Търсене в текстове за 'Вол'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 6

СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 ,

Намерени са 5036 резултата от 1048 текста в 6 страници с корен от думите : 'Вол'.
На страница 6: 36 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

[6] Християн Волф (1679-1754), немски философ.
[6] Християн Волф (1679-1754), немски философ.
към текста >>

2. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето GA_353 История на човечеството и културните народи

В това има противоположност: въздействието на Слънцето, така да се каже, произвежда отново нашите мисли, обновява нашите волеви сили.
Това, което е възникнало, трябва после да се съдържа в човека. Обаче Луната оказва най-силното материално влияние. Затова тя оказва влияние върху размножението, защото при това възниква не просто част, а човек като цяло! Слънцето притежава влияние върху най-духовното, докато Луната - доколкото и самата тя се явява най-материална - оказва влияние на материалното. Така че човек възпроизвежда самия себе си, или възпроизвежда точ-но подобие на самия себе си именно под влияние на Луната. В това има противоположност: въздействието на Слънцето, така да се каже, произвежда отново нашите мисли, обновява нашите волеви сили. Влиянието на Луната се състои в това, че тя обновява нашите материални сили, че отново възпроизвежда материалния човек. Между Луната и Слънцето стоят други небесни тела, които в частност съдействат в човека да стават други неща.
към текста >>

3. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

[2] Удроу Уилсън (1856-1924), президент на САЩ от 1913 до 1921 г, под негово управление САЩ достигнали политическо могъщество и диктували волята си на следвоенна Европа.
[2] Удроу Уилсън (1856-1924), президент на САЩ от 1913 до 1921 г, под негово управление САЩ достигнали политическо могъщество и диктували волята си на следвоенна Европа. През януари 1918 г. издигнал така наречените 14 точки - програма за мирното преустройство на Европа, съдействал за разпада на Австро-Унгария и Руската империя. По настояване на най-близкия му съветник полковник Хаус е бил освободен Л. Бронщайн-Троцки, задържан на канадско пристанище с 200 млн. долара, получени от американския банкер Яков Шиф за поддръжка на революцията в Русия.
към текста >>

4. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

И третото е свободната воля, към която животното също не може да стигне, тъй като зависи от своите вътрешни процеси.
И третото е свободната воля, към която животното също не може да стигне, тъй като зависи от своите вътрешни процеси. При човека тези последните са настроени и хармонизирани посредством цялата вътрешна организация.
към текста >>

Може да се каже: човек мисли, чувства и има воля.
Животното може да има само представи, но не и мисли. Животните образуват представи. Но мисловна дейност при животните отсъства. Човек има тази мисловна дейност. Така че, макар човек да има например своето кръвообращение от животинското царство, той може да има свой мисловен орган не от животинското царство. Може да се каже: човек мисли, чувства и има воля. Всичко това става по един свободен начин. То става по друг начин благодарение на факта, че човек ходи изправен и говори.
към текста >>

Помислете за това, доколко различно би трябвало да упражнявате волята си, доколко различна би била цялата воля, ако, както в първата си година от живота, вие винаги бихте пълзели на четири крака.
Помислете за това, доколко различно би трябвало да упражнявате волята си, доколко различна би била цялата воля, ако, както в първата си година от живота, вие винаги бихте пълзели на четири крака. В този случай цялата човешка воля би била различна. Вие въобще не бихте стигнали до мисленето. Както нещата, носени от нас във физическото тяло, ни свързват с трите природни царства, така мисленето, чувстването и волята ни свързват с три други царства, със свръхсетивните, невидими царства. За всичко трябва да имаме название. И както ние наричаме минералното, растителното и животинското царство природни, така наричаме йерархии тези царства, които способстват при човека, неговите мисли, чувства и воля да бъдат свободни (вж.
към текста >>

В този случай цялата човешка воля би била различна.
Помислете за това, доколко различно би трябвало да упражнявате волята си, доколко различна би била цялата воля, ако, както в първата си година от живота, вие винаги бихте пълзели на четири крака. В този случай цялата човешка воля би била различна. Вие въобще не бихте стигнали до мисленето. Както нещата, носени от нас във физическото тяло, ни свързват с трите природни царства, така мисленето, чувстването и волята ни свързват с три други царства, със свръхсетивните, невидими царства. За всичко трябва да имаме название. И както ние наричаме минералното, растителното и животинското царство природни, така наричаме йерархии тези царства, които способстват при човека, неговите мисли, чувства и воля да бъдат свободни (вж. рис. 22).
към текста >>

