Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
Намерени са
5036
резултата от
1048
текста в
6
страници с корен от думите : '
Вол
'.
На страница
2
:
1000
резултата в
302
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Когато мислим, ние разрушаваме; когато проявяваме
вол
я, ние съграждаме, а когато живеем чрез чувството, ние произвеждаме една игра на равновесие между съграждането и разрушението.
Преди да отговорим на този въпрос, ще дам определение още за някои условия на земния живот, взимайки като изходна точка вече изложените съображения. Човешкият организъм е теренът, върху който непрестанно работят разрушителни и съграждащи сили.
Когато мислим, ние разрушаваме; когато проявяваме воля, ние съграждаме, а когато живеем чрез чувството, ние произвеждаме една игра на равновесие между съграждането и разрушението.
Мисъл, чувство и воля представляват следователно в тяхната общност една постоянна размяна между разрушение и възраждане. Тези обмени са извънредно сложни и те се установяват различно, според възрастите на живота. За възпитателя, за този, който преподава, е много важно да знае това, което едно духовно познание му съобщава относно тази сменяща се игра, това равновесие, което се установява между асимилацията и дисимилацията, преминаването на градивните процеси към разложителни процеси, и обратно, тази непрестанна смяна на течения, които упражняват техните действия върху организма. Ние не можем да преподаваме и да възпитаваме и да възпитаваме както трябва, освен ако познаваме действията на тези противоположни сили върху организма на детето и как можем да действаме върху тях чрез възпитанието. Да вземем един пример: Да накараме едно дете да научи наизуст точно това, което му подхожда, и да го накараме да научи прекалено много, да претоварим неговата памет, са две твърде различни неща.
към текста >>
Мисъл, чувство и
вол
я представляват следователно в тяхната общност една постоянна размяна между разрушение и възраждане.
Преди да отговорим на този въпрос, ще дам определение още за някои условия на земния живот, взимайки като изходна точка вече изложените съображения. Човешкият организъм е теренът, върху който непрестанно работят разрушителни и съграждащи сили. Когато мислим, ние разрушаваме; когато проявяваме воля, ние съграждаме, а когато живеем чрез чувството, ние произвеждаме една игра на равновесие между съграждането и разрушението.
Мисъл, чувство и воля представляват следователно в тяхната общност една постоянна размяна между разрушение и възраждане.
Тези обмени са извънредно сложни и те се установяват различно, според възрастите на живота. За възпитателя, за този, който преподава, е много важно да знае това, което едно духовно познание му съобщава относно тази сменяща се игра, това равновесие, което се установява между асимилацията и дисимилацията, преминаването на градивните процеси към разложителни процеси, и обратно, тази непрестанна смяна на течения, които упражняват техните действия върху организма. Ние не можем да преподаваме и да възпитаваме и да възпитаваме както трябва, освен ако познаваме действията на тези противоположни сили върху организма на детето и как можем да действаме върху тях чрез възпитанието. Да вземем един пример: Да накараме едно дете да научи наизуст точно това, което му подхожда, и да го накараме да научи прекалено много, да претоварим неговата памет, са две твърде различни неща. Днес тези неща се разглеждат по такъв начин, защото човек лесно може да бъде съблазнен да вярва, че последствията от това понася само душата на детето.
към текста >>
Чрез една усилена работа духовното познание се издига до тази действителност, развивайки в душата Интуицията чрез упражнения отнасящи се за
вол
ята.
Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма. земният образ на този акт, извършен в свръхземния свят, е човешката свобода, чувството на независимост в течение на земното съществуване. Правилното разбиране на идеята на съдбата, разбиране, което води до духовните светове, където има своята основа, съвсем няма като последствие детерминизма, а една истинска философия на свободата. Човекът, който след смъртта се е приспособил към различните духовни области, донася по този начин, включени в неговия организъм и свързани с неговата съдба, последствията от това свързване с духовните светове, което е живял в царството на духовете. Ако носи в себе си Христа, човекът на модерните времена има вътрешната опитност на свободата и свързано с нея чувство, че е проникнат от Бога, чувство, което на Земята може да се превърне в отзвук на това, което е почувствал връщайки се от света на звездите в сферата на Луната и пребивавайки в тази сфера.
Чрез една усилена работа духовното познание се издига до тази действителност, развивайки в душата Интуицията чрез упражнения отнасящи се за волята.
В древни времена, съгласно показанията на древните посветени, тази Интуиция се добиваше чрез аскетизъм, който унищожаваше тялото.
към текста >>
Защото унищожавайки, парализирайки това физическо тяло, човек придава на независимата
вол
я една толкова по-голяма сила; ако не във
вол
ята се изразява преди всичко едно желание да се съедини с физическия организъм.
Защото унищожавайки, парализирайки това физическо тяло, човек придава на независимата воля една толкова по-голяма сила; ако не във волята се изразява преди всичко едно желание да се съедини с физическия организъм.
Аскетичните упражнения ограничават физическия организъм до такава степен, че за волята става много трудно да проникне в него. Тя е един вид отблъсната от него и колкото е по-трудно за нея да се потопи в него, толкова по-добре тя прониква в духовния свят и може да роди там интуиции. Такъв е резултатът получен чрез аскетизма. Но в нашата епоха не се препоръчва той да бъде практикуван. След Тайната на Голгота физическото тяло е приело една форма, в която то не може да понася аскетизма, нито да бере неговите плодове.
към текста >>
Аскетичните упражнения ограничават физическия организъм до такава степен, че за
вол
ята става много трудно да проникне в него.
Защото унищожавайки, парализирайки това физическо тяло, човек придава на независимата воля една толкова по-голяма сила; ако не във волята се изразява преди всичко едно желание да се съедини с физическия организъм.
Аскетичните упражнения ограничават физическия организъм до такава степен, че за волята става много трудно да проникне в него.
Тя е един вид отблъсната от него и колкото е по-трудно за нея да се потопи в него, толкова по-добре тя прониква в духовния свят и може да роди там интуиции. Такъв е резултатът получен чрез аскетизма. Но в нашата епоха не се препоръчва той да бъде практикуван. След Тайната на Голгота физическото тяло е приело една форма, в която то не може да понася аскетизма, нито да бере неговите плодове. Да се продължава с такива упражнения, това би значило да се парализира физическото тяло по такъв начин, че съзнанието за Аза да не може вече да се развива в него.
към текста >>
Ето защо упражненията за
вол
ята трябва да се правят не подтискайки физическото тяло, както това се правеше в миналото, а като се засилват душевните и духовни способности в тяхното чисто състояние; по този начин тялото не се откъсва от душата и душата е тази, която постепенно прониква в духовните светове.
Ето защо упражненията за волята трябва да се правят не подтискайки физическото тяло, както това се правеше в миналото, а като се засилват душевните и духовни способности в тяхното чисто състояние; по този начин тялото не се откъсва от душата и душата е тази, която постепенно прониква в духовните светове.
Това, което посветените са предавали на своите последователи относно опитностите, които човек има между смъртта и едно нова раждане, а също и относно упражненията предназначени да издигнат човека до свръхсетивното познание. Аскетът на миналите времена не можеше да добие царственото чувство на свобода, което модерният човек може да добие благодарение на своята настояща организация. Също така, между смъртта и едно ново раждане, той не можеше да се представи пред слънчевото същество, което трябваше да изпълни за него това, което човешкото същество, след извършването на Тайната на Голгота, може да намери от тогава насам в самия себе си: Силата да стори това след смъртта.
към текста >>
2.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
4. За да има сигурност в своето чувствуване и за крепкото развитие на своята
вол
я човекът се нуждае от едно познание на духовния свят.
4. За да има сигурност в своето чувствуване и за крепкото развитие на своята воля човекът се нуждае от едно познание на духовния свят.
Защото той може да чувствува величието, красотата и мъдростта на природния свят в най-голям размер: това не му дава никакъв отговор на въпроса за неговото собствено същество. Това собствено същество подържа веществата и силите на природния свят в живоподвижната човешка форма до тогава, докато човек мине през вратата на смъртта. След това природата поема в себе си тази форма. Тя не може да я подържа, а само да я разложи. Великата, красива и изпълнена с мъдрост природа дава наистина отговор на въпроса: как се разлага човешката форма, но не и на този, как тази форма бива поддържана.
към текста >>
Той намира самия себе си в своето мислене, в своето чувствуване и в своята
вол
я.
5. За да има вътрешно спокойствие, човекът се нуждае от себепознанието в духа.
Той намира самия себе си в своето мислене, в своето чувствуване и в своята воля.
Той вижда, как мисленето, чувствуването и волята са зависими от природно-физическото човешко същество. В тяхното разгръщане те трябва да следват здравето, болестта и повреждането на тялото. Всяко заспиване ги заличава. Обикновеният жизнен опит познава до каква висока степен духовното изживяване на човека зависи от съществуването на тялото. Тогава в човека се събужда съзнанието, че в този обикновен жизнен опит себепознанието може да бъде изгубено.
към текста >>
Той вижда, как мисленето, чувствуването и
вол
ята са зависими от природно-физическото човешко същество.
5. За да има вътрешно спокойствие, човекът се нуждае от себепознанието в духа. Той намира самия себе си в своето мислене, в своето чувствуване и в своята воля.
Той вижда, как мисленето, чувствуването и волята са зависими от природно-физическото човешко същество.
В тяхното разгръщане те трябва да следват здравето, болестта и повреждането на тялото. Всяко заспиване ги заличава. Обикновеният жизнен опит познава до каква висока степен духовното изживяване на човека зависи от съществуването на тялото. Тогава в човека се събужда съзнанието, че в този обикновен жизнен опит себепознанието може да бъде изгубено. Първо възниква плахият въпрос: може ли да съществува едно себепознание надвишаващо обикновената жизнена опитност, а с това и сигурността за съществуването на едно истинско себе?
към текста >>
12. Ние намираме действителността на "Аза" тогава, когато развием по-нататък вътрешното виждане, чрез което астралното тяло бива обхванато познавателно, чрез това, че проникваме изживяното в медитация мислене с
вол
ята.
12. Ние намираме действителността на "Аза" тогава, когато развием по-нататък вътрешното виждане, чрез което астралното тяло бива обхванато познавателно, чрез това, че проникваме изживяното в медитация мислене с волята.
Първо ние сме се отдали на това мислене безволево. Благодарение на това стигаме до там, че нещо духовно навлиза в това мислене, както при сетивното възприятие цветът навлиза в окото, звукът в ухото. Когато сме стигнали до там, да изобразим чрез един волев акт
към текста >>
Когато сме стигнали до там, да изобразим чрез един
вол
ев акт
12. Ние намираме действителността на "Аза" тогава, когато развием по-нататък вътрешното виждане, чрез което астралното тяло бива обхванато познавателно, чрез това, че проникваме изживяното в медитация мислене с волята. Първо ние сме се отдали на това мислене безволево. Благодарение на това стигаме до там, че нещо духовно навлиза в това мислене, както при сетивното възприятие цветът навлиза в окото, звукът в ухото.
Когато сме стигнали до там, да изобразим чрез един волев акт
към текста >>
онова, което по този начин сме оживи ли в съзнанието чрез пасивно отдаване, това в този
вол
еви акт се явява възприятието на собствения "Аз".
онова, което по този начин сме оживи ли в съзнанието чрез пасивно отдаване, това в този волеви акт се явява възприятието на собствения "Аз".
към текста >>
3.
04. 5. Принципи 38-61
GA_26 Мистерията на Михаил
39. От човека действува
вол
ята.
39. От човека действува волята.
Тази воля стои като съвършено чужда пред природните закони при разглеждането на външния свят. Същността на сетивните органи има подобие с външните природни предмети. Волята не може още да се разгърне в тяхната дейност. Същността, която се изявява в ритмичната система на човека, има вече по-малко подобие с всичко външно. Волята може вече да действува до известна степен в тази система.
към текста >>
Тази
вол
я стои като съвършено чужда пред природните закони при разглеждането на външния свят.
39. От човека действува волята.
Тази воля стои като съвършено чужда пред природните закони при разглеждането на външния свят.
Същността на сетивните органи има подобие с външните природни предмети. Волята не може още да се разгърне в тяхната дейност. Същността, която се изявява в ритмичната система на човека, има вече по-малко подобие с всичко външно. Волята може вече да действува до известна степен в тази система. Обаче тази ритмична система е обхваната в един процес на раждане и умиране.
към текста >>
Вол
ята не може още да се разгърне в тяхната дейност.
39. От човека действува волята. Тази воля стои като съвършено чужда пред природните закони при разглеждането на външния свят. Същността на сетивните органи има подобие с външните природни предмети.
Волята не може още да се разгърне в тяхната дейност.
Същността, която се изявява в ритмичната система на човека, има вече по-малко подобие с всичко външно. Волята може вече да действува до известна степен в тази система. Обаче тази ритмична система е обхваната в един процес на раждане и умиране. Воля та е още свързана с тези процеси.
към текста >>
Вол
ята може вече да действува до известна степен в тази система.
39. От човека действува волята. Тази воля стои като съвършено чужда пред природните закони при разглеждането на външния свят. Същността на сетивните органи има подобие с външните природни предмети. Волята не може още да се разгърне в тяхната дейност. Същността, която се изявява в ритмичната система на човека, има вече по-малко подобие с всичко външно.
Волята може вече да действува до известна степен в тази система.
Обаче тази ритмична система е обхваната в един процес на раждане и умиране. Воля та е още свързана с тези процеси.
към текста >>
Вол
я та е още свързана с тези процеси.
Същността на сетивните органи има подобие с външните природни предмети. Волята не може още да се разгърне в тяхната дейност. Същността, която се изявява в ритмичната система на човека, има вече по-малко подобие с всичко външно. Волята може вече да действува до известна степен в тази система. Обаче тази ритмична система е обхваната в един процес на раждане и умиране.
Воля та е още свързана с тези процеси.
към текста >>
Ето защо в тази същност
вол
ята може да действува непосредствено.
40. В системата на обмяна на веществата и на крайниците се изявява една същност чрез веществата и чрез процесите, на които те са подчинени, но тези вещества и тези процеси имат толкова общо с тази същност, колкото художникът и неговите средства имат общо със самата нарисувана вече картина.
Ето защо в тази същност волята може да действува непосредствено.
Когато зад живеещите в природните закони човешкият организъм доловим тъчащата в духовната същност на човека, в тази същност ние имаме една област, в която можем да видим действието на волята. По отношение на сетивната област човешката воля остава една дума без съдържание. И който иска да я обхване в тази област, той изоставя в познанието, той изоставя в познанието за истинската същност на волята и на нейно място поставя нещо друго.
към текста >>
Когато зад живеещите в природните закони човешкият организъм доловим тъчащата в духовната същност на човека, в тази същност ние имаме една област, в която можем да видим действието на
вол
ята.
40. В системата на обмяна на веществата и на крайниците се изявява една същност чрез веществата и чрез процесите, на които те са подчинени, но тези вещества и тези процеси имат толкова общо с тази същност, колкото художникът и неговите средства имат общо със самата нарисувана вече картина. Ето защо в тази същност волята може да действува непосредствено.
Когато зад живеещите в природните закони човешкият организъм доловим тъчащата в духовната същност на човека, в тази същност ние имаме една област, в която можем да видим действието на волята.
По отношение на сетивната област човешката воля остава една дума без съдържание. И който иска да я обхване в тази област, той изоставя в познанието, той изоставя в познанието за истинската същност на волята и на нейно място поставя нещо друго.
към текста >>
По отношение на сетивната област човешката
вол
я остава една дума без съдържание.
40. В системата на обмяна на веществата и на крайниците се изявява една същност чрез веществата и чрез процесите, на които те са подчинени, но тези вещества и тези процеси имат толкова общо с тази същност, колкото художникът и неговите средства имат общо със самата нарисувана вече картина. Ето защо в тази същност волята може да действува непосредствено. Когато зад живеещите в природните закони човешкият организъм доловим тъчащата в духовната същност на човека, в тази същност ние имаме една област, в която можем да видим действието на волята.
По отношение на сетивната област човешката воля остава една дума без съдържание.
И който иска да я обхване в тази област, той изоставя в познанието, той изоставя в познанието за истинската същност на волята и на нейно място поставя нещо друго.
към текста >>
И който иска да я обхване в тази област, той изоставя в познанието, той изоставя в познанието за истинската същност на
вол
ята и на нейно място поставя нещо друго.
40. В системата на обмяна на веществата и на крайниците се изявява една същност чрез веществата и чрез процесите, на които те са подчинени, но тези вещества и тези процеси имат толкова общо с тази същност, колкото художникът и неговите средства имат общо със самата нарисувана вече картина. Ето защо в тази същност волята може да действува непосредствено. Когато зад живеещите в природните закони човешкият организъм доловим тъчащата в духовната същност на човека, в тази същност ние имаме една област, в която можем да видим действието на волята. По отношение на сетивната област човешката воля остава една дума без съдържание.
И който иска да я обхване в тази област, той изоставя в познанието, той изоставя в познанието за истинската същност на волята и на нейно място поставя нещо друго.
към текста >>
41. В третия ръководен принцип от предидущата група се обръща вниманието върху същността на човешката
вол
я.
41. В третия ръководен принцип от предидущата група се обръща вниманието върху същността на човешката воля.
Едвам когато сме съзрели тази същност, ние стоим с нейното разбиране в една мирова сфера, в която действува Съдбата /Карма/. Докато виждаме само закономерността, която царува във връзката на при родните неща и природните факти, ние оставяме съвсем далече от това, което действува закономерно в съдбата.
към текста >>
Докато човекът живее в същото физическо тяло, той може да направи моралното съдържание на неговата
вол
я да се прояви в действителността само така, както това физическо тяло поз
вол
ява всред физическия свят.
42. В едно такова схващане на закономерността в съдбата става явно също, че тази съдба не може да прояви своето съществуване чрез хода на отделния физически земен живот.
Докато човекът живее в същото физическо тяло, той може да направи моралното съдържание на неговата воля да се прояви в действителността само така, както това физическо тяло позволява всред физическия свят.
Едвам когато преминавайки през
към текста >>
вратата на смъртта човекът е проникнал в сферата на Духа, духовната същност на
вол
ята може да се прояви в нейната пълна действителност.
вратата на смъртта човекът е проникнал в сферата на Духа, духовната същност на волята може да се прояви в нейната пълна действителност.
Там доброто и злото могат да се проявят в съответните им резултати като духовни действителности.
към текста >>
58. Минералното царство може да се види в устройството на човешкото физическо тяло, растителното под формата на етерното тяло е основа на неговото развитие и растеж, животинското като астрално тяло дава импулса за разгръщането на усещането и
вол
ята.
58. Минералното царство може да се види в устройството на човешкото физическо тяло, растителното под формата на етерното тяло е основа на неговото развитие и растеж, животинското като астрално тяло дава импулса за разгръщането на усещането и волята.
Увенчанието на живота на усещанията и на волята в себесъзнателния духовен живот съставлява връзката на човека с духовния свят по един непосредствен начин.
към текста >>
Увенчанието на живота на усещанията и на
вол
ята в себесъзнателния духовен живот съставлява връзката на човека с духовния свят по един непосредствен начин.
58. Минералното царство може да се види в устройството на човешкото физическо тяло, растителното под формата на етерното тяло е основа на неговото развитие и растеж, животинското като астрално тяло дава импулса за разгръщането на усещането и волята.
Увенчанието на живота на усещанията и на волята в себесъзнателния духовен живот съставлява връзката на човека с духовния свят по един непосредствен начин.
към текста >>
61. Като
вол
ево същество човекът не се обръща към своя организъм, а към външния свят.
61. Като волево същество човекът не се обръща към своя организъм, а към външния свят.
Когато иска да ходи, той не пита, какво чувствувам аз в моите крака, каква цел съществува там вън, до която аз искам да стигна. Той забравя своя организъм, когато проявява своята воля. В своята воля човекът не принадлежи на своята природа. Той принадлежи на духовното царство на първата йерархия.
към текста >>
Той забравя своя организъм, когато проявява своята
вол
я.
61. Като волево същество човекът не се обръща към своя организъм, а към външния свят. Когато иска да ходи, той не пита, какво чувствувам аз в моите крака, каква цел съществува там вън, до която аз искам да стигна.
Той забравя своя организъм, когато проявява своята воля.
В своята воля човекът не принадлежи на своята природа. Той принадлежи на духовното царство на първата йерархия.
към текста >>
В своята
вол
я човекът не принадлежи на своята природа.
61. Като волево същество човекът не се обръща към своя организъм, а към външния свят. Когато иска да ходи, той не пита, какво чувствувам аз в моите крака, каква цел съществува там вън, до която аз искам да стигна. Той забравя своя организъм, когато проявява своята воля.
В своята воля човекът не принадлежи на своята природа.
Той принадлежи на духовното царство на първата йерархия.
към текста >>
4.
05. 6. Нещо за разбирането на духа и за изживяването на съдбата
GA_26 Мистерията на Михаил
Аз съм искал това или онова; в моята
вол
я се е влял светът.
Осъзнавайки това: "аз изживях в моето себе една съдба", човек може да започне с разглеждането на света. Той може да си каже: аз не бях сам в моята съдба; светът се е намесил в моето изживяване.
Аз съм искал това или онова; в моята воля се е влял светът.
Аз намирам света в моята воля, като изживявам тази воля съзерцавайки себе си. Продължавайки така, като се вживява в собственото Себе, човек изгубва Себе-то от своето съзнание; в съзнанието прониква светът. Той престава да изживява Себе-то; започва да съзира света в чувствуването.
към текста >>
Аз намирам света в моята
вол
я, като изживявам тази
вол
я съзерцавайки себе си.
Осъзнавайки това: "аз изживях в моето себе една съдба", човек може да започне с разглеждането на света. Той може да си каже: аз не бях сам в моята съдба; светът се е намесил в моето изживяване. Аз съм искал това или онова; в моята воля се е влял светът.
Аз намирам света в моята воля, като изживявам тази воля съзерцавайки себе си.
Продължавайки така, като се вживява в собственото Себе, човек изгубва Себе-то от своето съзнание; в съзнанието прониква светът. Той престава да изживява Себе-то; започва да съзира света в чувствуването.
към текста >>
Вместо да гледа втренчено в света, който носи неговия Аз в щастие и нещастие на своите вълни, той намира Аза, който чрез собствената
вол
я изгражда съдбата.
Човек може още да живее също и в мисленето. В медитацията то му дава едно вътрешно изживяване, при което мислейки той не изгубва сетивния свят, а добива духовния свят. Вместо да проникне в Аза, в който чувствува да потъва сетивният свят, той прониква в духовния свят, в който чувствува Аза укрепнал По-нататък Антропософията показва: съществува едно изживяване на съдбата, в което човек не изгубва своето себе. И в съдбата той може да изживява самия себе си като нещо действуващо. В неегоистичното разглеждане на човешката съдба тя дава едно изживяване, за което той се научава да люби не само своето собствено съществуване, но и света.
Вместо да гледа втренчено в света, който носи неговия Аз в щастие и нещастие на своите вълни, той намира Аза, който чрез собствената воля изгражда съдбата.
Вместо да се сблъсква със света, в който се разбива Азът, той прониква в самото Себе, което се чувствува свързано с мировото ставане.
към текста >>
5.
06. 7. Принципи 62-68
GA_26 Мистерията на Михаил
68. Съществата на първата йерархия се изявяват в едно извънчовешко духовно творчество, което е свойствено на човешката
вол
я като космическа духовна същност на света.
68. Съществата на първата йерархия се изявяват в едно извънчовешко духовно творчество, което е свойствено на човешката воля като космическа духовна същност на света.
Тази космическа духовна същност изживява себе си творейки, когато човек проявява своята воля. Тя създава връзката на човешкото същество с извънчовешкия свят, преди човекът да е станал свободно волящо същество чрез своя волев организъм.
към текста >>
Тази космическа духовна същност изживява себе си творейки, когато човек проявява своята
вол
я.
68. Съществата на първата йерархия се изявяват в едно извънчовешко духовно творчество, което е свойствено на човешката воля като космическа духовна същност на света.
Тази космическа духовна същност изживява себе си творейки, когато човек проявява своята воля.
Тя създава връзката на човешкото същество с извънчовешкия свят, преди човекът да е станал свободно волящо същество чрез своя волев организъм.
към текста >>
Тя създава връзката на човешкото същество с извънчовешкия свят, преди човекът да е станал свободно
вол
ящо същество чрез своя
вол
ев организъм.
68. Съществата на първата йерархия се изявяват в едно извънчовешко духовно творчество, което е свойствено на човешката воля като космическа духовна същност на света. Тази космическа духовна същност изживява себе си творейки, когато човек проявява своята воля.
Тя създава връзката на човешкото същество с извънчовешкия свят, преди човекът да е станал свободно волящо същество чрез своя волев организъм.
към текста >>
6.
10. 11. Принципи 76-78
GA_26 Мистерията на Михаил
78. Ако искаме да събудим една представа за третата Йерархия /Архаи или Начала, Архангели и Ангели/, ще трябва да се стремим да създадем образи, в които духовното естество не се изявява нито в достъпни за сетивата форми, нито пък по чисто духовен начин, а то се изявява така, както мисленето, чувствуване то и
вол
ята се проявяват в човешката душа.
78. Ако искаме да събудим една представа за третата Йерархия /Архаи или Начала, Архангели и Ангели/, ще трябва да се стремим да създадем образи, в които духовното естество не се изявява нито в достъпни за сетивата форми, нито пък по чисто духовен начин, а то се изявява така, както мисленето, чувствуване то и волята се проявяват в човешката душа.
Съдържанието на мислите върху третата Йерархия трябва да бъде духовно естество в психическата образност /душевна образност/.
към текста >>
7.
12. Принципи 79-84
GA_26 Мистерията на Михаил
79. Човек може да пристъпи към третата Йерархия /Архаи, Архангели, Ангели/, когато се научи да познава мисленето, чувствуването и
вол
ята така, че да съзира в тях духовното, което действува в душата.
79. Човек може да пристъпи към третата Йерархия /Архаи, Архангели, Ангели/, когато се научи да познава мисленето, чувствуването и волята така, че да съзира в тях духовното, което действува в душата.
Мисленето поставя първо само образи, а не нещо действително за света. Чувствуването тъче в това образно естество; то говори за нещо действително в човека, но не може да го изживее. Волята разгръща една действителност, която предполага тялото, но не действува съзнателно в неговото изграждане. Същността, която живее в мисленето, за да направи тялото основа за това мислене, същността, която живее в чувствуването, за да направи тялото съпричастник в изживяването на една действителност, същността, която живее във волята, за да сътрудничи съзнателно в нейното изграждане, всички тези същности живеят в третата Йерархия.
към текста >>
Вол
ята разгръща една действителност, която предполага тялото, но не действува съзнателно в неговото изграждане.
79. Човек може да пристъпи към третата Йерархия /Архаи, Архангели, Ангели/, когато се научи да познава мисленето, чувствуването и волята така, че да съзира в тях духовното, което действува в душата. Мисленето поставя първо само образи, а не нещо действително за света. Чувствуването тъче в това образно естество; то говори за нещо действително в човека, но не може да го изживее.
Волята разгръща една действителност, която предполага тялото, но не действува съзнателно в неговото изграждане.
Същността, която живее в мисленето, за да направи тялото основа за това мислене, същността, която живее в чувствуването, за да направи тялото съпричастник в изживяването на една действителност, същността, която живее във волята, за да сътрудничи съзнателно в нейното изграждане, всички тези същности живеят в третата Йерархия.
към текста >>
Същността, която живее в мисленето, за да направи тялото основа за това мислене, същността, която живее в чувствуването, за да направи тялото съпричастник в изживяването на една действителност, същността, която живее във
вол
ята, за да сътрудничи съзнателно в нейното изграждане, всички тези същности живеят в третата Йерархия.
79. Човек може да пристъпи към третата Йерархия /Архаи, Архангели, Ангели/, когато се научи да познава мисленето, чувствуването и волята така, че да съзира в тях духовното, което действува в душата. Мисленето поставя първо само образи, а не нещо действително за света. Чувствуването тъче в това образно естество; то говори за нещо действително в човека, но не може да го изживее. Волята разгръща една действителност, която предполага тялото, но не действува съзнателно в неговото изграждане.
Същността, която живее в мисленето, за да направи тялото основа за това мислене, същността, която живее в чувствуването, за да направи тялото съпричастник в изживяването на една действителност, същността, която живее във волята, за да сътрудничи съзнателно в нейното изграждане, всички тези същности живеят в третата Йерархия.
към текста >>
8.
17. Принципи 88-105
GA_26 Мистерията на Михаил
91. В настоящата мирова епоха
вол
ята прониква в обикновеното съзнание чрез мисълта Обаче това обикновено съзнание може да се свързва само с това, което е възприемаемо чрез сетивата.
91. В настоящата мирова епоха волята прониква в обикновеното съзнание чрез мисълта Обаче това обикновено съзнание може да се свързва само с това, което е възприемаемо чрез сетивата.
И от собствената воля то обхваща само това, което от нея прониква в света на сетивното възприятие. В това съзнание човек знае за своите волеви импулси само наблюдавайки себе си мислено, както и за външния свят той знае само от наблюдение.
към текста >>
И от собствената
вол
я то обхваща само това, което от нея прониква в света на сетивното възприятие.
91. В настоящата мирова епоха волята прониква в обикновеното съзнание чрез мисълта Обаче това обикновено съзнание може да се свързва само с това, което е възприемаемо чрез сетивата.
И от собствената воля то обхваща само това, което от нея прониква в света на сетивното възприятие.
В това съзнание човек знае за своите волеви импулси само наблюдавайки себе си мислено, както и за външния свят той знае само от наблюдение.
към текста >>
В това съзнание човек знае за своите
вол
еви импулси само наблюдавайки себе си мислено, както и за външния свят той знае само от наблюдение.
91. В настоящата мирова епоха волята прониква в обикновеното съзнание чрез мисълта Обаче това обикновено съзнание може да се свързва само с това, което е възприемаемо чрез сетивата. И от собствената воля то обхваща само това, което от нея прониква в света на сетивното възприятие.
В това съзнание човек знае за своите волеви импулси само наблюдавайки себе си мислено, както и за външния свят той знае само от наблюдение.
към текста >>
92. Кармата, която действува във
вол
ята, е едно свойство, което е внедрено в нея от минали съществувания.
92. Кармата, която действува във волята, е едно свойство, което е внедрено в нея от минали съществувания.
Ето защо тя не може да бъде обхваната от представите на обективното сетивно битие, които са насочени само върху настоящия земен живот.
към текста >>
93. Понеже тези представи не могат да схванат Кармата, те приписват неразбираемо, което се явява в човешките
вол
еви импулси на мистичната тъмнина на устройството на тялото, докато всъщност тя е действие от минали земни съществувания.
93. Понеже тези представи не могат да схванат Кармата, те приписват неразбираемо, което се явява в човешките волеви импулси на мистичната тъмнина на устройството на тялото, докато всъщност тя е действие от минали земни съществувания.
към текста >>
95. В изявите на
вол
ята действува Кармата.
95. В изявите на волята действува Кармата.
Обаче нейното действие остава в безсъзнанието. Когато това, което действува несъзнателно във волята, е издигнато до Имагинацията, тогава Кармата бива обхваната. Тогава човек чувствува своята съдба в себе си.
към текста >>
Когато това, което действува несъзнателно във
вол
ята, е издигнато до Имагинацията, тогава Кармата бива обхваната.
95. В изявите на волята действува Кармата. Обаче нейното действие остава в безсъзнанието.
Когато това, което действува несъзнателно във волята, е издигнато до Имагинацията, тогава Кармата бива обхваната.
Тогава човек чувствува своята съдба в себе си.
към текста >>
96. Когато в Имагинацията проникне Инспирацията и Интуицията, тогава в действие на
вол
ята биват въз приемани, освен импулсите на настоящето, резултатите от миналите съществувания.
96. Когато в Имагинацията проникне Инспирацията и Интуицията, тогава в действие на волята биват въз приемани, освен импулсите на настоящето, резултатите от миналите съществувания.
Тогава се оказва, че миналото съществуване действува в настоящето.
към текста >>
97. Едно по-грубо описание може да каже: в душата на човека живеят мисленето, чувствуването и
вол
ята.
97. Едно по-грубо описание може да каже: в душата на човека живеят мисленето, чувствуването и волята.
Едно по-фино описание трябва да каже: мисленето винаги съдържа една вътрешна основа от чувствуването и воля, чувствуването една такава от мислене и воля една основа от мислене и чувствуване. В живота на мислите преобладава само мисленето, в живота чувствата чувствуването, в живота на волята волението по отношение на другите психически съдържания.
към текста >>
Едно по-фино описание трябва да каже: мисленето винаги съдържа една вътрешна основа от чувствуването и
вол
я, чувствуването една такава от мислене и
вол
я една основа от мислене и чувствуване.
97. Едно по-грубо описание може да каже: в душата на човека живеят мисленето, чувствуването и волята.
Едно по-фино описание трябва да каже: мисленето винаги съдържа една вътрешна основа от чувствуването и воля, чувствуването една такава от мислене и воля една основа от мислене и чувствуване.
В живота на мислите преобладава само мисленето, в живота чувствата чувствуването, в живота на волята волението по отношение на другите психически съдържания.
към текста >>
В живота на мислите преобладава само мисленето, в живота чувствата чувствуването, в живота на
вол
ята
вол
ението по отношение на другите психически съдържания.
97. Едно по-грубо описание може да каже: в душата на човека живеят мисленето, чувствуването и волята. Едно по-фино описание трябва да каже: мисленето винаги съдържа една вътрешна основа от чувствуването и воля, чувствуването една такава от мислене и воля една основа от мислене и чувствуване.
В живота на мислите преобладава само мисленето, в живота чувствата чувствуването, в живота на волята волението по отношение на другите психически съдържания.
към текста >>
98. Чувствуването и
вол
енето на мисловния живот съдържат кармическия резултат на миналите съществувания.
98. Чувствуването и воленето на мисловния живот съдържат кармическия резултат на миналите съществувания.
Мисленето и воленето на живота на чувствата определят по кармически начин характера. Мисленето и чувствуването на волевия живот изтръгват настоящия земен живот от кармическата връзка.
към текста >>
Мисленето и
вол
енето на живота на чувствата определят по кармически начин характера.
98. Чувствуването и воленето на мисловния живот съдържат кармическия резултат на миналите съществувания.
Мисленето и воленето на живота на чувствата определят по кармически начин характера.
Мисленето и чувствуването на волевия живот изтръгват настоящия земен живот от кармическата връзка.
към текста >>
Мисленето и чувствуването на
вол
евия живот изтръгват настоящия земен живот от кармическата връзка.
98. Чувствуването и воленето на мисловния живот съдържат кармическия резултат на миналите съществувания. Мисленето и воленето на живота на чувствата определят по кармически начин характера.
Мисленето и чувствуването на волевия живот изтръгват настоящия земен живот от кармическата връзка.
към текста >>
99. В чувствуването и
вол
ението на мисленето човек живее своята карма на миналото; в мисленето и чувствуването на
вол
енето той подготвя своята бъдеща карма.
99. В чувствуването и волението на мисленето човек живее своята карма на миналото; в мисленето и чувствуването на воленето той подготвя своята бъдеща карма.
към текста >>
101. Това, което живее като чувствуване в мислите, то идва от астралното тяло; а това, което живее в тях като
вол
я, идва от "Аза".
101. Това, което живее като чувствуване в мислите, то идва от астралното тяло; а това, което живее в тях като воля, идва от "Аза".
През време на сън етерното тяло на човека сияе изцяло в неговия мисловен свят; само че човек не взема участие в това, защото тогава той е извлякъл чувствуването на мислите с астралното тяло, а воленето на същите с "Аза", които през време на сън напускат физическото и етерното тяло.
към текста >>
През време на сън етерното тяло на човека сияе изцяло в неговия мисловен свят; само че човек не взема участие в това, защото тогава той е извлякъл чувствуването на мислите с астралното тяло, а
вол
енето на същите с "Аза", които през време на сън напускат физическото и етерното тяло.
101. Това, което живее като чувствуване в мислите, то идва от астралното тяло; а това, което живее в тях като воля, идва от "Аза".
През време на сън етерното тяло на човека сияе изцяло в неговия мисловен свят; само че човек не взема участие в това, защото тогава той е извлякъл чувствуването на мислите с астралното тяло, а воленето на същите с "Аза", които през време на сън напускат физическото и етерното тяло.
към текста >>
104. Постепенно с оттеглянето на духовно-душевно-живото от човешкото мислене, оживява собствената
вол
я на човека; свободата става възможна.
104. Постепенно с оттеглянето на духовно-душевно-живото от човешкото мислене, оживява собствената воля на човека; свободата става възможна.
към текста >>
105. Задачата на Михаил е да доведе човека по пътищата на
вол
ята там, от където той е дошъл, понеже по пътищата на мисленето той е слязъл със своето земно съзнание от изживяването на свръхсетивното до изживяването на сетивното.
105. Задачата на Михаил е да доведе човека по пътищата на волята там, от където той е дошъл, понеже по пътищата на мисленето той е слязъл със своето земно съзнание от изживяването на свръхсетивното до изживяването на сетивното.
към текста >>
9.
18. ІV. Задачата на Михаел в сферата на Ариман
GA_26 Мистерията на Михаил
Човекът не притежаваше собствена
вол
я.
В древността, когато насочваше своя душевен поглед в посоката, в която днес ще се изявяват неговите собствени мисли, човекът виждаше божествено-духовни Същества. В тези Същества намираше той свързано цялото свое битие, даже и неговото физическо тяло. Той трябваше да признае себе си като създание на тези Същества. Но трябваше да признае като такова създание не само своето битие, а и своята деятелност.
Човекът не притежаваше собствена воля.
Това, което той вършеше, беше явление на божествената Воля. Както описахме това, той стигна на степени до собствената воля, времето на която настъпи около преди пет столетия.
към текста >>
Това, което той вършеше, беше явление на божествената
Вол
я.
В древността, когато насочваше своя душевен поглед в посоката, в която днес ще се изявяват неговите собствени мисли, човекът виждаше божествено-духовни Същества. В тези Същества намираше той свързано цялото свое битие, даже и неговото физическо тяло. Той трябваше да признае себе си като създание на тези Същества. Но трябваше да признае като такова създание не само своето битие, а и своята деятелност. Човекът не притежаваше собствена воля.
Това, което той вършеше, беше явление на божествената Воля.
Както описахме това, той стигна на степени до собствената воля, времето на която настъпи около преди пет столетия.
към текста >>
Както описахме това, той стигна на степени до собствената
вол
я, времето на която настъпи около преди пет столетия.
В тези Същества намираше той свързано цялото свое битие, даже и неговото физическо тяло. Той трябваше да признае себе си като създание на тези Същества. Но трябваше да признае като такова създание не само своето битие, а и своята деятелност. Човекът не притежаваше собствена воля. Това, което той вършеше, беше явление на божествената Воля.
Както описахме това, той стигна на степени до собствената воля, времето на която настъпи около преди пет столетия.
към текста >>
Те проявяваха своята
вол
я, а човека като живи Същества.
Обаче последния етап се различава много по-силно от всички предхождащи го, отколкото тези последните помежду си. Преминавайки във физическото тяло, мислите изгубват своята жизненост. Те умират; духовно мъртви образи представате. По-рано, като принадлежаха на човека, те винаги бяха същевременно и органи на божествено-духовните Същества, към които принадлежи човекът.
Те проявяваха своята воля, а човека като живи Същества.
И благодарение на това чрез тях човекът се чувствуваше живо свързан с духовния свят.
към текста >>
Обаче човекът не можеше да стигне до развитието на свободната
вол
я по друг начин освен благодарение на това, че навлезе в една сфера, в която първоначално свързаните с него божествено-духовни Същества не живееха.
Влиянието на Ариман върху човека в този миров слой е възможно и може да действува опустошително за това, защото в този слой родственото на човека божествено действие е умряло.
Обаче човекът не можеше да стигне до развитието на свободната воля по друг начин освен благодарение на това, че навлезе в една сфера, в която първоначално свързаните с него божествено-духовни Същества не живееха.
към текста >>
10.
19. Принципи 106-108
GA_26 Мистерията на Михаил
Само че Михаел ще изведе
вол
ята нагоре по пътищата, по които мъдростта е слязла надолу до своето последно стъпало, интелигентността.
106. Михаел върви отново нагоре по пътищата, по които човечеството е минало слизайки надолу по стъпалата на духовното развитие до усвояването на интелигентността.
Само че Михаел ще изведе волята нагоре по пътищата, по които мъдростта е слязла надолу до своето последно стъпало, интелигентността.
към текста >>
11.
22. VІ. Бъдещето на човечеството и дейността на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
И това дело му доставя едно дълбоко задо
вол
ство, така щото в това задо
вол
ство той намира една част на своя жизнен елемент, на своята жизнена енергия, на своята слънчева
вол
я за живот.
Когато човекът, след като е прекарал своя живот между смъртта и едно ново раждане, отново поема пътя към едно ново земно съществуване, тогава при слизането към това съществуване Той се стреми да установи една хармония между движението на звездите и своя земен живот. Тази хармония, която в далечните минали времена, съществуваше като не що самопонятно, понеже Божествено-духовното действуваше в звездите, в които човешкият живот имаше своя източник: не би съществувала днес, когато движението на звездите е само действеност на божествено-духовното, продължавайки това действие, ако човекът не би я търсил. Той довежда своето божествено-духовно естество, запазено от миналите времена, в такова отношение със звездите, които сега имат в себе си своето божествено-духовно естество само като последствие от миналите времена. Благодарение на това в отношението на човека към света идва нещо Божествено, което отговаря на минали времена; но въпреки това се явява в по-късни времена. За да бъде това така, това е дело на Михаела.
И това дело му доставя едно дълбоко задоволство, така щото в това задоволство той намира една част на своя жизнен елемент, на своята жизнена енергия, на своята слънчева воля за живот.
към текста >>
12.
24. VІІ. Изживяването на Михаел-Христос от човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Обаче много по-съществено за всекидневния живот са чувствуването,
вол
енето, работата в един свят в своя строеж наистина е чувствуван като божествен, но не може да бъде изпитван като божествено-оживен.
Който може да приеме в своя възглед вътрешното виждане на Михаеловото Същество и неговите дела с дълбокото чувство на своята душа, той ще добие едно истинско разбиране за това, как човек трябва да гледа на един свят, който не е вече нито божествена Същност, нито Откровение на тази Същност, нито нейно действие, а само произведение на Боговете. Да погледне човек с познание в този свят, това значи да има пред себе си форми, които навсякъде говорят ясно за Божественото. Но ако не се подава на никаква илюзия, човек не намира в тези форми саможивеещо божествено Битие. И той не ще трябва да хвърли такъв поглед само в областта на познанието на света. В това познание най-ясно се изявява конфигурацията на света, който днес заобикаля човека.
Обаче много по-съществено за всекидневния живот са чувствуването, воленето, работата в един свят в своя строеж наистина е чувствуван като божествен, но не може да бъде изпитван като божествено-оживен.
Да се внесе в този свят действителен морален живот, за целта са необходими моралните импулси, моралните подтици, които аз описвам в книгата "Философия на свободата".
към текста >>
Пренасяйки се в духовната област, било чрез мисълта, било чрез
вол
ята, човек винаги ще трябва да дойде до Михаела.
В този свят-произведение за истински чувствуващия човек може да просияе Михаиловото Същество и настоящия свят на неговите дела. Михаел не се показва като явление във физическия свят. С цялата своя дейност той се държи в една свръхсетивна област, която непосредствено граничи с физическия свят на настоящата фаза на развитието. Благодарение на това никога не може да настъпи възможността, чрез впечатленията, които получават от Михаеловото Същество, хората да превърнат възгледа на природата в нещо фантастично или пък да искат да изградят практическия морален живот в един устроен от Бога, но неоживен от Бога свят, така, като че биха съществували в него подтици, чийто морално-духовен носител да не бъде самият човек.
Пренасяйки се в духовната област, било чрез мисълта, било чрез волята, човек винаги ще трябва да дойде до Михаела.
към текста >>
13.
28. ІХ. Мировите мисли в действието на Михаела и в действието на Аримана
GA_26 Мистерията на Михаил
Да бъде някой свързан с интелигентното съдържани е така, както е свързан с Михаел, това значи той да трябва да изпълни едновременно изискването, да не внася никаква субективна
вол
я, никакво субективно желание в това съдържание.
В това се крие също и причината, защо Михаел кръстосва Космоса със сериозен израз на лицето и със сериозни жестове.
Да бъде някой свързан с интелигентното съдържани е така, както е свързан с Михаел, това значи той да трябва да изпълни едновременно изискването, да не внася никаква субективна воля, никакво субективно желание в това съдържание.
Иначе логиката става произвол на едно същество, вместо израз на Космоса Да държи строго своето същество като израз на мировото Същество; да задържа вътре в себе си всичко, което иска да се прояви във вътрешността като нещо свойствено: това счита Михаел за своя добродетел. Неговото чувство е насочено към великите отношения на света за това говори изразът на неговото лице; неговата воля, която пристъпва към човека, трябва да се отразява това, което той вижда в космоса за това говори неговото държание, неговият жест. Михаел е сериозен във всичко, защото сериозността като откровение на едно същество е огледало на Космоса в това същество; смехът е израз на това, което, излизайки от едно същество, разлива своите лъчи в света. Една от Имагинациите на Михаел е и тази; той кръстосва на вълни течението на времето, носейки живо като своя същност светлината на космоса; устройвайки топлината от космоса като изява на своето собствено същество; той кръстосва света като едно същество което е един свят, утвърждавайки са мия себе си, като утвърждава света, насочвайки към земята сили като че от всички места на света.
към текста >>
Неговото чувство е насочено към великите отношения на света за това говори изразът на неговото лице; неговата
вол
я, която пристъпва към човека, трябва да се отразява това, което той вижда в космоса за това говори неговото държание, неговият жест.
В това се крие също и причината, защо Михаел кръстосва Космоса със сериозен израз на лицето и със сериозни жестове. Да бъде някой свързан с интелигентното съдържани е така, както е свързан с Михаел, това значи той да трябва да изпълни едновременно изискването, да не внася никаква субективна воля, никакво субективно желание в това съдържание. Иначе логиката става произвол на едно същество, вместо израз на Космоса Да държи строго своето същество като израз на мировото Същество; да задържа вътре в себе си всичко, което иска да се прояви във вътрешността като нещо свойствено: това счита Михаел за своя добродетел.
Неговото чувство е насочено към великите отношения на света за това говори изразът на неговото лице; неговата воля, която пристъпва към човека, трябва да се отразява това, което той вижда в космоса за това говори неговото държание, неговият жест.
Михаел е сериозен във всичко, защото сериозността като откровение на едно същество е огледало на Космоса в това същество; смехът е израз на това, което, излизайки от едно същество, разлива своите лъчи в света. Една от Имагинациите на Михаел е и тази; той кръстосва на вълни течението на времето, носейки живо като своя същност светлината на космоса; устройвайки топлината от космоса като изява на своето собствено същество; той кръстосва света като едно същество което е един свят, утвърждавайки са мия себе си, като утвърждава света, насочвайки към земята сили като че от всички места на света.
към текста >>
Когато човек се чувствува като свободно същество в близост до Михаела, той е на път да носи силата на Интелектуалността в "целия свой човек"; той мисли наистина с главата си, обаче сърцето чувствува тъмното и светлото на мисленето;
вол
ята излъчва същността на човека, когато в нея се вливат мислите като цели.
Когато човек се чувствува като свободно същество в близост до Михаела, той е на път да носи силата на Интелектуалността в "целия свой човек"; той мисли наистина с главата си, обаче сърцето чувствува тъмното и светлото на мисленето; волята излъчва същността на човека, когато в нея се вливат мислите като цели.
Човекът става все повече човек, като става израз на света; той намира себе си, като не търси себе си, а се съединява в любов със света проявявайки своята воля.
към текста >>
Човекът става все повече човек, като става израз на света; той намира себе си, като не търси себе си, а се съединява в любов със света проявявайки своята
вол
я.
Когато човек се чувствува като свободно същество в близост до Михаела, той е на път да носи силата на Интелектуалността в "целия свой човек"; той мисли наистина с главата си, обаче сърцето чувствува тъмното и светлото на мисленето; волята излъчва същността на човека, когато в нея се вливат мислите като цели.
Човекът става все повече човек, като става израз на света; той намира себе си, като не търси себе си, а се съединява в любов със света проявявайки своята воля.
към текста >>
Цялото негово мислене се превръща в едно изживяване на главата; но главата отделя мисленето от изживява нето на сърцето и от собствения
вол
ев живот и угасва собственото битие.
Когато развивайки своята свобода човек изпада в съблазните на Ариман, той бива въвлечен в Интелектуалността като в един духовен автоматизъм, в който той е само едно звено, а не вече самият Той.
Цялото негово мислене се превръща в едно изживяване на главата; но главата отделя мисленето от изживява нето на сърцето и от собствения волев живот и угасва собственото битие.
Човекът все по вече изгубва от своя вътрешен човешки израз като същество, като става израз на собственото битие; той изгубва себе си, като търси себе си; той се откъсва от света, на който отказва своята любов; обаче човек живее себе си истински, когато люби света.
към текста >>
14.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
В това описание се отразява, как човекът не се чувствува само като едно същество, което живее и действува като едно звено във веригата на събитията от физическия свят, но как той чувствува, че в неговото земно съществуване действуват духовни, свръхсетивни същества и как неговата
вол
я е свързана с тях.
В това описание се отразява, как човекът не се чувствува само като едно същество, което живее и действува като едно звено във веригата на събитията от физическия свят, но как той чувствува, че в неговото земно съществуване действуват духовни, свръхсетивни същества и как неговата воля е свързана с тях.
към текста >>
"разказът" ни дава възможност да се почувствува по един правилен начин, как навсякъде, където се явяват имагинации, става едно ориентиране към духовния свят, как там се разказват неща чрез образи, които се разиграват в астралния свят и които са свързани със съдбата и
вол
ята на земните хора.
Например херцогът пристига в своето пътува не до един народ, хората на който имат глави като тези на жеравите; той бива изхвърлен със своите кораби на "магнитната планина", която ги привлича като магнит, така щото хората, които се приближават до планината, не могат вече да се върнат обратно и накрая трябва да загинат. Херцог Ернст и неговите хора се освобождават благодарение на това, че се зашиват в кожи и тогава орли, които бяха свикнали да задигат като своя плячка хората изхвърлени на планината, ги отнасят на една планина и там, в отсъствие на орлите, те прорязват кожите и се освобождават. По-нататък пътуването го отвежда при един народ, чиито хора имат толкова дълги уши, че можеха да бъдат прегънати като облекло върху цялото тяло; после стигна при един друг народ, краката на които са толкова големи, че, когато валяло дъжд, хората можели да простират краката над себе си като дъждобрани. След това стига при един народ от джуджета и при друг от великани и т. н. Много подобни неща се разказват във връзка с кръстоносния поход на херцог Ернст.
"разказът" ни дава възможност да се почувствува по един правилен начин, как навсякъде, където се явяват имагинации, става едно ориентиране към духовния свят, как там се разказват неща чрез образи, които се разиграват в астралния свят и които са свързани със съдбата и волята на земните хора.
към текста >>
15.
32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
В тези събития ние виждаме, че хората не могат да намерят вече ни какво отношение към намесата на духовния свят и историята на човечеството, което можеше да бъде разбрана от хората и приета в тяхната
вол
я, когато още съществуваше имагинативното разбиране.
За луциферическия противник, който той срещна в тази епоха, ние говорихме в предидущото съзерцание. Обаче този противник се показва по твърде особен начин и в това, как се развиват събитията, които последваха явяването на Орлеанската девица.
В тези събития ние виждаме, че хората не могат да намерят вече ни какво отношение към намесата на духовния свят и историята на човечеството, което можеше да бъде разбрана от хората и приета в тяхната воля, когато още съществуваше имагинативното разбиране.
Отношението към такава една намеса беше станало невъзможно, поради това, че Разсъдъчната или Чувствуваща душа беше престанала да действува; отношението, което отговаря на съзнателната душа, тогава не беше още намерено; то не е постигнато и днес.
към текста >>
16.
34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Чрез това истинската
вол
я на розенкройцерите създаде на Земята за Михаела пътя, който той трябва да намери за своята бъдеща земна мисия.
Чрез това истинската воля на розенкройцерите създаде на Земята за Михаела пътя, който той трябва да намери за своята бъдеща земна мисия.
към текста >>
17.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
Това, което блестеше тогава там от мировите ширини, това, което се излъчваше като сили от центъра на Земята, беше всъщност, в действителност Интелигентността и
Вол
ята на божествено-духовните Същества, които управляваха своята творческа дейност върху Земята и върху човечеството.
След това дойде една друга епоха. Звездното небе се откъсна като телесна същност от действието на божествено-духовните Същества. Роди се това, което може да се нарече Миров Дух и Мирово Тяло. Мировият Дух е едно множество от божествено-духовни Същества. В по-старата епоха те действуваха върху Земята от местата на звездите.
Това, което блестеше тогава там от мировите ширини, това, което се излъчваше като сили от центъра на Земята, беше всъщност, в действителност Интелигентността и Волята на божествено-духовните Същества, които управляваха своята творческа дейност върху Земята и върху човечеството.
към текста >>
В по-късната космическа епоха след Сатурновото и Слънчевото развитие действието на Интелигентността и на
Вол
ята на божествено-духовните Същества стана все по-вътрешно духовно.
В по-късната космическа епоха след Сатурновото и Слънчевото развитие действието на Интелигентността и на Волята на божествено-духовните Същества стана все по-вътрешно духовно.
Това, в което те първоначално упражняваха своята дейност, стана "мирово тяло", хармонично подреждане на звездите в мировото пространство. Когато насочваме поглед назад върху тези неща в едно духовно съзерцание на света, ние можем да кажем: от първоначалния дух-тяло на творящите света същества се роди мировият дух и мировото тяло. И мировото Тяло показва в подреждането на звездите и в движението на звездите, какво е било някога интелигентното и волево действие на Боговете. Обаче за космическото настояще това, което някога е било свободно движещи се Интелигентност на Боговете и Воля на Боговете в звездите, се е втвърдило като закони в тези звезди. Следователно това, което днес за земните хора идва на Земята като светлина от небесните звезди, не е непосредствен израз на Интелигентността и на Волята на Боговете, а един застинал знак на това, което те са били някога в звездите.
към текста >>
И мировото Тяло показва в подреждането на звездите и в движението на звездите, какво е било някога интелигентното и
вол
ево действие на Боговете.
В по-късната космическа епоха след Сатурновото и Слънчевото развитие действието на Интелигентността и на Волята на божествено-духовните Същества стана все по-вътрешно духовно. Това, в което те първоначално упражняваха своята дейност, стана "мирово тяло", хармонично подреждане на звездите в мировото пространство. Когато насочваме поглед назад върху тези неща в едно духовно съзерцание на света, ние можем да кажем: от първоначалния дух-тяло на творящите света същества се роди мировият дух и мировото тяло.
И мировото Тяло показва в подреждането на звездите и в движението на звездите, какво е било някога интелигентното и волево действие на Боговете.
Обаче за космическото настояще това, което някога е било свободно движещи се Интелигентност на Боговете и Воля на Боговете в звездите, се е втвърдило като закони в тези звезди. Следователно това, което днес за земните хора идва на Земята като светлина от небесните звезди, не е непосредствен израз на Интелигентността и на Волята на Боговете, а един застинал знак на това, което те са били някога в звездите. Ето защо в устройството на звездното небе, което буди удивление в човешката душа, можем да виждаме една минало, но не едно настоящо откровение на Боговете.
към текста >>
Обаче за космическото настояще това, което някога е било свободно движещи се Интелигентност на Боговете и
Вол
я на Боговете в звездите, се е втвърдило като закони в тези звезди.
В по-късната космическа епоха след Сатурновото и Слънчевото развитие действието на Интелигентността и на Волята на божествено-духовните Същества стана все по-вътрешно духовно. Това, в което те първоначално упражняваха своята дейност, стана "мирово тяло", хармонично подреждане на звездите в мировото пространство. Когато насочваме поглед назад върху тези неща в едно духовно съзерцание на света, ние можем да кажем: от първоначалния дух-тяло на творящите света същества се роди мировият дух и мировото тяло. И мировото Тяло показва в подреждането на звездите и в движението на звездите, какво е било някога интелигентното и волево действие на Боговете.
Обаче за космическото настояще това, което някога е било свободно движещи се Интелигентност на Боговете и Воля на Боговете в звездите, се е втвърдило като закони в тези звезди.
Следователно това, което днес за земните хора идва на Земята като светлина от небесните звезди, не е непосредствен израз на Интелигентността и на Волята на Боговете, а един застинал знак на това, което те са били някога в звездите. Ето защо в устройството на звездното небе, което буди удивление в човешката душа, можем да виждаме една минало, но не едно настоящо откровение на Боговете.
към текста >>
Следователно това, което днес за земните хора идва на Земята като светлина от небесните звезди, не е непосредствен израз на Интелигентността и на
Вол
ята на Боговете, а един застинал знак на това, което те са били някога в звездите.
В по-късната космическа епоха след Сатурновото и Слънчевото развитие действието на Интелигентността и на Волята на божествено-духовните Същества стана все по-вътрешно духовно. Това, в което те първоначално упражняваха своята дейност, стана "мирово тяло", хармонично подреждане на звездите в мировото пространство. Когато насочваме поглед назад върху тези неща в едно духовно съзерцание на света, ние можем да кажем: от първоначалния дух-тяло на творящите света същества се роди мировият дух и мировото тяло. И мировото Тяло показва в подреждането на звездите и в движението на звездите, какво е било някога интелигентното и волево действие на Боговете. Обаче за космическото настояще това, което някога е било свободно движещи се Интелигентност на Боговете и Воля на Боговете в звездите, се е втвърдило като закони в тези звезди.
Следователно това, което днес за земните хора идва на Земята като светлина от небесните звезди, не е непосредствен израз на Интелигентността и на Волята на Боговете, а един застинал знак на това, което те са били някога в звездите.
Ето защо в устройството на звездното небе, което буди удивление в човешката душа, можем да виждаме една минало, но не едно настоящо откровение на Боговете.
към текста >>
За Старата епоха съчетанието на звездите и тяхното движение не биха могли да бъдат "изчислени", защото те бяха израз на свободната Интелигентност и на свободната
Вол
я на божествено-духовни Същества.
За Старата епоха съчетанието на звездите и тяхното движение не биха могли да бъдат "изчислени", защото те бяха израз на свободната Интелигентност и на свободната Воля на божествено-духовни Същества.
В бъдеще те отново не ще бъдат изчисляеми.
към текста >>
Обаче всичко от по-старата космическа епоха се стреми към Средната епоха, в която пространствените и временните явления стават "изчисляеми" и Божествено-духовното като Интелигентност и
Вол
я трябва да бъде търсено "зад" "изчисляемото".
Обаче всичко от по-старата космическа епоха се стреми към Средната епоха, в която пространствените и временните явления стават "изчисляеми" и Божествено-духовното като Интелигентност и Воля трябва да бъде търсено "зад" "изчисляемото".
към текста >>
Само в тази Средна епоха са дадени условията, при които човечеството може да напредне от едно тъпо съзнание към едно ясно, свободно себесъзнание, към собствена интелигентност /разум/ и свободна
вол
я.
Само в тази Средна епоха са дадени условията, при които човечеството може да напредне от едно тъпо съзнание към едно ясно, свободно себесъзнание, към собствена интелигентност /разум/ и свободна воля.
към текста >>
В "земната история" живеят интелигентността и
вол
ята на човеците, първо във връзка с космическата Интелигентност /Разум/ и
Вол
я на Боговете, след това самостоятелно.
В "земната история" живеят интелигентността и волята на човеците, първо във връзка с космическата Интелигентност /Разум/ и Воля на Боговете, след това самостоятелно.
В "небесната история" живееха Интелигентността /Разумът/ и Волята на свързаните с човечеството божествено-духовни Същества.
към текста >>
В "небесната история" живееха Интелигентността /Разумът/ и
Вол
ята на свързаните с човечеството божествено-духовни Същества.
В "земната история" живеят интелигентността и волята на човеците, първо във връзка с космическата Интелигентност /Разум/ и Воля на Боговете, след това самостоятелно.
В "небесната история" живееха Интелигентността /Разумът/ и Волята на свързаните с човечеството божествено-духовни Същества.
към текста >>
Ако хвърлим поглед назад върху духовния живот на народите, у хората съществува в миналото едно съзнание за съвместното пребиваване и за съвместната
вол
я с божествено-духовните Същества така, че тяхната /на хората/ история е Небесна История.
Ако хвърлим поглед назад върху духовния живот на народите, у хората съществува в миналото едно съзнание за съвместното пребиваване и за съвместната воля с божествено-духовните Същества така, че тяхната /на хората/ история е Небесна История.
Когато говори върху "произходи", човек разказва не земни, а космически процеси. Даже и това, което става в неговата земна околна среда, за неговото настоящето му се явява така незначително в сравнение с космическите процеси, че той обръща внимание само на тези последните, а не на първите.
към текста >>
И в това, което отделено от Божествено-Духовното като човешко духовно, става история, хората могат да изживеят свободната интелигентност в свободна
вол
я.
Както вече посочих, в своето съзнание хората трудно изоставят старите светогледи, в които те си представят Боговете и човеците действуващи заедно. -Така "същинската земна история" съществува едва от развитието на Разсъдъчната или Чувствуваща душа Човекът още "мисли" в смисъла на това, което е било. Едвам там, където се развиват първите зародиши на Съзнателната душа, те започват да насочват своя поглед върху "същинската история".
И в това, което отделено от Божествено-Духовното като човешко духовно, става история, хората могат да изживеят свободната интелигентност в свободна воля.
към текста >>
Така протича мировото развитие, в което е вплетен човекът, така протича то между на пълно изчисляемото и действието на свободната интелигентност и свободната
вол
я.
Така протича мировото развитие, в което е вплетен човекът, така протича то между на пълно изчисляемото и действието на свободната интелигентност и свободната воля.
Във всички междинни отсенки на задружното действие на двете се изразява мировото развитие, мировия процес.
към текста >>
Неговият идеал е космическо безусловно действие на Интелигентността /Разума/ и на
Вол
ята.
Против реда, който е установен между неизчисляемото и изчислимото чрез божествено-духовните Същества, които са свързани с човека от самото му създаване против произвеждането от тях хармонизиране на Космоса според "мярка, число и тегло" застават луциферическите и ариманически същества. Луцифер не може да съедини с особеността, която е предал на своето същество, нищо изчислимо.
Неговият идеал е космическо безусловно действие на Интелигентността /Разума/ и на Волята.
към текста >>
Тези последните са понастоящем чисто духовни Същества, които носят в себе си съвършена свободна Интелигентност /Разум/ и съвършена свободна
Вол
я, но в тази Интелигентност и в тази
Вол
я създават схващането за необходимостта от нечислимото, несвободното като мирова Мисъл, от лоното на което човекът трябва да се развие като свободно същество.
По друг начин стоят в света ариманическите същества. Те са пълната противоположност на божествено-духовните Същества, с които човекът е свързан от самото начало.
Тези последните са понастоящем чисто духовни Същества, които носят в себе си съвършена свободна Интелигентност /Разум/ и съвършена свободна Воля, но в тази Интелигентност и в тази Воля създават схващането за необходимостта от нечислимото, несвободното като мирова Мисъл, от лоното на което човекът трябва да се развие като свободно същество.
И в Космоса те са свързани с Любов с всичко изчислимо, с мировата Мисъл. Тази Любов се различава от тях през Вселената.
към текста >>
18.
41. Принципи 140-143
GA_26 Мистерията на Михаил
141. Тези космически процеси се разпадат понастоящем на "неизчисляемото" действие на божествено-духовните Същества, които творят по свободна Интелигентност и по свободна
Вол
я, и на "изчисляемите" процеси на мировото Тяло.
141. Тези космически процеси се разпадат понастоящем на "неизчисляемото" действие на божествено-духовните Същества, които творят по свободна Интелигентност и по свободна Воля, и на "изчисляемите" процеси на мировото Тяло.
към текста >>
142. Против изчисляемото на мировото Тяло застават луциферическите същества, а против това, което твори по свободна Интелигентност и свободна
Вол
я ариманическите същества.
142. Против изчисляемото на мировото Тяло застават луциферическите същества, а против това, което твори по свободна Интелигентност и свободна Воля ариманическите същества.
към текста >>
19.
42. 7. Какво се открива, когато насочим поглед назад в миналото върху повтарящите се земни съществувания?
GA_26 Мистерията на Михаил
Човекът съществува като земен човек, обаче не откъснат от божествено-духовната същност, мислене и
вол
я.
Но в ретроспективното разглеждане на епохите, ние стигаме до такива епохи, в които положението не беше такова. Там ние намираме човека вплетен в света на божественодуховните Същества както по отношение на неговия вътрешен живот така и по отношение на неговото външно формиране.
Човекът съществува като земен човек, обаче не откъснат от божествено-духовната същност, мислене и воля.
към текста >>
Само с
вол
ята, без да бъде свързано с чувството и мисленето, в човека живее онова, което показват земните съществувания, които при наблюдението се оказват вече като лично-индивидуални.
Само с волята, без да бъде свързано с чувството и мисленето, в човека живее онова, което показват земните съществувания, които при наблюдението се оказват вече като лично-индивидуални.
Това, което от Космоса дава формата, външната форма на човека, то се запазва в тази външна форма като космически спомен. Този спомен живее в човешката форма като сили. Това не са непосредствено силите на волята, а това, което в човешкия организъм съставлява основата на силите на волята.
към текста >>
Това не са непосредствено силите на
вол
ята, а това, което в човешкия организъм съставлява основата на силите на
вол
ята.
Само с волята, без да бъде свързано с чувството и мисленето, в човека живее онова, което показват земните съществувания, които при наблюдението се оказват вече като лично-индивидуални. Това, което от Космоса дава формата, външната форма на човека, то се запазва в тази външна форма като космически спомен. Този спомен живее в човешката форма като сили.
Това не са непосредствено силите на волята, а това, което в човешкия организъм съставлява основата на силите на волята.
към текста >>
В своя организъм на обмяната на веществата и на крайниците, служащ за основа на разгръщането на
вол
я та, човекът живееше така, че в този организъм продължава да действува всичко онова, през което той е минал откакто е навлязъл в лично-индивидуалните земни съществувания, както в тези земни съществувания така и в животите между смъртта и едно ново раждане.
В своя организъм на обмяната на веществата и на крайниците, служащ за основа на разгръщането на воля та, човекът живееше така, че в този организъм продължава да действува всичко онова, през което той е минал откакто е навлязъл в лично-индивидуалните земни съществувания, както в тези земни съществувания така и в животите между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
20.
43. Принципи 144-146
GA_26 Мистерията на Михаил
145. След това идва един среден стадий, в който човекът наистина съществува вече като индивидуално същество, но още не е откъснат от Мисленето,
Вол
ята и Същността на божествено-духовния свят.
145. След това идва един среден стадий, в който човекът наистина съществува вече като индивидуално същество, но още не е откъснат от Мисленето, Волята и Същността на божествено-духовния свят.
Там той още не притежава настоящата личност, която е свързана с това, че в неговото земно явление той е едно из цяло самостоятелно същество, откъснато от божествено-духовния свят.
към текста >>
21.
44. 8. Първа част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в миналите съществувания между смъртта и едно ново раждане
GA_26 Мистерията на Михаил
На истина тогава човекът не се намираше вече в лоното на божествено-духовните Същества, но той беше потопен в кръга на тяхното действие така, че по същество неговата
вол
я беше тяхна
Вол
я, а не негова.
Но не е било така в един предидущ период. Тогава човекът не беше стигнал още далече в развитието на своето себесъзнание. Добитата на Земята сила не беше още достатъчна, за да може да произведе отделяне то от божествено-духовния свят до индивидуалното съществуване между смъртта и едно ново раждане.
На истина тогава човекът не се намираше вече в лоното на божествено-духовните Същества, но той беше потопен в кръга на тяхното действие така, че по същество неговата воля беше тяхна Воля, а не негова.
към текста >>
В тези божествено-духовни Същества живее
Вол
ята да бъде създаден човекът.
В тези божествено-духовни Същества живее Волята да бъде създаден човекът.
В създаването на всеки отделен човек участвува Волята на всички тези божествено-духовни Същества. В тяхното хорово задружно действие живее като мирова цел раждането на човешката форма. Защото човекът живее още без форма в божествено-духовния свят.
към текста >>
В създаването на всеки отделен човек участвува
Вол
ята на всички тези божествено-духовни Същества.
В тези божествено-духовни Същества живее Волята да бъде създаден човекът.
В създаването на всеки отделен човек участвува Волята на всички тези божествено-духовни Същества.
В тяхното хорово задружно действие живее като мирова цел раждането на човешката форма. Защото човекът живее още без форма в божествено-духовния свят.
към текста >>
При това те веднъж насочват мислите, които ръководят
вол
ята на всеки един от тях, повече към извънземния Космос.
Още в този период може да се говори за един нататък на разликата между земния живот и живота между смъртта и едно ново раждане. Йерархията на Архаите твори именно в ритмически епохи върху развитие то на човешката форма.
При това те веднъж насочват мислите, които ръководят волята на всеки един от тях, повече към извънземния Космос.
Другият път те гледат към Земята. И от задружното действие на това, което е подбуждано от извънземния Космос и от Земята, се образува човешката форма, която по този начин е израз на това, че човекът е едновременно същество на Земята и на извънземния Космос.
към текста >>
22.
46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане?
GA_26 Мистерията на Михаил
Вярно е това, че в много древни времена в звездите живееше
Вол
ята на Боговете и Интелигентността /Разумът/ на Боговете.
Вярно е това, че в много древни времена в звездите живееше Волята на Боговете и Интелигентността /Разумът/ на Боговете.
През по-късни времена звездите преминаха в областта на "изчисляемото". Боговете не действуват вече върху човека чрез това, което е станало тяхно произведение. Обаче чрез своето етерно тяло човекът постепенно навлиза в едно собствено отношение със звездите, както чрез своето физическо тяло той влиза в такова отношение със земната притегателна сила.
към текста >>
Благодарение на това в човека бе вложен зародишът на пълното себесъзнание и на свободната
вол
я.
Благодарение на това в човека бе вложен зародишът на пълното себесъзнание и на свободната воля.
Въпреки че ариманическите същества мразят свободната воля, те произвеждат в човека такова въздействие, че го откъсват от неговия божествено-духовен свят и чрез това влагат в него зародишната заложба на свободната воля.
към текста >>
Въпреки че ариманическите същества мразят свободната
вол
я, те произвеждат в човека такова въздействие, че го откъсват от неговия божествено-духовен свят и чрез това влагат в него зародишната заложба на свободната
вол
я.
Благодарение на това в човека бе вложен зародишът на пълното себесъзнание и на свободната воля.
Въпреки че ариманическите същества мразят свободната воля, те произвеждат в човека такова въздействие, че го откъсват от неговия божествено-духовен свят и чрез това влагат в него зародишната заложба на свободната воля.
към текста >>
Както чрез Луцифер в човека бе разместено мисленето, така чрез Ариман бе разместена
вол
ята.
Както чрез Луцифер в човека бе разместено мисленето, така чрез Ариман бе разместена волята.
Тази воля бе надарена с един стремеж към свобода, в която човек трябва да навлезе едвам по-късно. Тази свобода не е никаква действителна свобода, а илюзията на свобода. В тази илюзия на свободата живя човечество то дълго време. Това не му даде никаква възможност да развие по духовно-съобразен начин идеята за свобода. Хората се колебаеха насам и натам между мненията, че човекът е свободен, или също, че той е вплетен в една скована необходимост.
към текста >>
Тази
вол
я бе надарена с един стремеж към свобода, в която човек трябва да навлезе едвам по-късно.
Както чрез Луцифер в човека бе разместено мисленето, така чрез Ариман бе разместена волята.
Тази воля бе надарена с един стремеж към свобода, в която човек трябва да навлезе едвам по-късно.
Тази свобода не е никаква действителна свобода, а илюзията на свобода. В тази илюзия на свободата живя човечество то дълго време. Това не му даде никаква възможност да развие по духовно-съобразен начин идеята за свобода. Хората се колебаеха насам и натам между мненията, че човекът е свободен, или също, че той е вплетен в една скована необходимост. И когато после с изгряването на епохата на Съзнателната душа дойде истинската свобода, хората не можеха да я познаят, понеже отдавна познанието беше вплетено в илюзията на свободата.
към текста >>
23.
48. 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса?
GA_26 Мистерията на Михаил
От тези покълващи сили произхождат силите на неговата
вол
я.
От друга страна човекът взема участие в покълващите сили на Земята.
От тези покълващи сили произхождат силите на неговата воля.
Те са живот, но затова пък човекът не взема участие в тяхната същност със своето себесъзнание. В човешкото същество те изпращат своите лъчи в мислите-сенки. Те са пронизани от струите на тези сенки и в пронизването на развиващата се свободна мисъл в покълващата земна същност живее пълното, свободно човешко себесъзнание в епохата на Съзнателната душа в човека
към текста >>
24.
49. Принципи 153-155
GA_26 Мистерията на Михаил
155. В космическото настояще, с неговите освобождаващи мислителни сили човекът участвува в умрелия Макрокосмос, а със силите на своята
вол
я, които в тяхната същност са скрити за него, той участвува в ново оживяващия Макрокосмос, който живее като зародиш в земното същество.
155. В космическото настояще, с неговите освобождаващи мислителни сили човекът участвува в умрелия Макрокосмос, а със силите на своята воля, които в тяхната същност са скрити за него, той участвува в ново оживяващия Макрокосмос, който живее като зародиш в земното същество.
към текста >>
25.
50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания
GA_26 Мистерията на Михаил
При будното състояние човекът живее в мислите-сенки, които са хвърлени от един умрял свят, и във
вол
евите импулси, във вътрешната същност на които той може да проникне също така малко, както и в процеси те на дълбокия сън без сънуване.
При будното състояние човекът живее в мислите-сенки, които са хвърлени от един умрял свят, и във волевите импулси, във вътрешната същност на които той може да проникне също така малко, както и в процеси те на дълбокия сън без сънуване.
към текста >>
Чрез вливането на тези подсъзнателни
вол
еви импулси в мислите-сенки се ражда свободно нарушаващото себесъзнание.
Чрез вливането на тези подсъзнателни волеви импулси в мислите-сенки се ражда свободно нарушаващото себесъзнание.
В това себесъзнание живее "Азът".
към текста >>
Над него извънземният Космос, под него в земната област един свят, чиято същност му остава скрита; а между тях изявата на свободния "Аз", чиято същност лъчезари в пълното сияние на познанието и на свободната
вол
я.
Така живее човекът в това, което Земята му дава като основа на неговото себесъзнание. В епохата на себе съзнателното развитие на Аза той изгубва от духовния си поглед истинската форма на своите вътрешни импулси както и формата на обкръжаващия го свят. Но именно в това носене над битието на света човекът изживява битието на Аза, изживява себе си като самосъзнателно същество.
Над него извънземният Космос, под него в земната област един свят, чиято същност му остава скрита; а между тях изявата на свободния "Аз", чиято същност лъчезари в пълното сияние на познанието и на свободната воля.
към текста >>
Когато човекът се намира в дълбокия сън без сънища, а него вата заобикаляща среда действува най-силния "стремеж към живота,
вол
я за живота".
Различно е положението при състоянието на сън. При това състояние човекът живее в своето астрално тяло и в своя Аз в зародишния живот на Земята.
Когато човекът се намира в дълбокия сън без сънища, а него вата заобикаляща среда действува най-силния "стремеж към живота, воля за живота".
А сънищата са проникнати от този живот, но не така силно, поради което човекът ги изживява в един вид полу-съзнателност. В това полусъзнателно гледане на сънищата ние виждаме силите, чрез които се изтъкава човешкото същество от Космоса. В проблясването на съновидението става видимо, как астралното естество се влива в етерното тяло оживявайки човека. В това проблясване още живее мисълта. Едвам след събуждането тя е обхваната от онези сили, чрез които тя умира, превръща се в сянка.
към текста >>
26.
56. 14. Къде е човекът като мислещо и спомнящо си същество?
GA_26 Мистерията на Михаил
Човекът се намира в тази област не със своето мислене, а със своята
вол
я, която се проявява в смисъла на съдбата.
Човекът се намира в тази област не със своето мислене, а със своята воля, която се проявява в смисъла на съдбата.
към текста >>
Тогава се получава, че като
вол
ево същество човекът живее с "духовната земя", а като мислещо същество той наистина живее сред физическата Земя, но като та кова мислещо същество не живее с нея.
Вземайки под съображение това, че Земята съдържа сили, които не попадат в областта на сетивата, можем да говорим за "духовната земя" като противоположен полюс на физическата.
Тогава се получава, че като волево същество човекът живее с "духовната земя", а като мислещо същество той наистина живее сред физическата Земя, но като та кова мислещо същество не живее с нея.
към текста >>
27.
61. 2. Памет и Съвест
GA_26 Мистерията на Михаил
Това, което става всъщност в неговата
вол
ева сфера, то и през време на будността е обвита с такава тъпота, както през време на съня целият душевен живот.
Тези процеси пренася човек в техните последствия от спящото в будното състояние. Това последствие остава в спящо състояние. Защото човекът е буден само в живота, който е наклонен към мислителната област.
Това, което става всъщност в неговата волева сфера, то и през време на будността е обвита с такава тъпота, както през време на съня целият душевен живот.
Обаче в този спящ живот на волята Божествено-духовното продължава да тъче в будното състояние. Морално човекът е толкова добър или лош, колкото той може да бъде според това, доколко е могъл да се приближи в спящото си състояние до божествено-духовните същества. И той се приближава повече или остава по-далече според това, доколко неговите минали земни съществувания са били морални. От глъбините на будното душевно същество прозвучава нагоре това, което през време на съня е могло да бъде всадено в това душевно същество в общение с божествено-ду ховния свят. Това, което прозвучава нагоре, е гласът на съвестта.
към текста >>
Обаче в този спящ живот на
вол
ята Божествено-духовното продължава да тъче в будното състояние.
Тези процеси пренася човек в техните последствия от спящото в будното състояние. Това последствие остава в спящо състояние. Защото човекът е буден само в живота, който е наклонен към мислителната област. Това, което става всъщност в неговата волева сфера, то и през време на будността е обвита с такава тъпота, както през време на съня целият душевен живот.
Обаче в този спящ живот на волята Божествено-духовното продължава да тъче в будното състояние.
Морално човекът е толкова добър или лош, колкото той може да бъде според това, доколко е могъл да се приближи в спящото си състояние до божествено-духовните същества. И той се приближава повече или остава по-далече според това, доколко неговите минали земни съществувания са били морални. От глъбините на будното душевно същество прозвучава нагоре това, което през време на съня е могло да бъде всадено в това душевно същество в общение с божествено-ду ховния свят. Това, което прозвучава нагоре, е гласът на съвестта.
към текста >>
Тази дейност на фантазията стига после в сферата на
вол
ята, както ритъмът на кръвообращението стига в организма на обмяната на веществата и на крайниците.
Тази дейност на фантазията стига после в сферата на волята, както ритъмът на кръвообращението стига в организма на обмяната на веществата и на крайниците.
към текста >>
В дейността на фантазията мислителният организъм се стреми да се приближи до организма на
вол
ята.
В дейността на фантазията мислителният организъм се стреми да се приближи до организма на волята.
Това е едно потопяване на човека в неговата бодърствуваща спяща сфера на волята. Ето защо у човека, който е организиран по този начин, душевните съдържания се явяват като сънища в будното състояние. В Гьоте живееше една такава човешка организация. Ето защо той говори за това, че Шилер трябва да изтълкува неговите поетични сънища.
към текста >>
Това е едно потопяване на човека в неговата бодърствуваща спяща сфера на
вол
ята.
В дейността на фантазията мислителният организъм се стреми да се приближи до организма на волята.
Това е едно потопяване на човека в неговата бодърствуваща спяща сфера на волята.
Ето защо у човека, който е организиран по този начин, душевните съдържания се явяват като сънища в будното състояние. В Гьоте живееше една такава човешка организация. Ето защо той говори за това, че Шилер трябва да изтълкува неговите поетични сънища.
към текста >>
Към своята силна
вол
я той трябваше да търси съдържанието на фантазията.
В самия Шилер беше будна другата организация. Той живееше от това, което беше донесъл със себе си от миналите земни съществувания.
Към своята силна воля той трябваше да търси съдържанието на фантазията.
към текста >>
Луцифер разчита на хора, които са организирани в посоката към сферата на
вол
ята, които обаче мощно изграждат сетивното вижданото в образи на фантазията от вътрешна любов и го превръщат в идеален светоглед.
Луцифер разчита на хора, които са организирани в посоката към сферата на волята, които обаче мощно изграждат сетивното вижданото в образи на фантазията от вътрешна любов и го превръщат в идеален светоглед.
Чрез такива хора Луцифер би искал да задържи развитието на човечеството напълно в импулсите на миналото. Тогава той би могъл да предпази човечеството от потопяването в сферата, в която трябва да бъде победен Ариман.
към текста >>
28.
62. Принципи 174-176
GA_26 Мистерията на Михаил
В изживяването на ритъма паметната сила е пренесена в битието на
вол
ята и силата на съвестта в битието на идеите.
176. В своя ритмичен организъм човекът има постоянна връзка на двете страни на божествено-духовните импулси.
В изживяването на ритъма паметната сила е пренесена в битието на волята и силата на съвестта в битието на идеите.
към текста >>
29.
67. 5. От природата към под-природата
GA_26 Мистерията на Михаил
Но със своята
вол
я човекът живее до такава голяма степен в една механика на техническия процес, че отдавна вече това е предало на епохата на естествената наука нова отсенка Ако искаме да разберем човешкия живот, ние трябва първо да го разгледаме от две страни.
Всичко това отговаря на пътищата на познанието, за които е вървяло новото време, но то не отговаря на пътищата на живота. Със своите представи човекът още живее в природата, въпреки че внася в схващане то на природата механическото мислене.
Но със своята воля човекът живее до такава голяма степен в една механика на техническия процес, че отдавна вече това е предало на епохата на естествената наука нова отсенка Ако искаме да разберем човешкия живот, ние трябва първо да го разгледаме от две страни.
От свои те минали земни съществувания човек донася със себе си способността да си образува представи за космическото естество, намиращо се в окръжността на Земята и за това, което действува в областта на Земята. Чрез своите сетива той възприема космическото, което действува на Земята и със своята мислителна организация си представя космическото, което действува от окръжността на Земята върху самата Земя Така живее той чрез своето физическо тяло във възприемането, чрез своето етерно тяло в мисленето.
към текста >>
30.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Астралното тяло си изгражда свои органи; то отново ги разгражда, като прави да се развие дейността на чувствуването в съзнанието на душата; Азът си изгражда своята "азова организация"; то отново я разгражда, когато дейността на
вол
ята се развива в себе съзнанието.
И животът зависи от това, че органическото тяло е изтръгнато от същността на земното и е изградено от извънземната вселена. Обаче това изграждане води само до живот, но не и до съзнание и не и до себесъзнание. Астралното тяло трябва да изгради своята организация във физическото и етерното; нещо подобно трябва да направи и азът по отношение на азовата организация. Обаче в това изграждане не се получава никакво развитие на душевния живот. За да се роди един такъв душевен живот, трябва изграждането да стои пред едно разграждане.
Астралното тяло си изгражда свои органи; то отново ги разгражда, като прави да се развие дейността на чувствуването в съзнанието на душата; Азът си изгражда своята "азова организация"; то отново я разгражда, когато дейността на волята се развива в себе съзнанието.
Духът се развива сред човешкото същество не на основата на съграждащата дейност на материята, а на основата на разграждащата. Там, където в човека трябва да действува духът, там материята трябва да се оттегли от своята дейност. Още раждането на мисленето сред етерното тяло почива не на продължението на етерната същност, а на едно разграждане на същата. Съзнателното мислене става не в процеси на формирането и растежа, а в такива на разрушението на формата и на увяхването, на умиране то, които постоянно стават в етерните процеси. В съзнателното мислене от телесното изграждане се отделят мислите и се превръщат като душевни образувания в човешки изживявания.
към текста >>
31.
2. Защо се разболява човек?
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
И
вол
евият живот е възпрепятствуван.
Нека разгледаме напротив, как се изостря духовния живот, когато единорган се разболява. Настъпва болка или най-малко неприятност и неразположение. Животът на чувствата получава едно съдържание, което той иначе няма.
И волевият живот е възпрепятствуван.
Едно движение на крайниците, което в здраво състояние се извършва като нещо самопонятно, не може да бъде извършено, защото болката или неприятността се противопоставят възпрепятствуващо. Нека обърнем внимание на приемането на едно придружено с болка движение на един крайник към неговото парализиране. В придруженото с болка движение се крие начало то на парализирания крайник. Активно духовното се намесва в организма. В здравото състояние това се изявява в живота на образуване представите и на мисленето.
към текста >>
Съществува и една друга форма.Азовият организъм и астралното тяло могат да бъдат възпрепятствувани да стигнат до едно леко свързване с организма на физическото тяло, което в обикновеното съществуване обуславя самостоятелното чувствуване, мислене и
вол
ение.
В обикновения живот това начало на заболяване е регулирано веднага след неговото пораждане чрез едно самоизлечение. Определената формана заболяването се явява тогава, когато духовното и душевното естество на човека проникват прекалено дълбоко в организма, така че самоизлечението или не може да стане или става само бавно. Следователно причините на заболяването трябва да се търсят в духовната и душевна способност. А лечението трябва да се състои в едно отвързване, в едно освобождаване на духовното и душевното естество на човека от физическия организъм.Това е единият вид на заболяването.
Съществува и една друга форма.Азовият организъм и астралното тяло могат да бъдат възпрепятствувани да стигнат до едно леко свързване с организма на физическото тяло, което в обикновеното съществуване обуславя самостоятелното чувствуване, мислене и воление.
Тогава в органите или процесите, с които душата и духът не могат да се свържат нормално, на стъпва едно продължение на здравите процеси превишаващо онази мярка, която е подходяща за организма. В този случай духовното виждане констатира, че тогава физическият организъм не изпълнява само безжизнените процеси на външната природа. Физическият организъм взет сам не може никога да предизвика един процес на само излечение. Един такъв процес на самоизлечение се възбужда в етерния организъм.
към текста >>
32.
12. Строеж на човешкото тяло и процесът на отделянето
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Ако тяхното образуване е стигнало до край, те служат на този азов организъм, който от сега нататък не работи формиращо за тях, а служат за изпълнение на
вол
евите движения.
Имаме работа с рахитичните заболявания. От всичко това се вижда, как човешките органи са свързани с техните дейности. Костите се раждат в областта на азовия организъм.
Ако тяхното образуване е стигнало до край, те служат на този азов организъм, който от сега нататък не работи формиращо за тях, а служат за изпълнение на волевите движения.
Същото е положението и с това, което се ражда в областта на астралния организъм. Там се образуват не диференцирани вещества и сили.
към текста >>
33.
14. За начина на мислене в терапията
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
В костите този организъм се свързва с несъзнателния вътрешен свят, в който действува
вол
ята.
Тя се намира в кръвта, чрез която формиращите сили трябва да получат своя път; и силициевата киселина се явява в косите, следователно там, където формирането намира своя завършек към външната страна; намираме я в костите, където формирането намира своя завършек към външната страна на организма. Тя се явява в урината като продукт на отделянето (екскрецията). Силициевата киселина образува физическата основа на азовия организъм. Този азов организъм се нуждае от процеса на силициевата киселина чак до онези части на организма, където формирането граничи с външния и вътрешния (несъзнателен) свят. В периферията на организма, където косите носят силициевата киселина, човешкият организъм се свързва с несъзнателния външен свят.
В костите този организъм се свързва с несъзнателния вътрешен свят, в който действува волята.
Между двете полета на действието на силициевата киселина в здравия човешки организъм трябва да се развие физическата основа на съзнанието. Силициевата киселина има една двойна задача. Тя поставя във вътрешността една граница на процесите на растеж, хранене и пр. А навън тя изолира чистите природни действия от вътрешността на организма, така че този организъм не трябва да продължава вътре в своята област действията на природата, а трябва да развие своите собствени действия.
към текста >>
34.
15. Метод на лечението
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Можем да наблюдаваме това от факта, че мислителната инициатива, сферата на
вол
ята и цялата сплотеност на съществото изпитват една промяна към доброто.
Но положението може да бъде и обратно. Неправилността може да се яви като причина между астралната и етерната дейност в мозъчната система. Тогава последствието е анормалната дейност на сърцето. Тогава в процеса на обмяната на веществата трябва да внесем например соли на сярната киселина. Тези соли действуват върху етерния организъм на мозъка така, че предизвикват в него една сила на привличане към астралното тяло.
Можем да наблюдаваме това от факта, че мислителната инициатива, сферата на волята и цялата сплотеност на съществото изпитват една промяна към доброто.
Тогава ще бъде вероятно необходимо да бъдат подсилени и подкрепени чрез една медна сол в действието, което те трябва да добият отново върху кръвообращателната система. Ще се забележи, че целият организъм отново влиза в неговата редовна дейност, когато заменим свръхдейността на астралното тяло и на азовия организъм предизвикана чрез физическия и етерния организъм чрез една произведена отвън дейност в съответния орган на тялото. Организмът има тенденцията да изправи своята липса. Ето защо той се възстановява отново, когато изкуствено регулираме някаква неправилност за определено време така, че срещу един вътрешно предизвикан процес водим борба чрез един подобен процес, който произвеждаме от вън.
към текста >>
35.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Също дясната мишца не се подчинява на
вол
ята му и остава неподвижна.
Детето отново се вцепенило и лежало като мъртво. На 4 години имало един пристъп, който траел 1/2 час. За този пристъп ни съобщиха, че бил за първи път съпроводен с повишение на температурата. След конвулсиите, които настъпвали след довеждането му от болницата, родителите забелязали едно парализиране на дясната ръка и на десния крак. На 2 1/2 години детето за първи път се опитва да върви, но вървежът му е такъв, че само левият крак може да пристъпва, а десният се влачи.
Също дясната мишца не се подчинява на волята му и остава неподвижна.
Същото състояние още съществуваше, когато детето бе доведено при нас. Касаеше се да установим, как стои работата с членовете (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, азов организъм) на организма на детето. Проучването бе направено независимо от комплекса симптоми. Констатирана бе една силна атрофия на етерното тяло, което в определени части приемаше само много слабо влияние от страна на астралното тяло. Областта в дясната половина на гърдите беше като парализирана в етерното тяло.
към текста >>
Когато това състояние се превръща в нещо трайно през време на растежния период, какъв то беше случаят тук, тогава отпадат онези процеси, които правят двигателната система годна за нормално приемане на
вол
ята.
Нямаше никакво съмнение, че при храносмилането астралното тяло действува много силно върху стомаха, обаче при преминаването на храната от червата в лимфните съдове става едно задържане. Поради това кръвта не получава достатъчно храна. Ето защо трябваше да считаме дразненията за повръщане като особено важни симптоми. Спазми настъпват винаги, когато етерното тяло се атрофира и астралното тяло добива едно непосредствено влияние върху физическото тяло без посредничеството на етерното тяло. Това състояние се намираше до най-висока степен у детето.
Когато това състояние се превръща в нещо трайно през време на растежния период, какъв то беше случаят тук, тогава отпадат онези процеси, които правят двигателната система годна за нормално приемане на волята.
Това се показа при детето чрез неизползуваемостта на дясната страна на неговото тяло.
към текста >>
36.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Духовното в човека се изявява, когато в неговите импулси и
вол
я действат моралните интуиции на свободното от сетивност мислене.
Духовното в човека се изявява, когато в неговите импулси и воля действат моралните интуиции на свободното от сетивност мислене.
Тогава това действие е свободно и човекът също е свободно същество.
към текста >>
Щайнер описва изминалия век, епохата на Гьоте и Хегел, и края на века, когато човешкото мислене и
вол
я са достигнали връхната си точка на откъснатост от Духа.
Духовното стоене пред Мистерията на Голгота е изживяване, което го разтърсва. Това е времето на края на века, края и на 5-те хилядолетия на тъмната епоха. Човечеството очаква 20 век, а с него и новата светла епоха.
Щайнер описва изминалия век, епохата на Гьоте и Хегел, и края на века, когато човешкото мислене и воля са достигнали връхната си точка на откъснатост от Духа.
Отново изживява полярности – между индивидуалното мислене на Хегел и личностната воля на Щирнер.
към текста >>
Отново изживява полярности – между индивидуалното мислене на Хегел и личностната
вол
я на Щирнер.
Духовното стоене пред Мистерията на Голгота е изживяване, което го разтърсва. Това е времето на края на века, края и на 5-те хилядолетия на тъмната епоха. Човечеството очаква 20 век, а с него и новата светла епоха. Щайнер описва изминалия век, епохата на Гьоте и Хегел, и края на века, когато човешкото мислене и воля са достигнали връхната си точка на откъснатост от Духа.
Отново изживява полярности – между индивидуалното мислене на Хегел и личностната воля на Щирнер.
към текста >>
37.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
На баща ми му даваха един или друг съвет, но още тогава знаех: той обича да слуша какво му казват другите, но действа съобразно собствената си твърда
вол
я.
Под такива влияния израснах до възрастта, в която баща ми трябваше да реши въпроса дали да ме изпрати в гимназията или в реалното училище във Винер Нойщат. Оттогава между политиката чувах и много разговори относно бъдещата ми житейска съдба.
На баща ми му даваха един или друг съвет, но още тогава знаех: той обича да слуша какво му казват другите, но действа съобразно собствената си твърда воля.
към текста >>
38.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Той беше рядко затворен в себе си човек с могъщ ум и непоколебима
вол
я.
ди. Тук ораторстваше с характерната си острота младочехът Грегр. При него човек имаше усещането, че вижда пред себе си полудемагог. Тук стоеше Ригер от старочехите, който олицетворяваше най-дълбокия характерен смисъл на чешката идея, развивала се от отдавнашни времена и превърнала се в самосъзнание през втората половина на деветнадесети век.
Той беше рядко затворен в себе си човек с могъщ ум и непоколебима воля.
Тук, в дясната страна на камарата, от средата на полските скамейки, говореше Ото Хауснер, който четеше конспекта на своя изпълнен с остроумие доклад, като често с известно удовлетворение изстрелваше във всички посоки на парламента остри, попадащи точно в целта, но и фактологически справедливи стрели. Зад монокъла примигваше едно истински самодоволно, но и разумно око, а другото изглеждаше така, сякаш непрекъснато казва на примижалото едно доволно „да“. Той беше оратор, който още тогава понякога изричаше пророчески думи за бъдещето на Австрия. Днес би трябвало да прочетем казаното от него още по това време. Можем само да се учудваме колко остър е бил погледът му.
към текста >>
39.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Погледнех ли по този духовен начин душевната дейност на човека: мислене, чувства и
вол
я, пред мен заставаше „духовният човек“ в цялата си образна нагледност.
Погледнех ли по този духовен начин душевната дейност на човека: мислене, чувства и воля, пред мен заставаше „духовният човек“ в цялата си образна нагледност.
Не можех да остана при абстракциите, за които човек обичайно си мисли, когато говори за мислене, чувства и воля. В тези вътрешни откровения на живота виждах съзидателни сили, които представяха пред мен „човека като дух“. И когато тогава наблюдавах проявлението на човека в сетивния свят, за съзерцаващия ми поглед то се допълваше от духовната форма, действаща в сетивно възприеманото.
към текста >>
Не можех да остана при абстракциите, за които човек обичайно си мисли, когато говори за мислене, чувства и
вол
я.
Погледнех ли по този духовен начин душевната дейност на човека: мислене, чувства и воля, пред мен заставаше „духовният човек“ в цялата си образна нагледност.
Не можех да остана при абстракциите, за които човек обичайно си мисли, когато говори за мислене, чувства и воля.
В тези вътрешни откровения на живота виждах съзидателни сили, които представяха пред мен „човека като дух“. И когато тогава наблюдавах проявлението на човека в сетивния свят, за съзерцаващия ми поглед то се допълваше от духовната форма, действаща в сетивно възприеманото.
към текста >>
40.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
По това време в мислите ми истинското познание, проявлението на духовното в изкуството и моралната
вол
я в човека се съединиха в едно цяло.
По това време в мислите ми истинското познание, проявлението на духовното в изкуството и моралната воля в човека се съединиха в едно цяло.
В човешката личност виждах център, в който тя се съединява непосредствено с изначалната мирова същност. От този център избликва волята. И ако в центъра действа ясната светлина на духа, волята става свободна. Тогава човекът постига хармония с духовността на света, което става не по необходимост, а единствено в творческата реализация на собственото същество. В този център на човека не от тъмни инстинкти, а породени от „морални интуиции“ произлизат мотиви за действие, които са толкова прозрачни в себе си, като най-прозрачните мисли.
към текста >>
От този център избликва
вол
ята.
По това време в мислите ми истинското познание, проявлението на духовното в изкуството и моралната воля в човека се съединиха в едно цяло. В човешката личност виждах център, в който тя се съединява непосредствено с изначалната мирова същност.
От този център избликва волята.
И ако в центъра действа ясната светлина на духа, волята става свободна. Тогава човекът постига хармония с духовността на света, което става не по необходимост, а единствено в творческата реализация на собственото същество. В този център на човека не от тъмни инстинкти, а породени от „морални интуиции“ произлизат мотиви за действие, които са толкова прозрачни в себе си, като най-прозрачните мисли. Така чрез съзерцаването на свободната воля исках да открия духа, чрез който човекът е като индивидуалност в света. Чрез усещането за истински красивото исках да съзра духа, който действа в човека, когато е активен в сетивното по такъв начин, че не просто да изразява собствената си същност духовно като свободно дело, а така, че тази негова духовна същност да се излива в света, чиято реалност произхожда от духа, но без да разкрива този дух непосредствено.
към текста >>
И ако в центъра действа ясната светлина на духа,
вол
ята става свободна.
По това време в мислите ми истинското познание, проявлението на духовното в изкуството и моралната воля в човека се съединиха в едно цяло. В човешката личност виждах център, в който тя се съединява непосредствено с изначалната мирова същност. От този център избликва волята.
И ако в центъра действа ясната светлина на духа, волята става свободна.
Тогава човекът постига хармония с духовността на света, което става не по необходимост, а единствено в творческата реализация на собственото същество. В този център на човека не от тъмни инстинкти, а породени от „морални интуиции“ произлизат мотиви за действие, които са толкова прозрачни в себе си, като най-прозрачните мисли. Така чрез съзерцаването на свободната воля исках да открия духа, чрез който човекът е като индивидуалност в света. Чрез усещането за истински красивото исках да съзра духа, който действа в човека, когато е активен в сетивното по такъв начин, че не просто да изразява собствената си същност духовно като свободно дело, а така, че тази негова духовна същност да се излива в света, чиято реалност произхожда от духа, но без да разкрива този дух непосредствено. Чрез съзерцаването на истинското желаех да изживея духа, който се разкрива в собствената си същност, чието духовно отражение е моралното дело, и към който се стреми художественото творчество посредством сетивната форма.
към текста >>
Така чрез съзерцаването на свободната
вол
я исках да открия духа, чрез който човекът е като индивидуалност в света.
В човешката личност виждах център, в който тя се съединява непосредствено с изначалната мирова същност. От този център избликва волята. И ако в центъра действа ясната светлина на духа, волята става свободна. Тогава човекът постига хармония с духовността на света, което става не по необходимост, а единствено в творческата реализация на собственото същество. В този център на човека не от тъмни инстинкти, а породени от „морални интуиции“ произлизат мотиви за действие, които са толкова прозрачни в себе си, като най-прозрачните мисли.
Така чрез съзерцаването на свободната воля исках да открия духа, чрез който човекът е като индивидуалност в света.
Чрез усещането за истински красивото исках да съзра духа, който действа в човека, когато е активен в сетивното по такъв начин, че не просто да изразява собствената си същност духовно като свободно дело, а така, че тази негова духовна същност да се излива в света, чиято реалност произхожда от духа, но без да разкрива този дух непосредствено. Чрез съзерцаването на истинското желаех да изживея духа, който се разкрива в собствената си същност, чието духовно отражение е моралното дело, и към който се стреми художественото творчество посредством сетивната форма.
към текста >>
В слабия, непретенциозен мъж се криеше енергична
вол
я.
Все пак тази работа ми донесе доста близки отношения с личности, чиято дейност беше ориентирана към най-различни области на обществения живот. Запознах се с Виктор Адлер, който по това време беше безспорният лидер на социалистите в Австрия.
В слабия, непретенциозен мъж се криеше енергична воля.
Когато говореше на масата в някое кафене, непрекъснато имах чувството, че съдържанието на това, което казва, е незначително, ежедневно, но че така говори една воля, която нищо не може да пречупи. Запознах се с Пернерщорфер, който тогава премина от немските националисти към техните социалистически партийни противници. Той беше силна личност с всеобхватни знания. Остър критик на недостатъците на обществения живот, той издаваше месечника „Немско слово“. За мен той беше стимулиращо четиво.
към текста >>
Когато говореше на масата в някое кафене, непрекъснато имах чувството, че съдържанието на това, което казва, е незначително, ежедневно, но че така говори една
вол
я, която нищо не може да пречупи.
Все пак тази работа ми донесе доста близки отношения с личности, чиято дейност беше ориентирана към най-различни области на обществения живот. Запознах се с Виктор Адлер, който по това време беше безспорният лидер на социалистите в Австрия. В слабия, непретенциозен мъж се криеше енергична воля.
Когато говореше на масата в някое кафене, непрекъснато имах чувството, че съдържанието на това, което казва, е незначително, ежедневно, но че така говори една воля, която нищо не може да пречупи.
Запознах се с Пернерщорфер, който тогава премина от немските националисти към техните социалистически партийни противници. Той беше силна личност с всеобхватни знания. Остър критик на недостатъците на обществения живот, той издаваше месечника „Немско слово“. За мен той беше стимулиращо четиво. В компанията на тези личности срещнах и други, които бяха научни или партийни привърженици на социализма.
към текста >>
41.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Там тихо, видимо вглъбен повече в себе си, отколкото слушайки околните, седеше Хуго
Вол
ф, близък приятел на Роза Майредер.
В дома на Роза Майредер многократно имах възможност да участвам в беседите, за които в него се събираха талантливи хора.
Там тихо, видимо вглъбен повече в себе си, отколкото слушайки околните, седеше Хуго Волф, близък приятел на Роза Майредер.
Човек го чуваше в душата си, въпреки че той говореше толкова малко. Защото това, което ставаше в живота му, се предаваше по един тайнствен начин на тези, които общуваха с него. Бях привързан с най-сърдечна обич към Карл Майредер, съпруг на г-жа Роза, който беше изключително фин мъж и като личност, и като човек на изкуството, а също и към брат му Юлиус Майредер, ентусиаст в отношението си към изкуството. Мари Ланг, нейният кръг и Фридрих Екщайн, който тогава се беше посветил изцяло на теософското духовно течение и концепция за света, често бяха там.
към текста >>
42.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
Свободата се упражнява във
вол
ята, преживява се в чувствата и се познава в мислите.
Моята „Философия на свободата“ се основава на преживяване, състоящо се от съгласуването на човешкото съзнание със самото себе си.
Свободата се упражнява във волята, преживява се в чувствата и се познава в мислите.
Само че за осъществяване на това животът не трябва да бъде изгубен в мислене.
към текста >>
43.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
В главата на създателя на тази Унгария, която съществуваше от 1867 до 1918 г., живееше твърда и горда
вол
я, която действа сърцато и надделява без хитрост, а със стихийна непосредственост.
От Виена дотам се стигаше през един район, блестящ с очарователната си природа, с темпераментната натура и музикалния живец на хората. Щом погледнеше от прозореца на влака, човек добиваше впечатлението, че самата природа тук е станала особено поетична и че хората, не обръщащи многомного внимание на обичайната за тях поезия на природата, сноват напред-назад в съзвучие със собствената си съкровена музика на сърцето. А когато стъпеше в Будапеща, пред него се разкриваше един свят, към който представителите на други европейски народи гледаха с наистина голям интерес, който обаче никога не можеше да бъде разбран докрай от тях. Тъмен фон, озарен от играеща си с цветовете светлина. Когато стоях пред паметника на Ференц Деак, същността на този народ застана пред погледа ми като концентрирана в този човек.
В главата на създателя на тази Унгария, която съществуваше от 1867 до 1918 г., живееше твърда и горда воля, която действа сърцато и надделява без хитрост, а със стихийна непосредственост.
Чувствах колко субективно верен за всеки истински унгарец е често чуваният от мен девиз: „Извън Унгария няма живот, а дори и да има, това изобщо не е живот.“
към текста >>
На западната унгарска граница като дете видях как немците усещаха тази твърда и горда
вол
я.
На западната унгарска граница като дете видях как немците усещаха тази твърда и горда воля.
Сега във вътрешността на Унгария научих как тази воля води маджарския народ до затвореност към човечеството, която, както с известна наивност си мислят те, ги обгръща с някакъв романтичен ореол, виден за самите тях, който обаче се открива по-скоро пред скритите очи на природата, отколкото пред отворените очи на хората.
към текста >>
Сега във вътрешността на Унгария научих как тази
вол
я води маджарския народ до затвореност към човечеството, която, както с известна наивност си мислят те, ги обгръща с някакъв романтичен ореол, виден за самите тях, който обаче се открива по-скоро пред скритите очи на природата, отколкото пред отворените очи на хората.
На западната унгарска граница като дете видях как немците усещаха тази твърда и горда воля.
Сега във вътрешността на Унгария научих как тази воля води маджарския народ до затвореност към човечеството, която, както с известна наивност си мислят те, ги обгръща с някакъв романтичен ореол, виден за самите тях, който обаче се открива по-скоро пред скритите очи на природата, отколкото пред отворените очи на хората.
към текста >>
44.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
Ницше, така го чувствах, фотографира света от такава гледна точка, към която е привлечено едно дълбоко развито човешко същество през втората половина на деветнадесети век, ако е могло да живее единствено от духовното съдържание на тази епоха, ако в неговото съзнание не е могло да проникне съзерцанието на духа, но чиято
вол
я подсъзнателно, с необичайна сила го е привличала към него.
Така трябваше да подходя например към Ницше, както и към Хекел.
Ницше, така го чувствах, фотографира света от такава гледна точка, към която е привлечено едно дълбоко развито човешко същество през втората половина на деветнадесети век, ако е могло да живее единствено от духовното съдържание на тази епоха, ако в неговото съзнание не е могло да проникне съзерцанието на духа, но чиято воля подсъзнателно, с необичайна сила го е привличала към него.
Така оживяваше в душата ми образът на Ницше. В него виждах личността, която не вижда духа, в която обаче духът несъзнавано въстава срещу бездуховните възгледи на времето.
към текста >>
45.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Виждаше ми се като проява на безсилие в стремежа към познание да отсъства
вол
ята да се проникне до тази действителност.
Аз виждах в друга действителност. В такава действителност, която е морално-духовна, също колкото и природна.
Виждаше ми се като проява на безсилие в стремежа към познание да отсъства волята да се проникне до тази действителност.
Изхождайки от духовното ми съзерцание, трябваше да си кажа: „Над природните явления и духовно-моралното съществува една истинска действителност, която се разкрива нравствено, която обаче същевременно има силата в моралните действия да се превърне в явление, достигащо същото значение като това на природното явление.“ Струваше ми се, че последното изглежда безразлично към духовно-моралното само защото е отпаднало от първоначалната си връзка с него така, както трупът на човека губи връзката си с одушевеното и живото в човека.
към текста >>
46.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Той достига до своята кулминация, когато Ницше скицира мислите си за последното си съчинение „
Вол
я за власт, опит за преоценка на всички ценности“.
Той достига до своята кулминация, когато Ницше скицира мислите си за последното си съчинение „Воля за власт, опит за преоценка на всички ценности“.
Ницше е склонен да извлича по чисто духовен начин от глъбините на душата си всичко, което мисли и чувства. Да създаде картина на света, изхождайки от духовните събития, които душата съпреживява, това беше тенденцията в неговата мисъл. Но влияние му оказва позитивистичната картина на света на неговата естественонаучната епоха. В нея съществува единствено чисто материалният бездуховен свят. Това, което все още се мисли по духовен начин, е остатък от древния начин на мислене, който вече не се вписва в тази картина.
към текста >>
47.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
На теоретически построената марксистка програма той искаше да противопостави друга, която би трябвало да произлезе от добрата
вол
я за социален напредък у всички приятели на трудещите се от всички партии.
Да се ориентира във всичко това така, че да може да заема ефективна, проправяща си път сред хаоса роля на лидер на това беше посветил живота си Едуард фон дер Хелен. И аз трябваше да съпреживея вълненията, които той изживяваше във връзка с това. Той обсъждаше в своя приятелски кръг всички подробности за някоя от брошурите, по която работеше в момента. Човек беше принуден да се интересува толкова дълбоко от материалистическото разбиране за историята, класовата борба и добавената стойност, колкото самият Едуард фон Хелен, макар че по това време тези понятия съвсем не се възприемаха така, както сега. Не ни оставаше нищо друго освен да посещаваме многобройните събрания, в които той се изявяваше като оратор.
На теоретически построената марксистка програма той искаше да противопостави друга, която би трябвало да произлезе от добрата воля за социален напредък у всички приятели на трудещите се от всички партии.
Той желаеше да оживи наново центристките партии с приемане в техните програми на такива импулси, благодарение на които да може да бъде овладян социалният проблем.
към текста >>
Защото този човек заслужаваше големи симпатии, обладаваше енергична политическа
вол
я и мислеше, че с помощта на добрите намерения и разумните възгледи хората ще могат да се вдъхновят за правилен прогресивен път в обществения живот.
И се оказа, че у мен се развива доста силна антипатия към всякаква политика, ако тя не произлиза от фон дер Хелен. Тогава във Ваймар живееше един свободомислещ политик – д-р Хайнрих Френкел, привърженик на Ойген Рихтер и политически деен в неговия дух. Запознах се с него. Това кратко познанство приключи с „недоразумение“. Но аз често с удоволствие си спомням за него.
Защото този човек заслужаваше големи симпатии, обладаваше енергична политическа воля и мислеше, че с помощта на добрите намерения и разумните възгледи хората ще могат да се вдъхновят за правилен прогресивен път в обществения живот.
Животът му представляваше верига от разочарования. Жалко, че се наложи и аз самият да му причиня такова. Когато се запознахме, той работеше върху една брошура, която желаеше да разпространи масово. Смяташе за свой дълг да се бори срещу резултата от започващото по това време в Германия обединение между крупната промишленост и селското стопанство, което по-късно, по негово мнение, би довело до опустошаващи последствия. Брошурата му носеше заглавието „Кайзере, бъди суров“.
към текста >>
Така че те не бяха пренесли в духовния свят това, което би могла да даде на техните индивидуалности връзката с материалистическите
вол
еви ценности, а само насаденото у тези индивидуалности от материалистическите мисловни ценности.
Но тази свързаност с материализма на епохата и при двете личности бе останала изцяло в света на идеите. Те не участваха в житейските навици, следващи от материализма на тяхното мислене и които преобладаваха при всички останали хора. Те бяха „особняци пред света“, живееха в по-примитивни форми, отколкото беше прието тогава и отколкото им позволяваше имущественото състояние.
Така че те не бяха пренесли в духовния свят това, което би могла да даде на техните индивидуалности връзката с материалистическите волеви ценности, а само насаденото у тези индивидуалности от материалистическите мисловни ценности.
Разбира се, случващото се в душите им се разиграваше в по-голямата си част в подсъзнанието. И сега можех да видя как тези материалистически мисловни ценности не представляват нещо, което след смъртта отчуждава човека от божествено-духовния свят, а че това отчуждаване настъпва единствено чрез материалистическите волеви ценности. Както душата, с която се сближих във Виена, така и тази, с която се запознах духовно във Ваймар, след смъртта си представляваха великолепно сияещи духовни фигури, в които душевното съдържание беше изпълнено с образите на духовните същества, лежащи в основата на света. Запознаването им с идеите, чрез които те премислиха по-точно материалното по време на последния им земен живот, сега допринесе за това, че и след смъртта те да могат да развият отношение към света, основаващо се на вярно съждение, което не би могло да стане, ако съответните идеи им бяха останали чужди.
към текста >>
И сега можех да видя как тези материалистически мисловни ценности не представляват нещо, което след смъртта отчуждава човека от божествено-духовния свят, а че това отчуждаване настъпва единствено чрез материалистическите
вол
еви ценности.
Но тази свързаност с материализма на епохата и при двете личности бе останала изцяло в света на идеите. Те не участваха в житейските навици, следващи от материализма на тяхното мислене и които преобладаваха при всички останали хора. Те бяха „особняци пред света“, живееха в по-примитивни форми, отколкото беше прието тогава и отколкото им позволяваше имущественото състояние. Така че те не бяха пренесли в духовния свят това, което би могла да даде на техните индивидуалности връзката с материалистическите волеви ценности, а само насаденото у тези индивидуалности от материалистическите мисловни ценности. Разбира се, случващото се в душите им се разиграваше в по-голямата си част в подсъзнанието.
И сега можех да видя как тези материалистически мисловни ценности не представляват нещо, което след смъртта отчуждава човека от божествено-духовния свят, а че това отчуждаване настъпва единствено чрез материалистическите волеви ценности.
Както душата, с която се сближих във Виена, така и тази, с която се запознах духовно във Ваймар, след смъртта си представляваха великолепно сияещи духовни фигури, в които душевното съдържание беше изпълнено с образите на духовните същества, лежащи в основата на света. Запознаването им с идеите, чрез които те премислиха по-точно материалното по време на последния им земен живот, сега допринесе за това, че и след смъртта те да могат да развият отношение към света, основаващо се на вярно съждение, което не би могло да стане, ако съответните идеи им бяха останали чужди.
към текста >>
При други души, попаднали в земния си живот под влиянието на последствията от чисто естественонаучния начин на мислене върху
вол
ята, можах да видя, че те се отчуждават от духовния свят и стигат до един цялостен живот, в който човек е по-малко човек в човешката си същност с естественонаучния начин на мислене, отколкото без него.
Следователно благодарение на двете човешки души можах да преживея това, което човекът придобива за цялостния си живот, също и за духовния, след смъртта, благодарение на срастването с естественонаучния начин на мислене.
При други души, попаднали в земния си живот под влиянието на последствията от чисто естественонаучния начин на мислене върху волята, можах да видя, че те се отчуждават от духовния свят и стигат до един цялостен живот, в който човек е по-малко човек в човешката си същност с естественонаучния начин на мислене, отколкото без него.
към текста >>
В тяхно лице обаче видях също така страха на благородни души от вживяването във
вол
евия елемент на този светоглед.
Обаче от общуването ми с двете души – ваймарската се наричаше Ойнике – в мен се вливаха нови сили за „Философия на свободата“. Това, към което съм се стремил в нея, на първо място, е резултат от философските ми мисловни пътища през осемдесетте години. На второ място, също и резултат от моето конкретно общо виждане в духовния свят. На трето място, прилив на сили дойде благодарение на съпреживяването на духовните опитности на онези две души. У тях пред себе си виждах възхода, за който човекът трябва да благодари на естественонаучния светоглед.
В тяхно лице обаче видях също така страха на благородни души от вживяването във волевия елемент на този светоглед.
Тези души отстъпваха с боязън пред етичните последствия от един такъв светоглед.
към текста >>
48.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Почувствах как идеалното начало в предишния ми живот отстъпи в определена посока и на негово място дойде
вол
евото начало.
Почувствах как идеалното начало в предишния ми живот отстъпи в определена посока и на негово място дойде волевото начало.
За да стане възможно това, при развитието на познанието волята трябва да умее да се въздържа от всякакъв субективен произвол. Волята ми се усили в същата степен, в която отслабна идеалното. Волята пое също и духовното познание, което преди беше контролирано почти изцяло от идеалното. Вече знаех, че разделението на душевния живот на мислене, чувства и воля има само ограничено значение. В действителност в мисленето се съдържат и чувства, и воля, само дето мисленето преобладава над тях.
към текста >>
За да стане възможно това, при развитието на познанието
вол
ята трябва да умее да се въздържа от всякакъв субективен произ
вол
.
Почувствах как идеалното начало в предишния ми живот отстъпи в определена посока и на негово място дойде волевото начало.
За да стане възможно това, при развитието на познанието волята трябва да умее да се въздържа от всякакъв субективен произвол.
Волята ми се усили в същата степен, в която отслабна идеалното. Волята пое също и духовното познание, което преди беше контролирано почти изцяло от идеалното. Вече знаех, че разделението на душевния живот на мислене, чувства и воля има само ограничено значение. В действителност в мисленето се съдържат и чувства, и воля, само дето мисленето преобладава над тях. В чувствата живеят мислене и воля, а във волята – също мислене и чувства.
към текста >>
Вол
ята ми се усили в същата степен, в която отслабна идеалното.
Почувствах как идеалното начало в предишния ми живот отстъпи в определена посока и на негово място дойде волевото начало. За да стане възможно това, при развитието на познанието волята трябва да умее да се въздържа от всякакъв субективен произвол.
Волята ми се усили в същата степен, в която отслабна идеалното.
Волята пое също и духовното познание, което преди беше контролирано почти изцяло от идеалното. Вече знаех, че разделението на душевния живот на мислене, чувства и воля има само ограничено значение. В действителност в мисленето се съдържат и чувства, и воля, само дето мисленето преобладава над тях. В чувствата живеят мислене и воля, а във волята – също мислене и чувства. Сега в мен се превърна в преживяване това как волята взема повече от мисленето, а мисленето – повече от волята.
към текста >>
Вол
ята пое също и духовното познание, което преди беше контролирано почти изцяло от идеалното.
Почувствах как идеалното начало в предишния ми живот отстъпи в определена посока и на негово място дойде волевото начало. За да стане възможно това, при развитието на познанието волята трябва да умее да се въздържа от всякакъв субективен произвол. Волята ми се усили в същата степен, в която отслабна идеалното.
Волята пое също и духовното познание, което преди беше контролирано почти изцяло от идеалното.
Вече знаех, че разделението на душевния живот на мислене, чувства и воля има само ограничено значение. В действителност в мисленето се съдържат и чувства, и воля, само дето мисленето преобладава над тях. В чувствата живеят мислене и воля, а във волята – също мислене и чувства. Сега в мен се превърна в преживяване това как волята взема повече от мисленето, а мисленето – повече от волята.
към текста >>
Вече знаех, че разделението на душевния живот на мислене, чувства и
вол
я има само ограничено значение.
Почувствах как идеалното начало в предишния ми живот отстъпи в определена посока и на негово място дойде волевото начало. За да стане възможно това, при развитието на познанието волята трябва да умее да се въздържа от всякакъв субективен произвол. Волята ми се усили в същата степен, в която отслабна идеалното. Волята пое също и духовното познание, което преди беше контролирано почти изцяло от идеалното.
Вече знаех, че разделението на душевния живот на мислене, чувства и воля има само ограничено значение.
В действителност в мисленето се съдържат и чувства, и воля, само дето мисленето преобладава над тях. В чувствата живеят мислене и воля, а във волята – също мислене и чувства. Сега в мен се превърна в преживяване това как волята взема повече от мисленето, а мисленето – повече от волята.
към текста >>
В действителност в мисленето се съдържат и чувства, и
вол
я, само дето мисленето преобладава над тях.
Почувствах как идеалното начало в предишния ми живот отстъпи в определена посока и на негово място дойде волевото начало. За да стане възможно това, при развитието на познанието волята трябва да умее да се въздържа от всякакъв субективен произвол. Волята ми се усили в същата степен, в която отслабна идеалното. Волята пое също и духовното познание, което преди беше контролирано почти изцяло от идеалното. Вече знаех, че разделението на душевния живот на мислене, чувства и воля има само ограничено значение.
В действителност в мисленето се съдържат и чувства, и воля, само дето мисленето преобладава над тях.
В чувствата живеят мислене и воля, а във волята – също мислене и чувства. Сега в мен се превърна в преживяване това как волята взема повече от мисленето, а мисленето – повече от волята.
към текста >>
В чувствата живеят мислене и
вол
я, а във
вол
ята – също мислене и чувства.
За да стане възможно това, при развитието на познанието волята трябва да умее да се въздържа от всякакъв субективен произвол. Волята ми се усили в същата степен, в която отслабна идеалното. Волята пое също и духовното познание, което преди беше контролирано почти изцяло от идеалното. Вече знаех, че разделението на душевния живот на мислене, чувства и воля има само ограничено значение. В действителност в мисленето се съдържат и чувства, и воля, само дето мисленето преобладава над тях.
В чувствата живеят мислене и воля, а във волята – също мислене и чувства.
Сега в мен се превърна в преживяване това как волята взема повече от мисленето, а мисленето – повече от волята.
към текста >>
Сега в мен се превърна в преживяване това как
вол
ята взема повече от мисленето, а мисленето – повече от
вол
ята.
Волята ми се усили в същата степен, в която отслабна идеалното. Волята пое също и духовното познание, което преди беше контролирано почти изцяло от идеалното. Вече знаех, че разделението на душевния живот на мислене, чувства и воля има само ограничено значение. В действителност в мисленето се съдържат и чувства, и воля, само дето мисленето преобладава над тях. В чувствата живеят мислене и воля, а във волята – също мислене и чувства.
Сега в мен се превърна в преживяване това как волята взема повече от мисленето, а мисленето – повече от волята.
към текста >>
49.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
Открих, че за божествено-духовните сили, които одушевяват вътрешно човешката
вол
я, не съществува никакъв път от външния свят към вътрешното същество на човека.
