което се разиграва покрай тях, обаче не включват същинската активност на душите си в това, което протича като един импулс в нашето съвремие.
Но ако пасивните членове на Антропософското Общество вземат връх над активните членове, осъществяването на един такъв импулс става съмнително.
Въпреки че е налице един стремеж за обща работа в рамките на Антропософското Общество, всъщност членовете се задоволяват само с това да участват в едни или други събития, разиграващи се покрай тях, те предоставят душевните си сили на това, което се разиграва покрай тях, обаче не включват същинската активност на душите си в това, което протича като един импулс в нашето съвремие.
Ето защо при сегашния модел на антропософското Движение не може да се говори за същинската активност на това, което описваме тук като един езотерически импулс.
към текста >>
Числото четири се появява само ако отправим поглед към съвременния етап от е
вол
юцията на човечеството; общо взето, четири е едно вторично число.
Когато пишех моята книга “Теософия”, аз съвсем не изреждах: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, както човек би могъл да си помисли, след като нещата са вече казани. Напротив, аз трябваше да ги подредя според числото три: физическо тяло, етерно тяло, сетивно тяло – първата троичност. После другата троичност, свързана с нея: Сетивна душа, Разбираща душа, Съзнателна душа; после третата троичност, свързана с втората: Духът-Себе, Духът-Живот, Човекът-Дух; изобщо, три пъти по три, но съчетани така (Рис. 10), че сборът е седем.
Числото четири се появява само ако отправим поглед към съвременния етап от еволюцията на човечеството; общо взето, четири е едно вторично число.
към текста >>
Нека да обобщим: До правилните идеи в областите на свободния духовен живот, правовия живот и стопанския живот е възможно да стигнем само тогава, когато съумеем да вникнем в дълбините на този троичен импулс, който отмерва хода на мировата е
вол
юция.
Ако искаме да разберем вътрешната активност и формиращото действие като такива, трябва да вникнем в смисъла на троичността. Според древната индийска традиция има: горещо годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Април, Май, Юни, Юли; влажно годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Август, Септември, Октомври, Ноември; и студено годишно време, което би обхващало нашите месеци Декември, Януари, Февруари, Март, като границите между тези периоди са били определяни относително, а не според самите месеци. Но не само годишният кръговрат се е опирал върху троичността. Цялата душевна организация на човека е била протъкана от убеждението, че в основата на всички човешки действия, в основата на всяко човешко творчество лежи една пра-начална троичност.
Нека да обобщим: До правилните идеи в областите на свободния духовен живот, правовия живот и стопанския живот е възможно да стигнем само тогава, когато съумеем да вникнем в дълбините на този троичен импулс, който отмерва хода на мировата еволюция.
към текста >>
Възможността за човека – чрез Възкресението Христово – да намира силата, поз
вол
яваща му да умира в Христос, това означава още в Земния живот той да намери в душата си възкръсналия Христос; да умира в Христос означава да умира не мъртъв, а жив.
И ако мисълта за Михаил би могла да се пробуди у човека като една празнична мисъл, тъй че Великденският празник действително да се допълни с един Михаилов празник през втората половина на Септември, когато към мисълта за Възкресението на Бога след понесената от Него смърт би могла да се прибави и инспирираната от Михаиловата сила мисъл за Възкресението на човека след неговата смърт, тогава човешката душа наистина би се свързала със световете.
Възможността за човека – чрез Възкресението Христово – да намира силата, позволяваща му да умира в Христос, това означава още в Земния живот той да намери в душата си възкръсналия Христос; да умира в Христос означава да умира не мъртъв, а жив.
към текста >>
26.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И понеже древните хора разбираха това, учениците на Мистериите бяха подканвани да изучават този вид песни и танци, за да ги включат по-късно – ако мога да си поз
вол
я подходящия съвременен израз – именно в Йоановия празник.
Естествено, не всички животни са чучулиги или лястовици; естествено, не всички животни пеят, но нещо подобно на птичите песни, макар и да не звучи толкова прекрасно, се излъчва към Космоса от целия животински свят.
И понеже древните хора разбираха това, учениците на Мистериите бяха подканвани да изучават този вид песни и танци, за да ги включат по-късно – ако мога да си позволя подходящия съвременен израз – именно в Йоановия празник.
Разбира се, хората вече изпращаха навън към Космоса не животински звуци, а в очовечена форма, това което представляваше един вид продължение на животинския зов към Всемира.
към текста >>
Те бяха подканвани да се занимават с нещо, което днес бихме нарекли отгатване на гатанки, отговаряне на въпроси, които им бяха задавани под прикрита форма, така че от загадките и сим
вол
ите те трябваше да извлекат някакъв смисъл.
И тъкмо тогава хората, намиращи се отново под ръководството на Мистериите, започваха да се подготвят за онези духовни практики, на които през лятото те не можеха да се посветят. Много трудно е да назовем с днешни думи онова, което занимаваше тогавашните хора през времето от нашите месеци Септември, Октомври до нашата Коледа, понеже – естествено – нещата са се променили много.
Те бяха подканвани да се занимават с нещо, което днес бихме нарекли отгатване на гатанки, отговаряне на въпроси, които им бяха задавани под прикрита форма, така че от загадките и символите те трябваше да извлекат някакъв смисъл.
Например, предводителите на Мистериите даваха на тези, които искаха да научат нещо, някакъв символичен образ, и учениците трябваше да го разтълкуват. Или те им даваха някаква загадка, която учениците трябваше да разрешат. Или им даваха някакво магическо заклинание, което те трябваше да свържат с природата и да открият неговия смисъл. При различните народи тази подготовка протичаше различно, като например по-късно представителите на северните народи започнаха да се занимават с руническите знаци и да отгатват техните съчетания. На тези занимания хората се отдаваха през зимните месеци, когато – макар и в най-примитивни форми – възникнаха първите наченки на пластичното изкуство.
към текста >>
Например, предводителите на Мистериите даваха на тези, които искаха да научат нещо, някакъв сим
вол
ичен образ, и учениците трябваше да го разтълкуват.
И тъкмо тогава хората, намиращи се отново под ръководството на Мистериите, започваха да се подготвят за онези духовни практики, на които през лятото те не можеха да се посветят. Много трудно е да назовем с днешни думи онова, което занимаваше тогавашните хора през времето от нашите месеци Септември, Октомври до нашата Коледа, понеже – естествено – нещата са се променили много. Те бяха подканвани да се занимават с нещо, което днес бихме нарекли отгатване на гатанки, отговаряне на въпроси, които им бяха задавани под прикрита форма, така че от загадките и символите те трябваше да извлекат някакъв смисъл.
Например, предводителите на Мистериите даваха на тези, които искаха да научат нещо, някакъв символичен образ, и учениците трябваше да го разтълкуват.
Или те им даваха някаква загадка, която учениците трябваше да разрешат. Или им даваха някакво магическо заклинание, което те трябваше да свържат с природата и да открият неговия смисъл. При различните народи тази подготовка протичаше различно, като например по-късно представителите на северните народи започнаха да се занимават с руническите знаци и да отгатват техните съчетания. На тези занимания хората се отдаваха през зимните месеци, когато – макар и в най-примитивни форми – възникнаха първите наченки на пластичното изкуство.
към текста >>
Човекът се доближаваше до разбирането на своята собствена същност не просто поради факта, че е човек, а защото съпровождаше Земята в нейния годишен кръговрат, и това му поз
вол
яваше да се издига до Азовото съзнание, когато Небето отваряше своите прозорци и, от друга страна, да осъзнава своя външен човешки облик, когато през зимата Земята му откриваше своите тайни.
Ето как през определени празнични периоди от годината древните Мистерии разширяваха кръгозора на човечеството. От една страна ставаше така, че цялото обкръжение на Земята се издигаше нагоре към Небето и тогава човекът искаше да научи как Небето пази неговия Аз и как неговият Аз пребивава там. От друга страна, с приближаването на зимното Слънцестоене, учителите от Мистериите наставляваха хората как да разбират отговорите, които Земята даваше на поставените от тях въпроси, и това ставаше чрез моделирането, чрез пластичните образи, при което у човек постепенно се пробуди интерес към неговия външен човешки образ, към участието на всички животински форми в неговия външен облик. В разгара на лятото човекът вътрешно напредваше в познанието за своя Аз; в дълбоката зима човекът външно напредваше в чувственото възприемане на своя човешки облик.
Човекът се доближаваше до разбирането на своята собствена същност не просто поради факта, че е човек, а защото съпровождаше Земята в нейния годишен кръговрат, и това му позволяваше да се издига до Азовото съзнание, когато Небето отваряше своите прозорци и, от друга страна, да осъзнава своя външен човешки облик, когато през зимата Земята му откриваше своите тайни.
Тогавашният човек беше дълбоко и интимно свързан с хода на годината, толкова интимно, че той би могъл да си каже: Аз осъзнавам това, че съм човек, само защото животът ми протича не смътно и глухо, а защото през лятото ми е позволено да се издигна до Небесата, а през зимата ми е позволено да потъна в Земните Мистерии, в Земните тайни.
към текста >>
Тогавашният човек беше дълбоко и интимно свързан с хода на годината, толкова интимно, че той би могъл да си каже: Аз осъзнавам това, че съм човек, само защото животът ми протича не смътно и глухо, а защото през лятото ми е поз
вол
ено да се издигна до Небесата, а през зимата ми е поз
вол
ено да потъна в Земните Мистерии, в Земните тайни.
Ето как през определени празнични периоди от годината древните Мистерии разширяваха кръгозора на човечеството. От една страна ставаше така, че цялото обкръжение на Земята се издигаше нагоре към Небето и тогава човекът искаше да научи как Небето пази неговия Аз и как неговият Аз пребивава там. От друга страна, с приближаването на зимното Слънцестоене, учителите от Мистериите наставляваха хората как да разбират отговорите, които Земята даваше на поставените от тях въпроси, и това ставаше чрез моделирането, чрез пластичните образи, при което у човек постепенно се пробуди интерес към неговия външен човешки образ, към участието на всички животински форми в неговия външен облик. В разгара на лятото човекът вътрешно напредваше в познанието за своя Аз; в дълбоката зима човекът външно напредваше в чувственото възприемане на своя човешки облик. Човекът се доближаваше до разбирането на своята собствена същност не просто поради факта, че е човек, а защото съпровождаше Земята в нейния годишен кръговрат, и това му позволяваше да се издига до Азовото съзнание, когато Небето отваряше своите прозорци и, от друга страна, да осъзнава своя външен човешки облик, когато през зимата Земята му откриваше своите тайни.
Тогавашният човек беше дълбоко и интимно свързан с хода на годината, толкова интимно, че той би могъл да си каже: Аз осъзнавам това, че съм човек, само защото животът ми протича не смътно и глухо, а защото през лятото ми е позволено да се издигна до Небесата, а през зимата ми е позволено да потъна в Земните Мистерии, в Земните тайни.
към текста >>
27.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Обаче това, което човекът главно усещаше спрямо този Аз и неговите връзки със света, не беше “натуралистично”, ако ни е поз
вол
ено да си послужим с тази днешна дума, то не беше нещо, за което можем да съдим по външните му проявления, но то беше нещо, което представляваше един вид средищната точка на прадревния морален светоглед.
Обаче това, което човекът главно усещаше спрямо този Аз и неговите връзки със света, не беше “натуралистично”, ако ни е позволено да си послужим с тази днешна дума, то не беше нещо, за което можем да съдим по външните му проявления, но то беше нещо, което представляваше един вид средищната точка на прадревния морален светоглед.
Никакви големи природни тайни не са се откривали на човека през тази епоха. Но спрямо такива природни тайни, за каквито стана дума вчера, човекът имаше усещането, че това, което той трябва да приеме в себе си като морални импулси, му се откриваше именно в разгара на лятото, когато светлината и топлината постигнаха своята връхна точка. И това беше време, което човекът усещаше като едно божествено-морално просветление. И това, което човекът искаше да получи като отговор от Небето чрез своите музикални, поетични и танцови ритуали, това което очакваше, то му се откриваше от Небето с цялата си сериозност и представляваше това, което в морален смисъл Небето изискваше от човека.
към текста >>
Тогавашният човек усещаше как през деня природата беше светла, топла, бих казал още, самодо
вол
на, и тя продължаваше да е светеща, грееща също и през нощта, като той долавяше само една разлика, казвайки си: През деня въздухът е изпълнен с топлинния елемент, със светлинния елемент.
От друга страна, ние установяваме следното.
Тогавашният човек усещаше как през деня природата беше светла, топла, бих казал още, самодоволна, и тя продължаваше да е светеща, грееща също и през нощта, като той долавяше само една разлика, казвайки си: През деня въздухът е изпълнен с топлинния елемент, със светлинния елемент.
И тогава, в топлинния и светлинния елемент се носят и живеят онези духовни пратеници, чрез които по-висшите духовни Същества искат да предоставят на човека моралните импулси. Обаче през нощта, когато по-висшите духовни Същества се оттеглят, тогава пратениците остават сами и започват да се проявяват по свой собствен начин.
към текста >>
Той чувствуваше, че неговата
вол
ева природа, неговите инстинкти и влечения са пронизани от силата на тежестта, от силата на разрушението и от други сили, намиращи се в тялото на Земята.
Ето как годишният ход, а заедно с него и това, което човекът усещаше, че го свързва с годината, се приближаваше до зимния период. Ние вървим към дълбоката зима, към нашата Коледа. Както в разгара на лятото човекът усещаше, че излиза извън себе си в посока нагоре към божествено-духовния Космос, така и в дълбоката зима той чувствуваше, че излиза извън себе си, но в посока надолу. Той се чувствуваше, тъй да се каже, като обгърнат от силите на Земята, като увлечен от силите на Земята.
Той чувствуваше, че неговата волева природа, неговите инстинкти и влечения са пронизани от силата на тежестта, от силата на разрушението и от други сили, намиращи се в тялото на Земята.
Тогавашният човек не усещаше зимата, така, както я усещаме ние, когато просто ни става студено и, примерно, обуваме ботуши, за да избегнем студа; тогавашният човек усещаше това, което се надига от Земята като нещо, което сега, в този момент, иска да се съедини с неговата собствена същност. Той непосредствено усещаше как се надига мразовитият елемент като противоположност на горещия, светлинен елемент. Днес ние чувствуваме студа като нещо, което е свързано с нашата телесна повърхност, обаче древният човек душевно възприемаше студа като едно явление, съпровождащо тъмнината, мрака. Той непосредствено усещаше, където и да стъпва, как мракът излиза от Земята и иска – впрочем само до средната част на тялото му – да го всмуче в себе си. И тогава, нека отново да си послужа с по-нови думи, човекът си казваше: В разгара на лятото аз живеех в просветление и тогава небесния свят нахлуваше надолу в земния свят, но сега, сега земните сили се устремяват нагоре!
към текста >>
Сега обаче той чувствуваше, като че ли Земята има някакви претенции спрямо него, като че ли по отношение на неговата
вол
ева природа той е един вид похитен от силите на Земята.
Но част от Земните сили човекът беше опознал още с настъпването на есента. Тогава той беше усетил и изживял една част от Земната природа, която все още, бих казал, се намираше в съответствие с него, една част, която все още имаше нещо общо с него. Бихме могли да добавим и следното: През есента човекът чувствуваше природния свят в своето сърце, в своя душевен свят.
Сега обаче той чувствуваше, като че ли Земята има някакви претенции спрямо него, като че ли по отношение на неговата волева природа той е един вид похитен от силите на Земята.
Всичко това той усещаше като една противоположност на моралния миров ред. Наред с това, в лицето на този мрак, който го обгръщаше като облаковидна маса, той долавяше приближаването на онези сили, които бяха насочени срещу моралните качества. Той чувствуваше как мракът се издига на тласъци от Земята и го обгръща отвсякъде. Но в същото време той чувствуваше и нещо друго. Още през есента той беше доловил, как у него се пробужда нещо, което днес наричаме разум.
към текста >>
Разчиташе се на това, че чрез благоразумие и сдържаност, чрез това себепредпазване от Злото, хората ще стигнат до такъв вид себепознание, което ще им поз
вол
и да видят, как в хода на годината те са се отклонили от моралните импулси.
Разчиташе се на това, че чрез благоразумие и сдържаност, чрез това себепредпазване от Злото, хората ще стигнат до такъв вид себепознание, което ще им позволи да видят, как в хода на годината те са се отклонили от моралните импулси.
към текста >>
Когато един ден човекът се убеди, че той се нуждае от естествените науки, само за да получи от този антипод на истината именно тласъка към истината, тогава ще се прояви и онази сила, чиито сим
вол
имаме в извоюваната чрез Михаил победа над Дракона!
Естествено, за днешните хора такива думи изглеждат като лудост, но въпреки всичко те са истина.
Когато един ден човекът се убеди, че той се нуждае от естествените науки, само за да получи от този антипод на истината именно тласъка към истината, тогава ще се прояви и онази сила, чиито символ имаме в извоюваната чрез Михаил победа над Дракона!
към текста >>
28.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Техният поглед се спираше на такива Същества, чиято подчертана духовност все още не им поз
вол
яваше да притежават някакво физическо тяло, поне не и в онзи смисъл, който днешният човек влага в тази дума.
Когато през 18. столетие онези хора – а те не бяха малко – които все още не бяха заразени от материалистичното мислене, от материалистичния светоглед, отправяха душевния си поглед назад към далечното минало на човечеството, тогава те виждаха като свои предшественици не човешки същества, а като свои предшественици те виждаха такива Същества, които бяха по-духовни дори от самия човек.
Техният поглед се спираше на такива Същества, чиято подчертана духовност все още не им позволяваше да притежават някакво физическо тяло, поне не и в онзи смисъл, който днешният човек влага в тази дума.
Отправяйки поглед към далечното минало на човечеството, те съзираха такива Същества, чиито живот протичаше в една повисша, по-духовна степен, такива Същества, чието тяло, ако мога да се изразя така, беше изградено от много по-фина, от много по-духовна субстанция. В тази сфера, от която хората говореха, не се намираха същества от днешния човешки род; там пребиваваха по-висши Същества, чиито най-“груби” тела бяха етерните тела; те все още не разполагаха с физически тела и именно тези Същества представляваха, тъй да се каже, предшествениците на човека. Взирайки се назад, хората не откриваха също и така наречените по-висши животински видове, там те откриваха главно онези животни, чиито днешни наследници имаме в лицето на някои морски животни, чиито тела наподобяват желатин. Ето приблизително как изглеждаше в зората на Земното развитие животинското царство, стоящо под човека; а над него се намираше друго царство, чиито представители, както казах, имаха за своя най-“груба” съставна част именно етерното тяло. Всичко, което изброяваме в смисъла на моята “Тайна наука” като Същества на висшите Йерархии, и които в известен смисъл предхождат появата на човека, съществува и днес, но в по-различна форма.
към текста >>
Вол
ята на тези Същества не беше изживявана от тях, така сякаш те биха могли да имат онова своеобразно чувство, което ние изразяваме с думите: Ето, ние съзнателно се стремим към това или онова!
В тогавашната си форма тези Същества – Ангелои, Архангелои, Архаи – не познаваха свободата в онзи смисъл на тази дума, какъвто влагаме в нея, когато говорим за свобода при човека.
Волята на тези Същества не беше изживявана от тях, така сякаш те биха могли да имат онова своеобразно чувство, което ние изразяваме с думите: Ето, ние съзнателно се стремим към това или онова!
към текста >>
Тези Същества не се стремяха съзнателно към нещо, което те биха могли да поискат; те искаха това, което се изливаше в тях като божествена
вол
я.
Тези Същества не се стремяха съзнателно към нещо, което те биха могли да поискат; те искаха това, което се изливаше в тях като божествена воля.
Тези Същества упражняваха своята воля изцяло в рамките на божествената воля. Божествените Същества, които стояха или стоят над тях и които чрез взаимните си отношения олицетворяваха божествения миров ред, “упражняваха” волята си чрез по-низшите Духове на Архангелои и Ангелои, тъй че тези по-низши Духове направо “упражняваха” воля изцяло в онази посока, която се определяше именно от стоящата над тях божествено-духовна воля. Идейният свят на древното човечество беше такъв, че то си казваше: В старите времена изобщо не е настъпвал този момент, в който е можело да се развият такива Същества, в чието съзнание да живее усещането за свобода.
към текста >>
Тези Същества упражняваха своята
вол
я изцяло в рамките на божествената
вол
я.
Тези Същества не се стремяха съзнателно към нещо, което те биха могли да поискат; те искаха това, което се изливаше в тях като божествена воля.
Тези Същества упражняваха своята воля изцяло в рамките на божествената воля.
Божествените Същества, които стояха или стоят над тях и които чрез взаимните си отношения олицетворяваха божествения миров ред, “упражняваха” волята си чрез по-низшите Духове на Архангелои и Ангелои, тъй че тези по-низши Духове направо “упражняваха” воля изцяло в онази посока, която се определяше именно от стоящата над тях божествено-духовна воля. Идейният свят на древното човечество беше такъв, че то си казваше: В старите времена изобщо не е настъпвал този момент, в който е можело да се развият такива Същества, в чието съзнание да живее усещането за свобода.
към текста >>
Божествените Същества, които стояха или стоят над тях и които чрез взаимните си отношения олицетворяваха божествения миров ред, “упражняваха”
вол
ята си чрез по-низшите Духове на Архангелои и Ангелои, тъй че тези по-низши Духове направо “упражняваха”
вол
я изцяло в онази посока, която се определяше именно от стоящата над тях божествено-духовна
вол
я.
Тези Същества не се стремяха съзнателно към нещо, което те биха могли да поискат; те искаха това, което се изливаше в тях като божествена воля. Тези Същества упражняваха своята воля изцяло в рамките на божествената воля.
Божествените Същества, които стояха или стоят над тях и които чрез взаимните си отношения олицетворяваха божествения миров ред, “упражняваха” волята си чрез по-низшите Духове на Архангелои и Ангелои, тъй че тези по-низши Духове направо “упражняваха” воля изцяло в онази посока, която се определяше именно от стоящата над тях божествено-духовна воля.
Идейният свят на древното човечество беше такъв, че то си казваше: В старите времена изобщо не е настъпвал този момент, в който е можело да се развият такива Същества, в чието съзнание да живее усещането за свобода.
към текста >>
Едва тогава, бих казал, част от Духовете, заключени в божествената
вол
я щяха да стигнат до проявление на собствената си, свободна
вол
я.
Според замисъла на божествено-духовния миров план този момент беше отложен за една по-късна епоха.
Едва тогава, бих казал, част от Духовете, заключени в божествената воля щяха да стигнат до проявление на собствената си, свободна воля.
Тази част от Духовете щеше да стигне до своята собствена, свободна воля в подходящото време от мировото развитие.
към текста >>
Тази част от Духовете щеше да стигне до своята собствена, свободна
вол
я в подходящото време от мировото развитие.
Според замисъла на божествено-духовния миров план този момент беше отложен за една по-късна епоха. Едва тогава, бих казал, част от Духовете, заключени в божествената воля щяха да стигнат до проявление на собствената си, свободна воля.
Тази част от Духовете щеше да стигне до своята собствена, свободна воля в подходящото време от мировото развитие.
към текста >>
И тогава – тъй си казваха въпросните хора – изпод тези Духове, чиято космическа съдба всъщност се свеждаше до това да бъдат заключени във
вол
ята на божествените Духове, се надигна определен брой от такива Същества, които, тъй да се каже, искаха да освободят своята
вол
я от божествената
вол
я, да еманципират своята
вол
я от божествената
вол
я.
И тогава – тъй си казваха въпросните хора – изпод тези Духове, чиято космическа съдба всъщност се свеждаше до това да бъдат заключени във волята на божествените Духове, се надигна определен брой от такива Същества, които, тъй да се каже, искаха да освободят своята воля от божествената воля, да еманципират своята воля от божествената воля.
В своето свръхчовешко високомерие тези Същества се извисяваха нагоре към свободата на своята воля, още преди да е настъпила епохата, в която можеше да узрее свободата. И като най-забележително от тези Същества, като предводител на тези Същества беше смятано онова, което после беше облечено в образа на Дракона, с когото воюва Михаил, онзи Михаил, който остана горе в царството на онези Духове, които и занапред искаха да упражняват своята воля според божествено-духовната воля, стояща над тях.
към текста >>
В своето свръхчовешко високомерие тези Същества се извисяваха нагоре към свободата на своята
вол
я, още преди да е настъпила епохата, в която можеше да узрее свободата.
И тогава – тъй си казваха въпросните хора – изпод тези Духове, чиято космическа съдба всъщност се свеждаше до това да бъдат заключени във волята на божествените Духове, се надигна определен брой от такива Същества, които, тъй да се каже, искаха да освободят своята воля от божествената воля, да еманципират своята воля от божествената воля.
В своето свръхчовешко високомерие тези Същества се извисяваха нагоре към свободата на своята воля, още преди да е настъпила епохата, в която можеше да узрее свободата.
И като най-забележително от тези Същества, като предводител на тези Същества беше смятано онова, което после беше облечено в образа на Дракона, с когото воюва Михаил, онзи Михаил, който остана горе в царството на онези Духове, които и занапред искаха да упражняват своята воля според божествено-духовната воля, стояща над тях.
към текста >>
И като най-забележително от тези Същества, като предводител на тези Същества беше смятано онова, което после беше облечено в образа на Дракона, с когото воюва Михаил, онзи Михаил, който остана горе в царството на онези Духове, които и занапред искаха да упражняват своята
вол
я според божествено-духовната
вол
я, стояща над тях.
И тогава – тъй си казваха въпросните хора – изпод тези Духове, чиято космическа съдба всъщност се свеждаше до това да бъдат заключени във волята на божествените Духове, се надигна определен брой от такива Същества, които, тъй да се каже, искаха да освободят своята воля от божествената воля, да еманципират своята воля от божествената воля. В своето свръхчовешко високомерие тези Същества се извисяваха нагоре към свободата на своята воля, още преди да е настъпила епохата, в която можеше да узрее свободата.
И като най-забележително от тези Същества, като предводител на тези Същества беше смятано онова, което после беше облечено в образа на Дракона, с когото воюва Михаил, онзи Михаил, който остана горе в царството на онези Духове, които и занапред искаха да упражняват своята воля според божествено-духовната воля, стояща над тях.
към текста >>
Оставайки в божествено-духовната
вол
я Михаил породи у себе си един импулс, според който той трябваше да предприема правилните действия заедно с онова Същество, което, ако може да се изразя така, преждевременно посегна към свободата.
Оставайки в божествено-духовната воля Михаил породи у себе си един импулс, според който той трябваше да предприема правилните действия заедно с онова Същество, което, ако може да се изразя така, преждевременно посегна към свободата.
Защото Съществата от Йерархията на Архангелои, Ангелои, Архаи просто не съответствуваха на едно такова Същество, което би могло да разполага със свободна воля, независеща от Боговете. Ето защо едва по-късно в хода на мировото развитие трябваше да възникне една друга форма, именно човешката форма. Обаче всичко това трябваше да бъде осъществено в една епоха, чиито взаимодействия с Космоса все още не позволяваха появата на човешката форма; появата на висшите животински форми също не беше възможна; можеха да съществуват само онези низши животински форми, за които споменах преди малко. Ето как се стигна до възникването на една форма, изпълнена с космически противоречия, с космическа съпротива. В нея тъй да се каже, трябваше да се излее неподчиняващият се Дух.
към текста >>
Защото Съществата от Йерархията на Архангелои, Ангелои, Архаи просто не съответствуваха на едно такова Същество, което би могло да разполага със свободна
вол
я, независеща от Боговете.
Оставайки в божествено-духовната воля Михаил породи у себе си един импулс, според който той трябваше да предприема правилните действия заедно с онова Същество, което, ако може да се изразя така, преждевременно посегна към свободата.
Защото Съществата от Йерархията на Архангелои, Ангелои, Архаи просто не съответствуваха на едно такова Същество, което би могло да разполага със свободна воля, независеща от Боговете.
Ето защо едва по-късно в хода на мировото развитие трябваше да възникне една друга форма, именно човешката форма. Обаче всичко това трябваше да бъде осъществено в една епоха, чиито взаимодействия с Космоса все още не позволяваха появата на човешката форма; появата на висшите животински форми също не беше възможна; можеха да съществуват само онези низши животински форми, за които споменах преди малко. Ето как се стигна до възникването на една форма, изпълнена с космически противоречия, с космическа съпротива. В нея тъй да се каже, трябваше да се излее неподчиняващият се Дух. Тя не можеше да бъде някоя от онези животински форми, които възникнаха едва по-късно, не можеше да бъде също и някоя от обичайните за тогавашната епоха животински форми, съставени от по-мека материя.
към текста >>
Обаче всичко това трябваше да бъде осъществено в една епоха, чиито взаимодействия с Космоса все още не поз
вол
яваха появата на човешката форма; появата на висшите животински форми също не беше възможна; можеха да съществуват само онези низши животински форми, за които споменах преди малко.
Оставайки в божествено-духовната воля Михаил породи у себе си един импулс, според който той трябваше да предприема правилните действия заедно с онова Същество, което, ако може да се изразя така, преждевременно посегна към свободата. Защото Съществата от Йерархията на Архангелои, Ангелои, Архаи просто не съответствуваха на едно такова Същество, което би могло да разполага със свободна воля, независеща от Боговете. Ето защо едва по-късно в хода на мировото развитие трябваше да възникне една друга форма, именно човешката форма.
Обаче всичко това трябваше да бъде осъществено в една епоха, чиито взаимодействия с Космоса все още не позволяваха появата на човешката форма; появата на висшите животински форми също не беше възможна; можеха да съществуват само онези низши животински форми, за които споменах преди малко.
Ето как се стигна до възникването на една форма, изпълнена с космически противоречия, с космическа съпротива. В нея тъй да се каже, трябваше да се излее неподчиняващият се Дух. Тя не можеше да бъде някоя от онези животински форми, които възникнаха едва по-късно, не можеше да бъде също и някоя от обичайните за тогавашната епоха животински форми, съставени от по-мека материя. Тя можеше да бъде само една такава животинска форма, която се отклонява от възможните животински форми, населяващи физическия свят, но въпреки това – като израз на едно космическо противоречие – тя трябваше да съдържа някакви животински черти. И формата, която можеше да бъде създадена единствено и само от тогавашните възможности, ние имаме именно в образа на Дракона.
към текста >>
Естествено, когато по-късно тя беше художествено пресъздавана или възпроизвеждана, хората я виждаха по различен начин; тя беше изобразявана малко или много сполучливо, респективно несполучливо, според това, доколко онзи, който се заемаше с това имаше вътрешния, имагинативен поглед върху тогавашните възможности за едно Същество, което трябваше да развие своята собствена
вол
я.
Ето как се стигна до възникването на една форма, изпълнена с космически противоречия, с космическа съпротива. В нея тъй да се каже, трябваше да се излее неподчиняващият се Дух. Тя не можеше да бъде някоя от онези животински форми, които възникнаха едва по-късно, не можеше да бъде също и някоя от обичайните за тогавашната епоха животински форми, съставени от по-мека материя. Тя можеше да бъде само една такава животинска форма, която се отклонява от възможните животински форми, населяващи физическия свят, но въпреки това – като израз на едно космическо противоречие – тя трябваше да съдържа някакви животински черти. И формата, която можеше да бъде създадена единствено и само от тогавашните възможности, ние имаме именно в образа на Дракона.
Естествено, когато по-късно тя беше художествено пресъздавана или възпроизвеждана, хората я виждаха по различен начин; тя беше изобразявана малко или много сполучливо, респективно несполучливо, според това, доколко онзи, който се заемаше с това имаше вътрешния, имагинативен поглед върху тогавашните възможности за едно Същество, което трябваше да развие своята собствена воля.
Обаче във всеки случай всред формите, които можеха да населяват физическия свят, включващи всички животински видове и човека, такава форма липсва. Тя трябваше да остане горе в свръхсетивния свят. Обаче една такава свръхсетивна форма не можеше да принадлежи към царството, обитавано от Съществата на висшите Йерархии, Архангелои, Ангелои и т.н., тя трябваше, бих казал, да бъде смъкната под онези форми, които изобщо можеха да възникнат в хода на физическото развитие. Тъкмо в това се състои свалянето на Дракона от Небето върху Земята. То е дело на Михаил и то означава, че тъй да се каже, тази форма прие един облик, който е свръхживотински, свръхсетивен, като в същото време тя не можеше да остане в свръхсетивния свят, понеже въпреки че е свръхсетивна, тя влиза в противоречие със свръхсетивния свят, където се опита да внесе своето неподчинение.
към текста >>
И помислете сега: появявайки се на Земята в хода на е
вол
юцията, какво завари човекът на тази Земя?
И помислете сега: появявайки се на Земята в хода на еволюцията, какво завари човекът на тази Земя?
Той завари външния природен свят, произлязал от предишните природни царства, които по-късно кулминираха в сегашното минерално царство, в нашето растително царство, в нашето животинско царство. Ето какво завари той. Или с други думи, той завари това, което ние сме свикнали да наричаме природен свят, намиращ се извън човека. И какво представляваше тази “извънчовешка природа”?
към текста >>
В хода на е
вол
юцията човечеството се затваря в себе си и битието на Михаил се премества в човешката душа.
Този обрат в мисленето на хората не беше белязан с онази абстрактност, която е толкова присъща на нашите съвременници. Днес хората предпочитат да се изразяват с възможно най-простите и кратки изречения. Те казват: Да, по-рано хората са си представяли битката на Михаил и Дракона във външния свят.
В хода на еволюцията човечеството се затваря в себе си и битието на Михаил се премества в човешката душа.
към текста >>
Едва ли са за завиждане тези хора, които продължават да живеят в подобни абстракции; очевидно тяхното мислене е останало незасегнато от хода на мировата е
вол
юция.
Едва ли са за завиждане тези хора, които продължават да живеят в подобни абстракции; очевидно тяхното мислене е останало незасегнато от хода на мировата еволюция.
Излиза така, че външната космическа битка на Михаил с Дракона е изместена навътре в човешката природата, понеже само там Драконът можеше да намери своето място. Но всъщност основното в събитията, свързани с Михаил, е че те позволяват зараждането на човешката свобода, защото ако битката с Дракона беше продължавана по стария начин, човекът щеше да се превърне в един вид автомат. След като битката беше пренесена във вътрешния свят на човека, тя започна да бъде абстрактно третирана като една битка между висшата и низшата човешка природа.
към текста >>
Но всъщност основното в събитията, свързани с Михаил, е че те поз
вол
яват зараждането на човешката свобода, защото ако битката с Дракона беше продължавана по стария начин, човекът щеше да се превърне в един вид автомат.
Едва ли са за завиждане тези хора, които продължават да живеят в подобни абстракции; очевидно тяхното мислене е останало незасегнато от хода на мировата еволюция. Излиза така, че външната космическа битка на Михаил с Дракона е изместена навътре в човешката природата, понеже само там Драконът можеше да намери своето място.
Но всъщност основното в събитията, свързани с Михаил, е че те позволяват зараждането на човешката свобода, защото ако битката с Дракона беше продължавана по стария начин, човекът щеше да се превърне в един вид автомат.
След като битката беше пренесена във вътрешния свят на човека, тя започна да бъде абстрактно третирана като една битка между висшата и низшата човешка природа.
към текста >>
столетие наистина е изключително важна за е
вол
юцията на човечеството.
Последната третина от 19.
столетие наистина е изключително важна за еволюцията на човечеството.
В предишните епохи човекът носеше в себе си един неясен образ на Михаил; сега този образ започна да приема все по-плътни очертания. Следователно, през последната третина на 19. столетие стана ясно: В предишните епохи силен беше невидимия, свръхсетивен Дракон, който действуваше в нагоните и в инстинктите, в желанията и в животинските наслади на човека; за обикновеното съзнание той остава неразпознат и продължава да работи в животинската природа на човека. Да, там живее той, там изживява себе си; там той пробожда човека, в стремежа си неусетно да го превърне в едно човешко, в едно подчовешко същество; там той живее във всичко онова, което иска да принизи човека. Тогава нещата стояха така, че Михаил винаги сам се намесваше в човешката природа, за да предотвратява нейното израждане.
към текста >>
столетие Михаиловия образ в човека стана толкова силен, тъй че – бих казал – само от добрата
вол
я на човека зависеше дали той, отправяйки чувствата си нагоре, съзнателно може да се издигне до Михаиловия образ, като сега от една страна образът на Дракона му се представя като едно неясно чувствено изживяване, но от друга страна в духовния му взор, дори и в обикновеното съзнание, изтъканият от светлина образ на Михаил вече може да застане пред неговото душевно око.
Следователно, през последната третина на 19. столетие стана ясно: В предишните епохи силен беше невидимия, свръхсетивен Дракон, който действуваше в нагоните и в инстинктите, в желанията и в животинските наслади на човека; за обикновеното съзнание той остава неразпознат и продължава да работи в животинската природа на човека. Да, там живее той, там изживява себе си; там той пробожда човека, в стремежа си неусетно да го превърне в едно човешко, в едно подчовешко същество; там той живее във всичко онова, което иска да принизи човека. Тогава нещата стояха така, че Михаил винаги сам се намесваше в човешката природа, за да предотвратява нейното израждане. Обаче през последната третина на 19.
столетие Михаиловия образ в човека стана толкова силен, тъй че – бих казал – само от добрата воля на човека зависеше дали той, отправяйки чувствата си нагоре, съзнателно може да се издигне до Михаиловия образ, като сега от една страна образът на Дракона му се представя като едно неясно чувствено изживяване, но от друга страна в духовния му взор, дори и в обикновеното съзнание, изтъканият от светлина образ на Михаил вече може да застане пред неговото душевно око.
Сега в чувствата си човекът усеща: Тук в мен действува Драконовата сила, която иска да ме повлече надолу; аз не я виждам, но я чувствувам като нещо, което иска да ме смъкне под моето равнище. Обаче с духовния си взор аз виждам светещия Ангел, чиято космическа задача винаги се е състояла в това, да победи Дракона. Аз съсредоточавам душевните си сили върху този светлинен образ и оставям неговата светлина да прониква в душата ми. – И тогава преливащата от светлина и топлина човешка душа ще може да носи в себе си Михаиловата сила, и воден от свободното си решение, човекът ще бъде в състояние – чрез своята свързаност с Михаил – да срази Драконовата сила в своята подчовешка природа.
към текста >>
И ако достатъчно голям брой хора биха проявили добрата
вол
я да превръщат една такава представа в религиозна сила и да я влагат в душите си, тогава ние нямаше да се сблъскваме с онези болни идеи, с които под формата на реформаторство нашето съвремие ни залива отвсякъде; тогава ние щяхме да разполагаме с една сила, с чиято помощ отново да разбираме целия човек, тъй като тази сила може да се породи в живата човешка душа, във всяка жива човешка душа, която в мига, когато тя действително оживява, веднага изгражда и една жива връзка с целия Космос.
И ако достатъчно голям брой хора биха проявили добрата воля да превръщат една такава представа в религиозна сила и да я влагат в душите си, тогава ние нямаше да се сблъскваме с онези болни идеи, с които под формата на реформаторство нашето съвремие ни залива отвсякъде; тогава ние щяхме да разполагаме с една сила, с чиято помощ отново да разбираме целия човек, тъй като тази сила може да се породи в живата човешка душа, във всяка жива човешка душа, която в мига, когато тя действително оживява, веднага изгражда и една жива връзка с целия Космос.
И тогава озаряващите мисли на Михаил биха се превърнали в първите предвестници на повторното завръщане на човека в свръхсетивния свят. Човешкото познание би се задълбочило в религиозен трепет. И по този начин човекът би се оказал подготвен за годишните празници, чието разбиране едва тлееше в него от древността, подготвен да посрещне с пълно съзнание също и онзи празник, който годишният календар е поставил в края на Септември, в началото на есента: Празникът на Михаил.
към текста >>
29.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Обаче тази е
вол
юционна степен беше необходима за човечеството, за да развием съзнанието за свободата, за да стигнем до пълното себесъзнание, до онази вътрешна сила, която поз
вол
ява на Аза да се прояви в пълната си мощ; ето защо беше необходимо това космическо отшелничество: То е само прехода към една друга епоха, през която човекът отново ще намери пътя към Духа, лежащ в основата на всички неща и същества.
Когато разглеждаме отношението на днешния човек към природата и към целия свят, ние можем – стига да сме в състояние да го сравняваме достатъчно безпристрастно с отношенията през предишните епохи – да заявим следното: Фактически днешният човек се откъсна от космическите сили и се превърна в един истински отшелник, в един отшелник, защото чрез раждането си и проникването във физически свят, той прекъсна спомените си за предземното битие, които впрочем някога бяха нещо естествено за цялото човечество. Днешният човек си служи само с онези разсъдъчни и паметови сили, които го свързват със Земния живот; докато в предишните епохи от развитието на човечеството, той разполагаше с озаряващата сила на едно истинско спомняне, на едно истинско взиране в онези свои изживявания, които е имал като духовно-душевно същество още преди раждането си на Земята. Това е едното, което превръща днешния човек в един вид космически отшелник, а именно, че той не съзнава как Земното му съществуване се допълва от едно съществувание в духовния свят. Другото е, че когато днешният човек отправя своя поглед към просторите на Космоса, към външните очертания на звездите и съзвездията, той не изпитва вече никакво вътрешно духовно сродство с духовните сили на Космоса. Днес човекът отправя своя поглед към природните царства, които го заобикалят на Земята, към приказната красота на растенията, към гигантските размери на планините, към плуващите облаци и т.н.; той трябва да се ограничи само с онова, до което достигат неговите физически сетива, често пъти той дори се страхува да навлезе в едно по-интимно, по-дълбоко отношение с природния свят.
Обаче тази еволюционна степен беше необходима за човечеството, за да развием съзнанието за свободата, за да стигнем до пълното себесъзнание, до онази вътрешна сила, която позволява на Аза да се прояви в пълната си мощ; ето защо беше необходимо това космическо отшелничество: То е само прехода към една друга епоха, през която човекът отново ще намери пътя към Духа, лежащ в основата на всички неща и същества.
И това повторно намиране на Духа трябва да бъде постигнато чрез онази сила, която се пробужда у човека, когато той се доближава до идеята за Михаил и я обхваща в нейния истински образ, в нейния истински смисъл.
към текста >>
Ние се нуждаем от това, да бъдем проникнати от Михаиловия импулс: нуждаем се заради нашите мисли, чувства и
вол
я.
Ние се нуждаем от това, да бъдем проникнати от Михаиловия импулс: нуждаем се заради нашите мисли, чувства и воля.
Естествено, далеч не е достатъчно само да чуваме фрази като: “Да, празникът на Михаил би трябвало отново да се възроди за човечеството; време е този Михаилов празник да се прибави към другите годишни празници” – Далеч не е достатъчно някой да заяви: “Ето, днес ние се заемаме с подготовката на Михаиловия празник”.
към текста >>
За да се утвърди Коледният празник в историята на човечеството, първо беше необходимо да се роди Христос Исус, тъй че в мировата е
вол
юция на Земята да е станало някакво изключително събитие.
Нима Коледният празник, нима Великденският празник възникват като резултат от решението на няколко души, които, примерно, си казват: Ние стигнахме до идеята, че в определено време от годината ще чествуваме един празник и сега трябва да направим необходимите приготовления? – Естествено нещата не стоят така.
За да се утвърди Коледният празник в историята на човечеството, първо беше необходимо да се роди Христос Исус, тъй че в мировата еволюция на Земята да е станало някакво изключително събитие.
А Великденският празник? Той не би имал никакъв смисъл, ако не се беше превърнал във възпоменание на онова, което се случи чрез Мистерията на Голгота, ако това събитие не се беше намесило по толкова решителен начин в Земната история. Ако днес тези празници са изгубили своето някогашно значение, ако Рождеството, както и Възкресението не се приемат с пълна сериозност, това трябва да ни подсети именно за необходимостта от едно задълбочено разбиране както на раждането за Христос Исус, така и за Мистерията на Голгота. Само по този начин Коледа и Великден ще могат отново да бъдат върнати на човечеството. Но в никакъв случай не бива да се стига дотам, че с обичайната си повърхност хората чисто и просто да прибавят към тези два празника още един, а именно Михаиловият празник, отбелязващ началото на есента.
към текста >>
Все пак налице трябва да е нещо, което – макар и в по-малка степен – да е от решаващо значение за е
вол
юцията на човечеството, какъвто е случаят с онези важни събития, които впоследствие биват отбелязвани със съответните празници.
Все пак налице трябва да е нещо, което – макар и в по-малка степен – да е от решаващо значение за еволюцията на човечеството, какъвто е случаят с онези важни събития, които впоследствие биват отбелязвани със съответните празници.
Рано или късно трябва да стигнем дотам, че да отбелязваме Михаиловия празник с пълна сериозност, и разбирането за същността на Михаилов празник може да възникне именно от антропософско Движение. Но докато в основата на празниците Рождество и Великден лежаха външни събития, обективни събития, за Михаиловия празник е необходимо да се промени нещо във вътрешния свят на човека, на цялото човечество, тъй че това човечество да вземе решението да промени себе си и да стане съвсем различно от това, което е било по-рано. Антропософията трябва да се превърне в едно основно изживяване, в едно такова изживяване, което ще позволи на човека действително да говори по такъв начин, като че ли в него се надига цялата сила, която е скрита в раждането на Христос Исус и в Мистерията на Голгота. Както казах, в случая с Михаиловия празник всичко това може да е застъпено и в по-малка степен, но то може да произлезе именно от душевно-преобразяващата сила на антропософското Движение. И наистина, антропософията би трябвало да носи в себе си силата да преобразява човешката душа.
към текста >>
Антропософията трябва да се превърне в едно основно изживяване, в едно такова изживяване, което ще поз
вол
и на човека действително да говори по такъв начин, като че ли в него се надига цялата сила, която е скрита в раждането на Христос Исус и в Мистерията на Голгота.
Все пак налице трябва да е нещо, което – макар и в по-малка степен – да е от решаващо значение за еволюцията на човечеството, какъвто е случаят с онези важни събития, които впоследствие биват отбелязвани със съответните празници. Рано или късно трябва да стигнем дотам, че да отбелязваме Михаиловия празник с пълна сериозност, и разбирането за същността на Михаилов празник може да възникне именно от антропософско Движение. Но докато в основата на празниците Рождество и Великден лежаха външни събития, обективни събития, за Михаиловия празник е необходимо да се промени нещо във вътрешния свят на човека, на цялото човечество, тъй че това човечество да вземе решението да промени себе си и да стане съвсем различно от това, което е било по-рано.
Антропософията трябва да се превърне в едно основно изживяване, в едно такова изживяване, което ще позволи на човека действително да говори по такъв начин, като че ли в него се надига цялата сила, която е скрита в раждането на Христос Исус и в Мистерията на Голгота.
Както казах, в случая с Михаиловия празник всичко това може да е застъпено и в по-малка степен, но то може да произлезе именно от душевно-преобразяващата сила на антропософското Движение. И наистина, антропософията би трябвало да носи в себе си силата да преобразява човешката душа. Но тя ще бъде в състояние да го постигне само ако онова, което е в основата на нейното учение действително се превърне в непосредствено изживяване.
към текста >>
В човешкия душевен живот ние различаваме мислите, чувствата и
вол
ята, и разглеждайки именно чувствата, говорим за човешката душа.
И тъкмо днес ние бихме искали да разгледаме някои от онези изживявания, които чрез антропософията могат да възникнат във вътрешния душевен свят на човека.
В човешкия душевен живот ние различаваме мислите, чувствата и волята, и разглеждайки именно чувствата, говорим за човешката душа.
Ние окачествяваме нашето мислене като студено, сухо, трезво, намираме го, бих казал, за изчерпващо духовните ни сили, в случай че мислите остават абстрактни в нашата душа, след като не сме в състояние да наситим тези мисли с топлината и ентусиазма на чувствата. Според нас един човек е “сърдечен” само ако от неговите мисли, доколкото той ги изразява външно, към нас приижда част от вътрешната топлина на неговата душа. И всъщност ние се доверяваме на един човек не само ако той се отнася към нас коректно и с чувство за изпълнен дълг, не само ако е коректен и изпълнителен спрямо външния свят, а само ако в поведението му долавяме топлината и ентусиазма на сърцето му, неговата любов към природата и към всяко живо същество.
към текста >>
Фактът, че човекът е станал космически самотник слага отпечатък не само върху мисленето и
вол
ята, а най вече върху човешкото сърце.
Фактът, че човекът е станал космически самотник слага отпечатък не само върху мисленето и волята, а най вече върху човешкото сърце.
Мисленето може и да е убедено в своите точни изчисления, що се отнася до процесите в цялата Вселена, то вероятно може и да се забавлява на остроумието, с което разрешава големите мирови въпроси, обаче то изобщо не предполага колко далеч се намира от същинския, топъл пулс на живота. В своето коректно и добросъвестно поведение даден човек може и да е доволен от себе си, без изобщо да подозира, че в коректното поведение той има само едната половина от живота. Двете половини остават далеч една от друга. Обаче онова, което лежи между мисленето и волята, всичко онова, което обхваща човешкото сърце, тъкмо то се приближава много, много близко до истинската човешка същност. И когато понякога ние вярваме, че това, което всъщност трябва да сгрява, издига и ентусиазира човешкото сърце, би могло и да го изстуди при особената ситуация, в която живеят нашите съвременници, това е едно дълбоко заблуждение.
към текста >>
В своето коректно и добросъвестно поведение даден човек може и да е до
вол
ен от себе си, без изобщо да подозира, че в коректното поведение той има само едната половина от живота.
Фактът, че човекът е станал космически самотник слага отпечатък не само върху мисленето и волята, а най вече върху човешкото сърце. Мисленето може и да е убедено в своите точни изчисления, що се отнася до процесите в цялата Вселена, то вероятно може и да се забавлява на остроумието, с което разрешава големите мирови въпроси, обаче то изобщо не предполага колко далеч се намира от същинския, топъл пулс на живота.
В своето коректно и добросъвестно поведение даден човек може и да е доволен от себе си, без изобщо да подозира, че в коректното поведение той има само едната половина от живота.
Двете половини остават далеч една от друга. Обаче онова, което лежи между мисленето и волята, всичко онова, което обхваща човешкото сърце, тъкмо то се приближава много, много близко до истинската човешка същност. И когато понякога ние вярваме, че това, което всъщност трябва да сгрява, издига и ентусиазира човешкото сърце, би могло и да го изстуди при особената ситуация, в която живеят нашите съвременници, това е едно дълбоко заблуждение. Често пъти това, което човекът изживява вътрешно, изживява съзнателно, протича така, че – колкото и да е парадоксално – то го оставя безсърдечен, обаче душевното изживяване не може да остане безсърдечно, без това безсърдечие по един или друг начин да засегне цялостната човешка природа. И ако някой е принуден да понесе едно такова безсърдечие, под една или друга форма то ще се опита да разруши неговата истинска човешка същност, ще се опита да проникне в самата му физическа организация, включително до здравето и болестта.
към текста >>
Обаче онова, което лежи между мисленето и
вол
ята, всичко онова, което обхваща човешкото сърце, тъкмо то се приближава много, много близко до истинската човешка същност.
Фактът, че човекът е станал космически самотник слага отпечатък не само върху мисленето и волята, а най вече върху човешкото сърце. Мисленето може и да е убедено в своите точни изчисления, що се отнася до процесите в цялата Вселена, то вероятно може и да се забавлява на остроумието, с което разрешава големите мирови въпроси, обаче то изобщо не предполага колко далеч се намира от същинския, топъл пулс на живота. В своето коректно и добросъвестно поведение даден човек може и да е доволен от себе си, без изобщо да подозира, че в коректното поведение той има само едната половина от живота. Двете половини остават далеч една от друга.
Обаче онова, което лежи между мисленето и волята, всичко онова, което обхваща човешкото сърце, тъкмо то се приближава много, много близко до истинската човешка същност.
И когато понякога ние вярваме, че това, което всъщност трябва да сгрява, издига и ентусиазира човешкото сърце, би могло и да го изстуди при особената ситуация, в която живеят нашите съвременници, това е едно дълбоко заблуждение. Често пъти това, което човекът изживява вътрешно, изживява съзнателно, протича така, че – колкото и да е парадоксално – то го оставя безсърдечен, обаче душевното изживяване не може да остане безсърдечно, без това безсърдечие по един или друг начин да засегне цялостната човешка природа. И ако някой е принуден да понесе едно такова безсърдечие, под една или друга форма то ще се опита да разруши неговата истинска човешка същност, ще се опита да проникне в самата му физическа организация, включително до здравето и болестта. В общи линии голяма част от упадъчните явления на нашето съвремие са свързани именно с безсърдечието, което е обзело повечето хора. Но какво точно се крие зад едно такова обобщение може да ни стане ясно, ако поне малко се задълбочим във вчерашната лекция.
към текста >>
Човекът, израснал в съвременната цивилизация вижда нещата от външния свят, възприема ги, изгражда си своите абстрактни мисли за тях, вероятно изпитва радост и удо
вол
ствие от любимите цветя, от прекрасния растителен свят и може би, ако притежава фантазия, стига до някакъв вътрешен образ за любимите цветя, за целия растителен свят.
Човекът, израснал в съвременната цивилизация вижда нещата от външния свят, възприема ги, изгражда си своите абстрактни мисли за тях, вероятно изпитва радост и удоволствие от любимите цветя, от прекрасния растителен свят и може би, ако притежава фантазия, стига до някакъв вътрешен образ за любимите цветя, за целия растителен свят.
Обаче той не може да си обясни откъде всъщност идва дълбоката му връзка с този растителен свят. За да стигне човек до някакъв духовен възглед не е достатъчно той непрекъснато да говори за Духа, за Духа и пак за Духа, а действително да осъзнае духовния характер на връзките си с външния свят.
към текста >>
В рамките на цялата мирова е
вол
юция човекът има също и една космическа цел, и тази космическа цел е свързана с такива неща, каквито описвам в момента, а именно с възходящото развитие на онези елементарни Същества, които – макар и да стоят на една по-низша степен в Земния свят – са предопределени да се издигнат на по-висша степен, и които, ако човекът съумее да изгради правилното отношение към тях, действително ще го постигнат.
Но поради обстоятелството, че се намира в сетивния свят именно като едно свръхсетивно същество, той веднага започва да привлича към себе си всичко онова, което струи към човека върху крилете на природните елементарни Духове, тъй че човекът, вместо да отвори сърцето си за елементарните Същества, примерно тези на растенията, и да ги освободи от техния магичен плен, той се свързва с Дракона, и заедно с Дракона пропада още по-надолу в своята низша природа. Защото всичко на този свят се намира в движение и може да поеме по най-различни пътища на развитие. И онези елементарни Същества които живеят в минералите, растенията и животните – те също трябва да се издигнат към по-висши степени на Битието, отколкото тези, които те имат в лицето на днешните минерали, растения и животни. Но те могат да постигнат това, само ако, бих казал, “преминат” през човека. Фактически човекът се ражда на Земята не само за да участвува в различните културни епохи.
В рамките на цялата мирова еволюция човекът има също и една космическа цел, и тази космическа цел е свързана с такива неща, каквито описвам в момента, а именно с възходящото развитие на онези елементарни Същества, които – макар и да стоят на една по-низша степен в Земния свят – са предопределени да се издигнат на по-висша степен, и които, ако човекът съумее да изгради правилното отношение към тях, действително ще го постигнат.
към текста >>
Да, това е единият начин: Човекът става от стола си, но фактически остава седнал, той е прочел една статия и изпитва определено задо
вол
ство от нея.
Има два начина да бъде изживяна антропософията. Разбира се, съществуват и много други междинни степени, но аз искам да посоча двете крайности. Единият начин е този: Човекът сяда на своя стол, взема една книга и започва да чете, намира я за много интересна, намира че е много утешително за човека да съществува някакъв миров Дух, да съществува безсмъртие, и че е много добре, ако след смъртта тялото умира, а душата продължава да живее. Човекът се успокоява от един такъв светоглед, приема го, както може би приема абстрактните географски понятия и намира, че антропософията дава много по-голяма утеха отколкото географията.
Да, това е единият начин: Човекът става от стола си, но фактически остава седнал, той е прочел една статия и изпитва определено задоволство от нея.
Или още по-добре: Прочел е не статията, а една лекция.
към текста >>
Михаиловите сили могат да бъдат овладяни единствено ако човекът, воден от преизпълнената с обич своя
вол
я, превръща себе си в инструмент на божествено-духовните сили.
Обаче обективно, в духовните измерения на света, Михаиловата сила удържа победа и то тъкмо в последната третина на 19. век. Това, което Драконът искаше да постигне, да постигне чрез развитието на човека, то не беше постигнато. Но днес пред човешката душа стои едно друго предизвикателство: Воден от личното си, свободно решение, човекът трябва да вземе участие в битката на Михаил срещу Дракона. Обаче това означава: Човекът действително да излезе от онази пасивност спрямо духовния свят, в която той дълбоко е затънал днес, и да се издигне до едно активно отношение към Духа. Михаиловите сили не могат да бъдат овладяни от каквато и да е разновидност на пасивността – дори и от пасивната молитва.
Михаиловите сили могат да бъдат овладяни единствено ако човекът, воден от преизпълнената с обич своя воля, превръща себе си в инструмент на божествено-духовните сили.
Защото Михаиловите сили не изискват от човека да им се моли, а активно да се свърже с тях. И той може това, само ако с достатъчно вътрешна енергия приеме в себе си учението за духовния свят.
към текста >>
30.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Както казах във вчерашната открита лекция, докато човекът спи и сънува, съзнанието му отразява определени вътрешни процеси в неговия организъм; възникват образи, сим
вол
изиращи например сърдечната дейност под формата на огнени езици, и в конкретния случай обикновено е много лесно да се направи връзката между сънищните образи и съответните органични процеси.
Както казах във вчерашната открита лекция, докато човекът спи и сънува, съзнанието му отразява определени вътрешни процеси в неговия организъм; възникват образи, символизиращи например сърдечната дейност под формата на огнени езици, и в конкретния случай обикновено е много лесно да се направи връзката между сънищните образи и съответните органични процеси.
Това е едната възможност. Другата възможност е сънищата да символизират външни житейски събития, спомени и т.н. Общо взето, очакването да научим нещо от съдържанието на сънищата, е много подвеждащо. Сънищата могат да са интересни, да имат своята сензационна страна и да представляват интерес за мнозина, обаче за този, който иска да проникне по-дълбоко в човешката природа, те нямат почти никакво значение. Напротив, от найголямо значение се оказва съдържанието, а не динамиката и протичането на сънищата.
към текста >>
Другата възможност е сънищата да сим
вол
изират външни житейски събития, спомени и т.н.
Както казах във вчерашната открита лекция, докато човекът спи и сънува, съзнанието му отразява определени вътрешни процеси в неговия организъм; възникват образи, символизиращи например сърдечната дейност под формата на огнени езици, и в конкретния случай обикновено е много лесно да се направи връзката между сънищните образи и съответните органични процеси. Това е едната възможност.
Другата възможност е сънищата да символизират външни житейски събития, спомени и т.н.
Общо взето, очакването да научим нещо от съдържанието на сънищата, е много подвеждащо. Сънищата могат да са интересни, да имат своята сензационна страна и да представляват интерес за мнозина, обаче за този, който иска да проникне по-дълбоко в човешката природа, те нямат почти никакво значение. Напротив, от найголямо значение се оказва съдържанието, а не динамиката и протичането на сънищата. Нека да си послужа с един пример.
към текста >>
– Ние не бихме могли да приемем, че неговата собствена душевна нагласа му поз
вол
ява сам да определи себе си като “глупак”.
– И въпреки това, той беше убеден, че записаното от него е лъжа. И после той задава въпроса, защо Духовете са го излъгали. Тогава те заявиха: Да, ние трябваше да те излъжем, това е в нашата природа. – Но той продължаваше да ги разпитва за всичко, което го засягаше. И накрая се стигна до там, че те казаха: Глупак!
– Ние не бихме могли да приемем, че неговата собствена душевна нагласа му позволява сам да определи себе си като “глупак”.
Следователно, всичко идва от онези, които заявиха: Ние трябваше да те излъжем! – Но той продължаваше да е сигурен: Естествено, Духове не съществуват, тук говори моето подсъзнание. – Обаче сега нещата стават все по-обезпокоителни, защото ако подсъзнанието нарича горното съзнание “глупак”, като при това лъже, тогава целият този процес би трябвало да доведе дотам, че съответната личност да си каже: В моето подсъзнание аз съм един пълен лъжец!
към текста >>
И поз
вол
ете ми днес да говоря тъкмо за това, което може да се установи, когато от една страна изследваме по духовно-научен път дълбокото религиозно-етично, но и социално значение на традициите, идващо от друидите, и от друга страна, древните традиции, идващи от Мистериите на Митра, защото, извиквайки тези неща пред нашата душа, ние ще открием и опорните точки за това, как всъщност да си представим протичането на Михаиловия празник.
Ето защо това, което заставаше пред човечеството в по-древните епохи, когато то разполагаше с примитивното, но много интензивно ясновидство, беше по-достоверно от разсъжденията на днешното човечество. Не бива да подминаваме с пренебрежение познанията на древните хора. Защото въпреки примитивните им условия на живот, в сънищата си те стигаха до по-верни предположения за звездните тайни, отколкото днешните хора, изследващи звездите в техните обсерватории. Колкото и странно да звучат тези думи, те са верни. Но ако разглеждаме тези остатъчни познания от древността по духовно-научен път, ние също навлизаме в тайнствените връзки, свързващи човека и Космоса.
И позволете ми днес да говоря тъкмо за това, което може да се установи, когато от една страна изследваме по духовно-научен път дълбокото религиозно-етично, но и социално значение на традициите, идващо от друидите, и от друга страна, древните традиции, идващи от Мистериите на Митра, защото, извиквайки тези неща пред нашата душа, ние ще открием и опорните точки за това, как всъщност да си представим протичането на Михаиловия празник.
към текста >>
И всичко, което хората предприемаха на Земята беше определяно от предписанията на друидите, като по този начин се изпълняваше
вол
ята на Боговете, записана в звездната писменост.
Според знаците, които разчитаха в Космоса, жреците на друидите даваха своите наставления за това, което трябваше да се върши през този или онзи ден от годината, тъй че то да се намира в благоприятна връзка с целия Космос. Това беше един култ, чрез който целият живот фактически се превръщаше в един вид богослужение. Докато днес дори и най-дълбоката мистика е само един вид абстракция; тя не се тревожи за външната природа, а се намесва само според предписанията на традицията, като в същото време се стреми към вътрешно извисяване, затваря се и се концентрира в себе си, за да постигне някаква абстрактна връзка с въображаемия божествено-духовен свят. Но през онези древни епохи нещата бяха съвсем различни. Тогава в култа, който осигуряваше едно реално отношение към Космоса, хората се свързваха със самите действия на Боговете.
И всичко, което хората предприемаха на Земята беше определяно от предписанията на друидите, като по този начин се изпълняваше волята на Боговете, записана в звездната писменост.
Обаче тази звездна писменост първо трябваше да бъде разчетена. Извънредно вълнуващо е човек да се пренесе тъкмо в онези места, където някога процъфтяваше културата на друидите. В тези области, както и в други области, намиращи се близо до Норвегия, се намират останки от древната култура на друидите.
към текста >>
Като външен сим
вол
на този култ Вие навсякъде срещате един бик, възседнат от човек, чийто меч пробожда гърлото на бика.
Но в Средна Европа, в Германия и главно в областта на Рейн, както и в Западна Франция намираме също остатъци, спомени от древния култ на Митра. Какво беше същественото за този култ?
Като външен символ на този култ Вие навсякъде срещате един бик, възседнат от човек, чийто меч пробожда гърлото на бика.
Вие намирате също един скорпион, който ужилва бика, или пък една змия в долната част на изображението. Но ако изображенията са добре запазени, Вие навсякъде ще видите, че образът на бика, възседнат от човека, отвсякъде е заобиколен от звездното небе, от знаците на Зодиака. И ние отново се питаме: Какво всъщност изразява този образ? – Тук външното изследване никога не може да ни отговори на въпроса, какво представлява този човек върху бика. За тази цел е необходимо да знаем, че хората, които служеха на този култ, трябваше да минат през едно обучение.
към текста >>
Едва сега значението на този сим
вол
започва да се прояснява.
Едва сега значението на този символ започва да се прояснява.
С днешните си познания, колкото и да наблюдава света, както и да го изобразява художествено, човекът не може да постигне нищо. Не така стоят нещата с онзи, който има известна представа за науката на сърцето, изучавана от древните ученици на Митра. През онези епохи – наблюдавайки самия себе си чрез своето сърце – човекът действително изучаваше годишния кръг, който Слънцето изминаваше през Зодиака. Ето защо беше напълно редно – и с опитностите, събрани по този начин човекът поставяше над своята нисша природа именно своята висша природа – Космосът да е разположен в кръг около човека, защото хората тъкмо така можеха да се приближават до духовната същност на Космоса. И колкото повече чрез изгряващата Духовна наука се вглеждаме в това, което по-рано се откриваше на хората с тяхното полуосъзнавано, сънищно ясновидство, толкова по-голям респект изпитваме към него.
към текста >>
Ние действително изпитваме удивление към древните култури, ако успеем да вникнем в тях, ако дълбоко навлезем в тях и открием как например култът на Митра поз
вол
яваше на жреците, докато те се потопяваха в годишния кръговрат, да съобщават на хората онова, което трябваше да се върши през всеки един от дните на годината.
С днешните си познания, колкото и да наблюдава света, както и да го изобразява художествено, човекът не може да постигне нищо. Не така стоят нещата с онзи, който има известна представа за науката на сърцето, изучавана от древните ученици на Митра. През онези епохи – наблюдавайки самия себе си чрез своето сърце – човекът действително изучаваше годишния кръг, който Слънцето изминаваше през Зодиака. Ето защо беше напълно редно – и с опитностите, събрани по този начин човекът поставяше над своята нисша природа именно своята висша природа – Космосът да е разположен в кръг около човека, защото хората тъкмо така можеха да се приближават до духовната същност на Космоса. И колкото повече чрез изгряващата Духовна наука се вглеждаме в това, което по-рано се откриваше на хората с тяхното полуосъзнавано, сънищно ясновидство, толкова по-голям респект изпитваме към него.
Ние действително изпитваме удивление към древните култури, ако успеем да вникнем в тях, ако дълбоко навлезем в тях и открием как например култът на Митра позволяваше на жреците, докато те се потопяваха в годишния кръговрат, да съобщават на хората онова, което трябваше да се върши през всеки един от дните на годината.
Култът на Митра позволяваше да се издири на Небето онова, което трябваше да се върши долу на Земята. Помислете само колко различен е бил онзи ентусиазъм, колко различна е била онази импулсивност, които са карали човека да се чувствува като извършител на такива действия, чиито импулси са можели да бъдат разчетени не другаде, а във великата космическа писменост, можели са да бъдат извлечени направо от Космоса, като в същото време те са били и указания за всички жизненоважни човешки дейности. Колкото и неприемливо да изглежда това – и то с пълно право – според днешните представи, за старите времена то е било нещо правилно и добро. И въпреки цялата си резервираност към миналото, нека да отбележим колко различно е да извличаш мотивите за своите действия от небето, от това, в смисъла на Адам Смит или Карл Маркс, да се дискутира за един или друг принцип в социалния живот. Само този, който може да вникне в тази противоположност, е в състояние да проумее от какво естество трябва да бъдат новите импулси за социалния живот.
към текста >>
Култът на Митра поз
вол
яваше да се издири на Небето онова, което трябваше да се върши долу на Земята.
Не така стоят нещата с онзи, който има известна представа за науката на сърцето, изучавана от древните ученици на Митра. През онези епохи – наблюдавайки самия себе си чрез своето сърце – човекът действително изучаваше годишния кръг, който Слънцето изминаваше през Зодиака. Ето защо беше напълно редно – и с опитностите, събрани по този начин човекът поставяше над своята нисша природа именно своята висша природа – Космосът да е разположен в кръг около човека, защото хората тъкмо така можеха да се приближават до духовната същност на Космоса. И колкото повече чрез изгряващата Духовна наука се вглеждаме в това, което по-рано се откриваше на хората с тяхното полуосъзнавано, сънищно ясновидство, толкова по-голям респект изпитваме към него. Ние действително изпитваме удивление към древните култури, ако успеем да вникнем в тях, ако дълбоко навлезем в тях и открием как например култът на Митра позволяваше на жреците, докато те се потопяваха в годишния кръговрат, да съобщават на хората онова, което трябваше да се върши през всеки един от дните на годината.
Култът на Митра позволяваше да се издири на Небето онова, което трябваше да се върши долу на Земята.
Помислете само колко различен е бил онзи ентусиазъм, колко различна е била онази импулсивност, които са карали човека да се чувствува като извършител на такива действия, чиито импулси са можели да бъдат разчетени не другаде, а във великата космическа писменост, можели са да бъдат извлечени направо от Космоса, като в същото време те са били и указания за всички жизненоважни човешки дейности. Колкото и неприемливо да изглежда това – и то с пълно право – според днешните представи, за старите времена то е било нещо правилно и добро. И въпреки цялата си резервираност към миналото, нека да отбележим колко различно е да извличаш мотивите за своите действия от небето, от това, в смисъла на Адам Смит или Карл Маркс, да се дискутира за един или друг принцип в социалния живот. Само този, който може да вникне в тази противоположност, е в състояние да проумее от какво естество трябва да бъдат новите импулси за социалния живот.
към текста >>
век е преподавал в един и същ университет, заедно с Густав Теодор Фехнер и как Шлайден, естествено, е смятал за пълно суеверие грижливо събираните статистически данни за количеството на валежите при пълнолуние, съответно при но
вол
уние.
Хората изобщо не се замислят много за въздействията на тази Слънчева светлина. Те донякъде се разглеждат във връзка с атмосферното време. Учените на 19. век, естествено, не вярваха също и във връзките между Лунните фази и времето; повярваха само някои от тях, следвайки мистичния полъх в душите си, какъвто беше случаят с Густав Теодор Фехнер. В нашите кръгове аз често съм разказвал историята за това, как Шлайден, известният ботаник от 19.
век е преподавал в един и същ университет, заедно с Густав Теодор Фехнер и как Шлайден, естествено, е смятал за пълно суеверие грижливо събираните статистически данни за количеството на валежите при пълнолуние, съответно при новолуние.
Да, това което казваше Густав Теодор Фехнер относно влиянието на Луната върху времето, според проф. Шлайден беше пълно суеверие. Но веднъж се случило следното. Двамата професори имат съпруги и според тогавашните обичаи в Лайпциг, трябвало да се събира дъждовна вода за прането. Естествено г-жа проф.
към текста >>
Ние виждаме как в хода на общочовешката е
вол
юция от една страна се обособява, в абстрактен смисъл, доброто и злото, а от друга страна, като един вид утайка, се обособяват по-грубите анималистични качества.
Те са там и продължават своето по-нататъшно съществуване. А на Земята остана утайката, и по-точно: Сегашната разновидност на размножителните сили. Там тези размножителни сили не съществуват в днешната си форма, а като един вид утайка. Аз не искам да кажа, че те бяха нещо лошо, но все пак представляваха един вид утайка. А това, което остана горе като по-светла течност, е днешната абстрактна мъдрост.
Ние виждаме как в хода на общочовешката еволюция от една страна се обособява, в абстрактен смисъл, доброто и злото, а от друга страна, като един вид утайка, се обособяват по-грубите анималистични качества.
По този начин ние постепенно стигаме до една представа за духовното съдържание на Луната. И една такава наука беше налице още през епохата на инстинктивното ясновидство, като тогава тя имаше по-скоро пророчески характер.
към текста >>
В резултат на това човекът отново ще достигне една зрелост, която ще му поз
вол
и да поставя в природния кръговрат своите социално значими празници по такъв начин, по какъвто самите природни сили организират дишането и кръвната циркулация в неговото физическо тяло.
Следователно, една Духовна наука може да осветли човешката душа само ако разглежда човека като участник в поредица от космически събития. Само ако съизживяваме Космоса по този начин, ние отново ще изработим един познавателен, одухотворен и спиритуален инстинкт за това, какво всъщност представлява годишният кръговрат, в който сме вплетени с нашия органически и социален живот. Ние ще изработим един инстинкт, за да различаваме как в прехода пролет-лято Земята се намира в съвсем различни отношения спрямо Космоса, отколкото в прехода есен-зима. А после ние ще изработим един усет за това, как животът протича на Земята по един начин през пролетта, когато всичко покълва и цъфти, и по съвсем друг начин, когато през есента природният свят започва да умира. Ние ще получим един усет за разликата между пробуждащия се живот на природата през пролетта и заспиващия живот на природата през есента.
В резултат на това човекът отново ще достигне една зрелост, която ще му позволи да поставя в природния кръговрат своите социално значими празници по такъв начин, по какъвто самите природни сили организират дишането и кръвната циркулация в неговото физическо тяло.
към текста >>
31.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Ако сега се абстрахираме от животинския и човешкия свят, можем да кажем, че тъкмо това, което – покълвайки – е свързано със Земята, ú поз
вол
ява тя да се прибере навътре в себе си.
Нека да проверим какво ни показва тази имагинация, подкрепена от инспирацията, относно годишния кръговрат на Земята. Нека най-напред да отправим душевния си поглед към зимата. Външно погледнато, Земята се покрива със скреж и сняг, зародишите на растенията се прибират навътре в почвата.
Ако сега се абстрахираме от животинския и човешкия свят, можем да кажем, че тъкмо това, което – покълвайки – е свързано със Земята, ú позволява тя да се прибере навътре в себе си.
В израстващия, избуяващ растителен живот на пролетта и лятото ние се научаваме да разпознаваме умиращия живот на зимата. Обаче какво означава в духовен смисъл този умиращ живот на зимата? Той означава, че онези духовни Същества, които ние наричаме елементарни духовни Същества, и които са същинските оживотворители на растенията, се прибират навътре в самата Земя, свързват се интимно със самата Земя. Имагинативно погледнато, през зимата става така, че Земята, така да се каже, прибира своите духовни елементарни Същества в техните тела, скрива ги в своето тяло. През зимата Земята е най-духовна, или с други думи, проникната в най-голяма степен от своите елементарни духовни Същества.
към текста >>
Всъщност пролетта се състои в това, че Земята, отдавайки се на Космоса, поз
вол
ява на своите елементарни Същества да се устремят извън нея.
При онзи, който вижда тези процеси всичко това, както и останалите свръхсетивни възприятия, преминава в неговите усещания, в неговите чувства. По времето, когато нашата планета е обхваната от зимата, свръхсетивният му поглед е допълван с особени усещания и той си казва: Там, където снегът покрива земята, там елементарните духовни Същества са потопени в същинското битие на нашата планета. С настъпването на пролетта, родството на тези елементарни духовни Същества със Земята се превръща в родство с космическото обкръжение. Това, което в тези Същества през зимата представляваше едно дълбоко родство със самата Земя, през пролетта се превръщаше в родство с космическото обкръжение и елементарните Същества, така да се каже, се стремяха да излязат извън Земята.
Всъщност пролетта се състои в това, че Земята, отдавайки се на Космоса, позволява на своите елементарни Същества да се устремят извън нея.
През зимата тези елементарни Същества се нуждаят от спокойствието, което те намират в утробата на Земята, през пролетта те се нуждаят от това, да се устремят навън чрез въздуха, чрез атмосферата, да изпитат влиянията от духовните сили на планетарната система, от духовните сили на Меркурий, Марс, Юпитер и т.н. Всичко онова, което може да действува от планетарната система върху Земните Духове, през зимата то не действува, то започва да действува през пролетта. Всъщност ако ние сме в състояние да наблюдаваме тук един космически процес, който спрямо човека е по-скоро духовен, отколкото материален, това е дихателният процес. Ние вдишваме външния въздух, поемаме го в нашето собствено тяло, после го издишваме. Вдишване, издишване – една съставна част на човешкия живот.
към текста >>
За някого сигурно е мъчително да се дискутира една отминала епоха от общочовешката е
вол
юция, когато тези забележителни идеи бяха още по-ясни, отколкото са днес, да се дискутира така, както сме свикнали да го правим от двадесет или двадесет и пет години, с убеждението на всякакъв вид хора, които смятаха, че въпреки всичко Великденският празник не трябва да е подвижен във времето, а да се фиксира на първата неделя от месец Април.
За някого сигурно е мъчително да се дискутира една отминала епоха от общочовешката еволюция, когато тези забележителни идеи бяха още по-ясни, отколкото са днес, да се дискутира така, както сме свикнали да го правим от двадесет или двадесет и пет години, с убеждението на всякакъв вид хора, които смятаха, че въпреки всичко Великденският празник не трябва да е подвижен във времето, а да се фиксира на първата неделя от месец Април.
И аз бях свидетел на една дискусия, при която се обръщаше внимание на това, как счетоводните баланси на търговците се объркват от подвижността на Великдена и как счетоводството би било много по-подредено, ако Великденът беше строго фиксиран във времето. Както казах, за някого може да е мъчително, когато вижда, как нашата цивилизация се е отчуждила от света и само си въобразява, че е практична, защото едно такова предложение е най-непрактично нещо, което може да се измисли; непрактично, понеже тази цивилизация може да предлага практично решение за деня, но не и за столетието. За столетието е валидна само онази практика, която е в съзвучие с Космоса. Но в този случай годишният кръговрат винаги трябва да ни подсказва връзката между вътрешния живот и целия Космос.
към текста >>
И само несъвършенството на усещанията не поз
вол
ява на днешния човек да предположи до каква голяма степен той зависи от това външно придвижване на елементарните Същества в хода на годината.
Днешният човек не е твърде склонен да се замисля върху това вдишване и издишване на Земята. Човешкото дишане е по скоро физически процес, Земното дишане е по скоро духовен процес, едно излизане на елементарните Същества в мировите пространства и по-късно тяхното завръщане в Земята. Но както човекът изживява своето кръвообращение като нещо, протичащо в собственото му тяло, така той – напредвайки в своето развитие – изживява и целия годишен кръговрат. Както движението на кръвта е нещо основно за неговото съществувание, така и – в един по-широк смисъл – движението на елементарните Същества от Земята към Небето и после обратно към Земята е нещо съществено за човешката съдба.
И само несъвършенството на усещанията не позволява на днешния човек да предположи до каква голяма степен той зависи от това външно придвижване на елементарните Същества в хода на годината.
И докато с времето човекът полага усилия и вниква в идеите на Духовната наука, на свръхсетивното познание, докато развива онази вътрешна активност, от която се нуждае, за да онагледи и конкретизира поверените му духовно-научни изводи, цялостното обхващане на тези духовно-научни изводи изостря неговата чувствителност. И всъщност тъкмо това трябваше да очаквате всички Вие от онова свръхсетивно познание, към което се стреми антропософията. Ако четете една антропософска книга, да кажем един лекционен цикъл, и я четете така абстрактно както четете всякакви други книги, тогава Вие изобщо нямате нужда от антропософска литература. В такъв случай аз бих ви посъветвал да четете готварски книги или техническа литература, или някакво ръководство, свързано с практическата страна на живота. Да четеш антропософски книги, или да слушаш антропософски лекции има смисъл само тогава, когато забелязваш: Да, за да приема в себе си тези изводи, аз трябва да се настроя по съвсем различен начин, отколкото за всякакъв друг вид изводи.
към текста >>
И който има правилното усещане за този покълващ, бликащ живот, който поз
вол
и вътре в него да проговори всичко онова, което е присъщо на пролетта – не е нужно това да става съзнателно, защото то говори също и в подсъзнанието – той не си казва просто: “Растенията покълват, цветята цъфтят!
Който съумее да изработи в себе си тези фини усещания към природата, които се опитах да опиша тук – а след известно време антропософът забелязва, че всички те могат да се появят като чувствен, сърдечен резултат от неговите антропософски занимания – той вече ще може и да различава: Ето, сега става дума за едно съзнание за природата, възникващо през пролетта и лятото, а сега – за същинското себесъзнание, възникващо през есента и зимата. Да, от една страна е съзнанието, възникващо с идването на пролетта, с нейния покълващ, бликащ живот.
И който има правилното усещане за този покълващ, бликащ живот, който позволи вътре в него да проговори всичко онова, което е присъщо на пролетта – не е нужно това да става съзнателно, защото то говори също и в подсъзнанието – той не си казва просто: “Растенията покълват, цветята цъфтят!
”, понеже той действително чувствува своята пълна отдаденост към природата, тъй че може да заяви: “В цветята цъфти моят Аз, в растенията покълва моят Аз! ”
към текста >>
Това би било също толкова абстрактно, колкото и да се задо
вол
яваме с твърдението: Човекът има Дух.
Но днес душите ни не са под влиянието на някакви абстрактни понятия. И не си мислете, че изживявания от този род остават без последици за Земното човечество. Години наред, също и на антропософските срещи тук във Виена, аз често съм описвал как човекът пробужда своето съзнание за безсмъртието, своето съзнание за живота преди раждането. Но сега аз искам да изложа пред Вас, и то в напълно конкретен смисъл, по какъв начин човекът може да получи духовната сила направо от духовния свят. Разбира се, съвсем не е достатъчно да се говори с общи думи за някакъв пантеистичен Дух, лежащ в основата на света.
Това би било също толкова абстрактно, колкото и да се задоволяваме с твърдението: Човекът има Дух.
– Какво означава за нас твърдението: Човекът има Дух?
към текста >>
32.
Съдържание
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Космически сим
вол
изъм.
Опасността на съблазняващите призиви. Законът на съзвучието на трептенията. Ученията на тройното животно. Писменни знаци на Вселената. Троичната сентенция /мъдро изречение, максима/ на човека за изправяне на едностранчивостите, за одухотворение на механистичната цивилизация на Земята.
Космически символизъм.
към текста >>
33.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Ние можем всъщност да разберем лъва само тогава, когато развием едно чувство за това, каква радост, какво задо
вол
ство изпитва лъвът да живее със заобикалящия го свят.
И сега нека отклоним нашия поглед от орела, който обитава във въздуха и, за да имаме отново един представител, да насочим нашия поглед върху едно млекопитаещо животно каквото е лъвът.
Ние можем всъщност да разберем лъва само тогава, когато развием едно чувство за това, каква радост, какво задоволство изпитва лъвът да живее със заобикалящия го свят.
Всъщност не съществува никакво животно, което не е сродно с лъва, което да има едно такова чудесно, пълно с тайнственост дишане както лъва. Навсякъде при животинското същество ритмите на дишането да бъдат в съгласуваност с ритмите на кръвообращението, само че ритмите на кръвообращението стават по-трудни чрез свързания с тях храноносмилателен апарат, а ритмите на дишането стават по-леки благодарение на това, че те се стремят да отидат нагоре в лекотата на мозъчните образувания. При птицата е така, че онова, което живее в нейното дишане, живее всъщност едно временно в нейната глава. Птицата е изцяло глава и тя носи главата външно за света. Нейните мисли са формите на нейните пера.
към текста >>
Той никак не е устроен така, да се стреми към задо
вол
яване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задо
вол
ство от равновесието на дишането и кръвообращението.
При лъва, който има един относително много къс храносмилателен апарат и който е изграден изцяло така, че храносмилането да става колкото е възможно по-бързо, положението е такова, че храносмилането не представлява никакво силно обременение за кръвообращението. Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото естество, че дишането е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението. Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно. Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу. Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник.
Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението.
Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент. Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу. И в това взаимно докосване на два вълнови удара живее лъвът.
към текста >>
Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задо
вол
ство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент.
Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото естество, че дишането е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението. Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно. Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу. Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник. Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението.
Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент.
Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу. И в това взаимно докосване на два вълнови удара живее лъвът.
към текста >>
Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удо
вол
ствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу.
Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно. Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу. Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник. Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението. Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент.
Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу.
И в това взаимно докосване на два вълнови удара живее лъвът.
към текста >>
Обаче човекът има в своята глава носителите на неговите мисли, в своите гърди носителите на неговите чувства, в своя апарат на обмяната на веществата носителите на неговата
вол
я.
След това, което вече знаем, ние получаваме една представа за това. Човешката глава търси това, което отговаря на нейната природа: тя трябва да насочи поглед към рода на птиците нагоре. Човешките гърди, биене то на сърцето, дишането, когато те искат да разберат себе си като тайна в тайните на природата, трябва да насочат поглед към нещо такова, каквото е лъвът. Човекът трябва да търси да разбере своя апарат на обмяната на веществата от състава, от организацията на говедото.
Обаче човекът има в своята глава носителите на неговите мисли, в своите гърди носителите на неговите чувства, в своя апарат на обмяната на веществата носителите на неговата воля.
Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на чувствата, които се намират във вътрешния хармонизиращ живот на биенето на сърцето и на дишането при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият език имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на гърдите. И когато човекът иска да намери своите волеви импулси, които обитават предимно в неговата обмяна на веществата, той насочва поглед върху онова, което по плът е оформено в кравата.
към текста >>
И когато човекът иска да намери своите
вол
еви импулси, които обитават предимно в неговата обмяна на веществата, той насочва поглед върху онова, което по плът е оформено в кравата.
Човешката глава търси това, което отговаря на нейната природа: тя трябва да насочи поглед към рода на птиците нагоре. Човешките гърди, биене то на сърцето, дишането, когато те искат да разберат себе си като тайна в тайните на природата, трябва да насочат поглед към нещо такова, каквото е лъвът. Човекът трябва да търси да разбере своя апарат на обмяната на веществата от състава, от организацията на говедото. Обаче човекът има в своята глава носителите на неговите мисли, в своите гърди носителите на неговите чувства, в своя апарат на обмяната на веществата носителите на неговата воля. Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на чувствата, които се намират във вътрешния хармонизиращ живот на биенето на сърцето и на дишането при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият език имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на гърдите.
И когато човекът иска да намери своите волеви импулси, които обитават предимно в неговата обмяна на веществата, той насочва поглед върху онова, което по плът е оформено в кравата.
към текста >>
И така ние виждаме именно, как
вол
ята, чувството и мисълта могат да бъдат търсени навън в Космоса, могат да бъдат търсени в тяхното съответствие в микрокосмоса.
И така ние виждаме именно, как волята, чувството и мисълта могат да бъдат търсени навън в Космоса, могат да бъдат търсени в тяхното съответствие в микрокосмоса.
към текста >>
И положението е такова, че онова, което гледаме отвътре, нашите мисли, нашите чувства, нашата
вол
я, нашите възпоменателни представи, ние го познаваме от другата страна, отвън, виждаме го макрокосмически в царството на природата.
И така ние насочваме поглед навън и виждаме, че природата е безкрайно много сродна с нас. Така ние мислим и виждаме света на мислите в летящите птици. И така ние си спомняме, имаме една памет, и виждаме света на живеещите в нас образи на спомените в блестящите в слънчевата светлина пърхащи пеперуди. Да, човекът е един микрокосмос и съдържа в себе си тайните на великия свят, на Макрокосмоса.
И положението е такова, че онова, което гледаме отвътре, нашите мисли, нашите чувства, нашата воля, нашите възпоменателни представи, ние го познаваме от другата страна, отвън, виждаме го макрокосмически в царството на природата.
към текста >>
За да онагледя това, поз
вол
ете ми да завърша с един образ, който след това ще съставлява прехода към утрешните обяснения.
Това значи да гледаме самата действителност. Тази действителност не може да бъде разбрана само с мислите, защото действителността е безразлична за самата мисъл; мисълта се придържа само към логиката. Обаче със същата логика можем да доказваме най-различни неща в действителността.
За да онагледя това, позволете ми да завърша с един образ, който след това ще съставлява прехода към утрешните обяснения.
към текста >>
34.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Човекът може да се задо
вол
и с една четиридесета и при това да остане здрав.
Кравата е животното на храносмилането. Но кравата е същевременно онова животно, което извършва храносмилането по такъв начин, че в този процес на храносмилането се намира земното копие на нещо действително свръхземно, че целият този процес на храносмилането при кравата е проникнат от една астралност, изобразявайки ясно и чудесно целия Космос. Както казах вчера, в този астрален организъм на кравата се намира цял един свят, но всичко носено от тежестта, следователно устроено така, че може да се прояви тежестта на Земята. Достатъчно е само да помислите, че кравата е принудена да приема всеки ден хранителни вещества равняващи се по тегло на една осма от теглото на нейното тяло.
Човекът може да се задоволи с една четиридесета и при това да остане здрав.
Следователно, за да напълни своя организъм, кравата се нуждае от тежестта на Земята. Нейният организъм е ориентиран към това, веществата да имат тежест, тегло. Всеки ден при кравата трябва да бъде сменена една осма от теглото. Това свързва кравата с нейните материи за Земята, докато чрез нейната астралност тя е същевременно именно едно копие на висините, на Космоса.
към текста >>
Той ще развие в себе си онова, което може да му даде един без
вол
ев живот.
А сега представете си, ако средата /средна Европа/ би била съблазнено чрез онова, което лъвът говори, тогава наистина не ще съществува опасността, която аз описах. Механизмите отново ще изчезнат постепенно от лицето на Земята. Цивилизацията не ще стане една механистична цивилизация, но човекът би бил отдаден в едностранчива сила на всичко това, което живее във вятъра и състоянието на времето, в течението на годината. Човекът би бил впрегнат в течението на годината и чрез това би живял особено в смяната на отношението на своя дихателен ритъм и на своя кръвообръщателен ритъм.
Той ще развие в себе си онова, което може да му даде един безволев живот.
Той би развил особено много своята гръдна природа. Чрез това обаче човекът би проявил такъв егоизъм в земната цивилизация, че всеки би искал да живее само себе си, че никой човек не би искал да знае за нещо друго, освен за това, да му бъде добре в настоящето. На това е изложена цивилизацията на средата, която би могла да създаде един такъв живот в земната цивилизация.
към текста >>
Те биха стигнали до там, да живеят изцяло в онази несъзнателна
вол
я, която прави боговете да живеят в човешките мускули и нерви.
И отново, ако съблазнителният зов на орела би съблазнил запада, така че да успее да разпространи своя начин на мислене и разбиране върху цялата Земя и да се едностранчиви в този начин на мислене и разбиране, тогава в човечеството би се родил стремежът да се свърже по този начин непосредствено със свръхземния свят, който някога е съществувал, който е съществувал в началото на земното развитие. Хората биха до били стремежа да заличат това, което човекът е постигнал в своята свобода и самостоятелност.
Те биха стигнали до там, да живеят изцяло в онази несъзнателна воля, която прави боговете да живеят в човешките мускули и нерви.
Хората биха се върнали към първобитни състояния, към едно първоначално първобитно ясновидство. Човекът би се стремил да се освободи от Земята чрез това, че би се върнал назад към началото на земното развитие.
към текста >>
Бихме могли да кажем, че във всеки орел виждаме хилядолетията на Земята и той не е докоснал Земята с неговата физическа природа, освен най-много за да улови своята плячка, обаче не за задо
вол
яване на своя собствен живот.
Когато разглеждаме действително с пълно разбиране орела, как той витае във въздуха, той ни се явява така, като че би носил на своите пера паметта на онова, което е съществувало в началото на земното развитие. Той е запазил в своята перушина силите, които са действува отгоре върху Земята и в Земята.
Бихме могли да кажем, че във всеки орел виждаме хилядолетията на Земята и той не е докоснал Земята с неговата физическа природа, освен най-много за да улови своята плячка, обаче не за задоволяване на своя собствен живот.
Обаче той кръжи във въздуха, когато иска да подържа този собствен живот, защото онова, което се е развило на Земята, е безразлично за него, защото има своята радост и своето одушевление от силите на въздуха, защото даже презира земния живот и иска да живее в онзи елемент, в който е живяла самата Земя, когато тя не е била още Земя, а когато в началото на нейното земно съществуване се е пропивала с небесните сили. Орелът е гордото животно, което не е искало да мине през това втвърдяващо се земно развитие, което се е изтръгнало от това втвърдяващо земно развитие и което е искало да остане съединено само с онези сили, които са съществували в началната точка на земното развитие.
към текста >>
И както днес съблазнителните зовове стоят едни срещу други, така стои насреща бих могъл да кажа космическият сим
вол
изъм, като постепенно с прозвучаването на съблазнителните зовове орелът се снижава до Земята и се превръща в хиена, и говедото не иска вече да изобразява по един свещен търпелив начин Вселената, а се превръща в грабливия вълк.
Това, което иска да се едностранчиви, то приема една особена форма. Лъвът остава като лъв, обаче той иска да има своите другари хищници като метаморфози за другото животно. И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент. Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка. И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и вълка.
И както днес съблазнителните зовове стоят едни срещу други, така стои насреща бих могъл да кажа космическият символизъм, като постепенно с прозвучаването на съблазнителните зовове орелът се снижава до Земята и се превръща в хиена, и говедото не иска вече да изобразява по един свещен търпелив начин Вселената, а се превръща в грабливия вълк.
към текста >>
35.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И когато орелът лети, той е така да се каже само един сим
вол
на своето съществувание, той лети като физически орел.
Животът на животните не е също приключен, когато те умират. Те имат тяхното значение във Вселената.
И когато орелът лети, той е така да се каже само един символ на своето съществувание, той лети като физически орел.
О, той лети по-нататък и след своята смърт! Одухотворената физическа материя на орловата при рода лети в световете, за да се съедини с духовната материя на духовното царство.
към текста >>
Космосът изгражда всичко според закони, които задо
вол
яват в дълбокия смисъл художественото чувство.