Както нещата, носени от нас във физическото тяло, ни свързват с трите природни царства, така мисленето, чувстването и волята ни свързват с три други царства, със свръхсетивните, невидими царства.
Помислете за това, доколко различно би трябвало да упражнявате волята си, доколко различна би била цялата воля, ако, както в първата си година от живота, вие винаги бихте пълзели на четири крака. В този случай цялата човешка воля би била различна. Вие въобще не бихте стигнали до мисленето. Както нещата, носени от нас във физическото тяло, ни свързват с трите природни царства, така мисленето, чувстването и волята ни свързват с три други царства, със свръхсетивните, невидими царства. За всичко трябва да имаме название. И както ние наричаме минералното, растителното и животинското царство природни, така наричаме йерархии тези царства, които способстват при човека, неговите мисли, чувства и воля да бъдат свободни (вж. рис. 22).
към текста >>

И както ние наричаме минералното, растителното и животинското царство природни, така наричаме йерархии тези царства, които способстват при човека, неговите мисли, чувства и воля да бъдат свободни (вж.
Помислете за това, доколко различно би трябвало да упражнявате волята си, доколко различна би била цялата воля, ако, както в първата си година от живота, вие винаги бихте пълзели на четири крака. В този случай цялата човешка воля би била различна. Вие въобще не бихте стигнали до мисленето. Както нещата, носени от нас във физическото тяло, ни свързват с трите природни царства, така мисленето, чувстването и волята ни свързват с три други царства, със свръхсетивните, невидими царства. За всичко трябва да имаме название. И както ние наричаме минералното, растителното и животинското царство природни, така наричаме йерархии тези царства, които способстват при човека, неговите мисли, чувства и воля да бъдат свободни (вж. рис. 22).
към текста >>

И, трето, има първа йерархия, имаща работа с човешката воля - в което човек е най-силен, - посредством която човек не само се движи, но и реализира своите дела.
И, трето, има първа йерархия, имаща работа с човешката воля - в което човек е най-силен, - посредством която човек не само се движи, но и реализира своите дела. Волята е свързана със същества, духовно присъстващи навън в целия свят, въобще явяващи се висшите духовни същества от тези, с които ние можем да се запознаем. Наричаме ги с гръцки или древноеврейски имена, доколкото нямаме немски и изобщо още нямаме подходящ езиков израз за тях: престоли, херувими, серафими. Това е най-висшето царство.
към текста >>

Волята е свързана със същества, духовно присъстващи навън в целия свят, въобще явяващи се висшите духовни същества от тези, с които ние можем да се запознаем.
И, трето, има първа йерархия, имаща работа с човешката воля - в което човек е най-силен, - посредством която човек не само се движи, но и реализира своите дела. Волята е свързана със същества, духовно присъстващи навън в целия свят, въобще явяващи се висшите духовни същества от тези, с които ние можем да се запознаем. Наричаме ги с гръцки или древноеврейски имена, доколкото нямаме немски и изобщо още нямаме подходящ езиков израз за тях: престоли, херувими, серафими. Това е най-висшето царство.
към текста >>

Оттук и следствието: тогава хората не са имали никаква свобода воля.
Ние действително можем да кажем: ако се роди дете, неговият череп с мек мозък и меки кости още прилича - костите не така силно, но мозъкът много прилича - на това, което е било при древните хора. Но пробвайте да сложите да лежи или да седи такова малко дете. То не може да мръдне от мястото си, не е в състояние да се храни и други подобни. То нищо не може! Затова за него трябва да се грижат по-висши същества, както и за хората, имащи мек мозък. Оттук и следствието: тогава хората не са имали никаква свобода воля. Тези хора са притежавали повече мъдрост, но те са нямали никаква свободна воля. Обаче при развитието на човека постепенно се е появила свободната воля. Така че костите и мозъкът е трябвало да се втвърдят. Но заедно с втвърдяването на древното съзнание му дошъл краят. Ние не бихме станали свободни хора, ако не бяхме станали «дебелоглави», твърдоглави, ако не бяхме получили череп с по-твърд мозък.
към текста >>