Както физическият и физиологическият светоглед на тогавашното време, към чийто начин на мислене се отнасях отрицателно, така и биологическият, който, въпреки неговото несъвършенство, можех да разглеждам като мост към един духовен светоглед, поставяха пред мен изискването да разработвам все по-добре собствените си представи за тези две области от света. Трябваше да си отговоря на въпроса: могат ли на човека от външния свят да се разкриват импулси за неговите действия?
Открих, че за божествено-духовните сили, които одушевяват вътрешно човешката воля, не съществува никакъв път от външния свят към вътрешното същество на човека.
Струваше ми се, че това показват истинският физическо-физиологически, както и биологическият начин на мислене. Не може да бъде намерен природен път, който да подтиква волята отвън. Така че и никой божествено-духовен нравствен импулс не може по такъв външен начин да проникне в онова място на душата, където започва да съществува действащият в човека собствен волеви импулс. Външните природни сили могат да обхванат само природното в човека. В този случай обаче в действителност имаме не свободно проявление на волята, а само продължение на случващите се в човека и чрез него природни процеси.
към текста >>
Не може да бъде намерен природен път, който да подтиква
вол
ята отвън.
Както физическият и физиологическият светоглед на тогавашното време, към чийто начин на мислене се отнасях отрицателно, така и биологическият, който, въпреки неговото несъвършенство, можех да разглеждам като мост към един духовен светоглед, поставяха пред мен изискването да разработвам все по-добре собствените си представи за тези две области от света. Трябваше да си отговоря на въпроса: могат ли на човека от външния свят да се разкриват импулси за неговите действия? Открих, че за божествено-духовните сили, които одушевяват вътрешно човешката воля, не съществува никакъв път от външния свят към вътрешното същество на човека. Струваше ми се, че това показват истинският физическо-физиологически, както и биологическият начин на мислене.
Не може да бъде намерен природен път, който да подтиква волята отвън.
Така че и никой божествено-духовен нравствен импулс не може по такъв външен начин да проникне в онова място на душата, където започва да съществува действащият в човека собствен волеви импулс. Външните природни сили могат да обхванат само природното в човека. В този случай обаче в действителност имаме не свободно проявление на волята, а само продължение на случващите се в човека и чрез него природни процеси. А това означава, че човекът не е овладял напълно своето същество, а си остава във външната страна на природното като несвободен в своите действия.
към текста >>
Така че и никой божествено-духовен нравствен импулс не може по такъв външен начин да проникне в онова място на душата, където започва да съществува действащият в човека собствен
вол
еви импулс.
Както физическият и физиологическият светоглед на тогавашното време, към чийто начин на мислене се отнасях отрицателно, така и биологическият, който, въпреки неговото несъвършенство, можех да разглеждам като мост към един духовен светоглед, поставяха пред мен изискването да разработвам все по-добре собствените си представи за тези две области от света. Трябваше да си отговоря на въпроса: могат ли на човека от външния свят да се разкриват импулси за неговите действия? Открих, че за божествено-духовните сили, които одушевяват вътрешно човешката воля, не съществува никакъв път от външния свят към вътрешното същество на човека. Струваше ми се, че това показват истинският физическо-физиологически, както и биологическият начин на мислене. Не може да бъде намерен природен път, който да подтиква волята отвън.
Така че и никой божествено-духовен нравствен импулс не може по такъв външен начин да проникне в онова място на душата, където започва да съществува действащият в човека собствен волеви импулс.
Външните природни сили могат да обхванат само природното в човека. В този случай обаче в действителност имаме не свободно проявление на волята, а само продължение на случващите се в човека и чрез него природни процеси. А това означава, че човекът не е овладял напълно своето същество, а си остава във външната страна на природното като несвободен в своите действия.
към текста >>
В този случай обаче в действителност имаме не свободно проявление на
вол
ята, а само продължение на случващите се в човека и чрез него природни процеси.
Открих, че за божествено-духовните сили, които одушевяват вътрешно човешката воля, не съществува никакъв път от външния свят към вътрешното същество на човека. Струваше ми се, че това показват истинският физическо-физиологически, както и биологическият начин на мислене. Не може да бъде намерен природен път, който да подтиква волята отвън. Така че и никой божествено-духовен нравствен импулс не може по такъв външен начин да проникне в онова място на душата, където започва да съществува действащият в човека собствен волеви импулс. Външните природни сили могат да обхванат само природното в човека.
В този случай обаче в действителност имаме не свободно проявление на волята, а само продължение на случващите се в човека и чрез него природни процеси.
А това означава, че човекът не е овладял напълно своето същество, а си остава във външната страна на природното като несвободен в своите действия.
към текста >>
Не преставах да си казвам, че изобщо и дума не може да става да се отговори на въпроса дали
вол
ята на човека е свободна или не, а на съвсем различния въпрос: какъв трябва да бъде пътят в душевния живот, който води от природната несвободна
вол
я към свободната, тоест към истински нравствената
вол
я?
Не преставах да си казвам, че изобщо и дума не може да става да се отговори на въпроса дали волята на човека е свободна или не, а на съвсем различния въпрос: какъв трябва да бъде пътят в душевния живот, който води от природната несвободна воля към свободната, тоест към истински нравствената воля?
За да се намери отговор на този въпрос, следва да се види как божествено-духовното живее във всяка отделна човешка душа. Нравственото изхожда единствено от нея и следователно нравственият импулс трябва да се оживи в нейната напълно индивидуална същност.
към текста >>
Нравствените закони – като повели, – идващи от външните обстоятелства, в които се намира човекът, ако и първоначално да произлизат от сферата на духовния свят, се превръщат в нравствени импулси в него не по силата на това, че той ориентира своята
вол
я навън, а единствено поради факта, че изживява напълно индивидуално тяхното мисловно съдържание като нещо духовно-същностно.
Нравствените закони – като повели, – идващи от външните обстоятелства, в които се намира човекът, ако и първоначално да произлизат от сферата на духовния свят, се превръщат в нравствени импулси в него не по силата на това, че той ориентира своята воля навън, а единствено поради факта, че изживява напълно индивидуално тяхното мисловно съдържание като нещо духовно-същностно.
Свободата живее в мислите на човека и не волята е непосредствено свободна, а мисълта, която упълномощава волята.
към текста >>
Свободата живее в мислите на човека и не
вол
ята е непосредствено свободна, а мисълта, която упълномощава
вол
ята.
Нравствените закони – като повели, – идващи от външните обстоятелства, в които се намира човекът, ако и първоначално да произлизат от сферата на духовния свят, се превръщат в нравствени импулси в него не по силата на това, че той ориентира своята воля навън, а единствено поради факта, че изживява напълно индивидуално тяхното мисловно съдържание като нещо духовно-същностно.
Свободата живее в мислите на човека и не волята е непосредствено свободна, а мисълта, която упълномощава волята.
към текста >>
Затова още във „Философия на свободата“ бях длъжен да поставя ударението върху свободата на мисълта по отношение на нравствената природа на
вол
ята.
Затова още във „Философия на свободата“ бях длъжен да поставя ударението върху свободата на мисълта по отношение на нравствената природа на волята.
към текста >>
50.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
А дори и при тези малцина в основата им не лежаха мощни сили, а по-скоро най-обща
вол
я, желаеща да се прояви във всевъзможни художествени и други духовни форми.
Не мога да кажа, че в началото на тази дейност се бях отдал на илюзии, които постепенно щяха да ми окажат разрушително въздействие. Но тъкмо дейността ми извън читателския и слушателския ми кръг, която се налагаше да върша, се натъкваше на все по-голяма съпротива. Не можеше да се разчита на никакъв сериозен, ярко изразен духовен порив в кръга от хора, който „Списанието“ беше събрало около себе си, преди аз да го поема. Интересите на този кръг бяха подълбоки само у малцина.
А дори и при тези малцина в основата им не лежаха мощни сили, а по-скоро най-обща воля, желаеща да се прояви във всевъзможни художествени и други духовни форми.
към текста >>
А тази изразителна глава – буквално като дар, идващ от необикновените
вол
еви нотки на ръцете.
Погледът ми беше запленен от тази истински рядка човешка натура. Тук имам предвид „натура“ в напълно физически смисъл. Тези ръце! Сякаш от предишен земен живот, в който бяха вършили дела, които могат да бъдат извършени единствено от хора, чийто дух ги пронизва чак до върховете на пръстите. Дали защото енергията е била преработена, те могат да създадат и впечатление за груба сила, но най-дълбокият интерес беше привлечен от това, което тези ръце излъчваха.
А тази изразителна глава – буквално като дар, идващ от необикновените волеви нотки на ръцете.
В погледа и мимиките на лицето му имаше нещо, което се отдава толкова произволно на света, което обаче можеше и да се оттегли от него, както жестовете на ръцете, които изразяват какво усещат дланите. От тази глава говореше един чужд на съвременността дух. Дух, който всъщност се поставя извън човешките стремежи на настоящето. Който обаче не може вътрешно да осъзнае на кой свят от миналото принадлежи. Като литератор Франк Ведекинд – това не е литературна оценка, а говоря само изхождайки от това, което видях у него – напомняше на химик, който изцяло отхвърля съвременните възгледи в химията и се занимава с алхимия, но прави това не с вътрешно увлечение, а по-скоро с някакъв цинизъм.
към текста >>
По-скоро се основаваше на това, което произтича от
вол
ята и дарованията на отделните личности, но и беше напълно лишено от стремеж към еднороден стил.
Но в лицето на неговите представители аз се научих да познавам определено художествено течение. То вече не беше толкова радикално, както в края на осемдесетте и в началото на деветдесетте години в Берлин. Не беше вече и такова, че да представя абсолютния натурализъм като спасение на изкуството, какъвто е случаят с театралната реформа на Ото Брамс. То нямаше подобни обобщаващи художествени схващания.
По-скоро се основаваше на това, което произтича от волята и дарованията на отделните личности, но и беше напълно лишено от стремеж към еднороден стил.
към текста >>
51.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
Всичко, което създава „културата“ от човешките мисли, чувства и
вол
я.
Често говоря за това, че „духът“ „произхожда“ от лоното на природата. Какво се има предвид тук под „дух“?
Всичко, което създава „културата“ от човешките мисли, чувства и воля.
Да се говори за някакъв друг „дух“ тогава щеше да е безполезно. Защото ако кажех: това, което се проявява като дух в човека и лежи в основата на природата, не е нито дух, нито природа, а съвършеното единство на двете – никой нямаше да разбере какво имам предвид. Това единство: творящ дух, който в творческата си дейност дава на материята битие и с това същевременно е материя, която се представя изцяло като дух – се постига чрез идея, отстояща твърде далече от тогавашните мисловни навици. За такава идея можеше да се говори, ако с помощта на духовното съзерцание бяха представени първичните състояния на земната и човешката еволюция и в действащите още в самия човек духовно-материални сили, които, от една страна, изграждат неговото тяло, а от друга – излъчват от себе си живата духовност, чрез която човек създава културата. Но за външната природа следва да бъде казано, че първично духовно-материалното в нея се представя от абстрактните природни закони като нещо отмиращо.
към текста >>
52.
XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма
GA_28 Моят жизнен път
Струваше ми се, че изолираността на човешкото мислене и
вол
я от духа е достигнала връхната си точка.
По това време пред духовния ми поглед се въртеше мисълта, че новото столетие би трябвало да донесе на човечеството нова духовна светлина.
Струваше ми се, че изолираността на човешкото мислене и воля от духа е достигнала връхната си точка.
Преобръщането в хода на развитието на човечеството ми изглеждаше необходимост.
към текста >>
А Щирнер е пример за развитието на човека из индивидуално-личната
вол
я.
Хегел е изцяло човек на мисълта, който във вътрешното си развитие се стреми към мислене, което същевременно все повече се задълбочава и в задълбочаването си се разширява към все по-обширни хоризонти. Това мислене в своето задълбочаване и разширяване в края на краищата трябва да стане едно цяло с мисленето на мировия дух, който обхваща цялото мирово съдържание.
А Щирнер е пример за развитието на човека из индивидуално-личната воля.
Всичко, което възниква в човечеството, се намира единствено в паралелното съществуване на отделните личности.
към текста >>
В противовес на едностранчивостта мировият дух да бъде надарен единствено със знание, трябваше да се появи и другото, изтъкващо отделните хора като чисто
вол
еви същества.
В противовес на едностранчивостта мировият дух да бъде надарен единствено със знание, трябваше да се появи и другото, изтъкващо отделните хора като чисто волеви същества.
към текста >>
Така крайностите на деветнадесети век се изживяват чрез импулсите, изразени от Хегел и Щирнер: безлично мислене, което за предпочитане се впуска в съзерцание на света, в който човекът не взима никакво участие с вътрешните си творчески сили, и изцяло лична
вол
я, която носи малко полза за хармоничното сътрудничество между хората.
Така крайностите на деветнадесети век се изживяват чрез импулсите, изразени от Хегел и Щирнер: безлично мислене, което за предпочитане се впуска в съзерцание на света, в който човекът не взима никакво участие с вътрешните си творчески сили, и изцяло лична воля, която носи малко полза за хармоничното сътрудничество между хората.
Наистина се появяват всевъзможни „социални идеали“, но те нямат силата да въздействат върху реалността. Тя все повече се превръща в това, което може да възникне благодарение на паралелното действие на волята на отделните личности.
към текста >>
Тя все повече се превръща в това, което може да възникне благодарение на паралелното действие на
вол
ята на отделните личности.
Така крайностите на деветнадесети век се изживяват чрез импулсите, изразени от Хегел и Щирнер: безлично мислене, което за предпочитане се впуска в съзерцание на света, в който човекът не взима никакво участие с вътрешните си творчески сили, и изцяло лична воля, която носи малко полза за хармоничното сътрудничество между хората. Наистина се появяват всевъзможни „социални идеали“, но те нямат силата да въздействат върху реалността.
Тя все повече се превръща в това, което може да възникне благодарение на паралелното действие на волята на отделните личности.
към текста >>
53.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
Ние искаме разумна принуда.“ Оттам се стигна до желанието да ме изхвърлят от училището против
вол
ята на моите ученици.
Намирах, че лекциите ми действат благотворно на душите. Хората възприемаха и това, което противоречеше на материалистическото и марксисткото разбиране на историята. Когато по-късно „вождовете“ узнаха за моята дейност, тя беше осъдена от тях. Един от тези „малки вождове“ говори на едно събрание на моите ученици. Той каза следното: „Ние не искаме свобода в пролетарското движение.
Ние искаме разумна принуда.“ Оттам се стигна до желанието да ме изхвърлят от училището против волята на моите ученици.
Постепенно работата ми беше затруднена толкова много, че скоро, с началото на антропософската ми дейност, я оставих.
към текста >>
54.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
Единствено
Вол
фганг Кирхбах и Марта Асмус застанаха на моя страна пред неговите ръководители.
Тази лекция предизвика силни вълнения. Помислиха си, че искам да отворя път на католицизма вътре в съюза.
Единствено Волфганг Кирхбах и Марта Асмус застанаха на моя страна пред неговите ръководители.
Останалите не можеха да си създадат никаква представа за това, което всъщност имах предвид под „криво разбрана схоластика“. Във всеки случай бяха убедени, че съм способен да внеса най-голям смут в „Съюз Джордано Бруно“.
към текста >>
55.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Вол
ята да представя публично езотеричното, което живее в мен, ме подбуди на 28 август 1899 г., по случай сто и петдесетата годишнина от рождението на Гьоте, да пусна в „Списанието“ своята статия за Гьотевата „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ под заглавието „Тайното откровение на Гьоте“.
Волята да представя публично езотеричното, което живее в мен, ме подбуди на 28 август 1899 г., по случай сто и петдесетата годишнина от рождението на Гьоте, да пусна в „Списанието“ своята статия за Гьотевата „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ под заглавието „Тайното откровение на Гьоте“.
В тази статия нямаше много езотерика. Но не можех да очаквам от моята публика да разбере повече, отколкото ѝ дадох. В душата ми съдържанието на приказката живееше като изцяло езотерично. И изложеното от мен е написано, изхождайки от езотерична настройка.
към текста >>
56.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Но тези образи не се развиват от
вол
ята за познание в пълна яснота на съзнанието.
Прозирах в древното духовно познание на човечеството. То има съноподобен характер. Човекът съзерцава в образи, в които се разкрива духовният свят.
Но тези образи не се развиват от волята за познание в пълна яснота на съзнанието.
Те възникват в душата като съновидения, дарени ѝ от космоса. Това древно духовно познание бива изгубено в Средновековието. Човекът влиза във владение на съзнателната душа. Той повече няма познание в съновидения. Той извиква идеите в душата си в пълна яснота на съзнанието чрез волята за познание.
към текста >>
Той извиква идеите в душата си в пълна яснота на съзнанието чрез
вол
ята за познание.
Но тези образи не се развиват от волята за познание в пълна яснота на съзнанието. Те възникват в душата като съновидения, дарени ѝ от космоса. Това древно духовно познание бива изгубено в Средновековието. Човекът влиза във владение на съзнателната душа. Той повече няма познание в съновидения.
Той извиква идеите в душата си в пълна яснота на съзнанието чрез волята за познание.
Тази способност отначало се проявява в познанието за сетивния свят. Тя достига връхната си точка като сетивно познание в естествознанието.
към текста >>
Задачата на духовното познание сега се състои в това, в пълна яснота на съзнанието чрез
вол
ята за познание идеите-преживявания да се приближат до духовния свят.
Задачата на духовното познание сега се състои в това, в пълна яснота на съзнанието чрез волята за познание идеите-преживявания да се приближат до духовния свят.
Тогава познаващият има такова душевно съдържание, което се преживява също както математическото. Човек мисли като математик. Но той не мисли в цифри или геометрични фигури. Той мисли в образи от духовния свят. Това, в контраст с древното бодърстващо съноподобно духовно познание, е напълно съзнателно пребиваване в духовния свят.
към текста >>
57.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
Фактът, че личности, участвали в тази организация – абсолютно безупречна за всеки, който я разглежда с добра
вол
я и в духа на истината, – се превърнаха в клеветнически обвинители, е един от онези абсурди в човешкото поведение, които възникват, когато хора, които не са вътрешно чисти, се присъединяват към движения с истинно духовно съдържание.
Фактът, че личности, участвали в тази организация – абсолютно безупречна за всеки, който я разглежда с добра воля и в духа на истината, – се превърнаха в клеветнически обвинители, е един от онези абсурди в човешкото поведение, които възникват, когато хора, които не са вътрешно чисти, се присъединяват към движения с истинно духовно съдържание.
Те очакват неща, които да съответстват на техния тривиален душевен живот, и тъй като не ги намират, се обръщат срещу организацията, към която – без да осъзнават своята неискреност – първоначално сами са се обърнали.
към текста >>
58.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
След като разгледах в какви общи съотношения се намират помежду си съставните части на човешкото същество: физическо тяло, етерно тяло – като посредник на проявлението на живота, астрално тяло – като посредник на проявлението на чувствата и
вол
ята и „носителят на Аз-а“, аз съобщих факта, че етерното тяло на мъжа е женско, а етерното тяло на жената – мъжко.
В Парижкия цикъл лекции говорих за едно съзерцание, което трябваше да претърпи дълго „съзряване“ в моята душа.
След като разгледах в какви общи съотношения се намират помежду си съставните части на човешкото същество: физическо тяло, етерно тяло – като посредник на проявлението на живота, астрално тяло – като посредник на проявлението на чувствата и волята и „носителят на Аз-а“, аз съобщих факта, че етерното тяло на мъжа е женско, а етерното тяло на жената – мъжко.
С това в антропософията беше хвърлена светлина върху един от основните въпроси на битието, които тогава често се обсъждаха. Нека само си припомним за книгата на нещастния Вайнингер „Пол и характер“ и за тогавашната поезия.
към текста >>
59.
XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г
GA_28 Моят жизнен път
При цялата си добра
вол
я някой от членовете, който види, че друг е назован, а той самият – не, ще изпита чувство на горчивина.
В следващото изложение ще бъде трудно описанието на моя жизнен път да бъде отделено от историята на антропософското движение. И все пак от историята на Обществото бих искал да представя само толкова, колкото е необходимо за представянето на моята автобиография. Това ще бъде взето под внимание и при назоваването на имената на неговите активни членове. В описанието си вече се приближавам твърде много към настоящето, така че неспоменаването на някои имена много лесно би могло да доведе до недоразумения.
При цялата си добра воля някой от членовете, който види, че друг е назован, а той самият – не, ще изпита чувство на горчивина.
Ще посоча по име по същество само онези личности, които, освен в дейността си в Обществото, са активни и в духовния живот. Няма да споменавам тези, които не са внесли такава активност в Обществото.
към текста >>
60.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
От циркулацията на кръвта произтича всичко агресивно у холерика, всичко, което е свързано със силната
вол
ева природа на холерика.
Холеричният темперамент ще се изяви активно в една мощно пулсираща кръв; така излиза наяве силният елемент у човека, а именно, че той има особено влияние върху неговата кръв. У един такъв човек, у когото в духовен план действа Аза, а във физически предимно кръвта, виждаме как най-вътрешната сила поддържа организацията стегната и силна. И в момента, в който той се проявява във външния свят, неговата Азова сила ще иска да предяви правото си. Ето последицата от този Аз. Поради това холерикът се държи като човек, който иска да наложи своя Аз на всяка цена.
От циркулацията на кръвта произтича всичко агресивно у холерика, всичко, което е свързано със силната волева природа на холерика.
към текста >>
Етерното тяло е тяло, което води един вид вътрешен живот, докато астралното тяло се изразява в интереса навън, а Азът е носителят на нашата активност и
вол
я, насочени също навън.
Когато у един човек преобладава особено силно етерното или жизненото тяло, това, което регулира процесите на растежа и живота у човека и израза на това етерно тяло, системата, от която зависи вътрешният комфорт или дискомфорт в човека, човек бива изкушен тъкмо от това да остане затворен уютно във вътрешния си мир.
Етерното тяло е тяло, което води един вид вътрешен живот, докато астралното тяло се изразява в интереса навън, а Азът е носителят на нашата активност и воля, насочени също навън.
Следователно когато това етерно тяло, което се проявява като жизнено тяло и поддържа отделните функции в равновесие, което се изразява в общо задоволство от живота, когато преобладава този самодостатъчен вътрешен живот, този живот, който предизвиква предимно вътрешния уют, тогава може да стане така, че човекът да предпочете да живее в този вътрешен уют, да се чувства толкова добре, когато в организма му всичко е наред, че да не чувства голяма нужда да насочва вътрешния си мир навън, да не е в състояние да развие силна воля. Колкото по-уютно се чувства човек във вътрешния си мир, толкова по-голяма хармония ще постигне той между вътрешното и външното. Когато случаят е такъв, когато за това е помислено дори в излишък: имаме работа с флегматика.
към текста >>
Следователно когато това етерно тяло, което се проявява като жизнено тяло и поддържа отделните функции в равновесие, което се изразява в общо задо
вол
ство от живота, когато преобладава този самодостатъчен вътрешен живот, този живот, който предизвиква предимно вътрешния уют, тогава може да стане така, че човекът да предпочете да живее в този вътрешен уют, да се чувства толкова добре, когато в организма му всичко е наред, че да не чувства голяма нужда да насочва вътрешния си мир навън, да не е в състояние да развие силна
вол
я.
Когато у един човек преобладава особено силно етерното или жизненото тяло, това, което регулира процесите на растежа и живота у човека и израза на това етерно тяло, системата, от която зависи вътрешният комфорт или дискомфорт в човека, човек бива изкушен тъкмо от това да остане затворен уютно във вътрешния си мир. Етерното тяло е тяло, което води един вид вътрешен живот, докато астралното тяло се изразява в интереса навън, а Азът е носителят на нашата активност и воля, насочени също навън.
Следователно когато това етерно тяло, което се проявява като жизнено тяло и поддържа отделните функции в равновесие, което се изразява в общо задоволство от живота, когато преобладава този самодостатъчен вътрешен живот, този живот, който предизвиква предимно вътрешния уют, тогава може да стане така, че човекът да предпочете да живее в този вътрешен уют, да се чувства толкова добре, когато в организма му всичко е наред, че да не чувства голяма нужда да насочва вътрешния си мир навън, да не е в състояние да развие силна воля.
Колкото по-уютно се чувства човек във вътрешния си мир, толкова по-голяма хармония ще постигне той между вътрешното и външното. Когато случаят е такъв, когато за това е помислено дори в излишък: имаме работа с флегматика.
към текста >>
Оттук - по правило - при тези силни, ярки
вол
еви натури, при които Азът слага юзди на свободните градивни сили на астралното тяло, се наблюдава ниска, стегната фигура.
Можете да намерите хиляди примери в живота, един такъв пример от духовната история е философът Йохан Готлиб Фихте, големият немски холерик. Още на външен вид той се откроява като такъв. Фихте е изглеждал на външен вид като с потиснат растеж. С това той ясно е издавал, че другите звена са били потискани поради превеса на Аза. Не астралното тяло със своята градивна способност е преобладаващото, а преобладава Азът, усмирителят, ограничителят на градивните сили.
Оттук - по правило - при тези силни, ярки волеви натури, при които Азът слага юзди на свободните градивни сили на астралното тяло, се наблюдава ниска, стегната фигура.
Да вземем един друг класически пример за холерик: Наполеон, „малкия генерал", който е останал толкова нисък, защото Азът е потискал другите звена. Това е типът на потиснатия растеж при холерика. При него можем да видим как тази сила на Аза действа от Духа, така че вътрешната същност на човека известява за себе си чрез външния вид. Разгледайте физиономията на холерика! Сравнете го с флегматика!
към текста >>
Той трябва да му създава трудности, така че холеричният темперамент да не бъде потискан, а да му се дава
вол
я тъкмо чрез това, че пред детето стоят известни трудности, които то трябва да преодолее.
Необходимо е детето да бъде запознато с това, което може да му създаде трудности във външния свят. Необходимо е, когато характера на холеричното дете заплашва да се изроди в едностранчивост, във възпитанието му да бъдат привлечени неща, които трудно могат да се преодолеят, вниманието му да бъде насочено към трудностите в живота, като му се предложат трудни за преодоляване неща. На пътя му трябва да се изпречват такива неща, които му оказват съпротива. Съпротивления, трудности трябва да бъдат поставяни на пътя на холеричното дете. Човек трябва да опита да направи живота му не така лесен.
Той трябва да му създава трудности, така че холеричният темперамент да не бъде потискан, а да му се дава воля тъкмо чрез това, че пред детето стоят известни трудности, които то трябва да преодолее.
Не бива холеричният темперамент на детето да му се изтръгва със сила, да му се отнема, така да се каже, чрез възпитанието. Възпитанието трябва да бъде насочено тъкмо към онези неща, спрямо които детето може да приложи сила, спрямо които проявяването на холеричния темперамент е оправдано. Холеричното дете трябва да се научи да се бори с обективния свят, изхождайки от една вътрешна необходимост. Ето защо човек трябва да се опита да му създаде такова обкръжение, в което холеричният темперамент да може да се прояви в преодоляването на тези трудности, като особено добре е, ако може то да преодолява тези трудности в дребното, незначителното; детето да бъде накарано да прави нещо, за което е нужно да изразходва огромна сила, където холеричният темперамент се проявява напълно, но в действителност побеждават нещата, а изразходваната сила се разпилява на вятъра. По този начин то придобива респект към могъществото на фактите, което се противопоставя на това, което се проявява в холеричния темперамент.
към текста >>
Ако например холеричният темперамент се изразява толкова силно в нас, че започва да ни пречи, тогава трябва да оставим тази намираща се в нас сила да се прояви на
вол
я, като търсим такива неща, в които в известно отношение да пречупим нашата сила, които не водят нашите сили наникъде, и то в такива неща, които са незначителни, маловажни.
При самовъзпитанието може да използваме същия метод; винаги трябва да оставяме нашите налични предразположения и сили да се проявят, и не бива да ги потискаме изкуствено.
Ако например холеричният темперамент се изразява толкова силно в нас, че започва да ни пречи, тогава трябва да оставим тази намираща се в нас сила да се прояви на воля, като търсим такива неща, в които в известно отношение да пречупим нашата сила, които не водят нашите сили наникъде, и то в такива неща, които са незначителни, маловажни.
Ако пък сме меланхолици, ще направим добре, ако открием външно оправдани болки и мъки в живота, за да имаме възможност да изживеем нашата меланхолия във външния свят; тогава ще постигнем нужния баланс.
към текста >>
Той трябва да си потърси занимания, при които флегмата е основателна, в които той може да даде
вол
я на флегмата си.
Ако сме флегматици, които нямат интереси, е добре да се занимаваме възможно най-много с напълно безинтересни обекти, да се обградим с толкова много източници на скука, че да се отегчаваме до дъното на душата си. Тогава ще се излекуваме из основи от нашата флегма, ще отвикнем напълно от нея. флегматикът, следователно, постъпва добре, когато си внуши с разума, че трябва да прояви интерес към нещо, че трябва да открие обекти, към които с пълно право не би проявил интерес.
Той трябва да си потърси занимания, при които флегмата е основателна, в които той може да даде воля на флегмата си.
По този начин той преодолява своята флегма, дори когато тя заплашва да се изроди в едностранчивост.
към текста >>
61.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Затова трябва да се знае, как отделните душевни сили, а именно мислене, чувства и
вол
я, трябва да се третират, за да може тяхното развитие да влияе обратно върху етерното тяло, което в периода между смяната на зъбите и настъпването на половата зрелост може да бъде постигнато чрез външни въздействия.
Само чрез ясно съзнание за това, как единичните възпитателни мерки влияят върху младия човек, възпитателят може да намери правилния подход към всеки единичен случай.
Затова трябва да се знае, как отделните душевни сили, а именно мислене, чувства и воля, трябва да се третират, за да може тяхното развитие да влияе обратно върху етерното тяло, което в периода между смяната на зъбите и настъпването на половата зрелост може да бъде постигнато чрез външни въздействия.
към текста >>
За развитието на здрава и силна
вол
я е необходимо употребата на споменатите правилни възпитателни методи по време на първите седем години, понеже такава
вол
я има своите опорни точки в напълно развитите форми на физическото тяло.
За развитието на здрава и силна воля е необходимо употребата на споменатите правилни възпитателни методи по време на първите седем години, понеже такава воля има своите опорни точки в напълно развитите форми на физическото тяло.
От момента на смяната на зъбите, развиващото се етерно тяло предоставя на физическото тяло онези сили, чрез които то може да изгражда устойчиви и здрави форми. Това, което най-силно влияе върху етерното тяло, влияе най-силно и върху заздравяването на физическото тяло. Най-силни импулси върху етерното тяло предизвикват усещанията и представите, чрез които човек преживява своите схващания за първопричините на Вселената, т.е. чрез религиозните схващания. Никога волята, а с това и характерът на един човек, няма да се развият правилно, ако той не преживее дълбоки религиозни импулси през този жизнен период.
към текста >>
Никога
вол
ята, а с това и характерът на един човек, няма да се развият правилно, ако той не преживее дълбоки религиозни импулси през този жизнен период.
За развитието на здрава и силна воля е необходимо употребата на споменатите правилни възпитателни методи по време на първите седем години, понеже такава воля има своите опорни точки в напълно развитите форми на физическото тяло. От момента на смяната на зъбите, развиващото се етерно тяло предоставя на физическото тяло онези сили, чрез които то може да изгражда устойчиви и здрави форми. Това, което най-силно влияе върху етерното тяло, влияе най-силно и върху заздравяването на физическото тяло. Най-силни импулси върху етерното тяло предизвикват усещанията и представите, чрез които човек преживява своите схващания за първопричините на Вселената, т.е. чрез религиозните схващания.
Никога волята, а с това и характерът на един човек, няма да се развият правилно, ако той не преживее дълбоки религиозни импулси през този жизнен период.
В цялостната волева организация на човека се отразява начина, по който той намира своето място в Космоса. Ако човек не се чувствува здраво свързан с божествено-духовния свят, неговите воля и характер остават несигурни и разединени.
към текста >>
В цялостната
вол
ева организация на човека се отразява начина, по който той намира своето място в Космоса.
От момента на смяната на зъбите, развиващото се етерно тяло предоставя на физическото тяло онези сили, чрез които то може да изгражда устойчиви и здрави форми. Това, което най-силно влияе върху етерното тяло, влияе най-силно и върху заздравяването на физическото тяло. Най-силни импулси върху етерното тяло предизвикват усещанията и представите, чрез които човек преживява своите схващания за първопричините на Вселената, т.е. чрез религиозните схващания. Никога волята, а с това и характерът на един човек, няма да се развият правилно, ако той не преживее дълбоки религиозни импулси през този жизнен период.
В цялостната волева организация на човека се отразява начина, по който той намира своето място в Космоса.
Ако човек не се чувствува здраво свързан с божествено-духовния свят, неговите воля и характер остават несигурни и разединени.
към текста >>
Ако човек не се чувствува здраво свързан с божествено-духовния свят, неговите
вол
я и характер остават несигурни и разединени.
Това, което най-силно влияе върху етерното тяло, влияе най-силно и върху заздравяването на физическото тяло. Най-силни импулси върху етерното тяло предизвикват усещанията и представите, чрез които човек преживява своите схващания за първопричините на Вселената, т.е. чрез религиозните схващания. Никога волята, а с това и характерът на един човек, няма да се развият правилно, ако той не преживее дълбоки религиозни импулси през този жизнен период. В цялостната волева организация на човека се отразява начина, по който той намира своето място в Космоса.
Ако човек не се чувствува здраво свързан с божествено-духовния свят, неговите воля и характер остават несигурни и разединени.
към текста >>
62.
Педагогика и изкуство
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Това, което знаем за човека, трябва поне до известна степен да изживеем като творческа способност на нашата собствена душа и като познавателна дейност на нашата собствена
вол
я.
Педагогическото изкуство може да съществува само върху истинското познание за човека. А то не би могло да бъде съвършено, ако се изчерпваше само с наблюдението. Човешкото същество не се опознава чрез пасивно знание.
Това, което знаем за човека, трябва поне до известна степен да изживеем като творческа способност на нашата собствена душа и като познавателна дейност на нашата собствена воля.
към текста >>
63.
Педагогика и морал
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Ако с половата зрялост идва и чувственото съждение за моралните категории, в следващия жизнен период то се поема от свободната
вол
я.
Пред несъзнаващите душевни дълбини на детето, възпитателят трябва да потвърди, че притежава авторитета с пълно право и по силата на непоклатими доводи, произтичащи от самия миров ред. Разполагайки с истинското познание за човешкото същество, ще забележим, че през този период някои деца си служат с малко думи, а други - с повече. Сега трябва да се случи нещо решаващо. Но какво точно - това може да реши единствено самото дете. И за моралната сила, за моралната сигурност, за моралното поведение на детето, неизказано много може да допринесе възпитателя, и то тъкмо в този период от живота.
Ако с половата зрялост идва и чувственото съждение за моралните категории, в следващия жизнен период то се поема от свободната воля.
Младият човек, завършващ училището, ще отнесе от душевните спомени на своята ученическа възраст ясното усещане: от вътрешните дълбини на неговата човешка същност бликват моралните импулси за съвместен социален живот с другите хора. А след половата зрялост се утвърждава - като морално силна - онази воля, която преди това е покълнала в чувственото съждение на детето за моралния свят.
към текста >>
А след половата зрялост се утвърждава - като морално силна - онази
вол
я, която преди това е покълнала в чувственото съждение на детето за моралния свят.
Сега трябва да се случи нещо решаващо. Но какво точно - това може да реши единствено самото дете. И за моралната сила, за моралната сигурност, за моралното поведение на детето, неизказано много може да допринесе възпитателя, и то тъкмо в този период от живота. Ако с половата зрялост идва и чувственото съждение за моралните категории, в следващия жизнен период то се поема от свободната воля. Младият човек, завършващ училището, ще отнесе от душевните спомени на своята ученическа възраст ясното усещане: от вътрешните дълбини на неговата човешка същност бликват моралните импулси за съвместен социален живот с другите хора.
А след половата зрялост се утвърждава - като морално силна - онази воля, която преди това е покълнала в чувственото съждение на детето за моралния свят.
към текста >>
64.
Съдържание
GA_39 Писма до членовете
7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно стремежа към познание и
вол
ята за самодисциплина
7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно стремежа към познание и волята за самодисциплина
към текста >>
65.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Антропософията отваря своите извори и човешката
вол
я, наситена с любов, може творчески да черпи от тях.
Антропософията отваря своите извори и човешката воля, наситена с любов, може творчески да черпи от тях.
Запалвайки любовта на човечеството антропософията израства творчески в морални импулси за действие и в упражняване на истински социален живот.
към текста >>
Както се определя от знаците на настоящето, той се изразява във
вол
ята, чрез задълбочаването на човешката душа, да се намери пътя към виждането на Духа и към живота с Духа.
В тясна връзка с Учредителното събрание в утрото на 25 декември бе тържеството, наименовано "Полагане на Основния Камък на Единното Антропософско общество". Полагането на този Камък може да бъде само в идеално-духовен смисъл. Почвата, в която този Камък бе положен можеха да бъдат само сърцата и душите на личностите, обединени в Обществото, а самият Основополагащ Камък може да бъде извиращият от антропософския живот начин на мислене.
Както се определя от знаците на настоящето, той се изразява във волята, чрез задълбочаването на човешката душа, да се намери пътя към виждането на Духа и към живота с Духа.
Искам първо тук да представя стиховете, в които се опитах да оформя този Основополагащ Камък и да опиша по-нататък Учредителното събрание в този вестник.
към текста >>
Защото Христовата
вол
я властва в околния свят
Защото Христовата воля властва в околния свят
към текста >>
за свободна
вол
я
за свободна воля
към текста >>
66.
3. До всички членове * II 27 Януари 1924 Относно правилното отношение на Обществото към антропософията
GA_39 Писма до членовете
Поради тази причина Антропософията не може да намери своите пътища посредством агитация, дори и правена с добра
вол
я.
Поради тази причина Антропософията не може да намери своите пътища посредством агитация, дори и правена с добра воля.
Агитацията убива истинската Антропософия. Антропософията трябва да се появи, защото духът я подтиква към поява. Тя трябва да изложи живота си на показ, защото животът може да се разкрие само чрез битието. Но със своето съществуване тя не подтиска никого. Антропософията трябва да чака да дойде този, който иска да я приеме.
към текста >>
67.
5. До всички членове * IV 10 Февруари 1924 Относно позицията на членовете към Обществото
GA_39 Писма до членовете
Поради самата същност на антропософията, Обществото не може да обедини един кръг от човешки същества и когато те влязат в него да им налага задължения, които преди това те не са признавали, но се очаква да ги поемат само заради
вол
ята на Обществото.
Поради самата същност на антропософията, Обществото не може да обедини един кръг от човешки същества и когато те влязат в него да им налага задължения, които преди това те не са признавали, но се очаква да ги поемат само заради волята на Обществото.
Всъщност задължения би могло да има само Обществото към членовете.
към текста >>
Колко често се чува такива членове да казват: Аз наистина имам добрата
вол
я, но не знам кое е правилното.
След това при разговори с отделни хора, които участват в тези срещи се оказва, че в действителност те имат мнения един за друг, за дейността на другите в Обществото и т.н. – мнения, които изобщо не биват огласявани по време на събранията. Човек открива, че даден член няма никаква представа какво мислят за работата му тези, които често общуват с него. Крайно необходимо е тези въпроси да бъдат по-добре определени, а това би трябвало да последва от импулса, даден от Коледното събрание. Този импулс би трябвало да се стремят да разберат най-вече тези, които твърдят и желаят да бъдат дейни членове.
Колко често се чува такива членове да казват: Аз наистина имам добрата воля, но не знам кое е правилното.
Не трябва да сме прекалено сигурни в становището си по въпроса за "добрата воля". Би трябвало отново и отново да си задаваме въпроса: Опитах ли наистина всички пътища, които се предлагат в Обществото, за да открия "правилното" в доброволното сътрудничество с другите?
към текста >>
Не трябва да сме прекалено сигурни в становището си по въпроса за "добрата
вол
я".
– мнения, които изобщо не биват огласявани по време на събранията. Човек открива, че даден член няма никаква представа какво мислят за работата му тези, които често общуват с него. Крайно необходимо е тези въпроси да бъдат по-добре определени, а това би трябвало да последва от импулса, даден от Коледното събрание. Този импулс би трябвало да се стремят да разберат най-вече тези, които твърдят и желаят да бъдат дейни членове. Колко често се чува такива членове да казват: Аз наистина имам добрата воля, но не знам кое е правилното.
Не трябва да сме прекалено сигурни в становището си по въпроса за "добрата воля".
Би трябвало отново и отново да си задаваме въпроса: Опитах ли наистина всички пътища, които се предлагат в Обществото, за да открия "правилното" в доброволното сътрудничество с другите?
към текста >>
68.
7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно стремежа към познание и волята за самодисциплина
GA_39 Писма до членовете
ОТНОСНО СТРЕМЕЖА КЪМ ПОЗНАНИЕ И
ВОЛ
ЯТА ЗА САМОДИСЦИПЛИНА
ОТНОСНО СТРЕМЕЖА КЪМ ПОЗНАНИЕ И ВОЛЯТА ЗА САМОДИСЦИПЛИНА
към текста >>
Развиването на стремежа към познание и едновременното му съчетаване с
вол
ята за самодисциплиниране само това е достойно за човечеството.
Един духовен идеал би могъл да пробуди душевни качества, които без него биха останали неизявени. Антропософското общество трябва да е тук, за да се противопоставя чрез развиване на благородството и чистотата на чувствата и усещанията на опасностите, скрити в тези области. В човешката природа действително съществуват инстинкти, които насаждат у човека страх от познанието поради простата причина, че предусещат тези закономерности. Но човек, който оставя импулса към познание да дреме, за да не би да пробуди грозните чувства в него, пропуска да развие целия обхват на истинския човек в себе си. Човешки недостойно е да спъваме своята проницателност, понеже се боим от слабост на характера.
Развиването на стремежа към познание и едновременното му съчетаване с волята за самодисциплиниране само това е достойно за човечеството.
към текста >>
Трябва само да доловим и да достигнем жизнеността на нейните мисли; понеже чрез живото си качество мислите на Антропософията пораждат сила във
вол
ята, топлина в чувствата и усещанията.
Антропософията ни дава способността да сторим това.
Трябва само да доловим и да достигнем жизнеността на нейните мисли; понеже чрез живото си качество мислите на Антропософията пораждат сила във волята, топлина в чувствата и усещанията.
Единствено от човека зависи дали той просто си представя Антропософията или я изживява в себе си.
към текста >>
69.
8. До всички членове * VII 2 март 1924 Относно работата в Обществото
GA_39 Писма до членовете
Презирането и, отвръщането от истината, която се влива в човека от феномена на живота и света, или от красотата, която ги изпълва и задачите, които те възлагат пред човешката
вол
я: Тази умствена нагласа може само да произведе една карикатура на духовна истина.
В едно антропософско изложение неминуемо ще настъпи объркване, ако душата се отклони от любовта към природата. Истинската отправна точка на антропософските мисли не може да е залегнала в омаловажаване на това, което природата разкрива на човека.
Презирането и, отвръщането от истината, която се влива в човека от феномена на живота и света, или от красотата, която ги изпълва и задачите, които те възлагат пред човешката воля: Тази умствена нагласа може само да произведе една карикатура на духовна истина.
към текста >>
70.
10. До всички членове * IX 16 март 1924 Индивидуално формиране на антропософските истини
GA_39 Писма до членовете
Антропософията не само, че пренася своите импулси дълбоко в мисленето, чувствата и
вол
ята на човека, но точно поради тази причина тя самата е силно повлияна от вътрешния живот на човека.
Не може да се мисли, че същността и задачата на Антропософското общество може да се изчерпи с няколко твърдения, правила или параграфи.
Антропософията не само, че пренася своите импулси дълбоко в мисленето, чувствата и волята на човека, но точно поради тази причина тя самата е силно повлияна от вътрешния живот на човека.
Сигурно нейната главна субстанция може да бъде описана в общи твърдения, как то се прави в толкова много сфери на духовния живот. Но не трябва да се спира до тук. Нашите общи твърдения ще бъдат оживени и богато оцветени, когато всеки който ги носи в сърцето и ума си може да ги изрази чрез своята собствена житейска опитност. Всеки подобен индивидуален израз ще допринесе за стойностното разбиране на истините на Антропософията.
към текста >>
71.
15. До всички членове * XIV 25 Май 1924 Относно настроението, което трябва да присъства на груповите събрания
GA_39 Писма до членовете
Непрестанно будното намерение за опазване на нашата
вол
я жива и бдящо настроена към това Събрание ще способства благословията на тези дни да се излее занапред върху Антропософското движение.
За да може Антропософията да работи по този начин, ръководителите на групи трябва да правят каквото е необходимо. Езотеричният характер на антропософските сбирки не трябва да се поддържа чрез създаване на чувството, че тук се обсъждат неща, които са тайни. Езотеризмът се докосва до характерно вглъбяване при съобщаването на истини. В него трябва да се вижда нещо от импулса, който Коледното събрание искаше да внесе в Антропософското общество.
Непрестанно будното намерение за опазване на нашата воля жива и бдящо настроена към това Събрание ще способства благословията на тези дни да се излее занапред върху Антропософското движение.
към текста >>
72.
16. До всички членове * XV 1 юни 1924 Още нещо за настроението, необходимо на груповите срещи
GA_39 Писма до членовете
Защото изпълването на вътрешното същество на човека с духовно познание означава пробуждане за живота на сетивната реалност и импулсите, които
вол
ята може да черпи от тази реалност.
Но както физическата природа на човека има нужда от сън, за да бъде годен за буден живот, така също правилното потапяне в духовния свят се нуждае от физическата опитност, за да развие твърдост и сигурност на душата.
Защото изпълването на вътрешното същество на човека с духовно познание означава пробуждане за живота на сетивната реалност и импулсите, които волята може да черпи от тази реалност.
към текста >>
73.
17. До всички членове * XVI 6 юли 1924 Нещо повече за резултатите от Коледното събрание
GA_39 Писма до членовете
Необходима е добра
вол
я, за да бъде заличено това впечатление.
Необходима е добра воля, за да бъде заличено това впечатление.
Много от тези желаещи да бъдат дейни членове си мислят следното: "Да, ако се приемат хора в Обществото само, за да се запознаят в него с Антропософията, те отново ще го напуснат, когато научат това, което са желали и ние никога няма да има ме компактно Общество".
към текста >>
74.
18. До всички членове * XVII 13 юли 1924 Относно разбирането на духа и съзнателното изживяване на съдбата
GA_39 Писма до членовете
Аз пожелах едно или друго и светът се вля в моята
вол
я.
При осъзнаването на мисълта "Аз, със своето себе, изживях една съдба", човек вече е достигнал до точката да започне да съзерцава света. Той може да си каже: "В съдбата си аз не бях сам. В моето изживяване взе участие и света.
Аз пожелах едно или друго и светът се вля в моята воля.
Аз откривам света във волята си, като изживявам тази воля чрез самонаблюдение."
към текста >>
Аз откривам света във
вол
ята си, като изживявам тази
вол
я чрез самонаблюдение."
При осъзнаването на мисълта "Аз, със своето себе, изживях една съдба", човек вече е достигнал до точката да започне да съзерцава света. Той може да си каже: "В съдбата си аз не бях сам. В моето изживяване взе участие и света. Аз пожелах едно или друго и светът се вля в моята воля.
Аз откривам света във волята си, като изживявам тази воля чрез самонаблюдение."
към текста >>
75.
Съдържание
GA_40 Стихове и медитации
Зимна
вол
я
Зимна воля
към текста >>
Лятна
вол
я
Лятна воля
към текста >>
76.
Основополагащият камък
GA_40 Стихове и медитации
Защото управлява
вол
ята Христова,
Защото управлява волята Христова,
към текста >>
даряват за свободна
вол
я
даряват за свободна воля
към текста >>
77.
Дванадесет настроения
GA_40 Стихове и медитации
за
вол
ево решение за битие.
за волево решение за битие.
към текста >>
във
вол
евото изживяване да зида,
във волевото изживяване да зида,
към текста >>
във
вол
евата сила, управляваща в живота.
във волевата сила, управляваща в живота.
към текста >>
78.
Зимна воля
GA_40 Стихове и медитации
ЗИМНА
ВОЛ
Я
ЗИМНА ВОЛЯ
към текста >>
79.
Лятна воля
GA_40 Стихове и медитации
ЛЯТНА
ВОЛ
Я
ЛЯТНА ВОЛЯ
към текста >>
80.
В свободно мислене, обхващащо духа
GA_40 Стихове и медитации
да се открие
вол
ята, а в нея –
да се открие волята, а в нея –
към текста >>
81.
Свят и човек
GA_40 Стихове и медитации
растат на
вол
ята делата,
растат на волята делата,
към текста >>
82.
Антропософски календар на душата. Предговор към първото издание 1912/13 г.
GA_40 Стихове и медитации
Самооснование в самия себе си и живота в света на собствените мисли и
вол
я човек усеща като зимно битие.
Човек се чувства свързан със света и хода на неговото време. В същността си той усеща отражението на пра-образа на света. Но това отражение не представлява педантично олицетворяващо подражание на праобраза. Това, което големият свят разкрива като откровение в хода на времето, съответства на махаловидното движение на човешкото същество, което движение обаче не протича в елемента на времето. Своето същество, отдадено на сетивата и на техните възприятия, човек може да почувства много повече като съответстващото на пронизаната със светлина и топлина природа на лятото.
Самооснование в самия себе си и живота в света на собствените мисли и воля човек усеща като зимно битие.
По този начин това, което в природата се представя като смяна на времената, като лято и зима, в човека се превръща в един сменящ се ритъм на външен и вътрешен живот. Но ако човек установи по съответния начин връзка между своя ритъм на възприятия и мисли, поставен вън от времето, и хода на годишните времена в природата, тогава могат да му се разкрият велики тайни на битието. Така годината се превръща в праобраз на човешката душевна дейност и с това в плодоносен извор на действително себепознание. В този годишен календар на душата човешкият дух бива поставен в положение, при което може да почувства в настроенията на годишните времена, от седмица на седмица, движението на собствената си душа в образи чрез въздействията от хода на годишните времена. Тук имаме предвид себепознание по пътя на чувството.
към текста >>
83.
Антропософски календар на душата
GA_40 Стихове и медитации
Забравяйки за личната си
вол
я,
Забравяйки за личната си воля,
към текста >>
плода на самоосъзната
вол
я.
плода на самоосъзната воля.
към текста >>
на
вол
ята си в същността понасям.
на волята си в същността понасям.
към текста >>
На
вол
ята ми огнената мощ
На волята ми огнената мощ
към текста >>
тя става мощна
вол
я за живот
тя става мощна воля за живот
към текста >>
със творческата ми мисловна
вол
я
със творческата ми мисловна воля
към текста >>
чрез
вол
евите сили.
чрез волевите сили.
към текста >>
84.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
За да свържем мисълта с нещо конкретно: Духовната наука трябва да приеме това може днес да бъде само загатнато , че това, което у човека признаваме като инструмент, на мисленето, чувствуването и на
вол
ята, а именно нервната система с мозъка, е изградено от нещо духовно, че мозъкът и нервната система са инструмент на нещо съществено, действително, което не можем да покажем в сетивния свят, а което може да бъде изследвано само чрез методите на Духовната наука, за които говорихме.
Така може да бъде и с много неща на Духовната наука.
За да свържем мисълта с нещо конкретно: Духовната наука трябва да приеме това може днес да бъде само загатнато , че това, което у човека признаваме като инструмент, на мисленето, чувствуването и на волята, а именно нервната система с мозъка, е изградено от нещо духовно, че мозъкът и нервната система са инструмент на нещо съществено, действително, което не можем да покажем в сетивния свят, а което може да бъде изследвано само чрез методите на Духовната наука, за които говорихме.
Следователно от това, което външната наука, опираща се на сетивните явления, знае да каже върху мозъка и нервната система, Духовната наука трябва да се върне назад към нещо, което работи в самия човек като една душевно-духовна същност, която не може да бъде изследвана вече със сетивата, а само по пътя на вътрешните способности на душата. Много лесно е сега да се опровергае това, което Духовната наука разказва върху свръхсетивните неща, върху онази свръхсетивна същност, която стои на основата на човешкия мозък. Може да се каже: Всичко, което ти говориш тук, не е друго освен произведение на мозъка. Щом не разбираш това, погледни само, как духовните способности се повишават наред с напредъка на развитието. При нисшите животни духовните способности са още съвсем несъвършени; при по-висшите животни и особено при млекопитаещите те са вече по-развити и по-съвършени, защото техният мозък е достигнал по-голямо съвършенство.
към текста >>
85.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В тези книги са точно класирани процесите на зараждането, като например от един прясно заклан труп не
вол
се развиват стършели, от трупа на магаре се развиват оси и т.н.
Те гледаха това, което се виждаше непосредствено и не се стараеха да проникнат във факта, че на основата на едно живо същество стои един зародиш оставен от едно друго живо същество. Така щото едно ново живо същество от определен вид може да възникне само благодарение на това, че едно друго живо същество оставя един зародиш от същия вид. Това значи: Хората гледаха в околната среда на развиващото се живо същество и би трябвало всъщност да видят това, което е останало от едно друго живо същество и се развива в тази среда. Но така се постъпваше през всички столетия преди времето на Франческо Реди. Могат да се изнесат твърде интересни неща от книгите, които през 7-то, 8-то столетие са били считани за меродавни, както са меродавни писанията на авторитетните модерни природоизпитатели.
В тези книги са точно класирани процесите на зараждането, като например от един прясно заклан труп не вол се развиват стършели, от трупа на магаре се развиват оси и т.н.
Всичко това е изрядно класифицирано. И точно по същия метод, по който хората са правели грешки в миналото, те ги правят днес по отношение на Духовно душевното естество на човека.
към текста >>
86.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Този душевен живот, или по-добре бихме могли да кажем това душевно изживяване на човека, както то се изразява във
вол
ята, чувствуването и мисленето на човека, както то се изразява в желанията, интересите на човека, в неговата интелигентност, е нещо, което не е дадено на човека в момента, когато той навлиза в съществуването чрез раждането, не му е дадено чрез наследствеността, то е нещо, което също човек не може да предаде по наследство на своите потомци.
Нека срещу това да поставим душевния живот на човека.
Този душевен живот, или по-добре бихме могли да кажем това душевно изживяване на човека, както то се изразява във волята, чувствуването и мисленето на човека, както то се изразява в желанията, интересите на човека, в неговата интелигентност, е нещо, което не е дадено на човека в момента, когато той навлиза в съществуването чрез раждането, не му е дадено чрез наследствеността, то е нещо, което също човек не може да предаде по наследство на своите потомци.
Това последно обстоятелство се взема твърде малко под внимание. Но то представлява един извънредно важен факт, който трябва да стои на основата на всяко разглеждане на живота и което можем да изразим по следния начин: В момента, когато едно животинско, едно човешко същество е добило способността да възпроизвежда своите себеподобни, в този момент това, което по-рано нарекохме етерно тяло, е завършено вече до определена точка. Това етерно тяло носи в себе си способността да предаде в наследство на потомците това, което носи в себе си. Но щом човекът се развива над този момент по-нататък, той не може да наследи това, което остава още да бъде развито като способности над този момент. Това е нещо разбиращо се от само себе си.
към текста >>
87.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Всичко, което човекът трябва да причислява към своето душевно изживяване в непосредствен смисъл, всички вълнуващи се и утихващи от сутрин до вечер представи, усещания и чувства, които съставляват душевната драма на човека, всички болки и страдания, също и
вол
евите импулси, потъват някак си в неопределена тъмнина, когато човекът се потопява в съня.
И въпреки това всеки човек би трябвало да почувствува, че сънят е нещо, което се поставя в нашите жизнени явления така, като че чрез него ни са поставени най-големите загадки на живота. Хората винаги са чувствували тази тайнственост и голямото значение на съня, когато за съня са казвали, че той е "Братът на смъртта". Днес ние ще се ограничим в разглеждането на съня като такъв, защото в следващите сказки ще се върнем в известно отношение към разглеждането на смъртта.
Всичко, което човекът трябва да причислява към своето душевно изживяване в непосредствен смисъл, всички вълнуващи се и утихващи от сутрин до вечер представи, усещания и чувства, които съставляват душевната драма на човека, всички болки и страдания, също и волевите импулси, потъват някак си в неопределена тъмнина, когато човекът се потопява в съня.
И някои философи биха могли така да се каже да сбъркат в себе си, когато говорят за същността на душевното, за същността на духовното, която се изявява в човешката природа и за който трябва все пак да приемат, че макар и тази душевна и духовна природа да може добре да се обхваща с понятия и идеи и да се показва добре изследвана, тя общо взето изглежда да се изгубва в нищо. Когато разглеждаме явленията на душевния живот така, както всъщност те обикновено се разглеждат от научните и ненаучни среди, ние трябва общо взето да кажем, че през време на състоянието на сън те се заличават, изчезват.
към текста >>
се затъпяват все повече и повече и той чувствува най-после, как
вол
евите импулси са парализирани.
Само хора, които изпитват едно разцепление на своя Аз, нещо което за съвременния човек би било едно болестно състояние, биха могли да имат едно такова разделяне на своя представен живот в различни области. При нормалния човек същественото е, че всички представи са като перспективно отнесени към една точка: към себесъзнателния Аз. В момента на засипването ние ясно чувствуваме, как така да се каже първо Азът бива надделян от представите, въпреки че те стават по-неясни. Представите проявяват своята самостоятелност, живеят един собствен живот, някакси в хоризонта на съзнание се образуват отделни облаци представи и Азът изгубва себе си в представите. Тогава човек чувствува, как сетивните възприятия, виждане, чуване и т.н.
се затъпяват все повече и повече и той чувствува най-после, как волевите импулси са парализирани.
Сега трябва да обърнем внимание на нещо, което всъщност малко хора наблюдават ясно. По-нататък човек чувствува, че докато в дневния живот вижда нещата с определени очертания, в момента на заспиването настъпва един вид затвореност в една неопределена мъгла, която понякога предизвиква студенина, понякога други чувства на определени места на тялото: на ръцете, на ставите, на слепоочията, на гръбнака и т.н. Това са чувства, които заспиващият може добре да наблюдава. Това са бихме могли да кажем такива тривиални опитности, които човек може да има всяка вечер при заспиване, стига да иска това.
към текста >>
Това, което може изобщо да се констатира и за което, ако останем в обикновения живот, се изисква вече малко добра
вол
я, за да сравним отделните явления, то се явява съвсем ясно, когато човек мине през определено развитие, което може да го доведе до действителното виждане в духовния живот.
Това, което може изобщо да се констатира и за което, ако останем в обикновения живот, се изисква вече малко добра воля, за да сравним отделните явления, то се явява съвсем ясно, когато човек мине през определено развитие, което може да го доведе до действителното виждане в духовния живот.
Бих искал тук да изнеса нещо върху това, което настъпва, когато човек е развил в душата си способностите за постигане на онова състояние, при което не възприема чрез сетивата и не разбира чрез ума. Това ще бъде по-точно описано в сказката: "Как се добива познание на духовния свят? ", където методите ще бъдат разгледани по-широко. А сега трябва да бъдат изтъкнати някои опитности, които човек може да има, когато действително прави такива упражнения, които надаряват така да се каже душата му с духовни очи, с духовни уши, благодарение на които той може да вижда в духовния свят. Тогава той се убеждава, че този духовен свят не е обект на спекулация, а е също така обект, каквито цветовете и формите, топлината, студа и звуците са за човека, който възприема сетивно.
към текста >>
88.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Липсва силата на
вол
ята за познание да познае този свят на духовния живот като нещо друго, различно от това, което човек може да си създаде в своята фантазия.
Днес много хора си казват: Човек трябва да бъде дълбоко недоволен, незадоволен от всичко, което официалната наука може да каже върху източниците на живота, върху тайните на съществуването, върху мировите загадки; обаче липсва възможността да проникнем с пълна сила в един друг свят.
Липсва силата на волята за познание да познае този свят на духовния живот като нещо друго, различно от това, което човек може да си създаде в своята фантазия.
С удоволствие някои се отдават на този свят на фантазията, защото за тях той е единственият духовен свят. Именно по отношение на тази личност аз можах да си спомня въпросното пътуване беше може би преди 17 години -, че още преди повече от 30 години, считано от днес, веднъж наред с много други неща които ми направиха впечатление от неговите съчинения, погледът ми падна на неговата книга "Лекции върху Гьоте", които той е държал в Берлин през зимата 1874/75 година. Там, позовавайки се на Гьоте, Херман Грим говори за онова впечатление, което едно чисто външно, лишено от дух наблюдение на природата трябва да направи върху един такъв дух, какъвто е неговият. Беше също така преди 30 години, когато Херман Грим ми се яви като тип на човек, когото всички чувства и усещания които тласкат в духовния свят, но който не може да намери духовния свят в една действителност, а само във фантазията, в нейното царуване и действие. Но от друга страна именно защото беше такъв той не искаше да допусне, че самият Гьоте търсеше източниците и загадките на живота не просто в царството на фантазията, а в едно друго царство, в царството на духовната действителност.
към текста >>
И при най-добрата
вол
я, даже когато хората копнеят за духовния свят, те не могат да постъпят по друг начин, освен да си представят в известно отношение духа по материален начин, или пък да си представят издигането в духовния свят свързано с нещо материално.
Самопонятно е, че Духовната наука не може да задоволи това изискване. Ние веднага ще видим, защо не. Ето защо Духовната наука т.е. онази наука, която не говори за духа като един сбор от отвлечени понятия и идеи, а като нещо действително, която говори за действителни духовни същества ще трябва да наруши самото методическо изискване, което днес така леко поставят науката и светогледите: да бъде доказуема за всекиго навсякъде и през всяко време. В популярните кръгове Духовната наука се натъква много често на съпротива, защото даже и там, където хората проявяват копнеж да се издигнат в духовния свят, усещанията и чувствата са пропити от материалистичния начин на виждане нещата, проникнати са от този материалистичен начин.
И при най-добрата воля, даже когато хората копнеят за духовния свят, те не могат да постъпят по друг начин, освен да си представят в известно отношение духа по материален начин, или пък да си представят издигането в духовния свят свързано с нещо материално.
Ето защо повечето хора предпочитат да им се говори за външни средства, например, какво трябва да ядат и да пият или да не ядат и да не пият, или пък какво трябва да предприемат чисто външно в материалния свят. Те много повече предпочитат това, отколкото да се изисква от тях да внесат в своята душа интимни моменти на развитие. Обаче именно за такива неща става дума при издигането в духовния свят.
към текста >>
Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на
вол
ята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния.
Това може вече да обърне вниманието на факта, че онзи, който има стремеж да се издигне в духовния свят, трябва да бъде преди всичко на ясно върху въпроса, дали първо е застанал на здрава почва тук в този свят на физическата действителност, дали е в състояние да стои тук здраво на краката си.
Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния.
Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят. След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят. Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот. Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има. Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като волеви решения, като волеви импулси, като чувства и усещания.
към текста >>
След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга
вол
я, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят.
Това може вече да обърне вниманието на факта, че онзи, който има стремеж да се издигне в духовния свят, трябва да бъде преди всичко на ясно върху въпроса, дали първо е застанал на здрава почва тук в този свят на физическата действителност, дали е в състояние да стои тук здраво на краката си. Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния. Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят.
След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят.
Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот. Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има. Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като волеви решения, като волеви импулси, като чувства и усещания. Обаче онзи, който иска да се издигне в духовния свят, трябва първо да поеме околния път чрез вътрешността на душата, трябва да реорганизира своята душа, трябва първо да отвърне напълно поглед от това, което се намира вън във физическия свят. В обикновения живот човек отвръща поглед от това, което е сред физическия свят, само тогава, когато спи; тогава той не пропуска в своята душа нищо чрез своите очи, уши и чрез целия си организъм, но в замяна на това пък изгубва съзнание и не е в състояние да живее съзнателно в един духовен свят.
към текста >>
Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и
вол
ение, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот.
Това може вече да обърне вниманието на факта, че онзи, който има стремеж да се издигне в духовния свят, трябва да бъде преди всичко на ясно върху въпроса, дали първо е застанал на здрава почва тук в този свят на физическата действителност, дали е в състояние да стои тук здраво на краката си. Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния. Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят. След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят.
Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот.
Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има. Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като волеви решения, като волеви импулси, като чувства и усещания. Обаче онзи, който иска да се издигне в духовния свят, трябва първо да поеме околния път чрез вътрешността на душата, трябва да реорганизира своята душа, трябва първо да отвърне напълно поглед от това, което се намира вън във физическия свят. В обикновения живот човек отвръща поглед от това, което е сред физическия свят, само тогава, когато спи; тогава той не пропуска в своята душа нищо чрез своите очи, уши и чрез целия си организъм, но в замяна на това пък изгубва съзнание и не е в състояние да живее съзнателно в един духовен свят.
към текста >>
Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като
вол
еви решения, като
вол
еви импулси, като чувства и усещания.
Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния. Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят. След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят. Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот. Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има.
Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като волеви решения, като волеви импулси, като чувства и усещания.
Обаче онзи, който иска да се издигне в духовния свят, трябва първо да поеме околния път чрез вътрешността на душата, трябва да реорганизира своята душа, трябва първо да отвърне напълно поглед от това, което се намира вън във физическия свят. В обикновения живот човек отвръща поглед от това, което е сред физическия свят, само тогава, когато спи; тогава той не пропуска в своята душа нищо чрез своите очи, уши и чрез целия си организъм, но в замяна на това пък изгубва съзнание и не е в състояние да живее съзнателно в един духовен свят.
към текста >>
Тогава, без да вземаме под внимание самите себе си или без да ставаме лични, ние можем да изучим човешката природа с Аза като център на мисленето, чувствуването и
вол
ението.
Тека чрез Аза ние възпитаваме нашия живот на усещанията и на чувствата. И когато сме правили известно време това, ние можем да доведем нашите усещания и чувства в една друга посока, можем да си кажем: Този Аз в нас е свързан с всичко в нашия душевен живот, с всичко, което мислим, чувствуваме и усещаме, той разпалва и озарява нашия душевен живот.
Тогава, без да вземаме под внимание самите себе си или без да ставаме лични, ние можем да изучим човешката природа с Аза като център на мисленето, чувствуването и волението.
Човекът става за нас тайнство, а не ние за себе си. Тогава от Аза нашите чувства се разпростират над душата. Тогава можем да преминем към едно друго чувствуване, можем именно да усвоим онова красиво чувство, без което нашата душа не може да напредне в духовното познание, именно това, което бихме могли да наречем: чувството за това, че във всяко нещо, което срещаме, ни се разкрива някакси до нещо безкрайно. Това е чудесното чувство, най-чудесното от чувствата, когато отново и отново го оставяме да се явява пред душата. Това може да бъде там, където излизаме навън в природата и виждаме едно чудесно зрелище на природата: обгърнатите от облаци планини в гръмотевици и светкавици.
към текста >>
Когато то стане такъв принцип за нас, нашата
вол
я започва да бъде обучавана, школувана.
Това друго становище се състои в това, човек да каже: Ние идваме от един предишен живот, сами сме се поставили в положенията, в които се намираме в настоящия живот, сами сме се насочили към това, което иде срещу нас от лоното на бъдещето. Това, което иде срещу нас, то отговаря на една строго обективна духовна закономерност. Ние я приемаме, защото би било безсмислие да не я приемем. Това, което идва към нас от лоното на духовните светове, дали светът ни кори или ни хвали, дали ни връхлита нещо радостно или мъчително: ние го приемаме като едно пълно с мъдрост преживяване и протъкаване на света. Това е нещо, което отново бавно и постепенно трябва да стане цялостен принцип на нашето същество.
Когато то стане такъв принцип за нас, нашата воля започва да бъде обучавана, школувана.
Докато първо нашите чувства трябва да бъдат преорганизирани, сега е преорганизирана нашата воля, тя става независима от нашата личност и чрез това се превръща в един орган за възприемане на духовните факти.
към текста >>
Докато първо нашите чувства трябва да бъдат преорганизирани, сега е преорганизирана нашата
вол
я, тя става независима от нашата личност и чрез това се превръща в един орган за възприемане на духовните факти.
Това, което иде срещу нас, то отговаря на една строго обективна духовна закономерност. Ние я приемаме, защото би било безсмислие да не я приемем. Това, което идва към нас от лоното на духовните светове, дали светът ни кори или ни хвали, дали ни връхлита нещо радостно или мъчително: ние го приемаме като едно пълно с мъдрост преживяване и протъкаване на света. Това е нещо, което отново бавно и постепенно трябва да стане цялостен принцип на нашето същество. Когато то стане такъв принцип за нас, нашата воля започва да бъде обучавана, школувана.
Докато първо нашите чувства трябва да бъдат преорганизирани, сега е преорганизирана нашата воля, тя става независима от нашата личност и чрез това се превръща в един орган за възприемане на духовните факти.
към текста >>
Обаче трябва да бъдем наясно върху въпроса, че човек може да постигне тренирането на
вол
ята само на определена степен, когато неговите чувства са вече в известно отношение пречистени, за да може неговата
вол
я да се съедини със закономерността на света и той съществува вече като човек само затова, за да могат онези същества и факти, които искат да му се явят, да държат пред него собствената
вол
я като една стена, на която могат да прожектират своите образи и по такъв начин да бъдат налице за него.
Тогава след степента на имагинативното познание за човека настъпва това, което в истинския и същинския смисъл може да бъде наречено ИНСПИРАЦИЯ /ВДЪХНОВЕНИЕ/, изпълване на душата с духовни факти.
Обаче трябва да бъдем наясно върху въпроса, че човек може да постигне тренирането на волята само на определена степен, когато неговите чувства са вече в известно отношение пречистени, за да може неговата воля да се съедини със закономерността на света и той съществува вече като човек само затова, за да могат онези същества и факти, които искат да му се явят, да държат пред него собствената воля като една стена, на която могат да прожектират своите образи и по такъв начин да бъдат налице за него.
към текста >>
Ето защо считайте това, което бе казано днес, само като един увод, който ви показва, че чрез едно обучение на живота на нашите чувства и на нашата
вол
я, е така също и на нашия мисловен живот /живот на представите/ можем да се развием така, че да станем носители на нови светове.
Аз можах да ви опиша само някои неща от това, през което душата трябва да мине в спокойна, търпелива отдайност, когато иска да се издигне във висшите светове. В следващите сказки ще имам да ви обрисувам много неща от световноисторическото развитие, през което душата трябва да мине, за да се издигне в духовните светове.
Ето защо считайте това, което бе казано днес, само като един увод, който ви показва, че чрез едно обучение на живота на нашите чувства и на нашата воля, е така също и на нашия мисловен живот /живот на представите/ можем да се развием така, че да станем носители на нови светове.
Така щото фактически ние можем да влезем в един свят, който ще познаем също така като една действителност, както познаваме като една действителност физическия свят в неговия вид. Аз вече споменах при друг случай: Когато хората казват: Ти си въобразяваш това, което вярваш, че виждаш, трябва да им се възрази, че само опитността, наблюдението могат да дадат разликата между действителността и илюзията, между действителността и фантазията, също както и във физическия свят. Разликата трябва да се добие при самата действителност. Който пристъпва например със здраво мислене към действителността, той знае да различи едно нажежено парче желязо от едно такова, което съществува само в неговата представа. Нека дойдат колкото искат Шопенхауерци: такъв човек веднага ще направи разлика между двете, кое е истина и кое само представа.
към текста >>
89.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това ни показва, че по отношение на неговото цяло развитие ние трябва да различаваме у човека всичко, което той изживява в своите мисли, представи и усещания също и в неговите
вол
еви импулси и чувства, което остава така да се каже само едно вътрешно изживяване -, от нещо друго, което остава вътрешно изживяване така, че прониква във външния физически организъм, оформява го пластично и го превръща в инструмент за бъдещи духовни способности или за бъдещ духовно-душевен живот.
Това ни показва, че по отношение на неговото цяло развитие ние трябва да различаваме у човека всичко, което той изживява в своите мисли, представи и усещания също и в неговите волеви импулси и чувства, което остава така да се каже само едно вътрешно изживяване -, от нещо друго, което остава вътрешно изживяване така, че прониква във външния физически организъм, оформява го пластично и го превръща в инструмент за бъдещи духовни способности или за бъдещ духовно-душевен живот.
Това ние можем най-добре да видим съвсем нагледно, когато проследяваме една способност на човека през неговия живот, която показва съвсем различни страни, въпреки че тези различни страни са разбъркани многократно от официалната наука за душата /психология/: когато проследим нашата памет.
към текста >>
Това, което забравяме, се превръща в настроения, чувствени стойности, даже във
вол
еви импулси, в това, което почива повече или по-малко несъзнателно в нашия душевен живот, но което твори в нас и ни оформя.
Да, то играе една важна роля в човешката душа. Защото каквито са първите впечатления от детството, дали изживяваме нещо радостно или тъжно, любов или безразличие, това или онова външно впечатление, от това зависи безкрайно повече, отколкото човек може да направи по-късно в живота, изхождайки от цялото настроение и от цялото устройство на своята душа, зависи много повече отколкото обикновено се приема. Това, което сме забравили от първите години на нашия живот, което ни формира и изгражда в нашето душевно същество, е много по-важно отколкото обикновено се признава. Така е и с това, което по-късно научаваме, ние го забравяме как то звучи в думите, в мислите, но то остава в нас като определено настроение на душата. Когато например един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави мислите, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен характер може би като душевна крепкост, като една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание.
Това, което забравяме, се превръща в настроения, чувствени стойности, даже във волеви импулси, в това, което почива повече или по-малко несъзнателно в нашия душевен живот, но което твори в нас и ни оформя.
Само понякога то се показва по-късно в живота чрез определени процеси, наказвайки ни, че когато човек направи необходимото и пред неговата душа се представя нещо сродно, той си спомня тогава за нещо забравено. Така щото може да се докаже, че върху това, което човек е запаметил в миналото и го е забравил, в несъзнателните пластове на неговия душевен живот се е наслоило върху него нещо като една покривка, но все пак то съществува в него. Така ние действително виждаме, как това, което забравяме, което изчезва от нашата памет, твори оформяващо и изграждащо в нашата душа и после се проявява в нашето настроение като радост или скръб, проявява се в нашата смелост, в нашата храброст или малодушие или също в нашия страх по отношение на живота. Това, което един вид се отделя от съкровището на нашата памет и се потопява в подсъзнанието, бива забравено, става една творяща сила в самата наша душа. Всъщност ние самите сме това, което са направили от нас нещата, които сме забравили.
към текста >>
Другото е общата насока на
вол
ята и на чувството, на афектите, интересът, който проявяваме към заобикалящия ни свят.
Тук представлява най-висок интерес да насочим погледа върху начина, как духовно-душевната ядка на човешкото същество използува по съвършено различен начин признаците, качествата, добродетелите и т.н. от бащата и майката, от бащините и майчините прадеди, за да изгради нещо ново. И действително: бащините и майчините качества не се използуват по същия начин от индивидуалната ядка на човешкото същество, а основата на това използуване лежи един напълно определен закон. Ако се опитаме да схванем този процес в неговата пълнота, за да можем да го прозрем, ние трябва да насочим нашето внимание върху това, как в човешката душа се проявяват две неща. Едното е интелектуалността, към която искаме да причислим сега и способността да мислим в образи, в представи по-бързо или по-бавно, по-умно или по-глупаво.
Другото е общата насока на волята и на чувството, на афектите, интересът, който проявяваме към заобикалящия ни свят.
Целият начин, по който сме в състояние да извършим нещо, зависи от това, дали имаме един подвижен или един бавен, един тъп или един проникващ нещата дух, дали сме остроумни или не. Това, което човек може да направи на своите себеподобни и как ние вършим това, зависи от обстоятелството, дали разбираме да свържем в правилния смисъл нашите интереси с това, което става в заобикалящата ни среда. Някои хора имат добри предпоставки, но те проявяват малък интерес към своите себеподобни и към заобикалящия ги свят. Тук се намираме пред факта, че интересът не примамва способностите да се проявят. Ето защо е необходимо да обръщаме в нас внимание на интереса така, както на това, дали подвижността на нашата интелектуалност позволява да направим това или онова за света, в който живеем.
към текста >>
Това, което живее като способ в бащата, как той се отнася към нещата, какви интереси, какви желания проявява той към нещата, как той желае, иска, дали той е човек, който смело се намесва в отношенията на живота или отстъпва с малодушие, дали е педантичен или великодушен, следователно качествата, които са свързани с
вол
евите импулси, всичко това се предава по наследство от бащата.
Обаче от друга страна можем да кажем и нещо друго.
Това, което живее като способ в бащата, как той се отнася към нещата, какви интереси, какви желания проявява той към нещата, как той желае, иска, дали той е човек, който смело се намесва в отношенията на живота или отстъпва с малодушие, дали е педантичен или великодушен, следователно качествата, които са свързани с волевите импулси, всичко това се предава по наследство от бащата.
Напротив всичко, което е подвижност на душата, на интелектуалността, то се предава по наследство от майката. Но има една интересна разлика, която само трябва да бъде наблюдавана, която може да бъде наблюдавана, когато разглеждаме целия обсег на живота. Тогава ще намерите навсякъде доказателства за това. А именно по отношение на пола се показва при това една огромна разлика. Можем да кажем: Общо взето за един син отношението към бащата и майката е описано по един чудесен начин в думите на Гьоте: "От баща си имам телосложението и сериозното поведение в живота", т.е.
към текста >>
Но ако разгледаме сега дъщерята, констатираме по един странен начин, че при дъщерята качествата на бащата се явяват така, че сега те са повдигнати с една степен от природата на
вол
евите импулси, от природата, която се изразява повече в общението със заобикалящия свят в душевното.
Тогава ще намерите навсякъде доказателства за това. А именно по отношение на пола се показва при това една огромна разлика. Можем да кажем: Общо взето за един син отношението към бащата и майката е описано по един чудесен начин в думите на Гьоте: "От баща си имам телосложението и сериозното поведение в живота", т.е. всичко, което се отнася за общението на човека с външния свят "От майка ми веселата натура и поетичната дарба", т.е. цялата особеност на духовния живот.
Но ако разгледаме сега дъщерята, констатираме по един странен начин, че при дъщерята качествата на бащата се явяват така, че сега те са повдигнати с една степен от природата на волевите импулси, от природата, която се изразява повече в общението със заобикалящия свят в душевното.
Ето защо от един баща това важи естествено само при еднакви обстоятелства -, който навсякъде действува смело, който проявява жив интерес към това или онова и с това в своето общение с окръжаващия свят проявява известна сериозност, дъщерята взема тези качества така, че те са повдигнати в областта на душевното. Такава дъщеря проявява сериозен душевен живот, превърнала е характерните черти на бащата в душевни прояви, тя прави по-подвижно това, което у бащата е по-сковано. Така щото най-важните качества, които при бащата се явяват повече външно, при дъщерята те се показват повече овътрешнени.
към текста >>
Нека вземем примера с майката на БЮРГЕР и с неговия баща, от който той е наследил също и
вол
евото качество /Готфрид Август Бюргер, 1747-1794 г. поет/.
Сега направете с мене една разходка през историята и ще видите, как всяка стъпка потвърждава казаното и как навсякъде там, където имаме показания, бихме могли да дадем исторически едно потвърждение на едно такова състояние на нещата. Най-хубавото потвърждение в това отношение имаме от майката на Макавеите, която с едно героично величие оставя своите синове да отидат на смърт за това, което тя вярва и в което нейните отци са вярвали. При това тя произнася следните велики, прекрасни думи: "Аз ви дадох външното тяло; обаче Онзи, който е създал света и човека, ви даде това, което аз не можех да ви дам и Той ще се погрижи отново да получите това, щом вие го изгубвате заради вашата вяра! " Колко често в историята ние се натъкваме на майчиния елемент: от майката на Александър Велики и майката на Гракхите до нашето време, когато виждаме, как в човека се явяват качества, благодарение на които този човек е способен да действува върху окръжаващия свят, благодарение на които той притежава силите и талантите, а също и подходящия телесно-душевен организъм. В това отношение бихме могли навсякъде където и да поискаме да разтворим историята на знаменити мъже: навсякъде ние ще намерим майчините качества преведени така, че те са слезли по-надълбоко с една степен, че са се превърнали в способности, които са поставени в живота.
Нека вземем примера с майката на БЮРГЕР и с неговия баща, от който той е наследил също и волевото качество /Готфрид Август Бюргер, 1747-1794 г. поет/.
Всъщност с бащата той имаше малко нещо общо; бащата се радваше, когато нямаше нужда да се грижи за развитието на малкото момче; обаче майката имаше един чудесно подвижен дух, тя беше тази, която граматически и стилистично притежаваше правилния израз. А това беше необходимо за поета; той прие тези качества от майката и те му се подадоха именно защото той принадлежеше на следващото поколение. Или нека помислим за ХЕБЕЛ, в какво отношение стоеше той към своя баща. Който познава по-точно поета ХЕБЕЛ, той ще почувствува в цялата сурова особеност и своенравно на интересите един отзвук и от бащиното наследство. Старият майстор зидар Хебел беше предал вече много от това на своя син.
към текста >>
Обаче много по-просто би било да се говори за душата като една единна същност, в която човекът мисли, усеща и проявява
вол
я.
Само че днес Духовната наука не е стигнала достатъчно далече, за да постъпва по същия начин. Когато се вземе предвид това, тогава навсякъде ще може да се намери потвърждение на горепосочения закон за наследствените качества получени от майката и от бащата. Но когато обгърнем с поглед целия човек, трябва да бъдем наясно, че това, което наричаме човешка душа и което се проявява в цялата организация на човека, също и в телесно-душевната, съвсем не е нещо просто. И тук някой трябва да бъде неудържимо склонен към тривиалност, за да каже: Защо вие антропософите имате приумицата да различавате в душата три душевни члена и даже много членове в човешката природа? Вие говорите за една Сетивна душа, за една Разсъдъчна душа и за една Съзнателна душа.
Обаче много по-просто би било да се говори за душата като една единна същност, в която човекът мисли, усеща и проявява воля.
Без съмнение това е по-просто, по-удобно но също и тривиално. Но това е и същевременно нещо, което не може да подпомогне действително научното разглеждане на човека. Защото делението на човешката душа на Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа не произтича от желанието да делим нещата и да употребяваме много думи. Защото Сетивната душа е онази част на душата, която влиза първо във връзка с окръжаващия свят и приема от вън възприятията и усещанията, в която също се развиват желанията и инстинктите и която трябва след това да различаваме от онази част на душата, в която вече в известно отношение полученото от вън се преработва. Ние поставяме в дейност нашата Сетивна душа, като заставаме срещу външния свят, приемаме от него впечатления на цветове и звуци, но оставяме също да се появи това, което като обикновени хора не владеем: нашите инстинкти, желания и страсти.
към текста >>
Защото мненията и убежденията на хората се образуват от съвършено други основи на нежната душа от тяхната
вол
ева природа, от тяхната сърдечна и чувствена природа, така щото един човек може много добре да разбере вашите логически обяснения, вашите остроумни заключения и след това да не ги възприеме поради простата причина, че това, което един човек вярва и изповядва, не изтича от неговата логика и от неговото разбиране, а иде от цялата му личност, т.е.
Колко много хора има, които, когато са вникнали в един светоглед, така че са убедени в него, се стараят сега да убедят и другите. Те вярват, че това е много похвален стремеж, когато казват: Щом го разбирам така ясно, аз би трябвало всъщност да доведа всеки един до това убеждение! Обаче това е една наивност. Нашите мнения съвсем не зависят от това, дали нещо ни се доказва логически. Това е възможно в много малко случаи.
Защото мненията и убежденията на хората се образуват от съвършено други основи на нежната душа от тяхната волева природа, от тяхната сърдечна и чувствена природа, така щото един човек може много добре да разбере вашите логически обяснения, вашите остроумни заключения и след това да не ги възприеме поради простата причина, че това, което един човек вярва и изповядва, не изтича от неговата логика и от неговото разбиране, а иде от цялата му личност, т.е.
от онези членове, където възниква волята, чувствата. Обаче нашите мисли са онова от нас, което от всички наши заложби се явява най-късно, когато организацията на тялото е вече отдавна завършена. Това е изолираното поле. Там ние най-малко намираме достъп до другите хора. Повече можем да постигнем, когато ги обхванем в онези техни части, които лежат по-дълбоко: в чувството, във волята.
към текста >>
от онези членове, където възниква
вол
ята, чувствата.
Те вярват, че това е много похвален стремеж, когато казват: Щом го разбирам така ясно, аз би трябвало всъщност да доведа всеки един до това убеждение! Обаче това е една наивност. Нашите мнения съвсем не зависят от това, дали нещо ни се доказва логически. Това е възможно в много малко случаи. Защото мненията и убежденията на хората се образуват от съвършено други основи на нежната душа от тяхната волева природа, от тяхната сърдечна и чувствена природа, така щото един човек може много добре да разбере вашите логически обяснения, вашите остроумни заключения и след това да не ги възприеме поради простата причина, че това, което един човек вярва и изповядва, не изтича от неговата логика и от неговото разбиране, а иде от цялата му личност, т.е.
от онези членове, където възниква волята, чувствата.
Обаче нашите мисли са онова от нас, което от всички наши заложби се явява най-късно, когато организацията на тялото е вече отдавна завършена. Това е изолираното поле. Там ние най-малко намираме достъп до другите хора. Повече можем да постигнем, когато ги обхванем в онези техни части, които лежат по-дълбоко: в чувството, във волята. Чрез тези последните ние можем да действуваме върху организма.
към текста >>
Повече можем да постигнем, когато ги обхванем в онези техни части, които лежат по-дълбоко: в чувството, във
вол
ята.
Защото мненията и убежденията на хората се образуват от съвършено други основи на нежната душа от тяхната волева природа, от тяхната сърдечна и чувствена природа, така щото един човек може много добре да разбере вашите логически обяснения, вашите остроумни заключения и след това да не ги възприеме поради простата причина, че това, което един човек вярва и изповядва, не изтича от неговата логика и от неговото разбиране, а иде от цялата му личност, т.е. от онези членове, където възниква волята, чувствата. Обаче нашите мисли са онова от нас, което от всички наши заложби се явява най-късно, когато организацията на тялото е вече отдавна завършена. Това е изолираното поле. Там ние най-малко намираме достъп до другите хора.
Повече можем да постигнем, когато ги обхванем в онези техни части, които лежат по-дълбоко: в чувството, във волята.
Чрез тези последните ние можем да действуваме върху организма. Но когато един човек е израснал в една твърде материалистична сфера, да речем там, където хората допускат само съществуването на материята, тогава през време на неговия растеж се образува сбор от чувствени и волеви импулси, които оформяват пластично неговото тяло, а също и неговия мозък. По-късно той може да усвои едно много добро логическо мислене, обаче това не действува вече в пластиката на неговия мозък. Логическите мисли са най-безсилното нещо в човешката душа. Ето защо особено важно е да търсим и намерим достъпа до другите хора и чрез душата, а не само чрез логиката.
към текста >>
Но когато един човек е израснал в една твърде материалистична сфера, да речем там, където хората допускат само съществуването на материята, тогава през време на неговия растеж се образува сбор от чувствени и
вол
еви импулси, които оформяват пластично неговото тяло, а също и неговия мозък.
Обаче нашите мисли са онова от нас, което от всички наши заложби се явява най-късно, когато организацията на тялото е вече отдавна завършена. Това е изолираното поле. Там ние най-малко намираме достъп до другите хора. Повече можем да постигнем, когато ги обхванем в онези техни части, които лежат по-дълбоко: в чувството, във волята. Чрез тези последните ние можем да действуваме върху организма.
Но когато един човек е израснал в една твърде материалистична сфера, да речем там, където хората допускат само съществуването на материята, тогава през време на неговия растеж се образува сбор от чувствени и волеви импулси, които оформяват пластично неговото тяло, а също и неговия мозък.
По-късно той може да усвои едно много добро логическо мислене, обаче това не действува вече в пластиката на неговия мозък. Логическите мисли са най-безсилното нещо в човешката душа. Ето защо особено важно е да търсим и намерим достъпа до другите хора и чрез душата, а не само чрез логиката. Когато някой е формирал вече своя мозък по определен начин, тогава този мозък не образува вече никаква нова логика, понеже той винаги отразява старите представи, понеже се е втвърдил вече в определени форми. Ето защо за такива светогледи, които са изградени върху най-чистата, върху най-строгата логика, каквато е Духовната наука, не можем да се надяваме, че ще можем да действуваме като отидем от човек на човек, за да ги убедим.
към текста >>
Защото в нашата епоха съществуват голям брой такива хора, които вследствие на цялата си личност, на тяхната
вол
ева и чувствена природа не гледат, не се стремят към това, което е духовен свят и духовно изследване.
Логическите мисли са най-безсилното нещо в човешката душа. Ето защо особено важно е да търсим и намерим достъпа до другите хора и чрез душата, а не само чрез логиката. Когато някой е формирал вече своя мозък по определен начин, тогава този мозък не образува вече никаква нова логика, понеже той винаги отразява старите представи, понеже се е втвърдил вече в определени форми. Ето защо за такива светогледи, които са изградени върху най-чистата, върху най-строгата логика, каквато е Духовната наука, не можем да се надяваме, че ще можем да действуваме като отидем от човек на човек, за да ги убедим. Когато някой, който разбира импулса на Духовната наука, би искал да вярва, че ще може да убеди хората чрез предумване или чрез логика, който би искал да вярва, че последователят на Духовната наука се подава на тази илюзия, той греши твърде много!
Защото в нашата епоха съществуват голям брой такива хора, които вследствие на цялата си личност, на тяхната волева и чувствена природа не гледат, не се стремят към това, което е духовен свят и духовно изследване.
От голямата маса на тези, които живеят около нас, ще се изберат онези, които имат влечение към Духовната наука, ще се насочат към това, което смътно предчувствуват, което вече имат в душата си. По отношение на един светоглед, който е изграден върху това, което логиката, човешкото съзнание могат чисто да обгърнат, може да стане само една селекция, един подбор. Ето защо представителят на Духовната наука пристъпва към хората и знае да различава: Тук има един, на когото можеш с години да проповядваш, той не ще се съгласи с твоите мисли, не ще ги разбере. Ти трябва да доведеш това първо до неговото съзнание, можеш да говориш на неговата душа, но той самият не може да се домогне до него от целия инструмент на своята душа, от мозъка си. Другият е устроен така, че има възможността да схване това, което Духовната наука показва по нейния логично устроен способ.
към текста >>
90.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче Духовната наука ни показва това изпъква вече от държаните до сега сказки и ще изпъкне и от следващите -, че именно човешкият душевен живот, начинът на усещането, на чувствуването и на
вол
ението в течение на развитието на човечеството е подложен на големи, пълни със значение промени.
Именно при една такава личност, какъвто е бил Заратустра, която във всичко, което е дала на човечеството, което е било получено от нея, очарова така странно днешната епоха, можем да видим, колко големи стават различията по отношение на цялото човешко същество, когато вземем под внимание различните епохи на човечеството. Един късоглед поглед може лесно да помисли: Какъвто е човекът днес, както той мисли днес, чувствува, образува си представи, както днес чувствува морално, така е чувствувал той по същество откакто съществува като човек.
Обаче Духовната наука ни показва това изпъква вече от държаните до сега сказки и ще изпъкне и от следващите -, че именно човешкият душевен живот, начинът на усещането, на чувствуването и на волението в течение на развитието на човечеството е подложен на големи, пълни със значение промени.
В древни времена човешкото съзнание е било съвършено различно и ние имаме основание да приемем, че в бъдеще ще бъдат достигнати отново други степени на това съзнание, различни от тези на нормалното днес човечество.
към текста >>
91.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ето защо можем да кажем: Когато днес от сутрин до вечер водим нашия буден живот, когато мислим, чувствуваме и проявяваме
вол
я, и нашия организъм стават разрушителни процеси, които след това чувствуваме като умора.
Тя констатира, че тези процеси процесите на отделянето на скалния материал са били предхождани в Земята-живо същество от един такъв процес, който можем да назовем с името на един днешен процес. Ние намираме този процес, когато насочим поглед върху процесите, които стават вътре в нашия организъм, процес, който е малко известен на официалната наука, но който в тези сказки бе също засегнат бегло. През целия ден този процес става в нашия организъм, когато чрез работа, чрез понятията, които духът създава, ние напрягаме нашите мускули, инструментите на нашия мозък, въобще цялото наше тяло. Тогава се разиграва този процес, който наричаме умора. Действително това е всъщност един вид процеса на разрушение на организма.
Ето защо можем да кажем: Когато днес от сутрин до вечер водим нашия буден живот, когато мислим, чувствуваме и проявяваме воля, и нашия организъм стават разрушителни процеси, които след това чувствуваме като умора.
Естественонаучният светоглед не ще се съгласи лесно да допусне съществуването на такива процеси от духовно-душевно естество, които обаче действуват в материята, тя не ще иска да ги допусне като външни природни действия.
към текста >>
92.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Аз често пъти съм описвал това: Докато нервната система е инструментът за чувствуването,
вол
ята и мисленето, ние трябва да виждаме инструмента на Аза в кръвта.
Аз често пъти съм описвал това: Докато нервната система е инструментът за чувствуването, волята и мисленето, ние трябва да виждаме инструмента на Аза в кръвта.
Ако човек иска да слезе в своите инструменти, той трябва както си представяше древният египтянин да слезе в своята физико-етерна дреха, в етерно-душевното, трябва да се научи да стане независим от силата, от която иначе човекът е зависим в неговата кръв, и след като се е отделил от нея трябва да навлезе в чудните пътища на кръвта. Човек трябва да познае своята висша природа първо физически. Той може да стори това само тогава, когато може да се познае така, че да гледа себе си като един предмет. Човек може да познае един предмет като обект само тогава, когато се намира вън от него. Така и за да познае себе си, той трябва да бъде вън от себе си.
към текста >>
93.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче човек може да извърши това изправяне само тогава, когато в него се роди
вол
ята, да се издигне от днешното състояние на съзнанието с Аза, в който той сега живее, до един по-висш Аз, който може да бъде охарактеризиран с думите на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене", не аз а едно по-висше съзнание в мене!.
Обаче човек може да извърши това изправяне само тогава, когато в него се роди волята, да се издигне от днешното състояние на съзнанието с Аза, в който той сега живее, до един по-висш Аз, който може да бъде охарактеризиран с думите на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене", не аз а едно по-висше съзнание в мене!.
Аз съм слязъл трябва да каже християнинът до състояния различни от тези, които са били обусловени по-рано. Сега аз отново трябва да възляза. Но аз трябва да възляза, да се издигна не чрез аза, който сега имам, а чрез една сила, която може да се всели в мене и да ме изведе нагоре над обикновения аз. Това може да стане само тогава, когато не аз, а Христос действува в мене и ме извежда отново нагоре там, където не виждам света в майя или илюзия, а в неговата действителност, където силите, чрез които болестта и смъртта са дошли в света, могат да бъдат победени чрез това, което Христос произвежда в мене.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: Тук имаме нещо от неверието и от парализирането на
вол
ята, които проникват в душите от една духовна слабост на познанието, които събуждат симпатия за Будизма.
Ето защо можем да кажем: Тук имаме нещо от неверието и от парализирането на волята, които проникват в душите от една духовна слабост на познанието, които събуждат симпатия за Будизма.
Напротив в цялата своя същност християнският светоглед изисква както основната жилка на този светоглед е живяла с Гьоте човекът да не се подава на своята собствена познавателна слабост и да говори за граници на познанието, а да си каже: В мене живее нещо, което може да се издигне над всяка илюзия и да стигне до истината и до освобождението на живота. Един такъв светоглед може да иска много по отношение на примирението, но това е едно примирение различно от онова, което отстъпва пред граници на познанието. Когато човек се примирява в смисъла на Кантианизма, той си казва: Човекът въобще не е в състояние да проникне в дълбините на света. Тогава той се примирява принципно, като доставя едно особено свидетелство за слабостта на познанието. Но човек може да се примири и заедно с Гьоте, като си каже: Днес ти не се намираш още на степента, от която да познаеш света в неговата истинност; но ти си способен да се развиваш.
към текста >>
94.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Постоянно и постоянно трябва да подчертаваме, че даже когато вземем предвид естествените науки едва някой клон на човешката ученост, на човешката сериозна научна
вол
я може да събуди у нас едно такова дълбоко уважение, едно такова свещено уважение както изследването на Библията през 19-тия век.
Макар и съвестното проучване, сериозната наука през последните десетилетия и години да е изкарала на повърхността някои неща, които в известно отношение хвърлят тази или онази светлина върху историята на Мойсея, доколкото ние я вземаме от Библията, трябва все пак да кажем, когато погледнем всичко това по-точно: Извънредно малко нещо се изменило в общия образ, който ние носим в себе си и който сме добили от Библията. Ето защо когато говорим върху него, ние говорим като върху нещо познато в широки кръгове. Това именно улеснява разглеждането на неговата личност. Обаче от друга страна трябва отново да кажем, че именно чрез формата на преданието, което имаме от Библията върху Мойсея, това разглеждане отново се затруднява. Можем да видим това вече от съдбата на изследването на Библията през 19-тия век.
Постоянно и постоянно трябва да подчертаваме, че даже когато вземем предвид естествените науки едва някой клон на човешката ученост, на човешката сериозна научна воля може да събуди у нас едно такова дълбоко уважение, едно такова свещено уважение както изследването на Библията през 19-тия век.
За онзи, който познава изследването на Библията, нищо не може да се сравни с онова усърдие, с онова остроумие, което е било употребено за да бъдат познати например отделните части на Библията по отношение на нейния стил, на това, което учените считаха, че могат да знаят върху нейния произход, нищо не може да се сравни с онази себеотрицателна научна преданост, която е била упражнена. Въпреки всичко, в това изследване на Библията на 19-тия век можем да видим нещо трагично. Защото колкото по-далече е стигнало то, толкова повече ако можем да кажем така то е отнело всъщност от ръката ни Библията. Защото това изследване е разкъсало така да се каже Библията и преди всичко Стария Завет, за да иска да ни покаже, как една част е следвала едно друго течение на преданието в сравнение с друга част, как всичко е било така да се каже събрано в течение на времето в едно цяло, което учените би трябвало отново да разкъсат, за да го разберат. В това може да се убеди всеки един, който вземе в ръка издадените книги върху резултатите от изследването на Библията.
към текста >>
Ние говорим днес за човешката душа и за нейните сили, за мисленето, чувствуването и
вол
ението, по такъв начин, че имаме в нас тези душевни сили, че те съставляват така да се каже съставни части на душата.
Който иска да разбере, какъв по-дълбок смисъл се крие в едно такова описание, трябва преди всичко да си спомни, че във всяко митично описание винаги, през всички времена, това, което душата може да развие в себе си като по-висши познания и като душевни сили въобще, е представено чрез символа за женски образи. Даже и Гьоте в заключителните думи на "Фауст" говори за "Вечно"'Женственото". Така в "седемте дъщери" на жреца Йетро ние отново познаваме седемте човешки душевни сили, с които мъдростта на жреца-мъдрец можеше да разполага. Трябва да помислим, че в онези древни времена, които бяха още напълно оживени от съзнанието на старото ясновидство, царуваха други възгледи върху това, което човешката душа е с нейните отделни сили. Можем да си съставим една представа за това съзнание само тогава, когато изходим от понятия, които ние самите имаме днес.
Ние говорим днес за човешката душа и за нейните сили, за мисленето, чувствуването и волението, по такъв начин, че имаме в нас тези душевни сили, че те съставляват така да се каже съставни части на душата.
Не така е мислил древният човек под влиянието на ясновидската дарба. Той не чувствуваше в своята душа една такава единна същност и не чувствуваше в своето мислене, чувствуване и воление такива сили, които действуват от центъра на Аза и организират единно душата. Но древният човек се чувствуваше отдаден на Макрокосмоса, а отделните сили, отделните душевни сили той чувствуваше като стоящи във връзка с особени божествено-духовни Същества. Както ние можем да си представим но което не правим -, че нашето мислене е оплодено, носено от една друга мирова сила, също така отделна мирова сила за чувствуването и отделна за волението, така че в нашето мислене, чувствуване и воление се вливат различни течения, различни духовни сили от Макрокосмоса и ние стоим във връзка с тях-, така древният човек не е чувствувал душата като нещо единно, а си е казвал: Това, което е в мене, е само душевната арена и на тази арена изявяват своя живот божествено-духовни Сили от Вселената.
към текста >>
Той не чувствуваше в своята душа една такава единна същност и не чувствуваше в своето мислене, чувствуване и
вол
ение такива сили, които действуват от центъра на Аза и организират единно душата.
Така в "седемте дъщери" на жреца Йетро ние отново познаваме седемте човешки душевни сили, с които мъдростта на жреца-мъдрец можеше да разполага. Трябва да помислим, че в онези древни времена, които бяха още напълно оживени от съзнанието на старото ясновидство, царуваха други възгледи върху това, което човешката душа е с нейните отделни сили. Можем да си съставим една представа за това съзнание само тогава, когато изходим от понятия, които ние самите имаме днес. Ние говорим днес за човешката душа и за нейните сили, за мисленето, чувствуването и волението, по такъв начин, че имаме в нас тези душевни сили, че те съставляват така да се каже съставни части на душата. Не така е мислил древният човек под влиянието на ясновидската дарба.
Той не чувствуваше в своята душа една такава единна същност и не чувствуваше в своето мислене, чувствуване и воление такива сили, които действуват от центъра на Аза и организират единно душата.
Но древният човек се чувствуваше отдаден на Макрокосмоса, а отделните сили, отделните душевни сили той чувствуваше като стоящи във връзка с особени божествено-духовни Същества. Както ние можем да си представим но което не правим -, че нашето мислене е оплодено, носено от една друга мирова сила, също така отделна мирова сила за чувствуването и отделна за волението, така че в нашето мислене, чувствуване и воление се вливат различни течения, различни духовни сили от Макрокосмоса и ние стоим във връзка с тях-, така древният човек не е чувствувал душата като нещо единно, а си е казвал: Това, което е в мене, е само душевната арена и на тази арена изявяват своя живот божествено-духовни Сили от Вселената.
към текста >>
Както ние можем да си представим но което не правим -, че нашето мислене е оплодено, носено от една друга мирова сила, също така отделна мирова сила за чувствуването и отделна за
вол
ението, така че в нашето мислене, чувствуване и
вол
ение се вливат различни течения, различни духовни сили от Макрокосмоса и ние стоим във връзка с тях-, така древният човек не е чувствувал душата като нещо единно, а си е казвал: Това, което е в мене, е само душевната арена и на тази арена изявяват своя живот божествено-духовни Сили от Вселената.
Можем да си съставим една представа за това съзнание само тогава, когато изходим от понятия, които ние самите имаме днес. Ние говорим днес за човешката душа и за нейните сили, за мисленето, чувствуването и волението, по такъв начин, че имаме в нас тези душевни сили, че те съставляват така да се каже съставни части на душата. Не така е мислил древният човек под влиянието на ясновидската дарба. Той не чувствуваше в своята душа една такава единна същност и не чувствуваше в своето мислене, чувствуване и воление такива сили, които действуват от центъра на Аза и организират единно душата. Но древният човек се чувствуваше отдаден на Макрокосмоса, а отделните сили, отделните душевни сили той чувствуваше като стоящи във връзка с особени божествено-духовни Същества.
Както ние можем да си представим но което не правим -, че нашето мислене е оплодено, носено от една друга мирова сила, също така отделна мирова сила за чувствуването и отделна за волението, така че в нашето мислене, чувствуване и воление се вливат различни течения, различни духовни сили от Макрокосмоса и ние стоим във връзка с тях-, така древният човек не е чувствувал душата като нещо единно, а си е казвал: Това, което е в мене, е само душевната арена и на тази арена изявяват своя живот божествено-духовни Сили от Вселената.
към текста >>
95.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Наистина може да се каже, че като резултат от разпространението на Библията, човешката душа хиляди години поддържа връзка с най-вътрешната същност на човека, - връзка, която обхваща животa на чувствата, а също и животa на
вол
ята.
Не може да има съмнение, че влиянието на Библията върху Западната Култура е било много по-голямо от това на който и да е друг документ.
Наистина може да се каже, че като резултат от разпространението на Библията, човешката душа хиляди години поддържа връзка с най-вътрешната същност на човека, - връзка, която обхваща животa на чувствата, а също и животa на волята.
Въздействието в тези две сфери на човешкото същество е било по-силно отколкото в неговото мислене и неговия свят на идеите, но въпреки това може да се каже, че целият духовен живот, бил в областта на религията или на точната наука, носи следи от влиянието на Библията. И е очевидно за тези, които разглеждат по-дълбоко нещата, че самите аргументи на хората, които в наши дни се чувстват принудени да атакуват Библията – заемайки в някои случаи крайното становище на пълно отричане, те самите показват следи от нейното въздействие. Никога не е имало пълно познаване, и днес практически няма, на степента на влияние на този документ, но то въпреки всичко действително съществува за тези, които имат непредубеден възглед. Отношението, възприето спрямо Библията от съвременните мисъл, чувство и възприемане, за известно време се е променило наистина много от онова, което е било в миналото. Стойността на Библията, отношението към нея на хората, които днес я разглеждат, сериозно се е променило, особено през 19-тото столетие.
към текста >>
96.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Атила се отдръпна от всичко, което срещна в Европа; чрез собствената си свободна
вол
я той се оттегли от самия папа.
Посветените, останките от тураните, преминават от Азия в серия прераждания. Ето защо там ние срещаме също известния Атила, идентичен с Етцел, които бе Посветен в атлантската култура. В действителност историческият Атила, който бе наречен “бич Божий” и от собствения си народ, и от европейците, бе Посветен, който воюваше начело на своите хора със съвсем различни окултни сили. Затова и битката с хуните бе съвсем вярно описана като битка във въздуха. За всеки, който познава тези неща, е напълно ясно какво се има предвид.
Атила се отдръпна от всичко, което срещна в Европа; чрез собствената си свободна воля той се оттегли от самия папа.
Расите на северна Европа знаеха, че трябваше да се пазят от влиянието на Изтока. Християнството знаеше, че това влияние не може да му навреди.
към текста >>
97.
Съдържание
GA_92 Езотерична космология
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката
вол
я
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
към текста >>
98.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_92 Езотерична космология
Това го поставя в опозиция на Божествената
Вол
я, която го е създала по свой образ.
Когато Луцифер, под формата на змия, подбужда човека да търси познание, Йехова е разгневен. Луцифер тук е разбиран като падналия Бог, който внушава на човека желанието за лично познание.
Това го поставя в опозиция на Божествената Воля, която го е създала по свой образ.
към текста >>
99.
ІV. Инволюция и Еволюция
GA_92 Езотерична космология
Всичко онова, което е влязло в нас без нашата съзнателна
вол
я под влиянието на божествената мъдрост - това е Ин
вол
юция.
Всичко онова, което е влязло в нас без нашата съзнателна воля под влиянието на божествената мъдрост - това е Инволюция.
Всичко онова, което трябва да породим от себе си по силата на съзнателната воля - това е Еволюция.
към текста >>
Всичко онова, което трябва да породим от себе си по силата на съзнателната
вол
я - това е Е
вол
юция.
Всичко онова, което е влязло в нас без нашата съзнателна воля под влиянието на божествената мъдрост - това е Инволюция.
Всичко онова, което трябва да породим от себе си по силата на съзнателната воля - това е Еволюция.
към текста >>
100.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Висшите степени на Посвещение се състоят в контролиране на всички явления, свързани с физическото тяло, във
вол
евото им овладяване и контролиране.
Висшите степени на Посвещение се състоят в контролиране на всички явления, свързани с физическото тяло, във волевото им овладяване и контролиране.
Посветеният притежава Атма до степента, до която постига това; той става Мъдрец и има власт над Природата.
към текста >>
101.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
Чрез тяхното съединяване страстите биват смекчени, одухотворени и контролирани според степента на интелигентност и
вол
я на човека.
Нека вземем друго сравнение. Висшата душа е тясно свързана с животинската душа.
Чрез тяхното съединяване страстите биват смекчени, одухотворени и контролирани според степента на интелигентност и воля на човека.
Това сливане е от полза за човека, но той плаща за него със загубата на ясновидството. Представете си зелена течност, получена от съчетаване на сини и жълти елементи. Ако успеете да ги разделите, жълтото ще се утаи, а синьото ще се издигне на повърхността. Нещо подобно се случва когато, чрез Йога, животинската душа бива отделена от висшата душа. Последната придобива ясновидско виждане; първата е оставена на собствените си сили, и ако не е била пречистена от Аза, тя се отдава на своите страсти и желания.
към текста >>
Отношението ни към всички действия, били те банални или значими, трябва да бъде да доминираме, управляваме и да ги държим под контрола на
вол
ята.
2. Контрол на действията.
Отношението ни към всички действия, били те банални или значими, трябва да бъде да доминираме, управляваме и да ги държим под контрола на волята.
Те трябва да бъдат резултат на вътрешна инициатива.
към текста >>
102.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
Животното също може да каже на растението: Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за
вол
но движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): "Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил." Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело. Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата. Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб.
Животното също може да каже на растението: Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея.
И човекът би трябвало да каже на растението: Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам. На животното той трябва да каже: Аз имам душа, а ти нямаш; но въпреки това ние сме братя и приятели, въвлечени във великия процес на еволюцията. Езотеричният смисъл на измиването на нозете е, че Исус Христос, Месията, Божият Син не би могъл да съществува без Апостолите.
към текста >>
Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката е
вол
юция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на
вол
евото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло.
В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване.
Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло.
Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа. Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта. Това съответства на втората степен на Християнското посвещение и е възнаграждение за изпитанията на Бичуването. Човек придобива чувство на любов към всички същества и това му дава чувство за живот в сърцето на самата Природа.
към текста >>
Това поражда нов симптом, а именно разделение, или по-точно силата за временно разделяне на трите способности които, в човека, са обединени: способностите за
вол
ение, чувстване и мислене.
Тръненият венец – На този етап човек трябва да се научи да се бори морално и интелектуално със света, да се въздържа от гняв дори когато всичко най-скъпо за него бива атакувано. Способността да стоим настрана, когато всичко се преобръща пред очите ни, да казваме "да" когато целият свят казва "не" – това е, което трябва да бъде придобито, преди да може да бъде направена следващата стъпка.
Това поражда нов симптом, а именно разделение, или по-точно силата за временно разделяне на трите способности които, в човека, са обединени: способностите за воление, чувстване и мислене.
Ние трябва да се научим да ги отделяме и обединяваме отново по своя воля. Например, докато някое външно събитие ни увлича с неконтролируем ентусиазъм, ние не сме узрели, защото такъв ентусиазъм идва от събитието, а не от самите нас, и ние може дори да упражним разтърсващо влияние, на което не сме господари.
към текста >>
Ние трябва да се научим да ги отделяме и обединяваме отново по своя
вол
я.
Тръненият венец – На този етап човек трябва да се научи да се бори морално и интелектуално със света, да се въздържа от гняв дори когато всичко най-скъпо за него бива атакувано. Способността да стоим настрана, когато всичко се преобръща пред очите ни, да казваме "да" когато целият свят казва "не" – това е, което трябва да бъде придобито, преди да може да бъде направена следващата стъпка. Това поражда нов симптом, а именно разделение, или по-точно силата за временно разделяне на трите способности които, в човека, са обединени: способностите за воление, чувстване и мислене.
Ние трябва да се научим да ги отделяме и обединяваме отново по своя воля.
Например, докато някое външно събитие ни увлича с неконтролируем ентусиазъм, ние не сме узрели, защото такъв ентусиазъм идва от събитието, а не от самите нас, и ние може дори да упражним разтърсващо влияние, на което не сме господари.
към текста >>
Разделянето на чувство, мислене и
вол
я причинява в мозъка промяна, сим
вол
изирана от трънения венец.
Ентусиазмът на ученика трябва да има своя извор в неговия вътрешен живот. Той трябва следователно да бъде способен да остава безчувствен пред лицето на всяко събитие, без значение колко катастрофално е то. Това е единственият начин да се постигне свобода.
Разделянето на чувство, мислене и воля причинява в мозъка промяна, символизирана от трънения венец.
Ако този тест бъде преминат без опасност, силите, присъщи на личността, трябва да бъдат достатъчно мощни и в перфектно равновесие. Ако ученикът не е достигнал тази степен, или ако получава погрешно ръководство, промяната в мозъка може да доведе до лудост. Лудостта не е нищо друго освен принудително разделяне на тези способности без възможността за тяхното ново обединяване чрез вътрешната воля. Ученикът причинява разделението с действие на съзнателна проявя на волята. Проблясък на неговата воля възстаноявява връзката между органите и дейностите на душата.
към текста >>
Лудостта не е нищо друго освен принудително разделяне на тези способности без възможността за тяхното ново обединяване чрез вътрешната
вол
я.
Той трябва следователно да бъде способен да остава безчувствен пред лицето на всяко събитие, без значение колко катастрофално е то. Това е единственият начин да се постигне свобода. Разделянето на чувство, мислене и воля причинява в мозъка промяна, символизирана от трънения венец. Ако този тест бъде преминат без опасност, силите, присъщи на личността, трябва да бъдат достатъчно мощни и в перфектно равновесие. Ако ученикът не е достигнал тази степен, или ако получава погрешно ръководство, промяната в мозъка може да доведе до лудост.
Лудостта не е нищо друго освен принудително разделяне на тези способности без възможността за тяхното ново обединяване чрез вътрешната воля.
Ученикът причинява разделението с действие на съзнателна проявя на волята. Проблясък на неговата воля възстаноявява връзката между органите и дейностите на душата. При лунатика проблемът може да бъде нелечим и да причини физическо поражение в нервните центрове.
към текста >>
Ученикът причинява разделението с действие на съзнателна проявя на
вол
ята.
Това е единственият начин да се постигне свобода. Разделянето на чувство, мислене и воля причинява в мозъка промяна, символизирана от трънения венец. Ако този тест бъде преминат без опасност, силите, присъщи на личността, трябва да бъдат достатъчно мощни и в перфектно равновесие. Ако ученикът не е достигнал тази степен, или ако получава погрешно ръководство, промяната в мозъка може да доведе до лудост. Лудостта не е нищо друго освен принудително разделяне на тези способности без възможността за тяхното ново обединяване чрез вътрешната воля.
Ученикът причинява разделението с действие на съзнателна проявя на волята.
Проблясък на неговата воля възстаноявява връзката между органите и дейностите на душата. При лунатика проблемът може да бъде нелечим и да причини физическо поражение в нервните центрове.
към текста >>
Проблясък на неговата
вол
я възстаноявява връзката между органите и дейностите на душата.
Разделянето на чувство, мислене и воля причинява в мозъка промяна, символизирана от трънения венец. Ако този тест бъде преминат без опасност, силите, присъщи на личността, трябва да бъдат достатъчно мощни и в перфектно равновесие. Ако ученикът не е достигнал тази степен, или ако получава погрешно ръководство, промяната в мозъка може да доведе до лудост. Лудостта не е нищо друго освен принудително разделяне на тези способности без възможността за тяхното ново обединяване чрез вътрешната воля. Ученикът причинява разделението с действие на съзнателна проявя на волята.
Проблясък на неговата воля възстаноявява връзката между органите и дейностите на душата.
При лунатика проблемът може да бъде нелечим и да причини физическо поражение в нервните центрове.
към текста >>
Духовното същество на човека, съставено от неговите импулси на
вол
ята, от неговите желания и от мисли му, се явява на Посветения във видима форма.
В хода на етапа на Християнското посвещение, познат като Трънения венец, възниква явлението, известно като Пазачът на Прага – появата на низшия двойник на човека.
Духовното същество на човека, съставено от неговите импулси на волята, от неговите желания и от мисли му, се явява на Посветения във видима форма.
Това е форма, която понякога е противна и ужасна, тъй като е рожба на неговите добри и лоши желания и на неговата карма – това е тяхната персонификация в астралния свят, Злият лодкар от египетската "Книга на Мъртвите". Тази форма трябва да бъде победена от човека преди той да може да намери своето висше Себе. Пазачът на Прага, който е бил явление на астралното виждане от незапомнени времена, е произходът на всички митове, засягащи борбите на героите с чудовища, на Персей и Херкулес с хидрата, на св. Георги и Зигфрид с дракона.
към текста >>
103.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
В случаите на насилствена смърт, причинена не по
вол
ята на човека, процесът на разделяне е по-малко болезнен отколкото в случая на самоубийство.
В случаите на насилствена смърт и самоубийство, впечатлението на празнота, жажда и изгаряне са още по-ужасни. Астрално тяло, което не е подготвено за съществуване извън физическото тяло, се отделя с огромни мъки, докато при естествената смърт отделянето на узрялото астрално тяло става лесно и гладко.
В случаите на насилствена смърт, причинена не по волята на човека, процесът на разделяне е по-малко болезнен отколкото в случая на самоубийство.
към текста >>
104.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще "лети" и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на
вол
ята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка.
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: "Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? " Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии.
Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще "лети" и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка.
Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>
105.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
Физиономията и телесната форма не зависят от
вол
ята на индивуалността, а от нейната карма, нейните желания, страсти и не
вол
ните й действия.
Субстанцията, от която е съставено физическото тяло, постоянно се променя – докато бъде изцяло обновена в течение на седем години. По подобен начин, етерната субстанция се обновява, въпреки че нейните принципи на форма и вътрешна структура остават същите под влиянието на Висшето Себе. При смъртта тази субстанция е предадена изцяло на етерния свят и нищо не остава от едно въплъщение до друго, както и не остава от субстанцията на физическото тяло. Следователно във всяка следваща инкарнация етерното тяло на човека е изцяло обновено. Ето защо има такава промяна в физиономията и телесната форма на човека от една инкарнация в друга.
Физиономията и телесната форма не зависят от волята на индивуалността, а от нейната карма, нейните желания, страсти и неволните й действия.
към текста >>
106.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на
вол
ята.
Определен център в етерния мозък, който сега е вътре в черепа, участваше в еволюцията на атлантския човек, и този център се премести във вътрешността на черепа. Това бе момент от огромно значение, защото когато човекът започна да мисли, да бъде съзнателен за собственото си същество и да казва "Аз", той започна да свързва идеи и да смята – което не можеше да прави преди. От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет. Тяхното познание бе основано не на отношенията между фактите, а върху спомена за тези факти. Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях.
Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята.
Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили. Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие. Атлантът имаше тази сила и, още повече, беше способен да извлича от растенията етерни сили, които знаеше как да използва. Той правеше това инстинктивно, без помощта на интелекта и способностите на логическо разсъждение, които днес са свързани с онова, което наричаме "учения ум". До степента в която интелектуалността, способността за отразяваща мисъл и смятане се разгърнаха в хората на Атлантида, до тази степен западаха техните сили на инстинктивно ясновидство.
към текста >>
Днес човекът вече не може да работи пряко със своята
вол
я над жизнените сили.
Това бе момент от огромно значение, защото когато човекът започна да мисли, да бъде съзнателен за собственото си същество и да казва "Аз", той започна да свързва идеи и да смята – което не можеше да прави преди. От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет. Тяхното познание бе основано не на отношенията между фактите, а върху спомена за тези факти. Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях. Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята.
Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили.
Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие. Атлантът имаше тази сила и, още повече, беше способен да извлича от растенията етерни сили, които знаеше как да използва. Той правеше това инстинктивно, без помощта на интелекта и способностите на логическо разсъждение, които днес са свързани с онова, което наричаме "учения ум". До степента в която интелектуалността, способността за отразяваща мисъл и смятане се разгърнаха в хората на Атлантида, до тази степен западаха техните сили на инстинктивно ясновидство.
към текста >>
Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно
вол
ево действие.
От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет. Тяхното познание бе основано не на отношенията между фактите, а върху спомена за тези факти. Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях. Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята. Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили.
Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие.
Атлантът имаше тази сила и, още повече, беше способен да извлича от растенията етерни сили, които знаеше как да използва. Той правеше това инстинктивно, без помощта на интелекта и способностите на логическо разсъждение, които днес са свързани с онова, което наричаме "учения ум". До степента в която интелектуалността, способността за отразяваща мисъл и смятане се разгърнаха в хората на Атлантида, до тази степен западаха техните сили на инстинктивно ясновидство.
към текста >>
Днес ние сме достигнали най-ниската точка в дъгата на слизането; човекът и Земята са достигнали най-голямата степен на втвърдяване и ще започнат да се изкачват отново, чрез действието на индивидуалната
вол
я, към Духовното.
Колкото по-далеч назад връщаме паралелното развитие на човека и Земята, толкова повече ги откриваме съществуващи в едно течно, зародишно състояние и по-близо до Духа.
Днес ние сме достигнали най-ниската точка в дъгата на слизането; човекът и Земята са достигнали най-голямата степен на втвърдяване и ще започнат да се изкачват отново, чрез действието на индивидуалната воля, към Духовното.
към текста >>
107.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Когато е достигнал степента да бъде способен да възпроизвежда свои себеподобни с действие на съзнателната
вол
я, той ще постигне на една по-висока степен това, което е постигнал днес в минералния свят.
Вече преобразувал минералния свят, човекът ще се научи да преобразува растенията. Това свидетелства за една по-голяма сила. Днес човекът изправя сгради; за в бъдеще той ще бъде способен да създава и придава форма на растителния живот, работейки върху растителната субстанция. На една още по-висока степен той ще придава форма не само на живи същества, но и на съзнателни същества. Той ще има власт над животинския живот.