Това, което действува в Космоса, е вече най-великата художничка.
Космосът изгражда всичко според закони, които задоволяват в дълбокия смисъл художественото чувство.
към текста >>
36.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Защото Луната играе именно ролята, която и поз
вол
ява да образува онези рогообразни форми, подобни на скали рогообразни форми.
След това имаме тази част на развитието, при която Луната играе своята роля.
Защото Луната играе именно ролята, която и позволява да образува онези рогообразни форми, подобни на скали рогообразни форми.
И през време на Земната метаморфоза Луната се отделя от Земята, става сателит и оставя на Земята вътрешните земни сили. Например силите на гравитацията са напълно нещо, което във физическо отношение е останало от Луната. Земята не би развила силите на притеглянето, на гравитацията, ако не биха останали остатъци от старите лунни включвания.
към текста >>
Когато гледаме осветления от Слънцето въздух, тогава, прониквайки се с чувства за тази е
вол
юция, ние би трябвало да си кажем: В този просветлен от Слънцето въздух имаме остатъците на старото Слънчево развитие, защото ако не беше съществувало това старо Слънчево развитие, не би съществувало родството на нашия въздух със слънчевите лъчи, които се намират сега вън.
Тези две метаморфози се различават всъщност извънредно много една от друга, и трябва да бъдем наясно върху това, че всичко, което е съществувало някога, отново се крие в по-късното. Онова, което е било старо то огнено кълбо Сатурн, остана като топлинно вещество във всички следващи метаморфози, и когато днес обикаляме земните области и срещаме още навсякъде топлина, топлината, която навсякъде намираме, е остатък от старото Сатурново развитие. Навсякъде, където намираме въздух или въздухообразни тела, имаме остатъци на старото Слънчево развитие.
Когато гледаме осветления от Слънцето въздух, тогава, прониквайки се с чувства за тази еволюция, ние би трябвало да си кажем: В този просветлен от Слънцето въздух имаме остатъците на старото Слънчево развитие, защото ако не беше съществувало това старо Слънчево развитие, не би съществувало родството на нашия въздух със слънчевите лъчи, които се намират сега вън.
Само благодарение на това, че Земята е била някога свързана със Слънцето, че светлината на Слънцето е светела в самата Земя, която е била още въздухообразна, така че Земята е била едно въздухообразно кълбо, което е излъчвало вътрешна светлина в мировото пространство, само благодарение на това може да се яви по-късната метаморфоза, сегашната Земна метаморфоза, при която Земята е заобиколена от една въздушна атмосфера, в която падат отвън слънчевите лъчи. Обаче тези слънчеви лъчи имат едно дълбоко вътрешно родство със земната атмосфера. Тези слънчеви лъчи не проникват някак си така, както днешните физици казват грубо, като лъчи, като малки изстреляни клъбца през газообразната атмосфера, а те имат едно дълбоко вътрешно родство с атмосферата. И това родство е последействието на някогашното съвместно съществуване през време на Слънчевата метаморфоза. Така всичко е свързано и родствено едно с друго чрез това, че предишните състояния отново се проявяват и действуват в по-късните състояния по един разнообразен начин.
към текста >>
Космосът изгражда всичко според закони, които задо
вол
яват в най-дълбокия смисъл художественото чувство.
Видите ли, ние можем вече да кажем: Разбиране на света не може да се получи, да се роди с абстракции, защото абстракциите не стигат до разбирането. Защото това, което действува в Космоса, е вече най-великата художничка.
Космосът изгражда всичко според закони, които задоволяват в най-дълбокия смисъл художественото чувство.
И никой не може да разбере потопената в Земята пеперуда по друг начин, освен като метаморфозира в художественото чувство това, което са абстрактните мисли. Никой не може да разбере издигнатото от светлината и от космическите сили във въздуха съдържание на растителния цвят и превърнато в пеперуда, ако той отново не може да преведе в художествено движение абстрактните мисли. Обаче все таки остава нещо извънредно възвисяващо, когато обгърнем с поглед родството на природните неща и на природните същества.
към текста >>
Самото растение не може да задо
вол
и този копнеж.
Нещо твърде особено е, да виждаме насекомото седящо на растението, и същевременно да видим след това, как над цвета на растението царува астралното. Тук растението се стреми да излезе от земното. Копнежът на растението за небето царува над блестящите в цветове цветни листа.
Самото растение не може да задоволи този копнеж.
Тогава срещу него лъчезари /изпраща своите лъчи/ от Космоса онова, което е пеперудата. Гледайки я, то вижда в нея задоволяването на нейните собствени желания. И тази е онази чудесна връзка в околността на Земята, че копнежите на растителния свят биват успокоени при виждането на насекомите, и особено на света на пеперудите. Това, за което копнее баграта на растителния цвят, като излъчва своята багра навън в мировото пространство, се превръща за него в едно познавателно изпълнение на неговия копнеж, когато срещу него идва пеперудата с нейния бляскав цвят. Излъчваща се, излъчващ топлина копнеж, а от небето влъчващо се задоволяване: това е общението на света на растителния цвят със света на пеперудите.
към текста >>
Гледайки я, то вижда в нея задо
вол
яването на нейните собствени желания.
Нещо твърде особено е, да виждаме насекомото седящо на растението, и същевременно да видим след това, как над цвета на растението царува астралното. Тук растението се стреми да излезе от земното. Копнежът на растението за небето царува над блестящите в цветове цветни листа. Самото растение не може да задоволи този копнеж. Тогава срещу него лъчезари /изпраща своите лъчи/ от Космоса онова, което е пеперудата.
Гледайки я, то вижда в нея задоволяването на нейните собствени желания.
И тази е онази чудесна връзка в околността на Земята, че копнежите на растителния свят биват успокоени при виждането на насекомите, и особено на света на пеперудите. Това, за което копнее баграта на растителния цвят, като излъчва своята багра навън в мировото пространство, се превръща за него в едно познавателно изпълнение на неговия копнеж, когато срещу него идва пеперудата с нейния бляскав цвят. Излъчваща се, излъчващ топлина копнеж, а от небето влъчващо се задоволяване: това е общението на света на растителния цвят със света на пеперудите. Това е, което ние трябва да виждаме в околността на Земята.
към текста >>
Излъчваща се, излъчващ топлина копнеж, а от небето влъчващо се задо
вол
яване: това е общението на света на растителния цвят със света на пеперудите.
Самото растение не може да задоволи този копнеж. Тогава срещу него лъчезари /изпраща своите лъчи/ от Космоса онова, което е пеперудата. Гледайки я, то вижда в нея задоволяването на нейните собствени желания. И тази е онази чудесна връзка в околността на Земята, че копнежите на растителния свят биват успокоени при виждането на насекомите, и особено на света на пеперудите. Това, за което копнее баграта на растителния цвят, като излъчва своята багра навън в мировото пространство, се превръща за него в едно познавателно изпълнение на неговия копнеж, когато срещу него идва пеперудата с нейния бляскав цвят.
Излъчваща се, излъчващ топлина копнеж, а от небето влъчващо се задоволяване: това е общението на света на растителния цвят със света на пеперудите.
Това е, което ние трябва да виждаме в околността на Земята.
към текста >>
37.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Когато слизаме надолу във въздуха, ние стигаме до онези същества, които съвсем не са могли да съществуват в определен период на нашата земна е
вол
юция, например във времето, когато Луната още е била свърза на със Земята, когато Луната не беше се отделела още от Земята.
Видите ли, тук имате, бих могъл да кажа, две степени: пеперудата, обитателят на светилния етер в околността на нашата Земя; птицата, обитателят на топлинния етер в околността на нашата Земя. А сега третия вид.
Когато слизаме надолу във въздуха, ние стигаме до онези същества, които съвсем не са могли да съществуват в определен период на нашата земна еволюция, например във времето, когато Луната още е била свърза на със Земята, когато Луната не беше се отделела още от Земята.
Тук ние стигаме до същества, които наистина също са въздушни същества, т. е. живеят във въздуха, но всъщност са вече напълно силно докоснати от това, което е собствено на Земята, от тежестта на Земята. Пеперудата не е още никак засегната от тежестта на Земята. Тя първа радостно в светлинния етер и се чувствува сама като едно създание родено от светлинния етер. Птицата побеждава тежестта, теглото, като затопля въздуха в своята вътрешност и чрез това е топъл въздух и топлият въздух бива носен от студения въздух.
към текста >>
И освен това, неговото виждане не е никакво чисто виждане, което ще разберете, когато действително гледате летежа на картала, който е насочен към агнето, който летеж е една изразена динамика на
вол
ята, на желанието.
Прилепът не обича светлината, не обича проникнатия от светлината въздух, а обича най-вече слабо проникнатия от светлината сумрачен въздух. И прилепът се различава от птицата чрез това, че когато гледа, птицата има винаги в окото това, което се намира във въздуха. Даже карталът /лешоядът/, когато открадва агне то, чувства това така, че агнето е нещо, което се намира в края на атмосферата, когато той гледа отгоре това, което е като че нарисувано на Земята.
И освен това, неговото виждане не е никакво чисто виждане, което ще разберете, когато действително гледате летежа на картала, който е насочен към агнето, който летеж е една изразена динамика на волята, на желанието.
към текста >>
38.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Действителното наблюдение на е
вол
юцията дава нещо съществено друго.
Действителното наблюдение на еволюцията дава нещо съществено друго.
То показва, както можете да видите в моята книга "Тайната Наука", че човекът, такъв, какъвто той стои днес пред нас, е онова същество, което има зад себе си най-дългото развитие, развитието на което отива в миналото до епохата на стария Сатурн. Така щото можем следователно да кажем: Човекът е най-старото създание в развитието на нашата Земя Едвам през време на старото Слънце животинският свят се прибави към човешкия, през време на старата Луна се прибави растителността: и минералното царство, каквото го имаме днес, се прибави към другите царства всъщност едвам през време на развитието на днешната Земя, то е резултат на земното развитие.
към текста >>
И когато е
вол
юцията преминава от Сатурновата епоха в Слънчевата епоха, тогава се ражда едно същество, което е едно по-нататъшно развитие, едно въздухообразно преобразуване, една въздухообразна метаморфоза на главата.
И когато еволюцията преминава от Сатурновата епоха в Слънчевата епоха, тогава се ражда едно същество, което е едно по-нататъшно развитие, едно въздухообразно преобразуване, една въздухообразна метаморфоза на главата.
Но към нея се прибавя в една тънко вещество това, което след това по-късно се превръща във формата на гърдите, в образа на органите на дишането и на сърцето на човека. Следователно тук в Сатурн имаме още главно онази метаморфоза, която представлява човешката глава. Но това е естествено по-късната глава, по-късната форма на главата. Стигайки по-нататък до Слънчевата епоха, ние имаме човека състоящ се от глава и гърди; прибавя се това, което сега, е гърди на човека. Същевременно обаче още в последното Сатурново време и в първото Слънчево време се ражда онова, представител на което трябва да считаме орела.
към текста >>
При човека първото е, че в е
вол
юцията се развива главата.
При човека първото е, че в еволюцията се развива главата.
Останалото представлява придатъчни органи, които се прикачват така да се каже към образуването на главата. Човекът израства в космическата еволюция от неговата глава надолу. Напротив лъвът например е през времето на старото Слънце, през време на втората част на Слънчевата епоха, едно животно, което възниква първо като гръдно животно, като животно състоящо се от гърди, като едно силно животно на дишането с една още много малка, атрофирана глава. И едвам когато в по-късни времена Слънцето се отделя от Земята и действува от вън, едвам тогава от гърдите се ражда главата. Следователно лъвът израства така, че се развива от гърдите нагоре, докато човекът се развива от главата надолу.
към текста >>
Човекът израства в космическата е
вол
юция от неговата глава надолу.
При човека първото е, че в еволюцията се развива главата. Останалото представлява придатъчни органи, които се прикачват така да се каже към образуването на главата.
Човекът израства в космическата еволюция от неговата глава надолу.
Напротив лъвът например е през времето на старото Слънце, през време на втората част на Слънчевата епоха, едно животно, което възниква първо като гръдно животно, като животно състоящо се от гърди, като едно силно животно на дишането с една още много малка, атрофирана глава. И едвам когато в по-късни времена Слънцето се отделя от Земята и действува от вън, едвам тогава от гърдите се ражда главата. Следователно лъвът израства така, че се развива от гърдите нагоре, докато човекът се развива от главата надолу. Това е една огромна разлика в общата еволюция.
към текста >>
Това е една огромна разлика в общата е
вол
юция.
Останалото представлява придатъчни органи, които се прикачват така да се каже към образуването на главата. Човекът израства в космическата еволюция от неговата глава надолу. Напротив лъвът например е през времето на старото Слънце, през време на втората част на Слънчевата епоха, едно животно, което възниква първо като гръдно животно, като животно състоящо се от гърди, като едно силно животно на дишането с една още много малка, атрофирана глава. И едвам когато в по-късни времена Слънцето се отделя от Земята и действува от вън, едвам тогава от гърдите се ражда главата. Следователно лъвът израства така, че се развива от гърдите нагоре, докато човекът се развива от главата надолу.
Това е една огромна разлика в общата еволюция.
към текста >>
През време на Лунната епоха обаче се образува, устроен още съвсем различно отколкото по-къ-но, храносмилателният апарат, устроен така, че този храносмилателен апарат на човека няма още нужда да приема всичко това, което служи на преработването, на свободното
вол
ево движение на крайниците.
Сега през време на Лунната епоха той си присъединява храносмилателния апарат, храносмилателната система. С това обаче човекът става едно същество състоящо се от глава, гърди и долно тяло. И понеже всичко в старата Луна е още течно вещество, човекът има чрез тази Лунна епоха израстъци, с които се движи плувайки през водата. За ръце и крака може да се говори едвам през време на Земната епоха, когато действува гравитационната сила и оформя онова, което се поставя преди всичко в посоките на притегателната сила, крайниците. Това принадлежи следователно едвам на Земната епоха.
През време на Лунната епоха обаче се образува, устроен още съвсем различно отколкото по-къ-но, храносмилателният апарат, устроен така, че този храносмилателен апарат на човека няма още нужда да приема всичко това, което служи на преработването, на свободното волево движение на крайниците.
Това е още един съществено различен храносмилателен апарат: по-късно той се метаморфозира в онзи храносмилателен апарат, който е земният храносмилателен апарат. Обаче човекът си присъединява храносмилателния апарат през време на Лунната епоха.
към текста >>
Естествено сега възниква въпросът: само кравата ли е тази, която се присъединява към е
вол
юцията на човека?
Естествено сега възниква въпросът: само кравата ли е тази, която се присъединява към еволюцията на човека?
Това не е само така, а виждаме, когато се ражда едва такава идаметална метаморфоза, тогава старите същества се развива по-нататък, но същевременно се раждат нови. Кравата се ражда още през време на първата Лунна метаморфоза. След това, обаче се прибавят други животни които да изучават тяхната заложба. Те не могат например вече да участвуват в отделянето на Луната, защото тя се намира вече вън. Затова те не могат също да участвуват в това, което това отделяне на Луната произвежда: че тя измита така да се каже от корема органите на сърцето и на главата, а възникналите по-късно същества остават на степен, която при човека се изразява чрез храносмилането.
към текста >>
Следователно възниквали същества, които остават, а също от само животни на храносмилането, които остават на степента, която човекът носи със себе си в своето долно тяло, и както орелът и пеперудите се причисляват към главата, както лъвът е причината за гърдите, кравата е причислена към долното тяло, къде бих могъл да кажа: Ето животно, което същевременно оставя да израснат всички горни органи в по-късната е
вол
юция, така също земноводните животни и влечугите, следователно жабите, змиите, гущерите и т.н.
Това не е само така, а виждаме, когато се ражда едва такава идаметална метаморфоза, тогава старите същества се развива по-нататък, но същевременно се раждат нови. Кравата се ражда още през време на първата Лунна метаморфоза. След това, обаче се прибавят други животни които да изучават тяхната заложба. Те не могат например вече да участвуват в отделянето на Луната, защото тя се намира вече вън. Затова те не могат също да участвуват в това, което това отделяне на Луната произвежда: че тя измита така да се каже от корема органите на сърцето и на главата, а възникналите по-късно същества остават на степен, която при човека се изразява чрез храносмилането.
Следователно възниквали същества, които остават, а също от само животни на храносмилането, които остават на степента, която човекът носи със себе си в своето долно тяло, и както орелът и пеперудите се причисляват към главата, както лъвът е причината за гърдите, кравата е причислена към долното тяло, къде бих могъл да кажа: Ето животно, което същевременно оставя да израснат всички горни органи в по-късната еволюция, така също земноводните животни и влечугите, следователно жабите, змиите, гущерите и т.н.
На причислени, ако мога да си послужа с този израз, само към човешкото тяло, така, към човешкия храносмилателен апарат. Тук имаме възникнали като животни чисто храносмилателни апарати.
към текста >>
Така щото трябва да считаме рибите като закъснелите на е
вол
юцията, като такива същества, които в е
вол
юцията се прибавят едвам тогава, когато при човека към храносмилателните органи се прибавят органите на размножението.
Когато следователно разглеждаме човека и причисляваме към неговото същество животинските другари, тогава на онова, което се съдържа във влечугите и земноводните животни, трябва да причислим човешката храносмилателна дейност. И фактически можем да кажем: Както човекът носи продуктите на неговото храносмилане в своите черва, така по околния път чрез Земята Космосът носи жабите, змиите, гущерите така да се каже в космическите черва, които си образува във водно-земния елемент на Земята. Напротив онова, което е свързано повече с човешкото размножение, което се образува в неговите най-първи заложби общо взето едвам в последните времена на Лунната епоха и се развива едвам през време на Земната метаморфоза, с него са сродни рибите, рибите и още по-нисшите животни.
Така щото трябва да считаме рибите като закъснелите на еволюцията, като такива същества, които в еволюцията се прибавят едвам тогава, когато при човека към храносмилателните органи се прибавят органите на размножението.
И змията е главно посредникът между органите на размножението и храносмилателните органи. Ако се взрем правилно в човешката природа, какво представлява змията? Змията представлява именно така наречения бъбречен канал; в еволюцията на света тя се е родила в същото време, в което при човека се е развил бъбречният канал.
към текста >>
Змията представлява именно така наречения бъбречен канал; в е
вол
юцията на света тя се е родила в същото време, в което при човека се е развил бъбречният канал.
И фактически можем да кажем: Както човекът носи продуктите на неговото храносмилане в своите черва, така по околния път чрез Земята Космосът носи жабите, змиите, гущерите така да се каже в космическите черва, които си образува във водно-земния елемент на Земята. Напротив онова, което е свързано повече с човешкото размножение, което се образува в неговите най-първи заложби общо взето едвам в последните времена на Лунната епоха и се развива едвам през време на Земната метаморфоза, с него са сродни рибите, рибите и още по-нисшите животни. Така щото трябва да считаме рибите като закъснелите на еволюцията, като такива същества, които в еволюцията се прибавят едвам тогава, когато при човека към храносмилателните органи се прибавят органите на размножението. И змията е главно посредникът между органите на размножението и храносмилателните органи. Ако се взрем правилно в човешката природа, какво представлява змията?
Змията представлява именно така наречения бъбречен канал; в еволюцията на света тя се е родила в същото време, в което при човека се е развил бъбречният канал.
към текста >>
Вие виждате, че по този начин добиваме една истинска картина на е
вол
юцията на Земята с нейните създания.
Вие виждате, че по този начин добиваме една истинска картина на еволюцията на Земята с нейните създания.
И съобразно с тази еволюция са се развили след това тези създания така, че те ни показват това, което е днес. Когато разгледате пеперудите и птиците, Вие имате без съмнение земни форми; но от предишното изложение знаете: пеперудата е в същност едно същество на светлината и земната материя и е придадена само хвърчащо. Ако самата би могла да Ви каже, що е тя, тя би Ви съобщила, че има едно тяло от светлина и че, както вече казах, това, което и е придадено хвърчащо като земна материя, е като един багаж, който тя носи на себе си като нещо външно.
към текста >>
И съобразно с тази е
вол
юция са се развили след това тези създания така, че те ни показват това, което е днес.
Вие виждате, че по този начин добиваме една истинска картина на еволюцията на Земята с нейните създания.
И съобразно с тази еволюция са се развили след това тези създания така, че те ни показват това, което е днес.
Когато разгледате пеперудите и птиците, Вие имате без съмнение земни форми; но от предишното изложение знаете: пеперудата е в същност едно същество на светлината и земната материя и е придадена само хвърчащо. Ако самата би могла да Ви каже, що е тя, тя би Ви съобщила, че има едно тяло от светлина и че, както вече казах, това, което и е придадено хвърчащо като земна материя, е като един багаж, който тя носи на себе си като нещо външно.
към текста >>
Тези същества, които следователно в същност са запазили тяхната топлинна, тяхната светлинна природа само със земна обвивка, с водна обвивка, тези същества са се родили най-рано в цялата е
вол
юция на Земята.
Също така птицата е едно същество на топлината, бихме могли да кажем, защото истинската птица е топлият въздух, който е разпространен в птицата; останалото е нейният багаж, който тя носи през света.
Тези същества, които следователно в същност са запазили тяхната топлинна, тяхната светлинна природа само със земна обвивка, с водна обвивка, тези същества са се родили най-рано в цялата еволюция на Земята.
Тези същества имат също такива форми, които напомнят на този, който може да хвърли поглед във времето, което човекът прекарва в духовния свят преди своето слизане в земния живот, те му напомнят за това, което е прекарано в духовния свят. Без съмнение, това са земни форми, защото съдържат в тялото си като хвърчаща земна материя. Но ако си представите правилно носещите се във въздуха, тъчащите светли същества, които са пеперудите, ако си представите изчезнало това, което им е нанесено хвърчащо като земна материя, ако си представите изчезнало от птицата това, което и е придадено от земната материя, ако си представите тази силова маса, която прави от птицата едно топло въздушно същество, с това, което е след това нейната перушина, само като светещи лъчи, ако си представите това, тогава тези същества, които изглеждат така само поради тяхното външно облекло и имат познатата големина именно също поради това външно облекло, тогава тези същества напомнят на този, който познава също човешкото същество преди неговото слизане на Земята, напомнят за това слизане на това човешко същество на Земята. Тогава този, който вижда по този начин в духовния свят, си казва: В пеперудите, в птиците ние имаме нещо, което напомня за онези духовни форми, между които човекът е живял, преди да е слязъл на Земята, за съществата на висшите йерархии. И гледани с разбиране, пеперудите и птиците са един умален, метаморфозиран спомен за онези форми, които сме имали около нас, когато не бяхме слезли още в земното развитие.
към текста >>
Ето защо във времето на инстинктивното ясновидство беше един самопонятен художествен похват, от формите на летящите същества да бъде нарисувана сим
вол
ичната форма, образната форма на духовните същества на висшите йерархии.
Тогава този, който вижда по този начин в духовния свят, си казва: В пеперудите, в птиците ние имаме нещо, което напомня за онези духовни форми, между които човекът е живял, преди да е слязъл на Земята, за съществата на висшите йерархии. И гледани с разбиране, пеперудите и птиците са един умален, метаморфозиран спомен за онези форми, които сме имали около нас, когато не бяхме слезли още в земното развитие. Понеже земната материя е тежка и трябва да бъде победена, пеперудите свиват и умаляват тяхната гигантска форма, която имат всъщност, смаляват я до малките размери, които познаваме на Земята. И ако бихте могли да отделите от една пеперуда всичко, което е земна материя, тя без съмнение би се разширила като духовно същество до размерите и формата на Архангелите, би могла да се разшири така като светещо същество. В онези същества, които обитават във въздуха, имаме земни копия на това, което съществува в по-висшите области по духовен начин.
Ето защо във времето на инстинктивното ясновидство беше един самопонятен художествен похват, от формите на летящите същества да бъде нарисувана символичната форма, образната форма на духовните същества на висшите йерархии.
Това има своето вътрешно основание. И всъщност физическите форми на пеперудите и птиците са именно физически метаморфози на духовни същества. Не духовните същества са се метаморфозирали, но те са метаморфозирали техни копия. Естествено те са други същества.
към текста >>
По същия начин, както това, което горе, образуването на главата, е свързано с топлинното естество, с въздухообразното естество, с топлинно-светлинното естество, така е свързано със земно-влажния елемент това, което е след това едно изображение, едно копиране на това, което е присъединено към човека по-късно през време на е
вол
юцията, и което сега отново се присъединява през време на зародишното развитие.
След това, когато през време на своето зародишно състояние човекът е получил организацията на своята глава, от земното съществуване се образува, настанено в тялото на майката, онова, което е храносмилателен организъм и т.н.
По същия начин, както това, което горе, образуването на главата, е свързано с топлинното естество, с въздухообразното естество, с топлинно-светлинното естество, така е свързано със земно-влажния елемент това, което е след това едно изображение, едно копиране на това, което е присъединено към човека по-късно през време на еволюцията, и което сега отново се присъединява през време на зародишното развитие.
Този земно-влажен елемент обаче трябва да бъде приготвен за човека първо по един твърде особен начин, именно в тялото на майката. Ако той се развие само по себе си вън земното естество, разпръснато в земното естество, тогава той се образува и развива в това, което са нисшите животински форми, земноводните и влечугите, тогава той се развива от това, което са рибите и още по-нисши същества.
към текста >>
Ако проследим е
вол
юцията на Земята топлинната метаморфоза, въздухообразната метаморфоза, водната /течната/ метаморфоза, минералната, земната метаморфоза -; човешката глава е минала през всички тези метаморфози, минала е през минералната метаморфоза първо външно в разпадащия се, обаче всъщност все още проникнат от известна жизненост скелет на главата.
Ако проследим еволюцията на Земята топлинната метаморфоза, въздухообразната метаморфоза, водната /течната/ метаморфоза, минералната, земната метаморфоза -; човешката глава е минала през всички тези метаморфози, минала е през минералната метаморфоза първо външно в разпадащия се, обаче всъщност все още проникнат от известна жизненост скелет на главата.
Но тази човешка глава е минала през земната минерална метаморфоза по един много по-явен начин. В средата на човешката глава в мозъка съществува един орган имащ формата на пирамида, епифизната жлеза. Тази епифизна жлеза намираща се близо до четирихълмовото тяло и до зрителния хълм отделя от себе си така наречения мозъчен пясък, лимоненожълти камъчета, които лежат подобно на купчинки на единия край на епифизната жлеза и които действително са минералното в човешката глава. Ако те не се намираха там, ако човекът нямаше в себе си този мозъчен пясък, това минерално естество, тогава той става един идиот или един кретен. Епифизната жлеза е относително голяма при нормалните хора.
към текста >>
Сега ние отново ще се издигнем, ще разгледаме това, което ще ни задо
вол
и също така, както ни задо
вол
и по редицата от животни: поредицата от растения и поредицата от минерали.
Сега ние отново ще се издигнем, ще разгледаме това, което ще ни задоволи също така, както ни задоволи по редицата от животни: поредицата от растения и поредицата от минерали.
И както можахме да извлечем поуки върху миналото от поредицата животни, така от поредицата минерали ще можем да извлечем надежди за бъдещето на Земята. Естествено за това ще имаме още нужда в следващите сказки да разгледаме по най-разнообразен начин преходните животни, защото аз можах да засегна само най-главните животни, които се явяват така да се каже на възловите точки на развитието, тях можах аз да разгледам в досегашните изложения.
към текста >>
39.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
При животното, макар и
вол
ята на животното, цялата вътрешна дейност на животното е вече нещо пълно с тайнственост, човекът все пак може да си каже: тази
вол
я съществува и формата, външните прояви на животното са едно нейно последствие.
Растителното съществувание, което радва първо човека, израства и се развива от Земята и дава повод за нещо, което трябва да бъде чувствувано като пълно с тайнственост.
При животното, макар и волята на животното, цялата вътрешна дейност на животното е вече нещо пълно с тайнственост, човекът все пак може да си каже: тази воля съществува и формата, външните прояви на животното са едно нейно последствие.
Обаче при растението, което се явява в толкова разнообразни форми по лицето на Земята, което се развива по един толкова тайнствен начин от семето с помощта на Земята и с помощта на атмосферата, човекът трябва да чувствува, как трябва да съществува нещо друго, за да може да застане срещу него този свят на растенията именно във формата, в която той му се явява.
към текста >>
Както намираме корените на растенията просвистени и протъкани от Гномите, така в близост да почвата, наблюдавайки с удо
вол
ствие стремежа нагоре, даден от Гномите, ние виждаме тези водни същества, тези елементални духове на водата, тези Ундини.
След това, когато растението е израснало нагоре, то е изоставило царството на Гномите и е преминало в царството на влажно-земното в царството на влажно-въздушното, тогава растението развива това, което приема своята външна форма в листата. Обаче във всичко, което сега действува в листата, действуват отново други същества, водните същества, елементалните духове на водния елемент, които едно по-старо инстин-ктивно ясновидство е наричало Ундини.
Както намираме корените на растенията просвистени и протъкани от Гномите, така в близост да почвата, наблюдавайки с удоволствие стремежа нагоре, даден от Гномите, ние виждаме тези водни същества, тези елементални духове на водата, тези Ундини.
към текста >>
Силфата изпитва удо
вол
ствие гледайки формата на птицата.
Ето защо можем да констатираме най-дълбоката симпатия на Силфата към света на птиците. Както Гномът мрази света на земноводните животни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух. И ако бихте запитали птицата, от кого научава тя да пее, тогава бихте чули от нея, че тя има своя вдъхновител в Силфата.
Силфата изпитва удоволствие гледайки формата на птицата.
Обаче космическият ред е определил тя да не се превърне в птица, защото има една друга задача. Тя има задачата да донесе любовта, светлината при растението. И както Ундината е химикът, така чрез това Силфата е за растението носи тел на светлината. Тя прониква растението със светлина внася в растението светлината.
към текста >>
40.
8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Ние не излизаме веднага от това, което сме изживели през деня в обикновеното съзнание, или което иначе сме изживели; реминисценции, образи на спомена от живота, или сим
вол
и, алегории на вътрешните органи, сърцето като печка, белите дробове като крила и така нататък, така се сим
вол
изират нашите вътрешни органи в сънищата.
В момента, в който тялото не съставлява една такава пречка, тези същества са пред човека, както са видими другите същества на природата. И който е стигнал до там, да изживее в пълно съзнание съновидението явяващо се при заспиването, той познава добре тези Гноми. Достатъчно е само да си спомните за това, което аз изнесох в "Гьотеанума" върху сънуването. Аз казах там, че съновидението не се явява всъщност пред обикновеното съзнание в неговата истинска форма, а то носи една маска. Съновидението, което имаме при заспиването, също носи една маска.
Ние не излизаме веднага от това, което сме изживели през деня в обикновеното съзнание, или което иначе сме изживели; реминисценции, образи на спомена от живота, или символи, алегории на вътрешните органи, сърцето като печка, белите дробове като крила и така нататък, така се символизират нашите вътрешни органи в сънищата.
Това са маски. Ако човек би видял съновидението без маска, ако той би заспал и би влязъл в света действително така, че съществата, които се намират там, да не се маскират, тогава при заспиването той би виждал цялото това войнство на Гномите; те биха застанали срещу него.
към текста >>
И ако човек би ги възприел неподготвен, тези Гноми биха били истински сим
вол
и на смъртта.
Но човекът е така да се каже предпазен за обикновеното съзнание да вижда неподготвен тези неща, защото би се изплашил извънредно много. Защото във формата, в която се явяват там, те образуват фактически копия на всичко това в човека, което работи в този човек, като разрушителни сили. Човек би възприел същевременно в своето същество всичко това, което работи като разрушителни сили в него, което непрестанно разгражда.
И ако човек би ги възприел неподготвен, тези Гноми биха били истински символи на смъртта.
Той би се изплашил извънредно много от тази гледка, ако не би чул нищо за тях в своя обикновен ум и те биха му се явили при неговото заспиване и биха го погребали така да се каже, защото така изглежда положението, Гномите биха го погребали отвъд в астралния свят, в който той влиза при заспиването. Защото това е едно погребване чрез Гномите, което става при заспиването, гледано от отвъдния свят, от астралния свят. То това е така само за момента на заспиването. Едно друго допълнение за физическия сетивен-свят са Ундините, водните същества, тези постоянно променящи се, живеещи с водата същества също както Гномите живеят със земята, с твърдата материя. Тези Ундини ние се запознахме с това, каква роля играят те в растежа на растенията; обаче те стоят също като допълващи същества в отношение с животните, които се намират вече на една по-висока степен на развитието, с животните, които са приели вече едно по-диференцирано земно тяло.
към текста >>
Когато сега човекът е преспал нощта, имал е около себе си астралното море, което приема по най-разнообразен начин формата на Ундините, и след това се събужда от сън и има съновидението на събуждането, той би имал пред себе си света на Силфите, ако това съновидение на събуждането не би се маскирало в реминисценции на живота или в сим
вол
и на вътрешните органи, ако той би виждал немаскираното съновидение.
Когато сега човекът е преспал нощта, имал е около себе си астралното море, което приема по най-разнообразен начин формата на Ундините, и след това се събужда от сън и има съновидението на събуждането, той би имал пред себе си света на Силфите, ако това съновидение на събуждането не би се маскирало в реминисценции на живота или в символи на вътрешните органи, ако той би виждал немаскираното съновидение.
Обаче тези Силфи биха приели за него една странна форма.
към текста >>
Да, може би бих могъл да кажа: Когато гледаме това, което може да се вижда на Земята, не от човешкото тяло, а от сферата на съществата на огъня, следователно така да се каже от внесената в Земята сатурнова същност, тогава получаваме точно образа, картината, която аз описах за е
вол
юцията на Земята в моята книга "Тайната Наука в очерк".
Тогава човек забелязва, че човешката глава само предизвиква илюзията, като че мислите биха били затворени в този череп. Там те са само отразени; техните отражения се намират в черепа. Това, което стои на основата на мислите, принадлежи на сферата на съществата на огъня /Саламандрите/. Когато човек влиза в тази сфера на съществата на огъня, тогава той вижда в мислите не само самия себе си, а вижда мисловното съдържание на света, което е всъщност едновременно едно имагинативно съдържание. Следователно силата да излезе човек вън от себе си /да се излъчи/ е тази, която представя на човека мислите като мирови мисли.
Да, може би бих могъл да кажа: Когато гледаме това, което може да се вижда на Земята, не от човешкото тяло, а от сферата на съществата на огъня, следователно така да се каже от внесената в Земята сатурнова същност, тогава получаваме точно образа, картината, която аз описах за еволюцията на Земята в моята книга "Тайната Наука в очерк".
Този "Очерк на Тайната Наука" е обрисуван именно така, че мислите се явяват като мисловно съдържание на света, гледани от перспективата на съществата на огъня.
към текста >>
41.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Така щото в същност когато проследим съществуванието на Гномите, ние имаме едно напълно друго впечатление при пълнолунието и едно напълно друго впечатление при но
вол
унието и отново при междинните фази на Луната.
Те следят тези промени на явленията на Луната с такова внимание, че тази вътрешна внимателност аз Ви описах тяхната силна внимателност , изменя даже тяхната форма.
Така щото в същност когато проследим съществуванието на Гномите, ние имаме едно напълно друго впечатление при пълнолунието и едно напълно друго впечатление при новолунието и отново при междинните фази на Луната.
към текста >>
Обаче когато наближава но
вол
унието, тогава на Гномите им става прозрачно, чудесно; ние виждаме в тях лъчезарящи, проблясващи игри на цветовете.
При пълнолунието на Гномите им става неприятно. Физическата лунна светлина не им подхожда и те проявяват навън цялото тяхно битейно чувство. Те се обвиват така да се каже с една духовна кожа, изтласкват своето битейно чувство в покрайнините на тяхното тяло, когато има пълнолуние. И когато някой има имагинативно виждане за такива неща, те му се явяват тогава, бих могъл да кажа, като лъчеизпускащи, бронира ни малки рицари при светлината на пълната Луна. Тогава те носят около себе си една духовна броня, и това е онова, което прониква навън в тяхната кожа, за да се предпазят от лунната светлина, която им е неприятна.
Обаче когато наближава новолунието, тогава на Гномите им става прозрачно, чудесно; ние виждаме в тях лъчезарящи, проблясващи игри на цветовете.
Ние виждаме, как в тях с проявява цял един свят. Положението е такова, като че, бих могъл да кажа, бихме виждали в човешкия мозък, обаче не само като един анатом, който изследва тъканите на клетките, а като някой, който вижда там да просветват, да проблясват мислите: така се явяват на човека тези Гноми като прозрачни човечета, вътре в които се явява играта на мислите. Именно при новолуние тези Гноми са извънредно интересни, защото всеки един носи в себе си цял един свят и можем да кажем: вътре в този свят почива всъщност тайната на Луната.
към текста >>
Именно при но
вол
уние тези Гноми са извънредно интересни, защото всеки един носи в себе си цял един свят и можем да кажем: вътре в този свят почива всъщност тайната на Луната.
И когато някой има имагинативно виждане за такива неща, те му се явяват тогава, бих могъл да кажа, като лъчеизпускащи, бронира ни малки рицари при светлината на пълната Луна. Тогава те носят около себе си една духовна броня, и това е онова, което прониква навън в тяхната кожа, за да се предпазят от лунната светлина, която им е неприятна. Обаче когато наближава новолунието, тогава на Гномите им става прозрачно, чудесно; ние виждаме в тях лъчезарящи, проблясващи игри на цветовете. Ние виждаме, как в тях с проявява цял един свят. Положението е такова, като че, бих могъл да кажа, бихме виждали в човешкия мозък, обаче не само като един анатом, който изследва тъканите на клетките, а като някой, който вижда там да просветват, да проблясват мислите: така се явяват на човека тези Гноми като прозрачни човечета, вътре в които се явява играта на мислите.
Именно при новолуние тези Гноми са извънредно интересни, защото всеки един носи в себе си цял един свят и можем да кажем: вътре в този свят почива всъщност тайната на Луната.
към текста >>
Това познаваме при все по-жива ставащата игра на лунните сили през време на но
вол
унието в света на Гномите.
Това познаваме при все по-жива ставащата игра на лунните сили през време на новолунието в света на Гномите.
И тези Гноми са особено внимателни върху това приближаване на Луната, защото от това, което Луната произвежда в тях, те считат като тяхна главна мисия във Вселената да извеждат резултати. Те очакват с голямо напрежение момента, в който Луната отново ще се съедини със Земята и събират всички свои сили, за да бъдат въоръжени за този момент, когато Луната ще се е съединила със Земята, защото тогава те ще използуват веществото на Луната, за да разпръснат във Вселената цялото вещество на Земята. Веществото трябва да бъде премахнато.
към текста >>
Чрез това Гномите получават едно интересно, едно извънредно интересно отношение към цялата е
вол
юция на Вселената.
Тези са нещата, които се получават по отношение на света на Гномите.
Чрез това Гномите получават едно интересно, едно извънредно интересно отношение към цялата еволюция на Вселената.
Те винаги пренасят твърдото състояние от предишното в твърдото състояние на по-късното. Те са съхранителите на постоянството, на непреривността на твърдата структура в развитието. Те съхраняват по този начин твърдата структура от едно небесно тяло в друго небесно тяло. Представлява най-интересното нещо да пристъпим към тези духовни същества на един свръхсетивен свят и да проучим тяхната задача, защото само благодарение на това получаваме впечатлението, как всичко, което съществува като същества в света, сътрудничи за цялото устройство на света.
към текста >>
Те вървят така да се каже но това е казано само като сравнение хоризонтално по-нататък с е
вол
юцията.
Така щото можем да кажем: Гномите пренасят един свят в неговата структура в един друг свят.
Те вървят така да се каже но това е казано само като сравнение хоризонтално по-нататък с еволюцията.
Другите същества, Ундините, Силфите пренасят нагоре онова, което чувствуват като блаженство в собственото си умиране, пренасят го като храна, съответно като дихателен въздух. Там живеят те тогава по-нататък във висшите йерархии, там чувствуват те своята вечност.
към текста >>
Духовете на висшите йерархии гледат на Земята и виждат от Земята предимно тази изнесена от съществата на огъня същност на пеперудите и на насекомите, при което съществата на огъня намират своето най-висше удо
вол
ствие в това, да доловят, какви са те самите, които застават пред очите, пред духовните очи на висшите йерархии.
И това проблясване и мъждукане се вливат съществата на огъня /Саламандрите/; те го приемат в себе си. То продължава да блещука и да мъждука по-нататък вътре в тях, и в тях също се ражда един копнеж. Те отнасят това, което са приели в себе си, нагоре. И ние виждаме аз Ви описах вече това от една друга страна, как сега това, което съществата на огъня отнасят навън от крилата на пеперудите, блещука в мировото пространство. Но то не само блести навън, то се разлива навън и е онова, което дава същинския изглед, същинския облик на Духовете на висшите йерархии виждан от Земята.
Духовете на висшите йерархии гледат на Земята и виждат от Земята предимно тази изнесена от съществата на огъня същност на пеперудите и на насекомите, при което съществата на огъня намират своето най-висше удоволствие в това, да доловят, какви са те самите, които застават пред очите, пред духовните очи на висшите йерархии.
Те намират като тяхна най-висша наслада да бъдат гледани, да бъдат така да се каже приети от погледите така да се каже, от духовните погледи на висшите йерархии. И те се стремят към тези висши йерархии и им занасят знанието за Земята.
към текста >>
В теб действува като сила
вол
ята на Боговете,
В теб действува като сила волята на Боговете,
към текста >>
Ти
вол
иш с нейната сила
Ти волиш с нейната сила
към текста >>
със силата на
вол
ята на Боговете
със силата на волята на Боговете
към текста >>
Приеми с любов силата на
вол
ята на Боговете. .
Приеми с любов силата на волята на Боговете. .
към текста >>
Зависи от
вол
ята на човека, дали той чува или не такива неща.
Естествено човек може да отклони вниманието си от всичко това, тогава той не го чува.
Зависи от волята на човека, дали той чува или не такива неща.
Но когато ги чува, той знае, че те са съставни части на мировото съществувание, че в действителност става нещо, когато Гномите, Ундините, Силфите и Саламандрите се разгръщат по описания начин. И Гномите не съществуват за човека само в отношението, което аз вече описах, а те съществуват, за да направят да прозвучат от Земята мировите слова, Ундините за да направят да прозвучат мировите слова в разливането нагоре, Силфите отгоре, Саламандрите като един хор, като едно сливане на едно мощно разгръщане на гласовете.
към текста >>
Тогава лъчезари силата на тези думи / "Приеми с любов силата на
вол
ята на Боговете"/.
И това, което прозвучава като думи на съществата на огъня /Саламадрите/ от мировата огнена мантия в човека, когато насочваме нашето внимание върху това, то е онова, което се явява в отблясъка, в копието – представете си, то звучи от мировата огнена мантия!
Тогава лъчезари силата на тези думи / "Приеми с любов силата на волята на Боговете"/.
И всяка нервно-сетивна система на човека, така да се каже всяка човешка глава е малкото, миниатюрно копие на това, което преведено на езика на съществата на огъня означава "Приеми с любов силата на волята на Боговете". Тези думи "Приеми с любов силата на волята на Боговете" са онова, което действува във висшите субстанции на света и което, когато човекът минава през своето развитие между смъртта и едно ново раждане, преобразува онова, което той отнася през вратата на смъртта, в това, което по-късно се превръща в нервно-сетивните органи на човека.
към текста >>
И всяка нервно-сетивна система на човека, така да се каже всяка човешка глава е малкото, миниатюрно копие на това, което преведено на езика на съществата на огъня означава "Приеми с любов силата на
вол
ята на Боговете".
И това, което прозвучава като думи на съществата на огъня /Саламадрите/ от мировата огнена мантия в човека, когато насочваме нашето внимание върху това, то е онова, което се явява в отблясъка, в копието – представете си, то звучи от мировата огнена мантия! Тогава лъчезари силата на тези думи / "Приеми с любов силата на волята на Боговете"/.
И всяка нервно-сетивна система на човека, така да се каже всяка човешка глава е малкото, миниатюрно копие на това, което преведено на езика на съществата на огъня означава "Приеми с любов силата на волята на Боговете".
Тези думи "Приеми с любов силата на волята на Боговете" са онова, което действува във висшите субстанции на света и което, когато човекът минава през своето развитие между смъртта и едно ново раждане, преобразува онова, което той отнася през вратата на смъртта, в това, което по-късно се превръща в нервно-сетивните органи на човека.
към текста >>
Тези думи "Приеми с любов силата на
вол
ята на Боговете" са онова, което действува във висшите субстанции на света и което, когато човекът минава през своето развитие между смъртта и едно ново раждане, преобразува онова, което той отнася през вратата на смъртта, в това, което по-късно се превръща в нервно-сетивните органи на човека.
И това, което прозвучава като думи на съществата на огъня /Саламадрите/ от мировата огнена мантия в човека, когато насочваме нашето внимание върху това, то е онова, което се явява в отблясъка, в копието – представете си, то звучи от мировата огнена мантия! Тогава лъчезари силата на тези думи / "Приеми с любов силата на волята на Боговете"/. И всяка нервно-сетивна система на човека, така да се каже всяка човешка глава е малкото, миниатюрно копие на това, което преведено на езика на съществата на огъня означава "Приеми с любов силата на волята на Боговете".
Тези думи "Приеми с любов силата на волята на Боговете" са онова, което действува във висшите субстанции на света и което, когато човекът минава през своето развитие между смъртта и едно ново раждане, преобразува онова, което той отнася през вратата на смъртта, в това, което по-късно се превръща в нервно-сетивните органи на човека.
към текста >>
Приеми с любов силата на
вол
ята на Боговете
Приеми с любов силата на волята на Боговете
към текста >>
"Приеми с любов силата на
вол
ята на Боговете".
"Приеми с любов силата на волята на Боговете".
към текста >>
Това "Приеми с любов силата на
вол
ята на Боговете" е тихо творящото в главата.
Това "Приеми с любов силата на волята на Боговете" е тихо творящото в главата.
А именно стремящото се отдолу нагоре "Мисли в духа", течащото отгоре надолу "Живей като твориш дишащо съществувание", е онова, което тъче и живее заедно така, че си създава едно копие в начина, по който човешкото дишане преминава в човешкото действие в кръвта, преминава ритмично. И това, което посажда в нас органите на сетивата, то е онова, което се влива отгоре надолу: "Приеми с любов силата на волята на Боговете". Това обаче, което действува в нашия вървеж, в нашето ходене, в нашето стоене на крака, в нашето движение на мишниците и ръцете, онова, което въобще довежда човека в проявите на неговата воля, то звучи в "Стреми се да се събудиш" /да бъдеш буден. /.
към текста >>
И това, което посажда в нас органите на сетивата, то е онова, което се влива отгоре надолу: "Приеми с любов силата на
вол
ята на Боговете".
Това "Приеми с любов силата на волята на Боговете" е тихо творящото в главата. А именно стремящото се отдолу нагоре "Мисли в духа", течащото отгоре надолу "Живей като твориш дишащо съществувание", е онова, което тъче и живее заедно така, че си създава едно копие в начина, по който човешкото дишане преминава в човешкото действие в кръвта, преминава ритмично.
И това, което посажда в нас органите на сетивата, то е онова, което се влива отгоре надолу: "Приеми с любов силата на волята на Боговете".
Това обаче, което действува в нашия вървеж, в нашето ходене, в нашето стоене на крака, в нашето движение на мишниците и ръцете, онова, което въобще довежда човека в проявите на неговата воля, то звучи в "Стреми се да се събудиш" /да бъдеш буден. /.
към текста >>
Това обаче, което действува в нашия вървеж, в нашето ходене, в нашето стоене на крака, в нашето движение на мишниците и ръцете, онова, което въобще довежда човека в проявите на неговата
вол
я, то звучи в "Стреми се да се събудиш" /да бъдеш буден. /.
Това "Приеми с любов силата на волята на Боговете" е тихо творящото в главата. А именно стремящото се отдолу нагоре "Мисли в духа", течащото отгоре надолу "Живей като твориш дишащо съществувание", е онова, което тъче и живее заедно така, че си създава едно копие в начина, по който човешкото дишане преминава в човешкото действие в кръвта, преминава ритмично. И това, което посажда в нас органите на сетивата, то е онова, което се влива отгоре надолу: "Приеми с любов силата на волята на Боговете".
Това обаче, което действува в нашия вървеж, в нашето ходене, в нашето стоене на крака, в нашето движение на мишниците и ръцете, онова, което въобще довежда човека в проявите на неговата воля, то звучи в "Стреми се да се събудиш" /да бъдеш буден. /.
към текста >>
В тебе живее силата на
вол
ята на Боговете
В тебе живее силата на волята на Боговете
към текста >>
Ти
вол
иш с нейната сила
Ти волиш с нейната сила
към текста >>
Приеми с любов силата на
вол
ята на Боговете
Приеми с любов силата на волята на Боговете
към текста >>
42.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Всичко, което приемаме като минерално вещество, трябва обаче да бъде изменено в нашия организъм така, че това, което в топлината на нашата кръв надвишава средната топлина на заобикалящия ни външен свят, което е по-високо от топлината на заобикалящата външна среда, тази превишаваща външната температура вътрешна топлина приема с удо
вол
ствие консумираното минерално вещество.
Предположете, че приемаме в нас нещо минерално. Всичко, което приемаме в нас като минерално вещество, трябва да бъде доведено в човека по-нататък до там, че да се получи следното. Вие знаете, че имаме една собствена топлина. При здравия човек топлината на кръвта е около 37ºС. В топлината на кръвта имаме нещо, което надвишава средно външната топлина.
Всичко, което приемаме като минерално вещество, трябва обаче да бъде изменено в нашия организъм така, че това, което в топлината на нашата кръв надвишава средната топлина на заобикалящия ни външен свят, което е по-високо от топлината на заобикалящата външна среда, тази превишаваща външната температура вътрешна топлина приема с удоволствие консумираното минерално вещество.
Когато консумирате едно зрънце готварска сол, тази готварска сол трябва да бъде всмукана от Вашата собствена вътрешна топлина, а не от топлината, която тя има общо с външния свят. Тази готварска сол трябва да бъде приета с удоволствие от Вашата вътрешна топлина. Всичко минерално трябва да бъде превърнато в топлинен етер. И в момента, в който човекът има в своя организъм нещо, което възпрепятствува превръщането на минералното вещество в топлинен етер, в този момент човекът е болен.
към текста >>
Тази готварска сол трябва да бъде приета с удо
вол
ствие от Вашата вътрешна топлина.
Вие знаете, че имаме една собствена топлина. При здравия човек топлината на кръвта е около 37ºС. В топлината на кръвта имаме нещо, което надвишава средно външната топлина. Всичко, което приемаме като минерално вещество, трябва обаче да бъде изменено в нашия организъм така, че това, което в топлината на нашата кръв надвишава средната топлина на заобикалящия ни външен свят, което е по-високо от топлината на заобикалящата външна среда, тази превишаваща външната температура вътрешна топлина приема с удоволствие консумираното минерално вещество. Когато консумирате едно зрънце готварска сол, тази готварска сол трябва да бъде всмукана от Вашата собствена вътрешна топлина, а не от топлината, която тя има общо с външния свят.
Тази готварска сол трябва да бъде приета с удоволствие от Вашата вътрешна топлина.
Всичко минерално трябва да бъде превърнато в топлинен етер. И в момента, в който човекът има в своя организъм нещо, което възпрепятствува превръщането на минералното вещество в топлинен етер, в този момент човекът е болен.
към текста >>
Системата на обмяната на веществата, ако оставим настрана първо
вол
евите движения, е предвидена в космическа връзка за храненето на човека.
Всичко това се подготвя още в системата на обмяната на веществата. Обаче системата на обмяната на веществата като човешка система е поставена в целия Космос така, че тя не може да съществува сама за себе си. Системата на обмяната на веществата не може да съществува сама за себе си. Ето защо тя е била образувана в човека като една трета система в нейната заложба. Първата заложба за нервно-сетивната система е била образувана през време на Сатурновата епоха, втората заложба за ритмичната система през време на старата Слънчева епоха и едвам след като тези други системи са съществували вече, можа да бъде произведена в човека системата на обмяната на веществата, защото тази система не може да съществува сама за себе си.
Системата на обмяната на веществата, ако оставим настрана първо волевите движения, е предвидена в космическа връзка за храненето на човека.
Обаче това хранене на може да съществува само за себе си. Човекът се нуждае от това хранене, но то не може да съществува за себе си. Защото ако проучим системата на обмяната на веществата при човека за себе си. Вие ще видите в следващите сказки, колко необходимо е това отново за човешкия организъм, тя е постоянно проникната от всевъзможни наклонности да направи човека болен. И произходът на вътрешните болести, които следователно не възникват чрез външни наранявания, ние трябва да търсим винаги този произход в системата на обмяната на веществата.
към текста >>
И аз не Ви казвам нещо фантастично, а Ви казвам нещо, което е пълна действителност: Този процес, който прави, щото в нас постоянно да стават в долния организъм процеси на оздравяване, предизвиква задо
вол
ството на висшите йерархии.
И тъй като в нашия среден организъм се раждат постоянно импулсите на оздравяването, тези импулси оставят именно в посоката на нервно-сетивната система в главата нещо; и като трето нещо ние стигаме тогава до тази нервно-сетивна система. Какви сили намираме ние в нервно-сетивната система? В нервно-сетивната система намираме онези сили, които така да се каже лекарят в нас оставя след себе си. От една страна той действува оздравяващо надолу върху процеса на обмяната на веществата. Но като действува оздравяващо върху процеса на обмяната на веществата, той прави нещо, което подлежи на едно отсъждане в целия Космос.
И аз не Ви казвам нещо фантастично, а Ви казвам нещо, което е пълна действителност: Този процес, който прави, щото в нас постоянно да стават в долния организъм процеси на оздравяване, предизвиква задоволството на висшите йерархии.
Това е радостта на висшите йерархии изпитвана към земния свят. Те гледат надолу и чувствуват непрестанно възлиза нето на болестта от онова, което в човека се издига нагоре от земното естество, което остава от земните свойства на веществата. Вие виждате, как импулсите на силите действуващи от земното естество, които се намират в заобикалящия въздух и т.н., са постоянно процеси на оздравяването. Това предизвиква задоволството на висшите йерархии.
към текста >>
Това предизвиква задо
вол
ството на висшите йерархии.
Но като действува оздравяващо върху процеса на обмяната на веществата, той прави нещо, което подлежи на едно отсъждане в целия Космос. И аз не Ви казвам нещо фантастично, а Ви казвам нещо, което е пълна действителност: Този процес, който прави, щото в нас постоянно да стават в долния организъм процеси на оздравяване, предизвиква задоволството на висшите йерархии. Това е радостта на висшите йерархии изпитвана към земния свят. Те гледат надолу и чувствуват непрестанно възлиза нето на болестта от онова, което в човека се издига нагоре от земното естество, което остава от земните свойства на веществата. Вие виждате, как импулсите на силите действуващи от земното естество, които се намират в заобикалящия въздух и т.н., са постоянно процеси на оздравяването.
Това предизвиква задоволството на висшите йерархии.
към текста >>
И това удо
вол
ствие е сега една сила във Вселената.
И това удоволствие е сега една сила във Вселената.
Това удоволствие на висшите йерархии прониква след това със своите течения нашата нервно-сетивна система и образува в нея силите на духовното развитие на човека. Това са силите, които така да се каже се разцъфтяват навън от изцелението, което постоянно става в човека. Така че на трето място имаме духовното развитие.
към текста >>
Това удо
вол
ствие на висшите йерархии прониква след това със своите течения нашата нервно-сетивна система и образува в нея силите на духовното развитие на човека.
И това удоволствие е сега една сила във Вселената.
Това удоволствие на висшите йерархии прониква след това със своите течения нашата нервно-сетивна система и образува в нея силите на духовното развитие на човека.
Това са силите, които така да се каже се разцъфтяват навън от изцелението, което постоянно става в човека. Така че на трето място имаме духовното развитие.
към текста >>
И чрез съвместното действие на всичко това бива създадено после на Земята това, което на тази Земя е намиращият се във
вол
ево движение човек.
И когато сега описваме човека минаващ, през Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, ние трябва да кажем: Човекът е първо дух роден от Космоса, който развива в себе си лечителя, който чрез това може да приеме после космическия пациент.
И чрез съвместното действие на всичко това бива създадено после на Земята това, което на тази Земя е намиращият се във волево движение човек.
към текста >>
43.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Да, така е, един растителен корен е така извънредно пълен, до
вол
ен от себе си.
Изравяме си ако щете едно растение с корените. Ако разгледаме това, което сме изровили, с очите на духа, ние имаме всъщност едно чудесно вълшебно съчетание. Коренът се разширява като нещо, за което можем в същност да кажем: то е преминало напълно в земното. О, един растителен корен, колкото по-брутално застава пред нас, той е всъщност нещо ужасно земно. Защото един растителен корен, особено, да речем, един цвеклов корен, ни напомня в същност винаги за един сит банкер.
Да, така е, един растителен корен е така извънредно пълен, доволен от себе си.
Той е приел в себе си солите на Земята и се чувствува така добре в това чувство, да е всмукал в себе си Земята. Между всичко земно не съществува нищо така по-доволно както един такъв цвеклов корен; той е представител на кореновото естество.
към текста >>
Между всичко земно не съществува нищо така по-до
вол
но както един такъв цвеклов корен; той е представител на кореновото естество.
Коренът се разширява като нещо, за което можем в същност да кажем: то е преминало напълно в земното. О, един растителен корен, колкото по-брутално застава пред нас, той е всъщност нещо ужасно земно. Защото един растителен корен, особено, да речем, един цвеклов корен, ни напомня в същност винаги за един сит банкер. Да, така е, един растителен корен е така извънредно пълен, доволен от себе си. Той е приел в себе си солите на Земята и се чувствува така добре в това чувство, да е всмукал в себе си Земята.
Между всичко земно не съществува нищо така по-доволно както един такъв цвеклов корен; той е представител на кореновото естество.
към текста >>
И ние се научаваме да разбираме, защо това е така, когато в историята на е
вол
юцията на Земята разберем, че онова, което се крие в корена на растението, винаги е било заложено във времето, когато Луната още е била свързана със Земята.
И ние се научаваме да разбираме, защо това е така, когато в историята на еволюцията на Земята разберем, че онова, което се крие в корена на растението, винаги е било заложено във времето, когато Луната още е била свързана със Земята.
към текста >>
То носи в неговата форма живия спомен за е
вол
юцията със себе си.
А сега да разгледаме растението.
То носи в неговата форма живия спомен за еволюцията със себе си.
В своето кореново естество то носи със себе си стремежа да се превърне в нещо земно, в нещо физическо материално. Ако разгледаме корена на растението, ние откриваме по-нататък, че той ни казва: аз съм станал възможен само благодарение на това, че от духовното се е развило земно-материалното. Обаче щом Земята бе напусната от Лунното естество, растението започна отново да се стреми нагоре към светлите простори.
към текста >>
И последствието от това е, че в животното на растителното естество е дадено обещанието: ти трябва да се задо
вол
иш с твоя копнеж към мировите простори обаче това обещание не се изпълнява.
Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу. Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност. Поради това онова, което иска да стане при храносмилането, се превръща в животното напълно в безредие. /Нарисувано е./ Долното иска да отиде нагоре и горното надолу, и този процес се задържа, спира, задържа се в самия себе си, така че животинското храносмилане е нещо съществено различно от човешкото храносмилане. При животинското храносмилане се заприщва онова, което живее в растението.
И последствието от това е, че в животното на растителното естество е дадено обещанието: ти трябва да се задоволиш с твоя копнеж към мировите простори обаче това обещание не се изпълнява.
Растението бива отново хвърлено към земята.
към текста >>
44.
Съдържание
GA_232 Мистерийни центрове
Врастване във вътрешния живот на природата чрез представите и
вол
ята.
Врастване във вътрешния живот на природата чрез представите и волята.
Животът на спомените, битието на жеста и физиономията. Преживяване на деня и годината. Лятна воля и зимна воля.
към текста >>
Лятна
вол
я и зимна
вол
я.
Врастване във вътрешния живот на природата чрез представите и волята. Животът на спомените, битието на жеста и физиономията. Преживяване на деня и годината.
Лятна воля и зимна воля.
към текста >>
Отделянето на растенията и животните от човека като необходимост за формиране на
вол
я.
Състав на предишната земна атмосфера. Образуване на първите скални породи. Растенията като небесен дар. Животните като земни форми. Космическата памет на металите.
Отделянето на растенията и животните от човека като необходимост за формиране на воля.
към текста >>
45.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Самоосъзнаването започва с това, че ние поз
вол
яваме на външния свят да въздейства върху нас - нещо.
Изпълнявайки упражнения за самоосъзнаване в голям, всеобемащ смисъл, ние стигаме до определено укрепване на душевния живот.
Самоосъзнаването започва с това, че ние позволяваме на външния свят да въздейства върху нас - нещо.
което правим от детството си, - и тогава се образува работещото в нас като вътрешен свят, което се проявява като мисъл. Нали ни прави хора тъкмо фактът, че оставяме впечатленията от външния свят да продължават да живеят в мислите ни, да придобиват вътрешен живот, като създават в мислите ни свят на представи, който в определен смисъл отразява действащото отвън върху нас.
към текста >>
Човек достига правилно разбиране на значението на спомените, ако може да има такива спомени, които го изкарват в света, без значение, че той би могъл да бъде съвсем недо
вол
ен от настоящето, би желал, собствено, да се измъкне от настоящето.
Човек достига правилно разбиране на значението на спомените, ако може да има такива спомени, които го изкарват в света, без значение, че той би могъл да бъде съвсем недоволен от настоящето, би желал, собствено, да се измъкне от настоящето.
Когато можем да развием такива спомени, че да се чувстваме укрепени в своето жизнено същество, когато се отдаваме на спомените си, тогава това като усещане ни подготвя за разбирането, какъв може да е споменът, когато той стане многократно по-реален.
към текста >>
Когато се издигнем до изживяване на жеста, тогава представящото ни се в утринната заря се обединява с всичко, което в обективността ни поз
вол
ява въобще да изживяваме цветното, звучащото.
Изживяването на спомените превръща нас самите в ут-ринна заря, когато тя ни се представя. Така можем вътрешно да изживеем в чувство цялата топлина на утринната заря.
Когато се издигнем до изживяване на жеста, тогава представящото ни се в утринната заря се обединява с всичко, което в обективността ни позволява въобще да изживяваме цветното, звучащото.
към текста >>
46.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И затова поз
вол
ете ми, скъпи приятели, за това, което става в чисто духовното, да ползвам обичайните човешки думи.
Разсъждавайки за духовните явления, се налага да се ползват такива изрази, които може би изглеждат гротескно спрямо тези духовни явления. Но все пак ние трябва да се ползваме преди всичко от човешката реч.
И затова позволете ми, скъпи приятели, за това, което става в чисто духовното, да ползвам обичайните човешки думи.
Вие ще ме разберете. Изведете това, което изразявам по този начин, в духовното.
към текста >>
Но след като областта на наследствеността им е била предоставена благодарение на усилията на древните учители на човечеството, ариманическите същества се отказват от това, което живее в човешката е
вол
юция след смъртта.
Затова прадревните мъдри учители на човечеството, сегашни жители на Луната, са установили съглашение с ариманическите сили, което е било прието от ариманическите сили по причини, които ще обясня по-късно, съглашение за това, че те предоставят човешкия живот на влиянието, в пълния смисъл на тази дума, доколкото това е възможно, на ариманическите сили, до слизането на човека в земното битие. Когато по този начин човек, при слизане към земното битие, преминава сферата на Луната, тогава, съгласно съглашението между древните учители на човечеството и ариманическите сили, тези сили могат да имат определено влияние върху човека. И влиянието се изразява в това, че стана възможна наследствеността.
Но след като областта на наследствеността им е била предоставена благодарение на усилията на древните учители на човечеството, ариманическите същества се отказват от това, което живее в човешката еволюция след смъртта.
към текста >>
Не случайно човек става леко меланхоличен, живеейки в мъгла, защото има нещо в преживяването на мъглата, което обременява
вол
ята ни.
Не случайно човек става леко меланхоличен, живеейки в мъгла, защото има нещо в преживяването на мъглата, което обременява волята ни.
Ние преживяваме натоварване на волята в мъглата.
към текста >>
Ние преживяваме натоварване на
вол
ята в мъглата.
Не случайно човек става леко меланхоличен, живеейки в мъгла, защото има нещо в преживяването на мъглата, което обременява волята ни.
Ние преживяваме натоварване на волята в мъглата.
към текста >>
А сега, наред с другите упражнения, можем така да образуваме имагинациите си, че да натоварваме своята
вол
я, изхождайки от самите себе си.
А сега, наред с другите упражнения, можем така да образуваме имагинациите си, че да натоварваме своята воля, изхождайки от самите себе си.
Постига се посредством упражнения, които се състоят в това, че чрез вътрешна концентрация на определени телесни органи, а именно на мускулите, се предизвиква нещо като мускулно чувство, мускулно усещане. Натоварвайки по такъв начин волята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на ходене, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на концентрацията, - когато това стане постоянно упражнение, когато това се прави също, както и другите упражнения, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? » - тогава натоварваме волята си чрез своята собствена дейност. И тогава се достигат видения за това, което се съдържа в издигащата се мъгла, което прави човека мрачен и меланхоличен и стават видими - духовно-душевно видими - живеещите в издигащата се мъгла определени ариманически духове. Така че на базата на духовното познание може да се каже, че в издигащата се мъгла ариманическите духове се издигат от Земята в мировото пространство, разширявайки по такъв начин своето битие по отношение на земното.
към текста >>
Натоварвайки по такъв начин
вол
ята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на ходене, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на концентрацията, - когато това стане постоянно упражнение, когато това се прави също, както и другите упражнения, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
А сега, наред с другите упражнения, можем така да образуваме имагинациите си, че да натоварваме своята воля, изхождайки от самите себе си. Постига се посредством упражнения, които се състоят в това, че чрез вътрешна концентрация на определени телесни органи, а именно на мускулите, се предизвиква нещо като мускулно чувство, мускулно усещане.
Натоварвайки по такъв начин волята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на ходене, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на концентрацията, - когато това стане постоянно упражнение, когато това се прави също, както и другите упражнения, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
» - тогава натоварваме волята си чрез своята собствена дейност. И тогава се достигат видения за това, което се съдържа в издигащата се мъгла, което прави човека мрачен и меланхоличен и стават видими - духовно-душевно видими - живеещите в издигащата се мъгла определени ариманически духове. Така че на базата на духовното познание може да се каже, че в издигащата се мъгла ариманическите духове се издигат от Земята в мировото пространство, разширявайки по такъв начин своето битие по отношение на земното.
към текста >>
» - тогава натоварваме
вол
ята си чрез своята собствена дейност.
А сега, наред с другите упражнения, можем така да образуваме имагинациите си, че да натоварваме своята воля, изхождайки от самите себе си. Постига се посредством упражнения, които се състоят в това, че чрез вътрешна концентрация на определени телесни органи, а именно на мускулите, се предизвиква нещо като мускулно чувство, мускулно усещане. Натоварвайки по такъв начин волята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на ходене, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на концентрацията, - когато това стане постоянно упражнение, когато това се прави също, както и другите упражнения, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
» - тогава натоварваме волята си чрез своята собствена дейност.
И тогава се достигат видения за това, което се съдържа в издигащата се мъгла, което прави човека мрачен и меланхоличен и стават видими - духовно-душевно видими - живеещите в издигащата се мъгла определени ариманически духове. Така че на базата на духовното познание може да се каже, че в издигащата се мъгла ариманическите духове се издигат от Земята в мировото пространство, разширявайки по такъв начин своето битие по отношение на земното.
към текста >>
И именно тогава, когато поискате да направите това, ще разберете по-добре мястото в моите Мистерийни драми, където се говори за същества, на които е поз
вол
ено да дишат светлина.
Човек усеща мисленето като дихание, но като дихание в светлината.
И именно тогава, когато поискате да направите това, ще разберете по-добре мястото в моите Мистерийни драми, където се говори за същества, на които е позволено да дишат светлина.
Човек може да получи предчувствие за това, какво представляват тези същества - като дишащите светлина, - когато направи това, което описах тук.
към текста >>
47.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, поз
вол
яващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени.
Начинът, по който нашите преживявания са се превърнали в спомени, формира душата ни; много повече, отколкото си представяме, човек е резултат от живота на спомените. И който може да проведе самонаблюдение толкова надалеко, че да може да влезе в живота на спомените, ще види каква голяма роля играят в целия земен живот именно детските впечатления. Начинът, по който сме прекарали детството, което след това не играе никаква роля в съзнателния ни живот, времето, когато сме се учили да говорим, да ходим, когато са ни се появили първите зъби, впечатленията, възприети по време на всички тези моменти от развитието, играят огромна роля в душевния живот на човека в течение на целия му земен живот. И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените. А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън.
И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени.
Виждате само, че тези спомени, живеещи извън човека в астралното тяло, сякаш се смесват един с друг. Преживявания, които във времето и пространството стоят далеч едно от друго, се обединяват; от едни преживявания се отделя нещо, така че целият живот на спомените съвсем се изменя по време на сън. И когато след това човек сънува, той сънува именно защото този преобразен живот на спомените се появява пред съзнанието му. И именно по свойствата на сънищата може да се възприеме, вътрешно да се възприеме това смесване, което може да се наблюдава отвън с имагинативно ясновиждане.
към текста >>
До този момент в детето се надигат само произ
вол
ни мисли, които имат малко общо с природата, които са особено очарователни именно с това, че имат малко общо с природата.
Ние не сме същества само стоящи пред вратите на природата и напразно хлопащи по тях. Именно с това, което е най-вътрешното в нас, ние се намираме в най-тясна връзка с вътрешното на природата. Но доколкото до седмата година човек има напълно унаследено тяло, нищо от Аза, от жеста и физиономията не преминава във вътрешното на природата. Едва от смяната на зъбите ние започваме да проникваме в същностното на природата. Затова само след смяната на зъбите съзряваме за това, да мислим за нещо природно.
До този момент в детето се надигат само произволни мисли, които имат малко общо с природата, които са особено очарователни именно с това, че имат малко общо с природата.
Най-много се приближаваме до детето тогава, когато съчиняваме заедно с детето, когато превръщаме звездите в очи на небето и т. н., когато нещата, за които говорим с детето, стоят колкото може по-далеч от външната физическа действителност.
към текста >>
Затова с такова удо
вол
ствие слушат тези същества, които ви охарактеризирах като елементарни същества - гноми и ундини, - когато човек им разказва за детския живот до седмата година.
Затова с такова удоволствие слушат тези същества, които ви охарактеризирах като елементарни същества - гноми и ундини, - когато човек им разказва за детския живот до седмата година.
Защото за тези природни същества човек се ражда със смяната на зъбите. Това е необичайно интересно явление. Дотогава човек се явява за гномите и ундините като отвъдно същество. И затова за тях е малко загадъчно как човек се появява вече в доста завършен вид. И за педагогическата и възпитателска фантазия би било доста оживяващо, ако човек, чрез приемане на духовното знание, наистина би могъл да се пренесе в душата на природните духове, за да възприеме техните виждания в замяна на това, което той може да им разкаже за децата.
към текста >>
И най-добрият разказ за тях е този, който им разказва за дя
вол
иите на малчуганите.
И за педагогическата и възпитателска фантазия би било доста оживяващо, ако човек, чрез приемане на духовното знание, наистина би могъл да се пренесе в душата на природните духове, за да възприеме техните виждания в замяна на това, което той може да им разкаже за децата. Защото така се създава прекрасна приказна фантазия. И затова приказките от старите времена са толкова удивително конкретни, съдържателни, защото разказвачите са могли да разговарят с гномите и ундините, а не просто да ги слушат. Тези духове на природата понякога са много егоистични. Те стават мълчаливи, когато не им разказват нещо, което им е любопитно.
И най-добрият разказ за тях е този, който им разказва за дяволиите на малчуганите.
Тогава се узнава много и от тях, което може да премине в настроението на приказките. Да, именно за практическия духовен живот може да се окаже невероятно значимо това, което днес се струва на човек съвсем фантастично. Но работата е там, че диалогът с духовните природни същества посредством условията, описани от мен, може действително да стане извънредно поучителен за двете страни.
към текста >>
Така стои работата и тогава, когато осъзнаваме нашата
вол
я.
Така стои работата и тогава, когато осъзнаваме нашата воля.
Именно това е, което влиза в жеста, във физиономията: нашето осъзнаване на собствената воля. Това, което говоря сега, трябва да има особено значение за тези, които се занимават с евритмия, макар, разбира се, на евритмията да не й се задава като цел да използва на дело това, което ще кажа сега. Факт е, че човек, действително все повече и повече преобразуващ своята външност, изхождайки от вътрешното, когато неговият Аз намира все повече израз във физиономията и жеста, получава впечатления не само от деня. Защото впечатлението от деня се състои в това, от вътрешното преживяване, от вътрешния живот на спомените да се премине към пространствено съзерцание на външните неща. Повторно да се преживее това, на което сте се учили като седемнадесет годишни и след това да се видят в отражение, като в Акаша-Хроника, хората седящи в пансиона.
към текста >>
Именно това е, което влиза в жеста, във физиономията: нашето осъзнаване на собствената
вол
я.
Така стои работата и тогава, когато осъзнаваме нашата воля.
Именно това е, което влиза в жеста, във физиономията: нашето осъзнаване на собствената воля.
Това, което говоря сега, трябва да има особено значение за тези, които се занимават с евритмия, макар, разбира се, на евритмията да не й се задава като цел да използва на дело това, което ще кажа сега. Факт е, че човек, действително все повече и повече преобразуващ своята външност, изхождайки от вътрешното, когато неговият Аз намира все повече израз във физиономията и жеста, получава впечатления не само от деня. Защото впечатлението от деня се състои в това, от вътрешното преживяване, от вътрешния живот на спомените да се премине към пространствено съзерцание на външните неща. Повторно да се преживее това, на което сте се учили като седемнадесет годишни и след това да се видят в отражение, като в Акаша-Хроника, хората седящи в пансиона. В това се състои преживяването на деня.
към текста >>
И действително това е възможно тогава, когато се обръща внимание как действа в човек
вол
ята, когато се обръща внимание на факта, че човек относително лесно привежда в действие
вол
ята си, ако му е топло, но му е по-трудно да активира
вол
ята си, когато му е студено; при по-фино наблюдение върху себе си това ще стане ясно.
Обаче може да се преживее и годината.
И действително това е възможно тогава, когато се обръща внимание как действа в човек волята, когато се обръща внимание на факта, че човек относително лесно привежда в действие волята си, ако му е топло, но му е по-трудно да активира волята си, когато му е студено; при по-фино наблюдение върху себе си това ще стане ясно.
Който може действително да преживее взаимовръзката между воля и усещане на хлад или топлина, той постепенно, изработвайки това чувство, получава възможност да говори за зимна и лятна воля в себе си.
към текста >>
Който може действително да преживее взаимовръзката между
вол
я и усещане на хлад или топлина, той постепенно, изработвайки това чувство, получава възможност да говори за зимна и лятна
вол
я в себе си.
Обаче може да се преживее и годината. И действително това е възможно тогава, когато се обръща внимание как действа в човек волята, когато се обръща внимание на факта, че човек относително лесно привежда в действие волята си, ако му е топло, но му е по-трудно да активира волята си, когато му е студено; при по-фино наблюдение върху себе си това ще стане ясно.
Който може действително да преживее взаимовръзката между воля и усещане на хлад или топлина, той постепенно, изработвайки това чувство, получава възможност да говори за зимна и лятна воля в себе си.
към текста >>
Намираме, че най-добро изражение на тази
вол
я може да се види в годишните времена.
Намираме, че най-добро изражение на тази воля може да се види в годишните времена.
Да обърнем внимание например на волята, която изнася мислите ни във Вселената, която облекчава човека в управлението на собственото му тяло, така че в управлението, в жестовете на нашето тяло мислите сякаш се възнасят във Вселената. Те изпълзяват от краищата на нашите палци; човек буквално чувства колко леко му е да развива волята. Ето, човек стои пред дърво и нещо особено му харесва там горе - ако волята става топла в нас, мислите се издигат до върха на дървото. Да, понякога те се издигат даже до звездите, ако в лятна нощ се чувстват истински надарени с топла воля.
към текста >>
Да обърнем внимание например на
вол
ята, която изнася мислите ни във Вселената, която облекчава човека в управлението на собственото му тяло, така че в управлението, в жестовете на нашето тяло мислите сякаш се възнасят във Вселената.
Намираме, че най-добро изражение на тази воля може да се види в годишните времена.
Да обърнем внимание например на волята, която изнася мислите ни във Вселената, която облекчава човека в управлението на собственото му тяло, така че в управлението, в жестовете на нашето тяло мислите сякаш се възнасят във Вселената.
Те изпълзяват от краищата на нашите палци; човек буквално чувства колко леко му е да развива волята. Ето, човек стои пред дърво и нещо особено му харесва там горе - ако волята става топла в нас, мислите се издигат до върха на дървото. Да, понякога те се издигат даже до звездите, ако в лятна нощ се чувстват истински надарени с топла воля.
към текста >>
Те изпълзяват от краищата на нашите палци; човек буквално чувства колко леко му е да развива
вол
ята.
Намираме, че най-добро изражение на тази воля може да се види в годишните времена. Да обърнем внимание например на волята, която изнася мислите ни във Вселената, която облекчава човека в управлението на собственото му тяло, така че в управлението, в жестовете на нашето тяло мислите сякаш се възнасят във Вселената.
Те изпълзяват от краищата на нашите палци; човек буквално чувства колко леко му е да развива волята.
Ето, човек стои пред дърво и нещо особено му харесва там горе - ако волята става топла в нас, мислите се издигат до върха на дървото. Да, понякога те се издигат даже до звездите, ако в лятна нощ се чувстват истински надарени с топла воля.
към текста >>
Ето, човек стои пред дърво и нещо особено му харесва там горе - ако
вол
ята става топла в нас, мислите се издигат до върха на дървото.
Намираме, че най-добро изражение на тази воля може да се види в годишните времена. Да обърнем внимание например на волята, която изнася мислите ни във Вселената, която облекчава човека в управлението на собственото му тяло, така че в управлението, в жестовете на нашето тяло мислите сякаш се възнасят във Вселената. Те изпълзяват от краищата на нашите палци; човек буквално чувства колко леко му е да развива волята.
Ето, човек стои пред дърво и нещо особено му харесва там горе - ако волята става топла в нас, мислите се издигат до върха на дървото.
Да, понякога те се издигат даже до звездите, ако в лятна нощ се чувстват истински надарени с топла воля.
към текста >>
Да, понякога те се издигат даже до звездите, ако в лятна нощ се чувстват истински надарени с топла
вол
я.
Намираме, че най-добро изражение на тази воля може да се види в годишните времена. Да обърнем внимание например на волята, която изнася мислите ни във Вселената, която облекчава човека в управлението на собственото му тяло, така че в управлението, в жестовете на нашето тяло мислите сякаш се възнасят във Вселената. Те изпълзяват от краищата на нашите палци; човек буквално чувства колко леко му е да развива волята. Ето, човек стои пред дърво и нещо особено му харесва там горе - ако волята става топла в нас, мислите се издигат до върха на дървото.
Да, понякога те се издигат даже до звездите, ако в лятна нощ се чувстват истински надарени с топла воля.
към текста >>
Когато
вол
ята се охлажда вътрешно, тогава всичките ни мисли са като заключени в главата ни, сякаш нищо от мислите ни не може да премине в нашите ръце, в нашите крака.
Когато волята се охлажда вътрешно, тогава всичките ни мисли са като заключени в главата ни, сякаш нищо от мислите ни не може да премине в нашите ръце, в нашите крака.
Всичко става в главата. Главата пренася волевия хлад и ако волевият хлад не подейства потискащо, така че да настъпи чувство на мраз, тогава главата става топла чрез вътрешно противодействие и тогава тя развива мисли.
към текста >>
Главата пренася
вол
евия хлад и ако
вол
евият хлад не подейства потискащо, така че да настъпи чувство на мраз, тогава главата става топла чрез вътрешно противодействие и тогава тя развива мисли.
Когато волята се охлажда вътрешно, тогава всичките ни мисли са като заключени в главата ни, сякаш нищо от мислите ни не може да премине в нашите ръце, в нашите крака. Всичко става в главата.
Главата пренася волевия хлад и ако волевият хлад не подейства потискащо, така че да настъпи чувство на мраз, тогава главата става топла чрез вътрешно противодействие и тогава тя развива мисли.
към текста >>
Следователно можем да кажем: лятната
вол
я ни извежда в мировите далнини.
Следователно можем да кажем: лятната воля ни извежда в мировите далнини.
Лятната воля, топлата воля носи мислите ни навсякъде. Зимната воля внася мисли в главата ни. По такъв начин можем да различаваме своята воля. И тогава едната воля, която ни извежда в цялата Вселена, се усеща родствена с течението на лятото, а волята, която внася мисли в главата, - родствена със зимата и както обичайно се преживява денят, така се преживява годината във волята.
към текста >>
Лятната
вол
я, топлата
вол
я носи мислите ни навсякъде.
Следователно можем да кажем: лятната воля ни извежда в мировите далнини.
Лятната воля, топлата воля носи мислите ни навсякъде.
Зимната воля внася мисли в главата ни. По такъв начин можем да различаваме своята воля. И тогава едната воля, която ни извежда в цялата Вселена, се усеща родствена с течението на лятото, а волята, която внася мисли в главата, - родствена със зимата и както обичайно се преживява денят, така се преживява годината във волята.
към текста >>
Зимната
вол
я внася мисли в главата ни.
Следователно можем да кажем: лятната воля ни извежда в мировите далнини. Лятната воля, топлата воля носи мислите ни навсякъде.
Зимната воля внася мисли в главата ни.
По такъв начин можем да различаваме своята воля. И тогава едната воля, която ни извежда в цялата Вселена, се усеща родствена с течението на лятото, а волята, която внася мисли в главата, - родствена със зимата и както обичайно се преживява денят, така се преживява годината във волята.
към текста >>
По такъв начин можем да различаваме своята
вол
я.
Следователно можем да кажем: лятната воля ни извежда в мировите далнини. Лятната воля, топлата воля носи мислите ни навсякъде. Зимната воля внася мисли в главата ни.
По такъв начин можем да различаваме своята воля.
И тогава едната воля, която ни извежда в цялата Вселена, се усеща родствена с течението на лятото, а волята, която внася мисли в главата, - родствена със зимата и както обичайно се преживява денят, така се преживява годината във волята.
към текста >>
И тогава едната
вол
я, която ни извежда в цялата Вселена, се усеща родствена с течението на лятото, а
вол
ята, която внася мисли в главата, - родствена със зимата и както обичайно се преживява денят, така се преживява годината във
вол
ята.
Следователно можем да кажем: лятната воля ни извежда в мировите далнини. Лятната воля, топлата воля носи мислите ни навсякъде. Зимната воля внася мисли в главата ни. По такъв начин можем да различаваме своята воля.
И тогава едната воля, която ни извежда в цялата Вселена, се усеща родствена с течението на лятото, а волята, която внася мисли в главата, - родствена със зимата и както обичайно се преживява денят, така се преживява годината във волята.
към текста >>
Преживявайки зимата в човешката
вол
я, можем да я преживеем така, че да кажем:
Виждате ли, съществува възможност действително, като реалност да се усети това, което сега ще ви напиша на дъската.
Преживявайки зимата в човешката воля, можем да я преживеем така, че да кажем:
към текста >>
Виждате ли, това не е просто абстракция, човек може да достигне дотам, че усещайки свързаността на своята собствена
вол
я с природата, да чувства, че с идването на зимата, при него от пространството се връща това, което в самия него са преживяванията, които той сам по-рано е предал на природата.
Виждате ли, това не е просто абстракция, човек може да достигне дотам, че усещайки свързаността на своята собствена воля с природата, да чувства, че с идването на зимата, при него от пространството се връща това, което в самия него са преживяванията, които той сам по-рано е предал на природата.
И човек може да почувства тук -
към текста >>
В това се състои усещането на зимната
вол
я.
своите собствени преживявания, предадени преди това на природата.
В това се състои усещането на зимната воля.
към текста >>
Но може да се усети и лятната
вол
я, изнасяща нашите мисли във Вселената:
Но може да се усети и лятната воля, изнасяща нашите мисли във Вселената:
към текста >>
Същността на лятната
вол
я - родствената на лятото
вол
я в нас - ни дава възможност да изразим себе си като нейна същност, така че да кажем: Когато усещаме - аз извлякох от моето вътрешно същество деен спомен за някакво старо преживяване, - денят със своята нощ ми носи това отново насреща, допълвайки го с външно пространствено съзерцание.
Същността на лятната воля - родствената на лятото воля в нас - ни дава възможност да изразим себе си като нейна същност, така че да кажем: Когато усещаме - аз извлякох от моето вътрешно същество деен спомен за някакво старо преживяване, - денят със своята нощ ми носи това отново насреща, допълвайки го с външно пространствено съзерцание.
И това съответства на течението, вървящо от Изток на Запад. Следователно можем да кажем: В нас зимната воля се превръща в лятна воля, а лятната воля в зимна воля. Ние повече не сме родствени на деня с неговата смяна на светлина и тъмнина; ние сме родствени на годината с нашата воля, а така сме родствени на течението на първата Йерархия, вървящо от Запад на Изток: Серафими, Херувими и Престоли.
към текста >>
Следователно можем да кажем: В нас зимната
вол
я се превръща в лятна
вол
я, а лятната
вол
я в зимна
вол
я.
Същността на лятната воля - родствената на лятото воля в нас - ни дава възможност да изразим себе си като нейна същност, така че да кажем: Когато усещаме - аз извлякох от моето вътрешно същество деен спомен за някакво старо преживяване, - денят със своята нощ ми носи това отново насреща, допълвайки го с външно пространствено съзерцание. И това съответства на течението, вървящо от Изток на Запад.
Следователно можем да кажем: В нас зимната воля се превръща в лятна воля, а лятната воля в зимна воля.
Ние повече не сме родствени на деня с неговата смяна на светлина и тъмнина; ние сме родствени на годината с нашата воля, а така сме родствени на течението на първата Йерархия, вървящо от Запад на Изток: Серафими, Херувими и Престоли.
към текста >>
Ние повече не сме родствени на деня с неговата смяна на светлина и тъмнина; ние сме родствени на годината с нашата
вол
я, а така сме родствени на течението на първата Йерархия, вървящо от Запад на Изток: Серафими, Херувими и Престоли.
Същността на лятната воля - родствената на лятото воля в нас - ни дава възможност да изразим себе си като нейна същност, така че да кажем: Когато усещаме - аз извлякох от моето вътрешно същество деен спомен за някакво старо преживяване, - денят със своята нощ ми носи това отново насреща, допълвайки го с външно пространствено съзерцание. И това съответства на течението, вървящо от Изток на Запад. Следователно можем да кажем: В нас зимната воля се превръща в лятна воля, а лятната воля в зимна воля.
Ние повече не сме родствени на деня с неговата смяна на светлина и тъмнина; ние сме родствени на годината с нашата воля, а така сме родствени на течението на първата Йерархия, вървящо от Запад на Изток: Серафими, Херувими и Престоли.
към текста >>
Защото каквото ви разяснявах, е, че човек, възпрепятстван най-малко от луциферическите и ариманическите сили, по такъв начин чрез представата и
вол
ята се потапя във вътрешното на природата и приема от силите на времето, на деня, на годината, на третата Йерархия, на втората и първата Йерархия.
По-нататък ще видим как наследствеността и външното приспособяване могат да възпрепятстват или да способстват човека в това съвместно следване с вътрешното на природата.
Защото каквото ви разяснявах, е, че човек, възпрепятстван най-малко от луциферическите и ариманическите сили, по такъв начин чрез представата и волята се потапя във вътрешното на природата и приема от силите на времето, на деня, на годината, на третата Йерархия, на втората и първата Йерархия.
Обаче съществено влияние върху всичко това имат ариманическите сили, проявяващи се в наследствеността, и луциферическите сили, проявяващи се в приспособяването. Този велик, загадъчен въпрос ще ни занимава следващия път.
към текста >>
Зимна
вол
я
Зимна воля
към текста >>
Лятна
вол
я
Лятна воля
към текста >>
48.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато този език има, така да се каже, обичайна форма, тогава пред нас се появява това, през което Земята е преминала в нейната е
вол
юция от началото на Сатурновия период.
Езикът, говорен от земните метали, може да приеме двояка форма.
Когато този език има, така да се каже, обичайна форма, тогава пред нас се появява това, през което Земята е преминала в нейната еволюция от началото на Сатурновия период.
Това, което срещате във «Въведение в тайната наука» по отношение на тази еволюция, произлиза в по-голямата си част именно по този начин. То е възникнало чрез директно духовно съзерцания на процесите. Това е един начин за придобиване на познание за тези земни процеси, който е малко по-различен от този, за който сега говоря. Защото металите говорят повече за личните преживявания на Земята, ако ми бъде позволено да употребя такъв израз; разбира се, това звучи малко странно - металите говорят повече за личните преживявания на Земята, за това какво е преживяла Земята като личност в Космоса. Ако бих използвал повече разказите на металите, които могат да бъдат чути, когато духовно се навлезе във вътрешността на Земята, би трябвало да добавя много подробности към написаното за периодите Сатурн, Слънце, Луна и др.
към текста >>
Това, което срещате във «Въведение в тайната наука» по отношение на тази е
вол
юция, произлиза в по-голямата си част именно по този начин.
Езикът, говорен от земните метали, може да приеме двояка форма. Когато този език има, така да се каже, обичайна форма, тогава пред нас се появява това, през което Земята е преминала в нейната еволюция от началото на Сатурновия период.
Това, което срещате във «Въведение в тайната наука» по отношение на тази еволюция, произлиза в по-голямата си част именно по този начин.
То е възникнало чрез директно духовно съзерцания на процесите. Това е един начин за придобиване на познание за тези земни процеси, който е малко по-различен от този, за който сега говоря. Защото металите говорят повече за личните преживявания на Земята, ако ми бъде позволено да употребя такъв израз; разбира се, това звучи малко странно - металите говорят повече за личните преживявания на Земята, за това какво е преживяла Земята като личност в Космоса. Ако бих използвал повече разказите на металите, които могат да бъдат чути, когато духовно се навлезе във вътрешността на Земята, би трябвало да добавя много подробности към написаното за периодите Сатурн, Слънце, Луна и др.
към текста >>
Защото металите говорят повече за личните преживявания на Земята, ако ми бъде поз
вол
ено да употребя такъв израз; разбира се, това звучи малко странно - металите говорят повече за личните преживявания на Земята, за това какво е преживяла Земята като личност в Космоса.
Езикът, говорен от земните метали, може да приеме двояка форма. Когато този език има, така да се каже, обичайна форма, тогава пред нас се появява това, през което Земята е преминала в нейната еволюция от началото на Сатурновия период. Това, което срещате във «Въведение в тайната наука» по отношение на тази еволюция, произлиза в по-голямата си част именно по този начин. То е възникнало чрез директно духовно съзерцания на процесите. Това е един начин за придобиване на познание за тези земни процеси, който е малко по-различен от този, за който сега говоря.
Защото металите говорят повече за личните преживявания на Земята, ако ми бъде позволено да употребя такъв израз; разбира се, това звучи малко странно - металите говорят повече за личните преживявания на Земята, за това какво е преживяла Земята като личност в Космоса.
Ако бих използвал повече разказите на металите, които могат да бъдат чути, когато духовно се навлезе във вътрешността на Земята, би трябвало да добавя много подробности към написаното за периодите Сатурн, Слънце, Луна и др.
към текста >>
Днес ви показах как силата на отразеното сияние на металите поз
вол
ява на човека да разпознае как отделните животи на Земята са свързани един с друг.
Преди няколко седмици ви казах как чрез наблюдение на начина на ходене на едно дете или на човека въобще - дали повдига пръстите си първо или петите, дали стъпва леко или тежко, дали подгъва колената си или има навик да стои изпънат и т. н., - как във всички тези неща може да се види осъществяването на неговата карма като резултат от предишния му живот.
Днес ви показах как силата на отразеното сияние на металите позволява на човека да разпознае как отделните животи на Земята са свързани един с друг.
към текста >>
49.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Това са били свойствата на тогавашната земна атмосфера - ако ми бъде поз
вол
ено да употребя съвременния израз.
Това са били свойствата на тогавашната земна атмосфера - ако ми бъде позволено да употребя съвременния израз.
Първо от Космоса се е образувало това, което ви описах вчера: първите прапланини. Те са се образували от Космоса. Така че кварцовете - които намираме в най-прекрасни форми в тяхната относителна прозрачност в най-старите скални породи са образувани в Земята от Вселената. Затова този, който днес владее имагинативно виждане и прониква в тези най-древни скални породи, в най-твърдите образувания на днешната Земя, те му се показват като очи, гледащи във Вселената. Но Вселената е поставила тези очи в Земята; и те сега се намират там вътре.
към текста >>
Обаче това не са били произ
вол
ни облаци, а е било нещо живо в определени форми.
Тогава космическите сили са действали върху течния белтък от земното обкръжение. И тези космически сили са действали върху някои части от този белтък, така че сякаш го коагулирали - навсякъде е можело да се види космически коагулирал белтък. Това е плавало тук вътре: космически коагулирал белтък.