Тези хора са притежавали повече мъдрост, но те са нямали никаква свободна воля.
Но пробвайте да сложите да лежи или да седи такова малко дете. То не може да мръдне от мястото си, не е в състояние да се храни и други подобни. То нищо не може! Затова за него трябва да се грижат по-висши същества, както и за хората, имащи мек мозък. Оттук и следствието: тогава хората не са имали никаква свобода воля. Тези хора са притежавали повече мъдрост, но те са нямали никаква свободна воля. Обаче при развитието на човека постепенно се е появила свободната воля. Така че костите и мозъкът е трябвало да се втвърдят. Но заедно с втвърдяването на древното съзнание му дошъл краят. Ние не бихме станали свободни хора, ако не бяхме станали «дебелоглави», твърдоглави, ако не бяхме получили череп с по-твърд мозък. Но за нашата свобода ние сме задължени именно на този процес.
към текста >>

Обаче при развитието на човека постепенно се е появила свободната воля.
То не може да мръдне от мястото си, не е в състояние да се храни и други подобни. То нищо не може! Затова за него трябва да се грижат по-висши същества, както и за хората, имащи мек мозък. Оттук и следствието: тогава хората не са имали никаква свобода воля. Тези хора са притежавали повече мъдрост, но те са нямали никаква свободна воля. Обаче при развитието на човека постепенно се е появила свободната воля. Така че костите и мозъкът е трябвало да се втвърдят. Но заедно с втвърдяването на древното съзнание му дошъл краят. Ние не бихме станали свободни хора, ако не бяхме станали «дебелоглави», твърдоглави, ако не бяхме получили череп с по-твърд мозък. Но за нашата свобода ние сме задължени именно на този процес. Ето така всъщност залезът на древните знания настъпил едновременно с появяването на свободата.
към текста >>

5. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

47. Артур Шопенхауер (1788-1860), немски философ, основен труд «Светът като воля и представа».
47. Артур Шопенхауер (1788-1860), немски философ, основен труд «Светът като воля и представа».
към текста >>

49а. Християн Волф (1679-1754), немски философ.
49а. Християн Волф (1679-1754), немски философ.
към текста >>

62. Удроу Уилсън (1856-1924), президент на САЩ от 1913 до 1921 г, под негово управление САЩ достигнали политическо могъщество и диктували волята си на следвоенна Европа.
62. Удроу Уилсън (1856-1924), президент на САЩ от 1913 до 1921 г, под негово управление САЩ достигнали политическо могъщество и диктували волята си на следвоенна Европа. През януари 1918 г. издигнал така наречените 14 точки - програма за мирното преустройство на Европа, съдействал за разпада на Австро-Унгария и Руската империя.
към текста >>

6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Ако се вгледаме в себе си, чувстваме оскъдно мислене, повърхностни чувства и почти никаква воля.
Ако се вгледаме в себе си, чувстваме оскъдно мислене, повърхностни чувства и почти никаква воля. Индусите чувствали в човека целия свят. Разбира се, можете да си представите, че това са били съвсем различни от появилите се по-къс-но хора. Те също така развивали колосална фантазия, която фиксирали в своите поетични, мъдри книги, по-късно - във Ведите или във ведическата философия, която и до днес ни удивява; фиксирали това във всички легенди за свръхсетивни предмети и ние и до днес още се възхищаваме от тях.
към текста >>

7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство GA_354 Сътворението на света и човека

Ако човек употребява мазнина от прасе, вол или друго, съдържащо мазнина, тя - обърнете внимание, господа - преминава в неговото тяло.
Ако дете тайно се гощава със захар, то прави това не за да се нахрани. Когато дете тайно се гощава със захар, вътре в него вече има някаква храна. То прави това не за да се насити, а заради сладостта. При ядене на захар се преживява чувство за сладост. Ако човек употребява мазнина от прасе, вол или друго, съдържащо мазнина, тя - обърнете внимание, господа - преминава в неговото тяло. Това удовлетворява неговата страст точно както лакомото поглъщане на захар удовлетворява страстта на детето. Разликата е само в това, че възрастният човек чувства наличието на своята страст. На човек, за вътрешното му битие, е необходима, разбира се, такава вътрешна страст. Затова той и обича месо. Особено се обича месото, когато тялото обича месо.
към текста >>

8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството GA_354 Сътворението на света и човека