Когато е достигнал степента да бъде способен да възпроизвежда свои себеподобни с действие на съзнателната воля, той ще постигне на една по-висока степен това, което е постигнал днес в минералния свят.
към текста >>
108.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
Земетресенията, вулканите и човешката
вол
я
Земетресенията, вулканите и човешката воля
към текста >>
6. Тази Земя-огън е съставена от чиста
вол
я, от елементарни жизнени сили - от постоянно движение - пронизани от импулси и страсти, един истински резервоар от
вол
еви сили.
6. Тази Земя-огън е съставена от чиста воля, от елементарни жизнени сили - от постоянно движение - пронизани от импулси и страсти, един истински резервоар от волеви сили.
Ако някой се опита да упражни натиск върху тази субстанция, тя би го отблъснала.
към текста >>
Този елемент на земята-огън е интимно свързан с човешката
вол
я.
Тези различни слоеве са свързани с лъчи, които съединяват центъра на Земята с нейната повърхност. Под твърдата земя има голям брой подземни пространства, свързани с шестия слой, този на огъня.
Този елемент на земята-огън е интимно свързан с човешката воля.
Този елемент е, който причини огромните изригвания, които сложиха край на Лемурийската епоха. По онова време силите, които подхранваха човешката воля, преминаха през изпитание, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент. В хода на еволюцията този шести слой се смъкваше все повече и повече към центъра и като резултат вулканичните изригвания станаха по-редки. И те все още се причиняват в резултат на човешката воля, която, когато е злонамерена и хаотична, действа магнетично на този слой и го разстройва. Въпреки това, когато човешката воля е лишена от егоизъм, тя е способна да укроти този огън.
към текста >>
По онова време силите, които подхранваха човешката
вол
я, преминаха през изпитание, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент.
Тези различни слоеве са свързани с лъчи, които съединяват центъра на Земята с нейната повърхност. Под твърдата земя има голям брой подземни пространства, свързани с шестия слой, този на огъня. Този елемент на земята-огън е интимно свързан с човешката воля. Този елемент е, който причини огромните изригвания, които сложиха край на Лемурийската епоха.
По онова време силите, които подхранваха човешката воля, преминаха през изпитание, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент.
В хода на еволюцията този шести слой се смъкваше все повече и повече към центъра и като резултат вулканичните изригвания станаха по-редки. И те все още се причиняват в резултат на човешката воля, която, когато е злонамерена и хаотична, действа магнетично на този слой и го разстройва. Въпреки това, когато човешката воля е лишена от егоизъм, тя е способна да укроти този огън. Материалистичните периоди най-често са съпътствани от природни катаклизми, земетресения и т.н. Нарастващите сили на еволюцията са единствената алхимия, способна да преобрази, малко по-малко, организма и душата на Земята.
към текста >>
И те все още се причиняват в резултат на човешката
вол
я, която, когато е злонамерена и хаотична, действа магнетично на този слой и го разстройва.
Под твърдата земя има голям брой подземни пространства, свързани с шестия слой, този на огъня. Този елемент на земята-огън е интимно свързан с човешката воля. Този елемент е, който причини огромните изригвания, които сложиха край на Лемурийската епоха. По онова време силите, които подхранваха човешката воля, преминаха през изпитание, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент. В хода на еволюцията този шести слой се смъкваше все повече и повече към центъра и като резултат вулканичните изригвания станаха по-редки.
И те все още се причиняват в резултат на човешката воля, която, когато е злонамерена и хаотична, действа магнетично на този слой и го разстройва.
Въпреки това, когато човешката воля е лишена от егоизъм, тя е способна да укроти този огън. Материалистичните периоди най-често са съпътствани от природни катаклизми, земетресения и т.н. Нарастващите сили на еволюцията са единствената алхимия, способна да преобрази, малко по-малко, организма и душата на Земята.
към текста >>
Въпреки това, когато човешката
вол
я е лишена от егоизъм, тя е способна да укроти този огън.
Този елемент на земята-огън е интимно свързан с човешката воля. Този елемент е, който причини огромните изригвания, които сложиха край на Лемурийската епоха. По онова време силите, които подхранваха човешката воля, преминаха през изпитание, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент. В хода на еволюцията този шести слой се смъкваше все повече и повече към центъра и като резултат вулканичните изригвания станаха по-редки. И те все още се причиняват в резултат на човешката воля, която, когато е злонамерена и хаотична, действа магнетично на този слой и го разстройва.
Въпреки това, когато човешката воля е лишена от егоизъм, тя е способна да укроти този огън.
Материалистичните периоди най-често са съпътствани от природни катаклизми, земетресения и т.н. Нарастващите сили на еволюцията са единствената алхимия, способна да преобрази, малко по-малко, организма и душата на Земята.
към текста >>
Следното е пример за връзките, които съществуват между човешката
вол
я и земните катаклизми: в човешките същества, които загиват в резултат на земетресения или вулканични изригвания, се забелязват през следващата им инкарнация съвсем различни вътрешни качества.
Следното е пример за връзките, които съществуват между човешката воля и земните катаклизми: в човешките същества, които загиват в резултат на земетресения или вулканични изригвания, се забелязват през следващата им инкарнация съвсем различни вътрешни качества.
Те носят по рождение голяма склонност към духовното, защото при своята смърт са се докоснали до сили, показали им истинското естество на реалността и илюзията на материалния живот.
към текста >>
109.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна
вол
я.
Това е, което св. Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на Християнството. Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека - Йехова, Луцифер, Христос. Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята.
В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля.
Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация. За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия Христос на Земята в човешко тяло.
към текста >>
110.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Техните сили на привличане или отблъскване изглеждаха като удивителна симфония на Божествената
Вол
я; в неговото същество звучеше музиката на Макрокосмоса.
В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл. Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето - което за нас представлява просто явления на небесната механика - неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество. Когато поглеждаше към Меркурий, Венера, Луната или Слънцето, той не възприемаше само физическата светлина на тези небесни тела; той възприемаше душите им и знаеше, че собствената му душа е свързана с тези могъщи небесни души.
Техните сили на привличане или отблъскване изглеждаха като удивителна симфония на Божествената Воля; в неговото същество звучеше музиката на Макрокосмоса.
Така "Музиката на Сферите" бе реалност, обединяваща човека с небесата. Преимуществото на ученията в нашата съвременна епоха лежи в познанието на физическия свят, на минералната материя. Онова, което някога беше духовно познание, слезе до физическия свят, до света който толкова добре познаваме. Но от сега нататък ние трябва да се стремим да постигнем познание за астралния свят и за света на чистия Дух чрез истинско ясновидство.
към текста >>
111.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Преобразуване на астралната субстанция чрез чувства, понятия и решения на
вол
ята.
Включването на окултното познание в непосредствения живот. Астралното тяло на човека. Значението на възпитанието. "Междинна" астрална субстанция.
Преобразуване на астралната субстанция чрез чувства, понятия и решения на волята.
Астрални мисловни форми. Индивидуалните астрални тела и астралната субстанция на отделните народи. Израз на задачите на отделните народи на астралния план. Народностен темперамент и народностен характер. Славянските и американските народи, започващи да се вдъхновяват от мисълта за тяхната националност.
към текста >>
112.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Бунтът на луциферическия дух, духът на Дева вътре в човечеството, който е поискал да слезе, за да се издигне отново по собствена свободна
вол
я, се сим
вол
изира с легендата за Прометей/*16/.
Както виждате, цената на човешката свобода бе заплатена с израждането на неговата природа, понеже той е чакал с инкарнирането, докато неговата натура слезе в гъстите физически условия. Дълбоко разбиране за това е било запазено в гръцката митология. Ако човек би слязъл по-рано във въплъщение – така казва гръцкият мит, – тогава би станало онова, което Зевс желаеше, когато човек все още е живял в рая. Зевс е желаел да направи човека щастлив, – ала като едно несъзнателно същество. Ясното съзнание би било притежавано само от боговете, а човекът не би притежавал чувството за свобода.
Бунтът на луциферическия дух, духът на Дева вътре в човечеството, който е поискал да слезе, за да се издигне отново по собствена свободна воля, се символизира с легендата за Прометей/*16/.
Ала Прометей трябваше да изстрада своите стремежи; един лешояд – символ на чрезмерното желание – непрекъснато кълвял черния му дроб и му причинявал ужасни болки.
към текста >>
113.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
Това беше мъдрост, която е пряко инспириран дар от Бога, а не изработена отдолу, от човешките страсти и желания, надигаща се от човешката
вол
я.
От другата линия, от рода на Сет идва Соломон, който превъзхождаше всички в това, което идва от Яхве. Той е бил надарен с мъдростта на света с всички качества които може да създаде при синовете на Йехова спокойната ясна, обективна мъдрост. Тази мъдрост може да бъде изразена в думи, които влизат право в човешкото сърце и могат да издигнат човека, ала тя не е в състояние да промени непосредствената обективност и да създаде нещо действително като техника, изкуство и наука.
Това беше мъдрост, която е пряко инспириран дар от Бога, а не изработена отдолу, от човешките страсти и желания, надигаща се от човешката воля.
Тази другата е мъдростта, принадлежаща на синовете на Каин, при наследниците на другия Елохим. Те бяха прилежните работници, които искаха да постигнат всичко чрез своите собствени усилия.
към текста >>
114.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Манихейският Фауст обаче казва:/*18/ "Вие не бива да приемете никакво учение заради авторитет; ние искаме да приемем една доктрина само по свободна
вол
я".
От друга страна, Свети Августин – в един разговор, като опонент на манихейския Фауст – изрази мнението: "Аз не бих приел ученията на Христос, ако те не бяха основани върху авторитета на църквата"/*17/.
Манихейският Фауст обаче казва:/*18/ "Вие не бива да приемете никакво учение заради авторитет; ние искаме да приемем една доктрина само по свободна воля".
Това илюстрира бунта на вярващата в себе си и осланящата се на самата себе си духовна светлина, която така красиво е изобразена в легендата за Фауст./*19/
към текста >>
115.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Вол
ята на царицата бива изпълнена.
Само от единствения поглед, който архитектът отправя към нея, тя е в състояние да оцени неговата истинска стойност. Соломон веднага бива обхванат от ревност към Хирам. Тя се засилва, когато Балкис настоява да й бъдат представени всички работници, ангажирани в изграждането на храма. Соломон казва, че това е невъзможно, ала Хирам отстъпва пред нейното желание. Той се изкачва на едно възвишение, прави мистичния знак Тау и ето – всички работници се стичат към него.
Волята на царицата бива изпълнена.
към текста >>
Един окултен сим
вол
обаче е онзи, който обхваща
вол
ята и я въвежда в астралното тяло.
Всеки може да стане член. За окултистите символите имат действително значение. Един символ, който е само символ, само едно копие или образ, няма никакво значение; значение има само онова, което може да стане действителност, което може да стане жива сила. Ако един символ действа върху духа на човечеството по такъв начин, че се освобождават интуитивните сили, тогава имаме работа с истински символ. Днес свободните масони казват, че те имат символи, които означават това или онова.
Един окултен символ обаче е онзи, който обхваща волята и я въвежда в астралното тяло.
Дотолкова, доколкото нашата култура е станала една интелектуална култура, Свободното масонство е загубило своето значение.
към текста >>
116.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Нашият орден обаче я поставя в ръцете на всеки, който индивидуално чрез практически средства още в този живот може да се съедини съзнателно и по свободна
вол
я със световното съзнание, с пра творческите сили на Сътворението.»
«Нашите висши степени дават на брата възможността да получи сигурно доказателство за безсмъртието на човека.» Това те биха и направили, ако бъдат разработени. «Това е, и е бил големият копнеж на човечеството, откакто съществуват мислещи човешки същества. Човекът се нуждае от сигурността, че продължава да съществува и след смъртта си, за да може да бъде истински щастлив в настоящия живот. Затова мистериите на всички религии и училища на мъдростта, са се занимавали с този въпрос като с тяхна най-висша и главна задача. Църквата естествено също се е занимавала с този въпрос, с "изгубената дума", "изгубения вечен живот", ала тя винаги отправя търсещия към пътя на милостта и винаги я изобразява като дар отгоре, а не като нещо, което трябва да бъде постигнато чрез лично усилие.
Нашият орден обаче я поставя в ръцете на всеки, който индивидуално чрез практически средства още в този живот може да се съедини съзнателно и по свободна воля със световното съзнание, с пра творческите сили на Сътворението.»
към текста >>
117.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Желания, страсти и емоции внесли безредие в храма на света, Само когато от собствената
вол
я на човека закон и ред отново биха заговорили по по-възвишен и по-красив начин, както някога боговете при създаването на природата, само когато човекът поз
вол
и да се прояви богът вътре в него, за да може като един бог да догради храма – само тогава изгубеният храм отново ще бъде спечелен.
Човекът е роден от една природа, която някога е била така оформена от боговете, че всичко вътре в нея съответствало на великия план за света, на великия храм. Имало е някога време, когато не е имало нищо на тази Земя, към което сте можели да погледнете, без да си кажете: – Божествените същества са изградили този храм до степента, в която човешкото физическо тяло било завършено. Тогава по-висшите принципи /психическите сили/ на човешката природа го обзели и чрез това дошли в света безредие и хаос.
Желания, страсти и емоции внесли безредие в храма на света, Само когато от собствената воля на човека закон и ред отново биха заговорили по по-възвишен и по-красив начин, както някога боговете при създаването на природата, само когато човекът позволи да се прояви богът вътре в него, за да може като един бог да догради храма – само тогава изгубеният храм отново ще бъде спечелен.
към текста >>
118.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Човекът трябваше да получи свободна
вол
я, тогава неговият разум можеше да бъде призован да отсъди между доброто и злото.
В духа, който се развиваше в юдаизма, трябваше да бъде запален висшият Манас. Новата епоха започва със слизането на Светия Дух, който ще води човечеството до точката в 6-та епоха, когато ще бъде реализиран Христовият принцип, който е само загатнат в християнството днес. "Никой не идва до Отец освен чрез Мене", казва Синът. Той изпрати на човечеството Духа, който да го подготви за времето през 6-тата епоха, когато доброто и злото ще бъдат разделени. Човекът никога не би развил този импулс без онзи друг импулс, който ние сме нарекли принцип на злото.
Човекът трябваше да получи свободна воля, тогава неговият разум можеше да бъде призован да отсъди между доброто и злото.
Този импулс на слизането на Духа се проявява на Петдесятница.
към текста >>
Тогава той става вестител на Божествеността и прокламира вътрешното Слово на Бога по собствена свободна
вол
я.
Ала най-напред Духът трябва да заживее преди това в него, за да даде възможност на Словото да прозвучи от него. Това беше постигнато от апостолите на Петдесятницата. В "Светлина на пътя"/*4/ ние намираме думите: "Придобий знание и ти ще получиш Словото". Словото идва с истинското познание, което като огнени езици слиза върху апостолите на Светата Петдесятница. Когато дойде вътрешното Слово, което е сродно със святото божествено Слово и то потъне във всичко етерно, така че да го оживи, тогава човекът вече не ще говори от себе си, а от божествения Дух.
Тогава той става вестител на Божествеността и прокламира вътрешното Слово на Бога по собствена свободна воля.
към текста >>
119.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Ние срещаме 12-те йерархии духове: Духовете на
вол
ята, Духовете на мъдростта, Духовете на формата, Духовете на движението, Духовете на личността или на егоизма, Духовете на топлината или огъня, Духовете на свечеряването и т. н.
Това е учителят, т. нар. гуру. Много отдавна ние сме го срещали за първи път. Сега го срещаме отново, когато можем да схванем съзнателно това, което той е внесъл в нашите души. И ако слезем още по-надолу, ние срещаме духовете, които са участвали в нашето създаване преди еони.
Ние срещаме 12-те йерархии духове: Духовете на волята, Духовете на мъдростта, Духовете на формата, Духовете на движението, Духовете на личността или на егоизма, Духовете на топлината или огъня, Духовете на свечеряването и т. н.
Всичко това се представя пред нашите духовни сетива, при това слизане в Универсума, в това пътуване. И само това ни дава възможност да хвърлим поглед в бъдещето, прави възможно да предусещаме какво "наскоро"- както казва писателят на Апокалипсиса – ще се случи.
към текста >>
120.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Свободното масонство обхваща всичко това като отношението на
вол
ята към тези три принципа мъдрост, красота и сила.
Те са известни като трите опорни колони на човешката култура. Те са същото като тримата царе от Гьотевата приказка за "Зелената змия и красивата Лилия"/*8/ – златния цар, сребърният цар и бронзовият цар. Това е свързано с наименованието на Свободното масонство като "Царското изкуство". Днес тези три културни области са отделени една от друга. Мъдростта по същност се съдържа в онова, което ние наричаме наука; красотата по същност е въплътена в онова, което ние наричаме изкуство; а онова, което в Свободното масонство се нарича сила се съдържа в регулирания и организиран социален живот на хората в държава.
Свободното масонство обхваща всичко това като отношението на волята към тези три принципа мъдрост, красота и сила.
към текста >>
Мъдростта, красотата и обхвата на
вол
евите импулси за него представляват едно единство.
Каквото тези три принципа трябваше да дадат на човечеството в предисторически времена, протичаше към кандидата за посвещение чрез разкриването на мистерийните тайни. Там ние поглеждаме назад към онова време, когато религия, наука и изкуство не са били разделени, а са били обединени. Всъщност за всеки, който може да вижда свръхсетивно, астрално, тези три принципа са едно единство.
Мъдростта, красотата и обхвата на волевите импулси за него представляват едно единство.
Във висшите области на съзерцанието няма абстрактна наука. Има само една наука, в която в картини живее онова, което има едно призрачно съществуване във външния свят и намира един неясен израз в имагинациите. Онова за произхода на света и човечеството, което сега може да бъде прочитано в книги – в това или в онова описание на Сътворението, не е било описвано; вместо това то е било довеждано пред очите на ученика в живи картини във великолепно хармонични цветове. А онова, което ученикът е възприемал като мъдрост, едновременно е било изкуство и красота, било е нещо, което в много по-голяма степен е раздвижвало чувствата, които се появяват в нас, когато ние преживяваме, заставайки пред изключителни художествени произведения. Жаждата за истина и красота, мъдрост и изкуство, а също и религиозен импулс, са се развили едновременно.
към текста >>
Вие ясно можете да схванете, до каква степен тази склонност е подчертана в "Парсифал" на
Вол
фрам фон Ешенбах/*24/.
Първото прилагане на този средновековен окултизъм следователно е онова, което се появи в много различни движения в Европа: стремежът към индивидуалност в религията, бягството от твърдата единна структура на църковната организация.
Вие ясно можете да схванете, до каква степен тази склонност е подчертана в "Парсифал" на Волфрам фон Ешенбах/*24/.
Онова, което прояви себе си за първи път в Реформацията, беше вече вложено в символа на Светия Граал. Онзи, който има чувство за великото значение, което застава пред нас в този символизъм, ще разбере неговата велика и дълбока културна стойност. Великите неща на света не се раждат в шум и бъркотия, а в интимност и тишина. Човекът не върви напред в своето развитие чрез шума на топовете, а чрез силата на онова, което се ражда в интимността на такива тайни братства, чрез силата на онова, което е изразено в такива обхващащи целия свят символи, които вдъхновяват човечеството.
към текста >>
121.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Като им била разрешена дискретната привилегия да определят в избора човешките жертви за жертвоприношението, от което дори е бил лишен монарха – и от тук възниква необходимостта да се култивира добрата
вол
я на тези властници; и тъй като този орден, също както израелското свещеничество, бил ограничен до една фамилия, те стават притежатели на неимоверни богатства и накрая стават толкова тиранични, че от тях се ужасява цялото общество.
Жреците на Скандинавия се наричали дроти и били учредени от Сиге, един скитийски принц, за който се казва, че след това възприел името Один. Тяхното число било 12 и те едновременно били жреци и съдии; от този орден произлиза установяването на Британските съдебни заседатели. Тяхната власт била разтеглена до най-големите възможни граници.
Като им била разрешена дискретната привилегия да определят в избора човешките жертви за жертвоприношението, от което дори е бил лишен монарха – и от тук възниква необходимостта да се култивира добрата воля на тези властници; и тъй като този орден, също както израелското свещеничество, бил ограничен до една фамилия, те стават притежатели на неимоверни богатства и накрая стават толкова тиранични, че от тях се ужасява цялото общество.
Християнството, обещаващо да ги избави от това робство, се приема с ентусиазъм и населението на Скандинавия, вдъхновено от жажда за възмездие поради натрупаните дълго продължаващи страдания, се обръща с ужасяваща строгост срещу своите преследвачи, разрушава палатите и храмовете, статуите на техните богове и всички принадлежности на готическото суеверие. От това нищо не е останало освен няколко кромлехи; някои огромни паметници от груб камък, които човешкият гняв не можал да разруши; някои пещери, издялани в твърдата скала и някои естествени дъбрави, използувани за целта на посвещението.
към текста >>
След като се съвзела от смущението, тя го разпитала и се опитала да го защити от злата
вол
я и надигащата се ревност на царя.
Соломон я посрещнал и приел с всевъзможни празнични подготовки; развел я да види неговия палат и строежа на храма, а царицата онемяла от възторг. Царят бил привлечен от нейната красота и скоро и предложил ръката си, която царицата, радостна, че победила това гордо сърце, приела. Но след като отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съградил такива чудесни неща. Колкото е било възможно, Соломон забавял да представи Хирам Абиф на царицата, но в края на краищата бил принуден да го направи. Тайнственият строител й бил представен и погледнал царицата с поглед, който проникнал в самото и сърце.
След като се съвзела от смущението, тя го разпитала и се опитала да го защити от злата воля и надигащата се ревност на царя.
Когато поискала да види безбройните групи работници, които съградили храма, Соломон протестирал и казал, че е невъзможно всички да бъдат събрани изведнъж, ала Хирам, като скочил на един камък, за да бъде виждан, със своята дясна ръка изписал във въздуха символичния Тау и веднага мъжете забързали от всички части, върху които работели, към своя господар. Това учудило много царицата и тя тайно съжалила, че вече се е обещала на царя, тъй като се почувствувала влюбена във великия архитект. Соломон решил да разруши това чувство и да подготви унижението, и разрухата на своя съперник. За тази цел той си послужил с трима строители, които завиждали на Хирам, защото той отказал да ги издигне до степента майстори, поради това че им липсвало знание и били мързеливи. Те били: Фанор – сириец и зидар; Амру – финикиец и дърводелец; и Метузаел – евреин и миньор.
към текста >>
Душата се е връщала и въплъщавала чрез едно усилие на
вол
ята, като е възприемала формата от природните елементи без никакъв друг посредник.
Те заповядвали на елементите, предизвиквали добро време или буря по желание. Нямало деца, тъй като чрез едно усилие на свръхестествена сила те са достигали до голямата тайна за създаване живот без материално съединение на двете сили.
Душата се е връщала и въплъщавала чрез едно усилие на волята, като е възприемала формата от природните елементи без никакъв друг посредник.
Това беше, което в края на краищата сложи край на тяхната сила, тъй като не можеше да бъде позволено тя да продължи. Това твърде мъгляво е изразено в една късноеврейска легенда чрез "дървото на живота". Нищо не бе останало за напредък и следователно катаклизъм трябваше да постигне тази цивилизация и да разруши дори и спомена за нея.
към текста >>
Вие не можете да правите това, защото вие не сте се самоматериализирали; вие сте същества родени, а не направени по ваша собствена
вол
я..
Начинът на живот на най-висшите класи беше съвършено прост, храната си те почти напълно получаваха само от въздуха. Като орхидеите, управляващите и още по-специално свещенослужителите, изтегляха своята поддръжка от субстанцията, съдържаща се в атмосферата. Консултирайте се с всеки ботаник и той ще ви види, че аз съм прав.
Вие не можете да правите това, защото вие не сте се самоматериализирали; вие сте същества родени, а не направени по ваша собствена воля..
към текста >>
Това се дължи на невежество, защото ако човекът знаеше как да регулира втичането на нови частици, той никога не би си подбрал най-лошите, а само най-добрите частици и атомите биха останали непрекъснато поляризирани чрез неговата
вол
я.
Аз обаче ще се опитам и ще опиша донякъде и ще ви дам пример. Човекът напълно се възобновява всеки 7 години; след известно време обаче той отпада и бавно се разпада.
Това се дължи на невежество, защото ако човекът знаеше как да регулира втичането на нови частици, той никога не би си подбрал най-лошите, а само най-добрите частици и атомите биха останали непрекъснато поляризирани чрез неговата воля.
Човекът всъщност се държи в една единствена клетка; тази клетка е безсмъртна и не е причина, поради която човек да не съществува винаги, по време на цикъла. Чрез своите деца обаче човекът възпроизвежда себе си и по този начин разрушава своето материално себе. За един адепт да се ожени, означава да стане едно по-нисше същество, подвластно на смърт. Това е истина. Всеки мъж или жена, които създават, могат да направят това, само като предават от своето безсмъртие.
към текста >>
Щайнер говореше за легендата за "Бедният Хенрих", съчинена от Хартман фон Ауе /1165-С 1215/, съвременник на
Вол
фрам фон Ешенбах.
/*19/ – Очебиещо тук Р.
Щайнер говореше за легендата за "Бедният Хенрих", съчинена от Хартман фон Ауе /1165-С 1215/, съвременник на Волфрам фон Ешенбах.
/виж също бел. 13/. Рудолф Щайнер твърде често говореше за това стихотворение в края на тази лекция.
към текста >>
122.
Съдържание
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката
вол
я.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
към текста >>
123.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Това го поставя в опозиция на Божествената
Вол
я, която го е създала по свой образ.
Когато Луцифер, под формата на змия, подбужда човека да търси познание, Йехова е разгневен. Луцифер тук е разбиран като падналия Бог, който внушава на човека желанието за лично познание.
Това го поставя в опозиция на Божествената Воля, която го е създала по свой образ.
към текста >>
124.
ІV. Инволюция и Еволюция.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Всичко онова, което е влязло в нас без нашата съзнателна
вол
я под влиянието на божествената мъдрост това е Ин
вол
юция.
Всичко онова, което е влязло в нас без нашата съзнателна воля под влиянието на божествената мъдрост това е Инволюция.
Всичко онова, което трябва да породим от себе си по силата на съзнателната воля това е Еволюция.
към текста >>
Всичко онова, което трябва да породим от себе си по силата на съзнателната
вол
я това е Е
вол
юция.
Всичко онова, което е влязло в нас без нашата съзнателна воля под влиянието на божествената мъдрост това е Инволюция.
Всичко онова, което трябва да породим от себе си по силата на съзнателната воля това е Еволюция.
към текста >>
125.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Висшите степени на Посвещение се състоят в контролиране на всички явления, свързани с физическото тяло, във
вол
евото им овладяване и контролиране.
Висшите степени на Посвещение се състоят в контролиране на всички явления, свързани с физическото тяло, във волевото им овладяване и контролиране.
Посветеният притежава Атма до степента, до която постига това; той става Мъдрец и има власт над Природата.
към текста >>
126.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Чрез тяхното съединяване страстите биват смекчени, одухотворени и контролирани според степента на интелигентност и
вол
я на човека.
Нека вземем друго сравнение. Висшата душа е тясно свързана с животинската душа.
Чрез тяхното съединяване страстите биват смекчени, одухотворени и контролирани според степента на интелигентност и воля на човека.
Това сливане е от полза за човека, но той плаща за него със загубата на ясновидството. Представете си зелена течност, получена от съчетаване на сини и жълти елементи. Ако успеете да ги разделите, жълтото ще се утаи, а синьото ще се издигне на повърхността. Нещо подобно се случва когато, чрез Йога, животинската душа бива отделена от висшата душа. Последната придобива ясновидско виждане; първата е оставена на собствените си сили, и ако не е била пречистена от Аза, тя се отдава на своите страсти и желания.
към текста >>
Отношението ни към всички действия, били те банални или значими, трябва да бъде да доминираме, управляваме и да ги държим под контрола на
вол
ята.
2. Контрол на действията.
Отношението ни към всички действия, били те банални или значими, трябва да бъде да доминираме, управляваме и да ги държим под контрола на волята.
Те трябва да бъдат резултат на вътрешна инициатива.
към текста >>
127.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Животното също може да каже на растението: - Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за
вол
но движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): “Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил.” Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело. Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата. Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб.
Животното също може да каже на растението: - Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея.
И човекът би трябвало да каже на растението: - Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам. На животното той трябва да каже: - Аз имам душа, а ти нямаш; но въпреки това ние сме братя и приятели, въвлечени във великия процес на еволюцията. Езотеричният смисъл на измиването на нозете е, че Исус Христос, Месията, Божият Син не би могъл да съществува без Апостолите.
към текста >>
Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката е
вол
юция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на
вол
евото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло.
В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване.
Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло.
Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа. Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта. Това съответства на втората степен на Християнското посвещение и е възнаграждение за изпитанията на Бичуването. Човек придобива чувство на любов към всички същества и това му дава чувство за живот в сърцето на самата Природа.
към текста >>
Това поражда нов симптом, а именно разделение, или по-точно силата за временно разделяне на трите способности които, в човека, са обединени: способностите за
вол
ение, чувстване и мислене.
Тръненият венец – На този етап човек трябва да се научи да се бори морално и интелектуално със света, да се въздържа от гняв дори когато всичко най-скъпо за него бива атакувано. Способността да стоим настрана, когато всичко се преобръща пред очите ни, да казваме “да” когато целият свят казва “не” – това е, което трябва да бъде придобито, преди да може да бъде направена следващата стъпка.
Това поражда нов симптом, а именно разделение, или по-точно силата за временно разделяне на трите способности които, в човека, са обединени: способностите за воление, чувстване и мислене.
Ние трябва да се научим да ги отделяме и обединяваме отново по своя воля. Например, докато някое външно събитие ни увлича с неконтролируем ентусиазъм, ние не сме узрели, защото такъв ентусиазъм идва от събитието, а не от самите нас, и ние може дори да упражним разтърсващо влияние, на което не сме господари.
към текста >>
Ние трябва да се научим да ги отделяме и обединяваме отново по своя
вол
я.
Тръненият венец – На този етап човек трябва да се научи да се бори морално и интелектуално със света, да се въздържа от гняв дори когато всичко най-скъпо за него бива атакувано. Способността да стоим настрана, когато всичко се преобръща пред очите ни, да казваме “да” когато целият свят казва “не” – това е, което трябва да бъде придобито, преди да може да бъде направена следващата стъпка. Това поражда нов симптом, а именно разделение, или по-точно силата за временно разделяне на трите способности които, в човека, са обединени: способностите за воление, чувстване и мислене.
Ние трябва да се научим да ги отделяме и обединяваме отново по своя воля.
Например, докато някое външно събитие ни увлича с неконтролируем ентусиазъм, ние не сме узрели, защото такъв ентусиазъм идва от събитието, а не от самите нас, и ние може дори да упражним разтърсващо влияние, на което не сме господари.
към текста >>
Разделянето на чувство, мислене и
вол
я причинява в мозъка промяна, сим
вол
изирана от трънения венец.
Ентусиазмът на ученика трябва да има своя извор в неговия вътрешен живот. Той трябва следователно да бъде способен да остава безчувствен пред лицето на всяко събитие, без значение колко катастрофално е то. Това е единственият начин да се постигне свобода.
Разделянето на чувство, мислене и воля причинява в мозъка промяна, символизирана от трънения венец.
Ако този тест бъде преминат без опасност, силите, присъщи на личността, трябва да бъдат достатъчно мощни и в перфектно равновесие. Ако ученикът не е достигнал тази степен, или ако получава погрешно ръководство, промяната в мозъка може да доведе до лудост. Лудостта не е нищо друго освен принудително разделяне на тези способности без възможността за тяхното ново обединяване чрез вътрешната воля. Ученикът причинява разделението с действие на съзнателна проявя на волята. Проблясък на неговата воля възстановява връзката между органите и дейностите на душата.
към текста >>
Лудостта не е нищо друго освен принудително разделяне на тези способности без възможността за тяхното ново обединяване чрез вътрешната
вол
я.
Той трябва следователно да бъде способен да остава безчувствен пред лицето на всяко събитие, без значение колко катастрофално е то. Това е единственият начин да се постигне свобода. Разделянето на чувство, мислене и воля причинява в мозъка промяна, символизирана от трънения венец. Ако този тест бъде преминат без опасност, силите, присъщи на личността, трябва да бъдат достатъчно мощни и в перфектно равновесие. Ако ученикът не е достигнал тази степен, или ако получава погрешно ръководство, промяната в мозъка може да доведе до лудост.
Лудостта не е нищо друго освен принудително разделяне на тези способности без възможността за тяхното ново обединяване чрез вътрешната воля.
Ученикът причинява разделението с действие на съзнателна проявя на волята. Проблясък на неговата воля възстановява връзката между органите и дейностите на душата. При лунатика проблемът може да бъде нелечим и да причини физическо поражение в нервните центрове.
към текста >>
Ученикът причинява разделението с действие на съзнателна проявя на
вол
ята.
Това е единственият начин да се постигне свобода. Разделянето на чувство, мислене и воля причинява в мозъка промяна, символизирана от трънения венец. Ако този тест бъде преминат без опасност, силите, присъщи на личността, трябва да бъдат достатъчно мощни и в перфектно равновесие. Ако ученикът не е достигнал тази степен, или ако получава погрешно ръководство, промяната в мозъка може да доведе до лудост. Лудостта не е нищо друго освен принудително разделяне на тези способности без възможността за тяхното ново обединяване чрез вътрешната воля.
Ученикът причинява разделението с действие на съзнателна проявя на волята.
Проблясък на неговата воля възстановява връзката между органите и дейностите на душата. При лунатика проблемът може да бъде нелечим и да причини физическо поражение в нервните центрове.
към текста >>
Проблясък на неговата
вол
я възстановява връзката между органите и дейностите на душата.
Разделянето на чувство, мислене и воля причинява в мозъка промяна, символизирана от трънения венец. Ако този тест бъде преминат без опасност, силите, присъщи на личността, трябва да бъдат достатъчно мощни и в перфектно равновесие. Ако ученикът не е достигнал тази степен, или ако получава погрешно ръководство, промяната в мозъка може да доведе до лудост. Лудостта не е нищо друго освен принудително разделяне на тези способности без възможността за тяхното ново обединяване чрез вътрешната воля. Ученикът причинява разделението с действие на съзнателна проявя на волята.
Проблясък на неговата воля възстановява връзката между органите и дейностите на душата.
При лунатика проблемът може да бъде нелечим и да причини физическо поражение в нервните центрове.
към текста >>
Духовното същество на човека, съставено от неговите импулси на
вол
ята, от неговите желания и от мисли му, се явява на Посветения във видима форма.
В хода на етапа на християнското посвещение, познат като Трънения венец, възниква явлението, известно като Пазачът на Прага – появата на низшия двойник на човека.
Духовното същество на човека, съставено от неговите импулси на волята, от неговите желания и от мисли му, се явява на Посветения във видима форма.
Това е форма, която понякога е противна и ужасна, тъй като е рожба на неговите добри и лоши желания и на неговата карма – това е тяхната персонификация в астралния свят, Злият лодкар от египетската “Книга на Мъртвите”. Тази форма трябва да бъде победена от човека преди той да може да намери своето висше Себе. Пазачът на Прага, който е бил явление на астралното виждане от незапомнени времена, е произходът на всички митове, засягащи борбите на героите с чудовища, на Персей и Херкулес с хидрата, на св. Георги и Зигфрид с дракона.
към текста >>
128.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В случаите на насилствена смърт, причинена не по
вол
ята на човека, процесът на разделяне е по-малко болезнен отколкото в случая на самоубийство.
В случаите на насилствена смърт и самоубийство, впечатлението на празнота, жажда и изгаряне са още по-ужасни. Астрално тяло, което не е подготвено за съществуване извън физическото тяло, се отделя с огромни мъки, докато при естествената смърт отделянето на узрялото астрално тяло става лесно и гладко.
В случаите на насилствена смърт, причинена не по волята на човека, процесът на разделяне е по-малко болезнен отколкото в случая на самоубийство.
към текста >>
129.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще “лети” и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на
вол
ята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка.
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: “Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? ” Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии.
Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще “лети” и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка.
Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>
130.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Физиономията и телесната форма не зависят от
вол
ята на индивудалността, а от нейната карма, нейните желания, страсти и не
вол
ните й действия.
Субстанцията, от която е съставено физическото тяло, постоянно се променя – докато бъде изцяло обновена в течение на седем години. По подобен начин, етерната субстанция се обновява, въпреки че нейните принципи на форма и вътрешна структура остават същите под влиянието на Висшето Себе. При смъртта тази субстанция е предадена изцяло на етерния свят и нищо не остава от едно въплъщение до друго, както и не остава от субстанцията на физическото тяло. Следователно във всяка следваща инкарнация етерното тяло на човека е изцяло обновено. Ето защо има такава промяна в физиономията и телесната форма на човека от една инкарнация в друга.
Физиономията и телесната форма не зависят от волята на индивудалността, а от нейната карма, нейните желания, страсти и неволните й действия.
към текста >>
131.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на
вол
ята.
Определен център в етерния мозък, който сега е вътре в черепа, участваше в еволюцията на атлантския човек, и този център се премести във вътрешността на черепа. Това бе момент от огромно значение, защото когато човекът започна да мисли, да бъде съзнателен за собственото си същество и да казва “Аз”, той започна да свързва идеи и да смята – което не можеше да прави преди. От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет. Тяхното познание бе основано не на отношенията между фактите, а върху спомена за тези факти. Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях.
Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята.
Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили. Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие. Атлантът имаше тази сила и, още повече, беше способен да извлича от растенията етерни сили, които знаеше как да използва. Той правеше това инстинктивно, без помощта на интелекта и способностите на логическо разсъждение, които днес са свързани с онова, което наричаме “учения ум”. До степента в която интелектуалността, способността за отразяваща мисъл и смятане се разгърнаха в хората на Атлантида, до тази степен западаха техните сили на инстинктивно ясновидство.
към текста >>
Днес човекът вече не може да работи пряко със своята
вол
я над жизнените сили.
Това бе момент от огромно значение, защото когато човекът започна да мисли, да бъде съзнателен за собственото си същество и да казва “Аз”, той започна да свързва идеи и да смята – което не можеше да прави преди. От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет. Тяхното познание бе основано не на отношенията между фактите, а върху спомена за тези факти. Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях. Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята.
Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили.
Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие. Атлантът имаше тази сила и, още повече, беше способен да извлича от растенията етерни сили, които знаеше как да използва. Той правеше това инстинктивно, без помощта на интелекта и способностите на логическо разсъждение, които днес са свързани с онова, което наричаме “учения ум”. До степента в която интелектуалността, способността за отразяваща мисъл и смятане се разгърнаха в хората на Атлантида, до тази степен западаха техните сили на инстинктивно ясновидство.
към текста >>
Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно
вол
ево действие.
От една страна, ранните атланти притежаваха една по-силна и вярна памет. Тяхното познание бе основано не на отношенията между фактите, а върху спомена за тези факти. Те знаеха, чрез своята памет, че определено събитие неизменно би породило серия от други събития; но те не схващаха причините за тези факти, нито можеха да мислят върху тях. Освен тази силна памет, те притежаваха и друго качество – една могъща сила на волята. Днес човекът вече не може да работи пряко със своята воля над жизнените сили.
Той не може, например, да ускори растежа на растенията чрез едно волево действие.
Атлантът имаше тази сила и, още повече, беше способен да извлича от растенията етерни сили, които знаеше как да използва. Той правеше това инстинктивно, без помощта на интелекта и способностите на логическо разсъждение, които днес са свързани с онова, което наричаме “учения ум”. До степента в която интелектуалността, способността за отразяваща мисъл и смятане се разгърнаха в хората на Атлантида, до тази степен западаха техните сили на инстинктивно ясновидство.
към текста >>
Днес ние сме достигнали най-ниската точка в дъгата на слизането; човекът и Земята са достигнали най-голямата степен на втвърдяване и ще започнат да се изкачват отново, чрез действието на индивидуалната
вол
я, към Духовното.
Колкото по-далеч назад връщаме паралелното развитие на човека и Земята, толкова повече ги откриваме съществуващи в едно течно, зародишно състояние и по-близо до Духа.
Днес ние сме достигнали най-ниската точка в дъгата на слизането; човекът и Земята са достигнали най-голямата степен на втвърдяване и ще започнат да се изкачват отново, чрез действието на индивидуалната воля, към Духовното.
към текста >>
132.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Когато е достигнал степента да бъде способен да възпроизвежда свои себеподобни с действие на съзнателната
вол
я, той ще постигне на една по-висока степен това, което е постигнал днес в минералния свят.
Вече преобразувал минералния свят, човекът ще се научи да преобразува растенията. Това свидетелства за една по-голяма сила. Днес човекът изправя сгради; за в бъдеще той ще бъде способен да създава и придава форма на растителния живот, работейки върху растителната субстанция. На една още по-висока степен той ще придава форма не само на живи същества, но и на съзнателни същества. Той ще има власт над животинския живот.
Когато е достигнал степента да бъде способен да възпроизвежда свои себеподобни с действие на съзнателната воля, той ще постигне на една по-висока степен това, което е постигнал днес в минералния свят.
към текста >>
133.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Земетресенията, вулканите и човешката
вол
я.
Земетресенията, вулканите и човешката воля.
към текста >>
6. Тази Земя-огън е съставена от чиста
вол
я, от елементарни жизнени сили от постоянно движение пронизани от импулси и страсти, един истински резервоар от
вол
еви сили.
6. Тази Земя-огън е съставена от чиста воля, от елементарни жизнени сили от постоянно движение пронизани от импулси и страсти, един истински резервоар от волеви сили.
Ако някой се опита да упражни натиск върху тази субстанция, тя би го отблъснала.
към текста >>
Този елемент на земята-огън е интимно свързан с човешката
вол
я.
Тези различни слоеве са свързани с лъчи, които съединяват центъра на Земята с нейната повърхност. Под твърдата земя има голям брой подземни пространства, свързани с шестия слой, този на огъня.
Този елемент на земята-огън е интимно свързан с човешката воля.
Този елемент е, който причини огромните изригвания, които сложиха край на Лемурийската епоха. По онова време силите, които подхранваха човешката воля, преминаха през изпитание, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент. В хода на еволюцията този шести слой се смъкваше все повече и повече към центъра и като резултат вулканичните изригвания станаха по-редки. И те все още се причиняват в резултат на човешката воля, която, когато е злонамерена и хаотична, действа магнетично на този слой и го разстройва. Въпреки това, когато човешката воля е лишена от егоизъм, тя е способна да укроти този огън.
към текста >>
По онова време силите, които подхранваха човешката
вол
я, преминаха през изпитание, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент.
Тези различни слоеве са свързани с лъчи, които съединяват центъра на Земята с нейната повърхност. Под твърдата земя има голям брой подземни пространства, свързани с шестия слой, този на огъня. Този елемент на земята-огън е интимно свързан с човешката воля. Този елемент е, който причини огромните изригвания, които сложиха край на Лемурийската епоха.
По онова време силите, които подхранваха човешката воля, преминаха през изпитание, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент.
В хода на еволюцията този шести слой се смъкваше все повече и повече към центъра и като резултат вулканичните изригвания станаха по-редки. И те все още се причиняват в резултат на човешката воля, която, когато е злонамерена и хаотична, действа магнетично на този слой и го разстройва. Въпреки това, когато човешката воля е лишена от егоизъм, тя е способна да укроти този огън. Материалистичните периоди най-често са съпътствани от природни катаклизми, земетресения и т.н. Нарастващите сили на еволюцията са единствената алхимия, способна да преобрази, малко по-малко, организма и душата на Земята.
към текста >>
И те все още се причиняват в резултат на човешката
вол
я, която, когато е злонамерена и хаотична, действа магнетично на този слой и го разстройва.
Под твърдата земя има голям брой подземни пространства, свързани с шестия слой, този на огъня. Този елемент на земята-огън е интимно свързан с човешката воля. Този елемент е, който причини огромните изригвания, които сложиха край на Лемурийската епоха. По онова време силите, които подхранваха човешката воля, преминаха през изпитание, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент. В хода на еволюцията този шести слой се смъкваше все повече и повече към центъра и като резултат вулканичните изригвания станаха по-редки.
И те все още се причиняват в резултат на човешката воля, която, когато е злонамерена и хаотична, действа магнетично на този слой и го разстройва.
Въпреки това, когато човешката воля е лишена от егоизъм, тя е способна да укроти този огън. Материалистичните периоди най-често са съпътствани от природни катаклизми, земетресения и т.н. Нарастващите сили на еволюцията са единствената алхимия, способна да преобрази, малко по-малко, организма и душата на Земята.
към текста >>
Въпреки това, когато човешката
вол
я е лишена от егоизъм, тя е способна да укроти този огън.
Този елемент на земята-огън е интимно свързан с човешката воля. Този елемент е, който причини огромните изригвания, които сложиха край на Лемурийската епоха. По онова време силите, които подхранваха човешката воля, преминаха през изпитание, което отприщи огнената катастрофа, разрушила Лемурийския континент. В хода на еволюцията този шести слой се смъкваше все повече и повече към центъра и като резултат вулканичните изригвания станаха по-редки. И те все още се причиняват в резултат на човешката воля, която, когато е злонамерена и хаотична, действа магнетично на този слой и го разстройва.
Въпреки това, когато човешката воля е лишена от егоизъм, тя е способна да укроти този огън.
Материалистичните периоди най-често са съпътствани от природни катаклизми, земетресения и т.н. Нарастващите сили на еволюцията са единствената алхимия, способна да преобрази, малко по-малко, организма и душата на Земята.
към текста >>
Следното е пример за връзките, които съществуват между човешката
вол
я и земните катаклизми: в човешките същества, които загиват в резултат на земетресения или вулканични изригвания, се забелязват през следващата им инкарнация съвсем различни вътрешни качества.
Следното е пример за връзките, които съществуват между човешката воля и земните катаклизми: в човешките същества, които загиват в резултат на земетресения или вулканични изригвания, се забелязват през следващата им инкарнация съвсем различни вътрешни качества.
Те носят по рождение голяма склонност към духовното, защото при своята смърт са се докоснали до сили, показали им истинското естество на реалността и илюзията на материалния живот.
към текста >>
134.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна
вол
я.
Това е, което св. Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на християнството. Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека Йехова, Луцифер, Христос. Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята.
В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля.
Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация. За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия Христос на Земята в човешко тяло.
към текста >>
135.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Техните сили на привличане или отблъскване изглеждаха като удивителна симфония на Божествената
Вол
я; в неговото същество звучеше музиката на Макрокосмоса.
В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл. Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето което за нас представлява просто явления на небесната механика неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество. Когато поглеждаше към Меркурий, Венера, Луната или Слънцето, той не възприемаше само физическата светлина на тези небесни тела; той възприемаше душите им и знаеше, че собствената му душа е свързана с тези могъщи небесни души.
Техните сили на привличане или отблъскване изглеждаха като удивителна симфония на Божествената Воля; в неговото същество звучеше музиката на Макрокосмоса.
Така “Музиката на Сферите” бе реалност, обединяваща човека с небесата. Преимуществото на ученията в нашата съвременна епоха лежи в познанието на физическия свят, на минералната материя. Онова, което някога беше духовно познание, слезе до физическия свят, до света който толкова добре познаваме. Но от сега нататък ние трябва да се стремим да постигнем познание за астралния свят и за света на чистия Дух чрез истинско ясновидство.
към текста >>
136.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
По такъв начин велики идеи са импулсирани у
Вол
тер, без той може би да си има понятие, кой е бил застанал пред него като привидно напълно незначителна личност, която обаче му е казала нещо важно.
От такава среща, която например трае само три часа, следва пълно преобразяване на човека. Така – можете да вярвате или да не вярвате – някои велики, значими за света идеи са били всадени в душевността на някои хора.
По такъв начин велики идеи са импулсирани у Волтер, без той може би да си има понятие, кой е бил застанал пред него като привидно напълно незначителна личност, която обаче му е казала нещо важно.
Така Русо и Лесинг са били импулсирани с получените основни мисли.
към текста >>
137.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Както физическата личност се освобождава само чрез това, че разгръща собствената си
вол
я и може да се опълчи свободно на другия, така астралната същност на човека може да стане свободна, когато опознае своята взаимовръзка с целия астрален свят.
Виждате как човекът участва в по-висшите светове, как астралното тяло прониква в тези светове и как деваханическият свят хвърля един вид сенки в този свят. Ако човекът не знае нищо за тези по-висши светове, им е подчинен като роб, безсилен е пред този, който го дърпа за конците.
Както физическата личност се освобождава само чрез това, че разгръща собствената си воля и може да се опълчи свободно на другия, така астралната същност на човека може да стане свободна, когато опознае своята взаимовръзка с целия астрален свят.
Докато човекът живее само с обикновените си усещания и чувства, астралната същност го влече като с примка, той е винаги обсебен от нея. Свободен ще стане, когато я опознае. Както опознаваме физическия свят около нас, така трябва да застанем срещу тези същества с духовно око срещу духовно око, или да знаем с кого си имаме работа. Същото е и с човешките мисли. Това води до действителната свобода, до прозиране на заобикалящата ни действителност.
към текста >>
138.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Който няма още отношение към духовната наука, а също и
вол
ята да я опознае, ще трябва първо да се научи да се занимава с това.
Преди осем дни разгледахме духовнонаучния мироглед, доколкото той може да стане разбираем за съвременния човек. Първоначално този човек естествено изхожда от своето сетивно наблюдение и от разума си, или също и от съвременната наука, в основата на която също лежат сетивни наблюдения и разум. Показахме как духовната наука е в състояние да пресрещне всички възражения, които би могъл да направи разумът ни, опиращ се на научната съвест в настоящето. Не би трябвало само да се разбере целта и смисъла на това разглеждане. То не се прави, за да излезем навън и да влезем в спор с онези, които не се занимават с духовната наука.
Който няма още отношение към духовната наука, а също и волята да я опознае, ще трябва първо да се научи да се занимава с това.
Не става въпрос да имаме готови аргументи за някоя дискусия, а че всеки може да противопостави в самия себе си, в собствената си душа възраженията, които могат да бъдат изказани от страната на популярната съвременна наука и от останалия съвременен живот. Преди всичко той трябва сам да си изгради известна сигурност. Това беше целта и смисълът на предишните ни разглеждания. Задачата на духовнонаучното движение никога не може да се състои в задоволяването на обикновеното любопитство или любознателност. Макар че в широките кръгове на теософската дейност именно това любопитство, или, да кажем по-изискано, тази любознателност и до днес в повечето случаи довежда хората до съприкосовение с теософските стремежи.
към текста >>
Търпение, от една страна, а от друга –
вол
я да се стане служещ помощник на цялото човешко развитие, са методи на Теософското общество.
Търпение, от една страна, а от друга – воля да се стане служещ помощник на цялото човешко развитие, са методи на Теософското общество.
Не бива да се гледа само едното, а да се обръща внимание и на двете неща. Човек трябва да има търпение и воля за дела, но не бива да ги смесва, а да ги развива отделени едно от друго в душата си. Не бъркайте тези две неща! Съвсем друго е те да са математически сбор, съвсем друго е да са отделени в душата.
към текста >>
Човек трябва да има търпение и
вол
я за дела, но не бива да ги смесва, а да ги развива отделени едно от друго в душата си.
Търпение, от една страна, а от друга – воля да се стане служещ помощник на цялото човешко развитие, са методи на Теософското общество. Не бива да се гледа само едното, а да се обръща внимание и на двете неща.
Човек трябва да има търпение и воля за дела, но не бива да ги смесва, а да ги развива отделени едно от друго в душата си.
Не бъркайте тези две неща! Съвсем друго е те да са математически сбор, съвсем друго е да са отделени в душата.
към текста >>
Знанието следва да се превърне в жива сила на
вол
ята.
Преди няколко десетилетия теософският мироглед беше създаден и направен достъпен за хората в смисъла на тези две изисквания. Още веднъж ще оставим да мине през душата ни знанието, което получихме в течение на годините, или всичко, което вече беше казано в това време, защото колкото по-често се прави това, толкова е по-добре.
Знанието следва да се превърне в жива сила на волята.
Затова по-старите членове още веднъж ще чуят неща, които вече са слушали може би в друга взаимовръзка, може би всъщност за опресняване на паметта. Преди няколко десетилетия теософският мироглед беше изграден под този аспект. Какво представляваше той преди? Той беше това, което се нарича тайно или окултно учение, следователно нещо, което се е вършило в тесен кръг от особено избрани хора. След строги изпити на волята, чувстването и мисленето, учениците от предишни времена са били допускани до тези затворени кръгове, до езотеричните, окултните братства.
към текста >>
След строги изпити на
вол
ята, чувстването и мисленето, учениците от предишни времена са били допускани до тези затворени кръгове, до езотеричните, окултните братства.
Знанието следва да се превърне в жива сила на волята. Затова по-старите членове още веднъж ще чуят неща, които вече са слушали може би в друга взаимовръзка, може би всъщност за опресняване на паметта. Преди няколко десетилетия теософският мироглед беше изграден под този аспект. Какво представляваше той преди? Той беше това, което се нарича тайно или окултно учение, следователно нещо, което се е вършило в тесен кръг от особено избрани хора.
След строги изпити на волята, чувстването и мисленето, учениците от предишни времена са били допускани до тези затворени кръгове, до езотеричните, окултните братства.
От тези братства са произлизали въздействията, които в бъдеще ще произлизат от по-голям кръг хора. Все повече хора ще бъдат призвани да упражняват тези влияния в бъдеще. Малък кръг от избраници винаги е упражнявал влияние, каквото теософското движение следва да упражнява в бъдеще. Дали са били учениците на Хермес, или на елевзинските, египетските или християнско-гностическите тайни школи, или розенкройцерите в Европа, винаги е имало огромни влияния, произлизащи от братства със строго избрани хора в ограничен брой.
към текста >>
Тогава остават думи, които показват съвсем особен смисъл, нещо, което въздейства върху
вол
ята на този, към когото е адресирано писмото.
Още по-добре ще разберете за какво се касае тук, когато разгледаме още един пример, който ще може да ви въведе по-дълбоко в тайните на братствата. Нека да си представим, че един непознат човек – непознат във външния свят, но добре познат на посветените – пише писмо на богат таен съветник или на министър. Писмото може би се отнася до съвсем неутрални неща, може би за разрешението на незначителен проблем. Ако това писмо го чете някой посветен – става въпрос за абсолютни факти, – той ще го разбере съвсем различно от някой обикновен човек и ще разбере от него нещо съвсем особено. Възможно е в такова писмо например да трябва да се изпусне всяка трета дума от началото на изречението, или четвърта дума от края.
Тогава остават думи, които показват съвсем особен смисъл, нещо, което въздейства върху волята на този, към когото е адресирано писмото.
Той може да е прочел само, че би трябвало да разчисти нещо. В действителност в писмото стои нещо извънредно важно. Можете да кажете: Но човекът не го е прочел. Това обаче не е вярно. Външното азово съзнание не го е прочело, но вътре лежи именно тайната на един такъв шифър.
към текста >>
Надявам се малко да сте почувствали как човекът трябва да се включи в културния процес, как, учейки, да тръгне от търпението, без да иска да действа прекалено рано и как с
вол
ята си да служи на човечеството в хода на неговото развитие.
Надявам се малко да сте почувствали как човекът трябва да се включи в културния процес, как, учейки, да тръгне от търпението, без да иска да действа прекалено рано и как с волята си да служи на човечеството в хода на неговото развитие.
Той може да го направи, когато възприема нещата чрез сетивата си, задълбочи се в тяхната същност и така стигне до творческия дух зад сетивния им образ. Когато човек чувства и изживява това дълбоко в себе си, тогава е теософ. В бъдеще хората трябва да са свободни в много по-голяма степен, отколкото са били в миналото, и преди всичко да бъдат и много повече на брой. Неотдавна в Средна Европа е имало само малко хора, които действително са били свободни. Имало е малки центрове, от които културата се е излъчвала.
към текста >>
Учението му за общата
вол
я се приема в Конституцията на Френската ре
вол
юция.
30) В известната си статия от «Обществен договор» Жан-Жак Русо, 1712–1778, се обърща срещу оптимизма относно напредъка на Просвещението. В изкуствения свят на цивилизацията той вижда корена на всяко зло и призовава към връщане на човека към природата.
Учението му за общата воля се приема в Конституцията на Френската революция.
Сравни Карл Хайер, «Приноси към историята на Запада», VI. том: «Форми и събития преди Френската революция», Щутгарт, 1964 г.
към текста >>
139.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Дори ученикът да е вече в състояние да вижда нещата обективно, все още съществува и другата възможност, вътрешната му
вол
я да се изяви като сила, която управлява и насочва явленията.
Още нещо се прибавя към това.
Дори ученикът да е вече в състояние да вижда нещата обективно, все още съществува и другата възможност, вътрешната му воля да се изяви като сила, която управлява и насочва явленията.
Той трябва да стигне дотам да прозре и разбере това, понеже желанието има силно влияние на астралното поле. Всичко, което действа като определяща сила тук, във физическия свят, не съществува вече, когато човек навлезе в имагинативния свят. Ако на физическото поле си въобразите, че сте направили нещо, което в действителност не сте направили, скоро ще се убедите, че не е така, когато физическите факти застанат срещу вас. Но не е така в астралния свят. Там собствените желания създават илюзорни образи и трябва да имате насока от някой знаещ как да разглеждате тези имагинативни картини, за да узнаете истинското им значение.
към текста >>
140.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Също както храносмилането съответства на мисловната дейност, така сърдечната и кръвната дейност съответстват на
вол
евия и чувствения живот, така че всичко, което има влияние върху кръвта чрез определени вещества, чрез известен вид хранителни средства, предизвиква съответствие във
вол
евата дейност.
Също както храносмилането съответства на мисловната дейност, така сърдечната и кръвната дейност съответстват на волевия и чувствения живот, така че всичко, което има влияние върху кръвта чрез определени вещества, чрез известен вид хранителни средства, предизвиква съответствие във волевата дейност.
Това се вижда, особено когато се наблюдава обратното. Днес многократно чувате, че отдавна е преодоляна гледната точка, че някой може да лекува чрез мисли, че например някоя личност, обзета от религиозна лудост или от мания за преследване, не може да бъде излекувана чрез съответните противоположни мисли. Каквото тук се проявява външно, е само симптом и ако този външен симптом би могъл да бъде отстранен, болестта би се преместила върху друг орган и би се проявила под нова форма. Каквото материалистическото лечителство е изследвало, окултистът го знае отдавна. Никога не би хрумнало на някой окултист да иска да лекува някоя маниакална представа чрез противоположна представа.
към текста >>
Предположете, че даден човек се разболее в сферата на
вол
ята и на чувствата, тогава това се дължи на известни нарушения на определени органи.
Днес многократно чувате, че отдавна е преодоляна гледната точка, че някой може да лекува чрез мисли, че например някоя личност, обзета от религиозна лудост или от мания за преследване, не може да бъде излекувана чрез съответните противоположни мисли. Каквото тук се проявява външно, е само симптом и ако този външен симптом би могъл да бъде отстранен, болестта би се преместила върху друг орган и би се проявила под нова форма. Каквото материалистическото лечителство е изследвало, окултистът го знае отдавна. Никога не би хрумнало на някой окултист да иска да лекува някоя маниакална представа чрез противоположна представа. Нещо друго е обаче, когато със средствата на окултизма се навлезе много по-дълбоко, именно там, където в основата лежи същинската причина.
Предположете, че даден човек се разболее в сферата на волята и на чувствата, тогава това се дължи на известни нарушения на определени органи.
При това не става въпрос само за сърцето, а за някои други неща в тази връзка. Тогава материалистическият лекар ще каже: Каквото се проявява, не мога да го лекувам, като дам на болния правилни представи. Но вие трябва да имате нещо предвид. В организма няма само две неща за отличаване, не само материалната основа и това, което се изживява чрез нея. Има също и трети елемент, който окултистът познава.
към текста >>
Наистина зад непосредствената душевна дейност на физическия план, следователно зад това, което се проявява чрез
вол
еви импулси, действително стои органична дейност.
При това не става въпрос само за сърцето, а за някои други неща в тази връзка. Тогава материалистическият лекар ще каже: Каквото се проявява, не мога да го лекувам, като дам на болния правилни представи. Но вие трябва да имате нещо предвид. В организма няма само две неща за отличаване, не само материалната основа и това, което се изживява чрез нея. Има също и трети елемент, който окултистът познава.
Наистина зад непосредствената душевна дейност на физическия план, следователно зад това, което се проявява чрез волеви импулси, действително стои органична дейност.
Но зад тази органична дейност съществува нещо трето. Органът е изграден от духа, той се е породил от нещо духовно. И трябва да се разгледа духовното, намиращо се зад органа като негов създател. Ако например искате да дадете правилна представа на някой религиозно вманиачен човек, с това нищо не правите. Но ако му въздействате така, че докоснете създателя на органичната дейност, а това е етерното тяло, тогава можете да постигнете нещо при него, не чрез представи, а когато направите нещо, което привидно не стои в никаква взаимовръзка с мисловно-представния живот.
към текста >>
Затова също е неефективно, когато искате да убедите някой болен с правилни разсъждения, понеже това няма никакво влияние върху
вол
евата му дейност.
За да се разбере това, нека изходим от понятието за една религиозна истина. Вие можете така да се отнесете към представата за религиозната истина, че да я разберете. Тогава е направено необходимото за разума. Но дори да разберете още много представи, те са абсолютно неефективни за вашия органичен живот – животът на етерното и физическото тяло.
Затова също е неефективно, когато искате да убедите някой болен с правилни разсъждения, понеже това няма никакво влияние върху волевата му дейност.
Представете си тази истина не само като действаща разумно, а кажете на човека: Ти трябва да разбереш това не само веднъж, а всеки ден трябва да оставиш тази представа наново да действа върху теб; това трябва всеки ден да се повтаря ритмически, да се придружава със съвсем определени чувства и картини. Да се направи само веднъж, няма да има никакъв успех. Но ако се прави редовно дълго време, тогава действа до органичната конституция. Това е, което се нарича концентрация и медитация. Само за един час не се въздейства върху човека.
към текста >>
141.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Той трябва така да изгражда от своята
вол
я живота си, че да протича в границите на определен ритъм.
На човека трябва да бъде предоставена свобода и колкото е по-цивилизован, толкова повече този ритъм се оттегля назад. Както светлината се оттегля около Коледа, така ритъмът изглежда да изчезва от живота на човека и в него започва да цари хаос. Но тогава човекът трябва да породи ритъм в себе си от своята собствена инициатива.
Той трябва така да изгражда от своята воля живота си, че да протича в границите на определен ритъм.
Събитията в живота му трябва да протичат редовно, установено и сигурно, както ходът на Слънцето. И както е немислимо да се промени ходът на Слънцето, така следва да е немислимо да може да бъде прекъснат ритъмът на живота.
към текста >>
142.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато човек се моли по такъв начин, изпуска от вниманието си молитвата, чрез която Христос Исус е дал основното душевно настроение, което следва да цари във всяка молитва, а именно онази молитва, в която се казва: «Господи, нека тази чаша да ме отмине, но да бъде не моята, а Твоята
вол
я.» Това е основното християнско настроение на молитвата.
Един селянин, който е засял определено дърво, може би се нуждае от дъжд, друг до него иска слънчево време. Единият моли евентуално за дъжд, другият за слънчево време. Какво да прави божественият ред? А какво следва да направи Бог, когато се изправят една срещу друга две армии и всяка от тях се моли за победа, и всеки смята собствената победа за най-справедливата? Тук веднага се вижда колко малко такава, изхождаща от личните желания молитва съдържа като универсалност и общочовечност и как дори някой бог да задоволи молбата, ще е предпочетена само едната партия от молещите се.
Когато човек се моли по такъв начин, изпуска от вниманието си молитвата, чрез която Христос Исус е дал основното душевно настроение, което следва да цари във всяка молитва, а именно онази молитва, в която се казва: «Господи, нека тази чаша да ме отмине, но да бъде не моята, а Твоята воля.» Това е основното християнско настроение на молитвата.
Каквото и да се изпросва и измолва, това основно настроение трябва да трепти в душата на молителя като светъл обертон, ако той иска да се моли по християнски. Тогава молитвата ще стане средство за човека да се издигне нагоре във висшите духовни области, за да може да почувства Бог в себе си. Но тогава тази молитва ще допринесе да се изключат всяко егоистично желание и волев импулс в смисъла на думите: «Да бъде не моята, а Твоята воля.»86 От нея ще последва сливане, потъване в божествения свят. Ако това душевно настроение се постигне като истинско молитвено настроение, тогава християнската молитва е точно това, каквото е медитацията, но с повече чувствено обагряне. Нищо друго не е била християнската молитва първоначално, освен това, което е медитацията.
към текста >>
Но тогава тази молитва ще допринесе да се изключат всяко егоистично желание и
вол
ев импулс в смисъла на думите: «Да бъде не моята, а Твоята
вол
я.»86 От нея ще последва сливане, потъване в божествения свят.
А какво следва да направи Бог, когато се изправят една срещу друга две армии и всяка от тях се моли за победа, и всеки смята собствената победа за най-справедливата? Тук веднага се вижда колко малко такава, изхождаща от личните желания молитва съдържа като универсалност и общочовечност и как дори някой бог да задоволи молбата, ще е предпочетена само едната партия от молещите се. Когато човек се моли по такъв начин, изпуска от вниманието си молитвата, чрез която Христос Исус е дал основното душевно настроение, което следва да цари във всяка молитва, а именно онази молитва, в която се казва: «Господи, нека тази чаша да ме отмине, но да бъде не моята, а Твоята воля.» Това е основното християнско настроение на молитвата. Каквото и да се изпросва и измолва, това основно настроение трябва да трепти в душата на молителя като светъл обертон, ако той иска да се моли по християнски. Тогава молитвата ще стане средство за човека да се издигне нагоре във висшите духовни области, за да може да почувства Бог в себе си.
Но тогава тази молитва ще допринесе да се изключат всяко егоистично желание и волев импулс в смисъла на думите: «Да бъде не моята, а Твоята воля.»86 От нея ще последва сливане, потъване в божествения свят.
Ако това душевно настроение се постигне като истинско молитвено настроение, тогава християнската молитва е точно това, каквото е медитацията, но с повече чувствено обагряне. Нищо друго не е била християнската молитва първоначално, освен това, което е медитацията. Само че медитацията е повече мисловна и чрез нея, чрез мислите на великите водачи на човечеството се прави опит да се достигне съзвучието с божествените течения, протичащи в света. С молитвата се постига същото повече по чувствен начин.
към текста >>
Най-висшият принцип, който в човека е атма, който той ще изгради в края на земното, или да кажем на текущото му планетно развитие, можем да го характеризираме в смисъла на науката за духа, или тайната наука чрез това, че сравним неговата прасъщност с нещо, което само бегло е познато на днешния човек, именно с това, което човекът притежава като
вол
я.
Нека сега да ги схванем не като човешки, а като божествени принципи и да ги опишем според тяхната природа.
Най-висшият принцип, който в човека е атма, който той ще изгради в края на земното, или да кажем на текущото му планетно развитие, можем да го характеризираме в смисъла на науката за духа, или тайната наука чрез това, че сравним неговата прасъщност с нещо, което само бегло е познато на днешния човек, именно с това, което човекът притежава като воля.
към текста >>
Вол
ева натура, един вид
вол
я е основният характер на този най-висш божествен принцип в човека.
Волева натура, един вид воля е основният характер на този най-висш божествен принцип в човека.
Каквото днес е най-слабо развито във вътрешната същност на човека – волята, – в бъдеще, когато той все повече ще се издига, ще бъде неговият най-превъзходен принцип.
към текста >>
Каквото днес е най-слабо развито във вътрешната същност на човека –
вол
ята, – в бъдеще, когато той все повече ще се издига, ще бъде неговият най-превъзходен принцип.
Волева натура, един вид воля е основният характер на този най-висш божествен принцип в човека.
Каквото днес е най-слабо развито във вътрешната същност на човека – волята, – в бъдеще, когато той все повече ще се издига, ще бъде неговият най-превъзходен принцип.
към текста >>
Днес човекът е всъщност учещо същество и в много отношения
вол
ята му е още ограничена.
Днес човекът е всъщност учещо същество и в много отношения волята му е още ограничена.
Човекът може да разбира света около себе си в неговата универсалност само до известна степен.
към текста >>
Вол
ята му ще става все по-могъща, докато той постигне великата си цел, наречена в духовната наука великата жертва.
Помислете колко малко от това, което може да разбира, той го иска, колко малко има власт над това, което може да познае. Но каквото още не притежава, ще му го донесе бъдещето.
Волята му ще става все по-могъща, докато той постигне великата си цел, наречена в духовната наука великата жертва.
Тя се състои в онази мощ на волята, където съществото, чиято воля действа, е в състояние напълно да се отдаде, не само да даде малкото, което човекът желае да даде със своята слаба способност за чувстване и воля, а да отдаде цялото си съществуване, да се излее навън от себе си като вливаща се чак във веществеността същност.
към текста >>
Тя се състои в онази мощ на
вол
ята, където съществото, чиято
вол
я действа, е в състояние напълно да се отдаде, не само да даде малкото, което човекът желае да даде със своята слаба способност за чувстване и
вол
я, а да отдаде цялото си съществуване, да се излее навън от себе си като вливаща се чак във веществеността същност.
Помислете колко малко от това, което може да разбира, той го иска, колко малко има власт над това, което може да познае. Но каквото още не притежава, ще му го донесе бъдещето. Волята му ще става все по-могъща, докато той постигне великата си цел, наречена в духовната наука великата жертва.
Тя се състои в онази мощ на волята, където съществото, чиято воля действа, е в състояние напълно да се отдаде, не само да даде малкото, което човекът желае да даде със своята слаба способност за чувстване и воля, а да отдаде цялото си съществуване, да се излее навън от себе си като вливаща се чак във веществеността същност.
към текста >>
Ще си създадете представа какво се има предвид с великата жертва, най-висшето проявление на
вол
ята в божествената натура, ако си представите, че стоите пред огледало и виждате образът си да ви гледа от това огледало.
Ще си създадете представа какво се има предвид с великата жертва, най-висшето проявление на волята в божествената натура, ако си представите, че стоите пред огледало и виждате образът си да ви гледа от това огледало.
Този образ е илюзия, която напълно ви прилича. Представете си, че сте умрял, че сте пожертвали своето битие, чувстване, мислене, своята същност, за да оживите този образ, да превърнете този образ в това, което сте самите вие. Самопожертването, предаването на своя живот на образа е това, което науката за духа във всички времена е наричала еманация, изтичане. Ако бихте могли да направите това, бихте видели, че не сте повече тук, понеже сте предали всичко за събуждането на живота и съзнанието в огледалния образ.
към текста >>
Когато
вол
ята стигне до такава степен, че да е в състояние да извърши каквото се нарича великата жертва, тогава тя създава един Универсум, голям или малък, и този Универсум е огледален образ, който получава своята задача чрез същността на самия творец.
Когато волята стигне до такава степен, че да е в състояние да извърши каквото се нарича великата жертва, тогава тя създава един Универсум, голям или малък, и този Универсум е огледален образ, който получава своята задача чрез същността на самия творец.
С това характеризирахме какво е творческата воля в божествената същност.
към текста >>
С това характеризирахме какво е творческата
вол
я в божествената същност.
Когато волята стигне до такава степен, че да е в състояние да извърши каквото се нарича великата жертва, тогава тя създава един Универсум, голям или малък, и този Универсум е огледален образ, който получава своята задача чрез същността на самия творец.
С това характеризирахме какво е творческата воля в божествената същност.
към текста >>
Имате образа на едно божество като
вол
ев център, който се оглежда на всички страни.
Ако си представите тук, в това пространство, една точка, и вместо стените сте обкръжени от едно, във вътрешността си огледално празно кълбо, тогава като център ще се оглеждате на всички страни.
Имате образа на едно божество като волев център, който се оглежда на всички страни.
Огледалото е образът на самото божество и същевременно Универсумът. А какво е един Универсум? Той не е нищо друго освен огледало на същността на божеството.
към текста >>
Целият Универсум е оживен от универсалната
вол
я, която се изразява в безкрайно разнообразие.
Но понеже Универсумът живее и твори, това произлиза оттам, че божеството еманира, поднася великата жертва, отразява своя Универсум, както разгледахме току-що при примера с оживяването на огледалния образ.
Целият Универсум е оживен от универсалната воля, която се изразява в безкрайно разнообразие.
Този процес на безкрайното умножаване, на безкрайното възпроизвеждане, повторението на божеството, се нарича «царството» във всяка тайна или духовна наука, като противоположност на волята. Следователно волята е центърът, огледалото на волята е царството, така че можете да сравните волята с атма, човека-дух; царството или огледалното отражение на волята – с будхи, или духа-живот.
към текста >>
Този процес на безкрайното умножаване, на безкрайното възпроизвеждане, повторението на божеството, се нарича «царството» във всяка тайна или духовна наука, като противоположност на
вол
ята.
Но понеже Универсумът живее и твори, това произлиза оттам, че божеството еманира, поднася великата жертва, отразява своя Универсум, както разгледахме току-що при примера с оживяването на огледалния образ. Целият Универсум е оживен от универсалната воля, която се изразява в безкрайно разнообразие.
Този процес на безкрайното умножаване, на безкрайното възпроизвеждане, повторението на божеството, се нарича «царството» във всяка тайна или духовна наука, като противоположност на волята.
Следователно волята е центърът, огледалото на волята е царството, така че можете да сравните волята с атма, човека-дух; царството или огледалното отражение на волята – с будхи, или духа-живот.
към текста >>
Следователно
вол
ята е центърът, огледалото на
вол
ята е царството, така че можете да сравните
вол
ята с атма, човека-дух; царството или огледалното отражение на
вол
ята – с будхи, или духа-живот.
Но понеже Универсумът живее и твори, това произлиза оттам, че божеството еманира, поднася великата жертва, отразява своя Универсум, както разгледахме току-що при примера с оживяването на огледалния образ. Целият Универсум е оживен от универсалната воля, която се изразява в безкрайно разнообразие. Този процес на безкрайното умножаване, на безкрайното възпроизвеждане, повторението на божеството, се нарича «царството» във всяка тайна или духовна наука, като противоположност на волята.
Следователно волята е центърът, огледалото на волята е царството, така че можете да сравните волята с атма, човека-дух; царството или огледалното отражение на волята – с будхи, или духа-живот.
към текста >>
Искате ли да се намерите в това, към което следва да се издигнете накрая, ще откриете, че то е с
вол
ева натура.
Искате ли да се намерите в това, към което следва да се издигнете накрая, ще откриете, че то е с волева натура.
към текста >>
Искате ли да се издигнете до това, което е носителят на тази
вол
я, на този атма, до будхи – в божественото то представлява царството.
Искате ли да се издигнете до това, което е носителят на тази воля, на този атма, до будхи – в божественото то представлява царството.
към текста >>
Каквото разгледахме сега, е прадревно учение, което казва, че този член от божествеността, който като вечна част се е влял в човешката натура, се състои от име, царство и
вол
я.
Каквото разгледахме сега, е прадревно учение, което казва, че този член от божествеността, който като вечна част се е влял в човешката натура, се състои от име, царство и воля.
Така като част от божественото опознахме това, което се нарича висшата троичност на човека.
към текста >>
Човекът трябва да се издига чрез трите висши същности нагоре до Отец в небесата, чрез името, царството и
вол
ята.
След като веднъж ясно е изявил дълбоката си съкровена същност, тогава чрез постепенното развитие той е превърнал собственото си същество в това, което в християнството се нарича «Отец». Каквото почива скрито в човешката душа, каквото човек си представя като великата цел на човечеството, е «Отец в небесата». Иска ли човекът да се развие дотам, трябва да има силата да развие висшата си троичност и нисшата си четворност дотолкова, че да поддържа физическото тяло по правилен начин. Етерното или жизненото тяло трябва така да живее с хората, че да се извършва компенсация на това, което се намира в него като дълг, астралното тяло не бива да изпада в изкушение, а азът – в злото.
Човекът трябва да се издига чрез трите висши същности нагоре до Отец в небесата, чрез името, царството и волята.
Името трябва да се усеща като такова, което той да освети: Виж нещата около себе си, в своята многообразност, те са израз на Божеството! Кажеш ли имената им, ти ги схващаш като членове на божествения миров порядък. Каквото и да имаш в обкръжението си, то е свято; а в името, което му даваш, виж нещо, което го прави член на божествената същност. Дръж го свято, израствай до царството, което е излив на божественото и се развий нагоре до волята, която е атма, но същевременно ще бъде член на Божеството.
към текста >>
Дръж го свято, израствай до царството, което е излив на божественото и се развий нагоре до
вол
ята, която е атма, но същевременно ще бъде член на Божеството.
Етерното или жизненото тяло трябва така да живее с хората, че да се извършва компенсация на това, което се намира в него като дълг, астралното тяло не бива да изпада в изкушение, а азът – в злото. Човекът трябва да се издига чрез трите висши същности нагоре до Отец в небесата, чрез името, царството и волята. Името трябва да се усеща като такова, което той да освети: Виж нещата около себе си, в своята многообразност, те са израз на Божеството! Кажеш ли имената им, ти ги схващаш като членове на божествения миров порядък. Каквото и да имаш в обкръжението си, то е свято; а в името, което му даваш, виж нещо, което го прави член на божествената същност.
Дръж го свято, израствай до царството, което е излив на божественото и се развий нагоре до волята, която е атма, но същевременно ще бъде член на Божеството.
към текста >>
Да бъде
вол
ята ти...»
За да изрази какво следва да се постигне чрез такава молитва, преди да изговори седемте молби, той ще каже: «Отче наш, който си на небесата.» С това ще посочи най-дълбоката душевна основа на човешката натура, най-съкровената същност на човека, която според християнската езотерика принадлежи към духовното царство. Първите три молби се отнасят до трите висши същности на човешката натура, към божественото съдържание на човека: «Да се свети името ти. Да дойде царството ти.
Да бъде волята ти...»
към текста >>
Нека сега да слезем от духовното царство до земното царство: «Да бъде
вол
ята ти както на небето, така и на Земята.» Четирите следващи молби се отнасят до четирите нисши същности на човешката натура.
Нека сега да слезем от духовното царство до земното царство: «Да бъде волята ти както на небето, така и на Земята.» Четирите следващи молби се отнасят до четирите нисши същности на човешката натура.
към текста >>
Така в седемте молби на молитвата не виждате нищо друго освен израз на това, че когато човешката душа се издигне по правилния начин, измолва от божествената
вол
я да поведе отделните части на човека към такова развитие, в което човекът да намери правилния си жизнен път през Универсума, да развие по правилния начин всички части на своето същество.
Така в седемте молби на молитвата не виждате нищо друго освен израз на това, че когато човешката душа се издигне по правилния начин, измолва от божествената воля да поведе отделните части на човека към такова развитие, в което човекът да намери правилния си жизнен път през Универсума, да развие по правилния начин всички части на своето същество.
Отче наш следователно е молитва, чрез която човекът в моменти на желание може да се издигне до смисъла на развитието на седемчленната си човешка същност. А седемте молби, дори когато се казват от най-наивния човек, който не може да ги разбере, са израз на духовнонаучното възприемане на човешката натура.
към текста >>
143.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ние виждаме в движение растението, което покълва от зародиша и разгръща стъбло, листа, цвят и плод, виждаме животното, изразяващо своя
вол
я, човешкото същество в промяната на жестовете и физиономията.
Но те не са така хаотични картини, както ги показва сънят. С картините от съня те имат само толкова общо, че непрекъснато се преобразяват. Масата и столът винаги показват един и същ образ. Растенията и хората, доколкото са външни същества, показват образа, който веднъж са получили. Но навлизаме ли повече в царството на съзнателното, срещаме преобразувания.
Ние виждаме в движение растението, което покълва от зародиша и разгръща стъбло, листа, цвят и плод, виждаме животното, изразяващо своя воля, човешкото същество в промяната на жестовете и физиономията.
Но всичко това е статично, сравнено с изживяното от човека в едно по-висше състояние в света на девахана. Там виждаме постоянно преобразяване. Който успее да навлезе в духовния свят чрез съответните упражнения, научава как там баграта на дадено растение се изтръгва от него като пламък. Той научава как багрите представляват издигащи се и слизащи форми в празното пространство. Той има истинско съзерцание, когато е в състояние да види багри, да чуе тонове сами за себе си и да ги свърже с определени същества.
към текста >>
И когато в духовния свят едно същество изпитва чувствен или
вол
ев импулс, винаги можете да видите как той се проявява чрез съвсем определени промени на багрите и тоновете.
И когато в духовния свят едно същество изпитва чувствен или волев импулс, винаги можете да видите как той се проявява чрез съвсем определени промени на багрите и тоновете.
Същественото за висшите светове е вечното движение. Естествено това е объркващо за този, който пристъпва за първи път във висшите светове. То също предизвиква, че всичко, намиращо се във висшите светове, се разкрива в момента. Ако човекът може да скрие душевния си живот за този, който го наблюдава с физически очи, той не може да скрие нищо пред този, който може да вижда с духовни очи. За него всичко е открито, така че можете да си кажете: Ако искаме да изследваме със сетивните очи човека, стоящ пред нас, трябва да си извадим заключения за неговата душа от външното, от това как се смее или плаче.
към текста >>
Тогава не само съзнанието за познание е било съвсем различно, но е било различно всичко, което може да се нарече
вол
ев импулс.
Приближавайки се до тези времена, идвате до прадревно минало, когато човекът изобщо не е виждал очертанията на друг човек, растение или животно. Когато се е доближавал до друг човек, който е бил приятелски настроен към него, той много повече е възприемал кафеникаво-червен цвят. Възприемал ли е красива синкава багра, е можел да си каже: Този човек е миролюбиво настроен към мен. Вътрешният живот на отсрещния човек му се е представял в такива цветове. Продължим ли още по-нататък в миналото, стигаме до прадревното време на древната Лемурия, която се е намирала между Азия, Австралия и Африка.
Тогава не само съзнанието за познание е било съвсем различно, но е било различно всичко, което може да се нарече волев импулс.
Волята е действала още магически, имала е власт над другите предмети; била е като природна сила, действаща върху другите предмети и същества. Когато лемуриецът поставял ръка над някое растение и отправял волята си към него, е можел да го накара да расте по-бързо само чрез волята си.
към текста >>
Вол
ята е действала още магически, имала е власт над другите предмети; била е като природна сила, действаща върху другите предмети и същества.
Когато се е доближавал до друг човек, който е бил приятелски настроен към него, той много повече е възприемал кафеникаво-червен цвят. Възприемал ли е красива синкава багра, е можел да си каже: Този човек е миролюбиво настроен към мен. Вътрешният живот на отсрещния човек му се е представял в такива цветове. Продължим ли още по-нататък в миналото, стигаме до прадревното време на древната Лемурия, която се е намирала между Азия, Австралия и Африка. Тогава не само съзнанието за познание е било съвсем различно, но е било различно всичко, което може да се нарече волев импулс.
Волята е действала още магически, имала е власт над другите предмети; била е като природна сила, действаща върху другите предмети и същества.
Когато лемуриецът поставял ръка над някое растение и отправял волята си към него, е можел да го накара да расте по-бързо само чрез волята си.
към текста >>
Когато лемуриецът поставял ръка над някое растение и отправял
вол
ята си към него, е можел да го накара да расте по-бързо само чрез
вол
ята си.
Възприемал ли е красива синкава багра, е можел да си каже: Този човек е миролюбиво настроен към мен. Вътрешният живот на отсрещния човек му се е представял в такива цветове. Продължим ли още по-нататък в миналото, стигаме до прадревното време на древната Лемурия, която се е намирала между Азия, Австралия и Африка. Тогава не само съзнанието за познание е било съвсем различно, но е било различно всичко, което може да се нарече волев импулс. Волята е действала още магически, имала е власт над другите предмети; била е като природна сила, действаща върху другите предмети и същества.
Когато лемуриецът поставял ръка над някое растение и отправял волята си към него, е можел да го накара да расте по-бързо само чрез волята си.
към текста >>
Всяко получило своето съзнание и всички заедно, чрез собствената си
вол
я ще образуват обединеното съзнание.
Така всеки човек, завърнал се отново в общата духовност, ще внесе своето особено оцветяване. Това е неговото индивидуално съзнание, което не може да бъде изгубено. Общото съзнание ще бъде съзвучие, хармония от всичките съзнания. Съществата, преминали през човечеството, ще бъдат единство, постигнато в свобода. Те ще останат много, но понеже искат да са обединени, ще образуват единство без да бъдат принуждавани за него.
Всяко получило своето съзнание и всички заедно, чрез собствената си воля ще образуват обединеното съзнание.
Така трябва да си представим началото и края на нашия миров процес.
към текста >>
144.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Чрез твърдото навлизане на
вол
ята тялото на човека е оставено на самото себе си, а душевността се консолидира.
Също и тук той е един микрокосмос. Нещо вътрешно се отделя навън и душата се развива до онази свобода, която означаваме като меркуриево битие, достигащо кулминацията си през тридесет и петата година. Говорим за средата на живота, както не без право седемдесетте години наричаме възрастта на патриарсите. Така с тридесет и петата година човек спечелва своята самостоятелност. Той встъпва във възрастта, в която не само изживява, но вътрешно засилва и укрепва изживяното.
Чрез твърдото навлизане на волята тялото на човека е оставено на самото себе си, а душевността се консолидира.
Сега човекът става съветник за обкръжението си.
към текста >>
145.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Чухме как думите «името», «царството» и «
вол
ята» от молитвата Отче наш са свързани с тези три висши същности в човешката природа.
Опознахме това от божественото, което се изразява в трите висши части на човешката природа – атма, будхи, манас.
Чухме как думите «името», «царството» и «волята» от молитвата Отче наш са свързани с тези три висши същности в човешката природа.
Днес искаме да разгледаме тези три човешки същности от друга гледна точка, както е правено в езотеричното християнско обучение. Накратко, нека да си спомним какво е отношението между нисшата и висшата човешка природа. В това християнско обучение винаги се е учило, че човекът се състои от физическо, етерно или жизнено и астрално тяло и че в тези три човешки тела азът живее като най-вътрешната същност на човешкото същество. Това е било някога така наречената свещена четворка, за която винаги се е говорило в онези времена: физическо, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и аз.
към текста >>
Защото, който върши
вол
ята Божия, той е мой брат, сестра и майка.» Подобни думи има и при Лука: «Тогава Той отговори: Майка ми и братята ми са тези, които слушат и следват Божието слово.»
Виж, това са майка ми и братята ми!
Защото, който върши волята Божия, той е мой брат, сестра и майка.» Подобни думи има и при Лука: «Тогава Той отговори: Майка ми и братята ми са тези, които слушат и следват Божието слово.»
към текста >>
Оттам мисията на Христос Исус и идеалът на християнството се изразява с думите: «Който не напусне баща, майка, братя и сестри, не може да бъде мой апостол.» Оттам произлиза и отговорът: «Това не е майка ми; майка ми и братята ми са тези, които следват
вол
ята на Отца.» Това е новият дух, който следва да дойде в човечеството на мястото на принципа на кръвта.
И когато Земята е готова да стане ново астрално кълбо, ще е узрял плодът, всички съюзи ще са разкъсани и един велик съюз ще обхване цялото човечество. Задачата, импулсът и силата да основе такъв братски съюз, си е поставил Христос Исус.
Оттам мисията на Христос Исус и идеалът на християнството се изразява с думите: «Който не напусне баща, майка, братя и сестри, не може да бъде мой апостол.» Оттам произлиза и отговорът: «Това не е майка ми; майка ми и братята ми са тези, които следват волята на Отца.» Това е новият дух, който следва да дойде в човечеството на мястото на принципа на кръвта.
към текста >>
от
Вол
фганг Голтер, Лайпциг, 10-ти том, «Изказвания за религията и изкуството», стр.
100) Рихард Вагнер, «Събрани съчинения и стихове», изд.
от Волфганг Голтер, Лайпциг, 10-ти том, «Изказвания за религията и изкуството», стр.
275 и сл.; «Героизъм и християнството», по-специално стр. 281. Сравни лекции в Ландин, 29 юли 1906 г., и Касел, 16 януари 1907 г., а също и в «Християнската мистерия» Събр. съч. 97.
към текста >>
146.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Детска разрушителна
вол
я.
Азът на растението. Удоволствие и болка при растителното царство. Миров дух (животинско царство) и мирова душа (растително царство). Топлото чувстване на природата като правдива теософия. Болка и удоволствие в света на камъните.
Детска разрушителна воля.
Чувственото изживяване на душевно-духовното в обкръжението, Слънцето, Луната и Земята през годишните времена. Слънчеви същества и лунна божественост. Значението на смъртта на Христос на Голгота за Земята. За същността на шесторния слънчев дух. Мистерията на Тайната вечеря.
към текста >>
147.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Когато искаме да издигнем някой човек до висшите светове, да го направим ясновидец, е необходимо да развием първо силите, които вече се намират в него – мислене, чувстване и
вол
я.
Когато искаме да издигнем някой човек до висшите светове, да го направим ясновидец, е необходимо да развием първо силите, които вече се намират в него – мислене, чувстване и воля.
Вътре вече лежи много от това, което първите елементарни степени донасят като трудности, за които се говори, когато трябва да се обърне вниманието към опасностите. За много хора днес ясновидството е нещо хубаво и тези, които чуят нещо за антропософия, започват да жадуват да станат ясновидци. Те са малко разочаровани, когато им се каже, че преди да станат такива, трябва да научат нещо.
към текста >>
148.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Когато разглеждаме по такъв начин великите сили на природата, една такава картина не въздейства само върху имагинацията, а също и върху
вол
ята на човека.
Това е показано на първия апокалиптичен печат. Началното състояние на човечеството, когато Земята се е намирала още в състояние на огненена течност, е представено чрез това, че краката на човека стоят върху изображението на един огнен метален поток, бъдещото състояние е изобразено чрез огнения меч, който излиза от устата на човека.
Когато разглеждаме по такъв начин великите сили на природата, една такава картина не въздейства само върху имагинацията, а също и върху волята на човека.
Защото същата първична сила, която живее в човека, живее и в целия външен свят. Научим ли се да контролираме нашата воля, в нас заживява мировата воля, тогава нашата воля става едно с волята, която пронизва природата. Това човекът го учи чрез безкористната отдаденост на окултните писмени знаци.
към текста >>
Научим ли се да контролираме нашата
вол
я, в нас заживява мировата
вол
я, тогава нашата
вол
я става едно с
вол
ята, която пронизва природата.
Това е показано на първия апокалиптичен печат. Началното състояние на човечеството, когато Земята се е намирала още в състояние на огненена течност, е представено чрез това, че краката на човека стоят върху изображението на един огнен метален поток, бъдещото състояние е изобразено чрез огнения меч, който излиза от устата на човека. Когато разглеждаме по такъв начин великите сили на природата, една такава картина не въздейства само върху имагинацията, а също и върху волята на човека. Защото същата първична сила, която живее в човека, живее и в целия външен свят.
Научим ли се да контролираме нашата воля, в нас заживява мировата воля, тогава нашата воля става едно с волята, която пронизва природата.
Това човекът го учи чрез безкористната отдаденост на окултните писмени знаци.
към текста >>
149.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Езотеричният християнин чувства, че чрез задълбочаването в християнската езотерика все повече и повече се приближава до онази сила на вътрешното съзерцание, с която при съзирането на това духовно Слънце той може изцяло да изпълни своите чувства, мислене и
вол
еви импулси.
Виждаме, че всички същества, които искат да разгърнат своята външна физическа сила, се обръщат към Слънцето, когато Слънцето изгрява през пролетта. Те се стремят да получат външната физическа слънчева сила. Но когато в средата на лятото физическата сила на Слънцето протича с най-голяма сила надолу към Земята, тогава неговата духовна сила е най-слаба. През зимното полунощие обаче, когато Слънцето излъчва най-слабата си физическа сила към Земята, тогава човекът вижда духа на Слънцето през станалата прозрачна за него Земя.
Езотеричният християнин чувства, че чрез задълбочаването в християнската езотерика все повече и повече се приближава до онази сила на вътрешното съзерцание, с която при съзирането на това духовно Слънце той може изцяло да изпълни своите чувства, мислене и волеви импулси.
И тогава мистерийният ученик достига до една визия, която има най-висше реално значение: Докато Земята е непрозрачна, отделните ѝ части се виждат обитавани от хора, които имат отделни вероизповедания, но свързващата връзка я няма там. Човешките раси са разпръснати като климата, разпръснати са мненията на хората по Земята и там не съществува свързваща нишка. В същата степен обаче, в която хората започват да виждат Слънцето през Земята чрез вътрешната сила на съзерцанието, в същата степен, в каквато им се появява звездата, виждана през Земята, вероизповеданията на хората се обединяват в огромно, единно човешко братство. И онези, които ръководят отделните големи човешки маси, опирайки се на истината за висшите сфери, водят ги към посвещението във висшите светове, са представяни като маги. Трима са те, които на различни места на Земята довеждат най-различните сили до проявление.
към текста >>
напред подтикваше го чужда
вол
я.
напред подтикваше го чужда воля.
към текста >>
150.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
По-рано физическото и етерното тяло са се проявявали изцяло по
вол
ята на висшите същества.
Етерното тяло на човека не е същото като етерното тяло на растенията. Във физическото и етерното тяло на човека се втичат през нощта сили от по-висш свят. Може да се случи следното: С будното си съзнание човекът непрекъснато действа върху физическото и етерното тяло. Когато той мисли и чувства, това се отразява в астралното тяло, но преминава също в етерното и физическото тяло. Там се отпечатва.
По-рано физическото и етерното тяло са се проявявали изцяло по волята на висшите същества.
Но когато човекът става самосъзнателен, тези висши същества постепенно престават да действат върху физическото и етерното тяло. Върху физическото и етерното тяло въздейства това, което живее в душата. Анатомът естествено не може да констатира какви промени се извършват във физическото и етерното тяло, но те се извършват.
към текста >>
151.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед.
GA_98 Природни и духовни същества
Тъжно е, когато призваните представители на същите изобщо не се стараят да проникнат в тях, изобщо нямат
вол
ята да ги разберат.
Апостол Павел е знаел какво означават събитията на Земята. Антропософията трябва да въведе хората на нашето съвремие в дълбочината на религиозните документи.
Тъжно е, когато призваните представители на същите изобщо не се стараят да проникнат в тях, изобщо нямат волята да ги разберат.
Цялото високомерие на настоящето, което гласи: «Колко прекрасно далеч стигнахме», трябва да изчезне. Колко много хора вярват, че нашите предци не са знаели нищо! Хората идват, интерпретират както си искат писанията на апостол Павел, религиозните документи, но изпълнени с високомерие, с чувството, че знаят повече от своите предци. Как обаче действат върху нас думите: «всички твари стенат от болки, очаквайки осиновяване» тогава, когато оставим да ни въздейства познанието за чувстващата душа на камъните, как тя търпи в болки и очаква осиновяването? Хората с материалистическа нагласа вярват, че вървят вън само през въздух, вятър и мъгла, кислород и азот.
към текста >>
Теософските представи са зародиши,
вол
еви импулси за реалното изживяване.
Виждаме как антропософията води до духовните основи на битието. Тя е нещо, което преобразува нашето отношение към живота и нашите импулси, така че чрез това да станем други хора.
Теософските представи са зародиши, волеви импулси за реалното изживяване.
към текста >>
152.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
Онези висши духовни същества изливат своята
вол
ева субстанция.
Съществата се събират в зодиака, когато се издигнат от получаване към даване. От зодиака се събира и излива материята, образуваща заложбата за физическото тяло на човека. Така се научаваме все повече и повече да прозираме в мировото пространство и в това, което се носи в него. А физическите тела ни изглеждат само като физическо проявление на възвишени духовни същества.
Онези висши духовни същества изливат своята волева субстанция.
Това е мощното магическо действие. Волята става толкова силна, че може да излъчи субстанция. Тя пада долу като субстанция от онези същества, които са били призвани да образуват субстанцията на Стария Сатурн, която в течение на времето се преобразува в днешното физическо тяло. Престоли, или духове на волята наричаме тези възвишени същества, които са се развили до такава висша степен, че са могли да излеят онзи космически дъжд, който е първата заложба на физическото човешко тяло.
към текста >>
Вол
ята става толкова силна, че може да излъчи субстанция.
От зодиака се събира и излива материята, образуваща заложбата за физическото тяло на човека. Така се научаваме все повече и повече да прозираме в мировото пространство и в това, което се носи в него. А физическите тела ни изглеждат само като физическо проявление на възвишени духовни същества. Онези висши духовни същества изливат своята волева субстанция. Това е мощното магическо действие.
Волята става толкова силна, че може да излъчи субстанция.
Тя пада долу като субстанция от онези същества, които са били призвани да образуват субстанцията на Стария Сатурн, която в течение на времето се преобразува в днешното физическо тяло. Престоли, или духове на волята наричаме тези възвишени същества, които са се развили до такава висша степен, че са могли да излеят онзи космически дъжд, който е първата заложба на физическото човешко тяло.
към текста >>
Престоли, или духове на
вол
ята наричаме тези възвишени същества, които са се развили до такава висша степен, че са могли да излеят онзи космически дъжд, който е първата заложба на физическото човешко тяло.
А физическите тела ни изглеждат само като физическо проявление на възвишени духовни същества. Онези висши духовни същества изливат своята волева субстанция. Това е мощното магическо действие. Волята става толкова силна, че може да излъчи субстанция. Тя пада долу като субстанция от онези същества, които са били призвани да образуват субстанцията на Стария Сатурн, която в течение на времето се преобразува в днешното физическо тяло.
Престоли, или духове на волята наричаме тези възвишени същества, които са се развили до такава висша степен, че са могли да излеят онзи космически дъжд, който е първата заложба на физическото човешко тяло.
към текста >>
153.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Това е начинът му на възприятие и
вол
еви дела.
След като посочихме основанието да говорим днес за тях, ще преминем към свободно афористично описание на свойствата на тези висши същества. Първо ще разгледаме най-близкостоящите до човека ангели, пратениците на Бога. Те се отличават от човека преди всичко по начина на способността им за възприемане и познание. Човекът възприема и извършва действията си сред един свят, състоящ се от четири природни царства. Действията му засягат минерали, растения, животни и хора.
Това е начинът му на възприятие и волеви дела.
към текста >>
154.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Тъй като в запитването и начина, по който беше изказано, намирам такава добра
вол
я, смисъл и чувство за благоприличие, с удо
вол
ствие искам да дам обяснение, защото този мистериозен продукт вече занима способността за тълкуване на някои читатели, и в моите литературни признания аз вероятно няма да стигна скоро до момента, когато имах повод за тази работа и веднъж за кратко време стигнах до познатата точка, но след това тя беше прекъсната и никога повече не беше подхваната отново; това беше в средата на осемдесетте години.
24. За този фрагмент самият Гьоте пише през 1816 г., следното: «Едно общество, учещи младежи, в един от първите градове на Северна Германия, дава определена форма на своите приятелски събирания, като първо четат едно художествено произведение, върху което разменят своите мнения и така прекарват полезно приятни часове. Същият клуб посвети вниманието си на моето стихотворение Тайните, обсъди го, и когато мненията не можеха да се обединят, беше решено да ме питат доколко е възможно да се изясни тази мистерия; като в същото време споделиха наистина здравословно становище, в което повечето от тях бяха съгласни помежду си.
Тъй като в запитването и начина, по който беше изказано, намирам такава добра воля, смисъл и чувство за благоприличие, с удоволствие искам да дам обяснение, защото този мистериозен продукт вече занима способността за тълкуване на някои читатели, и в моите литературни признания аз вероятно няма да стигна скоро до момента, когато имах повод за тази работа и веднъж за кратко време стигнах до познатата точка, но след това тя беше прекъсната и никога повече не беше подхваната отново; това беше в средата на осемдесетте години.
към текста >>
Най-старият екземпляр е Codex argenteus Сребърната библия, фрагмент от препис на превода, запазен в Упсала, а други части във
Вол
фенбютел, Милано, Рим и Торино, общо 117 от първоначалните 333 листа.
57. Вулфила, 331-383, готски епископ, превежда Библията от гръцки на готски. Преводът е създаден в Никополис ад Иструм в днешна България.
Най-старият екземпляр е Codex argenteus Сребърната библия, фрагмент от препис на превода, запазен в Упсала, а други части във Волфенбютел, Милано, Рим и Торино, общо 117 от първоначалните 333 листа.
Ръкописът е най-старата известна германска книга, написан на пурпурно цветен пергамент със златни и сребърни букви. Той е бил открит през 16-ти век в абатството Шерден на река Рур, оттам е пренесен в Прага и става притежание на император Рудолф II, през 1648 г. стига до Швеция, после е занесен в Холандия и скоро след това е закупен от шведския канцлер граф де ла Гарди и е дарен на университета в Упсала.
към текста >>
Цитираните думи «архитектурните стилове не са измислени» буквално гласят: «Най-голямото заблуждение на нашия век се състои в убеждението, че художественият израз на един народ, който наистина може да е само резултат на всички външни обстоятелства и влияния, може да се преобразува и установява чрез личната
вол
я, чрез енергичните усилия на отделни лица или дори с предписанията на компетентните ведомства.
62. Хайнрих фон Ферстел, 1828-1883, професор по архитектура във Виена.
Цитираните думи «архитектурните стилове не са измислени» буквално гласят: «Най-голямото заблуждение на нашия век се състои в убеждението, че художественият израз на един народ, който наистина може да е само резултат на всички външни обстоятелства и влияния, може да се преобразува и установява чрез личната воля, чрез енергичните усилия на отделни лица или дори с предписанията на компетентните ведомства.
Под смазващата тежест на заблужденията, под които архитектурата е изпаднала по този начин, най-после си пробива път убеждението, че архитектурните стилове изобщо не могат да бъдат измислени... следователно също и изкуството може да дължи своето пораждане и развитие само на естествени процеси. Архитектите са само жреци на онази небесна дъщеря, която с безсмъртна ръка въплъщава своите идеи в камъка.» (виж речта, държана при тържественото встъпване в длъжност за учебната 1880/81 г. на избрания ректор на Техническия университет във Виена, Хайнрих, барон от Ферстел, професор по архитектура, на 9 октомври 1890 г., Виена). Реч на новоизбрания ректор Хайнрих, барон от Ферстел, стр. 39 и сл.
към текста >>
155.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Всичките
вол
еви импулси и оригинални идеи на съществата, върнали се във физическия свят, трябва да бъдат отначало преживяни и вътрешно преминати в душата за това, да може тя да събере нови сили за нов живот.
И така, ние откриваме в Девакан четири области, на които на физическо ниво съответства земята, водата, въздуха и огъня: континенталната област като твърдата кора на Девакан /разбира се, в духовен смисъл/; след това морска област, съответстваща на нашите океани; въздушна област, където текат страстите тук е и прекрасно, и бурно,и накрая, това, което прониква всичко: света на първообразите.
Всичките волеви импулси и оригинални идеи на съществата, върнали се във физическия свят, трябва да бъдат отначало преживяни и вътрешно преминати в душата за това, да може тя да събере нови сили за нов живот.
към текста >>
156.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Може да се видят също и
вол
евите импулси, чувства, мисли.
Да предположим, човекът е живял в 1 век от Рождество Христово. Това, което той тогава е мислил, чувствал, желал, това, което е преминало в делата му, не е умряло, а е съхранено в тази фина есенция. Ясновиждащият може да "види" това. Не е така, ако това би било записано в историческа книга, както това се е случило. В тези духовни картини може да се види това, което човек е извършил, как той, например, е пътувал.
Може да се видят също и волевите импулси, чувства, мисли.
но не трябва да си представяме нещата по такъв начин, че тези картини изглеждат като отпечатък на физическата личност,това не е вярно. Едно просто сравнение: ако раздвижите ръката, то волята на човека ще се намира в най-мъничките части на ръката, и тази волева сила, която се крие тук, става видима. И това, което сега духовно действа в нас, запълвайки физическата форма, там ще става духовно видимо.
към текста >>
Едно просто сравнение: ако раздвижите ръката, то
вол
ята на човека ще се намира в най-мъничките части на ръката, и тази
вол
ева сила, която се крие тук, става видима.
Ясновиждащият може да "види" това. Не е така, ако това би било записано в историческа книга, както това се е случило. В тези духовни картини може да се види това, което човек е извършил, как той, например, е пътувал. Може да се видят също и волевите импулси, чувства, мисли. но не трябва да си представяме нещата по такъв начин, че тези картини изглеждат като отпечатък на физическата личност,това не е вярно.
Едно просто сравнение: ако раздвижите ръката, то волята на човека ще се намира в най-мъничките части на ръката, и тази волева сила, която се крие тук, става видима.
И това, което сега духовно действа в нас, запълвайки физическата форма, там ще става духовно видимо.
към текста >>
Ако той е възнамерявал нещо да извърши, то ние ще видим цяла верига
вол
еви решения чак до тази точка, когато постъпката се е изляла в живота.
Да вземем например Цезар. Ние можем да проследим всичко, което е извършил. Но трябва да се разберем, че можем да видим в тази "Летопис на света" преди всичко мислите на Цезар.
Ако той е възнамерявал нещо да извърши, то ние ще видим цяла верига волеви решения чак до тази точка, когато постъпката се е изляла в живота.
Не е лесно да се проследи в Летописа на света конкретно събитие, необходимо е да се обърнем към помощта на външните факти, станали известни от обикновени източници. Ако ясновиждащият иска да узнае нещо за Цезар и вземе за опорна точка някоя историческа дата, той бързо ще постигне успех. Често историческите дати са ненадеждни, но през това време те могат да бъдат от помощ. Ако ясновиждащият обръща поглед назад, към Цезар, той вижда, като че ли самият Дух на Цезар, реално действащ, стоящ до него и говорейки с него. Но ако човек, способен да вижда нещо, недостатъчно добре разбира тези висши светове, то при обръщането към миналото с този човек може да се случи всичко.
към текста >>
157.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
По този начин, Девакан е времето за свободна жизнена самоизява на човек във всички направления, и тази изява на
вол
ята е толкова широка, богата, неограничена, че на Земята човекът не може да почувства това.
И така, ние видяхме, че животът в Девакан, ако го разгледаме в истинската му светлина, губи всякаква непривлекателност, така че дори човек разглеждайки го не от своята егоистична земна гледна точка, може да приеме този живот за такъв, че дава велико блаженство. При това не говоря, че самата свобода от физическото тяло, от ниски принцип дава невероятно щастие на човека. Чувството на щастие трябва да бъде вече предизвикано от това, че са отпаднали тези прегради, че човекът вече не е свързан с тези обърквания.
По този начин, Девакан е времето за свободна жизнена самоизява на човек във всички направления, и тази изява на волята е толкова широка, богата, неограничена, че на Земята човекът не може да почувства това.
към текста >>
158.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Обратно, човек познаващ за действително само това, което присъства в сетивния свят, разпростира този свой образ на мислене върху собственото си физическо тяло, и в следващото прераждане то ще бъде предразположено към нервни заболявания, ще бъде дисхармоничен, нямащ твърд
вол
еви център.
управлява чак до нервите.
Обратно, човек познаващ за действително само това, което присъства в сетивния свят, разпростира този свой образ на мислене върху собственото си физическо тяло, и в следващото прераждане то ще бъде предразположено към нервни заболявания, ще бъде дисхармоничен, нямащ твърд волеви център.
Материалистът се разпада на части, а духът обединява, понеже той е единство.
към текста >>
Нима тези, които вярват в духовните светове, но не притежават
вол
я за тяхното опознаване, не се явяват материалисти?
Материализмът оказал влияние и на самата религия.
Нима тези, които вярват в духовните светове, но не притежават воля за тяхното опознаване, не се явяват материалисти?
Този материализъм в религията е поискал, че тайната на шестте дни на сътворението това, както великата мирова еволюция става за шест библейски дни на сътворение,да се разтвори пред човешкия поглед; този материализъм говори за Христос Исус като за "историческа личност" и минава мимоходом покрай Мистерията на Голгота. Материализмът в естествените науки е само следствие на материализма в религията. То не би съществувало ако религиозният живот не бе проникнат от материализма. И породената от този материализъм нестабилност на нервите се отразява на цели народи точно както и върху живота на отделните хора.
към текста >>
159.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тяхната проява се изявява в това, че човешката
вол
я господства над субстанциите и природните сили.
По този начин, ние трябва да си представяме древната огнена епоха на Земята като време, в което в известно отношение още присъствали последните отзвуци на лунни сили, които след това постепенно изчезнали.
Тяхната проява се изявява в това, че човешката воля господства над субстанциите и природните сили.
Известно е, че на Луната човек все още е бил много тясно свързан с природата; тогава груповата душа ръководела живота на човека. след това вече не било така, но все още съществувала магическа връзка между човешката воля и огнените сили. Ако когато човекът имал мек характер, тогава чрез своята воля действал по такъв начин, че природната стихия на огъня се успокоявала. Страстният човек по магически начин действал със своята воля така, че огнената маса яростно клокочила и разкъсвала тънкия покров на Земята. И така всяка дива страстна мощ, която била присъща на човека на Луната и през периода на повтаряне на лунната епоха на Земята, още веднъж се промъкнала във възникващите от този момент индивидуални човешки души.
към текста >>
след това вече не било така, но все още съществувала магическа връзка между човешката
вол
я и огнените сили.
По този начин, ние трябва да си представяме древната огнена епоха на Земята като време, в което в известно отношение още присъствали последните отзвуци на лунни сили, които след това постепенно изчезнали. Тяхната проява се изявява в това, че човешката воля господства над субстанциите и природните сили. Известно е, че на Луната човек все още е бил много тясно свързан с природата; тогава груповата душа ръководела живота на човека.
след това вече не било така, но все още съществувала магическа връзка между човешката воля и огнените сили.
Ако когато човекът имал мек характер, тогава чрез своята воля действал по такъв начин, че природната стихия на огъня се успокоявала. Страстният човек по магически начин действал със своята воля така, че огнената маса яростно клокочила и разкъсвала тънкия покров на Земята. И така всяка дива страстна мощ, която била присъща на човека на Луната и през периода на повтаряне на лунната епоха на Земята, още веднъж се промъкнала във възникващите от този момент индивидуални човешки души. Страстите влияели на огнените маси така революционно, че голяма част от сушата, на която живеели лемурийците, загинала. Само малка част от жителите на Лемурия оцеляла и продължила човешкия род.
към текста >>
Ако когато човекът имал мек характер, тогава чрез своята
вол
я действал по такъв начин, че природната стихия на огъня се успокоявала.
По този начин, ние трябва да си представяме древната огнена епоха на Земята като време, в което в известно отношение още присъствали последните отзвуци на лунни сили, които след това постепенно изчезнали. Тяхната проява се изявява в това, че човешката воля господства над субстанциите и природните сили. Известно е, че на Луната човек все още е бил много тясно свързан с природата; тогава груповата душа ръководела живота на човека. след това вече не било така, но все още съществувала магическа връзка между човешката воля и огнените сили.
Ако когато човекът имал мек характер, тогава чрез своята воля действал по такъв начин, че природната стихия на огъня се успокоявала.
Страстният човек по магически начин действал със своята воля така, че огнената маса яростно клокочила и разкъсвала тънкия покров на Земята. И така всяка дива страстна мощ, която била присъща на човека на Луната и през периода на повтаряне на лунната епоха на Земята, още веднъж се промъкнала във възникващите от този момент индивидуални човешки души. Страстите влияели на огнените маси така революционно, че голяма част от сушата, на която живеели лемурийците, загинала. Само малка част от жителите на Лемурия оцеляла и продължила човешкия род.
към текста >>
Страстният човек по магически начин действал със своята
вол
я така, че огнената маса яростно клокочила и разкъсвала тънкия покров на Земята.
По този начин, ние трябва да си представяме древната огнена епоха на Земята като време, в което в известно отношение още присъствали последните отзвуци на лунни сили, които след това постепенно изчезнали. Тяхната проява се изявява в това, че човешката воля господства над субстанциите и природните сили. Известно е, че на Луната човек все още е бил много тясно свързан с природата; тогава груповата душа ръководела живота на човека. след това вече не било така, но все още съществувала магическа връзка между човешката воля и огнените сили. Ако когато човекът имал мек характер, тогава чрез своята воля действал по такъв начин, че природната стихия на огъня се успокоявала.
Страстният човек по магически начин действал със своята воля така, че огнената маса яростно клокочила и разкъсвала тънкия покров на Земята.
И така всяка дива страстна мощ, която била присъща на човека на Луната и през периода на повтаряне на лунната епоха на Земята, още веднъж се промъкнала във възникващите от този момент индивидуални човешки души. Страстите влияели на огнените маси така революционно, че голяма част от сушата, на която живеели лемурийците, загинала. Само малка част от жителите на Лемурия оцеляла и продължила човешкия род.
към текста >>
Човекът още притежавал тогава известна магическа власт над растежа на растението, то можел с
вол
ево въздействие да го накара да расте по-бързо.
Магическото влияние, което имаха хората върху огненото море, при земните процеси, постепенно изчезнаха. За това пък в началото на атлантската епоха се съхранила друга връзка.
Човекът още притежавал тогава известна магическа власт над растежа на растението, то можел с волево въздействие да го накара да расте по-бързо.
Човекът бил още тясно свързан с природните същества. Целият живот на атланта бил свързан с природата.
към текста >>
160.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Но дали ще направите това, зависи от вашата
вол
я.
Ако някой разкрие духовните закони на живота, той по същия начин може, изхождайки от тези закони, да каже, какво ще се случи в бъдещето. Но човек се измъчва обикновено от един въпрос. Хората лесно се поддават на впечатлението, като че ли знанието за това, какво ще се случи в бъдеще, противоречи на свободата, на произволните човешки постъпки. Но това впечатление е невярно. Ако вие при определени условие съедините сяра, водород и кислород, то ще се получи сярна киселина това е обусловено от закономерността на съединяване на веществата.
Но дали ще направите това, зависи от вашата воля.
Така стоят нещата и с това, как протича духовното развитие на хората. Това, което ще се случи, човекът го извършва по своята свободна воля, и колкото в по-висока е степента на развитие на човека, толкова по-свободен става той. Не следва също да се мисли, че ако може да се предвиди бъдещето, то още от сега на човек му е предопределено, какво ще прави в бъдеще. Болшинството от хората, наистина, нямат правилно разбиране по този въпрос, и той всъщност се явява един от най-трудните. От древни времена философите размишляваха над проблема за човешката свобода и закономерното предопределяне на явленията.
към текста >>
Това, което ще се случи, човекът го извършва по своята свободна
вол
я, и колкото в по-висока е степента на развитие на човека, толкова по-свободен става той.
Хората лесно се поддават на впечатлението, като че ли знанието за това, какво ще се случи в бъдеще, противоречи на свободата, на произволните човешки постъпки. Но това впечатление е невярно. Ако вие при определени условие съедините сяра, водород и кислород, то ще се получи сярна киселина това е обусловено от закономерността на съединяване на веществата. Но дали ще направите това, зависи от вашата воля. Така стоят нещата и с това, как протича духовното развитие на хората.
Това, което ще се случи, човекът го извършва по своята свободна воля, и колкото в по-висока е степента на развитие на човека, толкова по-свободен става той.
Не следва също да се мисли, че ако може да се предвиди бъдещето, то още от сега на човек му е предопределено, какво ще прави в бъдеще. Болшинството от хората, наистина, нямат правилно разбиране по този въпрос, и той всъщност се явява един от най-трудните. От древни времена философите размишляваха над проблема за човешката свобода и закономерното предопределяне на явленията. Почти всичко, което е написано по този повод, трябва да се признае за напълно незадоволително, тъй като хората обикновено не умеят да различават предвижването и предопределение. Наистина с предвиждането нещата стоят, по същия начин, както с виждането на отдалечена точка в пространството.
към текста >>
Вие правите тогава нещо по своята свободна
вол
я,това е същото, както с примера за 10-те пфенинга.
Ако вие гледате в отдалечена от вас точка в пространството, например, от другата страна на улицата, и виждате как един човек дава на друг 10 пфенинга, нима вие сте предизвикали това действие? Вашето наблюдение послужило ли е за причина за даденото събитие? Не, вие само сте видели че човекът нещо е направил и по някакъв начин не сме го предупредили да действа така. И в определен смисъл, така стоят нещата във времето, само че хората не могат да схванат това. Да предположим, че вие отново сте се въплътили след 2-3 хиляди години.
Вие правите тогава нещо по своята свободна воля,това е същото, както с примера за 10-те пфенинга.
Ясновидецът при определени условия може да наблюдава това, което ще стане в бъдеще, и бъдещето действие толкова малко се определя от сегашния момент, както и това, че един човек дава на друг 10 пфенинга, определя се позицията в пространството. Често казват: ако някой вижда, че нещо става, то вече, всъщност е предопределено. Но тук бъркат бъдещето с настоящето. Бидейки вече предопределено, то това не би било предвиждане на бъдещето. Вие виждате не това което е, а това, което ще настъпи.
към текста >>
Обаче за да се научи човекът да прави по своя свободна
вол
я добро, той беше длъжен да премине през влиянието на силата на егоизма.
И така, вие виждате, че с втвърдяването на човека в космоса е свързано неговото слизане в материалния свят. С това е свързано също така и развитието на друга сила, която по никакъв начин не би могла да се развие без това слизане: този егоизъм. В егоизма има хубави и лоши страни. Той е основа за човешката самостоятелност и свобода, а със своята обратна страна се явява основа за всичко лошо и зло.
Обаче за да се научи човекът да прави по своя свободна воля добро, той беше длъжен да премине през влиянието на силата на егоизма.
Силите, които ръководеха човека преди, бяха длъжни постоянно да го тласкат към доброто, но той трябваше да получи възможност сам да върви по своя път. И както човекът се спусна надолу, така той трябва отново да се издигне нагоре, към духовното, и както това слизане е свързано с преобладание на егоизма, по същия начин издигането нагоре зависи от това, как все по-силно изразени са всеотдайността и чувството на симпатия при хората един към друг. Човечеството в своето развитие преминало през различни епохи през древноиндийската, след това през персийската, египто-халдео-вавилонската и гръко-латинската към днешната пета епоха, след която следва шеста. И едновременно с развитието на човечеството върви и работата, насочена към преодоляване на принципа, който беше най-силен от времето, когато етерното тяло се съедини с физическото в тази точка на мозъка, за която говорих вчера. Това беше времето на падение в най-силния егоизъм.
към текста >>
Беше време, когато човекът можеше не само да протегне ръка и не само да посочи с пръст, но и да изпрати в ръката своята
вол
я, така че на ръката можеше да се придаде нова форма, протягайки пръсти като филизи.
Днес вие можете да доведете кръвта до бузите си и да я прогоните; преди човекът изцяло се намираше под влиянието на света на образите, който беше израз на духовния свят. И това оказваше такова влияние, че човекът можеше да извърши преобразуваща работа над своя организъм в много по-голяма степен. При това и неговото тяло беше много по-"меко".
Беше време, когато човекът можеше не само да протегне ръка и не само да посочи с пръст, но и да изпрати в ръката своята воля, така че на ръката можеше да се придаде нова форма, протягайки пръсти като филизи.
Било време, когато ходилата на краката все не са имали непроменящ се вид, а човек можел да ги изтегля от себе си също във вид на израстъци. Така човекът формирал своето тяло от образите, които възприемал от обкръжаващата среда. Днес, в нашето материално време, преобразуването на своето човешко тяло става толкова бавно, колкото това е възможно, но в последствие отново ще се ускори. В бъдеще човекът ще получи по-голямо влияние върху своята физическа телесност. При разглеждане на посвещението ще видим, с какви средства той получава такова влияние.
към текста >>
Но това, което днес човекът изтърпява непроиз
вол
но, той ще го подчини на своята
вол
я по-късно, на по-висока степен на развитие.
Никога окултизмът не си е позволявал такива безсмислени твърдения, както сегашния материализъм. Това, което се явява движеща сила на кръвта са душевните чувства. Душата движи кръвта, а сърцето се привежда в движение, защото върху него въздейства кръвта. Т.е., нещата са противоположни на това, което твърди материалната наука. Самият човек не може сега произволно да се разпорежда със своето сърце: ако той се изплаши, сърцето започва да бие по-бързо, защото чувството въздейства на кръвта, а кръвта ускорява сърцебиенето.
Но това, което днес човекът изтърпява непроизволно, той ще го подчини на своята воля по-късно, на по-висока степен на развитие.
Той по своя воля ще предизвиква движението на кръвта си и ще управлява биенето на сърцето си, както мускулите на ръката. Сърцето с неговия специфичен строеж е препятствие за съвременната наука. То има напречно разположени мускулни влакна, които имат освен това само произволно съкращаващи се мускули. Защо? Защото сърцето днес още не е завършило своето развитие, и се явява орган на бъдещето, понеже то трябва да стане сърдечен мускул, който се съкращава произволно. От това вече, днес в строежа на сърцето се проявяват съответните загадки.
към текста >>
Той по своя
вол
я ще предизвиква движението на кръвта си и ще управлява биенето на сърцето си, както мускулите на ръката.
Това, което се явява движеща сила на кръвта са душевните чувства. Душата движи кръвта, а сърцето се привежда в движение, защото върху него въздейства кръвта. Т.е., нещата са противоположни на това, което твърди материалната наука. Самият човек не може сега произволно да се разпорежда със своето сърце: ако той се изплаши, сърцето започва да бие по-бързо, защото чувството въздейства на кръвта, а кръвта ускорява сърцебиенето. Но това, което днес човекът изтърпява непроизволно, той ще го подчини на своята воля по-късно, на по-висока степен на развитие.