Обаче това не са били произволни облаци, а е било нещо живо в определени форми.
Това, собствено, са били животни, състоящи се от този коагулирал белтък, развил се до гъстотата на желе, до гъстотата на нашата сегашна хрущялна маса. Такива желеобразни животни са се намирали в тази течна белтъчна атмосфера. Те са имали форма, която в умален вид я има при нашите рептилии, нашите гущери и т. н., но те не са имали подобна плътност, пребивавали са в тази желеподобна маса и са били вътрешно подвижни.
към текста >>
И тогава, имайки всичко това в качеството на собствено космическо, или най-малкото на земно преживяване, си казваш: по времето, когато ти отдели от себе си всичко това, по времето, когато отдели от себе си това, което беше най-старата растителна форма и което после се разви в по-късните растителни форми, по същото време отдели от себе си и това, което е по-сложното животинско образувание - така, както го описах, - по такъв начин отдели от себе си това, което дотогава ти пречеше да имаш
вол
я в собственото си човешко същество.
И така, всичко това се е образувало вече в древна форма - в меката, все още плътна восъчна форма от онова време. Затова и земното тяло е пронизано от подобни неща. А след това, когато тези руди - металите - ги извеждат от общата белтъчна субстанция и се образува твърдата земна кора, тогава на металите не им остава да правят друго - ако човек не прави нещо с тях - освен да мислят за това, което е станало. И така и става с тях. Ние ги намираме в това състояние, когато те оживяват за вътрешното виждане на всичко това, което е станало със Земята.
И тогава, имайки всичко това в качеството на собствено космическо, или най-малкото на земно преживяване, си казваш: по времето, когато ти отдели от себе си всичко това, по времето, когато отдели от себе си това, което беше най-старата растителна форма и което после се разви в по-късните растителни форми, по същото време отдели от себе си и това, което е по-сложното животинско образувание - така, както го описах, - по такъв начин отдели от себе си това, което дотогава ти пречеше да имаш воля в собственото си човешко същество.
към текста >>
Човек е трябвало да отдели това, за да не остане същество, в което би действала единствено
вол
ята на
Всичко, което ви описах тук, е било необходимо; човек е трябвало да отдели това, както днес трябва да отделя пот или нещо друго.
Човек е трябвало да отдели това, за да не остане същество, в което би действала единствено волята на
към текста >>
Боговете, а да може да стане същество със собствена
вол
я, за да може да има собствена - макар и още не свободна -
вол
я.
Боговете, а да може да стане същество със собствена воля, за да може да има собствена - макар и още не свободна - воля.
Следователно всичко това е било необходимо за подготвяне на земната природа на човека.
към текста >>
Такова виждаме първото вегетативно-анималистично творение, състоящо се от човешки отпадни продукти и подготвило това: земното човешко същество да може да стане същество с
вол
я.
Такова виждаме първото вегетативно-анималистично творение, състоящо се от човешки отпадни продукти и подготвило това: земното човешко същество да може да стане същество с воля.
Ако отделеното би останало в него, тогава то би завладяло волята му. Неговата воля би станала изцяло физическо явление. Благодарение на отделеното - физическото излязло от него и волята му приема душевен характер. Точно така чрез второто отделяне чувствата приемат душевен характер. И едва в късния атлантски период, в средата на атлантския период възникват бозайниците и тези растения - растения и животни, подобни вече на нашите.
към текста >>
Ако отделеното би останало в него, тогава то би завладяло
вол
ята му.
Такова виждаме първото вегетативно-анималистично творение, състоящо се от човешки отпадни продукти и подготвило това: земното човешко същество да може да стане същество с воля.
Ако отделеното би останало в него, тогава то би завладяло волята му.
Неговата воля би станала изцяло физическо явление. Благодарение на отделеното - физическото излязло от него и волята му приема душевен характер. Точно така чрез второто отделяне чувствата приемат душевен характер. И едва в късния атлантски период, в средата на атлантския период възникват бозайниците и тези растения - растения и животни, подобни вече на нашите. И Земята се формира така, че става много прилична на сегашната.
към текста >>
Неговата
вол
я би станала изцяло физическо явление.
Такова виждаме първото вегетативно-анималистично творение, състоящо се от човешки отпадни продукти и подготвило това: земното човешко същество да може да стане същество с воля. Ако отделеното би останало в него, тогава то би завладяло волята му.
Неговата воля би станала изцяло физическо явление.
Благодарение на отделеното - физическото излязло от него и волята му приема душевен характер. Точно така чрез второто отделяне чувствата приемат душевен характер. И едва в късния атлантски период, в средата на атлантския период възникват бозайниците и тези растения - растения и животни, подобни вече на нашите. И Земята се формира така, че става много прилична на сегашната. Така възникват химическите субстанции - субстанции, познати на днешния химик.
към текста >>
Благодарение на отделеното - физическото излязло от него и
вол
ята му приема душевен характер.
Такова виждаме първото вегетативно-анималистично творение, състоящо се от човешки отпадни продукти и подготвило това: земното човешко същество да може да стане същество с воля. Ако отделеното би останало в него, тогава то би завладяло волята му. Неговата воля би станала изцяло физическо явление.
Благодарение на отделеното - физическото излязло от него и волята му приема душевен характер.
Точно така чрез второто отделяне чувствата приемат душевен характер. И едва в късния атлантски период, в средата на атлантския период възникват бозайниците и тези растения - растения и животни, подобни вече на нашите. И Земята се формира така, че става много прилична на сегашната. Така възникват химическите субстанции - субстанции, познати на днешния химик. Така малко по малко възниква това, което се явява въглерод, кислород, алкални, тежки метали и т.н.
към текста >>
Можем да кажем: изпращайки в земната сфера тези отделени продукти, той постепенно е развил в себе си това, което като земен човек го въоръжава с
вол
я, чувства и мислене.
Защото всеки път, когато е ставало подобно отделяне, човечеството не е можело да остане на Земята - трябвало е да се отдели, за да усили до някаква степен отново вътрешните си сили, сега много по-фини, имащи по-душевна природа. След това то отново се връщало. Такава е същността на тези процеси, които в по-големи детайли можете да прочетете в моята книга «Въведение в тайната наука». Следователно тези явления се състоят в това, че човечеството принадлежи на вселената и само си подготвя земното обкръжение, изпращайки в земния свят нещата, които е отделило от себе си. И сега те се намират в земната област и заобикалят тук човека.
Можем да кажем: изпращайки в земната сфера тези отделени продукти, той постепенно е развил в себе си това, което като земен човек го въоръжава с воля, чувства и мислене.
Защото това, че човек като волеизявяващо, чувстващо и мислещо същество за времето между раждането и смъртта днес стои на органично-физическа основа, това се е развило във времето и стои във връзка със същества, които заради развитието на човечеството са се отделили с течение на времето от него и в тази отделеност са се превърнали в сегашните си форми.
към текста >>
Защото това, че човек като
вол
еизявяващо, чувстващо и мислещо същество за времето между раждането и смъртта днес стои на органично-физическа основа, това се е развило във времето и стои във връзка със същества, които заради развитието на човечеството са се отделили с течение на времето от него и в тази отделеност са се превърнали в сегашните си форми.
След това то отново се връщало. Такава е същността на тези процеси, които в по-големи детайли можете да прочетете в моята книга «Въведение в тайната наука». Следователно тези явления се състоят в това, че човечеството принадлежи на вселената и само си подготвя земното обкръжение, изпращайки в земния свят нещата, които е отделило от себе си. И сега те се намират в земната област и заобикалят тук човека. Можем да кажем: изпращайки в земната сфера тези отделени продукти, той постепенно е развил в себе си това, което като земен човек го въоръжава с воля, чувства и мислене.
Защото това, че човек като волеизявяващо, чувстващо и мислещо същество за времето между раждането и смъртта днес стои на органично-физическа основа, това се е развило във времето и стои във връзка със същества, които заради развитието на човечеството са се отделили с течение на времето от него и в тази отделеност са се превърнали в сегашните си форми.
към текста >>
Помислете за тези неща и ще си кажете: в сравнение с днешните растения, израстващи от твърди корени с твърди листа от Земята, или в сравнение с днешните дървета с техните силни ст
вол
ове, това са мимолетни образувания.
И ако сега си представите, че се връщате към още по-ранни времена, тогава всичко става още по-мимолетно, неясно. Да разгледаме това грандиозно, величествено зрелище, което ви описах: тези неопределени, подобни на восък кремъчно-киселинни образувания, в които се показват образци от растителния свят, всмукващи мекото белтъчно вещество с мека белтъчна субстанция, образуващи по такъв начин в земното обкръжение раззеленяващото се и увяхващо - него наблюдаваме отдолу нагоре.
Помислете за тези неща и ще си кажете: в сравнение с днешните растения, израстващи от твърди корени с твърди листа от Земята, или в сравнение с днешните дървета с техните силни стволове, това са мимолетни образувания.
Колко мимолетно е това в сравнение с днешния дъб, който наистина сам не се гордее със своята твърдост, но с която обикновено се гордеят околните жители, сравняващи себе си в своята честа слабост с твърдостта на дъба! Ако тази твърдост на сегашния дъб сравните с тези, бих казал, в благоухание възникващи, в благоухание изчезващи, оживяващи в атмосферата подобно на сенки, уплътняващи се, отново изчезващи растителни образувания, или ако сравните (да вземем очебийните случаи) днешния хипопотам или слон, с тяхната дебела кожа, или други живеещи в телесност същества, със съществата от тогавашните времена, излизащи от общия белтък в качеството на коагулирал белтък, които после включват варовика и в малко по-уплътнен вид се стягат във вид на намек за кости в животинското на Земята - трябва да употребя повече прилагателното: в «животинското» на Земята, - когато погледнете всичко това, обръщайки внимание на тази сегашна плътност, бих могъл да кажа, слоновост на Земята в сравнение с това, което е било някога, тогава няма да се съмнявате повече в това, че връщайки се още далеч назад, се стига до нещо все по-мимолетно.
към текста >>
50.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И по такъв начин човек използва - обяснявало се на ученика в ефеските Мистерии - как човек използва въздуха, за да поз
вол
и на словото да звучи; но в речта въздухът се превръща в най-близкия елемент, в огън, в топлина, и довежда мисълта от висотата на главата долу, вчленява я в тялото.
После ученикът се насочвал към все по-интимните вътрешни усещания и изживявания на словото - към това, по какъв начин би могъл да възприема. Нещо, приличащо на топлина, се издига от словото нагоре към главата и тази топлина, този огън обхваща мислите. Надолу тече нещо подобно на водния елемент; излива се надолу, както се изливат в човек секретите на жлезите.
И по такъв начин човек използва - обяснявало се на ученика в ефеските Мистерии - как човек използва въздуха, за да позволи на словото да звучи; но в речта въздухът се превръща в най-близкия елемент, в огън, в топлина, и довежда мисълта от висотата на главата долу, вчленява я в тялото.
И отново, при настъпване на промени в състоянието - изпращане нагоре на огън и изпращане надолу на това, което стои в словото, - въздухът се просмуква надолу под формата на вода, течност, подобна на секрецията на жлезите. Благодарение на това, словото за човека става вътрешно осезаемо. Словото се стича на капки надолу под формата на течен елемент.
към текста >>
Ще си поз
вол
я тук една лична забележка.
Ще си позволя тук една лична забележка.
Нещо съвършено чудесно се представя пред човек, който, имайки усет за такива неща, влиза в кабинет или музей по естествена история. Защото това е някаква чудна сбирка от инструменти за грандиозен оркестър, която симфонично звучи по най-прекрасен начин, когато влезете в подобен музей. Веднъж усетих това особено дълбоко, когато посетих музей в Триест и там, в резултат на особеното разположение на скелетите на животните, направено инстинктивно, действително една след друга звучаха на единия край на животните лунните тайни, а на другия край на животните - слънчевите тайни. И всичко като цяло беше пронизано от звучащо Слънце и звучащи планети. Тук именно се чувства връзката между тази живееща във варовика костна система, като скелет, и това, което е звучало някога на човека от тъчащата Вселена, звучало е като мирова тайна и едновременно като негова собствена тайна.
към текста >>
51.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Разсъдъкът питал, сърцето питало,
вол
ята питала - всичко, всичко питало.
И тези усещания предизвиквали у ученика преживяване на най-жив стремеж, когато го довеждали при тези две статуи, да разреши в душата си, да преодолее това, което му се явявало като велика загадка, да разбере какво, собствено, иска загадъчното: от една страна, загадъчността на това, което въобще са правили с него, а от друга страна, загадъчността, съдържаща се в самите тези фигури и в собственото му отношение към тези фигури. Всичко това действало по дълбок, необичайно дълбок начин върху учениците. И пред тези статуи те с цялата си душа и с целия си дух се превръщали в една колосална въпросителна. В своето душевно преживяване те сами себе си виждали като една колосална въпросителна. В тях всичко е било въпрос.
Разсъдъкът питал, сърцето питало, волята питала - всичко, всичко питало.
По тези неща, които нагледно са се провеждали в древността - сега е невъзможно, а и ненужно човек да се посвещава по такъв нагледен начин, -по тези неща днешният човек може да узнае каква палитра от усещания трябва да премине, за да се приближи действително до истината, въвеждаща в тайните на света. Защото макар и за сегашния ученик да е правилно да премине през такива неща по вътрешен, външно невидим път на развитие, все пак си остава съществено и съвременният ученик да премине през тази палитра на усещания, да преработи в себе си тези усещания посредством вътрешни медитативни преживявания. Самата скала на усещания може да бъде опозната по това, което е ставало вътрешно в кандидатите за посвещение, участващи във външните култове.
към текста >>
След преминаване на всичко това през душата, той бил вътрешно готов да се хване с цялата си душа за този образ, да живее с това, което е било Мирова Сила, сим
вол
изирана в този образ, тъй да кажем, да й се предаде.
Благодарение на подготвеното в ученика като отношение към трудностите по обикновения път на познание, той е бил също подготвен, до някаква степен, да възприеме този образ в качеството на това, което го освобождавало от тези трудности, макар и да не можел да победи в себе си съмненията в познанието. И той стигал до усещането, че не може да победи тези съмнения в познанието.
След преминаване на всичко това през душата, той бил вътрешно готов да се хване с цялата си душа за този образ, да живее с това, което е било Мирова Сила, символизирана в този образ, тъй да кажем, да й се предаде.
Той е бил готов за това, когато е възприемал излизащото от устата на жреца, което се явявало сякаш статуята е била буква, която представяла на ученика смисъла, съдържащ се в тези четири реда.
към текста >>
аз ще стана твое задо
вол
ство.
аз ще стана твое задоволство.
към текста >>
52.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Видяхме, че при посвещението в Хиберния посвещаваният е стоял пред две сим
вол
ични - тази дума трябва правилно да се разбере - статуи.
Видяхме, че при посвещението в Хиберния посвещаваният е стоял пред две символични - тази дума трябва правилно да се разбере - статуи.
Разказах ви, първо, какви свойства са имали тези статуи, и второ, през какви усещания и вътрешни душевни преживявания преминавал ученикът при съзерцание на тези статуи.
към текста >>
Ние самите, като хора, още не сме способни напълно да чувстваме този умиращ дух, сим
вол
изиран във външната природа от снега и леда, ако това не е предшествано от посвещение.
Оттогава ученикът бил научен да гледа на външния свят и да си казва, сега от този външен свят, истината, оставаща му завинаги: В света, който ни обкръжава, в този свят, от който имаме нашата външна телесност, в този свят нещо постоянно отмира. И в снежните кристали на зимата ние имаме външни знаци на постоянно умиращия в материята дух.
Ние самите, като хора, още не сме способни напълно да чувстваме този умиращ дух, символизиран във външната природа от снега и леда, ако това не е предшествано от посвещение.
към текста >>
Склонността на фантазията да няма истина, даже склонността към това да се задо
вол
ява от отношение към света, несъдържащо в себе си истина, а протичащо в произ
вол
ни субективни образи - тази склонност е била преживяна от ученика.
Склонността на фантазията да няма истина, даже склонността към това да се задоволява от отношение към света, несъдържащо в себе си истина, а протичащо в произволни субективни образи - тази склонност е била преживяна от ученика.
Сега от сънно-вълшебното лято той получавал прозрение: Аз мога да изнеса в света ставащото в мен като творяща в мен фантазия. От мен като фантазни образи израстват имагинации, имагинации на растения. Ако имам само фантазните образи, ще остана чужд на обкръжението ми. Ако имам имагинации, тогава отвътре от мен израства това, което после намирам в едни или други растения, в едни или други животни, в един или друг човек. Всичко, което намирам вътре в мен, съвпада с нещо, намиращо се извън мен.
към текста >>
Виждате, че това, което поз
вол
ява на посвещавания да проникне в тези съкровени светове, към които обаче човек принадлежи със своето същество, може да бъде достигнато по най-разнообразни начини.
Виждате, че това, което позволява на посвещавания да проникне в тези съкровени светове, към които обаче човек принадлежи със своето същество, може да бъде достигнато по най-разнообразни начини.
Когато разгледаме нещата така, както ви казах вчера и много пъти по-рано, тогава ще можете да си кажете: В различните мистерийни места съзерцанието на свръхсетивния свят се е достигало по най-различни начини. Защо са се стремили към такова разнообразие, защо над всички Мистерии не се е разливал еднообразен духовен път -за това ще си поговорим в следващите лекции. Днес само искам да посоча този факт. Но всички тези различни пътища на Мистериите са били предназначени да разкрият съкровените страни от живота на света и човека, на които отново и отново от най-различни гледни точки сме обръщали внимание при тези и други лекции и други съчинения.
към текста >>
53.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Ученикът се учил със силна вътрешна енергия отново да оживява в себе си тези състояния и после от тези състояния да поз
вол
ява да се приближи към него това, което сега отивало още по-далеч.
Ученикът се учил със силна вътрешна енергия отново да оживява в себе си тези състояния и после от тези състояния да позволява да се приближи към него това, което сега отивало още по-далеч.
Когато сега му се казвало, вътрешно съвсем произволно - след всичко преживяно от него - отново да изпадне в състояние на вътрешно вцепенение така, че да чувства организма си сякаш е нещо като минерал, т. е. като нещо съвсем чуждо, когато е чувствал своето телесно като нещо чуждо, а душата като издигаща се и обвиваща това минерално - тогава в състоянието на съзнание, възникващо от това, той отчетливо получавал съзерцание на предшестващото Земята Лунно битие.
към текста >>
Когато сега му се казвало, вътрешно съвсем произ
вол
но - след всичко преживяно от него - отново да изпадне в състояние на вътрешно вцепенение така, че да чувства организма си сякаш е нещо като минерал, т. е.
Ученикът се учил със силна вътрешна енергия отново да оживява в себе си тези състояния и после от тези състояния да позволява да се приближи към него това, което сега отивало още по-далеч.
Когато сега му се казвало, вътрешно съвсем произволно - след всичко преживяно от него - отново да изпадне в състояние на вътрешно вцепенение така, че да чувства организма си сякаш е нещо като минерал, т. е.
като нещо съвсем чуждо, когато е чувствал своето телесно като нещо чуждо, а душата като издигаща се и обвиваща това минерално - тогава в състоянието на съзнание, възникващо от това, той отчетливо получавал съзерцание на предшестващото Земята Лунно битие.
към текста >>
Защото ако само малко се загледате, вие ще можете да усетите, когато свободно се излагате на слънце, когато поз
вол
явате на слънцето да ви прониже, но не така, че да ви стане неприятно, неприятно във вътрешното усещане, когато така се изложите на слънце, давайки именно на светлината и топлината му приятно да пронижат вашето тяло, вашия организъм, тогава ще почувствате: всеки отделен ваш орган го усещате малко по-различно, отколкото преди.
Когато той повторно преживявал това, чувствал всичко, което може да бъде преживяно тук, издигайки се от Земята към етерните простори. Но докато той се движел към етерните простори, след като висините го приемели и го отнасяли в сините етерни далечини, там, навън, той чувствал как от края на пространствения свят в него прониквало нещо, което отново го оживявало, което днес бихме нарекли астрално; нещо, което се преживявало вътрешно и било свързано с човешкото същество много по-значително, много по-енергично, но което въпреки това не е могло да се възприема така силно, както днес се възприемат подобни неща; обаче то се свързвало с човешката душа така, както днес би се свързало с вътрешното човешко усещане, изпитвано, когато човек се подлага на обливане, освежаващо обливане със слънчева светлина в степен, в каквато той вътрешно се пронизва с неговите оживяващи, заставящи го да усети своята организация във всички детайли елементи; само че това усещане е било много по-енергично, силно, оживяващо.
Защото ако само малко се загледате, вие ще можете да усетите, когато свободно се излагате на слънце, когато позволявате на слънцето да ви прониже, но не така, че да ви стане неприятно, неприятно във вътрешното усещане, когато така се изложите на слънце, давайки именно на светлината и топлината му приятно да пронижат вашето тяло, вашия организъм, тогава ще почувствате: всеки отделен ваш орган го усещате малко по-различно, отколкото преди.
Вие наистина ще дойдете до такова състояние, в което можете вътрешно да опишете себе си.
към текста >>
Ако външно исторически честно се представят нещата, историческото описание на времето, когато загива древният Рим, ще се окаже до
вол
но оскъдно; по-късно текат разрушителните походи на преселенията на народите, които са били не така страшно забележителни външно, както си ги представят днешните хора; те са били поразителни само по отношение на предшестващото и последвалото спокойствие.
Обаче вижте колко бедни стават външните исторически съобщения за времето, което започва няколко столетия след възникването на Християнството и завършва приблизително през девето, десето столетие. Погледнете историческите трудове: във всички стари честни исторически трудове навсякъде ще намерите само съвсем кратки описания на това време, ще намерите много малко относно тези столетия. Едва по-късно нещата отново започват да стават по-подробни. Най-новите историци, малко професорски срамувайки се от факта, че материалът е толкова лош, вследствие на това, че те не описват нещо, което знаят, измислят всякакви фантастични конструкции и ги разполагат в тези столетия. Обаче всичко това е безсмислица.
Ако външно исторически честно се представят нещата, историческото описание на времето, когато загива древният Рим, ще се окаже доволно оскъдно; по-късно текат разрушителните походи на преселенията на народите, които са били не така страшно забележителни външно, както си ги представят днешните хора; те са били поразителни само по отношение на предшестващото и последвалото спокойствие.
Но ако просто изчислите днес, или бихте изчислили в предвоенния период, колко хора пътуват всяка година от Русия в Швейцария, ще получите по-голяма бройка хора от тези, които са пресекли същата територия в Европа във времената на преселението на народите. Всички тези неща са относителни. Така че, собствено, ако продължим в същия стил, в който се говори при описание на придвижването на народите, би трябвало да кажем: чак до предвоенния период всичко в Европа се намирало в постоянно преселение на народите, даже в Америка през океана. Отиванията в Америка са били по-многобройни от потоците при преселението на народите. Обаче това не искат да си го изяснят.
към текста >>
54.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Той научавал, че нашите външни сетива, а именно зрителното сетиво би погълнало целия човек, не би му поз
вол
ило да стигне до самостоятелност.
Така че трябва да си представите Земята, а в далечината - Сатурн, който изпълва цялата планетарна система с фино олово, с фина оловна субстанция. Тази фина оловна субстанция въздейства върху човека. Ние можем да намерим следи също и от това, което се съобщавало на посвещавания в Гърция, което този ученик се учил да разбира - а именно как действа оловото.
Той научавал, че нашите външни сетива, а именно зрителното сетиво би погълнало целия човек, не би му позволило да стигне до самостоятелност.
Човек само би виждал, без да бъде в състояние да осмисли видяното, да отстъпи от видяното и да каже: Аз виждам. Той би бил препълнен от зрението, ако го нямаше въздействието на оловото. Това въздействие на оловото прави човека самостоятелен, противопоставя го като Аз на възприемчивостта на външния свят, който живее в него. Тези сили на оловото навлизат отначало в етерното тяло, а после от етерното тяло по определен начин се просмукват във физическото тяло на човека. Благодарение на това той получава способност да има спомени, да притежава памет.
към текста >>
Така виждал ученикът този чуден процес, това чудно явление: тук сияело изразено сим
вол
ично това, което било в ръцете на бащината статуя, масата на металите, а това, което била Земята, се представяло - да кажем, например със своя варовик или с другите скални породи - насреща на това, което тук блестяло и обкръжавало със земна субстанция изливащите се метални същности, подобно на протегната от майчината статуя ръка, любовно приемаща това, което й се подавало в качеството му на метални сили от бащината статуя.
Така виждал ученикът този чуден процес, това чудно явление: тук сияело изразено символично това, което било в ръцете на бащината статуя, масата на металите, а това, което била Земята, се представяло - да кажем, например със своя варовик или с другите скални породи - насреща на това, което тук блестяло и обкръжавало със земна субстанция изливащите се метални същности, подобно на протегната от майчината статуя ръка, любовно приемаща това, което й се подавало в качеството му на метални сили от бащината статуя.
Това е било велико, мощно впечатление, защото в това виждали взаимодействие на космическото със земното в хода на еоните. И се учили правилно да усещат това, което предлагала Земята.
към текста >>
55.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
От всичко разказано от мен вчера, надявам се, ще разберете, че ако кажа за Аристотел, който събра в четвъртото дохристиянско столетие цялото знание, цялото познание на древността, че макар и да е поз
вол
ил да навлезе в Средна Европа някаква логическа система, той все пак е стоял на почвата на гръцката и общата мистерийна същност на онова време.
От всичко разказано от мен вчера, надявам се, ще разберете, че ако кажа за Аристотел, който събра в четвъртото дохристиянско столетие цялото знание, цялото познание на древността, че макар и да е позволил да навлезе в Средна Европа някаква логическа система, той все пак е стоял на почвата на гръцката и общата мистерийна същност на онова време.
Да, трябва даже да кажем, че този, който е в състояние да възприеме това нещо като мироглед, не само със съзнанието, но и с душата си, може в логическите изложения на Аристотел да почувства, че в основата на неговата логика и философия стои вътрешната връзка с тайните на природата. Това е била съдбата на Аристотел - да разпространи по Европа логическата система, което, ако мога така да се изразя, е неговият собствен път на развитие. За илюстрация може да се приведе този своеобразен факт: навярно би било немислимо Платон да стане учител на Александър, когато знаем, че Аристотел е можел да изпълни тази задача.
към текста >>
Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато поз
вол
иш на студената вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята.
И напротив, усети студената вода, студена вода в каквато и да е форма; само я усети. Собствено тук ти не се чувстваш уютно. В топлината на въздуха ти се чувстваш уютно, така уютно, сякаш топлият въздух се стреми да те отнесе в космическите простори. В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно. Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от студената вода и когато дадеш на студената вода извън теб да прави това, което тя иска да направи.
Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато позволиш на студената вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята.
Извън снежните кристали, наблюдавайки снежните кристали, ти се чувстваш на полагащото ти се място. Топлия въздух можеш да чувстваш само в себе си; и ти би искал да си позволиш да се отнесеш заедно с издигащия се топъл въздух в просторите на Вселената. Студената вода можеш да усетиш само извън себе си; и ти би искал, за да имаш родство с нея, да наблюдаваш резултатите й само със своите външни сетива.
към текста >>
Топлия въздух можеш да чувстваш само в себе си; и ти би искал да си поз
вол
иш да се отнесеш заедно с издигащия се топъл въздух в просторите на Вселената.
В топлината на въздуха ти се чувстваш уютно, така уютно, сякаш топлият въздух се стреми да те отнесе в космическите простори. В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно. Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от студената вода и когато дадеш на студената вода извън теб да прави това, което тя иска да направи. Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато позволиш на студената вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята. Извън снежните кристали, наблюдавайки снежните кристали, ти се чувстваш на полагащото ти се място.
Топлия въздух можеш да чувстваш само в себе си; и ти би искал да си позволиш да се отнесеш заедно с издигащия се топъл въздух в просторите на Вселената.
Студената вода можеш да усетиш само извън себе си; и ти би искал, за да имаш родство с нея, да наблюдаваш резултатите й само със своите външни сетива.
към текста >>
Тогавашното естествознание е работило невероятно много именно над това, да поз
вол
и да му въздейства многостранната човешка природа на Земята и да дойде до отговора на въпроса: каква праформа на човека стои, собствено, в основата на намеренията на Боговете?
Изучавайки отражението на лунната тайна в цветята, изучавайки отражението на планетите в металите, човек се научавал да познава и собствената си тайна на Земята посредством това трето обучение.
Тогавашното естествознание е работило невероятно много именно над това, да позволи да му въздейства многостранната човешка природа на Земята и да дойде до отговора на въпроса: каква праформа на човека стои, собствено, в основата на намеренията на Боговете?
към текста >>
56.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Тогава ученикът разбирал защо на олтара пред него поставяли три сим
вол
ично оформени стомни.
Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност. А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма. Това са били великите Богове, великите Богове на планетите, тези велики Богове на планетите, към които се обръщали така, че взорът на човека се отправял в мировото пространство, при това не само очите му, но и сърцето му е трябвало да вижда това, което е живеело в Слънцето, Марс и Меркурий, но което живее не само в това малко кръгче в мировото пространство, а живее навсякъде в него, и което преди всичко напира към човека. И после, след като отначало в ученика от северните гръцки Мистерии е бивал пробуден, бих могъл да кажа, величественият импулс чрез това, че взорът му е бил отправен към самите сфери на планетите, после взорът му толкова човешки се задълбочавал, че очите му в определена степен се обхващали от сърцето и той започвал да вижда душевно.
Тогава ученикът разбирал защо на олтара пред него поставяли три символично оформени стомни.
към текста >>
Но същественото е било, че с тези стомни в цялата им сим
вол
ична форма се извършвало свещенодействие, жертвено действие.
Веднъж използвахме имитации на тези стомни в едно евритмично представление на «Фауст»; и такива, каквито изглеждаха тогава, такива са били тези стомни в самотракийските северно-гръцки Мистерии.
Но същественото е било, че с тези стомни в цялата им символична форма се извършвало свещенодействие, жертвено действие.
В тези стомни извършвали нещо като свещено кадене с тамян, извършвали изгаряне, димът се стелел навън и в кълбящия се дим извършващият службата отец с мантрическа сила изричал три думи, за които ще говорим утре сутрин, и от тези димящи стомни се появявали фигурите на трима Кабири[1]. Те се появявали благодарение на това, че човешкото дихание, издишвано през мантрически-те думи формирало и предавало своята форма на кълбящата се и издигаща се субстанция, добавена в символичните стомни. В същото време, когато ученикът по такъв начин се учил да чете в своето собствено дихание, вдишването и издишването, в същото време когато се учил да чете това, което вписвало диханието му в дима, тогава едновременно той се учил да разбира какво са му говорили изпълнените с тайни планети от вътрешността на далечната Вселена. Защото сега той знаел: както единият от Кабирите се образувал благодарение на мантрическото слово и неговата сила, по такъв начин е бил образуван в действителност Меркурий; както се образувал вторият Кабир, така е било в действителност и с Марс; както се образувал третият Кабир, така е било в действителност и с Аполон, със Слънцето.
към текста >>
Те се появявали благодарение на това, че човешкото дихание, издишвано през мантрически-те думи формирало и предавало своята форма на кълбящата се и издигаща се субстанция, добавена в сим
вол
ичните стомни.
Веднъж използвахме имитации на тези стомни в едно евритмично представление на «Фауст»; и такива, каквито изглеждаха тогава, такива са били тези стомни в самотракийските северно-гръцки Мистерии. Но същественото е било, че с тези стомни в цялата им символична форма се извършвало свещенодействие, жертвено действие. В тези стомни извършвали нещо като свещено кадене с тамян, извършвали изгаряне, димът се стелел навън и в кълбящия се дим извършващият службата отец с мантрическа сила изричал три думи, за които ще говорим утре сутрин, и от тези димящи стомни се появявали фигурите на трима Кабири[1].
Те се появявали благодарение на това, че човешкото дихание, издишвано през мантрически-те думи формирало и предавало своята форма на кълбящата се и издигаща се субстанция, добавена в символичните стомни.
В същото време, когато ученикът по такъв начин се учил да чете в своето собствено дихание, вдишването и издишването, в същото време когато се учил да чете това, което вписвало диханието му в дима, тогава едновременно той се учил да разбира какво са му говорили изпълнените с тайни планети от вътрешността на далечната Вселена. Защото сега той знаел: както единият от Кабирите се образувал благодарение на мантрическото слово и неговата сила, по такъв начин е бил образуван в действителност Меркурий; както се образувал вторият Кабир, така е било в действителност и с Марс; както се образувал третият Кабир, така е било в действителност и с Аполон, със Слънцето.
към текста >>
57.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Искаме да погледнем към този своеобразен облик на розенкройцерския изследовател, стоящ в ранно-средновековната лаборатория, с неговото сериозно, често дълбоко замислено, но печално лице, без всякакъв разсъдъчен скепсис, но с дълбока неувереност на душата, без всякаква парализа на
вол
ята, но със съзнанието:
Скъпи мои приятели, поставих пред вашите души някои от мислите, които са определяли основното трагично настроение на средновековните изследователи.
Искаме да погледнем към този своеобразен облик на розенкройцерския изследовател, стоящ в ранно-средновековната лаборатория, с неговото сериозно, често дълбоко замислено, но печално лице, без всякакъв разсъдъчен скепсис, но с дълбока неувереност на душата, без всякаква парализа на волята, но със съзнанието:
към текста >>
О,
вол
я,
вол
я има в мен — как да я изведа на пътя, водещ до космическите Интелигенции?
О, воля, воля има в мен — как да я изведа на пътя, водещ до космическите Интелигенции?
към текста >>
58.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
След като ученикът е бил подготвен, благодарение на величественото, великолепно впечатление от Слънцето, е бил воден до това, да поз
вол
и да му въздействат особените качества на субстанцията на златото.
Разбира се, и днес много хора гледат през опушено стъкло Слънцето; обаче те не са подготвени в своята възприемателна способност за това, впечатлението, произвеждано от Слънцето, да си представят действително по такъв начин, че душата да би го имала като особено впечатление. За ученика в тези Мистерии впечатлението от приглушения слънчев диск - впечатление, получавано след дълги упражнения, - е било съвсем определено. И човек, който е можел да има това впечатление в качеството си на ученик на Посветените в Мистериите, никога вече не е можел да го забрави. С това впечатление ученикът е получавал нещо, което е можело да му даде по-голямо разбиране за определени неща, отколкото е имал дотогава.
След като ученикът е бил подготвен, благодарение на величественото, великолепно впечатление от Слънцето, е бил воден до това, да позволи да му въздействат особените качества на субстанцията на златото.
Посредством тази слънчева подготовка ученикът стигал до дълбоко разбиране на свойствата на златото.
към текста >>
59.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
От тогава този ден е сим
вол
на Христовата победа.
Неговата отличителна черта е, че Съществото което стои в самия център на християнското съзнание Христос Исус мина през смъртта, както неумолимо и строго ни напомня Разпетия петък. Христос Исус бе положен в гроба на времето и след изтичането на третия ден, Христос безвъзвратно се свърза с Битието на Земната планета. Този отрязък от време от Разпети петък до Неделята на Възкресението в епохата на християнството стана неговия най-изтъкнат и основен траурен празник. От тогава Неделята на Възкресението се почита като ден, в който Христовото Същество победи смъртта и строши оковите на гроба.
От тогава този ден е символ на Христовата победа.
По този начин пред нас застава истинското съдържание на Великденския празник: Смъртта, Спокойствието на гроба, Възкресението на Христос Исус.
към текста >>
В центъра на този празник стоеше един образ и в него беше представен Адонис, духовният сим
вол
на всичко, което блика в човека като сили на младостта, като духовен сим
вол
на всичко, което се изявява в човека като дух на красотата.
Нека вземем древния празник на Адонис. Определени предноазиатски народи го имаха в своя календар далеч преди християнското летоброене.
В центъра на този празник стоеше един образ и в него беше представен Адонис, духовният символ на всичко, което блика в човека като сили на младостта, като духовен символ на всичко, което се изявява в човека като дух на красотата.
към текста >>
Защото в образа на слизащия бог на красотата и на младежката сила, сим
вол
изиращ пред външния свят непобедимата и самоутвърждаваща се зародишна мощ, много хора виждаха това, което човек носеше или би могъл да носи в себе си като вътрешна стойност, като вътрешно достойнство и величие.
Разбира се, в известно отношение древните народи смесиха това, което духовното отражение съдържаше, с неговия земен образ. По този начин съответните древни религии до голяма степен приеха характера на един фетишизъм.
Защото в образа на слизащия бог на красотата и на младежката сила, символизиращ пред външния свят непобедимата и самоутвърждаваща се зародишна мощ, много хора виждаха това, което човек носеше или би могъл да носи в себе си като вътрешна стойност, като вътрешно достойнство и величие.
В съпровода на песнопения и други свещени ритуали, които издаваха най-дълбоката човешка мъка на света, хората спускаха това божествено изображение в морето ако морето се намираше наблизо, или пък в нарочно подготвено изкуствено езеро до мистерийния храм където то обитаваше в продължение на три дни. През тези три дни цялата човешка общност, която изповядваше този култ, се потапяше в неописуема сериозност и пълна тишина. След третия ден хората изваждаха божественото изображение от водата. Изведнъж предишните мелодии се обръщаха в ликуващи песни, в химни, прославящи завръщането на бога и повторното му сливане с живота.
към текста >>
И когато пред вас застане строгия преход на душата през изпитанията на смъртта с които тя не само изживява нея, смъртта, а постоянно и отново може да я вика в своите спомени тогава с един истински есенен трепет на сърцето, вие ще установите как тъкмо това божествено Същество, което е сим
вол
на красотата, младостта и величието на човека, как тъкмо това божествено Същество сега умира, как и то прави неизбежната крачка, на която е подчинен целия природен свят.
Цялата природа умира. Обаче докато всичко наоколо потъва в смъртта, вие трябва да изживеете онази част от човека, която само отчасти е сходна на смъртта. Човекът също умира. И за него рано или късно идва есен. И напълно естествено е за човешкото сърце когато се задава края на живота да се изпълни с дълбока тъга.
И когато пред вас застане строгия преход на душата през изпитанията на смъртта с които тя не само изживява нея, смъртта, а постоянно и отново може да я вика в своите спомени тогава с един истински есенен трепет на сърцето, вие ще установите как тъкмо това божествено Същество, което е символ на красотата, младостта и величието на човека, как тъкмо това божествено Същество сега умира, как и то прави неизбежната крачка, на която е подчинен целия природен свят.
Но точно сега, когато природата угасва в своята пустота, когато в природата нахлува неумолимата смърт, вие трябва да си спомните нещо съвсем друго. Сега вие трябва да си припомните, че преди да мине през Портата на смъртта, т.е. докато е тук в своето земно тяло, човекът се докосва само до такива неща и до такива изживявания, които са сродни с преходните, мимолетни и смъртни явления на есента. Обаче след смъртта, щом се оттегли от Земята и проникне в световния етер, там човекът продължава да изживява вече самия себе си, а не света. Тогава той вижда как става все по-голям, докато накрая, негов става сякаш целия Космос.
към текста >>
Великият есенен празник пораждаше у човека непоколебимата сигурност, или поне ясното предчувствие: смъртта, която всяка есен завладява целия природен свят, същата тази смърт връхлита и върху човека; тя връхлита дори и върху сим
вол
а на красотата, младостта и величието на човека бога Адонис.
Съответният мистериен празник в случая празника на Адонис съвпадаше с есенното повяхване, с есенната пустота, с радикалното есенно подчертаване на преходността в земните явления и факти, с есенния полъх на умирането и смъртта.
Великият есенен празник пораждаше у човека непоколебимата сигурност, или поне ясното предчувствие: смъртта, която всяка есен завладява целия природен свят, същата тази смърт връхлита и върху човека; тя връхлита дори и върху символа на красотата, младостта и величието на човека бога Адонис.
Богът Адонис също трябва да умре. И ние виждаме, че сега той се появява не другаде, а в земното съответствие на космическия етер, във водата. Обаче точно както Адонис се измъква и освобождава от водата, така и човешката душа се издига над „водата" на Космоса, т.е. над космическия етер. Това става приблизително три дни след като човек мине през Портата на смъртта.
към текста >>
Те не поз
вол
яваха вече Христос да бъде търсен в Слънцето.
Разбира се, ръководителите на древните Мистерии не можеха да грешат по отношение на Христовото Същество. Те добре знаеха, че благодарение на постигнатата независимост от физическото тяло, водеща до преходната смърт на душата, истинските посветени се извисяваха до Слънчевата сфера, където намираха Христос, и единствено от него, от Христос вътре в Слънцето, те получаваха импулса за възкресението на душата; те знаеха кой е Христос, защото се извисяваха до него. Тези древни посветени можеха да разберат Тайната на Голгота; от това, което стана на Голгота, те можеха да разберат, че онова Същество, което по-рано трябваше да бъде търсено в Слънцето, сега беше слязло при хората на Земята. Защо? Защото в хода на мировото развитие, природата на човека беше станала съвсем друга и онези процеси, които в древните Мистерии издигаха посветените до Христос в Слънцето, вече не можеха да бъдат прилагани. Методите на древното Посвещение бяха станали нещо невъзможно за човечеството.
Те не позволяваха вече Христос да бъде търсен в Слънцето.
И тогава той сам слезе при хората, за да предприеме един небивал акт, спрямо който тези земни хора можеха да имат ясно и будно съзнание.
към текста >>
Искам ли да продължа тази схематична рисунка, поз
вол
ете ми да отбележа и развитието на следващите епохи, с други думи на времето.
Искам ли да продължа тази схематична рисунка, позволете ми да отбележа и развитието на следващите епохи, с други думи на времето.
Ето едната година, втората, третата /в пространствен смисъл Земята е винаги тази, но по отношение на времето неща представим нещата по следния начин/. Сега тук се разиграва Мистерията на Голгота. Нека приемем, че един човек живее, да кажем, в осмото столетие. За да стигне до Христос, той не трябва да прибягва до Мистериите и до извисяването към Слънцето. За да стигне до Христос, той трябва да отправи поглед към повратния миг на времето, към началото на християнското летоброене, или с други думи към времето, когато стана Събитието на Голгота /рис.1 стрелката/.
към текста >>
И вече далеч не беше необходимо да се потапя нечие изображение в морето, като сим
вол
на едно или друго божествено присъствие.
Всичко, което се извършваше незабележимо и тайно в светилището на Мистериите, сега беше изнесено навън в историята. Всичко, което преди съществуваше само за посветените, сега стана достояние на народите.
И вече далеч не беше необходимо да се потапя нечие изображение в морето, като символ на едно или друго божествено присъствие.
Решаваща стана мисълта, решаващ стана споменът за Голгота. Външният символ, насочващ към едно изживяване, свързано с пространството, трябваше да бъде изместен от един спомен, лишен от всякаква сетивна образност, от един спомен, който просто не позволяваше на душата да забрави историческото Събитие от Голгота.
към текста >>
Външният сим
вол
, насочващ към едно изживяване, свързано с пространството, трябваше да бъде изместен от един спомен, лишен от всякаква сетивна образност, от един спомен, който просто не поз
вол
яваше на душата да забрави историческото Събитие от Голгота.
Всичко, което се извършваше незабележимо и тайно в светилището на Мистериите, сега беше изнесено навън в историята. Всичко, което преди съществуваше само за посветените, сега стана достояние на народите. И вече далеч не беше необходимо да се потапя нечие изображение в морето, като символ на едно или друго божествено присъствие. Решаваща стана мисълта, решаващ стана споменът за Голгота.
Външният символ, насочващ към едно изживяване, свързано с пространството, трябваше да бъде изместен от един спомен, лишен от всякаква сетивна образност, от един спомен, който просто не позволяваше на душата да забрави историческото Събитие от Голгота.
към текста >>
Човекът трябваше да гледа на материалния свята като един сим
вол
на духовния свят, тъй като самия материален свят не беше достатъчен, за да води човека към истините на Духа.
Есента изгуби възможността си постоянно да извлича съзнанието за Духа от умиращия природен свят. Човекът започна да се придържа към материята, да вярва в материята. А всъщност той имаше нужда да се придържа към това, което изобщо не умира в природата, към вложените в нея сили на растежа.
Човекът трябваше да гледа на материалния свята като един символ на духовния свят, тъй като самия материален свят не беше достатъчен, за да води човека към истините на Духа.
Есента нямаше вече тази сила, да мобилизира човешката душа и да я вдъхновява така, че зад преходния земен свят, тя да открива непреходния свят на Духа. Ето защо се стигна до там, че човекът трябваше да бъде подкрепен от външната природа, от възкресението във външния природен свят. Той трябваше да изпита непосредственото пролетно нарастване на Слънцето, светлината и топлината, да види с очите си неудържимото буйство на треви и цветя, на целия растителен свят. Човекът трябваше да почерпи сили от възкресението в природата и да се устреми към идеята за Възкресението.
към текста >>
Обаче външната природа не ни дава никакъв сим
вол
, никакъв завършен сим
вол
на човешката съдба след смъртта.
Засега обаче човечеството не разполага с необходимата сила, за да осъществи този преход. Засега нещата са така устроени, че човекът има нужда да се придържа към външната природа.
Обаче външната природа не ни дава никакъв символ, никакъв завършен символ на човешката съдба след смъртта.
Идеята за смърт та, мисълта за смъртта само тя продължаваше да живее в човека. Мисълта за Възкресението се отдалечаваше все по-безнадеждно от човека. И ако днес потърсим Възкресението като едно съдържание на вярата, ние ще установим, че за модерното човечество Възкресението не съществува.
към текста >>
60.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
А онези сили, които между раждането и смъртта поддържат човека като един жив и цялостен организъм и не му поз
вол
яват да се изостави на силите на разрушението и смъртта, силите които през целия земен живот на човека се борят срещу това разрушение защото те трябва да се борят срещу него тях ние дължим на влиянието на Луната, на Лунните сили, на Лунната мощ.
А онези сили, които между раждането и смъртта поддържат човека като един жив и цялостен организъм и не му позволяват да се изостави на силите на разрушението и смъртта, силите които през целия земен живот на човека се борят срещу това разрушение защото те трябва да се борят срещу него тях ние дължим на влиянието на Луната, на Лунните сили, на Лунната мощ.
към текста >>
Тези Слънчеви сили, тези Христови сили, които се спускат от космическото око на Слънцето, водят до там, че по време на моя земен живот вътрешно освободен аз мога да направя нещо от себе си, което Лунните сили никога не биха ми поз
вол
или.
И когато древният човек вдигаше поглед към Слънцето, той знаеше: Ето, аз съм застанал пред окото на света, от което извира силата на Христос. Това космическо око не ме подхвърля на предишната сковава ща необходимост, която тегнеше над мен при моето Лунно раждане, и която подчиняваше развитието ми единствено на веригата от необходимости.
Тези Слънчеви сили, тези Христови сили, които се спускат от космическото око на Слънцето, водят до там, че по време на моя земен живот вътрешно освободен аз мога да направя нещо от себе си, което Лунните сили никога не биха ми позволили.
към текста >>
Третата камера беше свързана с
вол
ята, с изучаването на
вол
ята.
Втората камера беше свързана с чувствата, с изучаването на чувствата.
Третата камера беше свързана с волята, с изучаването на волята.
Така че по този начин окултните кандидати изучаваха как всъщност е организиран човека с оглед на неговите мисли, чувства и воля, учеха се да познават онова, което има една или друга стойност в условията на земния живот. Строго погледнато, природознанието няма голяма стойност за човешкия живот на Земята. То се придобива преди още човекът да е слязъл в своето земно тяло. Тук обаче ние сме длъжни да си припомним: в духовния свят знанията не се изграждат според земната архитектура. Там дори музиката е духовен мелос, земната музика е само това, което се проецира долу в земния въздух; земната музика е само проекция на небесната музика, едва начина по който човек я приема в сърцето си, я прави нещо земно.
към текста >>
Така че по този начин окултните кандидати изучаваха как всъщност е организиран човека с оглед на неговите мисли, чувства и
вол
я, учеха се да познават онова, което има една или друга стойност в условията на земния живот.
Втората камера беше свързана с чувствата, с изучаването на чувствата. Третата камера беше свързана с волята, с изучаването на волята.
Така че по този начин окултните кандидати изучаваха как всъщност е организиран човека с оглед на неговите мисли, чувства и воля, учеха се да познават онова, което има една или друга стойност в условията на земния живот.
Строго погледнато, природознанието няма голяма стойност за човешкия живот на Земята. То се придобива преди още човекът да е слязъл в своето земно тяло. Тук обаче ние сме длъжни да си припомним: в духовния свят знанията не се изграждат според земната архитектура. Там дори музиката е духовен мелос, земната музика е само това, което се проецира долу в земния въздух; земната музика е само проекция на небесната музика, едва начина по който човек я приема в сърцето си, я прави нещо земно. Така е и с всичко, което в земния живот подлагаме на измерване.
към текста >>
3. системата „веществообмен-крайници" носител на
вол
ята.
3. системата „веществообмен-крайници" носител на волята.
към текста >>
61.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
А сега, поз
вол
ете ми да се задълбоча преди всичко в астрономическия аспект на Великденския празник.
А сега, позволете ми да се задълбоча преди всичко в астрономическия аспект на Великденския празник.
Но, за да се ориентираме в този астрономически аспект на Великденския празник, необходимо е да поговорим преди това за някои подробности от т.н. тайна на Луната.
към текста >>
Наред с този, ние имаме и друг образ на Луната намаляващия и изчезващ сърп, след който идва Но
вол
унието.
Ако наблюдаваме Луната външно, от земна гледна точка, тя ни се явява в една постоянна метаморфоза. Ние забелязваме Луната най-вече когато тя свети с пълния си диск. Да, ние наблюдаваме Луната, като междувременно приемаме, че тя е частично осветена: Наполовина, четвърт и т.н.
Наред с този, ние имаме и друг образ на Луната намаляващия и изчезващ сърп, след който идва Новолунието.
После цикъла отново стига до Пълнолунието.
към текста >>
Ние трябва да сме наясно, че когато отправяме поглед към онова, което според физическите представи застава пред нас като Пълнолуние, действувайки върху нас именно от физическа гледна точка, за нас то се явява като нещо съвсем различно от Но
вол
унието, което впрочем не достига до нас като сетивно възприятие.
Обаче по този начин значението, което има Луната за Земята и особено за човечеството, далеч не се изчерпва.
Ние трябва да сме наясно, че когато отправяме поглед към онова, което според физическите представи застава пред нас като Пълнолуние, действувайки върху нас именно от физическа гледна точка, за нас то се явява като нещо съвсем различно от Новолунието, което впрочем не достига до нас като сетивно възприятие.
Независимо от това обаче, ние съвсем не трябва да игнорираме нито Новолунието, нито неговите въздействия върху нас. И ако имаме съзнание за космическите връзки и отношения, ще знаем: Ето, сега е момента на Новолунието... сега Луната обръща към нас своята невидима, но затова пък още по-духовна страна и тази страна или „фаза" е много по-духовна от фазата на Пълнолунието, когато нощем Луната ни залива с обилната си светлина.
към текста >>
Независимо от това обаче, ние съвсем не трябва да игнорираме нито Но
вол
унието, нито неговите въздействия върху нас.
Обаче по този начин значението, което има Луната за Земята и особено за човечеството, далеч не се изчерпва. Ние трябва да сме наясно, че когато отправяме поглед към онова, което според физическите представи застава пред нас като Пълнолуние, действувайки върху нас именно от физическа гледна точка, за нас то се явява като нещо съвсем различно от Новолунието, което впрочем не достига до нас като сетивно възприятие.
Независимо от това обаче, ние съвсем не трябва да игнорираме нито Новолунието, нито неговите въздействия върху нас.
И ако имаме съзнание за космическите връзки и отношения, ще знаем: Ето, сега е момента на Новолунието... сега Луната обръща към нас своята невидима, но затова пък още по-духовна страна и тази страна или „фаза" е много по-духовна от фазата на Пълнолунието, когато нощем Луната ни залива с обилната си светлина.
към текста >>
И ако имаме съзнание за космическите връзки и отношения, ще знаем: Ето, сега е момента на Но
вол
унието... сега Луната обръща към нас своята невидима, но затова пък още по-духовна страна и тази страна или „фаза" е много по-духовна от фазата на Пълнолунието, когато нощем Луната ни залива с обилната си светлина.
Обаче по този начин значението, което има Луната за Земята и особено за човечеството, далеч не се изчерпва. Ние трябва да сме наясно, че когато отправяме поглед към онова, което според физическите представи застава пред нас като Пълнолуние, действувайки върху нас именно от физическа гледна точка, за нас то се явява като нещо съвсем различно от Новолунието, което впрочем не достига до нас като сетивно възприятие. Независимо от това обаче, ние съвсем не трябва да игнорираме нито Новолунието, нито неговите въздействия върху нас.
И ако имаме съзнание за космическите връзки и отношения, ще знаем: Ето, сега е момента на Новолунието... сега Луната обръща към нас своята невидима, но затова пък още по-духовна страна и тази страна или „фаза" е много по-духовна от фазата на Пълнолунието, когато нощем Луната ни залива с обилната си светлина.
към текста >>
След като минаваше през изпитанията, очакващи го между смъртта и новото раждане, след като ако поз
вол
ите този израз привършваше сметките си с духовния свят, той се отправяше към Земята, за да се свърже с материалните субстанции, които му се предоставяха от страна на родителската двойка.
космическо съществувание.
След като минаваше през изпитанията, очакващи го между смъртта и новото раждане, след като ако позволите този израз привършваше сметките си с духовния свят, той се отправяше към Земята, за да се свърже с материалните субстанции, които му се предоставяха от страна на родителската двойка.
Обаче преди да е осъществил чрез своя Аз и своето астрално тяло свързването си със физическото тяло, човекът трябваше да се облече с едно етерно тяло и това етерно тяло той вземаше от Космоса.
към текста >>
Обратно: С духовното излъчване на Луната което съвпада с Но
вол
унието в Космоса нахлуват такива сили, от каквито човек се нуждае, за да изгради вътрешната страна на своето етерно тяло.
Обратно: С духовното излъчване на Луната което съвпада с Новолунието в Космоса нахлуват такива сили, от каквито човек се нуждае, за да изгради вътрешната страна на своето етерно тяло.
към текста >>
Така че способността на човека да изгражда външната и вътрешната страна на своето етерно тяло, зависи именно от този ритъм между светлия диск на Пълнолунието и потъващия в мрака сърп на Но
вол
унието.
Така че способността на човека да изгражда външната и вътрешната страна на своето етерно тяло, зависи именно от този ритъм между светлия диск на Пълнолунието и потъващия в мрака сърп на Новолунието.
към текста >>
И ако ми поз
вол
ите едно образно сравнение естествено това е само едно сравнение аз бих казал: онези духовни Същества отправяха своя взор преди всичко към това, което беше важно и ново за тях, т.е.
Целият духовен живот на Луната зависеше от начина, по който духовните Същества, намиращи се в нея наблюдаваха панорамата на Всемира, на Космоса.
И ако ми позволите едно образно сравнение естествено това е само едно сравнение аз бих казал: онези духовни Същества отправяха своя взор преди всичко към това, което беше важно и ново за тях, т.е.
те отправяха взор към подвижните звезди на нашата планетарна система. И всичко, което ставаше на Луната както впрочем и правилната употреба на Лунните сили от страна на човека, т.е. правилното изграждане на неговото етерно тяло всичко това зависеше от резултатите на наблюдението, което осъществяваха тези Лунни Същества, взирайки се в подвижните звезди на нашата планетарна система: Меркурий, Слънце и т.н.
към текста >>
Духовното наблюдение, до което човек израстваше в Мистериите, го изправяше пред една жива и залята от светлина Луна, а не пред нещо сим
вол
ично и абстрактно.
И тогава той изживяваше говора не като продукт на ларинкса, а го изживяваше като Миров говор, пораждан от силите на Марс. Човекът се движеше не просто като местеше ходилата и нозете си, а според законите по които Меркурий управляваше всяко движение в Космоса. Човекът не се впускаше в мъчителни усилия, за да спечели някаква мъдрост, която впрочем в материалистическата епоха е само едно безумие, а непосредствено се потапяше в мъдростта на Юпитер; обаче той можеше да се потопи в мъдростта на Юпитер, единствено чрез това, че можеше да се съедини с Лунните Същества, които наблюдаваха този Юпитер. И ако човек постигаше точно това Посвещение, за което говорим, той се оказваше изцяло поставен в стихията на Лунната светлина. Той беше като че ли из оставен от Земята, а продължаваше да живее като едно същество, потопено в Лунната светлина, но в една особена, конфигурирана Лунна светлина; в Лунната светлина, която беше модифицирана според това, което живееше на другите планети от нашата планетарна система.
Духовното наблюдение, до което човек израстваше в Мистериите, го изправяше пред една жива и залята от светлина Луна, а не пред нещо символично и абстрактно.
Чрез Посвещението човек стигаше до едно ясно и конкретно съзнание за Лунните Същества, както например днес той може ясно и конкретно да си представи една разходка до Базел и обратно.
към текста >>
Този род Посвещение поз
вол
яваше на човека да знае, че той може да се обръща към Слънцето едва чрез Лунния преход, едва чрез Лунното съществувание на своето собствено същество.
Етерните тела имаха нужда не от силите на Слънцето, а от силите на по-горните съставни части на човешкото същество от силите на Азът и на астралното тяло. Съвсем ясно беше: за етерното тяло човекът трябва да се обръща не към Слънцето, а към планетите. Към Слънцето той трябва да се обръща за астралното тяло и за Азът. Цялата вътрешна сила на Азът зависи от Слънцето. Това беше второто, до което достигнаха посветените в тайните на Луната: Етерното тяло принадлежи към планетарната система; астралното тяло и Азът вземат своите сили от Слънцето.
Този род Посвещение позволяваше на човека да знае, че той може да се обръща към Слънцето едва чрез Лунния преход, едва чрез Лунното съществувание на своето собствено същество.
Човекът знаеше: „Слънцето изпраща светлината си към Луната, защото то не трябва да я предаде непосредствено на мен. После обаче светлината на Луната влиза в съюз с планетарните сили. И едва с тяхна помощ аз мога да изградя моето етерно тяло".
към текста >>
неговото сим
вол
изиране в неделния ден.
Всичко това премина в спомените на човека, но стана абстрактно... Обаче той трябва да стигне до светлината на Луната... Макар и несъзнателно, без никакво ясно вникване в това забравено човешко изживяване, хората усещаха: ето, сега, не самия човек, но все пак „нещо" се издига към пълната Луна, към първо то Пълнолуние след началото на пролетта. И какво може да стори сега това Пълнолуние? То може да съзерцава и възприема Слънцето, с други думи, то съзерцава и възприема първия ден, посветен на Слънцето, първата неделя, която идва след пролетното Пълнолуние. Точно както по-рано от „наблюдателния пункт" на Луната Христофорус съзерцаваше Слънчевото Същество, така и сега Луната съзерцава Слънцето, т.е.
неговото символизиране в неделния ден.
към текста >>
62.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
Така хората се явяват като най-важното звено в е
вол
юцията на човечеството.
Но преди всичко от гледна точка на свободата необходимо е да проявим дълбоко уважение, да изпитаме истински трепет и страхопочитание към бъдещите срещи с Духа, до които може да ни издигне новото Посвещение. Защото без уважение, без трепет и страхопочитание, не е възможно никакво истинско познание, не е възможен никакъв духовен живот. И ние се вживяваме истински в нашите празници, само ако те ни помагат да приемем в душата си поне малко от този трепет, от това страхопочитание пред Духа; само ако се научим по възможно най-интимния начин да вникваме в историческите събития като в проявления на Духа. А засега нещата са така устроени, че в хода на повтарящите се земни животи, хората постоянно слизат в една или друга инкарнация. По този начин от миналите епохи те донасят своите предишни изживявания в следващите епохи.
Така хората се явяват като най-важното звено в еволюцията на човечеството.
Обаче независимо от характера на дадена епоха, човекът съществува в определено обкръжение. И в този смисъл, най-същественото обкръжение в поредицата на неговите инкарнации, неговата същинска жизнена среда това бяха Мистериите. Най-решителната крачка в еволюцията на човечеството е не друга, а тъкмо пренасянето на онези изживявания, които хората имаха в Мистериите било то в нови и съответствуващи на развитието Мистерии, било то направо в познанието.
към текста >>
Най-решителната крачка в е
вол
юцията на човечеството е не друга, а тъкмо пренасянето на онези изживявания, които хората имаха в Мистериите било то в нови и съответствуващи на развитието Мистерии, било то направо в познанието.
А засега нещата са така устроени, че в хода на повтарящите се земни животи, хората постоянно слизат в една или друга инкарнация. По този начин от миналите епохи те донасят своите предишни изживявания в следващите епохи. Така хората се явяват като най-важното звено в еволюцията на човечеството. Обаче независимо от характера на дадена епоха, човекът съществува в определено обкръжение. И в този смисъл, най-същественото обкръжение в поредицата на неговите инкарнации, неговата същинска жизнена среда това бяха Мистериите.
Най-решителната крачка в еволюцията на човечеството е не друга, а тъкмо пренасянето на онези изживявания, които хората имаха в Мистериите било то в нови и съответствуващи на развитието Мистерии, било то направо в познанието.
към текста >>
Да, така възникна инспирацията в Аристотел, която му поз
вол
и да мотивира по един нов и общочовешки начин посланието на Космоса.
И сега вече никой не Ви спира, можете да решите така или иначе, имате напълно свободен избор. Сега комбинациите от а б в г д могат да се окажат за Вас вълнуващи или досадни; и това всъщност е нещо много абстрактно, възможно най-абстрактно. И все пак, комбинирани по правилния начин, тази абстракция дава истинския Фауст! А как стояха нещата с инспирацията на Аристотел? Те стояха така, сякаш древния звук от Луната се появи отново, сякаш в него Аристотел и Александър си спомниха какво точно означаваше пожара в Ефес и как този пожар изнесе нагоре в космическия етер самата тайна на Ефес.
Да, така възникна инспирацията в Аристотел, която му позволи да мотивира по един нов и общочовешки начин посланието на Космоса.
Само че космическото послание не е съставено от а б в г д е.
към текста >>
Извънредно важно е, че тъкмо на тези великденски лекции ако ми поз
вол
ите този израз всички ние ясно усещаме празничното ликуване на основния антропософски стремеж.
Рано или късно неизбежно ще се стигне до там, че хората отново ще открият космическата мъдрост и невидимата духовна светлина, които сега са като оковани в един гроб. Хората отново ще четат в Космоса; хората на всяка цена ще изживеят възкресението, което лежи скрито в тъмния преход между две духовни епохи. И ние, скъпи мои приятели, сме тук, за да изнесем отново навън всичко, което е скрито от погледа на човека. Ние сме тук, за да възобновим Великдена като едно дълбоко и покъртващо изживяване за цялото човечество. И ако в други случаи сме изтъквали, че Антропософията е едно Коледно изживяване, една опитност, свързана с рождението на Исус от Назарет, сега сме в правото си да заявим: в своето цялостно въздействие Антропософията е едно Великденско изживяване, една опитност за Възкресението, свързано с гроба на Христос Исус.
Извънредно важно е, че тъкмо на тези великденски лекции ако ми позволите този израз всички ние ясно усещаме празничното ликуване на основния антропософски стремеж.
Днес ние вече сме в състояние да се издигнем до един духовен живот, който се разиграва непосредствено „зад прага", да се потопим в него и да кажем: О, в далечното минало човечеството беше озарено от онова божествено-духовно откровение, което все още припламваше в Ефес. Но сега всичко това е заровено в гроба! Как да го извадя от там? Защото нима то не е все пак там, нима е невъзможно да бъде отново намерено, там в неговия гроб?
към текста >>
63.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Днешните представи за мисъл, чувство и
вол
я и техните еквиваленти в праисторическите ориенталски народи: вместо умствени образи – преживяване на главата като отражение на цялата Земя; вместо емоционални преживявания – преживяване на гърдите и собственото сърце като образ на земното обкръжение и Слънцето; вместо индивидуална
вол
я – осъзнаване на собствената човешка същност в движенията на крайниците и възприемане чрез това на връзката със звездния свят.
Духовната история на човечеството във връзка с развитието на паметта.
Днешните представи за мисъл, чувство и воля и техните еквиваленти в праисторическите ориенталски народи: вместо умствени образи – преживяване на главата като отражение на цялата Земя; вместо емоционални преживявания – преживяване на гърдите и собственото сърце като образ на земното обкръжение и Слънцето; вместо индивидуална воля – осъзнаване на собствената човешка същност в движенията на крайниците и възприемане чрез това на връзката със звездния свят.
Развитие на паметта: локализирана памет, свързана с външни знаци; произход на паметниците. Ритмическата памет като източник на метричната поезия. Времевата памет започва от времето на колонизацията на Гърция.
към текста >>
64.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
В тези вечерни часове на нашите Рождественски събрания ми се иска да ви представя такъв обзор на земната е
вол
юция на човечеството, който да ви помогне по-проникновено и интензивно да осъзнаете природата и битието на съвременния човек.
В тези вечерни часове на нашите Рождественски събрания ми се иска да ви представя такъв обзор на земната еволюция на човечеството, който да ви помогне по-проникновено и интензивно да осъзнаете природата и битието на съвременния човек.
Защото именно в настоящия момент от историята, когато вече наблюдаваме подготвянето на събития от извънредна важност за цялата човешка цивилизация, всеки мислещ човек трябва да бъде готов да си зададе въпроса: "По какъв начин възниква съвременната конфигурация, съвременната организация на душата? Как е възникнала тя в дългия ход на еволюцията? " Защото не може да се отрича, че в настоящето може да се проникне, само опитвайки се да разбереш, как то се корени в миналото.
към текста >>
Как е възникнала тя в дългия ход на е
вол
юцията?
В тези вечерни часове на нашите Рождественски събрания ми се иска да ви представя такъв обзор на земната еволюция на човечеството, който да ви помогне по-проникновено и интензивно да осъзнаете природата и битието на съвременния човек. Защото именно в настоящия момент от историята, когато вече наблюдаваме подготвянето на събития от извънредна важност за цялата човешка цивилизация, всеки мислещ човек трябва да бъде готов да си зададе въпроса: "По какъв начин възниква съвременната конфигурация, съвременната организация на душата?
Как е възникнала тя в дългия ход на еволюцията?
" Защото не може да се отрича, че в настоящето може да се проникне, само опитвайки се да разбереш, как то се корени в миналото.
към текста >>
Съвременната епоха обаче, е крайно пристрастна относно е
вол
юцията на човека и човечеството.
Съвременната епоха обаче, е крайно пристрастна относно еволюцията на човека и човечеството.
Преди всичко се смята, че човек за цялото време, което наричаме история, - ако вземем живота на душата и духа му, - е оставал в общи линии такъв, какъвто е сега. По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл. Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток. Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило. След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно.
към текста >>
Да се пренесем сега в далечното минало на човешката е
вол
юция и да разгледаме населението на Древния Изток, по отношение на което китайците и индусите, познати от историята, са само по-късни потомци.
Да се пренесем сега в далечното минало на човешката еволюция и да разгледаме населението на Древния Изток, по отношение на което китайците и индусите, познати от историята, са само по-късни потомци.
Тоест ще се върнем хиляди години назад. Ако разгледаме човешкото същество от тази древна епоха, то ще намерим, че то е живяло съвсем не така, че да може да си каже: "В главата ми има спомен за нещо преживяно, за нещо, което ми се е случило във външния живот". То е нямало такива вътрешни преживявания; те просто не са съществували за него. Неговата глава не е била пълна с идеи и мисли. Съвременният човек със свойствения му повърхностен маниер смята, че както ние сега имаме идеи, мисли и представи, така е било винаги при хората в историческите времена; но в този случай това не е така.
към текста >>
Ние знаем, че нашата
вол
я живее в крайниците.
Отново, например, ние сега казваме: "Искам да отида".
Ние знаем, че нашата воля живее в крайниците.
Древните хора от Изтока са имали съвсем друго преживяване. Това, което наричаме воля, за тях било съвсем неизвестно. Силно се заблуждаваме, ако вярваме, че това, което наричаме мислене, чувстване и воление е съществувало сред древните източни народи. Това при тях съвсем го е нямало. Те са имали преживяване на главата, което е било преживяване на Земята.
към текста >>
Това, което наричаме
вол
я, за тях било съвсем неизвестно.
Отново, например, ние сега казваме: "Искам да отида". Ние знаем, че нашата воля живее в крайниците. Древните хора от Изтока са имали съвсем друго преживяване.
Това, което наричаме воля, за тях било съвсем неизвестно.
Силно се заблуждаваме, ако вярваме, че това, което наричаме мислене, чувстване и воление е съществувало сред древните източни народи. Това при тях съвсем го е нямало. Те са имали преживяване на главата, което е било преживяване на Земята. На тях е било свойствено преживяването на гърдите или сърцето, което се е явявало преживяване на земното обкръжение чак до Слънцето. Слънцето е съответствало на преживяване на сърцето.
към текста >>
Силно се заблуждаваме, ако вярваме, че това, което наричаме мислене, чувстване и
вол
ение е съществувало сред древните източни народи.
Отново, например, ние сега казваме: "Искам да отида". Ние знаем, че нашата воля живее в крайниците. Древните хора от Изтока са имали съвсем друго преживяване. Това, което наричаме воля, за тях било съвсем неизвестно.
Силно се заблуждаваме, ако вярваме, че това, което наричаме мислене, чувстване и воление е съществувало сред древните източни народи.
Това при тях съвсем го е нямало. Те са имали преживяване на главата, което е било преживяване на Земята. На тях е било свойствено преживяването на гърдите или сърцето, което се е явявало преживяване на земното обкръжение чак до Слънцето. Слънцето е съответствало на преживяване на сърцето. Те са имали още такива преживявания, като чувство на разширение и разпростряност вътре в тялото си.
към текста >>
Затова когато човек в тези древни времена е искал да изрази преживяване, което е имал като
вол
еизявяващо човешко същество (ползвайки съвременния език), той не е казвал: "Аз отивам".
Затова когато човек в тези древни времена е искал да изрази преживяване, което е имал като волеизявяващо човешко същество (ползвайки съвременния език), той не е казвал: "Аз отивам".
Можем да видим това от самите думи, които е употребявал. Той също така не е казвал: "Аз сядам". Ако изследваме тънкостите на древните езици, то навсякъде ще намерим, че за действието, което описваме като казваме "аз отивам", - древният източен човек е казвал: "Марс ме движи, Марс е активен в мен". При придвижване, в краката някак се е усещал импулсът на Марс. Съприкосновението с предметите, докосването с ръце се е изразявало с думите: "В мен действа Венера".
към текста >>
Всичко, което става в историческата е
вол
юция на човека, има за свой източник и причина вътрешната природа на човека.
Всичко, което става в историческата еволюция на човека, има за свой източник и причина вътрешната природа на човека.
Ако повече се стремяхме към честност, бихме признали, че съвременните хора нямат ни най-малка представа за дълбочинната основа на обичая да се издигат паметници. Ние ги поставяме по навик. Обаче те се явяват остатъци на древни паметници и знаци, оставяни от човека в онези времена, когато още не е имал памет като сега и е бил приучен, във всяко място където е преживял нещо, да оставя паметен знак, за да може отново да преживее в главата си събитието, когато се върне там; защото главата е можела да извика отново всичко, което е било свързано със Земята. "Ние предаваме на Земята преживяванията на нашата глава" – е бил принципът в древните времена.
към текста >>
Хубаво е понякога да се казва: аз няма да помня едно или друго, а ще оставя там или пък на друго място знак или нарези; или: аз ще поз
вол
я на душата си да си спомни за преживяното само свързвайки го със знака или нарезите.
Дори и до сега за духовното развитие на човека е добре понякога да се използва способността за този род памет – памет, която не е вътре в него, а която се разкрива във връзка с външния свят.
Хубаво е понякога да се казва: аз няма да помня едно или друго, а ще оставя там или пък на друго място знак или нарези; или: аз ще позволя на душата си да си спомни за преживяното само свързвайки го със знака или нарезите.
Аз ще окача, например, в ъгъла на моята стая, изображение на Божията майка и когато изображението е пред мен, ще започна да преживявам в душата си всичко, което мога да преживея, обръщайки се с цялата си душа към Божията майка. Защото в къщите на хората, когато отидем малко на изток в Европа, нас ни посрещат изображения на Божията майка; не е необходимо даже да стигаме до Русия и тях ги намираме навсякъде в Източна Европа. Всички преживявания от такъв характер, всъщност са остатъци от епохата на локализираната памет. Това е външна памет, тя е свързана с мястото.
към текста >>
Тази наша съвършено абстрактна памет е третата степен в е
вол
юцията на паметта.
Тук пред нас отново е наследството от времената, когато ритмическата памет е преобладавала, когато човек не е имал памет за това, което просто е преживявал, а е имал памет само за това, което е преживявал в повторенията, в ритмичната форма. Във всеки случай, трябвало е да има сходство в редицата свързани думи. "Основното и главното", "скала и камък": подобни ритмични изрази са последен остатък на хипертрофирания стремеж да се сведе всичко до ритъм, защото в тази втора епоха, която е последвала епохата на локализираната памет, всичко неритмизирано не се е задържало. Ритмическата памет е била източник на цялото древно изкуство на стихосложението, тоест на цялата метрическа поезия. Едва на третия стадий се развило това, което ни е познато до днес, - времевата памет, когато вече нямаме в пространството пункт, към който привързваме спомена си и не зависим повече от ритъма, а това, което бива отнесено в потока на времето, може по-късно да бъде извикано отново.
Тази наша съвършено абстрактна памет е третата степен в еволюцията на паметта.
към текста >>
Да извикаме в ума си този момент в човешката е
вол
юция, когато ритмическата памет е преминавала във времева, когато за пръв път се е появила тази памет, която ние с нашата абстрактна ограниченост на мисленето считаме за съвсем естествена; памет, с помощта на която ние извикваме нещо в образна форма, без да се нуждаем повече за възпроизвеждането от полусъзнателни или безсъзнателни ритмични повторения.
Да извикаме в ума си този момент в човешката еволюция, когато ритмическата памет е преминавала във времева, когато за пръв път се е появила тази памет, която ние с нашата абстрактна ограниченост на мисленето считаме за съвсем естествена; памет, с помощта на която ние извикваме нещо в образна форма, без да се нуждаем повече за възпроизвеждането от полусъзнателни или безсъзнателни ритмични повторения.
Епохата на прехода от ритмическа памет към времева е времето, когато Древният Изток е колонизирал Гърция, момент, описван в историята като появяване на колониите, разпространявани в Европа от Азия. Когато гърците са разказвали за героите, които дошли от Азия и Египет, за да се заселят на гръцка земя, те всъщност разказвали, как великите герои излезли от страните на ритмическата памет в търсене на климат, където ритмическата памет е можела да премине във времева, в помнене във времето.
към текста >>
И вътре в тази е
вол
юция на паметта стои цялото развитие на цивилизацията между атлантската катастрофа и възникването на гръцката цивилизация – всичко това, което е стигнало до нас от Древна Азия, по-скоро, под формата на митове и легенди, отколкото като история.
И вътре в тази еволюция на паметта стои цялото развитие на цивилизацията между атлантската катастрофа и възникването на гръцката цивилизация – всичко това, което е стигнало до нас от Древна Азия, по-скоро, под формата на митове и легенди, отколкото като история.
Ние няма да стигнем до разбиране на еволюцията на човечеството на Земята, вглеждайки се само във външните феномени, изследвайки външните документи: необходимо е да фокусираме вниманието си върху вътрешната еволюция на човека; трябва да се съобразяваме с развитието на такива неща, като способността на паметта, преминаваща в еволюцията си от външното във вътрешното същество на човека.
към текста >>
Ние няма да стигнем до разбиране на е
вол
юцията на човечеството на Земята, вглеждайки се само във външните феномени, изследвайки външните документи: необходимо е да фокусираме вниманието си върху вътрешната е
вол
юция на човека; трябва да се съобразяваме с развитието на такива неща, като способността на паметта, преминаваща в е
вол
юцията си от външното във вътрешното същество на човека.
И вътре в тази еволюция на паметта стои цялото развитие на цивилизацията между атлантската катастрофа и възникването на гръцката цивилизация – всичко това, което е стигнало до нас от Древна Азия, по-скоро, под формата на митове и легенди, отколкото като история.
Ние няма да стигнем до разбиране на еволюцията на човечеството на Земята, вглеждайки се само във външните феномени, изследвайки външните документи: необходимо е да фокусираме вниманието си върху вътрешната еволюция на човека; трябва да се съобразяваме с развитието на такива неща, като способността на паметта, преминаваща в еволюцията си от външното във вътрешното същество на човека.
към текста >>
От друга страна, те биха се усещали нещастни в своя душевен живот (както става при нас, когато чувстваме, че нещо самопроиз
вол
но се изтрива от нашата памет), ако не са били обкръжени от паметни знаци, които им напомняли за преживяното.
При хората от древните времена, които развили локализираната памет, не е било така. Те нищо не са знаели за тези нишки на паметта.
От друга страна, те биха се усещали нещастни в своя душевен живот (както става при нас, когато чувстваме, че нещо самопроизволно се изтрива от нашата памет), ако не са били обкръжени от паметни знаци, които им напомняли за преживяното.
И не само паметните знаци, оставени от тях самите, но и въздигнатите от предците им, от братята и сестрите, - знаци, сходни по конструкция с техните собствени и довеждащи ги до контакт с родствениците. Това, което ние вътрешно усещаме като предпоставка за невредимост на нашия Аз, хората от миналите времена са търсили извън себе си.
към текста >>
Ние прекарахме пред нашия поглед цялата картина на тези промени в човешката душа, за да проникнем в тяхното значение в историята на човешката е
вол
юция.
Ние прекарахме пред нашия поглед цялата картина на тези промени в човешката душа, за да проникнем в тяхното значение в историята на човешката еволюция.
Чрез изследване на подобни неща, върху историята започва да се хвърля светлина. Днес аз исках да покажа с частен пример, как се е развивала човешката душа по отношение на способността за памет. Ще видим в хода на следващите лекции, че събитията от историята започват да се разкриват в истинския си облик, когато можем да ги озарим със светлина, излизаща от познанието на човешката душа.
към текста >>
65.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Докато е пребивавал в този сън наяве, в сънно бодърстване, той е виждал навсякъде образи, намиращи се само в повече или по-малко сим
вол
ично съответствие с това, което сега ние наблюдаваме в ясни, точни очертания; в качеството си на посветен обаче, той е достигал до виждане на нещата такива, каквито ги виждаме ние сега в нашето обичайно съзнание; посветените с помощта на своето развито съзнание са могли да изучават това, което днешните деца учат в училище.
Каква е била природата и? Отговорът изумява, защото работата е там, че посветеният от Древния Изток е достигал същото съзнание, което вие имате сега! Вие го развивате по съвсем естествен начин на втората или третата година от живота си. Никой в Древния Изток не е достигал това състояние на съзнанието по естествен начин, а са го развивали в себе си изкуствено. Посветеният е трябвало да го изработи от сънищата наяве.
Докато е пребивавал в този сън наяве, в сънно бодърстване, той е виждал навсякъде образи, намиращи се само в повече или по-малко символично съответствие с това, което сега ние наблюдаваме в ясни, точни очертания; в качеството си на посветен обаче, той е достигал до виждане на нещата такива, каквито ги виждаме ние сега в нашето обичайно съзнание; посветените с помощта на своето развито съзнание са могли да изучават това, което днешните деца учат в училище.
И различието не е било в съдържанието. Разбира се , на тях не са им били известни абстрактните форми на буквите, които имаме сега: писмените знаци са се намирали в много по-тясна връзка с предметите и процесите в Космоса. Четене и писане, въпреки това, са изучавали в онези дни само посветените, защото писмо и четмо могат да се изучават, само ако притежаваш това ясно интелектуално съзнание, което е естествено за съвременния човек.
към текста >>
Ако бих могъл да се пренеса в настройката на ума на човека от онова време и бих срещнал такъв псевдопосветен, тоест съвременен човек с обикновени способности, аз би трябвало да кажа за него: той може да пише, той изписва върху хартията знаци, които значат нещо, и не знае, каква дя
вол
ска работа е да правиш това, без да носиш в себе си съзнанието, че можеш да го правиш, само бидейки проводник на божественото космическо съзнание; той не знае, че човек може да поставя такива знаци върху хартията, само когато може да усеща, как бог се проявява в неговата ръка, в самите пръсти, проявява се в неговата душа, поз
вол
явайки и да изрази себе си чрез тези букви.
Да допуснем, че някъде, тук или там, би възникнал отново този свят на Древния Изток, населен с човешки същества, имащи този род съзнание, който е бил присъщ на хората от тези времена, и вие се появите сред тях с вашето днешно съзнание; тогава за тях вие бихте били посветени. Различието не е в съдържанието на съзнанието. Вие бихте били посветени. Но от момента, в който тези хора биха ви признали за посветени, те незабавно биха се постарали да ви прогонят от страната с всички средства, които са им достъпни; защото за тях би било съвсем ясно, че посветеният не трябва да научава нещата по такъв начин, както ние ги научаваме сега. Той не би трябвало, например, да умее да пише, както ние умеем да пишем сега.
Ако бих могъл да се пренеса в настройката на ума на човека от онова време и бих срещнал такъв псевдопосветен, тоест съвременен човек с обикновени способности, аз би трябвало да кажа за него: той може да пише, той изписва върху хартията знаци, които значат нещо, и не знае, каква дяволска работа е да правиш това, без да носиш в себе си съзнанието, че можеш да го правиш, само бидейки проводник на божественото космическо съзнание; той не знае, че човек може да поставя такива знаци върху хартията, само когато може да усеща, как бог се проявява в неговата ръка, в самите пръсти, проявява се в неговата душа, позволявайки и да изрази себе си чрез тези букви.
Различието тук е скрито не в съдържанието на съзнанието, а в способа за постигане и разбиране на нещата. Именно при посветения от древните времена това е ставало по съвсем друг начин, отколкото при съвременния човек, имащ същото по отношение на съдържанието. Прочетете книгата ми "Християнството като мистичен факт", новото издание което неотдавна се появи, и ще намерите още в началото нещо аналогично относно природата на посветения от древните времена. И наистина, така става винаги в хода на световното развитие. Това, което се развива в човека в следващия период по естествен път, е трябвало в предните епохи да идва чрез посвещение.
към текста >>
На човека от онези времена би се сторило страшно варварско, ако някой е умеел да пише с тази настройка на ума, с която ние сега можем да пишем; това би му се сторило наистина дя
вол
ско.
И така, виждаме как в древноизточните времена духовното дълбоко е прониквало в природата, в цялото природно битие. Но ние намираме също сред тези народи нещо такова, което на повечето от нас може да се стори крайно варварско.
На човека от онези времена би се сторило страшно варварско, ако някой е умеел да пише с тази настройка на ума, с която ние сега можем да пишем; това би му се сторило наистина дяволско.
От друга страна, на много съвременни хора им се струва варварско това, което в Азия през тези отдалечени времена е било съвсем естествено: а именно, това, че народите, мигриращи от запад на изток, често с крайна жестокост са покорявали жителите на дадена местност, заграбвали им земята, а тях самите поробвали. Обаче, в основни линии, такова е съдържанието на източната история по цяла Азия. Докато хората са притежавали, както съм описвал, високо духовна представа за нещата, тяхната външна история е протичала в постоянни завоевания на чужди земи, чието население поробвали. Несъмнено, това ще се стори на мнозина крайно варварско. Сега, макар и да има още завоевателни войни, хората ги възприемат като компромис със съвестта.
към текста >>
В онези времена, обаче, човек е имал съвсем чиста съвест относно тези завоевателни войни, той е чувствал, че такива завоевания са били поз
вол
ени от боговете.
Обаче, в основни линии, такова е съдържанието на източната история по цяла Азия. Докато хората са притежавали, както съм описвал, високо духовна представа за нещата, тяхната външна история е протичала в постоянни завоевания на чужди земи, чието население поробвали. Несъмнено, това ще се стори на мнозина крайно варварско. Сега, макар и да има още завоевателни войни, хората ги възприемат като компромис със съвестта. И това е вярно даже относно тези, които поддържат и защитават такива войни; те тежат на съвестта им.
В онези времена, обаче, човек е имал съвсем чиста съвест относно тези завоевателни войни, той е чувствал, че такива завоевания са били позволени от боговете.
Стремежът към мир, любовта към мира, която е възникнала по-късно и е обхванала по-голямата част на Азия, в същност е продукт на по-късна цивилизация. Териториалните завоевания и поробването на населението са характерни черти на ранната цивилизация на Азия. Колкото по-дълбоко се потапяме в доисторическите времена, толкова повече там намираме такива завоевания. Войните на Ксеркс и други подобни на него, са наистина бледни сенки на това, което е ставало в ранните епохи.
към текста >>
Поз
вол
ете да ви обрисувам в качеството на пример нещо често случващо се.
Но съществува определен принцип, стоящ в основата на тези завоевания. Притежавайки тези състояния на съзнанието, които съм ви описвал, човек се е намирал в съвсем други отношения с близките си, а също и със заобикалящия го свят. Определените различия между различните части на населената Земя са изгубили сега водещата си роля. В онова време тези различия са се проявявали по съвсем друг начин.
Позволете да ви обрисувам в качеството на пример нещо често случващо се.
към текста >>
В преодоляването на другия народ, той се е стремял към това, което му е било нужно за собствената му е
вол
юция.
Това, което в наши дни постигаме като индивиди, в онези времена се е постигало чрез съвместно живеене с другите. Народът, които е гледал на света като победител и господар, - младият народ, не разполагащ със силата на разсъдъка, - се е нуждаел в обкръжението си, така да се каже, от народ, който е имал в себе си повече сили на смъртта.
В преодоляването на другия народ, той се е стремял към това, което му е било нужно за собствената му еволюция.
И така, ние намираме, че тези източни битки, често толкова плашещи и представящи ни се в толкова варварски аспект, в действителност не са нищо друго, от импулси за човешкото развитие. Те са били необходими. Човечеството не би могло да се развива на Земята, ако не бяха тези ужасни войни и битки, които ни се струват толкова варварски.
към текста >>
Но именно поради това, че има такова възприятие, той се лишава от свободна
вол
я.
Но как се е отнасял човек към такова познание? Той по никакъв начин не е гледал на познанието, постигнато по такъв начин, с безразличието, с което гледат на познанието и истината днес. Съществувало е строго морално начало в човешкото преживяване на познанието. Ако обърнем нашия поглед върху случващото се с неофитите в мистериите, то следва да опишем това така: когато избраните индивиди, преминавайки сурови вътрешни изпитания, са се посвещавали във виждането на природата, достъпно днес за всеки, те съвсем естествено са имали следното чувство: ето човека с неговото обичайно съзнание. Той вижда множество елементарни същества, реещи се във въздуха.
Но именно поради това, че има такова възприятие, той се лишава от свободна воля.
Той напълно принадлежи на божествено-духовния свят. – Защото в този сън наяве, волята не е свободна, по скоро, тя е нещо, вливащо се в човека като божествена воля. И посвещаваният, който е виждал, как тези имагинации се отнасят към мълнията, се е научавал да казва благодарение на своя посветител: аз трябва да бъда човек, притежаващ в света свобода без богове, за когото боговете са изключени от дълбините на мировото съдържание. В известно отношение за посветения това, което виждате в точни контури, е било отритнато от боговете съдържание на света, в което е влизал посвещаваният, за да стане независим от боговете.
към текста >>
– Защото в този сън наяве,
вол
ята не е свободна, по скоро, тя е нещо, вливащо се в човека като божествена
вол
я.
Съществувало е строго морално начало в човешкото преживяване на познанието. Ако обърнем нашия поглед върху случващото се с неофитите в мистериите, то следва да опишем това така: когато избраните индивиди, преминавайки сурови вътрешни изпитания, са се посвещавали във виждането на природата, достъпно днес за всеки, те съвсем естествено са имали следното чувство: ето човека с неговото обичайно съзнание. Той вижда множество елементарни същества, реещи се във въздуха. Но именно поради това, че има такова възприятие, той се лишава от свободна воля. Той напълно принадлежи на божествено-духовния свят.
– Защото в този сън наяве, волята не е свободна, по скоро, тя е нещо, вливащо се в човека като божествена воля.
И посвещаваният, който е виждал, как тези имагинации се отнасят към мълнията, се е научавал да казва благодарение на своя посветител: аз трябва да бъда човек, притежаващ в света свобода без богове, за когото боговете са изключени от дълбините на мировото съдържание. В известно отношение за посветения това, което виждате в точни контури, е било отритнато от боговете съдържание на света, в което е влизал посвещаваният, за да стане независим от боговете.
към текста >>
Всичко това е било изразено по удивителен начин от Омир.* /*Виж Омир "Одисея", XI песен, стихове 489-491; думите на Ахил в подземния свят./ Където и да е поз
вол
явал на троянците да надделеят над гърците, навсякъде ни дава да видим този контраст.
Всичко това е било изразено по удивителен начин от Омир.* /*Виж Омир "Одисея", XI песен, стихове 489-491; думите на Ахил в подземния свят./ Където и да е позволявал на троянците да надделеят над гърците, навсякъде ни дава да видим този контраст.
Можете да видите това, например, в характерните фигури на Хектор и Ахил. И в този контраст е изразено това, което е имало място на границата между Азия и Европа. Азия, която в онези древни времена е имала излишък на живот, е жадувала смъртта. Европа е имала - на гръцка почва – излишък на смърт в човека и човек не е можел да добие правилно отношение към нея. По такъв начин, от друга гледна точка, виждаме Европа и Азия противопоставени една на друга.
към текста >>
Защото това е имало дълбоко и мощно влияние върху е
вол
юцията на човека и без неговото разбиране ние не можем да стигнем до истинско разбиране на развитието, чрез което преминаваме в сегашното време.
Утре ще разгледаме по детайлно контраста, за който само загатнах в края на днешната лекция, и, по такъв начин, да се приближим до по-пълно разбиране на прехода от Азия към Европа.
Защото това е имало дълбоко и мощно влияние върху еволюцията на човека и без неговото разбиране ние не можем да стигнем до истинско разбиране на развитието, чрез което преминаваме в сегашното време.
към текста >>
66.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Знаете, че от позиция на духовната наука ние придаваме огромно значение на така наречената атлантска катастрофа (в нейните последствия за човешката е
вол
юция), която е претърпяла Земята във времената, обичайно известни като ледников период.
В първите две уводни лекции ние се постарахме да придобием разбиране за това радикално изменение в устройството на човешката душа и характер, което е станало в хода на човешкото развитие - както доисторическото, така и историческото. За днешната лекция – във всеки случай за началото и – няма да ни се наложи да се връщаме няколко хилядолетия назад.
Знаете, че от позиция на духовната наука ние придаваме огромно значение на така наречената атлантска катастрофа (в нейните последствия за човешката еволюция), която е претърпяла Земята във времената, обичайно известни като ледников период.
Това е бил последния акт в изчезването на Атлантския континент, който сега е дъно на Атлантическия океан; след това имаме, както често сме описвали, пет последващи културни епохи, стигащи до нашето време. Първите две от тях не са оставили следа в историческата традиция, защото литературата, останала на Изток, даже всичко това, което се съдържа в изумителните Веди, в дълбоката ведическа философия, е само отзвук на това, което би ни се наложило да описваме, при желание да изобразим тези древни епохи. В моята книга "Въведение в тайната наука" аз вече говорих за тях като за древноиндийска и древноперсийска епохи.
към текста >>
Без да си изясним това, ние няма да разберем хода на събитията в е
вол
юцията на човечеството.
Те влизат в него, проникват в него и стават част от него. В онези ранни епохи, когато човек е преживявал някакво обособяване на своята душевно-духовна природа от своето физическо-етерно, той е знаел, че Ангелите, Архангелите и другите същества, чак до по-високите йерархии, самите са същността на духовните субстанции, които проникват в неговата душа и дух и стават, ако можем така да се изразим, част от него самия. Така, че във всеки миг от живота си той е можел да каже: в мен живеят боговете. И той е гледал на своя аз не като на сътворен долу, със средствата на физическите и етерни субстанции, а като на дарено по милост свише, като на идващо от йерархиите. И като товар или, по скоро, като каруца в живота, в която той е бил принуден да се придвижва във физическия свят, - така си е представял той своята физическо-етерна природа.
Без да си изясним това, ние няма да разберем хода на събитията в еволюцията на човечеството.
към текста >>
Но на тази личност и е било ясно, че тя има, сякаш двойствена природа, - от една страна, духовно-душевна природа, в която се спускат боговете, а от друга страна - физическо-етерна, в която влизат физически и етерни земни и космически субстанции, - представителите на човечеството от онова време вече са стояли пред прехода към следващата степен на човешката е
вол
юция.
В някакъв град в Мала Азия – той е наречен в епоса Ерех* - живеел човек, принадлежащ към типа на завоевателя, за който говорихме в последната лекция, - тип, който закономерно е произлязъл от душевните и социални условия на епохата. /*Градът е наречен в Библията (Битие 10, 10) Ерех; клинописният текст го именува Урук./ Епосът го нарича Гилгамеш. Значи, имаме работа с личност, която е запазила множество особености на човечеството от по-ранните времена.