Защото по-рано в селата е било така, че пари за болнични не са получавали; болничното осигуряване, каси и други подобни, както ви е известно, са нововъведения; тогава в селото са си помагали един на друг на добра воля.
Да го кажем така: в селото има болен и някой иска хората да не забравят за този болен. Защото по-рано в селата е било така, че пари за болнични не са получавали; болничното осигуряване, каси и други подобни, както ви е известно, са нововъведения; тогава в селото са си помагали един на друг на добра воля. Трябвало е да се мисли за болния. И ето, управителят на селото казва: хората са егоистични и не мислят за болния, ако не ги пришпориш, не ги изкараш от егоистичното състояние, не ги заставиш да мислят например за умрелите. И той им казва, че те трябва да вземат парче от ризата на болния, чрез което те самите да помнят, че тук има болен, и да го заровят. Благодарение на това те ще си спомнят, че човек трябва да се грижи за всеки, при което мислите им да бъдат насочени към умрелите. Това действие е носило чисто външен характер, то е било установено само за това, с негова помощ да се пробужда паметта на хората.
към текста >>

Но ако му се е налагало да пише стихове, защото някой е искал това от него, или защото той сам по своя воля се е опитвал да напише стиховете в срок, тогава са се получавали много лоши стихове.
Помислете някак си ето за какво. Който действа на основата на разсъдъка си, може да каже: в определено време аз ще мисля за това. Обаче поетът, който още по цял ден действа на основата на фантазията, не може така. Вижте, Гьоте е бил велик поет. Но ако му се е налагало да пише стихове, защото някой е искал това от него, или защото той сам по своя воля се е опитвал да напише стиховете в срок, тогава са се получавали много лоши стихове. Съвременните хора не знаят за това, защото въобще вече не могат да различат добрите от лошите стихове. Но сред стиховете на Гьоте има доволно много лоши стихове. Това означава, че изхождайки от фантазията, може да се действа само тогава, когато тя идва. Когато тя е дошла, тогава и трябва да се записва стихотворението. Така е стояла работата с хората на ранния стадий на развитие.
към текста >>

Те въобще не са можели нищо да правят от свободна воля.
Съвременните хора не знаят за това, защото въобще вече не могат да различат добрите от лошите стихове. Но сред стиховете на Гьоте има доволно много лоши стихове. Това означава, че изхождайки от фантазията, може да се действа само тогава, когато тя идва. Когато тя е дошла, тогава и трябва да се записва стихотворението. Така е стояла работата с хората на ранния стадий на развитие. Те въобще не са можели нищо да правят от свободна воля. Тази свободна воля още само се е развивала. Не така е било с мъдростта. Мъдростта е била изначално повече, отколкото свободната воля, и тя отново трябва да стане голяма. Това означава, че трябва посредством разсъдъка отново да стигнем до духа.
към текста >>

Тази свободна воля още само се е развивала.
Но сред стиховете на Гьоте има доволно много лоши стихове. Това означава, че изхождайки от фантазията, може да се действа само тогава, когато тя идва. Когато тя е дошла, тогава и трябва да се записва стихотворението. Така е стояла работата с хората на ранния стадий на развитие. Те въобще не са можели нищо да правят от свободна воля. Тази свободна воля още само се е развивала. Не така е било с мъдростта. Мъдростта е била изначално повече, отколкото свободната воля, и тя отново трябва да стане голяма. Това означава, че трябва посредством разсъдъка отново да стигнем до духа.
към текста >>

Мъдростта е била изначално повече, отколкото свободната воля, и тя отново трябва да стане голяма.
Когато тя е дошла, тогава и трябва да се записва стихотворението. Така е стояла работата с хората на ранния стадий на развитие. Те въобще не са можели нищо да правят от свободна воля. Тази свободна воля още само се е развивала. Не така е било с мъдростта. Мъдростта е била изначално повече, отколкото свободната воля, и тя отново трябва да стане голяма. Това означава, че трябва посредством разсъдъка отново да стигнем до духа.
към текста >>

9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите GA_354 Сътворението на света и човека

Самият Шопенхауер е написал книгата «Светът като воля и представа», защото той е бил човек и неговият обонятелен орган се е превърнал в орган на разсъдъка.
Ние разбираме нещата; кучето не ги разбира, то ги подушва. Ние ги разбираме, доколкото на мястото, където кучето още има нормален орган за обоняние, имаме трансформиран орган за обоняние. В качеството му на обонятелен мозък притежаваме само малка остатъчна част; ето защо ние подушваме значително по-зле от кучето. Бихте могли да предположите, че когато кучето върви през полето, това е извънредно интересно за него; то усеща толкова много миризми, че ако би могло да опише всичко това, би описало света като миризма. Ако сред кучетата би се оказало някое подобно на Шопенхауер[2] - подобно по начин на мислене, - то би могло да напише интересна книга. Самият Шопенхауер е написал книгата «Светът като воля и представа», защото той е бил човек и неговият обонятелен орган се е превърнал в орган на разсъдъка. Кучето би написало интересната книга «Светът като воля и миризма». И там би имало много неща, които човек не може да знае, доколкото човек си представя нещо, а кучето го помирисва. Даже мисля, че книгата на кучето би била доста по-интересна - ако то би могло да се прояви в ролята на Шопенхауер - от книгата, която е написал самият Шопенхауер, «Светът като воля и представа». И така, вие виждате каква позиция заемаме в света на миризмите и как други същества, например кучето, в много по-висока степен възприема този свят като миришещ.
към текста >>