Той по своя воля ще предизвиква движението на кръвта си и ще управлява биенето на сърцето си, както мускулите на ръката.
Сърцето с неговия специфичен строеж е препятствие за съвременната наука. То има напречно разположени мускулни влакна, които имат освен това само произволно съкращаващи се мускули. Защо? Защото сърцето днес още не е завършило своето развитие, и се явява орган на бъдещето, понеже то трябва да стане сърдечен мускул, който се съкращава произволно. От това вече, днес в строежа на сърцето се проявяват съответните загадки.
към текста >>
161.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Авторът се отдава на
вол
ята на мислите, които се изработват в него, в онзи точен вид, в който те сами се разчленяват.
Онзи, който желае по-нататък да прониква във висшите светове, трябва да приучи себе си към това мислене, което извежда една мисъл от друга. Такова мислене е развито в моята "Философия на свободата" и в "Истина и наука". Тези книги са написани не така, че може да вземе някаква мисъл и да се постави на друго място,те са създадени подобно живия организъм, една мисъл в тях произтича от друга. Тези книги нямат отношение към този, който ги е написал.
Авторът се отдава на волята на мислите, които се изработват в него, в онзи точен вид, в който те сами се разчленяват.
към текста >>
Ако човек се издигне до тук, той действа самостоятелно, изхождайки от
вол
ята на целия космос.
Светът е в плен на красотата и величието. Необходимо е да се вглъбиш в него, трябва да познаеш Бога и в самия себе си, а после Бог ще се познае и в неговата цялост. Светът е подобен на книга. В творенията ние виждаме от начало до край; тогава ние ще успеем да прочетем от началото до края книгата на макрокосмоса и книгата на микрокосмоса. И в това веч не е просто разбиране, това се изразява в чувствата, това съединява и споява човека с целия свят, и той започва да възприема всички неща като израз на божествения дух на Земята.
Ако човек се издигне до тук, той действа самостоятелно, изхождайки от волята на целия космос.
Това е блаженство в Бога.
към текста >>
162.
15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Или тук някаква роля човешката
вол
я, или това е случайност?
Ние знаем, че нашата Земя извършва напълно определени събития, оказващи дълбоко въздействие върху съдбата на много същества. Все пак съвременното естествознание разглежда дадените явления извън всякаква връзка с тези съдби. Така например, земетресенията и изригването на вулканите влияят върху съдбите на стотици и хиляди хора.
Или тук някаква роля човешката воля, или това е случайност?
Има ли место мъртвия закон, сляпата ярост на природата, или има някаква връзка между такива явления и волята на човека? Какво може да се каже за човека, който загива при земетресение? Какво ще каже окултистът за недрата на Земята.
към текста >>
Има ли место мъртвия закон, сляпата ярост на природата, или има някаква връзка между такива явления и
вол
ята на човека?
Ние знаем, че нашата Земя извършва напълно определени събития, оказващи дълбоко въздействие върху съдбата на много същества. Все пак съвременното естествознание разглежда дадените явления извън всякаква връзка с тези съдби. Така например, земетресенията и изригването на вулканите влияят върху съдбите на стотици и хиляди хора. Или тук някаква роля човешката воля, или това е случайност?
Има ли место мъртвия закон, сляпата ярост на природата, или има някаква връзка между такива явления и волята на човека?
Какво може да се каже за човека, който загива при земетресение? Какво ще каже окултистът за недрата на Земята.
към текста >>
Това вещество притежава като такова усещане и
вол
я.
Шестия слой е огнената Земя.
Това вещество притежава като такова усещане и воля.
То усеща болката, то би закрещяло, ако бяха го настъпили. То, така да се каже, се състои изцяло от страсти.
към текста >>
Това, как човекът, неговата съдба и
вол
я са свързани с това, което се случва, ние можем да разгледаме с два примера, действително изследване по окултен път.
Това, как човекът, неговата съдба и воля са свързани с това, което се случва, ние можем да разгледаме с два примера, действително изследване по окултен път.
Изясни се, че хората, загинали по време на едно земетресение, стават в следващото въплъщение спиритуални, духовни хора. Те били толкова развити, че бил необходимо един такъв удар, за да видят земната тленност. И в Девакан това се оказва толкова сериозно влияние, че в следващия живот те усвоили, че материята е немощна, а духа побеждава. Не всички разбирали това, но много от тях живеят днес и принадлежат към различни спиритуални, теософски движения.
към текста >>
Причината бе не в земетресението, не в изригването на вулкана; работата е в това, че множество материално настроени души готови да се родят, влизат с помощта на своята астрална
вол
я във физическия свят и освобождават сили на огнения слой, които след това, когато те се появяват на света, тресели Земята.
Друг пример. Били изследвани хора, чиито раждане съвпада със земетресение или изригване на вулкан. Изясни се един забележителен факт, че всички те станаха убедени материалисти.
Причината бе не в земетресението, не в изригването на вулкана; работата е в това, че множество материално настроени души готови да се родят, влизат с помощта на своята астрална воля във физическия свят и освобождават сили на огнения слой, които след това, когато те се появяват на света, тресели Земята.
към текста >>
Така е свързана
вол
ята на човека с това, което се случва на Земята.
Така е свързана волята на човека с това, което се случва на Земята.
Човекът едновременно със самия себе си преобразява мястото, където живее. Одухотворявайки самият себе си той одухотворява Земята. Някога, на следващата планета, той ще благодари на тази Земя за своята собствена творческа сила. Във всеки един миг, когато ние мислим и усещаме, ние вземаме участие в строителството великото здание на Земя. Водачите на човечеството виждат тези взаимовръзки и се стремят да приобщят човечеството такива сили, които биха въздействали развиващо.
към текста >>
Вие трябва да имате
вол
я за разбиране, тогава теософията ще се рее над събранията като дух на единението, тогава тя ще въздейства и на външния свят.
Така теософското мировозрение трябва да премине в чувство, в нещо такова, което аз бих искал да нарека духовен въздух, в който живее теософията.
Вие трябва да имате воля за разбиране, тогава теософията ще се рее над събранията като дух на единението, тогава тя ще въздейства и на външния свят.
към текста >>
163.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Нервни течения и движението на кръвта; мислещи, чувствуващи и
вол
еви сили.
Сътворението на света в германската и персийска митология и окултното значение на образите в тях. Ранното развитие на земята; разпределението на желязото в земята. Възникване на топлината на кръвта от топлинната атмосфера на земята. Вливане на духовни сили от слънчевите същества в човека.
Нервни течения и движението на кръвта; мислещи, чувствуващи и волеви сили.
Човешкото тяло като храм. Най-висшите морални понятия са непосредствен резултат на познанието, как е поставен човекът в космическите взаимовръзки.
към текста >>
164.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
А по-младите членове нека проявят добрата
вол
я просто да изслушат тези неща и да ги приемат като непринуден разказ отнасящ се до обикновения сетивен свят.
Към подобни работни групи се причисляват все повече млади хора. Те трябва най-напред да свикнат с мисълта, че ще чуват неща, които при определени обстоятелства ще им се струват шокиращи. Но ние никога не бихме напреднали, ако откажем да обсъждаме и нещата, които са важни за напредналите. С тези думи нямам предвид напреднали в следването или в прозрението, а те се отнасят за членовете, които са тук от по-дълго време и са придобили едно определено чувство, че за духовните същества и духовните светове може да се говори сякаш те са предмети или хора, които можем да срещнем на физически план, и при определени обстоятелства да общуваме и фамилиарничим с тях, както със съществата, които срещаме, когато излизаме от жилището си на улицата. Под "напреднали" имам предвид тези, които не се шокират, когато се говори така непринудено за духовните светове и техните обитатели.
А по-младите членове нека проявят добрата воля просто да изслушат тези неща и да ги приемат като непринуден разказ отнасящ се до обикновения сетивен свят.
Днес и самата композиция на лекцията ще бъде малко по-шарена. Но това не е от значение. Ще направим един преглед от една страна на една важна част от духовния свят, и от друга страна на връзката и с нашето собствено човешко тяло.
към текста >>
165.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Днес човек може да изпрати мислите си в костите, ако след време успее да изпрати и чувствата си , а още по-късно и съзнателната
вол
я, тогава той ще е преодолял физиономията на смъртта.
Той сам ще си даде образ, ще преобразува физическото си тяло да това, което ние наричаме Атма или Човека-Дух. Така човекът ще победи втвърдяващия принцип, този силен принцип, който го отвежда до смъртта, чиято действителна физиономия е отпечатана в човешкия скелет. Проява на правилна интуиция е, когато смъртта се изобразява под формата на скелет. Човекът ще успее да подчини тази физиономия на смъртта. Това ще стане, когато той успее да овладее така, както владее тялото си външно посредством мускулните си сили, и вътрешно посредством силата на духа и когато бъде в състояние да си придава сам форма.
Днес човек може да изпрати мислите си в костите, ако след време успее да изпрати и чувствата си , а още по-късно и съзнателната воля, тогава той ще е преодолял физиономията на смъртта.
към текста >>
166.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
човешката душа е съставена от мислене, чувстване и
вол
ение.
Нека сега разгледаме по-отблизо слизащите от слънцето на земята и върху хората сили. Това, което персийският мит нарича Ормузд или Ахура Мазда в действителност е израз на "великата душа", то е същото като това, което елинът нарича Психея. А това, което разбираме под човешкото астрално тяло е "малката душа".
човешката душа е съставена от мислене, чувстване и воление.
това са трите основни сили на душата, които за окултиста са всъщност три отделни същества. По-късно ще се спрем на тези неща. Така както човешката душа се разделя на тези три части, така и великата душа, великата аура се дели на три. Същата черта намираме както в персийските така и в средноевропейските митове. Средноевропейският мит нарича тези три основни сили Вотан, Вили и Ве, при което Вотан представя мислещата, Вили волещата, а Ве чувстващата сили.
към текста >>
Средноевропейският мит нарича тези три основни сили Вотан, Вили и Ве, при което Вотан представя мислещата, Вили
вол
ещата, а Ве чувстващата сили.
човешката душа е съставена от мислене, чувстване и воление. това са трите основни сили на душата, които за окултиста са всъщност три отделни същества. По-късно ще се спрем на тези неща. Така както човешката душа се разделя на тези три части, така и великата душа, великата аура се дели на три. Същата черта намираме както в персийските така и в средноевропейските митове.
Средноевропейският мит нарича тези три основни сили Вотан, Вили и Ве, при което Вотан представя мислещата, Вили волещата, а Ве чувстващата сили.
към текста >>
Затова светлинните духове са едновременно и духове на въздуха, които се описваха като
вол
ния отряд на Вотан.
Нека сега си представим добрите духове, без значение дали ще ги наречем както в персийския мит Ормузд или както в германския Вотан, Вили и Ве, нека си представим как тези слънчеви сили се спускат. Кога то мъглите на Атлантида се изгубиха и слънцето се освободи, те се намесиха в слънчевите лъчи и изпълниха въздуха.
Затова светлинните духове са едновременно и духове на въздуха, които се описваха като волния отряд на Вотан.
Тези духове биваха усещани в трите части Вотан, Вили и Ве. Нека си съставим един образ за това, което се е представяло пред астралния ясновидец. Вземете един човек в неговото растително съществуване, съставен от физическо и етерно тяло. Слънцето му въздействува със силата си: чрез Вотан в мисленето, чрез Вили (нем. Wili, Wollen = воление), който дава всичко свързано с волята и чрез Ве, който дава всичко свързано с чувствата.
към текста >>
Wili, Wollen =
вол
ение), който дава всичко свързано с
вол
ята и чрез Ве, който дава всичко свързано с чувствата.
Затова светлинните духове са едновременно и духове на въздуха, които се описваха като волния отряд на Вотан. Тези духове биваха усещани в трите части Вотан, Вили и Ве. Нека си съставим един образ за това, което се е представяло пред астралния ясновидец. Вземете един човек в неговото растително съществуване, съставен от физическо и етерно тяло. Слънцето му въздействува със силата си: чрез Вотан в мисленето, чрез Вили (нем.
Wili, Wollen = воление), който дава всичко свързано с волята и чрез Ве, който дава всичко свързано с чувствата.
Всичко подобно на чувствата се корени в болката (нем. Weh), това разбираме и от името.
към текста >>
Там те намериха растения и ги надариха със своите сили: Вотан ги надари с дух и с общия духовен живот, Вили им даде форма, разум и движение, всичко коренящо се във
вол
ята, Ве с образ и цвят, с говор, слух и лице, всичко, което се корени в чувстването.
Как би трябвало да се разкаже това, ако се придържа към фактите? Вотан, Вили и Ве отидоха на морския бряг.
Там те намериха растения и ги надариха със своите сили: Вотан ги надари с дух и с общия духовен живот, Вили им даде форма, разум и движение, всичко коренящо се във волята, Ве с образ и цвят, с говор, слух и лице, всичко, което се корени в чувстването.
Така възникнаха първите хора. В тези образи от средноевропейския мит за отиването на тримата богове на морския бряг, за намирането на дърветата и надаряването им с божествените сили и способности, ние виждаме как тези обитаващи слънцето духове дават силите от своята голяма аура и ги вливат в отделните хора. Посредством окултизма ние можем отново да приемем нещата буквално. Виждаме как в основата на образите в мита лежат действителни факти и поглеждаме дълбоко в ясновидските виждания на мъдреца, който поучаваше в мистерийните центрове и който можеше да разказва на все още в определена степен ясновиждащия народ в имагинативни образи това, което възприемаше астрално. Той даваше на народа истини, до които се домогваше в едно полусън но ясновиждащо междинно състояние.
към текста >>
Затова в общи линии чрез теософското общество в човека трябва да се влее
вол
ята за познание, тъй като това е истинният път към съвършенството, към доброто.
Той поставя пред човека обективни факти, и тогава идват чувствата. Той не доближава човека, тъй като изпитва огромен респект пред човека и защото има съзнание за това, че във всеки трябва да се уважава и почита усъвършенствуващия се човек. Ако човек научи истината, то той ще стане добър, тъй като душата на истината е добротата. Ако човек възприеме познанието на истината, то той възприема добротата. По-нисшото познание не се следва от тази доброта, но тя следва по-висшето познание.
Затова в общи линии чрез теософското общество в човека трябва да се влее волята за познание, тъй като това е истинният път към съвършенството, към доброто.
към текста >>
167.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Това бяха хората, които бяха прозрели фактите и законите на висшите светове по силата на обширните и придобитите
вол
ево свои сили на разума.
Нещата могат да се разкажат до най-висшата област на окултните изживявания и те могат да бъдат разбрани. Така в окултните школи винаги имаше ясновидци, които посредством прилаганите методи се научаваха да виждат духовните светове. Често това бяха много трудни и бавни методи. Но наред с ясновидците винаги имаше и посветени.
Това бяха хората, които бяха прозрели фактите и законите на висшите светове по силата на обширните и придобитите волево свои сили на разума.
Това бяха посветените. Днес това отношение между посветени и ясновидци вече е почти невъзможно, тъй като всички хора са обзети от силния егоизъм и желаят да бъдат сами. Хората вече нямат и представа за онази любов, за онова доверие, които царяха в окултните школи в миналото. Там беше ясновидецът, който може би през много въплъщения използуваше методите в отречение и се беше обучил да вижда в тези висши светове, който можеше да вижда много неща в тях и който сам се спираше да не се запознае със законите на тези висши светове, за да не се ограничава със закони, а чрез едно по-бързо развитие на ясновидските си способности да донесе по-голяма полза на човечеството. Това отречение не може да се приеме така лесно.
към текста >>
Повечето хора не притежават нужната
вол
я да се изправят лице в лице с действителното им разпространение.
Но един такъв акт, както ви го описах, спада към методите на обучение в черната магия, те са, така да се каже, А и Б. А ако ви разкажа това, което идва след азбуката, това по което кандидатите за черни магьосници се учат да "четат", то най-вероятно голяма част от тук присъствуващите биха изпаднали в безсъзнание. Затова нека спрем на тази първа степен. Тези неща в никакъв случай не са нещо, с което могат да се правят шеги, дори и с думи, те са нещо изключително сериозно. И те са нещо, което хората не знаят за огромно съжаление прекалено разпространени в света.
Повечето хора не притежават нужната воля да се изправят лице в лице с действителното им разпространение.
към текста >>
168.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Чувствата, усещанията,
вол
евите импулси са свойствени и на груповите Азове на животните.
В хода на развитието си човекът трябва да доведе своя Аз до мъдростта, която животинските Азове в астрала вече притежават. Всъщност в тези групови Азове липсва нещо, което човекът трябва да получи тук на физическия план по време на земното развитие. Този специфичен елемент изобщо не може да се от крие в груповите Азове на животните. Това е елементът на любовта, всичко, което е любов от най-простата форма на кръвната любов между родствените същества, до най-висшата идеална любов на общото човешко братство. Този елемент ще бъде разгърнат от човечеството по време на земното развитие.
Чувствата, усещанията, волевите импулси са свойствени и на груповите Азове на животните.
Но мисията на хората тук на земята е именно да развият любов, това отсъствува при животните. Основният елемент на груповия Аз на животните е мъдростта, така както основният елемент на човешкия аз е любовта.
към текста >>
169.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Чувствата и усещанията ги отвеждат в астралния свят, както
вол
ята ги отвежда в Девакана или в духовния свят.
Посредством усещанията, които можем да развием на базата на тези образи, към нас потичат силите, които действително ще ни направят част от висшите светове. Всичко се осъществява без магия. Образите подбуждат усещания, които въвеждат хората във висшите светове.
Чувствата и усещанията ги отвеждат в астралния свят, както волята ги отвежда в Девакана или в духовния свят.
Мисленето съответствува на физическия свят, чувството на астралния а пречистената воля на Девакана.
към текста >>
Мисленето съответствува на физическия свят, чувството на астралния а пречистената
вол
я на Девакана.
Посредством усещанията, които можем да развием на базата на тези образи, към нас потичат силите, които действително ще ни направят част от висшите светове. Всичко се осъществява без магия. Образите подбуждат усещания, които въвеждат хората във висшите светове. Чувствата и усещанията ги отвеждат в астралния свят, както волята ги отвежда в Девакана или в духовния свят.
Мисленето съответствува на физическия свят, чувството на астралния а пречистената воля на Девакана.
към текста >>
170.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
На астрално ниво ние ги срещаме като астрални същества, с ясно изразена
вол
я, с ясно изразени намерения.
Когато разглеждаме астралния план, то там срещаме неизвестни същества – само един от многото видове – които на пръв поглед, нямат никакво проявление, никакво откровение сред съществата, които ние наблюдаваме преди всичко на физично ниво, но които все пак са свързани с това ниво.
На астрално ниво ние ги срещаме като астрални същества, с ясно изразена воля, с ясно изразени намерения.
Тези същества имат такъв вид битие, че ние, както казахме, можем да ги срещнем на астрален план; но те са сродни, те принадлежат към този род същества, които обитават нашата съвременна Луна, които имат на нашата сегашна Луна дори известно физическо съществуване. Който може ясновидски да подходи към тези неща, знае, че в своята същност съществата, които на арената на Луната се явяват в известно отношение човекоподобни същества, в сравнение с хората те са като джуджета, тъй като едва достигат размера на 6-7 годишно дете. Там, на Луната, се предоставя своеобразна възможност за тяхната деятелност. Физическите условия там са съвсем други;например там, атмосферата е съвсем друга, вследствие на което тези същества, се оттеглят, така да се каже, в своята родина, получават способност чудовищно да реват, да издават чудовищно силни ужасни звуци. В нашия свят тези дребни същества могат да се задържат като астрални същества.
към текста >>
Но ако човек не съблюдава все повече и повече вътрешно да укрепва своя Аз със силна и твърда
вол
я, със силна и смела душа, ако неговия Аз, така да се каже се изплъзне от него, тогава в неговата кръв също могат да се вкоренят различни същества, и това ще бъде голямо зло за човека.
Но и в други отношения тези същества не са без значение за човека. Напротив, те имат дълбоко непосредствено значение за целия човешки организъм. От всичко което се съдържа в човешкото тяло, всъщност само едно принадлежи на човека: това е неговата кръв. Сокът на човешката кръв е това, че представя себе си като непосредствен израз на неговия Аз.
Но ако човек не съблюдава все повече и повече вътрешно да укрепва своя Аз със силна и твърда воля, със силна и смела душа, ако неговия Аз, така да се каже се изплъзне от него, тогава в неговата кръв също могат да се вкоренят различни същества, и това ще бъде голямо зло за човека.
Обратно, в други части на човешкия организъм и до сега се коренят различни същества и ние отиваме да разгледаме по-близо, какво собствено простира своите пипала в това човешко тяло, за да се вкорени в него. За това ние трябва малко повече да се вгледаме в това човешко тяло.
към текста >>
171.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И затова от тези, които присъстват тук от скоро, ще им е необходима много добра
вол
я, за да могат с помощта на чувствата и усещането да следят съдържанието на тези лекции.
Тези изнасящи се в понеделник лекции имат за цел да издигат към все по-високи възгледи теософите, които в продължение на дълго време са се изпълвали с теософски виждания, и особено – което е още по-важно – с теософски начин на мислене. Затова тези, които са се присъединили, така да се каже, като по-нови слушатели ще им бъде по-трудно да ни следват.
И затова от тези, които присъстват тук от скоро, ще им е необходима много добра воля, за да могат с помощта на чувствата и усещането да следят съдържанието на тези лекции.
Но трябва особено да подчертая, че ние не бихме се придвижили напред, ако нямаме възможност да излеем повече светлина също и върху по-висши области на духовното битие. Това и трябва да бъде направено тук, в настоящите лекции.
към текста >>
172.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тук ние намираме Духовете на
Вол
ята, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението, Форми, Личности, Духове Синове на Огъня и Духове Синове на Сумрака.
Ние сега разгледахме определен вид същества, които са били свързани със Стария Сатурн.
Тук ние намираме Духовете на Волята, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението, Форми, Личности, Духове Синове на Огъня и Духове Синове на Сумрака.
Днес искам да се спрем особено на Духовете на Формата, защото те, както ще видим, са играли важна роля в началото на нашето сегашно земно развитие. И така, от изброените духовни същества, които били в атмосферата и обкръжението на Сатурн, ние отделихме Духовете на Формата и си изяснихме, че до настоящето време тези Духовете на Формата също извършили някакво развитие, както правят всички същества. Както човек е получил от Слънцето етерното тяло, на Луната астралното тяло, на Земята Аза, и благодарение на това ставал все по-съвършен, така преминали през своето си развитие и Духовете на Формата.
към текста >>
173.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Тази способност като – любов, стремеж, която изхожда от свободната
вол
я, обединява съществата.
Но ако бихме потърсили на древната Луна, способността, която ние откриваме във все по-голям мащаб, според развитието на нашата Земя, то не бихме открили при лунните същества тази способност.
Тази способност като – любов, стремеж, която изхожда от свободната воля, обединява съществата.
Любовта е мисията на нашата земна планета. И затова в окултизма наричаме Луната “Космос на Мъдростта”, а Земята “Космос на Любовта”. И както ние, намирайки се на Земята се изумяваме от запечатаната в нея мъдрост, така някога съществата на Юпитер ще стоят пред същества, от които ще благоухае на любов. Те ще вкусват и ще вдишват любовта от обкръжаващите ги същества. Както пред нас на Земята свети мъдростта, така съществата на Юпитер ще вдъхват това което ще се развие тук на Земята от чисто половата любов до Божествената Любов в смисъла на Спиноза.
към текста >>
174.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Вътрешно – това са чувства, представи и
вол
я, а външно – това е мозъкът, изследван анатомо-физиологично.
Аз ще преведа само един пример: неотдавна се появи една психологическа книга на един немски професор. Там е посочено, че душата всъщност е съвършено идентична с мозъка, и от друга страна посочва направленията там отвън, тук отвътре.
Вътрешно – това са чувства, представи и воля, а външно – това е мозъкът, изследван анатомо-физиологично.
В тази книга ще намерите изключително изказване; там се посочва, че ако това би била самостоятелна душа, то би трябвало да се разбере, че тази самостоятелна душа би трябвало да увеличава или да намаля своите сили чрез всички впечатления, които човек възприема. Но съществува закон за съхранение на енергията, който казва, че всички сили, които човек възприема отвън, трябва отново да излезнат извън него, и се посочва, че при човека също и цялата топлинна енергия, която той възприема, отново се отдава. Но тъй като това се подчинява на закона за съхранение на енергията, и там се вижда, че това, което влиза, също и излиза отново, и от това следва да се направи извод, че там няма агресия върху самостоятелната душа, а стават чисто материални процеси, които влизат вътре и отново излизат навън.
към текста >>
175.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Древният индус е търсил път към бога, съвършено отвличайки своето разбиране от външната действителност; египтянинът изучавал законите, които господствали във външната действителност, за да изследва, как
вол
ята и духът на Боговете намират израз в законите на външната природа.
Полагат се основите на човешката наука. С помощта та геометрията се стараят да направят Земята удобна за човека. В астрологията и астрономията се опитват да опознаят движенията на светилата и по тяхното движение уреждат това, което става на Земята. Точно така в социалния живот в древен Египет гледат на движението на светилата. Ръководят се от това, което откриват като тайни на звездите.
Древният индус е търсил път към бога, съвършено отвличайки своето разбиране от външната действителност; египтянинът изучавал законите, които господствали във външната действителност, за да изследва, как волята и духът на Боговете намират израз в законите на външната природа.
Това било отново друга епоха. Така вие имате определен дух за всяка епоха; и благодарение на това, че един епохален дух сменя друг, става развитието на Земята. Има и отделни случаи. Хората се извисяват до възгледа на епохата, но те не знаят, че зад целия този ход на епохата стоят епохални духове; и хората не знаят, че изразявайки тук, на Земята, духа на своята епоха, те се явяват само оръдия, средства на тези стоящи зад тях духове на епохите. Спомнете си макар и Джордано Бруно.
към текста >>
176.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Най-добре може да се убедим в това, как мислене, чувство,
вол
я са станали конкретни, ако се сравни гръцкото с римското изкуство на строеж, в което ние многократно виждаме, като колоната, например, в своята пространствена задача, като носител на възвисената колона.
Представете си гръцкият храм съществуващ сам за себе си, напълно сам за себе си, само оживяван от боговете, тогава вие имате неговата тежест. И това не е символичен израз. Готическият храм принадлежи на вярващите. И който разбира пространството не като пустота, а като пронизано от сили, който знае, че в пространството кристализират сили, и който чувства тези сили, той чувства, че гръцкият храм е изкристализирало нещо от динамичните сили на света. Който има достатъчно силно чувство за това, че може да възприема тези същности, той знае, че силите пронизват пространството.
Най-добре може да се убедим в това, как мислене, чувство, воля са станали конкретни, ако се сравни гръцкото с римското изкуство на строеж, в което ние многократно виждаме, като колоната, например, в своята пространствена задача, като носител на възвисената колона.
Римското строително изкуство също е велико, но то има обаче много декорации, за които не съществуват по-дълбоки мотивации. В това няма мисъл, няма чувство за пространство. Има колона, обаче тя не изпълнява своето назначение. Всичко това е свързано със степента на развитие на човешкия дух. Само преминавайки през този антропоморфизъм, човечеството можело да бъде подготвено за възприемане на Богочовека, за приемане на живеещия Бог в самия човек.
към текста >>
177.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ако ние бихме говорили с общоприетите абстрактни теории, за да бъде по-малко оскърбен така нареченият здрав човешки разум, то ние в известна степен само бихме се лъгали, у нас не би имало
вол
я, за да открием действително за себе си този свят, който наистина би трябвало постепенно да бъде открит благодарение на теософското движение.
По време на живота в теософското общество не само се усвояват понятия и представи за същността на човека, за висшите светове, за еволюцията и т.н.; но, всъщност по време на този живот в теософското общество в много по-голяма степен, отколкото отделния човек, довежда до своето съзнание, усвояват се редица усещания и чувства, различни от тези, които новия встъпващ в теософията носи в началото в себе си. Тези усещания и чувства касаят това, да се научим в пълен покой и тишина, с известно вътрешно доверие – а не като нещо фанатично – да се възприемат и изслушват съобщения и описания, над които до встъпване в теософията, човек вероятно би се присмял, и над които, разбира се, днес би трябвало да се надсмива над фантазиите на болшинството наши съвременници. Много по-важно от знанието на всички подробности на теософското учение и теория, се явяват получаването на тези усещания и чувства, които постепенно проникват в нашата душа. И благодарение на това ние наистина постепенно ставаме други хора, и когато в дадения случай ние говорим за “напреднали теософи”, ние имаме в предвид такива хора, които са усвоили тези усещания и чувства по отношение на другите светове, но не възприемани с нашите органи на външните чувства; хора, които са развили в себе си тези усещания и могат по посочения начин да се отнасят към другите светове. По този начин, става дума не за вашите теоретични знания, а за вашето сърце, за вашето чувство, ако ние искаме свободно и непринудено да се възприемат такъв вид разглеждания, от каквито бяха съставени последните лекции и ще бъдат, един вид продължени днес.
Ако ние бихме говорили с общоприетите абстрактни теории, за да бъде по-малко оскърбен така нареченият здрав човешки разум, то ние в известна степен само бихме се лъгали, у нас не би имало воля, за да открием действително за себе си този свят, който наистина би трябвало постепенно да бъде открит благодарение на теософското движение.
към текста >>
178.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Хората, които, както бе казано, постигнат духовната истина ще се обединяват по свободна
вол
я.
Сега сме в преходен момент, това, което се явява раса, малко по-малко изчезва, и вместо това излиза нещо съвсем друго.
Хората, които, както бе казано, постигнат духовната истина ще се обединяват по свободна воля.
Това ще бъдат обединения на по-късните времена. Връзките с предишното време са такива, че човек в тях се ражда. Човекът се ражда в своя народ, в своята раса. В последствие ще живеем във връзки, като хората сами ще създават, групирайки се съответно гледните точки, в които те запазвайки своята свобода и своите индивидуалности, ще се слеят в един вид общество. Необходимо е да се разбере това, за да може правилно да се опознае същността на такова явление, каквото е Теософското Общество.
към текста >>
И особено благодарение на душевното отношение на определени хора към групи животни се образуват чувства, мисли и
вол
еви импулси, които дават храна на тези саламандрообразни елементарни същества.
И особено благодарение на душевното отношение на определени хора към групи животни се образуват чувства, мисли и волеви импулси, които дават храна на тези саламандрообразни елементарни същества.
Това може да се наблюдава, по-добре, при връзките възникващи между пастира и овцете, и въобще при пастирите живеещи в близко общуване със своите животни. В чувствата, които възникват и се развиват при интимните отношения между човека и животните, намират храна за себе си саламандрообразните елементарни същества, които се задържат там където нещо подобно възниква. Тези същества са също и достатъчно умни и без съмнение притежават природна мъдрост. В пастира се образуват способности благодарение на които тези елементарни същества могат да нашепват на човека това, което те знаят; и различните рецепти произлезли от тези източници, имат своя произход в това, което беше посочено по-горе. Във всеки случай, напълно е възможно, човек намирайки се в такива условия, да бъде като че ли обкръжен от фини духовни същества, които дават неговото знание, за каквото не са и сънували нашите умници.
към текста >>
179.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Обаче в дълбокия смисъл на онези думи, които стоят в началото на най-дълбокото от всички Евангелия, Евангелието на Йоан, може да проникне само този, който има чистото намерение и здравата
вол
я да се спусне и задълбочи във великите факти на света.
Обаче в дълбокия смисъл на онези думи, които стоят в началото на най-дълбокото от всички Евангелия, Евангелието на Йоан, може да проникне само този, който има чистото намерение и здравата воля да се спусне и задълбочи във великите факти на света.
Първите думи от Евангелието на Йоан са една перифраза на това, което описахме вчера и днес.
към текста >>
180.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако се отнасяте към даден човек по същия начин, както повечето хора се отнасят днес към Слънцето, Вие не бихте могли да вникнете в този човек; в случая Вие бихте се отнесли към всеки човек, притежаващ чувства, мисли и
вол
я така, че ще изключите всякакви душевно-духовни сили, а ще докоснете само едно физическо тяло и ще допуснете, че то би могло да бъде съставено от всякакви сурогати.
Следователно, къде е физическото тяло на Логоса, за който говори Евангелието на Йоан и в който ние все повече искаме да вникнем? Къде е физическото тяло на Логоса? Засега в най-чистата си форма, това външно физическо тяло на Логоса се проявява във външната Слънчева светлина. Слънчевата светлина не е само материална светлина. За духовния поглед тя е само одеждата на Логоса, както и Вашето физическо тяло е одеждата на Вашата душа.
Ако се отнасяте към даден човек по същия начин, както повечето хора се отнасят днес към Слънцето, Вие не бихте могли да вникнете в този човек; в случая Вие бихте се отнесли към всеки човек, притежаващ чувства, мисли и воля така, че ще изключите всякакви душевно-духовни сили, а ще докоснете само едно физическо тяло и ще допуснете, че то би могло да бъде съставено от всякакви сурогати.
към текста >>
181.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Те, които повярваха в Неговото име, се родиха не от кръв, не от
вол
ята на плътта, нито от човешката
вол
я, а от Бога.
Те, които повярваха в Неговото име, се родиха не от кръв, не от волята на плътта, нито от човешката воля, а от Бога.
към текста >>
Не от кръвта и от плътта, не от
вол
ята на бащата или майката, а “от Бога”, т.е.
Малцина бяха тези, които имаха познание за духовните светове още от времето на древните Мистерии. Следователно, какво живееше в тези личности? В тях живееше - и то напълно съзнателно - онова, което представлява вечната същност на човека. Те вече предусещаха великите думи “Аз и Отец сме едно” (10, 30), а именно, че Аз и великата Първопричина сме едно! И най-дълбокото откровение, което носеха в своето съзнание, с други думи техния Аз, те имаха не от своите родители, а от Посвещението си в духовния свят.
Не от кръвта и от плътта, не от волята на бащата или майката, а “от Бога”, т.е.
от духовния свят.
към текста >>
182.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
“Аз съм римлянин” означава, че индивидът, като поданик на държавата, има определена стойност и притежава своя лична
вол
я.
Човекът беше осъзнал своята собствена личност до такава степен, че усещаше себе си като поданик на държавата. В Древна Гърция отделният човек усещаше себе си като член на целия град-държава. За него беше по-важно да бъде атинянин, отколкото отделен човек. Обаче нещо съвсем различно е, когато чуваме: “Аз съм римлянин! ”, отколкото: “Аз съм атинянин”.
“Аз съм римлянин” означава, че индивидът, като поданик на държавата, има определена стойност и притежава своя лична воля.
Лесно би могло да се докаже, че например понятието “завещание” (Тestament) възниква едва през този период, то е типично римско понятие. Едва тогава човекът можеше да подчертае своята воля по такъв начин и толкова индивидуално, че тя да е валидна дори и след смъртта му. Нещата, които изнася Духовната наука, съвпадат до най-малките подробности с действителните факти.
към текста >>
Едва тогава човекът можеше да подчертае своята
вол
я по такъв начин и толкова индивидуално, че тя да е валидна дори и след смъртта му.
За него беше по-важно да бъде атинянин, отколкото отделен човек. Обаче нещо съвсем различно е, когато чуваме: “Аз съм римлянин! ”, отколкото: “Аз съм атинянин”. “Аз съм римлянин” означава, че индивидът, като поданик на държавата, има определена стойност и притежава своя лична воля. Лесно би могло да се докаже, че например понятието “завещание” (Тestament) възниква едва през този период, то е типично римско понятие.
Едва тогава човекът можеше да подчертае своята воля по такъв начин и толкова индивидуално, че тя да е валидна дори и след смъртта му.
Нещата, които изнася Духовната наука, съвпадат до най-малките подробности с действителните факти.
към текста >>
183.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
А ако се предпочете комбинираното въздействие между чувствата и
вол
ята, се стига до християнско-розенкройцерския метод.
Човек може да насочи медитацията по три различни начина. Той може да предпочете мисловния път, чисто мисловните елементи, мъдростта, и това е обучението Йога, което си служи предимно с мисловния елемент, със съзерцанието. Той може да предпочете усъвършенствуването на чувствата и това е специфично християнското направление.
А ако се предпочете комбинираното въздействие между чувствата и волята, се стига до християнско-розенкройцерския метод.
Да се спираме върху обучението Йога, би ни отвело твърде далеч, а и то няма никаква връзка с Евангелието на Йоан. Относно специфичното християнско посвещение трябва да сме наясно, най-вече що се отнася до неговите източници, до неговата основа. Не трябва да забравяме, че при съвременните социални условия, човек едва ли би могъл да го постигне. То изисква продължително уединяване. Обаче тъкмо чрез розенкройцерския метод, човек може да се издигне до висшите светове и да работи в тях, без да накърнява своите задължения.
към текста >>
184.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Вол
тер, един от големите вдъхновители на материализма, го формулира по следния начин: Ако човек иска да бъде пророк, трябва да намери вяра, защото това, което проповядва, се допълва от вярата; и само най-простите неща, които многократно се повтарят в един и същ вид, могат да бъдат посрещнати с вяра.
Днес е твърде разпространено мнението, че религиозното светоусещане е свързано с известен примитивизъм, с известна простота и елементарност на душевния живот. Хората казват: За науката приемаме, че тя трябва да има много и сложни понятия; за вярата и религията обаче, това не е така. Вярата и религията - така смятат много “християни” - изискват простота и наивност! Мнозина от тях биха могли да се позоват на един възглед, който макар и да не се споменава често, обърква твърде много човешкото мислене.
Волтер, един от големите вдъхновители на материализма, го формулира по следния начин: Ако човек иска да бъде пророк, трябва да намери вяра, защото това, което проповядва, се допълва от вярата; и само най-простите неща, които многократно се повтарят в един и същ вид, могат да бъдат посрещнати с вяра.
към текста >>
Вол
тер може и да казва: “Вярва се само на простите неща и това е част от същността на пророка”.
Той изобщо не се стреми към подобно нещо. За себе си той често чува: Добре, ти не само че не повтаряш, но и непрекъснато обясняваш нещата от различни страни, от различни гледни точки. Но това не може да се приеме за упрек. Всеки пророк изисква вяра. антропософията или Духовната наука, не изисква вяра; тя води към познание.
Волтер може и да казва: “Вярва се само на простите неща и това е част от същността на пророка”.
антропософията обаче казва: “Не простото, а сложното и многостранното застава пред нас и то трябва да стане не обект на вярата, а на познанието.”
към текста >>
И когато днес хората говорят повече за другите евангелисти, сякаш те са единствено меродавни, това само означава, че им липсва здравата
вол
я да се издигнат до истините на Йоановото Евангелие.
Следователно, ние трябва да наричаме “Светият Дух” баща на Христос Исус, силата, която роди Христос в телата на Исус. И ако обхванем нещата от всички страни, лесно ще установим, че онези ученици, които бяха по-малко посветени, не са в състояние да ни предложат толкова дълбок образ на Събитието от Палестина, както ученикът, когото Исус обичаше.
И когато днес хората говорят повече за другите евангелисти, сякаш те са единствено меродавни, това само означава, че им липсва здравата воля да се издигнат до истините на Йоановото Евангелие.
Защото “всеки сходен е с Духа, когото той приема! ”
към текста >>
185.
Съдържание
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Подробности относно посвещението чрез укрепване на мисловните сили (предхристиянската епоха), чрез укрепване на чувствените сили (християнската епоха) и чрез укрепване на
вол
ята при розенкройцерското обучение.
Подробности относно посвещението чрез укрепване на мисловните сили (предхристиянската епоха), чрез укрепване на чувствените сили (християнската епоха) и чрез укрепване на волята при розенкройцерското обучение.
Символично представяне на специфично-християнското и на християнско-розенкройцерското посвещение.
към текста >>
186.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И по същество религиозните времена са такива, през които човекът се е стремял да се съедини с Божественото, било изхождайки от изворите на едно знание, било от определено чувство, или затова, защото е чувствал, че неговата
вол
я може да бъде силна само тогава, когато тя е проникната от божествената сила.
Какво означава религия за човечеството? Религията е била и ще бъде за човечеството още дълго време това, което самото нейно име изразява. Думата "религия" значи: Свързване на човека с божественото, с духовния свят.
И по същество религиозните времена са такива, през които човекът се е стремял да се съедини с Божественото, било изхождайки от изворите на едно знание, било от определено чувство, или затова, защото е чувствал, че неговата воля може да бъде силна само тогава, когато тя е проникната от божествената сила.
Това са такива времена, през които човекът един вид повече чувствуваше вътре в себе си от колкото да знае външно нещо, времена, през които той повече предчувствуваше свръхсетивния свят, отколкото да го вижда; той предчувствуваше, че този свят е около него. Това са религиозните времена на нашата Земя. А преди тези времена е имало други, когато човекът не се нуждаеше от една такава предчувствуваща, копнееща връзка със свръхсетивния свят; той не се нуждаеше от нея затова, защото знаеше за този свръхсетивен свят, за този духовен свят, както съвременния човек знае за сетивните неща. Трябва ли да доказваме на човека, че съществуват минералите, дървета, животни? Има ли той нужда от някакъв документ, от някакво учение за тях, което да му докаже или да го накара да предчувствува, че съществуват минералите, растения, животни?
към текста >>
Следователно необходимо е човек да бъде посветен не само за неговата мъдрост, не само неговото чувство, но и за неговата
вол
я.
Човекът ще съблече сетивното, когато проникне в духовния свят. Както ученикът, който в древни времена е бил посветен, можеше да проникне със своя поглед в старите, минали времена на духовния живот, така и тези, които са посветени в християнския смисъл, чрез участието в импулсите донесени от Христа Исуса, добиват способността да виждат това, което нашият земен свят ще стане, когато хората ще действуват в смисъла на Христовия Импулс. Както може да се проникне с погледа назад в това, което са били предишните състояния на развитието на света и човека, така също, започвайки от началото на явлението на Христа, човек може да прогледне в най-далечното бъдеще. Можем да кажем: Според това, как съзнанието ще се измени отново, ще се устрои и положението на човека в отношение на духовния свят към сетивния свят. Така, докато по-рано посвещението беше едно посвещение в миналото, в прадревната Мъдрост, християнското посвещение дава възможност на посветения да разкрие бъдещето.
Следователно необходимо е човек да бъде посветен не само за неговата мъдрост, не само неговото чувство, но и за неговата воля.
Защото чрез това той ще знае, какво трябва да прави, ще може да си постави цели за бъдещето. Сетивният всекидневен човек си поставя цели за следобед, за вечерта, за другия ден; духовният човек, изхождайки от духовните принципи, може да си постави далечни цели, които да импулсират неговата воля, да оживотвори неговите сили. Да се поставят цели на човечеството по този начин, това значи да се схваща езотеричното Християнство в истинския най-висш смисъл, в смисъла на първоначалния християнски принцип. Така е разбирал нещата този, който е описал великия принцип на посвещението на волята, който е написал Откровението. Откровението се разбира неправилно, когато то не се разбира като източник даващ импулса за бъдещите времена, импулса за бъдещи действия и дела.
към текста >>
Сетивният всекидневен човек си поставя цели за следобед, за вечерта, за другия ден; духовният човек, изхождайки от духовните принципи, може да си постави далечни цели, които да импулсират неговата
вол
я, да оживотвори неговите сили.
Както може да се проникне с погледа назад в това, което са били предишните състояния на развитието на света и човека, така също, започвайки от началото на явлението на Христа, човек може да прогледне в най-далечното бъдеще. Можем да кажем: Според това, как съзнанието ще се измени отново, ще се устрои и положението на човека в отношение на духовния свят към сетивния свят. Така, докато по-рано посвещението беше едно посвещение в миналото, в прадревната Мъдрост, християнското посвещение дава възможност на посветения да разкрие бъдещето. Следователно необходимо е човек да бъде посветен не само за неговата мъдрост, не само неговото чувство, но и за неговата воля. Защото чрез това той ще знае, какво трябва да прави, ще може да си постави цели за бъдещето.
Сетивният всекидневен човек си поставя цели за следобед, за вечерта, за другия ден; духовният човек, изхождайки от духовните принципи, може да си постави далечни цели, които да импулсират неговата воля, да оживотвори неговите сили.
Да се поставят цели на човечеството по този начин, това значи да се схваща езотеричното Християнство в истинския най-висш смисъл, в смисъла на първоначалния християнски принцип. Така е разбирал нещата този, който е описал великия принцип на посвещението на волята, който е написал Откровението. Откровението се разбира неправилно, когато то не се разбира като източник даващ импулса за бъдещите времена, импулса за бъдещи действия и дела.
към текста >>
Така е разбирал нещата този, който е описал великия принцип на посвещението на
вол
ята, който е написал Откровението.
Така, докато по-рано посвещението беше едно посвещение в миналото, в прадревната Мъдрост, християнското посвещение дава възможност на посветения да разкрие бъдещето. Следователно необходимо е човек да бъде посветен не само за неговата мъдрост, не само неговото чувство, но и за неговата воля. Защото чрез това той ще знае, какво трябва да прави, ще може да си постави цели за бъдещето. Сетивният всекидневен човек си поставя цели за следобед, за вечерта, за другия ден; духовният човек, изхождайки от духовните принципи, може да си постави далечни цели, които да импулсират неговата воля, да оживотвори неговите сили. Да се поставят цели на човечеството по този начин, това значи да се схваща езотеричното Християнство в истинския най-висш смисъл, в смисъла на първоначалния християнски принцип.
Така е разбирал нещата този, който е описал великия принцип на посвещението на волята, който е написал Откровението.
Откровението се разбира неправилно, когато то не се разбира като източник даващ импулса за бъдещите времена, импулса за бъдещи действия и дела.
към текста >>
187.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Нея можем да сравним само с това, което днес съставлява най-вътрешната същност на човека, неговото действуване в смисъла на мировата божествена
Вол
я.
Нея можем да сравним само с това, което днес съставлява най-вътрешната същност на човека, неговото действуване в смисъла на мировата божествена Воля.
Когато човек действува съобразно с волята на онези духовни Същества, които движат напред нашия свят, тогава неговото вътрешно същество става подобно на тези Същества, тогава той може да възприема в тези сфери. Онова от него, което се противопоставя на мировото развитие, което задържа света в неговото развитие, той го възприема като нещо, което трябва да бъде изключено от този свят, което трябва да отпадне като една последна черупка.
към текста >>
Когато човек действува съобразно с
вол
ята на онези духовни Същества, които движат напред нашия свят, тогава неговото вътрешно същество става подобно на тези Същества, тогава той може да възприема в тези сфери.
Нея можем да сравним само с това, което днес съставлява най-вътрешната същност на човека, неговото действуване в смисъла на мировата божествена Воля.
Когато човек действува съобразно с волята на онези духовни Същества, които движат напред нашия свят, тогава неговото вътрешно същество става подобно на тези Същества, тогава той може да възприема в тези сфери.
Онова от него, което се противопоставя на мировото развитие, което задържа света в неговото развитие, той го възприема като нещо, което трябва да бъде изключено от този свят, което трябва да отпадне като една последна черупка.
към текста >>
188.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Колкото повече се приближаваме към християнските времена, толкова повече упражненията са насочени към школуването на чувствителните сили, на чувствата; и колкото повече се приближаваме до новите времена, толкова повече виждаме как в така наречените розенкройцерски школи се въвежда един особен род развитие на
вол
ята, едно упражнение на
вол
ята, поради това, че се държи сметка за изискванията и нуждите на хората, във връзка с тяхното развитие, с развитието на цялото човечество.
Още вчера ние подчертахме, какво трябва да стане с човека, когато той трябва да приеме посвещението. Когато човек се занимава само с това, с което се занимават днес изобщо хората, той не може да получи никакво посвещение. Човек трябва да бъде така подготвен, че през време на обикновения дневен живот да прави упражнения, които му са предписани от школите на посветените: медитация, съсредоточение и т.н. В тяхната основа тези упражнения, що се отнася до тяхното значение за човека, са едни и същи във всички школи на посвещението. Те се различават едни от други само дотолкова, доколкото отивайки все по-далече в миналото в предхристиянските школи на посвещението, са били насочени повече към упражнението, към тренирането на мисленето, на мисловните сили.
Колкото повече се приближаваме към християнските времена, толкова повече упражненията са насочени към школуването на чувствителните сили, на чувствата; и колкото повече се приближаваме до новите времена, толкова повече виждаме как в така наречените розенкройцерски школи се въвежда един особен род развитие на волята, едно упражнение на волята, поради това, че се държи сметка за изискванията и нуждите на хората, във връзка с тяхното развитие, с развитието на цялото човечество.
Ако и медитациите да са на пръв поглед подобни на тези другите, предхристиянски школи все пак в основата на розенкройцерските упражнения царува навсякъде едно особено школуване на волевия елемент. Но важното, което се има предвид и което се е постигало също и чрез упражненията на източните мистерийни школи, както и на египетските и питагорейските школи, и т.н., което е съставлявало също и действието на онези упражнения които са основани главно на медитации върху Евангелието на Йоана, това е, че за кратко време през деня ако щете само пет или петнадесет минути върху човека се действува така, че действието остава и тогава, когато настъпва онова състояние у спящия човек при което астралното тяло е излъчено.
към текста >>
Ако и медитациите да са на пръв поглед подобни на тези другите, предхристиянски школи все пак в основата на розенкройцерските упражнения царува навсякъде едно особено школуване на
вол
евия елемент.
Когато човек се занимава само с това, с което се занимават днес изобщо хората, той не може да получи никакво посвещение. Човек трябва да бъде така подготвен, че през време на обикновения дневен живот да прави упражнения, които му са предписани от школите на посветените: медитация, съсредоточение и т.н. В тяхната основа тези упражнения, що се отнася до тяхното значение за човека, са едни и същи във всички школи на посвещението. Те се различават едни от други само дотолкова, доколкото отивайки все по-далече в миналото в предхристиянските школи на посвещението, са били насочени повече към упражнението, към тренирането на мисленето, на мисловните сили. Колкото повече се приближаваме към християнските времена, толкова повече упражненията са насочени към школуването на чувствителните сили, на чувствата; и колкото повече се приближаваме до новите времена, толкова повече виждаме как в така наречените розенкройцерски школи се въвежда един особен род развитие на волята, едно упражнение на волята, поради това, че се държи сметка за изискванията и нуждите на хората, във връзка с тяхното развитие, с развитието на цялото човечество.
Ако и медитациите да са на пръв поглед подобни на тези другите, предхристиянски школи все пак в основата на розенкройцерските упражнения царува навсякъде едно особено школуване на волевия елемент.
Но важното, което се има предвид и което се е постигало също и чрез упражненията на източните мистерийни школи, както и на египетските и питагорейските школи, и т.н., което е съставлявало също и действието на онези упражнения които са основани главно на медитации върху Евангелието на Йоана, това е, че за кратко време през деня ако щете само пет или петнадесет минути върху човека се действува така, че действието остава и тогава, когато настъпва онова състояние у спящия човек при което астралното тяло е излъчено.
към текста >>
189.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Когато изпълняват неговата
вол
я, тогава те превръщат този свят в една нива на висшия духовен свят, тогава те отпечатват в сетивния действителен свят това, което познават духом.
Това, което древният индиец считаше още за майя, което той отбягваше и се отвръщаше от него, за хората от втората следатлантска културна епоха то стана "поле за работа", нещо, което те трябваше да обработват. Това е характерно за древната Персийска епоха, която отстои на около 5000 години назад от нас, онази културна епоха, в която почвата около хората наистина изглеждаше враждебна за тях, но тя не беше както по-рано илюзия, която трябваше да отбягват; а напротив, тя беше работно поле, в което трябваше да отпечати собствения си дух. Тази Земя, в нейния материален състав, е подвластна на Злото, на една Сила противна на Доброто, на бога Ариман. Той е владее, но добрият бог Ормузд помага на хората и те се стремят да му служат.
Когато изпълняват неговата воля, тогава те превръщат този свят в една нива на висшия духовен свят, тогава те отпечатват в сетивния действителен свят това, което познават духом.
За втората културна епоха сетивният действителен свят беше едно работно поле. За индиеца сетивният свят беше измама, майя; за персиеца той наистина беше под властта на зли демони, но въпреки това беше един такъв свят, от който човекът трябваше да изгони злите същества и да го насели с добрите, със служителите на бога на светлината Ормузд.
към текста >>
Индиецът поглеждаше към звездите и казваше: "О, всичко, което се намира там горе, което аз мога да виждам с външните очи, е само майя, измама" Но халдейските жреци наблюдаваха движенията и положенията на звездите и казваха: "Когато наблюдавам положението на звездите и проследявам тяхното движение, това се превръща за мене в една писменост, в която аз прочитам
вол
ята на божествено-духовните същества.
А през третата следатлантска културна епоха човекът идва още по-близо до външната сетивна действителност; тук тази действителност не е вече за него само една враждебна сила, която той трябва да победи.
Индиецът поглеждаше към звездите и казваше: "О, всичко, което се намира там горе, което аз мога да виждам с външните очи, е само майя, измама" Но халдейските жреци наблюдаваха движенията и положенията на звездите и казваха: "Когато наблюдавам положението на звездите и проследявам тяхното движение, това се превръща за мене в една писменост, в която аз прочитам волята на божествено-духовните същества.
Аз познавам това, което боговете искат, в това, което те са направили. "За тях физическият сетивен свят не беше вече майя, но както писмеността на човека е израз на неговата воля, така и това, което се намира в звездите на небето, което живее в силите на природата, за тях то е писменост на Боговете. И те с любов започнаха да разчитат природата. Така възникна онази чудесна наука за звездите, която днешните хора едвам подозират. Защото това, което днес хората познават като Астрология, се е родило чрез едно криво разбира не на самите факти.
към текста >>
"За тях физическият сетивен свят не беше вече майя, но както писмеността на човека е израз на неговата
вол
я, така и това, което се намира в звездите на небето, което живее в силите на природата, за тях то е писменост на Боговете.
А през третата следатлантска културна епоха човекът идва още по-близо до външната сетивна действителност; тук тази действителност не е вече за него само една враждебна сила, която той трябва да победи. Индиецът поглеждаше към звездите и казваше: "О, всичко, което се намира там горе, което аз мога да виждам с външните очи, е само майя, измама" Но халдейските жреци наблюдаваха движенията и положенията на звездите и казваха: "Когато наблюдавам положението на звездите и проследявам тяхното движение, това се превръща за мене в една писменост, в която аз прочитам волята на божествено-духовните същества. Аз познавам това, което боговете искат, в това, което те са направили.
"За тях физическият сетивен свят не беше вече майя, но както писмеността на човека е израз на неговата воля, така и това, което се намира в звездите на небето, което живее в силите на природата, за тях то е писменост на Боговете.
И те с любов започнаха да разчитат природата. Така възникна онази чудесна наука за звездите, която днешните хора едвам подозират. Защото това, което днес хората познават като Астрология, се е родило чрез едно криво разбира не на самите факти. За халдейските жреци в звездната писменост се разкриваше една дълбока мъдрост, като Астрология, която съдържа тайните на видимия за очите свят. Те считаха това като откровение на нещо вътрешно, на нещо пропито от духа.
към текста >>
Те си казват: не на празно боговете са ни оставили една писменост за звездите, не напразно ни изявяват те тяхната
вол
я в природните закони.
А какво беше Земята за египтяните? Достатъчно е да споменем само откриването на геометрията, чрез която човекът се научи да дели Земята според законите на пространството, според правилата на геометрията. Сега се изучават законите в това, което индийците считаха за майя. През древната Персийска епоха хората обработваха Земята; през египетската епоха те се научават да я делят според законите на пространството. Тогава те започват да изучават законите, но правят и нещо повече.
Те си казват: не на празно боговете са ни оставили една писменост за звездите, не напразно ни изявяват те тяхната воля в природните закони.
Ако чрез своята собствена работа човекът трябва да произведе едно благо, тогава в уредбите, които създава тук, той трябва да пресъздаде едно копие на това, което може да изучи от звездите. О, да бихте могли да погледнете в работната стая на египетските посветени! Вие бихте открили един начин на работа съвършено различен от този прилаган в съвременната наука. Тогава учените бяха посветени. Те изучаваха движението на звездите и се запознаваха с ритъма на техните положения и движения и с действието на тези положения върху това, което ставаше на Земята.
към текста >>
И погледнете, обратно, как в древната Египетска култура се изучава
вол
ята на Боговете.
И погледнете, обратно, как в древната Египетска култура се изучава волята на Боговете.
Онова завладяване на материята, каквато виждаме през време на Гръцката култура, означава една степен повече, при която човекът обиква още повече материалното съществуване; а през време на римската култура човекът слиза напълно на физическото поле.
към текста >>
Тогава ние сме намерили в нас индивидуалния Аз до най-висока степен, така щото никакви външна сила не ще може да действува в нас, ако ние искаме това; така щото ние ще можем да затваряме и никой не ще може да отвори без нашата
вол
я, а когато отваряме, никоя противоположна сили не ще може да затвори без нашата
вол
я.
И когато вървим по този път, ние ще внесем в Шестата епоха истинския духовен живот на мъдростта и любовта. Тогава това, което ние изработваме като антропософска Мъдрост, става импулс на Любовта за Шестата епоха, представена чрез общността или църквата, самото име на която я показваме като представител на тази Шеста епоха: църквата на братската любов, Филаделфия. Всички тези имена не са случайно избрани. Човекът ще развие своя Аз до необходимата висота, така че той ще стане самостоятелен и през Шестата епоха ще прояви в свобода любовта към всяко друго същество, в тази Шеста епоха, която е представена чрез църквата на Филаделфия. Това трябва да бъде подготвено като духовен живот на Шестата епоха.
Тогава ние сме намерили в нас индивидуалния Аз до най-висока степен, така щото никакви външна сила не ще може да действува в нас, ако ние искаме това; така щото ние ще можем да затваряме и никой не ще може да отвори без нашата воля, а когато отваряме, никоя противоположна сили не ще може да затвори без нашата воля.
Това са ключовите Давидови. В гл.3., ст.7. се казва: "А на ангела на Филаделфийската църква пиши: Това казва светия и истинният, който има ключовете Давидови, който отваря и никой не затваря, който затваря и никой не отваря." "Ето поставих пред тебе врата отворена, и никой не може да я затвори." "Азът", който е намерил себе си в самия себе си.
към текста >>
И още първата степен на това посвещение, в която виждаме вътрешния напредък на 7-те следатлантски епохи, където виждаме духа работещ на физическото поле, ни показва, че имаме работа с едно посвещение на "
вол
ята".
Така ние виждаме, как в Откровението на Йоана е дадено съдържанието на едно посвещение.
И още първата степен на това посвещение, в която виждаме вътрешния напредък на 7-те следатлантски епохи, където виждаме духа работещ на физическото поле, ни показва, че имаме работа с едно посвещение на "волята".
Защото това съдържание може да действува възпламеняващо върху нашата воля чак до нашата епоха, когато познаваме, че трябва да слушаме Вдъхновителите, които ни учат, когато се научим да разбираме, какво означават 7-те звезди и 7-те духове Божии, когато се научим да разбираме, че трябва да носим духовното познание в бъдещето.
към текста >>
Защото това съдържание може да действува възпламеняващо върху нашата
вол
я чак до нашата епоха, когато познаваме, че трябва да слушаме Вдъхновителите, които ни учат, когато се научим да разбираме, какво означават 7-те звезди и 7-те духове Божии, когато се научим да разбираме, че трябва да носим духовното познание в бъдещето.
Така ние виждаме, как в Откровението на Йоана е дадено съдържанието на едно посвещение. И още първата степен на това посвещение, в която виждаме вътрешния напредък на 7-те следатлантски епохи, където виждаме духа работещ на физическото поле, ни показва, че имаме работа с едно посвещение на "волята".
Защото това съдържание може да действува възпламеняващо върху нашата воля чак до нашата епоха, когато познаваме, че трябва да слушаме Вдъхновителите, които ни учат, когато се научим да разбираме, какво означават 7-те звезди и 7-те духове Божии, когато се научим да разбираме, че трябва да носим духовното познание в бъдещето.
към текста >>
190.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
В периода между тези две епохи стои това, за което ни говори пророчески Откровението, тази книга, която ни показва съществата на миналите епохи, за да извлече от тях това, което трябва да възпламени нашата
вол
я, нашите импулси за бъдещето.
В периода между тези две епохи стои това, за което ни говори пророчески Откровението, тази книга, която ни показва съществата на миналите епохи, за да извлече от тях това, което трябва да възпламени нашата воля, нашите импулси за бъдещето.
И ние видяхме, как ние самите, които се намираме в това духовно движение, трябва да считаме думите на така нареченото "Пето послание" като един зов да работим, да действуваме. Видяхме, как там е казано, че трябва да следваме онова Същество, което държи в ръката си 7-те звезди и 7-те духове Божии. Видяхме също, как чрез това духовно движение се подготвя следващата епоха, която е представена чрез църквата от Филаделфия, епоха, в която у всички, които са разбрали словото на този зов, трябва да царува онази братска любов върху цялото земно кълбо, тази братска любов, за която също се говори в Евангелието на Йоана. След нея ще дойде още една, 7-та подепоха или Седмата културна епоха, която се характеризира с това, че от една страна се поставя всичко, което е зло в обществото, в църквата, която представя 7-та епоха, всичко, което е хладно, което не е нито топло, нито студено, което не може да се запали за духовния живот и затова трябва да отпадне. А от друга страна ни са показани тези, които са разбрали словото на зова, които ще образуват свитата на Онзи, който казва: "Аз Съм Амен", т.е.
към текста >>
191.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Трябва само да спомена, че през първото време, след като Луната се беше отделила от Земята и човекът слезе в по-гъстата материя, по отношение на силата на неговата
вол
я човекът беше съвсем различен от това, което той стана по-късно.
Сега ние трябва да разгледаме по-точно този атлантски човек, за да можем да разберем по-добре автора на Откровението.
Трябва само да спомена, че през първото време, след като Луната се беше отделила от Земята и човекът слезе в по-гъстата материя, по отношение на силата на неговата воля човекът беше съвсем различен от това, което той стана по-късно.
Тогава силата на човешката воля действуваше магически. Чрез своята воля човекът можеше да действува върху растежа на цветята. Когато напрягаше своята воля, той можеше да накара едно цвете да израсне бързо нагоре, способност, която днес може да бъде постигната само чрез една нормална процедура на развитието. Поради това тогава цялата окръжаваща природна среда беше зависима от това каква беше човешката воля. Ако тази воля беше добра, човекът действуваше успокояващо върху вълните на водните маси, върху бурята и върху царуващите тогава в цялата околна среда огнена формация.
към текста >>
Тогава силата на човешката
вол
я действуваше магически.
Сега ние трябва да разгледаме по-точно този атлантски човек, за да можем да разберем по-добре автора на Откровението. Трябва само да спомена, че през първото време, след като Луната се беше отделила от Земята и човекът слезе в по-гъстата материя, по отношение на силата на неговата воля човекът беше съвсем различен от това, което той стана по-късно.
Тогава силата на човешката воля действуваше магически.
Чрез своята воля човекът можеше да действува върху растежа на цветята. Когато напрягаше своята воля, той можеше да накара едно цвете да израсне бързо нагоре, способност, която днес може да бъде постигната само чрез една нормална процедура на развитието. Поради това тогава цялата окръжаваща природна среда беше зависима от това каква беше човешката воля. Ако тази воля беше добра, човекът действуваше успокояващо върху вълните на водните маси, върху бурята и върху царуващите тогава в цялата околна среда огнена формация. Защото в нейната по-голяма част Земята беше от вулканично естество.
към текста >>
Чрез своята
вол
я човекът можеше да действува върху растежа на цветята.
Сега ние трябва да разгледаме по-точно този атлантски човек, за да можем да разберем по-добре автора на Откровението. Трябва само да спомена, че през първото време, след като Луната се беше отделила от Земята и човекът слезе в по-гъстата материя, по отношение на силата на неговата воля човекът беше съвсем различен от това, което той стана по-късно. Тогава силата на човешката воля действуваше магически.
Чрез своята воля човекът можеше да действува върху растежа на цветята.
Когато напрягаше своята воля, той можеше да накара едно цвете да израсне бързо нагоре, способност, която днес може да бъде постигната само чрез една нормална процедура на развитието. Поради това тогава цялата окръжаваща природна среда беше зависима от това каква беше човешката воля. Ако тази воля беше добра, човекът действуваше успокояващо върху вълните на водните маси, върху бурята и върху царуващите тогава в цялата околна среда огнена формация. Защото в нейната по-голяма част Земята беше от вулканично естество. Върху всичко това човекът действуваше успокоително чрез добра воля, а разрушително чрез зла воля.
към текста >>
Когато напрягаше своята
вол
я, той можеше да накара едно цвете да израсне бързо нагоре, способност, която днес може да бъде постигната само чрез една нормална процедура на развитието.
Сега ние трябва да разгледаме по-точно този атлантски човек, за да можем да разберем по-добре автора на Откровението. Трябва само да спомена, че през първото време, след като Луната се беше отделила от Земята и човекът слезе в по-гъстата материя, по отношение на силата на неговата воля човекът беше съвсем различен от това, което той стана по-късно. Тогава силата на човешката воля действуваше магически. Чрез своята воля човекът можеше да действува върху растежа на цветята.
Когато напрягаше своята воля, той можеше да накара едно цвете да израсне бързо нагоре, способност, която днес може да бъде постигната само чрез една нормална процедура на развитието.
Поради това тогава цялата окръжаваща природна среда беше зависима от това каква беше човешката воля. Ако тази воля беше добра, човекът действуваше успокояващо върху вълните на водните маси, върху бурята и върху царуващите тогава в цялата околна среда огнена формация. Защото в нейната по-голяма част Земята беше от вулканично естество. Върху всичко това човекът действуваше успокоително чрез добра воля, а разрушително чрез зла воля.
към текста >>
Поради това тогава цялата окръжаваща природна среда беше зависима от това каква беше човешката
вол
я.
Сега ние трябва да разгледаме по-точно този атлантски човек, за да можем да разберем по-добре автора на Откровението. Трябва само да спомена, че през първото време, след като Луната се беше отделила от Земята и човекът слезе в по-гъстата материя, по отношение на силата на неговата воля човекът беше съвсем различен от това, което той стана по-късно. Тогава силата на човешката воля действуваше магически. Чрез своята воля човекът можеше да действува върху растежа на цветята. Когато напрягаше своята воля, той можеше да накара едно цвете да израсне бързо нагоре, способност, която днес може да бъде постигната само чрез една нормална процедура на развитието.
Поради това тогава цялата окръжаваща природна среда беше зависима от това каква беше човешката воля.
Ако тази воля беше добра, човекът действуваше успокояващо върху вълните на водните маси, върху бурята и върху царуващите тогава в цялата околна среда огнена формация. Защото в нейната по-голяма част Земята беше от вулканично естество. Върху всичко това човекът действуваше успокоително чрез добра воля, а разрушително чрез зла воля.
към текста >>
Ако тази
вол
я беше добра, човекът действуваше успокояващо върху вълните на водните маси, върху бурята и върху царуващите тогава в цялата околна среда огнена формация.
Трябва само да спомена, че през първото време, след като Луната се беше отделила от Земята и човекът слезе в по-гъстата материя, по отношение на силата на неговата воля човекът беше съвсем различен от това, което той стана по-късно. Тогава силата на човешката воля действуваше магически. Чрез своята воля човекът можеше да действува върху растежа на цветята. Когато напрягаше своята воля, той можеше да накара едно цвете да израсне бързо нагоре, способност, която днес може да бъде постигната само чрез една нормална процедура на развитието. Поради това тогава цялата окръжаваща природна среда беше зависима от това каква беше човешката воля.
Ако тази воля беше добра, човекът действуваше успокояващо върху вълните на водните маси, върху бурята и върху царуващите тогава в цялата околна среда огнена формация.
Защото в нейната по-голяма част Земята беше от вулканично естество. Върху всичко това човекът действуваше успокоително чрез добра воля, а разрушително чрез зла воля.
към текста >>
Върху всичко това човекът действуваше успокоително чрез добра
вол
я, а разрушително чрез зла
вол
я.
Чрез своята воля човекът можеше да действува върху растежа на цветята. Когато напрягаше своята воля, той можеше да накара едно цвете да израсне бързо нагоре, способност, която днес може да бъде постигната само чрез една нормална процедура на развитието. Поради това тогава цялата окръжаваща природна среда беше зависима от това каква беше човешката воля. Ако тази воля беше добра, човекът действуваше успокояващо върху вълните на водните маси, върху бурята и върху царуващите тогава в цялата околна среда огнена формация. Защото в нейната по-голяма част Земята беше от вулканично естество.
Върху всичко това човекът действуваше успокоително чрез добра воля, а разрушително чрез зла воля.
към текста >>
Чрез злата
вол
я можеха да бъдат разрушени цели острови.
Чрез злата воля можеха да бъдат разрушени цели острови.
Така човешката воля беше в съзвучие с окръжаващата го среда.
към текста >>
Така човешката
вол
я беше в съзвучие с окръжаващата го среда.
Чрез злата воля можеха да бъдат разрушени цели острови.
Така човешката воля беше в съзвучие с окръжаващата го среда.
към текста >>
Сушата, на която живееше тогава човекът, загина главно чрез действията на злата
вол
я на човеците.
Сушата, на която живееше тогава човекът, загина главно чрез действията на злата воля на човеците.
И само една малка част от тогавашните хора (тук ние отново трябва да правим разлика между развитие на расите и развитие на душите!) се спаси и премина в следващата епоха, която можем да опишем правилно, защото тук вече можем да намерим думи в нашия език, които могат да предадат ясновидското възприятие. След тази катастрофа ние идваме в Атлантската епоха, през време на която човекът се разви на един континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан, между Европа и Америка. Човекът живееше тогава при съвършено други физически и въобще при съвършено други условия. Отначало той беше едно същество, което възприемаше по съвършено друг начин в сравнение с днешния човек; ние вече загатнахме за това още в първата сказка и по-нататък също; днес искаме да покажем още веднъж и по-точно тази съвършено друга форма на възприемане света от тогавашния човек. Човекът още притежаваше един вид старо ясновидство, поради това, че устройството на членовете на неговото тяло беше различно от днешното.
към текста >>
От това такива хора намират оправдание въобще да не поглеждат към написаното в документите, да не правят въобще усилия на
вол
ята, за да разберат, какво в действителност е написано там; защото това е "умъртвяващата буква", казват те.
Защото когато в Библията ви се разказва, че след потопа Ной, представителят на тези, които бяха спасили човешкия род, вижда за първи път дъгата, това е наистина едно историческо събитие. След потопа човечеството вижда първата дъга; по-рано тя беше физически невъзможна. Тук ние виждаме, колко дълбоки, колко буквално верни са религиозните документи. Някои цитират едно изречение, което е вярно, но то се цитира от хората, които обичат удобствата, не в смисъла на неговата истинност, а защото ги е страх да напрегнат умовете си, заради удобство. Това е изречението: Буквата умъртвява, духът оживотворява.
От това такива хора намират оправдание въобще да не поглеждат към написаното в документите, да не правят въобще усилия на волята, за да разберат, какво в действителност е написано там; защото това е "умъртвяващата буква", казват те.
И така те дават ход на своя дух да блести и измислят най-фантастични работи. В своите тълкувания тези хора могат да бъдат даже много остроумни; но не това е важното, а важното е да виждаме в религиозните документи това, което действително е написано в тях. "буквата умъртвява, а духът оживотворява", тези думи имат същото значение както думите на Гьоте: "И докато не си постигнал това, да умреш и да възкръснеш, ти си само един мрачен гост на тъмната земя." Тези думи не означават: "когато искаш да доведеш някого до висшето познание ти трябва да го убиеш", а те означават: "човекът трябва да се издигне до духовното именно чрез културата, чрез облагородяването на физическия свят.
към текста >>
192.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ние имаме чисто обективни сили, които стопанисват капитала, и в тази област имаме даже вече сили, които привличат към себе си цялата
вол
я на личността, така щото личността е станала безсилна.
Това може да бъде доказано и в най-светските неща; например, бих могъл да ви докажа това при развитието на банковото дело през втората половина на 19-то столетие. Може би принадлежи на бъдещите историци да внесат яснота в това, че е настъпило едно коренно изменение, което можем да отбележим със следното: В банковото дело личността е била постепенно разпокъсана. Тук аз бих искал да обърна вниманието ви на онзи момент, когато 4-та Ротшилдовци са потеглили в света от Франкфурт, единият за Виена, вторият за Неапол, третият за Лондон, четвъртият за Париж, и как цялото банково дело е било включено в сферата на личността именно чрез подходящата за това лична надареност. Тук личността се е вложила за паричното дело. Днес вие виждате, как цялото банково дело е станало нещо безлично, то преминава в акционните дружества, капиталът не се управлява вече от отделната личност.
Ние имаме чисто обективни сили, които стопанисват капитала, и в тази област имаме даже вече сили, които привличат към себе си цялата воля на личността, така щото личността е станала безсилна.
Така човек може с виждащи очи да проследи тези неща и да види навсякъде, как по отношение на личността човечеството е слязло до най-дълбоката точка. Но личността може да се спаси и отново да възлезе нагоре. Тя може да се спаси чрез това, когато например чрез укрепване на вътрешните душевни сили се научава да стои на собствените си крака, да стане независима от обективните сили на капитала. Но личността може също да се хвърли в тези сили, може да потъне в тях и да слезе в бездната, може да се остави уплетена от действуващите в капитала сили. Най-важната точка, до която човешката личност слиза на Земята и където тя трябваше да се обърне нагоре, е моментът на идването на Христа Исуса на Земята.
към текста >>
193.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И много е важно да почувствуваме това пророчество вътре в душите си, така че то да действува възпламеняващо върху нашата
вол
я.
Представете си, как всичко ще стане така да се каже образно; земята ще стане все по-фина и по-фина в нейната материя, а най-грубите части ще се виждат сред фината материя като черупки, както например влечугите или охлювите изхвърлят своите обвивки. Така твърдите части ще бъдат все повече и повече окачени към префинената материя. През последната епоха, епохата на тръбните звуци, вие бихте виждали вече с ясновидските очи, как хората са съставени от тънки тела, от одухотворени тела и как онези, които са втвърдили в себе си материалния принцип, са запазили в себе си това, което днес съставлява най-важните съставни части на материята. Вие бихте видели, как това отпада като обвивка на плод в материалното кълбо, което ще бъде като един остатък след тази епоха, обозначена със 7-те звуци на тръбите. Това ни дава Откровението на Йоана като пророчество.
И много е важно да почувствуваме това пророчество вътре в душите си, така че то да действува възпламеняващо върху нашата воля.
Защото, какво ще е направил от себе си човекът тогава, когато ще изминат тази Шеста и тази Седма епохи? Какво ще е направил тогава човекът от своето тяло? Когато гледаме сега човешкото тяло, то не е още израз на живеещата в него душа; обаче тялото ще стане все повече и повече израз на това, което човекът изживява вътре в себе си.
към текста >>
194.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
По-рано човекът е бил едно индивидуално същество с групова душа; и ние видяхме, че през първите четири атлантски епохи той беше надарен с груповите души, които сим
вол
ично са представени правилно чрез
вол
ската, лъвската, орловата и човешката глави, като тази последната глава трябва да си я представяме като човешко-животинска глава.
Защо физическите органи и техните остатъци в астралното, когато Земята ще стане астрална, защо те се наричат "рога"? Лесно понятно е, че онези човеци, които не са приели в себе си Христовия Принцип, трябва отново да се върнат към състоянието, в което се намираше човекът преди да стане участник в Христо вия Принцип.
По-рано човекът е бил едно индивидуално същество с групова душа; и ние видяхме, че през първите четири атлантски епохи той беше надарен с груповите души, които символично са представени правилно чрез волската, лъвската, орловата и човешката глави, като тази последната глава трябва да си я представяме като човешко-животинска глава.
Следователно ние трябва да си представим, че когато човекът отново ще се появи в одухотворената Земя, ако е оставил неизползуван Христовия Принцип през време на нашата епоха, той ще се яви отново в своята стара форма, понеже не е допринесъл нищо, за да преобрази в по-висша форма своята предишна животинска групова душа. Но той ще се яви не само в тази форма, а също и с образуваните по-нататък още 3 глави, които е усвоил през последните 3 атлантски епохи. Защото преди настъпването на великия потоп, първите 4 епохи бяха последвани от още 3 такива. През тези 3 епохи и онези човешки същества, които по-късно са приели Христовия Принцип, са имали по определен начин възможност да я образуват по-нататъшните 3 глави, обаче те са ги преобразили, повдигнали са животинското в тях до по-висока степен. Когато Земята ще се е одухотворила, те ще се явят в една одухотворена форма.
към текста >>
195.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Човек, който не би имал възможност да избира по свободно решение доброто или също и злото, такъв човек би бил едно същество, което би могло да бъде водено до едно постижимо по необходимост добро, без свободен избор; такова едно същество не би могло да избира изхождайки от една пречистена в себе си
вол
я, от една извираща от свободата любов.
В отговор на този въпрос може да се каже първо нещо отвлечено, нещо теоретическо и този, който може вече да почувствува съдържанието на този теоретически отговор, за него това е вече доста много -: Безкрайно мъдро е, че проведението се е погрижило, щото тази ужасна съдба да стои пред определен брой хора като една възможност; защото ако не би съществувала възможност човекът да се насочи към бездната и да попадне в нея, тогава също така не би съществувала възможност той да постигне това, което от една страна наричаме любов и от друга страна наричаме свобода; защото за окултиста свободата е неразривно свързана с понятието на любовта. За човека би била невъзможна свободата, невъзможна би била Любовта, ако не би съществувала възможност за това потъване в бездната.
Човек, който не би имал възможност да избира по свободно решение доброто или също и злото, такъв човек би бил едно същество, което би могло да бъде водено до едно постижимо по необходимост добро, без свободен избор; такова едно същество не би могло да избира изхождайки от една пречистена в себе си воля, от една извираща от свободата любов.
За човек, за който не би било възможно той да тръгне подир звяра с двата рога, за него би било също така невъзможно той да следва Бога от собствена Любов. Намерението на мъдрото Провидение е, да даде на развиващото се през нашата планетарна система човечество възможността то да развие Свободата, а тази възможност за развиване Свободата не можеше да бъде дадена при никакви други условия, освен чрез това, че човекът сам трябва да намери избора, свободния избор между доброто и злото. Но би могло да се каже, че това е все пак една гола теория и хората могат постепенно да се издигнат до там, не само да казват с думи нещо подобно и да считат като един вид обяснение в теоретически моменти, а да го живеят и в своите чувства. Днес хората рядко се издигат да мисълта: "Благодаря ти, мъдро проведение, че си направило възможно, да мога да проявявам към тебе не една принудена любов, а една любов извираща свободно от моите гърди; благодаря ти, че не ме принуждаваш да те обичам, а си оставило на моя избор, дали да те следвам или не. "Без съмнение човек трябва да се издигне до това чувствуване, ако иска действително да почувствува това теоретическо обяснение.
към текста >>
196.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Те могат да са от голямо значение и да са породени от една целенасочена
вол
я, която използва нашата слепота.
В едно такова Движение, каквото е антропософското, са ни дадени възможно най-големите блага, но същевременно ни дебнат и възможно най-големите опасности. Не само онези опасности, които напират от вътрешния свят на духовно устремените човешки души, за които Рудолф Щайнер толкова често ни предупреждаваше, че при едностранчивия стремеж към духовни опитности и без необходимата морална дисциплина, те вероятно биха останали непроявени, но и опасностите, идващи от такива духовни Същества, които искат да ни въвлекат още по-дълбоко в материализма, превръщайки градивните сили в разрушителни. Тези Същества не спират да работят, и онези дарове от Рудолф Щайнер, до които те се домогват, за да постигнат своите цели, несъмнено ще бъдат използвани с най-голяма хитрост и съблазън. Ще възникнат тенденции, импониращи на вкуса на времето, и мнозина ще позволят върху главите им да бъде хвърлена мрежата на заблуждението. Нека да не пропускаме и привидно най-незначителните симптоми.
Те могат да са от голямо значение и да са породени от една целенасочена воля, която използва нашата слепота.
Нека да призовем в паметта си предупреждаващите думи на нашия учител, който непрекъснато ни напомняше за тези неща. Ние сме длъжни да съхраним неговото дело в чистота, длъжни сме да изпълним неговото завещание.
към текста >>
197.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И пред душевния ни поглед се очерта, как пред душата на атлантския кандидат за посвещение заставаше една идеална човешка форма, представляваща един мисловен образ, върху който той, медитирайки, трябваше да се съсредоточава, и как тази дейност се разгръщаше в пред-ставния, чувствен и
вол
ев живот на атлантския кандидат за посвещение.
Вчера привършихме с описанието на едно изключително важно събитие, отнасящо се до вътрешния живот, до истинския духовен живот на човека. Ние се опитахме да извикаме пред душата си едно от впечатленията, които атлантският кандидат за посвещение имаше през последната третина от Атлантската епоха.
И пред душевния ни поглед се очерта, как пред душата на атлантския кандидат за посвещение заставаше една идеална човешка форма, представляваща един мисловен образ, върху който той, медитирайки, трябваше да се съсредоточава, и как тази дейност се разгръщаше в пред-ставния, чувствен и волев живот на атлантския кандидат за посвещение.
Този мисловен образ все повече и повече трябваше да се превръща в модел за бъдещия човек.
към текста >>
Много често ставаше така, че една силна
вол
ева натура се изправяше пред друга, много по-слаба от нея.
Тогава, в древните времена, определени сили преминаваха от учителя в ученика. Още в древен Египет имаше много хора, които бяха способни да приемат сили именно по този начин. Когато един особено възприемчив човек стоеше срещу друг човек, който беше обучен да усилва своите мисли, тогава една силна мисъл действуваше така, че в душата на възприемчивия тя се появяваше като образ. Следователно, в древен Египет такива телепатични способности, както и пренасянето на мисли беше нещо твърде разпространено сред хората.
Много често ставаше така, че една силна волева натура се изправяше пред друга, много по-слаба от нея.
Ето защо в древен Египет един човек можеше да направлява и ръководи друг човек в такива размери, каквито днес е трудно да си представим. Естествено, днес хората биха злоупотребили твърде много с такива сили. Всъщност посвещенията в древен Египет почиваха именно на такива сили. Това беше възможно също в древна Индия и в Персия. Тези сили още повече подхранваха онзи метод, който - ако бихме искали да се изразим екзотерично - щяхме да наречем „медицински.” Разбира се, тук нямаме предвид днешната официална медицина.
към текста >>
198.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче там се намираха не само тези Същества; в пълнотата на светлината живееха също и по-висши Същества: Власти или Екскузиаи или Духове на Формата, Сили или Динамис или Духове на Движението, Господства или Кириотетес или Духове на Мъдростта и онези Духове, които наричаме Престоли или Духове на
Вол
ята, и накрая Херувимите и Серафимите, намиращи се във все по-слаба връзка със светлината.
Представете си, че се намирате в тези пари. Това, което се беше получило от етерната мъглявина, представляваше газообразна форма, пронизана от светлина. И тази форма се проясняваше все повече и повече, и тъкмо поради сгъстяването на газовете светлината ставаше все по-силна, така че в действителност тази мъглявина се яви като едно голямо Слънце, което светеше навън в мировото пространство. Да, такъв момент съществуваше някога, когато Земята все още носеше Слънцето в себе си, когато тя все още беше пронизвана от светлина и с нея озаряваше цялото мирово пространство. Обаче тази светлина направи възможно, щото всред очертанията на Земята да оживее не само човекът в неговите първоначални заложби, но в пълнотата на тази светлина да живеят и всички други по-висши Същества, които не приеха физически тела, но бяха и продължават да са свързани с развитието на човека: Ангели, Архангели, Архаи.
Обаче там се намираха не само тези Същества; в пълнотата на светлината живееха също и по-висши Същества: Власти или Екскузиаи или Духове на Формата, Сили или Динамис или Духове на Движението, Господства или Кириотетес или Духове на Мъдростта и онези Духове, които наричаме Престоли или Духове на Волята, и накрая Херувимите и Серафимите, намиращи се във все по-слаба връзка със светлината.
Земята представляваше едно небесно тяло, населено от цяла йерархия по-низши и по-висши Същества. А това, което се излъчваше като светлина в мировото пространство, с което беше проникнато тялото на Земята, беше не само светлина, но също и това, което по-късно стана мисия на Земята: това беше силата на Любовта. Светлината съдържаше в себе си Любовта като своя най-важна съставна част. Следователно, трябва да си представим, че в мировото пространство се излъчваше не само светлината, не само физическа светлина, а че тази светлина беше одушевена, одухотворена със силата на Любовта. Една съвременна душа трудно може да си представи това.
към текста >>
199.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ако лъвът не би проявил преждевременно
вол
ята си да навлезе в земната сфера, той би станал човек; същото се отнася и за другите животни, които се бяха отделили от човека.
И тук ние трябва да обърнем внимание, че имаше и такива същества, които още по-рано бяха достигнали до една по-късна степен от развитието. Когато казваме, че определени същества бяха изостанали на степента, присъща на бика, а други на степента, присъща на лъва, какво всъщност означава това? Това означава, че ако съществата биха могли да изчакат и едва по-късно да разгърнат пълната си привързаност към физическия свят, тогава те също биха станали човеци.
Ако лъвът не би проявил преждевременно волята си да навлезе в земната сфера, той би станал човек; същото се отнася и за другите животни, които се бяха отделили от човека.
към текста >>
200.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
В древния Рим хората за пръв път приложиха „завещанието”; там
вол
ята на отделната личност нарастна до такава степен, че тя можеше да се разпорежда дори и след смъртта: какво да стане с нейния имот, с нейната собственост и т.н.
Понятието „гражданин” беше действително почувствувано за пръв път именно в древния Рим. Там човекът привлече определено духовно съдържание до равнището на своята собствена индивидуалност във физическия свят.
В древния Рим хората за пръв път приложиха „завещанието”; там волята на отделната личност нарастна до такава степен, че тя можеше да се разпорежда дори и след смъртта: какво да стане с нейния имот, с нейната собственост и т.н.
Сега меродавен стана индивидът, личността. Така човекът наистина привлече определено духовно съдържание до равнището на своята собствена личност във физическия план. Това беше най-ниската точка от развитието.
към текста >>
201.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Днес човекът все още не притежава тази власт да изгражда костите според своята
вол
я.
Кръщението в реката Йордан и Христос навлезе в телата на Исус от Назарет, костната система на това Същество стана нещо съвсем различно от костната система на другите хора. Тук ние сме изправени пред един случай, какъвто никога не е бил наблюдаван нито в миналото, нито до наши дни. Заедно с Христовото Същество, в Исус от Назарет навлезе нещо, което имаше власт върху силите, които изгарят костите.
Днес човекът все още не притежава тази власт да изгражда костите според своята воля.
Обаче сега тази сила се разпростря чак до вътрешността на костите. Съзнателната сила на Христовото Същество проникна чак до костите; този факт е свързан с дълбокия смисъл на Кръщението, извършено от Йоан. По този начин в Земята беше посадено нещо, което можем да наречем „надмощие над смъртта”, защото смъртта се появи в света едва с възникването на костите. Ето защо поради факта, че властта над костите навлезе в човешкото тяло, в света се възцари и победата на смъртта. С тези думи се оповестява една много дълбока тайна, а именно че чрез Христос в костната система на Исус от Назарет проникна нещо във висша степен свещено.
към текста >>
202.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И този художествен свят, в който те вложиха Духа, направи материята толкова неустоимо привлекателна, че дори и при нас, в Средна Европа, великият
Вол
фганг Гьоте се опита да се отъждестви с тази културна епоха в своя „Фауст” и в своята трагедия „Елена”.
Причината, за да определяме като изключително важна тази епоха, която от една страна бележи най-долната точка в общочовешкото развитие, а от друга страна е толкова примамлива и симпатична за днешния наблюдател, е тази, че тя стана изходна точка за ред многозначителни събития, засягащи днешната културна епоха. Ние видяхме как през тази Гръцко-латинска епоха се стигна до едно бракосъчетание между Духа и материята, което пролича най-вече в гръцкото изкуство. Видяхме как гръцкият храм се превърна в едно архитектурно творение, където можеха да живеят самите Богове, и човекът можеше да каже: Да, аз доведох материята дотам, че сега за мен материята е израз на Духа, и във всяка нейна частица аз мога да доловя нещо от този универсален Дух. И това беше в сила за всички произведения на гръцкото изкуство. Така е с всичко, което знаем за живота на древните гърци.
И този художествен свят, в който те вложиха Духа, направи материята толкова неустоимо привлекателна, че дори и при нас, в Средна Европа, великият Волфганг Гьоте се опита да се отъждестви с тази културна епоха в своя „Фауст” и в своята трагедия „Елена”.
към текста >>
Скъпи мои приятели, след като отново сме се събрали тук, нека да припомня: Когато скоро ще се разделим, ние трябва да отнесем със себе си не само определен сбор от истини; ние трябва да отнесем със себе си едно общо впечатление, едно общо усещане, което най-точно изразява формата, под която последователят на Духовната наука ще разпознае своя основен
вол
ев импулс - а именно, че той трябва да внесе Духовната наука в живота и че не бива да бъде отклоняван от нищо в това свое намерение.
Скъпи мои приятели, след като отново сме се събрали тук, нека да припомня: Когато скоро ще се разделим, ние трябва да отнесем със себе си не само определен сбор от истини; ние трябва да отнесем със себе си едно общо впечатление, едно общо усещане, което най-точно изразява формата, под която последователят на Духовната наука ще разпознае своя основен волев импулс - а именно, че той трябва да внесе Духовната наука в живота и че не бива да бъде отклоняван от нищо в това свое намерение.
към текста >>
203.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
И когато по една или друга причина даден народ поиска да се издигне над своя апогей, тогава има нужда от съответни личности, които добро
вол
но да послужат като носители на висшите духовни Същества; едва тогава е възможно да се надхвърли онова, което е съществувало в първоначалния замисъл.
И така, ние виждаме, че висшите духовни Същества, Ангели, Архангели, Архаи, непрекъснато са ангажирани с планетарното развитие на Земята, и че те непрекъснато слизат на Земята, за да насочват човечеството по неговия възходящ път. Това са йерархически Същества, които са постигнали своята зрелост в предишни времена. И когато те вече са постигнали своята зрелост, от Небето, така да се каже, слизат други духовни Същества, за да поемат водачеството на този или онзи народ.
И когато по една или друга причина даден народ поиска да се издигне над своя апогей, тогава има нужда от съответни личности, които добро волно да послужат като носители на висшите духовни Същества; едва тогава е възможно да се надхвърли онова, което е съществувало в първоначалния замисъл.
Обаче в този случай трябва да се случи следното: Онези, които искат да бъдат предводители на своите народи, трябва да поемат върху себе си и цялата тяхна Карма. Този е великият закон за поемането на Кармата, която се натрупва в народите и расите. И главното, което всъщност правят тези личности, е че те поемат общата Карма; нека да си припомним Хермес, който също пое Кармата на своя народ. Такива неща се разиграват на всяка планета; те са само отражението на такива отражение откриваме и на друго място. Ние видяхме, че Престолите станаха Престоли само защото от създания те успяха да станат създатели и защото се издигнаха от състоянието "вземам" в състоянието "давам".
към текста >>
204.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Ние хората казваме: Ето, ние трябва да започнем от нашето днешно положение и да търсим все по-висшите степени на познанието,
вол
ята и така нататък; така ние все повече се приближаваме до Бога.
Да, това което човекът трябва да търси толкова упорито в хода на своето развитие, те го притежават от самото начало.
Ние хората казваме: Ето, ние трябва да започнем от нашето днешно положение и да търсим все по-висшите степени на познанието, волята и така нататък; така ние все повече се приближаваме до Бога.
Но колкото и да израстваме в нашето развитие, Богът винаги остава скрит. Ето голямата разлика между Серафимите, Херувимите, Престолите и човека: Още от самото начало на нашето развитие тези най-висши духовни Същества могат да се радват на непосредствената си близост до божествената Троица. Целта, към която се стреми човекът, е тяхно притежание от самото начало.
към текста >>
А себе си те възприемат като продължители на Божията
вол
я, на Божията мъдрост.
В сферата на тези Същества няма и следа от размисли, от съмнение, там има само преките заповеди от Божествения свят и светкавичния преход от съзерцание в действие! Тези Същества виждат Божествения свят в неговата първична, истинска същност.
А себе си те възприемат като продължители на Божията воля, на Божията мъдрост.
Така стоят нещата при най-висшата Йерархия.
към текста >>
Не забравяйте, че тези Същества принадлежащи на втората Йерархия, изобщо не разполагаха с никаква възможност да бъдат зли чрез своите собствени сили и по своя собствена
вол
я; те бяха, така да се каже, "декласирани".
Не забравяйте, че тези Същества принадлежащи на втората Йерархия, изобщо не разполагаха с никаква възможност да бъдат зли чрез своите собствени сили и по своя собствена воля; те бяха, така да се каже, "декласирани".
Едва Съществата от третата Йерархия, и преди всичко тези, които стояха най-близко до човека, можеха да последват Боговете на препятствията или да не ги последват. И тези, които не ги последваха, ние винаги откриваме представени в образи символизиращи победите, извоювани на Небето през епохата на Лунното развитие, когато човекът беше вече подготвен, за да получи своето астрално тяло, приближавайки се до степента "човек-животно". А онези Ангелски Същества, които останаха "добри", успяха да се откъснат от по-нататъшното Лунно развитие. Макар и под различни форми, този образ винаги е вълнувал човешката душа. С него е свързан и Михаил респективно неговата битка със Змея.
към текста >>
Дори и в онази област, която бихме могли да наречем "произход на злото", те не са постигнали нищо друго, освен да изпълняват
вол
ята на Боговете; дори и превръщайки се в служители на злото, те не вършат нищо друго, освен да изпълняват
вол
ята на Боговете, които чрез обходния път на злото искат да утвърдят доброто.
И така, ние виждаме че в известен смисъл човекът получи възможността сам да си поставя най-висши цели каквито впрочем бяха непостижими дори и за Серафимите едва след "декласирането" на определен духовни Същества. Това е изключително важно. Вие, Серафими, Херувими и Престоли, просто не можете друго, освен непосредствено да следвате импулсите, идващи от Боговете. Господствата, както и цялата втора Йерархия също не могат да постъпят по друг начин. Както казахме, една част от Силите беше "командирована" на съответното място; следователно, дори и Силите, включвайки се в хода на развитието, не можаха друго, освен да изпълняват заповедите на Боговете.
Дори и в онази област, която бихме могли да наречем "произход на злото", те не са постигнали нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете; дори и превръщайки се в служители на злото, те не вършат нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете, които чрез обходния път на злото искат да утвърдят доброто.
Ако сега слезем още по-надолу до онези Същества, които наричаме Власти, ние ще установим, че чрез самите себе си те също не могат да по стигнат нищо. Те също не могат да станат зли по свой избор, а това се отнася както за Духовете на Личността, така и за Духовете на Огъня. Защото когато на Старото Слънце те минаваха през своята "човешка степен", Силите все още не бяха "командировани", така че тогава изобщо не съществуваше никаква възможност за едно или друго Същество да бъде зло по свой собствен избор. И първите Същества, които получи ха възможността да бъдат зли, бяха именно Ангелите, защото тази възможност се появи едва в хода на Лунното развитие. Именно тогава, през периода между Старото Слънце и Старата Луна, се разигра Битката на Небето.
към текста >>
Така че дори сред част от Ангелите ние откриваме такива Същества от духовните Йерархии, които не могат да вършат абсолютно нищо друго, освен да изпълняват
вол
ята на Боговете, или казано с други думи, такива Същества, които бяха лишени от възможността да не изпълняват
вол
ята на Боговете.
Те също не могат да станат зли по свой избор, а това се отнася както за Духовете на Личността, така и за Духовете на Огъня. Защото когато на Старото Слънце те минаваха през своята "човешка степен", Силите все още не бяха "командировани", така че тогава изобщо не съществуваше никаква възможност за едно или друго Същество да бъде зло по свой собствен избор. И първите Същества, които получи ха възможността да бъдат зли, бяха именно Ангелите, защото тази възможност се появи едва в хода на Лунното развитие. Именно тогава, през периода между Старото Слънце и Старата Луна, се разигра Битката на Небето. Една част от Ангелите не се възползва от тази възможност и не се поддаде на изкушенията, които идваха от Боговете на препятствията.
Така че дори сред част от Ангелите ние откриваме такива Същества от духовните Йерархии, които не могат да вършат абсолютно нищо друго, освен да изпълняват волята на Боговете, или казано с други думи, такива Същества, които бяха лишени от възможността да не изпълняват волята на Боговете.
Ето кое е същественото.
към текста >>
Така че в целия диапазон на Йерархиите възможността за свободна
вол
я съществува само при част от Ангелите и при човека.
Така ние стигаме до две категории свръхсетивни Същества: Първо имаме онези Ангели, които последваха "командированите" Сили, взели участие в Битката на Небето. Това бяха онези Същества, които поради техните по-късни проявления ние наричаме "луциферически". Тъкмо те започнаха да се домогват до човешкото астрално тяло през епохата на Земното развитие и предоставиха на човека възможността да бъде зъл, да върши зло, но в същото време те му предоставиха и друга възможност сам да напредва в своето себепознание, в своето вътрешно развитие.
Така че в целия диапазон на Йерархиите възможността за свободна воля съществува само при част от Ангелите и при човека.
Да, първоначалната възможност за свободна воля покълва сред Ангелската Йерархия, обаче най-истинско култивиране започва именно при човека.
към текста >>
Да, първоначалната възможност за свободна
вол
я покълва сред Ангелската Йерархия, обаче най-истинско култивиране започва именно при човека.
Така ние стигаме до две категории свръхсетивни Същества: Първо имаме онези Ангели, които последваха "командированите" Сили, взели участие в Битката на Небето. Това бяха онези Същества, които поради техните по-късни проявления ние наричаме "луциферически". Тъкмо те започнаха да се домогват до човешкото астрално тяло през епохата на Земното развитие и предоставиха на човека възможността да бъде зъл, да върши зло, но в същото време те му предоставиха и друга възможност сам да напредва в своето себепознание, в своето вътрешно развитие. Така че в целия диапазон на Йерархиите възможността за свободна воля съществува само при част от Ангелите и при човека.
Да, първоначалната възможност за свободна воля покълва сред Ангелската Йерархия, обаче най-истинско култивиране започва именно при човека.
към текста >>
Ето защо Той е Богът който никога не ограничава, и то в ни най-малка степен, индивидуалното развитие и свободната
вол
еизява на човешкия Аз.
И така, човекът застава пред нас като едно самостоятелно звено от нашите Йерархии и ние ясно виждаме, че той е твърде различен от всички тях. Ние ясно виждаме, че той е поставен в света по съвсем друг начин, отколкото Серафимите, Херувимите и Престолите, отколкото Господствата, Силите и Властите, отколкото Духовете на Личността, Духовете на Огъня и част от Ангелите. Вглеждайки се напред в бъдещето, той вече може да си каже. Да, аз съм призван да търся в най-недостъпните и дълбоки области на моята душа всичко онова което поражда импулсите на моите действия, и аз трябва да извличам от себе си, а не от съзерцаването на Бога, както правят Серафимите. Христос не е такъв Бог чиито импулси следва да бъдат изпълнявани безпрекословно; Неговите импулси могат да бъдат приети единствено в свобода.
Ето защо Той е Богът който никога не ограничава, и то в ни най-малка степен, индивидуалното развитие и свободната волеизява на човешкия Аз.
Ето защо Христос можа да произнесе забележителните думи: Вие ще познаете истината и ще ви направи свободни. И тогава онези Същества от най-близката до човека Йерархия, които също получиха възможността да вършат зло, а именно луциферическите Същества, отново ще бъдат освободени и то не от друг, а от човека.
към текста >>
Дори Архангелите и Духовете на Личността не могат да грешат, следователно, те не могат за извършат нито едно злодеяние, ръководейки се от своята свободна
вол
я.
Защото без свободата, любовта е невъзможна. Едно същество, което безусловно следва тези или онзи импулс, върши именно това; обаче за едно същество което може да постъпи и по друг начин, съществува само една сила, която ще го улесни да следва импулсите от духовния свят и тази сила е любовта. Свободата и любовта са два полюса, които си принадлежат взаимно. И ако любовта трябваше да навлезе в нашия Космос, това можеше да стане единствено чрез свободата, а това означава чрез Луцифер и неговите победители и, естествено, чрез Спасителя на човека чрез Христос. Ето защо Земята е Космосът на любовта и свободата, и тъкмо това е същественото, че ние без да пробуждаме каквато и да е нескромност у човека гледаме на Йерахиите така, както нашият западноевропейски езотеризъм винаги и винаги е препоръчвал: Серафимите, Херувимите и Престолите съзерцавайки Бога автоматично следват импулсите от духовния свят; Господствата, Силите и Властите са все още до такава степен свързани с висшите светове, че те трябва да бъдат командировани" тук или там с оглед на общочовешката еволюция.
Дори Архангелите и Духовете на Личността не могат да грешат, следователно, те не могат за извършат нито едно злодеяние, ръководейки се от своята свободна воля.
Ето защо ги наричаме Пратеници на Йерархията, стояща непосредствено над човека: за да загатнем, че те не изпълняват своите собствени намерения, а задачите, които им се възлагат от горе. И в лицето на човешките същества се заражда една друга Йерархия, която ще изпълнява своите собствени задачи. През бъдещите епохи на Юпитер, Венера и Вулкан, човекът ще стане изпълнител на своите собствени импулси. Рано или късно той наистина ще постигне тази степен на съвършенство.
към текста >>
Следват Господствата, които също изпълняват
вол
ята на Боговете.
И така, какво представляват Йерархиите? Ние винаги започваме тяхното изброяване със Серафимите, Херувимите и Престолите.
Следват Господствата, които също изпълняват волята на Боговете.
После идват Силите; те както и Властите действуват само според "указания", идващи отгоре. Те никога не могат да бъдат "зли" без решението на Боговете. След тях са Духовете на Личността, Архангелите и Ангелите, изобщо цялата трета Йерархия, която е разположена непосредствено над човешкото царство. И сега, какво трябва да кажем за човека, ако поискаме да го причислим към Йерархиите? Веднага след Архангелите и Ангелите започва Йерархията на Свободата, или Йерархията на Любовта, и броейки от горе, това е десетата Йерархия, която макар и още в зародиш все пак принадлежи към духовните Йерархии.
към текста >>
205.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
3. Престоли Духове на
Вол
ята
3. Престоли Духове на Волята
към текста >>
3. Системата "веществообмен-крайници" носител на
вол
ята.
3. Системата "веществообмен-крайници" носител на волята.
към текста >>
№235 №240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните "реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън,
Вол
тер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други
"пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се интервалите между отделните прераждания определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч.
№235 №240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните "реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други
към текста >>
206.
1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Все пак у известен брой хора неудържимо се надига
вол
я за познание.
Не е ли явно, че събитията, които разтърсиха човечеството, го накараха да направи един скок, който разтърси не един предразсъдък? Без съмнение срещат се още много пасивни съпротивления, много леност на духовете, много страхливост. Хората биха предпочели по-скоро да потънат в илюзията, отколкото да се пробудят към отговорност.
Все пак у известен брой хора неудържимо се надига воля за познание.
към текста >>
207.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Разглеждайки човека в живота, можем да кажем: първо ние го виждаме като дете, както несръчно се отнася към външните неща, как после постепенно се научава да разбира нещата, развива постепенно своя ум, своя интелект и своята
вол
я; ние виждаме как човекът придобива сила и енергия, как те растат в него.
Разглеждайки човека в живота, можем да кажем: първо ние го виждаме като дете, както несръчно се отнася към външните неща, как после постепенно се научава да разбира нещата, развива постепенно своя ум, своя интелект и своята воля; ние виждаме как човекът придобива сила и енергия, как те растат в него.
Обаче има хора, които растат не само по този начин. Винаги е имало такива хора, които са се издигали до едно по-високо развитие отколкото обикновеното. Тези хора развиват в себе си един "втори Аз", който може да казва на обикновения Аз "Ти", също както обикновеният Аз казва "Ти" на външния свят и на своето тяло. Този втори Аз гледа на първия един вид от горе.
към текста >>
208.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Зад движещата се ръка, зад видимия образ на ръката стои, например, моята мисъл и моята
вол
я: ръката трябва да се придвижи.
Всичко, което става във физическия сетивен свят, има своя насрещен образ в духовния свят. Когато се движи една ръка, не съществува само това, което Вашето око вежда като движеща ръка.
Зад движещата се ръка, зад видимия образ на ръката стои, например, моята мисъл и моята воля: ръката трябва да се придвижи.
Зад външното събитие стои нещо духовно. Но докато видимият образ, сетивното впечатление на движението на ръката преминава, съответният духовен образ остава записан в духовния свят и оставя винаги зад себе си една следа. Така щото, когато имаме отворено духовно око, ние можем да проследим следите на всички неща, които са станали в света, следи, които са останали от техните съответни духовни образи. Нищо не се случва в света, без да останат такива следи.
към текста >>
Всичко, което неговите съвременници са видели, е произлязло от подтиците на неговата
вол
я, осъществено е било чрез невидимите сили, които стоят зад външните образи.
Обаче когато поглеждаме в миналото с окото на ясновидеца, тогава виждаме делата така, като че имаме пред себе си един духовен сянкоподобен образ или един духовен първообраз. Представете си още веднъж движението на ръката. Като ясновидец Вие не можете да видите физическия образ. Но Вие винаги ще видите намерението за придвижване на ръката, невидимите сили, които са раздвижили ръката. Така може да се види всичко, което е живяло в мислите на Цезар, било, че той е искал да направи тези или онези стъпки, било че е искал да води това или онова сражение.
Всичко, което неговите съвременници са видели, е произлязло от подтиците на неговата воля, осъществено е било чрез невидимите сили, които стоят зад външните образи.
Но това, което е стояло зад тези външни образи, се представя действително като един движещ се и действуващ Цезар, като един духовен образ на Цезар. Това се вижда, когато поглеждаме в миналото като духовидец в Акашовите записи.
към текста >>
209.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Днешният телец /
вол
/ представлява изродената природа на човеци-телец и т.н.
Винаги там, където се явява животинството, хората с право са различавали различни степени на животни. За хората-животни на Луната имаше три ясно отличаващи се степени, които Духовната наука нарича степени на "телец", "лъв" и "орел". Това са първообрази. Следователно върху Луната намираме три различни групи: човекът-телец, човекът-лъв и човекът орел. Въпреки, че тези имена не трябва да назовават сегашните орел, лъв и телец носещи това име, все пак лъвът изразява определен аспект на изродената природа на тези първобитни лунни хора, които назоваваме с името човеци-лъв.
Днешният телец /вол/ представлява изродената природа на човеци-телец и т.н.
Същевременно на Слънцето се намираха духовните първообрази на тези животни. Те също образуваха три групи, отговарящи на трите различни видове човеци-животни върху Луната; това са ангелските същества, същества духовни, които духовната наука също назовава лъв, телец и орел, но представляват първообразите на първите. Следователно, когато повдигнете поглед към Слънцето, Вие ще намерите там първообразите, духовни Същества, които се изразяват чрез красиви и пълни с мъдрост форми. Върху старата Луна Вие ще намерите грубите копия на Съществата, които съществуваха на Слънцето.
към текста >>
210.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
През тези далечни минали времена неговото тяло беше така гъвкаво, че то се подчиняваше на най-малките импулси на
вол
ята, като се деформираше на всички страни.
Чистата вода, чистият въздух, такива каквито ние ги познаваме днес, не съществуваха още освен като редки изключения. Следователно човешкото тяло беше съставено от тази тънка материя. Ако материята би била по-гъста, формата на тялото би имала в тези времена ясни очертания. Но такива очертания биха предали на тази форма нещо съвършено, което би се предало но потомците и човешкият род би останал на тази степен на развитието. Човекът не трябваше да замрази своята форма в материята, за да има възможност да моделира и оформя материята на своето тяло според подтиците на своята душа.
През тези далечни минали времена неговото тяло беше така гъвкаво, че то се подчиняваше на най-малките импулси на волята, като се деформираше на всички страни.
Днес ние можем да прострем нашата ръка, но би ни било невъзможно да я удължим до три метра. Ние не можем вече да подчиняваме материята, защото една неподвижна и завършена форма се предава от бащата на сина. Но през онези далечни времена не беше така. Човекът можеше да измени своята форма по воля, да си създаде онази форма, която отговаряше на неговата душа. Това беше едно от необходимите условия на развитието, след отделянето на Луната човешките души да се въплъщават в гъвкави тела, способни да се подчиняват на най-малките вътрешни подтици.
към текста >>
Човекът можеше да измени своята форма по
вол
я, да си създаде онази форма, която отговаряше на неговата душа.
Човекът не трябваше да замрази своята форма в материята, за да има възможност да моделира и оформя материята на своето тяло според подтиците на своята душа. През тези далечни минали времена неговото тяло беше така гъвкаво, че то се подчиняваше на най-малките импулси на волята, като се деформираше на всички страни. Днес ние можем да прострем нашата ръка, но би ни било невъзможно да я удължим до три метра. Ние не можем вече да подчиняваме материята, защото една неподвижна и завършена форма се предава от бащата на сина. Но през онези далечни времена не беше така.
Човекът можеше да измени своята форма по воля, да си създаде онази форма, която отговаряше на неговата душа.
Това беше едно от необходимите условия на развитието, след отделянето на Луната човешките души да се въплъщават в гъвкави тела, способни да се подчиняват на най-малките вътрешни подтици. Епохата която последва, е тази, когато някои части на материята, необходими за нашия живот, каквато е водата, се отделя от по-гъстите части, които съдържат. Също както в топлата вода се намират разтворени веществата, които се отлагат, когато тази вода изстива, така и разтворената материя се отлага върху земната почва. Водата бе освободена, въздухът се отдели от материята: водата и въздухът бяха образувани. Човекът може да използува тогава тези тънки материали, за да изгради своето тяло.
към текста >>
211.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Щом в душата на един човек се раждаше един образ, едно чувство и щом неговата
вол
я се насочваше към едни друг човек, той упражняваше силно влияние върху другия.
Силата на внушението беше много голяма и несъзнателното влияние изискваше само малко усилие, за да се предаде от една душа на друга. От това влияние днес имаме само нищожни остатъци, които са лошо познати и разбрани.
Щом в душата на един човек се раждаше един образ, едно чувство и щом неговата воля се насочваше към едни друг човек, той упражняваше силно влияние върху другия.
Всички влияния бяха мощ ни, а също така голяма беше и волята за тяхното възприемане. Днес от всичко това имаме само жалки остатъци. Да предположим, че някой тогавашен човек минаваше покрай друг и правеше определени движения. Другият, който го гледаше какво прави, веднага изпитваше желание да подражава неговите движения. От всичко това днес ни е останало все пак нещо: когато гледаме някой да се прозява, неволно и ние започваме да се прозяваме.
към текста >>
Всички влияния бяха мощ ни, а също така голяма беше и
вол
ята за тяхното възприемане.
Силата на внушението беше много голяма и несъзнателното влияние изискваше само малко усилие, за да се предаде от една душа на друга. От това влияние днес имаме само нищожни остатъци, които са лошо познати и разбрани. Щом в душата на един човек се раждаше един образ, едно чувство и щом неговата воля се насочваше към едни друг човек, той упражняваше силно влияние върху другия.
Всички влияния бяха мощ ни, а също така голяма беше и волята за тяхното възприемане.
Днес от всичко това имаме само жалки остатъци. Да предположим, че някой тогавашен човек минаваше покрай друг и правеше определени движения. Другият, който го гледаше какво прави, веднага изпитваше желание да подражава неговите движения. От всичко това днес ни е останало все пак нещо: когато гледаме някой да се прозява, неволно и ние започваме да се прозяваме. В миналото хората са били много по-тясно свързани.
към текста >>
Двете тела, физическо и етерното съвпаднаха още в края на Атлантската епоха, но връзката, който ги съединяваше, не беше още така здрава; достатъчно беше едно усилие на
вол
ята от страна на учителя, за да освободи отново етерното тяло на ученика; без съмнение това не ставаше вече така, че всичко, което живееше в учителя, да се предаде напълно в ученика; но учителят още имаше силата да излъчи етерното тяло и да накара ученика да вижда това, които той сам виждаше.
Двете тела, физическо и етерното съвпаднаха още в края на Атлантската епоха, но връзката, който ги съединяваше, не беше още така здрава; достатъчно беше едно усилие на волята от страна на учителя, за да освободи отново етерното тяло на ученика; без съмнение това не ставаше вече така, че всичко, което живееше в учителя, да се предаде напълно в ученика; но учителят още имаше силата да излъчи етерното тяло и да накара ученика да вижда това, които той сам виждаше.
Тогава дойде голямата катастрофа, която помете Атлантския континент. Страшни бури във въздуха и водата, дълбоки смущения на сушата преобразиха постепенно цялото лице на Земята. Европа, Азия и Африка, които само в малката си част бяха суша, изникнаха из водите заедно с Америка. Атлантида изчезна. Хората се изселиха на запад и на изток и образуваха най-различни колонии.
към текста >>
Учителят нямаше вече възможност да излъчи етерното тяло на ученика чрез един акт на
вол
ята, за да отпечати в него това, което той виждаше.
Атлантида изчезна. Хората се изселиха на запад и на изток и образуваха най-различни колонии. След тази огромна катастрофа, човечеството беше напреднало. В отношенията между физическото и етерното тяло настъпи една нова промяна. Сега тези тела се свързват още по-тясно едно с друго.
Учителят нямаше вече възможност да излъчи етерното тяло на ученика чрез един акт на волята, за да отпечати в него това, което той виждаше.
Посвещението трябваше да приема друга форма и ето как бихте могли да опишем тази нова форма.
към текста >>
Между следатлантските хора се появиха някои, у които се събуди
вол
ята да завладеят земната област.
Тогава духовното зрение беше много силно развито, но в замяна на това хората не знаеха още да боравят и с най-простите оръдия; те живееха по най-първобитен начин. Не съществуваше още наука, защото физическият свят беше считан още за "Майа", илюзия и за единствено действително се считаше само великото слънчево Същество или други подобни духовни същества. Но човечеството не можеше да остане тук.
Между следатлантските хора се появиха някои, у които се събуди волята да завладеят земната област.
Това завладяване на Земята започна в епохата на Заратустра и преходът от древна Индия към пред-историческа Персия има огромно значение. За Заратустра външният свят не е вече само Майа. Заобикалящият ни физически свят има своята стойност, но зад него се намира духът. Докато за древния индиец самото цвете беше Майа, а действителността, духът, с е намираше зад това цвете, Заратустра би казал: Това цвете е ценно в себе си, защото то е част от всемирния Дух; материята се ражда от духа. Ние вече отбелязахме, че за Заратустра физическото Слънце е място, където духовни същества развиват своята дейност.
към текста >>
212.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ето следователно двама души, от които единият отрича духа и се задо
вол
ява да наблюдава само със своите сетива, а другият има това, което може да се нарече "
вол
ята да познае духа".
Да вземем като пример един човек, който абсолютно отрича съществуването на духа и на душата и който не разбира също, че едно духовно действие може да се изрази в един такъв случай като този, да речем, на хипертрофията на черния дроб. Под влиянието на Духовната наука един друг човек приема идеята за това проникване на духовното в материята, която отначало е за него само едно предчувствие. после се превръща във вяра, и най-после става познание, свръхсетивно наблюдение на духа.
Ето следователно двама души, от които единият отрича духа и се задоволява да наблюдава само със своите сетива, а другият има това, което може да се нарече "волята да познае духа".
Този, който отказва да познае духа, постепенно става слаб; защото не давайки храна на своя дух такава храна може да бъде само духовното познание той го оставя да гладува, да пресъхне. Този дух става слаб; той не издържа под натиска на всичко, което в организма не съдържа подтика на духа, принципа на организацията. Силите на неговото физическо тяло и на неговото етерно тяло все повече не се подчиняват на неговия контрол. Що се отнася за този, който храни своя дух и го укрепва, чрез това той добива постепенно контрол над всичко, което става във физическото тяло и етерното тяло, Това е един много важен въпрос, за който веднага можем да цитираме един пример, който днес играе голяма роля.
към текста >>
213.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Това ни се струва като приказка, но въпреки това в миналото то е било действителност упражнявайки се редовно човекът постигаше да подчинява на своята
вол
я растежа на растенията, да го ускорява, или забавя; днес от това са останали само жалки остатъци.
С постепенното развитие на мисълта и на ума изчезнаха и силите, които преминаваха от една душа към друга. Силата да се упражнява така влияние върху душата на другите, способността да се влива като поток силата на собствената душа в тази на другите, беше една обща дарба на древните народи. И това влияние, тази сила бяха тогава много по-мощни. Никакъв исторически документ не ни предава това, никакъв паметник, нито камък ни говорят за него; но изследването на Акашовите записи с помощта на ясновидството ни разкрива, че в миналото много болни са били излекувани благодарение на това психическо влияние, което един човек можеше да упражнява върху друг. Душата притежава още много други сили.
Това ни се струва като приказка, но въпреки това в миналото то е било действителност упражнявайки се редовно човекът постигаше да подчинява на своята воля растежа на растенията, да го ускорява, или забавя; днес от това са останали само жалки остатъци.
Животът на човечеството имаше в миналото една съвършено различна форма. Тогава никой не би се учудил виждайки как някой упражнява влияние върху душата на другия. Все пак трябва да отбележим, че това влияние не можеше да се упражни освен след като минаваше през две или повече човешки същества. Даже и в наше време човек може да си представи, че един човек надарен със силата на Христа се явява между хората, но онези, които биха повярвали в него, биха били твърде малцина, те биха били единици, така щото той не би могъл да осъществи това, което трябва да мине от една душа към друга. Не е достатъчно само човек да иска да действува; необходимо е също да има същества, които да приемат това влияние.
към текста >>
214.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Христовата свободна
вол
я слезе чак до костната система, проникна в нея и за първи път в развитието на Земята можа да действува вътре в тази система.
И така, човешката природа, която съставляваше тялото на Исуса от Назарет, беше под властта на Христа.
Христовата свободна воля слезе чак до костната система, проникна в нея и за първи път в развитието на Земята можа да действува вътре в тази система.
Нека подчертаем значението на този факт: човекът е добил на Земята формата, която той има днес в своята костна система, тази форма не е получена от миналите въплъщения на нашата планета. Но той би я изгубил, ако в нея не би проникнала духовната сила, духовното същество, което наричаме Христос така една огромна си ла слезе чак до сърцевината на троичното тяло на Исуса от Назарет.
към текста >>
215.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Хората биха видели как мисъл се надига срещу мисъл, чувство срещу чувство,
вол
я срещу
вол
я и ужасяващият образ на човека, който убива своя баща и се съединява със своята майка, би се превърнал в действителност.
Той достигаше степента на Натанаел, онази степен, която носи името на народа, на който принадлежи посветения и която от един юдейски посветен прави един "израилтянин", от персийския посветен един "персиец". Мъдростта, която съществува в света иде от мистериите; не съществува друга мъдрост. Онези, които бяха приели мъдростта в мистериите, ставаха нейни възвестители пред външния свят, на който те предаваха това, което бяха съзерцавали. Но древната мъдрост не беше в състояние да даде на човека възможност да надмине определена точка на развитието. И ако тя не би била последвана от един нов импулс, би настъпила войната на всички против всички.
Хората биха видели как мисъл се надига срещу мисъл, чувство срещу чувство, воля срещу воля и ужасяващият образ на човека, който убива своя баща и се съединява със своята майка, би се превърнал в действителност.
Този образ е бил на-рисуван от древните посветени и отблясъкът от тези мощни видения от предихристиянските времена още живее в легендите. Нека само си припомним за името на Оедип и за старата гръцка легенда, която авторите класици са изобразили с такава сила. Ето тази легенда: В тебе царуваше цар, наречен Лайос, а жена му Йокаста. Дълго време те бяха останали без деца. Лайос се до пита до Делфийския оракул, за да узнае дали няма да му се роди син.
към текста >>
216.
14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
То продължава да живее още само в душата, в чувството, във
вол
ята.
Следователно това, което се нарича човешко знание, е започнало от към шестия и седмия векове преди Христа. У Парменид, Хераклит, Платон и даже у Аристотеля, в някои писания върху природата и у старите лека ри можем да намерим, че тяхното познания първоначално са били проникнати, пропити от резултатите на ясновидството. Но това духовно знание достига във все по-голям упадък.
То продължава да живее още само в душата, в чувството, във волята.
То не прониква човешката мисъл. Така при идването на Христа влиянието на етерното тяло е вече започнало да се изгубва, що се отнася за познанието. Всичко това става постепенно. Христос донася един нов Импулс. Но естествено този Импулс не е приет от всички и особено той е останал чужд на някои области, а именно тези на познанието.
към текста >>
217.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Тези книги не съществуват само за хората с добра
вол
я, както Евангелието на Йоана, което е наследство от Христа за цялата вечност, а те съществуват за настоящите времена.
Тук не става дума за една космология създадена от Духовната наука, но за обяснението, което трябва да имаме, за да извлечем от Евангелието цялата дълбочина, която то съдържа. Този, който е написал това Евангелие, е вложил в него истини, от които човечеството ще може да черпи храна през всички бъдещи времена; колкото повече го разбере, толкова повече той ще добие една нова мъдрост, толкова повече ще се издигне към духовния свят. Но това ще стане постепенно. Ето защо тези, които ръководят развитието на Християнството, са позволили да има прибавки книги.
Тези книги не съществуват само за хората с добра воля, както Евангелието на Йоана, което е наследство от Христа за цялата вечност, а те съществуват за настоящите времена.