Но на тази личност и е било ясно, че тя има, сякаш двойствена природа, - от една страна, духовно-душевна природа, в която се спускат боговете, а от друга страна - физическо-етерна, в която влизат физически и етерни земни и космически субстанции, - представителите на човечеството от онова време вече са стояли пред прехода към следващата степен на човешката еволюция.
Този преход се състои в следното: аз-съзнанието, което не много преди това се е намирало в душевно-духовната част, сега, ако може така да се каже, се е потопило във физическо-етерната част, така че Гилгамеш е бил един от тези, които престанали да казват "аз" на духовно-душевната част от своето същество, тази, в която те са усещали присъствието на боговете, а казвали "аз" на това, което е било в тях от земното и етерното. Това е било ново устройство на душата.
към текста >>
Знаете, че по време на атлантската епоха душите се спускали – едни по-рано, другите по-късно - на Земята от разни планети, бидейки отделени там от Земята на много ранна степен от земната е
вол
юция.
Затова е станало така, че, когато тази личност по стара привичка е завладяла града, който в епоса е наречен Ерех, в града възникнал смут. Отначало Гилгамеш предизвикал неприязън. В него виждали чужд човек и той, всъщност, не би могъл сам да се справи с всички трудности, които възникнали в резултат на завземането на града. След това се появила, - защото съдбата я е довела тук, - друга личност. Епосът за Гилгамеш я назовава Еабани.*/*В клинописния текст е наречена Енкиду или Енгиду./ Тази личност сравнително късно се е спуснала на Земята от планетарното съществуване, което земното човечество е водело в продължение на някое време и описание на което, можете да намерите в книгата “Въведение в тайната наука”.
Знаете, че по време на атлантската епоха душите се спускали – едни по-рано, другите по-късно - на Земята от разни планети, бидейки отделени там от Земята на много ранна степен от земната еволюция.
към текста >>
И така, когато разглеждаме следващия живот и развитието на личността, която в епоса носи името Гилгамеш, ние трябва да виждаме в нея съвместната дейност на две личности, при това по такъв начин, че в следващите години от живота си Гилгамеш получава интуиции и озарения от Еабани и продължава да действа, макар и сам, но не просто от собствената си
вол
я, а от
вол
ята на двамата, от сливането на двете
вол
и.
В онези времена това са изразявали по следния начин: нещо, което всъщност е духовна сила от висок порядък, е действало в Ерех като животинска сила, като страшна, призрачна животинска сила. Всевъзможни беди се стоварили върху жителите - физически болести, а също душевни разстройства. В резултат личността, привързана към Гилгамеш, наречена в епоса Еабани, умряла, но, за да може мисията на другата личност да бъде продължена на Земята, тя останала в духовна връзка с тази личност даже след смъртта си.
И така, когато разглеждаме следващия живот и развитието на личността, която в епоса носи името Гилгамеш, ние трябва да виждаме в нея съвместната дейност на две личности, при това по такъв начин, че в следващите години от живота си Гилгамеш получава интуиции и озарения от Еабани и продължава да действа, макар и сам, но не просто от собствената си воля, а от волята на двамата, от сливането на двете воли.
към текста >>
Било е напълно възможно, или за духовно същество, което никога не се е въплъщавало на Земята, да действа чрез
вол
ята на земна личност, или, както в този случай, за човек, който е преминал през на прага на смъртта и е имал следсмъртно съществуване, да говори и действа чрез
вол
ята на някаква личност на Земята.
Това, което ви представих тук, е било нещо напълно осъществимо в онези древни времена. Животът на човешките мисли и чувства не е бил тогава толкова единен и неделим, както сега. Затова човек не е можел да има опит със свободата в този смисъл, в който го имаме сега.
Било е напълно възможно, или за духовно същество, което никога не се е въплъщавало на Земята, да действа чрез волята на земна личност, или, както в този случай, за човек, който е преминал през на прага на смъртта и е имал следсмъртно съществуване, да говори и действа чрез волята на някаква личност на Земята.
Така е било с Гилгамеш. И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира. Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му. Всичките му усилия са били насочени към това, с едни или други средства да проникне в самата сърцевина на този проблем. Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш.
към текста >>
И от това, което е възникнало от сливането на двете
вол
и, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира.
Това, което ви представих тук, е било нещо напълно осъществимо в онези древни времена. Животът на човешките мисли и чувства не е бил тогава толкова единен и неделим, както сега. Затова човек не е можел да има опит със свободата в този смисъл, в който го имаме сега. Било е напълно възможно, или за духовно същество, което никога не се е въплъщавало на Земята, да действа чрез волята на земна личност, или, както в този случай, за човек, който е преминал през на прага на смъртта и е имал следсмъртно съществуване, да говори и действа чрез волята на някаква личност на Земята. Така е било с Гилгамеш.
И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира.
Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му. Всичките му усилия са били насочени към това, с едни или други средства да проникне в самата сърцевина на този проблем. Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш. Мистериите все още са имали собствени традиции, и в техните традиции се е съхранявало също в значителна степен живото знание, съществувало на Земята в атлантските времена, когато древната, първоначална мъдрост е управлявала сред хората.
към текста >>
Каква роля сме играли в е
вол
юцията на Земята?
Такa, че особеност на тези две личности е било това, че в описваната инкарнация те са били неспособни – заради особеното устройство на душата – да се доближат до мистериите на своята родина. Този, когото епоса нарича Еабани, е бил близо до мистериите благодарение на своето пребиваване в извънземните области на Космоса; този, когото наричали Гилгамеш, преживял своего рода посвещение в следатлантски мистерии, което породило, обаче, само незрял плод. В резултат и двамата чувствали в съществото си нещо, което ги приближавало до първичните времена на земното човечество. И двамата могли да се запитат: как станахме такива?
Каква роля сме играли в еволюцията на Земята?
Нали сме станали такива благодарение на еволюцията на Земята; какъв път сме изминали?
към текста >>
Нали сме станали такива благодарение на е
вол
юцията на Земята; какъв път сме изминали?
Такa, че особеност на тези две личности е било това, че в описваната инкарнация те са били неспособни – заради особеното устройство на душата – да се доближат до мистериите на своята родина. Този, когото епоса нарича Еабани, е бил близо до мистериите благодарение на своето пребиваване в извънземните области на Космоса; този, когото наричали Гилгамеш, преживял своего рода посвещение в следатлантски мистерии, което породило, обаче, само незрял плод. В резултат и двамата чувствали в съществото си нещо, което ги приближавало до първичните времена на земното човечество. И двамата могли да се запитат: как станахме такива? Каква роля сме играли в еволюцията на Земята?
Нали сме станали такива благодарение на еволюцията на Земята; какъв път сме изминали?
към текста >>
Тайното знание, което се култивирало във всички мистерии на Азия, било преди всичко космическо знание; мистерийната мъдрост и учение разкривали източниците на земната е
вол
юция във връзка с Космоса.
Тайното знание, което се култивирало във всички мистерии на Азия, било преди всичко космическо знание; мистерийната мъдрост и учение разкривали източниците на земната еволюция във връзка с Космоса.
Така,че в тези мистерии пред човека се откривал жив образ - такъв, който би могъл да се превърне в него в животворни идеи, - панорамен обзор на това, как се е развивала Земята и как във вренето и кипенето на субстанциите и силите на Земята, през всички слънчеви, лунни и земни периоди на еволюцията, човек се е развивал заедно с всички тези субстанции. Всичко това в най-жив образ се е поднасяло на човека.
към текста >>
Така,че в тези мистерии пред човека се откривал жив образ - такъв, който би могъл да се превърне в него в животворни идеи, - панорамен обзор на това, как се е развивала Земята и как във вренето и кипенето на субстанциите и силите на Земята, през всички слънчеви, лунни и земни периоди на е
вол
юцията, човек се е развивал заедно с всички тези субстанции.
Тайното знание, което се култивирало във всички мистерии на Азия, било преди всичко космическо знание; мистерийната мъдрост и учение разкривали източниците на земната еволюция във връзка с Космоса.
Така,че в тези мистерии пред човека се откривал жив образ - такъв, който би могъл да се превърне в него в животворни идеи, - панорамен обзор на това, как се е развивала Земята и как във вренето и кипенето на субстанциите и силите на Земята, през всички слънчеви, лунни и земни периоди на еволюцията, човек се е развивал заедно с всички тези субстанции.
Всичко това в най-жив образ се е поднасяло на човека.
към текста >>
"Въведение в тайната наука", а също "Е
вол
юцията от гледна точка на истината" (GA 132) и лекция от 01. 12.
И когато започнат умозрително да тълкуват това, което предлага съвременното научно знание, тогава стигаме до прелестни резултати! Защото само чрез духовно виждане може да се проникне в условията, преобладаващи в прадревните времена. Но подобно духовно видение, отнасящо се до първичните състояния на Земята и човечеството,* се е достигало от ефеските ученици, когато те се отъждествявали с образа на богинята. /*Виж.
"Въведение в тайната наука", а също "Еволюцията от гледна точка на истината" (GA 132) и лекция от 01. 12.
1923 г. във "Форми на Мистериите" (GA 232)./ Те стигали до виждане на това, че преди обкръжението на Земята (сегашната атмосфера) е било не такова: на мястото на днешната атмосфера като обкръжение на Земята е имало крайно разреден белтък, летливо-течно белтъчно вещество. И те виждали, как всичко живо на Земята е черпело сили за своето съществуване от това летливо-течно белтъчно вещество, което било разпространено над Земята; и също, всичко живеело в това вещество. Те виждали, как това, което вече съществувало в някакъв смисъл вътре във веществото, - фино разпределено, навсякъде стремящо се към кристализация (виж рис. на стр.
към текста >>
И когато наблюдаваме, по какъв начин тези личности са намирали след това пътя си в историята на земното развитие, можем да видим, как благодарение на преживяванията на душата в предишните времена, (тези преживявания имат своето кармическо продължение в следващия земен живот) се подготвят такива неща, които придобиват съвсем друга форма в последващия живот, след като тези личности още един път встъпват в земната е
вол
юция на човечеството.
- философ/. Освен това в тях е имало ясно съзнание, че човек в своя душевен живот може да бъде съединен не само с хоризонтално разпростряното около него по Земята, но и с това , което извисява, когато той сам достига висините на своето същество. Такава е била вътрешната организация на душите на тези две личности, които действали съвместно в началото на египетско-халдейската епоха, а след това са живели заедно във времената на Хераклит и после във връзка с мистериите на Ефес. И сега тази съвместна дейност може да бъде проследена по-нататък. Душевната организация, която се е развила при двамата, преминала през смърт, през духовния свят и започнала да се готви за земния живот, който е трябвало пак да постави задачи, които сега, разбира се, изглеждали съвсем по друг начин.
И когато наблюдаваме, по какъв начин тези личности са намирали след това пътя си в историята на земното развитие, можем да видим, как благодарение на преживяванията на душата в предишните времена, (тези преживявания имат своето кармическо продължение в следващия земен живот) се подготвят такива неща, които придобиват съвсем друга форма в последващия живот, след като тези личности още един път встъпват в земната еволюция на човечеството.
към текста >>
67.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Поз
вол
ете да ви обрисувам преживяванията на човек, посвещаван в ирландските мистерии в следатлантската епоха.
Мистериите на Хиберния, ирландските мистерии, са съществували дълго време. Те са останали все още към времето на основаване на християнството и това са били мистерии, които в най-достоверен вид са съхранили определени черти на древното учение на мъдростта на атлантските народи.
Позволете да ви обрисувам преживяванията на човек, посвещаван в ирландските мистерии в следатлантската епоха.
Преди да получи посвещение, той е трябвало да бъде строго подготвен; подготовката, през която е трябвало да премине преди влизането в мистериите, винаги е била в онези времена необичайно строга и сурова. Човек, собствено, е трябвало да преобрази вътрешно своето душевно устройство, цялата своя човешка конституция. В Хибернийските мистерии се е смятало за особено важно, ученикът да се научи да разпознава в мощно вътрешно преживяване, какво в неговото обкръжение е илюзорно, - във всички тези неща, на които човек приписва съществуване на основата на своето сетивно възприятие. Тогава той би могъл да осъзнае всички трудности и препятствия, които среща човек, когато се стреми към истината, автентичната истина. И на него му показвали, как, всъщност, всичко, което ни заобикаля в сетивния свят, е илюзия и че истината се скрива зад илюзиите, така че истинското битие е фактически недостъпно за човека чрез сетивно възприятие.
към текста >>
Учениците са ги подготвяли по такъв начин, че в началото, изхождайки от отчаяние, те се задо
вол
явали с илюзиите Те изпадали в състояние на отчаяние: възприеманата от тях илюзорност е била толкова всемогъща и толкова всеобемаща, че е било невъзможно да се пробие през нея.
Учениците са ги подготвяли по такъв начин, че в началото, изхождайки от отчаяние, те се задоволявали с илюзиите Те изпадали в състояние на отчаяние: възприеманата от тях илюзорност е била толкова всемогъща и толкова всеобемаща, че е било невъзможно да се пробие през нея.
И в живота на тези ученици ние винаги намираме настройката: прекрасно, тогава ние трябва да останем в илюзиите. Но това значи: ние трябва да изгубим почва под краката си, защото не трябва да се стои твърдо на почвата на илюзиите. – Наистина, скъпи мои приятели, за строгостта и суровостта на подготовката в древните мистерии едва ли можем да добием представа. Хората биха се втрещили от ужас пред това, какво изисква действителното вътрешно развитие.
към текста >>
И това преживяване на вътрешността на човека, искаща да излезе от кожата, поз
вол
явало на ученика да получи ново озарение.
А във връзка с другата, мъжка статуя, той имал друго преживяване. Той чувствал, като че всичко живо в него, което обичайно бива разпределено по цялото тяло, е влязло в кръвта му, като че кръвта му е била пронизана от сили и иска да изхвърчи през кожата му. Тогава когато пред едната статуя той чувствал, че се превръща в обледенен скелет, пред другата чувствал, че всичко живо в него прегаря в топлина и той живее в силно опъната кожа.
И това преживяване на вътрешността на човека, искаща да излезе от кожата, позволявало на ученика да получи ново озарение.
Той е можел да си каже: сега ти чувстваш, какъв би бил, ако от всичко, което го има в Космоса, върху теб би действало само Слънцето. По такъв начин той се учил да познава дейността на Слънцето в Космоса и това, как дейността му е разпределена в Космоса. Той се учил да познава отношението на човека към Слънцето. И той узнавал, че причината за това, човек в действителност да не е такъв, какъвто се е усещал под хипнотичното влияние на слънчевата статуя, е била, че други сили, действащи от други места в Космоса, преобразуват тази дейност на Слънцето. По такъв начин ученикът се е учил да изживява себе си в Космоса.
към текста >>
След това, по време на поклонничеството на Запад, тази личност имала преживяване, което и поз
вол
ило непосредствено да се запознае ако не със самите Хибернийски мистерии, - тя не се задълбочила толкова, - то с това, което се култивирало в клона на Хибернийските мистерии, намиращ се, както съм ви казвал, на мястото на днешния Бургенланд.
Разглеждайки личност, подобна на тази, която е известна под името Гилгамеш, трябва да помните, че целият и живот е протичал в тесния кръг на мистериите, защото цялата култура, цялата цивилизация в древните времена произлизала от мистериите. Затова, когато изричам името "Гилгамеш", вие трябва да гледате на него – доколкото той е живеел в Ерех - не като на лично посветен в мистериите на Ерех, но като на жител на цивилизация, пронизана от преживявания, обусловени от току що описаното отношение на човека към Космоса.
След това, по време на поклонничеството на Запад, тази личност имала преживяване, което и позволило непосредствено да се запознае ако не със самите Хибернийски мистерии, - тя не се задълбочила толкова, - то с това, което се култивирало в клона на Хибернийските мистерии, намиращ се, както съм ви казвал, на мястото на днешния Бургенланд.
Това, което Гилгамеш получил там, живеело в неговата душа и продължавало да се развива в живота между смъртта и новото раждане; а в следващия земен живот той преживял в Ефес задълбочаване на душата.
към текста >>
Поз
вол
ете ми да ви обърна внимание на следното.
Но сериозното изучаване на малкото останало, съхранило се от естественонаучните съчинения на Аристотел, показва, какво мощно виждане на връзките на Космоса с човешкото същество е притежавал той.
Позволете ми да ви обърна внимание на следното.
към текста >>
А с отделянето на Луната на ранните стадии на е
вол
юция етерът се отделил от Земята.
Ерудитът може да прочете всичко това в книгите, написани за Аристотел. Но сам Аристотел постоянно е повтарял на своя ученик Александър: този етер, който се е отделил извън сферата на земната топлина, - светлинният етер, химическият етер и жизненият етер, - е бил някога съединен със Земята. Той е достигал Земята.
А с отделянето на Луната на ранните стадии на еволюция етерът се отделил от Земята.
И затова всичко, което ни заобикаля в пространството като мъртъв свят, - така е протичало Аристотелевото назидание към Александър, - не е проникнато от етер. Но с идването на пролетта растенията, животните и човешките същества се възраждат на Земята за нов живот; тогава елементарните духове отново свалят етера от сферата на Луната в тези новородени същества. Така, че Луната е формовчик и ваятел на съществата.
към текста >>
68.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
След това им поз
вол
их да изтекат от мен в широките кръгове на земното съществуване.
Затова сега имаме слаба връзка с Космоса. Благодарение на въздушната част от нашата природа, благодарение на въздуха, които е основата за дишането и други въздушни процеси, протичащи в човешкия организъм, ние имаме жива връзка с великата Вселена, с Макрокосмоса. Човешкото същество може сега да погледне към своето изходящо дихание, към въглеродния диоксид, който е бил в него, а сега е вън от него. Но също както сега можем да погледнем към въглеродния диоксид, който издишаме, - обикновено не правим това, но бихме могли, - така посветените от древността са гледали към целия растителен свят. Този, които е получил посвещение в източните мистерии или е възприел мъдрост, произлязла от източните мистерии, можел да каже: аз гледам назад към древната Слънчева епоха в развитието на света, - тогава аз все още носих в себе си растенията.
След това им позволих да изтекат от мен в широките кръгове на земното съществуване.
Но до тогава, докато носех растенията вътре в себе си, докато все още бях този Адам Кадмон, който обема цялата Земя и заедно с нея растителния свят, дотогава целият този растителен свят се е състоял от водно-въздушна субстанция.
към текста >>
Защото той е знаел, че само когато преодолее животинската форма и остави зад себе си животните в своята е
вол
юция, ще заеме своето истинско място на Земята.
С висшите животни човек не е усещал такъв вид връзка.
Защото той е знаел, че само когато преодолее животинската форма и остави зад себе си животните в своята еволюция, ще заеме своето истинско място на Земята.
Той е пренесъл растенията със себе си чак до Земята и тогава и ги е предал, за да може тя да ги приеме в своето лоно. За растенията човекът е бил на Земята посредник на боговете, посредник между боговете и Земята.
към текста >>
Растителният свят е бил частица от него самия и той е изпитвал искрена любов към Земята, доколкото Земята е възприела в себе си частица от човечеството, дала живот на растенията, поз
вол
ила им е да се вкоренят е нея и даже е споделила своите вещества, за да се облекат дърветата с кора.
Целият египетски култ към животните е свързан с такива възгледи. С това е свързано също и дълбокото чувство на състрадание към животните, което виждаме в Азия. Това е бил грандиозен възглед за природата, в който човек е чувствал своята връзка, от една страна с растителния свят, а от друга – със света на животните. По отношение на животното той е изпитвал чувство на освобождение. По отношение на растението той е изпитвал близко и интимно родство.
Растителният свят е бил частица от него самия и той е изпитвал искрена любов към Земята, доколкото Земята е възприела в себе си частица от човечеството, дала живот на растенията, позволила им е да се вкоренят е нея и даже е споделила своите вещества, за да се облекат дърветата с кора.
Моралният елемент винаги е присъствал, когато човек е съдил за заобикалящия физически свят. Гледайки растенията на поляната, той е възприемал не единствено само естествения им растеж. Той е възприемал и чувствал моралното отношение на човека към този растеж. Що се отнася до животните, човек все пак е чувствал към тях друго морално отношение: той си е проправял път в страни от тях.
към текста >>
Тези ирландски, тези Хибернийски мистерии днес добро
вол
но не поз
вол
яват да ги видиш в образите на Акаша-хрониката, въпреки, че те дълго са се съхранили в своята първородна чистота.
Мистериите на Хиберния съществували още столетия след раждането на християнството. Тези Хибернийски мистерии въпреки това са двойно по-тайни и окултни; и да ви е ясно, че даже с помощта на тъй наречената Акаша-хроника съвсем не е лесно да се проникне в тайните на статуите, за които ви говорих вчера, - слънчевата статуя и лунната статуя, мъжката и женската. Да се приближиш до изображенията от източните мистерии и да ги повикаш от астралния свят е сравнително по-лесно за този, който е преминал обучение за подобни неща. Но само някой да пристъпи или пожелае да пристъпи до мистериите на Хиберния в астралния свят, то още отначало ще бъде зашеметен. Те ще го отхвърлят от себе си.
Тези ирландски, тези Хибернийски мистерии днес доброволно не позволяват да ги видиш в образите на Акаша-хрониката, въпреки, че те дълго са се съхранили в своята първородна чистота.
към текста >>
Поз
вол
ете да ви напомня, в какво се състои това, което е преминало в Гърция преди те отново да се появят в епохата на упадък на Гърция и разцвет на Македония.
Позволете да ви напомня, в какво се състои това, което е преминало в Гърция преди те отново да се появят в епохата на упадък на Гърция и разцвет на Македония.
Гърция от миналите времена, Гърция, която се е разпростряла нашироко и е включвала в границите си Ефес и даже е прониквала непосредствено в Мала Азия, е имала още в своите призрачни образи отзвук от древните времена на богове. Връзката на човека с духовния свят, макар и призрачно, но все още се е преживявала. Обаче Гърция се е стремила постепенно да се освободи от призраците; можем да наблюдаваме, как крачка по крачка гръцката цивилизация се отдалечавала от това, което може да се нарече божествена цивилизация, и все повече и повече приемала земен характер.
към текста >>
И можем правилно да разберем развитието на човечеството само тогава, когато кажем: ние, с нашия начин на постигане чрез интелекта, с нашия начин на извършване чрез
вол
ята, с нашите чувства и настроения можем да гледаме назад във вековете не по-далеч от Древния Рим.
Защото скоро след опита да се разпространи по целия свят древният почитан Ефес, в египетската Александрия е било скрито това, което някога го е имало в Ефес, - само вместо сияещи букви това са били помръкнали знаци. Скоро след този късен цъфтеж на Ефес започнала да се утвърждава съвсем нова сила – силата на Рим. Рим, както се разбира от самото име, е нов свят, - свят, който няма нищо общо с призрачните образи на Гърция, в които човек пази само спомени за тези минали времена. Няма да срещнем по-сериозен или по-важен пробив в историята от този. След изгарянето на Ефес благодарение на предприемчивостта на Александър е бил създаден план за въздигане на духовен Ефес; и този духовен Ефес след това е отхвърлен от нова сила, която заявява за себе си отначало като Рим, по-късно като християнство и т.н.
И можем правилно да разберем развитието на човечеството само тогава, когато кажем: ние, с нашия начин на постигане чрез интелекта, с нашия начин на извършване чрез волята, с нашите чувства и настроения можем да гледаме назад във вековете не по-далеч от Древния Рим.
До там всичко е ясно. Но ние не можем да гледаме ни към Гърция, ни на Изток. Там ние трябва да гледаме чрез имагинации. За там е необходимо духовно виждане.
към текста >>
В Ефес, ако човек е узрял за това, е можел да принася жертви и да прави определени упражнения, които му поз
вол
явали така да пристъпи към боговете, че те милостиво се спускали към него.
Да, ние можем да гледаме на Юг с обичайното прозаично разбиране, но не и на Изток. Гледайки на Изток, ние трябва да се обърнем към имагинациите. Ние трябва да виждаме на заден план могъщите мистерийни храмове на прадревна следатлантска Азия, в които мъдри жреци разяснявали на всеки от своите ученици връзката им с божествено-духовния Космос; там би могла да бъде намерена цивилизация, която се вижда от мистериите във времената на Гилгамеш, както съм ви я описвал. Ние трябва да видим тези удивителни храмове разпръснати по цяла Азия, а на преден план - Ефес, съхраняващ още в своите мистерии много от това, което се е изгубило в другите храмове на Изтока, макар заедно с това той сам вече да станал гръцки по характер. Защото в Ефес човек не е трябвало повече ни да изчаква благоприятна констелация на светилата или нужното време през годината, ни самият той да чака, докато достигне определената възраст преди да започне да получава откровения от боговете.
В Ефес, ако човек е узрял за това, е можел да принася жертви и да прави определени упражнения, които му позволявали така да пристъпи към боговете, че те милостиво се спускали към него.
И ето в този свят, който се представя пред вас в тази картина, са били обучени и подготвени във времената на Хераклит двете личности, за които говорихме. След това в 356 г. пр. Р.Х., в деня на раждането на Александър Велики, ние виждаме езиците на пламъците, излизащи от храма в Ефес. В Аристотел, Александър Велики намира своя учител. И това е все едно, ако от издигащите се в небето пламъци в Ефес се бе раздал мощен глас за имащите уши: стройте духовния Ефес, и нека старият физически Ефес стои в човешката памет като негов център, като средоточие.
към текста >>
69.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Боговете са имали свои цели в земната е
вол
юции.
Съвременното човечество никога не би възникнало, ако след Азия не последва отначало Гърция, а след това Рим. Съвременното човечество е базирано на личността, личността на индивида. Източното човечество е било построено иначе. Човекът от Изтока е чувствал себе си част от непрекъснатия божествен процес.
Боговете са имали свои цели в земната еволюции.
Боговете са искали едно или друго, и едно или друго е ставало на Земята. Боговете са въздействали върху волята на хората, като са ги инспирирали. Всичко, което са извършвали могъщите и велики личности на Изтока, за които ви говорих, е било вдъхновено от боговете. Боговете повелявали, човек изпълнявал. И мистериите са приспособени и организирани в древните времена за тази цел – да съединят божествената воля и човешкото действие.
към текста >>
Боговете са въздействали върху
вол
ята на хората, като са ги инспирирали.
Съвременното човечество е базирано на личността, личността на индивида. Източното човечество е било построено иначе. Човекът от Изтока е чувствал себе си част от непрекъснатия божествен процес. Боговете са имали свои цели в земната еволюции. Боговете са искали едно или друго, и едно или друго е ставало на Земята.
Боговете са въздействали върху волята на хората, като са ги инспирирали.
Всичко, което са извършвали могъщите и велики личности на Изтока, за които ви говорих, е било вдъхновено от боговете. Боговете повелявали, човек изпълнявал. И мистериите са приспособени и организирани в древните времена за тази цел – да съединят божествената воля и човешкото действие.
към текста >>
И мистериите са приспособени и организирани в древните времена за тази цел – да съединят божествената
вол
я и човешкото действие.
Боговете са имали свои цели в земната еволюции. Боговете са искали едно или друго, и едно или друго е ставало на Земята. Боговете са въздействали върху волята на хората, като са ги инспирирали. Всичко, което са извършвали могъщите и велики личности на Изтока, за които ви говорих, е било вдъхновено от боговете. Боговете повелявали, човек изпълнявал.
И мистериите са приспособени и организирани в древните времена за тази цел – да съединят божествената воля и човешкото действие.
към текста >>
Ако той е получил, макар и в малка степен, знания, достъпни му в Ефес, то при него процесът на спомняне е притичал така, че когато е навлизал в спомените си, в душата му изплували вместо спомени, отнасящи се до личния му живот, събития от доземното съществуване, събития, предшестващи земния период на е
вол
юция.
Конституцията на душата му не е заимствана от тези мистерии: за нея той е задължен на простия факт, че живее в тази епоха. Когато съвременният човек си спомня, когато той, както се казва, дълбае в себе си, то какво би могъл да си припомни? Той може да си припомни нещо такова, което сам лично е преживял по време на сегашния си живот, може би, преживяно двадесет или тридесет години назад. Тази мислена ретроспекция, разбира се, не отива по-далеч от собствения му живот. А за човек, който е принадлежал, например, към Ефеската цивилизация, това е било различно.
Ако той е получил, макар и в малка степен, знания, достъпни му в Ефес, то при него процесът на спомняне е притичал така, че когато е навлизал в спомените си, в душата му изплували вместо спомени, отнасящи се до личния му живот, събития от доземното съществуване, събития, предшестващи земния период на еволюция.
Той се пренасял в лунния период, слънчевия период, предшестващи отделните природни царства. Също е можел да гледа вътре в себе си и да вижда общността на човека с космическото цяло; той е виждал, как човек е свързан и съединен с Космоса. И всичко това, живяло в неговата душа, е било истинската "собствена" памет – космическата памет на човека.
към текста >>
Тази памет я е предшествало е
вол
юционно още нещо: нея я е предшествало реалното преживяване на тези ранни времена.
Затова можем да кажем, че тук имаме работа с този период, когато в Ефес човек е можел да преживява тайните на Вселената. Човешката душа е притежавала памет за отдавна отминалите космически епохи.
Тази памет я е предшествало еволюционно още нещо: нея я е предшествало реалното преживяване на тези ранни времена.
От това останало само прозрението в ранните епохи. Но в онова време, за което разказва епосът за Гилгамеш, не можем да говорим за памет за минали космически епохи, а трябва да говорим за истинско преживяване на миналото. След епохата на космическата памет дошло това, което нарекох промеждутъчната епоха от Александър до Юлиан Отстъпник. Да прескочим за малко този период. После следва епохата, която е породила западната цивилизация на средните векове и съвременността.
към текста >>
И макар никакви устни вести да не са пристигали и никаква връзка да не е била възможна, в мистериите на Хиберния това събитие се извършило в сим
вол
ична картина едновременно с неговото действително осъществяване в Йерусалим.
В мистериите на Хиберния, чието ескизно описание ви дадох, е имало две статуи, действащи сугестивно върху човека, правейки възможно за него да се вглежда в света също така остро, както са го виждали древните атланти. Строго се охранявали тези мистерии на Хиберния, обгърнати от атмосфера на дълбока сериозност. Такива са били те във времената, предшестващи Мистерията на Голгота и такива са останали по време на Мистерията на Голгота. Мистерията на Голгота е станала в Азия; в Йерусалим станали събития, които са станали по-късно известни на хората чрез Евангелията по пътя на традициите. Но в този момент, когато се е разигравала Мистерията на Голгота в Палестина, в същия този момент тя станала известна в мистериите на Хиберния и са я съзерцавали ясновидски.
И макар никакви устни вести да не са пристигали и никаква връзка да не е била възможна, в мистериите на Хиберния това събитие се извършило в символична картина едновременно с неговото действително осъществяване в Йерусалим.
До познанието за него стигали не по пътя на традицията, а по духовен път. Тогава когато в Палестина се е разигравало това грандиозно събитие в конкретната физическа реалност, в мистериите на Хиберния, чрез изпълнение на определени ритуали, в същото това време, когато се е осъществявала Мистерията на Голгота, нейна жива картина е присъствала в астралния свят.
към текста >>
Събитията от човешката е
вол
юция са тясно свързани помежду си; съществували са сякаш нещо като пукнатини или проломи, разпространили се в онова време по света, в които постепенно изчезвала предишната близост между човека и бога.
Събитията от човешката еволюция са тясно свързани помежду си; съществували са сякаш нещо като пукнатини или проломи, разпространили се в онова време по света, в които постепенно изчезвала предишната близост между човека и бога.
към текста >>
70.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Чак до последната велика ре
вол
юция в човешкото съзнание, станала в XV век, е съществувало ясно възприемане на огромното различие между металите, които се намират в човешкото същество и тези, които се намират в природата.
Чак до последната велика революция в човешкото съзнание, станала в XV век, е съществувало ясно възприемане на огромното различие между металите, които се намират в човешкото същество и тези, които се намират в природата.
При изследвания на различни субстанции във физическата природа на човека, в нея - в по-голяма или по-малка степен – се намират определени метали. Например, в човешкия организъм има желязо в съчетание с други субстанции, също има магнезий, а можем да назовем и много други. Чак до XV век хората са били много чувствителни към разликата между металите, които могат да се намерят при изследване на човешкия организъм и тези, които ги има във външната природа, но не се откриват веднага в човешкия организъм. Хората от миналите времена казвали: човекът е микрокосмос; всичко, което го има във външния свят, в макрокосмоса, го има в този или онзи вид и в човека. И това е било за тях не общ, абстрактен принцип, но за напредналия, макар и малко, в посветителското познание, това закономерно е произтичало от знанието за природата на човека и природата на Вселената.
към текста >>
Когато проникваме в същността на тези съвпадения, ние намираме определен момент в далечното минало на е
вол
юцията на Земята, когато в планините за пръв път е сформиран кристалът на кварца.
Когато проникваме в същността на тези съвпадения, ние намираме определен момент в далечното минало на еволюцията на Земята, когато в планините за пръв път е сформиран кристалът на кварца.
Той е бил образуван от общите етерни и астрални влияния с помощта на кремъчната киселина. Тук пред нас са въздействия, идващи от обкръжението, действащи като етерно-астрални сили и строящи кристалите на кварца в кремъчната субстанция. Навсякъде в планините ще намерите тези кристали с тяхната удивителна шестоъгълна форма. Това, което сте намерили в твърдите кристали, вие отново намирате като кухи форми – като кухи обеми - във восъчните клетки на питата. Защото какво става?
към текста >>
В този момент, когато вие се явявате просто, така да се каже, обект и не създавате сами вашата собствена топлина или хлад, а поз
вол
явате на външната топлина да ви оказва въздействие по същия начин, както на някакъв външен предмет, - в същия този момент вие заболявате.
Азът следи за това най-строго. И не само такива вещества, като готварската сол и т.н., попадат във владение на аза и вътрешно се превръщат в нещо съвсем друго. Човешкото същество е заобиколено от определени температурни условия, но тези външни температурни условия не трябва да имат достъп в човешкото същество. Вие не можете даже крайчеца на тялото да запълните с това, което ви заобикаля като външна топлина. Тази топлина може да действа само като стимул, вие сами трябва да си създавате и произвеждате топлината, която е вътре във вас.
В този момент, когато вие се явявате просто, така да се каже, обект и не създавате сами вашата собствена топлина или хлад, а позволявате на външната топлина да ви оказва въздействие по същия начин, както на някакъв външен предмет, - в същия този момент вие заболявате.
Външната топлина - даже не вещество, а топлината - сама ви прави болни. Да допуснем, че имаме тук над огъня някаква кърпа. Кърпата само предава по-нататък топлината, излъчвана от огъня. Но когато топлината от огъня достига кожата на човешкото същество и действа върху сетивните органи, стимулирайки ги, тогава тя не трябва повече да се разпространява по такъв начин: тогава трябва да настъпи реакция, вътрешната топлина би трябвало да бъде произведена отвътре. Ако на човек му минават тръпки, това състояние е следствие от факта, че той не просто е позволил да бъде стимулиран за създаване на своя собствена топлина, но е позволил на външния хлад до известна степен да проникне под кожата.
към текста >>
Ако на човек му минават тръпки, това състояние е следствие от факта, че той не просто е поз
вол
ил да бъде стимулиран за създаване на своя собствена топлина, но е поз
вол
ил на външния хлад до известна степен да проникне под кожата.
В този момент, когато вие се явявате просто, така да се каже, обект и не създавате сами вашата собствена топлина или хлад, а позволявате на външната топлина да ви оказва въздействие по същия начин, както на някакъв външен предмет, - в същия този момент вие заболявате. Външната топлина - даже не вещество, а топлината - сама ви прави болни. Да допуснем, че имаме тук над огъня някаква кърпа. Кърпата само предава по-нататък топлината, излъчвана от огъня. Но когато топлината от огъня достига кожата на човешкото същество и действа върху сетивните органи, стимулирайки ги, тогава тя не трябва повече да се разпространява по такъв начин: тогава трябва да настъпи реакция, вътрешната топлина би трябвало да бъде произведена отвътре.
Ако на човек му минават тръпки, това състояние е следствие от факта, че той не просто е позволил да бъде стимулиран за създаване на своя собствена топлина, но е позволил на външния хлад до известна степен да проникне под кожата.
Значи, той не е заел своето място в света в качеството си на напълно активно човешко същество, което се изпълва със своя собствена активност и свои собствени импулси, но е изиграл, по-скоро, роля на обект, позволяващ през него да протичат дейности и влияния от външния свят. В това се заключава основната природа на аза, че той включва в себе си това, което е минерално и напълно го преобразува отвътре, като го превръща в нещо съвсем друго.
към текста >>
Значи, той не е заел своето място в света в качеството си на напълно активно човешко същество, което се изпълва със своя собствена активност и свои собствени импулси, но е изиграл, по-скоро, роля на обект, поз
вол
яващ през него да протичат дейности и влияния от външния свят.
Външната топлина - даже не вещество, а топлината - сама ви прави болни. Да допуснем, че имаме тук над огъня някаква кърпа. Кърпата само предава по-нататък топлината, излъчвана от огъня. Но когато топлината от огъня достига кожата на човешкото същество и действа върху сетивните органи, стимулирайки ги, тогава тя не трябва повече да се разпространява по такъв начин: тогава трябва да настъпи реакция, вътрешната топлина би трябвало да бъде произведена отвътре. Ако на човек му минават тръпки, това състояние е следствие от факта, че той не просто е позволил да бъде стимулиран за създаване на своя собствена топлина, но е позволил на външния хлад до известна степен да проникне под кожата.
Значи, той не е заел своето място в света в качеството си на напълно активно човешко същество, което се изпълва със своя собствена активност и свои собствени импулси, но е изиграл, по-скоро, роля на обект, позволяващ през него да протичат дейности и влияния от външния свят.
В това се заключава основната природа на аза, че той включва в себе си това, което е минерално и напълно го преобразува отвътре, като го превръща в нещо съвсем друго.
към текста >>
Научаваме се да разбираме, как в нашата веществообмяна имаме процеси, които са само на една е
вол
юционна степен от обменните процеси, които стават, например, в нашия мозък, - процеси, които строят нервната система и т.н.
Премислете ги. Помислете, как белтъкът трябва да бъде дезорганизиран и разрушен, за да се подложи на въздействието на целия макрокосмос. Помислете, как водата, която пия, става в мен жива течност и повече не се явява неорганична вода: водата се пронизва от аза. Помислете, че ако ядете зеле, то вън от вас това е зеле, а вътре във вас астралното тяло възприема зелето в себе си и го преобразува в нещо съвсем различно. И тук ние се доближаваме до разглеждане на много важни процеси в човешкото тяло.
Научаваме се да разбираме, как в нашата веществообмяна имаме процеси, които са само на една еволюционна степен от обменните процеси, които стават, например, в нашия мозък, - процеси, които строят нервната система и т.н.
Ще говоря за това утре и във връзка с тези процеси ще поясня коренната разлика между хората от XII и XX век. Ще видим, че са необходими нови импулси, ако хората очакват прогрес в разбирането на здравето и болестта. Без познание за човека вече повече нищо не може да се научи за здравото или болното човешко същество. И така, за това ще продължим да беседваме утре.
към текста >>
71.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Поз
вол
ете ми и днес да ви поговоря за тези неща, сякаш продължавайки лекцията, изнесена тук преди година.
/*31 декември 1922 г. - виж "Отношението на звездния свят към човека и отношението на човека към звездния свят. Духовното причастие на човечеството" (GA том 219/ И вие трябва да помните, как тясно свързахме след това човешкото сърце, човешката душа и дух в цялостната им природа с това, което придобиват по пътя, който води от земното в далечните звездни простори, където духовното е начертало своите космически писмена. И словата, които тогава написах на дъската за последен път в залата, която толкова скоро ни беше отнета, носеха в себе си този импулс и това предназначение: да издигнат човешката душа в духовните висини. Така в тази вечер бяхме доведени до непосредствено съприкосновение с това, на което беше посветен с целия си замисъл нашият Гьотеанум.
Позволете ми и днес да ви поговоря за тези неща, сякаш продължавайки лекцията, изнесена тук преди година.
към текста >>
А когато в онези отминали времена духовните водачи на Вселената са говорили за мистериите, когато за мистериите са се изказвали в свръхсетивните светове – поз
вол
их си да се изразя така, макар че това е само фигуративен израз, предназначен да опише, как мислите и въздействията слизат от свръхсетивния в сетивния свят, - когато, значи за мистериите се изказвали в свръхсетивните светове, то това е било примерно така: "В мистериите човек оборудва места, в които ние, боговете, можем да намерим хора, принасящи жертва и достигащи ни при жертвоприношенията".
В дните, предшестващи изгарянето на Ефес, когато са говорили за мистериите, - при условие, че са говорили сведущи хора, - са говорили по следния начин: център и обител на човешките знания, на човешката мъдрост са мистериите.
А когато в онези отминали времена духовните водачи на Вселената са говорили за мистериите, когато за мистериите са се изказвали в свръхсетивните светове – позволих си да се изразя така, макар че това е само фигуративен израз, предназначен да опише, как мислите и въздействията слизат от свръхсетивния в сетивния свят, - когато, значи за мистериите се изказвали в свръхсетивните светове, то това е било примерно така: "В мистериите човек оборудва места, в които ние, боговете, можем да намерим хора, принасящи жертва и достигащи ни при жертвоприношенията".
Защото, фактически, хората от древността, сведущите хора от древността, съзнавали, че в местата на мистериите боговете се срещат с хората; те знаели, че всичко това, което носи и държи света, почива на това, което става между боговете и хората в свещените мистерии.
към текста >>
И все пак те са съществували и това са били наставления, които дълбоко са обхващали цялото човешко същество и са поз
вол
явали на човешката душа да съедини своята собствена природа със сферата на духовно-космическото.
В тези дни ученикът напускал своя учител, отнасяйки със себе си безкраен свят и спокойствие. Неговото лице изразявало получената велика утеха и този мирен облик постепенно раждал този мек и кротък поглед, в който е можел да звучи езикът на небесата. И така, ние намираме в тези минали времена, включително първата третина на XV столетие, дълбоки наставления по отношение на душата; но те са съвсем неизвестни в сравнение със събитията, за които разказва външната история.
И все пак те са съществували и това са били наставления, които дълбоко са обхващали цялото човешко същество и са позволявали на човешката душа да съедини своята собствена природа със сферата на духовно-космическото.
към текста >>
Но за това е недостатъчно да се говори с абстрактни думи: да се говори духовно, значи да се ползват многобройни знаци и сим
вол
и; нашият език би трябвало всестранно да се разшири.
В нашата цивилизация нея вече я няма. Външна, чужда на духа цивилизация се разпространила по страните, където някога е можело да се види цивилизация като описаната. По отношение на сцени, подобни на току що описаната, днес имаме само възпоминание, което може да бъде придобито само в духа, в астралното. И когато гледаме към миналите времена, които толкова често ни се показват като времена на мрак, а след това обърнем взор към нашето собствено време, дълбоко, страстно желание се ражда в нашите сърца. От духовните откровения, достъпни за човека от последната третина на XIX век, се ражда страстно желание отново да се говори с хората по духовен начин.
Но за това е недостатъчно да се говори с абстрактни думи: да се говори духовно, значи да се ползват многобройни знаци и символи; нашият език би трябвало всестранно да се разшири.
Такъв език, скъпи мои приятели, тази форма на речта, която трябва да се намери, за да могат духовните същества да говорят на съвременния човек, ни беше дадена в очертанията на Гьотеанума, който беше разрушен от огън преди година. Наистина, формите се строиха и моделираха за тази цел, - за да продължава в тях това, което се е говорило от катедрата в понятия. Затова в определен смисъл можем да кажем, че в Гьотеанума ние имахме нещо такова, което можеше да пробуди в съвсем нова форма възпоменание за миналото.
към текста >>
А куполът на зданието беше изписан със сцени, които можеха да извикат пред душевния взор миналото от е
вол
юцията на човечеството.
Те намирали способ да възприемат това, което идвало към тях от древните святи времена на човешката история и то мощно е действало в човешкото развитие до момента на изгарянето на Ефес. Наистина, към това време то станало смътно и слабо, но продължавало още да действа даже в тази отслабена форма. Ако нашият Гьотеанум беше построен до края, то при неговия вход от запад вашият поглед би падал върху изваяние, призоваващо човека да познае себе си в своята космическа природа, да познае себе си като същество, поставено между силите на Луцифер и Ариман, утвърждаващо Бога по средата, във вътрешното равновесие на своето същество. А когато вие гледахте формите на колоните и архитравите, тези форми говореха на езика, който беше продължение на езика, звучащ от катедрата в слова, изразяващи духовното в понятия. Звученето на думите се преливаше в пластично изваяните форми.
А куполът на зданието беше изписан със сцени, които можеха да извикат пред душевния взор миналото от еволюцията на човечеството.
Всеки, гледащ към този Гьотеанум с чувство и разбиране, можеше да намери в него възпоменание за Ефеския храм.
към текста >>
Това е било време, когато човек е бил още несвободен и е трябвало да следва
вол
ята на добрите и лоши богове.
Скъпи мои приятели, нашата болка е дълбока и неизразима. Но ние решихме да вървим напред, без да се сломим от сполетялата ни трагедия, за да продължим нашата дейност за духовния свят. Защото в дълбините на сърцата си можем да си кажем: когато се вглеждаме в пламъците, които се издигат над Ефес, ние виждаме вписани в пламъците думите: завист на боговете.
Това е било време, когато човек е бил още несвободен и е трябвало да следва волята на добрите и лоши богове.
към текста >>
И които се вгледаше в това море от пламъци с неговите цветови контури и цветни езици, той не
вол
но прочиташе думите, - думи, които предизвикват болка в душата: завист на хората.
В наши дни хората са създадени за свобода. А година назад преди Нова година ние видяхме поглъщащият пламък. Огненото зарево се издигна към небето. Огнените езици, тъмно-сини и червено-жълти, си проправиха път в общото море на огъня. Те излизаха от металните инструменти в Гьотеанума; гигантското огнено море се озаряваше от многообразната игра на цветовете.
И които се вгледаше в това море от пламъци с неговите цветови контури и цветни езици, той неволно прочиташе думите, - думи, които предизвикват болка в душата: завист на хората.
към текста >>
За последен път ми беше дадено да стоя на катедрата, построена в хармония с целия Гьотеанум, с намерението и целта да насоча погледа, духовния поглед на тогавашните слушатели към издигането от земните области в звездните светове, където са изразени
вол
ята и мъдростта, светлината на духовния Космос.
Болката не намалява, когато се вглеждаме в светлината на историята в това, което новогодишната вечер ни донесе преди година.
За последен път ми беше дадено да стоя на катедрата, построена в хармония с целия Гьотеанум, с намерението и целта да насоча погледа, духовния поглед на тогавашните слушатели към издигането от земните области в звездните светове, където са изразени волята и мъдростта, светлината на духовния Космос.
Аз добре знаех: кръстниците присъстваха там в това време, - духовете на тези, които в средните векове са учили своите ученици по описания начин. И час след като беше произнесена последната дума, аз бях повикан със съобщението за пожара в Гьотеанума. При пожара ние прекарахме цялата тази новогодишна нощ.
към текста >>
Но когато в е
вол
юцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази е
вол
юция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено.
Струва си да се произнесат тези думи и неизразими чувства се надигат в нашите сърца и души.
Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено.
И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд.
към текста >>
И ще отстояваме това наше тържествено обещание, ще му бъдем верни, докато ни стигнат силите, ще насочим към него
вол
ята си, - защото нашата
вол
я е това, което обединява нашите човешки души с душите на боговете.
И ще отстояваме това наше тържествено обещание, ще му бъдем верни, докато ни стигнат силите, ще насочим към него волята си, - защото нашата воля е това, което обединява нашите човешки души с душите на боговете.
Ще останем верни на духа, в когото в определен момент от живота си за първи път сме се обърнали към духовната наука на Гьотеанума. Това означава да спазим обещанието, което дадохме.
към текста >>
72.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Затова, поз
вол
ете ми така да построя последната лекция, че тя, от една страна, вътрешно да съответства на общата перспектива, дадена от лекционният курс, а от друга, така да се каже, с емоционалната си страна да бъде ориентирана към бъдещето на антропософията.
Събрахме се днес за последен път на нашите събрания, които трябва да дадат мощен, значителен импулс на антропософското движение.
Затова, позволете ми така да построя последната лекция, че тя, от една страна, вътрешно да съответства на общата перспектива, дадена от лекционният курс, а от друга, така да се каже, с емоционалната си страна да бъде ориентирана към бъдещето на антропософията.
към текста >>
Преди някое време изнесох лекции в Германия (тези лекции бяха организирани от бюрото на
Вол
ф), привлекли такова множество слушатели, че някои вече отбелязаха, че антропософията се оказва търсена.
Преди някое време изнесох лекции в Германия (тези лекции бяха организирани от бюрото на Волф), привлекли такова множество слушатели, че някои вече отбелязаха, че антропософията се оказва търсена.
Сред многото нелепо звучащи враждебни гласове се оказа един, който, макар и изказвайки се не по-умно от другите, въпреки това издаваше някакво характерно предчувствие. То беше отбелязано във вестникарска бележка, посветена на лекциите, която прочетох в Берлин. Ето какво произнесе вестникарският глас: в лекциите се обръща внимание върху това, че нещо става не само на земята, но и в целия Космос (цитирам бележката приблизително). И това призовава хората към някаква различна духовност, от предишната. Сега така наречените космически сили (а не просто земните импулси) нещо искат от човека.
към текста >>
И това е нещо като космическа ре
вол
юция, резултат на която ще стане именно стремежът към нова духовност.
Сред многото нелепо звучащи враждебни гласове се оказа един, който, макар и изказвайки се не по-умно от другите, въпреки това издаваше някакво характерно предчувствие. То беше отбелязано във вестникарска бележка, посветена на лекциите, която прочетох в Берлин. Ето какво произнесе вестникарският глас: в лекциите се обръща внимание върху това, че нещо става не само на земята, но и в целия Космос (цитирам бележката приблизително). И това призовава хората към някаква различна духовност, от предишната. Сега така наречените космически сили (а не просто земните импулси) нещо искат от човека.
И това е нещо като космическа революция, резултат на която ще стане именно стремежът към нова духовност.
към текста >>
Затова още днес ние се надяваме, че физическият Гьотеанум ще стане външен сим
вол
на нашия духовен Гьотеанум, - на тази идея, която ние сега ще понесем в света .
Скъпи мои приятели, вчера беше годишнината от деня, в който ние се взирахме в огнените езици поглъщащи стария Гьотеанум. Но тези пламъци не можаха да попречат на работата ни през изминалата година.
Затова още днес ние се надяваме, че физическият Гьотеанум ще стане външен символ на нашия духовен Гьотеанум, - на тази идея, която ние сега ще понесем в света .
към текста >>
Където в управляващата
Вол
я
Където в управляващата Воля
към текста >>
. Защото Христовата
Вол
я владее околния свят
. Защото Христовата Воля владее околния свят
към текста >>
За свободната ти
вол
я.
За свободната ти воля.
към текста >>
Вол
я Просвети
Воля Просвети
към текста >>
73.
Съдържание
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Чувство на приятност, неудо
вол
ствие това е кармата на нашето вътрешно устройство.
Различните области на света, който заобикаля човека. Минералният свят като необходим насрещен полюс за човешката свобода. Като дишащо същество човекът е зависим от растителния свят, т.е. от силите, произвеждащи растежа, които са дълбоко свързани с човешката съдба и образуват същността на неговата карма в отношения с третата йерархия.
Чувство на приятност, неудоволствие това е кармата на нашето вътрешно устройство.
Симпатиите и антипатиите зависят от това, което съставляваше животинската атмосфера. Силите, които изграждат животните действат върху астралното ни тяло, чиито симпатии и антипатии принадлежат към нашата карма и съдба, донесена от духовния свят, където живеят съществата от втората йерархия. Вътрешната необходимост във верижното свързване на събитията, се дължи на силите на първата йерархия. В нашата азова организация тази необходимост преминава от едно земно съществуване в следващото. Моралното значение на поправените изживявания в кармата трябва да се превърне във външно събитие на света
към текста >>
74.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ние напразно ще търсим в неживите физически закони на човешката форма причините за вдигането на човешката ръка, напразно ще търсим в химическите, във физическите сили, които съществуват в човешката форма и причините, да речем, за биенето на сърцето, за кръвообращението, за някой процес, който даже не е и подчинен на
вол
ята.
За това, което като следствие става с човешката форма през време на живота, преди душата да е минала през вратата на смъртта, ние не можахме да намерим причината в самото неживо естество.
Ние напразно ще търсим в неживите физически закони на човешката форма причините за вдигането на човешката ръка, напразно ще търсим в химическите, във физическите сили, които съществуват в човешката форма и причините, да речем, за биенето на сърцето, за кръвообращението, за някой процес, който даже не е и подчинен на волята.
към текста >>
И стремежът на модерното схващане е да разглежда един
вол
външно в неговата многообразна форма и да каже: - О да,
вол
ът произхожда от яйчния зародиш; там са се намирали силите, от които израства
вол
ът.
Какво значи наследено е? Понятието за наследственост ни кара да считаме, че застаналото пред нас разнообразно оформено животно, се е съдържало в яйчния зародиш на животното-майка.
И стремежът на модерното схващане е да разглежда един вол външно в неговата многообразна форма и да каже: - О да, волът произхожда от яйчния зародиш; там са се намирали силите, от които израства волът.
Ето защо зародишната клетка е едно извънредно сложно тяло. - Той би трябвало да бъде страшно сложен, този яйчен зародиш на вола, защото нали всичко се намира вътре в него, всичко което напира на различни страни, което се развива и оформя, изгражда се и действа, за да се получи от малкия яйчен зародиш многообразно оформеният вол.
към текста >>
- Той би трябвало да бъде страшно сложен, този яйчен зародиш на
вол
а, защото нали всичко се намира вътре в него, всичко което напира на различни страни, което се развива и оформя, изгражда се и действа, за да се получи от малкия яйчен зародиш многообразно оформеният
вол
.
Какво значи наследено е? Понятието за наследственост ни кара да считаме, че застаналото пред нас разнообразно оформено животно, се е съдържало в яйчния зародиш на животното-майка. И стремежът на модерното схващане е да разглежда един вол външно в неговата многообразна форма и да каже: - О да, волът произхожда от яйчния зародиш; там са се намирали силите, от които израства волът. Ето защо зародишната клетка е едно извънредно сложно тяло.
- Той би трябвало да бъде страшно сложен, този яйчен зародиш на вола, защото нали всичко се намира вътре в него, всичко което напира на различни страни, което се развива и оформя, изгражда се и действа, за да се получи от малкия яйчен зародиш многообразно оформеният вол.
към текста >>
И както и да се въртят представителите на модерната наука - знаете, че съществуват много теории, е
вол
юционни теории, епигенезисни теории и т.н., - не се получава нищо друго, освен да си представят тази зародишна клетка, това малко яйце като страшно сложно нещо.
И както и да се въртят представителите на модерната наука - знаете, че съществуват много теории, еволюционни теории, епигенезисни теории и т.н., - не се получава нищо друго, освен да си представят тази зародишна клетка, това малко яйце като страшно сложно нещо.
Както всичко се свежда до молекули, които се изграждат по сложен начин от атомите, някои си представят първата заложба на този яйчен зародиш като една сложна молекула. Обаче това не е в съгласие с физическите наблюдения, мои мили приятели.
към текста >>
И от този малък хаос, който първоначално съществува като яйчен зародиш, никога не би могъл да се получи един
вол
, наистина не, защото този яйчен зародиш е именно един хаос.
Именно яйчният зародиш е нещо, което в тялото на майката не е едно сложно устройство, а нещо напълно пулверизирано, разбъркано материално нещо. Той съвсем не е нещо организирано. Той наистина е нещо, което изпада обратно в нещо само по себе си абсолютно неорганизирано, в нещо праховидно. И никога не би се появило размножение, ако неорганизираната, неживата материя, която се стреми към кристализиране, към получаване на форма, не би се върнала в яйцето именно обратно в хаоса. Белтъкът не е най-сложното тяло, а най-простото, което няма никаква определеност в себе си.
И от този малък хаос, който първоначално съществува като яйчен зародиш, никога не би могъл да се получи един вол, наистина не, защото този яйчен зародиш е именно един хаос.
към текста >>
Но тогава защо от него се получава
вол
?
Но тогава защо от него се получава вол?
Защото в майчиния организъм върху този яйчен зародиш действа целият свят. Именно защото е лишен от определеност, защото е станал хаос, върху него може да действа целият свят. И оплождането няма никаква друга цел в света, освен да приведе материята обратно в хаос, в нещо лишено от определеност. Така че не нещо друго, а само Вселената действа.
към текста >>
Ако ми поз
вол
ите да се изразя тривиално, ние трябва да се разходим във времето.
Също и тук ние отново навлизаме в понятието време.
Ако ми позволите да се изразя тривиално, ние трябва да се разходим във времето.
Когато искаме да търсим причините за нещо, което става във физическия свят, ние се разхождаме във физическия свят; ние не се нуждаем да излезем извън физическия свят. Когато искаме да търсим причината за нещо, което е станало действителност в растителното царство, ние трябва да отидем твърде далеч. Трябва да изследваме етерния свят, и едва там, където етерният свят се намира в своя край, където - ако говорим като в приказките - «светът е закован с дъски», едва там намираме причината за растежа на растенията.
към текста >>
75.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ако вземете извънредно голямото и обширно значение на впечатленията, които получавате чрез сетивата и срещу които заставате с вашата
вол
я, и сравните това с незначителните влияния, които идват от солта и други подобни на нея като хранителни средства или като добавка към хранителните средства вещества, вие получавате вече следното: Онова от минералното царство, което има непосредствено влияние върху човека, се отнася както 20 грама спрямо 1500 грама.
Ако вземете извънредно голямото и обширно значение на впечатленията, които получавате чрез сетивата и срещу които заставате с вашата воля, и сравните това с незначителните влияния, които идват от солта и други подобни на нея като хранителни средства или като добавка към хранителните средства вещества, вие получавате вече следното: Онова от минералното царство, което има непосредствено влияние върху човека, се отнася както 20 грама спрямо 1500 грама.
Така много преобладава това, което приемаме като чисти сетивни впечатления, чрез което ставаме независими от дразненията; защото то не ни разкъсва. А онова в нас, което вече действително подлежи на земната тежест, каквито са минералните добавки към хранителните средства, това в повечето случаи са неща, които вътрешно ни консервират; защото солта същевременно има консервираща, подържаща, освежаваща сила. Общо взето човекът е независим от това, което е минералният свят около нас. От минералния свят той приема в себе си само онова, което няма непосредствено влияние върху неговото същество. Той се движи свободен и независим в минералния свят.
към текста >>
Прочетете в моята книга «Философия на свободата», каква голяма стойност аз отдавам на това да не се пита за свободата на
вол
ята.
Когато вниманието на човек се обърне към това, той се научава да поставя по правилен начин и въпроса за свободата.
Прочетете в моята книга «Философия на свободата», каква голяма стойност аз отдавам на това да не се пита за свободата на волята.
Волята седи дълбоко, дълбоко долу в несъзнателната област на нашето същество и е безсмислено да се пита за свободата на волята; а може да се пита само за свободата на мислите. Аз добре различих тези две неща в моята «Философия на свободата». Свободните мисли трябва тогава да импулсират волята, тогава човекът е свободен. Обаче със своите мисли човекът живее в минералния свят. А с всичко друго, с което той живее в растителния, в животинския и в чисто човешкия свят, той е подчинен на съдбата.
към текста >>
Вол
ята седи дълбоко, дълбоко долу в несъзнателната област на нашето същество и е безсмислено да се пита за свободата на
вол
ята; а може да се пита само за свободата на мислите.
Когато вниманието на човек се обърне към това, той се научава да поставя по правилен начин и въпроса за свободата. Прочетете в моята книга «Философия на свободата», каква голяма стойност аз отдавам на това да не се пита за свободата на волята.
Волята седи дълбоко, дълбоко долу в несъзнателната област на нашето същество и е безсмислено да се пита за свободата на волята; а може да се пита само за свободата на мислите.
Аз добре различих тези две неща в моята «Философия на свободата». Свободните мисли трябва тогава да импулсират волята, тогава човекът е свободен. Обаче със своите мисли човекът живее в минералния свят. А с всичко друго, с което той живее в растителния, в животинския и в чисто човешкия свят, той е подчинен на съдбата. И свободата е нещо, за което всъщност може да се каже: - От царствата, в които властват висшите йерархии, човекът влиза в царството, което по определен начин е свободно от висшите йерархии, в минералното царство, за да стане от своя страна свободен.
към текста >>
Свободните мисли трябва тогава да импулсират
вол
ята, тогава човекът е свободен.
Когато вниманието на човек се обърне към това, той се научава да поставя по правилен начин и въпроса за свободата. Прочетете в моята книга «Философия на свободата», каква голяма стойност аз отдавам на това да не се пита за свободата на волята. Волята седи дълбоко, дълбоко долу в несъзнателната област на нашето същество и е безсмислено да се пита за свободата на волята; а може да се пита само за свободата на мислите. Аз добре различих тези две неща в моята «Философия на свободата».
Свободните мисли трябва тогава да импулсират волята, тогава човекът е свободен.
Обаче със своите мисли човекът живее в минералния свят. А с всичко друго, с което той живее в растителния, в животинския и в чисто човешкия свят, той е подчинен на съдбата. И свободата е нещо, за което всъщност може да се каже: - От царствата, в които властват висшите йерархии, човекът влиза в царството, което по определен начин е свободно от висшите йерархии, в минералното царство, за да стане от своя страна свободен. Това минерално царство е същото онова царство, на което човекът е подобен само по своя труп, когато той е изоставил този труп, след като е преминал през вратата на смъртта. В своя земен живот човекът е независим от онова царство, което може да действа само за неговото разрушение.
към текста >>
И човекът се научава всъщност да се чувства все повече и повече у дома си в света, когато се научава по този начин да поставя своите усещания, своите мисли, своите чувства, своите
вол
еви импулси в правилно отношение със света.
И поради това минералното царство е най-младото царство. Обаче все пак то е онова, което е отделено, излъчено от боговете. И понеже е излъчено от боговете, човекът може да живее в него като в царството на своята свобода. Така са свързани нещата.
И човекът се научава всъщност да се чувства все повече и повече у дома си в света, когато се научава по този начин да поставя своите усещания, своите мисли, своите чувства, своите волеви импулси в правилно отношение със света.
Обаче само по този начин човек също вижда, как той е поставен съдбовно в света и в отношения с другите хора.
към текста >>
76.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Докато между раждането и смъртта тук във физическия свят човекът има известен поглед към един друг свят, който му дава удовлетворение за някои неща, които тук в този свят малко го задо
вол
яват или никак, то между смъртта и раждането, поради извънредното изобилие от събития, поради това, че постоянно стават прекалено много неща в сравнение с това, което човек може да понесе, човекът постоянно чувства копнеж отново да се върне в земния живот, в това, което за него сега е отвъден живот, и през втората половина между смъртта и едно ново раждане той с голям копнеж очаква минаването в земното съществуване чрез раждането.
Мъртвият гледа надолу към физическия свят, както живият, т.е. физически живеещият гледа към духовния свят и само чувствата са, така да се каже, противоположни.
Докато между раждането и смъртта тук във физическия свят човекът има известен поглед към един друг свят, който му дава удовлетворение за някои неща, които тук в този свят малко го задоволяват или никак, то между смъртта и раждането, поради извънредното изобилие от събития, поради това, че постоянно стават прекалено много неща в сравнение с това, което човек може да понесе, човекът постоянно чувства копнеж отново да се върне в земния живот, в това, което за него сега е отвъден живот, и през втората половина между смъртта и едно ново раждане той с голям копнеж очаква минаването в земното съществуване чрез раждането.
Както през време на земното съществуване човек се страхува от смъртта, понеже е несигурен за това, което идва след смъртта - нали за обикновеното съзнание в земното съществуване царува голяма несигурност, - така в живота между смъртта и едно ново раждане царува прекалено голяма сигурност относно земния живот, една сигурност, която замайва, зашеметява, една сигурност, която именно прави душата немощна, безсилна. Така че човекът изпада в немощни-съноподобни състояния, които му вдъхват копнежа да слезе отново на Земята.
към текста >>
И отново, когато тези хора се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, много повече от този земен живот е прониквало там горе в онзи живот, ако ми е поз
вол
ено да използвам тази дума «горе».
И отново, когато тези хора се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, много повече от този земен живот е прониквало там горе в онзи живот, ако ми е позволено да използвам тази дума «горе».
Днес е много трудно човек да се разбере с хората, които се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, защото постепенно езиците са приели такава форма, която не може да бъде разбрана от мъртвите. В схващането на мъртвите за земното, нашите съществителни имена например скоро след смъртта стават абсолютни празнини. Те разбират още само глаголите, подвижното, действащото. И докато тук на Земята хората с материалистично разбиране постоянно ни учат, че всичко порядъчно трябва да се дефинира, че всяко понятие трябва да бъде разграничавано чрез дефиниция, мъртвият вече въобще не познава никаква дефиниция; защото той познава само това, което се намира в движение, а не това, което е ограничено с контури.
към текста >>
Между смъртта и едно ново раждане вие приемате онова, което изправя грешката, приемате го чрез вашата собствена
вол
я.
Животът между смъртта и едно ново раждане се намира между този предишен земен живот и настоящия земен живот. В този живот между смъртта и едно ново раждане, в този духовен живот, вие съвсем не можете да мислите по друг начин, освен че сте станали несъвършени чрез това, че сте направили някому зло. Това отнема нещо от вашата човешка стойност. Това ви прави душевно осакатени. Вие отново трябва да изправите това осакатяване и тогава вземате решението да постигнете в новия земен живот онова, което поправя грешката.
Между смъртта и едно ново раждане вие приемате онова, което изправя грешката, приемате го чрез вашата собствена воля.
Ако сте направили добро на някой човек, тогава вие знаете, - това човек вижда особено в живота между смъртта и едно ново раждане, - че целият човешки земен живот съществува за цялото човечество. И тогава откривате, че, когато сте подпомогнали един човек, чрез това той фактически е постигнал определени неща, които иначе не би постигнал в един предишен живот. Но тогава в живота между смъртта и едно ново раждане вие се чувствате съединени с него, за да проявите по-нататък онова, което сте постигнали заедно с него по отношение на човешкото съвършенство. Вие отново го търсите в новия земен живот, за да можете да действате по-нататък именно чрез начина, по който сте го усъвършенствали в новия земен живот.
към текста >>
77.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Тя бива прикрита от удовлетворението, от задо
вол
ството.
Нима всичко това произхожда от по-голяма или по-малка омраза в нашия минал земен живот? За себе си ми е невъзможно да мисля, че съм бил толкова лош човек, че да трябва да изживявам толкова неприятност, понеже съм мразил толкова много. - Да, ако в тази област искаме да мислим безпристрастно, ние трябва да си изясним, колко голяма е илюзията, която е приятна някому и поради това той се отдава на тази илюзия, когато се касае за това, човек да си внуши, че не храни антипатични чувства към някого. Хората минават през света с много повече омраза, отколкото си мислят, най-малкото с много повече антипатия. Понеже отначало омразата създава удовлетворение за душата, тя обикновено никак не се осъзнава.
Тя бива прикрита от удовлетворението, от задоволството.
Когато тя се връща обратно като страдание, което се разлива към нас идвайки отвън, едва тогава страданието се забелязва.
към текста >>
И разбирането, познаването на кармата придобива неговата стойност едва чрез това, че то се влива в нашата
вол
я за бъдещето, в бъдеще играе роля в тази
вол
я.
Но виждате ли, мои мили приятели, разбирането за кармата не трябва да почива само на това, че ние схващаме кармата, за да разберем живота, а и на това, че ние можем да схващаме кармата също и като импулс в живота, съзнавайки, че в живота не съществува само едно «А, Б, В, Г» /виж схемата/, а че има също и следващи земни съществувания «Д, Е, Ж, З» и че онова, което развиваме в настоящия живот като съдържание на нашата душа, ще има последствия, резултати в следващия земен живот. Който иска да бъде особено глупав в третия следващ живот на Земята, отсега нататък е достатъчно той много да мрази в настоящия земен живот. Обаче който в третия земен живот иска да има едно свободно, отворено разбиране, достатъчно е в настоящия живот особено много да обича.
И разбирането, познаването на кармата придобива неговата стойност едва чрез това, че то се влива в нашата воля за бъдещето, в бъдеще играе роля в тази воля.
Положението е абсолютно такова, че днес се намираме в онзи момент от развитието на човечеството, когато несъзнателното не може да действа по-нататък по същия начин както по-рано, когато нашите души са минавали през предишни земни съществувания, а хората ще стават все по-свободни и по-съзнателни.
към текста >>
78.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ето защо в момента, когато разсъждаваме, изхождайки от духовната и от физическата наука, вече не са възможни такива произ
вол
ни разсъждения, че да кажем: - Аз съм виждал деца, които заприличват на своите родители още във втората година на техния живот.
Там той е имал именно гледището, че пердахът от страна на бащата ще му подейства много добре. Това съвсем не е смешна работа, а трябва да се разбира абсолютно сериозно. И така, човек си избира своите родители също и по форма. Той има образа за самия себе си пред себе си, и иска да стане подобен на своите родители. Тогава той става подобен на тях не чрез наследствеността, а чрез своите вътрешни духовно-душевни сили, които от духовния свят донася със себе си долу на Земята.
Ето защо в момента, когато разсъждаваме, изхождайки от духовната и от физическата наука, вече не са възможни такива произволни разсъждения, че да кажем: - Аз съм виждал деца, които заприличват на своите родители още във втората година на техния живот.
Без съмнение, тук имаме тогава другия случай, че тези деца предварително са имали намерението да приемат формата на своите родители.
към текста >>
79.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И напълно потопено в съня е искането,
вол
ята.
И напълно потопено в съня е искането, волята.
Това искане е свързано с организма на веществообмяна-крайници, с организма на движението. От това искане, от тази воля ние познаваме само мислите. Аз си образувам представата: «Аз ще взема този часовник.» Опитайте се поне веднъж честно да си признаете, че първо си образувате представата «аз ще взема този часовник», а след това го хващате. Това, което тук от вашата представа отива надолу към мускулите и накрая отново довежда да се появи една представа, - хващането на часовника, която продължава първата представа; онова, което лежи между представата на намерението и представата на осъществяването, което става във вашия организъм, то остава така несъзнателно, както е несъзнателен животът в най-дълбокия сън, в сън без сънуване.
към текста >>
От това искане, от тази
вол
я ние познаваме само мислите.
И напълно потопено в съня е искането, волята. Това искане е свързано с организма на веществообмяна-крайници, с организма на движението.
От това искане, от тази воля ние познаваме само мислите.
Аз си образувам представата: «Аз ще взема този часовник.» Опитайте се поне веднъж честно да си признаете, че първо си образувате представата «аз ще взема този часовник», а след това го хващате. Това, което тук от вашата представа отива надолу към мускулите и накрая отново довежда да се появи една представа, - хващането на часовника, която продължава първата представа; онова, което лежи между представата на намерението и представата на осъществяването, което става във вашия организъм, то остава така несъзнателно, както е несъзнателен животът в най-дълбокия сън, в сън без сънуване.
към текста >>
От нашите
вол
еви импулси ние нямаме нищо друго, освен това, което имаме от нашия дълбок сън.
За нашите чувства ние поне сънуваме.
От нашите волеви импулси ние нямаме нищо друго, освен това, което имаме от нашия дълбок сън.
Можете да кажете: - От съня аз нямам съвсем нищо. - Но сега аз не говоря от физическа гледна точка. От нея естествено предварително ще е безсмислие да се каже, че нямаме нищо от съня; но вие и душевно имате много от съня. Ако не бихте спали никога, вие никога не бихте стигнали до вашето азово съзнание.
към текста >>
И също както в обикновения земен живот имаме нещо от съня, така ние имаме нещо и от онзи сън, който царува в нашето искане, в нашата
вол
я.
Ако споменът действително постоянно изчезваше и не се сблъскваше с нищо, вие не бихте стигнали до едно азово съзнание. Следователно можем наистина да кажем, че ние имаме нещо от съня.
И също както в обикновения земен живот имаме нещо от съня, така ние имаме нещо и от онзи сън, който царува в нашето искане, в нашата воля.
към текста >>
Ние проспиваме това, което става в нас при
вол
евия акт.
Ние проспиваме това, което става в нас при волевия акт.
Но именно там се намира нашият истински aз. Също както получаваме азовото съзнание чрез черното /виж рис.10/, така и в това, което спи в нас през време на волевия акт, се намира азът, обаче азът който е преминал през миналите земни съществувания.
към текста >>
Също както получаваме азовото съзнание чрез черното /виж рис.10/, така и в това, което спи в нас през време на
вол
евия акт, се намира азът, обаче азът който е преминал през миналите земни съществувания.
Ние проспиваме това, което става в нас при волевия акт. Но именно там се намира нашият истински aз.
Също както получаваме азовото съзнание чрез черното /виж рис.10/, така и в това, което спи в нас през време на волевия акт, се намира азът, обаче азът който е преминал през миналите земни съществувания.
към текста >>
Във
вол
ята царува кармата.
Да, вие виждате, че тук царува кармата.
Във волята царува кармата.
В искането, във волята царуват всички импулси от миналия земен живот. Само че при будния човек те са потопени в сън.
към текста >>
В искането, във
вол
ята царуват всички импулси от миналия земен живот.
Да, вие виждате, че тук царува кармата. Във волята царува кармата.
В искането, във волята царуват всички импулси от миналия земен живот.
Само че при будния човек те са потопени в сън.
към текста >>
С организацията на главата е свързано мисленето, с ритмичната организация е свързано чувстването, с организацията на движението е свързано искането,
вол
ята.
Следователно, когато си представим човека така, както той застава срещу нас в земния живот, тогава ние виждаме у него едно троично разчленение: главовата организация, ритмичната организация и организацията на движението. Това е схематично разделено; всеки член принадлежи на целия човек.
С организацията на главата е свързано мисленето, с ритмичната организация е свързано чувстването, с организацията на движението е свързано искането, волята.
Състоянието, в което се намират представите, е будността. Състоянието, в което се намират чувствата, е сънуването. Състоянието, в което се намира волята, волевите импулси, е сънят, един сън също и през време на будността.
към текста >>
Състоянието, в което се намира
вол
ята,
вол
евите импулси, е сънят, един сън също и през време на будността.
Следователно, когато си представим човека така, както той застава срещу нас в земния живот, тогава ние виждаме у него едно троично разчленение: главовата организация, ритмичната организация и организацията на движението. Това е схематично разделено; всеки член принадлежи на целия човек. С организацията на главата е свързано мисленето, с ритмичната организация е свързано чувстването, с организацията на движението е свързано искането, волята. Състоянието, в което се намират представите, е будността. Състоянието, в което се намират чувствата, е сънуването.
Състоянието, в което се намира волята, волевите импулси, е сънят, един сън също и през време на будността.
към текста >>
Естествено това е само един вид сим
вол
ична рисунка.
А за да имат още една опора: «вълнува се, люлее се, развихря и шуми", те удрят с юмруци по челото си. Има и такова нещо. Работата стои абсолютно така: Представите, които си образуваме, когато се движим в света, отлетяват както сънищата. А това, което изплува нагоре от спомена, не са представите, които потъват надолу, а това е нещо друго. Ако бих искал да ви създам една представа за това, би трябвало да сторя това така /виж рис.11/.
Естествено това е само един вид символична рисунка.
Представете си човека като виждащо същество. Той вижда нещо. Сега аз не искам да описвам процеса по-точно и това би могло да стане, но засега не се нуждаем от него. Той вижда нещо. Това преминава през неговото око, през зрителния нерв в органите, в които се намира зрителният нерв.
към текста >>
Представете си, как в земния живот човек извършва определени дела в своята
вол
я, - а тя принадлежи на първата йерархия.
Представете си, как в земния живот човек извършва определени дела в своята воля, - а тя принадлежи на първата йерархия.
Тези дела са добри или лоши, мъдри или глупави. Съществата от първата йерархия, Серафими, Херувими и Престоли, трябва да изработят насрещните образи в тяхната собствена сфера.
към текста >>
Ако аз загина, той по не
вол
я би трябвало да отдаде духа.
Ако аз загина, той по неволя би трябвало да отдаде духа.
към текста >>
Ако аз загина, той по не
вол
я би трябвало да отдаде духа.
Ако аз загина, той по неволя би трябвало да отдаде духа.
към текста >>
80.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Той с голямо недо
вол
ство наблюдавал, как пътниците, седнали в купето от едната страна, понякога слагат краката си на срещуположната седалка.
Той проявяваше много силен, също и личен стремеж към независимост, не се въздържаше за това, което искаше да каже! Веднъж случайно се получи едно съвпадение: След като бе очернен от «приятели» - това много често се случва от страна на приятели, - след като бе очернен пред щутгартското правителство[2] и получи един много остър упрек от страна на това правителство, в същия ден, в който му се роди син на име Роберт, спечелил си след това също име като естет - той съобщава това на аудиторията, като каза: - Господа, днес аз получих един голям вишер т.е. обърсаха ми една плесница /Wischer означава бърсалка,/ и един малък Фишер /името Фишер на немски се пише Vischer, а се чете Вишер/. - На него му беше напълно свойствено да говори много категорично за нещата. Така от него имаме една очарователна статия: «За грубияните по железопътните линии».
Той с голямо недоволство наблюдавал, как пътниците, седнали в купето от едната страна, понякога слагат краката си на срещуположната седалка.
Това никак не е могъл да търпи! Така от него имаме една очарователна статия за грубияните по железопътните линии.
към текста >>
Ако някога благо
вол
ите, мои мили приятели, да прочетете нещо за германската литература, което иначе не може да се прочете, което е съвършено различно от другите студии върху германската литература, тогава прочетете двата тома на Дюринг: «Величията на модерната литература»[17].
Ако някога благоволите, мои мили приятели, да прочетете нещо за германската литература, което иначе не може да се прочете, което е съвършено различно от другите студии върху германската литература, тогава прочетете двата тома на Дюринг: «Величията на модерната литература»[17].
В тези два тома се намира присъщият за Дюринг строг математически начин на мислене, тази острота на ума, приложена към художествената литература. И за да докаже, как мисли различно от другите хора, той има нужда даже да прекръсти величията на германския духовен живот. Табела 13 В една глава той говори например за Коте и Шилерер, т. е. на езика на Дюринг за Гьоте и Шилер. Дюринг пише Коте и Шилерер и подържа това в течение на цялата студия.
към текста >>
81.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И сега се явява особеното: Чрез едно огъване на кармата, което ще се изравни в по-късен земен живот на Фридрих Теодор Фишер, той става първо хегелианец, което означава, че той е откъснат, - което предварително е определено чрез предземното съществуване, а не чрез земна карма, - от пра
вол
инейната насока на неговата карма.
И сега се явява особеното: Чрез едно огъване на кармата, което ще се изравни в по-късен земен живот на Фридрих Теодор Фишер, той става първо хегелианец, което означава, че той е откъснат, - което предварително е определено чрез предземното съществуване, а не чрез земна карма, - от праволинейната насока на неговата карма.
Но в определена възраст той повече не издържа. Той трябва да навлезе в своята карма. Отказва се от своята петтомна естетика и се изкушава така да изгради естетиката, както искат природоизпитателите. Той изгражда своята първа естетика отгоре надолу, като изхожда от принципите и след това преминава към сетивното. Това самият той дълбоко критикува.
към текста >>
Но нещо постоянно го е подтиквало назад и това е било неговото подсъзнание, въпреки че той беше един свободен дух и изпитваше удо
вол
ствие, когато чуваше някой филистър да хули Гъотевия «Фауст».
Нали, Фридрих Теодор Фишер не е бил напълно сигурен, когато, както казах се е получило това отклоняване на кармата.
Но нещо постоянно го е подтиквало назад и това е било неговото подсъзнание, въпреки че той беше един свободен дух и изпитваше удоволствие, когато чуваше някой филистър да хули Гъотевия «Фауст».
При това той естествено се изпълваше с остроумие; това е също както битка със снежни топки. И точно когато при един човек се наблюдават нещата, които изпъкват пред наблюдението, се стига до имагинациите, които трябва да доведат до зад кулисите на сетивното съществуване. Човек достига до тях.
към текста >>
И сега, когато първокласните филистери хвърляха своите снежни топки, той хвърляше обратно и казваше: - Нека някой направи една дисертация, например за връзката между подутините от студа на госпожа Христине фон Гъоте със сим
вол
ично-алегорично-митологичните фигури във втората част на Фауст.
Има един пример, една хубава картина. От едната страна се намират първокласните филистери, като например Дю Боа Реймонд, който казваше, че Гъоте трябваше да изобрази Фауст като кмет на Магдебург, да открие електрическата машина и въздушната помпа, да се ожени за Гретхен - нали, това са филистери от първа класа! Това е в подсъзнанието, понеже е налице една кармическа връзка. Те всички бяха маври, които бяха заедно с Фридрих Теодор Фишер. Той беше привлечен, той се чувстваше сроден и от друга страна не беше така, той междувременно беше докоснат от други течения, които отклониха неговата карма.
И сега, когато първокласните филистери хвърляха своите снежни топки, той хвърляше обратно и казваше: - Нека някой направи една дисертация, например за връзката между подутините от студа на госпожа Христине фон Гъоте със символично-алегорично-митологичните фигури във втората част на Фауст.
Нали, това е гениално филистерски, филистерство от втора класа.
към текста >>
И онзи кастилски принц съвсем сигурно би загинал, ако за него не беше се застъпила онази духовно благородна личност между маврите и не беше го подкрепила, така че той е могъл още да продължи своя земен живот, за най-голямо задо
вол
ство и на двамата.
Той трябвало да остане там известно време след своето бягство и там се развива едно извънредно нежно приятелство към една мавърска личност, в която е била вплетена индивидуалността на сегашния Франц Шуберт.
И онзи кастилски принц съвсем сигурно би загинал, ако за него не беше се застъпила онази духовно благородна личност между маврите и не беше го подкрепила, така че той е могъл още да продължи своя земен живот, за най-голямо задоволство и на двамата.
към текста >>
82.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Това, което е от
вол
ево естество в главата на човека в следващото въплъщение действа особено в крайниците.
И сега е така, че онова, което у човека е надареност в главата, се изгубва относително скоро след смъртта. Напротив това, което като духовно-душевно естество принадлежи на долната организация в несъзнателната част на човека, то става особено важно между смъртта и едно ново раждане. Но докато общо взето е така, че при преминаването от един земен живот в друг земен живот организмът, който по своята форма се намира вън от главата, по своето духовно съдържание се превръща в глава през следващото въплъщение.
Това, което е от волево естество в главата на човека в следващото въплъщение действа особено в крайниците.
Който в едно въплъщение е бавен, инертен в своето мислене, той със сигурност не ще стане бързоходец в следващото въплъщение, а ленивостта в мисленето преминава в бавността на крайниците, както и обратно, бавността на крайниците в настоящето въплъщение се изразява в бавно мислене при следващото въплъщение.
към текста >>
Третото въплъщение: един пруски офицер, който трябва да се у
вол
ни поради заболяване на коляното и понеже не знае какво да прави, залавя се с философията и написва произвеждащата най-силно впечатление «Философия на несъзнателното», израснала от цивилизацията на втората половина на 19-то столетие.
Така че при тази индивидуалност намираме три редуващи се въплъщения: Една извънредно остроумна, мъдра личност в много древни времена - това е едното въплъщение. Следващото въплъщение е като кръстоносец, който в определен момент поради това, което точно неговото остроумие беше направило, получава парализ на мозъка, това остроумие бива угасено, но преди това този ум с извънредно голямо възхищение беше приел източната цивилизация.
Третото въплъщение: един пруски офицер, който трябва да се уволни поради заболяване на коляното и понеже не знае какво да прави, залавя се с философията и написва произвеждащата най-силно впечатление «Философия на несъзнателното», израснала от цивилизацията на втората половина на 19-то столетие.
към текста >>
Тук Ницше е
вол
терианец, той посвети също една книга на
Вол
тер.
Ницше, който в неговите първи съчинения до 1876 година беше идеалист в най-висшия смисъл и искаше да издигне всичко до идеал, в тази втора епоха на своя живот казва сбогом на всякакъв идеализъм. Той осмива идеалите. Той си изяснява, че когато хората си поставят идеали, те вършат това, защото са слаби в живота. Когато някой не може да направи нищо в живота, казва, че животът няма никаква стойност, трябва да се преследва един идеал. И така Ницше взима на прицел отделните идеали, поставя ги, както той казва, върху лед, като схваща онова, което представлява божественото в природата, като нещо прекалено човешко, именно като нещо дребнаво.
Тук Ницше е волтерианец, той посвети също една книга на Волтер.
В нея Нитцше изцяло е рационалист, интелектуалец. И това трае до 1882/1883 година. След това започва последната епоха от неговия живот, когато той изгражда идеи като тези за възвръщане на подобното, когато разглежда Заратустра като един идеал на човека. Тогава той написва «Така каза Заратустра» в стил на химн.
към текста >>
Той с удо
вол
ствие е вземал хлорал, за да дойде в определено настроение, едно настроение, което е независимо от тялото.
И в крайна сметка това се крие в навиците на неговия живот.
Той с удоволствие е вземал хлорал, за да дойде в определено настроение, едно настроение, което е независимо от тялото.
Безсъмнение в този копнеж, в своето душевно настроение да стане независим от тялото, е бил предизвикан от това, че телесният му организъм в много отношения беше болен, че например той винаги е имал продължително главоболие и др. п..
към текста >>
83.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Те трябва да се задо
вол
ят с някои неща, които изглеждат дребни в сравнение с това, което са създали като велико в минали епохи, но по основната душевна нагласа, по основното настроение на душите то е същото, което човешките индивидуалности пренасят от една епоха в друга.
От къде идва това? Виждате ли, мои мили приятели, в духовния живот нещата са различни от това, както те са проявяват в обикновените исторически събития. Под повърхността на обикновения исторически живот текат истинските велики течения, в които са действали човешките индивидуалности, които са били в дадена епоха, действали са в нея и след това отново и отново се явяват, като се раждат в съвършено други езикови общности, раждат се в съвършено други направления на мислите, обаче със същите основни типове на тяхната дейност. Това, което са разгърнали по величествен начин в една епоха по-рано, понеже е съществувала възможността на движението, те трябва да го вложат в света в по-късни епохи при големи трудности и пречки.
Те трябва да се задоволят с някои неща, които изглеждат дребни в сравнение с това, което са създали като велико в минали епохи, но по основната душевна нагласа, по основното настроение на душите то е същото, което човешките индивидуалности пренасят от една епоха в друга.
Само че не винаги хората познават това, което се пренася, защото те лесно си представят, че един следващ живот трябва да изглежда твърде подобен на един минал живот. Има даже хора, които вярват, че един музикант трябва да се прероди отново като музикант, един философ като философ, един градинар като градинар и т. н.. Но това не е така. Силите, които биват пренесени от един земен живот в следващия земен живот, почиват в по-дълбоки пластове на човешкия душевен живот.
към текста >>
Превежда библията на готски; откъси са запазени в известния “Codex argenteus” в Упсала и в Милано, Рим, Торино и
Вол
фенбютел.
[5] Вулфила, 311-382, готски кардинал.
Превежда библията на готски; откъси са запазени в известния “Codex argenteus” в Упсала и в Милано, Рим, Торино и Волфенбютел.
към текста >>
84.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Поз
вол
ете ми да включа един пример, който може да ви онагледи това.
Естествено точно както според формата на едно огледало се изменя формата на това, което се оглежда в него, така и това, което някога съществува в една област, която обхваща физическия свят и намиращия се над него духовен свят и в които действа един такъв посветен по начина, който ви описах преди няколко месеца, така и това се изрази по начина, както то можеше да се развие в 19-то столетие при определен мироглед на цивилизацията. И ние наистина трябва да свикнем да не търсим, как един философ, един поет или художник от една минала епоха се е преродил отново като философ, поет или художник в настоящата епоха. Наистина условията не изменят индивидуалността на човека. Тази индивидуалност преминава от един земен живот в друг земен живот. Обаче начинът, по който тези индивидуалности могат да се проявят в живота, този начин зависи от това, което именно е възможно в дадена епоха.
Позволете ми да включа един пример, който може да ви онагледи това.
към текста >>
85.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
За превръщане на
вол
ята във виждане се изисква духовно напрежение чрез дейността на душата, както и абсолютна разсъдливост на главата и топлина на сърцето
Вътрешно устройство на душата, за да се научи да се съзерцава кармата. Добиването на една правилна гледна точка чрез проникването с това, което съществува в света като мъдри институции, е началото на пътя на познанието; след това човек трябва да може да чака. Чрез енергичното издигане на изживяваните събития в съзнанието, човек добива изграждането на образа чрез астралното тяло във вътрешния етер; по-късно изработване на така овеществените образи чрез етерното тяло, след това чрез физическото тяло.
За превръщане на волята във виждане се изисква духовно напрежение чрез дейността на душата, както и абсолютна разсъдливост на главата и топлина на сърцето
към текста >>
Зародишът за кармата, нанесените в мировия етер негативни образи се приемат отново при завръщането в земната
вол
я
По-силни от земните изживявания са изживените картини в областта на лунните същества чрез отпечатване в мировата субстанция. Намиране отново на първичната мъдрост. Четенето в мировата писменост с помощта на десетте понятия на Аристотел. Разглеждане на първообраза на образа на Щрадер и на Яков Фрошамер при тяхното обратно изживяване на земния живот след смъртта. Коренна промяна на човека след смъртта в тази действителност, различаваща се основно от земната.
Зародишът за кармата, нанесените в мировия етер негативни образи се приемат отново при завръщането в земната воля
към текста >>
Вол
тер, Елифас Леви, Виктор Юго
Имагинативно и инспиративно познание на живота след смъртта. Области на Луната, Меркурий и Венера. Слънчево съществуване. Областта на Марс, Юпитер и Сатурн. Изработването на кармата с висшите същества.
Волтер, Елифас Леви, Виктор Юго
към текста >>
Чрез смъртта на млади хора при стихийните катастрофи се влива нещо земно определено в духовните светове; кармическото последствие е едно изостряне на интелектуалните качества при природните катастрофи, засилване на
вол
евите качества при катастрофите на цивилизацията.
Социалните порядки в света са създадени чрез влиянието на материалистичните представи за планетите. Стихийните природни събития и цивилизаторски стихийни събития. В човешките форми на делата на боговете действат луциферическите и ариманическите същества. Различия в царуването на кармата при стихийните събития и катастрофи на цивилизациите. Намеса в природозакономерното развитие на Земята в останалите в Земята и използвани от ариманическите същества сили на старата лунна епоха.
Чрез смъртта на млади хора при стихийните катастрофи се влива нещо земно определено в духовните светове; кармическото последствие е едно изостряне на интелектуалните качества при природните катастрофи, засилване на волевите качества при катастрофите на цивилизацията.
При заблужденията на цивилизациите се внася луциферически елемент, който след смъртта действа като гъста тъмнина в духовния свят; там Ариман може да я използува за преобразуването на съществуващото още в Земята лунно развитие. В това преобразуване разрушителните импулси на културите се превръщат в изригвания на вулкани, земетресения и т. н.. В стремежа на добрите богове да насочат тези съдби в пътя на правдата, в течение на духовната борба човешката съдба се преплита със съдбата на боговете. Нещастието в света съществува, за да могат боговете да създадат от това щастие. Познаването на кармата е свещената духовна почва, върху която ние улавяме ръката на Бога
към текста >>
86.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Поз
вол
ете ми сега да направя връзка с това, което напоследък изнесох тук относно кармата.
Позволете ми сега да направя връзка с това, което напоследък изнесох тук относно кармата.
Аз ви показах, как душевните импулси на хората се пренасят в историята от един земен живот в друг, така че винаги от една минала епоха в една по-късна епоха преминава онова, което самите хора носят със себе си.[1]
към текста >>
Така при Гарибалди[3] научихме, как той прояви онова, което притежаваше някога като ирландски посветен, като един визионер на
вол
ята, отдаден на условията на неговото непосредствено настояще.
Така при Гарибалди[3] научихме, как той прояви онова, което притежаваше някога като ирландски посветен, като един визионер на волята, отдаден на условията на неговото непосредствено настояще.
Обаче при него може да се различи, как заставайки в условията на околната му среда, той носи в себе си и други импулси, различни от онези, които един обикновен човек би могъл да усвои от възпитанието, от заобикалящата го среда.
към текста >>
87.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но тези души тогава не си поз
вол
яваха вече да изследват това, а най-малко си поз
вол
и това онази душа, която след това се яви като един от най-големите историци на 19-то столетие, Леополд фон Ранке[6], един предземен ученик на лорд Бейкън, който се прероди именно като Леополд фон Ранке.
Сега ви питам: - Какво значи да се изследва действителният факт в историята? - Най-важното в историята са несъмнено намеренията на хората, които не са действителни факти.
Но тези души тогава не си позволяваха вече да изследват това, а най-малко си позволи това онази душа, която след това се яви като един от най-големите историци на 19-то столетие, Леополд фон Ранке[6], един предземен ученик на лорд Бейкън, който се прероди именно като Леополд фон Ранке.
към текста >>
Но когато предприемаме такива разглеждания, ние можем да насочим поглед също и върху Амос Комениус, как той е действал върху предземната
вол
я на душите, които след това са слезли на Земята.