Кучето би написало интересната книга «Светът като воля и миризма».
Ние ги разбираме, доколкото на мястото, където кучето още има нормален орган за обоняние, имаме трансформиран орган за обоняние. В качеството му на обонятелен мозък притежаваме само малка остатъчна част; ето защо ние подушваме значително по-зле от кучето. Бихте могли да предположите, че когато кучето върви през полето, това е извънредно интересно за него; то усеща толкова много миризми, че ако би могло да опише всичко това, би описало света като миризма. Ако сред кучетата би се оказало някое подобно на Шопенхауер[2] - подобно по начин на мислене, - то би могло да напише интересна книга. Самият Шопенхауер е написал книгата «Светът като воля и представа», защото той е бил човек и неговият обонятелен орган се е превърнал в орган на разсъдъка. Кучето би написало интересната книга «Светът като воля и миризма». И там би имало много неща, които човек не може да знае, доколкото човек си представя нещо, а кучето го помирисва. Даже мисля, че книгата на кучето би била доста по-интересна - ако то би могло да се прояви в ролята на Шопенхауер - от книгата, която е написал самият Шопенхауер, «Светът като воля и представа». И така, вие виждате каква позиция заемаме в света на миризмите и как други същества, например кучето, в много по-висока степен възприема този свят като миришещ.
към текста >>

Даже мисля, че книгата на кучето би била доста по-интересна - ако то би могло да се прояви в ролята на Шопенхауер - от книгата, която е написал самият Шопенхауер, «Светът като воля и представа».
Бихте могли да предположите, че когато кучето върви през полето, това е извънредно интересно за него; то усеща толкова много миризми, че ако би могло да опише всичко това, би описало света като миризма. Ако сред кучетата би се оказало някое подобно на Шопенхауер[2] - подобно по начин на мислене, - то би могло да напише интересна книга. Самият Шопенхауер е написал книгата «Светът като воля и представа», защото той е бил човек и неговият обонятелен орган се е превърнал в орган на разсъдъка. Кучето би написало интересната книга «Светът като воля и миризма». И там би имало много неща, които човек не може да знае, доколкото човек си представя нещо, а кучето го помирисва. Даже мисля, че книгата на кучето би била доста по-интересна - ако то би могло да се прояви в ролята на Шопенхауер - от книгата, която е написал самият Шопенхауер, «Светът като воля и представа». И така, вие виждате каква позиция заемаме в света на миризмите и как други същества, например кучето, в много по-висока степен възприема този свят като миришещ.
към текста >>

10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите GA_354 Сътворението на света и човека

Ако се намирате в лоното на природата и там, на воля, видите роза, това е дива роза, така наречената шипка.
Най-добре това можете да видите при розата. Ако се намирате в лоното на природата и там, на воля, видите роза, това е дива роза, така наречената шипка. Познавате тази дива роза - тя има пет листенца, достатъчно бледи цветни листенца (изобразява го на дъската). Откъде идва това, че тази шипка има такава форма, че тя разтваря пет листчета, а след това веднага развива плод? Този червен плод - вие го знаете - е плодът на шипката. Това е свързано със съдържанието на известно количество масло в почвата, на която расте шипката; земната почва в своите скални породи въобще съдържа някои видове масла. Ние също получаваме масла от земята или от растенията, които са ги поели от земята.
към текста >>