към текста >>
218.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ако съм успял макар и малко да направя тези сказки плодотворни за Вашия живот, те ще допринесат да Ви покажат колкото и малко, че познанията на духа проникват с една жива топлина чувството, мисълта,
вол
ята, труда.
Ако съм успял макар и малко да направя тези сказки плодотворни за Вашия живот, те ще допринесат да Ви покажат колкото и малко, че познанията на духа проникват с една жива топлина чувството, мисълта, волята, труда.
Светлината, която черпихме от тези антропософски истини, ще лъчезари върху Вашето съществуване. И когато този огън ще е станал достатъчно мощен, за да освети целия ви живот, целта, която си бях поставил чрез тези сказки, ще е била постигната.
към текста >>
219.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Следователно в душата трябва да действуват толкова силни импулси на чувствата, мислите и
вол
ята, че да се създаде една вътрешна сила, която освобождава за определени моменти етерното тяло от физическото.
Задаваме си въпроса: чрез какво прочее днес искаме да отговорим на този въпрос абстрактно, а в следващите дни ще сторим това конкретно чрез каквото прочее може човек да постигне една такава независимост от физическото тяло, чрез какво може той да се постави в едно състояние, което по отношение на познанието е подобно на момента на физическата смърт? Той може да се постави в това състояние единствено, като развие определени чувства и отсенки от чувства, които да обхванат душата така, че в известно отношение тези чувства и отсенки от чувства да обхванат чрез тяхната сила етерното тяло и да го излъчват от физическото тяло.
Следователно в душата трябва да действуват толкова силни импулси на чувствата, мислите и волята, че да се създаде една вътрешна сила, която освобождава за определени моменти етерното тяло от физическото.
Но в нашата епоха подобно нещо не може да се постигне чрез външни физически мероприятия. Това е невъзможно при днешния стадий на развитието на човечеството. Който би вярвал, че подобни неща могат да се произведат чрез физически мероприятия, би се подал на огромна измама. Той би искал да проникне в духовните светове, и въпреки това да иска да остане при процедурите, при фактите на физическия свят, т.е. не би се издигнал до една истинска вяра и силата на духовните светове.
към текста >>
Сторили това, тогава великите, обширните, укрепващите и поощряващите смелостта и освежаващите идеи и мисли на тази наука дават на душата не само една теория, а и придават качества на чувството, на
вол
ята, на мисълта и така тя се калява.
За такъв човек се върши най-голямото благодеяние, когато му се дава възможност да разбере такова описание, без сам да има още способността да вижда в тези светове. Тези светове могат да бъдат изследвани само, когато човек добие способността да вижда в тях. Но благодарение на това, че човек постоянно се стреми да разбере с ума това, което изследователят ясновидец казва, той все повече стига до там да си каже: когато разглеждам всичко онова, което носи животът, трябва да кажа, че резултатите от свръхсетивните изследвания са напълно разумни. Когато човек се стреми по този начин да си създаде един обзор, когато той иска първо да стане разбиращ и след това ясновидец, тогава сме извършили правилното по отношение на днешната степен на човечеството. Първо човек трябва да се запознае основно с духовната наука.
Сторили това, тогава великите, обширните, укрепващите и поощряващите смелостта и освежаващите идеи и мисли на тази наука дават на душата не само една теория, а и придават качества на чувството, на волята, на мисълта и така тя се калява.
Когато душата е изпитала нещо подобно, тогава моментът на срещата с пазачът на прага се превръща в нещо различно от това, което тя би била иначе. Страхът и състоянията на загриженост са победени по съвършено друг начин, когато първо човек е преминал през схващането на разказите на висшите светове, отколкото ако това не би било сторено. Но когато човек е имал това изживяване, когато е застанал така пред самия себе си, когато следователно е срещнал пазача на прага, тогава за него светът започва да става съвършено друг; тогава в известно отношение всички неща на света добиват една нова форма. И правилно е съждението, което казва: до сега аз съм познал, що е огън; но това беше само една измама; защото това, което до сега наричах огън, в сравнение с действителността, с това, което сега познавам като огън, е подобно на това, когато бих считал следите, които колелата на една каруца оставят по улицата за единствено действителното и не бих искал да си кажа: тук трябва да е минала една каруца, в която е седял един човек. За тези дири аз казвам, че те са знаците, външният израз за каруцата, която е минала по улицата и в която е седял човек.
към текста >>
220.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Според това, дали той има един или друг
вол
ев импулс, в този астрално-ауричен облак се показват най-разнообразните образования и включвания; и понеже човекът прави постоянно да възникват и утихват тази или онази мисъл в неговия душевен живот, този облак може да бъде изобразен различно във всеки момент по отношение на цвят и форма; въпреки, че в астралната аура на всеки човек се запазва известен основен характер, известен основен цвят, който отговаря на неговата повече или по-малко трайна характерна черта, астралната аура е подложена иначе на постоянни промени.
В астралния свят ние имаме работа с подвижни образования, с образования, които се превръщат едно в друго така, че те могат да бъдат ту едното, ту другото. Най-близкото за нас образоване на астралния свят е човешкото астрално тяло. За ясновидеца това астрално тяло обгръща като един вид аура, като един светъл астрален облак физическото тяло. Човешкото астрално тяло има свойството да се преобразява непрестанно. Почти всеки миг това, което обгръща човека като един астрален-ауричен облак, и го прониква, е различно, според това, дали човек развива в себе си по-висши или по-нисши подтици, инстинкти, по-диви, по-бурни или по-спокойни страсти, дали храни в себе си една или друга мисъл.
Според това, дали той има един или друг волев импулс, в този астрално-ауричен облак се показват най-разнообразните образования и включвания; и понеже човекът прави постоянно да възникват и утихват тази или онази мисъл в неговия душевен живот, този облак може да бъде изобразен различно във всеки момент по отношение на цвят и форма; въпреки, че в астралната аура на всеки човек се запазва известен основен характер, известен основен цвят, който отговаря на неговата повече или по-малко трайна характерна черта, астралната аура е подложена иначе на постоянни промени.
Така още в астралното тяло на човека ние имаме нещо постоянно преобразуващо се. Вчера обърнахме вниманието на това, че същите същества, които човек среща първо, когато изживява астралната област като нещо видимо, тогава, когато той напредне и стига до озарението и астралното става познаваемо за него, в зависимост от неговата подготовка, същите тези същества могат да ме се явят като добри или като зли. Толкова силна е преобразователната способност на това, което за зрението не слиза до физическото поле, а остава в областите на по-висшите светове, като слиза само до астралното поле, че то може да се превърне от добро в зло, от светло в тъмно. Следователно като основна характерна черта в този свят ние имаме способността на метаморфозиране, на превръщане.
към текста >>
Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на
вол
ята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение.
Така вие виждате, че в две направления се стига до един бряг на изживяването във физическия свят. Едно от направленията е: когато наблюдаваме килима на сетивния свят около нас и явленията на света на цветовете и на формите вън, тогава стигаме до границата, на която – можем да кажем съществуват външните духове.
Но също когато проникнем в нашата вътрешност, когато разглеждаме явленията на нашата съвест, на паметта, на чувството, на волята, на живота на мислите, и в тези явления трябва да виждаме нещо съвършено подобно вътрешно, каквото наблюдаваме при огъня, въздуха, земята Тези неща се изпречват и закриват това, което съществува като духовна същност зад тях Когато съвестта се проявява като един глас в човешката душа, като едно вътрешно изживяване във физическия свят, тя се изпречва пред света на Ериниите, на Фуриите и ги закрива за човешкото наблюдение.
Едва когато разглеждаме историческия живот от тази вътрешна гледна точка, той става обясним. Хората не разбират нищо от това, което е станало, ако не могат да разглеждат развитието на ръка с духовните факти. Следователно зад червеното и синьото, зад звука, зад външния мирис и т.н. ние имаме духовни същества, които стоят зад тях, които живеят вън от света, които ни заобикалят и които са закрити като с едно було от това, което виждаме и чуваме и разбираме чрез ума. Но ние имаме и такива същества, които стоят зад това, което наричаме душевен живот.
към текста >>
Както Слънцето действува възбуждащо върху живота на полските цветя от вън, така, ако Слънцето би останало съединено със Земята, човекът би бил възбуждан отвън към всяко чувствуване, мислене и
вол
ение, но по такъв бръз начин, че той би изгорял така да се каже във физическия и духовен огън на Слънцето.
Това, което беше твърде бавно, може да бъде ускорено. Така човекът стана това, което отговаря на неговата същност; ако Слънцето би останало съединено със Земята, той би бил възбуден към един външен живот и към една подвижност, които не би могъл да понесе. Ако Луната би останала съединена със Земята, човекът никак не би бил възбуден, той би изсъхнал, би му била отнета възможността да се оживи. Възбудата, която човек получи чрез слънчевия живот, беше външна. Иначе Слънцето би действувало възбуждащо върху човешкия живот в един твърде бръз темп.
Както Слънцето действува възбуждащо върху живота на полските цветя от вън, така, ако Слънцето би останало съединено със Земята, човекът би бил възбуждан отвън към всяко чувствуване, мислене и воление, но по такъв бръз начин, че той би изгорял така да се каже във физическия и духовен огън на Слънцето.
Но възбудителят, който действува от вън напусна Земята, отдалечи се от нея и затова неговото действие бе отслабено. Обаче поради втвърдяващите тенденции, които Земята съдържаше в себе си, това действие беше много слабо; ето защо една част от тези втвърдяващи тенденции трябваше да бъдат изхвърлени под формата на Луната. Чрез това в развитието на Земята и на човека настъпи един нов, оживяващ принцип и този принцип действуваше по точно противоположен начин в сравнение със Слънцето. Докато възбуждането на Слънцето действува отвън, това, което сега настъпи, действува оживяващо отвътре. Всичко онова, което е душевен живот във физическия свят, можа да се развие само благодарение на това, че човекът бе предпазен от това втвърдяване, от това мумифициране чрез отделянето на Луната.
към текста >>
Но когато погледнем обратно в собствената вътрешност, когато направим погледът ни да падне върху онова, което наричаме мислене, чувствуване,
вол
ение, усещане, съвест, ние виждаме вътрешния живот, който е станал възможен благодарение на това, че определени духовни Същества бяха останали на Земята и после отделиха Луната от Земята.
Така следователно ние виждаме, че след отделянето на Слънцето в развитието на Земята влязоха в действие духовни Същества, за които бе запазено едно по-висше, едно важно дело. Тези същества стоят зад явленията на нашия душевен живот, както духовете на Слънцето стоят зад явленията на нашето външно наблюдение. Когато гледате чрез вашите очи, когато чувате чрез вашите уши, когато разбирате, схващате чрез вашия ум външните неща, тогава можете да кажете: зад всичко това, което виждам, чувам, схващам с ума, стоят духовни същества, онези духовни същества, които имат своето истинско обиталище на Слънцето, които живеят в слънцето, които някога се отделиха, когато Слънцето се отдели от Земята.
Но когато погледнем обратно в собствената вътрешност, когато направим погледът ни да падне върху онова, което наричаме мислене, чувствуване, воление, усещане, съвест, ние виждаме вътрешния живот, който е станал възможен благодарение на това, че определени духовни Същества бяха останали на Земята и после отделиха Луната от Земята.
В тяхното царство те имат всичко това, което стои зад явленията на душевния живот. И както е вярно, че когато духовният изследовател вижда зад физическия огън и възприема неговите духове, той вижда там в действителност един дух, който има своето истинско обиталище на Слънцето, така също, когато този духовен изследовател гледа зад съвестта, той вижда духовете на съвестта, които принадлежат към онези, които са извлекли веществото на Луната от Земята. От там идват духовните същества, които се вмъкват като в една кожа в мисъл-формите, които са свързани с едно злодеяние. Дали иначе имат по-голяма или по-малка стойност, духовете, които обгръщат човека като същества на съвестта, те идват от царството на Луната и принадлежат на една духовна област, която в известно отношение е по-мощна, стои по-високо отколкото царството на Слънцето.
към текста >>
221.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Как човек усеща и чувствува, как проявява своята
вол
я, как мисли, как образува чувствата на своята съвест, това зависи от обстоятелството, дали човек е по-малко или повече съвършен, дали е работил повече или по-малко над своя душевен живот.
В друго положение се намира човек по отношение на собствения вътрешен свят.
Как човек усеща и чувствува, как проявява своята воля, как мисли, как образува чувствата на своята съвест, това зависи от обстоятелството, дали човек е по-малко или повече съвършен, дали е работил повече или по-малко над своя душевен живот.
Човекът не може, така да се каже, да предизвиква един лош червен или зелен цвят при утринната зора или при едно растение; но вследствие на това, че покваря своя собствен живот, той може да създаде в себе си противни на разума чувства, лоши морални съждения; човекът може да се отдаде повече или по-малко на гласа на своята съвест; по отношение на своите представи той може да се отдаде на красивото или на грозното, на истински или лъжливи мисловни образи. Следователно чрез своето собствено поведение човекът променя булото, което нашата душа разпростира върху духовния свят. И понеже в край на сметка това, което виждаме зад булото на нашия собствен душевен живот, зависи от това, дали това було е изправно или покварено, лесно може да се разбере, че при един покварен, несъвършен, малко развит вътрешен душевен живот и при възлизането в духовния свят или при слизането при долните духовни същества могат да бъдат създадени карикатури, погрешни, противни на здравия смисъл, противоприродни представи и сили. Ето защо през всички времена се е правело разлика между възлизането при горните богове и слизането при долните богове. Слизането се е считало като нещо съществено по-опасно отколкото възлизането при горните богове.
към текста >>
222.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла
вол
я и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща.
Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип. Така посветеният на кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип. И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят. Да изживее човек Христа като душевна субстанция това е възможно благодарение на факта, че той насочва своя поглед към образа на Христа, както този образ му се явява в Евангелието. Да опише човек, да разбере Христа, както разбира другите явления и изживявания на света и чрез това да прозре неговото величие, неговото значение за света, неговата причинност за събитията на света, това е възможно само, когато християно-мистично посветеният се издига по-нататък до познанието на царствата на Луцифер.
Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща.
Който под думата Луцифер разбира това, което тук се разбира, трябва да вижда другояче/. Това, което столетия са могли да направят, беше, че те са предали Евангелията, че са предали словото, което се разлива от Евангелията, че са запалили душите с топлина и ентусиазъм, които се разливат от Евангелията. Днес ние се намираме пред едно развитие на човечеството, за което никога не ще бъде достатъчно да му бъдат просто предаде ни Евангелията; днес хората желаят нещо друго. Онзи, които не искат това другото, те ще имат да понасят кармата, че са се опълчили против внасянето на луциферическия принцип в тълкуването на Евангелията. Възможно е между нас да има много хора, които казват: "Ех щом, ние искаме да приемем евангелията като християни, ние се чувствуваме задоволени от тях; от евангелията говори Христос, от евангелията той говори и тогава, когато ги приемем предадени така, както е станало в течение на столетия чрез традиционната религия".
към текста >>
223.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
„От висините се откриват божествените Същества, за да се възцари мир долу на Земята всред човеците, които са проникнати от добра
вол
я." (Лука 2, 14)
„От висините се откриват божествените Същества, за да се възцари мир долу на Земята всред човеците, които са проникнати от добра воля." (Лука 2, 14)
към текста >>
Тук трябва недвусмислено да подчертаем тъкмо противоположното, а именно, че това, което пастирите виждат, е откровение на духовните Същества от висините и то идва сега, за да настъпи мир в онези човешки сърца, които са изпълнени с добра
вол
я.
Думата „слава", както обикновено се превежда в Евангелието, има съвсем друг смисъл и той се доближава много повече до този, който давам сега.
Тук трябва недвусмислено да подчертаем тъкмо противоположното, а именно, че това, което пастирите виждат, е откровение на духовните Същества от висините и то идва сега, за да настъпи мир в онези човешки сърца, които са изпълнени с добра воля.
към текста >>
224.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И ако върху човека не биха действували тези Същества, той не би могъл да постигне свободата, способността да различава доброто и злото, както и свободната
вол
еизява.
в човешкото астрално тяло са действували две различни категории свръхсетивни Същества. В хода на преражданията, през Лемурийската и Атлантска епохи, в човешката природа проникнаха онези Същества, които наричаме луциферически. Да, постепенно човекът прие в своето астрално тяло влиянията на луциферическите Същества. Обаче с настъпването на Атлантската епоха се намесиха и онези свръхсетивни Същества, които са под водачеството на Ариман. Ето как в своите предишни инкарнации човекът прие в себе си влиянията на луциферическите и ариманическите Същества.
И ако върху човека не биха действували тези Същества, той не би могъл да постигне свободата, способността да различава доброто и злото, както и свободната волеизява.
Погледнато от една по-висша гледна точка, трябва да признаем, че тези влияния се оказаха добри за човека; обаче от друга страна те го принудиха да слезе от божествено-духовните висини и да потъне в материята, и то много по-дълбоко, отколкото би сторил това без тях. Ето как човекът можа да си каже Буда носи в себе си определени влияния, които и днес се намират в него и които са наследство от действията на Луцифер от една страна, и на Ариман от друга. Те са останали в него от миналите му прераждания; той ги носи в себе си.
към текста >>
225.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Най-доброто, което можеше да си пожелае един човек от школата на Заратустра, беше познание то за външния свят, за тайните на Космоса, проникнали в човешкото астрално тяло, в мислите, чувствата и
вол
ята, така че учениците на Заратустра се стремяха да изпълнят своите мисли, чувства и
вол
я, изобщо своите душевни сили, с онази мъдрост, която може да бъде извлечена от дълбините на божествено-духовния свят.
Мъдреците на Изтока се чувствуваха много близки с великия предводител на човечеството. И в него те виждаха звездата на човечеството, а и „зороастер" означава „златна звезда". В него те виждаха един вид отражение на Слънцето. И за тяхната дълбока мъдрост не можа да остане скрито, че техният учител се прероди отново във Витлеем. Насочвани от своята звезда, те му поднесоха най-доброто, което той вече беше дал на хората.
Най-доброто, което можеше да си пожелае един човек от школата на Заратустра, беше познание то за външния свят, за тайните на Космоса, проникнали в човешкото астрално тяло, в мислите, чувствата и волята, така че учениците на Заратустра се стремяха да изпълнят своите мисли, чувства и воля, изобщо своите душевни сили, с онази мъдрост, която може да бъде извлечена от дълбините на божествено-духовния свят.
Познанието, извлечено от духовния свят, имаше своите символи в лицето на златото, тамяна и смирната: Златото като символ на мисленето, тамянът като символ на благочестието и всичко, което ни изпълва с чувства, и смирната като символ на волята. Така учениците засвидетелствуваха своята принадлежност към Заратустра, когато техния учител се инкарнира във Витлеем. Евангелистът Матей е напълно прав, когато разказва как мъдреците обединени около индивидуалността на Заратустра изразяват своето родство с него чрез трите символа: златото, тамяна и смирната, олицетворяващи най-доброто, което вече бяха получили от Заратустра (Матей 2,11).
към текста >>
Познанието, извлечено от духовния свят, имаше своите сим
вол
и в лицето на златото, тамяна и смирната: Златото като сим
вол
на мисленето, тамянът като сим
вол
на благочестието и всичко, което ни изпълва с чувства, и смирната като сим
вол
на
вол
ята.
И в него те виждаха звездата на човечеството, а и „зороастер" означава „златна звезда". В него те виждаха един вид отражение на Слънцето. И за тяхната дълбока мъдрост не можа да остане скрито, че техният учител се прероди отново във Витлеем. Насочвани от своята звезда, те му поднесоха най-доброто, което той вече беше дал на хората. Най-доброто, което можеше да си пожелае един човек от школата на Заратустра, беше познание то за външния свят, за тайните на Космоса, проникнали в човешкото астрално тяло, в мислите, чувствата и волята, така че учениците на Заратустра се стремяха да изпълнят своите мисли, чувства и воля, изобщо своите душевни сили, с онази мъдрост, която може да бъде извлечена от дълбините на божествено-духовния свят.
Познанието, извлечено от духовния свят, имаше своите символи в лицето на златото, тамяна и смирната: Златото като символ на мисленето, тамянът като символ на благочестието и всичко, което ни изпълва с чувства, и смирната като символ на волята.
Така учениците засвидетелствуваха своята принадлежност към Заратустра, когато техния учител се инкарнира във Витлеем. Евангелистът Матей е напълно прав, когато разказва как мъдреците обединени около индивидуалността на Заратустра изразяват своето родство с него чрез трите символа: златото, тамяна и смирната, олицетворяващи най-доброто, което вече бяха получили от Заратустра (Матей 2,11).
към текста >>
Това което хората свързват най-вече с
вол
ята и със силата, с царствения елемент ако можем да си послужим с този технически израз за него тези, които бяха наясно с тайните на съществуванието, добре знаеха, че то се предава чрез бащиния елемент.
На места Евангелията ни показват цялата дълбочина на нещата.
Това което хората свързват най-вече с волята и със силата, с царствения елемент ако можем да си послужим с този технически израз за него тези, които бяха наясно с тайните на съществуванието, добре знаеха, че то се предава чрез бащиния елемент.
Но това, което е свързано с душевната страна на живота, с мъдростта и с вътрешната подвижност на Духа, то се предава чрез майчиния елемент. И Гьоте, който беше проникнал дълбоко в тайните на съществуванието, загатва за тази зависимост по следния начин:
към текста >>
226.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И обръщайки се към онези, които се стремяха към една душевна общност с него, движени от своята свободна
вол
я, той каза: „Моя майка и Мои братя са тези, които слушат словото Божие и го изпълняват" (Лука 8, 20-21).
Тази индивидуалност, това Същество, можа да се подготви по-късно в тялото на Натановия Исус за срещата си с едно още по-висше Същество, за да възвести истинската си задача: пробуждането на всеобщата любов между всички човешки души. И когато после майката и братята на това Същество дойдоха при него, а околните му казаха: „Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят", това Същество можа да изрече пред всички и от най-дълбоките пластове на душата си онези невероятни думи, които изобщо не накърняват синовното и братско чувство: „Не, те не са мои близки! " Защото Заратустра беше напуснал собственото си физическо тяло, което го свързваше с това семейство.
И обръщайки се към онези, които се стремяха към една душевна общност с него, движени от своята свободна воля, той каза: „Моя майка и Мои братя са тези, които слушат словото Божие и го изпълняват" (Лука 8, 20-21).
Ето колко дословно трябва да се разбират текстовете на религиозните документи.
към текста >>
227.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Една част от етерното тяло беше изтръгната от властта на човешката
вол
я.
След като прие луциферическите сили в своето астрално тяло, човекът не биваше да остане в предишното си състояние. Той трябваше да бъде предпазен от опасността, луциферическите сили да завладеят неговото етерно тяло. И това беше постигнато благодарение на обстоятелството, че човекът се оказа неспособен да използува цялото си етерно тяло.
Една част от етерното тяло беше изтръгната от властта на човешката воля.
Без това благодеяние от страна на Боговете, т.е. ако човекът би запазил пълен контрол над цялото си етерно тяло, той никога вече не би открил верния път в своята по-нататъшна еволюция. Определени части от човешкото етерно тяло бяха извлечени и запазени за по-късни времена. Нека сега да отправим духовен поглед към тези събития и да разберем, за кои части от етерното тяло става дума.
към текста >>
Всеки, който е поне малко възприемчив за някои чувствени отношения, ще признае, че имаме основание да говорим за
вол
ята, като твърдим, че тя,
вол
ята, която физически се проявява в кръвта, всъщност живее в огнения елемент на етерния свят; физически тя се разтоварва в кръвта, респективно в движението на кръвта.
За днешния физически човек е характерно, че всички душевни състояния се отпечатват както в неговото физическо тяло, така и в неговото етерно тяло. Обаче всяко душевно вълнение, така да се каже, се поема от опреде лени субстанции на етерното тяло. Това, което наричаме водя, етерно се проявява в това, което наричаме огън.
Всеки, който е поне малко възприемчив за някои чувствени отношения, ще признае, че имаме основание да говорим за волята, като твърдим, че тя, волята, която физически се проявява в кръвта, всъщност живее в огнения елемент на етерния свят; физически тя се разтоварва в кръвта, респективно в движението на кръвта.
Това, което наричаме чувства, се проявява в онази част на етерното тяло, която отговаря на светлинния етер. Ето защо ясновидецът вижда волевите импулси на човека като огнени езици, които просветват в неговото етерно и астрално тяло, а чувствата вижда като различни светлинни форми. Обаче това, което човек душевно изживява като мислене и което ние изразяваме с помощта на думите, е само сянката, далечното отражение на мисленето, както лесно ще се убедите, понеже физическият звук също е само един вид сянка на нещо много по-висше. Думите имат своето представителство в звуковия етер. В основата на нашите думи стоят мислите; думите са изразните форми на мисленето.
към текста >>
Ето защо ясновидецът вижда
вол
евите импулси на човека като огнени езици, които просветват в неговото етерно и астрално тяло, а чувствата вижда като различни светлинни форми.
За днешния физически човек е характерно, че всички душевни състояния се отпечатват както в неговото физическо тяло, така и в неговото етерно тяло. Обаче всяко душевно вълнение, така да се каже, се поема от опреде лени субстанции на етерното тяло. Това, което наричаме водя, етерно се проявява в това, което наричаме огън. Всеки, който е поне малко възприемчив за някои чувствени отношения, ще признае, че имаме основание да говорим за волята, като твърдим, че тя, волята, която физически се проявява в кръвта, всъщност живее в огнения елемент на етерния свят; физически тя се разтоварва в кръвта, респективно в движението на кръвта. Това, което наричаме чувства, се проявява в онази част на етерното тяло, която отговаря на светлинния етер.
Ето защо ясновидецът вижда волевите импулси на човека като огнени езици, които просветват в неговото етерно и астрално тяло, а чувствата вижда като различни светлинни форми.
Обаче това, което човек душевно изживява като мислене и което ние изразяваме с помощта на думите, е само сянката, далечното отражение на мисленето, както лесно ще се убедите, понеже физическият звук също е само един вид сянка на нещо много по-висше. Думите имат своето представителство в звуковия етер. В основата на нашите думи стоят мислите; думите са изразните форми на мисленето. Тези изразни форми изпълват етерното пространство и звуковият етер пренася техните трептения, фактически „звукът" е само сянката на първоначалните мисловни трептения. А най-вътрешната страна на нашите мисли, това което ги изпълва със смисъл, по своята етерна разновидност, спада към жизнения етер.
към текста >>
Вол
я Огнен етер
Воля Огнен етер
към текста >>
Сега вече развитието на човека трябваше да поеме по следния път: Всеки човек можеше свободно да разполага с това, което съответствува на неговата
вол
я.
С други думи: Беше им отнета възможността да разполагат с това, което свободно и съзнателно би проникнало в областта на мисловния етер.
Сега вече развитието на човека трябваше да поеме по следния път: Всеки човек можеше свободно да разполага с това, което съответствува на неговата воля.
Свободната волеизява, както и чувствата, стават един вид лично притежание на човека; от тук идва и Строго индивидуалният характер на чувствения и волевия свят. Обаче индивидуалният характер веднага изчезва, когато от чувствата се издигнем до мисленето, дори и това да се отнася само до физическата му изразна форма, думите. Докато всеки човек влага в своите чувства и воля нещо лично, навлизайки в света на думите и мислите, ние веднага стигаме до нещо общовалидно. Невъзможно е всеки да изгражда свои собствени мисли! И ако мислите биха били толкова индивидуални, колкото чувствата, ние никога не бихме се разбирали помежду си.
към текста >>
Свободната
вол
еизява, както и чувствата, стават един вид лично притежание на човека; от тук идва и Строго индивидуалният характер на чувствения и
вол
евия свят.
С други думи: Беше им отнета възможността да разполагат с това, което свободно и съзнателно би проникнало в областта на мисловния етер. Сега вече развитието на човека трябваше да поеме по следния път: Всеки човек можеше свободно да разполага с това, което съответствува на неговата воля.
Свободната волеизява, както и чувствата, стават един вид лично притежание на човека; от тук идва и Строго индивидуалният характер на чувствения и волевия свят.
Обаче индивидуалният характер веднага изчезва, когато от чувствата се издигнем до мисленето, дори и това да се отнася само до физическата му изразна форма, думите. Докато всеки човек влага в своите чувства и воля нещо лично, навлизайки в света на думите и мислите, ние веднага стигаме до нещо общовалидно. Невъзможно е всеки да изгражда свои собствени мисли! И ако мислите биха били толкова индивидуални, колкото чувствата, ние никога не бихме се разбирали помежду си. Следователно, в известен смисъл мислите, бяха изтръгнати от човешкия произвол и временно запазени в сферата на Боговете, за да бъдат предоставени на човека едва по-късно.
към текста >>
Докато всеки човек влага в своите чувства и
вол
я нещо лично, навлизайки в света на думите и мислите, ние веднага стигаме до нещо общовалидно.
С други думи: Беше им отнета възможността да разполагат с това, което свободно и съзнателно би проникнало в областта на мисловния етер. Сега вече развитието на човека трябваше да поеме по следния път: Всеки човек можеше свободно да разполага с това, което съответствува на неговата воля. Свободната волеизява, както и чувствата, стават един вид лично притежание на човека; от тук идва и Строго индивидуалният характер на чувствения и волевия свят. Обаче индивидуалният характер веднага изчезва, когато от чувствата се издигнем до мисленето, дори и това да се отнася само до физическата му изразна форма, думите.
Докато всеки човек влага в своите чувства и воля нещо лично, навлизайки в света на думите и мислите, ние веднага стигаме до нещо общовалидно.
Невъзможно е всеки да изгражда свои собствени мисли! И ако мислите биха били толкова индивидуални, колкото чувствата, ние никога не бихме се разбирали помежду си. Следователно, в известен смисъл мислите, бяха изтръгнати от човешкия произвол и временно запазени в сферата на Боговете, за да бъдат предоставени на човека едва по-късно. Ето защо навсякъде по Земята ние срещаме хора с индивидуални чувства и индивидуални волеви импулси, но с еднакво мислене и с еднакви говорими езици. Където съществува един общ говорим език, там цари и общото народно божество.
към текста >>
Ето защо навсякъде по Земята ние срещаме хора с индивидуални чувства и индивидуални
вол
еви импулси, но с еднакво мислене и с еднакви говорими езици.
Обаче индивидуалният характер веднага изчезва, когато от чувствата се издигнем до мисленето, дори и това да се отнася само до физическата му изразна форма, думите. Докато всеки човек влага в своите чувства и воля нещо лично, навлизайки в света на думите и мислите, ние веднага стигаме до нещо общовалидно. Невъзможно е всеки да изгражда свои собствени мисли! И ако мислите биха били толкова индивидуални, колкото чувствата, ние никога не бихме се разбирали помежду си. Следователно, в известен смисъл мислите, бяха изтръгнати от човешкия произвол и временно запазени в сферата на Боговете, за да бъдат предоставени на човека едва по-късно.
Ето защо навсякъде по Земята ние срещаме хора с индивидуални чувства и индивидуални волеви импулси, но с еднакво мислене и с еднакви говорими езици.
Където съществува един общ говорим език, там цари и общото народно божество. Тъкмо тази сфера беше изтръгната от властта на човека; там временно се разпореждаха Боговете.
към текста >>
228.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Понеже с това, което действуваше върху душата, можеха да бъдат постигнати неимоверни въздействия и върху тялото, беше възможно и друго: Наситените с
вол
еви импулси думи се насочваха към другия човек по такъв начин, че душата пренасяше тяхната сила в етерното тяло, а то на свой ред във физическото тяло.
През онези далечни времена на древноиндийската култура също и това, което наричаме „лечение", беше не що коренно различно от днешните му форми, понеже то напълно зависеше от нещата, които току-що казах.
Понеже с това, което действуваше върху душата, можеха да бъдат постигнати неимоверни въздействия и върху тялото, беше възможно и друго: Наситените с волеви импулси думи се насочваха към другия човек по такъв начин, че душата пренасяше тяхната сила в етерното тяло, а то на свой ред във физическото тяло.
Ако някой е предусещал от какво въздействие се нуждае другата душа, той можел да подходи към един болен човек именно по пътя на душата и чрез нея да внесе във физическото тяло това, което наричаме „здраве". Представете си тези отношения, но засилени до краен предел, а именно, как индийският лекар владее до съвършенство споменатите душевни въздействия и Вие ще сте наясно, че през Древноиндийската епоха лечението беше един много по-духовен процес, отколкото може да бъде то днес, подчертавам: Отколкото може да бъде то днес. Всичко, което смъкваме от Космоса като сбор от истини, като светоглед, извлечен от самото съдържание на духовния свят, ще се влее в човешките души и бъдещите поколения ще го превърнат в могъщо оздравително средство, бликащо от най-вътрешните пластове, на човешката душа. Занапред Антропософията ще бъде най-могъщото лечебно средство за човешката душа. Само трябва да разберем едно: Досега човечеството се намираше в един низходящ път на развитие, изискващ все по-голямо ограничаване на духовните въздействия и днес ние сме в неговата най-долна точка, но същевременно сме в състояние, макар и засега едва доловимо, отново да се издигнем до висините, откъдето сме слезли на Земята.
към текста >>
Да, само малцина са в състояние да разгърнат спиритуалните истини според своята свободна
вол
я, сякаш те са един вид „четвърто семе".
И третата възможност е, когато семето пада всред тръните; то покълва, но тръните го заглушават. С други думи, Христос обяснява, че има хора, чиято душа е пълна с грижите на ежедневието и макар да са в състояние да разберат спиритуалната истина, те не успяват да постигнат нищо. И днес има души и то твърде много -, които на драго сърце биха размислили върху антропософските истини, ако не бяха всевъзможните грижи на ежедневието.
Да, само малцина са в състояние да разгърнат спиритуалните истини според своята свободна воля, сякаш те са един вид „четвърто семе".
Това са онези, които започват да усещат антропософския елемент като една жива истина, навлязла в душата като подвижна и жива сила; онези, които същевременно олицетворяват сегашното състояние на бъдещата активност, характерна за духовните истини в следващите епохи. Впрочем никой, който благодарение на своите вътрешни сили и своето доверие в духовния свят не е сам проникнат от съзидателната стихия на спиритуалната мъдрост, не може да се доближи до тази мъдрост чрез каквито и да са външни средства. Защото нима е доказателство срещу действената сила на спиритуалната мъдрост, това че у мнозина тя не поражда днес едни или други физически последици? Напротив, бихме могли да кажем: За нас, именно доказателство за здравословната сила на спиритуалната мъдрост е, че тя често причинява негативни последици у прекалено грубите физически тела, с които влиза в допир; както например едно градско дете с крехко физическо здраве, астенизирано от градския въздух, който то диша от самото си раждане, далеч няма да се почувствува здраво, ако попадне всред острия и режещ планински въздух, а може би ще се разболее наистина. Както това не е доказателство срещу здравословната сила на планинския въздух, така не е и доказателство срещу спиритуалната мъдрост, когато тя проникне в даден човешки организъм и предизвика някакво преходно объркване.
към текста >>
229.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Обаче не зависи от
вол
ята на отделния човек, под каква форма ще се получава духовната храна; това зависи от развитието.
И какво би се получило, когато такива хора не могат да бъдат излекувани от мнението, че застъпват истината, когато се отвращават от всички, които мислят по различен начин и когато духовният живот просто не може да покълне в тяхно присъствие? Тогава все по-многобройни биха ставали онези хора, които не биха могли да слушат възвестяването на духовните факти, както това е било до сега в едно или друго духовно направление. Все по-малко биха били онези, които ще отиват там, където могат да се чуят подобни неща. И ако не би съществувал антропософският светоглед, тези хора просто не биха имали нищо, никакъв подобаващ отговор за техните духовни потребности; те биха пропадали, защото нямаше да разполагат с никаква храна.
Обаче не зависи от волята на отделния човек, под каква форма ще се получава духовната храна; това зависи от развитието.
Сега ние сме стигнали до момента, когато духовните стремежи на човека изискват една истинска интерпретация на Евангелията. Сега важното е не как ние предлагаме духовната храна, а как човешката душа копнее за нея! Днес копнежът на човешката душа за антропософските истини е вече факт. И сега вече нещата не зависят от онези, които искат да проповядват други учения; техните слушатели ще стават все по-малко.
към текста >>
Но тук е прибавено и нещо друго: „И мир на хората долу на Земята, които са проникна ти от добра
вол
я", или иначе казано, хората, в които покълва живата сила на любовта.
Там са описани пастирите, които идват, за да приемат „благата вест". Вече посочих, че там горе, в образа на „небесното войнство" ние имаме имагинативно доловената Нирманакайя на Буда. И какво се възвестява на пастирите? Откровението на преизпълнения с мъдрост Бог на висините! Ето какво им възвестява Нирманакайя на Буда, която се носеше като небесно войнство над Натановото дете Исус.
Но тук е прибавено и нещо друго: „И мир на хората долу на Земята, които са проникна ти от добра воля", или иначе казано, хората, в които покълва живата сила на любовта.
А това е нещо, което може да бъде постепенно осъществено на Земята само чрез Христос. Той прибави живата сила на любовта към онова, което беше само „откровение от висините". Да, ето какво влага Христос във всяко човешко сърце, във всяка човешка душа. Той влага в нея не някакво учение,което може да бъде прието под формата на мисли и идеи, а онази жива сила, която сега вече може да бликне от всяка човешка душа. Ето за коя сила, пулсираща като Христова сила в човешката душа, се говори навсякъде например в Евангелието на Лука, а и в другите Евангелия като за сила на вярата.
към текста >>
Защото той беше първият, който можа да задвижи „колелото на любовта" а не „колелото на закона" като акт на свободната човешка
вол
я, и то защото носеше любовта в себе си, така мощно и неудържимо, че тя просто политаше като искра към онези хора от неговото обкръжение, които кармически трябваше да оздравеят, понеже думите му независимо дали те са „Стани и ходи", „Прощават ти се греховете" или други бликват от преливащата в сърцето му любов.
Защо в своите притчи Христос можа да покаже великия пример на „изцеление чрез словото"?
Защото той беше първият, който можа да задвижи „колелото на любовта" а не „колелото на закона" като акт на свободната човешка воля, и то защото носеше любовта в себе си, така мощно и неудържимо, че тя просто политаше като искра към онези хора от неговото обкръжение, които кармически трябваше да оздравеят, понеже думите му независимо дали те са „Стани и ходи", „Прощават ти се греховете" или други бликват от преливащата в сърцето му любов.
Той изговаря преизпълнени с любов думи, които далеч надхвърлят мярката на Аза. А тези, които макар и отчасти можеха да приемат тази сила в себе си, Христос нарича „вярващи". И днес с понятието „вяра" едно от най-важните в Новия Завет ние трябва да свързваме само това, за което стана дума току-що. „Вяра" е способността да излизаш извън себе си, да се издигаш над всичко, което засега Азът може да направи за своето усъвършенствуване. Ето защо намирайки се в тялото на Натановия Исус и свързвайки се там със силата на Буда Христос не запита: Как може Азът да се усъвършенствува в най-пълна степен?
към текста >>
230.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И след като чрез Антропософията се научите да вниквате все по-добре в Евангелието на Лука, то ще се влее в душите Ви и ще Ви направи годни не само да прозрете в тайните на околния свят и в скритите духовни основи на съществуванието, но благодарение на вникването в самата Антропософия,която може да осветли също и Евангелието на Лука, в душите Ви ще се влеят и решителните думи: „И мир в душите на човеците, в които живее добра
вол
я." Защото повече от всички религиозни източници стига да го разберем напълно Евангелието на Лука е в състояние да влее в човешката душа онази топла любов, чрез която на Земята се възцарява мирът: най-прекрасното отражение, което може да се появи, когато божествените тайни се открият на Земята.
Приемете тъкмо в този смисъл благовестието от Евангелието на Лука и Вие ще разберете, как цялото то е пронизано от инспирацията на любовта.
И след като чрез Антропософията се научите да вниквате все по-добре в Евангелието на Лука, то ще се влее в душите Ви и ще Ви направи годни не само да прозрете в тайните на околния свят и в скритите духовни основи на съществуванието, но благодарение на вникването в самата Антропософия,която може да осветли също и Евангелието на Лука, в душите Ви ще се влеят и решителните думи: „И мир в душите на човеците, в които живее добра воля." Защото повече от всички религиозни източници стига да го разберем напълно Евангелието на Лука е в състояние да влее в човешката душа онази топла любов, чрез която на Земята се възцарява мирът: най-прекрасното отражение, което може да се появи, когато божествените тайни се открият на Земята.
Защото всяко откровение, което се дава на Земята, после отново се издига като един вид отражение в духовните светове. Изучаваме ли Антропософията в този смисъл, тя ще започне да ни открива тайните на божествено-духовните Същества и на самото духовно съществувание, и отражението на тези откровения ще заживее в нашите души: Любов и мир, най-прекрасния израз на това, което духовният свят отрежда на Земята.
към текста >>
Откровенията политат от духовните светове надолу към Земята и намират своето отражение в човешките сърца под формата на любов и мир: И то толкова по-пълно, колкото повече хората са устремени към това, което Христовият Принцип действително разгръща като добра
вол
я, бликаща от самия център на човешкото същество, от човешкия Аз.
Ето как следва да приемем думите от Евангелието на Лука, които прозвучават, след като Буда и неговата Нирманакайя изливат своята сила върху Натановото дете Исус.
Откровенията политат от духовните светове надолу към Земята и намират своето отражение в човешките сърца под формата на любов и мир: И то толкова по-пълно, колкото повече хората са устремени към това, което Христовият Принцип действително разгръща като добра воля, бликаща от самия център на човешкото същество, от човешкия Аз.
Ето какво прозвучава ясно и в същото време толкова топло от тези думи, когато разбираме Евангелието на Лука: „Откровението на духовните светове от висините и неговото отражение от човешките сърца носи мир на хората, които на Земята искат доразвият от самите себе си наистина добра воля и да я вложат в хода на Земното развитие".
към текста >>
Ето какво прозвучава ясно и в същото време толкова топло от тези думи, когато разбираме Евангелието на Лука: „Откровението на духовните светове от висините и неговото отражение от човешките сърца носи мир на хората, които на Земята искат доразвият от самите себе си наистина добра
вол
я и да я вложат в хода на Земното развитие".
Ето как следва да приемем думите от Евангелието на Лука, които прозвучават, след като Буда и неговата Нирманакайя изливат своята сила върху Натановото дете Исус. Откровенията политат от духовните светове надолу към Земята и намират своето отражение в човешките сърца под формата на любов и мир: И то толкова по-пълно, колкото повече хората са устремени към това, което Христовият Принцип действително разгръща като добра воля, бликаща от самия център на човешкото същество, от човешкия Аз.
Ето какво прозвучава ясно и в същото време толкова топло от тези думи, когато разбираме Евангелието на Лука: „Откровението на духовните светове от висините и неговото отражение от човешките сърца носи мир на хората, които на Земята искат доразвият от самите себе си наистина добра воля и да я вложат в хода на Земното развитие".
към текста >>
231.
Съдържание
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Евангелията. Четири различни аспекта на представяне на Христовото събитие в четирите Евангелия: Йоан изобразява Христос Исус от страна на мисленето, Лука – от страна на чувството, Марко – от страна на
вол
ята и Матей, при когото хармонично взаимодействат всичките три сили, изобразява човека Христос Исус.
Евангелията. Четири различни аспекта на представяне на Христовото събитие в четирите Евангелия: Йоан изобразява Христос Исус от страна на мисленето, Лука – от страна на чувството, Марко – от страна на волята и Матей, при когото хармонично взаимодействат всичките три сили, изобразява човека Христос Исус.
Сливане на будизма, зороастризма и на древноеврейското духовно течение в християнството. Учението за състраданието и любовта на Буда. Легендата за Буда. Бъдещият Буда Майтрейя. Мисията на Авраам и на древноеврейския народ.
към текста >>
232.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Благодарение на аза споменатата основна индивидуалност, тази система от същества се съединява във висшите светове, подобно на нашите способности за мислене, чувстване и
вол
я.
Родителска двойка, а именно Йосиф и Мария от Назарет, отглеждали дете на име Исус. Това дете по странен начин е било надарено с такива способности, че нирманакайя-Буда е могъл да си каже – в това дете, в неговата физическа телесност, се крие възможност да се позволи на човечеството да направи голяма крачка напред, ако той, като Буда, би могъл да даде своя принос. Затова той, в своята нирманакайя, се потопил в това дете. Под нирманакайя трябва да си представяме не затворено тяло, както при нас, а нещо, което представлява само сили, които се превръщат тук в особени същности.
Благодарение на аза споменатата основна индивидуалност, тази система от същества се съединява във висшите светове, подобно на нашите способности за мислене, чувстване и воля.
Ясновидецът възприема това множество от съставляващи единно цяло същности като нирманакайя на Буда.
към текста >>
233.
Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
“. Това, което при обикновения човек е взаимосвързано, като цяло, силите, които наричаме мислене, чувство и
вол
я, тук всичко това, така да се каже, съществува всяко само са себе си.
Тук никъде няма прекъсвания. Но етерното тяло, в което индивидуалността се въплъщава като Буда, не е затворено пространствено единство. То представлява множество несвързани помежду си членове. Да си спомним за така нареченото разкъсване на личността, което настъпва, когато човек все повече се развива нагоре. Този процес е описан в книгата „Как се постигат познания за висшите светове?
“. Това, което при обикновения човек е взаимосвързано, като цяло, силите, които наричаме мислене, чувство и воля, тук всичко това, така да се каже, съществува всяко само са себе си.
Човек ще стане някога техен господар; впоследствие той се явява троичен, даже може да се каже – множествен, както това е изведено в моята „Въведение в тайната наука“.
към текста >>
Това, което днес наричаме човешко мислене, чувстване и
вол
я, не винаги е съществувало.
Задачата на индивидуалността, която е била въплътена в Бодхисатвата-Буда, е била: да предава от епоха в епоха това, което може да се нарече учение за състраданието и любовта. За да разберем това, трябва да си кажем, че преди човек е пребивавал в съвсем друго състояние на съзнанието. Не можем да бъдем толкова късогледи като днешната наука, която вярва, че винаги е имало едни и същи способности, които постепенно са се развили от примитивни начала, и че човек преди това е бил на степента на животното. Именно така това не е стояло.
Това, което днес наричаме човешко мислене, чувстване и воля, не винаги е съществувало.
Колкото по-назад се връщаме в развитието на човечеството, толкова повече сегашното състояние на съзнанието става сънищно, смътно ясновидско. Затова всичко, което е трябвало да се преподава в древните времена като учение, е трябвало да се дава по-различно от днес. Днес могат да се изричат определени морални принципи; след това човек ги разбира. Чувайки за такива принципи, днес той може да каже: разбира се, това ми го говори собственият ми разум. Но за това първо е трябвало да бъдат развити разумът и съвестта.
към текста >>
234.
Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Можете да се осмелите, макар и само като предчувствие, да разбирате идеите, които са дошли на Земята – като земни мисли на Христос, когато се издигаме към Него в духа на Евангелието от Йоан, може да се усети топлия повей на жертвената любов, поз
вол
явайки да струи през нас топлината на Евангелието от Лука, може да се провиди мисленето на Христа в Евангелието от Йоан, чувстването на Христа чрез Евангелието от Лука, а с
вол
ята на Христа се запознаваме чрез Евангелието от Марко.
Когато в духа на Евангелието от Йоан говорим за висшето слънчево същество, което наричаме Христос, като за светлината на земното Слънце в духовен смисъл, и когато в духа на Евангелието от Лука говорим за топлината на любовта, която се разпространява от земното Слънце Христос, то когато говорим в смисъла на Евангелието от Марко, говорим за силата на земното Слънце в самия духовен смисъл. Всичко това, което присъства в силите в Земята, което тъче тук и там в тайните и явни земни сили и власти – ето какво би се изправило пред нас при разглеждането на Евангелието от Марко.
Можете да се осмелите, макар и само като предчувствие, да разбирате идеите, които са дошли на Земята – като земни мисли на Христос, когато се издигаме към Него в духа на Евангелието от Йоан, може да се усети топлия повей на жертвената любов, позволявайки да струи през нас топлината на Евангелието от Лука, може да се провиди мисленето на Христа в Евангелието от Йоан, чувстването на Христа чрез Евангелието от Лука, а с волята на Христа се запознаваме чрез Евангелието от Марко.
Тук научаваме отделните сили, чрез които той реализира любовта и мъдростта.
към текста >>
Тогава бихме казали: с почит се приближихме към Теб и получихме представа за Твоето мислене, чувстване и
вол
я, и как тези три качества на Твоята душа ни се представят като величествени земни праобрази.
Бихме прозрели три качества, ако към разглежданията на Евангелието от Йоан и от Лука присъединим разглеждането на Евангелието от Марко.
Тогава бихме казали: с почит се приближихме към Теб и получихме представа за Твоето мислене, чувстване и воля, и как тези три качества на Твоята душа ни се представят като величествени земни праобрази.
към текста >>
Ако използваме думите „съзнателна душа“ за Христос, можем да кажем: стигаме до нейното провидческо разбиране в Евангелието от Йоан; душата на характера на Христос: стигаме до нейното разбиране чрез Евангелието от Лука; сетивната душа с всичките ѝ сили на
вол
ята – открива ни се чрез Евангелието от Марко.
Определихме нашите разглеждания така, сякаш разглеждаме някой човек съвсем ограничено и казваме: той се състои от сетивна душа, разсъдъчна и съзнателна душа. А сега да разгледаме характерните особености на сетивната душа, разсъдъчната душа или душата на характера и съзнателната душа.
Ако използваме думите „съзнателна душа“ за Христос, можем да кажем: стигаме до нейното провидческо разбиране в Евангелието от Йоан; душата на характера на Христос: стигаме до нейното разбиране чрез Евангелието от Лука; сетивната душа с всичките ѝ сили на волята – открива ни се чрез Евангелието от Марко.
Последното, ако успеем да го разгледаме подобаващо, ще ни даде разяснение за скритите и явни сили на природата, които действат в нашия свят, концентрирайки се в единствената индивидуалност на Христа, ще ни даде разяснение за същността на всички сили, които ги има в света. В Евангелието от Йоан пребиваваме в мислите, в Евангелието от Лука се задълбочаваме в чувствата на това Същество, и, доколкото при това от човека не се изисква да навлиза толкова дълбоко в тази индивидуалност, разглежданията по отношение на това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко, представляват сякаш система от всички скрити природни и духовни сили на света. Всичко това го има в Акаша хрониката. Всичко това ще се отрази за нас, ако позволим да ни въздейства този могъщ документ – Евангелието от Марко. След това провиждайки ще разберем, какво е концентрирано в отделното същество на Христос: това, което обикновено е разпределено по отделните същества на света.
към текста >>
Когато разгръщаме Евангелието от Марко, което съдържа тайните на цялата мирова
вол
я, с благоговение се приближаваме към мировия център, към Христос Исус, постепенно разбирайки в същото време своето мислене, чувстване и
вол
я.
В Евангелието от Йоан пребиваваме в мислите, в Евангелието от Лука се задълбочаваме в чувствата на това Същество, и, доколкото при това от човека не се изисква да навлиза толкова дълбоко в тази индивидуалност, разглежданията по отношение на това, което се изправя пред нас в Евангелието от Марко, представляват сякаш система от всички скрити природни и духовни сили на света. Всичко това го има в Акаша хрониката. Всичко това ще се отрази за нас, ако позволим да ни въздейства този могъщ документ – Евангелието от Марко. След това провиждайки ще разберем, какво е концентрирано в отделното същество на Христос: това, което обикновено е разпределено по отделните същества на света. Ще можем да разберем (и то ще ни се яви във висша слава и светлина) това, което смятаме за елементарните насочващи и опорни линии на различните същества.
Когато разгръщаме Евангелието от Марко, което съдържа тайните на цялата мирова воля, с благоговение се приближаваме към мировия център, към Христос Исус, постепенно разбирайки в същото време своето мислене, чувстване и воля.
към текста >>
Когато разглеждаме мисленето, чувстването и
вол
ята в тяхното взаимодействие, това ни дава примерен образ на целия човек.
Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, това ни дава примерен образ на целия човек.
Но не можем да разглеждаме мисленето, чувстването и волята (също и в отделния човек) разделено. Ако обединим всичко това, за нашия поглед ще е вече недостатъчно, да съумее да го види. Ако облекчим задачата си, разглеждайки трите качества разделено и всяко само за себе си, образът ще избледнее, когато започнем да разглеждаме тези три качества, обединявайки ги в човешката душа. Правим това заради себе си, тъй като нямаме достатъчно сили да разглеждаме всичко заедно, тъй като ако обединяваме качествата, образът избледнява.
към текста >>
Но не можем да разглеждаме мисленето, чувстването и
вол
ята (също и в отделния човек) разделено.
Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, това ни дава примерен образ на целия човек.
Но не можем да разглеждаме мисленето, чувстването и волята (също и в отделния човек) разделено.
Ако обединим всичко това, за нашия поглед ще е вече недостатъчно, да съумее да го види. Ако облекчим задачата си, разглеждайки трите качества разделено и всяко само за себе си, образът ще избледнее, когато започнем да разглеждаме тези три качества, обединявайки ги в човешката душа. Правим това заради себе си, тъй като нямаме достатъчно сили да разглеждаме всичко заедно, тъй като ако обединяваме качествата, образът избледнява.
към текста >>
След като разгледахме трите Евангелия, Евангелието от Йоан, от Лука и от Марко, и вследствие получихме предчувствие за мисленето, чувстването и
вол
ята на Христос Исус, можем да резюмираме, че тези три качества могат отново да се приведат в хармония.
След като разгледахме трите Евангелия, Евангелието от Йоан, от Лука и от Марко, и вследствие получихме предчувствие за мисленето, чувстването и волята на Христос Исус, можем да резюмираме, че тези три качества могат отново да се приведат в хармония.
Тук по силата на необходимостта образът трябва да става неясен и бледен, защото никаква човешка сили няма да е достатъчна, да може да обедини това, което е било разделено от нас. Защото в съществото има само единство и няма никакво разделение; в края на краищата, само ние можем да обединим това в единство. Но тогава то ще помръкне пред нас. Но затова пък, в края на краищата, пред нас ще се появи това, което е бил Христос Исус само като земен човек, само като човек.
към текста >>
Ако в Евангелието от Йоан бихме изобразили принадлежащия на цялата вселена космически Богочовек, ако в Евангелието от Лука трябваше да изобразим принесеното в жертва отделно същество на любовта, а в Евангелието от Марко – мировата
вол
я в отделната индивидуалност, в Евангелието от Матей пред нас се разкрива истинският облик на човека от Палестина, на този човек, който е живял тук 33 години, в когото присъства единството на това, което можем да получим от разглежданията на трите други Евангелия.
Разглеждането на това, какъв е бил Христос Исус като човек, как той е действал като човек в течение на 33 години от своето земно битие, може да бъде развито във връзка с Евангелието от Матей. Това, което се съдържа в Евангелието от Матей, ни дава вътрешно хармоничен образ на човека.
Ако в Евангелието от Йоан бихме изобразили принадлежащия на цялата вселена космически Богочовек, ако в Евангелието от Лука трябваше да изобразим принесеното в жертва отделно същество на любовта, а в Евангелието от Марко – мировата воля в отделната индивидуалност, в Евангелието от Матей пред нас се разкрива истинският облик на човека от Палестина, на този човек, който е живял тук 33 години, в когото присъства единството на това, което можем да получим от разглежданията на трите други Евангелия.
Във връзка с Евангелието от Матей обликът на Христос Исус се изправя пред нас напълно човешки, като единичен земен човек, когото, обаче, не можем да разберем, ако това не е предхождано от другите разглеждания. Даже ако отделният земен човек след това е помръкнал, въпреки това и в този помръкнал образ е възпроизведено това, което е било получено от другите разглеждания. Само разглеждане, което се обляга на Евангелието от Матей, може да даде образа на личността на Христос.
към текста >>
235.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
И той отишъл толкова далеч в своята преданост, че се канел да принесе в жертва Исаак; такава била неговата
вол
я.
И той отишъл толкова далеч в своята преданост, че се канел да принесе в жертва Исаак; такава била неговата воля.
Тогава получава Исаак обратно. Какво значи това? Това означава нещо нечувано. Той го получава обратно от Яхве, тоест, Авраам отива толкова далеч, че пренася по-нататък към бъдещите поколение мисията, която има по силата на индивидуалността на своя аз, не чрез себе си, а я приема като дар от Яхве, или Йехова, в своя собствен син[2]. Който размисли над това, ще забележи, че тук имаме всемирно-исторически факт, който дълбоко осветява тайната на историческата еволюция на човечеството.
към текста >>
236.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Който ги има днес, без да има
вол
ята за логическо мислене, без да има
вол
я за самоотвержено, разумно развитие на своите земни сили, той може да стигне само до това, което се нарича визионерско ясновиждане, което не може да бъде напълно разбираемо, ясновиждане, което остава непонятно и затова дезориентира.
Не е излишно да си изясним, каква е разликата между днешния ясновидец и, да кажем, древнохалдейския или древноегипетски ясновидец. Работата при този, който днес, наистина от естествените предпоставки на нашето време стига до ясновиждане, стои по следния начин: това, което наричаме откровения на духовния свят, което можем да наречем негови вдъхновения, опит и преживявания в духовния свят, той ги получава по такъв начин, че е длъжен да прониже тези вдъхновения от своето обикновено земно мислене с това, което може да получи като логическо, разумно мислене тук, във физическия свят. Не може напълно да се разбере ясновидска опитност, принадлежаща на днешното време, ако не бъде посрещната от душа, добросъвестно обучена на логично и разумно мислене. Такива днешни вдъхновения и откровения остават неразбрани; те изискват душа, което се доближава до тях с логическо мислене.
Който ги има днес, без да има волята за логическо мислене, без да има воля за самоотвержено, разумно развитие на своите земни сили, той може да стигне само до това, което се нарича визионерско ясновиждане, което не може да бъде напълно разбираемо, ясновиждане, което остава непонятно и затова дезориентира.
Само душа, която има наистина интензивна воля да се учи по разумен начин, посреща днешните вдъхновения на ясновиждането по правилен начин. Затова в такова духовно движение като нашето, най-голямо значение се придава на това, ясновиждането никога да не се развива едностранчиво и откровенията на духовния свят да не се оповестяват едностранчиво, а душата да носи нещо насреща срещу вдъхновенията и откровенията. Ако желанието е да се развива ясновиждане, в същата степен трябва да се изпълнява и работа за развиване на логиката. В наше време тези неща не могат да действат поотделно.
към текста >>
Само душа, която има наистина интензивна
вол
я да се учи по разумен начин, посреща днешните вдъхновения на ясновиждането по правилен начин.
Не е излишно да си изясним, каква е разликата между днешния ясновидец и, да кажем, древнохалдейския или древноегипетски ясновидец. Работата при този, който днес, наистина от естествените предпоставки на нашето време стига до ясновиждане, стои по следния начин: това, което наричаме откровения на духовния свят, което можем да наречем негови вдъхновения, опит и преживявания в духовния свят, той ги получава по такъв начин, че е длъжен да прониже тези вдъхновения от своето обикновено земно мислене с това, което може да получи като логическо, разумно мислене тук, във физическия свят. Не може напълно да се разбере ясновидска опитност, принадлежаща на днешното време, ако не бъде посрещната от душа, добросъвестно обучена на логично и разумно мислене. Такива днешни вдъхновения и откровения остават неразбрани; те изискват душа, което се доближава до тях с логическо мислене. Който ги има днес, без да има волята за логическо мислене, без да има воля за самоотвержено, разумно развитие на своите земни сили, той може да стигне само до това, което се нарича визионерско ясновиждане, което не може да бъде напълно разбираемо, ясновиждане, което остава непонятно и затова дезориентира.
Само душа, която има наистина интензивна воля да се учи по разумен начин, посреща днешните вдъхновения на ясновиждането по правилен начин.
Затова в такова духовно движение като нашето, най-голямо значение се придава на това, ясновиждането никога да не се развива едностранчиво и откровенията на духовния свят да не се оповестяват едностранчиво, а душата да носи нещо насреща срещу вдъхновенията и откровенията. Ако желанието е да се развива ясновиждане, в същата степен трябва да се изпълнява и работа за развиване на логиката. В наше време тези неща не могат да действат поотделно.
към текста >>
237.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
В личността първоначално са изразени три сили: мислене, чувство и
вол
я.
Човек разбира това. В книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “ се изобразява едната страна на това вживяване, на влизането в духовните светове. Там ще срещнете, в частност, описание на това, което се нарича „разкъсване на личността“. Когато човек се развива духовно, така че постепенно враства в духовните светове, ставайки даже ясновиждащ, наистина се проявява нещо като разкъсване на личността.
В личността първоначално са изразени три сили: мислене, чувство и воля.
В обикновения човек тези три сили, така да се каже, са обединени; мисленето, чувството и волята си взаимодействат. Отивате на полето, виждате цвете; тоест, вие имате представа за цветето; помислили сте за цветето. То ви харесва; казвате, че е прекрасно, значи сте го усетили. Чувството се е свързало с мисленето. Откъсвате цветето и го носите у дома, тоест сте го пожелали.
към текста >>
В обикновения човек тези три сили, така да се каже, са обединени; мисленето, чувството и
вол
ята си взаимодействат.
В книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “ се изобразява едната страна на това вживяване, на влизането в духовните светове. Там ще срещнете, в частност, описание на това, което се нарича „разкъсване на личността“. Когато човек се развива духовно, така че постепенно враства в духовните светове, ставайки даже ясновиждащ, наистина се проявява нещо като разкъсване на личността. В личността първоначално са изразени три сили: мислене, чувство и воля.
В обикновения човек тези три сили, така да се каже, са обединени; мисленето, чувството и волята си взаимодействат.
Отивате на полето, виждате цвете; тоест, вие имате представа за цветето; помислили сте за цветето. То ви харесва; казвате, че е прекрасно, значи сте го усетили. Чувството се е свързало с мисленето. Откъсвате цветето и го носите у дома, тоест сте го пожелали. И така, собствено, протича целият външен живот на човека.
към текста >>
При този, който е достигнал определена степен на ясновидско съзнание, не всяка мисъл предизвиква чувство, а мисълта се проявява автономно; също така автономно могат да се проявяват чувството и
вол
ята.
Откъсвате цветето и го носите у дома, тоест сте го пожелали. И така, собствено, протича целият външен живот на човека. Той си представя, мисли, усеща и желае, и трите сили действат съвместно. Представата предизвиква чувство, последното предизвиква желание или отвращение, или нещо подобно. Ако човек се развива към висшите светове, към ясновиждане и участие в духовните светове, става разкъсване на тези три сили.
При този, който е достигнал определена степен на ясновидско съзнание, не всяка мисъл предизвиква чувство, а мисълта се проявява автономно; също така автономно могат да се проявяват чувството и волята.
И доколкото тогава човек е разделен, така да се каже, на три същества (докато обикновеното мислене, чувство и воля са само сили в неговата душа) – човек трябва да стане много по-силен в своята индивидуалност. Тогава той трябва не само да уравновесява трите сили, но да стане господар на три същества – желаещо, усещащо и мислещо. Той трябва да бъде водач на сбора от тези три същества. Той трябва да въвежда ред; трябва да ги владее, защото иначе в него влиза нещо от злото: волята го дърпа на една страна, мисленето – на друга, и той наистина е разкъсан и губи ориентир. Затова човек трябва да укрепне в себе си, да стане силен, за да властва над съществата, появили се от неговите душевни сили.
към текста >>
И доколкото тогава човек е разделен, така да се каже, на три същества (докато обикновеното мислене, чувство и
вол
я са само сили в неговата душа) – човек трябва да стане много по-силен в своята индивидуалност.
И така, собствено, протича целият външен живот на човека. Той си представя, мисли, усеща и желае, и трите сили действат съвместно. Представата предизвиква чувство, последното предизвиква желание или отвращение, или нещо подобно. Ако човек се развива към висшите светове, към ясновиждане и участие в духовните светове, става разкъсване на тези три сили. При този, който е достигнал определена степен на ясновидско съзнание, не всяка мисъл предизвиква чувство, а мисълта се проявява автономно; също така автономно могат да се проявяват чувството и волята.
И доколкото тогава човек е разделен, така да се каже, на три същества (докато обикновеното мислене, чувство и воля са само сили в неговата душа) – човек трябва да стане много по-силен в своята индивидуалност.
Тогава той трябва не само да уравновесява трите сили, но да стане господар на три същества – желаещо, усещащо и мислещо. Той трябва да бъде водач на сбора от тези три същества. Той трябва да въвежда ред; трябва да ги владее, защото иначе в него влиза нещо от злото: волята го дърпа на една страна, мисленето – на друга, и той наистина е разкъсан и губи ориентир. Затова човек трябва да укрепне в себе си, да стане силен, за да властва над съществата, появили се от неговите душевни сили. Когато човек се развива към висшите светове, той, така да се каже, се разделя на три различни същества.
към текста >>
Той трябва да въвежда ред; трябва да ги владее, защото иначе в него влиза нещо от злото:
вол
ята го дърпа на една страна, мисленето – на друга, и той наистина е разкъсан и губи ориентир.
Ако човек се развива към висшите светове, към ясновиждане и участие в духовните светове, става разкъсване на тези три сили. При този, който е достигнал определена степен на ясновидско съзнание, не всяка мисъл предизвиква чувство, а мисълта се проявява автономно; също така автономно могат да се проявяват чувството и волята. И доколкото тогава човек е разделен, така да се каже, на три същества (докато обикновеното мислене, чувство и воля са само сили в неговата душа) – човек трябва да стане много по-силен в своята индивидуалност. Тогава той трябва не само да уравновесява трите сили, но да стане господар на три същества – желаещо, усещащо и мислещо. Той трябва да бъде водач на сбора от тези три същества.
Той трябва да въвежда ред; трябва да ги владее, защото иначе в него влиза нещо от злото: волята го дърпа на една страна, мисленето – на друга, и той наистина е разкъсан и губи ориентир.
Затова човек трябва да укрепне в себе си, да стане силен, за да властва над съществата, появили се от неговите душевни сили. Когато човек се развива към висшите светове, той, така да се каже, се разделя на три различни същества. Когато срещаме същества отгоре, от духовните светове, и виждаме собствената им същност, която може да се види само с духовно зрение, от самото начало те се проявяват строго разделени на мислещи, желаещи и усещащи същества. Те са такива, каквито ги е развил човек.
към текста >>
Затова тези, които са описвали Христос, са си казали: не трябва да се изобразява Христос, избирайки една гледна точка; Той трябва да бъде изобразяван така, както Го виждаме: първо като мислещо, изпълнено с мъдрост същество, след това – като същество с
вол
я, и след това – като чувстващо същество.
В частност, това е било така при великата индивидуалност, която е дошла при нас като Христос.
Затова тези, които са описвали Христос, са си казали: не трябва да се изобразява Христос, избирайки една гледна точка; Той трябва да бъде изобразяван така, както Го виждаме: първо като мислещо, изпълнено с мъдрост същество, след това – като същество с воля, и след това – като чувстващо същество.
Трябва да Го изобразяваме от гледна точка на мъдростта, от гледна точка на волята и от гледна точка на чувството. Ето как трябва да Го описваме, казали хората. И за това те били подготвени по съвсем особен начин, с цялото си възпитание, което се практикувало тогава. Ако човек изобщо трябва да се развие към висшите светове, като първа степен днес за достигане на висши познания е необходимо нещо друго; в древните времена работата е била доста по-проста: ако някой е узрявал до възможността за издигане във висшите светове, за да стане, така да се каже, гражданин на духовните светове, се казвало: той вече е узрял за издигане във висшите светове. Да се вгледаме по-внимателно в него!
към текста >>
Трябва да Го изобразяваме от гледна точка на мъдростта, от гледна точка на
вол
ята и от гледна точка на чувството.
В частност, това е било така при великата индивидуалност, която е дошла при нас като Христос. Затова тези, които са описвали Христос, са си казали: не трябва да се изобразява Христос, избирайки една гледна точка; Той трябва да бъде изобразяван така, както Го виждаме: първо като мислещо, изпълнено с мъдрост същество, след това – като същество с воля, и след това – като чувстващо същество.
Трябва да Го изобразяваме от гледна точка на мъдростта, от гледна точка на волята и от гледна точка на чувството.
Ето как трябва да Го описваме, казали хората. И за това те били подготвени по съвсем особен начин, с цялото си възпитание, което се практикувало тогава. Ако човек изобщо трябва да се развие към висшите светове, като първа степен днес за достигане на висши познания е необходимо нещо друго; в древните времена работата е била доста по-проста: ако някой е узрявал до възможността за издигане във висшите светове, за да стане, така да се каже, гражданин на духовните светове, се казвало: той вече е узрял за издигане във висшите светове. Да се вгледаме по-внимателно в него! Какво трябва преимуществено да развиваме в него – мъдрост ли, мисловна сила ли, или воля?
към текста >>
Какво трябва преимуществено да развиваме в него – мъдрост ли, мисловна сила ли, или
вол
я?
Трябва да Го изобразяваме от гледна точка на мъдростта, от гледна точка на волята и от гледна точка на чувството. Ето как трябва да Го описваме, казали хората. И за това те били подготвени по съвсем особен начин, с цялото си възпитание, което се практикувало тогава. Ако човек изобщо трябва да се развие към висшите светове, като първа степен днес за достигане на висши познания е необходимо нещо друго; в древните времена работата е била доста по-проста: ако някой е узрявал до възможността за издигане във висшите светове, за да стане, така да се каже, гражданин на духовните светове, се казвало: той вече е узрял за издигане във висшите светове. Да се вгледаме по-внимателно в него!
Какво трябва преимуществено да развиваме в него – мъдрост ли, мисловна сила ли, или воля?
към текста >>
В тайните школи на древността не всички сили са се развивали равномерно, а в зависимост от кармата на ученика са се занимавали с развитието при едни на мисленето до ясновиждане, при други – до проясняване на чувствата, а при трети – развитие на
вол
ята до магическа сила.
В тайните школи на древността не всички сили са се развивали равномерно, а в зависимост от кармата на ученика са се занимавали с развитието при едни на мисленето до ясновиждане, при други – до проясняване на чувствата, а при трети – развитие на волята до магическа сила.
Затова в тайните школи на древността имало три класа развивани способности. Такива ученици, при които особено се развивала способността просветлено да виждат изпълнения с мъдрост духовен свят, са били хората в мистериите, които питали висшите светове за фактите и закономерните им връзки. Изразявайки се тривиално, може да се каже, че в мистериите това са били експертите по познанието. След това имало и друг клас посветени. При тях особено развито е било чувстването.
към текста >>
За да се формира това чувстване по особен начин, при тях се е налагал отказ от развиване на познанието и
вол
ята и развиването на чувстването само по себе си.
Затова в тайните школи на древността имало три класа развивани способности. Такива ученици, при които особено се развивала способността просветлено да виждат изпълнения с мъдрост духовен свят, са били хората в мистериите, които питали висшите светове за фактите и закономерните им връзки. Изразявайки се тривиално, може да се каже, че в мистериите това са били експертите по познанието. След това имало и друг клас посветени. При тях особено развито е било чувстването.
За да се формира това чувстване по особен начин, при тях се е налагал отказ от развиване на познанието и волята и развиването на чувстването само по себе си.
Ако в човек особено се развива чувстването, вследствие от това той се превръща в нещо, което днес вече е почти неизвестно: той става лечител, в лекар. Защото лекарят в древните времена е бил нещо доста по-голямо, отколкото днес. Той е влияел на изходящото от сферата на чувствата духовно въздействие и е лекувал възприемащата душа по пътя на развиваното чувство. Това са били втори клас посветени. Те са възпитавали чувството до степен на висше самопожертвование, до степен на готовност да принесат в жертва всички свои сили.
към текста >>
Те развивали сферата на
вол
ята.
Ако искали да научат какво не достига на някой, тогава се обръщали към обучилите се на мъдрост. Те установявали какво им липсва и какво трябва да се прави. След това идвали тези, които не можели да кажат какво му липсва на болния, тъй като при тях не била развита способността за мислене; но те идвали и жертвали своите сили, доколкото са развили силата на чувството. В същото време това са били хора, изпълняващи и други функции, които, например, са проявявали саможертва при нещастни случаи и подобни произшествия. Трета категория посветени били маговете.
Те развивали сферата на волята.
Те предприемали външни мерки. Маговете развивали силата на волята и можели да изпълняват това, за което ставало дума. Така че имало три вида посветени: посветени в мисленето, посветени в чувството и посветени във волята. Към четвърти клас или категория, се отнасяли тези, които по определен начин са се поддавали на изкушението да развият по нещо от останалите три – нещо от мисленето, нещо от чувството и нещо от волята. Затова в нито една от тези области те не стигали толкова далеч, както другите; но при тях се проявявало как са взаимосвързани нещата при определеното посвещение в трите сфери.
към текста >>
Маговете развивали силата на
вол
ята и можели да изпълняват това, за което ставало дума.
След това идвали тези, които не можели да кажат какво му липсва на болния, тъй като при тях не била развита способността за мислене; но те идвали и жертвали своите сили, доколкото са развили силата на чувството. В същото време това са били хора, изпълняващи и други функции, които, например, са проявявали саможертва при нещастни случаи и подобни произшествия. Трета категория посветени били маговете. Те развивали сферата на волята. Те предприемали външни мерки.
Маговете развивали силата на волята и можели да изпълняват това, за което ставало дума.
Така че имало три вида посветени: посветени в мисленето, посветени в чувството и посветени във волята. Към четвърти клас или категория, се отнасяли тези, които по определен начин са се поддавали на изкушението да развият по нещо от останалите три – нещо от мисленето, нещо от чувството и нещо от волята. Затова в нито една от тези области те не стигали толкова далеч, както другите; но при тях се проявявало как са взаимосвързани нещата при определеното посвещение в трите сфери. Така че е имало могъщи посветени в мъдростта, могъщи посветени за жертвено служене, могъщи посветени в магизма и имало четвърта категория, която имала, така да се каже, по нещо от първите три.
към текста >>
Така че имало три вида посветени: посветени в мисленето, посветени в чувството и посветени във
вол
ята.
В същото време това са били хора, изпълняващи и други функции, които, например, са проявявали саможертва при нещастни случаи и подобни произшествия. Трета категория посветени били маговете. Те развивали сферата на волята. Те предприемали външни мерки. Маговете развивали силата на волята и можели да изпълняват това, за което ставало дума.
Така че имало три вида посветени: посветени в мисленето, посветени в чувството и посветени във волята.
Към четвърти клас или категория, се отнасяли тези, които по определен начин са се поддавали на изкушението да развият по нещо от останалите три – нещо от мисленето, нещо от чувството и нещо от волята. Затова в нито една от тези области те не стигали толкова далеч, както другите; но при тях се проявявало как са взаимосвързани нещата при определеното посвещение в трите сфери. Така че е имало могъщи посветени в мъдростта, могъщи посветени за жертвено служене, могъщи посветени в магизма и имало четвърта категория, която имала, така да се каже, по нещо от първите три.
към текста >>
Към четвърти клас или категория, се отнасяли тези, които по определен начин са се поддавали на изкушението да развият по нещо от останалите три – нещо от мисленето, нещо от чувството и нещо от
вол
ята.
Трета категория посветени били маговете. Те развивали сферата на волята. Те предприемали външни мерки. Маговете развивали силата на волята и можели да изпълняват това, за което ставало дума. Така че имало три вида посветени: посветени в мисленето, посветени в чувството и посветени във волята.
Към четвърти клас или категория, се отнасяли тези, които по определен начин са се поддавали на изкушението да развият по нещо от останалите три – нещо от мисленето, нещо от чувството и нещо от волята.
Затова в нито една от тези области те не стигали толкова далеч, както другите; но при тях се проявявало как са взаимосвързани нещата при определеното посвещение в трите сфери. Така че е имало могъщи посветени в мъдростта, могъщи посветени за жертвено служене, могъщи посветени в магизма и имало четвърта категория, която имала, така да се каже, по нещо от първите три.
към текста >>
Третият бил посветен във
вол
ята, в магията.
Вторият бил посветен в чувството. Той изобразил Христос Исус от страна на чувството, така да се каже, като лекар, като лечител.
Третият бил посветен във волята, в магията.
Той изобразил силите, които е могъл да развие Христос за организма на цялото човечество. И, накрая, четвъртият бил посветен именно от четвъртия клас, при когото силите действали хармонично заедно, взаимодействайки си една с друга. Той изобразил предимно човешката работа на Христос Исус. Той не видял нито цялата сила на мъдростта и жертвеността, нито могъщата магическа сила на волята на Христос Исус; но той видял, как в Христос Исус хармонично се съчетавали три сили – мислене, чувство и воля. Той изобразил Човека Христос Исус.
към текста >>
Той не видял нито цялата сила на мъдростта и жертвеността, нито могъщата магическа сила на
вол
ята на Христос Исус; но той видял, как в Христос Исус хармонично се съчетавали три сили – мислене, чувство и
вол
я.
Той изобразил Христос Исус от страна на чувството, така да се каже, като лекар, като лечител. Третият бил посветен във волята, в магията. Той изобразил силите, които е могъл да развие Христос за организма на цялото човечество. И, накрая, четвъртият бил посветен именно от четвъртия клас, при когото силите действали хармонично заедно, взаимодействайки си една с друга. Той изобразил предимно човешката работа на Христос Исус.
Той не видял нито цялата сила на мъдростта и жертвеността, нито могъщата магическа сила на волята на Христос Исус; но той видял, как в Христос Исус хармонично се съчетавали три сили – мислене, чувство и воля.
Той изобразил Човека Христос Исус.
към текста >>
Част от етерното тяло се лишавала от влиянието на астралното тяло посредством това, че човек запазвал влияние върху своето етерно тяло, но само като същество, което проявява
вол
я и чувства, но не и по отношение на мисленето.
Ще разберем това, ако се замислим над следното. В древното лемурийско време в човечеството е съществувало това, което наричаме луциферическо влияние. Тогава луциферическите сили са пропълзявали в астралното тяло на човека. Вследствие на това човечеството е станало това, което е станало. Така че по това време водещите сили е трябвало да предпазят част от етерното тяло на човека да не се инфектира от всичко това, което е можело да му даде астралното тяло, намиращо се под луциферическо влияние.
Част от етерното тяло се лишавала от влиянието на астралното тяло посредством това, че човек запазвал влияние върху своето етерно тяло, но само като същество, което проявява воля и чувства, но не и по отношение на мисленето.
Всичко, което засяга мисленето, се поддържало и насочвало свише, от духовно-божествения свят. Затова хората от началото на своето земно развитие имат свои индивидуални желания и лични чувства, но те не са можели да имат свои лични мисли, а също лично изразяване на мислите, или речта. Мисленето било нещо такова, което при всички постоянно се направлявало от тоталната духовност. Вследствие от това мисленето при всички било едно и също. Но и езикът е бил ръководен от народните богове, така че не всеки човек имал свой собствен език.
към текста >>
За това, което в лемурийското време било удържано, митът за Рая разказва следното: човек вкусил от Дървото на познанието, но не и от Дървото на живота; той бил лишен от собствен произ
вол
в областта на
вол
ята; но това, което не било дадено тогава на хората, сега с тайнствени процеси се пренесло към това дете Исус, към детето Исус от Назарет, на което принадлежало това етерно тяло.
Затова хората от началото на своето земно развитие имат свои индивидуални желания и лични чувства, но те не са можели да имат свои лични мисли, а също лично изразяване на мислите, или речта. Мисленето било нещо такова, което при всички постоянно се направлявало от тоталната духовност. Вследствие от това мисленето при всички било едно и също. Но и езикът е бил ръководен от народните богове, така че не всеки човек имал свой собствен език. Това, което се изразява в духа на езика, предпазвало от произвол отделната личност по отношение на етерното тяло, оказвало сдържащо влияние.
За това, което в лемурийското време било удържано, митът за Рая разказва следното: човек вкусил от Дървото на познанието, но не и от Дървото на живота; той бил лишен от собствен произвол в областта на волята; но това, което не било дадено тогава на хората, сега с тайнствени процеси се пренесло към това дете Исус, към детето Исус от Назарет, на което принадлежало това етерно тяло.
Тук било това, от което човечеството изначално е било лишено, и това препятствало момчето Исус от Назарет да има интерес към изработеното от човечеството в областта на културата. В него имало нещо доста по-изначално, напомнящо за времето, когато човечеството още не било изпаднало в греха на частния произвол. Авторът на Евангелието от Лука изразява това, извеждайки генеалогичното дърво чак до Адам. Така че в момчето Исус от Назарет се появява нещо, което е било дълбоко потопено в Адам и е останало извън луциферическото влияние. В момчето Исус от Назарет е било това, каквото е представлявало човечеството преди луциферическото въздействие.
към текста >>
238.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Днес, както знаете, човек има три душевни сили: мислене, чувстване и
вол
я.
Само от него ще можем да разберем начина на действие на евангелистите. Те знаят, че посвещението представлява достигане от човека на висшите, на свръхсетивните светове, навлизане на човека във висшите, свръхсетивните светове, пробуждане на душевните сили, на тези сили и способности, които иначе са скрити в душата в дремещо състояние. Такива посвещения винаги са съществували. В дохристиянските времена са съществували древните мистерии на египтяните и халдейците, в които хората, узрели за това, са ги водели нагоре, във висшите светове. Само че тук са ги обработвали по съвсем особен начин, който днес не трябва да се прави изцяло.
Днес, както знаете, човек има три душевни сили: мислене, чувстване и воля.
Човек използва тези три душевни сили в обикновения живот, но ги използва така, че всички те, така да се каже, дейно да участват в своето общение с външния свят.
към текста >>
След това ви се иска да откъснете цветето: с това привеждате в действие
вол
ята.
Как действат тези три душевни сили, трябва да стане ясно от следния пример. Вървите по поляна. Виждате цвете. Съставяте си представа за него: вие мислите. Цветето ви харесва: усещате, че цветето е красиво; към мисленето се добавя чувство.
След това ви се иска да откъснете цветето: с това привеждате в действие волята.
По такъв начин мисленето, чувстването и волята действат във вашата душа. Вижте сега целия живот на човека: доколкото това е душевен живот, представлява смес от мислене, чувства и воля. Човек преминава през живота благодарение на това, че тези три сили се смесват една с друга. Душата живее в мисленето, чувстването и волята.
към текста >>
По такъв начин мисленето, чувстването и
вол
ята действат във вашата душа.
Вървите по поляна. Виждате цвете. Съставяте си представа за него: вие мислите. Цветето ви харесва: усещате, че цветето е красиво; към мисленето се добавя чувство. След това ви се иска да откъснете цветето: с това привеждате в действие волята.
По такъв начин мисленето, чувстването и волята действат във вашата душа.
Вижте сега целия живот на човека: доколкото това е душевен живот, представлява смес от мислене, чувства и воля. Човек преминава през живота благодарение на това, че тези три сили се смесват една с друга. Душата живее в мисленето, чувстването и волята.
към текста >>
Вижте сега целия живот на човека: доколкото това е душевен живот, представлява смес от мислене, чувства и
вол
я.
Виждате цвете. Съставяте си представа за него: вие мислите. Цветето ви харесва: усещате, че цветето е красиво; към мисленето се добавя чувство. След това ви се иска да откъснете цветето: с това привеждате в действие волята. По такъв начин мисленето, чувстването и волята действат във вашата душа.
Вижте сега целия живот на човека: доколкото това е душевен живот, представлява смес от мислене, чувства и воля.
Човек преминава през живота благодарение на това, че тези три сили се смесват една с друга. Душата живее в мисленето, чувстването и волята.
към текста >>
Душата живее в мисленето, чувстването и
вол
ята.
Цветето ви харесва: усещате, че цветето е красиво; към мисленето се добавя чувство. След това ви се иска да откъснете цветето: с това привеждате в действие волята. По такъв начин мисленето, чувстването и волята действат във вашата душа. Вижте сега целия живот на човека: доколкото това е душевен живот, представлява смес от мислене, чувства и воля. Човек преминава през живота благодарение на това, че тези три сили се смесват една с друга.
Душата живее в мисленето, чувстването и волята.
към текста >>
Също така и чувстването, и
вол
ята могат да се издигнат нагоре, в духовния свят.
Когато човек се насочва нагоре, във висшите светове, това е определено развитие на тези три сили, каквито се явяват в обикновения живот. Може да се развие мисленето така, че да се превърне във виждане.
Също така и чувстването, и волята могат да се издигнат нагоре, в духовния свят.
В това се заключава посвещението.
към текста >>
“ и са прочели какво става, когато човек развива мисленето, чувстването и
вол
ята в духовните светове.
Някои от вас са обръщали внимание на книгата ми „Как се постигат познания за висшите светове?
“ и са прочели какво става, когато човек развива мисленето, чувстването и волята в духовните светове.
Настъпва това, което се нарича „разкъсване на личността“. Обикновено трите сили органически са свързани: човек мисли, усеща и желае в личността. Но при своето развитие към висшите светове, тези три сили се откъсват една от друга. Ако обикновено представляват сили, сега, когато човек се развива към висшите светове, те се превръщат в самостоятелни същества. Възникват три самостоятелни същества: мислещо същество, чувстващо същество и желаещо същество.
към текста >>
Тогава е възможно той да съзерцава във висшите светове, но при това се спира; той може да умъртви
вол
ята или нещата да тръгнат по съвсем други пътища.
Но при своето развитие към висшите светове, тези три сили се откъсват една от друга. Ако обикновено представляват сили, сега, когато човек се развива към висшите светове, те се превръщат в самостоятелни същества. Възникват три самостоятелни същества: мислещо същество, чувстващо същество и желаещо същество. В това се крие опасността, човек да стане разкъсан в душевния си живот. Ако при стъпването си на пътя на висшето познание човек не върви по правилния начин, може да стане така, че той да извиси мисленето си във висшите области.
Тогава е възможно той да съзерцава във висшите светове, но при това се спира; той може да умъртви волята или нещата да тръгнат по съвсем други пътища.
Днес става издигане на аза над самия себе си, азът може да стане господар, той може да управлява като цар трите душевни сили, а именно – мислене, чувстване и воля.
към текста >>
Днес става издигане на аза над самия себе си, азът може да стане господар, той може да управлява като цар трите душевни сили, а именно – мислене, чувстване и
вол
я.
Ако обикновено представляват сили, сега, когато човек се развива към висшите светове, те се превръщат в самостоятелни същества. Възникват три самостоятелни същества: мислещо същество, чувстващо същество и желаещо същество. В това се крие опасността, човек да стане разкъсан в душевния си живот. Ако при стъпването си на пътя на висшето познание човек не върви по правилния начин, може да стане така, че той да извиси мисленето си във висшите области. Тогава е възможно той да съзерцава във висшите светове, но при това се спира; той може да умъртви волята или нещата да тръгнат по съвсем други пътища.
Днес става издигане на аза над самия себе си, азът може да стане господар, той може да управлява като цар трите душевни сили, а именно – мислене, чувстване и воля.
към текста >>
Други ученици в мистериите ги обучавали, развивайки в тях предимно дремещите сили на чувството, оставяйки при това мисленето и
вол
ята на първоначалното ниво.
Други ученици в мистериите ги обучавали, развивайки в тях предимно дремещите сили на чувството, оставяйки при това мисленето и волята на първоначалното ниво.
Чувстването ставало хипертрофирано. Ако в човека особено се развива чувстването, вследствие на това той достига особени способности. Има съществена разлика между човека, чиито чувства са били толкова развити в древните мистерии, и човека от днешното време. Влиянието на толкова развит човек, душевно-духовното му влияние, било много по-силно от това, което съществува днес. Това развитие на силите на чувството довеждало дотам, душата на такъв човек да може да оказва огромно влияние върху душите на обкръжението му.
към текста >>
Трета категория посветени били тези, при които се развивала
вол
ята.
Трета категория посветени били тези, при които се развивала волята.
Това били маговете. И така, имаме три вида посветени: това са маговете, лечителите и мъдреците. Те получавали своето образование в древните мистерийни центрове. Днес вече не е възможно едностранчиво да се развива едно от тези качества при сегашния характер на човека, доколкото днес вече не е възможна толкова висока степен на хармония между отделните хора, както тогава в мистериите. Този, който в древните мистерии е бил лечител, самоотвержено се е отказвал от мъдростта.
към текста >>
Той се доверявал на инстинктивната си
вол
я, и другите, стоящи над него, изпълнявали това, каквото той им нареждал.
В източните мистерии ставало така, че висшестоящите използвали своите сили както е предписвал четвъртият, на когото те сляпо се подчинявали. В европейските мистерийни центрове имало колегия от дванадесет посветени, начело на които стоял тринадесети, който не бил посветен; и те му се подчинявали. Той е трябвало да казва какво трябва да става.
Той се доверявал на инстинктивната си воля, и другите, стоящи над него, изпълнявали това, каквото той им нареждал.
Ще можете да разберете това, ако погледнете назад, към времената, когато в света още е имало високо доверие към същество, което не е било привързано към човешкото мислене и воля. Днес човек се смята за най-разумното същество в света. Но не винаги е било така. Имало е времена, когато човек си казвал: да, истина е, че мога да се развия до висши степени. Способен съм на това, но за да бъда още сега най-издигнатото създание в света, не мога да приема това.
към текста >>
Ще можете да разберете това, ако погледнете назад, към времената, когато в света още е имало високо доверие към същество, което не е било привързано към човешкото мислене и
вол
я.
В източните мистерии ставало така, че висшестоящите използвали своите сили както е предписвал четвъртият, на когото те сляпо се подчинявали. В европейските мистерийни центрове имало колегия от дванадесет посветени, начело на които стоял тринадесети, който не бил посветен; и те му се подчинявали. Той е трябвало да казва какво трябва да става. Той се доверявал на инстинктивната си воля, и другите, стоящи над него, изпълнявали това, каквото той им нареждал.
Ще можете да разберете това, ако погледнете назад, към времената, когато в света още е имало високо доверие към същество, което не е било привързано към човешкото мислене и воля.
Днес човек се смята за най-разумното същество в света. Но не винаги е било така. Имало е времена, когато човек си казвал: да, истина е, че мога да се развия до висши степени. Способен съм на това, но за да бъда още сега най-издигнатото създание в света, не мога да приема това.
към текста >>
Единият описал това от гледната точка на обикновения човек, вторият – от гледната точка на мага, който взел предвид предимно
вол
евите сили на природата на Христа и ги описал в своето Евангелие, и третият, който написал Евангелието от Лука, направил това от гледна точка на лечителя.
И така, имаме четири вида посветени: лечител, мъдрец, маг и четвърти, когото са наричали просто „човек“, придавайки особен смисъл на това. Четирима такива посветени са се заели с описание на най-великото събитие в земното развитие: мъдрец, лечител, маг и човек в смисъла на посветен от четвъртата категория.
Единият описал това от гледната точка на обикновения човек, вторият – от гледната точка на мага, който взел предвид предимно волевите сили на природата на Христа и ги описал в своето Евангелие, и третият, който написал Евангелието от Лука, направил това от гледна точка на лечителя.
Затова, когато намирате традицията, в която Лука се приема като лекар, това съответства на факта, че Лука в жертвена любов помага на ближните. И, накрая – мъдрецът, който описал това, което представлява изпълнената с мъдрост природа на Христа.
към текста >>
239.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
И когато такова знание се пробужда за мъдростта, тогава това дърво може да стане по наша
вол
я външен сим
вол
на най-висшето.
Това дърво също произхожда сякаш от тъмните глъбини. Да порицават такъв неисторически подход, като току що отбелязания, могат само хора, които не знаят, че нещо, чиито външни причини не са достъпни за физическото познание, въпреки това има дълбоки духовни причини. От външния поглед може да убегне, по какъв начин рождественската елха толкова забележително е проникнала във външния човешки живот. За относително кратко време тя е навлязла като щастлив обичай в света. Дори и външно това да убягва от погледа, този, който знае, че всички външни събития са отпечатъци на духовни процеси, трябва да усеща, че на външен физически план, вероятно е съществувала особено дълбока причина за появата на коледната елха, че коледната елха се е появила сякаш под влиянието на дълбок духовен импулс, невидимо водещ хората, и който, може би, неосезаемо е инспирирал отделни, особено чувствителни души, за да изрази външно в удивително красивата коледна елха вътрешната светлина, която трябва да сияе в света.
И когато такова знание се пробужда за мъдростта, тогава това дърво може да стане по наша воля външен символ на най-висшето.
към текста >>
240.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Този пети период бе предшествуван от четвърти или Гръко-Латински период, през който гръцкия и латинския народ развиваха главните идеи и чувства за земната
вол
я.
Днес ще се постараем да разберем какво означава това за нашите души. Заради това трябва да свържем заедно много факти от духовния живот, които повече или по-малко са нови или дори напълно неизвестни за вас, с много от онова, което вече знаете от други лекции и от прочетеното. В началото ще трябва да се върнем до по-ранни периоди в еволюцията на човечеството. Често сме поглеждали назад към по-ранни периоди на нашата земна еволюция. Споменавали сме, че сега живеем в петия период след голямата Атлантска катастрофа.
Този пети период бе предшествуван от четвърти или Гръко-Латински период, през който гръцкия и латинския народ развиваха главните идеи и чувства за земната воля.
Той от своя страна бе предшествуван от третия или Египто-Халдео-Вавилоно-Асирийския период, а той от древния Персийски, който пък следваше след Древно Индуския. Ако се задълбаем по-навътре в древността идваме до великата Атлантска катастрофа, която разруши древния континент Атлантида, който някога се разпростираше на мястото, където днес лежи Атлантическия океан. Този катаклизъм постепенно погълна континента и чрез това даде настоящото изображение на нашата твърда земя. Ако отидем още по-назад идваме до още по-ранни периоди, които са съществували преди Атлантската катастрофа; стигаме до онези цивилизации и условия на живот, които се развиха върху този Атлантски континент, цивилизациите на Атлантските раси. И даже още по-ранни условия предшествуват тях.
към текста >>
По онова време, когато душата все още е действувала по такъв начин, че се е усещала част от висшия свят, една
вол
я е говорила от тази душа, която също е била извлечена от божествено-духовния свят.
Висшето знание винаги е знаело това, такова едно знание винаги е гледало назад към онова време, когото човешките същества са били в пряко общуване с божествено-духовни същества, поради което душата се е усещала да принадлежи на божествено-духовния свят. Това обаче също е пораждало енергии и импулси в душата, които са били божествено-духовни в един напълно по-различен смисъл от енергиите днес.
По онова време, когато душата все още е действувала по такъв начин, че се е усещала част от висшия свят, една воля е говорила от тази душа, която също е била извлечена от божествено-духовния свят.
Може да се каже, че тази воля е била вдъхновена, защото душата живяла всред богове. Този период, когато човекът все още е бил свързан с божествено-духовните същества, се нарича в древната мъдрост Златната Епоха или Крита Юга. Трябва да погледнем назад към едно време предшествуващо Атлантската катастрофа, за да открием по-голямата част на тази епоха.
към текста >>
Може да се каже, че тази
вол
я е била вдъхновена, защото душата живяла всред богове.
Висшето знание винаги е знаело това, такова едно знание винаги е гледало назад към онова време, когото човешките същества са били в пряко общуване с божествено-духовни същества, поради което душата се е усещала да принадлежи на божествено-духовния свят. Това обаче също е пораждало енергии и импулси в душата, които са били божествено-духовни в един напълно по-различен смисъл от енергиите днес. По онова време, когато душата все още е действувала по такъв начин, че се е усещала част от висшия свят, една воля е говорила от тази душа, която също е била извлечена от божествено-духовния свят.
Може да се каже, че тази воля е била вдъхновена, защото душата живяла всред богове.
Този период, когато човекът все още е бил свързан с божествено-духовните същества, се нарича в древната мъдрост Златната Епоха или Крита Юга. Трябва да погледнем назад към едно време предшествуващо Атлантската катастрофа, за да открием по-голямата част на тази епоха.
към текста >>
Вол
евите импулси от божествено-духовния свят вече са били спрени.
Такова е било положението в Древна Индия. Душите в Древна Индия вече не са виждали самите богове, но все още са виждали духовни реалности и по-нисшите духовни същества. Висшите духовни същества все още са били видими за малцина, но едно живо общение с боговете е било замъглено дори и за тях.
Волевите импулси от божествено-духовния свят вече са били спрени.
Все още е било възможно обаче да се погледнат духовните реалности в специални състояния на съзнанието: по време на сън и по време на междинното състояние, за което вече говорихме. Най-важните реалности на духовния свят обаче, които преди са били въпрос на опитност, са били вече станали нещо като знание за истината, нещо, което душата все още е знаела ясно, но което е имало въздействието само на знание, на истина. Действително човешките същества все още са били в духовния свят, ала тяхната сигурност за него е била по-малка в това по-късно време, отколкото преди. Това време с известно като Сребърната Епоха или Трета Юга.
към текста >>
Вол
ята би трябвало да бъде запалена от божествената Мъдрост и най-силният импулс към това ще възникне когато, за онзи, който се е подготвил за това, възвишената етерна фигура на Христос Исус стане видима.
Волята би трябвало да бъде запалена от божествената Мъдрост и най-силният импулс към това ще възникне когато, за онзи, който се е подготвил за това, възвишената етерна фигура на Христос Исус стане видима.
Второто идване на Христос ще бъде, за човешките същества, които са развили естествено ясновидство, същото както онова което бе за Павел, когато етерният Христос му се яви като духовно същество. Той отново ще се появи на човешките същества, ако те разберат, че тези способности, които ще се появят чрез еволюиране на човешката душа, трябва да се използуват за тази цел.
към текста >>
241.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Трябва да знаем следователно кое е от специално значение при мисленето, чувствуването и
вол
ята в наше време.
Днес ще се занимаем, с нещо, което ще ни покаже колко значително е, въз основа на изследване, което може да бъде извършено във висшите светове, да се преживее онова, което бъдещето има да даде на човечеството. Мисията на духовно-научното движение е свързана с важни събития на преходния период, в който живеем. От това можем да сме сигурни, че много още ни предстои в бъдеще и следователно в Духовната Наука ние търсим водачество, за да вземем подходящите мерки в настоящето.
Трябва да знаем следователно кое е от специално значение при мисленето, чувствуването и волята в наше време.
към текста >>
242.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Този човек ще забележи в сърцето си жажда за справедливост; ще бъде изпълнен с божественост и неговата
вол
я ще стане достатъчна за себе си.
Четвъртото Блаженство се отнася до сетивната душа. Този, който напълно прочисти себе си в своята сетивна душа и премине едно по-висше развитие, ще получи в своя Аз един намек за Христос.
Този човек ще забележи в сърцето си жажда за справедливост; ще бъде изпълнен с божественост и неговата воля ще стане достатъчна за себе си.
Следното устройство е интелектуалната или чувствуващата душа /Verstandes oder Gemuetseele/. В сетивната душа Азът спи тъпо; събужда се само в интелектуалната или чувствуващата душа. Ако с нашия Аз ние спиме в сетивната душа не можем да открием у друг човек онова, което го прави истинско човешко същество неговият Аз. Преди един човек да е развил вътре у себе си Аза, той трябва да позволи на сетивната си душа да израсте във висшите светове, за да може там да възприеме нещо. Когато той е развил себе си в своята интелектуална или чувствуваща душа обаче, той може да възприеме другия до него.
към текста >>
Фактически задачата на човека ще бъде да развие, особено чрез Християнството, едно разбиране за възможността да се навлезе в духовния свят независимо от никакви религии, а просто чрез силата на добрата
вол
я.
Фактически задачата на човека ще бъде да развие, особено чрез Християнството, едно разбиране за възможността да се навлезе в духовния свят независимо от никакви религии, а просто чрез силата на добрата воля.
към текста >>
243.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Палермо, 18. 4. 1910 г. Връщането на Христос.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
съответствува с епохата на най-високото развитие на
Вол
терианството.
Така както движенията на планетите, обикалящи около слънцето съответствуват на редовните събития в човешката еволюция, така появяването на една комета съответствува на влиянието, което противодействува на редовните събития. Розенкройцерското изследване е показало, че всяка комета влияе по особен начин върху човешката еволюция. Настоящата комета има за себе си специфично влияние силен импулс към материализъм. Всеки път, когато Халеевата комета се появява, става нов импулс към материализъм. Нейното появяване в 1759 г.
съответствува с епохата на най-високото развитие на Волтерианството.
Появяването и през 1835 г. съответствува с материализма на Молшод, Бюхнер и др. По същия начин през нашето време ще има един нов импулс към материализъм и външният знак на това е появяването на кометата. Онези, които се оставят да бъдат повлияни от нея, ще попаднат в най-дълбок материализъм.
към текста >>
Човек трябва да става по-мъдър чрез истината, но трябва и с все повече кураж да говори за истината като за някаква духовна кръв, която желаем да накараме да протече в нашите чувства и
вол
я.
Човек може да говори за тези неща само в един кръг, където има известна подготовка, която е придобита не само чрез теоретично учене, но и чрез непрекъснато вдишване на въздуха на нашия групов живот. При общи лекции човек трябва да съблюдава известни граници, но в тази група ние вдишваме такъв въздух, че тези велики истини можаха да бъдат изговорени тази вечер. Нашите души обаче не би трябвало да бъдат задоволени само с изразяването на такива истини в думи, а би трябвало да придобият от тях силата за ежедневна работа, светлина, която ще протича ежедневно в обикновения им живот и сила за бъдещето.
Човек трябва да става по-мъдър чрез истината, но трябва и с все повече кураж да говори за истината като за някаква духовна кръв, която желаем да накараме да протече в нашите чувства и воля.
към текста >>
244.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
По-скоро трябва да имаме търпението и
вол
ята да проникнем по-дълбоко в чудната структура, в тази организираност от божествено-духовни сили, позната ни като Човек.
Да си поставим въпроса: защо постигането на самопознание е така трудно? Човекът е твърде сложно същество. Ако възнамеряваме да говорим истината за неговия вътрешен живот, за живота на душата му, в самото начало още не трябва да гледаме на него като на нещо просто и елементарно.
По-скоро трябва да имаме търпението и волята да проникнем по-дълбоко в чудната структура, в тази организираност от божествено-духовни сили, позната ни като Човек.
Преди да изследваме естеството на самопознанието, пред нас се явяват два аспекта на живота на човешката душа. Както магнитът има северен и южен полюс, както са поляризирани в света светлината и тъмнината, също така в душевния живот на човека има два полюса. Тези два полюса стават очевидни, когато наблюдаваме едно лице, поставено в две противоположни положения. Да предположим, че наблюдаваме някого изцяло потънал в съзерцание на някаква поразителна красота или силно впечатляващо природно явление.
към текста >>
Свидетели сме на проява на сили, произтичащи от гняв, проява на импулс на
вол
ята и лесно е да си представим, че ако това действие беше предшествувано от мисъл, нямаше да е необходимо да се нанася удар.
Виждаме как той стои тихо, без да движи ръка, ни крак и без да откъсва очи от картината пред него и тогава ние съзнаваме, че той вътрешно си представя онова, което външно вижда. Казваме, че е вдаден в наблюдаване на външното си обкръжение. Друго е следното положение: човек върви по улицата и някой го обижда. Без да мисли, той кипва от яд и отвръща като удря лицето, което го е обидило.
Свидетели сме на проява на сили, произтичащи от гняв, проява на импулс на волята и лесно е да си представим, че ако това действие беше предшествувано от мисъл, нямаше да е необходимо да се нанася удар.
Представихме две противоположни дела. При едното имаме само създаване на умствена картина, един процес, от който отсъствува всяка съзнателна воля; във второто нямаме размисъл, никакво формиране на умствена картина, а се дава непосредствен израз на един импулс на волята. Тук са дадени двете крайности на човешката душа. Първият полюс е: изцяло отдаване на съзерцание, на размисъл, в която волята не участвува; вторият полюс е подтикващата сила на волята без разсъждение. Тези факти се разкриват просто при наблюдение на външния живот.
към текста >>
При едното имаме само създаване на умствена картина, един процес, от който отсъствува всяка съзнателна
вол
я; във второто нямаме размисъл, никакво формиране на умствена картина, а се дава непосредствен израз на един импулс на
вол
ята.
Казваме, че е вдаден в наблюдаване на външното си обкръжение. Друго е следното положение: човек върви по улицата и някой го обижда. Без да мисли, той кипва от яд и отвръща като удря лицето, което го е обидило. Свидетели сме на проява на сили, произтичащи от гняв, проява на импулс на волята и лесно е да си представим, че ако това действие беше предшествувано от мисъл, нямаше да е необходимо да се нанася удар. Представихме две противоположни дела.
При едното имаме само създаване на умствена картина, един процес, от който отсъствува всяка съзнателна воля; във второто нямаме размисъл, никакво формиране на умствена картина, а се дава непосредствен израз на един импулс на волята.
Тук са дадени двете крайности на човешката душа. Първият полюс е: изцяло отдаване на съзерцание, на размисъл, в която волята не участвува; вторият полюс е подтикващата сила на волята без разсъждение. Тези факти се разкриват просто при наблюдение на външния живот.
към текста >>
Първият полюс е: изцяло отдаване на съзерцание, на размисъл, в която
вол
ята не участвува; вторият полюс е подтикващата сила на
вол
ята без разсъждение.
Без да мисли, той кипва от яд и отвръща като удря лицето, което го е обидило. Свидетели сме на проява на сили, произтичащи от гняв, проява на импулс на волята и лесно е да си представим, че ако това действие беше предшествувано от мисъл, нямаше да е необходимо да се нанася удар. Представихме две противоположни дела. При едното имаме само създаване на умствена картина, един процес, от който отсъствува всяка съзнателна воля; във второто нямаме размисъл, никакво формиране на умствена картина, а се дава непосредствен израз на един импулс на волята. Тук са дадени двете крайности на човешката душа.
Първият полюс е: изцяло отдаване на съзерцание, на размисъл, в която волята не участвува; вторият полюс е подтикващата сила на волята без разсъждение.
Тези факти се разкриват просто при наблюдение на външния живот.
към текста >>
Можем да запитаме: какво има да се каже относно съзерцаването на света, образуването на умствени картини, мисленето и относно
вол
ята и нейните импулси по време на будност от една страна, и по време на сън, от друга.
Ние можем да навлезем по-дълбоко в тези неща и тогава идваме в сфери, в които можем да разберем нашите постъпки, само като призовем на помощ достиженията на езотеричното изследване. Тук ни среща друга поляризация тази на спане и будно състояние. От азбучните понятия на Антропософията знаем, че в будно състояние четирите съставки на човешкото същество физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз са органически и активно преплетени и че при спане физическото и етерното тяло остават в леглото, докато астралното тяло и Азът се изливат в обширния свят, граничащ пряко с физическото ни съществувание. Към тези факти може да се подходи също от различни гледни точки.
Можем да запитаме: какво има да се каже относно съзерцаването на света, образуването на умствени картини, мисленето и относно волята и нейните импулси по време на будност от една страна, и по време на сън, от друга.
към текста >>
При по-задълбочено разследване разбираме, че в обикновено будното състояние на физическия живот човекът по принцип има много малка власт и контрол над своята
вол
я.
Тези факти могат да бъдат разглеждани и в друга светлина.
При по-задълбочено разследване разбираме, че в обикновено будното състояние на физическия живот човекът по принцип има много малка власт и контрол над своята воля.
Волята твърде много се отдръпва от ежедневния живот. Съобразете само колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, е наистина резултат на вашето собствено мислене и образуване на умствени картини. Когато някой почука на вратата и вие казвате "влез", това не може да се нарече решение на вашето собствено мислене и воля. Ако сте гладни и сядате на масата, това не може да се нарече решение на волята ви, защото това е предизвикано от вашето състояние, от нуждите на организма. Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество.
към текста >>
Вол
ята твърде много се отдръпва от ежедневния живот.
Тези факти могат да бъдат разглеждани и в друга светлина. При по-задълбочено разследване разбираме, че в обикновено будното състояние на физическия живот човекът по принцип има много малка власт и контрол над своята воля.
Волята твърде много се отдръпва от ежедневния живот.
Съобразете само колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, е наистина резултат на вашето собствено мислене и образуване на умствени картини. Когато някой почука на вратата и вие казвате "влез", това не може да се нарече решение на вашето собствено мислене и воля. Ако сте гладни и сядате на масата, това не може да се нарече решение на волята ви, защото това е предизвикано от вашето състояние, от нуждите на организма. Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество. Защо е така?
към текста >>
Когато някой почука на вратата и вие казвате "влез", това не може да се нарече решение на вашето собствено мислене и
вол
я.
Тези факти могат да бъдат разглеждани и в друга светлина. При по-задълбочено разследване разбираме, че в обикновено будното състояние на физическия живот човекът по принцип има много малка власт и контрол над своята воля. Волята твърде много се отдръпва от ежедневния живот. Съобразете само колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, е наистина резултат на вашето собствено мислене и образуване на умствени картини.
Когато някой почука на вратата и вие казвате "влез", това не може да се нарече решение на вашето собствено мислене и воля.
Ако сте гладни и сядате на масата, това не може да се нарече решение на волята ви, защото това е предизвикано от вашето състояние, от нуждите на организма. Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество. Защо е така? Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята воля човек действително спи през деня, т.е. човек изобщо не живее в същински смисъл в своите волеви импулси.
към текста >>
Ако сте гладни и сядате на масата, това не може да се нарече решение на
вол
ята ви, защото това е предизвикано от вашето състояние, от нуждите на организма.
Тези факти могат да бъдат разглеждани и в друга светлина. При по-задълбочено разследване разбираме, че в обикновено будното състояние на физическия живот човекът по принцип има много малка власт и контрол над своята воля. Волята твърде много се отдръпва от ежедневния живот. Съобразете само колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, е наистина резултат на вашето собствено мислене и образуване на умствени картини. Когато някой почука на вратата и вие казвате "влез", това не може да се нарече решение на вашето собствено мислене и воля.
Ако сте гладни и сядате на масата, това не може да се нарече решение на волята ви, защото това е предизвикано от вашето състояние, от нуждите на организма.
Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество. Защо е така? Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята воля човек действително спи през деня, т.е. човек изобщо не живее в същински смисъл в своите волеви импулси. Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята.
към текста >>
Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко
вол
ята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество.
При по-задълбочено разследване разбираме, че в обикновено будното състояние на физическия живот човекът по принцип има много малка власт и контрол над своята воля. Волята твърде много се отдръпва от ежедневния живот. Съобразете само колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, е наистина резултат на вашето собствено мислене и образуване на умствени картини. Когато някой почука на вратата и вие казвате "влез", това не може да се нарече решение на вашето собствено мислене и воля. Ако сте гладни и сядате на масата, това не може да се нарече решение на волята ви, защото това е предизвикано от вашето състояние, от нуждите на организма.
Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество.
Защо е така? Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята воля човек действително спи през деня, т.е. човек изобщо не живее в същински смисъл в своите волеви импулси. Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята. Чрез култивиране на по-добри мисли ние можем да въздействуваме непряко върху волята, но що се отнася до самия живот, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко.
към текста >>
Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята
вол
я човек действително спи през деня, т.е.
Съобразете само колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, е наистина резултат на вашето собствено мислене и образуване на умствени картини. Когато някой почука на вратата и вие казвате "влез", това не може да се нарече решение на вашето собствено мислене и воля. Ако сте гладни и сядате на масата, това не може да се нарече решение на волята ви, защото това е предизвикано от вашето състояние, от нуждите на организма. Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество. Защо е така?
Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята воля човек действително спи през деня, т.е.
човек изобщо не живее в същински смисъл в своите волеви импулси. Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята. Чрез култивиране на по-добри мисли ние можем да въздействуваме непряко върху волята, но що се отнася до самия живот, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко. Това е защото в будния живот през деня нашата воля търпи въздействие само по косвен път, именно посредством съня. Когато спите, вие не мислите, не си създавате умствени картини.
към текста >>
човек изобщо не живее в същински смисъл в своите
вол
еви импулси.
Когато някой почука на вратата и вие казвате "влез", това не може да се нарече решение на вашето собствено мислене и воля. Ако сте гладни и сядате на масата, това не може да се нарече решение на волята ви, защото това е предизвикано от вашето състояние, от нуждите на организма. Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество. Защо е така? Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята воля човек действително спи през деня, т.е.
човек изобщо не живее в същински смисъл в своите волеви импулси.
Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята. Чрез култивиране на по-добри мисли ние можем да въздействуваме непряко върху волята, но що се отнася до самия живот, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко. Това е защото в будния живот през деня нашата воля търпи въздействие само по косвен път, именно посредством съня. Когато спите, вие не мислите, не си създавате умствени картини. Волята обаче се събужда, прониква отвън в нашия организъм и го ободрява.
към текста >>
Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на
вол
ята.
Ако сте гладни и сядате на масата, това не може да се нарече решение на волята ви, защото това е предизвикано от вашето състояние, от нуждите на организма. Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество. Защо е така? Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята воля човек действително спи през деня, т.е. човек изобщо не живее в същински смисъл в своите волеви импулси.
Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята.
Чрез култивиране на по-добри мисли ние можем да въздействуваме непряко върху волята, но що се отнася до самия живот, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко. Това е защото в будния живот през деня нашата воля търпи въздействие само по косвен път, именно посредством съня. Когато спите, вие не мислите, не си създавате умствени картини. Волята обаче се събужда, прониква отвън в нашия организъм и го ободрява. Ние сутрин се чувствуваме засилени, защото това, което е проникнало в нашия организъм е от природата на волята.
към текста >>
Чрез култивиране на по-добри мисли ние можем да въздействуваме непряко върху
вол
ята, но що се отнася до самия живот, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко.
Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество. Защо е така? Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята воля човек действително спи през деня, т.е. човек изобщо не живее в същински смисъл в своите волеви импулси. Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята.
Чрез култивиране на по-добри мисли ние можем да въздействуваме непряко върху волята, но що се отнася до самия живот, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко.
Това е защото в будния живот през деня нашата воля търпи въздействие само по косвен път, именно посредством съня. Когато спите, вие не мислите, не си създавате умствени картини. Волята обаче се събужда, прониква отвън в нашия организъм и го ободрява. Ние сутрин се чувствуваме засилени, защото това, което е проникнало в нашия организъм е от природата на волята. Това, че не осъзнаваме тази дейност на волята, ни става разбираемо, като си припомним, че цялата понятийна дейност престава, когато спим.
към текста >>
Това е защото в будния живот през деня нашата
вол
я търпи въздействие само по косвен път, именно посредством съня.
Защо е така? Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята воля човек действително спи през деня, т.е. човек изобщо не живее в същински смисъл в своите волеви импулси. Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята. Чрез култивиране на по-добри мисли ние можем да въздействуваме непряко върху волята, но що се отнася до самия живот, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко.
Това е защото в будния живот през деня нашата воля търпи въздействие само по косвен път, именно посредством съня.
Когато спите, вие не мислите, не си създавате умствени картини. Волята обаче се събужда, прониква отвън в нашия организъм и го ободрява. Ние сутрин се чувствуваме засилени, защото това, което е проникнало в нашия организъм е от природата на волята. Това, че не осъзнаваме тази дейност на волята, ни става разбираемо, като си припомним, че цялата понятийна дейност престава, когато спим. Следователно, предлагаме този намек за по-нататъшно съзерцание, за по-нататъшна медитация.
към текста >>
Вол
ята обаче се събужда, прониква отвън в нашия организъм и го ободрява.
човек изобщо не живее в същински смисъл в своите волеви импулси. Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята. Чрез култивиране на по-добри мисли ние можем да въздействуваме непряко върху волята, но що се отнася до самия живот, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко. Това е защото в будния живот през деня нашата воля търпи въздействие само по косвен път, именно посредством съня. Когато спите, вие не мислите, не си създавате умствени картини.
Волята обаче се събужда, прониква отвън в нашия организъм и го ободрява.
Ние сутрин се чувствуваме засилени, защото това, което е проникнало в нашия организъм е от природата на волята. Това, че не осъзнаваме тази дейност на волята, ни става разбираемо, като си припомним, че цялата понятийна дейност престава, когато спим. Следователно, предлагаме този намек за по-нататъшно съзерцание, за по-нататъшна медитация. Колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече ще намирате потвърждение на истината в думите, че човек спи по отношение на волята си, когато е буден и спи по отношение на мисловния живот, когато е заспал. Животът на волята спи през деня; животът на мисълта спи през нощта.
към текста >>
Ние сутрин се чувствуваме засилени, защото това, което е проникнало в нашия организъм е от природата на
вол
ята.
Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята. Чрез култивиране на по-добри мисли ние можем да въздействуваме непряко върху волята, но що се отнася до самия живот, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко. Това е защото в будния живот през деня нашата воля търпи въздействие само по косвен път, именно посредством съня. Когато спите, вие не мислите, не си създавате умствени картини. Волята обаче се събужда, прониква отвън в нашия организъм и го ободрява.
Ние сутрин се чувствуваме засилени, защото това, което е проникнало в нашия организъм е от природата на волята.
Това, че не осъзнаваме тази дейност на волята, ни става разбираемо, като си припомним, че цялата понятийна дейност престава, когато спим. Следователно, предлагаме този намек за по-нататъшно съзерцание, за по-нататъшна медитация. Колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече ще намирате потвърждение на истината в думите, че човек спи по отношение на волята си, когато е буден и спи по отношение на мисловния живот, когато е заспал. Животът на волята спи през деня; животът на мисълта спи през нощта. Човек не съзнава, че неговата воля не спи през нощта, защото той разбира само как да се събужда в своя мисловен живот.
към текста >>
Това, че не осъзнаваме тази дейност на
вол
ята, ни става разбираемо, като си припомним, че цялата понятийна дейност престава, когато спим.
Чрез култивиране на по-добри мисли ние можем да въздействуваме непряко върху волята, но що се отнася до самия живот, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко. Това е защото в будния живот през деня нашата воля търпи въздействие само по косвен път, именно посредством съня. Когато спите, вие не мислите, не си създавате умствени картини. Волята обаче се събужда, прониква отвън в нашия организъм и го ободрява. Ние сутрин се чувствуваме засилени, защото това, което е проникнало в нашия организъм е от природата на волята.
Това, че не осъзнаваме тази дейност на волята, ни става разбираемо, като си припомним, че цялата понятийна дейност престава, когато спим.
Следователно, предлагаме този намек за по-нататъшно съзерцание, за по-нататъшна медитация. Колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече ще намирате потвърждение на истината в думите, че човек спи по отношение на волята си, когато е буден и спи по отношение на мисловния живот, когато е заспал. Животът на волята спи през деня; животът на мисълта спи през нощта. Човек не съзнава, че неговата воля не спи през нощта, защото той разбира само как да се събужда в своя мисловен живот. Волята не спи през нощта, а работи тогава в един огнен елемент, работи върху своето тяло, за да възстанови, което е било износено през деня.
към текста >>
Колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече ще намирате потвърждение на истината в думите, че човек спи по отношение на
вол
ята си, когато е буден и спи по отношение на мисловния живот, когато е заспал.
Когато спите, вие не мислите, не си създавате умствени картини. Волята обаче се събужда, прониква отвън в нашия организъм и го ободрява. Ние сутрин се чувствуваме засилени, защото това, което е проникнало в нашия организъм е от природата на волята. Това, че не осъзнаваме тази дейност на волята, ни става разбираемо, като си припомним, че цялата понятийна дейност престава, когато спим. Следователно, предлагаме този намек за по-нататъшно съзерцание, за по-нататъшна медитация.
Колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече ще намирате потвърждение на истината в думите, че човек спи по отношение на волята си, когато е буден и спи по отношение на мисловния живот, когато е заспал.
Животът на волята спи през деня; животът на мисълта спи през нощта. Човек не съзнава, че неговата воля не спи през нощта, защото той разбира само как да се събужда в своя мисловен живот. Волята не спи през нощта, а работи тогава в един огнен елемент, работи върху своето тяло, за да възстанови, което е било износено през деня.
към текста >>
Животът на
вол
ята спи през деня; животът на мисълта спи през нощта.
Волята обаче се събужда, прониква отвън в нашия организъм и го ободрява. Ние сутрин се чувствуваме засилени, защото това, което е проникнало в нашия организъм е от природата на волята. Това, че не осъзнаваме тази дейност на волята, ни става разбираемо, като си припомним, че цялата понятийна дейност престава, когато спим. Следователно, предлагаме този намек за по-нататъшно съзерцание, за по-нататъшна медитация. Колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече ще намирате потвърждение на истината в думите, че човек спи по отношение на волята си, когато е буден и спи по отношение на мисловния живот, когато е заспал.
Животът на волята спи през деня; животът на мисълта спи през нощта.
Човек не съзнава, че неговата воля не спи през нощта, защото той разбира само как да се събужда в своя мисловен живот. Волята не спи през нощта, а работи тогава в един огнен елемент, работи върху своето тяло, за да възстанови, което е било износено през деня.
към текста >>
Човек не съзнава, че неговата
вол
я не спи през нощта, защото той разбира само как да се събужда в своя мисловен живот.
Ние сутрин се чувствуваме засилени, защото това, което е проникнало в нашия организъм е от природата на волята. Това, че не осъзнаваме тази дейност на волята, ни става разбираемо, като си припомним, че цялата понятийна дейност престава, когато спим. Следователно, предлагаме този намек за по-нататъшно съзерцание, за по-нататъшна медитация. Колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече ще намирате потвърждение на истината в думите, че човек спи по отношение на волята си, когато е буден и спи по отношение на мисловния живот, когато е заспал. Животът на волята спи през деня; животът на мисълта спи през нощта.