Но когато предприемаме такива разглеждания, ние можем да насочим поглед също и върху Амос Комениус, как той е действал върху предземната воля на душите, които след това са слезли на Земята.
И също както Леополд фон Ранке стана най-забележителният послесмъртен ученик на Бейкън, така и Шлосер[7] е най-бележитият послесмъртен ученик на Амос Комениус.
към текста >>
Индивидуалността, която по-късно се прероди като Конрад Фердинанд Майер, само присъстваше там, но тази индивидуалност беше много подвижна, будна и дейна и с това тя предизвиква недо
вол
ството и гнева на един англо-саксонски главатар и е убита под подстрекателството на този англо-саксонски главатар.
Един от неговите другари основава епископството Кентърбъри. И това, което стана в Кентърбъри, е свързано главно с това основаване.
Индивидуалността, която по-късно се прероди като Конрад Фердинанд Майер, само присъстваше там, но тази индивидуалност беше много подвижна, будна и дейна и с това тя предизвиква недоволството и гнева на един англо-саксонски главатар и е убита под подстрекателството на този англо-саксонски главатар.
Това е, което първо се открива. Но през времето, когато пребивава в Англия, в душата на Конрад Фердинанд Майер имаше нещо, което не й позволи да се радва на живота. Тази душа имаше всъщност своите корени в тогавашното италианско изкуство, ако искаме да наречем това така, в италианския духовен живот. Тя не се радваше при упражняването на нейната мисионерска дейност в Англия, но въпреки това се посвети на тази мисионерска дейност по един интензивен начин, което предизвика реакцията и убийството.
към текста >>
Но през времето, когато пребивава в Англия, в душата на Конрад Фердинанд Майер имаше нещо, което не й поз
вол
и да се радва на живота.
Един от неговите другари основава епископството Кентърбъри. И това, което стана в Кентърбъри, е свързано главно с това основаване. Индивидуалността, която по-късно се прероди като Конрад Фердинанд Майер, само присъстваше там, но тази индивидуалност беше много подвижна, будна и дейна и с това тя предизвиква недоволството и гнева на един англо-саксонски главатар и е убита под подстрекателството на този англо-саксонски главатар. Това е, което първо се открива.
Но през времето, когато пребивава в Англия, в душата на Конрад Фердинанд Майер имаше нещо, което не й позволи да се радва на живота.
Тази душа имаше всъщност своите корени в тогавашното италианско изкуство, ако искаме да наречем това така, в италианския духовен живот. Тя не се радваше при упражняването на нейната мисионерска дейност в Англия, но въпреки това се посвети на тази мисионерска дейност по един интензивен начин, което предизвика реакцията и убийството.
към текста >>
Немски и но
вол
атински поет, обучава и проповяда в Инсбрук, Инголщадт, Мюнхен и Нойщадт на Дунав.
Яков Балде, 1604-1668.
Немски и новолатински поет, обучава и проповяда в Инсбрук, Инголщадт, Мюнхен и Нойщадт на Дунав.
към текста >>
88.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но особено силно беше свързана индивидуалността на тази личност с онзи началник, именно чрез това, че когато беше надзирател на робите, трябваше да следва този началник, да му се подчинява, макар и често пъти против
вол
ята си, но според нравите на онова време при такива социални отношения.
И тази личност, която е извънредно любвеобилна, която е една кротка личност, която, ако би следвала себе си, би вършила всичко за да направи живота на робите приятен, е подчинена на една сурова, груба личност. Според нашите днешни наименования бихме нарекли онази личност началник. На него трябваше да се подчинява нашата личност. Чрез това се получават някои неща, които пораждат ненавист у ръководените. И тогава се установява, че когато личността, за която говоря, надзирателят на робите, минава през вратата на смъртта, през времето между смъртта и едно ново раждане тя е заобиколена от всички онези души, които бяха свързани с нея като роби, когато тя беше техен надзирател.
Но особено силно беше свързана индивидуалността на тази личност с онзи началник, именно чрез това, че когато беше надзирател на робите, трябваше да следва този началник, да му се подчинява, макар и често пъти против волята си, но според нравите на онова време при такива социални отношения.
Това създаде дълбока кармическа връзка. Но една по-дълбока кармическа връзка създадоха и отношенията, които съществуваха във физическия свят между ръководителя на робите, бихме могли да кажем, учителя на робите, и самите роби.
към текста >>
Обаче неговата жена е прероденият надзирател на роби, който, бих могъл да кажа, по един определен по-тих, по-уединен начин страда от впечатленията, които сега идват от постоянно недо
вол
ния предишен началник в неговото настоящо прераждане и можем да проследим в подробности, как тук се изпълнява кармата.
Обаче неговата жена е прероденият надзирател на роби, който, бих могъл да кажа, по един определен по-тих, по-уединен начин страда от впечатленията, които сега идват от постоянно недоволния предишен началник в неговото настоящо прераждане и можем да проследим в подробности, как тук се изпълнява кармата.
към текста >>
Който се задо
вол
ява с фантастични неща, за него е много лесно, той може някак да стъкми нещо за себе си.
Но когато се опитаме да изследваме кармическите връзки през земния живот на Конрад Фердинанд Майер, ние се объркваме. Ние не можем веднага да се оправим, когато искаме да проследим нишката, която свързва сегашната инкарнация на Конрад Фердинанд Майер с неговите предишни инкарнации. Първо сме пренесени в 6-то столетие след Р. Хр., но после отново сме отхвърлени обратно в 19-то столетие във въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, защото при наблюдението самите неща ни насочват, съблазняват ни да се заблудим. Трябва само добре да си представите, как един действителен стремеж за познание в тази област среща извънредно големи трудности.
Който се задоволява с фантастични неща, за него е много лесно, той може някак да стъкми нещо за себе си.
Обаче който в тази област не се задоволява с фантазии, а със своето изследване, фактически прониква до онази точка, където намира, че нагласата на душата му е подходяща за изследването. За него не е лесно, когато проследява такива неща, особено при такава сложна индивидуалност, каквато ни се представя в Конрад Фердинанд Майер. И при изследването на кармическите връзки през няколко земни съществувания не получаваме никаква особено голяма помощ, когато насочваме погледа си върху много по-значимите неща. Това, което е най-очебийно при човека, което възприемаме когато срещнем човека или научаваме от историята нещо за него, той го е получил всъщност предимно от земната околна среда. Като човек ние сме много повече, отколкото си мислим, продукт на заобикалящата ни земна среда.
към текста >>
Обаче който в тази област не се задо
вол
ява с фантазии, а със своето изследване, фактически прониква до онази точка, където намира, че нагласата на душата му е подходяща за изследването.
Ние не можем веднага да се оправим, когато искаме да проследим нишката, която свързва сегашната инкарнация на Конрад Фердинанд Майер с неговите предишни инкарнации. Първо сме пренесени в 6-то столетие след Р. Хр., но после отново сме отхвърлени обратно в 19-то столетие във въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, защото при наблюдението самите неща ни насочват, съблазняват ни да се заблудим. Трябва само добре да си представите, как един действителен стремеж за познание в тази област среща извънредно големи трудности. Който се задоволява с фантастични неща, за него е много лесно, той може някак да стъкми нещо за себе си.
Обаче който в тази област не се задоволява с фантазии, а със своето изследване, фактически прониква до онази точка, където намира, че нагласата на душата му е подходяща за изследването.
За него не е лесно, когато проследява такива неща, особено при такава сложна индивидуалност, каквато ни се представя в Конрад Фердинанд Майер. И при изследването на кармическите връзки през няколко земни съществувания не получаваме никаква особено голяма помощ, когато насочваме погледа си върху много по-значимите неща. Това, което е най-очебийно при човека, което възприемаме когато срещнем човека или научаваме от историята нещо за него, той го е получил всъщност предимно от земната околна среда. Като човек ние сме много повече, отколкото си мислим, продукт на заобикалящата ни земна среда. Чрез възпитанието ние приемаме онова, което се намира в заобикалящия ни земен свят.
към текста >>
Хайнрих е бил твърде властен господар, който сваля един след друг своите князе и съседните главатари, който върши каквото си иска, който не се задо
вол
ява веднъж да изгони някой, а прави това и втори път, ако изгоненият се е настанил някъде.
Тази маркграфиня Беатриче е извънредно активна личност, която се интересува от всичко което се разиграва там. И тя е трябвало особено много да се интересува, защото нейният мъж, Готфрид, още преди да се ожени за нея, е бил изгонен от Елзас от Хайнрих Черния. Дошъл в Италия, той се оженва за тази Беатриче, но продължава да бъде преследван от Хайнрих ІІІ Черния.
Хайнрих е бил твърде властен господар, който сваля един след друг своите князе и съседните главатари, който върши каквото си иска, който не се задоволява веднъж да изгони някой, а прави това и втори път, ако изгоненият се е настанил някъде.
Това е, както казах един твърде властолюбив господар, един господар в Средновековието от голям формат. И когато Годфрид вече се е бил настанил в Тусция, той отново първо го изгонва и след това отвежда маркграфинята със себе си в Германия.
към текста >>
89.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Наистина, аз постоянно трябва да повтарям, че предприех тези разглеждания, не за да задо
вол
я някаква потребност от сензация, а за да ви доведа все по-дълбоко и по-дълбоко в познанието на духовния живот.
Мисля, мои мили приятели, че пред тайнствените събития, които са породени в човешките души от духовния свят, трябва да се роди едно свещено благоговение при един такъв начин на разглеждане на живота.
Наистина, аз постоянно трябва да повтарям, че предприех тези разглеждания, не за да задоволя някаква потребност от сензация, а за да ви доведа все по-дълбоко и по-дълбоко в познанието на духовния живот.
И само чрез това по-дълбоко проникване в духовния живот може да бъде обяснен външният сетивен живот, животът на човека. Утре ще продължа това разглеждане.
към текста >>
90.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Най-голямото лекомислие даже в едно самопризнание, в една изповед; изключително разрушителна
вол
я и инстинкт за унищожение, но така, че всичко това се харесва на тази душа.
Нали би трябвало човек да бъде всъщност тъп, ако така гледа на това, което Нерон извърши и ако не може да стигне някакси дотам да се запита: - Какво всъщност ще стане с една такава душа, която, както Нерон, се подиграва на целия свят, която счита живота на другите хора, счита съществуването почти на цял град като нещо, с което може да играе? - «Какъв артист изгубва светът с мен! »[2] Както е известно, това е изказването, което се приписва на Нерон, което най-малкото отговаря на неговото мислене и чувстване.
Най-голямото лекомислие даже в едно самопризнание, в една изповед; изключително разрушителна воля и инстинкт за унищожение, но така, че всичко това се харесва на тази душа.
към текста >>
Нерон се роди отново няколко столетия след това, или след относително кратко време; роди се в едно незначително съществуване на Земята, в което първо бе изравнено само онова, което беше ярост на разрушението, което той беше стоварил върху суверенитета, извършил го беше по собствена
вол
я, понеже така бе искал; при това се изявява яростта, бихме могли да кажем, - ентусиазмът на разрушителната
вол
я.
Трябва да бъдем наясно, че всичко, което се стоварва върху света, се отразява обратно в живота между смъртта и едно ново раждане. Това от своя страна в определена степен трябва да се стовари върху самата душа, понеже всичко онова, което е било разрушено чрез една такава душа, се намира там в живота между смъртта и едно ново раждане.
Нерон се роди отново няколко столетия след това, или след относително кратко време; роди се в едно незначително съществуване на Земята, в което първо бе изравнено само онова, което беше ярост на разрушението, което той беше стоварил върху суверенитета, извършил го беше по собствена воля, понеже така бе искал; при това се изявява яростта, бихме могли да кажем, - ентусиазмът на разрушителната воля.
В един следващ живот бе изправено вече нещо от тези неща и същата индивидуалност се намираше сега в положение, при което също трябваше да разрушава, но трябваше да разрушава в едно подчинено положение, сега трябваше да се подчинява на заповеди; тук тази душа стоеше пред необходимостта да усети, какво чувства човек, когато не върши нещо по свободна воля, не го върши суверенно, самостоятелно.
към текста >>
В един следващ живот бе изправено вече нещо от тези неща и същата индивидуалност се намираше сега в положение, при което също трябваше да разрушава, но трябваше да разрушава в едно подчинено положение, сега трябваше да се подчинява на заповеди; тук тази душа стоеше пред необходимостта да усети, какво чувства човек, когато не върши нещо по свободна
вол
я, не го върши суверенно, самостоятелно.
Трябва да бъдем наясно, че всичко, което се стоварва върху света, се отразява обратно в живота между смъртта и едно ново раждане. Това от своя страна в определена степен трябва да се стовари върху самата душа, понеже всичко онова, което е било разрушено чрез една такава душа, се намира там в живота между смъртта и едно ново раждане. Нерон се роди отново няколко столетия след това, или след относително кратко време; роди се в едно незначително съществуване на Земята, в което първо бе изравнено само онова, което беше ярост на разрушението, което той беше стоварил върху суверенитета, извършил го беше по собствена воля, понеже така бе искал; при това се изявява яростта, бихме могли да кажем, - ентусиазмът на разрушителната воля.
В един следващ живот бе изправено вече нещо от тези неща и същата индивидуалност се намираше сега в положение, при което също трябваше да разрушава, но трябваше да разрушава в едно подчинено положение, сега трябваше да се подчинява на заповеди; тук тази душа стоеше пред необходимостта да усети, какво чувства човек, когато не върши нещо по свободна воля, не го върши суверенно, самостоятелно.
към текста >>
Тя гледа в природата и в природата вижда, че всъщност не всички потребности на зрението са задо
вол
ени.
Действително на старини ние не ставаме само физиологически далекогледи, когато гледаме много навън в природата, но чрез гледането само навън в природата нашата душа придобива определена конфигурация.
Тя гледа в природата и в природата вижда, че всъщност не всички потребности на зрението са задоволени.
Остават незадоволени още потребности на зрението. И всъщност това важи въобще за цялото възприемане, чуване, докосване и т. н.; и за тях положението е същото: Остават незадоволени някои остатъци от възприемането, когато човек само гледа в природата. И виждането само навън в природата е приблизително такова, като че човек би искал да живее през целия си живот във физическото, без да яде достатъчно. Когато човек би искал да живее, без да яде достатъчно, той естествено все повече и повече ще западне във физическия смисъл.
към текста >>
Остават незадо
вол
ени още потребности на зрението.
Действително на старини ние не ставаме само физиологически далекогледи, когато гледаме много навън в природата, но чрез гледането само навън в природата нашата душа придобива определена конфигурация. Тя гледа в природата и в природата вижда, че всъщност не всички потребности на зрението са задоволени.
Остават незадоволени още потребности на зрението.
И всъщност това важи въобще за цялото възприемане, чуване, докосване и т. н.; и за тях положението е същото: Остават незадоволени някои остатъци от възприемането, когато човек само гледа в природата. И виждането само навън в природата е приблизително такова, като че човек би искал да живее през целия си живот във физическото, без да яде достатъчно. Когато човек би искал да живее, без да яде достатъчно, той естествено все повече и повече ще западне във физическия смисъл. Обаче когато човек постоянно само гледа навън в природата, той запада душевно по отношение на възприемането.
към текста >>
н.; и за тях положението е същото: Остават незадо
вол
ени някои остатъци от възприемането, когато човек само гледа в природата.
Действително на старини ние не ставаме само физиологически далекогледи, когато гледаме много навън в природата, но чрез гледането само навън в природата нашата душа придобива определена конфигурация. Тя гледа в природата и в природата вижда, че всъщност не всички потребности на зрението са задоволени. Остават незадоволени още потребности на зрението. И всъщност това важи въобще за цялото възприемане, чуване, докосване и т.
н.; и за тях положението е същото: Остават незадоволени някои остатъци от възприемането, когато човек само гледа в природата.
И виждането само навън в природата е приблизително такова, като че човек би искал да живее през целия си живот във физическото, без да яде достатъчно. Когато човек би искал да живее, без да яде достатъчно, той естествено все повече и повече ще западне във физическия смисъл. Обаче когато човек постоянно само гледа навън в природата, той запада душевно по отношение на възприемането. Той започва да слабее душевно за своя сетивен свят. Това, че човек започва да слабее за сетивния свят, знаеха притежателите на мистерийната мъдрост.
към текста >>
Когато човек развие това, което се намира между двете, между чувстването на истински архитектоничното и чувстването на истински сим
вол
ичното, насочено към вътрешността, тогава той чувства възприемчивостта за ударите на съдбата.
неговият външен поглед да бъде уловен от една действителна, овътрешнена архитектура и от друга страна защото не оставя неговият насочен навътре поглед да бъде уловен от имагинативното, от образното. Но това, което се намира в междинното поле, когато вървите с него в живота, когато се движите в живота с едно задълбочено вътрешно познание чрез имагинацията и с едно сетивно усещане, излекувано чрез външните архитектурни форми, които са изградени, изхождайки действително от човешката природа, тогава вие получавате онова чувство, което древните хора са имали за ударите на съдбата.
Когато човек развие това, което се намира между двете, между чувстването на истински архитектоничното и чувстването на истински символичното, насочено към вътрешността, тогава той чувства възприемчивостта за ударите на съдбата.
Той чувства това, което става, като идващо от минали съществувания.
към текста >>
91.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тогава вие живеете в другия човек, не чрез вашата добра
вол
я или благодарение на вашето вътрешно съвършенство - следователно не живеете само в себе си, но действително и в другия човек.
Обаче това не е възможно, когато човек е минал през вратата на смъртта и живее в духовния свят. Вземете един очебиен случай. Направили сте някому нещо, което изисква кармическо изправяне. Вие живеете с него по-нататък, след като и двамата сте минали през вратата на смъртта.
Тогава вие живеете в другия човек, не чрез вашата добра воля или благодарение на вашето вътрешно съвършенство - следователно не живеете само в себе си, но действително и в другия човек.
Вие живеете в него по принуда, ако мога така да се изразя.
към текста >>
92.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Без съмнение, когато един човек извършва нещо със своята
вол
я, то не е причинено от физически сили или причини, защото в много отношения такова действие е родено от свободната
вол
я на човека.
Когато се огледаме в света, заобикалящ човека, ние всъщност виждаме само онова, което във физическия свят се причинява чрез физическа сила по физически начин. И все пак, когато виждаме във физическия свят нещо, което не е причинено от физическите сили, ние го виждаме чрез външните физически субстанции и възприемаеми обекти.
Без съмнение, когато един човек извършва нещо със своята воля, то не е причинено от физически сили или причини, защото в много отношения такова действие е родено от свободната воля на човека.
Но всичко, което виждаме външно, без остатък преминава във физически-сетивните явления в света, които наблюдаваме по този начин. В целия кръг от нещата, които можем да наблюдаваме, за нас не може да изникне кармическата връзка на едно изживяване, което самите ние изпитваме. Защото цялата картина на тази кармическа връзка се намира в духовния свят, тя е записана всъщност в етерния свят, който представлява външната страна на астралния свят, който е свeтът на духовните същества, обитаващи този астрален външен свят. Всичко това не се вижда, когато върху физическия свят насочваме само нашите сетива.
към текста >>
Можем най-много, и това е също не
вол
но, да насочим очите си в определена посока, можем да гледаме нататък, можем да отвърнем поглед оттам.
Всичко, което възприемаме във физическия свят, се възприема чрез нашите сетива. Тези сетива действат, без ние да правим нещо особено. Нашите очи приемат светлинните впечатления, впечатленията от багрите, без ние да правим много неща за това.
Можем най-много, и това е също неволно, да насочим очите си в определена посока, можем да гледаме нататък, можем да отвърнем поглед оттам.
В по-голямата си част това се върши несъзнателно, но все пак съдържа и поне частица съзнание. Още повече това, което окото трябва вътрешно да извърши, за да види някакъв цвят, тази неимоверно пълна с мъдрост, величествена вътрешна дейност, която окото упражнява когато виждаме нещо, не бихме могли да извършим като човек, ако трябваше да я извършваме съзнателно. Не може и дума да става за това. Всичко трябва да стане първо несъзнателно, защото то е прекалено мъдро, за да може човек съзнателно да допринесе нещо за него.
към текста >>
И ако през първия ден фактически сте образували образа с необходимата сила, ако сте обърнали внимание на това, което вашето чувство ви е дало на втория ден, сега ще забележите, че тук в този сегашен образ се намира вашата
вол
я.
Това следователно е третият ден и третата нощ. С този образ, който е напълно преобразен, с него вие ставате на третия ден от леглото. Вие ставате затворен в този облак /виж рис. червено/.
И ако през първия ден фактически сте образували образа с необходимата сила, ако сте обърнали внимание на това, което вашето чувство ви е дало на втория ден, сега ще забележите, че тук в този сегашен образ се намира вашата воля.
Вътре в него седи вашата воля! Обаче тази воля не може да се прояви, тя е като обвързана. Изразено малко крайно, наистина е, като че ли сте решили, - като че един невероятно смел бързоходец си е поставил за цел да постигне рекорд по тичане: - Аз тичам, тичам сега надолу към горен Дорнах, аз вече си представям това, това е в мен. Това е моята воля, но в този момент, когато искам да започна, когато волята е най-силна, някой ме вързва, така че аз стоя вцепенен, цялата воля е разгърната, но не мога да приведа волята в изпълнение. - Такъв е приблизително процесът.
към текста >>
Вътре в него седи вашата
вол
я!
Това следователно е третият ден и третата нощ. С този образ, който е напълно преобразен, с него вие ставате на третия ден от леглото. Вие ставате затворен в този облак /виж рис. червено/. И ако през първия ден фактически сте образували образа с необходимата сила, ако сте обърнали внимание на това, което вашето чувство ви е дало на втория ден, сега ще забележите, че тук в този сегашен образ се намира вашата воля.
Вътре в него седи вашата воля!
Обаче тази воля не може да се прояви, тя е като обвързана. Изразено малко крайно, наистина е, като че ли сте решили, - като че един невероятно смел бързоходец си е поставил за цел да постигне рекорд по тичане: - Аз тичам, тичам сега надолу към горен Дорнах, аз вече си представям това, това е в мен. Това е моята воля, но в този момент, когато искам да започна, когато волята е най-силна, някой ме вързва, така че аз стоя вцепенен, цялата воля е разгърната, но не мога да приведа волята в изпълнение. - Такъв е приблизително процесът.
към текста >>
Обаче тази
вол
я не може да се прояви, тя е като обвързана.
Това следователно е третият ден и третата нощ. С този образ, който е напълно преобразен, с него вие ставате на третия ден от леглото. Вие ставате затворен в този облак /виж рис. червено/. И ако през първия ден фактически сте образували образа с необходимата сила, ако сте обърнали внимание на това, което вашето чувство ви е дало на втория ден, сега ще забележите, че тук в този сегашен образ се намира вашата воля. Вътре в него седи вашата воля!
Обаче тази воля не може да се прояви, тя е като обвързана.
Изразено малко крайно, наистина е, като че ли сте решили, - като че един невероятно смел бързоходец си е поставил за цел да постигне рекорд по тичане: - Аз тичам, тичам сега надолу към горен Дорнах, аз вече си представям това, това е в мен. Това е моята воля, но в този момент, когато искам да започна, когато волята е най-силна, някой ме вързва, така че аз стоя вцепенен, цялата воля е разгърната, но не мога да приведа волята в изпълнение. - Такъв е приблизително процесът.
към текста >>
Това е моята
вол
я, но в този момент, когато искам да започна, когато
вол
ята е най-силна, някой ме вързва, така че аз стоя вцепенен, цялата
вол
я е разгърната, но не мога да приведа
вол
ята в изпълнение.
Вие ставате затворен в този облак /виж рис. червено/. И ако през първия ден фактически сте образували образа с необходимата сила, ако сте обърнали внимание на това, което вашето чувство ви е дало на втория ден, сега ще забележите, че тук в този сегашен образ се намира вашата воля. Вътре в него седи вашата воля! Обаче тази воля не може да се прояви, тя е като обвързана. Изразено малко крайно, наистина е, като че ли сте решили, - като че един невероятно смел бързоходец си е поставил за цел да постигне рекорд по тичане: - Аз тичам, тичам сега надолу към горен Дорнах, аз вече си представям това, това е в мен.
Това е моята воля, но в този момент, когато искам да започна, когато волята е най-силна, някой ме вързва, така че аз стоя вцепенен, цялата воля е разгърната, но не мога да приведа волята в изпълнение.
- Такъв е приблизително процесът.
към текста >>
Когато се развие това изживяване, така че човек се почувства прикован като в менгеме - защото след третата нощ се получава едно такова чувство, като че човек се намира в менгеме, - когато той отново се събужда и се чувства като в менгеме,
вол
ята е изцяло парализирана, тогава, ако човек може да насочи вниманието си към това, тази
вол
я се преобразява.
Когато се развие това изживяване, така че човек се почувства прикован като в менгеме - защото след третата нощ се получава едно такова чувство, като че човек се намира в менгеме, - когато той отново се събужда и се чувства като в менгеме, волята е изцяло парализирана, тогава, ако човек може да насочи вниманието си към това, тази воля се преобразява.
Тази воля се превръща във виждане. Тя не може да направи нищо, но води до там, човек да вижда нещо. Тя се превръща в душевно око и образът, с който човек се е събудил, този образ става обективен. И това е тогава събитието от миналия земен живот, или от един минал земен живот, което по-рано е причинило това, което сме нарисували първия ден в образа. Чрез това преобразуване, минаващо през чувството и волята, ние получаваме образа на причинното събитие от един минал земен живот.
към текста >>
Тази
вол
я се превръща във виждане.
Когато се развие това изживяване, така че човек се почувства прикован като в менгеме - защото след третата нощ се получава едно такова чувство, като че човек се намира в менгеме, - когато той отново се събужда и се чувства като в менгеме, волята е изцяло парализирана, тогава, ако човек може да насочи вниманието си към това, тази воля се преобразява.
Тази воля се превръща във виждане.
Тя не може да направи нищо, но води до там, човек да вижда нещо. Тя се превръща в душевно око и образът, с който човек се е събудил, този образ става обективен. И това е тогава събитието от миналия земен живот, или от един минал земен живот, което по-рано е причинило това, което сме нарисували първия ден в образа. Чрез това преобразуване, минаващо през чувството и волята, ние получаваме образа на причинното събитие от един минал земен живот.
към текста >>
Чрез това преобразуване, минаващо през чувството и
вол
ята, ние получаваме образа на причинното събитие от един минал земен живот.
Когато се развие това изживяване, така че човек се почувства прикован като в менгеме - защото след третата нощ се получава едно такова чувство, като че човек се намира в менгеме, - когато той отново се събужда и се чувства като в менгеме, волята е изцяло парализирана, тогава, ако човек може да насочи вниманието си към това, тази воля се преобразява. Тази воля се превръща във виждане. Тя не може да направи нищо, но води до там, човек да вижда нещо. Тя се превръща в душевно око и образът, с който човек се е събудил, този образ става обективен. И това е тогава събитието от миналия земен живот, или от един минал земен живот, което по-рано е причинило това, което сме нарисували първия ден в образа.
Чрез това преобразуване, минаващо през чувството и волята, ние получаваме образа на причинното събитие от един минал земен живот.
към текста >>
Защото всичкото това отдаване на настроенията на деня, на капризите на деня, всичко това представлява само пречка по пътя и по никакъв начин не поз
вол
ява да се стигне по-нататък в духовния свят.
- Но това, което човек най-малко трябва да бъде, изобщо за да постигне нещо в духовния свят, е именно да бъде побъркан. Човек не трябва да бъде ни най-малко побъркан, когато иска да постигне нещо в духовния свят. Даже и най-малката ненормалност е пречка, за да се постигне нещо в това отношение. Именно това трябва да се избягва. Трябва да се избягва всякаква «прищявка», даже и най-малкият каприз.
Защото всичкото това отдаване на настроенията на деня, на капризите на деня, всичко това представлява само пречка по пътя и по никакъв начин не позволява да се стигне по-нататък в духовния свят.
На човек не му остава нищо друго, освен да има една съвършено нормална глава, и едно съвършено нормално сърце, ако иска да напредва в областта на антропософията. С фантазиране, което е вече едно начало на ненормалност, тук не може да се постигне нищо.
към текста >>
93.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тогава, още през ембрионалния живот чрез благо
вол
ението на главата ще бъдат протежирани земните сили; предимно те ще бъдат изпращани в изграждането на човека също и по-късно, до смяната на зъбите.
А сега трябва да помислите: Ако това, което е изобразено схематично, е главата на човека, а това останалата част на организма, то в първите седем години от живота всичко, което е в останалия организъм, мускули, кости и т. н., се е образувало от импулсите на главата. Главата изпраща тези сили в организма. Всяка кост е така образувана, както тя трябва да бъде образувана от главата. Ако поради начина на земния живот, както описах, главата сега има тенденцията да развие силно сродство със силите на Земята, какво става тогава?
Тогава, още през ембрионалния живот чрез благоволението на главата ще бъдат протежирани земните сили; предимно те ще бъдат изпращани в изграждането на човека също и по-късно, до смяната на зъбите.
Силите на Земята ще бъдат твърде много предпочитани и резултатът ще бъде,
към текста >>
В крайна сметка, когато свързваме настоящия земен живот с минали земни съществувания това е задо
вол
яване на жаждата за знание, но не само на жаждата за знание.
Нека сега разгледаме страхливците, страхливите хора. В техния минал земен живот те не са се интересували от нищо. Както виждате, разглеждането на кармата има също определено значение за това, как човек застава в живота си по отношение на бъдещето.
В крайна сметка, когато свързваме настоящия земен живот с минали земни съществувания това е задоволяване на жаждата за знание, но не само на жаждата за знание.
Защото, когато погледнем с известно познание нашия настоящ земен живот, ние можем да се подготвим за следващия земен живот. Ако преминаваме така бързо и повърхностно през живота, ако не ни интересува нищо, тогава можем да бъдем сигурни, че в следващия земен живот ще бъдем страхливци. Но това се получава отново поради факта, че когато незаинтересуваната същност на един лишен от внимание човек се свързва слабо със заобикалящата го среда, в следващия земен живот организацията на главата не добива никакво сродство със земните сили. Костите остават неразвити, косите растат бавно, човек често пъти има крака, изкривени във формата на О или на Х.
към текста >>
Не е нужно да бъде медитиране, а е необходимо повече размисляне, повече
вол
я за взимане на вътрешни решения.
Да вземем например един човек, който в един земен живот мисли, много размишлява. В следващия земен живот той ще бъде един тънък, слаб човек. Този, който в даден земен живот малко размишлява, повече живее отдавайки се на външния свят, в следващия живот ще има предразположение да натрупва мазнина в тялото си. Това отново има значение за бъдещето. Човек не може да провежда духовен режим за отслабване в единия земен живот, той трябва да прибегне евентуално до физически режим на отслабване, ако изобщо би могъл да му помогне, но за следващия земен живот човек решително може да проведе режим за отслабване като повече мисли, като много размишлява, а именно върху такива неща, които го изморяват, създават много трудности от такова естество, каквото описах вчера.
Не е нужно да бъде медитиране, а е необходимо повече размисляне, повече воля за взимане на вътрешни решения.
Действително съществува такава връзка между духовно-моралния начин, по който човек живее в един земен живот и неговото физическо устройство в следващия му земен живот. Това трябва да се подчертае достатъчно ясно.
към текста >>
Защото ако вземете тези хора (а) с къса горна част на гърдите и с дълга долна част на туловището и хората (в) с дълга горна част на гърдите и с къса долна част на туловището, - това естествено е начертано преувеличено, - положението е следното: Тези хора тук с дълга долна част на туловището, са такива хора, които от началото показват, че се нуждаят от много сън, те с удо
вол
ствие спят дълго време.
Това, което е физическата страна на човека, действително е копие на това, което духовно стои в основата на човека. А това има последствие за живота.
Защото ако вземете тези хора (а) с къса горна част на гърдите и с дълга долна част на туловището и хората (в) с дълга горна част на гърдите и с къса долна част на туловището, - това естествено е начертано преувеличено, - положението е следното: Тези хора тук с дълга долна част на туловището, са такива хора, които от началото показват, че се нуждаят от много сън, те с удоволствие спят дълго време.
При другите не е така; те се нуждаят от по-малко сън. Вие виждате при един човек, според това дали той се нуждае от повече сън или не, онова което се изразява в размерите на средната част на неговото тяло, дали той е минал бързо през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане, или е минал бавно, съответно по-бързо или по-бавно през втората половина.
към текста >>
Да речем, обичат да ядат, ядат с удо
вол
ствие; други пък не изпитват такова удо
вол
ствие да ядат.
Можем да отидем по-нататък. Има хора, - как да ги нарека?
Да речем, обичат да ядат, ядат с удоволствие; други пък не изпитват такова удоволствие да ядат.
Не искам да кажа лакоми в яденето и нелакоми, нали, това не подхожда на нашето разглеждане, но искам да кажа, има хора, които на драго сърце ядат, и такива, които не го правят с такава охота.
към текста >>
Има езици, при които не можем да кажем нищо произ
вол
но, защото всичко е строго предписано в строежа на изречението; ние не можем да поставим при тях подлога на друго място и т.
Впрочем, ние трябва да прилагаме това, мои мили приятели, не само върху хабитуса на поведението, но можем да го приложим например също и върху говора.
Има езици, при които не можем да кажем нищо произволно, защото всичко е строго предписано в строежа на изречението; ние не можем да поставим при тях подлога на друго място и т.
н.. Има езици, при които можем да поставим подлога където си искаме, а също и сказуемото; тези езици съдържат в себе си такива заложби, че хората, които ги говорят да могат да се развиват индивидуално.
към текста >>
94.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото виждате ли, ние бихме могли да наречем начина на действие на тези праучители между хората като един вид магическо действие, като действие, което е станало благодарение на това, че човешката
вол
я е имала все още съществено по-голямо влияние отколкото днес върху това, което може да става външно.
Защото виждате ли, ние бихме могли да наречем начина на действие на тези праучители между хората като един вид магическо действие, като действие, което е станало благодарение на това, че човешката воля е имала все още съществено по-голямо влияние отколкото днес върху това, което може да става външно.
Днес волята може да действа само чрез физическо взаимодействие с външния свят. Когато искаме да блъснем един предмет, ние трябва да разгърнем волята, трябва да блъснем предмета чрез нашата ръка или чрез нашия крак. Но непосредственото въздействие на волята върху външните процеси, които днес бихме могли да назовем природни процеси, е съществувало още по времето на древните праучители, именно по един начин, който днес бихме нарекли магическо въздействие. Можем обаче да кажем, че последните остатъци от такива въздействия от страна на човешката воля все още са съществували до относително неотдавна. Така например още Русо ни разказва[1], как в някои по-топли места чрез фиксиране с поглед е бил в състояние да доведе до парализиране и до смърт жаби, които са се приближавали до него.
към текста >>
Днес
вол
ята може да действа само чрез физическо взаимодействие с външния свят.
Защото виждате ли, ние бихме могли да наречем начина на действие на тези праучители между хората като един вид магическо действие, като действие, което е станало благодарение на това, че човешката воля е имала все още съществено по-голямо влияние отколкото днес върху това, което може да става външно.
Днес волята може да действа само чрез физическо взаимодействие с външния свят.
Когато искаме да блъснем един предмет, ние трябва да разгърнем волята, трябва да блъснем предмета чрез нашата ръка или чрез нашия крак. Но непосредственото въздействие на волята върху външните процеси, които днес бихме могли да назовем природни процеси, е съществувало още по времето на древните праучители, именно по един начин, който днес бихме нарекли магическо въздействие. Можем обаче да кажем, че последните остатъци от такива въздействия от страна на човешката воля все още са съществували до относително неотдавна. Така например още Русо ни разказва[1], как в някои по-топли места чрез фиксиране с поглед е бил в състояние да доведе до парализиране и до смърт жаби, които са се приближавали до него. Това въздействие на човешката воля, което още е съществувало в по-топлите места чак до 18-то столетие, все повече и повече е изчезнало.
към текста >>
Когато искаме да блъснем един предмет, ние трябва да разгърнем
вол
ята, трябва да блъснем предмета чрез нашата ръка или чрез нашия крак.
Защото виждате ли, ние бихме могли да наречем начина на действие на тези праучители между хората като един вид магическо действие, като действие, което е станало благодарение на това, че човешката воля е имала все още съществено по-голямо влияние отколкото днес върху това, което може да става външно. Днес волята може да действа само чрез физическо взаимодействие с външния свят.
Когато искаме да блъснем един предмет, ние трябва да разгърнем волята, трябва да блъснем предмета чрез нашата ръка или чрез нашия крак.
Но непосредственото въздействие на волята върху външните процеси, които днес бихме могли да назовем природни процеси, е съществувало още по времето на древните праучители, именно по един начин, който днес бихме нарекли магическо въздействие. Можем обаче да кажем, че последните остатъци от такива въздействия от страна на човешката воля все още са съществували до относително неотдавна. Така например още Русо ни разказва[1], как в някои по-топли места чрез фиксиране с поглед е бил в състояние да доведе до парализиране и до смърт жаби, които са се приближавали до него. Това въздействие на човешката воля, което още е съществувало в по-топлите места чак до 18-то столетие, все повече и повече е изчезнало. То е съществувало още през египетската епоха като въздействие на човешката воля върху растежа на растенията; тогава волята е можела да подпомага техния растеж.
към текста >>
Но непосредственото въздействие на
вол
ята върху външните процеси, които днес бихме могли да назовем природни процеси, е съществувало още по времето на древните праучители, именно по един начин, който днес бихме нарекли магическо въздействие.
Защото виждате ли, ние бихме могли да наречем начина на действие на тези праучители между хората като един вид магическо действие, като действие, което е станало благодарение на това, че човешката воля е имала все още съществено по-голямо влияние отколкото днес върху това, което може да става външно. Днес волята може да действа само чрез физическо взаимодействие с външния свят. Когато искаме да блъснем един предмет, ние трябва да разгърнем волята, трябва да блъснем предмета чрез нашата ръка или чрез нашия крак.
Но непосредственото въздействие на волята върху външните процеси, които днес бихме могли да назовем природни процеси, е съществувало още по времето на древните праучители, именно по един начин, който днес бихме нарекли магическо въздействие.
Можем обаче да кажем, че последните остатъци от такива въздействия от страна на човешката воля все още са съществували до относително неотдавна. Така например още Русо ни разказва[1], как в някои по-топли места чрез фиксиране с поглед е бил в състояние да доведе до парализиране и до смърт жаби, които са се приближавали до него. Това въздействие на човешката воля, което още е съществувало в по-топлите места чак до 18-то столетие, все повече и повече е изчезнало. То е съществувало още през египетската епоха като въздействие на човешката воля върху растежа на растенията; тогава волята е можела да подпомага техния растеж. И когато древните праучители бяха на Земята, беше напълно възможно под властта на човешката воля да бъдат поставени и неживи природни процеси.
към текста >>
Можем обаче да кажем, че последните остатъци от такива въздействия от страна на човешката
вол
я все още са съществували до относително неотдавна.
Защото виждате ли, ние бихме могли да наречем начина на действие на тези праучители между хората като един вид магическо действие, като действие, което е станало благодарение на това, че човешката воля е имала все още съществено по-голямо влияние отколкото днес върху това, което може да става външно. Днес волята може да действа само чрез физическо взаимодействие с външния свят. Когато искаме да блъснем един предмет, ние трябва да разгърнем волята, трябва да блъснем предмета чрез нашата ръка или чрез нашия крак. Но непосредственото въздействие на волята върху външните процеси, които днес бихме могли да назовем природни процеси, е съществувало още по времето на древните праучители, именно по един начин, който днес бихме нарекли магическо въздействие.
Можем обаче да кажем, че последните остатъци от такива въздействия от страна на човешката воля все още са съществували до относително неотдавна.
Така например още Русо ни разказва[1], как в някои по-топли места чрез фиксиране с поглед е бил в състояние да доведе до парализиране и до смърт жаби, които са се приближавали до него. Това въздействие на човешката воля, което още е съществувало в по-топлите места чак до 18-то столетие, все повече и повече е изчезнало. То е съществувало още през египетската епоха като въздействие на човешката воля върху растежа на растенията; тогава волята е можела да подпомага техния растеж. И когато древните праучители бяха на Земята, беше напълно възможно под властта на човешката воля да бъдат поставени и неживи природни процеси.
към текста >>
Това въздействие на човешката
вол
я, което още е съществувало в по-топлите места чак до 18-то столетие, все повече и повече е изчезнало.
Днес волята може да действа само чрез физическо взаимодействие с външния свят. Когато искаме да блъснем един предмет, ние трябва да разгърнем волята, трябва да блъснем предмета чрез нашата ръка или чрез нашия крак. Но непосредственото въздействие на волята върху външните процеси, които днес бихме могли да назовем природни процеси, е съществувало още по времето на древните праучители, именно по един начин, който днес бихме нарекли магическо въздействие. Можем обаче да кажем, че последните остатъци от такива въздействия от страна на човешката воля все още са съществували до относително неотдавна. Така например още Русо ни разказва[1], как в някои по-топли места чрез фиксиране с поглед е бил в състояние да доведе до парализиране и до смърт жаби, които са се приближавали до него.
Това въздействие на човешката воля, което още е съществувало в по-топлите места чак до 18-то столетие, все повече и повече е изчезнало.
То е съществувало още през египетската епоха като въздействие на човешката воля върху растежа на растенията; тогава волята е можела да подпомага техния растеж. И когато древните праучители бяха на Земята, беше напълно възможно под властта на човешката воля да бъдат поставени и неживи природни процеси.
към текста >>
То е съществувало още през египетската епоха като въздействие на човешката
вол
я върху растежа на растенията; тогава
вол
ята е можела да подпомага техния растеж.
Когато искаме да блъснем един предмет, ние трябва да разгърнем волята, трябва да блъснем предмета чрез нашата ръка или чрез нашия крак. Но непосредственото въздействие на волята върху външните процеси, които днес бихме могли да назовем природни процеси, е съществувало още по времето на древните праучители, именно по един начин, който днес бихме нарекли магическо въздействие. Можем обаче да кажем, че последните остатъци от такива въздействия от страна на човешката воля все още са съществували до относително неотдавна. Така например още Русо ни разказва[1], как в някои по-топли места чрез фиксиране с поглед е бил в състояние да доведе до парализиране и до смърт жаби, които са се приближавали до него. Това въздействие на човешката воля, което още е съществувало в по-топлите места чак до 18-то столетие, все повече и повече е изчезнало.
То е съществувало още през египетската епоха като въздействие на човешката воля върху растежа на растенията; тогава волята е можела да подпомага техния растеж.
И когато древните праучители бяха на Земята, беше напълно възможно под властта на човешката воля да бъдат поставени и неживи природни процеси.
към текста >>
И когато древните праучители бяха на Земята, беше напълно възможно под властта на човешката
вол
я да бъдат поставени и неживи природни процеси.
Но непосредственото въздействие на волята върху външните процеси, които днес бихме могли да назовем природни процеси, е съществувало още по времето на древните праучители, именно по един начин, който днес бихме нарекли магическо въздействие. Можем обаче да кажем, че последните остатъци от такива въздействия от страна на човешката воля все още са съществували до относително неотдавна. Така например още Русо ни разказва[1], как в някои по-топли места чрез фиксиране с поглед е бил в състояние да доведе до парализиране и до смърт жаби, които са се приближавали до него. Това въздействие на човешката воля, което още е съществувало в по-топлите места чак до 18-то столетие, все повече и повече е изчезнало. То е съществувало още през египетската епоха като въздействие на човешката воля върху растежа на растенията; тогава волята е можела да подпомага техния растеж.
И когато древните праучители бяха на Земята, беше напълно възможно под властта на човешката воля да бъдат поставени и неживи природни процеси.
към текста >>
Затова, че например за действието на човешката
вол
я от голямо значение са топлинните въздействия, се вижда и от факта, че същият Русо, който в по-топлите места е бил в състояние да убива жаби със своя поглед, се опитал по-късно също и в Лион да гледа в очите една жаба, мислейки, че тя поне ще бъде парализирана от неговия поглед.
Естествено тези неща зависят от факта, или са зависели от това, дали хората са имали едно инстинктивно прозрение за взаимовръзките в света, които остават напълно скрити за днешната груба наука.
Затова, че например за действието на човешката воля от голямо значение са топлинните въздействия, се вижда и от факта, че същият Русо, който в по-топлите места е бил в състояние да убива жаби със своя поглед, се опитал по-късно също и в Лион да гледа в очите една жаба, мислейки, че тя поне ще бъде парализирана от неговия поглед.
Но виждате ли, не жабата била парализирана, тъй като и тя от своя страна го гледала с острия си поглед, а той бил парализиран и е трябвало да бъде върнат към живота от лекар, чрез змийска отрова. Този начин за разгръщане на волята е свързан напълно със съблюдаването на инстинктивното познание по отношение на това, което съществува около човека.
към текста >>
Този начин за разгръщане на
вол
ята е свързан напълно със съблюдаването на инстинктивното познание по отношение на това, което съществува около човека.
Естествено тези неща зависят от факта, или са зависели от това, дали хората са имали едно инстинктивно прозрение за взаимовръзките в света, които остават напълно скрити за днешната груба наука. Затова, че например за действието на човешката воля от голямо значение са топлинните въздействия, се вижда и от факта, че същият Русо, който в по-топлите места е бил в състояние да убива жаби със своя поглед, се опитал по-късно също и в Лион да гледа в очите една жаба, мислейки, че тя поне ще бъде парализирана от неговия поглед. Но виждате ли, не жабата била парализирана, тъй като и тя от своя страна го гледала с острия си поглед, а той бил парализиран и е трябвало да бъде върнат към живота от лекар, чрез змийска отрова.
Този начин за разгръщане на волята е свързан напълно със съблюдаването на инстинктивното познание по отношение на това, което съществува около човека.
към текста >>
Тогава го взимаме с нас в живота си, за да го изпълним с нашата земна
вол
я.
Ние преминаваме през живота между смъртта и едно ново раждане и отново се връщаме. И когато отново се върнем в областта на Луната, намираме записано всичко това.
Тогава го взимаме с нас в живота си, за да го изпълним с нашата земна воля.
към текста >>
95.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
В сферата на същинското слънчево действие има духовни закони, закони на
вол
ята например и тези духовни закони са единни с природните закони.
Но тези същества могат да бъдат разбрани само тогава, когато вземем под внимание, че тяхното съществуване изцяло протича извън това, което ни прави земни хора и ни впряга в кръга на природните закони. Такива, каквито ние ги признаваме на Земята, те не съществуват в областта на действителния слънчев живот.
В сферата на същинското слънчево действие има духовни закони, закони на волята например и тези духовни закони са единни с природните закони.
Тук природните закони не противоречат по никакъв начин на духовните, а природните и духовните образуват единство.
към текста >>
Защото ние не сме в състояние да осъществим нашите намерения, нашите най-вътрешните сили, които насочват морално-душевния ни живот, насочват го дори чрез една съвършено свободна
вол
я; ние не сме в състояние от самите нас да пренесем тези намерения непосредствено в онази действителност, в която живеем на Земята.
Защото ние не сме в състояние да осъществим нашите намерения, нашите най-вътрешните сили, които насочват морално-душевния ни живот, насочват го дори чрез една съвършено свободна воля; ние не сме в състояние от самите нас да пренесем тези намерения непосредствено в онази действителност, в която живеем на Земята.
Вън действат природните закони, протичат и онези факти, които се пораждат под влиянието на различни хора. Трябва да бъдем наясно, че в земния живот първо съществува една пропаст
към текста >>
да речем от а до в, между това, което става в нашата душа като
вол
еви импулси и онова, което виждаме да се осъществява във външния живот като наша съдба.
да речем от а до в, между това, което става в нашата душа като волеви импулси и онова, което виждаме да се осъществява във външния живот като наша съдба.
към текста >>
Поз
вол
ете ми да се изразя както се прави във всекидневието относно една област, която никак не е всекидневна, но аз трябва да говоря, както се говори в земния живот.
Позволете ми да се изразя както се прави във всекидневието относно една област, която никак не е всекидневна, но аз трябва да говоря, както се говори в земния живот.
За онзи, който стои вътре в духовния свят, това съвсем не е нещо неестествено. Когато тук говорим с хора, от начина, по който говорят, ние виждаме, че те стоят вътре в природата. Техният говор издава това. Когато се стигне обаче в областта, която ви описах точно в последната лекция, областта която следва, когато човек премине през вратата на смъртта и се говори със съществата, които някога са били праучители на хората, а след това се говори със съществата от йерархията на Ангелите, тогава в този говор има нещо чуждо, защото тези хора, - как да кажа, - там говорят само както се говори, като изхождат от природните закони, които обаче там стоят всред едно магическо действие и които същевременно се владеят от духа. Тези същества разбират магията.
към текста >>
96.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Идвайки от предиземното съществуване ние донасяме със себе си такива мощни сили, които поз
вол
яват на душата силно да действа върху тялото в първите три периода на нашия земен живот.
И отново в ритмичната система се намесват с тяхната дейност, започвайки от половата зрялост около 14-та година, онези същества, които имат по-мощни сили, отколкото Ангелите, Архангелите и Архаите. Съществата на третата йерархия, Ангелите, Архангелите и Архаите, имат за задача да работят върху нашето душевно естество.
Идвайки от предиземното съществуване ние донасяме със себе си такива мощни сили, които позволяват на душата силно да действа върху тялото в първите три периода на нашия земен живот.
Тук са нужни само по-слабите сили на третата йерархия, за да помогнат на човека.
към текста >>
Защото виждате ли, кой би останал до
вол
ен, когато ни запита за един човек, за когото иска да знае нещо по отношение на неговия земен живот, понеже предполага, че ние знаем нещо за него и му отговорим: - Той се казва Йозеф Мюлер.
Защото виждате ли, кой би останал доволен, когато ни запита за един човек, за когото иска да знае нещо по отношение на неговия земен живот, понеже предполага, че ние знаем нещо за него и му отговорим: - Той се казва Йозеф Мюлер.
- Ние не знаем нищо друго, освен името му. Той е очаквал да научи за този човек нещо, което наистина е повече от името - събития от неговия земен живот, сведения за силите му, за импулсите, които от земния живот са действали върху него. Ние не можем да се задоволим само с името на един човек, когато искаме да знаем нещо за неговия земен живот. Но за съжаление в нашата днешна материалистична епоха по отношение на това, което стои зад обикновеното съзнание и в което действат Ангели, Архангели, Архаи, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, Престоли, Херувими, Серафими, хората се задоволяват само с името «човек», и то само с едно общо име «човек». Те не насочват поглед върху конкретното.
към текста >>
Ние не можем да се задо
вол
им само с името на един човек, когато искаме да знаем нещо за неговия земен живот.
Защото виждате ли, кой би останал доволен, когато ни запита за един човек, за когото иска да знае нещо по отношение на неговия земен живот, понеже предполага, че ние знаем нещо за него и му отговорим: - Той се казва Йозеф Мюлер. - Ние не знаем нищо друго, освен името му. Той е очаквал да научи за този човек нещо, което наистина е повече от името - събития от неговия земен живот, сведения за силите му, за импулсите, които от земния живот са действали върху него.
Ние не можем да се задоволим само с името на един човек, когато искаме да знаем нещо за неговия земен живот.
Но за съжаление в нашата днешна материалистична епоха по отношение на това, което стои зад обикновеното съзнание и в което действат Ангели, Архангели, Архаи, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, Престоли, Херувими, Серафими, хората се задоволяват само с името «човек», и то само с едно общо име «човек». Те не насочват поглед върху конкретното. Трябва обаче да настъпи хората отново да се научат, да насочват своя поглед към конкретното!
към текста >>
Но за съжаление в нашата днешна материалистична епоха по отношение на това, което стои зад обикновеното съзнание и в което действат Ангели, Архангели, Архаи, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, Престоли, Херувими, Серафими, хората се задо
вол
яват само с името «човек», и то само с едно общо име «човек».
Защото виждате ли, кой би останал доволен, когато ни запита за един човек, за когото иска да знае нещо по отношение на неговия земен живот, понеже предполага, че ние знаем нещо за него и му отговорим: - Той се казва Йозеф Мюлер. - Ние не знаем нищо друго, освен името му. Той е очаквал да научи за този човек нещо, което наистина е повече от името - събития от неговия земен живот, сведения за силите му, за импулсите, които от земния живот са действали върху него. Ние не можем да се задоволим само с името на един човек, когато искаме да знаем нещо за неговия земен живот.
Но за съжаление в нашата днешна материалистична епоха по отношение на това, което стои зад обикновеното съзнание и в което действат Ангели, Архангели, Архаи, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, Престоли, Херувими, Серафими, хората се задоволяват само с името «човек», и то само с едно общо име «човек».
Те не насочват поглед върху конкретното. Трябва обаче да настъпи хората отново да се научат, да насочват своя поглед към конкретното!
към текста >>
97.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Слънцето е толкова мощно небесно тяло, съдържа толкова много духовни сили и духовни същности, че за да се поз
вол
и на човека да обгърне с поглед всичко, което изхожда от същността на Слънцето, от духовната същност на Слънцето и има влияние върху него между смъртта и едно ново раждане, това изисква заличаването на три пъти по-голям период в сравнение с другите; т.е.
Слънцето е толкова мощно небесно тяло, съдържа толкова много духовни сили и духовни същности, че за да се позволи на човека да обгърне с поглед всичко, което изхожда от същността на Слънцето, от духовната същност на Слънцето и има влияние върху него между смъртта и едно ново раждане, това изисква заличаването на три пъти по-голям период в сравнение с другите; т.е.
периода от 21-та до 42-та година. Но същевременно вие ще разберете, че посветените могат да обгърнат с поглед цялата взаимовръзка на човека със слънчевия живот между смъртта и едно ново раждане едва тогава, когато са надвишили възрастта 42 години. Преди навършването на тази възраст те не могат да видят тази взаимовръзка. Следователно остаряването има голямо значение и за духовното виждане. Определени неща могат да се видят не само при определено посвещение, но и при определена възраст.
към текста >>
Поз
вол
ете ми да ви приведа един пример за това, мои мили приятели.
Такива същества, такива хора, които чрез техния минал земен живот донасят нещо в духовния свят, което трябва да бъде изработено особено в сферата на Марс, такива хора показват след това резултатите на това, което е изработено в сферата на Марс, в техния следващ земен живот.
Позволете ми да ви приведа един пример за това, мои мили приятели.
към текста >>
След това обаче в 18-ти век същата индивидуалност премина в онази личност, която стана световноизвестна за френския народ, а именно във
Вол
тер[1].
След това обаче в 18-ти век същата индивидуалност премина в онази личност, която стана световноизвестна за френския народ, а именно във Волтер[1].
Ние виждаме тази личност да се преражда отново във Волтер.
към текста >>
Ние виждаме тази личност да се преражда отново във
Вол
тер.
След това обаче в 18-ти век същата индивидуалност премина в онази личност, която стана световноизвестна за френския народ, а именно във Волтер[1].
Ние виждаме тази личност да се преражда отново във Волтер.
към текста >>
Когато сега насочим поглед върху това, което
Вол
тер прекара в живота между смъртта и едно ново раждане въз основа на неговите минали въплъщения на Земята преди да стане
Вол
тер, ние намираме, че тази индивидуалност по твърде особен начин беше развила по-нататък всичко онова, което беше придобила чрез северно-африканските учения, чрез кабалистичното проникване на тези учения, разви по-нататък всичко това особено в сферата на Марс през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане.
Когато сега насочим поглед върху това, което Волтер прекара в живота между смъртта и едно ново раждане въз основа на неговите минали въплъщения на Земята преди да стане Волтер, ние намираме, че тази индивидуалност по твърде особен начин беше развила по-нататък всичко онова, което беше придобила чрез северно-африканските учения, чрез кабалистичното проникване на тези учения, разви по-нататък всичко това особено в сферата на Марс през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане.
И Волтер дойде именно като Волтер от 18-ия век с преработването, с преобразуването, което може да дойде от сферата на Марс.
към текста >>
И
Вол
тер дойде именно като
Вол
тер от 18-ия век с преработването, с преобразуването, което може да дойде от сферата на Марс.
Когато сега насочим поглед върху това, което Волтер прекара в живота между смъртта и едно ново раждане въз основа на неговите минали въплъщения на Земята преди да стане Волтер, ние намираме, че тази индивидуалност по твърде особен начин беше развила по-нататък всичко онова, което беше придобила чрез северно-африканските учения, чрез кабалистичното проникване на тези учения, разви по-нататък всичко това особено в сферата на Марс през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане.
И Волтер дойде именно като Волтер от 18-ия век с преработването, с преобразуването, което може да дойде от сферата на Марс.
към текста >>
Вижте целия живот на
Вол
тер.
Вижте целия живот на Волтер.
Това е един живот, който развиваше душевни сръчности, но на всяка крачка това беше един живот на настъпление, на агресивност, както и един живот на отстъпление. Понякога настъпвайки безразсъдно смело, друг път отстъпвайки с малодушие.
към текста >>
И когато човек - ще си поз
вол
я отново да говоря върху тези неща, - успее да обгърне с поглед периода на живота от 56-та до 63-та година, както виждате, с върха на носа си ние надушваме вече нещата /синьо/, тогава той вижда онези въздействия върху хората, които между смъртта и едно ново раждане произлизат от Сатурн, от съществата на Сатурн.
И когато човек - ще си позволя отново да говоря върху тези неща, - успее да обгърне с поглед периода на живота от 56-та до 63-та година, както виждате, с върха на носа си ние надушваме вече нещата /синьо/, тогава той вижда онези въздействия върху хората, които между смъртта и едно ново раждане произлизат от Сатурн, от съществата на Сатурн.
Това е една още по-изненадваща гледка, една смайваща гледка и всъщност вече една гледка, която причинява болка.
към текста >>
Защото как се изработва такава карма, каквато е тази на
Вол
тер, Елифас Леви, Виктор Юго, това е вече нещо, което по най-интересен и най-интензивен начин ни въвежда в познаване на взаимовръзките между собствената същност на хората и на макрокосмическата духовна същност при изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане.
Това са малки разкази за начина, по който се поражда кармата, по който се образува кармата. Както казах, ние се научаваме най-добре да я познаваме, когато се запознаваме с нея чрез примери.
Защото как се изработва такава карма, каквато е тази на Волтер, Елифас Леви, Виктор Юго, това е вече нещо, което по най-интересен и най-интензивен начин ни въвежда в познаване на взаимовръзките между собствената същност на хората и на макрокосмическата духовна същност при изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
[1] Франсоа Мари де
Вол
тер, 1694-1778.
[1] Франсоа Мари де Волтер, 1694-1778.
към текста >>
98.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
По отношение на всичко, което стои зад неговото чувстване, той е изпълнен с втората йерархия /гърди, щриховано оранжево/; зад всичко, което се намира зад неговата
вол
я, той е изпълнен с първата йерархия /туловището, щриховано жълто/.
Но всъщност човекът на Земята е свързан само с неговото сетивно възприятие и с неговото умствено познание, защото това зависи от сетивно-физическото тяло. В действителност работата стои така, че когато си представим човека /рис.5 (стр. 228)/, само по отношение на неговите сетива и на неговото умствено познание той излиза извън областта на йерархиите, които обитават над него, - аз би трябвало да щриховам червеното над сетивото за топлината, - докато по отношение на всичко, което стои зад неговия ум, той е изпълнен с третата йерархия /щрихованото в светло зелено/.
По отношение на всичко, което стои зад неговото чувстване, той е изпълнен с втората йерархия /гърди, щриховано оранжево/; зад всичко, което се намира зад неговата воля, той е изпълнен с първата йерархия /туловището, щриховано жълто/.
към текста >>
По отношение дейността на чувството и на
вол
ята човекът живее един живот заедно с боговете.
Чрез съответните упражнения човек трябва така да укрепне, че да утвърди своето единство спрямо това състояние. Но тогава също се вижда, как е образувана кармата чрез задружното действие на множество същества, които се намират вътре в човека - това е следствие от живота между смъртта и едно ново раждане. Тук безброй същества си сътрудничат в това, което образува кармата; да, безброй същества си сътрудничат тук. Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дейността на ума и дейността на сетивата.
По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете.
Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете. По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите. Това, което наричаме съдба на човека, е работа на боговете и също трябва да бъде третирано като работа на боговете. -
към текста >>
По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на
вол
ята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите.
Но тогава също се вижда, как е образувана кармата чрез задружното действие на множество същества, които се намират вътре в човека - това е следствие от живота между смъртта и едно ново раждане. Тук безброй същества си сътрудничат в това, което образува кармата; да, безброй същества си сътрудничат тук. Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дейността на ума и дейността на сетивата. По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете. Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете.
По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите.
Това, което наричаме съдба на човека, е работа на боговете и също трябва да бъде третирано като работа на боговете. -
към текста >>
Когато човек не направи усилия да постигне определено спокойствие именно по отношение на съдбата, когато той роптае срещу своята съдба, когато той от своя страна е недо
вол
ен от съдбата си, когато със субективни решения се бърка в съдбата, тогава той всъщност се намира в такова положение, като че постоянно смущава боговете при образуването на неговата съдба.
А какво значение има това за земния живот?
Когато човек не направи усилия да постигне определено спокойствие именно по отношение на съдбата, когато той роптае срещу своята съдба, когато той от своя страна е недоволен от съдбата си, когато със субективни решения се бърка в съдбата, тогава той всъщност се намира в такова положение, като че постоянно смущава боговете при образуването на неговата съдба.
Човек може правилно да живее в своята съдба, само когато може да приеме живота спокойно. Да чувства, как действа съдбата, това се числи към нещата, които са свързани със силни изпитания за човешката природа. И ако човек действително успее да се отнася сериозно към своята съдба, тогава от изживяването на своята карма той ще може да получи най-големите стимули, ще може да приеме най-силните импулси, за да живее с духовния свят. И тогава човек ще получи първо едно усещане, от самия живот ще получи едно чувство, какви са връзките на съдбата.
към текста >>
Не винаги човек изпитва само презрение към тези, които са били негови учители, а в много случаи, хората си спомнят с определено вътрешно задо
вол
ство за тези, които са били техни възпитатели, техни образци.
Съвременните, модерните хора в много отношения са изгубили този финес, тази нежност на чувството. Те чувстват грубо. Но представете си, че човек се опита вътрешно с повече финес да усети своето отношение, което е имал към един друг човек, който на младини за него е бил образец, учител или нещо подобно.
Не винаги човек изпитва само презрение към тези, които са били негови учители, а в много случаи, хората си спомнят с определено вътрешно задоволство за тези, които са били техни възпитатели, техни образци.
Този ретроспективен поглед по определен начин може да се задълбочи в интимно вътрешно изживяване. Човек може да открие, как например е чувствал между 7-та и 14-та година: - Това, което прави този уважаван авторитетен учител трябва да се прави, човек не може другояче, освен също да го направи. - Или, когато този уважаван авторитетен учител ни учи нещо, казва нещо, се чувства, като че ли човек някога вече го е слушал, като че ли това е само повторение. Това дори е една от най-хубавите придобивки в живота, човек да може да погледне към нещо подобно като към едно повторение. Той стига до убеждението, че тук в основата трябва да има нещо.
към текста >>
99.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Трябва да сме наясно, че онова, което бе казано в разглежданията, проведени тук от Коледното събрание насам, не може да бъде изнесено свое
вол
но от някого пред слушатели, то не може да бъде изнесено по друг начин, освен ако напечатаните за него лекции не бъдат дословно прочетени.
Сега бих искал да направя една уводна забележка, защото днес, а също и в следващите лекции ще присъстват приятели, които не бяха тук в течение на разглежданията, които бяха изнесени през последните седмици и месеци именно по отношение на кармата. Винаги се касае за това да се разбере, колко сериозно трябва да се взема всъщност всичко, което е свързано с нашето Коледно събрание. Би трябвало действително да ни завладее съзнанието, че всъщност с това Коледно събрание се извърши напълно ново основаване на Антропософското общество. И би трябвало да бъде така, че абсолютно да не се изпада в старите навици, и особено в старите мисловни навици по отношение на силните промени, които са настъпили в новото боравене с антропософската мъдрост.
Трябва да сме наясно, че онова, което бе казано в разглежданията, проведени тук от Коледното събрание насам, не може да бъде изнесено своеволно от някого пред слушатели, то не може да бъде изнесено по друг начин, освен ако напечатаните за него лекции не бъдат дословно прочетени.
към текста >>
Но ограничеността на нашите условия не поз
вол
ява нищо друго, освен това, което именно се прави.
Естествено в условията, за които говоря тук, не са включени съвсем поверителни съобщения, но и при тях съответният, който ги предава, трябва да има пълно съзнание за своята отговорност. Защото в момента, когато се говори така, както се говори сега от това място, в най-висшия смисъл започва да действа чувството за отговорност по отношение на съобщенията от духовния свят. И без това е трудно да се говори върху тези неща дори и тук.
Но ограничеността на нашите условия не позволява нищо друго, освен това, което именно се прави.
Трудно е да се говори върху тези неща, защото всъщност тези лекции би трябвало да се изнасят само пред слушатели, които присъстват от началото до края на една серия от лекции. Самопонятно е, че всеки, който идва по-късно, среща трудности в разбирането.
към текста >>
Онзи, който не мисли задълбочено, скоро ще се задо
вол
и с такова нещо.
Нека си изясним, какво означава всъщност това. Светът ни предлага определена част от себе си, която ние виждаме. Ние никога не виждаме нещо друго, никога не възприемаме нещо друго. Извънредно важно е да насочим мисълта си в това направление, как светът предлага на един човек сбор от впечатления, от които зависят опитностите в живота му.
Онзи, който не мисли задълбочено, скоро ще се задоволи с такова нещо.
Но който мисли дълбоко, той не се задоволява така лесно; той ще си каже нещо твърде особено, именно когато размисли върху това. Той ще си каже: - Това така ме обърква, че отначало не мога да намеря начин да го изразя. Аз никак не мога да изразя това, което се крие тук. Защото, как е възможно да намеря правилен израз за това, че Космосът, светът предлага на всеки човек само по една част от себе си, докато всички части повече или по-малко са взаимно свързани, следователно той специфицира хората? Как трябва да изразя това?
към текста >>
Но който мисли дълбоко, той не се задо
вол
ява така лесно; той ще си каже нещо твърде особено, именно когато размисли върху това.
Нека си изясним, какво означава всъщност това. Светът ни предлага определена част от себе си, която ние виждаме. Ние никога не виждаме нещо друго, никога не възприемаме нещо друго. Извънредно важно е да насочим мисълта си в това направление, как светът предлага на един човек сбор от впечатления, от които зависят опитностите в живота му. Онзи, който не мисли задълбочено, скоро ще се задоволи с такова нещо.
Но който мисли дълбоко, той не се задоволява така лесно; той ще си каже нещо твърде особено, именно когато размисли върху това.
Той ще си каже: - Това така ме обърква, че отначало не мога да намеря начин да го изразя. Аз никак не мога да изразя това, което се крие тук. Защото, как е възможно да намеря правилен израз за това, че Космосът, светът предлага на всеки човек само по една част от себе си, докато всички части повече или по-малко са взаимно свързани, следователно той специфицира хората? Как трябва да изразя това? -
към текста >>
100.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото ние наблюдаваме събития, които нахлуват в световния ред и човек застава обикновено пред тях, без да може да ги разбере и просто само приема нещастието,
вол
ята на съдбата.
Когато схващаме тези събития само като природни, ние заставаме първоначално пред нещо, което е неразбираемо на фона на общите впечатления, които получаваме от света.
Защото ние наблюдаваме събития, които нахлуват в световния ред и човек застава обикновено пред тях, без да може да ги разбере и просто само приема нещастието, волята на съдбата.
Обаче духовнонаучното изследване, чрез самото себе си, извежда нещата по-надалеч. Защото то ни дава интересни обяснения точно по отношение на такива стихийни природни бедствия.
към текста >>
Ако ми поз
вол
ите да дам един пример, бих могъл да кажа, че наред с този култ, който представлява най-обхватната страна на едно свещенодействие, което сега не искам да изяснявам, искам да взема само един малък откъс от култа, който вече е внедрен в Общността за християнско обновление, Християнската общност[3], и който по-голяма част от вас, вече познава; нека поставя пред вас спомена за онова, което сте виждали като култ за умрелите - като култ при изгаряне на човешките останки, на което по-голяма част от вас са присъствали, или при едно погребално тържество, - какво представлява този култ, изграден в смисъла на нашата Християнска общност?
Ако ми позволите да дам един пример, бих могъл да кажа, че наред с този култ, който представлява най-обхватната страна на едно свещенодействие, което сега не искам да изяснявам, искам да взема само един малък откъс от култа, който вече е внедрен в Общността за християнско обновление, Християнската общност[3], и който по-голяма част от вас, вече познава; нека поставя пред вас спомена за онова, което сте виждали като култ за умрелите - като култ при изгаряне на човешките останки, на което по-голяма част от вас са присъствали, или при едно погребално тържество, - какво представлява този култ, изграден в смисъла на нашата Християнска общност?
към текста >>
101.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Така че в по-нататъшното разглеждане на кармата ще видим, как именно в земния живот някои неща трябва да се развият по определен начин, за да могат осъществяващи се зад земния живот божествени неща да бъдат изградени по човешки, също несъмнено според
вол
ята на боговете.
Науката на посвещението от една страна вижда това, което става на преден план в живота на хората на Земята, а на заден план онова, което се проявява като дела на боговете, свързани с човешките души. И именно от това, което става на заден план, науката на посвещението получава своите предпоставки за оценка на земния живот.
Така че в по-нататъшното разглеждане на кармата ще видим, как именно в земния живот някои неща трябва да се развият по определен начин, за да могат осъществяващи се зад земния живот божествени неща да бъдат изградени по човешки, също несъмнено според волята на боговете.
към текста >>
И ние можем да видим как ариманически същества сладострастно подават до
вол
ното си лице от глъбините на Земята, когато настъпват такива природни катастрофи.
Но във Вселената съществува, бих могъл да кажа, един заговор, който достига своята връхна точка в използването не само на това, което придружава нашата Земя с оправданата днешна Луна, а се използува също и онова, което е останало в Земята като лунно естество, намиращо се в брожение. А то се използва от ариманическите същества. И тук ариманическите същества могат да се намесят в протичането на живота на човечеството.
И ние можем да видим как ариманически същества сладострастно подават доволното си лице от глъбините на Земята, когато настъпват такива природни катастрофи.
към текста >>
Тук причината може да бъде само тази, че чрез самата човешка
вол
я се създава нещо, което иначе може да бъде създадено само чрез стихийните природни бедствия: т.е внезапно грабване на това, което иначе трябваше да бъде взето бавно.
Трябва ли тогава да се чудите, мои мили приятели, че съществува легендата за един философ /Емпедокъл от Агригент, 500 г. пр. Хр.)[1], който сам се хвърлил в кратера на един вулкан /Етна/? Каква може да бъде причината за такова решение при някой, който е посветен в тайните на света?
Тук причината може да бъде само тази, че чрез самата човешка воля се създава нещо, което иначе може да бъде създадено само чрез стихийните природни бедствия: т.е внезапно грабване на това, което иначе трябваше да бъде взето бавно.
И така онова, което се разказва за един такъв философ, може да произлиза от намерението му да се яви с особени качества в едно следващо въплъщение. Светът придобива съвършено друга форма, съвършено друг образ, когато по този начин проникнем в дълбоките въпроси на кармата.
към текста >>
И докато при една природна катастрофа в астралното тяло се сгъстяват особено интелектуалните качества на човека, то при една катастрофа, свързана с цивилизацията, се сгъстяват и засилват особено качествата на
вол
ята.
И докато при една природна катастрофа в астралното тяло се сгъстяват особено интелектуалните качества на човека, то при една катастрофа, свързана с цивилизацията, се сгъстяват и засилват особено качествата на волята.
Така действа кармата.
към текста >>
Защото ние не можем да се научим да познаваме кармата, без в процеса на познанието да участвува сърцето, цялата душа,
вол
ята на човека.
Навсякъде, където се касае до разглеждането на кармата, ние трябва да апелираме не само към теоретическите понятия; навсякъде, където се касае за карма, ние трябва да апелираме към целия човек.
Защото ние не можем да се научим да познаваме кармата, без в процеса на познанието да участвува сърцето, цялата душа, волята на човека.
Когато обаче се научаваме да познаваме кармата по правилния начин, тогава самият човешки живот се задълбочава. И едва тогава отношенията в живота, които събират хората кармически, добиват достатъчно значение.
към текста >>
102.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
От следсмъртното изживяване на мощната имагинация, в началото на 19-то столетие първата донесе със себе си копнежа, да знае също нещо и от космологията, другата прие импулсите предимно в нейната
вол
я, сякаш си спомняше за едно взето решение
В антропософското движение могат да бъдат различени две групи души: едната с една повече вътрешна потребност на сърцето, Христос да бъде поставен в центъра; другата иска да го познае от космологията, от историята на земята и на човечеството. Предпоставките за тези групирания се простират в миналото до времената на атлантските оракули. Особено важно е онова въплъщение, което се пада в първите следхристиянски столетия. Едната група души е била вече уморена от езичеството; тя се е запалила в сърцето си за Христос; другата група, която е имала по-малко въплъщения на Земята е била още изпълнена с мощните импулси на древното езичество и приема християнството повече с душа, проникната от интелекта.
От следсмъртното изживяване на мощната имагинация, в началото на 19-то столетие първата донесе със себе си копнежа, да знае също нещо и от космологията, другата прие импулсите предимно в нейната воля, сякаш си спомняше за едно взето решение
към текста >>
Основното настроение на душите, които живеят в духовния свят между 7-то и 8-то столетие; Христос не е вече познаван в неговата същност, култът не е вече разбран; на Земята трябва да се развие силата, която да поз
вол
и на душите да приемат Христос
Общото в душевното устройство на тези две групи души в първите християнски столетия беше едно, макар и леко но все пак съществуващо изживяване на ауричното тъкане в природата и на вливането на една ясна духовност между заспиването и събуждането. Към чувството за невинността на природното съществуване се прибави в 5-то, 6-то столетие размишлението върху дълбочините на силите, които развързват доброто и злото в човешката душа, а именно между ориентирането от изтока на хора /българи, бугри, еретици/. Следва времето, когато виждането на блещукащата светлина над растенията и животните угасва, онемява шепотът на онази духовност, но все още може да се говори за това като за нещо познато; след това идва времето, което се нарича залез на живия Логос. Свързано с това е раждането на катехетиката /католическо вероучение/ и превръщането на богослужението в нещо екзотерично, външно.
Основното настроение на душите, които живеят в духовния свят между 7-то и 8-то столетие; Христос не е вече познаван в неговата същност, култът не е вече разбран; на Земята трябва да се развие силата, която да позволи на душите да приемат Христос
към текста >>
Употребата на интелигентността чрез човешката личност води човека до свободата на
вол
ята.
Употребата на интелигентността чрез човешката личност води човека до свободата на волята.
Разливането на космическата интелигентност от небесата върху Земята в първите християнски столетия до 8-мо, 9-то столетие. Схоластиката, борбата на човека за добиване на яснота върху разливащата се върху Земята интелигентност. В тази интелигентност може да се включи Съзнателната душа. Мъдростта на розенкройцерите се състоеше в това, че те имаха известна яснота върху тези отношения. В областта на Слънцето Михаил събира душите, които според това в началото на 15-то столетие се обединяват и образуват свръхсетивната школа на Михаил.
към текста >>
103.
Вместо увод: Из «Спомените на Мария Щайнер» /към първото издание 1926 г./
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Но това, което Рудолф Щайнер не поз
вол
яваше, бяха комбинациите, хипотезите или запълващата празноти фантазия при така нареченото духовно изследване.
Рудолф Щайнер винаги най-строго и настоятелно молеше за сериозност, когато реши да осветли развитието на исторически личности и историята на Антропософското общество, изхождайки от духовните извори на познанието; да покаже връзките между фактите в тяхното духовно обкръжение, като пример за едно бъдещо изследване на историята. Така с мистерийните драми той ни даде образец на драмата за бъдещето; учеше ни да разберем, как биографията простираща се в духовното минало може да замени на по-висока степен психологическия роман на съвременността.
Но това, което Рудолф Щайнер не позволяваше, бяха комбинациите, хипотезите или запълващата празноти фантазия при така нареченото духовно изследване.
Това той наричаше несериозност и по отношение на него можеше да прояви свещен гняв. Настоятелно молеше слушателите да не пристъпват с душата си към съдържанието на лекциите върху кармата с жадно за сензация любопитство. Според него важното бяха отношенията, начинът, по който върху фактите пада светлина, обяснява ги и ги оставя да се проявят в тяхната правилна последователност. Преди всичко личното трябва да замълчи. Ако към изучаването на кармическите въпроси се пристъпи, изхождайки от лични мотиви, с лични или групови интереси, биха се родили само най-големите беди.
към текста >>
104.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Когато днес човек насочи поглед върху самия себе си, се чувства като собственик на мислите, чувствата и
вол
евите импулси, които след това се превръщат в дела.
Когато днес човек насочи поглед върху самия себе си, се чувства като собственик на мислите, чувствата и волевите импулси, които след това се превръщат в дела.
Преди всичко съвременникът си приписва това «аз мисля», «аз чувствам», «аз искам». При тези духове, при личностите, за които говоря сега, това «аз мисля», съвсем не беше съпровождано от такова чувство, с което днес ние казваме: «аз мисля», а само, «аз чувствам, аз искам». Тези хора приписваха на собствената си личност само своето чувстване и искане. Почивайки на основите на древните цивилизации, те живееха много повече в чувството «нещо мисли в мен», отколкото да си представят «аз мисля». Те действително мислеха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в сферата под Луната, там живеят мислите.
към текста >>
При други хора, които винаги спят добре, защото са до
вол
ни от себе си, имаме строгото подчертаване на индивидуалния принцип.
И така ние имаме две течения, които и до ден днешен продължават да действат. Едното течение, - сега вече само от духовния свят, но затова пък още по-силно, - иска да обясни на човека, че един общ мисловен живот заобикаля Земята, че хората дишат духовно-душевно вътре в мислите. Другото течение, преди всичко иска да насочи вниманието на човека върху това, че той трябва да стане независим от такава общност, че трябва да се изживее в своята индивидуалност. Първото течение, като едно повече неопределено нашепване от заобикалящата Земята духовна среда за много хора днес е възприемаемо само тогава, когато в някои особени нощи лежейки в леглото си се вслушват в това неопределено нашепване, от което се раждат всевъзможни съмнения в онова, което повечето хора днес твърдят, изхождайки от своята индивидуалност.
При други хора, които винаги спят добре, защото са доволни от себе си, имаме строгото подчертаване на индивидуалния принцип.
към текста >>
105.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Там се вижда тази плетеница на кармическите взаимовръзки, която първоначално е изплетена от мисли, живели във
вол
ята през земния живот - там това излиза навън.
С инициационния поглед може да я погледне също и от другата страна, отзад (жълто); тогава там се показва плетеницата на кармическите взаимовръзки.
Там се вижда тази плетеница на кармическите взаимовръзки, която първоначално е изплетена от мисли, живели във волята през земния живот - там това излиза навън.
към текста >>
Тогава човек изживява своите дела, своите
вол
еви импулси, насоките на своите мисли така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло.
И когато етерното тяло се разтвори, т.е. когато мислите са вдишани от Ангели, Архангели и Архаи, тогава след няколко дни човек навлиза в онова ретроспективно изживяване, което ви описах.
Тогава човек изживява своите дела, своите волеви импулси, насоките на своите мисли така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло.
Той напълно се вживява в душите на другите хора, а не в своята собствена душа. С ясното съзнание, че е този, който има нещо общо с тези неща, той изпитва върху себе си изживяванията, които са станали в глъбините на душите на другите хора, с които е влязъл в кармически връзки, на които е сторил нещо добро или зло. Тук отново се показва, как отсега нататък човек приема онова, което е изживял по този начин. Той го изживява в пълна действителност, в една действителност, която трябваше да опиша като по-действителна от сетивната действителност между раждането и смъртта. Човек изживява една действителност, в която, бих искал да кажа, ври и кипи повече отколкото тук в земния живот.
към текста >>
Когато в 80-те години на миналото столетие се насочваше поглед нагоре и се виждаше, как ре
вол
юционерите от средата на 19-то столетие са били приемани с техните дела горе от Престоли, Херувими и Серафими, тогава се възприемаше, че над периода след средата на 19-то столетие се е натрупала тъмнина.
Когато в 80-те години на миналото столетие се насочваше поглед нагоре и се виждаше, как революционерите от средата на 19-то столетие са били приемани с техните дела горе от Престоли, Херувими и Серафими, тогава се възприемаше, че над периода след средата на 19-то столетие се е натрупала тъмнина.
И онова, което се виждаше при преминаването в царството на Серафимите, Херувимите и Престолите, само малко се просветляваше.
към текста >>
Хората са до
вол
ни, когато могат да сравнят това, което се явява в антропософията, с някакъв стар израз.
Хората са доволни, когато могат да сравнят това, което се явява в антропософията, с някакъв стар израз.
Трябва само да погледнете, колко доволни са те, когато в някоя изнасяна от мен лекция се явява нещо, за което някой може да каже: - Виждате ли, това се намира също и в една стара книга. - Но в старата книга то се намира по съвършено друг начин, изхождайки именно от съвършено други основания на съзнанието! Хората обаче са толкова несмели да приемат това, което израства от почвата на настоящето, че се чувстват вече успокоени, когато може да бъде цитирано нещо подобно от миналото.
към текста >>
Трябва само да погледнете, колко до
вол
ни са те, когато в някоя изнасяна от мен лекция се явява нещо, за което някой може да каже: - Виждате ли, това се намира също и в една стара книга.
Хората са доволни, когато могат да сравнят това, което се явява в антропософията, с някакъв стар израз.
Трябва само да погледнете, колко доволни са те, когато в някоя изнасяна от мен лекция се явява нещо, за което някой може да каже: - Виждате ли, това се намира също и в една стара книга.
- Но в старата книга то се намира по съвършено друг начин, изхождайки именно от съвършено други основания на съзнанието! Хората обаче са толкова несмели да приемат това, което израства от почвата на настоящето, че се чувстват вече успокоени, когато може да бъде цитирано нещо подобно от миналото.
към текста >>
Ако ми поз
вол
ите да произнеса тук няколко думи, които наистина не трябва да се разбират политически - политиката изцяло трябва да остане извън нашето Антропософско общество, - но ако ми поз
вол
ите да кажа тук няколко думи, които трябва да охарактеризират само фактите, ще кажа следното: - Ние можем да насочим поглед към разтърсващите света факти – по-скоро събития, - можем да насочим поглед върху събитията, които през второто десетилетие на 20-и век преобръщат света.
Ако ми позволите да произнеса тук няколко думи, които наистина не трябва да се разбират политически - политиката изцяло трябва да остане извън нашето Антропософско общество, - но ако ми позволите да кажа тук няколко думи, които трябва да охарактеризират само фактите, ще кажа следното: - Ние можем да насочим поглед към разтърсващите света факти – по-скоро събития, - можем да насочим поглед върху събитията, които през второто десетилетие на 20-и век преобръщат света.
Следното толкова често е било изказвано, че се е превърнало в една тривиалност, а именно: - Откакто съществува времето, за което се пише история, такива разтърсващи света неща не са ставали. - Но всъщност не стоят ли хората в тези разтърсващи света факти, като че ли не са вътре в тях? Човек обикаля навсякъде. И положението е такова, като че ли преобръщащите света събития стават извън хората и те изобщо не участват в тях. На човек му се иска да запита почти всеки, когото среща днес: - Ти участва ли във второто десетилетие на 20-и век?
към текста >>
106.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Там се намират душите, поне тези са посоките, които ни поз
вол
яват да намерим душите, които се намират между смъртта и едно ново раждане.
Той слиза на Земята от посоката на една определена звезда, която е определяща за това, какво той си изработва между смъртта и едно ново раждане. - Така че можем наистина да приемем в сърцето си представата: Когато разглеждаме целия човешки род, който населява Земята, когато обгърнем с поглед Земята и пребродим континентите, ние ги намираме населени с хората, които са въплътени в момента. А другите хора - къде ги намираме в Космоса? Накъде трябва да погледнем в Космоса, когато искаме да насочим душевният си поглед към тях, след като те са прекарали определено време там след преминаването на портата на смъртта? Ние гледаме в правилните посоки, когато насочваме нашия поглед към звездното небе.
Там се намират душите, поне тези са посоките, които ни позволяват да намерим душите, които се намират между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
107.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Те приеха тези импулси предимно в тяхната
вол
я.
Именно самите онези личности, за които говорих тук преди осем дни, че са водили борба против езичеството на страната на християнството, принадлежаха към такива души, които още носеха в себе си много езичество, много езически импулси и всъщност чакаха да станат истински християни. Когато тези души минаха през вратата на смъртта, стигнаха отвъд в духовния свят, преминаха през живота между смъртта и едно ново раждане и след това във времето, което аз посочих - първата половина на 19-то столетие или малко по-рано - застанаха пред онези мощни, величествени имагинации и там в тези имагинации видяха много импулси за пробуждане на тяхната работа, на тяхната дейност.
Те приеха тези импулси предимно в тяхната воля.
И бихме могли да кажем: - Когато насочим окултния поглед върху това, което такива души носеха именно в своята воля, точно в тяхната воля днес многократно се показва отпечатъкът на онези мощни имагинации.
към текста >>
И бихме могли да кажем: - Когато насочим окултния поглед върху това, което такива души носеха именно в своята
вол
я, точно в тяхната
вол
я днес многократно се показва отпечатъкът на онези мощни имагинации.
Именно самите онези личности, за които говорих тук преди осем дни, че са водили борба против езичеството на страната на християнството, принадлежаха към такива души, които още носеха в себе си много езичество, много езически импулси и всъщност чакаха да станат истински християни. Когато тези души минаха през вратата на смъртта, стигнаха отвъд в духовния свят, преминаха през живота между смъртта и едно ново раждане и след това във времето, което аз посочих - първата половина на 19-то столетие или малко по-рано - застанаха пред онези мощни, величествени имагинации и там в тези имагинации видяха много импулси за пробуждане на тяхната работа, на тяхната дейност. Те приеха тези импулси предимно в тяхната воля.
И бихме могли да кажем: - Когато насочим окултния поглед върху това, което такива души носеха именно в своята воля, точно в тяхната воля днес многократно се показва отпечатъкът на онези мощни имагинации.
към текста >>
108.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тогава не беше възможно за всички да слушат цялата литургия, а онези, които станаха християни, бяха разделени на две групи: катекумените /изучаващите катехизиса/, на които беше поз
вол
ено да присъстват на литургията /богослужението/ докато евангелието се прочиташе до края; след евангелието се подготвяше оферториумът /главната част на литургията/, тогава те трябваше да излязат.
С това ви описвам едно усещане, едно чувство. Едно друго чувство ще трябва да ви опиша по следния начин. Ако се върнем назад в първите столетия на християнството, тогава не съществуваше още тази възможност човекът като християнин да отиде в една църква, да седне или да коленичи и да слуша литургията от началото, от интроитуса до молитвите, които следват причастието.
Тогава не беше възможно за всички да слушат цялата литургия, а онези, които станаха християни, бяха разделени на две групи: катекумените /изучаващите катехизиса/, на които беше позволено да присъстват на литургията /богослужението/ докато евангелието се прочиташе до края; след евангелието се подготвяше оферториумът /главната част на литургията/, тогава те трябваше да излязат.
Вътре в църквата можеха да останат само онези, които дълго време бяха подготвяни за свещеното вътрешно душевно настроение, с което можеше да бъде възприета тайната на транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тялото и кръвта на Христа/; това бяха така т.нар. транссубстанти, те можеха да слушат литургията до края.
към текста >>
Тези хора бяха запазили повече или по-малко в техния култ стария християнски обичай: да поз
вол
ят на човека да слуша цялата литургия, да участва в нея едва след една дълга подготовка.
Това беше едно съвършено различно участие в литургията. Хората, за които ви говорих, че в своите души минаха през състоянията, които ви описах, гледаха от духовния свят надолу към Земята и виждаха особено, онова невъзможно за тях събитие на катехизисното преподаване.
Тези хора бяха запазили повече или по-малко в техния култ стария християнски обичай: да позволят на човека да слуша цялата литургия, да участва в нея едва след една дълга подготовка.
Тези хора, за които ви говорих, напълно познаваха една екзотерична /външна/ и една езотерична /вътрешна/ част на литургията. Те считаха за езотерична част тази, която следва след транссубстанцията.
към текста >>
И когато гледаха надолу към онова, което се развиваше само като един сим
вол
при четенето на литургията - така нареченото санктисимум /пресвято/, в което причастието се намира върху една подложка във формата на полумесец, тогава те чувстваха: - Ето живият сим
вол
за това, че някога хората са търсили слънчевото същество в Христос; защото върху всеки санктисимум, върху всяка дарохранителница се намират лъчите на Слънцето.
Всички тези чувства се разтвориха в дълбоката същност на тези души.
И когато гледаха надолу към онова, което се развиваше само като един символ при четенето на литургията - така нареченото санктисимум /пресвято/, в което причастието се намира върху една подложка във формата на полумесец, тогава те чувстваха: - Ето живият символ за това, че някога хората са търсили слънчевото същество в Христос; защото върху всеки санктисимум, върху всяка дарохранителница се намират лъчите на Слънцето.
Обаче връзката на Христос със Слънцето е била изгубена; тя съществува вече само в символа. Тази връзка е останала до ден днешен в него, но самият той не се разбира! - Това беше второто чувство, от което след това израсна едно засилено разбиране, че хората трябва да добият ново чувство и разбиране за Христос.
към текста >>
Обаче връзката на Христос със Слънцето е била изгубена; тя съществува вече само в сим
вол
а.
Всички тези чувства се разтвориха в дълбоката същност на тези души. И когато гледаха надолу към онова, което се развиваше само като един символ при четенето на литургията - така нареченото санктисимум /пресвято/, в което причастието се намира върху една подложка във формата на полумесец, тогава те чувстваха: - Ето живият символ за това, че някога хората са търсили слънчевото същество в Христос; защото върху всеки санктисимум, върху всяка дарохранителница се намират лъчите на Слънцето.
Обаче връзката на Христос със Слънцето е била изгубена; тя съществува вече само в символа.
Тази връзка е останала до ден днешен в него, но самият той не се разбира! - Това беше второто чувство, от което след това израсна едно засилено разбиране, че хората трябва да добият ново чувство и разбиране за Христос.
към текста >>
109.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Знаем също, че в древните времена от развитието на човечеството е съществувало едно общо състояние при хората, макар и съноподобно, повече или по-малко инстинктивно, но все пак поз
вол
яващо им да виждат в духовния свят.
Знаем, мои мили приятели, че в хода на човешкото развитие през последните десетилетия трябва да отбележим два важни прелома. Единият е онзи, към който често съм насочвал вниманието ви: Изтичането на т.нар. тъмна епоха в края на 19-то и в началото на 20-то столетие. Сега започна една светла епоха в сравнение с предишната тъмна. Знаем, че тъмната епоха е свързана с онова душевно устройство на хората, което затваря духовните им очи за свръхсетивния свят.
Знаем също, че в древните времена от развитието на човечеството е съществувало едно общо състояние при хората, макар и съноподобно, повече или по-малко инстинктивно, но все пак позволяващо им да виждат в духовния свят.
Да се съмнява някой в действителността на духовния свят, това беше напълно невъзможно в древните човешки времена. Но ако това състояние бе продължило, ако човечеството бе живяло по-нататък с това инстинктивно ясновидство, тогава в човешкото развитие не би могло да се породи онова, което можем да наречем интелигентност на отделния човек, съответно и боравенето на индивидуалния човек, на личността с ума и с разума. Именно това води човека към свободата на неговата воля. Едното не е възможно без другото.
към текста >>
Именно това води човека към свободата на неговата
вол
я.
Сега започна една светла епоха в сравнение с предишната тъмна. Знаем, че тъмната епоха е свързана с онова душевно устройство на хората, което затваря духовните им очи за свръхсетивния свят. Знаем също, че в древните времена от развитието на човечеството е съществувало едно общо състояние при хората, макар и съноподобно, повече или по-малко инстинктивно, но все пак позволяващо им да виждат в духовния свят. Да се съмнява някой в действителността на духовния свят, това беше напълно невъзможно в древните човешки времена. Но ако това състояние бе продължило, ако човечеството бе живяло по-нататък с това инстинктивно ясновидство, тогава в човешкото развитие не би могло да се породи онова, което можем да наречем интелигентност на отделния човек, съответно и боравенето на индивидуалния човек, на личността с ума и с разума.
Именно това води човека към свободата на неговата воля.
Едното не е възможно без другото.
към текста >>
И двете способности трябваше да се появят в определен момент - личното свободно използване на интелигентността и свободата на човешката
вол
я.
И двете способности трябваше да се появят в определен момент - личното свободно използване на интелигентността и свободата на човешката воля.
Ето защо за човешкото съзнание беше нужно да бъде затъмнен първичният, инстинктивен поглед в духовния свят. Всичко това се случи, макар и не напълно ясно за всеки отделен човек, но все пак се случи за цялото човечеството. С изтичането на 19-то столетие завърши и тази тъмна епоха, която затъмняваше духовния свят, но в замяна на това откриваше използването на интелигентността и на свободната воля. Днес ние навлизаме в една епоха, в която действителният духовен свят отново трябва да достигне до хората, по онези пътища, по които това е възможно.