Но от друга страна, тя не образува свой собствен плод, доколкото за това са необходими нещата, които се намират навън, на воля, в почвата, в минералите.
Розата притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло. Ако го има наблизо, както в случая с хумусната почва, тогава тя го има в излишък, тогава привлича много масло и се развива така, че образува не само пет листчета, а цяла маса, превръща се в кичестата роза от нашите градини. Но от друга страна, тя не образува свой собствен плод, доколкото за това са необходими нещата, които се намират навън, на воля, в почвата, в минералите. Следователно можем да направим тази дива роза, тази шипка декоративно растение, ако я преса-дим на почва, богата на хумус, където тя с лекота ще си набавя маслото, от което прави своите листчета. В двата случая, господа, става нещо напълно противоположно. Ягодата, култивирана в градината, трудно намира това, което е имала в дивата природа, на воля. А розата, култивирана в градина, много добре намира това, което не й е достигало в дивата природа. Затова цветовете й стават пищни, но в плододаването изостава.
към текста >>

Ягодата, култивирана в градината, трудно намира това, което е имала в дивата природа, на воля.
Розата притежава огромна сила да привлича отвсякъде масло. Ако го има наблизо, както в случая с хумусната почва, тогава тя го има в излишък, тогава привлича много масло и се развива така, че образува не само пет листчета, а цяла маса, превръща се в кичестата роза от нашите градини. Но от друга страна, тя не образува свой собствен плод, доколкото за това са необходими нещата, които се намират навън, на воля, в почвата, в минералите. Следователно можем да направим тази дива роза, тази шипка декоративно растение, ако я преса-дим на почва, богата на хумус, където тя с лекота ще си набавя маслото, от което прави своите листчета. В двата случая, господа, става нещо напълно противоположно. Ягодата, култивирана в градината, трудно намира това, което е имала в дивата природа, на воля. А розата, култивирана в градина, много добре намира това, което не й е достигало в дивата природа. Затова цветовете й стават пищни, но в плододаването изостава.
към текста >>

11. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Представете си само: известни са ни прекрасните стихове на Волфрам фон Ешенбах[7], който е бил дворянин през XIII век.
Но ако ние и по-нататък се развиваме така, както се развиваме днес, това би било нещо немислимо. Е, това човечество направо страшно е поумняло! Сравнете кой да е човек, неговият разсъдък, това, което изучава в училище, с кой да е човек от XII или XIII век, който и да пише не е можел! Представете си само: известни са ни прекрасните стихове на Волфрам фон Ешенбах[7], който е бил дворянин през XIII век. Бил е автор на стихове, но не е умеел да пише. При него е идвал един свещеник, на когото той ги диктувал. Това е произведението «Парсифал», по което Вагнер[8] е написал либрето и музика! Следователно виждате, че по-рано хората са имали други способности. Даже не е нужно да се връщаме по-назад от XII или XIII век; тогава дворянинът не е можел да пише.
към текста >>

Волфрам фон Ешенбах е можел да чете, но не е можел да пише.
Бил е автор на стихове, но не е умеел да пише. При него е идвал един свещеник, на когото той ги диктувал. Това е произведението «Парсифал», по което Вагнер[8] е написал либрето и музика! Следователно виждате, че по-рано хората са имали други способности. Даже не е нужно да се връщаме по-назад от XII или XIII век; тогава дворянинът не е можел да пише. Волфрам фон Ешенбах е можел да чете, но не е можел да пише.
към текста >>

[7] Волфрам фон Ешенбах - ок. 1170-1220.
[7] Волфрам фон Ешенбах - ок. 1170-1220. «Парсифал», завършен през 1210.
към текста >>

12. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост GA_354 Сътворението на света и човека

Ако погледнете някакъв стол, не бихте дочакали столът да почне да се разхожда, защото той не може да проявява воля.
Ако разглеждаме човека така, както той днес обитава Земята, на първо място е видно неговото тяло. Впрочем, забелязва се и това, че той мисли, усеща, чувства. Ако погледнете някакъв стол, не бихте дочакали столът да почне да се разхожда, защото той не може да проявява воля. Забелязва се, че човек проявява воля. Но най-общо можем да кажем: видимо е само тялото.
към текста >>

Забелязва се, че човек проявява воля.
Ако разглеждаме човека така, както той днес обитава Земята, на първо място е видно неговото тяло. Впрочем, забелязва се и това, че той мисли, усеща, чувства. Ако погледнете някакъв стол, не бихте дочакали столът да почне да се разхожда, защото той не може да проявява воля. Забелязва се, че човек проявява воля. Но най-общо можем да кажем: видимо е само тялото.
към текста >>

13. Бележки. GA_354 Сътворението на света и човека

37. Волфрам фон Ешенбах - ок. 1170-1220.
37. Волфрам фон Ешенбах - ок. 1170-1220. «Парсифал», завършен през 1210.
към текста >>

НАГОРЕ

1.2972898483276