Човек не съзнава, че неговата воля не спи през нощта, защото той разбира само как да се събужда в своя мисловен живот.
Волята не спи през нощта, а работи тогава в един огнен елемент, работи върху своето тяло, за да възстанови, което е било износено през деня.
към текста >>
Вол
ята не спи през нощта, а работи тогава в един огнен елемент, работи върху своето тяло, за да възстанови, което е било износено през деня.
Това, че не осъзнаваме тази дейност на волята, ни става разбираемо, като си припомним, че цялата понятийна дейност престава, когато спим. Следователно, предлагаме този намек за по-нататъшно съзерцание, за по-нататъшна медитация. Колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече ще намирате потвърждение на истината в думите, че човек спи по отношение на волята си, когато е буден и спи по отношение на мисловния живот, когато е заспал. Животът на волята спи през деня; животът на мисълта спи през нощта. Човек не съзнава, че неговата воля не спи през нощта, защото той разбира само как да се събужда в своя мисловен живот.
Волята не спи през нощта, а работи тогава в един огнен елемент, работи върху своето тяло, за да възстанови, което е било износено през деня.
към текста >>
Два полюса съществуват в човека: животът на наблюдение и на създаване на умствени картини и импулсите на
вол
ята.
Два полюса съществуват в човека: животът на наблюдение и на създаване на умствени картини и импулсите на волята.
И човекът е свързан по съвсем противоположен начин към тези два полюса. Това обаче са само двата полюса. Целият живот на душата се движи в различни нюанси между тези два полюса и ние ще се доближим до неговото проумяване, като свържем този микроскопичен душевен живот с онова, което знаем като по-висшите светове.
към текста >>
Има разлика между това да присъствуваме като свидетели и да изпитваме удо
вол
ствие от някаква добра постъпка и това да поставим в действие
вол
ята и действително ние самите да извършим някаква такава постъпка.
Има и трета област в живота на човешката душа, която трябва строго да се разграничи от простото предпочитание на добрите постъпки.
Има разлика между това да присъствуваме като свидетели и да изпитваме удоволствие от някаква добра постъпка и това да поставим в действие волята и действително ние самите да извършим някаква такава постъпка.
Удоволствието от добрата постъпка или неудоволствието от лошата постъпка ще назова естетичен принцип за разлика от моралния принцип, който подтиква човекът да върши добро. Моралният принцип е от по-висше ниво, отколкото чисто естетичния; само удоволствие или неудоволствие е от по-нисше ниво, отколкото волята да се направи нещо добро или зло. Доколкото нашата душа се чувствува принудена да дава израз на морални импулси, тези импулси са сенки-образи на Висшия Девакан, на по-висшия Небесен свят.
към текста >>
Моралният принцип е от по-висше ниво, отколкото чисто естетичния; само удо
вол
ствие или неудо
вол
ствие е от по-нисше ниво, отколкото
вол
ята да се направи нещо добро или зло.
Има и трета област в живота на човешката душа, която трябва строго да се разграничи от простото предпочитание на добрите постъпки. Има разлика между това да присъствуваме като свидетели и да изпитваме удоволствие от някаква добра постъпка и това да поставим в действие волята и действително ние самите да извършим някаква такава постъпка. Удоволствието от добрата постъпка или неудоволствието от лошата постъпка ще назова естетичен принцип за разлика от моралния принцип, който подтиква човекът да върши добро.
Моралният принцип е от по-висше ниво, отколкото чисто естетичния; само удоволствие или неудоволствие е от по-нисше ниво, отколкото волята да се направи нещо добро или зло.
Доколкото нашата душа се чувствува принудена да дава израз на морални импулси, тези импулси са сенки-образи на Висшия Девакан, на по-висшия Небесен свят.
към текста >>
Денем той е буден по отношение на своя интелект по време на сън той е буден по отношение на своята
вол
я.
Ако свържем това, с което беше предварително казано относно двата полюса на душевния живот, ще усетим, че полюсът на интелекта е този, който доминира будния живот животът, в който човек е интелектуално буден.
Денем той е буден по отношение на своя интелект по време на сън той е буден по отношение на своята воля.
Това е така, защото нощем той спи по отношение на интелекта и затова не съзнава онова, което предприема с неговата воля. Онова, което наричаме морални принципи и импулси работят косвено във волята. И всъщност човек се нуждае от живот, прекаран в сън, та моралните импулси, които той приема чрез живота на мисълта, да могат да се превръщат в резултатна дейност. В своя обикновен живот днес човек е способен да извърши, което е правилно само на плоскостта на интелекта. Той е по-малко в състояние да извърши нещо на морална плоскост, защото там той е зависим от помощта, която идва от Макрокосмоса.
към текста >>
Това е така, защото нощем той спи по отношение на интелекта и затова не съзнава онова, което предприема с неговата
вол
я.
Ако свържем това, с което беше предварително казано относно двата полюса на душевния живот, ще усетим, че полюсът на интелекта е този, който доминира будния живот животът, в който човек е интелектуално буден. Денем той е буден по отношение на своя интелект по време на сън той е буден по отношение на своята воля.
Това е така, защото нощем той спи по отношение на интелекта и затова не съзнава онова, което предприема с неговата воля.
Онова, което наричаме морални принципи и импулси работят косвено във волята. И всъщност човек се нуждае от живот, прекаран в сън, та моралните импулси, които той приема чрез живота на мисълта, да могат да се превръщат в резултатна дейност. В своя обикновен живот днес човек е способен да извърши, което е правилно само на плоскостта на интелекта. Той е по-малко в състояние да извърши нещо на морална плоскост, защото там той е зависим от помощта, която идва от Макрокосмоса.
към текста >>
Онова, което наричаме морални принципи и импулси работят косвено във
вол
ята.
Ако свържем това, с което беше предварително казано относно двата полюса на душевния живот, ще усетим, че полюсът на интелекта е този, който доминира будния живот животът, в който човек е интелектуално буден. Денем той е буден по отношение на своя интелект по време на сън той е буден по отношение на своята воля. Това е така, защото нощем той спи по отношение на интелекта и затова не съзнава онова, което предприема с неговата воля.
Онова, което наричаме морални принципи и импулси работят косвено във волята.
И всъщност човек се нуждае от живот, прекаран в сън, та моралните импулси, които той приема чрез живота на мисълта, да могат да се превръщат в резултатна дейност. В своя обикновен живот днес човек е способен да извърши, което е правилно само на плоскостта на интелекта. Той е по-малко в състояние да извърши нещо на морална плоскост, защото там той е зависим от помощта, която идва от Макрокосмоса.
към текста >>
Ние заспиваме, за да можем да се гмурнем в божествената
вол
я, където интелектът не се намесва в където божествените сили трансформират в сила на
вол
ята моралните импулси, които ние получаваме, където те внедряват в нашата
вол
я това, което бихме могли да получим другояче само в нашите мисли.
Това, което вече е в нас, може да докара до по-нататъшно развитие на интелектуалността, но Боговете трябва да ни дойдат на помощ, за да придобием по-голяма морална сила.
Ние заспиваме, за да можем да се гмурнем в божествената воля, където интелектът не се намесва в където божествените сили трансформират в сила на волята моралните импулси, които ние получаваме, където те внедряват в нашата воля това, което бихме могли да получим другояче само в нашите мисли.
към текста >>
Между тези два полюса този на
вол
ята, който е буден през нощта и този на интелекта, който е буден денем, се намира сферата на естетичните оценки, която непрекъснато съществува у човека.
Между тези два полюса този на волята, който е буден през нощта и този на интелекта, който е буден денем, се намира сферата на естетичните оценки, която непрекъснато съществува у човека.
През деня човек не е напълно буден в краен случай само най-прозаичните, педантичните индивиди са винаги напълно будни в будния живот. Трябва да сме способни да мечтаем мъничко даже през деня, когато сме будни; трябва да можем да се отдаваме на насладата от изкуството, на поезията или на друга дейност, която не се отнася изцяло до грубата действителност. Тези, които могат да се отдават по този начин, правят връзка, която може да оживи и засили цялото съществуване. Отдаването на такива мисли е подобно на сънуване в будно състояние. Добре знаете, че сънищата идват по време на сън; това са истински сънища, сънища, които проникват другото съзнание при сън.
към текста >>
Когато работим по време на сън, отпечатвайки моралност в нашата
вол
я това не можем да съзнаваме пряко, но можем да схванем неговите въздействия, когато сме в състояние да наситим нашето мислене през нощта с влиянието на божествено духовни сили, тогава импулсите, които възприемаме, са отражение от Висшия Девакан, от Висшия Небесен Свят.
Тук пак имаме тристранен живот на душата. Интелектуалният принцип, в който ние сме наистина будни, ни носи сенки-образи от Астралната област, когато се отдаваме през деня на мисълта, откъдето произтичат най-плодоносните идеи за ежедневния живот и великите открития. По време на сън, когато сънуваме, тези сънища владеят нашия спящ живот и образи от Нисшия Девакан се отразяват в нас.
Когато работим по време на сън, отпечатвайки моралност в нашата воля това не можем да съзнаваме пряко, но можем да схванем неговите въздействия, когато сме в състояние да наситим нашето мислене през нощта с влиянието на божествено духовни сили, тогава импулсите, които възприемаме, са отражение от Висшия Девакан, от Висшия Небесен Свят.
Тези отражения са моралните импулси и чувства, които живеят в нас и ни карат да кажем, че човешкият живот има своето оправдание и смисъл само, когато поставим нашите мисли в служба на доброто и на красивото, когато допуснем самата сърдечна кръв на божествено-духовен живот да потече през нашата интелектуална дейност, насищайки я с морални импулси.
към текста >>
Докато в днешно време
вол
ята е заспала през деня и човек може да и въздействува непряко посредством мисълта, в течение на следващите хилядолетия чрез силата, която отсега нататък действува в нас под ръководството на Христос, ще стане така, че и в будно съзнание постъпките на хората пряко ще произвеждат добро.
Ако хората наблюдават такива случки с незамъглени сетива, те ще узнаят, че има едно етерно тяло, което ще се движи из физическия свят, но ще знаят, че то е единственото етерно тяло, което може да действува във физическия свят, както действува човешкото физическо тяло. Само в едно отношение то ще се различава от физическото тяло че може да бъде на две, три, даже на стотици и хиляди места в едно и също време. Това е възможно само за етерна, не и за физическа форма. Това, което ще се осъществи в човечеството при този напредък е, че двата полюса, за които говорих интелектуалният и моралният, все повече и повече ще стават един; те ще се обединят. Това ще се случи, понеже в течение на близкото хилядолетие хората ще осъзнаят присъствието на Етерния Христос в света; те все повече и повече ще бъдат проникнати в будния си живот от прякото въздействие на Доброто от Духовния свят.
Докато в днешно време волята е заспала през деня и човек може да и въздействува непряко посредством мисълта, в течение на следващите хилядолетия чрез силата, която отсега нататък действува в нас под ръководството на Христос, ще стане така, че и в будно съзнание постъпките на хората пряко ще произвеждат добро.
към текста >>
Никой няма да бъде принуждаван да направи това; то ще се опира на свободната
вол
я на всеки индивид.
В бъдещето състояние на Земята ще има достатъчен брой индивиди, които ще обучават на нравственост и същевременно ще предлагат нейните принципи; обаче ще има също така други, които по свое собствено решение ще се отдадат на злите сили и така ще направят възможен един ексцес на злото да бъде насочен срещу доброто човечество.
Никой няма да бъде принуждаван да направи това; то ще се опира на свободната воля на всеки индивид.
към текста >>
245.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Знанието за действителни духове, намиращи се извън човешкото съзнание духове, живеещи при различни от човешките същества условия, ала в непрекъснато отношение с човешките същества, духове, които могат да хванат мисленето на човешкото същество, чувствата и
вол
ята му това знание винаги е било известно.
Много важно е да се знае това особено за целта на Духовната Наука в наше време поради това, че знанието за един духовен свят, който лежи отвъд прага и знанието за наистина себесъзнателни индивидуалности не е само постижение на съвременната Духовна наука, а е фактически едно древно знание. По-раншни времена то е било познавано само чрез едно древно атавистично ясновидство. Днес човек го знае чрез други начини, постепенно научава да го знае.
Знанието за действителни духове, намиращи се извън човешкото съзнание духове, живеещи при различни от човешките същества условия, ала в непрекъснато отношение с човешките същества, духове, които могат да хванат мисленето на човешкото същество, чувствата и волята му това знание винаги е било известно.
Това знание винаги е било смятано за тайно богатство на специални братства, които си третирали това знание в техните кръгове като строго езотерично. Защо са го третирали така? Да дадем подробности на този въпрос би ни отвело твърде далеч. Обаче би трябвало да се каже, че отделни братства са били проникнати от убеждението, че болшинството човечество е било недостатъчно зряло за такова знание. Наистина такъв е бил случаят до голяма стенен.
към текста >>
Много лесно може да се осъзнае, че точно обявяването на тайната за виждането на Христос, за това ново отношение към човечеството, в което Христос ще влезе, ще събуди зла
вол
я и противодействие в някои човешки същества.
Знаем, че ние всъщност живеем във века на материализма. Знаем също, че от средата, на 19-тото столетие този материализъм е достигнал своята връхна точка. Всъщност обаче полярностите трябва да се приближат. Точно тази връхна точка на материализма вътре в човешката еволюция е, която трябва да се приближи до засилването на човешката еволюция, което води до действителното виждане на Христос в етера.
Много лесно може да се осъзнае, че точно обявяването на тайната за виждането на Христос, за това ново отношение към човечеството, в което Христос ще влезе, ще събуди зла воля и противодействие в някои човешки същества.
Те ще са членове на някои братства, които желаят да експлоатират събитието на 20-ия век, това събитие на появяването на етерния Христос; които ще желаят да го използуват за собствени цели, а не то да стане достояние на цялото човечество. Има братства, а братствата винаги влияят върху общественото мнение, които разпространяват това или онова, чрез такива средства, които ще бъдат най-малко забелязани от хората. Има някои окултни братства, които разпространяват, че века на материализма, е почти свършен, че в известен смисъл той вече е едно минало. Тези бедни, за съжаление "умни хора".в кавички разбира се разпространяват това в множество събрания, книги и общества, че материализмът се бил изчерпал, че почти вече е възможно да се долови духа, ала те не могат да предложат на хората нищо повече извън само думата дух и отделни фрази. Тези хора повече или по-малко са в услуга на онези, чийто интерес е в това да казват неистината именно, че материализмът е бил "се провалил", чрез лошо управление така да се каже.
към текста >>
Пътят, извървян от Самия Христос е напълно извън
вол
ята и намеренията на човешките същества.
Този растящ материализъм на човешки души, това затваряне на човешки души в земната сфера ложите са също в земната сфера срещу това ще трябва да се противодействува. Ако душите следователно се навъртват около ложите и за да бъдат в помощ там, те трябва да бъдат привързана към земята. Това усилие, този импулс да се работи в земната сфера чрез душите се противодействува чрез значителния импулс на Мистерията на Голгота. Този импулс на Мистерията на Голгота е също така лечението за света против материализирането на душата.
Пътят, извървян от Самия Христос е напълно извън волята и намеренията на човешките същества.
Никакво човешко същество следователно, независимо колко много знания притежава също никакъв посветен няма влияние върху онова, което Христос върши, което ще доведе в течение на 20-тото столетие до появяването за което вече казах и за което ще намерите указания в Мистерийните драми. Това напълно зависи от Самия Христос. Христос ще съществува в земната сфера като етерно същество. От човешкото същество зависи как човек ще установи отношение с Него. За появяването на Самия Христос следователно никой, никакъв посветен, макар и много силен, няма влияние.
към текста >>
Това усилие се развива под влиянието на една твърде определена идея, под един определен импулс на
вол
я.
Тези братства, за които току-що ви говорих, които желаят да привържат човешките души към материалната сфера, се стремят Христос да премине незабелязано през 20-тото столетие. Неговото идване като етерна индивидуалност да не се забележи от човешките същества.
Това усилие се развива под влиянието на една твърде определена идея, под един определен импулс на воля.
Тези братства желаят да завладеят сферата на влияние, която ще дойде чрез Христос в 20-тото столетие и ще продължи по-нататък да я завладеят за едно друго същество, за което по-късно ще говорим с повече подробности. Има братства на Запада, които се опитват да се борят против Христовия импулс. Те желаят да поставят друга индивидуалност, която все още не се е появявала в плът, а само като една етерна индивидуалност която е със силна Ариманова природа, на мястото на Христос.
към текста >>
Може това същество да се охарактеризира като такова, което прониква човека в онези части, които не влизат в неговото обикновено съзнание: това е едно много интелигентно същество и притежава
вол
я, която е сродна, със силите на природата.
Странното нещо е, че това подсъзнателно, което ние носим вътре у себе си е обхванато от друго същество при всички обстоятелства. Това означава, че ние не сме само едно сливане на тяло, душа и дух, носещо вътре в нас през света нашата душа, която е независима от нашето тяло, малко преди раждането друго същество заема подсъзнателните части на човешкото същество. Това същество е там, това подсъзнателно същество, което придружава човека по целия му път между раждане и смърт. Малко преди раждането то влиза в човека и го придружава.
Може това същество да се охарактеризира като такова, което прониква човека в онези части, които не влизат в неговото обикновено съзнание: това е едно много интелигентно същество и притежава воля, която е сродна, със силите на природата.
В своята воля то е много по-близо свързано с енергиите на природата, отколкото е човекът. Трябва обаче да подчертая особеността, че това същество би страдало изключително много, ако при съвременните условия то би преживяло смърт заедно с човека. При настоящите условия това същество не може да преживее смърт с човека. То следователно изчезва малко преди смъртта, винаги трябва да спаси себе си. То винаги има подтика да нареди живота на човешкото същество по такъв начин, че то да може да надделее смъртта.
към текста >>
В своята
вол
я то е много по-близо свързано с енергиите на природата, отколкото е човекът.
Странното нещо е, че това подсъзнателно, което ние носим вътре у себе си е обхванато от друго същество при всички обстоятелства. Това означава, че ние не сме само едно сливане на тяло, душа и дух, носещо вътре в нас през света нашата душа, която е независима от нашето тяло, малко преди раждането друго същество заема подсъзнателните части на човешкото същество. Това същество е там, това подсъзнателно същество, което придружава човека по целия му път между раждане и смърт. Малко преди раждането то влиза в човека и го придружава. Може това същество да се охарактеризира като такова, което прониква човека в онези части, които не влизат в неговото обикновено съзнание: това е едно много интелигентно същество и притежава воля, която е сродна, със силите на природата.
В своята воля то е много по-близо свързано с енергиите на природата, отколкото е човекът.
Трябва обаче да подчертая особеността, че това същество би страдало изключително много, ако при съвременните условия то би преживяло смърт заедно с човека. При настоящите условия това същество не може да преживее смърт с човека. То следователно изчезва малко преди смъртта, винаги трябва да спаси себе си. То винаги има подтика да нареди живота на човешкото същество по такъв начин, че то да може да надделее смъртта. Ще бъди ужасно за еволюцията на човешкото същество обаче, ако това същество, което има притежание на човека по такъв начин, би било в състояние да победи смъртта, ако то би могло да умре с човека и по този начин да влезе в духовните светове, в които човек влиза след смърт.
към текста >>
246.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Когато се борави с група и
вол
ята на групата надделява, трябва да се правят компромиси.
По времето на тази борба, време в което, както съм казвал, духът на критиката царуваше на земята интелектът, отправен само към външния свят необходимо бе да се внедри в човешкото същество поне една опитност, едно чувство, че има духовен свят, заобикалящ човека. Така както възникват компромиси, така също възникна и този компромис. Членове на тези братства, които поддържаха пълно отричане на разкриването на някои духовни истини на човечеството бяха победени от мнозинството и трябваше да се съгласят.
Когато се борави с група и волята на групата надделява, трябва да се правят компромиси.
Както е естествено и във външния живот, обаче ако нещо е решено вътре в една група, нещо се очаква от решението не само от онези, които са задвижили нещата за свои собствени цели, а и онези, които първоначално са били против това решение, също са очаквали това или онова, след като решението вече е било приложено.
към текста >>
Тази идея обаче е широко разпространена днес и философи, такива като Вилхелм Вундт /за когото Фриц Маутнер неоснователно казва: "авторитет въз основа на благо
вол
ението на издателя" обаче неговият авторитет се разпростираше по целия свят преди войната/ цели да събере заедно като едно единство всичко, което живее в човешката душа, мисловния живот, живота на чувствата и
вол
евия живот.
Те не работят само като редници от една обединена система, а се борят един с друг. По начало техните намерения нямат нищо общо едно с друго но онова, което възниква еволюира, чрез най-разнообразна работа, единно от намеренията им. Ако човек е запознат с намеренията, може да види онова, което пред нас е взаимната работа на огнените духове и ундините. Никога не трябва да вярваме обаче, че зад тези същества стои някой, който им дава известна заповед. Не е такъв случаят.
Тази идея обаче е широко разпространена днес и философи, такива като Вилхелм Вундт /за когото Фриц Маутнер неоснователно казва: "авторитет въз основа на благоволението на издателя" обаче неговият авторитет се разпростираше по целия свят преди войната/ цели да събере заедно като едно единство всичко, което живее в човешката душа, мисловния живот, живота на чувствата и волевия живот.
Тези философи казват, че душата е едно единство и следователно всичко трябва да принадлежи на единството, на една обща система. Това обаче не е така и онези силни противоречия толкова многозначителни в човешкия живот, които е открила аналитична психология, не биха изкочили, ако нашият мисловен живот отвъд прага не ни завеждаше обратно до твърде различни области, където други индивидуалности въздействуват върху мисловния живот, върху нашия живот на чувства и нашия волеви живот.
към текста >>
Това обаче не е така и онези силни противоречия толкова многозначителни в човешкия живот, които е открила аналитична психология, не биха изкочили, ако нашият мисловен живот отвъд прага не ни завеждаше обратно до твърде различни области, където други индивидуалности въздействуват върху мисловния живот, върху нашия живот на чувства и нашия
вол
еви живот.
Ако човек е запознат с намеренията, може да види онова, което пред нас е взаимната работа на огнените духове и ундините. Никога не трябва да вярваме обаче, че зад тези същества стои някой, който им дава известна заповед. Не е такъв случаят. Тази идея обаче е широко разпространена днес и философи, такива като Вилхелм Вундт /за когото Фриц Маутнер неоснователно казва: "авторитет въз основа на благоволението на издателя" обаче неговият авторитет се разпростираше по целия свят преди войната/ цели да събере заедно като едно единство всичко, което живее в човешката душа, мисловния живот, живота на чувствата и волевия живот. Тези философи казват, че душата е едно единство и следователно всичко трябва да принадлежи на единството, на една обща система.
Това обаче не е така и онези силни противоречия толкова многозначителни в човешкия живот, които е открила аналитична психология, не биха изкочили, ако нашият мисловен живот отвъд прага не ни завеждаше обратно до твърде различни области, където други индивидуалности въздействуват върху мисловния живот, върху нашия живот на чувства и нашия волеви живот.
към текста >>
Вижте, ако това е човешкото същество /вж.рисунката/ и ако имаме вътре в човешкото същество мисловния живот, живота на чувствата и
вол
евия живот /вж.рисунката/ М, Ч, В/, един систематизатор като Вундт не би си представил нищо друго освен, че всичко това е една система.
Това е извънредно любопитно!
Вижте, ако това е човешкото същество /вж.рисунката/ и ако имаме вътре в човешкото същество мисловния живот, живота на чувствата и волевия живот /вж.рисунката/ М, Ч, В/, един систематизатор като Вундт не би си представил нищо друго освен, че всичко това е една система.
Междувременно мисловният живот води до един живот /В1/, живота на чувствата, води в друг свят /В2/, и волевият живот в още по-друг свят /В3/. Човешката душа съществува точно с цел да се образува едно единство от онова което в пред-човешкото, моментно предчовешкия свят беше троичност.
към текста >>
Междувременно мисловният живот води до един живот /В1/, живота на чувствата, води в друг свят /В2/, и
вол
евият живот в още по-друг свят /В3/.
Това е извънредно любопитно! Вижте, ако това е човешкото същество /вж.рисунката/ и ако имаме вътре в човешкото същество мисловния живот, живота на чувствата и волевия живот /вж.рисунката/ М, Ч, В/, един систематизатор като Вундт не би си представил нищо друго освен, че всичко това е една система.
Междувременно мисловният живот води до един живот /В1/, живота на чувствата, води в друг свят /В2/, и волевият живот в още по-друг свят /В3/.
Човешката душа съществува точно с цел да се образува едно единство от онова което в пред-човешкото, моментно предчовешкия свят беше троичност.
към текста >>
Тези братства следователно не правят това, което е правилно те никак не помагат и не вършат онова, което трябва да бъде вършено за човешката е
вол
юция: да направляват човешките същества към духовния свят по такъв начин, че приемането или отхвърлянето на духовния свят трябва да бъде оставено на абсолютно свободната
вол
я на човешкото същество.
Той трябва да понесе това. До известна степен идеята за човешката свобода трябва да бъде опитното поле за всичко, което преживява човека в Петата Следатлантска епоха. Ако силите на човека отслабнат, всичко може да тръгне към много лошо. През тази епоха човекът не е в положение да бъде воден като малко дете. Има известни братства обаче, чийто идеал е да водят човешките същества като малки деца, както те все още бяха водени през Третата и Четвъртата Следатлантска епоха.
Тези братства следователно не правят това, което е правилно те никак не помагат и не вършат онова, което трябва да бъде вършено за човешката еволюция: да направляват човешките същества към духовния свят по такъв начин, че приемането или отхвърлянето на духовния свят трябва да бъде оставено на абсолютно свободната воля на човешкото същество.
към текста >>
След това хората би трябвало по свободна
вол
я да намерят своето направление.
Това трябва непрекъснато да се помни от всеки, който говори за духовния свят в тази наша Пета Следатлантска епоха. Поради тази причина някои неща в тази епоха, могат само да бъдат казани, ала казването е точно толкова важно, колкото някои други неща са били важни в друга епоха. Ще ви дам един пример. В нашето време съобщаването на истини, или, ако бих могъл да го изразя повърхностно, изнасяне лекции за истини е най-важно.
След това хората би трябвало по свободна воля да намерят своето направление.
Не би трябвало да се отива по-далеч от лекцията, от съобщаване на истинита; останалото трябва да следва по свободна воля, да следва както следват нещата, когато човек прави решения въз основа на импулсите от физическото поле. Това се отнася също до нещата, които до известна степен могат да бъдат направлявани и водени от духовния свят. Бихме разбрали това по-добре, ако навлезем в индивидуални примери. През Четвъртата Следатлантска епоха нещата бяха все още така, че други неща се взимаха предвид извън само словото, извън само съобщаването на истини. Какво се взимаше в предвид?
към текста >>
Не би трябвало да се отива по-далеч от лекцията, от съобщаване на истинита; останалото трябва да следва по свободна
вол
я, да следва както следват нещата, когато човек прави решения въз основа на импулсите от физическото поле.
Това трябва непрекъснато да се помни от всеки, който говори за духовния свят в тази наша Пета Следатлантска епоха. Поради тази причина някои неща в тази епоха, могат само да бъдат казани, ала казването е точно толкова важно, колкото някои други неща са били важни в друга епоха. Ще ви дам един пример. В нашето време съобщаването на истини, или, ако бих могъл да го изразя повърхностно, изнасяне лекции за истини е най-важно. След това хората би трябвало по свободна воля да намерят своето направление.
Не би трябвало да се отива по-далеч от лекцията, от съобщаване на истинита; останалото трябва да следва по свободна воля, да следва както следват нещата, когато човек прави решения въз основа на импулсите от физическото поле.
Това се отнася също до нещата, които до известна степен могат да бъдат направлявани и водени от духовния свят. Бихме разбрали това по-добре, ако навлезем в индивидуални примери. През Четвъртата Следатлантска епоха нещата бяха все още така, че други неща се взимаха предвид извън само словото, извън само съобщаването на истини. Какво се взимаше в предвид? Нека да вземем един определен случай: островът Ирландия, както го наричаме днес, има специфични характеристики.
към текста >>
Това обаче не би трябвало да бъде вършено днес от никой, който върви по правилния път; би било много погрешно да се предписва просто нещо за някой народ против неговата
вол
я, за да се разпредели земята; начинът, по който трябва да се постъпва е на хората да се казва истината, така че те да вземат своята посока по собствена
вол
я.
Това е било един друг начин за внасяне духовна мъдрост в света.
Това обаче не би трябвало да бъде вършено днес от никой, който върви по правилния път; би било много погрешно да се предписва просто нещо за някой народ против неговата воля, за да се разпредели земята; начинът, по който трябва да се постъпва е на хората да се казва истината, така че те да вземат своята посока по собствена воля.
към текста >>
247.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
При такива обстоятелства съществува
вол
я да се впрегне човешката енергия към механичната енергия към тези неща не би трябвало да се отнасяме, като се борим против тях.
При такива обстоятелства съществува воля да се впрегне човешката енергия към механичната енергия към тези неща не би трябвало да се отнасяме, като се борим против тях.
Това е напълно фалшив възглед. Тези неща неминуемо ще се появят, те ще дойдат. Онова, което нас ни засяга, то е дали в течение на световната история те са дадени на грижата на хора, които са по безкористен начин запознати с великите цели на земната еволюция и които направляват тези неща правилно за здравето на човешките същества или дали те се задвижват от групи човешки същества, които експлоатират тези неща за егоистични, лични или групови цели. Това е важното. Тук не е въпросът за какво, каквото положително ще дойде.
към текста >>
248.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тази втора област работи по същина е онова, което може да се нарече засилването и отслабването да
вол
евите сили принадлежащи на човешкото същество след смърт.
В нашето съществуване във физическия свят ние имаме растителното царство, издигащо се от една земя, създадена от минералната област. Подобно, за мъртвите е областта, в която управляват симпатиите и антипатиите които след това се разпростират в живота на животинското царство на земята тя дава основата за една втора област. В тази втора област същите неща не работят толкова много в мъртвите, само опитностите на удоволствие или скръб, прехвърлянето на чисто сетивно носещи импулси, които след това продължават, които след това действуват в света.
Тази втора област работи по същина е онова, което може да се нарече засилването и отслабването да волевите сили принадлежащи на човешкото същество след смърт.
Ако желаете да разберете повече за тези волеви сили, отнесете се до Виенските сказки /Jnneres Wesen des Menschen und Leben Zwtschen Tod und nenur geburt/ в които аз подчертах че волята, която е характерна за човешката душа между смърт и ново раждане не е точно като онова, което наричаме воля тук във физическия живот. Можем да говорим обаче за това като за воля, макар че то е по-различно там; Там то е проникнато от елементи на чувство и от един друг елемент, който не съществува тук на земята. Тази воля в живота на човешката душа след смърт е непрекъснато в прилив и отлив. Когато човек е в общение с едно мъртво човешко същество, неговият душевен живот се усеща така, че в един момент то се чувствува засилено в своите волеви импулси, силна в себе си; в друг момент неговата воля е някак си окуцяла, тя спи. Неговата воля се колебае между сила и слабост.
към текста >>
Ако желаете да разберете повече за тези
вол
еви сили, отнесете се до Виенските сказки /Jnneres Wesen des Menschen und Leben Zwtschen Tod und nenur geburt/ в които аз подчертах че
вол
ята, която е характерна за човешката душа между смърт и ново раждане не е точно като онова, което наричаме
вол
я тук във физическия живот.
В нашето съществуване във физическия свят ние имаме растителното царство, издигащо се от една земя, създадена от минералната област. Подобно, за мъртвите е областта, в която управляват симпатиите и антипатиите които след това се разпростират в живота на животинското царство на земята тя дава основата за една втора област. В тази втора област същите неща не работят толкова много в мъртвите, само опитностите на удоволствие или скръб, прехвърлянето на чисто сетивно носещи импулси, които след това продължават, които след това действуват в света. Тази втора област работи по същина е онова, което може да се нарече засилването и отслабването да волевите сили принадлежащи на човешкото същество след смърт.
Ако желаете да разберете повече за тези волеви сили, отнесете се до Виенските сказки /Jnneres Wesen des Menschen und Leben Zwtschen Tod und nenur geburt/ в които аз подчертах че волята, която е характерна за човешката душа между смърт и ново раждане не е точно като онова, което наричаме воля тук във физическия живот.
Можем да говорим обаче за това като за воля, макар че то е по-различно там; Там то е проникнато от елементи на чувство и от един друг елемент, който не съществува тук на земята. Тази воля в живота на човешката душа след смърт е непрекъснато в прилив и отлив. Когато човек е в общение с едно мъртво човешко същество, неговият душевен живот се усеща така, че в един момент то се чувствува засилено в своите волеви импулси, силна в себе си; в друг момент неговата воля е някак си окуцяла, тя спи. Неговата воля се колебае между сила и слабост.
към текста >>
Можем да говорим обаче за това като за
вол
я, макар че то е по-различно там; Там то е проникнато от елементи на чувство и от един друг елемент, който не съществува тук на земята.
В нашето съществуване във физическия свят ние имаме растителното царство, издигащо се от една земя, създадена от минералната област. Подобно, за мъртвите е областта, в която управляват симпатиите и антипатиите които след това се разпростират в живота на животинското царство на земята тя дава основата за една втора област. В тази втора област същите неща не работят толкова много в мъртвите, само опитностите на удоволствие или скръб, прехвърлянето на чисто сетивно носещи импулси, които след това продължават, които след това действуват в света. Тази втора област работи по същина е онова, което може да се нарече засилването и отслабването да волевите сили принадлежащи на човешкото същество след смърт. Ако желаете да разберете повече за тези волеви сили, отнесете се до Виенските сказки /Jnneres Wesen des Menschen und Leben Zwtschen Tod und nenur geburt/ в които аз подчертах че волята, която е характерна за човешката душа между смърт и ново раждане не е точно като онова, което наричаме воля тук във физическия живот.
Можем да говорим обаче за това като за воля, макар че то е по-различно там; Там то е проникнато от елементи на чувство и от един друг елемент, който не съществува тук на земята.
Тази воля в живота на човешката душа след смърт е непрекъснато в прилив и отлив. Когато човек е в общение с едно мъртво човешко същество, неговият душевен живот се усеща така, че в един момент то се чувствува засилено в своите волеви импулси, силна в себе си; в друг момент неговата воля е някак си окуцяла, тя спи. Неговата воля се колебае между сила и слабост.
към текста >>
Тази
вол
я в живота на човешката душа след смърт е непрекъснато в прилив и отлив.
Подобно, за мъртвите е областта, в която управляват симпатиите и антипатиите които след това се разпростират в живота на животинското царство на земята тя дава основата за една втора област. В тази втора област същите неща не работят толкова много в мъртвите, само опитностите на удоволствие или скръб, прехвърлянето на чисто сетивно носещи импулси, които след това продължават, които след това действуват в света. Тази втора област работи по същина е онова, което може да се нарече засилването и отслабването да волевите сили принадлежащи на човешкото същество след смърт. Ако желаете да разберете повече за тези волеви сили, отнесете се до Виенските сказки /Jnneres Wesen des Menschen und Leben Zwtschen Tod und nenur geburt/ в които аз подчертах че волята, която е характерна за човешката душа между смърт и ново раждане не е точно като онова, което наричаме воля тук във физическия живот. Можем да говорим обаче за това като за воля, макар че то е по-различно там; Там то е проникнато от елементи на чувство и от един друг елемент, който не съществува тук на земята.
Тази воля в живота на човешката душа след смърт е непрекъснато в прилив и отлив.
Когато човек е в общение с едно мъртво човешко същество, неговият душевен живот се усеща така, че в един момент то се чувствува засилено в своите волеви импулси, силна в себе си; в друг момент неговата воля е някак си окуцяла, тя спи. Неговата воля се колебае между сила и слабост.
към текста >>
Когато човек е в общение с едно мъртво човешко същество, неговият душевен живот се усеща така, че в един момент то се чувствува засилено в своите
вол
еви импулси, силна в себе си; в друг момент неговата
вол
я е някак си окуцяла, тя спи.
В тази втора област същите неща не работят толкова много в мъртвите, само опитностите на удоволствие или скръб, прехвърлянето на чисто сетивно носещи импулси, които след това продължават, които след това действуват в света. Тази втора област работи по същина е онова, което може да се нарече засилването и отслабването да волевите сили принадлежащи на човешкото същество след смърт. Ако желаете да разберете повече за тези волеви сили, отнесете се до Виенските сказки /Jnneres Wesen des Menschen und Leben Zwtschen Tod und nenur geburt/ в които аз подчертах че волята, която е характерна за човешката душа между смърт и ново раждане не е точно като онова, което наричаме воля тук във физическия живот. Можем да говорим обаче за това като за воля, макар че то е по-различно там; Там то е проникнато от елементи на чувство и от един друг елемент, който не съществува тук на земята. Тази воля в живота на човешката душа след смърт е непрекъснато в прилив и отлив.
Когато човек е в общение с едно мъртво човешко същество, неговият душевен живот се усеща така, че в един момент то се чувствува засилено в своите волеви импулси, силна в себе си; в друг момент неговата воля е някак си окуцяла, тя спи.
Неговата воля се колебае между сила и слабост.
към текста >>
Неговата
вол
я се колебае между сила и слабост.
Тази втора област работи по същина е онова, което може да се нарече засилването и отслабването да волевите сили принадлежащи на човешкото същество след смърт. Ако желаете да разберете повече за тези волеви сили, отнесете се до Виенските сказки /Jnneres Wesen des Menschen und Leben Zwtschen Tod und nenur geburt/ в които аз подчертах че волята, която е характерна за човешката душа между смърт и ново раждане не е точно като онова, което наричаме воля тук във физическия живот. Можем да говорим обаче за това като за воля, макар че то е по-различно там; Там то е проникнато от елементи на чувство и от един друг елемент, който не съществува тук на земята. Тази воля в живота на човешката душа след смърт е непрекъснато в прилив и отлив. Когато човек е в общение с едно мъртво човешко същество, неговият душевен живот се усеща така, че в един момент то се чувствува засилено в своите волеви импулси, силна в себе си; в друг момент неговата воля е някак си окуцяла, тя спи.
Неговата воля се колебае между сила и слабост.
към текста >>
Това засилване и отслабване на
вол
ята са импулси, които протичат не само в основата на областта на мъртвите, а също така и в човешкото царство тук на земята, не разбира се в нашите мисли на обикновеното съзнание, но във всичко, което ние тук изпитваме като
вол
еви импулси и също като импулси на чувствата.
Това засилване и отслабване на волята са импулси, които протичат не само в основата на областта на мъртвите, а също така и в човешкото царство тук на земята, не разбира се в нашите мисли на обикновеното съзнание, но във всичко, което ние тук изпитваме като волеви импулси и също като импулси на чувствата.
Разбира се, странен факт е, че човекът, в своето обикновено съзнание като едно физическо земно лице, преживява ясно само своите сетивни възприятие и своите мисли. Будно съзнание съществува само във възприятия и мислене. Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи. Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища. Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно.
към текста >>
Чувствата се само като че сънуват, а при
вол
ята обикновено общо взето се спи.
Това засилване и отслабване на волята са импулси, които протичат не само в основата на областта на мъртвите, а също така и в човешкото царство тук на земята, не разбира се в нашите мисли на обикновеното съзнание, но във всичко, което ние тук изпитваме като волеви импулси и също като импулси на чувствата. Разбира се, странен факт е, че човекът, в своето обикновено съзнание като едно физическо земно лице, преживява ясно само своите сетивни възприятие и своите мисли. Будно съзнание съществува само във възприятия и мислене.
Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи.
Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища. Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно. Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите. Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята. Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и волеви импулси.
към текста >>
Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато
вол
ята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за
вол
ята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища.
Това засилване и отслабване на волята са импулси, които протичат не само в основата на областта на мъртвите, а също така и в човешкото царство тук на земята, не разбира се в нашите мисли на обикновеното съзнание, но във всичко, което ние тук изпитваме като волеви импулси и също като импулси на чувствата. Разбира се, странен факт е, че човекът, в своето обикновено съзнание като едно физическо земно лице, преживява ясно само своите сетивни възприятие и своите мисли. Будно съзнание съществува само във възприятия и мислене. Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи.
Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища.
Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно. Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите. Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята. Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и волеви импулси. Те непрекъснато живеят във всичко това.
към текста >>
Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата
вол
я изобщо не се преживява съзнателно.
Това засилване и отслабване на волята са импулси, които протичат не само в основата на областта на мъртвите, а също така и в човешкото царство тук на земята, не разбира се в нашите мисли на обикновеното съзнание, но във всичко, което ние тук изпитваме като волеви импулси и също като импулси на чувствата. Разбира се, странен факт е, че човекът, в своето обикновено съзнание като едно физическо земно лице, преживява ясно само своите сетивни възприятие и своите мисли. Будно съзнание съществува само във възприятия и мислене. Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи. Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища.
Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно.
Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите. Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята. Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и волеви импулси. Те непрекъснато живеят във всичко това. Това е тяхната втора област, докато тук ние разгъваме нашите чувства и усещания в човешкия живот, мъртвите живеят в този живот непрекъснато и наистина по такъв начин, че колебанията, които аз току-що описах като засилване и отслабване на волята, като увеличаване и намаляване волята на мъртвите имат известно отношение към онова, което тук на земята т.нар.
към текста >>
Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и
вол
еви импулси.
Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи. Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища. Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно. Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите. Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята.
Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и волеви импулси.
Те непрекъснато живеят във всичко това. Това е тяхната втора област, докато тук ние разгъваме нашите чувства и усещания в човешкия живот, мъртвите живеят в този живот непрекъснато и наистина по такъв начин, че колебанията, които аз току-що описах като засилване и отслабване на волята, като увеличаване и намаляване волята на мъртвите имат известно отношение към онова, което тук на земята т.нар. живи сънуват и през което спят като чувства и волеви импулси.
към текста >>
Това е тяхната втора област, докато тук ние разгъваме нашите чувства и усещания в човешкия живот, мъртвите живеят в този живот непрекъснато и наистина по такъв начин, че колебанията, които аз току-що описах като засилване и отслабване на
вол
ята, като увеличаване и намаляване
вол
ята на мъртвите имат известно отношение към онова, което тук на земята т.нар.
Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно. Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите. Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята. Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и волеви импулси. Те непрекъснато живеят във всичко това.
Това е тяхната втора област, докато тук ние разгъваме нашите чувства и усещания в човешкия живот, мъртвите живеят в този живот непрекъснато и наистина по такъв начин, че колебанията, които аз току-що описах като засилване и отслабване на волята, като увеличаване и намаляване волята на мъртвите имат известно отношение към онова, което тук на земята т.нар.
живи сънуват и през което спят като чувства и волеви импулси.
към текста >>
живи сънуват и през което спят като чувства и
вол
еви импулси.
Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите. Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята. Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и волеви импулси. Те непрекъснато живеят във всичко това. Това е тяхната втора област, докато тук ние разгъваме нашите чувства и усещания в човешкия живот, мъртвите живеят в този живот непрекъснато и наистина по такъв начин, че колебанията, които аз току-що описах като засилване и отслабване на волята, като увеличаване и намаляване волята на мъртвите имат известно отношение към онова, което тук на земята т.нар.
живи сънуват и през което спят като чувства и волеви импулси.
към текста >>
Те също имат много общо с онова, което става в областта на човешките чувства и човешката
вол
я.
Можете следователно да видите колко малко областта на мъртвите е отделена от нашата земна област и каква вътрешна връзка съществува между тези две области. Както вече казах, при нормални условия /с известни изключения, за които ще говоря по-късно/, мъртвите нямат нищо общо с минералното и растителното царство, но те имат много общо с онова, което става в животинската област. В известен смисъл това е земята, върху която те стоят.
Те също имат много общо с онова, което става в областта на човешките чувства и човешката воля.
В тези области ние никак не сме отделени от мъртвите, ала това е така: когато някой премине през портата на смъртта и изпитва засилването и отслабването на волята, може да живее с така наречените живи в техните физически тела, макар че не с всеки. Тук властвува определен закон: човек може да живее, само с онези, с които е до известна степен кармически свързан. Някой, който живее тук, и който кърмически е напълно чужд дори не може да бъде възприеман от едно умряло лице; за него той просто не съществува. Светът, който мъртвото лице преживява има граници, които са очертани от собствената му карма, която му е слагала юзда и тук в живота. Този наш свят не е ограничен само за души, които са все още на земята; той е разширен и включва също и души, които са преминали през портата на смъртта.
към текста >>
В тези области ние никак не сме отделени от мъртвите, ала това е така: когато някой премине през портата на смъртта и изпитва засилването и отслабването на
вол
ята, може да живее с така наречените живи в техните физически тела, макар че не с всеки.
Можете следователно да видите колко малко областта на мъртвите е отделена от нашата земна област и каква вътрешна връзка съществува между тези две области. Както вече казах, при нормални условия /с известни изключения, за които ще говоря по-късно/, мъртвите нямат нищо общо с минералното и растителното царство, но те имат много общо с онова, което става в животинската област. В известен смисъл това е земята, върху която те стоят. Те също имат много общо с онова, което става в областта на човешките чувства и човешката воля.
В тези области ние никак не сме отделени от мъртвите, ала това е така: когато някой премине през портата на смъртта и изпитва засилването и отслабването на волята, може да живее с така наречените живи в техните физически тела, макар че не с всеки.
Тук властвува определен закон: човек може да живее, само с онези, с които е до известна степен кармически свързан. Някой, който живее тук, и който кърмически е напълно чужд дори не може да бъде възприеман от едно умряло лице; за него той просто не съществува. Светът, който мъртвото лице преживява има граници, които са очертани от собствената му карма, която му е слагала юзда и тук в живота. Този наш свят не е ограничен само за души, които са все още на земята; той е разширен и включва също и души, които са преминали през портата на смъртта.
към текста >>
Първоначално всяко нещо, което въздействува върху един мъртъв в тази област по такъв начин, че то засилва или отслабва неговите
вол
еви енергии, е ограничено до кръга на човешките същества, всред който това лице се е движело през своя последен земен живот, може би първоначално дори само през част от него.
И още един закон управлява там; той ни показва как тази втора област фактически е устроена.
Първоначално всяко нещо, което въздействува върху един мъртъв в тази област по такъв начин, че то засилва или отслабва неговите волеви енергии, е ограничено до кръга на човешките същества, всред който това лице се е движело през своя последен земен живот, може би първоначално дори само през част от него.
Индивидите, които са били специално близки за него, към които той е имал специално отношение, и които са преминали през портата на смъртта, все още са тези, с които той живее особено по-близко. Кръгът само постепенно се разширява, за да включи лица, с които мъртвият е имал само далечни кармически отношения.
към текста >>
Онова, което аз описах там като важен елемент в живота на мъртвия е точно този разширяващ се живот на
вол
евите импулси.
За някои мъртви това трае само кратко време, за други по-дълго. Едва ли може да се каже от начина, по който един земен живот е протекъл, как това би било след смъртта. Много личности, много души, за които човек не би очаквал, се появяват в сферата на мъртвите лица поради това, че от физическия живот много лесно може да се направи погрешна преценка. Има основен закон обаче, че ...... кръг постепенно се разширява и целият процес на запознаване в този кръг става точно така, както аз го описах в лекториския цикъл във Виена, където говорих за живота между смъртта и ново раждане.
Онова, което аз описах там като важен елемент в живота на мъртвия е точно този разширяващ се живот на волевите импулси.
Волевите импулси са вече за мъртвия онова, което умствените картини са за живия, чрез които мъртвото лице знае, чрез които то има своето съзнание. Крайно трудно е да се обясни на земните човешки същества, че по същина мъртвият знае чрез волята, докато земното човешко същество знае чрез формиране на умствени картини. Очевидно това също прави трудно човек да се разбира с мъртвия.
към текста >>
Вол
евите импулси са вече за мъртвия онова, което умствените картини са за живия, чрез които мъртвото лице знае, чрез които то има своето съзнание.
За някои мъртви това трае само кратко време, за други по-дълго. Едва ли може да се каже от начина, по който един земен живот е протекъл, как това би било след смъртта. Много личности, много души, за които човек не би очаквал, се появяват в сферата на мъртвите лица поради това, че от физическия живот много лесно може да се направи погрешна преценка. Има основен закон обаче, че ...... кръг постепенно се разширява и целият процес на запознаване в този кръг става точно така, както аз го описах в лекториския цикъл във Виена, където говорих за живота между смъртта и ново раждане. Онова, което аз описах там като важен елемент в живота на мъртвия е точно този разширяващ се живот на волевите импулси.
Волевите импулси са вече за мъртвия онова, което умствените картини са за живия, чрез които мъртвото лице знае, чрез които то има своето съзнание.
Крайно трудно е да се обясни на земните човешки същества, че по същина мъртвият знае чрез волята, докато земното човешко същество знае чрез формиране на умствени картини. Очевидно това също прави трудно човек да се разбира с мъртвия.
към текста >>
Крайно трудно е да се обясни на земните човешки същества, че по същина мъртвият знае чрез
вол
ята, докато земното човешко същество знае чрез формиране на умствени картини.
Едва ли може да се каже от начина, по който един земен живот е протекъл, как това би било след смъртта. Много личности, много души, за които човек не би очаквал, се появяват в сферата на мъртвите лица поради това, че от физическия живот много лесно може да се направи погрешна преценка. Има основен закон обаче, че ...... кръг постепенно се разширява и целият процес на запознаване в този кръг става точно така, както аз го описах в лекториския цикъл във Виена, където говорих за живота между смъртта и ново раждане. Онова, което аз описах там като важен елемент в живота на мъртвия е точно този разширяващ се живот на волевите импулси. Волевите импулси са вече за мъртвия онова, което умствените картини са за живия, чрез които мъртвото лице знае, чрез които то има своето съзнание.
Крайно трудно е да се обясни на земните човешки същества, че по същина мъртвият знае чрез волята, докато земното човешко същество знае чрез формиране на умствени картини.
Очевидно това също прави трудно човек да се разбира с мъртвия.
към текста >>
Така човек става винаги по-богат с такива вътрешни опитности, опитности на засилване или отслабване на
вол
ята, опитности, чрез които постепенно свикваме с областта на мъртвите или живите души след като ние самите сме минали през портата на смъртта.
То е така: лицето А има известно отношение с лицето В, но не с лицето С. Може да се види как умрялото лице А живее с В, както аз съм описал, и разширява своите опитности отвъд В. По-късно така става, че В става посредник към лицето С. Преди това А не е имал никакво отношение със С, ала вече придобива това отношение пряко чрез това, че В влиза в кармично отношение със С. Чрез това втората област бавно, постепенно се разширява над една крайно голяма област.
Така човек става винаги по-богат с такива вътрешни опитности, опитности на засилване или отслабване на волята, опитности, чрез които постепенно свикваме с областта на мъртвите или живите души след като ние самите сме минали през портата на смъртта.
към текста >>
Така както тук в земното съществуване ние разширяваме нашите опитности между раждане и смърт, точно така както ние все повече и повече се запознаваме със света около нас, така и там ние все повече и повече преживяваме опитности, които ни свързват с факта, че човек усеща съществуването на други души, че знае, че чрез някои от душите изпитва засилване на
вол
ята, чрез други отслабване.
Една съществена страна на живота между смърт и едно ново раждане е това, че ние като души ако мога да се изразя, така повърхностно непрекъснато разширяваме нашия кръг на познати.
Така както тук в земното съществуване ние разширяваме нашите опитности между раждане и смърт, точно така както ние все повече и повече се запознаваме със света около нас, така и там ние все повече и повече преживяваме опитности, които ни свързват с факта, че човек усеща съществуването на други души, че знае, че чрез някои от душите изпитва засилване на волята, чрез други отслабване.
Това е съществена част от нашата опитност отвъд. Можете да осъзнаете действителното значение на това за цялото съществувание, за цялото космическо съществуване. Това означава, че фактически, в известно отношение между смърт и ново раждане, се образува един духовен кръг от запознанства всред голяма част от човечеството по земята, не само тази избеляла панделка, за която мечтаят и ахкат пантеистите и мистиците. Наистина, ако погледнем онова, което преживяваме между смърт и ново раждане, ние никак не живеем надалеч от човешките същества на земята. Това не е една абстрактна връзка, а наистина една конкретна.
към текста >>
Ние не сме разделени от мъртвите ни най-малко в нашия живот на чувства или на
вол
я.
Едно творческо въображенно възприятие може лесно да си представи общата насока на живота между смърт и ново раждане. Наистина би било крайно тъжно за едно лице, ако не може да си създаде такива умствени картини. Само помислете!
Ние не сме разделени от мъртвите ни най-малко в нашия живот на чувства или на воля.
Онова, което е извадено от нашия поглед и е само скрито от нашите сетивни възприятия и нашите умствени картини. Би било една гигантска стъпка напред в еволюцията на човешката раса на земята, в тази част на човешката еволюция, през която предстои да минем, ако един ден хората осъзнаят факта, че в своите импулси на чувство и воля те се едно с мъртвите. Смъртта наистина може да ни ограби от нашето физическо виждане на мъртвия и от нашите мисли за него. Обаче нищо няма, което ние да чувствуваме без мъртвия да е там с нас в сферата, в която ние чувствуваме; също така няма нищо, в което да проявяваме, нашата воля, без мъртвия да бъде там с нас в сферата на волята ни.
към текста >>
Би било една гигантска стъпка напред в е
вол
юцията на човешката раса на земята, в тази част на човешката е
вол
юция, през която предстои да минем, ако един ден хората осъзнаят факта, че в своите импулси на чувство и
вол
я те се едно с мъртвите.
Едно творческо въображенно възприятие може лесно да си представи общата насока на живота между смърт и ново раждане. Наистина би било крайно тъжно за едно лице, ако не може да си създаде такива умствени картини. Само помислете! Ние не сме разделени от мъртвите ни най-малко в нашия живот на чувства или на воля. Онова, което е извадено от нашия поглед и е само скрито от нашите сетивни възприятия и нашите умствени картини.
Би било една гигантска стъпка напред в еволюцията на човешката раса на земята, в тази част на човешката еволюция, през която предстои да минем, ако един ден хората осъзнаят факта, че в своите импулси на чувство и воля те се едно с мъртвите.
Смъртта наистина може да ни ограби от нашето физическо виждане на мъртвия и от нашите мисли за него. Обаче нищо няма, което ние да чувствуваме без мъртвия да е там с нас в сферата, в която ние чувствуваме; също така няма нищо, в което да проявяваме, нашата воля, без мъртвия да бъде там с нас в сферата на волята ни.
към текста >>
Обаче нищо няма, което ние да чувствуваме без мъртвия да е там с нас в сферата, в която ние чувствуваме; също така няма нищо, в което да проявяваме, нашата
вол
я, без мъртвия да бъде там с нас в сферата на
вол
ята ни.
Само помислете! Ние не сме разделени от мъртвите ни най-малко в нашия живот на чувства или на воля. Онова, което е извадено от нашия поглед и е само скрито от нашите сетивни възприятия и нашите умствени картини. Би било една гигантска стъпка напред в еволюцията на човешката раса на земята, в тази част на човешката еволюция, през която предстои да минем, ако един ден хората осъзнаят факта, че в своите импулси на чувство и воля те се едно с мъртвите. Смъртта наистина може да ни ограби от нашето физическо виждане на мъртвия и от нашите мисли за него.
Обаче нищо няма, което ние да чувствуваме без мъртвия да е там с нас в сферата, в която ние чувствуваме; също така няма нищо, в което да проявяваме, нашата воля, без мъртвия да бъде там с нас в сферата на волята ни.
към текста >>
Най-великата илюзия, която бъдещото човечество би могло да възприеме би била да повярва, че социалният живот на земята, който хората развиват помежду си чрез своите чувства и
вол
я става само чрез земни подреждания, като се изключват мъртвите.
Като описваме живота между смърт и ново раждане особено в неговото отношение към земния живот задоволява се или по-добре казано изпълнява се изискването на нашата епоха. За относително дълго време нашата епоха бе отхвърлила древните инстинктивни умствени картини относно областта на мъртвите, а вече човечеството трябва да получи нови умствени картини. Човечеството трябва да се освободи от абстракциите относно висшите светове и не само да говорим за един вид обща духовност; то трябва действително да възприеме онова което работи като духовно. Трябва да ни стане ясно, че мъртвите не са умрели, мъртвите продължават да живеят и работят в историческия процес на човешката еволюция. Трябва да ни бъде ясно, че силите, които духовно ни заобикалят са сили на по-висшите йерархии, ала също и сили на мъртвите.
Най-великата илюзия, която бъдещото човечество би могло да възприеме би била да повярва, че социалният живот на земята, който хората развиват помежду си чрез своите чувства и воля става само чрез земни подреждания, като се изключват мъртвите.
Това просто, не е възможно, защото мъртвите вече участвуват вътре в чувствата и волята.
към текста >>
Това просто, не е възможно, защото мъртвите вече участвуват вътре в чувствата и
вол
ята.
За относително дълго време нашата епоха бе отхвърлила древните инстинктивни умствени картини относно областта на мъртвите, а вече човечеството трябва да получи нови умствени картини. Човечеството трябва да се освободи от абстракциите относно висшите светове и не само да говорим за един вид обща духовност; то трябва действително да възприеме онова което работи като духовно. Трябва да ни стане ясно, че мъртвите не са умрели, мъртвите продължават да живеят и работят в историческия процес на човешката еволюция. Трябва да ни бъде ясно, че силите, които духовно ни заобикалят са сили на по-висшите йерархии, ала също и сили на мъртвите. Най-великата илюзия, която бъдещото човечество би могло да възприеме би била да повярва, че социалният живот на земята, който хората развиват помежду си чрез своите чувства и воля става само чрез земни подреждания, като се изключват мъртвите.
Това просто, не е възможно, защото мъртвите вече участвуват вътре в чувствата и волята.
към текста >>
Това е
вол
ята на боговете, може да се каже.
За всяко друго нещо човечеството винаги може да продължава да търси исторически доказателства, но за Мистерията на Голгота те никага не ще бъдат, в най-дълбок смисъл, от никаква полза. Човечеството би трябвало да бъде подтиквано не да схваща това важно събитие на земята по един физическо-исторически начин, а да се опита да се приближи до него с духовно разбиране. Онзи, който не може да схване Мистерията на Голгота чрез духовно разбиране на земната еволюция, без исторически документи, никога не ще бъде в състояние да я схване.
Това е волята на боговете, може да се каже.
Относно най-важното събитие на земята човечеството трябва да прави духовни усилия. Мистерията на Голгота винаги може да бъде отречена исторически, човечеството може да я разбере само, ако то се издигне до духовно разбиране на света.
към текста >>
В чувствата и във
вол
евите импулси, чрез които съдбата се движи работят импулсите на мъртвите.
Никой от вас, които стоите тук тази вечер, не може да знае какво преди три часа вие може да сте предприели, което тогава е било предотвратено да стане, нещо, което не би ви позволило да стоите тук тази вечер, дори нещо, което не би ви позволило да сте живи тази вечер. Вие виждате само онова нещо за което духовни импулси са .... начини, чрез които нещото наистина става. Вие обикновено не размишлявате с обикновено съзнание за това, че което вие правите в живота е резултат от участието на духовни импулси. Когато веднъж започнете да схващате този факт, когато осъзнаете, че има една област на съдба, така както има област на природа, вие ще откриете, че тази област на съдбата не е по-бедна по съдържание от областта на природата. В тази област на съдбата обаче, която разкрива себе си с особена яснота, когато се случи някакъв инцидент като този, който току-що ви разказах който става очевиден за човешкия интелект в тази област на съдба работи онова, което аз описах по-рано тази вечер.
В чувствата и във волевите импулси, чрез които съдбата се движи работят импулсите на мъртвите.
Въпреки факта, че човек, който казва такива неща днес, все още бива взиман от цялата "интелигенция" за суеверен глупак, въпреки това вярно е, че, със същата точност, с която човек изразява един природен закон днес, може също така да изкаже следното твърдение: когато някои чува такъв един глас, това е този или онзи мъртъв, който е проговорил по нареждане на една или друга йерархия; освен това от сутрин до вечер и особено от вечер до сутрин, докато спим, импулсите на мъртвите непрекъснато работят в нас заедно с импулсите на духовните йерархии които работят в нашата съдба.
към текста >>
Силите, импулсите на мъртвите работят както ви описах в сферата на нашата
вол
я и чувства.
Там аз говорих също за Сократовия дух. Отнася се до това, че Сократ осъзнава че нещо действува във всички човешки същества. Преди Мистерията на Голгота някои същества направляваха онова, което мъртвите трябваше да внасят в човешкия живот. Тези същества загубиха властта си по времето на Мистерията на Голгота и Христовият Импулс зае тяхното място. Сега вече Христовият Импулс е свързан с човешката съдба по начина описан от Духовната Наука.
Силите, импулсите на мъртвите работят както ви описах в сферата на нашата воля и чувства.
Мъртвите действуват, но те също преживяват засилване или отслабване на тяхната воля. Цялата тази област е земна област, земна област точно така, както е областта на природата. Обаче от Мистерията на Голгота насам Христовият Импулс живее вътре в нея. Христос е направляващата сила в тази област, която аз описах.
към текста >>
Мъртвите действуват, но те също преживяват засилване или отслабване на тяхната
вол
я.
Отнася се до това, че Сократ осъзнава че нещо действува във всички човешки същества. Преди Мистерията на Голгота някои същества направляваха онова, което мъртвите трябваше да внасят в човешкия живот. Тези същества загубиха властта си по времето на Мистерията на Голгота и Христовият Импулс зае тяхното място. Сега вече Христовият Импулс е свързан с човешката съдба по начина описан от Духовната Наука. Силите, импулсите на мъртвите работят както ви описах в сферата на нашата воля и чувства.
Мъртвите действуват, но те също преживяват засилване или отслабване на тяхната воля.
Цялата тази област е земна област, земна област точно така, както е областта на природата. Обаче от Мистерията на Голгота насам Христовият Импулс живее вътре в нея. Христос е направляващата сила в тази област, която аз описах.
към текста >>
Това е нещо, което е интимно свързано с онова, което сега трябва да навлезе в съзнанието на човечеството, защото всред множеството неща, загубени от човечеството, все още е възможно да се преживее истинската реалност на импулсите на чувството и
вол
ята.
Ние трябва да възприемем конкретно връзката на Мистерията на Голгота ...../липсва малко текст... днес.
Това е нещо, което е интимно свързано с онова, което сега трябва да навлезе в съзнанието на човечеството, защото всред множеството неща, загубени от човечеството, все още е възможно да се преживее истинската реалност на импулсите на чувството и волята.
Човешките същества постепенно са били приспани в една велика илюзия. Именно, че те могат да оформят този земен живот според земните закони. Това е най-великата илюзия, на която човечеството може да се подаде. Ние намираме нейната радикална крайност например в чисто материалистичния социализъм, който подрежда всичко според икономическите закони, с други думи според чисто физически закони. Очевидно материалистичният социализъм никога не ще приеме идеята, че когато ние човешките същества вършим и най-малкото нещо помежду си, участвуват мъртвите.
към текста >>
Има твърде много добра
вол
я в тези неща.
Очевидно материалистичният социализъм никога не ще приеме идеята, че когато ние човешките същества вършим и най-малкото нещо помежду си, участвуват мъртвите. Социализмът е крайност в едно направление. На другия полюс е крайността, която всички т.нар. идеалисти днес мечтаят да създадат, без да се взима предвид никаква духовност, чисто програмиране на организации по целия свят, както домашни, така и международни, за да се подтикват програми, чрез които се предполага, че ще се анулира всякаква война. Не е възможно да се убедят хора, които лелеят такава една илюзия, че чрез това те не разрушават това, което искат да разрушат, а по-скоро обременяват повече себе си с чудовището, което те желаят да убият.
Има твърде много добра воля в тези неща.
Тя е само онова, което може да изскочи от материалистичното съзнание на времето, онова, което произтича като резултати бих искал да кажа като политически връх на цялата същина на света.
към текста >>
Представете си какво всички тези организации /признавам създадени от искрена добра
вол
я/ биха казали, ако вие им предложехте такава програма!
Само за момент трябва да размислите, за да осъзнаете, че ние не сме достигнали тази цел. Помислете си какво би станало, ако вие предложихте на всички хора, които сега говорят, че желаят да установят мир по целия свят и кой не говори за това! да им предложите програма, която да направи Христос достъпен за цялото човечество. Тогава ще дойде мир, траен мир, дотолкова, доколкото това е изобщо възможно на земята.
Представете си какво всички тези организации /признавам създадени от искрена добра воля/ биха казали, ако вие им предложехте такава програма!
Ние дори вече преживяхме една "програма за мир", издадена от "Христовия представител на земята". Вътре в тази програма обаче вие много не ще намерите Христос. Зная, че тези неща не се взимат достатъчно сериозно понастоящем. И ако не се вземат сериозно, човечеството не ще бъде в състояние да върви по един здравословен път. Така както е необходимост Мистерията на Голгота да бъде схваната на едно духовно равнище, така също е необходимост човешките същества да разберат ясно знаците на времето, да виждат в Духовната Наука нещо, без което даже външната социална структура на бъдещето не може да се създаде.
към текста >>
249.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Най-напред той се чувства неспособен да насочва движенията на крайниците си според
вол
ята; после бива загубен контролът на речта.
Чрез разглеждане на определени близки изживявания и факти сега ще изследваме различните влияния, упражнявани върху спящото човешко същество. Човек трябва само да бъде внимателен за онова, което му се случва когато си ляга да спи, и ще забележи как вътрешната активност, чрез която през деня движи своите крайници и привежда тялото си в движение с помощта на своята душа, започва да отслабва. Всеки, който упражни малко самонаблюдение когато се готви да заспи ще забележи, че не може повече да упражнява същия контрол върху своето тяло. Започва да го надвива един вид летаргия.
Най-напред той се чувства неспособен да насочва движенията на крайниците си според волята; после бива загубен контролът на речта.
След това той чувства, че възможността за влизане във връзка с външния свят се изплъзва от него, и всички впечатления на деня постепенно изчезват. Онова, което изчезва първо, е способността да се използват крайниците и особено говорния апарат, после способностите за усещане на вкус и ухание, и накрая слухът. В това постепенно прекратяване на вътрешната активност на душата човек изживява излизането от своите телесни обвивки.
към текста >>
250.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Докато, говорейки относително, можем да направим много за да развием своите интелектуални, умствени или
вол
еви сили, ние можем да преобразим своите външни обвивки, своите физически и етерни тела само до слаба степен.
Така ние се развиваме от етап на етап, но има определена граница на това развитие. Всеки път когато се събуждаме на сутринта, ние намираме същите физически и етерни тела и знаем, че принципно казано, ние можем да направим много малко със свои собствени сили, за да преобразуваме тези две тела или да ги развием на по-висока степен. Несъмнено, всеки с познание за живота осъзнава, че е възможно дори физическото тяло да бъде преобразено до определена степен. Ако наблюдаваме една личност, която за 10 години е посветила себе си на придобиването на по-дълбоко познание, което тя не оставя да бъде просто теория, а което е овладяло нейния вътрешен живот, тогава след тези 10 години ние можем да формираме идея за вътрешните метаморфози, които са се случили, сравнявайки нейната настояща с нейната предишна външност, и забелязвайки как придобитото познание е предизвикало промяна дори в нейните черти; развитието, протичащо в душата и, е спомогнало също за това да се оформи нейния телесен вид. Но това външно развитие е много ограничено, защото всяка сутрин ние сме изправени пред същите, в основата си, физически и етерни тела, притежавайки същите вродени способности както при раждането.
Докато, говорейки относително, можем да направим много за да развием своите интелектуални, умствени или волеви сили, ние можем да преобразим своите външни обвивки, своите физически и етерни тела само до слаба степен.
Въпреки това определени вътрешни сили трябва да работят през целия живот между раждането и смъртта, и тези сили трябва постоянно да бъдат възпламенявани, ако животът ще продължава. Ние виждаме в момента на смъртта какво става с физическото тяло, когато в него вече не работи етерното тяло. Физичните и химични сили, присъщи на физическото тяло, като такива се налагат от момента на смъртта нататък и го разтварят, разлагат го. Че това не може да се случи по време на живота се дължи на етерното тяло, което е истински боец срещу разпадането на физическото тяло. Във всеки един момент нашето физическо тяло би било готово да се разпадне, ако в него не се доставяха непрекъснато свежи сили от етерното тяло.
към текста >>
Те са, на първо място,
Вол
ята.
Въпреки че човек не се нуждае от това да вижда външните сили, работещи върху него, той се учи инстинктивно да разпознава, че онова, което обикновено бива наричано "душа", е съвсем различно от сегашните идеи за нея. Той се учи да разбира, че човешката душа е наистина малка, но че тя може да бъде сравнена с нещо много голямо; а също и това, че индивидуалните способности, които душата може да притежава, са незначителни в сравнение със способностите на онова велико Същество с което, обаче, тя може да се почувства сродна. Познанието, придобивано при спускане във физическото и етерното тяло се състои в това, че при събуждане ние излизаме от друг свят, в който има едно Същество, сродно на собствената ни душа, само че безкрайно по-могъщо. Така при събуждане човешката душа се чувства нищожна след преминаването на Малкия Пазач на Прага и може да си каже: Аз съм наистина жалка, понеже ако сега нямах в себе си нищо повече от онова, което съм придала на себе си, ако не бях излята в духовния свят, и ако съществата в този свят не бяха оставили в мен да се влеят сили, аз щях да бъда в състояние на ужасно затруднение. Душата осъзнава своята нужда от сили, които са се вливали в нея в продължение на цялата нощ; и че онова, което се е вляло в нея по този начин, е сродно на нейните собствените и три присъщи сили.
Те са, на първо място, Волята.
Всичко от естеството на волята е от основните сили на душата, това е силата, която ни ръководи по този или онзи начин; на второ място, Чувството. Това е силата, която причинява това душата да бъде привлечена от едно нещо, да бъде отблъсната от друго; да изживява радост или болка според случая; на трето място, Мисленето: способността да формираме идеи за нещата.
към текста >>
Всичко от естеството на
вол
ята е от основните сили на душата, това е силата, която ни ръководи по този или онзи начин; на второ място, Чувството.
Той се учи да разбира, че човешката душа е наистина малка, но че тя може да бъде сравнена с нещо много голямо; а също и това, че индивидуалните способности, които душата може да притежава, са незначителни в сравнение със способностите на онова велико Същество с което, обаче, тя може да се почувства сродна. Познанието, придобивано при спускане във физическото и етерното тяло се състои в това, че при събуждане ние излизаме от друг свят, в който има едно Същество, сродно на собствената ни душа, само че безкрайно по-могъщо. Така при събуждане човешката душа се чувства нищожна след преминаването на Малкия Пазач на Прага и може да си каже: Аз съм наистина жалка, понеже ако сега нямах в себе си нищо повече от онова, което съм придала на себе си, ако не бях излята в духовния свят, и ако съществата в този свят не бяха оставили в мен да се влеят сили, аз щях да бъда в състояние на ужасно затруднение. Душата осъзнава своята нужда от сили, които са се вливали в нея в продължение на цялата нощ; и че онова, което се е вляло в нея по този начин, е сродно на нейните собствените и три присъщи сили. Те са, на първо място, Волята.
Всичко от естеството на волята е от основните сили на душата, това е силата, която ни ръководи по този или онзи начин; на второ място, Чувството.
Това е силата, която причинява това душата да бъде привлечена от едно нещо, да бъде отблъсната от друго; да изживява радост или болка според случая; на трето място, Мисленето: способността да формираме идеи за нещата.
към текста >>
Засилвайки
вол
ята си, ние ставаме способни да държим енергична и дейна власт над живота.
Трите основни сили на душата са истинските ценни качества, които можем да развием и изработим между раждането и смъртта.
Засилвайки волята си, ние ставаме способни да държим енергична и дейна власт над живота.
Ако развием чувствените сили, ние винаги ще осъзнаваме с голяма сигурност кое е правилно и кое е грешно; да потвърждаваме справедливостта и праведността ще ни дава радост и ще чувстваме болка, когато виждаме злодеяние. Ако развием нашата мисловна сила, ние ще придобием мъдро разбиране за явленията на света.
към текста >>
Но когато на сутринта се събуждаме в състоянието, което беше вече описано, преминали Малкия Пазач на Прага, ние осъзнаваме, че каквито и качества на
вол
ение, чувстване и мислене да можем да развием в своя живот, те са незначителни в сравнение със силите на Мислене, на Чувстване и на
Вол
я, пронизващи духовния свят, от който излизаме в момента на събуждането.
През целия си живот ние трябва да работим върху тези три основни сили на душата.
Но когато на сутринта се събуждаме в състоянието, което беше вече описано, преминали Малкия Пазач на Прага, ние осъзнаваме, че каквито и качества на воление, чувстване и мислене да можем да развием в своя живот, те са незначителни в сравнение със силите на Мислене, на Чувстване и на Воля, пронизващи духовния свят, от който излизаме в момента на събуждането.
Ние осъзнаваме също, че се нуждаем това, което душата ни е поела през нощта, защото онова, което самите ние сме способни да развием съзнателно през дневния живот, не би ни отвело много далеч. Като дар от духовните светове, от висшите сили на Космическото Мислене, Космическото Чувстване и Космическата Воля, през цялата нощ в нас трябва да се влива онова, което трябва да слезе заедно с нас във вътрешното ни същество. Когато за пръв път станем съзнателни за това, че сме поели Космическа Воля, Космическо Чувство и Космическо Мислене, ние осъзнаваме, че не самите ние сме тези, които сме придобили тези три основни сили, а че те се вливат през съня без нашето съдействие. Освен това, тези три сили се преобразуват в душата ни и приемат различни аспекти.
към текста >>
Като дар от духовните светове, от висшите сили на Космическото Мислене, Космическото Чувстване и Космическата
Вол
я, през цялата нощ в нас трябва да се влива онова, което трябва да слезе заедно с нас във вътрешното ни същество.
През целия си живот ние трябва да работим върху тези три основни сили на душата. Но когато на сутринта се събуждаме в състоянието, което беше вече описано, преминали Малкия Пазач на Прага, ние осъзнаваме, че каквито и качества на воление, чувстване и мислене да можем да развием в своя живот, те са незначителни в сравнение със силите на Мислене, на Чувстване и на Воля, пронизващи духовния свят, от който излизаме в момента на събуждането. Ние осъзнаваме също, че се нуждаем това, което душата ни е поела през нощта, защото онова, което самите ние сме способни да развием съзнателно през дневния живот, не би ни отвело много далеч.
Като дар от духовните светове, от висшите сили на Космическото Мислене, Космическото Чувстване и Космическата Воля, през цялата нощ в нас трябва да се влива онова, което трябва да слезе заедно с нас във вътрешното ни същество.
Когато за пръв път станем съзнателни за това, че сме поели Космическа Воля, Космическо Чувство и Космическо Мислене, ние осъзнаваме, че не самите ние сме тези, които сме придобили тези три основни сили, а че те се вливат през съня без нашето съдействие. Освен това, тези три сили се преобразуват в душата ни и приемат различни аспекти.
към текста >>
Когато за пръв път станем съзнателни за това, че сме поели Космическа
Вол
я, Космическо Чувство и Космическо Мислене, ние осъзнаваме, че не самите ние сме тези, които сме придобили тези три основни сили, а че те се вливат през съня без нашето съдействие.
През целия си живот ние трябва да работим върху тези три основни сили на душата. Но когато на сутринта се събуждаме в състоянието, което беше вече описано, преминали Малкия Пазач на Прага, ние осъзнаваме, че каквито и качества на воление, чувстване и мислене да можем да развием в своя живот, те са незначителни в сравнение със силите на Мислене, на Чувстване и на Воля, пронизващи духовния свят, от който излизаме в момента на събуждането. Ние осъзнаваме също, че се нуждаем това, което душата ни е поела през нощта, защото онова, което самите ние сме способни да развием съзнателно през дневния живот, не би ни отвело много далеч. Като дар от духовните светове, от висшите сили на Космическото Мислене, Космическото Чувстване и Космическата Воля, през цялата нощ в нас трябва да се влива онова, което трябва да слезе заедно с нас във вътрешното ни същество.
Когато за пръв път станем съзнателни за това, че сме поели Космическа Воля, Космическо Чувство и Космическо Мислене, ние осъзнаваме, че не самите ние сме тези, които сме придобили тези три основни сили, а че те се вливат през съня без нашето съдействие.
Освен това, тези три сили се преобразуват в душата ни и приемат различни аспекти.
към текста >>
Ние забелязваме, че онова, което познаваме в душите си като
вол
я, е само неясно отражение на Космическата
Вол
я, която носим със себе си; ние знаем, че тя, като се влее в нас, се преобразува в силата, която ни поз
вол
ява да се движим, да имаме подвижни крайници.
Ние забелязваме, че онова, което познаваме в душите си като воля, е само неясно отражение на Космическата Воля, която носим със себе си; ние знаем, че тя, като се влее в нас, се преобразува в силата, която ни позволява да се движим, да имаме подвижни крайници.
В нас се влива способността, която може да се наблюдава във външно проявление, когато виждаме някой да извършва своята всекидневна работа. Онова, което изтегляме в себе си от Космическата Воля, става видимо в движението на нашите крайници, в нашата подвижност. То се разкрива като вътрешна сила, струяща в нас. Сега ние знаем, че в действителност Космическата Воля тече през Вселената и през нас, че ние ставаме подвижни същества и имаме независимост, защото тази Воля се е вливала в нас през съня. След това през целия ден ние изразходваме тази Космическа Воля.
към текста >>
Онова, което изтегляме в себе си от Космическата
Вол
я, става видимо в движението на нашите крайници, в нашата подвижност.
Ние забелязваме, че онова, което познаваме в душите си като воля, е само неясно отражение на Космическата Воля, която носим със себе си; ние знаем, че тя, като се влее в нас, се преобразува в силата, която ни позволява да се движим, да имаме подвижни крайници. В нас се влива способността, която може да се наблюдава във външно проявление, когато виждаме някой да извършва своята всекидневна работа.
Онова, което изтегляме в себе си от Космическата Воля, става видимо в движението на нашите крайници, в нашата подвижност.
То се разкрива като вътрешна сила, струяща в нас. Сега ние знаем, че в действителност Космическата Воля тече през Вселената и през нас, че ние ставаме подвижни същества и имаме независимост, защото тази Воля се е вливала в нас през съня. След това през целия ден ние изразходваме тази Космическа Воля. В обикновения живот ние не чувстваме това вливаме на макрокосмическата Воля, но когато сме преминали Пазача на Прага, ние я усещаме работеща вътре в нас, усещаме, че сме станали едно с Космическата Воля, че сме причислени към Волята на Космическите Светове.
към текста >>
Сега ние знаем, че в действителност Космическата
Вол
я тече през Вселената и през нас, че ние ставаме подвижни същества и имаме независимост, защото тази
Вол
я се е вливала в нас през съня.
Ние забелязваме, че онова, което познаваме в душите си като воля, е само неясно отражение на Космическата Воля, която носим със себе си; ние знаем, че тя, като се влее в нас, се преобразува в силата, която ни позволява да се движим, да имаме подвижни крайници. В нас се влива способността, която може да се наблюдава във външно проявление, когато виждаме някой да извършва своята всекидневна работа. Онова, което изтегляме в себе си от Космическата Воля, става видимо в движението на нашите крайници, в нашата подвижност. То се разкрива като вътрешна сила, струяща в нас.
Сега ние знаем, че в действителност Космическата Воля тече през Вселената и през нас, че ние ставаме подвижни същества и имаме независимост, защото тази Воля се е вливала в нас през съня.
След това през целия ден ние изразходваме тази Космическа Воля. В обикновения живот ние не чувстваме това вливаме на макрокосмическата Воля, но когато сме преминали Пазача на Прага, ние я усещаме работеща вътре в нас, усещаме, че сме станали едно с Космическата Воля, че сме причислени към Волята на Космическите Светове.
към текста >>
След това през целия ден ние изразходваме тази Космическа
Вол
я.
Ние забелязваме, че онова, което познаваме в душите си като воля, е само неясно отражение на Космическата Воля, която носим със себе си; ние знаем, че тя, като се влее в нас, се преобразува в силата, която ни позволява да се движим, да имаме подвижни крайници. В нас се влива способността, която може да се наблюдава във външно проявление, когато виждаме някой да извършва своята всекидневна работа. Онова, което изтегляме в себе си от Космическата Воля, става видимо в движението на нашите крайници, в нашата подвижност. То се разкрива като вътрешна сила, струяща в нас. Сега ние знаем, че в действителност Космическата Воля тече през Вселената и през нас, че ние ставаме подвижни същества и имаме независимост, защото тази Воля се е вливала в нас през съня.
След това през целия ден ние изразходваме тази Космическа Воля.
В обикновения живот ние не чувстваме това вливаме на макрокосмическата Воля, но когато сме преминали Пазача на Прага, ние я усещаме работеща вътре в нас, усещаме, че сме станали едно с Космическата Воля, че сме причислени към Волята на Космическите Светове.
към текста >>
В обикновения живот ние не чувстваме това вливаме на макрокосмическата
Вол
я, но когато сме преминали Пазача на Прага, ние я усещаме работеща вътре в нас, усещаме, че сме станали едно с Космическата
Вол
я, че сме причислени към
Вол
ята на Космическите Светове.
В нас се влива способността, която може да се наблюдава във външно проявление, когато виждаме някой да извършва своята всекидневна работа. Онова, което изтегляме в себе си от Космическата Воля, става видимо в движението на нашите крайници, в нашата подвижност. То се разкрива като вътрешна сила, струяща в нас. Сега ние знаем, че в действителност Космическата Воля тече през Вселената и през нас, че ние ставаме подвижни същества и имаме независимост, защото тази Воля се е вливала в нас през съня. След това през целия ден ние изразходваме тази Космическа Воля.
В обикновения живот ние не чувстваме това вливаме на макрокосмическата Воля, но когато сме преминали Пазача на Прага, ние я усещаме работеща вътре в нас, усещаме, че сме станали едно с Космическата Воля, че сме причислени към Волята на Космическите Светове.
към текста >>
Между вътрешната светлина (чувството) и
вол
ята трябва да се установи определено равновесие.
Силите на мисленето са такива, че работят като регулатор между онова, което струи в нас като сила на движение, и вътрешната светлина.
Между вътрешната светлина (чувството) и волята трябва да се установи определено равновесие.
Ако се разрушеше правилното съотношение между подтика към деятелност и вътрешната светлина, телесната природа на човека нямаше да бъде правилно осигурена отвътре. Човек би бил обречен да загине, ако едното или другото присъстваха в повече. Само ако е било установено правилното равновесие, човек може така да развие своите способности, че правилните сили да служат на неговото външно съществуване.
към текста >>
Великата Вселена е пронизана от Космическа
Вол
я, Космическо Чувство, Космическо Мислене, и мисленето, чувстването и
вол
ята се развиват до по-високи и по-високи степени в собствената ни душа.
Така ние виждаме, че последиците от съня работят върху вътрешното ни същество и през нашите външни обвивки от сутрин до вечер, позволявайки ни да се справим с изискванията на съществуването. С това в предвид ние можем да кажем: наистина душата ни е нищожна в сравнение с онова, което е в Макрокосмоса, в който нашето същество се излива през съня, въпреки че душата ни е сродна с него.
Великата Вселена е пронизана от Космическа Воля, Космическо Чувство, Космическо Мислене, и мисленето, чувстването и волята се развиват до по-високи и по-високи степени в собствената ни душа.
към текста >>
Моята душа и нейните способности на мислене, чувстване и
вол
я са още незначителни, но евентуално те ще нараснат, за да бъдат сравними с могъщото Космическо Мислене, Чувстване и
Вол
я.
Едно друго, непосредствено следващо това изживяване, може да се изрази с думите: Дори моята душа днес да е нищожна в сравнение с великата Космическа Душа, тя евентуално ще израсне, за да бъде като нея.
Моята душа и нейните способности на мислене, чувстване и воля са още незначителни, но евентуално те ще нараснат, за да бъдат сравними с могъщото Космическо Мислене, Чувстване и Воля.
към текста >>
Някога, в безкрайно далечното минало, техните сили на мислене, чувства и
вол
я са били точно толкова нищожни, каквито са нашите, и днес тяхната мощ е такава, че те вече не се нуждаят от това да получават сила от Макрокосмоса; те дават, само дават.
Плод на тези две чувства в душата на истинския мистик е една мисъл, която може да се изрази така: Какво щеше да бъде ако Съществата, създали онова, което днес се простира във Вселената, които ни даряват толкова много какво щеше да бъде, ако те в миналото не бяха направили нищо за да допринесат за собственото си развитие?
Някога, в безкрайно далечното минало, техните сили на мислене, чувства и воля са били точно толкова нищожни, каквито са нашите, и днес тяхната мощ е такава, че те вече не се нуждаят от това да получават сила от Макрокосмоса; те дават, само дават.
В какво щяхме да се превърнем самите ние, ако те не бяха направили нищо за да се развият до тези високи степени? Без тях ние нямаше да можем да съществуваме! Ако сега знаем как да оценяме своето съществуване, в нас се ражда чувство на безкрайна благодарност към тези велики Същества, и то ни прониква изцяло. Всеки истински мистик познава това изживяване като реалност. То не може да се сравни с онова, което в ежедневния живот се усеща като признателност, и е изживяване от наистина най-голямо значение.
към текста >>
Ако сега ние стоим в началото, където онези Същества някога се били, за да постигнем целта на своето съществуване, не трябва ли ние да работим върху самите себе си и да направим всичко възможно така да преобразим своите нищожни мислене, чувство и
вол
я, че някой ден да се нуждаем не само от това да вземаме, но също и от това и да даваме, и да станем способни да изливаме сили като онези, които се вливат в нас, когато сме предадени на Макрокосмоса по време на сън?
Следва друго чувство.
Ако сега ние стоим в началото, където онези Същества някога се били, за да постигнем целта на своето съществуване, не трябва ли ние да работим върху самите себе си и да направим всичко възможно така да преобразим своите нищожни мислене, чувство и воля, че някой ден да се нуждаем не само от това да вземаме, но също и от това и да даваме, и да станем способни да изливаме сили като онези, които се вливат в нас, когато сме предадени на Макрокосмоса по време на сън?
Тогава това чувство се превръща в непреодолимо задължение да се допринесе за развитието на душата. Като истински мистици ние имаме чувството: Ти пренебрегваш този дълг, докато не се опитваш с всички сили да развиеш скромните сили на своята душа до висотата, която ти се разкрива като постижим идеал, когато погледнеш съзнателно в макрокосмическия извор на онези сили. Ако не правиш нищо за своето собствено развитие, ако го отказваш, тогава ти ще спомагаш за това да се попречи на други същества да се развиват, както си се развил ти; ти ще допринасяш за упадъка на света вместо за неговия напредък.
към текста >>
Ние чухме, че Космическата
Вол
я струи през нас като сила на активност, на движение, че Космическото Чувство струи през нас като светлина.
Ние чухме, че Космическата Воля струи през нас като сила на активност, на движение, че Космическото Чувство струи през нас като светлина.
Ако това не беше така, ние нямаше да съществуваме, нещо повече, нямаше да съществуваме като хора. И сега нека сравним тези космически сили с онези на мислене, чувстване и воля, които са били развити от душата до настоящия момент. За очите на духа степента, която не ни достига за сила на волята, за интелигентност в мисленето, за здраво и силно чувство веднага става ясна, особено в момента на събуждане от сън. Оказва се, че всичко което сме направили по пътя на овладяването на интелигентност, може да се свърже с вливащото се в нас като светлина от Космическото Чувство, и че онова което сме пропуснали в своята собствена интелигентност действа като спирачка. Потокът на Космическото Чувство, вливащ се в нас, е намален с толкова, колкото сме пропуснали да изработим в развитието на своите собствени мисловни сили.
към текста >>
И сега нека сравним тези космически сили с онези на мислене, чувстване и
вол
я, които са били развити от душата до настоящия момент.
Ние чухме, че Космическата Воля струи през нас като сила на активност, на движение, че Космическото Чувство струи през нас като светлина. Ако това не беше така, ние нямаше да съществуваме, нещо повече, нямаше да съществуваме като хора.
И сега нека сравним тези космически сили с онези на мислене, чувстване и воля, които са били развити от душата до настоящия момент.
За очите на духа степента, която не ни достига за сила на волята, за интелигентност в мисленето, за здраво и силно чувство веднага става ясна, особено в момента на събуждане от сън. Оказва се, че всичко което сме направили по пътя на овладяването на интелигентност, може да се свърже с вливащото се в нас като светлина от Космическото Чувство, и че онова което сме пропуснали в своята собствена интелигентност действа като спирачка. Потокът на Космическото Чувство, вливащ се в нас, е намален с толкова, колкото сме пропуснали да изработим в развитието на своите собствени мисловни сили. Ако искаме да направим напредък, нашето мислене трябва да има правилното взаимоотношение с онова, което поемаме в себе си от Космическото Чувство.
към текста >>
За очите на духа степента, която не ни достига за сила на
вол
ята, за интелигентност в мисленето, за здраво и силно чувство веднага става ясна, особено в момента на събуждане от сън.
Ние чухме, че Космическата Воля струи през нас като сила на активност, на движение, че Космическото Чувство струи през нас като светлина. Ако това не беше така, ние нямаше да съществуваме, нещо повече, нямаше да съществуваме като хора. И сега нека сравним тези космически сили с онези на мислене, чувстване и воля, които са били развити от душата до настоящия момент.
За очите на духа степента, която не ни достига за сила на волята, за интелигентност в мисленето, за здраво и силно чувство веднага става ясна, особено в момента на събуждане от сън.
Оказва се, че всичко което сме направили по пътя на овладяването на интелигентност, може да се свърже с вливащото се в нас като светлина от Космическото Чувство, и че онова което сме пропуснали в своята собствена интелигентност действа като спирачка. Потокът на Космическото Чувство, вливащ се в нас, е намален с толкова, колкото сме пропуснали да изработим в развитието на своите собствени мисловни сили. Ако искаме да направим напредък, нашето мислене трябва да има правилното взаимоотношение с онова, което поемаме в себе си от Космическото Чувство.
към текста >>
Космическите Сили нямат неизчерпаем запас от светлина; техният запас е такъв, че потокът на сили от него постоянно ще намалява, освен ако от самия човешки живот, благодарение на усилията да преобразим мисленето, чувстването и
вол
ята и да се издигнем във висшите светове, обратно във великия запас от Космическо Чувство и Космическа Светлина не се влеят свежи сили, не се влее нова светлина.
До настоящия си етап на еволюция хората можеха да извличат напълно достатъчни сили от съня; това бяха макрокосмически сили, съхранявани от велики духовни Същества. Така беше досега. Но в тези неща не трябва да се задоволяваме с абстракции; ние трябва да се придържаме стриктно към реалността. А реалността е, че основните, духовни условия на живота са се променяли от епоха на епоха. Тези Космически Сили, на които сме предадени всяка нощ по време на сън, от началото на човешкото съществуване са възлагали надежди на очакването, че светлина ще струи нагоре също и от самия човешки живот към светлината, която струи отгоре надолу.
Космическите Сили нямат неизчерпаем запас от светлина; техният запас е такъв, че потокът на сили от него постоянно ще намалява, освен ако от самия човешки живот, благодарение на усилията да преобразим мисленето, чувстването и волята и да се издигнем във висшите светове, обратно във великия запас от Космическо Чувство и Космическа Светлина не се влеят свежи сили, не се влее нова светлина.
Сега живеем в епохата, когато за хората е крайно необходимо да съзнават, че не трябва само да разчитат на вливащото се в тях от Космическите Сили, а трябва самите те да съдействат в Процеса на световната еволюция.
към текста >>
Същото се отнася за греховете на пропуски по отношение на чувстването и
вол
ята.
Сега ще погледнем назад към всички наши грехове на пропуск, към всичко, което действа в душите като препятствие за силите, вливащи се в нас отгоре. Всички грехове на пропуски в мисленето проникват под формата на мрак във вътрешната светлина.
Същото се отнася за греховете на пропуски по отношение на чувстването и волята.
Силата и мощта произлизащи от Космическата Воля, светлината произлизаща от Космическото Чувство, реда и хармонията от Космическото Мислене всичко това се поврежда от нашите грехове на пропуски по отношение на чувстването, мисленето и волята.
към текста >>
Силата и мощта произлизащи от Космическата
Вол
я, светлината произлизаща от Космическото Чувство, реда и хармонията от Космическото Мислене всичко това се поврежда от нашите грехове на пропуски по отношение на чувстването, мисленето и
вол
ята.
Сега ще погледнем назад към всички наши грехове на пропуск, към всичко, което действа в душите като препятствие за силите, вливащи се в нас отгоре. Всички грехове на пропуски в мисленето проникват под формата на мрак във вътрешната светлина. Същото се отнася за греховете на пропуски по отношение на чувстването и волята.
Силата и мощта произлизащи от Космическата Воля, светлината произлизаща от Космическото Чувство, реда и хармонията от Космическото Мислене всичко това се поврежда от нашите грехове на пропуски по отношение на чувстването, мисленето и волята.
към текста >>
Пречките, които предизвикваме за е
вол
юционния процес чрез онова, което сме пренебрегнали по отношение на своята
вол
я, по отношение на своето мислене и по отношение на своите чувства всичко това се разкрива.
Така ставаме съзнателни за онова, което работи вътре в нас. Към всичко това се прибавя и онова, което самите ние сме с цялата си немощ което се дължи на неуспеха ни да работим по-добре. По този начин постигаме истинско себе-познание. Онова, което сме станали поради своите грехове на пропуски, и за което ако трябва да се направи сравнение, изглежда като тъмна сянка в сияйна картина. Онова, в което не сме успели да се превърнем, стои пред нашите душевни очи и се разкрива ясно в това, че изпраща лъчите си в три посоки.
Пречките, които предизвикваме за еволюционния процес чрез онова, което сме пренебрегнали по отношение на своята воля, по отношение на своето мислене и по отношение на своите чувства всичко това се разкрива.
В тези три посоки се проявяват нашите недостатъци. Всеки от тях има да ни каже нещо определено.
към текста >>
Първо, има я пречката, излъчваща се от собствената ни
вол
я в потока на Космическата
Вол
я, струяща през нас; онова, което сме пренебрегнали да направим по отношение на своята собствена
вол
я, сега се изправя пред нас като пречка.
Първо, има я пречката, излъчваща се от собствената ни воля в потока на Космическата Воля, струяща през нас; онова, което сме пренебрегнали да направим по отношение на своята собствена воля, сега се изправя пред нас като пречка.
Трябва ние да си кажем: С всичко, което си оставил ненаправено, ти си прикован към земните сили на упадък, към всичко онова, което движи Земята към разрушение. За всички свои грехове на пропуски по отношение на мисленето си казваме: Поради тези грехове на пропуски ти не ще имаш възможност за установяване на хармония между твоята воля и твоето чувство. А за всички свои грехове по отношение на чувството, ние си казваме: Ходът на световната еволюция ще мине покрай теб, сякаш ти не си там. Ти не си направил нищо за да помогнеш на световната еволюция и тя следователно ще вземе обратно онова, което ти бе дарено някога.
към текста >>
За всички свои грехове на пропуски по отношение на мисленето си казваме: Поради тези грехове на пропуски ти не ще имаш възможност за установяване на хармония между твоята
вол
я и твоето чувство.
Първо, има я пречката, излъчваща се от собствената ни воля в потока на Космическата Воля, струяща през нас; онова, което сме пренебрегнали да направим по отношение на своята собствена воля, сега се изправя пред нас като пречка. Трябва ние да си кажем: С всичко, което си оставил ненаправено, ти си прикован към земните сили на упадък, към всичко онова, което движи Земята към разрушение.
За всички свои грехове на пропуски по отношение на мисленето си казваме: Поради тези грехове на пропуски ти не ще имаш възможност за установяване на хармония между твоята воля и твоето чувство.
А за всички свои грехове по отношение на чувството, ние си казваме: Ходът на световната еволюция ще мине покрай теб, сякаш ти не си там. Ти не си направил нищо за да помогнеш на световната еволюция и тя следователно ще вземе обратно онова, което ти бе дарено някога.
към текста >>
Те ни казват, в момента в който преминаваме Малкия Пазач на Прага: Тези сили те свалят надолу; следователно ти трябва да работиш да развиеш
вол
ята си, да развиеш силите си на мислене и на чувстване.
Има само едно средство за противодействане на това разрушение, само едно средство може да ни помогне да останем непоколебими в този решителен момент. И то е самите ние да обещаем, че в бъдеще нищо няма да бъде пренебрегвано. В края на краищата, указанията са достатъчно прости.
Те ни казват, в момента в който преминаваме Малкия Пазач на Прага: Тези сили те свалят надолу; следователно ти трябва да работиш да развиеш волята си, да развиеш силите си на мислене и на чувстване.
Може дори да се почувстваме признателни на този ужасяващ изглед, защото той прави възможно евентуалното изпълнение на нашия обет.
към текста >>
251.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Като почти всички средновековни християнски мистици, които нямаха истински водач, защото наближаваше времето, когато човешката природа щеше да се разбунтува срещу това, Екхарт се предпази като увеличи до най-голяма степен чувството: Сега ти вече не си самият ти; ти си станал различно същество; друго същество освен теб самия, което мисли, чувства и проявява
вол
я в теб.
И мистици с добри и здрави наклонности, такива като Майстер Екхарт, се опитваха да правят това. В Египетските Мистерии кандидатът за Посвещение бе пазен в определено отношение от жреца на Хермес, който се грижеше за него. Майстер Екхарт нямаше водач или учител в този смисъл на думата; Таулер имаше един от определен момент в своя по-нататъшен живот (виж "Мистицизмът в зората на съвременната културна епоха" от Рудолф Щайнер. Учителят, който дойде при Таулер, бе познат като "Приятел на Бога от Оберленд" бел. англ. пр.) По какъв начин Майстер Екхарт се предпази от претенциите на своя Аз?
Като почти всички средновековни християнски мистици, които нямаха истински водач, защото наближаваше времето, когато човешката природа щеше да се разбунтува срещу това, Екхарт се предпази като увеличи до най-голяма степен чувството: Сега ти вече не си самият ти; ти си станал различно същество; друго същество освен теб самия, което мисли, чувства и проявява воля в теб.
Нека цялата ти същност бъде изпълнена с Христос! Екхарт направи реалност думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен". Той бе един от онези, изживели това преобразуване; той бе оставил настрана собствения си Аз. Той отстрани своя Аз и се почувства изпълнен с различен Аз. Думата "Entwerdung" (като противоположност на "ставащ") бе прекрасен израз, използван от средновековните мистици.
към текста >>
252.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Нека приемем, че Духовете на
Вол
ята (Престоли) си съдействат с Духовете на Личността (Архаи) или с други Същества и възниква Старият Сатурн.
Ако искахме да опишем Света на Духа, ние би трябвало да отдадем произхода на духовната Вселена на съвместните действия на тези 12 категории същества. Всяко описание на онова, което те правят, ще трябва да се занимава с планетарните тела и техните движения.
Нека приемем, че Духовете на Волята (Престоли) си съдействат с Духовете на Личността (Архаи) или с други Същества и възниква Старият Сатурн.
Посредством сътрудничеството на други Духове възникнаха планетарните тела, които наричаме Старото Слънце и Старата Луна.
към текста >>
253.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Всеки, който няма достатъчна сила на
вол
ята да продължи да работи върху себе си, трябва да започне да я придобива.
Например, ако такъв писател казва: Аз зная какво е възможно за човека да разбере и схване, така че не се нуждая от това да напредвам ... тогава той само поставя пречки по пътя си, блокира своето собствено развитие. В действителност има много хора, наистина много такива хора днес. На целия стил на усещане на човешките същества днес принадлежи това, че те всъщност харесват постоянно да правят все по-тъмен воала върху света, в които не може да се навлезе по правилния начин без преминаваме покрай могъщата фигура, покрай Големия Пазач на Прага. Този могъщ Пазач ни отказва влизане, ако не поемем следния свещен обет: Знаейки добре колко сме несъвършени, ние никога няма да спрем стремежа си да станем все по-съвършени. Само с този импулс е допустимо за който е да премине в Макрокосмоса.
Всеки, който няма достатъчна сила на волята да продължи да работи върху себе си, трябва да започне да я придобива.
към текста >>
Ние трябва да добием себепознание, но то би останало безплодно постижение, ако не е свързано с
вол
ята за самоусъвършенстване.
Това е необходимо съответствие на себепознанието.
Ние трябва да добием себепознание, но то би останало безплодно постижение, ако не е свързано с волята за самоусъвършенстване.
През епохите отекваха древните Аполонови думи: "Познай себе си! " Това е вярно и правилно, но към него трябва да се добави нещо повече. Както бе казано вчера, всъщност погрешните идеи не са изцяло катастрофални, защото самият живот ги поправя; но едностранните истини, полуистините, представляват много по-големи спънки. Призивът към себепознание трябва да бъде също и призив за постоянно самоусъвършенстване. Ако дадем това обещание на своето висше себе, ние можем уверено и безопасно да се устремим в Макрокосмоса, защото тогава постепенно ще се научим да се ориентираме в лабиринта, който неминуемо се изправя пред нас.
към текста >>
Ако сега в съзнанието си сме наясно, че Съществата, които обозначаваме като Серафими, Херувими, Духове на
Вол
ята, Престоли и т.н., и които изразяват себе си във физическото пространство в съзвездията на Зодиака ако сме наясно, че тези Същества са повече от онова, което изразяват техните имена, тогава ние започваме да формираме вярна представа за тази горна граница на Макрокосмоса.
Сега ние бихме били неспособни да формираме идея за още по-висшите светове, ако не преминем с ясновидско съзнание към самите Същества Серафими, Херувими, Престоли и т.н. В една инкарнация човек може да има меланхоличен темперамент, в друга сангвиничен темперамент. Неговото истинско същество е повече от едното. Истинското му същество разбива такива класификации.
Ако сега в съзнанието си сме наясно, че Съществата, които обозначаваме като Серафими, Херувими, Духове на Волята, Престоли и т.н., и които изразяват себе си във физическото пространство в съзвездията на Зодиака ако сме наясно, че тези Същества са повече от онова, което изразяват техните имена, тогава ние започваме да формираме вярна представа за тази горна граница на Макрокосмоса.
Едно Същество, което се изправя пред нас в някоя отделна ясновидска опитност, да кажем като Дух на Мъдростта, не остава винаги на същата степен и следователно не може винаги да се обозначава със същото име. Защото точно както човекът се развива, така и тези Същества се развиват през различни етапи; оттук те трябва да бъдат наричани един път с едно име, друг път с друго. Съществата се развиват от етап на етап. Имената може грубо да се считат за обозначения на длъжности. Ако говорим за Духовете на Волята или за Духовете на Мъдростта, това е донякъде както ако говорим тук на Земята за съветник, висш съветник или нещо подобно; човекът може да е бил най-напред това и после нещо друго.
към текста >>
Ако говорим за Духовете на
Вол
ята или за Духовете на Мъдростта, това е донякъде както ако говорим тук на Земята за съветник, висш съветник или нещо подобно; човекът може да е бил най-напред това и после нещо друго.
Ако сега в съзнанието си сме наясно, че Съществата, които обозначаваме като Серафими, Херувими, Духове на Волята, Престоли и т.н., и които изразяват себе си във физическото пространство в съзвездията на Зодиака ако сме наясно, че тези Същества са повече от онова, което изразяват техните имена, тогава ние започваме да формираме вярна представа за тази горна граница на Макрокосмоса. Едно Същество, което се изправя пред нас в някоя отделна ясновидска опитност, да кажем като Дух на Мъдростта, не остава винаги на същата степен и следователно не може винаги да се обозначава със същото име. Защото точно както човекът се развива, така и тези Същества се развиват през различни етапи; оттук те трябва да бъдат наричани един път с едно име, друг път с друго. Съществата се развиват от етап на етап. Имената може грубо да се считат за обозначения на длъжности.
Ако говорим за Духовете на Волята или за Духовете на Мъдростта, това е донякъде както ако говорим тук на Земята за съветник, висш съветник или нещо подобно; човекът може да е бил най-напред това и после нещо друго.
В духовните Йерархии едно и също Същество може веднъж да е било Дух на Мъдростта, по друго време Дух на Волята и т.н., понеже Съществата се развиват през степени, през различни категории. Докато оставаме в Света на Духа, те ни се разкриват като Серафими или Херувими, или от някаква категория, от която може да бъдат. Но от момента в който се запознаем с развиващото се Същество, от момента в който преминем отвъд званието на длъжността към представа за самото действително Същество, ние сме се извисили в още по-висше царство, в Света на Разума (Vernunftreich). Силите на този свят са строителите на човешкия орган на интелигентност.
към текста >>
В духовните Йерархии едно и също Същество може веднъж да е било Дух на Мъдростта, по друго време Дух на
Вол
ята и т.н., понеже Съществата се развиват през степени, през различни категории.
Едно Същество, което се изправя пред нас в някоя отделна ясновидска опитност, да кажем като Дух на Мъдростта, не остава винаги на същата степен и следователно не може винаги да се обозначава със същото име. Защото точно както човекът се развива, така и тези Същества се развиват през различни етапи; оттук те трябва да бъдат наричани един път с едно име, друг път с друго. Съществата се развиват от етап на етап. Имената може грубо да се считат за обозначения на длъжности. Ако говорим за Духовете на Волята или за Духовете на Мъдростта, това е донякъде както ако говорим тук на Земята за съветник, висш съветник или нещо подобно; човекът може да е бил най-напред това и после нещо друго.
В духовните Йерархии едно и също Същество може веднъж да е било Дух на Мъдростта, по друго време Дух на Волята и т.н., понеже Съществата се развиват през степени, през различни категории.
Докато оставаме в Света на Духа, те ни се разкриват като Серафими или Херувими, или от някаква категория, от която може да бъдат. Но от момента в който се запознаем с развиващото се Същество, от момента в който преминем отвъд званието на длъжността към представа за самото действително Същество, ние сме се извисили в още по-висше царство, в Света на Разума (Vernunftreich). Силите на този свят са строителите на човешкия орган на интелигентност.
към текста >>
254.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Също както формата, в която човекът стои пред нас днес, би била невъзможна без астрално тяло и Аз, също така можем да кажем, че със своя вътрешен живот, със съзнанието за своя Аза, за своите чувства и импулси на
вол
ята, човекът не би могъл да разгърне това съзнание, ако не притежаваше физическо и етерно тяло.
Следното може да посочи дълбоката основа на това родство. Човекът като развиващо се същество не може да бъде винаги в състояние на сън, понеже тогава не би могъл да живее. Човекът има физическо и етерно тяло, но в своята сегашна форма той е възможен само бидейки проникнат в будно състояние от астрално тяло и Аз. От друга страна, в спящо състояние той няма съзнание за физическия свят и за да има съзнание там, той трябва да слезе във физическото и етерното си тяло. Той започва да има съзнание едва когато се потопи в тези тела.
Също както формата, в която човекът стои пред нас днес, би била невъзможна без астрално тяло и Аз, също така можем да кажем, че със своя вътрешен живот, със съзнанието за своя Аза, за своите чувства и импулси на волята, човекът не би могъл да разгърне това съзнание, ако не притежаваше физическо и етерно тяло.
Той се нуждае от тези тела като основа на своя вътрешен живот; от това следва, че те са необходими предпоставки за еволюцията на неговите астрално тяло и Аз. Първо трябва да ги има физическото тяло и етерно тяло, и тогава астрално тяло и Азът могат да влязат в тях.
към текста >>
С това в предвид можем да разберем защо в моята книга "Тайната Наука" е казано, че определени същества, Духовете на
Вол
ята, оставят своята собствена същност да изтече навън.
С това в предвид можем да разберем защо в моята книга "Тайната Наука" е казано, че определени същества, Духовете на Волята, оставят своята собствена същност да изтече навън.
С тях работят Духовете на Личността и по-късно други духовни Същества. Прочетете казаното в тази книга за духовните Същества, които оставят делата си да струят заедно в Макрокосмоса и посредством тези събиращи се в една точка потоци възниква Старият Сатурн. Тук ние виждаме, че задаването на въпроси престава да има значение, когато е достигната точката на обяснение как физическото произлиза от духовното. Защото ако евентуално искаме да съзрем духовните Същества, които се изправят пред нас, ние повече не питаме "защо? " по обичайния начин.
към текста >>
да постъпва според Божията
вол
я.
да постъпва според Божията воля.
към текста >>
Целта на Духовната Наука е да води целия човек към висшите светове, не само мислещия човек, но също и човека на чувствата и на
вол
ята.
Целта на Духовната Наука е да води целия човек към висшите светове, не само мислещия човек, но също и човека на чувствата и на волята.
Ние можем да разсъждаваме за нещата в света и да оставаме студени и равнодушни правейки това, но не можем да познаем висшите светове без да обърнем погледа си нагоре и тогава неминуемо пробуждаме чувствени импулси, извличаме импулси за своите действия от познанието. Онези, които чувстват това за естествено, няма да стигнат до застой в този момент. Те ще положат усилия да подражават на велики идеали, които сияят от духовния свят. Нашата воля също, както и чувствата ни, става благочестива, когато стигнем до последното изпитание в търсенето на духовно познание. Всеки, който претендира да има познание за духа и остава равнодушен в своите чувства и воля, не е бил повлиян правилно от това познание.
към текста >>
Нашата
вол
я също, както и чувствата ни, става благочестива, когато стигнем до последното изпитание в търсенето на духовно познание.
Целта на Духовната Наука е да води целия човек към висшите светове, не само мислещия човек, но също и човека на чувствата и на волята. Ние можем да разсъждаваме за нещата в света и да оставаме студени и равнодушни правейки това, но не можем да познаем висшите светове без да обърнем погледа си нагоре и тогава неминуемо пробуждаме чувствени импулси, извличаме импулси за своите действия от познанието. Онези, които чувстват това за естествено, няма да стигнат до застой в този момент. Те ще положат усилия да подражават на велики идеали, които сияят от духовния свят.
Нашата воля също, както и чувствата ни, става благочестива, когато стигнем до последното изпитание в търсенето на духовно познание.
Всеки, който претендира да има познание за духа и остава равнодушен в своите чувства и воля, не е бил повлиян правилно от това познание. Духовната Наука достига най-високата си точка в едно настроение на благоговение, и в изпълнено с чувство на дълг прилагане на принципите на действие, признати за правилни. Духовната Наука трябва да бъде приета във волята. Когато попиваме духовно познание в истинското му значение, в нашата душа работи нещо като духовно Слънце.
към текста >>
Всеки, който претендира да има познание за духа и остава равнодушен в своите чувства и
вол
я, не е бил повлиян правилно от това познание.
Целта на Духовната Наука е да води целия човек към висшите светове, не само мислещия човек, но също и човека на чувствата и на волята. Ние можем да разсъждаваме за нещата в света и да оставаме студени и равнодушни правейки това, но не можем да познаем висшите светове без да обърнем погледа си нагоре и тогава неминуемо пробуждаме чувствени импулси, извличаме импулси за своите действия от познанието. Онези, които чувстват това за естествено, няма да стигнат до застой в този момент. Те ще положат усилия да подражават на велики идеали, които сияят от духовния свят. Нашата воля също, както и чувствата ни, става благочестива, когато стигнем до последното изпитание в търсенето на духовно познание.
Всеки, който претендира да има познание за духа и остава равнодушен в своите чувства и воля, не е бил повлиян правилно от това познание.
Духовната Наука достига най-високата си точка в едно настроение на благоговение, и в изпълнено с чувство на дълг прилагане на принципите на действие, признати за правилни. Духовната Наука трябва да бъде приета във волята. Когато попиваме духовно познание в истинското му значение, в нашата душа работи нещо като духовно Слънце.
към текста >>
Духовната Наука трябва да бъде приета във
вол
ята.
Онези, които чувстват това за естествено, няма да стигнат до застой в този момент. Те ще положат усилия да подражават на велики идеали, които сияят от духовния свят. Нашата воля също, както и чувствата ни, става благочестива, когато стигнем до последното изпитание в търсенето на духовно познание. Всеки, който претендира да има познание за духа и остава равнодушен в своите чувства и воля, не е бил повлиян правилно от това познание. Духовната Наука достига най-високата си точка в едно настроение на благоговение, и в изпълнено с чувство на дълг прилагане на принципите на действие, признати за правилни.
Духовната Наука трябва да бъде приета във волята.
Когато попиваме духовно познание в истинското му значение, в нашата душа работи нещо като духовно Слънце.
към текста >>
255.
Съдържание
GA_120 Откровенията на Кармата
Двете сили в бъдещата е
вол
юция на човечеството: свободната
вол
я и Кармата.
Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
към текста >>
Приносът на Луцифер за покълването на свободната
вол
я у човека.
Преходни и трайни елементи в хода на културното развитие. Луцифер и Ариман в хода на културното развитие: Ентусиазъм и идеали, копнеж към надмощие на отделните култури; частичното разрушение, което постига Ариман спрямо успехите на Луцифер. Ариман като Карма на Луцифер. Елохимите и Луцифер. Непрекъснатите разочарования на луциферическите Духове.
Приносът на Луцифер за покълването на свободната воля у човека.
Себепознанието и познанието на външния свят като единствените оръжия срещу Луцифер и Ариман. Бъдещите човешки способности: Етерното ясновидство и предвиждането на кармическите отговори в състояние на будно съзнание. Мъдростта като душевно отражение на светлината. Преодоляването на Луцифер и Ариман чрез мъдростта и любовта. Разочарованията на Луцифер и тяхното „обезщетение" чрез „неизразходваната" любов.
към текста >>
256.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Всичко това подсказва как нашата
вол
я се намесва в кармичните последици и как може да създаде определени пред поставки, които изместват кармичните последици.
Всичко това подсказва как нашата воля се намесва в кармичните последици и как може да създаде определени пред поставки, които изместват кармичните последици.
Нека да си представим един човек, който в своя живот стига до пълното осъзнаване на определена зависимост между причина и следствие. У този човек Кармата или кармичната закономерност е станало нещо съзнателно; в известен смисъл той сам предизвиква кармичното следствие.
към текста >>
В това „друго" съзнание проблясва силата, проблясва ясната
вол
я: Когато отново имам възможност, аз ще направя всичко, за да възвърна изгубеното; с други думи:
Вол
ята да изкупя всички страдания, които съм причинил през своя земен живот.
Наред с това, той вижда и всички последици от своите действия. Той вижда например, как една негова постъпка издига човешката му „стойност", а как друга постъпка го унижава и компрометира. Ако сме причинили някому страдание, нашата „цена" пада, ние сме станали по-несъвършени. И така, когато след смъртта се вглеждаме назад и откриваме подобни случаи, ние се убеждаваме: Да, тази моя постъпка ме направи по-слаб и по-несъвършен! Обаче този факт има важна последица за човешкото съзнание след смъртта.
В това „друго" съзнание проблясва силата, проблясва ясната воля: Когато отново имам възможност, аз ще направя всичко, за да възвърна изгубеното; с други думи: Волята да изкупя всички страдания, които съм причинил през своя земен живот.
Следователно, през своя живот между смъртта и поредното ново раждане, човек взема решението: аз ще изкупя цялото зло, което съм причинил, за да постигна отново онази степен на съвършенство, която съм длъжен да имам като човешко същество и която беше накърнена от моите злодеяния.
към текста >>
Луциферическите Същества бяха отстранени и поеха друга посока на развитие, за да получат земните обитатели нещо изключително важно: Свободната
вол
я и възможността да вършат злото.
За да настъпят определени събития в хода на Земното развитие, причините трябваше да бъдат заложени много по-рано, още в предишното планетарно въплъщение на нашата Земя. И тук ние се сблъскваме с „Кармата на световете". Защо през епохата на Старата Луна бяха отстранени отделни духовни Същества и отделни субстанции? За да могат определени въздействия да се стоварят обратно върху онези Същества, които бяха предизвикали отделянето!
Луциферическите Същества бяха отстранени и поеха друга посока на развитие, за да получат земните обитатели нещо изключително важно: Свободната воля и възможността да вършат злото.
Тук заставаме пред нещо, което далеч надхвърля кармичните отношения на нашата Земя; пред нас се очертава „Кармата на световете".
към текста >>
257.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ето защо няма да се учудите, ако разберете, че ако един човек в предишната си инкарнация е мислил, чувствувал и действувал само егоистично, и види след смъртта плодовете на своите егоистични мисли, чувства и
вол
я, ще се изпълни с ярост срещу самия себе си.
Ако искаме да вникнем още по-дълбоко в смисъла на тези понятия, трябва да напомним: Това, което осъществяваме в живота като действия, след като минем през Портата на смъртта, се превръща в могъщи афекти и тези афекти, които сега не могат да бъдат удържани от никакви земни представи и от никакво физическо съзнание защото тук изобщо няма нужда от мозък биват изживени с помощта на друг, по-дълбок вид съзнание и, накратко, пренасят последиците от нашите минали действия в следващата инкарнация.
Ето защо няма да се учудите, ако разберете, че ако един човек в предишната си инкарнация е мислил, чувствувал и действувал само егоистично, и види след смъртта плодовете на своите егоистични мисли, чувства и воля, ще се изпълни с ярост срещу самия себе си.
Така стоят нещата в действителност. Човек сам поражда тенденциите, които в новата инкарнация ще насочи срещу себе си. И доколкото тези тенденции идват от егоистичната същност на вече екскарнирания човек, те ще се проявят в следващата му инкарнация под формата на един слаб организъм. (Тук изразът „слаб организъм" се отнася до вътрешната същност, а не до външното впечатление, което даден човек прави на другите.) Нека повторим: един слаб организъм може да бъде кармически свързан с егоистичните действия на човека в неговата предишна инкарнация. Но да продължим нататък.
към текста >>
258.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Това би означавало да наложим нашата
вол
я над едно друго човешко същество.
Коренно различни изглеждат нещата, ако ние заложим върху елемента „нелечимост" и допуснем, че ще е по -добре за болния човек, да потърси условията на един друг свят. Това би означавало да се намесим в негова та индивидуална съдба и да я подчиним на други фактори.
Това би означавало да наложим нашата воля над едно друго човешко същество.
Нека да предоставим решението на самия човек! С други думи: Ние трябва да направим всичко възможно, за да настъпи оздравяването. Всички усилия в името на оздравяването, идват от едно съзнание, което отговаря на сегашното планетарно развитие на Земята; всякакви други мерки биха надхвърлили нашата Земя; там влизат в съображение други сили, до които нашето обикновено съзнание не може да се добере.
към текста >>
Кармическото разбиране съвсем не парализира нашата
вол
я относно лечението, а я засилва до неподозирани размери.
Следователно, виждаме как правилното кармическо разбиране за „лечимите" и „нелечимите" болести поражда у нас стремежа да помогнем на болния с всички възможни средства; от друга страна, то ни позволява да понесем и всяко друго решение, идващо от духовния свят. Спрямо тези „други решения", не можем да направим нищо, а и не е нужно. Необходимо е само да се издигнем до онази гледна точка, която не ни разрешава да се почувствуваме смазани от бремето на „неизлечимата" болест и от предположението, че светът е пълен с несъвършенство, страдание и мъка.
Кармическото разбиране съвсем не парализира нашата воля относно лечението, а я засилва до неподозирани размери.
Кармическото разбиране ни поставя в хармония дори и с най-тежките удари на съдбата, когато те ни срещат с „неизлечимостта" на една или друга болест.
към текста >>
259.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
И ако съответният пациент би могъл, благодарение на силната си
вол
я, благодарение на една по-рафинирана култура на душата, поне за известно време да забрави своето здравословно състояние, той би могъл да извлече от това както задо
вол
ство, така и сила, за да повтори този опит.
Аз моля да обърнете внимание на обстоятелството, че в случая астралната формация съвпада не със съзнанието, а с вътрешното душевно напрежение, което обаче пациентът не иска да признае пред себе си. Понеже при тези случаи липсва задържащата роля на представите, подобни афекти, душевни сътресения, състояния на досада, неудовлетвореност и т.н., се проявяват не като съзнателни сили, а като жизнени, като пластични и организиращи сили, които потъват в дълбините на човешкото същество, за да дразнят от там както полуболната, така и полуздравата му част.
И ако съответният пациент би могъл, благодарение на силната си воля, благодарение на една по-рафинирана култура на душата, поне за известно време да забрави своето здравословно състояние, той би могъл да извлече от това както задоволство, така и сила, за да повтори този опит.
Да, ако би могъл да забрави здравословното си състояние, той би апелирал и към своята воля с призива: „Сега аз не искам да се тревожа за моето състояние! "; и ако би приложил освободените по този начин душевни сили в осъществяването на някакви духовни цели, които го издигат и изобщо осмислят живота му, тогава всички онези сили, които се проявяват в душевната област като неразположеност, дискомфорт, чувство на болка, натиск, изтръпване и т.н., се освобождават и той ще изпита явно облекчение. Защото ако човек не се ангажира с тези чувства, силите свързани с тях се освобождават и могат да бъдат употребени вече по друг начин. Обаче съвсем не е достатъчно, някой да каже, че отсега нататък чисто и просто няма да обръща внимание на своите неприятни усещания; защото ако освободените душевни сили не бъдат включени в осъществяването на духовни цели, предишните състояния ще се върнат много скоро.
към текста >>
Да, ако би могъл да забрави здравословното си състояние, той би апелирал и към своята
вол
я с призива: „Сега аз не искам да се тревожа за моето състояние!