към текста >>
С изтичането на 19-то столетие завърши и тази тъмна епоха, която затъмняваше духовния свят, но в замяна на това откриваше използването на интелигентността и на свободната
вол
я.
И двете способности трябваше да се появят в определен момент - личното свободно използване на интелигентността и свободата на човешката воля. Ето защо за човешкото съзнание беше нужно да бъде затъмнен първичният, инстинктивен поглед в духовния свят. Всичко това се случи, макар и не напълно ясно за всеки отделен човек, но все пак се случи за цялото човечеството.
С изтичането на 19-то столетие завърши и тази тъмна епоха, която затъмняваше духовния свят, но в замяна на това откриваше използването на интелигентността и на свободната воля.
Днес ние навлизаме в една епоха, в която действителният духовен свят отново трябва да достигне до хората, по онези пътища, по които това е възможно.
към текста >>
Това даваше също и сила за
вол
ята, въплътена в дела.
Без съмнение съответното духовно същество вероятно носеше друго име. Тук ние си служим с християнската терминология, но терминологията не решава нещата. Един човек като Александър Велики не виждаше в себе си нещо друго освен пратеник и оръдие на Михаил. Той не можеше да мисли по друг начин освен: - Всъщност Михаил действа на Земята, а аз съм онзи, чрез който той действа. - Такова беше схващането му.
Това даваше също и сила за волята, въплътена в дела.
И един мислител от онова време също не мислеше по друг начин освен: - Михаил действа в мен и ми изпраща мислите.
към текста >>
110.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ако бихме изобразили Ариман в човешка имагинация, в човешки образ, би трябвало да го изобразим с наклонено назад чело и с един фри
вол
но-циничен израз, защото всичко при него идва от тези по-нисши сили, именно от тях идва най-високата интелигентност.
Ако бихме изобразили Ариман в човешка имагинация, в човешки образ, би трябвало да го изобразим с наклонено назад чело и с един фриволно-циничен израз, защото всичко при него идва от тези по-нисши сили, именно от тях идва най-високата интелигентност.
Да влезе човек в спор с Ариман, означава да бъде смазан от логическата последователност и величествената точност, с която той употребява своите аргументи. За света на хората, - такова е мнението на Ариман, - трябва първо да се реши, дали ще царува остроумието или глупостта. А «глупаво» Ариман нарича всичко, което не включва в себе си интелигентността като пълна лична индивидуалност. Защото всяко ариманическо същество като индивидуалност е свръхинтелигентно, така както току-що ви описах, - мислещо критично и отхвърлящо всичко нелогично, с подигравка и презрение.
към текста >>
111.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Удобното изживяване на кармата,
вол
ята да изживеем кармата удобно, води после именно до това, че тя си отмъщава чрез физическо заболяване, чрез физически нещастия и други подобни.
Тук обаче е абсолютно необходимо човек като антропософ да знае, че в това положение кармата се изживява по-трудно от антропософа отколкото от другите хора. Първо онези хора, които идват в Антропософското общество са направо предопределени да изживеят кармата по-тежко отколкото други хора. И ако човек иска да заобиколи това тежко изживяване, ако той иска да изживее своята карма удобно, това си отмъщава на някаква страна. Човек трябва да може да бъде антропософ и в изживяването на кармата; той трябва внимателно да може да наблюдава кармическите изживявания, за да бъде истински антропософ.
Удобното изживяване на кармата, волята да изживеем кармата удобно, води после именно до това, че тя си отмъщава чрез физическо заболяване, чрез физически нещастия и други подобни.
към текста >>
112.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
- Това е нещо, което написано със златни букви би трябвало да стои пред душата на антропософа, че в неговата карма е вложена инициатива и че много от това, което го среща в живота, зависи от обстоятелството, доколко той
вол
ево може да осъзнае тази инициатива.
Това всъщност е написано в кармата на всеки един антропософ: - Стани човек с инициатива и виж, когато поради препятствия на твоето тяло или поради пречки, които иначе се изправят пред тебе, не можеш с инициативата да намериш центъра на твоето същество, как всъщност страданията и радостите при теб зависят всъщност от това намиране или не намиране на личната инициатива.
- Това е нещо, което написано със златни букви би трябвало да стои пред душата на антропософа, че в неговата карма е вложена инициатива и че много от това, което го среща в живота, зависи от обстоятелството, доколко той волево може да осъзнае тази инициатива.
към текста >>
И ако един антропософ има чувство за това, той навсякъде бива отклоняван и отблъснат чрез практическия и теоретическия материализъм даже чак до най-силните импулси на неговата
вол
я.
Когато по този начин навсякъде теоретически и практически се сблъскваме с материализма и материализмът е мощен, ние сме затруднени в нашата инициатива.
И ако един антропософ има чувство за това, той навсякъде бива отклоняван и отблъснат чрез практическия и теоретическия материализъм даже чак до най-силните импулси на неговата воля.
Обаче това оформя кармата по един особен начин. И ако наблюдавате добре себе си, относно това вие ще изпитвате нещо във вашия живот от сутрин до вечер. И от това следва да се породи общото чувство: - Как теоретически и практически мога да докажа на материализма неговата погрешност? - И този е стремежът, който съществува у много антропософски души, по някакъв начин да докажат погрешността на материализма. Тази е загадката на живота, която е дадена на мнозина от нас теоретически и практически: - Как можем да докажем на материализма неговата погрешност?
към текста >>
Най-често това не се удава и може да се каже, че онези неща, които се казват против материализма, се казват много често от една добра
вол
я, но те всъщност не успяват; те не правят никакво впечатление върху онези, които са материалисти в теоретическо и в практическо отношение.
Някой, който е минал през училище, станал е учен - примери има достатъчно много в Антропософското общество, - когато се пробуди антропософски, чувства извънредно голям стремеж да опровергае материализма, да води борба против материализма, да каже всичко възможно против материализма. Той започва да води борба против материализма, да го опровергава, вярва може би именно чрез това, че стои истински в течението на Михаил.
Най-често това не се удава и може да се каже, че онези неща, които се казват против материализма, се казват много често от една добра воля, но те всъщност не успяват; те не правят никакво впечатление върху онези, които са материалисти в теоретическо и в практическо отношение.
Защо е така? Това именно е, което възпрепятства яснотата на преценките.
към текста >>
Защото днес е невъзможно да не се пишат материалистични книги върху ботаниката или върху анатомията; отношението на живота не поз
вол
ява това.
Тук именно е необходимо да не си служим само с формалности. Днес ние не можем да предпазим един човек, да не бъде изложен на интелектуалния материализъм.
Защото днес е невъзможно да не се пишат материалистични книги върху ботаниката или върху анатомията; отношението на живота не позволява това.
Обаче касае се да обхванем тези неща не само формално, а да ги обхванем в тяхната действителност. Тук ние трябва да разберем, че понеже Михаил не изтръгва вече душевно-духовното от физическо-телесното както по-рано Ариман може да действа върху душевно-духовното намиращо се в тялото. И именно тогава, когато това душевно-духовно естество е надарено, но потъва в тялото, то е много достъпно за Ариман, изложено е особено много на Ариман. И Ариман намира своята плячка особено при най-надарените хора, за да изтръгне интелигентността от Михаил, да я отнеме от Михаил. Тогава настъпва именно това, което в нашето време играе много по-голяма роля, отколкото обикновено се мисли.
към текста >>
113.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И хаотичността на по-новата история, това, което внася в по-новата история все повече и повече социален, културен и друг хаос, който не поз
вол
ява да се стигне до една цел, това е безредието, в което е била вкарана кармата, защото настъпи разцепление в йерархията на Ангелите, принадлежащи към Михаил.
Какво трябваше да се случи тук? В периода между основаването на християнството и епохата на Съзнателната душа, който беше сигнализиран предимно чрез 9-то столетие, чрез 869 година, трябваше да се случи това, че в кармата на хората настъпи безредие! С това е казана една от най-важните думи, която въобще може да бъде изказана по отношение на новата история на човечеството. В кармата на по-новото човечество настъпи безредие. В следващите земни съществувания вече не всички изживявания бяха правилно поставени в кармата.
И хаотичността на по-новата история, това, което внася в по-новата история все повече и повече социален, културен и друг хаос, който не позволява да се стигне до една цел, това е безредието, в което е била вкарана кармата, защото настъпи разцепление в йерархията на Ангелите, принадлежащи към Михаил.
към текста >>
Нека помислим, срещу какви импулси заставаме, когато заставаме пред онези идеи, които са живели в Ницше във времето, когато изхождайки от този дух той бе написал онези блестящи, интелигентни, но дя
вол
ски съчинения - съчиненията «Антихрист» и «Ecce homo»!
Едва по-късно се запознахме с това, което Ницше[5] е написал във времето на своя упадък. Това са преди всичко две съчинения: «Антихрист» и «Ecce homo» /ето човекът/, това са две съчинения, които е написал Ариман - не Ницше, а един ариманически дух, вселен в Ницше. Тук Ариман за първи път се появява като писател на Земята. Той ще продължи да върши това. От това Ницше бе разбит.
Нека помислим, срещу какви импулси заставаме, когато заставаме пред онези идеи, които са живели в Ницше във времето, когато изхождайки от този дух той бе написал онези блестящи, интелигентни, но дяволски съчинения - съчиненията «Антихрист» и «Ecce homo»!
Аз говорих за великата обширна интелигентност на Ариман. По отношение на това, което е величествено, заслепяващо, ние не понижаваме едно съчинение, когато го наричаме ариманическо, както могат да помислят прости хора, които не знаят, какво величие може да има в Ариман. Не се укорява, не се хвали, когато се говори за Ариман; много неща на Земята зависят от него. Който е кървял - разбирам това душевно - както аз съм кървял, когато за първи път прочетох Ницшевото съчинение «Волята за власт», което след това бе публикувано по такъв начин, че хората не можеха да имат никаква правилна представа за него, и който същевременно може да вижда в царствата, които, откакто е настъпило господството на Михаил, от 80-те години на миналия век, са отделени от физическите земни царства с една съвсем тънка стена, който знае, как това царство непосредствено граничи с физическото царство, така че можем да кажем, че то е едно царство, което е подобно на царството, в което човек влиза след смъртта, - който прозира, какви са усилията в това направление, той знае, как те импулсиращо се изразяват в нещо подобно като «Ecce homo» и «Антихрист». Достатъчно е тогава само да се помисли, какви забележки на Ариман се намират в «Антихрист».
към текста >>
Който е кървял - разбирам това душевно - както аз съм кървял, когато за първи път прочетох Ницшевото съчинение «
Вол
ята за власт», което след това бе публикувано по такъв начин, че хората не можеха да имат никаква правилна представа за него, и който същевременно може да вижда в царствата, които, откакто е настъпило господството на Михаил, от 80-те години на миналия век, са отделени от физическите земни царства с една съвсем тънка стена, който знае, как това царство непосредствено граничи с физическото царство, така че можем да кажем, че то е едно царство, което е подобно на царството, в което човек влиза след смъртта, - който прозира, какви са усилията в това направление, той знае, как те импулсиращо се изразяват в нещо подобно като «Ecce homo» и «Антихрист».
От това Ницше бе разбит. Нека помислим, срещу какви импулси заставаме, когато заставаме пред онези идеи, които са живели в Ницше във времето, когато изхождайки от този дух той бе написал онези блестящи, интелигентни, но дяволски съчинения - съчиненията «Антихрист» и «Ecce homo»! Аз говорих за великата обширна интелигентност на Ариман. По отношение на това, което е величествено, заслепяващо, ние не понижаваме едно съчинение, когато го наричаме ариманическо, както могат да помислят прости хора, които не знаят, какво величие може да има в Ариман. Не се укорява, не се хвали, когато се говори за Ариман; много неща на Земята зависят от него.
Който е кървял - разбирам това душевно - както аз съм кървял, когато за първи път прочетох Ницшевото съчинение «Волята за власт», което след това бе публикувано по такъв начин, че хората не можеха да имат никаква правилна представа за него, и който същевременно може да вижда в царствата, които, откакто е настъпило господството на Михаил, от 80-те години на миналия век, са отделени от физическите земни царства с една съвсем тънка стена, който знае, как това царство непосредствено граничи с физическото царство, така че можем да кажем, че то е едно царство, което е подобно на царството, в което човек влиза след смъртта, - който прозира, какви са усилията в това направление, той знае, как те импулсиращо се изразяват в нещо подобно като «Ecce homo» и «Антихрист».
Достатъчно е тогава само да се помисли, какви забележки на Ариман се намират в «Антихрист». Не зная, дали в по-новите издания това място е оставено така. Има едно място, където той пише за Исус - аз не цитирам дословно - и казва, че Ренан е нарекъл Исус гений. Ницше не го счита за гений, той казва: - Говорейки със строгостта на физиолозите, тук би била на място една съвършено друга дума... В изданието, което аз имам от съчиненията на Ницше, на това място стоят три точки, не зная дали в по-новите издания това е така - в ръкописа тук стои написано направо «идиот». Че Исус е наречен «идиот», това е ръката на Ариман.
към текста >>
114.
Забележки към текста
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
«Ecce homo» и «
Вол
ята за власт», Лайпциг 1911 (том XV der GOA).
«Ecce homo» и «Волята за власт», Лайпциг 1911 (том XV der GOA).
към текста >>
115.
Съдържание
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Хаотично сим
вол
изиране на външния сетивен живот и на откровенията на духовния свят.
Духовният първообраз на антропософското движение. Съвременни и предисторически състояния на човешкото съзнание. Животът на сънищата.
Хаотично символизиране на външния сетивен живот и на откровенията на духовния свят.
Изпридането и изтъкаването на нашата съдба през време на сънното изживяване във връзка с божествените духове.
към текста >>
Нагодените напълно към интелектуализма тела на съвременната цивилизация не поз
вол
яват на духовността от миналите време на да проникне в тях; тази духовност се оттегля в подсъзнанието.
Еманципация на интелектуалистичното естество от по-дълбоката душевна същност.
Нагодените напълно към интелектуализма тела на съвременната цивилизация не позволяват на духовността от миналите време на да проникне в тях; тази духовност се оттегля в подсъзнанието.
Да превърне интелектуализма в спиритуалност, е задачата на антропософията, която трябва да държи сметка за рационализма на времето, за да могат идеите да намерят както пътя нагоре към духа така и пътя надолу към природата. Заприщване на духовното в душите от края на 19-то столетие. Като пример редицата въплъщения Платон Хросвита Шрьоер.
към текста >>
116.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Тя не означава някакво свое
вол
ие, някаква външна административна мярка, а означава това, че моите очи са се спирали върху името на онзи, който получава членската карта.
Бих искал да приведа една много малка подробност. Когато приехме този импулс, ние решихме да дадем на всеки член една нова членска карта. Тъй като междувременно Антропософското общество нарасна до 12 хиляди членове, касаеше се сега да бъдат изготвени тези 12 хиляди членски карти и въпреки възражението, което мнозина повдигнаха, аз трябваше да се реша лично да подпиша всяка членска карта. Естествено това представлява работа от няколко седмици. Но какво означава тя?
Тя не означава някакво своеволие, някаква външна административна мярка, а означава това, че моите очи са се спирали върху името на онзи, който получава членската карта.
Това е едно човешко отношение, във всеки случай имащо първоначално малко съдържание, но то е едно човешко отношение.
към текста >>
За целта днес ще си поз
вол
я само да дам един вид увод, като говоря за онези неща, за които се загатва макар и под формата на очерк в «Съобщения»[4] от тази седмица.
С това в известен смисъл се връщаме към изходната точка. Това, което днес трябва да стане действителност, тогава беше намерение. Тъй като от Коледното събрание насам много от нашите приятели се намират за първи път тук, в следващите дни аз ще разгледам пред вас въпроса за кармата.
За целта днес ще си позволя само да дам един вид увод, като говоря за онези неща, за които се загатва макар и под формата на очерк в «Съобщения»[4] от тази седмица.
към текста >>
Не е необходимо по-нататък да описвам това състояние на съзнанието, то е познато на всеки един като нещо, което той всъщност признава като необходимо за неговия познавателен и
вол
ев живот на Земята.
В обикновеното съзнание, в будното съзнание, ние заставаме срещу външния свят така, че всичко, което можем да обхванем със сетивата, го приемаме за действителност и го оставяме да действа върху нас, схващаме го с нашия свързан с мозъка ум или най-малкото със свързания с човека ум, образуваме си представи, понятия, също и чувства за това, което сетивата възприемат. След това вътре в това будно съзнание ние обхващаме в определени граници нашия собствен вътрешен живот. И чрез всякакъв вид разсъждения, развитие на идеи ние стигаме дотам, да признаем нещо свръхсетивно, намиращо се над този сетивен свят.
Не е необходимо по-нататък да описвам това състояние на съзнанието, то е познато на всеки един като нещо, което той всъщност признава като необходимо за неговия познавателен и волев живот на Земята.
към текста >>
При сънуващото съзнание човекът вижда това, което се намира във външния свят, в едно сим
вол
ично преобразуване, за което той не винаги има съзнание.
Сънуващото съзнание е за съвременния човек едно неясно, сумрачно съзнание.
При сънуващото съзнание човекът вижда това, което се намира във външния свят, в едно символично преобразуване, за което той не винаги има съзнание.
Ние лежим сутрин в леглото още в състояние на събуждане, така че не гледаме с нашите напълно отворени очи изгряващото Слънце, но на замъгления още поглед се открива слънчевата светлина проникваща през прозореца. Човекът е отделен още като с едно тънко було от това, което той иначе обгръща в рязко очертани сетивни възприятия, в рязко очертани сетивни усещания. Все още сънувайки, душата се изпълва с представа за могъщ огън. Силният огън, който човекът сънува, е символ за това, което при изгрева на Слънцето свети върху не напълно затворените очи.
към текста >>
Силният огън, който човекът сънува, е сим
вол
за това, което при изгрева на Слънцето свети върху не напълно затворените очи.
Сънуващото съзнание е за съвременния човек едно неясно, сумрачно съзнание. При сънуващото съзнание човекът вижда това, което се намира във външния свят, в едно символично преобразуване, за което той не винаги има съзнание. Ние лежим сутрин в леглото още в състояние на събуждане, така че не гледаме с нашите напълно отворени очи изгряващото Слънце, но на замъгления още поглед се открива слънчевата светлина проникваща през прозореца. Човекът е отделен още като с едно тънко було от това, което той иначе обгръща в рязко очертани сетивни възприятия, в рязко очертани сетивни усещания. Все още сънувайки, душата се изпълва с представа за могъщ огън.
Силният огън, който човекът сънува, е символ за това, което при изгрева на Слънцето свети върху не напълно затворените очи.
към текста >>
Двата реда зъби са сим
вол
изирани в това, което човекът вижда на сън; той вижда повредения зъб в сим
вол
а на разрушения камък.
Или пък човек сънува, че минава през алея бели камъни, които ограничават един път. Той идва при един от камъните; намира, че този камък е разрушен от горната страна чрез някое природно явление или чрез хората. След това се събужда: Чувства, че го боли зъб и открива, че този зъб е повреден.
Двата реда зъби са символизирани в това, което човекът вижда на сън; той вижда повредения зъб в символа на разрушения камък.
към текста >>
Загряването от движението на сърцето и ускореният пулс се сим
вол
изират чрез затоплената стая.
Ние сънуваме, че се намираме в прекалено затоплена стая, където не се чувстваме добре. Събуждаме се: Сърцето ни бие силно, пулсът ни е ускорен.
Загряването от движението на сърцето и ускореният пулс се символизират чрез затоплената стая.
Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека. Той не винаги знае, как нещата се развиват в чудесния свят на неговия душевен живот. И често пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по отношение на този живот на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено.
към текста >>
Вътрешни и външни състояния се представят чрез сим
вол
и в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека.
Ние сънуваме, че се намираме в прекалено затоплена стая, където не се чувстваме добре. Събуждаме се: Сърцето ни бие силно, пулсът ни е ускорен. Загряването от движението на сърцето и ускореният пулс се символизират чрез затоплената стая.
Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека.
Той не винаги знае, как нещата се развиват в чудесния свят на неговия душевен живот. И често пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по отношение на този живот на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено.
към текста >>
Ако ми поз
вол
ите да употребя едно сравнение: Когато след един ведър, сух ден днес вървим вечерно време по улиците, виждаме как уличните лампи ни показват резките контури на границата на светлините си.
Ако ми позволите да употребя едно сравнение: Когато след един ведър, сух ден днес вървим вечерно време по улиците, виждаме как уличните лампи ни показват резките контури на границата на светлините си.
Ако обаче вървим по улиците през някоя мъглива нощ, същите улични лампи показват около себе си всякакви цветни форми, които днешната физика съвършено погрешно разбира, като ги счита за субективни явления, които в действителност са онова от същността на тези светлини, което се изживява от минаващия през водния елемент на мъглата човек. Древните хора вървяха през елемента на душевно-духовното; те виждаха аурите, които не бяха нещо субективно, а като нещо обективно принадлежаха на човешките същества, на човека. Това за тях беше едното състояние на съзнанието.
към текста >>
При сънуването сетивните впечатления се превръщат за нас в сим
вол
и: Слънчевата светлина се превръща в бушуващ огън, вътрешните редове на зъбите се превръщат в две редици крайпътни камъни и т.н.. Сънищата, които са израз на възпоминания, се превръщат в земни или одухотворени драми.
Освен него, те имаха едно състояние на съзнанието, което се прибавяше към първото, както при нас изпълненият със сънища сън се прибавя към будното състояние, което обаче не беше като нашето днешно състояние на сънуване, но което виждаше около него да изчезва всичко, което е сетивно.
При сънуването сетивните впечатления се превръщат за нас в символи: Слънчевата светлина се превръща в бушуващ огън, вътрешните редове на зъбите се превръщат в две редици крайпътни камъни и т.н.. Сънищата, които са израз на възпоминания, се превръщат в земни или одухотворени драми.
Физическият свят е винаги налице; той остава също както и светът на спомените. За онзи, който имаше съзнанието от древните времена на човешкото развитие - ние ще видим, че всички ние сме били такива в онези времена, понеже всички, които седят тук, са живели някога в миналите земни съществувания, - за такъв човек нещата стояха различно. Когато през деня слънчевите лъчи отслабваха, той виждаше не символи на физическите неща, а физическите неща изчезваха пред неговия поглед. Дървото, което стоеше пред него изчезваше; то се превръщаше в нещо духовно - приказките за духовете на дърветата не са нещо измислено от народната фантазия, измислена е само тяхната интерпретация от плуващата в заблуждения фантазия на учените, - на мястото на дървото се явяваше духът, който му принадлежеше. И тези духове - духът на дървото, духът на планината, духът на скалата - бяха тези, които насочваха погледа по-нататък в онзи свят, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, където той се намира между духовните факти, също както на Земята се намира между физическите факти; където той се намира между духовните същества, както тук на Земята се намира между физическите същества.
към текста >>
Когато през деня слънчевите лъчи отслабваха, той виждаше не сим
вол
и на физическите неща, а физическите неща изчезваха пред неговия поглед.
Освен него, те имаха едно състояние на съзнанието, което се прибавяше към първото, както при нас изпълненият със сънища сън се прибавя към будното състояние, което обаче не беше като нашето днешно състояние на сънуване, но което виждаше около него да изчезва всичко, което е сетивно. При сънуването сетивните впечатления се превръщат за нас в символи: Слънчевата светлина се превръща в бушуващ огън, вътрешните редове на зъбите се превръщат в две редици крайпътни камъни и т.н.. Сънищата, които са израз на възпоминания, се превръщат в земни или одухотворени драми. Физическият свят е винаги налице; той остава също както и светът на спомените. За онзи, който имаше съзнанието от древните времена на човешкото развитие - ние ще видим, че всички ние сме били такива в онези времена, понеже всички, които седят тук, са живели някога в миналите земни съществувания, - за такъв човек нещата стояха различно.
Когато през деня слънчевите лъчи отслабваха, той виждаше не символи на физическите неща, а физическите неща изчезваха пред неговия поглед.
Дървото, което стоеше пред него изчезваше; то се превръщаше в нещо духовно - приказките за духовете на дърветата не са нещо измислено от народната фантазия, измислена е само тяхната интерпретация от плуващата в заблуждения фантазия на учените, - на мястото на дървото се явяваше духът, който му принадлежеше. И тези духове - духът на дървото, духът на планината, духът на скалата - бяха тези, които насочваха погледа по-нататък в онзи свят, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, където той се намира между духовните факти, също както на Земята се намира между физическите факти; където той се намира между духовните същества, както тук на Земята се намира между физическите същества. Това беше второто състояние на съзнанието. Ние скоро ще видим, как нашето обикновено сънуващо съзнание при един днешен човек, който се стреми към духовното съзнание, също може да се превърне в онова предишно състояние на съзнанието.
към текста >>
Тогава обаче ще му стане ясно, как в това сънуващо съзнание, което отначало може да предава само хаотичното сим
вол
изиране на външния сетивен живот, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане; на него ще му стане ясно, как в живота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и живее като действителна връзка на силите това, което после след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма.
Човекът отново ще се вживее в една духовна атмосфера, ще знае, че с неговото собствено същество той се корени в тази духовна атмосфера.
Тогава обаче ще му стане ясно, как в това сънуващо съзнание, което отначало може да предава само хаотичното символизиране на външния сетивен живот, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане; на него ще му стане ясно, как в живота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и живее като действителна връзка на силите това, което после след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма.
Това, което въпреки нашата свобода ние изпитваме като наша съдба през време на дневния живот, то се изприда и изтъкава през време на нашия сънен живот там, където с нашето душевно-духовно същество, намиращо се вън от физическото и етерното тяло, водим един живот с божествени духове, също и с онези божествени духове, които пренасят резултатите от минали земни съществувания в настоящето земно съществувание. И онзи, който благодарение на съответните душевни сили успява да вникне в лишения от сънища сън, той ще открие там кармическите взаимовръзки. Обаче само чрез това историческият живот на човечеството също придобива смисъл. Този исторически живот е изтъкан от това, което хората пренасят от минали епохи в новите епохи, минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане. Когато насочим поглед към една личност на съвременността или иначе във времето, ние разбираме тази личност едва тогава, когато разберем нейните минали земни съществувания.
към текста >>
117.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Днес с голяма радост и задо
вол
ство констатираме, че именно при този максимално посетен курс тук се намират също и голям брой от най-старите антропософски приятели, антропософи, които са съизживели почти цялото антропософско развитие.
Аз считам, че в течение на 23, 24 години, през които бе развита и разпространявана антропософията, е натрупан достатъчно окултен материал, така че днес могат да бъдат изложени резултати също и от това смело изследване на кармата и на повтарящите се земни съществувания пред онези слушатели, които вече имат доверие, изградено в течение на времето от разкриването на други области на духовния живот. В момента обаче тук седят мнозина, които са отскоро в обществото. Но в развитието на обществото не е възможно, заради новодошлите винаги да се започва отначало.
Днес с голяма радост и задоволство констатираме, че именно при този максимално посетен курс тук се намират също и голям брой от най-старите антропософски приятели, антропософи, които са съизживели почти цялото антропософско развитие.
И в течение на времето трябва да бъдат създадени възможности, да бъдат запознати с това, което е развито досега в Антропософското общество тези, които се намират отскоро в него.
към текста >>
Аз употребявам думата «морална» за всичко, което е свързано с душевните качества подчинени на
вол
ята.
Аз познах един такъв модерен лекар, а именно така, че когато се запознах с него, той беше заедно с една друга личност. Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време[3]; тя винаги ми правеше, не бих искал да кажа, едно дълбоко, но все пак основно впечатление. Едно основно впечатление поради това, че тази личност извънредно много обичаше да бъде заедно с други хора, които нашироко се занимаваха точно с един външно схващан окултизъм. Тази личност също извънредно охотно разказваше за това, как много от нейните познати се изказват върху всякакви окултни въпроси, а именно също и върху неща, които са окултно свързани с това, към което днешният човек на изкуството трябва да се стреми като лирик, като епик, като драматург. Тази личност беше обкръжена от една, бих искал да кажа, морална аура.
Аз употребявам думата «морална» за всичко, което е свързано с душевните качества подчинени на волята.
В присъствието на тази личност, която всъщност посещавах, аз срещнах сега другия, чийто писателски път и лекарска дейност познавах и много ценях. И това, което се случи през време на това посещение, действително остави дълбоко впечатление, което ме подбуди да приема цялото в областта на духовното изследване.
към текста >>
118.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И ние виждаме, как в земния живот от края на 16-то и началото на 17-то столетие прониква онова течение, което не стои в пра
вол
инейното продължение на християнството, което внася в европейското духовно развитие един чужд на християнството елемент.
И ние виждаме, как в земния живот от края на 16-то и началото на 17-то столетие прониква онова течение, което не стои в праволинейното продължение на християнството, което внася в европейското духовно развитие един чужд на християнството елемент.
Но от друга страна продължават да действат, а именно сега в свръхсетивните светове, оставащите с течението на Михаил индивидуалности на Аристотел, на Александър и на всички онези, които принадлежат към тях.
към текста >>
Защото във външния живот хората така драго
вол
но различават платониците и аристотелиците като противоположности.
Положението е вече такова, мои мили приятели, че духовният живот в развитието на света се продължава така, че, когато го обгърнем с поглед в неговата действителност и притежаваме науката на посвещението, не можем да сторим друго, освен да виждаме физическото или въобще нещо, което става на Земята във физическата история, заедно с това, което от духовната област прониква духовно това физическо. Ние стигаме до един единен възглед, как платоническите души действат чак в Шартр, как след това действат аристотелските души. Ние виждаме аристотелските души, как първо те действат вдъхновяващо от свръхсетивния свят върху учителите, които като платонически души живеят на Земята, как те действат, обучават на Земята развивайки науката в земния ум. Ние вникваме в тази дейност, виждаме, как учителите от Шартр ходят по Земята, провеждат техните проникнати от съзерцания проучвания и как вдъхновяващите лъчи, идващи от аристотелските души от свръхсетивния свят ги проникват и насочват в правилните пътища онова, което е оцветено платонически. Тогава се получава един съвършено друг възглед за живота в сравнение с този, който много често съществува.
Защото във външния живот хората така драговолно различават платониците и аристотелиците като противоположности.
Но в действителност това съвсем не е така. Епохите на Земята изискват да се говори ту в платонически, ту в аристотелски смисъл. Но когато обгръщаме с поглед свръхсетивния живот на задния фон на сетивния живот, едното оплодява другото, едното действа в другото.
към текста >>
И днес още с дълбоко задо
вол
ство мисля за един такъв свещеник[4] от цистерциенския орден, който преподаваше в горепосочената гимназия немска литература с голямо въодушевление и аз виждам пред себе си ордена с всички негови индивидуалности в онази улица, която във Винер-Нойщадт се нарича алея, където професорите винаги отиваха да се разхождат, преди да започнат занятията - тези свещеници на цистерциен
Обаче реалното училище, в което учех, се намираше само на пет крачки от гимназията на цистерциенския орден. Поради това всъщност познавахме всички тези все още отлично работещи цистерциенски учители. Не е нужно да се говори за ордена, а за отделните индивидуалности.
И днес още с дълбоко задоволство мисля за един такъв свещеник[4] от цистерциенския орден, който преподаваше в горепосочената гимназия немска литература с голямо въодушевление и аз виждам пред себе си ордена с всички негови индивидуалности в онази улица, която във Винер-Нойщадт се нарича алея, където професорите винаги отиваха да се разхождат, преди да започнат занятията - тези свещеници на цистерциен
към текста >>
И виждате ли, ние в някаква форма намираме определени души, които в много земни съществувания са били сред тези отряди, участвали са в тази свръхсетивна школа в 14-то, 15-то столетие; отряди души, които се стремят към течението на Михаил, души, които приемат в техните
вол
еви импулси онова, което можем да наречем
вол
я за връзка с течението на Михаил.
Аз следователно показах, как съвместно действаха платоническото и аристотелското течение. След това аристотелиците отново минаха през вратата на смъртта. И в епохата на Съзнателната душа отначало на Земята все повече и повече се разви материализмът. Но тъкмо във времето, когато материализмът постави своето начало на Земята, в свръхсетивния свят - както казах, трябва да назоваваме нещата с тривиални изразир - в свръхсетивните светове бе основана един вид школа на Михаил, една обширна школа на Михаил, в която бяха обединени духове като Бернардус Силвестрис след неговата смърт, Аланус аб Инсулис, но също така Аристотел и Александър; в която бяха обединени човешки души, които тогава не бяха въплътени на Земята, заедно с духовни същества, които водят своя живот, без да бъдат въплътени на Земята, които обаче са свързани със земни души. В тази свръхсетивна школа беше учител самият Михаил, насочващ поглед в миналото върху онова, което са били великите учения на древните мистерии, правещ един чудесен обзор върху тайните на древните мистерии, но даващ същевременно една мощна перспектива за онова, което трябва да стане.
И виждате ли, ние в някаква форма намираме определени души, които в много земни съществувания са били сред тези отряди, участвали са в тази свръхсетивна школа в 14-то, 15-то столетие; отряди души, които се стремят към течението на Михаил, души, които приемат в техните волеви импулси онова, което можем да наречем воля за връзка с течението на Михаил.
към текста >>
Това стои на основата на
вол
ята на антропософското движение съединено с Антропософското общество от Коледното събрание насам.
И нашата епоха не може да се свърже с онова, което е предхождало в последните столетия; ние трябва да познаваме това, но не можем да свържем нещата с него. Със съзнанието на днешното време ние трябва да се свържем с онова, което е станало в свръхсетивния свят през последните столетия. Обръщайки вниманието върху това, ние докосваме тогава почвата, която трябва да бъде почва на антропософската дейност, на антропософския живот в настоящето. И такива възгледи, каквито са тези, които аз обясних в тези часове, не трябва да бъдат приети само със студения ум и с трезво сърце, те трябва да бъдат приети с целия пълноценен човек, с целия обхват на човешката душевност. Антропософията може да бъде нещо за човечеството само тогава, когато тя се приема с цялата човешка душевност.
Това стои на основата на волята на антропософското движение съединено с Антропософското общество от Коледното събрание насам.
За него бихме желали, то да проникне дълбоко в душите на хората, които са свързани с това, за да получат те съзнание за онова, което дълбоко в душите всъщност е свързано с тяхната карма.
към текста >>
119.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
При това тази
вол
я за умиране не идваше от едно сантиментално, хипохондрично, или от едно меланхолично душевно настроение.
Когато тази личност говореше с някого, тя говореше всъщност само за това, че иска да умре.
При това тази воля за умиране не идваше от едно сантиментално, хипохондрично, или от едно меланхолично душевно настроение.
Когато човек притежаваше психологически поглед за вникване в такива неща, той проникваше така далече в миналото на душата на тази личност, че си казваше: - Тук имаме отблясъка, отражението на един минал земен живот. В един минал земен живот като семе е било вложено нещо, което сега пониква. Сега - не в този копнеж за смъртта, а в чувството, че всъщност тази душа, която беше въплътена тук, съвсем нямаше нищо общо с настоящето.
към текста >>
Ако времето би било благоприятно за това, ако биха били налице условията, изхождайки от древните мистерии, той щеше да може да създаде едно пра
вол
инейно продължение от предихристиянския Христос, от действителния макроскосмически Логос, до Христос, който трябваше да продължи да действа в човечеството след Тайната на Голгота.
Когато се запознаем с това, което е живеело в Юлиан Отстъпника, в нас се събужда дълбок интерес как е живяла тази личност по-нататък. Защото това е една твърде особена индивидуалност, една индивидуалност, за която трябва да кажем: - Той би бил много по-подходящ от Константин, много по-подходящ от Хлодвиг, много по-подходящ от други, за да подготви пътищата на християнството! Това беше заложено в неговата душа.
Ако времето би било благоприятно за това, ако биха били налице условията, изхождайки от древните мистерии, той щеше да може да създаде едно праволинейно продължение от предихристиянския Христос, от действителния макроскосмически Логос, до Христос, който трябваше да продължи да действа в човечеството след Тайната на Голгота.
И когато духовно вникнем в Юлиан, ние откриваме именно странното нещо: При него това отстъпничество е било само черупка, а в основата на неговата душа всъщност намираме един подтик, един стремеж да обхване християнството, който стремеж той не оставя да излезе наяве, а го подтисна поради безсмислиците на Целзус[3], който е писал за Исус. Случва се понякога именно една гениална личност да бъде заблудена от безсмислиците на хората. И човек има чувството, че Юлиан всъщност би бил подходящата душа, която да подготви пътищата на християнството, да доведе християнството в пътя, който му е присъщ.
към текста >>
120.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Бих искал да кажа, че той започва почти както Фихте с пропити от
вол
ята, рязко очертани, чисти идеи.
Особено интересен и колкото повече се задълбочаваме в неговите произведения, все по-интересен става философът Шелинг.
Бих искал да кажа, че той започва почти както Фихте с пропити от волята, рязко очертани, чисти идеи.
Така се изявяваше Фихте. Йохан Готлиб Фихте е една от малкото личности в мировата история, може би въобще единствен в известно отношение, една личност, която съединяваше най-силните абстрактни понятия с ентусиазма и енергията на волята, така че именно в негово лице имаме едно много интересно явление: Нисичкият, набит Фихте, малко изостанал в своя растеж поради лишенията понесени в младостта, който вървеше по улиците с извънредно твърди стъпки, целият воля, воля, която се изявява при излагането на най-абстрактните понятия, но с тези най-абстрактни понятия въпреки това постига нещо като онези «Обръщения към германската нация»[3], с които по един чудесен начин е въодушевил безброй германци.
към текста >>
Йохан Готлиб Фихте е една от малкото личности в мировата история, може би въобще единствен в известно отношение, една личност, която съединяваше най-силните абстрактни понятия с ентусиазма и енергията на
вол
ята, така че именно в негово лице имаме едно много интересно явление: Нисичкият, набит Фихте, малко изостанал в своя растеж поради лишенията понесени в младостта, който вървеше по улиците с извънредно твърди стъпки, целият
вол
я,
вол
я, която се изявява при излагането на най-абстрактните понятия, но с тези най-абстрактни понятия въпреки това постига нещо като онези «Обръщения към германската нация»[3], с които по един чудесен начин е въодушевил безброй германци.
Особено интересен и колкото повече се задълбочаваме в неговите произведения, все по-интересен става философът Шелинг. Бих искал да кажа, че той започва почти както Фихте с пропити от волята, рязко очертани, чисти идеи. Така се изявяваше Фихте.
Йохан Готлиб Фихте е една от малкото личности в мировата история, може би въобще единствен в известно отношение, една личност, която съединяваше най-силните абстрактни понятия с ентусиазма и енергията на волята, така че именно в негово лице имаме едно много интересно явление: Нисичкият, набит Фихте, малко изостанал в своя растеж поради лишенията понесени в младостта, който вървеше по улиците с извънредно твърди стъпки, целият воля, воля, която се изявява при излагането на най-абстрактните понятия, но с тези най-абстрактни понятия въпреки това постига нещо като онези «Обръщения към германската нация»[3], с които по един чудесен начин е въодушевил безброй германци.
към текста >>
121.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Тя постоянно се натъкваше на препятствия, като че лунната област не искаше да поз
вол
и на тази индивидуалност да проникне в нея.
При личността, която е образецът на Щрадер, се яви нещо, като че тя изобщо не е в състояние безпрепятствено да измине този душевен живот непосредствено след смъртта към областта на Луната.
Тя постоянно се натъкваше на препятствия, като че лунната област не искаше да позволи на тази индивидуалност да проникне в нея.
към текста >>
Известно е в какво се състоеше състезанието на певците във Вартбург, как там се бореха да спечелят славата пред князете и за своята собствена слава Валтер фон дер Фогелвайде,
Вол
фрам фон Ешенбах, Райнмар фон Цветер, но имаше и един, който всъщност беше срещу всички други - Хайнрих фон Офтердинген.
Кой беше във войната на певците във Вартбург? Там бяха събрани най-знаменитите германски поети, които водеха война едни срещу други чрез песен.
Известно е в какво се състоеше състезанието на певците във Вартбург, как там се бореха да спечелят славата пред князете и за своята собствена слава Валтер фон дер Фогелвайде, Волфрам фон Ешенбах, Райнмар фон Цветер, но имаше и един, който всъщност беше срещу всички други - Хайнрих фон Офтердинген.
И в този Хайнрих фон Офтердинген аз намерих индивидуалността, която стоеше в основата на първообраза на Щрадер.
към текста >>
Срещу всичко това, което идва от страна на Клингзор, застава
Вол
фрам фон Ешенбах.
Срещу всичко това, което идва от страна на Клингзор, застава Волфрам фон Ешенбах.
Процедура, която извършва Клингзор, се състои именно в това, че едно такова духовно същество трябва да узнае, дали Волфрам фон Ешенбах е учен човек или не. Клингзор е поставен малко на тясно от Волфрам фон Ешенбах. Защото, когато Волфрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това. Зад тези неща стоят напълно действителни реалности, ако ми е позволено да употребя тази тавтология. И с помощта на някои духовни същества Клингзор успява да докаже на Волфрам фон Ешенбах, че Волфрам фон Ешенбах има едно лишено от звездна мъдрост християнство, християнство, което не държи вече сметка за Космоса, а е напълно невежа по отношение на всякаква космическа мъдрост.
към текста >>
Процедура, която извършва Клингзор, се състои именно в това, че едно такова духовно същество трябва да узнае, дали
Вол
фрам фон Ешенбах е учен човек или не.
Срещу всичко това, което идва от страна на Клингзор, застава Волфрам фон Ешенбах.
Процедура, която извършва Клингзор, се състои именно в това, че едно такова духовно същество трябва да узнае, дали Волфрам фон Ешенбах е учен човек или не.
Клингзор е поставен малко на тясно от Волфрам фон Ешенбах. Защото, когато Волфрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това. Зад тези неща стоят напълно действителни реалности, ако ми е позволено да употребя тази тавтология. И с помощта на някои духовни същества Клингзор успява да докаже на Волфрам фон Ешенбах, че Волфрам фон Ешенбах има едно лишено от звездна мъдрост християнство, християнство, което не държи вече сметка за Космоса, а е напълно невежа по отношение на всякаква космическа мъдрост. Това е сега важното.
към текста >>
Клингзор е поставен малко на тясно от
Вол
фрам фон Ешенбах.
Срещу всичко това, което идва от страна на Клингзор, застава Волфрам фон Ешенбах. Процедура, която извършва Клингзор, се състои именно в това, че едно такова духовно същество трябва да узнае, дали Волфрам фон Ешенбах е учен човек или не.
Клингзор е поставен малко на тясно от Волфрам фон Ешенбах.
Защото, когато Волфрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това. Зад тези неща стоят напълно действителни реалности, ако ми е позволено да употребя тази тавтология. И с помощта на някои духовни същества Клингзор успява да докаже на Волфрам фон Ешенбах, че Волфрам фон Ешенбах има едно лишено от звездна мъдрост християнство, християнство, което не държи вече сметка за Космоса, а е напълно невежа по отношение на всякаква космическа мъдрост. Това е сега важното. Клингзор доказва, че още в онова време певецът на Граала познава от християнството само всичко онова, което е отхвърлило космическото християнство.
към текста >>
Защото, когато
Вол
фрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това.
Срещу всичко това, което идва от страна на Клингзор, застава Волфрам фон Ешенбах. Процедура, която извършва Клингзор, се състои именно в това, че едно такова духовно същество трябва да узнае, дали Волфрам фон Ешенбах е учен човек или не. Клингзор е поставен малко на тясно от Волфрам фон Ешенбах.
Защото, когато Волфрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това.
Зад тези неща стоят напълно действителни реалности, ако ми е позволено да употребя тази тавтология. И с помощта на някои духовни същества Клингзор успява да докаже на Волфрам фон Ешенбах, че Волфрам фон Ешенбах има едно лишено от звездна мъдрост християнство, християнство, което не държи вече сметка за Космоса, а е напълно невежа по отношение на всякаква космическа мъдрост. Това е сега важното. Клингзор доказва, че още в онова време певецът на Граала познава от християнството само всичко онова, което е отхвърлило космическото християнство. И Клингзор може да се яви подкрепен по духовен начин само благодарение на това, че притежава мъдростта на звездите.
към текста >>
Зад тези неща стоят напълно действителни реалности, ако ми е поз
вол
ено да употребя тази тавтология.
Срещу всичко това, което идва от страна на Клингзор, застава Волфрам фон Ешенбах. Процедура, която извършва Клингзор, се състои именно в това, че едно такова духовно същество трябва да узнае, дали Волфрам фон Ешенбах е учен човек или не. Клингзор е поставен малко на тясно от Волфрам фон Ешенбах. Защото, когато Волфрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това.
Зад тези неща стоят напълно действителни реалности, ако ми е позволено да употребя тази тавтология.
И с помощта на някои духовни същества Клингзор успява да докаже на Волфрам фон Ешенбах, че Волфрам фон Ешенбах има едно лишено от звездна мъдрост християнство, християнство, което не държи вече сметка за Космоса, а е напълно невежа по отношение на всякаква космическа мъдрост. Това е сега важното. Клингзор доказва, че още в онова време певецът на Граала познава от християнството само всичко онова, което е отхвърлило космическото християнство. И Клингзор може да се яви подкрепен по духовен начин само благодарение на това, че притежава мъдростта на звездите. Но още от самия начин, по който той прилага тази мъдрост, се вижда, че в неговите изкуства се намесва онова, което се нарича «черна магия».
към текста >>
И с помощта на някои духовни същества Клингзор успява да докаже на
Вол
фрам фон Ешенбах, че
Вол
фрам фон Ешенбах има едно лишено от звездна мъдрост християнство, християнство, което не държи вече сметка за Космоса, а е напълно невежа по отношение на всякаква космическа мъдрост.
Срещу всичко това, което идва от страна на Клингзор, застава Волфрам фон Ешенбах. Процедура, която извършва Клингзор, се състои именно в това, че едно такова духовно същество трябва да узнае, дали Волфрам фон Ешенбах е учен човек или не. Клингзор е поставен малко на тясно от Волфрам фон Ешенбах. Защото, когато Волфрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това. Зад тези неща стоят напълно действителни реалности, ако ми е позволено да употребя тази тавтология.
И с помощта на някои духовни същества Клингзор успява да докаже на Волфрам фон Ешенбах, че Волфрам фон Ешенбах има едно лишено от звездна мъдрост християнство, християнство, което не държи вече сметка за Космоса, а е напълно невежа по отношение на всякаква космическа мъдрост.
Това е сега важното. Клингзор доказва, че още в онова време певецът на Граала познава от християнството само всичко онова, което е отхвърлило космическото християнство. И Клингзор може да се яви подкрепен по духовен начин само благодарение на това, че притежава мъдростта на звездите. Но още от самия начин, по който той прилага тази мъдрост, се вижда, че в неговите изкуства се намесва онова, което се нарича «черна магия».
към текста >>
И така ние виждаме, как на лишения от звездната мъдрост
Вол
фрам фон Ешенбах по неправилен начин е била противопоставена мъдростта на звездите.
И така ние виждаме, как на лишения от звездната мъдрост Волфрам фон Ешенбах по неправилен начин е била противопоставена мъдростта на звездите.
Ние се намираме във времето на 13-то столетие, преди явяването на онези доминиканци, за които аз говорих; ние се намираме във времето, когато християнството е отхвърлило разбирането на звездния свят именно там, където то беше особено велико и когато всъщност звездната мъдрост съществуваше още само там, където имаше вътрешно отчуждаване от християнството, както при този Клингзор от Унгария.
към текста >>
И нека допълним тази картина: Можеше много точно да се види, как между онези, които водят остра борба срещу господството на Михаил, срещу които трябваше да се опълчат духовете на Михаил, се намират още и сега именно онези духовни същества, които бяха призвани някога от Клингзор във Вартбург, за да се борят срещу
Вол
фрам фон Ешенбах.
Същественото обаче е, че той отново умира, изминава в света на душите по обратен път своя земен живот и при това изминаване на всяка крачка е изправен срещу необходимостта отново да се издигне в света на звездите, да мине през суровата борба, която Михаил трябваше да води за установяване на своето господство в края на 19-то столетие /последната третина на 19-то столетие/ против онези демонически същества, които бяха свързани с нехристиянската космология на Средновековието.
И нека допълним тази картина: Можеше много точно да се види, как между онези, които водят остра борба срещу господството на Михаил, срещу които трябваше да се опълчат духовете на Михаил, се намират още и сега именно онези духовни същества, които бяха призвани някога от Клингзор във Вартбург, за да се борят срещу Волфрам фон Ешенбах.
към текста >>
Така че тук един човек, който поради другите негови кармически изживявания е бил временно дори при капуцинските монаси /францисканския орден/, не можеше да се домогне до християнството, не можеше да приеме християнството поради това, че носеше в себе си антагонизма против християнството, който той създава в онова време, когато извиква от Унгария на помощ Клингзор против
Вол
фрам фон Ешенбах, певецът на Парцифал.
Така че тук един човек, който поради другите негови кармически изживявания е бил временно дори при капуцинските монаси /францисканския орден/, не можеше да се домогне до християнството, не можеше да приеме християнството поради това, че носеше в себе си антагонизма против християнството, който той създава в онова време, когато извиква от Унгария на помощ Клингзор против Волфрам фон Ешенбах, певецът на Парцифал.
И докато в несъзнателната част на този човек все още се показваше затъмнената нехристиянска космология, в неговото обикновено съзнание съществуваше едно рационалистично християнство, което съвсем не е нещо интересно. Интересна е само неговата жизнена борба, искайки с християнския рационализъм да основе един вид рационалистична религия.
към текста >>
122.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И онези, които слушаха един мислител, чувстваха също още нещо и за е
вол
юцията на неговото мислене.
Това не е много, но хората днес могат да вършат това. Аз също мога да бъда много глупав и да мисля. Но в онова време не беше така, че хората можеха да мислят, а те приемаха мислите като инспирации. Който беше остроумен, чувстваше това като дар Божи, като благодат Божия и мисленето беше един вид ясновиждане. То изцяло беше такова още и в 4-то следхристиянско столетие.
И онези, които слушаха един мислител, чувстваха също още нещо и за еволюцията на неговото мислене.
На този събор присъстваше именно една личност, която взе участие в онези разисквания, която обаче до най-висока степен беше разстроена от изхода на събора, която тогава положи усилия да изложи аргументи и за двете страни. Тази личност показа най-важните основания както за арианството така и за атанасианството и ако нещата биха протекли според нейното разбиране, несъмнено би се получило нещо съвършено различно. Това не би било един вид съмнителен компромис между арианството и атанасианството, а би се получило нещо като синтеза, една такава синтеза, която вероятно би била нещо много велико - ние не трябва да конструираме историята, но можем да кажем това за изяснение, - която би довела дотам, вътрешното божествено в човека много по интимно да бъде свързвано с Божественото във Вселената. Понеже, както атанасианството устрои след това нещата, човешката душа беше всъщност направо отделена от божествената първопричина и даже се считаше за ерест да се говори за Бога вътре в човека.
към текста >>
Тази личност се оттегли с дълбоко недо
вол
ство в един вид египетско отшелничество, живя по един извънредно аскетичен начин, основно запозната - тогава в 4-то столетие - с всичко онова, което всъщност съставляваше тогава действителната духовна субстанция на християнството; тя беше може би един от най-добре осведомените тогавашни християни, но не един борец.
Тази личност се оттегли с дълбоко недоволство в един вид египетско отшелничество, живя по един извънредно аскетичен начин, основно запозната - тогава в 4-то столетие - с всичко онова, което всъщност съставляваше тогава действителната духовна субстанция на християнството; тя беше може би един от най-добре осведомените тогавашни християни, но не един борец.
към текста >>
123.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Обаче куриозното за онзи, който може да съди за кармическите връзки, действително ощастливяващо-изненадващото във възгледа е това, че той изучава много бързо освен новите езици, френски, италиански, испански, за да внесе в своя манталитет - ако ми е поз
вол
ено да употребя този израз, - онова, което по-рано го беше разбунтувало против испанското владичество, за да го опресни отново.
Една странна склонност се установява в това - наваксване на живота, бих искал да кажа. Мъждеят отново старите възгледи на астрологията, старите възгледи за духовното в цялата природа, които бяха така величествени при тази индивидуалност в първите християнски столетия. То изниква по един детски начин, но живее така силно в него, че той изпитва силна антипатия към изградената по математически начин естествена наука. И когато след това през 90-те години на миналото столетие влиза в гимназията, той учи блестящо езиците, всичко, което не е естествена наука, което не е математика.
Обаче куриозното за онзи, който може да съди за кармическите връзки, действително ощастливяващо-изненадващото във възгледа е това, че той изучава много бързо освен новите езици, френски, италиански, испански, за да внесе в своя манталитет - ако ми е позволено да употребя този израз, - онова, което по-рано го беше разбунтувало против испанското владичество, за да го опресни отново.
към текста >>
124.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ако ми е поз
вол
ено да се изразя тривиално, бих искал да кажа: Сега той трябва да влезе в тази цивилизация.
Платон е грък. Цивилизацията, сред която той може единствено да се въплъти, когато, така да се каже, беше остарял за свръхсетивния свят, тази цивилизация е римска и християнска.
Ако ми е позволено да се изразя тривиално, бих искал да кажа: Сега той трябва да влезе в тази цивилизация.
Той трябва да събере в себе си всички сили, за да подтисне противоположния стремеж. Защото в съществото на Платон се крие едно отричане и отхвърляне на прозаично-трезвото, римското, юридическо римското, всъщност едно отблъскване на всичко римско.
към текста >>
125.
11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Нека от тази гледна точка хвърлим един поглед върху Рафаел, как той е минал през вратата на смъртта, как той навлиза в областта на звездните светове с неговата още на Земята звездно блестяща, звездно светеща художественост, и тогава ще открием следното, мои мили приятели: Ние ще видим, как Рафаел навлиза в сферата на Луната, влиза в отношения с онези духове, които живеят в сферата на Луната и които са духовните индивидуалности на някогашните велики праучители на човечеството, от чиято мъдрост Рафаел беше дълбоко инспириран още в неговото съществуване като Илия; ние виждаме как в съдружие с тези лунни същества и с всички души, с които беше прекарал минали земни степени, той се обединява духовно с всичко онова, което представлява духовни източници на Земята, с всички същества, които са направили възможно съществуването на човечеството и на една пропита от божественото Земя; ние виждаме, така да се каже, Рафаел да се движи между своите, свързан с онези, с които през време на съществуването му като Илия той най-драго
вол
но дружеше, понеже те бяха онези, които в началото на земното съществуване бяха поставили целта на този земен живот.
Нека от тази гледна точка хвърлим един поглед върху Рафаел, как той е минал през вратата на смъртта, как той навлиза в областта на звездните светове с неговата още на Земята звездно блестяща, звездно светеща художественост, и тогава ще открием следното, мои мили приятели: Ние ще видим, как Рафаел навлиза в сферата на Луната, влиза в отношения с онези духове, които живеят в сферата на Луната и които са духовните индивидуалности на някогашните велики праучители на човечеството, от чиято мъдрост Рафаел беше дълбоко инспириран още в неговото съществуване като Илия; ние виждаме как в съдружие с тези лунни същества и с всички души, с които беше прекарал минали земни степени, той се обединява духовно с всичко онова, което представлява духовни източници на Земята, с всички същества, които са направили възможно съществуването на човечеството и на една пропита от божественото Земя; ние виждаме, така да се каже, Рафаел да се движи между своите, свързан с онези, с които през време на съществуването му като Илия той най-драговолно дружеше, понеже те бяха онези, които в началото на земното съществуване бяха поставили целта на този земен живот.
към текста >>
И ние виждаме след това, как изпълнен с мъдрост в сферата на Юпитер той прониква онова, което имаше в основата на своя живот; ние виждаме как той успява да го обхване в мъдрост заедно с такива духове като Гьоте, по-късния Гьоте, а също и с такива духове, които повече или по-малко се намираха на погрешни пътища, обаче все пак пренасяха в областта на магическото това, което е мирова същност, мирово мислене, как Рафаел поставя там основата на своя магически идеализъм в съизживяване на е
вол
юцията на по-късния Елифас Леви.
И ние виждаме след това, как изпълнен с мъдрост в сферата на Юпитер той прониква онова, което имаше в основата на своя живот; ние виждаме как той успява да го обхване в мъдрост заедно с такива духове като Гьоте, по-късния Гьоте, а също и с такива духове, които повече или по-малко се намираха на погрешни пътища, обаче все пак пренасяха в областта на магическото това, което е мирова същност, мирово мислене, как Рафаел поставя там основата на своя магически идеализъм в съизживяване на еволюцията на по-късния Елифас Леви.
Ние виждаме, как той взима участие във всичко това, което живееше там отвъд в Сведенборг.
към текста >>
Въпреки че беше вече завършил биографията на Микеланджело, той никога не успя действително да опише земния живот на Рафаел, така че да бъде до
вол
ен от това описание.
И едно нещо е забележително, мои мили приятели, дълбоко значително: Една напълно предана на Рафаел личност, Херман Грим, четири пъти се опита да напише биографията на Рафаел[3].
Въпреки че беше вече завършил биографията на Микеланджело, той никога не успя действително да опише земния живот на Рафаел, така че да бъде доволен от това описание.
Херман Грим винаги намираше, според неговото собствено схващане, че е създал нещо незадоволително по отношение живота на Рафаел.
към текста >>
Херман Грим винаги намираше, според неговото собствено схващане, че е създал нещо незадо
вол
ително по отношение живота на Рафаел.
И едно нещо е забележително, мои мили приятели, дълбоко значително: Една напълно предана на Рафаел личност, Херман Грим, четири пъти се опита да напише биографията на Рафаел[3]. Въпреки че беше вече завършил биографията на Микеланджело, той никога не успя действително да опише земния живот на Рафаел, така че да бъде доволен от това описание.
Херман Грим винаги намираше, според неговото собствено схващане, че е създал нещо незадоволително по отношение живота на Рафаел.
към текста >>
Само тогава, когато това дело, великото мощно проникване със силата на Михаил, с
вол
ята на Михаил - който не е нищо друго, освен онова, което предхожда
вол
ята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния живот - само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което вие също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си мисълта за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско свещено настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го оживи във всички ваши дела, - тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в смисъла на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие.
Само тогава, когато това дело, великото мощно проникване със силата на Михаил, с волята на Михаил - който не е нищо друго, освен онова, което предхожда волята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния живот - само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което вие също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си мисълта за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско свещено настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го оживи във всички ваши дела, - тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в смисъла на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие.
към текста >>
126.
Стих: Родени от слънчевите същества могъщи
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
опората за човека, свещената мирова
вол
я.
опората за човека, свещената мирова воля.
към текста >>
приемете словото-любов на мировата
вол
я
приемете словото-любов на мировата воля
към текста >>
127.
Съдържание
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Индивидуалното обагряне на кармата чрез тези сфери, изложено с три примера:
Вол
тер Марс/, Виктор Юго /Сатурн/ и Елифас Леви /Юпитер/.
Йерархията на слънчевата област. Действието на Христос в сферата на Слънцето. Изкачването на човешката душа в съществуването на Марс, Юпитер и Сатурн. Изграждането на кармата за новия земен живот при съзерцанието на най-висшите йерархии в тази област.
Индивидуалното обагряне на кармата чрез тези сфери, изложено с три примера: Волтер Марс/, Виктор Юго /Сатурн/ и Елифас Леви /Юпитер/.
към текста >>
Хайнрих Хайне,
Вол
тер, Гьоте, Елифас Леви.
Врастването на човешките души в духовните йерархии при възлизането в сферите на планетите. Човекът като носител на световноисторическото развитие. Юпитеровата сфера на мъдростта.
Хайнрих Хайне, Волтер, Гьоте, Елифас Леви.
към текста >>
Буден живот на мислите, сънуващ живот на чувствата и спящ живот на
вол
ята.
Буден живот на мислите, сънуващ живот на чувствата и спящ живот на волята.
Спомен и говор. Епохите на живота във връзка с предземния живот и с миналите земни съществувания. Исторически разглеждания във връзка с наблюденията на собствената карма. Харун ал Рашид и Бейко от Верулам. Амос Комениус, Уилсън.
към текста >>
128.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И ние се научаваме, да имаме отношение към тези космически, извънземни същества, чиито сим
вол
и са звездите, да имаме отношение към тях чрез онова, което изживяваме като хора, както иначе чрез нашето съществуване в плът имаме отношение към всичко онова, което живее на Земята.
Ние поглеждаме с известна благоговейна жар към тези същества и външната, сребристо светеща Луна е само един знак за тези същества, които вътрешно така са свързани с нашето минало.
И ние се научаваме, да имаме отношение към тези космически, извънземни същества, чиито символи са звездите, да имаме отношение към тях чрез онова, което изживяваме като хора, както иначе чрез нашето съществуване в плът имаме отношение към всичко онова, което живее на Земята.
Също когато като човеци в плахо очакване насочваме поглед към бъдещето, когато с нашите надежди и стремежи се вживяваме в бъдещето, ние не оставаме сами с нашата душа, а предчувствайки се свързваме с онова, което свети срещу нас от Слънцето. Ангели, Архангели, Архаи стават за нас слънчеви същества, те стават за нас същества, за които знаем, че от нашето настояще ни пренасят в бъдещето.
към текста >>
Наистина звездите не са онова, което се представя пред нашите очи - това е просто един сим
вол
, - но все пак те още са видими!
Той отделя една частица, гледа я през нещо, което откъсва погледа от останалия свят. Самопонятно е, че не трябва да кажем нищо против този начин на изследване, чрез него се разкриват и много хубави неща. Но по този път ние не можем да познаем истински човека. И виждате ли, когато насочваме така поглед от земното към извънземното на Космоса, ние също първо имаме една част от света. Понеже това, което е видимо за нашите очи, в крайна сметка е само една част.
Наистина звездите не са онова, което се представя пред нашите очи - това е просто един символ, - но все пак те още са видими!
Обаче целият свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане, е невидим за нашите обикновени очи, той е свръхсетивен. И съществуват области, които се намират извън сетивното. Обаче със своето същество човекът принадлежи на тези свръхсетивни области на съществуването също така, както на сетивното и това, което е човекът, ние се научаваме истински да познаваме всъщност само тогава, когато вземем под внимание, как човекът е минал през ширините на Космоса. Когато през вратата на смъртта той е влязъл в ширините на Космоса и отново се е върнал на Земята, това също живее в нас в космическите взаимовръзки; в нас живее онова от нас, което е преминало през ширините на Космоса, което някога е живяло вече на Земята, издигнало се е в Космоса и отново е слязло в тясното земно съществуване. И ние постепенно се научаваме да насочваме поглед върху това, което сме били в миналото земно съществуване.
към текста >>
Защото, когато насочим поглед назад в минали земни съществувания чрез силата на науката на посвещението, ние изгубваме удо
вол
ствието да си представяме всичко само по сетивен начин.
И съществуват области, които се намират извън сетивното. Обаче със своето същество човекът принадлежи на тези свръхсетивни области на съществуването също така, както на сетивното и това, което е човекът, ние се научаваме истински да познаваме всъщност само тогава, когато вземем под внимание, как човекът е минал през ширините на Космоса. Когато през вратата на смъртта той е влязъл в ширините на Космоса и отново се е върнал на Земята, това също живее в нас в космическите взаимовръзки; в нас живее онова от нас, което е преминало през ширините на Космоса, което някога е живяло вече на Земята, издигнало се е в Космоса и отново е слязло в тясното земно съществуване. И ние постепенно се научаваме да насочваме поглед върху това, което сме били в миналото земно съществуване. Нашият поглед се откъсва от физическото, той се издига в духовното.
Защото, когато насочим поглед назад в минали земни съществувания чрез силата на науката на посвещението, ние изгубваме удоволствието да си представяме всичко само по сетивен начин.
към текста >>
129.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И всъщност би трябвало да е така, че ние да си кажем: - Да, тук на Земята ние прекарваме някои неща, от най-дълбоката болка, до най-голямото удо
вол
ствие, до най-радостното щастие, цялата гама от човешки чувства; но това, което ние бихме могли да узнаем от духовния свят, би трябвало всъщност да действа върху нас по-интензивно от най-дълбоката болка, от нашето най-висше удо
вол
ствие.
Антропософията, мои мили приятели, не би била истина, ако е просто сбор от идеи и понятия, ако по един абстрактен начин просто се говори, че има карма, че толкова и толкова от един земен живот преминава в следващия. Антропософията всъщност става истинска, когато тя не само говори на нашата глава, а събужда в нашите сърца едно усещане, едно възприятие на това, какви впечатления можем да получим в свръхсетивния свят чрез съществата на този свръхсетивен свят. Защото ми се струва, че няма човек, който да притежава едно открито възприемащо сетиво и да може да получава съобщения за свръхсетивните светове, както аз сега ви ги описах, без да се раздвижи цялата скала от чувства в тази душа.
И всъщност би трябвало да е така, че ние да си кажем: - Да, тук на Земята ние прекарваме някои неща, от най-дълбоката болка, до най-голямото удоволствие, до най-радостното щастие, цялата гама от човешки чувства; но това, което ние бихме могли да узнаем от духовния свят, би трябвало всъщност да действа върху нас по-интензивно от най-дълбоката болка, от нашето най-висше удоволствие.
към текста >>
130.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
След милите думи на г-н професор Хауфен[1], които бяха произнесени от ваше име, преди да си поз
вол
я да се сбогувам, нека да проведем тази вечер следните разглеждания.
След милите думи на г-н професор Хауфен[1], които бяха произнесени от ваше име, преди да си позволя да се сбогувам, нека да проведем тази вечер следните разглеждания.
към текста >>
В протичането на тези разглеждания аз споменах името на един мъж, който по един забележителен начин показва, как в една
вол
ева натура може да се прояви нещо визионерно.
В протичането на тези разглеждания аз споменах името на един мъж, който по един забележителен начин показва, как в една волева натура може да се прояви нещо визионерно.
Аз споменах името на италианския борец за свобода Гарибалди, показах също и някои характерни негови черти. Всичко онова, което виждаме в този Гарибалди е волева изява. Каква невероятна воля е необходима, един младеж на своя отговорност често да прекосява с кораб Адриатическо море в едно опасно време през второто и в началото на третото десетилетие на деветнадесети век, неведнъж да бъде пленяван и чрез собствената си смелост и сила отново да се освобождава. Каква невероятна воля е залегнала в това, след като вижда, че за него няма поле на дейност в Европа, да замине за Южна Америка, за да стане там един от най-смелите хора, борещ се за свобода. Аз ви обърнах вниманието също и към това, как по отношение на неговата женитба той се изплъзва от обикновените земни отношения и когато отново се завръща в Европа, той става онзи, на когото настояща Италия дължи всичко.
към текста >>
Всичко онова, което виждаме в този Гарибалди е
вол
ева изява.
В протичането на тези разглеждания аз споменах името на един мъж, който по един забележителен начин показва, как в една волева натура може да се прояви нещо визионерно. Аз споменах името на италианския борец за свобода Гарибалди, показах също и някои характерни негови черти.
Всичко онова, което виждаме в този Гарибалди е волева изява.
Каква невероятна воля е необходима, един младеж на своя отговорност често да прекосява с кораб Адриатическо море в едно опасно време през второто и в началото на третото десетилетие на деветнадесети век, неведнъж да бъде пленяван и чрез собствената си смелост и сила отново да се освобождава. Каква невероятна воля е залегнала в това, след като вижда, че за него няма поле на дейност в Европа, да замине за Южна Америка, за да стане там един от най-смелите хора, борещ се за свобода. Аз ви обърнах вниманието също и към това, как по отношение на неговата женитба той се изплъзва от обикновените земни отношения и когато отново се завръща в Европа, той става онзи, на когото настояща Италия дължи всичко.
към текста >>
Каква невероятна
вол
я е необходима, един младеж на своя отговорност често да прекосява с кораб Адриатическо море в едно опасно време през второто и в началото на третото десетилетие на деветнадесети век, неведнъж да бъде пленяван и чрез собствената си смелост и сила отново да се освобождава.
В протичането на тези разглеждания аз споменах името на един мъж, който по един забележителен начин показва, как в една волева натура може да се прояви нещо визионерно. Аз споменах името на италианския борец за свобода Гарибалди, показах също и някои характерни негови черти. Всичко онова, което виждаме в този Гарибалди е волева изява.
Каква невероятна воля е необходима, един младеж на своя отговорност често да прекосява с кораб Адриатическо море в едно опасно време през второто и в началото на третото десетилетие на деветнадесети век, неведнъж да бъде пленяван и чрез собствената си смелост и сила отново да се освобождава.
Каква невероятна воля е залегнала в това, след като вижда, че за него няма поле на дейност в Европа, да замине за Южна Америка, за да стане там един от най-смелите хора, борещ се за свобода. Аз ви обърнах вниманието също и към това, как по отношение на неговата женитба той се изплъзва от обикновените земни отношения и когато отново се завръща в Европа, той става онзи, на когото настояща Италия дължи всичко.
към текста >>
Каква невероятна
вол
я е залегнала в това, след като вижда, че за него няма поле на дейност в Европа, да замине за Южна Америка, за да стане там един от най-смелите хора, борещ се за свобода.
В протичането на тези разглеждания аз споменах името на един мъж, който по един забележителен начин показва, как в една волева натура може да се прояви нещо визионерно. Аз споменах името на италианския борец за свобода Гарибалди, показах също и някои характерни негови черти. Всичко онова, което виждаме в този Гарибалди е волева изява. Каква невероятна воля е необходима, един младеж на своя отговорност често да прекосява с кораб Адриатическо море в едно опасно време през второто и в началото на третото десетилетие на деветнадесети век, неведнъж да бъде пленяван и чрез собствената си смелост и сила отново да се освобождава.
Каква невероятна воля е залегнала в това, след като вижда, че за него няма поле на дейност в Европа, да замине за Южна Америка, за да стане там един от най-смелите хора, борещ се за свобода.
Аз ви обърнах вниманието също и към това, как по отношение на неговата женитба той се изплъзва от обикновените земни отношения и когато отново се завръща в Европа, той става онзи, на когото настояща Италия дължи всичко.
към текста >>
И така беше и при Гарибалди, особено обстоятелството, че по възгледи той беше републиканец, изцяло беше републиканец, но с цялата сила на
вол
ята си осъществи царуването на Виктор Емануел[2] в Италия.
И така беше и при Гарибалди, особено обстоятелството, че по възгледи той беше републиканец, изцяло беше републиканец, но с цялата сила на волята си осъществи царуването на Виктор Емануел[2] в Италия.
И когато се вземе под внимание само външната биография на Гарибалди, всъщност се вижда едно основно противоречие между това негово вътрешно убеждение и това, което той прави. От друга страна се вижда, как без да има същите убеждения той се чувства свързан с хора като Мацини и Кавур, които имаха съвсем друга мисловна насока. Прави впечатление, че Гарибалди е роден през 1807 година, по същото време и в област, близо до мястото на раждане на тези три личности - по-късният цар Виктор Емануел, държавникът Кавур[3] и философът Мацини[4]. Те са, така да се каже, родени в непосредствена близост един от друг. Тук човек бива изкушен да потърси каква връзка има в кармата на такива личности.
към текста >>
И точно при такъв загадъчен въпрос трябва да помислим - и с това изобщо не се произнася някаква критика, - как цялото възпитание на новото време вече от столетия е такова, че през нашия живот човешкият организъм не поз
вол
ява да може да се прояви, каквото е живяло в посветения.
Такъв въпрос може да се породи. Нали и тези мъдреци от древните времена също трябва да се прераждат, къде са те сега в по-новото време? И някой би могъл да попита: - Къде се намират и действат в по-късни времена великите личности от древните времена, които бяха посветени? - Те наистина са отново тук тези велики посветени, но вие трябва да помислите, мои мили приятели, как човекът, когато се появи в дадено време, е принуден да ползва тялото, което му дава една определена епоха. В древните времена телата бяха по-податливи, по-пластични, по-гъвкави за духа, а в земния живот ние имаме нужда от тялото, за да приложим, каквото сме възприели като земна дейност в земните условия, преди да слезем надолу в този земен живот.
И точно при такъв загадъчен въпрос трябва да помислим - и с това изобщо не се произнася някаква критика, - как цялото възпитание на новото време вече от столетия е такова, че през нашия живот човешкият организъм не позволява да може да се прояви, каквото е живяло в посветения.
Много неща трябва да останат дълбоко скрити под повърхността на битието. И затова някои посветени от древните времена се появяват като личности, при които с разбирането, което днес имаме, изобщо не можем да прозрем, че някога са били посветени, понеже те трябва да ползват тялото на епохата си.
към текста >>
Посветеният, който имам предвид, отново се появява през деветнадесети век като Джузепе Гарибалди с визионерската
вол
я, който през древните времена се е проявявал по съвсем друг начин, живял е различно, отколкото в едно тяло от деветнадесето столетие, получил е съвсем друго възпитание, отколкото това на деветнадесето столетие.
Там се среща един посветен, който през осмото до деветото столетие след основаването на християнството пое пътя от Ирландия приблизително до областта на днешен Елзас. Този посветен някога много направи в защита на християнството, в бурното време, когато Бонифаций[5] в действителност много малко постигна. И при този посветен от три посоки на света са дошли трима ученика, трима ученика, които му се довериха. Тези трима ученика, кой повече, кой по-малко достигнаха твърде далеч. Но точно в ирландските мистерии имаше строгото правило, че учениците, които се доверяваха на един посветен, в бъдещ земен живот не биваше да бъдат изоставяни от него, а в земния живот нещо е трябвало да бъде направено от него, което продължавало да го свързва с тези ученици; нещо, което е основавало дълбока връзка между тези ученици и него.
Посветеният, който имам предвид, отново се появява през деветнадесети век като Джузепе Гарибалди с визионерската воля, който през древните времена се е проявявал по съвсем друг начин, живял е различно, отколкото в едно тяло от деветнадесето столетие, получил е съвсем друго възпитание, отколкото това на деветнадесето столетие.
към текста >>
Тази личност, на която й беше отнета собствеността и възможността да господства, става най-големият бунтовник в цялата област с непреклонна
вол
я именно срещу онзи, който му беше отнел собствеността.
Когато тази личност достигна до една определена възраст, събира около себе си хора, с които предприема един приключенски поход, който завършва неуспешно, който е огромно разочарование за тази личност, която без да постигне нещо, е трябвало да се завърне в къщи. Но както е било обичайно през онова време в някои области, докато тази личност е била надалеч от именията си, един друг завладял земите му. Тази личност не намира повече своята собственост - невероятно е, но е станало така - и е трябвало да стане подчинен, един вид слуга в своя собствен дом. Там през нощта той обикновено се събирал със съседи и по един съзаклятнически начин се разменяли идеи за отмъщение, при което не произлязло нищо друго, освен че те били разменяни. Би могло да се каже, че се е разигравала една съзаклятническа реално-диалектическа игра с тези идеи на съпротива срещу господаря - почти както в стария Рим.
Тази личност, на която й беше отнета собствеността и възможността да господства, става най-големият бунтовник в цялата област с непреклонна воля именно срещу онзи, който му беше отнел собствеността.
И тази личност се роди през деветнадесети век и вътрешно душевно и мисловно стана това, което можеше да се породи от тази предишна инкарнация. Той стана Карл Маркс[9], вожда на социалистите. И сега помислете, мои мили приятели, колко се просветлява световната история, когато се разгледа по този начин; когато действително могат да се проследят душите от една епоха в друга; как от една епоха в друга се пренася това, което се поражда в душата. Историческият живот, развитието и човешката същност получават конкретни взаимовръзки чрез това.
към текста >>
Всичко, което като фатализъм живееше някога в личността на Муавия, премина в този иначе съвсем необясним фатализъм, който е само един фатализъм на
вол
ята при Уодроу Уилсън.
И напоследък в Дорнах можах да обърна вниманието върху една друга връзка, върху една връзка, която по време на войната, именно в края на войната ми даде повод да предупредя хората, да не се оставят да бъдат заслепени от една известна личност на новото време. Още в моя курс в Хелзингфор[10] през 1913 година, аз насочих вниманието към твърде ограничения капацитет за който става дума. Това се случи, понеже ми беше ясна връзката между един приемник на Мохамед от седмото столетие - Муавия[11] и Уодроу Уилсън[12].
Всичко, което като фатализъм живееше някога в личността на Муавия, премина в този иначе съвсем необясним фатализъм, който е само един фатализъм на волята при Уодроу Уилсън.
И на човек му се иска да каже, че който иска да потърси доказателство, да потърси произхода на познатите четиринадесет точки, той ще може да ги намери в Корана. Такива са взаимните връзки, мои мили приятели! При тези неща не бива да има и най-малката симпатия или антипатия, при тези неща не бива да има никаква критика, тук трябва да има най-чиста обективност. Но тази обективност води точно дотам, да се тръгне от една точка в историята, където се появява една човешка душа и да се достигне до една друга точка. И вече може да се каже, че когато хората ще могат малко да надхвърлят това, което днес е тук още от материалистическите времена, ще се заслушат в такива неща и ще ги разгледат.
към текста >>
Но още не са открили в лудниците този начин, така свое
вол
но да се разглеждат нещата.
Казва се: първите глави - уравновесен, логичен, обширен дух, последната глава - луд. Книгата е завършена, следва друга. Отново първоначално: - уравновесен, логичен, обширен дух, накрая - луд. Аз съм написал поредица от книги, така че тази процедура съм я изпълнявал с известна виртуозност: първите глави - уравновесен, логичен, обширен дух, след това - упорит, заблуден. И според Мавриций Метерлинк така се жонглира в моите книги.
Но още не са открили в лудниците този начин, така своеволно да се разглеждат нещата.
към текста >>
Затова, мои мили приятели, наистина съм дълбоко удовлетворен, че в тези единадесет лекции, които ми беше поз
вол
ено да изнеса публично в по-широк или в по-тесен кръг, можах малко да ви поведа в дълбините на духовния живот.
Затова, мои мили приятели, наистина съм дълбоко удовлетворен, че в тези единадесет лекции, които ми беше позволено да изнеса публично в по-широк или в по-тесен кръг, можах малко да ви поведа в дълбините на духовния живот.
И оставете ме от това вътрешно задоволство да произнеса моята сърдечна благодарност за топлите задушевни думи, които днес в началото на тази лекция произнесе г-н професор Хауфен. Сърдечно благодаря за вашия прием, сърдечно благодаря за всичко, което вашите души поднесоха насреща ми при това мое гостуване. И вие можете да бъдете сигурни, че ще нося в душата си хубавите слова, които г-н професор Хауфен произнесе, че от тях ще се породят мислите, които винаги ще ви изпращам и те ще бъдат сред вас, когато постигате вашата цел, когато работите тук. Като антропософи когато сме отделени пространствено един от друг, в душата си сме въпреки това заедно и нека запомним това и знаем, че ние сме заедно. Доста години ми беше дадено да говоря тук в Прага, изхождайки от най разнообразните констелации на духовния живот и това доведе до дълбоко удовлетворение.
към текста >>
И оставете ме от това вътрешно задо
вол
ство да произнеса моята сърдечна благодарност за топлите задушевни думи, които днес в началото на тази лекция произнесе г-н професор Хауфен.
Затова, мои мили приятели, наистина съм дълбоко удовлетворен, че в тези единадесет лекции, които ми беше позволено да изнеса публично в по-широк или в по-тесен кръг, можах малко да ви поведа в дълбините на духовния живот.
И оставете ме от това вътрешно задоволство да произнеса моята сърдечна благодарност за топлите задушевни думи, които днес в началото на тази лекция произнесе г-н професор Хауфен.
Сърдечно благодаря за вашия прием, сърдечно благодаря за всичко, което вашите души поднесоха насреща ми при това мое гостуване. И вие можете да бъдете сигурни, че ще нося в душата си хубавите слова, които г-н професор Хауфен произнесе, че от тях ще се породят мислите, които винаги ще ви изпращам и те ще бъдат сред вас, когато постигате вашата цел, когато работите тук. Като антропософи когато сме отделени пространствено един от друг, в душата си сме въпреки това заедно и нека запомним това и знаем, че ние сме заедно. Доста години ми беше дадено да говоря тук в Прага, изхождайки от най разнообразните констелации на духовния живот и това доведе до дълбоко удовлетворение. А този път особено, понеже пред вашите сърца и души бяха поставени изисквания, които общо взето са нови, защото вие трябваше да откликнете с още по-голяма липса на предразсъдъци на онова, което този път - бих искал да кажа по духовна поръчка - говорих пред вас.
към текста >>
Но това, което трябва да се направи, ще се направи, когато всички мили приятели работят заедно от цялото си сърце, преди всичко в духовно антропософско взаимно мислене, взаимно чувстване, взаимна
вол
я.
Като антропософи когато сме отделени пространствено един от друг, в душата си сме въпреки това заедно и нека запомним това и знаем, че ние сме заедно. Доста години ми беше дадено да говоря тук в Прага, изхождайки от най разнообразните констелации на духовния живот и това доведе до дълбоко удовлетворение. А този път особено, понеже пред вашите сърца и души бяха поставени изисквания, които общо взето са нови, защото вие трябваше да откликнете с още по-голяма липса на предразсъдъци на онова, което този път - бих искал да кажа по духовна поръчка - говорих пред вас. Когато кажа по духовна поръчка, нека изтълкуваме думите така, че да си кажем: - В духа оставаме един до друг. Ръководството, което беше сформирано в Дорнах е малко, в него са само онези хора, които могат да бъдат тясно свързани с мен, за да могат да извършат това, което трябва да се извърши.
Но това, което трябва да се направи, ще се направи, когато всички мили приятели работят заедно от цялото си сърце, преди всичко в духовно антропософско взаимно мислене, взаимно чувстване, взаимна воля.
към текста >>
131.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
За мен представляваше голямо удо
вол
ствие, че тогава можех да говоря пред някои френски приятели.
Последният път, когато можах да говоря поне пред някои от вас, беше, когато още съществуваше нашият Гьотеанум в Дорнах.
За мен представляваше голямо удоволствие, че тогава можех да говоря пред някои френски приятели.
Това удоволствие се повтаря, понеже по покана на нашите френски приятели мога да говоря също и тук за въпросите на нашата антропософия. Благодаря на тези приятели за тяхната мила покана, особено на Милле Зауервайн[1] и изказвам моето задоволство, също и затова, че доктор Зауервайн[2], който така любезно преведе лекциите в Дорнах, се съгласи да поеме работата по превеждането също и тук в Париж.
към текста >>
Това удо
вол
ствие се повтаря, понеже по покана на нашите френски приятели мога да говоря също и тук за въпросите на нашата антропософия.
Последният път, когато можах да говоря поне пред някои от вас, беше, когато още съществуваше нашият Гьотеанум в Дорнах. За мен представляваше голямо удоволствие, че тогава можех да говоря пред някои френски приятели.
Това удоволствие се повтаря, понеже по покана на нашите френски приятели мога да говоря също и тук за въпросите на нашата антропософия.
Благодаря на тези приятели за тяхната мила покана, особено на Милле Зауервайн[1] и изказвам моето задоволство, също и затова, че доктор Зауервайн[2], който така любезно преведе лекциите в Дорнах, се съгласи да поеме работата по превеждането също и тук в Париж.
към текста >>
Благодаря на тези приятели за тяхната мила покана, особено на Милле Зауервайн[1] и изказвам моето задо
вол
ство, също и затова, че доктор Зауервайн[2], който така любезно преведе лекциите в Дорнах, се съгласи да поеме работата по превеждането също и тук в Париж.
Последният път, когато можах да говоря поне пред някои от вас, беше, когато още съществуваше нашият Гьотеанум в Дорнах. За мен представляваше голямо удоволствие, че тогава можех да говоря пред някои френски приятели. Това удоволствие се повтаря, понеже по покана на нашите френски приятели мога да говоря също и тук за въпросите на нашата антропософия.
Благодаря на тези приятели за тяхната мила покана, особено на Милле Зауервайн[1] и изказвам моето задоволство, също и затова, че доктор Зауервайн[2], който така любезно преведе лекциите в Дорнах, се съгласи да поеме работата по превеждането също и тук в Париж.
към текста >>
В тези три лекции, мои мили приятели, ще си поз
вол
я да говоря, как от една страна антропософията като познание за духовното може да живее в света и в човека, и то като едно такова познание за света и човека, при което е възможно да се почерпят истински душевни импулси за моралния и религиозния живот.
В тези три лекции, мои мили приятели, ще си позволя да говоря, как от една страна антропософията като познание за духовното може да живее в света и в човека, и то като едно такова познание за света и човека, при което е възможно да се почерпят истински душевни импулси за моралния и религиозния живот.
Поради това, че изобщо ще стане възможно да се получат познания, които същевременно дават религиозни и морални импулси, чрез това антропософията ще може да даде на човечеството нещо по-различно, отколкото цивилизацията на последните столетия. Последната особено силно боледуваше, защото великите познания, които вече съществуваха - естественонаучни, икономически, философски познания, - ангажираха само главата на хората. Моралните и религиозните импулси трябва да дойдат от сърцата, трябва да покълнат от душевността. Те бяха там като религиозни, като морални идеали. Но дали в тези морални идеали също има една така мощна сила, че моралното и религиозно чувстване да може да създаде светове, които имат значение за бъдещето, когато физическият свят на съвремието пропадне, затова новата наука не можеше да направи изявления.
към текста >>
След смъртта, чрез въздействието на онези лунни индивидуалности в лунната сфера, вие не изживявате сега това, което сте изживели през земния живот, където от вътрешен яд сте ударили някого, може би с вътрешно задо
вол
ство.
Сега той самият става Космоса. Той сега чувства Космоса като негово тяло, но сега морално чувства в себе си това, което в неговия земен живот беше извън него. Това, което беше в него, сега той го възприема извън себе си. Вземете един съвсем прост пример. Предположете, че по време на земния си живот, воден от емоции вие сте ударили някого, с което първо сте му причинили физически болки и второ - морално страдание.
След смъртта, чрез въздействието на онези лунни индивидуалности в лунната сфера, вие не изживявате сега това, което сте изживели през земния живот, където от вътрешен яд сте ударили някого, може би с вътрешно задоволство.
Физическата болка, страданието, което е трябвало да изпита другият, това изживявате в лунната сфера. Вие изживявате това, което сам сте направили, или сте мислили през земния си живот, не както вие го чувствате, а както са го почувствали другите. Така през една трета от неговия земен живот след смъртта, човекът изживява онова, което той е мислил и вършил през земния си живот по начина, по който лунните същества, за които говорих, му го показват като една интензивна реалност, като той изживява този живот ретроспективно. Когато например аз ретроспективно съпроводих живота на Щрадер - аз го наричам така с името от мистерийните драми, макар че той имаше друго име, той почина през 1912 година, - беше така, че най-напред той преживя това, което беше прекарал в края на живота си на Земята, след това предишните преживявания и така нататък назад. Ако той сега застане пред душата ми, ще видя, че в другата сфера, в лунната сфера той се намира във времето, когато преживява 1875 година.
към текста >>
132.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Поз
вол
ете ми, мои мили приятели, да продължа да допълвам малката скица, която започнах вчера.
Позволете ми, мои мили приятели, да продължа да допълвам малката скица, която започнах вчера.
Ние можем да тръгнем оттам, че когато минава през смъртта - което всъщност трае съвсем късо време, - човекът продължава своето съществуване в елементите: земя, вода, огън и въздух. Това, което са диференцирани вещества на Земята, метали и всички други вещества, не съществува вече под тази форма в момента на смъртта. Всички твърди вещества са земя, всички течни вещества са вода, всички въздухообразни вещества са въздух и всички онези, които са топли, са огън. В момента на смъртта човекът започва да живее в това четворно диференциране на веществата. Той преминава след това в онази област, която вчера характеризирах като областта на мировата интелигентност.
към текста >>
Вижда се, как тези болести изтичат в мировото пространство, в духовния Космос и духовните резултати от човешките болести протичат навън като всмукнати от духовния Космос и дори се приемат с едно известно удо
вол
ствие.
Точно като се съобразяваме с този факт, за нас той става нещо извънредно важно: Духовните резултати от болестите се внасят от хората в областта на Меркурий. И когато наблюдаваме всичко това, там най-напред узнаваме, как в звездния свят, който е същинският свят на боговете, физическото и моралното се преплитат. Морално несъвършеното не може да навлезе в духовния свят, а остава в лунната сфера, която взима такова участие в човешкото битие, понеже нейните обитатели са същества, които вече са живели сред хората. Обитателите на Меркурий никога не са живели всред хората. Тези същества отнемат болестите от човека.
Вижда се, как тези болести изтичат в мировото пространство, в духовния Космос и духовните резултати от човешките болести протичат навън като всмукнати от духовния Космос и дори се приемат с едно известно удоволствие.
Човекът обаче, който преживява това през живота между смъртта и едно ново раждане, получава всъщност едно чисто духовно впечатление, но въпреки това то така действително се представя пред него, както действителна е била за него Земята. Както тук на Земята се възприема вятърът, светкавицата, ромоленето на водата, така когато сме преминали през портата на смъртта и сме навлезли в областта на Меркурий, ние виждаме отлитането от нас на духовните последици от болестите и как те се приемат от духовните същества. Ние получаваме впечатлението, което можем да изразим с думите: - Сега сте омилостивени, о богове! - Аз споменавам първо това - утре ще разгледаме по-детайлно тези неща, - за да се види, как боговете са обезщетени за това, което като зло е извършено на Земята, с изтичането на ефектите от болестите в обширния Всемир.
към текста >>
На теб ти е поз
вол
ено да общуваш с тези същества.
В слънчевата област започва да става реалност всичко онова, което човекът е имал дори и като най-малки мисли с добри намерения. Върху тази реалност сега гледат Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Доколкото човек е бил добър, както е мислил, чувствал и живял, така гледат на него съществата от слънчевата област. Затова не мога да ви обрисувам слънчевата област по теоретичен начин, а само по един жив начин. Не може да се даде дефиниция, как това или онова действа добре в слънчевата сфера, човек трябва така да говори, че слушателят да може да е наясно: - Имал ли си една добра мисъл като човек на Земята, в живота на слънчевата сфера от смъртта до раждането общуваш с Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
На теб ти е позволено да общуваш с тези същества.
Направил ли си обаче зло, което си оставил заедно с част от твоето същество в лунната сфера, то ти си един самотник, напуснат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Така доброто става реалност в слънчевия свят чрез нашия взаимен живот с тези същества. Ние не разбираме езика на тези същества, ако не сме мислили нещо добро; ние не можем да пристъпим пред тях, ако не сме извършили нищо добро. Това е цялата реалност, това е реалното действие на нашите добри постъпки в слънчевия регион.
към текста >>
133.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тази личност, която характеризирах с нейните две инкарнации, беше
Вол
тер[1].
Тази личност се преселва след това в Испания, в днешна Испания и по определен начин променя своите възгледи, поема по-скоро един християнски мироглед, като смесва предишните си арабски възгледи с християнските възгледи, които възприема по-късно. В тази личност се проявява нещо от един вид кабалистична наука, не съвсем това, което се нарича кабалистика, но у него вече се проявяват заложби за кабалистично мислене. Така тази личност живее с много съмнения, вътрешни съмнения и вътрешна несигурност и умира с тази несигурност. Това беше един мъж, който сравнително скоро след това беше роден като жена през Средновековието, преди средата на Средновековието, където в нейната природа се прояви всичко, което се беше събрало като съмнения през целия предишен живот на тази личност. И тази личност отново се роди така, че частично още по-рано, частично в живота между смъртта и едно ново раждане така преминава от живота си като жена в едно въплъщение като мъж, че съдбата за следващия му земен живот беше изработена предимно под влиянието на марсовата сфера и чрез това той получава афинитет към всичко на Земята, което е свързано с преценките на острия разум, с преценки, които често имат понятийно-войнствен характер.
Тази личност, която характеризирах с нейните две инкарнации, беше Волтер[1].
към текста >>
Хора, които поемат главните импулси на своята карма в сферата на Марс, стават като
Вол
тер.
За разбирането на човешките земни преживявания е от особено значение, когато се разгледа онова кармично развитие, което протича тогава, когато човекът донесе определени условия от своя предишен земен живот така, че да трябва да поеме главните импулси на неговата карма в сферата на Сатурн.
Хора, които поемат главните импулси на своята карма в сферата на Марс, стават като Волтер.
С всички свои мисли те са свързани здраво със земния живот, критикуват, борят се с него и т. н. и обичат да го обхващат в сентенции, - което при Волтер е гениално. Другояче стоят нещата, когато кармата се изгражда предимно чрез сатурнови импулси. Тези сатурнови импулси са от едно съвсем особено въздействие върху човека. Самото съзерцание на сатурновите тайни, които човек вижда, когато погледне назад своя земен живот между 56-та и 63-та година; още съзерцанието на сатурновите тайни в много отношения има нещо потискащо, разтърсващо, в известна степен то е чуждо на земния живот.
към текста >>
и обичат да го обхващат в сентенции, - което при
Вол
тер е гениално.
За разбирането на човешките земни преживявания е от особено значение, когато се разгледа онова кармично развитие, което протича тогава, когато човекът донесе определени условия от своя предишен земен живот така, че да трябва да поеме главните импулси на неговата карма в сферата на Сатурн. Хора, които поемат главните импулси на своята карма в сферата на Марс, стават като Волтер. С всички свои мисли те са свързани здраво със земния живот, критикуват, борят се с него и т. н.