Аз моля да обърнете внимание на обстоятелството, че в случая астралната формация съвпада не със съзнанието, а с вътрешното душевно напрежение, което обаче пациентът не иска да признае пред себе си. Понеже при тези случаи липсва задържащата роля на представите, подобни афекти, душевни сътресения, състояния на досада, неудовлетвореност и т.н., се проявяват не като съзнателни сили, а като жизнени, като пластични и организиращи сили, които потъват в дълбините на човешкото същество, за да дразнят от там както полуболната, така и полуздравата му част. И ако съответният пациент би могъл, благодарение на силната си воля, благодарение на една по-рафинирана култура на душата, поне за известно време да забрави своето здравословно състояние, той би могъл да извлече от това както задоволство, така и сила, за да повтори този опит.
Да, ако би могъл да забрави здравословното си състояние, той би апелирал и към своята воля с призива: „Сега аз не искам да се тревожа за моето състояние!
"; и ако би приложил освободените по този начин душевни сили в осъществяването на някакви духовни цели, които го издигат и изобщо осмислят живота му, тогава всички онези сили, които се проявяват в душевната област като неразположеност, дискомфорт, чувство на болка, натиск, изтръпване и т.н., се освобождават и той ще изпита явно облекчение. Защото ако човек не се ангажира с тези чувства, силите свързани с тях се освобождават и могат да бъдат употребени вече по друг начин. Обаче съвсем не е достатъчно, някой да каже, че отсега нататък чисто и просто няма да обръща внимание на своите неприятни усещания; защото ако освободените душевни сили не бъдат включени в осъществяването на духовни цели, предишните състояния ще се върнат много скоро.
към текста >>
Достатъчно е само думите да звучат красиво и да създават далечното усещане, че са един вид словесен еквивалент на една добра постъпка, за да се превърне красивото им звучене в изкусител, и да повярваме, че благородният мотив ръководи душата, докато всъщност зад него е спотаен един чисто егоистичен принцип, за който въпросният човек няма дори представа, понеже му липсва
вол
ята да се бори за истинско себепознание!
Да, в тази област човек трябва да упражнява непрекъснато и строго себевъзпитание. Днес хората обикновено си служат твърде лекомислено със словото. Обаче то може да бъде и страшен изкусител.
Достатъчно е само думите да звучат красиво и да създават далечното усещане, че са един вид словесен еквивалент на една добра постъпка, за да се превърне красивото им звучене в изкусител, и да повярваме, че благородният мотив ръководи душата, докато всъщност зад него е спотаен един чисто егоистичен принцип, за който въпросният човек няма дори представа, понеже му липсва волята да се бори за истинско себепознание!
Ето как от една страна действува Луцифер. А как действува Ариман от другата страна?
към текста >>
260.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Не те са длъжни да мислят, чувствуват и проявяват
вол
я, а Христос в тях е Този, който ще мисли, чувствува и т.н.; и то не за друго, а за да не бликне от тях това, което живее в техните страсти и инстинкти, а онова, което се излива в тях като сила на Христос.
Той говори за „угасяване", за „заличаване" на Азът. А точната дума, с която си служи е „Entwertung", т.е. един вид „лишаване от битие". Прочетете в неговата „Немска теология", как той описва мистичния път към вътрешния свят на човешкото тяло, как този, който иска да проникне в своята телесна природа, не се ръководи вече от своя Аз, а от Христос, с Когото се чувствува едно цяло. Да, подобни мистици просто искаха да премахнат своя Аз.
Не те са длъжни да мислят, чувствуват и проявяват воля, а Христос в тях е Този, който ще мисли, чувствува и т.н.; и то не за друго, а за да не бликне от тях това, което живее в техните страсти и инстинкти, а онова, което се излива в тях като сила на Христос.
Ето защо и апостол Павел казва: „Не аз, а Христос в мен! "
към текста >>
261.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
На Луцифер ние дължим способността да различаваме доброто от злото, свободата и свободната
вол
еизява.
На Луцифер ние дължим способността да различаваме доброто от злото, свободата и свободната волеизява.
Всичко това ние дължим единствено на Луцифер. Но тези Същества са постигнали и нещо друго, което са пренесли в Земното развитие; трудно е да го опишем точно и само ще загатнем следното: Както днес ние сме обкръжени от духовното присъствие на Ангелои, така и те на свой ред бяха подготвени за сегашното си съществувание чрез ариманическата борба в техните души по времето на Старата Луна. Душевните опитности и големите изпитания на тези свръхсетивни Същества не засягат нашия вътрешен Аз. По-късно отново ще видим, че ние се доближаваме до Ариман само косвено. Благодарение на Ариман, тези Същества се издигат до известни постижения, чиито причини са заложени още в периода на тяхното „лунно съществувание".
към текста >>
Ритмичните космически процеси биха изместили неговите
вол
еви действия.
Обаче Луцифер е буден и работи в самия ход на Земното развитие. И ние скоро ще се убедим: Луцифер действува много по-мощно и не само в сферата, където можахме да го последваме, т.е. в самия човек, който практически остава неговата главна арена. Но дори ако Луцифер би съществувал само в земните условия, нека да не забравяме, че човекът щеше да попадне в „луциферическите изкушения" и поради самите космически ритми, обуславящи закономерните движения на планетите, смяната на годишните времена и т.н. Ако целият закономерен и структуриран Космос беше просто механично прибавен към човека, ако в сила бяха единствено ритмичните процеси и движения на нашата Слънчева система, ако в сила бяха единствено законите, валидни за нашата сегашна Вселена, човекът безнадеждно щеше да попадне под властта на Луцифер и да се привърже към удоволствията, към комфорта и напълно да пренебрегне усилията, които е длъжен да направи заради своето космическо спасение!
Ритмичните космически процеси биха изместили неговите волеви действия.
към текста >>
262.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ще видим също, по какъв начин кармическите връзки възникват също и в периода между раждането и смъртта, как и други личности могат да се намесят в човешкия живот, и накрая, как свободната
вол
я на човека е в пълно съзвучие с Кармата.
И сега стигаме до един важен закон в развитието на човечеството, според който външните факти и вътрешните процеси трябва да са в непрекъснато равновесие, а не просто да хвърляме сили в едната посока и да игнорираме другата. Доближавайки се до тези велики закономерности, ние все още не предполагаме колко важен е въпроса: „А как се отнасят помежду си хигиената и Кармата? " Вие ще се уверите, че отговорът на този въпрос ще ни задължи да навлезем още по-дълбоко в областта на Кармата.
Ще видим също, по какъв начин кармическите връзки възникват също и в периода между раждането и смъртта, как и други личности могат да се намесят в човешкия живот, и накрая, как свободната воля на човека е в пълно съзвучие с Кармата.
към текста >>
263.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Дали ще бъде направено едно или друго откритие, с което да повлияем на Кармата в едно или друго отношение, не зависи от
вол
ята и прищевките на хората, а настъпва тогава, когато трябва да настъпи.
Замислете се само, как нашите далечни предшественици т.е. нашите собствени души живееха на древния континент Атлантида в съвсем различни тела от тези на днешните хора, как после тази древна Атлантида потъна, и че нейните обитатели се сляха с останалите земни обитатели в точно определен период от време. Едва от скоро европейските народи можаха отново да завладеят териториите, които се обособиха от другата страна на континента Атлантида. Но тези процеси също се управляват от великите закони на Кармата.
Дали ще бъде направено едно или друго откритие, с което да повлияем на Кармата в едно или друго отношение, не зависи от волята и прищевките на хората, а настъпва тогава, когато трябва да настъпи.
към текста >>
264.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Свободната
вол
я и Кармата като основни фактори в
Свободната воля и Кармата като основни фактори в
към текста >>
265.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Би било крещящо недомислие, ако някой, който вече е проникнал в нашето Антропософско Движение, повярва, че формите, в които изливаме нашите познания, или мисловните конструкции, с които днес си служат нашето антропософско мислене, нашите антропософски чувства и
вол
я, са нещо вечно.
Тук, погледнато от две различни страни, Вие имате най-същественото, от което се нуждаеха отделните култури и то започва да се променя едва в наши дни. Защото преди появата на антропософския духовен живот, тези илюзии бяха непоклатими.
Би било крещящо недомислие, ако някой, който вече е проникнал в нашето Антропософско Движение, повярва, че формите, в които изливаме нашите познания, или мисловните конструкции, с които днес си служат нашето антропософско мислене, нашите антропософски чувства и воля, са нещо вечно.
Израз на голямо късогледство би било да твърдим, че и след три хилядолетия ще има хора, които ще дискутират антропософските истини така, както правим това ние днес. Ние сме сигурни в едно: специфичните особености на нашата епоха ни позволиха да дефинираме законите на развитието максимално точно, обаче нашите потомци ще изразят тези неща по съвсем друг начин.
към текста >>
А това стана възможно едва на Земята; и сега тяхната вътрешна същност се проявява по начина, по който тяхната
вол
я се излъчва навън, така че съзерцавайки своите
вол
еви действия Елохимите виждат: Тези действия бяха „добри"!
Цялото изречение е един вид характеристика на Елохимите, за които знаем, че са минали през своята нормална степен на развитие още през епохата на Старата Луна, и че техен противник е Луцифер. Да, след всеки „ден" от сътворението, те виждат, че са постигнали нещо „съвършено"! Всеки път те постигат нова степен на съвършенство. На Старата Луна те можеха да съзерцават своите действия само докато бяха потопени в тях; там те не разполагаха с едно „трайно" съзнание за своите действия. Обстоятелството, че те вече могат ретроспективно да обхващат своите действия, е една особена степен в съзнанието на Елохимите.
А това стана възможно едва на Земята; и сега тяхната вътрешна същност се проявява по начина, по който тяхната воля се излъчва навън, така че съзерцавайки своите волеви действия Елохимите виждат: Тези действия бяха „добри"!
Тези думи се отнасят за Елохимите, които бяха приключили своята мисия на Старата Луна, и сега, съзерцавайки делата си от своето ново „местонахождение" на Земята, можеха да кажат: „Всичко това може да остане; то е наистина добро! " За тази цел обаче, развитието на Старата Луна трябваше да бъде приключено.
към текста >>
Само по този начин „свободната
вол
я" може да стане достояние на човечеството.
Низшият Аз трябваше да бъде даден на човека чрез Луцифер, за да може човешкият напор към висшия Аз да се превърне в негово лично дело, в дело на самия човек.
Само по този начин „свободната воля" може да стане достояние на човечеството.
Свободната воля е нещо, до което човекът може да се издигне само след тежка и продължителна борба.
към текста >>
Свободната
вол
я е нещо, до което човекът може да се издигне само след тежка и продължителна борба.
Низшият Аз трябваше да бъде даден на човека чрез Луцифер, за да може човешкият напор към висшия Аз да се превърне в негово лично дело, в дело на самия човек. Само по този начин „свободната воля" може да стане достояние на човечеството.
Свободната воля е нещо, до което човекът може да се издигне само след тежка и продължителна борба.
към текста >>
Но в кой момент от своето развитие, човешката
вол
я е напълно свободна?
Но в кой момент от своето развитие, човешката воля е напълно свободна?
Тя никога не е свободна, защото всеки миг може да попадне под влиянието на Луцифер и Ариман; тя не е свободна, защото всеки човек, минавайки през Портата на смъртта в хода на пречистването, което може да продължи десетки години има едно характерно изживяване. Найсъщественото от живота в Камалока е, че ние ясно виждаме, до каква голяма степен злините и несъвършенствата, които сме внесли в света, са в основата на нашето лично несъвършенство; ние ясно виждаме, как сами издигаме, частица по частица, сградата на нашето несъвършенство. Но от всичко това бликва категоричното намерение: „Аз отново трябва да премахна всичко, което носи белезите на моето несъвършенство! " Животът в Камалока протича така, че накрая човекът взема окончателното решение: „Сега ти отново трябва да поправиш всеки недостатък, който си допуснал в своите мисли и действия! " Усещането от този забележителен момент,човек пренася в целия си по-нататъшен живот и заедно с него той слиза в своята нова инкарнация: натоварен със своята собствена Карма, той отново се ражда във физическия свят.
към текста >>
Ето защо ние не можем да говорим за „свободна
вол
я", когато чрез физическото си раждане влизаме в материалния свят.
Ето защо ние не можем да говорим за „свободна воля", когато чрез физическото си раждане влизаме в материалния свят.
Единствено и точно можем да твърдим само това, че се доближаваме до свободната воля единствено според степента, до която сме успели да станем господари над Луцифер и Ариман. А чрез нищо друго не можем да станем господари над луциферическите и ариманически влияния, освен чрез познанието.
към текста >>
Единствено и точно можем да твърдим само това, че се доближаваме до свободната
вол
я единствено според степента, до която сме успели да станем господари над Луцифер и Ариман.
Ето защо ние не можем да говорим за „свободна воля", когато чрез физическото си раждане влизаме в материалния свят.
Единствено и точно можем да твърдим само това, че се доближаваме до свободната воля единствено според степента, до която сме успели да станем господари над Луцифер и Ариман.
А чрез нищо друго не можем да станем господари над луциферическите и ариманически влияния, освен чрез познанието.
към текста >>
Силата, способна да прогони Луцифер, грейва в нашия Аз, само в акта на себепознанието, когато все повече и повече се стремим същото се отнася и за живота между раждането и смъртта да отстраним основните слабости в нашите мисли, чувства и
вол
я; защото едва тогава проумяваме, че към познанието за външния свят, което е съхранило за нас великите завоевания на човечеството, задължително трябва да прибавим и себепознанието; двете трябва да вървят ръка за ръка.
Силата, способна да прогони Луцифер, грейва в нашия Аз, само в акта на себепознанието, когато все повече и повече се стремим същото се отнася и за живота между раждането и смъртта да отстраним основните слабости в нашите мисли, чувства и воля; защото едва тогава проумяваме, че към познанието за външния свят, което е съхранило за нас великите завоевания на човечеството, задължително трябва да прибавим и себепознанието; двете трябва да вървят ръка за ръка.
В нашата вътрешна същност, ние сме длъжни най-после да обединим себепознанието и познанието за външния свят; едва тогава ще сме в състояние да внесем яснота в отношението си към Луцифер.
към текста >>
И онези, които си въобразяват, че с помощта на своите желания и страсти могат да гарантират едни или други форми за истинската духовна култура на човека, онези, които непрекъснато проповядват, че Антропософията е лоша, понеже предлага толкова нови и странни неща, трябва сериозно да се замислят: Когато Ариман върви по петите на Луцифер, това изобщо не зависи от човешката
вол
я.
А Луцифер никъде не се намесва така брутално в нашите чувства, както в случаите, когато с помощта на своите чувства, желания и страсти, хората се устремяват към духовния свят, но без да могат да го осветят със светлината на познанието. Изобщо не се съмнявайте: Луцифер е в стихията си тогава, когато хората повярват, че са устремени към своите най-висши цели! Обаче тъкмо формите, до които те прибягват, са голямото и вечно разочарование на Луцифер.
И онези, които си въобразяват, че с помощта на своите желания и страсти могат да гарантират едни или други форми за истинската духовна култура на човека, онези, които непрекъснато проповядват, че Антропософията е лоша, понеже предлага толкова нови и странни неща, трябва сериозно да се замислят: Когато Ариман върви по петите на Луцифер, това изобщо не зависи от човешката воля.
Не зависи от човешката воля, че възникналите в хода на развитието форми, ще бъдат унищожени чрез Луцифер, но едва след намесата на Ариман. Ще бъде спасен само непрекъснатият поток на развитието, а не отделните му форми, с които човечеството си служи в една или друга епоха.
към текста >>
Не зависи от човешката
вол
я, че възникналите в хода на развитието форми, ще бъдат унищожени чрез Луцифер, но едва след намесата на Ариман.
А Луцифер никъде не се намесва така брутално в нашите чувства, както в случаите, когато с помощта на своите чувства, желания и страсти, хората се устремяват към духовния свят, но без да могат да го осветят със светлината на познанието. Изобщо не се съмнявайте: Луцифер е в стихията си тогава, когато хората повярват, че са устремени към своите най-висши цели! Обаче тъкмо формите, до които те прибягват, са голямото и вечно разочарование на Луцифер. И онези, които си въобразяват, че с помощта на своите желания и страсти могат да гарантират едни или други форми за истинската духовна култура на човека, онези, които непрекъснато проповядват, че Антропософията е лоша, понеже предлага толкова нови и странни неща, трябва сериозно да се замислят: Когато Ариман върви по петите на Луцифер, това изобщо не зависи от човешката воля.
Не зависи от човешката воля, че възникналите в хода на развитието форми, ще бъдат унищожени чрез Луцифер, но едва след намесата на Ариман.
Ще бъде спасен само непрекъснатият поток на развитието, а не отделните му форми, с които човечеството си служи в една или друга епоха.
към текста >>
Ето защо поначало в областта на Кармата не може да се говори за свобода на
вол
ята.
Защото това, което прави човека несвободен, е не друго, а важното обстоятелство, че той няма никаква представа за своите кармически задължения към света.
Ето защо поначало в областта на Кармата не може да се говори за свобода на волята.
Самият израз „свободна воля" е вече погрешен. Човекът става свободен само чрез своето не прекъснато нарастващо познание, което му позволява да навлиза все по-мощно в духовния свят. А по този на чин той се изпълва все повече със силите и Съществата на духовния свят, превръщайки се все повече и повече в едно същество, което само определя своята воля. Не волята ни прави свободни, а това, че като хора можем да се извисим до познанието за Духа.
към текста >>
Самият израз „свободна
вол
я" е вече погрешен.
Защото това, което прави човека несвободен, е не друго, а важното обстоятелство, че той няма никаква представа за своите кармически задължения към света. Ето защо поначало в областта на Кармата не може да се говори за свобода на волята.
Самият израз „свободна воля" е вече погрешен.
Човекът става свободен само чрез своето не прекъснато нарастващо познание, което му позволява да навлиза все по-мощно в духовния свят. А по този на чин той се изпълва все повече със силите и Съществата на духовния свят, превръщайки се все повече и повече в едно същество, което само определя своята воля. Не волята ни прави свободни, а това, че като хора можем да се извисим до познанието за Духа.
към текста >>
А по този на чин той се изпълва все повече със силите и Съществата на духовния свят, превръщайки се все повече и повече в едно същество, което само определя своята
вол
я.
Защото това, което прави човека несвободен, е не друго, а важното обстоятелство, че той няма никаква представа за своите кармически задължения към света. Ето защо поначало в областта на Кармата не може да се говори за свобода на волята. Самият израз „свободна воля" е вече погрешен. Човекът става свободен само чрез своето не прекъснато нарастващо познание, което му позволява да навлиза все по-мощно в духовния свят.
А по този на чин той се изпълва все повече със силите и Съществата на духовния свят, превръщайки се все повече и повече в едно същество, което само определя своята воля.
Не волята ни прави свободни, а това, че като хора можем да се извисим до познанието за Духа.
към текста >>
Не
вол
ята ни прави свободни, а това, че като хора можем да се извисим до познанието за Духа.
Защото това, което прави човека несвободен, е не друго, а важното обстоятелство, че той няма никаква представа за своите кармически задължения към света. Ето защо поначало в областта на Кармата не може да се говори за свобода на волята. Самият израз „свободна воля" е вече погрешен. Човекът става свободен само чрез своето не прекъснато нарастващо познание, което му позволява да навлиза все по-мощно в духовния свят. А по този на чин той се изпълва все повече със силите и Съществата на духовния свят, превръщайки се все повече и повече в едно същество, което само определя своята воля.
Не волята ни прави свободни, а това, че като хора можем да се извисим до познанието за Духа.
към текста >>
Тук отново бих повторил: нещата, които обсъдихме, са от такова естество, че аз моля да ги приемете не като сухи, абстрактни понятия, а като нещо, което прониква в целия живот на Вашите мисли, чувства и
вол
я.
Тук отново бих повторил: нещата, които обсъдихме, са от такова естество, че аз моля да ги приемете не като сухи, абстрактни понятия, а като нещо, което прониква в целия живот на Вашите мисли, чувства и воля.
Защото на антропософите по света би трябвало да се гледа като на личности, които олицетворяват най-дълбоките истини на нашето време. Едва тогава Антропософията ще заеме своето заслужено място в света. Но за тази цел, антропософските истини първоначално само всред членовете на нашите антропософски групи трябва да станат за нас здрави и непоклатими убеждения. Само така те могат да се преборят със света. А след време светът постепенно ще при знае, че не случайно в началото на 20 век се появиха отделни хора, които искрено повярваха в могъщите сили на духовния свят и които, наред с всичко друго, сами се изпълниха със стремежа да действуват тук, на Земята, само с оглед на истините от духовния свят.
към текста >>
266.
БЕЛЕЖКИ
GA_120 Откровенията на Кармата
3. Престоли = Духове на
Вол
ята
3. Престоли = Духове на Волята
към текста >>
267.
КЪМ АНТРОПОСОФСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА КАРМАТА
GA_120 Откровенията на Кармата
№235-№240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън,
Вол
тер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Нитче и други.
Разбира се интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, (Събр. Съч.
№235-№240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Нитче и други.
към текста >>
268.
Предговор
GA_121 Отделните души на народите
Тя смята за недопустимо да говори за „Душите на Народите“, и да им приписва някаква реална същност, както ние например говорим за действителните процеси, които се разиграват в областта на човешките мисли, чувства и
вол
я.
Обаче към външната гледна точка по този въпрос, аз прибавих и една вътрешна гледна точка. Една действителна психология на народностните характери е невъзможно да бъде изведена от антропологическото, етнографско, а дори и от чисто историческото разглеждане на официалната наука. С обясненията, които предлага тази наука, ние не можем да стигнем по-далеч, отколкото ако, примерно се опитваме да вникнем в душевния живот на човека с помощта на анатомията и физиологията. Както при отделния човек ако искаме да се запознаем с неговия вътрешен живот – ние трябва да преминем от тялото към душата, така и при народностните характери ако действително се стремим да ги опознаем ние трябва да обхванем преди всичко лежащите в тяхната основа душевно-духовни сили. Обаче тези душевно-духовни сили не са някакви механични взаимодействия между отделните човешки души; те са подчинени на други, духовни закони, които остават извън полезрението на съвременната наука.
Тя смята за недопустимо да говори за „Душите на Народите“, и да им приписва някаква реална същност, както ние например говорим за действителните процеси, които се разиграват в областта на човешките мисли, чувства и воля.
За съвременната наука е недопустимо и нещо друго, а именно да поставя еволюцията на отделните народи във връзка със силите на небесните тела. Обаче за да посочим, че тази недопустимост е в разрез с истината, достатъчно е само да напомним следното: никой не търси силите, които ориентират магнитната стрелка в посоката Север-Юг, вътре в самата нея! Ние приписваме това действие на Земния магнетизъм. Ние търсим причините за ориентацията на магнитната стрелка не другаде, а в Космоса. Следователно, не е ли редно да търсим причините за душевните особености на отделните народи, за преселенията на народите и т.н.
към текста >>
269.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Ето защо аз моля онези от уважаемите приятели, които не са имали възможност да се запознаят основно с нашия духовно-научен мироглед, да вземат под внимание следното: Ние не бихме могли да напредваме в нашата област, ако от време на време не даваме един мощен тласък в онези части на духовното познание, които са твърде отдалечени от мислите, чувствата и
вол
ята на нашите съвременници.
Надявам се, че лекционният цикъл, който възнамерявам да изнеса пред Вас, ще допринесе не малко, за вникване в общите положения на нашия антропософски мироглед. Още в началото бих желал да обърна вниманието върху това, че в хода на лекциите ще бъдат изтъкнати някои подробности, които принадлежат, така да се каже, към най-решителните истини на нашия мироглед, както и такива факти, които все още са твърде далеч от съвременното човешко мислене.
Ето защо аз моля онези от уважаемите приятели, които не са имали възможност да се запознаят основно с нашия духовно-научен мироглед, да вземат под внимание следното: Ние не бихме могли да напредваме в нашата област, ако от време на време не даваме един мощен тласък в онези части на духовното познание, които са твърде отдалечени от мислите, чувствата и волята на нашите съвременници.
към текста >>
270.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
Ако проследите с поглед всички онези Същества, чиито съвместни действия често сме описвали, всички онези Духове на
Вол
ята, или Престоли, Духове на Мъдростта, Духове на Движението, Духове на Формата, Духове на Личността, Архангели, Ангели, както и Йерархиите, разположени над Духовете на
Вол
ята, или Престолите, а именно Херувимите и Серафимите, Вие ще се съгласите, че днешната телесна и душевно-духовна организация на човека е постигната именно в резултат на тези продължителни и сложни действия от страна на Йерархиите.
Ако искаме да вникнем в съотношенията между човешките раси, които са действителната основа, от която произлизат отделните народностни общности, трябва да имаме предвид, че човекът, такъв какъвто стои пред нас, фактически е едно твърде сложно устроено същество и е могъл да вникне в сегашния си вид само чрез съвместните усилия на много, много Същества, чиято арена на действие се простира из целия Космос. От описанията, дадени в „Хрониката Акаша“, както и в много от нашите лекции върху еволюцията на човека, ние знаем, че нашата Земя преди да навлезе в сегашното си планетарно състояние е преминала през три други планетарни състояния. В хода на тези три планетарни състояния бяха заложени и постепенно развити до сегашната си степен трите съставни части на човека: Физическо тяло, етерното, или жизненото тяло, и астралното тяло. Едва през сегашното планетарно въплъщение човекът можа да приеме в себе си четвъртата съставна част, Аза. Тези четири съставни части на неговото същество ни показват всичко онова, което е станало в хода на трите или четири досегашни планетарни въплъщения на нашата Земя, а именно Сатурн, Слънце, Луна и самата Земя.
Ако проследите с поглед всички онези Същества, чиито съвместни действия често сме описвали, всички онези Духове на Волята, или Престоли, Духове на Мъдростта, Духове на Движението, Духове на Формата, Духове на Личността, Архангели, Ангели, както и Йерархиите, разположени над Духовете на Волята, или Престолите, а именно Херувимите и Серафимите, Вие ще се съгласите, че днешната телесна и душевно-духовна организация на човека е постигната именно в резултат на тези продължителни и сложни действия от страна на Йерархиите.
Ние видяхме, че за възникването на човека бяха необходими не само действията на много Същества и различни природни сили, беше необходимо и нещо друго, а именно, че в съответните епохи дадени Същества се отказаха от нормалния ход на своята еволюция, изостанаха в своето развитие, само и само за да се намесят макар и по друг начин в изграждането на човешката организация.
към текста >>
Взаимодействията между нормалните и абнормните Архангели, както и тези на Ангелите маркираха пътя, който беше необходим, за да се роди един Платон, като конкретно човешко същество, със своето човешко лице, със своите мисли, чувства и
вол
я.
Ние изобщо не можем да разберем отделния човек, ако не виждаме как в цялостното си развитие той е стигнал до своя днешен вид благодарение на взаимодействието, което постигат висшите Същества. Един Платон на пример може да се появи само благодарение на факта, че върху нашата Земя, чрез тайнствените взаимодействия между нормалните и абнормните Духове на Формата, възникна кавказката раса.
Взаимодействията между нормалните и абнормните Архангели, както и тези на Ангелите маркираха пътя, който беше необходим, за да се роди един Платон, като конкретно човешко същество, със своето човешко лице, със своите мисли, чувства и воля.
Народността стои винаги между расата и индивида. Ето защо днес ние трябваше, макар и в общи линии, да посочим отличителните белези на расата. А утре ще разгледаме как става израстването на народите от недрата на расата, както и намесата на другите Йерархии в този процес, респективно в работата на онези Същества, които наричаме Духове на Формата.
към текста >>
271.
5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
GA_121 Отделните души на народите
1. Духове на
Вол
ята Престоли
1. Духове на Волята Престоли
към текста >>
Това, което се излъчва навън от Земята, е в общи линии същото, което наричаме действия на Престолите, или Духовете на
Вол
ята.
И впрочем човекът изобщо не би могъл да ходи по Земята, ако съществуваха единствено тези сили. Тези сили просто биха изхвърлили човека навън в пространството и то със шеметна скорост. Това че може да стои върху твърдата почва, той дължи на следното обстоятелство: От всички страни на мировото пространство към Земята непрекъснато прииждат друг вид сили. Сферата на силите, идващи от мировото пространство, непрекъснато прониква в сферата на силите, излъчващи се от Земята и мястото, където тези две сфери влизат в съприкосновение, образува един вид граница, която не е нищо друго, освен повърхността на Земята. Така че това, което физическите очи виждат като повърхност, е само една измама, породена от двата вида сили, чието противопоставяне всъщност им позволява да се задържат в съответната повърхност.
Това, което се излъчва навън от Земята, е в общи линии същото, което наричаме действия на Престолите, или Духовете на Волята.
Тези Духове излъчват своите сили по всички посоки, а това, което идва от мировото пространство, е в общи линии идентично с проникващите сили, характерни за Духовете на Движението. Следователно, тези два вида сили се срещат именно тук и тъкмо взаимодействието между Престолите и Духовете на Движението благодарение на факта, че Престолите биват един вид възспирани от Духовете на Движението дава разнообразната конфигурация на Земната повърхност, така че това, което Вие виждате там навън като територии, ландшафт и т.н., е възможно най-голямата, най-заблуждаващата измама. Всъщност действителното, което имаме там, е едно непрекъснато уравновесяване на сили, един вид договор между Духовете на Волята и Духовете на Движението, сключен за да се поддържа разнообразният релеф на Земната повърхност.
към текста >>
Всъщност действителното, което имаме там, е едно непрекъснато уравновесяване на сили, един вид договор между Духовете на
Вол
ята и Духовете на Движението, сключен за да се поддържа разнообразният релеф на Земната повърхност.
Сферата на силите, идващи от мировото пространство, непрекъснато прониква в сферата на силите, излъчващи се от Земята и мястото, където тези две сфери влизат в съприкосновение, образува един вид граница, която не е нищо друго, освен повърхността на Земята. Така че това, което физическите очи виждат като повърхност, е само една измама, породена от двата вида сили, чието противопоставяне всъщност им позволява да се задържат в съответната повърхност. Това, което се излъчва навън от Земята, е в общи линии същото, което наричаме действия на Престолите, или Духовете на Волята. Тези Духове излъчват своите сили по всички посоки, а това, което идва от мировото пространство, е в общи линии идентично с проникващите сили, характерни за Духовете на Движението. Следователно, тези два вида сили се срещат именно тук и тъкмо взаимодействието между Престолите и Духовете на Движението благодарение на факта, че Престолите биват един вид възспирани от Духовете на Движението дава разнообразната конфигурация на Земната повърхност, така че това, което Вие виждате там навън като територии, ландшафт и т.н., е възможно най-голямата, най-заблуждаващата измама.
Всъщност действителното, което имаме там, е едно непрекъснато уравновесяване на сили, един вид договор между Духовете на Волята и Духовете на Движението, сключен за да се поддържа разнообразният релеф на Земната повърхност.
към текста >>
Противопоставянето между Духовете на
Вол
ята и Духовете на Движението не би било достатъчно за постигането на тази цел.
Въпреки това съвсем не би било достатъчно, за да може нашата Земя, такава, каквато е тя сега, да просъществува като планетарно тяло.
Противопоставянето между Духовете на Волята и Духовете на Движението не би било достатъчно за постигането на тази цел.
Ако Духовете на Волята, действуващи от вътрешността на Земята, би ха имали в лицето на Духовете на Движението само един вид антагонисти, Земята непрекъснато би се намирала в полутечно състояние. Нашата планета не би могла спокойно да заеме своето място в пространството. Разбира се, тя не би изглеждала толкова течна, колкото са днешните морета, но все пак щеше да предизвиква и да изхвърля навън един вид вълни, макар и доста по-плътни от тези на водата.
към текста >>
Ако Духовете на
Вол
ята, действуващи от вътрешността на Земята, би ха имали в лицето на Духовете на Движението само един вид антагонисти, Земята непрекъснато би се намирала в полутечно състояние.
Въпреки това съвсем не би било достатъчно, за да може нашата Земя, такава, каквато е тя сега, да просъществува като планетарно тяло. Противопоставянето между Духовете на Волята и Духовете на Движението не би било достатъчно за постигането на тази цел.
Ако Духовете на Волята, действуващи от вътрешността на Земята, би ха имали в лицето на Духовете на Движението само един вид антагонисти, Земята непрекъснато би се намирала в полутечно състояние.
Нашата планета не би могла спокойно да заеме своето място в пространството. Разбира се, тя не би изглеждала толкова течна, колкото са днешните морета, но все пак щеше да предизвиква и да изхвърля навън един вид вълни, макар и доста по-плътни от тези на водата.
към текста >>
Ако искате да си изградите точна представа за първоначалното взаимодействие между Духовете на
Вол
ята и Духовете на Движението, бих желал да си послужа с един пример и Ви моля мислено да проследите географската карта на Европа.
Ако искате да си изградите точна представа за първоначалното взаимодействие между Духовете на Волята и Духовете на Движението, бих желал да си послужа с един пример и Ви моля мислено да проследите географската карта на Европа.
Най-напред бих искал да насоча вниманието Ви към Алпите, които днес представляват един планински масив, отделящ Италианския полуостров от другите европейски области. Как всъщност е въз никнала планинската верига на Алпите? В прадалечното минало масивът на Алпите изобщо не е съществувал, обаче на Север и на Запад от сегашното му местоположение бяха налице редица възвишения, които бяха вече значително втвърдени, фактически те представляваха вълни от гъста, лепкава течност, които идваха от Юг. Нека нагледно да си представим нещата по следния начин:
към текста >>
Така днешният релеф на Земята би бил формиран само от взаимодействията между Духовете на
Вол
ята и Духовете на Движението; ако не беше настъпила изключително продължителната намеса на Духовете на Формата.
Тук при А ние бихме имали Бохемското плато. После Вие трябва да си представите, че от Юг настъпва една мощна вълна, която се разделя и поема на дясно към Бохемското плато и на ляво към възвишенията в Централна Франция. Следователно, в прадревни времена Алпийският масив е образуван тъкмо от тази мощна вълна. Това може да се потвърди и от едно обикновено наблюдение. Ако човек се изкачи на някакъв планински връх в Алпите и обгърне с поглед тяхната своебразна верига, той вижда дори и да не е чувал за откритията на Духовната наука, с които напоследък се съгласяват и днешните геолози своеобразните планински „вълни“, останали от миналото, когато първичната маса на Земята е наподобявала жилава гъста, лепкава течност.
Така днешният релеф на Земята би бил формиран само от взаимодействията между Духовете на Волята и Духовете на Движението; ако не беше настъпила изключително продължителната намеса на Духовете на Формата.
Опитайте се да си представите, как тези Духове на формата, бих казал, танцувайки върху вълните, укротяват подвижните Земни маси, придавайки им една или друга форма, така че сега ние сме изправени през съвместното действие на три различни сили. Тези три сили са свързани с три вида духовни Същества. От една страна Вие виждате как Духовете на Формата упражняват своите действия както нагоре, така и надолу, както в сферата, населена с Духовете на Волята, така и в сферата, населена с Духовете на Движението. Над тях са Духовете на Движението, под тях са Духовете на Волята. А всичко онова, което съществува върху нашата Земя като течен елемент имам предвид не нашата днешна вода, а течния елемент, укротен от Духовете на Формата -, ние трябва да разглеждаме като най-външното проявление, типично за Духовете на Волята, или Престолите.
към текста >>
От една страна Вие виждате как Духовете на Формата упражняват своите действия както нагоре, така и надолу, както в сферата, населена с Духовете на
Вол
ята, така и в сферата, населена с Духовете на Движението.
Това може да се потвърди и от едно обикновено наблюдение. Ако човек се изкачи на някакъв планински връх в Алпите и обгърне с поглед тяхната своебразна верига, той вижда дори и да не е чувал за откритията на Духовната наука, с които напоследък се съгласяват и днешните геолози своеобразните планински „вълни“, останали от миналото, когато първичната маса на Земята е наподобявала жилава гъста, лепкава течност. Така днешният релеф на Земята би бил формиран само от взаимодействията между Духовете на Волята и Духовете на Движението; ако не беше настъпила изключително продължителната намеса на Духовете на Формата. Опитайте се да си представите, как тези Духове на формата, бих казал, танцувайки върху вълните, укротяват подвижните Земни маси, придавайки им една или друга форма, така че сега ние сме изправени през съвместното действие на три различни сили. Тези три сили са свързани с три вида духовни Същества.
От една страна Вие виждате как Духовете на Формата упражняват своите действия както нагоре, така и надолу, както в сферата, населена с Духовете на Волята, така и в сферата, населена с Духовете на Движението.
Над тях са Духовете на Движението, под тях са Духовете на Волята. А всичко онова, което съществува върху нашата Земя като течен елемент имам предвид не нашата днешна вода, а течния елемент, укротен от Духовете на Формата -, ние трябва да разглеждаме като най-външното проявление, типично за Духовете на Волята, или Престолите. Обаче тук непрекъснато се намесва и един друг елемент, а именно помощта, която Духовете на Волята, или Престолите, получават от Херувимите и Серафимите. Помощта на Херувимите се проявява в елемента въздух, изобщо във всичко, което пронизва привидната Земна материя като въздухообразен елемент. Въздухът също е една пълна илюзия и зад него са скрити онези могъщи Същества, които наричаме Херувими.
към текста >>
Над тях са Духовете на Движението, под тях са Духовете на
Вол
ята.
Ако човек се изкачи на някакъв планински връх в Алпите и обгърне с поглед тяхната своебразна верига, той вижда дори и да не е чувал за откритията на Духовната наука, с които напоследък се съгласяват и днешните геолози своеобразните планински „вълни“, останали от миналото, когато първичната маса на Земята е наподобявала жилава гъста, лепкава течност. Така днешният релеф на Земята би бил формиран само от взаимодействията между Духовете на Волята и Духовете на Движението; ако не беше настъпила изключително продължителната намеса на Духовете на Формата. Опитайте се да си представите, как тези Духове на формата, бих казал, танцувайки върху вълните, укротяват подвижните Земни маси, придавайки им една или друга форма, така че сега ние сме изправени през съвместното действие на три различни сили. Тези три сили са свързани с три вида духовни Същества. От една страна Вие виждате как Духовете на Формата упражняват своите действия както нагоре, така и надолу, както в сферата, населена с Духовете на Волята, така и в сферата, населена с Духовете на Движението.
Над тях са Духовете на Движението, под тях са Духовете на Волята.
А всичко онова, което съществува върху нашата Земя като течен елемент имам предвид не нашата днешна вода, а течния елемент, укротен от Духовете на Формата -, ние трябва да разглеждаме като най-външното проявление, типично за Духовете на Волята, или Престолите. Обаче тук непрекъснато се намесва и един друг елемент, а именно помощта, която Духовете на Волята, или Престолите, получават от Херувимите и Серафимите. Помощта на Херувимите се проявява в елемента въздух, изобщо във всичко, което пронизва привидната Земна материя като въздухообразен елемент. Въздухът също е една пълна илюзия и зад него са скрити онези могъщи Същества, които наричаме Херувими. А Серафимите са скрити зад това, което наричаме топлина.
към текста >>
А всичко онова, което съществува върху нашата Земя като течен елемент имам предвид не нашата днешна вода, а течния елемент, укротен от Духовете на Формата -, ние трябва да разглеждаме като най-външното проявление, типично за Духовете на
Вол
ята, или Престолите.
Така днешният релеф на Земята би бил формиран само от взаимодействията между Духовете на Волята и Духовете на Движението; ако не беше настъпила изключително продължителната намеса на Духовете на Формата. Опитайте се да си представите, как тези Духове на формата, бих казал, танцувайки върху вълните, укротяват подвижните Земни маси, придавайки им една или друга форма, така че сега ние сме изправени през съвместното действие на три различни сили. Тези три сили са свързани с три вида духовни Същества. От една страна Вие виждате как Духовете на Формата упражняват своите действия както нагоре, така и надолу, както в сферата, населена с Духовете на Волята, така и в сферата, населена с Духовете на Движението. Над тях са Духовете на Движението, под тях са Духовете на Волята.
А всичко онова, което съществува върху нашата Земя като течен елемент имам предвид не нашата днешна вода, а течния елемент, укротен от Духовете на Формата -, ние трябва да разглеждаме като най-външното проявление, типично за Духовете на Волята, или Престолите.
Обаче тук непрекъснато се намесва и един друг елемент, а именно помощта, която Духовете на Волята, или Престолите, получават от Херувимите и Серафимите. Помощта на Херувимите се проявява в елемента въздух, изобщо във всичко, което пронизва привидната Земна материя като въздухообразен елемент. Въздухът също е една пълна илюзия и зад него са скрити онези могъщи Същества, които наричаме Херувими. А Серафимите са скрити зад това, което наричаме топлина.
към текста >>
Обаче тук непрекъснато се намесва и един друг елемент, а именно помощта, която Духовете на
Вол
ята, или Престолите, получават от Херувимите и Серафимите.
Опитайте се да си представите, как тези Духове на формата, бих казал, танцувайки върху вълните, укротяват подвижните Земни маси, придавайки им една или друга форма, така че сега ние сме изправени през съвместното действие на три различни сили. Тези три сили са свързани с три вида духовни Същества. От една страна Вие виждате как Духовете на Формата упражняват своите действия както нагоре, така и надолу, както в сферата, населена с Духовете на Волята, така и в сферата, населена с Духовете на Движението. Над тях са Духовете на Движението, под тях са Духовете на Волята. А всичко онова, което съществува върху нашата Земя като течен елемент имам предвид не нашата днешна вода, а течния елемент, укротен от Духовете на Формата -, ние трябва да разглеждаме като най-външното проявление, типично за Духовете на Волята, или Престолите.
Обаче тук непрекъснато се намесва и един друг елемент, а именно помощта, която Духовете на Волята, или Престолите, получават от Херувимите и Серафимите.
Помощта на Херувимите се проявява в елемента въздух, изобщо във всичко, което пронизва привидната Земна материя като въздухообразен елемент. Въздухът също е една пълна илюзия и зад него са скрити онези могъщи Същества, които наричаме Херувими. А Серафимите са скрити зад това, което наричаме топлина.
към текста >>
Следователно, можем да кажем: Нашата планета е изградена по такъв начин, че от нейния център действуват Духовете на
Вол
ята, или Престолите, Херувимите и Серафимите.
Така ние отправяме поглед към онази област от нашата планета, която се определя от излъчването, идващо от центъра на Земята.
Следователно, можем да кажем: Нашата планета е изградена по такъв начин, че от нейния център действуват Духовете на Волята, или Престолите, Херувимите и Серафимите.
И още: Там, където границите на въздуха съвпадат с тези на топлината защото въздушното пространство също принадлежи към наша та планета, както водата и земната твърд -, там веднага се образува един вид повърхност. И Духовете на Формата буквално се носят и танцуват върху тази повърхност, укротяват вълните и им придават определена форма. Ето откъде идва и тяхното име: Те укротяват лепкаво-гъстия течен елемент, довеждат го до покой и му придават форма. Зад тях се намират Духовете на Движението. В техния елемент отново се намесва онова, което наричаме Духове на Мъдростта.
към текста >>
Ние вече посочихме, че трите природни елемента вода, въздух и огън имат връзка с Духовете на
Вол
ята, Херувимите и Серафимите.
Ние вече посочихме, че трите природни елемента вода, въздух и огън имат връзка с Духовете на Волята, Херувимите и Серафимите.
А в кой елемент се проявяват Духовете на Формата? Те са онези Същества, които танцуват върху повърхността, където протича нашият човешки живот. Те идват от мировото пространство, обаче разгръщат силите си в това, което се излъчва от Земята. За нашето наблюдение те са концентрирани в това, което наричаме „струящи Слънчеви лъчи“. Следователно, елементът, в който живеят и се проявяват Духовете на Формата, е именно светлината.
към текста >>
А представете си само, с какви могъщи сили разполагат онези величествени Същества, които наричаме Духове на
Вол
ята и които, образно казано, сякаш моделират с длетата си почвата, върху която стъпваме.
Нека да обобщим: В природните сили на нашата планета, в земята, водата, въздуха и огъня нахлуват силите от Съществата на третата Йерархия и се сблъскват със срещуположното течение на Властите, или Духовете на Формата. Отвън Съществата от втората Йерархия отправят своите сили към Земята, а в обкръжението на Земята работят Съществата на първата Йерархия, която, бих казал, за момента разполага с най-слабата енергия.
А представете си само, с какви могъщи сили разполагат онези величествени Същества, които наричаме Духове на Волята и които, образно казано, сякаш моделират с длетата си почвата, върху която стъпваме.
След тях имаме Духовете на Формата, а накрая онези Същества, които участвуват най-интимно в живота на човешката душа: Ангели, Архангели и Архаи.
към текста >>
Ако насочите поглед към вътрешния свят на човека, към неговия душевен живот, към неговите мисли, чувства и
вол
я, а също и към човешките обвивки, към външната страна на човешката природа, и в двата случая Вие имате физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, така че когато разглеждате днешния човек и се абстрахирате от неговия Аз, Вие се изправяте пред една сложна тъкан от физическо, етерно и астрално тяло, в която са вплетени като в една външна обвивка
вол
ята, чувствата и мислите.
Впрочем извънредно трудно е понеже при смяната на планетарните състояния се променят и всички понятия да бъде дефинирана мисията на старата Сатурнова, Слънчева и Лунна епоха. И това не е лесно, защото на първо място следва да дефинираме, макар и съвсем абстрактно, мисията на нашата Земя. Представа за тази мисия ще получим най-лесно, ако се замислим по какъв начин са изградени различните сили, чиито откровения срещаме навсякъде в мировото пространство.
Ако насочите поглед към вътрешния свят на човека, към неговия душевен живот, към неговите мисли, чувства и воля, а също и към човешките обвивки, към външната страна на човешката природа, и в двата случая Вие имате физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, така че когато разглеждате днешния човек и се абстрахирате от неговия Аз, Вие се изправяте пред една сложна тъкан от физическо, етерно и астрално тяло, в която са вплетени като в една външна обвивка волята, чувствата и мислите.
към текста >>
За да си изградите една макар и приблизителна представа за тази мисия, Вие следва да я свържете с това, което представлява от една страна човешкото физическо тяло и от друга страна човешката
вол
я.
Но тези сили в човека, както във външния, така и във вътрешния човек, винаги са сродни с някаква предишна мисия, свързана с едно друго предишно планетарно въплъщение на Земята. Нека да вземем например мисията на Сатурн.
За да си изградите една макар и приблизителна представа за тази мисия, Вие следва да я свържете с това, което представлява от една страна човешкото физическо тяло и от друга страна човешката воля.
Просто си представете, че ако нашата Земя не би минала през своето Сатурново въплъщение, нямаше да съществуват в днешния си вид нито човешката воля, нито човешкото физическо тяло. Това, което притежава като воля и като физическо тяло, човекът дължи на Стария Сатурн. А фактът, че той дължи своето физическо тяло на Стария Сатурн, ние извличаме от Хрониката Акаша. Обаче всяко от миналите планетарни въплъщения на Земята се отразява на формите, възникващи по-късно. Ето защо това, което днес се проявява като воля, следва да разглеждаме като последействие на Сатурновия елемент.
към текста >>
Просто си представете, че ако нашата Земя не би минала през своето Сатурново въплъщение, нямаше да съществуват в днешния си вид нито човешката
вол
я, нито човешкото физическо тяло.
Но тези сили в човека, както във външния, така и във вътрешния човек, винаги са сродни с някаква предишна мисия, свързана с едно друго предишно планетарно въплъщение на Земята. Нека да вземем например мисията на Сатурн. За да си изградите една макар и приблизителна представа за тази мисия, Вие следва да я свържете с това, което представлява от една страна човешкото физическо тяло и от друга страна човешката воля.
Просто си представете, че ако нашата Земя не би минала през своето Сатурново въплъщение, нямаше да съществуват в днешния си вид нито човешката воля, нито човешкото физическо тяло.
Това, което притежава като воля и като физическо тяло, човекът дължи на Стария Сатурн. А фактът, че той дължи своето физическо тяло на Стария Сатурн, ние извличаме от Хрониката Акаша. Обаче всяко от миналите планетарни въплъщения на Земята се отразява на формите, възникващи по-късно. Ето защо това, което днес се проявява като воля, следва да разглеждаме като последействие на Сатурновия елемент. Волята, като една от проявите на човешката същност, води своето начало от Стария Сатурн.
към текста >>
Това, което притежава като
вол
я и като физическо тяло, човекът дължи на Стария Сатурн.
Но тези сили в човека, както във външния, така и във вътрешния човек, винаги са сродни с някаква предишна мисия, свързана с едно друго предишно планетарно въплъщение на Земята. Нека да вземем например мисията на Сатурн. За да си изградите една макар и приблизителна представа за тази мисия, Вие следва да я свържете с това, което представлява от една страна човешкото физическо тяло и от друга страна човешката воля. Просто си представете, че ако нашата Земя не би минала през своето Сатурново въплъщение, нямаше да съществуват в днешния си вид нито човешката воля, нито човешкото физическо тяло.
Това, което притежава като воля и като физическо тяло, човекът дължи на Стария Сатурн.
А фактът, че той дължи своето физическо тяло на Стария Сатурн, ние извличаме от Хрониката Акаша. Обаче всяко от миналите планетарни въплъщения на Земята се отразява на формите, възникващи по-късно. Ето защо това, което днес се проявява като воля, следва да разглеждаме като последействие на Сатурновия елемент. Волята, като една от проявите на човешката същност, води своето начало от Стария Сатурн. А представа за мисията на Слънчевото състояние Вие ще получите, ако разглеждате това, което наричаме човешко етерно тяло, като нещо пряко свързано с чувствата.
към текста >>
Ето защо това, което днес се проявява като
вол
я, следва да разглеждаме като последействие на Сатурновия елемент.
За да си изградите една макар и приблизителна представа за тази мисия, Вие следва да я свържете с това, което представлява от една страна човешкото физическо тяло и от друга страна човешката воля. Просто си представете, че ако нашата Земя не би минала през своето Сатурново въплъщение, нямаше да съществуват в днешния си вид нито човешката воля, нито човешкото физическо тяло. Това, което притежава като воля и като физическо тяло, човекът дължи на Стария Сатурн. А фактът, че той дължи своето физическо тяло на Стария Сатурн, ние извличаме от Хрониката Акаша. Обаче всяко от миналите планетарни въплъщения на Земята се отразява на формите, възникващи по-късно.
Ето защо това, което днес се проявява като воля, следва да разглеждаме като последействие на Сатурновия елемент.
Волята, като една от проявите на човешката същност, води своето начало от Стария Сатурн. А представа за мисията на Слънчевото състояние Вие ще получите, ако разглеждате това, което наричаме човешко етерно тяло, като нещо пряко свързано с чувствата. Аз вече споменах, че етерното тяло възниква през епохата на Старото Слънце. Обаче последствието от този факт се свежда до това, че по-късно човекът можа да развие вътрешната сила на чувствата. И когато накрая се обърнем към Лунното състояние, ние виждаме, че с него са свързани човешкото астрално тяло и човешките мисли.
към текста >>
Вол
ята, като една от проявите на човешката същност, води своето начало от Стария Сатурн.
Просто си представете, че ако нашата Земя не би минала през своето Сатурново въплъщение, нямаше да съществуват в днешния си вид нито човешката воля, нито човешкото физическо тяло. Това, което притежава като воля и като физическо тяло, човекът дължи на Стария Сатурн. А фактът, че той дължи своето физическо тяло на Стария Сатурн, ние извличаме от Хрониката Акаша. Обаче всяко от миналите планетарни въплъщения на Земята се отразява на формите, възникващи по-късно. Ето защо това, което днес се проявява като воля, следва да разглеждаме като последействие на Сатурновия елемент.
Волята, като една от проявите на човешката същност, води своето начало от Стария Сатурн.
А представа за мисията на Слънчевото състояние Вие ще получите, ако разглеждате това, което наричаме човешко етерно тяло, като нещо пряко свързано с чувствата. Аз вече споменах, че етерното тяло възниква през епохата на Старото Слънце. Обаче последствието от този факт се свежда до това, че по-късно човекът можа да развие вътрешната сила на чувствата. И когато накрая се обърнем към Лунното състояние, ние виждаме, че с него са свързани човешкото астрално тяло и човешките мисли. Нека да обобщим: За да се развият тези сили на вътрешния и на външния човек физическото, етерното и астралното тяло; респективно волята, чувствата и мисленето по такъв начин, че днешният човек да ги трансформира в своя вътрешен и външен свят, за тази цел бяха необходими онези космически мисии, присъщи за всяко едно от планетарните въплъщения на нашата Земя.
към текста >>
Нека да обобщим: За да се развият тези сили на вътрешния и на външния човек физическото, етерното и астралното тяло; респективно
вол
ята, чувствата и мисленето по такъв начин, че днешният човек да ги трансформира в своя вътрешен и външен свят, за тази цел бяха необходими онези космически мисии, присъщи за всяко едно от планетарните въплъщения на нашата Земя.
Волята, като една от проявите на човешката същност, води своето начало от Стария Сатурн. А представа за мисията на Слънчевото състояние Вие ще получите, ако разглеждате това, което наричаме човешко етерно тяло, като нещо пряко свързано с чувствата. Аз вече споменах, че етерното тяло възниква през епохата на Старото Слънце. Обаче последствието от този факт се свежда до това, че по-късно човекът можа да развие вътрешната сила на чувствата. И когато накрая се обърнем към Лунното състояние, ние виждаме, че с него са свързани човешкото астрално тяло и човешките мисли.
Нека да обобщим: За да се развият тези сили на вътрешния и на външния човек физическото, етерното и астралното тяло; респективно волята, чувствата и мисленето по такъв начин, че днешният човек да ги трансформира в своя вътрешен и външен свят, за тази цел бяха необходими онези космически мисии, присъщи за всяко едно от планетарните въплъщения на нашата Земя.
И всеки път онези Същества, които нарекохме Същества на Йерархиите, трябваше да си взаимодействуват по нов начин, само и само да бъдат изпълнени задачите на трите последователни планетарни въплъщения на нашата Земя, само и само да бъде подпомогнат човекът в изграждането на това, което днес представлява неговата цялостна организация.
към текста >>
Следователно, мисията на Стария Сатурн трябваше да бъде изпълнена, защото в противен случай човекът не би могъл да получи наченките на физическото тяло и
вол
ята.
Следователно, мисията на Стария Сатурн трябваше да бъде изпълнена, защото в противен случай човекът не би могъл да получи наченките на физическото тяло и волята.
Мисията на Старото Слънце трябваше да бъде изпълнена, защото в противен случай човекът не би разполагал с етерното тяло и с чувствата, и накрая трябваше да бъде изпълнена мисията на Старата Луна, защото в противен случай човекът не би разполагал с астралното тяло и с това, което наричаме сила на мисленето. И така, трите предходни въплъщения на нашата Земя бяха посветени най-вече на онова, което можем да наречем един от най-важните елементи на човешката същност, а именно на човешкия „Аз“. Ние сме изправени пред факта, че външното, физическото тяло, което е „излято“ от природата на Стария Сатурн, от Духовете на Земята, не представлява нищо друго, освен волята, погледната от вън. При нас волята е импулсирана от вътрешната човешка природа и се проявява под съответните форми на вътрешния душевен живот. Тези думи са подбрани съвсем точно, те не са плод на някаква фантастика, а са в точно съответствие с природата на нещата.
към текста >>
Ние сме изправени пред факта, че външното, физическото тяло, което е „излято“ от природата на Стария Сатурн, от Духовете на Земята, не представлява нищо друго, освен
вол
ята, погледната от вън.
Следователно, мисията на Стария Сатурн трябваше да бъде изпълнена, защото в противен случай човекът не би могъл да получи наченките на физическото тяло и волята. Мисията на Старото Слънце трябваше да бъде изпълнена, защото в противен случай човекът не би разполагал с етерното тяло и с чувствата, и накрая трябваше да бъде изпълнена мисията на Старата Луна, защото в противен случай човекът не би разполагал с астралното тяло и с това, което наричаме сила на мисленето. И така, трите предходни въплъщения на нашата Земя бяха посветени най-вече на онова, което можем да наречем един от най-важните елементи на човешката същност, а именно на човешкия „Аз“.
Ние сме изправени пред факта, че външното, физическото тяло, което е „излято“ от природата на Стария Сатурн, от Духовете на Земята, не представлява нищо друго, освен волята, погледната от вън.
При нас волята е импулсирана от вътрешната човешка природа и се проявява под съответните форми на вътрешния душевен живот. Тези думи са подбрани съвсем точно, те не са плод на някаква фантастика, а са в точно съответствие с природата на нещата. И от тях Вие бихте могли да си направите важни изводи. Земята мина през Слънчевия период, за да положи от една страна основите на етерното тяло чрез Духовете на Мъдростта, и от друга страна също чрез елемента на Мъдростта за да положи основата на онова, което отразява вътрешната мъдрост: Чувствата! А мисията на Старата Луна беше свързана, както вече казах, с астралното тяло и с мисленето.
към текста >>
При нас
вол
ята е импулсирана от вътрешната човешка природа и се проявява под съответните форми на вътрешния душевен живот.
Следователно, мисията на Стария Сатурн трябваше да бъде изпълнена, защото в противен случай човекът не би могъл да получи наченките на физическото тяло и волята. Мисията на Старото Слънце трябваше да бъде изпълнена, защото в противен случай човекът не би разполагал с етерното тяло и с чувствата, и накрая трябваше да бъде изпълнена мисията на Старата Луна, защото в противен случай човекът не би разполагал с астралното тяло и с това, което наричаме сила на мисленето. И така, трите предходни въплъщения на нашата Земя бяха посветени най-вече на онова, което можем да наречем един от най-важните елементи на човешката същност, а именно на човешкия „Аз“. Ние сме изправени пред факта, че външното, физическото тяло, което е „излято“ от природата на Стария Сатурн, от Духовете на Земята, не представлява нищо друго, освен волята, погледната от вън.
При нас волята е импулсирана от вътрешната човешка природа и се проявява под съответните форми на вътрешния душевен живот.
Тези думи са подбрани съвсем точно, те не са плод на някаква фантастика, а са в точно съответствие с природата на нещата. И от тях Вие бихте могли да си направите важни изводи. Земята мина през Слънчевия период, за да положи от една страна основите на етерното тяло чрез Духовете на Мъдростта, и от друга страна също чрез елемента на Мъдростта за да положи основата на онова, което отразява вътрешната мъдрост: Чувствата! А мисията на Старата Луна беше свързана, както вече казах, с астралното тяло и с мисленето.
към текста >>
Нека да повторим: Духовете, които действуваха през Сатурновата епоха, Духовете на
Вол
ята, или Престолите, имаха мисията да изградят онзи елемент, който по-късно, през Земната епоха, можа да се прояви като
вол
я.
Нека да повторим: Духовете, които действуваха през Сатурновата епоха, Духовете на Волята, или Престолите, имаха мисията да изградят онзи елемент, който по-късно, през Земната епоха, можа да се прояви като воля.
Ето великата мисия на Сатурн: Зародишните кълнове на волята поникнаха още в самото начало на човешката еволюция. И когато разглеждаме нещата по този начин, ние усещаме истинско уважение, истински респект пред космическите сили. Ние истински оценяваме тези сили, когато виждаме, че заради художествената тъкан на външната воля, живееща във физическото тяло и заради вътрешната воля е било необходимо едно цяло планетарно въплъщение. От общия свят на Йерархиите трябваше да възникне, а после и да изчезне една цяла планета, само и само за да се утвърди онзи елемент, който се проявява в нашата външна и вътрешна воля. Трябваше да възникне Старото Слънце, за да се появи елементът на чувствата, вътрешният елемент на мъдростта.
към текста >>
Ето великата мисия на Сатурн: Зародишните кълнове на
вол
ята поникнаха още в самото начало на човешката е
вол
юция.
Нека да повторим: Духовете, които действуваха през Сатурновата епоха, Духовете на Волята, или Престолите, имаха мисията да изградят онзи елемент, който по-късно, през Земната епоха, можа да се прояви като воля.
Ето великата мисия на Сатурн: Зародишните кълнове на волята поникнаха още в самото начало на човешката еволюция.
И когато разглеждаме нещата по този начин, ние усещаме истинско уважение, истински респект пред космическите сили. Ние истински оценяваме тези сили, когато виждаме, че заради художествената тъкан на външната воля, живееща във физическото тяло и заради вътрешната воля е било необходимо едно цяло планетарно въплъщение. От общия свят на Йерархиите трябваше да възникне, а после и да изчезне една цяла планета, само и само за да се утвърди онзи елемент, който се проявява в нашата външна и вътрешна воля. Трябваше да възникне Старото Слънце, за да се появи елементът на чувствата, вътрешният елемент на мъдростта. А заради това, което после намери израз в нашия мисловен елемент, в нашето астрално тяло, беше необходима мисията на Старата Луна.
към текста >>
Ние истински оценяваме тези сили, когато виждаме, че заради художествената тъкан на външната
вол
я, живееща във физическото тяло и заради вътрешната
вол
я е било необходимо едно цяло планетарно въплъщение.
Нека да повторим: Духовете, които действуваха през Сатурновата епоха, Духовете на Волята, или Престолите, имаха мисията да изградят онзи елемент, който по-късно, през Земната епоха, можа да се прояви като воля. Ето великата мисия на Сатурн: Зародишните кълнове на волята поникнаха още в самото начало на човешката еволюция. И когато разглеждаме нещата по този начин, ние усещаме истинско уважение, истински респект пред космическите сили.
Ние истински оценяваме тези сили, когато виждаме, че заради художествената тъкан на външната воля, живееща във физическото тяло и заради вътрешната воля е било необходимо едно цяло планетарно въплъщение.
От общия свят на Йерархиите трябваше да възникне, а после и да изчезне една цяла планета, само и само за да се утвърди онзи елемент, който се проявява в нашата външна и вътрешна воля. Трябваше да възникне Старото Слънце, за да се появи елементът на чувствата, вътрешният елемент на мъдростта. А заради това, което после намери израз в нашия мисловен елемент, в нашето астрално тяло, беше необходима мисията на Старата Луна.
към текста >>
От общия свят на Йерархиите трябваше да възникне, а после и да изчезне една цяла планета, само и само за да се утвърди онзи елемент, който се проявява в нашата външна и вътрешна
вол
я.
Нека да повторим: Духовете, които действуваха през Сатурновата епоха, Духовете на Волята, или Престолите, имаха мисията да изградят онзи елемент, който по-късно, през Земната епоха, можа да се прояви като воля. Ето великата мисия на Сатурн: Зародишните кълнове на волята поникнаха още в самото начало на човешката еволюция. И когато разглеждаме нещата по този начин, ние усещаме истинско уважение, истински респект пред космическите сили. Ние истински оценяваме тези сили, когато виждаме, че заради художествената тъкан на външната воля, живееща във физическото тяло и заради вътрешната воля е било необходимо едно цяло планетарно въплъщение.
От общия свят на Йерархиите трябваше да възникне, а после и да изчезне една цяла планета, само и само за да се утвърди онзи елемент, който се проявява в нашата външна и вътрешна воля.
Трябваше да възникне Старото Слънце, за да се появи елементът на чувствата, вътрешният елемент на мъдростта. А заради това, което после намери израз в нашия мисловен елемент, в нашето астрално тяло, беше необходима мисията на Старата Луна.
към текста >>
Ако свързваме мисията на Сатурн с утвърждаването на
вол
ята, мисията на Слънцето главно с утвърждаването на чувствения елемент, мисията на Луната главно с утвърждаването на мисловния елемент, респективно на човешкото астрално тяло, редно е да свържем мисията на Земната планета с постигането на пълната хармония между тези три елемента, всеки от които се стремеше към надмощие през отделните планетарни въплъщения на нашата Земя, така че отсега нататък между всеки един от тези три елемента, стремящи се към хегемония през миналите въплъщения на Земята, можеше да се търси равновесие и пълна хармония.
Но каква е мисията, избрана от Духовете на Формата, каква е, следователно, същинската мисия на Земята?
Ако свързваме мисията на Сатурн с утвърждаването на волята, мисията на Слънцето главно с утвърждаването на чувствения елемент, мисията на Луната главно с утвърждаването на мисловния елемент, респективно на човешкото астрално тяло, редно е да свържем мисията на Земната планета с постигането на пълната хармония между тези три елемента, всеки от които се стремеше към надмощие през отделните планетарни въплъщения на нашата Земя, така че отсега нататък между всеки един от тези три елемента, стремящи се към хегемония през миналите въплъщения на Земята, можеше да се търси равновесие и пълна хармония.
Ето до какво се свежда мисията на нашата Земя. Мисията на Земята е да потуши борбата на тези три елемента и да ги докара до състояние на покой и равновесие. И човекът активно участвува в тази Земна мисия, изграждайки най-напред в самия себе си равновесието между мисли, чувства и воля. Фактически при възникването на Земята човекът представляваше една безпорядъчна тъкан от мисли, чувства и воля. А в това че при съвременния човек все още липсва пълно равновесие между тези сили, и вместо него е налице по-скоро безредие и дисхармония, може да се убеди всеки, който е напреднал поне малко по пътя на себепознанието.
към текста >>
И човекът активно участвува в тази Земна мисия, изграждайки най-напред в самия себе си равновесието между мисли, чувства и
вол
я.
Но каква е мисията, избрана от Духовете на Формата, каква е, следователно, същинската мисия на Земята? Ако свързваме мисията на Сатурн с утвърждаването на волята, мисията на Слънцето главно с утвърждаването на чувствения елемент, мисията на Луната главно с утвърждаването на мисловния елемент, респективно на човешкото астрално тяло, редно е да свържем мисията на Земната планета с постигането на пълната хармония между тези три елемента, всеки от които се стремеше към надмощие през отделните планетарни въплъщения на нашата Земя, така че отсега нататък между всеки един от тези три елемента, стремящи се към хегемония през миналите въплъщения на Земята, можеше да се търси равновесие и пълна хармония. Ето до какво се свежда мисията на нашата Земя. Мисията на Земята е да потуши борбата на тези три елемента и да ги докара до състояние на покой и равновесие.
И човекът активно участвува в тази Земна мисия, изграждайки най-напред в самия себе си равновесието между мисли, чувства и воля.
Фактически при възникването на Земята човекът представляваше една безпорядъчна тъкан от мисли, чувства и воля. А в това че при съвременния човек все още липсва пълно равновесие между тези сили, и вместо него е налице по-скоро безредие и дисхармония, може да се убеди всеки, който е напреднал поне малко по пътя на себепознанието. На първо време човекът е призван да постигне хармонията между своите мисли, чувства и воля, за да я излъчи после от себе си и да я предаде на Земята.
към текста >>
Фактически при възникването на Земята човекът представляваше една безпорядъчна тъкан от мисли, чувства и
вол
я.
Но каква е мисията, избрана от Духовете на Формата, каква е, следователно, същинската мисия на Земята? Ако свързваме мисията на Сатурн с утвърждаването на волята, мисията на Слънцето главно с утвърждаването на чувствения елемент, мисията на Луната главно с утвърждаването на мисловния елемент, респективно на човешкото астрално тяло, редно е да свържем мисията на Земната планета с постигането на пълната хармония между тези три елемента, всеки от които се стремеше към надмощие през отделните планетарни въплъщения на нашата Земя, така че отсега нататък между всеки един от тези три елемента, стремящи се към хегемония през миналите въплъщения на Земята, можеше да се търси равновесие и пълна хармония. Ето до какво се свежда мисията на нашата Земя. Мисията на Земята е да потуши борбата на тези три елемента и да ги докара до състояние на покой и равновесие. И човекът активно участвува в тази Земна мисия, изграждайки най-напред в самия себе си равновесието между мисли, чувства и воля.
Фактически при възникването на Земята човекът представляваше една безпорядъчна тъкан от мисли, чувства и воля.
А в това че при съвременния човек все още липсва пълно равновесие между тези сили, и вместо него е налице по-скоро безредие и дисхармония, може да се убеди всеки, който е напреднал поне малко по пътя на себепознанието. На първо време човекът е призван да постигне хармонията между своите мисли, чувства и воля, за да я излъчи после от себе си и да я предаде на Земята.
към текста >>
На първо време човекът е призван да постигне хармонията между своите мисли, чувства и
вол
я, за да я излъчи после от себе си и да я предаде на Земята.
Ето до какво се свежда мисията на нашата Земя. Мисията на Земята е да потуши борбата на тези три елемента и да ги докара до състояние на покой и равновесие. И човекът активно участвува в тази Земна мисия, изграждайки най-напред в самия себе си равновесието между мисли, чувства и воля. Фактически при възникването на Земята човекът представляваше една безпорядъчна тъкан от мисли, чувства и воля. А в това че при съвременния човек все още липсва пълно равновесие между тези сили, и вместо него е налице по-скоро безредие и дисхармония, може да се убеди всеки, който е напреднал поне малко по пътя на себепознанието.
На първо време човекът е призван да постигне хармонията между своите мисли, чувства и воля, за да я излъчи после от себе си и да я предаде на Земята.
към текста >>
Това взаимодействие между мисли, чувства и
вол
я във вътрешния свят на човека протича по такъв начин, че дава началото на това, което наричаме субстанция на любовта.
Това взаимодействие между мисли, чувства и воля във вътрешния свят на човека протича по такъв начин, че дава началото на това, което наричаме субстанция на любовта.
И фактически тя е тази, която може да бъде наречена същински продуктивната, вътрешно продуктивната сила в Земното съществувание. Ето защо поради обстоятелството, че Духовете на Формата, взети в тяхната цялост, имат мисията да постигнат равновесие между трите предишни състояния, ние трябва да ги обозначим и като Духове на Любовта.
към текста >>
Разглеждайки по този начин Земното съществувание, първоначално ние охарактеризирахме
вол
ята, чувствата и мислите, както и действията на любовта като сили, намиращи се извън нашата Земя и дефинирахме особената задача на Властите, Духовете на Формата, състояща се във вливането, в нахлуването на любовта, която на свой ред идва като последица от равновесието.
Разглеждайки по този начин Земното съществувание, първоначално ние охарактеризирахме волята, чувствата и мислите, както и действията на любовта като сили, намиращи се извън нашата Земя и дефинирахме особената задача на Властите, Духовете на Формата, състояща се във вливането, в нахлуването на любовта, която на свой ред идва като последица от равновесието.
Следователно, великата мисия на Земята се състои точно в това. За да се появи тази пронизваща Земята сила на любовта, са необходими взаимните усилия на всички Същества от най-низшата Йерархия. Както вече споменахме в предишните лекции, по този начин трябва да бъде изтъкана един вид мрежа на любовта и тази тъкан на любовта трябва да бъде изтъкана така, че главните нишки да бъдат втъкани в нея чрез нормалните Духове на Формата, понеже това отговоря на тяхната основна мисия. А после абнормните Духове на Формата, които всъщност са Духове на Движението, втъкават това, което дава расите. Сега идва ред на нормалните и абнормните Духове на Времето, които дават тласък на историческото развитие, следвани от нормалните и абнормни Архангели, допълващи мрежата на любовта със съдбите на отделните народи и езици, и накрая се намесват Съществата, които поставят човека на заслуженото от него място в условията на физическия свят: Ангелите.
към текста >>
Намирайки се само в астралния свят, ние все още не различаваме онези сили, които тъкат отвътре, а именно Духовете на
Вол
ята, Херувимите и Серафимите.
Най-близката област над физическия свят, където тази мрежа може да бъде видяна, е астралният свят. Обаче въздействията, които Йерархиите упражняват върху истините, лежащи в основата на нашата външна Майя, стават все по-ясно видими, колкото по-нагоре се издигаме в света на низшия и висшия Девакан. И чак тогава ние виждаме как всъщност става изплитането на тази мрежа.
Намирайки се само в астралния свят, ние все още не различаваме онези сили, които тъкат отвътре, а именно Духовете на Волята, Херувимите и Серафимите.
Ако човекът иска да съзре тези Духове, респективно тяхната непрекъсната деятелност, той трябва да разшири своето ясновидство и да обхване с него по-висшите светове.
към текста >>
Следователно, налага се да допълним: В тази мрежа, от чиято външна страна тъкат Духовете на Движението, Духовете на Формата и Духовете на Мъдростта, и от чиято вътрешна страна тъкат Духовете на
Вол
ята, Серафимите и Херувимите, вземат участие и Съществата, които тъкат отвътре, макар че фактически би трябвало да тъкат отвън.
Обаче в астралния свят ние все пак откриваме нещо: И това са абнормните Духове на Формата, които ако биха постигнали едно нормално развитие щяха да тъкат отвън. Ние видяхме че Духовете на втората Йерархия трябва да тъкат отвън; обаче сега виждаме, че те тъкат отвътре.
Следователно, налага се да допълним: В тази мрежа, от чиято външна страна тъкат Духовете на Движението, Духовете на Формата и Духовете на Мъдростта, и от чиято вътрешна страна тъкат Духовете на Волята, Серафимите и Херувимите, вземат участие и Съществата, които тъкат отвътре, макар че фактически би трябвало да тъкат отвън.
Обаче те тъкат под повърхността така, както например копринената буба изплита своя пашкул. Това, което първоначално виждаме в астралния свят, е един вътрешен процес. Първото нещо, което виждаме от цялото войнство на тези духовни Същества, които създават духовната атмосфера на Земята, са именно тези своеобразни, нередовни, паднали Духове. А ясновидецът възприема духовните Същества, които са първото нещо, което той вижда в астралния свят още преди нормално появяващите се Ангелски Същества, или Ангелои като един вид Духове-изкусители, въпреки че те са крайно необходими за възникването на расите. Всеки от тези Духове има под себе си много други понеже всеки от тях поражда много на брой духовно подчинени Същества -, така че в духовния свят те са обгърнати от цяло множество духовни Същества, които винаги са разположени под съответните Йерархии.
към текста >>
По-висшите Духове също имат под себе си такива Същества; Духовете на
Вол
ята: Ундините; Херувимите: Силфите; Серафимите: Саламандрите.
Обаче те тъкат под повърхността така, както например копринената буба изплита своя пашкул. Това, което първоначално виждаме в астралния свят, е един вътрешен процес. Първото нещо, което виждаме от цялото войнство на тези духовни Същества, които създават духовната атмосфера на Земята, са именно тези своеобразни, нередовни, паднали Духове. А ясновидецът възприема духовните Същества, които са първото нещо, което той вижда в астралния свят още преди нормално появяващите се Ангелски Същества, или Ангелои като един вид Духове-изкусители, въпреки че те са крайно необходими за възникването на расите. Всеки от тези Духове има под себе си много други понеже всеки от тях поражда много на брой духовно подчинени Същества -, така че в духовния свят те са обгърнати от цяло множество духовни Същества, които винаги са разположени под съответните Йерархии.
По-висшите Духове също имат под себе си такива Същества; Духовете на Волята: Ундините; Херувимите: Силфите; Серафимите: Саламандрите.
към текста >>
272.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
В нашето земно равновесие цялото взаимодействие на Йерархиите се представя така, че трябва да търсим това, което вчера обозначихме като трета Йерархия Духовете на
Вол
ята, Херувимите и Серафимите -, като нещо, което относно равновесното положение действува от самата Земя.
Бих искал да изтъкна само една подробност и нека следващите ми думи да бъдат взети като един вид забележка.
В нашето земно равновесие цялото взаимодействие на Йерархиите се представя така, че трябва да търсим това, което вчера обозначихме като трета Йерархия Духовете на Волята, Херувимите и Серафимите -, като нещо, което относно равновесното положение действува от самата Земя.
Естествено, Вие трябва да си представите, че първоначално тази Йерархия разгръща своите сили от Космоса и ги насочва към центъра на Земята, и че според начина, по който човекът възприема тези сили, това всъщност не отговаря на тяхната пряка посока, а на противоположната посока, по която те поемат след като бъдат отразени. Ето защо Вие бихте могли да си изградите цялостна представа за твърде интимния характер на процесите, за които става дума, само ако сравните казаното вчера с лекциите ми върху Йерархиите, изнесени в Дюселдорф, където се опитах да дам едно завършено описание на небесната част от деятелността на трите Йерархии. Тези неща съвсем не са прости и за да направим Земната мисия разбираема, налага се да изберем такава гледна точка, която ни позволява да виждаме отраженията на тези Йерархии в това, което наричаме елементи на Земното съществувание.
към текста >>
273.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Първоначално в своето ясновидство северно-германският човек чувствуваше Луцифер като нещо, което го превръща в свободно човешко същество, което не се подчинява на някакви външни сили, а само разполага със своята здрава, непоколебима
вол
я, която определя и импулсите за неговите действия.
Ако се вгледате в различните митологии и светогледи, Вие никъде няма да откриете толкова ясни и нагледни примери за двата вида влияния върху човека, както в северно-германската митология. Понеже северно-германският човек все още разполагаше със старото ясновидство, той действително виждаше тези две сили, заставаше между тях и си казваше: Да, в сегашния етап от своето развитие, човекът вижда как определени сили навлизат в неговия вътрешен свят, в неговото астрално тяло. Те идват отвън, обаче упражняват своите действия в астралното тяло и той усеща понеже е призван да изгради Аза, пълната самостоятелност на човека не просто възможността да се върши злото, а в тези сили, които прииждат към астралното тяло, за да му гарантират свобода и самостоятелност, той усеща самата сила на свободата; в тези сили той усеща, така да се каже, елемента на подстрекателството, на бунта. Да, луциферическият елемент беше усещан тъкмо по този начин в онези сили, кои то дори в северно-германските области все още бяха ангажирани във формирането на расите, доколкото въпросните сили определяха телостроежа, цвета на кожата и т.н.
Първоначално в своето ясновидство северно-германският човек чувствуваше Луцифер като нещо, което го превръща в свободно човешко същество, което не се подчинява на някакви външни сили, а само разполага със своята здрава, непоколебима воля, която определя и импулсите за неговите действия.
Това луциферическо влияние северно-германският човек усещаше като нещо изключително благотворно. Но скоро той забеляза, че от това влияние произтича и нещо друго. Луцифер ос тава скрит зад образа на Локи, който излъчва особен блясък. И понеже тогавашните хора виждаха в духовния свят, те разбираха, че могат да свържат импулсите за свобода и самостоятелност именно с Локи. Благодарение на старото ясновидство те знаеха също, че онова, което непрекъснато подклажда низшите им желания и страсти, поставяйки ги много по-долу, отколкото ако биха се обръщали единствено към Один или към Азите*18, всъщност идва от Локи.
към текста >>
274.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Соловьов разбира и друго: В Христовото Същество ние трябва да виждаме два центъра на
вол
ята.
Ето тъкмо тази двойнственост внася Соловьов в своето понятие за Христос и изрично подчертава: понятието за Христос има смисъл само тогава, когато приемем наличието на една божествена и на една човешка природа, и то не като някаква абстракция, а като едно органическо единство.
Соловьов разбира и друго: В Христовото Същество ние трябва да виждаме два центъра на волята.
Ако вземете теософските възгледи за истинското значение на Христовото Същество, които са възникнали не просто поради наличието на мисловните изводи, присъщи за индийците, а поради действителното духовно влияние на Индия, тогава Вие заставате пред един Христос, в чиито три тела е постигнат моментът на чувствата, моментът на мисленето и моментът на волята. В случая Вие имате една чисто човешка природа на чувства, мислене и воля, в която се потопяват божествените чувства, мислене и воля. Европейското човечество ще осмисли този факт едва след като навлезе в Шестата културна епоха. Обаче всичко това се проявява при Соловьов като един вид пророчество, когато неговото понятие за Христос просветва и възвестява зората на новата култура. Ето защо тази философия на източно-европейските народи се издига с великански крачки над всякакво хегелианство и кантианство, и ако човек се потопи в нейната атмосфера, той внезапно и ясно усеща зародишните кълнове на предстоящото развитие.
към текста >>
Ако вземете теософските възгледи за истинското значение на Христовото Същество, които са възникнали не просто поради наличието на мисловните изводи, присъщи за индийците, а поради действителното духовно влияние на Индия, тогава Вие заставате пред един Христос, в чиито три тела е постигнат моментът на чувствата, моментът на мисленето и моментът на
вол
ята.
Ето тъкмо тази двойнственост внася Соловьов в своето понятие за Христос и изрично подчертава: понятието за Христос има смисъл само тогава, когато приемем наличието на една божествена и на една човешка природа, и то не като някаква абстракция, а като едно органическо единство. Соловьов разбира и друго: В Христовото Същество ние трябва да виждаме два центъра на волята.
Ако вземете теософските възгледи за истинското значение на Христовото Същество, които са възникнали не просто поради наличието на мисловните изводи, присъщи за индийците, а поради действителното духовно влияние на Индия, тогава Вие заставате пред един Христос, в чиито три тела е постигнат моментът на чувствата, моментът на мисленето и моментът на волята.
В случая Вие имате една чисто човешка природа на чувства, мислене и воля, в която се потопяват божествените чувства, мислене и воля. Европейското човечество ще осмисли този факт едва след като навлезе в Шестата културна епоха. Обаче всичко това се проявява при Соловьов като един вид пророчество, когато неговото понятие за Христос просветва и възвестява зората на новата култура. Ето защо тази философия на източно-европейските народи се издига с великански крачки над всякакво хегелианство и кантианство, и ако човек се потопи в нейната атмосфера, той внезапно и ясно усеща зародишните кълнове на предстоящото развитие. И всичко това отива много по-далеч, защото хората усещат понятието за Христос, каквото е то при Соловьов, като един пророчески знак, като самата зора на Шестата следатлантска култура.
към текста >>
В случая Вие имате една чисто човешка природа на чувства, мислене и
вол
я, в която се потопяват божествените чувства, мислене и
вол
я.
Ето тъкмо тази двойнственост внася Соловьов в своето понятие за Христос и изрично подчертава: понятието за Христос има смисъл само тогава, когато приемем наличието на една божествена и на една човешка природа, и то не като някаква абстракция, а като едно органическо единство. Соловьов разбира и друго: В Христовото Същество ние трябва да виждаме два центъра на волята. Ако вземете теософските възгледи за истинското значение на Христовото Същество, които са възникнали не просто поради наличието на мисловните изводи, присъщи за индийците, а поради действителното духовно влияние на Индия, тогава Вие заставате пред един Христос, в чиито три тела е постигнат моментът на чувствата, моментът на мисленето и моментът на волята.
В случая Вие имате една чисто човешка природа на чувства, мислене и воля, в която се потопяват божествените чувства, мислене и воля.
Европейското човечество ще осмисли този факт едва след като навлезе в Шестата културна епоха. Обаче всичко това се проявява при Соловьов като един вид пророчество, когато неговото понятие за Христос просветва и възвестява зората на новата култура. Ето защо тази философия на източно-европейските народи се издига с великански крачки над всякакво хегелианство и кантианство, и ако човек се потопи в нейната атмосфера, той внезапно и ясно усеща зародишните кълнове на предстоящото развитие. И всичко това отива много по-далеч, защото хората усещат понятието за Христос, каквото е то при Соловьов, като един пророчески знак, като самата зора на Шестата следатлантска култура. По този начин цялото Христово Същество и цялото значение на Христовото Същество за философията са поставени в центъра на нещата, превръщайки се в нещо съвсем различно от това, което бихме могли да получим от западно-европейските понятия.
към текста >>
275.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Всичко, което може да се прояви в бъдеще, зависи до известна степен от
вол
ята на човечеството, така че хората спокойно могат да пропуснат това, което е замислено като тяхно спасение.
Това, което сега споделям с Вас, е една истина, която в езотеричните школи е била позната за ограничен кръг хора, и тя е същата тази истина, която днес може да бъде намерена главно с помощта на Духовната наука, понеже Духовната наука е един вид подготовка за предстоящите събития. Въпреки че днешното човечество се бори за свобода и себепознание, лесно би могло да се получи така, че онези хора, които станат първи свидетели на това, което наричаме етерно виждане на Христос, ще бъдат обявени за пълни глупаци; следователно човечеството би могло да затъне още повече в блатото на материализма, погубвайки това, което обещава да се превърне в неговото най-забележително откровение.
Всичко, което може да се прояви в бъдеще, зависи до известна степен от волята на човечеството, така че хората спокойно могат да пропуснат това, което е замислено като тяхно спасение.
Изключително важно е да помним, че Духовната наука е наистина една подготовка за новото откровение на Христос. Тук материализмът би могъл да допусне една двойна грешка. Едната от тях, която има вероятност да се получи главно поради традициите на Запада, се състои в това, че всичко, което възвестяват през 20 век първите пионери на новото Христово откровение, ще бъде обявено за пълна глупост или за необуздана фантастика. Както знаем, днес материализмът е обхванал всички области на живота. Той е като у дома си не само на Запад, но и на Изток, само че там се проявява по друг начин.
към текста >>
Тогавашният човек все още беше далеч от идеала на свободната
вол
я, но чрез своето познание, чрез своите духовни усещания, той можеше да открива истината.
Тогавашният човек все още беше далеч от идеала на свободната воля, но чрез своето познание, чрез своите духовни усещания, той можеше да открива истината.
Обаче през 20 век би означавало голямо нещастие, ако под натиска на материализма стане така, че учението за новото идване на Христос бъде проповядвано в смисъл, че Христос отново ще се роди във физическо тяло. В този случай хората само биха доказали, че те са далеч от каквито и да е възгледи относно напредъка на човешките способности. Естествено, лъжливи пророци ще се явяват и занапред, и поради материализма на нашето време те ще се радват на големи почести, на каквито се радваше и Сабатаи Зви през 17 век. И за хората, които минават през едно или друго окултно обучение, ще представлява важна проба, едно сурово изпитание, да узнаят къде е истината и дали духовните теории действително крият някакви надеждни импулси, или там е намерил място един прикрит материализъм.
към текста >>
През 20 век хората лесно могат да сгрешат, защото в известен смисъл всичко зависи от тяхната свободна
вол
я.
И доколкото усещаме себе си сродни именно с образа на Видар, когото се стремим да обхванем в неговата дълбока същност, ние се изпълваме и с една друга надежда: Че онова, което представлява основният нерв и живата есенция на всяка духовно-научна дейност, ще бъде подпомогнато от онези сили, с които Архангелът на северно-германския свят работи за духовното развитие на нашата епоха. А от духовното развитие на Петата следатлантска култура е постигната само определена част, така че предстои още много работа. И в тази духовна работа най-голям принос ще имат онези от северно-германските народи, които усещат в себе си елементарните, свежи народностни сили. Обаче този голям въпрос, така да се каже, стои открит в човешките души. Те сами трябва да решат дали да пристъпят към работа.
През 20 век хората лесно могат да сгрешат, защото в известен смисъл всичко зависи от тяхната свободна воля.
Ето защо нещата се свеждат до това, да имаме ясно разбиране за следващите събития. Вие виждате, че когато нашата Духовна наука предлага новото познание за Христово Същество, когато ние търсим и извличаме това познание от самите субстанции на европейските народи, и когато свързваме нашите надежди за бъдещето именно с него, това не за виси от някакви предпочитания, особености на темпераментите и т.н.
към текста >>
Когато има опасност от възниква не на някакъв спор между северните народи, на преден план излиза не въпросът, че една част от населението оспорва това, което другите народи искат от него, а фактът, че всеки отделен народ може да се издигне до
вол
ята за себепознание и тогава този народ задава въпроса: Какво е най-доброто, което може да произлезе от мен?
Нашите антропософски възгледи не би трябвало да съдържат нито западни, нито източни нюанси. Този, който говори в розенкройцерски смисъл, не се съобразява нито с Изтока, нито със Запада; за него и двете тенденции са еднакво приемливи. Той търси истината единствено във вътрешната природа на фактите. Ето какво трябва да имаме предвид, когато размишляваме върху онзи Дух на Народа, който се проявява в европейския Север. Тук е в сила северно-германският Дух, дори и днес той да е все още скрит под повърхността на събитията; но така или иначе той се шири в Европа, и то в много по-голяма степен, отколкото си мислим обикновено.
Когато има опасност от възниква не на някакъв спор между северните народи, на преден план излиза не въпросът, че една част от населението оспорва това, което другите народи искат от него, а фактът, че всеки отделен народ може да се издигне до волята за себепознание и тогава този народ задава въпроса: Какво е най-доброто, което може да произлезе от мен?
И тогава, бих казал, над общия олтар на човечеството се излива само това, което служи за напредъка, за благото на цялото човечество. И все пак, силата на антропософските възгледи се крие в индивидуалните особености на човека. Северно-германският Архангел ще обогати бъдещето на човешката култура именно с онези качества, които са му присъщи и който ние се опитахме да охарактеризираме, макар и приблизително. Обаче за този Архангел е особено присъщо да предизвиква това, което през първата половина от Петата следатлантска културна епоха все още беше немислимо да се случи. Да, през втората половина той предизвиква именно това, което можа пророчески да просветне не другаде, а в славянската философия, в първичното усещане на славянските народи.
към текста >>
276.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
3. Системата „веществообмен-крайници „носител на
вол
ята.
3. Системата „веществообмен-крайници „носител на волята.
към текста >>
3. Престоли Духове на
Вол
ята
3. Престоли Духове на Волята
към текста >>
№ 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги“ на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън,
Вол
тер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други.
„пролетна точка“ на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч.
№ 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги“ на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други.
към текста >>
277.
2. СКАЗКА ВТОРА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Да ги запитаме за тяхната
вол
я, за тяхното намерение.
Нека разгледаме тези Същества, които в известно отношение стояха най-близо до човека, когато той самият е бил образуван от това, което се беше развило от Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване. Нека запитаме тези Същества, какво всъщност са искали те?
Да ги запитаме за тяхната воля, за тяхното намерение.
Тогава ще можем да добием поне една малка представа за тяхната същност. Какво искаха тези Същества? Те можаха да направят много неща, в течение на развитието, през което са минали, те бяха добили способността и силата да работят в едно или друго направление. Едни от тях можеха да направят едно, други друго.
към текста >>
278.
3. СКАЗКА ТРЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Един комплекс беше този, който може да се сравни с характера на представите, както той възниква в нас; другият беше един комплекс, който може да се сравни с характера на горещото желание, или с характера на
вол
ята.
Знаете, че в Библията според думите, които вчера се опитах да обрисувам образно пред вашите души, че според тези думи съществува един комплекс, който възниква от размисъла на Боговете, от тяхното творческо мислене. Както ви казах, трябва да си представите, че възникват два комплекса като от едно космическо възпоменание.
Един комплекс беше този, който може да се сравни с характера на представите, както той възниква в нас; другият беше един комплекс, който може да се сравни с характера на горещото желание, или с характера на волята.
Единият съдържа всичко онова, което иска да се изяви, да се вести навън, един вид да прояви външно своите сили: "Ха-шамаим"; другият комплекс: "ха-арец", съдържа вътрешно раздвижващото се, вътрешно проникнатото от желание, вътрешно оживяващото, раздвижващо се. След това ни се описва качества на това вътрешно оживяващото, раздвижващо се, и тези качества са посочени в Библията с много характерни буквени звуци. Казва не се, че това вътрешно раздвижващо се намираше в едно състояние, което се назовава като "Тоху-ва-боху", което на наш език е предадено с думите "пуста и неустроена". Но ние можем да разберем този израз само тогава когато отново си обрисуваме с точност пред очите образния характер на това, което се разбира с "тоху-ва-боху". И ние можем да разберем това, когато с помощта на антропософското познание си представим, какво всъщност се вълнуваше в пространството, когато всичко това, което беше минало чрез Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване, се появи отново като Земно планетарно съществуване.
към текста >>
279.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ние виждаме това потвърдено, когато проявим
вол
ята правилно да го разберем.
В Генезиса би трябвало да имаме нещо, което да ни покаже: в Земното развитие се вля жизнен етер и възбуди, разви живота. Разгледайте третия момент в Земното развитие, така както го описва Генезисът. Там ни се разказва, как Земята направи да израсне от нея зеленина, живото, тревните и дървесни растения както вчера казах: във формата на видовете. Тук имате живо описано вливането на жизнения етер, който предизвиква всичко това, което е казано за третия ден. Така в Генезиса /Битието/ имате всичко, което окултизма може да разкрие чрез ясновидските сили и което трябва да очакваме, ако действително Генезисът произхожда от едно такова истинско окултно познание.
Ние виждаме това потвърдено, когато проявим волята правилно да го разберем.
Чудно е, как това, което изследваме независимо от всеки религиозен документ, ние намираме потвърдено чрез Генезиса. Мога да ви уверя, че начинът, по който в моята "Тайна наука" Земното развитие бе описано като едно повторение на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна, че това описание съвсем нарочно и съвестно бе държано настрана всичко онова, което би могло да бъде взето някакси от Генезисът. Там са описани само онези резултати, които могат да бъдат намерени независимо от всеки външен документ. Но когато после сравните това намерено независимо от документите с Генезисът, тогава ще откриете, че този Генезис, това Битие, стои пред нас като един документ, който ни казва същото нещо, което и ние открили чрез нашето изследване. Това е онази чудесна хармония, на която загатнах вчера, където това, което ние самите можем да кажем, е било открито от ясновидски органи, които са ни говорили преди хилядолетия.
към текста >>
280.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
В реда на йерархиите тези същества не са други освен онези, които наричаме Духове на
Вол
ята /Престоли/.
Знаем, че всяка степен на развитието може да се осъществи само благодарение на това, че работя духовни Същества. За това, което днес наричаме физическо тяло, най-нисшият член на човешкото същество, трябва да кажем когато поставим това физическо тяло изцяло в елементарното съществуване: Това физическо тяло се е развило от своята първа заложба, която получи на Стария Сатурн, развило се от топлинното състояние, минавайки през въздухообразното състояние на старото Слънце, през водното състояние на старата Луна и е стигнало до настоящето Земно състояние. Следователно нашето собствено външно физическо тяло имаме нещо, за което можем да кажем: то е минало през едно съществуване в чистото тъкане на топлината, едно съществуване като въздухообразно тяло, през едно съществуване като водно /течно/ тяло и се е издигнало до земното съществуване /съществуване в твърдо състояние/. Ние познаваме, също Съществата, които, са взели участие в работата на стария Сатурн, в работата за развитие на човешкото физическо тяло. Спомнете си за това, което е описано в моята книга "Тайната наука", което също постоянно съм повтарял: На стария Сатурн действуваха първо определени духовни същества, които бяха изминали своите по-нисши степен на развитие в едно прадалечно минало и което през време на старото сатурново съществуване бяха стигнали толкова далече, че можаха да пожертвуват един вид тяхното собствено тяло, можаха да пожертвуват тяхното собствено вещество, за да доставят основния материал, основното вещество за стария Сатурн.
В реда на йерархиите тези същества не са други освен онези, които наричаме Духове на Волята /Престоли/.
Това, което съществуваше така като основно вещество, което бяха пожертвували тези Духове на Волята, в него работеха след това другите духовни Същества, другите йерархии; в него работеха и самите Духове на Личността, които отпечатаха в това волево вещество своята собствена човечност. Волевото вещество беше също това, което действуваше в старото Сатурново съществуване като топлинен елемент и в което бе образувана първата заложба за човешкото физическо тяло. Обаче не трябва да мислите, че такива духовни Същества, като Духовете на Волята, завършват със своята работа на определена степен. Макар и на стария Сатурн да бяха извършили главната работа, в течение на развитието през старото Слънчево съществуване, старото Лунно съществуване и Земното съществуване те продължиха да действуват. И в известно отношение те останаха свързани с веществото, за създаването на което бяха се пожертвували първо.
към текста >>
Това, което съществуваше така като основно вещество, което бяха пожертвували тези Духове на
Вол
ята, в него работеха след това другите духовни Същества, другите йерархии; в него работеха и самите Духове на Личността, които отпечатаха в това
вол
ево вещество своята собствена човечност.
За това, което днес наричаме физическо тяло, най-нисшият член на човешкото същество, трябва да кажем когато поставим това физическо тяло изцяло в елементарното съществуване: Това физическо тяло се е развило от своята първа заложба, която получи на Стария Сатурн, развило се от топлинното състояние, минавайки през въздухообразното състояние на старото Слънце, през водното състояние на старата Луна и е стигнало до настоящето Земно състояние. Следователно нашето собствено външно физическо тяло имаме нещо, за което можем да кажем: то е минало през едно съществуване в чистото тъкане на топлината, едно съществуване като въздухообразно тяло, през едно съществуване като водно /течно/ тяло и се е издигнало до земното съществуване /съществуване в твърдо състояние/. Ние познаваме, също Съществата, които, са взели участие в работата на стария Сатурн, в работата за развитие на човешкото физическо тяло. Спомнете си за това, което е описано в моята книга "Тайната наука", което също постоянно съм повтарял: На стария Сатурн действуваха първо определени духовни същества, които бяха изминали своите по-нисши степен на развитие в едно прадалечно минало и което през време на старото сатурново съществуване бяха стигнали толкова далече, че можаха да пожертвуват един вид тяхното собствено тяло, можаха да пожертвуват тяхното собствено вещество, за да доставят основния материал, основното вещество за стария Сатурн. В реда на йерархиите тези същества не са други освен онези, които наричаме Духове на Волята /Престоли/.
Това, което съществуваше така като основно вещество, което бяха пожертвували тези Духове на Волята, в него работеха след това другите духовни Същества, другите йерархии; в него работеха и самите Духове на Личността, които отпечатаха в това волево вещество своята собствена човечност.
Волевото вещество беше също това, което действуваше в старото Сатурново съществуване като топлинен елемент и в което бе образувана първата заложба за човешкото физическо тяло. Обаче не трябва да мислите, че такива духовни Същества, като Духовете на Волята, завършват със своята работа на определена степен. Макар и на стария Сатурн да бяха извършили главната работа, в течение на развитието през старото Слънчево съществуване, старото Лунно съществуване и Земното съществуване те продължиха да действуват. И в известно отношение те останаха свързани с веществото, за създаването на което бяха се пожертвували първо. Видяхме, че през време на старото Слънчево съществуване по посоката към сгъстяването, по посоката надолу топлинният елемент се превърна във въздухообразен елемент.
към текста >>
Вол
евото вещество беше също това, което действуваше в старото Сатурново съществуване като топлинен елемент и в което бе образувана първата заложба за човешкото физическо тяло.
Следователно нашето собствено външно физическо тяло имаме нещо, за което можем да кажем: то е минало през едно съществуване в чистото тъкане на топлината, едно съществуване като въздухообразно тяло, през едно съществуване като водно /течно/ тяло и се е издигнало до земното съществуване /съществуване в твърдо състояние/. Ние познаваме, също Съществата, които, са взели участие в работата на стария Сатурн, в работата за развитие на човешкото физическо тяло. Спомнете си за това, което е описано в моята книга "Тайната наука", което също постоянно съм повтарял: На стария Сатурн действуваха първо определени духовни същества, които бяха изминали своите по-нисши степен на развитие в едно прадалечно минало и което през време на старото сатурново съществуване бяха стигнали толкова далече, че можаха да пожертвуват един вид тяхното собствено тяло, можаха да пожертвуват тяхното собствено вещество, за да доставят основния материал, основното вещество за стария Сатурн. В реда на йерархиите тези същества не са други освен онези, които наричаме Духове на Волята /Престоли/. Това, което съществуваше така като основно вещество, което бяха пожертвували тези Духове на Волята, в него работеха след това другите духовни Същества, другите йерархии; в него работеха и самите Духове на Личността, които отпечатаха в това волево вещество своята собствена човечност.
Волевото вещество беше също това, което действуваше в старото Сатурново съществуване като топлинен елемент и в което бе образувана първата заложба за човешкото физическо тяло.
Обаче не трябва да мислите, че такива духовни Същества, като Духовете на Волята, завършват със своята работа на определена степен. Макар и на стария Сатурн да бяха извършили главната работа, в течение на развитието през старото Слънчево съществуване, старото Лунно съществуване и Земното съществуване те продължиха да действуват. И в известно отношение те останаха свързани с веществото, за създаването на което бяха се пожертвували първо. Видяхме, че през време на старото Слънчево съществуване по посоката към сгъстяването, по посоката надолу топлинният елемент се превърна във въздухообразен елемент. Такъв един процес, който външно можем да проследим като едно сгъстяване на топлината във въздух, този процес е само привидно, само илюзорно един процес на сгъстяване.
към текста >>
Обаче не трябва да мислите, че такива духовни Същества, като Духовете на
Вол
ята, завършват със своята работа на определена степен.
Ние познаваме, също Съществата, които, са взели участие в работата на стария Сатурн, в работата за развитие на човешкото физическо тяло. Спомнете си за това, което е описано в моята книга "Тайната наука", което също постоянно съм повтарял: На стария Сатурн действуваха първо определени духовни същества, които бяха изминали своите по-нисши степен на развитие в едно прадалечно минало и което през време на старото сатурново съществуване бяха стигнали толкова далече, че можаха да пожертвуват един вид тяхното собствено тяло, можаха да пожертвуват тяхното собствено вещество, за да доставят основния материал, основното вещество за стария Сатурн. В реда на йерархиите тези същества не са други освен онези, които наричаме Духове на Волята /Престоли/. Това, което съществуваше така като основно вещество, което бяха пожертвували тези Духове на Волята, в него работеха след това другите духовни Същества, другите йерархии; в него работеха и самите Духове на Личността, които отпечатаха в това волево вещество своята собствена човечност. Волевото вещество беше също това, което действуваше в старото Сатурново съществуване като топлинен елемент и в което бе образувана първата заложба за човешкото физическо тяло.
Обаче не трябва да мислите, че такива духовни Същества, като Духовете на Волята, завършват със своята работа на определена степен.
Макар и на стария Сатурн да бяха извършили главната работа, в течение на развитието през старото Слънчево съществуване, старото Лунно съществуване и Земното съществуване те продължиха да действуват. И в известно отношение те останаха свързани с веществото, за създаването на което бяха се пожертвували първо. Видяхме, че през време на старото Слънчево съществуване по посоката към сгъстяването, по посоката надолу топлинният елемент се превърна във въздухообразен елемент. Такъв един процес, който външно можем да проследим като едно сгъстяване на топлината във въздух, този процес е само привидно, само илюзорно един процес на сгъстяване. В самото това сгъстяване се крие едно духовно тъкане, един духовен живот.
към текста >>
Никой друг, освен пак същите Духове на
Вол
ята, които бяха пожертвували топлинното вещество от себе си.
И в известно отношение те останаха свързани с веществото, за създаването на което бяха се пожертвували първо. Видяхме, че през време на старото Слънчево съществуване по посоката към сгъстяването, по посоката надолу топлинният елемент се превърна във въздухообразен елемент. Такъв един процес, който външно можем да проследим като едно сгъстяване на топлината във въздух, този процес е само привидно, само илюзорно един процес на сгъстяване. В самото това сгъстяване се крие едно духовно тъкане, един духовен живот. И онзи, който иска да стигне до основата на нещата, трябва да запита: Кой от чиновете на йерархиите направи, щото от по-рядкото топлинно вещество ако мога да се изразя така да се получи по-гъстото въздухообразно вещество?
Никой друг, освен пак същите Духове на Волята, които бяха пожертвували топлинното вещество от себе си.
Така щото можем да схванем тази дейност на Духовете на Волята така, че да кажем: През време на старото Сатурново съществуване те бяха толкова далече в своето развитие, че направиха да се разлее тяхното собствено вещество като топлина, пожертвуваха го веществено, техният огън се вля в планетарното съществуване на стария Сатурн. След това през време на старото Слънчево съществуване те втвърдиха този техен огън до газообразно състояние. Също така самите те бяха онези, които през време на старото Лунно съществуване втвърдиха газообразното състояние до течно или водно състояние. А през време на Земното съществуване те втвърдиха по-нататък водното състояние в земно или твърдо състояние. Следователно, когато днес хвърлим поглед наоколо в света и виждаме твърдата материя, ние трябва да си кажем: В тази твърда материя действуват сили, които единствено правят възможно да съществува твърдото състояние, които го разляха от своето собствено същество като топлина на стария Сатурн, които все повече сгъстиха това вещество, докато се стигна до твърдото състояние, което сега те мощно задържат в сцепление.
към текста >>
Така щото можем да схванем тази дейност на Духовете на
Вол
ята така, че да кажем: През време на старото Сатурново съществуване те бяха толкова далече в своето развитие, че направиха да се разлее тяхното собствено вещество като топлина, пожертвуваха го веществено, техният огън се вля в планетарното съществуване на стария Сатурн.
Видяхме, че през време на старото Слънчево съществуване по посоката към сгъстяването, по посоката надолу топлинният елемент се превърна във въздухообразен елемент. Такъв един процес, който външно можем да проследим като едно сгъстяване на топлината във въздух, този процес е само привидно, само илюзорно един процес на сгъстяване. В самото това сгъстяване се крие едно духовно тъкане, един духовен живот. И онзи, който иска да стигне до основата на нещата, трябва да запита: Кой от чиновете на йерархиите направи, щото от по-рядкото топлинно вещество ако мога да се изразя така да се получи по-гъстото въздухообразно вещество? Никой друг, освен пак същите Духове на Волята, които бяха пожертвували топлинното вещество от себе си.
Така щото можем да схванем тази дейност на Духовете на Волята така, че да кажем: През време на старото Сатурново съществуване те бяха толкова далече в своето развитие, че направиха да се разлее тяхното собствено вещество като топлина, пожертвуваха го веществено, техният огън се вля в планетарното съществуване на стария Сатурн.
След това през време на старото Слънчево съществуване те втвърдиха този техен огън до газообразно състояние. Също така самите те бяха онези, които през време на старото Лунно съществуване втвърдиха газообразното състояние до течно или водно състояние. А през време на Земното съществуване те втвърдиха по-нататък водното състояние в земно или твърдо състояние. Следователно, когато днес хвърлим поглед наоколо в света и виждаме твърдата материя, ние трябва да си кажем: В тази твърда материя действуват сили, които единствено правят възможно да съществува твърдото състояние, които го разляха от своето собствено същество като топлина на стария Сатурн, които все повече сгъстиха това вещество, докато се стигна до твърдото състояние, което сега те мощно задържат в сцепление. И когато искаме да знаем, кой върши това, когато насочим поглед на илюзията на твърдата материя, ние трябва да кажем: Зад всичко, което срещаме като твърда материя, действуват и тъкат Духовете на Волята, Престолите.
към текста >>
И когато искаме да знаем, кой върши това, когато насочим поглед на илюзията на твърдата материя, ние трябва да кажем: Зад всичко, което срещаме като твърда материя, действуват и тъкат Духовете на
Вол
ята, Престолите.
Така щото можем да схванем тази дейност на Духовете на Волята така, че да кажем: През време на старото Сатурново съществуване те бяха толкова далече в своето развитие, че направиха да се разлее тяхното собствено вещество като топлина, пожертвуваха го веществено, техният огън се вля в планетарното съществуване на стария Сатурн. След това през време на старото Слънчево съществуване те втвърдиха този техен огън до газообразно състояние. Също така самите те бяха онези, които през време на старото Лунно съществуване втвърдиха газообразното състояние до течно или водно състояние. А през време на Земното съществуване те втвърдиха по-нататък водното състояние в земно или твърдо състояние. Следователно, когато днес хвърлим поглед наоколо в света и виждаме твърдата материя, ние трябва да си кажем: В тази твърда материя действуват сили, които единствено правят възможно да съществува твърдото състояние, които го разляха от своето собствено същество като топлина на стария Сатурн, които все повече сгъстиха това вещество, докато се стигна до твърдото състояние, което сега те мощно задържат в сцепление.
И когато искаме да знаем, кой върши това, когато насочим поглед на илюзията на твърдата материя, ние трябва да кажем: Зад всичко, което срещаме като твърда материя, действуват и тъкат Духовете на Волята, Престолите.
Следователно Духовете на Волята съществуват и в Земното съществуване. И сега това, което ни се съобщава в Генезиса, ни се явява още в една нова светлина.
към текста >>
Следователно Духовете на
Вол
ята съществуват и в Земното съществуване.
След това през време на старото Слънчево съществуване те втвърдиха този техен огън до газообразно състояние. Също така самите те бяха онези, които през време на старото Лунно съществуване втвърдиха газообразното състояние до течно или водно състояние. А през време на Земното съществуване те втвърдиха по-нататък водното състояние в земно или твърдо състояние. Следователно, когато днес хвърлим поглед наоколо в света и виждаме твърдата материя, ние трябва да си кажем: В тази твърда материя действуват сили, които единствено правят възможно да съществува твърдото състояние, които го разляха от своето собствено същество като топлина на стария Сатурн, които все повече сгъстиха това вещество, докато се стигна до твърдото състояние, което сега те мощно задържат в сцепление. И когато искаме да знаем, кой върши това, когато насочим поглед на илюзията на твърдата материя, ние трябва да кажем: Зад всичко, което срещаме като твърда материя, действуват и тъкат Духовете на Волята, Престолите.
Следователно Духовете на Волята съществуват и в Земното съществуване.
И сега това, което ни се съобщава в Генезиса, ни се явява още в една нова светлина.
към текста >>
Но в това, което се явява пред тяхното мислене, ние трябва да си представим Духовете на
Вол
ята, които сега отново произвеждат обективното в тяхната субстанциална същност.
Ако розата не беше останала, би останала само тази мисъл за нея. Направете сега разлика между тези два факта: единият е използването на представата ви за розата в спомена, която би могла да се яви и тогава, когато розата не би съществувала вечер, следователно мисълта, споменът за розата. Но когато розата би останала, за вашето възприятие би съществувала и веществената роза; това е другият факт. Моля ви сега също и при всичко онова, което нарекохме космическо мислене на Елохимите, да различавате по подобен начин два факта. Следователно, когато ни се разказва, че в третия момент на Земното развитие става едно космическо мислене, че Елохимите отделят течното вещество от твърдото, че отделят твърдото вещество и го наричат земя, трябва да имаме тук предвид също и космическото мислене на Елохимите, от които тази мисъл изниква творчески.
Но в това, което се явява пред тяхното мислене, ние трябва да си представим Духовете на Волята, които сега отново произвеждат обективното в тяхната субстанциална същност.
Така действуват и действуваха те отначало във всичко земно, което имаме около нас, тези Духове на Волята.
към текста >>
Така действуват и действуваха те отначало във всичко земно, което имаме около нас, тези Духове на
Вол
ята.
Направете сега разлика между тези два факта: единият е използването на представата ви за розата в спомена, която би могла да се яви и тогава, когато розата не би съществувала вечер, следователно мисълта, споменът за розата. Но когато розата би останала, за вашето възприятие би съществувала и веществената роза; това е другият факт. Моля ви сега също и при всичко онова, което нарекохме космическо мислене на Елохимите, да различавате по подобен начин два факта. Следователно, когато ни се разказва, че в третия момент на Земното развитие става едно космическо мислене, че Елохимите отделят течното вещество от твърдото, че отделят твърдото вещество и го наричат земя, трябва да имаме тук предвид също и космическото мислене на Елохимите, от които тази мисъл изниква творчески. Но в това, което се явява пред тяхното мислене, ние трябва да си представим Духовете на Волята, които сега отново произвеждат обективното в тяхната субстанциална същност.
Така действуват и действуваха те отначало във всичко земно, което имаме около нас, тези Духове на Волята.
към текста >>
Ние би трябвало да изпаднем в дълбоко благоговение пред тези възвишени духовни Същества, които наричаме Духове на
Вол
ята, както чрез една продължителна дейност са изградили твърдостта в земната материя, върху която ние стъпваме и която носим в самите нас в земните съставни части на нашето физическо тяло.
Материята е само едно низше съществуване! Какво ни интересува нас това вещество? Ние се издигаме над материята в духовното! " Онзи, който мисли така, не взима под внимание, че в това, което той би позволил така много да презира, са работили в течение на безброй епохи, възвишени духовни Същества, за да го доведат до това състояние. И действително, ако бихме чувствували нормално, нашето чувство би трябвало да изпадне в дълбоко благоговение, когато от външната материя, така да се каже от елементарната земна покривка проникнем на това, което е втвърдило тази земна покривка.
Ние би трябвало да изпаднем в дълбоко благоговение пред тези възвишени духовни Същества, които наричаме Духове на Волята, както чрез една продължителна дейност са изградили твърдостта в земната материя, върху която ние стъпваме и която носим в самите нас в земните съставни части на нашето физическо тяло.
Тези Духове на Волята, които в християнския езотеризъм наричаме също Престоли, те са изградили или по-добре казано сгъстили се твърдата почва, върху която ходим. Онези, които като езотерици са дали имена на произведенията на Духовете на Волята в нашето Земно съществуване, са нарекли тези духове Престоли, защото те действително са ни изградили престолите, върху които ние постоянно се опираме като върху една здрава основа и върху което всяко друго земно съществуване стъпва по-нататък като върху здрави престоли. Тези стари изрази добиват извънредно голяма стойност и заслужават уважение, което трябва да изпълни цялото наше чувствуване.
към текста >>
Тези Духове на
Вол
ята, които в християнския езотеризъм наричаме също Престоли, те са изградили или по-добре казано сгъстили се твърдата почва, върху която ходим.
Какво ни интересува нас това вещество? Ние се издигаме над материята в духовното! " Онзи, който мисли така, не взима под внимание, че в това, което той би позволил така много да презира, са работили в течение на безброй епохи, възвишени духовни Същества, за да го доведат до това състояние. И действително, ако бихме чувствували нормално, нашето чувство би трябвало да изпадне в дълбоко благоговение, когато от външната материя, така да се каже от елементарната земна покривка проникнем на това, което е втвърдило тази земна покривка. Ние би трябвало да изпаднем в дълбоко благоговение пред тези възвишени духовни Същества, които наричаме Духове на Волята, както чрез една продължителна дейност са изградили твърдостта в земната материя, върху която ние стъпваме и която носим в самите нас в земните съставни части на нашето физическо тяло.
Тези Духове на Волята, които в християнския езотеризъм наричаме също Престоли, те са изградили или по-добре казано сгъстили се твърдата почва, върху която ходим.
Онези, които като езотерици са дали имена на произведенията на Духовете на Волята в нашето Земно съществуване, са нарекли тези духове Престоли, защото те действително са ни изградили престолите, върху които ние постоянно се опираме като върху една здрава основа и върху което всяко друго земно съществуване стъпва по-нататък като върху здрави престоли. Тези стари изрази добиват извънредно голяма стойност и заслужават уважение, което трябва да изпълни цялото наше чувствуване.
към текста >>
Онези, които като езотерици са дали имена на произведенията на Духовете на
Вол
ята в нашето Земно съществуване, са нарекли тези духове Престоли, защото те действително са ни изградили престолите, върху които ние постоянно се опираме като върху една здрава основа и върху което всяко друго земно съществуване стъпва по-нататък като върху здрави престоли.
Ние се издигаме над материята в духовното! " Онзи, който мисли така, не взима под внимание, че в това, което той би позволил така много да презира, са работили в течение на безброй епохи, възвишени духовни Същества, за да го доведат до това състояние. И действително, ако бихме чувствували нормално, нашето чувство би трябвало да изпадне в дълбоко благоговение, когато от външната материя, така да се каже от елементарната земна покривка проникнем на това, което е втвърдило тази земна покривка. Ние би трябвало да изпаднем в дълбоко благоговение пред тези възвишени духовни Същества, които наричаме Духове на Волята, както чрез една продължителна дейност са изградили твърдостта в земната материя, върху която ние стъпваме и която носим в самите нас в земните съставни части на нашето физическо тяло. Тези Духове на Волята, които в християнския езотеризъм наричаме също Престоли, те са изградили или по-добре казано сгъстили се твърдата почва, върху която ходим.
Онези, които като езотерици са дали имена на произведенията на Духовете на Волята в нашето Земно съществуване, са нарекли тези духове Престоли, защото те действително са ни изградили престолите, върху които ние постоянно се опираме като върху една здрава основа и върху което всяко друго земно съществуване стъпва по-нататък като върху здрави престоли.
Тези стари изрази добиват извънредно голяма стойност и заслужават уважение, което трябва да изпълни цялото наше чувствуване.
към текста >>
Така зад твърдата материя ние виждаме Духовете на
Вол
ята, а зад това, което не е физическа вода, а което са силите съставляващи течното, трябва да виждаме дейността на Духовете на Мъдростта или Кириотетес.
Когато сега от твърдото или земното в елементарното състояние отново се издигнем до водното, до течното, трябва да кажем: Върху заемното е трябвало да се гради и уплътнява много по-дълго време отколкото върху водното; ето защо ще трябва да търсим основните сили на водното или течно състояние в Същества от една по-ниска йерархия. Така както водният елемент действува в окръжаващата ни среда като елементарно съществуване, за неговото сгъстяване е била необходима само дейността на Духовете на Мъдростта Кириотетес или Господства на следната степен на йерархиите.
Така зад твърдата материя ние виждаме Духовете на Волята, а зад това, което не е физическа вода, а което са силите съставляващи течното, трябва да виждаме дейността на Духовете на Мъдростта или Кириотетес.
Ако отидем по-нагоре до въздухообразното състояние, в него трябва да виждаме следващата, по-ниско стояща йерархия. Също и във въздухообразното състояние, което тъче и царува около нас, доколкото то е произведено чрез стоящите зад него сили, ние имаме излияние на действието на определени духове от реда на йерархиите. Както във водното състояние действуват Духовете на Мъдростта, така във въздухообразното състояние действуват Духовете на Движението Динамис, Сили, както те са наречени в езотеричното Християнство. И когато се издигнем до топлинното състояние, до следващото по-разредено състояние, в него живеят и тъкат Духовете на следващата по-нискостояща йерархия, Духовете на Формата Ексузиаи -, същите онези Духове, които в Генезиса носят името Елохими. До сега ние описахме Духовете на Формата от една съвършено друга страна като онези, които произвеждаха "мътещото", "люпещото", "узряващото" действие в топлинния елемент.
към текста >>
Проследявайки реда на йерархиите от Духовете на
Вол
ята надолу минавайки през Духовете на Мъдростта и на Движението, ние отново стигаме до нашите Елохими, до нашите Духове на Формата.
Ако отидем по-нагоре до въздухообразното състояние, в него трябва да виждаме следващата, по-ниско стояща йерархия. Също и във въздухообразното състояние, което тъче и царува около нас, доколкото то е произведено чрез стоящите зад него сили, ние имаме излияние на действието на определени духове от реда на йерархиите. Както във водното състояние действуват Духовете на Мъдростта, така във въздухообразното състояние действуват Духовете на Движението Динамис, Сили, както те са наречени в езотеричното Християнство. И когато се издигнем до топлинното състояние, до следващото по-разредено състояние, в него живеят и тъкат Духовете на следващата по-нискостояща йерархия, Духовете на Формата Ексузиаи -, същите онези Духове, които в Генезиса носят името Елохими. До сега ние описахме Духовете на Формата от една съвършено друга страна като онези, които произвеждаха "мътещото", "люпещото", "узряващото" действие в топлинния елемент.
Проследявайки реда на йерархиите от Духовете на Волята надолу минавайки през Духовете на Мъдростта и на Движението, ние отново стигаме до нашите Елохими, до нашите Духове на Формата.
Вие виждате, как всичко се обединява в едно, когато веднъж се хване по един правилен начин нишката на нещата.
към текста >>
Опитайте се сега да внесете във всичко това, което е описано, едно разбиране чрез чувствата, чрез усета, и тогава ще си кажете: На основата на това, което нашите сетива виждат в окръжаващия ни свят, стои едно елементарно състояние, едно земно състояние; но в това земно състояние живеят в действителност Духовете на
Вол
ята; на неговата основа стои също така един течен елемент; не в този течен елемент живеят Духовете на Мъдростта; на основата на сетивния свят стои един въздухообразен елемент; но в него живеят в действителност Духовете на Движението; и най-после имаме един топлинен елемент, но в него живеят в действителност Духовете на Формата, Елохимите.
Опитайте се сега да внесете във всичко това, което е описано, едно разбиране чрез чувствата, чрез усета, и тогава ще си кажете: На основата на това, което нашите сетива виждат в окръжаващия ни свят, стои едно елементарно състояние, едно земно състояние; но в това земно състояние живеят в действителност Духовете на Волята; на неговата основа стои също така един течен елемент; не в този течен елемент живеят Духовете на Мъдростта; на основата на сетивния свят стои един въздухообразен елемент; но в него живеят в действителност Духовете на Движението; и най-после имаме един топлинен елемент, но в него живеят в действителност Духовете на Формата, Елохимите.
към текста >>
Въпреки че като предпоставки той трябваше да има дейността на Духовете на
Вол
ята, на Мъдростта, на Движението, този елемент на топлината прониква през време на Земното съществуване като проява на Духовете на Формата всички по-нисши степени на съществуването.
Но не трябва да мислим, че можем строго да разграничим тези области една от друга, че можем да теглим строги граници между тях. Целият наш Земен живот почива, на това, че въздухообразният, воденият /течният/ и твърдият елементи действуват един в други, че топлината прониква и пропива всичко. Не съществува нищо твърдо, което да не се намира в определено топлинно състояние; ние намираме топлината навсякъде в другите елементарни степени на съществуването. Ето защо можем да кажем: Ние намираме действието на Елохимите,същинският силов елемент на топлинното състояние навсякъде; то се е вляло навсякъде.
Въпреки че като предпоставки той трябваше да има дейността на Духовете на Волята, на Мъдростта, на Движението, този елемент на топлината прониква през време на Земното съществуване като проява на Духовете на Формата всички по-нисши степени на съществуването.
И така във веществената основа на твърдото състояние ние ще намерим не само тялото на Духовете на Волята, а виждаме това тяло на Духовете на Волята проникнато и протакано от самите Елохими, от Духовете на Формата.
към текста >>
И така във веществената основа на твърдото състояние ние ще намерим не само тялото на Духовете на
Вол
ята, а виждаме това тяло на Духовете на
Вол
ята проникнато и протакано от самите Елохими, от Духовете на Формата.