и обичат да го обхващат в сентенции, - което при Волтер е гениално.
Другояче стоят нещата, когато кармата се изгражда предимно чрез сатурнови импулси. Тези сатурнови импулси са от едно съвсем особено въздействие върху човека. Самото съзерцание на сатурновите тайни, които човек вижда, когато погледне назад своя земен живот между 56-та и 63-та година; още съзерцанието на сатурновите тайни в много отношения има нещо потискащо, разтърсващо, в известна степен то е чуждо на земния живот. И който в хода на живота си между 56 и 63-та година чрез науката на посвещението постепенно узнае, как му се разкриват сатурновите тайни, той изживява това така драматично, че то все повече го разтърсва, защото става все по-трудно и по-трудно за изживяване, понеже започва да разрушава живота. На човек му се иска да каже: - Когато се види, как се изгражда кармата в тази сфера, може да се открие цялото чудесно човешко значение с неговите взаимни връзки.
към текста >>
Стане ли познанието вътрешен
вол
ев импулс, призоваващ да станем достойни за нашия душевен живот от преди слизането ни на Земята чрез раждането, тогава това, което се учи в антропософията, става непосредствен морален импулс.
Но бихте ли могли да си представите, мои мили приятели, че вие приемате истинските описания на онова, което лежи отвъд земния живот, без от тези описания да получите вътрешно раздвижване на вашата душевност, вътрешно затопляне и просветляване на душата ви? Не се ли показва човешкият живот от раждането до смъртта по друг начин, не се ли чувства различно, когато тези описания, почерпени от свръхсетивния живот, наистина въздействат върху душата с цялата си вътрешна сила? Там човек съзерцава и знае: - Ние сме слезли от един свят, който може да се опише, ние внасяме във физическия свят това, което е живяло всред боговете. - Да се разбере това само теоретично, не е важно. Но като човек да чувстваме, че сме слезли от една сфера, която може така да се опише, означава, че като човек в нашето сетивно-физическо тяло на Земята ние чувстваме, че трябва да станем достойни за това, което е слязло надолу с нас.
Стане ли познанието вътрешен волев импулс, призоваващ да станем достойни за нашия душевен живот от преди слизането ни на Земята чрез раждането, тогава това, което се учи в антропософията, става непосредствен морален импулс.
Това подсилване на моралните импулси, е съществен аспект на антропософията. Аз вярвам, че в тези три лекции този аспект е излязъл наяве в начина на описанието.
към текста >>
134.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Някога съществуваше една пра мъдрост всред човечеството на Земята, която се е изгубила, за да могат хората със свободна
вол
я отново да се издигнат до духа от самите себе си.
Тези пра учители дадоха на човечеството първоначалните велики мъдрости, които се съдържат само като отзвук даже и в такива произведения като Ведите и философията веданта. Дори и тези велики учения на Ориента са само отзвук от тях.
Някога съществуваше една пра мъдрост всред човечеството на Земята, която се е изгубила, за да могат хората със свободна воля отново да се издигнат до духа от самите себе си.
Не би могла да съществува свобода за човешкото същество, ако тези пра учители биха останали. Затова кратко време след като Луната се беше отделила от Земята, те я последваха и установиха своето местожителство в мировата колония на Луната. Те са станали най-важните обитатели на Луната, откакто тя се отдели от Земята и хората бяха предоставени на самите себе си. Но от това време насам дори и да не срещаме тези велики пра учители тук на Земята, като хора, преминаващи от един земен живот в друг, ние ги срещаме съвсем скоро след смъртта ни, след като сме преминали през портата на смъртта. В книгата също е описано, как, когато мине през портата на смъртта и изостави физическото си тяло, човекът изживява разширяването на етерното си тяло, което става все по-голямо и по-голямо, но постепенно изтънява и накрая изчезва в мировите пространства.
към текста >>
135.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Сега трябва да се задо
вол
им само с този факт.
Първоначално той не живее там заедно със същества, които заедно с него са обитавали Земята, а живее заедно със съществата от йерархията на Архангелите. Там той се запознава с тях. Естествено в тази област той живее заедно с онези човешки души, които също са преминали през портата на смъртта. В лунната сфера това е третият вид същества, с които човекът живее заедно - човешки души, които са напуснали тялото, които същевременно с него са минали през портата на смъртта. По-късно ще видим, защо последствията, духовните последствия на злата страна на кармата трябва да се изоставят в лунната сфера.
Сега трябва да се задоволим само с този факт.
към текста >>
136.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Виждате ли, наистина е така: Аз съм имал удо
вол
ствието да говоря пред някои от вас тук във Вроцлав.
Вие ги отрязвате, а те отново порасват. Но това е само външното. В действителност човек непрекъснато изхвърля нещо навън и отвътре, от вътрешния си център го замества с ново. Той непрекъснато изхвърля материя навън. И след седем до осем години всичко, което дотогава сме имали като физическа субстанция, сме го изхвърлили и сме го заменили с ново.
Виждате ли, наистина е така: Аз съм имал удоволствието да говоря пред някои от вас тук във Вроцлав.
Приятелите са седяли пред мен на столовете. Но от тази физическа материя, която се намираше тогава върху столовете, не е останало нищо. Всичко е било изхвърлено и заместено с друга физическа материя, а това, което е останало, е душевно-духовната индивидуалност. Тя е налице в предземното битие, преди да се роди тук. В предишни земни животи тя също е била тук, така да се каже, тя е вярна.
към текста >>
С тези качества тя се роди през осемнадесето столетие като
Вол
тер.
В Северна Африка имаше още училища, подобни на училището, в което се беше образовал свети Августин[3]; но това беше в едно по-късно време, когато училището вече беше станало декадентно. Тази личност учеше много неща, които бяха характерни за тези училища, където се съдържаше още много от старите мистерии, но то беше стигнало вече до упадък. След това тази индивидуалност беше достигнала Испания и там се свърза не с новата, а със старата юдейска кабалистика, прие много от ранната, не от късната кабалистика и стана един дух, който изпълни душата си с манихейско-кабалистични знания. Тази индивидуалност продължи развитието си през живота между смъртта и едно ново раждане и то особено в обществото на съществата, които имаха общо с марсовото битие. В марсовата сфера тя си усвои известен агресивен характер, но освен този агресивен характер, също и лекота езиково да третира всички възможни проблеми, които се съдържаха в душата й от нейните предишни земни животи.
С тези качества тя се роди през осемнадесето столетие като Волтер.
към текста >>
Виждате ли, да се знае, че
Вол
теровото битие води назад до събития, които дори са подобни на тези на Августин през неговата младост, подобни са на късните кабалистични опитности с цялата ирония, която се намираше в пра кабалистиката, да се знае, че всичко това е налице, така да се разглеждат взаимните връзки и същевременно чрез свързването на двата земни живота отново да се погледне в това, което лежи между тях в живота между смъртта и новото раждане - едва това прави света цялостен, едва това води до действителността.
Виждате ли, да се знае, че Волтеровото битие води назад до събития, които дори са подобни на тези на Августин през неговата младост, подобни са на късните кабалистични опитности с цялата ирония, която се намираше в пра кабалистиката, да се знае, че всичко това е налице, така да се разглеждат взаимните връзки и същевременно чрез свързването на двата земни живота отново да се погледне в това, което лежи между тях в живота между смъртта и новото раждане - едва това прави света цялостен, едва това води до действителността.
Когато разглеждаме земните животи в тяхното редуване, ние първо имаме нещо напълно несвързано. Не се вижда как единият прониква в другия. Но те също са само фрагменти. Не се разглежда това, което лежи помежду им, но действителността обхваща всичко заедно. И наистина е така, че реалността се достига, само когато се разглежда не само природата, но също и човешката същност с нейните духовни основи.
към текста >>
137.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Главата само наблюдава, как ръката или краката правят ъгъла и т.н.. В геометрията ние действително изживяваме творческа
вол
я чрез нашите крайници.
И точно сега от този сакат крак произлезе светлина, която се разпростря над целия духовен капацитет на този човек. Обикновено хората вярват, че да оформят линии в геометрични фигури, това произлиза от главата. Но това съвсем не идва от главата, съвсем не е вярно, че човекът изживява геометрията в главата си. Вие не бихте разбрали един ъгъл, ако не бихте го извървявали. Това, че изживявате ъгъла в краката си, това прави да знаете нещо за ъгъла.
Главата само наблюдава, как ръката или краката правят ъгъла и т.н.. В геометрията ние действително изживяваме творческа воля чрез нашите крайници.
Нашите крайници ни преподават геометрия. Само понеже ние сме станали такива абстрактлинги, не го знаем, а вярваме, че извличаме геометрията от главата си. Главата наблюдава, когато ние извървяваме геометрията, танцуваме я и т.н. и тогава тя, главата изгражда формите, които се намират в геометрията. Тя само наблюдава.
към текста >>
138.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
При нашите мисли няма така лесно да поз
вол
им свое
вол
но да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно.
В сетивните възприятия и в мислите, които изграждаме за тях, всъщност се изчерпва това, в което нашето обикновено съзнание е напълно будно. Освен този мисловен живот и сетивните възприятия, сетивно-възприемащия живот, ние първоначално всъщност имаме само нашия чувствен живот. Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен живот. И който непредубедено може да сравнява нещата в живота, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено. Но чувственият живот ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни живот, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има.
При нашите мисли няма така лесно да позволим своеволно да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно.
Ние можем да имаме неопределени усещания, но нашите мисли, нашите сетивни възприятия трябва да са в съзвучие с тези на другите хора. Това не изглежда да е така при нашите чувства. Ние напълно си даваме дори правото да чувстваме по един интимен личен начин. И сравним ли нашите чувства с нашите сънища, можем да кажем: - Сънищата наистина изплуват от нощния ни живот, докато чувствата идват през деня от дълбините на душата, но от своя страна са така неопределени както са сънищата с техните картинни образи. - И който наистина добре може да ги сравни с изплуващите нагоре в съзнанието ни сънища, той ще почувства, как тези сънища всъщност точно така неопределено изплуват в нас както са и чувствата.
към текста >>
А пък нашата
вол
я още повече!
А пък нашата воля още повече!
Да, какво знаем в нашето съзнание за нещо, за което казваме: - Сега аз искам това! - Когато искам да докосна нещо, първо имам представата, че искам да го взема. Тази представа тогава потъва надолу в неопределеното и с обикновеното съзнание аз не знам нищо как в моите нерви, в моите мускули, дори в моите кости навлиза това, което се съдържа в това «аз искам». Когато си представя, че искам да взема часовника, какво знам аз в обикновеното си съзнание как това достига до моята ръка и моята ръка тогава го хваща? Аз го виждам едва като сетивно възприятие от движението и чрез една представа разбирам какво се случва.
към текста >>
В мисленето сме будни, истински будни, в чувстването сънуваме, а във
вол
ята спим.
Когато си представя, че искам да взема часовника, какво знам аз в обикновеното си съзнание как това достига до моята ръка и моята ръка тогава го хваща? Аз го виждам едва като сетивно възприятие от движението и чрез една представа разбирам какво се случва. Какво лежи между тези две впечатления проспивам с обикновеното си съзнание, точно както проспивам през нощта каквото изживявам в духовния свят. До съзнанието ми не достига нито едното, нито другото. Така че ние можем да кажем: - През будния ни живот ние имаме всъщност три съвсем различни състояния на съзнанието.
В мисленето сме будни, истински будни, в чувстването сънуваме, а във волята спим.
Истинската същност на волята ние винаги я проспиваме, защото тя лежи съвсем дълбоко долу в подсъзнанието.
към текста >>
Истинската същност на
вол
ята ние винаги я проспиваме, защото тя лежи съвсем дълбоко долу в подсъзнанието.
Аз го виждам едва като сетивно възприятие от движението и чрез една представа разбирам какво се случва. Какво лежи между тези две впечатления проспивам с обикновеното си съзнание, точно както проспивам през нощта каквото изживявам в духовния свят. До съзнанието ми не достига нито едното, нито другото. Така че ние можем да кажем: - През будния ни живот ние имаме всъщност три съвсем различни състояния на съзнанието. В мисленето сме будни, истински будни, в чувстването сънуваме, а във волята спим.
Истинската същност на волята ние винаги я проспиваме, защото тя лежи съвсем дълбоко долу в подсъзнанието.
към текста >>
139.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И точно характерното за това спомняне е, че от спомените все повече и повече се пресяват чувствата и
вол
евите импулси.
- Щом това е нашата обхващаща нещата, разбираща душа, нашият дух, които стоят в живо общение с всичко, което вън от външния свят нахлува в нас, то зад този аз, ние изживяваме като една сянка в спомена всичко, което ни остава от това.
И точно характерното за това спомняне е, че от спомените все повече и повече се пресяват чувствата и волевите импулси.
Ние можем да сме изпитвали най-интензивни чувства при смъртта на една извънредно скъпа за нас личност, но картината на спомена, която остава, този спомен избледнява, все повече и повече избледнява в чувствата. А колко малко остава в нас от нашите волеви импулси, които сме имали под външните впечатления на това изживяване! Чувството и волята избледняват; по правило остава спокойната картина на спомена, една сянка на изживяването. И не може да бъде другояче на Земята, освен да ни остава тази сянка от изживяното. Ние заставаме в спомена по по-различен начин, отколкото стоим в настоящото изживяване.
към текста >>
А колко малко остава в нас от нашите
вол
еви импулси, които сме имали под външните впечатления на това изживяване!
- Щом това е нашата обхващаща нещата, разбираща душа, нашият дух, които стоят в живо общение с всичко, което вън от външния свят нахлува в нас, то зад този аз, ние изживяваме като една сянка в спомена всичко, което ни остава от това. И точно характерното за това спомняне е, че от спомените все повече и повече се пресяват чувствата и волевите импулси. Ние можем да сме изпитвали най-интензивни чувства при смъртта на една извънредно скъпа за нас личност, но картината на спомена, която остава, този спомен избледнява, все повече и повече избледнява в чувствата.
А колко малко остава в нас от нашите волеви импулси, които сме имали под външните впечатления на това изживяване!
Чувството и волята избледняват; по правило остава спокойната картина на спомена, една сянка на изживяването. И не може да бъде другояче на Земята, освен да ни остава тази сянка от изживяното. Ние заставаме в спомена по по-различен начин, отколкото стоим в настоящото изживяване.
към текста >>
Чувството и
вол
ята избледняват; по правило остава спокойната картина на спомена, една сянка на изживяването.
- Щом това е нашата обхващаща нещата, разбираща душа, нашият дух, които стоят в живо общение с всичко, което вън от външния свят нахлува в нас, то зад този аз, ние изживяваме като една сянка в спомена всичко, което ни остава от това. И точно характерното за това спомняне е, че от спомените все повече и повече се пресяват чувствата и волевите импулси. Ние можем да сме изпитвали най-интензивни чувства при смъртта на една извънредно скъпа за нас личност, но картината на спомена, която остава, този спомен избледнява, все повече и повече избледнява в чувствата. А колко малко остава в нас от нашите волеви импулси, които сме имали под външните впечатления на това изживяване!
Чувството и волята избледняват; по правило остава спокойната картина на спомена, една сянка на изживяването.
И не може да бъде другояче на Земята, освен да ни остава тази сянка от изживяното. Ние заставаме в спомена по по-различен начин, отколкото стоим в настоящото изживяване.
към текста >>
Нека веднъж да се запитаме: - Какво сме ние всъщност в настоящия момент, какво представляваме с нашите знания, с начина на нашето чувстване, с енергията на нашата
вол
я?
Но ние можем също и спрямо това настоящо изживяване да застанем по по-друг начин, отколкото сме свикнали в обикновения живот. Ние можем да зададем нови въпроси относно нашите изживявания. Тогава обаче животът - когато го погледнем ретроспективно - получава един особен образ.
Нека веднъж да се запитаме: - Какво сме ние всъщност в настоящия момент, какво представляваме с нашите знания, с начина на нашето чувстване, с енергията на нашата воля?
- И когато с тези въпроси, с тези новозададени въпроси разгледаме нашите преживявания, ние ще видим колко малко бихме представлявали, когато достигнем определена възраст, ако нямахме изминалите си преживявания! Нека си припомним точно някои младежки преживявания, като по този начин отнесем спомените към настоящето. Колко радостни бяха те! Когато в живота често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето. Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към живота, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща.
към текста >>
Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към живота, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било поз
вол
ено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща.
Нека веднъж да се запитаме: - Какво сме ние всъщност в настоящия момент, какво представляваме с нашите знания, с начина на нашето чувстване, с енергията на нашата воля? - И когато с тези въпроси, с тези новозададени въпроси разгледаме нашите преживявания, ние ще видим колко малко бихме представлявали, когато достигнем определена възраст, ако нямахме изминалите си преживявания! Нека си припомним точно някои младежки преживявания, като по този начин отнесем спомените към настоящето. Колко радостни бяха те! Когато в живота често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето.
Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към живота, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща.
Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват живота ни с известно светло и радостно чувство. Нека се запитаме, колко от това, което е донесло задълбочаване в живота, което е задълбочило душата, се приписва на нашите страдания, на нашите болки и нека се запитаме: - Какво всъщност може да пристъпи в душата, когато с тези въпроси разгледаме нашия живот? - Отговорът на този въпрос не трябва да си дадем с разума, а трябва да отговорим с чувствата. А чувствата отговарят: - Аз трябва да съм благодарен на всичко, което се е случило в живота ми, понеже това, което съм и с което повече или по-малко се идентифицирам, дължа само на него. Аз не бих могъл да знам, дали иначе не бих представлявал още по-малко.
към текста >>
Когато животът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, до
вол
ни са от него, че нищо не разтърсва душата им.
Аз давам този пример, само като пример, понеже бих могъл да прибавя още много подобни примери. Това биха били личности от настоящето, при които човек има чувството, че в техния аз, те твърде малко са засегнати от живота. Те застават в живота като личности, които индивидуално слабо са засегнати от живота, а животът ги обгръща само външно.
Когато животът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им.
Ако става въпрос само за ума, за способността за разбиране - колко много хора биха станали днес антропософи! Защото днес милиони и повече хора са достатъчно умни за да станат антропософи. Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност. От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд. Такива неща се случват в нашия живот.
към текста >>
Но въпреки това, също и то показва, че се смята за голям грях, когато някой си поз
вол
и да свърже Христос с духа на Космоса.
Това би било извънредно интересно. По отношение на гностиката хората не можеха да получат нищо друго за външното изследване, освен книгите на противниците. Така че изречението: - Старата гностика се притопля - е безмислица, защото никой, който сам не познава гностиката от нейните книги, които обаче са изгубени, не може да го направи. От произведения, най-често написани от противници, тя не може да се опознае. Нищо друго обаче не е достигнало до по-късното човечество.
Но въпреки това, също и то показва, че се смята за голям грях, когато някой си позволи да свърже Христос с духа на Космоса.
В едно правилно разбиране на Евангелията, всяко изречение трябва да насочи всяка душа към космическото в Христос. Но това постепенно е било изтрито. И във времето, когато най-много е било изтривано, са били най-често инкарнирани онези хора, които, ако днес отново биха дошли, не биха могли да намерят връзката с живота, понеже в тяхната предишна инкарнация, където те също са били умни и разумни, чрез образованието на епохата е било невъзможно да могат да научат нещо за тази взаимовръзка на Земята с духовния живот в Космоса. Понеже в известна степен те така са се носили през живота като че ли Земята е била изцяло затворена в самата себе си и там навън няма нищо друго за гледане, освен физически звезди, те се обръщат при своето прераждане същевременно бленувайки към действащия върху тях реален живот.
към текста >>
Всички космически мисли не би трябвало обаче да внесат само наблюдения в нашия живот, а
вол
я и дела.
Така се разглежда съдбата на човека. Човек разбира, как образованието на епохата придоби такова влияние върху много голям брой от хората, че ги направи повърхности и те се появяват с предразположението за повърхностност в този живот така, както ви описах. Защото така изживяват тези хора, които някога в една предишна инкарнация са загубили връзката с духовните същества на Космоса. В следващата си инкарнация, която е била определяща за въпросните хора, те не могат да се справят със земния живот.
Всички космически мисли не би трябвало обаче да внесат само наблюдения в нашия живот, а воля и дела.
И тук ние трябва да помислим как ще бъде в бъдеще, когато към неразбирането на духа в Космоса се прибави също и неразбирането на земния живот, потъването в тривиалността по същия начин, както в дълбочината на живота? Тогава разглеждането на кармата наистина става сериозно. То може само по най-сериозен начин да бъде приемано от нас.
към текста >>
140.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните
вол
еви импулси.
Само че не го забелязваме. Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания. Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня. Селянинът не иска да погледне веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането. Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това.
Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните волеви импулси.
Това му е приятно и той ще мрази да го събужда будилникът, защото съвсем сигурно, също като точността на смъртта той измъква човека от всичко духовно, много по-сигурно, отколкото прозорецът, който човек съзира при събуждането. Но в жизнените отношения нашето съвременно културно развитие изцяло е свързано с материализма и ще бъде и по-нататък свързано с тях. Има много неща в съвременния живот, които правят невъзможно за човека да наблюдава духовното, което тъче и твори в света. Колкото повече човекът наблюдава онова неопределено, може да се каже, полумистично, което може да се излъчи от спането и да навлезе в живота му, толкова повече той ще може да съзира своята карма.
към текста >>
Когато това, което идва от изживяното през единадесето столетие е така многозначително, че не се задо
вол
ява с едно слабо, остаряло астрално тяло, което едва движи краката напред, за да върши големи дела, тогава то трябва да използва едно астрално тяло в по-ранна възраст.
Но именно на астралното тяло се дължи, че през старостта не може повече истински да се работи в мускулите и в костите. Представете си, че някой, който живее сега през двадесетото столетие, преди е живял в четиринадесето, или в единадесето столетие. Но когато е живял през единадесето столетие, той е направил нещо много тежко, нещо, което е оставило много силни отпечатъци в астралното тяло. Сега това е останало като резултат вътре в астралното тяло. Когато човекът отново дойде в двадесето столетие, той иска да го изживее, иска от астралното тяло да си даде импулсите да изживее това.
Когато това, което идва от изживяното през единадесето столетие е така многозначително, че не се задоволява с едно слабо, остаряло астрално тяло, което едва движи краката напред, за да върши големи дела, тогава то трябва да използва едно астрално тяло в по-ранна възраст.
И ако събитието е било толкова важно, че да преобладава над всички останали събития в живота, то трябва с много неща да насити астралното тяло в младежката възраст. Какво означава това? Това не означава нищо друго, освен, че човекът ще има кратък живот в инкарнацията си през двадесетото столетие. Тук виждате, как времетраенето на живота се определя от начина, по който в астралното тяло са вплетени резултатите от предишните земни мисли и земни дела. Те са вплетени в астралното тяло.
към текста >>
И когато малко се разгледа живота, се вижда, че едно малко безсъние при тежки жизнени борби може да се понесе, но да се лежи, когато човек е спокоен, без да може да заспи, напълно буден, да прекара нощта така спокойно буден, това въпреки всичко е прелестно, защото то се поставя във
вол
ята и така човекът все повече и повече се вживява във вечността.
Защото някои хора могат да разкажат цели истории за своето безсъние, така че външно-медицински може да се произнесе заключението: - Защо човекът още живее? - За нормалния живот е необходим нормален сън. Но някои хора разказват колко дълго не могат да заспят. Човек е изненадан, че те още живеят, защото би трябвало да са мъртви, а те не са. Но тук действа тази свежа духовност, която задържана от аза действа в живота изравняващо.
И когато малко се разгледа живота, се вижда, че едно малко безсъние при тежки жизнени борби може да се понесе, но да се лежи, когато човек е спокоен, без да може да заспи, напълно буден, да прекара нощта така спокойно буден, това въпреки всичко е прелестно, защото то се поставя във волята и така човекът все повече и повече се вживява във вечността.
Но то трябва да навлезе във волята. Не е същото, когато то се дължи само на физиологията. Но въпреки това за трудното заспиване и за безсънието има една кармична утеха, понеже всъщност то насочва към бъдещата карма, по отношение на някои неща насочва към бъдещето.
към текста >>
Но то трябва да навлезе във
вол
ята.
- За нормалния живот е необходим нормален сън. Но някои хора разказват колко дълго не могат да заспят. Човек е изненадан, че те още живеят, защото би трябвало да са мъртви, а те не са. Но тук действа тази свежа духовност, която задържана от аза действа в живота изравняващо. И когато малко се разгледа живота, се вижда, че едно малко безсъние при тежки жизнени борби може да се понесе, но да се лежи, когато човек е спокоен, без да може да заспи, напълно буден, да прекара нощта така спокойно буден, това въпреки всичко е прелестно, защото то се поставя във волята и така човекът все повече и повече се вживява във вечността.
Но то трябва да навлезе във волята.
Не е същото, когато то се дължи само на физиологията. Но въпреки това за трудното заспиване и за безсънието има една кармична утеха, понеже всъщност то насочва към бъдещата карма, по отношение на някои неща насочва към бъдещето.
към текста >>
141.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но докато ние напълно можем да бъдем до
вол
ни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем до
вол
ни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света.
Точно през тези вечери ние изходихме от такива наблюдения и накрая ще оставим нашите разяснения отново да се влеят в такива наблюдения. Когато от една страна погледнем начина, по който нашите морално-душевни действия произлизат от нашите намерения, от цялата нагласа на душата ни, когато непредубедено разгледаме самите нас, ние виждаме, как определяме някои от нашите действия като морално добри, които могат да се причислят към мировия процес, а други като морално лоши, несъвършени; такива, които душевно не могат да се причислят към мировия процес. Но всичко това, което става чрез хората, не може да има само моментно значение - така всъщност всеки сам може да си каже, - както всичко в природата не може да има само своето мигновено значение, а има своите въздействия, своите последствия. Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго. Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие.
Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света.
Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва. И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа. Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля. Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен. В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност.
към текста >>
Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата
вол
я и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална
вол
я.
Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго. Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие. Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света. Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва. И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа.
Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля.
Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен. В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност. И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия. В отделния земен живот моралното остава вътрешна душевна нагласа, вътрешно душевно настроение, не може непосредствено да се разкрие във външната физическа действителност. Но възможно е, душевната нагласа да стане реално следствие на душевното настроение.
към текста >>
Въпреки, че нашето добро поведение вътрешно душевно може да ни задо
вол
ява, възможно е да ни постигне нещастие, което стои в крещящо противоречие с това, което ние всъщност причиняваме; но това, което се е получило по този начин, въпреки това остава вътрешно-душевно.
Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен. В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност. И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия. В отделния земен живот моралното остава вътрешна душевна нагласа, вътрешно душевно настроение, не може непосредствено да се разкрие във външната физическа действителност. Но възможно е, душевната нагласа да стане реално следствие на душевното настроение.
Въпреки, че нашето добро поведение вътрешно душевно може да ни задоволява, възможно е да ни постигне нещастие, което стои в крещящо противоречие с това, което ние всъщност причиняваме; но това, което се е получило по този начин, въпреки това остава вътрешно-душевно.
Човек трябва да си признае, че във физическия живот той не е в състояние да осъществи външно това, което морално-душевно носи в неговата душа.
към текста >>
Най напред ние трябва да запазим като истина в душата си това, което е следствието от нашето морално-душевно мисловно настроение, от чувствата, от
вол
евите импулси.
Най напред ние трябва да запазим като истина в душата си това, което е следствието от нашето морално-душевно мисловно настроение, от чувствата, от волевите импулси.
Ние трябва да го запазим и да чакаме, докато в живота между смъртта и новото раждане получим помощта на съществата от висшите йерархии. Тогава това, което ние носим в душата си, първо минава през духовния свят, появява се пак в един нов земен живот под формата, под която трябва да се прояви. Какво бихме били, ако в земния живот непосредствено можехме да осъществим това, което душевно-морално носим в нас? Ние не бихме били хората от земния живот! Представете си, че носите нещо морално-душевно във вас, за което с право можете да предполагате, че то би създало една щастлива световна ситуация и това се случи, вие сте могли да го осъществите.
към текста >>
Затова разискванията за кармата, които сега ми беше поз
вол
ено да направя пред вас за мое най-голямо удовлетворение, не могат да имат претенциите да бъдат разбрани само интелектуално, а всичко, което разгледахме през тези осем дни апелира не само към вашия интелект, а към вашето сърце, към цялата ваша душевност.
Аз разказах това, което ви представих сега за Песталоци, също и в Дорнах и трябваше заедно с един член на дорнахското ръководство[2] да посетя в Базел един чиновник. Там в чакалнята висеше една картина, известната картина, която също и другият, който беше с мен често беше виждал. Там беше нарисувано, как Песталоци се държи с децата. Този приятел от езотеричното дорнахско ръководство се развълнува от картината и каза: - Когато човек разгледа образа, който е взет от същността на Песталоци, то ситуацията всъщност съвсем не би могла да се разиграе по друг начин, освен по начина, по който всичко това е изобразено чрез антропософията. - Виждате ли, точно това са нещата, които трябва често да стават, които наистина трябва да могат да внесат в непосредственото изживяване това, което идва от антропософското разбиране.
Затова разискванията за кармата, които сега ми беше позволено да направя пред вас за мое най-голямо удовлетворение, не могат да имат претенциите да бъдат разбрани само интелектуално, а всичко, което разгледахме през тези осем дни апелира не само към вашия интелект, а към вашето сърце, към цялата ваша душевност.
И само когато вие обобщите това, което казах за прераждането на исторически личности, за наблюдението върху отделната карма, за взаимното проникване на съня и будното състояние в развитието на кармата и го оставите да въздейства върху вашето сърце и вашата душевност, тогава от тези разглеждания ще може да произлезе едно обширно разбиране за действията на кармата в отделните човешки личности.
към текста >>
Необходима е добра
вол
я, за да се проникне в духовния свят, за да се приеме отново духовността в човешките сърца, в човешката душевност.
Ако продължава да действа в душите ви той ще разкрие някои неща и тези души ще могат да допринасят, да се създадат основите за една истинска, истинска в самата себе си, солидна фасада на западната цивилизация. Ориенталецът винаги употребява една поука, когато казва това, което споделих с вас. Аз няма нужда да я споменавам, нещата вече често са били казвани от ориенталците. Когато ориенталецът каже едно такова изречение, той е на мнението, че Западът трябва да прибави това, което самият той притежава от древни времена, изобщо за да е възможно земната цивилизация да не бъде унищожена. От такива стремежи, каквито има антропософията, ще зависи дали тази ужасна съдба, която днес се предсказва от всички разумни ориенталци, ще се разпростре над западната цивилизация.
Необходима е добра воля, за да се проникне в духовния свят, за да се приеме отново духовността в човешките сърца, в човешката душевност.
Затова формиращата се човешка общност за такава духовна работа, каквато вие извършихте сега, трябва само да обхване нещата в правилния смисъл, когато си постави задачата, с всички сили на стоящата на разположение на душата воля да работи за човечеството, то отново да се издигне до изживяването на духовното. И при тези лекции ставаше въпрос за това насочване към чувственото душевно-познавателно изживяване на духовното и на морално-нравственото в широк смисъл. Затова исках точно с това да изпълня часовете, в които отново можахме да бъдем заедно. Но антропософията би трябвало по всяко време сериозно да приема духовното, - във всеки миг, не само във всеки час. Тя би трябвало да осъществи изречението: - Когато в пространството сме един до друг, ние сме физически заедно, но понеже ние прозираме духовното, знаем, че и тогава сме заедно, когато физически се разделяме.
към текста >>
Затова формиращата се човешка общност за такава духовна работа, каквато вие извършихте сега, трябва само да обхване нещата в правилния смисъл, когато си постави задачата, с всички сили на стоящата на разположение на душата
вол
я да работи за човечеството, то отново да се издигне до изживяването на духовното.
Ориенталецът винаги употребява една поука, когато казва това, което споделих с вас. Аз няма нужда да я споменавам, нещата вече често са били казвани от ориенталците. Когато ориенталецът каже едно такова изречение, той е на мнението, че Западът трябва да прибави това, което самият той притежава от древни времена, изобщо за да е възможно земната цивилизация да не бъде унищожена. От такива стремежи, каквито има антропософията, ще зависи дали тази ужасна съдба, която днес се предсказва от всички разумни ориенталци, ще се разпростре над западната цивилизация. Необходима е добра воля, за да се проникне в духовния свят, за да се приеме отново духовността в човешките сърца, в човешката душевност.
Затова формиращата се човешка общност за такава духовна работа, каквато вие извършихте сега, трябва само да обхване нещата в правилния смисъл, когато си постави задачата, с всички сили на стоящата на разположение на душата воля да работи за човечеството, то отново да се издигне до изживяването на духовното.
И при тези лекции ставаше въпрос за това насочване към чувственото душевно-познавателно изживяване на духовното и на морално-нравственото в широк смисъл. Затова исках точно с това да изпълня часовете, в които отново можахме да бъдем заедно. Но антропософията би трябвало по всяко време сериозно да приема духовното, - във всеки миг, не само във всеки час. Тя би трябвало да осъществи изречението: - Когато в пространството сме един до друг, ние сме физически заедно, но понеже ние прозираме духовното, знаем, че и тогава сме заедно, когато физически се разделяме. Затова, понеже знам, че някои трябва да заминат още днес, още след тази лекция, днес ви казвам: - Нека така да се разделим, че да си кажем: Ние искаме да сме истински антропософи чрез това, че също и тогава, когато сме пространствено разделени, да останем свързани с душите си в духа, който става жив за нас чрез нашия мироглед.
към текста >>
Нека ние, които заминаваме, да се сбогуваме с нашите приятели от вроцлавския клон така, че да им кажем: - Ние искаме да си спомняме за това, което ни беше поз
вол
ено да изработим за нашите души и за душите на другите хора заедно с вас.
И при тези лекции ставаше въпрос за това насочване към чувственото душевно-познавателно изживяване на духовното и на морално-нравственото в широк смисъл. Затова исках точно с това да изпълня часовете, в които отново можахме да бъдем заедно. Но антропософията би трябвало по всяко време сериозно да приема духовното, - във всеки миг, не само във всеки час. Тя би трябвало да осъществи изречението: - Когато в пространството сме един до друг, ние сме физически заедно, но понеже ние прозираме духовното, знаем, че и тогава сме заедно, когато физически се разделяме. Затова, понеже знам, че някои трябва да заминат още днес, още след тази лекция, днес ви казвам: - Нека така да се разделим, че да си кажем: Ние искаме да сме истински антропософи чрез това, че също и тогава, когато сме пространствено разделени, да останем свързани с душите си в духа, който става жив за нас чрез нашия мироглед.
Нека ние, които заминаваме, да се сбогуваме с нашите приятели от вроцлавския клон така, че да им кажем: - Ние искаме да си спомняме за това, което ни беше позволено да изработим за нашите души и за душите на другите хора заедно с вас.
Искаме да се чувстваме свързани с вас, също и тогава, когато напуснем тази зала, бихме желали също и вроцлавските приятели да мислят за тези, които за свое най-голямо удовлетворение се намираха през това време всред тях.
към текста >>
142.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
114.
Вол
тер:Voltaire (Franois Marie Arouet), 1694-1778.
114. Волтер:Voltaire (Franois Marie Arouet), 1694-1778.
към текста >>
Вол
тер. Сравни заб.
Волтер. Сравни заб.
към стр. 114.
към текста >>
143.
Съдържание
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Байрон,
Вол
тер, Сведенборг, Лоренс Олифант.
Трудности в изследването на Кармата.
Байрон, Волтер, Сведенборг, Лоренс Олифант.
Гений на Марс и гений на Меркурий. Космически разглеждания но волевия живот на човека.
към текста >>
Космически разглеждания но
вол
евия живот на човека.
Трудности в изследването на Кармата. Байрон, Волтер, Сведенборг, Лоренс Олифант. Гений на Марс и гений на Меркурий.
Космически разглеждания но волевия живот на човека.
към текста >>
Кармически връзки от миналото действуват при срещата на хората върху душата и
вол
ята, докато чрез хора, които срещаме за първи път, ние обогатяваме общо нашето познание за света и за човека.
Вратата на Слънцето и вратата на Луната. Праучителите на човека, които преди отделянето на Луната са живели на Земята, образуват на Луната един вид мирова колония. Те водят книга за миналото на човека. Преди да слезем на Земята преди раждането, ние минаваме през сферата на Луната и приемаме импулсите на тези Същества в нашето астрално тяло. На Слънцето не живеят никакви същества, които да са живели някога на Земята, а Същества на висшите йерархии, космическите първообрази на човека, които поставят в действие човешкото бъдеще.
Кармически връзки от миналото действуват при срещата на хората върху душата и волята, докато чрез хора, които срещаме за първи път, ние обогатяваме общо нашето познание за света и за човека.
Относно Коледното Тържество при Гьотеанума в 1923 година.
към текста >>
144.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Обаче това означава същевременно, че цялото Антропософско Общество трябва да бъде постепенно поставено на една друга основа, на една основа, която прави възможно, щото езотеричното да тече непосредствено през Антропософското Общество и това, което в бъдеще ще съставлява същността на Антропософското Общество, трябва да бъде донасянето на съответното настроение, на съответното убеждение в мисли, чувства и
вол
я от страна на онези, които искат да бъдат антропософи.
Обаче това означава същевременно, че цялото Антропософско Общество трябва да бъде постепенно поставено на една друга основа, на една основа, която прави възможно, щото езотеричното да тече непосредствено през Антропософското Общество и това, което в бъдеще ще съставлява същността на Антропософското Общество, трябва да бъде донасянето на съответното настроение, на съответното убеждение в мисли, чувства и воля от страна на онези, които искат да бъдат антропософи.
Ето защо трябва да се прави разлика между Общото Антропософско Общество, което в бъдеще ще бъде едно напълно официално общество, така че, както бе оповестено на Коледа, всеки ще може да има циклите с онези съответни клаузи, които представляват един вид идейно-духовно ограничение и основаната от тогава в това Общо Антропософско Общество Школа, която ще обхваща три класа. Досега може да бъде основан първият клас, който иска да бъде член на тази школа, трябва да поеме тогава и други задължения освен онези, които са валидни само за общите членове на Антропософското Общество. Член на Антропософското Общество може да бъде този, който се интересува от Антропософия и приема учението; с това той не поема никакви задължения, освен тези, които всеки благоприличен човек следва от само себе си поради морални причини. Напротив от тези, които искат да станат членове на Школата, ще се изисква, те да застанат в живота като истински представители на Антропософското Движение и да действуват в хармония с езотеричния президиум при Гьотеанума в Дорнах. Следователно с това е казано, че този, който иска да бъде член на Школата, трябва да полага усилия да представлява Антропософията в света чрез неговата собствена личност.
към текста >>
С това ще бъдат основно отстранени някои неща, които се явиха именно като вредни през последните години сред Антропософското Общество и които създават трудни часове за някои членове, защото се родиха всякакви предприятия, които са произтекли от така наречена добра
вол
я, които обаче не можаха да станат това, което се казваше за тях, и които всъщност отклониха Антропософското Движение по странични течения.
С това ще бъдат основно отстранени някои неща, които се явиха именно като вредни през последните години сред Антропософското Общество и които създават трудни часове за някои членове, защото се родиха всякакви предприятия, които са произтекли от така наречена добра воля, които обаче не можаха да станат това, което се казваше за тях, и които всъщност отклониха Антропософското Движение по странични течения.
В бъдеще Антропософското Движение ще бъде по човешки начин онова, което тече през Антропософското Общество.
към текста >>
И за мое най-дълбоко задо
вол
ство мога да отбележа, че навсякъде на различните места, където можах да бъда досега, този тон беше приет най-сърдечно Можем вече да кажем: това, което беше поето на Коледа, беше в известен смисъл една дързост.
Колкото по-добре бъде разбрано това, толкова по-благотворно ще бъде то за Антропософското Движение. И аз мога да кажа: благодарение на това, че тогава на Коледа при събраните в Гьотеанума царуваше онзи импулс, от онази Коледа насам стана възможно да бъде внесен един съвършено друг тон в Антропософското Движение.
И за мое най-дълбоко задоволство мога да отбележа, че навсякъде на различните места, където можах да бъда досега, този тон беше приет най-сърдечно Можем вече да кажем: това, което беше поето на Коледа, беше в известен смисъл една дързост.
Защото съществуваше определена евентуалност: тази именно, че може би, поради факта, че ръководството на Антропософското Общество беше непосредствено съединено с преподаването на духовното благо на мъдростта, онези духовни същества, които ръководят Антропософското Движение в духовния свят, да оттеглят тяхната помощ. Мога да кажа, че това не се случи, а се случи именно противоположното: тези духовни същества идват с една по-голяма благодат, с едно по-високо благоговение насреща на онова, което тече през Антропософското Движение. В известен смисъл съществува също едно обещание спрямо духовния свят. Това обещание ще бъде неотклонно изпълнено и ще се види, че в бъдеще нещата ще станат така, както бе обещано пред духовния свят. Така щото отговорност поема не само Антропософското Движение, такава отговорност към Президиума поема също и Антропософското Общество.
към текста >>
Тази школа имаше великите представители, които още притежаваха преданията за тайните на първото Християнство; тя имаше онези представители, в сърцата и душите на които проблесна от такива предания онова, което им поз
вол
и да виждат в духовните връзки, в които беше поставено християнството.
Към 12-то столетие се разви като чрез една вътрешна необходимост определена школа, в която оживя именно като отглас старото платоническо виждане.
Тази школа имаше великите представители, които още притежаваха преданията за тайните на първото Християнство; тя имаше онези представители, в сърцата и душите на които проблесна от такива предания онова, което им позволи да виждат в духовните връзки, в които беше поставено християнството.
В школата от Шартр във Франция, където се намира катедралата от Шартр, изградена в толкова много велики подробности, се обедини, концентрира се това, което по-рано беше разпространено в голям размер в малки кръгове. Ако искаме да назовем един от онези, с които можеше да бъде свързана школата от Шартр, която се разцъфтя особено в края на 11-то и в 12-то столетие, ние трябва да назовем Петер от Компостелла, който в своите вдъхновени видения в собствената си душа възобнови старото духовно Християнство. И наред с него ние се запознаваме с редица чудесни образи, които учеха в Шартр. В това 12-то столетие в школата от Шартр съществуваха твърде забележителни тонове върху Християнството. Там имаме например Бернардус от Шартр, Бернардус Силвестрис, Йохан Селисбъри; там беше именно великият Аланус аб Инсулис.
към текста >>
Бих искал да посоча някои неща, които трябва да Ви покажат, как едно насочване на погледа върху това, което е около нас, ни поз
вол
ява да прогледнем в някои връзки на нещата.
Това трябва да приеме в бъдеще с пълно съзнание Антропософското Общество: да разбере нещо от своята карма. Защото в лоното на духовното развитие на човечеството лежат много неща, които особено днес не могат да излязат на повърхността на съществуването. Днес някои неща се явяват твърде външно; обаче когато можем да познаем в неговите симптоми това, което се явява външно, ако можем да го познаем в неговото значение, тогава се разкриват някои неща от това, което живее духовно в столетията. Тук мога да посоча може би някои от тези неща. И защо това да не трябва да бъде посочено сега, когато езотеричната черта, езотеричното течение трябва да мине през Антропософското Общество?
Бих искал да посоча някои неща, които трябва да Ви покажат, как едно насочване на погледа върху това, което е около нас, ни позволява да прогледнем в някои връзки на нещата.
към текста >>
През време когато обяснявах това, моят събеседник бе обхванат от безпокойство и каза: може би ще стигнем до нещо такова; ние не ще си поз
вол
им, да мислим нещо подобно.
Авторът не е "патерът" /отецът/, който тогава се намираше в Цистерцинския орден, в бледожълтата дреха с черната стола и черния пояс; а авторът в този случай беше онази личност, която в този случай се беше настанила за дни или седмици в душата на един такъв брат на цистерцинския орден. От така написаните неща някои са продължили да действуват по-нататък в такива статии или писания, които са малко познати в литературата. Аз самият имах един странен разговор, за който също разказах в "Пътят на моя живот", имах един такъв разговор с един от принадлежащите на Цистерцинския орден, който беше извънредно учен човек. Ние бяхме излезли от едно общество и говорихме върху проблемата "Христос". Аз изложих върху тази проблема моите идеи, които по същество останаха същите, които постоянно изнасям в моите сказки.
През време когато обяснявах това, моят събеседник бе обхванат от безпокойство и каза: може би ще стигнем до нещо такова; ние не ще си позволим, да мислим нещо подобно.
По същия начин се изказа той и върху други проблеми на Христологията. Но тогава този момент стои много живо пред моята душа както вървяхме из Виена ние спряхме там, където граничат един с друг Шоттенрингът и Бургрингът, от едната страна Хофбургът, от другата Хотел дьо Франс и Обетната църква, и моят събеседник ми каза: "Бих искал да дойдете с мене. Ще ви дам една книга от моята библиотека; в нея се намира нещо забележително, което е свързано с това, което току що казахте". Аз отидох с него. Той ми даде една книга върху Друзите.
към текста >>
Обаче тъй като днес всичко зависи от свободната
вол
я, то и за да настъпи това а именно за да могат да слязат на Земята двете свързани помежду си партии и да произведат едно ново одухотворение на културата на 20-ия век зависи също от това, дали Антропософското Общество ще развие всеотдайно и в истинския смисъл Антропософията.
С това искам да покажа, как духовните движения проникват в съвременността. Обаче това, което днес прониква само като през малки прозорци, трябва в бъдеще да се превърне в едно единство чрез онази връзка между ръководители на Школата от Шартр и ръководителите на схоластиката, когато настъпи духовното обновление в края на 20-то столетие, което ще изведе нагоре в духовното също и интелектуалното. За да настъпи това, хората не трябва да проиграват 20-то столетие!
Обаче тъй като днес всичко зависи от свободната воля, то и за да настъпи това а именно за да могат да слязат на Земята двете свързани помежду си партии и да произведат едно ново одухотворение на културата на 20-ия век зависи също от това, дали Антропософското Общество ще развие всеотдайно и в истинския смисъл Антропософията.
към текста >>
145.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Вчера аз си поз
вол
их да изясня за приятелите, които бяха тук, някои неща върху Кармата на Антропософското Общество.
Вчера аз си позволих да изясня за приятелите, които бяха тук, някои неща върху Кармата на Антропософското Общество.
Днес бих искал да обясня нещо, което е свързано с това, и ще го кажа така, че днешното да може да бъде разбрано също и от самото него.
към текста >>
В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задо
вол
ство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк.
Когато човек има разбиране за това, той си спомня за такива неща понякога по един твърде странен, чуден начин. През моите последни години във Виена аз се запознах между другото с един орденски свещеник, Винценц Кнауер, който е написал философското съчинение, което аз често пъти препоръчвам на антропософите да прочетат: "Главни проблеми на философията".
В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк.
По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя. Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име. "Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име. Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне.
към текста >>
Тогава в европейския духовен живот живееше онази силна
вол
я за мощно обхващане на мислите.
Следователно образува се едно течение, което работеше непосредствено в управлението на земната интелигентност на основата на аристотелизма. В него живееше после също онова, за което вчера казах, че някой, който беше останал по-дълго време при Аланус аб Инсулис в духовния свят, слезе като по-млад доминиканец и донесе едно послание от Аланус аб Инсулис на един по-стар доминиканец, който беше слязъл вече преди него на Земята.
Тогава в европейския духовен живот живееше онази силна воля за мощно обхващане на мислите.
И чрез земния живот от всичко това произлезе после всичко онова, което след това доведе в началото на 19-то столетие до едно велико, обхватно учредяване в духовния свят, където в мощни имагинации бе представено това, което по-късно трябваше да стане Антропософия на Земята. В първата половина на 19-то столетие, даже малко в края на 18-то, в небесните области бяха събрани всички онези, които на Земята бяха платоници под ръководството на Школата от Шартр и сега се намираха между смъртта и едно ново раждане, а също и тези, които бяха основали аристотелизма в Европа и междувременно отдавна бяха минали през вратата на смъртта. Всички те се събраха там, за да изпълнят един свръхземен култ, в който в действителни имагинации беше представено това, което трябва да бъде отново основано в новото Християнство в 12-то столетие по един духовен начин, след като новата епоха на Михаел беше започнала в последната третина на 19то столетие.
към текста >>
Обаче днес хората си поз
вол
яват да пишат нещо подобно върху Антропософията.
Всъщност никога още не е говорено така странно върху едно духовно движение, както върху антропософското. Именно по куриозния начин, да се говори върху Антропософското Движение, Вие виждате, как то не може да бъде разбрано от най-просветените духове на съвремието с неговия духовен характер и с негова та връзка с Тайната на Голгота. Защото казва ли Ви някой, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял? Не вярвам, че бихте считали един човек с ума си, ако би Ви казал нещо подобно.
Обаче днес хората си позволяват да пишат нещо подобно върху Антропософията.
Така например Морис Метерлинк си позволява в своята книга "Великата загадка" да развива върху самия мене, доколкото съм носител на Антропософското Движение, една логика, която е напълно подобна на онази, когато някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял, европеец и мавър. Човек може да бъде едно от двете, но не същевременно и двете. Въпреки това Метерлинк казва: "това, което четем във ведите, казва Рудолф Щайнер, един от най-учените и също от най-обърканите съвременни окултисти..." Ако някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно европеец и негър, хората биха го счита ли за побъркан; обаче Метерлинк си позволява да постави заедно "един от най-учените и най-обърканите". И той казва по-нататък: "когато Рудолф Щайнер не се заблуждава в може би вероятни, но никога достъпни за проверка видения на доисторическите времена, когато той не се заблуждава в астралните форми на говорене върху живота върху други звезди, той е един ясен и проницателен дух, осветлил е смисъла на този съд" става въпрос за озирификацията "и това приравняване на душата с Бога извънредно добре". Следователно това значи: когато не говори направо върху Антропософията, той е един ясен и проницателен дух.
към текста >>
Така например Морис Метерлинк си поз
вол
ява в своята книга "Великата загадка" да развива върху самия мене, доколкото съм носител на Антропософското Движение, една логика, която е напълно подобна на онази, когато някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял, европеец и мавър.
Всъщност никога още не е говорено така странно върху едно духовно движение, както върху антропософското. Именно по куриозния начин, да се говори върху Антропософското Движение, Вие виждате, как то не може да бъде разбрано от най-просветените духове на съвремието с неговия духовен характер и с негова та връзка с Тайната на Голгота. Защото казва ли Ви някой, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял? Не вярвам, че бихте считали един човек с ума си, ако би Ви казал нещо подобно. Обаче днес хората си позволяват да пишат нещо подобно върху Антропософията.
Така например Морис Метерлинк си позволява в своята книга "Великата загадка" да развива върху самия мене, доколкото съм носител на Антропософското Движение, една логика, която е напълно подобна на онази, когато някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял, европеец и мавър.
Човек може да бъде едно от двете, но не същевременно и двете. Въпреки това Метерлинк казва: "това, което четем във ведите, казва Рудолф Щайнер, един от най-учените и също от най-обърканите съвременни окултисти..." Ако някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно европеец и негър, хората биха го счита ли за побъркан; обаче Метерлинк си позволява да постави заедно "един от най-учените и най-обърканите". И той казва по-нататък: "когато Рудолф Щайнер не се заблуждава в може би вероятни, но никога достъпни за проверка видения на доисторическите времена, когато той не се заблуждава в астралните форми на говорене върху живота върху други звезди, той е един ясен и проницателен дух, осветлил е смисъла на този съд" става въпрос за озирификацията "и това приравняване на душата с Бога извънредно добре". Следователно това значи: когато не говори направо върху Антропософията, той е един ясен и проницателен дух. Това може още да каже Метерлинк.
към текста >>
Въпреки това Метерлинк казва: "това, което четем във ведите, казва Рудолф Щайнер, един от най-учените и също от най-обърканите съвременни окултисти..." Ако някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно европеец и негър, хората биха го счита ли за побъркан; обаче Метерлинк си поз
вол
ява да постави заедно "един от най-учените и най-обърканите".
Защото казва ли Ви някой, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял? Не вярвам, че бихте считали един човек с ума си, ако би Ви казал нещо подобно. Обаче днес хората си позволяват да пишат нещо подобно върху Антропософията. Така например Морис Метерлинк си позволява в своята книга "Великата загадка" да развива върху самия мене, доколкото съм носител на Антропософското Движение, една логика, която е напълно подобна на онази, когато някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял, европеец и мавър. Човек може да бъде едно от двете, но не същевременно и двете.
Въпреки това Метерлинк казва: "това, което четем във ведите, казва Рудолф Щайнер, един от най-учените и също от най-обърканите съвременни окултисти..." Ако някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно европеец и негър, хората биха го счита ли за побъркан; обаче Метерлинк си позволява да постави заедно "един от най-учените и най-обърканите".
И той казва по-нататък: "когато Рудолф Щайнер не се заблуждава в може би вероятни, но никога достъпни за проверка видения на доисторическите времена, когато той не се заблуждава в астралните форми на говорене върху живота върху други звезди, той е един ясен и проницателен дух, осветлил е смисъла на този съд" става въпрос за озирификацията "и това приравняване на душата с Бога извънредно добре". Следователно това значи: когато не говори направо върху Антропософията, той е един ясен и проницателен дух. Това може още да каже Метерлинк. Той може да каже още повече, неща, които са изцяло странни, защото намира възможно да каже следното: "Щайнер е употребил своите интуитивни методи, които са един вид трансцендет на психометрия, за да реконструира историята на атлантците и да ни разкрие, какво става на Слънцето, на Луната и в други светове. Той ни описва редуващите се преобразования на съществата, които стават човеци, и прави това с такава сигурност, щото човек се пита, след като е следил с интерес увода, който показва един много преценяващ, логически и широк дух, дали внезапно се е побъркал или дали има работа с един шарлатанин или с един действителен визионерин".
към текста >>
146.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Когато човек притежава науката на посвещението, отделните възрасти на живота му поз
вол
яват да вижда отделните тайни на съществуването.
Но по този път може да се случи нещо странно. Във връзка с това бих могъл да Ви кажа следното. Съществуват определени тайни на светогледа, които могат да бъдат прозрени само тогава, когато човек е достигнал доста напреднала възраст.
Когато човек притежава науката на посвещението, отделните възрасти на живота му позволяват да вижда отделните тайни на съществуването.
Така между 21-та и 42-та година той може да вижда отношението на Слънцето не обаче преди това. Така между 42та и 49-та година той може да вижда тайните на Марс; между 49-та и 56-та може да се вижда тайните на Юпитер. Обаче когато посветеният иска да гледа мировите тайни в тяхната връзка, той трябва да има вече над 63 години. Ето защо аз не бих могъл да разкажа определени неща, които сега разказвам открито, преди да бъда именно в това положение. Защото когато искаме да прозрем това, което се отнася именно за тайните на Михаел, което действува от духовната област на Слънцето, ние трябва да гледаме от земята мировите тайни чрез Мъдростта на Сатурн.
към текста >>
Тогава тя ни учи, как веднъж Ариман е направил опити като писател, първи опити имащи един потресающ, дълбоко трагичен характер, които естествено са се проявили чрез един човек: "Антихристът" от Ницше, "Ecce homo", автобиографията на Ницше и всичко онова, което са бележки във "
Вол
ята за сила" най-блестящите глави на модерното писателство, с тяхното често пъти така дя
вол
ско съдържание!
Михаел ни учи днес да познаваме това, когато искаме да го слушаме. Защото Школата на Михаел е продължило да действува и ние можем да стигнем и днес до нея.
Тогава тя ни учи, как веднъж Ариман е направил опити като писател, първи опити имащи един потресающ, дълбоко трагичен характер, които естествено са се проявили чрез един човек: "Антихристът" от Ницше, "Ecce homo", автобиографията на Ницше и всичко онова, което са бележки във "Волята за сила" най-блестящите глави на модерното писателство, с тяхното често пъти така дяволско съдържание!
Написа ги Ариман, упражнявайки своето господство над това, което на Земята може да бъде подчинено на негова та власт в букви чрез печатарското изкуство. Ариман е започнал вече да се проявява като писател по този начин и той ще продължи своята работа. Необходимо е в бъдеще хората да могат да бъдат будни на Земята, за да не приемат като равностойно всичко, което срещат като писателство. Ще се явят книги, но отделни хора трябва да знаят, че има един, който се обучава, за да стане един от най-блестящите писатели на близкото бъдеще: Ариман! Съчиненията ще бъдат написани от човешки ръце, обаче писателя ще бъде Ариман.
към текста >>
147.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Това трябва да ни покаже първо, бих могъл да кажа, сим
вол
ично, че в бъдеще важното ще бъде само това, което царува като човешко през Обществото.
Това трябва да ни покаже първо, бих могъл да кажа, символично, че в бъдеще важното ще бъде само това, което царува като човешко през Обществото.
към текста >>
Ние с право говорим за това, че последните столетия са донесли една материалистична епоха, че тази материалистична епоха е обхванала не само човешкото мислене, но също и човешката
вол
я, човешката деятелност, така щото целият живот е навлязъл постепенно в знака на материализма.
В течения на столетия човечеството е стигнало до там, да насочва все по-малко и по-малко поглед към духовния свят.
Ние с право говорим за това, че последните столетия са донесли една материалистична епоха, че тази материалистична епоха е обхванала не само човешкото мислене, но също и човешката воля, човешката деятелност, така щото целият живот е навлязъл постепенно в знака на материализма.
И тогава ние добиваме съзнание сред Антропософското Общество, че това Общество би искало да бъде будител на сили, които отново ще изведат хората от привързаността към материалното, от привързаността към това, което отрича духовното.
към текста >>
Даже много хора полагат всички усилия, да не поз
вол
ят Христовият Импулс да се влее в анатомията, във физиологията, в биологията, в историята, а да държат всичко това отделено едно от друго.
Но в същия този живот, през който минава този Христов Импулс стопляйки сърцата, озарявайки духовете, имаме същевременно един друг елемент. В този живот ние имаме всичко това, което вече нашите деца получават в народното училище от модерната наука, което поглъщаме всяка сутрин като модерно образование, когато седнали на кафе четем вестник. Защото вземете днешният възглед върху човека. Всичко, което науката внася в публичния живот, което може би изкуството създава, което създават другите клонове, вземете всичко това: не можем да кажем, че това е проникнато от Христовия Импулс. То върви покрай Христовия Импулс.
Даже много хора полагат всички усилия, да не позволят Христовият Импулс да се влее в анатомията, във физиологията, в биологията, в историята, а да държат всичко това отделено едно от друго.
към текста >>
Тогава ще разберем, как от минали цивилизации хората пренасят в по-късните земни епохи онова, което са приели в себе си в тези минали земни съществувания като мисли, като
вол
еви импулси.
От къде иде това? Докато казваме само: тук стои тази личност, тя действува като учен, получила е такова възпитание, израснала е, направила е тези или онези научни изследвания, докато казваме само: тук имаме един държавник, той е получил това или онова възпитание, имал е това или онова либерално или консервативно схващане и убеждение в неговите политически мероприятия ние не ще разберем, как през същата цивилизация на настоящето може да тече от една страна Христовия Импулс, а от друга страна нещо, което не иска да има нещо общо с християнството. От къде иде това? Ние ще разберем един такъв въпрос, когато насочим поглед върху повтарящите се земни съществувания на една такава меродавна личност.
Тогава ще разберем, как от минали цивилизации хората пренасят в по-късните земни епохи онова, което са приели в себе си в тези минали земни съществувания като мисли, като волеви импулси.
към текста >>
Действително, чрез всичко онова, което именно от Коледното Тържество на сам стана възможно да се дава на Антропософското Общество, чрез начина, по който ни бе поз
вол
ено да работя окултно от онова време насам това не са нови неща, в окултната област човек не може да съобщи веднага днес неща, които е открил вчера, това са стари неща, неща, които са били изживени по начина, който Ви описах обаче случи се така, че демоните, които по-рано не поз
вол
яваха да бъдат изказани тези неща, трябваше да замълчат.
Това е едно от конкретните неща, за които по-рано аз говорих абстрактно. В първата част аз казах по отношение на една евентуалност: че духовният свят би могъл да се откаже /да ни дава по-нататък своите откровения/.
Действително, чрез всичко онова, което именно от Коледното Тържество на сам стана възможно да се дава на Антропософското Общество, чрез начина, по който ни бе позволено да работя окултно от онова време насам това не са нови неща, в окултната област човек не може да съобщи веднага днес неща, които е открил вчера, това са стари неща, неща, които са били изживени по начина, който Ви описах обаче случи се така, че демоните, които по-рано не позволяваха да бъдат изказани тези неща, трябваше да замълчат.
към текста >>
148.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
След това аз ще говоря по-нататък върху по-нататъшното протичане на живота между смъртта и едно ново раждане; тогава ще се види, какви са средствата, които поз
вол
яват да проследим и по-нататък така наречените мъртви.
Да, впечатленията, които душите занасят със себе си през вратата на смъртта, се различават често пъти извънредно силно от впечатленията, които тези души са имали тук на Земята в земния живот. И онзи, който не проявява безпристрастие в разглеждането на духовния живот, не може така лесно да разпознае един земен човек, който е минал през вратата на смъртта и се показва тогава на духовно наблюдаващия поглед. Обаче съществуват духовни средства, чрез които можем да проследим не само онзи духовен живот, който е свързан непосредствено със земния живот. Върху това аз вече говорих в други сказки, които държах преди обед.
След това аз ще говоря по-нататък върху по-нататъшното протичане на живота между смъртта и едно ново раждане; тогава ще се види, какви са средствата, които позволяват да проследим и по-нататък така наречените мъртви.
към текста >>
Така в нашето настояще време ние имаме от една страна, бих могъл да кажа, пра
вол
инейният ход напред на Християнството, а от друга страна проникващ в него арабизъм, особено обаче в абстрактната наука.
Когато разглеждаме напредъка на цивилизацията на човечеството по начина, както вече сторихме това, ние намираме, че в християнското развитие се е промъкнало чрез такива индивидуалности, като тези на Харун ал Рашид и на този, който по-късно стана Амос Комениус, нещо, което не иска да израсне в Християнството, което силно клони към арабизма.
Така в нашето настояще време ние имаме от една страна, бих могъл да кажа, праволинейният ход напред на Християнството, а от друга страна проникващ в него арабизъм, особено обаче в абстрактната наука.
към текста >>
149.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Поради тази причина тълкуването на Граала от
Вол
фрам фон Ешенбах можа да бъде произведено относително по-късно.
Тук станаха някои важни неща. Когато един от учителите схоластици беше слязъл от духовния свят на Земята, за да разпространява след това аристотелството в християнския смисъл, не беше още възможно така искаше Кармата да бъде съединено с душата в пълния смисъл онова, което беше по-дълбокото съдържание на принципа на Граала.
Поради тази причина тълкуването на Граала от Волфрам фон Ешенбах можа да бъде произведено относително по-късно.
Тогава един друг, който слезе по-късно, донесе съответното и в доминиканския орден един по-стар и един по-млад доминиканец преговаряха върху пълната връзка между аристотелството и онова, което беше повече едно природосъобразно Християнство, каквото то живееше в кръга на Артус. След това и индивидуалностите, които бяха на Земята като доминикански учители, минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят. И сега стана онова действително велико споразумение между ръководството на самия Михаел, който гледаше сега надолу към намиращата се вече на Земята Интелигентност, който обаче сега събра своите последователи: духовни същества на свръхсетивния свят, голям брой елементарни същества и много, много обезплътени човешки души, които едно вътрешно душевно влечение насочваше към едно възобновяване на християнството. Това не можа още да стане във физическия свят, защото не бяха се изпълнили още времената за това. Обаче под ръководството на самия Михаел бе основана една велика свръхсетивна институция на мъдростта, където бяха събрани всички души, които бяха още езически надъхани, които обаче се стремяха към Християнството, също и онези души, които през първите християнски столетия бяха живели вече с Християнството в сърцето, както то съществуваше тогава.
към текста >>
150.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Първо за мене е едно приятно удо
вол
ствие да благодаря най-сърдечно за любезните думи, които председателят на Английското Антропософско Дружество, господин Колисън, току що изказа.
Първо за мене е едно приятно удоволствие да благодаря най-сърдечно за любезните думи, които председателят на Английското Антропософско Дружество, господин Колисън, току що изказа.
Можете да бъдете винаги убедени, че аз изпитвам дълбоко удоволствие да мога отново да бъда между Вас и да развия някои неща от нашата антропософска работа. В този момент ние можем да стоим с тази антропософска работа под две впечатления: първо под онова впечатление, което е произведено чрез факта, че ние току що идваме от Торки, където можахме да живеем известно време в описанията от духовния свят, които стояха под знака охарактеризиран от мене вчера, че организираните две летни срещи, които изходиха от подтика на нашия приятел Дънлоп и на нашата приятелка госпожа Мери, че тези организирани срещи ни напомнят, бих могъл да кажа, за нещо близко окултно, че от цялата среда, в която се развиха срещите, заобиколени от елементарно действуващата природа, също от духовно-елементарно действуващата природа, или поне в близост с тази природа, ние имахме също определен вътрешен импулсивен случай да стоим с това, което беше обяснено сред онези импулси, които са на пълно свързани с местността. Второто нещо е, че на мене ми се удаде за първи път възможността да говоря тук между Вас, обични приятели, след онова пълно със значение Коледно Тържество при Гьотеанума. Значението на това Коледно Тържество бе премислено и почувствувано тук във филиала на нашите английски приятели, за него бе говорено тук, защото то беше във Вашите намерения. Правилно е, обични приятели, че целият, пълният импулс на Коледното Тържество е разбран тук повече, татък по-малко доколкото това може да се види, тъй като аз можах да говоря на много места за него че то започва да се вживява в душите, но все още предизвиква известно озадачаване в сърцата на нашите обични антропософски приятели.
към текста >>
Можете да бъдете винаги убедени, че аз изпитвам дълбоко удо
вол
ствие да мога отново да бъда между Вас и да развия някои неща от нашата антропософска работа.
Първо за мене е едно приятно удоволствие да благодаря най-сърдечно за любезните думи, които председателят на Английското Антропософско Дружество, господин Колисън, току що изказа.
Можете да бъдете винаги убедени, че аз изпитвам дълбоко удоволствие да мога отново да бъда между Вас и да развия някои неща от нашата антропософска работа.
В този момент ние можем да стоим с тази антропософска работа под две впечатления: първо под онова впечатление, което е произведено чрез факта, че ние току що идваме от Торки, където можахме да живеем известно време в описанията от духовния свят, които стояха под знака охарактеризиран от мене вчера, че организираните две летни срещи, които изходиха от подтика на нашия приятел Дънлоп и на нашата приятелка госпожа Мери, че тези организирани срещи ни напомнят, бих могъл да кажа, за нещо близко окултно, че от цялата среда, в която се развиха срещите, заобиколени от елементарно действуващата природа, също от духовно-елементарно действуващата природа, или поне в близост с тази природа, ние имахме също определен вътрешен импулсивен случай да стоим с това, което беше обяснено сред онези импулси, които са на пълно свързани с местността. Второто нещо е, че на мене ми се удаде за първи път възможността да говоря тук между Вас, обични приятели, след онова пълно със значение Коледно Тържество при Гьотеанума. Значението на това Коледно Тържество бе премислено и почувствувано тук във филиала на нашите английски приятели, за него бе говорено тук, защото то беше във Вашите намерения. Правилно е, обични приятели, че целият, пълният импулс на Коледното Тържество е разбран тук повече, татък по-малко доколкото това може да се види, тъй като аз можах да говоря на много места за него че то започва да се вживява в душите, но все още предизвиква известно озадачаване в сърцата на нашите обични антропософски приятели.
към текста >>
Така що то в това езотерично отношение ние можем да гледаме с пълно задо
вол
ство назад към Коледното Тържество.
Сега мога обаче да кажа, че работата се разви по такъв начин, щото от Коледното Тържество насам не само не се получи едно задържане на откровенията от духовния свят, а напротив, духовния свят гледа с още по-голямо благоговение на това, което става чрез Антропософското Движение в Антропософското Общество, че от Коледното Тържество насам даровете от духовния свят станаха всъщност още по изобилни.
Така що то в това езотерично отношение ние можем да гледаме с пълно задоволство назад към Коледното Тържество.
към текста >>
И можем да се надяваме, че такъв ще бъде случаят също и в бъдеще, макар и може би нещата да стоят така, че поради консервативното чувство в Англия все още се забелязва едно леко течение, което показва, че хората биха предпочели да бъде запазено старото отношение, каквото то беше по-рано, без включването на онова, което трябва да изхожда от Гьотеанума изцяло чрез
вол
ята на Антропософското Движение.
Сега, обични приятели, ние видяхме, че сърцата приемат с още по-голяма възприемчивост езотеричното, което се разлива под формата на сказки при Гьотеанума от Коледното Тържество насам.
И можем да се надяваме, че такъв ще бъде случаят също и в бъдеще, макар и може би нещата да стоят така, че поради консервативното чувство в Англия все още се забелязва едно леко течение, което показва, че хората биха предпочели да бъде запазено старото отношение, каквото то беше по-рано, без включването на онова, което трябва да изхожда от Гьотеанума изцяло чрез волята на Антропософското Движение.
Но в този консерватизъм постепенно ще се превърне може би в навик и нещо прогресивно. И трябва да се надяваме, че онова, което днес е може би тук, но не се забелязва още, въобще не се забелязва, ще премине, без да бъде забелязано и ще изчезне като навик, без хората да знаят, че то е тук. Аз зная, колко много се привързват хората към онова, което веднъж е получило гражданство. Обаче ние трябва да можем да повдигнем напълно нашите чувства, обични приятели, да ги издигнем до това, че Антропософското Движение е нещо ново въобще в сравнение с всичко друго в света и че е извънредно трудно това ново нещо да бъде развивано в старите форми. Естествено е, че на човека е трудно да намери новата форма за новото съдържание.
към текста >>
Светът, в който той живее от събуждането до заспиването, не му поз
вол
ява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно.
Как Кармата е закотвена също и днес в отделния човек и в развитието на човечеството и как изхождайки от това може да се говори за отделните кармически факти, това ще може да застане пред нашата душа, ако първо направим един увод върху развитието на човешкото съзнание от състояния, в които хората имаха още в обикновения живот едно непосредствено елементарно възприятие за Кармата, до други състояния на това съзнание, до които хората стигнаха по-късно и в които те изгубиха непосредственото вникване в Кармата. Защото днес е така, че в съзнанието, което човекът има като будно съзнание, той не знае нищо за своята Карма.
Светът, в който той живее от събуждането до заспиването, не му позволява да знае за своята Карма нещо непосредствено елементарно.
Обаче човечеството не е живяло винаги в това състояние на съзнанието, което днес е така наречено нормално, а в минали времена, също и в следатлантското развитие, човечеството е живяло и във всекидневния живот в други състояния на съзнанието. Днес ние живеем с нормалното съзнание в три състояния на съзнанието, които аз често пъти съм охарактеризирал първо будното съзнание, второ сънуващото съзнание, в което пред съзнанието изплуват под формата на възпоменания все още отделни части на дневните преживявания, но в него проникват също и някои възприятия от духовния свят; най-после третото състояние на съзнанието е това на пълен дълбок сън без сънуване, при което човешката душа се намира в пълна притъпеност, в тъмнина и съзнанието потъва така да се каже в безсъзнание.
към текста >>
Видите ли, след една сказка, която държах миналата година върху виждането на духовния свят, в един не съвсем незначителен вестник излезе един благо
вол
ителен разговор нещо, което наистина може да се нарече "благо
вол
ително" и "почтено" в сравнение с буйната враждебност проявяван днес срещу Антропософията.
Без съмнение за противното говоря много неща.
Видите ли, след една сказка, която държах миналата година върху виждането на духовния свят, в един не съвсем незначителен вестник излезе един благоволителен разговор нещо, което наистина може да се нарече "благоволително" и "почтено" в сравнение с буйната враждебност проявяван днес срещу Антропософията.
В тази сказка аз обърнах вниманието върху факта, че не е нужно човек да бъде непременно ясновиждащ, за да знае действително за духовния свят, а той може да разбере напълно нещата със своя здрав човешки ум, когато тези неща са разказани от ясновиждащия. Аз подчертах много силно това. И човекът, който с голямо благоволение излагаше нещата във вестника, написа следното изречение: Рудолф Щайнер иска да прилага здравия човешки ум върху познанието на свръхсетивния свят. Но докато този човешки ум остава здрав, така пишеше този човек, той не ще знае нищо за един свръхсетивен свят, и щом знае за един свръхсетивен свят, тогава положително този ум не е вече здрав.
към текста >>
И човекът, който с голямо благо
вол
ение излагаше нещата във вестника, написа следното изречение: Рудолф Щайнер иска да прилага здравия човешки ум върху познанието на свръхсетивния свят.
Без съмнение за противното говоря много неща. Видите ли, след една сказка, която държах миналата година върху виждането на духовния свят, в един не съвсем незначителен вестник излезе един благоволителен разговор нещо, което наистина може да се нарече "благоволително" и "почтено" в сравнение с буйната враждебност проявяван днес срещу Антропософията. В тази сказка аз обърнах вниманието върху факта, че не е нужно човек да бъде непременно ясновиждащ, за да знае действително за духовния свят, а той може да разбере напълно нещата със своя здрав човешки ум, когато тези неща са разказани от ясновиждащия. Аз подчертах много силно това.
И човекът, който с голямо благоволение излагаше нещата във вестника, написа следното изречение: Рудолф Щайнер иска да прилага здравия човешки ум върху познанието на свръхсетивния свят.
Но докато този човешки ум остава здрав, така пишеше този човек, той не ще знае нищо за един свръхсетивен свят, и щом знае за един свръхсетивен свят, тогава положително този ум не е вече здрав.
към текста >>
151.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Не ще успеете просто да изведете избухналата в края на 18-то столетие френска ре
вол
юция от това, което е било по-рано.
Когато историческия живот се обгръща с поглед по този начин, хората трябва да си признаят, че почти всичко остава неизяснено. Вие не ще успеете например да изведете световната война като едно следствие от събитията от началото на 19-то столетие до 1914 година.
Не ще успеете просто да изведете избухналата в края на 18-то столетие френска революция от това, което е било по-рано.
Правят се различни исторически построения, но с тях не се стига много далече и накрая хората все пак чувствуват, че това са изкуствени исторически построения.
към текста >>
И отново имаме една личност като
Вол
тер сега искам да приведа отделни примери, които могат да ни поставят въпроси
Вол
тер, който се явява, бих могъл да кажа, като една съвсем несравнима личност.
И отново имаме една личност като Волтер сега искам да приведа отделни примери, които могат да ни поставят въпроси Волтер, който се явява, бих могъл да кажа, като една съвсем несравнима личност.
Ние съвсем не знаем отначало, как този отчасти подиграващ се, отчасти намазан набожно с всички мазилки на живота човек израства от своята епоха и добива толкова огромно влияние върху тази епоха.
към текста >>
Този
Вол
тер упражнява такова голямо влияние върху краля на Прусия, чрез тази връзка на
Вол
тер с краля на Прусия стават такива важни неща в съдбата на европейския духовен живот!
И колко иронично действува тук съдбата!
Този Волтер упражнява такова голямо влияние върху краля на Прусия, чрез тази връзка на Волтер с краля на Прусия стават такива важни неща в съдбата на европейския духовен живот!
За нас възниква въпроса: какво по-дълбоко се крие всъщност тук в задните основи на историческото развитие?
към текста >>
Тази личност, за която говорих, тази индивидуалност, която сега беше стигнала в близост до едно особено същество на Марс което същество на Марс започна да ме интересува до най-висока степен тази индивидуалност се прероди след това отново в 19-то столетие в лицето на
Вол
тер.
Тази личност, за която говорих, тази индивидуалност, която сега беше стигнала в близост до едно особено същество на Марс което същество на Марс започна да ме интересува до най-висока степен тази индивидуалност се прероди след това отново в 19-то столетие в лицето на Волтер.
Така щото Волтер носеше в себе си всичко това, което Ви описах за северно африканските, за испанските хора, носеше го в себе си от един минал земен живот, но преработено така, че образуването на Кармата беше станало чрез помощта на това същество на Марс, на този особен марсов дух.
към текста >>
Така щото
Вол
тер носеше в себе си всичко това, което Ви описах за северно африканските, за испанските хора, носеше го в себе си от един минал земен живот, но преработено така, че образуването на Кармата беше станало чрез помощта на това същество на Марс, на този особен марсов дух.
Тази личност, за която говорих, тази индивидуалност, която сега беше стигнала в близост до едно особено същество на Марс което същество на Марс започна да ме интересува до най-висока степен тази индивидуалност се прероди след това отново в 19-то столетие в лицето на Волтер.
Така щото Волтер носеше в себе си всичко това, което Ви описах за северно африканските, за испанските хора, носеше го в себе си от един минал земен живот, но преработено така, че образуването на Кармата беше станало чрез помощта на това същество на Марс, на този особен марсов дух.
към текста >>
Когато вземете голямата езикова сръчност на
Вол
тер, когато вземете неговата не устойчивост в много неща, когато вземете не толкова много съдържанието на това, което той е написал, а напротив цялото държани и хабитуса на неговата дейност, Вие ще намерите част по част разбираемо, защо
Вол
тер стана такъв под въздействието, които аз Ви описах като неговите кармически влияния.
Когато вземете голямата езикова сръчност на Волтер, когато вземете неговата не устойчивост в много неща, когато вземете не толкова много съдържанието на това, което той е написал, а напротив цялото държани и хабитуса на неговата дейност, Вие ще намерите част по част разбираемо, защо Волтер стана такъв под въздействието, които аз Ви описах като неговите кармически влияния.
И когато виждаме сега, как Волтер преминава от своя минал земен живот в настоящия със своето агресивно чувство, със своята езикова сръчност, със своята склонност да се подиграва върху много неща, с неговата отчасти прикрита неискреност, но отново с голям ентусиазъм за широката истина, когато вземем това от една страна в отношение с минали земни съществувания, и го довеждаме от друга страна във връзка с това същество на Марс, тогава започва да ни интересува както самият Волтер, а още повече от окултна гледна точка това същество на Марс.
към текста >>
И когато виждаме сега, как
Вол
тер преминава от своя минал земен живот в настоящия със своето агресивно чувство, със своята езикова сръчност, със своята склонност да се подиграва върху много неща, с неговата отчасти прикрита неискреност, но отново с голям ентусиазъм за широката истина, когато вземем това от една страна в отношение с минали земни съществувания, и го довеждаме от друга страна във връзка с това същество на Марс, тогава започва да ни интересува както самият
Вол
тер, а още повече от окултна гледна точка това същество на Марс.
Когато вземете голямата езикова сръчност на Волтер, когато вземете неговата не устойчивост в много неща, когато вземете не толкова много съдържанието на това, което той е написал, а напротив цялото държани и хабитуса на неговата дейност, Вие ще намерите част по част разбираемо, защо Волтер стана такъв под въздействието, които аз Ви описах като неговите кармически влияния.
И когато виждаме сега, как Волтер преминава от своя минал земен живот в настоящия със своето агресивно чувство, със своята езикова сръчност, със своята склонност да се подиграва върху много неща, с неговата отчасти прикрита неискреност, но отново с голям ентусиазъм за широката истина, когато вземем това от една страна в отношение с минали земни съществувания, и го довеждаме от друга страна във връзка с това същество на Марс, тогава започва да ни интересува както самият Волтер, а още повече от окултна гледна точка това същество на Марс.
към текста >>
Този Игнациус де Лоайола, който успява да основе в самия себе си ордена на Йезуитите с помощта на онези сили, които имаше благодарение на своя ранен крак и това е интересното който пренася по най-силен начин окултни упражнения на
вол
ята в практическия религиозен живот, който всъщност независимо от това, какво становище можем да заемем, за това не става въпрос но който иска по особен величествен начин да защищава делото на Исуса по един чисто материален начин чрез упражнения на
вол
ята, иска да защищава по този начин делото на Исуса на Земята и основава този орден на Йезуитите.
Да проследя това същество на Марс, това беше за мене една определена задача в определено време. И чрез това същество на Марс бе осветлено отново следното, което съставлява земни събития. В историята наше то внимание е привлечено от странната фигура на Игнациус де Лоайола, основателят на Обществото на Исус: Игнациус де Лоайола, който отначало е бил военен, след това е хвърлен на легло от една тежка болест и през време на тази тежка болест прави всякакви психически упражнения, чрез които се изпълва с вътрешна духовна сила, може да си постави задачата да спаси старото католическо християнство срещу разпространяващите се евангелиски стремежи.
Този Игнациус де Лоайола, който успява да основе в самия себе си ордена на Йезуитите с помощта на онези сили, които имаше благодарение на своя ранен крак и това е интересното който пренася по най-силен начин окултни упражнения на волята в практическия религиозен живот, който всъщност независимо от това, какво становище можем да заемем, за това не става въпрос но който иска по особен величествен начин да защищава делото на Исуса по един чисто материален начин чрез упражнения на волята, иска да защищава по този начин делото на Исуса на Земята и основава този орден на Йезуитите.
към текста >>
И сега, когато проследим тези странни, биещи на очи, величествени явления, ние стигаме до откритието, че същият този марсов дух, за който Ви говорих, който стои на основата на
Вол
теровия живот, че същият този дух е онзи, който упражнявайки свръхсетивни влияния придружава Игнациус де Лоайола от момента, кога то Игнациус де Лоайола е минал през вратата на смъртта.
И сега, когато проследим тези странни, биещи на очи, величествени явления, ние стигаме до откритието, че същият този марсов дух, за който Ви говорих, който стои на основата на Волтеровия живот, че същият този дух е онзи, който упражнявайки свръхсетивни влияния придружава Игнациус де Лоайола от момента, кога то Игнациус де Лоайола е минал през вратата на смъртта.
Игнациус де Лоайола е стоял винаги под влиянието на този марсов дух.
към текста >>
И така се явява блестящият, величествен, гениален описател на царството на духа макар и в образи, които будят съмнение в Емануел Сведенборг, като великата духовна
вол
я на Игнациус де Лоайола се преобрази по този начин.
И така се явява блестящият, величествен, гениален описател на царството на духа макар и в образи, които будят съмнение в Емануел Сведенборг, като великата духовна воля на Игнациус де Лоайола се преобрази по този начин.
към текста >>
Но при кармическите изследвания се беше явило едно такова духовно същество, което участвува в изработването на човешката Карма, каквото беше това, за което Ви говорих по случай разглеждането на
Вол
тер и на Игнациус де Лоайола, същество, което се явяваше като гений на Марс, като дух на Марс.
Но при кармическите изследвания се беше явило едно такова духовно същество, което участвува в изработването на човешката Карма, каквото беше това, за което Ви говорих по случай разглеждането на Волтер и на Игнациус де Лоайола, същество, което се явяваше като гений на Марс, като дух на Марс.
С такива гении, с такива духове ние можем да се запознаем по различен начин. Те са налице тогава именно, когато става въпрос да проведем изследвания, които са насочени към целта да проучим онова, което е дадено на човека физически в земния свят, да го проучим духовно.
към текста >>
Самата моя книга "Философия на свободата", която на английски е преведена под заглавието "Философия на духовната дейност", води в космически разглеждания на човешкия
вол
ев живот.
Аз винаги съм бил близо до това.
Самата моя книга "Философия на свободата", която на английски е преведена под заглавието "Философия на духовната дейност", води в космически разглеждания на човешкия волев живот.
Такива неща са били винаги близки за мене. И въпросите, които сега стоят в областта на задачите на Антропософското Движение, водят до кармически изследвания, макар и да не се изчерпват в това, макар и това може да бъде само една част. И отново, винаги кармически изследвания водят до такива Същества, каквито е този дух на Марс, за който Ви говорих. Ние срещаме обаче такива духовни същества също и тогава, когато предприемаме такива изследвания, за които споменах, че те ще излязат в книгата, която е изработена от д-р Ита Вегман заедно с мене в областта на медицината, която сега е напечатана в нейната първа част. Когато търсим по този начин природопознанието на посвещението, ние стигаме по подобен начин до духове на Меркурий, които застават срещу нас поради това, че духовете на Меркурий играят една особена роля в Кармата на хората.
към текста >>
152.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Това се разигра до момента, когато на Земята стана френската ре
вол
юция.
И на борбата против всичко това, на борбата против тези демонически идоли трябваше да се посветят сега индивидуалностите, които някога бяха на Земята под ръководството на Александър Велики и на Аристотел.
Това се разигра до момента, когато на Земята стана френската революция.
към текста >>
Защото както често пъти съм казвал, когато след едно радостно задо
вол
ително пребиваване заедно трябваше да приключа това, което можеше да бъде направено и разговаряно при едно такова пребиваване заедно.
Това е, обични приятели, което исках да ви развия пред Вашите души с моето сегашно присъствие. Бих искал то да продължи да действува във Вашите души.
Защото както често пъти съм казвал, когато след едно радостно задоволително пребиваване заедно трябваше да приключа това, което можеше да бъде направено и разговаряно при едно такова пребиваване заедно.
Когато антропософите са събрани заедно във физическия живот, те приемат това като тяхна Карма, обаче те остават заедно и когато са пространствено разделени. Така ние искаме да останем съединени в онези знаци, които могат да ни се покажат пред духовните очи, пред духовните уши, когато приемем с пълна сериозност такива неща, каквито на драго сърце бих искал, ако съм бил разбран, да текат през онова, което можах да развия пред Вас, обични приятели, в тези часове.
към текста >>
153.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Има случаи, когато двама души се срещат и положението е действително такова, че единият приема напълно другия в своята
вол
я, в своето сърце.
Вземете двама души, които се срещат някъде. Впечатлението, което те правят един върху друг, може да бъде твърде различно.
Има случаи, когато двама души се срещат и положението е действително такова, че единият приема напълно другия в своята воля, в своето сърце.
Това приемане в сърцето е до висока степен неповлияно от личното впечатление. Хора, които искат да разберат света само с ума, нямат особено голямо разбиране за онова, което съществува вътрешно, защото действително твърде чудесно е, когато виждаме, как един човек застава срещу друг човек. Единият път А приема в своята воля Б така, че казва: и аз самият искам да върша това, което върши. Както му харесва на него, така ми харесва и на мене. Но Б е грозен и ние не можем да разберем, как Б може да се хареса на А.
към текста >>
Единият път А приема в своята
вол
я Б така, че казва: и аз самият искам да върша това, което върши.
Вземете двама души, които се срещат някъде. Впечатлението, което те правят един върху друг, може да бъде твърде различно. Има случаи, когато двама души се срещат и положението е действително такова, че единият приема напълно другия в своята воля, в своето сърце. Това приемане в сърцето е до висока степен неповлияно от личното впечатление. Хора, които искат да разберат света само с ума, нямат особено голямо разбиране за онова, което съществува вътрешно, защото действително твърде чудесно е, когато виждаме, как един човек застава срещу друг човек.
Единият път А приема в своята воля Б така, че казва: и аз самият искам да върша това, което върши.
Както му харесва на него, така ми харесва и на мене. Но Б е грозен и ние не можем да разберем, как Б може да се хареса на А. Видите ли, привлекателността, която Б упражнява върху А не се образува чрез ума, нито чрез впечатленията на сетивата, а чрез дълбоките сили на душата: чрез волята и онова, което от волята преминава в душата, в сърцето на човека. Може другият да е много грозен, той е получил тази грозота в настоящия живот. Това, което свързва двамата, произхожда от онова, което те са преживяли заедно в миналото земно съществувание.
към текста >>
Видите ли, привлекателността, която Б упражнява върху А не се образува чрез ума, нито чрез впечатленията на сетивата, а чрез дълбоките сили на душата: чрез
вол
ята и онова, което от
вол
ята преминава в душата, в сърцето на човека.
Това приемане в сърцето е до висока степен неповлияно от личното впечатление. Хора, които искат да разберат света само с ума, нямат особено голямо разбиране за онова, което съществува вътрешно, защото действително твърде чудесно е, когато виждаме, как един човек застава срещу друг човек. Единият път А приема в своята воля Б така, че казва: и аз самият искам да върша това, което върши. Както му харесва на него, така ми харесва и на мене. Но Б е грозен и ние не можем да разберем, как Б може да се хареса на А.
Видите ли, привлекателността, която Б упражнява върху А не се образува чрез ума, нито чрез впечатленията на сетивата, а чрез дълбоките сили на душата: чрез волята и онова, което от волята преминава в душата, в сърцето на човека.
Може другият да е много грозен, той е получил тази грозота в настоящия живот. Това, което свързва двамата, произхожда от онова, което те са преживяли заедно в миналото земно съществувание. По външния изглед хората вярват, че двамата съвсем не си подхождат. Обаче онова, което те носят в тяхното подсъзнание, събира техните воли. Това се показва често пъти още през времето на детството.
към текста >>
Обаче онова, което те носят в тяхното подсъзнание, събира техните
вол
и.
Но Б е грозен и ние не можем да разберем, как Б може да се хареса на А. Видите ли, привлекателността, която Б упражнява върху А не се образува чрез ума, нито чрез впечатленията на сетивата, а чрез дълбоките сили на душата: чрез волята и онова, което от волята преминава в душата, в сърцето на човека. Може другият да е много грозен, той е получил тази грозота в настоящия живот. Това, което свързва двамата, произхожда от онова, което те са преживяли заедно в миналото земно съществувание. По външния изглед хората вярват, че двамата съвсем не си подхождат.
Обаче онова, което те носят в тяхното подсъзнание, събира техните воли.
Това се показва често пъти още през времето на детството. Колко често пъти някое дете е готово да бъде както "Той", да иска както "Той", да чувствува както "Той". Тогава е налице една кармическа връзка.
към текста >>
Това е единият вид, как хората се срещат в живота; и ако добре обръщаме внимание на този вид срещи, както са правели хората в едно не много далечно минало и както и ние ще вършим същото в едно не много далечно бъдеще, когато погледът ще бъде насочен повече върху вътрешността на човека, тогава в такива случаи ще можем да познаем от начина по който пулсира една
вол
я, че сме прекарали нашия минал земен живот с хора и подсъзнателните душевни сили ще ни подскажат нещо върху това, какво сме прекарали в миналия земен живот заедно със съответните хора.
Това е единият вид, как хората се срещат в живота; и ако добре обръщаме внимание на този вид срещи, както са правели хората в едно не много далечно минало и както и ние ще вършим същото в едно не много далечно бъдеще, когато погледът ще бъде насочен повече върху вътрешността на човека, тогава в такива случаи ще можем да познаем от начина по който пулсира една воля, че сме прекарали нашия минал земен живот с хора и подсъзнателните душевни сили ще ни подскажат нещо върху това, какво сме прекарали в миналия земен живот заедно със съответните хора.
към текста >>
Другият случай е този, че срещаме някой човек, при който не се установява никакво подобно отношение между
вол
ите, а се установява такова отношение, при което меродавно естетическото или умствено впечатление.
Другият случай е този, че срещаме някой човек, при който не се установява никакво подобно отношение между волите, а се установява такова отношение, при което меродавно естетическото или умствено впечатление.
Колко често се случва, че някой А се запознава с някой Б и тогава не говори за него с онзи тон на въодушевление или на отвращение, с който говори за един човек, с който е бил кармически свързан по-рано.
към текста >>
Той може би ще хвали един такъв човек, с който не е свързан кармически, ще го намери за мил, за отличен човек, но той не влиза във
вол
ята, а само в ума, в естетическото чувство.
Той може би ще хвали един такъв човек, с който не е свързан кармически, ще го намери за мил, за отличен човек, но той не влиза във волята, а само в ума, в естетическото чувство.
към текста >>
Ако онова, което двама души упражняват като въздействие един върху друг, прониква чак във
вол
ята, в сърцето, в характера, тогава е налице една кармическа съпринадлежност, тогава двамата са били събрани чрез общи изживявания в миналия земен живот.
Това е вторият вид, по който се срещаме с хора.
Ако онова, което двама души упражняват като въздействие един върху друг, прониква чак във волята, в сърцето, в характера, тогава е налице една кармическа съпринадлежност, тогава двамата са били събрани чрез общи изживявания в миналия земен живот.
Ако от един човек излиза един импулс, който прониква само до ума, до естетическото чувство, така че този човек само ни харесва или не ни харесва, тогава няма нещо, което Луната е направила, а което Слънцето прави едва в настоящето и което ще намери едно продължение едва в бъдещето. Така щото чрез едно смислено разглежда не на човека ние можем да стигнем до там, да чувствуваме, къде са налице кармически връзки.
към текста >>
Този ще бъде пътят на хората в бъдещето: хората ще трябва първо да си усвоят едно тънко чувство за това, за да може да бъде изживяна тяхната
вол
я в срещата на един друг човек, така че да чувствуват този човек.
Аз казах, че великите регистратори, лунните Същества нанасят съдбата; обаче в момента, когато посветеният среща един човек, с когото е бил кармически свързан в миналия земен живот, той е озарен като от светлината на пълната луна от записванията направени за другия човек, с който той е свързан кармически. Това, което ние мислим и вършим в настоящето, то не ни говори, обаче след определено време, след не толкова продължително време онова, което сме направили, което е зарегистрирано на Луната, става говорещо и живо. Акашовите образи са живи образи: когато срещате съдържанието на един минал земен живот, вие се научавате да познавате самия себе си и да познавате един друг човек. Общото от миналия земен живот отново оживява; ето защо не е никак чудно, че ние можем да чуваме да говори това оживяващо отново от вътрешността на другия човек. Ние сме вътрешно заедно с онова, с което сме били заедно в миналия земен живот.
Този ще бъде пътят на хората в бъдещето: хората ще трябва първо да си усвоят едно тънко чувство за това, за да може да бъде изживяна тяхната воля в срещата на един друг човек, така че да чувствуват този човек.
В една епоха, която ще дойде след 7,000 до 9,000 години, всички хора на Земята ще чуват да им говорят вътрешно другите хора, с които са свързани кармически.
към текста >>
154.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Поз
вол
ете ми да започна с едно антропософско обяснение, за да се върна накрая с няколко думи към онова, което беше замислено с Коледното Тържество /Коледното Събрание/.
Позволете ми да започна с едно антропософско обяснение, за да се върна накрая с няколко думи към онова, което беше замислено с Коледното Тържество /Коледното Събрание/.
към текста >>
При единия вид среща веднага добиваме чувството или получаваме това чувство, след като после сме се запознали с един човек или с едно събитие а именно чувството, което приемаме в нашата
вол
я.
Това може да бъде също някое събитие, към което ние се движим. Тук трябва да се вземе под внимание всичко, което е свързано със съдбата. Ние ще открием, че тук има голяма разлика в земния живот между единия вид изживявания и другия. Ние можем да се срещнем с един човек в живота по два начина.
При единия вид среща веднага добиваме чувството или получаваме това чувство, след като после сме се запознали с един човек или с едно събитие а именно чувството, което приемаме в нашата воля.
Ние се запознаваме с човека; това, което той е, което върши общо с нас, е така, че ние го чувствуваме в самите нас проявяващо се в нашата воля, че искаме преди всичко да мислим така, както той мисли, да чувствуваме, както той чувствува, да искаме както той иска. Да, ние чувствуваме: този човек започва да проявява сила в самите нас. Ние го чувствуваме вътре в нас. Той възбужда нещо в нашата вътрешност, което идва от него, което обаче все пак живее в нашата воля, което от волята прониква нашето чувство, нашата душа. Даже по този начин ние се научаваме да познаваме по-добре самите себе си, като чувствуваме по отношение на нашата воля и на свързаното по-дълбоко с волята чувство: този човек не е само тук, за да действува отвън върху нас, а той раздвижва и подбужда нещо в нас, което се намира в самите нас.
към текста >>
Ние се запознаваме с човека; това, което той е, което върши общо с нас, е така, че ние го чувствуваме в самите нас проявяващо се в нашата
вол
я, че искаме преди всичко да мислим така, както той мисли, да чувствуваме, както той чувствува, да искаме както той иска.
Това може да бъде също някое събитие, към което ние се движим. Тук трябва да се вземе под внимание всичко, което е свързано със съдбата. Ние ще открием, че тук има голяма разлика в земния живот между единия вид изживявания и другия. Ние можем да се срещнем с един човек в живота по два начина. При единия вид среща веднага добиваме чувството или получаваме това чувство, след като после сме се запознали с един човек или с едно събитие а именно чувството, което приемаме в нашата воля.
Ние се запознаваме с човека; това, което той е, което върши общо с нас, е така, че ние го чувствуваме в самите нас проявяващо се в нашата воля, че искаме преди всичко да мислим така, както той мисли, да чувствуваме, както той чувствува, да искаме както той иска.
Да, ние чувствуваме: този човек започва да проявява сила в самите нас. Ние го чувствуваме вътре в нас. Той възбужда нещо в нашата вътрешност, което идва от него, което обаче все пак живее в нашата воля, което от волята прониква нашето чувство, нашата душа. Даже по този начин ние се научаваме да познаваме по-добре самите себе си, като чувствуваме по отношение на нашата воля и на свързаното по-дълбоко с волята чувство: този човек не е само тук, за да действува отвън върху нас, а той раздвижва и подбужда нещо в нас, което се намира в самите нас. Този е единият начин, по който срещаме съдбовно хора в живота.
към текста >>
Той възбужда нещо в нашата вътрешност, което идва от него, което обаче все пак живее в нашата
вол
я, което от
вол
ята прониква нашето чувство, нашата душа.
Ние можем да се срещнем с един човек в живота по два начина. При единия вид среща веднага добиваме чувството или получаваме това чувство, след като после сме се запознали с един човек или с едно събитие а именно чувството, което приемаме в нашата воля. Ние се запознаваме с човека; това, което той е, което върши общо с нас, е така, че ние го чувствуваме в самите нас проявяващо се в нашата воля, че искаме преди всичко да мислим така, както той мисли, да чувствуваме, както той чувствува, да искаме както той иска. Да, ние чувствуваме: този човек започва да проявява сила в самите нас. Ние го чувствуваме вътре в нас.
Той възбужда нещо в нашата вътрешност, което идва от него, което обаче все пак живее в нашата воля, което от волята прониква нашето чувство, нашата душа.
Даже по този начин ние се научаваме да познаваме по-добре самите себе си, като чувствуваме по отношение на нашата воля и на свързаното по-дълбоко с волята чувство: този човек не е само тук, за да действува отвън върху нас, а той раздвижва и подбужда нещо в нас, което се намира в самите нас. Този е единият начин, по който срещаме съдбовно хора в живота.
към текста >>
Даже по този начин ние се научаваме да познаваме по-добре самите себе си, като чувствуваме по отношение на нашата
вол
я и на свързаното по-дълбоко с
вол
ята чувство: този човек не е само тук, за да действува отвън върху нас, а той раздвижва и подбужда нещо в нас, което се намира в самите нас.
При единия вид среща веднага добиваме чувството или получаваме това чувство, след като после сме се запознали с един човек или с едно събитие а именно чувството, което приемаме в нашата воля. Ние се запознаваме с човека; това, което той е, което върши общо с нас, е така, че ние го чувствуваме в самите нас проявяващо се в нашата воля, че искаме преди всичко да мислим така, както той мисли, да чувствуваме, както той чувствува, да искаме както той иска. Да, ние чувствуваме: този човек започва да проявява сила в самите нас. Ние го чувствуваме вътре в нас. Той възбужда нещо в нашата вътрешност, което идва от него, което обаче все пак живее в нашата воля, което от волята прониква нашето чувство, нашата душа.
Даже по този начин ние се научаваме да познаваме по-добре самите себе си, като чувствуваме по отношение на нашата воля и на свързаното по-дълбоко с волята чувство: този човек не е само тук, за да действува отвън върху нас, а той раздвижва и подбужда нещо в нас, което се намира в самите нас.
Този е единият начин, по който срещаме съдбовно хора в живота.
към текста >>
Той също среща в живота някой човек: докато за обикновения човек съществува само вътрешното чувство, че той приема другия човек в своята
вол
я, не съди за него според външното впечатление, за посветения настъпва това, че за него става фактически видимо онова, което е било минали земни съществувания на личностите, с които се среща.
Онова, което може да се опише по този начин, може да бъде още задълбочено, когато се опитаме да го опишем с помощта на науката на посвещението. Досега аз го описах така, че обърнах вниманието Ви върху факта, как онова, което започва да се раздвижва в нас при запознанства от първия род, а това, което лунните Същества са ни оставили да прочетем в техните книги, преди да слезем на Земята. Посветеният възприема онова, което среща по този начин в живота, също и под една друга форма.
Той също среща в живота някой човек: докато за обикновения човек съществува само вътрешното чувство, че той приема другия човек в своята воля, не съди за него според външното впечатление, за посветения настъпва това, че за него става фактически видимо онова, което е било минали земни съществувания на личностите, с които се среща.
Тогава се явява не само този физически човек с неговите духовно-душевни съдържания, а зад него се явява като сянка миналият земен живот, може би няколко минали земни съществувания. Посветеният се запознава с един друг човек така, че пред него застава за духовно-душевното виждане цяла редица от хора. Заедно с едно запознанство той се запознава с цяла редица личности, които застават така обективно пред него, както пред него стои обективно физическият човек, с който се запознава. В цивилизации, в които хората още са предчувствували подобни неща, те са ги рисували. Помислете само, че съществуват стари картини, в които виждате една човешка форма, зад нея една втора по-висока, зад тази втората една трета малко по-висока.
към текста >>
С това разбиране, с това убеждение а за това убеждение ще се касае предимно в Антропософското Общество с това убеждение бих искал да отговоря най-сърдечно на приветствието, което ми бе отправено чрез д-р Колиско след Коледното Тържество, след като за първи път съм отново между Вас, бих искал да отговоря с един също така сърдечен поздрав, така щото поздрав да кажа, сърце на сърце да каже: ние искаме да действуваме съвместно с духа, който бе замислен с Коледното Тържество, така, че действуващият импулс на това Коледно Тържество да не престане никога между антропософите, които се стремят да познаят правилно условията на антропософския живот; искаме, щото чрез този антропософски стремеж тържеството в Дорнах да получи все повече и повече своето истинско съдържание; искаме, щото чрез онова, което антропософите ще направят от него навсякъде в света, това тържество в Дорнах да не престане никога да живее; искаме, щото духът, който бе призован там, да просъществува винаги там чрез добрата
вол
я, чрез проникващото разбиране на членовете, чрез тяхната отдайност за Антропософията и за антропософския живот.
Ако това бъде разбрано, тогава може би чрез този опит ще стане възможно, в съвместната работа от всички места с онова, което трябва да изхожда от Дорнах, през Антропософското Общество да протече истински антропософски живот.
С това разбиране, с това убеждение а за това убеждение ще се касае предимно в Антропософското Общество с това убеждение бих искал да отговоря най-сърдечно на приветствието, което ми бе отправено чрез д-р Колиско след Коледното Тържество, след като за първи път съм отново между Вас, бих искал да отговоря с един също така сърдечен поздрав, така щото поздрав да кажа, сърце на сърце да каже: ние искаме да действуваме съвместно с духа, който бе замислен с Коледното Тържество, така, че действуващият импулс на това Коледно Тържество да не престане никога между антропософите, които се стремят да познаят правилно условията на антропософския живот; искаме, щото чрез този антропософски стремеж тържеството в Дорнах да получи все повече и повече своето истинско съдържание; искаме, щото чрез онова, което антропософите ще направят от него навсякъде в света, това тържество в Дорнах да не престане никога да живее; искаме, щото духът, който бе призован там, да просъществува винаги там чрез добрата воля, чрез проникващото разбиране на членовете, чрез тяхната отдайност за Антропософията и за антропософския живот.
към текста >>
155.
Указания за езотеричното обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Докато лекциите в част четвърта и пета, с едно означено изключение, са допълнително записани от участниците, понеже при езотеричните часове не се е поз
вол
явало воденето на бележки.
Текстът на упражненията и мантрите в настоящето издание са дадени писмено от самия Рудолф Щайнер.
Докато лекциите в част четвърта и пета, с едно означено изключение, са допълнително записани от участниците, понеже при езотеричните часове не се е позволявало воденето на бележки.
По-точни сведения за съдържанието и писмените документи са дадени в послесловието на издателя.
към текста >>
156.
Предговор към българското издание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Без да отчитат промените в човешкото съзнание, книгите на авторите-теософи са написани на сим
вол
ичен език, инстинктивно възприеман от древното безазово съзнание, но напълно неразбираем за съвременния интелект.
Указанията са давани на Езотерично училище през годините 1906-1909, когато духовният живот в Европа е бил под силното влияние на теософията - упадъчна форма на великите за времето си древни индуски учения.
Без да отчитат промените в човешкото съзнание, книгите на авторите-теософи са написани на символичен език, инстинктивно възприеман от древното безазово съзнание, но напълно неразбираем за съвременния интелект.
За да ги направи разбираеми за съвременното съзнание, Рудолф Щайнер е започнал да прави тълкуване на «Светлина по пътя» от Мейбъл Колинс и на «Гласът на мълчанието» от Елена Блаватска. Само е започнал, не е продължил, защото междувременно напълно е изчезнал интересът към тези произведения и към теософията изобщо. В българското издание тези две глави от книгата са изоставени. Вместо тях са прибавени две лекции на Рудолф Щайнер от 1992 година: «Древни и съвременни методи на посвещение», която направо обосновава изоставянето на посочените глави, и «Изследване на свръхсетивните светове», в която най-пълно е развит въпросът за медитацията - такава, каквато е най-подходяща за съвременното съзнание. Затова може да се препоръча упражненията, дадени в книгата, да се правят под осветлението на тази лекция.
към текста >>
157.
Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Така е произлязло окото, така е възникнало ухото - от неоформени, неутрални органи, които най-напред не са поз
вол
явали да проникне в тях сетивният свят, и по-късно само бавно са се отворили.
Там човек трябва да ги намери и да ги схване, като развие своите собствени духовни сили, както схваща математиката, когато се стреми да развие силите на своя интелект. Нашият интелект, който ни служи да схващаме законите на сетивния свят, се носи от един специален орган, от мозъка. За схващане законите на духовните светове ние също така имаме нужда от съответните органи. Как са се развили нашите физически органи? - Като върху тях са работили външни сили: силите на Слънцето, силите на звука.
Така е произлязло окото, така е възникнало ухото - от неоформени, неутрални органи, които най-напред не са позволявали да проникне в тях сетивният свят, и по-късно само бавно са се отворили.
Така ще се отворят и нашите духовни органи, ако върху тях работят съответните сили.
към текста >>
Живи, вътрешно подредени картини и цветове свободно витаели наоколо в пространството като израз на удо
вол
ствие и неудо
вол
ствие, на симпатия и антипатия.
Кои са силите, които нахлуват към нашите сега все още смътни духовни органи? През деня в астралното тяло на днешния човек нахлуват такива сили, които противодействат на неговото развитие, които даже унищожават такива органи, които то е притежавало преди пробуждането на ясното дневно съзнание. Преди това човекът е възприемал астралните впечатления непосредствено. Околният свят му е говорел чрез образи, чрез изразните средства на астралния свят.
Живи, вътрешно подредени картини и цветове свободно витаели наоколо в пространството като израз на удоволствие и неудоволствие, на симпатия и антипатия.
След това тези цветове сякаш се уталожили и наслагали по повърхността на нещата, предметите придобили твърди очертания. Такъв процес се е развивал, когато човешкото тяло е ставало по-твърдо и по-организирано. Когато неговите очи напълно се отварят за физическата светлина, когато пред духовния свят се спуска булото на Майя, тогава астралното тяло на човека започва да получава впечатления от околния свят чрез физическото и етерното тяло и от своя страна ги препраща на Аза, откъдето те навлизат в съзнанието на човека. С това астралното тяло бива постоянно заето, постоянно в действие. Но това, което сега работи в него, не са ваятелни, не са градивни сили съответстващи на неговата природа.
към текста >>
Човечеството се движи към тази цел, натам го ръководят неговите учители, водачи, великите посветени, сим
вол
ът на които също е змията.
Човечеството се движи към тази цел, натам го ръководят неговите учители, водачи, великите посветени, символът на които също е змията.
Това е възпитаване към свобода, затова е бавно и трудно. Великите посветени, така да се каже, биха могли да улеснят задачата за себе си и за човеците, като така обработят астралното тяло през нощта, когато то е свободно, че да му внедрят астралните органи отвън. Ала това би било въздействие върху сънищното съзнание на човека и намеса в сферата на неговата свобода. Тогава най-висшият принцип на човека - волята, никога нямаше да се развие. Затова те последователно, на степени, стъпка по стъпка водят човека.
към текста >>
Тогава най-висшият принцип на човека -
вол
ята, никога нямаше да се развие.
Човечеството се движи към тази цел, натам го ръководят неговите учители, водачи, великите посветени, символът на които също е змията. Това е възпитаване към свобода, затова е бавно и трудно. Великите посветени, така да се каже, биха могли да улеснят задачата за себе си и за човеците, като така обработят астралното тяло през нощта, когато то е свободно, че да му внедрят астралните органи отвън. Ала това би било въздействие върху сънищното съзнание на човека и намеса в сферата на неговата свобода.
Тогава най-висшият принцип на човека - волята, никога нямаше да се развие.
Затова те последователно, на степени, стъпка по стъпка водят човека. Давано е посвещение в мъдрост, посвещение в чувство, посвещение във воля. Истинското християнство е обобщение на всичките степени на посвещение. Посвещението на древността е предизвестието, подготовката. Новият човек бавно и постепенно се освобождава от своя посветител, от своя гуру.
към текста >>
Давано е посвещение в мъдрост, посвещение в чувство, посвещение във
вол
я.
Това е възпитаване към свобода, затова е бавно и трудно. Великите посветени, така да се каже, биха могли да улеснят задачата за себе си и за човеците, като така обработят астралното тяло през нощта, когато то е свободно, че да му внедрят астралните органи отвън. Ала това би било въздействие върху сънищното съзнание на човека и намеса в сферата на неговата свобода. Тогава най-висшият принцип на човека - волята, никога нямаше да се развие. Затова те последователно, на степени, стъпка по стъпка водят човека.
Давано е посвещение в мъдрост, посвещение в чувство, посвещение във воля.
Истинското християнство е обобщение на всичките степени на посвещение. Посвещението на древността е предизвестието, подготовката. Новият човек бавно и постепенно се освобождава от своя посветител, от своя гуру. Първоначално посвещението е ставало в напълно трансово съзнание, но е било съоръжено със средствата да отпечатва във физическото тяло спомените за това, което се е случвало вън от физическото тяло. Затова е било необходимо заедно с астралното тяло да се отдели и етерното тяло, което е носител на паметта.
към текста >>
В една велика и всемогъща личност, в носителя на най-висшия обединяващ принцип на Словото, което е израз и проява на скрития Отец, което е негова манифестация, което като прие човешки образ стана Син Човешки и можа да стане представител на цялото човечество, обединителна връзка на всички Азове: в Христос, в Духа на живота, в Обединителя навеки, се извърши исторически - същевременно и сим
вол
ично - посвещението на цялото човечество на степента на чувството, на сърцето.
По-късно от тъмнината на мистериите посвещението излиза в най-ясната дневна светлина.
В една велика и всемогъща личност, в носителя на най-висшия обединяващ принцип на Словото, което е израз и проява на скрития Отец, което е негова манифестация, което като прие човешки образ стана Син Човешки и можа да стане представител на цялото човечество, обединителна връзка на всички Азове: в Христос, в Духа на живота, в Обединителя навеки, се извърши исторически - същевременно и символично - посвещението на цялото човечество на степента на чувството, на сърцето.
Това събитие съдържаше такава мощ, че можеше да оказва силно въздействие на всеки отделен човек, който го следваше в живота си, чак до неговата физика, до появата на стигми, на белези от рани, до най-пронизващите болки. Всички чувства най-дълбоко бяха разтърсени. Произлезе такава интензивност на чувстването, каквато никога не е заливала света с такива могъщи вълни. В посвещението на божествената любов на кръста стана пожертването на Аза за всички. Физическият израз на Аза - кръвта изтече в името на любовта към човечеството и това подейства така, че хиляди се устремиха към това посвещение, към тази смърт и с любов и ентусиазъм оставиха да бъде пролята кръвта им за човечеството.
към текста >>
Те направиха човеците зрели за Посвещението на
Вол
ята.
В посвещението на божествената любов на кръста стана пожертването на Аза за всички. Физическият израз на Аза - кръвта изтече в името на любовта към човечеството и това подейства така, че хиляди се устремиха към това посвещение, към тази смърт и с любов и ентусиазъм оставиха да бъде пролята кръвта им за човечеството. Никога не е било достатъчно подчертавано, колко много кръв е пролята по този начин; това вече не достига до съзнанието на хората, също и в теософските кръгове. Но вълните на въодушевлението, които се вляха и въздигнаха в тази изтичаща кръв, изпълниха своята задача. Те станаха мощни дарители на импулси.
Те направиха човеците зрели за Посвещението на Волята.
към текста >>
158.
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В посоченото по-горе време напълно по свободна
вол
я човек трябва да опразни душата си от обикновеното, от всекидневното протичане на мислите и по собствена инициатива да придвижи и настани в средището на душата си определена мисъл.
Първото условие е усвояването на съвършено ясно мислене. За тази цел човек трябва да се освободи от блуждаенето на мислите - макар само за съвсем кратко време от деня, около пет минути на ден (колкото повече, толкова по-добре). Човек трябва да стане господар в своя мисловен свят. Той не е господар, когато външни обстоятелства - професия, някаква традиция, обществени отношения, дори самата принадлежност към известна народност, когато дневна програма, известни задължения и пр., и пр. определят дали той ще има една или друга мисъл и как ще я развие.
В посоченото по-горе време напълно по свободна воля човек трябва да опразни душата си от обикновеното, от всекидневното протичане на мислите и по собствена инициатива да придвижи и настани в средището на душата си определена мисъл.
Не бива да се мисли, че тя трябва да е някаква забележителна или интересна мисъл. Това, което трябва да се постигне в духовно отношение, се постига даже по-добре, ако в началото човек се постарае да избере по възможност най-неинтересна и най-незначителна мисъл. По този начин повече се възбужда самодейната сила на мисленето, за която става въпрос, докато една интересна мисъл сама грабва и увлича мисленето. По-добре е, ако това условие за контрол на мисленето бъде предприето с една топлийка, отколкото с Наполеон Велики. Човек си казва: Сега аз тръгвам от тази мисъл и по своя собствена инициатива присъединявам към нея всичко, което по същество може да се свърже с нея.
към текста >>
В третия месец като ново упражнение нека се постави в центъра на живота изграждането на известно спокойствие и уравновесеност относно люшкането между удо
вол
ствие и страдание, между радост и скръб; състоянието «ликуващ до небесата, печален до смърт» трябва съзнателно да бъде заместено с равномерно настроение.
В третия месец като ново упражнение нека се постави в центъра на живота изграждането на известно спокойствие и уравновесеност относно люшкането между удоволствие и страдание, между радост и скръб; състоянието «ликуващ до небесата, печален до смърт» трябва съзнателно да бъде заместено с равномерно настроение.
Човек би трябвало да внимава да не бъде завладяван от прекомерна радост, никаква скръб да не го поваля, никаква житейска случка да не го увлича в безмерен гняв или раздразнение, никакво очаквано събитие да не го изпълва със страх или тревога, в никакво положение да не загубва самообладание и пр. Не би трябвало да се опасява, че такова упражнение ще го направи трезв и беден на преживявания; по-скоро веднага ще забележи, че на мястото на това, което предшества това упражнение, сега се появяват по-ярки, по-избистрени качества на душата; преди всичко чрез фино самонаблюдение човек един ден ще може да усети вътрешен покой в тялото си; нека както при горните две упражнения да влее това спокойствие в тялото си, като го излъчва от сърцето към ръцете, към краката и най-после към главата. Естествено в този случай това не може да се прави след всяко отделно упражнение, тъй като всъщност човек няма работа с едно единствено упражнение, а с продължително наблюдение на своя вътрешен душевен живот. Всеки ден най-малко веднъж на ден трябва да се извиква това спокойствие пред душата и тогава да се предприема упражнението за излъчването от сърцето. С упражненията от първия и втория месец човек да се отнася също така, както в продължение на втория месец се е отнасял с упражнението от първия месец.
към текста >>
Човек специално ще забележи, че напълно изчезва всякакво недо
вол
ство от събитията и съществата в света.
През шестия месец да се опита системно и в правилно подреждане отново и отново да извършва всичките пет упражнения. По този начин постепенно се изгражда прекрасно равновесие на душата.
Човек специално ще забележи, че напълно изчезва всякакво недоволство от събитията и съществата в света.
Душата се завладява от едно примиряващо всичките преживявания настроение, което в никакъв случай не е безразличие и безучастност, а напротив, сега то прави човека способен наистина по-добре и по-успешно да работи в света. Разкрива се спокойно разбиране за нещата, които по-рано са били напълно заключени за душата. Самата походка и жестовете на човека се променят под влиянието на такива упражнения и някой ден той може да забележи, че даже неговият почерк е добил друг характер; тогава може да си каже, че е в състояние да постигне първото кълнче по пътя нагоре. Още веднъж трябва да се подчертаят две неща:
към текста >>
Езотерикът не прави доброто, за да бъде смятан за добър, а защото постепенно осъзнава, че само доброто движи е
вол
юцията напред, докато злото, неразумността и грозното поставят препятствия по пътя на е
вол
юцията.
Първо, че споменатите шест упражнения парализират лошото влияние, което могат да имат други окултни упражнения, така че остава само благотворното влияние. И второ, че всъщност те единствени осигуряват положителните резултати от медитацията и концентрацията. Само добросъвестното изпълнение на обичайния морал не е достатъчно за езотерика, тъй като този морал може да бъде много егоистичен, ако човек си каже: Аз искам да бъда добър, за да бъда смятан за добър.
Езотерикът не прави доброто, за да бъде смятан за добър, а защото постепенно осъзнава, че само доброто движи еволюцията напред, докато злото, неразумността и грозното поставят препятствия по пътя на еволюцията.
към текста >>
159.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и
вол
еви импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора.
Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и волеви импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора.
Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр. Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота. Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил.
към текста >>
Например, ако някой най-дълбоко в себе си има скритото желание, в него да преобладават добрите качества, то в моментите на самонаблюдение това желание ще му изиграе такава игра, че няма да му поз
вол
и да получи истинско познание за себе си.
Един древен посветен многократно изтъквал пред учениците си: Вие ще имате познание за безсмъртието на душата едва тогава, когато с еднаква готовност приемете както тази душа да бъде унищожена след смъртта, така и тя да живее вечно. Докато желаете да живеете вечно, вие няма да добиете представа за състоянието след смъртта. - Както в този важен случай, така е с всички истини. Докато човек има и най-малкото желание нещата да бъдат така или иначе, за него няма да изгрее чистата ясна светлина на Истината.
Например, ако някой най-дълбоко в себе си има скритото желание, в него да преобладават добрите качества, то в моментите на самонаблюдение това желание ще му изиграе такава игра, че няма да му позволи да получи истинско познание за себе си.
към текста >>
160.
Две общо дадени главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Трябва да се спазват приблизително следните съотношения: Времето за вдишване е произ
вол
но, всеки го определя според своите сили.
Трябва да се спазват приблизително следните съотношения: Времето за вдишване е произволно, всеки го определя според своите сили.
Издишването трябва да трае два пъти по-дълго от вдишването и задържането на дъха да е три пъти по-дълго от вдишването. Например ако за вдишването се употребят две секунди, тогава за издишването се падат четири секунди, за задържането на дишането шест секунди. Това вдишване, издишване и задържане се повтаря четири пъти.
към текста >>
Er will - Той иска (Той проявява
вол
ята си).
Er will - Той иска (Той проявява волята си).
към текста >>
При «Той иска» «Той» означава «Бог», в чиято
вол
я поставяме цялото наше същество.
В горепосоченото «То мисли» това «То» е «Общото световно мислене» и в нашите думи трябва да го изживяваме безлично. При «Тя чувства» «Тя» означава «Световната душа», тоест не трябва да чувстваме това лично, а безлично, в смисъла на Световната душа.
При «Той иска» «Той» означава «Бог», в чиято воля поставяме цялото наше същество.
към текста >>
«Ich will» - «Аз искам (аз действам
вол
ево)»
«Ich will» - «Аз искам (аз действам волево)»
към текста >>
Вдишване: произ
вол
но в горния смисъл
Вдишване: произволно в горния смисъл
към текста >>
161.
Обяснения към двете предходни главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Някога не е било възможно това «Аз съм» да бъде вътрешно осмислено, почувствано и
вол
ево назовано (
вол
ирано).
Фактически в това изречение се намира цялата тайна на съвременното човешко съществуване. Такова изречение може да се мисли, да се чувства и да се осъществява само от същество, което има такава фигура и такъв външен образ както днешния земен човек. При такова същество образът така е трябвало да се изгради, че всички действащи в тялото сили да се насочат към формата, която се превръща отпред в сводестото чело. Това сводесто, изпъкнало напред чело и «Аз съм» си принадлежат. В по-ранните времена на развитие човешката фигура е минала през една степен, при която този образ още не е бил насочен напред към оформянето на такова чело.
Някога не е било възможно това «Аз съм» да бъде вътрешно осмислено, почувствано и волево назовано (волирано).
Ще бъде обаче съвсем невярно, ако се вярва, че описаната форма на тялото (фигурата) е породила «Аз съм». Това «Аз съм» е съществувало и преди, само че още не е могло да се изрази в една съответстваща му форма. Както то се проявява сега в телесната фигура на човека, така по-рано се е изразявало в духовния свят. И тъкмо тази сила на «Аз съм», която в дадена епоха на далечното минало се съединява с онова човешко тяло, което още не е имало днешната форма на челото, точно тази сила на «Аз съм» довежда предишната фигура до образуването на съвременното чело. От там се получава, че чрез известно потопяване в «Аз съм» човек може да усети в себе си силата, която го е изградила в днешната му форма.
към текста >>
И на
вол
ята се придава сила, като че ли посочената мисъл я прониква с топлина, която я прави енергична.
Ако има това търпение, след известно време ще забележи, как в него изгрява една мисъл, която не е просто мисъл на обикновеното мислене, а е една проникната със сила жива мисъл. Той може да си каже: Както е жива тази моя мисъл, така трябва да е жива силата, която се намира в зародиша на растението и изгражда органите на неговото тяло. - Скоро тази мисъл така ще се очертае, като че ли излъчва светлина. В това вътрешно излъчване на светлина човек се чувства весел, щастлив и жизнерадостен. Прониква го едно чувство, което може да се означи само като «радостна любов към творчески живот».
И на волята се придава сила, като че ли посочената мисъл я прониква с топлина, която я прави енергична.
Всичко това човек може да поеме от описаното правилно потъване в «Аз съм». Той постепенно ще осъзнае, че по този начин в него се ражда интелектуална, душевна и морална сила от по-висш разряд и че той встъпва във все по-съзнателно отношение с един по-висш свят.
към текста >>
Когато езотеричният ученик напълно се потопи и потъне с мисъл, чувство и
вол
я в «То мисли» и при това концентрира съзнанието си в областта на ларинкса, тогава той изживява творческата душевна сила, която действайки от висшите светове се проявява в сътворяването на органите на говора.
Втори такъв израз е «То мисли». Това «То мисли» по подобен начин, както току-що беше описано за «Аз съм», изразява силата, чрез която от висшите светове е изградена формата на човешкия орган на говора. Когато мисленето някога не се е изживявало в човешко тяло, а още в един по-висш душевен свят, тогава оттам то е действало, за да вчлени в човешкото тяло все още несъществуващия орган на говора.
Когато езотеричният ученик напълно се потопи и потъне с мисъл, чувство и воля в «То мисли» и при това концентрира съзнанието си в областта на ларинкса, тогава той изживява творческата душевна сила, която действайки от висшите светове се проявява в сътворяването на органите на говора.
Когато има отбелязаното по-горе търпение и постоянство, той ще изживее как от «То мисли» излизат лъчения, които са като изходната точка на една духовна музикална хармония и които го изпълват с чувство на свято благоговение и същевременно с една сила, която му казва: «Това, което аз като човек искам, постепенно ще става все по-мъдро». Той ще придобие предчувствие за онази сила, която като божествено-духовна сила тече през Вселената и подрежда всички неща по маса, число и тежест.
към текста >>
Четвъртото изречение е «Той иска (проявява
вол
я за действие)».
Четвъртото изречение е «Той иска (проявява воля за действие)».
Чрез силата на този израз в най-далечното минало човешкото тяло за пръв път е било излъчено от неговото обкръжение, като самостоятелно същество.
към текста >>
Ако се потопи в този израз с цялото си мислене, чувство и
вол
я и при това концентрира съзнанието си върху цялата си кожа, езотеричният ученик постепенно ще се пренесе във висшите творчески сили на «Той иска (
вол
ира, действа)».
Преди тази сила да действа върху него от висшите душевни светове, човешкото тяло още не е било затворено от всички страни с кожа, а потоци вещества от всички страни са се вливали и изтичали от него; то не е имало собствен живот, а е живеело с живота на своето обкръжение. Разбира се, това обкръжение е било съвсем различно от днешното земно обкръжение.
Ако се потопи в този израз с цялото си мислене, чувство и воля и при това концентрира съзнанието си върху цялата си кожа, езотеричният ученик постепенно ще се пренесе във висшите творчески сили на «Той иска (волира, действа)».
Това са онези сили на свръхсетивния свят, чрез които са били дадени формата и образът на сетивните неща. Ако прояви достатъчно постоянство при вътрешното изживяване на тази мисъл ученикът ще почувства, като че ли се е издигнал над сетивно-телесното съществуване и гледа надолу в полето на сетивното творчество, за да действа върху това поле съответно на придобитите в духовния свят божествени мисли. Силата, която произтича от тази мисъл, е тази на блаженото пренасяне в чистата духовност и придобивката на съзнанието е, че от висшите области може да се донесе на този сетивен свят това, от което той се нуждае.
към текста >>
«Er - Той» е думата-сила за Световната
вол
я, за Световния Дух, чиято
вол
я действа сама по себе си, докато човешката
вол
я се подбужда към действие от външния свят.
«Er - Той» е думата-сила за Световната воля, за Световния Дух, чиято воля действа сама по себе си, докато човешката воля се подбужда към действие от външния свят.
Този «Er - Той» е творящата първична сила на света.
към текста >>
162.
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици
GA_245 Указания за езотеричното обучение
(Светлина - сим
вол
на божествена мъдрост; топлина - сим
вол
на божествена любов.)»
Вечер: «През целия ден получавах впечатления от фи-зическо-сетивния външен свят и си съставях представи за тях. През нощта няма да имам такива впечатления; ще бъда в духовния свят. Сега ще си представя свръхсетивния свят в сетивни картини, за да ме въведат тези сетивни картини лека-полека в този свръхсетивен свят. Представям си, че пространството около мене е изпълнено от свръхсетивна светлина, като че ли едно море от светлина сияе в различни цветове и в него текат потоци топлина; един от тези топлинни потоци се влива в моето сърце.
(Светлина - символ на божествена мъдрост; топлина - символ на божествена любов.)»
към текста >>
В сим
вол
и се изживява съдържанието на светлина, на топлина; тогава:
В символи се изживява съдържанието на светлина, на топлина; тогава:
към текста >>
Този сим
вол
ми показва
Този символ ми показва
към текста >>
Смисъла на този сим
вол
.
Смисъла на този символ.
към текста >>
Моята
вол
я.
Моята воля.
към текста >>
Погледни тоз сим
вол
:
Погледни тоз символ:
към текста >>
В тоз сим
вол
Стои моето мислене,
В тоз символ Стои моето мислене,
към текста >>
Стои моята
вол
я,
Стои моята воля,
към текста >>
На цялото битие могъщия сим
вол
.
На цялото битие могъщия символ.
към текста >>
Сила във
вол
ята:
Сила във волята:
към текста >>
Каквото в този сим
вол
Каквото в този символ
към текста >>
163.
Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите (дневни мантри)
GA_245 Указания за езотеричното обучение
вол
ята на моя Аз улавя
волята на моя Аз улавя
към текста >>
Твоята същност да проникне моята
вол
я,
Твоята същност да проникне моята воля,
към текста >>
164.
Други мантри - медитации
GA_245 Указания за езотеричното обучение
И чувство и
вол
я,
И чувство и воля,
към текста >>
С добра
вол
я за Духа
С добра воля за Духа
към текста >>
Чрез мъдрост и любов, чрез
вол
евата сила,
Чрез мъдрост и любов, чрез волевата сила,
към текста >>
Със силата на моята
вол
я.
Със силата на моята воля.
към текста >>
Мантра-медитация, която обхваща
вол
ята
Мантра-медитация, която обхваща волята
към текста >>
[6] Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща
вол
ята» за медитацията «Победоносен Дух... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище».
[6] Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща волята» за медитацията «Победоносен Дух... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище».
В един наличен текст тя се нарича също «Молба за силна воля». Според два налични еднакви текста последният ред на тази мантра е «...да бликне кат извор». А не «блика кат извор», както е в първото издание.
към текста >>
В един наличен текст тя се нарича също «Молба за силна
вол
я».
[6] Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща волята» за медитацията «Победоносен Дух... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище».
В един наличен текст тя се нарича също «Молба за силна воля».
Според два налични еднакви текста последният ред на тази мантра е «...да бликне кат извор». А не «блика кат извор», както е в първото издание.
към текста >>
165.
За един починал
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Същото е и с това, което желае нашата
вол
я.
Той първоначално трябва да осъзнае, че все още свързаната с него астралност е действена, без да може да си служи с физическите инструменти. Много от това, към което човек се стреми тук на Земята, му се дава чрез физическите органи. Сега тях ги няма. Това отсъствие на физическите сетивни органи е подобно - но само е подобно - на чувството на изгаряща жажда, само че пренесено в душевността. Това са силните усещания на «горещина, на огън» след обезплътяването.
Същото е и с това, което желае нашата воля.
Тя е свикнала да си служи с физически действащите органи, но сега тях вече ги няма. Починалият изживява това «лишение» като чувство на душевен студ. Точно срещу тези чувства живите могат да се намесят и да помогнат. Защото тези чувства не са само резултат на индивидуалния живот, а са свързани с мистерията на инкар-нацията. По тази причина е възможно да се окаже помощ на лишения от плът покойник....»
към текста >>
166.
Езотеричен час в Берлин на 24 Октомври 1905. Единствените записки от Рудолф Щайнер на езотеричен час
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Такива стихове не са произ
вол
но измислени от някоя личност, а са извлечени от духовния свят.
Тази мантра всяка сутрин ни издига до нашия висш Аз.
Такива стихове не са произволно измислени от някоя личност, а са извлечени от духовния свят.
Затова в тях се съдържа много повече, отколкото обикновено се вярва. За тях се мисли по правилен начин, ако се предпоставя, че човек никога не може напълно да изчерпи тяхното съдържание, а колкото повече се задълбочава в тяхната същност, винаги намира още нещо в тях. Ето защо от Езотеричната школа могат да се дадат само единични указания за това, как да се търси тяхното съдържание. Няколко такива указания ще бъдат дадени както следва:
към текста >>
167.
Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Трябвало е по своя
вол
я да оставят да преминават през душите им удо
вол
ствие и неудо
вол
ствие, свързани със случки от живота, сега без грубата действителност.
Такива учения са давани на учениците в Розенкройцер-ските училища.
Трябвало е по своя воля да оставят да преминават през душите им удоволствие и неудоволствие, свързани със случки от живота, сега без грубата действителност.
Ако човек остави да се надигат удоволствие и неудоволствие в душата му по този начин, тогава той събужда душевните органи. На този, който още не е можел сам да постигне това, посветените са представяли драматични картини за събуждане на душевните му органи, представяни му били сцени от човешкия живот, при които човек е учил, - също и без грубата действителност - да усети и почувства това, което иначе е свързано със самите събития. Именно това е, което остава от събитията в света. Към това човек трябва да се научи да се извисява.
към текста >>
Ако човек остави да се надигат удо
вол
ствие и неудо
вол
ствие в душата му по този начин, тогава той събужда душевните органи.
Такива учения са давани на учениците в Розенкройцер-ските училища. Трябвало е по своя воля да оставят да преминават през душите им удоволствие и неудоволствие, свързани със случки от живота, сега без грубата действителност.
Ако човек остави да се надигат удоволствие и неудоволствие в душата му по този начин, тогава той събужда душевните органи.
На този, който още не е можел сам да постигне това, посветените са представяли драматични картини за събуждане на душевните му органи, представяни му били сцени от човешкия живот, при които човек е учил, - също и без грубата действителност - да усети и почувства това, което иначе е свързано със самите събития. Именно това е, което остава от събитията в света. Към това човек трябва да се научи да се извисява.
към текста >>
Природата служи като сим
вол
за това.
Това е, което лежи в смисъла на Великден. Това е възкръсването на човека от приковаването му към преходното и материалното във вечните области на първообразите.
Природата служи като символ за това.
Както около Великден от Земята навсякъде избуява нов живот, след като зърното, семето се е пожертвало и е изгнило в Земята, за да даде възможност да възникне нов живот, така също трябва да умре всичко низше в човека. Той трябва да пожертва нисшата природа, за да може да се издигне до вечните първообрази на нещата. Затова Християнският свят празнува в това време пробуждането на природата от зимния сън, от смъртта, както и възкресението на Спасителя.
към текста >>
168.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 2 Октомври 1906. За изграждане на духовното тяло чрез медитация
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Животът вън не може вече да ни задо
вол
и, не можем да бъдем погълнати от него.
В един скромен, в смирен смисъл все пак трябва да повишим нашето самочувствие, че действително сме били намерени за достойни да участваме в езотеричното училище. До тук не сме достигнали по някаква случайност. Фактът, че сме го търсили и сме добили достъп, доказва, че този стремеж ни е изпълвал вече от няколко живота.
Животът вън не може вече да ни задоволи, не можем да бъдем погълнати от него.
Ако бихме могли, не бихме търсили пътя насам. Светът вън представлява пълен разцвет на петата следатлантска култура; наред с този разцвет настъпва зората на шестия Ден, на шестата подраса, на шестата култура. Тя ще бъде много по-духовна. Духовното тяло ще бъде много по-развито. Тя ще бъде пъпката, от която ще се развие шестата коренна раса.
към текста >>
Самият Аз се намира в непосредствена връзка с мястото в предната част на главата зад и малко над корена на носа; с ларинкса е свързано мисленето; с ръцете чувстването; с краката и изобщо с долната част на скелета е свързана
вол
ята.
Тази схема ни помага да онагледим какво става фактически. Вътре в нашето изградено от Боговете външно тяло ние формираме духовното тяло. С всяко вдишване Азът се влива в него и отново се излъчва при издишване. Като регулираме дишането и се концентрираме в различни места на тялото си, ние снабдяваме своето духовно тяло със силите, необходими за неговото изграждане.
Самият Аз се намира в непосредствена връзка с мястото в предната част на главата зад и малко над корена на носа; с ларинкса е свързано мисленето; с ръцете чувстването; с краката и изобщо с долната част на скелета е свързана волята.
С помощта на регулираното дишане ние вливаме в своето тяло тези сили и така градим духовното тяло.
към текста >>
169.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Важното е темата да е незначителна, тъй като тъкмо силата на
вол
ята, с която човек се заставя да остане дълго при нея, е това, което събужда спящите способности на душата.
1. Контрол на мислите: Най-малко пет минути на ден човек трябва да се освободи и да размишлява върху една по възможност незначителна мисъл, от която преди това никак не се е интересувал, като свързва логически с нея всичко, което може да се мисли на тази тема.
Важното е темата да е незначителна, тъй като тъкмо силата на волята, с която човек се заставя да остане дълго при нея, е това, което събужда спящите способности на душата.
След известно време човек забелязва в душата си чувство на твърдост, устойчивост и сигурност. Не трябва обаче да си представя, че това чувство често ще го сполетява. Не, то е съвсем фино, нежно чувство; за него човек трябва да се ослуша, за да го долови. Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети. Те наистина търсят, но повърхностно и така не могат да намерят малкия предмет, пропускат го.
към текста >>
3. Извисяване над удо
вол
ствие и неудо
вол
ствие, над наслада и страдание.
3. Извисяване над удоволствие и неудоволствие, над наслада и страдание.
Понякога човек го прихваща да плаче. Тогава е време да прави това упражнение. С всички сили той се заставя сега да не плаче. Това важи също и за смеха. Когато му дойде настроение да се смее, той да се опита да не се смее, а да остане спокоен.
към текста >>
170.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Дисонансът е допуснат, за да може човекът отново да достигне хармонията свободно, по своя
вол
я и със свои сили.
И действително, когато чувството за Аза започва да прониква в човека на Земята, то все повече и повече го довежда в дисхармония с неговото обкръжение. Посветеният, ясночуващият чува как Вселената звучи във величествена хармония и когато сравни с нея тоновете, които от отделните човеци достигат до него, чува как при всеки човек днес се получава дисонанс, при един повече, при друг по-малко, но при всекиго имаме дисонанс. И вашата задача е, в течение на вашето развитие все повече да разтваряте и превръщате този дисонанс в хармония. Този дисонанс е възникнал чрез себичността, чрез индивидуалността, но това е било мъдро аранжирано от Духовните Сили, които владеят и ръководят Вселената. Ако човеците бяха останали постоянно в хармония, те никога нямаше да достигнат самостоятелност.
Дисонансът е допуснат, за да може човекът отново да достигне хармонията свободно, по своя воля и със свои сили.
Себесъзнателното азово чувство трябваше да се развие най-напред за сметка на вътрешната хармония. Щом настъпи времето, в което ще засвети Юпите-ровото съзнание и човекът отново ще дойде в хармонична връзка със силите на Космоса, той ще пренесе и ще запази своето себесъзнателно азово съзнание в новото състояние на съзнанието, така че тогава човекът ще бъде един самостоятелен, индивидуален Аз и въпреки това в хармония с Вселената.
към текста >>
Всичко, което човекът днес върши, за да задо
вол
и своите потребности от изкуство, което прави от чиста любов към красивото, в бъдеще също ще оживее и ще допринесе за извисяване на човека, ще подпомогне неговото развитие.
Всичко, което той днес изгражда като апарати и машини, в бъдеще ще придобие живот, ще оживее и по ужасен начин враждебно ще се противопоставя на човека. Всичко, което се създава върху основата на принципа за ползата, поради личен или групов егоизъм, в бъдеще ще бъде враг на човека. Днес ние премного се питаме за ползата от това, което правим. Ако искаме действително да подпомогнем развитието, трябва да питаме не за ползата, а много повече за това, дали дадено нещо е красиво и благородно. Трябва да действаме не само според принципа на изгодата, а от чистата радост пред хубавото и красивото.
Всичко, което човекът днес върши, за да задоволи своите потребности от изкуство, което прави от чиста любов към красивото, в бъдеще също ще оживее и ще допринесе за извисяване на човека, ще подпомогне неговото развитие.
Страшно е обаче да виждаме как днес хиляди хора от най-ранно детство се възпрепятстват да опознаят друга дейност от тази, която носи само материална изгода, и за цял живот биват откъснати от всичко красиво и художествено. И в най-бедните училища трябва да се окачват най-прекрасните творения на изкуството, което ще донася безкрайна благодат в човешкото развитие. Човекът сам гради своето бъдеще. Можем да си съставим понятие за това, как приблизително ще бъде на Юпитер, ако сме наясно, че днес не съществува абсолютно Добро и абсолютно Зло. Във всеки човек днес Доброто и Злото са смесени.
към текста >>
Не трябва да поз
вол
яваме да ни завладяват такива мисли, тъй като на Юпитер такива демони ще ни заобикалят много повече отколкото сега.
Нашите чувства на страх и тревога са храна за други зли същества.
Не трябва да позволяваме да ни завладяват такива мисли, тъй като на Юпитер такива демони ще ни заобикалят много повече отколкото сега.
Но в това отношение от нищо не трябва да се страхува този, който като разумен човек пази дрехата си чиста така, че да не се събират мухи около нечистотиите.
към текста >>
171.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Нашият стремеж ни доведе тук на това място, от което виждаме надалеч към четирите посоки на света, където ни се поз
вол
ява да издигнем този сим
вол
на духовния живот на новото време.
Разбираме ли се днес правилно в тази празнична вечер. Разбираме ли, че това действие в един определен смисъл означава един обет за нашата душа, едно тържествено обещание.
Нашият стремеж ни доведе тук на това място, от което виждаме надалеч към четирите посоки на света, където ни се позволява да издигнем този символ на духовния живот на новото време.
Разбираме ли, че на днешния ден, че след като чувстваме душите си свързани с това, което символично положихме в Земята, ние се обричаме на това духовно течение на човешката еволюция признато от нас за правилно. Нека се опитаме, мили мои сестри и братя, да произнесем това душевно обричане: че в този миг ние искаме да се издигнем над всяка дребнавост в живота, над всичко това, което ни свързва, по необходимост свързва човека с живота на ежедневието. Да се опитаме в този миг да събудим в себе си мисълта за връзката на човешката душа със стремежа на преломния период на времето. Да се опитаме за момент да помислим, че след като сме извършили това, което днес вечерта искахме да изпълним, ние би трябвало да носим съзнанието в нас, да прозрем в далечни, далечни епохи, за да се убедим как мисията, чийто символ би трябвало да стане този строеж, ще бъде Величествената мисия на човечеството върху нашата планета. Не с гордост и дързост, а със смирение, всеотдайност и жертвоготовност да се опитаме да насочим нашите души към големите планове, към великите цели на човешката дейност на Земята.
към текста >>
Разбираме ли, че на днешния ден, че след като чувстваме душите си свързани с това, което сим
вол
ично положихме в Земята, ние се обричаме на това духовно течение на човешката е
вол
юция признато от нас за правилно.
Разбираме ли се днес правилно в тази празнична вечер. Разбираме ли, че това действие в един определен смисъл означава един обет за нашата душа, едно тържествено обещание. Нашият стремеж ни доведе тук на това място, от което виждаме надалеч към четирите посоки на света, където ни се позволява да издигнем този символ на духовния живот на новото време.
Разбираме ли, че на днешния ден, че след като чувстваме душите си свързани с това, което символично положихме в Земята, ние се обричаме на това духовно течение на човешката еволюция признато от нас за правилно.
Нека се опитаме, мили мои сестри и братя, да произнесем това душевно обричане: че в този миг ние искаме да се издигнем над всяка дребнавост в живота, над всичко това, което ни свързва, по необходимост свързва човека с живота на ежедневието. Да се опитаме в този миг да събудим в себе си мисълта за връзката на човешката душа със стремежа на преломния период на времето. Да се опитаме за момент да помислим, че след като сме извършили това, което днес вечерта искахме да изпълним, ние би трябвало да носим съзнанието в нас, да прозрем в далечни, далечни епохи, за да се убедим как мисията, чийто символ би трябвало да стане този строеж, ще бъде Величествената мисия на човечеството върху нашата планета. Не с гордост и дързост, а със смирение, всеотдайност и жертвоготовност да се опитаме да насочим нашите души към големите планове, към великите цели на човешката дейност на Земята. Да се опитаме да се поставим в положението, в което всъщност би трябвало да сме, трябва да бъдем, когато правилно осъзнаем този миг.
към текста >>
Да се опитаме за момент да помислим, че след като сме извършили това, което днес вечерта искахме да изпълним, ние би трябвало да носим съзнанието в нас, да прозрем в далечни, далечни епохи, за да се убедим как мисията, чийто сим
вол
би трябвало да стане този строеж, ще бъде Величествената мисия на човечеството върху нашата планета.
Разбираме ли, че това действие в един определен смисъл означава един обет за нашата душа, едно тържествено обещание. Нашият стремеж ни доведе тук на това място, от което виждаме надалеч към четирите посоки на света, където ни се позволява да издигнем този символ на духовния живот на новото време. Разбираме ли, че на днешния ден, че след като чувстваме душите си свързани с това, което символично положихме в Земята, ние се обричаме на това духовно течение на човешката еволюция признато от нас за правилно. Нека се опитаме, мили мои сестри и братя, да произнесем това душевно обричане: че в този миг ние искаме да се издигнем над всяка дребнавост в живота, над всичко това, което ни свързва, по необходимост свързва човека с живота на ежедневието. Да се опитаме в този миг да събудим в себе си мисълта за връзката на човешката душа със стремежа на преломния период на времето.
Да се опитаме за момент да помислим, че след като сме извършили това, което днес вечерта искахме да изпълним, ние би трябвало да носим съзнанието в нас, да прозрем в далечни, далечни епохи, за да се убедим как мисията, чийто символ би трябвало да стане този строеж, ще бъде Величествената мисия на човечеството върху нашата планета.
Не с гордост и дързост, а със смирение, всеотдайност и жертвоготовност да се опитаме да насочим нашите души към големите планове, към великите цели на човешката дейност на Земята. Да се опитаме да се поставим в положението, в което всъщност би трябвало да сме, трябва да бъдем, когато правилно осъзнаем този миг.
към текста >>
Да се опитаме да помислим как някога в нашата земна е
вол
юция навлезе голямото известие и послание, предвечното Евангелие на Божествено-духовния живот, как този живот беше изпратен на Земята тогава, когато самите божествени Духове още бяха великите учители на човечеството.
Да се опитаме да помислим как някога в нашата земна еволюция навлезе голямото известие и послание, предвечното Евангелие на Божествено-духовния живот, как този живот беше изпратен на Земята тогава, когато самите божествени Духове още бяха великите учители на човечеството.
Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се пренесем назад в онези божествени времена на Земята, от които в нас се надига още един последен копнеж, един последен спомен, когато в Древна Гърция с последните тонове на мистерийната мъдрост - и същевременно с първите философски тонове - чуваме великия Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света. И да се опитаме да схванем какво е навлязло оттогава в нашата земна еволюция като луциферични и ариманични влияния. Да се опитаме да си изясним как от човешката душа се е отдръпнала връзката с божественото битие на света, с волята, с чувството и с божествено-духовното познание.
към текста >>
И да се опитаме да схванем какво е навлязло оттогава в нашата земна е
вол
юция като луциферични и ариманични влияния.
Да се опитаме да помислим как някога в нашата земна еволюция навлезе голямото известие и послание, предвечното Евангелие на Божествено-духовния живот, как този живот беше изпратен на Земята тогава, когато самите божествени Духове още бяха великите учители на човечеството. Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се пренесем назад в онези божествени времена на Земята, от които в нас се надига още един последен копнеж, един последен спомен, когато в Древна Гърция с последните тонове на мистерийната мъдрост - и същевременно с първите философски тонове - чуваме великия Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света.
И да се опитаме да схванем какво е навлязло оттогава в нашата земна еволюция като луциферични и ариманични влияния.
Да се опитаме да си изясним как от човешката душа се е отдръпнала връзката с божественото битие на света, с волята, с чувството и с божествено-духовното познание.
към текста >>
Да се опитаме да си изясним как от човешката душа се е отдръпнала връзката с божественото битие на света, с
вол
ята, с чувството и с божествено-духовното познание.
Да се опитаме да помислим как някога в нашата земна еволюция навлезе голямото известие и послание, предвечното Евангелие на Божествено-духовния живот, как този живот беше изпратен на Земята тогава, когато самите божествени Духове още бяха великите учители на човечеството. Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се пренесем назад в онези божествени времена на Земята, от които в нас се надига още един последен копнеж, един последен спомен, когато в Древна Гърция с последните тонове на мистерийната мъдрост - и същевременно с първите философски тонове - чуваме великия Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света. И да се опитаме да схванем какво е навлязло оттогава в нашата земна еволюция като луциферични и ариманични влияния.
Да се опитаме да си изясним как от човешката душа се е отдръпнала връзката с божественото битие на света, с волята, с чувството и с божествено-духовното познание.
към текста >>
Ослушайте се и почувствайте тук при основоположния камък на нашия сим
вол
, как всред неопределения копнеж и смътната надежда на човечеството за Духа се чува викът за отговора, за онзи отговор, който може да бъде даден там, където Духовната наука може да цари със своето Евангелие на посланието на Духа.
Да се опитаме в този миг дълбоко, дълбоко в душите си да почувстваме какво чувстват днес тези човешки души в страните на изток, север, запад, юг, които бихме могли да признаем за най-добрите и които не могат да се издигнат над това, което можем да изкажем с думите: неясен, неудовлетворителен копнеж и надежда по Духа. Огледайте се наоколо, мили мои сестри и братя, как този неопределен копнеж, тази неясна надежда към Духа витае в днешното човечество!
Ослушайте се и почувствайте тук при основоположния камък на нашия символ, как всред неопределения копнеж и смътната надежда на човечеството за Духа се чува викът за отговора, за онзи отговор, който може да бъде даден там, където Духовната наука може да цари със своето Евангелие на посланието на Духа.
Опитайте се да запишете в душите си величието на мига, който преживяваме на днешната вечер. Ако можем да чуем копнежния вик на човечеството по Духа и ако искаме да издигнем сградата на истината, от която да се известява все повече и повече посланието за Духа, ако ние чувстваме това в живота на този свят, тогава вярно се разбираме тази вечер. Тогава знаем - не с високомерие и надценяване на нашия стремеж, а в смирение, всеотдайност и жертвоготовност знаем, - че с нашия готов за усилена работа стремеж трябва да бъдем продължителите на онази духовна работа, която е започнала на Запад в течението на едно прогресивно човешко развитие, но която трябваше, поради необходимото противоположно течение на ариманичните сили, накрая да доведе до това, човечеството днес да стои на една точка, където душите изсъхват, където би трябвало да опустеят, ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа. Нека да почувстваме, мили мои сестри и братя, тези страхове! Така трябва да бъде, ако ще се борим по-нататък в онази голяма духовна борба, която е борба пронизана от огъня на любовта; в онази голяма духовна борба, продължители на която ни се пада честта да бъдем ние, борбата, която някога са водили нашите предци, когато са отбивали ариманичните нападения на маврите.
към текста >>
Тогава в пълнотата на тази земна личност беше пресушено старото наследствено благо на божественото ръководство от праначалото на земната е
вол
юция и тогава отвъд на Изток се яви Световното Слово:
Водени от Кармата ние в този миг стоим на мястото, през което са преминали важни духовни течения. Да почувстваме тази вечер сериозността на положението. Веднъж в миналото човечеството беше стигнало крайната точка на стремежа към личността.
Тогава в пълнотата на тази земна личност беше пресушено старото наследствено благо на божественото ръководство от праначалото на земната еволюция и тогава отвъд на Изток се яви Световното Слово:
към текста >>
И Словото се яви на човешките души и проговори на човешките души: Изпълнете земната е
вол
юция със смисъла на Земята!
И Словото се яви на човешките души и проговори на човешките души: Изпълнете земната еволюция със смисъла на Земята!
- Сега самото Слово е преминало в Земната аура, поето е от духовната аура на Земята.
към текста >>
Така Световната Светлина засвети в Земната е
вол
юция.
Словото четирикратно беше известено през вековете, които скоро стават две хилядолетия.
Така Световната Светлина засвети в Земната еволюция.
към текста >>
Почувствайте, че в нашето време е налице възможността към четирикратно известеното Духовно Слово да прибавим и едно друго, което мога да ви представя само в сим
вол
и.
Все по-дълбоко потъваше и трябваше да потъва Ариман. Нека се почувстваме заобиколени от човешките души, в които звучи копнежът по Духа. Да почувстваме обаче, мили мои сестри и братя, как тези човешки души трябваше да останат при общия вик на копнеж, понеже Ариман, мрачният Ариман разпростира хаоса върху стремежа към духовно познание за световете на висшите Йерархии.
Почувствайте, че в нашето време е налице възможността към четирикратно известеното Духовно Слово да прибавим и едно друго, което мога да ви представя само в символи.
към текста >>
Но когато тя се появи, мина през вековете на човешката е
вол
юция от Изток на Запад, очаквайки разбирането на словата от проповедта на планината, които някога прозвучаха в човешките сърца.
От Изтока дойде насам то - Светлината и Словото на Благовещението. От Изтока то премина в Запада, четирикратно известено в четирите Евангелия, очаквайки, че от Запада ще дойде отражението, което ще прибави познание към това, което е все още послание в четирикратно произнесеното Световно Слово. Дълбоко в сърцата и душите ни навлиза то, когато слушаме онази проповед на планината, произнесена, когато беше настъпило времето за съзряването на човешката личност, когато древната духовна светлина беше угаснала и се появи новата духовна светлина. Появи се новата духовна светлина!
Но когато тя се появи, мина през вековете на човешката еволюция от Изток на Запад, очаквайки разбирането на словата от проповедта на планината, които някога прозвучаха в човешките сърца.
От дълбините на нашата световна еволюция прозвучава онази правечна молитва, която е била изречена като послание на Световното Слово, когато се изпълни Мистерията на Голгота. И дълбоко продължаваше да звучи правечната молитва, която трябваше да извести най-дълбоко в душата на Микрокосмоса, от най-съкровените дълбини на човешкото сърце тайната на съществуването. Трябваше да прозвучи в това, което ни е дадено като «Отче наш», когато то прозвуча от Изток на Запад. В очакване остана това Световно Слово, което едно време потъна в Микрокосмоса, веднъж да може да прозвучи в Петото Евангелие; човешките души трябваше да узреят, за да разберат това, което идва от Запада като прастарото, защото макрокосмичното Евангелие трябва да прозвучи като ехо насреща на микрокосмичното Евангелие на Изтока.
към текста >>
От дълбините на нашата световна е
вол
юция прозвучава онази правечна молитва, която е била изречена като послание на Световното Слово, когато се изпълни Мистерията на Голгота.
От Изтока дойде насам то - Светлината и Словото на Благовещението. От Изтока то премина в Запада, четирикратно известено в четирите Евангелия, очаквайки, че от Запада ще дойде отражението, което ще прибави познание към това, което е все още послание в четирикратно произнесеното Световно Слово. Дълбоко в сърцата и душите ни навлиза то, когато слушаме онази проповед на планината, произнесена, когато беше настъпило времето за съзряването на човешката личност, когато древната духовна светлина беше угаснала и се появи новата духовна светлина. Появи се новата духовна светлина! Но когато тя се появи, мина през вековете на човешката еволюция от Изток на Запад, очаквайки разбирането на словата от проповедта на планината, които някога прозвучаха в човешките сърца.
От дълбините на нашата световна еволюция прозвучава онази правечна молитва, която е била изречена като послание на Световното Слово, когато се изпълни Мистерията на Голгота.
И дълбоко продължаваше да звучи правечната молитва, която трябваше да извести най-дълбоко в душата на Микрокосмоса, от най-съкровените дълбини на човешкото сърце тайната на съществуването. Трябваше да прозвучи в това, което ни е дадено като «Отче наш», когато то прозвуча от Изток на Запад. В очакване остана това Световно Слово, което едно време потъна в Микрокосмоса, веднъж да може да прозвучи в Петото Евангелие; човешките души трябваше да узреят, за да разберат това, което идва от Запада като прастарото, защото макрокосмичното Евангелие трябва да прозвучи като ехо насреща на микрокосмичното Евангелие на Изтока.
към текста >>
във който не царува
вол
ята на Небето,
във който не царува волята на Небето,
към текста >>
От този важен миг със сериозност и достойнство на нашата
вол
я да отнесем у дома си в нашите души увереността, че всяка мъдрост, към която се стреми човешката душа - ако стремежът е искрен - е отражение на космичната мъдрост и всяка кореняща се в несебичната любов на душата човешка обич израства от царящата в човешката е
вол
юция Любов.
Молитвата «Отче наш» беше дадена като молитва на човечеството. Срещу микрокосмичната молитва «Отче наш», която беше оповестена от Изтока към Запада, сега отеква прадревната, макрокосмичната молитва. Така отеква тя отново, когато правилно разбрана от човешките души, зазвучава нататък към световните ширини и отразена оттам се завръща със словата, извлечени от Макрокосмоса. Да приемем в нас макрокосмичната молитва с чувството, че с това започваме да постигаме разбиране на Евангелието на познанието: Петото Евангелие.
От този важен миг със сериозност и достойнство на нашата воля да отнесем у дома си в нашите души увереността, че всяка мъдрост, към която се стреми човешката душа - ако стремежът е искрен - е отражение на космичната мъдрост и всяка кореняща се в несебичната любов на душата човешка обич израства от царящата в човешката еволюция Любов.
към текста >>
Във всички земни епохи и във всички човешки души действа от силната човешка
вол
я, която се изпълва със смисъла на съществуването и смисъла на Земята, едно укрепване чрез космичната сила, която човечеството си измолва днес, неопределено насочващо погледа си към един Дух, в който се надява, но не иска да го познае, понеже Ариман пося в човешката душа един неосъзнат от нея ужас навсякъде там, където днес се говори за Духа.
Във всички земни епохи и във всички човешки души действа от силната човешка воля, която се изпълва със смисъла на съществуването и смисъла на Земята, едно укрепване чрез космичната сила, която човечеството си измолва днес, неопределено насочващо погледа си към един Дух, в който се надява, но не иска да го познае, понеже Ариман пося в човешката душа един неосъзнат от нея ужас навсякъде там, където днес се говори за Духа.
Нека почувстваме това в този миг, мили мои сестри и братя. Почувствайте това, така ще може да се въоръжите за вашата духовна работа и като носители на откровението на духовната светлина «със силата на мисълта ще свидетелствате и тогава, когато мрачният Ариман, който задушава мъдростта, иска да разпростре тъмнината на хаоса върху напълно будното виждане на Духа»[2]. Изпълнете, мили мои сестри и братя, вашите души с копнежа по действителното духовно познание, по истинската човешка любов, по силната воля. Опитайте се да направите във вас жив онзи Дух, който може да се довери на речта на Световното Слово, която се носи насреща ни от световните далнини и от обширните простори, и която започва да звучи вътре в нашите души. Това е, което трябва да чувства тази вечер този, който е схванал смисъла на съществуването: човешките души са на края на своя стремеж.
към текста >>
Изпълнете, мили мои сестри и братя, вашите души с копнежа по действителното духовно познание, по истинската човешка любов, по силната
вол
я.
Във всички земни епохи и във всички човешки души действа от силната човешка воля, която се изпълва със смисъла на съществуването и смисъла на Земята, едно укрепване чрез космичната сила, която човечеството си измолва днес, неопределено насочващо погледа си към един Дух, в който се надява, но не иска да го познае, понеже Ариман пося в човешката душа един неосъзнат от нея ужас навсякъде там, където днес се говори за Духа. Нека почувстваме това в този миг, мили мои сестри и братя. Почувствайте това, така ще може да се въоръжите за вашата духовна работа и като носители на откровението на духовната светлина «със силата на мисълта ще свидетелствате и тогава, когато мрачният Ариман, който задушава мъдростта, иска да разпростре тъмнината на хаоса върху напълно будното виждане на Духа»[2].
Изпълнете, мили мои сестри и братя, вашите души с копнежа по действителното духовно познание, по истинската човешка любов, по силната воля.
Опитайте се да направите във вас жив онзи Дух, който може да се довери на речта на Световното Слово, която се носи насреща ни от световните далнини и от обширните простори, и която започва да звучи вътре в нашите души. Това е, което трябва да чувства тази вечер този, който е схванал смисъла на съществуването: човешките души са на края на своя стремеж. В смирение, не с високомерие, със себеотдаване и пожертвователност, не в самомнителност на вашето Себе чувствайте това, което трябва да стане със символа, на който днес поставихме основния камък. Чувствайте значението на познанието, с което трябва да се сдобием, за да знаем: в нашето време, в далечните пространства трябва да бъде пробита преградата, зад която се намират духовните същества, за да ги чуваме, когато те ни говорят за смисъла на съществуването. Навсякъде около нас човешките души трябва да възприемат смисъла на съществуването.
към текста >>
В смирение, не с високомерие, със себеотдаване и пожертвователност, не в самомнителност на вашето Себе чувствайте това, което трябва да стане със сим
вол
а, на който днес поставихме основния камък.
Нека почувстваме това в този миг, мили мои сестри и братя. Почувствайте това, така ще може да се въоръжите за вашата духовна работа и като носители на откровението на духовната светлина «със силата на мисълта ще свидетелствате и тогава, когато мрачният Ариман, който задушава мъдростта, иска да разпростре тъмнината на хаоса върху напълно будното виждане на Духа»[2]. Изпълнете, мили мои сестри и братя, вашите души с копнежа по действителното духовно познание, по истинската човешка любов, по силната воля. Опитайте се да направите във вас жив онзи Дух, който може да се довери на речта на Световното Слово, която се носи насреща ни от световните далнини и от обширните простори, и която започва да звучи вътре в нашите души. Това е, което трябва да чувства тази вечер този, който е схванал смисъла на съществуването: човешките души са на края на своя стремеж.
В смирение, не с високомерие, със себеотдаване и пожертвователност, не в самомнителност на вашето Себе чувствайте това, което трябва да стане със символа, на който днес поставихме основния камък.
Чувствайте значението на познанието, с което трябва да се сдобием, за да знаем: в нашето време, в далечните пространства трябва да бъде пробита преградата, зад която се намират духовните същества, за да ги чуваме, когато те ни говорят за смисъла на съществуването. Навсякъде около нас човешките души трябва да възприемат смисъла на съществуването. Чуйте как на различните духовни места, където се говори за Духовна наука, за религия и изкуство и се действа в техен смисъл; чуйте как все по-опустошени стават силите на стремежа на душите, почувствайте, че вие трябва да се научите да оплодявате тези души, тези стремежи на душите, като черпите от имагинациите, инспирациите и интуициите на Духа. Почувствайте какво ще изживее този, който правилно чуе тона на съзидателната духовност.
към текста >>
Ако започнем да учим да разбираме смисъла на тези слова, ще потърсим да поемем зародишите, които трябва да разцъфнат, ако земната е
вол
юция не бъде пресушена, ако тя продължи плодоносно да расте, за да може Земята чрез човешката
вол
я да постигне поставената й в праначалото цел.
Ако започнем да учим да разбираме смисъла на тези слова, ще потърсим да поемем зародишите, които трябва да разцъфнат, ако земната еволюция не бъде пресушена, ако тя продължи плодоносно да расте, за да може Земята чрез човешката воля да постигне поставената й в праначалото цел.
към текста >>
Душите, които ще действат в разцвета и плода на бъдещата земна е
вол
юция, ще трябва да разберат това, което ние днес за първи път искаме да въплътим в нашите души: отекващият макрокосмически глас на прадревната вечна молитва:
Почувствайте тази вечер, че в човешката душа трябва да оживее мъдростта и смисълът на новото познание, на новата любов и на новата могъща сила.
Душите, които ще действат в разцвета и плода на бъдещата земна еволюция, ще трябва да разберат това, което ние днес за първи път искаме да въплътим в нашите души: отекващият макрокосмически глас на прадревната вечна молитва:
към текста >>
във който не царува
вол
ята на Небето,
във който не царува волята на Небето,
към текста >>
Съзнанието, което остава от тази вечер, трябва да запали в нас стремежа към познание на едно ново откровение, дадено на човечеството, за което жадува човешката душа, от което тя ще пие едва тогава обаче, когато без страх придобие вярата и доверието в това, което може да извести науката за Духа, която от своя страна трябва да обедини това, което поради човешката е
вол
юция трябваше известно време да върви разделено: религия, изкуство, наука.
И така да се разделим - като отнесем в душите си съзнанието за значението, за сериозността и за достойнството на действието, което извършихме.
Съзнанието, което остава от тази вечер, трябва да запали в нас стремежа към познание на едно ново откровение, дадено на човечеството, за което жадува човешката душа, от което тя ще пие едва тогава обаче, когато без страх придобие вярата и доверието в това, което може да извести науката за Духа, която от своя страна трябва да обедини това, което поради човешката еволюция трябваше известно време да върви разделено: религия, изкуство, наука.
Да отнесем това, мили мои сестри и братя, със себе си като спомен от този заедно отпразнуван час, който не бихме желали да забравим.
към текста >>
172.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Пространството не е произ
вол
но наслагване на нещата едно до друго, а е организирано на всички страни така, че посоките имат различно значение.
За обикновената неорганична природа хората знаят, че магнитната стрелка сочи само посоката север - юг, че тази посока север - юг означава нещо особено за действието на магнетичната сила, защото магнитната стрелка, която иначе би се държала неутрално, винаги застава в това положение; следователно, че това е една особена посока. По времето, когато с нашите мисли се намираме във външния ритъм, ние познаваме разликата, когато сме застанали с гръбначния си стълб в хоризонтална линия и когато сме изправени във вертикална линия. Докато оставаме в мисълта, ние познаваме всичко това в самата мисъл. Индийският йога също е познавал това, докато е седял на кръстосаните си крака с вдигнати нагоре ръце. Той научавал от тялото си невидимото значение на посоките в пространството.
Пространството не е произволно наслагване на нещата едно до друго, а е организирано на всички страни така, че посоките имат различно значение.
Следователно упражненията, които днес водят човека в по-висшия свят, както ги представих, са повече упражнения, отправени към мисълта.
към текста >>
Но днес е напълно възможно чрез вътрешно себевъзпитание, чрез дисциплиниране на
вол
ята човек да вземе развитието си в собствените си ръце, което иначе е предоставено само на живота и възпитанието, да въздейства върху собствената си личност, върху нарастване силата на
вол
ята.
Въпреки всичко, което току-що казах, аскетичният път също не може да бъде пътят на съвременния човек. Защо, това ще разгледаме при друг удобен случай.
Но днес е напълно възможно чрез вътрешно себевъзпитание, чрез дисциплиниране на волята човек да вземе развитието си в собствените си ръце, което иначе е предоставено само на живота и възпитанието, да въздейства върху собствената си личност, върху нарастване силата на волята.
Ако например си каже: За пет години ти трябва да придобиеш определен навик и през тези пет години трябва да насочиш цялата сила на волята си към това, да придобиеш този навик, - ако човек така разгърне волята си за вътрешно усъвършенстване, тогава и без аскетизъм освобождава духовното си същество от телесната природа. Тогава ще открие, че предприетото себеусъвършенстване може да бъде осъществено с продължителна собствена дейност.
към текста >>
Ако например си каже: За пет години ти трябва да придобиеш определен навик и през тези пет години трябва да насочиш цялата сила на
вол
ята си към това, да придобиеш този навик, - ако човек така разгърне
вол
ята си за вътрешно усъвършенстване, тогава и без аскетизъм освобождава духовното си същество от телесната природа.
Въпреки всичко, което току-що казах, аскетичният път също не може да бъде пътят на съвременния човек. Защо, това ще разгледаме при друг удобен случай. Но днес е напълно възможно чрез вътрешно себевъзпитание, чрез дисциплиниране на волята човек да вземе развитието си в собствените си ръце, което иначе е предоставено само на живота и възпитанието, да въздейства върху собствената си личност, върху нарастване силата на волята.
Ако например си каже: За пет години ти трябва да придобиеш определен навик и през тези пет години трябва да насочиш цялата сила на волята си към това, да придобиеш този навик, - ако човек така разгърне волята си за вътрешно усъвършенстване, тогава и без аскетизъм освобождава духовното си същество от телесната природа.
Тогава ще открие, че предприетото себеусъвършенстване може да бъде осъществено с продължителна собствена дейност.
към текста >>
173.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Това още не е достатъчно, за да се навлезе в свръхсетивния свят; за постигане на това още е необходимо човек да се упражнява не само да почива върху представите, не само да концентрира цялата си душа върху тези представи, а също да може по своя
вол
я да ги отстрани, да ги изхвърли от съзнанието си.
Сега обаче става дума за това, че човек може да проникне по-нататък в свръхсетивното познание. Това става, като се развива и усъвършенства медитацията. Най-напред човек почива върху определени представи или комплекс от представи и с това засилва душевния си живот.
Това още не е достатъчно, за да се навлезе в свръхсетивния свят; за постигане на това още е необходимо човек да се упражнява не само да почива върху представите, не само да концентрира цялата си душа върху тези представи, а също да може по своя воля да ги отстрани, да ги изхвърли от съзнанието си.
Както в обикновения живот той може да насочи погледа си към дадено нещо и също да го отклони, така трябва да се научи силно да се концентрира върху дадено душевно съдържание и също така да може да го изхвърли от душата си.
към текста >>
Това може да се осъществи, като упражненията по медитация и концентрация насочим повече към упражняване на
вол
ята.
Следващото стъпало в развитието към свръхсетивния свят може да бъде достигнато чрез това, че в нашата духов-но-душевна работа ние се стремим да се освободим още повече от телесната опора.
Това може да се осъществи, като упражненията по медитация и концентрация насочим повече към упражняване на волята.
към текста >>
Сега като конкретен пример бих желал да поднеса пред вашите души едно просто упражнение на
вол
ята, по което ще можете да проучите принципа, за който тук става дума.
Сега като конкретен пример бих желал да поднеса пред вашите души едно просто упражнение на волята, по което ще можете да проучите принципа, за който тук става дума.
- В обикновения живот ние сме свикнали да мислим съоб-разно протичането на събитията в света. Оставяме нещата да пристъпват към нас така, както те се случват. Това, което пристъпва към нас по-рано, ние го мислим по-рано, което пристъпва към нас по-късно, мислим го по-късно. Дори когато в предимно логическото мислене не се съобразяваме с протичането на времето и тогава на заден план все пак съществува нагласата да се придържаме към външното, към действителното протичане на даден факт. За да се упражняваме в съотношението на духовно-душевните сили, трябва да се освободим от външното протичане на нещата.
към текста >>
За тази цел има едно добро упражнение, което е същевременно упражнение на
вол
ята, а то е, като се опитваме да премисляме събитията, които сме преживели от сутринта до вечерта, но не както са протекли от сутринта към вечерта, а в обратна посока, от вечерта обратно до сутринта като при това навлизаме възможно повече в подробностите.
За тази цел има едно добро упражнение, което е същевременно упражнение на волята, а то е, като се опитваме да премисляме събитията, които сме преживели от сутринта до вечерта, но не както са протекли от сутринта към вечерта, а в обратна посока, от вечерта обратно до сутринта като при това навлизаме възможно повече в подробностите.
към текста >>
Когато сме в състояние - и това е важното - с нашето мислене напълно да се освободим от начина, по който действителността протича триизмерно, тогава ще видим, как настъпва едно невероятно усилване на нашата
вол
я.
Сега си представяме, че първоначално сме горе, тогава стъпваме на последното стъпало, после на предпоследното и т.н. Така ние слизаме обратно надолу. - Първо-начално ще бъдем в състояние да си представяме по този начин в обратен ред само отделни епизоди от живота през деня например от шест до три часа, от дванайсет до девет и т.н. та чак до момента на събуждането. Но постепенно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като в една обърната панорама да накараме да премине в картини в обратен ред животът ни, протекъл през изминалия ден или през предишния ден.
Когато сме в състояние - и това е важното - с нашето мислене напълно да се освободим от начина, по който действителността протича триизмерно, тогава ще видим, как настъпва едно невероятно усилване на нашата воля.
Ще достигнем това също и когато сме в състояние да усещаме една мелодия в обратен ред или когато си представяме една драма от пет действия да протича в обратен ред от петото към четвъртото и т.н. до първото действие. Чрез всички тези средства ние усилваме волята, при което я засилваме вътрешно и я откъсваме от нейната сетивна свързаност със събитията.
към текста >>
Чрез всички тези средства ние усилваме
вол
ята, при което я засилваме вътрешно и я откъсваме от нейната сетивна свързаност със събитията.
та чак до момента на събуждането. Но постепенно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като в една обърната панорама да накараме да премине в картини в обратен ред животът ни, протекъл през изминалия ден или през предишния ден. Когато сме в състояние - и това е важното - с нашето мислене напълно да се освободим от начина, по който действителността протича триизмерно, тогава ще видим, как настъпва едно невероятно усилване на нашата воля. Ще достигнем това също и когато сме в състояние да усещаме една мелодия в обратен ред или когато си представяме една драма от пет действия да протича в обратен ред от петото към четвъртото и т.н. до първото действие.
Чрез всички тези средства ние усилваме волята, при което я засилваме вътрешно и я откъсваме от нейната сетивна свързаност със събитията.
към текста >>
Твърдо си поставяме задача и прилагаме желязна
вол
я, за няколко години да придобием друг навик.
Към това могат да се прибавят такива упражнения, както загатнах в предишни лекции, с които да си изясним по какъв начин имаме един или друг навик.
Твърдо си поставяме задача и прилагаме желязна воля, за няколко години да придобием друг навик.
Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича характер на същия. Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила. И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия. Това е само една дреболия: има много неща, чрез които ние можем със собствената си енергия да променим цялата основна насока на нашата воля. По този начин ние постепенно успяваме не само да възприемаме духовния свят като инспирация, но с нашия освободен от тялото Дух ще смогваме да навлизаме в другите духовни същества, които са вън от нас.
към текста >>
Ако ние с желязна
вол
я старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила.
Към това могат да се прибавят такива упражнения, както загатнах в предишни лекции, с които да си изясним по какъв начин имаме един или друг навик. Твърдо си поставяме задача и прилагаме желязна воля, за няколко години да придобием друг навик. Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича характер на същия.
Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила.
И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия. Това е само една дреболия: има много неща, чрез които ние можем със собствената си енергия да променим цялата основна насока на нашата воля. По този начин ние постепенно успяваме не само да възприемаме духовния свят като инспирация, но с нашия освободен от тялото Дух ще смогваме да навлизаме в другите духовни същества, които са вън от нас. Тъй като истинското духовно познание представлява потопяване в съществата, които духовно се намират около нас, когато наблюдаваме физическите неща. Когато искаме да опознаем духовното, първо трябва да излезем от себе си.
към текста >>
Това е само една дреболия: има много неща, чрез които ние можем със собствената си енергия да променим цялата основна насока на нашата
вол
я.
Към това могат да се прибавят такива упражнения, както загатнах в предишни лекции, с които да си изясним по какъв начин имаме един или друг навик. Твърдо си поставяме задача и прилагаме желязна воля, за няколко години да придобием друг навик. Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича характер на същия. Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила. И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия.
Това е само една дреболия: има много неща, чрез които ние можем със собствената си енергия да променим цялата основна насока на нашата воля.
По този начин ние постепенно успяваме не само да възприемаме духовния свят като инспирация, но с нашия освободен от тялото Дух ще смогваме да навлизаме в другите духовни същества, които са вън от нас. Тъй като истинското духовно познание представлява потопяване в съществата, които духовно се намират около нас, когато наблюдаваме физическите неща. Когато искаме да опознаем духовното, първо трябва да излезем от себе си. Аз описах това. След това обаче трябва да придобием способността да навлизаме в нещата, а именно в духовните неща и същества.
към текста >>
Целият човек може да бъде напълно опознат само ако човек има
вол
ята да се изкачи до онези познания, които идват именно от науката на посвещението.
Опитах се да ви опиша как чрез имагинацията човек се изкачва към инспирацията и интуицията, и как с това опознава първо себе си като човек в своята пълна реалност. Човек се учи да познава себе си в тялото, докато се намира в тялото. Когато с духовно-душевната си същност стане свободен от тялото, чак тогава се освобождава целият човек. Защото каквото се опознава чрез тялото, чрез сетивата, чрез това, което се присъединява към сетивните опитности като мислене и което за обикновеното мислене все пак е свързано с тялото, по-точно със сетивно-нервната система: с това се опознава само една част от човека.
Целият човек може да бъде напълно опознат само ако човек има волята да се изкачи до онези познания, които идват именно от науката на посвещението.
към текста >>
174.
Бележка на редактора
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Така е необходима по-голяма концентрация, което създава чувството, че текстът е труден за четене, но пък за това е един вид упражнение на паметта и на
вол
ята, защото по-дълго време се остава в същността на текста на изречението.
Характерно за немския език е дългото изречение (което е присъщо и за Рудолф Щайнер), при което конструкцията на главното изречение така се прекъсва, че в него се вместват повече подчинени изречения и често глаголът на главното изречение се намира съвсем накрая.
Така е необходима по-голяма концентрация, което създава чувството, че текстът е труден за четене, но пък за това е един вид упражнение на паметта и на волята, защото по-дълго време се остава в същността на текста на изречението.
Този начин на изразяване се опростява в съвременните немски учлилища, като вече се предпочитат по-късите изречения. Това от една страна улеснява учащите се, от друга страна не поощрява тяхното вътрешно развитие.
към текста >>
175.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
29. Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща
вол
ята» за медитацията «Победоносен Дух... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище».
29. Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща волята» за медитацията «Победоносен Дух... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище».
В един наличен текст тя се нарича също «Молба за силна воля». Според два налични еднакви текста последният ред на тази мантра е «...да бликне кат извор». А не «блика кат извор», както е в първото издание.
към текста >>
В един наличен текст тя се нарича също «Молба за силна
вол
я».
29. Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща волята» за медитацията «Победоносен Дух... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище».
В един наличен текст тя се нарича също «Молба за силна воля».
Според два налични еднакви текста последният ред на тази мантра е «...да бликне кат извор». А не «блика кат извор», както е в първото издание.
към текста >>
176.
Литература
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Храмовата легенда и Златната легенда като сим
вол
ичен израз на минали и бъдещи тайни от развитието на човека.
Храмовата легенда и Златната легенда като символичен израз на минали и бъдещи тайни от развитието на човека.
Из съдържанията на «Езотеричното училище» (20 лекции Берлин 1904 до 1906) Събр.Съч. № 93
към текста >>
177.
Рудолф Щайнер - Обзор върху литературното му и художествено дело
GA_245 Указания за езотеричното обучение
1. Свързани с Евангелията, Христологията, Духовнонаучното човекопознание, Космогонията и е
вол
юцията на човека, Духовните основи на социалния живот, Карма-та (Събр. съч.
1. Свързани с Евангелията, Христологията, Духовнонаучното човекопознание, Космогонията и еволюцията на човека, Духовните основи на социалния живот, Карма-та (Събр. съч.
№ 91-244).
към текста >>
178.
Съдържание
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Сим
вол
измът на школите за Посвещение.
Ясновидство и мислене.
Символизмът на школите за Посвещение.
Конфликтът между езотерици и екзотерици за публикуването на езотерично знание. Компромисът, постигнат чрез въвеждането на медиумизма и спиритуализма. Неуспех на опита. Духовната Наука и принципът, следван от екзотериците от средата на XIX век.
към текста >>
Целта на използването на сим
вол
и в т.н.
Целта на използването на символи в т.н.
тайни Общества или Ордени. Проблемът за публикуването на досега пазеното в тайна знание. Трансформацията на силите в световната история, илюстрирана с Данте в "Божествена Комедия" и приказката за отец Антониус. Силите, враждебни към природата и човека, скрити зад природните феномени, и опитностите на душите.
към текста >>
Изучаването на минералния свят е важно за човешката Земна е
вол
юция.
Изучаването на минералния свят е важно за човешката Земна еволюция.
Двойнственост в света на сетивата; тройнственост в свръх-сетивния свят. Ариманическа интелигентност и Луциферическа воля. Опасността от обективен окултизъм (Сцила) и субективен мистицизъм (Харибда) може да бъде избегната чрез изучаване на Духовната Наука.
към текста >>
Ариманическа интелигентност и Луциферическа
вол
я.
Изучаването на минералния свят е важно за човешката Земна еволюция. Двойнственост в света на сетивата; тройнственост в свръх-сетивния свят.
Ариманическа интелигентност и Луциферическа воля.
Опасността от обективен окултизъм (Сцила) и субективен мистицизъм (Харибда) може да бъде избегната чрез изучаване на Духовната Наука.
към текста >>
179.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Вие ще разберете от лекциите изнесени напоследък, че в нашето време един материалистичен светоглед, един материалистичен начин на мислене, не е резултат от случайната проява на нечия
вол
я, а от определена историческа необходимост.
Вие ще разберете от лекциите изнесени напоследък, че в нашето време един материалистичен светоглед, един материалистичен начин на мислене, не е резултат от случайната проява на нечия воля, а от определена историческа необходимост.
Онези, които имат някакви разбирания за духовните процеси на човешката еволюция знаят, че принципно казано, във всички по-ранни векове и хилядолетия човекът е вземал участие в духовния живот в значително по-голяма степен, отколкото през последните четиристотин или петстотин години. Ние знаем с какво широко разпространено явление е свързано това. В самото начало на Земната еволюция, наследеното от ясновидството на Старата Луна работеше в човечеството. Можем да си представим, че в най-ранните епохи на Земната еволюция тази дарба за древно ясновидство беше много силна, много активна, с резултата, че обсегът на човешкия духовен поглед в онези времена беше изключително широк и всеобхватен. Това древно ясновидство след това постепенно отслабна до времената, когато почти всички човешки същества бяха изгубили способността за виждане в духовния свят, и Мистерията на Голгота дойде в замяна.
към текста >>
Онези, които имат някакви разбирания за духовните процеси на човешката е
вол
юция знаят, че принципно казано, във всички по-ранни векове и хилядолетия човекът е вземал участие в духовния живот в значително по-голяма степен, отколкото през последните четиристотин или петстотин години.
Вие ще разберете от лекциите изнесени напоследък, че в нашето време един материалистичен светоглед, един материалистичен начин на мислене, не е резултат от случайната проява на нечия воля, а от определена историческа необходимост.
Онези, които имат някакви разбирания за духовните процеси на човешката еволюция знаят, че принципно казано, във всички по-ранни векове и хилядолетия човекът е вземал участие в духовния живот в значително по-голяма степен, отколкото през последните четиристотин или петстотин години.
Ние знаем с какво широко разпространено явление е свързано това. В самото начало на Земната еволюция, наследеното от ясновидството на Старата Луна работеше в човечеството. Можем да си представим, че в най-ранните епохи на Земната еволюция тази дарба за древно ясновидство беше много силна, много активна, с резултата, че обсегът на човешкия духовен поглед в онези времена беше изключително широк и всеобхватен. Това древно ясновидство след това постепенно отслабна до времената, когато почти всички човешки същества бяха изгубили способността за виждане в духовния свят, и Мистерията на Голгота дойде в замяна. Но определена частица от старите способности на душата се запази, и доказателство за това се намира, например, в природознанието, което съществуваше до XIV и XV, и дори до XVI и XVII век.
към текста >>
В самото начало на Земната е
вол
юция, наследеното от ясновидството на Старата Луна работеше в човечеството.
Вие ще разберете от лекциите изнесени напоследък, че в нашето време един материалистичен светоглед, един материалистичен начин на мислене, не е резултат от случайната проява на нечия воля, а от определена историческа необходимост. Онези, които имат някакви разбирания за духовните процеси на човешката еволюция знаят, че принципно казано, във всички по-ранни векове и хилядолетия човекът е вземал участие в духовния живот в значително по-голяма степен, отколкото през последните четиристотин или петстотин години. Ние знаем с какво широко разпространено явление е свързано това.
В самото начало на Земната еволюция, наследеното от ясновидството на Старата Луна работеше в човечеството.
Можем да си представим, че в най-ранните епохи на Земната еволюция тази дарба за древно ясновидство беше много силна, много активна, с резултата, че обсегът на човешкия духовен поглед в онези времена беше изключително широк и всеобхватен. Това древно ясновидство след това постепенно отслабна до времената, когато почти всички човешки същества бяха изгубили способността за виждане в духовния свят, и Мистерията на Голгота дойде в замяна. Но определена частица от старите способности на душата се запази, и доказателство за това се намира, например, в природознанието, което съществуваше до XIV и XV, и дори до XVI и XVII век. Това природознание беше много различно по характер от съвременната естествена наука. То беше природознание, способно до известна степен все още да се осланя не на ясно, Имагинативно ясновидство, но въпреки това на инспирации и интуиции, които после бяха използвани и доразвити от т.н. алхимици.
към текста >>
Можем да си представим, че в най-ранните епохи на Земната е
вол
юция тази дарба за древно ясновидство беше много силна, много активна, с резултата, че обсегът на човешкия духовен поглед в онези времена беше изключително широк и всеобхватен.
Вие ще разберете от лекциите изнесени напоследък, че в нашето време един материалистичен светоглед, един материалистичен начин на мислене, не е резултат от случайната проява на нечия воля, а от определена историческа необходимост. Онези, които имат някакви разбирания за духовните процеси на човешката еволюция знаят, че принципно казано, във всички по-ранни векове и хилядолетия човекът е вземал участие в духовния живот в значително по-голяма степен, отколкото през последните четиристотин или петстотин години. Ние знаем с какво широко разпространено явление е свързано това. В самото начало на Земната еволюция, наследеното от ясновидството на Старата Луна работеше в човечеството.
Можем да си представим, че в най-ранните епохи на Земната еволюция тази дарба за древно ясновидство беше много силна, много активна, с резултата, че обсегът на човешкия духовен поглед в онези времена беше изключително широк и всеобхватен.
Това древно ясновидство след това постепенно отслабна до времената, когато почти всички човешки същества бяха изгубили способността за виждане в духовния свят, и Мистерията на Голгота дойде в замяна. Но определена частица от старите способности на душата се запази, и доказателство за това се намира, например, в природознанието, което съществуваше до XIV и XV, и дори до XVI и XVII век. Това природознание беше много различно по характер от съвременната естествена наука. То беше природознание, способно до известна степен все още да се осланя не на ясно, Имагинативно ясновидство, но въпреки това на инспирации и интуиции, които после бяха използвани и доразвити от т.н. алхимици. Ако един алхимик от онези времена беше почтен в своите стремежи и не се афишираше за егоистична полза, той още работеше в определено отношение със старите инспирации и интуиции.
към текста >>
От всичко това ще разберете, че колкото повече се приближаваме към нашия сегашен етап в е
вол
юцията, толкова повече си имаме работа със западане на старите душевни сили и нарастване на склонността на човешката душа към наблюдение на външния, материален свят.
От всичко това ще разберете, че колкото повече се приближаваме към нашия сегашен етап в еволюцията, толкова повече си имаме работа със западане на старите душевни сили и нарастване на склонността на човешката душа към наблюдение на външния, материален свят.
След бавна и постепенна подготовка, това достигна своя връх през XIX век, фактически в средата на столетието. Колкото и малко това да се осъзнава днес от онези, които не се занимават с подобни неща, ще бъде ясно на бъдещите хора, че материалистическите тенденции на втората половина на XIX век са достигнали своя връх в средата на века; тогава беше, когато тези тенденции разгърнаха своята най-голяма сила. Но смисъла на всяка тенденция е в това определени умения да се развият и наистина внушителното величие на методите, създадени от материалистичната наука, води началото си от тази тенденция на душите да се придържат здраво към външния, материален свят на сетивата.
към текста >>
НАГОРЕ