Но не трябва да мислим, че можем строго да разграничим тези области една от друга, че можем да теглим строги граници между тях. Целият наш Земен живот почива, на това, че въздухообразният, воденият /течният/ и твърдият елементи действуват един в други, че топлината прониква и пропива всичко. Не съществува нищо твърдо, което да не се намира в определено топлинно състояние; ние намираме топлината навсякъде в другите елементарни степени на съществуването. Ето защо можем да кажем: Ние намираме действието на Елохимите,същинският силов елемент на топлинното състояние навсякъде; то се е вляло навсякъде. Въпреки че като предпоставки той трябваше да има дейността на Духовете на Волята, на Мъдростта, на Движението, този елемент на топлината прониква през време на Земното съществуване като проява на Духовете на Формата всички по-нисши степени на съществуването.
И така във веществената основа на твърдото състояние ние ще намерим не само тялото на Духовете на Волята, а виждаме това тяло на Духовете на Волята проникнато и протакано от самите Елохими, от Духовете на Формата.
към текста >>
Ние описахме това, което се намира в свръхсетивната област, едно тъкане едно в друго на Духовете на
Вол
ята на Престолите и на Духовете на Формата на Елохимите -; това се намира в свръхсетивната област.
А сега да се опитаме да намерим в сетивното съществуване външния израз на това, за което току що говорихме.
Ние описахме това, което се намира в свръхсетивната област, едно тъкане едно в друго на Духовете на Волята на Престолите и на Духовете на Формата на Елохимите -; това се намира в свръхсетивната област.
Но свръхсетивното хвърля своя сянков образ в нашия сетивен свят. Как се представя това? Това, което е субстанциално, така да се каже тялото, същността на Духовете на Волята, то е простиращата се материя, твърдата материя. Това, което обикновено се счита за материя, е една илюзия, майя. В действителност, когато ясновидецът се оглежда в областите, където трябва да се намира материята, той вижда не фантастичната представа за материята, която физиката познава защото това е едно празно съновидение.
към текста >>
Това, което е субстанциално, така да се каже тялото, същността на Духовете на
Вол
ята, то е простиращата се материя, твърдата материя.
А сега да се опитаме да намерим в сетивното съществуване външния израз на това, за което току що говорихме. Ние описахме това, което се намира в свръхсетивната област, едно тъкане едно в друго на Духовете на Волята на Престолите и на Духовете на Формата на Елохимите -; това се намира в свръхсетивната област. Но свръхсетивното хвърля своя сянков образ в нашия сетивен свят. Как се представя това?
Това, което е субстанциално, така да се каже тялото, същността на Духовете на Волята, то е простиращата се материя, твърдата материя.
Това, което обикновено се счита за материя, е една илюзия, майя. В действителност, когато ясновидецът се оглежда в областите, където трябва да се намира материята, той вижда не фантастичната представа за материята, която физиката познава защото това е едно празно съновидение. Понятието материя за което говори така наречената натурфилософска физика, е само една представа, една фантазия, едно мечтание. Докато хората остават тук, използувайки това като средство за изчисление, то е добре; но когато се мисли, че с това е намерено нещо съществено, те сънуват. И така днес физиката сънува там, където говори за своите теории.
към текста >>
Така действуват те в безформеното вещество на Духовете на
Вол
ята.
Древните ясновидци са си казвали: Когато хвърлим поглед около нас върху материалния свят, чрез него ни се изявява същността на Престолите; обаче тази същност е проникната от един силов елемент, който иска да даде на всичко форма. От тук и името "Духове на Формата"! Във всички тези имена се съдържа едно указание за същността, за действителната същност, която те означават. Следователно, когато обгърнем с поглед света около нас и гледаме стремежа, който съществува във всяка материя да приеме кристална форма, ние имаме на една по-ниска степен това, което е преминаването в кристална форма проявява силите, тъчащи и царуващи във веществото на Престолите в лицето на самите Елохими, на Духовете на Формата. Там действуват те, там те са ковачите в техния топлинен елемент и от безформената материя изковават кристалните форми на различните вещества и метали.
Така действуват те в безформеното вещество на Духовете на Волята.
Това са Духовете в тяхната дейност в топлината, които са същевременно формиращият елемент на съществуването. Когато вземете нещата по този начин, тогава гледате в живата същност и тъкане, които стоят на основата на нашето съществуване. И така трябва да свикнем ние да виждаме във всичко, което застава пред нас външно, майя или илюзия. Обаче не трябва да оставаме при празната теория: Външният свят е майя. С това съвсем нищо не сме направили.
към текста >>
Онзи, който благодарение на ясновидското изследване е стигнал да осъзнава, че сред нашата Земя в земния елемент царува същността на Престолите или Духовете на
Вол
ята, във водния елемент същността на Духовете на Мъдростта, във въздухообразния елемент на Духовете на Движението и в топлинния елемент Елохимите, той постепенно се издига до познанието, че при образуването на облаците, при онова своеобразно превръщане на водните пари във водни капки в окръжността на Земята действуват онези Същества, които принадлежат на йерархията на Херувимите.
Натурфилософията, която се образува от днешната физика, постъпва според един твърде прост принцип. Тя намира първо няколко физически закона и казва, че те царуват над цялото съществуване. И тогава тя изпуска от погледа всичко различно върху различните области на съществуването. Който върши това, той постъпва според принципа: Нощем всички котки са сиви, макар и те да имат най-различни цветове. Обаче нещата не са навсякъде еднакви, а в различните области те се представят твърде различно.
Онзи, който благодарение на ясновидското изследване е стигнал да осъзнава, че сред нашата Земя в земния елемент царува същността на Престолите или Духовете на Волята, във водния елемент същността на Духовете на Мъдростта, във въздухообразния елемент на Духовете на Движението и в топлинния елемент Елохимите, той постепенно се издига до познанието, че при образуването на облаците, при онова своеобразно превръщане на водните пари във водни капки в окръжността на Земята действуват онези Същества, които принадлежат на йерархията на Херувимите.
Така ние поглеждаме към нашата твърда материя, към това, което наричаме земно елементарно съществуване, и виждаме в него проникващите се едно друго действия на Елохимите и на Престолите. Ние насочваме поглед нагоре и виждаме, как във въздухообразното, в което всъщност царуват Духовете на Движението, действуват Херувимите, за да могат водните пари, които се издигат от областите на Духовете на Мъдростта, да се събират в облаците. В окръжността на нашата Земя действуват също така Херувимите, както сред елементарното съществуване на нашата Земя действуват Престолите, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението. И когато сега поглеждаме самото тъкане и съществуване на тези образувания от облаци, когато виждаме това, което се проявява само понякога от тях и което е така да се каже тяхна скрита вътрешна същност виждаме проблясващите и кънтящи от облаците светкавици и гръмотевици. Това също не е нещо, което идва от нищо.
към текста >>
281.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Напротив, основните черти на иранския и на другите северни народи бяха: целеустременост, външна енергия и
вол
я за претворяване на природата и света.
Размисъл и съзерцание ето основните черти на древния индийски народ. Той се справи със света като нарече сетивните възприятия илюзия или Майя.
Напротив, основните черти на иранския и на другите северни народи бяха: целеустременост, външна енергия и воля за претворяване на природата и света.
Те казваха: Всичко, което се намира около нас, е слязло долу от божествения свят; обаче човекът е призван да го върне отново там! Народностният характер на северните хора постигна своята връхна точка в лицето на неговите предводители, които бяха обучавани в тогавашните Мистерии.
към текста >>
282.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Тъкмо Престолите бяха онези Същества, които пренесоха в жертва своята собствена
вол
я, своята собствена
вол
ева субстанция, за да възникнат първите наченки на физическото тяло.
После идва ред на слизането във физическото тяло. В пределите на физическото тяло, човекът така да се каже се запознава с най-древните божествено-духовни Същества, които са взели участие в неговото формиране. Припомнете си описанията от моите книги „Тайната Наука" и „Хрониката Акаша" и по-специално как първите наченки на физическото тяло са налице още по времето на Стария Сатурн.
Тъкмо Престолите бяха онези Същества, които пренесоха в жертва своята собствена воля, своята собствена волева субстанция, за да възникнат първите наченки на физическото тяло.
В по-нататъшното формиране на физическото тяло взеха участие и други висши Същества от следващите планетарни въплъщения на нашата Земя, а именно Старото Слънце и Старата Луна. От моите мюнхенски лекции за „Библейското сътворение"*26, Вие помните, че тези висши духовни Същества остават свързани с човека през епохите на Сатурн, Слънце и Луна, за да постигнат още по-съвършена организация на човешкото физическо тяло, така че в днешния си вид то да стане опората на другите си три съставни части: етерното тяло, астралното тяло и Аза.
към текста >>
283.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
По-рано хората отправяха поглед към божествения Дух на „Отца" по такъв начин, че всичко, което се разиграваше горе, оставаше там, високо над Земното Царство; обаче днес ето как би трябвало да се изрази Христос това Царство трябва да слезе на самата Земя, арената на човешкия Аз, и
вол
ята, която свети горе, да запламти също и тук, на Земята.
Нека да приемем, че всички отделни строфи на „Отче наш" биха били налице и по-рано, и че сега се налага само тази малка промяна.
По-рано хората отправяха поглед към божествения Дух на „Отца" по такъв начин, че всичко, което се разиграваше горе, оставаше там, високо над Земното Царство; обаче днес ето как би трябвало да се изрази Христос това Царство трябва да слезе на самата Земя, арената на човешкия Аз, и волята, която свети горе, да запламти също и тук, на Земята.
към текста >>
„Да бъде твоята
вол
я както на небето, така и на Земята" или с други думи: Божията
вол
я се устремява към сферата на човешкия Аз.
Ето как са компилирани изреченията в „Отче наш". Молитвата е тук, само че липсват нюансите, липсва най-важното, а то трябва да бъде внесено в „Отче наш", ако искаме да сме наясно с огромното значение на Христовото Събитие. Най-важно тук е следното: В нито едно учение не се казва, че Царството трябва да слезе долу на Земята. Казва се: „Нека твоето царство да властва сега и завинаги", но не и: „Твоето царство да дойде при нас". А точно това е същественото, което се изплъзва от вниманието на повърхностния наблюдател.
„Да бъде твоята воля както на небето, така и на Земята" или с други думи: Божията воля се устремява към сферата на човешкия Аз.
Тук Вие имате, макар и само в смисъла на една чисто външна, научна трактовка, разликата между едно привидно изследване и едно действително съвестно изследване, което държи сметка за всички подробности. Предпоставките за едно такова съвестно изследване винаги са налице, стига човек сериозно да се заеме с него. Вие виждате, че аз си послужих с цитати от една наскоро излязла книга Джон М. Робертсън, „Митовете на Евангелията" (Издателство Ойген Дидерихс, Йена 1910) понеже като един вид модерно Евангелие, тя беше преведена и на немски, за да бъде достъпна за всички; а известният лектор, Артур Дрюс, третиращ въпроса дали Исус е живял на Земята, може да бъде четен само на английски. Тази книга бързо доби популярност и беше преведена на немски, за да не става нужда хората да я четат на английски.
към текста >>
284.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Те пречистваха душата и я насищаха със здрави усещания, импулси и
вол
еви сили, като за целта прилагаха определени духовно-душевни въздействия било то в рамките на нормалното човешко съзнание, било то в т.нар.
Ето защо в онези времена душата имаше много по-голяма възможност да упражнява лечебни въздействия. Когато тялото изпадаше в някакъв вид неразположение и слабост, душата призоваваше всичките си сили, както и оздравителните енергии от духовния свят, за да го приведе отново в хармония и ред. Тази власт на душата над тялото постепенно намаля. Но така или иначе лечебните процеси в старите времена бяха много повече отколкото днес до голяма степен духовни процеси. И онези, които минаваха за лекари, далеч не бяха „физически" лекари в днешния смисъл на думата, а лечители, които се опитваха да въздействуват върху тялото по околните пътища на душата.
Те пречистваха душата и я насищаха със здрави усещания, импулси и волеви сили, като за целта прилагаха определени духовно-душевни въздействия било то в рамките на нормалното човешко съзнание, било то в т.нар.
храмов сън, който за тогавашната епоха представляваше не друго, а довеждането на човека до състояние на ясновидство.
към текста >>
Впрочем, за да разберем това, което аз сега обяснявам, освен изслушването, необходима е и поне малко добра
вол
я, протъкана от усвояваното тук духовно-научно познание.
А сега нека отново да се задълбочим в начина, по който учениците навлизат във висшите светове.
Впрочем, за да разберем това, което аз сега обяснявам, освен изслушването, необходима е и поне малко добра воля, протъкана от усвояваното тук духовно-научно познание.
Бих искал да ви въведа по възможно най-ясен път в следващите описания от Евангелието на Матей.
към текста >>
285.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
После ние направихме онзи преход, който както вчера казах изисква усилия и добра
вол
я, каквато се постига след осмислянето на онези духовнонаучни познания, които разглеждаме тук вече в продължение на доста години.
След разказа за Изкушението, което ние окачествихме като импулс за един особен вид посвещение, идва ред на това, което Христос Исус като застъпник на старото учение можа да предаде на своите ученици под една съвършено нова форма; а после и всичко онова, което им предостави, но вече не като застъпник на учението, а направо стига този израз да е употребим в нашия случай като един вид сила, една оздравителна за човека сила. Всичко това е представено в т.нар. изцеления.
После ние направихме онзи преход, който както вчера казах изисква усилия и добра воля, каквато се постига след осмислянето на онези духовнонаучни познания, които разглеждаме тук вече в продължение на доста години.
Или с други думи, ние направихме прехода към един особен род живо обучение, състоящо се в прехвърлянето на сили от Христос Исус към душите на неговите ученици. И ние се опитахме, доколкото е възможно, да изразим една дълбока мистерия, с помощта на човешките думи. Ние се опитахме да покажем същността на това учение, което Христос Исус повери на своите ученици. Той представляваше един вид фокусен център, една събирателна точка за макро космическите сили, вливащи се в Земята; тъкмо тези сили трябваше да влязат в душите на учениците и те можеха да бъдат обединени в едно цяло само благодарение на Христос Исус. Силите, които иначе проникват в човека по несъзнателен път по време на съня, сега бяха привлечени от мировите пространства тъкмо чрез Христос Исус, който ги насочи към учениците, вече като поучаващи и животворни сили на самия Космос.
към текста >>
286.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
По отношение на предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, ние бихме могли да обобщим нещата по следния начин: Още на Стария Сатурн онези висши Същества, които наричаме Престоли, бяха пожертвували своята
вол
я, своята
вол
ева субстанция, за да възникнат първите заложби на човешкото физическо тяло.
И така, от една страна виждаме как издигащият се човек е свързан с Божията цел и не я изпуска от своя поглед. Обаче той никога не би я достигнал, ако на помощ, така да се каже, не му се притичваха определени свръхсетивни Същества, които имаха твърде различен път на развитие, отколкото този на човека. От време на време ако бих могъл така да се изразя в планетарната еволюция на нашата Земя се намесват Същества от други сфери, за да се свържат с общочовешката еволюция, така че човекът да се издигне до онези висини, към които той всъщност принадлежи.
По отношение на предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, ние бихме могли да обобщим нещата по следния начин: Още на Стария Сатурн онези висши Същества, които наричаме Престоли, бяха пожертвували своята воля, своята волева субстанция, за да възникнат първите заложби на човешкото физическо тяло.
Това е само един пример в най-общи линии. Но практически става така, че определени Същества, които в своето развитие са изпреварили човека, непрекъснато слизат от духовния свят, за да се на месят в еволюцията на човека, при което те уместно е да си позволим този израз временно се настаняват в една или друга човешка душа, приемайки, така да се каже, човешки облик, или, казано по-просто, се проявяват като една душевна сила, която пронизва и инспирира съответния човек; или с други думи, това човешко същество, инспирирано от божествените сили, вече може да постигне много повече в рамките на човешката еволюция, отколкото един обикновен човек.
към текста >>
И ако в акта на нашето човешко познание често се усещаме и като смаза ни от божественото величие, спотаено в човека, ние сме длъжни особено ако разполагаме с добрата
вол
я за това да изживеем поне частица от божествения Импулс, от „Сина на живия Бог" и непрекъснато да си припомняме Христос Исус; защото тук, където ние като човешки същества можем да изживеем Аза, чийто най-висш представител е Той, за нас, а и за всички идващи времена, прозвучаха кратките и ясни думи: „О, човеко, изживей себе си!
И сега, с отворен поглед към величието на Исус от Евангелието на Матей, което ни приканва към смирение и осъзнаване на нашата човешка слабост, ние съзираме и нещо друго: Онази вътрешна истина, онази вътрешна действителност, която ни издига над пропастта, съществуваща между нашата човешка слабост и това, което трябва и можем да бъдем.
И ако в акта на нашето човешко познание често се усещаме и като смаза ни от божественото величие, спотаено в човека, ние сме длъжни особено ако разполагаме с добрата воля за това да изживеем поне частица от божествения Импулс, от „Сина на живия Бог" и непрекъснато да си припомняме Христос Исус; защото тук, където ние като човешки същества можем да изживеем Аза, чийто най-висш представител е Той, за нас, а и за всички идващи времена, прозвучаха кратките и ясни думи: „О, човеко, изживей себе си!
" И така, ако ние се добираме по този начин до човешката природа на Матеевото Евангелие не случайното е първото и най-близко до нас Евангелие от него винаги ще ни облъхва смелост за живота, сила и надежда за справяне с нашите житейски задачи. Едва тогава ние започваме да разбираме и истинското значение на неговите думи.
към текста >>
287.
13. Бележки
GA_123 Евангелието на Матей
3. система „веществообмен-крайници" носител на
вол
ята.
3. система „веществообмен-крайници" носител на волята.
към текста >>
3. Престоли Духове на
Вол
ята
3. Престоли Духове на Волята
към текста >>
288.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
В честването на този празник душите разцъфтяваха с изпълнена от надежда радост, с родена от надеждата увереност, и със съзнание за принадлежност към едно духовно Същество, към Онзи, Който слезе от духовните висоти и обедини Себе Си със Земята, така че всяка човешка душа с добра
вол
я да може да сподели Неговите сили.
Не би било правилно да позволим да възникне такова песимистично настроение, защото в същото време ние можем да получим усещане - в нашите кръгове това чувство трябва да присъства - че човечеството може още веднъж да стигне до изживяване на пълната дълбочина и величие на импулса, принадлежащ на този празник. Търсещите души имат всякакви причини да се запитат: “Какво може да означава за мен този Христов празник? " И в сърцата си те могат да признаят: Точно чрез Духовната Наука на човечеството ще бъде дадено нещо, което ще донесе отново, в пълния смисъл на думата, онази дълбочина и величие, които днес вече ги няма. Ако не отстъпваме пред илюзията и фантазията трябва да признаем, че те повече не могат да съществуват в настоящето. За онова, което отскоро е станало обикновен празник за подаръци не може да се каже, че има същият смисъл като онова, което Коледният празник означаваше за хората векове наред в миналото.
В честването на този празник душите разцъфтяваха с изпълнена от надежда радост, с родена от надеждата увереност, и със съзнание за принадлежност към едно духовно Същество, към Онзи, Който слезе от духовните висоти и обедини Себе Си със Земята, така че всяка човешка душа с добра воля да може да сподели Неговите сили.
Наистина, много векове честването на този празник пробуждаше в душите на хората съзнанието, че отделната човешка душа може да се почувства съпътствана от току-що описаните духовни сили, и че всички хора с добра воля могат да открият себе си събрани заедно в служба на тази духовна сила. Посредством това те можеха също и да намерят правилните начини за живот на Земята, така че да могат да се отнасят колкото се може по-човешки един към друг, така че да могат да се обичат колкото е възможно повече един друг като човешки същества на Земята.
към текста >>
Наистина, много векове честването на този празник пробуждаше в душите на хората съзнанието, че отделната човешка душа може да се почувства съпътствана от току-що описаните духовни сили, и че всички хора с добра
вол
я могат да открият себе си събрани заедно в служба на тази духовна сила.
Търсещите души имат всякакви причини да се запитат: “Какво може да означава за мен този Христов празник? " И в сърцата си те могат да признаят: Точно чрез Духовната Наука на човечеството ще бъде дадено нещо, което ще донесе отново, в пълния смисъл на думата, онази дълбочина и величие, които днес вече ги няма. Ако не отстъпваме пред илюзията и фантазията трябва да признаем, че те повече не могат да съществуват в настоящето. За онова, което отскоро е станало обикновен празник за подаръци не може да се каже, че има същият смисъл като онова, което Коледният празник означаваше за хората векове наред в миналото. В честването на този празник душите разцъфтяваха с изпълнена от надежда радост, с родена от надеждата увереност, и със съзнание за принадлежност към едно духовно Същество, към Онзи, Който слезе от духовните висоти и обедини Себе Си със Земята, така че всяка човешка душа с добра воля да може да сподели Неговите сили.
Наистина, много векове честването на този празник пробуждаше в душите на хората съзнанието, че отделната човешка душа може да се почувства съпътствана от току-що описаните духовни сили, и че всички хора с добра воля могат да открият себе си събрани заедно в служба на тази духовна сила.
Посредством това те можеха също и да намерят правилните начини за живот на Земята, така че да могат да се отнасят колкото се може по-човешки един към друг, така че да могат да се обичат колкото е възможно повече един друг като човешки същества на Земята.
към текста >>
Да поздравим магарето и
вол
а, тези двама -
Да поздравим магарето и вола, тези двама -
към текста >>
Те гледаха малкото Дете, овчарите пред Него, и “магарето и
вол
а, тези двама - стоящи вън до яслите с трева и слама."
Отвън може да преминава автомобилният трафик, може да бързат електрични влакове, може би дори и балони ще летят в небето. Въпреки това, в зали като тази, ще бъде възможно да живее и израства нещо от едно свято настроение. Това обаче може да се случи само в резултат на онова, което се е вляло в нас от духовното познание през цялата година. Когато този плод на цялата година доведе Христос по-близо до нас, както можеше да се случи в предишни времена в много по-детско настроение, тогава ние можем правилно да се надяваме, че в определен смисъл тези зали ще бъдат “ясли". Тогава ние можем да погледнем тези зали по начин, подобен на онзи, по който децата и подрастващите гледаха на Бъдни вечер люлката, поставена за тях вкъщи, или в още по-ранни времена, в църквата.
Те гледаха малкото Дете, овчарите пред Него, и “магарето и вола, тези двама - стоящи вън до яслите с трева и слама."
към текста >>
289.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Вие ще чуете много своеобразни неща, така че ще се наложи да разчитате на вашата добра
вол
я, тази добра
вол
я, която е изработена от всички тези духовнонаучни познания, които през годините са преминали през вашите души.
Така че, в тези лекции, посветени на окултната история, където ще става дума за исторически факти и исторически личности в светлината на духовната наука, в лекциите, към които днешната лекция трябва да служи като своего рода въведение, аз съм длъжен да ви кажа много необичайни неща.
Вие ще чуете много своеобразни неща, така че ще се наложи да разчитате на вашата добра воля, тази добра воля, която е изработена от всички тези духовнонаучни познания, които през годините са преминали през вашите души.
Понеже нали това е най-прекрасният, най-значителният плод на духовния светоглед, защото колкото и сложно, колкото и детайлно да е разработено знанието, което придобиваме, в края на краищата ние все пак имаме пред себе си не сбор от догми, но в нас самите, в нашите сърца, в нашите души ние придобиваме чрез този духовнонаучен подход това, което ни повдига над тази гледна точка, която ние можем да придобием при каквото и да е друго разглеждане на света. Не догми, не наставления, не голо знание получаваме ние, а чрез нашето познание ставаме други хора. В известно отношение, за такива раздели на духовната наука, като тези, които ще разглеждаме, е нужно душевно разбиране, не интелектуално, а душевно разбиране, което, вероятно, на много места е длъжно да бъде склонно да изслушва и приема намеци, които биха станали твърде груби, ако ги очертаем с по-резки контури. Аз искам да извикам у вас, скъпи мои приятели, представата, че в целия исторически процес на развитие на човечеството, в продължение на всички хилядолетия чак до наши дни, зад цялото човешко развитие и човешка деятелност стоят в качеството на ръководители, в качеството на водачи духовни същества, духовни индивидуалности и че по отношение на най-великите, най-важните факти на историческия процес този или онзи човек с цялата негова душа, с цялото му същество се явява като инструмент на стоящите зад него планомерно действащи индивидуалности. Но ако ние искаме да разберем удивителните и тайнствени връзки между по-ранното и по-късното в историческото развитие, ние трябва да усвоим цял куп понятия, които ги няма в ежедневния живот.
към текста >>
290.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
За този, който е запознат с духовната наука, който, както това ние сме могли да правим вече толкова години, е приел в себе си това, което води нашето усещане и представи към признаване на висшите светове, за него такъв факт, като току-що показания, ще бъде, разбира се, веднага понятен, защото той е привикнал постоянно да опъва свързващите нишки между нашето познание, нашето мислене, нашата
вол
я и съществата от висшите йерархии.
За този, който е запознат с духовната наука, който, както това ние сме могли да правим вече толкова години, е приел в себе си това, което води нашето усещане и представи към признаване на висшите светове, за него такъв факт, като току-що показания, ще бъде, разбира се, веднага понятен, защото той е привикнал постоянно да опъва свързващите нишки между нашето познание, нашето мислене, нашата воля и съществата от висшите йерархии.
Но последователят на духовната наука попада понякога в положение, когато е длъжен да се защитава от материалистическите представи, понеже те съществуват в наше време, от представите, които лишават хората, стоящи встрани от духовното развитие, от възможността донякъде да вникнат в това, което трябва да се каже за въздействието на висшите светове върху нашия физически свят.
към текста >>
Защото тогава всичко, което е ставало в импулсите на
вол
ята, в мозъците на физическите глави е отивало към това, да наложи, така да се каже, на всички държави в Европа зачеркваща и ликвидираща народните индивидуалности всеобща представа за държава.
Този, който има някаква представа за развитието на съвременното човечество, протекло, да кажем, в XIV-XV век чак до XVI век, знае колко безкрайно дълбоко значение в това външно развитие на човечеството в Новото време е имало историческото появяване на определена личност, относно която действително може, аз бих казал, по най-външен начин да се докаже, че чрез нея са действали духовно-свръхсетивните сили. За да хвърлим малко светлина върху окултното разбиране на историята, може да се постави въпросът: какво би станало с развитието на най-нова Европа, ако в началото на XV век в развитието не се бе включила девойката от Орлеан, Орлеанската Дева6? Този, който даже чисто външно разглежда развитието на това време, трябва да каже: ако зачеркнем от историческия процес деянията на Орлеанската Дева, то само по това, което може да се разбере от чисто външните исторически изследвания, ще стане ясно: без действията на висшите свръхсетивни сили чрез Орлеанската Дева Франция, а и фактически цяла Европа, е трябвало да получат в XV век съвършено различен облик.
Защото тогава всичко, което е ставало в импулсите на волята, в мозъците на физическите глави е отивало към това, да наложи, така да се каже, на всички държави в Европа зачеркваща и ликвидираща народните индивидуалности всеобща представа за държава.
Под това влияние, разбира се, би станало невъзможно безкрайно много от това, което в последните столетия се създаде в Европа благодарение на взаимодействието на европейските народни индивидуалности. Нека си представят, че в историята са зачеркнати действията на Орлеанската Дева, нека си представят Франция, предоставена на своята съдба без появяването на Орлеанската Дева, нека си зададат въпроса какво би станало с Франция без този подвиг? И след това нека обмислят каква роля е играла Франция в последващите столетия за цялостния духовен живот на човечеството. И нека да съпоставят това с неопровержимите, доказуеми с външни документи факти, свидетелстващи за посланичеството на Орлеанската Дева. Да си дадем сметка за това как тази девойка с не особено високо даже за нейното време външно образование изведнъж, на възраст още непълни двадесет години, есента на 1428 г., чувства, че към нея се обръщат духовните власти от свръхсетивните светове; власти, на които тя дава, разбира се, тези форми, които са привични за нея, така че ги вижда през призмата на своите представи, но това не е довод против реалността на тези власти.
към текста >>
Представете си, че тя знае: свръхсетивните власти направляват силата на
вол
ята й към точно определено място.
Под това влияние, разбира се, би станало невъзможно безкрайно много от това, което в последните столетия се създаде в Европа благодарение на взаимодействието на европейските народни индивидуалности. Нека си представят, че в историята са зачеркнати действията на Орлеанската Дева, нека си представят Франция, предоставена на своята съдба без появяването на Орлеанската Дева, нека си зададат въпроса какво би станало с Франция без този подвиг? И след това нека обмислят каква роля е играла Франция в последващите столетия за цялостния духовен живот на човечеството. И нека да съпоставят това с неопровержимите, доказуеми с външни документи факти, свидетелстващи за посланичеството на Орлеанската Дева. Да си дадем сметка за това как тази девойка с не особено високо даже за нейното време външно образование изведнъж, на възраст още непълни двадесет години, есента на 1428 г., чувства, че към нея се обръщат духовните власти от свръхсетивните светове; власти, на които тя дава, разбира се, тези форми, които са привични за нея, така че ги вижда през призмата на своите представи, но това не е довод против реалността на тези власти.
Представете си, че тя знае: свръхсетивните власти направляват силата на волята й към точно определено място.
Аз ви разказвам за тези факти не това, което би било възможно да ви изложа съгласно Хрониката Акаша, а само това, което е установено съгласно документите, чисто исторически.
към текста >>
291.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
От усърдието и ентусиазма, които Юлиан придобил благодарение на елинското си възпитание и посвещение, от великите опити, които могъл да направи под ръководството на своя йерофант, в него се развила
вол
я да възстанови отново това, което той видял като жив живот и дейност на древната духовност.
В Юлиан ние имаме своеобразно зрелище: посветен в древните мистерии, изцяло потопен в това, което може да се придобие, когато духовният живот, благодарение на мистериите, се превръща в действителност, такъв посветен сяда на престола на римските цезари. И колкото и неверни неща да са се промъкнали в тези писания против християните, които са се съхранили от Юлиан, ние все пак знаем какво величие е живяло в светогледа на Юлиан тогава, когато е говорил от величието на своето посвещение. Обаче като ученик на мистериите, които се намирали вече към залеза си, той не могъл правилно да се включи в своята епоха; затова изпитал мъката на посветения, който вече не знае кои тайни трябва да останат скрити и кои могат да се съобщят.
От усърдието и ентусиазма, които Юлиан придобил благодарение на елинското си възпитание и посвещение, от великите опити, които могъл да направи под ръководството на своя йерофант, в него се развила воля да възстанови отново това, което той видял като жив живот и дейност на древната духовност.
И ето, ние виждаме, как се опитва с различни мерки пак да въведе древните богове в културата, в която е навлязло християнството. Той отишъл твърде далеко както в разкриването на тайните от мистериите, така и в своето отношение към християнството. Затова и се случило, че в 363 година, когато е трябвало да се предприеме поход срещу персите, съдбата му го настигнала. С Юлиан се случило това, което се случва с всеки, който, като няма право, казва това, което не трябва да се казва, настига го съдбата му, и може исторически да се докаже, че Юлиан е паднал в този поход срещу персите от ръката на християнин. Понеже не само че тази вест се разпространила много скоро и никога не била опровергана от нито едни значим християнски писател, но би било удивително в най-голяма степен, ако персите, причинявайки смъртта на своя заклет враг, не биха се похвалили след това с тази смърт.
към текста >>
292.
Съдържание
GA_128 Окултна физиология
Материални процеси на душевния живот: мисловен процес, процес на чувствуване,
вол
еви процес.
Кръвта като инструмент на Аза, главно-гръбначномозъчна нервна система: съзнателен живот, симпатикова нервна система: предпазване на съзнанието от живота на вътрешната планетарна система. Костната система, човешката форма за азовия живот; независимост на вътрешността от външния свят, постоянство и независимост на температурата на кръвта.
Материални процеси на душевния живот: мисловен процес, процес на чувствуване, волеви процес.
Съзнателно и несъзнателно азово устройство: костна система и Аз; вътрешна планетарна система и астралното тяло. Двата основни процеса на мисленето. Костната система и отлагането на соли. Процеси на чувствуване и процеси на набъбване. Волеви процеси и процеси на затопляне.
към текста >>
Вол
еви процеси и процеси на затопляне.
Материални процеси на душевния живот: мисловен процес, процес на чувствуване, волеви процес. Съзнателно и несъзнателно азово устройство: костна система и Аз; вътрешна планетарна система и астралното тяло. Двата основни процеса на мисленето. Костната система и отлагането на соли. Процеси на чувствуване и процеси на набъбване.
Волеви процеси и процеси на затопляне.
Кръвта като най-независима органна система и като пазител на другите системи. Червените кръвни телца. Своеобразност на кръвта. Терапевтични възможности.
към текста >>
293.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Така единна кръвта се противопоставя и на диференцираната нервна система, тъй както Азът се противопоставя на диференцирания душевен живот, в който различаваме представи, усещания,
вол
еви импулси, чувства и други подобни.
Тъй както нервната система в организма влиза в известни взаимоотношения с кръвта, така и онези вътрешни душевни образования, които ние изживяваме като представи, усещания, и други подобни, влизат във взаимоотношения с нашия Аз. В човешкия организъм нервната система е диференцирана по крайно многообразен начин. Виждаме вътрешните нервни стволове, диференцирани максимално многообразно, там например, където те се превръщат в слухов нерв, в лицев нерв и т.н., т.е. нервната система пронизва по такъв начин организма, че е максимално многообразно диференцирана, изпълнена от вътрешно многообразие. Разглеждайки кръвта, протичаща през организма, ако включим в това и промените от червена в синя кръв то в целия организъм кръвта все пак ни се представя като нещо единно.
Така единна кръвта се противопоставя и на диференцираната нервна система, тъй както Азът се противопоставя на диференцирания душевен живот, в който различаваме представи, усещания, волеви импулси, чувства и други подобни.
Колко то повече се задълбочавате в това сравнение това го споменавам само за сравнение толкова повече ще се убедите, че отношението между двата праобраза Аз и астрално тяло е подчертано идентично на отношението между двете им отражения кръвоносна и нервна система. Тук обаче можем да кажем: кръвта действително навсякъде е кръв, но протичайки през организма, тя се променя и между тези промени в кръвта и това, което става в Аза, може да се постави паралел. Азът ни обаче е единен. Доколкото можем да се върнем назад към живота между раждането и смъртта, можем да кажем: този Аз е бил винаги налице, през 5-та, както и през 6-та година от живота ни, вчера, а така също и днес това е същият Аз. Но ако се обърнем към съдържанието, към това, което се съдържа в този Аз, то ще открием следното: разглеждайки този Аз, такъв, какъвто живее в мен, той е изпълнен със сбор от представи, усещания, чувства и т.н., които, след всичко казано, трябва да бъдат приписани на астралното тяло, и които влизат в съприкосновение с Аза.
към текста >>
Точно така, както кръвта пронизва целия организъм и навсякъде влиза в съприкосновение с диференцираната нервна система, така Азът се съединява с диференцирания в представи, чувства,
вол
еви импулси и др.
Азът ни обаче е единен. Доколкото можем да се върнем назад към живота между раждането и смъртта, можем да кажем: този Аз е бил винаги налице, през 5-та, както и през 6-та година от живота ни, вчера, а така също и днес това е същият Аз. Но ако се обърнем към съдържанието, към това, което се съдържа в този Аз, то ще открием следното: разглеждайки този Аз, такъв, какъвто живее в мен, той е изпълнен със сбор от представи, усещания, чувства и т.н., които, след всичко казано, трябва да бъдат приписани на астралното тяло, и които влизат в съприкосновение с Аза. Преди една година Азът ни е имал едно съдържание, вчера е имал друго съдържание, и днес отново друго, т.е. Азът влиза в досег с цялата душевна същност и пронизва цялото това душевно съдържание.
Точно така, както кръвта пронизва целия организъм и навсякъде влиза в съприкосновение с диференцираната нервна система, така Азът се съединява с диференцирания в представи, чувства, волеви импулси и др.
подобни душевен живот. По този начин дори само това сравнително наблюдение ни показва, че в известна степен е оправда но да виждаме в кръвоносната система отражение на Аза, а в нервната система отражение на астралното тяло, на тези две по-висши, свръхсетивни елемента на човешката природа, докато етерното тяло е присъединено по-силно към физическото тяло.
към текста >>
294.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И това е реалност, която не може да бъде отречена; защото не ще да е особено мислещ онзи човек, който би отрекъл, че възприятията, понятията, идеите, чувствата,
вол
евите импулси съществуват точно така, както съществува кръвната субстанция, бъбречната, черно дробната, жлъчната субстанция.
За да изплува днес пред душата ни хипотетичния отговор, който очакваме, е нужно да си изясним, как е възможно взаимодействие, взаимообмен между всичко проникващо в кръвта, и какво става в кръвта, когато се осъществяват всички тези процеси между вътрешната планетарна система и между процесите на външно то възприемане. Защото въпреки че кръвта е така добре филтрирана, и въпреки че благодарение на многостранни усилия тя е една така чудно организирана материя, че може да бъде инструмент на нашия Аз, въпреки всичко това в човешкия организъм тази кръв представлява физическата субстанция и като такава принадлежи на физическото тяло. По тази причина можем да кажем: отначало на нас ни се струва, че съществува твърде голямо разстояние между така формираната човешка кръв и всичко онова, което определихме като процеси на възприемане, като акт, осъществен от душата.
И това е реалност, която не може да бъде отречена; защото не ще да е особено мислещ онзи човек, който би отрекъл, че възприятията, понятията, идеите, чувствата, волевите импулси съществуват точно така, както съществува кръвната субстанция, бъбречната, черно дробната, жлъчната субстанция.
В каква взаимовръзка са всички те, по този въпрос възгледите на света биха могли да поспорят, могат да спорят например за това, дали мислите представляват просто някакви въздействия, да кажем от страна на нервната субстанция или нещо подобно. Споровете между различните мнения в света тук тепърва биха могли да започнат. Но не биха могли да се препират мненията в света за нещо, което е очевиден факт, а именно, че нашият вътрешен душевен живот, светът на нашите мисли, на нашите чувства, всичко, което е изградено върху основата на външните възприятия и впечатления, само по себе си представлява една реалност. Действително засега не казвам: абсолютно особена реалност но казвам: реалност за самата себе си. Защото нищо в света не е съвсем отделно.
към текста >>
295.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Но много неща аз вече ще предоставя на собствената добра
вол
я на уважаемите слушатели.
И така днес, за да се приближим още към човешкия организъм, ще направим добре, ако изходим от обратната страна, за да хвърлим кратък поглед върху съзнателния живот. От предходната лекция още знаем, как съзнателният живот на човека си служи с инструментите на кръвта и на нервната система. Но все още не сме могли да се спрем на по-фините процеси; защото това разглеждане на по-фините процеси е и нещо, това открито се признава което и днес още е склонно да шокира в силна степен външния свят, от който произлиза съществуващата днес наука. Но всеки, който действително е застанал на основата на истинския, истинен окултизъм, ще ви каже, че тенденцията на нашата наука е насочена така, че не след много десетилетия ще бъдат потвърдени и онези неща, които днес ние привеждаме, само че изхождайки единствено от окултните наблюдения. Ако аз имах възможност вместо този кратък курс от беседи да ви чета лекции в продължение на половин година, то тогава би било възможно дори само чрез резултатите на съвременната наука да бъде изложено всичко, което е в състояние да даде външни доказателства за това, което чрез кратки бележки ще бъде казано в днешната лекция.
Но много неща аз вече ще предоставя на собствената добра воля на уважаемите слушатели.
Навсякъде е възможно, от това, което казваме, да бъдат намерени пътищата към официалната наука, която, може и в днешните резултати да открие навсякъде потвърждението за това, което намираме в полето на окултизма.
към текста >>
При това не е необходимо да се впускаме във финилогически или психологически анализи, но е необходимо само да знаем, че имаме работа с мисловния живот на човека, а в рамките на душевния живот с човешките чувства и
вол
я.
Засега е необходимо и аз моля всички тези твърдения да бъдат приети в този смисъл -, изхождайки от нашия съзнателен живот и разглеждайки отношението на нашия малко или много съзнателен душевен живот към нашия организъм, да обхванем с поглед всичко това и точно за това става дума във физиологията -, което ние наричаме своя мисловна дейност в най-широк смисъл на думата.
При това не е необходимо да се впускаме във финилогически или психологически анализи, но е необходимо само да знаем, че имаме работа с мисловния живот на човека, а в рамките на душевния живот с човешките чувства и воля.
Така между тези, които стоят върху основата на действителния окултизъм, никога няма да възникне противоречие, когато се каже, че чрез всички тези процеси, разиграващи се в нашия душевен живот на физически план и попадащи в някоя от категориите на мисловното, чувственото и волевото, че чрез такива процеси за нормалното съзнание в организма биват задействувани действително материални, или живи, или други материални процеси, така че навсякъде, за всичко, което се разиграва в душата ни, в организма можем да открием съответните материални процеси. И тъкмо това е най-интересното. Защото едва в наше време, през следващите десетилетия, поради съществуването на известни тенденции, които едва сега се появяват в науката, ще бъде възможно да се открият тези паралели между душевни и физиологически процеси в организма и да бъде потвърдено откритото от окултизма.
към текста >>
Така между тези, които стоят върху основата на действителния окултизъм, никога няма да възникне противоречие, когато се каже, че чрез всички тези процеси, разиграващи се в нашия душевен живот на физически план и попадащи в някоя от категориите на мисловното, чувственото и
вол
евото, че чрез такива процеси за нормалното съзнание в организма биват задействувани действително материални, или живи, или други материални процеси, така че навсякъде, за всичко, което се разиграва в душата ни, в организма можем да открием съответните материални процеси.
Засега е необходимо и аз моля всички тези твърдения да бъдат приети в този смисъл -, изхождайки от нашия съзнателен живот и разглеждайки отношението на нашия малко или много съзнателен душевен живот към нашия организъм, да обхванем с поглед всичко това и точно за това става дума във физиологията -, което ние наричаме своя мисловна дейност в най-широк смисъл на думата. При това не е необходимо да се впускаме във финилогически или психологически анализи, но е необходимо само да знаем, че имаме работа с мисловния живот на човека, а в рамките на душевния живот с човешките чувства и воля.
Така между тези, които стоят върху основата на действителния окултизъм, никога няма да възникне противоречие, когато се каже, че чрез всички тези процеси, разиграващи се в нашия душевен живот на физически план и попадащи в някоя от категориите на мисловното, чувственото и волевото, че чрез такива процеси за нормалното съзнание в организма биват задействувани действително материални, или живи, или други материални процеси, така че навсякъде, за всичко, което се разиграва в душата ни, в организма можем да открием съответните материални процеси.
И тъкмо това е най-интересното. Защото едва в наше време, през следващите десетилетия, поради съществуването на известни тенденции, които едва сега се появяват в науката, ще бъде възможно да се открият тези паралели между душевни и физиологически процеси в организма и да бъде потвърдено откритото от окултизма.
към текста >>
На всеки един мисловен процес съответствува процес в нашия организъм, а също така и на всеки чувствен процес и на всеки процес, който може да бъде определен с израза
вол
еви импулс.
На всеки един мисловен процес съответствува процес в нашия организъм, а също така и на всеки чувствен процес и на всеки процес, който може да бъде определен с израза волеви импулс.
Като че ли можем да кажем: когато в нашия душевен живот протича нещо, се заражда вълна, която тръгва надолу и достига до физическото в организма. Да вземем засега мисловния процес, процеса на мислене. На тези, които проявяват интерес към тези работи, искам да обърна внимание, че в случая е най-добре да си представим такъв един мисловен процес като чисто математическото мислене например или някакво друго обективно мислене, което мислене по определен начин остава неповлияни нашите чувства и нашата воля, т.е. да си представим такива мисловни процеси, които са мисловни процеси в "чист вид". Какво се извършва в нашия организъм, когато в рамките на нашия душевен живот се разиграват такива мисловни процеси?
към текста >>
На тези, които проявяват интерес към тези работи, искам да обърна внимание, че в случая е най-добре да си представим такъв един мисловен процес като чисто математическото мислене например или някакво друго обективно мислене, което мислене по определен начин остава неповлияни нашите чувства и нашата
вол
я, т.е.
На всеки един мисловен процес съответствува процес в нашия организъм, а също така и на всеки чувствен процес и на всеки процес, който може да бъде определен с израза волеви импулс. Като че ли можем да кажем: когато в нашия душевен живот протича нещо, се заражда вълна, която тръгва надолу и достига до физическото в организма. Да вземем засега мисловния процес, процеса на мислене.
На тези, които проявяват интерес към тези работи, искам да обърна внимание, че в случая е най-добре да си представим такъв един мисловен процес като чисто математическото мислене например или някакво друго обективно мислене, което мислене по определен начин остава неповлияни нашите чувства и нашата воля, т.е.
да си представим такива мисловни процеси, които са мисловни процеси в "чист вид". Какво се извършва в нашия организъм, когато в рамките на нашия душевен живот се разиграват такива мисловни процеси? Всеки път, когато това стане, когато ние мислим, изразяваме мисли, в нашия организъм протича процес, който можем да сравним сега аз не казвам, че това, което твърдя, е аналогия; това не е аналогия, а факт, и когато казвам, че можем да сравним, то това означава, че трябва да се спрем на самия факт в организма ни протича процес, който ние можем да сравним с друг един процес: ако в една чаша вода, загрята до определен градус сме разтворили някаква сол, каменна сол например, и чрез охлаждане на водата довеждаме разтворената сол до изкристализиране, така че да протече процес, противоположен на разтварянето, когато солта е изцяло разтворена, водата става прозрачна. Когато обаче водата бъде охладена и във водата протече противоположния процес, тогава солта отново изкристализира от водата, извършва се повторно образуване на сол, отлагане на солта във водата. И когато разгледаме такава вода която е била топла, и когато направим така, че солта отново да изкристализира, тогава ще видим: там в течното се намира нещо твърдо, отново се отлага нещо твърдо: отлагане на сол.
към текста >>
Ако преминем сега към това, което можем да наречем "да храниш
вол
еви импулс в душата си", то физическият корелат за това е отново нещо различно.
При чувствуването имаме работа не с подобно отлагане на изкристализиралата сол, и с обратния процес на разтваряне, но имаме работа с нещо, което протича в рамките на нашия организъм и което можем да наречем фини процеси, подобни на процеса, когато нещо точно се превръща в полутвърдо. Представете си следното: нещо течно се втвърдява до такава степен, че получава определена форма, както например форма получава твърдият белтък, т.е. нещо подобно на коагулация, втвърдяване на нещо течно. Докато при мисловните процеси имаме работа именно с отделянето на нещо солеобразно, което се утаява от течното, при чувствуването имаме работа с прехода от едно вътрешно, почти течно състояние към състояние на набъбналост. В този случай самата субстанция преминава в едно по-плътно състояние, което, наблюдавано по ясновидски път, се проявява с образуването на малки флокули, подобни на случая, когато в чаша с определена течност, чрез определени процеси, можете да предизвикате процес на вътрешно превръщане на течната субстанция в набъбнали малки капчици.
Ако преминем сега към това, което можем да наречем "да храниш волеви импулс в душата си", то физическият корелат за това е отново нещо различно.
Това дори е по-лесно за разбиране, и тук отново достигаме до онова място, където физическото започва да става по-явно. Физическият корелат на волевия импулс представлява вид топлинен процес, но такъв топлинен процес, който предизвиква повишение на температурата с известни градуси, в известно отношение сгорещяване. Ето оттук можете да прецените тъй като затоплянето, сгорещяването е свързано с цялото пулсиране на кръвта ни -, че волевите импулси са във връзка именно с това сгорещяване на кръвта ни. Това не е много трудно за разбиране, стига човек да има усет за истинско наблюдение, за да може действително да бъде открито това в човешкото устройство, а също така и в устройството на животното, че такива процеси могат по този начин да имат свой физически корелат.
към текста >>
Физическият корелат на
вол
евия импулс представлява вид топлинен процес, но такъв топлинен процес, който предизвиква повишение на температурата с известни градуси, в известно отношение сгорещяване.
нещо подобно на коагулация, втвърдяване на нещо течно. Докато при мисловните процеси имаме работа именно с отделянето на нещо солеобразно, което се утаява от течното, при чувствуването имаме работа с прехода от едно вътрешно, почти течно състояние към състояние на набъбналост. В този случай самата субстанция преминава в едно по-плътно състояние, което, наблюдавано по ясновидски път, се проявява с образуването на малки флокули, подобни на случая, когато в чаша с определена течност, чрез определени процеси, можете да предизвикате процес на вътрешно превръщане на течната субстанция в набъбнали малки капчици. Ако преминем сега към това, което можем да наречем "да храниш волеви импулс в душата си", то физическият корелат за това е отново нещо различно. Това дори е по-лесно за разбиране, и тук отново достигаме до онова място, където физическото започва да става по-явно.
Физическият корелат на волевия импулс представлява вид топлинен процес, но такъв топлинен процес, който предизвиква повишение на температурата с известни градуси, в известно отношение сгорещяване.
Ето оттук можете да прецените тъй като затоплянето, сгорещяването е свързано с цялото пулсиране на кръвта ни -, че волевите импулси са във връзка именно с това сгорещяване на кръвта ни. Това не е много трудно за разбиране, стига човек да има усет за истинско наблюдение, за да може действително да бъде открито това в човешкото устройство, а също така и в устройството на животното, че такива процеси могат по този начин да имат свой физически корелат.
към текста >>
Ето оттук можете да прецените тъй като затоплянето, сгорещяването е свързано с цялото пулсиране на кръвта ни -, че
вол
евите импулси са във връзка именно с това сгорещяване на кръвта ни.
Докато при мисловните процеси имаме работа именно с отделянето на нещо солеобразно, което се утаява от течното, при чувствуването имаме работа с прехода от едно вътрешно, почти течно състояние към състояние на набъбналост. В този случай самата субстанция преминава в едно по-плътно състояние, което, наблюдавано по ясновидски път, се проявява с образуването на малки флокули, подобни на случая, когато в чаша с определена течност, чрез определени процеси, можете да предизвикате процес на вътрешно превръщане на течната субстанция в набъбнали малки капчици. Ако преминем сега към това, което можем да наречем "да храниш волеви импулс в душата си", то физическият корелат за това е отново нещо различно. Това дори е по-лесно за разбиране, и тук отново достигаме до онова място, където физическото започва да става по-явно. Физическият корелат на волевия импулс представлява вид топлинен процес, но такъв топлинен процес, който предизвиква повишение на температурата с известни градуси, в известно отношение сгорещяване.
Ето оттук можете да прецените тъй като затоплянето, сгорещяването е свързано с цялото пулсиране на кръвта ни -, че волевите импулси са във връзка именно с това сгорещяване на кръвта ни.
Това не е много трудно за разбиране, стига човек да има усет за истинско наблюдение, за да може действително да бъде открито това в човешкото устройство, а също така и в устройството на животното, че такива процеси могат по този начин да имат свой физически корелат.
към текста >>
А процеса на
вол
евия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне.
И отново няма да открием това само там , където то протича под влиянието на нашия, разиграващ се все по-дълбоко в душата ни чувствен живот, но ще го открием и от другата страна. Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия организъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин. Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар. костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси.
А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне.
Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм. И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот. Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме. И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието. И така, целият ни организъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти към съзнателния, отчасти към несъзнателния ни живот.
към текста >>
И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с
вол
евите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот.
Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар. костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси. А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм.
И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот.
Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме. И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието. И така, целият ни организъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти към съзнателния, отчасти към несъзнателния ни живот. Изключително значителен факт е, че нашият организъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в организма от макрокосмоса на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния живот на човека протичат на едно по-фино ниво. И както бихте могли да си представите, чрез това, че организмът представлява нещо цяло и всички тези части си взаимодействуват, в днешния завършен организъм нещата стоят така, че всички тези процеси се преплитат изцяло и че в организма, тъй както е застанал пред нас, не можем да отделим тези процеси един от друг, така че навсякъде да прекараме определени граници: всеки един процес прониква в другия.
към текста >>
Целият душевен живот, възбуждан за мисли от впечатленията на физически-сетивния свят, разпалван за чувства, подтикван за
вол
еви импулси, трябва да намери в лицето на кръвната система своя инструмент, доколкото този душевен живот представлява съзнателен живот на Аза.
След това кръвта трябва да обърне другата страна на таблото по посока на изживяванията на съзнателния душевен живот. В кръвта трябва да нахлуят не само несъзнателните процеси на Аза, въздействуващи от костната система нагоре, но от страна на другия Аз в кръвта трябва да нахлуе и нашата съзнателна душевна дейност. Преди да достигне кръвта тази душевна дейност трябва да е в състояние да преобрази се бе си, за да може в рамките на кръвта да стане изразител на това, което като физически-сетивен свят ни огражда в околната среда, защото дори етерното тяло, което растенията притежават, е вече невидимо за нормалното съзнание. Нас ни огражда физическия свят. Ето така ние противопоставяме другата страна на кръвното табло на физически-сетивния свят, който става съдържание на нашето съзнание.
Целият душевен живот, възбуждан за мисли от впечатленията на физически-сетивния свят, разпалван за чувства, подтикван за волеви импулси, трябва да намери в лицето на кръвната система своя инструмент, доколкото този душевен живот представлява съзнателен живот на Аза.
Всичко това трябва да може да пулсира в кръвта. Какво означава това? Това не означава нищо друго, освен че в кръвта си трябва да имаме не само това, в което са се превърнали хранителните вещества, след като са изплували от сферата на безсъзнателното, били са филтрирани до там, че да могат да водят в кръвта самостоятелно съществуване, закриляни от всякакви закони на макрокосмоса, но от друга страна върху кръвното табло трябва да може да се запише и всичко онова, което произтича във физически-сетивното, в сферата на неживото от физически-сетивния свят, което чрез впечатленията става известно на човека и се явява на съзнанието като нещо, което може да остава отпечатък върху човека. Защото това, от което се състои животът, може да бъде познато едва чрез следващото свръхсетивно тяло чрез етерното тяло. Ето защо кръвта също така трябва да е в състояние да се сроди с физически-сетивния свят, в непосредствения му вид.
към текста >>
И как бихме могли да не прозрем това та нали нашите мисли са най-вътрешното, което притежаваме, онова, чрез което, за нормалното съзнание, ние най-силно се затваряме в себе си, докато със своите чувства, дори за нормалното съзнание, ние заставаме на границата между вън и вътре, а със своите
вол
еви импулси ние така силно се противопоставяме на външния свят, че при обикновени обстоятелства човек не може да познае сам себе си в своите
вол
еви импулси!
Кръвта застанала тъй да се каже на другия край на костната система, изразяваща противоположния на костната система полюс трябва преди всичко да бъде защитена, за да може да работи в нашите мисли като инструмент на мислите, доколкото това са азово осъзнати мисли, да може да провежда процеса, който ние определихме като отлагане на соли. Тази защита трябва да изхожда от самата кръв; т.е. преди всичко тази кръв трябва да бъде в състояние, като че ли по посока на духовната страна, да предизвика появата на една духовна костна система, трябва да е в състояние да провежда процеса на отлагане на соли. Това е една задача, на която кръвта така трябва да се подчини, така трябва да разграничи себе си от другите органи, че за тази своя работа да получи от други те органи на човешкия организъм най-малко подкрепа. В този процес на образуване на соли от страна на кръвта подвижността на другите органи играе най-малка роля, така че кръвта по отношение на този процес на образуване на соли във връзка с мисленето в най-силна степен насочва организма навътре към себе си.
И как бихме могли да не прозрем това та нали нашите мисли са най-вътрешното, което притежаваме, онова, чрез което, за нормалното съзнание, ние най-силно се затваряме в себе си, докато със своите чувства, дори за нормалното съзнание, ние заставаме на границата между вън и вътре, а със своите волеви импулси ние така силно се противопоставяме на външния свят, че при обикновени обстоятелства човек не може да познае сам себе си в своите волеви импулси!
В мислите си човек винаги може да познае себе си, но не и в своите волеви импулси. Това вие можете да видите и от факта, че на света за нищо друго не се е спорело така много, както по отношение на свободата и несвободата, и по отношение на другите качества на човешката воля. В лицето на нашата система от мисли, имаща за свой физически корелат процеса на отлагане на соли, имаме най-вътрешен процес, който кръвта има да извършва като инструмент на Аза. И тъй като процесът на отлагане на соли трябва в най-силна степен да бъде обърнат навътре и да е най-добре защитен срещу другите органи, то при малформацията на кръвта тази способност на кръвта бива засегната в най-силна степен. И когато забележим, че кръвта е възпрепятствана по такъв начин, то трябва да сме наясно, че е необходимо кръвта да бъде стимулирана за тази си дейност, която дейност в съществуването си е спаднала под една определена граница.
към текста >>
В мислите си човек винаги може да познае себе си, но не и в своите
вол
еви импулси.
Тази защита трябва да изхожда от самата кръв; т.е. преди всичко тази кръв трябва да бъде в състояние, като че ли по посока на духовната страна, да предизвика появата на една духовна костна система, трябва да е в състояние да провежда процеса на отлагане на соли. Това е една задача, на която кръвта така трябва да се подчини, така трябва да разграничи себе си от другите органи, че за тази своя работа да получи от други те органи на човешкия организъм най-малко подкрепа. В този процес на образуване на соли от страна на кръвта подвижността на другите органи играе най-малка роля, така че кръвта по отношение на този процес на образуване на соли във връзка с мисленето в най-силна степен насочва организма навътре към себе си. И как бихме могли да не прозрем това та нали нашите мисли са най-вътрешното, което притежаваме, онова, чрез което, за нормалното съзнание, ние най-силно се затваряме в себе си, докато със своите чувства, дори за нормалното съзнание, ние заставаме на границата между вън и вътре, а със своите волеви импулси ние така силно се противопоставяме на външния свят, че при обикновени обстоятелства човек не може да познае сам себе си в своите волеви импулси!
В мислите си човек винаги може да познае себе си, но не и в своите волеви импулси.
Това вие можете да видите и от факта, че на света за нищо друго не се е спорело така много, както по отношение на свободата и несвободата, и по отношение на другите качества на човешката воля. В лицето на нашата система от мисли, имаща за свой физически корелат процеса на отлагане на соли, имаме най-вътрешен процес, който кръвта има да извършва като инструмент на Аза. И тъй като процесът на отлагане на соли трябва в най-силна степен да бъде обърнат навътре и да е най-добре защитен срещу другите органи, то при малформацията на кръвта тази способност на кръвта бива засегната в най-силна степен. И когато забележим, че кръвта е възпрепятствана по такъв начин, то трябва да сме наясно, че е необходимо кръвта да бъде стимулирана за тази си дейност, която дейност в съществуването си е спаднала под една определена граница.
към текста >>
Това вие можете да видите и от факта, че на света за нищо друго не се е спорело така много, както по отношение на свободата и несвободата, и по отношение на другите качества на човешката
вол
я.
преди всичко тази кръв трябва да бъде в състояние, като че ли по посока на духовната страна, да предизвика появата на една духовна костна система, трябва да е в състояние да провежда процеса на отлагане на соли. Това е една задача, на която кръвта така трябва да се подчини, така трябва да разграничи себе си от другите органи, че за тази своя работа да получи от други те органи на човешкия организъм най-малко подкрепа. В този процес на образуване на соли от страна на кръвта подвижността на другите органи играе най-малка роля, така че кръвта по отношение на този процес на образуване на соли във връзка с мисленето в най-силна степен насочва организма навътре към себе си. И как бихме могли да не прозрем това та нали нашите мисли са най-вътрешното, което притежаваме, онова, чрез което, за нормалното съзнание, ние най-силно се затваряме в себе си, докато със своите чувства, дори за нормалното съзнание, ние заставаме на границата между вън и вътре, а със своите волеви импулси ние така силно се противопоставяме на външния свят, че при обикновени обстоятелства човек не може да познае сам себе си в своите волеви импулси! В мислите си човек винаги може да познае себе си, но не и в своите волеви импулси.
Това вие можете да видите и от факта, че на света за нищо друго не се е спорело така много, както по отношение на свободата и несвободата, и по отношение на другите качества на човешката воля.
В лицето на нашата система от мисли, имаща за свой физически корелат процеса на отлагане на соли, имаме най-вътрешен процес, който кръвта има да извършва като инструмент на Аза. И тъй като процесът на отлагане на соли трябва в най-силна степен да бъде обърнат навътре и да е най-добре защитен срещу другите органи, то при малформацията на кръвта тази способност на кръвта бива засегната в най-силна степен. И когато забележим, че кръвта е възпрепятствана по такъв начин, то трябва да сме наясно, че е необходимо кръвта да бъде стимулирана за тази си дейност, която дейност в съществуването си е спаднала под една определена граница.
към текста >>
296.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Така ни става понятно, че чрез такива процеси, които развиват твърде силна вътрешна подвижност, чрез образуване на топлина, представляваща външен израз на
вол
евия импулс, ние усещаме възбуда в целия организъм.
Докато солите действуват, само ако ги въведем в организма чрез храносмилането или директно в кръвта, т.е. докато те навлязат във вътрешността само до една определена степен, докато с металите сме в състоя ние да въздействуваме чак до вътрешната планетарна система, то в лицето на външните подвижности на веществата, свързващи се лесно с атмосферния кислород, имаме нещо, което пронизва целия организъм, чак до кръвта, нещо, което е в състояние да премине през всички органни системи.
Така ни става понятно, че чрез такива процеси, които развиват твърде силна вътрешна подвижност, чрез образуване на топлина, представляваща външен израз на волевия импулс, ние усещаме възбуда в целия организъм.
Не е такъв случаят, когато насочим вниманието си към онези процеси, които са органичен израз на мисловното. Тук ние усеща ме, че въздействията, които вчера свързахме със солите, могат да възникнат само в определени органи. От това виждате, какъв сложен апарат представлява човешкия организъм, но и колко сложно е взаимоотношението му с външния свят; и виждате, че едва сега на човешкия организъм с неговите вътрешни подвижности с минерална, неорганична, неодушевена природа можем да противопоставим това, което представляват солите, което е изпаряваща се метална природа, и което са лесно горимите вещества. Такова едно противоречие съществува и между човешкия организъм и подвижните сили на външния растителен свят. Когато поемем дадено растение така, че то просто ни отдава някакво вещество, което вещество бива възприето от нас и действува в нас като такова, тогава растителния му характер не влиза в съображение при човека.
към текста >>
Но когато сме разпръснати, ние ще продължим да действуваме така, че макар и тялом разпръснати, в живите си мисли , в чувствата си, в цялата си
вол
я ще се хармонизираме помежду си.
Така ние се събрахме и отново ще се разотидем, за да живеем навън и може би за да отнесем със себе си нещо от това, което тук само схематично разкрихме и което да развием до неговото разцъфтяване.
Но когато сме разпръснати, ние ще продължим да действуваме така, че макар и тялом разпръснати, в живите си мисли , в чувствата си, в цялата си воля ще се хармонизираме помежду си.
Тогава по правилен начин ще сме обединени в духа, който чрез Антропософията трябва да бъде донесен на човечеството. В този дух, след като сме били за кратко време заедно, ще се сбогуваме един от друг, в този дух ще продължим да бъдем с душите си заедно и в този дух ще се съберем отново, когато ще трябва да стане това.
към текста >>
297.
Въведение от Мария Щайнер, 1947
GA_130 Езотеричното християнство
Нейната силна
вол
я я правеше подходяща за изпълнението на трудни задачи в служба на човечеството; обаче характерът ú беше често пъти подвластен на различни настроения и когато нейният темперамент вземаше превес, идваха кризите и дори подмяната на поставените цели.
Научните трудове на Макс Мюлер, Ойсен и други бележити философи откриха на европейците един свят на завладяваща духовност и на изпълнени с живот образи. Въпреки това ключът за разбиране на тези светове трябваше да бъде даден също и на интелектуалната наука. За тази цел съчинението на Блаватска и на нейните ученици не беше достатъчно; трябваше да бъдат намерени подходящи личности като посредници. Благодарение на особеното устройство на нейния телесен организъм, Е.П. Блаватска беше един инструмент, особено достъпен за влиянията от духовните светове.
Нейната силна воля я правеше подходяща за изпълнението на трудни задачи в служба на човечеството; обаче характерът ú беше често пъти подвластен на различни настроения и когато нейният темперамент вземаше превес, идваха кризите и дори подмяната на поставените цели.
Или с други думи: За нея, като духовно проницаем инструмент, се водеше борба от страна на окултния свят.
към текста >>
298.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Защото от
вол
ята на хората зависи дали те приемат в себе си такива неща за благото и спасението на човечеството или ги оставят с безразличие да минат покрай тях.
Онези, чийто дух е пробуден, ще могат да виждат нови Същества всред процесите на природата. Докато човекът, който не е станал още ясновидец, въпреки тъгата относно неудържимото умиране на природата, ще изживява винаги нещо освежаващо в природата, онзи, чиито ясновиждащи сили се пробуждат ще вижда как от умиращата природа се раждат нови елементарни Същества. Докато в грубия физически свят ще може да се вижда твърде малко от великата промяна, от великия прелом в поврата към двадесетото столетие, духовно отворената душа ще чувствува: Времената се променят и ние имаме задължението да подготвим духовното познание. Ще бъде все повече и повече важно да се вземат под внимание такива неща и да се внасят в съзнанието.
Защото от волята на хората зависи дали те приемат в себе си такива неща за благото и спасението на човечеството или ги оставят с безразличие да минат покрай тях.
Тогава те се превръщат в нещастие за човечеството.
към текста >>
Първото велико дело, което той извърши, което както посочих в Базел, Буда трябваше да извърши като чисто духовно Същество, беше това, че изпрати в астралното тяло на онова момче Исус, което Евангелието на Лука ни описва, силите, които са изразени в смисъла на думите, чути от пастирите в нощта на Рождество Исусово: „Изявяват се духовните Същества на висините и мир да бъде между хората на Земята, които имат добра
вол
я”.
Първото велико дело, което той извърши, което както посочих в Базел, Буда трябваше да извърши като чисто духовно Същество, беше това, че изпрати в астралното тяло на онова момче Исус, което Евангелието на Лука ни описва, силите, които са изразени в смисъла на думите, чути от пастирите в нощта на Рождество Исусово: „Изявяват се духовните Същества на висините и мир да бъде между хората на Земята, които имат добра воля”.
към текста >>
299.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
В човека те виждаха възникването на тази субстанция в хармоничното взаимодействие между мисленето и
вол
ята.
Те виждаха подготовката за развитие на едно такова виждане в повишената действеност на моралните сили на душата, която правеше тогава видима тази субстанция. Те виждаха силата за това виждане в моралните сили на душата. И тази субстанция действително беше виждана и открита от розенкройцерите. Те откриха, че тази субстанция живее под определена форма в света, в Макрокосмоса, както и в човека. Навън в света, извън човека, те почитаха тази субстанция като великата одежда, като великата дреха на Макрокосмоса.
В човека те виждаха възникването на тази субстанция в хармоничното взаимодействие между мисленето и волята.
Те виждаха силите на волята не само в човека, но също и в Макрокосмоса, например в светкавицата и гръмотевицата. Те виждаха също и силите на мисленето от една страна в човека и след това навън в света, в дъгата, в утринната зора. За постигането на една такава хармония между волята и мисленето розенкройцерите търсеха силата в излъчването на етерното тяло на тринадесетия, на Кристиян Розенкройц. Установено беше, че всички техни открития трябваше да останат сто години като тайна при розенкройцерите и едва след това, след сто години, тези открития на розенкройцерите можеха да бъдат изнесени в света. Едва след като върху тях биваше работено сто години, те можеха да бъдат обсъждани по съответен начин.
към текста >>
Те виждаха силите на
вол
ята не само в човека, но също и в Макрокосмоса, например в светкавицата и гръмотевицата.
Те виждаха силата за това виждане в моралните сили на душата. И тази субстанция действително беше виждана и открита от розенкройцерите. Те откриха, че тази субстанция живее под определена форма в света, в Макрокосмоса, както и в човека. Навън в света, извън човека, те почитаха тази субстанция като великата одежда, като великата дреха на Макрокосмоса. В човека те виждаха възникването на тази субстанция в хармоничното взаимодействие между мисленето и волята.
Те виждаха силите на волята не само в човека, но също и в Макрокосмоса, например в светкавицата и гръмотевицата.
Те виждаха също и силите на мисленето от една страна в човека и след това навън в света, в дъгата, в утринната зора. За постигането на една такава хармония между волята и мисленето розенкройцерите търсеха силата в излъчването на етерното тяло на тринадесетия, на Кристиян Розенкройц. Установено беше, че всички техни открития трябваше да останат сто години като тайна при розенкройцерите и едва след това, след сто години, тези открития на розенкройцерите можеха да бъдат изнесени в света. Едва след като върху тях биваше работено сто години, те можеха да бъдат обсъждани по съответен начин. Така от седемнадесетото до осемнадесетото столетие беше подготвено това, което през 1785 година намери своя израз в съчинението „Тайните фигури на розенкройцерите”.
към текста >>
За постигането на една такава хармония между
вол
ята и мисленето розенкройцерите търсеха силата в излъчването на етерното тяло на тринадесетия, на Кристиян Розенкройц.
Те откриха, че тази субстанция живее под определена форма в света, в Макрокосмоса, както и в човека. Навън в света, извън човека, те почитаха тази субстанция като великата одежда, като великата дреха на Макрокосмоса. В човека те виждаха възникването на тази субстанция в хармоничното взаимодействие между мисленето и волята. Те виждаха силите на волята не само в човека, но също и в Макрокосмоса, например в светкавицата и гръмотевицата. Те виждаха също и силите на мисленето от една страна в човека и след това навън в света, в дъгата, в утринната зора.
За постигането на една такава хармония между волята и мисленето розенкройцерите търсеха силата в излъчването на етерното тяло на тринадесетия, на Кристиян Розенкройц.
Установено беше, че всички техни открития трябваше да останат сто години като тайна при розенкройцерите и едва след това, след сто години, тези открития на розенкройцерите можеха да бъдат изнесени в света. Едва след като върху тях биваше работено сто години, те можеха да бъдат обсъждани по съответен начин. Така от седемнадесетото до осемнадесетото столетие беше подготвено това, което през 1785 година намери своя израз в съчинението „Тайните фигури на розенкройцерите”.
към текста >>
300.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Именно тогава Кристиян Розенкройц ни е избрал, вложил е в нас един
вол
ев импулс, който ни довежда до такива опитности.
Фактът, че човек може да има едно изживяване от описания род, произхожда от това, че в периода между неговата последна смърт и неговото последно раждане този човек се е срещнал с Кристиян Розенкройц в духовния свят.
Именно тогава Кристиян Розенкройц ни е избрал, вложил е в нас един волев импулс, който ни довежда до такива опитности.
Този е начинът, по който се проследяват духовните връзки.
към текста >>
301.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Ние виждаме тук импулси на
вол
ята и можем много добре да си представим, че тези импулси не са били предхождани от особено много мисли и представи, че може би съответният човек не би нанесъл удар, а че би възпрепятстувал избухването на гнева, ако би размислил повече.
Едно друго положение би било следното: Някой човек върви по улицата и се чувствува обиден, чувствува се уязвен. Без много да размисля, обхванат от гняв и поддавайки се на този гняв, той нанася удар или нещо подобно на този, който го е обидил. Тук ние виждаме една проява на онези сили, които произхождат от гнева.
Ние виждаме тук импулси на волята и можем много добре да си представим, че тези импулси не са били предхождани от особено много мисли и представи, че може би съответният човек не би нанесъл удар, а че би възпрепятстувал избухването на гнева, ако би размислил повече.
Така ние имаме пред себе си две крайни действия: Едното, което се представя пред нас като една представа, при което съзнателната воля е напълно заличена и другото, при което е заличен мисловния живот и при което веднага се преминава към изпълнението на един волев импулс. Тези са двете неща, които ни представят въобще двата крайни полюса на човешката душа. Импулсивността на волята е единият полюс; безволевото отдаване на едно съзерцание, представата, мисленето, докато волята мълчи – този е другият полюс. Така ние бихме имали фактите чисто екзотерично, чрез самото наблюдаване на външния живот.
към текста >>
Така ние имаме пред себе си две крайни действия: Едното, което се представя пред нас като една представа, при което съзнателната
вол
я е напълно заличена и другото, при което е заличен мисловния живот и при което веднага се преминава към изпълнението на един
вол
ев импулс.
Едно друго положение би било следното: Някой човек върви по улицата и се чувствува обиден, чувствува се уязвен. Без много да размисля, обхванат от гняв и поддавайки се на този гняв, той нанася удар или нещо подобно на този, който го е обидил. Тук ние виждаме една проява на онези сили, които произхождат от гнева. Ние виждаме тук импулси на волята и можем много добре да си представим, че тези импулси не са били предхождани от особено много мисли и представи, че може би съответният човек не би нанесъл удар, а че би възпрепятстувал избухването на гнева, ако би размислил повече.
Така ние имаме пред себе си две крайни действия: Едното, което се представя пред нас като една представа, при което съзнателната воля е напълно заличена и другото, при което е заличен мисловния живот и при което веднага се преминава към изпълнението на един волев импулс.
Тези са двете неща, които ни представят въобще двата крайни полюса на човешката душа. Импулсивността на волята е единият полюс; безволевото отдаване на едно съзерцание, представата, мисленето, докато волята мълчи – този е другият полюс. Така ние бихме имали фактите чисто екзотерично, чрез самото наблюдаване на външния живот.
към текста >>
Импулсивността на
вол
ята е единият полюс; без
вол
евото отдаване на едно съзерцание, представата, мисленето, докато
вол
ята мълчи – този е другият полюс.
Без много да размисля, обхванат от гняв и поддавайки се на този гняв, той нанася удар или нещо подобно на този, който го е обидил. Тук ние виждаме една проява на онези сили, които произхождат от гнева. Ние виждаме тук импулси на волята и можем много добре да си представим, че тези импулси не са били предхождани от особено много мисли и представи, че може би съответният човек не би нанесъл удар, а че би възпрепятстувал избухването на гнева, ако би размислил повече. Така ние имаме пред себе си две крайни действия: Едното, което се представя пред нас като една представа, при което съзнателната воля е напълно заличена и другото, при което е заличен мисловния живот и при което веднага се преминава към изпълнението на един волев импулс. Тези са двете неща, които ни представят въобще двата крайни полюса на човешката душа.
Импулсивността на волята е единият полюс; безволевото отдаване на едно съзерцание, представата, мисленето, докато волята мълчи – този е другият полюс.
Така ние бихме имали фактите чисто екзотерично, чрез самото наблюдаване на външния живот.
към текста >>
Бихме могли да се запитаме как стои всъщност работата с разглеждането на живота, как стои работата с разглеждането на представите и мисленето от една страна, и с
вол
ята и нейните импулси при будността и при спането от друга страна.
Тогава пред нас се изправя една друга полярност, а именно полярността между будността и спането. Ние добре знаем какво означава в окултно отношение сънят и будността. Според елементарните понятия на нашето антропософско познание ние знаем, че при будността четирите съставни части на човешкото същество – физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът – се проникват една в друга и действуват съвместно. При съня обаче физическото и етерното тяло остават в леглото, докато астралното тяло и Азът са излъчени в онзи огромен свят, който граничи непосредствено с нашия физически свят. Ние бихме могли да разгледаме тези факти също и по друг начин.
Бихме могли да се запитаме как стои всъщност работата с разглеждането на живота, как стои работата с разглеждането на представите и мисленето от една страна, и с волята и нейните импулси при будността и при спането от друга страна.
към текста >>
Когато отидем по-навътре в нещата, забелязваме, че в обикновеното будно състояние на своя физически живот, човекът има обикновено твърде малко власт над своята
вол
я.
Ние можем да си представим тези факти и по един съвършено друг начин.
Когато отидем по-навътре в нещата, забелязваме, че в обикновеното будно състояние на своя физически живот, човекът има обикновено твърде малко власт над своята воля.
Волята е нещо, което се изплъзва твърде много от дневния живот. Разгледайте внимателно какво ние наричаме човешка воля. Вие ще се убедите колко малко владее човек през време на дневния живот своите волеви импулси. Разгледайте колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, произтича действително от собственото мислене и изработване на представи, от личното, индивидуалното решение. Когато някой чука на вратата и казвате: Влез!
към текста >>
Вол
ята е нещо, което се изплъзва твърде много от дневния живот.
Ние можем да си представим тези факти и по един съвършено друг начин. Когато отидем по-навътре в нещата, забелязваме, че в обикновеното будно състояние на своя физически живот, човекът има обикновено твърде малко власт над своята воля.
Волята е нещо, което се изплъзва твърде много от дневния живот.
Разгледайте внимателно какво ние наричаме човешка воля. Вие ще се убедите колко малко владее човек през време на дневния живот своите волеви импулси. Разгледайте колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, произтича действително от собственото мислене и изработване на представи, от личното, индивидуалното решение. Когато някой чука на вратата и казвате: Влез! , Вие едва ли ще наречете това едно действително решение на Вашето собствено мислене и на Вашата собствена воля.
към текста >>
Разгледайте внимателно какво ние наричаме човешка
вол
я.
Ние можем да си представим тези факти и по един съвършено друг начин. Когато отидем по-навътре в нещата, забелязваме, че в обикновеното будно състояние на своя физически живот, човекът има обикновено твърде малко власт над своята воля. Волята е нещо, което се изплъзва твърде много от дневния живот.
Разгледайте внимателно какво ние наричаме човешка воля.
Вие ще се убедите колко малко владее човек през време на дневния живот своите волеви импулси. Разгледайте колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, произтича действително от собственото мислене и изработване на представи, от личното, индивидуалното решение. Когато някой чука на вратата и казвате: Влез! , Вие едва ли ще наречете това едно действително решение на Вашето собствено мислене и на Вашата собствена воля. Когато сте гладни и сядате на трапезата, невъзможно е да кажете, че това е едно Ваше волево решение, защото то е предизвикано от процесите във Вашия организъм.
към текста >>
Вие ще се убедите колко малко владее човек през време на дневния живот своите
вол
еви импулси.
Ние можем да си представим тези факти и по един съвършено друг начин. Когато отидем по-навътре в нещата, забелязваме, че в обикновеното будно състояние на своя физически живот, човекът има обикновено твърде малко власт над своята воля. Волята е нещо, което се изплъзва твърде много от дневния живот. Разгледайте внимателно какво ние наричаме човешка воля.
Вие ще се убедите колко малко владее човек през време на дневния живот своите волеви импулси.
Разгледайте колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, произтича действително от собственото мислене и изработване на представи, от личното, индивидуалното решение. Когато някой чука на вратата и казвате: Влез! , Вие едва ли ще наречете това едно действително решение на Вашето собствено мислене и на Вашата собствена воля. Когато сте гладни и сядате на трапезата, невъзможно е да кажете, че това е едно Ваше волево решение, защото то е предизвикано от процесите във Вашия организъм. Сега опитайте да поставите пред погледа си Вашия дневен живот и ще видите колко малко е повлияна волята от човешкия център.
към текста >>
, Вие едва ли ще наречете това едно действително решение на Вашето собствено мислене и на Вашата собствена
вол
я.
Волята е нещо, което се изплъзва твърде много от дневния живот. Разгледайте внимателно какво ние наричаме човешка воля. Вие ще се убедите колко малко владее човек през време на дневния живот своите волеви импулси. Разгледайте колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, произтича действително от собственото мислене и изработване на представи, от личното, индивидуалното решение. Когато някой чука на вратата и казвате: Влез!
, Вие едва ли ще наречете това едно действително решение на Вашето собствено мислене и на Вашата собствена воля.
Когато сте гладни и сядате на трапезата, невъзможно е да кажете, че това е едно Ваше волево решение, защото то е предизвикано от процесите във Вашия организъм. Сега опитайте да поставите пред погледа си Вашия дневен живот и ще видите колко малко е повлияна волята от човешкия център. Коя е причината за това?
към текста >>
Когато сте гладни и сядате на трапезата, невъзможно е да кажете, че това е едно Ваше
вол
ево решение, защото то е предизвикано от процесите във Вашия организъм.
Разгледайте внимателно какво ние наричаме човешка воля. Вие ще се убедите колко малко владее човек през време на дневния живот своите волеви импулси. Разгледайте колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, произтича действително от собственото мислене и изработване на представи, от личното, индивидуалното решение. Когато някой чука на вратата и казвате: Влез! , Вие едва ли ще наречете това едно действително решение на Вашето собствено мислене и на Вашата собствена воля.
Когато сте гладни и сядате на трапезата, невъзможно е да кажете, че това е едно Ваше волево решение, защото то е предизвикано от процесите във Вашия организъм.
Сега опитайте да поставите пред погледа си Вашия дневен живот и ще видите колко малко е повлияна волята от човешкия център. Коя е причината за това?
към текста >>
Сега опитайте да поставите пред погледа си Вашия дневен живот и ще видите колко малко е повлияна
вол
ята от човешкия център.
Вие ще се убедите колко малко владее човек през време на дневния живот своите волеви импулси. Разгледайте колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, произтича действително от собственото мислене и изработване на представи, от личното, индивидуалното решение. Когато някой чука на вратата и казвате: Влез! , Вие едва ли ще наречете това едно действително решение на Вашето собствено мислене и на Вашата собствена воля. Когато сте гладни и сядате на трапезата, невъзможно е да кажете, че това е едно Ваше волево решение, защото то е предизвикано от процесите във Вашия организъм.
Сега опитайте да поставите пред погледа си Вашия дневен живот и ще видите колко малко е повлияна волята от човешкия център.
Коя е причината за това?
към текста >>
Според окултизма нещата стоят така, че по отношение на
вол
ята човекът денем всъщност спи, т.е.
Според окултизма нещата стоят така, че по отношение на волята човекът денем всъщност спи, т.е.
той съвсем не живее в своите волеви импулси. Ние можем да си изработваме все по-добри и по-добри понятия и представи, дори да станем по-морални, по-изтънчени хора, обаче по отношение на волята не можем да сторим абсолютно нищо. Когато пораждаме в себе си по-добри мисли, ние косвено действуваме върху волята, обаче по отношение на самата воля, такава, каквато се проявява в живота, ние не можем да упражняваме никакви въздействия, защото във всекидневния живот нашата воля може да бъде директно повлияна само по един заобиколен път, по заобиколния път чрез съня. Когато спите, Вие не мислите, не си служите с представи. Представите и мисленето изчезват при заспиването.
към текста >>
той съвсем не живее в своите
вол
еви импулси.
Според окултизма нещата стоят така, че по отношение на волята човекът денем всъщност спи, т.е.
той съвсем не живее в своите волеви импулси.
Ние можем да си изработваме все по-добри и по-добри понятия и представи, дори да станем по-морални, по-изтънчени хора, обаче по отношение на волята не можем да сторим абсолютно нищо. Когато пораждаме в себе си по-добри мисли, ние косвено действуваме върху волята, обаче по отношение на самата воля, такава, каквато се проявява в живота, ние не можем да упражняваме никакви въздействия, защото във всекидневния живот нашата воля може да бъде директно повлияна само по един заобиколен път, по заобиколния път чрез съня. Когато спите, Вие не мислите, не си служите с представи. Представите и мисленето изчезват при заспиването.
към текста >>
Ние можем да си изработваме все по-добри и по-добри понятия и представи, дори да станем по-морални, по-изтънчени хора, обаче по отношение на
вол
ята не можем да сторим абсолютно нищо.
Според окултизма нещата стоят така, че по отношение на волята човекът денем всъщност спи, т.е. той съвсем не живее в своите волеви импулси.
Ние можем да си изработваме все по-добри и по-добри понятия и представи, дори да станем по-морални, по-изтънчени хора, обаче по отношение на волята не можем да сторим абсолютно нищо.
Когато пораждаме в себе си по-добри мисли, ние косвено действуваме върху волята, обаче по отношение на самата воля, такава, каквато се проявява в живота, ние не можем да упражняваме никакви въздействия, защото във всекидневния живот нашата воля може да бъде директно повлияна само по един заобиколен път, по заобиколния път чрез съня. Когато спите, Вие не мислите, не си служите с представи. Представите и мисленето изчезват при заспиването.
към текста >>
Когато пораждаме в себе си по-добри мисли, ние косвено действуваме върху
вол
ята, обаче по отношение на самата
вол
я, такава, каквато се проявява в живота, ние не можем да упражняваме никакви въздействия, защото във всекидневния живот нашата
вол
я може да бъде директно повлияна само по един заобиколен път, по заобиколния път чрез съня.
Според окултизма нещата стоят така, че по отношение на волята човекът денем всъщност спи, т.е. той съвсем не живее в своите волеви импулси. Ние можем да си изработваме все по-добри и по-добри понятия и представи, дори да станем по-морални, по-изтънчени хора, обаче по отношение на волята не можем да сторим абсолютно нищо.
Когато пораждаме в себе си по-добри мисли, ние косвено действуваме върху волята, обаче по отношение на самата воля, такава, каквато се проявява в живота, ние не можем да упражняваме никакви въздействия, защото във всекидневния живот нашата воля може да бъде директно повлияна само по един заобиколен път, по заобиколния път чрез съня.
Когато спите, Вие не мислите, не си служите с представи. Представите и мисленето изчезват при заспиването.
към текста >>
Напротив,
вол
ята се пробужда, прониква в нашия организъм отвън и го оживява.
Напротив, волята се пробужда, прониква в нашия организъм отвън и го оживява.
Ето защо сутрин ние се чувствуваме укрепнали. Защото това, което прониква в нашия организъм е от волево естество. Че ние не възприемаме тази работа на волята, че не знаем нищо за нея, ще ни се стори напълно вероятно, когато размислим, че нашето мислене, нашите представи заспиват, когато ние заспиваме. Ето защо искаме да дадем първо един повод за по-нататъшно размишление, за по-нататъшна медитация. Вие ще установите, че колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече се убеждавате в истинността на това изречение: Човекът спи по отношение на своята воля, когато е буден и спи по отношение на своето мислене, когато спи.
към текста >>
Защото това, което прониква в нашия организъм е от
вол
ево естество.
Напротив, волята се пробужда, прониква в нашия организъм отвън и го оживява. Ето защо сутрин ние се чувствуваме укрепнали.
Защото това, което прониква в нашия организъм е от волево естество.
Че ние не възприемаме тази работа на волята, че не знаем нищо за нея, ще ни се стори напълно вероятно, когато размислим, че нашето мислене, нашите представи заспиват, когато ние заспиваме. Ето защо искаме да дадем първо един повод за по-нататъшно размишление, за по-нататъшна медитация. Вие ще установите, че колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече се убеждавате в истинността на това изречение: Човекът спи по отношение на своята воля, когато е буден и спи по отношение на своето мислене, когато спи. Денем спи волята, нощем спи животът на представите.
към текста >>
Че ние не възприемаме тази работа на
вол
ята, че не знаем нищо за нея, ще ни се стори напълно вероятно, когато размислим, че нашето мислене, нашите представи заспиват, когато ние заспиваме.
Напротив, волята се пробужда, прониква в нашия организъм отвън и го оживява. Ето защо сутрин ние се чувствуваме укрепнали. Защото това, което прониква в нашия организъм е от волево естество.
Че ние не възприемаме тази работа на волята, че не знаем нищо за нея, ще ни се стори напълно вероятно, когато размислим, че нашето мислене, нашите представи заспиват, когато ние заспиваме.
Ето защо искаме да дадем първо един повод за по-нататъшно размишление, за по-нататъшна медитация. Вие ще установите, че колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече се убеждавате в истинността на това изречение: Човекът спи по отношение на своята воля, когато е буден и спи по отношение на своето мислене, когато спи. Денем спи волята, нощем спи животът на представите.
към текста >>
Вие ще установите, че колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече се убеждавате в истинността на това изречение: Човекът спи по отношение на своята
вол
я, когато е буден и спи по отношение на своето мислене, когато спи.
Напротив, волята се пробужда, прониква в нашия организъм отвън и го оживява. Ето защо сутрин ние се чувствуваме укрепнали. Защото това, което прониква в нашия организъм е от волево естество. Че ние не възприемаме тази работа на волята, че не знаем нищо за нея, ще ни се стори напълно вероятно, когато размислим, че нашето мислене, нашите представи заспиват, когато ние заспиваме. Ето защо искаме да дадем първо един повод за по-нататъшно размишление, за по-нататъшна медитация.
Вие ще установите, че колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече се убеждавате в истинността на това изречение: Човекът спи по отношение на своята воля, когато е буден и спи по отношение на своето мислене, когато спи.
Денем спи волята, нощем спи животът на представите.
към текста >>
Денем спи
вол
ята, нощем спи животът на представите.
Ето защо сутрин ние се чувствуваме укрепнали. Защото това, което прониква в нашия организъм е от волево естество. Че ние не възприемаме тази работа на волята, че не знаем нищо за нея, ще ни се стори напълно вероятно, когато размислим, че нашето мислене, нашите представи заспиват, когато ние заспиваме. Ето защо искаме да дадем първо един повод за по-нататъшно размишление, за по-нататъшна медитация. Вие ще установите, че колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече се убеждавате в истинността на това изречение: Човекът спи по отношение на своята воля, когато е буден и спи по отношение на своето мислене, когато спи.
Денем спи волята, нощем спи животът на представите.
към текста >>
Ако човекът няма съзнание за това, че
вол
ята не спи през нощта, то иде оттам, че той разбира бодърствуването само в представния живот.
Ако човекът няма съзнание за това, че волята не спи през нощта, то иде оттам, че той разбира бодърствуването само в представния живот.
Волята не спи през нощта, а действува като един истински огнен елемент, работи над тялото за да възстанови това, което е било изразходвано през деня.
към текста >>
Вол
ята не спи през нощта, а действува като един истински огнен елемент, работи над тялото за да възстанови това, което е било изразходвано през деня.
Ако човекът няма съзнание за това, че волята не спи през нощта, то иде оттам, че той разбира бодърствуването само в представния живот.
Волята не спи през нощта, а действува като един истински огнен елемент, работи над тялото за да възстанови това, което е било изразходвано през деня.
към текста >>
Следователно в човека има два полюса:
Вол
евите импулси и животът на наблюдението, на представите и в тези два полюса хората се отнасят в напълно противоположен смисъл.
Следователно в човека има два полюса: Волевите импулси и животът на наблюдението, на представите и в тези два полюса хората се отнасят в напълно противоположен смисъл.
Това обаче са само два полюса. Целият душевен живот се състои в различните нюанси между тези два полюса и сега ние ще се приближим още повече до този душевен живот като се опитаме да свържем този душевен живот, микрокосмическия душевен живот, с това, което познаваме като по-висши светове. От това, което бе казано, видяхме, че единият полюс на нашия душевен живот е животът на представите.
към текста >>
Първите се пораждат, когато виждаме справедливи действия, действия, изразяващи благо
вол
ение, а антипатия изпитваме при действия, изразяващи обикновения живот ние правим разлика между – това не е съвсем точно, но аз го казвам, за да имаме представа за него от ежедневието – в обикновения зложелателство, зла
вол
я, несправедливи действия.
Но освен това, което наричаме мисловен живот, за човешката душа съществува и един друг живот. В живот правим разлика между живота на мислите и живота на чувствата. Между чувствата различаваме такива на приятност, на симпатия и чувства на неприятност, на антипатия.
Първите се пораждат, когато виждаме справедливи действия, действия, изразяващи благоволение, а антипатия изпитваме при действия, изразяващи обикновения живот ние правим разлика между – това не е съвсем точно, но аз го казвам, за да имаме представа за него от ежедневието – в обикновения зложелателство, зла воля, несправедливи действия.
Това е вече нещо повече от чистото мислене, то е нещо различно. Ние можем да си представяме нещо, да мислим нещо по отношение на изцяло неутрални обекти. Обаче тези душени изживявания на симпатия и антипатия ние изпитваме само при красивото, доброто или по отношение на лошото, грозното. Както всичко онова, което възниква като мисли, сочи към астралното поле, така всичко, което свързано със симпатия и антипатия, сочи към това, което наричаме нисшия Девакан. И също както преди малко начертах линиите, свързващи астралното поле с представите, с мислите, така бих могъл сега да очертая линиите, свързващи чувствата на симпатия и антипатия с Девакана или с небесния свят.
към текста >>
Има разлика в това дали стоим някъде и наблюдаваме едно смислено, доброжелателно действие и изпитваме чувство на приятност, или дали ние самите поставяме
вол
ята си в действие, за да извършим самите ние едно доброжелателно действие.
После в човешкия живот съществува нещо трето, което трябва добре да различаваме от чистото предпочитание към доброжелателните действия.
Има разлика в това дали стоим някъде и наблюдаваме едно смислено, доброжелателно действие и изпитваме чувство на приятност, или дали ние самите поставяме волята си в действие, за да извършим самите ние едно доброжелателно действие.
Аз бих нарекъл приятното чувство към красивите, добри действия и неприятното чувство към лошите и грозни действия естетически елемент, а това, което тласка човека да върши добро – морален елемент. Моралното стои по-високо от чисто естетическото, чистото задоволство стои по-ниско, отколкото това, човек да се чувствува подтикнат да върши добро или зло. Доколкото нашата душа се чувствува подтикната към действия, доколкото тя чувствува моралните импулси, тези импулси са сянкови образи на висшия Девакан, на горния небесен свят.
към текста >>
През време на деня човекът е буден по отношение на своя интелект, през време на съня той е буден по отношение на своята
вол
я.
Ако сега свържем това твърдение с казаното порано за двата полюса на човешката душа, ние трябва да чувствуваме именно интелектуалния полюс като един полюс, като онзи полюс, който доминира предимно над будния дневен живот, а именно, когато сме будни по отношение на интелектуалния живот.
През време на деня човекът е буден по отношение на своя интелект, през време на съня той е буден по отношение на своята воля.
Но понеже тогава той спи по отношение на своя интелект, той няма съзнание за това, което върши със своята воля. Обаче това, което наричаме морални принципи и импулси, действува косвено във волята. И действително човек се нуждае от съня, за да може това, което приема чрез мисловния живот като морални импулси, да се разгърне в ефективни действия. Истина е: Такъв, какъвто е днес човекът в обикновения живот, той може да извърши нещо правилно само в интелектуалната област; нещо по-малко може той в моралната област – тук ние разчитаме на една помощ от света на Макрокосмоса.
към текста >>
Но понеже тогава той спи по отношение на своя интелект, той няма съзнание за това, което върши със своята
вол
я.
Ако сега свържем това твърдение с казаното порано за двата полюса на човешката душа, ние трябва да чувствуваме именно интелектуалния полюс като един полюс, като онзи полюс, който доминира предимно над будния дневен живот, а именно, когато сме будни по отношение на интелектуалния живот. През време на деня човекът е буден по отношение на своя интелект, през време на съня той е буден по отношение на своята воля.
Но понеже тогава той спи по отношение на своя интелект, той няма съзнание за това, което върши със своята воля.
Обаче това, което наричаме морални принципи и импулси, действува косвено във волята. И действително човек се нуждае от съня, за да може това, което приема чрез мисловния живот като морални импулси, да се разгърне в ефективни действия. Истина е: Такъв, какъвто е днес човекът в обикновения живот, той може да извърши нещо правилно само в интелектуалната област; нещо по-малко може той в моралната област – тук ние разчитаме на една помощ от света на Макрокосмоса.
към текста >>
Обаче това, което наричаме морални принципи и импулси, действува косвено във
вол
ята.
Ако сега свържем това твърдение с казаното порано за двата полюса на човешката душа, ние трябва да чувствуваме именно интелектуалния полюс като един полюс, като онзи полюс, който доминира предимно над будния дневен живот, а именно, когато сме будни по отношение на интелектуалния живот. През време на деня човекът е буден по отношение на своя интелект, през време на съня той е буден по отношение на своята воля. Но понеже тогава той спи по отношение на своя интелект, той няма съзнание за това, което върши със своята воля.
Обаче това, което наричаме морални принципи и импулси, действува косвено във волята.
И действително човек се нуждае от съня, за да може това, което приема чрез мисловния живот като морални импулси, да се разгърне в ефективни действия. Истина е: Такъв, какъвто е днес човекът в обикновения живот, той може да извърши нещо правилно само в интелектуалната област; нещо по-малко може той в моралната област – тук ние разчитаме на една помощ от света на Макрокосмоса.
към текста >>
Ето защо ние потъваме в сън: за да можем да се потопим в божествената
вол
я, където не можем да проникнем с нашия безсилен интелект и където божествени сили превръщат в сила на
вол
ята това, което приемаме като морални принципи, където те влагат в нашата
вол
я онова, което иначе можем да приемем само в нашите мисли.
С това, което живее в нас, ние можем да напреднем в интелектуалната област, в стъпките на моралното усъвършенствуване трябва да ни помогнат Боговете.
Ето защо ние потъваме в сън: за да можем да се потопим в божествената воля, където не можем да проникнем с нашия безсилен интелект и където божествени сили превръщат в сила на волята това, което приемаме като морални принципи, където те влагат в нашата воля онова, което иначе можем да приемем само в нашите мисли.
към текста >>
Между тези два полюса, между полюса на
вол
ята, който бди през нощта, и интелектуалния полюс, който бди през деня, се намира естетическият кръг, който постоянно съществува в човека.
Между тези два полюса, между полюса на волята, който бди през нощта, и интелектуалния полюс, който бди през деня, се намира естетическият кръг, който постоянно съществува в човека.
Защото през деня човекът е напълно буден. Само най-прозаичните, най-големите филистери бодърствуват винаги, когато са будни. Всъщност хората трябва да сънуват нещо и през деня, те трябва да могат да сънуват нещо също и през бреме на будността, трябва да могат да се отдават на изкуството, на поезията или на друга жизнена дейност, която не е насочена към грубата действителност. Тези, които постъпват така, създават една връзка, чието обратно въздействие освежава, оживотворява цялото ни съществуване. Да се остави човек на такива мисли, това е така да се каже нещо, което прониква като сънуване в будния живот.
към текста >>
А когато после работим през време на съня и отпечатваме в нашата
вол
я моралност – това ние не можем да възприемаме направо, а само в нейните действия, когато сме в състояние да пренесем през нощта това влияние на божествено-духовните Същества в нашето мислене, тогава импулсите, които приемаме, са отражения от горния Девакан, от горния небесен свят.
Така ние имаме и тук нещо троично в душата: Интелектуалният живот, чрез който действително сме будни и носим в себе си сянковите образи на астралното поле, когато през деня се оставяме на мислите, така че да възникват най-полезните хрумвания на всекидневния живот, както и великите открития. А през време на съня, когато сънуваме, когато тези сънища се явяват в нашето спящо съзнание, тогава в нас се отразяват образите на висшия небесен свят или на висшия Девакан.
А когато после работим през време на съня и отпечатваме в нашата воля моралност – това ние не можем да възприемаме направо, а само в нейните действия, когато сме в състояние да пренесем през нощта това влияние на божествено-духовните Същества в нашето мислене, тогава импулсите, които приемаме, са отражения от горния Девакан, от горния небесен свят.
Това са моралните импулси и чувства, които живеят в нас и които ни позволяват да кажем: Всъщност човешкият живот е оправдан само чрез това, че ние поставяме нашите мисли в служба на доброто и красивото, и оставяме нашата интелектуална дейност да бъде проникната от истинския пулс на божествено-духовния живот, оставяме я да бъде проникната от моралните импулси.
към текста >>
Докато сега
вол
ята спи през деня и човекът, общо взето, може да действува косвено чрез представите, в течение на следващите хилядолетия ще става все повече така, че чрез това, което от нашите дни нататък действува в човечеството и което идва от Христос, действията на човека ще стават все по-правилни.
Ако не разглеждат такива неща с неясни сетива, хората ще знаят, че имат работа с етерното тяло, което ще ходи сред физическия свят, но те ще знаят, че това е единственото тяло, което може да действува във физическия свят, както иначе действува едно човешко физическо тяло. Това етерно тяло ще се различава от едно физическо тяло само по това, че същевременно то ще бъде на две, три, даже на стотици места, което е възможно само за една етерна, не обаче и за една физическа форма. И последиците за човечеството ще са тези, че двата полюса, за които споменах по-рано – интелектуалният и моралният полюс – ще се съединяват все повече и повече, ще се слеят в едно цяло. Това ще бъде постигнато чрез факта, че в течение на следващите хилядолетия хората ще се научат все повече и повече да виждат етерния Христос в света. Те ще бъдат все повече и повече проникнати – също и през дена – от прякото действие на доброто в духовните светове.
Докато сега волята спи през деня и човекът, общо взето, може да действува косвено чрез представите, в течение на следващите хилядолетия ще става все повече така, че чрез това, което от нашите дни нататък действува в човечеството и което идва от Христос, действията на човека ще стават все по-правилни.
към текста >>
Това е бъдещото състояние на Земята: ще има достатъчен брой хора, които все повече ще учат моралното и същевременно ще укрепват основанията на морала; но ще има също и такива, които по тяхна свободна
вол
я ще искат да се отдават на злите Същества и ще изграждат един господар на злото, който ще воюва срещу добрите.
За повечето хора важат думите на апостол Павел: Духът е силен, обаче плътта е слаба. Всичко това ще се измени чрез факта, че моралният огън ще се заражда именно в този етерен образ на Земята. Обаче благодарение на този факт хората все повече ще разбират необходимостта от моралното и неговите импулси. С това те ще преобразят Земята, тъй като все повече ще чувствуват, че моралното принадлежи на Земята. И в бъдеще неморални ще могат да бъдат само онези хора, които ще получават помощ от неморалното, които ще бъдат обсебени от зли демони, от ариманически, азурически Същества, и ще се стремят към това обсебване.
Това е бъдещото състояние на Земята: ще има достатъчен брой хора, които все повече ще учат моралното и същевременно ще укрепват основанията на морала; но ще има също и такива, които по тяхна свободна воля ще искат да се отдават на злите Същества и ще изграждат един господар на злото, който ще воюва срещу добрите.
Никой няма да бъде принуждаван, всеки ще е свободен в своето решение. После на Земята ще дойде онова време, когато ще настъпи това, което както много други неща се съдържа единствено във величествените определения на източния окултизъм, на източната мистика, когато тази морална атмосфера ще е нарастнала до висока степен. За този момент източната мистика говори от няколко хилядолетия насам. Особено силно говори тя след идването на Буда за онова бъдещо положение, когато Земята ще бъде потопена в една морална етерна атмосфера. И още от времето на великите Риши пред източната мистика е стояла една надежда на бъдещето, че ще дойде този импулс за Земята и че той ще се дължи на Вишва-Карман или, както казваше Заратустра, на Аура Маздао.
към текста >>
И когато се научим да чувствуваме и да упражняваме
вол
ята си по този начин, когато нашите чувства се пораждат от тези мирови тайни и ни подтикват да бъдем антропософи, тогава цялостното ни светоусещане е правилно.
Антропософията е подготовка за всичко това, което ще дойде в бъдеще. Онези, които приемат сериозно развитието на човечеството, искат развитието на душите да не потъне в блатото, а да върви напред така, че Земята действително да стане свободна в нейната духовна част, да остави своята по-голяма част да отпадне като един труп, защото хората могат да провалят цялото дело. Онези, които искат мировото дело да успее, трябва да постигнат истинско разбиране за духовния живот чрез това, което днес наричаме „антропософия”. Така антропософията става един дълг, познанието става нещо, което чувствуваме, нещо, по отношение на което носим отговорност.
И когато се научим да чувствуваме и да упражняваме волята си по този начин, когато нашите чувства се пораждат от тези мирови тайни и ни подтикват да бъдем антропософи, тогава цялостното ни светоусещане е правилно.
И тогава антропософията не бива да бъде за нас нещо, което задоволява нашето любопитство, а тя трябва да стане нещо, без което ние просто не можем да живеем. Едва в този случай ние ще чувствуваме в правилния смисъл, едва тогава ще живеем като живи градивни камъни в онази велика сграда, която трябва да бъде построена в душите на хората и която ще може да се разпростре над хората.
към текста >>
302.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
В основата на всичко това стои третата съставна част на нашия душевен живот – нашите
вол
еви подтици, нещо, което е напълно извън видимото.
Ние забелязваме една трета съставна част на душата, когато казваме, че намираме дадено нещо не само красиво или грозно, не само добро или лошо, а се чувствуваме подтикнати да извършим това или онова, имаме импулса да действуваме. Когато предприемаме да извършим нещо велико или само да уловим един предмет, тогава в нашата душа също трябва да има един импулс, един подтик, който ни дава повод за това. Тези импулси, тези подтици се превръщат постепенно в навици и не е нужно при всичко, което вършим, да прилагаме подтици. Когато например излезем навън и сме си поставили за цел да отидем на гарата, ние не си поставяме намерението да направим първата, втората и третата крачка; ние отиваме именно на гарата.
В основата на всичко това стои третата съставна част на нашия душевен живот – нашите волеви подтици, нещо, което е напълно извън видимото.
към текста >>
– с тези три свойствени на човека импулса, ние трябва да вземем под внимание и живота на сънищата, как той се отнася към трите елемента на душата – импулса на мислите, душевното вълнение и импулса на
вол
ята.
Ако сега свържем поставения в началото въпрос: Притежава ли обикновеният човек опорна точка, за да приеме съществуването на по-висши светове?
– с тези три свойствени на човека импулса, ние трябва да вземем под внимание и живота на сънищата, как той се отнася към трите елемента на душата – импулса на мислите, душевното вълнение и импулса на волята.
Ние можем да различим ясно тези три отделни части на нашия живот: живота на представите, живота на душевните вълнения и нашите волеви импулси. Когато размислим малко върху нашия душевен живот, ние можем да направим ясна разлика между тези три отделни части.
към текста >>
Ние можем да различим ясно тези три отделни части на нашия живот: живота на представите, живота на душевните вълнения и нашите
вол
еви импулси.
Ако сега свържем поставения в началото въпрос: Притежава ли обикновеният човек опорна точка, за да приеме съществуването на по-висши светове? – с тези три свойствени на човека импулса, ние трябва да вземем под внимание и живота на сънищата, как той се отнася към трите елемента на душата – импулса на мислите, душевното вълнение и импулса на волята.
Ние можем да различим ясно тези три отделни части на нашия живот: живота на представите, живота на душевните вълнения и нашите волеви импулси.
Когато размислим малко върху нашия душевен живот, ние можем да направим ясна разлика между тези три отделни части.
към текста >>
Как стои работата с третата съставна част, с
вол
евите импулси?
Как стои работата с третата съставна част, с волевите импулси?
Тук също можем да приведем един вид пример. Обаче това могат да наблюдават само онези хора, които обгръщат с поглед момента на заспиването по един фин начин. Когато човекът е постигнал чрез обучение определена способност да наблюдава този момент, това наблюдение е извънредно интересно. Първо нашите представи ни се явяват обгърнати като в мъгла, външният свят изчезва и човек има чувството, че неговото душевно същество се чувствува разширено навън от неговото тяло, като че ли той не е вече притиснат в границите на кожата, а се влива в елементите на Космоса. Със заспиването може да бъде свързано едно голямо чувство на приятност.
към текста >>
Пред погледа се явяват добрите, а също и лошите
вол
еви импулси, които сме имали и забележителното е, че по отношение на добрите
вол
еви импулси човек чувствува: Това е нещо, което е свързано с всички здрави сили на
вол
ята, което ни освежава.
Обаче това могат да наблюдават само онези хора, които обгръщат с поглед момента на заспиването по един фин начин. Когато човекът е постигнал чрез обучение определена способност да наблюдава този момент, това наблюдение е извънредно интересно. Първо нашите представи ни се явяват обгърнати като в мъгла, външният свят изчезва и човек има чувството, че неговото душевно същество се чувствува разширено навън от неговото тяло, като че ли той не е вече притиснат в границите на кожата, а се влива в елементите на Космоса. Със заспиването може да бъде свързано едно голямо чувство на приятност. Може би много малко хора стигат до него, обаче ние можем да доловим този момент, ако проявим достатъчно внимание.
Пред погледа се явяват добрите, а също и лошите волеви импулси, които сме имали и забележителното е, че по отношение на добрите волеви импулси човек чувствува: Това е нещо, което е свързано с всички здрави сили на волята, което ни освежава.
И когато преди да заспи, човек получава по този начин добрите волеви импулси, застанали пред душата, той се чувствува по-свеж и изпълнен с жизнени сили и тогава често пъти възниква чувството: О, да може този момент да остане завинаги! Да може този момент да продължи вечно! Тогава човек усеща как тялото е напуснато от душата, тогава идва един тласък и човек преминава в сън.
към текста >>
И когато преди да заспи, човек получава по този начин добрите
вол
еви импулси, застанали пред душата, той се чувствува по-свеж и изпълнен с жизнени сили и тогава често пъти възниква чувството: О, да може този момент да остане завинаги!
Когато човекът е постигнал чрез обучение определена способност да наблюдава този момент, това наблюдение е извънредно интересно. Първо нашите представи ни се явяват обгърнати като в мъгла, външният свят изчезва и човек има чувството, че неговото душевно същество се чувствува разширено навън от неговото тяло, като че ли той не е вече притиснат в границите на кожата, а се влива в елементите на Космоса. Със заспиването може да бъде свързано едно голямо чувство на приятност. Може би много малко хора стигат до него, обаче ние можем да доловим този момент, ако проявим достатъчно внимание. Пред погледа се явяват добрите, а също и лошите волеви импулси, които сме имали и забележителното е, че по отношение на добрите волеви импулси човек чувствува: Това е нещо, което е свързано с всички здрави сили на волята, което ни освежава.
И когато преди да заспи, човек получава по този начин добрите волеви импулси, застанали пред душата, той се чувствува по-свеж и изпълнен с жизнени сили и тогава често пъти възниква чувството: О, да може този момент да остане завинаги!
Да може този момент да продължи вечно! Тогава човек усеща как тялото е напуснато от душата, тогава идва един тласък и човек преминава в сън.
към текста >>
Нашите
вол
еви импулси действуват преди заспиването и ние ги усещаме като нещо, което ни оплодява.
Не е нужно човек да бъде някакъв ясновидец, за да изживее това, нужно е само да наблюдава душевния живот. От това следва нещо твърдо важно.
Нашите волеви импулси действуват преди заспиването и ние ги усещаме като нещо, което ни оплодява.
Ние чувствуваме извънредно голямо укрепване. По отношение на чистите душевни вълнения трябваше да кажем, че те са свързани с нашата индивидуалност по-тясно, отколкото с нашето обикновено мислене, отколкото с нашето обикновено образуване на представи. Така че за това, което са нашите волеви импулси, трябва да кажем, че това е нещо, което не само остава при нас по време на съня, а нещо, което се превръща в едно засилване, в едно укрепване на нашия живот. Животът на нашите волеви импулси е свързан с нашия живот още по-вътрешно, отколкото душевните вълнения и който наблюдава често момента на заспиването, чувствува, че когато не може да се върне към никакви добри волеви импулси от изтеклия ден, този факт действува така, като че нещо в него бива умъртвено от това, което преминава в състоянието на сън. Следователно, волевите импулси са свързани със здравето и болестта, с нашата жизнена сила.
към текста >>
Така че за това, което са нашите
вол
еви импулси, трябва да кажем, че това е нещо, което не само остава при нас по време на съня, а нещо, което се превръща в едно засилване, в едно укрепване на нашия живот.
Не е нужно човек да бъде някакъв ясновидец, за да изживее това, нужно е само да наблюдава душевния живот. От това следва нещо твърдо важно. Нашите волеви импулси действуват преди заспиването и ние ги усещаме като нещо, което ни оплодява. Ние чувствуваме извънредно голямо укрепване. По отношение на чистите душевни вълнения трябваше да кажем, че те са свързани с нашата индивидуалност по-тясно, отколкото с нашето обикновено мислене, отколкото с нашето обикновено образуване на представи.
Така че за това, което са нашите волеви импулси, трябва да кажем, че това е нещо, което не само остава при нас по време на съня, а нещо, което се превръща в едно засилване, в едно укрепване на нашия живот.
Животът на нашите волеви импулси е свързан с нашия живот още по-вътрешно, отколкото душевните вълнения и който наблюдава често момента на заспиването, чувствува, че когато не може да се върне към никакви добри волеви импулси от изтеклия ден, този факт действува така, като че нещо в него бива умъртвено от това, което преминава в състоянието на сън. Следователно, волевите импулси са свързани със здравето и болестта, с нашата жизнена сила.
към текста >>
Животът на нашите
вол
еви импулси е свързан с нашия живот още по-вътрешно, отколкото душевните вълнения и който наблюдава често момента на заспиването, чувствува, че когато не може да се върне към никакви добри
вол
еви импулси от изтеклия ден, този факт действува така, като че нещо в него бива умъртвено от това, което преминава в състоянието на сън.
От това следва нещо твърдо важно. Нашите волеви импулси действуват преди заспиването и ние ги усещаме като нещо, което ни оплодява. Ние чувствуваме извънредно голямо укрепване. По отношение на чистите душевни вълнения трябваше да кажем, че те са свързани с нашата индивидуалност по-тясно, отколкото с нашето обикновено мислене, отколкото с нашето обикновено образуване на представи. Така че за това, което са нашите волеви импулси, трябва да кажем, че това е нещо, което не само остава при нас по време на съня, а нещо, което се превръща в едно засилване, в едно укрепване на нашия живот.
Животът на нашите волеви импулси е свързан с нашия живот още по-вътрешно, отколкото душевните вълнения и който наблюдава често момента на заспиването, чувствува, че когато не може да се върне към никакви добри волеви импулси от изтеклия ден, този факт действува така, като че нещо в него бива умъртвено от това, което преминава в състоянието на сън.
Следователно, волевите импулси са свързани със здравето и болестта, с нашата жизнена сила.
към текста >>
Следователно,
вол
евите импулси са свързани със здравето и болестта, с нашата жизнена сила.
Нашите волеви импулси действуват преди заспиването и ние ги усещаме като нещо, което ни оплодява. Ние чувствуваме извънредно голямо укрепване. По отношение на чистите душевни вълнения трябваше да кажем, че те са свързани с нашата индивидуалност по-тясно, отколкото с нашето обикновено мислене, отколкото с нашето обикновено образуване на представи. Така че за това, което са нашите волеви импулси, трябва да кажем, че това е нещо, което не само остава при нас по време на съня, а нещо, което се превръща в едно засилване, в едно укрепване на нашия живот. Животът на нашите волеви импулси е свързан с нашия живот още по-вътрешно, отколкото душевните вълнения и който наблюдава често момента на заспиването, чувствува, че когато не може да се върне към никакви добри волеви импулси от изтеклия ден, този факт действува така, като че нещо в него бива умъртвено от това, което преминава в състоянието на сън.
Следователно, волевите импулси са свързани със здравето и болестта, с нашата жизнена сила.
към текста >>
Нашите вълнения, нашите
вол
еви импулси, дори и когато се превръщат наистина в дела, остават нещо свръхсетивно.
Ние не можем да виждаме мислите. Ние виждаме букета от рози първо с обикновените средства на физическото възприемане. Обаче когато човек се обръща или се отдалечава, образът на предмета остава в него. Той не вижда предмета, но може да си го представи. Следователно, животът на нашите мисли е нещо свръхсетивно.
Нашите вълнения, нашите волеви импулси, дори и когато се превръщат наистина в дела, остават нещо свръхсетивно.
Но същевременно ние знаем, когато вземем под внимание всичко, което казахме досега, че животът на нашите мисли, който не е проникнат от нашите волеви импулси, е най-малко тясно свързан с нас. Но някой би могъл да помисли, че току-що казаното се опровергава от това, че на следващия ден нашите представи от предния ден отново се явяват пред душата, че можем да си спомним за тях. Да, ние трябва именно да си спомним. Трябва да извикаме в паметта си нашите представи отново по свръхсетивен начин.
към текста >>
Но същевременно ние знаем, когато вземем под внимание всичко, което казахме досега, че животът на нашите мисли, който не е проникнат от нашите
вол
еви импулси, е най-малко тясно свързан с нас.
Ние виждаме букета от рози първо с обикновените средства на физическото възприемане. Обаче когато човек се обръща или се отдалечава, образът на предмета остава в него. Той не вижда предмета, но може да си го представи. Следователно, животът на нашите мисли е нещо свръхсетивно. Нашите вълнения, нашите волеви импулси, дори и когато се превръщат наистина в дела, остават нещо свръхсетивно.
Но същевременно ние знаем, когато вземем под внимание всичко, което казахме досега, че животът на нашите мисли, който не е проникнат от нашите волеви импулси, е най-малко тясно свързан с нас.
Но някой би могъл да помисли, че току-що казаното се опровергава от това, че на следващия ден нашите представи от предния ден отново се явяват пред душата, че можем да си спомним за тях. Да, ние трябва именно да си спомним. Трябва да извикаме в паметта си нашите представи отново по свръхсетивен начин.
към текста >>
Обаче който не може да наблюдава своите
вол
еви импулси, той чувствува, че при събуждане, те вече са налице.
Обаче който не може да наблюдава своите волеви импулси, той чувствува, че при събуждане, те вече са налице.
Те винаги са на мястото си. Може да се случи, че в момента на събуждането забелязваме как в известно отношение изживяваме това, което предния ден сме почувствували като жизнена радост чрез нашите добри морални импулси. Наистина нищо не ни освежава така, както онова, което предния ден сме оставили да проникне в нашата душа като добри волеви импулси. Ето защо можем да кажем, че най-тясно е свързано с нашето съществувание това, което наричаме наши волеви импулси.
към текста >>
Наистина нищо не ни освежава така, както онова, което предния ден сме оставили да проникне в нашата душа като добри
вол
еви импулси.
Обаче който не може да наблюдава своите волеви импулси, той чувствува, че при събуждане, те вече са налице. Те винаги са на мястото си. Може да се случи, че в момента на събуждането забелязваме как в известно отношение изживяваме това, което предния ден сме почувствували като жизнена радост чрез нашите добри морални импулси.
Наистина нищо не ни освежава така, както онова, което предния ден сме оставили да проникне в нашата душа като добри волеви импулси.
Ето защо можем да кажем, че най-тясно е свързано с нашето съществувание това, което наричаме наши волеви импулси.
към текста >>
Ето защо можем да кажем, че най-тясно е свързано с нашето съществувание това, което наричаме наши
вол
еви импулси.
Обаче който не може да наблюдава своите волеви импулси, той чувствува, че при събуждане, те вече са налице. Те винаги са на мястото си. Може да се случи, че в момента на събуждането забелязваме как в известно отношение изживяваме това, което предния ден сме почувствували като жизнена радост чрез нашите добри морални импулси. Наистина нищо не ни освежава така, както онова, което предния ден сме оставили да проникне в нашата душа като добри волеви импулси.
Ето защо можем да кажем, че най-тясно е свързано с нашето съществувание това, което наричаме наши волеви импулси.
към текста >>
Следователно, трите съставни части на душата се различават едни от други и когато обгърнем с поглед тези различия, ние ще разберем, че изхождайки от окултната наука с право може да се говори за това, че чрез нашите мисли, които са от свръхсетивно естество, ние се намираме в отношение със свръхсетивния свят чрез нашите представи, чрез нашите чувства стоим във връзка с един друг свръхсетивен свят, а с нашите
вол
еви импулси стоим в отношение с един още по-друг свръхсетивен свят, който е още по-вътрешно свързан с нашето същество.
Следователно, трите съставни части на душата се различават едни от други и когато обгърнем с поглед тези различия, ние ще разберем, че изхождайки от окултната наука с право може да се говори за това, че чрез нашите мисли, които са от свръхсетивно естество, ние се намираме в отношение със свръхсетивния свят чрез нашите представи, чрез нашите чувства стоим във връзка с един друг свръхсетивен свят, а с нашите волеви импулси стоим в отношение с един още по-друг свръхсетивен свят, който е още по-вътрешно свързан с нашето същество.
Ето защо ние казваме: Когато възприемаме външно-сетивно, чрез това можем да възприемаме всичко, което се намира във физическия свят. Когато мислим, нашите представи, нашите мисли стоят в отношение с астралния свят, нашите чувства ни поставят във връзка с небесния свят, който наричаме нисшия Девакан, и светът на моралните импулси ни поставя във връзка с висшия Девакан или със света на Разума. Така човекът стои във връзка с три свята чрез мислите, чувствата и волевите импулси. И доколкото човекът принадлежи на астралния свят, той може да внася своите мисли в астралния свят, може да внася своите чувства в деваканническия свят и може да внася в по-висшия небесен свят всичко, което има в душата си като волеви импулси.
към текста >>
Така човекът стои във връзка с три свята чрез мислите, чувствата и
вол
евите импулси.
Следователно, трите съставни части на душата се различават едни от други и когато обгърнем с поглед тези различия, ние ще разберем, че изхождайки от окултната наука с право може да се говори за това, че чрез нашите мисли, които са от свръхсетивно естество, ние се намираме в отношение със свръхсетивния свят чрез нашите представи, чрез нашите чувства стоим във връзка с един друг свръхсетивен свят, а с нашите волеви импулси стоим в отношение с един още по-друг свръхсетивен свят, който е още по-вътрешно свързан с нашето същество. Ето защо ние казваме: Когато възприемаме външно-сетивно, чрез това можем да възприемаме всичко, което се намира във физическия свят. Когато мислим, нашите представи, нашите мисли стоят в отношение с астралния свят, нашите чувства ни поставят във връзка с небесния свят, който наричаме нисшия Девакан, и светът на моралните импулси ни поставя във връзка с висшия Девакан или със света на Разума.
Така човекът стои във връзка с три свята чрез мислите, чувствата и волевите импулси.
И доколкото човекът принадлежи на астралния свят, той може да внася своите мисли в астралния свят, може да внася своите чувства в деваканническия свят и може да внася в по-висшия небесен свят всичко, което има в душата си като волеви импулси.
към текста >>
НАГОРЕ